Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Пенко Атанасов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добро утро, колеги. Имаме необходимия кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, да ви представя проекта за Програма за работата на Народното събрание за 8-10 април 2009 г.:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения. Вносител е Министерският съвет, 5 март 2009 г.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносители са Христо Величков и група народни представители, продължение.
3. Проект за Решение за промяна в Комисията по земеделие и гори. Вносител е Татяна Дончева, 7 април 2009 г.
4. Проекти за решения за избиране на членове на постоянни комисии. Вносител е Татяна Дончева, 7 април 2009 г.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители: Борислав Китов, 4 ноември 2008 г.; Тодор Кумчев и група народни представители, 21 ноември 2008 г.; Антония Първанова и Ива Станкова – 25 ноември 2008 г.; Министерски съвет, 2 декември 2008 г.; Антония Първанова и Радослав Гайдарски, 20 март 2009 г.
6. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, приети на първо четене на 27 февруари 2009 г.
7. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност.
8. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приети на първо четене на 20 февруари 2009 г.
9. Второ четене на Законопроекта да отбраната и въоръжените сили на Република България, приет на първо четене на 6 февруари 2009 г., продължение.
10. Второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, приет на първо четене на 3 юли 2008 г., продължение.
11. Проект за Решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицинския университет – Пловдив. Вносител е Министерският съвет, 30 март 2009 г.
12. Парламентарен контрол.
Колеги, две уточнения.
Първото е по т. 8 - второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Очаква се днес да бъде внесен докладът за второто четене. Предложението е да имаме готовност утре за продължаване на пленарното заседание след 14,00 ч., за да може да бъде завършено второто четене на този законопроект. Такова е предложението на Комисията по правни въпроси.
Точка 11 – проект за Решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицинския университет – Пловдив, ще я поставим на разглеждане веднага, щом постъпи докладът на Комисията по здравеопазване. Има доклад на Комисията по образованието и науката с единодушно предложение за позитивно решение, но е редно да изчакаме и доклада на Комисията по здравеопазване.
Бих предложил на гласуване този проект за програма, но чувам процедурно искане на госпожа Капон, така че ще й дам думата. Още повече, уважаеми колеги, без да желая да я поставям в деликатно състояние, искам да ви съобщя, че имаме повод да я поздравим с нейната кръгла годишнина. Честит рожден ден, госпожо Капон! (Ръкопляскания.)
Имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с отвличането на 16 български граждани в района на Аденския залив смятам, че трябва да викнем министър-председателя днес в 11,00 ч., за да добием представа за взетите мерки в началото на заложническата криза.
След случая с българските медицински сестри българското общество е изключително чувствително по всички действия и бездействия на правителството. Отвличането на моряци от кораба "Маласпина касъл" поставя в дневния ред въпроса за помощта, която ще получим от нашите съюзници за освобождаването на съгражданите ни. Тук е важно министър-председателят да ни уведоми за това дали министър Калфин днес на срещите си във Вашингтон ще постави този въпрос и изискването за подкрепа от страна на Съединените американски щати. Искам да ви кажа, че в НАТО те ръководят мисията за противодействие на пиратството. Да знаем дали е поставил въпроса пред европейските ни партньори, тъй като Испания е страната, която ръководи същата мисия на база Европейския съюз.
Господин председател, моля Ви да гласуваме днес изслушване на министър-председателя в 11,00 ч. или в удобно за него време, разбира се. Смятам, че темата е изключително важна и той трябва да каже тук, в Народното събрание, докъде е стигнало правителството в тези действия. Отново повтарям, става дума за 16 български моряци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване проекта за програма, след което ще се върна към въпроса на госпожа Капон. (Народният представител Минчо Спасов иска процедура.) Ще Ви дам възможност за процедура веднага след гласуването.
Моля, гласувайте проекта за програма.
Гласували 162 народни представители: за 121, против 31, въздържали се 10.
Програмата е приета.
По въпроса, повдигнат от госпожа Капон. Уважаеми колеги, въпросът наистина е такъв, че заслужава сериозното внимание и на Народното събрание. Както навярно сте обърнали внимание, вчера говорителят на Министерството на външните работи даде достатъчно изчерпателна информация към момента за предприеманите мерки от всички държавни институции.
Моето предложение, госпожо Капон, е да се организира по линията на Комисията по външна политика покана до отговорни представители на Министерството на външните работи, които да информират как се развива ситуацията още в началото на следобеда – към 15,00 ч., включително по линия на председателя на Комисията по външната политика с неговите възможности и връзки за контакти с институциите на НАТО, със страните членки и на всеки един от членовете на комисията, както и на Делегацията в Парламентарната асамблея на НАТО. Виждам в залата ръководителя на делегацията господин Камов. Обръщам се и към Вас, господин Камов, във взаимодействие с Комисията по външна политика да окажете пълното възможно съдействие за максимално точно изясняване на ситуацията към момента и всички възможни мерки, които и парламентът е в състояние да предприеме, да ги предложите в следващите часове. Виждам, че приемате такава постановка. Не виждам господин Паси, не знам дали е в страната, но тук са неговите колеги от комисията.
Госпожо Капон, дали приемате така да процедираме? Благодаря Ви.
Има две заявки за процедурен въпрос – на господин Минчо Спасов, свързан с точките от програмата, и на господин Тома Томов.
Нека да изчерпим въпросите с програмата.
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин председател, аз поисках думата за процедура преди да гласуваме дневния ред. Смятам, че правилникът постановява тя да ми бъде дадена, но това е Ваше решение.
Правя формално процедурно предложение точка втора от дневния ред – ЗИД на Закона за електронните съобщения, да бъде изслушана само и единствено, ако изслушаме становището на омбудсмана на Република България господин Гиньо Ганев. (Реплики: „Е-е-е!”.) В неговия доклад, който беше депозиран в Народното събрание преди десетина дни и до който вие всички имате достъп, надявам се да сте го прочели, колеги, има изрично становище по този законопроект.
Ето защо формално предлагам отлагане на точка втора от дневния ред и разглеждането й само след като изслушаме тук, в залата, становището на омбудсмана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, аз се обърнах и към колегите от НДСВ с предложението повече да не отлагаме обсъждането по един отговорен начин на тази т. 2 в пленарна зала. Предлагам всички колеги да се запознаят с доклада на Комисията по европейски въпроси, която представи своя доклад по този законопроект. В него има предложение как да се преодолее онзи проблем, за който и министърът на вътрешните работи се обърна към Народното събрание – как да се даде възможност за борба и срещу престъпления, които не са класирани като тежки, но са достатъчно опасни.
Обръщам се и лично към господин Спасов с предложение да се даде възможност за сериозно обсъждане в пленарна зала на възможните решения по този законопроект.
Както сам господин Спасов обърна внимание, на разположение на всички народни представители е писмения доклад на омбудсмана. Той беше представен официално пред Народното събрание, аз съобщих за това в пленарната зала. Той се намира и в библиотеката. Така че това условие за запознаване с мнението на омбудсмана, според мен, господин Спасов, е повече от изпълнено.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Аз предложих да го отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не мога да поставя на гласуване гледане на точка под условие, както сам разбирате.
Давам думата за процедура на господин Тома Томов.
ТОМА ТОМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.

„ДЕКЛАРАЦИЯ
по повод 8 април – Международният ден на ромите
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес е 8 април – Международният ден на ромите. Българските роми заявяваме своята международна солидарност с ромите от Обединена Европа и света и изразяваме почит към паметта на стотици хиляди роми, загинали в нацистките концлагери и във Втората световна война. Заявяваме своята идентичност и интегритет в българското общество.
Българският парламент и правителството в последните десетина година осъзнават приоритетността на проблемите на българските роми и имат волята тези проблеми да се решават тук, в България и сега. Има необходимата нормативна база за регулиране на отношенията, в това число от 2004 г. действа и Закона за защита от дискриминация. Изградени са необходимите държавни институции и механизми. Има Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. България е съучредител на международната инициатива „Десетилетия на ромското включване 2005-2015 г.”.
Министерският съвет прие Национален план на десетилетието на ромското включване. В процес на реализация от 2007 г. са Стратегия по заетостта, Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Здравна стратегия за лица с неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България. Все по-резултатно партии и неправителствени организации фокусират действията си за преодоляване на проблемите на ромите в България. Има положителни изменения в обхващането на ромските деца в училища и детски градини, намаляване на безработицата сред ромите, подобряване на битовата среда в някои ромски квартали и махали, привличането на роми на работа в държавната и в някои общински администрации. Но резултатите, в сравнение с огромните потребности, изглеждат незначителни.
Основният възел от проблеми е изравняването на икономическия, образователния и социалния статус, и начина на живот на ромите и на останалите български граждани, за да се постигне тази интеграция на ромите в българското общество, за която повече говорим едва ли не като заклинание.
Решаването на такъв възел от проблеми е продължителен процес, изискващ системни воля и действие на всяко българско правителство, институция и организация на държавата и гражданското общество и на ромската общност. Ромската общност, както и българското общество, е разнолика. Има роми, които поколения наред са съзнали потребността от образование, професионална подготовка и квалификация за себе си и за своите деца, като задължителна предпоставка за работа и просперитет. Има ромски интелигенти, които все по-ясно заявяват будна обществена съвест. Тези роми честно и почтено се трудят, учат и живеят. Те отдавна не се нуждаят от интегриране в българското общество. Защото те са в това общество. Те трябва да бъдат по-активно ангажирани в решаването на ромските проблеми.
Има български политици, които, ако наистина милеят за българщината, нека проявят далновидност и да разберат, че от бедните хора с пари могат да си купят изборни гласове, послушание, раболепие, но не може да се купи доверие и уважение. Не можем да интегрираме една етническа група в обществото, ако между тях има недоверие и негативизъм. И двете страни трябва ежедневно с дела да доказват готовност за последователно, безкомпромисно и търпеливо премахване на причините за това недоверие и негативизъм чрез еднаква взискателност за спазване на правата и изпълняване на отговорностите от всеки – и на ромите, и на обществото, чрез подпомагане на нуждаещите се да работят и да учат чрез функциониране на прекрачилите границата на затворите, нормите и морала.
Уважаеми колеги народни представители, изразявам своята и на Парламентарната група на Коалиция за България увереност, че българският парламент, държавните и общинските институции, българското общество със своето отношение и действия за системно решаване на ромските проблеми ще докаже, че 8 април е ден на съвместно честване – в името на устойчивото развитие на българското общество, на единната българска нация, част от многоликото общество на европейските народи. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Томов.
Уважаеми колеги, продължаваме с предложенията по дневния ред по реда на ал. 3.
Имаме две предложения.
Първото предложение е от народния представител Минчо Христов за здравноосигурителните вноски на социално слабите и трайно безработните.
Заповядайте господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, знаете, че в първия работен ден на това Народно събрание внесох законопроект за решаване на този проблем. Отново поставям на вашето внимание този изключително тежък проблем. Около 1 млн. български граждани нямат здравни осигуровки и практически те са лишени от безплатни медицински грижи, както пише в българската Конституция.
Имайте предвид, че вследствие на тежката икономическа криза през последните два месеца 40 хил. български граждани престанаха да плащат своите здравни осигуровки. Имайте предвид, че в една Испания, в почти всички европейски държави, дори нелегалните емигранти имат право на безплатни медицински грижи. Тук, в България не е така.
Ето защо предлагам на вашето внимание този законопроект, който е изключително важен именно в тази тежка икономическа ситуация, когато много хора са връщани от болниците и не могат да се лекуват.
Моето предложение и това на Стела Банкова е да се вземат пари от бюджетния излишък и няколкото десетки милиона лева, които се дължат като здравни осигуровки на тези социално слаби и трайно безработни хора, да бъдат изплатени.
Колеги, голяма част от тези осигуровки не е изплатена от работодателите. Тук е мястото на българската държава да потърси тези пари. Няма да ви давам примера с „Кремиковци” и с други големи предприятия.
Искрено се надявам да подкрепите това изключително важно и належащо предложение, за да можем да го решим тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 100 народни представители: за 16, против 26, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Господин Христов желае прегласуване.
Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, ето заради такива срамни гласувания, каквото направихте преди малко, аз ви предложих преди няколко седмици гласуванията в този парламент да бъдат публични! Когато тръгнете на предизборни кампании, искам хората да знаят как гласувате…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, направете процедурното си предложение – не дръжте речи в момента. (Народният представител Минчо Христов продължава да говори при изключени микрофони.)
Ще Ви прекъсна, ако не продължите с процедурното си предложение. Направете го.
МИНЧО ХРИСТОВ: Моля да прегласувате това мое предложение, колеги.
Чета във вестниците, че част от вас, включително от управляващото мнозинство, правят именно предложение за решаване на този проблем.
Пак ви казвам: един милион български граждани нямат достъп до здравна помощ! Не ви ли е срам, колеги? Шестнадесет души да подкрепят това предложение?! Настоявам да прегласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Христов. Ще бъде прегласувано.
Моля, гласувайте направеното предложение повторно.
Гласували 99 народни представители: за 24, против 30, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Безспорно господин Христов има основание – това е реален и сериозен въпрос. Аз се обръщам към колегите от Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването: тук има и стар проблем, но има и нов, на който господин Христов акцентира – засега изпадащи в невъзможност. Редно е да се обсъди целият кръг въпроси. Виждам господин Мръцков тук – не виждам господин Адемов, не виждам и господин Китов. Моля Ви, господин Мръцков, да обърнете внимание на този проблем.
Следващото предложение също е на народния представител Минчо Христов – за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността. Ако желае, госпожа Банкова да го обоснове. Допускам, че е на двамата – при мен е обозначено само като предложение на господин Христов.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, по нищо не личи, че ние работим в условията на финансова криза. Ако вие си давахте сметка, че работим в такива условия, нямаше да отделите 50 милиона лева годишно за партийното печалбарство, а щяхте да ги дадете за здравните осигуровки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, Вашата обосновка на точката.
СТЕЛА БАНКОВА: Това, което ще ви предложа, има подчертан социален ефект. Става дума за следното.
Към настоящия момент около 80% от хората, които живеят в големите жилищни комплекси, не са собственици на земята под блоковете. Предлагам тази земя да бъде дарена на гражданите, които живеят в големите жилищни квартали.
Призовавам ви да подкрепите това разумно предложение, с което ще постигнем няколко добри и полезни цели. Първо, ще гарантираме собствеността на хората – нещо изключително важно в настоящия момент. Второ, ще предотвратим възможността корумпирани общински чиновници да рекетират гражданите, като ги изнудват да плащат земята под блоковете. Обърнете внимание, тази финансова тегоба ляга на раменете на българските граждани днес, в условията на финансова криза. Трето, ще спрем застрояването в междублоковите пространства.
За кой ли път отново ви обръщам внимание, тъй като тук е мястото – Светая Светих на законността? Съветът по законодателство към председателя на Народното събрание даде изключително висока оценка на това предложение. Дайте си сметка, че в този момент наш дълг е да гарантираме собствеността на гражданите, наш дълг е да пресечем рекета на редица общини, които започват да изнудват българските граждани. Имам информация за Пазарджик, била съм в Благоевград – на много места вече общините започват да изнудват българските граждани да плащат тази земя.
Представете си, колеги: днес, когато 80-90% от българите изнемогват, ние им слагаме още едно финансово бреме!
Призовавам ви да проявите разум, тук няма никаква политика, и да подкрепите това разумно предложение, за да сторим едно добро дело преди края на този парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 88 народни представители: за 18, против 22, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Други предложения по реда на ал. 3 няма.
Следват съобщенията.
Уважаеми колеги, има няколко съобщения от колеги народни представители под формата на заявления. Те са адресирани до председателя на Народното събрание и председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили господин Йордан Бакалов.
Заявление от народния представител Иван Атанасов Колчаков:
„Уважаеми господа, с настоящото ви уведомявам, че на основание чл. 15, ал. 3 от правилника напускам Парламентарната група на ОДС. Да се съобщи в пленарната зала на първото заседание.” – Народен представител, подпис.
Заявление със същия текст от народния представител Марио Иванов Тагарински – напуска Парламентарната група на ОДС.
Заявления от народния представител Димитър Иванов Димитров и от народния представител Димитър Цвятков Йорданов, че напускат Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Още едно съобщение: на 8 април, днес, е раздаден общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, приети на първо четене на 3 април, изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Съобщението е с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Постъпилите законопроекти и проекторешения от 1 до 7 април тази година:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносител – Станчо Тодоров. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията, разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Вносител – Пламен Ранчев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносители – Радослав Илиевски и Борис Николов. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения, разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносители – Борис Николов и Стойко Танков. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносители – Захари Георгиев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси, разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища; Министерски съвет; Комисия по културата и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията; Ненко Темелков; Комисия по земеделието и горите; Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейските въпроси;
- Законопроект за обществените библиотеки; Министерски съвет; Комисия по културата и Комисия по образованието и науката;
- Законопроект за публичното радиоразпръскване; Министерски съвет; Комисия по гражданското общество и медии; Комисия по транспорт и съобщения;
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България; Министерски съвет; Комисия по бюджет и финанси; Комисия по здравеопазването и Комисия по външна политика;
- проект за Решение за промяна в Комисията по отбрана; вносител - Татяна Дончева;
- проект за Декларация относно разгрома на офиса на руския научно-информационен център „Мемориал” от руските сили за сигурност; вносител – Лъчезар Тошев; разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията;
- проект за Решение за промяна в Комисията по земеделието и горите – два проекта, с вносител Татяна Дончева.
Това са проектоактовете, които са внесени в посочения период – между 1 и 7 април 2009 г.

Преминаваме към точка първа от приетата от нас седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ.
Има доклад от водещата Комисия по икономическата политика, както и доклад от Комисията по европейските въпроси.
Давам думата на господин Евгений Иванов, за да представи доклада на водещата Комисия по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Ако ми разрешите, господин председател, уважаеми колеги, ще направя процедурно предложение за допуск в залата.
Предлагам госпожа Марияна Рашева – директор на Дирекция „Правна” в Патентното ведомство, да бъде допусната в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения – поканете госпожа Рашева.
Продължете, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
марките и географските означения, № 902-01-15, внесен от
Министерския съвет на 5 март 2009 г.

На заседание, проведено на 1 април 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
На заседанието присъстваха: заместник-председателят на Патентното ведомство Маргарита Недялкова и директора на Дирекция „Марки и географски означения” Добринка Добрева.
Законопроектът беше представен от госпожа Маргарита Недялкова.
Промените, които се предлагат с настоящия законопроект, са в две основни направления: промени, засягащи общите положения в Закона за марките и географските означения, и промени относно материално-правните норми, регламентиращи регистрацията на марките.
Основните моменти в законопроекта са:
- в чл. 5 и чл. 6 подробно са разписани данните, които се съдържат в Държавния регистър на марките и Държавния регистър на географските означения, които се водят и поддържат в Патентното ведомство;
- отменя се чл. 5а, уреждащ регистъра на общоизвестните марки и марките, ползващи се с известност, тъй като е предвидена промяна на чл. 50б от Закона за марките и географските означения;
- в съответствие с международно използваните термини в областта на марките се отменя чл. 9, ал. 2 и се въвежда единен термин за търговска марка;
- в чл. 11 е добавено ново основание за отказ за регистрация на марка, което е в съответствие с чл. 7, ал. 1, буква „и” от Регламент № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. за марката на Общността;
- променя се чл. 12, ал. 2 като се описва подробно и изчерпателно какво се включва в понятието „по-ранна марка”;
- в чл. 26 се създава нова ал.5, която изрично посочва лицата, които в различните хипотези могат да подават искане за заличаване;
- предлага се промяна в системата на регистрация на марката – от експертизата по същество, извършвана служебно от Патентното ведомство на базата на основанията, залегнали в чл. 11 и 12 от закона, се преминава към опозиционна система. Промените се налагат с цел създаване на идентичен режим с този, въведен с Регламент № 40/94 за марката на Общността;
- съкращават се сроковете за извършване на определени действия от заявителя на марка – за представяне на документите по заявката на български език и за заплащане на такси;
- предвижда се отмяна на чл. 35, тъй като претенцията за цвят или за комбинация от цветове се признава със самия факт на заявяването на цветно изображение на марката;
- отменя се чл. 37, ал. 3, тъй като, ако заявената за регистрация марка не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, точки 8, 9 и 11, тя не би следвало да се регистрира в цялост;
- удължава се срокът по чл. 46, ал. 7 за вземане на решение по исканията за отмяна и заличаване на регистрацията на марка;
- отменя се чл. 50б поради отпадане на необходимостта от процедура по определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност. Тази процедура е предвидена като част от процедурата по опозиция и заличаване на марка;
- предлагат се изменения и в чл. 72в, ал. 2, съгласно които, когато искането за преобразуване на марката или заявката за марка на Общността бъде допуснато от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар и изпратено на Патентното ведомство, Патентното ведомство уведомява заявителя или притежателя на марката на Общността, че ще разгледа искането, което не е било предвидено досега в закона и е създавало значителни затруднения за заявителите.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, внесен от Министерския съвет”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Становището на Комисията по европейските въпроси моля да бъде представено от госпожа Мария Ангелиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:

„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона
за марките и географските означения, № 902-01-15, внесен от
Министерския съвет на 5 март 2009 г.

На заседанието, проведено на 19 март 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, внесен от Министерския съвет.
І. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения цели привеждане на вътрешното ни право в съответствие с Регламент на Съвета (ЕО) № 40/94 от 20 декември 1993 г. за търговската марка на Общността (Регламент 40/94), и уеднаквяването на правния режим в страната с практиката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, администриращо марката и дизайна на Общността.
ІІ. В съответствие с чл. 7, ал. 1, буква „и“ от Регламент № 40/94 в чл. 11 е добавено ново абсолютно основание за отказ за регистрация на марка, съгласно което не се регистрира марка, която съдържа отличителни знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени в чл. 6 на Парижката конвенция и представляващи особен обществен интерес.
С цел създаване на идентичен режим с този, въведен с Регламент № 40/94, със законопроекта се въвеждат промени в производството, което се развива в Патентното ведомство при експертизата на заявка за регистрация на марка. Променя се системата на регистрация на марката – от експертиза по същество, извършвана служебно от Патентното ведомство, на базата на основанията, залегнали в чл. 11 и чл. 12, се преминава към опозиционна система. По този начин се премахват и пречките пред свободното движение на стоки и пред свободното предоставяне на услуги на територията на Общността.
В съответствие с регламента за прилагане на Регламент № 40/94 е уредена възможността, ако таксите за заявяване и експертиза и таксите за регистрация не бъдат заплатени в предоставения едномесечен срок, те да бъдат платени в двоен размер до един месец след изтичане на предоставения срок.
Присъединяването на страната ни към Европейския съюз, когато над 350 хиляди марки на Общността автоматично разпространиха действието си на територията на Република България, налага промяна в ал. 2 на чл. 12, чиято цел е подробно и изчерпателно описване на понятието „по-ранна марка“.
По същата причина е изменена и ал. 2 на чл. 72в, съгласно която когато искането за преобразуване на марката или заявката за марка на Общността бъде допуснато от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и изпратено на Патентното ведомство, то уведомява заявителя или притежателя на марката на Общността, че ще разгледа искането.
ІІІ. Законопроектът съдържа и правила, които целят усъвършенстване на действащия режим. Те нямат връзка с общностното право, но не му противоречат.
Усъвършенствани са нормите, които уреждат съдържанието и воденето на Държавния регистър на марките и Държавния регистър на географските означения. Отменя се регистърът на общоизвестните марки и марките, ползващи се с известност. В съответствие с международно използваните термини в областта на марките със законопроекта се отменя ал. 2 на чл. 9 и се въвежда единен термин за търговска марка. Въвеждат се промени в производството по регистрация на марка, както и по отношение на сроковете за извършване на определени действия от заявителя на марка и на други процедурни срокове.
ІV. В заключение може да се приеме, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения е насочен към постигане на пълно съответствие с Регламент № 40/94 и към уеднаквяването на нашето право с практиката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн), администриращо марката и дизайна на Общността. Правилата, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси единодушно предлага ( с 13 гласа „за“) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 5 март 2009 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта, уважаеми колеги.
Има ли желаещи да вземат думата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения? Един въпрос с решаващо значение за пазарните позиции на всеки продукт. Няма.
В такъв случай да считаме, че обсъждането е приключило и предстои да гласуваме на първо четене този законопроект утре, в началото на пленарното заседание. Благодаря ви.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ - продължение.
Вносители: Христо Величков и група народни представители.
Досега беше представен докладът на Комисията по транспорт и съобщения и бяха започнали изказвания. Струва ми се, че не бе представено становището на Комисията по европейските въпроси.
Греша ли, господин Илиевски?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ,от място): Не е изчетено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Становището на Комисията по европейските въпроси не беше представено в пленарната зала.
Госпожо Ангелиева, бих ли могъл да се обърна към Вас с молба да представите становището на Комисията по европейските въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 954-01-60, внесен от Христо Боянов Величков и група народни представители на 13 март 2009 г.

На заседанието, проведено на 2 април 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Запазването на данни, създадени или обработени във връзка с предоставяне на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, се третира като аспект на свободното предоставяне на услуги в Европейския съюз и затова се регулира с Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и Съвета.
В преамбюла на цитирания документ се изтъква, че неговите разпоредби се отнасят само за данни, създадени или обработени вследствие на съобщение или съобщителни услуги, но не се отнасят за самото съдържание на съобщената информация. Освен това се подчертава, че директивата не трябва да нарушава правомощията на държавите членки да приемат законодателни мерки относно правото на достъп и ползването на данни от съответните национални органи, упълномощени за това. Въпросите за достъпа на тези органи до данните, запазени в съответствие с директивата, са извън обхвата на европейското право. В тази сфера обаче е възможно сътрудничество между държавите членки в съответствие с дял VІ от Договора за Европейския съюз. Такива съвместни действия трябва да зачитат основните права, произтичащи от общите конституционни традиции на държавите членки и гарантирани от Европейската конвенция за човешките права.
Разглежданият законопроект цели да разшири обхвата на случаите, в които се прилагат разпоредбите на чл. 251 от Закона за електронните съобщения. Другата задача е да се повиши ефикасността на събирането и използването на информацията.
Първата от посочените задачи произтича от факта, че в момента предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги са длъжни да съхраняват данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за нуждите на разкриване и разследване единствено на тежки престъпления и престъпления по Глава девет „а“ от Наказателния кодекс. Съгласно чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс „тежко престъпление“ е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Нашата страна като държава-членка на Европейския съюз се е ангажирала да изпълнява Съвместно действие 98/699/JHA, прието от Съвета на Европейския съюз относно прането на пари, издирването, замразяването, изземването и конфискацията на инструментите за извършване на престъплението и на облагите от него, както и Рамково решение на Съвета на Европейския съюз от 26.06.2001 г. по същия въпрос.
Съгласно тези актове държавите членки трябва да си сътрудничат и чрез обмяна на съответната информация. В чл. 1, ал. 2 на Съвместно действие 98/699 се казва, че съвместните мерки ще се прилагат за всяко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода за една или повече години. В този смисъл сегашният обхват на чл. 251 от Закона за електронните медии може да се разглежда като недостатъчен.
Що се отнася до повишаването на ефикасността от прилагането на чл. 251 и решаването на някои организационни въпроси, то направените по този повод предложения са предмет на самостоятелна компетентност на държавите членки. Преценката за тяхната полезност би трябвало да се направи, като се оцени ефектът им върху борбата с престъпността и като се отчита чл. 8 от Европейската конвенция за човешките права. Той гласи, че намесата на обществените органи в правата на лична неприкосновеност трябва да отговаря на изискванията за необходимост и съразмерност, да служи на определени ясни и легитимни цели.
На базата на гореизложеното може да се заключи, че предлаганите изменения и допълнения, целящи да подобрят организацията на работата, не противоречат на европейските правни норми, доколкото това са въпроси от изключителна национална компетентност. Те би трябвало да се решат, като се изхожда от тяхната ефикасност и пропорционалност.
Що се отнася до предложението, целящо разширяване на обхвата на прилагането на чл. 251, е необходимо прецизиране. За изпълнение на ангажименти на страната ни по Съвместно действие 98/699, както и на Рамковото решение на Съвета на Европейския съвет от 26 юни 2001 г., е целесъобразно да се укаже, че обхватът на прилагането на мерките по чл. 251 се отнася за нуждите на разкриване и разследване на нарушения, които се наказват с лишаване от свобода за една или повече години.
На базата на гореизложеното и след състоялата се дискусия, Комисията по европейските въпроси с 4 гласа “за”, 4 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 954-01-60, внесен от Христо Боянов Величков и група народни представители на 13 март 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Ангелиева.
Уважаеми колеги, по този законопроект е депозиран и доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Той носи дата на завеждане в деловодството 2 април т.г. Следва да бъде представен в пленарната зала.
Господин Минчо Спасов в началото на пленарното заседание беше в пленарната зала. Сега не го виждам. Има ли представител на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, за да представи доклада? Има ли такъв представител?
Господин Величков, виждам, че няма особен интерес към законопроекта. Предлагате ли да отложим разглеждането му?
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Не предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тогава трябва да потърсите някой, който да представи доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Аз не успях да намеря такъв.
Господин Найденов, дали има смисъл да обърнем внимание на хода на разглеждането на този законопроект?
Ще въведа залата докъде стигнахме. Търси се представител на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Четиридесетото Народно събрание, който да представи доклада на комисията по разглеждания законопроект. Очевидно това не е от интерес на пленарната зала. Задавам си въпроса дали да не преминем към следващата точка.
Ето, намери се представител на комисията, който желае да представи доклада.
Заповядайте, господин Георгиев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 954-01-60, внесен от Христо Величков и група народни представители на 13.03.2009 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 1 април 2009 г. разгледа внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 954-01-60, внесен от Христо Величков и група народни представители на 13.03.2009 г.
В мотивите към законопроекта се посочва, че с последните изменения на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения се разрешава данните, събрани и съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да бъдат използвани само за тежки престъпления. Изтъква се също така, че става дума за тясно тълкуване на понятието „сериозни престъпления” съгласно Директива 2006/24 на Европейската общност, на Европейския парламент и Съвета. Според вносителите редакцията на действащата разпоредба на чл. 251 не дава възможност да бъдат използвани данните за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, които не са тежки. Посочва се също така, че и при тежки умишлени престъпления, за които нормата на чл. 251 предвижда да бъдат предоставяни данни, ще се загуби възможността за провеждане на бързо разследване и разкриване на съответните престъпления, както и че ще бъде значително намалена ефективността при разследването им.
В мотивите се изтъква, че ще възникнат и организационни проблеми, свързани с прилагането на специалните разузнавателни средства от компетентните органи по Закона за специалните разузнавателни средства.
В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред постъпи писмо от министъра на културата Стефан Данаилов относно чл. 251 от действащия Закон за електронните съобщения. Във връзка с това писмо Дирекция „Европейски съюз” на Народното събрание предостави становище, съгласно което не е налице несъответствие на последните промени в закона с разпоредбите на Директива 2006/24 на Европейската общност, на Европейския парламент и Съвета.
Категорично становище в този смисъл е изразено и в доклада на омбудсмана на Република България, в който се посочва, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Конституцията на Република България се отнася както за интернет-комуникациите, така и за така наречените „разпечатки” за проведени телефонни разговори, които не следва да се предоставят на Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност, без да е спазен общият ред за работа със специалните разузнавателни средства.
Комисията констатира, че законопроектът по същество повтаря отхвърлени вече от Народното събрание текстове по време на разглеждането на Закона за електронните съобщения, а по правилата на чл. 69 в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се явява недопустим за разглеждане.
Като прие за неоснователни и несъстоятелни мотивите на вносителите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа “против” и без гласове “за” и “въздържал се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 954-01-60, внесен от Христо Величков и група народни представители на 13.03.2009 г. и предлага на Народното събрание да го отхвърли като недопустим и противоконституционен.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Уважаеми колеги, дума на пояснение във връзка с докладите по този законопроект.
Както ви е известно и помните, докладът на водещата комисия беше оспорен от председателя на комисията, част от народните представители бяха напуснали заседанието. Към мен имаше обръщение да не допусна доклада в пленарната зала. Аз прецених, че той е приет съгласно правилника, с това отклонение, че не е бил предварително назован в дневния ред и допуснах законопроекта. Сега разбирам, че има възражения срещу доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, тъй като пък друга част от комисията е напуснала и счита, че докладът не трябва да се разглежда.
Трябва да се научим да работим по правила, а не по настроения и по капризи. Затова нямам никакво основание да не допусна до представяне в пленарната зала на доклад, редовно заведен в деловодството.
Имате думата за изказвания.
Информирам пленарната зала, че министърът на вътрешните работи господин Миков е съобщил, че в 10,00 ч. има неотложен ангажимент. Веднага след приключването му, а той каза, че ще се постарае да го приключи бързо, господин Миков ще бъде в пленарната зала на Народното събрание.
Заповядайте, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изцяло поддържам доклада, който току-що беше представен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Не знам как да изразя недоумението си от това, че парламентът отново се занимава с един и същи въпрос, въпреки че ясно отхвърли подобни предложения съвсем наскоро.
Към всичко казано до момента бих добавил това, че разминаването тук не е на ниво технология за борба с престъпността, разминаването е на ниво ценности. И може би наистина си заслужаваше да обърнем малко повече внимание на становището на омбудсмана на Републиката, който поставя в центъра тези въпроси. Тук става дума за различни разбирания, за съжаление в една и съща зала, за свободата, за правата на личността, за личното пространство, до което не могат да имат достъп службите. Още от самото начало Директива 24 на Европейския съюз е криворазбрана и преведена у нас. Още от началото на миналата година е ясно, че има такова неправилно разбиране за документ, който е създаден главно за борба със световния тероризъм. У нас той се превежда чрез манталитета на Държавна сигурност, която преди 20 години беше успяла да внедри доносници във всяка обществена организация, стигна чак до семейството. Сега същият манталитет се опитва чрез съвременната технология да вкара доносник във всеки компютър. Това ще надмине мечтите и на най-ентусиазираните водещи офицери, както се наричат тези, които създават агентурната мрежа.
Мисля, че българският парламент трябва да е наясно с критериите, с които преценява тези фундаментални въпроси. Колкото и министърът, както и да се казва той, от която и да е партия, да настоява за подобни решения, парламентът е този, който трябва да отхвърли подобни искания. Разбира се, аз ще гласувам категорично против този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Камов? Едно такова изказване по принцип би трябвало да породи реплики.
Няма реплики към господин Камов.
За изказване има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, дами и господа! Аз имам чувството, че ако пак отхвърлим този законопроект, след една седмица някой друг независим народен представител ще го внесе. Вече за трети път водим този дебат. Очевидно е, че БСП с подкрепата на ДПС искат въвеждането на принципите на полицейската държава в България. Разберете, в момента сме извън всякаква възможна процедура. Това масово следене по Интернет, масово следене на мобилни телефони не е нормално и ние никога не можем да го подкрепим. За нас това би било фатална грешка.
Не мога да разбера нямате ли някакво елементарно уважение към правилника? В него пише ясно, че един и същи текст няма как и не може да бъде внасян в една и съща парламентарна сесия, ако бъде отхвърлен. А само преди месец ние отхвърлихме тези текстове. Преди няколко месеца Върховният административен съд също ги отхвърли. И вие продължавате да настоявате! Разберете, не искаме и няма да допуснем полицейска държава в България. Тази масова полицейщина, за която лобирате, за която работите, е неразбираема. Тя няма да доведе до по-малко престъпност в България. Напротив, тя ще засегне индивидуалната и лична свобода на българските граждани. Кажете до момента със следене по този начин, който го имаше досега, колко престъпника заловихте? Колко тежки престъпления разкрихте? Каква е ефективността до момента? На какво основание претендирате за масова полицейщина? Каква е логиката за това предложение?
Ние от СДС имаме категоричната позиция, че за нас тези текстове са неприемливи. И не мога да разбера какво трябва да се случи, за да разберете, че българското общество очевидно не желае приемането на тези текстове. Защо не зачитате волята и решението на Върховния административен съд, който ви казва, че подобни текстове нарушават правата на гражданите, нарушават техните индивидуални права, тяхната свобода, тяхната неприкосновеност? Не разбирате ли, че европейската директива казва, че подобно следене може да има само при тежки престъпления – такова е тълкуването – а не да има масовка за всички, всички граждани могат да бъдат следени, всички журналисти да могат да бъдат следени, всички политици да могат да бъдат следени.
Аз не искам да живея в такава държава! Ние от СДС не искаме да живеем в такава държава! (Шум и реплики в КБ: „От чие име говориш?”) Време е вече да се откажете от тази работа! Откажете се! Стига сте настоявали за полицейска държава в България! Колко пъти трябва да гласуваме „против”, за да се откажете? Колко пъти този парламент трябва да гласува „против”, за да се откажете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Христо Величков.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, слушам тук и аз като проф. Вучков майче викам: „Гледам и не вервам на ушите си”, защото един обърка тия неща с агентурата, друг говори тук за тежки престъпления, че само за тежки престъпления в Европа се разрешавали и че се нарушавали правата на човека.
Уважаеми колеги, на всички е ясно, че с подобни закони, какъвто е и Законът за СРС-та, при определени условия се ограничават временно правата и свободите на гражданите. Това е навсякъде в света. И тези ограничения се прилагат при съблюдаване на принципа на крайната необходимост в отделни случаи, когато възниква нужда от защита на демократичните институти на обществото и с други средства е невъзможно или крайно затруднително осъществяването на тази защита.
Когато говорим за институтите на обществото, трябва да кажем какво пише в т. 2 на чл. 8 от Европейската конвенция:
„Не се допуска вмешателство на държавни органи в осъществяването на това право с изключение на случаите, когато това е предвидено със закон и е необходимо в демократичното общество в интерес на защита на националната сигурност общественият ред или икономическото благосъстояние на страната за предотвратяване на безредици и престъпления за защита здравето и морала или правата и свободите на други лица”. Това е текст от Конвенцията, не го измислям аз.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): В Европейската директива пише: „сериозни престъпления”.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Слушай бе, момче, става дума, че сериозни престъпления са тези, които се наказват с една година или повече лишаване от свобода. Това е! Не го бъркай с тежки престъпления, защото тежки престъпления по нашия закон това са престъпленията, които се наказват с пет години или повече лишаване от свобода.
Но понеже стана дума за противоконституционност, дайте да видим текста. Член 34, ал. 1 от Конституцията какво казва?
„Свободата и тайната на кореспонденцията” – и забележете сега – „и на другите съобщения са неприкосновени”.
А ние говорим за разпечатки, не за съобщения. Тези разпечатки на Запад са познати като хронометраж и се различават от СРС-та, с които се следят съобщенията.
Ако ние приемем, че това е едно и също понятие и пренебрегнем дори практиката на Запад, то тогава трябва да кажем, че трябва да се иска от съда право да се използват камерите на КАТ, всички камери, които са по банките, държавни учреждения, училища и т.н., защото там са съобщенията. Там се запечатва кой се движи, къде се движи и с кого се движи. Дайте да не си играем на демокрация и да използваме тук Народното събрание да си решаваме партийните въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за първа реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Във Вашите думи: „Дайте да не си играем на демокрация” аз виждам и Вашият отговор, господин Величков. Да, очевидно Вие не искате да си играете повече на демокрация. И Вашите колеги от БСП и те не искат да си играят повече на демокрация. Те искат полицейска държава – държава, при която мобилните разговори и посещенията на всеки човек в Интернет да могат да бъдат проследявани безконтролно. Това искате.
Аз имам към Вас един прост въпрос: защо, ако вие сте прави, Върховният административен съд отхвърля вашата наредба и казва, че има нарушения на човешките права? Въпросът е ясен, въпросът е категоричен.
Друго нещо – господин председателю, обръщам се и към Вас. Тези текстове вече бяха отхвърлени веднъж в тази зала. Колко пъти още ще ги гледаме? Превръщаме се в ситуация, в която един съдия почва да дава дузпа, тя не се вкарва първия път, той казва: хайде пак сега, дайте още веднъж. Вторият път пак не я вкарва, хайде сега – нищо, хайде трети път. Пак не я вкарва – хайде четвърти път.
Аз питам, господин председател, този парламент има ли някакви правила? Докога един и същи текст, който вече го отхвърлихме, ще го вкарвате в тази зала през един месец, ще го подлагате на гласуване и ще бутате България към полицейска държава? Колко пъти ще се случва това?
Иначе, господин Величков, дефиницията с цялото ми уважение към белите Ви коси, ние разполагаме с много сериозни юристи и за нас аналогът на сериозни престъпления, понятието, записано в Европейската директива е „тежки престъпления в България”. Много съжалявам, но това е нашето категорично становище. Но най-тъжното е, че в този парламент вече няма правила. Вече тройната коалиция си мисли, че всичко им е разрешено, че всичко могат да правят, че могат да нарушават правилника по десет пъти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Величков.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин Димитров, дайте да четем нещата така, както са записани! В европейските документи се говори за „сериозни престъпления”. Това е истинският, точният превод – „сериозни престъпления”. И когато след това се обяснява какво значи това сериозни престъпления се казва: „Сериозни престъпления са онези, за които се налага наказание лишаване от свобода една година или повече”. Това се сериозните престъпления, това пише в европейските директиви.
Да се върнем към нашето законодателство. При нас няма определение „сериозни престъпления”. Има легално определение „тежки престъпления”, но то се разминава с европейското определение.
Аз съм съгласен, че в законопроекта, който съм внесъл заедно с група народни представители, трябва да включим именно това, че този закон трябва да се използва по отношение на образувани предварителни производства и досъдебни производства по текстове, за които се налага една година или повече лишаване от свобода. Няма никакъв проблем да добавим това и ще сме абсолютно еднакви с Европа.
Но дайте заради това, че ние не можем да ограничим транспортните произшествия по улиците, да спрем автомобилите! Не може така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да продължим, уважаеми колеги, едно съобщение:
На балкона на пленарната зала са студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и от Университета за национално и световно стопанство, които изучават предмета „Реторика”. Добре дошли!
Те са на образователна визита в Народното събрание.
Моят отговор към Вас, господин Димитров. Както знаете, тълкуването на чл. 69 от правилника кое е повторение и кое не е беше оспорвано, така че не е ясно дали точно този казус попада под текста на чл. 69.
Второ, основанието ми да допусна разглеждане на този законопроект е свързано именно с въпроса, че има един кръг сериозни престъпления, които сега не попадат в обхвата на действащия Наказателен кодекс. Това беше признато и от господин Йордан Величков, и от господин Минчо Спасов, с който водих разговори. Те самите казаха, че е напълно нормално и допустимо такъв текст да бъде добавен. Това може да стане само чрез дискусия и гласуване в парламента. Вярвам, че е въпрос на отговорност на всеки народен представител да си направи преценка до каква степен иска да играе на политика с този законопроект и до каква степен иска да съдейства, за да се повиши рязко възможността на органите на реда да пресичат един кръг престъпления, които сега са заплаха за обществото. (Народният представител Атанас Атанасов иска думата за изказване.)
Виждам Ви, господин Атанасов, ще Ви дам думата за изказване.
Пак призовавам залата да се съсредоточи върху онова, което се предлага в доклади на комисии. Такова е предложението на Комисията по европейска интеграция, която по принцип отхвърля законопроекта, но сочи възможното решение – това, което току-що посочи господин Величков. Ако в залата има в достатъчна степен на отговорност, аз вярвам, че може да се направи сериозното разграничение между нужно решение, което обществото очаква и има нужда, и злоупотреба с едно наистина много деликатно право.
Думата за изказване има господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, няма да се спирам на въпроса дали е допустимо за една сесия два пъти да се внася един и същи законопроект, защото в случая има много по-сериозен проблем. Този проблем произтича от чл. 34 на българската Конституция. Това е нещо, което се пренебрегва и нещо, което изобщо не искате да се обсъжда. Чета ви дословно: „Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.” Това беше ал. 1.
Алинея 2 казва: „Изключение от това правило се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.”
Това са конституционните текстове, уважаеми дами и господа.
На първо място, трябва да решим въпроса дали с предлаганите изменения на Закона за електронните съобщения ние сме в хипотезата на чл. 34, ал. 1 от Конституцията на Република България.
В текста, който се предлага от вносителите се казва: „Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и други услуги”.
В самия текст на законопроекта се говори за съобщения. Аз не искам да обсъждам дали това представлява кореспонденция, в смисъл, този тип електронна комуникация. Смятам, че този въпрос не може да бъде изобщо спорен, защото не само съдържанието на едно съобщение, не само съдържанието на една кореспонденция, а самата кореспонденция е тайна. След като Конституцията регламентира, че свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени и че тази неприкосновеност може да бъде нарушавана в обществен интерес, а именно за разкриване на тежки престъпления. Забележете, според Конституцията!
Не знам какво говори Европейската директива, но имаме Конституция – основният закон на Републиката и тези тежки престъпления впоследствие са обяснени легално в чл. 93 на българския Наказателен кодекс, смятам, че няма какво да правим сравнения между тежки и сериозни престъпления. Ако имаме някакъв проблем – дайте да обсъждаме дали трябва да изменяме Конституцията?!
Смятам, че така предложеният законопроект по тези съображения е противоконституционен. Оттам нататък следват всички други съображения, които можем да обсъждаме тук, но първо трябва да решим въпроса – повтарям: противоконституционен ли е предложеният законопроект? Моят отговор е категоричен – да! Предложеният законопроект е противоконституционен и при това положение е недопустимо Народното събрание да приема закон, който е в противоречие с основния закон на държавата. Това са елементарни правила. Може би те трябва да бъдат повтаряни в тази зала, защото не ги разбираме или някой не разбира тези неща.
Що се касае до борбата с престъпността и за нуждите да се дадат възможности на МВР и на специалните служби да реагират адекватно. Има Закон за специалните разузнавателни средства, има Наказателно-процесуален кодекс – там е регламентиран редът.
Между другото, аз не виждам никакво основание, когато обсъждаме Законопроект за изменение на Закона за електронните съобщения, да се занимаваме с тежки или сериозни престъпления. Този закон няма отношение към този въпрос. Ако някой иска да реши този проблем, трябва да предложи изменение на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за специалните разузнавателни средства. Такова предложение няма нито в Преходните, нито в Заключителните разпоредби.
Искам да ви посоча, че не се връзват ръцете на никого. Това, че години наред определени органи са злоупотребявали с възможностите, които са имали, в нарушение на Конституцията, е друг въпрос. На българската общественост й е известно, че по разпечатки от телефонни разговори се уволняваха служители от МВР, защото министърът им е установил, че еди-кой си служител вчера си е говорил с еди-кого си. Това е друга тема, не искам да се връщаме назад и да се занимаваме с този въпрос.
Искам да ви посоча следното: съгласно Закона за специалните разузнавателни средства и съгласно Наказателно-процесуалния кодекс тогава, когато е извършено или има данни за извършено престъпление и има необходимост да бъдат приложени специални разузнавателни средства, ако случаят е бърз и неотложен, защото, тук ще отворя скоба – много често се злоупотребява с тези тежки престъпления, които се извършват от българското общество – например отвличанията. Много тежки престъпления, а няма никаква разкриваемост.
Господин Величков, във времето, в което МВР разполагаше с тези възможности, преди да се приеме Закона за електронните съобщения, имаха ли разкриваемост? Нямаха, макар че разполагаха с тези възможности.
Аз се връщам отново на законовата възможност – тогава, когато случаят е бърз и неотложен, когато има тежко престъпление, Министерството на вътрешните работи и съответните органи с разрешение на министъра, ще започнат съответните действия и в срок от 24 часа ще поискат санкция от съда. Това е редът, по който това се случва. Няма съдия, който да откаже да се прилагат специални разузнавателни средства, когато става въпрос за толкова тежко престъпление. Аз съм убеден в това. Да обаче, министърът на вътрешните работи миналата седмица или по-миналата, в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред каза, че след като сме променили реда, съдилищата отказвали да дават разрешения за използване на такива данни. Това означава, че не са мотивирани. Това означава, че преди, когато са правили такъв тип извадки от тези прословути разпечатки, са го правили немотивирано и необосновано.
Ще ви посоча още един аргумент, който е важен. През есента на миналата година, когато беше скандалът, свързан с прословутото оперативно дело на ДАНС – „Галерия”, се видя, че именно в специалните служби абсолютно немотивирано и необосновано, без да има данни за каквото и да е престъпление, се правят разпечатки на неограничен кръг лица. Стана ясно, че на председател на парламентарна комисия, на народни представители, на парламентът, са им правени разпечатки, без да имат никакви данни, че тези лица са участвали в каквито и да е престъпни деяния. Още повече, тогава с решение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред беше поискано от Министерството на вътрешните работи да се дадат данни за 30-40 народни представители, какви справки са правени за тези лица. До ден-днешен от Министерството на вътрешните работи такава справка не е постъпила в Народното събрание. Аз ще ви кажа защо – защото, ако постъпи, скандалът ще стане още по-голям. Ще стане ясно, че някой по политическа целесъобразност е проверявал конкурента или противника, което е недопустимо и е нарушение на Конституцията.
Смятам, че всички тези аргументи са изключително сериозни и не можем да подхождаме по този начин – ама вижте сега, какво се било случило преди толкова години. Преди 1989 г. подслушването на телефонните разговори и контролът върху личния живот ставаше или е ставало с подписа на всеки един началник от МВР. Сега живеем в съвсем друго време и не може тук, от тази парламентарна трибуна, 20 години след 10 ноември да се говори, че не трябва да си играем на демокрация. Демокрацията, уважаеми дами и господа, означава процедури и правила. Така че изобщо е недопустимо да се гласува този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика, заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Атанасов, аз искам да Ви попитам: тайна ли е на кореспонденцията, че се пуска писмото в пощенска кутия, минава през десетки ръце, които едва ли имат някакъв специален допуск, виждат до кой адресат е и това писмо отива до адресата, без да се знае съдържанието му? Тайна ли е на кореспонденцията, че един мобилен оператор, да речем „Глобул“, макар че и другите го практикуват, в края на всеки месец ти предоставя разпечатка вашият абонат с кого е говорил, обаче без цените, какво е разходил като време?
Тази справка е минала през ръцете на много служители, оператори или хора, които са работили с тази информация – един път в мобилния оператор, втори път във фирмата подизпълнител, която прави разпечатките и там не е ясно какво се случва, и тя пристига при вас. Нали разликата е само тази, че тази разпечатка, без цените, отива в МВР в реално време, а не в края на месеца? Ако е нарушена тайната на кореспонденцията по този начин, дайте да преразгледаме реда в комуникациите в България.
Тук не става дума някой да подслушва, някой да вниква в съдържанието на разговорите и на комуникацията. Тук става дума, че точка „А“ е разговаряла с точка „В“, ама зад точка „А“ и точка „В“ не е ясно кой стои. Защото има около 2 или 3 милиона, ако не се лъжа, дадени безименни карти, предплатени, които не могат да се проконтролират и които са най-често средство за извършване на престъпления. За това става дума. Дайте да не манипулираме и да не заблуждаваме обществото, че видите ли е нарушена личната свобода на гражданите и т.н. Господин Величков беше много прям в това, което каза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика думата има господин Атанасов.
В пленарната зала вече е министърът на вътрешните работи господин Миков.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър!
Господин Илиевски, искам да Ви кажа, че за Вас може би не е задължително да знаете тези неща, те са строго професионални, но има наказателна отговорност по българския Наказателен кодекс за пощенските служители, ако нарушат тайната на кореспонденцията. Искам да знаете това. (Реплики от залата.) Да, така е, носи се наказателна отговорност. Аз бих казал, че ако служителите на мобилните оператори нарушат тайната на кореспонденцията, също носят наказателна отговорност.
Много елементарно ще отговоря на поставения от Вас въпрос. Тези разпечатки, които ежемесечно всеки от нас получава, не случайно са в запечатан плик, за да не може да се запознае никой друг с тях, освен аз, който съм адресатът, и този, който ми го е изпратил. Но той, пак ви повтарям, носи наказателна отговорност, ако разпространи информацията от запечатания плик. Това е тайната на кореспонденцията. Много е просто.
Не знам вие как възприемате нещата, но искам да ви кажа, че аз не желая никой да чете моите разпечатки с кого си говоря. Смятам, че всеки един гражданин има правото да очаква от мобилните оператори такова лоялно отношение. Защото това е моята тайна – с кого кореспондирам аз, кой е кръгът от лица, с които по интензивно или случайно осъществявам комуникация. Така че аргументът Ви е несъстоятелен.
Пак се връщам на Конституцията. Четете внимателно Конституцията, защото свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са основни права на гражданите. Не случайно те са в Глава втора на Конституцията. Ако говорим за манипулация, искам да ви кажа аз, че манипулация е именно това да се обяснява, че само съдържанието на разговора било тайна. Не е вярно, самата комуникация е съобщение. Така че смятам, че няма какво да се обяснява повече.
Няма да пропусна да кажа и това на финала – наистина само преди един месец мнозинството от Народното събрание отхвърли този законопроект. На тези аргументи, които се излагат тук, включително и от министъра на вътрешните работи, колко било важно да се развържели ръцете на Министерството на вътрешните работи и на специалните служби, аз бих казал, че може би за някои е много важно да се развържат ръцете точно преди изборите. Това е разковничето на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ралчев, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Направи ми впечатление Вашият подход, когато обърнахте внимание на пленарната зала върху сериозността на проблемите, които се поставят във връзка с този Законопроект за електронните съобщения. Направи ми впечатление, че Вие ясно виждате двете посоки, в които трябва да се мисли, тоест има проблем в направените законови предложения и аз така ги схващам. Нека да не забравяме, че пленарната зала на Народното събрание е мястото, където се коват закони и трябва да се спазват. Ако искаме да бъдем прецизни и точни, трябва да започнем от тълкуването на чл. 32 и чл. 34 от Конституцията, защото тук се появиха различни тълкувания на тези два текста.
Имам предвид ал. 2 на чл. 32 от Конституцията, която казва, че „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово съгласие, знание и прочие”.
За разлика от този текст, който допуска накърнение на това право, когато е предвидено в закон, чл. 34 има друга формулировка и трябва да видим в хипотезата на кой от двата текста сме.
Член 34 казва: „Кореспонденцията е неприкосновена. Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване на тежки престъпления.”
Коя е хипотезата на Закона за електронните съобщения? Има ли място чл. 251 в този закон или е предмет на друг закон, това е друга тема, по която също трябва да се помисли, и какво е приложното поле в крайна сметка? Според мен ние сме изправени категорично пред хипотезата на чл. 34. По този начин проблемът за тежко или сериозно престъпление ще отпадне.
Второто мое смущение в тази връзка идва от изказването на уважавания от мен министър Миков, с когото сме работили приблизително осем години, но сега има друго качество. В едно негово изказване той каза, че се налага личният интерес понякога да бъде накърнен за сметка на обществения интерес. Ако това не беше толкова ясно и отчетливо казано, когато чух същото правило от генералния секретар на МВР в негова публична изява, се замислих много сериозно не става ли въпрос вече за друга форма на мислене, която е детерминирана от стола, на който седим?
Уважаеми народни представители, нека да не забравяме ние на кой стол седим. Ние не сме изпълнителна власт. Разбирам отговорностите и притесненията на изпълнителната власт, но не мога да разбера защо в крайна сметка ние не сложим картите на масата и не дадем отговор на няколко въпроса? Веднага ще си променя моето становище, ако господин министърът на вътрешните работи обоснове тезата, че имаме 330 хиляди разпечатки за 40 хиляди лица.
В мотивировката на господин Величков се казва, че имаме една сфера на престъпления, която е много актуална, много важна, със световно значение – да не ги повтаряме тези неща, и ни е необходим този набор от средства? Дали в твърденията на господин Величков влизат и тези 40 000 лица? Толкова ли е голяма организираната престъпност? Толкова ли е голяма инкриминацията във връзка с тези конкретни текстове - първи въпрос?
Къде отидоха тези 330 000 разпечатки? Къде отидоха?! Само във връзка с тези престъпления ли?
Тогава ще поставя и другия, много лошия въпрос: защо нямаме необходимата разкриваемост, защо нямаме съответните присъди, защо имаме претенции към тази част на държавността в България от европейски институции и българския народ, Народно събрание и всички нас? Без ясен и точен отговор на този въпрос къде са отишли, за какво са отишли тези 330 000 и 40 000 престъпници в крайна сметка, които са следени, не може да се мотивираме и да формулираме основанието на промените, които се целят. Тук изниква един трети въпрос. В една публична изява на високо ценени от мен парламентаристи се казва, че МВР е пробито, преведено на езика на тази зала, ясно и точно искам да кажа: доверието в тази сфера е под нулата. Това е другият ключов проблем тук. Не е толкова страшно, че ще се извърши оперативно издирвателна дейност – нещо, което не е точно формулирано в рамките на този закон. Това подлежи на формулировка. Но как ще кажем, че това доверие по някакъв начин ще се възстанови? Числото „330 000” ясно показва, че който си излезе с едно тефтерче от тази служба или който може да има достъп до тези данни, може да си свърши много работа. По това трябва да бъдем наясно. Това, че нямаме данни за съдържанието на информацията и тя е защитена и по досегашния текст, нищо не значи. Когато в търговските отношения на три фирми, които имат общ интерес към едно начинание, от определен момент нататък съсредоточат десет разговора, взети от разпечатка между трите фирми, не искам да знам съдържанието на преговорите. Ясно е накъде се отива. Ясно е, че по този начин могат да се формират много намеси в отношенията, което е абсолютно забранено.
Още един въпрос: оператора го задължаваме да пази 12 месеца тези данни, а след една година да ги унищожи. По каква процедура? Кои са лицата, които имат достъп до тези данни? Не се ли отваря още една яма наред с тази, която съществува в съответните органи? Отваря се. Не трябваше ли в крайна сметка, когато толкова много мислим за тази оперативно издирвателна дейност, да помислим малко и за онези институти в правото, които служат за контрол?
Какъв е контролът върху това, което предлага господин министърът? Един контрол, който е чисто предмет на една наредба, защото и досега такава липсва, аз не съм тесен специалист в тази област, и сега ни се казва: така, така - десет служби имат право да искат и всичко се съсредоточава в една служба на МВР. Даже от ДАНС се обръщат към нея. Оттук нататък? Оттук нататък оставяме всичко на добрата воля на този, който има достъп до тази информация. Тогава се поставя въпросът: няма ли място в този законопроект, за да бъде поне малко от малко коректен, да имаме и една контролна функция, която да бъде разписана и то не вътре в системата, не в една от дирекциите на МВР, а нещо, което да има друга институция. Ако си спомняте „Екимджиев срещу българската държава” и стоте страници на Европейския съд, на стр. 3 от Решението на Европейския съд се цитират точно членове 32 и 34 от Конституцията. С какво това се различава като проблематика и като тематика от това, което ние, благодарение на това решение на Европейския съд посегнахме и направихме нещо по-прилично със Закона за СРС? И сега, от задната врата искаме да минем през едно поле, което не създава никакви ограничения?
Уважаеми колеги, искам да завърша с това, с което започнах. Липсва доверие на институциите, на обществото към сегашния статус на МВР. Очевидно е, че господин министърът трябва да бъде наясно с това, че едно доверие много по-трудно се възстановява, отколкото когато го има в началния му вид. И ние сме точно в тази първа хипотеза. При липса на доверие очевидно е, че обществото като цяло има абсолютния законов интерес, а ние, като хора, които присъстват в тази законодателна зала, имаме задължението да гарантираме в равна степен, а не преимуществено, интереса и правата на човека и този на обществото, и в никакъв случай и никога при двадесет години на преход и демокрация не могат да бъдат противопоставени тези две основни права – както на обществото, така и на гражданите. Един такъв подход не препоръчвам на никого. Когато чуете приказки за полицейщина, те ще намерят своето основание точно затова защото, страхотно много безобразия в тази държава са се вършили в интерес на обществото, а не в интерес на личността. Този етап от българската демократична история е отдавна отминал. С оглед на това не виждам никакви основания да прибегнем до това, което е вече утвърдено от Европейския съд и което е по смисъл идентично с настоящия закон, а именно: да имаме една контрола на оторизирания по силата на закона и Конституцията орган, тоест съдът, който да преценява кога се пипа в личната сфера на гражданина. Аз не виждам нищо трагично в това. Една част от отговорите на приказките за това, че трябва да бягаме много, че някой ще ни отказва, бяха дошли. Нали си спомняте, че от тези данни – дори когато се говореше за СРС-тата, говорехме за 10 000 взети разрешения, слязохме на 1000, после на 160 и в крайна сметка в мотивите на съда бяха влезли две или 16 - еднакво безобразна цифра.
Защо искате на сляпо да ви гласуваме доверие, без вие да изпълните един задължителен акт – да ни съобщите систематиката, ако я имате, а ако я нямате, толкова по-зле, на тези 330 000 разпечатки за 40 000 лица? Когато получа един удовлетворителен отговор на този въпрос, аз и нашата парламентарна група може би ще изразим и малко по-друго становище. Но без това, на сляпо – правото на един основен принцип, че честната дума не върви, защото много често е била поругавана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Ралчев! Ако, отваряйки Конституцията, Вие прочетете и други текстове, обърнете внимание на геостационарна орбита и какво отношение има Конституцията към геостационарната орбита в България. И когато прочетете този текст, си отговорете на въпроса дали правото, за което Вие пледирате и което аз споделям по отношение правата на личността, не е свързано и с технологията.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Кой е той, не го знам.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: И понеже сме космическа държава, защото пратихме космонавт, но не сме космическа държава да въртим в орбита десетки спътници, които да слухтят, тогава Ви задавам въпроса: право и технология разминават ли се в нашия случай? Стотици спътници слухтят и не само за това кой е адресатът, но и за ключови думи, и за съдържание.
Вземете отношение тогава и развийте Вашата теза какво да правим с тези спътници, които надничат в нашия живот. След 11 септември светът не е същият. В крайна сметка много държави прибягнаха до тези средства в защита на обществения интерес. Любопитен съм какво е Вашето отношение към това действие на държави, които владеят технологии, които ние още не владеем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Хитова, заповядайте за втора реплика.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Ралчев! Искам да Ви разкажа съвсем кратичко един случай с две деца, загубени в Сливенския балкан, за щастие с мобилен телефон в себе си. Благодарение на това, че родителите се обръщат за помощ към органите на Министерството на вътрешните работи и на този мобилен телефон, децата за много кратко време са локализирани, намерени и спасени. Сега, както са разпоредбите в закона, на тези деца Министерството на вътрешните работи може да окаже помощ след разрешение от съда, само ако против тях се извършва тежко престъпление.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Не е така, казах Ви, има средства.
ДИАНА ХИТОВА: По никакъв друг повод не може да им бъде оказана помощ. Не разбирате ли, че тайната на кореспонденцията се превръща в абсурд, от който може да пострада този, който се нуждае от помощ от органите на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви. (Реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Ралчев, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Светът след 2001 г. не е различен, в друг етап се намира. Ако забелязвате, в последния месец много често се обръщам към колегите в залата, да си припомним всички, че сме законодателно тяло.
Отговорът е много ясен: ако има крещящо противоречие между технологиите и закона, се променя законът, ако е необходимо, но този закон, уважаеми колеги, е Конституцията.
И друг повод имам и сега ще го изразя – по Закона за референдумите. Развиваме идеята за референдумите, но не поглеждаме какво пише в Конституцията, тоест просто губим парламентарно време. В случая става абсолютно същото. Конституцията го пише точно и ясно. И ако ние приемем, че сме в хипотезата на чл. 34, няма защо да си губим времето – това е истината. Ако това е комуникация, съобщения, чл. 34 ясно казва какво трябва да се направи.
Не искам да давам съвети за 2-3-5 текста, дали са свързани със Сливенския балкан или с някакъв друг Балкан, няма никакво значение. Колегата преди малко ви каза какво е средството и по какъв начин се използва, да не се повтарям, но в крайна сметка за тези 4-5 толкова актуални престъпления, както много често в последно време ставаше, ще мине съответната граница и ще станат тежки престъпления по смисъл.
Както и председателят много точно обърна внимание, какво правим с този термин, който няма дефиниция в българското законодателство? И сега ще гласуваме такова предложение в законопроекта, а после ще пипаме другия закон, който пък ще обоснове този. Очевидно е, че правилата в правото са създадени, докато са в сила, за да действат. И никой не може с технологии и прочие да ги отрича.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, за изказвания са записани господин Минчо Спасов, госпожа Татяна Дончева и госпожа Елиана Масева. Те ще имат възможност да вземат думата след почивката.
Тридесет минути почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Има записани народни представители, които желаят да вземат думата.
Господин Спасов, заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Виждам, че парламентарната зала е празна, но се радвам, че поне горните трибуни със студентите са тук, за да им покажем може би пример на лоша парламентарна риторика.
Аз бих им показал пример на лоша парламентарна риторика, ако взема този Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и скъсам текстовете на чл. 24 и чл. 69 от него, защото председателството на Народното събрание ги наруши. Този правилник се оказва, че може да действа в Народното събрание и без текстовете на чл. 24 и чл. 69. И ако не бях пред лицето на тези млади хора, сигурно нямаше да спестя и да скъсам тези страници и да ги поставя тук на хартиени топки. Но доброто ми възпитание и уважението към нашата институция не ми го разрешава.
Друг въпрос е дали председателството на Народното събрание е решило да спазва или да не спазва правилника. Защото в този правилник се казва, че не може една комисия, в случая визирам Транспортната комисия, да заседава в нарушение на дневния ред, който е бил обявен от председателя, тази комисия да изгони председателстващия и да вземе напълно нелегитимно решение. Не може, на трето място, председателят на Народното събрание господин Пирински да признае псевдодоклада на тази комисия за валиден документ и той да бъде докладван тук. Но, както повторих и ще потретя – председателят на Народното събрание сам решава дали да спазва правилника или не.
От нас обаче, колеги, зависи нещо друго, има една много по-голяма отговорност – дали ние ще спазим Конституцията на Републиката. И когато се касае за това дали да я нарушим или да я спазим, извинете, но моята, ако щете и коалиционна култура избледнява и се загубва. Затова искам тук да заявя, че аз и моята парламентарна група НДСВ ще положим всички парламентарни и допустими средства това да не се случи.
Ние показахме с поведението си, вкарвайки този законопроект отново, не само нарушение на правилника, но и неуважение към омбудсмана. Отказахме да изслушаме омбудсмана, който е органът, който ние самите сме създали, за да пази законните права и свободи на гражданите, залегнали в Конституцията. Обяснете ми, колеги, във вашите реплики или изказвания, защо създадохме омбудсмана, след като се отнасяме пренебрежително към него? Ние оказахме и показваме едно неуважително уважение не само към Конституцията, не само към правилника, не само към омбудсмана, но и към съдебната ни система. Защото внасянето на този законопроект е в крещящо противоречие с влязло в сила съдебно решение на 5-членен състав на Върховния административен съд. И ако ние сме парламентаристи, които уважаваме институциите, и искаме ние самите да бъдем уважавани, не бива да допускаме това нещо.
Какво се казва в решението на Върховния административен съд, колеги? Там като изрична забележка е посочено, че законопроектът, който преди месец и половина ние отхвърлихме и който сега отново ни се предлага, не съдържа препращане към специалните закони – НПК и Закона за специалните разузнавателни средства. А именно това е, от които господин Христо Величков се опитва да освободи МВР – от съдебния контрол, предвиден в НПК, в Закона за специалните разузнавателни средства. И ако помислим, че ние с един граждански закон – Закона за електронните съобщения, можем да променим онези наказателни закони, за мен това е много спорен конституционен въпрос. Но в никакъв случай със Закона за електронните съобщения ние не бихме могли да нарушим Конституцията, колеги.
Какво щяхме да чуем, ако ние тук бяхме поканили омбудсмана на Република България? Аз ще ви цитирам нещо, което вие не пожелахте да чуете. Но трябва да го чуете, трябва да го чуят и тези млади хора. Защото тук обсъждаме нещо, което касае точно тези млади хора – подслушването в интернет. Омбудсманът господин Гиньо Ганев казва така: „В тази логика омбудсманът още веднъж подчертава, че Конституцията на Република България – чл. 34, ал. 1, изрично забранява да се накърняват тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, освен по изключение, със съдебно разрешение и то когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Тази конституционна повеля – продължава омбудсманът – се отнася както за интернет комуникациите, така и за т.нар. разпечатки за проведени телефонни разговори, които не следва да се предоставят на МВР и службите за сигурност, без да е спазен общият ред за работа със специални разузнавателни средства.”
Аз лично уважавам нашия омбудсман, надявам се и вие да го направите в следващите гласувания, ако се стигне въобще до такива. Но освен омбудсмана, нека да погледнем, колеги, и международната практика.
Като председател на Вътрешната комисия възложих проверка във всички полицейски аташета и служби на държави от Европейския съюз. Тази справка беше раздадена на членовете на Вътрешната комисия и в четири пети от европейските държави е напълно приравнен режимът на разпечатките с режима на специалните разузнавателни средства. Защото очевидно от текста на Конституцията се касае за съобщения между гражданите. Или такава е практиката в Италия, Холандия, Австрия, Норвегия, Франция, Германия, Кипър, Литва, Чехия, Гърция, Белгия.
Ще ви прочета само, получих от френското посолство по темата от техния полицейски аташе: „Независимо от юридическата рамка на случая е необходимо офицерът от съдебната полиция да получи предварително съгласие на магистрат от съдебната власт.”
Ако и тези европейски практики не са достатъчни като аргумент за вас, нека да се върнем на сърцераздирателния пример, който чухме преди малко за Сливенския балкан от уважаваната от мен колежка. Колеги, нека да си прочетем какво пише в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за телефон 112. Материята е съвсем различна. Там проследяването на телефона става поради наличие на бедствена ситуация, която е обявена по надлежния ред и се извършва издирването. Това е много естествено. Тук въобще не става дума за престъпления, а за извънредна ситуация. Дайте да не бъркаме сиренето с боята за обувки. Когато говорим за примери от рода на това, че пощенският служител, който щял да види къде отива вашето писмо на хартиен носител, пак трябва да четем Наказателния кодекс. Член 284 от Наказателния кодекс казва специално за пощаджиите, за които вие говорихте: „Длъжностно лице, което съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба, се наказва с лишаване от свобода до две години и пробация”. Какво по-ясно от това? Това е служебна тайна, която те са длъжни да пазят, както са длъжни да я пазят и съдиите, и полицаите. И те също носят униформа, нищо, че са пощаджии, нищо, че вземат малко по-малка заплата. Нека да уважаваме и техния труд.
Друг пример, напълно неуместен – когато откраднели мобилния телефон на гражданина, как нямало да може да му проследят, видите ли, телефона. Ами, колеги, четете. Член 12 от Закона за специалните разузнавателни средства казва: по желание, по искане на самия собственик се извършва проследяването. Няма никакъв проблем. След като си подал сигнал, че ти е откраднат телефонът, ти даваш и съгласието той да бъде проследен. Абсолютно никакъв проблем няма.
Накрая ще завърша с аргумента, който получихме от министъра на културата господин Стефан Данаилов – че, видите ли, се завързвали ръцете на полицията, за да разследва интелектуалните престъпления. Това щеше да е така може би, ако ние не бяхме включили в обхвата на Закона за електронните съобщения и Глава 9а от Наказателния кодекс, която се отнася за така наречените компютърни престъпления. Ако вие си направите труда да прочетете тази глава, ще видите, че там се отнася именно за неправомерен достъп до компютърни информационни данни, каквото е интелектуалното пиратство. Така че проблемът е решен.
Тук правя едно процедурно предложение в рамките на речта си – моля да се протоколира, господин председател: да бъде поканен министър Стефан Данаилов, за да даде своето становище, което е претърпяло в голяма степен еволюция, когато той заявява посланието си пред двете комисии.
Колеги, след като минахме и през международната практика, и през омбудсмана, и през съдебната система, които са „против”, нека да говорим и за това какво е мнението на гражданското общество. В Закона за нормативните актове ние сме записали, че законопроектите се изготвят и се обсъждат с участие на гражданското общество. Никой от нас, по-скоро част от вас, които внасят този законопроект, не пожела да чуе какво казва гражданското общество, какво казват младите хора по тази тема. Младите хора казват, че са интелигентни, че са чели какво е казал Бенжамин Франклин – че ако между свободата и сигурността избереш последното, ти не заслужаваш и двете. Това го казват и международните организации, това го казва и Съдът в Страсбург.
Опитвам се да бъда малко по-обстоятелствен в това си изказване, именно защото съм сигурен, че ако този законопроект премине през залата, той ще се превърне в казус за съдилищата – административните съдилища и Конституционния съд. Да пренебрегнеш становищата на трите комисии, които са негативни, да пренебрегнеш становището на омбудсмана, да пренебрегнеш становището на гражданското общество, да пренебрегнеш становището на комисията по европейско право на самия парламент, обяснете ми, колеги, какво е това?!
Аз няма да коментирам факта, който беше изтъкнат тук преди малко и от господин Атанасов, че част от нас, стоящите тук в залата, включително хора, които ще се изкажат непосредствено след мен, станаха жертви на такива неправомерни разпечатки. Ако проверим какви изказвания правеха преди шест месеца по темата, ще видим, че те диаметрално се различават от сега защитавани от тях и техните парламентарни групи становища.
Колеги, искам да завърша с това, че трябва да загърбим всякакъв аргумент, който би ни довел до нарушаване на Конституцията. Конституцията е по-важна от коалицията, Конституцията е по-важна от това, че на МВР така му е по-лесно. Аз твърдя, че на МВР вратите са отворени, ръцете са развързани, но трябва да има съдебен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Давам думата на председателя на Народното събрание господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Спасов, аз съм удивен от Вашето изказване по следната причина: в разговора, който имахме с Вас и господин Мирчев, Вие признахте, че има проблем в съотношението между тежко престъпление и сериозно престъпление, с което боравят европейските нормативни актове, които ние трябва да транспонираме. Аз не съм юрист – вслушах се в мнението, изказано от господин Ралчев в пленарната зала преди почивката. Той констатира същия проблем и заяви, че е готов да изслуша сериозни аргументи за необходимостта от промени в нормативните актове, ако получи задоволителни отговори от министъра на вътрешните работи как се упражнява правото, какви са обективните потребности от промени в законодателството с цел да се създадат нужните законови възможности за реална борба с престъпления, които може би по Наказателния кодекс не са тежки, но които са изключително опасни за обществото и които засягат, не на последно място, младите хора в България.
Вие сам признахте, че има място да се разсъждава за текстове, променящи Наказателния кодекс – било в този, било в друг законопроект. Нещо повече, приехте да установите сериозен диалог с колегите и да търсите общо решение. Такова решение е предложено в доклада на Комисията по европейските въпроси.
Вие днес се изказвате, започвайки от правилника. Виждам, че вече втората минути приключи – ще направя изказване, ще остана да проследя дискусията, тръгвайки от Конституцията, през правилника, законите и т.н. Безспорно на всеки един от тези текстове трябва да обърнем абсолютно нужното внимание, но не забравяйте, че ние сме длъжни да намерим решение на проблемите на обществото – не да се крием зад текстовете! Съобразявайки се с всички текстове, добросъвестно да търсим решение! Вие днес не демонстрирате такава добронамереност. Вие търсите друг ефект. Не Ви прави чест! (Ръкопляскания от КБ. Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин Пирински, когато говорихме във Вашия кабинет, действително признахме, че в нашия закон се говори само за тежки престъпления. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, господин Атанасов.
МИНЧО СПАСОВ: Но признайте, че това е текст, който не сме го измислили ние, който през 1991 г. е влязъл в Конституцията – благодаря на господин Атанасов. Признайте, че още тогава Ви казах: не може в Закон за електронните съобщения да променяме Наказателен кодекс, да променяме Наказателнопроцесуален кодекс.
Този разговор с господин Миков съм го водил преди три месеца, когато изяснихме, че може да се промени нещо, ако те го желаят толкова силно, чрез един законопроект за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс. На заседание на комисията, то е протоколирано, господин Миков се съгласи, че може да помисли за всяко подслушване да се образува досъдебно производство и да се искат разрешения, но това остана дотам. Изпълних ангажимента си и потърсих господин Найденов, но той не ми се обади за обратна връзка. Аз спазих своята дума, господин Пирински. Попитайте господин Найденов защо не се отзова на моето настоятелно искане, което беше документирано. (Реплика от народния представител Ангел Найденов.)
В този смисъл ще моля: нека да се абстрахираме от емоцията, нека да се абстрахираме от всякакви инати и да се концентрираме върху Конституцията. Благодаря ви. (Реплика от народния представител Георги Пирински.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Решаваме един тежък обществен въпрос, от който беше направена буря, може би в чаша вода, а може би не съвсем.
Въпросът е принципен, много съществен и наистина започва от Конституцията, но аз ще започна от правилника и ината. Член 69 от правилника, цитиран от преждеговорившия, не допуска гледането в определен срок на законопроекти, отхвърлени на първо четене по същество. Случаят не е такъв. На първо четене тези текстове са приети.
Абсолютна лъжа е, че правилникът позволява само и единствено на председателя на комисията да свиква заседание и да определя дневен ред. Правилникът позволява и определена част от народните представители да правят това и когато те са имали мнозинство да го направят и са го направили, няма защо да обвинявате Председателството на Народното събрание, защото това е изричен регламент на правилника и той е създаден съвършено разумно, за да не може да се злоупотребява от страна на председателя.
Вие, господин Спасов, и парламентарната ви група, много целенасочено искахте да спрете всякакво гледане на законопроекта и бяхте си направили една проста сметка, че няма да го гледате, че ще го гледате, когато искате. Вие самият направихте изявление във Вътрешната комисия, че изобщо няма да го гледате. Тъй като в Транспортната комисия, която е водеща по правилника, и в чийто доклад единствена предпоставка е да започне гледането на закона, продължихте да бавите още две седмици темата, затруднявайки изключително органите на Министерството на вътрешните работи и специалните служби. Те стоят на стенд бай вече около месец и чакат ние да се разберем – нещо, което може би трябва да бъде наречено инат и злоупотреба с правилника.
След изричната резолюция на председателя да насрочите за гледане въпроса, след като той изобщо не е бил формално длъжен да го разпредели на няколко комисии, но го е разпределил, за да има по-широк поглед и да има произнасяне компетентно, Вие го насрочихте чак след като въпросът беше вкаран в пленарната зала и започна неговото разглеждане, когато на практика беше вече безсмислено да се гледа в допълнителните комисии, защото, така или иначе, въпросът е вкаран в пленарната зала.
Като говорите за гражданското общество ще трябва да кажете и за организацията на неправителствените организации за защитата на интелектуална собственост, които искаха да участват в заседанието на Вътрешната комисия. Там отначало комисията отклони гледането на въпроса, защото той беше започнал да се гледа в пленарната зала. Вие обяснихте на неправителствените организации, че трябва да си отидат, след което в края на заседанието, използвайки, че вече има друго мнозинство, прегласувахте. С каква цел, господин Спасов? Този доклад нито е процесуално нужен, нито с нещо обогатява, аргументите в общи линии са ясни, могат да звучат и в залата, но не мисля, че когато говорим в пленарната зала на Народното събрание трябва да говорим за инат, още по-малко да демонстрираме инат.
Няма никакво нарушение на правилника с гледането на закона. Това е правилникът – той позволява тези възможности. Недоумявам обаче защо като председател си позволихте някои действия, които мисля, че доста надхвърлят функцията на всеки председател – например, да възложите на служител на комисията да позвъни в посолствата и да говори с полицейските аташета абсолютно неформално как според тях стои въпросът със събирането на разпечатки. Господин Спасов, това е съвършено несериозно.
Аз бях с Вас с една делегация, когато Вие зададохте същия въпрос на директора на полицията в Истанбул и който отначало тръгна да Ви отговаря за подслушвания и проследявания, защото такъв беше преводът. И, когато човекът разбра за какво всъщност става дума, Ви каза точно обратното, което потвърждава пълната състоятелност на този законопроект.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Ние не сме в Истанбул! В София сме!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това е несериозно и цитирам до такива подробности, защото Вие влязохте в тях. Не може да се цитира международна практика, събирана по този начин. Това е абсолютно несериозно. Бихте ли ми показали писмените отговори и писмените въпроси, за да видим кой какво е питан, в какво качество, с каква квалификация, какъв отговор Ви е дал, за да заблуждавате по този начин и парламента?
Ние в този законопроект трябва да транспонираме една европейска директива. Ако има някакво отклонение на текста от евродирективата и тя не е точна, това трябва да се направи между първо и второ четене, но не да спирате и работата на Министерството на вътрешните работи, и специалните служби, и транспонирането на евродирективата. Другото е несериозно поведение.
Влизам в съществото, защото смятам, че следващите оратори ще ви кажат още повече неща по детайлите.
В дъното на спора стои чл. 34 от Конституцията, който урежда тайната на кореспонденцията и съобщенията. Какво е тайна? Тайна е, че аз съм Ви написала писмо, което може да се види от заглавието на плика, където има подател и получател, или съдържанието на плика? Това е казано с прости думи и когато става дума за Интернет, и когато става дума за телефонни разговори.
Каква наказателна отговорност искате да вмените на един пощаджия, който е казал на комшийката Ви, че аз и Вие си поддържаме кореспонденция, като всъщност масово на жилищните блокове на тези деца – долу, на пощенските кутии, седят извадени пликове и те просто могат да видят кой техен съсед от кого е получил писмо? Каква тайна на кореспонденцията е това? Каква тайна е това, че искате пощаджията да носи наказателна отговорност, защото бил казал на жена Ви, че Вашата съседка Ви написала писмо или Вие на нея? Това е несериозно. Тайната на кореспонденцията се съдържа в плика, а не върху плика, казано просто и житейски.
Могат да се правят много изводи от това кой с кого си говори. Това е вярно. И ние като представители на Вътрешната комисия сме имали възможност да поискаме от специалните служби сметка могат ли поголовно да разпечатват телефонните разговори на гражданите – кога и къде. Разликата обаче трябва да бъде направена, включително и в правния режим по следните няколко, според мен, разумни водораздела – първо, по това, което е в Конституцията за тежки престъпления, но което касае съдържанието на разговорите, тоест позволява да се отварят писма, позволява да се четат телефонните разговори или да се следи съдържанието на Интернет и неговите съобщения. Затова несъмнено чл. 34 от Конституцията изисква решение на магистратурата.
Останалото – кой с кого е говорил, само и единствено, не е в тази хипотеза. Разумно е да подлежи на контрол, съгласна съм с това. И този контрол обаче не може да го търсите само и единствено в уеднаквяване на режима, защото, освен това право на тайна на кореспонденцията, Конституцията предвижда защита на много други права, които колизират с това, така че да има ограничения – да. Ограниченията трябва да бъдат по начина, по който се извършва тази дейност – по един вътрешно-административен контрол, контрол чрез бюджета и средствата, които отпускаме на тези служби за тази дейност, чрез контрол със специализирани парламентарни комисии, за да не сме в хипотези, когато такова разпечатване става произволно, но сега – извинявайте, ние забраняваме на Министерството на вътрешните работи и специалните служби да правят това, което може всяка чиновничка на „Мобилтел” и „Глобул” и, ако някой много случайно проявява интерес жена му с кого си разговаря, той би могъл просто да бутне една стотачка на служителката в мобилния оператор, за да получи разпечатка.
Няма нужда да се правим на по-големи католици от Папата и на по-големи защитници на човешките права. Вие знаете много добре, че детската порнография в Интернет, че още много други престъпления, засягащи млади хора, че престъпленията, свързани със защитата на авторските права, остават на практика неконтролирани, системно нарушавани, без никакъв механизъм за контрол, за отговорност и за възпиране. И всичко това в името на какво?! Кой ще бъде по-велик – председателят на Вътрешната комисия или вътрешният министър? Струва ми се крайно несъстоятелно. Мисля, че ние сме авторитетна институция. Като Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред сме поемали определени критики, но мисля сме свършили определена работа, и тя е била консенсусна, разумна и подчинена на някакви принципи, на някакво разбиране за добро и зло, което общо взето да бъде възприето от всеки нормален човек. На това се крепи авторитетът на нашата комисия и нашият авторитет като нейно ръководство – моят и вашият включително. Затова смятам, че подобно отношение – една комисия да си позволи да блокира по този начин един законопроект, и то важен и ключов, е просто наистина под достойнството на този парламент.
Затова призовавам да се подкрепи законопроектът на първо четене и на второ четене да се направят онези корекции, които са нужни, за да спазим духа и буквата на директивата, която транспонираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз няма да обсъждам въпроса, че искате да ни сравнявате като режим с Турция, но искам в духа на това, което Вие направихте, да Ви дам друг пример.
Вие казахте, госпожо Дончева, че когато пощенският служител Ви носи писмото, съседите могат да разберат, и това не е тайна на кореспонденцията. Веднага Ви давам друг пример. Всички мои съседи знаят кой ми идва на гости, защото виждат хората, когато идват вкъщи, нали така, и това нещо няма как да се спре. Но ако службите за сигурност и МВР искат да следят кой идва вкъщи, искат разрешение от съда, госпожо Дончева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Госпожо Дончева, първо, въпросната служителка от Мобилтел или Глобул, ако изнесе Вашата разпечатка, прокурорът директно трябва да я закопчае по чл. 284 от Наказателния кодекс. Второ, Директива 24, която ние уж сме се събрали, за да прилагаме, казва само и единствено, повтарям, само и единствено едно нещо: да задължим доставчиците на Интернет услуги да запазват данните, но в никакъв случай не регулира правото на достъп до тези данни и в чл. 4 от Директива 24 е казано, че достъпът до тези данни става по националното законодателство. А в нашето национално законодателство, което Вие сега се готвите да нарушите флагрантно, в Наказателнопроцесуалния кодекс се съдържа задължение за доставчиците да предоставят трафичните данни само, повтарям и потретвам, само, само, когато това е за разкриване на тежките престъпления, включително и на тези, за които говорихме по Глава девет „а” – компютърните престъпления. Тоест, след като фигурира такъв изричен текст в Наказателнопроцесуалния кодекс, който е нормативен акт от по-висока степен от Закона за електронните съобщения, вие дори сега да го вкарате като право на Министерството на вътрешните работи, на специалните служби, тези доставчици ще извършат нарушение на НПК, ако предадат данните. Разбирате ли какво се готвите да направите?
Аз искам да апелирам и към господин Корнезов, който води заседанието, нека да мислим към Конституцията не като към готварска книга, защото на някой му е по-лесно да сготви едно или друго ястие така или иначе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Едно от основните съображения, с което не мога да се съглася с тезата на колегата Дончева, е следното. По своето естество, колега Дончева, всеки един оперативен способ за разкриване на престъпление по своето естество впоследствие трябва да бъде годен за представяне като доказателство в съда. Потенциално да бъде годен. Вие ако използвате оперативни способи, които не можете да обективирате в съда като доказателство по своето естество, ние трябва да кажем: „Полицията си върши работа сама за себе си”.
Именно от тази гледна точка, ако нещо по тази линия се прави, то не може да не бъде обвързано с правилата на Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс. Затова и именно само промяната в този закон по своето естество не може да доведе до този ефект, който моите уважавани колеги и министър Миков се стремят да постигнат с това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Атанасов, Вие разбирате, че следенето е една значително по-дълга, по-сложна и по-многообхватна дейност от това някой да пита съседа Ви кой бил вчера у Вас. Вие сам го разбирате. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Това не е вид следене, никой не иска разрешение. Вие може да питате съседа за съседката, без да искате от никого разрешение. Не разсмивайте децата на балкона.
Господин Янев, всеки оперативен способ да бъдел обективиран в съда – много сложно казано. Водим спор за това трябва ли разпечатките да се считат за СРС-та или не, макар че това е част от закона? Разпечатките не са СРС-та, господин Янев, и по българското право досега не са били.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Наказателнопроцесуалният кодекс казва друго.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вие правите първия опит да ги въведете.
Господин Спасов така и не ми каза кое от НПК, но предишния път ми даде Раздела за изземване и обискиране, от което аз си направих извода, че той смята да обискира мобилни оператори, с което съм категорично несъгласна. Такива неща в НПК няма, господин Спасов.
Това, което искате – достъпът да става по националното законодателство. В момента пишем националното законодателство. Допреди отмяната на наредбата имаше време, когато въпросът беше уреден с наредба, и това функционираше няколко години. Проблемът възникна, когато Върховният административен съд отмени наредбата, защото правилно прие, че тази материя трябва да бъде уредена със закон. Но Върховният административен съд съвсем не е казал, че в закона трябва да пише нещо, различно от това, което е пишело в наредбата до момента. И изведнъж, когато трябваше да препишем наредбата в закона, някой каза: „Не, това противоречи на националното законодателство!” На кое законодателство? Ние пишем националното законодателство в момента. И международните актове, и вътрешните, и Конституцията ви казват: „Уредете в закон случаите.” Това става в момента. За какво противоречие ми говорите?!
Не знам защо господин Спасов излезе, когато исках да му кажа, че закачката му с господин Корнезов е просто нелепа. Господин Корнезов е един от авторите на тази Конституция и то в едни крайно драматични за България моменти, когато тук имаше „Град на истината”, окупационни и лежащи стачки, и всякакви други. Той е част от историята на България, създала тази Конституция. Той е един от бранителите и като конституционен съдия. Не може все пак, господин Спасов, от позицията на провинциален адвокат да кажете на господин Корнезов какво да прави с Конституцията. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Хубаво е, че има такава дискусия. Лошото е, че тази дискусия се развива в края на този парламент, когато и парламентарните групи, и отделните народни представители са натоварени повече с политически очаквания за следващите избори, отколкото за някакъв по-трезв поглед върху действителната ситуация.
Интересното е, че хора, които са ползвали години наред такъв тип решения, в много по-малки условия за контрол – и аз ще кажа защо, днес са най-яростните противници, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Не мога да взема реплика, иначе ще Ви кажа.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ:
Годините от 1997 до 2009 са част от историята на развитието на нашето право. Но част, която в много по-малка степен се доближава до развитието на европейската дискусия по тези въпроси. И аз си представям как би изглеждала от гледна точка на правата на човека една друга дискусия - за националната позиция по използването на PR-данните, която бях помолил да се състои още есента, но за съжаление Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и нейният председател не намериха време за нея. Това е голяма дискусия, която се води в Съединените щати и в Европейския съюз. Дискусия, на която България също трябва да даде отговор, е за данните за пътническите полети, събирани преди и веднага след полетите - за къде пътува лицето „хикс” или „игрек” в реално време - за борба с тероризма. Не знам тогава каква позиция ще има. Това е въпрос, също свързан с личните права, с правото да пътуваш свободно и да не знаеш за къде пътуваш.
Само че освен тези права има и други права – правото на сигурност на гражданите, които пътуват.
Ако щете, тази дискусия е по-голяма. Тя е от порядъка на дискусия за европейското пространство на свобода и сигурност. Уважаеми дами и господа, това, че в България има един режим, не означава, че в Германия, Австрия или друга държава по отношение на вас лично, на личната ви свобода, няма да се прилага друг режим, и той по линия на международното полицейско сътрудничество да даде ценни данни и доказателства - но нещата трябва да се казват изцяло - за необходима работа в друга държава.
Само очертавам бъдещите дискусии, които може би ще води следващият парламент.
Не е спорно от дискусията, че трябва да се използват съвременни средства за придобиване на информация. Развитието на техниката, развитието на глобалния свят, комуникациите, свободното движение, изправят света и отделния гражданин пред предизвикателства, свързани с организираната престъпност, с тероризма, предизвикателства, за справянето с които има два пътя.
Единият е законодателството да се движи в съответствие с възможностите на престъпниците и терористите, да дава адекватни средства за борба с тях.
Вторият път е традиционното разбиране, в основата на което стои защитата на човешките права, изкривени понякога с оглед на евтина обществена популярност. Този път не води за никъде. Той прави не само Министерството на вътрешните работи, но и органите на прокуратурата много по-неефикасни в борбата с престъпността. Няма да коментирам службите за сигурност.
Другият спор, който се води, е за кои случаи да важи това. В Конституцията е казано – само за тежки. Всъщност, уважаеми дами и господа, формулировката кои са тежки случаи е в Наказателния кодекс. Ако кажем, че тежки са онези, за които се предвижда над 2 години лишаване от свобода или въобще лишаване от свобода, тогава ще разширим кръга. Така че това е юридико-образна „абракадабра”, в която се въртим.
Възловият въпрос е адекватни ли сме срещу съвременните престъпления? В Европа се обсъжда вече въпросът дали на национално равнище да не се въведе ограничение за разпространение на детска порнография, като се отрязва възможността за достъп. (Реплика на Атанас Атанасов.)
Аз разбирам, че може би Ви харесва идеята, която се обсъжда в Европа, господин Атанасов, но това е Ваш поглед върху нещата. Европа все повече разбира, че заедно със свободата на движение в европейското пространство трябва да осигури сигурност и ефикасност.
Уважаеми дами и господа, когато се прави сравнение как нещата са уредени в отделните европейски страни, защо някой не направи сравнение има ли в поне една европейска държава наказателен процес, в който оперативните работници веднъж работят и всичко, свършено от тях, не се признава; втори път се работи в рамките на досъдебно производство; а трети път – пред съда отново! Има ли друга толкова богата държава?! Но тази дискусия беше есента. (Реплика на Атанас Атанасов.)
Вие бяхте едни от най-големите противници на това. Аз приех, че това е наша национална традиция. Приех, че трябва да се съобразим с начина, по който функционира нашата „уникална” система и за която Европа доста често ни подсеща, че няма такава. Но тогава поне да намерим решение, което да дава възможност на оперативните служби да бъдат по-ефикасни.
Основният въпрос според мен е по каква процедура да става това.
Тук е другият голям въпрос – за априорното недоверие на народното представителство, най-вече от опозицията, към работата на Министерство на вътрешните работи, недоверие, което изпитваме ежедневно в работата си. (Реплика на Атанас Атанасов.)
Господин председател, помолете народния представител…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, знаете, че не можете да говорите от място!
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Как се компенсира недоверието, уважаеми дами и господа? (Реплика на Атанас Атанасов.) С механизми за контрол. Вече Ви бе казано кои са механизмите за контрол. Такива механизми нямаше през предишните години. Веднъж има контрол от страна на прокуратурата, и то ефикасен. Спомняте си, че преди няколко месеца имаше пълна проверка на тази структура. Второ, беше създаден с волята на Народното събрание отделен орган, който да контролира използването. Трето, функционирането на тази служба, която работи със СРС. Четвърто, вътрешноведомственият контрол. Мога да кажа сериозно, че няма друго министерство и ведомство с толкова ясно разписани и добре функциониращи механизми за вътрешен контрол. Няма! И резултатите от тази работа се виждат всеки ден.
По отношение на служителите, които нямат необходимия интегритет да бъдат вътре в системата. Тази работа по чистене на системата ще продължи, защото наследството в това отношение, колкото и да се усмихвате, господин Атанасов, върви от ваше време. (Реплика на Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Атанасов!
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Не може за една, две или три години да се направи такова богато наследство!
Уважаеми дами и господа, възлов става въпросът за оперативността, която някой или не иска да разбере, или не иска да оцени нейното значение за работата. Практика от последния месец и половина: категорично ни беше заявено от мобилните оператори, че нощно време и в събота и неделя те не могат да осигурят необходимата информация. Опитахме се да го постигнем, много добре знаете разрешенията за това, които се дават само от окръжния съдия или от заместник-окръжен съдия, но ако е нощно време или събота и неделя, е абсурдно въобще да очакваш, че ще получиш разрешение за незабавен достъп. А дори да го получиш, няма кой в съответния оператор да ти даде необходимата информация. Чака се с дни. През това време се заличават следи, през това време необходимите оперативни или разузнавателни действия, или действия по досъдебното производство чакат съответната информация.
В този смисъл аз не мога да приема, че Министерството на вътрешните работи със създадения ред, със създадените процедури, със създадените няколко контролни механизми – комисия за наблюдение, парламентарен контрол, прокуратура, вътрешноведомствен контрол – е най-малко заслужаващата доверие система в държавата. Защото ако това се приеме априорно, това означава, че ние нямаме доверие във възлова структура на държавата. Пак казвам, сигурно има много основание, има много нелоялни служители, но това не може да бъде априори постановка на Народното събрание към служителите, които работят в тази система. Добри и лоши, те са такива, каквито сме всички ние, те са част от тази държава, тяхното състояние е част от историческото развитие на държавата.
По отношение на въпроса, повдигнат от господин Ралчев. Господин Ралчев, за последната година почти тройно е увеличена пропорцията, ориентирана към досъдебното производство на специалните разузнавателни средства. И тази информация аз я предоставих и на Вътрешната комисия, и на специалното представяне на доклада за годишната работа на Дирекцията за оперативно-технически операции, на която бях поканил ръководството на Вътрешната комисия. Там имаше и представители от опозицията. Но сами разбирате, уважаеми дами и господа, че не може, не бива тези твърде деликатни детайли на начините, на средствата, на подходите да бъдат предмет на толкова широка публична дискусия. Но явно стигнахме дотук, защото в специализирани органи, където тази дискусия трябва да се води спокойно, надделяваха понякога лични страсти и заяждания или разбирането, че на базата на това може да се прави някаква теснопартийна политика. Мисля си, че това е практика, която няма особено бъдеще.
Уважаеми дами и господа! Този законопроект е необходим на министерството. Но мисля, че е два пъти по-необходим за сигурността на гражданите. Защото престъпността става все по-мобилна, престъпността става все по-добре оборудвана. Мисля, че за никого от вас вече не е тайна, че извършителите на определени престъпления в рамките на няколко часа боравят с десет до петнадесет телефона с различни СИМ-карти и с различни номера на телефони и оттам, господин Ралчев, идва и увеличеният брой. Кръгът лица е значително по-малък от тези цифри, които ние добросъвестно споделихме в комисията, а вие от опозицията размахвате най-охотно. Винаги в годините, и по вашето управление, и по вашето управление (сочи вдясно и в центъра) относителният брой е бил един и същи. Там, слава Богу, стигнахме до едно разумно решение да няма анонимни СИМ-карти, но вие го отложихте за края на годината, сигурно това са възможностите на мобилните оператори. А когато изчезнат анонимните СИМ-карти, убеден съм, че многократно ще спадне и броят, ще намалее необходимостта да се искат такъв тип установки и разпечатки.
Искам да подсетя Народното събрание и за още нещо. Похарчени са пари, пари, които са били поставени като условие при приватизацията на мобилните оператори от вашите правителства, уважаеми дами и господа! Пари и условия те да създадат тази техническа възможност за Министерството на вътрешните работи. Когато вие сте били на власт, сте решили, че това е начинът и че Министерството на вътрешните работи трябва да има техническа възможност и съответните оператори, кандидатстващи за лицензия, са задължени да създадат тази техническа възможност. Сега с това решение вие казахте и на министерството, и на мобилните оператори: Край! Тези похарчени пари, които са милиони, няма да ги ползвате! Няма да ползвате тази бърза възможност за незабавен достъп!
И още нещо. Използването на системата на Дирекция „Оперативно-технически операции” дава възможност за относителна яснота на броя на исканата и получената информация. Защото там има ясен ред в момента. Този ред, който вие създадохте, предполага една децентрализирана дейност по въпроса. Децентрализирана в отделните районни полицейски управления, в отделните областни дирекции, в отделните районни и съответно окръжни прокуратури. Сигурно за министъра е по-лесно да каже: да, при тази ситуация аз нямам физическата възможност да ви отговоря и да контролирам коректно, да се обърнем към съответните началници за какво се иска през съда и за какво се ползва. Това е също въпрос, който трябва да си задавате, когато вземате решението. Защото в момента министърът трудно може да бъде обвинен, както е при един централизиран модел, през Дирекцията за оперативно-технически операции за една или друга злоупотреба. Защото субектите, които искат, са стотици и хиляди и техните отношения са със съда, който разрешава, и съответно мобилния оператор. Аз ще ви кажа, че няма такава концентрирана, централизирана информация за общия брой!
И още нещо. Представете си какво разрешава съдията, когато се дава възможност за подслушване и проследяване, когато вече има натрупана информация за престъпна дейност, и какво разрешава в началния момент, когато нямаш нищо друго освен един телефонен номер, намерен до изстиващия труп. Какво разрешава той и какво може да знае той, за да разреши? Защото става въпрос за една инициална информация, след която се развиват същинските действия по разкриването и разследването. Това е механично приравняване на режима на специалните разузнавателни средства! Ами направете си сметка какво разрешава съдът, на какви основания, как може той да прецени дали е необходимо или не е необходимо, ако това е специално разузнавателно средство, или той просто подписва, че ще се ползва специално разузнавателно средство, за да може тепърва да тръгне оперативната работа или разследването.
Нарочно говоря по тези въпроси. Не че ще чуете аргументи, предизборната поляризация очевидно замъглява погледа на опозицията до степен, до която най-голям враг на българската опозиция са правоохранителните органи. Не може, господа, най-голямото недоверие да е към Министерството на вътрешните работи! Това е част от тази държава, в чието функциониране участвате и вие, макар и като опозиция. И всякакви оправдания с правата на човека мисля си, че са несериозни. Или ние се сещаме за правата на човека само тогава, когато излязат 3000 души на улицата и искат отмяна на някой текст от Наказателния кодекс? Защото обществото не вярва, че ние сме от едната страна, заедно в борбата с престъпността. Не вярва! То смята, убеден съм, че без основание, че има народни представители, които стоят от другата страна на борбата с престъпността и че всячески търсят начини, пътища да затруднят работата и на Министерството на вътрешните работи, и на прокуратурата.
На мен много ми се ще дискусията по този законопроект да продължи. Сигурно не е най-съвършен, но като дух, като цел той може да постигне повече оперативност в работата по разкриването и разследването на престъпленията. Ако искате, потърсете още гаранции. Нека тази нова комисия, този орган, който беше създаден, се занимава и с този въпрос. Прокуратурата и сега има право, защото тя ръководи разследването, да отиде и да види. Нека да идвам аз на парламентарен контрол. Но недейте да се увличате от желанието да смятате, че този министър иска повече власт. Този министър е още няколко месеца. След това остава държавата, остава системата, остават органите на Министерството на вътрешните работи. И най-важното, трябва да остане повече сигурност за българските граждани, а не увлечени в политически битки да не си даваме сметка къде сме.
В крайна сметка този законопроект ще бъде и едно доказателство има ли капацитет нашето общество да намери точния баланс между свобода и сигурност. Защото вие, които се кълнете в образци на демокрацията в други географски ширини, защо не погледнете как се решават там тези въпроси? Или смятате, че чуждите полиции нямат проблеми с интегритета, нямат проблеми с изтичане на информация, нямат проблеми със злоупотреба с власт, че са кристално чисти? Или не гледате филмите, които често отразяват живота такъв какъвто е.
Така че още веднъж ви моля: подкрепете законопроекта. Вкарайте още възможности за контрол. Аз не искам да бягам от контрол. Този контрол ме улеснява и мен, сваля отговорност и от мен. Но недейте да стъпвате на погрешната теза, че държавните служители, работещи в Министерството на вътрешните работи, са престъпници до един. Тази теза е порочна, вредна, нечистоплътна и в крайна сметка няма да ви доведе до никъде – нито като опозиция, нито, ако, не дай си Боже, утре вие трябва да взимате тези решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министре, уважаеми госпожи и господа народни представители! Малко съм смутена от речта на министъра на вътрешните работи, защото той постави като акценти теми, които тук не бяха разглеждани, даже не бяха споменавани, за това че доверието в полицията се дължи на това, че ние смятаме, че всички те са бандити и престъпници и защото според неговата реч излезе, че ние всъщност забраняваме режима на специални разузнавателни средства, на разпечатки, на оперативно-техническа дейност и сега при него дирекциите, които дълги години са работили, стоят без работа и притискат министъра на вътрешните работи, за да им осигури възможност да следят терминалите, да подслушват разговорите, да следят имейлите и Интернет. Защото това е основното искане, което ние формулираме със Закона за електронните съобщения.
Това, което искам да споделя с вас, е основанието, на което ние се опираме, за да твърдим, че този закон, както беше приет, е всъщност една нормална нормативна рамка, която осъществява баланса и между човешките права и свободи, и срещу интереса на органите за реда. Не може днес в тази зала някои от говорившите да обличат тоталитарни дрехи и така да ги закопчават, че ще задушат себе си и тези, които считат, че подобни мерки са несъвместими с цивилизования и демократичния свят.
Искам да ви дам пример с Германският Конституционен съд, който преди няколко дни обяви за противоконституционен законът, с който се даваше възможност да се осъществява проследяване чрез оператори – както на мобилни оператори, така и в сферата на Интернет. Заключението на Германският Конституционен съд е, че това може да става само със санкция на съда.
Искам да ви припомня, че преди десетина дни Венецианската комисия излезе с доклад, коментирайки за пореден път недъзите на нашето законодателство, свързани със съдебната власт. Венецианската комисия каза, че на прокуратурата в България със Закона за съдебната власт са дадени много широки правомощия. Няма санкция от съд, когато прокурорът извършва известни процесуални действия в досъдебната фаза.
Давам тези два примера, за да ви кажа как цивилизованият свят защита правата и свободите на своите граждани. Не може да се позоваваме на това, че на хората им било безразлично дали ще ги следят, как ще ги следят, те не вършели нищо лошо. Ние, парламентът, сме тази част от обществото, която трябва да каже, че безразличието на тази част от хората всъщност е отказ от свобода и трябва да връщаме тази част от хората именно към правилата на цивилизацията, към правилата на демократичните конституции и да им казваме, че няма да позволим да се случват неща, които наистина нарушават правото им на личен живот – правата, които в българската Конституция са лични и неотменими.
За какво е целия тоя рев и вой тук? Първо, останали без работа, защото само за тежките престъпления и защото трябвало да искат санкции от съд. Разбира се, уважаеми госпожи и господа, няма да са доволни, защото като отидат при председателя на окръжния съд или негов заместник трябва да отнесат една бланка, в която има мотиви. Трябва да опишат основанието. С въвеждането на тази практика, ако сте били любопитни и сте попитали хора, които имат такова правомощие да дават съгласието си за специални разузнавателни средства, това е, че така наречените полицейски органи отиват неподготвени. Обикновено формулират в последния момент и то доста нелепо.
Аз мисля, че един министър на вътрешните работи и едни ангажирани полицейски служители трябва да разберат, че това разрешение от съда мобилизира и дисциплинира полицейските органи. Не може всеки да подслушва, да следи само за това, че в някакъв дневник в полицията, върху който междувпрочем аз не знам какъв парламентарен контрол имаме и дали ще го носят тук, в парламента да го показват дали е антидатиран и датиран, това са все неща, които мисля, че на хора с житейски опит, не казвам с професионален, не могат да бъдат лансирани и не могат да бъдат основание за това да променим ние мнението си, че санкцията от съда, разрешението от съда е разрешение, което казва: да, заслужава си този човек да бъде следен, да бъде проследяван разговорът му, да се знае къде се намира, защото наистина вие имате основание, достатъчно данни, достатъчно информация за това, че той е оперативно интересен. В противен случай всичко това, което се случваше и до този момент, би се извратило в произвол.
И аз питам: ако досега действаше системата, че може да се осъществяват оперативно-технически мероприятия, тоест разпечатки на мобилни телефони, на стационарни и т.н., какви са резултатите, които МВР показа в борбата с престъпността? Ние сме изумени във Вътрешната комисия с числото, което беше цитирано – 330 хиляди подслушвания. Хубаво, но какъв резултат? Колкото и да питате, никой няма да ви отговори. Триста и тридесет хиляди! Но може това да не е цифрата, защото в действителност ние наистина не можем да стигнем до нея.
Така че този скандал, който се предизвиква тук и се измества темата на нашия спор – е ли то конституционносъобразно, е ли е необходимо в демократична държава да се пренебрегват правилата даже на конвенции, които имат примат над Конституцията – Европейската конвенция за защита на правата на човека, цитирани и в решения на Върховния административен съд, представляващи особени интерес и в съда по защита на човешките права, и на цялата демократична общност? И тук ние в България ще бъдем един остров, който ще твърди, че пощальонът и събирането на информация от мобилните и Интернет-операторите е дейност, която не разкрива никакви тайни.
Фактът, че по този начин могат да знаят какви са и кои са моите приятели, къде се намирам във всеки момент, това е информация, която засяга неотменими лични права съгласно Конституцията.
Примерът, който се дава с пощаджията е много нелеп. Ние знаем, че адресата се знае, че аз получавам писмо на моя адрес, но аз няма да изпратя писмо, например на господин Христо Бисеров, а ще му изпратя e-mail или sms по телефона. Освен това да не забравяме и нещо друго, че това е информация, която се събира не от пощаджията и от съседа, каквито разумни реплики имаше тук, а от репресивен орган и защото всяко събиране на информация за даден човек означава откриване на наказателна репресия, защото се върши именно от тези органи. Защо забравяме тези елементарни неща? Защо забравяме, че България вече е член на Европейския съюз и от нас се очаква да променим мисленето, за да променим съзнанието и битието си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Струва ми се, че времето, което остава, на Демократи за силна България, е около една минута.
Реплики има ли? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Господин Пирински беше направил заявка, но не е в залата и не знам дали ме чува. Ако няма желаещи, ще трябва да обявя дискусията за приключила. Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключила. Гласуването ще бъде утре сутринта в 9,00 ч.

Преминаваме към трета точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ.
Вносител е Татяна Дончева.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: „На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, алинеи 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Избира Георги Владимиров Юруков за председател на Комисията по земеделие и гори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Няма други кандидатури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлага се господин Георги Юруков да заеме мястото на господин Калинов, който отиде посланик, както ви е известно и беше освободен като председател на Комисията по земеделие и гори.
Нямаме кворум да гласуваме, следователно гласуването ще е утре сутринта.

Продължаваме с четвърта точка:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ИЗБИРАНЕ ЧЛЕНОВЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Вносител е Татяна Дончева.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: „На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, алинеи 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Избира Марин Йорданов Маринов за член на Комисията по отбрана.”
Вторият проект за решение е на същото основание: „Реши: избира Марин Йорданов Маринов за член на Комисията по земеделие и гори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Коалиция за България попълва двете свободни места в две от парламентарните комисии, освободени от бившия ни колега Васил Калинов. Няма промяна в съотношенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че е безспорно, но все пак, ако има желаещи народни представители – могат да вземат думата. Няма желаещи.
Гласуването ще бъде утре сутринта в 9,00 ч.

Продължаваме с точка пета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Първият законопроект е с вносител Борислав Китов; вторият законопроект е с вносител д-р Кумчев и група народни представители; третият законопроект е с вносители Антония Първанова и Ива Станкова; четвъртият законопроект е с вносител Министерският съвет; петият законопроект е с вносители д-р Антония Първанова и проф. Радослав Гайдарски.
Различните законопроекти са разпределени на различни комисии, но водеща е Комисията по здравеопазването. (Народният представител Антония Първанова иска думата.)
Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обявя оттеглянето на законопроекта, внесен от мен и госпожа Ива Станкова на 25 ноември 2008 г. Това е предложението ни за промени в Закона за здравето, свързани със създаване на Фонд за асистирана репродукция, тъй като материята беше уредена чрез постановление на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Станкова, съгласна ли е с оттеглянето?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Да, ние сме внесли това в деловодството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте го внесли в деловодството – да, благодаря Ви.
Доктор Кумчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля при разглеждане на следващите законопроекти, касаещи законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравето, в залата да бъдат допуснати: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и госпожа Мирела Анастасова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които не са съгласни с допускането в залата на представителите на Министерството на здравеопазването? Няма.
Моля, да бъдат поканени.
Доктор Кумчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, позволете ми да ви представя доклада на Комисията по здравеопазването относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето:
- № 854-01-130, внесен от Борислав Димитров Китов на 4 ноември 2008 г.;
- № 854-01-145, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 21 ноември 2008 г.;
- № 854-01-148, внесен от Антония Стефанова Първанова и Ива Петрова Станкова на 25 ноември 2008 г., който е оттеглен;
- № 802-01-93, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2008 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 4 декември 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето:
- № 854-01-130, внесен от Борислав Димитров Китов на 4 ноември 2008 г.;
- № 854-01-145, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 21 ноември 2008 г.;
- № 802-01-93, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2008 г.
На заседанието присъстваха вносителите на законопроектите: заместник-министърът на здравеопазването д-р Емил Райнов, заместник-министърът на труда и социалната политика д-р Ясен Янев, представители на Националната здравноосигурителна каса, съсловните организации в здравеопазването, Федерацията на синдикатите в здравеопазването и неправителствени организации. І. Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 854-01-130, внесен от Борислав Димитров Китов на 4 ноември 2008 г.
Основна цел на законопроекта е да запълни съществуващата нормативна празнота, като предлага в чл. 191 от Закона за здравето с цел по-голяма прецизност да се допълни, че лица с професионална квалификация по медицинска професия, работещи в сферата и на здравното осигуряване по реда на ал. 2, не губят правото си да упражняват медицинската професия.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” 19, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 854-01-130, внесен от Борислав Димитров Китов на 4 ноември 2008 г.
ІІ. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-145, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 21 ноември 2008 г.
Предложеният законопроект цели създаването на по-конкретна уредба, която дава нужната степен на защита на правата на пациенти чрез разширяване и осъвременяване на действащата нормативна уредба по Глава трета, Раздел I на Закона за здравето. Предвижда се създаването на Обществен съвет по правата на пациента като консултативен орган към министъра на здравеопазването, който да наблюдава и анализира всички дейности, свързани с правата на пациента.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” 20, без „против” и „въздържал се” 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-145, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 21 ноември 2008 г.”
Третият законопроект на д-р Първанова и д-р Станкова е оттеглен.
„ІV. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 802-01-93, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2008 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на здравеопазването д-р Емил Райнов.
В хода на проведените разисквания членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните становища:
1. Предвидената в законопроекта нова структура Изпълнителна агенция „Медицински инспекторат” е необходима за българското здравеопазване, но концептуално не е изяснено нейното място в здравната система. Съществуват и множество противоречия в текстовете на законопроекта, касаещи контролните функции на тази структура.
2. С предложените промени се изземат изключително много функции на Националната здравноосигурителна каса. Новата структура „Медицински инспекторат” до голяма степен дублира контролни функции, възложени на НЗОК със Закона за здравното осигуряване, на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз със Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
В заключение председателят доц. Борислав Китов призова вносителите между първо и второ гласуване на законопроекта да сформират работна група с участието на представители на Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване с цел прецизиране на текстовете и премахване на съществуващите противоречия.
Въз основа на проведеното обсъждане, отправените към вносителя препоръки и след гласуване при следните резултати: „за” 13, без „против” и „въздържал се” 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 802-01-93, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2008 г.”
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви запозная и с доклада за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-67, внесен от Антония Стефанова Първанова и Радослав Ненков Гайдарски на 20 март 2009 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 2 април 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Антония Стефанова Първанова и Радослав Ненков Гайдарски на 20 март 2009 г.
На заседанието присъстваха: директорът на дирекция „Медицински дейности” в Министерството на здравеопазването доц. д-р Стоян Александров, представители на съсловните организации в здравеопазването, Конфедерация „Защита на здравето”, Национално сдружение за интеграция на хората с увреждания, Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и Българска асоциация за закрила на пациентите.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Антония Първанова, която уточни, че настоящите промени са изготвени съвместно с юристите на пациентските организации, Български лекарски съюз, Български зъболекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Доктор Първанова обърна внимание, че в законопроекта са транспонирани всички 14 права на пациента, които са записани в Европейската харта на правата на пациентите от 2002 г., която е подписана от всички държави – членки на Европейския съюз. В 8 от 27-те страни членки са приети специални закони за правата на пациентите, а в останалите съдържанието на хартата е въведено в по-голяма или по-малка степен чрез друго законодателство.
С настоящия законопроект се допълва и прецизира нормативната уредба на обществените отношения, свързани с правата и задълженията на пациента, с което се цели гарантиране висока степен на защита на човешкото здраве и осигуряване на високо качество на услугите, предоставяни от Националната система за здравеопазване в Република България.
Предлаганите изменения и допълнения са в следните основни направления:
1.За първи път детайлно се определят, развиват и създават гаранции за упражняването на следните права на:
- сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на лечението на пациента;
- тайна и конфиденциалност;
- избягване на ненужно страдание и болка;
- достъп до високотехнологични процедури;
- достъп до медицинската документация;
- право на уважение към времето на пациента.
2. Допълва се нормативната уредба относно осигуряването на равен достъп до получаване на медицинска помощ, като за първи път се определя, че не се допуска дискриминация на основата на:
- финансово положение;
- местоживеене;
- вид на заболяването;
- момент на получаването на медицинска помощ.
3. Доразвиват се институтите на:
- информираното съгласие;
- достъп до медицинска информация;
- свободен избор на лекуващ лекар;
- индивидуално лечение;
- спазване стандартите на качеството.
4. С цел оптимизиране качеството на предлаганата медицинска помощ на пациента се възлагат и съответните задължения и отговорности, като задължението да спазват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с поддържане, запазване, укрепване и възстановяване на здравето му, да съдейства на лекуващия го лекар с изчерпателна здравна информация, необходима за правилното диагностициране, подготвяне на подходящ лечебен план и осъществяване на необходимата медицинска интервенция.
5. За гарантиране изпълнението на правата на пациентите се възлагат и съответните задължения и отговорности на лекарите като участници в двустранните отношения на предоставянето на медицинска помощ.
6. За гарантиране задължението на държавата по чл. 52 от Конституцията на Република България, за осигуряване на равен достъп до качествено здравеопазване за всички граждани на Република България се предлага ежегодно със Закона за държавния бюджет да се определят средства за лечение на лицата, които не са здравно осигурени.
В хода на дискусията народните представители, обединявайки се около необходимостта от законово уреждане на правата и задълженията на пациентите, изразиха следните мнения и становища:
Предложеният законопроект доразвива и усъвършенства в детайли нормативната уредба в частта „Права на пациента”, като за първи път освен права се възлагат и определени задължения за пациентите, което е изключително важно и необходимо.
Особено важно е предложението за създаване на чл. 116, ал. 3, което регламентира случаите, в които лекарят се освобождава от отговорност по реда на Закона за здравето, като може би в този член следва да се доразвият хипотезите в случаите, когато пациентът доброволно отказва предложеното лечение, не изпълнява предписанията на лекаря или по свое желание напусне лечебното заведение. В същото време има и редица текстове, които би следвало да бъдат прецизирани между първо и второ гласуване, с цел да бъде избегнато евентуално противоречие със съществуващото законодателство.
Очевидно е, че нито един член на комисията не възразява срещу уреждането на правата и задълженията на пациента, но основният въпрос е дали предложеният проект урежда и то коректно, без да противоречи на други закони, тази материя.
Законопроектът предлага една добра основа за широкообхватна дискусия, като предлага една много детайлно разработена структура, както и добро разрешение на някои от проблемите, които на този етап в законодателството не са уредени. Що се касае до по-слабите страни на законопроекта, те могат да бъдат категоризирани в две основни групи: първата, че определени текстове влизат в противоречие със Закона за здравното осигуряване; втората, че законопроектът е излишно утежнен от текстове, които не става много ясно как ще бъдат прилагани и реализирани.
Регламентиране правата на пациента е похвално усилие, защото може би това е най-ценният инструмент за въвеждане на стандарти, които трябва да съществуват във всяка една демократична, цивилизована и хуманна държава, но не е достатъчно прецизиран начинът, по който се реализира. Подобен законопроект би следвало да бъде акт на обществено съгласие между осигурените пациенти и между съсловните организации.
Становището на Министерството на здравеопазването бе представено от доц. Стоян Александров, който поясни, че по принцип философията на представените промени се подкрепя, като министерството си запазва правото между първо и второ гласуване по отделни текстове на законопроекта да внесе конкретни правно-технически и терминологични бележки.
В заключителната част на дискусията думата беше предоставена на д-р Първанова, която информира членовете на комисията, че в рамките на три месеца работната група се е опитвала да постигне съгласие между съсловни и пациентски организации и институциите, за да може представеният законопроект да удовлетвори максимално исканията на всички заинтересовани страни. Доктор Първанова допълни, че винаги между първо и второ гласуване текстовете, които будят притеснения или съмнения, могат да бъдат по-детайлно разписани, коригирани или пък премахнати, за да се гарантира, че законопроектът ще изпълни своята цел.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” 8, “против” 1, “въздържали се” 6, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 954-01-67, внесен от Антония Стефанова Първанова и Радослав Ненков Гайдарски на 20 март 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Кумчев.
По мое изчисление останаха четири законопроекта.
Първият е на доц. Китов. Ако желаете, д-р Китов, заповядайте да представите Вашия законопроект.
Не виждам представителите на Министерството на здравеопазването, които допуснахме.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В действащия Закон за здравето е дадена възможност медицинските професионалисти или професионалисти, които имат медицинско образование, които работят в общественото здравеопазване, да запазват правата си. Разбира се, здравното осигуряване е част от общественото здравеопазване, но все пак в закона не е уточнено това и би могло да се допуска тълкуване.
С предлагания законопроект ясно се разписва, че специалистите в системата на професионалната Здравноосигурителна каса, а те са около 600, които работят и по професията си, защото няма как да извършваш проверки и контрол, без да упражняваш професията си, да имат същите права като тези, които работят в общественото здраве, което значи да не губят правата на професията си.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Китов.
Доктор Кумчев, ако желаете, може да представите законопроекта, който Вие и група народни представители сте внесли в парламента.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, през последната година и половина на преден план в системата на здравеопазването излезе и още един, ако мога така да се изразя, проблем – мястото и ролята на пациента в нашата система, неговите права и задължения.
Истина е, че в публикувания Закон за здравето в Глава трета, Раздел ІІ са записани редица принципи, които касаят правата на пациентите в нашата страна. Истина обаче е и друго – че като медицински специалисти не винаги сме се съобразявали с тези принципи и, което е по-важно, демократизирането на обществото в страната доведе до създаване на редица, бих ги нарекъл, обществени организации като тези, които влизат в така наречената конфедерация за здравето – 12 пациентски организации.
За съжаление до този момент при вписване на основната финансова рамка в здравеопазването – тази на Националния рамков договор, не е отредено ясно и точно мястото и ролята в този документ до този момент на тези пациентски организации, нещо, за което в последно време те много и рязко настояват.
На няколко форума през последните две години пациентските организации поставят въпросите, свързани със защита на техните права. Във връзка с това е и предложеният на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето в Раздел „Права на пациентите”. Този законопроект беше поставен за разглеждане преди около месец в Народното събрание – всъщност това беше преди около четири месеца, тъй като тези закони отлежават повече от три месеца, и беше одобрен изцяло на тази неформална среща, получи висока оценка от всички представители на пациентските организации на срещата.
На следващо място, чрез този законопроект се доразвива уреждането на основните принципи в областта на отношенията лекар-пациент. Това са въпросите на информирано съгласие, на медицинска информация, медицинска тайна, колективно представителство на пациентите.
По принцип законопроектът е хармонизиран с европейското законодателство и специално с Европейската харта за правата на пациентите.
Със законопроекта, уважаеми колеги, се създават така нареченият Обществен съвет по правата на пациента, като консултативен орган към министъра на здравеопазването, който ще наблюдава и ще анализира всички дейности, свързани с правата на пациента, ще изготвя ежегоден доклад по въпросите на правата на пациента и ще го предоставя на министъра на здравеопазването, ще се анализират прилагането на нормативната уредба в областта на правата на пациентите, ще дава становища по различни проекти и нормативни актове, свързани с пациентите.
Общественият съвет, уважаеми колеги, по предложения законопроект ще се състои от 15 члена – 7 представители на пациентските организации, 1 представител на хората с увреждания, 1 представител от Министерство на здравеопазването, 1 от Министерството на труда и социалната политика, 1 представител на Националната здравноосигурителна каса, на съсловните организации, респективно Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз и 1 на Българската асоциация по здравни грижи.
Организацията и дейността на този Обществен съвет по правата на пациентите ще се урежда с правилник, изготвен в Обществения съвет и утвърден от министъра на здравеопазването.
Приемането на предлаганите промени на Закона за здравето ще допринесе, според нас, за по-пълно реализиране на социалната функция на държавата, както и в общ план на универсалното право на гражданите на възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве, гарантирано по чл. 12, ал. 1 от Международния пакт за икономическите, социални и културни права и правото на доброто здраве, които може да се постигне, според преамбюла на Конституцията, на Световната здравна организация.
Във връзка с това ви предлагам да приемете този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Кумчев.
Доктор Първанова, имате думата да представите внесения от Вас и от проф. Гайдарски законопроект.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, заедно с колегата Гайдарски сме се опитали да инициираме Кръгла маса, на която да бъде предложен на уважаемите народни представители Проекта за промени в Закона за здравето, касаещи правата на пациентите. Знаете, че в началото на мандата през 2005 г. бяха предложени три законопроекта от колегите от различни парламентарни групи, които бяха гласувани в зала на първо четене, но ан блок, което създаде затруднения в по-нататъшното ни процедурно придвижване за второ гледане в Комисията по здравеопазването. Но независимо от този процедурен пропуск, имаше сериозни забележки от страна на Съвета по законодателството, които препоръчваха материята да бъде уредена в Закона за здравето, тъй като той урежда обществените отношения в системата на здравеопазване и систематичното място на правата на пациентите би трябвало да бъде в този закон, а не чрез създаването на отделен закон. Някои от предложените към този момент текстове не са актуални.
България е единствената страна – членка на Европейския съюз, която не е уредила чрез специален закон или чрез съществуващ вече такъв подписаната Харта за права на пациентите през 2002 г. Именно заради това ние инициирахме с подписите на колегите от почти всички парламентарни групи провеждането на анализи и законодателно проучване от стажанската програма към Народното събрание на законодателството на страните членки. И след като това проучване беше проведено в рамките на три месеца, съответно материалите бяха предоставени на работна група с участието на съсловните и пациентските организации за изработване на такъв законопроект, който да уреди материята в Закона за здравето.
Необходимостта от приемането на този законопроект се обуславя и от значителните промени в системата през последните години, което се отразява при изпълнението на държавната здравна политика и налага допълването и усъвършенстването на нормативната уредба специално в частта права и задължения на пациентите, като частта задължения до този момент не е уредена.
Ние предлагаме да се промени сега съществуващият раздел, касаещ някои от правата на пациентите да се създаде Глава „Права на пациентите”, като сега действащите текстове съответно сме ги транспонирали и предложили на уважаемите народни представители за създаването на съответната глава. Уредили сме и общо материята за получаваната медицинска помощ и съответно тези моменти, които биха представлявали дискриминация, като за първи път се въвежда и невъзможността за дискриминация по отношение на имуществено положение, на време на получаване на медицинската помощ, причини и вид на заболяването, както и местоживеене. Също така детайлно определяме и гаранции за упражняване на следните права, които до този момент не са разследвани в нашето законодателство, като сигурност и безопасност на диагностичните лечебни процедури, което е в синхрон с Европейската стратегия и предоставената програма на Европейската комисия, която всъщност се случи по-миналата седмица, както и тайна и конфиденциалност, избягване на ненужно страдание и болка, достъп до високо технологични процедури и до медицинска документация и правото на уважение на времето на пациента.
Допълваме и доразвиваме институциите на информирано съгласие, достъп до медицинска информация, свободен избор на лекуващ лекар и правото на индивидуално лечение, както и правата за спазване на стандартите за качество.
С цел постигане на високо качество на предлаганата медицинска помощ, със Законопроекта за права на пациентите се възлагат и съответни задължения и отговорности, като задължението да спазва предписанията на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с поддържане, запазване, укрепване и възстановяване на здравето му, да съдейства на лекуващия лекар с изчерпателна здравна информация, необходима за правилното диагностициране и подготвяне на подходящ учебен план и осъществяване на необходимата медицинска интервенция. Като държа да подчертая, че изключително съсловните организации наблегнаха на необходимостта на уреждане на задълженията на пациентите и съдействието им по време на оказване на медицинската помощ с цел по-висока сигурност и качество.
Също така за гарантиране изпълнението на правата на пациентите се възлагат и съответни задължения и отговорности на лекарите като участници в двустранните отношения на предоставянето на медицинска помощ.
За гарантиране задълженията на държавата по чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България за осигуряване на равен достъп до качествено здравеопазване на всички граждани на Република България се предлага ежегодно със Закона за държавния бюджет да се определят и средствата за лечение на лицата, които са в определени категории, уредени с наредба на министъра на здравеопазването, които са здравно неосигурени, но са в състояние на оказване на животоспасяваща и животоподдържащи медицински процедури до момента на установяване на техния здравен осигурителен статус.
С оглед на всичко изложено дотук бих искала да благодаря на пациентските и съсловни организации, които участваха в разработването на предложения законопроект и отделиха от своя административен капацитет и време в рамките на три месеца за предлагане на тези текстове. Благодаря ви. Надявам се, че ще бъдат подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, както разбрахте, има още един законопроект с вносител Министерски съвет. По този законопроект, освен доклада на Комисията по здравеопазване, има и доклад на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по европейските въпроси.
Моля председателя на комисията д-р Адемов да ни запознае с доклада на водената от него комисия по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносител Министерски съвет
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 10 декември 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносител Министерски съвет. В заседанието участваха и господин Ясен Янев – заместник-министър на труда, госпожа Иванка Христова, господин Йордан Христосков, госпожа Мирела Анастасова – директор на Дирекция „Правна” в Министерство на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Янев.
Изхождайки от ресорните политики, които са на вниманието на Комисията по труда и социалната политика, вносителите на законопроекта представиха по-обширно мотивите и измененията на § 25, т. 2, § 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39 и 40. С тях се предлагат промени в системата на медицинската експертиза, като се обособяват три група лица, подлежащи на медицинска оценка – деца до 16 години, лица в трудоспособна възраст и лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване.
Предвижда се за лицата в работоспособна възраст, както и на лицата, придобили право на пенсия, но упражняващи трудова дейност, да се извършва експертиза на трайно намалената работоспособност. На децата до 16 г. и на лицата, които са пенсионери, ще се извършва експертиза на вида и степента на уврежданията. Въвежда се и нов орган на медицинската експертиза за децата до 16-годишна възраст – Детска експертна лекарска комисия. Целта на промяната е чрез обособяването на различни групи лица да се създаде възможност да се извършва медицинска експертиза по облекчен ред за лицата, които не са в трудоспособна възраст.
В предложения законопроект се въвежда и един нов механизъм на контрол. Създава се нов орган към министъра на здравеопазването – Агенция „Медицински инспекторат”, която ще включва в себе си всички контролни правомощия на министъра по всички специални закони във връзка с правомощията, които са му вменени в нормативната база за осъществяване на контрола в здравеопазването. И пак във връзка с новите механизми, по които ще работят експертните лекарски комисии, се предвижда и нов начин за атестиране на директора на НЕЛК. Атестирането на директора на НЕЛК е един от механизмите за осигуряване на по-добро управление и организация на работа на НЕЛК. Към момента действащият Закон за здравето предвижда атестиране на директорите на РЦЗ, РИОКОЗ и на националните центрове по проблемите на общественото здраве.
В състоялата се дискусия народните представители поставиха и обсъдиха въпроси, отнасящи се до увеличаване съставите на ТЕЛК и НЕЛК, както и за увеличаването на административния капацитет на работещите лекари в тези специални здравни структури. Практиката досега показва, че всяко обжалвано решение отива в НЕЛК. Има чакащи решенията си от НЕЛК пациенти, записани за 2014 г.
Друг очертаващ се проблем е този, свързан с изискването в ТЕЛК да работят лекари поне с 10 години стаж по съответната специалност. Има болници, в които е трудно комплектоването на екипите на ТЕЛК, тъй като не могат да се намерят лекари със специалност и трудов стаж 10 години.
Вносителите на законопроекта заявиха, че предвидената нова процедура и изисквания за работа на ТЕЛК и НЕЛК в голяма степен ще улеснят и пациентите, и лекарите. Според вносителите на законопроекта по-голям е проблемът с повторното обжалване, което се налага от Националния осигурителен институт на вече влезли в сила актове на НЕЛК и на ТЕЛК. Това повторно обжалване прави процедурата още по-дълга. В този порядък законопроектът не дава решения и практиката на многогодишното чакане вероятно ще продължи.
В отговор на това безпокойство представителите на НОИ заявиха, че процентът на повторно обжалваните решения е не повече от 3-4, които са в рамките на нормалните и законови възможности при несъгласие с постановени решения. Тяхната позиция е да не се отменя контролът, който извършва Националният осигурителен институт, защото в противен случай ще продължи порочната практика да се изплащат пенсии на здрави хора.
Народните представители обсъдиха и предложенията в Преходните и заключителни разпоредби, с които се предвижда промяна на онези текстове от Закона за интеграция на хората с увреждания, които касаят интеграционните добавки и средствата, които хората с увреждания ще получават в резултат на това, че имат различни затруднения. В тази връзка се състоя и дебат по отношение на социално подпомагане, което ще получават хората с увреждания.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 2 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Адемов.
Комисията по европейските въпроси също е дала становище относно законопроекта, внесен от Министерския съвет. Комисия по европейските въпроси? Има ли поне член на тази комисия? След като няма, ще минем и без това становище. То е раздадено, но в края на краищата правилникът изисква и тук да се доведе до знанието. Може ли от цяла комисия да няма нито един член на комисията в залата?!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): И вносителите ги няма, но това е друга тема!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията.
Доктор Йорданов, Вие пръв поискахте думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители! На нашето внимание са четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето – на уважаемия колега Китов, на уважаемия колега Кумчев, на Министерския съвет и на тандема, да го нарека, д р Първанова - проф. Гайдарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те са тандем, така ли? (Весело оживление.)
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Така излиза според внесения ЗИД, господин председател. Не търсете ирония в думите ми – за по-лесно.
Най-напред ще започна със законопроекта на колегата Китов, който формално е най-безспорен. Аз ще го подкрепя, но искам да обърна внимание на почитаемата аудитория народни представители, че той решава един проблем, но не решава всички проблеми, свързани с приложението на чл. 191, ал. 2 от Закона за здравето. Припомням за какво става дума в тази ал. 2 – за лицата с професионална квалификация по медицинска професия, които заемат длъжност или извършват дейност в областта на общественото здравеопазване. Те не губят правото си да упражняват медицинска професия при продължаващо обучение и упражняване на професия.
Ако ние вкараме текста към ал. 2, че тук става дума не само за лицата, свързани с общественото здравеопазване (извършващи контролни функции или заемащи някакви административни длъжности), но ще прибавя тук: ами кметове, ами народни представители? И ще попитам. Добавяйки лицата, които работят в осигурителната система, приемам идеята, уважаеми господин вносителю, но вижте ал. 2. В нея има един абсурд, за който всинца сме виновни – от нашата любима Комисия по здравеопазването, защото ние казваме, че лицата, които упражняват професията си, априори имат своите права. А в ал. 2 казваме, че те не губят право да упражняват професията си, и финалният израз: ако упражняват професията си. Нонсенс е това.
Според мен ние трябва да се освободим след текста „продължаващо обучение, упражняване на професията”, защото как да принудим и да задължим някого, освен при условията на продължаващо обучение, да упражнява професията си, тоест да бъде лекар, който диагностицира и лекува, ако има забранителни условия в неговия трудов договор? Ако той работи в Националната здравноосигурителна каса или в нейните регионални клонове, как за него да приложим условието да упражнява професията си, след като той има забрана да го прави? Той не може да работи като лекар, докато е функционер на Касата.
Ще припомня, че в Закона за конфликт на интереси, най-общо да го кажа, за да не цитирам цялото му заглавие, също имаше спорове по това може ли депутат с два мандата да изпълнява условието да упражнява професията си.
По същия начин този въпрос виси за кметове, които са повече от един мандат – примерно два мандата.
Затова, моля Ви, господин председател на комисията и вносител на законопроекта, когато работим по текста на ал. 2 във връзка с Вашето предложение, да прецизираме текста, за да избегнем абсурда, че поставяме условие „ако упражнява професията си, не губи правата си”, след като това е априори известно. Упражняваш професия – не губиш права. Завършвам по този текст.
Продължавам със законопроекта на колегата Кумчев, свързан с изменение и допълнение на Закона за здравето. Този текст прави един пробив по отношение прецизиране на текстовете, свързани с правата на пациента. Аз го споделям и затова моментално правя връзка със законопроекта, извинете за израза, на тандема д р Първанова - проф. Гайдарски, в който тези права са доразвити и е направен много сериозен опит за прецизирането му. Този опит е свързан с отмяна на съществуващия раздел в действащия Закон за здравето и имплантиране на нова глава, която урежда въпроса с правата на пациента, така както вносителите ги разбират или както експертите и участвалите в разработката са им подсказали.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Със старата глава какво става?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тук е казано, че старата глава се отменя - в текста на вносителите. Разбирам забележката, която ми отправя д-р Адемов от залата. Подкрепям по принцип законопроекта, но и в комисията, и тук ще заявя резерви по отношение на систематиката и по отношение на правната прецизност на текстовете.
Веднага правя връзка с доклада на Комисията по здравеопазването, където е казано, че Министерството на здравеопазването ще внесе необходимите корекции между първо и второ четене. Ако погледнем по-внимателно правилника, Министерството на здравеопазването вече няма работа да внася корекции. Корекции могат да внасят само народни представители и такива, които са припознали корекции на Министерството на здравеопазването. Но не върви в един доклад на комисия да говорим, че Министерството на здравеопазването е това, което ще внесе конкретните предложения само по себе си между първо и второ четене. Малка забележка по отношение на прилагането на правилника.
В този текст, за който споменах – Законопроектът за изменение и допълнение, на колегите Първанова и Гайдарски, аз в комисията изразих две специални мнения, свързани с две възможности – едната възможност отнесох към правата на пациентите с психични заболявания – тогава, когато трябва да установим тяхната психична годност по отношение на притежаване, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Това трябва да бъде прецизно доразписано в Закона за здравето и правя връзка с правата на пациента, гражданските права и същевременно обществения интерес.
И второ – правата, но и задълженията на пациентите или на лицата, здравноосигурени, които причиняват умишлено или по непредпазливост тежки увреждания или смърт на други граждани. Никъде в нашето законодателство не е уреден въпросът какво се случва с тези 10 хил. ранени при автопроизшествия. Да, на солидарен принцип ние поемаме лечението им, но там има и виновни лица, има и много виновни лица, ако, да кажем, това престъпление е извършено след употреба на алкохол или употреба на наркотични средства. Затова към задълженията на пациентите според мен е вече време да отворим думата и за техните финансови задължения, когато държавата прави разходи, за да намали щетите, да намали увреждането на здравето, което те виновно са причинили.
Да взема друг пресен пример, който наскоро медиите разгласиха: сержант-полицай ранява свой колега полицай умишлено. Аз не искам да плащам масрафа за лечението на ранения, след като по закон ние здравно сме осигурили от бюджета и двамата, а видите ли, има виновен, но ние ще поемем разходите по лечението на онзи, който невинно е пострадал. Да, ще ги поеме държавата, но не виновният да плаща...
Това може да бъде отнесено и към много други, пак така виновно причинени щети, увреждания на здравето на други лица, извършени при особено утежняващи обстоятелства, поне като първа крачка.
И приключвайки се спирам на последния законопроект – на Министерския съвет. Той прави една много решителна стъпка към подобряване на системата за трудово-лекарска експертиза. Разделянето на потоците ще даде възможност специалистите да съсредоточат своето внимание там, където най-напред трябва да бъде придвижена процедурата. Това задръстване на телковете с експертизи, които ще се случат даже в обозримо, а мога да кажа и необозримо бъдеще за някои клиенти, за които две-три или четири години чакане дори излиза от рамките на предполагаемия остатък от живота им. Тази грешка се надявам да бъде поправена. Закъсняваме с този проект, но по-добре късно, отколкото никога. Нека да обърнем своето внимание върху него. Държа ние в рамките на нашия мандат непременно да го приемем, за да може подзаконовата нормативна база, по която паралелно с приемането на закона се работи, да влезе в сила и да отпушим работата на ТЕЛК.
И още един момент, на който смятам, че е важно да спра вашето внимание. Той е свързан с идеята за създаване на медицински инспекторат. Споделям тази идея категорично, защото тя най-после ще даде възможност Министерството на здравеопазването, районните центрове по здравеопазване да извършват контролна дейност върху специфичните особености на медицинската професия. Капацитетът на Касата, когато тя извършва контролна дейност – първо, е недостатъчен, а второ – обемът работа не може да бъде покрит от нейните специалисти.
Така както са разписани функциите на Инспектората, има едно смесване на контрола, който извършва Касата, и контролът, който те ще извършват на фона на вече съществуващ текст от Закона за здравето, който е уредил въпроса с още един контролен орган и този контролен орган се нарича Специализиран медицински надзор. Балансът не е намерен. Тук има една разнопосочност във функциите, която между първо и второ четене трябва да бъде урегулирана, защото всеки орган трябва да бъде с точно разписани права и задължения и по възможност да се постараем да не стигаме до едно застъпване или противопоставяне на функциите, защото взаимното противопоставяне на функции, не дай Боже, разбира се, ако се случи, довежда до взаимното обезсилване на контролните възможности.
И така, заявявайки своята принципна подкрепа и за четирите законопроекта, аз моля уважаемите народни представители да концентрираме своето внимание върху тях, за да могат в срок те да влязат в сила и да може подзаконовата нормативна база, която ще бъде издадена след тях, да задвижи системата, тоест да продължи реформата в здравеопазването в посока, в която всички ние сме заявили своите предизборни обещания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика, заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, ще направя малко по-особена реплика, защото по принцип съм съгласен с това, което каза Руденко Йорданов. Репликата е все пак, че когато става въпрос наистина за упражняване на професията, може би става въпрос за упражняване на професията в общественото здраве. Но понеже е абсолютно неясно, а тук вече не е реплика, а е съгласие с Вас, считам, че трябва наистина да се уточни това на второ четене. Приемам Вашата бележка, но може би това са имали предвид – това ми беше репликата – упражняване на професията в областта на общественото здраве.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз не го разбрах това, но нищо.
Доктор Първанова, Вие искахте думата за реплика, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Ще се наложи да направя репликата в две части, тъй като едната е по законопроекта на колегата Китов, а другата е по този, който направихме.
Напълно съм съгласна, че действително изглежда като че ли има двоен стандарт към хора, които изпълняват определени обществени функции като в случая народен представител и кмет, но по отношение на хората, които работят в Министерството на здравеопазването и Касата, би трябвало да признаем, че в рамките на магистратурата по медицина има възможност за следдипломна квалификация и получаване на специалност и по обществено здраве или допълнителна магистратура по обществено здраве. Доколкото това е образ в медицината вече и доколкото сме го уредили чрез определена група лекари, които се занимават с определение в здравеопазването като главни лекари, като завеждащи отделения, като хора, които работят в Националната здравноосигурителна каса, се изисква освен основната магистратура по медицина и магистратура или специализация по обществено здраве, то бихме могли да предположим, че става въпрос за това тези хора да не губят правото си да практикуват. Ако те са се насочили обаче към здравен мениджмънт или обществено здраве, то презумпцията, че това е тяхната специалност, върху която те не губят правата си като лекари. Но ако така го приемете, по принцип аз съм съгласна с това, което казахте.
Сега по отношение на нашия законопроект за задължението за неувреждане. По принцип сме го уредили като сме визирали спазването на правилника на лечебното заведение и съответно сме записали, че не трябва да уврежда с поведението си и действията си здравето, интересите и спокойствието както на останалите пациенти, така и съответно на лекуващия персонал. Но за това, на което Вие по-специфично обърнахте внимание – когато гражданин със своите действия умишлено или неумишлено увреди здравето на други хора, то той не го прави в качеството си на пациент, така че съм съгласна с Вас, но би трябвало през други места, а не през „Права и задължения на пациента” да го направим.
Също така сме уредили да не влиза изобщо по принцип, не само за психично болни, с оръжие пациента в кабинета на лекаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Право на дуплика – господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
В по-голямата част от своята реплика колегата Китов изрази съгласие. Радвам, че е възприел идеята да прецизираме текста не само в частта, неговата вметка за медицински специалисти, които работят в здравното осигуряване, а и да уточним какво е това упражняване на медицинска професия, да обясня къде се целим. Изключваме хората, които, завършили медицина или друг вид медицинска специалност, са станали за повече от пет години музиканти и работят, да речем, в Норвегия или Дания, или са станали илюзионисти, или са станали каквито и да е, но не извършват дейност - административна, контролна, която има отношение към здравеопазването, или не е изборна длъжност.
За хората, които са на контролна, административна или на изборна длъжност, да оставим условието, че трябва да има изискване за продължаващо обучение. Тоест да ходят на подготовка, свързана с участие в семинари, конгреси, да опресняват и да поддържат медицинските си познания. За това става дума. Изискването, което е добавено към този текст: „и да упражнява професията“, за някои от тези категории лица е неизпълнимо условие, когато са на административна длъжност, защото те не могат хем да контролират и да отидат от другата страна – да работят нещо, което са длъжни да контролират като административен или контролен орган. Това имах предвид. Дори ако го отнеса към ТЕЛК и НЕЛК – хората, които работят като експерти, не могат да работят като лекари, за тях е забранено. Ето там трябва да доизпипаме текста, за да не стане обект на предположение, а да е ясна законова уредба.
По отношение на виновното поведение. Да, давам си сметка, че там трябва внимателно да го направим. Давам си сметка, че пациент е лице, което е потърсило медицинска помощ. Тоест този, който е причинил виновна вреда, не е потърсил медицинска помощ, е гражданин, който не е в категорията „пациенти”. Добре, „потърсил с или без негово съгласие“. Но един опит за убийство – можем ли да приемем, че тук става дума за акт на агресия, свързана с промени в психичното здраве? Май че можем. И ако е така, да допуснем ли, че този човек е потенциален пациент?
Ето това са пак разсъждения, които имат отношение към закона. Не твърдя, че произнасям истини от последна инстанция, опазил ме Господ, но се радвам, че предизвиках дискусия, която надявам се да доведе до един плодотворен резултат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Йорданов.
Доктор Константинов, заповядайте.
Остават около 12 минути. Вероятно утре ще трябва да продължим с дискусията.
ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не знам дали е много ясно, но искам да взема отношение по законопроекта на доц. Китов. Тук става въпрос за следното. Дали трябва да добавим към „лицата, извършващи дейност в областта на общественото здраве”, „и здравното осигуряване“. Това е разковничето.
Аз ще подкрепя този законопроект, защото на практика съм виждал как, като практикуващ лекар, се е налагало да ме проверяват икономисти поради липса на лекари в Здравната каса и как съм им показвал един крив пирон, че играе ролята на стойка за системите. Те през цялото време се чудеха дали имам стойка, или нямам стойка. И такива неща се получават, така че аз ще подкрепя неговото предложение.
Действително текстът не е абсолютно пълен, но между първо и второ четене това ще може да се конкретизира. В противен случай ще демотивираме и малката част от лекарите, които биха работили в националната и в регионалните здравноосигурителни каси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Доктор Кумчев, заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Господин председател, колеги, ще взема отношение само по законопроекта на Министерския съвет. Промените, които се предлагат в този законопроект, уважаеми колеги, се очакват отдавна, особено що се касае до лицата, които очакват решенията на трудово експертните лекарски комисии и тези на Националната експертна лекарска комисия. Все пак за какво точно става дума в този законопроект?
Първо, регламентират се дейностите на националните и републиканските консултанти по различните видове медицински специалности, организацията им на работа, координацията им за оказване на спешна помощ и, разбира се, финансирането на тяхната дейност.
Второ, републиканските консултанти от своя страна ще оказват спешни специализирани консултации по покана на лечебните заведения в страната, ще регистрират своята дейност и ще дават препоръки за по-нататъшния лечебен процес на пациентите.
Със законопроекта се прецизират правомощията на районните центрове по здравеопазване, така също и на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, определят се нормите за възможностите за допълнително финансиране на тези институции. С разпоредбите на § 11, 43, 78 са налице дългоочакваните промени за разкриване на здравни кабинети от училищата, детските градини и специализираните институции.
В един оспорван текст от страна на компаниите за производство на цигари, уважаеми колеги, в разпоредбата на § 21 е записано, че се въвежда в страната забрана за тютюнопушене на обществени места, считано от 1 юни 2010 г. В § 25, т. 1 за първи път се регламентира начинът на заплащане със средства от републиканския бюджет на профилактичните прегледи и изследванията на неосигурените бременни жени.
В 11 параграфа от този законопроект, колеги, се предлагат дългоочакваните промени в системата на медицинската експертиза. Обособяват се три групи за лица за експертиза. За деца до 16 години се сформират така наречените детски експертни лекарски комисии; за лица в трудоспособна възраст или такива, които са пенсионери, но са с трудови договори, ще се извършва експертиза на вида и степента на уврежданията, а за лица, придобили право на пенсия чрез осигурителен стаж и възраст, ще се извършва така наречената експертиза на трайно намалена работоспособност. С тези промени ние считаме, че дейността на ТЕЛК-овете в страната рязко ще се подобри.
Уважаеми колеги, към министъра на здравеопазването чрез законопроекта се създава така наречената Изпълнителна агенция „Медицински инспекторат“. В регламента на дейностите на този Инспекторат са вменени проверки на лечебни и здравни заведения с цел установяване съответствието на структура, управление, дейност, организация и качество на медицинско обслужване. Медицинският инспекторат ще контролира материално-техническата база, организацията и технологията на обществените поръчки, нивото на оказаната медицинска дейност. В този смисъл, както стана дума в доклада, който току-що прочетох, между първо и второ четене ясно и точно ще бъдат регламентирани, ако мога така да се изразя, задълженията на Медицинския инспекторат към Министерството на здравеопазването и тези на инспекторите от Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Уважаеми колеги, остават около пет минути. Знам, че има още няколко колеги, които желаят да вземат отношение по тези законопроекти, следователно ще продължим дискусията по тези четири законопроекта утре след гласуването.
Позволете ми няколко съобщения.
Утре предстоят гласувания.
Първо, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
Второ, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Трето, гласуване на проект за Решение за промяна в Комисията по земеделието и горите.
Четвърто, гласуване на проекти за решения за избиране членове на постоянни комисии.
Заседания на комисии:
Комисията по бюджет и финанси ще заседава утре от 14,30 часа.
Комисията по европейските въпроси ще заседава утре от 14,30 часа.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 часа.
Комисията по околната среда и водите ще заседава утре от 15,00 часа.
Комисията по здравеопазването ще заседава утре от 15,00 часа.
Временната комисия по установяване на актове и действия, с които са уредени собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град в София ще проведе заседание днес от 11,00 часа. Предполагам, че тя вече е провела такова.
Комисията по правни въпроси ще заседава утре от 14,30 часа.
Следващото пленарно заседание ще бъде от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов
Секретари:
Пенко Атанасов
Мирослав Мурджов