Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите: Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам пленарното заседание!
Уважаеми колеги, предстои да извършим няколко гласувания на законопроекти и проекти за решения, след което ще преминем към точките от програмата.
Бих предложил като процедура пленарната зала да прецени да гласуваме днес след приключване на обсъжданията проектите по точки 5, 6 и 7. Става дума за законопроектите за здравето, второ четене на Закона за трансплантацията и ратифицирането на Договора между България и Русия за социална сигурност.
Предлагам да приемем такава процедура от гледна точка на времето, с което разполагаме. По законопроектите за здравеопазването трябва да се приеме общ проект, ако се приеме повече от един закон, да спечелим време, за да може да се дадат предложения за второ четене. Законопроектът за трансплантацията като че ли е без спорни текстове. И ратификациите биха могли да бъдат гласувани днес.
Така че преди да преминем към гласуванията предлагам процедурно точки 5, 6 и 7 да бъдат обсъдени и гласувани в течение на днешното пленарно заседание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 171 народни представители: за 158, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Има думата за процедурно предложение господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, вчера от трибуната беше обявено, че е готов общият Законопроект за чужденците в България. Поради напредналото време и малкото работни дни до края на това Народно събрание, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде скъсен до понеделник включително, а не едноседмичният срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Беше направено процедурно предложение предложенията за второ четене на Закона за чужденците да бъде до понеделник 18,00 часа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 171 народни представители: за 156, против 10, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Преди да преминем към гласуванията – две съобщения.
Първо, депозирано е заявление от народния представител Татяна Стоянова Калканова:
„С настоящето ви уведомявам, че на основание чл. 15, ал. 3 от правилника напускам Парламентарната група на Българска нова демокрация.“
С молба да се съобщи в пленарна зала.
И второто съобщение:
На 8 април 2009 г., на основание чл. 46, ал. 3 от Закона за сметната палата в Народното събрание е постъпила информация за приети одитни доклади от Сметната палата през първото тримесечие на 2009 г. Информацията е на разположение в библиотеката на Народното събрание.
Пристъпваме към гласуванията, уважаеми колеги.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения с вносител Министерски съвет от 5 март т. г.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения с вносители Христо Величков и група народни представители от 13 март.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 89, против 74, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Спасов, имате думата за процедура.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, моля да прегласуваме настоящия текст, за да спестим посещението на този закон в Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново законопроекта.
Отменете това гласуване.
Отстранете картите от пултовете, зад които няма народни представители. Нека квесторите да проследят и подсетят народните представители, които са пропуснали да направят това. Има регистрирани 160 народни представители, досега гласуваха 169-170, сега, както виждате, са гласували 188. Няма да е разбираемо, гласовете са над 170. Нека не повтаряме по много пъти гласуването.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 74, против 78, въздържали се 3.
При прегласуването законопроектът не се приема на първо четене. (Ръкопляскания от опозицията.)
Подлагам на гласуване Проект за Решение за промяна в Комисията по земеделието и горите с вносител Татяна Дончева. Става дума за избиране на председател на Комисията по земеделието и горите.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 8.
Решението е прието.
Има още две решения за попълване състава на комисии. Предлагам ги последователно на гласуване.
Първото предложение е с вносител Татяна Дончева за попълване на състава на Комисията по отбраната.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 104, против 5, въздържали се 8.
Решението е прието.
И второто решение е за попълване състава на Комисията по земеделието и горите.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 110, против 4, въздържали се 6.
И това решение е прието.
Преминаваме към точка пета от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Има един оттеглен законопроект. Продължава дискусията по четирите законопроекта, внесени от Борислав Китов; Тодор Кумчев и група народни представители; Министерски съвет; и Антония Първанова и Радослав Гайдарски.
Господин Китов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което много ме учудва и не ми става ясно, е: защо един изключително важен законопроект, именно този на Министерския съвет, касаещ промяната в ТЕЛК-овете, в продължение на четири месеца седи и отлежава, след като това е изключителен проблем на българските граждани? Как може една уважаваща себе си политическа сила като Българската социалистическа партия да се поддава на изнудването на определени хора, които, освен че правят собствения си PR, да не говоря други неща от тази трибуна, извиват ръцете на всички български граждани, за да не може този толкова важен закон да влезе?
Да не говорим, че по отношение на стандартите наистина е необходимо да има Медицински инспекторат, който да упражнява контрол от страна на министерството за спазването на стандарта. Така или иначе този законопроект, който беше приет с консенсус от комисията на Народното събрание на 4 декември, уважаеми колеги, ще тежи на съвестта на тези, които четири месеца го забавят и той не влиза в залата.
Що се отнася до законопроекта на доц. Кумчев, аз също трябва да кажа, че това е законопроект, който попълва празноти в Закона за здравето. Пак повтарям, Законът за здравето е един кодекс за здравеопазване – той не бива да разписва абсолютно детайлно нещата, а по-скоро да даде рамката. Празнотата по отношение правата на човека – законопроектът на доц. Кумчев го прави.
Уважаеми колеги, когато се говори за права на пациента, аз съм убеден, че никой няма да възроптае. Трябва да е ясно на абсолютно всички, че голяма част от страните в Европейския съюз, и не само в Европейския съюз, всички са подписали Конвенцията за правата на пациента. Голяма част от тях имат свои отделни законопроекти, други имат кодекс, а трети изобщо нямат, спазвайки именно тази Конвенция за правата на пациента, по която България е страна по договора.
С попълненията, които уважаемият доц. Кумчев прави, в рамковия Закон за здравето се разширяват нещата и се отговаря с още по-голяма пълнота по отношение участието на пациентите във вземането на решения, в контрола.
Сега възниква въпросът: защо тези три законопроекта трябваше да бъдат забавени до този момент, за да правим нещо, което никъде не се прави? - Да разписваме детайлно, а не в отделен закон, правата на пациента в Закона за здравето.
Забележете, уважаеми господин председател, с този законопроект, така както е внесен, се срутва цялата система на българското здравеопазване! Какво значи да няма никакви финансови ограничения при лечението на пациента? Всяка държава действа според това, което може да отдели. Безспорно е, че всички бихме искали да имаме средствата за здравеопазване на един американец с висока осигуровка. Да, но не може, защото в крайна сметка отделяме 4,3% от брутния вътрешен продукт и, за съжаление, нашият брутен вътрешен продукт е най-малък. Вие давате ли си сметка какво ще се случи, ако всеки български гражданин започне да се жалва, защото не е получил според това, което му се иска, най-най-доброто лечение?
Да не говорим, че има други текстове в закона, които биха дали възможност на определени недобросъвестни граждани винаги да съдят държавата, само защото примерно това, което е предписал за диспансеризация лекуващият лекар, не е спазено. Законът за здравното осигуряване задължава всички български граждани да се осигуряват, но това за правата на пациента да минава - дори когато не са осигурени, да кажат, че държавата е длъжна да ги лекува! Това срива цялата система!
Безспорно има и хубави неща. Нека човек да не бъде абсолютно черноглед. Основните неща, които ви казвам, просто сриват – това е краен популизъм, който срива изцяло здравната система, която все още не е най-стабилна в страната, за съжаление. Заради този законопроект бяха забавени три изключително важни законопроекта, които решават съдбите на много български граждани.
Този популизъм, ако го приемете в този вид, ще срине цялата система на българското здравеопазване! Крайно време е определени депутати от българското Народно събрание да спрат да спекулират, да правят популизъм и PR акции – неща, които само ги устройват! Това е последният закон, колеги, и аз няма да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика към господин Китов?
Господин Йорданов, заповядайте за реплика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Китов, аз също заявих известни резерви към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от колегите Първанова и Гайдарски, но по принцип го подкрепям и изразявам несъгласие с две Ваши тези.
Първата – че този закон е направен единствено заради PR-а на вносителите.
Уважаеми колега Китов, напомням Ви, че трите законопроекта за защита правата на пациента, които гледахме преди две години, отлежават по неизвестни причини в парламента и не влязоха като обединен законопроект за първо четене. Това беше единствено възможният ход, за да подобрим текстовете в Закона за здравето, защото в този закон така или иначе съществува Раздел „Права и задължения на пациента”. Така че нищо апокалиптично не се е случило! Следователно не PR-ът на вносителите е нещото, което ни доведе до гледането на този текст.
Второ, доколко би се срутила системата на здравеопазването от правата на здравно неосигурените, ако сложим акцент върху това, че държавата трябва да заплаща определени медицински дейности? Те и сега съществуват, уважаеми колега Китов, в чл. 82. Да не ги чета, но са разписани девет дейности, които държавата плаща, без да се интересува дали са здравно осигурени или здравно неосигурени. Все пак да спомена: това е спешната помощ, това е акушерската помощ – напомням Ви, за всички здравно неосигурени жени. Така че кое ще срутим с това, че обърнем внимание на факта, че здравно неосигурените също са хора и те се нуждаят от здравни грижи? Да, при определени условия.
Ваше право е между първо и второ четене да внесете корекции, които биха помогнали, както Вие казвате, системата да не се срути. Аз въобще не виждам такава апокалиптична перспектива, каквато я представяте във Вашето отношение към законопроекта на колегите Първанова и Гайдарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Втора реплика има ли към господин Китов?
Господин Китов, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин Йорданов, Вие много добре знаете, че не става въпрос за делегираните държавни дейности в здравеопазването, които и сега съществуват. За тях не говорим, така че беше излишно да ги припомняте. Те съществуват и сега и са за всички български граждани.
Ако наистина съм казал „вносителите”, моля да бъда извинен, защото употребявам множествено число.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания по тези законопроекти на първо четене?
Господин Гайдарски, заповядайте за изказване.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, във връзка със спорния пациентски Закон за здравеопазването - не знам защо в някои хора се е създало впечатлението, че това е някакъв PR-ски закон, с който двамата вносители – аз и д-р Антония Първанова, си правим някакъв PR.
Имайте предвид, че от няколко години отлежават, това вече многократно беше казано, три закона за пациентите. България може би е единствената държава в Европа, която няма Закон за пациентите. И ние направихме, тъй като нямаше възможност да бъде приет един от тези три закона, единият от тези три закона, това е законът, който беше внесен от Министерския съвет и лично от мен като бивш министър на здравеопазването. Ние направихме един ИЗД - закон, с който все пак ние трябва да излезем от това Народно събрание - със закон за пациентите. Може ли четири години ние да обсъждаме този проблем и в края на краищата да няма нещо, което да подпомогне нашите пациенти?
Вие знаете, че в момента представителство на пациентите в редица структури, където те трябва да бъдат, ги няма, затова защото няма такъв закон. Но основното, което е... (Шум и реплики в залата.)
Точно заради това и заради още нещо – няма представителства в цялата страна. Това е много ясно. Но това е един закон, който защитава интересите на пациентите, защитава също интересите и на здравеопазването. Защо казвам „и на самото здравеопазване”?
Преди малко доц. Китов – моят уважаван приятел каза, че това е закон, който ще срине евентуално здравеопазването, защото, виждате ли, той дава възможност на хората, които не са здравно осигурени, да ползват такива права със здравно осигурените, но това е последната точка от закона, в която е казано, че държавата по закон трябва да предвиди средства за лечение на определена група граждани. Не става въпрос да се оказва помощ на всеки един, например включително и на разни богаташи, които не са се здравно осигурявали, а става въпрос за маргиналите.
Аз искам тук да обърна внимание специално на доц. Китов – има ли представа колко души в годината се лекуват, без да заплащат на болничните заведения, затова защото ние имаме в страната определен брой. Вие знаете, че непрекъснато се говори, че около 1 млн. са здравно неосигурените, но от този 1 млн. поне едно 250-300 хил. души са маргинали, слаби хора, които нямат пари, които няма как да бъдат лекувани. Вие знаете, че именно заради това бяха заделени 5 млн. лв. Тези 5 млн. лв. обаче не стоят в Министерството на здравеопазването, а са в Социалното министерство. И точно това имахме предвид, когато вкарахме тази точка в закона – тези пари да бъдат заделяни за онези най-социално слаби хора; хора, които нямат възможност да бъдат лекувани; които нямат възможност да бъдат осигурявани. Това са средствата, които биха влезли и трябва да влязат в нашите общински, държавни и частни болници. Защото, ако ние не предвидим такава възможност, това лечение ще става за сметка на болничните заведения, уважаеми доц. Китов.
Можете да попитате всеки един директор на болнично здравно заведение колко се губят от тези средства именно от такива хора, които няма как да бъдат задължени да си платят услугите. А тези средства от 5 млн. лв., които ние бяхме предвидили със закон и които всяка година ги има в Министерството на труда и социалната политика, трябва да бъдат заделяни именно за тези хора. И точно това е предвидено в този закон. И няма да бъде срината здравната система от това, че сме предвидили такава точка в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Гайдарски.
Има ли реплики? Няма.
За изказване заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание са четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Бързам да отбележа, че уреждането на такава една материя в рамките на оставащите четири седмици поне на мен ми се струва невъзможно и не защото някой в тази зала е против това да бъдат уредени тези обществени отношения, не защото някой в тази зала е против правата на пациентите, а тъкмо обратното. Една такава сложна материя изисква достатъчно време, за да може да бъдат регулирани тези обществени отношения по един начин, който да не създава проблеми. Защото аз съм убеден, че всичко това, което е написано в законопроекта на госпожа Първанова и на господин Гайдарски, дава права, но тези права не са финансово обезпечени. Това са само така наречените кухи, бланкетни права. Има ги записани, пациентът има право и сега прехвърляме спора между самите пациенти и лечебните заведения.
Защото, прав е господин Гайдарски, има ги тези 5 млн. лв., но я няма процедурата, или ако я има, тя не е ефективна при използването на тези средства. Аз съм се наслушал от тази трибуна, че социално слабите, маргиналите и така нататък нямат пари да се лекуват. Вярно е, това е така, но има процедура, има Закон за здравното осигуряване, има Кодекс за социалното осигуряване, които закони уреждат начина, по който се осигуряват тези хора. Всички, които са социално слаби и отговарят на критериите за социално подпомагане, ги осигурява държавният бюджет - всички, които по някакъв начин попаднат в системата на здравеопазването, които отговарят на тези критерии. Забележете, че ние сме написали такива текстове, такава сложна процедура, по която тези 5 млн. лв. стоят непокътнати в Социалното министерство. Лечебните заведения са тези, които трябва да организират, да изискат пари от Социалното министерство, и то да се превърне едва ли не в орган, който да тръгне по дирите на парите. Това е големият проблем.
Това, че предлагаме Закон за правата на пациентите... Междупрочем, ние не предлагаме отделен закон за правата на пациентите, а предлагаме в една глава от Закона за здравето да уредим тези сложни взаимоотношения.
Аз тук няма да се спирам на Закона за нормативните актове, където е казано как се променят закони. Няма да се спирам на факта, че един Раздел ІІ от Глава трета на Закона за здравето се отменя и в същия момент в Закона за изменение и допълнение се вкарват отменените текстове.
Това е законодателна практика, която най-малкото не е безспорна, но така или иначе, някои от Правния отдел, от юристите казват, че това може да се извърши по този начин, но това не е най-големият проблем.
Оттук нататък аз искам да обърна внимание, уважаеми колеги, и на един текст, който казва: „Спешна или неотложна помощ се оказва безотказно и по всяко време на денонощието на всяко нуждаещо се лице”. Няма нищо по-добро от това. Очевидно е, че няма нито един в тази зала или в цялата ни страна, който да не е съгласен с факта, че базовите права на всеки един български гражданин, включително и в контекста на човешките права, на правата, разписани в Хартата за правата на пациента, трябва да бъдат гарантирани, но за съжаление тук ние разписваме правата, в което няма нищо лошо в това тези права да бъдат реализирани, но от друга страна, в Закона за здравното осигуряване, в бюджета на Националната здравноосигурителна каса срещу тези права не стои финансов ресурс. И в това е големият проблем, а не в начина, по който са разписани нещата. (Реплики.)
И понеже д-р Първанова се опитва да ме апострофира от място, аз сега ще й кажа нещо друго – няма нищо лошо в това, че отменени текстове са влезли в новия закон за изменение и допълнение. Да, но нека да ги направим текстовете, но те били действащи текстове – действащи текстове, ама вижте какво пише: всеки един пациент, който по време на заболяване, когато получава обезщетение, тоест получава заплащане, получава болничен лист, трябва да получава същата заплата, която е получавал преди настъпване на заболяването. Ама, няма такова нещо! Има закони в България, всички ще ви кажат, че има Наредба за временната нетрудоспособност. Това са били действащи текстове – ами, вие правите закон за изменение и допълнение, поправете ги. Поправете ги, но защо сте записали нещо, което няма как да се случи?
Ето, госпожа Христова ще ви каже, че се плаща майчинството на 90%. Как ще получаваш дохода от преди раждането? Но е осигурителен риск. Оттам нататък – при заболяване болничният се изплаща в размер на 80%, ако не е трудова злополука, когато е 90%. Как си получавал възнаграждението, което е било преди настъпване на заболяването?
Аз знам, че това са неща, които могат да се оправят, и не могат да се оправят, но трябва да се оправят. Това са най-малките проблеми на проекта. Най-големият проблем е, че между предложените права, така както са разписани в законопроекта, и финансирането няма съответствие и този заложен конфликт го прехвърляме в лечебните заведения. Лечебните заведения са задължени по този закон, съгласно правата на пациентите, да оказват помощ, в което няма нищо лошо, но ние продължаваме с практиката да не уреждаме финансирането. Няма го финансирането, не стои финансирането. Отделно, че няма презумпция за това да няма неосигурени български граждани. Кажете ми по кой закон има презумпция да няма неосигурени?
При сегашната ситуация, в началото на 2009 г., уважаеми колеги, приходите в Националната здравноосигурителна каса по информация на Националната агенция за приходите във връзка с кризата са намалели значително, което означава орязване на разходите, което означава, че има предвидени разходи, има предвиден обем от медицинска помощ, която не е обвързана с финансиране, тъй като приходите са намалели. Казват: с 200 милиона. Не знам дали е вярна тази цифра. Ако това е вярно и ако ние залагаме такава хипотеза, лечебните заведения са тези, които ще трупат дългове. Това е основното ми възражение. Нямам никакви други възражения спрямо текстовете, които са разписани. Имам бележки, които могат да се оправят, но това е най-големият проблем.
По отношение на законопроекта на доц. Китов. Колеги, там към лицата с професионална квалификация по медицинска професия „Здравеопазване”, които заемат длъжност или извършват дейност в областта на общественото здраве, сега се прибавя здравното осигуряване. Очевидно е, че това е пропуск, който на практика лишава тези около 600 човека, както каза доц. Китов, от правото, което имат всички останали с медицинска професия.
Сега, прав ли е д-р Руденко Йорданов, че текстът на чл. 191, ал. 1 изисква той да бъде изчистен? Това би могло да се случи в рамките на времето между първо и второ четене, за което има абсолютно съгласие.
По законопроекта на доц. Кумчев нямам възражения.
От друга страна, има още един законопроект – на Министерския съвет. Това е всъщност законопроектът, който получи консенсусна подкрепа на заседанието на Комисията по здравеопазването.
Уважаеми колеги, там има един много важен въпрос наред с инспектората – въпросът, за който говориха колегите преди мен. Става въпрос за уреждане на прословутия проблем с експертизата на временната и трайната неработоспособност.
Уважаеми колеги, по отношение на трите потока, за които говорим сега в новия проект, дано с максимални усилия успеем да прокараме поне тези текстове, които са напълно безспорни. Там се определя видът и степента на увреждане на децата до 16 години; разделя се потокът на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване; отделят се и лицата, които имат степен на намалена работоспособност, и това са лицата, които са в трудоспособна възраст. Така че трите потока са предпоставка да може да се динамизира, да може да се направи така, че дейността на ТЕЛК-овете и на Националната експертна лекарска комисия да отговорят на потребностите на хората и да могат да изпълняват своите задачи в предвидения законов срок, а не както сега - да има насрочени експертизи за 2014 г., както беше споменато.
Пак повтарям: има много неща, които трябва да се направят по отношение правата на пациентите, и голямото ми притеснение е, че в оставащото време за една такава сериозна дискусия няма време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Йорданов, заповядайте за реплика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Адемов, винаги съм се отнасял с уважение към начина, по който представяте тезата си, и задълбочения поглед върху онова, което третирате. Но аз ще започна и ще завърша мандата в това Народно събрание с една тема за здравно неосигурените и то тези, които искат да се осигурят, но не могат. Не говоря за тези, които могат, но не искат. Помните, още 2005 г. Вие ме завръщахте, така да се кажа, в това ми желание да направим нещо за здравно неосигурените, които искат, но не могат да се осигурят. Затова текстовете, предложени от колегите Първанова и Гайдарски, дават възможност да се опитаме да направим тази крачка към хората, които нямат финансовата възможност, защото наредбата, към която ги отпращаме, за да могат болниците да възстановят тези пари, дадени за лечението им, е трудна за приложение по отношение на тази категория хора.
Припомням Ви за какво става дума. Става дума за Наредба № 5 за енергийното подпомагане. Критериите, които се поставят там, за да получи един беден човек енергийна помощ, тоест да си купи дърва и въглища, абсолютно същите критерии едно към едно се прилагат, за да се даде право на този човек да получи финансова помощ от държавата за своето лечение. Давам един прост пример. В наредбата има условие този човек, който ще получи средства, да не е ходил в чужбина. Презумпцията е да не е ходил на екскурзия, защото има пари. Колко хора отидоха заради неволята в чужбина да гледат крави и овце в Гърция? Някои от тях се върнаха с бруцелоза. Е, по тази наредба може ли да бъде платено лечението им от бруцелоза и усложненията от нея? Формално погледнато – не, защото са били в чужбина.
Има още много други примери. Полагал ли е общественополезен труд, тоест копал ли е градинката или там, където кметът му е посочил? Не! Няма право да му бъде платено лечението. Ето тези несъответствия, които приравняват условията за топлинно подпомагане с условията за подпомагане за лечение, пледирах и тогава, пледирам и сега – трябва да бъдат разделени, защото онази наредба има за цел да принуди бедните хора все пак да свършат нещо общественополезно, но онова, което е свързано с критериите за заплащане на тяхното лечение, не може да бъде приравнено към условията на тази наредба, прилагани едно към едно. Това внася смут не само в работата на системата и в използването на тези пари, които са в Социалното министерство, внася смут и в душата ми, защото в крайна сметка на тези хора ние дължим освен всичко друго и добро отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Дуплика – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Много накратко, госпожо председател.
Уважаеми господин Йорданов, от тази трибуна винаги съм пледирал всички български граждани да имат право на лечение. Всички български граждани трябва да имат право на лечение, независимо от това какви доходи имат, независимо от това какъв социален статус имат. Дотук няма никаква разлика между това, което казвате, и това, което казвам аз. Аз обаче казвам: сега на тези хора им даваме права, в което няма нищо лошо. Това е прекрасно, напълно съм съгласен, но не съм съгласен с това, че срещу правата не стоят пари. Това е, господин Йорданов, няма ги парите.
Има 5 милиона, ама процедурата била тежка. Ама, чакайте малко сега. Процедурата е тежка за тези, които не я разбират. Особено за Наредба № 5, за която говорим. Там има един текст – ето я госпожа Христова, с този текст се занимаваме дълги години. Не може тази Наредба № 5 за енергийното подпомагане да бъде критерий за това да получаваш безплатно лечение. Няма как да стане, трябва да има други правила.
Този закон, който Вие предлагате в момента, дава само правата, не дава парите. Това, че си отишъл в чужбина, четете правилно текста в наредбата, за която говорим. Там има текст: „Когато не е за сметка на този, който пътува”, тогава няма никакъв проблем. Има начин, по който да бъде заобиколен и този текст, но за тези, които познават наредбата.
Господин Йорданов, Вие не можете да ме убедите, че срещу правата, които даваме сега в момента, има финансов ресурс. Това е големият проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата госпожа Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че твърде много емоция беше включена в тълкуване, може би различаващо се от това, което вносителите са имали на част от текстовете.
Ще внеса някои пояснения.
По отношение на дискусията за здравно осигурени и здравно неосигурени лица, ние не сме имали намерение да въведем различен режим за здравно неосигурените лица. Текстът на чл. 116д, ал. 3 казва, че пациентите, които не са осигурени, имат право на медицинско обслужване в обем и по ред, определен със закон. Уважаеми колеги, колкото този текст да включва тълкувания, отнасящи се към това кой колко нови видове права и колко средства би ползвал, за съжаление има правно-технически смисъл. Той кореспондира с чл. 166в, ал. 1, т. 18, където се казва, че право на здравно осигуряване имат пациентите при условия и по ред, определен със закон. Тоест в този закон ние казваме, че гражданите на Република България имат право да бъдат здравно осигурени…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Задължени са, а не имат право.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Медицинското обслужване на гражданите трябва да бъде уредено също със закон, не по друг начин. Затова казвам, че текстът е правно-технически. Наш пропуск като законодатели е, че сме заложили всички български граждани да са задължени да бъдат осигурени. Презумпцията е, че те са задължени, но в същото време практиката показва, че има сериозен процент от български граждани – една седма, а дори и една осма от гражданите, които не са здравно осигурени по собствено желание. Изключваме тези, за които бе казано, че са хора без никакви доходи, без документи, клошари и т.н. Става въпрос за хора, които по собствено желание не са такива. Фактът, че съществуват такива лица, че не плащат, означава, че законодателят трябва най-малкото да предприеме мерки за уреждане на тази презумпция, на тази възможност – какво да правят хората, които не са здравно осигурени. Тъй като задължението да бъдеш здравно осигурен е уредено със закон, както и правата, произтичащи от него (затова казвам – правото на здравно осигуряване, защото то е право с произтичащи от него задължения), затова ако не си здравно осигурен, би трябвало твоите права и задължения също да бъдат уредени със закон. Не може да бъдат уредени с наредба, с друга форма, със Закона за бюджета или други трансфери. Когато болниците натрупат задължения от това, че са лекували здравно неосигурени лица, след това Министерството на здравеопазването с някакъв свой акт трябва да покрие тези задължения, без да има законово основание да го направи. Затова сме сложили този чл. 116д, ал.3, където казваме, че материята може да бъде уредена единствено със закон.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): С кой закон?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: С който и да е закон, но трябва да има текстове, които да уреждат тази материя. В противен случай, доктор Адемов, какво е основанието на Министерството на здравеопазването да заплаща за тези извършени медицински услуги в лечебните заведения?! Тогава то прави нарушение на Закона за здравното осигуряване, на Закона за здравето, на Националния рамков договор. Как досега министерството превежда тези пари?!
Още един случай. Хората, които са здравно неосигурени, могат да се появят в състояние на нуждаещи се от животоспасяващи и животоподдържащи процедури. Те може да са в кома, може да са без документи и да е трудно да се установи здравноосигурителният им статус. В това време тече необходимостта от провеждане на процедури. Тези процедури, тези медицински услуги някой трябва да ги предоставя и някой трябва да плаща за тях. Затова няма начин законодателството да не дава възможност да се уреди материята.
Голяма част от правата не са свързани със специфично финансиране. Те са свързани с идеята материята да уреди тези видове права и задължения, за да може след това въз основа на тях и от тях да произтекат други действия, които защитават интереса на пациентите, както сигурността и здравето им. По редица от правата като зачитане на граждански, политически, икономически, социални, културни и религиозни права, не се изисква финансиране. Достъпната и качествена медицинска помощ дава основанието, въз основа на което трябва цялата ни система да приеме стандартите за качество. Информацията трябва да е поднесена по разбираем начин, но дали е разбираем или неразбираем, не се изисква съществено различно финансиране. Свободният избор е поставен в рамковия договор, но би трябвало да бъде поставен в закон, защото касае всички, а не само здравно осигурените. Тайната и конфиденциалността също не изискват съществено различно финансиране от това. Уважението към времето на пациента; диагностиката и лечението, съобразено с медицински стандарти; безопасността на предоставянето на медицинската услуга, тоест най-малкото да излезеш в състояние, не по-лошо от това, в което си влязъл; избягването на ненужно страдание и болка; правото на жалба и защитата на правата на самия пациент; защитата на данните му; запознаването му на достъпен език с неговите права и задължения; да бъде представляван от пациентска организация – тук няма нещо съществено различно, което да изисква финансиране.
По отношение на възнаграждението за работа - за болния то трябва да е еднакво с това, ако не е болен. Не сме пипнали този текст, защото е действащ, и второ, бихме искали да се обсъди в комисията, защото предполагаме, че когато законодателят го е заложил, е имал предвид антидискриминационни принципи. Колега Адемов, ако ние с Вас двамата сме депутати и аз съм с хипертония, а пък Вие не сте, не трябва да получаваме различно възнаграждение за един и същ вид труд, а не да става дума за обезщетения, свързани с нетрудоспособност – временна или намалена. Така е действащият текст. Ако искате, можем да го прецизираме, за да стане по-ясно, че е антидискриминационен, защото в Хартата за правата на пациентите е записано, че не може да има дискриминация поради вид и време на настъпване на заболяването. Затова пак казвам: може да се прецизира, но основното тук е философията, понеже сме на първото четене на този законопроект.
България е единствената страна в Европейския съюз, която не е уредила 14-те права по хартата, която е подписала през 2002 г. - нито в отделен закон, нито в допълнение към някой от съществуващите закони. В случая трябва да бъде така, както е казал Съветът по законодателството – в Закона за здравето, защото той урежда обществените отношения в системата на здравеопазването.
Колеги, като вносители с колегата Гайдарски сме изключително гъвкави за всички предложения и за допълване на всички текстове, които вие бихте искали да бъдат включени между първо и второ четене. Тук са важни философията, посланието и ангажиментът, който ние отправяме като Четиридесето Народно събрание към българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаема госпожо Първанова, не е вярно, че България е единствената страна, която не е уредила нещата. Много са страните, които карат само на картата. Но Вие пак заблуждавате Народното събрание.
В чл. 116, ал. 2 Вие ясно казвате: „Медицинската помощ се предоставя без каквато и да е дискриминация, основана на финансов ресурс”. Сто процента е прав Адемов! Госпожо Първанова, българската Конституция казва ясно: „Всички български граждани имат равни права и задължения”. Със задължение е уредено да се плаща здравно осигуряване. Вие казвате същото във Вашия закон – чл. 116г., т. 6 – „да не прекъсват здравноосигурителните си права”, а от друга гледна точка, пак в същия закон казвате, че тези, които не са осигурени, нещата ще им бъдат уредени със закон.
Това е пълен нонсенс! Защото дори в един и същи закон Вие твърдите две тези. Да не говорим, че противоречи на Конституцията, която ясно е казала, че всички български граждани имат равни права и задължения. Адемов Ви говореше наистина за онази категория български граждани, които нямат тази възможност по куп съображения, за което пак е виновна държавата, разбира се, но има все пак някаква наредба, която да им даде възможност, така както се подпомагат и другите. А Вие говорите, че със закон трябва да уредим тези, които могат, ама не искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Очевидно е, че темата е интересна, но на мен ми се струва, че рационалното начало трябва да доминира над емоционалното. И точно затова аз искам да поздравя д-р Първанова за метаморфозата в начина й на мислене. Какво имам предвид? Доктор Първанова, когато в края на предния мандат аз и група колеги от нашата парламентарна група предложихме законопроект, с който да уредим правата на неосигурените, Вие бяхте човекът, който от тази трибуна и в Комисията по здравеопазването имахте точно обратната позиция. Затова сега се радвам, че имате съвършено различна позиция. Дано тази позиция да не е продиктувана от наближаващите избори, в каквото ме обвинихте тогава.
Когато говорим за правата на пациентите, когато говорим за правата на осигурените и неосигурените, трябва да сме достатъчно последователни. Иначе ме карате сега пред опита за някакъв предизборен PR и правата на пациентите аз да предпочета правата на пациентите, защото смятам, че във Вашия проект те не са уредени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма друга реплика.
Заповядайте за дуплика, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колега Китов и колега Адемов! В Конституцията, в чл. 52, ал. 1, пише, че гражданите имат право на здравно обслужване по начин и ред, уредени със закон. И ние това пишем. Затова реферираме, ако видите в мотивите, на чл. 52, ал. 1. Уреждаме тези взаимоотношения и предоставянето на услуги със закон и записваме, че това трябва да се случи. В Конституцията го пише по същия начин.
А по отношение на страните членки, ако уважаемият д р Китов беше присъствал на заседанието на комисията, щеше да се запознае с материала, който беше изготвен от стажантската програма към Народното събрание. Материалът е доста обемист и дава в детайли уреждането на различните 14 права по Хартата във всяка една от страните членки, включително и правната техника, с която са уредени. Там се вижда, че наистина България е единствената страна, която не е транспонирала тези 14 права нито в специален закон, нито в който и да било друг закон. Можете да се запознаете с този много обемист материал в Библиотеката на Народното събрание. Колегите млади юристи работиха три месеца, материалът наистина е много интересен и мисля, че тук вече не става въпрос за PR, четири години са достатъчни, за да може тази материя да получи подходящото и подобаващо внимание от страна на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по тези законопроекти?
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Разбира се, че тези законопроекти се вкарват във връзка с изборите. Има ли някой в тази зала, който да мисли обратното? Разбира се, че става въпрос за връзки с обществеността, за неизпълнени задължения досега.
В Тридесет и деветото Народно събрание ние приехме Закона за здравето като Конституция на българското здравеопазване. Там има една Глава за защита правата на пациентите. Има, разбира се, най-различни – за психическото здраве, за репродуктивните дейности, за алтернативната медицина, но ние казахме, че от тази конституция на българското здравеопазване ще се развият последователно закони, които ще оформят законовата база на българското здравеопазване.
Разбира се, за защитата на правата на пациентите не е достатъчно това, което е написано в Закона за здравето. Затова още в средата на Четиридесетото Народно събрание бяха вкарани един след друг три законопроекта за защита на правата на пациентите. Единият от законопроектите, този на Министерския съвет, е буквален превод на Директивата за защита на правата на пациентите. И не мога да разбера защо управляващото мнозинство не прие този законопроект! Между другото, другите законопроекти – на Българска нова демокрация и на Васил Паница от Демократи за силна България, с нищо не противоречат на този законопроект. Две години този законопроект не влезе за по-нататъшно разглеждане. И аз ще ви кажа защо. Затова защото, ако е приет Закон за правата на пациентите в унисон с европейските директиви, пациентите трябва да влязат в общото събрание на Касата, пациентите трябва да влязат в Комисията по прозрачност и да излязат представителите на държавата там, пациентите трябва да влязат в Комисията за определяне на цените и на много други места. По този начин ще лъснат различни несъобразни действия, най-меко казано, в здравеопазването и неговото финансиране. Затова не се приеха тези закони. Защото ако се приемат тези закони, дават всеобхватни права на пациентите съобразно европейските директиви.
Аз искам да ви помоля да гласувате най-малкото „въздържал се” за тези законопроекти, защото когато се гласуват права, те трябва да се обезпечат законово и финансово. Липсата на финансово обезпечение на едни права ги правят кухи права. Всъщност не са никакви права. Аз се учудвам на тази теза за НДСВ, за БСП не се учудвам – да се прокара тезата за безплатното здравеопазване. Никога не е имало безплатно здравеопазване и никога няма да има! И всеки, който заблуждава българските граждани в това нещо, накрая ще бере плодовете на тази заблуда.
Ние винаги трябва да правим ясен разчет за това, когато говорим за определени права, те да бъдат обезпечени. Така например има един мониторинг за правата на пациентите, който всеки може да види в Интернет, в който всяка година се дава сведение от България за правата на пациентите. България е на 27 място, на едно от последните места. Обърнете внимание какво е казано в този мониторинг. Там има един въпрос: „Имат ли българските граждани право на второ мнение?”. Разбира се, нашите власти, които отговарят, пишат „да”.
Уважаеми дами и господа, тук не става въпрос за това, че един български гражданин отива на лекар, той го преглежда и българският гражданин отива при друг лекар, за да чуе второ мнение. Всеки български гражданин има право и на три мнения, ако иска. В този мониторинг ви питат дали българският гражданин може да отиде при един и при втори лекар за едно и също заболяване и това му е платено от съответните органи, от Касата, от държавата, осигурен му е финансово и законово достъп до второ мнение. И това е една лъжа. Защото когато няма финансово осигуряване, естествено че един пациент няма право на второ мнение. Да не говорим за това, че всеки ден има скандали за лекарствата на онкологично болните. И когато в тази зала имаше декларация за тяхното лечение, вие от БСП и управляващото мнозинство отхвърлихте текста, че държавата не изпълнява задължението си, че има задължение към онкологично болните и хронично болните въобще в страната. Отхвърлихте този текст тук в залата, а това е самата истина.
Защото и сега искате да прокарате текстове, които не са финансово осигурени. Защото, отново ще повторя, правата трябва да бъдат законово и финансово осигурени. За какви граждански права можете да говорите, че са осигурени на българските граждани, когато един български гражданин, който не може да си плати и държавата не го подпомага за това, няма достъп до медицинска помощ? След като български граждани – аз твърдя, че това са стотици хиляди български граждани, нямат достъп до медицинска помощ, държавата не се е погрижила да осигури финансово този достъп, това означава, че са нарушени техните граждански права. С тези законопроекти вие не можете да ги поправите.
Има няколко принципа, за да имаме нормално здравеопазване.
Първо, в една цивилизована държава трябва да бъде осигурен достъп до здравеопазни грижи на всеки един български гражданин без значение от неговия етнически произход, възраст, пол, заболяване и т.н. Всеки български гражданин трябва да има достъп до здравеопазване.
Вторият принцип е: качеството трябва да бъде еднакво за всички – качество по стандарт на медицинската помощ. Не може да има здравеопазване за бедни и за богати.
Третият принцип е: за всяко нещо трябва да бъде заплатено. Трябва да помислите за всяко нещо – за достъпа, за качеството, зад всяка дейност в здравеопазването трябва да лежи финансов ресурс. Не може да развяваме знамена, зад които няма нищо.
Точно затова аз ще се въздържа при приемането на тези законопроекти и искам да обявя, че между първо и второ четене ще предложа всички текстове, които бяха в законопроекта на Министерския съвет по Закона за здравето. Те са превод на директивата. Ще ви гледам срама, когато ще отхвърляте тези текстове един след друг, защото те са ваши текстове, на Министерския съвет, и в пълнота защитават правата на пациентите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики към господин Щерев? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Обявявам дискусията по тези законопроекти за приключена.
Както господин Пирински предложи в началото на пленарното заседание, приехме днес след приключване на дискусията да гласуваме тези законопроекти.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, за да можем да гласуваме на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, Вие предлагате да се гласува на първо четене ....
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не аз предлагам, гласува го залата в началото на пленарния ден днес.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз Ви разбирам, обаче това е законопроект, който се отнася до всеки един български гражданин. Всеки един без изключение! Защото няма български гражданин, който да не е заинтересован от гласуването на този законопроект.
Затова, от името на нашата парламентарна група, Ви моля да направите поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тъй като се намираме в режим на гласуване, не мога да откажа това процедурно предложение, което прави господин Щерев.
Моля за Списъка за поименна проверка.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Владимиров Баташов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Атанаска Михайлова Тенева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - тук
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Венелин Димитров Узунов - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова-Илиева - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - отсъства
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Диана Атанасова Хитова - тук
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - тук
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Мартинов Задгорски - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - тук
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгений Спасов Иванов - тук
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - отсъства
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Георгиев Сотиров - отсъства
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
(В пленарната зала продължават да влизат народни представители. )
Господин Щерев, видимо в залата има повече от 120 човека, така че прекратявам поименната проверка и преминаваме към гласуване на законопроектите.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от народния представител Борислав Китов.
Гласували 142 народни представители: за 122, против 7, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносители господин Тодор Кумчев и група народни представители.
Гласували 141 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносител Министерският съвет.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Последният законопроект е с вносители Антония Първанова и Радослав Гайдарски.
Гласували 137 народни представители: за 54, против 23, въздържали се 60.
Законопроектът не се приема.
Госпожо Първанова, заповядайте за предложение за прегласуване.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, моля за прегласуване, тъй като става въпрос за първо четене на законопроекта. Това означава, че колегите, които са „против” или „въздържал се”, са против уреждането на материята за права на пациентите, тоест против философията да има уреждане на такава материя в българското законодателство. Съвсем различно е между първо и второ четене.
Не искам да заплашвам, но трудно ще ми затворите устата да кажа, че този политически знак и ангажимент на българското народно представителство не е никакъв ангажимент към гражданите на Република България. Затова много ви моля, тук наистина става въпрос – подкрепяте или не философията да има уреждане по Европейска харта на правата на пациентите, така както България е подписала през 2002 г. Не виждам какъв политически знак искате да отправите към избирателите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Още веднъж подлагам на гласуване законопроекта с вносители Антония Първанова и Радослав Гайдарски.
Гласували 171 народни представители: за 78, против 34, въздържали се 59.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Продължаваме с точка шеста:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.
Днес гласувахме, че по този законопроект ще се гласува след всеки текст, така че моля ви да останете в залата. Няма неподкрепени предложения или те са много малко, така че бързо ще приключим с гласуването. Моля ви за съдействие в тази посока.
Господин Кумчев, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми първо да направя процедурно предложение за допускане в залата на д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването; госпожа Мирела Анастасова – директор на Дирекция „Правна”; и д-р Момчил Енчев – държавен експерт в Дирекция „Медицински дейности” в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, поканете представителите на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, господин Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, позволете да ви запозная с:
„ДОКЛАД
за второ гласуване относно общ Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 953-10-17, внесен на 6 март 2009 г., изготвен на основата на Законопроект за допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 754-01-161, внесен от Лъчезар Иванов на 22 ноември 2007 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 802-01-100, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2008 г.
Уважаеми господин председател, Комисията по здравеопазване на свои две поредни заседания, проведени на 26 март 2009 г. и 2 април 2009 г., разгледа горепосочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по здравеопазването на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага на второ гласуване следния „Закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 1, ал. 2, т. 2 накрая се добавя „и свързаните с нея репродуктивни органи, тъкани и клетки”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за §5:
„§ 5. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5:
а) в т. 4 думите „непрекъснат достъп на медицинския персонал, пряко участващ” се заменят с „денонощен достъп на лекарите, пряко участващи”, а думите „или реципиент” се заличават;
б) в т. 5 думите „организира международния обмен” се заменят с „координира вноса и износа”;
в) създава се т. 5а:
„5а. издава разрешения и удостоверения, посочени в този закон, Закона за здравето и Закона за лечебните заведения относно извършване на дейностите по трансплантация и асистирана репродукция”;
г) в т. 10 думата „организира” се заменя с „координира”;
д) в т. 12, след думите „безопасност на” се добавя „органите”;
е) в т. 13 думата „осигуряват” се заменя с „получават”;
ж) в т. 16, след думата „съхраняването” се добавя „предоставяната” и се поставя запетая;
з) създава се т. 17:
„17. организира обучение по качество и безопасност при извършване на дейности по трансплантация на лицата по чл. 15г и на лица, които извършват вземане, експертизи, обработка, преработка, етикетиране, съхраняване, предоставяне и транспортиране на органи, тъкани и клетки.”
2. Създава се ал. 6:
„(6) При осъществяване на дейностите по ал. 5, т. 5а Изпълнителната агенция по трансплантация събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма желаещи за изказвания или възражения по тези текстове, подлагам на гласуване заглавието на законопроекта, § 1 на комисията, параграфи 2, 3 и 4 на вносителя, подкрепени от комисията, и § 5 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 87 народни представители: за 85, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§6. Създава се чл. 11а:
„Чл. 11а. (1) Приходите на Изпълнителната агенция по трансплантация се формират от:
1. субсидии от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването;
2. приходи от собствена дейност.
(2) Изпълнителната агенция по трансплантация е администратор на приходи от собствена дейност от:
1. такси по чл. ,,11, ал. 6 за издаване на разрешения и удостоверения за извършване на дейности по трансплантация и по асистирана репродукция;
2. организиране на обучението по качеството и безопасност при извършване на дейности по трансплантация на лицата по чл. 15г и на лица, които извършват вземане, експертиза, обработка, преработка, етикетиране, съхраняване, предоставяне и транспортиране на органи, тъкани и клетки;
3. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(3) Издръжката на обучението по качество и безопасност при извършване на дейности по трансплантация на лицата по чл. 15г и на лицата, които извършват вземане, експертиза, обработка, преработка, етикетиране, съхраняване, предоставяне и транспортиране на органи, тъкани и клетки, е за сметка на съответните лечебни заведения или на обучаващите се лица.
(4) Средствата по ал. 2 се разходват за дейността на Изпълнителната агенция по трансплантация.”
По § 7 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, направено по реда на чл. 70, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7:
„§ 7. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „вземане и/или” се добавя „експертиза, обработка, преработка, етикетиране, съхраняване предоставяне и”, а думите „дейностите по вземане и/или присаждане” се заменят със „съответните дейности”.
2. В ал. 2 след думата „вземане” се добавя „експертиза, обработка, преработка, етикетиране, съхраняване, предоставяне и”, а думите „и/или преработка” се заличават, а думите „в които изрично са посочени дейностите по замяна, присаждане и/или преработка на тъкани и клетки” се заменят с „в чието удостоверение за регистрация са посочени съответните дейности”.
3. В ал. 3 накрая се добавя „след получаване на удостоверение от Изпълнителната агенция по трансплантация, че лечебното заведение може да извършва трансплантация на органи, тъкани и клетки в съответствие с утвърдените медицински стандарти”.
4. В ал. 4 след цифрата „3” се добавя „и тъканните банки” и след думата „съхраняване” се поставя запетая и се добавя „предоставяне, транспортиране и получаване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„ (1) Министерството на здравеопазването възстановява направените разходи от лечебните заведения по чл. 13, алинеи 1, 2 и 3 за дейностите по трансплантация на:
1. органи и всички свързани с това разходи, включително за донора и реципиента, както и разходите за диагностика и лечение на реципиента в следтрансплантационния период;
2. тъкани и клетки за лечение на заболявания, определени с наредба на министъра на здравеопазването.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Министерството на здравеопазването финансира и:
1. създаването на информационни системи за интеграция, регистрация и контрол на трансплантационния процес;
2. медицински научни проекти в областта на трансплантацията;
3. национални здравни програми в областта на трансплантацията.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „условията и редът за финансиране на дейностите по ал. 1, т. 1-4, както и размерът на финансирането” се заменят с „условията, редът и размерът на възстановяване на разходите по ал. 1, както и относителния дял на положения труд”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на законопроекта от § 6 до § 18 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По §19 има предложение от народния представител Станка Маринчева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19:
„§ 19. Създава се чл. 27а:
„Чл. 27а. (1) Хемопоетични стволови клетки и костен мозък могат да се вземат от всяко дееспособно лице, независимо от родствената му връзка с реципиента след получаване на неговото писмено информирано съгласие.
(2) Хемопоетични стволови клетки могат да се вземат от малолетно лице, независимо от родствената му връзка с реципиента, след получаване на писмено информирано съгласие от двамата родители или настойници.
(3) Костен мозък може да се взема от малолетно лице, само при наличие на родствена връзка с реципиента, след получаване на писмено информирано съгласие от двамата родители или настойници.
(4) Съгласието на родителите или настойниците на малолетното лице трябва да представлява предполагаемата воля на малолетното лице и може да бъде оттеглено по всяко време.
(5) Хемопоетични стволови клетки и костен мозък могат да се вземат от непълнолетно лице след получаване на писмено информирано съгласие от лицето и от двамата родители или от попечителя.
(6) Съгласието на непълнолетното лице, на родителите или на попечителя може да бъде оттеглено по всяко време.
(7) На лицата се предоставя информация по разбираем за тях начин относно вземането на хемопоетични стволови клетки и костен мозък.
(8) В случаите по ал. 2, 3 и 5 дейностите се извършват след получаване на разрешение от Етичната комисия по трансплантация по чл. 12, ал. 1.”
По § 20 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20:
„§ 20. В чл. 28 думите „и хемопоетични стволови клетки от пъпна връв на плацента” се заменят с „тъкани и клетки от пъпна връв и плацента” и след думите „се извършва” се добавя „за целите на алогенна и автоложна трансплантация”.”
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 20а, който става § 21:
„§ 21. В Глава трета се създава Раздел ІІа „Национална публична донорна банка за стволови клетки” с чл. 29а – 29г:
„Раздел ІІа
Национална публична донорна банка за стволови клетки
Чл. 29а. (1) Създава се Национална публична донорна банка за стволови клетки към министъра на здравеопазването.
(2) Националната публична донорна банка за стволови клетки е тъканна банка по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Чл. 29б. Националната публична донорна банка за стволови клетки осъществява дейности по:
1. промоция, вземане, експертиза, обработка, съхраняване и предоставяне за присаждане на стволови клетки;
2. създаване и поддържане на национален донорен регистър за стволови клетки.
Чл. 29в. Приходите на Националната публична донорна банка за стволови клетки се формират от:
1. субсидии от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването;
2. дарения и помощи;
3. други приходи.
Чл. 29г. Средствата по чл. 29в се разходват за обезпечаване дейността на Националната публична донорна банка за стволови клетки”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя да § 21, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
По § 23 има предложение на народния представител Тодор Кумчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24:
„§ 24. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Износ на тъкани и клетки, предназначени за трансплантация в трети страни, се извършва след задоволяване потребностите на Република България с разрешение на министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по трансплантация при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 36, ал. 4.”
2. В ал. 2 думите „чл. 13, ал. 1” се заменят с „чл. 13, ал. 1-3”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, моето изказване е свързано с едно процедурно предложение – обърнете му внимание, госпожо председател, по отношение § 23 по номерацията на вносителя, който става § 24 в редакция на комисията.
По отношение на § 23 по вносител е записано, че комисията подкрепя предложението на вносителя, даже не е добавено „по принцип”. Но аз имам възражение, защото тук става дума за принципна разлика между варианта, който предлага вносителя, и варианта, който предлага комисията.
Ще обясня на уважаемата аудитория за какво става дума. Във варианта на вносителя е казано, че „Износ на тъкани и клетки, предназначени за трансплантация в трети страни, се извършва след задоволяване потребностите на държави – членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария”.
Във варианта на комисията отпада „задоволяване на потребностите на страните от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария” и отиваме направо към „трети страни”. Тази редакционна разлика изглежда елементарна, но тя съвсем не е елементарна. Защото тук става дума за определени икономически интереси, по отношение на които ние сме се произнасяли и сме ги разглеждали в комисията, и тук, от тази трибуна, те са били поставяни от народни представители.
Става дума за износ на костна тъкан – няма да цитирам името на фирмата, която беше обект и на парламентарен контрол, и на разглеждане на закрито заседание в Комисията по здравеопазването. На това закрито заседание бяхме запознати с договора на тази фирма, която осъществява износ на практика към трети страни на костна тъкан (съотношението на изнесена костна тъкан към внесено вещество, използвано за присаждане в България, е 1000:1) – 1000 е износ, а 1 – внос, със спорни икономически интереси.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН, от място): Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Той се изказа, защо времето?
Имате време, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това е опит, както се казва, да бъда изваден от равновесие, но се надявам, че издържах.
В този конкретен случай гласуването би показало отношение към това действие, което води, направо да го кажа, към вадене на тръбни кости от покойници, техния износ за преработка в трети страни – нещо, което не противоречи на закона, но в съотношението износ към внос противоречи на морала, защото то се извършва след уговорка с близките на покойния, че ще бъдат поети разходите по погребението, ако те дадат това съгласие.
Аз съм силно притеснен да подкрепя текст, стимулиращ тази дейност, и освен всичко друго - да върна темата за разглеждането на договора в закрито заседание на комисията – аз няма да го цитирам, защото го гледахме на закрито заседание, но ще цитирам текста от договора, който беше обявен за грешка. Понеже текстът беше обявен за грешка, смятам, че имам правото да цитирам по памет. Този текст казваше, че по отношение на спорни въпроси, които не са уредени в договора, се прилага законодателството на небългарската страна.
Госпожо председател, Вие като юрист можете ли да допуснете, че в договор, сключен с България, може да има текст, който прави препратки към законодателството на друга страна, когато става дума за неуредени въпроси? Това беше обявено за грешка. (Реплика.) Не вярвам! И понеже не вярвам, моля, госпожо председател, да ми бъде дадена възможността на мен и на тези, които желаят да гласуват, или текста на вносителя, който не говори направо за трети страни, или текста на комисията, който ни отпраща към трети страни, тоест обслужва определени икономически интереси, които аз не споделям от морална гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще го подложа на гласуване поотделно. Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Госпожо председател! Уважаеми господин Йорданов, първо, Вие много добре знаете, че текстът, който комисията прие, беше по предложение на вносителите, или нещо забравяте.
Второ, Вие не казахте, че има ясно становище на Дирекция „Международни и европейски връзки”, което казва, че няма такова изискване. Но майната му на това!
Какъв е проблемът? Вие ужким сте против вноса и износа, но за Европейския съюз - може, а за трети страни - не може. То няма логика, защото в текста на вносителите е казано, че се задоволяват други страни, след като се задоволи европейският пазар и Швейцария. Каква е логиката? Изобщо нямаше никакъв смисъл в това, което говорите по-нататък. Проблемът е, че когато има такъв абсурден текст, че трябва да задоволим европейския пазар, просто България губи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, с колегата Китов говорим на различен език - той говори за бизнес, аз говоря за морал, и няма никога да се разберем.
Ако няма разлика между първия вариант - на вносителя, който беше коригиран в комисията, тогава да гласуваме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Гайдарски.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е във връзка с чл. 27а, ал. 8 на § 19.
В ал. 8 се казва: „В случаите по ал. 2, 3 и 5 дейностите се извършват след получаване на разрешение от Етичната комисия по трансплантации по чл. 12, ал. 1”.
Аз мога да прочета ал. 2, за да стане ясно: „Хемопоетичните стволови клетки могат да се вземат от малолетно лице, независимо от родствената му връзка с реципиента, след получаване на писмено информирано съгласие от двамата родители или настойници”. Същото се отнася за ал. 5: „Хемопоетични стволови клетки и костен мозък могат да се вземат от непълнолетно лице, след получаване на писменото информирано съгласие от лицето и от двамата родители или от попечителя”.
Обаче в ал. 8 категорично се подчертава, че трябва да бъде взето съгласието и на Етичната комисия. Това е разковничето. В тези случаи не е необходимо да се взема съгласието на Етичната комисия. Защото става въпрос за хемопоетични стволови клетки, които се вземат от кръвта на болния. Тук не става въпрос за костен мозък, не говорим за костния мозък. Затова запазваме останалите алинеи, където се взема костен мозък и където процедурата е по-сложна. А тук става въпрос за едно опростено вземане на кръв от пациента, което не е свързано с някакви волеви дразнения, и вземането на кръв от малолетния или непълнолетния не представлява абсолютно никаква опасност. Затова предлагам да отпадне текстът в ал. 8, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По ал. 2 и 5.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: ...в случаите по ал. 2 и ал. 5 се дава съгласие, след вземането на съгласието от Етичната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да остане в текста „само в случаите по ал. 3”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Да се махне ал. 8 за случаите по ал. 2 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи да остане текста за ал. 3 като съгласие от Етичната комисия, а да отпаднат за ал. 2 и 5 като съгласие.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Гайдарски, Вие си спомняте, че в комисията се разгоряха сериозни спорове дали трябва да се иска разрешението на Етичната комисия по отношение процесите, визирани в този параграф и алинеите от 2 до 8. Там ясно беше казано да няма деформации в системата, да няма спекулиране, затова се прие ал. 8, в която да се иска разрешение и на Етичната комисия. Това беше, и така се прие, просто за да няма спекулации в тези процеси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Гайдарски.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, тук се има предвид следното: за такава дребна манипулация загина един родител, защото Етичната комисия не пожела да се ангажира с вземането на такава кръв от детето, което беше на 5 години. Събирането на комисията, която е от 9 члена, представлява понякога изключителна трудност, а вземането на кръв понякога се налага по спешност, в близките дни. Събирането на комисията понякога трае с дни и със седмици, което може вече да доведе до онзи фатален край, който се случи при този баща. Затова няма нужда.
Аз мисля, че тук не става въпрос за някаква много сложна процедура. Процедурата е много опростена – взема се венозна кръв. Когато се взема от пъпната връв, е отделно. Ние говорим за кръв, когато се взема от деца - от малолетни и непълнолетни, то не представлява абсолютно никаква опасност за реципиента, за донора. Затова предлагам в тези случаи, изключвам случая с костния мозък, която е по-сложна процедура, а за тези конкретни случаи, изброени в ал. 2 и 5, да не се иска разрешението от Етичната комисия. Защото с това се улеснява процедурата и се дава възможност за бързо оздравяване на близкия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Гайдарски.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вие разгледахте един от най-важните текстове. Аз искам определено да заявя, че поддържам предложението на проф. Гайдарски по простата причина, че е абсолютно така, както той казва – тук става въпрос за една елементарна манипулация, която вече коства един човешки живот, защото Етичната комисия, разглеждайки всички етични норми, не можа да вземе решение навреме. А това изобщо не касае никаква възможност за риск за детето. Така че по отношение на предложението на проф. Гайдарски, мисля, че има логика и би трябвало да отпадне за случаите по ал. 2, а да остане само по ал. 3.
Бих искал по предложението на уважаемия господин Лъчезар Иванов, който отсъства, да изразя благодарност към него. Той беше вносител на законопроект, който забраняваше автоложната трансплантация. Сега узря и наистина с неговото предложение тя е възможна. Това показва, че когато има разбиране извън чисто политическия сблъсък може да се стигне до добри решения.
По отношение на Националната стволова банка, може би доцент Кумчев пропусна да каже на народните представители, че всички с консенсус взехме решение по-нататък в преходните разпоредби. Ако тя се случи, ще започне да действа от следващата година, от следващия бюджет, за да не натовари финансовата стабилност на държавата, защото в сегашния бюджет няма предвидени средства за това.
Разбира се, има институции, които изпълняват тази роля, но може би тя трябва да бъде обособена като Националната стволова банка, за да може да се рекламира, за да се обслужват и многото деца. Мисля, че това е добра крачка напред. При положение, че няма да натоварва бюджета на сегашното Министерство на здравеопазването, ще има достатъчно дълго време до следващата година, за да се организира подобно нещо.
Позволете да се спра на предложението, което е направил и е подкрепено от комисията на доцент Тодор Кумчев за износа на тъкани и клетки. По принцип двата текста касаят износа. Нито единият, нито другият текст ограничават износа. Разликата е, че първият текст казва, че износ за трети страни може да се осъществява след задоволяване на европейския пазар. Това не означава, че ще се намали тази дейност, за която уважаваният от мен доктор Руденко Йорданов казва, че е въпрос на морални стойности. Моралните стойности са вземането и предлагането, а не самият износ, който третира тази точка. Това е разликата, не говорим изобщо за бизнес.
Първо, няма изискване от Европейската комисия да има такива текстове за задоволяване на европейския пазар.
От друга гледна точка, ако допуснем, че ще има някакъв износ, тук доцент Кумчев е прав в предложението си, то когато има абсурден текст – да задоволим целия европейски пазар и Швейцария, безспорно се сещате, че България губи от това, че цената ще натисне. Когато ти си задължен там да подадеш, това не е в изгода на страната. Няма такива текстове и щяхме да станем за резил.
В това отношение Дирекция „Европейски съюз“ на Народното събрание и доцент Кумчев, съгласувано с Министерството на здравеопазването, правят предложение, прието с консенсус както от вносителите, така и от почти всички народни представители. Може би останаха известни съмнения само у господин Руденко Йорданов.
В заключение бих искал да кажа, че предложените текстове с корекцията, която предлага проф. Гайдарски, ще достигнат онова ниво, което ще задоволи изискванията на нашето общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика – господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Китов, за морал става дума. Където има демокрация, трябва да има и морал. Ако тръгваме само от принципа на целесъобразността, затъваме или се връщаме във времена, от които уж излязохме.
Затова, че има технологичен проблем с Етичната комисия, ние да я изтрием, защото целесъобразността диктува?! И тогава моля да отговорите в дупликата си: има ли случаи на износ на кръв от пъпна връв от водеща болница в България? Износ, не просто действия по процедурата, когато тази кръв ще отиде за автоложна или друга трансплантация. И ако „да“, ще се съгласите ли, че водената от Вас комисия е предложила по-добър текст, защото създава все пак гаранции, поглед отстрани да реагира, ако действията са свързани с любимата Ви целесъобразност, а са далеч от законосъобразността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Китов, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин Руденко Йорданов! И аз съм чул, че има такива случаи. Трябва ясно да кажа, че износът на кръв е забранен със закон. И ако има доказани такива случаи, би следвало нарушилите българското законодателство да си получат заслуженото.
Ще си позволя да кажа нещо, което мисля: в крайна сметка е по-добре да има един спасен, отколкото бюрокрацията да му отнеме живота – това също е въпрос на морал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Преди да обявя почивка председателят Пирински ще направи съобщение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, моля за вашето внимание, включително и онези, които не са в пленарната зала. Необходимо е да обърнем внимание на един крайно неприятен случай и да преценим как да действаме.
В 10,08 часа в деловодството е заведено писмо – обръщение към мен от група народни представители със следния текст:
„Уважаеми господин председател, днес, 9 април 2009 г., бе проведено прегласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Ние, долуподписаните народни представители заявяваме, че присъствахме в пленарната зала по време на гласуването и гласувахме „за“ при прегласуването на законопроекта. Оказва се, че системата за гласуване не е отчела нашите гласове, тъй като при първото гласуване подкрепихме законопроекта.
Моля да направите необходимото съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Вашите правомощия, за да се отстрани техническата неизправност на системата и да се зачетат нашите гласове, подкрепящи законопроекта.
С уважение: Александър Радославов, Борис Николов, Димитър Дъбов, Иван Гризанов, Костадин Кобаков, Марин Маринов, Надя Антонова, Радослав Иванов, Симеон Василев.“
Какво направих след като получих това съобщение? Изисках разпечатката, от която личи, че посочените народни представители, които седят в пленарната зала един до друг в един – два реда, са гласували. В разпечатката това са пета и шеста колона гласувания. В петата колона, първото гласуване са гласували „за“, в шестата колона срещу имената им стои 0, тоест не е отчетено тяхното гласуване, при седмо – осмо и т.н. отново се появява тяхно гласуване.
В разговор с тях те споделиха, че са забелязали, че при шестото гласуване на техните екрани е излизал надпис „готовност“, но не е регистрирано едно или друго гласуване. (Шум и реплики.) На въпроса ми защо не са реагирали, признаха, че действително са останали пасивни. Реагирали са след получаване на разпечатката, от която са установили онова, което заявяват в обръщението си към мен.
Както обърнах внимание, то завършва с текст и с предложение към мен да предприема действия съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Той не третира този казус.
В 11,00 часа има насрочено заседание на Председателския съвет във връзка с установяването на програмата за работата ни през следващия период. Знаете, че следващата седмица имаме две извънредни пленарни заседания, насрочени за следващия понеделник и вторник, засега предварително, разбира се, ще бъде направено процедурно предложение. Ще поставя този въпрос на вниманието на членовете на Председателския съвет.
Моето предложение е следното: след почивката да преброим кворума с преброяване на присъстващите народни представители. След това ще поставя на гласуване процедурата за отменяне на прегласуването и за ново гласуване с преброяване с вдигане на ръка. Ако се окаже, че няма кворум след почивката, ще направя това предложение отново утре сутринта след регистрацията. Виждам, че господин Минчо Спасов е тук. Обръщам се и към него с предложението да няма сянка върху гласуването по този законопроект.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): В какъв смисъл?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ами, в смисъла, в който ви информирам, че има осем-девет народни представители, които...
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Сянката я слагате Вие, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам парламентът да реши. (Шум и реплики.)
Почивка до 11,35 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, както ви информирах преди почивката, в почивката се състоя заседание на Председателския съвет. Наред с въпросите, които ще бъдат на дневен ред на пленарните заседания на Народното събрание в понеделник, вторник и сряда - те бяха уточнени, ще бъде направено формално процедурно предложение за извънредни заседания, ще бъдат огласени тези приоритети, разгледахме и въпроса, който обявих пред вас преди почивката.
Какви, най-общо, въпроси бяха зададени и мнения бяха изразени? Преди всичко беше поставен въпросът: защо, както в други случаи, веднага след констатирането на нерегистриран глас съответните колеги не са заявили, че не се регистрира гласът им?
Вторият въпрос, който беше зададен: има ли технически проблем? Има ли информация, че системата действително не е заработила?
Аз бях помолил колегите, които контролират системата, възможно най-бързо да се свържат с фирмата доставчик. Както разбирам и както беше съобщено, има журнали, които регистрират всяко гласуване и от които журнали може да се установи дали е имало технически проблем или не. Предварителният отговор, който е получен от фирмата, е, че технически проблем няма.
Третото съображение, което беше огласено и споделено от колегите, е, че е имало и други случаи, когато системата не е регистрирала всеки глас. Не е имало прецедент, при който след протичането на известен период от време да се е стигало до решение да се отмени гласуване, при което е имало такива случаи, и да се пристъпи към прегласуване.
Във връзка с мненията, изразени на Председателския съвет, аз оттеглям изразеното преди почивката намерение да направя проверка на кворума и да проведа гласуване дали да се отмени гласуването.
Защо си позволих поначало да поставя на вашето внимание този въпрос, колеги? Затова се обърнах и към господин Минчо Спасов. Защото точно по този законопроект, точно при прегласуването съм убеден, че не бива да има сянка на съмнение, че решението, което е взело Народното събрание, е било решение, което то действително е искало да вземе, а не е било регистрирано поради една или друга техническа причина.
Второто ми съображение е: вие знаете, аз съм с доста изострено чувство към „случайни” нефункционирания на системата за гласуване при особено чувствителни гласувания. Бих бил безкрайно разочарован, ако и тази система, за която имах всички гаранции, че е защитена от такива случайни прониквания на космически лъчи и други подобни (весело оживление), в такъв момент се оказва не 100-процентово сигурна.
Докато се оказва, че технически проблем няма, аз нямам основание да ви предложа да гласувате предложението, което направих преди почивката. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДСБ.)
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Антонова, заповядайте за процедура.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз уважавам мнението на всеки един от нас, на Председателския съвет – също. Искам обаче да ви обясня, че нашият ред сме хората, чието второ гласуване не беше отчетено от системата. Когато гласувахме, аз лично виждах как моят пулт свети „Готовност, готовност”. (Шум и реплики от НДСВ.)
Вижте, аз не искам да общувам хорово с вас. Надявам се, че ще ми дадете възможност да кажа това, което мисля. Ако смятате да си общуваме с междуметия, мисля, че не е подходящо за народни представители.
Тъй като системата не отчете гласовете, да, прави сте да твърдите, че ние не реагирахме на момента. Аз специално бях изненадана. Но няма причина да не участваме в гласуването, тъй като само няколко минути преди това всичките 7 или 8 човека от Коалиция за България подкрепихме този законопроект. Няма основателна причина да се въздържим или да не участваме в гласуването. Според нас просто става дума за техническа неизправност.
Колеги, аз ви уверявам в нашата добросъвестност и ви моля да възприемете нашата добросъвестност според вашата собствена такава!
Затова, господин председател, правя процедурното предложение да се отмени гласуването, което проведохме – второто, и да се пристъпи към ново гласуване на този законопроект. Според мен законите трябва да бъдат стабилни, законите трябва да вдъхват уважение, за да могат да бъдат спазвани. Част от уважението към законите, което хората трябва да имат, е и начинът, по който те са приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Антонова, такава процедура, каквато Вие ни предлагате, няма в правилника. (Оживление.) Освен това чухте и председателя на Народното събрание, който даде своите обяснения. (Ръкопляскания от опозицията.)
Продължаваме със Закона за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Доктор Щерев, заповядайте за изказване.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярно, че всички в пленарната зала са възбудени от бих казал възтържествуването на една справедливост. Затова да оставим този въпрос както е решила пленарната зала – без последици. Но аз искам да насоча вашето внимание към един проблем, който в никакъв случай не е политически и който трябва да бъде решен от народните представители по съвест.
Става въпрос за прочетените текстове – три текста, които са изключително спорни като предлагани.
Първият текст е по § 19 – чл. 27а. Предложението е за отпадане на ал. 8 и мотивите за това бяха, че на едно непълнолетно дете, на едно дете на 6 г. ще се взима костен мозък или ще се взима кръв дори, въпреки че в текста на ал. 2 пише стволови клетки и костен мозък. И това непълнолетно дете може да бъде без родители. Това непълнолетно дете не може да изрази собствената воля и в този случай в цивилизования свят винаги има контрол от гражданското общество.
Искам да поясня, дами и господа народни представители, какво представлява една Етична комисия. Етичните комисии след внимателно обсъждане се назначават от Министерство на здравеопазването. Дава им се път за работа. И в тези етични комисии участват не само лекари, а свещеници, учители, психолози, родители – хора от гражданското общество. Става въпрос за контрол, за това, което ще решат лекарите в едно лечебно заведение. И в цял свят, когато правите например една публикация в научно списание, което е реномирано, първото условие са изследванията, които са правени, назначеното лечение, третирането на болните да е преминало през Етична комисия. И затова са напълно заблуждаващи мненията за това, че трябва да отпадне този параграф. Моля ви да подкрепите моето предложение, направено по реда на чл. 70, ал. 2, т. 2 за създаването на ал. 8.
Вторият текст, по който искам да говоря, това е създаването на Национална публична донорска банка за стволови клетки към министъра на здравеопазването. Това е Раздел ІІа „Национална публична донорска банка за стволови клетки”, § 21.
В предложението на господин Лъчезар Иванов има, бих казал, добрата идея и няма нищо лошо да се създаде такава Национална публична донорска банка. Но проблемите според мен са два. Първият проблем е какво става с донорската банка за стволови клетки, която е в Александровска болница и за която държавата е инвестирала? Правим втора банка пак със същата цел, така ли? И второто нещо е, че според предложението създаването на тази Национална публична донорска банка според мен противоречи на Закона за лечебните заведения. Нека да огледаме този въпрос. Според мен, ако трябва да се вземе такова решение, хубаво е да се върне в комисията, за да може да бъде разглеждано това предложение по същество с всички „за” и „против”, но ако се приеме това предложение, според мен ще има усложнения в момента. Затова мисля, че предложението по § 21 не трябва да се подкрепя.
Третият въпрос, по който искам да взема отношение, това е § 23 или чл. 37. За текста на вносителя и предложението от народния представител Тодор Кумчев. Разликата беше обяснена добре от д-р Руденко Йорданов. Разликата е много голяма. И разликата е в това, че износ на тъкани и клетки ще бъде възможно да бъде правен за Съединените щати при облекчени условия. Това е смисълът на този текст. Няма лошо в това, но нека да го знаят всички народни представители. България и по-специално чрез Министерство на здравеопазването има сключен договор с „Остеотек”. Този договор предвижда обмен. Обаче обменът е еднопосочен. Той върви повече към другата страна. Няма нищо лошо, това е една хуманна дейност – мъртвите помагат на живите. Да, така е. Но, когато в една дейност има и търговски елемент, ние трябва най-малкото да се замислим как трябва да бъде поставен този въпрос. Аз винаги съм говорил от тази трибуна в три народни събрания против провежданата лява политика. Но в случая не става въпрос за лява и дясна политика. Напълно се солидаризирам с това, което каза д-р Руденко Йорданов. Става въпрос за принципи и за морал. И точно затова, ако се твърди, че това било едно и също, тогава трябва да остане текстът на вносителя. Това бих предложил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми доц. Щерев, не става въпрос за отпадане на ал. 8, а за отпадане на т. 2 и т. 5 и оставане само на т. 3, което има доста голяма разлика и Вие като добър лекар го знаете.
По отношение на така наречената Национална стволова банка, става въпрос за започване на дейност от следващата година. Тогава да се подготви, а може и досегашната да стане национална. Така че и затова не сте съвсем прав.
Сега на третото и последно. Извинявайте, трябваше да кажете от трибуната, че Вашето желание е да бъдат поставени в неравностойно положение Съединените американски щати. Това трябваше да кажете. Защото иначе става въпрос за износ в целия Европейски съюз. За какви морални неща говорите? Кажете: ние искаме Съединените американски щати да бъдат поставени в лоша търговска ситуация. Но, кажете им, доц. Щерев, че, за съжаление, обработката на костите става единствено къде в света - ами там!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз няма да повтарям мотивите. Що се отнася до ал. 8, тя трябва да съществува. Това е Етична комисия. Без Етична комисия ще имаме нарушение на правата на българските граждани. (Шум и реплики в залата.)
А защо за ал. 2 и за ал. 3 трябва да се премахне Етичната комисия? (Реплики.)
Ето, текстът е такъв. Няма причини да се премахне Етичната комисия.
Вторият въпрос е, че тази банка, която сега съществувала, би могла да стане тази - национална - да, разбира се. Затова казвам: дайте да върнем текста в комисията, да се изясни, че точно това е намерението и, разбира се, че е най-доброто нещо. Аз затова казах, че намеренията на д-р Лъчезар Иванов са много добри и затова нека да видим как да се осъществят по един добър начин.
Второто нещо – тази тъканна банка сега, която съществува, тя е по Закона за лечебните заведения. Тя е в състава на едно търговско дружество. А това, което се предлага, е по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. Това е съвсем друго финансиране. Затова ви казвам – има принципна разлика. Дайте да върнем текста в комисията и там ще можем да се разберем кой е „за“ и кой е „против“.
А по последния въпрос за обработката на тъкани, органи и клетки в Съединените щати искам да ви кажа, доц. Китов, че в България има оформено лоби за тази дейност. Това лоби промени Закона за трансплантациите, за информираното съгласие и информираното несъгласие. Това лоби действа непрекъснато за износа на тъканния и клетъчния ни материал в чужбина. Това лоби е в непрекъсната връзка с хората, които обработват такъв материал и това лоби не действа, защото няма възможност да действа за повишаване на трансплантациите при български граждани. Това искам да ви кажа. Знаете прекрасно, че това е така. Тук в случая това лоби иска да прокара един текст отново, който е в интерес именно на този, да го наречем, обмен на клетки, тъкани и органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за изказване, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Никога не бих си позволил да взема участие в дискусия по един толкова тясно и високо специализиран проблем без да имам тази подготовка. Но и този тип проблеми имат своя организационна, структурна, управленска и финансова страна, по която политиците трябва да имат ясно съзнание и категорично отношение. Кой е въпросът?
Въпросът е предложението на народния представител Лъчезар Иванов за създаване на Национална публична донорна банка за стволови клетки, интерпретирана в чл. 29 от „а“ до „г“.
Какво чухме по този въпрос досега от трибуната?
Първо, в становището, представено от д-р Кумчев, се казва, че комисията е взела положително становище по този въпрос.
От становището на уважавания народен представител Атанас Щерев стана ясно, че в страната има изградена и сериозно финансирана досега такава структура.
В репликата на доц. Китов той поясни, че става дума за нещо, което не сега, но понеже ще бъде на бюджетна, като второразряден изпълнител на бюджетни задължения – разпоредител, ще се организира от следващата година.
Затова, за да определя своето поведение и начин на гласуване, искам да поставя на най-компетентните по този въпрос хора въпрос, защото от разговори с народни представители, участвали в гласуването в комисията, разбирам, че на тях не им е бил известен фактът, че в страната има структура в състава на Държавна университетска болница, отговаряща на всички изисквания, регламентирани в закона и в мотивите на народния представител Лъчезар Иванов.
Затова аз поставям въпроса така: има ли в структурата на Университетска Александровска болница от две година насам такава структура, създадена през 2006 г.? (Реплики.) Добре, ще ми отговорите от трибуната.
Тя продължава ли да се развива, съгласно предвиденото в Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки, приета от Министерския съвет през 2007 г., дейност? Ако – да, вярно ли е, че са изразходвани милиони за тази работа - милиони за оборудване, за обучение и подготовка на специалисти във водещи европейски центрове?
Вярно ли е, че има регистър и в него има около 500 донора с костен мозък и стволови клетки? Ако това е така, възниква въпросът: или е разликата между това, което съществува и обществото е отделило средства, и това, което предлага Лъчезар Иванов и по принцип се предлага от комисията – разликата да бъде само в начина на неговото финансиране и статут, определен с този закон. Ако само това е разликата, ние трябва да преценим, и това най-добре е, както казва проф. Щерев, да стане в комисията, където са специалистите, където да се поканят водещите ръководители на тази дейност в страната, и да се изясни имаме ли ресурс и воля да създаваме два такива национални публични субекта или закриваме единия и откриваме друг? Ако тези въпроси не се изяснят, не ни карайте да гласуваме слепешката.
И аз моля и проф. Гайдарски, който е бил министър тогава, и представителите на министерството, които са тук сега, и много, много по-компетентните от мен хора, да изяснят този въпрос и да вървим към една много по-рационална организация, а не да създаваме структури, които някой мисли, че като стане министър ще реализира други свои намерения. Засега това е мнозинството, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин Божинов, въпросите, които поставяте, имат своята логика. Аз трябва да Ви кажа обаче, че на практика Национална стволова банка няма. Да, има една програма, по която програма има един определен лимит средства, по които се работи. Реално обаче, и това беше много ясно казано в комисията от председател на агенция, Национална стволова банка няма.
Александровска болница, уважаеми господин Божинов, е търговско дружество. Знаете те как получават средства. Да, те са получили определени средства по програма, което безспорно може да стане основата за изграждане на подобна банка. Смисълът обаче е наистина нашата държава да има една Национална стволова банка с бюджетно финансиране, за да може наистина да се обслужват в пълния обем българските граждани.
Възникна въпросът: може ли това да прерасне? Може, може! Разбира се обаче, за да функционира както трябва, не трябва да бъде на определена програма, която днес я има, а утре я няма, а трябва да бъде ясно разписано в закона, за да има бюджетно финансиране и българските граждани да кажат: да, ние имаме Национална стволова банка.
Иначе съм напълно съгласен със зададените от Вас въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Гайдарски, заповядайте за реплика.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател, че все пак ми давате думата.
Уважаеми колеги, става въпрос за спорната така наречена Национална банка за стволови клетки. В самото начало на изказването си бих искал да поясня, че само за тази банка, която се намира в Александровската болница, а вие знаете, че тя е Университетска държавна болница, бяха отделени 3 млн. 600 хил. лв. Не става въпрос за 1 милион, а за 3 млн. 600 хил. лв. Разбира се, най-напред беше подготвена една програма за стволовите клетки, която беше приета от Министерския съвет, и след това бяха отпуснати тези средства. Тези средства са държавни средства, те не са на Александровска болница. Те бяха отпуснати именно заради това, че беше подготвена тази национална програма.
Аз съм съгласен с доц. Китов, че въпросът, който обсъждаме сега, е: дали на базата на тази банка, която вече е готова, работи и в момента има записани 500 донора, изследвани, освен това, точно там се намират нашите най-добри специалисти имунолози, генетици и т.н., ние трябва да правим отделна нова национална структура, която да дублира съществуващата в момента? Аз мисля, че това е въпросът, който зададе господин Божинов. (Реплика от народния представител Борислав Китов.)
Тя съществува там. Друг е въпросът дали трябва да мине по чл. 5, ал. 1. Вие знаете за какво става въпрос по чл. 5, ал. 1. Това може да бъде решено много лесно от Министерския съвет и от Народното събрание, така че този проблем не е толкова сложен за решение като казус. Затова мисля, че ние трябва да се обединим. Дайте, ако искате, да направим следното – да отложим въпроса, да го върнем отново в комисията, да уточним точно какво искаме и тогава да го внесем в Народното събрание.
Категорично съм за запазване на тази структура и за изясняване на нейните функции оттук нататък. Дали ще бъде оставена да работи под егидата на Университетската болница, или да бъде по чл. 5, ал. 1 – субсидирана изцяло от държавата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Гайдарски, Вие направихте ли процедура практически § 21 отново да се върне в комисията?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Да, да се върне в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – доц. Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Божинов! Искам да се спра на един друг аспект. Като се съгласявам в основни линии с това, което казахте, искам да Ви кажа защо искам да се върне в комисията, за да се огледа този въпрос, защото пак става въпрос за лява и дясна политика.
Какво значи тук лява политика? Лявата политика е точно това – дайте да създадем една структура, където българският данъкоплатец да дава, да създадем администрация, да създадем възможности уж да ползват всички български граждани и оттам нататък дайте да вървим към благоденствие.
Какво значи дясна политика? Дясна политика означава – дайте да създадем условия за развитие на определен тип дейност, която по програмно финансиране да може да действа по-нататък. И тази структура, която действа най-добре, ще се финансира най-добре, защото са спазени определени условия.
И този аспект би трябвало да се дискутира – кое би било най-добре за българските граждани? Точно затова подкрепям Вашата идея, както и на проф. Гайдарски, да се върне в комисията, а иначе идеята е добра. Тази идея обаче нека да я огледаме и да видим как би могла да бъде реализирана.
Предлагам да се върне в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е как да го върнем? То става с гласуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да, ще гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко сме в залата?
Направено е процедурно предложение от няколко народни представители. Въпросът е как да излезем от положението, тъй като в момента явно нямаме кворум.
Ще пусна сигнал, разбира се. Моля, поканете народните представители да заповядат в залата, предстои гласуване.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Трябва да изкажа своето огромно задоволство от предизвикването на дискусията и от включването на трима водещи български не само парламентаристи, но и специалисти в тази област. За мен стана ясно и от трите изказвания, че се признава, че има такъв задел практически в България, че са отделени средства, че има първи стъпки и председателят на комисията допуска, че това може да бъде базата, върху която да се развие идеята на народния представител Лъчезар Иванов за още по-категорично законово регламентиране и институционализиране на тази дейност, потвърдено между другото и от двамата професори, които взеха отношение. Присъединявам се към това да се върне в комисията, да се потърси най-доброто решение и вярвам, че народните представители ще го приемат.
И накрая, 10 секунди за лявото и дясното.
Лявото освен това, което казахте, уважаеми доц. Щерев, е непременно да бъдат задоволени по-пълно и по-широк кръг интереси и потребности на хората в България с тези средства, с които разполагаме. Затова моето предложение е да ги концентрираме на едно място, плюс създаването на условия за постигането на тази цел, за която Вие пледирате. Аз не знам то дали е ляво, или е дясно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност бяха направени няколко процедурни предложения в една и съща насока от проф. Гайдарски, доц. Щерев и Георги Божинов - да бъде отложено разискването и евентуално гласуването по § 21, предложението на народния представител Лъчезар Иванов във връзка с Националната публична донорска банка за стволови клетки, за да може комисията още веднъж да огледа проблема.
Както знаете, когато бъде направена процедурата, веднага трябва да се гласува.
И така, уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението за отлагане на разискванията и респективно гласуването на § 21 във връзка с Националната публична донорска банка за стволови клетки.
Гласували 104 народни представители: за 76, против 12, въздържали се 16.
Процедурното предложение е прието.
Следователно, уважаеми народни представители, продължаваме разискванията на параграфи от 19 до 31.
Уважаеми народни представители, имате думата по тези параграфи, без § 21, който отложихме.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Ще гласуваме параграф по параграф.
Първо, на стр. 7 - § 19. По него има предложения на народни представители, които са го подкрепили по принцип. Следователно поставям на гласуване...
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН, от място): Има предложение за отпадане на ал. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще гласуваме параграфа без ал. 8, която ще гласуваме отделно.
Моля, гласувайте § 19 – става въпрос за чл. 27а, от ал. 1 до ал. 7.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): Господин председател, има предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Щерев, имате предложение по ал. 8. Никой обаче не е направил предложения по останалите седем алинеи. Вие се изказахте по ал. 8.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 2.
Параграфът до ал. 7 включително е приет.
По ал. 8 е направено предложение от проф. Гайдарски – ал. 2 и 5 да отпаднат, тоест числата 2 и 5 да отпаднат. (Шум в залата.)
За да уточним какво ще гласуваме, заповядайте, д-р Кумчев, за да обясните.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да обърна внимание на проф. Гайдарски. Вие предлагате в ал. 8 – цитирам, както е по закона – „В случаите по ал. 2, 3 и 5 дейностите се извършват след получаване на разрешение от Етичната комисия”. Алинея 2 обаче гласи: „Хемопоетични стволови клетки могат да се вземат от малолетно лице, независимо от родствената връзка с реципиента след получаване”. По-просто казано – по ал. 2 не трябва да се иска разрешение от Етичната комисия. Отпадат 3 и 5. (Реплика на Радослав Гайдарски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Гайдарски, заповядайте да обясните, за да не направим грешка. Вие сте направили предложение – ал. 2 и 5 да отпаднат. Ще стане: „В случаите по ал. 3 дейностите се извършват след получаване на разрешение от Етичната комисия по трансплантация по чл. 12, ал. 1”. Това ли е текстът, който остава? (Радослав Гайдарски и Тодор Кумчев се уточняват.)
Колеги, законите не се правят на крак! Разискванията приключиха! Кажете какво да подложа на гласуване!
Разгледайте текста в комисията, уточнете го и го предложете на народните представители, както трябва.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): Има две мнения. Нека да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, в § 19 – чл. 27а, има седем алинеи, които бяха приети. Едната теза, която предлагам аз, е, че от ал. 2 до ал. 7 трябва да има разрешение на Комисията по етика. Професор Гайдарски предлага това да не се отнася за ал. 2, 3 и 5. Аз възразявам срещу това. Погледнете за какво става въпрос: „Костен мозък може да се взема от малолетно лице само при наличие на родствена връзка с реципиента след получаване на писмено информирано съгласие от двамата родители или настойници”. Колко случаи има, когато родителите са истински и рождени, но малтретират тези деца?! И ги използват за какво ли не! Законът трябва да урежда всички случаи. Затова говорим, че от ал. 2 до ал. 5 трябва да има разрешение от Етичната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Щерев, не се гласуват общи приказки, а текстове!
За процедурно предложение има думата д-р Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имам процедурно предложение. Явно е, че не можем да се разберем и не е прилично това да става от трибуната в Народното събрание. Нека да върнем ал. 8 още веднъж в комисията и да се разберем, защото там веднъж се касае за стволови клетки, а втори път – в два отделни абзаца, и за костен мозък. Затова моля още веднъж да върнем текста в комисията и да изчистим нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Кумчев.
Поставям на гласуване процедурното предложение – в § 19, с който се създава чл. 27а, ал. 8 да не се гласува, да има обсъждане в комисията и тогава тя да предложи текста в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
По § 20 има предложение на народните представители Лъчезар Иванов и Атанас Щерев, което се подкрепя по принцип от комисията. Тя предлага създаването на § 20.
Подлагам на гласуване текста на § 20, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте. Текстът е на стр. 8
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Следва § 21, по който имаше процедурни предложения и отложихме разискванията и гласуването му.
Параграф 21 по вносител, който става § 22, се подкрепя от комисията.
Параграф 22 по вносител, който става § 23, се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Следващият параграф е § 23, който става § 24. Тук има предложение на народния представител Тодор Кумчев, което се подкрепя по принцип. Но д-р Йорданов направи предложение в залата да се гласува отделно по вносител и респективно предложението на комисията.
Следователно, уважаеми народни представители, ще поставя на гласуване първо предложението да се гласува текстът на вносителя, както предлага д-р Йорданов. А ако не се приеме неговото предложение, тогава ще поставя на гласуване предложението на комисията.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН, от място): И второто предложение на вносителя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Йорданов, елате да кажете какво е Вашето предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Господин председателю, благодаря Ви.
Госпожи и господа народни представители, възразявам срещу такъв подход, защото ако Вие подложите на гласуване предложението ми за отделно гласуване и ако то не бъде прието, аз няма да мога да поискам прегласуване и още един път да обърна внимание на залата за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво предлагате?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам да отиваме към гласуване разделно на варианта на комисията и варианта на вносителя, без да гласуваме предварително дали да го правим. Защото тук става дума за два различни по смисъл текста и твърдението, че е подкрепено по принцип предложението на вносителя не е вярно. Става дума за две различни версии. Предложението на вносителя е една хипотеза, предложението на комисията е друга хипотеза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Затова ще ги подложа на гласуване. По какъв друг начин смятате, че може да стане? Нали обяснявам вече за кой ли път, че ще подложа текстовете на отделно гласуване.
Поставям на гласуване § 23 така както е по вносител.
Гласували 93 народни представители: за 70, против 20, въздържали се 3.
Текстът се приема.
За прегласуване – заповядайте, госпожо Първанова.
Това е много деликатна материя, тук става въпрос за износ на тъкани и клетки, а ние правим всичко в движение.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, мисля, че стана недоразумение по процедура и гласуване на вносител и после пак корекция на вносител, обаче се наложи, понеже няма друга процедура, внасянето да стане през народен представител между първо и второ четене.
Комисията дълго разсъждава върху този текст и бяха предложени аргументи, които показват, че първоначалната идея на вносителя е била по някакъв начин повлияна от определени компетенции с дадени намерения, което не отговаря на европейската практика и няма начин да бъде установено. Чета текста: „Износ на тъкани и клетки, предназначени за трансплантация в трети страни, се извършва след задоволяване потребностите на държавите – членки на Европейския съюз, и Европейското икономическо пространство и Швейцария с разрешение на министъра на здравеопазването, издадено – забележете! – за всеки отделен донор по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по трансплантация, при условия и по ред, определени с наредба”. Но няма възможност да бъде установено задоволяването на нуждите на страните членки, както и на Европейското икономическо пространство, защото такава информация никъде не се събира. Това е неустановяема информация.
Затова комисията реши да направи така както е по директивата: „Износ на тъкани и клетки, предназначени за трансплантация в трети страни, се извършва след задоволяване потребностите на Република България с разрешение на министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по трансплантация”. Тоест когато България задоволи нуждите си, тогава може да изнася, а не когато България задоволи нуждите си и нуждите на едно имагинерно пространство, на което няма как да се установят нуждите, тогава да изнася.
Пак казвам, първоначалният текст е повлиян от лобистки интереси с цел блокиране на износа от България за трети страни.
Моля за прегласуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): Искам думата за реплика. Това беше изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше предложение за прегласуване, а не изказване.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): Искам да направя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можете! При прегласуване има само една възможност.
Уважаеми народни представители, моля за внимание! Обяснявам още веднъж. Има два варианта. Първият е по вносител, вторият е на комисията.
Поставям на гласуване § 23 за втори път, така както е по вносител.
Гласували 88 народни представители: за 28, против 29, въздържали се 31.
Това предложение не се приема.
Сега поставям на гласуване предложението за § 23, който става § 24, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 77, против 14, въздържали се 2.
Параграф 24 по новата номерация е приет.
За прегласуване – д-р Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми дами и господа! Доктор Първанова ви заблуждава. Заблуждава ви съвсем определено в интерес на това лоби, за което ви говорех. Доктор Руденко Йорданов много ясно ви го каза. Вие гласувате, като се мятате от „за” на „против”, защото не можете да разберете за какво става въпрос.
Първо, за тъкани, органи и клетки в Европейския съюз има обменен регистър и въобще не е вярно това, което тя казва, че нямало как да се разбере в Европейския съюз от какво точно имат нужда. Това са пълни глупости! Тя ви заблуждава, защото иска да прокара този текст, за да може да се продават повече тъкани и органи за преработка вън от Европейския съюз. Защото потокът расте в тази посока във връзка с договора, който е между Министерството на здравеопазването и съответната фирма в Съединените щати. Ето за това става въпрос!
Искам прегласуване и това, което ще гласувате, ще тежи на вашата съвест! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване втори път § 24 така както ни се предлага от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 84, против 15, въздържали се 10.
Параграф 24 е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
Подлагам на гласуване текстовете до § 31.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.
По § 32 – по вносител, има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32, който става § 33.
„§ 33. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 17 се изменя така:
„17. „Автотрансплантация (автоложна трансплантация)” е вземане на тъкани и клетки от едно лице и присаждането им на друго място в тялото на същото лице.”
б) създават се т. 35-38:
„35. „Трети страни” са държави, които не са членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария.
36. „Система за качество” е набор от писмени правила, които определят последователността на процедурите и процесите, вида и количеството на ресурсите и отговорността на всеки участник в организационната структура, която извършва дейности по трансплантация. Правилата трябва да са приложими за осъществяване на управление на качеството на всеки етап и при всички дейности, които пряко или косвено се отнасят до него.
37. „Предоставяне” е процес на разпределяне, доставка и предаване на органи, тъкани и клетки, предназначени за трансплантация, от едно лечебно заведение на друго.
38. „Алогенна трансплантация” е вземането на клетки и тъкани от едно лице и присаждането им на друго лице.”
2. В § 1а накрая се поставя запетая и се добавя „Директива 2006/86/ЕО на Комисията за прилагане на Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно установяването на изисквания за проследимост, съобщаване на сериозни нежелани реакции и събития и определени технически изисквания по отношение на кодиране, обработка, съхранение, складиране и предоставяне на човешки тъкани и клетки и Директива 2006/17/ЕО на Комисията относно прилагането на Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези два параграфа, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване § 31 – по вносител, който става § 32 и се подкрепя от комисията, и § 33, така както се предлага от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Има направено предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33, който става § 34:
„§ 34. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. …”) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5, ал. 1 думите „и Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта и тъканна банка „Национална публична донорна банка за стволови клетки”.
2. В чл. 28б. ал. 1, след думата „изследва” се добавя „етикетира, обработва, транспортира” и се поставя запетая.
3. В чл. 40:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) За издаване на удостоверението по ал. 1, т. 11 Изпълнителната агенция по трансплантация извършва предварителна инспекция на лечебното заведение при условията и по реда на наредбата по чл. 39а, ал. 3 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки за оценка на съответствието на лечебното заведение с изискванията на медицинския стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3;
в) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5 и в тях думите „ал. 1 и 2” се заменят с „ал. 1 и 3”.
4. В чл. 41, ал. 2, т. 4 думите „чл. 40, ал. 2, т. 2” се заменят с „чл. 40, ал. 3, т. 2”.
5. В чл. 47:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2). За издаване на удостоверението по ал. 1, т. 12 Изпълнителната агенция по трансплантация извършва предварителна инспекция на лечебното заведение при условията и по реда на Наредбата по чл. 39а, ал. 3 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки за оценка на съответствието на лечебното заведение с изискванията на медицинския стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки.”
6. В чл. 51а:
а) в ал. 2 се създават точки 6 и 7:
„6. стандартните оперативни процедури, които съдържат подробни писмени описания на последователността и начина на извършване на дейностите по трансплантация в съответното лечебно заведение за всеки специфичен процес, материалите и методите, които ще се използват, и очакваният резултат;
7. документ за платена държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 11а, ал. 6 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.”;
б) създава се нова ал. 4:
„(4). В срок до един месец след получаване на заявлението по ал. 2 или след отстраняване на непълнотите по ал. 3 Изпълнителната агенция по трансплантация извършва предварителна инспекция на лечебното заведение при условията и по реда на Наредбата по чл. 39а, ал. 3 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки за оценка на съответствието на лечебното заведение с изискванията на медицинския стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки.”;
в) досегашната ал. 4 става ал. 5;
г) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”;
д) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея в т. 1 след думата „закон” се поставя запетая и се добавя „Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Точка 1 касае Националната публична донорска банка за стволови клетки. Този текст го отложихме и го върнахме за разглеждане отново в комисията. Ще гласуваме без т. 1.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, този текст е прочетен и следва само едно гласуване. Предлагам Ви, ако се приеме текстът на § 21, чл. 29а, със следващото гласуване, без да се чете отново текста, да се приеме целият текст тук, иначе рискуваме да стане объркване след това. Затова Ви предлагам този текст също да се отложи, заедно с чл. 29а, защото те са свързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали и аз това казах?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Как ще стане финансирането, как ще стане управлението, точно затова предлагам целият § 34, който променя Закона за лечебните заведения, да се отложи и да се гласува следващия път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение. Ясно е, че т. 1 не може да се гласува, тъй като отложихме основния текст. Доктор Щерев направи друго процедурно предложение – изцяло да отложим § 34.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами чухте го!
Заповядайте, госпожо Първанова, имате право да направите обратно процедурно предложение.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Колеги, няма смисъл да отлагаме останалите текстове, тъй като те касаят текстовете на чл. 28б, членове 41, 47, 51 и няма защо само заради чл. 29 или § 21, който става § 22, да отлагаме всичко. Нека да го гласуваме без т.1.
Според мен можеше чисто технически изобщо да не се запъваме на § 21, защото той законово урежда материята за създаване на въпросната Национална донорна банка, като Министерството на здравеопазването може да припознае като такава съществуващата в Медицинска академия. Уреждането на материята – какво прави тя и как го прави, става със закон и министърът посочва – ето тази, която съществува, е банката, която става национална, и щяхме да избегнем всички тези спорове. Мисля, че няма нужда да се отлага цялото гласуване на § 34, да не говорим, че и § 22 го отложихме без да има нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от д-р Щерев – да се отложат разискванията по § 34, респективно гласуването по него.
Гласували 103 народни представители: за 9, против 45, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по Заключителните разпоредби – § 34? Няма.
Моля това да се отбележи в протокола – както винаги се отбелязва, не се и съмнявам!
Подлагам на гласуване наименованието „Заключителни разпоредби” – § 34, без т. 1. Допълнително ще гласуваме т. 1.
Гласували 98 народни представители: за 95, против ням, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Параграф 34 е по вносител, той става § 35. Нали така?
Тук има предложение на д-р Щерев. Трябва да го прочетем.
Заповядайте, господин Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
Тук има предложение на народния представител Атанас Щерев:
В § 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. Създава се нов чл. 130а със следното съдържание:
„Чл. 130а. (1). В Изпълнителната агенция по трансплантация се създава Дирекция „Асистирана репродукция”.
(2). Дирекцията по ал. 1 има за цел да осигурява дейността на Изпълнителната агенция по трансплантация по управление, координация и контрол на дейностите по асистирана репродукция.
(3). Служителите на дирекцията по ал. 1 са лица с висше медицинско образование или висше образование „Биология”.
(4). Предвид спецификата на дейностите по асистирана репродукция, за изпълнение на служебните си задължения, служителите по ал. 3 провеждат базово обучение в центрове за асистирана репродукция в България и структури на Европейския съюз, както и продължаващо обучение, по ред и условия, определени в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по трансплантация.
(5). При изпълнение на своите функции дирекцията по ал. 1 се подпомага от външни консултанти, които са признати специалисти в областта на асистираната репродукция и лечение на стерилитета”.
2. Точка 2 става т. 3 и в нея се правят следните допълнения:
а) в ал. 3 след израза „по ал. 2” се добавя изразът „Дирекция „Асистирана репродукция” към”;
б) в ал. 11 след израза „се контролират от” се добавя изразът „Дирекция „Асистирана репродукция” към”.
3. Точка 3 става т. 4 и в нея се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал.1 след израза „ал. 11” се добавя изразът „Дирекция „Асистирана репродукция” към”;
б) в т. 4 изразът „на всеки три години” се заменя с „всяка година”;
в) в т. 5 изразът „на всеки три години” се заменя с „всяка година”;
г) създава се нова т. 6 със следното съдържание:
„6. изисква от лечебните заведения, извършващи дейности по асистирана репродукция, ежегодно подаване на информация за дейностите по асистирана репродукция и резултатите от тях, по критерии, приети от Комисията за европейски „ин витро” мониторинг към Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология”;
д) предоставя всяка година данните по т. 6 на Комисията за европейски „ин витро” мониторинг към Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 36 със следното съдържание:
„§ 36. Разпоредбите на § 21 и § 34, т. 1 влизат в сила от 1 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Става въпрос за едно предложение, което е напълно координирано с практиката в страните от Европейския съюз, с една организация ESHRE, която мониторира тази дейност – асистирана репродукция, в което смятам, че имам някакви познания, защото работя точно това. Става въпрос за един по-добър контрол: първо, създаване на едно звено към Агенцията по трансплантация, която е регулаторен орган за тази дейност.
Обърнете внимание, че в Агенцията по трансплантация се извършват 30-40 трансплантации годишно и над 3-4 хил. интервенции по отношение на асистирани репродукции. Но нямаме специализирано звено – там хората, включително директорът на Института по трансплантация е хирург, който се занимава с трансплантации, не се занимават с тази дейност. Целта е със създаването на едно звено да има по-добра регулация, съответна на северноевропейските страни, където има стриктна регулация на тази дейност. Обърнете внимание към точки 3б и 3в: заменят израза „на всеки три години” с „всяка година” – да има определен мониторинг върху тази дейност, върху всеки един екип, който работи тази дейност в страната.
Комисията е отхвърлила тази дейност. В последните години Комисията по здравеопазване приема само лобистки текстове в Закона за аптеките и лекарствата, Закона за трансплантациите, но когато стане въпрос да се уреди една регулация, разбира се, с лека ръка може да бъде отхвърлена, като се дадат най-добрите думи за нея.
Това предложение е съгласувано с Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве и с министър Желев, който каза много добре да се даде такова предложение. Обаче в края на краищата комисията, пак повтарям, отхвърля, неизвестно защо, такова предложение. Не мога да си дам обяснение за това, ама, така или иначе, ви призовавам да гласувате за тази регулация – създаването на европейска регулация на една дейност, която непрекъснато набира скорост – дейности по асистирана репродукция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, д-р Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, уважаеми колеги! Мисля, че доц. Щерев е в пълен конфликт на интереси и не е редно точно той да предлага тази дирекция, още повече, че той се занимава пряко с тази дейност. Във всички случаи считам, че тук има конфликт на интереси.
Второ, искам да отбележа, че комисията изслуша директора на Изпълнителната агенция по трансплантация на органи, тъкани и клетки проф. Куманов, който се изказа категорично против създаването на успоредно още една дирекция с увеличаване на администрацията, а тук в алинеите, с които ви запознах преди малко, се казва: лекари със специалност. Те трябва да се квалифицират в специални други институти и т.н.
Поради тези съображения, а имаме и отрицателно становище на Министерството на здравеопазването, Комисията по здравеопазването отхвърли предложенията на доц. Щерев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз заявих, че работя в тази област. Нека доц. Кумчев да не прави такива изказвания като най-големия демагог!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека взаимно да се уважаваме!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защото става въпрос за регулация на тази дейност, а не за нещо, което искам, за да бъдат облекчени тези центрове, в един от които работя. Става въпрос за ежегодна регулация. За това пледирам!
А Вие отказвате такава регулация и казахте, че имам конфликт на интереси.
Конфликтът на интереси е ако пледирам срещу регулацията на тази дейност, ако искам не всяка година, а през три години да се прави регулация, ако искам некомпетентни хора да идват и да контролират тази дейност! Аз искам обратното, защото съм убеден, че когато има добра регулация, ще спечелят всички български граждани, и екипите, които работят в тази дейност. Тук не става въпрос дали да се плаща или не, тук става въпрос за регулация. В този смисъл, заявявайки предварително, че работя в един от тези центрове и съм съсобственик, заявявам, че нямам конфликт на интереси с тези текстове, които съм предложил. Става въпрос за по-добра регулация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте за изказване, д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложенията, които са направени от колегата Щерев, имат своето основание и въпреки че той понякога има доста бурен нрав, все пак, тъй като въпросът е принципен и в това, което е смислено, трябва да намерим положителното и да се опитваме да го подкрепим и решаваме по принцип, а не само защото да речем колегата е бил в други случаи доста рязък...
Две са единствено забележките ми към тези текстове.
Първата е, че със закон се опитваме да променим структура към Министерството на здравеопазването, което противоречи на Закона за администрацията, но всичко друго, което той предлага, намира своето основание още повече със създаване на фонда „Ин витро”. Към момента практиката при набиране на молби показва, че има клиники, които насочват своите пациенти към фонда „Асистирана репродукция”, без да имат акредитация, което означава, че Агенцията по трансплантация е пропуснала в своите контролни функции да отбележи, че не е ясно тези клиники от колко време правят асистирана репродукция при условие, че нямат акредитация. Едва сега, когато подават документи, се разбра това.
Следователно колегата има пълното основание да иска много по-строг контрол и много по-голяма прозрачност. Затова поради противоречието, това може би не е възможно да се извърши точно по този начин, но взехме решение в Комисията по здравеопазването да направим препоръка и с наше решение да задължим Министерството на здравеопазването да организира дейността на Агенцията по трансплантация от гледна точка на регулация и контрол в областта на асистираната репродукция.
Второто нещо е по отношение на мониторинга към Европейската асоциация по човешка репродукция. Тук по-скоро става въпрос за неправителствена организация и няма основание към нея да се изпраща от клиниките и съответно от Агенцията по трансплантации информация, но би могло да се извършва съдействие...
Подкрепям по принцип предложенията на колегата и моля да не ги атакуваме по тяхната добронамереност и намерение за прозрачност и контрол в държавата, по-скоро поради несъответствие да се предприеме друга практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Гайдарски, заповядайте, имате думата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Извинявам се, че вече няколко пъти вземам думата, но ми се струва, че този път е наложително. Искам по най-искрен начин да подкрепя тезата на доц. Щерев, с когото имаме непрекъснати противоречия, но в конкретния случай е абсолютно прав. Трябва да има такъв контролен орган, който да контролира огромната аудитория от хора в здравеопазването, които се занимават с репродуктивното здраве. Прав е, че в България се извършват може би около 80 или 100 трансплантации, ако броим големите трансплантации на бъбреци, черен дроб и сърце, а дейността за репродуктивното здраве е много по-разгърната в цялата страна.
Какво е положението, защо има известно противоречие между казаното от доц. Кумчев и доц. Щерев? Тук става въпрос не за отделна агенция, която да бъде създадена успоредно към Агенцията по трансплантация към Министерството на здравеопазването, а става въпрос – мисля той беше ясен – за контролно звено. Дали ще го наречем дирекция към Агенцията по трансплантация или нещо друго, но такова звено трябва да има, защото извършваната огромна дейност в цялата страна трябва да бъде контролирана по някакъв начин. Прави чест на доц. Щерев, който е от другата страна, а прави предложение, полезно за хората, подложени на тези дейности. Това е разумно предложение.
Мисля, че ако сега не можем да вкараме в текста предложението на доц. Щерев за създаване на такова звено към Агенцията по трансплантация, да върнем пак текста в комисията. Но ако е възможно да гласуваме сега, бих го гласувал с удоволствие. Предлагам на колегите депутати да гласуваме “за” предложението на доц. Щерев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не мога да не се съглася с казаното от проф. Гайдарски и тезата на доц. Щерев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо тогава го приехте на заседанието на комисията?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, знаете как там приемането става винаги с мнозинство. Тук трябва да кажем, че доц. Щерев е прав, че наистина има страни, в които дейностите са отделени. Когато оставихме репродуктивното здраве да бъде контролирано от Агенцията по трансплантация, самата агенция пое ангажимента да изгради звено с конкретни специалисти, които да контролират тази дейност. Тогава доц. Щерев възприе тезата. Две години оттогава подобно звено не беше създадено и той съвсем основателно иска създаването на такова.
Къде обаче има проблем? Проблемът е, че по Закона за нормативните актове, когато се създава една агенция, се създава по определен начин и не е редно със закон да се пипа нейната структура по отношение дирекция, доцент Щерев.
Мисля, че тук проф. Гайдарски правилно каза. Разбира се, това не пречи да има подобно звено, но дали това да става със закон? Уважаеми господин председател, може би не е най-добрият начин това да става със закон. Дебатът в комисията не беше “за” или „против” подобно звено, беше по-скоро проформа. Така или иначе, ясно се възприе, че би следвало агенцията да направи подобно звено – доц. Кумчев си спомня, и всички бяха “за”. Проблемът е, че за да не нарушаваме Закона за нормативните актове, не е мястото в закона да правим дирекция, защото е казано как се създават агенциите и по какъв начин се оформя тяхната структура.
Уважаеми господин председателю, Вие сте добър юрист и разбирате, че тук става въпрос не за целесъобразност. По целесъобразност няма проблем, става въпрос по-скоро за законосъобразност в съответствие със Закона за нормативните актове.
Но в крайна сметка, когато се поемат определени ангажименти от агенцията, би трябвало да се спазват. Това е огромна дейност, която в момента за съжаление не се наблюдава от съответните специалисти. Дори текстът да бъде върнат в комисията, не мисля, че комисията и Народното събрание ще нарушат Закона за нормативните актове, не е редно този висш орган да го прави.
Но говорейки за целесъобразност, просто министерството трябва да поеме своите ангажименти и наистина да бъде създадено такова звено в агенцията, за да има реален контрол над тази дейност, за която доц. Щерев е сто процента прав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, моля да ни ориентирате, разбира се, и доктор Кумчев. Има § 34 относно Закона за здравето – там са направени предложенията по вносител. (Народният представител Атанас Щерев иска думата.)
Доцент Щерев, изчакайте.
Доцент Щерев прави предложение пак по § 34 относно т. 2 и предлага 2 страници текст.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Предлага със закон да се създаде дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако приемем това, което доц. Щерев предлага, какво ще стане с § 34 по вносител, който комисията подкрепя? Може ли да има съвместимост между двата текста – по вносител и предлаганото от доц. Щерев?
АТАНАС ЩЕРЕВ (КБ, от място): Искам реплика на доц. Китов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали той Ви подкрепя?
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): Той казва, че няма нужда да се върне в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подкрепя Ви да го гласуваме сега. Доктор Първанова Ви подкрепи.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): Те подкрепят по принцип, а отхвърлят текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой отхвърля текста?!
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): Нека да поясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, уважаеми лекари, не се прави така закон. Заповядайте, но кажете как ще стане в § 34 да приемем и Вашето предложение, и предложението на комисията?
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, предложението е т. 2 от текста на вносителя да се измени. Ако върнем текста в комисията, аз предлагам, както го реши министерството и Агенцията по трансплантация – да го решат така, че да няма нарушение на Закона за нормативните актове. Въпросът е, че в продължение на пет години от приемането на Закона за здравето и в продължение на двадесет години дейността по асистиране на репродукции няма регулация. Имаше изискване от Европейския съюз да посочим регулаторен орган. Беше посочен такъв - Агенцията по трансплантация.
Хората от Агенцията по трансплантация идват, правят проверки, но не са специалисти в тази област. Говорим да се създаде звено от специалисти. Където искате, там го създайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво да гласуваме обаче?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Или да гласуваме текста, който ви предлагам, или текстът да се върне в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може или едното, или другото.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Второто нещо, в Европейския съюз е вярно, че има неправителствена организация, но за тази организация всички страни са задължени със закон – Германия, скандинавските страни, Великобритания, Белгия, северноевропейските страни, националното законодателство ги задължава със закон да изпращат данните. Нямат задължение да изпращат данните на тази организация Португалия, Испания, Италия, Гърция. За това говорим: да се създаде регулация, както искате, така я направете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както искате, така я направете, но ние какво да гласуваме?
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД, от място): Трябва да има регулация, как може да се отлага двадесет години?
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН, от място): Много е ясно: едното се подкрепя, другото не. (Народният представител Антония Първанова иска реплика.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали едно и също говорите и двамата? Репликата е несъгласие с тезата на оратора.
Заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Извинявайте, господин председател, но понеже няма друга процедура, сега ще ползвам реплика.
Много бързо направих справка с Правния отдел – понеже по Закона за администрацията, ако създаваме дирекция, все едно изземваме функции на Министерския съвет за Устройствения правилник. Но ако заменим, тук вече е техническа поправката, думата „дирекция“ със „звено“, няма да има проблем, защото агенцията може да реши как да изглежда това звено. Така че тази техническа поправка решава проблема и можем, без каквито и да било други притеснения на народните представители, да подкрепим текста на колегата Щерев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво ще стане с текста на вносителя – § 34, който съдържа не само точка 2?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, встрани от микрофоните): Той го допълва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как ще го допълва? Понеже § 34 не е изяснен, го връщам за разглеждането му в комисията! Съгласувайте го – тогава да знаем какво да гласуваме тук. Включително последния § 36 относно влизането на закона в сила, тъй като имаме неприет § 21.
Направете го като един текст. Това, което предлага д-р Щерев, и това, което е по вносител – ако смятате, направете го. В противен случай кажете „не“. Разберете се. Параграфа го върнах. Точка.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН, встрани от микрофоните): Имам дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма дуплика. Върнах го. Огледайте го. Разбирам, че като идея не е спорен, но ние не гласуваме общи неща – гласуваме текстове.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ.
Комисия по труда и социалната политика – д-р Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам процедурно в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Димитър Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против допускането на заместник-министър Димитров в залата? Няма.
Моля да бъде поканен.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, внесен от Министерския съвет, за първо гласуване
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 8 април 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Димитров, господин Йордан Христосков, госпожа Весела Караиванова, госпожа Мария Касърова и господин Емил Мирославов.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Димитров. Той обясни, че Договорът между Република България и Руската федерация за социална сигурност е подписан на 27 февруари 2009 г. в Москва. С Решение № 196 от 27 март 2009 г. Министерският съвет е одобрил подписания договор и го предлага на Народното събрание за ратифициране със закон. Договорът е разработен въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност. Той е извънредно необходим на българската страна, предвид големия брой наши граждани, работили и работещи в Русия, чиито социални права остават без защита вече няколко години след денонсирането на Спогодбата за социално обезпечаване със СССР. Договорът е необходим и предвид предстоящите съвместни крупни проекти в областта на енергетиката и промишлеността, които ще изискват детайлна регламентация на осигурителния статус на специалистите, работещи на тези обекти.
В персоналния обхват на договора са включени лицата с местоживеене на територията на договарящите се страни и които са техни граждани, а също и членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите се страни. За Руската федерация този договор няма да се прилага към военнослужещите от въоръжените сили на договарящите се страни по отношение на пенсионното осигуряване по специалното законодателство на Руската федерация, а така също и към държавните граждански служители. Тези лица обаче при работа в двете държави ще могат да ползват правата от общата схема за пенсионно осигуряване.
В материалния обхват от българска страна са включени следните видове обезщетения: за временна неработоспособност, за майчинство, пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване, наследствени пенсии, пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии), семейни помощи за деца и помощи при смърт.
Във връзка с приложимото право като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на договарящата страна, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност. Предвидени са изключения в специфични случаи, като при командироване специално по смисъла на договора се предвижда срок две години, с възможност за продължение с още една година, за запазване на принадлежност към законодателството на изпращащата страна. Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото на обезщетения от видовете, включени в материалния обхват.
За определяне размера на пенсиите от българската страна е възприет принципът на прякото изчисление. В случай, че след сумиране на осигурителните периоди правото е налице, размерът се изчислява само за периодите, придобити съгласно българското законодателство и въз основа на осигурителния доход, реализиран съгласно българското законодателство.
В проведеното обсъждане народните представители се обединиха около становището законопроектът след приемането на първо гласуване да бъде предложен на Народното събрание за приемане на второ гласуване в едно заседание.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 14, „против“ и „въздържали се“ – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, внесен от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми народни представители, този законопроект е насочен и към Комисията по външна политика.
Комисията по външна политика не е изложила своето становище, но тя е помощна комисия, така че съобразно нашата традиция можем да започнем разискванията, респективно да гласуваме.
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Вчера комисията разгледа този законопроект и е с пълно одобрение „за“. Положително становище, изслушвайки всичко онова, което д-р Адемов току-що ни прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Берон.
Откривам разискванията по законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Няма желаещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но няма и кворум, за да го гласуваме.
Още веднъж се обръщам към народните представители да вземат отношение по законопроекта. Няма желаещи.
Гласуването е утре в 9,00 часа. Вероятно това ще бъде, като се направи процедурата, както е традиционно, на първо и второ четене.
Уважаеми народни представители, остават 30 минути до 14,00 часа.
Следващата точка е осма – Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Председателят на комисията Янаки Стоилов ме помоли, разбира се и с ваше съгласие, да започнем второто четене утре сутринта, за да не разкъсваме материята, която има връзка с всеки един от текстовете.
Председателят на Комисията по отбраната е тук, но е и съгласен да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – продължение.
Имате думата. Докладвани са чл. 14 и чл. 15. По доклада са проведени разисквания, които са приключили. Предстои докладване на чл. 16. Така ли е, господин Дъбов?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Да, господин председател.
Комисията предлага заглавието „Народно събрание“ да отпадне. – След чл. 15 и следва чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е на страница 12.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията предлага заглавието на члена да отпадне. Предвидено е преди чл. 16 да има заглавие „Народно събрание“ – това заглавие да отпадне, за това става дума.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 16 има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов:
В чл. 16 съюзът „или” се заменя с „и”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. Народното събрание:
1. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
2. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента на Републиката или на Министерския съвет;
3. разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;
4. ратифицира и денонсира със закон международните договори с военен характер;
5. приема Стратегия за национална сигурност на Република България по предложение на Министерския съвет;
6. определя числеността на въоръжените сили и приема програми за развитието им по предложение на Министерския съвет;
7. определя средствата от държавния бюджет необходими за осигуряване на отбраната на страната, както и за участие в операции и мисии извън територията на страната;
8. открива, преобразува, преименува и закрива военни академии и висши военни училища, както и филиали и факултети в тях, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;
9. упражнява парламентарен контрол върху органите на изпълнителната власт, изпълняващи функции в областта на отбраната”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Президент на Републиката” – комисията предлага заглавието да отпадне.
По чл. 17 има предложение от народния представител Христо Кирчев:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Във взаимодействие с другите държавни институции и органи на държавната власт в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност, президентът на Републиката участва при формирането на политиката за сигурност и отбрана на страната”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. (1) Президентът на Републиката в качеството си на държавен глава и във взаимодействие с другите държавни органи осъществява дейност за създаване на стабилна среда за сигурност и за развитие на Република България като демократична държава.
(2) Президентът на Републиката възглавява Консултативния съвет за национална сигурност. Статутът на съвета се определя със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 18 има предложение от народния представител Христо Кирчев:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Президентът на Републиката по предложение на Министерския съвет:
1. утвърждава стратегическите планове за действие на въоръжените сили;
2. привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна и оперативна готовност;
3. обявява обща или частична мобилизация;
4. назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания;
5. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения при военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава; в тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;
6. привежда в изпълнение военновременните планове;
7. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир;
8. утвърждава общите изисквания към отбранителния план и действието на въоръжените сили”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя теста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Тодоров, какво искате?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, встрани от микрофоните): Искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо Ви е тази дума? Член 18 е само от едно изречение, това е текстът на вносителя:
„Чл. 18. Президентът на Републиката е върховен командващ на въоръжените сили на Република България в мирно и във военно време”.
Какво не е ясно?
Хайде, по този текст вземете думата, не мога да Ви откажа.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Господин председател, ако искате да мине Закона за отбраната без да давате думата на никого, разбира се, направете го, но аз в качеството си имам това право.
Господин председател, аз имам писмено предложение до председателя на Народното събрание точно по този член президента на Републиката като върховен главнокомандващ въоръжените сили, когато се приема Закона за отбраната и въоръжените сили, да бъде поканен и да присъства. Това мое писмено предложение до председателя не е извършено. Аз не виждам президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз не го виждам.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Второ, не виждам министъра на отбраната.
Не виждам Генерален щаб, военни, на които приемаме сега в момента този закон.
Предлагам да бъде прекратено заседанието поради липса на тези основни лица. Вносителите на законопроекта не присъстват. Върховният главнокомандващ на въоръжените сили, който отговаря пряко при изпълнението на този закон, не присъства. Министърът на отбраната не присъства. Началникът на Генералния щаб не присъства. Против всички тези нарушения, които се правят, предлагам да се прекрати дебата по този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вас Ви нямаше, господин Тодоров, когато започнахме. Това беше преди 7 минути, тъй като прескочихме Закона за съдебната власт.
Президентът, разбира се, винаги може да заповяда, когато пожелае, но не може Народното събрание, камо ли пък председателя на парламента, да го задължи. Конституцията е ясна.
Има ли някакъв спор по чл. 18? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Министърът влиза в Народното събрание и след една минута ще бъде в залата. Предлагам да продължим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът всеки момент ще дойде. Остават 20 минути до края на заседанието, защо да не ги използваме? (Шум и реплики в залата.)
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Не можем да продължим така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може! Посочете ми един текст на основание на който да не можем да продължим.
Продължете, господин Дъбов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 19 има предложение от народния представител Христо Кирчев:
Член 20 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
По чл. 20 има предложение от народния представител Христо Кирчев:
Член 20 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. При военен конфликт или война президентът на Републиката:
1. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, при военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава; в тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;
2. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната;
3. ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия;
4. привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет;
5. въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната;
6. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Тодоров, заповядайте. Имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Когато приемахме предния закон, имаше 50 човека и 50 доктори в залата. Сега в момента има един военен, а другото всичко гледа да мине както трябва, или както не трябва – не четете текстовете.
Чете се текстът, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По кой член говорите?
СТАНЧО ТОДОРОВ: По чл. 20, т. 1.
Аз не мога да разбера – президентът обявява положение на война при въоръжено нападение на страната, когато Народното събрание не заседава. В този случай той обявява военно положение, война, Народното събрание не заседава и след това има текст „в тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;”.
Питам ви аз: Народното събрание за колко време ще се събере, когато се обяви война? Питам ви аз: ако Народното събрание не вземе решение по това решение на президента, какво става?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво предлагате Вие?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Нямате право да правите предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За отпадане има право.
Кажете кое да отпадне?
СТАНЧО ТОДОРОВ: „В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;”.
Не може Народното събрание да се произнесе по решението, взето от президента, и България се намира във време на война. Това е недопустимо – да има второ решение на Народното събрание, при положение че президентът се е произнесъл и е взел решение да обяви война или военно положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи искате да отпаднат думите „в тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;”.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Точно така. Този текст искам да бъде премахнат, защото фактически ще има две решения – първо на президента, че ще обяви положение на война и след това Народното събрание трябва да потвърди. Ами ако не потвърди решението на президента, какво става? Ще отменим войната или военното положение, така ли? (Реплика от народния представител Димитър Дъбов.)
Ние разглеждаме закон, господин Дъбов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този въпрос е уреден в Конституцията, господин Тодоров. Тук нищо ново не се казва.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Не е уреден в Конституцията. Аз нося Конституцията. Покажете ми в коя точка от Конституцията е записано това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прочетете го, аз няма да Ви обучавам.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Аз съм го прочел и затова го поставям като предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрахме.
Това са правомощията на президента, на Народното събрание и т.н.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 21 има предложение от народния представител Христо Кирчев:
„1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) За изпълнение на правомощията на президента като върховен главнокомандващ и възглавяващ Консултативния съвет по национална сигурност, органите на централната власт представят необходимата пълна информация.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) За изпълнение на своите правомощия по сигурността и отбраната президентът има право да изисква необходимата пълна информация от органите на държавната власт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Чл. 21. (1) Президентът на републиката за изпълнение на правомощията си на върховен главнокомандващ издава укази и може да отправя обръщения и послания.
(2) Указите на Президента на републиката, с които се осъществяват функции по отбраната на страната, се приподписват от министър-председателя.
(3) Президентът на републиката има право да изисква от министъра на отбраната, от началника на отбраната и от други държавни органи необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Министерски съвет.”
Комисията предлага заглавието да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде е Христо Кирчев?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Няма го.
По чл. 22 има предложение от народния представител Христо Кирчев.
Да чета ли това предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако държи господин Кирчев да го прочетем, като дойде, ще го прочетем.
Има предложение от народните представители Веселин Узунов, Янко Янков и Станимир Илчев, което е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Има предложение от народния представител Красимир Каракачанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 2 и не подкрепя предложението по т. 3:
„3. Към чл. 22, ал. 2 да се създаде нова т. 23 със следния текст:
„23. Провежда държавната политика по въпросите, свързани с военноинвалидите и военнопострадалите.”
Това не коментирахме там. Коментирахме, че има отделен закон.
Има същите идентични предложения от народните представители Минчо Спасов; Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков; Екатерина Михайлова и Асен Агов; и Захари Георгиев.
Комисията не подкрепя предложенията.
Предложенията не са подкрепени, не че не ги искаме, а че има друг закон, който ще продължим да усъвършенстваме.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. (1) Министерският съвет осъществява общо ръководство на отбраната и въоръжените сили.
(2) Министерският съвет:
1. ръководи и осъществява държавната политика на страната в областта на отбраната;
2. разработва и внася в Народното събрание проект на Стратегия за национална сигурност на Република България;
3. приема Национална военна стратегия;
4. ръководи и координира планирането на отбраната на страната;
5. предлага на Народното събрание да определи числеността и приеме програми за развитието на въоръжените сили на страната;
6. приема план за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили;
7. приема стратегически планове за действие на въоръжените сили и ги предлага на Президента на републиката за утвърждаване;
8. приема проект на военновременен бюджет по предложение на министъра на финансите и министъра на отбраната, внася го за утвърждаване от Народното събрание и организира неговото изпълнение;
9. приема по предложение на министъра на отбраната държавен военновременен план за осигуряване и управление на гражданските ресурси за отбраната на страната извън ресурсите и средствата по плановете на въоръжените сили и възлага изпълнението му;
10. приема програми за създаване и оборудване на територията на страната на обекти и зони за целите на отбраната и възлага на министъра на отбраната контрола за тяхната реализация;
11. приема програми за въоръжаване и превъоръжаване на въоръжените сили и за изграждане и развитие на отбранително-технологична индустриална база;
12. ръководи организирането на подготовката на населението, икономиката, военновременните запаси и инфраструктурата за отбрана на страната;
13. предлага на Президента на Републиката привеждането на въоръжените сили в по-висока степен на бойна и оперативна готовност, както и обявяването на обща или частична мобилизация;
14. приема по предложение на министъра на отбраната решения за провеждане на стратегическия преглед на отбраната и/или периодични прегледи на отбраната;
15. приема мобилизационните планове и осъществява общото ръководство на мобилизацията на въоръжените сили и привеждането на страната от мирно във военно положение;
16. определя нормативи, условия и ред за създаване, съхраняване и използване на военновременни запаси и други суровини и материали за военно време и определя изисквания към транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система, населените места и стопанските обекти за съответствие с нуждите на отбраната;
17. открива, преобразува и закрива факултети, филиали и институти към военните академии и висшите военни училища извън случаите по чл. 16, т. 8 по предложение на министъра на отбраната;
18. в рамките на общата численост на въоръжените сили утвърждава числеността на военнослужещите по военни звания с изключение на висшите офицерски звания;
19. прави предложение до Президента на Републиката за назначаване и освобождаване на висшия команден състав на въоръжените сили и за удостояване на офицери с висши военни звания;
20. разрешава пребиваването на чужди и съюзнически въоръжени сили на територията на страната или преминаването им през нея в случаите, посочени в специален закон;
21. одобрява изпълнението на проекти на територията на Република България, финансирани цялостното или частично по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността;
22. възлага военновременни задачи по отбраната на страната на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на юридически лица.
(3) При упражняване на правомощията си по ал. 1 и 2 Министерският съвет се подпомага от Съвет по сигурността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Господин председателю, не ми е ясна т. 17 на чл. 22 – „открива, преобразува и закрива факултети, филиали и институти към военните академии и висшите военни училища...”. Нали те се откриват и закриват от Народното събрание по реда на откриването и закриването на всички факултети в страната? Тук нещо по-специално ли има?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Народното събрание сигурно го прави по предложение на Министерския съвет.
ПЕТЪР БЕРОН: Според мен тази точка или трябва да се махне, или да се преобразува. Не може да остане в този вид! Не може Министерският съвет да открива и закрива факултети!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Тук е казано „извън случаите по чл. 16, т. 8 по предложение на министъра на отбраната”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може два органа да имат една и съща компетентност.
Благодаря, господин Берон, че ни обърнахте внимание.
Член 16, т. 8 гласи:
„8. Народното събрание открива, преобразува, преименува и закрива военни академии и висши военни училища, както и филиали и факултети в тях, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии”.
Господин Али, заповядайте, дайте обяснение.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, предложението за отпадане на т. 17 не се приема, защото е във връзка със Закона за висшето образование, където в чл. 9, ал. 3, т. 3 се третира точно този въпрос – дават се правомощия на Министерския съвет. Предложението по т. 2 не се приема точно поради тези причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Али, Вие се изказвате против предложението за отпадане на т. 17.
НЕДЖМИ АЛИ: Точно така.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: И на мен ми направи впечатление, че има неяснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте го. Има покритие с т. 8 на чл. 16.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Ще го видим. Казано е, че Народното събрание открива и закрива факултети и филиали, но институти не са включени.
По чл. 23 има предложение на Христо Кирчев, но то е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
„Чл. 23. Министерският съвет ежегодно до 31 март внася в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили, по който Народното събрание се произнася с решение.”
По чл. 24 няма предложения. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Чл. 24. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната приема Класификатор на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, който се обнародва в „Държавен вестник”.
(2) В класификатора по ал. 1 длъжностите за военнослужещи се определят по степени в обхвата на военните звания. При определянето им са допустими отклонения от Закона за администрацията и актовете по прилагането му.
(3) Въз основа на Класификатора по ал. 1 министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица утвърждават длъжностните разписания на министерството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 25 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 26 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 26. Министърът на отбраната:
1. ръководи планирането на отбраната;
2. съставя проект на бюджет на министерството и ръководи изпълнението му;
3. ръководи дейността по осигуряване на информация в интерес на отбраната;
4. осъществява международно сътрудничество в областта на отбраната и сключва международни договори;
5. участва във формирането на политиката и вземането на решения в НАТО и в Европейския съюз на равнище министри на отбраната на държавите членки;
6. ръководи кадровата политика;
7. ръководи осъществяването на здравната политика и на военномедицинското и психологичното осигуряване;
8. ръководи социалната политика;
9. контролира дейностите по създаване на безопасни и здравословни условия за изпълнение на военната служба и за полагане на труд в министерството;
10. разрешава участието на военни формирования при овладяване и/или преодоляване на последиците от бедствия въз основа на постъпило искане от съответния държавен орган съгласно плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
11. ръководи стандартизирането, кодифицирането и сертифицирането на военната и специалната продукция за нуждите на въоръжените сили в съответствие със стандартизационните споразумения на НАТО и Европейския съюз, по които Република България е страна;
12. утвърждава военните доктрини и оперативните планове на въоръжените сили по предложение на началника на отбраната;
13. ръководи дейността по опазване на класифицираната информация в министерството в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация;
14. назначава и отзовава представителите на министерството в международни организации, аташетата по отбраната, военните аташета и служителите в службите към тях и ръководи тяхната дейност;
15. осъществява общо ръководство на военното образование и на научната дейност и предлага създаването, преобразуването и закриването на военни академии, висши военни училища, факултети, филиали и институти към тях и на научни организации, съгласувано с министъра на образованието и науката;
16. открива и закрива детски градини към министерството, съгласувано с министъра на образованието и науката;
17. организира дейността по опазване и възстановяване на околната среда в районите на дислокация на военните формирования и в местата за провеждане на учения и мероприятия, свързани с отбраната на страната;
18. съгласува по предложение на министъра на транспорта реда за въвеждане и правилата за работа на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство, ръководи и контролира съвместно с министъра на транспорта използването на териториалното море на Република България и вътрешните морски води за военни цели;
19. изготвя списък на военните летища, на които могат да се приемат чуждестранни военни въздухоплавателни средства, и съвместно с министъра на транспорта изготвя списък на военните летища, които могат да бъдат определени за запасни летища на български граждански въздухоплавателни средства, изпълняващи международни и вътрешни обществени превози;
20. ръководи дейността по осигуряване на авиационна безопасност и летателна годност на военните въздухоплавателни средства и издава наредба за условията и реда за осъществяване на тази дейност;
21. определя реда за регистрация на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в Регистъра на военните въздухоплавателни средства на Република България и организира воденето на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в него;
22. определя реда за разследване на авиационни произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и на чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на страната;
23. управлява предоставените на министерството държавни имоти и ръководи инвестиционната политика в министерството;
24. съгласува инфраструктурни проекти от национално значение за съответствието им с утвърдените от Министерския съвет изисквания за нуждите на отбраната;
25. ръководи спортната дейност в министерството и отговаря за развитието на спортната база;
26. ръководи информационната дейност на министерството и връзките с обществеността;
27. ръководи основни геодезични и картографски дейности, свързани със сигурността и отбраната на страната;
28. ръководи дейностите по подпомагане и грижи за военноинвалидите и военнопострадалите;
29. осъществява сътрудничество с военно-патриотичните съюзи, организации и сдружения на военнослужещите и определя формите за провеждането на военно-патриотичното възпитание;
30. утвърждава уставите на въоръжените сили, които се обнародват в „Държавен вестник”;
31. ръководи изграждането, развитието и поддържането на Интегрирана комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение или положение на война при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
32. изпълнява и други правомощия, възложени му със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи. Спираме дотук.
Няколко съобщения:
На Председателския съвет днес се уточнихме другата седмица да има извънредно заседание в понеделник, 13 април, от 14,00 ч. със Закона за изборите, във вторник – извънредно заседание от 9,00 ч., сряда – редовно заседание от 9,00 ч. Другата седмица ще бъдат гледани Законопроектът за изборите, Законопроектът за водите и Законопроектът за отбраната и въоръжените сили.
Постъпило е заявление от Христо Кирилов Попов: „Уважаеми господа! С настоящото ви уведомявам, че на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание напускам Парламентарната група на Коалиция „Атака”. Моля да съобщите това обстоятелство в пленарната зала.”
Заявление от същия народен представител Христо Попов до председателя на Парламентарната група на ОДС Йордан Бакалов: „Моля да бъда включен в състава на Парламентарната група на ОДС.”
Писмо от Йордан Бакалов, председател на Парламентарната група на ОДС: „Съгласно чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за промяна, като впишете Христо Кирилов Попов в специалния регистър на Народното събрание.”
Прилага се и протоколът.
Заседания:
Комисията по промени в изборното законодателство ще проведе заседание днес от 16,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
В парламентарния контрол утре ще отговарят министрите Даниел Вълчев, Михаил Миков, Николай Цонев и Петър Димитров. Имат готовност да отговарят и Петър Мутафчиев, Джевдет Чакъров, Асен Гагаузов, Емилия Масларова, Пламен Орешарски.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Нина Чилова
Татяна Калканова