Председателствал: председателят Георги Пирински

Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам тържественото заседание на Народното събрание на Република България!
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепрезидент, Ваши Превъзходителства, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми членове на Министерския съвет, Ваше Високопреосвещенство и представители на вероизповеданията в България, уважаеми председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд, уважаеми господин омбудсман, уважаеми колеги народни представители, скъпи гости!
За мен е чест да имам възможността да открия днешното Тържествено заседание на Четиридесетото Народно събрание на Република България, посветено на 130-ата годишнина от Учредителното Събрание и Търновската Конституция. Приветствам ви в българския парламент в деня на забележителната годишнина, когато българският народ чества историческия ден, проправил пътя на страната ни към модерна европейска държавност!
Радостен съм да приветствам сред нас специалните гости на днешното наше тържествено заседание – ученици от училища, носещи имената на възрожденци и бащи-учредители. (Ръкопляскания.) Това са представители на Основно училище „Антим І”, гр. София, Средно общообразователно училище „Любен Каравелов”, гр. Копривщица, и Средно общообразователно училище „Петко Рачов Славейков”, гр. Трявна. Добре дошли! (Ръкопляскания.)
Нека посрещнем в пленарната зала Детския радиохор на Българското национално радио с диригент акад. Христо Недялков. (В залата, посрещнати с ръкопляскания, влизат децата от Детския радиохор и диригентът акад. Христо Недялков. Следва изпълнение на химна на Република България „Горда Стара планина” и химна на Европа „Одата на радостта”, изслушани от депутатите и гостите, станали прави. )
Позволете ми да благодаря от името на всички нас на младите изпълнители и техния ръководител акад. Недялков, създал няколко поколения български таланти, които прославиха българското хорово изкуство по целия свят. (Продължителни ръкопляскания. Детският радиохор излиза от залата.)
Уважаеми господин президент, колеги народни представители, дами и господа! Датата 16 април 1879 г., която осмисляме днес, ознаменува успешно осъществения мандат на Учредителното Народно събрание. На този ден преди 130 години нашият първи парламент приема Търновската Конституция и така решава своята върховна национална задача – установяването на новата българска държавност.
Работата на Учредителното събрание дава категоричен пример за отговорен парламентарен дебат и принципно политическо действие. Преди всичко в най-пълния смисъл Учредителното Народно събрание се явява представително за състоянието на българската нация след Освобождението и този факт е гаранция за успеха му. Въпреки че съставът на участниците в него е разнороден по социален, народностен и религиозен признак, въпреки че едни от тях са избрани, други влизат по право, а трети са назначени за участници, всички наши прадеди са сплотени от волята достойно да управляват своето отечество. Нещо повече, участниците в Учредителното събрание преодоляват успешно тегнещите върху самото му откриване съмнения, че събрание не трябва да бъде повеждано, след като далеч не всички българи са свободни след решенията на Берлинския конгрес.


Първите български народни представители умело успяват да неутрализират и противоречивите външни влияния, които могат да ги отклонят от приемането на основния закон на нова България.
Резултатът от напрегнатите заседания на Учредителното Народно събрание е забележителен. Приетата на 16 април 1879 г. Търновска Конституция дава пълноценен израз на най-демократичните въжделения на българската нация и стремежа да заемем достойно място сред европейските държави. Десетилетия наред Търновската Конституция остава всепризнат образец за прогресивно държавно устройство, подчертаващо водещото значение именно на народното представителство. Без нея надали щеше да се случи българското чудо, с което младото българско Княжество печели уважението на модерните европейски държави, утвърждавайки се като символ на патриотично въодушевление и стопански подем, на дълбока модернизация във всички сфери.
Днес, 130 години по-късно, още веднъж си даваме сметка, че приетата през 1879 г. Конституция е изключително постижение, тъй като съдържа в себе си висшите ценности на българското политическо и духовно възраждане. И днес тези нравствени и интелектуални ценности, кристализирали в националноосвободителните и църковните борби, в стремежа към все по-висока просвета и култура, продължават да бъдат отправна точка в развитието ни като нация и държава.
В своя исторически път през годините Търновската Конституция беше нееднократно потъпквана, включително и чрез рязкото ограничаване на правата на народните представители. В съзнанието на сънародниците ни тя обаче остана материализация на българския порив към демократична, парламентарна и конституционна държава. Сто и тридесет години по-късно Конституцията продължава да поставя ключовия въпрос: как българските граждани се съотнасят с българската държава, възможно ли е българите да се самоуправляват в съответствие с демократичните европейски норми? И днес обществото ни отчетливо заявява своите очаквания за възможно най-демократичното функциониране на съвременната българска държава. Продължава обаче да бъде актуален въпросът доколко ние, народните представители, сме адекватни на демократичните нагласи на своите собствени избиратели. Но когато днес осмисляме българската конституционна традиция и историята на българския парламентаризъм, трябва да заявим, че те имат и своите безспорни постижения в защита на демократичните ценности, на правата на гражданите и на националния интерес.
Действащата днес българска Конституция, макар и прилагана недостатъчно последователно, не се появи на празно място през 1991 г. Тя представлява еманация на същите нагласи за правов ред и справедлива държава, към която са се стремили строителите на нова България през 1879 г. в Търново.
Затова нека днес още веднъж се вгледаме в примера на учредителите, нека се поучим от техните разочарования и върхове по пътя към приемането на Търновската Конституция, за да осъзнаем още по-пълно своите отговорности и задачи и да градим днешна България като демократична, правова и социална държава.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
Позволете ми да поканя министър-председателят на Република България господин Сергей Станишев да произнесе своето слово пред Народното събрание. (Ръкопляскания.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин вицепрезидент, Ваше Високопреосвещенство, уважаеми представители на вероизповеданията в Република България, представители на институциите на съдебната власт, уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши превъзходителства, дами и господа! За мен е огромна чест да говоря пред вас днес, в този исторически ден.
На тази дата, преди 130 години, младото българско Княжество се сдобива с Конституция, която утвърждава новата българска държавност. Само 30 години по-късно, преди 100 години, отново през м. април, България добива и своята пълна независимост и международното си признание. Затова днешният тържествен ден е не само празник на демократичната и конституционна традиция в България, повод за преглед на повече от вековните ни постижения като съвременна нация и държава, но и основание за сериозна дългосрочна равносметка при очертаване на визия за пътя на България напред.
Вярно е, че понякога думите конституционализъм, държавност, независимост звучат абстрактно и далеч от хората. Вторачени в проблемите на живота си, в личните стремежи, в триумфите и провалите, в борбите, в интересите, противоречията, в практичността, а понякога и цинизмът на деня често пропускаме да си дадем ясна сметка какво сме постигнали като народ – всички заедно и всеки един от нас българите.
Историческата значимост на приемането на Търновската Конституция преди 130 години за съдбата на българите като избор на демократични принципи и правила за развитие на обществото, като решителна стъпка напред за бъдещето на България може да бъде сравнявана само с влизането ни в Европейския съюз. Това най-голямо постижение на страната ни през последните две десетилетия е естествено продължение на усилията, надеждите и мечтите за модерна европейска България на бащите на Търновската Конституция.
Позволете ми, дами и господа, днес да благодаря на 40-ото Народно събрание, което за рекордни срокове промени огромна част от законодателството, за да може да се осъществи членството на България в Европейския съюз. То нямаше да бъде възможно без огромната работа, свършена от вас, без мъдростта, отговорността, политическата стабилност, осигурена от 40-ото Народно събрание, от конструктивния работещ подход и на управляващото мнозинство, и на опозицията.
Но да се върнем към Търновската Конституция, която преди 130 години постави основите на българската демократична традиция. Няма анализатор, който да не я определя като една от най-демократичните в тогавашна Европа. Нека си припомним, че точно нейният демократичен характер се дължи не на намесата на великите сили, а на суверенната българска воля и непримиримия ни национален дух, на безрезервната вяра в свободата, равенството, демокрацията на българския народ, на народното представителство в Учредителното събрание. Със силния характер на Каравелов, с красноречието на Славейков, под високомерно свъсените вежди на преобладаваща консервативна тогава Европа българите си поставят демократични стандарти, които дотогава съществуват само в една страна в Западна Европа. Това не става никак лесно. И тогава има недоверие, черногледи пророци, персонални борби, напускания на Събранието, тропане по масите и заплахи от всякакви емисари. Надделява обаче народната воля за свобода, демокрация и равенство.
Множеството суспендирания на Търновската Конституция, винаги са били правени с мисълта, че така проблемите ще се решават по-лесно, по-ефективно, че има някой, който по-добре знае как да се справя, че този или онзи политически месия с магическа пръчка ще извади решения, които са по-мъдри от народната воля. Тези опити винаги мотивирани в името на общественото благо, винаги са се проваляли и са водили до тежки проблеми и кризи за българския народ.
Във всеки един момент, включително и днес има хора, които политиканстват и си играят с проблемите на хората, апелират за твърда ръка, заобикаляне на демократичните правила, загърбване на традициите в тази област, съчиняват лесни и затова популярни решения.
Пак ще повторя, че макар да осигурява краткия триумф на някоя личност, този подход никога не е водил до дългосрочно разрешаване на проблемите на българите. И днес има много проблеми. Благодарение на прозрачността и демократичността на българския политически живот, благодарение на съвременните медии, благодарение на свободните парламентарни избори, тези проблеми са известни на всички българи, благодарение на свободата на словото, всеки, който желае може да изкаже мнението си по тях.
Аз също няма да се поколебая в този тържествен ден да назова един от основните проблеми, който виждам като най-съществен за развитието на българската демокрация − преодоляването на недоверието на обществото към демократичните институции, в това число и към парламента. Това, което Европа нарича демократичен дефицит, е сериозен проблем на съвременните представителни демокрации. Това е голямо предизвикателство пред сегашното Народно събрание, ще бъде предизвикателство и пред следващото Народно събрание. Отново решението няма да дойде с магическа пръчка, а само в резултат на постоянните и целенасочени усилия за изграждане на съвременен диалог с гражданското общество, разширяване на гражданското участие във вземането на решения като например разширяването на ролята на референдумите, решителното пресичане на политическите практики, които уронват доверието и престижа на институциите, включително за дисциплиниране на народното представителство.
За справяне с това предизвикателство, както и с предизвикателствата, които произтичат от членството в Европейския съюз, задачите пред българския парламент днес не са по-леки от вчера, а напротив.
Важна стъпка е дискусията по разглеждания Закон за допитване до народа, която през последните месеци излиза на дневен ред по много причини. Трябва да бъде гарантирана възможността гражданите пряко и пълноценно да изразяват волята си по въпроси от съществен обществен интерес. При това обаче е необходимо Народното събрание да има възможност внимателно и съобразно водещите си функции по Конституция да формулира в интерес на гражданите тези въпроси, за да бъдат ограничени възможностите за популистко и несъобразно с националните интереси лансиране на каузи, с техният икономически, политически, следователно спекулативен характер. Трябва да продължи работата по ефективното прилагане на Закона за предотвратяване на конфликт на интереси, защото той не е просто изискване на Брюксел, а ключов елемент от борбата ни за доверието на българските граждани.
Въпреки тези проблеми, чиито решения се търсят и в момента, аз съм горд с това, което постигна Четиридесетото Народно събрание − в защита на духа на демокрацията и конституционализма, завещан от бащите създатели на Търновската Конституция, едно стабилно управление на страната, зачитащо Конституцията и всички демократични правила и норми, което не допусна дестабилизация, хаос или безвластие, въпреки многобройните опити в тази посока.
В най-дълбоката световна икономическа криза, която преживява света, за първи път от осемдесет години насам, българското правителство, в диалог с парламента, работодателите, инвеститорите, синдикатите, неправителствените организации до момента не допускат съществено намаление на жизнения стандарт на българите - масова безработица, срив на икономиката и взема всички възможни мерки българската икономика да излезе от тази криза по-силна, по-конкурентна и по-модерна, и ще продължим да го правим.
Днес е времето за дискусии и намиране на стратегически перспективи за периода след кризата. Знам, че българите вече отдавна не вярваме в политически месии от последна инстанция, не вярваме в експериментите, базирани на заучени фрази от остарели учебници с провалени икономически теории. Днес страната ни повече от всякога се нуждае от постоянен, системен диалог между всички около различните идеи за развитието на нашата страна като член на Европейския съюз в много сложна икономическа конюнктура.
Убеден съм, че в тези трудни времена, за да премине успешно през кризата България има нужда от разумно, компетентно, решително политическо и икономическо управление, което да обедини и да използва по най-добрия начин таланта и способностите на българите, за да стане България все по-просперираща страна и все по-успешен и достоен член на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя.
Уважаеми дами и господа, особено ми е приятно да ви съобщя, че председателя на Европейския парламент господин Ханс-Герт Пьотеринг, е изпратил послание към това тържествено заседание, към нас, по повод 130-та годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската Конституция.
Моля, да чуем посланието на господин Пьотеринг.
ХАНС-ГЕРТ ПЬОТЕРИНГ (Обръщението се излъчва на видеостената в пленарната зала): Уважаеми господин президент на Република България Георги Първанов, уважаеми господин председател на Народното събрание Георги Пирински, уважаеми господин министър-председател Сергей Станишев, господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми граждани на Република България, скъпи приятели!
За мен е чест и удоволствие да се обърна към българското Народно събрание и българския народ от името на Европейския парламент, във връзка с тържествената сесия по случай 130-та годишнина на първата българска Конституция.
Много съжалявам за невъзможността лично да бъда с вас днес, но предварително поети ангажименти в Европейския парламент не ми позволиха да напусна Брюксел и да дойда в България, и да присъствам на това историческо тържество.
Първата Конституция на България – Търновската Конституция, приета през м. април 1879 г. поставя основите на модерната българска държавност. Тя е огромна крачка към утвърждаването на българската нация в сърцето на нашия Eвропейски континент.
Преди двадесет години падането на Берлинската стена и на Желязната завеса проправиха пътя към повторното завръщане на България в Европа. Копнежът на българския народ да бъде част от демократичния свят бе осъществено. Основите на днешната свободна демократична България бяха положени от Търновската Конституция, чиято 130-а годишнина отбелязваме днес.
Повелите на Търновската Конституция са намерили отражение и в новата Конституция на Република България, приета през м. юли 1991 г. Тази нова Конституция, приета след завръщането на България в семейството на свободните народи налага принципите на мира, хуманизма, човешкото достойнство, справедливостта и толерантността, давайки силни правни и конституционни гаранции за политическа религиозна и културна свобода. Същите тези принципи представляват общото наследство на европейските народи и са основополагащи ценности на Европейския съюз.
Позволете ми да изразя отново радостта на всички граждани на Европейския съюз във връзка с членството на България в нашето европейско семейство. Бих искал отново да подчертая историческото значение на разширяването на Европейския съюз и присъединяването на България към него. На вашата страна бяха необходими повече от 60 години, за да се завърне в свободна Европа и така нашият континент да бъде отново обединен. България идва със своето богато културно и интелектуално наследство, допринасяйки за взаимното ни обогатяване.
Вашата страна и преди всичко българският народ заслужава благодарности за положените през последните години огромни усилия, както и за готовността за предприемане на реформи. От собствената си история българският народ се е научил да цени свободата и да уважава човешките права.
Конституцията от 1879 г. положи основите на съвременна свободна България и 130 години по-късно тя е демократична държава. Днес членството на България в Европейския съюз служи като допълнителна гаранция за извоюваната свобода и демокрация.
В заключение, позволете ми да цитирам девиза на Република България „Съединението прави силата!” Тази мисъл, свързана с легендата за Хан Аспарух, отлично изразява и целите, и визията на Европейския съюз, единството, което умножава нашия потенциал, гарантира бъдещето на нашия континент и просперитета на европейските граждани.
Нашата обща съдба днес е свързана с Европейския съюз. Заедно ние извървяхме пътя към свободата, демократизацията и сътрудничеството на нашия континент. Ценностите, заложени преди 130 години в първата Конституция на България – Търновската конституция, са крайъгълен камък по този път. Нека продължим по този общ път.
Следващите стъпки са изборите за европейски парламент на 7 юни и окончателното ратифициране и влизането в сила на Лисабонския договор.
Благодаря за вниманието. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Позволете ми да съобщя, че по повод годишнината в Народното събрание са получени поздравителни адреси от държавни институции, от редица български общини, от граждански организации и от международни институции, на които бих искал сърдечно да благодаря, както и да изразя нашата благодарност, която ще предам на председателя на Европейския парламент господин Пьотeринг.
Уважаеми дами и господа, всички парламентарни групи в нашето Народно събрание с подписите на своите представители в ръководството внесоха вчера проект за Обръщение към българския народ по повод 130-ата годишнина на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Позволете ми да прочета текста на обръщението:

„ОБРЪЩЕНИЕ
на Четиридесетото Народно събрание към българския народ
по повод 130-ата годишнина от Учредителното Народно
събрание и приемането на Търновската конституция

Уважаеми сънародници, гражданки и граждани на Република България! На днешния ден преди 130 години представители на българския народ, събрани в старата българска столица, приемат Търновската конституция. Исторически акт, възвестил на света възкресената за нов живот българска държава, възродил България за нов политически живот, проправил пътя й към модерна европейска държавност.
Днешното честване е възможност както ние в тази зала, така и цялото ни общество отново да осъзнаем онази висота на възрожденския дух отпреди 130 години, чиято сила и благородна енергия са направили възможна съвременна България. Честването може и трябва да послужи за ориентир на страната ни днес – как да се развива и утвърждава като държава с демократична система на парламентарно управление.
За нас делото на учредителите е образец как представители на българския народ, обединени от общ идеал, могат да работят за постигането на общото благо, да търсят съгласието и взаимодействието в служба на националния интерес, в името на каузата, пренесена през столетията от крепителите на народния дух и борците за свобода.
Нека отбележим, че този състав на Учредителното Народно събрание – разнороден, изразяващ целия спектър на тогавашното българско общество, полага в основите на конституционния акт категорично заявеното демократично начало чрез най-широко представително Народно събрание.
Забележително е, че интелектуалното начало на Търновската конституция е мерило за държавност, валидно и до днес, доказало своята непреходност като ярка изява на българската идея за българска държава.
Търновската конституция същевременно е и вдъхновяващ израз на идеите на модерната епоха, на патоса и идеалите на Европа на просвещението.
Неоспоримо потвърждение на духа и характера на този исторически документ са неговите определящи характеристики:
- народно представителство при всеобщо избирателно право;
- политически плурализъм и свобода на сдружаването;
- разделение на властите;
- парламентарен контрол и министерска отговорност;
- децентрализация в общинското управление;
- свобода на печата, мисълта и словото.
Ограничавани или погазвани, отменяни или пренебрегвани, тези и останалите демократични начала на Търновската конституция намериха съвременното си кодифициране в Конституцията на Република България, приета от Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г.
Гражданки и граждани, обществото ни днес отново е изправено пред предизвикателството да утвърждава демократичните конституционни норми на политически и обществен живот, които не могат да останат мъртва буква, а следва да бъдат категорични гаранции за правата на гражданите и интересите на държавата.
В условията на членство в Европейския съюз нормите на демократичната държава, вече като синтез между национални и общностни приоритети, задават на обществото ни стандарти на поведение и отговорност с нова степен на взискателност.
Народното събрание е институцията, на първо място, призвана да отговори на тези предизвикателства, да чертае насоките и решенията за градежа на българската държава за днешния и утрешния ден на България.
В тази своя мисия бъдещите състави на българския парламент несъмнено ще имат за пример и ориентир делото на търновските първостроители.
Ние, народните представители от Четиридесетото Народно събрание, заявяваме своето единодушно решение да инициираме създаването на мемориал в столицата в памет на представителите на народа ни в Учредителното Народно събрание, положили темелите на новата българска държава.
Нека сме достойни за историческото им дело!” (Продължителни ръкопляскания)
Уважаеми колеги, за да бъде този акт достатъчно авторитетен и легитимен, предлагам да го гласуваме единодушно.
Моля, гласувайте това обръщение.
Гласували 211 народни представители: за 211, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Обръщението е прието. (Продължителни ръкопляскания)
Благодаря ви, уважаеми колеги!
Уважаеми колеги народни представители, господин президент, уважаеми гости! С това днешното тържествено заседание приключва.
Обявявам заседанието за закрито.
Каня народните представители за обща снимка пред сградата на парламента.
Благодаря още веднъж на всички за участието в днешното заседание!

(Закрито в 9,40 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев