Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон

Секретари: Митхат Метин и Димитър Стоянов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Регистрирани са 153 народни представители. Имаме нужния кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди да продължим с утвърдената програма и да уточним поредността на разглеждане на включените в нея точки, бих искал да се обърна към вас с молба и с информация във връзка с това, че днес от 10,00 ч. в пленарната зала ще говори председателят на Европейския парламент господин Жозеп Борел. Знаете, че от вчера той е на официално посещение в България, има една доста интензивна програма. Вчера имаше среща в Народното събрание с участието на председателите на комисиите, най-активно ангажирани с европейската проблематика. Знаете, че имаше среща с президента. И днес ще продължат срещите му, ще посети Пловдив и други райони.
Позволявам си още едно изречение. Във вчерашните срещи той зае една определено позитивна, насърчителна позиция по отношение на членството на България в Европейския съюз. Разбира се, изразявайки необходимостта да се работи интензивно по проблемите и предизвикателствата, регистрирани и в Доклада на Европейската комисия. Обръщам се към вас, тъй като и вчера се почувства, че дебатите в Европейския парламент, които предстоят през декември, преди Европейския съвет и въз основа на доклада на Джефри Ван Орден, който той ще завърши в близките дни и ще представи на колегите си от Европейския парламент, са едни от най-важните за България, защото в голяма степен ще определят онази атмосфера и нагласа в Европейския парламент, която влияе и все повече ще влияе и на Съвета на министрите на правителствата, и на Европейската комисия.
Ето защо предлагам в достатъчно представителен състав парламентът да изслуша президента на Европейския парламент и да имаме предвид онова, което той ще изрази пред пленарната зала. Това ще бъде в 10,00 ч. Молбата ми към ръководствата на парламентарните групи и към всеки от колегите народни представители е да осигури максимално присъствие в пленарната зала.
Преминаваме към програмата ни за деня. Както ме информираха, вчера е приключило разглеждането на онези точки, които бяха включени по ал. 7 в програмата за нашата работа и пленарният ден е приключил с второто четене на законопроекта за рибарството и аквакултурите, без, разбира се, той да е приключен. Доколкото разбирам остават някъде около 80 текста. Онова, което предлагам да преценим и да решим, ако имаме съгласие, е днес да продължим с първите две точки в програмата – две ратификации: Споразумението за дарение между Република България и Република Австрия по отношение на Фонда за енергийна ефективност и законопроекта за ратификация на Спогодбата между България и Полша за социално осигуряване. След което – и тук моля за вашето внимание – да преминем към продължаване на второто четене на законопроекта за рибарството и аквакултурите. Тоест т. 10, която е включена в проекта, да стане т. 3. Знаете, че това е един от законопроектите, които са в най-наблюдавания списък от еврозаконодателството. Бихме спечелили, ако завършим работата по този законопроект в днешния ден, той да бъде приет и да не виси недовършен в програмата на парламента.
Така че правя формално предложение за промяна в поредността в програмата за седмицата, като т. 10 стане т. 3.
Има ли съображения, противоположни на предложеното?
Имате думата, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето предложение е да продължим с точка трета – Закона за изменение на Закона за воинските задължения с алтернативна служба. Освен че са много кратки предложенията за промяна, те са и необходими, тъй като става дума за промяна във възрастта, която да се уеднакви с промяната в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Няма да отнемат много време, още повече, че нашето предложение е законопроектът да се гледа на две четения. Тоест, без да се отнема много време на пленарната зала, можем да продължим след това със Закона за рибовъдството и аквакултурите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Нас от “Атака” ни учудва изтикването и неглижирането от Вас в качеството на председател на българското Народно събрание на внесеното от нас искане за разглеждане на проекторешението за незабавното изтегляне на българския контингент от Ирак, което е включено в дневния ред за седмицата. Така или иначе, въпреки че това е станало въз основа на чл. 40, ал. 7, въпросът за незабавното изтегляне на българския пехотен батальон от Ирак е точка в дневния ред и тя следва да бъде разгледана в тази поредност, в която това е записано в нашата седмична програма.
След като бяха внесени от другите по-големи парламентарни групи на основание чл. 40, ал. 7 от нашия правилник другите два законопроекта – за акцизите, който беше изчерпан вчера като материя и приет на второ четене, и Закона за рибарството и аквакултурите, смятаме, че съвсем логично и нормално е дневният ред да продължи, след като днес бъде проведена срещата с господин Борел в 10,00 ч., както е обявено, с разглеждането на нашето проекторешение за изтегляне на българския пехотен батальон от Ирак.
Затова правя формално предложение да бъде разгледано това проекторешение, което ние сме внесли и което всъщност е поредната точка от дневния ред, която следва да бъде разгледана след Закона за рибарството и аквакултурите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване първо предложението, което направих, коригирано от господин Найденов, тоест т. 10 да бъде не нова т. 3, а т. 4, като мине и първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за воинските задължения и след това преминем към второто четене на Закона за рибарството и аквакултурите. Ще преценим как да процедираме по повдигнатия от господин Шопов въпрос след почивката.
Моля, гласувайте за предложението т. 10 да бъде нова т. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 141, против 19, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ДАРЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ, И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ, ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ФОНД ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, предлагам в залата да бъде допуснат Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желание за оспорване на това процедурно предложение.
Моля, гласувайте предложението в залата да бъде допуснат господин Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Моля, поканете господин Иванов.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
“ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на Споразумението за
дарение между Република България, представлявана от
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси,
и Република Австрия, представлявана от Федералното
министерство на финансите, по отношение на Български
фонд за енергийна ефективност, № 502-02-12, внесен от
Министерския съвет на 17.10.2005 г.
На редовно заседание, проведено на 20 октомври 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за дарение между Република България, представлявана от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите, по отношение на Български фонд за енергийна ефективност, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията участваха господин Валентин Иванов - заместник-министър на енергетиката, Мирела Анастасова – началник отдел “Правно-нормативна дейност” към Министерството на икономиката и енергетиката, и господин Таско Ерменков – директор на Агенцията за енергийна ефективност.
Споразумението за дарение е заимствано от схемата по Споразумението за безвъзмездно финансиране (Проект за енергийна ефективност) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд, подписано на 11 април 2005 г. в София, в сила за Република България от 13 май 2005 г.
Съгласно предвиденото в споразумението Република Австрия чрез Федералното министерство на финансите прави дарение в размер на 1 млн. и 500 хил. евро. Средствата ще се използват за осигуряването начален капитал на Български фонд за енергийна ефективност, чиято основна цел са кредитни гаранции и инвестиционно съфинансиране.
С оглед постигането на правна сигурност в Споразумението за дарение е предвиден ред за възстановяване на отпуснатите средства, когато:
1. Допълнителното споразумение е прекратено от някоя от страните едностранно или чрез взаимно споразумение между тях преди приключване на настоящото споразумение.
2. Допълнителното споразумение за безвъзмездно финансиране е променено без предварителното писмено одобрение от Федералното министерство на финансите на Република Австрия.
Освен това като допълнителна гаранция в Допълнителното споразумение между Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Българския фонд за енергийна ефективност е предвидено, че никоя от страните по него няма да го прекратява преди да бъде прекратено Споразумението за дарение с Република Австрия. В Допълнителното споразумение са посочени изрично и задълженията на българската страна във връзка с финансовата отчетност и одитирането.
Чрез Допълнителното споразумение се гарантират финансовите интереси на държавата от настъпване на неблагоприятни събития и необходимост от възстановяване на средства на Република Австрия. В случай на ангажиране на финансовата отговорност на Министерството на икономиката и енергетиката съгласно клаузите на Споразумението за дарение финансовият ангажимент на Република България към Република Австрия се покрива от задължението на Българския фонд за енергийна ефективност към Министерството на икономиката и енергетиката като правоприемник на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Предвид изложеното и при отчитане разпоредбите на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, за да влезе в сила подписаното на 13 юли 2005 г. споразумение, то следва да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание.
По законопроекта се проведе дискусия, по време на която от страна на народните представители се зададоха въпроси и направиха изказвания с цел изясняване и уточняване условията на поеманите задължения по Споразумението за дарение.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 11, без “против” и “въздържали се”.
Във връзка с гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за дарение между Република България, представлявана от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите, по отношение на Български фонд за енергийна ефективност, внесен от Министерския съвет на 17.10.2005 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Аталай, заповядайте за доклада на Комисията по енергетиката.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Република България, представлявана от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите, по отношение на Български фонд за енергийна ефективност
На свое редовно заседание, проведено на 26.10.2005 г., Комисията по енергетиката обсъди законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Република България, представлявана от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите, по отношение на Български фонд за енергийна ефективност.
Стопанският и битов сектор на България се характеризират с ниска степен на енергийна ефективност. Като първа стъпка за повишаването й на 10.12.2003 г. в София беше подписано Споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Енергийна ефективност”, в сила за Република България от 25.05.2004 г. Целта на проекта е да се окаже подкрепа за създаването на Български фонд за енергийна ефективност, като през 2004 г. бяха конституирани неговите органи и процесът на всички необходими регистрации съгласно действащото законодателство приключи на 17 ноември 2004 г.
Основната цел на Българския фонд за енергийна ефективност е да подкрепя изготвянето и финансирането на жизнеспособни в икономическо отношение проекти за енергийна ефективност.
Във връзка с подпомагане дейността на Българския фонд за енергийна ефективност предложеният от Международната банка за възстановяване и развитие проект на Споразумение за безвъзмездно финансиране между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд, както и Проектно споразумение между Българския фонд за енергийна ефективност и Международната банка за възстановяване и развитие бяха ратифицирани от Тридесет и деветото Народно събрание. Съгласно въпросното споразумение Международната банка за възстановяване и развитие в качеството си на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд предоставя за изпълнението на Проекта за енергийна ефективност на България безвъзмездно финансиране в различни валути с равностойност на щатски долари в размер общо на 10 млн. щ.д., подписано на 11 април 2005 г. и в сила за Република България от 13 май 2005 г.
Като продължение на дейността по структуриране на началния капитал на Българския фонд за енергийна ефективност на 13 юли 2005 г. в София бе подписано Споразумение за дарение в размер на 1 млн. и 500 хил. евро между Република България, представлявана от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите, за осигуряване на начален капитал на Българския фонд за енергийна ефективност.
Схемата за предоставяне на дарените средства, използвана в Споразумението за това дарение, е заимствана от схемата по Споразумението за безвъзмездно финансиране между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд. За разлика от това споразумение, в Споразумението за дарение с Република Австрия е предвидено и Допълнително споразумение за безвъзмездно финансиране между Министерството на енергетиката и енергийните ресурси с правоприемник Министерството на икономиката и енергетиката и Българския фонд за енергийна ефективност, като не се предвижда подписване на споразумение между него и Република Австрия.
Допълнителното споразумение беше подписано на 13 юли 2005 г. Чрез него се гарантират финансовите интереси на държавата от настъпване на неблагоприятни събития и необходимост от възстановяване на средства на Република Австрия. В случай на ангажиране на финансова отговорност на Министерството на икономиката и енергетиката съгласно клаузите на Споразумението за дарение финансовият ангажимент на Република България към Република Австрия се покрива от задължението на Българския фонд за енергийна ефективност към Министерството на икономиката и енергетиката като правоприемник на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
След проведеното гласуване с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържал се”, парламентарната Комисия по енергетиката реши:
1. Одобрява Споразумението за дарение между Република България и Република Австрия за финансиране на Българския фонд за енергийна ефективност.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението по т. 1.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има становище на Комисията по външна политика. Заповядайте, за да го представите, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател.
Колеги, на редовно заседание, проведено на 26 октомври 2005 г., Комисията по външна политика разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Република България и Република Австрия.
За да спестя малко време, ще пропусна мотивите и направо ще премина към становището.
Комисията реши, че приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за дарение между Република България, представлявана от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите по отношение на Български фонд за енергийна ефективност, подписано на 13 юли 2005 г. в София.
Становището беше прието с консенсус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Паси възприе варианта да не изчита информативната част на доклада на комисията и да запознае пленарната зала единствено със становището на комисията, което намирам за рационално. Заслужава да се помисли за представянето на докладите в пленарната зала – пред пленарната зала да се изчита действително съществената част от тези доклади, а иначе те, разбира се, да бъдат прилагани към стенограмата от заседанието, така както са представени от комисията.
С това, което казвам, по никой начин не мога да предлагам като решение на пленарната зала или като нещо, което вече сме възприели. Споменавам го като въпрос, по който заслужва да се помисли.
Благодаря на господин Паси.
Имате думата за изказвания по предложения законопроект. Има ли желаещи?
Въпросът е съществен, независимо че самото споразумение сякаш е безспорно. Не знам дали господин Иванов желае да каже нещо от името на министерството. Не виждам такова желание у него.
Ако няма желаещи, ще преминем към гласуване.
Моля да гласуваме на първо четене законопроекта за ратификация на Споразумението за дарение между Република България и Република Австрия.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Аталай, Вие може би желаете да направите процедурно предложение? Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Аз очаквах господин Димитров да направи това предложение.
Процедурното ми предложение е да преминем към второ четене на Споразумението, колеги, за да дадем възможност по-бързо да се задейства Фондът за енергийна ефективност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Аталай.
Противно процедурно предложение не виждам.
Моля да гласуваме процедурното предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 143 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Димитров, за да представите законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за дарение между Република България, представлявана от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите, по отношение на Български фонд за енергийна ефективност
Член единствен. Ратифицира Споразумението за дарение между Република България, представлявана от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите, по отношение на Български фонд за енергийна ефективност, подписано на 13 юли 2005 г. в София”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, слушайки текста на този законопроект и у мен все пак възникна и въпроса дали не трябва в законопроекта вече да бъде изписано името на Министерството на икономиката и енергетиката, а не на енергетиката и енергийните ресурси. Аз разбирам, че така е сключено споразумението, но какво е Вашето мнение?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доколкото разбирам, договорът е сключен така и правоприемникът поема всички права и задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, това е правен въпрос. Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текста на законопроекта? Ако няма, преминаваме към гласуване. Гласуваме текста на разглеждания законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 8.
Законът е приет.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма – точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ПОЛША ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Моля Комисията по труда и социалната политика да представи своя доклад по законопроекта.
Думата по процедурен въпрос има господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на Движението за права и свободи и от мое име ви каня по време на редовната почивка в Клуба на народния представител за една кратка и сладка почерпка по случай Рамазан Байрам – празника на мюсюлманите в България.
Позволете ми, господин председател, да отправя и поздравления към всички мюсюлмани в България. Пожелавам им здраве и дълголетие! Убеден съм, че всички мюсюлмани в България ще ползват своите знания за добруването на всички хора, живеещи в България. Да им честитим празника Рамазан Байрам! Да са живи и здрави! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Аталай. Вярвам, че от ваше име, уважаеми колеги, мога да благодаря и за поканата. Мога да се присъединя и от наше име да отправим поздравления към всички мюсюлмани в България и да си пожелаем действително общи действия в интерес на България!
Господин Адемов, заповядайте. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да преминем към доклада за първо четене на законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Полша ми позволете да направя едно процедурно предложение – във връзка с това обсъждане в залата да бъде допуснат господин Раймон Сапарев, директор на Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте за допускане в залата на господин Сапарев.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Сапарев в залата.
Заповядайте, за да представите доклада, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
за първо четене на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Полша за социално осигуряване № 502-02-11/17.10.2005 г., внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 26 октомври 2005 г., разгледа и обсъди законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Полша за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, и господин Емил Мирославов, директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът бе представен от госпожа Добринка Бонева, главен експерт в Министерството на труда и социалната политика. Спогодбата, която е подписана на 9 юни 2005 г. в София, гарантира правата на гражданите на всяка от държавите, пребиваващи в другата държава, като им осигурява равностоен достъп до системите за социална сигурност. Във връзка с приложимото право по отношение на осигуряването е възприет като общ принцип прилагането на правните разпоредби на договарящата страна, на която лицето упражнява трудовата си дейност. От българска страна са включени правните разпоредби относно спешната медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване; паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство; пенсиите за осигурителен стаж и възраст, както и пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест; наследствените пенсии; паричните обезщетения за безработица, семейните помощи и други, като са отчетени спецификите на двете законодателства. Предвижда се взаимно зачитане и сумиране на осигурителните периоди за преценяване правото на обезщетения в натура и в парични обезщетения и др.
След проведено гласуване и резултати “за” – 14 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Полша за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Има становище и на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще се възползвам от окуражението, което направи председателят, и пак ще пропусна мотивите към становището. Ще изчета становището на Комисията по външна политика по този законопроект.
“Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 8 от Конституцията на Република България да приеме Закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Полша за социално осигуряване, подписана на 9 юни 2005 г.
Заседанието на комисията беше на 26 октомври 2005 г. и становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Паси.
Други доклади и становища на комисии няма.
Имате думата по законопроекта. Няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Полша.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Полша за социално осигуряване
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Полша за социално осигуряване, подписана на 9 юни 2005 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По текста на законопроекта не виждам желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта между Република България и Република Полша.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА ВОЕННА СЛУЖБА.
Има доклад на Комисията по отбрана.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Преди да пристъпя към изчитане на доклада на комисията, правя едно процедурно предложение. Моля в залата да бъде допуснат господин Гълъб Донев – директор на Дирекция “Условия на труд, управление при кризи и алтернативна служба” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане на директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 90, против 1, въздържал се 1.
Моля да бъде поканен директорът в пленарната зала.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията по отбрана предлага следния
“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна военна
служба, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на
17.10.2005 г.
На редовно заседание, проведено на 27.10.2005 г., Комисията по отбрана разгледа законопроект за изменение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна военна служба.
Мотивите на вносителя бяха изложени от господин Васил Войнов, заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Гълъб Донев, директор на Дирекция “Условия на труд, управление при кризи и алтернативна служба” в Министерството на труда и социалната политика.
Предлаганите изменения на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна военна служба имат за цел усъвършенстването на нормативната уредба, свързана със замяната на воинските задължения с алтернативна служба и с изпълнението на мирновременна алтернативна служба. Промените са наложени от необходимостта да се хармонизира законът с направените през май 2005 г. промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, както и да се отстранят някои недостатъци, проявили се при практическото му прилагане.
Законопроектът предлага намаляване на пределната възраст за начало на изпълнение на мирновременната алтернативна служба съответно от 30 на 27 години, като по този начин се постига равнопоставеност между гражданите, подлежащи на наборна военна служба, и на тези, които са заменили воинските си задължения с алтернативна служба.
Предлага се да отпадне задължението на работодателите, които желаят да приемат граждани за изпълнение на мирновременна алтернативна служба, да представят становища на регионалните органи на държавния здравен контрол и на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” относно съответствието на условията на труд на предлаганите работни места с установените в страната норми. Снабдяването със становища за условията на труд на отделни работни места създава допълнителни административни затруднения за работодателите, чието задължение и отговорност е осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за всички работници и служители. Във връзка с това се предлага работодателите да подават декларация, удостоверяваща, че условията на труд съответстват на установените норми и изисквания.
В резултат на поставените въпроси и проведените разисквания, Комисията по отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна военна служба, № 502-01-42, внесен от Министерския съвет на 17.10.2005 г.
Становището бе прието единодушно от членовете на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Найденов.
Други доклади и становища няма. Законопроектът е разпределен само на Комисията по отбрана.
След като гласуваме законопроекта, представен от господин Найденов, за известно време ще преминем към законопроекта за рибарството и аквакултурите – текст, който може би няма да заинтересува всички народни представители, но независимо от това предлагам да му бъде обърнато нужното внимание, имайки предвид, че след няколко минути в парламента ще дойде председателят на Европейския парламент господин Борел, който ще се обърне и към пленарната зала.
Предлагам да участваме в дискусията по законопроекта, предложен от господин Найденов, ако има такава, да го гласуваме и след това да проследим продължението на доклада на господин Калинов.
Има ли желаещи за изказване по законопроекта, предложен от господин Найденов?
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да подкрепя приемането на измененията в Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба. Това е закон, който хармонизира законодателството на България с европейските традиции и дава възможност на хората, които имат причини да не носят оръжие, да се насочват към социални, административни и други дейности.
Законът привежда в съответствие промените в Закона за воинските задължения и затова е много добре да дадем възможност и да отворим по-широко вратата за прилагане на алтернативна служба.
Заменянето на възрастта за включване в армията от 30 на 27 години преминава в съответствие със заменянето и на тези възможности за хората, които искат да изпълняват алтернативна служба. Всяка година кандидатстват приблизително по около 80 човека. Сега с облекченията, които са направени пред работодателите – да не издават специални становища на регионалните органи на Държавния здравен контрол, на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", този закон придобива по-съвършен вид. Мисля, че трябва да подкрепим закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Христова.
Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Имам процедурно предложение – на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да преминем към разглеждане на този законопроект на второ четене на това заседание. Впрочем предложението беше направено и в Комисията по отбрана и беше единодушно прието от членовете на комисията. Виждам, че има подкрепа и в пленарната зала за текстовете.
Затова моля да подложите на гласуване това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за преминаване на второ четене на законопроекта, направено от господин Найденов.
Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Имате думата, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:
"ЗАКОН
за изменение на Закона за замяна на
воинските задължения с алтернативна служба
§ 1. В чл. 16 думите "30 години" се заменят с "27 години".
§ 2. В чл. 37, ал. 2, т. 2 думите "становище на регионалните органи на Държавния здравен контрол и на Инспекцията по труда" се заменят с "декларация".
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Найденов.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е текстът на законопроекта, заглавието и трите параграфа.
Има ли желаещи да се изкажат по този законопроект на второ гласуване? Ако няма, ще подложа на гласуване текста ан блок, доколкото и в комисията, и в пленарната зала прозвучаха само изказвания, поддържащи законопроекта и той е приет с консенсус в комисията. Така че ако няма други съображения и мнения, моля да гласуваме ан блок текста на законопроекта за изменение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.
Благодаря на господин Найденов. Благодаря и на вас, уважаеми колеги.
Преминаваме към новата четвърта точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ – продължение.
Господин Калинов ще продължи оттам, откъдето пленарното заседание завърши вчера – справката сочи, че това е § 18, стр. 28 от първата част на доклада.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми колеги, вчера приехме текстовете до § 18.
По § 18 има направено предложение от народния представител Евгени Чачев, което не е подкрепено от комисията, и то гласи:
“В чл. 15г ал. 1 и 3 се променят както следва:
(1) Зоните за аквакултури за всеки отделен воден обект се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА, а техният титуляр се посочва от МОСВ на основание на процедури, заложени в Закона за водите.
(3) Параметрите на зоните за аквакултури се определят в съответствие с изискванията за:
1. необходимите площи за изпълнение на условията, произтичащи от чл. 25, ал. 2, определени въз основа на норми, заложени в Наредбата по чл. 15;
2. техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях;
3. експлоатацията на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване;
4. статистика и анализ за капацитета за производство на аквакултури на съответните обекти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18:
“§ 18. Създават се чл. 15б-15г:
“Чл. 15б. (1) В язовирите – държавна собственост по Приложение № 1 от Закона за водите, не се извършва стопански риболов.
(2) В язовирите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, любителски риболов се извършва извън санитарно-охранителните зони.
(3) В язовирите по ал. 1 се определят технологични зони за експлоатация на водностопанските съоръжения.
Чл. 15в. (1) Зоните за аквакултури се определят в подходящи водни участъци, извън границите за естествено възпроизводство на риба и други водни организми, които обхващат устията на вливащите се във водния обект реки в радиус 200 м, независимо от моментното водно ниво в обекта и други подходящи места за размножаване на рибата и другите водни организми.
(2) Техническите съоръжения за аквакултури се разполагат в зоната за аквакултури. Зоната на действие на техническите съоръжения обхваща зоната, определена в разрешителното за ползване на воден обект, издадено по реда на Закона за водите.
Чл. 15г. (1) Зоните за аквакултури за всеки отделен воден обект се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА.
(2) Със заповедта по ал. 1 се определят параметрите на съответните зони по предложение на ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА, съгласувано с лицето, стопанисващо водностопанските съоръжения и със съответната басейнова дирекция на МОСВ.
(3) Параметрите на зоните се определят в съответствие с изискванията за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и с експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване.
(4) В зоната на действие на техническите съоръжения за аквакултури е забранен риболовът и достъпът на плавателни съдове, освен тези, обслужващи техническите съоръжения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте доклада на председателя на комисията по § 18.
Има едно предложение от народния представител Евгени Чачев, което не е подкрепено от комисията.
Часът е 9,59 ч. Господин Чачев, надали може да развиете своето становище.
Господин Чачев, поддържате ли Вашето становище?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно, ще преминем към разисквания по този текст.
Ако желаете, можем да преминем към гласуване, но разбирам, че господин Чачев иска и от трибуната да защити своето предложение. Така ли е, господин Чачев?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да преминем ли към гласуване на Вашето предложение, господин Чачев?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място) : Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Евгени Чачев, което не се споделя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 38, против 98, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, което е предложение и на вносителя за § 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 139, против 10, въздържали се 6.
Параграф 18 от този закон е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция за § 19:
“§ 19. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 4-8:
“4. риболовните кораби;
5. центровете за първа продажба на продукти от риболов;
6. регистрираните по чл. 46д, ал. 1 купувачи;
7. лицата по чл. 10 и 10в;
8. разрешителните по чл. 40, ал. 1.
2. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 19.
Гласували 137 народни представители: за 133, против 3, въздържал се 1.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция на § 20:
“§ 20. Създават се чл. 16а и 16б:
“Чл. 16а. (1) При подаване на заявление за извършване на стопански риболов с кораб ИАРА издава разрешително по чл. 18 след проверка за вписването на кораба в регистровите книги на корабите, водени от Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИА “МА”) към министъра на транспорта. Проверката се извършва служебно.
(2) След издаването на разрешително за стопански риболов с кораб ИАРА предоставя на Изпълнителната агенция “Морска администрация” данните за кораба в 7-дневен срок от издаването му.
(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” в срок 3 дни от получаване на данните вписва кораба в електронната база данни “Регистър на риболовните кораби”.
Чл. 16б. (1) Изпълнителната агенция “Морска администрация” предоставя на ИАРА извадка от регистъра на риболовните кораби в края на всяка тримесечие.
(2) Справката по ал. 1 съдържа информация относно оборудването, обзавеждането и техническите средства за риболов, преработка и съхраняване на улова на корабите и се включва в информационно-статистическата система по чл. 6, ал. 1, т. 4.
(3) Предоставянето на справки, данни, информация, издаване на документи, съгласувания и други действия в изпълнение на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му между ИАРА и Изпълнителна агенция “Морска администрация” се извършва служебно и не се заплащат такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
(Бурни ръкопляскания. В пленарната зала влиза председателят на Европейския парламент Жозеп Борел, придружаван от председателя на Народното събрание господин Георги Пирински.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предлагам да прекъснем разглеждането на законопроекта и да приветстваме в пленарната зала на Народното събрание президента на Европейския парламент, господин Жозеп Борел. (Ръкопляскания.)
Уважаеми господин президент, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости, уважаеми народни представители! Бих искал да се обърна към Вас, господин президент, с думи на приветствие от името на Народното събрание на Република България, от името на цялата общественост на нашата страна, която отбелязва тези дни официалното посещение на председателя на Европейския парламент в Република България.
Господин президент, както сам разбирате, Вашето посещение идва в един особен момент за нашата страна, вярвам, не само за България, но и за Европейския съюз. Става дума за момент, в който България и Румъния навлизат в последния етап на процеса на пълноправно членство в Европейския съюз – членство, с което ще завърши процесът на петото разширяване на Европейския съюз.
Вие, господин президент, отбелязахте и във вчерашната среща, която проведохме в Народното събрание с представителите на основните ангажирани в европейския процес парламентарни комисии, че петото разширяване е свързано с особените надежди, стремежи на всички европейски народи да бъде възстановена обединена Европа, да бъде възстановено единството на народите на страните на европейския континент, обединени около споделени ценности, споделени традиции и споделени намерения за мирно и стабилно бъдеще на хората, живеещи в европейските страни, мирно и стабилно бъдеще на цялата планета, в която Европа да дава своя достоен принос. И както споделихме с Вас вчера, този пети етап на разширение не може да се счита за завършен докато България и Румъния не бъдат пълноправни членки на Европейския съюз. Разбира се, ние разчитаме и работим за това това завършване, това разширяване да се състои съгласно подписания договор на 25 април за членство на България и Румъния от 1 януари 2007 г.
Благодарни сме на подкрепата, разбирането, което сме чувствали през всички тези години и сме били свидетели от страна на Европейския парламент за членството на България в Европейския съюз, на Вас лично за Вашето разбиране, Вашата ангажирана подкрепа наблюдатели на българския парламент да заемат своите места в Европейския парламент още от 26 септември т.г. Разчитаме и на предстоящите дискусии в Европейския парламент в началото на м. декември, в навечерието на заседанието на Съвета на министрите и на Европейския съвет в средата на м. декември т.г. Ето защо с особено внимание и интерес очакваме Вашите думи, Вашето слово днес тук, пред народните представители на Четиридесетото Народно събрание.
Господин президент, имате думата.
ЖОЗЕП БОРЕЛ: Господин председателю, дами и господа депутати, дами и господа! За мен е чест и удоволствие да се обърна като председател на Европейския парламент към Народното събрание на България. Благодаря ви за много топлия прием, който ми оказахте. Аз пристигнах вчера и трябва да ви кажа, че благодарение на учтивостта и на отношението на българските власти – както на правителството, така и на парламента, аз се чувствам днес тук като у дома си и може би за това допринася фактът, че вашата страна – България, и моята страна – Испания, споделят в продължение на дълги години и векове общи ценности и ни свързват много общи неща.
Вие сте били в продължение на пет века под турско владичество, а ние в продължение на осем века сме били под мюсюлманско владичество. Ние и вие имаме характерно поведение и отношение, присъщо на южните страни. Ние сме споделили голяма част от своето минало и сега нашата амбиция е да споделим и бъдещето си.
Също така съзнавам огромното значение, което има за България присъединяването й към Европейския съюз. Вероятно след независимостта, извоювана от България, това ще бъде най-голямото събитие в съвременната история на страната.
Миналата година, 2004 г., влезе вече в историята като годината, през която Европейският съюз преживя най-голямото си разширение, макар че на мен думата “разширение” не ми харесва. Аз предпочитам да говоря за ново обединение, защото като кажем “разширение” имаме предвид по-малко, което присъединява към себе си други неща и те стават по-големи. Но не за това става дума в Европа. Европа не се разширява, Европа отново се обединява. Отново се обединява като преодолява онова разделение, което ни оставиха като тъжно наследство Хитлер и Сталин. Ние отново се обединяваме. Ние, всички европейци, защото България е точно толкова европейска страна, колкото е и Испания. И се обединяваме отново, за да изградим едно свое общо бъдеще.
Този процес все още не е приключил и той няма да приключи, докато България и Румъния не се присъединят действително към Европейския съюз, защото Европа все още има един изпит, който трябва да вземе - имам предвид Балканите. Освен това на хоризонта е разширяването и към Турция. Както знаете, това е един процес, който вече беше започнат.
Така че Европа се очертава като един глобален субект, изграден върху основата на особеностите на всяка една от страните-членки, с цел да изгради една обща, по-сложна идентичност, която да бъде в състояние да действа в глобализирания свят във всяко отношение и във всяка област, не само в икономиката и не само в търговската област. Ние се ръководим и от волята да можем да действаме единно и в сферата на политиката. Можем ли да го направим? Може ли Европа да си поставя тази амбициозна задача? Преди 50 години Европа всъщност реши да сложи край на братоубийствените войни. Европа днес е пример за мир и спокойствие в едно политическо пространство, което периодически беше разтърсвано от ужасни конфликти. Европа е най-добрият отговор, който човечеството съумя да даде на антагонистичните тенденции в историческото развитие.
Когато в Рим беше подписан Учредителният договор на съюза, малцина биха могли да си представят, да си помислят, че след по-малко от 50 години ще има един председател на един европейски парламент, който ще представлява съвкупността от европейски народи и който председател ще говори тук в София – столицата на България, страна, която е отвоювала свободата и демокрацията и която се е отворила към хоризонта на европейското присъединяване.
Затова аз смятам, че ние, европейците, понякога не осъзнаваме в пълна степен значимостта на онова, което извършихме заедно и значимостта на което можем да продължим заедно. Европейците трябва да си припомним това.
Нека си припомним думите на Рифкин, брилянтния американски интелектуалец, който говори за американската мечта и европейската мечта. Нека си спомним и думите на президента на Чили, който, минавайки през Страсбург миналата седмица, каза: "Вие, европейците, не знаете колко важни сте за света." Има повече европейски ентусиазъм извън Европа, отколкото в Европа. Поне понякога се случва така.
В България този ентусиазъм - да се превърне страната в член на Европейския съюз, е толкова жив, толкова жизнен, според мен, колкото жив и жизнен беше в моята страна Испания след смъртта на генерал Франко.
На един от площадите в София видях един часовник, който отбелязва броя на дните, които остават до 1 януари 2007 г. Вчера оставаха 450 дни до тази дата. Тази цифра намалява ден след ден и е показателна за желанието и волята на вашия народ да се присъедини към останалите европейски народи. Аз смятам, че това отношение е напълно обосновано, защото вие сте били част от Европа. Падането на Берлинската стена всъщност възстанови духа на Ботев и Левски у вас и ви тласна да възприемете един процес, който вече не е процес на борба за независимост, а воля за споделяне на суверенитета с други народи, за да бъдем всички по-крепки и силни в света.
Искам да ви кажа, че Европейският парламент винаги твърдо е подкрепял с голямо мнозинство присъединяването на вашата страна към Европейския съюз. Затова искам да припомня работата, която в продължение на шест години извърши евродепутатът Джефри Ван Орден, който присъства тук, ето го горе на балконите. (Ръкопляскания.) Той е докладчик за България и ме придружава при това посещение. Мога да ви кажа, че е голям експерт по въпросите на България.
Бихме могли, може би, да наречем Ван Орден “мистър Европа” или за вас, българите, би могъл да бъде “мистър Европа”. Де да бяхме имали ние в Испания навремето преди 60 години един “мистър Маршал”, когато се облагодетелствахме от този план за възстановяването на страната.
Както споменах, на 13 април с огромно мнозинство Европейският парламент одобри присъединяването на вашата страна към Европейския съюз и така дадохме зелена светлина за приключване на настоящия присъединителен процес. През м. декември ние отново ще трябва да дадем своето становище относно доклада на комисията по този въпрос. Междувременно в парламента ние приехме вашите български наблюдатели. Това са 18 нови членове, които имат качеството на наблюдатели, които искам да поздравя по повод на тяхното назначение и да им пожелая огромен успех в работата. Радвам се, че най-после Европейският парламент реши да покани такива наблюдатели, които да започнат да участват в неговата работа възможно най-скоро, а не по-късно, както казваха някои – януари 2007 г. Аз се радвам и е хубаво, че българските наблюдатели са там и знам, че те ще работят усилено, така че на 1 януари 2007 г. да се осъществи присъединяването.
Тези наблюдатели идват в един много важен момент за европейската политика. Европа няма проблеми само по отношение на разширението си, Европа безспорно изживява една известна криза, криза на идентичността, на нейния политически проект.
“Не”-то, което казаха французите на Европейската конституция и “не”-то на холандците създават известни трудности по отношение на финансовите перспективи. Това са проявления на различия в критериите по отношение на външнополитическата дейност и това създава един труден сценарий за Европейския съюз. Тоест ние сега трябва да размишляваме и това е един процес, в който наблюдателите трябва да участват много активно.
Европа винаги е преживявала кризи. Нейната история е една поредица от кризи. Но тази, настоящата, е може би по-различна криза, защото тя касае целта на нашия социален проект. Днес европейците се питат какво още биха искали да направят заедно. След като направиха всичко това - след като изградиха една територия на демокрация в един континент, след като изградиха най-голямата и най-мощната икономика в света, след като премахнаха границите, след като премахнаха митниците, след като отвориха пространствата за свободен обмен, включително и след като въведоха една обща парична единица в една значителна част на континента, сега се питаме какво още искаме да направим в тази Европа. И това ми напомня книгата на българската писателка Юлия Кръстева “Убийство във Византия”, защото историята на Европа е историята на търсенето на една обща идентичност от народите в Европа.
Днес Европа е вярна на своята история. Днес тя не прави никакво изключение от всичко онова, което е било нейната история. Ние преживяваме нещо, което сме преживявали в миналото. Ние сме в постоянна политическа връзка и тази политическа комуникация между нас ни помага в работата. Миграционните потоци също са много силни. В Испания имаме късмета да разполагаме с много български емигранти. Ние всички имаме демографски проблеми, проблеми, които ще успеем да решим само ако приемем хора от други страни, население, идващо от други страни.
В Западна Европа съществува една погрешна представа за демографския потенциал на страните от Източна Европа и в частност на България. Страните-членки на Европейския съюз не съзнават напълно, че вие тук също имате проблеми, свързани със състаряване на населението, с ниска раждаемост и всъщност не сте един резерв за работна ръка, което може да представлява една опасност за стабилността на трудовия пазар, на пазара на работна ръка. Така че вие също ще имате нужда от приходяща работна ръка.
Радвам се, че възприемате с ентусиазъм процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, но това означава, че вие трябва да направите много усилия, за да решите проблемите, които все още стоят пред вас.
Трябва да ви кажа, че и ние трябва да положим много усилия. Трябва да разгърнем една широка разяснителна политическа кампания, за да обясним на нашите граждани, че присъединяването на България не е в резултат на един акт на щедрост от наша страна, а е от взаимен интерес. Ние също сме заинтересовани вие да се присъедините към нашия проект, защото вие го допълвате, защото вие го усъвършенствате, защото вие давате своя принос към идентичността на Европа. Ние не бихме били съвършени и завършени без вас. Ще стабилизираме повече нашите граници около нас. Мирът и просперитетът трябва да бъдат споделени и това непременно и задължително минава през присъединяването на България към нашия социален проект. Това отношение – отношението към разширението на Европа, не е еднакво във всички страни-членки. Затова трябва да работим много интензивно, много усърдно, за да обясним цялата значимост и цялото политическо съдържание на този процес. Не е достатъчно да искаме от вас да полагате усилия, за да подобрите своята съдебна система или своята полицейска система, или вашата политика в сферата на опазването на околната среда. Вие знаете какво трябва да направите и съм сигурен, че ще го направите, но ние също трябва да положим усилия, за да придадем политическо съдържание и смисъл на този процес. Без политически смисъл този процес няма да бъде приет.
Европейците днес загубиха в определена степен онзи ентусиазъм, който породи падането на Берлинската стена преди петнадесет години. А петнадесет години в съвременната история всъщност са една вечност. Моите деца не си спомнят онези събития, те бяха твърде малки. Днес трябва да им обясним кое е дълбокото съдържание на историята и смисъла на онова разделение, което ни беше наложено от войната. Трябва да им обясним това, защото те не го знаят и не го разбират - какво означава един разделен континент, каква е била тази стена, каква е била тази желязна завеса, невъзможността да се пътува, отказът на достъп. Трябва да работим много, много усърдно. В това отношение нашият парламент и нашата смесена комисия могат да дадат голям принос, защото вие също трябва да информирате българските граждани, така че те да осъзнаят, че присъединяването не е едно упражнение, което свършва с акта на присъединяване. След това също трябва да се полагат огромни усилия, за да бъдете конкурентни спрямо по-развити икономики, за да приложите широкото, развитото европейско право.
Когато ние се присъединявахме към Европейския съюз, в Испания също трябваше да адаптираме икономиката към европейската, трябваше да закриваме предприятия, което означаваше да оставим хиляди хора без работа. Така че всъщност реформите не са само въпрос на закони, обществата не могат да бъдат променени с декрет, трябва да се променят много неща – отношения, навици, практики, присъщи на хората, които по-трудно се променят, отколкото един законодателен текст. Но отнякъде трябва да се започне – именно оттам, от законите трябва да тръгнем. И вие правите тъкмо това.
Искам, господин председателю, да отдам почит на огромната дейност, която осъществява българският парламент, за да адаптира законодателството на България към европейските изисквания. Знам, че тази година работихте неуморно, отменихте парламентарната ваканция и приехте повече закони през последните месеци след изборите, които позволиха да бъде сформирано новото правителство. Знам, че всички ваши работни планове дават основание да вярваме, че този законодателен процес ще приключи на предвидената дата, така че не това ще бъде евентуалната трудност, която би могла евентуално да попречи да се спази предвидената дата за присъединяването на България.
Искам да отдам дължимото и на огромната реформа, която беше осъществена в България благодарение на европейския стимул. Понякога не съзнаваме, че това са промени, които се постигат от стремежа да се постигне една цел на една определена дата. Трябва да се определят срокове, дати и да се работи много взискателно и с огромен ентусиазъм, за да се постигне това. Искам да бъдете уверени, че ще продължим да следим процеса до края на годината с огромен интерес.
Парламентът, който имам честта да председателствам, ще бъде на висотата на вашия исторически опит, ще държим постоянна връзка с комисията и с вас, с вашето правителство, с парламента, за да можем да доловим и откроим евентуално възникващите проблеми и да можем своевременно да ги решим. Ще продължим неуморно да обясняваме на европейците дълбокия смисъл на този процес, за да избегнем известната умора и загуба на ентусиазъм, да ни попречат да постигнем всички онези положителни последствия, които носи със себе си този процес.
Скъпи колеги парламентаристи! Смятам, че ние можем да се чувстваме горди от това, че изживяваме момент като настоящия, защото има моменти, в които историята се двоуми и се колебае, не знае по кой път да поеме, трябва да се положат усилия и в края на тези усилия се очертава един или друг път, да бъдем или да не бъдем, да сме или да не сме част от един проект. Смятам, че в този момент, в оставащата пред нас година, България има историческия шанс да се присъедини към онова, което бих определил като най-големия стремеж, очертан от човечеството за преодоляване на антагонизмите и противоречията. Смятам, че ни предстои едно бъдеще, което ще постигнем. Да, ще го постигнем – не само ние, но и вие, ще бъдем заедно. Убеден съм в обективността на съдържанието на доклада на комисията, доверявам се на специалистите. Вярвам, че вие задълбочено и с внимание ще анализирате съдържанието на този доклад и ще преодолеете проблемите. Искам да знаете, че ние също ще направим нужния политически анализ, за да постигнем щото докладите на специалистите да се вписват в изискванията на един исторически период, който е абсолютно значим и за европейските страни, и за вас. Именно затова дойдох тук – да ви кажа това, да ви благодаря за гостоприемството и се надявам, че в бъдеще ще имам възможността да идвам по-често и за повече време, за да опозная една страна, която виждам, че е прекрасна и да се сближа с едно общество, което виждам, че е отворено и положително настроено към бъдещето, което искаме да споделим.
Благодаря ви, дами и господа! (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин президент, начинът, по който залата изслуша Вашето действително много съдържателно изложение, и аплодисментите, с които то изпрати Вашите последни думи, според мен съвършено еднозначно изразяват нашата оценка, нашето признание за всичко онова, което Вие споделихте с нас днес тук.
На мен не ми остава нищо друго, освен да изразя благодарността на Народното събрание за това, че намерихте за възможно днес в пленарната зала да споделите с нас вашите виждания, вашите оценки, вашите съкровени мечти, ако мога така да се изразя, за един общ проект, който действително понякога в ежедневието си ние недооценяваме. Благодарни сме за окуражителните думи, които произнесохте за онова, което предстои да се направи. Разбира се, тук, в отделните комисии и като специалисти ще направим нужния задълбочен анализ и едновременно с това ще се стараем да държим процеса именно в политическата перспектива, за която Вие говорихте.
От онова, което имахме възможност да споделим, съм уверен, че и Вие като президент на Европейския парламент ще държите процеса в онази политическа перспектива, която да ни доведе до общата цел – членство на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Още веднъж искрена и дълбока благодарност, господин президент! (Ръкопляскания.)
Моля да изпратим президента на Европейския парламент и да продължим своята работа! (Всички стават прави и с ръкопляскания изпращат Негово Превъзходителство президента на Европейския парламент господин Жозеп Борел.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме § 20 и след това дадем почивка, за да осмислим това, което чухме.
Моля, гласувайте § 20.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Параграф 20 е приет.
Уважаеми колеги народни представители, обявявам почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): В залата има 144 народни представители, кворум има, продължаваме пленарното заседание.
Заповядайте за процедура, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, тъй като има един закон, който изисква достатъчно технологично време, за да сработи и да се задейства от Нова година, и това е Законът за автомобилните превози, той е включен в дневния ред, но е на едно от последните места, предлагам да започнем това заседание с него. Мисля, че той няма да отнеме повече от час, имайки предвид, че следващата седмица ще разглеждаме данъчните закони, бюджета и т.н. Просто технологичното време за приемане на закона няма да ни стигне и той е обречен на несработване с реалната практика. А след това да продължим със законопроекта за рибарството и аквакултурите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение да започнем с точка единадесета от седмичната ни програма – законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Обратно процедурно предложение? Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Считам, че разглеждането на този законопроект заслужава малко повече внимание и да не бързаме с пренареждането на дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, благодаря Ви.
Чухте аргументите в противна насока.
Поставям на гласуване процедурното предложение да започнем с точка единадесета – законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 112, против 25, въздържали се 7.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Има думата председателят на Комисията по транспорт и съобщения проф. Мирчев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати Георги Петърнейчев – заместник-министър на транспорта, и господин Божков – също от Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 5.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на транспорта да заповядат в пленарната зала.
Имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет
Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози”
Комисията подкрепя наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
Предложение на народния представител Александър Арабаджиев, което е подкрепено от комисията, и комисията предлага да се създаде нов § 2 със следното съдържание:
“§ 2. В чл. 3, ал. 2 след думите “дейност по” се добавя “ред и”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте текстовете и заглавието на законопроекта.
Гласували 102 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 3 е ключов за закона. Има предложение на Янаки Стоилов и група народни представители, което се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Мария Капон и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по т. І, а по т. ІІ – т. 1, 2, 4 и 5 не подкрепя и подкрепя т. 3.
“3. седем години при извършване на превоз на пътници на територията на Република България;”
Предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 в частта изречение първо, и не подкрепя изречение второ и точки 2 и 3, които гласят:
“При вписване за първи път в списъка от датата на първата регистрация на превозното средство не трябва да са изтекли повече от осем години и същото трябва да отговаря на норма Евро 2.”
“2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Не се допуска извършване на обществени превози на пътници и товари с превозни средства, от чиято първа регистрация са изтекли повече от 12 години.”
Има предложение на народния представител Митко Димитров.
Комисията подкрепя предложението по чл. 6, ал. 1, т. 1 по принцип и не подкрепя по т. 2.
“§ 3, т. 2. Четири години от датата на първата регистрация на превозното средство, извършващо таксиметров превоз на пътници.”
Има предложение на народния представител Несрин Узун, което се оттегли.
Има предложение на народния представител Александър Радославов.
Комисията подкрепя предложението по Раздел І – т. 1 и 5, а по т. 2, 3 и 4 предложението беше оттеглено, по Раздел ІІ, ал. 2, подкрепя по принцип, а текстът на ал. 3 е отразен на систематичното си място в Преходни и заключителни разпоредби, по Раздел ІІІ – не подкрепя.
ІІІ. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
Има предложение от народния представител Георги Божинов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не подкрепя по т. 1 и 3:
1. в т. 1 думата “четири” се заменя с “шест”.
3. в т. 3 думата “четири” се заменя с “осем”.
Има предложение от народния представител Александър Арабаджиев.
Комисията подкрепя предложението в текста на чл. 6, ал. 1 и т. 1 и не подкрепя по т. 2 и 3:
“§ 3, т. 2. пет години – при извършване на превоз на пътници и товари на територията на Република България;
3. четири години – при извършване на таксиметров превоз на пътници.”
Комисията предлага § 3 на вносителя, който става § 4, да придобие следното съдържание:
“§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Неразделна част от лиценза и удостоверението за регистрация е списък на превозните средства, с които се извършват превозите” се заменят с “Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” води регистър на превозните средства към всеки лиценз и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3, за всяко превозно средство. При вписване за първи път в регистъра за превозното средство трябва да:
1. не са изтекли повече от четири години от датата на първата регистрация – при извършване на международен превоз на пътници;
2. не са изтекли повече от девет години от датата на първата регистрация – при извършване превоз на пътници на територията на страната;
3. има издаден сертификат за съответствие за:
а) моторно превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за “ЕВРО 3 сигурен” автомобил (Приложение № 1);
б) ремарке или полуремарке с техническите норми за сигурен автомобил (по-зелен, ЕВРО 3, ...) съгласно Резолюция СЕМТ/СМ (2001) 9/FINAL, в случай на теглене на ремарке или полуремарке (Приложение № 2)
или – тук правя редакция, за да може текстът да се отнася за букви “а” и “б” –
за случаите по тази точка не са изтекли повече от пет години от датата на първата регистрация – при извършване на международен превоз на товари;
4. има издаден сертификат за съответствие минимум за:
а) моторно превозно средство с техническите норми за “по-зелен и сигурен” автомобил (Приложение № 3);
б) ремарке или полуремарке с техническите норми за сигурен автомобил (по-зелен, ЕВРО 3, …) съгласно Резолюция СЕМТ/СМ (2001) 9/FINAL в случай на теглене на ремарке или полуремарке (Приложение № 2)
или
за случаите по тази точка не са изтекли повече от десет години от датата на първата регистрация – при превоз на товари на територията на страната.
5. не са изтекли повече от пет години от датата на първата регистрация – при извършване на таксиметров превоз на пътници.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Веднъж вписано в базата данни на Министерството на транспорта превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Явно това е текстът, който е сърцевината на закона.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! С госпожа Мария Капон от ОДС по принцип приемаме предложенията на комисията, но в ал. 1, т. 5 - “не са изтекли повече от пет години от датата на първата регистрация – при извършване на таксиметров превоз на пътници”, ние сме предложили първата регистрация да бъде седем години.
По принцип и господин министърът е провел разговори, и господин Мирчев е участвал в тези разговори, таксиметровите шофьори много остро реагират на тази промяна за скъсяване на срока за тази първа регистрация. Много пъти от тази трибуна аз съм казвал и всички сме убедени, че има редица автомобили, които са висококачествени, говоря например за таксита с марка “Фолксфаген”, някои използват “Ауди”, “Пежо” и “Опел”. Те на по-голяма възраст са в отлично или в много добро състояние, отколкото автомобили, да речем с живот 3-4-5 години, както сега се предлага в закона.
Аз знам, че дълбоко в себе си всеки разбира това, защото лично аз съм се возил на таксита 10-12-годишни, които са в отлично състояние. Шофьорите ги използват с удоволствие. Но когато ги сменят с “Лада” или румънски автомобили, или напоследък с някои по-известни марки, но монтирани в източно- или централноевропейски държави, оплакванията са доста големи.
Затова много ви моля да бъде променен този срок поне на седем години. Защо? Защото в момента на всички в тази зала ни е известно, че разплащателната способност на средностатистическия български гражданин не е висока. Разбира се, в Западна Европа сме свидетели как всички нови таксита основно са “Мерцедес” дизел, специално изработени за таксита, със специално окачване, но за тях и таксата на километър е много висока, излиза някъде към 1,5 евро. Естествено е, че високото качество изисква и високо заплащане.
По този повод, ако може таксиметровите шофьори да обслужват гражданите като един предпочитан при нужда транспорт, е добре да завишим годините, защото към този момент от моите разговори с редица шофьори се разбира, че след отпадането на Наредба № 34 те закупиха автомобили на доста голяма възраст, но в приличен вид и това ще бъде невероятен удар върху тях.
Не искам ни най-малко да ви плаша, но предполагам, че ще има много остра реакция от тяхна страна. Не гледайте София, където има големи фирми с големи възможности да купят по 200-300 автомобила. В провинцията нещата не стоят така. Много малко са тези фирми, които могат да купят автомобили, те са най-вече в някои транспортни обединения. Цитирам във Варна “Алася”. Но те явно са обединения на отделни водачи на таксиметрови автомобили, които просто ползват една и съща диспечерска радиостанция, лекарски прегледи и т.н.
Мисълта ми е, че най-вече в провинциалните градове таксита карат безработните. Извинявам се, че пак ще дам пример с Варна, но това са наши съграждани, които бяха в Корабостроителния завод, в завода “Черно море”, в “Елпром”. Във всеки един град има такива хора, които търсят поминък и някакъв начин да решат семейните си проблеми.
Мисля, че когато в момента се говори за лявоцентристко управление и за социална политика, дори не е нужно ние от десницата да предлагаме такива промени. В края на краищата, реалната грижа за хората изисква да преосмислим нашите предложения в законите, а не само да демагогстваме от трибуната. Нека да видим реалностите. Защото най-лесно е да излезе един народен представител и да говори колко са лоши БСП и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Господин Чернев, заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
От “Атака” категорично се присъединяваме към преждеговорившия. Смятаме, че социалната цена, която ще бъде платена, е твърде висока за тази законова промяна. Настояваме да бъде увеличен срокът на седем години и ще гласуваме за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Има думата Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Благодаря на членовете на комисията, че са взели предвид моето предложение по този текст – срокът за първоначалната регистрация на колите за таксиметров превоз на пътници да бъде увеличен от четири на пет години. Искам заедно с това да обърна внимание, че в Преходните и заключителните разпоредби съм предложил за въвеждането на това да се предвиди двегодишен период, което на практика стига до тези седем години, за които говориха преди мен. Но виждам, че това предложение не е подкрепено от комисията.
Аз съм готов да обсъждаме дали този преходен период да бъде една или две години, защото според мен ние трябва да създадем максимална предвидимост, да дадем възможност на хората, които влагат собствени средства за подновяване на автомобилния парк, да могат да осигурят тези средства в периода на своята дейност. Вярно е, всички трябва да разберат това и надявам се народните представители знаят, че ние говорим само за сроковете за първоначална регистрация. Това не извежда в момента от регистрация по-старите, включително таксиметрови автомобили. Но мисля, че в това отношение трябва да се намери по-добър баланс между интересите на едрите вносители на автомобили, които по-нататък се предоставят на фирмите и на лицата. И по-дребните таксиметрови превозвачи трябва да закупуват от тези, защото именно тези хора очакват подкрепа от нас. Аз не крия, че заставам на страната на тази категория от превозвачите и вероятно тук разделението в залата не е толкова партийно, колкото фирмено. Но ясно трябва и всички хора, които стоят тук, по някакъв начин да се определят социално и политически по една такава тема.
Аз не крия, че сме разчитали на подкрепата на такива хора, говоря като политическа подкрепа и затова мисля, че дължим уважение за техните интереси поне толкова, колкото и на другите хора, които имат интереси в тази област.
Разбира се, че ние трябва да ориентираме нашата дейност към повишаване качеството на автомобилния парк. Това обаче трябва да става достатъчно плавно с оглед на достатъчно сериозните социални проблеми, които изпитват и много от тези малки превозвачи. Освен това мисля, че ние се занимаваме с един въпрос, който принципно е актуален, който обаче не произтича пряко от нашите европейски ангажименти. Следователно това е един въпрос, по който парламентът има достатъчно свобода да намери решението, което смята, че е най-целесъобразно. И тук вече е мярката къде тя да бъде поставена.
Аз не зная дали в момента мога да получа уверение от ръководството на комисията или от някой друг, че ще се въведе и преходен режим, освен основния срок, но доколкото комисията към момента не е постигнала това, аз ще подкрепя и предложението за седем години. Ако то не бъде възприето, тогава ще подкрепя и предложението за пет години като по-благоприятно спрямо първоначалния вариант на вносителите.
Затова предлагам на народните представители по този въпрос да изберат своята позиция, доколкото могат да са достатъчно самостоятелни в този свой избор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Репликата означава несъгласие, а аз, доколкото разбрах от изказването на господин Янаки Стоилов, той казва, че ще го подкрепи.
Имате думата, господин Кирчев, но моля Ви за реплика, а не за хвалба.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Аз благодаря на господин Стоилов за принципната подкрепа, но понеже има алтернативи, още веднъж искам да ви напомня. Той каза, че ако не се приеме един преходен период от около две години, да си остане пет години. Но аз още веднъж твърдо настоявам и мисля, че ще се разбере какви ще бъдат последствията за тези седем години твърдо да бъдат приети. Защото даже и да има, господин Стоилов, две години преходен период, с отпадането на Наредба № 34 това подлъга много от таксиметровите шофьори. Обаждат ми се от цялата страна. Те са си поръчали автомобили, които да бъдат доставени естествено по ниски цени. Заради това искат да бъдат седем, осем или деветгодишни, образно казано. Но те си помислиха, че ще бъдат от тази така наречена повинност на годините. И оттук ще се получи доста голямо социално напрежение.
Мисля, че в момента трябва да се направи една отстъпка, тъй като, не искам да се повтарям отново, но големи вносители има само в столицата. В провинцията всички си купуват тези автомобили по поръчка. Аз не лобирам за никого, само предавам техните думи, защото ние трябва да защитаваме хората. По техните думи те са си поръчали автомобили, имат уговорка, имат договор с вносителите и в края на краищата, когато са излъгани, когато има тази алтернатива “или-или”, ще се получи доста голям срив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще направите ли дуплика, господин Стоилов? Не.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, госпожа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Като член на Комисията по транспорта и съобщенията изразявам личното си становище, че този срок за таксиметровите превози е изключително драстично намален като възраст и това ще нанесе удар върху най-дребните търговци на тази услуга и същевременно ще рефлектира и върху потребителите на тази услуга и най-вече в райони, каквито са в по-малките населени места, по-малките градове. Смятам, че това е една дискриминационна мярка към този вид транспорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да внеса малко яснота. Не става въпрос за целия парк, извършващ пътнически услуги вътре в сраната и в чужбина, товарни автомобили вътре в страната и чужбина и таксиметровите услуги. Става въпрос за въвеждане на един режим оттук нататък. Всичко това, което се намира в експлоатация, продължава да се експлоатира.
Малко ще репликирам господин Стоилов, че няма евроинтеграционни текстове. Да, но Европейската комисия на министрите на транспорта приемат определени правила, които са валидни за всички страни, не само членки на Европейския съюз от гледна точка на разрешителния режим и т.н. Все пак това е някаква форма на евроинтеграция в определена сфера, особено в товарните превози, когато дават разрешителните за международни превози. Знаем за екологични изисквания, изисквания за безопасност.
За таксиметровите превози. Когато говорим за таксиметрови услуги тук, от Министерство на транспорта може да споделят с вас някои данни. Има изключително голямо разминаване между потребността от таксиметрови услуги и броя на таксиметровите коли. От една година те са не на лицензионен режим, а на регистрационен. Тези, които се намират в момента в експлоатация, никой не ги спира. Дай Боже, да са в добро техническо състояние, да минават на пунктовете за периодичен преглед, да покриват изискванията за емисии, за състояние на спирачки и т.н. Но това, че ще въведем някаква добра граница – дали ще бъде пет години – за първоначално вписване, не означава, че спираме всички таксиметрови коли, които сега са на десет, на петнадесет години или повече.
Имайте предвид, че много от тях извършват превозите без да имат необходимото основание да извършват такива превози по Закона за автомобилните превози. Да не говорим повече за тях. Няма да пострада потребността от пътнически услуги.
Искам също да заявя, че Асоциацията на автомобилните превозвачи подкрепя този законопроект, Асоциацията на малките и средни превозвачи, които се интересуват главно от вътрешните превози, затова ги увеличихме от пет на десет години, го подкрепят. Асоциацията на таксиметровите превозвачи също подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В писмена или в устна форма?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Присъстваха на заседането на комисията. Има го в стенографския протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, тъй като аз бях вносител по тази точка с моите колеги от Обединените демократични сили, приемаме текстовете, които, както каза и господин Кирчев, са предложени от комисията извън срока за таксиметровите превози. От тази трибуна аз всеки път съм се опитвала да защитавам работодателите. Те са работодатели на самите себе си. И дайте си сметката в колко от градовете и нашите деца, и ние пътуваме благодарение на таксиметровата услуга. За съжаление, няма град в България, в който да можем да се опрем на градския транспорт. Това са хората, които реално се грижат за нас и за нашите семейства. И не мога да приема, че не трябва да има преходен период.
Съгласна съм с това, което Вие казахте, господин Стоилов, че ако е възможно да има преходен период, това е една алтернатива, но предлагам да гласуваме седемте години, да се опитаме тук всички да бъдем единни на тази позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма желаещи.
Първо трябва да гласуваме предложенията на народния представител Мария Капон и група народни представители само в частта, в която комисията отхвърля техните предложения.
Моля, гласувайте – седем години при извършване на превоз на пътници на територията на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 53, против 60, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, правя предложение за прегласуване. Искам залата много добре да разбере, че става дума за промяна на срока за първа регистрация от пет на седем години. Моля да помогнем наистина на хората и на таксиметровите шофьори. От пет на седем години. Това е нашето предложение.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Следователно, за втори път поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 63, против 63, въздържали се 29.
И този път предложението на народните представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов в частта, в която не е подкрепено неговото предложение от комисията – не се подкрепя изречение второ на точки 2 и 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 16, против 84, въздържали се 41.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Митко Димитров в частта на неговото предложение, която не се подкрепя от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 9, против 99, въздържали се 29.
Предложението на народния представител Митко Димитров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Радославов в частта, която не се подкрепя от комисията.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Александър Радославов оттегля предложението си.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов и група народни представители в частта, в която не се подкрепя от комисията.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): В тази част, в която предложението не е прието, го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И това предложение е оттеглено.
Народният представител Александър Арабаджиев подкрепя ли предложението си?
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ, от място): В частта, в която не се подкрепя от комисията, го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И това предложение е оттеглено в частта, в която не се подкрепя от комисията.
Предложението на комисията беше прочетено с добавката за случаите по тази точка, което е редакционно.
Моля да гласувате § 4 по предложението на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 93, против 12, въздържали се 14.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: От § 4 на вносителя до § 10 на вносителя включително.
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 6 – предложението от народния представител Иван Иванов се оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 8 предложението на Иван Иванов е прието.
Комисията предлага § 8, който става § 9, да има следната редакция:
“§ 9. В чл. 12б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “които притежават удостоверение за регистрация” се заменят с “при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) С наредбата по ал. 1 се определят изискванията към превозните средства, с които се извършват международни превози на пътници и товари за собствена сметка. За съответствие с изискванията изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” издава удостоверение.”
3. Алинеи 3-9 се отменят.”
По § 9 е подкрепен текстът на вносителя.
По § 10 предложението на народните представители Радослав Илиевски и Камен Костадинов е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте до § 10, който става § 11.
Гласували 117 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Да попитаме господин Арабаджиев дали подкрепя или оттегля предложенията. И следващото ли си оттегляте?
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ, от място): Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отбележи, след като не е необходимо да се чете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на народния представител Александър Арабаджиев за създаване на нов § 10а се оттегля, тъй като то касае един много сложен въпрос за категоризацията на автогарите.
Предложението на народния представител Александър Арабаджиев по § 11 е свързано с предния параграф, така че ще го оттеглите, господин Арабаджиев, нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той каза, че го оттегля.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Нека да гласуваме отделно § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, имате нещо предвид.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 11, който става § 12? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 12 засяга един много сериозен въпрос.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Комисията предлага § 12, който става § 13, да придобие следната редакция:
“§ 13. В чл. 23, ал. 2 и 3 се изменят така:
“(2) Случайните автобусни превози се извършват след” – тук юристите ми подсказаха вместо думата “разрешение” да сложим думата “заверка” – “от регионалните звена на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.
(3) Извършването на случаен превоз започва с попълване на превозен документ по образец, определен в наредбата по ал. 1.”
Моля този параграф да бъде гласуван отделно, защото на базата на предложението на господин Иванов е направен по-коректен и по-работещ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 13? Няма.
Поставям на гласуване § 13, така както е предложението на комисията – “разрешение от регионалните звена на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, няма заверки. Това разрешение може да се дава под различна форма с печат, така че “разрешение” е правилно.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Александър Арабаджиев.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 14.
Ние гласувахме § 12, който стана § 13. Сега новото предложение е за създаване на нов § 12а, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност предложението на народния представител Арабаджиев трябва да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз трябва да го прочета:
Създава се нов § 14 със следното съдържание:
“§ 14. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Регистрираните превозвачи могат да осъществяват таксиметрови превози на пътници само с автомобили, от датата на първата регистрация на които не са изтекли повече от десет години.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Изискванията към годността на леките таксиметрови автомобили и към водачите им се определят с наредбата по чл. 12а, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Струва ми се, че тук наистина трябва да дискутираме по този въпрос и не бива така бързо да го приемем. Аз по принцип съм за поставяне някакво ограничение на първата регистрация, и то добре обмислена, така че да не създадем социален смут. Но с предложението на господин Арабаджиев – кола с десет години от първоначалната регистрация –означава, че ще се създаде една неравнопоставеност. Една кола, регистрирана примерно досега – на седем години, има право да бъде таксиметрова кола още десет години. Кола на десет години, която е купена нова и е регистрирана в самото начало, не може да бъде повече. Така че добре е да се обмисли дали точно така трябва да бъде текстът.
Тук създаваме една двоякост – от една странаq възможност на стари автомобили, които са регистрирани до този момент и са на много повече години, още 10 години да бъдат съответно таксиметрови коли, а такива, които са купени като нови – не повече от 10.
От друга страна, аз по принцип искам да изразя и мнението си за това, че е добре да има ограничения по техническото състояние на колите, но нека то да бъде наистина по отношение годността им, а не заради определените години, защото това може да създаде наистина един сериозен проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Професор Мирчев, заповядайте. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: За изясняване искам да прочета от Преходните и заключителните разпоредби приет текст по предложение на народния представител Александър Арабаджиев, коxто касае разпоредбата на § 14, ал. 2 – точно това, което тук предизвика смут.
“2. Разпоредбата на § 14 относно чл. 24, ал. 2, която влиза в сила, както следва:
а) за автомобили с първа регистрация до 1 януари 1990 г. – от 1 юли 2006 г.;
б) за автомобили с първа регистрация след 1 януари 1990 г. – от 1 януари 2007 г.”
Този период го удължихме малко по предложение на господин Арабаджиев – с по шест месеца. Мисля, че това прието предложение в Преходните и заключителните разпоредби все пак обяснява защо то беше подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега какво ще правим? (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз правя процедурното предложение, господин председател, да отложим този текст.
Следващото предложение за гласуване на текстове ще бъде от § 13 до § 19 на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурно предложение да отложим този текст, докато приключат консултациите по него.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме по текстовете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 13 има оттеглено предложение на народния представител Иван Иванов.
Има предложение на народния представител Александър Арабаджиев, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага § 13, който става § 15, да придобие следната редакция:
“§ 15. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “лице” се добавя “за всеки отделен автомобил”.
2. В ал. 2, т. 4 и 5 се изменят така:
“4. копия на удостоверенията за обществен превоз на пътници, издадени на автомобилите, с които превозвачът кандидатства;
5. удостоверение, че данъчно задълженото лице няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчния процесуален кодекс или са разсрочени по реда на Кодекса за социално осигуряване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16; за § 15, който става § 17; за § 16, който става § 18; за § 17, който става § 19.
По § 18 предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено.
Предложението на народния представител Александър Арабаджиев по същия параграф също е прието.
Комисията предлага § 18, който става § 20, да придобие следната редакция:
“§ 20. Създава се чл. 88а:
“Чл. 88а. (1) Общата продължителност на периода на ежедневно управление при извършване на таксиметрови превози на пътници не трябва да надхвърля 12 часа. Почивката между два периода на ежедневно управление трябва да е не по-малко от 11 часа.
(2) След период от 4 часа управление водачът на лек таксиметров автомобил трябва да направи прекъсване най-малко 30 минути, освен ако започва период на почивка.
(3) Прекъсването по ал. 2 може да бъде заменено от прекъсвания с продължителност най-малко 15 минути всяко, вместени в периода за управление на превозното средство.
(4) Седмичната почивка на водачите, извършващи таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36 последователни часа”.”
Има предложение от народния представител Александър Арабаджиев.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 21 със следното съдържание:
“§ 21. В чл. 89а, ал. 3 след думите “категория N3” се поставя запетая и се добавя “М2, М3 с технически допустима максимална маса от 5 до 10 тона и N2”.
Параграф 19 на вносителя е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи, разглеждаме текстовете до § 21, така ли?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: До § 19 – на вносителя или до § 21 включително, по новата номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, до § 21 по новата номерация.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Моята забележка не е по същество, а е редакционна.
Господин Мирчев, става въпрос за Данъчнопроцесуалния кодекс. Аз мисля, че в първата част на изречението в т. 5 на § 15, където се казва: “удостоверение, че данъчно задълженото лице няма задължение за данъци и осигурителни вноски” и това е достатъчно. Може да се добави: “освен когато са отсрочени или разсрочени по законов ред”, тъй като в момента Данъчнопроцесуалният кодекс се променя в Данъчноосигурителен процесуален кодекс и Данъчноосигурителният процесуален кодекс влиза в сила. Ние по него сме между първо и второ четене. Смятам, че няма смисъл след това да се правят допълнителни промени в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, не става така бързо тази работа – кажете какво точно да запишем, за да го гласуваме.
“Освен когато са отсрочени или разсрочени по законов ред”, а да отпадне “по реда на Данъчния процесуален кодекс” и до края. Добре.
Има ли други предложения? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон в § 15, т. 5 да отпадне текстът “по реда на Данъчния процесуален кодекс или са разсрочени по реда на Кодекса за социално осигуряване”. Вместо това да стане: “разсрочени или отсрочени по законов ред”.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Мария Капон, което е правилно.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 2.
Предложението на госпожа Капон е прието.
Поставям на гласуване текстовете, подкрепени от комисията до § 21.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата.)
Казахте ми, че ще гласуваме до § 21 и гласуваме до § 21. (Реплики.)
Отменете гласуването, докато не се уточнят нещата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, аз Ви предложих да гласуваме до § 19 на вносителя, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще гласуваме до § 22 по новата номерация.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете до § 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващият параграф е 20 на вносителя, който става 23, ако го приемем.
Член 91 на Закона за автомобилните превози казва, че министърът на транспорта съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършване превоз на товари и пътници с моторни превозни средства и т.н.
В сегашния закон е казано, че контролът по ал. 1 се осъществява от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”. Вносителят – Министерският съвет - е предложил един текст, който е подкрепен от комисията, но аз ще си позволя коментар. Дали господин министърът на транспорта е съгласен с такъв текст: “Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” от служители с контролни функции – инспектори от ДАИ”?
Аз мисля, че текстът е некоректен. Това е едно звено в структурата на автомобилната администрация - Главна дирекция ДАИ, но не само те контролират прилагането на закона, а цялата автомобилна администрация. Доколкото разбрах, този текст се предлага по някакви други съображения - за държавни служители или не, но така както е предложен, едва ли не инспектори ще прилагат закона. Ние обезсилваме като цяло ролята на автомобилната администрация и свеждаме дейността по контрола само на Държавната автомобилна инспекция. (Реплика на министър Петър Мутафчиев.)
Аз чета чл. 91, ал. 1. След това пише “контролът по ал. 1 се осъществява от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, а не само от инспекторите в Държавната автомобилна инспекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Вие направихте процедурно предложение за отпадане на този текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз предлагам да отпадне, освен ако господин министърът не го защити. Не изглежда коректно текстът така, както е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Подкрепям предложението за отпадане на този текст, защото в досега действащия закон чл. 91, ал. 2, първо, дава правомощията за осъществяване на контрол на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” и това, което е особено важно, е, че в девет последователни точки са разписани всичките действия, които могат да бъдат извършвани от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.
Сега ни се дава един текст, който действително смачква всичко това, и се казва, че чрез агенцията, но от служители с контролни функции – инспектори от ДАИ. Затова подкрепям предложението за отпадане.
Използвам случая, господин председателю, да заявя нещо като моя лична позиция. Наистина е скандално, когато в последния момент, изведнъж след почивката се внасят да се гледат важни закони, след като тези закони са едва ли не в края на седмичната програма. Това затруднява някои народни представители, имам предвид самия себе си, защото имах една важна среща, която трябваше да отменя, за да бъда в залата, за да защитя предложенията си по § 3. Това нанася вреда на дейността на Народното събрание и за беда виждам, че се получава вече като традиция в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам Ви, господин Иванов, но правилникът го разрешава.
ИВАН ИВАНОВ: Аз знам, че правилникът го разрешава, но залата гласува важни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението за отпадане на § 20 по вносителя.
Чух, че и министър Мутафчиев също е съгласен с отпадането на този параграф.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 6, въздържали се няма.
Параграф 20 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 21 се подкрепя текста на вносителя, който става § 23.
Параграф 22 става § 24 по текста на вносителя.
По § 23 на вносителя, комисията подкрепя предложението на господин Арабаджиев и предлага § 23, който става § 25, да придобие следното съдържание:
“§ 25. В чл. 96, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. допусне или разпореди извършването на превоз с пътно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация.”
2. Създават се т. 7 и 8:
“7. не осигури на водачите документите, необходими за извършване на превоз на пътници или товари, определени в този закон или в подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него;
8. разпореди или допусне извършването на превози по автобусна линия, за която не е сключил договор с възложителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Арабаджиев, поддържате или оттегляте предложението си на стр. 16?
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 24 има предложение на народния представител Александър Арабаджиев.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов параграф 26.
“§ 26. Създава се чл. 106а:
“Чл. 106а. (1) За преустановяване на административните нарушения се спира от движение:
1. моторно превозно средство, с което се извършва международен превоз на пътници или товари, когато превозът се извършва без разрешително, което се изисква по силата на двустранни международни договори, по които Република България е страна;
2. моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари.
(2) Принудителните мерки по ал. 1 се осъществяват чрез временно отнемане на документа, установяващ регистрацията на превозното средство, до решаване на въпроса за отговорността.”
По § 25 комисията подкрепя предложението на господин Арабаджиев.
Комисията предлага § 25, който става § 27, да придобие следната редакция:
“§ 27. В чл. 107 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” или упълномощени от него длъжностни лица.”
2. В ал. 2 думата “заповедта” се заменя със “заповедите”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 28 със следното съдържание:
“§ 28. В Допълнителни разпоредби в § 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 28:
“28. “Системни” са нарушенията, извършени три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.”
2. Досегашните точки 28-34 стават съответно точки 29-35.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте до § 29, който става § 28.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Заключителна разпоредба – по § 26 на вносителя има предложение от Янаки Стоилов и група народни представители: § 26 да отпадне.
Същото предложение прави и господин Георги Божинов и група народни представители.
Господин Иванов си оттегли предложението.
За пояснение ще кажа, че в чл. 4 от Закона за ветераните от войните от вносителя се предлага ограничаване на броя на пътуванията, тоест това да се прилага само в областта, в която живеят, и по основни градски линии във всички градове на страната. Малко се стеснява обхватът.
Считаме, че това са много малък на брой пътувания и не трябва да ограничаваме ветераните от войните.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст, който касае друг закон? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 26.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 4.
Параграф 26 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е от народния представител Янаки Стоилов.
Същото е и предложението на Георги Божинов и група народни представители.
Те предлагат създаването на нов § 27.
Комисията не подкрепя и двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, оттегляте ли предложението?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, тогава го прочетете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение от народния представител Янаки Стоилов:
“Създава се нов § 27 “Преходна разпоредба” със следното съдържание:
“§ 27. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 - § 3 от законопроекта, влиза в сила две години след влизане в сила на този закон.”
Същото е и предложението на народния представител Георги Божинов.
Има и предложение от народния представител Александър Арабаджиев, което е прието по принцип и комисията предлага да се създаде нов параграф – поредният номер ще стане § 28 или § 29. Ще прочета текста, предложен от комисията за този параграф:
“В Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, в § 48, т. 2 се създават букви “г” – “и”:
“г) за моторните превозни средства от категории N2 (технически допустима максимална маса 3,5 - 7,5 т) и М2 с двигатели, неотговарящи на граничните стойности, посочени в сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за “ЕВРО 3 сигурен” автомобил (Приложение № 1) или сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство за техническите норми за “по-зелен и сигурен” автомобил (Приложение № 3) по Резолюция СЕМТ/СМ (2001)9/FINAL, за международен превоз за товари и пътници, регистрирани след 1 януари 2005 г. – от 1 януари 2006 г.;
д) за моторните превозни средства от категории N2 (технически допустима максимална маса – 3,5 – 7,5 т) и М2 с двигатели, неотговарящи на граничните стойности, посочени в сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за “ЕВРО 3 сигурен” автомобил (Приложение № 1) или сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство с техническите норми за “по-зелен и сигурен” автомобил (Приложение № 3) по Резолюция СЕМТ/СМ (2001)9/FINAL, за превоз на товари и пътници на територията на Република България, регистрирани след 1 януари 2005 г. – от 1 януари 2008 г.;
е) за моторните превозни средства от категории N2 (технически допустима максимална маса 7,5 – 12 т) и М3 (технически допустима максимална маса 5 – 10 т) с двигатели, неотговарящи на граничните стойности, посочени в сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за “ЕВРО 3 сигурен” автомобил (Приложение № 1) или сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство с техническите норми за “по-зелен и сигурен” автомобил (Приложение № 3) по Резолюция СЕМТ/СМ (2001)9/FINAL, за международни превози и превози на товари и пътници на територията на Република България, регистрирани след 1 януари 2005 г. – от 1 януари 2006 г.;
ж) за моторните превозни средства от категории N2, М2 и М3 (технически допустима максимална маса 5 – 10 т) с двигатели, отговарящи на граничните стойности, посочени в сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за “ЕВРО 3 сигурен” автомобил (Приложение № 1) или сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство с техническите норми за “по-зелен и сигурен” автомобил (Приложение № 3) по Резолюция СЕМТ/СМ (2001)9/FINAL, регистрирани между 1 октомври 2001 г. и 1 януари 2006 г. – от 1 януари 2006 г.;
з) за моторните превозни средства от категории N2 (технически допустима максимална маса 3,5 – 7,5 т) и М2 с двигатели, отговарящи на граничните стойности, посочени в сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за “ЕВРО 3 сигурен” автомобил (Приложение № 1) или сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство с техническите норми за “по-зелен и сигурен” автомобил (Приложение № 3) по Резолюция СЕМТ/СМ (2001)9/FINAL, за превоз на товари и пътници на територията на Република България, регистрирани между 1 октомври 2001 г. и 1 януари 2006 г. – от 1 януари 2008 г.;
и) за моторните превозни средства от категории N2 (технически допустима максимална маса 7,5 – 12 т) и М3 (технически допустима максимална маса 5 – 10 т) с двигатели, отговарящи на граничните стойности, посочени в сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за “ЕВРО 3 сигурен” автомобил (Приложение № 1) или сертификат “А” за съответствие за моторно превозно средство с техническите норми за “по-зелен и сигурен” автомобил (Приложение № 3) по Резолюция СЕМТ/СМ (2001)9/FINAL, за превоз на товари и пътници на територията на Република България, регистрирани между 1 октомври 2001 г. и 1 януари 2006 г. – от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Тази Заключителна разпоредба ни връща към началото на нашата дискусия за сроковете, които се въвеждат за първоначалната регистрация на таксиметровите автомобили. Приехме в основния текст за таксиметровите автомобили този срок да бъде не повече от 5 години. Затова аз и другите народни представители, които сме направили това предложение, искаме въвеждане на преходен период от две години, за да могат хората, които внасят или ползват такива автомобили, да могат да разполагат с достатъчно време за осигуряване на необходимите средства и по този начин повишените изисквания към първоначалната регистрация на автомобилите да бъдат плавно въведени в действие.
Освен това искам да припомня, че се отложи едно предложение на господин Арабаджиев, което вероятно ще бъде гласувано и което ще въведе за първи път определен максимален срок от регистрацията или от производството на автомобила – 10 или 12 години. Следователно ние можем да определим долната и горната граница на техническите изисквания за тези автомобили.
Затова аз апелирам към вас да въведем такъв преходен период, особено във време, когато върху хората – не само върху превозвачите, се стоварват и допълнителни социални тежести, така че нека да бъдем в това отношение внимателни и съпричастни към проблемите на различни професионални групи. Смятам, че този преходен период постига необходимия баланс между различните категории лица, които се занимават с превози, с внос и използване на автомобили.
Пак искам да подчертая – тук съществуват различни групи интереси на самите лица, които се занимават с таксиметрови превози и мисля, че парламентът не трябва да застава само на едната страна на тези интереси. Мисля, че след като се въведоха основните изисквания, които смятам, че основателно подобриха текста на вносителите, сега тук е другата чувствителна област, в която ние трябва да въведем преходен период. Аз дори бях готов да намалим този срок на една година, но понеже не виждам същата отзивчивост от поддръжниците на останалите предложения, нека да гласуваме предложената редакция и по този начин да не създаваме допълнително напрежение или недоверие сред част от превозвачите – аз не мога да кажа дали е преобладаващата, но тя е голяма част от хората, които осъществяват таксиметрови превози, и които очакват да намерят подкрепа на своите искания и интереси от Народното събрание.
Благодаря ви и се надявам, че това предложение наистина ще получи необходимата подкрепа, за да можем да приемем закон, който от самото начало е посрещнат с една много голяма подкрепа, а не с недоверие и възражение към някои от неговите съществени нови разпоредби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема? Няма.
Поставям на гласуване предложенията на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители и на народния представител Георги Божинов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 66, против 14, въздържали се 39.
Предложенията на тези народни представители се приемат.
Има думата за процедурно предложение господин Радослав Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам прегласуване на този текст, защото в крайна сметка ние отново създаваме предпоставки да напълним България със старото желязо на Европа. Това значи пет години плюс две години отлагателни - седем години.
Да, ще помогнем на вносителите на стари автомобили, но няма да помогнем за обновяването на автомобилния парк в България, безопасността на гражданите и екологията в държавата ни. Ние правим мечешка услуга на всички нас, на гражданите на България.
Затова предлагам прегласуване на текста, както е предложен от комисията, тоест да не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители и на Георги Божинов и група народни представители, текстовете на които фактически са еднакви.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 78, против 26, въздържали се 49. (Ръкопляскания от ОДС.)
Приемат се предложенията на тези народни представители – текста за две години.
Господин Мирчев, трябва да пристъпим към гласуване на това, което прочетохте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, предложението на господин Арабаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще бъде отделен параграф, но те ще се преномерират.
Моля, гласувайте § 30, както е пред вас – предложение на комисията на базата на предложението на господин Арабаджиев.
Гласували 116 народни представители: за 109, против 5, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предлагам да се върнем към отложения текст, защото е свързан със следващия текст, т.е. да се върнем към предложението на господин Арабаджиев на стр. 11 – за ал. 2 в чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние стигнахме до гласуване на предложението. Какво се установи след консултацията?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Поддържат си предложението. Да гласуваме предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията на базата на предложенията на господин Арабаджиев. Това е на стр. 11 – Комисията подкрепя предложението и предлага да стане нов текст на § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на господин Арабаджиев. Комисията подкрепя предложението по принцип и счита, че трябва да се създаде наименование “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създадат нови § 31 и § 32, като § 31 е именно предложението на господин Арабаджиев, но то не е свързано със Закона за автомобилните превози, а със Закона за движението по пътищата:
“§ 31. В Закона за движението по пътищата в чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и 3:
“(2) Превозните средства за извършване превоз на пътници подлежат на задължителен преглед за проверка на техническата изправност на всеки шест месеца.
(3) Превозните средства за извършване превоз на товари, от чиято първоначална регистрация са минали повече от десет години подлежат на задължителен преглед за проверка на техническата изправност на всеки шест месеца.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
§ 32. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на:
1. Разпоредбата на § 4, относно чл. 6, ал. 1, т. 1-4, която влиза в сила от 1 януари 2006 г.
2. Разпоредбата на § 14, относно чл. 24, ал. 2, която влиза в сила, както следва:
а) за автомобили с първа регистрация до 1 януари 1990 г. – от 1 юли 2006 г.;
б) за автомобили с първа регистрация след 1 януари 1990 г. – от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питам: защо “Преходни и заключителни разпоредби”, след като вече гласувахме “Заключителна разпоредба”?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Защото отиваме към друг закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма такова нещо! Не искам да говоря оттук доколко това е въобще възможно, защото ние всъщност на едно четене приемаме един закон, но да кажем “Преходни и заключителни разпоредби”, след като имаме “Заключителна разпоредба”?!
Приехме един път “Заключителна разпоредба”, а сега изведнъж още един път – “Преходни и заключителни разпоредби”?!
Изместете го. На стр. 18 ще стане “Преходни и заключителни разпоредби”.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 76, против 16, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам да гласуваме приложенията заедно – Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3. Това са приложения, които са приети от Европейската комисия на министрите на транспорта и тъй като са цитирани в самия закон ги прилагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Практиката е, че приложенията не се четат.
Има ли някакви възражения и предложения по тези приложения? Няма.
Подлагам на гласуване трите приложения към закона.
Гласували 114 народни представители: за 104, против 6, въздържали се 4.
Приложенията са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
За отрицателен вот има думата господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, гласувах против не толкова за приложенията, колкото за влизането на закона в сила по една ясна причина – защото измененията, които бяха направени в този вид в закона, защитават корпоративни интереси. По своя характер това е един лобистки закон, който нанася тежка щета на малките и средни български превозвачи. По един необясним или по-скоро ясно обясним начин Българската социалистическа партия от защитник на пролетариата се превърна в защитник на едрия корпоративен капитал.
По същество не се изисква хармонизация с европейското законодателство за промените в закона, които бяха гласувани. Единственото, което беше свързано с хармонизация, беше въпросът за образованието на шефовете на фирмите за превоз.
Основните текстове, които трябваше да влязат и бяха вкарани по този начин, бяха в § 3, но § 3 в този вид не съществува в страните от Европейския съюз. Със запазването на автомобилния парк, изключвам единствено такситата, за които се постави граница от десет години, животът и здравето на българските граждани и състоянието на околната среда ще бъдат по същия начин уязвими, както и до момента. Единственият правилен подход е естествено строго спазване на изискванията при осъществяване на технически преглед на колите – нещо, което е изцяло пренебрегнато и по същество управлението показа, че не е в състояние да въведе ред в тази дейност и да въведе европейски правила за техническите прегледи. Останалото, както казах, нанася тежък удар върху дребните и средни превозвачи за сметка на няколко големи фирми, които ще продължават да действат в условията на монопол на българския пазар.
Това наистина е едно действие против развитието на бизнеса в страната и е в защита на една тясна олигархия, зад която застава, уви, Българската социалистическа партия в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Иванов, трябва да се радвате, че десните партии в тази зала се увеличават.
Уважаеми колеги, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ - продължение.
Има думата господин Моллов, за да продължи с втората част на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Комисията предлага следната редакция за § 21:
“§ 21. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Стопански риболов могат да извършват лица, които притежават разрешително за стопански риболов.
(2) Чуждестранни риболовни кораби могат да извършват стопански риболов при условията и по реда на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
(3) Разрешително за стопански риболов във водите на Черно море и р. Дунав се издава за кораб, вписан в регистровите книги на корабите, водени от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
(4) Разрешително за стопански риболов в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 се издава на лице – собственик или ползвател на водния обект или част от него, което притежава разрешително за ползване на воден обект, издадено по реда на Закона за водите.
(5) Разрешително за стопански риболов се издава на лицето, на което е предоставена концесия за специализиран обект за стопански риболов по чл. 3, ал. 1, т. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В този член се налага редакционна поправка, която произтича от предложенията ми по следващия член. Предложението ми е свързано с прилагане на норми от действащото законодателство. Едната е, която постановява, че когато се издава административен акт, таксата за услуга за административен акт не може да надхвърля административните разходи за неговото издаване. Втората е – действащият Закон за опазване на околната среда, който въвежда ресурсния принцип за ползване на природни ресурси. И тъй като рибите са природен ресурс, макар и възобновим, е правилно при издаване на разрешително да се има предвид по някакъв начин или тонажът на плавателния съд, или количеството уловена риба за издаване на такива разрешения.
Тези две предложения са приети и са въведени – разрешение за стопански риболов и право за стопански риболов. За да може един кораб да извършва практически риболов, той трябва да притежава тези две разрешителни, което налага в чл. 17, ал. 1 да се добави текст и алинеята да звучи така:
“Стопански риболов могат да извършват лица, които притежават разрешително и са придобили право за стопански риболов за съответната календарна година.”
Съответни редакционни поправки ще се наложат и в § 22, но сега ние гласуваме § 21, затова още тук трябва да визираме, че фактически става дума за разрешително и право за улов, които са две компоненти на едно общо право за извършване на риболов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Манева. Вие предлагате ал. 1 на чл. 17 да стане така: “Стопански риболов могат да извършват лица, които притежават разрешително и са придобили право за извършване на стопански риболов за съответната календарна година.”
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Господин председател, предложението на госпожа Манева е справедливо. Ние го съгласувахме с колегите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Предлагам да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте редакционната поправка, предложена от народния представител Евдокия Манева.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
Редакционната поправка е приета.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 21.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 22 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено от комисията.
Има още едно предложение от народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 22:
“§ 22. Създават се чл. 17а и 17б:
“Чл. 17а. (1) Разрешително за стопански риболов се издава на физическо лице, което отговаря на изискванията на чл. 14.
(2) Разрешително за стопански риболов се издава на юридическо лице, когато член на екипажа или член на риболовната бригада отговаря на изискванията на чл. 14.
(3) Разрешително за стопански риболов се издава на чуждестранен риболовен кораб с разрешение на Министерския съвет за ползване на неусвоен ресурс от определена квота.
(4) За издаване на разрешително за стопански риболов се заплаща такса по тарифа на Министерския съвет. Размерът на таксата за разрешително не може да надвишава административните разходи за неговото издаване.
(5) Правото за извършване на стопански риболов в обектите по чл. 3 – държавна собственост, е възмездно, за което се заплаща годишна такса, съгласно тарифата по ал. 4.
Чл. 17б. (1) Разрешително за стопански риболов се издава от:
1. изпълнителния директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице – за български физически и юридически лица;
2. изпълнителния директор на ИАРА – за чуждестранен риболовен кораб.
(2) Министърът на земеделието и горите утвърждава със заповед образци на разрешителните за стопански риболов.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Колеги, по тези два параграфа има ли някакви бележки?
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И тук се налага да направим редакционни поправки във връзка с това, което изложих по предишния член.
В ал. 4 се налага да добавим: “За издаване на разрешително и на право за извършване на стопански риболов се заплащат такси по тарифа на Министерския съвет.”, за да се знае, че тази тарифа обхваща двете такси.
Освен това, ал. 1 на чл. 17б трябва да стане: “Разрешително и право за извършване на стопански риболов се издават от:”, за да е ясно, че и двете права се издават от изпълнителния директор на ИАРА или от съответното упълномощено длъжностно лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това са малки редакционни поправки.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, редакционни поправки, свързани с предишния член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Моллов, има ли някакъв проблем да ги гласуваме заедно с текста?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Не, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Няма проблем.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Още една дума трябва да се добави в ал. 4 и да стане: “За издаване на разрешително и за получаване на право за стопански риболов”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Да.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, дами и господа! В чл. 17а, ал. 2 предлагам думите “когато член на екипажа или член на риболовната бригада” да се заменят с “капитана на риболовния кораб”. Защото “член на екипажа” е много неопределено. Той може да е член на екипажа, но може да е метач, може да е моторист, който въобще не се ангажира с улова. Директно капитанът трябва да има съответния лиценз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Моллов, някакъв коментар?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Текстът е много технически и предлагам колегите от ИАРА да вземат отношение. Господин Занков – изпълнителен директор на ИАРА, е в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Става въпрос дали трябва на член на екипажа или само на капитана да се издава това разрешение.
ЕРМАН ЗАНКОВ (изпълнителен директор на ИАРА, от място): На капитана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Добре, на капитана. Това също смятам, че можем да го минем заедно с целия текст.
Колеги, гласувайте § 22 и § 23 с малките поправки, които бяха предложени от госпожа Манева и господин Ноев.
Уточнихме се, че в ал. 2 думите “член на екипажа или член на риболовната бригада” да се заменят с “капитана на риболовния кораб”.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 24 има неподкрепено предложение на госпожа Манева, което гласи:
В § 24 ал. 2 текстът да отпадне.
Алинея 3 става ал. 2.
Комисията предлага следната редакция на § 24:
“§ 24. Създават се членове 18а-18г:
“Чл. 18а. (1) Разрешителното за стопански риболов се издава в 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 18.
(2) При наличие на технически причини, препятстващи обработката на информацията по издаване на разрешителното, срокът по ал. 1 може да бъде удължен от изпълнителния директор на ИАРА, но с не повече от 7 дни.
(3) В разрешителното за стопански риболов с кораб се посочват:
1. органът, издал разрешителното;
2. данни за идентификация на риболовния кораб:
а) регистрационният номер на акта за националност или на позволителното за плаване;
б) име на плавателния съд;
в) държава на флага;
г) външна маркировка;
д) повиквателен сигнал/МРС/;
3. име/наименование и адрес/седалище на притежателя на разрешителното;
4. име, адрес и ЕГН на капитана на кораба, когато последният извършва риболова от името и за сметка на притежателя на разрешителното;
5. технически данни за риболовния кораб:
а) мощност на двигателя;
б) тонаж;
в) обща дължина;
5. риболовни уреди (брой, размери: дължина, широчина, размер на окото);
6. дата на издаване и срок на действие на разрешителното;
7. район на плаване;
8. пристанище на регистрацията;
9. номерата на пломбите, с които са маркирани риболовните уреди.
(4) В разрешителното за стопански риболов в обект по чл. 3, ал. 1, точки 2 и 3 се посочват:
1. органът, издал разрешителното;
2. име/наименование и адрес/ седалище на притежателя на разрешителното;
3. име, адрес и ЕГН на физическото лице, което извършва риболова от името и за сметка на притежателя на разрешителното;
4. дата на издаване и срок на действие;
5. водният обект или зоната от него, където се извършва риболовът;
6. риболовни уреди (брой, размери: дължина, широчина, размер на окото);
7. номерата на пломбите, с които са маркирани риболовните уреди;
8. норми за задължително минимално зарибяване на обекта, в случай че риболовът се извършва в обект по чл. 3, ал. 1, т. 2 – държавна собственост.
(5) При установени непълноти или неточности органът по чл. 17б, ал. 1 в 7-дневен срок от получаване на заявлението изпраща съобщение за отстраняването им.
(6) Заявителят отстранява нередовностите в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
(7) Изпълнителният директор или оправомощено от него лице отказва с мотивирана заповед издаването на разрешително за стопански риболов:
1. на лице, което не отговаря на изискванията на чл. 14;
2. на лице, което към датата на подаване на заявлението е лишено от право да извършва стопански риболов;
3. на лице, което не е изпълнило вписаните в разрешителното норми за задължително минимално зарибяване на ползвания обект в предвидените от закона случаи;
4. за кораб, който не е вписан в регистровите книги на корабите, водени от Изпълнителна агенция “Морска администрация”;
5. за специализиран обект по чл. 21, ал. 1 – когато кандидатства лице, което не е носител на концесионно право;
6. на лице, което не е изпълнило в срок указанията за отстраняване на непълноти и/или неточности в представените документи.
(8) Отказът за издаване на разрешително за стопански риболов подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(9) Внесените такси за издаване на разрешително за стопански риболов се възстановяват в едномесечен срок след влизането в сила на отказа.
Чл. 18б. (1) Разрешителните за стопански риболов са безсрочни.
(2) Притежателят на разрешително за стопански риболов е длъжен да уведомява органа, издал разрешителното, за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 18 в 7-дневен срок от настъпването им.
Чл. 18в. (1) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице прекратява срока на действие на разрешителното за стопански риболов:
1. по искане на лицето;
2. при смърт на физическото лице;
3. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице;
4. когато е отнето разрешителното, издадено по Закона за водите.
(2) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице с мотивирана заповед отнема разрешителното за стопански риболов за срок до една година от установяване на нарушението, когато лицето, което притежава разрешително за стопански риболов:
1. не спазва условията на издаденото разрешително;
2. лови риба и други водни организми в периода на забраната по чл. 32;
3. лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35;
4. лови морски бозайници в нарушение на чл. 43;
5. не спазва изискването на чл. 18б, ал. 2.
(3) Заповедта по ал. 2 може да бъде обжалвана по реда на Закона за административното производство. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.
Чл. 18г. (1) При извършване на стопански риболов задължително участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 14.
(2) При извършване на стопански риболов в обектите по чл. 3, ал. 1, точки 2 и 3 разрешителното за стопански риболов се съхранява от лицето по ал. 1.
(3) При извършване на стопански риболов с кораб разрешителното се съхранява на борда на плавателния съд от неговия капитан.
(4) Стопански риболов се извършва само с маркирани и вписани в разрешителното риболовни уреди и средства.”
По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя.
Същото важи и за § 26 и за § 27.
По § 28 има предложение на народния представител Ангел Тюркеджиев, но предложението беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, този дълъг и предълъг текст, който чухте, той и следващите параграфи са обект на вашето внимание.
Заповядайте, госпожо Манева.
Вашето предложение не е подкрепено. То е съвсем малко, но можете да го мотивирате.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да ви прочета текста на алинеята, която предлагам да отпадне. Тя гласи, че “При наличие на технически причини, препятстващи обработката на информацията по издаване на разрешителното, срокът по ал. 1 може да бъде удължен от изпълнителния директор на ИАРА с не повече от 7 дни”.
Твърдя, че в нито един от законите, приети досега, не сме предвидили администрацията по технически причини да удължава сроковете за взимане на решение.
Ако обърнете една страница преди това, ще видите, че за да се издаде разрешение, трябва да се прочете копие от позволително за плаване, нотариално заверено пълномощно от корабопритежателя, копие от свидетелство за правоспообност, документ за собственост на кораба и документ за платена такса, тоест задължението на чиновника е в 14-дневен срок да прочете тези документи.
Каква може да бъде тази техническа причина, която може да отложи издаването на акта? Нито е казано каква е техническата причина, нито кой удостоверява тази техническа причина. Просто се дава възможност да се удължи срокът за издаване на разрешението с още 7 дни, тоест той да стане 21 дни – нещо, което е абсолютно недопустимо.
При това, ако проследите текстовете по-нататък, ще видите, че в случаите на непълнота на документите практически срокът се удължава с още 7 дни, защото връщайки или изисквайки допълнения към документите, практически срокът на претенцията за издаване на разрешително се удължава.
Смятам, че нямаме никакво основание точно в този случай да даваме това странно право на служителите от администрацията на ИАРА по някакви си технически неизвестни причини да удължават срока за издаване на разрешително със седем дни. Практически удължаваме този срок. Доколкото си спомням, във всички случаи досега, когато сме разглеждали документи, сме се стремили администрацията да бъде в служба на хората и максимално бързо да издава съответните разрешителни, а не да даваме такива привилегии на администрацията на практика да не си върши работата. Затова ви призовавам да подкрепите моето предложение. Мисля, че това е в интерес на хората, които се обръщат към администрацията за съответна услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, дами и господа! Предлагам в чл. 18в, ал. 2, т. 4: “лови морски бозайници в нарушение на чл. 43” да се замени с “лови защитени видове”. Не е тайна, че масово се ловят корморани, които са защитени, а рибарите смятат, че им ядат рибата. За тях в този закон нищо не се казва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Кормораните не се ловят от риболовни кораби. (Реплика от народния представител Борислав Ноев.)
Случайно могат да се заплетат, никой не лови корморани с такива мрежи.
Господин Ноев си оттегля предложението.
Ако няма повече желаещи за изказване, гласуваме предложенето на госпожа Манева за отпадане на ал. 2 на чл. 18а, което аз намирам за много основателно и гласувам “за”.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 11, въздържали се 5.
Предложението на госпожа Манева се приема, което означава, че тези текстове после ще се преномерират.
Моля, гласувайте целия прочетен дълъг текст плюс всички параграфи от 24 до 28 включително.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Текстовете на параграфи от 24 до 28 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 29 е направено предложение от народния представител Румен Ангелов, което е подкрепено от комисията и от народния представител Олег Попов и група народни представители, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 29:
“§ 29. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 3 думите “тарифа, одобрена от Министерския съвет” се заменя с “тарифата по чл. 17а, ал. 4”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Членовете на сдруженията по чл. 11 заплащат 80 на сто от определената такса за издаване и презаверка на билета за любителски риболов след представяне на членска карта на съответното сдружение.”
По § 30 са направени предложения, които са идентични, от народните представители Васил Паница, Димитър Дъбов и група народни представители, Дончо Цончев и Евдокия Манева.
Тези предложения са подкрепени по принцип в частта, която намира място в този параграф и са оттеглени в другата им част.
Комисията предлага следната редакция на § 30:
“§ 30. Създава се чл. 22а:
“Чл. 22а. (1) Билетите за любителски риболов се отпечатват от ИАРА и се разпространяват чрез териториалните й звена, държавните лесничейства, организациите по чл. 11 и други лица при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.
(2) Билетът за любителски риболов е личен и поименен и не може да се преотстъпва на трети лица.
(3) Билетът за любителски риболов се издава за една седмица, един месец, шест месеца и една година по образец, определен с наредбата по ал. 1.
(4) Лицата, които разпространяват билети за любителски риболов, превеждат на ИАРА 95 на сто от стойността на билета, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.”
По следващия § 31 са направени предложения, които са оттеглени: на Васил Паница, на Димитър Дъбов и група народни представители, на Дончо Цончев.
Предложението на народния представител Румен Ангелов е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Моля, гласувайте параграфите от 29 до 31.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 32 е направено предложение от народния представител Васил Паница, което е подкрепено по ал. 6, а в останалата част е оттеглено.
Има предложение от народния представител Димитър Дъбов и група народни представители, което е аналогично и също така е оттеглено в останалата част извън ал. 6, по ал. 6 е подкрепено.
Същото важи и за предложението на народния представител Дончо Цончев.
Комисията предлага следната редакция на § 32:
“§ 32. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се добавя изречение второ: “В случаите на улов на жаби и раци могат да задържат до 50 екземпляра”.
2. В ал. 3 след думите “уловената риба” се добавят думите “и другите водни организми”.
3. В ал. 4 думите “в това число и” се заменят с “с изключение”.
4. Създават се ал. 5 и ал. 6:
“(5) Любителският риболов на пъстървовите риби е разрешен през светлата част на денонощието само в събота, неделя и в празничните дни извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1.
(6) При извършване на любителски риболов, организиран от сдруженията по чл. 11 в обекти, в които им е възложено управлението на рибните ресурси по реда на чл. 15а, лицата трябва да притежават билет за любителски риболов, като не са длъжни да спазват правилата на ал. 1-5.”
По § 33 ситуацията е аналогична. Тук е направено предложение от народния представител Васил Паница, което по ал. 1 е оттеглено, а в останалата част е подкрепено от комисията.
Аналогични са предложенията на народните представители Димитър Дъбов и група народни представители и народния представител Дончо Цончев.
Комисията предлага следната редакция на § 33:
“§ 33. След чл. 24 се създава чл. 24а:
“Чл. 24а. (1) При провеждането на спортни състезания за улов на риба ИАРА осъществява контрол за спазване разпоредбите на този закон, с изключение на чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, ал. 4, 5, 6 и спазването на правилата и програмата на състезанието.
(2) Спортни състезания за улов на риба във водни обекти – държавна собственост се провеждат в периода на забраната по чл. 32 с разрешение на министъра на земеделието и горите.”
По § 34 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 35 няма предложения.
Комисията предлага следната редакция:
“§ 35. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “при условията и по реда на наредбата по чл. 18, ал. 1” се заменят с “в ИАРА”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в мрежени клетки (садки) и в други плаващи на повърхността на водата и потопяеми съоръжения във водите на Черно море и в язовирите, се регистрират след положително решение за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, че не е налице необходимост от извършване на процедура по ОВОС, в която се залагат лимити за обема на производството, необходимите площи за рибностопанска дейност и задължения за промяна на мястото на техническите съоръжения през определен период. Когато техническите съоръжения са във водите на Черно море – регистрацията се извършва и след съгласуване с ръководителите на териториалните дирекции на Изпълнителната агенция “Морска администрация” и с ръководителите на военноморските бази на Българската армия.”
3. В ал. 3 думата “При” се заменя със “За” и думите “чл. 18, ал. 3” се заменят с думите “чл. 17а, ал. 4”.
4. Създава се ал. 4:
“(4) Регистрацията на лицата по ал. 1 се извършва поотделно за всеки обект.”
По § 36 са направени предложения от народните представители Евгени Чачев и Евдокия Манева, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 36:
“§ 36. Създават се членове 25а-25г:
“Чл. 25а. (1) За вписване в регистъра лицата по чл. 25, ал. 1 подават заявление до ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;
2. съответните разрешителни по Закона за водите;
3. положително решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, че не е налице необходимост от извършване на процедура по ОВОС, издадено от органите на Министерството на околната среда и водите, и съгласувателни скици с органите по чл. 25, ал. 2;
4. техническо описание на обекта и технологична схема на производство;
5. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, копие на удостоверение за данъчна регистрация и копие на картата за идентификация по БУЛСТАТ – за юридическо лице или едноличен търговец;
6. документ за платена такса за регистрация.
Чл.25б. (1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 25а, ал. 1 лицето се вписва в регистъра и се издава удостоверение за регистрация.
(2) При установени непълноти или неточности в представените документи изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от получаване на заявлението изпраща съобщение за отстраняването им.
(3) Заявителят отстранява нередовностите по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
(4) Когато нередовностите не са отстранени в срок, изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице отказва вписване в регистъра и издаване на удостоверение.
(5) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 25в. (1) Регистрацията по чл. 25б, ал. 1 е безсрочна.
(2) При промяна в данните по чл. 25а, ал. 2 регистрираното лице в 30-дневен срок уведомява съответното териториално звено на ИАРА за вписване на промените в регистъра на лицата, развъждащи и отглеждащи риба и други водни организми.
Чл. 25г. (1) Изпълнителният директор на ИАРА със заповед заличава от регистъра лице при следните условия:
1. по молба на лицето;
2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице;
3. при смърт на физическото лице;
4. при преустановяване на дейността за повече от една година;
5. при отнемане на разрешителното по Закона за водите.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
По § 38 са направени предложения съответно от народния представител Ангел Тюркеджиев и група народни представители, което е подкрепено от комисията, и от народния представител Захари Георгиев, което също е подкрепено от комисията.
Тя предлага следната редакция на § 38:
“§ 38. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата “март” се заменя с “януари”.
2. Създават се т. 3, 4, 5 и 6:
“3. да водят дневник на продажбите и при първа продажба да издават декларация за произход по ред, определен с наредбата по чл. 19, ал. 2;
4. да предоставят ежемесечно на длъжностните лица на ИАРА копия на издадените декларации за произход;
5. да предоставят дневника на продажбите на контролните органи при поискване;
6. да спазват приложената технологична схема на производство.”
По § 39 също са направени предложения.
Предложението на народния представител Ангел Тюркеджиев е оттеглено.
Предложението на народния представител Захари Георгиев е подкрепено по ал. 5 за отпадане на изречението “Водещ метод е ДНК-анализът.” и не е подкрепено в останалата му част, затова аз ще го прочета.
Предложението на народния представител Захари Георгиев по чл. 39 гласи:
В новосъздадената ал. 5 да отпадне изречението: “Водещ метод е ДНК-анализът.” и текстът да се промени по следния начин: “Контрол по спазването изискванията по ал. 4 се извършва по реда на Наредба за условията и реда за извършване на дейностите по селекция и репродукция в аквакултурите”.
Комисията предлага следната редакция на § 39:
“§ 39. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
“(4) С наредбата по ал. 3 се определят условията и редът за предоставяне на носители на генетичен материал, специализирано оборудване и други материали или финансиране за:
1. опазване на съществуващия национален генофонд от риби и други водни организми, реинтродукция на местни аборигенни видове;
2. извършване на племенно-селекционна дейност с цел генетично усъвършенстване на породи и линии риби и други водни организми за повишаване на продуктивните им и други полезни качества;
3. създаване и поддържане на чисти линии и племенни стада от стопански значими видове риби и други водни животни, които се използват за възпроизводство и снабдяване на производителите на аквакултури със здрав и високопродуктивен зарибителен материал;
4. начина и методите за утвърждаване на нови породи и линии.”
2. Създава се ал. 5:
“(5) Контрол по спазване изискванията по ал. 4 се извършва по морфологични, биохимични, физиологични, имунологични и генетични характеристики.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, за текстовете от § 32 до § 40. Няма желаещи за изказване.
По § 39 има предложение на народния представител Захари Георгиев. Една част от това предложение е приета, а друга – не е приета. Господин Георгиев го няма в залата, следователно трябва да гласуваме неговото предложение в частта, в която не е подкрепено от комисията.
Гласуваме предложението на народния представител Захари Георгиев в частта, в която то не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 30, против 28, въздържали се 53.
Предложението на народния представител Захари Георгиев не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за параграфи от 32 до § 40, включително.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Дотук за днес с този закон!
Имам да направя няколко съобщения.
Утре в 9,00 ч. ще започнем с изслушване на министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно Доклада на Европейската комисия.
От 11,00 ч. – надявам се дотогава да свърши това изслушване – парламентарен контрол. От парламентарния контрол първо ще отговаря на въпроси и питания отново министър-председателят на Република България Сергей Станишев. След него ще отговаря министърът на финансите Пламен Орешарски, след това ще отговаря министърът на вътрешните работи Румен Петков. Следват отговорите на министъра на отбраната Веселин Близнаков, министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова, министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски, министъра на културата Стефан Данаилов, министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. Разбира се, за всички няма да стигне времето.
За ваше сведение някои от министрите по един или друг повод са поискали отлагане на отговорите с една седмица. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание им дава това право. Това са заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем, както и министърът на земеделието и горите Нихат Кабил.
По уважителни причини се отлагат отговорите на министър-председателя на Република България Сергей Станишев на питане от народния представител Филип Димитров, както и на питането от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на транспорта Петър Мутафчиев и министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Във всяка парламентарна група, както ви е известно, ще има съобщенията за поредността на отговорите по парламентарния контрол.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 8 ноември 2005 г. на тема: "Държавен бюджет".
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание днес от 16,30 ч.
Закривам днешното пленарно заседание.
Пожелавам ви ползотворен ден! (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Петър Берон

Секретари:
Митхат Метин
Димитър Стоянов