Председателствал: председателят Георги Пирински

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум. (Звъни.)
Откривам днешното извънредно пленарно заседание.
Както гласува Народното събрание в края на работата ни предходната седмица, предстои да разгледаме две точки:
1. Първо четене на Законопроекта за публично радиоразпръскване с вносител Министерския съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България – продължение.
Преди да пристъпим към точка първа – две съобщения:
На 16 април 2009 г. е постъпил и раздаден на народните представители по парламентарни групи общ Проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за водите, приети на първо четене на 20 март т.г. и на 15 април също т.г.
Изготвен е от Комисията по околната среда и водите. Съгласно чл. 70, 7-дневният срок за писмени предложения е до 24 април т.г. включително.
На 15 април от БНБ е постъпил материал относно платежния баланс на България за януари-февруари 2009 г. Материалът е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Пристъпваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧНОТО РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ.
Има доклад на Комисията по гражданско общество и медии и доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
От името на парламентарна група има думата господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС):
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” относно организацията на изборите за членове на Европейския парламент от Република България и разпределението в изборните комисии
Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” остро се противопоставя на решението на Министерския съвет от 16 април 2009 г., с което се определя министърът на държавната администрация Николай Василев да отговаря за организацията и координацията при подготовката и провеждането на изборите за членове на Европейския парламент. С досегашните свои прояви на предишни избори той не само показа, но и доказа, че не е в състояние да отговаря за дейности по отпечатване на бюлетините и изготвяне на пликове, изработване на изборни урни, утвърждаване на план-сметка за разходите по организацията и провеждането на изборите, определяне на тарифите за плащане на услугите, клиповете и предизборните хроники. Куриозен е случаят, когато по негова вина, поради липса на бюлетини бе преустановен изборният процес в стотици населени места. С действията си по време на избори през последните години Николай Василев се утвърди като цар на празните приказки и министър на хаоса. Той е синоним на дезорганизация и некомпетентност.
Парламентарната група на „РЗС” настоява за незабавни промени в решението на Министерския съвет. В противен случай ще считаме, че тройната коалиция иска умишлено да създаде хаос, безредие и тотално да наруши изборните процедури, за да опорочи изборите и така да намери оправдание за загубата си.
„Ред, законност и справедливост” констатира, че цялото посттоталитарно политическо статукво се е обединило срещу нас и прави всичко възможно да не допусне наши представители в районните и секционни избирателни комисии. Поради необясними за нас причини в стотици общини ние дори не сме допуснати до участие в консултациите.
Затова предупреждаваме от парламентарната трибуна всички общински кметове в страната, че извършват нарушение на закона и последиците са изцяло за тяхна сметка. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от закона е категорична: „В консултациите участват парламентарно представените партии и коалиции”. Прякото приложение на тази правна норма не може да бъде денонсирано с решение на доминираната от управляващите Централна избирателна комисия.
Обръщаме се към президента на републиката да промени незабавно указа, с който е назначил Централната избирателна комисия и да спази Закона за избор на членове на Европейския парламент.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група давам думата на господин Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да изразя пред вас загрижеността на Парламентарната група „Напред” от едно явление, на което сме свидетели в последните месеци, и да направя едно предложение.
Явлението са зачестилите случаи на отвличания. Имайте предвид, че всеки такъв пореден случай ни застрашава пряко с превръщането на тази практика в поредния сенчест бизнес на България. Ние сме на път да се превърнем в едно Мексико или една Колумбия в рамките на Европа, където отвличанията са бизнес.
Ето защо ние смятаме, че държавата трябва да се намеси изключително авторитетно, строго и безапелационно точно сега. Всяка следваща седмица ще бъде късно.
Ако в момента се отвличат хора, които са заможни, очевидно разполагащи със средства и предпочитащи да се разплатят, повярвайте, всеки пореден неуспех на държавата да реши един такъв казус насърчава по-дребните престъпници. Те ще почнат да посягат на по-обикновени, да го кажа фриволно, хора и също ще ги отвличат за по-малък откуп.
Ето защо ние предлагаме и смятаме, че само увеличаване на сроковете в Наказателния кодекс, както и мерки като блокиране на банкови сметки, освен че са правно неиздържани са и неефективни.
Ние предлагаме да помислите, да създадем фонд към държавата, който да предоставя сериозни парични средства за доставяне на информация, която да доведе до залавяне на хора, занимаващи се организирано с отвличания и до осъдителни присъди. Единственият начин известен и от киното, и от практиката на различните държави, е да се справим с тази практика, като обърнем нейните мотиви срещу самата нея. Хора, които отвличат хора заради пари, се поддават на купуване, пак с пари.
Помислете сериозно за това. Възможно е да бъде създаден такъв фонд, за да е на разположение на Министерството на вътрешните работи и с него да се заплаща за информация, която довежда до залавяния и до осъдителни присъди.
Ако в момента бъде обявена награда от 1 млн. лв. за залавяне на хората, които организираха последните драстични отвличания, бъдете сигурни, че до месец тази банда ще бъде заловена. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата от името на парламентарна група? Няма.
Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНОТО РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ.
Давам думата на председателя на Комисията по гражданско общество и медии господин Атанасов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, ще прочета доклада на Комисията по гражданско общество и медии от съвместното заседание на две комисии – Комисията по гражданско общество и медии като водеща и другата е Комисията по транспорт и съобщения.
„На съвместно заседание на Комисията по гражданско общество и медии и Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 14 април 2009 г., бе разгледан Законопроект за публичното радиоразпръскване, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.
В дискусията участваха представители на Министерството на културата, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио – Уляна Пръмова и Валерий Тодоров и представители на неправителствения сектор.
На заседанието бе подчертано, че с приетите в началото на 2009 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията и Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения Народното събрание даде възможност да започне преходът от аналогово към цифрово радиоразпръскване в Република България. Предвидено бе специален закон да определи реда, по който Комисията за регулиране на съобщенията да издаде разрешението за осъществяване на наземно цифрово радиоразпръскване, необходимо за разпространение на обществените телевизионни програми, изготвени от Българската национална телевизия и Българското национално радио. Законопроектът, който разглеждаме, ще осигури необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за разпространение на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Въвеждат се норми, регламентиращи участието на държавата в осигуряването на наземното цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио на територията на Република България.
Със закона се създава държавно предприятие Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”, чийто основен предмет на дейност е осъществяване на електронни съобщения чрез изграждане, поддържане, развиване и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Органи на управление на компанията са министърът на финансите, управителният съвет и изпълнителният директор. Предвижда се членовете на управителния съвет да се назначават с указ на президента на Република България по предложение на министър-председателя.
Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” се финансира от държавния бюджет, като може да формира приходи и от дейността си – възнаграждения от обществените оператори, чиито програми се разпространяват чрез мрежата за наземно цифрово радиоразпръскване, както и приходи от търговска дейност.
Българската национална телевизия и Българското национално радио ще заплащат на държавното предприятие възнаграждение за разпространението на програмите им, като това възнаграждение ще включва цената за покриване на разходите по поддръжка и развитие на мрежата за наземно цифрово радиоразпръскване, плюс обичайната печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Държавното предприятие не може да бъде радио- и телевизионен оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията, не може да участва в търговски дружества, които по занятие създават програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, и няма право да изгражда и експлоатира електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми. Ограниченията са идентични с тези за предприятията, които ще спечелят конкурсите за изграждане на мултиплекси в първата и втората фаза на цифровизацията, и са насочени към осигуряване на ефективна конкуренция.
Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството учредява по Търговския закон търговско дружество с държавно участие, спазвайки правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, като участието на държавата е не по-малко от 50 на сто. Основният предмет на дейност на дружеството е изграждане, развитие и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми, която има статут на национален инфраструктурен обект.
В многобройните изказвания бе изразена подкрепа за първото гласуване на законопроекта от парламентарните групи на Коалиция за България, НДСВ и ДПС. Същевременно бяха посочени и някои спорни въпроси, например кой да бъде принципалът на националната компания – министърът на финансите, както е в проекта, или държавното предприятие да бъде национална агенция към Министерския съвет? Президентът ли да назначава управителния съвет на националната компания, или това да прави министър-председателят? Препоръчано бе изискванията към членовете на националната компания да бъдат включени в закона, а не да се препраща към изисквания за членове на Комисията за регулиране на съобщенията. Освен това е налице дублиране на функциите между националната компания и търговското дружество, което трябва да се избегне между първото и второто гласуване.
След проведената дискусия Комисията по гражданско общество и медии със 7 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за публичното радиоразпръскване, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз Ви благодаря.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения, очевидно от същото заседание, но нейното становище е оформено с отделен доклад.
Господин Илиевски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за публичното радиоразпръскване, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.
На заседание, проведено на 14 април 2009 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за публичното радиоразпръскване, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.
На заседанието присъстваха представителите на Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио, както и представители на неправителствени организации.
С приемането от Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията през м. февруари 2009 г. се даде възможност да стартира процесът на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване в Република България. С оглед ускоряване на този процес беше приет и Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
В чл. 48а от Закона за електронните съобщения е предвидено, че специален закон определя реда, по който Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешение за осъществяване на наземно радиоразпръскване, необходимо за разпространение на обществени телевизионни програми, изготвени от Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Разпоредбата на § 5г от Преходните и заключителните разпоредби предвижда, че в срок до 1 март 2009 г. Народното събрание трябва да приеме закона, чрез който да се осигури необходимият индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за разпространение на обществените програми на БНТ и БНР.
Законопроектът урежда участието на държавата в осигуряването на наземното цифрово радиоразпръскване на програмите на БНТ и БНР на територията на Република България и гарантирането на обществения характер на БНТ и БНР. Създава се Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”, която изгражда и експлоатира електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване. Органи на управлението й са министърът на финансите, управителният съвет и изпълнителният директор. Членовете на управителния съвет на Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” ще се назначават с указ на президента на Република България. Финансирането е от държавния бюджет, като може да се формират и приходи от дейността на компанията – възнаграждения от обществените оператори, чиито програми се разпространяват чрез мрежата за наземно цифрово радиоразпръскване и приходи от търговска дейност.
Българската национална телевизия и Българското национално радио ще заплащат на националната компания възнаграждения за разпространението на програмите им, като това възнаграждение ще включва цената за покриване на разходите по поддръжка и развитие на мрежата за наземно цифрово радиоразпръскване плюс обичайната печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
С цел осигуряване на ефективна конкуренция за Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” са въведени идентични ограничения по отношение на осъществяването на дейността – не може да бъде радио- и телевизионен оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията, не може да участва в търговски дружества, които по занятие създават програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, и няма право да изгражда и експлоатира електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми.
С цел изпълнение на задълженията си за осигуряване разпространението на програмите на БНТ и БНР държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството учредява търговско дружество по Търговския закон с държавно участие. Дружеството се учредява по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, като участието на държавата е не по-малко от 50 на сто.
С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се правят изменения в Закона за радиото и телевизията, като се дава възможност чрез националните електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване от първия и втория етап да се разпространяват и програми на оператори или свързани с тях лица, на които е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване с национален обхват, чийто срок изтича след 2010 г.
Предложеният подход осигурява баланс между интересите на телевизионните оператори, чиито аналогови разрешения ще бъдат прекратени преди изтичането на срока им, от една страна, и от друга – задълженията на държавата да гарантира прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване. С цел защита на обществения интерес програмите на тези оператори ще бъдат съгласувани като вид и профил от Съвета за електронни съобщения.
Генералните директори на БНТ и БНР изтъкнаха необходимостта от приемането на този законопроект.
При проведената дискусия членовете на комисията направиха конкретни предложения по текстовете му с цел усъвършенстването на законопроекта, които ще бъдат внесени между първо и второ четене.
След проведените дебати Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за публичното радиоразпръскване, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 6.04.2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За процедура думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за публичното радиоразпръскване, който ни се предлага в такъв бърз порядък, е достатъчно важен и в пленарната зала трябва да бъде вносителят на законопроекта. В медиите беше изрично отбелязано, а и в протоколите от заседанията на Министерския съвет, че вносител на законопроекта е министър-председателят Сергей Станишев.
Моето настояване към Вас, господин председател, е да бъде поканен министър-председателят Сергей Станишев в качеството му на вносител на законопроекта, не само за да изложи мотивите за този законопроект, но да отговори и на въпросите, които ние, народните представители, имаме към вносителя.
Между другото, на съвместното заседание, чиито становища бяха прочетени преди малко, отново нямаше вносител, аз отправих редица въпроси, не получих отговор и демонстративно с други колеги заедно напуснахме заседанието. Това е причината в становищата да пише, че няма нито един, който да е бил против. Ние напуснахме заседанието поради липса на вносител, който да отговори на тези въпроси.
Моля Ви, господин председател, да поканите вносителя на законопроекта господин Сергей Станишев на заседанието тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кой представител на вносителите е канен на заседанието тук? Вносителят е Министерският съвет и всеки упълномощен член на Министерския съвет може да представи законопроекта.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): На мястото на вносителите няма никого.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Затова задавам въпроса кои са канени.
Както виждате, вносител е Министерският съвет, както при всеки друг случай.
Уважаемите председатели на комисии имат ли информация някой да е канен от страна на вносителите или на експертите?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Има писмо от премиера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какво пише в него? (Шум и реплики от залата.)Имате предвид придружителното писмо ли?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз с друго писмо не разполагам.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
На заседанието на двете комисии преди няколко дни, когато настоях да дойде представител на вносителя, поради очевидната заетост на министър-председателя, получих доста подробно писмо от министър-председателя като вносител на законопроекта, което прочетох на заседанието на двете комисии. Ако пленарната зала желае да го прочета, аз мога да го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте могли да го представите, ако го имате. Това не отменя въпроса за присъствие на представител, но след като има такова писмо, нека и пленарната зала да се запознае с него.
ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, ще прочета писмото от министър-председателя на Република България Сергей Станишев, който е вносител на този законопроект. (Реплики от залата.)
Вие го знаете, понеже сте били на заседанието на комисията, но тъй като очевидно има интерес от страна на пленарната зала да се запознае с мотивите на вносителя, аз ще направя това по ваше желание.
„Уважаеми госпожи и господа народни представители, в настоящото изложение бих искал да представя на вашето внимание Законопроекта за публичното радиоразпръскване, одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание за приемане.
Съгласно Разпоредбата на § 5г от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения следва да се приеме закон, който да осигури необходимия радиочестотен спектър за разпространение на обществените радио- и телевизионни програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
В изпълнение на законовата разпоредба Министерският съвет на Република България одобри законопроекта, който представям на вашето внимание. Във връзка със законопроекта, който ще бъде разгледан, моля да имате предвид следното.
Законопроектът за публичното радиоразпръскване регламентира ангажиментите на държавата по отношение на осигуряване на разпространението на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Предвижда се държавата да изпълнява ангажиментите си като осигури изграждането на цифрова наземна мрежа, както и като осигури необходимия радиочестотен спектър, за да може да бъде експлоатирана тази мрежа.
В Глава втора от законопроекта се предлага цифровата мрежа, чрез която ще се разпространяват програмите на БНТ и БНР, да бъде изградена и експлоатирана от създаденото с проекта държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, а именно Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”. Националната компания ще бъде юридическо лице със седалище в град София, като основният й предмет на дейност ще бъде изграждане, поддържане, развиване и експлоатация на мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на програмите.
По отношение на Националната компания ще са приложими редица ограничения като: Националната компания няма да може да бъде радио- и телевизионен оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията и няма да може да участва в търговски дружества, които създават програми. Националната компания няма да има право да изгражда и експлоатира мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми. Горепосочените две ограничения са приложими и по отношение на търговските дружества, които ще изграждат такъв тип мрежи на разпространение на програми на търговските оператори. По този начин е осигурена равнопоставеност между мрежата, изградена от Националната компания и другите подобни мрежи, които ще бъдат изградени вследствие на получено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията след провеждане на конкурс.
Министерският съвет предлага органи на управление на Националната компания да са министърът на финансите, Управителен съвет, състоящ се от петима членове, включително и изпълнителен директор. Членовете на Управителния съвет ще се назначават с указ на президента на Републиката по предложение на министър-председателя. Членовете на Управителния съвет ще трябва да отговарят на изискванията за членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
В допълнение към гореизложеното следва да се има предвид, че в законопроекта е разписан начина за финансиране на Националната компания. Тя ще се финансира от републиканския бюджет от приходи от възнаграждение от БНТ и БНР и от приходи от търговка дейност в случай, че такава се извършва. Възнаграждението, което ще заплащат от БНР и БНТ на Националната компания, е нормативно определено и включва цена за покриване на разходите по поддръжка и развитие на мрежата за цифрово радиоразпръскване и обичайната печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Националната компания ще използва приходите, които постъпват, за заплащане на такси и за ползване на предоставения радиочестотен спектър, за изграждане, поддържане и развитие на мрежа за цифрово радиоразпръскване, за плащане на възнаграждения към предприятието, с което ще сключи договор за пренос на радиотелевизионни програми за издръжка на дейността си.
В Глава трета от проекта на закона е регламентирано изграждането на мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми. Тази мрежа ще придобие статут на национален инфраструктурен обект, като същата ще бъде изградено търговско дружество, което ще бъде учредено по реда на Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Дружеството ще бъде към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Държавното участие в дружеството ще бъде не по-малко от 50 на сто. Основният предмет на дейност ще бъде изграждане, развитие и експлоатация на мрежата за пренос на радио- и телевизионни програми. Възнаграждението, което ще се заплаща от Националната компания на дружеството, ще бъде определено от дружеството при спазване принципите на обективност, справедливост, недискриминационност и равнопоставеност.
С преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се правят изменения в Закона за радиото и телевизията, като се дава възможност чрез националните мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване от първия и втория етап на прехода от аналогово към цифрово наземно радиоразпръскване, да се разпространяват и програми на оператори или свързани с тях лица, на които е издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър за аналог на радиоразпръскване в национален обхват, чийто срок изтича след 2010 г. По такъв начин на зрителската аудитория ще се осигури достъп до програмите, които се ползват с голямо доверие и представляват интерес за зрителите, и се осигурява баланс между интересите на телевизионните оператори, чиито аналогови разрешения ще бъдат прекратени преди изтичане на срока им, и задълженията на държавата да гарантира прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване.
С уважение – Сергей Станишев, министър-председател на Република България.”
Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми колеги, както личи и от докладите на комисиите, основно са ангажирани две структури на правителството - Министерството на културата и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, КРС, СЕМ и двете национални медии – БНТ и БНР.
Ако обичате, предайте да се свържат с кабинета на министър-председателя и да изяснят неговата възможност да вземе участие в разглеждането. Ако не, да определи кой от неговите заместници – госпожа Етем или господин Калфин – тъй като съгласно заповедта от 2005 г., с която министър-председателят прехвърля свои функции на свои заместници, Министерството на културата попада под отговорността на господин Вълчев, а Държавната агенция за информационни технологии и съобщения – към господин Калфин. Помолете ги да изяснят ако не министър-председателят, единият от двамата негови заместници да участва в обсъжданията.
Освен това не е нормално да няма нито един представител от онези структури, които са взели участие в работата на комисиите, да не участват сега в заседанието на пленарната дискусия. Така че също предайте от тези други структури – КРС, СЕМ, БНТ и БНР да изяснят кой може да дойде в разстояние на следващите десетина-петнадесет минути. Не са на много голямо разстояние от Народното събрание.
Има ли процедурни въпроси преди да преминем към обсъждане, в очакване, разбира се, да има участие на представители на вносителите?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Господин председателю, аз оценявам Вашия жест, че каните министър-председателя да вземе пряко участие в дебата или да изпрати оторизиран от него свой заместник. Но тъй като е важно в изказванията да се поставят въпроси към вносителя и той да отговори, очевидно е необходимо той или негов заместник да бъдат в залата по време на дебата. По тази причина правя процедурно предложение да продължим с гледането на Закона за отбраната и в момента, в който дойдат представители на вносителя, да прекъснем гледането на Закона за отбраната и да започнем дебатите по Закона за публичното радиоразпръскване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за отлагане на обсъждането на точката, която в момента е на дневен ред. Това предложение може да бъде гласувано, ако имаме необходимия кворум, затова ще направим регистрация.
Моля, регистрирайте се, уважаеми колеги. Има необходимия кворум.
Преминаваме към гласуване на процедурното предложение.
Който е за отлагане на обсъждането на точка първа, гласува „за”, който е против - „против”.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 51, против 62, въздържали се 16.
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Като отчитам, че в залата първоначално имаше само 121 регистрирали се народни представители преди самото гласуване и факта, че в залата идват народни представители, а законът е твърде важен и, надявам се, те осъзнават необходимостта от това вносителите да отговорят на въпросите относно публичното радиоразпръскване в страната, моля Ви да подложите на прегласуване направеното предложение за отлагане на разискванията до влизането на вносителите в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 142 народни представители: за 51, против 73, въздържали се 18.
Процедурното предложение не се приема.
Имате ли някаква информация за участие от страна на вносителя? Нямате.
Изправени сме пред продължаване на заседанието с обсъждане на внесения законопроект на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократи за силна България искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обявявам почивка до 15,00 ч., уважаеми колеги.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, подновяваме пленарното заседание.
Поканени са представители на вносителите – на Министерския съвет и на другите институции, които имат отношение към законопроекта. Има уверения, че техни представители са на път, но така или иначе трябва да подновим заседанието и обсъждането на законопроекта.
Почивката е довела до значително съкращаване на наличния състав в залата, но навярно с разгръщането на обсъждането, той ще бъде попълнен, макар и частично.
Пристъпваме към обсъждане на законопроекта.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, жалко е, че няма никой от вносителите. Аз лично очаквах да е така. Знаете, че и на съвместното заседание на двете комисии, което правихме, също нямаше представител на вносителя.
За мен вносител е министър-председателят. Той е докладчик. Защо е така, можем само да гадаем – може би никой друг не е пожелал да внесе такъв закон, да го докладва. Странното е, че има само една държавна институция, която може да отговори на абсолютно всички зададени от нас въпроси по отношение предложения законопроект. Това е Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Но ако забелязвате, в този закон тази специализирана институция няма никакви правомощия. Защо ли? Не зная. Те не биха могли да отговорят и на нашия въпрос.
Ако следим закона, на нашите въпроси би трябвало да отговаря например министърът на финансите, който става принципал на едно от предприятията, което е 100 процента държавно, изцяло финансирано от бюджета. Какво ли разбира министърът на финансите от цифровизация? Значи председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения не разбира, а министърът на финансите разбира?! Странно! Той същият разбираше и от пътища, ако си спомняте. Съвсем скоро, допреди една година оглавяваше пътищата в България, а виждаме в какво състояние са те. Махна се оттам, пое нещата министър-председателят. Тази работа много ми прилича на сегашната.
Другият човек, който, ако следим закона, би трябвало да ни отговаря, е примерно строителният министър господин Асен Гагаузов, който пък става принципал на другото предприятие - търговското дружество, което ще изгражда една инфраструктура за пренасяне на цифрови сигнали и данни. Какво ли разбира този човек от това? Нищо! Затова и той не е тук - как да отговори на неща, които човекът не разбира?
Защо ли тези министри ще оглавят тези две предприятия? Най-вероятно, защото ще бъдат най-добрите позиции, които ще осъществят тази брилянтна схема за източване на бюджета.
Този закон е безумен. Не преувеличавам, тази думата е точната – безумен пореден закон, свързан с цифровизацията, която ще бъде провалена в България. Този закон поставя в абсолютно подчинение Българското национално радио и Българската национална телевизия. Текстовете в този закон взаимно се изключват.
Първото предприятие, което се създава - Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”, се финансира изцяло от бюджета. На 100% се финансира от бюджета. В същото време четем, че може да има приходи и от търговска дейност. Как така? Нали е национална компания, която се финансира от бюджета? От какви приходи, от каква търговска дейност, защо, в чия полза може да е тази безумица, която е записана, и която се надявам да отстраним? Отговорът е прост: генералните директори на БНТ и БНР, без абсолютно никакви правила, без абсолютно никакъв контрол, съгласно този закон имат право да сключват договори за създаване на съвместни предприятия с частни оператори. Сключвайки тези договори, създавайки тези смесени предприятия, без конкурс, без нищо, ги качваме на обществения мултиплекс и какво започват да правят тези смесени предприятия? Държавата финансира смесеното предприятие с 50% частно участие и то започва да придобива само активи – да бъде на плюс, без да е участвало в никаква степен в инвестиционния процес, който, уверявам ви, е много, много скъп и много, много сложен.
Схема. Недопустимо! Изхвърля се изцяло СЕМ като орган и се заменя от двама генерални директори – безумие!
Съветът за електронни медии е единственият оторизиран държавен орган, който има право да осъществява контрол върху телевизиите и радиата в България – назначен, избран с мандат.
Как така с този закон един вносител, какво си мисли този човек, какъв е той или група хора, явно финансово свързани или по друг начин – политико-финансово по-точно, ще замени един финансов орган с двама генерални директори? За какво? Единствено и само за финансово облагодетелстване. По този начин се поставя в подчинение обществената медия, общественото пространство в България.
Второто предприятие – търговско дружество, което се създава, случайно или не отново е с 50% частно участие. Значи държавата, бюджетът няма пари за пътища, образование, медицина. Каквото и да питаме тук, все няма пари. Е, как сега ще има 1 млрд. лв. за изграждане на паралелна мрежа за пренасяне на цифрови сигнали и паралелна инфраструктура – антени, вишки, фидери и така нататък? Това нещо струва малко над милиард лева, поне толкова. Държавата ще изгражда паралелна мрежа, а откъде ще намери този 1 млрд. или над 1 млрд. лв.?!
И защо, след като държавата ще отдели тези пари, без да пита данъкоплатеца, без да има нито едно становище от Министерството на финансите, например защо 50% от печалбата ще бъде разпределяна отново на частното дружество? Какъв е интересът на държавата да има разходи и да няма приходи?!
Тук, между другото, в това дружество, по същия начин, по който се лишава СЕМ от правомощия, по същия начин това дружество не може да бъде контролирано от КРС. Уж в закона пише, че то ценово ще бъде контролирано при различни становища между двете фирми от КРС, но КРС контролира и регулира само дружества със значително въздействие върху електронния пазар или поне един от 18-те електронни пазара. Уверявам ви, че тази инфраструктура, това предприятие няма да бъде и не е със значително въздействие върху пазара. По този начин КРС ще остане безсилно. И ролята на КРС остава една-единствена: да даде лиценза без търг, без конкурс, да даде правата на първото и второто дружество, без да може да ги контролира, като и СЕМ не може да контролира процесите в тези две дружества. Безумни текстове, нечестни и ограбващи данъкоплатеца.
Искам да споделя и нещо друго с вас. Нарушава се и то много Законът за електронните съобщения, който приехме скандално преди месец-месец и половина, дори обжалвахме в Европейския съюз и сезирахме Европейската комисия. Не може първото дружество, което на практика е мултиплекс-оператор, оператор на един честотен диапазон, в който се уплътняват 10-12 или повече програми, колкото направят инженерите, не може чрез този закон предварително да му се разпише да издържа и другото предприятие, да харчи пари за преносна мрежа. А в чл. 8 ясно е записано, че това предприятие, което по закон няма право да бъде свързано с преносната мрежа, с този, който произвежда програмите, да поддържа, развива и експлоатира електронносъобщителната мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване. Как така, нали го забранихме преди един месец?! Това е незаконно.
Колеги, от името на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” казвам, че няма да подкрепим този законопроект на първо четене. Не го подкрепих и в комисията, напуснах демонстративно.
Призовавам ви към разум. Това, че в някакъв интерес се промени по лош начин и се застраши цифровизацията в България чрез промените в Закона за електронните съобщения вече мина, там се борим. Но не допускайте обществените медии – Българската национална телевизия и Българското национално радио да попаднат в зависимост от нечисти политико-икономически помисли, нечисти помисли да има към тях. Не допускайте това да се случи! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Ангелов? Няма.
За процедура – господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Предлагам да допуснем в пленарната зала госпожа Маргарита Пешева – председател на Съвета за електронни медии, господин Валери Тодоров – генерален директор на Българското национално радио, господин Петър Рендов – член на Комисията за регулиране на съобщенията и господин Георги Стоименов – член на Съвета за електронни медии, които чакат да бъдат допуснати тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в залата. Няма против.
Моля, поканете посочените лица.
За изказване има думата госпожа Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Настоящият Закон за публичното радиоразпръскване, което гледаме в момента на първо четене, е част от ангажимента ни за цифровизация, поет към Европейския съюз, за преминаване от аналогово към цифрово излъчване към 2012 г.
Това, че правим обществен мултиплекс, е част и от искането на НДСВ, когато гледахме двата закона – Закона за радио и телевизия и Закона за електронните съобщения.
Разбира се, аналогично и правилно е заедно с процедурата за частните мултиплекси, когато тече в Комисията за регулиране на съобщенията, да разглеждаме и Закона за обществения мултиплекс, за да не оставяме настрани от полезрението и от действията Българската национална телевизия и Българското национално радио.
С предлагания законопроект се въвеждат норми, които регламентират участието на държавата в осигуряването на наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио на територията на Република България и в гарантирането на обществения характер на двете институции. Държавата осигурява това разпространение чрез този законопроект.
Същевременно, господин председател, съм изключително обезпокоена от това, че нито на комисия, нито днес има представител на вносителя, независимо кой е той, както Вие казахте в самото начало и апелирахте някой да дойде да представи законопроекта. Има определени текстове във философията на законопроекта, които трябва да бъдат разяснени.
Знам, че в изготвянето му не са участвали нито представители на Българската национална телевизия, нито на Българското национално радио. И точно в частите, където трябва да бъде разяснена философията на законопроекта и защо е направена така, трябваше да има представители на вносителя. Искрено вярвам и като заместник-председател на Комисията по гражданското общество и медии, ще настоявам на второ четене в нашата комисия, която е водеща, да присъства представител на вносителя. Защото наистина могат да станат недопустими грешки и то точно за обществения мултиплекс, където ще гарантираме на хората, че Българското национално радио и Българската национална телевизия ще могат да бъдат хващани във всички части на страната и че техният интерес ще бъде защитен.
Какво ме притеснява, както и Парламентарната група на НДСВ, във философията този законопроект?
На първо място в това, че има две предприятия, които управляват процеса. Считаме, че не е нужно да бъде точно така и че принципалът, както много други важни агенции и въпроси трябва да бъде Министерският съвет и министър-председателят.
Тук има и нещо много очебийно, което не е случвало досега. Управителният съвет на първото предприятие, което се казва „Обществено цифрово радиоразпръскване”, трябва да бъде назначаван от президента на Република България. Това е прецедент, който наистина не е случвал, нищо, че е по предложение на министър-председателя, нищо, че след това принципалът е министърът на финансите, но има много странни наслагвания и наистина само вносителят би могъл да даде обяснения защо това се случва. По наше мнение наистина предприятието трябва да е едно и то да е към Министерския съвет, а принципалът да е министър-председателят.
Има един много интересен текст в мотивите на вносителя. След упоменаването, че президентът определя Управителния съвет, е казано – чета дословно мотивите: „По този начин се запазва ролята на президента в осъществяването на електронните съобщения и в радио- и телевизионната дейност”.
Има някакво объркване. Все пак ние се намираме в парламентарна република. И след като Вие, господин председател, от тази трибуна на най-висшия орган в България правите предложение да дойде вносителят в лицето на Министерския съвет, който и да е той – Министерският съвет, който ние сме избрали в тази зала, мисля, че в цялата тази ситуация президентът няма нищо общо. Смятам това за някакъв нон сенс който ние с колегите трябва да поправим между първо и второ четене.
Още нещо. Има притеснения от страна на Българската национална телевизия, които изразиха пред нас по време на заседанието, че няма регламентиране на таксите. В момента те плащат голяма част от средствата, които им даваме от държавния бюджет, за точно такива такси – към Българската телекомуникационна компания и всички останали. Това е тяхно притеснение.
Освен това има притеснение и в текст, който преди малко беше цитиран - Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да създават програми, съвместно с други физически и юридически лица, или радио- и телевизионни оператори в правна форма, регламентирана, съгласно българското законодателство, обществени по смисъла на Закона за радио и телевизия. Едно на ръка, че няма обществени програми, а това се отнася за обществени оператори и че едно такова сътрудничество трябва да има определени граници, за да не се получават точно такива парадокси, каквито колегата преди малко спомена. Защото аз, примерно, бих разбрала, както и госпожа Уляна Пръмова насочи, че би могло да има съвместен парламентарен контрол – Българската национална телевизия и Народното събрание. Да, би могло да има. Би могло някоя от обществените телевизии в Европа да изяви желание да направи съвместна културна програма с Българската национална телевизия. Да, може да има. Но дотук ли стигат границите? И по какъв начин те ще бъдат разписани и регламентирани?
Освен това има и технологични подробности – колко и кои програми ще бъдат качени на Българското национално радио, как ще продължи, защото ние знаем, че съвсем наскоро тук, в тази зала говорихме, че всеки мултиплекс ще има четири програми, а всъщност КРС е обявила в тръжната документация, че програмите във всеки мултиплекс могат да бъдат между четири и десет в зависимост от подвижността – ако не се лъжа това е терминът – на програмите. Може би с тази презумпция са и последните промени в заключителните разпоредби, където се дава възможност на частни оператори, които имат лиценз до 2010 г., да бъдат качени като задължение на мултиплексите и на първа, и на втора вълна. Предполагам, че това също би трябвало да бъде обяснено от вносителите на законопроекта – какво са имали предвид. Да, наистина е добър ход да се защити пазарът, преходът между аналогово и цифрово излъчване да бъде плавен, но все пак трябва да се обяснят всички тези въпроси.
И аз апелирам, както и на заседанието на двете парламентарни комисии, всички заинтересовани институции, като БНР, БНТ, СЕМ и всички останали, да дадат своите предложения към законопроекта между първо и второ четене, не само едно общо становище, защото това са общи въпроси, които все пак трябва много бързо от тази трибуна да бъдат вкарани в законопроекта, който трябваше да бъде приет на 1 март, но ние го правим сега. Добре че го правим и сега и трябва да го правим, защото това е наш ангажимент, за да защитим обществения интерес.
Като приключвам давам заявката, че НДСВ ще подкрепи на първо четене законопроекта, но се надявам с колегите да уточним всички възникнали въпроси, за да не се получава нонсенс и да работи наистина нашият обществен мултиплекс. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Драганова? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за съжаление, ще започна с възмущението си от наглостта на българския министър-председател, който не се яви в залата като вносител на законопроекта, но кой се явява вместо него? Нима са представители на Министерския съвет ръководителят на Българското национално радио или представители на Комисията за регулиране на съобщенията, даже Веселин Божков не се е явил, или представителят на СЕМ. Това са независими колегиални органи. Какво общо имат те със законопроекта, питам аз, като не са вносители на този законопроект? Те могат да си изкажат становището, но могат да го направят в една публична дискусия, а не тук, в пленарната зала на Народното събрание.
Отделен е въпросът, че само броени дни преди законопроектът да бъде внесен и гласуван в Министерския съвет, те са били известени за съдържанието на законопроекта, без да бъдат предварително консултирани.
На второ място, след това скандално неуважение от страна на министър-председателя към Народното събрание, ще кажа, че той демонстрира такова неуважение и със самите текстове на законопроекта и със законопроекта като цяло. Говорим за публичното радиоразпръскване. Говорим за двете обществени медии в страната – Националното радио и Националната телевизия. Говорим, че в Закона за електронните съобщения изрично е разписано, че трябва в новосъздаден закон да се гарантира обществения характер на тези две медии. И в същото време законът се внася на тъмно, без никакво обществено обсъждане. Тоест, законът не е предназначен за българската общественост. Той има други цели.
На трето място, когато гледахме законопроекта миналата седмица на съвместното заседание на двете комисии, той не беше придружен от становища на организации, които са пряко свързани с приложението му. Нямаше писмено становище нито от Българската национална телевизия, нито от Българското национално радио, които са основният субект в закона. Нямаше становища от органа, който трябва да контролира приложението на закона, с други думи – който трябва да се произнесе дали, разписвайки текстове, му позволява да изпълнява възложените им правомощия от Комисията за регулиране на съобщенията. Нямаше становище и от Съвета за електронни медии.
Когато се внася такъв важен закон, особено в областта на медийното законодателство, което е законодателство, стриктно наблюдавано от Европейската комисия и от Съвета на Европа, тъй като медийното законодателство до голяма степен трябва да гарантира свободата на достъп до обективна и разнопосочна информация за всички граждани на страните – членки на Европейския съюз, когато се внася този законопроект, няма справка дали законопроектът по определен начин отговаря или е в съответствие с европейското право. В кои страни на Европа има подобен законопроект, в който да се създават две компании? Едната е държавно предприятие, национална компания, и другото е търговско дружество. Няма такава страна. България е пионер в този подход на това законодателство.
На следващо място, винаги, когато се внася такъв законопроект, който ще има финансови тежести за бюджета на страната, той трябва да бъде придружен от справка с преките и косвени задължения на бюджета по реализиране на този законопроект. Такава справка отново липсва.
В самия законопроект, още в самото начало е принизена ролята на Българското национално радио и Българската национална телевизия, защото за тях единствено е указано, че трябва да осигурят достъп до информация и до съдържание. Прощавайте, но не това отличава обществените медии в страната от останалите. Всяка медия осигурява достъп до информация и достъп до съдържание, но обществените медии се отличават по своя характер, не само по своята аудитория. Всичко това е разписано в европейските документи, които изобщо не са пренесени в законопроекта, който внася министър-председателят Сергей Станишев.
По отношение на юридическите лица, които се създават и които трябва да осъществят закона. Те са две: едното е държавното предприятие Национална компания „Обществено цифрово радиоразпространение” и второто е търговско дружество. По принцип Националната компания се създава с една-единствена цел и тя е да бъде носител на разрешението за използване на спектъра за разпространение на Националното радио и Националната телевизия. До момента обаче такъв носител бяха самите две медии – Националното радио и Националната телевизия.
Въпросът е: кому е необходимо да се отнема нещо, което до момента по закон осъществяваха тези две медии, и да се създаде специална Национална компания? Но има и нещо друго – не е ясно кой е принципалът на тази Национална компания, както е отбелязано и в становището на Комисията по гражданско общество и медии. Ако видим кои са органите на управление, излиза, че министърът на финансите е орган на управление. Е как министърът на финансите е орган за управление, а в същото време не ни дават никаква справка как ще бъде натоварен бюджетът за осъществяването на този законопроект?
Следващото е, че назначенията в управителния съвет и неговият изпълнителен директор се извършват с указ на президента. Ролята на президента тук е като черешка на тортата. Откъде накъде президентът? При това той е обвързан с министър-председателя - че само по предложение на министър-председателя може да направи тези назначения. Абсолютно непонятно. Това са просто измислени схеми, които са лишени от реално съдържание. Това по никакъв начин не подобрява управлението нито на радиото, нито на телевизията.
На следващо място, създава се търговско дружество. Търговското дружество трябва да изгради, да експлоатира и да поддържа мрежата за разпространение на програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Тук се крие всъщност основният замисъл на закона. Оказва се, че в това търговско дружество до 50% - бъдете сигурни, че ще бъде 50% - ще има частно участие. Остава само да се каже, че това ще бъде Ирена Кръстева или свързани с нея лица, или подставени от нея лица. Нещата са ясни. След това, което стана със сградите на Националната агенция по приходите, следващото е търговското дружество.
А какъв е интересът на Кръстева или на свързани с министър-председателя лица? Много ясно се разбира от текста на закона – че съгласно закона това търговско дружество ще бъде третирано като изграждащо национална инфраструктура и във връзка с това отчуждаването на имоти за съответното изграждане на национална инфраструктура, очевидно със средства на държавния бюджет, ще се извършва по съкратена процедура.
Преди да завърша, искам да кажа, че към закона, който е недълъг по съдържание, има една обемиста част от Преходните и заключителни разпоредби. Странното е, че в тези Преходни и заключителни разпоредби се въвеждат текстове, които действително са скандални. По-скоро на фона на целия закон това съвсем не е странно. Защо? Защото съгласно тези текстове Българското национално радио и Националната телевизия имат право да създават програми съвместно с други физически и юридически лица, като съгласно ал. 3 изборът на лицата, съответно на операторите, се прави от генералните директори след одобрение на съответните управителни съвети. Няма конкурси, няма търгове – директно на харесвани лица от управителния съвет се дава правото да създават съвместни програми.
Отпадат най-важните текстове, които гарантираха конкурсното начало в програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Това заплашва, господин Атанасов, говоря на Вас като председател на Комисията по медии, свободата на българските граждани да получават обективна информация.
Този закон всъщност е следствие, може би и продължение на промените в Закона за електронните съобщения. Ако в Закона за електронните съобщения бяха фаворизирани определени оператори, играчи на пазара, тук за да заглъхне ропотът срещу този законопроект, във финалната част се дават права и на други медии, които лесно могат да бъдат разпознати. По такъв начин на тях също да им се осигури национален ефир, а не да се оплакват, както вече го направиха, пред Европейската комисия в Брюксел.
Уважаеми колеги, скандално е този законопроект да влезе в пленарната зала на 21 април – само месец и половина преди изборите за Европейски парламент и малко повече преди изборите за национален парламент.
Искам ясно да заявя, че една от първите задачи на следващото дясно-центристко управление на страната ще бъде коренна промяна на този законопроект. Този законопроект трябва да защитава интересите на българските граждани, които са потребителите на програмите на Националното радио и телевизия, а не корпоративните интереси на кръгове, близки до сегашното правителство на Сергей Станишев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Иванов? Няма.
Господин Атанасов, имате думата за изказване.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, заставам на трибуната, не за да споря, защото за да спориш, трябва да имаш теза срещу себе си. Докато примерно с господин Румен Ангелов съм участвал в телевизионно предаване и така и не можах да разбера каква е същността на неговата теза.
РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС, от място): Цяла България разбра, само Вие не разбрахте!
ИВО АТАНАСОВ: Остава само внушението, че нещо лошо ще се случи, но хубавото на лошите пророчества, особено ако са на господин Ангелов, е, че те никога не се сбъдват. Вярвам, че и това сега няма да се сбъдне.
Що се отнася до изказването на господин Иван Иванов, когото, разбира се, аз много уважавам заради неговото желание да се подготви по абсолютно всички точки от дневния ред. Господин Иванов, Вие питате: защо на 21 април се внася законопроектът? Добре, според Вас в последните няколко месеца преди изборите парламентът трябва ли да работи или да не работи? (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Такава бележка може да се отправи към абсолютно всеки законопроект.
Аз смятам, че Народното събрание е длъжно да работи пълноценно до последния ден, преди то да бъде разпуснато. Така че не може датата да бъде причината.
Освен това, виждам голямо противоречие в онова, което казвате. От една страна, какви са генералните директори на БНТ и БНР, каква е госпожа Пешева като председател на СЕМ, та трябва да присъства в залата при обсъждането на законопроекта, а от друга страна – защо нямаме становища от същите тези институции? Първо, не е вярно. На заседанието на двете комисии представителите на тези институции – и госпожа Пръмова, и господин Тодоров – лично изразиха своето положително становище по внесения законопроект. Така че моля Ви да бъдете точен, когато отправяте своите забележки към проектите и конкретно към този.
Хайде, нека да си спомним, когато приехме промените в Медийния закон, свързани с цифровизацията, как в първоначално внесения на 3 септември от Министерския съвет законопроект не беше предвиден обществен мултиплекс и как всички ние в залата решихме, че не може България да прави изключение от много други страни в Европейския съюз. Ние наложихме на вносителя да има обществен мултиплекс. Нали така, господин Иванов? Разбира се, че е така.
Сега защо, след като вносителят, тогава на Медийния законопроект, а сега на Законопроекта за общественото цифрово радиоразпръскване, предлага да има обществен мултиплекс, Вие отново сте против? Очевидно защото искате да изявявате своята опозиционна същност. Имате право на това, никой не Ви го оспорва, но то по никакъв начин не засяга качествата на законопроекта.
Разбира се, и в доклада на Комисията по гражданско общество и медии сме отбелязали, че има несъвършенства във внесения проект, че има известно дублиране на функциите в дейността на Националната компания и на търговското дружество – това са неща, които между двете гласувания ще бъдат преодолени. Текстовете ще бъдат уточнени, ще бъдат изчистени, така както стана и със Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Вие си спомняте, че тъкмо в режим на диалог между Народното събрание и Министерския съвет като вносител беше решено да бъде направен този обществен мултиплекс в нашата страна.
Без да говоря повече, очевидно отиваме към гласуване на законопроекта, ще споделя становището на Парламентарната група на Коалиция за България, че тя подкрепя законопроекта заедно с други групи, които имаха възможност след това било от трибуната в пленарната зала, било на заседанието на двете комисии, да потвърдят това. Смятам, че както стана и със Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, в един интензивен диалог между двете гласувания – диалог между парламента и вносителя в лицето на Министерския съвет, ние ще можем да направим онзи действен текст на законопроекта, който да позволи в България да стартира цифровизацията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има реплика на господин Ангелов към господин Атанасов. (В залата влиза министърът на отбраната господин Николай Цонев.)
Заповядайте, господин министър.
Заповядайте за първа реплика, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми колега Атанасов, правенето на закони не е „Еврофутбол” – да познаваме или да не познаваме. Вие сте един известен познавач в „Еврофутбол” - знае го цялата държава, но това няма нищо общо с правенето на закони, а каквото съм казал по предишния законопроект всичко се случва вече.
Що се отнася до нашия дебат с Вас – цяла България разбра моята теза. Аз съм убеден, че и Вие сте я разбрали, но изглежда има нещо друго, което Ви кара да не го признаете и да държите на теза, която води към монопол и застрашава и националната сигурност в Република България.
Иначе ми се иска да Ви повярвам на последните думи като казахте, че ще го поправите този закон. След като е толкова хубав, защо ще го поправяте? Налага се да го поправите между първо и второ четене, тъй като, така или иначе, си го приехте на първо четене. Аз лично ще помогна в това Ваше, надявам се, благородно усилие и, дай Боже, поне този законопроект да стане свестен закон за данъкоплатеца и за хората в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов! Аз Ви съчувствам, защото на лицето е изписано неудобството да защитавате една незащитима теза, един абсолютно некачествен законопроект. Вие не отговорихте практически на нито една от моите остри забележки към закона, но аз ще повторя нещо, което мисля, че и Вие сте го забелязали, че ако в закона основно се създават тези две юридически лица – националната компания и търговското дружество, ще видите, че се оказва, че те имат припокриване на функциите, което означава, че законът е изначално некачествен.
В чл. 8 казваме, че „Основният предмет на дейност на Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” е осъществяване на електронни съобщения чрез изграждане, поддържане, развиване и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване” и малко по-нататък, че основният предмет на дейност на търговското дружество е отново „изграждане, развитие и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения”. Това показва, че законът действително иска да отвори врата, за да може търговското дружество да осъществява и други дейности, които нормално би трябвало да бъдат към националната компания.
И като доказателство на това искам да Ви припомня чл. 26, където държавата се задължава да изпълнява задълженията си като по отношение на държавната и общинската собственост компетентни държавни или общински органи, свързано с търговското дружество, учредяват в полза на дружеството възмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс, тоест наистина се защитават корпоративни интереси и всякакъв търг или конкурс ще се окажат недопустими при осъществяването на дейностите по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Атанасов ... (Шум и реплики в залата.)
Господин Атанасов се чувства безсилен да промени мисленето на репликиралите го.
Има ли желаещи да вземат думата?
Бих се обърнал към представителите на независимите регулаторни органи, към Националното радио: госпожо Пешева, бихте ли желали да вземете отношение? Знакът, който ми давате, по-скоро е отрицателен, отколкото позитивен.
Господин Тодоров, Вие ще вземете ли отношение? Нямате желание.
От Комисията за регулиране на съобщенията желаят ли да вземат отношение? Не. (Реплики.)
Не бих искал да затруднявам господин министърът на отбраната, който е в залата като представител на Министерския съвет във връзка със следващата точка от дневния ни ред, да вземе отношение по този проект на закон, внесен от Министерския съвет.
В случай, че няма желаещи да вземат думата, ще обявя обсъжданията за приключени.
Има желаещ за изказване – господин Минчо Христов, независим народен представител.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, аз мисля, че вносителите в лицето на Министерския съвет би трябвало според мен да защитят своя законопроект. Ако това трябва да го направи министърът на отбраната, нямам нищо против, нека да излезе, но все пак изпадаме в някаква парадоксална ситуация – внесен е един законопроект и никой не смее да го защити – нито от правителството, нито от регулаторните органи, нито от БНТ, нито от БНР, нито, ако щете, и министъра на отбраната, който е член на кабинета. Какво става, колеги? Какво става?
Аз ще се опитам да ви кажа какво става – винаги в последните дни на народните събрания се правят най-криминалните закони, според мен. Считам, че възможността, която се дава в този закон, да се създава търговско дружество, което съвместно с Българската национална телевизия и Българското национално радио да експлоатира ефира е престъпление, колеги, ама чисто престъпление! Това е опит за една скрита задкулисна, криминална приватизация. Ето това са точните думи и вие добре го знаете. Ако някой не е съгласен, нека да дойде, да излезе на трибуната и да изложи своето становище. Нека да дискутираме. Ето за това става дума.
Фактът, че никой не смее да излезе тук и да каже две думи в защита на този закон мисля, че сам по себе си е показателен. Аз, колеги, ще ви припомня нещо, което е пряко свързано с това, което обсъждате в момента – вие си спомняте, че когато предишното правителство приватизира БТК то подари – говоря за предишното правителство и конкретно за министър Николай Василев. Знаете, че аз говоря с имена. Това правителство подари телевизионните кули на новия собственик, на една офшорна фирма. Това се получи.
В продължение на години Националното радио и Националната телевизия плащаха на шепа шмекери десетки милиони левове. Така ли беше, колеги?! Искате сега тази ситуация да се повтори, само че в многократно по-тежък вариант, така ли?! Как не ви е срам! Аз не мога да разбера!
Съвсем доскоро, преди няколко месеца новият собственик на БТК се опита да продаде телевизионните кули, по които се предаваха честотите на Националната телевизия и Националното радио, на една австрийска компания. И ако не бяха медиите, които вдигнаха шум по този въпрос, това щеше да стане факт! Не ви ли е срам! Да облагодетелствате отново шепа шмекери – ето това правите в момента!
Господин председател, надявам се министърът на отбраната – все пак е член на кабинета, да излезе и да каже две думи в защита на този закон. Ако искате, викнете министър-председателя тук, за да си обоснове закона.
Обръщам се към Вас, дами и господа народни представители – вие сте тук, за да защитавате интересите на народа, интересите на хората, за да могат да гледат и да имат достъпна информация, а не както сега правите – да се опитвате да приватизирате Националната телевизия и Националното радио. Срамота!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики? Няма.
Както разбирате, господин министърът е тук във връзка със следващата точка. Моля да не го поставяме в неудобно положение. Не бива да злоупотребяваме.
За изказване има думата господин Малинов. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че всички, които се подготвихме за днешния дебат, се чувстваме странно. Пълната безпомощност на мнозинството се изразява в отказ от защита, отказ от аргументи „за”. По-категорично опровергаване и морално осъждане на един законопроект аз не мога да си представя. Този законопроект няма защитници. А ние се готвихме за дебат. Нека въпреки това да прочета внимателно подготвеното ми изказване, сякаш се намираме в парламентарна република, където мнозинството излага своите аргументи и се опитва да аргументира своите законопроекти под острата критика на опозицията.
Колкото и наивно да звучи това, нека все пак да ви напомня, че настоящият законопроект е акт, чието изготвяне трябва да се подчинява на Закона за нормативните актове. Понеже са направени маса процедурни нарушения, нека все пак да прочета чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове, за да видите в какъв процедурен абсурд и в какво тотално неуважение към практиките на демокрацията се намираме в момента, в какво състояние са намира българският парламент на финала на едно провалено управление.
Искам да напомня, че според Закона за нормативните актове изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Преди внасяне на проект на нормативен акт съставителят на проекта го публикува на интернет-страницата заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища.
Мотивите трябва да съдържат причините, които налагат приемането, целите, които се поставят, финансови и други средства, необходими за прилагане на новата уредба.
В нашия случай са нарушени следните принципи:
Проектът не е бил публикуван за обсъждане и не е бил предоставен на заинтересованите лица навреме. Проектът не е предоставен на СЕМ, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране. Мотивите не съдържат изискванията на чл. 28 от Закона за нормативните актове. Според посочените основания и според нормите на ЗНА проектът изобщо не следва да се обсъжда от компетентния орган.
На всичко отгоре до последния момент пресслужбата на Министерския съвет отричаше, че изтеклият в началото на м. април законопроект е практически текстът, който ще се обсъжда и предложи.
Неизбежен е изводът: начинът на изготвяне, одобряване и внасяне на този проект е отвратителна демонстрация, че в България не се спазват правилата, и най-важното, че мнозинството не се съобразява със собствените си приети закони. Този законопроект беше направен на пух и прах в българските медии, експертите се произнесоха категорично, нарекоха го скандален опит за въвеждане на държавна регулация, безпрецедентен през последните 20 години. Всеки би могъл да намери свои пасажи – поредни абсурди в този текст.
Аз няма да го правя, само ще се спра на следното. Ще цитирам чл. 8, ал. 1: „Основният предмет на дейност на Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” е осъществяване на електронни съобщения чрез изграждане, поддържане, развиване, и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио”. Юристите отлично знаят, че става дума за използването на различен термин, а става дума за обществения мултиплекс.
И така, вижте какво се получава. Създава се държавно дружество. В управлението на тази национална компания ще участва министърът на финансите, а останалите членове ще се назначават от президента и ще са с 5-годишен мандат. БНТ и БНР ще плащат за разпространението си на новата държавна фирма, както в момента дължат суми на БТК.
За какво става дума? Явно законопроектът се смята за приоритетен. Ще бъде приет бързо, за да може в рамките на месец да бъдат създадени двете държавни фирми, да се назначат шефовете им и да бъде дори избран частният партньор на БНТ и БНР, за да е ясно с кого ще готвят тези програми. Тоест целта е всичко да се подреди в най-кратък срок.
Какъв е ключът към всичко това? Пълната убеденост на управляващите, че предстои катастрофална загуба на изборите, и последен опит да се овладеят колкото се може повече позиции на медийния пазар в България, а там където може – да се влезе дори през държавата, за да може да се регулира този пазар.
В момента тече битка кой ще оперира мултиплексите, кой ще изгражда новата преносна мрежа, кои програми ще влязат в цифровите пътеки. Ако трябва да го кажем съвсем накратко – използвайки настоящия процес на цифровизация, вместо модернизация, вместо възможност за качествени и нови услуги, управляващите решиха да преразпределят ресурси на ръба на закона, а там, където законът ги затрудняваше, те промениха законодателството. Със сигурност този закон води до концентрация на власт, корупция и злоупотреби. Затова никой не смее да излезе и публично да го защити. Това е моят извод. Той не може да бъде опроверган, защото и след тези думи ще бъде изключително трудно някой да се нагърби с неблагодарната публична роля – да излезе и да каже две добри думи за него, включително и тази агенция, която на гърба на СЕМ получава повече правомощия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, времето на Парламентарната група на Демократи за силна България с удължението от една трета изтече. Нямат повече възможност за изказване. Другите групи имат такава възможност все още.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме разискванията по закона.
Има записан още един народен представител – господин Сотиров.
Заповядайте, господин Сотиров, имате думата.
Още веднъж призовавам народните представители да влязат в пленарната зала, тъй като след разискванията предстои гласуване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Стои открит един много сериозен въпрос: аз също не чух представителите на изпълнителната власт да дадат една прецизна обосновка и аргументи за това кое поражда необходимостта от тези законодателни промени. След като вече има изградена инфраструктура за аналогово радиоразпръскване и по преценка на нашите експерти с инвестиции от порядъка на около 100 милиона тази инфраструктура може да бъде адаптирана и трансформирана и върху нея да се изгради цифровизацията на мрежата, защо е необходимо при тази възможност държавата да изсипе около 1 милиард в изграждането на нова такава инфраструктура? Веднъж една от партиите в тройната коалиция извърши една престъпна сделка, като продаде БТК. Един монопол беше прехвърлен по класическа за тройната коалиция схема в ръцете на частни инвеститори, но все пак този монопол подлежи на контрол от Комисията за регулиране на съобщенията. Сега вие създавате една паралелна монополна структура, в която държавата ще изсипе близо 1 милиард, при което вие ще реализирате поредната комисионерска схема, след това финансираните от държавния бюджет Българско национално радио и Българска национална телевизия ще трябва да покриват разходите за тази инвестиция. И това ще става пак чрез бюджета. Веднъж вие вадите от бюджета огромна сума в условия на финансова криза и вместо тези ресурси да бъдат инвестирани в изграждане на необходимата инфраструктура, в изграждане на магистрали и на други необходими съоръжения, вие ги инвестирате в поредното грандиозно мероприятие, чрез което ще се реализира, първо, при самото инвестиране поредният грабеж, второ, вие искате да създадете поредното смесено дружество, което от 50% държавно на един етап ще аргументирате необходимостта и то да бъде приватизирано. По този начин ние се въртим в един порочен кръг на непрекъснато източване на държавата.
Схемата е изключително порочна. Веднъж давате инвестиции от държавата, давате тази огромна сума, втори път вие ще принудите финансираните от държавния бюджет Българско национално радио и Българска национална телевизия да платят тази сметка още веднъж. И пак от парите на данъкоплатците.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Ти не се чуваш какво говориш!
ИВАН СОТИРОВ: Много добре се чувам какво говоря, защото как ще се избие тази инвестиция? Ясно е, че всички тези монополисти работят на разходопокривния принцип. Тези разходи, които ще бъдат направени, трябва да бъдат платени от някого. И те пак ще бъдат платени от Българското национално радио и Българската национална телевизия. Това е поредното раздаване. Ясно е каква е вашата цел – да направите съсобственик в търговското дружество приближена до вас фирма, да си осигурите контрол върху електронните медии. Ясно е, че Българското национално радио и Българската национална телевизия ще се явят посредник за включване чрез договори и на други електронни медии към тази схема. Така вие искате да върнете по същество чл. 1. Защото когато хванете контрола чрез тази мегаструктура и този монопол върху електронните медии, вие ще си гарантирате един огромен ресурс за влияние върху медиите и поредното източване. С един куршум – два заека: хем поредната корупционна сделка и източване на държавата, хем осигуряване на контрол върху електронните медии.
Това, което правите, е в нарушение на всички европейски принципи и на принципа на конкуренцията. Вие създавате един партийно контролиран монопол, да не говорим, че и двете структури, които искате да създадете с този закон, ще бъдат контролирани от изпълнителната власт. Говорите за защита на обществения интерес, но върху тези структури няма никакъв обществен контрол, те ще бъдат подчинени на министъра на финансите – едната, другата – на министъра на регионалното развитие и на президента. За това става въпрос.
Вие си осигурявате тотален партиен контрол върху тези структури, които трябва да защитават обществения интерес. Не, те ще защитават чисто партийните ви интереси. Явно вие сте смъртно уплашени от предстоящите избори, от тоталния банкрут на вашето управление и търсите всякакви служебни схеми за осигуряване на бонуси – или чрез промяна на изборното законодателство, или чрез разни кризисни PR акции, или чрез вкарването на такива законопроекти. И това е само два-три месеца преди изборите.
Като се прибави към това и скандалната сделка, която се опитвате да реализирате с 4 милиарда кредит от Русия за АЕЦ „Белене”, след като преди една година се силихте, че има огромен интерес от западни банки, е ясно за какво става въпрос. Вие предизборно реализирате един тотален грабеж, който ще загроби България десетилетия напред. Това, което правите, ще го плащат поне още две поколения българи. Абсурдно е по време на икономическа криза да се правят такива грандомански проекти и инвестиции, когато в цял свят развитите държави точно при криза, в каквато се намира светът, се ориентират към конкретни инвестиции с по-бърза възвръщаемост, към необходими инвестиции. А вие се хвърляте в мегапроекти за милиарди, проекти, които загробват страната и които компрометират демократичните принципи в България.
Затова аз пледирам този законопроект да не бъде подкрепян. Практиката показва, че всички такива конюнктурни решения се обръщат срещу тези, които ги правят.
От името на Съюза на демократичните сили и от Парламентарната група на ОДС заявявам, че ние категорично няма да подкрепим този законопроект. Нещо повече, ние ще атакуваме и пред европейските ни партньори този пакет от законопроекти, които ограничават свободата на медиите и принципите на конкуренцията. Защото действително трябва да бъде сложен край на това безобразие, което правите тук набързо, на тъмно, неща, които накърняват обществени интереси с изключителна значимост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата по негово искане на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, всъщност тук съм по искане на парламента, който, доколкото разбрах, е искал да има представител на вносителя на този законопроект, който е Министерският съвет, за да даде допълнителни обяснения.
Запознах се с дискусията, която е протекла в залата на Народното събрание. Уважаеми госпожи и господа, мисля, че има няколко неща, които са много прости и надали някой ги отрича.
Първо, от този парламент има приет Закон за електронните съобщения. В този закон за електронните съобщения § 5г от Преходните и заключителни разпоредби изисква приемането на този закон, който се внася днес. Така че правителството не би изпълнило изискването на друг закон, ако днес не внесе това предложение.
Знаете, че съдържанието на това предложение е да се създадат две компании, които да осигурят на абсолютно конкурентен пазарен принцип радиоразпръскването на националните програми, към които действително, след като има обществени програми, има и обществен интерес тези обществени програми да достигнат до всяко едно семейство. Именно това е целта на този законопроект, ако мога да я резюмирам с две изречения.
Разбира се, може да има маса въпросителни, детайли, които да се уточняват. Мисля, че между първо и второ четене това нещо сигурно ще го направи Народното събрание. Но да се отрича необходимостта от внасянето на този законопроект, според мен означава да не се спазват законите, които са приети в същото това Народно събрание, в което вие сте гласували тези закони.
Мисля, че имаше достатъчно обсъждания по смисъла, по това какво се предвижда със закона. Действително предлагам да подкрепите законопроекта на първо четене, да го огледате между първо и второ четене така, както всеки един нормативен акт, и действително да изпълним разпоредбите на предишния приет от вас закон, така че обществените медии да стигнат до там, където ги очакват, а то е до всички представители на обществото.
Мисля, че в такъв порядък би трябвало да се води дискусията в бъдеще.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател. (Народният представител Евгени Чачев иска думата за изказване.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Времето за вашата парламентарна група е изчерпано, господин Чачев. Не мога да Ви дам думата. От вашата парламентарна група са говорили 22 минути и половина – по правилник максимум 20 минути. Следователно вашата парламентарна група е говорила над определеното от правилника време.
Моля всички народни представители, които са извън пленарната зала, да заповядат, тъй като предстои гласуване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Имаше конкретно питане. Няма ли кой да отговори на въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да принудя никого да отговори на въпроса Ви. Ако е парламентарен контрол, разбирам. Но ако някой желае да Ви отговори ... Министърът взе отношение. (Шум и реплики от народния представител Иван Сотиров.)
Никой не е вдигнал ръка.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за публичното радиоразпръскване под № 92-01-22, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.
Гласували 167 народни представители: за 124, против 43, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата народния представител Камен Костадинов. (Народният представител Евгени Чачев иска думата за обяснение на отрицателен вот.)
Господин Чачев, ще Ви дам думата, но нека господин Костадинов направи процедурата.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, с оглед важността на закона и на предстоящите празници, почивка, предстояща предизборна кампания предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде 72 часа – три денонощия, и да изтича в петък в 16,00 ч. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за обратно процедурно предложение на господин Румен Ангелов, като господин Чачев си запазва правото за обяснение на отрицателен вот.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, безобразно е това предложение. Прецедент! Колега, този закон е наистина изключително важен. Искам да припомня на цялата зала и на всички хора, които гледат и слушат, че по този законопроект не беше представено нито едно становище на нито една институция. Абсолютно на нито една институция не беше представено становище – нито на телевизията, нито на радиото, нито на КРС, нито на СЕМ, нито на правителството. Дойде тук да измие очите с нещо написано вицепремиерът, който общо взето не каза нищо по същество. Предлага се без нито едно становище 72 часа. Разбирате какъв сериозен интерес и какво бързане настъпва.
Моето предложение е между първо и второ четене срокът да бъде не една, а две седмици поради простата причина, че се налагат експертни становища – становища на неправителствени организации, становища на правителствени организации. Пак казвам, много е важно КРС, телевизията, СЕМ. Трябва и ние да помислим.
НДСВ приеха да гласуват законопроекта на първо четене с ясната уговорка, че ще направят сериозни промени. Как да направим тия сериозни промени за три денонощия? Това е абсурдно предложение.
Предлагам между първо и второ четене две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, всъщност има две предложения, които ще гласуваме. Преди да гласуваме трябва да чуем отрицателният вот, който междупрочем трябваше да дам преди процедурата, но господин Костадинов вече беше застанал на трибуната.
Заповядайте за обяснение на отрицателен вот, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми управляващи, днес отново извършихме един, бих казал, криминален акт. Поредният криминален акт в това Народно събрание! Бъдете сигурни, че на предстоящия доклад на Европейската комисия за България, именно приемането на този закон ще бъде номер едно, защото този той нито е съгласуван с Европейската комисия, нито отговаря на европейските директиви. Беше наглост изказването на вицепремиера Ивайло Калфин. Аз ще ви прочета какво пише в закона:
„§ 5г. (1) В срок до 1 март 2009 г. се приема закон, който осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс за разпространение на обществените радио- и телевизионни програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
(2) В закона по ал. 1 се определят условията за гарантиране на обществения характер на Българската национална телевизия и Българското национално радио.”
Къде в този закон, който току-що гласувахте, е записано това, уважаеми колеги? Не правим ли поредния престъпен акт в този парламент? От тази трибуна ви заявих това, когато променихте Закона за конфликт на интереси. Беше ли записан в доклада на Европейската комисия?! Същото ще се случи и това през м. юли, обаче тогава вие няма да бъдете управляващи. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, имате думата за обяснение на отрицателния вот.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, гласувах “против”, защото с този закон вие – управляващите, днес, по стара традиция искате да откраднете каналите за пропаганда. Това правите с този закон! Вие знаете от вашата комунистическа практика колко важни неща са пропагандните канали и сега, преди да паднете от власт, това искате да направите с този криминален закон.
Вижте, аз не искам да се спирам тук на конкретни текстове, защото няма време, но от всички текстове лъха вашето бързане – в срок от 30 дни президентът да направи това, в срок от еди-колко си дни, еди-кой си какво да направи. Защо се стига дотам – това е пълен абсурд, в тази област давате правомощия на президента, защото след следващите парламентарни избори той ще е единственият ваш представител, който ще остане във властта. Затова му давате тези правомощия. Очевидно е за какво става дума. Това е цялата история.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Не много техен...
АТАНАС АТАНАСОВ: Не знам какъв е, но най-вероятно разчитат на него.
Да не говорим за това, че ликвидирате всякаква възможност за конкуренция в областта на разпространението на информация. Това правите с този законопроект.
Вижте какво: който сее ветрове, жъне бури – да знаете това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трети отрицателен вот? Няма.
Сега гласуваме процедурите по реда на постъпването им.
Първо, постъпи предложение срокът между първо и второ четене за правене на предложения от народните представители, да бъде три дни – тоест минималният срок, който е по правилник. Ако не се приеме, ще предложа това, което господин Ангелов предложи – 14 дни.
Гласуваме предложението за три дни.
Гласували 158 народни представители: за 104, против 45, въздържали се 9.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам прегласуване. Изключително важно е това прегласуване.
Обръщам се към всеки от вас – трябва ни време да обмислим това, което се предлага на първо четене. Трябва ни време за становища, за експертни мнения. Трябва ни време като хора, които сме подписали обществен договор с българските граждани, да разберем какво пише в това предложение за закона. Това предложение е престъпление към нацията. Това предложение за закон застрашава националната сигурност на Републиката.
Моля, преосмислете и дайте глас по съвест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност е направено предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване процедурното предложение за тридневен срок за предложения между първо и второ четене.
Гласували 156 народни представители: за 102, против 47, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми народни представители, преминаваме към втора точка от извънредното ни заседание:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Председател на комисията е господин Дъбов.
Уважаеми народни представители, имайте предвид, че са докладвани текстовете до чл. 26, предстои докладване на чл. 27.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предвид обема на закона и това, че няколко пъти Законопроектът за отбраната и Въоръжените сили влиза в дневния ред и не можем да довършим нещата, аз предлагам днешното заседание да удължи своето работно време до приключване на работата по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте за обратно процедурно предложение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е категоричен, че извънредно заседание се свиква с предварително обявен дневен ред и за него не може да се иска удължаване на заседанието. Ако и това не спазим, то ние, действително започваме да заприличваме на махленско събрание, което може когато и да е и каквото и да е да решава. Нека в крайна сметка от уважение към институцията да спазим правилата. Утре от 9,00 ч. ще продължи гледането на закона. Просто нямаме право!
Господин председател, аз категорично възразявам, ако Вие подобно на Пилат Понтийски си измиете ръцете и кажете „каквото реши пленарната зала”. Ако е така каквото реши пленарната зала – аз питам за какво е този Правилник за организацията и дейността на Народното събрание? Той просто не струва пукната пара. Вие просто не трябва да подложите на гласуване предложението на господин Пламен Моллов, защото противоречи на правилника на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, Вие ме сравнихте с една историческа личност. Благодаря Ви.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно така. Дано това да повлияе върху решението Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, чухте предложението, чухте и контра предложението. Между другото, както ви е известно на всички вас и този парламент десетки пъти е удължавал работното време, когато е имало извънредно заседание, респективно сме спирали и часовника. Това сме го правили и в това събрание, и от Великото Народно събрание. Така че имаме прецеденти в тази насока. Залата решава!
Моля, гласувайте предложението на господин Моллов.
Гласували 124 народни представители: за 48, против 46, въздържали се 30.
Процедурното предложение не се приема. (Народният представител Асен Агов иска думата.)
Нека да чуем първо процедурата, след това ще Ви дам думата, господин Агов, и по начина на водене.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, предлагам прегласуване.
В смисъла на аргументите, които бяха изложени от колегата Иванов, ние можем да приемем, че изчерпването на работата по закона може да се постигне и със спиране на часовника, което не противоречи на правилника на Народното събрание. Така че въпрос на тълкувание е това, което казах като процедура, защото важно е по същество какво целим.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване за удължаване на работното време до приключване на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 68, против 43, въздържали се 27.
Предложението не се приема и този път.
Господин Агов, заповядайте по начина на водене.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин председател, бележката ми е по начина на водене. Не можем да се позоваваме на това, че някой нарушава закона, за да го нарушаваме и ние. Защото Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е закон и с крайно неудобство казвам всичко това пред един юрист. Вие чудесно знаете и си кривите душата на юрист, когато нарушавате закона, наречен Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Не можем например, защото някой е откраднал кренвирши в супермаркета, всички да крадем кренвирши. Не можем, защото това Народно събрание си е позволило да нарушава собствения си правилник, ние да се позоваваме на това нарушение и с това да създаваме прецедент и да продължаваме да го нарушаваме.
Това е моето абсолютно категорично възражение срещу това да се позовавате на предишна порочна практика. Затова, като съвестен и дълбокоуважаван от мен юрист, моля Ви не се позовавайте на този прецедент – че и друг път това Народно събрание било спирало часовника. Това събрание или предишни събрания са го правили тогава, когато са били безсилни да решават законодателните проблеми, или когато в събранието са били вкарвани калпави закони, за да се измъкват някакви сделки, направени между коалиционните партньори.
Ето затова, господин председателю, като народен представител най-горещо Ви моля – не правете повече това, не удължавайте работното време на извънредните заседания с измиването по пилатовски на ръцете, че залата трябва да реши. Въобще не можете да го подлагате на гласуване. Благодаря Ви и извинете за тона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Агов, мога да Ви отговоря, но ще го спестя. В по-предния парламент ние с Вас бяхме колеги – заместник-председатели, а председател беше господин Соколов, с добро да го споменем, спирали сме часовника. Спирали сме го, господин Агов! (Реплики от ДСБ.) Ще направя справка.
Господин Дъбов, имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма процедура, има доклад. Дал съм думата на председателя. Ако продължаваме така, това означава да не приемем закона. Практически това означава.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 27 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което комисията не подкрепя по т. 2:
„2. Създава се т. 1а:
„1а. общите изисквания и обхвата на отбранителните планове по сценарии и най-вероятните варианти за използване на Въоръжените сили;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Красимир Каракачанов, което комисията подкрепя по т. 1, а не подкрепя по т. 2:
„2. В чл. 27 да се напише нова т. 8 със следното съдържание:
„8. Проект за провеждане на държавната политика по въпросите, свързани с военноинвалидите и военно пострадалите, реализиран чрез Консултативния съвет по въпросите на военноинвалидите и военно пострадалите.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Има предложение от народния представител Минчо Спасов, което е аналогично на предното, а именно в чл. 27 да се създаде т. 8.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото е и следващото предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, което комисията не подкрепя.
Същото е предложението и на народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Същото е и предложението на народния представител Захари Георгиев, което не е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
„Чл. 27. Министърът на отбраната внася в Министерския съвет:
1. проект на Национална военна стратегия;
2. проект на план за организационното израждане и развитие на въоръжените сили и за тяхната численост;
3. проект на държавен военновременен план;
4. проекти на стратегическите планове за действие на въоръжените сили;
5. предложения за привеждане на въоръжените сили или на част от тях в по-висока степен на бойна готовност и/или за обявяване на обща или частична мобилизация;
6. предложения за длъжностите в министерството, изискващи висши офицерски звания, предложения за назначаване и освобождаване на висши командн и длъжности и за удостояване на офицери от министерството с висши военни звания;
7. проект за провеждане на стратегически и/или периодични прегледи на отбраната;
8. проекти на програми за въоръжаване и превъоръжаване на въоръжените сили и съвместно с министъра на икономиката и енергетиката – проекти на програми за изграждане и развитие на отбранително-технологична индустриална база;
9. предложения за числеността на постоянния и на мобилизациония резерв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Тодоров, имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, започва приемането на нов закон и не ми се дава думата за процедура, която да поставя по приемането на закона. Това е парадокс в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете си процедурата. По кой член от правилника Ви е процедурата?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Господин председател, на Вас ясно ли Ви е, че този закон за трети път влиза в залата? За времето от един месец са разгледани 26 члена и не е гласувано нищо по тях. След една година, когато ние продължаваме да приемаме тези членове, ще гласуваме членовете, които сме гледали преди една година. Това е парадокс.
Искам да поставя моето процедурно предложение, за да Ви стане ясно и на Вас, защото не може безкрайно да се приемат по няколко члена и така една година и след една година да гласуваме тези членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този парламент е до 25-и.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Това не е възможно, господин председател. Затова моето процедурно предложение е това, което разгледаме днес, утре да го гласуваме и да продължим утрешното заседание член по член, за да може да се приеме законът, както искате, а не два пъти ние да четем закона – единия път като го разискваме, а втория път като го приемаме.
Това е, ако искате да ме разберете правилно и ако искате да бъде приет този закон. А Вие не ми давате думата за процедурно предложение – нещо нормално, което залата би трябвало да приеме. Защото днес ще разгледаме десет члена, утре ще разгледаме други десет члена и така накрая няма да приемем закона, защото ще започнем тавтология - да четем отделно всички членове, за да можем да ги гласуваме.
Това е разумно предложение и затова исках залата да гласува моето процедурно предложение.
Второто мое процедурно предложение е следното: писмено до председателя, до Вас, до Народното събрание съм поканил президента на републиката, който е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България, да присъства, защото той по този закон, тъй като е нов закон, а не е поправка на даден текст, би трябвало да има отношение и виждане по този закон.
Не знам, но както ние процедираме, най-вероятно той не знае кога ще бъде приеман този закон, за да може да бъде поканен да присъства.
Затова беше второто процедурно предложение – поне утре сутринта в 9,00 ч. президентът на Републиката да заповяда тук и да присъства, защото той, уважаеми колеги, е върховен главнокомандващ и при нужда ще изпълнява този закон, който ние приемаме!
Това са моите процедурни предложения, които за мен са много важни. Не да го приемем, защото трябва да го приемем. Хайде сега да четем наизуст всички текстове или да се затворим тук и да приемем закона, защото трябвало да го приемем. Ако сме отговорни пред българската държава, пред българския народ, който го касае този закон, ...
Уважаеми колеги, не искам сега да ви опонирам ... (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Не ми вдигайте ръка, нямате право! Точно по тези неща искам да взема отношение. Затова предлагам тези две процедурни предложения, господин председател, да бъдат гласувани. (Реплика от народния представител Неджми Али.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо, предложението за явяване на президента в пленарната зала не може да бъде подложено на гласуване! Не може парламентът, даже и с гласуване, да задължи президента на Република България да дойде в Народното събрание!
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, встрани от микрофоните): Да бъде поканен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Винаги той е добре дошъл, винаги, когато желае, може да бъде тук и да вземе отношение по разискванията, а не само по тази точка от седмичната програма!
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, встрани от микрофоните): Да бъде поканен казах!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Посочете ми член от Конституцията, от правилника или от който и да е закон, че имаме право на това, господин Тодоров? Минаха 4 години, така ли не прочетохте правилника?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): За поканване, не е задължение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Винаги президентът, министър-председателят, министрите, когато желаят, могат да дойдат.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Как ще дойде, като не знае кога ще го приемаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За другото предложение, което Вие имате, по правилник е казано в кои дни се гласува, ако няма изрично становище на парламента. Дните, в които законите се гласуват, са четвъртък и петък. Отворете правилника и го прочетете там! Така че и това не мога да поставя на гласуване.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Защо не го гласувахме тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искаме да саботираме, да не се приеме законът, кажете!
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, д-р Георгиев. (Шум от мнозинството.)
Има предложения, които не са подкрепени, народните представители нямат възможност да ги защитят тук, ще бъдат поставени на гласуване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Колегата Тодоров наистина постави тези интересни неща и трябва да се съобразяваме с тях. Не може човек, който е главнокомандващ армията, да не знае кога ще се приеме законът. Но аз взех думата ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие откъде знаете, че президентът не знае?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Така изглежда, но ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, което ние тук говорим, се предава по радиото!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: За друго взех думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, имате думата, извинявайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Армията като всеки един отрасъл от държавата е със строго професионална насоченост. В този закон, като се чете, ми се струва, че се отдава прекалено политическо значение, тоест, политическото ръководство на армията да взима в основни линии радикални решения по управлението на армията, а армията не служи на определена политическа сила! Армията служи на България, на българския народ! Затова тя си има Генерален щаб. В този Генерален щаб, предполага се, служат хора, които имат много добри, даже отлични професионални качества и биха преценили, даже по-добре от всички нас, как трябва да бъде ситуирано, как трябва да бъде направено, какви решения трябва да взимат военните, не да се спускат по политическа необходимост тези решения. Ще кажете, че не е вярно.
Ето, току-що изчетените текстове напълно изземват възможността Генералният щаб да изкаже своето професионално мнение в дислокация, изработване на планове за действие в ситуация, за действие в мирно време и т.н.
Затова ви моля, не съм се изправил тук да създавам конфликти, но нека да погледнем малко през призмата на военните и да видим ...
Идеята ми е да имат малко по-голяма свобода в решаване на структурирането и военно-техническата подготовка на армията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Вие виждате, че има представители на Генералния щаб – двама генерали, един адмирал и две дами. Така че, ако те желаят, винаги могат да вземат отношение по един или друг въпрос.
Заповядайте, господин Агов. Но, моля ви, колеги, разглеждаме чл. 27! На второ четене сме!
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, както виждате, с госпожа Екатерина Михайлова сме направили редица предложения, които съвпадат с други предложения за военноинвалидите. В хода на дискусиите в Комисията по отбраната се установи, че тези въпроси са решени в Закона за военноинвалидите, така че не би трябвало да имат място в Закона за отбраната. Мисля, че това беше едно разбирателство, което беше постигнато в комисията.
Отделен е проблемът, че онези въпроси за военноинвалидите, които не са решени, трябва да бъдат решени чрез допълнения и изменения в Закона за военноинвалидите.
Именно поради тази причина, господин председателю, аз оттеглям своите и на госпожа Михайлова предложения по всички въпроси, които са свързани с военноинвалидите, тъй като тази материя е уредена в друг законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
АСЕН АГОВ: Що се отнася до гласовитата бележка на колегата Тодоров, искам да ви подтикна към размисъл: дали не е по-добре такъв обемист закон наистина да бъде гласуван текст по текст, защото се губи нишката? Това е едно смислено предложение, които може да бъде решено от залата. Съмнявам се дали тази зала при приемането на този важен закон в такъв жалък състав може да реши дори едно процедурно предложение.
Но ако искаме да предизвикаме интерес у народното представителство по този важен закон, е добре да вкараме процедура да се гласува текст по текст, защото иначе ще загубим ... Сега сме на чл. 27, а ще отидем на чл. 227, докато доизгледаме закона. Абсолютно ще загубим нишката на работата си по него! Затова да помислим дали утре – не правя сега предложението, тъй като ще затрудним сериозно дебата, дали утре сутринта да не вкараме такова предложение да има интерес към дебатите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напълно съм съгласен с Вас, господин Агов. Винаги съм подържал становище, че текстът трябва да бъде прочетен, дискутиран и гласуван веднага. Но по този законопроект, както и по другите не сме гласували до чл. 26, няма как сега да се връщаме обратно.
Но това процедурно предложение ще го направим утре. Лично Ви обещавам пред всички, че ще го подкрепя.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Искам само да поясня, въпреки че поставените въпроси се знаят, няма заседание на комисията, в което е гледан законът, да не е присъствал военният съветник на президента контраадмирал Николов. Това трябва да се знае.
И въобще, господин председател, тук имаше изказвания, които не са свързани с обсъждания чл. 27, като изключим това на господин Агов. Останалите бяха просто изказвания.
По чл. 28 има предложение от народния представител Христо Кирчев:
1. В ал. 1 на чл. 28 текстът в т. 1 да се измени по следния начин: „Министърът на отбраната по предложение на командващия съвместното оперативно командване, командващия военните действия офицер разрешава използването на оръжия и бойни средства от български военни формирования в случаите на”.
2. Алинея 3 да се измени по следния начин:
„(3) За случаите на използване на оръжие министърът на отбраната съвместно с прокуратурата и другите органи на държавната власт разработва процедури и правила, които се приемат с акт на Министерския съвет.”
3. В ал. 5 след думите „Европейски съюз” да се добави „и съседните страни”.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
„Чл. 28. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на отбраната разрешава използването на оръжие и бойни средства от български военни формирования в случаите на:
1. завладяване на българско и/или съюзническо бойно средство на територията на Република България с цел извършване на терористичен или друг акт с опасни последици за населението и/или за суверенитета на страната;
2. нарушаване на въздушното пространство от чуждестранно въздухоплавателно средство или на правилата на полетите над територията на Република България, движещо се по начин, предизвикващ съмнение, че може да бъде използвано като оръжие за терористични действия;
3. навлизане на чуждестранен кораб или друго плавателно средство във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България, което откаже да спре или се възпротиви, или прибегне до насилствени действия срещу задържането му;
4. в други случаи, когато възникне заплаха от терористични действия или опасност от употреба на оръжие за масово унищожение на територията на Република България.
(2) Употребата на оръжието и бойните средства по ал. 1 е съответстващо на заплахата или опасността.
(3) За случаите на използване на оръжие министърът на отбраната утвърждава процедури и правила по предложение на началника на отбраната.
(4) Министърът на отбраната незабавно уведомява министър-председателя и Президента на Републиката за предприетите действия по ал. 1-3.
(5) Министър-председателят уведомява съюзниците от НАТО и държавите – членки на Европейския съюз, в случай че заплахата от терористични действия или опасността от употреба на оръжие за масово унищожение представлява опасност за тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 30 има предложение от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев – в чл. 30, т. 7 думите „Щаба на отбраната” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Христо Кирчев – в чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „началника на отбраната” се заменят с „началника на Щаба на отбраната”;
2. Точка 1 се изменя така:
„1. утвърждава доктрините за използване на войските и силите;”
3. Точки 3, 4, 5 и 6 се отменя.
4. Създава се нова т. 6а със следното съдържание:
„6а. Внася в Министерския съвет годишен план за подготовка и поддържане в готовност за използване на формированията на Въоръжените сили за военно време.”
5. В т. 7 думите „Щаба на отбраната” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов – в чл. 30 т. 7 да се измени така:
„7. утвърждава щата на Щаба на отбраната”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
По чл. 31 има предложение от народния представител Пламен Славов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народните представители Янко Янков и Неджми Али, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
„Чл. 31. (1) При осъществяване на правомощията си министърът на отбраната издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.
(2) Административните актове на министъра на отбраната, с които непосредствено се осъществява отбраната, не подлежат на съдебно обжалване.”
Има предложение на народния представител Христо Кирчев – в чл. 32 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 текстът след думата „кабинет” се заличава.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Политическият кабинет подпомага министъра на отбраната при формирането и провеждането на политиката за сигурност и отбрана, представянето й пред обществото и осъществяването на гражданския контрол върху Въоръжените сили.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
„Чл. 32. (1) Към министъра на отбраната функционира политически кабинет, който се организира от началник на кабинета.
(2) Политическият кабинет подпомага министъра на отбраната при определянето и провеждането на политиката в областта на отбраната и осъществяването на гражданския контрол върху Въоръжените сили.
(3) Съставът на политическия кабинет се определя съгласно Закона за администрацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 33 има направено предложение от народния представител Христо Кирчев – в чл. 33, ал. 3 т. 1 се изменя така:
„1. формирането и осъществяването на политиката за сигурност и отбрана.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
„Чл. 33. (1) Към министъра на отбраната функционира Съвет по отбрана, който е колективен съвещателен орган на министъра на отбраната и включва началника на отбраната, членове на политическия кабинет, заместник-началника на отбраната, командващия на Съвместното оперативно командване, началниците на щабовете по подготовката на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили, началника на Щаба по осигуряването и поддръжката, както и други членове, определени от министъра на отбраната.
(2) В заседанията на съвета по решение на министъра на отбраната могат да участват и други лица извън лицата по ал. 1.
(3) Съветът по отбрана подпомага министъра на отбраната по въпроси, свързани с:
1. отбранителната политика и планиране;
2. проектите на Националната военна стратегия;
3. структурата и дейността на министерството;
4. бюджета на министерството;
5. плана за организационното изграждане и развитие на Въоръжените сили, структурата и числеността им;
6. логистичното осигуряване на министерството;
7. финансовото и материалното осигуряване на личния състав на министерството;
8. назначаване и освобождаване на висшия команден състав и удостояване на офицери с висши военни звания;
9. други въпроси от компетентността на министъра на отбраната.
(4) Министърът на отбраната определя правилата за работа и дневния ред на заседанията на Съвета по отбрана.
(5) Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по докладваните текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Раздел ІІ – Омбудсман на Въоръжените сили”.
Има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков – заглавието на Раздел ІІ да се измени така: „Омбудсман на Въоръжените сили” се заменя с „Организация за съдействие на отбраната”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Христо Кирчев, което е подкрепено.
Има предложение на народния представител Красимир Каракачанов – чл. 34, ал. 2 придобива следния вид:
„(2) Омбудсманът на Въоръжените сили се назначава от министър-председателя по предложение на омбудсмана на Републиката.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков – чл. 34 се изменя така:
„Чл. 34. (1) Организацията за съдействие на отбраната е подчинена на Министерството на отбраната и принадлежи към Въоръжените сили на Република България.
(2) Целта на организацията е допълнително социално осигуряване на военнослужещите от Въоръжените сили, запаса и резерва.
(3) Организацията има статут на автономно юридическо лице с финансова и управленска самостоятелност.
(4) Дейността на организацията се урежда с отделен закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е от народния представител Христо Кирчев. То е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Пламен Славов, което също е подкрепено.
Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което е подкрепено.
Комисията предлага Раздел ІІ с чл. 34 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не знам защо председателят на комисията чете така нещата, за да не стане ясно на залата за какво става въпрос.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Как да не става ясно? Става въпрос за съдействие на отбраната.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Раздел ІІ, в който е текстът за омбудсмана на Въоръжените сили, по принцип комисията предлага да отпадне. Аз предлагам на мястото на този член, чл. 34, който отпада, да има нов текст, с ново съдържание под същия номер. Аз съм дал по принцип предложение да отпадне този текст за омбудсмана, тъй като дейностите на омбудсмана се извършват от Инспектората. Достатъчно е още един такъв орган да съществува в Министерството на отбраната.
Бях правилно разбран и комисията отмени този член.
В същото време предлагам на мястото на този чл. 34 друг член за Организацията за съдействие на отбраната. Това е член, нужен за Българската армия. Знаете, че имаше такъв орган за съдействие на отбраната. Всички тук, които са служили знаят, че този орган – Организацията за съдействие на отбраната, подготвяше населението за времето на война. Сега в момента, след като преминахме към професионална военна служба, в Българската армия влизат неподготвени младежи и девойки, които са въобще без всякаква предварителна подготовка, имайки само желание да облекат униформата – нищо повече. Ние ги приемаме и след това ги подготвяме за професионалисти, но това е недопустимо.
Първо, те трябва да знаят защо влизат в Българската армия, а не като влязат, да установят, че не става нищо и след това да си ходят. Предвид на това целта на Организацията за съдействие на отбраната е допълнително социално осигуряване на въоръжените сили, запаса и резерва, тоест тя е социална институция по своята същност. Нейната функция е осигуряване на по-висок жизнен стандарт на действащите военнослужещи, както и улесняване на тяхната адаптация към цивилния живот след напускане на армията, допълнително осигуряване на офицерите, сержантите и войниците, излизащи от армията. Тя играе водеща роля при преминаването на икономиката и обществения живот от мирновременни към военновременни релси. Видно е, че Организацията за съдействие на отбраната е нужна на Българската войска. Няма нищо излишно. Излишно е това, че вие приемате в Българската армия некадърници, които нямат нищо общо... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Тодоров, нека да се уважаваме! Не обиждайте армията – некадърници! Може ли така?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Не обиждам.
Но, господин председател, моля да спрете колегите, които ме репликират от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви отнема думата, не говорите по темата, говорите извън темата.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Аз говоря точно по това, което предлагам като текстове.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Това няма отношение към Въоръжените сили, това е неправителствена организация.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Дейността на организацията се урежда с отделен закон, господин Дъбов. Тя е влизала в Закона за Въоръжените сили и сега има място да влезе в този закон. Дали това ще се приеме от залата или не, е друг въпрос. Но ми се струва, че има начин да съществува този текст и с отделен закон да се определи дейността на организацията, но тя трябва да фигурира в този Закон за Въоръжените сили, иначе няма как, по какъв начин.
В момента много добре знаете, че не можем да подготвяме нито хора за кадрови военнослужещи, нито хора за резерва. Нямаме закон, който да подготвя хора да постъпят във въоръжените сили, нямаме закон, който да подготвя резерва на въоръжените сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Главата е „Омбудсман”.
Има ли други желаещи? (Шум и реплики.) Правя забележки, виждате, че изказванията са по всичко.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Господин председател, коментара за въоръжените сили вече го преминахме. Реши се, че неправителствените организации няма да бъдат в Закона за въоръжените сили.
Второ, това, за което говори господин Тодоров, ако въобще може да се коментира, трябва да бъде по другия закон – за резерва. Той няма отношение към въоръжените сили.
„Раздел ІІІ – Други органи и организации в областта на отбраната.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага Раздел ІІІ да стане Раздел ІІ.
По чл. 35 има предложение от народния представител Христо Кирчев, който предлага членът да бъде изменен така:
„Министерствата и ведомствата разработват и поддържат в готовност за изпълнение планове за осигуряване на дейностите за различните състояния на сигурността при мобилизация и привеждане от мирно във военно положение при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 34:
„Чл. 34. Министерствата и другите ведомства с военновременни задачи разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно във военно положение при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.”
По чл. 36 има предложение от народния представител Минчо Спасов, неподкрепено по т. 1, а по т. 2 беше оттеглено.
Той предлага в чл. 36 ал. 1 да отпадне.
Както казах, комисията не подкрепя предложението му, подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 35:
„Чл. 35. (1) Министърът на вътрешните работи съгласувано с министъра на отбраната поддържа в оперативна и мобилизационна готовност структурите на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на военновременните им задачи.
(2) Органите на Министерството на вътрешните работи самостоятелно или съвместно с органите на Министерството на отбраната и други специализирани органи осигуряват защита на стратегически за страната дейности и обекти, както и на обявените за критична инфраструктура.
(3) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи издават съвместни инструкции за взаимодействието между двете ведомства за изпълнение на дейностите, възложени им по този закон, и за извършване на пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност.”
По чл. 37 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 36:
„Чл. 36. Министърът на финансите:
1. разработва и внася за утвърждаване от Министерския съвет методика за съставяне и изпълнение на военновременния бюджет;
2. изготвя бюджетни насоки и указания до държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация относно съставянето на проектите на военновременните им бюджети въз основа на държавния военновременен план.”
По чл. 38, който става чл. 37, няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на члена, който става чл. 37:
„Чл. 37. Министърът на външните работи в рамките на своята компетентност осъществява ръководство и координация на изпълнението на международните задължения на Република България, произтичащи от членството в Европейския съюз в областите на общата външна политика и политика за сигурност и европейската политика за сигурност и отбрана, както и от членството в Организацията на обединените нации, НАТО и други международни организации и коалиции.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 38:
„Чл. 38. Министърът на транспорта съгласувано с министъра на отбраната:
1. внася в Министерския съвет проекти на нормативни актове за поддържане и използване на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на Гражданската авиация във военно време;
2. организира подготовката на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на Гражданската авиация за привеждането им от мирно във военно време и поддържа мобилизационната готовност на структурите с функции в областта на отбраната;
3. организира изграждането и поддържането на транспортните обекти за нуждите на отбраната, осигурява и поддържа военновременните мощности в транспортната мрежа.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 39:
„Чл. 39. (1) Министърът на извънредните ситуации координира дейността на съставните части на единната спасителна система при защита на населението.
(2) Министърът на извънредните ситуации изпълнява и дейности и задачи съгласно държавния военновременен план.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 40:
„Чл. 40. Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения съгласувано с министъра на отбраната:
1. организира и ръководи подготовката на пощенските и електронните съобщителни мрежи за привеждането им в по-високи степени на готовност и за съобщително осигуряване на въоръжените сили и на страната в мирно и във военно време;
2. организира изграждането и поддържането на специални обекти за нуждите на отбраната и инсталираните за нуждите на отбраната мощности за военно време;
3. създава, експлоатира, поддържа и развива електронна съобщителна мрежа и пунктове за управление във връзка с националната сигурност и отбраната;
4. определя условията и реда за използване на електронните съобщителни мрежи и осигурява електронни съобщения за управление при обявяване на по-високи степени на бойна готовност на въоръжените сили и при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 41:
„Чл. 41. Председателят на Държавната агенция „Национална сигурност”, директорът на Националната разузнавателна служба и началникът на Националната служба за охрана осъществяват дейността си по защита на националната сигурност във взаимодействие с министъра на отбраната като издават съвместни инструкции.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 42:
„Чл. 42. Българската народна банка:
1. разработва правила и нормативи за осигуряване дейността на банковата система във военно време;
2. съгласувано с министъра на отбраната разработва план за привеждане на Българската народна банка в готовност за работа във военно време;
3. ръководи методически планирането и привеждането на банковата система в готовност за работа във военно време.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Не знам, вероятно тук има съвсем малко военни, но на мен не ми стана ясно след изчитането на последните няколко текста как Министерство на отбраната ще направи така, че да осигури такъв синхрон, че всички тези министерства, всички тези организации и т.н. ще започнат да действат като един и в една военновременна обстановка те ще могат да бъдат полезни за това, за което са призвани. За мен това е пълна химера и аз неслучайно казах, че на военните, на Генералния щаб, защото в предишните точки се говореше за някакъв необозрим Щаб на отбраната, който на мен нищо не ми говори, поне би било да се сложи думичка, която да навява за нещо военно – оперативен щаб или нещо от този род, но някакъв щаб, който евентуално ще се съюзява с някакви чужди, а уж приемаме Закон за въоръжените сили. Всичко това се размива с толкова много думички и тавтология, че накрая не става ясно къде е армията, как тази армия ще се стикова, как тази армия ще действа тогава, когато е необходимо да удари в едно и също време. Ами, включени са всички министерства, включени са не знам колко организации – коя е тази организация в армията, която ще направи контакт с всички тези организации, за да се получи единодействие?
Ако някой може да ми обясни това аз ще се съглася и ще подкрепя този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Господин Георгиев, отворете закона, десет члена по-нататък и ще прочетете всичко за Щаба на отбраната.
„Териториални органи на изпълнителната власт и органи на местното самоуправление и местната администрация”
Комисията предлага заглавието да отпадне.
По чл. 44 има предложение на народните представители Венелин Узунов, Янко Янков и Станимир Илчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от Красимир Каракачанов – към чл. 44, ал. 2 да се създаде нова т. 8:
„8. подпомага издирването на военноинвалиди и военнопострадали и картотекирането им в Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите към Министерството на отбраната, както и провеждането на държавната политика по въпросите, свързани с военноинвалидите и военнопострадалите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е и на господин Минчо Спасов.
Господин Агов преди малко обясни, че това е предмет на другия закон, както сме говорили в Комисията за военноинвалидите. Не става въпрос за нежелание, но е свързано с друг закон.
Същото е и предложението на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, предложението на Екатерина Михайлова и Асен Агов, и предложението на Захари Георгиев.
Комисията не подкрепя предложението поради това, че трябва да бъдат в друг закон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 43:
„Чл. 43. (1) Областните управители и кметовете на общините организират в съответните административно-териториални единици изпълнението на задачите, свързани с отбраната, които произтичат от законите и от актовете на органите за ръководството на отбраната.
(2) Областните управители и кметовете на общините осъществяват в съответните административно-териториални единици подготовката на икономиката и населението за отбраната като:
1. подпомагат органите на Министерството на отбраната по воденето на военния отчет на резерва на въоръжените сили и оповестяването, изпращането и доставянето на резервисти и техника с мобилизационно назначение;
2. предоставят помещения и осигуряват административно дейността на органите на Министерството на отбраната за работа с мобилизационните ресурси;
3. осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при привеждане в по-висока степен на бойна и оперативна готовност, при мобилизация и във военно време;
4. осигуряват функционирането на икономиката за нуждите на отбраната в съответните административно-териториални единици и във военно време;
5. при обявяване на мобилизация или война изпълняват възложените им задължения от органите за ръководство на отбраната;
6. организират и ръководят мероприятията за защита на населението и икономиката при бедствия и във военно време;
7. поддържат регистъра на обектите и системите от критичната инфраструктура в съответните административно-териториални единици.
(3) Средствата за изпълнение на възложените задачи по ал. 1 ежегодно се осигуряват от държавния бюджет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 44:
„Чл. 44. (1) При упражняване на правомощията си по чл. 43, ал. 2, областните управители и кметовете на общините се подпомагат от съвети по сигурност.
(2) Областните съвети по сигурност се състоят от председател – областния управител, и членове – заместник-областните управители, директорите на дирекции в областната администрация, директора на териториалната Дирекция „Гражданска защита” на Министерството на извънредните ситуации, директора на Центъра за спешна медицинска помощ и представители на териториалните звена, на централната администрация на изпълнителната власт.
(3) Общинските съвети по сигурност се състоят от председател – кмета на общината, и членове – заместник-кметовете, началника на звеното „Сигурност” и отбранително-мобилизационна подготовка и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.
(4) Поименният състав и редът за работа на Съветите по сигурност се определят със заповед на кмета на общината, съответно на областния управител.”
„Юридически лица и други организации”
Комисията предлага заглавието да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 45:
„Чл. 45. (1) Юридическите лица с възложени военновременни задачи разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно във военно положение при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(2) Юридическите лица по ал. 1 се определят при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(3) При обявяването на мобилизация или положение на война юридическите лица по ал. 1 привеждат в действие изпълнението на съответните планове и организират защита на работниците и служителите си.
(4) Юридическите лица, на които не са възложени военновременни задачи и не разработват военновременен план:
1. при обявяване на мобилизация подпомагат органите на Министерството на отбраната по оповестяването, изпращането и доставянето на резервисти и техника с мобилизационно назначение;
2. организират защита на своите работници и служители във военно време.
(5) Разпоредбата на ал. 4, т. 2 се прилага и по отношение на юридически лица със седалище и регистрация в друга държава, които осъществяват дейност на територията на страната.
(6) Юридическите лица предоставят на органите на Министерството на отбраната необходимата информация за водене на военния отчет и за подготовката на страната за отбрана.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 46.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 47:
„Чл. 47. Подготовката на ръководителите на държавата, на местната администрация и на юридическите лица за изпълнение на задачите, свързани с отбраната, се извършва по ред, определен с акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Раздел ІV – Участие на гражданите в отбраната на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага Раздел ІV с чл. 49 да отпаднат.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Глава трета – Въоръжени сили на Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
„Раздел І – Основни положения.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел І да се измени така: „Раздел І „Общи положения”.
По чл. 50 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което комисията не подкрепя:
Член 50 се изменя така:
„Чл. 50. Въоръжените сили са създадени от държавата специфични структури със строга йерархия на организация, подчиненост и функциониране, притежаващи и прилагащи военни и специални средства и способи за осигуряване целите на сигурността и отбраната на страната.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 48:
„Чл. 48. Въоръжените сили са създадени от държавата военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите на отбраната на страната.”
По чл. 51 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което комисията не подкрепя:
Член 51 се изменя така:
„Чл. 51. Освен със закон, на територията на Република България не могат да се създават други структури, които използват военна организация, въоръжение и бойна техника или в които се предвижда изпълнението на военна служба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 49:
„Чл. 49. На територията на Република България не може да се създават военни и други формирования, които използват военна организация или въоръжение и бойна техника или в които се предвижда изпълнение на военна служба, освен когато това е предвидено със закон или с акт на Министерския съвет.”
По чл. 52 има предложение от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев, което комисията не подкрепя:
В чл. 52 се правят следните изменения:
1. В текста на ал. 1 думите „в мирно време” се заличават.
2. Алинеи 2 и 3 се заличават.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев, което комисията не подкрепя:
Член 52 се изменя така:
„Чл. 52. (1) Въоръжените сили на Република България са:
1. командванията, щабовете и формированията на войските, силите и службите в Министерството на отбраната;
2. военните академии и военните училища;
3. Националната гвардейска част;
4. в състава на въоръжените сили се считат и военнослужещите от администрациите и щабовете на Министерството на отбраната и други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) Министерският съвет определя структурата и състава на въоръжените сили за военно време.”
Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което комисията не подкрепя – ал. 2 на чл. 52 да отпадне.
Има предложение от народния представител Атанас Мерджанов, което комисията не подкрепя – в чл. 52, ал. 2 думите „Министерство на вътрешните работи” се заличават.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 50:
„Чл. 50. (1) Въоръжените сили на Република България в мирно време включват военнослужещите от:
1. Българската армия;
2. службите „Военна информация” и „Военна полиция”;
3. администрацията на Министерството на отбраната;
4. военните академии и военните училища;
5. Националната гвардейска част;
6. други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) Въоръжените сили на Република България във военно време, освен военнослужещите от структурите по ал. 1, включват и специализирани формирования, състоящи се от личния състав на служби и звена от Министерството на вътрешните работи, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Държавната агенция „Национална сигурност”, Министерството на транспорта и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури.
(3) Службите и звената, които се включват в специализираните формирования по ал. 2, се определят с акт на Министерския съвет.”
По чл. 53 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което комисията не подкрепя:
В чл. 53 ал. 1 се изменя така:
„(1) За формированията на въоръжените сили, определени за изпълнение на задачи във военно време, се планират ресурси и се поддържа в готовност за използване въоръжение, техника, екипировка и оборудване, определени с акт на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 51:
„Чл. 51. (1) Военните формирования от въоръжените сили се комплектуват с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, оборудване и имущество, средства за командване и управление на операциите в бойни условия, осигуряващи изпълнението на задачите по отбраната на страната и изпълнението на операции и мисии извън територията на страната.
(2) Специализираните формирования от въоръжените сили по чл. 50, ал. 2 се комплектуват с личен състав, оръжие, специална и друга техника, оборудване и имущество, които осигуряват поддържането на оперативна готовност за изпълнението на задачите им по отбраната на страната, от бюджета на съответните министерства и другите ведомства.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 52:
„Чл. 52. (1) Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
(2) На въоръжените сили в мирно време не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.”
По чл. 55 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 53:
„Чл. 53. (1) Въоръжените сили поддържат способности за предотвратяване, възпиране и отговор на възможните заплахи срещу Република България и съюзниците й за постигане на целите на националната политика в областта на отбраната.
(2) Във военно време изпълнението на задачите от въоръжените сили на Република България може да се осъществява съвместно и/или координирано със сили на НАТО и/или от държавите – членки на Европейския съюз, при условия и по ред, определени в международен договор.”
По чл. 56 има предложение от народните представители Венелин Узунов, Янко Янков и Станимир Илчев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 54:
„Чл. 54. (1) Въоръжените сили на Република България изпълняват задачите си въз основа на:
1. стратегически планове за използване на военните формирования в мирно и във военно време за отбраната на страната и за участие в мисии и операции извън територията на страната, разработени на основата на Стратегията за национална сигурност на Република България, Националната военна стратегия и международните договори, по които Република България е страна;
2. оперативни планове за съвместно участие в отбраната на Република България на български военни формирования и на сили на съюзниците в условията на колективна отбрана на държава – членка на НАТО;
3. оперативни планове за съвместно участие на български военни формирования в отбраната на държава – членка на НАТО, в условията на колективна отбрана;
4. оперативни планове за участие в операции и мисии извън територията на страната, разработени на основата на стратегическите планове по т. 1;
5. оперативни и тактически планове, установяващи целите и реда за действие на въоръжените сили за участие в овладяване и/или преодоляване на последиците от бедствия;
6. оперативни планове за охрана и отбрана на държавната граница и на стратегическите обекти и обектите и системите от критичната инфраструктура;
7. мобилизационни планове за нарастване отбранителните способности на въоръжените сили за целите на отбраната на страната.
(2) Органите и редът за разработване и утвърждаване на плановете по ал. 1 се определят с този закон, с правилника за прилагането му и в съответствие с приложимите международни договори, по които Република България е страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, Вие искахте думата. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, имам само едно предложение по текста на чл. 55, който става чл. 53 – ал. 2 да отпадне, тъй като в чл. 54, който става чл. 52, в ал. 1 чисто и просто е казано - по Конституция, че Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. Не е необходимо в ал. 2 ние да пишем допълнително с кого и как, защото сега е този закон – сега сме с НАТО, с Европейския съюз, утре може да бъдем с други, няма да поправяме закона. Категорично в Конституцията е записано. Дублират се, чисто и просто, двата текста и не е необходимо. Да отпадне ал. 2, това ми е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, благодаря Ви.
Има ли друг народен представител, който желае да вземе отношение по докладваните текстове? Няма.
Да вървим напред.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Член 57 става чл. 55:
„Чл. 55. (1) Въоръжените сили се изграждат и изпълняват задачите си на принципите на организационната подчиненост, единоначалието и йерархията в правомощията на командирите и началниците, определени в уставите на въоръжените сили.
(2) Единоначалието във въоръжените сили установява процедура по издаване и изпълнение на заповедите и по осъществяване на взаимоотношенията на власт и подчинение между командира или началника и военнослужещия.
(3) Непосредственото ръководство на формированията на въоръжените сили се осъществява от командирите и началниците.
(4) Командирите и началниците във въоръжените сили при осъществяването на правомощията си издават заповеди.
(5) Заповедите на командирите и началниците, с които непосредствено се осъществяват дейностите по отбраната, не подлежат на съдебно обжалване.”
Член 58 става чл. 56:
„Чл. 56. В мирно време въоръжените сили изпълняват задачите по:
1. поддържане на боеспособността, боеготовността и способността за развръщане в съответствие с рисковете и заплахите;
2. участие в многонационални военни формирования и в операции и мисии извън територията на страната;
3. участие в инициативи и контролни дейности за укрепване и разширяване на доверието и сътрудничеството в областта на отбраната;
4. поддържане на готовност и оказване на хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в морските пространства на страната и извън нея в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна, по решение на съответния държавен орган;
5. подготовка и обучение на формирования за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за овладяване и/или преодоляване на бедствия;
6. участие в превантивната и непосредствена защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи по ред, определен в Закон за защита при бедствия;
7. неутрализиране на невзривени боеприпаси на територията на Република България.”
Член 59 става чл. 57:
„Чл. 57. Въоръжените сили могат да изпълняват задачи и по:
1. оказване съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм;
2. участие в охраната на стратегически обекти, на обекти и системи от критичната инфраструктура и в операции за пресичане на терористични действия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 60 е по вносител и става чл. 58.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Член 61 става чл. 59:
„Чл. 59. (1) При въоръжено нападение срещу Република България и при обявяване на положение на война въоръжените сили отблъскват нападението и защитават териториалната цялост и независимостта на страната и гарантират нейния суверенитет.
(2) Изпълнението на задачите по ал. 1 може да се извършва самостоятелно, съвместно и/или координирано със сили и формирования от държави – членки на НАТО, при условия и по ред, определени в международен договор и в стратегически и оперативни планове.”
Член 62 става чл. 60, както е по вносител:
„Чл. 60. Забранява се създаването и функционирането на структури на политически партии и политически движения, както и осъществяването на политическа дейност във въоръжените сили.”
Предлага се чл. 63 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой желаещ да се изкаже по тези текстове?
Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Само едно допълнение към чл. 55. Това е чл. 57, който става чл. 55. В ал. 5 е записано: „Заповедите на командирите и началниците, с които непосредствено се осъществяват дейностите по отбраната, не подлежат на съдебно обжалване”, да се добави и текстът: „ако не противоречат на закона”. Не се изпълнява заповед, която противоречи на закона, иначе може някой да издаде заповед, не подлежи на съдебно обжалване, значи трябва да се добави и този текст, за да стане ясно, че заповед, която съответно не е по закон, не може да се изпълнява. Може да се наложи такъв момент.
Другото предложение, което правя е за чл. 60, който става чл. 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент само – това е чл. 58 по новата номерация?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Да, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По нова номерация, но там няма ал. 2.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Извинявайте, това е чл. 61, който става чл. 59 – ал. 2 да отпадне.
Същото е предложението – да отпадне, тъй като тя противоречи на Конституцията, което е заложено и при чл. 59, ал. 1, че фактически изпълнението на задачите по ал. 1 се извършва самостоятелно, както е по Конституция, а не което е добавено в този текст „съвместно или координирано с или” и т.н., което противоречи на Конституцията. Затова тази ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров има право да прави предложение за отпадане.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Раздел ІІ – Изпращане и използване на въоръжени сили на Република България извън територията на страната.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Член 64 става чл. 61, а именно:
„Чл. 61. Въоръжени сили на Република България могат да бъдат изпращани и използвани извън територията на страната самостоятелно или в състава на международни формирования при спазването на българското законодателство, целите и принципите на Устава на ООН и другите международни договори, в сила за Република България, като се отчитат националните интереси.”
Предлага се чл. 65 да отпадне.
По чл. 66 е подкрепен текстът на вносителя. Той става чл. 62.
Член 67 става чл. 63 по текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 64:
„Чл. 64. Министърът на отбраната разрешава изпращане и използване извън територията на Република България:
1. до 300 военнослужещи и/или военна техника и оборудване без въоръжение и/или до 3 военни въздухоплавателни средства, и/или 1 военен кораб до тип „Фрегата” с техните екипажи за участие в дейностите по чл. 63, т. 3;
2. до 200 военнослужещи и/или военна техника и оборудване, и/или до 3 военни кораба до тип „Фрегата”, включително и/или до 5 военни въздухоплавателни средства с техните екипажи на територията на съюзническа държава за участие в дейностите по чл. 63, т. 3;
3. на военномедицински екипи и полеви болници за медицинско осигуряване на бойни действия и/или за предотвратяване и преодоляване на последици от епидемии и други масови заболявания, застрашаващи значителна част от населението на съответната територия”.
По чл. 69 има предложение на народния представител Христо Кирчев, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 65:
„Чл. 65. (1) Министерският съвет и министърът на отбраната уведомяват незабавно за своето решение Народното събрание и президента на Републиката. В случаите по чл. 64 министърът на отбраната уведомява незабавно и Министерския съвет.
(2) В случай на съмнение относно характера на изпращането и използването на въоръжените сили извън територията на страната се произнася Народното събрание.”
Член 70 става чл. 66:
„Чл. 66. (1) Министърът на външните работи осигурява предоставянето на взаимна основа на постоянни дипломатически разрешения в продължителност до 12 месеца за осъществяване на особено важни полети, логистични полети (транспорт на пътници и материали), полети, свързани с издирвателни и спасителни операции, хуманитарни полети, санитарни полети, възстановителни полети и полети с цел ремонт, навигационни полети, съвместни тренировки, участия във военни учения и операции, технически кацания и презареждане с гориво, изпълнявани от български военни и/или наети от Министерството на отбраната въздухоплавателни средства.
(2) Постоянните дипломатически разрешения по чл. 1 се осигуряват от министъра на външните работи по заявки от министъра на отбраната и от ръководителите на дипломатическите мисии, акредитирани от Република България, след съгласуване с компетентните структури на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта.”
По чл. 71 има предложение на Христо Кирчев, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 67:
„Чл. 67. Държавните органи информират обществеността за решението за изпращане и използване на въоръжени сили извън територията на Република България при спазване на националното законодателство за защита на класифицираната информация и международните договори, по които Република България е страна.”
По чл. 72 има предложение на Христо Кирчев – чл. 72 да отпадне, а комисията подкрепя това предложение. Затова няма да чета този член.
По чл. 73 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 68:
„Чл. 68. (1) Въоръжените сили на Република България се използват съобразно целите и мотивите, определени в решението за тяхното изпращане и в оперативните планове за съответните мисии и операции.
(2) За определяне характера на действията, за които български въоръжени сили се изпращат и използват извън територията на Република България, органите по чл. 63 и 64 отчитат целите и мотивите на тяхното провеждане, средствата за постигане на тези цели, както и реда и организацията на участващите въоръжени сили.
(3) Промяна в целите и мотивите по ал. 1 се допуска с ново решение.”
По чл. 74 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 69:
„Чл. 69. (1) При участието си в мисии и операции извън територията на Република България българските въоръжени сили спазват разпоредбите на българското законодателство, Устава на ООН, международните договори, по които Република България е страна, и принципите и нормите на международното хуманитарно право, като се отчитат националните интереси.
(2) За всяко участие на български военнослужещи в операции и мисии извън територията на Република България началникът на отбраната изготвя правила за използване на сила.
(3) При участие на български военнослужещи в многонационални формирования, когато са изготвени съвместни Правила за използване на сила, те се прилагат от военнослужещите от българските въоръжени сили, доколкото не противоречат на този закон, правилника за неговото прилагане, уставите на въоръжените сили на Република България и правилата по ал. 2.
(4) Правилата за използване на сила са задължителни за изпълнение от военнослужещите от българските въоръжени сили. Нарушителите на правилата носят дисциплинарна отговорност и могат да се отзовават от участие в съответната мисия и операция.”
По чл. 75, който става чл. 70, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 70. (1) В операции и мисии извън територията на Република България могат да участват и български граждани, сключили договор за служба в постоянния резерв. За срока на участието в операцията или мисията се присвоява военно звание, изисквано за заемане на длъжността.
(2) Служители от Държавна агенция „Национална сигурност” могат да участват в мисии и операции по ал. 1 при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 български граждани с необходимото образование и квалификация могат да участват в операции и мисии извън територията на Република България при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(4) Лицата по ал. 2 и 3 не са част от въоръжените сили. Статусът на лицата по ал. 3 се определя от международните договорености за конкретната операция или мисия и българското законодателство.”
Чл. 76 се подкрепя по принцип от комисията и става чл. 71:
„Чл. 71. (1) За участие в операции или мисии извън територията на Република България българските военнослужещи се командироват от министъра на отбраната за срок не повече от шест месеца.
(2) Военнослужещите се командироват за следващо участие в операции или мисии извън територията на страната най-малко след шест месеца.
(3) Срокът по ал. 1 може да бъде удължаван, а срокът по ал. 2 – да бъде намаляван след предварително писмено съгласие на военнослужещия.”
По чл. 77 има предложение на народния представител Христо Кирчев, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77, който става чл. 72:
„Чл. 72. (1) Оперативното ръководство на българските въоръжени сили, изпращани и използвани самостоятелно или в състава на многонационални формирования в операции и мисии извън територията на Република България, се осъществява в съответствие с решенията на международните организации или международните договори за мандата на конкретната операция или мисия.
(2) Националният контрол върху формированията по ал. 1 се осъществява от командващия на Съвместното оперативно командване, а непосредственото командване и контрол – от съответния командир.
(3) Прехвърлянето на правомощията за оперативното подчинение на формированията по ал. 1 се извършва от началника на отбраната.”
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Неподкрепените предложения се четат.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Христо Кирчев предлага чл. 77, ал. 3 да отпадне. Няма текст. Затова не съм го чел.
Член 78 се подкрепя по принцип от комисията и става чл. 73 в следната редакция:
„Чл. 73. (1) При преминаване на държавната граница на Република България военнослужещият представя:
1. военна карта за самоличност или паспорт;
2. заповед за индивидуално или групово придвижване, издадена от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяваща статуса на лицето или групата като член или членове на въоръжената сила, както и разпореденото придвижване.
(2) В заповедта по ал. 1, т. 2 се отбелязва носенето на служебно оръжие, неговата система и номер.”
Член 79 се подкрепя по принцип от комисията и става чл. 74:
„Чл. 74. (1) При преминаване на държавната граница на Република България стоките – собственост или в управление на Министерството на отбраната, които са предназначени за ползване от въоръжените сили, изпратени извън територията на Република България, се декларират по ред, определен с акт на министъра на финансите.
(2) Условията и редът за облекчаване на митническите формалности се определят с акта по ал. 1.”
По чл. 80 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 75.
По чл. 81 има предложение от народния представител Христо Кирчев, който предлага нова редакция на ал. 2 от чл. 81, а именно:
„(2) Щабът на отбраната разработва:
1. анализи и прогнози на тенденциите за развитие на въоръжените сили и въоръженията, стратегии, доктрини;
2. военните изисквания при изграждането и развитието на отбранителните способности на страната;
3. изискванията за развитието на способностите на войските и силите;
4. стандартите и изискванията към подготовката на войските и силите;
5. изискванията и стандартите към въоръжението, техниката, оборудването и екипировката на войските и силите;
6. проекти на планове за организационното изграждане и развитие на въоръжените сили;
7. уставите на въоръжените сили;
8. планове и предложения за използване на войските и силите;
9. предложения за привеждане на въоръжените сили или на част от тях в различни състояния на готовност и за провеждане на мобилизация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 76:
„Чл. 76. Министърът на отбраната организира и координира всички дейности по осигуряването, комплектуването и подготовката на формированията от въоръжените сили във връзка с изпращането и използването им извън територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, категорично не мога да се съглася с редакцията на чл. 61, категорично съм против възможността, както сте го написали тук, въоръжени сили да могат да бъдат изпращани в чужбина. И вие добре знаете моята позиция още от първия работен ден на това Народно събрание, когато внесох предложение за изтегляне на контингента от Ирак. Както виждате, оказахме се прави. Така ли беше, господин Илчев? Дори американският президент Джордж Буш каза, че най-голямата му грешка е войната в Ирак. Предполагам, ще го признаете, виждам, че кимате одобрително.
Колеги, нека да не даваме възможност да бъдат изпращани нови и нови мисии в чужбина. Къде ще ги изпратите, господин Дъбов? Къде сте намислили този път? Може би в Пакистан, както господин Соломон Паси преди няколко седмици се опита да измами българския парламент и да пробута една декларация за Пакистан. Къде ще ги пращате? Няма ли проблеми, които да бъдат решавани тук, в България? Необходими са 200 милиона за решаване на проблемите на Спешната медицинска помощ. Тук е проф. Гайдарски, това са данни, които той е дал в медиите. И е абсолютно прав. Нима ще прахосвате стотици и стотици нови милиони тук и там по света, вместо да решите проблемите на пенсионерите, на здравните осигуровки? Вие като парламент не искате да дадете 20-30 млн. лв., за да се платят здравните осигуровки на социално слабите и трайно безработните българи. Не е ли срамота, не е ли престъпление?
Искам да ви кажа и нещо друго. В чл. 64 има друг абсурд, друго, бих казал, престъпление, което е заложено – министърът на отбраната да решава по свое усмотрение къде да прати до 300 души. Така сте го записали. Дами и господа народни представители, вие давате ли си сметка какво залагате? Нямам нищо против министъра на отбраната, но всеки министър на отбраната може да вкара България във война! Това ли искате вие? Вие нормални ли сте, като предлагате тези безумия тук? Питам ви, макар че, честно ви казвам, въпросът ми изглежда наистина риторичен.
Господин Дъбов, предлагам чл. 61 да бъде изменен и да се сложи едно „не” пред думичката „могат”, тоест „Въоръжените сили не могат да бъдат изпращани” в мисии в чужбина.
Това е моето редакционно предложение. Надявам се, господин председател, да го отбележите и да се гласува по съответния ред.
Колеги, обръщам се към вас съвсем, съвсем добронамерено. Четири години ви говоря за войната в Ирак, видяхте, че се оказах прав. Видяхте, че потрошихме стотици и стотици милиони, които можехме да дадем за пенсионерите, за здравните осигуровки, за животоспасяващи лекарства. Не ги дадохте! Госпожо Фудулова от БСП, на Вас говоря, защото Вие обещавахте тези неща. Обръщам се към Вас, понеже Вие мърморите, елате тук и вземете реплика, не си мърморете под носа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Христов, не се обръщайте към една дама народен представител по този начин!
МИНЧО ХРИСТОВ: Съжалявам, господин председател, но знаете, че съм прав.
Трябваше ли да чакаме да бъде избран президентът Обама, та на следващия ден българското правителство да промени коренно своите позиции и да изтегли контингента? Трябваше ли да чакаме признанието на Джордж Буш, което вече ви цитирах? Колко пъти ви казвам за войната в Афганистан, че ние сме се превърнали в съучастници на наркотрафикантите там? От 185 тона суров опиум сега производството е над 8000 тона. Какво искате, колеги? И вие давате сега право на министъра на отбраната по свое усмотрение сам да изпраща войски тук и там. Засрамете се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към Глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Глава четвърта - Министерство на отбраната”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията предлага заглавието „Структура на Министерството на отбраната” да отпадне.
По чл. 82 има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов – да се създаде нова т. 2 със следния текст:
„2. щаб на отбраната” и следващите точки да се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Пламен Ранчев, Марио Тагарински и Красимир Каракачанов, което е подкрепено от комисията.
Следващото предложение е на Димитър Дъбов, което е оттеглено.
Народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев предлагат в чл. 82, ал. 1, думите „в мирно време” да се заличат.
Комисията не подкрепя предложението.
Народният представител Христо Кирчев предлага точки от 1 до 5 да се изменят така:
„1. централната администрация;
2. командванията, щабовете и формированията на войските, силите и службите в Министерството на отбраната;
3. военните академии и военните училища;
4. националната гвардейска част;
5. други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов – в чл. 82 ал. 2 се изменя така:
„(2) Министерството на отбраната включва:
1. централната администрация;
2. щаба на отбраната;
3. българската армия;
4. военните академии и висшите военни училища;
5. специалните служби „Военна информация” и „Военна полиция”;
6. други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Екатерина Михайлова и Асен Агов, които предлагат в ал. 1 да отпадне текстът „в мирно време”.

Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е на Янко Янков и Неджми Али, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 77:
„Чл. 77. (1) Министерството на отбраната се изгражда и функционира като единна централизирана система за осигуряване на отбраната на страната и за ръководство и командване на въоръжените сили в мирно време.
(2) Министерството на отбраната включва:
1. централна администрация;
2. Българска армия;
3. военните академии и висшите военни училища;
4. службите „Военна информация” и „Военна полиция”;
5. други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.”
Комисията предлага чл. 83 да отпадне.
Народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов предлагат наименованието на заглавието „Централна администрация” да се промени в „Централна администрация и Щаб на отбраната”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов – в Глава четвърта заглавието на Раздел „Централна администрация” да се измени в „Централна администрация и Щаб на отбраната”, което не се подкрепя от комисията.
Комисията предлага заглавието да отпадне.
По чл. 84 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 84, ал. 1 думите „Щаб на отбраната” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото е предложението и на народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев, което комисията не подкрепя.
Има направено предложение от народния представител Христо Кирчев – в чл. 84 ал. 1 се изменя така:
„(1) Централната администрация на Министерството на отбраната включва обща и специализирана администрации и организирани в дирекции. Щабът по отбраната е съставна част от специализираната администрация със специфични функции.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов – в чл. 84, ал. 1 да отпаднат думите „Щаб на отбраната” и запетайката след тях.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков – в чл. 84:
1. Алинея 2, т. 17 да отпадне.
2. В ал. 2 да отпадне изразът „Щаб на отбраната”.
Заглавието „Началник на отбраната” се заменя с „Началник щаб на отбраната и главнокомандващ Въоръжените сили” – и се чете така в целия закон.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 78:
„Чл. 78. (1) Централната администрация на Министерството на отбраната включва Щаб на отбраната, специализирана и обща администрация, организирани в дирекции.
(2) В централната администрация функционира Инспекторат на пряко подчинение на министъра на отбраната.
(3) Дейността на специализираната и общата администрация на министерството се координира от главен секретар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, с чл. 82 започва част от нашите основни възражения срещу философията на този закон. Интегрираният модел, за който трябва да приветстваме вносителя, че го предлага, на практика се разпада във военно време. Затова ние сме предложили думичките „в мирно време” да отпаднат. Ние смятаме, че Министерството на отбраната трябва да функционира в своя интегриран модел, който е по-прогресивният модел на организация на отбраната и управление на отбраната и във военно време. Защото по-нататък в закона ще видите, че се предлага устройство, което абсолютно изопачава идеята за интегрирания модел. На практика интегрираният модел във военно време отпада. Аз, ние от Демократи за силна България и всички онези, които опонираме на вносителя, казваме, че е безсмислена реформа, която в основната функция на едни въоръжени сили, именно във време на война, тази реформа се дезавоира, тя се обезсмисля. Това е нещото, което, струва ми се, е основна слабост на този закон. Това беше причината за нашите възражения.
Впрочем, ако погледнете критиките и на част от съюзниците ни, които са анализирали, или научни или експертни среди от нашите съюзници ще видите, че тази критика е точно в това отношение. Аз не мога да разбера защо мнозинството и министърът настояват да продължаваме да поддържаме тази теза. Едно от обясненията е, че това е по някаква спогодба с президента. По-нататък ще чуете и много сериозни възражения за ролята на президента във военно време. Изобщо цялостното структуриране на отбраната във военно време. Това е мотивът ние да вкараме тази малка поправка – в чл. 82, ал. 1 да отпаднат думите „в мирно време”. Нека да оставим Министерството на отбраната така структурирано, така интегрирано, така подготвено да изпълнява своите функции във всички времена – и във военно, и в мирно време.
Помислете си само какви разчети трябва да се правят за военно време. Абсолютно различни разчети за управлението на отбраната от тези, които са за мирно време. Това означава два пъти повече средства. Нека да разработим единен модел, който да работи и да бъде функциониращ във всички времена. Това е логиката. Инак изглежда незначителна поправка – да отпаднат думите „в мирно време”.
Моят апел към вас и утре, вероятно при гласуването отново, в търсенето на процедурен подход, аз ще настоявам за това нещо – именно оттук нататък да фиксираме ролята на Министерството на отбраната, да го направим ясно функциониращо, да изпълнява задълженията си за сигурността на българските граждани. Защото ние плащаме своите данъци, за да ни пази това министерство не в мирно време и не тези въоръжени сили в мирно време, а във военно време. Нали така? В крайна сметка това е предназначението. Ние издържаме своята войска, издържаме цялата структура на въоръжените сили именно за да ни пазят, да съхраняват нашия живот, нашето имущество, страната ни, териториалната й цялост именно във военно време. Това е много важен въпрос, който, струва ми се, всички трябва да погледнем с необходимата сериозност.
Моят апел към народното представителство, особено към онези, които очевидно проявяват интерес към закона с оставането си в тая зала, надявам се утре, ако сменим процедурата по гласуването, да има по-голям интерес, да се замислят много сериозно по този въпрос. За какво ни е една структура на войската и на въоръжените сили и на управлението на отбраната в мирно време и съвсем друга във военно време? Това е абсолютно несъстоятелно като размисъл.
Призивът ми е да погледнем още един път тази част. Това спокойно може да бъде възприето по време на гласуването на второ четене на закона. Ако отпадне, ще спестим редица средства, редица усилия и в крайна сметка ще поставим Министерството на отбраната, министъра на отбраната, въоръжените сили, началника на отбраната, Щаба на отбраната и т.н., всички онези структури, по които в момента нямаме възражения, ще ги поставим в една изправена линия и те да ни служат тогава, когато ни трябват – в състояние на война, при военно положение. Това е смисълът на отбраната на страната.
Приканвам ви към размисъл! Не е толкова страшно да го направим. Не бива да го правим единствено и само заради някакви коалиционни договорки. Отбраната на страната е нещо, което засяга всички ни, без да ни дели на цветове, на партийни групи, на мнозинство и на малцинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Агов, позволете ми да се съглася с всичко, което казахте. Няма обаче да се съглася с едно мъничко нещо. Аз предпочитам нашата армия да бъде в бойна готовност и в мирно време. Ще попитате: защо?
Първо, и в мирно време може да се случат бедствия, аварии и т.н., където първият, който отива, е армията. Много по-лесно ще е на една армия, когато и в мирно време тактически е разиграла всички ситуации и в една военновременна обстановка много по-лесно ще може да разгърне своите сили. Иначе това, дето казвате, наистина армията ни трябва, за да ни защитава. На нас не ни трябва просто армия, за да казваме, че имаме армия. Това беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Господин Агов, имате право на дуплика.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Не трябва нещата да остават без отговор. Смятам, че с думите си д-р Георгиев само потвърждава това, което казах – структурата на войската трябва да бъде винаги такава, каквато ще бъде във военното време. Разбира се, няма да има онази численост, няма да бъде призован резервът, няма да бъдат включени онези ресурси, които са необходими по време на война, но във всички случаи тя трябва да бъде готова точно за това. Ето затова не може да се дели ролята на войската или на отбраната за мирно и за военно време. Може да се дели ресурсът, може да се дели състава, може да се делят средствата, може да се делят отделните части, които се включват, но в никакъв случай подготовката не бива да се дели. В това отношение трябва да изразя съгласие с д-р Георгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, Вие искахте думата. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Ще кажа само две думи, уважаеми колеги. Направил съм предложение, тук има военни в залата, може би те ще вземат отношение по този въпрос, но не може Щаба на отбраната да бъде към Централната администрация на Министерство на отбраната. Щабът на отбраната е действащо звено, а не администрацията. Затова аз не виждам нужда Щабът на отбраната да влезе в състава на Централната администрация на Министерството на отбраната.
Второто, което искам да подчертая, е, че началникът на отбраната не може да бъде главнокомандващ за военно време, а за мирно време той да не носи тази функция, защото той при мирно време трябва да си има щаба развърнат, и да може да командва и в мирно и във военно време. Затова съм предложил той да се именува „началник щаб на отбраната и главнокомандващ въоръжените сили”, както и на президента. И за мирно, и за военно време президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по разглежданата материя? Няма.
Господин Дъбов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 85 има предложение от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 79:
„Чл. 79. Общата администрация подпомага министъра на отбраната при осъществяването на правомощията му, като осигурява организационно-технически неговата дейност и дейността на Щаба на отбраната и на специализираната администрация на министерството.”
По чл. 86 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев:
В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Специализираната администрация подпомага министъра на отбраната при осъществяването на правомощията му, разработва стратегически прогнози, анализи, военни оценки и препоръки за вземане на решения в областта на отбраната и изготвя стратегически планове и директиви за действията на въоръжените сили.”
2. Досегашната ал. 2 се заличава.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 2.
4. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Началникът на отбраната е непосредствено подчинен на министъра на отбраната и е с ранг на заместник-министър.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние го прочетохме, то е едно и също.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 80:
„Чл. 80. (1) Специализираната администрация и Щабът на отбраната подпомагат министъра на отбраната при осъществяването на правомощията му.
(2) Щабът на отбраната разработва стратегически прогнози, анализи, военни оценки и препоръки за вземане на решения в областта на отбраната и изготвя стратегически планове за действията на въоръжените сили.
По чл. 87 има предложение от народния представител Христо Кирчев:
В чл. 87 ал. 2 се изменя така:
„(2) В Устройствения правилник на Министерството на отбраната се определят функциите на началник на Щаба на отбраната.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 81:
„Чл. 81. (1) Структурата и дейността на централната администрация се урежда с Устройствен правилник на Министерството на отбраната, приет от Министерския съвет.
(2) В Устройствения правилник по ал. 1 са допустими отклонения от Закона за администрацията.
„Началник на отбраната”
Има предложение от народния представител Христо Кирчев:
„Заглавието се изменя така:
„Началник на Щаба на отбраната”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага заглавието да отпадне.
По чл. 88 има предложение от народния представител Христо Кирчев, който предлага ал. 4 да се измени така:
„(4) За началник на Щаба на отбраната се назначава офицер с висше военно звание, отговарящо на изискванията на длъжностната характеристика, определена с акт на Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков:
„В чл. 88:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Началник щаба на отбраната и главнокомандващ въоръжените сили се избира от Народното събрание за срок от три години по предложение на Министерския съвет. Този срок може да бъде продължен с още до две години.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Началник щаба на отбраната и главнокомандващ въоръжените сили е подчинен на президента на Република България, при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ въоръжените сили.”
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Началник щаба на отбраната и главнокомандващ въоръжените сили е непосредствено подчинен на министъра на отбраната и е негов пръв заместник.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 82.
По чл. 89 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не се подкрепя от комисията.
Те предлагат ал. 3 да се измени така:
„(3) Към началника на отбраната се създава военен съвет като съвещателен орган. Членове на съвета са заместник-началникът на отбраната, командващият на съвместното оперативно командване, началниците на щабовете по подготовката на видовете въоръжени сили и началника на щаба по осигуряването и поддръжката. В заседанията на съвета по решение на началника на отбраната могат да участват и други длъжностни лица.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев, които предлагат в ал. 2 думите „от Щаба на отбраната” да се заличат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев, който предлага ал. 1 и ал. 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представител Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков – предлагат в чл. 89, ал. 3 изразът „може да бъде създаден” да се замени със „се създава”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 83:
„Чл. 83. (1) Началникът на отбраната има заместник-началник. Присъствието на един от тях на територията на страната е задължително.
(2) При осъществяване на функциите си, началника на отбраната се подпомага от Щаба на отбраната, от специализираната и обща администрация на Министерството на отбраната.
(3) Към началника на отбраната може да бъде създаден Военен съвет като съвещателен орган.”
По чл. 90 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 90, ал. 1, след думите „Българската армия” се добавя и „Щаба на отбраната”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев:
Член 90 се изменя така:
„Чл. 90. (1) Началникът на Щаба на отбраната е най-старшият по длъжност военнослужещ във въоръжените сили.
(2) Началникът на Щаба на отбраната отговаря пред министъра на отбраната за състоянието и готовността за изпълнение на поставените на войските и силите задачи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 84:
„Чл. 84. (1) Началникът на отбраната е най-старшият по длъжност военнослужещ и е пряк началник на личния състав на Българската армия.
(2) Началникът на отбраната ръководи Българската армия и отговаря пред министъра на отбраната за състоянието и готовността й за изпълнение на поставените задачи.
(3) Началникът на отбраната осъществява командните си правомощия, непосредствено или чрез командващия на съвместното оперативно командване, началниците на щабовете по подготовката на сухопътните войски, военновъздушните сили, военноморските сили и началника на щаба по осигуряването и поддръжката.”
По чл. 91 има предложение от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев:
В чл. 91, т. 12 в подточка „а” да се заличат думите „в Щаба на отбраната и” и в подточка „г” да се заличат думите „от Щаба на отбраната и”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев. Той каза, че ще си оттегли предложението, но не е в залата.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Венелин Узунов, Янко Янков и Станимир Илчев, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народните представител Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 85:
„Чл. 85. Началникът на отбраната подпомага министъра на отбраната, като:
1. анализира и оценява рисковете за сигурността и военните заплахи за Република България, прави предложения за тяхното преодоляване и разработва проекти за формиране на способности на въоръжените сили за осигуряване независимостта на страната и изпълнение на задачите, произтичащи от международните договори, по които Република България е страна;
2. участва в планирането на отбраната и в изграждането и развитието на въоръжените сили;
3. координира с военните органи на НАТО планирането и използването на силите на съюзниците при участието им в отбраната на страната, както и участието на български въоръжени сили в колективната отбрана на държавите членки;
4. участва в разработването на Национална военна стратегия, военни доктрини, стратегически и оперативни планове на въоръжените сили;
5. отговаря за бойната подготовка в Българската армия;
6. подготвя предложения до министъра на отбраната за привеждане на въоръжените сили или на част от тях в различна степен на бойна готовност и за провеждане на обща или частична мобилизация;
7. ръководи стратегическото и мобилизационното развръщане на въоръжените сили при обявяване на по-висока степен на бойна готовност, военно положение и при положение на война;
8. представлява на военно-стратегическо ниво Република България в заседанията на Военния комитет на Европейския съюз и Военния комитет на НАТО;
9. организира интегрирането на Българската армия в силите на НАТО, на Европейския съюз и на други международни организации при участие в международни мисии и операции;
10. участва в разработването на планове и програми за въоръжаване и превъоръжаване на Българската армия;
11. ръководи военния отчет на личния състав, техниката и другите ресурси от резерва;
12. предлага на министъра на отбраната:
а) назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания в Щаба на отбраната и в Българската армия;
б) назначаване на офицери от Българската армия за аташета по отбраната, военни аташета, в службите към тях и за работа в международни организации;
в) назначаване на военен представител във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз, както и на национални военни представители в съюзните стратегически щабове на НАТО;
г) приемане на военна служба, присвояване на първо офицерско звание, повишаване и понижаване в звание и освобождаване от военна служба на офицери от Щаба на отбраната и от Българската армия;
13. осъществява методическо ръководство на дейността на Военната академия „Г.С.Раковски” и на висшите военни училища;
14. отговаря за изготвянето на уставите на въоръжените сили;
15. организира участието на военни формирования от Българската армия в ликвидиране на последиците от бедствия при решение на компетентния орган;
16. ръководи военното разузнаване в Българската армия;
17. организира и отговаря за изграждането и поддържането на Интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение и/или положение на война и отговаря за комуникационно-информационното осигуряване на Българската армия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 92 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя:
„Чл. 92. При упражняване на правомощията си началникът на щаба на отбраната издава разпореждания и дава указания.”
Има предложение от народните представители Янко Янков и Неджми Али, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92, който става чл. 86:
„Чл. 86. (1) При упражняване на правомощията си началникът на отбраната издава заповеди, разпореждания и указания.
(2) Актовете на началника на отбраната по ал. 1, с които непосредствено се осъществява отбраната, не подлежат на съдебно обжалване.”
Комисията предлага заглавието „Българска армия” да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 87:
„Чл. 87. (1) Българската армия е основата на въоръжените сили за осъществяване целите на отбраната на страната и за изпълнение на операции и мисии извън територията на Република България.
(2) Българската армия в мирно време е професионална армия.”
По чл. 94 има предложение от народния представител Димитър Дъбов и група народни представители, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, което не се подкрепя, а именно: в ал. 2, т. 1 изразът „Съвместното оперативно командване” да се замени с „Щабът по отбраната на Българската армия”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Янко Янков и Неджми Али беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 88.
По чл. 95 има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, които предлагат ал. 1 да се измени така:
„ (1) Щабът на отбраната на Българската армия е структура за стратегическо и оперативно планиране и водене на операции на територията на страната и извън нея.”
Алинея 2 се заменя с „Щабът на отбраната на Българската армия”.
В ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. Разработва стратегически и оперативни планове за действие на въоръжените сили в мирно и военно време.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 89:
„Чл. 89. (1) Съвместното оперативно командване е структура за планиране и водене на операции на територията на страната и извън нея.
(2) Съвместното оперативно командване:
1. разработва оперативни планове за действие на въоръжените сили в мирно и във военно време;
2. планира и ръководи операции на територията на страната и осъществява националния контрол върху въоръжените сили при участието им в операции извън нея;
3. провежда съвместната подготовка на Българската армия;
4. координира участието на формирования от Българската армия в съвместната подготовка със силите на съюзниците от НАТО и от държавите – членки на Европейския съюз;
5. събира, анализира и обобщава опита от участието на въоръжените сили в мисии, операции, учения и тренировки с цел прилагането му при подготовката на въоръжените сили.”
По чл. 96 има предложение от Димитър Дъбов и група народни представители, което не се подкрепя.
Същото е и предложението на народните представители Янко Янев и Неджми Али:
„В чл. 96, ал. 1 след думите „военните формирования” да се добави „и висшите военни училища на”, а думата „от” се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя чл. 96, който става чл. 90.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, който става чл. 91.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Комисията предлага заглавието „Военни академии и висши военни училища” да отпадне.
По чл. 98 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което беше оттеглено.
Има предложение от народните представители Янко Янков и Неджми Али, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98, който става чл. 92:
„Чл. 92. (1) Военни академии са:
1. Военномедицинската академия, която е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, със седалище гр. София.
2. Военната академия „Георги Стойков Раковски” със седалище гр. София.
(2) Военномедицинската академия е лечебно заведение за извънболнична и болнична помощ, за изготвяне на военномедицинска експертиза и за извършване на военнонаучна и военноучебна дейност.
(3) Военната академия „Георги Стойков Раковски” е държавно висше училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър” и образователна или научна степен „доктор” по акредитирани военни и граждански специалности, за повишаване квалификацията на специалисти и за извършване на научни и приложни изследвания в областта на националната сигурност, отбраната и военното дело.”
По чл. 99 има предложение от Димитър Дъбов и група народни представители, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев чл. 99 да отпадне, което беше оттеглено.
Има и предложение от народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 93:
„Чл. 93. (1) Висшите военни училища са:
1. Националният военен университет „Васил Левски” със седалище гр. Велико Търново, с факултет „Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи” в гр. Шумен.
2. Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” със седалище гр. Варна.
3. Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” със седалище гр. Долна Митрополия.
(2) Националният военен университет „Васил Левски” е държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности, за повишаване квалификацията на специалисти и за извършване на научни и приложни изследвания в областта на националната сигурност, отбраната и военното дело.
(3) Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” е специализирано държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности, за повишаване квалификацията на специалисти и за извършване на научни и приложни изследвания в областта на военноморското дело и отбраната на страната.
(4) Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” е специализирано държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности в областта на военната и гражданската авиация, военновъздушните сили и отбраната на страната.
(5) В структурата на висшите военни училища по ал. 1 могат да се създават професионални колежи за обучение на сержанти (старшини) за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по Закона за професионалното образование и обучение и учебни центрове за подготовка на войници (матроси).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Сега е точно 19,00 ч., но да приключим с дискусията.
Да не се формализираме с 1-2 минути.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В окончателния текст – така, както беше прочетен от господин Дъбов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направо казвай члена!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: На чл. 92, ал. 3 трябва да бъде: „образователна и научна степен д-р”, а не „или”. Така ще съответства на текста на Закона за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имах едно писмено предложение, което, надявам се, е внесено. Оставам на позицията си, че то е редакционно. Има едно разминаване по съдържание между това, което Министерският съвет предлага, тоест, неделимост на Националния военен университет „Васил Левски” и това, което по същество е предложението на комисията, която отделя висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” от Националния военен университет. Аз съм не само любопитен, а мисля, че би било добре министърът на отбраната да изрази своята позиция. Той е подкрепил закона във вида му, в който той е внесен в Народното събрание. Аз съм убеден, че той ще отстои тази позиция и ще я чуем на микрофона от тази трибуна. Ще се присъединя към усилията му да бъде отстояван този текст, който е предложен от Министерския съвет.
В т. 3 на чл. 93, ал. 1 в някаква степен е редакционно и по отношение предложението на Министерския съвет, защото явно предложението допълва със седалището на университета във Велико Търново, което съгласно чл. 16 от същия закон ... Народното събрание определя и факултетите.
Какви са ми мотивите? Първо, искам да се върна малко назад в историята, дано да има време. През 1999 г. имаше една теза, според която всички военни училища да бъдат закрити и да остане само Военната академия „Георги Сава Раковски”, като бъде закрита и Военномедицинската академия. Слава Богу, това не мина и бих поздравил за това тогавашните кметове на гр. Велико Търново, гр. Плевен и на гр. Шумен Драгни Драгнев, Румен Петков и Максим Иванов, които отстояваха тези училища да не бъдат закривани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не са само те, но ...
СТОЯН ВИТАНОВ: Не са само те, но те дадоха своя принос.
В мотивите съм споменал, че след обстойни политически дискусии на всички нива в армейските административни и политически структури се стигна до създаването на единствения в България Национален военен университет „Васил Левски” с три факултета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи предлагате Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” със седалище Долна Митрополия да бъде към Националния военен университет „Васил Левски”?
СТОЯН ВИТАНОВ: Точно така, да остане и да бъде подложено на гласуване предложението, което Министерският съвет е направил. То е точно това – с допълнението за седалище във Велико Търново с трите факултета. Ние тръгваме към окрупняване, а в същото време се разделят.
Извинявайте, уважаеми колеги, но в едното място се учат как да хвърчат, да летят, а в другото място се учат как да ги свалят! Противовъздушната отбрана е в Шумен.
Сега да не говорим, че не съм видял и чул финансова обосновка на това. Взимаме това решение по средата на годината, тоест в първото тримесечие. Влиза в сила след обнародване в „Държавен вестник”.
На следващо място: колко курсанти излизат по другите специалности от този университет? Излиза така, че създаваме специални училища за всеки род войска, а те са 30 000 души в армията.
Виждам, че господин Петков иска реплика.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ (встрани от микрофоните): Едно пояснение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, момент!
Господин Витанов направи изказване. Има ли желаещи за реплика, тоест несъгласие с това?
Виждам, че този проблем възбужда духовете, можем да го отложим...
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Предложението, господин председател, просто не е редакционно. Комисията го разгледа и обсъди, и не го прие – това, което предлага Министерският съвет. Комисията предлага този текст. С това предложение, което прави господин Витанов... Тук не става дума за никаква редакция. Става дума за връщане към някакъв друг текст, който въобще го няма вече в...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това ще го приема като реплика, защото друга процедура няма.
Заповядайте за втора реплика, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, преди две-три години успяхме да се преборим с порочната доктрина за нишите на специализация, според които Германия трябваше да пренася пехотата на Полша, румънците да формират алпийски части, а ние – снайперисти. Слава Богу, структурата на български въоръжени сили оцеля. Тя включва сухопътни войски, военноморски флот и военновъздушни сили. Нищо общо няма усилието за окрупняване на ВУЗ-овете! Ако се концентрираме върху това, трябва да направим някакво усилие да слеем някои български фалшиви университети, повтарям – фалшиви, те са над 40 и някои от тях са фалшиви, без акредитация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направо трябва да ги закрием.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Да, а не да се концентрираме върху този излишен спор дали Българската армия да има военновъздушно училища. Финансови разчети ще се направят. Няма по любимо занимание за счетоводителите от това. Ама във Варна обучавали цивилни моряци – и в Долна Митрополия се обучават цивилни пилоти. И в момента „Луфтханза” е изпратила 100 души в „Божурище”, а в Лесново и Черногорово има разкошни частни школи, но за малки самолети. Не може да се твърди, че българската авиация е приключила своя исторически път! България има колосална авиационна култура. Това е първата държава, която използва самолета като военновъздушно средство и извършва първата в световната история бомбардировка! Това е първата държава, която извършва междуконтинентален полет, нощен полет и разузнавателен полет! И първата балканска държава, която в Ловеч и Казанлък произвежда самолети собствено производство! Не можем да задраскаме златни страници от българската военна история и да деградираме военновъздушното ни училище в един миниатюрен факултет, където щели да се обучават 7-8 пилоти. Тепърва ще имаме минимум две ескадрилови многоцелеви изтребители, а вече имаме 48 хеликоптера. Тепърва ще получим 5 самолета „Спартан” и много друга авиационна техника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не издавате държавна тайна, господин Илчев!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: И ще ни бъдат необходими 60 нови пилоти само след една година!
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Витанов.
Господин Илиевски понеже е от Плевен, отива да поздравява господин Илчев.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Господин Илчев, преди малко Вие обидихте Националния военен университет „Васил Левски” с това твърдение за някакво факултетче по авиация. Това, първо.
Второ, както го казахте, излиза, че от 2002 до 2009 г. е нямало авиация и авиационно обучение в Република България.
На трето място, Националният военен университет е акредитиран с много добра оценка по всички правила и на образованието, а не само на военната доктрина.
На следващо място, ще Ви цитирам господин Близнаков, който само преди по-малко от половин година, заяви следното тук, от тази трибуна: „Такава държава като България не може да си позволи лукса и средствата за разкриване на висше военновъздушно училище, при положение че подготвените летци и техническите специалисти за ВВС, които в момента служат в този вид въоръжени сили, превишава значително броя на необходимите кадри и възможностите на техническата и летателна база. В момента голямата част от младите офицери във ВВС са назначени на дублиращи инструкторски или резервни длъжности. Поради недостиг на горива, финансови средства и материали силно е ограничена летателната подготовка на офицерския състав”.
И на последно място, господин Илчев, аз съм завършил Електрофакултета на ВМЕИ – Варна. Е, и? Това понижава ли степента и ранга на моята специалност? Да, ВМЕИ – Варна! Тогава съм завършил ВИИ „Карл Маркс”. Кой факултет? Има ли някакво значение това? Аз съм завършил този университет.
Така също курсантите, които завършват военновъздушното училище, би трябвало да се гордеят, че са завършили не училище, а Национален военен университет „Васил Левски” – единственият в Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа генерали, господин контраадмирал! Така демонстрирани аргументи от рода на „едните излитат, другите ги свалят”, мисля, че не са за зали като тази.
Второ, предложението, което господин Дъбов и група народни представители внесоха и комисията утвърди, аз също искам да подкрепя тезата на господин Дъбов, че не става дума за редакционна промяна, която предлага господин Витанов, а за същностна промяна, която въобще засяга структурата на военнообразователната система, е съгласувано с министъра на отбраната. Господин Цонев е тук и може да го потвърди. Ние изрично консултирахме с него предложението на този текст, защото за предложението на този текст имаше много аргументи. Вие говорите за финансова обосновка, тук е генерал Симеонов и той би могъл да каже това ще наложи ли допълнителни финансови средства във вече структурирания бюджет на Министерството на отбраната. Отговорът от тези предварителни разговори, които сме имали, е: „Не!”. Сега да се правят тук разсъждения трябва ли родовете войски да имат училища, или не, според мен, при традициите на Българската армия и при това, което господин Станимир Илчев каза, не е необходимо. Господин Станимир Илчев по мое мнение изрази по най-убедителният начин аргументите в подкрепа на предложението на господин Дъбов и група народни представители.
Така че аз разбирам местния патриотизъм. Той сигурно не е чужд на всеки един от нас – в избори сме и всеки един от нас трябва да се хареса на потенциални избиратели, съграждани, приятели, комшии и т.н. Но според мен трябва да се зачете достатъчно ясно националният интерес и интересът на Българската армия, ако ние искаме действително да приемем един закон, който отговаря на националните ни интереси.
Вие сте прав за това, че през 1999 г. беше направен опит да бъдат ликвидирани всички военни училища. Ако тогава този опит беше успял, трябваше ли днес да апелираме към българските военни да се гордеят, че са завършили факултети на Военната академия „Георги Сава Раковски”? Така че нека ние да не използваме аргументи до половината, когато на нас са ни необходими, а другата половина да я преглъщаме за сметка на истината. Нека да подкрепим текст, внесен от господин Димитър Дъбов и група народни представители, защото отговаря на интересите на Българската армия и на нашата национална сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Тези думи, че едните се учат как да хвърчат, а другите – как да ги свалят, не са мои. За съжаление или за гордост, това са думи на един генерал, чието име не бих споменал по понятни причини. Неговото място вероятно не е на тази трибуна. Въпросът е, че тези думи вървят в пространството.
Що се отнася до патриотизма, основният мотив, който комисията предлага на нашето внимание като становище, е именно плевенската общност, към която аз нямам нищо лично против – няма никакви такива мисли, че виждате ли идва кампания и някой се мъчи да си прави собствената такава. Там фигурира плевенската общност, плевенската община, плевенският областен управител, всичко това, което е свързано с този край, който аз уважавам, уважавам и неговите стремления. Различаваме се с господин Петков по това кое е държавническо и кое е местен патриотизъм. Вероятно и едното, и другото заслужават своето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Петков, заповядайте за дуплика.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това, че плевенският областен управител, че плевенските народни представители са се ангажирали с каузата на един инициативен комитет, който включва изключително сериозни, според мен, фигури от Българската армия, ангажирани с българската авиация, и то с достатъчно сериозни аргументи в подкрепа, пак казвам, на каузата на Българската армия като цяло и на нейните военновъздушни сили – неслучайно господин Станимир Илчев каза, че трябва във Военновъздушното училище „Георги Бенковски” да се възпитават и цивилни пилоти. Има предложение, ако не греша, от 15 частни авиокомпании да бъде обучаван във военновъздушното училище летателен и инженерно-технически персонал. Само прави чест на тези, които са се ангажирали с каузата на българската държава и държавност и на българската национална сигурност.
Останалото, пак казвам, са настроения, които аз недотам високо ценя, но все пак ценя, но те излизат извън рамките на националната сигурност, за която говорим, и стигат до една тема, която, според мен, трябва да оставим малко по-встрани, когато обсъждаме такива сериозни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председателю.
Аз съм един от тези, които са съвносители на предложението за Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски”. Искам да кажа две съображения. Едното е, че ние най-накрая, в този обозрим срок от време, трябва да създадем равенство по отношение на обучителния процес във видовете въоръжени сили. По незнайни за мене причини това обучение по отношение на ВВС беше до известна степен неглижирано през последните години. Това е опит да се възстанови равенството, така че обучението във ВМС, което се ползва с особен интерес не само от военните специалисти, но и от гражданските специалисти и се радва на изключително внимание, за разлика от обучението във Военновъздушните сили. Често се казва – това не е военноморското училище, защо да се правят такива усилия? Аз казвам следното – ние сега трябва да направим така, че след време военновъздушното училище да се ползва с традициите, които несъмнено доказват неговото присъствие.
Аз съм напълно убеден, че дадем ли този шанс за развитие на подобен тип равенство, първо, между видовете обучение между видовете въоръжени сили, подкрепим ли създаването на това обучение във Военновъздушните сили, ние ще бъдем също толкова горди, колкото в момента сме горди с военноморското училище. Просто това трябва да направим - трябва да направим тази стъпка, която може да изглежда непопулярна в едни очи, може да изглежда като проблематична по отношение на финансите. Но така или иначе това е политическа стъпка, която ние дължим, според мен, по съображенията, които изложих.
Затова мисля, че така ние правим, създаваме предпоставка за развитие на образованието, създаване на равенство, както вече казах, създаване на възможност за разгръщане на това образование, така както се разгръща в момента обучението във Варна. Мисля, че наистина трябва да преглътнем някои проблеми от местен характер, за да видим изключителните възможности, които ще даде тази стъпка пред България като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да заявя, че съм в изключителна ситуация, защото съм от Плевен, а съм избрана като народен представител от Търново и вече от 30 години живея там.
Действително, знаех само от местните вестници за тези предложения. Сега изслушах много внимателно и изказванията на моите колеги. В никакъв случай не бих желала да намесвам териториите на Велико Търново и Плевен. Всяка една от тези области има много положителни качества и лично аз не мога да се сетя за отрицателни. Удоволствие е човек да защитава интересите и на Плевен, и на Велико Търново. Дай, Боже, да защитаваме интересите и на цялата държава по този начин.
Да ви призная, още като бях ученичка това училище имаше невероятен авторитет в цяла България. Там бяха най-хубавите концерти и най-хубавите забави. (Шум, оживление.)
Въпросът тук е, че когато станах народен представител през 2001 г., действително имаше много сериозна битка за Националния военен университет. Чест прави на всички депутати от Велико Търново, че тогава се обединихме и не позволихме Националният военен университет, създаден във Велико Търново, да бъде преместен в Шумен или Плевен. Действително, мястото на Националния военен университет е във Велико Търново. Там имат традиции, има създадени възможности.
Но още тогава така нареченото Военновъздушно училище в Плевен зае своето място. То си остана в Долна Митрополия, комуникациите и възможностите си останаха в Плевен.
Съвсем нормално е сега обществеността да настоява този утвърден университет, неговото място да си бъде в Плевен. Принципно той никога не е бил местен. И това е факт – така както не се премести Морското училище от Варна или университета – в Шумен.
Но въпросът опира до чиста икономика и финанси. Ако всичко е така, както го съобщават моите колеги, лично аз бих се съгласила, че действително това е раздел, част, ниша, която действително трябва да се развива в съвремието. Военновъздушната промишленост, самата авиационна техника, всичко, което опира до самолетите и можем вече да си мечтаем – и до ракетите, действително трябва да се развива и държавата трябва да направи някаква инвестиция. Тази инвестиция вече е направена, но трябва да се доразвие.
Господин Илчев действително много чете и много се занимава с тези неща. По-склонна съм да се съглася с него, че това е нещо, което дава възможност дори на младите хора да се включат активно, да работят и да се развиват, защото традициите на Долна Митрополия са всепризнати не само в България. Наши пилоти пилотират много добри самолети, да не кажа най-съвременните самолети в други авиокомпании. Това е нещо, в което не трябва да изоставаме и да го доразвиваме в чисто професионален вид.
Моята дилема е много сериозна. Слушах много внимателно всичко казано. При положение, че Военният университет си остане в Търново, а само училището от Долна Митрополия ще бъде изнесено и ще си остане такова, каквото винаги си е било, при положение, че новият закон дава нови възможности на двата университета – като единият си остава национален, лично аз бих се доверила на всички плевенчани. Надявам се, че това училище ще бъде отново така добре развито, както и Вие твърдите за в бъдеще.
Така се надявам и за Университета във Велико Търново. Надявам се, че той няма да бъде разформирован или някак трансформиран, защото виждате, че с всеки закон нещата придобиват по-различни варианти. Благодаря много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Ще бъда много кратък, господин председател. Ясно, че тук ще има някакво противопоставяне или битка между Плевен и Търново. Парламентарната зала с гласуване ще реши какво да правим.
Моето предложение наистина е редакционно и касае Военна академия и начина на нейното именуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става въпрос за чл. 92, ал. 3?
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Да.
„Военна академия по отбрана и сигурност „Георги Стойков Раковски”. Добавя се „по отбрана и сигурност” и текстът по-нататък продължава. Знаете, че академията освен военни, подготвя и цивилни със степен на квалификация „магистър” и научно-образователна степен „доктор”.
Предложението ми е редакционно, така се дава предимство на Военната академия, защото в България това е най-висшата подготовка. Мисля, че не би трябвало да има проблем при гласуването, така че преодоляването на спора между Търново и Плевен минава все пак и през Военната академия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема? Няма.
Обявявам дискусията за приключена до чл. 93 по новата номерация. Надявам се, че тази седмица ще продължим с този закон. Казвам „надявам се”, защото виждам предложението в програмата: законът е сложен на четиринадесето място, което би означавало, че тази седмица няма да му дойде времето да го гледаме, но утре на Председателския съвет ще направим възможното да решим този въпрос.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 19,28 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов