Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Пенко Атанасов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, преди всичко проектът за Програма за работата на Народното събрание за двата пленарни дни, които ни предстоят тази седмица – 29 и 30 април 2009 г.
Предложението е в началото на днешния пленарен ден да продължим с гласуването на второ четене на Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България. Гласуването започна в петъчния ден. В края на пленарния ден председателят на заседанието господин Корнезов обяви това като намерение. Вярвам, че сте го отчели като предложение. Ще трябва да го гласуваме заедно с целия проект за програма:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители: Диана Хитова, Надя Антонова и Мая Манолова, 30.01.2009 г.; Иглика Иванова и Георги Анастасов, 06.02.2009 г. и Министерският съвет, 18.03.2009 г.
2. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, приети на първо четене на 27.02.2009 г., продължение.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, приет на първо четене на 27.03.2009 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител са Захари Георгиев и група народни представители на 3.04.2009 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, приет на първо четене на 3.04.2009 г.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносителите са: Ваньо Шарков и група народни представители, 15.01.2008 г.; Атанас Щерев и група народни представители, 16.01.2008 г.; Атанас Щерев и група народни представители, 17.01.2008 г.; Лъчезар Иванов, 17.03.2008 г.; Борислав Китов; 3.06.2008 г.; Лъчезар Иванов, 8.07.2008 г.; Тодор Кумчев и Донка Михайлова, 14.04.2009 г.
7. Второ четене на Законопроекта за публичното радиоразпръскване, приет на първо четене на 21.04.2009 г.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносители са: Минчо Христов и Стела Банкова, 20.12.2008 г.; Министерският съвет, 22.04.2009 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители са Румен Овчаров и група народни представители на 21.04.2009 г.
10. Първо четене на Законопроекта за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. Вносител е Министерският съвет на 15.04.2009 г.
11. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2008 г. Вносител е Комисията за защита от дискриминация на 26.03.2009 г.
Едно допълнително уточнение: да има готовност евентуално, ако се наложи, да бъде продължено пленарното време в утрешния пленарен ден навярно с до два часа, ако това стане необходимо във връзка с изпълнението на програмата, при това, както сами разбирате, с готовност за гласуване на обсъжданите текстове. Това означава народните представители да планират времето си така, че ако се наложи, да има необходимия кворум в пленарното заседание и след края на редовното пленарно време утре, 30 април 2009 г.
С тези уточнения моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 167 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Следват предложенията по реда на ал. 3. Първо е предложението от народния представител Яне Янев и група народни представители за изслушване на министъра на финансите.
Господин Абаджиев ще развие предложението като един от вносителите.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (РЗС): Благодаря Ви, господин председател.
Правим предложение на основание чл. 40, ал. 3 в Програмата на Народното събрание да бъде включена точката изслушване на министъра на финансите във връзка със сведения за съмнителна операция с 10 т цирконий, одържавен от министъра на финансите.
Основание за настоящо предложение ни дава фактът, че са възможни следните обстоятелства, огласени от адвоката на частна фирма, широко коментирани напоследък и оповестени в медиите. Десет тона цирконий, собственост на тази фирма, съхранявани в митнически складове повече от 13 години, подведомствени на Министерството на финансите, са незаконно одържавени от министъра на финансите и предадени за съхранение в Министерството на вътрешните работи. От МВР отричат това прехвърляне и следите на циркония се губят. Налице са основателни съмнения за незаконна сделка с вещество с двойна употреба на особено голяма стойност, която сделка има пряка връзка с националната сигурност на страната и международното име на България.
Мисля, че е редно така, както се създават временни комисии, за да се проверят твърденията на мафиот от съседна държава, не да се създава комисия, а поне да се изслуша министърът на финансите по такъв скандален случай. Моля да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 140 народни представители: за 44, против 52, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Постъпило е второ предложение по ал. 3 от народните представители Константин Димитров и Веселин Методиев – проект за Решение относно резолюция на Европейския парламент за европейската съвест и тоталитаризма.
Господин Димитров ще представи предложението.
Заповядайте, имате думата.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На 2 април т.г. Европейският парламент прие Резолюция относно европейската съвест и тоталитаризма. В този документ националните парламенти са призовани да предприемат някои конкретни действия и въз основа на това очакване на волята на Европейския парламент и въз основа на предходни автентични документи на нашия парламент – било то в проектен, било то в приет вид, ние народните представители от ДСБ, ОДС, както и с подкрепата на представители на ДПС и НДСВ, предлагаме на вашето внимание следния Проект за решение, който да одобрим като народни представители:
„Първо, подкрепяме идеите и призивите на Резолюцията на Европейския парламент относно европейската съвест и тоталитаризма.
Обявяваме 23 август за ден на възпоминание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
Препоръчваме на Комисията за разкриване на документите за принадлежност на българските граждани към репресивния апарат на комунистическия режим, да събира и изследва информацията за нарушаване на човешките права в България.
Настояваме правителството да предприеме конкретни стъпки, свързани с достъпа до руския архив, касаещ комунистическите престъпления, участието ни в основаването на платформа за европейска памет и съвест.”
В това решение се съдържа настояване българското Министерство на образованието и науката да коригира учебниците по история, така че учениците да бъдат предупредени за античовешката същност на комунизма по същия начин, по който те са научени или се обучават да осъждат нацистките престъпления.
И не на последно място, господин председател, в това проекторешение има настояване да се отбележи двадесетата годишнина от падането на Берлинската стена и масовото клане на площад „Тянанмън” в Пекин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 140 народни представители: за 52, против 64, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, един от най-добрите начини българският парламент да заяви своята последователна демократичност, своята принадлежност към европейските ценности, идеи и практики е да приеме това решение.
Обръщам се към колегите от НДСВ и ДПС, към колегите от другите групи, без Коалиция за България: моля ви нека да направим това усилие, да подкрепим да влезе като точка и да направим дебат, който да бъде дебат на принадлежност към европейските ценности!
Благодаря Ви, господин председател.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 164 народни представители: за 80, против 67, въздържали се 17.
Предложението отново не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение от народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Проект за решение относно възлагане на правителството на Република България да представи в едномесечен срок пред Народното събрание Проект за промени в Кодекса за социално осигуряване, който да отразява принципи за формиране на пенсиите в България. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, става дума за следното – предлагам да се отмени точковата система при пенсиониране и да се увеличи коефициентът за прослужено време. Вие знаете, че съвсем наскоро той беше увеличен от 1% на 1,1%. Ние предлагаме и това сме го предложили преди около три години, този процент да бъде 1,5. С това автоматично пенсиите ще бъдат еднократно увеличени с 50%. Оттам нататък предлагаме всяка година да бъдат осъвременявани – както е записано в предложението.
Уважаеми колеги, няколко политически сили през 2005 г. обещаваха, че ще премахнат точковата система.
Обръщам се към вас, уважаеми колеги от БСП: вие бяхте записали това във вашата предизборна програма. Многократно го обещаваше и Волен Сидеров през 2005 г. Има го записано, има и телевизионни записи. Странно защо само двама независими народни представители сме го предложили преди три години?!
Остават броени дни до края на това Народно събрание, мисля, че сега е моментът да направим едно добро дело и да помогнем на българските пенсионери. Знаете, че много от тях живеят с пенсии от по 140 150 лв. на месец, при условие, че в съседни нам страни пенсиите са 2-3-4 и 5 пъти по-високи. Това е моето предложение. Надявам се да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 24, против 14, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте за предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, обръщам се към тези над 70 човека, които се въздържат. Виждам, че 24 подкрепиха предложението, а 14 бяха „против”. Само 14 бяха „против” – това си е успех.
Обръщам се към вас, колеги, мислите ли, че е морално да гласувате тук в тази зала субсидия за политическите партии за всеки избран депутат от 15 хил. лв. на месец, а да отхвърляте това разумно предложение и да оставяте българските пенсионери да остават със 150 лв. на месец? Мислите ли, че е морално това, което направихте миналата седмица, да гласувате партиите да си купуват партийните централи на безценица? Аз мисля, че не е морално. Затова се обръщам към вас: ако имате малко съвест, малко срам
направете това, което трябва! Не слушайте партийните централи, не слушайте партийните си ръководители, ако щете. Гласувайте по съвест, изпълнете обещанието си преди изборите! Обръщам се към вас, уважаеми колеги от БСП. Във вашата предизборна програма е залегнало това. Вие трябва да се срамувате от това, че един независим депутат вече три години се бори да изпълни част от вашата предизборна програма.
Моля ви, колеги, ако имате съвест, ако имате срам – подкрепете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 128 народни представители: за 31, против 33, въздържали се 64.
Предложението и този път не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова.
Няма становища на комисиите, но тримесечният срок е изтекъл, така че няма пречка да поставя на гласуване предложението. Трябва да информирам народните представители, че на същата тематика, за същия закон има още три законопроекта. Единият е с вносител Румен Ангелов, вторият е с вносители Ваня Цветкова и Борислав Владимиров и последният е с вносител Ваня Цветкова. За някои от тези законопроекти не е изтекъл срокът.
Госпожо Банкова, имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин председател, позволете ми да отбележа – завършваме мандата. По много законопроекти, които са внесени в началото на този мандат, до този момент комисиите не са се произнесли. Давам пример с изключително скандалният отказ Комисията по правни въпроси да се произнесе по Закона за конфискация на имотите на гражданина Симеон Борисов, който с колегата Минчо Христов сме внесли през първия работен ден. Използвам случая отново да кажа, че е недопустимо да свърши мандатът и четири години съответната комисия да не се произнесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, сложете си картата.
СТЕЛА БАНКОВА: Необходимо беше това като забележка.
На 17 май 2007 г. казах, че водоснабдителните и канализационните дружества не могат да калкулират в цената на водната услуга повече от 25 на сто от общите загуби за вода. Към настоящия момент Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги позволява в цената на водата да се калкулират всички загуби. Това става изцяло за сметка на потребителите.
По същество законът не води до опазване и пестеливо използване на водните ресурси, а стимулира тяхното разхищение от страна на водоснабдителните дружества. Механизмът на ценообразуване позволява отчетените загуби да се калкулират като приход за водоснабдителните дружества. Ето я тук корупционната практика!
Затова тези дружества са заинтересувани да отчитат загуби, не да предприемат реални действия за намаляването им.
Красноречив пример е случаят със „Софийска вода”, където загубите от около 60% изцяло се заплащат от потребителите. Обърнете внимание и то в този момент, в който България е в тежка финансова криза.
В Европейския съюз загубите от вода са около и под 10%. В България са над 60%. В договора на „Софийска вода” беше записано тези загуби да паднат до 32%. Този договор не е изпълнен.
Скандално е това, че в някои селища в България загубите на вода достигат до 70% и всичко това се плаща от обеднелите български потребители. Причината да предложа този законопроект е фактът, че „Софийска вода” трябваше да смъкне загубите на 32%. Повтарям го: няма ли кой да потърси отговорност за тази криминална концесия и концесионер, защо не се изпълнява записаното в договора?
В момента, както казах, загубите на вода са 60%, някъде 70%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам.
За съжаление, мнозинството в Столична община, както и кметът на София узакониха неизпълнението на този договор – вместо да изгонят концесионера, те му дават възможност да продължи да ограбва българските граждани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаеми колеги, обръщам се отново към колегите от Българската социалистическа партия: моля ви, спомнете си, че в миналия парламент имахме обща позиция по този проблем. Вие бяхте изключително постоянни и настъпателни ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, времето!
СТЕЛА БАНКОВА: ... да се предложи промяната, която сега предлагам. Защо се отрекохте от позицията си? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Напомням ви, че президентът защитаваше тезата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, не ме принуждавайте да Ви отнемам думата!
СТЕЛА БАНКОВА: Моля ви да подкрепите това полезно и разумно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Стела Банкова.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 23, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Пламен Моллов за включване в дневния ред на Националната стратегия за развитието на научните изследвания, с вносител Министерският съвет.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, за втора поредна седмица Парламентарната група на НДСВ внася предложение за включване в дневния ред на Народното събрание на разглеждане на Стратегията за научните изследвания, с ясното съзнание, че това е един актуален въпрос, който трябва да намери решение в рамките на сегашния мандат, както и с ясното съзнание, че, за да бъдат уважавани институциите, трябва да уважават самите себе си. Тоест в случая е свършена работа и тя трябва да бъде довършена докрай. Имам предвид, че е свършена работа – искам да кажа това, че има становища на съответните комисии, на които е разпределена стратегията. Самата стратегия е внесена от Министерския съвет, което подчертава актуалността и значимостта на въпроса. В същото време тази стратегия е залегнала и в разширената програма от законопроекти и други актове, които следва да бъдат разгледани в това Народно събрание до края на мандата, тоест съответства по всички признаци на един актуален въпрос, който следва да намери място в дневния ред.
Призовавам ви да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Моллов.
Гласували 116 народни представители: за 50, против 8, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Господин Моллов, заповядайте за предложение за прегласуване.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване на основание на това, че резултатът показва, че доста народни представители се въздържат и вероятно са склонни да приемат тези мотиви. Различието между подкрепилите и неподкрепилите Стратегията за научни изследвания е твърде малко и по тази причина смятам, че има основание да подложите на прегласуване предложението, което сме направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Пламен Моллов.
Гласували 135 народни представители: за 60, против 9, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Дневният ред за тази седмица е приет.
Както е известно, предстои ни да гласуваме текстовете от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Ние сме гласували и представителите на Министерството на отбраната и Генералния щаб, ако желаят, могат да влязат в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, знаете, че сме гласували всички текстове до чл. 116.
Има обаче два пропуска при гласуванията на съответните текстове. Затова ви предлагам първо да гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 72 по вносител.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 72.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Член 72 отпада.
И още едно нещо трябва да гласуваме – заглавието на Глава четвърта – „Министерство на отбраната”.
Моля, гласувайте заглавието на Глава четвърта.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на глава четвърта е прието.
Текстовете до чл. 115 са приети.
По Глава пета има предложение на народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Кирчев.
Гласували 101 народни представители: за 5, против 37, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
По чл. 116 има отново предложение на народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 11, против 39, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване наименованията на Глава пета, Раздел І така, както ни се предлагат от комисията, чл. 116, който става чл. 108 така, както ни се предлага от комисията; чл. 117, който става чл. 109, както ни се предлага от комисията; чл. 118, който става чл. 110; чл. 119, който става чл. 111, чл. 120, който става чл. 112 – те са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По чл. 121 има предложение на народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 9, против 45, въздържали се 43.
Предложението на народния представител не се приема.
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 2, против 38, въздържали се 55.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 121 по вносител, който става чл. 112, и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 2.
Текстът се приема.
Следва предложение на народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 1, против 32, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 122, което става чл. 114, което е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.


Моля, гласувайте предложението от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 3, против 63, въздържали се 43.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Христо Кирчев и от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което e едно и също и не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 1, против 51, въздържали се 47.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 123, който става чл. 115 – така както ни се предлага от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Комисията предлага чл. 124 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 124.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Член 124 отпада.
На стр. 106-107 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 5, против 37, въздържали се 52.
Предложението на народния представител Христо Кирчев не се приема.
Поставям на гласуване следните текстове по новата номерация: чл. 116, чл. 117, чл. 118, чл. 119, чл. 120 и чл. 121 – така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Раздел ІІ. На стр. 108 има две предложения от народния представител Христо Кирчев, които са свързани помежду си.
Поставям на гласуване и двете предложения от народния представител Христо Кирчев, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 11, против 38, въздържали се 55.
Предложенията на народния представител Христо Кирчев не се приемат.
Поставям на гласуване Раздел ІІ – наименование; чл. 122 по новата номерация – така както ни се предлага от комисията; Раздел ІІІ – наименование, така както ни се предлага от комисията; чл. 123 – така както ни се предлага от комисията; съобщавам само новата номерация – чл. 124; чл. 125; чл. 126; чл. 127; Раздел ІV – наименование; и чл. 128.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
На стр. 111 има предложения от народния представител Красимир Каракачанов и от народния представител Минчо Спасов, които не се подкрепят от комисията – те са идентични, затова можем да ги поставим на гласуване заедно.
Поставям на гласуване предложенията от народния представител Красимир Каракачанов и от народния представител Минчо Спасов, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 7, против 34, въздържали се 58.
Предложенията на тези народни представители не се приемат.
Член 138 става чл. 129, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте чл. 129.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте Глава шеста – заглавието, което се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
Комисията предлага да отпадне заглавието „Охрана на държавната граница“. Нали това предлага комисията? Да.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на заглавието „Охрана на държавната граница“.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Заглавието отпада.
Уважаеми народни представители, на стр. 113 от доклада на комисията има предложение от народния представител Христо Кирчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 4, против 32, въздържали се 62.
Предложението на народния представител не се приема.
Уважаеми народни представители, има една поредица от заглавия и предложения за отпадането на текстовете им. Ние досега направихме това.
Това, което комисията ни предлага е да отпадне заглавието „Отбрана на територията на Република България“, следващото заглавие...
Господин Дъбов, аз предлагам, ако нямате нищо против, тези предложения, които всъщност досега сме гласували – за отпадане на заглавията със съответните текстове, респективно раздели, да ги гласуваме наведнъж. Това са вътрешни заглавия, не са заглавия на глави. Нека да ги гласуваме общо, наведнъж. (Шум и реплики в залата.)
Щом казва господин Тодоров, значи наведнъж трябва да ги гласуваме. (Оживление.)
Моля, гласувайте за отпадане въобще на тези заглавия до края на законопроекта.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Заглавията отпадат там, където комисията предлага това.
Нека да гласуваме чл. 139, който става чл. 130, така както ни се предлага от комисията, чл. 131 и чл. 132. Съобщавам членовете по новата им номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На следващата стр. 115 има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 9, против 29, въздържали се 57.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля да гласуваме Глава седма – наименование, Раздел І – наименование, така както ни се предлагат от комисията, чл. 133 по новата номерация и чл. 134, комисията предлага чл. 144 да отпадне, чл. 135, чл. 136 и чл. 137 по новата номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстове са приети.
Наименованията вече ги гласувахме, те отпаднаха.
Уважаеми народни представители, сега отиваме на чл. 148, който става чл. 138. Ще го гласуваме отделно, защото тук са военните звания. Нека да ги отделим от общата маса на текстовете.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Член 138 е приет, а с това са приети и военните звания в българската армия.
Заглавието е отпаднало, затова гласуваме чл. 139 и чл. 140.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На стр.19 има предложение на народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 12, против 21, въздържали се 65.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
На следващата страница има предложения. Предлагам те да бъдат гласувани общо, тъй като в едната си част се покриват – на Станчо Тодоров и група народни представители, както и на Екатерина Михайлова и Асен Агов. Те не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 5, против 29, въздържали се 67.
Предложенията на тези народни представители не се приемат.
Поставям на гласуване по новата номерация чл. 141, така както ни се предлага от комисията, както и членове 142, 143 и чл. 144, така както ни се предлагат от комисията, чл. 145 по вносител, който се подкрепя от комисията, Раздел втори, така както ни се предлага от комисията, чл. 146 – по вносител, както ни се предлага от комисията, чл. 147 и чл. 148, така както ни се предлагат от комисията, чл. 159, който става чл. 149, и чл. 150 – по вносител и подкрепен от комисията, чл. 151, както ни се предлага от комисията, чл. 152 и чл. 153 – по вносител, подкрепени от комисията.
Нека още веднъж да се отбележи в протокола, че всички заглавия, които са предложени от комисията да отпаднат, не се поставят на гласуване, тъй като те са отпаднали с едно гласуване, което беше направено преди малко.
Моля, гласувайте за тези текстове.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На следващата стр. 128 има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Василев.
Господин Тодоров, поддържате ли предложението си?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отрази в протокола, че господин Тодоров оттегля предложението.
Подлагам на гласуване чл. 154, както ни се предлага от комисията, членове 155, 156, 157, 158 и 159.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Тодоров, имате също предложение на стр. 131. Поддържате ли го?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще го отразим в протокола. То е по чл. 170.
Поставям на гласуване чл. 170, който става чл. 160, както се предлага от комисията; чл. 161 е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 162.
Господин Тодоров, на стр. 133 има Ваше предложение. Оттегляте ли го?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме.
Поставям на гласуване членове 163, 164, 165, 166, 167, 168, 169, 170, 171, 172 173, 174, 175 и 176.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 160 до чл. 176 включително.
Гласували 107 народни представители: за 107, противи въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Раздел ІІІ.
Подлагам на гласуване наименованието, което е подкрепено от комисията, както и текстовете на членове 177, 178 и 179, както ни се предлагат от комисията, чл. 180 и чл. 181 по вносител, подкрепени от комисията, членове 182, 183, 184 и 185 в редакция на комисията, чл. 186 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На стр. 142 народният представител Йордан Величков е направил предложение за отпадане на чл. 197, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Величков.
Гласували 102 народни представители: за 10, против 20, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Гласуваме членове 187, 188, 189 в редакция на комисията, чл. 190 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 191 в редакция на комисията, чл. 192 по вносител, подкрепен от комисията, членове 193, 194, 195 в редакция на комисията и чл. 196 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По Раздел V има редица предложения, които не са подкрепени, други са оттеглени, трети се приемат. Струва ми се, че трябва да ги гласуваме наведнъж, защото са идентични.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуваме предложението на народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев, Пламен Славов, предложение на Екатерина Михайлова и Асен Агов. Тези предложения на народните представители са идентични и не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 13, против 21, въздържали се 67.
Предложенията на тези народни представители не се приемат.
Преминаваме към гласуване на Раздел V.
Подлагам на гласуване наименованието на раздела – „Почивки и отпуски”, чл. 197, както ни се предлага от комисията, чл. 198 и чл. 199 по вносител и се подкрепят от комисията, членове 200, 201, 202, 203, 204, 205, 206 и 207 в редакция на комисията, чл. 208 и чл. 209 по вносител, които се подкрепят от комисията, чл. 210 в редакция на комисията, чл. 211 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На стр. 155 има предложение на Яне Янев и Димитър Абаджиев.
Струва ми се, че много близко, почти идентично е предложението на Екатерина Михайлова и Асен Агов. Ще гласуваме заедно тези предложения, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 4, против 24, въздържали се 73.
Предложенията на тези народни представители не се приемат.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел VІ, както и текста на чл. 212, както ни се предлага от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Наименованието и текстът на чл. 212 са приети.
Господин Тодоров, поддържате ли предложението си?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля това да се отбележи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 1, против 43, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 213, който е по вносител и се подкрепя от комисията, членове 214, 215 и 216 по вносител, подкрепени от комисията, и чл. 217.
Гласуваме текстовете до чл. 217.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Следват предложения на народните представители Красимир Каракачанов и Минчо Спасов, които са идентични, затова ги поставям на гласуване едновременно. Те не се подкрепят от комисията.
Гласувайте тези предложения.
Гласували 98 народни представители: за 6, против 29, въздържали се 63.
Предложенията не се приемат.
Съобщавам новата номерация: чл. 218 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 219 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 220 в редакция на комисията, чл. 221 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте до чл. 221.
Гласували 99 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Комисията предлага чл. 232 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Член 232 отпада.
Поставям на гласуване по новата номерация чл. 222, 223, Раздел VІІ, наименование, чл. 224, чл. 225 и чл. 226 така както ни се предлага от комисията.
Гласувайте до чл. 226 включително.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Сега ще помоля председателя на комисията да представи предложението по ал. 7 на чл. 227.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Както беше уточнено заедно с юристите на Министерството на отбраната, предлагаме промяна на ал. 7. Досегашният текст беше: „При смърт на военнослужещ обезщетения по ал. 1-6 се изплащат общо на преживелия съпруг, децата и родителите“.
Новата редакция е:
„(7) При смърт на военнослужещ обезщетенията по алинеи 1-6 се изплащат общо на наследниците му“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност това е текстът на вносителя? Вносителите имат ли някакви претенции? Защото по стария текст е малко по-различно. Нямате възражения.
Гласуваме ал. 7 така както беше прочетена от председателя на комисията господин Дъбов.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Алинея 7 е приета.
Поставям на гласуване чл. 227 с приетата вече ал. 7.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Член 227 е приет.
Поставям на гласуване чл. 228 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 229 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 230 така както ни се предлага от комисията, чл. 231 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 232 по вносител подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
В чл. 233 трябва да уточним ал. 2, която е: „На съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещ…”.
Така ли да остане?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Юристите на министерството смятат, че няма по-добър текст и предлагат да остане този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така ли е? Предлагате да остане текстът на комисията. Кимате с глава, а после?
Господин Али, заповядайте.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, предлагаме текстът да остане в редакцията на комисията, поради факта, че накрая в ал. 2 е записано: „Получаването на обезщетението не се смята за приемане на наследство.”
За да не става дублиране, защото е така и по сега действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е и по сега действащия.
НЕДЖМИ АЛИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само че не ми е много ясно как ще приема обезщетението, пък няма да приема наследството?! Обърквате ми понятията.
НЕДЖМИ АЛИ: Искат да ги разграничат по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: О, разграничаваме ги!?
Уважаеми колеги, поставям на гласуване чл. 233, както ни се предлага от комисията, включително и ал. 2 в редакция на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте членове 234, 235, 236, 237 и 238 включително, както и наименованието на Раздел ІХ.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 250 има предложения от народните представители Красимир Каракачанов; Минчо Спасов; Екатерина Михайлова и Асен Агов; Захари Георгиев, които са идентични, но не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 11, против 26, въздържали се 63.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 250, който става чл. 239 и е в редакция на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел Х.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Наименованието се приема.
По чл. 251 има предложения от народни представители, но комисията предлага текстът да отпадне. Така че първо ще гласуваме отпадането на текста и ако отпадне, то предложенията на народните представители стават безпредметни.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 251.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Член 251 отпада.
Моля, гласувайте чл. 240, както ни се предлага от комисията; наименованието на Раздел ХІ и членове 241, 242, 243, 244 и 245.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Когато се докладва чл. 245, стана дума за т. 9, в смисъл дисциплинарното наказание уволнение – „9. когато по вина на военнослужещия настъпи смърт, средна или тежка телесна повреда на негов подчинен военнослужещ”.
Има няколко варианта – единият е думата „средна” да отпадне, или да решите така, както е по комисия. Става въпрос дали формата на вината респектира в средна?
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС, от място): Да бъде по Вашата редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вчера говорихме за това, уточнихте ли го?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Няма уточнение, ако искате думата „средна” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението в чл. 245, т. 9 думата „средна” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема и думата „средна” от т. 9 отпада.

Гласуваме чл. 245 както се предлага от комисията с редакцията на т. 9, която вече гласувахме.
Гласували 95 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване чл. 246, 247, 248, 249, 250, 251, 252, Раздел ХІІ – наименование, чл. 253, 254, 255, 256, 257, 258, 259 и 260.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 261, ал. 3 при разискванията стана дума дали няма по-точна редакция:
„(3) За вреди, причинени от военнослужещ на трети лица извън случаите по ал. 1, се прилага гражданският закон” или по-точно „общият ред”.
Моля, гласувайте това предложение – вместо „гражданският закон”, защото няма такъв – „общият ред”.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Тази редакционна поправка е приета.
Поставям на гласуване чл. 261, който е по вносител, с редакционната поправка на комисията.
Господин Тодоров, господин Берон и господин Величков, поддържате ли предложението си на стр. 179? Поддържате го, добре.
Гласували 102 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 11.
Текстът на чл. 261 е приет.
На стр. 179 има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 4, против 26, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми колеги, не виждам причина военно звание да се дава от друго лице, освен от министъра, както е предвидено тук в закона – съдът да дава военно звание на офицерите! За генералите ще предлага на президента, а на офицерите ще дава военно звание?
Против това съм освен министърът на отбраната друго лице в Република България да дава военно звание! За това става въпрос. Предлагам за прегласуване този текст! (Народният представител Неджми Али иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате право.
Добре, заповядайте. Малко нарушавам правилника, но да разберем за какво става дума.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Мисля си, че господин Тодоров има основание. След като са обсъдени с министерството като вносители, се получава една колизия, едно разминаване, защото има препратка в чл. 262, ал. 6, 2 и 3, което препраща към правилника за уреждане на този въпрос. Мисля, че е редно, така както предлагат и самите вносители, да бъде добавено в ал. 2 изречение второ „съгласувано с министъра на отбраната”, за да може да се изчисти този казус, който предлага и господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Аз така го предлагам!
НЕДЖМИ АЛИ: Както и в ал. 3 накрая на изречението да се добави „съгласувано с министъра на отбраната”, за да може да се уеднакви текстът, защото в ал. 6 имаме този казус и е уреден по този начин – „съгласувано с министъра на отбраната”. По този начин ще бъде изчистен текстът като цяло и няма да има противоречие с останалите закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласувахме предложението на тримата народни представители. Първия път беше отхвърлено. Направено е процедурно предложение за прегласуване. Длъжен съм да поставя на гласуване втори път предложението на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков.
Господин Али, Вие правите предложение по текста на редакцията на комисията, но най-напред трябва да се произнесем по тяхното предложение.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): То е същото.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Не е същото!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 11, против 1, въздържали се 84.
Предложението на тези трима народни представители не се приема.
Господин Али предлага на стр. 180, в ал. 2, изречение второ след думата „военна служба” да се сложи запетайка и да се добавят думите „съгласувано с министъра на отбраната”. В ал. 3 след думите „прилагането му” да се сложи запетайка и да се добавят думите „съгласувано с министъра на отбраната”. Нали това е Вашето предложение?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Да, да! Министърът е съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, Вие все още не сте говорител на министъра на отбраната.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Това предложение е прието.

Поставям на гласуване Раздел ХІV – наименование, чл. 262, както се предлага от комисията с гласуваните вече добавки.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев (стр. 181), което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за няма, против 29, въздържали се 68.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Господин Станчо Тодоров, Вие и групата народни представители поддържате ли предложението си?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Али, заповядайте.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Предлагам в чл. 264, ал. 2, в края на изречение второ да отпадне изразът „с акт на министъра на отбраната” и да се добави „с Правилника за резерва на въоръжените сили”.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Актът е правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Неджми Али за чл. 264, ал. 2, в края на второто изречение думите „с акт на министъра на отбраната” да отпаднат, а да се впише „с Правилника за резерва на въоръжените сили”.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Неджми Али е прието.
Поставям на гласуване текстовете на Глава осма, чл. 263, чл. 264 с гласуваното предложение на народния представител Неджми Али, чл. 265, чл. 266, чл. 267, тъй като господин Тодоров оттегли предложението си, чл. 268, чл. 269, чл. 270, чл. 271, чл. 272, чл. 273, чл. 274, чл. 275.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Тодоров, поддържате ли предложението си?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
Господин Мерджанов, оттегляте ли предложението си?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов, то е в чл. 286, ал. 2, т. 2 думите „Министерство на вътрешните работи” да се заличат. Ако предложението на народния представител се приеме, текстът ще гласи:
„2. държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност”, служителите в Министерството на извънредните ситуации и в Министерството на транспорта след прекратяване на служебните или трудовите им правоотношения;”.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов.
Гласували 98 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 10.
Предложението на народния представител Атанас Мерджанов е прието, тоест в т. 2 на ал. 2 думите „Министерството на вътрешните работи” отпадат.
Господин Дъбов, Вие имате предложение - заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Миналата седмица стана дума за ал. 3 на чл. 276. В края сега тя гласи: „се определят с правилника за приложение на закона”.
Ние предлагаме следния текст: „се определят с Правилника за резерва на въоръжените сили”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние вече веднъж препратихме към този правилник.
Моля, гласувайте редакционното предложение на господин Димитър Дъбов.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението на господин Дъбов се приема.
Моля, гласувайте чл. 276 така, както ни се предлага от комисията, с гласуваните вече предложения на господин Мерджанов и на господин Дъбов.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, на балкона на пленарната зала са студенти по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Те са тук на образователна визита. Да поздравим младите ни колеги. (Ръкопляскания.)
По новата номерация следват чл. 277 в редакция на комисията, чл. 278 в редакция на комисията, чл. 279 в редакция на комисията, чл. 280 в редакция на комисията и чл. 281 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, както е по правилник, давам почивка до 11,30 ч., след което ще продължим да гласуваме закона. Днес той трябва да бъде приет. Следователно след 30 минути всички в залата, иначе ще правя поименна проверка. (Шум и реплики.)
(След почивката.)

(Председателят започва поименна проверка на кворума.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че имаме кворум, продължаваме да гласуваме.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Спасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 21, против 30, въздържали се 47.
Предложението на народния представител Минчо Спасов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 282, както ни се предлага от комисията; наименованието на Глава девета, наименованието на Раздел І така, както ни се предлага от комисията; чл. 283, 284, 285, 286, 287, 288 и 289 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Имате думата за процедура, господин Дъбов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Предлагам, господин председател, да допуснем в залата заместник-министър Спас Панчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане на заместник-министъра в пленарната зала.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Моля да поканите заместник-министъра в залата.
Комисията предлага да отпадне заглавието на Раздел ІІ, но ние вече гласувахме всички предложения на комисията за отпадане, така че няма да го поставям на гласуване.
Поставям на гласуване чл. 290 и чл. 291 така, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Двата текста са приети.
Поставям на гласуване предложението на Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 14, против 44, въздържали се 36.
Предложението на двамата народни представители не се приема.

Поставям на гласуване чл. 292, чл. 293, чл. 294, наименованието на Раздел ІІІ, чл. 295 и чл. 296.
Гласували 95 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Господин Тодоров, оттеглено ли е предложението?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглено е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте чл. 307, който става чл. 297 – по вносител, подкрепен от комисията, и чл. 298.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията предлага чл. 309 и чл. 312 да отпаднат.
Моля, гласувайте отпадането на чл. 309 по вносител и на чл. 312 по вносител.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Членове 309 и 312 отпадат.
Моля, гласувайте чл. 310, Глава десета - наименование, и чл. 300.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, заедно с наименованието на главата.
Следват предложения от народните представители: Минчо Спасов; Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков; Екатерина Михайлова и Асен Агов; и Захари Георгиев. Те са идентични, близки, затова ще ги гласуваме едновременно.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 16, против 17, въздържали се 63.
Предложенията на народните представители не се приемат.
Поставям на гласуване чл. 301 – така както ни се предлага от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, по следващия чл. 314 има предложения на редица народни представители, но в края на краищата комисията предлага чл. 314 да отпадне, тъй като идеята е отразена в друг текст. Така че първо ще поставя на гласуване предложението на комисията за отпадане и ако отпадне, ще стане безпредметно гласуването на предложенията на народните представители.
Поставям на гласуване отпадането на чл. 314.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Текстът на чл. 314 отпада.
Вече казахме, че няколко заглавия тук трябва да отпаднат.
Господин Тодоров, поддържате ли предложението на стр. 204?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай поставям на гласуване чл. 302 в редакция на комисията, чл. 303 в редакция на комисията, членове 304, 305, 306, 307, 308 и 309.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията предлага чл. 323 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Член 323 отпада.
Следват предложения от народните представители: Мая Манолова; Янаки Стоилов и Донка Михайлова; Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков; Пламен Славов; Йордан Величков и Захари Георгиев. Те са идентични, близки и затова ще ги гласуваме едновременно.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, тъй като виждам текста на комисията по чл. 325, който става чл. 311 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 324.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще гласуваме, както са направени предложенията. Нека да използвам, че съм взел думата – по чл. 325 аз приемам предложенията на комисията по алинеи 1 и 4. Предлагам нашето предложение да бъде гласувано като заместващо за алинеи 2 и 3.
Става дума за пенсионираните военнослужещи, които да ползват при същите условия, както кадровите офицери и сержанти, почивната база и лечебните заведения. Това е смисълът на предложението.
Моля после да се гласува само предложението в частта на алинеи 2 и 3, които да са заместващи на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега сме на територията на чл. 324 по вносител.
Поставям на гласуване предложенията на тези, изброени от мен, народни представители, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 18, въздържали се 63.
Предложенията не се приемат.
На стр. 209 има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 3, против 23, въздържали се 81.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 310, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Следват доста предложения на народни представители.
Моля, гласувайте предложението от народния представител Мая Манолова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 2, против 25, въздържали се 72.
Предложението на народния представител Мая Манолова не се приема.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Красимир Каракачанов, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 2, против 12, въздържали се 84.
И това предложение не се приема.
Поставям на гласуване предложението от народните представители Янаки Стоилов и Донка Михайлова относно чл. 325, но предложението им за алинеи 2 и 3 - те не поддържат предложението си за ал. 1.
Гласували 97 народни представители: за 65, против 3, въздържали се 29.
Тяхното предложение е прието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Сега това замества алинеи 2 и 3 по комисия. Няма проблем. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хубаво, аз ще поставя ал. 2 и 3 да отпаднат, но има ли съгласуваност в текстовете?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Има, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 311, за който всъщност става реч, има четири алинеи – така както е по комисия. Кое ще отпада, кое няма да отпада? (Уточнения между председателя Любен Корнезов, докладчика Димитър Дъбов и министър Николай Цонев. Шум и реплики.)
Господин Дъбов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Аз предлагам, тъй като там става дума за кухни и дневни центрове, да преминем нататък. Нашата редакционна комисия, която Комисията по отбрана е определила – Неджми Али, Янаки Стоилов и другите, да поработят, за да ни предложат текст. Ще се върнем след това към него, за да не пропуснем пък другото, което е записано – кухни и други неща.
Нека да продължим нататък. След няколко минути те да предложат решение. Когато са готови, нека да ни предложат редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте, моля ви се, какво ще стане с чл. 311? (Шум и реплики.) За пет минути не знам дали ще намерят решение. Ако трябва, излезте навън и спокойно помислете. Закон е туй! Закон на крак не се пише!
Продължаваме да гласуваме предложенията на народните представители. След това ще уточним вече самият чл. 311.
Гласуваме предложението на народните представители Пламен Ранчев и Атанас Мерджанов, което не се подкрепя от комисията. (Реплики.)
Предложението е на стр. 211 и не се подкрепя и от комисията, колко по-ясно и колко пъти да обяснявам!
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 4, против 6, въздържали се 97.
Предложението им не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Спасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 14, против 32, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Сега да гласуваме предложенията на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон, Йордан Величков, Пламен Славов, Захари Георгиев, които са близки, идентични, и не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 11, против 11, въздържали се 82.
Предложенията не се подкрепят.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов.
Гласували 100 народни представители: за 10, против 34, въздържали се 56.
Стигнахме до чл. 311. Сега да видим какво ще правим, тъй като приехме две алинеи.
Имате думата, господин Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Предлагам в чл. 311, ал. 1 накрая да се добави: „по ред, определен от министъра на отбраната”. Мисля, че по този начин решаваме казуса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, чакайте! Точно, точно – ама, не е точно!
Нека да е ясно какво ще стане по-нататък: „Пенсионерите военнослужещи, военноинвалидите и военнопострадалите и ветераните от войните ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната”.
НЕДЖМИ АЛИ: „...по ред, определен от министъра на отбраната”. Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво става с другите алинеи?
НЕДЖМИ АЛИ: Другите алинеи остават същите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А това, което гласувахме? Какво става с него? (Реплики от място на народния представител Янаки Стоилов.)
Господин Али, чакайте! Вие казвате едно, а господин Янаки Стоилов казва друго.
НЕДЖМИ АЛИ: Те другите са инкорпорирани, но вече вътре, де факто. Нали сме го гласували? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, бе! Момент! Кажете го ясно!
По ал. 1 предлагате да се добави накрая „по ред, определен от министъра на отбраната”.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Алинеи 2 и 3 ги гласувахме с предложението на господин Янаки Стоилов, ал. 4 – както комисията я предлага. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи, ал. 2 и ал. 3 отпадат. Те са по предложение на комисията. А това, което вече гласувахме като предложение от господин Янаки Стоилов, да замести ал. 2. Така ли е, господин Али?
НЕДЖМИ АЛИ: Алинея 4 да остане така, както е предложена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах.
Първо гласуваме предложението на господин Али в чл. 311, ал. 1 след думите „Министерството на отбраната” да се добавят думите „по ред, определен от министъра на отбраната”. Така ли е? Добре.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Допълнението, предложено от господин Али, се приема.
След като приехме предложението на господин Янаки Стоилов трябва да гласуваме отпадането на ал. 2 и ал. 3, така както ни се предлагат от комисията.
Гласуваме отпадането на ал. 2 и на ал. 3 на чл. 311. (Шум и реплики в залата.)
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Алинеи 2 и 3 отпадат.
Гласуваме чл. 311, ал. 1 с добавката, която вече гласувахме, ал. 2 и ал. 3 са гласувани в редакция по предложение на народните представители Янаки Стоилов и Донка Михайлова, и ал. 4, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Член 311 е приет.

Има предложение на народния представител Мая Манолова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 2, против 25, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване по новата номерация чл. 312, 313, 314 и 315, наименованието на Глава единадесета, наименованието на Раздел І, чл. 316 в редакция на комисията и чл. 317.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага чл. 332 и 333 да отпаднат.
Гласувайте предложението на комисията за отпадането на двата текста.
Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
Двата текста падат.
Поставям на гласуване чл. 318, 319, 320, 321 и 322, наименованието на Раздел ІІ, така както ни се предлага от комисията, чл. 323, 324 и 325, наименованието на Раздел ІІІ, така както ни се предлага от комисията, чл. 326 и 327.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Глава дванадесета - „Регистри“, чл. 328 и 329, Глава тринадесета - „Административнонаказателни разпоредби“, чл. 330, 331, 332, 333 и 334.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава четиринадесета - „Принудителни административни мерки“. Има една техническа грешка, ние отбелязахме това при разискванията - следващият член, който е на страница 227, следва да бъде чл. 335, а следващият – 336. До „Допълнителна разпоредба“.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
Тук имаме предложения на редица народни представители, които са идентични и затова ще ги гласуваме едновременно. Съобщавам имената на народните представители: Красимир Каракачанов; Минчо Спасов; Екатерина Михайлова и Асен Агов; и Захари Георгиев. Тези предложения не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 8, против 14, въздържали се 73.
Предложенията на народните представители не се приемат.
Следват няколко предложения по § 1 в реда на разискванията, които бяха относно т. 11, където се дава дефиниция за семейство. Предложението тук, когато разисквахме, беше да отпадне т. 11, защото семейството трябва да го приемем по смисъла на Семейния кодекс. Там се дава определението - бракът е конституционен въпрос, казва кога е брак, кога е семейство и що е семейство. Най-разумно е да отпадне.
Съгласни ли сте от Министерството на отбраната, защото тук и фактическото съпружеско съжителство го смятате за семейство в армията? Не може да е така! (Реплики.)
Гласуваме отпадането на т. 11 от § 1.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Точка 11 пада.
Гласуваме наименованието „Допълнителна разпоредба“ и § 1, който ще стане не с 19, а с 18 точки. Те ще се преномерират.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Тук имаме предложения, които са идентични – на Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, и още веднъж на Йордан Величков.
Предложенията не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 5, против 35, въздържали се 60.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, параграфи 2, 3, 4, 5, 6 и 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На стр. 234 има предложение на народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, което не се подкрепя от комисията.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 7, който става § 8 и § 8, който става § 9, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 9 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 9 отпада.
По § 10 има редица предложения.
Първо ще гласуваме предложението на народните представители Пламен Ранчев, Марио Тагарински и Красимир Каракачанов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 10, против 22, въздържали се 66.
Това предложение не се приема.
Следва предложение на Яне Янев и Димитър Абаджиев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 2, против 37, въздържали се 63.
Предложението и на тези народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Станчо Тодоров, Петър …
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване параграфи 10 и 11 по вносител, които се подкрепят от комисията, и параграфи 12 и 13 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Има предложение на народния представител Минчо Спасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 9, против 16, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 4, против 34, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Захари Георгиев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 8, против 13, въздържали се 75.
И това предложение не е прието.
Поставям на гласуване параграфи 14 и 15, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Следва предложение на народния представител Атанас Мерджанов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Това предложение е свързано с предишното гласуване, където извадихме Министерството на вътрешните работи. Логично е и тук да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да не направим някоя беля. Параграф 16 е пред мен, така както ни се предлага от комисията. Той има много точки, алинеи и т.н. - някои нови, някои стари.
В § 16 господин Мерджанов предлага в чл. 3, ал. 2 на Закона за държавните резерви и военновременните запаси да се създаде нова т. 1.
Къде е Законът за държавните резерви и военновременните запаси, за да видим за какво става дума?
Ние вече гласувахме от резерва да излезе Министерството на вътрешните работи. Това е логиката. Би следвало и тук да гласуваме, дайте текста, за да видим какво гласуваме. (Следват обяснения между министъра на отбраната, народните представители Атанас Мерджанов, Илко Димитров и Димитър Дъбов.)
Уважаеми народни представители, тъй като се касае не за Закона за отбраната и въоръжените сили, а за Закона за държавните резерви и военновременните запаси, предлагам да изчакаме да ни донесат текста на чл. 3 от този закон. (Кратка пауза.)
Сегашната ал. 2 гласи: „Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи създават за техни нужни ведомствени военновременни запаси при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет”. Разбира се, ако отпадне Министерството на вътрешните работи, целият текст трябва да се прередактира. Министерството на вътрешните работи има ли военновременни запаси? Какво ще стане с военновременните запаси на Министерството на вътрешните работи? (Уточнение с министъра на отбраната,народни представители и представители на Министерството на отбраната.)
Моля да бъде поканен министърът на вътрешните работи или заместник-министър. Веднага! Не можем да блокираме Закона за отбраната и въоръжените сили без яснота!
Оставяме въпроса за запасите в Министерството на вътрешните работи да се уточни и преминаваме по-нататък.
Подлагам на гласуване § 17 така както ни се предлага от комисията, § 18 по вносител, подкрепен от комисията, § 19 както ни се предлага от комисията, § 20 както ни се предлага от комисията, § 21 както ни се предлага от комисията, § 22 както ни се предлага от комисията, и § 23 така както ни се предлага от комисията.
Гласуваме до § 23 включително, като § 16 го прескочихме.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложения от народните представители Красимир Каракачанов; Минчо Спасов; Екатерина Михайлова и Асен Агов; и Захари Георгиев, които са идентични и затова ще ги гласуваме заедно. Те не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 11, против 5, въздържали се 88.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте § 24 и 25, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Молбата ми е в § 26, т. 15 след думите „Щаба на отбраната” да добавим думите „командващият съвместното оперативно командване” и текстът продължава.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС, от място): Да, така е.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом генералите кимат с глава, значи работата е наред.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитров за допълнение, което чухте току-що.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § 26, както ни се предлага от комисията, заедно с добавката, която приехме; § 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43 и 44 включително.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На стр. 256 има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 6, против 40, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 45.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, давам почивка до 13,15 ч. Министърът на вътрешните работи е тръгнал към парламента. Трябва да се уточни параграфът.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Останаха два текста – финалният и § 16. Припомням, че по § 16 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов, което не е подкрепено от комисията. Става дума за Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Наложи се да поканим и министъра на вътрешните работи.
Заповядайте, господин министър, да ни запознаете със становището на ръководеното от Вас министерство във връзка с направеното предложение.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господа генерали, уважаеми дами и господа! Нашето желание беше трайно и завинаги да е ясно, че Министерството на вътрешните работи не е част от отбранителните сили. Но, доколкото преди това е приет един текст, сега коментирахме и с министър Цонев, редуцирането ще стане в рамките на подготовката на тези военновременни планове, редуциране на тези функции до определени структури от Министерството на вътрешните работи. Съгласете се, че не може на полицията да се възлага да ползва зенитна артилерия, защото не се води подготовка! А предполагам, че във вашите планове това го има, защото в момента имам зенитна артилерия.
Предполагам също така, че за танкове и бронетранспортьори нямаме подготвени хора, които постепенно да са преминали към полицейски функции. Тоест, тези специализирани подразделения, които ще се определят с решение на Министерския съвет, да изпълняват определени функции, свързани и с полицейската им подготовка, което ще даде възможност една огромна част от тези поддържани сега военновременни запаси да се свалят. Така че нека да приемем текста както е във варианта на комисията, но с ясното съзнание, че в акта на Министерския съвет тези ангажименти на Министерството на вътрешните работи подлежат на редукция.
Проблемът идва оттам, че вие, приемайки чл. 52, не сте решили генерално въпроса и при тази ситуация вече друго решение няма. Благодаря ви. (Народният представител Илко Димитров иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, няма изказвания!
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД, от място): В момента правим бели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът ви казва следното: приемете… предлага ни, парламентът решава, не министърът. Но становището му е да се приеме така, както се предлага от комисията, а не становището на Атанас Мерджанов – точно това, което вие искате.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Мержанов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 3, против 26, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 16, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграф 16 е приет.
Поставям на гласуване § 24, който става § 46, на стр. 257.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграф 46 е приет, а с това, уважаеми народни представители, е приет окончателно на второ четене Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Благодаря на всички народни представители, които допринесоха за този тежък, но нужен на нашите въоръжени сили и на отбраната на Република България закон! (Ръкопляскания от мнозинството.)
В навечерието на вашия празник, който празник е не само на армията, но и на българския народ, ви даряваме с този закон.

Уважаеми народни представители, преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. (Вносители са: Диана Хитова, Надя Антонова и Мая Манолова, 30 януари 2009 г.; Иглика Иванова и Георги Анастасов, 6 февруари 009 г.; Министерски съвет, 18 март 2009 г.)
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На заседанието на Комисията по правни въпроси, което се проведе на 9 април 2009 г., присъстваха госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, и служители от Министерството на правосъдието, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Даниела Петрова, от Висшия адвокатски съвет – Валентин Бенатов, главен секретар, от Асоциацията на банките – Елеонора Христофорова, от Асоциацията на държавните съдебни изпълнители – Мария Колева, от Камарата на частните съдебни изпълнители – Георги Дичев, председател на Съвета, и от Софийския районен съд – Красимир Влахов, председател.
Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет, бе представен от госпожа Сабрие Сапунджиева. Той предлага няколко вида промени.
Междувременно моля, господин председател, да поканите госпожа Сабрие Сапунджиева в пленарната зала. Ще оставя на нея съвсем накратко да представи мотивите на законопроекта, които се отнасят до хармонизиране на законодателството във връзка с определени регламенти на Съвета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да поканите заместник-министър Сабрие Сапунджиева в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По другите два законопроекта, внесени от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, се предлага при определяне на продажната цена на вещи и имоти да се иска оценка на вещо лице за определяне на цената на имот, което дава право заключението да се обжалва пред съдебен орган.
Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от народните представители Диана Хитова, Надя Антонова и Мая Манолова, предлага продажната цена на вещи в магазин или на имот при провеждане на публична продан и при явен търг с устно наддаване да е равна на продажната стойност. В случай на нестанала продан, новата продан да се извършва при цена 80% от пазарната.
В обсъждането на законопроектите народните представители изразиха по принцип подкрепа за предложението. В същото време се направиха възражения срещу няколко от разпоредбите, които следва да се коригират и допълнят. Посочи се, че основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение, както е формулирано в § 1 от законопроекта на Министерския съвет, следва да се преформулира и детайлизира с цел яснота на хипотезите, както и за да отпаднат паразитни части от нормата.
Относно промените в изпълнителното производство се посочи, че едва ли трябва да се жертва бързината на производството като се допусне обжалване на оценката на продаваните вещи и имоти. Вместо това, да се даде възможност за искане за тройна експертиза, назначена от съдебния изпълнител. При продажбата на имота се предлага доближаване до пазарната цена (около 70-75% от нея) вместо сега заложената в Гражданскопроцесуалния кодекс - 50%. Тоест, стартовата цена, с която започва продажбата, да бъде по-близо до тази, която се очаква да се получи като краен резултат. В тази насока позициите на вносителите и на представителите на изпълнението могат да се сближат.
Валентин Бенатов подкрепи изцяло законопроектите в качеството си на главен секретар на Висшия адвокатски съвет. Според него възможността да се обжалват оценките на продаваните вещи и имоти няма да забави производството по принудителното изпълнение.
Председателят на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев и Мария Колева от Асоциацията на държавните съдебни изпълнители посочиха, че предлаганите промени в изпълнителното производство ще блокират отново хода на принудителното изпълнение, както това беше преди влизането в сила на новия Гражданскопроцесуален кодекс. Подчертаха като разумен компромис да се даде възможност за определяне на цената на имота от вещо лице, но без тя да се обжалва и да се повдигне началната продажна цена.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси:
1. С 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо четене.
2. С 12 гласа „за” и с 1 глас „въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов и предлага на народните представители да го приемат по принцип.
3. С 12 гласа „за” и с 1 глас „въздържал се” подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от народните представители Диана Хитова, Надя Антонова и Мая Манолова, и предлага на народните представители да го приемат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Комисията по европейските въпроси - не виждам председател, заместник-председател, член на комисията.
Няма ли нито един член на Комисията по европейските въпроси в пленарната зала? Не е водеща комисия, но е недопустимо.
Госпожо Сапунджиева, заповядайте, макар и съвсем накратко, да представите законопроекта на Министерски съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерският съвет е вносител на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, одобрен с Решение № 167 от 18 март 2009 г.
Както всички знаете, от 1 март 2008 г. е в сила нов Граждански процесуален кодекс, който беше обнародван в „Държавен вестник” - бр. 59 от 20 юли 2007 г., като в продължение на неговото приложение до днес възникнаха някои проблеми, в резултат на което е предложеният законопроект, насочен към изпълнение на изискването на чл. 46 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, от изменение и допълнение на норми, предимно в Част седма от Кодекса „Особени правила” относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз, с които се въвежда режима на Регламент (ЕО) № 1393 от 2007 г. и Регламент (ЕО) № 861 от 2007 г.
Съгласно чл. 46 от Европейската конвенция за защита правата на човека държавите членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки за изпълнението на окончателните решения на Европейския съд, установени по дела срещу тях. Комитетът на министрите в своя препоръка № Р 2002 относно преразглеждането и възобновяването на някои дела на национално равнище във връзка с решенията на Европейския съд по правата на човека приканва договарящите се страни да гарантират, че на национално равнище съществуват адекватни средства за постигане, доколкото е възможно, на „реституо интегрум”. Държавите са свободни да изберат под контрола на Комитета на министрите към Съвета на Европа подходящите мерки за изпълнението на решението на Съда, като се вземат предвид особеностите на националната правна система и при условие, че тези мерки съответстват на изводите, до които е достигнал Съдът в решението си. В този смисъл в чл. 231, буква „з” от отменения ГПК многократно е бил посочван от българското правителство в неговите доклади пред Комитета на министрите като една от приетите на национално ниво генерални мерки за изпълнение на решенията на Съда. Повторното разглеждане на случаи или възобновяването на производството са били и продължават да бъдат изтъквани както в практиката на Съда, така и в актовете на Комитета на министрите като адекватно средство за постигане на „реституо интегрум”. Липсата на изричен текст в този смисъл в приетия през 2008 г. ГПК и отпадането на тази възможност от българското гражданско процесуално законодателство води до принципна невъзможност да бъдат изпълнени някои решения на Европейския съд, които поради характера на намереното нарушение, изискват възобновяване на производството пред националния съд. До настоящия момент необходимостта от отмяна на влязло в сила решение на граждански съд е възникнала във връзка с решенията на Европейския съд по правата на човека по делата, без изброяването да бъде изчерпателно: „Кехайя срещу България”, „Неделчо Попов срещу България”, „Костадин Михайлов срещу България” и „Янакиев срещу България”. Жалбоподателите по тези дела до 1 март 2008 г. са разполагали със законовата възможност да упражнят своето право и да поискат преразглеждане, независимо дали то действително е било поискано от тях или не.
Отпадането на това основание за отмяна на влезли в сила решения по граждански дела съставлява отстъпление от поетите от българската държава ангажименти по съблюдаване на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и поражда проблем, който може да засегне правата на широк кръг лица и да постави държавата България в по-неблагоприятно положение. В тази връзка следва да се подчертае, че както съгласно международните стандарти, така и съгласно българските процесуални традиции отмяната на влязло в сила съдебно решение се извършва с решение на съд и при наличие на законова норма. Възможността за възобновяване на съдебни производства е уредена както в наказателното производство, чл. 422, ал. 1, т. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс, така и в административното производство, чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс. Недопустима е разлика в законодателно решение по отношение на един от трите процесуални кодекса. В светлината на общото си задължение по чл. 1 от конвенцията държавата е длъжна да осигури на всяко лице под нейна юрисдикция правата и свободите, гарантирани в конвенцията и протоколите към нея. С предложеното допълнение на текста на чл. 303 от ГПК ще бъде постигната тази цел.
Предлагат се и следните изменения и допълнения в Част VІІ „Особени правила относно производството по гражданския дела при действие на правото на Европейския съюз”. Във връзка с влизане на Регламент ЕО № 13/93/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване на държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент ЕО 13/48/2000 на Съвета са предложени изменения и допълнения в наименованието на Раздел І на Глава 56 и произтичащите от новия регламент изменения и допълнения на чл. 608, 609, 610, 611, 612 и 613.
Създава се нов чл. 613а, с който се определя едногодишен срок, считано от постановяване на решението, за подаване на молба за възстановяване на срока за обжалване по чл. 19, т. 4 от Регламент ЕО 13/93/2007.
От 1 януари 2009 г. започна да се прилага Регламент № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за исковете с малък материален интерес, поради което се налага допълване на чл. 432 с ново основание за спиране на изпълнителното производство във връзка с новосъздадената ал. 3 на чл. 624, която определя съда, постановяващ спиране или ограничаване на изпълнителното производство по чл. 20 от същия регламент.
В законопроекта се предвиждат изменения в чл. 411, ал. 1, с което отпада възможността заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се подава по местоизпълнението. С цел отстраняване на неточност в редакцията на т. 8 се изменя и чл. 412. Тези правила нямат отношение към общностното право, но не му противоречат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Кой от вносителите желае думата?
Госпожо Хитова, заповядайте.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко ще представя законопроекта. Две са основните предложения, които се съдържат в него.
Първото е оценката, по която се продава вещта при осъществяване на публична продажба, да бъде равна на нейната пазарна стойност. В момента, както е уреден въпросът, не съществуват критерии по какъв начин да се извършва тази оценка. Казано е само, че тя се прави от съдебния изпълнител. При това положение една много скъпа вещ може да бъде продадена за един лев, а е възможен и обратният вариант и това ще бъде законосъобразно, но не и справедливо. По този начин се създават условия както за корупция, така и за произвол, а така също и чисто практически затруднения. В гражданското съдопроизводство широко се използва критерият пазарна стойност и ние считаме, че той трябва да намери приложение и в това отношение.
Следващото предложение е наддаването при публичната продажба да започва не така, както е сега – от 50% от оценката, а от реалната пазарна стойност на вещта. Считаме, че съществуващото законово разпореждане не е справедливо. Очевидно то не е справедливо по отношение на длъжника, чиято вещ ще се продава наполовината на нейната пазарна оценка и по този начин ще се получи съвсем малка сума за удовлетворяване на неговия дълг. Може да се стигне и до цялостна разпродажба на неговото имущество, като дългът така и да не бъде удовлетворен. Възможно е това положение да не бъде изгодно и по отношение на кредитора, ако примерно се продава една-единствена вещ и тя бъде продадена наполовина на нейната стойност. Считаме, че особено в период на криза длъжникът трябва да бъде подкрепен, още повече че най-вероятно неизпълнението на задължението невинаги се дължи на негово виновно поведение, а и на създадените икономически условия. Моля да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз също ще бъда кратка. Кратък е и законопроектът, който предлагаме, но засяга изключително важна материя, това е принудителното изпълнение – крайната фаза на процеса.
Ние предлагаме две разпоредби.
Едната е да се ползва вещо лице, когато се определя оценката на продаваемата вещ, била тя недвижим имот или нещо друго. Трябва да си признаем, че бързайки да приемем новия ГПК, просто сме направили един пропуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То да беше само един... (Шум, оживление.)
ИГЛИКА ИВАНОВА: Да, да беше само един.
Съдията не разполага с необходимите специални познания, за да може да направи такава оценка. Логично и естествено е да ползва вещо лице. Всъщност това наше предложение не срещна никакви възражения.
Другото предложение е по-спорно, а именно възможността оценката да бъде обжалвана пред съд. Струва ми се, че всякакви възражения с оглед забавяне на процеса са абсолютно неприемливи в случая, защото не е нормално действията на съдия-изпълнителя точно в тази фаза, в това отношение, да бъдат безконтролни. От една страна, това е изключително благоприятна среда за корупция, от друга страна, то може сериозно да злепостави интересите както на длъжника, така и на кредитора, а не на последно място и на съдебния изпълнител, особено на частния, този, който носи лична отговорност за своите действия – имуществена отговорност.
Няма да бъде забавено съществено производството, тъй като други разпоредби на ГПК разпореждат едноинстанционност на това производство. Този въпрос ще приключи в едно, най-много в две заседания в съдебната фаза и вече съдебно потвърдената оценка ще бъде реалната и справедлива основа, на която да се развива и да приключи изпълнителният процес. Както казах и в заседанието на комисията, целта на законопроекта не е да бъде ликвидиран длъжникът, а да съберем вземането. Моля да подкрепите нашите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по трите законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да се изкажа съвсем накратко в подкрепа и на трите законопроекта – този на Министерския съвет и на останалите, като споделям изцяло становищата, изразени в доклада на Правната комисия и уважавам всички онези възражения, които са направени, включително не само срещу нашия законопроект с Диана Хитова и Мая Манолова, а и този на Иглика Иванова и Георги Атанасов.
Какво бих искала да споделя? Мисля, че в сегашната конюнктура, която наричаме световна финансова и икономическа криза, е добре да се преосмислят онези производства, които са насочени към покриване на задължения. Само накратко искам да споделя, че ако някой основателно сравнява тази криза с кризата от 1929 г., законодателството на Царство България тогава е било в подкрепа на длъжника. Тогава е имало два указа на цар Борис ІІІ за облекчаване положението на длъжниците, на които по закон им се е разсрочило задължението, те са плащали главницата към един държавен уравнителен фонд, който пък се е разплащал с кредиторите.
Казвам всичко това, като реакция на държавата опреди осемдесет години в подкрепа на длъжника, който проблем, освен всичко, има и фискално измерение, тъй като, ако един длъжник бъде разорен, е ясно, че няма кой да плаща данъци. Това е елементарна фискална логика, според мен, плюс останалите доводи за справедливост и прочие изисквания в един процес.
Мисля си, че тези законопроекти трябва да бъдат приети на първо четене, разбира се, те да станат и окончателни закони, като трябва да съобразим баланса на интересите. Да, тук не винаги съвпадат интересите между съдебните изпълнители, които изпълняват и ръководят дейността по публичното, по принудителното изпълнение, тук има противоречие между интереси на кредитора и длъжника и няма как да не бъде така. Необходим е баланс. Да, трябва да има разум в тази цялата история, включително и в законопроектите.
Искам да кажа обаче, че държа и на един друг баланс. Знаете, че по нашето право принудително изпълнение на задължение има освен по Гражданскопроцесуалния кодекс, така и по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. И твърдя, че кредиторите, от една страна, помежду си и длъжниците помежду си, не са равнопоставени. Поне според действащата правна уредба. Тъй като се прави разлика между правата на кредитора от гледна точка на собствеността, държавата като кредитор за публични задължения има по-малко права в процеса по публичното изпълнение пред Агенцията за държавни вземания в сравнение с частните кредитори, чиито предписания се изпълняват по реда на ГПК.
Така например това, което е предмет на нашия законопроект – по ДОПК, публичната продан започва с начална оценка, равна на пазарната. Това е първата отлика. Освен това, публичният изпълнител ползва експерт, когато определя пазарната оценка и на 100% определената пазарна оценка е начална цена.
По ГПК картината е обратната – съдебният изпълнител сам определя пазарната оценка и на 50% от пазарната оценка имотът започва да се продава. По ГПК вещото лице би могло да се ползва само при движимите вещи и относно състоянието на движимата вещ, а не за самата пазарна оценка. Виждате по колко различен начин са поставени и кредиторите, и длъжниците в двата процеса.
При насрочването на втора публична продан не бива да се забравя, че и по ГПК, и по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се смъкват проценти от първоначалната цена, което практически дава възможност един имот, една вещ да бъдат продадени на 40% от пазарната цена. Да, цената е един много съществен двигател, за да се реализира публичната продан, но условията, в които се намираме сега, в икономическите условия е ясно, че пазарните цени намаляват. Така че не споделям докрай съображението, че понеже имотите не можели да се продават заради кризата, трябва да се продават на половин цена. Не, те ще се продават на определен процент от цената, съобразена с пазарните условия. Тоест, кризата ги намалява още по-надолу.
Имайки предвид все равнопоставеността на кредиторите помежду си, искам да ви кажа и друго. По ГПК публичната продан или този, който е обявен за купувач, в самото действие е провъзгласен стабилитетът на публичната продан. Така че длъжникът има много ограничени права да се защитава в хода на изпълнителното производство по ГПК, за разлика от длъжника от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който има право да обжалва проданта. Тази равнопоставеност, според мен, не бива да се допуска в една държава, претендираща за правова. И в края на краищата се касае за едно и също – принудително изпълнение на задължение. Не бива да се прави разлика между правата на кредиторите и длъжниците, заради собствеността на кредитора.
И накрая да посоча още една разлика, с което, разбира се, моето изказване ще завърши, но то не е изчерпателно – темата за оспорването на оценката.
По Данъчно-осигурителния процесуален кодекс имаме две инстанции оценката да се оспорва. Веднъж тя се определя от публичния изпълнител чрез вещо лице, несъгласният, независимо дали длъжник или кредитор, може да оспори тази оценка пред изпълнителния директор на АДВ, а следващата инстанция след изпълнителния директор на АДВ е Административният съд. Както виждате, размерът на тази цена може да бъде подложен на коректив. По ГПК оценката не подлежи на обжалване. Аз си мисля, че в името на баланса, в името на доброто правосъдие и на непротиворечивата практика трябва да се въведе еднаква процедура на публично изпълнение на паричните вземания, ако претендираме да сме държавата, към която се стремим – правовата държава. Затова аз ще подкрепя и трите законопроекта, но между първо и второ четене вероятно ще се наложат корекции в посоката, която споделих накратко пред вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по трите законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за приключила. Гласуването ще бъде утре сутринта.
Уважаеми народни представители, няколко съобщения, с които ще приключим за днес:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес от 16,00 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването ще проведе извънредно заседание днес от 16,30 ч.
Продължаваме утре с втора точка от програмата – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Пенко Атанасов
Светослав Малинов