Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добро утро, колеги!
Имаме нужният кворум. Откривам пленарното заседание.
Преди всичко следва да приемем програмата за работата ни за 13-15 май 2009 г. Позволете ми да ви я предложа.
По реда на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предложение от парламентарната група на Българска нова демокрация: първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Вносители са госпожа Лидия Шулева и група народни представители и е още от 12 юли 2008 г. Има доклад на водещата комисия.
От парламентарната група на Демократи за силна България има предложение за Проект за решение относно Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. за Европейската съвест и тоталитаризма. Вносители са Иван Костов и група народни представители. Той е от 10 април 2009 г.
Няма предложения от парламентарните групи на Коалиция „Атака”, ОДС, Движение „Напред”, „Ред, законност и справедливост”.
От парламентарната група на Коалиция за България предложението е за първо четене на Законопроекта за обществените библиотеки. Вносител е Министерският съвет. Той е от 6 април 2009 г.
От групите на НДСВ и ДПС също няма постъпили предложения.
Точките от програмата по чл. 40, ал. 3:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките (вносители: Минчо Христов и Стела Банкова, 20.12.2008 г.; Министерски съвет, 22.04.2009 г.).
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (вносители: Румен Овчаров и група народни представители, 21.04.2009 г.).
3. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г. (вносител: Министерски съвет, 22.04.2009 г.).
4. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за регулиране на улова на китове и на протокола към нея (вносител: Министерски съвет, 22.04.2009 г.).
5. Първо четене на Законопроекта за обществените библиотеки (вносител: Министерски съвет, 6.04.2009 г.).
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (вносители: Румен Ангелов, 9.06.2006 г.; Красимир Каракачанов и група народни представители, 15.12.2006 г.; Златко Златев и група народни представители, 30.10.2008 г.).
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния протокол (приет на първо четене на 23.04.2009 г.).
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето (приет на първо четене на 9.04.2009 г.).
9. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (вносители: Татяна Дончева и Христо Бисеров, 29.04.2009 г.).
10. Първо четене на Законопроект за допълнение на Закона за администрацията (вносител: Министерски съвет, 9.01.2009 г.).
11. Второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението (приет на първо четене на 3.07.2008 г.) –продължение.
12. Отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2008 г.
Това е предложеният проект за програма.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 178 народни представители: за 155, против 17, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Има предложение за включване по чл. 40, ал. 3 от отделни народни представители. Първото е от народните представители Йордан Бакалов, Екатерина Михайлова и Константин Димитров – за включване изслушване на министър-председателя относно посещение в Русия.
Кой ще предложи проекта за решение?
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 94 от правилника за организацията на нашата работа тук предлагам да се проведе изслушване на господин Станишев във връзка с конкретните резултати и парафираните договорености по време на неговата визита в Русия от 26 до 28 април т.г.
Това наше предложение е в пряка връзка, господин председател, с едно писмо, което група народни представители изпратихме до Вас, с което молим настойчиво за Вашето съдействие да осигурите документи, свързани с провеждането на тази визита и нейните резултати, включително новата договореност по „Южен поток”, включително предложението за евентуално осигуряване на руски бюджетен кредит за изграждане на АЕЦ „Белене” и други документи. Ще се радваме, ако ни информирате за това дали сте предприели съответни действия.
Това е нашето предложение, уважаеми дами и господа. Моля то да бъде предложено за гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 158 народни представители: за 59, против 70, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Минчо Христов и е за включване на Законопроекта за кредитните институции. Той е внесен от господин Христов и от госпожа Стела Банкова.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предложението, което правя пред вас, е изключително важно. Става дума за следното: предлагам да се премахнат наказателните лихви при предсрочно връщане на ипотечни кредити.
Знаете, колеги, че миналата година българският парламент прие едно разумно решение, което ви предложих – отпадането на наказателните лихви за потребителските кредити, за което ви благодаря, колеги. Сега мисля, че е справедливо да отменим и наказателната лихва за предсрочно връщане на ипотечни кредити. Това ще заздрави банковата система. Знаете сериозните ликвидни проблеми, които изпитват редица банки.
Има европейска директива, която ясно казва, че това трябва да бъде направено. Между другото, българският еврокомисар преди два дни в медиите застъпи точно тази теза, обяви, че тази директива е задължителна и трябва да бъде изпълнена.
Мисля, че преди да се разпусне българският парламент ние можем да направим едно добро дело. Дължим го на хората. Нека тези, които искат да върнат предсрочно своите ипотечни кредити, които не могат да плащат тези убийствени лихви, които са 3-4 пъти по-високи, отколкото в европейските страни, нека да дадем възможност на тези граждани да си върнат кредита без да плащат отгоре 4-5% на банките. И без това банките, колеги, знаете, че миналата година имат безпрецедентна печалба от порядъка на милиард и четиристотин милиона лева. Затова, колеги, обръщам се към вас, апелирам към вас: подкрепете това предложение. То може да мине буквално за пет минути в зала, ако има политическа воля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 154 народни представители: за 75, против 13, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Ако желаете прегласуване – заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, благодаря на тези, които подкрепиха предложението.
Обръщам се към онези, които гласуваха „против” и „въздържали се”. Само 2-3 гласа не достигат да мине това предложение. Пак ви казвам, колеги, ситуацията наистина е тежка за много граждани. В момента те изнемогват да плащат тези изключително високи лихви – 3-4 пъти по-високи, отколкото в европейските страни. Нека да дадем възможност на хората, които могат да си върнат предсрочно кредита, да го направят без да бъдат наказвани за това. Няма страна в Европейския съюз, която да провежда тази политика.
Обръщам се добронамерено към вас. Обръщам се към вас, колеги от левицата – нека да приемем това в дневния ред, нека да направим едно разумно и добро дело, преди да се разпусне парламентът.
Обръщам се към Вас, господин председател – моля за прегласуване.
Надявам се, колеги, тези 2-3 гласа, които не достигат, този път наистина да бъдат дадени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте повторно предложението.
Гласували 165 народни представители: за 101, против 10, въздържали се 54.
Предложението се приема.
Господин Христов, заповядайте да предложите място в програмата.
Дайте резултата по групи.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря ви, колеги. Искрено благодаря на всички, които подкрепихте предложението.
Предлагам, господин председател, предвид… (Шум и реплики: „Има грешка.”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да чуем господин Христов. Ще видим системата. Нали не оспорваме, че е прието предложението? (Шум и реплики.)
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, благодаря на тези хора, които подкрепиха предложението. Учудвам се на онези лобисти, които защитават банките и които в момента започнаха да търсят някакви начини да отменят това гласуване.
Уважаеми колеги, предвид това, че предложението е изключително простичко, ясно, не изисква някакви дебати, моля, господин председател, това мое предложение да бъде като първа точка от дневния ред на Народното събрание. Мисля, че няма да изисква повече от 5-10 минути. Предвид този факт Ви моля да сложите като първа точка от дневния ред това мое предложение, за да може то да бъде прието веднага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да изясним преди всичко има ли спор по резултата от прегласуването.
РЕПЛИКА: Няма.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Това, което е изнесено, не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, става дума за резултата от гласуването. Аргументацията вярна ли е или не, е въпрос, който ще се дебатира. (Шум и реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Аз съм гласувал „въздържал се”, а за ДПС пише: 17 „за”, нула „въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Което не отговоря на истината, така ли? А как да си обясним регистрирането на този резултат?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Господин председател, оспорвам само моя вот. Аз съм гласувал „въздържал се”. На таблото излизат от ДПС 17 „за”, нула „въздържали се” и нула „против”. Не зная при другите как е, но аз гласувах „въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има един „против” и четирима „въздържали се”.
Моля отново да бъде показан резултатът по групи, така както е отчетен коректно, тъй като е имало разминаване в показването. Моля отново да проследите. Вярвам, че този път няма да възникват съмнения.
И така, подлагам на гласуване предложението на господин Минчо Христов законопроектът, който беше включен в седмичната програма, да бъде точка първа.
Гласували 154 народни представители: за 63, против 32, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Желаете прегласуване, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, става дума за следното. Всички знаете тежкия проблем, който изпитват хиляди български граждани, да върнат предсрочно своя кредит и банките да им начисляват жестоки, убийствени лихви от 4-5%. За един ипотечен кредит това може да бъде 10 хил. лв., може да бъде 20 хил. лв., които банката прибира просто така, неправомерно.
Обръщам внимание на следното. Колеги, когато се гледаше законът в комисията, стана ясно, че има европейска директива - това обясних на колегите, обяснявам го и на вас, ясна, категорична европейска директива. Еврокомисарят Меглена Кунева призна този факт преди два дни в няколко огромни интервюта на първа и на втора страница на българските медии.
Обръщам се към колегите от НДСВ. Подкрепете това предложение, колеги, защото в противен случай бихте изпаднали в много странна ситуация – вашият еврокомисар говори едно пред медиите, вашият еврокомисар, който ще ви бъде водач на листата за евродепутати, а вие в залата правите точно обратното.
Искрено се надявам тук всички, поне този път парламентът да приеме това решение, да направи един разумен ход. Разумен ход, колеги, логичен, разумен ход. Банките и без това имат огромни печалби, не мислете за тях.
Моля, господин председател, подложете на прегласуване това предложение. Разпечатката, която ще бъде извадена, ясно ще покаже кой лобира за банките, за тяхната огромна печалба и кой лобира за гражданите.
Ето това е, колеги. Умолявам ви, гласувайте „за”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението.
Гласували 150 народни представители: за 73, против 16, въздържали се 61.
Отново не се приема предложението. Това означава, че точката ще бъде включена в края на изброяването на точките от седмичната програма.
Третото предложение по ал. 7 е от народния представител Стела Банкова за включване на проект на Решение за мораториум върху сделки на Министерския съвет. Госпожо Банкова, не е изминал 15-дневният срок. Няма да мога да го подложа на гласуване. Ако желаете да го обосновете, заповядайте, но няма да го гласуваме.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
На 21 април предложих Народното събрание да наложи Народното събрание да наложи мораториум върху разпоредителните сделки на Министерския съвет и съответните министерства в срок от 6 месеца. Последните седмици от дейността на всяко правителство обикновено се характеризират със заменки и продажби на държавна собственост, които обслужват интересите на българските олигарси и са във вреда на българското общество и държава. За съжаление и при предишното, и при сегашното правителство имаме много печални примери в това отношение. Ще ви напомня само сделката с комплекс „Родина”, която ощетява българската държава с десетки милиони левове. Добре е, че спряхме заменките на гори, но оставихме възможността да се продават. В този случай българският парламент има още какво да направи. Разумно е да наложим този мораториум, за да се запази част от непродаденото и неразграбено държавно имущество. Моля за вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тъй като сроковете престават да текат по време на ваканцията на Народното събрание, не е изтекъл срокът по правилника. Няма да подложа на гласуване предложението.
Преди да дам възможност за изявления от името на парламентарни групи, ще направя съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 29 април до 12 май 2009 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители – Татяна Дончева и Христо Бисеров. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Отчет на Българската народна банка за 2008 г. Вносител – Българската народна банка. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител – Светослав Спасов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за допълнение на Закона за администрацията. Вносители – Христо Величков, Йордан Величков и Георги Георгиев. Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за събранията, митингите и манифестациите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие. Вносител – Светослав Спасов. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2008 г. Вносител – Георги Пирински. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Подкомисия по отчетност на публичния сектор.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за Фонд за жилищна политика. Вносител – Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за декларация относно 60-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа. Вносител – Лъчезар Тошев. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносител – Захари Георгиев. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносител – Мария Капон.
Проект на Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение между Република България и Нордик инвестмънт банк за държавен заем за финансиране на третия етап от проект „Изграждане на интегрирана комуникационна инфраструктура на МВР”. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Проект на Решение за преобразуване на Медицинския колеж – Враца, във Филиал – Враца, в структурата на Медицинския университет – София. Разпределен е и на Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазването.
Има ли желаещи да вземат думата от името на парламентарна група?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, започва работа последната сесия на Четиридесетото Народно събрание. Може би не е съвсем точно да се използва словосъчетанието „започва работа последната сесия на този парламент”. По-вярното е „започва краят на управлението на Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия”. Това, което видяхме в последните дни, седмици, буквално и часове, бяха неистовите усилия на Движението за права и свободи със своя сподвижник и послушник Българската социалистическа партия да създаде правила, да създаде практика, да създаде неимоверни затруднения за това да се проведат честни избори в България. Всичко започна да прилича на неща, които аз си спомних като думи, че съм чувала преди около 20-ина години. Тогава бивши комунисти казваха: „Власт с кръв се взема, с кръв се дава”.
Уважаеми колеги от Българската социалистическа партия, аз вярвах, че след 20 години Българската социалистическа партия се е променила. Това ми убеждение се дължи на обстоятелството, че хора сред тази партия започнаха да се държат по друг начин. В последните дни обаче много от вас започнаха да бъдат подчинени на Движението за права и свободи, започнехте да сте машата на Движението за права и свободи и направихте така, че наистина поставяте под въпрос честността на изборите.
Какво се случи?
Първо, Движението за права и свободи заедно с Яне Янев, „Атака” и вие направихте 8-процентна бариера за коалициите за изборите. Вчера тя падна. Какво направихте? В Централната избирателна комисия Движението за права и свободи с Българската социалистическа партия, „Атака” и „Напред” се опитахте да спрете първата опозиционна партия в България след промените през 1989 г. - Съюза на демократичните сили. Правите го в странна коалиция – ДПС начело, БСП – до вас (в услуга, може да не сте съгласни, но да угодите на ДПС, няма как), до вас – странно Коалиция “Атака” и други, които твърдят, че основният им политически противник е Движението за права и свободи.
Снощи след 21,00 ч., два часа след като беше изтекъл срокът, в който можеше да се подават заявления за регистрации на партии и коалиции, странната коалиция ДПС и „Напред” в Централната избирателна комисия прие документи за регистрация на нова партия, за която Върховният административен съд вече беше казал и окончателно приел, че не може да участва в изборите.
Какво говори това? Маските наистина паднаха. И този път паднаха съвсем явно!
Вземам думата от името на Демократи за силна България, за да кажа следното:
Уважаеми демократи в България, това, което правят настоящите управляващи, подпомагани от цялата ченгеджийска мощ, няма да успее! Демократите в България са повече! На изборите демократите ще победят! Ще има за кой да гласуват! Синята коалиция ще се яви на тези и на следващите избори! Ще се явят и други демократични партии на тези избори и вие ще отидете в опозиция!
Това, което мога да кажа обаче, е: всички, които са демократи и които са демократични сили в България, да бъдат нащрек, защото щом това се прави по този отвратителен заговорнически начин от ДПС и БСП по време на регистрация за участие на избори, какво ли ни се готви за самите избори! Но знайте, че България се наблюдава и критериите за това дали България е достоен член на Европейския съюз включват и начина, по който се провеждат изборите за излъчването на представителните органи в България.
Аз още веднъж искам да кажа: вчерашният ден беше лош ден за Ахмед Доган, за Станишев, за Яне Янев, за Волен Сидеров и за още други герои в българския политически живот. Предстоят добри дни за демократите на България. Вие ще отидете в опозиция въпреки всички усилия, които полагате, въпреки нечестните методи, с които играете, въпреки че правите така да няма правила и да се поставяте над закона. Това няма да успее, просто защото, пак ще кажа, демократите сме повече и ще ви накажат на изборите въпреки всичките ви машинации! (Ръкопляскания в ДСБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В последните месеци се случиха нечувани за българската демокрация неща – потърси се служебна победа на тези избори. Зад нечестната игра стояха БСП, ДПС, Яне Янев и Волен Сидеров. Това е новата групировка в България – БСП, ДПС, Яне Янев и Волен Сидеров. Обаче вашият план се провали, вашият план пропадна. Все пак се възстановиха правдата и правилата в България. Отпадна вашата 8-процентна бариера. Конституционният съд показа, че в България има правила и ние днес трябва да признаем този успех е да благодарим за добре свършената работа.
Вчера Върховният административен съд отказа фалшивата регистрация на СДС. След това обаче, по партизански начин, в 10 ч. вечерта с участието на всички представители на ДПС в ЦИК беше направен повторен опит за внасяне на фалшиви документи. Такова нещо за последните 20 години не се е случвало, такова нещо никога не е било! За щастие всички основни медии бяха там и заснеха представителите на ДПС, които тайно приемаха документи посред нощите.
Това е опит за подмяна на решението на Върховния административен съд, което е окончателно. Това е опит, уважаеми колеги, за държавен преврат буквално. Защото се отхвърля решението на съда и се прави опит да се подмени. Вие не сте над закона – нито вие от ДПС, нито вие от БСП. И не можете да бъдете над закона.
Така че трябва да има правила и започнете да ги спазвате. Няма да спрете следващото управление. И за разлика от вас аз ще бъда почтен и ще ви кажа какво ще бъде то – то ще бъде синята коалиция и ГЕРБ. Отсега ви го казвам, да си знаете. Да ви предупредя да си знаете и това е почтеният начин. Другите не ви казват какво ще е правителството. Ето, аз ви казвам, за да си знаете вече и да свиквате. (Шум и реплики в КБ.) Така, като знаете отсега, имате време да свикнете.
В последната сесия на парламента не се занимавайте с глупости, не се занимавайте с компромати, не се занимавайте със Сретан Йосич.
Господин Местан, не правете партизански движения, нека вашите представители в ЦИК да не бъдат посред нощите в ЦИК да приемат документи! Не се излагайте по този начин! Нека последната сесия на парламента да се използва за актуализация на бюджета. Защото, колеги, този бюджет се провали. Този бюджет има огромен дефицит. Няма да има пари за пенсии, няма да има пари за плащане на заплати в бюджетната сфера. Трябва да се приеме нов бюджет и в новия бюджет трябва да бъдат орязани поне 2 млрд. лв. излишни разходи. Това трябва да прави парламентът в последните две седмици, а не партизански движения, каквито вие започнахте. Защото ако сега не бъде актуализиран бюджетът, това би било безотговорно. Има две седмици, ако не бъдат взети спешни мерки, икономиката е в изключително тежка ситуация. Международните институции показват много сериозен дефицит в края на годината, който може да достигне 2-3% от брутния вътрешен продукт.
Има нужда от нов бюджет и спешни мерки. „Планът Станишев” се провали и ако сега не бъдат взети спешни мерки за приемането на нов бюджет, икономиката на България ще бъде в много, много тежко състояние и това ще бъде платено от всички български граждани. Така че има необходимост от спешни мерки.
Накрая искам да успокоя хората и да кажа, че свърши управлението на БСП и ДПС. Това вече свърши! Идва демократично управление и каквито и проблеми да има, ние ще ги решим. Имаме твърдостта, имаме готовността, ще се справим. Дори този парламент да не приеме актуализация на бюджета, което е задължително, дори в най-тежкия вариант, дори при най-тежка обстановка имаме готовността да се справим и ще, както всеки път, бъде и този път -БСП да забърка кашите, а СДС да ги реши. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предполагам всички осъзнаваме колко е несериозно днес при откриването на последната сесия на Четиридесетото Народно събрание да говорим за приоритети в законодателната дейност от името на парламентарни групи, защото до края на мандата имаме няколко пленарни заседания. И може би този факт ни изкушава към използването на парламентарната трибуна за представяне на политически позиции по актуални въпроси. Ние също няма да направим изключение. Ще се изкушим обаче все пак, защото е последна сесия на Четиридесетото Народно събрание, да припомним простичкия факт, че сме пред последната сесия, именно защото мандатът и на това Четиридесето Народно събрание бе пълен. Трети пълен управленски мандат след този на Тридесет и деветото Народно събрание е индикация за нормализиран политически процес. И това е добрата новина.
Изглежда обаче този положителен факт е трън в очите на колегите отдясно. Няма по-подходящ начин да тушираш ефекта от пълния мандат от този да дадеш генерална оценка, че управлението е било слабо. Уважаеми колеги, пълен управленски мандат и оценка провал на управлението обективно се бият като тези, те не се връзват.
Искам да подчертая още веднъж категоричната позиция на Движението за права и свободи като мандатоносител и тя е, че управленският мандат се оказа пълен, именно защото Движението за права и свободи като мандатоносител прочете вярно вота на избирателите отпреди четири години и намери най-точната формула на властта. В рамките на Четиридесетото Народно събрание не бе възможен друг формат на управление извън този на БСП, НДСВ и на Движението за права и свободи.
Какво ще бъде управлението, след 5 юли ще го реши Негово Величество избирателят.
Но аз бих искал да се обърна не толкова към колегите от ДСБ, а по-скоро към господин Мартин Димитров. Уважаеми господин Димитров, да оправдаваш всяка своя политическа неудача с Движението за права и свободи вече е по-скоро скучно, отколкото интересно. На млад човек като Вас отива да бъдете една идея по-оригинален. Защото тази ария „Анти-ДПС“ вече сме я слушали в изпълнение и на господин Иван Костов, в изпълнение и на господин Волен Сидеров, слушаме тази ария и от устата на господин Бойко Борисов. Вие не измислихте нищо по-ново освен да пригласяте на батковците.
Всъщност това е основният проблем на десния политически субект. Жалко! Там наистина има една огромна криза на идентичността – партийна и идеологическа. Защото десният субект, който има огромни заслуги за българския преход, да не кажа, че в някои моменти имаше и решителни заслуги за успеха на българския преход, сега да се намира в това състояние е по-скоро тъжно, отколкото да ни радва като управляващи. Само че да търсите причина за кризата на идентичността си в нас, в това вече наистина няма политическа логика.
Ние бихме искали да пожелаем на дясното не просто да си реши проблемите, а отново да се превърне в основна алтернатива на левия управленски проект. България има нужда от реална дясна алтернатива на левите политически решения и това е част от нормалния политически процес. Но това, че не успявате да се изявите като алтернатива и да се припознаете от избирателя като алтернатива не е проблем на Движението за права и свободи, а ваш собствен проблем, който няма да решите, като тичкате след Бойко Борисов. По-добре е да си го признаете, отколкото да търсите първопричина за неудачите си в Движението за права и свободи.
Чухме изумителни твърдения, че едва ли не Движението за права и свободи режисира процесите вдясно. Режисьори и продуценти на процесите вдясно е собствената ви политическа неадекватност. И ви моля, не приписвайте на Движението за права и свободи ваши собствени патенти. Защото в 1997 г. вие направихте опит да създадете сурогат на Движението за права и свободи в лицето на така нареченото Национално движение за права и свободи. Бих продължил и с други подобни ваши опити. Това не е патент на Движението за права и свободи, ние сме ангажирани с достатъчна отговорност за важните политически решения за страната, за да бъдем отговорни за вашите дребни вътрешнопартийни проблеми. Решавайте си ги не за наша сметка! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДПС и частични ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група има думата господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! За пореден път чухме воя на Лукановата стара десница, която вижда своя край и се чуди кого друг да обвини. Тези същите ликвидатори, които сдадоха цялата власт на старата комунистическа номенклатура, които притежаваха изпълнителна, законодателна власт, президент, цялата съдебна власт беше в техни ръце – всичко това те подариха на БСП и на техните сателити. Доведоха до разгром демократичното движение и същите тези стари лица, които 20 години се изживяваха като класни ръководители и какви ли още не, днес са тръгнали на нас да ни се правят на морализатори. Това наистина е един фарс, който ще има много силен бумерангов ефект.
Говорят за Конституционния съд. Ами Конституционният съд от кого е избран? Избран е, разбира се, от квотата на президента Гоце, за който гласува СДС и призова официално да се подкрепи кандидатурата на Гоце. Формиран е от парламентарното мнозинство – ясно е кой притежава парламентарното мнозинство. И всички до един, с едно изключение, в Конституционния съд са гласували различно. Това показва, че статуквото иска на всяка цена да запази старата десница, защото тя му е вярна. Защото тази стара десница е удобна, тя играе ролята на ликвидационен съвет и докато я има, те знаят, че тя ще бъде тапа, за да не се създаде силна и мощна истинска, автентична десница.
Но по-страшното нещо е, че поставени пионки, които мислят, че са нови лица, днес се изживяват тук от парламентарната трибуна като някакви победители. Тези същите пионки искам да ви кажа само с няколко думи какво представляват. Не вярвам да сте забравили, че не друг, а аз оповестих кой е Пламен Юруков в СДС и каква е неговата роля на подставено лице на мафията в така наречения политически елит. Сега от тази трибуна най-отговорно ви казвам, че до една седмица българската общественост ще разбере кой е Мартин Димитров, колко пари бяха платили за него, за да стане депутат в 2005 г., кой ги е внесъл, защо ги е внесъл и на кого служи Мартин Димитров. Всичко това ще стане ясно и съдбата ще бъде същата като тази на Пламен Юруков. За да се спрат спекулациите.
Трябва да бъдем честни. Не исках да отваряме такива войни с едни хора, които са вече в политическата история, но сега, в рамките на седмица, всичко ще стане ясно. И най-малко ще може да го спаси Иван Костов, който е един от политическите синове на Андрей Луканов. Изобщо, Мартинчо, не си въобразявай, че чичо ти Иван ще те спаси. Не само че няма да те спаси, но нещата ще цъфнат, така както трябваше да се случат.
Няма смисъл да говорим повече надълго и нашироко, ние ще покажем кой от началото на прехода създаде сегашната умираща синя коалиция, която всъщност играе ролята на ликвидационен съвет на синята идея. Те ликвидираха всичко ценно и почтено, което беше в СДС и демократичното пространство, за да се превърнат в една беззъба опозиция, която четири години четири свестни думи не каза срещу управляващата тройна коалиция. Напротив, отиваше и се договаряше постоянно с тях, а сега се правят едва ли не на техни жертви.
Този сценарий сме го гледали, този сценарий не издържа. Затова най-важното е да се знае през този 20-годишен преход кой от тях колко сложи в личния си джоб. Защото те не само че са номенклатурно поставени лица, но те са и икономически зависими. Затова този фарс, който се опитват да разиграват, няма да мине. Миналия път се събраха, за да могат да имат 37 депутати, а сега се събират, за да може да оцелее Иван Костов, Мартин Димитров и още трима души, за да вкарат 11 депутати. Не могат да заблудят българските избиратели. Повече от ясно е, че нямат никакъв шанс. Тъй като те първи обявиха война, ние ще покажем ликвидаторите на десницата, ликвидаторите на синята идея, убийците на истинската демокрация, зародена в началото на демократичния период, всъщност какво са целели за тези 20 години. Милост няма да има. Ние за разлика от тях не говорим общи приказки, назоваваме фактите конкретно и говорим персонално.
Затова няма да търпим повече тези сценарии, които се разиграват задкулисно, за да могат да обслужат интересите на бивши номенклатурни кадри, създадени от БКП. Не Яне Янев е имал ож-беж с Андрей Луканов, не Яне Янев е работил за съветските тайни служби, не Яне Янев има в парламентарната си група хора, които са съпричастни с Държавна сигурност. Затова всичко трябва да излезе наяве. Маските наистина паднаха, приятели. Паднаха, защото Гоце и Конституционният съд на практика помогнаха на тройната коалиция да оставят мажоритарните мандати и помогнаха на техните верни слуги, които 20 години ги крепят, за да им падне 8 процентната бариера и отново да се раздроби политическото пространство, отново да има дисперсия на гласове и в резултат на това те да се промъкнат по терлици за последен път. Убеден съм, че избирателите няма да разрешат това.
И този път наистина в България ще се случи това фатално „но” за 20-годишното статукво. Благодаря ви. (Ръкопляскания от РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група думата има господин Пламен Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Известно е на всички нас, че тази сесия е най-кратка за това Народно събрание и следователно най-малко се очаква да свършим в тази зала. Но колкото е по-кратка сесията, толкова по-пламенни са речите, които се произнасят от тази трибуна, и всичко това очевидно е в контекста не на нашата парламентарна дейност, а на предстоящите избори.
На мен обаче ми е прелюбопитно дали в самия край на този мандат тук от тази трибуна все пак ще можем на глас да произнесем онова, което хората очакват да чуят от нас. Според мен то се съдържа в отговорите на няколко високоволтови въпроса, а именно: на какво се дължат нашите провали и защо постигнатите от нас успехи не са особено популярни сред обществото; защо Народното събрание, подчертавам Народното събрание, а не определена парламентарна група, е с най-нисък рейтинг, а политик или депутат днес са синоними, при това синоними, които преливат от негативизъм.
Според мен невъзможността да се търси отговорност от политическата класа е онзи наследствен генетичен дефект на българската демокрация, който отговаря на тези въпроси. Затова обществената оценка днес е безмилостна и тя е безмилостна спрямо всички нас. Щом като не носим отговорност или няма как да ни бъде потърсена, значи ние не се интересуваме от проблемите на хората. Така мислят хората. Така се генерира онзи дефиниран нихилизъм, че Народното събрание, респективно управляващите, каквото и да правят, нямат постижения, а имат само провали.
Това е големият проблем, който доведе до срива на имиджа на тази най-важна в страната институция. Затова всеки мандат ражда нови политически сили. И този мандат не направи изключения, за които обаче след това бързо се разбира, че са белязани от същия генетичен дефект – отново се дава шанс на същите играчи и отново по схемата „Преоблякъл се Илия и пак в тия”.
За съжаление хората много трудно разпознават модернизиращата сила на държавното управление и възможностите, които ни дава европеизацията на страната. Днес никой не отрича, че има такава модернизираща сила, но никой не се възползва от това. За съжаление това са поуките, които Парламентарната група на НДСВ и политическата партия НДСВ прави след два мандата в управлението, в разясняването на които ние ще посветим нашите кампании за европейски и за български парламент. Според нас най-важното днес е да бъде обяснено на всички хора онова, което може да направи България тогава, когато има добре работещи институции, когато институциите се почитат от гражданите.
До колкото повече хора стигнат нашите послания ние сме убедени, че толкова повече българи ще избират европейските правила, познаването и спазването на които ще ги освободи от робството на негативизма и ще открие възможността по този начин те да работят по-ефективно и да живеят по-добре. Това е нашата кауза и ние ще водим тази позитивна кампания, ще продължим да държим на този имидж, който сме създали за нашата политическа партия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група думата има господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На финала сме на Четиридесетото Народно събрание и със сигурност в днешния ден доминират повече предизборните нагласи и предстартовата треска, отколкото желанието за някаква равносметка в този първи ден на последната сесия на Народното събрание.
Странното обаче е, че хората, които стартираха с изказване в днешния ден, предпочитат да бъдат някъде другаде, извън пленарната зала, отколкото да чуят мнението и на другите парламентарни групи. Очевидно е, че за приоритети в рамките на оставащите три работни седмици трудно може да се говори и аз няма да се спирам на това, което ни предстои като законодателна програма. Със сигурност обаче това обяснява и насочеността към злободневни теми или към общите оценки за едногодишен, за четиригодишен срок или за по-краткия период от време, докъдето стига хоризонта на част от опозиционните лидери.
Но дори и в последните дни, дами и господа народни представители, екзалтацията и негативизмът все пак трябва да имат някакви граници. В случая едва ли ще учудим някой с откритието, че опозицията има негативно отношение към управлението и управляващите. Учудващо е, че отношението и оценките са само негативни. Защо е учудващо? Защото за годините на прехода или поне за четирите години в този парламент би трябвало, дами и господа от опозицията, да сте в състояние да признаете и положителни неща. Вън от всякакво съмнение е, че такива позитивни резултати в рамките на дейността и на Четиридесетото Народно събрание има.
Ние за разлика от вас, имам предвид Парламентарната група на Коалиция за България, сигурен съм, че това се споделя и от моите колеги от парламентарните групи на НДСВ и ДПС, които имаме всички основания да кажем, че равносметката от тези четири години коалиционно управление е положителна, сме в състояние да кажем, че постигнахме много, но това не е достатъчно. Наясно сме, че има слабости, че има основания за критики, че жизненият стандарт в България все още има да извърви дълъг път до нивото, което всички български граждани заслужават.
Знаем, че всички заслужават много повече. Но ние не спираме само до констатациите, а правим следващите крачки, смея да кажа, изпълняваме своите ангажименти и обещания. Във всяка една от трите ключови области, нека да припомня – европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност, можем да представим, и то множество конкретни аргументи.
Можем да говорим за постижения в актуализираната управленска програма с основни цели по отношение на доходи, качество и стандарт на живота, по отношение на конкурентоспособност на българската икономика, по отношение на здравеопазване, образование, реформата в сектора за сигурност.
Специално внимание обаче заслужават финансовата и икономическата ситуация в страната - не сама по себе си, а в контекста на общото, и то негативно влияние. На фона на общата криза, иска ми се да подчертая, дори и силно изкушените от партийните пристрастия би трябвало да виждат относителната стабилност в България, активните действия на правителството и наличието на комплекс от антикризисни мерки.
Между другото отсъствието на всякаква алтернатива, на каквито и да са решения, свързани с действията на правителството сами по себе си са красноречиво доказателство. Аз, разбира се, нямам предвид непоследователността, която демонстрират, например, представители на ГЕРБ, в това число и техните изявени експерти, нямам предвид доста странните понякога предложения, извинете ме за израза – много инфантилни, на представители на СДС, които отсъстват от залата. Нямам предвид и екзотиката в предложения за намаляване на данъци и осигуровки и едновременното увеличаване на разходите през държавния бюджет.
Днес за пореден път, дами и господа, ми се струва, че може да се признае, че политиката на правителството, изцяло подкрепена, между другото от парламентарното мнозинство, но често пъти определяна, като прекалено предпазлива, дори консервативна, като ненужно залагаща на бюджетен излишък, е била и разумна, и далновидна. Затова и днес трябва да кажем, че е полезна и гарантираща стабилността на българската икономика и на българските граждани.
Тук, между другото, е мястото да кажем, че ние от Парламентарната група на Коалиция за България или от Българската социалистическа партия не се опитваме да обсебим успехите и да прехвърлим на някой друг от коалиционните партньори недостатъците. И едното, и другото са част от коалиционния багаж на всяка една от трите партии.
Но си заслужава да отбележим и нещо друго: коалицията между три толкова различни политически сили показа, че може да преодолява противоречия, да тушира напрежения, да внася промени и да постига общи цели и резултати, полезни за мнозинството от българските граждани и за българската държава.
Няма, разбира се, да подмина темата за промените в изборното законодателство. Съвсем лаконично ще маркирам, че аргументите на опозицията, дори истерията около тези промени в изборното законодателство, не говорят за нищо друго, освен за търсене на алиби за лошия резултат.
Ние от Парламентарната група на Коалиция за България–БСП, не се нуждаем от служебна преднина, постигана чрез промените в изборното законодателство.
В заключение ми се иска да подчертая, дами и господа, че днес България е изправена пред много предизвикателства. Сега българските избиратели ще трябва да избират между две ясно очертани възможности. Повтарям, две ясно очертани възможности – популизъм, от една страна, безразсъдство, злоба, безотговорност, и, от другата страна, интелигентно и отговорно лидерско поведение. Трябва да избират между политици, които не могат да предложат нищо друго освен семейните си драми, конспиративни теории, внушения, и политици, които независимо от трудностите реализират политика в интерес на хората и държавата.
Силно се надявам, че българските граждани в по-голямата си част няма да изберат днешната опозиция, която е носител на първата, и то негативна, тенденция. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на Парламентарната група на Движение „Напред” има думата народния представител Мирослав Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както всички говоривши преди мен казаха, днес не е време да заявяваме приоритети за законодателни инициативи, а по-скоро е време за анализ и за някакви бъдещи заявки с оглед предстоящите два избора, изключително важни за България - от една страна, европейските, от друга страна, националните.
Това, което чух от моите колеги, най-вече от тези, от управляващата коалиция, е нещо, което ние от Движение „Напред” повтаряме три години. Много е хубаво, че има признания, и то от името на една парламентарна група, която осем години управлява България и доведе до делегитимация на институциите, от НДСВ. Това, което каза господин Моллов, че хората в България не вярват на институциите, в крайна сметка е заслуга именно на тези осем години управление, първо, на НДСВ и ДПС, впоследствие с мощната подкрепа на БСП. И това е трагичното. Затова Народното събрание се ползва с нисък рейтинг. Затова в България липсва сигурност навсякъде – по улиците, по домовете, на полето, където и да погледнем. Затова хората не вярват на политиците, въпреки че самите хора създават политически партии.
Днес сигурно е време за заклинания, които чухме и от останалите, само че, да ви кажа честно, трудно се върви напред и трудно се правят реформи от хора, които до онзи ден са защитавали една кауза, а днес говорят против всички с омраза и заразяват цялата нация с популизъм. Защото така наречената нова десница, която претендира в съдружие с БСП и с ДПС, малко трудно би водила държавата напред – хора, които се опитаха да изковат служебната победа на управляващите или поне да заложат едни условия да играем с белязани карти на изборите. И аз, както каза господин Найденов, съм сигурен, че на БСП и ДПС не им беше нужно това нещо. Друг е въпросът, че никога не е късно да станеш за резил. И това, което те направиха, е точно резил. Защото не е тайна, че цялата парламентарна група на управляващите от БСП беше против тези промени, но с огорчение ги гласува.
Но както се казва, има възмездие. Колкото и неработеща да е съдебната система в България, тя все пак показа, че има морал, че има възмездие и че трябва да се играе при ясни правила, за което приветстваме решението на Конституционния съд.
Днес е време да погледнем и да очертаем проблемите, които стоят пред България. В законодателно естество това Народно събрание направи максималното, може би не най-доброто, може би не най-хубавото, може би не това, което обществото очакваше. Да търсим вина, виновни винаги ще намерим. Въпросът е да очертаем новата перспектива пред България и да й покажем, че има трети път и пътят е напред, защото 20 години наблюдаваме боричкания вляво, боричкания вдясно – насока, която изкривява желанието на българския избирател да върви напред, която бави реформите и не води до желания ефект.
Уважаеми колеги, пътят напред зависи единствено от нас. Желанието на нашето движение и нашата коалиция – ВМРО, „Гергьовден”, Земеделския народен съюз и Единната народна партия, е да покажем, че България може да върви напред, защото е крайно време да престанем да се делим на комунисти, на антикомунисти, на ченгета и на всякакви други, а е време да се делим на хора, които могат и искат да видят собствената си държава просперираща, а не нормална. Двадесет години си говорим как държавата трябвало да става нормална. Тя е нормална, но трябва да покажем, че стъпките бавно и полека могат да я изведат напред, защото на България определено през тези двадесет години й липсваше скорост, улисана в междуличностните или междупартийните боричкания.
Затова пътят напред зависи единствено от нас. И днес е време, както казаха и колегите, да изберем между популизма и разума. А ние от „Напред” определено залагаме на разума, защото той е важен и разумът ще води държавата напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Една парламентарна група все още не се е изказала, но не виждам заявка от нея за такова желание. Други изказвания няма.

Преминаваме към точка първа от седмичната ни програма по силата на ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Вносители са Лидия Шулева и група народни представители.
По него има доклад на Комисията по икономическата политика.
Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, но тя не е представила свой доклад. Независимо от това можем да пристъпим към обсъждане на законопроекта.
За представяне доклада на комисията има думата госпожа Костадинова.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност,
№ 854-01-69, внесен от народния представител Лидия Шулева
и група народни представители на 12 юни 2008 г.

На заседание, проведено на 22 октомври 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
На заседанието присъстваха: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Иван Еничаров – началник отдел в дирекция „Държавно юрисконсултство” в Министерството на финансите, Петя Радомирова и Румяна Цочева – държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието, и Ели Анави – директор на дирекция „Политика по отношение на предприятията” в Министерството на икономиката и енергетиката.
Законопроектът беше представен от народния представител Лидия Шулева, която посочи, че целта му е да насърчава извършването на стопанска дейност, като ограничи административното регулиране и административния контрол.
Предлаганите изменения са свързани с:
Първо, облекчаване процедурите като административният орган се задължава служебно да осигурява за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при него или друг орган.
Второ, със завишаване размера на глобите при административнонаказателната отговорност.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 20 народни представители, „против” няма, „въздържал се” 1.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Има думата господин Димитров да представи съображенията на вносителите.
Уважаеми колеги, обръщам ви внимание, че съгласно решение от вчера след дискусията на първо четене, която не се очертава да е особено продължителна, ще предстои гласуване. Обръщам се към ръководствата на парламентарните групи да осигурят необходимия кворум в залата за извършване на гласуване. Ще дам съответния сигнал. Моля и квесторите също да предупредят народните представители, че предстои гласуване.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз се надявам наистина дебатът да не бъде много обширен, тъй като считам, че казусът е напълно ясен. Още повече този законопроект е подкрепен с впечатляващо мнозинство от водещата Икономическа комисия, което за мен, надявам се и бих искал така да го приема, е знак за окончателното решение по време на гласуването на този законопроект.
Смисълът на законопроекта е следният. Ние наричаме този законопроект „действия без гише”, „обслужване без гише”. Не „обслужване на едно гише”, а „обслужване без гише”, което означава следното. Административните органи по силата на този законопроект, който внасяме, са длъжни да осигуряват всички необходими официални документи, които се намират в публичните им регистри, а не да чакат представителите на бизнеса да се навеждат пред гишето и да зависят от волята на определени длъжностни лица, администратори, които да предоставят наличната при тях, в съответните информационни системи, информация, събрана и организирана в съответните публични регистри.
За мен наистина е повече от неразумно да караме бизнеса да се нарежда на опашка за събиране на официална информация, налична вече в публичните регистри. Би трябвало тя да е задължение на публичния субект – на държавата, за осигуряване на съответните преписки.
Окуражен съм от първите стъпки, направени в тази посока. Нашият законопроект е внесен преди една година. Тази година м. март се направиха промени в Закона за обществените поръчки в посока на логиката, предлагана от нашия законопроект. Визира се задължението, цитирам: „Възложителите, които се предлагат по чл. 23 от Закона за търговския регистър, да не изискват представяне на документи по обществените поръчки, когато те се отнасят до обстоятелства, вписани в Търговския регистър”. Нашето желание и нашата първоначална логика е да разширим логиката на този ангажимент на държавата – да представя собствените си книжа, документи и официални данни и по отношение на другите публични регистри – по отношение публичния регистър в Министерството на правосъдието и в Министерството на финансите. Знаейки, че този процес ще бъде съпътстван от определени технологични, административни, финансови и други ангажименти, предлагаме шестмесечен срок за подготовка на работата в съответните министерства, които са Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, по организиране на тази дейност така, че безпроблемно тази промяна да бъде стикована и да влезе в сила.
Впрочем датата 1 януари 2009 г. е дата, която официално фигурира по отношение на промяната, която цитирах, и е първата стъпка по отношение на Търговския регистър.
Пак казвам: нашият законопроект е от три елемента. Единият елемент е предлаганото изменение, което гласи следното: „Административният орган не може да изисква информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги изисква и осигурява служебно”.
Другият компонент на този законопроект е отмяната на задължението по Закона за обществените поръчки, който е най-големият проблем, на съответните лица, които са спечелили процедурите, лицето, определено за изпълнител, да представя тези документи, след като веднъж е представило декларация по ал. 8 за наличието или липсата на съответните данни.
Третият компонент на този проблем, който завършва цикъла, е, че ние предлагаме в шестмесечен срок от влизането на закона в сила съответните министри да направят такава организация, че информационните системи да бъдат в годност да управляват процеса по предоставяне по публичен ред на публичната администрация.
Пак казвам: социалната логика на законопроекта е публичният субект да поеме тежестта за осигуряване на наличната при него информация, за която има вече създадена организация в публичните регистри и други, а да не кара гражданите и бизнесът да стоят на опашка за издаване на документи, които, пак казвам, се намират в съответните звена на публичния субект. Мисля, че това е повече от разумно и бих помолил за подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлаганите изменения и допълнения имат своето логично обяснение особено в икономическата ситуация, в която се намираме сега. Нужно е да бъде активизирана всяка една стопанска, финансова активност както на бизнеса, така и на всеки един отделен гражданин и направените предложения са насочени именно в тази посока. Следва да ги разглеждаме включително и като антикризисни мероприятия.
Това бяха основно съображенията, които разисквахме в Комисията по икономическата политика. Смятам, че направените изменения и допълнения са напълно адекватни, съобразени с реалностите. Апелирам към моите колеги да бъдат подкрепени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Няма.
Преминаваме към гласуване. Моля народните представители да влязат в залата.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред по реда на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ 2 АПРИЛ 2009 Г. ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА СЪВЕСТ И ТОТАЛИТАРИЗМА.
Вносители са Иван Костов и група народни представители.
Господин Методиев, моля да представите мотивите на проекта за решение в качеството Ви на вносител.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е проект за Решение на Четиридесетото Народно събрание относно Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г., озаглавена „За европейската съвет и тоталитаризма”.
Още в началото искам да напомня, че нашият парламент, Четиридесетото Народно събрание реагира на едно предложение от бившия президент на Чехия Вацлав Хавел, което беше подкрепено от политици, интелектуалци, за създаване на такъв общ политически документ на страните – членки на Европейския съюз. Ние подкрепихме тази инициатива, която намери своя израз на 2 април в Резолюцията на Европейския парламент.
Тази Резолюция на Европейския парламент е насочена към националните парламенти на Европа с цел да се присъединят към идеите и призивите, представени в резолюцията. Но не само това. Най-важното от всичко е, че изрично е посочено да се предприемат практически стъпки и конкретни политики. Това са основните мотиви, с които ние – колеги от Демократи за силна България и от Парламентарната група на ОДС и СДС, сме направили този проект за решение.
Нормално е да ви запозная със самия текст на решението. В началото то съдържа някои основни принципи, на които се базира политиката на Европа към темата за тоталитаризма. Съдържа и някои основни действия на българския парламент в предишни негови състави – Тридесет и осмото и Тридесет и деветото народни събрания.
Решението сега е в шест точки. Ще ги представя.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание



РЕШИ:
1. Подкрепя идеите и призивите от Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма.”
В някаква степен ние просто трябва да преутвърдим собственото си решение отпреди няколко месеца във връзка с тази точка.
„2. Обявява 23 август за Ден на възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.”
Искам да отбележа нещо специално. Ако ние сега, залисани в предизборната си кампания, забравим да направим това и не се присъединим към тази дата, това би означавало, че фактически ще напуснем едно поле на съгласие на европейските държави и страните – членки на Европейския съюз, и то в навечерието на изборите на български депутати за Европейски парламент, защото Европейският парламент вече се е съгласил, че тази дата – 23 август, трябва да бъде ден на възпоменание на всички жертви от тоталитарните режими на ХХ век. Ако оставим всичко на течението, на талвега на сблъсъците на изборите, където се казват много верни, но и неверни неща, и се отстраним сами от това присъединяване към честването на тази дата, ако не реагираме през 2009 г. като държава на 23 август, защото едва ли българският парламент ще успее в първите си дни на работа точно с това да се заеме, то това ще бъде много лошо за страната.
„3. Препоръчва на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към репресивния апарат на комунистическия режим да събира и изследва информацията за нарушаването на човешките права в България.”
Законът, който беше приет тук с консенсус във връзка с тази комисия, съдържа в себе си такава задача, която комисията, за съжаление вече близо две години, не успява да организира като изпълнение, което да е видимо, да е силно публично и в крайна сметка да бъде на практика един исторически анализ на това минало. Така че затова е тази препоръка, отнесена към този орган.
„4. Настоява българското правителство:
- да предложи обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен достъп и неограничен до архивите им за комунистическите престъпления;”
Нека ви кажа, колеги, че в тази зала в присъствието на външния министър господин Калфин, по време на парламентарен контрол се говореше за това, че има съгласие от страна на Русия, когато бившият им президент Путин беше тук, да върнат документи, иззети от българските архиви във времето след Втората световна война. До ден-днешен нищо не е направено. Наистина, ако няма такава обща европейска позиция, и ние българите сме в много голяма степен заинтересовани тя да бъде изградена, защото засяга нашето минало и нашето архивно наследство, то ще бъде много грешено.
„- да участва в основаването на платформа за европейската памет и съвест, мрежа от национални изследователски институти в областта на тоталитарните режими.”
Нещо също много важно, за което българското правителство трябва да отпусне средства и, разбира се, да се ангажира с тази обща идея, която е идея на Европейския парламент.
„5. Да възложи Министерството на образованието и науката да коригира учебниците по история, така че учениците да бъдат предупредени за античовешката същност на комунизма по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления.”
Това също е от особена важност. Искам да кажа на тези от вас в залата, които имат ухо да чуят тези неща, че в нашите учебници по история този период от 1944 до 1989 г. се разглежда по два коренно различни начина. И това в никакъв случай не прави услуга нито на българското просвещение, да го кажа с най-хубавата му дума, нито на гражданската култура на поколенията българи.
„6. Да отбележи през 2009 г. двадесетата годишнина от падането на Берлинската стена и масовото клане на площад „Тиенанмън”.”
Завършвайки, уважаеми колеги, пак искам да кажа, че това е начин да се изгради съгласие, да се отдаде почит на жертвите, паднали в тези тоталитарни режими, независимо от това с какви цветове са били те, и България да заеме своето място в рамките на Европейския съюз, редом с другите държави, които ще предприемат тези мерки. Както казах, адресът на резолюцията е към конкретни политики и конкретни мерки. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Методиев.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този проект за решение.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване Проекта за решение относно Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. за европейската съвест и тоталитаризма.
Гласували 107 народни представители: за 26, против 61, въздържали се 20.
Решението не се приема.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което беше призован да извърши българският парламент, беше да подкрепи резолюция на Европейския парламент – парламентът, който обединява в себе си представители на 27-те страни – членки на Европейския съюз, който в нарочна резолюция на 2 април относно европейската съвест и тоталитаризма, заклеймява всички престъпления на тоталитарните режими през ХХ век. Престъпленията на фашизма, престъпленията на комунизма, престъпленията на франкизма, престъпленията на режима на Милошевич. С този акт, ако ние не бяхме подкрепили резолюцията на Европейския парламент, ние щяхме да се идентифицираме с Европейската общност, която издига единен глас за осъждане на тоталитарните режими в Европа. Да покажем, че ние сме част от тази цивилизована Европа, която категорично се противопоставя на това в един бъдещ момент тоталитарни режими да се възродят в най-стария континент.
По същество актът, който току-що извърши Българската социалистическа партия показа, че тя продължава да има неразкъсана пъпна връв с тоталитарното си минало. (Реплики от КБ.)
Уважаеми госпожи и господа, покажете, че в началото на ХХІ век българските политически партии, представени в парламента на Република България, наистина имат политическата воля да покажат, че са част от една демократична Европейска общност. Не забравяйте, че в Европейския парламент Партията на европейските социалисти, Европейската народна партия, Партията на европейските либерали категорично подкрепиха тази резолюция. Срещу нея се обявиха единствено екстремистите от ляво и от дясно. Само 40 и няколко депутати измежду всичките 765. Не се идентифицирайте като екстремисти в европейското политическо пространство! Моля, ви подкрепете резолюцията на Европейския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам още веднъж на гласуване проекта за решение.
Гласували 126 народни представители: за 36, против 64, въздържали се 26.
Решението не се приема.



Следващата точка по ал. 7 е предложена от Парламентарната група на Коалиция за България:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ, вносител – Министерският съвет.
Господин Мерджанов, заповядайте да представите доклада на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за обществените библиотеки
№ 902-01-21, внесен от Министерския съвет
на 6 април 2009 г.

На свое редовно заседание, проведено на 22 април 2009 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за обществените библиотеки, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.
На заседанието на комисията присъстваха: заместник-министърът на културата госпожа Надежда Захариева, заместник-директорът на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ госпожа Анета Дончева, представители на Съюза на народните читалища и други представители на Министерството на културата.
От страна на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на културата.
Основен мотив на предложения проект е със специален закон да се уредят трайни обществени отношения, свързани с обществените библиотеки, които не са нормативно регулирани, както и да се усъвършенства действащата нормативна уредба. Законопроектът отразява традицията относно обществените библиотеки – средища и извор на духовно богатство, които запазват функциите си на движеща сила в образованието, културата и информацията. Същевременно законопроектът си поставя за цел да отговори на развитието на информационните източници и на все по глобалното навлизане на информационните процеси в обществото както на национално, така и на местно ниво.
Предмет на законопроекта са правоотношения, свързани само с обществените библиотеки: Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – правоприемник на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, регионалните, общинските и читалищните библиотеки, като в чл. 2 от проекта е дефинирано понятието „обществена библиотека“ и в отделни раздели е уреден статутът на Националната библиотека и съответно на останалите видове обществени библиотеки.
Законопроектът предвижда министърът на културата да осъществява държавната политика по отношение на обществените библиотеки и в Министерството на културата да се води и поддържа публичен регистър на тези библиотеки. Уредена е и координацията между министъра на културата и кмета като орган на изпълнителната власт в съответната община. Министърът на културата, респективно кметът на общината, ще назначават директора на съответната обществена библиотека въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда, а читалищното настоятелство ще назначава главния библиотекар на читалищната библиотека.
Националната библиотека е държавен културен институт с национално значение, чиито основни функции са свързани със събирането, съхраняването, предоставянето за ползване и разпространяването на информация за националното писмено културно-историческо наследство.
Правни норми предвиждат обществените библиотеки да предоставят безплатно основни библиотечни услуги, както и специализирани библиотечни услуги при заплащане на съответна такса по тарифа, като постъпленията остават в съответната обществена библиотека.
Законопроектът визира национална мрежа, чрез която обществените библиотеки ще взаимодействат и функционират с цел осигуряване на свободен и равен достъп за гражданите до библиотечните ресурси и до националните и международни информационни ресурси, като координацията, контролът и методическото ръководство върху националната мрежа ще се упражняват от министъра на културата.
Създава се Национален съвет по библиотечно дело към министъра на културата като експертно-консултативен орган, в който ще участват представители на обществените библиотеки, на Съюза на народните читалища, на три министерства, на Националното сдружение на общините и на професионалното сдружение в областта на библиотечното дело. По предложение на Националния съвет по библиотечно дело министърът на културата следва да утвърди Стандарт за библиотечно-информационно обслужване в тримесечен срок от влизане в сила на закона.
Разпоредби на законопроекта предвиждат усъвършенстване системата на финансиране на обществените библиотеки с оглед осигуряване на необходимите информационни, кадрови и материални ресурси както със средства от бюджета, така и чрез реализиране на проекти и програми.
Във връзка с включването на произведения в дигитална форма като нови обекти за задължително депозиране в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предвидени изменения и допълнения на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения, както и отлагателен срок за влизане в сила от 2010 г. на Глава седма от законопроекта относно финансирането на Националната библиотека.
В хода на разглеждането на законопроекта бяха поставени въпроси от представители на Съюза на народните читалища и от някои народни представители, като беше изразена позиция за прецизиране на някои разпоредби.
След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за“ – 10 народни представители, „против“ и „въздържали се“ няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за обществените библиотеки, № 902-01-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Има и доклад на Комисията по образованието и науката. Има ли представител на комисията в залата?
Заповядайте, господин Йорданов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЙОРДАНОВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за обществените библиотеки
№ 902-01-21, внесен от Министерския съвет
на 6 април 2009 г.

На заседание, проведено на 29 април 2009 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за обществените библиотеки, № 902-01-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Надежда Захариева – заместник-министър на културата.
Предложеният законопроект има за цел да усъвършенства действащата нормативна уредба в областта на библиотечното дело и да уреди онези отношения, свързани с обществените библиотеки, които не са нормативно регулирани към момента.
Предмет на законопроекта са правоотношенията във връзка с учредяването, видовете, функциите, управлението и финансирането на обществените библиотеки. Дадена е дефиниция на понятието „обществена библиотека“ и се урежда статутът на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, регионалните, общинските и читалищните библиотеки. В обхвата на законопроекта не са включени други видове библиотеки – училищни, университетски, ведомствени и прочие.
Органът, определен за осъществяване на държавната политика по отношение на обществените библиотеки, е министърът на културата. В Министерството на културата ще се създаде и поддържа публичен регистър на обществените библиотеки. Предвидено е въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда министърът на културата да назначава директора на Националната библиотека, а кметовете да назначават директорите на съответните регионални и общински библиотеки. Читалищните настоятелства ще назначават главните библиотекари на читалищните библиотеки.
Законопроектът предвижда да се създаде Национален съвет по библиотечно дело като експертно-консултативен орган към министъра на културата и в срок до три месеца от влизане в сила на закона да се утвърди Стандарт за библиотечно-информационно обслужване. Към общинските съвети, на чиято територия функционират обществени библиотеки, респективно ще се създадат общински комисии. Обществените библиотеки ще си взамодействат и функционират в национална мрежа. Те ще предоставят безвъзмездно основни библиотечни услуги, както и специализирани такива при заплащане на съответна такса по тарифа.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е правоприемник на Народната библиотека и се определя като държавен културен институт с национално значение и функции, свързани със събирането, обработването, съхраняването и предоставянето за ползване на печатни и други произведения. Една от специфичните функции на Националната библиотека е извършването на научни и научно-приложни изследвания в областта на библиотекознанието, библиографознанието, книгознанието, архивистиката, реставрацията и консервацията на книжни материали, както и издаването на научна и научно-приложна литература. По отношение на финансирането на обществените библиотеки са предвидени приходи както от държавния бюджет, така и от реализиране на научноизследователски проекти и програми, от дарения, завещания, такси и други. При разходването на средствата приоритет ще се даде на внедряването на нови технологии с цел подобряването на библиотечно-информационното обслужване, дигитализацията на книжовното наследство, както и за непрекъснато професионално образование на библиотечните специалисти.
В изказванията си народните представители подчертаха, че библиотеките са един от основните елементи за съхранение на културно-историческото наследство и са от съществено значение за развитието на грамотността, образованието и културата в обществото. Същевременно все по-динамичното развитие на информационните процеси налага осъвременяване на подхода към тези правни субекти с оглед пълното осъществяване на правото на информационно обслужване на българските граждани.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката подкрепя единодушно Законопроекта за обществените библиотеки № 902-01-21, внесен от Министерския съвет на 6 април 2009 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Моля, ако няма възражения, да поканим в залата заместник-министъра на културата госпожа Захариева. Моля квесторите да я поканят.
Имате думата за изказвания, включително и вносителите на законопроекта, ако желаят да го представят.
Госпожо Захариева, Вие желаете ли да представите законопроекта като вносител? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Мисля, че господин Мерджанов много добре представи Законопроекта за обществените библиотеки.
Искам само да подчертая, че в работата по този закон трябваше да обясняваме какво е точно публична библиотека и защо в този закон не са включени и други видове специализирани библиотеки. Повтарям още веднъж, че публичната библиотека е тази, до която абсолютно всеки гражданин на България – от най-малкия до най-възрастния, имат възможност да получат достъп. Затова този закон не може да обхване библиотеките, които са подчинени на други институции, на други ведомства.
Можем да благодарим на факта, че в България съществува такава богата, такава развита мрежа от народни читалища, в рамките на които българските библиотеки бяха опазени. Не напразно, когато се говори за публична библиотека в България, освен Националната библиотека, регионалните библиотеки, десетте общински библиотеки, може да се каже, че гръбнакът на публичните библиотеки в България са читалищните библиотеки.
Работата продължи малко по-дълго по закона, за да може да се синхронизират двата закона – законът, който предлагаме днес и законът, който очакваме да влезе на второ четене - Законът за изменение и допълнение на Закона за народните читалища.
Постигнахме консенсус с всички, които работиха по закона. Вярвам, че народните представители ще оценят възможностите, които се откриват пред публичните библиотеки, за да могат те да осигурят чрез своето укрепване равен достъп до информация, до знания, възможност за обучение цял живот за абсолютно всички граждани на България, във всички краища на страната.
За Министерството на културата това е един много необходим закон, който е крайно време да бъде приет. Гарантирам, че всички хора, които са заети, които работят в библиотеките, очакват с нетърпение да получат този закон, за да могат да работят и да се финансират още по-добре. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Уважаеми дами и господа, има ли желаещи за изказване по този законопроект? Не виждам желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта преди да дам почивка.
Гласуваме на първо гласуване Законопроекта за обществените библиотеки с вносител Министерски съвет.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
След почивката ще направя нова регистрация на кворума, за да можем да продължим да обсъждаме и гласуваме законопроектите, така че моля ви да влезете още в началото в залата.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Ще продължим заседанието без регистрация сега, но към гласуванията ще видим как ще пристъпим.

Предстои по редовната програма вече, извън предложенията по чл. 40, ал. 7, да продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ.
Вносители: Минчо Христов и Стела Банкова; и Министерският съвет.
Комисията по бюджет и финанси има два доклада по законопроектите.
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги!
Госпожо председател, ако ми разрешите, процедурен въпрос за допуск в залата на господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, и господин Румен Симеонов – подуправител на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, да поканим заместник-министъра на финансите господин Желев и господин Симеонов – подуправител на Българската народна банка.
Квесторите да ги поканят в залата, а Вие през това време моля да представите докладите на комисията по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките, № 854-01-165, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 20.12.2008 г.
„На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 9.04.2009 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките.
На заседанието присъстваха: господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, и госпожа Нели Кордовска – главен директор на дирекция „Банков надзор” в Българската народна банка.
С предложението по § 1 от законопроекта се цели да се фиксира реален срок за изплащането на гарантираните влогове. Предложението по § 2 е вложителите да получат своя влог в съответната валута и с § 3 се предлага гражданите да получат и съответните лихви за периода между обявяването в несъстоятелност на банката и изплащането на влога от фонда.
По текста на проекта представителите на Министерството на финансите изразиха следното становище:
Не подкрепят поставянето на краен срок за изплащането на гарантираните влогове, тъй като това би било във вреда на вложителите, които имат субективното право за предявяване на искане пред Фонда за гарантиране влоговете в банките при оповестяване на информацията по чл. 23, ал. 4. Упражняването на това тяхно право следва да е гарантирано и да зависи само и единствено от тяхната воля, както и от техни фактически и правни действия.
Предложението за промяна на чл. 23, ал. 6 противоречи на чл. 6, ал. 1 от Закона за гарантиране влоговете в банките, който предвижда изплащане на гарантираните суми единствено в лева. Също така вноските, които банките правят във Фонда за гарантиране влоговете в банките, съгласно чл. 16, ал. 3 са в лева, като влоговата база в чуждестранна валута се превалутира в лева. Предложението за изплащане на влогове във валути, различни от лева, е нецелесъобразно в условията на Валутен борд.
Не подкрепят и предложението Фондът за гарантиране влоговете в банките да дължи лихви по гарантираните суми, тъй като това противоречи на чл. 6, ал. 1 от Закона за гарантиране влоговете в банките. При събирането влоговете в чуждестранна валута участват с левовата им равностойност, определена по курса на Българската народна банка към началния ден на изплащане на гаранцията, оповестен по реда на чл. 23, ал. 4. Предложението противоречи и на чл. 4, ал. 2, според което в максимално гарантирания размер на влоговете се включват и начислените към тях лихви към датата на вземането на решението на Българската народна банка за отнемане на лицензията на банката. Поемането на задължението от страна на ФГВБ да изплаща лихви на депозантите за периода на реалното изплащане на гарантираните суми би довело до неопределяемост на гарантираните суми, съответно до невъзможност за установяване на размера и сроковете, в които те да се платят. Предложението е твърде общо и не дава яснота за размера на лихвата и базата, върху която ще се изчислява. Също така законодателството на Европейския съюз не въвежда изискването за изплащане на лихви.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 0 гласа „за” и „против” и 10 гласа „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките, № 854 01 165, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова на 20.12.2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да представите следващия доклад.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Представям ви доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 22.04.2009 г.
„На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 29.04.2009 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
На заседанието присъстваха: господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, господин Румен Симеонов – подуправител на Българската народна банка, и представители на Асоциацията на банките в България и Фонда за гарантиране влоговете в банките.
Законопроектът беше представен от господин Желев.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на приетата на 11 март 2009 г. Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане.
Директивата цели да укрепи финансовата стабилност в Европейския съюз, като предостави по-високи гаранции за защита на значителна част от спестяванията на вложителите от Европейския съюз и да допринесе за запазване на доверието в европейската финансова система.
Пълното транспониране на директивата изисква освен Законът за гарантиране на влоговете в банките да бъде изменен и допълнен и Законът за кредитните институции, където е систематичното място на предложените изменения.
В съответствие с установените от директивата общи срокове в Европейския съюз се предлага срокът за вземане на решение, че банката не може да изплаща депозити в случаите по чл. 36, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за кредитните институции, да бъде намален от 14 дни съгласно общата процедура, предвидена в чл. 57 от Административнопроцесуалния кодекс, на пет работни дни.
Със законопроекта се предлага значително намаляване на срока, в който Фондът за гарантиране на влоговете в банките изплаща на вложителите гарантирания размер по влоговете в банка, на 20 работни дни съгласно изискванията на директивата. Във връзка с това съответно се съкращава от 15 дни на 3 работни дни срокът за подаване на информация за влоговете в банката от назначения квестор, ликвидатор или синдик до управителния съвет на фонда.
Освен това въведено е изискването на директивата при изключителни обстоятелства да бъде възможно да се вземе решение за удължаване на 20-дневния срок за изплащане на гарантирания размер по влоговете в една банка с до 10 работни дни.
Запазва се въведеното минимално задължително покритие от 100 хил. лв. Директивата предвижда, че до 31 декември 2010 г. държавите членки осигуряват гарантирания размер на съвкупните депозити на всеки вложител да бъде установен на 100 хил. евро, освен ако в доклад на комисията, представен на Европейския парламент и на Съвета до 31 декември 2009 г. е налице заключение, че подобно увеличение и хармонизация не са подходящи и не са осъществими от финансова гледна точка за всички държави членки. Тоест към края на тази година ще стане ясно дали ще се повишава гарантираният размер.
Освен това към настоящия момент няма съгласие в Европейския съюз по въпроса дали гарантираният размер ще бъде с минимален или максимален характер, тоест дали държавите членки ще могат да установяват по-високи от предвидените в директивата нива на покритие. В този смисъл на настоящия етап не се налага необходимост от повишаване на гарантираните влогове.
С цел засилване на междуинституционалното сътрудничество на европейско ниво между схемите за гарантиране на влогове, се въвежда задължение за фонда да си сътрудничи с органите на съответната чуждестранна система за гарантиране на влоговете.
Създава се ново задължение за фонда да осъществява регулярни тестове на своята система, включително и в случай на уведомяване от страна на Централната банка за проблем в кредитна институция, който би могъл да доведе до задействане на системата за гарантиране на влоговете.
Новата разпоредба има за цел да осигури максимална ефективност и бързина на процеса по изпращане на гарантираните влогове.
Със законопроекта се въвеждат някои разпоредби за засилване защитата на потребителите. Разширява се обхватът на информацията, която банките са длъжни да предоставят както в своите общи условия по предлаганите влогове, така и в съответните договори. Промяната е в съответствие с изискванията на директивата, съгласно които банките са длъжни да посочват приложимата система за гарантиране на влоговете, размера, до който са гарантирани, и компетентният орган, който следва да изплаща сумите. Задължително става посочването на влоговете, които не са гарантирани. Подобряването на информационната осведоменост на потребителите цели да осигури по-голяма прозрачност при предоставянето на финансови услуги и да внесе сигурност сред вложителите за спестяванията им.
Законопроектът съдържа и изменения, които не са свързани с изискванията на директивата и се отнасят до техническо изменение в чл. 61, ал. 3 от Закона за Българската народна банка. Цитираният член беше допълнен в Закона за Българската народна банка със Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции с цел въвеждане на санкции за неизпълнение на четири регламента на Европейската общност относно медалите и символите, подобни на евромонети.
В законопроекта е предвидено и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, свързано със сформиране на одитен комитет към органа по чл. 44, ал. 1 от същия закон.
По време на дискусията се отбеляза, че в § 8 е допусната техническа грешка от страна на вносителя, която трябва да бъде коригирана при разглеждане на законопроекта на второ четене, а именно изразът „§ 5, т. 2” да се замени с „§ 5, т. 1, буква „б”.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 22 април 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Има становище на Комисията по европейските въпроси по законопроекта с вносител Министерски съвет. С 12 гласа “за” този законопроект се подкрепя.
Желаят ли вносителите на законопроектите да ги представят?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Знаете, че още от 2005 г. предлагам няколко конкретни промени в Закона за гарантиране на влоговете. Става дума, че в сега действащия закон според мен има умишлено създадени условия за ограбването на спестяванията на българските граждани. Знаете, че законът е писан през 1997 г. от друго правителство и друг парламент.
В сега действащия закон е записано, че изплащането на суми от фонда започва не по-късно от 45 дни от датата на решението на Българската народна банка по ал. 1 или не по-късно от 45 дни от деня на фалита на съответната банка. Колеги, никъде, ама никъде в закона не е записано кога трябва да завърши това изплащане, което позволява Фондът за гарантиране на влоговете да започне изплащането примерно на 5, 10, 20 души, след което да каже, че няма пари и след това хората могат да чакат 5, 10, 20, 50 години, за да си получат сумите по влоговете. Затова казвам, че този закон в този си вид е голяма измама.
Това, което съм предложил, е съвсем елементарно – „Изплащането на суми от Фонда за гарантиране на влоговете се извършва не по-късно от 20 дни от датата на фалита на съответната банка” . Какво лошо има в това?! Ако искате, можем да добавим една думичка: „при поискване на съответния гражданин сумата да му бъде изплатена не по-късно от 20 дни”, а не както е сега – да даваме възможност изплащането да продължи десетилетия.
Друг момент, който искам да променя в този закон. В сега действащия закон в чл. 23, ал. 6 е записано: „при влог в чуждестранна валута, на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на Българската народна банка в началния”, подчертавам, „в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете”.
Предлагам следната промяна: „при влогове в чуждестранна валута на вложителя се изплаща гарантираният размер на влога в съответната валута”.
Колеги, питам ви: ако някой гражданин е вложил примерно 1000 или 10 000 евро в банка, редно ли е Фондът за гарантиране на влоговете да му връща левове?! Нещо повече, редно ли е Фондът за гарантиране на влоговете да връща обезценени левове?! Защото при евентуален финансов срив, за какъвто предупреждава включително и премиерът Сергей Станишев (в отговор на мой въпрос от тази трибуна той е отговарял тук няколко пъти, отговарял е и финансовият министър, четете сводките на Международния валутен фонд), ако левът бъде префиксиран към еврото, тогава хората ще бъдат ограбени. Ще им бъдат изплатени обезценени левове. Опитвам се да премахна това. Нека всеки, който е вложил някаква валута, да си я получи 1:1.
Искам да ви припомня, че в годините на най-големия банков срив, на най-голямата банкова криза през 1997 г., валутните спестявания на хората бяха изплатени в съответната валута по тогава действащия закон. Сега в момента хората ще получават левове. Пак казвам, ако има срив на борда, те ще получат обезценени левове.
За каква сума става дума? Искам и това да ви кажа. В момента спестяванията на гражданите са над 20 млрд. лв. Вие представяте ли си какъв огромен финансов грабеж е замислен в 1997 г., когато е правен този, извинявайте, ще го нарека с точното му наименование, този криминален закон! Защото това е закон, който създава предпоставки за ограбване на спестяванията на българските граждани. Пак повтарям, 20 млрд. лв.! Ето за това става дума.
Мисля, че сега ние като парламент сме длъжни особено в тази тежка финансова ситуация не само в България, а и международна, да гарантираме реално парите на хората. Длъжни сме да предприемем незабавно серия от антикризисни мерки. Аз съм ви ги набелязвал тук многократно, и в комисията ги казах, и пред вас съм го казвал, и пред премиера Сергей Станишев. Питам ви, колеги, защо отказвате толкова пъти да приемете да се върне наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити? Не разбирате ли, че и сега шепа престъпни банкери – не казвам, че всички са престъпници, но някои престъпни банкери - продължават да дават необезпечени кредити, което ще доведе финансовата ни система до срив. Вие отказвате да го приемете, колко пъти ви го предлагам!
Предлагам ви и ред други конкретни разумни промени. Ето например, понеже стана дума за Закона за БНБ, който урежда действието на валутния борд, преди малко в доклада беше прочетено, вие знаете ли, че в Закона за БНБ е записано, че БНБ не може да рефинансира търговски банки, да им отпуска кредити? Само че три реда по-надолу е записано, че ако има опасност за финансовата система, БНБ може да рефинансира, може да дава кредити. И знаете ли какво е записано? - При условие, че тези кредити са обезпечени със злато, валута и, забележете, записано е „други подобни бързоликвидни активи”. И знаете ли, колеги, че в Наредба № 6 БНБ е записала – това за мен е наистина престъпление, ако бъдат ограбени спестяванията, от тези хора трябва да се иска наказателна отговорност – в Наредба № 6 БНБ е записала, че подобни активи на златото и чуждата валута са българските държавни ценни книжа. Колеги, всеки първокурсник по икономика ще ви се изсмее на това ръководство на БНБ, което е допуснало подобна наредба. Българските държавни ценни книжа са деноминирани в левове по принцип и те се обезценяват по същия начин както и българският лев. Ето това е!
И когато тук от тази трибуна поставих въпроса на Пламен Орешарски, той първо излъга, че това не било така, а втория път каза, че е така, обаче нямало проблеми. Ами ако стане срив на борда, какво ще стане? Ще стане същото, което стана по времето на Тодор Вълчев – БНБ наливаше търговските банки, търговските банки даваха необезпечени кредити на свои хора и ограбиха спестяванията на хората. Ето това искам да променя, разберете ме правилно!
Искам да ви кажа още две цифри. Брутният външен дълг на България към момента е 50 млрд. долара. Вие знаете ли какво означава това? Банките са изнесли от страната за последните няколко месеца над 800 млн. евро. Давате ли си сметка за какво става дума?
Затова, колеги, ви призовавам: подкрепете тези две предложения. Четири години ви ги предлагам. Мисля, че сега е дошъл моментът – преди да стане белята да гарантираме наистина, ама наистина реално спестяванията на хората. Пак повтарям, става дума за 20 млрд. лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания по законопроектите?
Няма други желаещи.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Вносители са Румен Овчаров и група народни представители.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала.
Има думата господин Евгений Иванов да представи доклада на Комисията по бюджет и финанси по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Разрешете ми да направи процедурно предложение господин Кирил Желев - заместник-министър на финансите, да присъства по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Той вече е в залата. Няма възражения за това.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
акцизите и данъчните складове № 954-01-88, внесен от
Румен Овчаров и група народни представители на
21 април 2009 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 29 април 2009 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев - заместник-министър на финансите, и госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Желев.
Законопроектът предвижда отмяна на акциза за автомобилите във връзка с получено от Европейската комисия уведомително писмо С(2008)7234 за откриване на процедура по нарушение № 2008/4454. Комисията на Европейските общности е на мнение, че Република България не е изпълнила задълженията си по чл. 90 от Договора за създаване на Европейските общности, доколкото при облагането с акциз на моторните превозни средства, както е предвидено в чл. 40 от Закона за акцизите и данъчните складове, не се взема предвид амортизацията на употребяваните моторни превозни средства, които се внасят от други държави членки, и по тази причина се стига до това данъкът, налаган върху тези моторни превозни средства, да надвишава сумата на остатъчния данък, който е компонент от стойността на подобни моторни превозни средства, които вече са регистрирани като нови на съответната национална територия.
Определението за „ново моторно превозно средство”, както е залегнало в чл. 4, § 16 от Закона за акцизите и данъчните складове, обхваща определени употребявани моторни превозни средства, за които не са изминали повече от шест месеца от датата на първата им регистрация или които не са изминали повече от 6 хил. км. В резултат на тази регламентация употребявани моторни превозни средства, внесени от друга държава членка, се облагат еднакво с новите автомобили, което създава дискриминация спрямо първите в сравнение с местните употребявани моторни превозни средства. Това обуславя предложението за отмяна на акциза както на стари, така и на нови автомобили, за да не възникне риск от неравно третиране и отчитайки факта, че в повечето държави членки автомобилите не подлежат на облагане с акциз, а се облагат с регистрационен данък.
В тази връзка Република България е поела ангажимент за изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Другата предложена промяна е да отпадне ограничението до 200 литра за освобождаване от митни сборове за горивата, които се съдържат в стандартните резервоари на търговските превозни средства при въвеждане на територията на Република България през граничните пунктове на външната граница на Европейската общност. При въвеждане на ограничението се проявиха съществени проблеми:
- въведената организация за осъществяване на митническия контрол, включително измерване на горивото в резервоарите и изчисленията на дължимите мита, акциз и ДДС изискват технологично време, което затруднява пропускателната способност през граничните контролно-пропускателни пунктове;
- от въвеждането на мярката до настоящия момент постигнатият фискален ефект не е съществен;
- едностранно изпълнение на Република България на действащи двустранни спогодби за международни автомобилни превози, сключени преди датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Получени са протестни ноти от посолствата на Руската Федерация, Украйна и Беларус, както и от Федералния департамент по финанси на Швейцарската конфедерация, и писма на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта;
- заплащане на дължимите държавни вземания (акциз) за над 200 литра гориво, намиращо се в резервоарите на превозните средства с лицензирани номера на Въоръжените сили на САЩ за КФОР, преминаващи през Република България, като по този повод са получени писма от Генералния щаб на Българската армия;
- от 20 март 2009 г. митническата администрация на Република Турция въведе ограничение за внасяне свободно до 200 литра гориво, намиращо се в резервоарите на българските товарни превозни средства при влизане в страната. За горивото над ограничението се заплаща първоначална такса от 33,90 нови турски лири и по 1,5 нова турска лира на литър за разликата над 200 литра, тоест за 100 литра над лимита турската страна събира 162,60 лв. (при курс 1 турска лира равна на 0,884 лв.);
- въведеното ограничение до 200 литра на освободено от мита, акциз и ДДС гориво, намиращо се в резервоарите на търговските превозни средства при въвеждане на територията на Република България, както и реципрочната мярка, въведена от митническата администрация на Република Турция създават предпоставки за фалит на български транспортни оператори и по този повод са получени жалби от Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт и Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата.
С цел засилване на дейността на митническите и данъчни органи в областта на контрола и борбата с нарушенията и с оглед предприемането на ефективни действия за повишаване на събираемостта на публичните държавни вземания се налага да се регулират процесите на взаимодействие и обмен на информация между митническата и данъчната администрации. Със Заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за митниците, с които се предвижда достъп на органите на Националната агенция по приходите до информация, администрирана от Агенция “Митници”.
Представителите на Министерството на финансите подкрепиха законопроекта.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се”.
Законопроектът беше гласуван и на второ четене и текстовете бяха приети с 10 гласа “за” и 1 – “против”.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо и второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Румен Овчаров и група народни представители на 21 април 2009 г.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има и доклад на Комисията по европейска интеграция, която с 12 гласа “за” подкрепя законопроекта.
Имате думата за изказвания по този законопроект, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Виждам, че по Законопроекта за акцизите има и доклад за второ гласуване, но няма как да гласуваме сега на първо гласуване, за да преминем директно към второ гласуване. Това ще направим утре сутринта.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 177 ОТНОСНО НАДОМНИЯ ТРУД, 1996 г.
Вносител е Министерският съвет.
По този ратификационен законопроект има доклад от Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Мръцков.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, преди да представя доклада правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не виждам възражения.
Моля, поканете заместник-министъра на труда и социалната политика да заповяда в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г. № 902-02-18, внесен от
Министерския съвет на 22 април 2009 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 29 април 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г. № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 22 април 2009 г.
На заседанието присъстваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова – заместник-управител на Националния осигурителен институт, господин Димитър Манолов и господин Олег Чулев от КТ „Подкрепа”, господин Николай Ненков от КНСБ и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Лазар Лазаров. Бе подчертано, че с ратифицирането на Конвенция № 177 всяка държава се задължава да подобрява положението на надомните работници като приеме, прилага и периодично преразглежда националната политика по надомния труд. В конвенцията се дава определение на понятието „надомен труд”, съдържа се изискване към държавите със своята национална политика и законодателство да защитават, доколкото е възможно, равенството между надомните работници и останалите платени работници. Предвижда се Конвенция № 177 да влезе в сила за Република България 12 месеца от датата на регистрация на ратификацията в Международната организация на труда.
След проведеното обсъждане, в което взеха участие народни представители от комисията, представители на синдикатите и експерти от Министерството на труда и социалната политика, с гласуване с резултати: “за” – 11 гласа, “против” – 1 глас, без “въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г. № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 22 април 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ратифицирането на Конвенция № 177 за надомна работа на Международната организация на труда е в изпълнение на ангажимент, поет с Пакта за социално и икономическо развитие на Република България до 2009 г.
Българските синдикати проявиха сериозна активност по време на обсъждането на процеса на приемане на конвенцията от Министерския съвет и внасянето й в Народното събрание. Депутати от Коалиция за България също бяха активни в този процес. Ние проведохме няколко срещи с представители на синдикатите, срещнахме се с представители на синдикатите на надомните работници към КНСБ, които твърдо настояваха за ратификация на конвенцията.
Държа да подчертая, че България е една от първите страни, които ратифицира конвенцията. На този етап тя е ратифицирана само от пет държави – Албания, Финландия, Ирландия, Нидерландия и Аржентина.
Както беше казано и в доклада на комисията, в българското законодателство предстои с конвенцията да бъде определено понятието „надомен труд“. С ратификацията на конвенцията ние поемаме ангажимента в рамките на една година да регламентираме в българското законодателство правото на надомните работници да създават свои организации, правото на безопасни и здравословни условия на труд, правото на възнаграждение, на социалноосигурителна защита, на достъп до обучение и въвеждаме минимална възраст за допускане до работа и защита на майчинството.
Към настоящия момент в българското законодателство чрез специални нарочни текстове в Кодекса на труда са решени някои от правата, които конвенцията въвежда. Едно такова право е правото на майката да работи надомно до навършване на шестгодишна възраст на детето си при същия или при друг работодател. В случаите, в които тя работи при друг работодател, кодексът въвежда правилото тя да ползва неплатен отпуск при основния си работодател.
България в рамките на една година следва да приеме и съответни промени в Кодекса на труда, в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, така че всички права, които се въвеждат с конвенцията, да се превърнат в реално право на българските надомни работници.
Коалиция за България ще подкрепи конвенцията с убеждението, че това е стъпка, с която се създават предпоставки надомните работници в България да ползват права като тези или близки до тези на работещите на постоянно работно място при основен работодател. С това, че ставаме една от първите страни, ратифицирали конвенцията, смятаме, че даваме добър сигнал и към останалите страни, и към българските надомни работници за признаване на значимостта на техния труд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Други желаещи за изказване по този ратификационен законопроект няма.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА УЛОВА НА КИТОВЕ И НА ПРОТОКОЛА КЪМ НЕЯ.
Комисията по околната среда и водите има доклад.
Господин Божинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, госпожо председател.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за регулиране на улова на китове и на протокола към нея № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 22 април 2009 г.

На свое редовно заседание, проведено на 29 април 2009 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за регулиране на улова на китове и на протокола към нея.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Кръстьо Попов – старши експерт в Националната служба за защита на природата в Министерството на околната среда и водите.
На заседанието присъстваха госпожа Любка Качакова – заместник-министър на околната среда и водите, както и експерти от Министерството на околната среда и водите.
Международната конвенция за регулиране на улова на китове, предмет на настоящата ратификация, е подписана през 1946 г. и цели опазването на видовете китове от прекомерен улов и съхранението им за бъдещите поколения като ценен природен ресурс и елемент на биологичното разнообразие чрез установяването на международна регулаторна рамка.
С конвенцията е създадена Международна комисия по китолова, която следи за опазването и управлението на популациите от китове. Неразделна част от конвенцията е приложената към нея програма, която определя подробни правила и мерки, свързани с китолова. Програмата посочва китовете, които са изцяло защитени, специфичните райони, определени като резервати за китове, броят и размерите на китовете, допустими за лов, китоловните сезони и други.
През 1982 г. е приета промяна в програмата, с която се въвежда мораториум върху търговския китолов, влизащ в сила през 1986 г. Целта на мораториума е да се даде достатъчно време за възстановяване на намалените популации от китове и се предвижда той да продължи до създаването на адекватна ревизирана схема за управление. Същата продължава все още да се обсъжда от Международната комисия по китолова без реални резултати досега.
Ролята на Европейската общност в комисията е на наблюдател. Само правителствата, които са страна по конвенцията, имат право на глас. Предвид този факт и в съответствие с принципа за общо външно представителство Европейската комисия в свое съобщение до Европейския парламент и Съвета призовава за изработване на общо становище на ниво Общност, което да бъде изразено съвместно от държавите членки, които са страни по конвенцията. Освен това Европейската комисия насърчава държавите членки, които не са ратифицирали конвенцията, да се присъединят към нея с оглед засилване тежестта на общата позиция на Европейския съюз в преговорите по създаването на нова ревизирана регулаторна схема за опазване на китовете.
Общата позиция на Европейския съюз следва да отчете достиженията на европейското законодателство в тази сфера, което се стреми към най-високо ниво на защита на китовете. Директивата за местообитанията забранява „преднамереното посегателство, улов и убиване” на всички видове китове във водите на Общността, с което на практика не се позволява възобновяването на търговския китолов в рамките на Европейската общност. Целта е по-строгите и ясни изисквания на европейското законодателство да бъдат пренесени в максимална степен на международно равнище.
С ратифицирането на Конвенцията България ще има възможността да излъчи свой представител в Международната комисия по китолов и да се присъедини към усилията на Международната общност за опазването на китовете като част от глобалното опазване на биологичното разнообразие и съхраняването на световните екосистеми. В същото време страната ще отговори на очакванията на партньорите от Европейския съюз за пълноценно включване като страна членка във формирането и прилагането на Международната регулаторна рамка за опазване на китовете.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие единодушно със 17 гласа „за” следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за регулиране улова на китове и на протокола към нея № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 22 април 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по законопроекта, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА с вносители: Румен Ангелов, 9 юни 2006 г.; Красимир Каракачанов и група народни представители; Златко Златев и група народни представители, 30 октомври 2008 г.
Господин Аталай, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Тъй като има официално депозирано писмо в деловодството от господин Румен Ангелов, че оттегля законопроекта си, затова смятам неговия доклад изобщо да не го представям.
Предлагам да преминем към:

„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 854-01-127, внесен от народния представител Златко Златев и група народни представители на 30 октомври 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 22 април 2009 г., Комисията по енергетиката обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-127, внесен от Златко Златев и група народни представители на 30 октомври 2008 г.
От името на вносителя законопроектът беше представен от народния представител Златко Златев.
В мотивите на законопроекта се посочва, че с цел гарантиране непрекъсваемостта на планирания добив на въглища в мини „Марица-изток” е необходимо приемането на законодателни мерки, свързани с:
1. Намиране на трайни решения на проблемите на рудниците във връзка с придобиването на недвижими имоти, в това число на земеделски земи, за минни дейности, породени от необосновани претенции на собствениците им за значително по-високи цени на имотите от пазарните, възпрепятстващи извършването на концесионната дейност;
2. Окачествяване на дейността по добив на въглища за производство на електроенергия „за държавна нужда” като „дейност в служба на всеобщото благо”, както това е възприето в законодателството на Федерална Република Германия.
С предлаганите изменения и допълнения в Закона за енергетиката се решават едни от най-важните проблеми на откритите рудници за по-ефективно планиране на минните работи и се осигурява възможност на търговските дружества с преобладаващо държавно участие да прилагат процедурата за принудително отчуждаване, предвидена в Глава трета от Закона за държавната собственост.
В хода на обсъждането бе изтъкната невъзможността за ефективно провеждане на отчуждителна процедура при действащата нормативна уредба и противоречивата съдебна практика при определяне на понятието „държавна нужда”. Бе посочено, че легална дефиниция на понятието „държавна нужда” не съществува в Закона за държавната собственост или в друг закон, поради което меродавно е тълкуването, което се дава от съда при обжалването на акта за отчуждаването. Практиката от тълкуването във връзка с образуваните съдебни дела сочи, че в тези случаи се приема, че не е налице държавна нужда, тъй като тя не може да бъде доказана поради липсата на законоустановени критерии за определянето й.
В действащата нормативна уредба има уредба на идентични обществени отношения в Закона за подземните богатства. Съгласно разпоредбите на чл. 75 от Закона за подземните богатства, титулярът на разрешението за търсене и/или проучване или концесионерът и собственикът на земята могат да сключат договор, с който в полза на титуляра на разрешението или на концесионера, се учредява вещно право на ползване върху земята за срока на разрешението или на концесията, като се определят и условията, редът и обезщетението за ползването на земята. При непостигане на съгласие заинтересованата страна отнася въпроса за разрешаване пред съответния орган, който може да направи искане чрез областния управител по местонахождението на земята, до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството за принудително отчуждаване на частните имоти по реда на Глава трета от Закона за държавната собственост и след предварително равностойно обезщетяване. Самата процедура на отчуждаването е уредена в Глава трета от Закона за държавната собственост „Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост за държавни нужди”. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Закона за държавната собственост имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за задоволяване на държавните нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение.
Разпоредбите на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подземните богатства дават възможност обезщетението за отчуждения имот да бъде както парично, така и като възможност за замяна на отчуждения имот с друг равностоен такъв, за което се издава нотариален акт за собственост. Тази допълнителна възможност утежнява процедурата и създава нови правни възможности за обжалване от страна на заинтересованите лица, което от своя страна води до безкрайно удължаване на процеса по отчуждаване на терените.
Практиката на съда при обжалване на посочената административна процедура, която включва случаите за всеки имот, за който не може да бъди постигнато съгласие за цената и/или вида и размера или категорията на имота, с които да бъде обезщетен собственикът, изисква във всички случаи доказване на държавната нужда. В това производство основният проблем възниква по въпроса дали нуждите на едно търговско дружество-концесионер ще бъдат определени и доказани като „държавна нужда” по смисъла на Закона за държавната собственост.
Другото условие за осъществяване на процедурата е тази нужда да не може да бъде задоволена по друг начин. От мотивите е видно, че енергийният баланс на страната е зависим от добива на местни енергийни източници, но такива източници съществуват и навсякъде по света и могат да бъдат доставени, макар и на определена цена. В производството пред съда не се обсъжда цената на енергийните ресурси и цената на електро- и/или топлоенергията, която ще се произвежда от тях, а от това и формално дали тези нужди могат да се задоволят по друг начин. При всички случаи решението по производството пред съда води до отмяна на административния акт, тъй като не са спазени формалните изисквания на закона.
В този смисъл с разглеждания законопроект се предлага в подразделение „Допълнителни разпоредби” на Закона за енергетиката да се създаде легално определение на понятието „Добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавни нужди”, като се отчита спецификата на добива за енергийни нужди, а именно, че „държавна е нуждата да бъдат добити енергийни ресурси, които да се използват за промишлено производство на електроенергия от местни енергийни източници”.
По този начин се осигурява енергийната сигурност и независимост на страната, като предложението за дефинирането на добива на енергийните ресурси като държавна нужда е механизъм за преодоляване на съдебни спорове и разнопосочни тълкувания относно доказването на тази нужда, които спорове се пораждат от съмненията дали добивът на енергийни ресурси като концесионна дейност осъществявана от концесионер е дейност в частен или обществен интерес.
Легалната дефиниция е необходима с оглед заявяване по категоричен начин на държавната позиция и осигуряване по неоспорим начин на една от законовите предпоставки за законосъобразно провеждане на отчуждителните производства.
На основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание становища по законопроекта бяха изискани от съответните ресорни министри и от министъра на правосъдието. Положителни становища относно законопроекта са изразени от:
1. Министъра на икономиката и енергетиката, с предложение за разширяване обхвата на понятието „Добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавни нужди”. Допълнението се извършва чрез определението, че това е „добив на енергийни ресурси, осъществяван от концесионер, въз основа на предоставената от държавата концесия за добив, с което се дава възможност равнопоставено и на частни предприятия или предприятия с преобладаващо частно участие да прилагат процедурата”;
2. Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с редакционни предложения по законопроекта относно текстовете на чл. 63а, ал. 2, чл.63б, ал. 2, т. 2, чл. 63б, ал. 4, както и предложение за препращане към Закона за държавната собственост, § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби, където след думата „газификация” следва да се добави „магистрални газопроводи и разпределителни газопроводни мрежи, проводите за нефт и нефтопродукти и други енергийни обекти”;
3. Министъра на правосъдието, с редакционни предложения по законопроекта относно разпоредбата на чл. 63а, ал. 2.
В комисията бе разгледано и становището на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание. Становището е нееднозначно и не изразява единна позиция относно предлагания законопроект. Като пример за нееднозначност и разнопосочност на констатациите и изводите в становището на Консултативния съвет комисията прие и обсъди следните твърдения, както следва:
1. От една страна, на база практиката на Конституционния съд в становището се посочва, че „държавната нужда не се отъждествява с нуждата на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие”.
2. От друга страна е изказано мнение на членове на Консултативния съвет, че „доколко подземните богатства, собственост на държавата, не могат да бъдат експлоатирани по друг, освен по открит способ, е налице държавна нужда, която не би могла да бъде задоволена по друг начин, освен чрез отчуждаване на имотите на повърхността, под която е разположена определената на въгледобивните предприятия чрез договор концесионна площ”.
В заключение Консултативният съвет по законодателството предлага и редакция на текстовете в предложения законопроект, което комисията приема като форма на подкрепа по същество.
Въз основа на проведените обсъждания и след гласуване при следните резултати: „за” 7, „против” няма и „въздържал се” – 1, Комисията по енергетиката
РЕШИ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-127, внесен от народния представител Златко Тонев Златев и група народни представители на 30 октомври 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
По закона на господин Каракачанов какво решихте?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Той е отпреди една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Видях, той е оттеглен. Вносители са Румен Ангелов и Красимир Каракачанов.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Има думата господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като депутат от Старозагорския избирателен район, в който влиза един от най-големите енергийни комплекси на България, категорично подкрепям проекта на колегата Златко Златев и останалите колеги.
Макар и в края на своя мандат е похвално, че Народното събрание намери време да разгледа, надявам се и да приеме този много важен законопроект.
Не може отделен собственик на земеделски или на други земи да иска космически суми, стигащи до десетки хиляди евро за декар, когато само преди една година, преди няколко месеца най-големият комплекс плащаше по 300-500-600 лв. на декар. Не може по този начин да се изнудва голяма стопанска организация, защото е натясно и не може да се извършва нейната стопанска дейност. Тук не се касае за масови случаи, а за няколко, един-два случая.
И когато част от тези собственици ограничават и пречат на държавни интереси, категорично трябва да се намеси държавата, защото има нещо много по-важно. В момент, когато се стремим към енергийна независимост, а всички сме свидетели, че сме именно енергийно зависими по много, много причини, които знаем, единствената възможност в областта на независимостта на енергийни източници това са нашите въглища. И когато не можем да създадем нормални условия за тяхното производство, отново ставаме зависими от отделни личности. В този случай мисля, че е абсолютно необходимо държавата да се намеси и този законопроект, тази поправка да бъде приета.
Аз съм народен представител от този регион вече четири години. Зная проблемите на „Марица изток”. Зная, че това е едно от малкото успешно работещи предприятия, което в тези години повишава своето производство. Зная, че енергопроизводството от ТЕЦ-овете е едно от най-стабилните производства на електроенергия у нас. Лично аз ще подкрепя законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще се изкажа по един от законопроектите – този на колегата Златко Златев и група народни представители.
И в комисията при разискването, и тук ще заявя, че няма да подкрепя законопроекта. Няма да го подкрепя по причини, които изложих тогава и сега ще повторя.
Разбирам мотивите на господин Величков, разбирам и мотивите на господин Златев. Но ние преди всичко и над всичко трябва да спазваме Конституцията на Република България. За мен предлаганите текстове са противоконституционни и това е становището и на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание. Нещо повече, за разлика от мен те дават директна квалификация „очевидна противоконституционност на законопроекта”. Причината е, че в законопроекта като основен мотив е изтъкнато, че се иска принудително отчуждаване на имотите за задоволяване на държавна нужда. Има решение на Конституционния съд, който категорично заявява, че интересите на търговски дружества с преобладаващо държавно участие по никакъв начин не могат да бъдат разглеждани като държавна нужда. Нещо повече, Конституционният съд постановява, че вещите и имотите на тези дружества принадлежат на дружеството, макар и предоставени от държавата, която преди това е била едноличен собственик.
Дори ще подкрепя това твърдение, очевидно не само мое, но и на Консултативния съвет по законодателството, със следния пример. Казва се, че чрез това принудително отчуждаване ще се позволи да се разшири производството на мини „Марица изток”. Как вие виждате, че това е защита на държавните нужди? Нека си припомним, че преди две години мини „Марица изток” бяха в преговори, почти пред финализиране, може би дори в крайна сметка бяха финализирани преговорите част от добиваните лигнитни въглища в мини „Марица изток” да бъдат изнасяни за Гърция за тамошни топлоцентрали. Това ли е именно защитата на държавната нужда? Не, разбира се.
Неслучайно Конституцията заявява съвсем ясно кога държавата може да пристъпи към този акт и той е при строеж на инфраструктурни обекти, които действително са за държавни нужди, защото се ползват в една и съща степен от цялото общество.
Особено в един момент, когато вие знаете много добре, че производството на електроенергия в страната намалява, поради това че заявките за износ на електроенергия от страната са намалели три пъти, без възможност да се повишат в следващата цяла календарна година. И това е директно заявление на Иван Айолов, който е изпълнителният директор на системния енергиен оператор.
Аз питам как именно вие ще кажете, че това е държавната нужда, например, че поради недостиг на електроенергия, която трябва да бъде произведена от ТЕЦ „Марица-изток”, тъй като няма въглища за ТЕЦ „Марица-изток”, се оказва, че цели области в страната са без ток или на режим на тока. Такава ситуация изобщо няма. Затова не само аз, а проф. Средкова и целият Съвет по законодателството заявяват, че целта на законопроекта е лобистка.
Аз, естествено, не съм съгласен да се искат хиляди евро от декар, или от каква площ там, не познавам и собствениците, но не мога да приема, че ние ще променим закона, за да предизвикаме процедура на принудително отчуждаване на земеделски земи в полза на едно стопанско предприятие. Защото, ако този пробив се направи чрез закон в Народното събрание, питам ви какви са гаранциите, че утре „Химко” във Враца няма да поиска, ако му се разшири дейността – да доживеем и този момент – допълнително принудително отчуждаване, за да си построи цехове за своята разширена дейност, или някъде другаде друго стопанско предприятие? Нали в крайна сметка първата ни важна задача в Народното събрание е да се защитят интересите на българските граждани. От къде на къде ние ще вкарваме текст, с който ги ощетяваме, за да допринесем за стопанска полза на едно чисто стопанско предприятие?
Категорично считам, че ако ние спазваме духа на българската Конституция, само когато по никакъв друг начин належащи нужди на държавата, в случая от електроенергия, не могат да бъдат задоволени и държавата ще изпадне в криза, което ще застраши нормалното съществувание на българските граждани, само в тази хипотеза е налице държавна нужда. И това се постановява от хора, които най-малко можете да определите като защитници на българската опозиция. Нещо повече, в случая аз даже не правя никакво политическо изказване, това е законопроектът, който не е внесен от правителството, той е внесен от група народни представители. Вие сте мои колеги и аз наистина заемам една позиция, когато в крайна сметка трябва да считаме, че има ценности и връх в нашата правна уредба. И това именно е Конституцията на страната.
Ето например сред мотивите е показано спирането на първите четири блока в АЕЦ „Козлодуй”. Това не може да бъде мотив за мини „Марица-изток”, за повишаване на добива на въглища от там, хем мотив за строителството на АЕЦ „Белене”, сигурно и мотив за разни други неща. Това са некоректни доводи. Те са несъпоставими с целта, която е поставена със законопроекта. Уверявам ви, че който непредубедено прочете законопроекта, отвсякъде личи, че той наистина е лобистки. Може най-благородно да подхожда и аз съм убеден в това и от страна на Златко Златев, и от страна на господин Величков, че не е някакъв интерес в защита на мини „Марица-изток”, а просто да се разшири производството, но не това е пътят. Не можем нашите закони да ги прекрояваме по размера на определяне исканията на стопански предприятия. Днес е мини „Марица-изток”, утре ще бъде друго предприятие. Българският парламент, като законодателен орган на страната, трябва да държи на спазването на българската Конституция. Нещо повече. Искам да ви кажа, че тези текстове, ако бъдат приети от парламента, ще паднат в Конституционния съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Златев, заповядайте за изказване.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, колкото сте в залата!
Този законопроект има пряко отношение към националната независимост най-напред на енергетиката и оттам нататък и за всичко останало. Смея да твърдя, че според чл. 18, ал. 1 от българската Конституция подземните богатства са изключителна държавна собственост. И в този смисъл държавата трябва да намери механизъм, за да извлече тези богатства в обществен интерес. И ако този въпрос не беше възникнал преди няколко години, той вече е налице. Аз се учудвам, че с господин Иванов общо взето сме общували много години и аз оценявам неговата съпричастност към този проблем. Разбирам, че вече има географски интереси и искрено му пожелавам да стане министър на енергетиката и да намери решение на този въпрос. Нали не искате АЕЦ „Белене” – какво искате тогава? Какво искате в момента? Ние нямаме друго. Нито слънцето ще свети по-силно, нито водата ще бъде в по-големи размери, нито вятърът ще бъде по-силен и с постоянна посока. Да не продължавам по отношение на възобновяемите енергийни източници.
Аз смятам, че е крайно наложително тази промяна в закона защото никъде няма легално определение в българското законодателство, така ме уверяват юристите, за това какво е държавна нужда. И тогава всеки, който оспорва по съдебен ред този проблем, се основава на съдебната практика. Когато няма легално определение що е то държавна нужда, тогава обикновено съдът се произнася в полза на собственика. Когато този собственик не е държавата, вие разбирате, че държавата страда. Ама ние сме в една и съща държава.
От тази гледна точка с много малки изменения в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, ние ви предлагаме това решение. И ако внимателно сте се запознали не само с мотивите, а и с тези, които са го подкрепили, би трябвало да ни подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Златев! Мисля, че през четирите години, през които ние работим заедно и мисля доста добре в Комисията по енергетика, сте се уверили многократно, че аз съм защитник на използването на местните енергийни суровини, в това число и на лигнитните въглища. Но отново искам да кажа, че има неща, които са в българската правна уредба, които стоят над моя професионален интерес да се използват природните източници като възобновяеми източници на енергия, да се използват единствените, бих казал в голям размер по-силни източници – това са лигнитните находища в Източномаришкия каменовъглен басейн. Към това ще прибавя и мерките за повишаване на енергийната ефективност. Това е било моето кредо при всички дискусии, които сме водили в Комисията по енергетика.
Нещо повече, само след няколко дни - следващия вторник, ще отида в ТЕЦ „Марица изток”, за да ги поздравя за това, че в ТЕЦ „Марица изток” са въведени изцяло вече сероочистващите ... (Реплика от народния представител Златко Златев.)
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Ще те изгонят, ако продължаваш така!
ИВАН Н. ИВАНОВ: След това ще се изкажете, ако желаете.
Слава Богу, сероочистващите инсталации там са въведени – да се надяваме, че това ще стане и в ТЕЦ „Марица изток 2”.
Аз се връщам отново на този въпрос. Първо, защо не се каже правната уредба? Имаме Директива на Европейския съюз – 2004/8 на Европейските общности, които изискват насърчаване на производството на електроенергия, но категорично се противопоставят на всякаква форма на привилегировано положение на определени стопански обекти, които произвеждат електроенергия. Чрез вашата промяна в закона вие искате да създадете привилегировано отношение по отношение на други производители на електроенергия.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ, от място): Не става дума за обекти!
ИВАН Н. ИВАНОВ: Не става, но е така.
На второ място, това също го бях отбелязал в моите мотиви: има две решения на Конституционния съд. Уви, и двете са след периода, когато председателят Любен Корнезов беше член на Конституционния съд. Аз ще ви ги припомня: № 7 от 2001 г. по Конституционно дело № 1, в което са изрично определени предпоставките, за да се счита, че е налице държавна нужда по смисъла на чл. 17, ал. 5 от Конституцията, за да може да се приложи хипотезата, която Вие развивате.
Има още едно решение - № 11/2001 г., което разглежда подробно предпоставките за отчуждаване, които трябва след това да бъдат осъществени.
Изведнъж ние влизаме с тази поправка през Конституцията, през Закона за държавната собственост, през Закона за концесиите и постановяваме норми, които действително не могат да бъдат приети като норми, съответстващи на разпоредбите на българската Конституция.
Това не е свързано с „Който подкрепи – поддържа българската енергетика, който не подкрепи – той е против енергетиката”. Не може по този примитивен начин да се разглеждат въпросите в Народното събрание, когато се провежда дебат.
Напротив, може да се окаже именно, че аз държа на българската енергетика повече от някои други в залата, които с лекота гласуват всякакви решения, които често пъти след това се оказва, че не са в интерес на българската енергетика. В това отношение можете да имате категорични заявления.
Твърд поддръжник съм на развитие на българската енергетика чрез местни енергийни суровини и възобновяеми източници. Второ, държа да кажа, че като народен представител искам преди всичко да се спазва българската Конституция и законодателството!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Аталай, заповядайте за изказване.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Очаквах, че ще мине един дебат, особено с членовете на Комисията по енергетиката, които са основно запознати с предложението за изменение и допълнение на Закона за енергетиката от страна на господин Златев. Членовете на комисията участваха минимум в три или четири заседания, докато вземем това решение.
Затова, господин председателю, си позволих да напиша един доклад от 4 стр. със ситни букви, за да може поне тези, които имат търпението да четат по три листа, да си направят труда да го прочетат, за да разберат за какво става въпрос.
Много се съмнявам, че господин Иван Иванов е прочел доклада. Господин Иван Иванов е прочел становището на Консултативния съвет по законодателство. Госпожа Средкова само дето не ни написа едно писмо да се оттегли становището на Консултативния съвет. Ние, за да запазим авторитета на този съвет, не написахме техните грешки, които ни бяха дали.
Господин Иванов, особено ме разтревожи този израз, който Вие използвахте преди малко – за лобистките интереси. Най-малко можем да обвиним господин Златев и „Мини Марица изток” в лобизъм за това, че искат да добиват въглища, за да се произвежда електро- и топлинна енергия за страната. Ни най-малко.
Ако Вие продължавате все още така, ще си позволя да кажа някои неща – те не са лоши за Вас. Винаги сте били един от конструктивните в тази комисия. Винаги съм мислел, че Вие поне трудно прибягвате към думите „лобистки интереси” и ред други, за разлика от някои други членове на вашата политическа сила.
Имам малко повече информация и знам, че ще бъдете кандидат-депутат от Старозагорския регион. Не Ви пожелавам да се явите в „Мини Марица изток” с тази подкрепа, която днес предлагате на „Мини Марица изток”.
Не можах да разбера как защитавате българската енергетика, когато не сте чели поне доклада, в който не даваме никакви преференции против директивите на Европейския съюз. Наистина в предложението на господин Златев първоначално има един такъв текст, но ако го бяхте прочели, щяхте да видите за какво става въпрос.
Става въпрос да можем да отменим възможността – кметът на Гълъбово иска 27 млн. евро, само за да минат няколко далекопровода през земи, които той е купил, които след това ще бъдат калкулирани върху цената на електроенергията, която Вие ще плащате, и тези пенсионери, които знам, че често ги поддържате.
Господин Иванов, същевременно искам да кажа, че ако вие не сте лобистите, тогава аз се чудя кои сте, ако подкрепяте такива кметове като този на Гълъбово, които искат 27 милиона, само за да минат три или четири стълба, и тези, които, представете си, искат 100 хил. евро на декар земя, под която има хиляди тонове въглища, които би трябвало да се добият.
Двеста и петдесет хиляди декара земя трябва да бъдат отчуждени – по 100 хил. евро на всеки декар, сметнете Вие какво ще е понижението на цената на електроенергията по Вашето предложение. Аз няма да кажа повишение.
Именно за да не нарушим Конституцията – това, за което Вие постоянно пледирате, макар че Конституционният съд често нарушава Конституцията, защото по-голямата част са избрани от такива като Вас. Няма да казвам нищо за президента, не съм такъв човек. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Искаме да дадем легално определение на добива на енергийни ресурси. След като има легалното определение в Закона за енергетиката, тогава вече и Съдът да седне да си определи – това държавна нужда ли е, не е ли държавна нужда. Отчуждаването на земите струва ли толкова, колкото е принудата, изнудването или трябва да погледнем малко държавнически към всичко онова, което става?
Наистина между първо и второ четене – това, което ви каза господин Златев, което аз ви казвам, което всички членове, когато гласуваха, казаха - трябва да минем през този етап на преоформяне на текста, предложен от господин Златев. И този текст ще бъде легалното определение за добива на енергийни ресурси. И нищо друго повече! (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Доклада, господин Иванов, Вие пак не сте чели, пак не сте готов днес. Става въпрос само за въглищата, от които наистина България ще произвежда електроенергия и няма да ги изнася в Гърция. Ако ги изнася, още по-добре. Сигурно пък тогава ще влязат определените средства, които са необходими пак за нашата държава. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Господин Иванов, разбирам, че от всяко нещо се опитвате да правите политика – тази трибуна наистина е и за това. Затова е направена – за да се прави политика. Но в енергетиката невинаги се прави политика - ако всичко онова, което правиш, не е в интерес на държавата. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Не всички са лобисти, за разлика от вас.
Затова аз Ви казвам: „Подкрепете този законопроект!”. Нека да дадем възможност на съдебните и на всички български институции да вземат правилното решение, да им развържем ръцете, за да произведем евтина електроенергия. Смятам, че по-голяма защита на държавните интереси от това няма.
Не можах да разбера Вашия интерес в защита на енергетиката, за която пледирахте от тук. Не можахте да ме убедите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Аталай! Преди всичко искам да кажа, че само у нас вероятно в лобирането се влага винаги отрицателният смисъл, че на някой са му дали пари, за да лобира. Неслучайно в по-голямата част от страните – членки на Европейския съюз, има Закон за лобиране и там това се счита за нормална дейност.
Сигурно съм последният човек в залата, който ще заподозре – било господин Златев, било господин Величков, като хора, които лобират срещу някакво възнаграждение, независимо какво. Напротив!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Извинете им се тогава!
ИВАН Н. ИВАНОВ: Аз много добре знам, че целият живот на господин Златев е преминал в „Марица-изток” и за него това нещо е, бих казал, смисълът на неговата професионална дейност. И го казвам това без никакво преувеличение.
На второ място – винаги ще се старая и дори с промени в закони, но такива, които да не противоречат на Конституцията, да облекчим възможността да се разшири както производството на лигнитни въглища, така, бих казал, и строителството на четвърта ТЕЦ “Марица-изток” в Източномаришкия каменовъглен басейн с цел наистина да задоволяваме енергийните си нужди в максимална степен от местни суровини. Но не може да ми кажете: „Господин Иванов, защо се противопоставяте на нарушаване на конституционни разпоредби? Щом Вие така постъпвате, значи не сте за българската енергетика!”. Напротив, съм! Съм, и Вие знаете, че това именно, както Вие казахте в Комисията по енергетика многократно, с действия съм го доказвал.
А що се касае до тази позиция – тя наистина няма нищо общо с изборите. Казвам Ви го съвсем искрено. Нещо повече, аз, след като се гласува законът в пленарната зала, между първо и второ четене ще допринеса с активно участие в комисията, за да се намери текст, който да не бъде уязвим и да не бъде атакуван като несъответстващ на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Аталай, имате право на дуплика, ако желаете. (Шум и реплики в залата.)
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател. Разбира се, в диалога се ражда истината. Аз благодаря, че господин Иванов си промени решението и ще подкрепи законопроекта и на първо четене, ще работи активно между първо и второ четене, за което аз след това ще искам, господин председател, процедура по този въпрос.
Господин Иванов, проблемът на мини “Марица-изток” е много сериозен и затова се разглежда в тази зала, а не в някоя парламентарна група. Затова Ви благодаря за разбирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не чух господин Иванов да каже, че ще подкрепи закона. Ще го подкрепите ли? (Шум и реплики в залата.)
Има ли други желаещи народни представители за изказвания?
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ):Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще се изкажа кратко като съвносител на законопроекта.
Аз бих цитирал становището на Консултативния съвет по законодателство в една друга част на т. 1, която според мен не беше спомената тук. Това е, че на заседанието на Консултативния съвет бе застъпено и друго становище, че доколкото подземните богатства – собственост на държавата, не могат да бъдат експлоатирани по друг, освен по отрит способ, е налице държавна нужда, която не би могла да бъде задоволена по друг начин, освен чрез отчуждаване на имотите на повърхността, под която е разположена отредената на въгледобивните предприятия чрез договор концесионна площ.
И тъй като самият Консултативен съвет по законодателство в края е дал конкретни забележки по предложените текстове за замяна, за добавяне, за заличаване, за редакции, на мен ми се иска да си мисля, че не е чак толкова противоконституционен този законопроект, след като самите видни юристи предлагат решение на въпроса.
Що се отнася до лобизма, както е записано, че целта на законопроекта изглежда лобистка, аз искам да кажа, че аз наистина съм от лобистите, но за интересите на държавата. Нямам личен интерес, нямам конфликт на интереси и ще подкрепя този законопроект чрез гласуване.
Смятам, че правилният път е между първо и второ четене в комисията да разгледаме предложенията на Консултативния съвет по законодателство, както и предложенията на министъра на икономиката и енергетиката, на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, който е дал редакционни предложения по законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Гризанов.
За реплика имате думата, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гризанов! Вие сте прав. Вие цитирахте действително един пасаж от становището на Съвета по законодателство. Нека обаче го прочетем още веднъж, защото той отваря една друга врата. Казва така, че на заседанието наистина беше застъпено и друго становище, че доколкото подземните богатства, собственост на държавата, не могат да бъдат експлоатирани по друг начин, освен по открит способ, е налице държавна нужда, която не би могла да бъде задоволена по друг начин, но това важи не само за мини “Марица-изток”. Това важи за всички кариери в страната, където добиването на материалите се извършва по открит способ. И аз питам: означава ли това, че за всички такива случаи... (Шум и реплики в залата.)
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Става въпрос само за енергийни ресурси.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Чакайте! Не ме прекъсвайте! Ние предлагаме за енергийните дружества и ако това бъде прието, и ако това е аргумент, че се добиват въглища по открит способ, по същия начин ще се поиска в други закони и основно в Закона за подземните богатства това да се разшири, защото именно това създава привилегированото положение, че едно предприятие, понеже е енергийно, при него може да има такава процедура на принудително отчуждаване, а друго предприятие, което не е енергийно, но добива по отрит способ подземни богатства под формата на различни кариери, които съществуват… (Реплики.)
Сега нека да излезем извън тясната рамка на това, което се предлага. Това за мен е определено опасение, защото иначе наистина ще се каже: защо именно за тези дружества се отваря тази врата, а за другите е затворена? Аз не знам какъв отговор вие имате, защото те също могат да изкарат този аргумент, че за държавни нужди са добиваните от тях материали, че те служат за изграждане на българските магистрали, пътища, строителство и т.н., които са също така важни и се ползват от всички български граждани. Имам опасения за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика няма.
Господин Гризанов, виждам, че се отказвате от правото си на дуплика.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема в законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за приключила.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Рано е за тази процедура, господин Аталай. Чакайте! Вие вероятно искате скъсяване на срока за предложения? Предполагам… (Шум и реплики в залата.)
Ако имаме кворум, разбира се, че ще го подложа на гласуване, но виждате, че сега в залата сигурно сме около двадесет човека. Как да го направя това?
Моля квесторите да поканят всички народни представители – предстои гласуване, ако има необходимия кворум в парламента. Тогава ще имате възможност да направите предложението за скъсяване вероятно на срока между първо и второ четене. В противен случай ще трябва да гласуваме законопроекта утре.
Ще изчакаме и дано народните представители, които са извън залата, да влязат.
Някои народни представители вече влизат в залата. Минималният кворум е 94.
Очевидно, уважаеми народни представители, няма кворум, следователно не можем да гласуваме. Ще гласуваме този законопроект утре сутринта. Тогава евентуално ще гласуваме и процедурните предложения, ако бъдат, разбира се, направени.

Преминаваме към следващата точка от програмата ни, която е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния протокол.
Водеща е Комисията по външна политика.
Не виждам председателя на комисията.
Има ли заместник-председател или поне член на Комисията по външна политика?
Ако ме чуват народните представители, които са извън пленарната зала: има ли член на Комисията по външна политика? Знаете програмата на парламента, която ние сме гласували. Недопустимо е да няма нито един член от цяла комисия.
По точки 8 и 9 няма доклади на комисиите и не можем да ги разглеждаме. Правим извънредни заседания, пък на редовните заседания не можем да си гледаме законите.
Явно няма членове на тази комисия. Не можем да разглеждаме този законопроект поради тази причина. Макар да не е обемист, щяхме да го видим спокойно до 13,00 ч.
Както съобщих, по т. 8 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, и по т. 9 – проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, няма становище на комисиите, което означава, че не могат да бъдат разглеждани.

Преминаваме към десета точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Има ли председател, заместник-председател или член на комисията в залата?
Господин Методиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за администрацията № 902-01-6, внесен от
Министерския съвет на 09.01.2009 г.

Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2009 г.
В заседанието взеха участие госпожа Миглена Тачева – министър на правосъдието, и експерти от Министерството на правосъдието, представители на Сдружението на общините и Асоциацията на председателите на общинските съвети.
Госпожа Тачева представи законопроекта, който е изработен в изпълнение на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и който предвижда поправки на 40 закона с цел синхронизиране на правната уредба. Основните промени са свързани с уеднаквяване със забраните по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията на уредбата относно пречките за назначаване по специалните закони за различни органи в системата на изпълнителната власт в българските институции и въвеждане на ново основание за предсрочно прекратяване на мандата на еднолични и колегиални органи при влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси. Предвидено е и включването на управителя, подуправителите и останалите членове на Управителния съвет на Българската народна банка към лицата по чл. 21 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, за които се отнасят ограниченията за заемане на длъжност след освобождаване от публична длъжност. Законопроектът съдържа Преходна разпоредба, предвиждаща висящите производства за констатиране на конфликт на интереси по отменени със Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс да се довършват по досегашния ред.
От името на Сдружението на общините и на Асоциацията на председателите на общинските съвети думата взеха техните представители, за да изразят своето несъгласие с предвидените в законопроекта изменения на Закона за местната власт и местната администрация, съгласно които установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила съдебен акт води до предсрочно прекратяване на мандата.
В хода на обсъждането народните представители изразиха становище, че подкрепят предлаганите промени и отхвърлиха изразеното от представителите на общините становище, че в тях се съдържат противоконституционни норми. Беше подчертано, че Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси е рестриктивен, но той трябва да бъде изпълняван. Бе поставен въпрос на какво основание в § 11 на Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се изключват директорите на културните институти и беше предложено текстът да се прецизира между първо и второ четене.
Министър Миглена Тачева отговори на поставените въпроси.
След проведеното обсъждане в Комисията по въпросите на държавната администрация беше проведено гласуване, което приключи със следния резултат: 7 гласа “за”, без „против” и 1 „въздържал се”.
Въз основа на това Комисията по въпросите на държавната администрация препоръчва на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта.
Становището е прието на 21 януари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Методиев, ще си позволя – може би не Вас трябва да питам, а вносителя...
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Госпожа Тачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как е възможно Законопроект за допълнение на Закона за администрацията, който има два параграфа, и то полупараграфи, да има Преходни и заключителни разпоредби в 47 текста?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мога да отговоря, ако искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И ако това е законодателство и законодателна техника, обяснете ми. Променяте 10-15 закона с един параграф.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз, господин председател, не съм човекът, който трябва да защитава този текст, но мога да Ви бъда полезен, като Ви кажа, че основанието да бъде така структуриран този законопроект беше намерено в самия Закон за нормативните актове, където изрично е посочено, че се изменят закони в преходни и заключителни разпоредби на други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това го знам и винаги е било така.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Именно на базата на това основание се появява тази аномалия. Вие сте прав, че това е дисбаланс между основната част на закона и преходните разпоредби, но пак казвам откъде е произлязло това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, но ще говорите само по Законопроекта за администрацията, а не по другите десетина-петнадесет закона, които са в Преходните и заключителните разпоредби и са в десет пъти по-голям обем.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект, който е „принос” в българското законодателство? Няма.
Обявявам незапочналата дискусия за приключила.


Точка единадесета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО.
Законопроектът е приет на първо четене на 3 юли 2008 г. Разглеждането му беше продължавано няколко пъти и прекъсвано.
Второто четене е докладвано до чл. 10. Продължаваме разискванията по чл. 10.
Има ли председател или заместник-председател от Комисията по правни въпроси? Няма.


Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПРОТОКОЛ.
Водеща е Комисията по външна политика.
Моля, поканете в пленарната зала заместник-министъра на външните работи господин Любомир Кючуков.
Има думата господин Йордан Величков да докладва законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния протокол“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По наименованието на закона има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: „§1. Членове 7-10 се отменят.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 1.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 11 се създава ал. 3:
„(3) Териториалните органи на изпълнителната власт и структурите на централната администрация на изпълнителната власт по места оказват съдействие при организирането на посещенията и церемониите на тяхна територия и осигуряват необходимите условия за провеждането им в съответствие с нормативно определените им правомощия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Разбира се, господин Кючуков също може да вземе отношение по текстовете, ако желае.
Още веднъж се обръщам към народните представители, които са в залата, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: „Заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за правилника за прилагане на държавния протокол и предлага следната редакция:
„§ 3. В тримесечен срок от влизането на този закон в сила Министерският съвет приема правилник за прилагане на Закона за държавния протокол“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По Заключителната разпоредба и § 3 има или желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Благодаря Ви, господин Величков.
Гласуванията са утре от 9,00 часа.
Ще започнем с гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките с вносители: Минчо Христов и Стела Банкова; Министерския съвет.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносители Румен Овчаров и група народни представители.
Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 177 относно надомния труд, 1996 г., с вносител Министерския съвет.
Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за регулиране на улова на китове и на протокола към нея.
Гласуване на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния протокол.
Съобщения за заседания на комисиите:
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание в четвъртък от 14,30 часа.
Комисията по здравеопазването ще заседава в четвъртък от 15,00 часа.
Комисията по европейските въпроси ще заседава в четвъртък от 14,30 часа.
Заседанието на Комисията по културата, обявено за днес, се отменя.
Моля всички народни представители, най-вече тези, които не са в залата, да ме чуят: утре в 9,00 часа трябва да бъдат тук, защото предстоят редица гласувания.


Закривам днешното пленарно заседание.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 13,44 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов Камелия Касабова

Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев