Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов.
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, пред вас е проектът за програма, съгласуван на заседанието на Председателския съвет, за работата на Народното събрание за 20-22 май 2009 г.
Има гласувания, които трябва да проведем по проекти, по които обсъжданията са приключили миналата седмица. Това ще стане утре в началото на пленарния ден. Ще бъдат гласувани на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, продължение; Законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението; и на първо четене – Законопроектът за допълнение на Закона за кредитните институции.
Точките от програмата за тази седмица са:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносители: Мария Капон, 12 май 2009 г.; Захари Георгиев, 12 май 2009 г.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Вносител: Пламен Ранчев, 1 април 2009 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет на първо четене на 14 май 2009 г.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, приет на първо четене на 30 април 2009 г.
5. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване. Вносител: Министерският съвет, 7 май 2009 г.
6. Законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция 2006 г. на Международната организация на труда. Вносител: Министерският съвет, 7 май 2009 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, приет на първо четене на 20 март 2009 г. и на 15 април 2009 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, приет на първо четене на 3 април 2009 г.
9. Проект за решение по Доклада на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град в гр. София, както доклад за дейността на Временната анкетна комисия. Вносител: Диана Хитова – председател на временната анкетна комисия, 19 май 2009 г.
10. Избори на органи, конституирани изцяло или частично от Народното събрание.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет на първо четене на 15 май 2009 г.
12. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет на първо четене на 15 май 2009 г.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, приет на първо четене на 23 април 2009 г.
14. Второ четене на Законопроекта за обществените библиотеки, приет на първо четене на 15 май 2009 г.
15. Второ четене на проект на Семеен кодекс, приет на първо четене на 2 октомври 2008 г.
Гласувайте този проект за програма.
Гласували 162 народни представители: за 139, против 17, въздържали се 6.
Предложението за програма е прието.
Уважаеми колеги, на Председателския съвет беше повдигнат въпросът за провеждането на парламентарен контрол в петъчния ден. Беше изтъкнато, че по правилник се предвижда всяка седмица от 11,00 ч. до 14,00 ч. да се провежда пленарно заседание - парламентарен контрол. Доколкото в предложението, което ви представих и което гласувахме, не е предвиден парламентарен контрол, мнението на Председателския съвет беше пленарната зала да реши с гласуване да няма парламентарен контрол. Тоест аз ще поставя на гласуване следното предложение, формулирано от Председателския съвет: който е за това да няма парламентарен контрол, гласува “за”, който е за това да има парламентарен контрол, гласува „против”. Ние трябва да гласуваме на 22 май, петък, да не се приложи нормата на правилника, която предвижда да има парламентарен контрол. Това беше обосновката.
Подлагам на гласуване предложението в петък, 22 май, да няма парламентарен контрол.
Гласували 170 народни представители: за 102, против 60, въздържали се 8.
Предложението да няма парламентарен контрол се приема.
Госпожа Капон желае да предложи прегласуване.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, питания на граждани от приемните от ноември и декември все още са без отговор от страна на определени министри, а също и лично от министър-председателя. Аз ви предлагам да не отменяме парламентарния контрол, напротив, ако трябва, да удължим работното време, но да имаме парламентарен контрол, така че да можем да си свършим работата по регионите заради ангажиментите, които сме поели.
Една от основните задачи на парламентаризма е контролът върху Министерския съвет. Затова Ви моля за прегласуване на предложението да няма парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението да няма парламентарен контрол в петък, 22 май.
Гласували 164 народни представители: за 91, против 62, въздържали се 11.
Предложението отново е прието – в пленарната седмица 20-22 май няма да има заседание, посветено на парламентарния контрол.
По реда на ал. 3 има три предложения.
Първото предложение е на народния представител Минчо Христов за законопроект по Закона за собствеността.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, знаете, че от много време предлагам това, което ще ви предложа и сега. Става дума за следното. Голяма част от хората, които живеят в жилищните квартали в големите български градове, не са собственици на земята под и около техните блокове. Те имат само учредено право на строеж, така са си купили апартаментите. Около 80% от хората живеят по този начин.
Предложението ми е чрез закон да дарим тази земя под и около блоковете на хората, за да могат те да се грижат за нея и за да прекратим всякакви опити на бандити и мафиотизирани типове, свързани със съдии, с общинска администрация, да реституират незаконно междублокови пространства. Това е смисълът на моето предложение.
Има официално становище от Съвета по законодателство, който е назначен от господин Пирински, категорично и ясно становище, че законопроектът е изключително необходим, полезен и социално ориентиран. Той работи за хората. Моля ви, колеги, подкрепете това предложение, можем да го гласуваме буквално за 5 минути. Нека да решим този проблем преди да се разпусне българският парламент. Надявам се на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте това предложение на господин Христов.
Гласували 130 народни представители: за 56, против 12, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Господин Христов има думата за процедурно предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, няколко души само не достигат да бъде вкарано предложението в дневния ред и да го приемем тази седмица. Обръщам се към вас: това е един от най-важните проблеми, който касае българските граждани, който касае вашите избиратели, уважаеми колеги. Обръщам се специално към вас, колеги от левицата: моля ви, подкрепете го!
Миналата седмица тук, в тази зала, ние дебатирахме проблемите на улова на китове. Сега ви предлагам нещо, което касае 5 милиона български граждани, които живеят в градовете – изключително важен проблем. Можем да го решим. Становището е на юристите – господин Пирински, и Вие ще потвърдите – Съветът по законодателството към Народното събрание единодушно, категорично, писмено становище. Колеги, защо не го подкрепяте?
Обръщам се към вас: дайте тези 10 гласа, които са необходими! Нека да влезе в дневния ред, нека да помогнем на хората, нека да спрем това криминално застрояване на някои места, което продължава, въпреки наложения от нас мораториум. Аз съм внесъл пет сигнала в Комисията за борба с корупцията през последните две седмици.
Колеги, надявам се да гласувате този път наистина по съвест. Надявам се на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на повторно гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 146 народни представители: за 72, против 14, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова относно Проект за решение за промяна в Кодекса за социално осигуряване.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, от м. януари 2007 г. предлагам промени в Кодекса за социално осигуряване. Най-важното предложение – да отпадне точковата система, да се преизчислят пенсиите и нещо изключително важно и полезно – коефициентът за прослужено време от 1% да бъде повишен на 1,5%. Това означава, че пенсиите чувствително ще бъдат повишени.
Обръщам ви внимание, че в момента стотици хиляди български пенсионери преживяват със социална пенсия от 100 лв. и с минимална пенсия от 136 лв. Как ви звучат, колеги, тези стойности на пенсиите – 100 лв., другата пенсия 136 лв.?
В същото време пенсионерите са най-болезнено и остро засегнати от финансовата криза, защото е невъзможно да преживееш и да оцелееш със стотина лева, при положение че инфлацията отдавна е изяла тези повишения, при положение че пенсионерите купуват най-скъпите лекарства в Европа, при положение че пенсионерите плащат такса „Лекар” и доплащане в болниците.
Искам да обърна внимание, че предложението за отпадане на точковата система беше в предизборните обещания на БСП през 2005 г. „Атака” също споменаваше за премахване на точковата система. Минаха четири години, вие забравихте и се отрекохте от това свое предложение. Сега отпадането на точковата система отново заляга в някои предизборни програми. Най-важното наше задължение е да спазваме обещанията си, да не променяме позициите си.
Затова се обръщам към вас: …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз се обръщам към Вас, госпожо Банкова, да приключвате.
СТЕЛА БАНКОВА: … В останалото време нека да направим едно добро за една внушителна част от българските пенсионери и да приемем за дебат това разумно предложение. Надявам се на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 21, против 11, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Третото предложение е на народния представител Яни Янев за включване разглеждането на Националната стратегия за научните изследвания.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, ще се опитам да съсредоточа вашето внимание върху предложената точка за дневния ред от позиция за това, че, изхождайки от практиката, която ние забелязваме във всички напреднали държави с развити демокрации именно през месеците, в които започна да се усеща съществено ефекта от икономическата криза, няма държава, в която да не обръщат специално внимание на подкрепата на образованието и научните изследвания. Направи ми особено силно впечатление, че във втория транш, който беше гласуван от американския Конгрес, бяха отделени над 300 милиарда долара именно за подкрепа на тази сфера. Очевидно е, че България не може да избяга от категоричната необходимост да се мисли стратегически в посоката на подкрепата на образованието и научните изследвания.
От тази гледна точка аз ви предлагам един труд, който е работен почти две години, да получи своето окончателно решение в рамките на оставащото време на българския парламент. Съзнавам също така, че вероятно не са еднопосочни позициите по предложената Национална стратегия за научните изследвания, но независимо от това, какъвто и да бъде резултатът, по-добре е българският парламент да даде своя отговор на така направеното предложение.
От тази гледна точка моля да подкрепите предложението ми за включването на Националната стратегия за научните изследвания в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 36, против 2, въздържали се 67.
Това предложение не се приема.
С това се изчерпват предложенията по реда на ал. 3.
Ще ви прочета съобщенията за постъпилите законопроекти и проекти на решения от 13 до 19 май т.г.
Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е Минчо Спасов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на: Комисията по правни въпроси; Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейските въпроси.
Проект за решение за приемане на Национална стратегия за околната среда 2009-2018 г. и план за действие към нея. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на: Комисията по околната среда и водите; Комисията по бюджет и финанси; Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство; Комисията по транспорт и съобщения; Комисията по енергетика; Комисията по културата и Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са Йордан Цонев и Румен Овчаров. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика.
Проект за Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани. Вносители са Надежда Михайлова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за управление на отпадъците в област София. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на: Комисията по околната среда и водите; Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство; Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (трети заем за развитие на политиките и институционалната реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на: Комисията по бюджет и финанси; Комисията по труда и социалната политика; Комисията по образованието и науката; Комисията по здравеопазването и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители са Ива Станкова, Тодор Кумчев и Руденко Йорданов. Разпределен е на Комисията по здравеопазването и Комисията по образованието и науката.
Има няколко проекта за решения, внесени от народните представители Ангел Найденов, Пламен Моллов и Лютви Местан, за избиране на член на Сметната палата; за избиране на управител на Националния осигурителен институт; за Решение по Доклада на Временната анкетна комисия за възстановяване на актове и действия, с които е установена собствеността и начина на ползване на имоти в Студентския град – гр. София, както и Доклада за дейността на временната комисия. Това е внесено от госпожа Диана Хитова.
По-нататък са проектите за решения за избор на: председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията; избиране на подуправител на Националния осигурителен институт; избиране на председател, заместник-председатели и членове на Комисията за финансов надзор; за решение за избиране на членове на Комисията за регулиране на съобщенията във връзка с увеличаване на състава на комисията; и още един проект, внесен от тримата народни представители – за избиране на член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
Има и проект за решение за избиране на председател, заместник-председатели и членове на Комисията за защита на конкуренцията, внесен от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Иван Николаев Иванов.
Уважаеми колеги, това са съобщенията.
Преди да преминем към точка първа от седмичната ни програма, от името на парламентарна група думата желае господин Яне Янев.
Заповядайте, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не мога да разбера какво е това безобразие! Тук в последните дни на този мандат сте внесли 1 кг с кандидатури на политически партизани в най-ключовите институции на държавата. Това са тези ваши хора, които поставяте в тези ключови институции, за да могат да ви заметат следите, след като бъдете отстранени от властта със силата на изборната бюлетина. Единственото хубаво нещо е, че вие съзнавате, че повече няма да сте във властта и бързате да сложите своите протежета, които си мислите, че ние ще оставим да ръководят тези изключително ключови институции. Това няма да стане.
Затова нашият апел от името на „Ред, законност и справедливост” е, на първо място, към така посочените кандидатури – нека да проявят малко смелост, коректност и сами да оттеглят кандидатурите си, защото трябва да бъдат убедени, че още първите актове на следващото Четиридесет и първо Народно събрание ще бъдат свързани с отмяна на тези решения, които искате да прокарате в 11,59 часа, когато си отивате от власт.
В най-ключовите институции – Националният осигурителен институт не може да се оглавява от поръчкови фигури на тройната коалиция, защото там е заложена съдбата на милиони български пенсионери, на българските майки, на българските работодатели, на хората, които крепят икономиката. Затова ние сме категорично против това решение, което искате да прекарате през тази пленарна седмица, под формата на т. 10 от програмата.
Освен това бъдете сигурни, че ако действате от позиция на силата, няма да успеете, защото може да ги вкарате, но техният престой вместо както са записали пет, шест или четири години, ще бъде максимум четири месеца. Ние искаме най-отговорно да декларираме, че тези мандати ще бъдат прекратени. Затова не си правете усилията да вземате решение, което ще бъде може би най-позорният акт на Народното събрание през този мандат.
Освен това не мога да разбера вие давате ли си сметка, че по този начин искате да прекратите всякаква възможност за ревизия на работата на тези институции през последните осем години?
Не знам какво ви е завещал „Червеният цар”, но вие нищо не направихте, за да ревизирате дейността на тези институции. Затова бъдете сигурни, че този път прошка няма да има. Ще започнем и ще ревизираме всичко, което сте направили от 2001 г. до този момент, защото в тези институции също има грандиозни корупционни схеми и те трябва да бъдат разкрити и българските избиратели да научат колко е източвано както от Националния осигурителен институт, така и от другите институции, където вие сега вкарвате директно ваши депутати. Не може досега вашите депутати да са били проводници на едни от най-корупционните решения в този парламент и сега за награда, понеже не можете да ги кандидатирате отново за народни представители, да ги вкарвате в тези институции, където трябва да бъдат експерти, а не политически функционери.
Още веднъж се надявам да надделее разумът и апелирам, на първо място, към така посочените в тези списъци да проявят малко достойнство и да оттеглят сами кандидатурите си.
На второ място, вие ако искате поне малко да покажете пред обществото, че имате някаква съвест, тази т. 10 да я оттеглите от програмата и изобщо да не я коментирате до края на мандата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи, да вземат думата преди да преминем към точките от програмата? Не виждам.
Преминаваме към точка първа от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Господин Цонев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно- спестовни влогове, № 954-01-94, внесен от Мария Капон на 12 май 2009 г., и № 954-01-95, внесен от Захари Георгиев на 12 май 2009 г.
На извънредно заседание, проведено на 15 май 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, внесени от народните представители Мария Капон и Захари Георгиев.
На заседанието присъстваха господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и господин Иван Еничаров от Дирекция „Държавно юрисконсулство” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
Основните промени в двата законопроекта касаят удължаването на срока по § 11 от Преходните и заключителни разпоредби. Тази промяна ще даде възможност на всички граждани, които желаят, да се възползват от дадените им със закона права и да ги упражнят в рамките на определения от законодателя нов срок.
След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 21 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, внесени от народните представители Мария Капон и Захари Георгиев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Като вносител думата има госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря на председателя на Комисията по икономическата политика, на колегите и, разбира се, на съвносителя за това, че реагирахме възможно най-бързо на един изключително важен проблем, а именно промяна на срока, в който е възможно и е необходимо гражданите да вземат своя документ, така че да могат да използват лихвоточките.
Това, което аз съм предложила като поправка, е в § 11 от Преходните и заключителни разпоредби, където да се направят изменения. Промяната ще даде време на гражданите да докажат правата си по този закон, както и да се предотвратят опашки и струпвания в клоновете на банката, която ги обслужва.
Удължаването на срока е най-малката стъпка, която можем да предприемем, за да се улесни този процес и да се предотвратят неудобствата както за правоимащите граждани, така и за самата администрация, която ги обслужва.
Не на последно място, отпускането на още 6 допълнителни месеца ще има напомнящ ефект за всички тези, които са били възпрепятствани да потърсят правата си и ще им даде шанс да го направят. Като законодатели не бива да допускаме хиляди граждани да бъдат ощетени заради предишни пропуски в нормативната уредба.
По същество аз съм направила още една поправка и тя е в § 12. Предложената промяна означава, че всички, които са върнали своите жилищно-спестовни влогове на областния управител, ще могат да си получат лихвочислата по реда на този закон. Най-вероятно тези хора имат възможност да се компенсират на базата на закона, която ги предлага чрез изплащане на сума, определена от Национален компенсационен жилищен фонд на спестовното число към даден момент.
Искам да ви кажа, че пред ДСК в Пловдив със седмици се правят списъци на граждани от цялата страна, които са наследили лихвоточки и се опитват да влязат в срока, който срок, колеги, е 21-ви, тоест утре – 21 май.
Считам за изключително важно да имаме възможно най-краткия срок и ако се налага, да приемем поне само този текст за удължаването на сроковете. Аз съм предложила увеличение на срока от шест месеца, тоест до 21 ноември 2009 г. да могат всички влогове, открити до 31 декември 1990 г. и престояли повече от пет години към тази дата, тези хора, които не са декларирали правата си, да могат да докажат правото си на компенсация пред местните комисии към общините. И, разбира се, автоматично още шест месеца да се удължи срокът и съответно за кметовете на общините, които одобряват списъците. Сега този срок изтичаше в рамките на годината, а именно до м. ноември. Това, което предлагам, е до 21 май догодина да бъде удължен този срок.
Надявам се днес да имаме възможността, господин председател, това е и форма на процедура, която правя, да гласуваме сега, след въведените предложения, на първо четене законопроектите, така че да имаме възможно най-краткия срок, който реши председателят на комисията, за да гледаме закона и да мине на второ четене. Да успокоим гражданите, така че те да използват спестяванията на две поколения българи в един вид компенсация, която дори и да не е толкова справедлива, все пак е възможност за тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Ще дам възможност и на господин Георгиев да вземе отношение.
След това, господин Цонев, предлагам да подложа на гласуване това процедурно предложение да гласуваме днес двата законопроекта, за да може бързо да се изготви общият законопроект.
Господин Георгиев, заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, който съм предложил, касае три основни пункта.
Първият от тях без съмнение е увеличаване на срока, в който гражданите могат да се включат в окончателните списъци до края на следващата година, тоест със 7 месеца. Това е необходимо поради факта, че практиката показва, че независимо от това, че Народното събрание сметна, че 6 месеца са достатъчни да бъдат прехвърлени от правоимащите към техни наследници правата, не се оказа възможен, защото общинските комисии по чл. 8, ал. 2 и Банка ДСК не успяха да създадат необходимата пропускателна способност на желаещите граждани за този период. Факт е, че през първите 2-3 месеца нямаше такова движение на гражданите, които по-късно разбраха, че сроковете не са толкова дълги. Мисля, че те с нищо не са виновни, че тази пропускателна способност не е създадена.
Видима е подкрепата на комисията, на министъра на финансите, на Министерството на финансите за тези предложения, но наред с това ние трябва чрез медиите да опитаме да създадем тази информираност на гражданите, че не са безкрайни тези срокове и трябва да се използват.
На второ място, промените, които предлагам, са свързани с границата на така наречения имуществен ценз, за да може да стане правоимащ един гражданин, притежател на такива спестовни числа. Това, което приехме в измененията миналата година, беше в размер на 40 хил. лв. към онази дата – м. ноември 2008 г. Ако един имот миналата година е бил оценен по данъчна оценка на 40 хил. лв. и на тази база съответен гражданин е станал правоимащ и се е включил в списъка, то след Нова година на база на това, че ние увеличихме с около 50% данъчните оценки, за същия имот друг гражданин няма да може да стане правоимащ и ще се получи неравнопоставеност.
Затова предложението ми е да увеличим тази граница на имуществения ценз на 60 хил. лв. Благодаря на Министерството на финансите и на комисията, ръководена от господин Цонев, че се съгласиха с това предложение като логично.
И третият основен елемент, който предлагам да се промени, е свързан с възможността да се прехвърлят правата по съребрена линия на тези, които са до трета степен. Когато се обсъждаше този закон, не се взе предвид една група граждани, които, нямайки свои преки наследници, да имат възможността да прехвърлят правата си на тези по съребрена линия, а именно втората линия – брат и сестра.
Вероятно не е съобразено достатъчно добре, че първа степен по съребрена линия няма, затова практическата втора степен е тази на децата на брат и сестра. Не е логично възрастни хора, които нямат свои собствени деца и наследници, да ги обезправяваме да не могат да прехвърлят правата си на своите наследници, защото ние в крайна сметка направихме една редукция на крайния срок за решаване на всички тези жилищни проблеми в рамките на пет години. Затова има справедливост да се даде възможност да направим законодателната промяна, а именно да се прехвърлят правата и в тази посока.
Без съмнение това, което колегата Капон каза, не е най-същественият елемент, касаещ компенсаторните записи, които тя е предложила, въпреки че и там има проблеми, но те могат да се решат впоследствие, не е толкова спешно едно такова разглеждане дотолкова, доколкото не са решени и като цяло компенсаторните елементи в страната. Така че тази част спокойно може да не се обсъжда в рамките на сборния законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, ще подложа на гласуване процедурното предложение след приключване на обсъждането на двата законопроекта те да бъдат гласувани веднага след края на обсъждането на първо четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение – двата законопроекта да бъдат гласувани днес в края на обсъждането им.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Има ли желаещи да вземат думата по предложените законопроекти? Заповядайте, господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Когато се гледаше Законът за жилищните влогове на гражданите, от тази трибуна ви казах, че този закон е една голяма измама. Предупредих ви какво ще се получи и тогава някои колеги доста остро реагираха. Може да погледнете в стенограмите какво съм казал и как реагираха някои колеги. Виждате, че се оказах прав.
Не го казвам с някакво лошо чувство или сарказъм, просто като слушам предложенията, които са направени сега, отново ви казвам: колеги, вие искате да продължите измамата с явна предизборна цел! Искате да измамите хората. Когато се разглеждаше законът, дадох едно конкретно предложение, а именно – ето го, колеги, тук е: всички притежатели на лихвочисла при поискване, когато отидат в банката, да си получат лихвочислата! Край! Не делете хората на правоимащи и правонямащи! Защо един пенсионер, който е държал своите пари в продължение на години, някои и в продължение на десетилетия, българската държава ги е използвала, не му е плащала никакви лихви, който няма никаква възможност да си закупи жилище, да не вземе тези 1000 или 2000 лв., за да си подмени дограмата вкъщи, за да може да си направи някакъв козметичен ремонт, ако искате? Защо? Кой в наши дни може да има пари да си купи апартамент? Знаете ли колко струват апартаментите? Защо делите хората по този начин?
Имах въпрос към премиера господин Станишев. Обясних му тези работи от тази трибуна. Необходими са неколкостотин милиона лева. Всички хора, които имат лихвоточки, да отидат и да си получат от държавата това, което държавата им дължи, колеги! Държавата им дължи това!
Затова отново ви предлагам, господин председател, ето моето предложение. Прибавя се само една алинея в два реда, която казва следното: собствениците на спестовни числа могат да получат левовата им равностойност при поискване! Точка! Целият закон може да се сведе до тези два реда, уважаеми колеги! Недейте да лъжете хората! Виждам, идват избори, трябва да покажете на вашите избиратели, че правите нещо. Но всъщност вие с тези законопроекти не правите нищо, вие ги лъжете, вие ги мамите! Ето това правите в момента!
Господин председател, моля да се запише в стенограмата моето конкретно предложение и да бъде гласувано в залата. То решава проблемите на всички хора, а не се разделят на правоимащи и правонямащи. За да си получиш сега онова, което държавата ти дължи, трябва да не си продавал апартамент последните 30 години, трябва да нямаш имущество по-голямо от 40 000 лв. Виждам, че искате да го направите на 60 000 лв.
Колеги, недейте така! Мисля, че остават броени дни до края на този парламент. Нека да свършим нещо полезно за хората! Ето, господин председател, ще прочета отново моето конкретно предложение. Нека да бъде гласувано в залата и всеки да застане със своето име за това предложение: собствениците на спестовни числа могат да получат левовата им равностойност при поискване.
Моля, колеги, да гласувате това предложение! То ще реши изцяло проблемите на хората, защото от това, което направихте с приемането на този закон, виждате резултатите днес, гледали сте и новинарските емисии, чели сте и вестниците. (Председателят дава сигнал за изтекло време.)
Надявам се да подкрепите това конкретно и разумно предложение, което ви давам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: То ще реши проблемите веднъж и завинаги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колкото и да повтаряте едно и също, господин Христов, прекрасно съзнавате, че по правилник и по процедура предложението Ви е невъзможно да бъде подложено на гласуване по начина, по който предлагате.
МИНЧО ХРИСТОВ (встрани от микрофоните): Възможно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Абсолютно невъзможно е.
Освен това онова, което споменахте за тези неколкостотин милиона лева, които са необходими, сигурно и Вие ще се съгласите, че има някакво значение дали може да се гласува ей-така решение, имащо такива бюджетни последици.
Има ли реплики към господин Христов? Няма.
Има думата господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, ще си позволя още веднъж да благодаря на председателя за това, което каза по повод предложенията на колегата Христов. И не заради това, че по принцип те са несъстоятелни, а защото в подобна посока също имах предложения, направени в предходното разискване на промените в Закона за уреждането на състоянието на българските граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Разбира се, големият проблем е с възможностите на националния бюджет за поемането на обезщетяването и възстановяването на средствата, които са вложени в ДСК с цел закупуване на жилища в миналото. Подходите могат да бъдат различни, но като че ли към този момент това е трудно да бъде направено. Това, разбира се, ще бъде тема за дебат, която основно ще бъде повдигната, вярвам и в следващия парламент, защото трябва да има коренно различни подходи, за да може да се постигне наистина пълноценна справедливост спрямо българските граждани и, наистина, както каза колегата Христов, не трябва да ги делим на правоимащи и неправоимащи, защото целта на всички тогава, когато са правени тези спестовни влогове…. Те са били при една и съща фактическа обстановка за всеки един поотделно. Всеки от тях е нямал жилище и всеки от тях е спестявал, за да има възможността да се подреди в опашката на хората, които чакат някой ден да получат жилища.
Така че промяната на обстоятелствата след 1990 г. не трябва по такъв драстичен начин да бъде отразена върху намеренията и правните възможности на хората, когато те са правили това действие по спестяване и натрупване на техните лихвочисла. Разбира се всички трябва да бъдат компенсирани, като може да се направи разделение за тези, които продължават да имат жилищна нужда, редът да бъде един, а за тези, които нямат жилищна нужда, не означава, че не трябва да получат компенсация. Бих казал, че големият социален проблем за решаването на проблемите с лихвочислата е фиксиран в по-голяма степен за тези хора, които в момента дори да не можем да ги причислим към тези с жилищна нужда, но те имат много други тежки проблеми - здравословни и от различно друго естество, заради които тези средства са им необходими не за да си купят жилище, а за да решат един чисто битов проблем.
Това са концептуалните неща и аз се надявам, че следващият парламент ще намери сили, за да търси и намери друг подход към решаването на този проблем, който да е съчетан с удовлетворяването на необходимостите на българските граждани и с възможностите на българския бюджет.
По принцип предложенията, които са направени, трябва да бъдат подкрепени. Не трябва да скриваме това, уважаеми колеги, че за да се стигне днес, в последната минута на дейността на този парламент да се правят тези промени, ние също имаме вина. Този е един от законопроектите, който при последната промяна, която беше правена между първо и второ четене, престоя близо година и половина или две години без да бъде разгледан. Тоест ние самите направихме така, че в последната минута да се налага да пререшаваме въпроса със сроковете. Тъй като този въпрос за сроковете за реализирането на правата на българските граждани е много важен, аз мисля, че идеята за удължаването на сроковете трябва да бъде допълнена с някои допълнителни идеи във връзка с това да се създадат задължения за администрацията за организирането на този процес. Какво имам предвид?
Моето предложение ще разпишем като специални текстове. Нека да предвидим един междинен срок за всички, които имат желание да уредят тези въпроси, просто да сигнализират администрацията. След това обемът на тези хора да бъде подреден по групи, които да бъдат разпределени във времето, за да не се случи пак след шест месеца отново да имаме огромни опашки пред общините и пред Държавна спестовна каса на десетки стотици хора, които не са успели да решат този въпрос. Тоест ние чрез механизма на закона да предложим ред, по който администрациите да успеят в рамките на разумни срокове да обслужат всички граждани, без да се налага те да чакат на опашки, за да им дойде редът. Обратното, администрацията да създаде условия за този ред и всеки гражданин да отива спокойно, а не да губи дни наред в чакане, да знае кога приблизително му идва редът и да си свърши работата. Така ние ще гарантираме, че действително с това последно изменение ще бъде реално и ще обхване всички тези, които имат желание да решат проблемите с лихвоточките си.
Още нещичко в тази насока. Трябва да сме наясно, че ако бъде одобрено предложението на колегата Захари Георгиев и за увеличаването на прага на 60 хил.лв., това ще допълни и вкара в кръга на правоимащите още хора. Тоест не само обемът на тези, които сега имат право и които не са си свършили работата, а ще се получат още повече хора, които ще имат право. Тоест кръгът на хората, които ще имат възможността да бъдат правоимащи ще се увеличи, което още веднъж налага не просто само да увеличим срока, а да напишем текстове, с които да регламентираме начина, по който хората ще могат да си направят тези заявления, така че той да бъде реален с оглед на реализирането на техните права. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Обявявам обсъждането за приключено.
Ще преминем към гласуване на двата законопроекта. Моля отново народните представители да влязат в пленарната зала, да се приготвят за гласуване.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждането на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-94, внесен от народния представител Мария Капон.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-95, внесен от народния представител Захари Георгиев.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
И този законопроект е приет на първо четене.
Ще помоля господин Цонев да организира бързото изготвяне на общия законопроект.
Виждам, че господин Георгиев желае думата за процедура.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето процедурно предложение е да съкратим срока за предложения между двете четения на три дни, след получаване на обобщения законопроект, който се надявам още утре да можем да получим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Когато получим законопроекта, ще гласуваме това процедурно предложение.
Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси от заседанието, проведено на 14 май тази година. На това заседание наред с другите въпроси, беше обсъден и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, внесен от народния представител Пламен Ранчев.
„На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието Росица Дичева, Виктория Нешева, Красимир Войнов; Даниела Митева – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията.
Законопроектът бе представен от народния представител Пламен Ранчев, който в хода на дискусията доразви и допълни представените от него в писмен вид мотиви към законопроекта. Той посочи, че законопроектът предлага следната промяна: да се създаде нова ал. 3 в разпоредбата на чл. 34 от Закона за Търговския регистър, както следва:
„(3) Документите по чл. 33, ал. 1 и 2 могат да се издават и от нотариус, който удостоверява деня и часа на изготвянето им и съответствието им със записите в Търговския регистър“.
С приемането на този текст на удостоверението от страна на нотариуса ще се придаде доказателствена сила, така както на удостоверенията от самата агенция.
Като основание за промяната се посочи, че тя е наложителна поради практически нужди на бизнеса и цели да улесни и облекчи процедурата по издаване на справки и удостоверения по реда на Закона за търговския регистър при една достатъчна степен на сигурност при удостоверяването.
Също така се посочи, че понастоящем удостоверенията, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 от Закона за търговския регистър могат да се получат само от съответния областен град, където се намира териториалното звено на Агенцията по вписванията, което е свързано със загуба на време и допълнителни транспортни и други разходи за лицата и гражданите, които не са установени в тези областни центрове. Наред с това в по-големите областни центрове получаването на тези удостоверения е свързано с чакане на големи опашки.
Освен това се спестяват и значителни разходи, защото понастоящем държавната такса за тези удостоверения се внася в повечето случаи в банка, където се плаща банкова комисионна като банката е една и не може всеки да я ползва, тъй като по обясними причини може да е далече от сградата на регистъра. Същевременно през друга банка комисионната се удвоява и разходът става много по-голям от самата такса, която се плаща за това удостоверение, докато при нотариусите таксата е ясна и тя ще бъде в размера, какъвто е определен в нотариалната тарифа без никакви допълнителни утежнения и банкови комисионни.
Подобна практика нотариусите да издават удостоверения за актуално състояние съществува в Австрия и Германия.
При обсъждането на законопроекта народните представители изразиха подкрепа по принцип за предложението. В същото време се направиха предложения разпоредбата да се коригира и допълни, така че Агенцията по вписванията да не остане без това перо от прихода си след предоставяне на възможността за издаване на удостоверенията на нотариусите. Агенцията е органът, който извършва цялата дейност по вписванията и предоставя на практика един готов продукт на нотариусите.
Законопроектът предлага съществено предимство, защото освен че Търговският регистър предоставя определена услуга за бизнеса, от която набира и собствени финанси, в съгласие със закрепения в Закона за Търговския регистър принцип на самофинансирането, неговата дейност засяга интересите на широк кръг от потребители на информацията, на които следва да им се осигури най-широк достъп до тази информация, пред получаването на която понастоящем съществуват пречки, така както са изложени в мотивите към законопроекта и доразвити в хода на дискусията. От друга страна, това е и едно преразпределение на пазара между Търговския регистър и част от нотариусите. А когато става дума за търговски аспект, трябва да се държи сметка за цената на това прехвърляне на дейността.
Даниела Митева от Агенцията по вписванията не подкрепи законопроекта. Тя смята, че по отношение на предложенията за коригиране и допълване на предложената разпоредба трябва много внимателно да се помисли. Това най-вероятно ще даде отражение и в Наредбата за водене на регистъра и Наредбата за служебния достъп.
Може да се приеме, че има два източника, чрез които се удостоверява определена информация, администрирана от служителите в Търговския регистър – партидите на дружествата на хартиен носител и тези на електронен носител, които са пълна и точна реплика на съдържанието на хартиения носител. Нотариусите всъщност ще използват един продукт, който се поддържа от Агенцията по вписванията. Въпреки това надали би имало възражения срещу този подход за използване на регистъра, ако нотариусите внасят част от таксата, която събират за издаване на удостоверението, по сметка на Агенцията по вписванията, като вид такса за абонамент да използват услугите й.
При създаването на тези разпоредби ще следва да се намери и балансът, който да позволи таксите при нотариуса да не се окажат прекалено натоварващи за потребителя на услугата. Ако финансовата разлика между удостоверенията от нотариус и от Агенцията по вписванията не е голяма, тогава наистина някои биха предпочели малко да се оскъпи услугата, но да я получат по-бързо и с по-лесен достъп.
Също така се подкрепи предложението разпоредбата да се коригира и допълни като се създаде възможност да се контролира дейността на нотариусите в тази насока, така че агенцията да получава определен приход съгласно издадените от нотариусите удостоверения.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси със 7 гласа „за”, „против” няма и 2 гласа „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, внесен от народния представител Пламен Ранчев и предлага на народните представители да го приемат.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Вносителят, господин Ранчев, Вашето становище? Заповядайте.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! В доклада на комисията бяха изложени аргументите, с които съм мотивирал това предложение за изменение в Закона за Търговския регистър. То има чисто практически характер и насока – преди всичко за облекчаване и осигуряване на лесен достъп на бизнеса до масивите на Търговския регистър, тъй като в настоящия момент с капацитета, с който разполага Агенцията по вписванията, се създават големи затруднения, губи се много време, освен това се натоварват с излишни разходи таксите, свързани с издаването на един или друг документ в приоритет на агенцията.
Предложението ми е с това да могат да се занимават, като удостоверяват тези документи, и нотариусите, които са доста повече на брой и достъпът до тях е много по-лесен. Освен това съм убеден, че таксите ще бъдат наполовина намалени, тъй като няма да се плащат разходи за банкови комисиони.
Беше обсъдено предложението, което беше споменато и в доклада – част от таксата да бъде прехвърлена на Агенцията по вписванията, респективно на Търговския регистър, но считам това за неудачно предложение по много причини. В капацитета на нотариусите при много случаи месечно могат да се случат няколко такива удостоверявания, които като сума едва ли ще надхвърлят няколко десетки лева. Затрудненията, които ще бъдат създадени нотариусът да ги превежда по банков път, най-вероятно ще го демотивират изобщо да издава такива удостоверения.
От друга гледна точка мотивът на Агенцията по вписванията, респективно на Търговския регистър, че това е приход, който ще загубят, не е особено състоятелен, тъй като в крайна сметка ние не получихме от агенцията справка за приходите, свързани с издаването точно на тези документи. Още повече агенцията е бюджетно учреждение, данъкоплатците плащат издръжката и заплатите в агенцията и е абсолютно недопустимо тя да осъществява собствен приход като търговско дружество.
Считам, че във варианта, в който съм предложил законопроекта и който по принцип е приет в комисията, е намерен най-добрият баланс. Държа на това той да бъде приет в този вид, ако пленарната зала приеме, че е съществен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на предложения законопроект.
Има ли желаещи?
Господин Яни Янев желае думата. Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Наистина, един съвсем кратък текст, но въпреки това той породи доста дебати в рамките на Комисията по правни въпроси. Бих желал да изложа няколко аргумента пред вас, тъй като по принцип има разум в така направеното предложение, но то би трябвало да има съответна модификация, съответно доразвитие в рамките на второ четене, за да не се нарушава изцяло логиката на това, което вече е изградено и функционира като възможности за ползване на Търговския регистър и приходите, заложени за неговото ползване.
Предложението във варианта, направено от колегата Ранчев, има един основен недостатък, че тук натоварихме българските нотариуси с функция, която не е разписана в техните правомощия, свързани със закона. Нотариусът може да удостоверява само волеизявления и действия, извършени пред него. От тази гледна точка ползването на информация от Интернет, където е изнесен публично Търговският регистър, и удостоверяването на полученото, по същество няма своя правна сила, тъй като нотариусът не участва в създаването на документите и извършването на вписването на данните, заложени в съответния Търговски регистър. Това, което той единствено може да удостовери, е да каже, че еди-кой си дойде при мен и в еди-кой си ден и еди-кой си час аз изтеглих от Интернет една справка. Той това може да удостовери, но нищо повече не може да удостовери по отношение на съдържанието на документа, който получава.
Затова и разбирайки полезността от гледна точка на това, че трябва да създаваме условия за облекчаване на гражданския оборот, на хората, които се занимават с бизнес, да спестяваме излишни усилия за дълго пътуване, тъй като е ясно, че мрежата и местата, откъдето биха могли да получат информация за актуално състояние на фирмите си – Агенцията по вписвания и седалищата на окръжните съдилища, не са толкова разпространени в страната, то би трябвало да се опитаме да съчетаем принципа за функционирането на нотариалната дейност с това да не нарушаваме основни принципи от функционирането на Търговския регистър. От тази гледна точка при дебатите беше повдигната теза, която лично ми импонира, възприемам и мисля за логична. Ако възприемем и съчетаем така нещата, че нотариусите да имат възможността по силата на притежавания от тях електронен подпис, за да се удостоверява влизането в системата на Търговския регистър по електронен път, да получават тази информация, както и да превеждат отчасти или изцяло таксата, която се дължи за издаване на удостоверение от Търговския регистър, като начислят в някаква степен чисто нотариалната такса, във всички случаи ще има своя икономически ефект за всеки български гражданин, на който няма да се наложи да пътува до съответното представителство на Търговския регистър, за да получи информацията. Може би ще има минимално завишение на цената на услугата, но ще се спестява време и пътуване, той ще получи необходимото му удостоверение.
Тук трябва изрично да отбележим, колеги, че наложителността на една такава промяна идва и от това, че в голяма степен и в рамките на българския бизнес, и в рамките на администрацията не се прилагат стриктно правилата по отношение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност. Защото ако без основание не се изиска издаването на удостоверение за актуално състояние, тогава когато Търговският регистър е публичен, когато аз, кандидатствайки за кредит пред една банка, вместо тя да погледне в Търговския регистър и да направи съответната справка, ме кара да й нося удостоверение, това е нещото, което налага да правим сега това изменение, така че да облекчим работата на хората, които се занимават с бизнес.
Пак казвам, независимо от това трябва да отчитаме реалностите в страната, да съдействаме за подпомагане функционирането на гражданския оборот. При развитие на темата в посоката, която коментирах, вносителите могат да разчитат на нашата подкрепа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика – господин Ранчев.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега Янев, ние с Вас водихме този дебат и в комисията и аз не мога да се съглася с аргументите, които изложихте, че нотариусът няма право да извърши тази заверка с удостоверителните права и сила, които законът ни дава. Напротив, няма никаква пречка той да удостовери един документ, който така или иначе като дейност извършва и служителят в самата Агенцията по вписванията в Търговския регистър. Той също извършва точно това – сваля от Интернет една справка, която всеки може да види, слага печат и подпис и това е.
Още повече, че всеки може да извади този документ в този вид без връзка с документите на хартиен носител, които се обработват в Търговския регистър, във всяко бюро на Търговския регистър в цялата страна. Така че и това не може да бъде проверено по някакъв начин от самия служител, който издава удостоверението, да речем в Силистра, при положение, че фирмата е със седалище София и тук се намират всички документи по нейната регистрация.
Така или иначе при дебатите в комисията ние установихме, че няма правни аргументи против предложението, което съм направил, а има само един аргумент и той е чисто финансовият – аргументът на Търговския регистър, на Агенцията по вписванията, че ще загубят някакъв приход. Аз не съм съгласен, че заради прихода на Агенцията по вписванията ние трябва да създаваме проблеми на гражданите в гражданския оборот, в тяхната активност в бизнеса, за да може на всяка цена Търговският регистър да получава някакви приходи, при положение че то е бюджетно учреждение и от данъкоплатците се отделят средства за издръжката му.
Смятам, че предложението, което съм направил в този вид, има голям резон, още повече, че е подкрепено и от практиката в Европейския съюз, където големи страни, които много преди нас са създали подобни търговски регистри, са дали право на нотариусите да извършват удостоверяване на тези документи. Така е в Германия, така е и в Австрия. Няма пречка това да бъда така и у нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Ранчев, едно малко противоречие в самата Ви теза. Ако всеки един може да изтегли тази информация от Интернет, което е вярно, питам се защо е необходима нотариалната заверка? Ние като юристи ще кажем: защото е форма на доказване. Тогава, изхождайки именно от тази логика, разбирате, че нещата не могат да бъдат подменени хей така. Това първо.
Второ, сега го правим за Търговския регистър. Вече кадастралните планове на българските населени места са също в Интернет. Това означава ли, че утре ще възложим на нотариусите да вадят скици от Интернет и да удостоверяват с подписа, че това е и редица други услуги, които навлизат по същия начин. Струва ми се, че тук вече излизаме прекалено далече от логиката, която аз по принцип подкрепям. Но все пак има подредба в държавата и нека да не се опитваме толкова бързо да променяме нещата. Няма да се наруши в такава голяма степен възможността българският гражданин да ползва, като разбира се, нотариусът има правото не като някакъв случаен гражданин и всеки, който може да се ровичка в Интернет да отиде и да бръкне, а по силата на разрешения достъп с неговия електронен подпис да идентифицира, че той е влязъл в този Интернет, в този публичен регистър, че е получил необходимата информация, които гарантира и самият нотариус при удостоверяването на верността на обстоятелствата. Защото той вече няма да удостоверява само часа и датата на изтеглянето на книжката, на хартията от Интернет, а ще удостоверява и неговото съдържание. Така че това създава комплекса и създава по-голяма правна гаранция. Просто приемете тези аргументи, за да не оставяме нещата. Иначе би могло да се получи дори и злоупотреба, ако няма някаква следа, че този, който издава удостоверението, наистина е влязъл в Търговски регистър и наистина именно Търговският регистър е получил тази информация, която удостоверява и предава на неговия клиент.
Това е моят аргумент във връзка с подкрепа на тезата, която ви изложих преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по разглеждания законопроект? Не виждам.
Да считаме обсъждането за приключено.
Очевидно гласуването ще бъде утре в началото на работния ден.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Имате думата, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-127, внесен от Златко Тонев Златев и група народни представители на 30 октомври 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 май 2009 г. Комисията по енергетиката разгледа горепосочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народните представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по енергетиката на основание на чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на закон:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение от народните представители Златко Златев, Димитър Гъндев, Иван Георгиев и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Рамадан Аталай, направено по реда на чл. 70, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В Глава пета се създава Раздел Іа „Отчуждаване на имоти за нуждите на добива на енергийни ресурси” с чл. 63а-63в:
„Раздел Іа
Отчуждаване на имоти за нуждите на
добива на енергийни ресурси
Чл. 63а. (1) Енергийно предприятие, което е концесионер по смисъла на Закона за подземните богатства и извършва дейности по добив на енергийни ресурси, може да предложи на собствениците и титулярите на други външни права сключване на договор, по силата на който той да придобие правото на собственост или друг вид вещно право върху недвижимите имоти, включени в концесионната площ.
(2) Когато концесионерът не може да установи или да открие титулярите на права върху земята или техните адреси, той има право да поиска съдействие от министъра на икономиката и енергетиката. При поискано съдействие министърът е длъжен да изиска необходимата информация от компетентните държавни или общински органи, които нямат право да откажат предоставянето й.
Чл. 63б. (1) В случаите на добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда, когато не е постигнато споразумение със собствениците или титулярите на други вещни права върху недвижимия имот, или част от такъв, енергийното предприятие-концесионер, има право да поиска от министъра на икономиката и енергетиката предприемането на действия по принудително отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост.
(2) В искането по ал. 1 се посочват характеристиката, видът, местонахождението и размерът на имота и данните за собствениците, съответно за титулярите на други външни права. Към искането си прилагат:
1. доказателства, че:
а) имотът е включен в границите на концесионната площ и е необходим или пречи за изпълнение на дейностите по утвърдения цялостен работен проект за добив на енергийния ресурс;
б) концесионерът е предложил на собственика, съответно на титуляра, за купуването на недвижимия имот на цена, не по-ниска от цената, която би била определена по реда на Глава трета от Закона за държавната собственост при принудително отчуждаване на имота за държавни нужди;
в) собственикът, съответно титулярът, в едномесечен срок от получаване на предложението мълчаливо или изрично го е отхвърлил;
2. влязъл в сила подробен устройствен план.
(3) В едномесечен срок от получаването на искането по ал. 1 министърът на икономиката и енергетиката предприема действие за принудително отчуждаване на имота за държавни нужди по реда на Глава трета от Закона за държавната собственост.
(4) Когато имот, включен в границите на концесионната площ е публична общинска собственост, към искането по ал. 1 се прилагат само доказателствата по ал. 2, т. 1.
(5) Разходите по принудителното отчуждаване са за сметка на концесионера.
Чл. 63в. (1) Отчуждените имоти, както и други имоти държавна собственост, включените в границите на концесионната площ, се предоставят на концесионера с решение на Министерския съвет като принадлежност по смисъла на Закона за концесиите.
(2) При прекратяване на концесионния договор имотите, предоставени на концесионера като принадлежност, се връщат на държавата във вид, при условия и по ред, определени с концесионния договор.”
Предложение на народните представители Румен Такоров и Иван Гризанов.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 1а, който става § 2:
„§ 2. В чл. 67 ал. 2 се изменя така:
„(2) Енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти – публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.”
Предложение на народните представители Златко Златев, Димитър Гъндев, Иван Георгиев и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 3:
„§ 3. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните допълнения:
1. В т. 24 след думите „лицензия по този закон” се добавя „или лице, което добива енергийни ресурси въз основа на концесия за добив, както”.
2. Създава се т. 24б:
„24б. „Добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда” е добивът на енергийни ресурси за промишлено производство на електрическа и/или топлинна енергия, осъществяван в рамките на концесионната площ от енергийно предприятие – концесионер въз основа на предоставената концесия, когато количеството на добитите от концесионера енергийни ресурси е в обем не по-малко от 50 на сто от добитите на територията на страната годишни количества за съответните енергийни ресурси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по представените текстове за изменение и допълнение на Закона за енергетиката?
Господин Аталай, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, тъй като е допусната една техническа грешка, имам предложение да не приключваме с четенето на доклада, за да можем да внесем допълнителен доклад на комисията и да поправим тази техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли народни представители, които са против това процедурно предложение да не се обявява приключване на дискусията на второ четене по разглеждания законопроект? Не виждам противоположно мнение на направеното от господин Аталай предложение.
Господин Аталай, очакваме да депозирате до края на днешния ден допълнителен доклад на комисията, за да може утре в началото на работния ден, след гласуванията да приключи обсъждането на този законопроект на второ четене. Тогава можем да решим да бъде извършено и гласуването на второ четене.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Законопроектът е приет на първо четене на 30 април 2009 г.
Заповядайте, господин Стоилов, да ни представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! На вашето внимание е сравнително краткият доклад на Комисията по правни въпроси по второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Захари Георгиев и група народни представители.
Комисията подкрепя заглавието на закона.
Има предложение на народния представител Силвия Алексиева.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. в т. 1 думата „единствен” се заличава;
2. създават се т. 4 и 5:
„4. е между общината и държавата;
5. в други случаи, определени в закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „освен случаите по ал. 2”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Замяна на общински жилища с жилищни имоти на физически лица в изпълнение на социални програми, приети от общинския съвет, се извършва с решение на общинския съвет по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Замяната се извършва по данъчната оценка на заменените жилищни имоти. По този ред замяна може да бъде извършена само еднократно и само за един жилищен имот, собственост на физическо лице с един общински жилищен имот.
(3) Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който е отразен на неговото систематично място в новия § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който е отразен на неговото систематично място в новия § 2.
Комисията предлага да се създаде Заключителна разпоредба:
„§ 3. В Закона за държавната собственост се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 45, ал. 2, т. 1 думата „единствен” се заличава.
2. Създават се точки 3 и 4:
„3. е между общината и държавата;
4. в други случаи, определени в закон.”
Само да поясня, че този почти симетричен текст се налага, за да се синхронизира действието на Закона за държавната собственост и общинската собственост след предлаганото изменение, което се съдържа в § 1 на сега обсъждания законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Захари Георгиев като вносител не желае.
Други колеги? Няма.
В такъв случай гласуването ще бъде утре в началото на пленарния ден. Обсъждането на доклада на второ четене е приключено.
Следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МОЛДОВА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика, който беше внесен в началото на пленарния ден. Представител на комисията следва да представи доклада.
Господин Мръцков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 7 май 2009 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 13 май 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 7 май 2009 г.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Димитров и господин Лазар Лазаров – заместник-министри на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията по финансов надзор, господин Олег Чулев от КТ „Подкрепа”.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика.
В материалния обхват са включени обезщетенията за временна неработоспособност и майчинство, пенсиите за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, наследствените пенсии и паричните обезщетения за безработица и помощ при смърт.
В проведеното обсъждане по поредица от въпроси народните представители се обединиха около становището законопроектът след приемането на първо гласуване да бъде предложен на Народното събрание за приемане на второ гласуване.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: “за” – 14 гласа, „против” и „въздържали се” - няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 7 май 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има ли представител на Комисията по външна политика? Никой не си признава.
Ще ви съобщя становището на комисията. Тя е провела заседанието си на 12 май и е приела становище, с което предлага на Народното събрание да ратифицира със закон въпросния договор. Очевидно в доклада е допусната съществена техническа грешка, поради което не се наемам да ви го представя, уважаеми колеги. Ще спестя на колегите от комисията да назова за каква грешка става дума.
Очевидно обсъждането на този законопроект ще продължи и в утрешния пленарен ден. Не можем да считаме обсъждането за приключено, без да е представен надлежно докладът на Комисията по външна политика.
Преминаваме към следващия ратификационен законопроект:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МОРСКАТА ТРУДОВА КОНВЕНЦИЯ, 2006 Г., НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА.
Доклада на Комисията по труда и социалната политика навярно отново ще представи господин Мръцков.
Господин Мръцков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, правя процедура в залата да бъде допуснат господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма против. Поканете господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 май 2009 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 13 май 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 май 2009 г.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Димитров и господин Лазар Лазаров – заместник-министри на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията по финансов надзор, господин Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, господин Олег Чулев от КТ „Подкрепа” и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика. Той подчерта особената важност на конвенцията. В нея се определят изискванията към моряците за работа на борда на кораб, условията за наемане на работа, нормите за работно време и време за почивка, условията на живот, условията и средствата за възстановяване и отдих, снабдяване с храна, питейна вода и всички необходими условия за живот и за работа и почивка на моряците на борда на кораба.
В проведеното обсъждане народните представители се обединиха около становището законопроектът след приемането на първо гласуване да бъде предложен на Народното събрание за приемане на второ гласуване.
След гласуване с резултати 14 гласа „за“, „против“ и „въздържали се“ няма Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 07.05.2009 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Все още не се е появил представител на Комисията по външна политика, поради което не можем да продължим с обсъждането на законопроекта. Той също ще остане за утрешния пленарен ден, за да бъде довършено обсъждането и евентуално да бъде извършено гласуването.
Преминаваме към следващата точка от приетата от нас програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Разполагаме с част първа на доклада на Комисията по околната среда и водите за второ гласуване на общ законопроект, който включва четири, приети на първо четене законопроекти, внесени от народните представители Евдокия Манева и група народни представители, народния представител Георги Божинов, народния представител Ненко Темелков и група народни представители и отново от народния представител Георги Божинов.
Самият господин Божинов вече може да пристъпи към представяне на доклада.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, предлагам, ако няма възражения, да поканим в залата заместник-министър Чавдар Георгиев, който е на път към парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам възражения срещу това предложение. Когато бъде в Народното събрание господин Георгиев, го поканете в пленарната зала.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за водите.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Параграф 1 се подкрепя от комисията и предлагаме да бъде приет, така както вносителят го е дефинирал.
Параграф 2 също се подкрепя от комисията.
С § 3 се създава нов член 10а.
По този текст има предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията не подкрепя – в §3, чл. 10а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „канализацията“ да се добави „и пречистването на водите“, а съюзът „и“ да се замени със запетая.
2. В ал. 2 след думата „канализацията“ да се добави „и пречистването на водите”, а съюзът „и“ да се замени със запетая.
3. Алинея 4 да се заличи.
Има предложение на народните представители Борислав Владимиров, Долорес Арсенова и Христина Христова, което се подкрепя от комисията.
Има предложение на народния представител Рейхан Аблеким, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. Създава се чл. 10а:
„Чл. 10а. (1) Министерският съвет определя държавната политика за отрасъла водоснабдяване и канализация (ВиК) като част от водостопанската политика на страната и Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.
(2) Министерският съвет приема Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за период, не по-малък от 10 години.
(3) Със стратегията по ал. 2 се определят основните цели, приоритетите, етапите и необходимите средства и източниците на финансиране за изграждане и развитие на ВиК системите и за повишаване на качеството на ВиК услугите.
(4) Политиката в отрасъла водоснабдяване и канализация се провежда от:
1. министъра на регионалното развитие и благоустройството;
2. общинските съвети и кметовете на общини.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, заповядайте. Имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз съзнавам, че няма никакъв шанс това предложение да бъде прието, но се чувствам длъжна да го защитя, защото това, което правим в момента с функциите, е лишено от всякаква логика.
Какво всъщност означава моето предложение? Моето предложение означава, че не може да се разработва стратегия за водоснабдяване и канализация на национално ниво, в която да нямат отговорности и двамата министри – министърът на околната среда и водите и министърът на регионалното развитие и благоустройството. Това не може да бъде отговорност само на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и не е в момента.
Както ви е известно, в Националната програма за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води, която е част от политиката за водоснабдяване и канализация, това беше едно от възраженията - че в понятието „канализация” се включва и пречистването на водите. Тази програма е изготвена от Министерството на околната среда и водите. Средствата, които се изразходват за инвестиции в тази сфера, включително и европейските пари – и от предприсъединителната програма, и от оперативните програми, се управляват от министъра на околната среда и водите. Тоест най-важният ресурс, който прави политиката, е в ръцете на министъра на околната среда и водите. В същото време пречистването на питейните води в тази област, както и системите за водоснабдяване, се финансират от бюджета и от ресурсите, които се предоставят от бюджета както на министъра на регионалното развитие и благоустройството, така и на министъра на околната среда и водите. Можете да погледнете какви обекти финансира Министерството на регионалното развитие и благоустройството, можете да погледнете какви обекти се финансират чрез държавното предприятие за средства за опазване на околната среда и какво се прави в бюджета. Така че тази политика е съвместна отговорност на двамата министри и това разделение тук...
Освен това, ако погледнете самия чл. 10, ще видите, че там има едно ясно разграничение на функциите на единия и на другия министър, както и цял раздел за съвместните функции. Тези неща просто трябваше да бъдат допълнени на съответното място и да не се създават тук изкуствени неща, които ще създадат проблем при управлението на средствата. Не може, както в чл. 10б е написано, че осъществява държавната политика и изготвя стратегията. Казах защо това е невъзможно. Това е неправилно, то не се извършва и сега така. Един запис в момент, когато правим изменение и допълнение на закона, осъвременяваме го, опитваме се да създадем предпоставките по-безпрепятствено да потекат европейските пари, всъщност в стратегическите позиции за управлението на тези ресурси създаваме една двусмисленост и едни паралелни отговорности, което не е нормално. Фактът, че Министерският съвет ще приеме стратегията, още не означава, че няма да има конфликти, каквито има между министерствата.
Когато отговорностите са съвместни, тогава по-съвместен е процесът на подготовката на тези документи, много по-сериозна е координацията между двете министерства. Ние не трябва да създаваме предпоставки за административни противоречия, каквито съществуват и знаем, че са пречка за безпроблемното осъществяване на управлението на водите, което е разпръснато в няколко ведомства.
Нашата задача беше с този закон да сведем до минимум такива предпоставки за двусмислици, за неадекватно управление. За съжаление изглежда тези противоречия не е могло да бъдат изчистени между двете министерства и те се противопоставиха на такъв ясен текст. По-скоро Министерството на регионалното развитие и благоустройството се почувства като че ли заплашено да му се отнемат функции и затова ние ще гласуваме абсолютно некоректен текст, създаващ предпоставки за управленски недомислици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манева? Господин Божинов ще направи ли реплика? Няма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, имам процедурно предложение – тъй като заместник-министърът закъснява, да поканим в пленарната зала госпожа Екатерина Гечева – директор на Дирекция „Правно-нормативно и административно обслужване” в Министерството на околната среда и водите, и госпожа Цветанка Димитрова – директор на Дирекция „Води” в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам възражения.
Моля, поканете госпожа Генчева и госпожа Димитрова в пленарната зала.
Има ли други желаещи да вземат думата по наименованието и първите три параграфа? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По § 4 вносителят предлага да бъде създаден нов § 10б.
По него има предложение от народния представител Евдокия Манева, което не се подкрепя в точките от 1 до т. 3 и се подкрепя по принцип по т. 4 в първата му част относно плановете за управление на речните басейни. Затова ще прочета предложението:
„В § 4, чл. 10б, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът „Министърът на регионалното развитие и благоустройството” да се замени с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на околната среда и водите”.
2. В т. 1 и т. 2 да се добави „и пречистването на водите”.
3. Да се създаде нов § 5 със следния текст, като текстът на т. 3 става т. 1, а останалите до т. 9 се преномерират:
„§ 5. Чл. 10в. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:”.
4. В текста на т. 8 думата „приетата” да се замени с „приетите” и след нея да се добави „планове за управление на водните басейни” (което е прието), а след „канализацията” да се добави „и пречистването на водите” (което не е прието).”
Има и предложение на народните представители Борислав Владимиров, Долорес Арсенова и Христина Христова.
Комисията подкрепя предложението по буква „а”, а не подкрепя предложението по буква „б”. Буква „б” в предложението на тримата народни представители е да отпадне т. 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
„§ 4. Създава се чл. 10б:
„Чл. 10б. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика в отрасъла водоснабдяване и канализация на национално ниво, като:
1. разработва и предлага на Министерския съвет Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България;
2. осъществява координация и контрол по изпълнението на Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията;
3. разработва и предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията;
4. издава подзаконови нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията, в случаите, когато това е предвидено със закон;
5. координира управлението на ВиК системите на национално ниво;
6. изпълнява функциите на принципал на търговските дружества – ВиК оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества – ВиК оператори, с държавно участие в капитала;
7. създава и поддържа Единната информационна система по чл. 198у, ал.1, включително и регистър на ВиК операторите и обслужваната от тях територия;
8. одобрява краткосрочни и средносрочни програми за проучване, проектиране и изграждане на ВиК системи – публична държавна собственост, в съответствие с плановете за управление на речните басейни, Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията и регионалните генерални планове на ВиК системите на съответните обособени територии и подпомага общините при изпълнението на програмите и по чл. 10в, ал. 1, т. 1;
9. осъществява контрол в предвидените от закона случаи.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството при осъществяването на координирането на управлението на ВиК системите на национално ниво:
1. координира промените в границите на обособените територии и обнародва в „Държавен вестник” решенията на асоциациите по ВиК за промяна на границите на обособените територии;
2. осигурява обединяването на регионалните генерални планове на ВиК системите в сборен документ на национално ниво за нуждите на управление на отрасъла „ВиК”;
3. дава методически указания за разработването на регионалните генерални планове на ВиК системите и генералните планове на агломерации над 10 хил. еквивалентни жители (е.ж.) на ВиК системите и инвестиционните програми към тях;
4. координира дейността на асоциациите по ВиК.
(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на принципал на търговските дружества – ВиК оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества – ВиК оператори с държавно участие в капитала:
1. одобрява програми за преструктуриране на търговските дружества – ВиК оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала;
2. предлага за одобряване от съответните общи събрания програми за преструктуриране на търговските дружества – ВиК оператори, с държавно участие в капитала;
3. сключва договорите за възлагане и за контрол на управление на търговските дружества – ВиК оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, а когато държавата е собственик на над 50 на сто от капитала – сключва договорите след оправомощаване от общото им събрание;
4. в договорите по т. 3 определя основните показатели за дейността на ВиК операторите в съответствие с одобрените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) бизнес планове и контролира изпълнението им съгласно Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала;
5. осъществява контрол на дейността по предоставянето на услуги от ВиК операторите, като за целта получава от тях информацията по чл. 198у, ал. 2;
6. при условията и по реда на Закона за държавните помощи прави уведомление за предоставяне при необходимост на държавни помощи на ВиК оператори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Божинов.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Докато влязат народните представители в пленарната зала, ще ви направя едно съобщение.
Днес, 20 май, е постъпил и ще бъде раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, приет на първо четене днес.
Проектът е изготвен от Комисията по икономическата политика на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. След приемането на законопроекта на първо четене е направено процедурно предложение за намаляване на срока за писмени предложения за второ четене на три дни.
Предложението следва да бъде гласувано, за да може да тече срокът още от днес и да можем да го гласуваме на второ четене.
Моля народните представители да заповядат в пленарната зала, предстои гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в пленарната зала.
Явно нямаме кворум за гласуване. Докато дойдат народните представители, ако въобще дойдат, да продължим с второто четене на общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 4? Няма желаещи.
Господин Божинов, заповядайте да докладвате § 5.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 5 се създава нов чл. 10в. Към това предложение на вносителя има предложение от народния представител Евдокия Манева. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2 относно плановете за управление на речните басейни.
Предложението по т. 1 е:
„Параграф 5 става § 6 и съответно чл. 10в става чл. 10г.”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията, като подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, предлага следната редакция:
„§ 5. Създава се чл. 10в:
„Чл. 10в. (1) Общинският съвет:
1. приема програма за развитието на водоснабдяването и канализацията на територията на общината в съответствие с плановете за управление на речните басейни, стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията, общинския план за развитие и програмата за реализация на общинския план за развитие с регионалния генерален план на ВиК системите и съоръженията на обособената територия и генералните планове на агломерации над 10 хиляди еквивалент жители на ВиК системите и съоръженията;
2. приема програма за преструктуриране на търговските дружества – ВиК оператори, в които общината е едноличен собственик на капитала;
3. приема и предлага за одобряване от съответните общи събрания на търговските дружества – ВиК оператори, с общинско участие в капитала програми за преструктурирането им;
4. одобрява договорите за възлагане и за контрол на управлението на търговските дружества – ВиК оператори, в които общината е едноличен собственик на капитала;
5. изразява становище по разработените от ВиК операторите бизнес планове;
6. определя представители на общината в органите за управление на търговските дружества – ВиК оператори, с общинско участие в капитала;
7. определя представител на общината в съответната асоциация по ВиК и съгласува мандата му;
8. отговаря за координирането на управлението на ВиК системите и съоръженията на обособената територия в предвидените в закона случаи.
(2) Кметът на общината:
1. разработва и предлага за одобрение от общинския съвет програмите по ал. 1, т. 1 и 2;
2. осъществява координацията по подготовката и реализацията на проектите за ВиК инфраструктура, които се реализират с безвъзмездна помощ чрез оперативните програми, финансирани от Кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз;
3. предвижда в общите и подробните устройствени планове мероприятията, необходими за развитието на водоснабдяването и канализацията в общината в съответствие с регионалните и генерални планове и генералните планове на агломерациите над 10 хиляди еквивалент жители;
4. сключва договорите за възлагане на управлението на търговските дружества – ВиК оператори, в които общината е едноличен собственик или когато е собственик на над 50 на сто от капитала, ако е оправомощен от общото им събрание;
5. определя основните показатели за дейността на ВиК операторите по т. 4 и за развитието им в съответствие с одобрените от ДКЕВР бизнес планове, контролира изпълнението им и го отчита пред общинския съвет;
6. участва като представител на общината в съответната асоциация по ВиК;
7. осъществява контрол в предвидените от закона случаи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 5? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 6 се създава чл. 10г. Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7 по принцип и предлага следната окончателна редакция:
„§ 7. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Публична държавна собственост са следните водностопански системи и съоръжения:
1. комплексните и значимите язовири, съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от закона, включително водохранилищата им до най-високо водно ниво, прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации;
2. съоръженията и устройствата – недвижими имоти, за измерване на количеството и качеството на водите – публична държавна собственост;
3. системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства – защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, с изключение на тези по чл. 19, т. 4, буква „г”;
4. наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства;
5. водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, съхраняване и транспортиране на водите – водовземни съоръжения, резервоари и довеждащи водопроводи, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи за потребителите на територията на повече от една община;
6. пречиствателните станции или съоръжения и съоръженията за обеззаразяване на вода за питейно-битови цели и обществени нужди, за производствени, за промишлени и други дейности с търговски характер, когато са предназначени за потребителите на повече от една община;
7. отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръжения за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на повече от една община.
(2) Разпоредбите по ал. 1, т. 5-7 не се прилагат в случаите, когато обектите, попадащи в техния обхват, се финансират чрез фондовете на Европейския съюз и средствата са предоставени на съответните общини.”
Господин председател, това е текстът на този изключително важен § 7 относно чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Все пак питам квесторите: има ли народни представители в коридорите на Народното събрание, тъй като трябва да гласуваме срока за предложения между първо и второ четене по един закон, който засяга хиляди български граждани?
Помолете народните представители в 12,00 ч. да дойдат в пленарната зала да гласуваме, за да може да тече срокът.
Продължете, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 8 вносителят предлага да се създаде чл. 15а.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
С § 9 се правят изменения и допълнения в чл. 19.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната редакция:
„§ 9. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в т. 4 от нея:
1.1. След думите „имуществото на търговски дружества” се добавя „различни от ВиК-операторите с държавно и/или общинско участие в капитала,”.
1.2. Букви „а”-„в” се изменят така:
„а) водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обезвреждане, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 5 и 6, както и уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите;
б) уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръжения за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7;
в) язовирите и микроязовирите, включително намиращите се в процес на изграждане, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 1 и включените в имуществото на търговски дружества различни от ВиК-операторите с държавно и/или общинско участие, както и водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации, без съдържащите се в тях води;”.
1.3. Буква „е” се отменя.
2. Създава се т. 5:
„5. земите от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за водоснабдяване на населените места в общината, с изключение на тези по чл. 15.”
3. Създава се ал. 2:
„(2) Публична общинска собственост са и обектите, посочени в чл. 13, ал. 2. Дяловото участие на общините, които изграждат съответния обект, се определя пропорционално на размера на предоставените им средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната редакция:
„§ 10. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Частна общинска собственост са и сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имотите – собственост на общината, до измервателните уреди на водопроводните отклонения и канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от тези имоти до уличните канализационни мрежи.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, до § 11. Няма желаещи.
Тук виждам § 12.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сега ще обясня.
С § 12 вносителят предлага в чл. 47 да се създадат ал. 9-11.
Има предложение на трима народни представители.
Комисията е отложила за допълнително обсъждане този текст. Проведе се обсъждането в експертната група. Има еднозначно становище, което вярвам, че на днешното заседание комисията ще подкрепи.
Искам да поясня за колегите, че за да бъдем обективни и прецизни, по предложение на доц. Борислав Великов бяха поканени едни от водещите български специалисти – професори и доктори на науките, които разясниха този въпрос и подпомогнаха работната група. Мисля, че днес …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако текстът е готов и е минал през комисията …
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не е минал през комисията. Минал е през работната група и там има единомислие, така че не можем да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние не можем да го подложим на гласуване, защото нито имаме кворум, нито подлагаме на гласуване. Но това означава, че когато въобще гласуваме закона, ще трябва да се върнем на § 12, да направим разискване и така по-усложняваме.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще се върнем. Така е по-добре и по-чисто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрах. Нямаме готовност.
Продължете нататък с § 13.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В § 13 се създава чл. 47б.
По § 13 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Рейхан Аблеким.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция:
„§ 13. Създава се чл. 47б:
„Чл. 47б.(1) На титуляра на разрешителното за ползване на воден обект за извършване на хидрогеоложко проучване и/или за изграждане на водовземно съоръжение с дълбочина на съоръжението повече от 400 м, при изпълнението на които попътно е разкрита минерална вода, при искане се предоставя разрешително за водовземане или за концесия в случаите по чл. 47, ал. 2.
(2) Титулярът по ал. 1 може да подаде заявление за издаване на разрешително за водовземане или за концесия:
1. при хидрогеоложко проучване, ако проучвателният сондаж е годен за експлоатационно водовземно съоръжение след предаването на хидрогеоложкия доклад за извършеното проучване и оценка на експлоатационните ресурси – в шестмесечен срок от безвъзмездното прехвърляне на собствеността на водовземното съоръжение на органа, стопанисващ минералната вода;
2. при изграждане на водовземно съоръжение след предаване на хидрогеоложкия доклад за извършеното изграждане и оценката на експлоатационните ресурси – в шестмесечен срок от безвъзмездното прехвърляне на собствеността на водовземното съоръжение на органа, стопанисващ минералната вода;
3. в случаите, когато с едно разрешително са предоставени права за хидрогеоложко проучване и за изграждане на водовземно съоръжение – в шестмесечен срок от прехвърляне на собствеността на водовземното съоръжение.
(3) В случаите по ал. 2, министърът на околната среда и водите утвърждава експлоатационния ресурс на водовземното съоръжение в срок три месеца от предаването на хидрогеоложкия доклад.
(4) Титулярът по ал. 1 се определя пряко за концесионер за добив на минерална вода по реда на Глава шеста, Раздел ІІ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14 и § 15.
По § 16 има предложение на народния представител Рейхан Аблеким.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 6а:
„§ 16а. В чл. 78а думите „чл. 78, ал. 2” се заменят с „чл. 79, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По § 17 има предложение от народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народния представител Ненко Темелков.
Комисията подкрепя предложението, което систематично е отразено в чл. 47.
Има предложение на народния представител Трифон Митев и Златко Златев, което не се подкрепя от комисията и то гласи следното:
„В § 17, т. 2 да се заличи изразът в края на изречението „... и в него в чл. 96а се отменя”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Борислав Великов, което също не се подкрепя от комисията. То има следното съдържание:
„В § 17, т. 2 да се заличи изразът в края на изречението „... и в него в чл. 96а се отменя.”
Това е същото предложение.
Има предложение на народния представител Рейхан Аблеким, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага следната редакция:
„§ 17. В Глава шеста се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: „Глава шеста – Концесионен режим”.
2. Досегашният текст става Раздел І с наименование „Особено право на водовземане и на ползване на водостопански системи и съоръжения”.
3. Създава се Раздел ІІ с наименование „Предоставяне по право на концесия за добив на минерална вода” с членове от 102а до 102е:
„Раздел ІІ
Предоставяне по право на концесия за добив на минерална вода
Чл. 102а. (1) Кандидатите за предоставяне на концесия за добив на минерална вода по право при условията на чл. 47б подават писмено заявление до:
а) министъра на околната среда и водите – за предоставяне на държавна концесия или
б) кмета на съответната община – за предоставяне на общинска концесия.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:
1. трите имена, адреса и гражданството на физическото лице или наименованието, седалището, фирмената регистрация и националността на юридическото лице, удостоверени със съответните документи;
2. предмета на концесията по чл. 47, ал. 2;
3. наименованието на находището и наименованието и координатите на водовземното съоръжение;
4. сертификат, издаден от министъра на здравеопазването по реда на чл. 5 от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, когато заявлението е за предоставяне на концесия по чл. 47, ал. 2, т. 1;
5. копие от заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на водовземното съоръжение, когато заявлението е за предоставяне на общинска концесия;
6. актуално удостоверение за вписване на търговеца, издадено до три месеца при подаване на заявлението;
7. документи за удостоверяване липсата на обстоятелствата по чл. 16, ал. 2-4 от Закона за концесиите;
8. декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за произхода на средствата за осъществяване на концесията;
9. информация, съдържаща данни за търговеца, за извършваната от него стопанска дейност.
10. обосновка и разчет на необходимия дебит и годишното водно количество;
11. обосновка за целесъобразността на концесията спрямо концедента;
12. описание на инвестиционното намерение с посочени цели, срокове за започване, вид, обем, методи, продължителност и стойност на предвидените дейности;
13. влязъл в сила акт, с който е приключила съответната процедура по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 и следващите от Закона за биологичното разнообразие;
14. препоръки от банкови и други финансови институции, както и от бизнеспартньори;
15. технически, екологичен, финансово-икономически и правен анализ, наричани по-нататък „концесионни анализи”, изработени в съответствие с Правилника за прилагане на Закона за концесиите от лица, отговарящи на условията по чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от него;
16. документ за платена такса.
(3) Съответният орган по ал. 1 в едномесечен срок от подаването на заявлението по ал. 2 проверява дали съдържанието му и приложените към него документи отговарят на изискванията на закона и при установяване на неточности и пропуски уведомява заявителя за отстраняването им в 14-дневен срок.
(4) Съответният орган по ал. 1 прекратява производството, когато:
1. заявлението не отговаря на изискванията на закона;
2. кандидатът е в производство по несъстоятелност;
3. кандидатът има задължения за публични вземания на държавата или община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
4. кандидатът има просрочени парични задължения към работниците и служителите, на които е работодател;
5. кандидатът е бил концесионер и концесионният договор е прекратен по негова вина.
(5) Отказът да се открие производство за предоставяне на концесия за добив подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Съответният орган по ал. 1 в срок до 6 месеца от подаване на заявлението по ал. 1 внася в Министерския съвет, съответно в общинския съвет, мотивирано предложение за предоставяне на концесия, проект на решение за предоставяне на концесия и проект на договор за концесия или решение за отказ за предоставяне на концесия.
(7) С решението за предоставяне на концесия за добив на минерална вода се определя:
1. предметът и обектът на концесията;
2. стопанските дейности, които могат да се осъществяват чрез обекта на концесията;
3. максималният срок на концесията;
4. началната дата на концесията;
5. условията за осъществяване на концесията;
6. основните права и задължения по концесионния договор;
7. условията и/или забраните за отдаване на обекта на концесия под наем и за предоставяне на дейности по експлоатацията и поддържането му на подизпълнители;
8. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и/или други обезпечения;
9. условията и размерът на концесионното плащане, включително:
а) размера на еднократното концесионно плащане, дължимо към датата на влизане в сила на концесионния договор;
б) механизма за ежегодно актуализиране на концесионното плащане;
в) реда за извършване на концесионното плащане;
г) максималния гратисен период, през който концесионерът се освобождава от задължение да заплаща годишно концесионното плащане – когато такъв се предвижда;
10. условията и графикът за поетапно усвояване на предоставения ресурс, срокът за което не може да бъде по-дълъг от пет години от датата на влизане в сила на концесионния договор;
11. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
12. условията за опазването на околната среда, на човешкото здраве и на защитените територии, зони и обекти;
13. задължението на концесионера да застрахова за срока на концесията за своя сметка и в полза на концедента на обекта на концесията;
14. лицето, което получава концесията;
15. органът, който да води преговори, да сключи концесионния договор, да представлява концедента по него, с изключение по прекратяването му, както и да организира контрола по неговото изпълнение – за държавна концесия;
16. други изисквания, свързани с характера на концесията, които не са нормативно определени.
(8) Решението на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 7-дневен срок от обнародването му в “Държавен вестник”.
Чл. 102б. В тримесечен срок от влизането в сила на решението по чл. 102а, ал. 7 се провеждат преговори и се сключва договор за концесия, който съдържа условията от решението за предоставяне на концесия.
Чл. 102в. Предоставянето на концесия за добив на минерална вода се отказва с мотивирано решение, когато:
1. съществува опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за увреждане на водния обект, за човешкото здраве, за защитените със закон територии, зони, обекти и паметници на културата;
2. кандидатът е представил невярна информация;
3. кандидатът предложи инвестиционно намерение, което не отговаря на установените технически и технологични стандарти и на изискванията за опазване на минералната вода, на водовземното съоръжение и на околната среда;
4. кандидатът не отговаря на изискванията по чл. 47б, ал. 1;
5. концесионните анализи не отговарят на изискванията на Закона за концесиите и на правилника за прилагането му;
6. заявлението е за концесия по чл. 47, ал. 2, т. 1 за находище на минерална вода, за което има вече предоставена концесия на концесионер, различен от заявителя.
Чл. 102г. (1) Кандидатите за предоставяне на концесия за добив на минерална вода заплащат такса при подаване на заявлението по чл. 102а, ал. 1.
(2) Таксата по ал. 1 се събира за покриване на административните разходи по производството за предоставяне на концесията.
(3) Размерът на таксата по ал. 1 и редът за събирането й се определят с акт на Министерския съвет, съответно на общинския съвет.
Чл. 102д. Концесионерът дължи концесионно плащане, принципите и методиката за определяне на което, както и минималният му размер за всяко от предназначенията за водовземането по чл. 47, ал. 2 се определя с акт на Министерския съвет, съответно на общинския съвет.
Чл. 102е. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Законът за концесиите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има предложение на народните представители Борислав Владимиров, Долорес Арсенова и Христина Христова: в чл. 143, т. 4 преди думата „извършването” да се добави думата „покриването”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по това предложение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 18, 19, 20 и 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
С това докладът - първа част, за второ гласуване на общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите приключи, но без § 12.
Уважаеми народни представители, предлагам да гласуваме процедурното предложение за намаляване на срока на три дни между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема. Следователно срокът е три дни.
Уважаеми народни представители, преди почивката започна на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Има допълнителен доклад, който ви е раздаден. Ще помоля председателя на Комисията по енергетиката да докладва допълнителния доклад – всъщност § 3, за да може евентуално утре да гласуваме изцяло законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви за разбирането, господин председателю.
„Допълнителен доклад към доклада на Комисията по енергетиката № 953-12-9 от 19 май 2009 г., относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 854-01-127, внесен от Златко Тонев Златев и група народни представители на 30 октомври 2008 г.“
Има предложение на народния представител Румен Овчаров, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 1б, който става § 3:
„§ 3. В чл. 197 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „преки“ се заличава.
2. В ал. 7 думите „пряко присъединените“ се заменят „присъединените“.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Златев.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! В предложения основен доклад сутринта предлагам една редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За § 3 ли правите предложение или за нещо друго?
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ: Не, за § 2. Пропуснато е „топлопроводи“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хубаво, ще Ви дам думата.
По допълнителния доклад, което сега чухте, има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
В основния доклад кой параграф имате предвид?
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ: Параграф 2.
„Чл. 67. Алинея 2 се изменя така: енергийните предприятия...” и така нататък... в средата след „въздушни и подземни електропроводи, газопроводи и водопроводи“ да се вмъкне и „топлопроводи“.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го приемем и гласуваме като редакционна поправка.
Има ли други народни представители, които желаят да направят предложение? Няма.
Обявявам дискусията за приключила. Както беше обявено, гласуването ще бъде утре.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата точка – точка осем:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА.
Докладът е раздаден днес сутринта на всички народни представители.
Имате думата, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Най-напред една процедура. Моля да бъдат допуснати в залата Екатерина Хаджиева – главен юрисконсулт на МВР, и комисар Алекси Стратиев – началник на „Пътна полиция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против?
Щом няма, да заповядат.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
„ДОКЛАД
относно общ Законопроект, № 953-19-19, внесен на 13.04.2009 г., изготвен от приетите на първо гласуване законопроекти за изменение на Закона за движението по пътищата, № 954-01-54, внесен на 11.03.2009 г. от Радослав Илиевски и група народни представители; № 954-01-59, внесен на 13.03.2009 г. от народния представител Бойко Боев, и № 954-01-62, внесен на 17.03.2009 г. от
народните представители Александър Радославов и Иво Сeферов”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата”.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
Имаме предложение от народния представител Светослав Спасов.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нови § 1 и 3 и не подкрепя за създаване на нов § 2:
„§ 2. Създава се чл. 9а със следното съдържание:
„Чл. 9а. (1) По пътищата, отворени за обществено ползване, в събота от 9,00 до 13,00 ч., неделя от 13,00 до 22,00 ч., и през дните, обявени за официални празници и почивни дни в Република България от 13,00 до 22,00 ч., се забранява движението на пътните превозни средства по чл. 149, както следва:
1. категория N (без категория N1 и N2);
2. категория Т;
3. категория О (без категория О1 и О2) и ОТ.
(2) Забраната по ал. 1 не важи за пътни превозни средства, които:
1. По занятие извършват превоз на стоки, подлежащи на бърза развала, при превоза на такива стоки. За целите на този закон, стоки, подлежащи на бърза развала, са стоки със срок на трайност по-малко от 48 часа, което се посочва в пътно-превозните документи, съпровождащи тези стоки.
2. Осъществяват пътна помощ, съгласно чл. 148в, при или по повод осъществяването на тази дейност.”
Има предложение на народния представител Ваня Цветкова, което е подкрепено.
Комисията предлага да се създадат нови § 1 и 2 със следното съдържание:
„§ 1. В чл. 3, ал. 1 след думите „стопанисват пътищата” се добавя „както и лицата, на които са възложени дейностите по ремонт и поддръжка на пътищата, са длъжни да”.
§ 2. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „по пътищата” се добавя „и неизпълнение на задълженията на лицата по чл. 3, ал. 1”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи отговарят за прилагането на наредбата по ал. 2, като определят лица, които да извършват текущ контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по предложените текстове?
Проф. Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Разбира се, аз подкрепям тези текстове, особено текстовете, свързани с това да се търси отговорност за състоянието на пътищата, и то не само, където има концентрация на пътно-транспортни произшествия.
Моето предложение е в чл. 14, ал. 2 – това, което последно господин Илиевски прочете. Действащият текст е следният - министърът на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министърът на вътрешните работи определят с наредба реда за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътно-транспортни произшествия по пътищата. Това е коректното. Сега ще добавя: „и неизпълнение на задълженията на лицата по чл. 3, ал. 1”. Тоест, тези, които стопанисват пътя или на тези, на които е възложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По текста, който ни се предлага от комисията – стр. 2, има § 2 – в чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „по пътищата” се добавя „и неизпълнение на задълженията на лицата по чл. 3, ал. 1”.
Тази алинея ли имате предвид?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Точно за нея. Това по принцип е правилно, но дали в една наредба трябва да говорим отговорно за това, че тези, които стопанисват пътя, не са си изпълнили задълженията, или просто в тази наредба, която аз прочетох, да се включи „и изискванията за поддръжката и ремонта на пътищата от тези, които стопанисват, или на тези, които по чл. 3, ал. 1, е възложено”?
Това е чисто редакционно предложение, защото в една наредба има и за неизпълнение на отговорностите, но първо трябва да има за условията тези пътища да се поддържат в добро състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложете текста.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Министърът на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министъра на вътрешните работи”, за да го свържем, „както и” – може би – „и неизпълнение на задълженията на лицата по чл. 3, ал. 1” – те са разписани – „както и изискванията за тяхната поддръжка и ремонт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „...и изискванията за тяхната поддръжка и ремонт”.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Така, както е записано по предложението - „по чл. 3, ал. 1”.
Мисля, че това е по-добрият текст за един закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемаме го като редакционно изясняващо допълнение. Това е в т. 1 за § 2 по предложенията на комисията.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз ви моля да подкрепите и да влезе в решението на Народното събрание и § 2, отнасящ се за ограничаване движението на тежкотоварните автомобили по пътищата в България. В две трети от европейските страни движението на тировете по пътищата е забранено в събота и неделя. След като то е разрешено в България, те точно в събота и неделя влизат в нашата страна, извършват серия от пътно-транспортни произшествия и реално тероризират българските граждани. От 770 000 тира, които годишно минават през България, само 70 000 са на български превозвачи. В този смисъл искам да кажа, че България се нарежда на първо място в Европа и на трето място в света по загинали от пътно-транспортни произшествия. Над 1000 души са загинали годишно, което прави 150 души на 1 000 000 жители.
Моля ви да подкрепите това предложение, защото Сдружението „Добро”, което аз представлявам, заедно с „24 часа”, Нова телевизия и Дарик радио, организирахме национален референдум с SMS-и. Над 95% от българските граждани искат ограничаване на движението по пътищата на тежкотоварните автомобили - 7000 души подкрепиха този своеобразен референдум.
В същото време искам да подчертая, че предложението, което имам по § 3, където съм предложил да бъде създадена специализирана инспекция за безопасност на пътната инфраструктура, да бъдат създадени съвместно между министрите на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи, то наистина да се говори за Инспекция за безопасност, а не да се определят лица. Такава е Европейската директива, която е гласувана в Европейския парламент. В България липсва такава инспекция за безопасност на инфраструктурата, която да извършва текущ контрол на пътната настилка. Колко катастрофи - над 30% от катастрофите в България са свързани именно с лошата пътна инфраструктура. По-нататък аз ще взема отношение за това, че е отхвърлено предложението ми как да бъде поддържана, в какви рамки, пътната инфраструктура в България.
Излиза така, че за колегите от БСП и тяхната Младежка организация постоянно организират с форуми и уеб-сайтове акции за дупките в София, а в същото време те защитават, като адвокати, дупките да бъдат запазени като форма в България. Ние се превръщаме в една страна, която не се намира на земята, а на луната. Много ви моля, ако продължавате по същия начин, то по-добре от „БСП” се прекръстете в „Орден на йезуитите”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще взема отношение по дискусията, свързана със създаване на нови правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи за текущ контрол по отношение състоянието на пътищата. В Министерството на вътрешните работи нямаме капацитет за това. Все още в министерството не работят пътни инженери и строители.
Второ, по отношение качеството на ремонтите има една друга отговорност, каквато е договорната отговорност. Не можем да заменяме договорната отговорност за некачествено изпълнение с административната отговорност – да глобяваме кметовете, когато пътят е в съответното населено място, или да глобяваме Национална агенция „Пътна инфраструктура” – собственик на националната пътна инфраструктура. Разбирам Вашето желание, но това става със средства, които ежегодно постоянно се заделят с бюджета, за да бъде наистина качествена пътната ни мрежа.
Още един въпрос, който искам да поставя: нека не се заблуждаваме, че качеството на пътищата е сред основните причини. Водачите са длъжни да се съобразят с качеството на пътищата. Казвал съм това многократно в тази пленарна зала. Говорейки за лошите пътища като причини, вие стимулирате водачите към едно несъобразено с пътната обстановка поведение. Разбира се, има добри и лоши пътища. Водачът е длъжен по лошите пътища да кара така, че да се съобрази с терена, да не стане катастрофа.
Въобще философията за лошите пътища като основна причина размества другите въпроси. Къде отива въпросът за превишената скорост, въпросът за употребата на алкохол и всички останали причини за тежките инциденти по пътищата?!
Пак казвам: аз също искам България да има много хубави пътища, но това не става с административни санкции. Не е редно нито министърът на вътрешните работи, нито министърът на регионалното развитие и благоустройството да бъдат тези административнонаказващи органи. Хайде, в Министерство на регионалното развитие и благоустройството има пътни инженери и специалисти. Но как може да прецени един служител от „Пътна полиция” качеството на един ремонт? Или ние трябва да създадем инспекторат за контрол по пътищата, където да назначим пътни инженери със съответната подготовка? Съгласете се, че това е абсурд!
Разбирам голямото ви желание да се оправи пътната инфраструктура, това е желание на всички български граждани, но това средство е негодно. И какво от това, че ще глобяваме постоянно кметове или представителите на НАПИ или фирмите?!
Господин Спасов, как да глобяваме фирмите за нещо, за което тези фирми, търговски дружества, това ще Ви каже и проф. Герджиков, отговарят по договор? Те сключват договори и носят съответната договорна отговорност. Ако няма предвидена клауза, може да се отправи към тях отговорност за непозволено увреждане. Но не може с административна санкция министърът да глобява фирми.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим, от място): А инспекцията не е ли същото?
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Добре де, инспекцията е административен орган. Тази инспекция нали накрая ще излезе с акт за констатация и административен акт за наказание, а те са в договорни отношения?
Моля, дайте малко да уважаваме правото, освен голямото ни желание – мое и на всички ни, да са хубави пътищата ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По отношение предложението на колегата Спасов за прекратяване на движението или забрана на движението на пътни превозни средства в почивните дни, действително такава практика в голяма част от европейските държави има. Но обърнете внимание къде е тази практика! Тя се осъществява на 1000 километра на запад от България. В близките нам държави, по които преминават международните коридори и които се ползват масово от товародателите и тези, които експлоатират автомобилите, такава практика няма. Не защото в България, Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Унгария, Словения, Словакия хората са по-неграмотни или не могат да си дадат сметка за какво става дума и какво се изисква, а просто заради това, че съответните държави и инфраструктури, които съществуват по тези места, все още не са пригодени да поемат това напрежение, тези тирове по пътищата да имат големи паркинги със съответни места за нощуване, с осигуряване за водачите на бани, тоалетни, магазини и други неща, свързани с пребиваването им на тази територия.
Едно е да си правиш PR и да казваш: „Ще спрем тировете, защото така е в Германия, Италия, Австрия и къде ли не”, друго е да го правиш рационално и да се вижда какво има готовност съответната държава да направи. Според мен към настоящия момент в нашата държава няма готовност това да се направи.
Друг е въпросът, че ние не бива да стоим и да се вайкаме, че няма. Напротив, трябва да притискаме постоянно правителството и НАПИ в бъдещите проекти най-вече за магистралите и международните пътища да се осигуряват такива места. Според мен това е основната причина. Всичко друго е евтин PR, от който не знам има ли някаква файда.
Що се отнася дали Министерството на вътрешните работи трябва да носи някаква отговорност и да участва в контрола дори и за ремонтите по пътищата, тук не мога да съглася с министъра, че министерството няма капацитет.
Господин министър, не искам да Ви давам съвети как да се направи това, но при наличието на 53 хиляди служители в това министерство е предостатъчно да се намери един малък екип от хора, които да участват не самостоятелно, а в екипите с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Вие не казвате „и с НАПИ”, но те са основният стопанин на голяма част от пътищата и така ще вършим някаква работа.
Не мога да бъда убеден, че катаджията, който стои на магистрала „Хемус” или „Тракия” и обхожда, не вижда дупките и коловозите, които ги има там. Пречи ли му някой заедно с МРРБ да направи такова предписание на НАПИ и да накара тези, които са правили преди година време такова асфалтиране, да го променят? Не трябва да си някакъв инженер или голям специалист по пътното строителство, за да видиш ямите и дупките по магистралата. Не говоря за пътищата първи, втори и трети клас, а за магистралите, господин министър. Прави се предписание и се задължава с указание. Ако трябва, ще се затвори магистралата. (Реплики от министър Михаил Миков.)
Извинявайте, няма превишена скорост. При 130 километра в час разрешена скорост по магистралата, да попаднете в дупка, която се вижда в последната минута или в тъмното въобще не се вижда, или в коловозите, които вече се образуваха от тировете, какво, да чакаме да регистрираме катастрофата и тогава да казваме, че има причини?!
Министерство на вътрешните работи не бива да бяга от отговорността си. Не казваме, че те трябва да санкционират, но да участват като орган за контрол на движението по пътищата. Нека катаджиите да си стоят, да се въведе снимането с камери, а не да харчите за други цели парите, които гласувахме със закон. Ние ще поискаме отново да видим за какво става дума, къде отидоха тези пари, маса пари са това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Господин Кътев, не знам кое е евтин PR – едно говорите от парламентарната трибуна, друго говорите, като отидете при хората в Самоков. Вие бяхте един от хората, които настояваха в Самоков да се ограничи движението на ТИР-овете. Така че не знам къде е Вашето истинско лице – дали днес в Народното събрание, или там – при хората в Самоков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И на двете места е истинско.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Не знам кое е евтин PR.
Това, което аз предлагам, не е от днес или от утре да се ограничи движението на ТИР-овете по пътищата – много ясно съм го предложил в Допълнителните разпоредби.
Текстът, който предлагам, казва, че ограничението на движението на ТИР-овете по пътищата влиза в сила едва след изграждане на съответните технически и инфраструктурни съоръжения, предназначени за престой на пътните превозни средства. Или по народному – когато се изградят ТИР паркингите.
Аз казвам, че това трябва да стане не по-късно от 1 януари 2011 г. Тоест даваме един доста дълъг период на държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в лицето на Министерството на транспорта да определят къде да бъдат изградени тези ТИР паркинги. В същото време, ако държавата няма финансови средства за тяхното изграждане, то да се заложи на публично-частното партньорство, за което говорят всички колеги от всички парламентарни групи.
Това е начинът да се отделят общински и държавни терени – има достатъчно около магистралите и пътищата. Да бъдат заделени десетина декара и да се даде на частния бизнес да изгради тези ТИР паркинги. Философията не е голяма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правим реплики на господин Кътев.
Вие реплика ли искате, проф. Мирчев? Имате думата за реплика към господин Кътев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, аз мисля, че трябва да погледнем много сериозно на предложенията на министъра на вътрешните работи по текста. Поддържането и експлоатацията на републиканската пътна мрежа се извършва от Национална агенция „Пътна инфраструктура”, а тя отсъства в тази точка. Ние сме сложили само министъра на регионалното развитие за общинската пътна мрежа. А другите 20 хил. км, които се поддържат, развиват? Задължително трябва да се добави НАПИ.
Второто нещо – аз съм склонен и мисля, че има логика в това: отговорността е на регионалното развитие за общинската и на НАПИ за републиканската пътна мрежа, но все пак някой трябва да им посочва и да ги контролира дали са обезопасени или сигнализирани местата с концентрация на пътнотранспортни произшествия, което го има в закона и се прилага.
Новото предложение е: където има дупки, където не е отговорно Министерството на вътрешните работи. Тяхната функция трябва да бъде до това – да ги накарате най-малкото да сигнализират тези участъци, за да се обърне внимание върху поведението на водача.
Второто, което се предлагаше – за регулирането. Ако вземем чл. 165, ал. 5 от действащия закон, със закона ние сме дали правомощия на Министерството на вътрешните работи, съответно „Пътна полиция”, и на Националната агенция „Пътна инфраструктура” да регулират трафика по пътната мрежа, когато има задръствания, при тежки зимни условия и т.н. Дали е целесъобразно това да става с разписване на срокове от час до час или в закона? Мисля, че колегите ще трябва да обърнат внимание на този пункт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мирчев, с цялото ми уважение към Вас – знаете, че това не е никаква реплика. (Реплика от народния представител Йордан Мирчев.)
Репликата е несъгласие със становището, което е изказал този, който е взел отношение.
Да видим – с какво не сте съгласен с господин Кътев?
МАРИН МАРИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кътев, аз мисля, че тези неща, които възложихте на Министерството на вътрешните работи и на министъра да ги правят, не са тяхна работа. Те имат достатъчно много работа със скоростта, с пиянството по улиците, а не с ремонта. Да, те виждат тези дупки, виждат тези вълни по пътищата, но Вие неправилно насочихте въпроса към министъра.
Аз смятам, че Министерството на вътрешните работи би трябвало по друг начин да следи за движението по пътищата. Един от основните проблеми, заради които стават дупките и тези вълнообразни пътища, е огромното претоварване, с което се движат нашите машини. Министерството на строителството има една наредба, в която се казва, че ос-натоварването трябва да бъде най-много 8 тона. Никъде и никой не спазва това. Мисля, че е работа на органите на МВР да го следят, защото по нашите улици се движат камиони, които с 15-20 т превишават товароносимостта си. Да не говорим на оси, в резултат на което се получават дупките, в резултат на което се получават вълненията.
Смятам, че това е, за което вие бихте могли да помогнете, защото примерите в това отношение са хиляди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В комисията не ги ли обсъждахте тези работи? Нали се гласува текст по текст?
Господин Кътев, имате право на дуплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Отзад напред.
Уважаеми господин председател, уважаеми колега! В закона имаме едно понятие „млад водач”. Сигурно трябва да има и понятие „млад депутат”, въпреки че с Вас сме на пó такава възраст. Това не Ви дава право да не знаете, че към държавната администрация има един орган ДАИ, който се занимава точно с това. Понеже във вашия район минавате по магистрала „Хемус”, сигурно сте виждали, че на „Яна”, на разклона постоянно или много често има ДАИ-джийски коли с подвижни кантари, които мерят осите. Ще ги научите тези работи – има време.
Що се отнася до колегата Спасов – колега Спасов, аз участвах в забраната на движението на ТИР-овете към Самоков, но движение не за събота и неделя - това, което Вие си мислите, а движение на ТИР-ове в участъка околовръстен път София-Самоков. Това няма нищо общо с онова, което Вие предлагате. Хубаво е като си правите PR акциите, да знаете какво правят и другите.
Що се отнася до това къде са отишли парите за видеокамерите, които ние гласувахме – аз съм чел писмото на министър Орешарски, това според мен е измиване на ръцете. Ние имаме приет закон много преди да се формира Бюджет 2009. Нещо повече, ние искахме пари да се отделят още миналата година - много преди да се формира Бюджет 2009. Това че министърът на финансите и министърът на вътрешните работи нямат комуникация - да приложат закона, който сме приели, не ги оправдава. Напротив, с тези 25 милиона – половината от събраните средства, през 2009, 2010 г. България цялата щеше да бъде покрита с камери и да ги няма тези неща, за които говорим сега – за катаджии, скрити по кьошетата и по храстите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, удивен съм от начина, по който се води този спор, с който започнахме измененията на Закона за движението по пътищата.
В комисията, в чиито заседания, без да съм член, съм участвал, се направи много разумно предложение.
Това разумно предложение държеше сметка за два компонента: че трябва да се пипа Законът за движението по пътищата няма спор, че трябва да се изпълнят европейските изисквания към техническата годност и правилата, свързани с пускане в експлоатация на моторните превозни средства, няма спор.
Продължавам да смятам, че по чл. 138 от правилника и всичко това, което за втори път влезе в пленарната зала, е трябвало да бъде въведено с наредби, така както е и сега. Но понеже минахме един дълъг път с празни приказки, съжалявам, че трябва да го кажа, лично за себе си бих допуснал този компромис – изискванията, които представляват еврозадължение, да бъдат приети и още сега, ако е възможно и се намери формата и съгласието, да снемем от дневния ред на закона и неговите изменения всички останали текстове.
Господин министър, в крайна сметка движението по пътищата има три компонента: път, моторно превозно средство или превозно средство и водач. Докато не се престане да се мисли, че само удряйки самара, ние ще оправим пътя на магарето, нищо в тази държава няма да постигнете. Абсолютно неправилно е всичко това, което казахте относно приоритетите на определени норми, свързани с безопасността на движението. Те са разписани много отдавна и целият този спор, който се води тук, е повече от излишен.
В Закона за движението по пътищата има един основен принцип - препятствията са две категории: сигнализирани и внезапно възникнали. Внезапно възникналите са свързани със скоростта, а сигнализираните – с наличните такива. Разбирайте дупки, дупчици и всичко останало, с което е пълен настоящият закон за изменение и допълнение, така че този въпрос не подлежи на никакъв коментар. Аз твърдя, че, без да въвеждаме каквито и да е нови норми, в закона съществуват две основни правила, които са достатъчни. А те са: че моторното превозно средство трябва да бъде технически годно, и на второ място – че пътят трябва да бъде на това ниво, на което е създаден.
Решително протестирам като юрист да се смесва договорната отговорност по това кой е строител и кой как си е изпълнил задълженията с публичните норми, които са предмет на този закон. Това, което правим в момента, са публични норми и няма нищо общо със ЗЗД и контрагентите - кой е изпълнил лошо и по какъв начин ще следват отговорностите за това. Да се твърди, че Министерството на вътрешните работи има отношение само към водачите, само към скоростта и всички останали неща, които са наболели от гледна точка на някой, е абсурдно. Прав е господин Мирчев. Отворете чл. 165 и ще видите колко задължения и сега ги има.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Защо тогава го пише?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Защото в целия този закон, ако бяхме само мъжка компания, щях да Ви кажа кой как бърка. Много стана.
В случая аз ви казах: има нужда от два текста. Единият: „моторното превозно средство трябва да бъде технически изправно”, и всякакви лакардии как се пуска, какво се пуска, двуколесно, триколесно - в наредбите. Всичко що е за пътя си има специални термини и той трябва да бъде изправен. Но понеже сега сме пред един доста сложен казус, Министерството на вътрешните работи и сега си има отговорностите. И сега си има отговорностите, така че няма място да бягаме от тях. Конкретизацията обаче е очевидна, след като този закон се прави по начин, който е недопустим от Закона за нормативните актове. Той се пише като за първолаци. Щом се пише като за първолаци, и по отношение на Министерството на вътрешните работи да бъдат детайлно изразени техните задължения, защото очевидно някой не ги разбира.
Само един пример ще ви дам. Всеки полицай на пътя, когато съзре неизправност на пътя, е абсолютно длъжен да направи съответната сигнализация, а по чл. 165 - и да обезпечи безпрепятственото движение. Така че няма да удряме само по едната, а по трите такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Гъндев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз слушах внимателно диспута, който се разгоря, и мисля, че всеки един от нас вече се е убедил в това, а пък който познава добре закона, два пъти повече е убеден, че този текст трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой текст имате предвид, господин Гъндев? Защото имаме § 1 и § 2.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: И § 1, и § 2 – цялото предложение на комисията.
Благодаря и на господин Ралчев, и на господин Мирчев, който се опита да подобри текста. Той се опита от човешка гледна точка да бъде лоялен с колежката, а той познава добре закона и знае, че в действащия закон това е уредено много по-чисто, много по-добре и е много по-работещо. Аргументите на господин Ралчев бяха също в тази посока.
Категорично моля този текст да отпадне при гласуването и се обръщам към вас, колеги, да подкрепите това предложение.
Понеже се разгоря сериозна дискусия и по предложението на господин Спасов. Ние сме говорили много пъти. Мисля, че това може да се реши с разпоредби за организация на работата на Министерството на вътрешните работи, без да влезе в закон, защото не е проблем дали имаме паркинги. Това е втората част на въпроса. Така, както императивно сте го записали вие, възникват много въпроси. Знаете, че в България събота и неделя често се отработват дни. Знаете, че има летен, пролетен, зимен сезон. Ако тези часове се изпълняват безпрекословно по този начин, а би трябвало така да бъде, ще затрудним излишно в много дни движението в България, без да има ефект. Че трябва да има такава регулация, това е друга тема. Много пъти с вас сме говорили, че това не трябва да стане със закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като не е със закон, с какво да бъде?
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: С наредба за организацията. Имат възможности да се спре движението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На цялата територия ще спрете движението с една наредба.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Не, не става въпрос за цялата територия, а за магистралите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли още народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два параграфа? Няма.
Господин министър, ако желаете, можете да вземете отношение.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По този безсмислен спор само ще прочета текста на чл. 165, ал. 1, т. 3, за да видите, че това, по което спорим тук половин час, го има уредено в закона: „определените от министъра на вътрешните работи служби следят за състоянието на пътя, издават предупреждения, сигнални писма до собствениците на пътя“. Има го това нещо. Вие искате да правим съвместни инспекторати с регионалното, да търсим хора, да създаваме отделна администрация. Има го!
По отношение на тези заблуди, които сложи в пленарната зала господин Кътев. Да, има такъв текст в закона, който предвиждаше част от средствата от санкции да отиват за техническо превъоръжаване на Министерството на вътрешните работи, но тези средства не са заложени в тазгодишния бюджет. Никой не си е направил труда да заложи това перо в бюджета на Министерството на вътрешните работи, така че тази година тези средства ги няма. Догодина, ако бъдат заложени, ще ги има. Въпреки това с бюджетни средства от капиталовите разходи ние въвеждаме редица нововъведения за наблюдение на пътищата, но те не могат да функционират без вие да приемете закона. Веднъж го вкарахме м. февруари, не се прие в пленарната зала, по отношение на разплащането – същите проблеми. Има редица неща, които в момента са въведени, и не могат да се ползват. Видеонаблюдението със стационарните радари не може да се ползва, защото вие дискутирате вече в продължение на два месеца дълго и протяжно по тези въпроси, включително и по такива, които и досега ги има уредени в закона.
Така е, господин Ралчев! Вижте чл. 165, ал. 1, т. 31, а не измисляйте публични норми, защото няма публични норми. Има публично поведение на публични хора. Недейте да измисляте публични норми, когато не знаете какво да кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове?
Както разбрах, господин Гъндев направи кардинално предложение за отпадане на параграфи 1 и 2, както ни се предлагат от комисията.
Господин Мирчев направи предложение за допълнение в § 2, т. 1 – след ал. 1, както и изискванията за тяхната поддръжка и ремонт. Нали това беше Вашето предложение?
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Ако не отпадне…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ако не отпадне, да се добави. Ако отпадне, няма да има § 1 и § 2.
Други предложения в изказванията по текста не съм си отбелязал.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим, от място): Аз направих предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето предложение е направено писмено. В неприетата му част по т. 2 – за § 2, ще бъде подложено на гласуване.
Всъщност това са вариантите при гласуванията.
Да продължим със следващите предложения.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: По § 1 има две предложения – от Йордан Мирчев и от Борислав Ралчев – за отпадането на параграфа.
Комисията предлага това предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом има предложение за отпадане, текстът трябва да се прочете. Защото може да не отпадне.
Текстът на § 1 по вносител е:
„§ 1. В чл. 21 се създава ал. 3:
„(3) Младият водач на моторно превозно средство е длъжен да развива скорост на движение с 10 км/ч. по-ниска от определената в ал. 1 и от обозначената по реда на ал. 2.”
Значи млад водач няма да има.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Млад водач ще има, но ще отпадне ограничението за по-ниската скорост.
Има предложение от народния представител Светослав Спасов.
Има и предложение от Ваня Цветкова, което е същото.
Комисията подкрепя това предложение и предлага следната редакция за нов § 3:
„§ 3. В чл. 70 ал. 3 се изменя така:
„(3) От 1 януари до 31 декември моторните превозни средства задължително се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като е записано „от 1 януари до 31 декември”, това означава целогодишно.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Ако това предложение се приеме, както е гласувано в комисията, трябва да се направят изменения и в чл. 86 на действащия закон. Иначе се получават много сериозни противоречия.
Второ, ако все пак това предложение се приеме, накрая в Преходните и заключителните разпоредби трябва да се сложи някакъв отлагателен срок. Не може законът днес да излезе, а утре да те глобят. Трябва да се даде срок от седмица, две, три или месец, но ако се подкрепи, трябва съответстващ текст в чл. 86 на закона, където се третира въпросът, че тези светлини се използват и като сигнал при теглене на повредено моторно средство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не се прави така! Между първо и второ четене могат да се правят предложения само в материята, която е приета на първо четене. Сега между първо и второ четене изведнъж падат младите водачи и отиваме на светлините! И то е казано „с включени светлини за движение през деня или с къси светлини”!
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Различни са модификациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какви са тези различни модификации?! Има дълги и къси светлини.
Ще помоля представителите на МВР да дойдат и да кажат за какво става въпрос. Разбирам идеята, но реално ли е цяла година, постоянно от сутрин до вечер да светят светлините?!
Заповядайте, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Аз съм един от вносителите на това предложение. То е направено във връзка с европейските практики. В много от европейските страни е доказано, че когато се кара на запалени светлини, дори и през лятото, с 20% или с 25% намаляват пътно-транспортните произшествия.Тоест, когато са включени светлините, колите се забелязват много по-отдалече дори и през деня, а шофьорите са много по-внимателни при разминаване или изпреварване с коли със запалени светлини. Автомобилът се вижда отдалече и в огледалото на шофьора.
Моля колегите в пленарната зала да подкрепят това предложение.
Професор Мирчев е прав – трябва да се промени и другият текст.
В Преходните и заключителните разпоредби аз предлагам текст: „Този текст да влезе в сила от 1 юли”. Тоест има достатъчно време, за да се на правят съответните информационни кампании, та шофьорите да бъдат наясно, че такъв текст е бил приет от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Когато се правят тези предложения, трябва да се прави обосновка какво струва това светене на фаровете на хората, които ползват автомобили. Не знам дали си давате сметка, че се повишават разходите на гориво на всеки шофьор. Ако това се погледне в обществен мащаб като разходи на държавата, особено в условията на икономическа криза, то предложението е безумно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Мога да определя това изказване само като смешно! Вие не можете да кажете с колко процента се увеличава разходът на гориво. Не смятам, че с включването на светлините, което струва няколко стотинки, могат да бъдат купени човешки животи. Смятам, че съхранението на човешкия живот е много по-важно от някакви жълти стотинки!
Ние сме на първо място в Европа по пътно-транспортни произшествия и на трето място в света. Нареждаме се до страни като Индия и Китай, които са на първо място.
Явно има някакъв проблем в тази държава и ние трябва да го решим. Не може с лека ръка да се отхвърля такова предложение. Повтарям, това е европейска практика. В Германия, Швеция, Норвегия, Финландия това е така. Аз самият лично карам автомобила си с включени светлини, без да има законов текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми колега, карайте! Карайте, няма лошо. Но не карайте целия български народ от сутрин до вечер да кара с включени светлини, по простата причина че увеличавате разходите на всеки един от тях, увеличавате разходите в икономиката. А дали и с колко това ще намали процента на произшествията, е въпрос на възпитание на всеки отделен водач. По-добре водачите да имат по-добра квалификация, да спазват и да се съобразяват с пътната обстановка, за да няма такива пътни произшествия. Но да карате целия български народ, независимо дали това са хора, които нямат бизнес, и хора, които имат бизнес, да карат със запалени фарове! Всеки от колегите, който има кола, може да Ви каже как се отразява карането със запалени светлини на разходите на гориво. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Гъндев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Господин председател, господин министър, колеги! Потвърждавам голяма част от аргументите, които моите колеги приведоха, но те не правят формалното предложение текстът да отпадне. Затова аз правя това формално предложение. Защото и сега действащият текст на закона дава възможност, господин Спасов, да караме със светлини, когато искаме. Не ни забранява. И аз като Вас го правя често, когато смятам, че това създава по-безопасни условия и за мен, и за другите участници в движението. Но в момента, когато вече почти всички водачи на моторни превозни средства са свикнали с новите разпоредби да караме до 31 март със светлини, да променяме отново условията, не е логично. Още повече, че самият текст не е коректен, не е чисто написан. Ако го прочетете внимателно, ще видите какво пише там – от 1 януари до 31 декември превозните средства задължително се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Ако някой може да ми дешифрира това, на мен ми е трудно.
Вместо да правим, господин Мирчев, редакции и корекции, по-добре е текстът да отпадне и аз правя това формално предложение. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст, пробутан след първото четене, извън предмета и обхвата на закона, в нарушение на правилника?
Уважаеми колеги, затова има две четения и това е конституционно изискване – да има разисквания по същество и след това да се правят предложенията на базата на текст, а не да пробутваме нови текстове, касаещи стотици хиляди хора, и сега да се чудим какво да го правим това!
Господин Стратиев, ще вземете ли отношение по това предложение? Всички сме за безопасност на движението, но ще постигнем ли нещо или ще ни се наложи след три месеца пак да го променяме?
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Ще бъда съвършено кратък. Страните, които се споменаха, са доста по на север от нас и там времето е доста по-различно. Колкото по на юг се слиза, се вижда, че почти няма такива задължения за всички моторни превозни средства през цялата година. Нещо повече, миналата година Австрия имаше въведена такава норма и се отказа от нея. Ние възразихме в комисията, че не е необходимо да се променя съществуващият текст, но сега бихме предложили само да се видоизмени, като стане т. 3 на ал. 3 и касае само двуколесните моторни превозни средства, тоест мотоциклетите да карат целогодишно със запалени фарове. Това да стане т. 3 на ал. 3 и да касае само двуколесните превозни средства или да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега пък искате да сложим една т. 3, която въобще не фигурира никъде.
Има ли още желаещи да вземат отношение по предлагания ни § 3? Няма желаещи.
Господин Ралчев, Вие сте много опитен юрист и парламентарист, дайте ми текстове, за да мога това, което казвате от място казахте тук от трибуната, да го гласуваме. Как да гласуваме да отпаднат всички други текстове, които не са свързани с евроизисквания? Как да стане? Вие сам разбирате, че не мога да подложа това на гласуване. Мога да подложа да отпадне § 2, 3, 5, 10 и т.н., но да отпадне туй, дето не е в онуй, няма как да стане.
Продължаваме със следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4, и предлага следната редакция:
„§ 4. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При движение през нощта водачът на велосипед е длъжен да носи светлоотразителна жилетка или друга светлинна сигнализация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво значи „друга светлинна сигнализация”?
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Ще обясня. Както в закона слагаме редица норми, които нямат законов характер, а трябва да бъдат наредба, този текст е идентичен. А този, който трябва да определи какво означава светлинната сигнализация, е съответният ресорен министър, който ще одобри точно за какво става въпрос. Когато на много места в този закон се говори за техническо средство, не се изрежда това, което е днес, защото утре ще дойде друго. В цял свят ги има: въртележки, светлинни сигнали и всичко останало. Те трябва да бъдат така направени, че да обозначават съответното превозно средство, което ги ползва, да бъдат зрими на достатъчно разстояние. Както е досега с фенерите и другите неща за каруците. Не може една жилетка да бъде абсолютизирана, има много по-ефикасни средства. Затова записваме и едното, и другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще караме всички хора да си купуват жилетки?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: И постоянно да ги носят със себе си, защото като се мръкне, ще стане лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как ще караш хората на село, които ходят с колело да копаят, да си купуват светлоотразителни жилетки? Баба му му купува жилетка и го праща да копае на нивата!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: При това, като купува, да намери качествена светлоотразителна жилетка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този текст касае двуколесно пътно превозно средство. Това пък какво е?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Мотор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дали е мотор? Защото тук говорим специално за велосипед. Създаваме нова алинея за велосипед, а в първата пише: „водач на двуколесно пътно превозно средство”. В това двуколесното влиза ли велосипедът?
Господин Йорданов има думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, взимам акт от думите на председателя Корнезов за това, че и чичото на село трябва да ползва светлоотразителна жилетка.
Господин председателю, ако Вие като съдия, не дай Боже, трябва да определите присъдата ми дали съм сгазил чичото на село или някой насред Русе, вероятно няма да се повлияете от това дали е било на село или е било в центъра на Русе, а ще ме накажете така, както подобава по закона. Следователно дали чичото на село или някой в центъра на Русе за движение през тъмната част на денонощието трябва или не трябва да ползва светлоотразителна жилетка или друго сигнализиращо светлинно устройство, аз подкрепям идеята на вносителя, но предлагам редакция, господин председателю, тъй като тук глаголът „носи”, отнесен към светлинната сигнализация, е спорен. Мога да нося жилетка, но мога да нося фенер в джоба си и да не го ползвам.
Затова първата редакция е думата „носи” да се смени с „ползва”, защото това вече означава определена функция, определено действие, което постига целеният ефект.
Второ, думата „нощта” да се замени с „тъмната част на денонощието”.
Ще се мотивирам. Редакция е това, което прави текста по-приложим, защото нощта като понятие много трудно може да бъде определено без да са фиксирани часове. Но когато кажем: „тъмната част на денонощието”, това е едно тълкуване, което има отношение към видимостта на пътя, а тя може да бъде нарушена или намалена не само във вечерния сумрак. Карам кола от 40 години и най-големият ми кошмар са велосипедисти, магарешки каручки или каруци и необозначени коли, спрени през нощта. Това е кошмар, сънувал съм това нещо.
Затова дори и да изглежда редакционно недобре избистрено, по-добре да тръгнем към тази корекция. Моето редакционно предложение има отношение и към § 7, относно чл. 110, където същото задължение са вменява и на водачи, които бутат двуколесно превозно средство – било то велосипед, било то мотоциклет.
Затова ви моля да вземете предвид тези две редакционни бележки, които уточняват и изчистват, по моя преценка, начина, по който трябва да бъде изписан този текст.
Повтарям, ал. 2 да гласи:
„При движение през тъмната част на денонощието водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка или друга светлинна сигнализация”.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Господин Стратиев, Вие дойдохте до трибуната и се върнахте?!
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Господин председател, опитвам се да направя редакцията с господин Илиевски и мисля, че стана. Когато говорим за двуколесни превозни средства, визираме велосипедите. Когато говорим за двуколесни моторни превозни средства, визираме всичко онова, което е с двигател – това са мотоциклети и мотопеди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи в чл. 81 имате предвид велосипеди?
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами да употребим тогава едно и също нещо – както в първата, или имате друго предвид?
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Двуколесните са ползвани в текста и ги има като категория, затова ги вмъкваме като двуколесни превозни средства.
Искам да подчертая, че това са много уязвими участници в движението. Ако забелязвате, дори чистачите на улицата слагат светлоотразителни жилетки единствено за опазване здравето на хората. Мисля, че не е проблем. Жилетките не са нещо кой знае какво, но опазват живота на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но на чистачите фирмата им ги дава като облекло.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Преди един час казах, че всяко препятствие на пътя трябва да бъде сигнализирано – било то дупка, било то човек, който работи по пътя, или човек, който се намира на велосипед или на каруца.
Искам да ви обърна внимание върху това, че в случая обектът е този, който трябва да бъде сигнализиран, а не субекта. Какво значение има за вас светлоотразителната жилетка? Вие я свързвате със субекта. Колелото, моторът, всички тези изисквания са технически и те ги имат към съответните превозни средства, които участват в движението. Като си в каруца трябва да имаш еди-какво си, като правиш това – еди-какво си. Разберете тези неща! Не са ей така, да си играете на боб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кътев, елате и кажете как е в Самоков.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, много оцапахме този закон. Аз съм доста разочарован от работата на комисията, която досега беше за пример, но с тези последни изменения съвсем я объркахме. Действително и аз се чувствам объркан в някои отношения, защото текстовете, които комисията е приела и внася, се променят много хаотично. Има големи шансове да объркаме нещата вместо да ги поправим.
Действително трябва първо да си караме както е по правилника – тоест в залата да се правят постоянно предложения ад хок, а още сме на четвърта страница, представете си какво ще стане като стигнем до края на закона. Голям риск носим да направим обърквания в толкова важен закон.
Ние правим закон отсега нататък и за години напред. Вярно е, че може да се промени някога от някого, но все пак един закон се прави за бъдещето. След като правим закон за бъдещето и България е член на Европейския съюз, нека да се съобразяваме с европейските практики и да не се опитваме да ги побългаряваме по най-изгоден за някои хора начин.
Всеки от вас многократно е посещавал Европа, виждал е как се движат там колоездачите – в отделни алеи, с каски, със светлоотразителни жилетки, оборудвани отзад със светлоотразители и какво ли не още. Ние вместо да се стремим това да ни е моделът и това да ни е бъдещето, ние гледаме как да се измъкнем от една светлоотразителна жилетка. Да не говорим за това, че трябва да ги задължим да се кара и с каски. Така е! Обърнете внимание, малко дете на 3 г., с цялото семейство – всички са с каски, всички са със светлоотразителни жилетки.
Ние ще спестим 2 лв. на бай Иван от Чепърлянци, но ще го пуснем там, в магистралата, или в първокласния път, а някой път те имат нахалството да се качат и на магистралата. Пускаме го просто на шанс, на руска рулетка – дали ще оживее или не. Не знам защо те не го осъзнават, но това не може да продължава по този начин на мислене. Нека да правим закона по европейски, а не да го побългаряваме.
Същото се отнася и за крушката. Извинявайте, с Иван Иванов на предишната промяна на закона, няма го в момента в залата – сигурно Синята коалиция пак са ангажирани, но ако той беше тук щеше да ви каже. Спорихме с него, че щял да си забрави чичото с Жигулата или с Москвича фаровете и щял да си изтощи акумулатора, и оттам да му отиде колата, а не, че той рискува живота си и живота на околните с това, че се движи с фарове. Това са несъстоятелни аргументи – „Евтини на брашното, скъпи на триците“. Говорим за човешки животи, за безопасност на движението, а ние си играем тук с крушка за два лева или светлоотразителна жилетка за два лева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този, както виждате спорен текст? Няма.
Господин Илиевски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има предложение от народните представители Съби Давидов и Деница Димитрова.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 5:
„§ 5. След чл. 99 се създава чл. 99а и чл. 99б:
„Чл. 99а. (1) Всяка община издава на водачи и пътници с увреждания съответни карти за ползване на улеснения при движение с моторни превозни средства, валидни на територията на цялата страна.
(2) Картата се издава в съответствие с изискванията на приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета относно картата за паркиране за хора с увреждания и по образец, посочен в правилника за прилагане на закона.
(3) Картите на хора с увреждания – граждани на държава – член на Европейския съюз се признават за валидни на територията на Република България, ако са издадени в съответствие с изискванията на приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета относно картата за паркиране на хора с увреждания.
Чл. 99б. Условията и редът за извършване на специализиран превоз на трудно подвижни лица със специални превозни средства се определя с наредба на министъра на транспорта.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Още отсега ви казвам, че ще гласувам за този параграф, за другите сигурно няма да гласувам, но между първо и второ четене пак е вкарана нова материя.
Госпожо Димитрова, имате думата.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, съгласно сега действащото законодателство се издават карти за паркиране на хора с увреждания, които важат само на територията на общината, която ги е издала. Така, ако човек с увреждане отиде в командировка или на лечение в друго населено място, той не може да паркира на място, където му е удобно. Ще ви дам един пример – човек с увреждане от Варна, който беше на тримесечен стаж в Софийски градски съд – за тези три месеца четири пъти му беше вдигана колата от паяк, защото разрешителното му е само за град Варна.
С предложенията, които внесохме с господин Давидов се дава възможност на хората с увреждания да паркират безпроблемно не само на територията на определената община, която ги е издала, не само на територията на цялата страна, а на територията на целия Европейския съюз. Освен това граждани на страни – членки на Европейския съюз също ще могат да се възползват от този вид карта, когато пребивават на територията на Република България. Това решава един голям проблем на нас хората с увреждания, който от години се отлага.
Освен това направените предложения допринасят за това българското законодателство да бъде по-близо до европейското. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво представляват тези карти? Аз не съм ги виждал. Пише ли името, номера на колата или нещо?
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Номера на колата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само номера на колата?
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Номера на колата и името на човека. Човек с увреждане има право на една кола. Колата, за да притежава такъв стикер трябва да е на негово име. Няма възможност за злоупотреби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това имах предвид.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Разбрах Ви. Няма такава възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В България май всичко е възможно, но щом Вие го казвате...
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): При забрана, да има право, а не само на означените за това места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези предложения?
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
С последните поправки в Закона за движението по пътищата ние създадохме много по-добри условия за хората с увреждания. Мисля, че тези текстове, които са предложени тук, също трябва да бъдат подкрепени. Моето предложение е по чл. 99б. Аз подкрепям този текст, но той трябва да бъде изваден оттук, тъй като е предмет на Закона за автомобилните превози, а не на Закона за движението по пътищата, и с една преходна разпоредба да се каже, че в Закона за автомобилните превози, с еди-кой си член се определят условията за превоз на пътници, за случайни превози, случайни и така нататък. Тоест да го подкрепим по принцип, а след това ще му намерим мястото в края на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбирам.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Може ли, да помогна на колежката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този доклад трябва да се пренапише.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Тъй като обмених с колежката 2-3 думи и ми се струва, че нещата трябва да бъдат видени от два аспекта. По отношение на местата, съответно означени за престой и спиране на инвалиди няма спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В какъв смисъл няма спор?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Тук, пред Народното събрание, има едно, две места, определени по надлежния ред – спор няма. Това е едната страна на въпроса.
Втората страна обаче, колежката ми подсказа, че в тази карта, за която Вие питахте съвсем основателно, има два елемента – освен идентификацията на превозното средство и на лицето, да нарушиш определена норма, когато например спирането е забранено – отдолу, казва тя, трябва да има един знак, че това не се отнася за инвалиди. Иначе става нонсенс от правна гледна точка – и тя е права. Трябва да въведем още едно изискване – към местата за спиране да се въведе и този знак, за който е реч, иначе става лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо само за спиране, господин Ралчев? Задавам въпрос, защото знаете, че има много забранителни знаци. Кога тези забранителни знаци ще важат за хора с увреждания, които имат тази карта и кога няма да се отнасят за тях?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Няма да се отнасят за тях, когато към знака, забраняващ спирането и престоя под него има друг, който казва, че това не се отнася за инвалиди, със съответното изображение. Това е пълната норма, която трябва да бъде приета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да гласуваме пълната норма?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направете я, дайте я и ще го подложим на гласуване. Разбирам Ви, за същата идея съм – да помогнем на тези хора. Имаме ли такива знаци? – Има такива знаци.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Значи, трябва да се опише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да се опише. Не се гласуват думи – гласуват се текстове.
Госпожо Димитрова, обръщам се към Вас, защото Вие сте вносител – имаме време, днес не можем да свършим закона.
Господин Ралчев, помогнете на госпожа Димитрова, дайте текста, макар и да не е по правилника, но идеята е благородна – да вкараме и този елемент.
Госпожо Димитрова, Вашият познат от Варна, който е бил тук на стаж от три месеца в София защо му вдигнаха колата? Сигурно защото е паркирал там, където не се паркира?!
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Защото е паркирал там, където не може да паркира по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но с тази карта, която ще му се даде, ще може ли да паркира навсякъде или само на местата за паркиране?
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: По сега действащото законодателство – там, където е разрешено за хора с увреждания. По директива – навсякъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изпитвам леко съмнение. Надали пред един военен обект можеш да паркираш. Казвам ви го най-общо. Или тук пред Народното събрание, или пред паметника на Цар освободител. Надали някой ще отиде да паркира точно там.
Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 6.
По § 4 има предложение от народния представител Борислав Ралчев, което се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7, и предлага следната редакция:
§ 7. В чл. 110 накрая точката се заменя със запетая и се добавя „а през нощта са длъжни да носят светлоотразителни жилетки или друга светлинна сигнализация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като сме казали там, че трябва винаги да бъдат с жилетки, защо тук още един път трябва да го кажем, когато нямало банкет или тротоар? Въобще има ли банкет, няма ли банкет, има ли тротоар, няма ли тротоар, ако приемем това, той винаги трябва да бъде с жилетка, респективно с осветление.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Господин председател, Вие сте абсолютно прав. Много по-добър специалист от мен сте по писането и четенето на закони, но повтаряме едно и също нещо в два текста, но щом колегите са го решили, нека да бъде така.
Аз подкрепям това предложение и считам, че е разумно и трябва да се прилага. Друг е въпросът как можем да помогнем на хората, които сигурно ще ги заболи да дадат 2 лв. за тези жилетки.
Предлагам политическите сили в тази зала, а и бъдещи, които са извън парламента, в предстоящата предизборна кампания да бъдат малко по-ларж и вместо да купуват фланелки и шапки да подаряват такива жилетки. Аз в Софийска област, отстъпвам си патента на останалите, по списък на кметовете, вече съм го направил на доста от селата, кои притежават леки колела от НДСВ и от мое име ще им подарим по една такава светлоотразителна жилетка. Нека го направят и колегите, това е рекламен материал и да видите как проблемът ще отпадне автоматично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На светлоотразителните жилетки ще пише ли „НДСВ”, господин Кътев?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Те ще знаят, че НДСВ ги е дало, но няма да пише. Те са стандартни, няма да рискуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Все пак да припомня, че тук става дума за чл. 110, който има връзка донякъде с чл. 80, доколкото и в двата случая става дума и за велосипедисти. Но чл. 80 се занимава само с велосипедистите, като към него добавихме алинея „да носят светлоотразителни жилетки или да ползват друга светлинна сигнализация”, а в чл. 110 става дума за хипотеза, при която не се управлява двуколесното средство, а се бута. Тоест върви пеш този, който е до превозното средство – велосипед, мотопед, или мотоциклет, и бутайки го през тъмната част на денонощието, отварям скоба тук и предлагам същата редакция, както и в чл. 80, това лице да е длъжно да ползва светлоотразителна жилетка или друга светлинна сигнализация.
Така че това са две близки хипотези, но разликата е, че в единия случай лицето се е качило върху седалката и управлява средството, а в този случай го бута при определени обстоятелства – липсва банкет и т.н. Тоест той пак заема пътното платно и е не по-малко опасен, както в случая, в който велосипедистът управлява своя велосипед през тъмната част на денонощието.
Това беше предложение за редакция на чл. 110.
Позволете ми да говоря и по чл. 105, имам това право, той като не сме прекратили дискусията.
Това е § 3, чл. 105.
Господин председател, ако имате под ръка Закона за движението по пътищата, ще се сблъскате с едно много странно явление, за което аз донякъде, боравейки с българския език и професионално, получавам силно смущение.
В ал. 2 ние казваме, че освен в случаите по ал. 1, допускаме да се затъмняват стъклата. Тоест, ако преведа точно понятието „освен в случаите”, значи ние в ал. 1 сме допуснали нещо, което доразвиваме в ал. 2. Защото ал. 1 просто забранява всякакво затъмняване.
Ето текста на ал. 1: „Забранява се ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.” Никакви уговорки.
В действащата ал. 2 има една уговорка, че това е допустимо, като в сегашната ал. 2 тази допустимост е доразвита по начин, по който няма как да употребиш „освен случаите по ал. 1”, тъй като в ал. 1 налагаме забрана и толкова.
Редакцията би трябвало да започва с отпадане на думите „освен в случаите по ал. 1”, за да бъде коректно, и да допуснем „ограничаване на видимостта или намаляване на прозрачността на стъклата при определени обстоятелства”. Тези обстоятелства са визирани в конкретната наредба и тя не допуска повече от 25% намаляване на видимостта.
Задължително в закона, господин председател, трябва да добавим това ограничение до 25%, тоест след думите „намаляване на прозрачността на стъклата” да се добави „до 25%”. Това е приета норма, но в наредба. Излизате отпред на паркинга на Народното събрание и броите колко коли има, за които тези 25%, фигуриращи в наредбата, не съществуват! Тези тъмни стъкла са обозначаване на определена съпричастност към прослойка, за която правните норми имат условно значение. Това е вид наслада, една балканска наслада, в която работиш закони и изпитваш удоволствието да живееш извън тях. Затова 25% трябва да е задължително вкарано като законова норма. Тогава мога да преглътна факта, че това допускане за ограничаване на прозрачността до 25% може да бъде възможно единствено, ако има странични огледала от двете страни. Мъча се да си спомня коя съвременна марка кола няма тези огледала, тоест, опитвам се да си дам сметка за кого е интересно това пълно затъмняване на страничните и задни стъкла да се превърне в норма за съществуване и запазена марка за определени категории, на които, освен че са им дебели вратовете, са им дебели и портфейлите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А може ли да се сложат перденца?
Господин Йорданов, Вие все пак предлагате нещо, но ще Ви помоля да го направим като текст. Добре, предлагате тези 25%, дайте ни текст, ще го залепим и ще видим как ще го гласуваме.
Имате думата, уважаеми народни представители. Ще спрем дотук.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.
Има предложение от народния представител Ваня Цветкова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение до § 10 по новата номерация?
Когато продължаваме разискванията по този законопроект, трябва да има представители на Министерството на транспорта.
Уважаеми народни представители, спираме дотук. Сега часът е 13,59. Няколко съобщения.
Предстоящи гласувания за утре:
- първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето;
- гласуване на второ четене на Законопроекта за пряко участие на граждани в управлението;
- гласуване на първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за кредитните институции;
- гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър;
- гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката;
- гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
Днес Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание от 14,30 ч. – изслушване на кандидатите за членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Комисията по транспорт има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси има заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по политиката при бедствия и аварии отлага днешното си заседание за 27 май.
Комисията по здравеопазването ще има заседание днес от 11,00 ч. – то е минало.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще има днес заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще има днес заседание от 15,00 ч.
Комисията по европейските въпроси ще има заседание утре от 14,30 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов