Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Силвия Стойчева и Мартин Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Сто деветдесет и един народни представители са се регистрирали, имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри! Преди да започнем работата по днешния дневен ред предлагам с едноминутно мълчание и ставане на крака да почетем паметта на Маргарита Дупаринова, незабравимата актриса, голямата личност. (Всички стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на Маргарита Дупаринова.)
Уважаеми дами и господа! Както знаете, съгласно програмата за нашата работа за тази седмица, която гласувахме на 2 ноември, сряда, днешният пленарен ден следва да започне с:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ОТНОСНО ДОКЛАД НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТ 25 ОКТОМВРИ ТАЗИ ГОДИНА ЗА СТЕПЕНТА НА ГОТОВНОСТ НА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ПРИЛОЖЕНОТО КЪМ НЕГО КОМЮНИКЕ НА КОМИСИЯТА.
Пристъпваме към тази точка от нашия дневен ред – изслушване на министър-председателя на Република България. Искам да ви напомня, че за провеждане на изслушването са внесени два проекта за решения за процедурни правила. Единият е с вносител господин Христо Кирчев и група народни представители, другият проект за решение е на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев. Тези предложения са раздадени, разполагате с тях.
Господин Мерджанов, заповядайте за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Предвид интереса, актуалността и, разбира се, не на последно място особената загриженост на представителите на ОДС и лично на многоуважаемия господин Петър Стоянов, от името на Парламентарната група на Коалиция за България правя процедурно предложение днешното изслушване на министър-председателя на Република България да бъде излъчвано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за пряко предаване на изслушването. Противно предложение не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 190 народни представители: за 187, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието. Имаме решение за пряко предаване.
Предлагам вносителите на проекти за процедурни правила да представят своите проекторешения.
Има ли такава готовност у господин Кирчев?
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! От името на Парламентарната група на ОДС на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 96 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам следните процедурни правила:
“Вносителят на искането за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на пет минути.
Изслушваното лице информира Народното събрание по въпросите на изслушването.
До трима народни представители от всяка парламентарна група могат да зададат допълнителни въпроси по темата. Всеки въпрос се задава в рамките на три минути.
Изслушваното лице отговаря на зададените въпроси.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Кирчев.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Нашето предложение за процедурни правила съвсем малко се различава от това, което е предложено от господин Кирчев.
Взели сме предвид, че в това Народно събрание има седем парламентарни групи. Именно поради тази причина сме редуцирали възможността за допълнителни въпроси в рамките на две минути. Смятаме, че са напълно достатъчни, след като по правилник и в парламентарен контрол такива минути са достатъчни за оформяне на допълнителен, а не на основен въпрос. Времето за допълнителен въпрос да бъде две минути.
Освен това сме предвидили и присъстващите министри от кабинета да могат да вземат отношение по част от поставените въпроси, доколкото е свързано и с техни ресори. Това е и на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че министрите могат да вземат отношение по всяко време.
Съобразяваме се и с това, че времето за провеждане на една такава процедура е все пак ограничено, дотолкова доколкото при седем парламентарни групи може целият ден да отиде в една процедура, ако всяка парламентарна група има възможност за повече от един допълнителен въпрос.
Най-накрая все пак залагаме на това, че изслушването е по повод изложение, внесено от народния представител Петър Стоянов и той ще развие основната теза на изслушването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Миков.
Ако няма съображения по тези проекти за решение ще ги подложа на гласуване последователно по реда на постъпването им.
Не виждам желаещи да вземат думата, поради което моля да гласуваме проекта за процедурни правила, предложен от господин Кирчев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 57, против 127, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за процедурни правила, направено от господин Миков, госпожа Мингова и господин Цонев.
Гласували 200 народни представители: за 148, против 46, въздържали се 6.
Процедурните правила са приети.
Пристъпваме към тяхното приложение.
Точка 1 от тях е: “Вносителят на искането за изслушване прави изложение на въпроса в рамките на пет минути”.
Господин Стоянов, заповядайте.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми госпожи и господа народни представители!
На 25 октомври т.г. бе оповестен Докладът на Европейската комисия за напредъка на България и Румъния по присъединяването им към Европейския съюз.
Трябва да признаем, че в този доклад беше отчетен в много области напредъка на България по пътя на нейното присъединяване към съюза. В същото време в доклада бяха оповестени не малко области на сериозно безпокойство – използвам точно терминологията на Европейската комисия, поради което аз ще си позволя в рамките само на няколко минути да обърна вашето внимание главно върху тези области.
В раздела “Политически критерии”, цитирам: “Основният проблем са слабите резултати от разследването и преследването на случаи на корупция”.
Сроковете, определени в Националната стратегия за противодействие на корупцията, до голяма степен не бяха спазени и вследствие на това нейното влияние – влиянието на Националната стратегия, остана много ограничено.
Цитирам отново: “Някои сектори на публичната администрация остават особено уязвими към корупцията. Такъв е случаят със секторите, свързани с възлагане на обществени поръчки, включително сектора “Здравеопазване” – край на цитата.
Влизам в нов цитат: “Основният проблем при ефективната борба с корупцията продължава да бъдат слабите резултати с преследването и разследването на случаи на корупция на високо ниво”. В резултат на тези констатации, направени в Доклада на Европейската комисия, в Комюникето, което е приложено към него, се казва дословно, че “ако останем на същото ниво, корупцията застрашава вътрешния пазар, правилното функциониране на европейските политики и финансираните от Европейския съюз програми”. Преведено на недипломатичен език това означава – ако ние не се справим с корупцията, така както тя съществува в момента, България не ще стане член на Европейския съюз, защото застрашава основни стълбове на съществуването на Европейския съюз.
В глава “Земеделие”, цитирам: “Не може да се докладва за реален напредък по създаването на разплащателните, т. нар. изпълнителни агенции. Трябва да бъдат приети законодателни мерки за създаване на разплащателна агенция за администриране на националните помощи и помощите от Европейския съюз за селското стопанство и селските райони, горското стопанство и рибарството”.
Не може да се докладва за реален напредък по отношение на организацията на общия пазар на мляко. Надзорът продължава да не е на нужното ниво. По-специално, тестването продължава да е незадоволително. Необходими са по-големи усилия по отношение на външнотърговските механизми, по-голямата част от организациите на общия пазар и по отношение на общите мерки в областта на ветеринарномедицинските въпроси. Заключението, което цитирам дословно е: “Съществува риск, освен ако не се положат достатъчно усилия, системите в тези области да не заработят до присъединяването”.
Това е изключително тежка загриженост, изразена в Доклада на Европейската комисия, особено що се отнася до една област толкова чувствителна за България и за твърде много българи, чиито поминък е точно в тази област – земеделие. Европейската комисия ни казва, че не сме подготвени не само по отношение конкурентоспособността на българските земеделски стоки. Не сме подготвени да реализираме и предприсъединителните, след това и структурните фондове, които могат да помогнат на българското земеделие да стане конкурентоспособно. Това е изключително тежко и важно предупреждение не само към нас – политиците, но към всички институции, които работят в тази област.
Нека да продължа нататък – “Регионална политика и координация на структурните инструменти”. В контекста на законодателството в областта на обществените поръчки не са транспонирани нормите на Европейския съюз по отношение на концесиите на строителните работи. Пълното прилагане на законодателната рамка на всички нива е затруднена от ограничения административен капацитет и липсата на документация с указания за онези, които следва да прилагат законодателството.
“В този контекст – продължава цитатът – особено безпокойство поражда недостатъчно ефективното прилагане на законодателството и процедурите в областта на обществените поръчки от страна на българските органи”.
Без съмнение това е една изключително чувствителна част в нашата работа и без съмнение точно затова липсата на достатъчен административен капацитет е цитирана поне на още четири места в същия раздел от този доклад.
Искам да довърша само с изключителното безпокойство, което поражда нивото на организирана престъпност в България и да задам своя въпрос към уважаемия министър-председател на Република България.
Уважаеми господин министър-председател, в Комюникето, което е неразделна част от този доклад, буквално се чете следното изречение: “Без незабавни мерки България и Румъния не биха били в състояние да изпълнят техните задължения”.
Моят въпрос към Вас е: какви незабавни мерки ще предприеме вашето правителство? Считам, че моят въпрос е основателен, защото от начина, по който Вие разчитате критиките в Доклада на Европейската комисия до голяма степен се определя Вашата готовност да подготвите страната ни за членство в Европейския съюз към 1 януари 2007 г. Ако Вие разчетете правилно всички тези критики, то с помощта на българското Народно събрание, с помощта на всички институции и българските граждани ние бихме се надявали да станем членове на Евросъюза и обратното – ако Вие не разчетете правилно тези критики, не разчетете правилно термина “незабавни мерки”, то всички ние сме изправени пред угрозата да пропуснем срока 1 януари като дата за членство на България в Европейския съюз. Моля Ви да отговорите на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към т. 2 от правилата: “Министър-председателят на Република България информира Народното събрание по въпроса, предмет на изслушването”.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов!
Ще започна с това, че изцяло споделям Вашата загриженост по отношение на Доклада на Европейската комисия и цялата отговорност и сложност на задачите, които трябва да решаваме заедно - Народното събрание и правителството на Република България.
Ние посрещнахме с изключително внимание мониторинговия доклад на Европейската комисия и ако позволите, ще направя едно уточнение или корекция на Вашия въпрос или изложение. Не става дума за доклад за напредъка на нашата страна по отношение на членството в Европейския съюз. Става дума за мониторингов доклад на Европейската комисия и разликата е принципна и голяма.
За първи път в мониторинговия доклад има качествено нова перспектива, където страната ни се разглежда като безспорен бъдещ член на Европейския съюз. Това до голяма степен предопределя и неговото по-критично звучене в сравнение с досегашните редовни доклади за напредъка на България от Европейската комисия, тъй като акцентът вече се поставя върху реалното прилагане на поетите ангажименти. Ако до приключване на преговорите – в края на миналата година, акцентът беше именно върху законодателство, върху преговорния процес, върху поемане на ангажименти, то отсега нататък – 2005 г. и 2006 г. са годините, в които България трябва да показва изпълнението на поетите ангажименти през всичките последни пет години на преговори.
Залегналите в текста критични бележки и препоръки за ускоряване на работата в областта на свободното предоставяне на услуги, дружественото право, земеделието, регионалната политика и правосъдие и вътрешни работи са в голяма степен очаквани и не са изненада за нас. Като първа стъпка към преодоляването на посочените слабости, още на 20 октомври – шест дни практически преди докладът да стане известен в България, Министерският съвет одобри списъци с конкретни срокове и мерки, които да позволят до пролетта на 2006 г. България да изпълни приоритетните изисквания и да убедим европейските институции и държавите-членки, че страната ни е способна да поеме от 1 януари 2007 г. всички задължения, които произтичат от членството на страната ни в Европейския съюз. Готови сме да обсъдим тези мерки с представителите на Европейската комисия, в чието лице правителството вижда важен партньор.
Какво ни предстои? Веднага след доклада Европейската комисия ще изпрати предупредителни писма на политическо равнище, в които ще привлече вниманието към основните посочени недостатъци и ще отправи покана да се предприемат съответни действия. Ще бъде проведена серия от партньорски проверки по най-проблемните области, които са идентифицирани в доклада. Тези проверки ще приключат през пролетта на 2006 г. През март-април 2006 г. комисията ще организира срещи на високо равнище, които ще се съсредоточат върху оставащите въпроси. През април-май следващата година, комисията ще изготви и представи пред Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент следващия мониторингов доклад. Именно в него може да бъде препоръчано Съветът на Европейския съюз да отложи приемането на едната или на двете страни от 1 януари 2007 г. до 1 януари 2008 г., ако са налице условията за това, определени в Договора за присъединяване.
Независимо дали има или не такава препоръка, комисията ще изготви следващ мониторингов доклад през есента на 2006 г. и с него могат да бъдат предложени мерки за защита, наказателни процедури по неспазване и мерки за финансов мениджмънт.
България напълно споделя загрижеността на европейските институции по отношение на корупцията и организираната престъпност, които са в основата на най-сериозните критики в мониторинговия доклад. Свидетелство за това са вече предприетите и предвидени до края на 2005 г. мерки за засилване на противодействието на тези явления.
В областта на борбата с корупцията и организираната престъпност до края на 2005 г. ще бъдат предприети следните допълнителни мерки: ще се изготви отчет за изпълнението на Националната стратегия за борба с корупцията с акцент върху мерките за борба с корупцията по високите етажи; на базата на горния отчет ще бъде изработена нова Национална стратегия за противодействие на корупцията за 2006-2008 г. и план за действие за борба с корупцията за 2006 г.; Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието ще проведат срещи с представителите на правоприлагащите органи за създаване на структуриран планов подход при разследване на случаи на сериозна корупция; Министерският съвет ще одобри и внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, за да се премахнат разпоредбите, ограничаващи прозрачността; Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи ще организират срещи с Висшия съдебен съвет и основни звена на съдебната система за обсъждане на провеждането на строга наказателна политика в областта на организираната престъпност и корупцията.
Сред вече приетите от правителството действия за борба с корупцията и организираната престъпност специално внимание заслужават следните мерки. На 26 август т.г. главният прокурор на Република България, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите и директорът на Националната следствена служба утвърдиха съвместни мерки за борба с тежките престъпления и организираните престъпни групи, които предвиждат извършването на данъчни, митнически и финансови проверки на лица и фирми, свързани с организирани престъпни групи, включително и проверки на имуществото на тези лица. Паралелно с мерките по ограничаване дейността на организираните престъпни групи на територията на цялата страна се провеждат проверки и полицейски операции срещу активния криминален контингент. Установяват се висящите дела на лицата от криминалния контингент и съвместно с прокуратурата се предприемат мерки за тяхното ускорено приключване. Предприети бяха също така сериозни законодателни промени, които очакваме да имат осезаемо въздействие върху борбата с корупцията и организираната престъпност.
С проекта на нов Закон за МВР, приет на първо четене от Народното събрание на 6 октомври 2005 г., се усъвършенства организацията и управлението на полицията и другите основни звена в министерството. Промените в новия Наказателнопроцесуален кодекс, приет от Народното събрание на 14 октомври т.г., са ви известни и не е нужно да ги изброявам. С тях приключва в немалка степен законодателната реформа в областта на досъдебната фаза, която ще осигури ефективност и прозрачност в този етап от наказателния процес.
Реформата на администрацията е основен приоритет на правителството. Пример за това е създаването на Министерството на държавната администрация и административната реформа, чиято основна задача е да модернизира българската публична администрация, да я направи по-ефективна, прозрачна и в услуга на гражданите. Усилията за модернизиране и укрепване на административните звена, които ще прилагат европейското законодателство, са резултатни и ще продължат до пълно покриване на изискванията.
Уважаеми господин Стоянов, уважаеми дами и господа народни представители! Всички добре осъзнаваме, че задачите са изключително сериозни и сложни на брой, тъй като, както вече подчертах, оттук нататък Европейският съюз очаква от нас да изпълняваме поетите от предишни правителства ангажименти. Затова са необходими общи усилия, обща воля и сериозна работа, за да постигнем тази цел.
И на финала ще кажа още две думи. Ние понякога сме склонни към самобичуване, към отказ от активна работа и фатализъм – че едва ли не нещата са предрешени, че в Европейския съюз не ни искат, че ние няма да се справим. Бих ви препоръчал да погледнете мониторинговите доклади на Европейската комисия по отношение на много от страните от първата вълна на петото разширяване – десетте държави от Централна и Източна Европа. Ако погледнете техните доклади – 15 месеца преди членството им в Европейския съюз, ще видите, че България, нашите институции, са съвсем в състояние да изпълнят препоръките на Европейската комисия и да подготвим страната ни за ефективно членство в Европейския съюз, което е не само изискване на нашите партньори, но е преди всичко и в интерес на нашата държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя.
Преминаваме към трета точка от нашите правила – по един народен представител от всяка парламентарна група може да зададе допълнителен въпрос. Всеки въпрос се задава в рамките на две минути.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, госпожи и господа министри!
Господин министър-председателю, Вашето правителство демонстрира сила в борбата с престъпността в последните десет дни, но показа слабост и некомпетентност и това се доказва от последното поръчково убийство вчера. В отговор на критиките в доклада за борбата с престъпността в нашата страна, президентът на Република България миналата седмица призова за промени в Конституцията.
Моят въпрос, господин министър-председател, към Вас е: като лидер на управляващата коалиция и като министър-председател, като ръководител на българското правителство, какво е отношението Ви към предложените промени в Конституцията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Методиев.
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин председател, господин министър-председател, колеги! За всички е ясно, че основна теза в мониторинговия доклад са слабостите на българското правителство в борбата с организираната престъпност и корупцията. Ноторен факт е, че организираната престъпност има своите корени в икономическата престъпност и тя без финансиране не би могла да съществува.
По време на работата на Тридесет и деветото Народно събрание, в което и Вие бяхте народен представител, бе създадена и работи Комисия за разследване злоупотребите с ДДС. В процеса на работата на комисията се установи, че ежегодно милиарди левове от ДДС се източват и те очевидно отиват и подхранват тази организирана престъпност. В процеса на работа на комисията бяха изслушани съответните компетентни органи, техните предложения за институционални и организационни промени за преодоляване на този огромен проблем, който не само източва бюджета на държавата, не само подхранва организираната престъпност, но е заплаха и за нашите европейски партньори. В процеса на работа на тази комисия се изясни, че след 2007 г. на пазара на източване на ДДС има опасност да дойдат и недобросъвестни хора от европейските страни, които могат да източват нашата икономика.
Въпросът ми е: ще продължи ли правителството работата по организационно и институционално противодействие на злоупотребите с ДДС, какви мерки планирате да предприемете в тази област и ще се създават ли данъчна полиция или други структури, които да бъдат специализирани за борба с този огромен проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Спасов.
Още въпроси?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Господин министър-председател, остава един болен въпрос, един злободневен въпрос, един тежък въпрос. Той е свързан с това, че от 1 януари 1997 г., от момента, когато бъдат спрени 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", България се превръща в дискотека, тоест токът ще спира и ще бъде пускан. И колкото да се опитваме да омаловажаваме този факт и да търсим причини да считаме, че всичко в това отношение е наред, че е решено и предопределено, според нас от "Атака" няма оправдание да не направим отново опит за предоговаряне на досега съществуващите споразумения и от предишни правителства. Трябва да ни е абсолютно ясно и безспорно, при положение, че не се извършва и рехабилитация на "Марица-изток", което е факт, че няма да се стигне до това положение в началото на ХХІ век – да се наложи България да внася ток.
Ето защо ние задаваме нашия въпрос: има ли намерение правителството в това отношение да направи последен опит за предоговаряне на съществуващите споразумения и да бъдат спасени двата блока на АЕЦ "Козлодуй", които са жизнено необходими за България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Наред с доклада на Европейския съюз и усилията, които ще бъдат предприети в конкретните мерки, приети от правителството, е необходимо, както спомена пред нас комисарят Оли Рен, да не допуснем, а и страните-членки на Европейския съюз да не допуснат въпросът за доклада да се превърне във въпрос, който по някакъв начин може да забави изпълнението на ангажимента, поет при подписването на договора – за своевременната му ратификация.
Затова аз бих искал да попитам правителството, когато сега още две страни, които не са сред новите страни-членки, а са досегашни страни, подписаха договора, какви са плановете за ускоряване на процеса на ратификация в страните-членки, за да може към 1 януари 2007 г. всички страни да са ратифицирали договора, и каква е ролята на българския парламент според Вас, а и на другите институции, за да може със съвместни усилия, както сме декларирали още на 14 юли т.г., този процес и всички други аспекти на нашето присъединяване да бъдат завършени успешно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Три са сферите, в които има остри критики в доклада – организираната престъпност, корупцията, но и една, която като че ли досега ни бяга от вниманието – икономиката. В доклада има много остри и критични бележки по отношение на възможностите България да посрещне изискванията и икономиката на България да бъде готова и конкурентоспособна за членството ни в Европейския съюз.
Разбира се, първата реализация на стратегията е бюджетът. От пръв прочит на бюджета се вижда, че той отговаря и ще посрещне изискванията. А до каква степен ще бъде изпълнен и до каква степен ще бъде болезнен – надяваме се, че това ще установим в дебатите по приемането му.
Но моят въпрос е конкретен – за българската икономика и за конкурентоспособността на българската икономика и българското земеделие след 1 януари 2007 г. Има ли правителството стратегия и прави ли се нещо, за да не се получи този срив, който за съжаление се получи в някои от новите членки, срив в средния и дребния бизнес, по-ниска конкурентоспособност на някои производства, неприсъствие на европейските пазари, независимо от възможностите, които имат, незапълването на нишите на квотите, които могат да бъдат реализирани? Има ли правителството стратегия, обърната към средния и дребния бизнес, към частния сектор, която да му помогне и да го облекчи при присъствието му на европейските пазари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сегашната изпълнителна власт е в ръцете на коалиция, която включва три политически сили, две от които са управлявали по време на целия мандат на предишното правителство. И тези оправдания, които чухме, са напълно несъстоятелни. Вие не казахте, господин министър-председател, нищо конкретно в отговор на въпроса на господин Петър Стоянов какви важни мерки сте предприели и в състояние ли е този кабинет в този състав и тази коалиция да предприеме действия, а не да прави констатации?
Иначе аз чух от Вас монотонен, бездушен и ретроспективен разказ. Най-важното, което не разбраха българският народ и пленарната зала (смях и реплики в КБ: “Българският народ разбра, ти нищо не си чул и разбрал!”), е как ще се справите с организираната престъпност? Защото в нейната основа са нерегламентираните “мръсни” пари. Какво ще направите, за да изчистите името си от списъците на Саддам Хюсеин?
И нещо повече, бихме искали да разберем според Вас като силов премиер, както се определихте още в самото начало, къде е демаркационната линия между организираната престъпност и вашата тристранна коалиция? Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли още желаещи да зададат въпроси?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Чухме изложението на министър-председателя. Той частично засегна въпроса и за хода на ратификациите, и за общия климат в Европа. От отговорите му стана ясно обаче, че недобрият климат в Европа след референдумите във Франция и Холандия не може да послужи за каквото и да е извинение. И затова той постави акцента върху онова, което предстои България да свърши вътре в страната, за да гарантира успешното реално членство на България в Европейския съюз. Бяха маркирани и конкретни мерки.
Моят въпрос към Вас, уважаеми господин министър-председател, е смятате ли за необходимо предложените от Вас мерки в най-близко време да бъдат подредени в нарочен план за действие – дали ще го наречем екшън план или план за действие - с отделни раздели, като най-важният от тях следва според нас да бъде за конкретните мерки по изпълнение на спешните и неотложни ангажименти, така както те съвсем конкретно са определени и в мониторинговия доклад? Това е въпросът, който Парламентарната група на Движението за права и свободи поставя. Смятате ли мерките, които засегнахте, да ги подредите в един по-цялостен нарочен план за действие? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Местан.
За процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, поради днешното изслушване не успяваме да приемем поне няколко закона и то пак свързани с европейската интеграция, затова предлагам от името на парламентарната група да проведем извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. при следния дневен ред:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите все не можем да го довършим и мисля, че следващата седмица ще сторим и това.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 146, против 21, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Преминаваме към последната, т. 4, от нашите процедурни правила – министър-председателят отговаря на зададените въпроси. Присъстващите на изслушването министри могат да изразят отношение по зададените въпроси.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за отправените допълнителни въпроси по темата на изслушването. Както вече казах, тя е изключително широка и аз бих препоръчал на всички, които се интересуват конкретно за списъка от мерки, който е одобрен от българското правителство още на 20 октомври т.г., преди да бъде огласен мониторинговият доклад, да влязат на уеб страницата на госпожа Кунева и да видят целия списък с конкретните срокове и отговорници. Защото иначе в продължение на около 40 минути трябва да ви изброявам всички мерки, които са набелязани в този по същество план за действие.
Впрочем тези мерки ще бъдат представени и на официалния сайт на Министерския съвет. Окончателната форма на плана за действие ще бъде уточнена след консултации с Европейската комисия, тъй като е важно този процес на реакцията на България, на правителството и на Народното събрание да бъде синхронизирана с нашите партньори, за да можем да концентрираме усилията си именно в тези сфери, които Европейският съюз смята за най-рискови и приоритетни от гледна точка на изпълнението на поетите от нашата страна ангажименти.
Господин Методиев постави въпроса за промени в Конституцията. Мога да ви информирам, че в рамките на Министерския съвет е създадена работна група, която да разглежда този въпрос с всичките аспекти, които би трябвало да бъдат отчетени. Разбира се, въпросът за конкретни промени в Конституцията e приоритет на Народното събрание чрез създаване на такава комисия, която да се занимава с подобни промени. Смятам, че е възможно да се покаже политическа воля и да бъдат направени такива промени, ако е необходимо, в рамките на правомощията на Обикновено Народно събрание, като се съобразим с тълкуванието на Конституционния съд.
Вие много добре разбирате, че има промени, които могат да бъдат извършени само от Велико Народно събрание. Аз лично смятам, че в този период, когато трябва да бъдат мобилизирани всички усилия за реализация на поети ангажименти пред Европейския съюз във всички сфери на българската икономика, администрация, обществен живот, трябва да се концентрираме върху изпълнението на тези мерки в рамките на правомощията на Обикновено Народно събрание. В противен случай това би означавало политически кампании, прекратяване на ефективна работа и по същество отлагане на членството на България в Европейския съюз от м. януари 2007 г., тъй като няма да остане време да се върши тази къртовска ежедневна работа.
По отношение на въпроса на господин Спасов за източването на ДДС, ние знаем, че това е една дългогодишна, порочна и ощетяваща интересите на държавата практика. Именно затова на последното заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, в което участваха и министърът на финансите, и министърът на вътрешните работи, беше поръчано тяхна работна група да прегледа законодателството и евентуално да внесе предложения за промени в законодателството, които да ограничат тази практика.
И тук трябва да се намери разумният баланс между прекратяване на това явление, тъй като губещи са всички данъкоплатци, държавата, бюджета и неограничаването на свободната икономическа активност на българския бизнес, тъй като това ще се отрази върху икономическия растеж.
Господин Шопов постави един изключително болен за българското обществено мнение въпрос – за закриването на трети и четвърти блок на атомната електроцентрала в Козлодуй.
Уважаеми дами и господа, вие отлично знаете каква е била политическата позиция на Коалиция за България и моята лично в процеса на водене на преговорите с Европейския съюз. Ние смятахме, че беше възможно да се договорят по-добри условия, ако не други дати за закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”, то по-добри финансови компенсации. Само че през м. април т.г. беше ратифициран от българския парламент Договорът за членство в Европейския съюз. Неразривна част от този договор е и Глава “Енергетика”. Повдигането на този въпрос в момента, откриването на тази глава, предопределя финала за датата на членството на България в Европейския съюз. Ако предлагате това, кажете го ясно! (Реплика от народния представител Петър Стоянов.)
Мисля, че тогава и правителството може да излезе в отпуск за известно време, да си почине за сметка на липсата на лятна ваканция, както и парламентът!
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС, от място): Защо ги обещахте тези неща тогава?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Защото беше възможно, господин Стоянов, докато се водеха преговорите. Когато въпросът стои, както беше през м. април – или членство в Европейския съюз, или отлагане за сметка на откриване на преговорите, вече не беше възможно! А в периода на миналото Народно събрание до м. април т.г. можеше да се предоговарят други условия.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Вече не може.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин Папаризов постави доста актуален въпрос по отношение на разграничаването на мониторинга от страна на Европейската комисия и процеса на ратификация. Без съмнение всички знаем, че от пролетта на тази година, в Европейския съюз има различна политическа ситуация – среда, която не е същата, като тази през 2003 г., когато се правеше мониторинга на първите десет страни-членки на Европейския съюз от петата вълна. Имаше два неуспешни референдума – по отношение на Европейската конституция във Франция и Холандия. Имаше неуспех в преговорите за финансовата перспектива на Европейския съюз, т.е. за бюджета на Европейския съюз и това естествено по някакъв начин рефлектира и в отношението на нашите партньори, на някои страни-членки, на част от европейската бюрокрация към България. Към нас се отнасят доста по-строго и ни наблюдават много по-взискателно, отколкото може би редица от страните-членки, които влязоха в Европейския съюз през 2004 г.
Това е политическата реалност и ние я отчитаме. Но беше ясно казано и при посещението на еврокомисаря по разширяването господин Оли Рен, и в срещите ни с председателя на Европейския парламент господин Борел, който направи изказване и от тази трибуна в Народното събрание, че тези два процеса трябва да бъдат ясно разграничени. Договорите трябва да се спазват!
Ние смятаме, че подписването на Договора за членство на България през пролетта на тази година от правителствените и държавни ръководители на страните-членки на Европейския съюз налага на тях ангажимента да ратифицират този договор, както беше направено от българското Народно събрание, тъй като другият подход за отлагането на ратификацията, поради изчакване на следващия мониторингов доклад на Европейската комисия, може при най-добри отзиви от Европейската комисия, при положително решение на Европейския съвет през м. юни следващата година да създаде на България технически и политически проблеми, ако например отлагането на ратификацията съвпадне с нечии вътрешнополитически избори – парламентарни или някакви други, да стане сериозна пречка за нашето членство от януари 2007 г.
Затова вярвам, че трябва да бъдат мобилизирани всички сили – и на правителството, и на Народното събрание, и на нашите наблюдатели в Европейския парламент, за да работим много последователно и активно, за да гарантираме ратификациите. До края на годината се очакват още поредица ратификации в много страни-членки на Европейския съюз, в това число стари страни-членки, като Италия, Великобритания, очаква се финализирането на ратификацията в Чешката република и в други държави-членки. Убеден съм, че ще натрупаме до следващия мониторингов доклад достатъчно критична и качествена маса от гледна точка на ратификации на нашия договор.
Затова беше свикано и оперативно съвещание на всички посланици на България в страните-членки на Европейския съюз, на което беше обсъдено поведението и работата в тази посока, но апелирам към всички народни представители, които участват в различни международни делегации, представителства на България на международни конференции, да използват всеки един момент и повод да работят в тази посока много активно.
Въпросът на господин Янев смеси няколко теми по отношение на съществуващата тристранна коалиция, затова, че в нея има партии, които са управлявали в предишния мандат и партия, която е била в опозиция.
Уважаеми дами и господа, управляващата коалиция е създадена с един от водещите приоритети – да гарантира стабилността на страната, политическата воля и способността да се приемат законодателни действия и работа на Министерския съвет, които да гарантират именно членството на страната ни в Европейския съюз от м. януари 2007 г., за да вървят нещата по-равно. (Реплика на народния представител Яне Янев.)
Ние ще загърбим старите си спорове, противоречия в името на тази национална кауза. Това очаквам (ръкопляскания от КБ) като поведение от българската опозиция, защото бъдещето на страната ни е по-важно от нечии партийни и конюнктурни интереси.
Организираната престъпност не е явление от последните две седмици или два месеца, уважаеми господин Янев. Това е явление, което разяжда българската държавност в продължение на 16-те вече години от българския преход. Много добре разбирате, че пречупването на нейния гръбнак не може да стане за няколко дни или за няколко месеца. Но ясно е посланието на българското правителство и на управляващата коалиция – има воля за преодоляване на това явление, за вкарването му в приемливи за нормална демократична европейска страна граници. Защото не е възможно да се търпи повече тази арогантност, това предизвикателство към държавността, което виждаме в продължение на години. От 2000 г. досега са около 130 поръчкови убийства и опити за убийства. Резултати досега няма.
За първи път започнахме да подхождаме системно към този въпрос, което стана ясно и на последното заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, защото е необходимо координиране на усилията на различните ведомства – на МВР, на финансите, за да се ограничи финансовият поток към организраната престъпност. Тя трябва да бъде тормозена с всички средства на българската държава и това ще бъде правено и законодателно, и чрез действия на изпълнителната власт, докато не постигнем приемливи за нашето общество резултати.
Уважаеми господин Местан, Вие правилно подчертахте необходимостта от ясен план за действие от българското правителство. Смятам, че той следва да бъде обсъден и с българския парламент, за да работим консолидирано за реализирането на изключително важната задача за членството на България в Европейския съюз през януари 2007 г. Ние не можем да очакваме, че от 1 януари 2007 г. всичко в България ще се промени изведнъж, всички проблеми ще отпаднат, ще заживеем веднага с нивото на европейски стандарти и няма да имаме много от проблемите и Европейският съюз ще решава нашите проблеми. Няма да стане. Членството в Европейския съюз помага на тези, които знаят какво искат да постигнат и как да го постигнат, затова е важно да продължи много активна работа.
Ще приключа с коментари по въпроса на господин Софиянски. Без съмнение членството в Европейския съюз носи не само облаги, не само европейски фондове, които допринасят за развитието на българската инфраструктура, на селските райони, подпомага селскостопанските производители, но членството в Европейския съюз създава и предизвикателства, които трябва да бъдат преодолявани, в това число и от българската икономика. Вие знаете, че преобладаващата част от българската икономика е малък и среден бизнес, който ще бъде изправен пред сериозна конкуренция от големите европейски компании. Именно затова още в бюджета за следващата година правителството чрез своята данъчна политика е заложило близо 600 млн. лв. допълнително да останат в българската икономика, за да могат да бъдат реинвестирани в нейната модернизация и повишаването на нейната конкурентоспособност. Това се постига чрез намаляване на осигурителната тежест. Това ще позволи българската икономика да бъде по-успешна през 2006 г. и по-добре да се подготви за 1 януари 2007 г.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя за неговите отговори на зададените въпроси.
Госпожа Кунева желае да се възползва от възможността по т. 4. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Тази дискусия помогна в няколко области да се демитологизира това, на което сме свидетели от началото на годината може би и най-вече откакто дойдоха първите предупредителни писма през юни. Междупрочем, често се бърка през май, не, не през май, а през юни. На 13 юни – на генералния директор Барбасо в петте области, в които България трябва да продължи усилията си.
За съжаление не можахме да спасим европейската интеграция от това тя да стане обект на предизборна борба, да се облече в контекста на различни обвинения, на различни заплахи. Може би това беше и причината да се стигне до онзи висок градус на вътрешно самообвинение, за което говори и премиерът Станишев. Искам да ви кажа, че това никак не ни помогна, когато трябваше да представим своите аргументи в края на м. септември в Европейската комисия. Защото ако в страната няма вътрешна убеденост, че може да се справи, че нещата вървят така, както е планирано да вървят и че до 2007 г. все пак имаме още година и половина, уверявам ви, че това няма как после в доклада да не се отрази.
Това, на което в момента сме свидетели и което ми се струва, че отзвучава, е да вървим в посока на едно предварително отчаяние от това, че няма да можем да се справим, че изключително тежка е ситуацията с мониторинговия доклад. Да, има области, в които трябва да положим действително засилено внимание. Ние всички ги знаем. Трябва да се работи заедно с парламента, с изпълнителната власт, за да може накрая да имаме успех. Всичко е напълно постижимо.
Много благодаря, господин Стоянов, че Вие поставихте нещата в приоритети. В доклада се следва хронологията на главите. Така са подредени слабите области. Работата на политиците обаче е да сложат приоритета и този приоритет без съмнение е правосъдие и вътрешен ред.
Има обаче един въпрос, понеже сме стигнали до момента, до който все повече и повече започваме да демистифицираме този процес. Едната мистификация, че предупредителните писма са нещо ужасно и обвинява предишното правителство, мисля, че падна. Втората мистификация, че този доклад е лош за България, също падна. Защото навсякъде, където съм имала разговори с мои колеги, няма и ни най-малък намек, че този доклад трябва да се тълкува като опасност за отлагане на 1 януари 2007 г.
Искам обаче да се спра и на една друга демистификация, която се надявам, че може да внесе допълнителна яснота и тя е свързана с въпроса на господин Шопов. Става въпрос за "Козлодуй".
Бих искала да допълня някои елементи от отговора на министър-председателя, при цялото ми уважение.
Първо, никога извеждането от експлоатация на 3 и 4 блок, както и на 1 и 2, не е било обект на преговорите. Това е въпрос, който е решен с подписването на меморандума през 1998 г. Тези въпроси, които са били политически, са изведени пред скоби, преди България да започне преговорите. Така е било с Литва, така е било и със Словакия. Литва изпълни точно меморандума, който бяха подписали през 1998 г. Същото стана и с България.
По въпроса за средствата, които са отделени между трите страни, искам да ви кажа, че доказателствата са повече от очевидни. България има най-висока степен на компенсация във финансово изражение, сравнено с другите две страни. Петстотин и петдесет милиона са компенсациите, които България получава за извеждането от експлоатация.
Когато говорим за плюсовете и минусите, трябва да знаем, че комуто ползите, нему и вредите. Няма как, когато се преориентира изцяло икономиката към пазарна, към включване в Общия пазар, Европейският съюз да не държи сметка каква друга орбита съществува по отношение на ядрената енергетика, по отношение на политическата ориентация на ядрената енергетика, ако щете, която да съществува до 1998 г.
Това, което вероятно предстои да се случи с новата финансова рамка, са допълнителни средства и за трите страни – и за Словакия, и за България, и за Литва. Това е нещо, по което българската страна продължава да води преговори, защото да, това вече е обект на преговори.
С това, струва ми се, поне можем да сложим някаква яснота кой какво е направил, какво се е опитал да направи. Разговорите за друг изход, различен от този, който България е подписала през 1998 г. с меморандума, беше направен от страна на президента. Както знаем, той много активно се включи в тази сфера на политически усилия. Също така министърът на енергетиката на предишното правителство, министър-председателят, много парламентаристи. Не е ли време да кажем кой какво е успял да постигне? Това поне беше направено от предишното правителство, и от министър-председателя, и от министъра на енергетиката, и от министъра на външните работи. Ние сложихме резултата на масата.
Мисля, че макар и по един имплицитен начин какво е успял да постигне всеки един друг политически опит от страна на други институции като президентската и Народното събрание, също е видимо по резултатите.
Затова ми се иска тази тема да я разглеждаме не само на базата на усилията, които всички сме направили, но и на базата на резултатите, които са постигнати, за да може този разговор да се води искрено, спокойно и на базата на фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи членове на Министерския съвет да се изкажат? Не виждам.
В такъв случай, дами и господа, процедурата по изслушването е изчерпана. (Реплика от народния представител Петър Стоянов.)
Няма възможност, господин Стоянов, за повече. Четвърта точка е изчерпана, а с това и решението.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Член 41, ал. 7, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих искал от ваше име да благодаря на министър-председателя и на неговите колеги и да заявя следното: в изложението си господин министър-председателят поставя пред Народното събрание на вашето внимание, уважаеми колеги, три по-конкретни въпроса.
Единият е да се ангажираме с отговорното разглеждане на план за действие, който правителството ще има готовност да предложи и евентуално с решение на парламента да изразим своето отношение към този план.
Вторият въпрос – обръщам се действително към членовете на парламентарните делегации в международни парламентарни асамблеи, приоритетен въпрос, уважаеми колеги, на вашето участие в тези асамблеи да бъде активното лобиране за най-скорошно ратифициране на Договора за присъединяване от съответните страни.
На трето място беше маркиран въпросът за законодателни изменения, включително евентуални промени в Конституцията. Ние, разбира се, с интерес ще се запознаем с евентуални предложения на Министерския съвет в това отношение. Народното събрание ще трябва да прецени в какъв порядък да се занимае с конституционни промени, имайки предвид, че въпросът с престъпността и борбата с нея включва цял комплекс от действия, преди всичко на изпълнителната власт, на адекватното приложение на действащото законодателство и там, където се докаже, че е необходима промяна в действащото законодателство, на съответния етап да се пристъпи към такива промени.
Да уверим и Министерския съвет, че в лицето на Народното събрание има ангажиран партньор в постигането на общата цел – членство от 1 януари 2007 г. в Европейския съюз. Да си пожелаем ползотворна работа! Благодаря Ви, господин министър-председател. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Имаме петнадесет минути, уважаеми дами и господа. Предлагам да не ги пропускаме. Не съм сигурен дали има представител на Комисията по земеделието и горите, за да продължим второто четене на Закона за рибарството и аквакултурите.
Разбирам, че залата сякаш е настроена по-скоро да си дадем почивка.
Имаме един-два процудерни въпроса, които предлагам сега да решим.
Моля да не напускате залата, уважаеми колеги!
Давам думата на господин Юруков във връзка с промени в броя на членовете на две парламентарни комисии. Такива промени са необходими, за да изпълним изискванията на правилника всеки народен представител да участва в работата на поне една парламентарна комисия.
Заповядайте, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от вчера има внесен проект за решение от двама председатели на постоянни комисии: господин Георги Божинов – председател на Комисията по околната среда и водите, и от Васил Калинов – председател на Комисията по земеделието и горите, позовавайки се на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат извършени промени в състава на комисиите и в същото време да бъдат избрани нови членове с оглед на това, че някои от народните представители към момента не са избрани и не могат да участват пълноценно в работата на Народното събрание.
Затова си позволявам, господин председател, да предложа да ползвате Вашето право по чл. 40, ал. 5 и да подложите на гласуване включването в дневния ред и гласуването на тези две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението на господин Юруков е да гласуваме две проекторешения. За да го направим, трябва да ги включим в дневния ред на нашето днешно заседание.
Едното предложение е за увеличаване на числения състав на Комисията по околната среда и водите. Другото предложение е от председателя на Комисията по земеделието и горите.
Моля, гласувайте предложенията за включването на тези две проекторешения в нашата работа днес.
Гласували 124 народни представители: за 120, против 4, въздържали се няма.
Първият ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ Е ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ ЧИСЛЕНИЯ СЪСТАВ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ.
“1. Увеличава числения състав на Комисията по околната среда и водите от 21 народни представители на 23 народни представители, с по един народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България и Парламентарната група на Коалиция “Атака”.
2. Избира Стойко Илиев Танков и Петър Кирилов Берон за членове на Комисията по околната среда и водите.”
Не виждам желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Вторият ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ Е ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЧИСЛЕНИЯ СЪСТАВ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ.
“1. Увеличава числения състав на Комисията по земеделието и горите от 23 народни представители на 24 народни представители, с един народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България.
2. Избира Пенко Атанасов Атанасов за член на Комисията по земеделието и горите.”
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
И това предложение е прието.
Заповядайте, господин Калинов, да ориентирате пленарната зала за по-нататъшната работа по този законопроект, така обемен и сложен.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Възразявам относно гледането на законопроекта сега, тъй като става дума за десет минути работно време, което още веднъж ще разкъса материята. Вече имаме много сериозни упреци, отправени към нас, че не позволяваме да се води цялостен дебат и да се разглеждат нормите в единство. Поради това поддържам направеното предложение от господин Миков за дневния ред на извънредното заседание във вторник, където ще може да се продължи гледането на законопроекта в по-нататъшната му работа.
Затова не мога да приема като разумно и добро предложението за продължаване на работата по законопроекта за рибарството и аквакултурите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Дали го намирате за разумно или не, то е следващо по програмата за нашата работа и доколкото работното време не е изчерпано, вместо възражение, бихте могъл да направите предложение за отлагане на разглеждането до пленарното заседание във вторник. Вие предпочетохте да възразите. Така или иначе мнението Ви е ясно.
Предлагам да гласуваме процедурно отлагане на второто четене на този законопроект на днешното заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Обявявам почивка до 11,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съгласно приетата програма продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Искам да ви информирам за новопостъпилите питания в периода 28 октомври – 3 ноември т.г.:
- Питане от народния представител Евгени Чачев към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно готовността на отрасъл селско стопанство за присъединяване на България към Европейския съюз през 2007 г. Следва да се отговори на 11 ноември т.г.
- Питане от народния представител Минчо Христов към Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа, относно състоянието на реформата в държавната администрация и разходите, свързани с тази администрация. Следва да се отговори на 11 ноември.
- Питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно необходимостта от нов Закон за научните степени и научните звания. Следва да се отговори на 11 ноември т.г.
- Питане от народния представител Евдокия Манева към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно сериозно изоставане на есенната сеитба. Следва да се отговори също на 11 ноември.
Постъпили са и писмени отговори от съответните министри:
- на въпрос на народния представител Евгения Живкова от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- на въпрос на народния представител Стела Банкова от министъра на финансите Пламен Орешарски;
- на много въпроси на народния представител Стела Банкова от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;
Трябва да се остави време на министъра и да работи може би, а не само да отговаря на въпроси, но госпожа Банкова е в правото си съгласно действащия правилник.
- на въпрос на народния представител Филип Димитров от министър-председателя Сергей Станишев;
- на въпрос на народния представител Веселин Методиев от министъра на администрацията Николай Василев;
- на въпрос на народния представител Елиана Масева от министъра на финансите Пламен Орешарски;
- на въпрос на народния представител Маруся Любчева от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
От името на парламентарна група има желание за изказване. Заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! Това е една декларация от Парламентарната група на Български народен съюз.
“На 23 април 2005 г. активисти на ВМРО от Пазарджик, Пловдив, Смолян и други градове поставиха на връх “Свобода” до с. Давидково, Смолянско, община Баните, паметна плоча в чест на Момчил юнак и всички загинали за защита на българщината в Родопите.
На същия този връх, подчертаваме, наречен “Свобода”, в момента се довършва строителството на теке – ислямска гробница, почитащо Енихан баба, за който се смята, че е един от хората, покорили и ислямизирали Родопите. За споменатото теке не е известно да има каквито и да е строителни разрешения от съответните институции, включително от Националния институт за паметниците на културата, защото изключително важен е фактът, че под основите на текето има тракийско светилище.
Изрично подчертаваме, че при поставянето на плочата с нищо не беше навредено на строящото се теке и по никакъв начин не бяха провокирани религиозните чувства на местните българи мохамедани.
Преди няколко дни установихме, че паметната плоча на Момчил юнак е изкъртена и хвърлена в урва на повече от 50 м от мястото, на което я бяхме поставили. Това е проява на краен вандализъм и опасна провокация срещу верската партийност в региона, срещу националното ни достойнство като българи, а дори и срещу националната сигурност.
Призоваваме и настояваме тези, които имат нещо против съществуването на плочата на Момчил юнак на връх “Свобода”, да не се крият, а открито да излязат и да заявят своята позиция. Нека декларират, че не искат да бъде почитана паметта на героите, загинали за България, а се прекланят пред нейните поробители.
Настояваме компетентните органи – правоохранителни и всякакви други, да издирят и накажат субектите, осквернили българското национално достойнство и чест. В противен случай родолюбивите българи от Родопа планина ще накарат извършителите и техните подбудители горко да се каят за стореното от тях.
Категорично заявяваме, че паметната плоча на Момчил юнак на връх “Свобода” ще я има. Пред нас са хиляди примери, но ще споменем само един: на предците ни, които в началото на ХІХ век в Плевен в продължение на цяла година всяка нощ са изграждали разрушаваната от османските поробители през деня църква “Св. Николай”, за да стои и днес, и за бъдните поколения. И върхът “Свобода” отново ще има свещения белег, посветен на Момчил юнак.”
Извън декларацията: ВМРО забавя, но не забравя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Ватев.
Преди да дам думата на госпожа Банкова, позволявам си да отбележа, че поставеният от него въпрос заслужава най-сериозно внимание от всички държавни институции и от всички парламентарни групи, тъй като българската държава е правова и в нея законите трябва да се спазват стриктно.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група “Атака”
По повод решението на Комисията по здравеопазването от вчера, с което решение комисията на 40-ия парламент лишава 1 млн. 133 хил. български граждани от здравни осигуровки.
Кабинетът Кобургготски остави 1 млн. 200 хил. български граждани без здравни осигуровки, въпреки че имаше 1 млрд. лв. бюджетен излишък. В същото време правителството на Симеон Кобургготски отдели над 1 млрд. 200 млн. лв. за войната в Ирак.
Сегашното правителство – на Станишев, Кобургготски и Доган и парламентарните групи на всички политически сили, с изключение на “Атака” вчера отново оставиха 1 млн. 133 хил. български граждани фактически без здравни осигуровки и то в навечерието на най-тежката зима за българите от 15-годишния преход. Министерството на финансите обяви, че днес България разполага с 2 млрд. лв. бюджетен излишък.
Нека българските граждани да знаят, че днешните управляващи не разрешиха от този огромен бюджетен излишък – 2 млрд. лв., да се изплатят здравните осигуровки на 1 млн. 133 хил. социално слаби и безработни българи. И за управлението на Станишев, Кобургготски и Доган се оказа, че е по-важно да продължаваме да наливаме пари в иракската война, но не да спасим здравето на българските граждани. Повтарям, в Ирак досега потънаха над 1 млрд. 200 млн. лв.
Вчера беше прието предложението на БСП отново да се отсрочи изплащането на здравните осигуровки – четвърто подред разсрочване. След третото разсрочване се оказа, че само 26 хиляди българи са успели да си платят здравните осигуровки.
Уважаеми колеги депутати! Вие ходите ли по българската земя?! Знаете ли, че особено по селата и малките градчета хората нямат пари дори аспирин да си вземат, дори да се излекуват от грип?! Откъде ще намерят средства, за да си изплатят здравните осигуровки със задна дата?!
Това е без резултат, защото към днешна дата 1 млн. 133 хил. българи са все още без здравни осигуровки.
Получаваме стотици писма от социално слаби и трайно безработни българи, които ни пишат, че бидейки без работа и крайно бедни не биха могли да си плащат здравните осигуровки.
Аз разполагам с подписки от много селища в страната. Особено показателна е подписката на едно сливенско село Жельо войвода – село, състоящо се от няколко хиляди жители, които още в предишния парламент направиха няколко протеста. Изпратиха своята подписка до основните институции в България при предишното управление. Глас в пустиня! Никой не ги чу! Това е протест срещу невъзможността да бъдат лекувани, тъй като са крайно бедни и нямат възможност да платят здравните си осигуровки.
И така, уважаеми колеги, видно за всички е, макар че вие може би още не го усещате или си затваряте очите, че се задава зимата на нашето, на българското недоволство - заради шоковото увеличение на цените на тока и парното; заради продължаващото обедняване на българите - България е най-бедната страна в Европа – заради липсата на лекарства за 230 хиляди онкоболни повече от 10 месеца при кабинета Кобургготски и при кабинета Станишев; заради 1 млн. 133 хил. българи, оставени отново без здравни осигуровки; заради продължаващото участие на България в иракската война, която досега ни струва над 1 млрд. 200 млн. лв.!”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, уважаема госпожо Банкова. Въпросът, който Вие поставихте, може и трябва да бъде отговорно дискутиран в предстоящите дебати по законопроекта за бюджета за следващата година.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България, защото без съмнение една част от въпросите, които поставя госпожа Банкова в изказването си от името на парламентарната група, са достатъчно сериозни, и би следвало да ангажират и вниманието, и съзнанието на всички народни представители, независимо от тяхната принадлежност към една или друга парламентарна група.
Без съмнение една огромна част от тези въпроси са на вниманието и на Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика и като цяло на българското правителство. Нека да подчертая, че един от политическите приоритети на управляващата коалиция е политиката на социална отговорност. Разбира се, не всичко, което би могло да бъде реализирано в рамките на един 4-годишен мандат, може да стане в рамките на 4 месеца. И аз изобщо не искам да се връщам към реалностите по отношение на бюджетна процедура, по отношение на ресурси, по отношение на неотложни плащания, които трябва да поеме сегашното правителство и в рамките на Бюджет 2005, и в рамките на Бюджет 2006 г.
Но вън от всякакво съмнение проблемът с гражданите с прекъснати здравноосигурителни права е един проблем, който до голяма степен е и унаследен и който би следвало да бъде предмет на внимание и на специализираните комисии на парламента. Именно с оглед на търсенето на възможното решение, съобразено с финансовите възможности на страната и на бюджета, беше направено предложение за удължаване на срока за внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски до 31 декември т.г. Няма да скрия, че това беше обект на широк коментар, в това число и в Парламентарната група на Коалиция за България. Но мярката, която се предприема, освен възможност за българските граждани да направят вноските, цели все пак и някакъв дисциплиниращ ефект, именно защото неколкократното удължаване на сроковете за внасяне на здравноосигурителните вноски до този момент не даде особено ефективен резултат.
Вие, госпожо Банкова, смесвате няколко различни неща – социално слабите, бедните, безработните имат своята възможност да получат, разбира се, ако са се регистрирали по надлежния ред, здравноосигурителните си вноски от Социалното министерство. Тези 1 млн. 133 хил. души, колкото Вие споменавате, не са само социално слаби и безработни български граждани. Проблемът е, че те не могат да бъдат идентифицирани поради това, че една немалка част от тях не са в страната.
С оглед на това освен поредната възможност да бъдат отложени вноските, Министерството на здравеопазването, респективно Националният осигурителен институт имат намерението да изпратят уведомителни писма, за да обяснят за пореден път и възможностите, и реда, и рисковете, свързани с това, че не се правят дължимите здравноосигурителни вноски.
Нека все пак да имаме предвид, че здравната система се изгражда на принципа на солидарността, но тя предполага и ответна отговорност от страна на гражданите, които следва да поемат своя ангажимент за своето здраве.
Що се отнася до поредните Ви твърдения за участието на България в операцията по стабилизирането и възстановяването на Ирак, оценявана според Вас на 1 млрд. 200 млн. лв., ще кажа, че разходите на държавата от 2001 г. за участие във всички мисии, в които участват части на българската армия, е на стойност 347 млн. лв.
Така че ще Ви помоля по тази тема да не спекулирате нито с Вашите произволни изчисления, нито със създаване на...
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): А косвените разходи?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: ...Нито със създаване на неверни твърдения по отношение политиката на правителството и по отношение на Парламентарната група на Коалиция за България.
Ние имаме своя ясен политически ангажимент – в края на годината да приключим военното участие на България в сегашния му вид и да изтеглим българския пехотен батальон. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Найденов.
Не виждам други желаещи за изказване от името на парламентарна група.
Преминаваме към въпросите и питанията към министър-председателя на страната Сергей Станишев.
Има питане от народния представител Иван Костов относно противодействието на корупцията във високите етажи на властта.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители! Това питане, зададено преди един месец, значително изпревари Доклада на Европейската комисия, но констатациите, на които той се базира, са същите, както в Доклада на Европейската комисия. В този смисъл аз няма да повтарям тези констатации, няма да мотивирам въпроса, тъй като вече стана достатъчно известно на българското общество, че една от сферите, пораждащи голяма загриженост в Европейския съюз, е много слабото изпълнение на задълженията в областта на противодействието на корупцията и особено на корупцията на високите етажи на властта или така наречената висока корупция. Във Вашия отговор и при изслушването Вие казахте, че ще приемете нова стратегия, ако правилно съм разбрал, предполагам, че Вие ще изясните това, тъй като в отговора на писмен въпрос на мой колега, Вие потвърждавате правилността на приетата и действаща сега Стратегия за противодействие на корупцията. Надявам се, че Вие ще изясните това нещо в своя отговор.
Ето моите въпроси. Какво ще промените в стратегията и политиката на предишното правителство за противодействие на високата корупция, доколкото то постигна много слаби резултати в тази област? И второ, кои прояви и причини на корупцията, става въпрос за високите етажи на властта, най-силно пречещи на европейското членство на България, ще бъдат атакувани от правителството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър-председател, заповядайте. Разполагате с пет минути за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Благодаря Ви за въпросите, които отправяте към мен. Надявам се, че те са израз на автентична искрена загриженост и национално отговорно политическо и държавно мислене. Вие бяхте премиер на правителство с пълен четиригодишен мандат и имате опит – и положителен, и отрицателен, който обществото продължава да очаква да споделите. Вие знаете, че проблемът за борбата с корупцията в България многократно е поставян от наши партньори от Европейския съюз и НАТО и особено остро действително в Доклада на Европейската комисия от 25 октомври. Това поставя в центъра на дискусията не толкова какво сме направили и какво ще променяме в стратегията, приета от предишното правителство, а какво реално и осезаемо ще постигнем в ограничаването на корупцията в много стеснени параметри от време, тъй като сегашното правителство е поставено в положение и по тази глава и област и в много други да решава проблеми, които са отлагани, изоставени, забатачвани в продължение на дълги години, не само през последния мандат.
Разбираме, че това няма да стане с декларации за добри намерения, а с реални конкретни и решителни действия. На заседанието на Съвета по сигурността преди два дни за първи път бяха взети решения за прилагането на системни и координирани мерки, обединяващи капацитета и усилията на компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, на Главната прокуратура и на Следствието. Убеден съм, че само координираните действия могат да атакуват корупцията по цялата верига от превенцията, причините, практиките до последствията от нея. Впрочем именно на това заседание поръчах с усилията и на Министерството на вътрешните работи, на Главната прокуратура и на Следствието, да се изготви по-цялостен анализ на организираната престъпност, на нейните центрове, начини на финансиране, на всички останали компоненти, за да може ръководството на страната да разполага с обективни данни за предприемане на адекватни действия.
Кои са конкретните действия?
Предприемат се законодателни, административни и организационни мерки за подобряване капацитета и институционалното укрепване на компетентните служби и органи. Пристъпва се към ефективно прилагане на европейските стандарти, постижения и положителен опит в противодействието на всички форми на корупцията. Разширява се особено интензивно през последните два месеца международното сътрудничество с нашите партньори от Европейския съюз и страните-членки на НАТО за неутрализиране на трансграничната организирана престъпност.
Искам да подчертая, че това сътрудничество ще се разширява и ще се задълбочава и участието с опита, експертизата и с технически възможности на нашите партньорски служби може значително да улесни и тази работа на българската държава.
Особено внимание ще отделим на необходимостта обществените поръчки да бъдат прегледани детайлно и поставени в режим на прозрачност. Това е едно от решенията на Съвета по сигурност, за което като организация отговаря Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи, за създаване на по-нов механизъм. Решително се пристъпва към неутрализиране на действията на организирани престъпни групи чрез ограничаване на финансовите и икономическите им възможности. Незаконните им приходи от контрабанда, измамите с ДДС, трафика на хора с различни цели, трафика и разпространението на наркотици. Защото всички сме наясно, че колкото и активна да е полицията на улиците, колкото и арести да бъдат извършени в резултат на последната акция на Министерството на вътрешните работи, ако системно, методично, последователно не бъдат ограничавани финансовите източници на организираната престъпност и на корупцията, няма да постигнем желания от нас и от европейските партньори ефект.
С приоритетно значение е ускоряването и провеждането на съдебната реформа. С проекта на Министерството на правосъдието – усъвършенстване на административното правосъдие с оглед противопоставяне на корупцията, целим да се подобри правната и организационна рамка на административното правораздаване за по-ефективна превенция на корупцията. В процедура на съгласуване е и предстои да бъде приет Етичен кодекс на министрите и политически назначените служители в изпълнителната власт, който също е средство за борба с корупцията по високите етажи на властта.
Правителството ще гарантира спазването на закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Създадена е Дирекция “Главен инспекторат” при Министерския съвет, която е компетентна по отношение на конфликти на интереси и корупция сред висшите държавни служители и органите на изпълнителната власт.
В проекта на правителствената програма за управление, който ще бъде представен в края на месеца, са предвидени пакет от мерки за противодействие на корупцията и ще се стремим да изпълним всяка една от тях. Правителството ще работи за усъвършенстване на системата на антикорупционно сътрудничество между държавните институции, структурите на гражданското общество и средствата за масово осведомяване. Предвиждаме в работата на Комисията за борба с корупцията да бъдат включени представители на бизнес сдруженията и разработването на политика за стимулиране на чистия бизнес.
Уважаеми господин Костов, добре знаете, че корупцията може да се бори с много по-ясни и прозрачни правила, за да не може да се създават условия и съблазни на чиновници, държавни служители, политици да се поддават на корупционен натиск и практики. Вие поставяте този въпрос към едно правителство, което встъпи в длъжност на 16 август тази година и очаквате от него сега и незабавно резултати, които трудно могат да бъдат реализирани за два месеца и половина при условие, че през последните 15 години този процес на корумпираност на българското общество е нараснал. Уверявам Ви, че имаме и решителността, и политическата воля, и желанието, и систематичността на работата, за да ограничим това явление и да го сведем в нормални за европейска страна параметри. Смея да разчитам на конструктивното отношение на целия парламент, в това число и на опозицията в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за два уточняващи въпроса в рамките на две минути, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин министър-председател! Първият ми уточняващ въпрос е свързан с приетите допълнителни мерки в Националната стратегия за противодействие на корупцията с решение на Министерския съвет, което става през пролетта на тази година. За това решение говори и Европейският доклад.
За съжаление, Вие не направихте един прост извод. Простият извод е, че нито една от тези мерки, а те са 7-8 на брой, не е изпълнена досега.
Това ме кара да Ви задам следния въпрос:
Можете ли да отчетете, ще изпълните ли и кога ще изпълните тези предвидени мерки още през пролетта на тази година, за една или две от които Вие споменахте в своя отговор. Това е едното.
Другият въпрос е свързан с идеята, която е залегнала в доклада на Европейската комисия, че антикорупционната политика на България, цитирам: “ще спечели много от въвеждането на независим одит”. Вие съгласни ли сте да въведете независим одит върху антикорупционната политика на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател, за Вашия отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин Костов, благодаря Ви за допълнителните въпроси.
Мога да Ви информирам, че преди около две седмици на Министерски съвет министърът на правосъдието господин Георги Петканов докладва за изпълнението на Националната стратегия за ограничаване на корупцията. Мога да Ви кажа, че от заложените в стратегията мерки за тази година са изпълнени 117. Предстои до края на годината да бъдат реализирани останалите, залегнали в стратегията, действия. Очевидно че с оглед актуализацията на този въпрос и на по-конкретните резултати ще трябва за следващата година да се изготви отделен допълнителен план за реализация на националната стратегия, както и виждане за по-широк хоризонт – нещо като обновяване на стратегията за периода 2006-2008 г.
Вие знаете, ще повторя, че този проблем не се решава за два месеца. Изисква системни и последователни усилия и те ще бъдат положени.
Що се отнася до независимия одит по отношение най-вече дейността на органите на изпълнителната власт, мога да Ви информирам, че още вчера на заседание на Министерския съвет бяха подкрепени три законопроекта, внесени от министъра на финансите по отношение на вътрешния финансов контрол, които вървят именно в тази посока – за да се гарантира контролът, в това число най-вече финансов, за действията на изпълнителната власт. Мерките, изискванията към хората, които ще бъдат ангажирани с тази дейност, са изключително строги по отношение на евентуален конфликт на интереси, връзки, присъствие в съответната служба преди време, за да може да се гарантира тяхната обективност и независимост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя.
Господин Костов, заповядайте за Вашето отношение в рамките на 2 минути.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател! Вие не се фокусирахте точно върху въпроса. Въпросът беше за корупцията във високите етажи на властта или високата корупция, което означава корупцията сред министри, политически кабинети, сред хората, които вземат политически решения, включително за магистратите – за тези, от които зависи функционирането на съдебната власт. От тази гледна точка широко разпростреният отговор не ме удовлетвори, защото Вие включихте там и организирана престъпност, и най-различни неща.
Що се отнася до допълнителните въпроси, Вие не сте обърнал внимание и аз ще Ви дам това решение, за да видите, че са пропуснати всички срокове на тези допълнителни мерки, които трябваше да бъдат насочени срещу корупцията във високите етажи на властта, така че да можете да се ориентирате много точно за какво става въпрос.
След това ще Ви опонирам на тезата, че е нараснал процесът на корупция в тези години. Ако отворите Стратегията за противодействие на корупцията, в самото й начало ще прочетете следното нещо, цитирам по памет: през 1998 г. България е била на 66-о място по своя корупционен индекс. Две хиляди и първа година тя става 49-а по своя корупционен индекс. В момента обаче е 55-а, тоест няма непрекъснато влошаване на корупционната среда в България. Има процес на подобряване, има подобряване на индекса, който показва подобряване на средата на корумпираност, и то до 2001 г. – между 1998 и 2001 г. Тогава индексът се покачва от 2,5 на 3,9. В момента той е отново 3,9 – 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви изтича, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Точно поради това не сте прав, просто не сте ориентиран.
Накрая... (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Позволете ми да завърша...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, но аз Ви помолих да се вместите в рамките на 2 минути. Може би последно изречение – заповядайте.
ИВАН КОСТОВ: Последното ми изречение е свързано с това, че министър-председателят не разбра смисъла на независимия одит. Не става въпрос за независим финансов одит, става въпрос за независим външен одит върху антикорупционната политика на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е Вашето мнение.
Преминаваме към питане на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова към министър-председателя.
Господин Христов, заповядайте да развиете питането.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, колеги! Според Конституцията законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи. На 17 юли 2002 г. парламентът приема решение Министерският съвет да проведе консултации с Европейската комисия, цитирам: “с оглед защита на националните интереси и гарантиране правото на всеки да получава достатъчна за базовите му потребности енергия на приемливи цени”.
На 2 октомври 2002 г. Народното събрание приема друго решение, което обвързва срока на експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” със социално-икономическите възможности на страната и пълноправното членство на България в Европейския съюз.
На 1 октомври обаче правителството на господин Симеон Борисов приема Решение № 641, с което изненадващо ангажира България да закрие ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г.
Въпреки това през м. април българският парламент ратифицира предложения от правителството договор за приемане в Европейския съюз, където ІІІ и ІV реактор трябва да бъдат закрити до края на 2006 г. Само един човек гласува против, той е тук – Стела Банкова.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Това не е вярно.
МИНЧО ХРИСТОВ: Според доклада на Международната агенция за атомна енергия, 3 и 4 блок отговарят напълно на съвременните международни стандарти. Според Агенцията за ядрено регулиране тези блокове са безопасни да работят безпроблемно и могат да работят безпроблемно до 2011 и 2013 г., съответно.
Трето, Докладът на Европейския парламент за присъединяването на България към Европейския съюз поздравява България за нивото на безопасност на атомната ни централа.
Господин премиер, повече от ясно е, че затварянето на 3 и 4 блок ще доведе до драстично увеличение на цената на тока и ще създаде тежки социални проблеми. Възнамерява ли Вашето правителство да защити интересите на българските граждани?
Преди време Вашият съпартиец господин Любен Корнезов заяви, че днешния ви коалиционен партньор Соломон Паси трябва да влезе в затвора по чл. 103 и чл. 282 от Наказателния кодекс заради затварянето на Глава “Енергетика”. Бих прибавил и стоящата до Вас Меглена Кунева. Горепосочените членове са за, цитирам: “неизпълнение на държавна служба пред международна организация – между 10 и 15 години” и “нарушение на служебните задължения и действия срещу волята на парламента – между 1 и 8 години”. Споделяте ли това мнение, господин премиер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин премиер, за да дадете Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов, уважаема госпожо Банкова!
Темата за експлоатацията на 3 и 4 блок на Атомната електроцентрала “Козлодуй”, както и по-голямата тема – за националните интереси на България за изграждането на модерна енергийна система и за гарантиране на висока степен на ядрена безопасност са актуални, защото са възлови за развитието на социално-икономическите възможности на страната, за нашето пълноправно членство в Европейския съюз.
С Решение № 164 на Върховния административен съд, Пето отделение, от 9 януари 2003 г. се отменя Решение № 641 на Министерския съвет от 2002 г. в частта по т. 1, с която е одобрена допълнителна информация към позицията за преговори по Глава четиринадесета “Енергетика” по бъдещия договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Според нея страната приема общата позиция на Европейския съюз относно извеждането от експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” и се ангажира те да бъдат изведени от експлоатация, което е нещо различно от затварянето през 2006 г. Решението е потвърдено от петчленен състав на Върховния административен съд с негово Решение № 3044 от 28 март 2003 г.
Обръщам внимание, че същият този ангажимент на предходното правителство е отменен от съда като незаконосъобразно негово решение и е потвърден като задължение на Република България с последващ акт на Народното събрание, а именно със Закона за ратифицирането на Договора между държавите-членки на Европейския съюз и Република България и на Румъния за тяхното присъединяване към Съюза. Обнародвано е в “Държавен вестник”, бр. 40 от 2005 г.
С този закон е ратифициран и протоколът относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз. Съгласно чл. 31 България се обвързва окончателно с извеждането от експлоатация на 3 и 4 блок през 2006 г. и последващото приключване на този процес.
Искам да подчертая и това, което стана ясно и по време на дискусията по изслушването тази сутрин в Народното събрание – известна е позицията, която е отстоявала Коалиция за България в предишния парламент и аз лично. Вие много добре знаете, че докато се водеха преговорите, докато не беше финализиран процесът смятахме, че българското правителство имаше възможности да договаря допълнителни условия. В момента нещата стоят по много ясен и категоричен начин – или се ратифицира договорът във вида, в който той беше предложен, или не може да става дума за членство на България в Европейския съюз от м. януари 2007 г. Алтернативата е съвсем различна. И опциите са различни.
Съгласно Конституцията, дейността на Министерския съвет следва да е в съответствие с актовете на Народното събрание. Правителството не може да предприема понастоящем каквито и да било действия, които противоречат на Закона за ратифициране на Договора между държавите-членки на Европейския съюз и Република България и Румъния за тяхното присъединяване към съюза и на Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз, които обвързват държавата с този ангажимент, който е поет.
Наред с това искам да обърна вашето внимание на това, че във връзка с този ангажимент България ще получи значителни финансови компенсации и като цяло не може да се разглежда този въпрос като откъснат от общите възможности, които се разкриват пред нашата страна, пред инвестициите в нея, пред използването на различните фондове на Европейския съюз за ускорено икономическо развитие, за развитие на българската инфраструктура, за повишаване конкурентоспособността на българската икономика в рамките на Европейския съюз и в глобалния свят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя.
Имате до две минути за два уточняващи въпроса. Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Уважаеми господин премиер, колеги! Значителните компенсации се заключават в 210 млн. евро, като загубите за България ще бъдат 11 млрд. долара!
Уважаеми господин премиер, през м. април т.г. министърът на енергетиката Румен Овчаров заяви, че БСП ще започне преговори с всички страни-членки на Европейския съюз и ще отвори отново Глава “Енергетика” с цел удължаване живота на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Наистина ли ще го направите, господин премиер?
Обръщам Ви внимание на следните факти – себестойността на 1 киловатчас от АЕЦ “Козлодуй” е под 1,5 ст., докато при другите енергоизточници тя е няколко пъти по-висока. Последният доклад за присъединяването на България към Европейския съюз предупреждава, че затварянето на блокове на АЕЦ “Козлодуй” може да доведе до временно прекъсване на тока в много страни от региона и режим на тока в България. Този доклад препоръчва по-гъвкаво отношение към затварянето на 3 и 4 блок.
Евродепутатът и ядрен експерт Тери Уин обяви, че 3 и 4 блок удовлетворяват абсолютно всички стандарти за сигурност. Те са перфектно обезопасени, но трябва да спрат през 2006 г. Малоумие ли е това или какво – пита евродепутатът.
Господин премиер, това не е малоумие. Това са добре калкулирани корпоративни, лобистки и, бих ги нарекъл, мафиотски интереси. Това е престъпление по членовете на Наказателния кодекс, които току-що цитирах.
Ще се борите ли за запазването на АЕЦ “Козлодуй”, господин премиер? Ще проведете ли референдум за запазването на първите блокове на атомната централа или споделяте мнението на Вашия министър, който е до Вас – Меглена Кунева, че не е необходимо да се преговаря за АЕЦ “Козлодуй”, защото, цитирам: “ядрената енергетика няма перспектива”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте, господин министър-председател. Разполагате с 3 минути за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Аз, разбира се, не съм адвокат на госпожа Кунева, но не съм чувал и не съм виждал тя да е заявявала, че атомната енергетика няма перспектива. Нещо повече, предишното правителство взе конкретни решения по повод изграждането на Атомната електроцентрала “Белене”, което малко се разминава с Вашата теза.
Искам да обърна вниманието Ви върху необходимостта да бъдете фактически точен – става дума за 550 млн. евро, които са компенсациите за България за извеждането от експлоатация на реакторите на Атомната електроцентрала “Козлодуй”. Разбира се, проблем съществува, но аз Ви казах как стоят нещата към момента. Ако Вие предлагате да започнем наново преговорите по тази глава, оттук нататък няма какво да дискутираме в продължение на час и половина в Народното събрание – дали ще ни приемат на 1 януари 2007 г. или няма да ни приемат?! Кажете Вашето предложение оттук нататък и каква отговорност поемате за следствията, които произтичат от това предложение?!
Обърнах Ви внимание, че е необходимо да се гледа на ползите от членството в Европейския съюз много по-комплексно, а не в контекста само на бъдещето на българската ядрена енергетика, която българското правителство желае да запази и развива. Мога да Ви дам и някои окуражаващи знаци, защото в Европейския съюз върви процес на преосмисляне като цяло на отношението и бъдещето на атомната енергетика. Знаете, че не съществуват ясни европейски директиви и стандарти. При достигане до такива директиви е възможно въпросът за Атомната електроцентрала “Козлодуй”, специално за 3 и 4 блок и тяхното извеждане от експлоатация, да изглеждат по друг начин и да бъдат в друг контекст. Но твърд ангажимент не мога да поема, защото това е извън правомощията на българското правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин премиера.
Господин Христов, имате две минути да изразите Вашето отношение.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Господин премиер, точно това предлагам – да се преразгледа този договор и да се отвори глава “Енергетика”.
Колкото за компенсациите – 550 млн., ако се сметнат първите компенсации, срещу 11 млрд., мисля, че сметката е повече от ясна.
Преди две седмици бях в “Козлодуй”, в ядрената централа, и разбрах, че за да бъдат модернизирани 1 и 2 блок на нивото на 3 и 4, са необходими около 100 млн. лв. Мисля, че трябва да помислим и за това, господин премиер. Нека вземем пример от финландците, които имат идентични реактори с нашите, и вместо да ги закриват, те продължават техния живот.
Какво да се прави? Има ли шанс да бъдат спасени първите блокове на атомната ни централа? Предвид надвисналата енергийна криза, европейските страни се преориентират към ядрената енергия, Вие добре го знаете, включително и Германия. Българското правителство, стига да иска, може да предприеме стъпки към предоговаряне на Глава “Енергетика”, което Ви казах в началото. Изключително силен аргумент може да бъде провеждането на референдум срещу закриването на първите блокове на АЕЦ “Козлодуй”. Използвам случая да призова господин Пирински да намери тези 518 хил. подписа, които бившият председател – господин Герджиков, скри в мазето на парламента.
Ще завърша с думите на евродепутата Тери Уин: “Никой в Еврокомисията или в Съвета на Европа няма да направи стъпка за запазването на 3 и 4 блок, докато българите не я поискат.”
Докато всички ние не я поискаме, господин премиер. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следва въпрос от народния представител Надежда Михайлова към министър-председателя Сергей Станишев.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, на 18 май 2005 г. Вие заявихте 10 ангажимента, които поемате пред цялото българско общество и за изпълнението на които ще работите като бъдещ министър-председател. Сред тях бяха увеличение на бюджетните заплати с 20%, още от 1 януари 2006 г. Увеличение на минималната работна заплата на 270 лв. Увеличение на пенсиите с размера на ръста на брутния вътрешен продукт плюс размера на инфлацията.
Според проекта за Бюджет 2006 г., който вие готвите, ръстът на брутния вътрешен продукт за 2006 г. е 5,5%, а инфлацията – 4,9%, макар че според анализатори инфлацията ще бъде над 5%.
В тази връзка въпросът ми към Вас е следният. Каква политика по доходите ще реализира Вашето правителство през 2006 г.? Ще бъдат ли увеличени работните заплати в бюджетната сфера с 20% от 1 януари 2006 г., както Вие заявихте? Ще бъдат ли увеличени пенсиите на българските граждани с 10,4%, тоест съгласно ръста на инфлацията и ръста на брутния вътрешен продукт за 2006 г., както Вие лично обещахте? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър-председател. Разполагате с 3 минути за отговора си.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Политиката за увеличаване доходите на българските граждани е сред приоритетите на българското правителство. Тя е постигната с консенсус от политическите партии в управляващата коалиция и ще предложи отчетливи промени в статуквото още сега в проекта за държавен бюджет за 2006 г. Той е внесен в Народното събрание, а не се изработва и е на вниманието на народните представители. Впрочем, разбирам, че цифрите, които Вие цитирате, се основават на предизборната програма на Коалиция за България. В момента управлява не Коалиция за България сама по себе си, а тристранна, голяма коалиция, която се съобразява с политическите виждания, приоритетите и на трите партии, а също така с реалните обстоятелства в българската икономика. Защото в началото на годината беше заложен дефицит по текущата сметка 7,6% от брутния вътрешен продукт, а не над 13 може би 13,5%, както се очаква към края на годината. Затова правителството е длъжно да балансира в бюджетната си политика, в данъчната политика и в политиката на доходите тези реални обстоятелства, които са заварени, които са обективни, които са извън политическата воля на една или друга сила, за да се гарантира и макроикономическата, и финансовата стабилност, и продължаващото ускорено развитие на българската икономика.
Все пак ще Ви запозная с по-важни параметри, които са предмет на Вашия въпрос. Минималната работна заплата ще бъде увеличена от 150 лв. на 160 лв. от 1 януари 2006 г. За това са необходими 14 млн. лв. от бюджета. Пенсиите ще бъдат увеличени от 1 януари 2006 г. средно с 5 на сто, като чрез бюджета на НОИ за следващата година се предлага това да стане диференцирано – за най-ниските пенсии увеличението ще стане с по-висок процент. Необходимите допълнителни средства от бюджета за изтегляне увеличението на пенсиите от юли, каквато е практиката досега, за януари, са близо 90 млн. лв. Социалната пенсия се увеличава от 1 януари 2006 г. с 5 на сто – от 60 на 63 лв. Напомням, че тя не е за прослужено време и стаж и не е включена във формираната осигурителна система. От 1 януари следващата година се увеличава и максималният размер на пенсиите – от 420 на 455 лв., което произтича от увеличението на максималния осигурителен доход за следващата година от 1300 на 1400 лв. Осигурителната вноска за фонд “Пенсии” ще се намали с 6 пункта. Увеличаване на обезщетенията за безработица, като се предлага горната граница да достигне равнището на минималната работна заплата – от 140 на 160 лв. Предвидени са също така 204 млн. лв. за активни мерки за борба с безработицата. Необлагаемият минимум се вдига от 130 на 180 лв. Заплатите на заетите в организациите на бюджетна издръжка се повишават от 1 юли с 6 на сто, но при оптимизация на административния капацитет и структури могат да се увеличат до 10%.
Месечните помощи за деца стават 18 лв. за първо, трето и останалите деца, а за второ дете предлагаме да са поне 22 лв., за което ще са нужди допълнително 14 млн. лв. – също така от бюджета.
Размерът за обезщетението за отглеждане на дете се увеличава от 130 на 160 лв. за осигурените майки, а за неосигурените остава 100 лв. Необходимите допълнителни средства от бюджета са 22 млн. лв., които ще бъдат осигурени.
Това са само част от мерките, но те налагат следните изводи:
По отношение на политиката на доходите и жизнения стандарт на населението за 2006 г. правителството разработва пакет от мерки, в резултат на който защитените доходи на населението ще имат реален растеж.
В областта на политиката на заетостта се поставя начало на преструктуриране в самите мерки и политики, като се поставя акцент върху повишаването на тяхната ефективност. Необходимо е да отчитаме, че обезщетенията за безработица и за отглеждане на дете са доходи, получавани в резултат на направени осигурителни вноски, срещу които лицата трябва да получат общественоприемливи средства за временно заместване на доходите от труд.
В допълнение, предложените изменения в размерите на тези обезщетения няма да нарушат постигнатата макроикономическа и финансова стабилност в страната. Убеден съм, че Вие знаете добре, че предвижданите политики и мерки ще имат съществени преки ефекти, най-важният от които е, че в населението ще останат около 200 млн. лв., а в бизнеса – около 600 млн. лв. в резултат на данъчната политика, заложена във връзка с бюджета за 2006 г.
Освен това разчетите са, че реално погледнато през следващата година увеличението на доходите ще бъде в резултат на акумулиране на всички тези мерки и действия над 9%. Разбира се, това е под желаното от вас и от мен, но това са в момента реалните обективни възможности на правителството, което трябва да отчита отношенията с Международния валутен фонд, реалното състояние на българската икономика, приоритета за европейска интеграция, което също изисква значителни средства. Например само разплащателната агенция, за която много се говори и която трябва да бъде създадена и тествана до средата на следващата година, струва над 100 млн. лв. държавни пари, но ние трябва да инвестираме в европейската интеграция, за да можем да извлечем ползите от нея от януари 2007 г.
Впрочем на финала, госпожо Михайлова, не се е случило Вашата политическа сила да е управляваща в момента, защото тогава, използвайки Вашата предизборна програма, можех да задавам много по-остри въпроси по отношение на Вашите предизборни ангажименти. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Дали имате реплика, госпожо Михайлова? Имате. Заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин Станишев, първо, въпросът ми престоява две седмици в деловодството. По тази причина междувременно Вие внесохте бюджета.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): По ваше време ги чакахме по два месеца!
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Промените, които предлагате с Бюджета 2006 г., няма да подобрят благосъстоянието на хората и Вие не можете да се извините с текущата сметка, защото сте знаели каква е тя. Това не е проблем от една седмица и Вие сте били наясно, когато сте правили своите обещания.
Колкото до социалната пенсия, която ще скочи от 60 на 63 лв., забележете, това е обида за хората. Да не говорим, че вече сме достигнали 22 лв. за второ дете. Вероятно сте намерили и решението, с което ще има бум на увеличаването на раждаемостта.
Повишаване ефективността на социалната политика, за което говорите, е интересен момент и за мен е важно да знам какви конкретни мерки предлагате, за да се увеличи ефективността на социалната политика, защото бюджетът, който е предложен и който ние ще обсъждаме в тази зала, на практика е бюджет на безгрижната тройна коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, без граница между отговорност и ляв популизъм.
Аз и моите колеги предложихме пакет от данъчни закони, които едновременно щяха да подобрят условията за бизнеса и да повишат заплатите в България, но тези предложения, разбира се, не намериха отражение в Бюджет 2006. При положение, че излишъкът през 2005 г. се очаква да достигне 2 млрд. лв., смятам за абсолютно несъстоятелни всички ваши обяснения, че нямало средства за данъчни реформи.
Не стана ясно какво се случи с ваучерната система в образованието, с реформите в здравеопазването, с подобряването на средата за бизнес. За мен няма нищо изненадващо в заключенията на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Имате ли нужда от дуплика, господин премиер? Няма нужда от такава.
Следващият въпрос е от народния представител Ваньо Шарков.
Заповядайте, господин Шарков, да развиете своя въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Минаваме към една тема, която макар да няма пряка връзка между правителството и грипната епидемия, все пак е важен въпрос. По отношение на грипа в България съществуваше широк обществен консенсус и ежегодните грипни епидемии и свързаните с тях висока заболеваемост и смъртност, особено сред високорисковите групи от населението, са признати като един от първостепенните проблеми пред общественото здравеопазване. Израз на това разбиране и на безусловната подкрепа на Резолюция 56/19 на Петдесет и шестата световна здравна асамблея и на Доклада на Секретариата от 7 април 2005 г. по отношение на глобалния надзор и контрол на грипа, определящи това заболяване и политиката по неговата превенция като един от приоритетите пред националните системи за обществено здравеопазване, е изработването на Национален план за готовност за грипна епидемия.
През последните седмици ситуацията в страната стана тревожна поради регистрирани в съседни на нас държави случаи на птичи грип. Общата оценка е, че правителството не реагира навреме и неадекватно на създаденото напрежение. Дори имаше изказани становища от Ваши министри, господин министър-председател, че не е необходимо осигуряване на населението с антивирусни препарати. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за здравето държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет.
В тази връзка въпросите ми към Вас са: има ли разработен от Министерството на здравеопазването и утвърден от Министерския съвет Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия? Разработена ли е концепция относно създаване на национален запас от антивирусни препарати? Разработена ли е стратегия за осигуряване на максимално широк свободен достъп на населението до антивирусни препарати? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шарков, споделям Вашата загриженост за тревожната ситуация в страната, която е породена от зачестилите случаи на болестта птичи грип, регистрирани в съседни на България държави и в Европейския съюз.
Не приемам обаче, че правителството не реагира навреме. Отчитайки съществуващите в международната научна общност опасения от потенциалната възможност за възникването на щам с възможности за предизвикване на пандемия и препоръките на Световната здравна организация, Министерството на здравеопазването създаде работна група и разработи Национален пандемичен план. Неговата основна цел е да създаде условия за координиране и изпълнение на мерки, които да ограничат във възможно най-голяма степен отрицателните здравни, социални и икономически последици от евентуална грипна пандемия. При разработката на плана са взети предвид съществуващите към момента научни знания, препоръките на Световната здравна организация, Европейския център за контрол на заболяванията в Стокхолм, Генерална дирекция “Здраве и защита на потребителите” на Европейската комисия и др. В ход е междуведомствено съгласуване на проект на Национален пандемичен план и приемането му от Министерския съвет до края на м. ноември.
Въпреки посочената дотук подготовка, отчитайки необходимостта от спешни действия с оглед влошаващата се епизоотична обстановка, предизвикана от птичия грип в Европа, и потенциалната опасност от превръщането на птичия грипен щам в пандемичен, със заповед на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски от 17 октомври 2005 г. бе създаден Кризисен щаб за координиране на дейността по опазване на страната от птичи грип. Кризисният щаб започна своята дейност на 19 октомври, а правителството на своето заседание на 20 октомври одобри допълнителни целеви разходи в размер на 7 млн. лв. за изпълнение на дейности от страна на Министерството на здравеопазването и Националната ветеринарномедицинска служба.
В Националния пандемичен план е разработена стратегия за действия в условия на грипна пандемия, като една от задачите е и създаването на национален резерв от антивирусни препарати. С отпуснатите средства в размер над 7 млн. лв. до края на 2005 г. ще бъдат закупени около 400 хил. дози такива препарати, които ще бъдат на разположение на Националния пандемичен комитет, в който оперативно се управляват дейностите по предпазване на населението от грип.
Посочените количества са предназначени за профилактика и лечение на рискови групи, които евентуално ще бъдат в контакт с първите възникнали случаи, персонала на екипите, които ще работят в огнищата на заболяването, като епидемиолози и вирусолози, спешна помощ, лекари, поделения за приемащи на лечение заболели, органи на сигурността, участващи в изолирането и охраната на района и др. Националният пандемичен комитет има правото и задължението в зависимост от епидемиологичната обстановка и конкретните нужди да планира и осигурява и допълнителни количества препарати.
Извън дейностите, предвидени в плана, и запасите от ваксини и антивирусни препарати, които ще бъдат формирани в негово изпълнение, съществува и възможност различни институции, както и гражданите да осигурят със собствени нужди различни видове препарати, включително антивирусни, имуноамудолатори, антидиоксиданти и други. Това може да стане чрез закупуването им от аптечната мрежа при спазване изискванията на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, който изисква отпускането на някои от антивирусните препарати да става по лекарско предписание.
В заключение искам да уверя всички народни представители и българските граждани, че към настоящия момент няма случай на птичи грип сред диви, домашни птици и хора в България, както и внос на вируса в страната ни. Потвърждавам, че не съществува пряка заплаха за здравето на населението. Правителството, всички отговорни министерства, ветеринарномедицински служби и здравната система са предприели всички необходими мерки за превенция на птичия грип и за свеждане до минимум на евентуалните щети при неговото разпространяване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Заповядайте за реплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Аз ще се спра само на едно изречение от всичко това, което казахте, уважаеми господин министър-председател, в отговор на моя въпрос. Вие казахте, че до края на 2005 г. ще бъдат закупени антивирусните препарати съгласно Националния пандемичен план, който предстои да бъде приет.
Уважаеми господин министър-председател, от този момент аз Ви казвам, че това не е възможно. Не е възможно поради няколко причини.
Първо, макар да са гласувани на Министерския съвет тези средства от 7 млн. лв., доколкото знам - дано да не е така - те все още не са преведени на Министерството на здравеопазването.
Второ, господин министър-председател, не е стартирала процедура по Закона за обществените поръчки за закупуването на тези антивирусни препарати.
И трето, за производството на 400 хил. дози от двата антивирусни препарата, разрешени за България - тамифу и ремантадин, са необходими три месеца. Как тогава до края на годината ще бъдат доставени в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин Станишев? Не.
Преминаваме към питане от народните представители Екатерина Михайлова и Светослав Малинов.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, уважаеми колеги! Питането, което поставяме с господин Малинов, е свързано с политиката на правителството относно равнопоставеността на жените и мъжете в България – тема много голяма, тема, която в никакъв случай не би могла да се развие само в рамките на парламентарния контрол. Въпросите обаче, които ние повдигаме в днешния ден, са свързани с това, че отчасти е прието законодателството в България, което урежда този въпрос, а от друга страна – липсват изградени национални механизми, липсват достатъчно действия от страна на изпълнителната власт, за да се гарантира тази политика като реалност и да бъде усетена в пълния смисъл на равнопоставеност на половете.
Аз ще си позволя да посоча само няколко аспекта. Например равнището на заетост сред жените е значително по-ниско от това при мъжете – 51,6 срещу 58,7 за второто тримесечие на 2004 г. Жените печелят средно около 24% по-малко от мъжете. Жените са два пъти повече сред неплатените семейни работници. Преобладаващият модел при семейство с един родител глава на семейството да е майката, равнището на безработица също така е различно при жените и мъжете.
Когато задавахме въпроса, господин министър-председател, ние изходихме от достатъчно многото законодателна база и информация, която може да се събере в различните министерства за това доколко е изграден механизмът. Към момента, в който ще ни отговаряте обаче, има още няколко неща, които се натрупаха във времето. Едното от тях е Мониторинговият доклад на Европейската комисия, в който на няколко места е повдигнат този въпрос и той попада в сферите на загриженост, както в областта на социалната политика, така и в организираната престъпност. Затова въпросът, който ние поставяме днес, става все по-актуален. И второто нещо, което се случи междувременно, е, че в парламента постъпи законопроектът за държавния бюджет. Един от проблемите за изграждането на работещ национален механизъм за равенство между половете е това, че Националният съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет не е осигурен финансово.
Моят допълнителен въпрос на база случилото се междувременно и това, което имаме като данни от проекта за Закона за държавния бюджет, е доколко е осигурено финансирането? Защото от това, което сме получили, не може да се разбере. Има предвидени пари за Комисията по дискриминацията, но за този национален съвет дали нещо е предвидено, не е ясно.
И второто нещо. Смятате ли, че трябва да бъде приет Закон за равенството между половете – нещо, което миналото мнозинство в миналия парламент не прие, въпреки че два пъти бяха внасяни такива законопроекти от страна на опозицията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Малинов! Бих искал да ви уверя, че лично аз съм голям привърженик на равнопоставеността между жените и мъжете и ще работя, независимо от качеството, в което се намирам днес или утре, за промени в България в позитивна посока.
Впрочем, трябва да отчетем, че от тази гледна точка България като социална традиция и отношения в много аспекти е по-добре и няма някои проблеми, които, поради културни особености и историческо стечение на обстоятелствата, съществуват в някои страни от Европейския съюз. Те разглеждат и решават проблеми, които в България са решени по един или друг начин.
По първата част от вашето питане – за националния механизъм за равнопоставеност между жените и мъжете, мога да ви информирам за следното. През 1995 г., когато в Пекин се проведе Четвъртата световна конференция за жените, Република България е изразила становище, че не е необходим отделен орган за насърчаване на равнопоставеността между жените и мъжете. Оттогава досега обаче Република България извървя сериозен път и в момента можем да се похвалим, че е налице действащ национален механизъм за равнопоставеността между жените и мъжете, който, разбира се, непрекъснато трябва да се доразвива и все повече да отговаря на европейските стандарти и практики. Далеч съм от мисълта, че сме постигнали необходимото.
От 2000 г. министърът на труда и социалната политика отговаря за формулиране и изпълнение на държавната политика в областта на равните възможности на жените и мъжете в трудовата и социалната сфера, а от края на 2002 г. за равнопоставеността им във всички сфери. Постепенно се уплътнява кадровото осигуряване на тези въпроси от 2000 г. досега. Например тогава в министерството е бил назначен един експерт. От 1 март 2004 г. в министерството е създаден сектор "Равни възможности за жените и мъжете". С последното изменение на Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, който влезе в сила на 14 октомври т.г., е създадена нова дирекция "Демографска политика, социални инвестиции и равни възможности", в която е обособен отдел "Равни възможности".
През 2003 г. е създадена Консултативна комисия за равните възможности на мъжете и жените към министъра на труда и социалната политика, а в края на 2004 г. към Министерския съвет заработи Националният съвет за равнопоставеност на жените и мъжете. През 2005 г., за първи път, беше приет Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете, а в момента се разработва национален план за 2006 г. Не мога в момента да Ви отговоря на въпроса – конкретно по бюджета и по този параграф от него, но поемам ангажимент да проверя този въпрос и смея да Ви уверя, че тази дейност на съвета към Министерския съвет ще бъде осигурена финансово през следващата година, тъй като това е важен политически въпрос и приоритет за правителството, не само защото е споменат сред многото други проблемни сфери на Европейската комисия, а защото това е вътрешна необходимост за развитието на нашата страна.
В изпълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, също така през 2005 г., беше създадена независима Национална комисия за защита от дискриминация. В комисията са обособени специализирани състави, единият от които се занимава с дискриминацията по признак "пол", а случаите на множествена дискриминация, тоест дискриминация по повече от един признак, което често включва и признака "пол", се разглеждат от разширен състав на петима членове от комисията.
Важен аспект на националния механизъм е и прилагането на подхода на "мейстриминга" в отчитане на въпросите на равнопоставеността на жените и мъжете във всички сфери. За тази цел през 2004 г., а и през тази година бяха обучени сто експерти от държавната администрация с цел създаване на фокусни точки в отделните министерства по този проблем.
По втората част от Вашето питане – предстоящи промени в законодателството, свързано с равнопоставеността на жените и мъжете, бих искал да спра вашето внимание върху следните законодателни промени, които следват ангажиментите ни към Европейския съюз в областта на равнопоставеността на жените и мъжете.
Първо, прецизиране на разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, която гласи следното: "Ако кандидатите за заемане на длъжност в администрацията са равностойни по отношение на изискванията за заеманата длъжност, държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление назначават кандидата от по-слабо представения пол до постигането на най-малко 40-процентно представителство от него в съответните административни звена". Забележката на комисията е, че за да е налице допустима позитивна мярка, а не позитивна дискриминация, която е забранена, разпоредбата следва да предвижда и преценка относно положението на отделните кандидати. Например, ако в една администрация кандидатите са от мъжки и женски пол и са равностойни по отношение на изискванията и жените са по-слабо представеният пол, но семейното положение на кандидата–мъж е по-тежко, то тогава следва да бъде взето под внимание и да бъде назначен мъжът, с извинение!
Второ, България следва да транспонира Директива 86/388 на ЕИО относно равното третиране на жените и мъжете в областта на професионалните социалноосигурителни схеми. Въпросът е, че в България, както и в някои от новите държави-членки няма подобни професионално осигурителни схеми, но Европейската комисия е категорична - че независимо от това директивата следва да бъде транспонирана.
Предвижда се това да бъде извършено с приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за социално осигуряване. С това изменение ще се въведе непокритото до този момент изискване за възможността за доброволно включване на съпруги или съпрузи на самостоятелно взети лица, които обичайно ги подпомагат в извършването на дейността в задължителните социалноосигурителни схеми, в които участват самостоятелно заетите лица.
Има и редица други конкретни ангажименти, като например, че през 2007 г. следва да се транспонира и новата Директива 113/2004 г. на ЕИО за прилагане на принципа на равното третиране на жените и мъжете при достъпа до и предоставянето на стоки и услуги. Редица други ангажименти на България, които трябва да бъдат реализирани, се следят и обновяват и от правителството. Смятам, че това е ангажимент и на българския парламент и по отношение на тези промени в законодателството, които посочих, и на един по-цялостен подход, срещу който аз нямам нищо лично против, напротив – приветствам го, стига да е добре премислен, съобразен с опита и практиката на различни европейски страни, а не да бъде самоцелна институция, която ще съществува сама за себе си, а действително да увеличава равнопоставеността на половете в нашата страна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дали има нужда от изчерпателни въпроси след този изчерпателен отговор?
Господин Малинов чувства такава нужда. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Разбира се, че има нужда от уточняващи въпроси, защото цялата постановка на отговора, според мен, е сбъркана. Тук ни се отговаря, като че ли отправяме въпроси към върховния законодател, а не към главата на изпълнителната власт! Затова бих искал да запитам: какво ще направите, за да може това законодателство да действа и по-конкретно, опирайки се върху констатация в доклада на Европейския съюз, законодателство има, но няма, цитирам: "структури по прилагането и гарантиране на въвеждането на законите в действие, които засягат равноправието между половете". В този смисъл аз Ви питам още по-конкретно, можем да спорим дали има изграден или не механизъм за прилагане на принципа на равно заплащане, но със сигурност той не работи! Това не е оценка на опозицията. Това е оценка на доклада на Европейската комисия.
И още нещо, което е свързано с нашата тема, може би хората, които са Ви подготвяли отговора, не са го открили – свързано е с трафика на хора в раздела за престъпността. Всички знаят, че независимо че се говори за трафик на хора, в крайна сметка става дума за трафик на хора за цели на сексуална експлоатация и това в огромната част са жени. Отново трябва да се позова на доклада на Европейската комисия – няма ясна информация относно жертвите на този трафик, няма ясна информация за броя на изчезналите хора. Има институционална рамка, но тя се нуждае от укрепване, за да може да функционира по-добре. В някакъв смисъл българската изпълнителна власт не е в състояние дори да регистрира що-годе прецизно за какво става дума точно по този въпрос. Отново същият методологически въпрос – има закони, но те не действат!
И най-накрая бих искал да прочета нещо, което наистина ме засегна в някакъв смисъл, като българин…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма да имате възможност, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: … за това, че българските граждани трябва да разчитат най-вече на неправителствените организации по този въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Отново се обръщам, за да се отговори тъкмо като глава на изпълнителната власт, а не за това какви закони има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Малинов.
Заповядайте за отговор, господин премиер, ако желаете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Малинов! Благодаря за допълнителните въпроси, които изискват особено внимание и от правителството, но все пак ще ви върна и към необходимостта да се извършат законодателни промени, които ясно са записани в констатациите на Европейската комисия и нещата трябва да вървят ръка за ръка.
Казах в първия си отговор на госпожа Михайлова, че ще направя всичко необходимо Съветът към Министерския съвет по тези въпроси да функционира ефективно през следващата година и ще бъде отделено необходимото внимание за ефективното прилагане на законодателството в тази област.
Ако следваме Вашия подход по отношение на доклада на Европейската комисия, който всички сте виждали поне като обем, тогава можем да се занимаваме с цитиране на точки и отделни параграфи в продължение на месеци, без да се върши достатъчно работа.
Уважаеми господин Малинов, действително работата на изпълнителната власт е да отговаря на въпроси на парламента, но за да се върши тази работа е необходимо и достатъчно време, за да се върши тя по същество, а не само да се присъства в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Михайлова, да изразите своето отношение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, не сме доволни от Вашия отговор. Не сме доволни, защото очаквахме от един министър-председател на социалистическо правителство, с ляво разбиране, да каже, че нещо е предприето във времето, в което управлява, в посока изпълнителната власт да започне да въвежда в действие създадените законодателни механизми за равенство между половете. Не чухме такова нещо от Вас. Чухме, че не е ясно има ли нужда от структури или не. Чухме, че не знаете дали е осигурено финансирането на Националния съвет. Чухме, че депутатите трябва да седят или да не седят в парламента, не разбрах точно. Ние от Демократи за силна България не само стоим, но и активно участваме и всяка една от темите, която е болезнена за българския живот, ще я поставяме в парламента, в това число и към Вас, господин министър-председател. Защото темите и от европейския доклад, и темите, с които се сблъскваме ежедневно, а именно: организирана престъпност, трафик основно на жени, сексуално насилие, домашно насилие, неравнопоставеност в социално положение, икономическа заетост – са теми, свързани с живота на българските граждани.
Казвайки всичко това, искам много ясно да заявя, че нямаме никакво намерение да подтикваме дискриминацията на мъжете. Напротив, става въпрос за равнопоставеност на половете, за това всеки един от тях да има възможност да се изявява, но и изпълнителната власт да прилага създадените законови механизми.
Нещо повече, аз не чух отговор дали Вие сте за това да има отделен закон за равенството между половете – нещо, което предишното мнозинство – НДСВ и ДПС, отхвърли. Искам да кажа, че ние отново ще внесем този закон в този парламент и ще ми е интересно да видя сегашното управляващо мнозинство как ще постъпи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Следващото питане е от народния представител Мартин Димитров към министър-председателя.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър-председател, моето безспокойство е, че във връзка с евроинтеграцията се обръща много внимание на други въпроси, които касаят прякото приемане на части от европейското право, но не и толкова на конкурентоспособността на икономиката. За нас трябва да е ясно, че само една конкурентна икономика може да повиши доходите на хората.
Проблемът с текущата сметка според мен изключително много се преекспонира. Един съвет към управляващите: да не гледат само този дефицит, но и целия платежен баланс, който всъщност е положителен.
Борбата всъщност в днешно време е коя страна ще привлече повече инвестиции, коя е с по-добра среда за бизнес. България започва решително да изостава в това съревнование. Бюджет 2006 не дава решение на този въпрос. Това е пазарното, истинското решение за проблемите с доходите в България. Доходи с административни мерки не се решават. Хората са бедни и ще продължават да бъдат бедни.
Затова мен ме интересува: дали министър-председателят предвижда създаването на ясна стратегия, не само за следващата година, но и за целия мандат? Как това правителство ще подобри конкурентоспособността на българския бизнес, въобще ще подобри средата? За мен е необходима ясна стратегия, която да бъде представена и на Народното събрание, на цялото общество, така че да е ясно каква ще бъде данъчната политика, каква ще бъде политиката на правителството по отношение на квазиданъците, тоест това са разходите за работа с правителството. Дали ще се въвежда въпросното електронно правителство, така че бизнесът и гражданите да бъдат обслужвани по Интернет? Това са ниски разходи, нещо, което беше обещавано, но много малко е направено в действителност.
Защото борбата наистина е международна. Средата за бизнес в Румъния в момента става по-добра от тази в България. Познайте къде ще отидат инвестициите, къде ще има повече бизнес, къде заплатите по-бързо ще нараснат.
Последният доклад на Европейската комисия показа и друго нещо – че средата за бизнес в Румъния се подобрява по-бързо от тази в България. Това мен много сериозно ме безспокои. Смятам, че без ясна стратегия, която не е държавният бюджет, която включва целия управленски мандат на това правителство какво ще върши в тази връзка, няма да намерим решение на всички тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Преди всичко бих искал да изразя недоумение от това, че Вие смятате, че правителството надценява значението на дефицита по текущата сметка като фактор за развитието на българската икономика.
При предишния въпрос госпожа Михайлова каза, че ние сме знаели преди изборите какъв ще бъде дефицитът по текущата сметка за тази година. Ще напомня, че планираното в бюджета за 2005 г., като разчет от предишното правителство, е било 7,6% от брутния вътрешен продукт като дефицит по текущата сметка, а се очаква да надхвърли 13-13,5% от брутния вътрешен продукт. Не мога да разбера как това не Ви притеснява. Още повече, че това е един от въпросите, който много сериозно влияе върху разговорите с Международния валутен фонд, които води българското правителство в нелеки условия.
Трябва да е ясно, че тази индикация, че този процент говори за това, че има много да се работи за по-голямата конкурентоспособност на българската икономика, за да можем да изнасяме повече и да внасяме по-малко.
Данните от доклада на световния икономически форум през 2005-2006 г., който разглежда конкурентоспособността на 117 икономики, показват, че българската икономика повишава своята конкурентоспособност. България е класирана на 58 място, като следва тенденция на покачване от 2003 г., когато е била на 64 място.
Повишаването на конкурентоспособността на икономиката е сред основните приоритети на правителството, особено за следващата година, като преходна между сегашното състояние и подготовката за членството в Европейския съюз и удържане на конкурентния натиск през 2007 г., тъй като първите години са най-трудни за адаптация в Европейския съюз. Мерките за нейното насърчаване са насочени към стимулиране на притока на чуждестранни инвестиции, премахването на административните бариери пред бизнеса, привличането на деловите среди в разработването и реализацията на икономическите политики, насърчаване на предприемачеството и стимулирането на иновационната и развойна дейност за създаване и развитие на модерни, конкурентоспособни предприятия.
Налице е необходимата законова основа - Законът за малките и средни предприятия, Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия и предприемачеството и годишните програми за прилагането им. Мерките включват улесняване на достъпа до капитала, гарантиране на част от кредитния лист, обучение за придобиване на предприемачески умения и изпълнението на проекти, поощряващи въвеждането на технологии и иновации и увеличаване на производителността, информационното обслужване на малките и средни предприятия и редица други действия. Ключов документ е подготвеният Национален план за развитие 2007-2013 г., който дава основните насоки за икономическото и социално развитие на страната след присъединяването ни към Европейския съюз, т.е. виждането на българската държава за нашето място в Европейския съюз, в общия пазар на Европа и начините за постигане на тези цели. Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г”, която се разработва от Министерството на икономиката и енергетиката, е неразделна част от този Национален план за развитие.
Вие предполагам, сте достатъчно добре запознати с работата по нея.
Ключова роля за повишаването на конкурентоспособността на икономиката и за развитието на инвестициите и бизнесклимата играе и данъчната политика, както и Вие самият подчертахте. В началото на 2005 г. корпоративният данък в България беше понижен от 19,5 на 15% и е с половин пункт повече от понижението в Сърбия. През 2005 г. тази мярка оставя на разположение на бизнеса в България средства в размер на около 160 млн. лв. Приблизително на такова се оценява и предложението на Съюза на демократичните сили за намаляване на корпоративния данък от 15 на 10%. Нашият подход, струва ми се, е по-рационален, комплексен и се движи чрез понижението на осигурителните вноски с 6% през 2006 г., чрез което ще оставим на разположение на икономиката близо 600 млн. лв., което е над три пъти повече от постигнатия ефект от понижаването на данък печалба през тази година. Освен това се очаква да има мултиплициращ ефект за излизане на част от разходите за заплати на светло, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика поради по-ниските разходи за труд и възможност като цяло да се модернизира икономиката именно в очакване на конкуренцията от Европейския съюз. Следователно не само от гледна точка на показатели, които характеризират инвестиционните процеси, а и от гледна точка на данъчната политика, провеждана от правителството, България не остава по-малко конкурентоспособна спрямо своите съседи в региона, а нещо повече – както казах, освобождават се ресурси, които да бъдат използвани за инвестиции, иновации, респективно за растеж.
По повод на работата по въвеждането на електронното правителство в България – тя е преминала и преминава през няколко етапа – подготвителният през 2002 г., който включваше изграждане на стратегия за електронно управление, вторият, експериментален етап 2003-2005 г., през който усилията се насочват предимно към прототипи и пилотни проекти, и към покриване на 20-те индикативни електронни услуги, изисквания от Европейския съюз. Част от тях са реализирани в пилотните портали на двете основни нива на държавната администрация: правителствен портал с 4 от 20-те индикативни услуги и приложение на различни министерства с още две от 20-те индикативни услуги на Министерския съвет, държавната администрация, Министерството на финансите и регионален портал с две от 20-те индикативни услуги и приложения от общини с три от 20-те индикативни услуги в община Стара Загора, община Каварна, община Костинброд.
Третият период е на динамичната разработка. Процесът на внедряване на проекти за останалите до 20 индикативни услуги не е спрял и са в ход разработки в Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието.
Разбира се, споделям разбирането, че недостатъчно е направено до този момент от българската държава за практическото, ефективно въвеждане на електронните услуги и електронното правителство и управление, което е следващото ниво на този процес. Именно с тази цел беше създадено за първи път в съвременната история Министерството на държавната администрация и административната реформа. Един от основните ангажименти е именно въвеждането на електронното правителство. Разглеждам този приоритет като изключително важен, в това число и по отношение на борбата с корупцията, тъй като пресича пряката връзка между гражданин и чиновник, и като инструмент за повече прозрачност в работата на българската държавна администрация и облекчаване на живота на гражданите, които вместо да се редят на дълги опашки, както вече казах с възможности да бъдат рекетирани за рушвети, да имат пряк достъп, електронен, безконтактен с представителите на администрацията и да се обслужват техните интереси. Това е много важно и за бизнеса, за да може да работи ефективно, да не губи значителна част от своето време в преодоляването на бюрократични процедури. По този въпрос съм изцяло на ваша страна. Бих ви препоръчал да разговаряте, да поканите на контрол и господин Василев за неговите конкретни идеи и намерения за работата на министерството, което, както знаете, е структурирано. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Заповядайте за Вашите уточняващи въпроси, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, имаше една фактическа неточност и тя е, че корпоративният данък в Сърбия е 10%, а в Черна гора – 9% в момента.
Имам конкретен въпрос, господин министър-председател. Виждате, че вече си говорим за електронно правителство, за това гражданите и бизнесът да бъдат обслужвани по Интернет, а няма нещо елементарно и евтино, което не е свършено и за което ще Ви помоля сега за конкретен срок кога ще стане факт. В България общинските съвети, митниците и данъчните не са свързани. За това се говори от години. Това би дало огромен ефект върху борбата с корупция, с престъпността. А това не е скъпо да бъде направено.
Искам в момента да Ви помоля за конкретен срок, в който Вие като министър-председател на това правителство ще се ангажирате този проект да бъде завършен.
А оправдания във връзка с финансиране или структуриране на подобно начинание не могат да бъдат приети, дотолкова доколкото финансирането не е голямо, просто трябва да бъде направено.
Вторият ми уточняващ въпрос е по отношение на стратегическия документ за конкурентноспособността на икономиката. Националният план за развитие за нас не е достатъчен. Смятаме, че трябва да има отделен момент, в който всички мерки, за които досега говорехте, да бъдат описани по години и много конкретно: каква ще бъде политиката на правителството до края на мандата по отношение на осигурителната тежест например, каква ще бъде политиката до края на мандата и какви са конкретните ангажименти във връзка с въвеждането на електронно правителство, каква ще бъде политиката на това правителство по отношение на завършването на обслужването на едно гише. За нас е необходим конкретен документ с конкретни дати и ангажименти, за да може този контролен орган, какъвто е Народното събрание, да следи дали се изпълняват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате право на отговор, господин премиер.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин Димитров, благодаря Ви за допълнителните въпроси.
Очевидно има известно разминаване по отношение на значението на Националния план за развитие. Смятам, че това е ключовият документ за развитието на страната, който трябва да даде основни параметри, които да не бъдат променяни, независимо от това кое правителство или мнозинство е на власт. Затова всяко едно правителство, което прави своя собствена програма, според мен трябва да работи в тези параметри, за да бъдем като цяло конкурентоспособни в рамките на Европейския съюз. Знаете, че качеството на Националния план за развитие в немалка степен влияе върху средствата, които се отпускат от Европейския съюз на страните-членки, защото по неговото качество мислят и правят оценка за качеството на страната, на нейната администрация и икономика, и т.н. Затова смятам, че това е изключително важно и правителството разглежда програмата си, която в момента е на финален етап на разработка, именно в контекста на този план за развитие, за да има последователност и яснота на приоритетите. Вие отлично знаете, че не само за първите 100 дни на което и да е правителство за четири години не може да се свърши цялата работа, която трябва да се свърши в която и да е страна, особено в държава, която преминава от преход към пълноправно членство в Европейския съюз. Виждате колко са комплексни нещата. Евроинтеграцията засяга всичко, всеки един елемент от икономическото развитие, обществения живот, работата на институциите. Няма да се ангажирам с конкретен срок, колкото и да ми се иска, защото много лесно се поемат ангажименти, прекалено много срокове са обещавани, в това число и в областта на електронното правителство и въвеждането на услуги на едно гише и все не са спазвани. Какъв е смисълът да поемаме ангажимент? По-добре да свършим повече работа.
Но съм съгласен с това, че е необходимо връзките на държавната администрация на различните ведомства да бъдат много по-прозрачни една между друга и да са свързани помежду си, а не да съществуват като феодални владения, както е правено досега. Това ще бъде работа и на Министерството на държавната администрация, и на Държавната агенция за информационни технологии и комуникации, която беше създадена за първи път като своего рода системен интегратор на работата на държавата в тази област за развитието на информационните технологии и в бъдеще на информационното общество като най-висше ниво на това развитие. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин премиер.
Заповядайте, господин Димитров, за Вашето отношение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря за Вашия отговор, господин Станишев. Само едно важно уточнение. Националният план за развитие е философията, по която се развива България, но освен този национален план, освен общата философия ние имаме нужда и от конкретните мерки, защото философията е повишаване на производителността в България, но конкретните мерки са тези, които постигат този ефект. Повишаването на доходите е философията и целта, но мерките са нещо различно. Ние очакваме от Вас повече конкретика във връзка с тези мерки.
От известно време имам едно голямо изкушение и сега ще използвам една минута за тази цел и това е дефицитът по текущата сметка, който се превърна в нещо като борбата на Дон Кихот с мелниците.
Имайте предвид, че когато има голям приток на инвестиции към една икономика, това води до засилен внос. Един от големите исторически мислители Фредерик Бастиа е казал следното: “Текущата сметка не трябва да бъде основа на дадена политика, защото представете си един кораб, който напуска държавата, той се отчита като износ, но ако потъне след това, текущата сметка не се променя, тоест текущата сметка не е измерител на благосъстоянието”.
И действително, аз усещам едно сериозно преекспониране на този проблем. И моята препоръка е мерките, които Вие предприемате, да касаят по-конкурентната икономика. Това ще реши много проблеми – и хората ще станат по-богати, и дефицит по текущата сметка ще имате много по-малко. Но нека да се занимаваме с истинските проблеми, а не с техните следствия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров. Може би да съобщите този цитат и на Международния валутен фонд!
Преминаваме към питането на господин Петър Стоянов към министър-председателя.
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, моето питане към Вас е относно липсата на правителствена програма по ключови въпроси на българската политика.
Вие досега отговаряхте на много конкретни въпроси. Аз искам да Ви задам един въпрос, който според нас е от фундаментално значение.
В отговор на един от въпросите, които днес Ви бяха зададени, Вие буквално заявихте, че “Това правителство се състои от три партии, всяка от които е демонстрирала различни предизборни програми и е заявявала различни приоритети преди изборите”. Това е очевиден факт.
Въпросът, който задавам към Вас, е: как ще намерите общия знаменател между всички тези приоритети, защото без обща философия ние не можем да имаме нито добре балансиран бюджет – него, което според мен вече се случи след приемането на бюджета само преди два дни от Министерския съвет, защото от разходната част аз не мога да разбера кои са приоритети на вашето правителство – дали отбраната, дали образованието, дали земеделието, дали здравеопазването.
Моят въпрос към Вас е следният: дали министрите ще бъдат оставени в своята политика – да следват приоритетите, заявени от техните партии преди изборите, или Вие ще наложите един общ приоритет за това правителство?
Питам Ви, защото на 9 януари 2005 г. на много авторитетен форум на вашата партия, на един национален съвет, Вие заявихте следното: “Голямата отговорност и слабост на министър-председателя Сакскобургготски е, че не влезе в главната си функция да налага политическата линия – да координира дейността на различните ведомства и да им налага взаимодействие” – една прекрасна констатация, която винаги е по-лесно да се направи, когато си в опозиция, и е много трудно да се наложи, когато поемеш юздите на държавното управление.
Това е моето питане към Вас, уважаеми господин министър-председател – коя е общата програма и общата философия на вашето правителство? Как и можете ли Вие да я наложите като министър-премиер? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Все пак бих обърнал внимание на това, че по време на дискусията по Доклада на Европейската комисия не съм казал, че програмите, политиките и предизборните обещания на партиите от управляващата коалиция са били толкова несъвместими, колкото това, че сме имали нашите противоречия – НДСВ И ДПС като управляващи от миналия парламент и Коалиция за България като опозиция, естествено и по конкретни политически въпроси. Но искам да подчертая и това се знае от българското общество, че при разговорите за формиране на коалицията може би най-лесно се достигна до документа за основните приоритети на управляващата коалиция. Той стана възможен именно на базата на това, че нямаше крещящи, сблъскващи се позиции по редица основни въпроси от икономическото развитие, социалната политика, външната политика на страната и т.н. Без тази предпоставка днес нямаше да има коалиция.
Политическите приоритети на правителството са добре известни и декларирани, в това число и в програмната декларация на правителството. Такава е европейската интеграция особено за периода до 1 януари 2007 г. Огромна енергия, институционална работа и много пари, ресурси от бюджета трябва да бъдат и ще бъдат насочени за тази дейност, не само, за да влезем в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., но и за да сме подготвени институционално и също така за усвояване на европейските фондове.
Устойчивият икономически растеж и повишаването на социалната отговорност – в баланса между тези три приоритета е разработена и правителствената програма и бюджетът за следващата година, като своего рода преходен бюджет, който е наследен в немалка степен като икономическа инерция от начина на правене на бюджета досега. Знаете, че процедурата започва от м. март, а правителството беше избрано на 16 август, това зависи и от редица други външни обстоятелства като наводненията, отношенията с Международния валутен фонд, колкото и някои да искат да ги подценят, и от много други аспекти.
Именно в съответствие с тези приоритети са разработени конкретните параметри от Бюджет 2006 г. Той отразява приемствеността в досега провежданата икономическа и бюджетна политика, допълнена с повишаване на социалната отговорност, инвестиране в европейската интеграция и преодоляване на последиците от природните бедствия през това лято. В него се съчетава стремежът за догонващо Европейския съюз икономическо развитие, нарастване на доходите и сближаване на качеството на живот на хората с това на европейските граждани, с обективните икономически реалности и възможността държавата да осигури желаните параметри.
Бюджет 2006 г. предвижда реалният ръст на брутния вътрешен продукт в България да достигне, а аз очаквам и да надхвърли 5,5%, което е с 3% по-високо от икономическия растеж в Европейския съюз. Разбира се, това не ни успокоява, трябва повече. И съм убеден, че тенденцията за нарастване на брутния вътрешен продукт ще се засили през следващите години.
Предсрочното хармонизиране на акцизните ставки с минималните равнища на същите в Европейския съюз, което предизвика доста медийни коментари, ще допринесе за повишаване на инфлацията в края на годината с 4,9%, но ще изчерпи негативният ефект през годината и няма да постави на изпитание покриването на инфлационния критерий за членство в икономическия и валутен съюз през 2009 г., каквато цел сме си поставили. Защото едно от условията е нивото на инфлацията през две последователни години, затова гледаме предварително да изчерпим негативните неща.
Бюджет 2006 г. е първият бюджет от старта на прехода, в който на ниво планиране е заложен нулев бюджетен дефицит, така както е предвидено в тригодишната бюджетна прогноза за периода 2006 2008 г. Балансираният бюджет е съобразен с високото негативно салдо на текущата сметка на платежния баланс, съдейства за редуциране нивото на държавния дълг и повишаване финансовата дисциплина и стабилността на публичните финанси, тъй като част от причините за дефицита по текущата сметка са също така много свободните харчове на държавната администрация особено през първата половина на тази година. Те не са решаващи, имаше и цени на петрол, които скочиха с 50%, но оказаха своето влияние.
За 2006 г. консолидираната фискална програма ще бъде балансирана. Нивото на общите приходи и разходи възлиза на 18 млрд. 258 млн. лв. Приходите по проекта на държавен бюджет възлизат на 12 млрд. 289 млн. лв., а разходите и трансферите по него са 11 млрд. 901 млн. лв. Бюджетното салдо е 387 млн. лв.
Основната цел на данъчната политика за 2006 г. продължава да бъде постигането на устойчив икономически растеж и стабилност на икономиката, реализиране на мерки, които стимулират инвестиционния процес и намаляване на данъчната тежест. Вие чухте и преди малко в отговор на други въпроси акцентирах върху тази според мен важна мярка – 6% облекчаване на осигурителната тежест, която най-вече отива в бизнеса. И подчертавам, че подходът, който е приет и избран от правителството, не е да се пипа с малко в различни данъчни закони – половин, един процент, а да се търси по-цялостен подход и кумулативен, и ефект, който ще има последствия, позитивни за българската икономика.
По отношение облагането на доходите на физически лица за 2006 г. е предложена, както знаете, нова скала. Необлагаемият минимум от 130 лв. се увеличава на 180 лв. през 2006 г., като едновременно с това данъчната скала става триетажна с максимална данъчна ставка от 24%. Промените в Закона за акцизите се правят с цел, както споделих, освен икономическа, и синхронизиране, хармонизиране на законодателството ни в тази област в съответствие с директивите на Европейския съюз, тъй като действащите към момента в страната акцизи все още са по-ниски от минималните за общността.
Сред основните разходни насоки на бюджета бих посочил социалното осигуряване, подпомагане и грижи, които поемат 13,5% от брутния вътрешен продукт. И това е един от водещите приоритети в бюджета за 2006 г. – социалната отговорност на правителството: образование – 4,2% от брутния вътрешен продукт; здравеопазване – 4,4% от брутния вътрешен продукт; отбрана и сигурност – над 5% от брутния вътрешен продукт, където следваме необходимостта финансово да бъдат осигурени средствата, които са нужни за ангажиментите, поети на висше държавно ниво пред НАТО, а също така за по-ефективна борба срещу организираната престъпност и корупция, за да може Министерството на вътрешните работи да си върши добре работата.
През 2006 г. държавните разходи са структурирани на основата на правителствените приоритети, които изброих в началото, и общото им равнище е ограничено до 40% от брутния вътрешен продукт, какъвто е ангажиментът на партиите от коалицията и преди изборите, и в основния документ, който е основа за съществуването на коалицията.
Бих могъл да посоча много други конкретни параметри, но в заключение ще кажа само няколко думи за правителствената програма. Тя е на финалната фаза на нейното разработване и хармонизиране, за да се избегне тесноведомствения подход, който винаги е бил характерен за всяко едно правителство. Трябва да се постараем да я поставим на основата на приоритетите на управляващата коалиция, на националните приоритети и в тяхната реализация ще разчитам на конструктивността, на взаимодействието с всички парламентарни групи, в това число и от опозицията, за да можем с общи усилия да постигнем целите, от които България се нуждае. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, всички Ваши изявления се посрещат с очаквани ръкопляскания от лявата част. Нека да започна от последната Ви реплика – Вие можете да разчитате изцяло на СДС и на Парламентарната група на ОДС винаги когато става въпрос за интереса на България по отношение на нашата евроинтеграция. (Ръкопляскания от КБ.) Защото ние сме класическа и категорична опозиция. Но освен че сме класическа и категорична опозиция, ние сме граждани на България и желаем страната ни да стане член на Европейския съюз. Нещо, което впрочем започнахме по време на нашето управление.
Вие построихте целия си отговор, уважаеми господин министър-председател, върху бюджета, а аз предварително дори заявих в своето питане, че дори в бюджета аз не виждам единната философия. Честно казано, аз дори не бих нарекъл този бюджет бюджет на прехода. По-скоро бих го нарекъл бюджет на компромиса. Известно на всички, което правят бюджет, е, че бюджетите започват да се правят обикновено към м. май. Следователно експертите във всички ведомства започнаха да подготвят този бюджет. Вие се забавихте почти два месеца да съставите кабинет. И когато влязохте в своите кабинети, имам предвид в географски смисъл, вие вече наистина нямахте време да демонстрирате политическа воля. Това беше най-важното, което трябваше да направите в малкото време до внасянето на бюджета – чрез политическа воля да изместите чиновническия тип мислене при правенето на този бюджет.
Но аз искам да Ви питам още нещо. Вие имате документ, наречен “Основни параметри на програмата на БСП за управление на страната в периода 2005-2009 г.”. Искам да Ви питам Вие ще изпълните ли посочените в тези основни направления ангажименти и то онези от тях, срещу които няма възражения в програмите на двете партии, които са в коалиция с вас – НДСВ и ДПС. Тук има ангажименти като: всяка жена с осигурителен стаж над 27 години, навършени 55 години и всеки мъж със стаж над 35 години и навършени 60 години да има право да се пенсионира с редуцирана пенсия, например. Едно типично социално обещание. Тук става въпрос за диференцираните данъчни ставки за лекарствата, хляба и млякото. Тук става въпрос за нулева данъчна ставка за реинвестираната печалба, за прогресивно облагане на доходите на физически лица. Тук става въпрос за едно много социално обещание – поемане на част от жилищните кредити на младите семейства от държавата, ако в продължение на пет години от сключване на граждански брак те имат две деца. Това е моят въпрос – тези свои приоритети поне ще изпълнител ли? За тях няма възражения в документите на нито една от двете партии, с които заедно управлявате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Резонно е да правите съпоставка между предизборната програма на Коалиция за България и сегашните действия на правителството. Искам да направя все пак едно уточнение, че управлява не Коалиция за България сама по себе си. На основата на волята на българските избиратели Коалиция за България разполага с 82 народни представители от 240. (Оживление в ОДС.) Впрочем ОДС, госпожо Капон, разполага със значително по-малко, затова коалицията, която беше създадена, е създадена неизбежно на основата на съобразни компромиси между приоритетите на различните партии. Но те са достатъчно приемливи и обществено, и политически. И разбира се, запазват се някои различия. Например нашият ангажимент за диференцирано ДДС не беше подкрепено от другите партньори, затова не можем да го реализираме. Още повече, че това на практика в момента е в разрез и с тенденцията в Европейския съюз, където от едно време съществува диференциран ДДС, но като цяло това оказва негативно влияние върху данъчната система и създава допълнителни вратички, които като правило ощетяват държавния бюджет. Но това е само един дребен аспект от този въпрос. По-важно е действително по какъв начин мерките, приоритетите на управляващата коалиция ще бъдат реализирани.
Искам да кажа, че нашите предизборни ангажименти, в това число и социалните, разбира се, не са забравени, което се внушава от мнозина политически лидери и партии или медии. Просто не всичко може да бъде реализирано. И тези ангажименти, господин Праматарски, са за мандата от четири години. Затова в правителствената програма ще бъдат ясно очертани до края на този месец, до изтичане на 100-те дни, основните ангажименти в различните сфери. Тогава съм готов отново да водим разговор по този въпрос, за да бъдем по-конкретни, да водим професионални спорове. Благодаря Ви, господин Стоянов. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Имате думата за Вашето отношение, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, очевидно, че ние ще водим този спор в рамките на целия парламент, без съмнение от позициите, които имаме с Вас. Аз искам да заявя с цялото си уважение към Вас и след изчерпателния Ваш отговор, че аз не съм удовлетворен от него по една причина. (Оживление в КБ)
Господин министър-председателю, аз Ви пожелавам пребиваването Ви във властта да окаже дисциплиниращ политически ефект върху вашата партия и да обещавате онова, което можете да изпълнявате. В противен случай се страхувам, че всички ние, политиците преди избори поставяме на доста голямо изпитание българските граждани и след това се поставяме в положение да отговаряме защо не сме изпълнили едно или друго. Това е важно не само за вашата партия, господин Станишев. Това е важно за всички политици в България, без значение кои са те, защото политиката в голяма степен е виенско колело – ако днес вие сте горе, най-вероятно тези, които са в опозиция, утре ще бъдат горе. (Оживление.) Затова българските граждани трябва да знаят, че техните политици са до такава степен ангажирани с техните проблеми, че обещават само онова, което могат да изпълняват при всички стечения на обстоятелствата и всичко, което може да им се случи след евентуалните избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоянов, все пак Вашето отношение трябва да е по съдържанието на отговора, а не онова, което Вие не сте регистрирал в него.
Преминаваме към въпрос от народния представител Ваньо Шарков към министър-председателя.
Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател! На 2 септември 2005 г. Народното събрание на Република България със свое решение възложи на Министерския съвет да разгледа констатациите, предложенията и препоръките в доклада на временната анкетна комисия и да предприеме незабавно мерки за прекратяване обгазяването на Стара Загора и региона. Така е записано в решението на Народното събрание.
Съгласно същото решение в срок до два месеца, считано от 2 септември 2005 г., Министерският съвет следваше да представи план-график за изпълнение на същите мерки с посочване на срокове и изпълнители. Така е записано в решението на Народното събрание.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: има ли изобщо разработен такъв план-график, какви са сроковете в него, кои са определените изпълнители и чия е отговорността? Какви бяха незабавните мерки, които Министерският съвет предприе за прекратяване обгазяванията на Стара Загора и региона съгласно т. 2 от посоченото по-горе решение на Народното събрание? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Давам думата на министър-председателя на Република България Сергей Станишев, за да отговори на зададения въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Благодаря Ви за въпроса. Той поставя един изключително важен, тревожен и същевременно много сложен казус, чието решение изисква комплексни усилия на много държавни органи, обществени и медийни фактори.
Аз съм добре запознат с тревогата на гражданите на Стара Загора и областта, с действията на местната администрация и гражданските сдружения и си давам ясна сметка за отговорностите, които има правителството за решаването на сложния комплекс от въпроси. Преди около един месец имах среща с кмета на Стара Загора, с представители на неправителствени организации, общински съветници именно по този въпрос.
Проучени са редица доклади, експертизи, данни и проекти, които се отнасят до замърсяването на атмосферния въздух в гр. Стара Загора през лятото на 2004 и 2005 г. Потвърждава се и приетото от временната анкетна комисия становище, че източник на замърсяването със серен диоксид са трите ТЕЦ-а в район "Марица-изток". Това е установено еднозначно още през 2004 г., като механизмите и динамиката на процесите на замърсяване са установени чрез най-добрите налични методи.
При последното обгазяване на 15 август 2005 г. обаче е регистрирано значително превишаване на хлороводород и азотни диоксиди. Информацията чрез медиите внася допълнителна тревога и съмнения за наличието на още един източник, а именно Централният армейски технически полигон "Змеево".
През 2004-2005 г. там са провеждани измервания на качеството на атмосферния въздух със станциите на Министерството на околната среда и водите. Направено е и независимо проучване на Института по околна среда в Щутгарт, чиито данни показват, че полигонът не е източник на замърсяване на въздуха. За осигуряване на допълнителен мониторинг на полигона са разкрити три нови пункта за наблюдение на качеството на атмосферния въздух.
От Генералния щаб на Българската армия в дните на изпитания на полигона се правят измервания на хлор, серен диоксид и амоняк. Данните, получени до момента, не показват превишение на контролираните показатели. Подчертавам, че по брой на пунктове за мониторинг на качеството на атмосферния въздух районът на Стара Загора е на първо място в страната. Те осигуряват актуална информация за нивата на замърсителите през цялото денонощие – 24 часа. Населението на града и областта се информира от Районната инспекция за околната среда и водите за наднормено замърсяване съгласно Директива 199-30/Е. Данните се изпращат до Гражданска защита, областната управа, общинската управа, районната ХЕИ, Министерството на околната среда и водите, кабелната телевизия "Стара Загора", радио "Стара Загора".
Предстои да бъде въведена в експлоатация до края на 2005 г. и система за ранно предупреждение на населението за обгазяване.
Уважаеми господин Шарков, известно ми е, че в решението на Народното събрание от 2 септември са записани редица препоръки към Министерския съвет, част от сроковете по които са изтекли.
Бих искал да уверя народните представители и гражданите на Стара Загора и областта, че всички препоръки са на вниманието на ресорните министерства, по тях се работи активно и има резултат. Закъснението е свързано с формални организационни причини, които се отразяват и на общата координация в една или друга степен. Затова съм обърнал внимание на компетентните лица, но считам, че е по-правилно да запозная вас с по-важните мерки, които правителството предприема за прекратяване, ако ви е интересно, замърсяването на въздуха.
Ще продължим контрола върху изграждането и своевременното въвеждане в експлоатация на сероочистващите инсталации на блокове 1, 6 на ТЕЦ "Марица-изток 2" и блоковете 1, 4 – ТЕЦ "Марица-изток 3". Ще се извърши оценка на необходимостта от преразглеждане на издадените комплексни разрешителни за експлоатация на трите ТЕЦ-а в "Марица-изток". Предвиждат се и редица други комплексни мерки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков – право на реплика в рамките на две минути.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател! Според мен Вие не сте разбрал какво е записано в решението на Народното събрание. Там е записано, че възлага на Министерския съвет да предприеме незабавно необходимите мерки за прекратяване на обгазяването, а не за регистриране на обгазяването. Вие ми казвате – действията на местната власт, действията на неправителствените организации, проучване на доклади, цитирате проучванията, замърсяванията.
Направете бележка на човека, който Ви е подготвил отговора, че последното обгазяване на Стара Загора не е от м. август - беше преди две седмици.
Уважаеми господин министър-председател, в резултат на всички тези обгазявания на Стара Загора, в резултат на това, което е записано в доклада на комисията и в решението на Народното събрание - за организиране на цялостен експертен мониторинг, да се разработи система за предотвратяване обгазяването на Стара Загора и региона със серен диоксид, да се организира специфичен скрининг на децата и учениците от Стара Загора и региона за един продължителен период, да се осигурят целеви финансови средства за закупуване на диагностично-лечебна медицинска техника и апаратура, да се намери форма и осигури възможност за гарантиран граждански контрол върху дейността на обектите на отбраната – в срок до 30 септември, господин министър-председател, трябваше да създадете комисия за оценка на щетите от обгазяванията, която да анализира възможността и начините за компенсиране на пострадалите от обгазяванията. Такова нещо няма. Вместо това вчера Министерството на финансите внесе законопроект за местните данъци и такси, с който оценката на Стара Загора се вдига с 30% и става четвъртият по скъпотия град в цяла България след София, Варна и Бургас.
Ето това са реалните ефекти от вашата работа, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика, ако желаете. Отказвате се от това Ваше право.
Преминаваме към питането, зададено от народните представители Александър Праматарски и Марио Тагарински, относно доклада за България към министър-председателя Сергей Станишев.
Господин Праматарски, заповядайте да развиете вашето питане.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин премиер! Позволете ми все пак преди да задам въпроса, който Вие знаете, един съвсем кратък коментар по отношение отговора Ви на въпроса ще изпълни ли БСП поетите политически ангажименти преди изборите. (Шум и реплики в залата.)
Ще ви кажа защо, колеги. Спокойно, въпросът е много елементарен. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, говори се само от микрофона и в рамките на зададеното питане, както ви е известно.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Съгласен съм с това, господин премиер, че трудно се изпълняват ангажименти, приети преди изборите тогава, когато има коалиция и знам, че мандатът е четири години. Значи ли това, че Вие се надявате до края на мандата да има някаква друга коалиция, която да не попречи да се изпълняват тези ангажименти?
Казвам го това не за друго, а защото и моят въпрос е такъв и може да се отговори по същия стандартен начин. Това е връзката.
А иначе въпросът ми е, че ние като опозиция сме наистина много силно притеснени от този тревожен сигнал, който даде Европейската комисия и затова, че България през последните четири години – това е във връзка с думите, които казах в началото – на практика загуби инерцията си по отношение на правенето на реформи. Не беше демонстрирана воля и последователност в осъществяването на всички тези промени, за които този парламент, между другото и вие от БСП, също сте поставили. Документът сочи, че 15 месеца преди заявената дата за присъединяване, България не е подготвена да бъде конкурентоспособен и равноправен член на Европейския съюз.
Политическата отговорност за изоставането на страната, за критичната невъзможност на институциите да се преборят с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, носи естествено изцяло старото правителство – правителството на Симеон Сакскобурогготски. Днес обаче имаме една друга реалност – има правителство на Сергей Станишев с участието на същото това политическо статукво, каквото беше в предишния парламент – правителството на Симеон Сакскобургготски. И, за съжаление, въпреки многобройните критики и предупреждения през изминалите шест месеца, а и не само през тях, България продължава да изостава. Управляващото мнозинство и в предишния, и в сегашния парламент още не сме разбрали с какви решителни действия, мерки ще се опита да преодолее това изоставане.
Днес очакваме от управляващото мнозинство да изготви един решителен план за действие на държавните институции, за да бъде преодоляно изоставането в редица области, за което всички много добре знаем. Според нас евентуалното отлагане с една година, не дай си Боже, би довело до сериозни негативни ефекти върху икономиката на страната, което ще се отрази на всеки гражданин, на българския бизнес, на цялото ни общество. Този риск не можем да си позволим и затова в тази връзка е нашето питане: какъв е Вашият решителен план за действие, господин министър-председател? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на това питане.
МИНИСТЪР-ПРЕДСДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Праматарски!
Господин Тагарински не го виждам…
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ОДС, от място): Болен е.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Съжалявам.
Сутринта в Народното събрание имаше цялостно изслушване по тема, посветена на доклада на Европейската комисия, господин Праматарски. Аз не си спомням, може би греша, Вие да присъствахте в залата, затова въпросът ми към Вас е дали да говоря по същество във всички аспекти или сте запознати с дискусията, която се разгърна? (Ръкопляскания от КБ.)
Но тъй като темата беше предавана директно по Българска национална телевизия и Българско национално радио не смятам, че трябва да влизам във всички детайли от анализа на доклада на Европейската комисия. Той е изключително обширен. Искам да поставя редица политически въпроси, ако щете и лично усещане и впечатление.
Впечатлението, че докладът едва ли не предопределя нечленството на България в Европейския съюз е изцяло погрешно и неговото насаждане е вредно за българското общество. Това е въпрос може би на национална психика – как гледаме на нещата – дали се отчайваме, отпускаме или възприемаме доклада като стимул за работа. И сутринта аз посочих в дебатите в Народното събрание, че за българското правителство докладът е стимул за сериозна дейност, за огромни усилия за взаимодействие с парламента. Наред с прилагане на редица законопроекти и в областта на борбата срещу организираната престъпност и корупцията, и други неща, има много законодателна работа, която още трябва да се свърши. Надявам се, че Народното събрание ще бъде готово да работи извънредно, когато се наложи, за да наваксаме, за да имаме необходимия темп на работа и да изпълним ангажиментите, които сме поели действително от предишното правителство.
Господин Праматарски, Вие добре знаете, че докладът отчита напредъка на България, който е реализиран до 25 септември т.г., въпреки че докладът е публикуван на 25 октомври 2005 г. По същество въпросът към сегашното правителство засяга малко повече от един месец негова работа, а реалната оценка на мониторинговия доклад е действително за периода ноември миналата година – октомври тази година. (Реплика.)
Не споря с Вас по този въпрос.
Аз мисля, че повече неща можеха да бъдат свършени, ако в България не се беше случила предизборна кампания, политическа кампания или не беше забавено съставянето на правителство. Както добре знаете, всяка една администрация по време на такава кампания се ослушва за това какво ще се случи с нея. Аз лично направих всичко възможно правителството да бъде съставено по-бързо отколкото се реализира, но това са обстоятелствата. Всеки трябва да извърви своя път. Важното в момента е, че в управляващата коалиция, в правителството има воля да се свърши работата. И няма защо българското общество да се отчайва или да унива.
Достатъчно е да се направи сравнение с мониторинговите доклади, а не с докладите за напредъка, каквито са били досега по отношение на България, по отношение на страни като Полша, Унгария, и други държави от първата вълна на Петото разширение, които влязоха през 2004 г., 15 месеца преди тяхното членство, за да видите колко проблеми са имали те и колко червени зони са имали. Въпросът е действително накъде оттук нататък? Имаме ли решителността, готовността да се работи изключително активно, с общи усилия за реализация на тези приоритети и проблеми, които ясно са идентифицирани?
Аз казах и сутринта, че правителството още на 20 октомври – 5 дни преди официалното приемане на доклада, основавайки се на мониторинговия процес, на разговорите в Брюксел с представителите на Европейската комисия подготви един списък от спешни действия, разположени във времето, който е публикуван в Интернет. Готови сме да го обсъждаме и с Народното събрание, за да постигнем по-добра синхронизация в дейността, естествено след консултации с Европейската комисия като наш водещ партньор в процеса на мониторинг за готовността на България.
Това бих могъл да отговоря по Вашите въпроси без да претендирам, че е изчерпателно, за да не възпроизвеждам цялостната дискусия и моето изложение от тази сутрин. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Александър Праматарски. Имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ОДС): Уважаеми господин премиер, за слушах Вашия отговор и затова държа да направя едно уточнение – моето питане беше отправено преди да има другото искане, така че във времето беше разположено преди това.
Необходимо беше да чуя все пак още веднъж Вашия отговор, защото, ако Ви е направило впечатление, в моето питане аз ясно казвам кой носи политическата отговорност за резултатите, отразени в доклада. Това безспорно е правителството на НДСВ и ДПС. За четири години безвремие, забавяне на реформите – такъв е резултатът.
Нюансът, който аз поставям в това питане е по-скоро политически, затова исках и се радвам, че Вие поне твърдите, че има такава политическа воля, защото това е важният момент. При положение, че четири години НДСВ и ДПС управляваха държавата – ето го резултатът – в доклада. Сега те са онази част от вашето правителство и мнозинство, без която Вие правилно казвате – не може и правите възможното. Затова нюансът тук беше този - как тези хора, които четири години имаха цялата власт, не успяха да направят реформите, те сега са изключително важна част от управлението – вие сте в коалиция с тях, ще успеете да наваксате това изоставане. Това е проблемът.
Тук ще бъде представен график на парламента за приемане на законите, разбира се. Контекстът на моя въпрос е друг и пак е свързан с тази политическа коалиция, която вие създадохте: как тези хора, които нямаха административен капацитет толкова години, да се справят със задачите, сега ще успеят да ги наваксат? Ясно е, че част от проблема е друг – законите ще се внесат в парламента, те ще бъдат гласувани, но проблемът не е само в законодателството. Проблемът е кой след това подготвя тези подзаконови нормативни актове, които са необходими и кой реално ги изпълнява. Когато говорим за корупция на висшите етажи на властта – част от питането, от въпроса, част от обвинението към предишното мнозинство, на него сега не се дава отговор. Ами, за хора, за които се говори, че са корумпирани, те и сега са част от това управление. В това е проблемът, а не е проблема в това дали парламентът ще приеме закон или няма да го приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, има нещо като допълнителни въпроси. Заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Праматарски! Всички знаем, че задачите, които трябва да изпълни България само за 14 месеца, а по същество много по-рано – до пролетта на следващата година, са изключително трудни за изпълнение. Но аз пак подчертавам, в крайна сметка беше ясно казано и от нашите партньори, и от Европейската комисия, че много от нещата са съвсем реализуеми, при условие, че се работи интензивно през целия период до членството на България в Европейския съюз. Затова ви обърнах внимание, че има подготвен списък от конкретни действия, включващи ангажименти естествено на изпълнителната власт преди всичко, който трябва да бъде реализиран, за да влезем в крачка, в темпо, по отношение на изискванията на Европейския съюз.
Така или иначе мога да кажа, че според мен докладът всъщност е дори доста по-добър отколкото можеше да бъде, отчитайки реалностите от м. август, когато правителството застъпи в длъжност. Това, че има само пет глави в червената зона, аз смятам за успех, колкото и да се усмихвате, в сравнение с възможностите. Защото през този период активно се работеше. Важното е - и това е моето ясно послание, че така трябва да се работи - със същото темпо, не само управляващата коалиция, не само правителството, но и всички институции в България, в същия ритъм през следващите месеци, за да покажем, че България може да се справи.
Аз съм много окуражен и от позициите, които изрази вчера председателят на Европейския парламент при посещението му, тук, в България – господин Жозеп Борел. Той каза, че евентуалното отлагане на нашата страна ще има по-голям негативен ефект, отколкото възпитателен - и за развитието на вътрешните реформи, за модернизацията на България, за българското обществено мнение и неговото самочувствие, но и в по-широк контекст, като знак към Западните Балкани и тяхната европейска перспектива и като образ на Европейския съюз, като институция, която изпълнява своите ангажименти. Така че аз съм убеден, че България може да си изпълни заданието. Да, административният капацитет не е достатъчен не само заради предишното правителство, в България като цяло не е достатъчен, не е на нивото, което очакват от нас. И трябва да работим много активно, за да наваксваме и да свършим повече. Но на основата на свършената от нас работа ще изискваме от нашите партньори в Европейския съюз, в Комисията на Европейския съвет да третират България равноправно, а не ние да бъдем жертва на вътрешните затруднения, които, всички знаят, съществуват в Европейския съюз. С това бих приключил моя коментар и отговор. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Праматарски, можете да изразите Вашето мнение относно отговорите на министър-председателя.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ОДС): Господин премиер, аз съм частично доволен от Вашия отговор, защото си давам сметка, че Вие всъщност сте в деликатна ситуация и не можете да дадете друг. Не съм доволен обаче от това, че не чух много ясно нещо, което се надявах да чуя. Да заявите: няма проблем в политическата воля и взаимоотношенията в тази коалиция, която днес управлява България. За да не отговорите след една година, не дай си Боже, ако ситуацията е същата, това, което отговорихте на предишния въпрос: поради това, че коалицията е сложна, поради това, че има различни виждания, поради това, че се защитават различни интереси, резултатът е такъв. Аз това най-вече исках да разбера от Вас, защото, извинявайте, аз чета по вестниците - не ме интересуват, отдавна кадрите на ОДС, пък да не говорим за Демократическата партия, са изметени от властта от предишното правителство, но сега се говори за червена метла и то не го казваме ние, говорят го вашите коалиционни партньори. Въпросът е утре дали това решава така наречения административен капацитет или не го решава?! Това е проблемът, който според мен би ме удовлетворил, ако получа такъв отговор. Отсега да кажете – нямаме проблеми, ние сме се разбрали на достатъчно сериозно политическо ниво по тези и тези въпроси, така че след една година, ако ме питате защо нещата не вървят, аз няма да се оправдавам с коалиционните си партньори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодаря на министър-председателя на Република България Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол. (Ръкопляскания в КБ.)
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Има питане от народните представители Веселин Методиев и Нено Димов.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ни с колегата Нено Димов е свързан с повишаването на международните цени на горивата. Според нас българската икономика, това е разпространено мнение, не е само наше, е подложена на ценови скок от завишените международни цени на горивата. Това е обективен проблем, по който България за момента не може да направи като че ли почти нищо. За разлика от българското правителство, в другите централноевропейски държави – от новите страни-членки на Европейския съюз, в които явно интересът към икономиката на страната и жизнения стандарт на гражданите е по-голям, се предприемат различни мерки за намаляване на вредното влияние.
У нас правителството отговори на повишаването на цените на горивата с втори вътрешен ценови скок. Към външното отрицателно въздействие се наслагват:
първо, повишаване на цената на електроенергията с 16% за фирмите и засега с 2% за бита;
второ, повишаване на акциза на горивата;
трето, рязко повишаване на останалите акцизи;
четвърто, рязко повишаване на данъчните оценки на имотите – от 20 до 40%, а оттам и на свързаните с това данъци;
пето, рязко повишаване на задължителните застраховки.
Нашето питане, господин министър, е: какви ще са последствията според Вас от този ценови скок, той ще се превърне ли в ценови шок върху разходите на българските граждани и бюджета на българските фирми и общини? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин министър, разполагате с 5 минути за отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Методиев и господин Димов! През последните 6-7 години инфлацията в България е ниска и не застрашава стабилността на икономиката, като се очаква тази тенденция да се запази, тоест не може да се говори за ценови шок. Ценовият шок като израз е строго икономическо понятие и показва двуцифрена инфлация за продължителен период от време. Сами разбирате, че изразът няма икономическа стойност в случая.
Вярно е, че инфлацията за пета година се очаква да бъде с около 1 до 2-процентни пункта по-висока от предварително очакваната, което се дължи преди всичко на увеличаване цените на суровия петрол на международния пазар, както през тази, така и през миналата година. Поскъпването на петрола оказва пряко влияние и върху индустрията и потребителските цени в страната и косвено чрез повишаване на разходите на отрасли, които привидно не зависят от цените на горивата или чрез преструктуриране на разходите и потреблението на домакинствата.
Близо от половината от очакваното годишно изменение на цените у нас се дължи на поскъпването на петрола. През есента на 2005 г. бяха увеличени някои цени на енергоносители, които по пряк или индиректен начин зависят от международните цени на петрола.
Влияние през следващите месеци върху общата инфлация в страната може да окаже и лошата селскостопанска реколта като следствие от наводненията през лятото. Засега няма обаче индикатори, че ще има съществено влияние върху инфлацията до края на тази и в началото на следващата година.
Споменахте за изтеглянето на част от акцизите само на цигарите и алкохола, тъй като критиките по останалите цени по същество означават критики срещу плана, изготвен от страната, за изравняване на акцизите с минималните европейски ставки. А аз съм убеден, че вие не критикувате този план.
Напрежението върху инфлацията, породено само от тези мерки – предварителното изтегляне на акцизите на цигарите и алкохола, е в границите на 1 на сто, дори малко под 1 на сто, като мярката многократно бе обявена като изтегляне на част от инфлационните фактори, които иначе биха действали седма-осма година, което не е добре, тъй като през този период най-чувствителният критерий от маастрихтските, който страната следва да покрие, е точно инфлацията. И ако имаме съмнение, че ще бъдем готови за влизане в еврозоната, то най-съмнителният критерий е критерият за инфлация.
По наши оценки общите повишения на акцизите по графика и стъпката за цигарите и алкохола ще доведе до инфлация около и малко над 2 на сто през следващата година, което е близо половината от общата инфлация през следващата година по прогнозни данни. Ето защо ние считаме, че страната ще продължи да се развива стабилно, а незначителният ръст в инфлацията, съчетан с предвидени увеличение на доходите и намаление на данъците, не би оказало съществено влияние върху способността на бизнеса да инвестира и домакинствата да повишат своя стандарт в реален израз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
Господин Димов, можете да зададете до два допълнителни въпроса.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, Вие казахте, че чисто икономически няма ценови шок, но аз мисля, че имаме ценови шок от гледна точка на това, което ще усетят гражданите през тази зима. Така че нека да не говорим съвсем икономически. Аз искам да говоря малко човешки.
Ценовият шок е факт. Мерките, които трябваше да бъдат предприети, ги няма, защото гражданите вече започнаха да плащат по-скъпо отопление, формите започнаха вече да плащат по-високите цени и все пак мерките ги няма.
Общините също са оставени общо взето на произвола на съдбата – да се справят сами, както бяха оставени по времето на наводненията.
Вие можеше и трябваше да предприемете определени действия. И ще ми кажете, впрочем Вие казахте, че осигуровките са намалени с 6%. Това е съвсем незначително и дори нищо на фона на повишаването на акцизите, които отнемат повече пари, отколкото връщате с тези 6%. На практика разликата е около 180 млн. лв. в плюс за бюджета, а не в минус.
Това, което искам да Ви задам като допълнителни въпроси, е свързано частично с мерките, които ще предприемете, и особено с плана за изравняване на акцизите, които споменахте – нещо, което никой не иска от българското правителство в момента. Никой не е казал, че от 1 януари 2006 г. ние трябва да изравним тези акцизи – нито за цигарите и алкохола, нито за горивата. И ако българското правителство е било направило някакъв план, то може би този план би трябвало да бъде адекватен на международната конюнктура, върху която българското правителство не може по никакъв начин да въздейства. С това съм съгласен.
Моите допълнителни въпроси са два:
Първият е какви мерки ще предприемете, за да оставите повече средства на българските граждани, фирми и общини, за да могат да поемат този ценови шок? Имайки предвид, че въпросът беше зададен преди един месец, аз тогава очаквах Вие да реагирате чрез данъчните закони, които сте внесли в Народното събрание. Сега със съжаление виждам, че това не е станало.
Вторият ми уточняващ въпрос е: господин министър, Вие казахте, че ще изтеглите инфлацията. Това го каза и министър-председателят преди малко. Можете ли да гарантирате, че ще постигнете критериите от Маастрихт, като изтеглите инфлацията сега? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси, зададени от народния представител господин Димов, в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря за допълващите въпроси, господин Димов.
Вярно е, че достигането на минималните акцизни ставки, които действат в Европейския съюз, има период на адаптация. Графикът обаче е представен в Брюксел и всяко отместване от този график най-малкото отваря неудобни въпроси. Не бих искал да кажа, че съдържа потенциална възможност и за отваряне на глава, което е свързано с цялостния договор. От тази гледна точка би било добре да възприемем тезата, че когато сме поели ангажимент, е хубаво да го изпълняваме, вместо да се оправдаваме с псевдофорсмажори. Цената на петрола е проблем в глобален мащаб и България няма как да направи изключение.
Що се касае до мерките, за които Вие говорихте, ако 620 млн. лв. преотстъпване на стопанския сектор Ви се струва малко, ще Ви кажа, че от 1990 г. досега никой не го е правил. Посочете пример, когато е правено в друга бюджетна година и ще си оттеглят думите. Аз познавам добре структурата на бюджета.
Що се касае до това дали мога да гарантирам, че ще влезем в инфлацията, в таргета за инфлация – не, не мога да гарантирам. Никой не може да гарантира това отсега за следващите три години. Ще направим всички усилия обаче и едно от усилията Вие атакувахте преди малко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, Вие бяхте съвсем ясен и точен в края на Вашия отговор и влязохте в много сериозно противоречие с това, което каза министър-председателят преди два часа в тази зала, което засилва впечатлението, че има доста различни виждания вътре в правителството по отношение на финансовата политика.
Това, което сега Вие казвате в залата, беше потвърдено в Комисията по бюджет и финанси от Ваши заместник-министри. Тоест Министерството на финансите има своя воля и политика, която следва, пазейки стабилността на страната, тоест макропоказателите.
Недоволството от Вашите отговори се състои в следното.
В правенето на бюджета – затова ще стане дебат в следващата седмица и в дните до Коледа – никъде не проличава обща политика, обща загриженост, включително и за повишаването на цените. Директно ще Ви кажа, че недоговарянето и незащитаването на българския интерес при постигнати вече споразумения, но при променена конюнктура означава отказ на правителството да се грижи за българския интерес – нищо повече, нищо по-малко. Страхът от това, че всеки опит за предоговаряне, за някакъв нов разговор, ще доведе едва ли не до отваряне на глава, не трябва да води българското правителство. Българското правителство е избрано от българския парламент да защитава интереса на българските граждани – първо, а след това нататък се нареждат всички останали неща.
Така че Вашият отговор по отношение на липсата на мерки, за които говори господин Димов – за повишаването на цените, не може да ни удовлетвори.
И накрая, изразявайки съгласие с Вас, че понятието “ценови шок” се различава от “ценови скок”, който ние ползвахме в нашия въпрос, не ни прави спокойни за това, което реално ще се случи на хората. А за нас това, което се очертава през тази зима и през следващата година, това, което ще се случи на българските граждани, е, че те ще обеднеят.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): А Вашето правителство какво правеше?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Мария Капон към министъра на финансите Пламен Орешарски.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Намесата на държавата на пазара е не само нежелателно, но и крайно опасно, тъй като може да доведе до предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията. Във връзка с това Ви задавам актуалния въпрос - решението на Комитета по интегрираната митническа тарифа, с което той препоръчва на министъра на финансите да разреши допълнителен внос на тръстикова захар в размер на 40 хил. т с 5% мито, е точно такава намеса. Как тя ще се отрази? Според мен тя се отразява изключително негативно на българския пазар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Капон! В изпълнение на ангажиментите на Република България по отношение на приемането на достиженията на правото на Европейския съюз в областта на суспендиране на митата с промени в Закона за митниците от 2003 г. на Министерския съвет са възложени изрични правомощия да определя реда и условията за въвеждане на мерки по суспендиране на митата.
Във връзка с това с друго постановление – Постановление 208 на Министерския съвет от 2003 г., е приета Наредба за условията и реда за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране на митата. Развит е механизъм, изцяло заимстван от действащия в Европейския съюз, позволяващ цялостно или частично премахване на мита за внос на определени стоки, суровини, материали, полупродукти, за които в страната няма производство или то е в недостатъчни количества. Искания за въвеждане на автономни мерки за суспендиране на митата могат да бъдат отправяни от всяко заинтересовано лице, производител или браншова организация. Комитетът по интегрирана митническа тарифа е създаден с Постановление 289 от 2001 г. и в него участват представители на всички министерства, на Националния статистически институт, на Българската търговско-промишлена палата и на Българската стопанска камара. Основната му функция е да изготвя и представя становища по нормативни разпоредби, внасяни в Министерския съвет, предвиждащи въвеждане на тарифни или нетарифни мерки в търговията със стоки относно тяхната приложимост и ефективно интегриране в митническите тарифи.
На Комитета по интегрираната митническа тарифа е възложено становище и искания по частично или пълно суспендиране на митата. Когато становището на комитета съдържа мотивирано предложение за въвеждане на такава мярка, министърът на финансите внася за разглеждане в Министерския съвет проект на постановление.
В обобщение на това, което казах до този момент, може да се направи изводът, че основна функция на държавата е да създава условия и да способства за развитие на свободната конкуренция – Вие изразихте опасения, че този принцип е нарушен – като същевременно отбягва всяка адресна намеса, водеща до ограничаване на конкуренцията. Евентуалното въвеждане на автономни мерки за суспендиране на мита е в съответствие с международните договорености и по своя характер не представлява държавна намеса, водеща до нарушаване на конкуренцията в съответния пазарен сегмент. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, имате думата за реплика.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Истината е, господин Орешарски, че Вие ми дадохте един академичен отговор. Това е отговор, който няма нищо общо с действителността. И Вие знаете много добре какво се случи. Това, което се случи, се нарича Горна Оряховица. Вие знаете, че се намесихте по начин, който е абсолютно недопустим – Вие чрез Вашия заместник-министър, този от управляващото мнозинство! И това е истината.
Така че аз съм абсолютно убедена във Вашия отговор, който наистина е достоен отговор за един преподавател.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кои са засегнатите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, министър Орешарски. Отказвате се от това си право.
Да благодарим на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Има думата за процедура господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, днес Вашата парламентарна група предложи да имаме извънредно заседание във вторник, за да навакса парламентът. Аз мисля, че има само още 16 въпроса и можем да удължим днес работното време до изчерпване на въпросите към министрите. Приканвам ви да продължим работното време.
Това е моята процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Димов за удължаване на пленарното работно време до изчерпване на зададените въпроси и питания, но не повече от четири часа.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 30, против 30, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Съобщения:
Комисията по правни въпроси ще заседава в сряда от 14,30 ч.
Комисията по политика при бедствия и аварии ще заседава в сряда от 15,30 ч.
Следващото пленарно заседание е извънредно. То ще се проведе във вторник от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Силвия Стойчева
Мартин Димитров