Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов.
Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Днешното извънредно заседание е по гласуван дневен ред от четири точки, който ви е известен.
Припомням, че имаме процедурно решение след приключването на обсъждането на текстовете на второ четене да ги гласуваме. Приканвам ви да поддържаме необходимия кворум в пленарната зала за извършване на гласуванията, за да могат да бъдат оформени окончателно приетите актове на Народното събрание.
Пристъпваме към разглеждане на точка първа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
Законопроектът е приет на първо четене на 23 април 2009 г.
Има доклад на Комисията по културата.
Давам думата на председателя на комисията госпожа Чилова. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за народните читалища (обн., ДВ, бр. …).
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има желаещи за изказване от името на парламентарна група.
Давам думата на господин Яне Янев от името на парламентарна група.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще прочета декларация от името на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” по повод 13 години от първото завръщане на Сакскобургготски в Република България.
На 25 май 1996 г. изстрадалият от червеното управление народ посрещна третия български Кобург на летището в София и му направи шпалир до бившия дворец. Той се появи целият в бяло, но не каза и дума срещу управлението и мафията, под чийто гнет стенеше страната му. (Шум и реплики от залата.) Как да каже, когато самият той бе резервният вариант на бъдещото управление, доминирано от БСП. Просто още не му беше дошло времето. Пак се върна през 1997 г., колкото да се снима на плакат с царя на обръчите Ахмед Доган и да подкрепи неговата коалиция за парламентарните избори тогава, напук на всички очаквания.
През 2001 г. той влезе във властта с фанфари, но през задния вход, защото никога не е получавал пряко пълномощията от суверена. Сакскобургготски никога не посмя лично да се яви на избори, никога не е бил избиран от българския народ за нищо и е единственото лице в съвременната история на Европа, което е заемало толкова висок пост, без да премине лично през изборния механизъм.
Бившият цар, който без капка свян се закле като премиер в републиканската Конституция, написана от неговите естествени врагове – комунистите, се прегърна с палачите на собствения му трон, за да настане съдбовно време за самия него, време на крупни далавери с парите на данъкоплатците, с натрупания от неговите покровители държавен дълг, с имотите и предприятията на държавата, която уж почтено трябваше да управлява, дори и с нейните планини и гори, които потомъкът на Савойския род припозна за своя бащиния. (Шум и реплики в залата.)
АНДРЕЙ БАТАШОВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Ти си куку! Кой ти плаща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, предлагам Ви да приключвате. Отправяте доста остри нападки по отношение на една политическа личност. Не е съвсем уместна тази декларация, която правите, така че Ви предлагам да се ориентирате към приключване.
ЯНЕ ЯНЕВ: Но аз имам право на седем минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Знам, че формално имате право, но и аз имам правото да Ви обръщам внимание, когато излизате извън добрия тон.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Куку такъв, циркаджия!
ОЛИПМИ КЪТЕВ: (НДСВ, встрани от микрофоните): Безсрамник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, заемете местата си.
Господин Кътев, заемете мястото си.
ЯНЕ ЯНЕВ: От завръщането на Сакскобургготски изминаха 13 фатални години. Той дойде на власт ... (Шум и реплики от залата.)
Господин Пирински, много Ви моля! Много пъти съм казвал, че тук има хора, които…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, каквото повикате, това се обажда. Приключвайте.
ЯНЕ ЯНЕВ: Със собствени усилия и убеденост под диктовката на ченгета и олигарси червеният цар напълно съсипа политическата система на страната и я замени с перфектна за него бизнес схема на назначената олигархия, като превърна България в най-бедната и корумпирана държава. Чрез схемата на 800 дни господарят на мълчанието съсипа държавността и въведе корупцията в ранг на държавна политика. Напълно уби и малкото останала вяра на хората. Лъжата стана основен инструмент в политиката, мълчанието на грабежа се превърна в символ на новия така наречен царски преход.
Ето някои от най-скандалните царски сделки ... (Шум и тропане по банките от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, няма как да продължите в този тон! (Народният представител Яне Янев продължава да говори при изключени микрофони.)
Виждате, че това не е политическа декларация, а е изброяване на конкретни случаи. (Шум и реплики от НДСВ.)
Предлагам Ви да изразите заключителната част на декларацията си, в която обобщавате позицията си и да приключите.
ЯНЕ ЯНЕВ: За разлика от предишните кобурги в българската история червеният цар е участник и ментор все още на днешното тройно правителство, защото лично той и милионерите с луксозните хотели и яхти на морето, и крупните сметки в офшорни зони ...
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): А ти откъде взе пари за билбордовете?
ЯНЕ ЯНЕВ: ... все още не са там, където им е мястото – в следствените арести. Затова „Ред, законност и справедливост” ще направи всичко възможно още в следващия мандат този да получи заслуженото и всички виновници, които докараха държавата на ръба на трета национална катастрофа. Благодаря ви! (Реплики от народния представител Олимпи Кътев и ръкопляскания от ДН.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Янев, уважаеми колеги! Трябва да се прави разлика между парламентарната трибуна и трибунката отвън в южния кулоар! Остри политически декларации се правят там!
Колеги, моля, заемете местата си! Заемете местата си! Заемете местата си всички!
Искам да ви заявя, уважаеми колеги! При този род декларации ще прекъсвам оратори и ще предлагам да продължат от трибунката в кулоарите, където, ако желаете, да им се обърне внимание от медиите. Недейте да превръщате парламентарната зала в предизборна трибуна!
Господин Георгиев, моля Ви!
Думата има господи Моллов за изказване от името на парламентарна група. Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Процедура!
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Няма как да остана безучастен към опита на някои наши колеги да превърнат парламентарната трибуна в селска трибуна – трибуна, от която да правят предизборни заклинания, очевидно не на мястото, където трябва и не със средствата, с които могат. Не бих взел думата, ако това не беше поредният опит да се хвърли клевета върху един човек, който е допринесъл за България и ако това не беше опит систематично да се очерня този човек и по този начин да се поставя въобще под съмнение принципът за реституция, който е бил възприет много преди този човек да дойде в България.
Бих искал да кажа на господин Янев, който може би е слънчасал в топлите дни, ходейки по изборни агитации, да му напомня, че има две неща, които са безспорни.
Първото нещо е, че реституцията на така наречените царски имоти е започнала преди царят да се върне в България. Една част от тези царски имоти на практика е дарена на държавата, тоест, на Софийска община. Практиката показва, че тези имоти не се стопанисват. Бих искал, когато господин Янев произнася подобни упреци, да каже кой друг реститут в България е върнал земи в такъв размер, какъвто царят?
И вторият въпрос: систематичното оклеветяване и поставяне под съмнение на една реституция, която може да намери единственото законно решение в съдебната система, това периодично и целенасочено оклеветяване, има една-едничка цел – пренасочване вниманието на хората от здравата глава към болната! Забравяме за онези незаконни и неясно забогатели, разкарващи се по цял ден с луксозни джипове из пътищата на страната хора, а поставяме под съмнение нещо, което е законно, и което е доказано в съда. Бих искал и ще предприемем действия от НДСВ, от името на парламентарната група, да кажа, че ще предоставим необходимата документация на господин Янев в луксозния му офис на ул. „Раковски”, за да направи разследване как тези имоти са били реституирани, на основание на какви актове и на какви документи с една-едничка надежда, че все пак е останало малко разум в него и ще може да запази поне част от достойнството си. Защото с подобни излияния, уважаеми колеги, този парламент се превръща в една говорилня. И ако продължим да бъдем толерантни към това, което се случва, в крайна сметка ще доведе до погребване на институцията Народно събрание.
В крайна сметка смятам, че за всички нас е много важно да запазим достойнство, да запазим нормален, добър тон и професионален разговор в рамките на тази зала – нещо, за което ние от парламентарната група многократно сме настоявали! Призовавам последните дни от работата на това Събрание да не ги превръщаме в предизборна трибуна! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, госпожо Чилова, да продължите с докладването.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Реплика! (Шум и реплики от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля за тишина!
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Баташов, моля Ви да заемете мястото си! Господин Георгиев, заемете мястото си! Господин Баташов, моля Ви!
Заповядайте, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „целта на народните читалища е” се заменят с „целите на народните читалища са”;
б) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществява дейността си”;
в) създава се т. 5:
„5. осигуряване на достъп до информация.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думата „целта” се заменя с „целите”;
б) в т. 1 накрая се добавя „както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи”;
в) в т. 3 думите „и чествания” се заменят с „чествания и младежки дейности”;
г) в т. 5 думата „сбирки” се заменя с „колекции съгласно Закона за културното наследство;”;
д) т. 6 се изменя така:
„6. предоставяне на компютърни и Интернет услуги.”
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Народните читалища могат да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели. Народните читалища не разпределят печалба.”
4. Създава се ал. 4:
„(4) Народните читалища нямат право да предоставят собствено или ползвано от тях имущество възмездно или безвъзмездно:
1. за хазартни игри и нощни заведения;
2. за дейност на нерегистрирани по Закона за вероизповеданията религиозни общности и юридически лица с нестопанска цел на такива общности;
3. за постоянно ползване от политически партии и организации;
4. на председателя, секретаря, членовете на настоятелството и проверителната комисия на членовете на техните семейства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по наименованието на законопроекта, § 1 е по вносител, по текста на § 2, предложен от комисията, има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта, § 1 по вносител и § 2 в редакция на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 92, против 9, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Член 4 се изменя така:
„Чл. 4. (1) Народните читалища могат да се сдружават за постигане на своите цели, за провеждане на съвместни дейности и инициативи при условията и по реда на този закон.
(2) Читалищните сдружения нямат право да управляват и да се разпореждат с имуществото на народните читалища, които са техни членове.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Създават се чл. 4а-4в:
„Чл. 4а. Читалищните сдружения:
1. съдействат за постигане целите на народните читалища;
2. разработват насоките за развитие на народните читалища, които са техни членове;
3. защитават интересите на своите членове и ги представляват пред държавните и общинските органи;
4. организират инициативи като фестивали, събори, тържества и други подобни.
Чл. 4б. Министърът на културата съдейства за развитието на читалищното дело, подпомага и подкрепя народните читалища, като:
1. предоставя методическа помощ по тяхната дейност;
2. анализира състоянието и дейността им с помощта на областните и общинските администрации;
3. обявява публично проектите от международните дарителски програми;
4. създава публичен регистър с база данни на хартиен и електронен носител на регистрираните читалища и читалищни сдружения;
5. може да възлага на читалищните сдружения изпълнението на държавни задачи, свързани с читалищното дело, като ги подкрепя финансово.
Чл. 4в. (1) Съюзът на народните читалища е национално представителна организация на читалищата, която се основава на принципа на взаимопомощ и осъществява дейността си в обществена полза. Той не е политическа или синдикална организация и е неутрален към вероизповеданията.
(2) Съюзът на народните читалища:
1. съдейства за постигане целите на читалищата;
2. защитава интересите на своите членове и ги представлява пред държавните и общинските органи;
3. организира национални читалищни инициативи като фестивали, събори, тържества и др.
(3) Съюзът на народните читалища няма право да управлява и да се разпорежда с имуществото на читалищата, които са негови членове;
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, има ли желаещи за изказвания по § 3 и 4 в редакция на комисията? Няма.
Моля, гласувайте двата текста, предложени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 90, против 5, въздържали се 11.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 5, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В изречение първо думите „В Министерството на културата” се заменят с „Към министъра на културата”.
2. В изречение второ думите „образованието, науката и технологиите” се заменят с „образованието и науката”, думата „съюзи” се заменя със „Съюз”, а думата „Народната” се заменя с „Националната”.
3. Създава се изречение трето: „Националният съвет по читалищно дело подпомага министъра на културата в изпълнението на функциите и задачите по чл. 4б.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Действията на учредителите, извършени от името на народното читалище до деня на вписването, пораждат права и задължения само за лицата, които са ги извършили. Лицата, сключили сделките, отговарят солидарно за поетите задължения.”
2. Досегашната ал. 2 стана ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) В регистъра се вписват:
1. наименованието и седалището на читалището и източникът на първоначалното му финансиране;
2. устав;
3. имената на членовете на настоятелството и на проверителната комисия на читалището;
4. името и длъжността на лицето, което представлява читалището;
5. настъпилите промени по т. 1-4.”
4. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Наименованието на народното читалище трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. То се изписва на български език. Към наименованието на читалището се добавя годината на неговото първоначално създаване.
(6) Седалището на читалището е населеното място, където се намира неговото управление. Адресът на читалището е адресът на неговото управление.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.
6. Създава се ал. 8:
„(8) Народните читалища могат да кандидатстват за държавна и/или общинска субсидия след изтичане на едногодишен срок от вписването в регистъра по чл. 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания по § 5 и 9 в редакция на комисията, § 6, 7 и 8 по вносител? Няма.
Моля, гласувайте посочените параграфи в съответната редакция.
Гласували 87 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
Преди да продължим, госпожо Чилова, ще направим нова регистрация, тъй като очевидно първоначалната вече не е валидна.
Моля, включете режим на регистрация! Регистрирайте се, колеги! Необходимо е да има 120-121 души в пленарната зала. Моля, поканете колегите от кулоара в пленарната зала.
Имаме необходимия кворум, продължаваме заседанието.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Създават се чл. 9а и чл. 9б:
„Чл. 9а. (1) Читалищното сдружение се учредява на общо събрание от делегати, избрани от общите събрания на съответните читалища, като всеки делегат може да представлява само едно читалище.
(2) Общото събрание на делегатите приема решение за учредяване, устав на читалищното сдружение и избира неговите управителни и контролни органи;
(3) Читалищно сдружение се регистрира от съответния окръжен съд без такси по писмено заявление от избрания управителен орган, към което се прилагат:
1. протоколът от общото събрание за учредяване на сдружението;
2. пълномощните на делегатите за учредителното събрание;
3. устав, подписан от учредителите;
4. трите имена, постоянните адреси и нотариално заверени образци от подписите на лицата, които представляват сдружението.
(4) За читалищното сдружение се прилагат съответно и изискванията на чл. 9, ал. 5 и 6.
(5) В регистъра се вписват:
1. наименованието и седалището на читалищното сдружение;
2. устав;
3. имената на членовете на управителните и контролните органи на читалищното сдружение;
4. името и длъжността на лицето, което представлява сдружението;
5. настъпилите промени по т. 1-4.
(6) Читалищното сдружение придобива качеството на юридическо лице с вписването му в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на читалището.
Чл. 9б. (1) Съюзът на народните читалища провежда конгрес, на който присъстват делегати, представляващи не по-малко от две трети от народните читалища, вписани в регистъра по чл. 10. Всеки делегат представлява само едно читалище. На конгреса се приема устав на съюза и се избира председател с мнозинство от половината плюс един от присъстващите.
(2) Конгрес се провежда на всеки три години. Конгресът избира председател на Съюза на народните читалища, управителен и контролен орган и приема програмните документи за дейността на съюза.
(3) Съюзът на народните читалище се регистрира по този закон от Софийския градски съд без такси по писмено заявление от избрания управителен съвет, към което се прилагат:
1. устав;
2. пълномощните на лицата, участващи в конгреса;
3. лицата, които ще представляват съюза – трите имена, ЕГН, постоянен адрес;
4. образци от подписите на председателя и членовете на управителния и контролния орган.
(4) В регистъра се вписват:
1. наименованието и седалището на Съюза на народните читалища;
2. устав;
3. имената на членовете на управителните и контролните органи;
4. името на председателя;
5. настъпилите промени по т. 1-4.
(5) Съюзът на народните читалища придобива качеството на юридическо лице с вписването му в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на Софийския градски съд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. Действителните членове са лица, навършили 18 години, които участват в дейността на читалището, редовно плащат членски внос и имат право да избират и да бъдат избирани;
2. Спомагателните членове са лица до 18 години, които нямат право да избират и да бъдат избирани; те имат право на съвещателен глас.“
2. В ал. 3, в текста преди т. 1 след думата „глас“ се добавя „в общото събрание“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Руденко Йорданов желае думата по текстовете.
Заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители! Имам редакционно предложение по § 10, става дума за ал. 1 на чл. 9б, където във второто изречение е записано: „Всеки делегат представлява само едно читалище.“
Погледнато общо, демократично, това е най-нормалното нещо. Но ако хвърлим поглед върху регистъра по чл. 10, където са регистрирани читалищата, техният брой е 3500. Ако оставим този текст, означава, че при норма не по-малко от 2/3 присъствие на делегати, представляващи всяко читалище, това са 2700 делегати. Чисто технически е много трудно толкова хора да бъдат събрани. Досегашната традиция на Съюза на народните читалища е била, че всеки делегат може да представлява не по-повече от 5 читалища.
Моята молба е да редактираме второто изречение съобразно традицията и практиката от 1911 г. насам, когато е създаден Съюзът на народните читалища. Моля новата редакция на чл. 9б, ал. 1, второто изречение да гласи: „Всеки делегат може да представлява не повече от 5 читалища.“
Текстът е съгласуван и с Правната дирекция, така че според мен няма пречка да бъде направена тази редакция.
И един също редакционен въпрос, на който моля, госпожо председател на комисията, да обърнете внимание: § 10, чл. 9а, последния ред, където става дума за „вписването в регистъра за юридически лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на читалището” – тук става дума за регистрация на сдружение, в което има няколко читалища. Не става ясно кое от тези няколко читалища ще бъде седалище.
Според мен тези, които учредяват сдружението, ще определят къде е седалището, така че по-добре последната дума „читалището“ да бъде заменена със „сдружението“. Тогава регистрацията ще бъде там, където е седалището на сдружението, защото се формира сдружение от читалища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по текстовете, по двете направени предложения?
Госпожо Чилова, първото предложение не е съвсем редакционно, ако не възразявате по същество, съм готов да поставя текста на гласуване.
Колеги, по текста на § 10 има две направени редакционни уточнения от господин Руденко Йорданов. Първото е в чл. 9а, ал. 6 последната дума „читалището“ да се замени с „сдружението“.
Моля да гласуваме това предложение на господин Йорданов.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Второто предложение на господин Йорданов е в чл. 9б, ал. 1, второто изречение, вместо „Всеки делегат представлява само едно читалище.“ да бъде: „Всеки делегат може да представлява не повече от пет читалища.“
Моля, гласувайте тази редакция, предложена от господин Йорданов.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 5.
И това предложение е прието.
Моля да гласуваме § 10 в редакция на комисията с направените промени, § 11 по вносител и § 12 в редакция на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 69, против 3, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Господин Сотиров, заповядайте за процедура.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярно е, че преди малко имаше проверка на кворума, но е очевидно, че в залата има не повече от 50-60 души. Мисля, че гласуваме важен закон, отделен е въпросът доколко е коректно да се гласуват в последните дни от мандата на този парламент такива сериозни промени в Закона за читалищата, още повече, че предстоящите текстове, които се предвижда да бъдат гласувани, въвеждат безпрецедентно изземване на функции, които откакто в българската история съществуват читалища, не са били в прерогативите на общините и на изпълнителната власт. Мисля, че когато се правят такива сериозни промени, не е коректно това да става в последния момент и да става в присъствието на 50-60 народни представители.
Затова предлагам процедурно да бъде извършена поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено процедурно предложение за поименна проверка. Преминаваме към тази процедура. Моля за списъка с имената на народните представители.
Както съзнавате, колеги, при числен състав на Народното събрание от 235 народни представители съответно кворумът е 118.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Владимиров Баташов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Атанаска Михайлова Тенева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Бойко Иванов Ватев - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - отсъства
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - отсъства
Деница Ивайлова Димитрова - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Мартинов Задгорски - тук
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Петров Сеферов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - тук
Илиян Вълев Илиев - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - отсъства
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Костов Костадинов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - отсъства
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - отсъства
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Любенов Дилов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Маргарита Спасова Панева - отсъства
Марин Йорданов Маринов - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - тук
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минка Стоянова Русева - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Димитрова Иванова - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Никола Гочев Проданов - тук
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Григоров - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нихат Тахир Кабил - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Димитров Попов - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - тук
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Ненков Гайдарски - тук
Радослав Теодоров Иванов - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - тук
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - отсъства
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Симеон Василев Симеонов - тук
Сияна Атанасова Фудулова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станка Панайотова Маринчева - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - отсъства
Стефан Антонов Софиянски - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Съби Давидов Събев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - тук
Трифон Димитров Митев - тук
Фатме Муса Илияз - отсъства
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Кирилов Попов - тук
Хюсеин Муталиб Хамди - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - отсъства
Янко Александров Янков - тук
Ясен Димитров Попвасилев - отсъства
Уважаеми колеги, има 120 народни представители, има необходимия кворум. Продължаваме със заседанието и гласуванията.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Ако ми позволите една процедура, господин председател.
Искам да поканим госпожа Надежда Захариева – заместник-министър на културата, да влезе в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли някой против да поканим госпожа Захариева – заместник-министър на културата, в залата? Не виждам народни представители, които да са против.
Моля, поканете госпожа Надежда Захариева в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, имате думата от § 13 до § 19 по вносител. Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте тези текстове на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 69, против 3, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 20:
„§ 20. В Глава трета се създава чл. 19а:
„Чл. 19а. Членовете на настоятелството, включително председателят и секретарят, подават декларация за конфликт на интереси при условията и по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Декларациите се обявяват на интернет-страницата на съответното читалище.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23:
„§ 23. В чл. 24, ал. 2 думите „или залагани“ се заменят с „залагани, бракувани или заменени с по-доброкачествени“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24:
„§ 24. В Глава четвърта се създава чл. 26а:
„Чл. 26а. (1) Председателите на народните читалища на територията на съответната община ежегодно, в срок до 10 ноември, предоставят на кмета предложения за своята дейност през следващата година.
(2) Кметът на общината внася направените предложения в общинския съвет, който приема годишната програма за развитие на читалищната дейност в съответната община.
(3) Програмата по ал. 2 се изпълнява от читалищата въз основа на финансово обезпечени договори, сключени с кмета на общината.
(4) Председателят на читалището представя ежегодно до 31 март пред кмета на общината и общинския съвет доклад за осъществените читалищни дейности в изпълнение на програмата по ал. 2 и за изразходваните от бюджета средства през предходната година.
(5) Докладите по ал. 4 на читалищата на територията на една община се обсъждат от общинския съвет на първото открито заседание след 31 март с участието на представители на народните читалища – вносители на доклада.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата по текстовете на § 20 до 24 включително.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което споменах и при процедурното предложение – не мога да приема, че действително е допустимо българският парламент да приема закон, в който погледнете за какво става въпрос и кои са основните акценти – Министерският съвет възлага, наблюдава, вписва и санкционира читалища. Такова нещо не е имало никога в българската история. Същото е и с общините. Читалищата вече се възприемат като подведомствени на държавата и общините.
В чл. 26а се казва, че общинският съвет приема годишна програма относно задачите, които се възлагат на читалищата в съответната община. Общините се явяват възложител. Явно е, че и сега през общините минават субсидиите за читалищата. Хубаво е да има контрол, хубаво е да има надзор върху дейността. Но реално тук се обръща цялата концепция, която противоречи на традициите и на историята на българските читалища. Централната и местната власт с този закон изземват по недопустим начин функцията на читалищата, които традиционно са самоуправляващи се общности и със статут на неправителствени организации. Сега изведнъж това е цялата философия на закона – общините се явяват възложители, кметовете сключват договори за тези възложени задачи. Това е връщане не само в този закон, а и във всички закони, които се приемат тук в последните дни и седмици, на чл. 1 от Конституцията. Всичко се изземва от държавата. Това, което 20 години сме се борили да развием като някакви демократични традиции, да върнем и да се развият в законите демократични принципи, сега за няколко седмици тук се погазват всички тези неща.
Изобщо не мога да приема тази философия на закона. Затова аз предлагам предложенията, направени в § 10 и 3 за чл. 26а да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И четирите алинеи?
ИВАН СОТИРОВ: Да, четирите, защото те са свързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Фактически Вие предлагате параграфът да отпадне.
Има ли реплики към господин Сотиров? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, искам да изразя своето отношение към текстовете, които са поставени на вашето внимание и които са свързани с правата и задълженията на органите на местно самоуправление, финансирайки читалищата за тяхната дейност все пак да установят една практика на предварително програмиране и докладване пред съответния общински съвет за онези дейности, които читалището възнамерява да извършва в съответствие с приетата програма и в съответствие с гласувания бюджет. И тук учтиво искам да спомена и на господин Сотиров, че не може там, където става дума за целеви субсидии, за делегирани от държавата дейности, както и ако се върнем по-назад припомняйки си във вече приетите текстове как министърът на културата може да възлага на сдружения изпълнението на определени задачи, като ги подпомага финансово с ресурс от Министерството на културата, то няма как тези пари, които са от джоба на данъкоплатеца, да не бъдат контролирани от съответните органи, като първото предварително условие е те да бъдат програмно харчени с механизми на контрол.
Всичко останало е вид дарение. Но държавата не може да прави дарение. Читалищата могат да ползват финансов ресурс от дарения, но там, където става дума за бюджетни средства, за пари на данъкоплатеца, механизмите за контрол са установени и няма защо под маската на едно либерално, възрожденско отношение към читалищата ние да кажем: няма нужда от контрол, няма нужда от такъв тип взаимоотношения, дайте им парите, нека се оправят. Звучи много възвишено, но в същото време крайно неприемливо.
И предложение за редакция в § 24 – в чл. 26а, ал. 5, финалните два реда.
Алинея 5 казва, че „Докладите по ал. 4 на читалищата на територията на една община се обсъждат от общинския съвет на първото открито заседание след 31 март с участието на представители на народните читалища – вносители на доклада.”
Ако погледнете предходните алинеи, всяко читалище внася свой доклад. Следователно няма как на финала в ал. 5 да говорим за някакъв обобщен доклад, защото тук се обсъждат докладите според мен на всички читалища, внесени по предходните алинеи.
Следователно редакцията на последните два реда би трябвало да бъде: „заседание след 31 март с участието на представителите на народните читалища – вносители на докладите”. Става дума за всички представители, внесли съответните доклади и би трябвало да е членувано, а не да звучи неопределено – някои представители, внесли доклада, както е записан текстът по този начин.
Мисля, че редакцията показва още веднъж, че всеки доклад подлежи на внимание и всеки представител на народно читалище е длъжен да внесе такъв доклад пред органите на местно самоуправление, когато ще ползва финансов ресурс на общината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Йорданов? Няма.
Желаещи да вземат думата? Също.
Дали госпожа Чилова желае да вземе отношение?
Заповядайте, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Само две думи, ако ми позволите, господин председател. Провокирана съм от това, което каза колегата.
Вероятно е станало някакво недоразумение, защото той е чел текста на вносителя за § 23, където наистина е изписано: „Общинският съвет приема годишна програма относно задачите, които се възлагат на читалищата”. Това беше първоначалният текст на вносителя.
В Комисията по културата коментирахме по този въпрос, именно изхождайки от обстоятелството, че ние сме задължени като народни представители да запазим, да съхраним тази традиция, която я има, за статута на народните читалища, отчитайки възможността, ако приемем този текст с възлагане да се говори за централизация, за изкривяване на техния статут – такъв какъвто има.
Точно поради това работната група, заедно с представители на Министерството на културата редактирахме изцяло текста и мисля, че сме намерили изключително разумния и балансиран вариант – от една страна, запазваме статута на читалищата като независими, самостоятелни сдружения, от друга страна, все пак съгласете се с това, което каза колегата Йорданов, че когато се изразходват пари на българските данъкоплатци, трябва да имаме контрол и отчетност. Мисля, че сме намерили много добър вариант на § 24, чл. 26а. Само това исках да допълня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма други желаещи да вземат думата. Ще преминем към гласуване.
Бих попитал, госпожо Чилова: това, което господин Йорданов предложи в ал. 5 като членуване…
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По-коректно е – „представителите на народните читалища” и „вносители на докладите”. Така да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, първо по текста на § 24 – преди всичко въпросът ми е към господин Сотиров: поддържате ли предложението си за отпадане, господин Сотиров, или го снемате във връзка с тези обяснения? (Реплика от народния представител Иван Сотиров.) – Разбирам.
Моля, гласувайте редакционното предложение на господин Йорданов в ал. 5 на § 24 в окончателната номерация, в последната част на израза думите „представителите” и „докладите” да бъдат членувани, така както той предложи.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Това предложение на господин Йорданов е прието.
Моля да гласуваме едновременно текста на § 20 – нов, предложен като текст от комисията; § 21 по вносител; § 22 в редакция на комисията; § 23, който става § 24, в редакция на комисията с направената редакционна поправка.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25:
„§ 25. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 накрая се добавя „или не развива никаква дейност за период две години; в тези случаи министърът на културата изпраща сигнал до прокурора за констатирана липса на дейност на читалище.”;
б) създават се точки 4 и 5:
„4. не е учредено по законния ред;
5. е обявено в несъстоятелност.”
2. В ал. 2 думите „на министъра на културата или” се заличават и накрая се добавя „направено самостоятелно или след подаден сигнал от министъра на културата”.
3. В ал. 3 думите „на министъра на културата и” се заличават.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26:
„§ 26. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите „Читалищният съюз, в който” се заменят с „Читалищното сдружение, в което”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27:
„§ 27. Създават се членове 29 и 30:
„Чл. 29. При прекратяване на читалищно сдружение се прилагат съответно членове 27 и 28.
Чл. 30. За неуредените в този закон случаи се прилага Законът за юридическите лица с нестопанска цел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по тези текстове – от § 24 до § 26 по вносител? Няма желаещи.
Следва да гласуваме § 24, който става § 25, в редакция на комисията; § 25, който става § 26, в редакция на комисията; и § 26, който става § 27, в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези три текста, предложени от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28:
„§ 28. Създава се Глава шеста:
„Глава шеста
Административнонаказателни Разпоредби
Чл. 31. Председател и/или секретар на читалище, който предостави имущество в нарушение на чл. 3, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв. и с лишаване от право да заема изборна длъжност в читалището за срок 5 години.
Чл. 32. Председател на читалище или представляващ читалищно сдружение, който не заяви вписване в регистъра на читалищата или читалищните сдружения в срока по чл. 10, ал. 3, се наказва с глоба от 150 до 300 лв.
Чл. 33. Председател на читалище, който не представи доклад за изпълнението на читалищните дейности и за изразходваните от бюджета средства в срока по чл. 26а, ал. 4, се наказва с глоба от 150 до 300 лв.
Чл. 34. (1) Нарушенията се установяват с актове на:
1. оправомощени от министъра на културата длъжностни лица – за нарушения по чл. 32;
2. кмета на съответната община или оправомощени от него длъжностни лица – за нарушенията по чл. 31 и 33.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на културата или от упълномощен от него заместник-министър, съответно от кмета на общината.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Събраните глоби за нарушения по чл. 32 се внасят в Национален фонд „Култура”.”
„Допълнителна разпоредба“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието и предлага да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29:
„§ 29. След чл. 34 се създава допълнителна разпоредба с § 1:
„Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон „вероизповедание” и „религиозна общност” са понятията по § 1, т. 1 и 2 от Закона за вероизповеданията.“
Комисията предлага да се създаде нов § 30:
„§ 30. Досегашните § 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Преходните и заключителни разпоредби стават съответно § 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Ще подложа на гласуване първо предложението на комисията за отпадане на наименованието „Допълнителна разпоредба“. Разбирам, че става дума за мястото, където е поставено това наименование.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на наименованието „Допълнителна разпоредба“.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията за отпадане на междинното наименование е прието.
Подлагам на гласуване § 27, който става § 28 в редакция на комисията; § 28, който става § 29 в редакция на комисията; и нов § 30, предложен от комисията.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 31.
Комисията предлага да се създадат нови § 32 и 33:
„§ 32. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон съществуващият управителен орган на Съюза на народните читалища свиква конгреса на Съюза на народните читалища за избор на органите по чл. 9б ал. 2.
(2) Ако в срока по ал. 1 не се свика конгрес, той се свиква от министъра на културата в едномесечен срок.
§ 33. Съюзът на народните читалища е правоприемник на Общия съюз на народните читалища, създаден през 1911 г.“
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, да гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ и параграфи: § 29, който става § 31 в редакция на вносителя; § 32 и 33, предложени от комисията; § 30, който става § 34 по вносител; § 31, който става § 35; и § 32, който става § 36 по вносител.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте тези текстове в съответните редакции.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
С това текстовете са приети, с което е приет и законът на второ четене.
Благодаря на госпожа Чилова и на комисията. Остава законът да бъде прилаган.
Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ.
Приет е на първо четене на 13 май т.г.
Има доклад на Комисията по култура за второ гласуване.
Давам думата на госпожа Чилова да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Закон за обществените библиотеки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„Глава първа – Общи положения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
По чл. 2 има предложение на народния представител Андрей Пантев, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 2:
„Чл. 2. Обществените библиотеки са образователни, информационни и културни институти с национално и местно значение, които събират, обработват, организират, съхраняват и предоставят за обществено ползване печатни и други произведения и информация, включително за книжовното и литературно културно наследство.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 6 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, който става чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по тези текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 6.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 6.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта по вносител, Глава първа по вносител, чл. 1 по вносител, чл. 2 в редакция на комисията и чл. 3, 4, 5 и 7 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8, който става чл. 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, който става чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10, който става чл. 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, който става чл. 10, като в ал. 2 думите „чл. 9” се заменят с „чл. 8”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12, който става чл. 11.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 12:
„Чл. 12. (1) Националната библиотека осъществява функциите по събиране, обработване, организиране, съхраняване и предоставя за ползване на български и чуждестранни граждани печатни и други произведения, издадени на територията на страната.
(2) Функциите по ал. 1 са основни за Националната библиотека.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 13:
„Чл. 13. (1) Националната библиотека поддържа следните основни библиотечни колекции:
1. уникални колекции от български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архивни документи, редки и ценни старопечатни книги;
2. колекции от специални издания (официални издания; картографски и графични издания, музикални издания и други);
3. колекция от печатни и други произведения на българската книжнина по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (Архив на българската книга);
4. представителна колекция от чуждестранна литература във всички области на знанието;
5. колекция от публикации в чужбина на български език или свързани по съдържанието си с България, както и преводни издания на български автори, издадени в чужбина (Булгарика).
(2) За колекции, които съдържат културни ценности, се прилагат изискванията на Закона за културното наследство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 16:
„Чл. 16. (1) Националната библиотека извършва:
1. реставрация и консервация на български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архивни документи, редки, ценни и старопечатни издания, които са културни ценности национално богатство;
2. научни и научно-приложни изследвания в областта на библиотекознанието, библиографознанието, книгознанието, архивистиката, реставрацията и консервацията на книжни материали и издава научна и научно-приложна литература.
(2) Дейностите по ал. 1, т. 1 се извършват при условията и по реда на Закона за културното наследство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, който става чл. 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 19.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 20:
„Чл. 20. Към Националната библиотека действа научен съвет по библиотечно-информационни науки при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, който става чл. 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По тези текстове, уважаеми колеги, желаещи да вземат думата няма, затова ще ги гласуваме едновременно.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора по вносител, Раздел І по вносител, чл. 8 по вносител, който става чл. 7, чл. 9 по вносител, който става чл. 8, чл. 10 по вносител, който става чл. 9, чл. 11 по вносител, който става чл. 10, като се променя номерацията, посочена в неговия текст, наименованието на Раздел ІІ по вносител, подкрепено от комисията, чл. 12 по вносител, който става чл. 11, чл. 13 в редакция на комисията, който става чл. 12, чл. 14 в редакция на комисията, който става чл. 13, чл. 15 по вносител, който става чл. 14, чл. 16 по вносител, който става чл. 15, чл. 17 в редакция на комисията, който става чл. 16, чл. 18 по вносител, който става чл. 17, чл. 19 по вносител, който става чл. 18, чл. 20 по вносител, който става чл. 19, чл. 21 в редакция на комисията, който става чл. 20, чл. 22 по вносител, който става чл. 21, чл. 23 по вносител, който става чл. 22, чл. 24 по вносител, който става чл. 23, и чл. 25 по вносител, който става чл. 24.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 26.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 27:
„Чл. 27. (1) Регионалните библиотеки изпълняват следните функции:
1. събират, съхраняват, обработват, организират и предоставят за ползване библиотечен фонд;
2. извършват библиотечно-информационно обслужване, включително междубиблиотечно заемане, и координират организацията на библиотечно-информационното обслужване на територията на региона;
3. поддържат архив на краеведския печат и литература и координират събирането, съхраняването, организирането и разпространението на краеведска информация и библиографията по краезнание;
4. осъществяват издателска дейност, изработват и разпространяват библиографски указатели, краеведски информационни издания и други;
5. създават и развиват регионални автоматизирани библиотечно-информационни мрежи;
6. извършват координационна, експертно-консултантска и квалификационна дейност за библиотеките от региона;
7. организират и провеждат културно-образователни инициативи;
8. разработват и участват в програми и проекти;
9. оказват съдействие на общинската администрация при реализиране на културната политика в областта на библиотечното дело.
10. събират и обработват статистическа информация и поддържат база данни за библиотеките от региона.
(2) За поддържане от регионалните библиотеки библиотечни колекции, които съдържат културни ценности, се прилагат изискванията на Закона за културното наследство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 32.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 33:
„Чл. 33. (1) Общинските библиотеки са централни обществени библиотеки на територията на съответната община и изпълняват следните функции:
1. събират, съхраняват, обработват, организират и предоставят за ползване библиотечен фонд;
2. извършват библиотечно-информационно обслужване, включително междубиблиотечно заемане;
3. извършват краеведска дейност;
4. участват в регионалните автоматизирани библиотечни мрежи;
5. подпомагат читалищните библиотеки на територията на съответната община и си взаимодействат с други библиотеки и организации за изграждане на филиали или подвижни форми за библиотечно обслужване;
6. участват в програми и проекти;
7. организират и провеждат културно-образователни инициативи;
8. оказват съдействие на общинската администрация при реализиране на културната политика в областта на библиотечното дело.
(2) За поддържане от общинските библиотеки библиотечни колекции, които съдържат културни ценности, се прилагат изискванията на Закона за културното наследство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По тези текстове няма желаещи да вземат думата, затова преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване следните текстове: наименованието на Раздел V по вносител, чл. 26 по вносител, който става чл. 25, чл. 27 по вносител, който става чл. 26, чл. 28, който става чл. 27, в редакция на комисията, чл. 29 по вносител, който става чл. 28, чл. 30 по вносител, който става чл. 29, чл. 31 по вносител, който става чл. 30, чл. 32 по вносител, който става чл. 31; наименованието на Раздел ІV по вносител, чл. 33 по вносител, който става чл. 32, чл. 34, който става чл. 33, в редакция на комисията, чл. 35 по вносител, който става чл. 34, чл. 36 по вносител, който става чл. 35, и чл. 37 по вносител, който става чл. 36.
Гласувайте тези текстове в съответните редакции.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Имаме предложение на народния представител Андрей Пантев, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 37:
„Чл. 37. (1) Читалищните библиотеки са обществени библиотеки на територията на населеното място, изградени на принципите на близост, достъпност и оперативност на основното библиотечно-информационно обслужване на населението. Читалищните библиотеки не са самостоятелни юридически лица. Те функционират към народните читалища и се създават съгласно Закона за народните читалища.
(2) Читалищните библиотеки изпълняват следните функции:
1. събират, съхраняват, организират и предоставят за ползване библиотечен фонд;
2. извършват библиотечно-информационно обслужване и осъществяват мобилни форми за библиотечно-информационно обслужване при необходимост;
3. извършват краеведска дейност;
4. участват в регионалните автоматизирани библиотечни мрежи;
5. съдействат за повишаване на образователното ниво, продължаващото образование, информираността, качеството на живот, социалната интеграция и разширяване на електронния достъп до информацията.
(3) За поддържане от читалищните библиотеки библиотечни колекции, които съдържат културни ценности, се прилагат изискванията на Закона за културното наследство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 41.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 42:
„Чл. 42. (1) Националната библиотека изпълнява в Националната мрежа общонационални функции, свързани със събирането и съхраняването на националното книжовно и литературно културно наследство и достъпа до него, като:
1. създава, разпространява и предоставя библиографска информация от национално значение;
2. изпълнява функциите на централна лаборатория за реставрационни и консервационни дейности;
3. извършва експертна оценка и контрол върху консервационните проекти;
4. координира дейността на библиотеките за закрилата на наследството;
5. осигурява експертна и консултантска помощ по въпросите на закрилата на наследството;
6. изпълнява функциите на национален информационен център, който отговаря за изработването на сводни описи на ръкописното книжовно и литературно наследство и ретроспективната национална библиография.
(2) Националната библиотека е национален център на автоматизираната библиотечно-информационна мрежа на обществените библиотеки.
(3) Националната библиотека изпълнява функциите на Национален център за отрасловата статистика за библиотеките в страната.
(4) Информацията, събрана в изпълнение на функциите по ал. 3, се предоставя на министъра на културата.
(5) Националната библиотека изпълнява функциите по ал. 1 в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 43, като в него думите „чл. 28” се заменят с „чл. 27, ал. 1”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 44, като в ал. 1 думите „чл. 34” се заменят с „чл. 33, ал. 1”, а в ал. 3 думите „чл. 9” се заменят с „чл. 8”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 45, като в него думите „чл. 38” се заменят с „чл. 37”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
По текстовете на Раздел V от Глава втора и по Глава трета няма желаещи, затова преминаваме към гласуване.
Предлагам да гласуваме наименованието на Раздел V по вносител; чл. 38 става чл. 37 в редакция на комисията; чл. 39 става чл. 38 по вносител; чл. 40 става чл. 39 по вносител; чл. 41 става чл. 40 по вносител; наименованието на Глава трета е по вносител; чл. 42 става чл. 41 по вносител; чл. 43 става чл. 42 по комисия; чл. 44 става чл. 43 по вносител със съответните уточнения на числата, обозначаващи текстовете; същото се отнася и за чл. 45, който става чл. 44 с необходимите уточнения; чл. 46 става чл. 45, отново с необходимите уточнения; чл. 47 става чл. 46 също по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Има предложение на народния представител Андрей Пантев, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 48, ал. 1 думите „професионалното сдружение, осъществяващо дейност в областта на библиотечното дело” се заменят с „Българска библиотечно-информационна асоциация”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 47:
„Чл. 47. (1) Към министъра на културата се създава Национален съвет по библиотечно дело като експертно-консултативен орган. В състава на съвета участват представители на обществените библиотеки, на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, на Съюза на народните читалища, на Министерството на културата, на Министерството на образованието и науката, на Министерството на финансите, на Националното сдружение на общините в Република България и на професионалните сдружения, осъществяващи дейност в областта на библиотечното дело.
(2) Структурата, организацията и дейността на Националния съвет по библиотечно дело се определят с правилник, утвърден от министъра на културата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 48:
„Чл. 48. Националният съвет по библиотечно дело:
1. предлага на министъра на културата стратегия за развитие на национална библиотечна мрежа;
2. координира дейността за развитието на библиотечните ресурси и библиотечно-информационното обслужване;
3. разработва и предлага политики за гарантиране достъпа на гражданите до документи и услуги чрез утвърждаване ролята на библиотеките в информационното общество;
4. предлага мерки за опазване и достъп до националното книжовно и литературно културно наследство;
5. предлага на министъра на културата за утвърждаване Стандарта за библиотечно-информационното обслужване по чл. 8, ал. 2;
6. дава оценки за дейността на обществените библиотеки съгласно Стандарта за библиотечно-информационното обслужване и предлага мерки за постигане целите на библиотеките;
7. разработва и предлага проекти на нормативни актове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Има направено предложение на народния представител Андрей Пантев, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 50:
„Чл. 50. (1) Обществените библиотеки предоставят основни и специализирани библиотечни услуги.
(2) Редът за предоставянето на библиотечните услуги по ал. 1 се определя с правилника за дейността на съответната библиотека.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 51:
„Чл. 51. (1) Основни библиотечни услуги са:
1. ползването на библиотечните колекции в библиотеката и извън нея;
2. предоставянето на вербална библиографска и фактографска информация;
3. достъп до собствени традиционни и електронни бази данни и Интернет достъп за образователни, социални и научни цели.
(2) Основните библиотечни услуги се предоставят безвъзмездно.
(3) Библиотечната услуга по ал. 1, т. 1 за библиотечни колекции, които съдържат културни ценности, се предоставя в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 52:
„Чл. 52. (1) Специализирани библиотечни услуги са:
1. предоставяне на писмена библиографска информация;
2. предоставяне на ретроспективни библиографски издирвания;
3. доставка на библиотечни документи от страната и чужбина;
4. достъп до външни мрежови ресурси и база данни;
5. копиране на библиотечни документи;
6. публикуване на издания.
(2) Специализираните библиотечни услуги се предоставят възмездно.
(3) Размерът на таксите за предоставяне на специализирани библиотечни услуги по ал. 1, точки 1-5 се определят с тарифа на Министерския съвет, съответно с акт на общинския съвет, като постъпленията остават в съответната обществена библиотека.”0
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да ги гласуваме тези текстове, ако успеем.
Има предложение на народния представител Андрей Пантев за текст в ал. 1 на чл. 48, което не е подкрепено от комисията. Става дума да се конкретизира кое професионално сдружение в областта на библиотечното дело се има предвид.
Комисията не подкрепя това предложение.
Уважаеми колеги, необходимо е още малко внимание, за да приключим гласуването на този закон на второ четене, затова ще помоля квесторите да поканят народните представители в залата. Нека да подадем сигнал за гласуване, защото е важно да приключим работата по този законопроект днес и то до почивката.
Вместо да влизат, народни представители напускат залата ... (Шум и реплики.) Това не добавя към числеността на гласуващите колеги.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Андрей Пантев по чл. 48, което се отнася до един текст за професионалните сдружения и не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 18, против 13, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Подлагам едновременно на гласуване текстовете на глави четвърта и пета; наименованието на Глава четвърта по вносител; чл. 48, който става чл. 47 в редакция на комисията; чл. 49, който става чл. 48 в редакция на комисията; чл. 50, който става чл. 49 по вносител; наименованието на Глава пета по вносител; чл. 51, който става чл. 50 в редакция на комисията; чл. 52, който става чл. 51 в редакция на комисията; чл. 53, който става чл. 52 в редакция на комисията; чл. 54, който става чл. 53 по вносител.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Продължаваме с Глава шеста.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 54.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 55:
„Чл. 55.(1) Библиотечният фонд е държавна или общинска собственост, съответно собственост на народните читалища.
(2) Съхраняването, ползването и разпореждането с документи от библиотечния фонд се извършват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.
(3) Дейностите по ал. 2 с културни ценности от библиотечния фонд се извършват при условията и по реда на Закона за културното наследство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 58, като в ал. 2, т. 6 думите „чл. 53” се заменят с „чл. 52”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 59:
„Чл. 59. Средствата по бюджета на Националната библиотека се разходват за финансиране на дейността й, включително за:
1. внедряване на нови технологии с цел подобряване на библиотечно-информационното обслужване;
2. развитие на библиотечните колекции и дигитализация на книжовното и литературно наследство;
3. научноизследователски проекти и програми;
4. непрекъснато професионално образование на библиотечните специалисти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 61, като в т. 2 думите „чл. 28” се заменят с „чл. 27, ал. 1”, а в т. 8 думите „чл. 53” се заменят с „чл. 52”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 62, като в текста преди т. 1 думите „чл. 62” се заменят с „чл. 61”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 64, като в ал. 2, т. 6 думите „чл. 53” се заменят с „чл. 52”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 65, като в ал. 2 думите „чл. 45” се заменят с „чл. 44”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67, който става чл. 66:
„Чл. 66. (1) Който повреди, унищожи или изгуби документ от библиотечния фонд, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.
(2) Когато предмет на деянието е културна ценност, наказанието е глоба от 500 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпления.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 67:
„Чл. 67. Длъжностно лице, което не осигури подходящи условия за опазване на документи и допусне те да се изгубят, повредят или унищожат, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, няма желаещи да вземат думата по тези текстове.
Преминаваме към гласуване: наименованието на Глава шеста по вносител; чл. 55, който става чл. 54, по вносител; чл. 56, който става чл. 55, в редакция на комисията; чл. 57, който става чл. 56, по вносител; наименованието на Глава седма по вносител; чл. 58, който става чл. 57, по вносител; чл. 59, който става чл. 58 по вносител, с уточнения; чл. 60, който става чл. 59, в редакция на комисията; чл. 61, който става чл. 60 по вносител; чл. 62, който става чл. 61, с уточнения в номерацията, също по вносител; чл. 63, който става чл. 62 – по вносител, с уточнения; чл. 64, който става чл. 63, по вносител; чл. 65, който става чл. 64, по вносител с числовите уточнения; чл. 66, който става чл. 65, със същите уточнения; наименованието на Глава осма по вносител; чл. 67, който става чл. 66, в редакция на комисията; чл. 68, който става чл. 67, в редакция на комисията; чл. 69, който става чл. 68, по вносител.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Остава ни последният раздел – „Допълнителна разпоредба”. Има повече текстове за изчитане. Малко ще продължим времето до почивката, за да приключим с работата.
Заповядайте, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Бази данни” е обширен, периодично актуализиран файл с дигитализирана информация (библиографски описания, реферати, пълнотекстови документи, елементи на справочници, изображения, статистически данни и др.), отнасящ се до специфичен предмет или област, съдържащ записи с унифициран формат, организиран за лесно и бързо информационно търсене и извличане на информация и документи, управляван от софтуер за системно управление на бази данни.
2. „Библиотечна колекция” е сбирка от документи, организирана на основата на обща характеристика.
3. „Библиотечно-информационното обслужване“ е обслужване на гражданите с библиотечни и информационни услуги.
4. „Документ” е регистрирана информация, която в документационния процес се разглежда като единство, независимо от физическата форма и отличителните белези, предназначена за предаване във времето и пространството, с цел запазване и обществено използване.
5. „Книжовно и литературно културно наследство” е понятието по смисъла на Закона за културното наследство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата:
1. утвърждава Стандарт за библиотечно-информационното обслужване по чл. 8, ал. 2;
2. приема наредбата по чл. 55, ал. 2;
3. утвърждава правилник за дейността на Националната библиотека.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата прави предложение за включване на професията „библиотекар” в Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от Закона за професионалното образование и обучение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 8:
„§ 8. В Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието на закона думите „екземпляри от” се заличават.
2. В чл. 1 думите „задължителни екземпляри от” се заменят с „печатни и други произведения”, а думата „произведения” се заличава.
3. В чл. 2:
а) в т. 1 думите „задължителни екземпляри” се заменят с “депозираните печатни и други произведения”;
б) в т. 2 думите „задължителните екземпляри” се заменят с „депозираните печатни и други произведения”.
4. В наименованието на Глава втора думите „задължителните екземпляри” се заменят с „печатните и други произведения”.
5. В чл. 3:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите „екземпляри от” се заличават;
бб) създава се нова т. 5:
„5. произведения в дигитална форма, публикувани в електронни комуникационни мрежи, предназначени за четене или възприемане по други начини, разпространявани за обществено ползване от български физически или юридически лица;”;
вв) досегашните т. 5, 6, 7 и 8 стават съответно т. 6, 7, 8 и 9;
б) в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „екземпляри от” се заличават.
6. В чл. 4 думите „т. 1-4” се заменят с „т. 1-5”.
7. В чл. 5:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея:
аа) текстът преди т. 1 се изменя така:
„(1) Печатните и други произведения се депозират от лицата, които:”
бб) в т. 1 думите „т. 1-4, 6 и 7;” се заменят с „т. 1-5, 7 и 8;”;
б) създава се ал. 2:
„(2) Когато издателите на печатни произведения по чл. 3, ал. 1, т. 1 са физически лица, задължителните екземпляри се депозират от производителите.”
8. В чл. 6:
а) в заглавието думите „задължителни екземпляри” се заменят с “печатни и други произведения”;
б) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите „Задължителните екземпляри” се заменят с „Печатните и други произведения”;
бб) точка 2 се отменя;
вв) създава се т. 19:
„19. едно копие от произведенията в дигитална форма, разпространявани в електронни комуникационни мрежи.”;
в) създава се нова ал. 4:
„(4) Когато печатно произведение се разпространява и в дигитална форма в електронни комуникационни мрежи, копие от него се депозира по същия ред, както задължителните екземпляри от печатното произведение.”;
г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думата “Народната” се заменя с “Националната”.
9. В чл. 7:
а) в заглавието думите „задължителните екземпляри” се заменят с „депозираните печатни и други произведения”;
б) навсякъде думите “Задължителните екземпляри” се заменят с “Депозираните печатни и други произведения”.
10. В чл. 8, ал. 5 след думата „носител” се добавя „и копията от произведенията в дигитална форма, разпространявани в електронни комуникационни мрежи”.
11. В чл. 9:
а) в заглавието думите „задължителните екземпляри” се заменят с „депозираните печатни и други произведения”;
б) в текста преди т. 1 думите „Задължителните екземпляри” се заменят с „Печатните и други произведения”;
в) в т. 1 думата „Народната” се заменя с „Националната”, думите „т. 1, 3” се заменят с „т. 3”, а думите „4 и 5” се заменят с „4-6”;
г) в т. 4 думите „т. 6 и 7” се заменят с „т. 7 и 8;”;
д) в т. 5 думите „т. 8” се заменят с „т. 9;”;
е) в т. 6 думите „т. 1-5” се заменят с „т. 1-6”.
12. В чл. 10 думата „Народната” се заменя с „Националната”.
13. В чл. 12:
а) в заглавието думите “задължителни екземпляри” се заменят с “депозираните печатни и други произведения”;
б) в текста преди т. 1 думите “задължителни екземпляри” се заменят с “депозираните печатни и други произведения”;
в) създава се т. 4:
“4. да презаписват върху друг носител копията от произведенията в дигитална форма, разпространявани в електронни комуникационни мрежи, когато това се налага за тяхното трайно съхраняване.”.
14. В чл. 13:
а) в заглавието думите „задължителни екземпляри” се заменят с „депозираните печатни и други произведения”;
б) в текста преди т. 1 думите „задължителни екземпляри” се заменят с „депозираните печатни и други произведения”;
15. В чл. 14 думите „задължителни екземпляри” се заменят с „печатни и други произведения”.
16. В Глава трета се създават нови чл. 15 и 16:
„Чл. 15. Ползването на депозирани печатни и други произведения се разрешава само на регистрирани читатели на територията на институцията получател.
Чл. 16. Ползването на произведенията по чл. 3, ал. 1, т. 5 се извършва от едно работно място, извън локалната мрежа на институцията или в мрежа с ограничен брой възможности за едновременно ползване.”
17. Досегашният чл. 15 става чл. 17 и в него:
а) в ал. 1 думите „задължителни екземпляри” се заменят с „печатни и други произведения”;
б) в ал. 6 думите „чл. 14” се заменят с „чл. 14-16”.
18. Досегашният чл. 16 става чл. 18.
19. В § 1 от Допълнителната разпоредба:
а) създава се нова т. 7:
„7. „Производител” е физическото или юридическото лице, което произвежда тиражирани произведения за издател.”;
б) досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. (1) Заварените на длъжностите директор на обществена библиотека по чл. 28, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но за не повече от 5 години от влизането в сила на този закон.
(2) Заварените на длъжностите главен библиотекар на обществена библиотека по чл. 38, ал. 2 запазват правата си, но за не повече от 5 години от влизането в сила на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
Комисията предлага да се създадат нови § 9 и 10:
„§ 9. В Закона за меценатството (обн., ДВ., бр. …) в чл. 32 навсякъде думата „Народната” се заменя с „Националната”.
§ 10. В Закона за Националния архивен фонд (обн., ДВ., бр. ….) в чл. 33, ал. 1, т. 1 думата „Народната” се заменя с „Националната”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Преминаваме към гласуване на тези текстове, тъй като няма желаещи да вземат думата по тях.
Подлагам на гласуване заглавието „Допълнителна разпоредба” по вносител; § 1 в редакция на комисията, заглавието „Преходни и заключителни разпоредби” по вносител; § 2 по вносител; § 3 в редакция на комисията; § 4 става § 8 в редакция на комисията; § 5 по вносител става § 4; § 6 по вносител става § 5; § 7 става § 6 в редакция на комисията; § 8 по вносител става § 7; създават се нови параграфи 9 и 10, предложени от комисията; § 9 по вносител става § 11; § 10 по вносител става § 12.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети, с което и Законът за обществените библиотеки на второ четене. Честито!
Благодаря на госпожа Чилова и на комисията.
Почивка до 16,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме по дневния ред с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА АКТОВЕ И ДЕЙСТВИЯ, С КОИТО Е УРЕДЕНА СОБСТВЕНОСТТА И НАЧИНЪТ НА ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТИ В СТУДЕНТСКИЯ ГРАД В ГР. СОФИЯ, КАКТО И ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Сюлейманов.
ДОКЛАДЧИК МЕТИН СЮЛЕЙМАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да допуснем в залата представителя на временната комисия госпожа Диана Хитова, която вече е избрана за член на Комисията за защита на конкуренцията, а също и юристите, които работиха към временната комисия: Златина Георгиева, Теменужка Теофилова, Цветелина Сачанска и арх. Димитър Младенов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който не е съгласен с това процедурно предложение? Няма.
Моля, поканете Диана Хитова и лицата, които господин Сюлейманов посочи.
ДОКЛАДЧИК МЕТИН СЮЛЕЙМАНОВ:
„ДОКЛАД
на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентски град - София
На свои заседания, проведени на 14 и 15 май 2009 г., комисията обсъди проекта за доклад за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентски град - София. На заседанията присъстваха и изложиха съображения експертите на комисията арх. Димитър Младенов и юристите Златина Георгиева, Цветелина Сачанска, Христина Тошкова и Теменужка Теофилова.
Въз основа на предоставените от различни институции и допълнително събрани документи, които не са всеобхватни и изчерпателни, след проведените разисквания комисията направи следните фактически и правни изводи:
І. Създаване на местност „Студентски град” като урбанизирана територия
1.1. Определяне на територията
Със Заповед № 2537/1.12.1967 г. на Министерство на архитектурата и благоустройството (МАБ), издадена на основание § 60 от Правилника за приложение на Закона за плановото изграждане на населените места), е одобрен регулационния план и напречните профили на улиците на „Студентски град” - гр.София. С Разпореждане на Бюрото на Министерски съвет № 404 от 28.10.1968 г. и Постановление на Министерския съвет № 1/1983 г., Квартал 21 по плана е отреден за изграждане на местност „Студентски град”. Последователно с решение на СГНС по протокол № 19, т. 4/24.09.1973 г., на основание чл. 74, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство и Заповед № 435/30.09.1975 г. на главния инженер на гр. София е одобрен регулационният план на главната улична мрежа и придружаващия го идеен план за вертикално планиране на местност ” Студентски град” и са определени границите му :
Изток - ул.”Жельо войвода” (Дървенишко шосе); юг – проектоартерията „Връзката Симеоновско шосе с „Караулката”; север – бул.”Насър” („Г.М.Димитров”) и плавателен канал; запад - кв. Витоша и кв. Симеоново.
С това градоустройствено решение същият се обособява като специализиран учебно-научен комплекс на висшето образование.
1.2. Предхождащи отчуждавания
В така определените граници на местност ”Студентски град” са включени територии, предмет на различни отчуждавания, за държавни нужди:
С Указ № 29/43 г. на Симеон Втори са отчуждени за нуждите на войската частни и общински места в с. Дървеница с обща площ 827,235 дка. В обхвата на местност ”Студентски град” попадат около 685 дка от тях.
С Указ 12/1947 г. на Председателството на Народна република България се отрежда терен за построяване на образцов поправителен дом, който е част от територията, отчуждена с Указ № 29/1943.
С Разпореждане на Министерския съвет № 1536/23.12.1957г. са отчуждени имоти за нуждите на Лесотехническия институт 24,285 дка.
Със Заповед А-0-07-436/12.03.1980 г. на ИК на СГНС, на основание чл. 95 от ЗТСУ е отчужден имот с площ от 30,100 дка в Квартал 25, местност “Студентски град”, от АПК “Средец” за предвидените по ЗРП комплекс ВМЕИ и лаборатории на ВЛТИ. В обсега на тази заповед също са включени терени, които са били отчуждени с Указ № 29/43.
1.3. Актуване на територията на м.”Студентски град” като държавна собственост
За територията на м.”Студентски град” са съставени следните актове за държавна собственост:
- акт за държавна собственост /АДС/ № 7683/1970 г. за имот с площ 153,600 дка, на основание Заповед № 20/1969 г. на Министерство на финансите;
- акт за държавна собственост № 945/71 г. за имот с площ 2400,05 дка, на основание Заповед № 2537/01.12.1967 г. на отдел „Архитектура и благоустройство” при СГНС при граници: ул. 62, ОК 18, от същата до „Дървенишко шосе“, по същото и по шосето на с. Бистрица до пресечката с плавателен канал по новопроектираната улица пред блока на ТКЗС, от юг до ОК 256 и от ОК 256 по западните граници на парцел І и ІІ от Квартал 27 до ОК 102 по новопроектираната улица през блока на ТКЗС от запад до ОК 111, от ОК 111 по западната граница от Квартал 1 до плавателния канал.
- акт за държавна собственост № 1283/23.11.1977 г. за имот с площ 70 дка, на основание писмо № 2606/15.11.1977 г. на Единен център за наука и подготовка на кадри по физическа култура и спорт, включващ различни изброени в акта подобекти - спортни съоръжения.
- акт за държавна собственост № 1748/19.04.1989 г. за имот с площ 30,100 дка, представляващ празно място на АПК „Витоша” при граници: кв. 25, по плана на Студентски град, граница на Студентски град, на основание чл. 77, ал. 2 от Наредбата за държавните имоти, отм. (НДИ) вр. т. 5 от ПМС № 1/1981 г. (ДВ, бр. 9/81 г.) и Разпореждане на Бюрото на МС № 404/1968 г., Заповед № 1261/73 г. на МАБ, Заповед № 81/05.02.1984 г., Писмо № 507 00 07/89 г. на СНС. С този имот се разширява територията на Студентски град. Той е предоставен на Министерството на науката, културата и просветата.
Общо по цитираните АДС е актувана приблизителна площ с размер 2683,75 дка.
Въз основа на тези АДС в периода от 1997 до 2008 г. са издадени 78 бр. актове за публична държавна собственост за терени и сгради, предоставени за ползване на висшите училища: УНСС, ЛТУ, НСА, ХТМУ. Искането на висшите училища за издаване на актове за публична държавна собственост за терените, на които са разположени общежитията и терените със спортни съоръжения обаче не са уважени, тъй като липсвал застроителен, регулационен и кадастрален план на м. „Студентски град”. Впоследствие това е една от предпоставките за посегателства срещу тези площи.
ІІ. Механизми за намaляване на държавната собственост на територията на м. „Студентски град”
Посегателствата срещу територията на м. „Студентски град”, представляваща държавна собственост, започват през 1991 г.
1. Реституция, проведена в нарушение на законовите изисквания:
1.1. Реституция на земи от поземлените комисии.
Съгласно чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) собствениците на земи, намиращи се в границите на урбанизирани територии и които са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват връщане на собствеността, имат право на обезщетение. Върху площите в м. „Студентски град”, актувани като държавна собственост, са проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Въпреки това са връщани терени, намиращи се в дворовете на висшите училища, в техни имоти, предназначени за практически занятия, в непосредствена близост до общежитията им, в зелени площи и др. Следвало е да намери приложение чл. 10б ЗСПЗЗ и собствениците да бъдат обезщетени. В редица свои решения ВКС е заел позиция в подкрепа на изложеното становище и е постановил решения, с което е отказал уважаването на ревандикационни искове с предмет реституирани по този начин земи – напр. две приключили вече граждански дела с ответник НСА. (Решение по гр.д. № 1231/2006 г. ВКС ІІІ г.о., Решение по гр.д. № 5459/2007 г. ВКС V г.о.)
Масово са възстановявани и земи, през които минават важни подземни комуникации. Тези земи също е трябвало да бъдат изключени от реална реституция като заети от държавно мероприятие.
1.1.1. Основание за решение на поземлените комисии за реституция на имоти, попадащи в терени на висшите училища или заети от други мероприятия, е било удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), издавано от техническата служба на район „Студентски”. В удостоверенията тези терени са били определяни като свободни площи, без наличие на реализирани мероприятия, с което се ангажира отговорността на съответните длъжностни лица.”
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е измама.
ДОКЛАДЧИК МЕТИН СЮЛЕЙМАНОВ: Именно.
„Това удостоверение представлява индивидуален административен акт и общинската администрация е имала правната възможност да постанови отказ. Неправилното прилагане на закона в производството по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ от техническата служба на район „Студентски” е способствало за незаконосъобразно възстановяване на собствеността върху части от бивши ниви, които попадат в терени, предоставени на висши училища – НСА, ЛТУ, УНСС и които са загубили земеделския си характер.
1.1.2. Отговорността на общинската администрация в лицето на кмета се ангажира и от бездействието й да предостави на поземлените комисии данни и картен материал за измененията в размера на земеделските земи, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ППЗСПЗЗ. Това не оневинява и длъжностните лица от поземлените комисии, които са имали възможността и сами да го сторят, съгласно чл. 18, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
1.1.3. Често поземлените комисии са действали не в предвидения от чл. 60, ал. 4 (отм.) ППЗСПЗЗ състав от председател, секретар и нечетен брой членове в периода от 1992-1999 г. и от председател, зам. председател и четен брой членове в периода от 1999-2001 г.
Поземлените комисии са възстановявали право на собственост в нелегитимни състави, при незавършен фактически състав (в някои случаи без скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ), при липса на материалноправните предпоставки, предвидени в закона – установено право на собственост за праводателите и в терени, актувани за държавна собственост и загубили земеделския си характер.
1.2. Реституция на имоти, попадащи в обхвата на Указ № 29/1943 г.
Собствениците на имотите, отчуждени по този указ, са били обезщетени.
Тези земи не попадат в обхвата на реституционните закони, които предвиждат възстановяването на собственост върху имоти, одържавени в периода след 09.09.1944 г., а имотите по указа са одържавени през 1943 г. Въпреки тези обстоятелства, поземлените комисии са възстановявали имоти върху терени в обсега на указа, които не е следвало да бъдат връщани, веднъж, поради заемането им от мероприятия на държавата, втори път, защото собствениците са били обезщетени и трети път, защото въобще не попадат в обсега на приетите досега реституционни закони. Нарушенията на закона тук са много тежки.”
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е чудовищно.
ДОКЛАДЧИК МЕТИН СЮЛЕЙМАНОВ:
„1.3. Проведената реституция по ЗВСОНИ и Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е незначителна по размер и значение, тя е за общо 12 имота. Затруднение тук създава случаят с реституирани по ЗВСОНИ три дка бивша нива в прилежащия терен на Специализираната болница за активно лечение по онкология, засягаща хранителните складове на болницата и паркинга. Такива са и още три имота, реституирани съответно по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ и ЗВСОНИ по ЗТСУ и др.
1.4. Отписване.
Така в резултат на реституиране от АДС № 945/1971 г., който е за 2400,050 дка, са отписани към м. декември 2008 г. около 40 дка.
От АДС № 1283/77 г., който е за 70 дка, към същата дата са отписани 21,826 дка.
От АДС № 01602/1999 г., който е за 43,488 дка, са отписани 7,388 дка.
От АДС № 04781/2005 г. са отписани 5,199 дка.
Не е проведена процедура за отписване от АДС на възстановени земи, например – от АДС № 03447/2003 г. за 80,601 дка, който е за терени на ЛТУ, от което произтичат и проблемите по частични изменения на ПУП. Подобен е случаят и с АДС № 7683/70 г.
Тъй като не се води регистър на имотите държавна собственост, не може да се отговори колко е площта на отписаните имоти по различни причини – реституция, продажби, замени и пр. Според изчисленията на експерта Теменужка Теофилова те са към 422 дка. Тези данни не са окончателни и дават само приблизителна представа за редуциране държавната собственост на територията на м. „Студентски град”. Причина за това е и че много малка част от собствениците отправят искания до областния управител за деактуване на имотите им като държавна собственост. Все пак считаме, че тези изчисления дават известна възможност за илюстриране развитието на процесите.
Отнесено към общия размер на държавната публична собственост, процентът на реституираните имоти в м. ”Студентски град” не е малък, но ще е погрешно да се приеме, че сегашното състояние е обусловено главно от реституцията, особено като се има предвид, че има и законосъобразно върнати имоти.
2. Незаконосъобразни действия на общинската администрация
Те са най-големи като последици, извършени са по различни начини и продължават и понастоящем.
2.1. Актуване на държавни имоти като общински
Посегателствата върху публичната държавна собственост в м. ”Студентски град” започват с изземването на имоти от Столична община през 1991 г. Това е станало чрез забележка на гърба на актовете за държавна собственост, без никакво правно и фактическо основание. Според текста на забележките, общината като основна териториална самоуправляваща се общност провежда и осъществява държавната политика върху цялата територия, поради което описания в съответния акт за държавна собственост имот е в оперативно управление на ОбНС „Студентска”.
Към този момент в изменение от 1990 г. в Закона за собствеността, в чл. 2 за пръв път в законодателството ни след промените е указано, че собствеността принадлежи на държавата, общините, кооперациите и другите юридически лица и на гражданите. В чл. 6 са уредени различни хипотези на притежаване на имущество като общинска собственост. Държавните имоти от м. ”Студентски град” не попадат в тях - те не са предоставени със закон на общината, нито са преотстъпени безвъзмездно от държавата. С чл. 17, ал. 4 от приетата нова Конституция на Република България е указано, че режимът на обектите на държавна и общинска собственост се определя със закон. През 1991 г. е създаден § 7, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и администрация. Посочените в тази разпоредба държавни имоти преминават в собственост на общините. Този законов текст също не дава основание за актуване на терените като общински, тъй като те отново не попадат в нито една от хипотезите му. Към този момент не е имало влязъл в сила ЗРП, предвиждащ върху тях жилищно строителство или осъществяване на обществени, благоустройствени или комунални мероприятия, предназначени за задоволяване на потребностите от местно значение на общината. Напротив, има данни, че цялата територия на м. „Студентски град” е била предназначена за обслужване на висшето образование чрез задоволяване нуждите на съответните висши училища, МОН, т.е. за задоволяване на потребности от национално значение. Терените не са били придобити чрез отчуждителни производства. В този смисъл имотите, които са били актувани като държавна собственост и са били предоставени за стопанисване и управление на МОН, респективно на висшите училища, не са преминали по силата на закона в собственост на общината. Липсвало е правно основание за актуването им с актове за общинска собственост.
През 1996 г. са приети Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост с които окончателно се обособи и отдели общинската собственост от държавната. Според разпоредбите на тези закони при спор за право на собственост върху имот между общината и държавата, приоритет има държавата. Съгласно чл. 79, ал. 1 и 2 , вече отменени от Закона за държавната собственост, действал в периода от 1996 г. до 2008 г., ако държавен имот е бил неправилно актуван като общински, областният управител е имал правната възможност да отмени акта за общинска собственост. Законът е предвидил ограничение за общината при актуване на имоти с акт за общинска собственост. Такъв може да бъде съставен само ако имотът е деактуван като държавен. Съществуването на акт за държавна собственост, който не е отписан от актовите книги, е пречка за съставянето на акт за общинска собственост. Точно такива нарушения са допуснати от Столична община.
Областният управител на София предприема действия за отмяна на неправомерно съставени актове за общинска собственост за терени и сгради, предоставени и ползвани от университети за тяхната образователна, научна и социална дейност. Със Заповед № 82-15-179/04.05.1998 г. областният управител е отменил Акт за общинска собственост №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11, с които са актувани като общинска собственост 10 студентски общежития - блокове №№ 28, 29, 52, 53, 54, 55, 56, 59, 60 и 61. Със Заповед № 81-15-131/14.05.1999 г. областният управител е отменил Акт за общинска собственост № 30/14.11.1996г., с който са актувани като общинска собственост 2400,5 дка, включени в Акт за държавна собственост № 945/09.04.1971 г. Спорът между областния управител и общината завършва в съда. С Решение на Върховния административен съд – 5-членен състав по адм. дело № 925/2000г. е потвърдена законосъобразността на заповедта за отмяна на акта за общинска собственост.
Независимо от това решение, актуването на държавни имоти като общински продължава. Район „Студентски” е актувал с актове за частна общинска собственост множество такива терени - държавна собственост, находящи се на територията на м. ”Студентски град” и предоставени на висшите училища.
В периода 1997 г. - 2008 г. по искане на различните висши училища на територията на Студентски град, в съответствие със Закона за държавната собственост и Закона за висшето образование - чл. 89, ал. 2, според който недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост, и на базата на старите актове за държавна собственост от 1971 и 1989 г. са съставени 78 броя актове за публична държавна собственост. Те се отнасят за терените, застроени с административни и учебни сгради, предоставени на висшите училища за стопанисване: УНСС, ЛТУ, НСА, ХТМУ, ТУ, МГУ. Искането на висшите училища за издаване на актове за публична държавна собственост за терените, на които са разположени общежитията и терените със спортни съоръжения, обаче не са уважени, което продължава да е предпоставка за опити за отнемането им.
В повечето случаи, очевидната цел на актуването на държавни имоти като общински съвсем не е била те да се стопанисват в съответствие с предназначението на тази територия за нуждите на висшето образование и студентите. С тях са извършени действия на разпореждане в полза на трети лица и частни търговски дружества. Прави впечатление, че буквално месеци след съставянето на акта за общинска собственост се извършва разпоредителна сделка с имота, посочен в него. По данни от интернет-страницата на Столична община и направени изчисления за периода 1996 - 2003 г., като общински са актувани 137,862 дка имоти.
2.2. Продажба на трети лица на държавни имоти, актувани като общински, чрез еднолични общински дружества
В периода 1998 - 2005 г. са образувани 6 дружества със 100% общински капитал: „Софийски имоти“ ЕАД, „Ирис 2000“ ЕАД, „Студентски имоти“ ЕООД, „Студентски пазари“ ЕАД, „Кампус“ ЕООД и „Спортна София 2000“ ЕАД. В капитала на тези дружества в посочения период са включени 94 имота, намиращи се на територията на Студентски град, които непосредствено преди това са били актувани като общински. Терените на тези имоти продължават и сега да са включени в АДС 945/71 и 1748/89 г., тъй като не са деактувани като държавни.
Общинските дружества в периода до 2003 г. са продали на частни лица и частни търговски дружества общо 55 от апортираните 94 имота. При направена проверка в Службата по вписвания на извършени сделки с тези имоти за периода 2000-2005 г. от данните, съдържащи се в нотариалните актове, не може да се направи категоричен извод дали сделките са извършени при спазване на законовите изисквания. В тях няма изрично посочени актове, от които да е видно, че са били провеждани търгове. Справка по самите нотариални дела не може да се направи, тъй като е изтекъл срокът им за съхранение. В някои от актовете са цитирани решения на Столичния общински съвет, но не може да се направи извод за съдържанието им. Има нотариални актове, в които изобщо не фигурират решения на Столичния общински съвет, дори и решения на съветите на директорите на търговските дружества.
По данни от Интернет страницата на Столична община и направени изчисления чрез търговските дружества са продадени 56 дка.
„Студентски пазари“ ЕАД е притежавало в капитала си 51 имота, актувани като частна общинска собственост, със следните актове: 397 и 399 от 1999 г., Акт за общинска собственост 417, 423, 424 и 438 от 2000 г., Акт за общинска собственост 519, 520, 533, 539, 543, 548, 540, 541, 544, 545, 546, 547, 550, 551, 552, 571, 572, 573, 574, 575, 576, 590/2002, 629, 653, 654, 660, 665, 675, 683, 692, 693, 686, 687, 688, 689, 700 от 2003. От тези 51 имота са продадени 35, или около 70%.
„Ирис 2000“ ЕАД е продало от предоставените му общо 8 имота – 5, или 65%. Имотите са били актувани като частна общинска собственост с актове № 240 от 1997 г., 321, 322, 323, 324 и 326 от 1998 г., 367 от 1999 г. и 525 от 2001 г..
„Спортна София 2000“ ЕАД е продала 13 от включените в капитала й 21 имота, или 62%. Имотите са били актувани като частна общинска собственост с Акт за общинска собственост № 422, 436, 437 от 2000 г, 581, 582, 583, 584, 586, 588, 556, 557, 560, 561, 566, 567 от 2002 г., 639, 641, 642, 643, 644, 645 от 2003 г.
„Студентски имоти“ ЕООД е продало 1 имот, който му е бил единствен. Имотът е бил актуван като частен общински с АОС 254 от 1998 г. и продаден от дружеството 2003 г.
По години най-масовото разпродаване на общински имоти на частни лица от посочените по-горе търговски дружества е станало през периода 2002-2003 г., когато през 2002 са продадени 20 имота, а през 2003 г. – 26 имота.
Подобен род продажби са били регулирани от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия (отм) в периода от 1992 г. - 2002 г. и Закона за приватизация и следприватизационен контрол в периода от 2002 г. до сега. При действието на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия (отм) продажбите са били законосъобразни, само ако продаваното имущество не е надхвърляло 5% от общата балансова стойност на дълготрайните материални активи, съгласно пар. 10, ал. 2. При надхвърляне на този процент е следвало Общинският съвет да дава разрешение за всяка последваща продажба. При действието на ЗПСПК продажби на обособени части от имуществото на търговско дружество с над 50% общинско участие, съгласно чл. 32, ал. 3 се осъществява само чрез публичен търг или публично обявен конкурс.
2.3. Директни продажби
След 1992 г. са осъществени са 47 продажби на имоти, актувани като общински. За директните продажби няма данни каква площ обхващат тези сделки. По данни от Интернет страницата на Столична община и направени изчисления в обхвата на земите от Указ № 29/1943 г., са продадени 17 имота с обща площ около 17 дка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Георгиев, напуснете веднага! (Размяна на реплики и жестове между народните представители Георги Георгиев и Олимпи Кътев.) Веднага напуснете залата!
ДОКЛАДЧИК МЕТИН СЮЛЕЙМАНОВ:
„2.4. Замени на държавни имоти, актувани като общински, с други имоти, собственост на трети лица
Доста са случаите на замяна на терени под улици публична общинска собственост с пълномерни имоти. Такива са сключени по решения на Столичния общински съвет за замяна № 1073 от 18.12.2006 г., 442 от 15.05.2007 г., 732 от 19.07.2007 г., 864 от 13.09.2007 г., 824 от 18.12.2008 г.
Емблематични са договорите за замяна по заповед № РД-562-232 от 13.08.2007 г. на 583 кв.м. срещу 15 кв.м. и доплащане на 91 783 лв. и по заповед № РД-562-381 от 20.12.2007 г., при който се заменят 206 кв.м. срещу 10 кв.м. с доплащане от 41 806 лв. Обичаен начин на действие в подобни случаи е да се направи изменение в регулационния и застроителен план, като се създаде УПИ в съсобственост между общината и трето лице. Впоследствие Столичният общински съвет взема решение за доброволно отстъпване на своята част срещу друга при очевидно неизгодни условия.
Чрез замяна на собствеността върху общински урегулирани поземлени имоти срещу собственост върху апартаменти Софийска община, район „Студентски“, избягвайки провеждането на търг, е прехвърлила собствеността върху 8,052 дка. Замените са извършени с договори за замяна № РД-562-327 от 2006 г., РД-562-213 от 2005 г., РД-562-229 от 2005 г., РД 562 308 от 2005 г., РД-562-309 от 2005 г., РД-562-183 от 2005. Замяната като вид договор в повечето случаи е избрана, с цел да бъде заобиколен общия ред за разпореждане с общински имот по чл. 35 Закона за общинската собственост чрез публичен търг или публично оповестен конкурс.
Тези договори доказват правилността на приетото изменение в Закона за общинската собственост от 2009 г., с което практически замените бяха прекратени и могат да се извършват само при условията на чл. 34, ал. 2, като единствен способ за прекратяване на съсобственост, за изпълнение на задължение по международен договор и когато заменяните имоти са включени в проект за уедряване но Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
2.5. Частични застроително-регулационни планове
Нарушаване целостта на територията на местността „Студентски град” е ставало и чрез множество частични застроително-регулационни планове като подготвителен етап за извършване на разпоредителна сделка. По този начин са създавани нови урегулирани поземлени имоти (УПИ) и се е предвиждало тяхното безразборно застрояване с обекти, които не само не са необходими, но са и несъвместими с характера и предназначението на Студентски град. Така са образувани за част от имотите, прилежащи към студентските общежития самостоятелни УПИ със собствен режим на устройство и застрояване. Създадени са редица нови, самостоятелни обекти на собственост, които във всеки един момент могат да бъдат отчуждени в полза на трети лица. Например, в кв. 50 на ул. „Акад. Борис Стефанов“ зелената площ, непосредствено прилежаща към студентско общежитие, е отнета чрез създаване на множество отделни УПИ с предвидено застрояване, които са актувани като общински и продадени. Непосредствено пред спортна зала „Бонсист“ в кв. 170а са отнети необходимите обслужващи я прилежащи площи отново чрез създаването на няколко общински УПИ, в едно от които е предвидено построяване на небостъргач – 103 м висока сграда.
Издавани са заповеди на кмета на район „Студентски“ за нанасяне на имоти, възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и на имоти, актувани като общински. За реализацията на тези изменения в плана кметът на район “Студентски” е издавал заповеди за допълване на кадастралната основа на РП “Студентски град”. Това е било неправилно с оглед съществуващия спор за материално право практически за всеки имот поради съставените актове за държавна собственост. При наличие на такъв спор следва същият да бъде решен по съдебен ред и едва тогава да се издава заповед за допълване на кадастрална основа съгласно чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. В този смисъл е и решение от 29.05.2007 г. по адм.д. № 221/2004 г. на Софийски градски съд. Дирекция “Софийски кадастър” е нанасяла изменения в плана и без да има издадени заповеди на кмета. Подобен спор е предмет на адм.д. № 1649/2004 г. на Софийски градски съд с жалбоподател НСА и МОН, което не е приключено.
ІІІ. ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ РЕШЕНИЯ
1. Устройствени планове
Първият градоустройствен план на местността ”Студентски град” е одобрен със заповед № 2536 и № 2537/1967 г. на МАБ.
Със заповед № 81/1974 г. на главния инженер на София е одобрено разширение на “Студентски град”- І и ІІ част. Възложена е актуализация на градоустройствения план на местността, но изработването на проекта е спряно през 1991 г. поради започналите реституционни процеси.
Със заповед № 435/1975 г. на главния инженер на СГНС – Главна дирекция „Архитектура и благоустройство”, е одобрен регулационният план на главната улична мрежа и придружаващият го идеен план за вертикално планиране на местността „Студентски град“ при граници: изток – ул. „Желю войвода“ /Дървенишко шосе/, юг - проектоартерията /връзката на Симеоновско шосе с караулката/, север - ул. „Насър“ и плавателен канал, запад – кв. „Витоша”, ВЕЦ „Симеоново“.
По протокол 24/30.03.2001 г. с решение № 103, т. 2 е допълнено решение № 92 по протокол 23/19.03.2001 г. на СОС, като се спират процедурите по обявяване на окончателния застроителен, регулационен и кадастрален план на местността “Студентски град - София” до отразяване на одобрените ЧЗР, както и всички ЧЗРКП, които са в процедура. Следват 3 години в допълване на плана с частични изменения.
С писмо на ДАГ № ТП-04-00-6/24.03.2004 г. до район "Студентски" относно решение № 92 е изпратено за сведение и приложение заверено копие от протокол № ЕС-Г-30/04.03.2004 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията. В същия e прието, че решение № 92 е влязло в сила без частите, подробно описани по разгледаните жалби: кв. 32, 33, 71, 125, 130, 131, 175, 178, 200 и 216.
С решение от 15.05.2008 г. на Софийски градски съд, ІІІ Е състав, е отменено изцяло решение № 92 на протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС по повод жалби на двама граждани с предмет три имота.
В момента са в процедури по изработване на подробен устройствен план на местността „Студентски град”, както и общ устройствен план на град София и Столична община.
ПУП на местността ”Студентски град” е изготвен по възлагане на Столична община с обхват на територията: бул. ”Г. М. Димитров”, бул. „Св. Климент Охридски”, ул. „Д-р Иван Странски”, ул. ”Проф. Кирил Попов” и ул. ”Проф. Христо Вакарелски”, с площ около 278 хектара. Проектът е съобразен с окончателния проект за изменение на ОУП – 2009. В проекта са отчетени изготвените и одобрени частични изменения. Обособени са УПИ за висшите училища, студентски общежития, парк “Мир и дружба”, както и за застрояване на жилищни и офис сгради. Отредени са УПИ за студентски общежития, като са спазени изискванията за прилежаща площ.
2. Препоръки относно проекта за застроителен план на местността ”Студентски град”
Обособяване на урегулирани поземлени имоти за общежития, неосигуряващи прилежаща площ с минимално отстояние 1/3 от височината на сградата.
Обособени са имоти с ненанесени петна за застрояване в зоните с общежитията и ВУЗ.” – Изброени са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народните представители разполагат с доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕТИН СЮЛЕЙМАНОВ: „Предназначението на застроителния план е да укаже застройката в съответните УПИ, като определи конкретни петна за застрояване, показани с плътна линия или зони с допустимо застрояване, показани с пунктирана линия. Застрояването в УПИ се определя според предназначението на устройствените зони. Ако устройствените зони са предназначени за застрояване, забрана за застрояване в отделен УПИ се осъществява, ако имотът се предназначи за озеленяване или други благоустройствени мероприятия. Когато предназначението на УПИ не е за озеленяване или други благоустройствени мероприятия, застрояване в имота е възможно според параметрите на зоната.
Възможно е отстраняване на тези пропуски, като се ограничи и по възможност не се допуска ново строителство в кварталите, където са съсредоточени студентските общежития.
Необходимо е заснемане на растителността и предписване на компенсаторни мерки за кв. 190, УПИ ІІІ, с оглед съхраняването й.
Новото трасе на улицата, минаваща през парка източно от кв. 90 В, следва да бъде изместено и да се запази зелената площ.
В момента се подготвят корекции на застроителния план на местността ”Студентски град”. Посоката на промени в новите разработки е голяма част от исканията на студентите да бъдат удовлетворени чрез обособяването на специфични територии “кампуси” за ВУЗ и студентските общежития. В тези кампуси да остане застрояване, свързано главно със специфичното предназначение на територията – за нуждите на висшето образование. Предвижда се запазване на озеленените площи в кв. 101, като собствениците на възстановени имоти бъдат обезщетени.
3. Строителство в терени, управлявани от висшите училища
Предмет на съдебен спор е издаденото строително разрешение № ДК-04-11/19.02.2007 г. на главен архитект на СО - район “Студентски” за извършване на строителство на жилищна сграда с офиси и подземни гаражи в имот, намиращ се на територията на Лесотехническия университет. В този терен има изграден дендрариум и се ползва за учебни и научни цели.
4. Законово регулиране на застрояването
Със Закона за устройството и застрояването на Столична община се определят специфичните правила и нормативи за устройството и застрояването на града. В глава втора са определени устройствените зони и тяхното функционално предназначение. Студентски град е определен в група обществени зони за обществено обслужващи дейности, което не отразява специфичните и сложни проблеми и не гарантира съхраняването му като университетски и научен център. В разпоредбите на ЗУЗСО липсват специфични характеристики за териториалното устройство на Студентски град като учебно-научен комплекс, определянето на границите му с неговите функционални и устройствени параметри, което реално би гарантирало статута му.
За частните имоти, свързани с висшето образование и необходими за публични нужди, трябва да започне процедура по отчуждаване до 2012, респ. до 2017 г., в зависимост от тяхното предназначение съгласно чл. 17 от ЗУЗСО.
ІV. НАЧИНИ НА ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТИТЕ В СТУДЕНТСКИ ГРАД
1. Имоти, ползвани от висшите училища
С разпореждане № 80/7.08.1997 г. Министерският съвет е намалил капитала на “Студентски столове и общежития” ЕАД – София, с 824 980 577 лв. и е предоставил за безвъзмездно управление и стопанисване множество държавни имоти, в това число студентски столове, общежития, бюфети, магазини, библиотеки, складове, стол-ресторанти, работилници и пр. на държавните висши училища.
От представените справки се установява, че УНСС стопанисва и управлява общо 30 самостоятелни обекта - помещения в учебни сгради и общежития на университета. За пет от тях в момента се провеждат процедури по отдаване под наем, респ. сключване на договори за наем. От справката косвено следва, че се провеждат процедури, предвидени в Закона за държавната собственост при управлението и стопанисването на недвижимите имоти.
Лесотехническият университет стопанисва и управлява общо 7 самостоятелни обекта - помещения в учебни сгради и общежития, за които има сключени договори за наем. Няма данни дали е провеждана процедура по чл.16 Закона за държавната собственост, тоест търг или конкурс.
НСА стопанисва и управлява общо 26 самостоятелни обекта - помещения в учебни сгради и общежития. От справката не може да се установи дали са провеждани процедури, предвидени в Закона за държавната собственост при управлението и стопанисването на недвижимите имоти при отдаването под наем.
ХМТУ има сключени два договора за наем без да са предоставени данни, че е проведена процедура по Закона за държавната собственост.
Техническият университет е спазвал предвидените от Закона за държавната собственост процедури при отдаване под наем на свободни обекти. Провеждани са търгове за отдаване под наем, а в случаите, в които сроковете на договорите са били продължени, това е ставало след съгласуване с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл. 66 Закона за държавната собственост. Следва да се отбележи изрично, че когато с договор за наем са се отдавали обекти за увеселителни цели има специална клауза забраняваща продажбата на алкохол и организиране на хазартни игри.
Софийският университет „Климент Охридски“ е предоставил документация, от която е видно, че договорите за наем са били сключвани без да се провежда търг или конкурс. Договорите в много от случаите са били просрочвани, след което с анекс допълнително е бил удължаван срока. Например: договор за наем с „Консорциум ДИС“ е бил сключен на 24.06.1997 г., за срок от 3 години, след което с анекс от 05.02.2008 г. е бил удължен срока до 31.12.2008 г. Така практически наемните отношения с един и същ наемател продължават повече от 11 години. Анексите са подписвани, без данни за съгласуване с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Университетът за архитектура, строителство и геодезия има представена документация за сключени договори за наем. За част от тях има данни, че са сключени след провеждане на конкурс, но за друга част такива данни липсват. Анексите за удължаване на сроковете на договорите са сключени без да има данни, че са съгласувани със Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съгласно Закона за държавната собственост.
Висше държавно училище – колеж по телекомуникации и пощи. От представената документация е видно, че са сключени два договора за наем при спазване на процедурата, предвидена от Закона за държавната собственост – проведени са търгове.
НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“. От предоставената справка се установява, че са сключени два договора - един за наем след проведен търг, и един договор за гражданско дружество за съвместно стопанисване на част от студентско общежитие.
Национална музикална академия. Това висше училище е сключило три договора за наем, като данни за проведен търг има само за единия от тях.
Общо за висшите училища - всички те отдават под наем отделни помещения. Общ недостатък е отдаването под наем без търг или конкурс и многократното удължаване на сроковете на договорите за наем с анекси с едни и същи наематели. Отдаваните под наем имоти са с променено предназначение и много често то няма нищо общо с нуждите на студентската и научната общност за използването им - складове, ресторанти, всякакви търговски заведения.
2. Имоти, ползвани от търговски дружества
„Студентски столове и общежития”-ЕАД ползват бл.19 като студентско общежитие и бл.58 като общежитие за настаняване на лица от научно-преподавателския състав, чуждестранни студенти и служители на Министерството на образованието и науката. Дружеството е собственик на Младежки дом, който се използва за дискотека, спортен клуб и ресторант-бистро. Притежава и втори етаж от административна сграда в бл.5, който се ползва за административни нужди.
В капитала на държавното “Академика спорт”-ЕАД, за което правата на държавата се упражняват от министъра на образованието и науката, са включени спортен комплекс “Мир и дружба” - тенис комплекс и зала “Христо Ботев” от 2005 г. Същите се ползват за спортна дейност - тренировки, състезания по тенис, баскетбол, волейбол и др., както и за спортната програма и състезателна дейност на студенти и ученици.
3. Имоти ползвани за спортни нужди
Спортните зали, намиращи се в м.”Студентски град”, се ползват непълноценно по отношение на основното им предназначение.
Част от сградата на спортна зала „Бонсист” е предоставена за изложбена зала на „Киа моторс България”. Изложените за продажба автомобили заемат пространството пред залата. Така се ограничава и без друго малката площ, отредена за паркиране за посетители. Фасадата на сградата и околното пространство са занемарени.
Издадено е разрешение за строеж № 65/29.08.2006 г. от бившия главен архитект на район „Студентски” за преустройство на част от фоайе на зала „Зимен дворец на спорта” в спортен билярд-клуб. Не е законосъобразно такъв проект да се разглежда и одобрява от администрацията в района. В случая тя няма необходимата компетентност. Спортната зала е сграда от втора категория. Правомощия за разглеждане и одобряване на преустройства и ново проектиране за сгради от тази категория притежава ДАГ-СО, съгласно чл.137 Закона за устройство на територията.
4. Преместваеми обекти
Район „Студентски” е отдал под наем 21 терена с площи от 4 до 970 кв.м., върху които са разположени преместваеми обекти.
От Столична община е извършена проверка по законосъобразността на изграждането и функционирането на увеселителни заведения и преместваеми обекти в м.”Студентски град”. Проверени са 79 обекта, собственост на държавата, частни лица, управлявани от ВУЗ, общински и включени в капитала на общински дружества.
Изготвен е доклад от главния архитект на София, с който са констатирани редица нарушения. Такива са незаконосъобразното разполагане на 15 бр. павилиони пред Студентска поликлиника, като е наредено тяхното премахване по реда на чл.57а от Закона за устройство на територията. Установено е различно застрояване от отразеното в кадастъра - напр.двуетажна сграда, вместо едноетажна в терен, управляван от УНСС до бл.33, пристрояване на допълнителни помещения до тези, за които има разрешително за строеж.
Констатирани са нарушения както от наемателите, така и от районната администрация. Множество от обектите не отговарят на изискванията за преместваеми обекти, няма актуална схема за поставянето им. Направено е предложение да се прекратят всички договори за наем, сключени от общинската администрация за предоставяне на терени за пристрояване, да се направи преценка относно съществуването на всички обекти при изготвянето на нова схема, изисква се Министерството на образованието и науката да осъществява строг контрол при промяна предназначението на терени и помещения от страна на ВУЗ при отдаването им под наем.
5. Съвместимост на обектите с предназначението на м. „Студентски град”
На територията на м.“Студентски град” има множество новопостроени жилищни и административни сгради, офиси, казина, бингозали и помещения за хазартни игри, стаи за почасово отдаване под наем и др., които не са съвместими с характера и предназначението на м.”Студентски град”. Разкрити са търговски обекти, включително и за продажба на алкохол, в сградите на студентските общежития, предоставени за стопанисване и управление на висшите училища.
Практически не съществува способ за контрол върху начина на ползване на обектите в м.”Студентски град”, тъй като няма законов механизъм за контрол върху начина на ползване на обекти, които са частна собственост. Няма такъв механизъм и за обектите, предоставени на висшите училища, които имат академична автономия.
Това е резултат на законови изменения. През 2004 г. с изменение на Закона за виното и спиртните напитки мълчаливо бе отменен лицензионният режим за продажба на вино и спиртни напитки. От този момент всеки търговец във всеки един търговски обект може да продава всякакъв вид алкохол свободно.
От друга страна, през 2003 г. със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност бе прието ограничение за въвеждане на лицензионни и регистрационни режими, освен ако те не са предвидени със специален закон. Горното ограничение практически не позволява с подзаконов нормативен акт както на органите на местно самоуправление, така на Министерски съвет да регулират извършването на този вид дейност на определени места.
В момента Столична община е установила най-леката форма на предварителен административен контрол – уведомителен режим за търговията с алкохол. Този ред е обект на оспорване и атакуване пред Административен съд - София от страна на Прокуратурата, която е сезирана чрез сигнал на министъра на държавната администрация.
По отношение продажбата на цигари режимът е разрешителен, но твърде свободен – много малко са отрицателните предпоставки за издаване на разрешение, както и за последващо отнемане на вече издадено разрешение. Това прави много лесно и безпроблемно получаването на разрешение за продажба на цигари на всяко едно място. Съществуващата в момента нормативна уредба не позволява контрол върху вида и начина на ползване на обектите, в които се продават алкохол и цигари, организират се хазартни игри и други неприсъщи дейности на територията на м. „Студентски град”.
6. Застрояване
Издадените разрешения за строителство само през последните две години са 161 броя - за елементи на инженерната инфраструктура, за нови сгради и преустройства.
Със заповед № РД-09-374 /6.03. 2009г. на кмета на Столична община е открито производство по издаване на общ административен акт – строителна забрана за времето, необходимо за създаване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на м. „Студентски град” с обхват бул. „Г.М.Димитров”, бул. „Св. Климент Охридски”, ул. „Д-р Иван Странски”, ул. „Проф. Кирил Попов” и ул. „Проф. Христо Вакарелски”. Наложената строителна забрана е за срока на изработване и одобряване на подробния устройствен план, но не по-дълъг от две години. Строителната забрана няма да важи за изграждане на обекти на техническата инфраструктура, детски градини и преустройства на съществуващи сгради.
По отношение на застрояването следва да се имат предвид и препоръките дадени в Раздел ІІІ, т.2.
7. Зелени площи
В район „Студентски” е създаден регистър на озеленени площи, съдържащ само 3 броя имоти общинска собственост - обстоятелство, което не се нуждае от коментар.
V. Действия и бездействия на държавната администрация по съхраняване държавната собственост в Студентски град
1. Министерство на финансите с писмо № 04-06-0251/93 /26.01. 1994 г. е отговорило на запитване от страна на Министерство на науката и образованието, че терените, одържавени с акт за държавна собственост № 945/71 г. и акт за държавна собственост № 1748/89 г., са държавна собственост, ведно с изграденото върху тях. Тези терени са предоставени на Министерство на науката и образованието и не са деактувани, съгласно Разпореждане на МС № 111/92 г.
Според чл.1 от разпореждането, актуването на имоти, станали общинска собственост по силата на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМСМА, се извършва след отписването им от актовите книги по реда на чл. 88, ал. 1-3 от НДИ. Според чл. 2 всички действия на разпореждане с държавно имущество, извършени не по реда, предвиден в законите и нормативните актове, или извършени от държавни или общински органи извън тяхната компетентност, или с които се променя ползването на държавното имущество не по предназначение, са недействителни и следва да бъдат отменени.
2. В този смисъл е било становището на Министерството на финансите, изразено и в писмо № 07-00-0211/07.11.1994 г., изпратено до кмета на Столична община. В това писмо изрично е подчертано, че § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМСМА няма приложение за терените, включени в Студентски град, които са държавна собственост и не подлежат на деактуване. Терените и постройките са взаимно свързани обекти. Това указание на министъра на финансите не е спазено от Столична община и същата започва да актува като общински държавни имоти, предоставени и ползвани от висшите училища, в т.ч. спортни обекти, общежития и сгради като общинска собственост.
3. С писмо № 04-04-05/1994 г. на МНО, изпратено до Столична община, се изисква да бъдат преустановени всякакви действия на територията на Студентски град и да бъде спряно разрешеното до този момент строителство.
4. Със заповед № РД-09-546/28.06.1995 г. на министъра на образованието Илчо Димитров е създадена работна група, която да извърши проверка и да предложи мерки за запазване целостта и неприкосновеността на Студентски град. В изготвения доклад е отразено становище, че територията на Студентски град и изграденото върху нея са държавна собственост, че неправомерно са отнети от МОН отделни блокове студентски общежития, както и че без правно основание са възстановявани земи по ЗСПЗЗ и ЗТСУ. Прави се извод, че действия и бездействия на държавни и общински органи водят до ликвидирането на Студентски град като уникален обект на науката и образованието. Предлага се програма за противодействие с конкретни задачи за МЗХП, МТРС, МФ, МОНТ и областния управител.
5. С Решение № 477/14.05.1996 г. на Министерския съвет за законодателните приоритети за сесията на Народното събрание - май - юли 1996 г., е настоял за приемане на Законопроект за запазване целостта и неприкосновеността на Студентския град “Хр.Ботев” - София. Той е възложен на МОНТ, МТРС и МП. Законопроект е внесен в Народното събрание, но не е разгледан.
6. С писмо изх. № 30003/13.07.2001 г. МОН не уважава искането на ректора на НСА да състави АПДС за терените на висшите училища, тъй като това било възможно след влизане в сила на застроителен, регулационен и кадастрален план за м. “Студентски град”, с който ще се утвърдят границите и площите на терените на висшите училища.
Със същото писмо поема ангажимента да сезира министъра на земеделието и горите за извършване на проверка по законосъобразността на решенията за възстановяване на собствеността, издадени от поземлената комисия “Витоша” - район “Витоша”, за територията на Студентски град.
7. Със Заповед № РД-46-1679/31.10.2001 г. на министъра на земеделието и горите е назначена комисия за проверка на законността на издадените решения за възстановяване на земеделски земи, засягащи територията на НСА. До края на 2001 г. НСА не представя исканите от комисията предложения и становище. Поради това комисията преустановява дейността си.
8. С Решение № 466/10.07.2002 г. на Министерския съвет е създадена експертна работна група за решаване проблемите относно собствеността, статута и устройството на територията на Студентски град със задача да изготви проекти на необходимите актове за решаване на проблемите. В изпълнение на това решение обаче не е сторено нищо. С писмо изх. № 01-01-44/13.03.2009 г. Министерският съвет ни уведоми, че доклад от тази работна група не е постъпвал.
9. Пропуск на държавната администрация е, че след 1996 г. и влизане в сила на Закона за държавната собственост не са предприети действия за преактуване на държавните имоти чрез съставяне на нови актове за държавна собственост. Това е създало предпоставки общинската администрация да използва бездействието и да актува като общински имоти, които преди това са били актувани като държавни.
От цитираните документи може да се направи изводът, че държавата и до настоящия момент не е защитила по категоричен начин правата си на собственост на територията на м. ”Студентски град” и не е направила необходимото за съхраняването му.
VІ. Предложения
Необходимо е незабавно да се предприемат правни и законотворчески действия за запазване на функционалното предназначение на територията на Студентски град.
1. Правни действия
1.1. Министерство на образованието и науката и Министерство на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 14 и 66 от Закона за държавната собственост имат правната възможност и задължението да защитят държавния интерес, като предявят искове за собственост за всички имоти, предмет на нищожни актове на поземлените комисии за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и за всички имоти, за които са съставени актове за общинска собственост, като противоречащи на закона и засягащи целостта на територията на м. ”Студентски град”.
1.2. МОН и МРРБ имат правната възможност и задължението да предявят искове за прогласяване нищожността на сделки с недвижими имоти в м. ”Студентски град”, апортирани в капитала на общинските търговски дружества и продадени от тях на трети лица, в случаите, в които не е изтекъл 5-годишният давностен срок.
1.3. Областният управител има правната възможност и задължението, където е възможно, да проведе административна процедура по чл. 80 от държавната собственост по изземване на неправомерно заети имоти - държавна собственост.
1.4. Областният управител има правната възможност и задължението да предприеме действия за издаване на АДС за терените, върху които са изградени общежитията и са отредени за база на ВУ.
1.5. Неприключилите производства по възстановяване на собствеността върху имоти - ПДС трябва да се прекратят, съгласно пар.16 ЗУТ.
1.6. Да се отчуждят за нуждите на МОН възстановени имоти, за които не е възможно провеждане на искове за собственост, съгласно пар.13, ал.2 ЗУТ.
1.7. Да се създаде ведомствен кадастър към МОН за територията на “Студентски град” и регистър на имотите ПДС и ЧДС към Областния управител. Създаването на регистрите да се предходи от пълна инвентаризация на имотите - държавна собственост.
1.8. За частните имоти, свързани с висшето образование и необходими за публични нужди, да започнат процедури по отчуждаване до 2012 г. респ. до 2017 г., в зависимост от тяхното предназначение, съгласно чл. 17 ЗУЗСО.
2. Законотворчески действия
С изменения в действащото законодателство да се предвиди:
2.1. Гарантиране статута на “Студентски град” като уникален учебно-научен комплекс с изменение в ЗУЗСО.
2.2. Създаване на подзаконов нормативен акт или нов Закон за устройството и управлението на “Студентски град”.
2.3. Ограничение в начина на ползване на търговските обекти на територията на “Студентски град” и контрол върху дейността, която се извършва в същите, чрез изменения в ЗВСН и ЗОАРАКСД.
2.4. Възможност за допълнително регулиране и контрол върху дейността на висшите училища във връзка със стопанисването и ползването на предоставените им обекти, като се ограничи правомощието да се предоставят за други нужди извън тези на студентската общност или да се създаде Изпълнителна агенция към МОН, която да стопанисва тези имоти.
2.5. Народното събрание да наложи мораториум върху всички сделки на разпореждане с незастроени имоти на територията на Студентски град до изясняване на собствеността им.
3. Действия по градоустройството
3.1. В процедиращия се окончателен проект за изменение на ОУП на София да се предвиди специфична устройствена зона с параметри, които гарантират съхраняване целостта на Студентски град, като това обстоятелство се отрази и в ПУП за Студентски град.
3.1.а. Да се предвидят необходимите прилежащи площи към студентските общежития, административни сгради, спортни комплекси и др. Да не се допуска ново строителство в тези квартали.
3.1.б. Да отпадне отреждането за жилищно и друго строителство на реституирани имоти, попадащи в терени на ВУ, което е несъвместимо с основното предназначение на територията, предоставена за ползване на ВУ. За целта МОН да направи съответните искания по пар.13, ал.2 ЗУТ.
3.2. Да се премахнат всички постройки с временен статут и незаконно построени.
3.3. Да се направи заснемане на растителността на територията на м."Студентски град" и да се предпишат компенсаторни мерки, с оглед съхраняването и възстановяването й.
4. Други действия
Да се сигнализира Сметната палата, МВР, Прокуратурата на Република България, които да извършат проверка за законосъобразността на действията на всички органи, предмет на доклада.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз Ви благодаря, господин Сюлейманов, Вие четохте цял час и 10 минути.
А сега прочетете и проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК МЕТИН СЮЛЕЙМАНОВ:
„РЕШЕНИЕ
по доклада на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентски град - София
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от ПОДНС, и след като обсъди доклада на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентски град -София
РЕШИ:
1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентски град - София.
2. Предлага на Министерство на образованието и науката /МОН/ и Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ да предявят искове за собственост за всички имоти, предмет на нищожни актове на ПК по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността и за всички имоти, за които са съставени актове за общинска собственост, като противоречащи на закона и засягащи целостта на територията на м. „Студентски град” – София.
3. Предлага на МОН и МРРБ да предявят искове за прогласяване нищожността на сделки с недвижими имоти в м. ”Студентски град” - София, апортирани в капитала на общинските търговски дружества и продадени от тях на трети лица в нарушение на закона.
4. Предлага на Областния управител да проведе административна процедура по чл. 80 ЗДС по изземване на неправомерно заети имоти - държавна собственост на територията на м. ”Студентски град” - София.
5. Предлага на областния управител да предприеме действия за издаване на АПДС за терените, върху които са изградени общежитията и са отредени за база на ВУ.
6. Предлага на МОН и МРРБ да започнат процедури по отчуждаване на възстановени имоти, за които не е възможно провеждане на искове за собственост и които са необходими за публични нужди, съгласно пар.13, ал.2 ЗУТ и чл. 17 ЗУЗСО на територията на м. ”Студентски град” - София.
7. Предлага на МОН да създаде ведомствен кадастър за територията на “Студентски град” - София. Предлага на областния управител да създаде регистър на имотите ПДС и ЧДС за територията на “Студентски град” - София. Създаването на регистрите да се предшества от пълна инвентаризация на имотите - държавна собственост.
8. Налага мораториум върху всички сделки на разпореждане с незастроени имоти на територията на м.”Студентски град” – София, до изясняване на собствеността им.
9. Предлага на МС да предприеме законодателна инициатива за създаване на нов закон за уреждане статута и начина на ползване на държавните имоти в студентските градчета или за изменения в законодателството, с които да се постигне резултат, отговарящ на обществения интерес.
10. Копие от доклада да се изпрати на Сметната палата, МВР, ДАНС и Прокуратурата на Република България, които да извършат проверка за законосъобразността на действията на всички органи, предмет на доклада.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Сюлейманов.
Откривам дискусията.
Пръв е направил заявка господин Батилов.
Заповядайте, господин Батилов, имате думата.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми председателю, уважаеми колеги народни представители, като член на Временната комисия, чиито доклад днес обсъждаме, аз почти бях против доклада – да гласувам за неговото приемане и за проекторешението. Не защото човек като мен непременно трябва да се прави на опозиция. А защото независимо от достойнствата на доклада, който вие чухте, независимо от това, че председателят на комисията заслужава изключително висока оценка, заедно с експертната група, против съм за това, че в доклада, където за първи път Народното събрание има възможност да даде една цялостна парламентарна оценка не я направи. Как стана така, че в по-малко от 20 години исконна държавна и общинска земя, не само в градовете, а и в цялата страна не беше опазена от държавата? Как стана така, че градовете ни мегаполиси с главния ни град столицата, със символа на интелекта на столицата – Студентският град, се превърна в това, което чухте в изобилните стотици цифри, наименования и названия, които се произнесоха?
Защо съм против? Докладът щеше да бъде много полезен и смятам, че следващото Народно събрание вероятно ще продължи работата му, ако беше дадена първо оценка на самото Народно събрание. Не би могло в никакъв случай да се случат стотиците безобразия, които са в доклада, а много от тези, които не са в доклада, ако Народното събрание като законодателен орган не беше допуснало законодателния потоп. И превърна чрез законодателството, което защитава държавната собственост, в беззащитна земята ни – най-главното нещо, заради което дедите ни са водили войни, за които войните в света продължават. Тази наша земя, която не беше опазена, и заради законодателната джунгла. Само главният закон, по който най-много са реституирани незаконно имоти – Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за по-малко от 18 години е променян 40 пъти. Да не говорим за процесуалните закони, да не говорим за другите материални закони.
Второ, никога не се е чуло в това Народно събрание да си признаем и да кажем: „Ние сбъркахме, ние сгрешихме. Ние преследвахме някакви други цели или просто по незнание, или просто по немарливост допуснахме това законодателно безобразие”.
Трето, не се дава оценка на Министерският съвет. Вижте в самия доклад за Министерските съвети – той е един, но с няколко негови състава. Забележете, никъде, и в нашия доклад, никъде не се даде оценка: как така Министерският съвет ще взема решения, ще назначава специализирани органи, а след това никой от никого не търси отговорност?
На четвърто място, аз поставих въпроса и в комисията. Нашата комисия е анкетна, тя е разследваща. Тя не е съзерцателна, нито пък е създадена, за да се изброяват цифри. Тази комисия, специално за отличие от другите, в които съм бил, работи изключително ефективно. Защото предметът на дейност е изключително сложен, много обширен, а комисията можеше да свърши още страшно много работа. Никъде не се споменава поне едно име. Ние поспорихме на последното заседание как така в самия доклад изреждаме многобройни цифри, преписки, които даже не е необходимо с такава скрупульозност да се изреждат, а пропускаме главното – да кажем кои са длъжностните лица. Да започнем от управителя, забележете, на онова удивително ЕООД, което се нарича „Студентски имоти“. И през 2003 г., това го има в самия доклад, това е най-типичният случай, даже обидно, даже малко и комично е, е продал единственият имот на наименованието „Студентски имоти“ ЕООД. И като е продал единствения имот той практически го е закрил. Името му го няма. Но не е толкова страшно, че го няма името на един управител. Важното е кой – е бил принципалът – министърът, когато е продаден единственият имот на „Студентски имоти“ ЕООД? И така по веригата трябваше да стигнем за всички сделки: кой е принципалът, кой е председателят на общинския съвет, кои членовете на поземлените комисии като административни органи.
Не на последно място, за което аз съм против, това го казах в комисията и дано бъдещите комисии, които работят, да поправят този пропуск.
В доклада липсват като причини, поради които са доведени изчезването, унищожаването, преобразуването, въобще ликвидацията на държавната и общинска собственост, даже да се стигне до посегателство върху една институция, която ние тепърва, нашият болен народ ще оценява – така нареченото „Онкото”. Центърът на онкологичното лечение и наука. Ние щом сме допуснали да се посегне и там, какво остава за останалото имущество, за останалата земя?
Кое още липсва? В доклада липсва една институция, към която аз се отнасям уважително като към държавна институция не само като юрист, но и като гражданин, наречена съдебна власт. В комисията спорихме дали след като събрахме изобилни факти, а и още хората ни ги поднасят. Ние ясно разбираме, че не би било възможно не само в Студентския град, а в цялата страна да се погубва незаконно, неморално държавната и общинска собственост като преминава в нечии ръце, няма значение чии са те, без участието на съдебната система. Аз я наричам система. Тя не е абсолютно независима власт, много пъти сме го казвали. Тя с власт не е извън държавата. Думичката „независимост” не бива да ни заблуждава. Всеки съдебен акт, това го знаят студентите, подлежи поне на две оценки след като бъде произнесен и влезе в сила: ще го изпълняват всички, но той може да бъде оценяван от гражданите чрез гражданския контрол, и от юридическата наука чрез научен контрол. Е как, щом може да бъде оценяван от науката и от гражданите, да не може да му се дава и парламентарна оценка? Кой може да ни попречи като срещнем негодни съдебни актове, да ги предлагаме за поправяне или да търсим механизми за отстраняването им? Те не са абстрактни, те не са дошли отнякъде. Зад тези съдебни актове – негодни или престъпни понякога, стоят живи хора, наречени граждани на Република България. Те първо са граждани и след това всичко останало.
Затова в този доклад по някакви причини липсва тази оценка, а по-голямата част имоти се върнаха неправомерно чрез съдебната система. Ще ви посоча само един факт, тъй като вие се уморихте да слушате час и половина цифри. Както това става, знаят го психолозите, в един момент настъпва пресищане и равнодушие. Независимо, че тук в залата сме 20 души, вече нищо не трепва, когато чуваме тези убийствени факти. Ще ви прибавя два:
Млад съдия на Царево върна преди около една година 70 хил. декара държавна земя, повечето са в Народен парк „Странджа“, на наследниците на митичен кмет на Бургас. Забележете, 70 хил. декара, и то без първични документи. При условие, че по времето на Стамболийски е приет Закон за поземлената собственост. Според него никой не е могъл да притежава повече от 300 декара в Добруджа и 200 – в останалата част.
А също тук, в доклада, забелязахте ли, въпреки че някои от вас може би прескочиха този факт, че абсолютно закономерно отчуждени имоти от царя с царски указ, за потребности на държавата за военни нужди 1943 г. по наше време се реституират около 700 декара, които попадат в Студентски град. Пълно равнодушие от обществото. Пълно равнодушие! Все едно, че нищо не е станало. А това е едно от най-тежките нарушения.
Затова аз имам следните предложения, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, Вие ги дадохте и в писмена форма.
ТОДОР БАТИЛОВ: Ще ги съобщя и минавам към приключване.
Искам да ви кажа и втория факт, който днес също превърна обществото в равнодушно. България ще се класираме, може би в уникалния случай, когато държава в ХХІ век, през 2009 г., продава улици, площади и републикански път. Това се намира в „Слънчев бряг“, който, кой знае защо2 е кръстен със странното име комплекс. Там минава републиканския път, там има улици, там има паркове. Всички те са предадени на ЕООД, което сега ги е обявило за продан. Тогава за какво говорим?
Механизмът е един и същи – докладът и това, което става в Студентският град, показват умаления модел на начина на действие навсякъде в страната. Криминалистите го наричат „модус операнди” – за грабежите по отношение на българската исконна земя.
Затова аз предлагам следното. Решението е добро и докладът, като направих тези критични бележки, също е добър. Липсва му още нещо, което беше много важно. Наруши се принципът за еднаква защита на държавната и общинска собственост.
Уважаеми колеги, комисията събра факти, а се срещнахме и със собственици – нормални български собственици на земя, която наистина е тяхна. И която с каквато лекота се раздава на незаконни притежатели, по същия начин, по обратния ред се създават затруднения на собствениците, които чакат да получат земята си. Създали са си свое сдружение, но никой не ги поглежда, никой не ги изслушва. Нашата комисия ги изслуша, но ние не можем нищо да променим. Ето двойният стандарт и затова пак ще съм против.
Какво предлагам по отношение на решението, само в точка 10?
Първото предложение: в т. 10 след думите „Прокуратурата на Република България“ да добавят думите „и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет“.
Аргумент: за да може Инспекторатът, който ние създадохме в тази зала като променихме Конституцията, да провери всички съдебни актове. Там има очевадни случаи на престъпно произнасяне от съдии, които трябва да понесат своята отговорност, както биха сторили навсякъде, не само в Европейския съюз – навсякъде другаде по света, само не става и в България.
Второ, вместо „които да извършват проверка“, тъй като все пак се касае за относително независими органи, да бъдат думите „за извършване на проверки“.
На последно място, третото ми предложение, когато се дават всички органи, забележете, в решението се сочат само „всички органи” да се дадат за проверка от прокуратурата. Поначало органът е колегиален или държавна институция, така се разбира. Като отидат на проверка, зад нея стоят хора.
Затова аз предлагам след думите „всички органи“ да се добави: „длъжностни лица и граждани“.
С това т. 10 придобива следното съдържание:
„10. Копие от доклада да се изпрати на Сметната палата, МВР, ДАНС, Прокуратурата, Инспектората към Висшия съдебен съвет за извършване на проверки за законосъобразността на действия на всички органи, длъжностни лица и граждани, предмет на доклада“.
В заключение искам да кажа – предложих на комисията, предлагам го и на пленарната зала: нека това да стане начало на проверки и от следващи Народни събрания, защото с тази проверка се слага само началото, ако искаме да защитим държавата си в най-главното, същественото след народа – това е нейната територия и нейната земя.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За първа реплика има думата народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин председател, изразявам категорично несъгласие с многоуважавания от мен колега Батилов. Не знам от опозиционен фундаментализъм, което не съм забелязал при него, или по други причини, но той направи абсолютно неприемлив, абсолютно неверен извод в началото на своето изказване. Той обвини парламента, обвини законите на страната, че са в генезиса на това, което е станало. Не е вярно. Не е вярно!
По-нататък във Вашето изказване казвате за престъпни действия на съдии. Но как да виним закона? Аз съм бил против него – за този тип реституция. Законът казва, че се възстановяват и реституират имоти, които с актове след Девети септември са били отнети. Във Вашия доклад пише за измама: 1943 г. – отнето, възстановено, платено, проведено мероприятието, направена казарма и измамници реституират. Кой е виновен за това? Законът ли? Парламентът ли? Не, господин Батилов, измамниците. Когато поставите грешно диагнозата и кажете, че тези в парламента правят калпави закони, Вие вредите.
По-нагоре в т. 1.1.1: каква е била измамата - проведено мероприятието, техническата служба дава документи с невярно съдържание, че това не е така, и следващите измамници. Кой е виновен? Законът ли?
Затова реагирах така бурно, защото Ви познавам като голям професионалист, като много почтен човек, а направихте толкова неверен, толкова превратен извод, че може би е грешка и искам да Ви помоля да я поясните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
За дуплика има думата господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Аз каня господин Божинов, защото времето е така избрано, че днес да претупаме това, което ние наричаме обсъждане на един доклад, на трибунката или горе в една заличка. Там да обсъждаме проблема – има ли в България лошо законодателство, или аз съм първият, който съобщи, че законодателството в България не е идеално. Може би затова си позволихте и лични упреци. Ако бяхте юрист, щяхте да знаете, че се критикува не личността, а становището. Ако бяхте в съдебна зала, щяхте да бъдете глобен и изхвърлен от залата. Но тъй като е пленарна, ще спрем дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Зависи от съдията.
ТОДОР БАТИЛОВ: Говорим за закона - Законът за собствеността и земеделските земи е работен в продължение на години на принципа – кой за каквото се сети, или на когото и за каквото му е интересът. Мога да Ви го докажа даже и с ваши творения, но не на Вас, защото очевидно тази материя за Вас е чужда, все пак не сте юрист, въпреки старанието Ви да се представяте за такъв. Например в този закона - по отношение на изкупуването на земеделската земя. Там вмъкнахте един мракобесен текст, който, слава Богу, пред изборите се решихте да го махнете, защото вие преди избори приличате като по време на евакуация – товарите, каквото можете да вземете, и бягате колкото се може по-бързо и с по-голям товар.
Този текст беше един от най-престъпните – с него посегнахте на Конституцията - че собственикът на земя може да я продаде само на арендатора и на никой друг. Махнахте го.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Какво общо има това?
ТОДОР БАТИЛОВ: Има, нали не искате да чуете дефектите на същия този закон. Тогава не губете парламентарно време. Една минута парламентарно време струва може би 300, или 500, или 1000 лв. Вие за тези години доста държавни пари сте изхарчили от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да се уважаваме, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ: Заповядайте утре на трибуната, а тук не говорете празни приказки за закона.
Но ако наистина аз съм първият, който е казал, че в България законодателството е лошо, ще е лично гордост, а май наистина господин Божинов ме провъзгласи за първия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Моля народните представители, които са извън залата, да влязат, защото трябва да гласуваме този проект за решение след приключване на дебатите, разбира се.
Господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, много внимателно проследих и доклада, и решението, което беше прочетено от тази трибуна. Мисля, че тези, които го чуха, разбраха за какво става дума. Разбраха, че става дума за един невероятен, нагъл, безсрамен грабеж от страна на политически лица, от страна на общинари и от страна на криминални и корумпирани съдии. Ето за това става дума. Съдии, които са си позволявали да връщат ниви в междублокови пространства, върху детски площадки, в дворовете на висши учебни заведения.
Моят въпрос обаче, колеги, е следният: защо комисията се ограничи само за проблемите в Студентския град? Това са проблеми на всички големи български градове, на всички жилищни квартали. Защо парламентът спря дотук? Аз веднага ви казвам, колеги, защо парламентът мотае три години моето предложение за пълна ревизия на тази криминална реституция във всички жилищни квартали на големите български градове. Иначе приветствам, че започнахте със Студентския град. Там наистина проблемите са ужасяващи. Аз съм преподавател в Техническия университет и знам какво е и там, и в УНСС, и в останалите кампуси в Студентския град. Но пак ви казвам: защо спряхте дотук?
Няколко криминални типове, които все още са съдии и петнят честта на българския съдия, петнят честта на своите колеги, все още продължават да връщат земя. Защо? Защо тези типове не са в затвора? Това зависи от нас, зависи от правителството, зависи от съдебната система. Защо никой не ги разследва?
Казвам ви, че в Комисията по корупцията имаше един случай на съдия с няколко страници негови имоти. Това разисквахме ние.
Уважаеми колеги, аз ви благодаря, че миналата година приехте моето предложение за налагане на мораториум върху застрояването в междублоковите пространства. Но ние не трябва да спираме дотук. Целта на този мораториум е да се направи пълна ревизия на тази реституция и корумпираните съдии, и корумпираните общинари да отидат там, където им е мястото – в затвора.
Не знам за нито един такъв случай – човек, който да е понесъл наказателна отговорност. Защо? До голяма степен, колеги, това е така заради нашата работа. Ето, аз например миналата седмица ви предложих да дарим земята под блоковете на хората! Земята под блоковете и около тях. С това щяхме да решим един тежък социален проблем. Хората в 80% от българските градове не са собственици на земята под своите блокове. Защо? Има ли такъв случай, такъв пример в Европа, нали се стремите към Европа? Защо го отхвърляте?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Има …
МИНЧО ХРИСТОВ: Не ме апострофирайте, госпожо Дончева! Елате тук да се изкажете! (Реплики на народния представител Татяна Дончева.)
Вие чии интереси защитавате – на строителната мафия ли? Не се обаждайте от място!
Уважаеми господа, предлагам в доклада, който е представен тук, всички думички „предлага” да се заменят със „задължава”, защото решението има изключително и само пожелателна стойност. Нищо друго! Вие излизате сега предизборно пред хората с цел да ги измамите, че правите нещо. Прочетете си решението, колеги! Не ви ли е срам? Навсякъде пишете „Парламентът предлага”! Не, парламентът трябва да задължи правителството и всички останали органи да действат, а не само с пожелателни думи и фрази да лъжем хората, че правим нещо!
Така че ви предлагам, господин председател, официално го предлагам, да бъдат променени навсякъде думите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте текстовете, ще ги поставим на гласуване, когато…
МИНЧО ХРИСТОВ: Прочетете внимателно решението, то е пред Вас! Навсякъде, където пише …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Думичката „предлага” да бъде заменена с думичката „задължава”, за да има някаква стойност това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрахме Вашето предложение.
Има ли желаещи за реплики?
Още в Римското право има така наречената суперфиция, което е класика.
Заповядайте за изказване, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Комисията беше създадена с решение на Народното събрание по мое предложение. Искам да поздравя членовете на комисията за огромната работа, за установените факти, за смелите и точни констатации. Но самият доклад, начинът, по който беше поднесен в Събранието, дискусията, която тръгна, не водят към онази необходима яснота за българското общество и онази необходима категоричност на решенията.
Бележки към доклада. Според мен би било добре цялата фактология и подробности да бъдат приложение, а един сериозен анализ на пътищата, по които са извършени чудовищни закононарушения, да ги систематизира и, както вече беше казано, да ги датира и поименно конкретизира. Не може да не са ви известни кметовете на София, когато е ставало дадено нещо, кметовете на Студентския град, въпросните администратори и конкретните носители на тези чудовищни престъпления. Става дума за концентриране на едно място – в центъра на София, на всички отработени практики за погазване на законите, за тяхното заобикаляне, за извличане на користна изгода, за злоупотреба с положение и т.н. Затова докладът щеше да бъде по-разбираем за обществото, щеше да бъде по-полезен за необходимите решения, ако беше на по-високо аналитично ниво, ако беше съпроводен с обобщения и изводи как точно е ставало. Такъв опит е направен в самото начало. В самото начало вие давате механизмите за незаконното намаляване на държавната собственост на територията на Студентския град. Най-напред сте обобщили грубата реституция, проведена в нарушение на законните изисквания. Не че законът е виновен. Там обособявате една група действия, които и преди малко нарекох измама. Законът категорично казва, че ако един имот е отчужден за целите на мероприятие, което е проведено и завършено, собствениците, които претендират, се обезщетяват по съответния ред. Тук вие посочвате механизма и той е измама. От кого? Техническата служба на район „Студентски”. Как? С документ с невярно съдържание. Дават удостоверение, че тази селскостопанска земя в двора на университета е нива. Добре, ние, като го констатираме това сега, какво да направим? Да се вайкаме или императивно, както каза преждеговорившият колега, с решение да възложим на компетентните органи да обявят за нищожни тези актове и за тяхна сметка. Да бъдат ощетени лицата, които ще понесат загубите.
Какво да кажем за онова, което сте констатирали в 1.2? Това е чудовищно. Някога на Царска България й трябвали казарми и за тези цели отчуждили имоти. И държавата тогава и обезщетила, и платила тези имоти. Приети са закони след това, че онова, което е отнето след 9 септември, подлежи на реституция. Как да наречем това, че някой отива да кандидатства, да реституира за отнето след Девети онова, което му е платено преди Девети? Кой закон е виновен за това? Тук има измамник – този, който го е поискал, този, който се е съгласил и този, който го е узаконил. Какво да направим ние? Да се повайкаме или императивно да възложим на компетентните органи да обявят за нищожни тези сделки и виновните лица да възмездят потърпевшите? Както стана ясно, цялата тази работа не е ставала без активното действие на съдии.
В предишния дебат тук имаше хора, които казват: щом го е решил съдът, никакъв коментар от никого! Сигурно така трябва, но когато съдията прави на луди всички умни и им казва, че това, което виждат, това, което могат да преценят, това, което могат да съотнесат към текстовете на закона, той, суверенният, да решава според своята съвест, не е така, какво да прави обществото? Да казва, като онова дете, че на голия цар дрехите са много хубави? Ето ви един повод тази практика, която е ставала със съдебни актове по повод имоти в Студентския град, да се преразгледа, господин председател, този фундаментален принцип, че решението на съда не подлежи на коментар.
Повтарям, когато то е драстично нарушение със закона, с истината, с порядките, какво да казваме тогава? Че щом е в името на народа и този – овластеният, го е върнал, законно?
Или да прелистим по-нататък. Ами, ставали са чудеса с имотите, отредени за Студентски град. И вие много добре сте ги описали в т. 2.2. и във всичко, което е в т. 2.
Но тук вашата комисия трябваше да направи много съществени изводи как така държавни имоти са актувани за общински, с какви обосновки. И след това, както показвате, с какви перфектни техники вече са преставали да бъдат общински. Описали сте техниките, описали сте конкретиката. Но трябваше да има много категорични изводи: Спортна София - човек като прочете, ще каже, че е създадена за спорта на студентите. А тя какво е правила? Тя е продавала имотите, които са за спорта на студентите. Какво да направим ние сега, Народното събрание? Да констатираме, да направим един срамежлив извод, че едни лоши хора, на които не им знаем имената, по времето на един кмет, на когото не споменаваме името, са се случвали тези неща. Аз съм за това: императивно да задължим прокуратурата да започне разследване на тези действия и тогава от нашия дълъг и много сериозно работен доклад ще има категорични изводи, ще последват действия, за да проличи, че в България правенето на закони има смисъл.
Аз затова реагирах така остро на колегата Батилов – не законите на страната, а това, че те не представляват нищо за онези, които са решили да ги нарушат.
Този повод и работа на комисията може да бъде основание за много сериозен анализ, за много задълбочени изводи, стига да има кой да го направи и аз вярвам, че в резултат изпълнението на днешното решение новият състав на българския парламент ще се върне към този проблем, ще направи анализ на резултатите от работата на тази комисия и ще направи много сериозни изводи за това как занапред трябва да се устройват нашите обществени дела и отговорностите на тези, на които са поверени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Понеже, господин Божинов, се обърнахте към мен – никога не съм казвал, че решенията на съда не подлежат на коментар. Подлежат, разбира се. И аз много често ги критикувам в своите научни изследвания. Подлежат на критика, как да не подлежат?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Значи сме двама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за изказване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз внимателно слушах патетичното изказване на господин Божинов, само не знам защо той от поименника с лица, които трябва да бъдат разследвани, изпусна – може би е било случайно – министри, областни управители, общински съветници. (Реплики от КБ.)
Има ги в доклада, господин Божинов. Гледам, че сте го чели внимателно. Там има достатъчно констатации, че за всички тези неща, които тук се цитират, нямало как да не стане без съдействието, мълчаливото и активно съгласие на областните управители, на министри, на общински съветници, на представители в управителни и контролни органи на тези дружества. Може би, защото те са свързани с вашата партия, Вие така премълчахте тези неща. Но е хубаво като се говори, да се говори не само така частично, както изнася човек, който говори от тази трибуна.
Аз ще се солидаризирам с много от нещата, които каза господин Батилов и които не знам защо при Вас провокираха такава остра реакция.
Първо, този доклад е една представителна извадка на една територия за това, което се случва в страната. Аз уважавам труда на колегите, които са участвали, защото действително е свършена доста работа и са направени много констатации. Но ако ние уважаваме парламента като институция, на базата на тези констатации, на базата на това, че надали някой в тази зала се съмнява, че много от тези неща, които се случват, и ние имаме много примери, че те не се случват само на тази територия, а по аналогия тези неща се случват на много места в България, ние като законодателен орган не можем да паднем до нивото на един районен съвет за съответния район – „Студентски” в конкретния случай. Ние трябва, въз основа на тези констатации, да приемем общи норми и общи принципи и много от тези неща, които са предложени тук, могат да бъдат възприети като решения на парламента, които да са валидни за цяла България. Защото парламентът е орган, който взема решения, които трябва да бъдат валидни, включително и законодателно, за територията на цялата страна. Защото могат да се приведат десетки, стотици и хиляди примери за такива неща, които са констатирани тук, които се случват на територията на цяла България, на територията на цяла София, на Столична община.
Затова е изключително важно да се подчертае още нещо, господин Божинов. Вие говорите, че законите и законодателният орган нямат вина. Дори в този доклад са посочени много неща, с които, ако вие като мнозинство в този парламент се бяхте съобразили, нямаше много от тях или много аналогични на тях неща да се случват в България. Тук се констатира, че било много добре, че било прието да има промени в Закона за общинската собственост чак през 2009 г. за забрана на замените. Колко време вие бавихте тези предложения? Аз лично бях внесъл предложение година и половина преди те да бъдат приети. Колко разправии имаше в тази зала, за да бъдат приети тези промени? Ето един конкретен пример как година и половина се бавиха законодателни промени точно в посока да се пресекат такива практики.
Да, действително има нарушения, има неща, които са за прокуратурата, но има и законови възможности за легални злоупотреби, за легално нарушаване на обществения интерес и тук е отговорността на парламента, и най-вече на мнозинството в този парламент.
Аз мога да дам и конкретни примери за други законодателни решения в рамките на този парламент, точно, които засягат тази материя. Когато се приемаше Устройствения план на София – Законът за устройство на Столичната община, спомняте си тогава какъв беше дебатът, каква съпротива имаше да се въведат по-рестриктивни параметри за устройствените зони на София. Защото това, което е констатирано в район „Студентски”, може да бъде констатирано във всички райони на столицата, особено в атрактивните райони.
Защо не се придвижиха предложения, които сме внесли с колеги от опозицията, за снишаване на параметрите за зоните с комплексно застрояване, за централната част на София, където се предвиждат небостъргачи и презастрояване и преуплътняване и съсипване на целените площи? Защо, господин Божинов – недейте да нервничите, вие като мнозинство упорито и систематично отхвърляхте всички предложения, които са внесени в рамките на този парламент за ограничаване точно на тези неща? Защото законодателно са обусловени голяма част от тези безобразия.
Защо се промени, в нарушение на правилника, при приемането на самия Закон за устройство на София графичната част? Знаете, че тук имаше много сериозен дебат – графичната част да не минава през парламента, както беше предвиден работен закон и каквато е традицията в България. Тихомълком графичната част беше изкарана от закона и той се превърна само в правила и норми за застрояване на Столична община. И аз ще Ви отговоря на въпроса: по отношение на интересите – тук някой от колегите каза – за строителната мафия няма цветове. Тя работи с всички политически партии и с всички институции. Затова много се подскача, много се реве тук от мнозинството и БСП срещу начина, по който се работи в общината – в конкретния случай в Столичната, но въпросът е, че тези неща, които са ставали, няма как да стават без съдействието на изпълнителната власт, без да има една симбиоза и тя става точно по този начин. Защото строителната мафия, която съсипва градовете, която съсипва Черноморието, защитените територии, обединява по един уникален начин интересите на всички институции и всички политически партии.
И тук вие като мнозинство носите отговорност. Аз разбирам защо толкова енергично подскачате, когато се поставя въпросът, че проблемът е законодателен, че проблемът е много по-сериозен. И ако парламентът е на ниво и трябва да вземе решение, той не може да взема такива смешни решения като тия, които се препоръчват тук.
Примерно, т. 7 от решението: „Предлага на областния управител да създаде регистър на имотите публична държавна и частна държавна собственост”. Извинявайте, колеги, това е законово изискване и задължение областният управител да води тези регистри. Смешно и жалко е парламентът да предлага на областния управител да спазва закона. Може би трябва горещо да се помолим на областните управители да спазват закона?! Лично аз съм внесъл закон преди няколко месеца точно за публичните регистри за всички имоти. Не само за общински, а и за държавни. Всички ведомства да поддържат публични регистри. Много добре знаете, водили сме този разговор тук, че умишлено в законите там, където има въведени публични регистри, няма срокове, няма административна отговорност за лицата, които не поддържат такива регистри. Четири години водя в тази зала битка с шефа на Агенцията за младежта и спорта, че не се поддържа публичният регистър и няма никакви данни, този регистър не може да бъде създаден за спорните имоти. Законово изискване за вече два мандата на парламента. За това става въпрос.
Проблемът с прозрачността, със законовите механизми тя да бъде осигурена, да бъдат пресечени тези практики е отговорност основно на парламента. Дори за начина, по който си взаимодействат отделните власти, включително и за контрола върху съдебната власт. Защото не само, че могат да се коментират съдебните решения, а може и парламентът да приеме ефективни механизми чрез законите, дори в рамките на тази Конституция, която по един изключително лош начин урежда разделението на властите със законодателни инициативи. Но истината е, че тук няма политическа воля. Тук има воля само за предизборно лицемерие и демагогия. Това е смокинов лист, който вие предлагате с това решение. Това е евтин популизъм. Защото не може при тези констатации, които са общовалидни за цяла България или поне в много възлови точки на страната, парламентът да приема решение въз основа на тези констатации само за район „Студентски”. Защо не се забрани незастроените територии в цялата страна да бъде наложен мораториум докато не се изчистят регистрите, собствеността? Не е проблемът и в реституционните закони. Проблемът е в начина, по който те се прилагат. Проблемът е в устройствените закони.
Погледнете какви неща се предлагат тук! Предлага на Министерството на образованието и науката и на Министерството на регионалното развитие да предявят искане за прогласяване нищожността на сделки с недвижими имоти в „Студентски град” – София, апортирани в капитала на общински търговски дружества и продадени от тях на трети лица в нарушение на закона. Не трябва ли да се възложи такова нещо на тези министерства за всички сделки, които са в нарушение на закона. И по всички точки може да се приеме тези решения, които се предлагат тук, да важат изобщо за всички тези нарушения, които комисията констатира, че са допуснати.
Какво означава, че министерствата трябва да прилагат закона и да атакуват неправомерни сделки, да прекратят недопустими практики само за един район. Те нямат ангажименти и парламентът няма отношение към аналогични нарушения, които се извършват в цяла България. Това е абсурдно и недопустимо. Ние не можем да се превърнем от парламент в районен съвет на един от районите, каквито имаше преди десетина години. Ние въз основа на тези констатации и на този анализ сезираме, от една страна, компетентните органи да потърсят отговорност на длъжностните лица, които са допуснали тези нарушения, ако всичко това тук е действително така, както е представено. Но същевременно се извежда обща норма и ако имаме определени решения към съответните органи, те трябва да бъдат императивни и трябва да важат за територията на цялата страна. Защото няма как един министър и един областен управител да допускат нарушение само на една малка територия и да предположим, че те са добросъвестни за територията на цялата страна.
Затова лично аз в този вид ще се въздържа да подкрепя такова решение. Но ако въз основа на дебатите, въз основа на тези констатации се приемат общи норми, които да са валидни и е смешно, когато ние, като законодателен орган, не сме направили промени със законите, сега с решение да налагаме такива мораториуми, препоръки и молби към институции, които са функция от този парламент. Това, честно казано, тук е отбиване на номера в последните няколко седмици преди изборите с надеждата, че след изборите всичко това ще се забрави и пак ще се тръгне постарому.
Според мен, за да бъдат променени всички неща и повече да не се случват, действително, както се казва и тук, трябва да има нов парламент. Но нов парламент с ново мнозинство, което да няма нищо общо с това мнозинство и с този състав на парламента, за да има очакване, че ще има политическа воля да бъдат променени нещата. Защото всичко опира до това – до липсата на политическа воля да се преборим с корупцията и да се бръкне в неща, които са се случвали действително двадесет години назад. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Сюлейманов, заповядайте.
МЕТИН СЮЛЕЙМАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля да приемете доклада, изготвен от Временната комисия, и да подкрепите предложението за решение на Народното събрание. Нашата комисия действа за срок от три месеца. За краткото време, с което разполагахме, положихме сериозни усилия да установим какво се е случило в „Студентски град” и какво може да се направи, за да се върне неговият облик. В работата си бяхме подпомогнати от перфектни специалисти. Позволете ми да изкажа благодарност на експертите, които ни сътрудничиха – юристите Златина Георгиева, Цветелина Сачанска, Христина Тошкова, Теменужка Теофилова и разбира се арх. Димитър Младенов.
Това, което установихме, е, че държавата е била лош собственик на имуществото си. Бездействието на различни държавни органи е позволило да се развихрят апетитите на много хора. Те са намирали начин да придобият имот там, където очевидно сега е софийският Клондайк и където не е могло да отстоява обществения интерес. Отработени са няколко схеми, подробно описани в доклада, които са позволили това неправомерно придобиване – незаконосъобразна институция, извършена от поземлените комисии в урбанизираните територии, заети от реализирани държавни мероприятия, които не позволяват връщане на имоти в реални граници и където правоимащите граждани е следвало да бъдат обезщетявани.
Реституция на терени, одържавени по Указ № 29 от 1943 г. при положение че собствениците са били обезщетени и тези земи изобщо не са обект на реституционни закони. Актуване на държавни имоти като общински и бързо извършване на разпоредителни сделки с тях. Буквално месеци след актуването тези имоти са били препродавани. Очевидно това е направено именно с цел, защото някой е харесал някакъв имот. Промени в застроителния регулационен план, създаване по този начин на съсобственост между трети лица и общината и ликвидиране на собствеността в полза на третите лица. Замени и продажби чрез търговски дружества при пряко договаряне с цел избягване на законовия ред за това чрез търг и конкурс.
Незаконосъобразни са и действията и по използването на държавното имущество в „Студентски град”. Не е изключение и висши училища да отдават предоставените им за ползване на имоти без конкурс с безкрайно анексиране на стари договори за наем. Имотите се ползват за всякакви и много често несъвместими със студентските нужди цели. Повсеместно и на неподходящи места се поставят преместваеми обекти, откриват се заведения, търгува се с алкохол, включително и в помещения, намиращи се в студентските общежития. Предоставят се под наем стаи почасово, строи се безогледно. Така едно градче, създадено за да живеят и да бъдат обучавани нашите деца, се е превърнало в място за извършване на дива търговия с какво ли не. Този грабеж продължава вече осемнадесет години и е крайно време да бъде спрян, ако искаме поне някаква част от „Студентски град” да остане и да се съхрани така, както е замислено и е първоначално реализирано съществуването му.
Предложенията, които сме направили, са насочени именно към това. Ние считаме, че държавата в лицето на различни нейни органи – министерства, областен управител, трябва да положат усилия и да действат като най-добри стопани, за да върнат това, което е неправомерно заграбено. Действията им преминават задължително през пълна инвентаризация на държавното имущество и съставяне на необходимите за това регистри, провеждане на съдебни процедури там, където това е възможно и където вероятният процент за успех е голям.
Новото правителство, а надявам се и в нашите обсъждания да измислим как да бъде уреден в бъдеще статутът на Студентски град – не само за София, а и на всички студентски градчета, защото проблемите са повторяеми. Считам, че най-правилно това ще стане чрез създаване на изцяло нов закон. Така уредбата ще бъде пълна и всеобхватна и е по-добър вариант от множеството изменения в различни закони.
Считам също така, че е необходимо създаването на изпълнителна агенция към МОН, която да управлява студентските имоти. Управляването им от търговски дружества и от самите висши училища според мен е доказало неефективността си. Всяко търговско дружество съществува, за да извлича печалба от дейността си. Гонитбата на печалби е довела до резултатите, които не се харесват на никого, освен на облагодетелстваните. Изпълнителната агенция като бюджетно формирование, освободено от изискване да търси печалба от дейността си, би могла да върне академичния дух в Студентски град.
В заключение искам да кажа, че възприемам извършеното от нашата комисия като начало на последваща дейност на Народното събрание за разрешаване на толкова сериозни проблеми. Трябва да продължат усилията това място, замислено да бъде средище на академизъм, духовност и най-светли стремежи, превърнато в място за печалбарство, където вече са дадени човешки жертви, да върне предишния си облик.
Казват, че в света на парите няма място за хора. Нека Студентски град отново стане място за хора. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Сюлейманов.
Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по доклада и проекта за решение?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Да го приемем с консенсус!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чуха се различни мнения, явно няма консенсус. Тук ми докладваха, че кворумът е 66.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): 121!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, минималното, когато трябва да се гласува.
Уважаеми народни представители, по проекта за решение бяха направени две предложения.
Първото предложение е на народния представител Тодор Батилов за т. 10. Къде е Тодор Батилов? Той прочете т. 10, аз няма да я чета още веднъж.
Господин Христов направи предложение за гласуване. Неговото предложение беше в решението навсякъде думата „предлага” да се замени със „задължава”.
Ще подложа на гласуване и двете предложения.
Първо ще поставя на гласуване решението без т. 10, тъй като по т. 10 господин Батилов е направил друго предложение, и предложението на господин Христов думата „предлага” да се замени с думата „задължава”. Навсякъде в решението да се промени със „задължава”. Не мога да ви кажа колко пъти се употребява „предлага”, но поне до т. 5, 6, 7, 9 има думата „предлага”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Седем пъти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов, направено в пленарната зала, в проекта за решение думата „предлага” да се замени с думата „задължава”.
Гласували 101 народни представители: за 34, против 10, въздържали се 57.
Предложението на този народен представител не се приема.
Заповядайте за процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Дами и господа! Това проекторешение, ако го приемете във вашия вариант, не струва пукната пара, защото то е пожелателно! То е пожелателно! Въобще няма смисъл да го приемате. Ако парламентът не задължи институциите да накажат тези бандити, пак ви казвам, общински служители, съдии…
НАДКА БАЛЕВА (КБ, от място): Как ще ги задължиш?
МИНЧО ХРИСТОВ: Парламентът задължава всички! Парламентът изготвя законите на страната! Каквото реши парламентът всички институции – и съдебни, и правителство, и общински органи, са длъжни да го изпълняват! Четете Конституцията! (Реплики от КБ.)
Моето предложение е: за да има някакъв ефект това решение, което приемате, наистина да заменим думичката „предлага” с думичката „задължава”.
Колеги, всички знаете, че съм прав. (Реплики от КБ.) Защо ме апострофирате?
Моля ви, колеги: нека да приемем едно действено решение, а не предизборна измама за хората! Ние дължим това на хората! Нека да започнем пълно разследване, нека да започнем от Студентския град, после да продължим във всички жилищни квартали. Нека да накажем тези бандити, които са си позволявали, за кой ли път ви казвам, да реституират ниви в междублоковите пространства и студентските кампуси! Ето това е! Надявам се да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението – чухте го, втори път се мотивира господин Христов – думата „предлага” да се замени с думата „задължава”.
Гласували 100 народни представители: за 22, против 31, въздържали се 47.
И този път предложението не се приема.
Поставям на гласуване проекта за решение, така както ни се предлага от комисията, без т. 10.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики.)
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Решението до т. 9 се приема.
Предложението на господин Батилов е заместващ текст за т. 10, следователно най-напред ще гласуваме предложението на господин Батилов и ако се приеме, то ще стане до т. 10, а ако не се приеме, тогава ще предложа да гласуваме предложението на комисията.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Тодор Батилов за т. 10, така както той я прочете тук и я даде даже в писмена форма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 10.
Точка 10 е приета, а с това е прието изцяло решението на Временната комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имотите в Студентския град - София.
Позволете ми и от ваше име да благодаря на комисията. Действително по доклада колегите са хвърлили много труд. Докладът е на изключително високо ниво. Друг е въпросът как можем да го реализираме в живота.
Явно няма да можем да започнем работата по Семейния кодекс, защото остават по-малко от 4 минути до края на заседанието.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч. (Звъни.)
Закривам днешното пленарно заседание.

(Закрито в 18,57 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Станчо Тодоров