Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Борис Николов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание от последната пленарна седмица на 40-то Народно събрание.
Ще ви представя проекта за програма за нашата работа през тази седмица:
„Проект!
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 10-12 юни 2009 г.
По реда на чл. 40, ал. 7 е постъпило едно предложение от Парламентарната група на Коалиция за България, а именно Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, приети на първо четене на 20 март и 15 април т.г. Остава да се извършат гласуванията за приключване на процедурата по този законопроект.
По реда на ал. 3:
1. Прекратяване пълномощията на народен представител. Следва да гласуваме служебен проект за решение.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Включен е за евентуално продължение, което навярно няма да се наложи.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносители – Радослав Илиевски и група народни представители, 14 април 2009 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносители – Радослав Илиевски и Борис Николов, 2 април 2009 г.
5. Второ четене на проект на Семеен кодекс, приет на първо четене на 2 октомври 2008 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, приети на първо четене на 3 април 2009 г. – продължение на дискусията.”
Моля, гласувайте този проект на програма.
Гласували 165 народни представители: за 162, против 1, въздържали се 2.
Програмата е приета.
По реда на ал. 3 има предложение на народния представител Яне Янев за включване - Изслушване на министър-председателя относно проведен бал по време на националния траур. Това предложение следва да се гласува.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 46, против 36, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, продължават да постъпват проекти за закони. Постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 27 май – 9 юни т.г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Станчо Тодоров, Минчо Христов и Йордан Величков. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2008 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2008 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2008 г. Вносител – Комисията за финансов надзор. Разпределени са на комисиите по бюджет и финанси, по икономическата политика, по труда и социалната политика и по здравеопазването.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като управител. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на комисиите по труда и социалната политика, по околната среда и водите, по икономическата политика, по европейските въпроси и по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма. Вносител – Васил Иванов-Лучано. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на комисиите по бюджет и финанси и по здравеопазването.
Отчет за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за периода ноември–декември 2008 г. Вносител – Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетиката. Разпределен е на комисиите по бюджет и финанси и по външна политика.
Проект за Решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията за цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2008 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред и по отбраната.
Доклад за дейността на Комисията по жалбите и петициите на гражданите (2005-2009 г.).
Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.

Преминаваме към точката по ал. 7:
ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Моля председателят на комисията господин Божинов да съдейства за провеждане на гласуването и да заповяда до трибуната.
Подлагам на гласуване наименованието на проекта за закон – комисията подкрепя вносителя; § 1 – комисията подкрепя вносителя за текста на § 1; и § 2 – комисията подкрепя вносителя за § 2.
Гласували 122 народни представители: за 113, против 6, въздържали се 3.
Текстовете се приемат.
По § 3 има предложение от народния представител Евдокия Манева, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева.
Гласували 106 народни представители: за 47, против 14, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 3 – по принцип се подкрепя вносителят, окончателна редакция на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 16.
Параграф 3 се приема.
По § 4 има неподкрепени предложения на госпожа Манева - по т. 1-3.
Моля, гласувайте тези предложения на госпожа Манева.
Гласували 95 народни представители: за 27, против 8, въздържали се 60.
Тези предложения не се приемат.
Следват предложения на народните представители Борислав Владимиров, Долорес Арсенова и Христина Христова, частично подкрепени от комисията – не е подкрепено предложението по буква „б”.
Моля, гласувайте това неподкрепено от комисията предложение на тримата колеги.
Гласували 92 народни представители: за 34, против 9, въздържали се 49.
Предложението не се приема.

В пленарната зала е направено предложение ал. 1, т. 7 на чл. 10б, да придобие променена редакция. Тя е била четена в пленарната зала. Няма да я повтарям.
Моля, да гласуваме редакционната промяна на т. 7 от § 4, предложена от комисията. Гласувайте!
Гласували 98 народни представители: за 87, против 5, въздържали се 6.
Предложението за промяна е прието.
Второ предложение в пленарната зала – в ал. 3, т. 5, също редакционна промяна, също представена в пленарната зала.
Гласувайте редакционната поправка на т. 5 от ал. 3.
Гласувайте, колеги.
Гласували 105 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 13.
Приема се и тази поправка.
Сега предлагам да гласуваме целия текст на § 4 в окончателната редакция на комисията с направените промени. Гласувайте!
Гласували 92 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 5.
Приет е текстът на § 4.
Параграф 5 – предложение на госпожа Евдокия Манева, в частта по т. 1, неподкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение на госпожа Манева.
Гласували 111 народни представители: за 23, против 36, въздържали се 52.
Не се приема предложението.
Предлагам да гласуваме § 5 в окончателната редакция на комисията и § 6 по вносител. Гласувайте тези два текста.
Господин Божинов изтъква консенсусния характер на работата на комисията – останалата част от предложението на госпожа Манева е приета от комисията и е инкорпорирана в предложения от комисията текст.
Гласували 94 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 7.
Двата текста са приети.
По § 7 в пленарната зала е направена поправка на т. 5 в ал. 1 на чл. 13, представена в залата.
Гласувайте това предложение за промяна в текста, предложен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 10.
Приета е поправката.
Да гласуваме § 7 в редакция на комисията с направената поправка, § 8 по вносител, подкрепен от комисията, и § 9 в редакция на комисията.
Гласувайте тези три текста.
Гласували 96 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
Предлагам да гласуваме § 10 в редакция на комисията с направената поправка.
Гласувайте!
Гласували 97 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 9.
Отделно да гласуваме направената в пленарната зала редакционна поправка в § 10, ал. 2 на чл. 22.
Гласувайте тази поправка, направена в пленарната зала.
Гласували 94 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 4.
Тази поправка е приета, приет е и § 10.
Параграф 11 – поправка на т. 10 в чл. 24, направена в пленарната зала.
Гласувайте тази редакционна поправка в § 11, предложена в пленарната зала.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Поправката е приета.
Гласувайте § 11 по вносител с направената поправка. Гласувайте за § 11.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Текстът на § 11 е приет.
Параграф 12 – първият текст на част втора от доклада, представен ни от комисията.
По § 12 има предложение на народния представител Ненко Темелков, което комисията не е подкрепила. Господин Темелков не е тук, за да оттегли предложението си, затова предлагам да го гласуваме.
Гласувайте предложението на народния представител Ненко Темелков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 11, въздържали се 62.
Не се приема предложението.
По окончателната редакция, предложена от комисията, в пленарната зала са направени три предложения за редакционни поправки. Те са: в ал. 9 на чл. 47, в т. 1 на същия чл. 47 и в ал. 11.
Ще подложа на гласуване едновременно тези три редакционни поправки. Не виждам възражения.
Гласувайте трите редакционни поправки, направени в пленарната зала, по текста на § 12.
Гласували 91 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 9.
Поправките са приети.
Подлагам на гласуване § 12 в окончателната редакция на комисията, с направените три поправки.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 1, въздържал се 1.
Параграф 12 в окончателната редакция е приет.
Подлагам на гласуване § 13 в редакция на комисията, § 14, § 15 и § 16 по вносител.
Гласувайте тези четири текста.
Отменете това гласуване.
Необходимо е да актуализираме регистрацията, уважаеми колеги. Ще включим сигнал за регистрация, ще изчакаме 30 секунди и ще регистрираме присъстващите в залата народни представители.
Включете режим на регистрация – регистрирайте се.
Имаме необходимия кворум. Продължаваме с гласуването.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване текстовете на § 13 в редакция на комисията и на параграфи 14, 15 и 16 по вносител.
Гласувайте тези четири текста.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 16а.
Преди да подложа самия текст, има редакционна поправка, направена в пленарната зала.
Подлагам на гласуване поправката към текста на § 16а, направена в пленарната зала.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Поправката е приета.
Подлагам на гласуване текста, предложен от комисията, за нов § 16а с направената поправка.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Преминаваме към § 17.
По него има неприети предложения.
Първото е на народните представители Трифон Митев и Златко Златев.
Господин Златев, поддържате ли предложението си по § 17, направено с господин Трифон Митев?
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Златев оттегля предложението си.
Господин Великов, поддържате ли предложението си по т. 2 на § 17?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Великов оттегля предложението си.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 17, по който не виждам редакционни предложения, направени в залата.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Следва предложение на народните представители Борислав Владимиров, Долорес Арсенова и Христина Христова за промяна в чл. 143, т. 4.
Комисията не подкрепя това предложение.
Не виждам някой от тримата народни представители, вносители. Няма как да уточним оттеглят ли предложението си.
Подлагам на гласуване това предложение, неподкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 22, против 14, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текстовете на § 18, 19, 20 и 21 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Част втора на доклада за второ четене.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 21а.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Новият параграф е приет.

Преминаваме към § 22. По него има предложение на народните представители Трифон Митев и Златко Златев, неподкрепено по т. 2.
Господин Златев оттегля предложението по т. 2.
Има предложение на трима народни представители – Борислав Владимиров, Долорес Арсенова и Христина Христова, неподкрепено по точки 1, 4 и 5.
Подлагам на гласуване тези предложения, неподкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 7, против 16, въздържали се 54.
Предложенията не се приемат.
Има предложение на народния представител Борислав Великов, неподкрепено по т. 2 на буква „б”. Поддържате ли го?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Великов оттегля предложението си в частта, която не е подкрепена, а именно по т. 2, буква „б”.
Преминаваме към гласуване на текста на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22 и предлага своя редакция. По нея има направени няколко предложения в пленарната зала. Две от тях не са прочетени в пленарната зала, затова ще ви ги прочета.
Досега четири предложения са представени в пленарната зала. Ще подложа на гласуване и тях едновременно, както следва:
Предложение за промяна в § 22 на наименованието на главата, представена в пленарната зала; промяна в чл. 198в, ал. 4, т. 1 – редакционна промяна; промяна в чл. 198в, ал. 11, представена в пленарната зала; и промяна в § 198г, т. 1 – също предложение за променена редакция.
Подлагам на гласуване тези четири редакционни промени, представени в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Поправките са приети.
Ще гласуваме още две поправки.
Първата е: ал. 2 на чл. 198а в § 22 отпада, като става ал. 1 на § 29 от Преходните и заключителните разпоредби; чл. 198а се гласува без ал. 2, като ал. 3, 4, 5 и 6 на чл. 198а се преномерират и стават съответно ал. 2, 3, 4 и 5.
Моля, гласувайте тази редакционна поправка, без промяна на текста, само пренареждане и преномериране.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Поправката е приета.
Втората поправка: в чл. 198в, ал. 5, т. 3, след думата „решенията” се добавят думите „на общото събрание”.
Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Поправката е приета.
Подлагам на гласуване текста на § 22 в окончателната редакция на комисията, с шестте редакционни поправки, гласувани току-що.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Текстът на § 22 е приет.
Преминаваме към Част трета на доклада – отново виждам § 22. Това означава, че трябва да ги преномерираме. Очевидно ще е необходимо да се актуализира номерацията. Засега продължаваме с тази номерация, отразена в доклада, или да я преместваме с един порядък?
На вашето внимание е § 22 – номерация по вносител, който очевидно трябва да стане § 23. Той е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте § 22, който става § 23 в окончателната редакция на комисията.
Всъщност това е продължение на § 22 – с членове до 198х.
За да не създаваме два резултата за § 22, отменяме това гласуване и предходното гласуване следва да се счита за валидно за целия § 22, който обхваща от чл. 198а до чл. 198х.
Преминаваме към § 23.
Има предложение на народните представители Владимиров, Арсенова и Христова, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 14, против 4, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По § 24 има предложение на народния представител Рейхан Аблеким, неподкрепено от комисията. Не се оттегля.
Подлагам на гласуване предложението на Рейхан Аблеким.
Гласували 66 народни представители: за 3, против 16, въздържали се 47.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване текста на комисията за § 24.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 24 е приет.
Уважаеми колеги, по параграфи 25, 25а и § 26 има по една редакционна корекция, две – представени, една – не. Ще ги подложа на гласуване едновременно. В § 25 в ал. 4 се добавя израз, представен в пленарната зала. В § 25а – текст, който не е представен, а именно в т. 3 на ал. 7 след думата „решение” се добавят думите „на общото събрание”. В § 26, в ал. 1 също има добавен израз, представен в пленарната зала.
Подлагам на гласуване тези три редакционни поправки в трите параграфа.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Поправките са приети.
Подлагам на гласуване текстовете в окончателната редакция на комисията с направените поправки в параграфи 25, 25а и 26.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Трите текста са приети.
По параграфи от 27 до 34 включително има окончателна редакция на комисията и една редакционна поправка в § 29, частично представена, частично – не. Непредставената й част гласи: „В § 29 се създава ал. 1 с текста на ал. 2 на чл. 198а, като алинеи 1, 2 и 3 на § 29 се преномерират и стават съответно алинеи 2, 3 и 4”.
С тази редакционна поправка и редакционната поправка, представена в пленарната зала по ал. 2 на чл. 198а, подлагам на гласуване текстовете в окончателната редакция на комисията с направените поправки на параграфи 27, 28, 29, 30, 31 и 32.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстовете на параграфи от 27 до 32 включително са приети.
Подлагам на гласуване параграфи 33 и 34 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на комисията за отпадане на § 35 по вносител, направено в пленарната зала от господин Божинов.
Гласувайте предложението за отпадане на § 35.
Гласували 72 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 2.
Предложението за отпадане се приема.
По § 36 има предложение на народния представител Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Великов оттегля предложението си.
Подлагам на гласуване § 36 в редакция на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По § 37 има предложение на народния представител Борислав Великов за отпадане на параграфа. Комисията подкрепя предложението.
Гласувайте предложението за отпадане на § 37.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
И последното гласуване, уважаеми колеги, по този толкова важен и сложен законопроект, е на следните текстове: § 38 в окончателна редакция на комисията, § 39 по вносител, подкрепен от комисията, § 40 по комисия, предложение на комисията за нов § 40а, § 41 по вносител и § 42 в окончателна редакция на комисията.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това и законът е приет на второ четене, което е основание да изкажем сериозна и искрена благодарност. На Комисията по околната среда и водите, на нейния председател господин Божинов, на всички, които са работили по този законопроект, благодарим! Да ни е честит!
Господин Божинов желае също да изкаже признателност.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И аз искам да се присъединя към казаното от председателя с думи на благодарност за работата при подготовката на този изключително сложен законопроект. Обобщеният законопроект обхващаше четири законопроекта. Благодаря на народните представители от управляващото мнозинство и от опозицията, на експертите на комисията, на експертите и държавните служители от министерствата, които работиха изключително професионално и всеотдайно за подготовката на този закон. Той ще има огромно значение за бъдещето на страната.
Искам да ви кажа, че две оперативни програми получават възможност за пълноценна реализация след приемането на този закон. Това са Оперативна програма „Пътища” и Оперативна програма „Околна среда”.
На последно място, господин председател, щом отклонявате – за изключително прецизното докладване на сложните предложения за гласуване, благодаря и на Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Това бе възможно благодарение на експертната работа на експертите от Законодателната дирекция, които бяха снабдили доклада с цялата необходима маркировка и оставаше само тя да бъде изчетена достатъчно прецизно.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа от приетата от нас програма:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
По тази точка е постъпило заявление до председателя на Народното събрание от народния представител Борислав Българинов:
„Уважаеми господин председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1. от Конституцията на Република България моля пълномощията ми като народен представител в Четиридесетото Народно събрание да бъдат прекратени поради избирането ми за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.”
Проектът за решение, който предлагам да приеме Народното събрание, е със следния текст:

„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И :
Прекратява пълномощията на Борислав Иванов Българинов – народен представител от 19 Многомандатен избирателен район, Русенски.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към точка трета от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са Радослав Илиевски и група народни представители.
Давам думата на председателя на комисията проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допусната госпожа Мартинова - заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля заместник-министърът да заповяда в пленарната зала.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно
Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
морските пространства, вътрешните водни пътища и
пристанищата на Република България, внесен от
народния представител Радослав Илиевски и
група народни представители
Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди този законопроект, който беше представен от вносителите.
Пристанищата в Силистра и в Русе са включени в Приложение № 1 към чл. 103а, ал. 1, т. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, което означава, че те са пристанища за обществено ползване с национално значение. Към тях е проявен интерес от общините Русе и Силистра, което може да подпомогне развитието им, като предлагат да бъде обсъдена възможността тези пристанища да се развиват от общините – говорим само за определени части от тях, които разполагат с ресурси и потенциал да оползотворят пълния им капацитет.
Общинските съвети са приели решения за придобиването на имоти – това също е едно от изискванията за промените:
1. Съставляващи пристанище Русе – Център, с изключение на три корабни места. Трите корабни места остават публична държавна собственост, съставляват пристанищен терминал, който е даден в Приложение № 1 под наименованието Русе – Център – това фактически е пътническото пристанище в Русе.
Имотите, които с последващ акт на Министерския съвет ще бъдат предоставени като пристанище на община Русе, са дадени в Приложение № 2 към същия закон.
2. Съставляващи пристанище Силистра, с изключение на едно корабно място. Корабното място остава публична държавна собственост, съставляваща пристанищен терминал, който е даден в Приложение № 1 под наименованието Силистра. Имотите, които с последващ акт на Министерския съвет ще бъдат предоставени на община Силистра, са дадени също така в Приложение № 2.
В списъка на пристанищата за обществен транспорт с национално значение се добавя „Фериботен терминал – Силистра”, който запазва статута си на пристанищен терминал с национално значение. Този пристанищен терминал, до този момент – част от пристанищен терминал Силистра, е изграден по силата на сключения концесионен договор, съгласно Закона за концесиите.
Със средства по Програма ФАР беше изграден нов пристанищен терминал – „Фериботен терминал – Никопол”, чрез който се осъществява връзката „Никопол – Турну Мъгуреле”.
За да може да започне експлоатацията на новия терминал, той следва да бъде включен в списъка на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, съдържащ се в Приложение № 1 към чл. 103а, ал. 1, т. 1.
Това, което е за Силистра, и това, което е също така за Никопол, е необходимо да се извърши, за да може да се изградят съответните гранични контролно-пропускателни пунктове за граничен, фитосанитарен, митнически и друг контрол.
След проведените дебати Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 8 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесен от Радослав Илиевски и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Вносителят – господин Илиевски, ако желаете, можете да представите законопроекта?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Не, той е кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отказвате се от това право? Не желаете.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
С промени в Закона за морските пространства и вътрешните водни пътища, извършени преди две години, на практика бе приложена схемата за децентрализация на управлението на някои пристанища.
В настоящия парламент законът беше променен и пристанищата Ахтопол, Царево и Поморие, които бяха към пристанище Бургас, бяха извадени от Приложение 1 – „Пристанища за обществено ползване с национално значение” и бяха прехвърлени в Приложение 2 – „Пристанища за обществено ползване с регионално значение”.
В последствие по съгласно утвърдената технология Министерският съвет извърши и с акт прехвърли двете пристанища Ахтопол и Царево на община Царево и Поморие на община Поморие. Малко по-късно отново с промени в закона пристанище Созопол беше извадено от Приложение 1 и беше прехвърлено в Приложение 2 на Министерството на земеделието и храните за рибарско пристанище.
Това, което се предлага в този законопроект, е да продължи системата за децентрализация на управлението на някои малки пристанища. В случая се отнася само за определени корабни места в Силистра и пристанището в Русе, както казах и за двата фериботни комплекса изградени в Никопол.
Аз предлагам този законопроект да бъде подкрепен, което е продължение на една правилно взета политика в това Народно събрание да се децентрализира и да се дават на общините малки пристанища за стопанисване и управление, които да развиват съответно по-нататък дейност и да ги използват за това, което е включено в проблемите на двете общини за развитието на туризма, рибарството и други дейности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Предполагам, че няма реплики.
Госпожо Николова, щом чуете Русе и се отправяте към микрофона.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
С удоволствие ще подкрепя този законопроект, защото той е далновиден и защото в него има философия за децентрализация – нещо, с което правителството не случи в законопроекта за боклука. Явно е, че тук политиката не е много изразена от страна на управляващата коалиция, защото от една страна боклукът се дава на държавата да го управлява, но това, което сега се прави, мисля, че е в правилната посока.
Аз винаги съм се възмущавала от това, че държавата е стъпила върху този финансов и природен ресурс, който всъщност е направил едни населени места такива, каквито са. Нека да си спомним, че старото наименование на Русе е Сексагинта Пристис – това е „Градът на шестдесетте кораба”. Няма как с бодлива тел да заградиш пристанището от самия град, защото лишаваш града от един естествен ресурс. Той се е развил като такъв точно, защото го има този ресурс.
Искам да ви кажа, че години наред водихме битка с държавата, защото това е една изоставена територия, която не се почиства, в която никой не може да инвестира. Просто държавата не може да направи това и аз смятам, че това решение е изключително правилно. Това ще даде възможност на местната общност да се развие и икономически, защото това е животът в действителност и ще даде възможност това пространство да бъде облагородено и градът да се обърне към реката – нещо, което въобще не наблюдаваме в България по нашите дунавски пристанища. Навсякъде по поречието на река Дунав градовете са обърнати към реката, при нас те са обърнати обратно със задната си, с мръсната си, с грозната си част. Действително само по този начин пристанището ще се развие, ще даде допълнителен икономически тласък и ресурс на града и ще даде възможност на местното самоуправление да се справи със задачи, които са непосилни за държавата ни.
С удоволствие ще подкрепя този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова. Вие нарекохте господин Илиевски далновиден държавник.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само не ми е ясно как сградите ще се обърнат обратно, но да се надяваме, че и това може да направите. (Народният представител Радослав Илиевски иска думата.)
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Ще се построят нови сгради.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали нямаше да се изказвате, господин Илиевски?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Не мога да устоя на провокацията на една такава дама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, действително ние с група народни представители внесохме този законопроект, защото той е породен от диктовката на реалния живот, а не от някакви други корпоративни, частни интереси. Госпожа Николова е много права в това, което конкретно каза, че действително градовете и общините, които граничат с определена водна граница, в случая Дунав и морето, трябва да бъдат обърнати именно към водната граница, а не с гръб към нея и трябва да дадем повече тежест и повече възможности на местната власт да влияе върху урбанизацията на тези територии и върху извличането на съответната икономическа изгода за самоуправляващата се общност.
Внесохме този законопроект и с другото ясно съзнание, че новите инфраструктурни проекти, които са реализирани последните 3-4 години, като фериботния комплекс Никопол-Турну Мъгуреле, трябва да добият законов статут и трябва да бъдат подведени под общия знаменател на българското законодателство. Ето това са нашите основни мотиви.
Господин председателю, обратно на парламентарната процедура, аз взех отношението не като вносител, а като все още народен представител, за да не предопределям изхода от гласуването. Мисля, че никой не прояви никакво различие по това, което е внесено като текстове, и в крайна сметка е логично, ако има воля от пленарната зала, след гласуването му на първо четене да го гласуваме днес и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, заставам пред вас естествено с една подкрепа. Благодаря и на колежката Николова, че защити тази позиция.
Искам да заявя, че от 1998 г. община Русе е правила постъпки, проучвайки пристанищата по река Дунав, знаейки, че между 100 и 60% те са общинска собственост, като започнем от Германия и минем през Австрия. Това ще бъде полезно, още повече, че ние не даваме цялата пристанищна част за пасажерско пристанище на общината. Това е най-важната, най-съществената, най-приятната част на река Дунав, но там има и други стоянки по международни договори, които ще продължат да действат, тоест пристанището ще бъде с по-различен характер от гледна точка на собствеността.
Благодаря на колегата Радослав Илиевски, че предложи процедурата да минем и на второ четене. Искам да се обърна към всички вас – това е изключително важно за общините, които засяга този законопроект и ви моля да подкрепите процедурата, която той направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тя не е направена по правилник.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (Встрани от микрофоните.): Тогава ще я направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо трябва да се приеме на първо четене и тогава да се направи. Сега не е възможно.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Така е, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, вземам думата по този повод, като представител от Варна, макар и това да е един законопроект, който не касае специално морските брегове. Ще кажа, че има нещо много общо в тематиката и общото при решаването на тези проблеми е трансформацията на нашите градове, техните пристанищни райони, които са в контакт с тези пристанища и жилищната част на градовете, обществената част на градовете, където се намират и другите техни центрове.
Тази трансформация е една политика, която вече години наред е политика в рамките на Европейския съюз и за която се отделят специални средства за трансформиране на част от пристанищата, които са в непосредствен контакт с останалата част от градовете, и с даването на възможност на градовете да стигнат до водните площи, с които граничат. Това е по отношение на морските градове, това е характерно и за градовете, които са в поречието на река Дунав и други, разбира се, големи реки в Европа.
От тази гледна точка това, което се предлага, е полезно и трябва да бъде подкрепено.

Второто, на което бих желал да обърна внимание, е, че площите, които са контактни между градовете и водните площи, по своето естество са уникални и е добре да е ясно на бъдещите стопани, каквито ще бъдат общините, че тези площи трябва да запазят в по-голямата си част характера на публична общинска собственост, за да не допуснем тези уникални площи да се превърнат в елемент на търгашество, на сделки и на защита на частни и лични корпоративни интереси, което в никакъв случай няма да бъде в интерес на развитието на тази идея, която като цяло е позитивна.
Взех думата, за да подчертая именно това – нека този подход за решаването на проблемите да върви, но нека да се прецизира много внимателно статутът на собствеността в тези зони на комуникацията на градовете ни с водните площи пред тях. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за приключила.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Професор Мирчев, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, на основание на правилника и след изказванията на колегите, които бяха в пълна подкрепа, предлагам този законопроект да бъде разгледан и гласуван на второ четене на това заседание. Казах „разгледан”, защото ще има малки корекции от редакционен характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще ги преценим дали са от редакционен характер.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на проф. Мирчев за преминаване към второ четене.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля председателя на комисията да докладва закона, както е внесен.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ., бр. ….)

§ 1. В Приложение № 1 към чл. 103а, ал. 1, т. 1, в т. 3 след думата „Силистра” се поставя запетая и се добавя „Фериботен терминал – Силистра” и след думата „Свищов” се поставя запетая и се добавя „Фериботен терминал – Никопол”.
§ 2. В Приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2 се създават т. 30 и т. 31:
„30. Общинско пристанище – Русе;
31. Общинско пристанище – Силистра”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. На второ четене сме и можем да правим редакционни бележки.
Професор Мирчев, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, § 1 трябва да бъде подкрепен.
Моето предложение се отнася за § 2. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата няма такава дефиниция „общинско пристанище”. Всички пристанища са или в Приложение № 1 - за национално ползване, или за регионално ползване - в Приложение № 2.
Така както постъпихме с Ахтопол, Царево, Поморие, а по-късно и със Созопол, моето предложение, което е съгласувано с вносителя и с Министерството на транспорта, е думите „Общинско пристанище Русе” да се заменят с „Пристанище Пристис”, а думите „Общинско пристанище Силистра” да се заменят с „Пристанище Дръстър”.
За да стане едно пристанище общинско, трябва акт на Министерския съвет, за да стане публична общинска собственост – това, господин Янев предложи, за да няма по-нататък спекулации, те да се продават и т.н. Тук колегите от Бургас знаят за тази технология.
Така че същите корабни места, но те не могат да бъдат с името „общинско пристанище”, а трябва да носят имената, които аз ви предложих – „Пристанище Пристис” и „Пристанище Дръстър”.
Следващите месеци Министерският съвет ще ги актува като пристанища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А защо да не е „Пристанище Русе”, а „Пристис” и защо да не е „Пристанище Силистра”, а „Пристанище Дръстър”?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Защото Пристанище Русе - запад, Русе - изток, Русе - център, Пристанище - Силистра са включени в Приложение № 1 – пристанища за обществено ползване с национално значение. Ние изваждаме едно корабно място и го даваме на община Силистра, изваждаме едно корабно място и го даваме на община Русе, но другите остават в Приложение № 1, тоест пристанища за обществено ползване с национално значение. А само тези корабни места ще бъдат пристанища за обществено ползване с регионално значение и след това ще променят собственика си и ще станат общински, след като Министерският съвет вземе решение.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Името какво значение има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Илиевски, редакционно ли предложение имате?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Да, редакционно е. Аз предлагам да подкрепим господин Мирчев. „Пристис” и „Дръстър” са наименованията, които са приети от съответните общини и под които географски и търговски наименования ще бъдат за в бъдеще тези общински пристанища. Това е аргументът ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо заместник-министър Мартинова, заповядайте на трибуната. Какво е отношението на министерството относно предложенията на господин Мирчев, подкрепени от господин Илиевски? Това не са редакционни предложения, а са по същество. Кажете Вашето мнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вярно е съображението, изложено тук, че не съществува такова родово понятие „общинско” пристанище, тъй като разделението на пристанищата по действащия закон са „пристанища с национално значение” и „пристанища с регионално значение”. Тези, които са с национално значение, са публична държавна собственост, а с регионално значение могат да бъдат всякакъв вид частна собственост. От тази гледна точка този аргумент мисля, че може да бъде споделен. Тъй като и самите правоприемници и получатели на кейовите места – общините, са изразили всъщност воля наименованията да бъдат такива, аз мисля, че това може да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания законопроект? Няма.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, предстои гласуване на второ четене.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване наименованието на закона и § 1, по които не са направени предложения.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона и § 1 са приети.
По § 2 е направено предложение от проф. Йордан Мирчев – в т. 30 вместо „общинско пристанище Русе” да се чете „пристанище Пристис”, а в т. 31 вместо „общинско пристанище Силистра” да се чете „пристанище Дръстър”.
Моля, гласувайте предложението на проф. Йордан Мирчев.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване § 2, както е внесен, с гласуваното вече предложение на проф. Мирчев.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет, а с това се приема на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Преминаваме към следващата точка, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Имаме доклад на водещата комисия.
Подпомагаща е Комисията по икономическата политика. Няма доклад на Комисията по икономическата политика.
Както е традиция в този, а и в предните парламенти, щом имаме доклад на водещата комисия, няма пречка да преминем към разглеждането на законопроекта.
Обръщам внимание тук, че това е първо четене на законопроекта. Ако има обаче съществени възражения, предложения и т.н., трябва да си спазваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и не можем да го прегазваме и да преминаваме към второ четене.
Имате думата, господин Мирчев, по доклада на законопроекта за първо четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен
от народните представители Радослав Илиевски и
Борис Николов
Правната уредба за предоставянето на концесия за гражданско летище за обществено ползване – публична държавна собственост, се съдържа в Закона за гражданското въздухоплаване и в Закона за концесиите.
Съгласно чл. 43б от Закона за гражданското въздухоплаване гражданските летища за обществено ползване се ползват от летищни оператори – търговци, получили концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и на този закон, или търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала. Действащият закон позволява концесия да се предостави само за цяло летище, но не и за обособена част от гражданско летище за обществено ползване – публична държавна собственост, като не допуска и възможността предмет на концесията да бъде само предоставянето на право на експлоатация върху услуга, предоставяна на територията на летището, извън дейностите по наземно обслужване по чл. 48д, ал. 3.
Законопроектът урежда възможността предмет на концесията да бъде и обособена част от гражданско летище за обществено ползване публична държавна собственост. Обособената част, включително и терминал, ще се определя като такава с генералния план за развитие на летището.
Предвижда се предмет на концесия да може да бъде само и предоставянето на право на експлоатация върху услуга, предоставяна на територията на летището, извън дейностите по наземно обслужване по чл. 48д, ал. 3 от закона.
Предлаганите изменения и допълнения ще дадат възможност за по-функционално и по-ефективно използване на територията на гражданските летища за обществено ползване, както и за извършването на инвестиции, включително и в дейности, свързани с обслужването на пътници, товари и поща, извършването на които е оправдано от трафика на летището.
След проведените дебати Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 8 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от народните представители Радослав Илиевски и Борис Николов.”
Господин председател, ще допълня, че в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато законопроекти са внесени от народни представители, се иска становище. Аз поисках такова становище от Министерския съвет, тъй като този законопроект е тясно свързан с по-основния, базовия Закон за концесиите и има становище от администрацията на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можете да го доведете до знанието на народните представители.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Първо, подкрепяме философията на законопроекта, като считаме, че направените предложения като цяло са целесъобразни”.
Те предлагат - обособена част от летище, която се предоставя на концесии, трябва да бъде определена с влязъл в сила генерален план.
В тази връзка предложенията от страна на Министерския съвет са главно в ал. 2, т. 1, която да бъде редактирана и променена. Тоест, т. 1 да гласи: „Обособена част от летище, определена с влязъл в сила генерален план за развитие на летището за обслужване на пътници и/или за обработка на товари, багажи и поща и/или за извършване на съпътстваща дейност”.
Алинея 12, която става ал. 11, да има следната редакция: „Съпътстваща дейност по ал. 2, т. 1 е всяка дейност, свързана с обслужването на пътници, товари и поща, извършването на които е оправдано от трафика на летището и осъществяваните стопански дейности и не препятства и/или затруднява предоставянето на дейностите по наземно обслужване, авиационна сигурност и безопасност”.
Алинея 11, която става ал. 12, се изменя така: „Когато предмет на концесията по ал. 2 е правото на експлоатация върху обособена част от летище:
1. освен риска от изграждане и/или управлението и поддържането на обекта на концесията, концесионерът поема и риска от присъединяване на обекта към необходимата за експлоатацията му техническа инфраструктура;
2. в решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесията се посочват условията и редът, при които концесионерът събира летищни такси по чл. 120, ал. 1, т. 3 и 4, включително съответната част от тези такси, която събира в своя полза”.
Алинея 13 се изменя така: „Когато предмет на концесията по ал. 2 е правото на експлоатация върху услуга, предоставяна на територията на летището, в решението на Министерския съвет за откриване на процедурата за предоставяне на концесията се определят и:
1. обектите, в или чрез които се предоставя услугата;
2. правата и задълженията на концесионера, свързани с ползването на обектите по т. 1.”
Тези текстове са обсъждани изцяло с Министерството на транспорта, те ги подкрепят.
Аз предлагам, ако искаме този законопроект да мине на второ четене, да се съгласим на срок от един ден за предложения и примерно утре да го гласуваме на второ четене, като комисията подготви доклада по тези въпроси. Мисля, че в това отношение няма да има проблеми в комисията. С министерството нещата са съгласувани.
Господин председател, моля да се съгласите утре законопроектът да мине на второ четене, като ще внесем доклада със съответните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие искате от мен да наруша Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Откривам дискусията по законопроекта на първо четене. Имате думата, уважаеми народни представители, включително и заместник-министърът на транспорта. Всъщност становището на Министерския съвет е по съществото на законопроекта.
Госпожо заместник-министър, заповядайте да чуем становището на министерството. Тук ни карате да нарушаваме правилника. Практически вие сте вносителите. Друг е въпросът кой го е подписал.
Има думата заместник-министър Красимира Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Нямаме възражения по съществото на предложенията, те не променят съдържанието, смисъла и философията на предлагания законопроект.
Не бих искала да навлизам в детайлите на процедурата, тъй като те не са моята сила. Но само искам да кажа от името на вносителя, че нямаме забележки по съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие знаете становището на Министерския съвет. Чухме го тук сега.
Какво е мнението ви по законопроекта и това, което предлага Министерският съвет?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Законопроектът отговаря на една съществуваща необходимост и в определен контекст – наличен вакуум в действащия закон, по отношение на това, че няма възможности за предоставяне на концесия на отделни обособени части или на обособен цикъл от дейности, започващи и завършващи цикъл от услуги на летището. На практика съществува и обективна обществена необходимост за създаване на възможност за отдаване на концесия на части от летището, тъй като летището е място, което събира в себе си огромен, разнороден вид дейности, свързани с обслужването на пътниците и товарите. Ние считаме, че съвсем подходящо и навременно е такова изменение – за даване на възможност не само цялото летище, но и отделни части от него да бъдат давани на концесия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е ли скрита форма на приватизация?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Не, извинете, че така директно отговарям, но по никакъв начин не се променя процедурният подход за предоставяне на концесията. Той се запазва същият – дали на цялото летище или на отделни части процедурата е същата и начинът, по който се предоставя това решение, е абсолютно идентичен. Няма опасност това да бъде свързано по някакъв начин с приватизацията, която е съвсем различна форма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз знам, че концесията не е приватизация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Още повече, че самият генерален план трябва да позволява и да удостоверява, че наистина съществува такъв обособен терминал или обособена част от летището. В това предложение ние не виждаме никакъв сериозен подводен камък, не виждаме основания за създаване на пречки. Дори считаме, че това би създало гъвкавост и обективно би отговорило на една обществена потребност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Мартинова.
Уважаеми народни представители, имате думата, включително и вносителите.
Господин Янев, днес на Председателския съвет Вие взехте отношение по законопроекта...
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Да, но си има хора, които...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена.
Моля народните представители извън залата да заповядат. Предстои гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване с вносители Радослав Илиевски и Борис Николов.
Гласували 87 народни представители: за 76, против 4, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение днес да гласуваме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Тогава трябва да правя предложенията в ход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да коментирам процедурното предложение.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за преминаване към второ четене на този законопроект.
Гласували 81 народни представители: за 62, против 3, въздържали се 16.
Процедурното предложение се приема.
Господин Мирчев, заповядайте, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

„ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Закона за гражданското въздухоплаване
Параграф единствен. В чл. 43б се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) По реда на Закона за концесиите и на този закон, за гражданските летища за обществено ползване – публична държавна собственост, може да се предостави и концесия, с която се предоставя правото на експлоатация върху:
1. обособена част от летище, съгласно Генералния план за развитие на летището и/или;
2. услуга, предоставена на територията на летището, извън дейностите по наземно обслужване по чл. 48д, ал. 3.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „публична държавна собственост” се добавят „обособена част от гражданско летище за обществено ползване – публична държавна собственост, или за услуга, предоставена на територията на летището”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „като условие за осъществяване на концесията” се поставя запетая и се добавят „с изключение на случаите по ал. 2”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „в решението по ал. 3” се заменят с думите „С изключение на случаите по ал. 2 в решението по ал. 4”.
5. Създават се ал. 11-14:
„(11) Когато предмет на концесията по ал. 2 е правото на експлоатация върху обособена част от летище, представляващо сграда или комплекс от сгради, функционално разпределена и оборудвана за пристигане и заминаване на пътници и обработка на багажи и поща, в решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия се посочват и условията и редът, при които концесионерът събира летищни такси по чл. 120, ал. 1, т. 3 и 4, включително съответната част от тези такси, която събира в своя полза.
(12) Концесията по ал. 2 може да се предостави за осъществяване на съпътстваща дейност, свързана с обслужването на пътници, товари и поща, на която е оправдано от трафика на летището и осъществяваните стопански дейности, и не препятства и/или затруднява предоставянето на дейностите по наземно обслужване, авиационна сигурност и безопасност.
(13) При предоставяне на концесия за услуга по ал. 2 на съществуващо гражданско летище за обществено ползване – публична държавна собственост, в решението на Министерския съвет за откриване на процедурата за предоставяне на концесия могат да се посочат обектите, в които може да се предоставя услугата и правата и задълженията на концесионера, свързани с ползването на тези обекти при предоставяне на услугата.
(14) В договора за концесия по ал. 2 задължително се определят отношенията на концесионера с летищната администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, чухте внесения законопроект. Веднага питам председателя на комисията – комисията подкрепя ли за второ четене, не по принцип, параграф единствен или ще имате друга редакция, други текстове?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, аз предложих негласно този законопроект да бъде гласуван на второ четене утре. Комисията да се събере, да ви предложи коректни текстове и отговорността да бъде в комисията. Не зная защо толкова бързаме днес с този законопроект. Но ако той в момента ще се разглежда и гласува на второ четене, аз съм длъжен да предложа текстовете на Министерския съвет в ал. 2, т. 1, ал. 11, 12, 13 и 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи да разбирам, че комисията няма становище за второ четене.
Започнахме, уважаеми колеги, второто четене. Ще го продължим утре, след като комисията се събере, анализира текстовете и ни предложи съответен текст за гласуване. Не можем да гласуваме така законопроект. Ако ни се предложи, преминали сме на второ четене, ще го продължим утре.
Уважаеми народни представители, стигнахме до мечтания за някои Семеен кодекс.
Давам почивка до 11,30 ч. След това ще продължим със Семейния кодекс – един закон, който засяга всеки български гражданин даже преди раждането му.
Моля народните представители да бъдат в залата.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пленарното заседание продължава.
Ще направя едно съобщение: Комисията по околната среда и водите ще има редовно заседание днес, сряда, от 16,30 ч. в зала 130 с дневен ред от три точки.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТ НА СЕМЕЕН КОДЕКС.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, да започнем, а не знам как ще продължим. Очевидно е, че в момента няма необходимия кворум, но ако има необходимия кворум, ще гласуваме текстовете. Ако нямаме кворум, предлагам да докладваме текстовете, да направим разискванията и евентуално утре да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Точно така.
Доклад на Комисията по правни въпроси относно проект на Семеен кодекс, внесен от Министерския съвет на 1 април 2008 г. - нашият доклад е изготвен на 12 май 2009 г.:
Заглавието е „Семеен кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на кодекса.
„Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието и чл. 1? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 2 „Принципи” има предложение от Мартин Димитров и група народни представители – в чл. 2 т. 3 се изменя така:
„3. доброволност и трайност на брачния съюз като основа на семейството”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов – в чл. 2 се правят следните изменения:
1.1. Точка 1 се изменя така:
„1. закрила на брака, на семейството и на децата от държавата и обществото;”.
1.2. Точка 6 се изменя така:
„6. трайност на брачния съюз;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 2:
„Принципи
Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:
1. закрила от държавата и обществото на брака и на семейството;
2. равенство на мъжа и жената;
3. доброволност на брачния съюз;
4. особена закрила на децата;
5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;
6. зачитане на личността в семейството;
7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители за създаване на нови членове 3, 4 и 5 със следното съдържание:
„Цели
Чл. 3. Целите на този кодекс са: закрила и укрепване на семейството; всестранна защита на децата и възпитаването им; развитие на взаимопомощ, привързаност и уважение между всички членове на семейството и възпитаването им в чувство на отговорност пред семейството и обществото; защита на правата и интересите на поставените под настойничество и попечителство.

Функции на семейството
Чл. 4. Основни функции на семейството са: раждане, отглеждане и възпитаване на децата; осигуряване на възможности за развитие на способностите на всички членове на семейството, както и на условия за изпълнение на трудовите и обществените им задължения; създаване в семейството на отношения, основани на уважение, привързаност, дружба, общи усилия и взаимно отговорност за неговото развитие; полагане на грижи и подпомагане морално и материално на възрастните, болните и нетрудоспособните членове на семейството.
Закрила на семейството
Чл. 5. Обществото и държавата осигуряват условия за развитие на семейството, насърчават раждаемостта, защитават и поощряват майчинството и подпомагат родителите в отглеждането и възпитаването на децата. Те полагат грижи за подготовката на младите хора за брачен живот.”
2. Съществуващият чл. 3 става чл. 6.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми колеги. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 3 „Право на брак и на семейство” има предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов – чл. 3 се изменя така:
„Цели на кодекса
Чл. 3. Целите на този кодекс са:
1. закрила и укрепване на семейството;
2. всестранна защита на децата и възпитаването им;
3. развитие и взаимопомощ, привързаност и уважение между всички членове на семейството;
4. защита правата и интересите на поставените под настойничество и попечителство.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава втора – Сключване на брак.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
По чл. 4 „Граждански брак” има предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов – в чл. 4 се създава ал. 2:
„(2) Религиозният брачен обред има правно значение само в предвидените от закона случаи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Волен Сидеров и група народни представители – в чл. 4 се правят промени и придобива следния вид:
„Чл. 4. (1) Само гражданският или църковният брак, сключени във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.
(2) Гражданският и църковният брак имат еднакво правно действие и последици.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5 „Съгласие на встъпващите в брак”.
Член 6 – „Възраст за встъпване в брак”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 6:
„Възраст за встъпване в брак
Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило 18 години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило 16 години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.
(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 7 – „Пречки за сключване на брак”.
Има предложение от народните представители Елиана Масева и Антонела Понева:
1. В чл. 7, ал. 1 се създава т. 2, която гласи:
„2. което към момента на сключване на брак е в регистрирано съжителство с друго лице.”
2. В чл. 7, ал. 1 т. 2 става т. 3, а т. 3 става т. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 7, ал. 1, т. 3 изразът „освен ако той знае за тези болести” се заменя с „освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за това”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Надка Балева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 7:
„Пречки за сключване на брак
Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице, което:
1. е свързано с друг брак;
2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.
(2) Не могат да сключат брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 8 – „Място на сключването на брака”.
По него има предложение от Волен Сидеров и група народни представители – чл. 8 придобива следния вид:
„Чл. 8. (1) Встъпващите в брак избират свободно общината или енорията, в която да сключат брак.
(2) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината, или в църкви, определени от митрополита на епархията.
(3) Гражданският брак може да бъде сключен и на друго място по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние при наличието на важни причини.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:

„Място на сключването на брака
Чл. 8. (1) Встъпващите в брак избират свободно общината, в която да сключат брак.
(2) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината.
(3) Бракът може да бъде сключен и на друго място по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние при наличие на уважителни причини.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По следващия текст има предложение от народния представител Волен Сидеров и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е предложение пак за църковния брак.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз предлагам да не ги четем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е противоконституционно. В Конституцията ясно е казано и затова няма смисъл от четенето на такива предложения.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Темата сме я поставяли, докладвана е идеята, има произвеждащи се многократно предложения и нека да не ги четем дословно.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 9:

„Документи за сключване на брак
Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак представя на длъжностното лице по гражданското състояние:
1. декларация, че не съществуват пречки за сключване на брак по чл. 7;
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал. 1, точки 2 и 3;
3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия по чл. 7, ал. 1, точки 2 и 3.
(2) Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостоверение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по текста? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 9 отново има предложение от народния представител Волен Сидеров и група народни представители и то е пак във връзка с Православната църква и църковния канон.
По чл. 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Ред за сключване на брака
Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи по чл. 9.
(2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричане утвърдителен отговор съставя акт за сключване на граждански брак. В акта за сключване на граждански брак се отразява избрания режим на имуществени отношения с данните по чл. 9, ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов режим на общност.
(3) Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако някой желае да вземе отношение, моля с вдигане на ръка да даде сигнал.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Отново имаме предложение на Волен Сидеров и група народни представители, по чл. 11, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
По чл. 12 също има неподкрепено предложение от народния представител Волен Сидеров и група народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12 със заглавие „Фамилно име на съпрузите”.
По чл. 13 има няколко предложения за отпадане – на народните представители Надка Балева, на Диана Хитова, на Волен Сидеров и група народни представители, както и на Христо Бисеров, на Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията е подкрепила тези предложения.
Има предложение на народния представител Ненко Темелков:
В чл. 13, ал. 3 след „регистрация” да се добави „или съществува непрекратен брак”.
Той предлага и нова алинея:
„(4) Лица, които регистрират фактическо съпружеско съжителство, могат да сключат брачен договор по смисъла на Раздел ІV”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Елиана Масева и Антонела Понева:
1. В чл. 13 ал. 1 отпада.
2. Алинея 2 става ал. 1 и придобива следното съдържание:
„(1) Фактическо съпружеско съжителство между мъж и жена и неговото прекратяване се регистрира по Закона за гражданската регистрация”.
Създава се ал. 2, както следва:
„(2) Децата, родени или осиновени при регистрирано фактическо съпружеско съжителство, имат правата на родените или осиновените в брак.”
3. В чл. 13 се създава нова ал. 4, както следва:
„(4) Пречките за сключване на брак важат и при регистриране на фактическо съпружеско съжителство.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Мартин Димитров и група народни представители също за отмяна на този текст. Комисията го е подкрепила.
Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, което е за религиозния брачен обред и което комисията не подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 13 да отпадне. Нека да го докладвам:

„Фактическо съпружеско съжителство
Чл. 13. (1) Фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена има правно значение в предвидените от закона случаи.
(2) Фактическото съпружеско съжителство и неговото прекратяване се регистрират по реда на Глава трета, Раздел Х от Закона за гражданската регистрация.
(3) Не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство докато не се заличи съществуваща регистрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по един широко обсъждан в обществото и в медиите въпрос – фактическото съпружеско съжителство.
Имате думата. Поне някой да се изкаже – има аргументи за, има аргументи против.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да се изкажат най-отявлените привърженици на двете противоположни решения, защото толкова дискусии се водиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, толкова думи се изприказваха, толкова дискусии се водиха, а сега – мълчание в парламента.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не е добър атестат мълчанието, но какво да се прави, господин Стоилов?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще остане да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, може ли без разисквания да мине такъв един важен въпрос?
Българската православна църква се произнася, другите вероизповедания – също.
След като няма, за съжаление, минаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава трета – Лични отношения между съпрузите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
По чл. 14 има предложение на Мартин Димитров и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14 със заглавие „Равенство между съпрузите”, който става чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, за чл. 14, който гласи, че съпрузите били равни.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имат равни права. Някой да не го възприеме, че са еднакви. (Оживление.)
Продължаваме с „Взаимност между съпрузите”, което е заглавието на чл. 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 15, който става чл. 14:

„Взаимност между съпрузите
Чл. 14. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това са пожелания, давай нататък!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16 със заглавие „Съвместно живеене на съпрузите”, който става чл. 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 17 със заглавие „Свобода на развитие на личността и на избор на професия”, който става чл. 16:

„Свобода на личността
Чл. 16. Всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор и упражняване на професия.”
Член 18 е подкрепен по принцип от комисията и става чл. 17:

„Грижа за семейството
Чл. 17. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава четвърта – Имуществени отношения между съпрузите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
„Раздел І – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
По чл. 19 със заглавие „Режим на имуществени отношения” има предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 19, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В изречение първо след думата „брака” се поставя запетая и се добавя „но не по-рано от една година от сключването му”.
2. В изречение второ думата „към” се заменя с „в”.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 19, който става чл. 18:

„Режими на имуществени отношения
Чл. 18. (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.
(3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19.
(4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по един основен проблем на семейното право – имуществените отношения. Въвеждат се за първи път при режима. И тук ли мълчание?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те ги приемат. Ще се самоопределят по-късно към кой режим ще се ориентират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще бъде късно докато се определят! За съжаление, няма желаещи за изказване.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 20, който става чл.19:

„Регистър на имуществените отношения на съпрузите
Чл. 19. (1) Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.
(2) Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.
(3) Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се регистрират по реда на ал. 2, въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 или по чл. 27, ал. 2.
(4) Регистърът по ал. 1 е публичен. За справки и удостоверения по регистъра се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет.
(5) Редът за воденето и съхраняването на регистъра се определя с наредба на министъра на правосъдието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21 със заглавие „Защита на третите лица”, който става чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги, искам да направя едно малко допълнение. По-скоро е технически пропуск.
Имам предвид новия чл. 19, ал. 3, в края: „въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 или по чл. 27, ал. 2”. Тук трябва да добавим „и ал. 3”, защото става въпрос за две различни основания, на които може да се прекрати съпружеската имуществена общност. Няма логика в единия случай да се вписва в регистъра, да се отбелязва, в другия – не. Просто за пълнота, мисля, че е технически този пропуск и предлагам да го допълним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, това е правно-технически въпрос, направо ще го впишем.
„Раздел ІІ – Законов режим на общност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

„Съпружеска имуществена общност.”
Има предложение на народния представител Диана Хитова:
„1. В чл. 22, ал. 1, след думите „вещните права” да бъде включен изразът „и паричните влогове”.
2. В чл. 22, ал. 4, изречение второ, да отпадне изразът „но не по-късно от една година от сключването й”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 22, който става чл. 21:

„Съпружеска имуществена общност
Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Искът може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи?
Ще попитам господин Стоилов. Аз видях и предните текстове, разбира се.
„Законов режим на общност.” То беззаконов режим няма.
Тук имаме „Законов режим на разделност”. Вярно, различават се с договорния режим, но режим на общност, режим на разделност...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може, но тук ударението е поставено и върху това, че той възниква автоматично по силата на закона, ако няма някаква друга изразена воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То и разделността възниква при изразена воля.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И пак е законов режим.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разликата с договора и с разделността е, че те винаги са резултат от...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не това ще ни оправи Семейния кодекс.
А тук?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук се дават описания, че веднъж има режим на общност и различното е, че той възниква не само по силата на изрично заявената воля на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, както и сега, автоматично. Нищо ново няма тук.
А какви са тези искове?
„Искът може да бъде предявен от съпруг и наследник на съпруг.”
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: За по-голям принос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
„(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Искът може да се предяви от:”.
Излиза, че искът за съвместния принос може да се предяви?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук може би не е ясен смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпросът е, че може да се предяви и за по-голям принос, да кажем. Не да бъде по една втора, а аз да искам две трети или три четвърти.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По-добре да добавим текста: „Искът за по-голям принос...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, за по-голям принос, иначе приносът по дефиниция, по презумпция си е съвместен. Да го помислим. Идеята според мен е, че искът за по-голям принос може да се предяви, но да го даваме чак пък и на наследника на съпруга... Това го имаше още от 1968 г. Хайде да сложим една питанка, да го видим.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В такъв случай нека ал. 3 да остане: „Съвместният принос се предполага до доказване на противното”.
И като нова ал. 4 да се пише: „Искът за по-голям принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, господин председателю на Правната комисия! Знам, че в правото глаголите имат не по-малко, а даже понякога и много по-голямо значение от употребените в разговорния език. Когато става дума за: семеен принос се предполага до доказване на противното, се поставя под съмнение наличието на семеен принос, защото имаме предположение, а не твърдение. Не е ли по-добре понятието да бъде „съвместният принос се приема до доказване на противното”, защото ако ние предполагаме нещо, без да е подложено на доказателство за противното, тоест това е едно допускане и оставяме сянката на съмнение, ако нямаме натиск за доказване на противното.
Затова, опитвайки се да съчетая познанията си по български език и онова, което правото използва като глаголни форми и като понятия, моля за Вашия коментар дали не е по-добре да редактираме глагола „предполага”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какъв текст предлагате?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: „Съвместният принос се приема до доказване на противното”, за да е нещо твърдо, което трябва да оборим, а не нещо, което ще предполагаме, дори и да не го оборваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам кое е по-твърдо - дали приема, или предполага, но това е една презумпция.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще отговоря.
Господин Йорданов предполагам, че ще приеме текста, който сме записали, тъй като в правото предполагането е въпрос на установяване на факти, които в някои случаи не се нуждаят от доказване. Тоест той има по-голяма тежест, а приемането е по-скоро по отношение приемане на акт или приемане на наследство, тоест като констатация на права и действа презумпцията „Presumitor super vero, fingitor super falso”. Тоест, че презумпциите винаги се изграждат върху реалността, която е обичайна, ако разтълкувам, докато фикциите са едно умишлено отклонение от съществуващото положение. В този случай ние имаме една оборима презумпция, което означава, че това предположение винаги действа за равенство на приноса, независимо дали приносът е равен или не.

Когато съпрузите живеят заедно, те имат равен принос в създаването на имуществото. Този, който оспорва равния принос, трябва да докаже обратното, за да се отклони от това предположение. Тоест предположението има силата на правило, ако не бъде конкретно опровергано по отношение на имуществото и конкретните лица. Така че то не отслабва смисъла. Защото ако няма нищо друго, това предположение действа като правило за уреждане на отношенията. Този, който иска да опровергае правилото в конкретния случай, трябва да докаже обратното. Разбирате, че няма никакво колебание в прилагането на това правило, ако то не бъде подложено на съмнение и главно – доказано това твърдение на другата страна. Според мен това не създава проблем и се движим в рамките на приетата юридическа логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дали да не предложим „съществен принос“? Защото приносът не може да бъде абсолютно еднакъв.
Давам думата на господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, на базата на досегашния дебат правя следното предложение за редакция на новата ал. 4:
„(4) Искът за по-голям дял в съвместния принос може да се предяви от“.
Ясно е, че не е въпрос да се оспорва изобщо съвместният принос. Във всички случаи когато имаме брачно съжителство, няма практика на съдилищата досега някога да е отречен изцяло приносът на единия съпруг. Винаги този принос е бил зачитан. Може да е бил в по-малък размер – може да е 10%, 15%, но приносът на другия съпруг винаги е бил зачитан. В конкретния случай именно тук не можем да водим иск, с който да докажем противното, че изобщо няма принос, а искът, който се води, е за по-голям дял. Затова редакцията, която предлагаме, е „Искът за по-голям дял в съвместния принос може да се предяви от“. Това е идеята, за да изчистим двусмислието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами ако другият съпруг няма абсолютно никакъв принос? Примерно не живеят заедно – 10 г., 20 г., не се виждат. Единият от съпрузите си купува жилище. Тогава жилището е съпружеска общност. Как да няма такива случаи?! Има! Може да нямат деца.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Приносът е по отношение само на имуществото. Мисля, че най-ясен е текстът на ал. 4, ако остане така: „Искът за по-голям принос може да се предяви“. Това не изключва да се доказва липса на какъвто и да е принос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
По време на брака надали ще се появи такъв иск, но след брака – 90% ще водят дела. Трябва това дело да свърши, за да могат да преминат към делата за делба.
Няма желаещи да вземат думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 23, който става чл. 22:

„Лично имущество
Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични` са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на Глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„Преобразуване на лично имущество“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 24, който става чл. 23:

„Преобразуване на лично имущество
Чл. 23. (1) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл. 22, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди или по време на брака.
(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата за тъй наречената „трансформация“. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 25, който става чл. 24:

„Управление и разпореждане с общо имущество
Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.
(2) Управление на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.
(3) Разпореждане с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.
(4) Разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
(5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършена от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук се пораждат въпроси. За всяка вещ ли, която е имуществена общност, трябва да има съгласие? Хайде, за леки коли – да, за имущество, което има по-голяма стойност – да, но за някои вещи, които нямат никаква стойност или имат съвсем ниска стойност, едва ли трябва да искаме съгласието на другия.
Има ли народни представители, желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В повечето случаи се предполага съгласие. Едва ли за някои дребни движими вещи могат да възникнат такива проблеми.
„Разпореждане с лично имущество“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 25.
„Разпореждане със семейното жилище“.
Има предложение на Надка Балева – ал. 2 да отпадне. Тя гласи:
„(2) Ако разпореждането е извършено в отклонение на изискванията по ал. 1, съпругът несобственик може да потвърди сделката писмено с нотариална заверка на подписа в 6-месечен срок от узнаването за разпореждането, но не по-късно от една година от извършването му.“
Има предложение на Диана Хитова, което е подкрепено.
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов – също подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 27, който става чл. 26:

„Разпореждане със семейното жилище – лична собственост
Чл. 26. Действия на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.“
Комисията е подкрепила предложението на народните представители – да не може да се потвърждава впоследствие едностранно извършеното разпореждане с личното жилище. Това е дискусионна тема, но такова е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Прекратяване на съпружеската имуществена общност“.
Има предложение на Надка Балева, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 28, който става чл. 27:

„Прекратяване на съпружеската имуществена общност“
Чл. 27. (1) Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.
(2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това.
(3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.
(4) Изпълнението, насочено от кредитор върху вещ – съпружеска имуществена общност по реда на Глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс, за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ.
(5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.“
Тук единствено не се предвижда да се прекрати бракът, а да се запази съпружеската имуществена общност. Някой може и това да желае.
„Дялове на съпрузите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 28 - „Определяне на по-голям дял на съпруга“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 30, който става чл. 29:

„Определяне на по-голям дял на съпруга“
Чл. 29. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
(2) Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.
(3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Но докато вие вземете думата, дами и господа, искам да кажа, че този въпрос за приноса всъщност е решен тук. Защо трябва още веднъж да го пишем в ал. 4 на чл. 21? Защо трябва да регламентираме два пъти една и съща материя?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Алинея 4 се прилага, когато искът се предявява по време на брака и не е свързан с развода или се предявява от наследник като самостоятелен иск по отношение на спора за имуществото в рамките на бракоразводния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И още един въпрос, господин Стоилов. По-скоро не е въпрос, а разсъждение. Бракът се прекратява не само поради развод, но може да бъде и поради унищожаемост на брака. Ако говорим само за развод, значи само при развода можем да искаме по-голям дял заради да децата и на базата на приноса. Ами ако бракът бъде прекратен поради унищожаемост – когато не са спазени определените условия при сключване на брака?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че и сега няма възможност за по-голям дял.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хипотезата е пак същата – прекратяваш брака. Последиците са едни и същи при унищожаемост и при развод. И аз винаги съм си задавал въпроса защо този чл. 29 е насочен срещу мъжа? Защото децата в 99,99% се дават на майката, майката винаги ще предявява на базата на децата да получи по-голям дял. Откъде-накъде?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Именно заради това – тъй като тя има разходи във връзка с отглеждането на децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама бащата нали плаща издръжка?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Издръжката е само материалната страна, а грижите по децата не могат да бъдат остойностени буквално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво значи това непълнолетни? Нали ще станат пълнолетни. Значи става неоснователно обогатяване на жената на гърба на мъжа.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие поставяте въпроса вече когато е отпаднало основанието при навършване на пълнолетие.
Но за да има по-голямо съответствие между ал. 3 на чл. 29 и ал. 4 на чл. 21, може би трябва да запишем „значително” преди „по-голям”, защото тук се казва „в придобиването значително надхвърля приноса на другия”. Значи и там трябва да запишем „значително”, тоест да бъде очевиден и доказан този по-голям принос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но не става много ясно, че този иск по чл. 29, ал. 3 и 4 е само по време на брака. Може би идеята е такава.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той не е ограничен. Аз казвам, че този иск може да има самостоятелно значение, без в рамките на бракоразводния процес да е разглеждан въпросът за имуществото и по-големия дял.
Така че мисля, че не се покриват напълно чл. 21, ал. 4, и чл. 29, тъй като чл. 29 е общият случай, когато в рамките на иска за прекратяване на брака се разпределя имуществото и се предявява искането за значително по-голям принос. Това всъщност е и рационализиране на този процес, всички спорни въпроси да бъдат решени в рамките на този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Малко нарушаваме правилника, но да е ясно поне в протокола. Искът за по-голям дял може ли да бъде съединен с иска за развод? Мисля, че не. Бракът трябва да бъде прекратен поради развод и след това да се води искът за по-голям дял, независимо на какво основание. Той не може обективно да бъде съединен с иска за развод.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо? Член 29, ал. 1, казва „при прекратяване на съпружеската имуществена общност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Прекратяване” значи предварително прекратяване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не виждам защо трябва да усложняваме процеса и в един бракоразводен процес, в който и без това правните въпроси не са толкова много, като изключим имуществените въпроси, да не се поставят всички тези спорни въпроси. Ако те са могли да се споразумеят и да не стигат до исков процес, няма да има проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да има проблем, ще има развод по взаимно съгласие.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Лично аз не виждам пречка в рамките на самия бракоразводен процес да се извърши прекратяването на общността и във връзка с прекратяването да се реши и въпросът за по-големия принос. Всичко това може да се докаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да го отразим, защото утре един ще го тълкува по един начин, друг ще го тълкува по друг начин.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз съм по-склонен към това разбиране. Ако трябва, да го засилим като текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За мен е недопустимо съединяването им.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре е вносителят да си каже мнението, тъй като този въпрос при нас не беше предмет на специално разискване, не е имало някакви разногласия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И досега имуществените отношения между съпрузите не са се решавали в бракоразводния процес. След прекратяване на брака започват имуществените отношения.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен текстът трябва да се тълкува буквално – при прекратяване поради развод, а не след прекратяване на съпружеската общност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Задължително ли ще трябва да предявиш иска? Не можеш ли да го направиш след прекратяването на брака?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът е, че ако този иск не бъде предявен в рамките на бракоразводния процес, той е допустим на самостоятелно основание. Но остава открит въпросът дали може в рамките на самия процес за прекратяване на брака и при разделяне на имуществото да се докаже по-големият принос и всичко да приключи в рамките на едно дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: После пак трябва да имаш делба, щеш-не щеш.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но делбата може да бъде съдебна и доброволна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Иванова, хайде да ни помогнете.
Господин Янев, вземете отношение и Вие.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сега действащото законодателство допуска такава възможност с иска за прекратяване на брака да бъдат предявявани и подобни искове. Практиката обаче сочи, че това не се случва. Съдиите масово прекратяват така предявените претенции и насочват страните за разглеждането им по общия ред.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо?
ИГЛИКА ИВАНОВА: Защото най-вече считат, че брачното производство като един от особените видове производство по ГПК се движи по правила, различни от тези, уреждащи имуществените отношения между страните.
Може би има място за спор дали това е точно така или не, но от друга страна погледнато, обикновено в брачния процес наистина се разрешават пό друг тип въпроси, най-вече за ползване на семейно жилище, родителските права и издръжката. След като цялата идея на законодателя и нашите старания в последно време са насочени към това да облекчим този бракоразводен процес, да приключи той по-бързо, за да може децата час по-скоро да се адаптират към новите условия и да преодолеят тежките за тях от емоционална гледна точка проблеми на развода на родителите, струва ми се, че едно такова допълнително натоварване на съда – да го задължим да съвместява две различни по своя вид граждански производства в едно, само ненужно ще натовари процес и много ще го удължи във времето. Да не говорим, в момента се сещам, че общо взето брачните дела спират до въззивната инстанция и не продължават нагоре, не подлежат на касационно обжалване, докато имуществените не са така. Тоест правим бракоразводния процес и неговия краен изход заложник на имуществените отношения между страните. Не ми се струва, че това е много рационално и мисля, че това е в полза най-вече на децата, чиито интереси в края на краищата трябва да бъдат охранени в това производство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
Вашето мнение, господин Янев?

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Аз ще доразвия още малко тезата, господин председател, по това, което каза колегата Иванова. Действително по процесуален характер това са два различни типа искове и тяхното развитие в процеса наистина върви по различен път.
Има нещо друго обаче, което концептуално трябва да възприемем и да кажем, че не би трябвало да ги обединяваме на тази плоскост. А това е именно, че същината на двата процеса е коренно различна. Първият процес започва с идеята за възможното помирение – възможността съпрузите да достигнат до споразумение и да не се прекрати брака. Ако още в този начален момент, началото на брачния процес, въведем елемента на възможността за решаването на други брачни искове, по своето естество ние ще стопираме предварително възможността да си мислим, че е възможно всъщност да се постигне споразумението и този брак, който е тръгнал да се разваля, всъщност да се върне към лоното на възможността да бъде заздравен и саниран.
От тая гледна точка ми се струва, че ще бъде недобро решение да вкараме този особено щекотлив и повдигащ отрицателни емоции между съпрузите въпрос в рамките на иска за прекратяването на брака.
Вярно е, че в някаква степен нещата в прекратяването на имуществените отношения след това се проточват много дълги години напред, но ми се струва, че е по-важно да сложим акцента върху първото – възможно ли е в рамките на брачния процес всъщност да стигнем до помирение на съпрузите? Ако това стане невъзможно, нещата оттам насетне да продължат. Очевидно връщане назад няма.
Затова смятам, че смесването на двата иска ще попречи на този първи процес на бракоразводното дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 29?
Това също е съществен въпрос. Или да го оставим на процеса, а не на Семейния кодекс да решава може ли да има обективно съединяване или не може. Защото ако ние приемем, че може – това, което каза господин Стоилов, то ще бъде евентуално обективно обстоятелство, а ако бракът бъде прекратен, тогава ще се отиде към евентуално произнасяне за по-големия иск.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Но ще бъде предмет на доказване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знам, знам. Гледал съм толкова бракоразводни дела. Знам какво ще стане. Всички ще се съсредоточат върху имуществото. Така е.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам текста да остане така. Той е и малко по-отворен към практиката и позволява тълкуване и по начина, по който се проведе дискусията, включително и придържане към досегашната практика.
„Получаване на дял от личното имущество”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 31, който става чл. 30:

„Получаване на част от личното имущество
Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
(2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 22, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 32, който става чл. 31:

„Срокове за предявяване на исковете
Чл. 31. Исковете по чл. 29, ал. 3 и чл. 30 могат да се предявяват в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност, а по чл. 29, ал. 1 и ал. 2 – до една година от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 33, който става чл. 32:

„Отговорност за задължения
Чл. 32. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.
(2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Раздел ІІІ – Законов режим на разделност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 34, който става чл. 33:

„Имуществена разделност
Чл. 33. (1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.
(2) При развод всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пак казвам: бракът се прекратява, когато той е унищожаем. Може случаите да са по-малко, но – бракът се прекратява с развод, със смърт или поради унищожаемост на брака. Практиката може да почне да го тълкува по-разширително, но знам ли?! Може да кажат: а, щом е само за развод, тогава ... Когато се прекратява на друго основание, не можеш да искаш част от имуществото на другия съпруг при разделност. Защо не го кажем: „При прекратяване на брака всеки от съпрузите има право ...”. А как ще се прекрати брака?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото бракът може да се прекрати и със смъртта на другия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, така е, бракът се прекратява и със смъртта.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Но там има други правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Там вече е Законът за наследството.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Можем да кажем: „При прекратяване на брака по исков ред”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме време да помислим малко. Ако кажем така – така. Исковият ред е унищожаемост и развод.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако искате да запишем: „При прекратяване на брака по исков ред ...”.
Предлагате това да се запише и при по-големия дял, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, според мен, и там също може да бъде по-голям дял.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но там, понеже говорим за прекратяване на съпружеска имуществена общност ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но бракът като се прекрати, съпружеската имуществена собственост става съсобственост. От бездялова става дялова, независимо на какво основание се прекратява.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Текстът на чл. 29, ал. 1 да бъде:
„(1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност по ...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да помислим и като стигнем до развода ще го видим.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 35, който става чл. 34:

„Разпореждане със семейното жилище
Чл. 34. При разпореждане със семейното жилище се прилага чл. 26.”
Комисията подкрепя теста на вносителя за чл. 36, който става чл. 35, със заглавие „Предоставяне на лично имущество за ползване”.
Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 36:

„Отговорност за задължения на семейството
Чл. 36. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.
(2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІV да бъде: „Договорен режим”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 37:

„Брачен договор
Чл. 37. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.
(2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.
(3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Какво имате предвид по „дееспособни”? Пълна дееспособност? Защото има и ограничена дееспособност между 16 и 18 години.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има се предвид, че с навършването на пълнолетие съпрузите, които са били…
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Признаваме дееспособност, но не и по отношение на брачния договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но от 18 г. могат да сключват, под 18 г. не могат да сключват брачен договор.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не могат, защото там се смята, че бракът се сключва по силата на важни обстоятелства, които налагат това. Това не са имуществените отношения между тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да е ясно, защото казахме, че между 16 г. и 18 г. могат да сключат и като сключат, стават напълно дееспособни.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): С изключение на сключването на брачен договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно. Над 18 г. могат, под 18 г. не могат да сключат брачен договор. Но питам защо да не могат? Когато кажем дееспособни, имаме предвид напълно дееспособни, защото има ограничено дееспособни. Между 14 и 18 г. са ограничено дееспособни, но пак са дееспособни. Ако искате да кажем, че брачен договор могат да сключват само лица над 18 г., встъпили в брак, или нещо подобно. Имаше го в началото при режимите.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Алинея 4 на чл. 6.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Там е казано: „С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по постоянния адрес на непълнолетния”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е друга хипотеза.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но тя е свързана с хипотезата, ако ненавършилият 18 г. встъпи в брак, той става дееспособен и по силата на това обстоятелство може и той да сключва брачен договор единствено с ограничението за разпореждане с жилището, с недвижимия имот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Договорът е между съпрузите, а тук става въпрос за разпореждане, продажба, дарение, прехвърляне някой път спрямо трето лице.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен в тази редакция текстът не изключва възможността този, който е станал дееспособен по силата на самото сключване на брак, да сключи брачен договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Брачният договор не се ли сключва преди брака?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той може да се сключи след брака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай изключваме предбрачния договор.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предбрачния договор няма да може да го сключи, защото той няма тази дееспособност. Той я придобива със сключването на брака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да е ясно поне в протокола, тъй като утре този протокол се чете от юристите, като се чудят как да прилагат нормата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен лице, което не е навършило 18 г., но отговаря на условията да встъпи в брак, придобива дееспособност. И след придобиването на дееспособност може да сключи брачен договор. Но не може да сключи брачен договор в момента на сключването на брака, тъй като това е последица от самото му встъпване в брака. Мисля, че с това систематично тълкуване на текстовете трябва да е разбирането за сключването на брачен договор от дееспособните, което не изключва и ненавършилите 18 г., които обаче вече са встъпили в брак. Като към този договор ще действа ограничението за разпореждането с недвижим имот, което трябва да получи разрешение от съда.
Аз Ви благодаря, господин председател, защото тази дискусия постави и някои допълнителни въпроси. Даже освен закона някои вече могат да подготвят и коментар към Семейния кодекс.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 39, който става чл. 38:

„Съдържание на брачния договор
Чл. 38. (1) Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните, като:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
(2) Имуществени отношения между страните могат да бъдат уредени чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.
(3) Брачният договор не може да съдържа разпореждане за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.
(4) За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Може би да изясним съдържанието на брачния договор? Член 38, ал. 1, т. 2 казва, че брачният договор съдържа уговорки относно правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака. Щом е преди брака, той е индивидуална собственост на съпрузите. Това е така. Но значи могат да се уреждат някакви права и спрямо индивидуалната собственост, придобита преди брака. А после в ал. 2 казваме, че не се допускат уговорки предбрачно имущество на страните да става съпружеска имуществена собственост. Добре, тогава какво можем да уговорим за правата върху вещи, които са придобити преди брака?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това, което се сещам, е примерно единият от съпрузите може да поеме задължение да не продава определено свое имущество без съгласието на другия съпруг. Друг е въпросът дали това с нещо би засегнало валидността на сделката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да изключиш едно имущество от гражданския оборот?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, или да каже: с това имущество, тъй като ще има определено семейно предназначение, няма да се разпорежда в определен период.
ИВАН МАТЕЕВ ИВАНОВ (НДСВ, от място): Отказ от права може ли?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: При определени случаи може, но това не е отказ, това е само ограничаване на определено право, тъй като той не се отказва от правата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо трябва да ограничаваме? Щом е договор – договор. Страните се договарят и толкова. „Ще те взема, ако ми дадеш вилата си!”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да. Тя именно включва най-крайните форми на такива уговорки, че не може имуществото, което е индивидуална собственост на една от страните по бъдещия брак, по силата на договора да стане собственост на другото лице. Може да има някакво ограничение в собствените права, но не и такъв прехвърлителен ефект върху личното имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи мога да прехвърля цялото си имущество, но не може да стане съпружеска имуществена общност? Има проблем.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате предвид, че няма ограничение да се прехвърли на другата страна, а има ограничение да стане съпружеско имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами да! Защо?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук въпросът е основателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съпрузите, преди да сключат брака, може да се живели две, три, пет години заедно, заедно да са придобили, макар и само на името на единия едно жилище. Защо да не дадем възможност с предбрачния договор това жилище да стане съпружеско имущество по тяхна воля? Няма да се договорят - няма да стане, като се договорят - ще стане.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Практически подлежи на вписване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът беше защо да е допустимо единият от съпрузите при сключване на брачния договор да прехвърли свое лично имущество на другия съпруг, а да не може да стане съпружеска имуществена общност. По-скоро би трябвало да се изключи първото.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): И двете подлежат на вписване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вписването е друг въпрос.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не е ли по-добре тогава да трансформираме второто изречение на ал. 2 и да кажем, че е недопустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане собственост на другия съпруг? Защото това вече подравя моралните основания на брака. Нещо като покупка на съпруг. Ако стане съпружеска имуществена общност, това не е толкова извънредно или нередно като обстоятелство. Защото се свързва с трайността на бъдещия брак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Особено при втори, трети брак имуществените уговорки са на първа линия, а не чувствата. Чувствата са за медения месец.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Това е гаранция на новия съпруг срещу децата от първите бракове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Иванова, какво мислите? Този текст също е насочен срещу мъжете. Това ми е ясно. Жена досега не е прехвърлила на мъж, но мъж прехвърля на жена.
Имате думата.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Струва ми се, че бихме могли да оставим текста така, както е, защото той не изключва възможността да бъде прехвърлена примерно идеална част от личното имущество, придобито преди брака. Тогава те ще станат съсобственици, но има разлика между…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съсобственост и съпружеска...
ИГЛИКА ИВАНОВА: Именно, има разлика. Според мен съпружеската имуществена общност е по-тежкият режим, не, не по-тежкия режим, докато тя е бездялова. Не може дори, образно казано, със своята част да се разпореждаш по никакъв начин, докато с идеална част все пак това е твое лично имущество, придобито преди брака. По-логично е да дадем възможност на съпруга, макар и с ограниченията на разпореждането с идеална част от съсобствена вещ, но все пак да се разпорежда. Да не говорим, че този текст така, както е, дава възможност да речем да бъде учредено право на ползване. Защо да не се учреди право на ползване, което не променя собствеността, разбира се?!
Мисля, че този текст дава повече възможности за различни решения. Аз подкрепям текста, така както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Съвсем накратко ще кажа, че ако изключим възможността, както е заложено в текста, да бъдат уредени отношенията между съпрузите и препращането просто като семейна имуществена общност, а семейната имуществена общност ние предлагаме да бъде на регламентация на базата на съвместния принос. Тоест, ако се приеме простото деклариране за едно имущество, придобито от единия съпруг преди брака и с брачен договор да приемем, че то съставлява елемент на семейната имуществена общност, то след това автоматично към него се прилагат и правилата за приноса, което ми се струва, че този път, в този случай би било недопустимо. Затова нека да остане текстът във варианта, в който е, защото иначе влизаме в едни значителни хипотези, при които трябва да кажем: „Да, доказването на противното за съвместния принос е изключено при тези и тези хипотези.” Мисля, че в този текст става по-елегантно, по-прости и решими стават случаите и нека в този случай да ги оставим на свободната воля на съпрузите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате да кажете текстът да бъде, така както ни се предлага от комисията.
ЯНИ ЯНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах, благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по текста?
Между другото за първи път българското право въвежда брачния договор. Ще видим на практика каква роля ще играе. В такъв случай бракът като съюз между мъжа и жената не става ли всъщност един договор между мъж и жена, а не обещание за светло бъдеще? (Реплика от народния представител Яни Янев.)
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„Сключване на брачния договор”
Има предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители:
„Чл. 39. (4) Когато брачният договор е сключен през време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански или църковен брак ...”
Това сме го отразили в другата му част, затова не е подкрепено предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 39, като в ал. 4 думите „чл. 20, ал. 2” се заменят с „чл. 19, ал. 2”.

„Действие на брачния договор”
Има предложение на Надка Балева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 41, който става чл. 40:

„Действие на брачния договор
Чл. 40. (1) Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.
(2) С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Когато е сключен преди брака, предбрачният договор ще влезе в сила, ще породи своето правно действие в момента на сключване на брака – това е ясно. Ако е сключен по време на брака – от деня на сключването му или от друга дата. Искам да Ви попитам – какъв обаче ще бъде режимът на имущество, придобито преди сключването на брачния договор?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Режим на общност.
Става дума, че те може да са избрали един от режимите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Или общност, или разделност.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако не са избрали режим, ще бъде на общност. Така че може режимът на разделност да се преобразува в брачен договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По време на брака могат ли с договора да преуредят отношенията си за имуществото, което е придобито преди това, включително и съпружеската общност?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Могат, но там сме записали текста, така че да не се увреждат интересите на третите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, да вървим напред.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„Изменение на брачния договор”
Има предложение на Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
„В чл. 42, ал. 1 след „страните” се добавя „но не по-рано от една година от сключване на брака.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 42, който става чл. 41:
„Изменение на брачния договор
Чл. 41. (1) Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.
(2) По отношение на третите лица се прилага чл. 40, ал. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 43, който става чл. 42:
„Прекратяване и разваляне на брачния договор
Чл. 42. (1) Брачният договор се прекратява:
1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това – прилага се законовият режим на общност;
2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
(2) Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може би за чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за развалянето по съдебен ред – следователно по ал. 1 в трите му хипотези не става по съдебен ред. Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред – чл. 87 от ЗЗД, ако това не противоречи на принципите…
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Когато е по взаимно съгласие не е по съдебен ред, в другите два случая е по иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама тук в т. 2 пише, по иск на един от съпрузите.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава е по иск – да. Възможно е и по единия и по другия ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е разликата тогава между т. 2 и ал. 2? Пак е иск, разваляне, констативен иск ще бъде, той не може да бъде друг.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, сега не мога буквално да цитирам чл. 87 от ЗЗД, но той съдържа общите основания за разваляне на един договор, докато т. 2 прибавя едни такива специални основания. Член 87 съдържа по-широк спектър от възможности, включително и при неизпълнение на договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не си даваш парите вкъщи и ще развали договора. Пак е против мъжа.
Да продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, по-скоро въпросът може да се постави, че ако се стигне до спор и до разваляне на брачния договор, дали това няма да доведе до прекратяване на брака, защото това е една голяма зрелищност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, щом отидеш да прекратяваш брачния си договор…
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: А не че не е възможно да се стигне до неизпълнение на договора или до основание за неговото прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но тук имаме прекратяване и разваляне на брачния договор по време на брака, нали това е идеята?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, защото иначе договорът престава да съществува, освен по отношение на последиците, които са написани в него.
„Недействителност на брачния договор”.
Има предложение на народния представител Диана Хитова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 43:

„Недействителност на брачния договор
Чл. 43. (1) По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите.
(2) Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.”

„Искове от трети лица
Чл. 45. Трети лица не могат да предявяват във връзка с брачния договор исковете по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите, както и иска по чл. 30 от Закона за наследството.”
Има предложение на народния представител Надка Балева – чл. 45 да отпадне.
Същото предложение правят народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя тези предложения.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 45 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място, към докладчика Янаки Стоилов): Чудесен дебат направихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, стигнахме до прекратяване на брака.
Ще докладваме текстовете по доклада до 13,45 ч.
Заповядайте, господин Янев.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: „Глава пета – Прекратяване на брака”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
„Основания”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ето тук е прекратяването на брака – унищожаването на брака с развод, за да видим приноса, имуществените отношения. Според мен трябва и при унищожаемост, и при развод да има еднакъв режим
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Съгласен съм с Вас, господин председател. Трябва редакционно, при установяването по-големия принос, да се включи хипотезата за унищожаване на брака. Това е идеята.
„Прекратяване на брака при обявена смърт”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 47, който става чл. 45:

„Прекратяване на брака при обявена смърт
Чл. 45. (1) Когато смъртта на единия съпруг е обявена от съда, бракът се прекратява с влизане в сила на решението.
(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: „Основания за унищожаване на брака”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 48, който става чл. 46:

„Основания за унищожаване на брака
Чл. 46. (1) Бракът се унищожава, когато:
1. при сключването му са били нарушени чл. 6 и 7;
2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки.
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако има някой желаещ, моля да вземе думата. (Реплика на народния представител Борислав Ралчев.)
Господин Ралчев, досега Ви нямаше!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Сега се присъединявам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: ...на наказателно-правните аспекти при прекратяването на брака.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Аз Ви благодаря за това, че ми дадохте думата. Благодаря Ви и за това, че сте единственият правник, извън докладчика, който взема отношение отчасти по същество за този тъй „маловажен”, който касае 3 милиона семейства в България, закон.
Искам ясно и точно да изразя становището си, че така закон не се прави! Семеен кодекс така не се прави!
Вие много добре знаете и тези, които помним малко повече, от това, когато се въведе семейната имуществена общност, какви последици имаше, какви правни конструкции, а сега има поне 10 принципни, не конкретни, текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Има поне 10 такива принципни въпроси, по които няма единомислие.
Нещо повече! Като член на Правната комисия имах достатъчното достойнство да не се бъркам там, където не ми е работата, тоест в семейното право и, както ми направихте репликата, по отношение на наказателните аспекти.
Искам да заявя на малобройното присъствие, но да остане в протокола, че това е една материя, която изискваше няколко годишен труд и постигане на съгласие, включително и с научна обосновка, на всички институции. Янаки Стоилов и аз не сме тези, които ще решим тези проблеми, с извинение към него. Защото просто не ни е работата. Защото това е един такъв раздел, който изисква строга специализация и строги знания. Когато 48 на сто от българския народ казва – не искам брак, а църквата заклеймява тези 48%, когато правим предбрачни договори и революция в българското семейно право, това така не се прави.
Изразявам дълбокото си възмущение от начина, по който се процедира минимум по този закон, и най-вече поради него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз си позволявам да не се съглася с господин Ралчев. Към този закон беше подходено много сериозно. Работната група заседава в продължение на четири месеца по два пъти седмично с представители както на академичните среди, така и на Министерството на правосъдието, на всички заинтересовани институции, съдии от Върховния съд, с цялата сериозност и отговорност. Фактът, че днес обсъждаме този закон в празна зала говори зле за народните представители - за всички тези, които в момента са заети с по-важни дела и не благоволяват да удостоят залата с присъствието си. Но това, повтарям, е проблем на народните представители, а не на специалистите, не на хората, които са работили по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Иванова, празна зала и само 6 юристи в нея! И приемаме Семеен кодекс!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): От които само председателстващият се изказва.
Благодаря Ви, господин председател, за правото на дуплика, което ми давате.
Аз няма да се съглася с току-що казаното, защото работна група в какъвто и да е състав и Правна комисия, по начина по който обсъждахме този закон, съвсем не съвпада с моите виждания по въпроса. Една работна група с участието на който и да е в нея трябваше да даде отговор на принципните различия. Отговорът го няма! Защото няма единомислие по тези въпроси. Това, че тези пет човека в тази работна група са били на това мнение и са го наложили, не значи, че има консенсус. Вие знаете, когато този закон излезе в публичния сектор, какво стана. Нали всеки един закон трябва да бъде отражение на това, което става в обществото? Още повече, че този закон не е нито син, нито пембен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, да докладваме чл. 47.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Все пак ще си позволя един кратък коментар, господин председател.
Колега Ралчев, не Ви репликирам, но си припомнете другите специални закони, които приемахме – и в работните групи никога тези законопроекти не са били с такава голяма посещаемост. Както в Народното събрание, ще кажа, че ограничен кръг колеги работиха по тях.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Няма единно мнение.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Само това ще кажа, господин Ралчев – единното мнение не може да се постигне.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Това е целият въпрос.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Наличие на варианти – залата ще каже – това да, това – не. Или ще го приеме, или няма да го приеме.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Каква зала?! Ето я залата!
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: В крайна сметка много дълго време се отлага възможността да се приеме нов Семеен кодекс, именно поради това, че не може да се стигне до консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, в няколко парламента все стигаме донякъде.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: А има текстове, които са болезнено необходими да бъдат приети, от друга страна. Има неконсенсусни текстове, но има и други, които е болезнено да бъдат приети. Примерно, осиновяването. Никой закон не е съвършен нито в приемането му, нито...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще има да го променяме, само че в следващия парламент.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Позволих си да говоря извън процедурата, но все пак е важно това да се знае.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 49, който става чл. 47:

„Предявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
1. при нарушаване на чл. 6 – от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2 – от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1 – от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 – от всеки от съпрузите и от прокурора.
(2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.
(3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, ако е бил в двубрачие.
(4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния или от запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора – до оздравяването или отменянето на запрещението.
(5) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
(6) При нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 50, който става чл. 48:

„Последици от унищожаване на брака
Чл. 48. (1) Унищожаването на брака има действие за в бъдеще.
(2) Предложението за бащинство по чл. 61 важи и за заченатите или родените по време на унищожения брак деца.
(3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значение на вината при развода.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Господин председател, може би тук е мястото на текста, за който говорех – ал. 3 на чл. 48. Тук е мястото, където изрично може да се каже: „Последиците на развода за личните имуществени отношения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, можем да го кажем тук, да стане ясно, че се прилагат и при унищожаването.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: В този смисъл може да се помисли за редакция, която ще си позволя да предложа:
„Разпоредбите относно последиците на прекратяване на брака чрез иск за личните имуществени отношения на съпрузите” – оттук нататък остава старият текст. Мисля, че този текст ще уреди хипотезата, която имахте предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: „Развод поради разстройство на брака.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Лошо заглавие.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: По чл. 51 има неподкрепено предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-добре е да се каже: „Развод по исков ред”.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Иначе трябва да кажем: „дълбоко, непоправимо” и т.н. А само „разстройство”?! То всеки брак е разстроен...
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Предложението от народния представител Мартин Димитров и група народни представители съдържа следния текст:
„В чл. 51, ал. 3 се създава ново изречение трето: „Съдът е длъжен да напътства страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 51, който става чл. 49:

„Развод поради разстройство на брака
Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
(2) Съдът напътства – тук чисто граматически трябва да се коригира докладът, където думата е „напътва” – съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
(4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от Дирекция „Социално подпомагане”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Аз правя предложение за наименование на чл. 51 „Развод по исков ред”. Залата да реши.
Да попитам:
„(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройство на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.”
Горе-долу такова е положението и сега.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Но обръщаме логиката.
Според мен този вариант е по-добър. Не да е задължително, а само, ако се поиска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С решението съдът се произнася не само по въпроса за вината, но и когато има деца, родителски права, ползване на семейно жилище, фамилно име. То не е само по въпроса за вината.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Това ще бъде по-нататък в текстовете, господин председател. То е задължително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо само тук говорим за вината, а по-нататък говорим за другото? Служебно трябва да се произнесеш, например издръжка, ако не е определена предварително.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: По чл. 52 комисията подкрепя текста на вносителя за члена, който става чл. 50.
По чл. 53 има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено: в чл. 53, ал. 1 се създава ново изречение трето: „Съдът е длъжен да напътства страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, разводът е по взаимно съгласие, каква медиация?
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Според мен има редакционна грешка в изписването, защото това вече беше четено, господин председател.
Има подкрепено предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 53, който става чл. 51:

„Споразумение на съпрузите при развод по
взаимно съгласие
Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.
(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от Дирекция „Социално подпомагане”.
(3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
(4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук питам: и сега има развод по взаимно съгласие. В ал. 1 се говори за личните отношения, издръжката на децата, „както и относно ползването на семейното жилище”. Защо „ползването”? Ползването означава, че и за в бъдеще жилището остава съпружеска имуществена общност, но ще се ползва примерно от майката с децата.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И ще дойде време да правим делба по исков ред. Така ли? Защо?
Вижте, целта на развода по взаимно съгласие е да уреди всички имуществени отношения между съпрузите, включително да прекрати и съсобствеността. Затова примерно жилището остава на майката с децата в собственост, като тя трябва да заплати определена сума или да се изравни с други вещи.

ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Прав сте, господин председател. Имахме два различни реда, без произнасяне по въпроса за вината, които позволяваха този тип споразумения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като казваме „ползване”, значи само ползването.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Когато ставаше въпрос за споразумение за прекратяване по взаимно съгласие на съпрузите, трябваше да бъдат уредени всички имуществени последици. Не знам защо сега до такава степен сме го оставили…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като сме записали „ползване”, значи само ползване – друго не можеш да направиш. Защо да не се раздели: единият апартамент - на мен, другият апартамент – на съпругата, или пък вилата - на единия, апартаментът – на другия? Защо да не си разделят цялото имущество и един път завинаги да се отърват от брачните вериги?
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Тук става въпрос, че семейното жилище може да има различен статут – може да е собственост на единия съпруг, може да е на двамата и т.н. Тук целта е да се уреди минималното с оглед интересите на децата в масовия случай. Поне ползването да бъде уредено, за да се защитят интересите на децата.
Последното изречение на ал. 1 дава възможност да се уреди включително и собствеността. Има тази възможност, но не е задължително, защото понякога уреждането на имуществените отношения между съпрузите е препъникамъкът за взаимното съгласие. За всичко друго са съгласни, за момента не могат този въпрос да решат. По-добре е да им се даде възможност да прекратят брака, да уредят всичко, касаещо децата, и впоследствие – дали чрез доброволна делба или по съдебен ред, да решат всичките си останали проблеми.
Нека да имаме предвид, че в наши дни вече има хора с по няколко имота, с яхти, самолети и т.н. Това да бъде невъзможността да се постигне взаимно съгласие. Да ги пращаме по исков ред, където така и така тези въпроси няма да се решат, не е логично. Затова аз лично възприемам това ползване на семейното жилище като минимално необходимото, по което трябва да бъде постигнато съгласие с възможност, разбира се, да бъдат уредени и изцяло имуществените отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук не го пише така. Разбирам как може да се тълкува – може превратно да го тълкуваме. Те могат да се споразумеят и по други последици от развода.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Прекратяване на съсобственост, на имуществената общност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяване на брака.
Защо? Движимите вещи не могат ли да се разделят? Могат да си ги разделят по взаимно съгласие, даже да остане само апартаментът.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Да, възможно е точно по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пишете и имуществените отношения.
ИГЛИКА ИВАНОВА: По този текст е възможно.
Ако пишем, че уреждат задължително всички последици, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега е задължително!
ИГЛИКА ИВАНОВА: … няма да има възможност.
Мисля, че по този начин облекчаваме режима, защото, ако пълното уреждане на имуществените отношения е условие за допускане на развода по взаимно съгласие, те рязко ще намалеят. Не е това идеята. Все пак това е най-цивилизованият начин да се прекрати бракът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Най-цивилизованият е да не се сключва брак въобще, но това е друга тема.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Нищо не пречи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрахме идеята и на второто изречение, макар там да не се говори за имуществени отношения. По-широкото тълкуване дава и тази възможност.
Има ли други желаещи да вземат отношение по така наречения развод по взаимно съгласие?
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Един коментар, господин председател. Всъщност начинът, по който са уредени тези взаимоотношения, променя досегашната правна уредба, като произнасянето на съда без вината, без искане за произнасяне по въпроса за вината, става основна формула, а искането за произнасяне на вина става само по искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няколко пъти вече сме го сменили. През 1968 г. беше едно…
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Това по своето естество приравнява нещата за произнасяне без въпроса за вината, защото това беше от задължителните елементи при произнасяне без произнасяне по въпроса за вината – да бъде решено минимално ползването, а другите имуществени последици, които реално затрудняват прекратяването на брака по взаимно съгласие, ги оставяме факултативно. Ако постигнат съгласие – постигнат, но бракът нека се прекрати и да могат да се уредят най-безконфликтно нещата именно по отношение на децата, а имуществените последици - постигнат ли ги, ще се утвърди това споразумение. Няма пречка. Ако не ги постигнат, си остава по исковия ред, който така или иначе си е валиден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има аргументи в тази насока. Въпросът е да се запише в протокола и да е ясно, че идеята е минимум ползване на семейното жилище, а останалите имуществени въпроси могат да бъдат решени в развода по взаимно съгласие и не са пречка за развода. Имуществените отношения могат да бъдат решени по-късно по исков ред – спогодба ли ще бъде си е тяхна работа.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Член 54 – „Продължаване на делото за развод от наследниците”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 52.
Член 55 – „Фамилно име след развода”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 55, който става чл. 53:

„Фамилно име след развода
Чл. 53. След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие пак обръщате нещата тук.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо така?
Досега можеш да запазиш фамилното име на другия съпруг, а сега тук – запазваш го, но ако искаш, можеш да си го върнеш. То касае преди всичко жените. Нали така?
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Най-вече за това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откъде накъде жена ми ще носи моята фамилия, след като прекратя брака и ще зависи от нейната воля? Ха! Този текст също е насочен срещу мъжа. Така е.
С развода жената възстановява нейното си фамилно име. Ако е много известна и т.н., само съдът ще каже „можеш да го запазиш”. Някога даже споровете са и за фамилията.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА: В духа на Вашето изказване – от досега действащия кодекс това може би беше единствената норма, насочена срещу жените. Тук действително нещата се обръщат, но мисля, че това е по-приемливото, по-демократичното решение. Говорим за масовия случай – законът по принцип урежда масовите случаи.
Една жена на 22-23 г. сключва брак. Обикновено е подтикната, най-меко казано, да смени фамилията си и да приеме тази на своя съпруг. Към този момент тя има, да речем, една диплома за завършено средно образование на свое име и едва ли някакви други документи, встрани от този. След 20 или 25 г. брак, когато вече има диплома за висше образование – поне една, други документи, включително документи за собственост и т.н., малко или повече в своята част от обществото, в която се движи, тя е известна именно с фамилията на съпруга си. В един момент, дори когато той е с изключителна вина за прекратяването на брака…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте – хайде пак вината на мъжа! И тя може да е виновна.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Да, може и тя да е виновна. Така и така, в по-голямата част от съзнателния си, активния си живот тя е била известна с една фамилия. Само едното противопоставяне на мъжа „ама аз не искам да ми носи фамилията” - добре, но и децата й носят тази фамилия! Ние я поставяме в положението да зависи отново от волята на мъжа.
Значи първия път я притискат да смени бащината си фамилия с тази на съпруга, след 20-25 г. той казва: „не, не, не – искам си фамилията обратно”.
По-логичното е да й дадем възможност да продължи да носи това име, ако тя пожелае. Да не говорим, че тук се решава дотук доста спорна хипотеза – кое точно име се възстановява: това от предишния брак или бащиното й име. Все пак има хора с повече от два брака.
Смятам, че далеч по-разумно и по-приемливо е това, което в момента се приема: нека и жената да има думата, когато става въпрос за нещо толкова важно като името. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правя формално предложение чл. 53 веднага да отпадне.
Правя предложение – ще го гласуваме. На мъжа единствено фамилията му остава, и нея ще му я вземем.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Този текст, господин председател, наистина има нужда от допълнителна редакция, защото, ако ние оставим това съпругата да получава името от преди този брак, ами ако е имала друг брак, тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, бащината фамилия си взима!
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Точно това казвам, че бихме влезли в един друг конфликт, защото пък тогава, ако предишният съпруг е несъгласен, този брак е прекратен при стария Семеен кодекс, ясно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, оставила мъжа си, взела друг и в края на краищата ще носи фамилията си на този, който го е изоставила, горкичкият... (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Най-добре е да вземе бащиното си име, защото, така или иначе, и предишното име не е нейното фамилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма, няма! Бащиното си име да вземе жената!
Аз правя предложение сега, когато дойде времето - да се гласува, но да отпадне сегашният режим, да бъде както е било.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Имате предвид да остане текста на вносителя, така ли да го разбирам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно така, да остане текста на вносителя, както си е сега по вносител. Когато си известен, когато си артист, да кажем, юрист, разбира се, че е нормално да си остане фамилията.
Тук госпожа Иванова каза, че 20 или 25 години... Те, ако се водят 20-25 години, те няма да се разведат. Ясно е, че всичко се случва, но 50% от разводите са в първите пет години. (Шум и реплики.)
Вторият бум на развода е, когато мъжът е около 45-50 години, така е в цял свят.
Като забогатее, той гледа нещо по-младо и така нататък. И тогава отива на развод.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Но ги има и обратните хипотези, колеги, след 25 години съвместно съжителство има хора, които сключват брак, официализират си съвместното съжителство, така че животът е многообразен. Да не ги мислим нещата строго казуистично, нека да обхващаме колкото се може повече хипотези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, да приемем следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Следващият текст е отпадане и наследяване на разпорежданията в случай на смърт.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 56, който става чл. 54:

„Отпадане на наследяването и на разпорежданията
в случай на смърт
Чл. 54. (1) След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Тези последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена по чл. 52, ал. 2.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действия и след развода.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 57, който става чл. 55:

„Отмяна на даренията
Чл. 55. Даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг, могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 56:
„Предоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се използва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 – и ако сключи нов брак.
(5) Когато съпрузите имат общо право на собственост или на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Искам да попитам, господин Янев...
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Слушам, господин председател, стига да мога да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В ал. 5, когато съпрузите имат общо право на собственост, какво е това „общо право на собственост”? Предполагам, че имате предвид, че това е било съпружеска имуществена общност, прекратен е бракът, тя става съсобственост. Нали така? Друго общо право на собственост във вещното право – няма такова нещо.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Да, не е коректен текстът. От тази гледна точка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Или ползване на семейното жилище – примерно, са били под наем или е учредено някакво право на ползване, тогава да се преценява. Но ползването е друга хипотеза. Предоставяне на семейното жилище е въпрос, който знаете колко е болезнен в много случаи, когато се прекратява бракът и има деца. Особено пък, когато единият съпруг е собственик на жилището, баща му, майка му, дядо му са живели там и в края на краищата го гонят мъжа и настаняват вътре жената. Е, ето в това е проблемът.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Това е хипотезата на ал. 3. Алинея 5 е, когато е съсобствено жилището. Разбирам, че тук има редакционна корекция, която няма пречка да се отмени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако нещо друго имате предвид, не знам. (Реплики на народния представител Иглика Иванова.)
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Защо, имаш съсобственост и на право на ползване, точно така е. В какво е бедата? (Реплики от място на народния представител Иглика Иванова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук има и други подводни камъни, ама, хайде!
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване на семейното жилище – това изчиства редакцията. (Реплики.)
Тук няма тази хипотеза, за която казвате, госпожо Иванова. Тук е само общо право на ползване, а това е трета хипотеза. Пак казвам, че в този си вид текстът, като приемем бележките на проф. Корнезов, нещата могат да се трансформират в следната редакция: „Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ползването – наематели са били на жилището, единият ще трябва да излезе, другият ще остане вътре, това е, само че ще има право на ползване, нали така? Ти си продължил наемния си договор. Той е държател с право на ползване, няма анимус.
Стигаме до наемните отношения и предложението на наемните правоотношения. Има предложение на Мартин Димитров. Дайте направо какво ни предлага комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: По чл. 59 със заглавие „Наемно правоотношение” има предложение на народния представител Мартин Димитров, което комисията не подкрепя.
Ще изчета текста:
„Чл. 59. (1) По силата на съдебно решение, с което се предоставя ползването на семейно жилище по чл. 58, ал. 1-4, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в Имотния регистър като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Когато ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за него възниква правото на безвъзмездно ползване на жилището до навършване на пълнолетие на децата или до предоставяне упражняването на родителските права от другия родител.
(3) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Определеният от съда размер на наема може да бъде изменян от съда при промяна на обстоятелствата.”
Както посочих, предложението не се подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 59, който става чл. 57:
„Наемно правоотношение
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, алинеи 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в Имотния регистър като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Идеята е ясна и е добра. Но питам – жилището се предоставя на майката, заедно с непълнолетните деца, нали така?
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Децата няма да плащат. Нормално, те няма да плащат на баща си, ще плаща само майката съответната част. Но питам: ако тези деца не са от съпруга й, а са от предния брак, той не е баща на децата?
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Този въпрос може да бъде решен с една редакция: „Родените от брака деца”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е справедливо. То и сега е така.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Мисля, че от общия контекст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Утре ще вземат да се карат помежду си. Примерно, дадеш апартамента на майката с трите деца, тя ще плаща всъщност една трета от наема.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Господин председател, нека да погледнем по-държавнически върху проблема. Нека не разделяме статута на децата поради това дали са от този брак или от друг брак. В крайна сметка, ако тези деца, които са на майката от предишен брак или на бащата, но в конкретния случай се предоставя възможността да бъдат упражнявани родителските права от единия от родителите, нека те да бъдат с равен статут по отношение на ползване на семейното жилище, защото този родител, когато ги е приел да бъдат гледани в техния съвместен брак, той ги е приел да бъдат и да живеят там. Ако въведем различия, ще бъде нелогично да разделяме децата - за едните се плаща, за другите не се плаща. Моля да приемете тази логика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Исках да разсъждаваме, няма идеално решение тук.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Да, не е идеално решението, но по-добре е децата да бъдат равнопоставени по отношение възможностите за ползване на жилището. В крайна сметка родителят, който е собственик, няма да забогатее от това, че за неродените от брака деца ще получава наем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние, мъжете, сме благородни.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Важното е да бъдат защитени интересите на децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проф. Гайдарски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, действително тук вече се касае за много спорен казус. Представяте ли си, идва жена, която има три деца, могат да бъдат и две, бройката няма никакво значение, обаче има и такива жени – аз се извинявам пред дамите в залата, които си имат определена цел. Идва, живеят две или три години и след това какво се получава? Развеждат се и тя взема жилището на мъжа си, което е негово собствено. Ние говорим за собствените жилища.
Гледахте ли пиесата, в която играе нашият приятел Стефан Данаилов, където има точно такъв случай? Настанява се майката с двете си деца и накрая изгонват родителите на мъжа й, които живеят там. Те остават на улицата, тя се настанява с децата, и това е. Аз мисля, че тук трябва да се намери някакъв друг компромис. Това е абсурдно.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Синдромът на кукувицата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ами, да, точно това е синдромът на кукувицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много пъти се получават несправедливи неща.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Тук проф. Гайдарски повдига въпроса за родителите на съпрузите. Това е важна хипотеза.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Колега Янев, това няма значение. Аз казвам, че тук, в пиесата, се отнася за родителите, но могат да изгонят самия съпруг и това е несправедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това се отнася и за мъжа. Несправедливо е, разбира се, житейски несправедливо е.
Госпожо Иванова, Вие ще защитите друга гледна точка, предполагам.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, вие сте прави, че една такава хипотеза, за която току-що стана дума, не е приемлива. Разбира се, че не е приемлива, но самият чл. 56 в първите си три алинеи говори за „от брака има ненавършили пълнолетие деца”. Тоест това не са чуждите деца, доведени от някъде другаде и от някой друг, това са общите на съпрузите деца. Тях ще има предвид съдът, когато определя ползването на семейното жилище.
Ето вижте:
„Чл. 56. (1) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца...
(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца...
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца...”.
Тоест това са хипотезите, когато ще бъде предоставено жилището и съответно ще възникне наемно правоотношение, но няма да се плаща целият наем, а ще се плаща частично, в зависимост от това колко са децата и каква жилищна площ заемат те. Струва ми се, че такава хипотеза: довела три чужди деца, не му родила на него, пък му взела жилището и го изгонила, просто на практика няма как да се получи, защото съдът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има, има. Прочетете пета алинея. Там пише: „ненавършили пълнолетие деца”. Никъде не пише дали са от брака, или не са от брака.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Във всичките други алинеи то следва систематично...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Алинея 5 е друга хипотеза.
ИГЛИКА ИВАНОВА: ... а в ал. 5 вече имаме условно казано една втора собственост на майката примерно и една втора на бащата. Тоест той пак няма да бъде изгонен от своето собствено жилище за сметка на интересите на чуждите деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как няма да бъде изгонен? Нали го предоставяме на майката с децата? Той ще си вземе куфарчето и ще спи на гара София.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Да, но срещу заплащане на наем. Естествено че тя няма да плаща и за децата. Нали е повече от ясно, че няма да плаща за децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не са деца, родени от брака, госпожо.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Тук става въпрос за предоставяне на семейното жилище, когато има родени от брака непълнолетни деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това го казвате Вие, не го пише в текста.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Пише го: „Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прочетете ал. 5 и ще видите, че не е така.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Ненавършилите пълнолетие деца са точно тези – по ал. 1, 2 и 3. Само че тук е под хипотеза, когато вече става въпрос не за индивидуална собственост на имуществото на единия, другия или на близки, тоест на трети лица, а когато става въпрос за съсобственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава има и ползване.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Да, именно. Това е хипотеза, която сега не е уредена в законодателството. Сега кодексът обсъжда само чистите хипотези – собственост на единия, собственост на другия, собственост на трети лица. Това е под хипотеза – когато имаме съсобственост, но очевидно се касае отново за ненавършили пълнолетие деца.
Ако мислите, че тук може да има някакъв проблем, да запишем: „като се вземат предвид интересите на родените от брака, ненавършили пълнолетие деца”. Ако мислите, че това решава въпроса, но това е цялата идея, това е смисълът. Аз поне така го виждам. За да бъде в съзвучие с първите три алинеи, да направим една редакционна добавка, за да няма никакви колебания, но по принцип това е идеята – да се осигури жилище на общите от брака, ненавършили пълнолетие деца, а не на чуждите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да не е уредено досега?! Вие правите една пета алинея, но досега, разбира се, че е било така. Има ли непълнолетни деца, съдът е длъжен да каже кой ще ползва семейното жилище, няма значение каква е собствеността, така че нищо ново няма тук.
Ще продължим да разискваме въпроса с чл. 60 и следващите.
Ще Ви помоля, господин Янев - казах, че се налага да приключим малко по-рано, но да изясним въпроса.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Само с едно изречение ще кажа, че повдигнатият от Вас и от проф. Гайдарски въпрос е основателен. Имаме хипотези. Първо, така разписаните текстове не обхващат децата от други бракове. Държа на тезата си, че децата от другите бракове не трябва да бъдат с различен статут от тези, родени от брака, по отношение на възможността за тяхното развитие, израстване и т.н.
Въпросът за родителите на съпрузите, ако те ползват и живеят в същото жилище, не сме го имали нито в предишния закон, нито пък сега имаме решение на въпроса, което е визирано в това „произведение на изкуството”, за което коментира проф. Гайдарски. Така че тук трябва да помислим много бързо за допълнителна редакция към тези текстове. Не съм готов в момента да я предложа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Който е собственик, на него се предоставя жилището. Важното е собствеността. Живеят примерно родителите със сина си и снаха си, с децата. Хайде сега всички вънка, пък да оставим жилището на жената! Ха! Как може така?! И сега ще уредим това юридически, и то с правна норма! Поне преди това имаше някаква преценка на съда.
Ако трябва, ще продължим по въпроса.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Щом ще продължим разговора, нека това да бъде елемент и на брачния договор – статут на родителите, които ползват жилището, в което живеят хората, сключили брак. Отваряме много широка тема, но тя не е без значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да. Благодаря Ви.
Няколко съобщения.
Уважаеми колеги, Комисията по правни въпроси ще заседава утре, четвъртък, от 11,00 ч. в зала „Изток” за обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове в Европейския парламент на Република България с вносител Любен Корнезов.
Заседание ще има утре Комисията по европейските въпроси в 9,30 ч. в зала „Изток”.
Комисията по околната среда и водите ще има заседание днес от 16,30 ч.
Моля да бъде съобщено на народните представители, че утре ще гласуваме. Не може когато има пленарно заседание, да има и заседание на комисия. Възможно е това да стане в почивката. Особено когато има гласуване в пленарната зала, заседание на комисия е недопустимо!
Закривам днешното пленарно заседание. Продължаваме утре в 9,00 ч. със Семейния кодекс и със задачата да бъде приет! (Звъни.)

(Закрито в 13,48 ч.)



Председател:
Георги Пирински




Заместник-председател:
Любен Корнезов



Секретари:
Борис Николов

Мирослав Мурджов