Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди да продължим с приетата от нас вчера програма – няколко предложения и процедури. (Шум и реплики в залата.)
Преди всичко моля за вашето внимание!
Предлагам по реда на ал. 5 на чл. 40 да включим две точки в днешния дневен ред: първата – прекратяване на пълномощията на народен представител. Има заявление от новоизбран народен представител, решение на ЦИК. Следва да приемем съответното служебно решение. Става дума за Кръстьо Петров Спасов от 5.Видински многомандатен район.
И втората точка, която предлагам да включим, е първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент. Този законопроект ви беше раздаден вчера в пленарната зала. Обърна внимание на него председателстващият Любен Корнезов. Днес ще има заседание в почивката на Комисията по правни въпроси. Ще има становище след почивката. Предлагам да го включим в днешния дневен ред, за да може да се обсъди, след като бъде представено становището на Правната комисия.
Това са двете предложения, които правя.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 147, против 4, въздържали се 13.
Предложенията са приети.
Моля да обърнете внимание на още едно съобщение: предлагам днес – 11 юни 2009 г., веднага след почивката да бъдат раздадени писмените отговори на въпроси и питания на народни представители. Това са последният комплект писмени отговори, за да бъдат на разположение още днес след почивката. Това е като съобщение.
Преди да преминем към точка първа, уважаеми колеги, още една процедура. Следва да положи клетва новоизбран народен представител.
Има писмо до председателя на Народното събрание с дата 10 юни 2009 г. от Централната избирателна комисия със следния текст:
„Приложено изпращаме Ви Решение № 413 от 10 юни 2009 г. на Централната избирателна комисия за обявяване за избран за народен представител Йордан Петров Борисов от листата на коалиция Съюз на свободните демократи, БЗНС - Народен съюз, ВМРО - Българско национално движение - Коалиция „Български народен съюз” в избирателен район Русе, № 19”.
Самото решение гласи:

„РЕШЕНИЕ
№ 413
София, 10 юни 2009 г.
На 10 юни 2009 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Борислав Иванов Българинов, избран от 19.Многомандатен избирателен район – Русе, от листата на коалиция Съюз на свободните демократи, БЗНС - Народен съюз, ВМРО - Българско национално движение - Коалиция „Български народен съюз” в Четиридесетото Народно събрание.
На основание на чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия

РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 19.Многомандатен избирателен район – Русе, Йордан Петров Борисов от листата на коалиция Съюз на свободните демократи, БЗНС - Народен съюз, ВМРО - Българско национално движение - Коалиция „Български народен съюз”.”
Преди да пристъпим към полагане на клетва от този народен представител предлагам да гласуваме служебния проект за решение след полагането на клетва.
Уважаеми колеги, моля да бъде поканен в пленарната зала господин Йордан Борисов, за да положи клетвата на народен представител.
Заповядайте, господин Борисов, на трибуната.
Моля ви, уважаеми колеги!... (Всички стават прави.)
Моля да повтаряте след мен.
ЙОРДАН БОРИСОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Честито!
Заповядайте, господин Борисов, клетвения лист, за да го попълните.

Уважаеми колеги, точка първа от нашия дневен ред днес:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Има заявление от Кръстьо Петров Спасов с обръщение, със съобщение, че подава оставка пред Народното събрание като народен представител от 5.Видински многомандатен район от листата на Коалиция за България.
Текстът на решението, което следва да приемем, е в съответствие с нашата практика.
Преди това ще прочета решението на Централната избирателна комисия в съответствие с това заявление:

„РЕШЕНИЕ
№ 412
София, 3 юни 2009 г.
На 29 май 2009 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Митко Левчев Антов, избран от 5.Многомандатен избирателен район – Видин, от листата на Коалиция за България – БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, П. „Рома”, КПБ, БЗНС – Ал. Стамболийски, ЗПБ” в Четиридесетото Народно събрание”.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия

РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 5.Многомандатен избирателен район – Видин, Кръстьо Петров Спасов от листата на Коалиция за България – БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, П. „Рома”, КПБ, БЗНС – Ал. Стамболийски, ЗПБ”.”
И вече въз основа на това решение господин Спасов подава заявление за оставка и следва да приемем следното решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
„Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Кръстьо Петров Спасов, народен представител от 5.Многомандатен избирателен район – Видински”.
Гласувайте!
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Уважаеми колеги, продължаваме с нашата програма за седмицата – точка четвърта:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Той беше приет на първо четене вчера.
Има доклад за второ четене на комисията.
Бих помолил господин Мирчев да заповяда, за да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Вчера комисията проведе извънредно заседание и предлага на вашето внимание за второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от народните представители Радослав Илиевски и Борис Николов.
По заглавието: „Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване”, комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
Нека да не чета всички поправки на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма нужда.
Уважаеми колеги, по наименованието на законопроекта не виждам възражения.
Моля да гласувате наименованието, така както е предложено от вносителите, подкрепено от комисията.
Гласувайте наименованието на законопроекта.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф единствен – този текст го четох вчера.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграф единствен и предлага следната окончателна редакция:
„Параграф единствен. В чл. 43б се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) По реда на Закона за концесиите и на този закон, за гражданските летища за обществено ползване – публична държавна собственост, може да се предостави и концесия, с която се представя правото на експлоатация върху:
1. обособена част от летище, определена с влязъл в сила генерален план за развитие на летището, за обслужване на пътници и/или за обработка на товари, багажи и поща, и/или за извършване на съпътстваща дейност, и/или
2. услуга, предоставена на територията на летището, извън дейностите по наземно обслужване по чл. 48д, ал. 3.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „публична държавна собственост” се добавя „обособена част от гражданско летище за обществено ползване – публична държавна собственост, или за услуга, предоставяна на територията на летището”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „като условие за осъществяване на концесията” се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите по ал. 2”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „В решението по ал. 3” се заменят със „С изключение на случаите по ал. 2 в решението по ал. 4”.
5. Създават се нови алинеи 6, 7, 8 и 9:
„(6) Съпътстващата дейност по ал. 2, т. 1 е всяка дейност, свързана с обслужването на пътници, товари и поща, извършването на която е оправдано от трафика на летището и осъществяваните стопански дейности и не препятства и/или затруднява предоставянето на дейностите по наземно обслужване, авиационната сигурност и безопасност.
(7) Когато предмет на концесията по ал. 2 е правото на експлоатация върху обособена част от летище:
1. освен риска от изграждането и/или управлението и поддържането на обекта на концесията, концесионерът поема и риска от присъединяване на обекта към необходимата за експлоатацията му техническа инфраструктура;
2. в решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесията се посочват и условията и редът, при които концесионерът събира летищни такси по чл. 120, ал. 1, т. 3 и 4, включително съответната част от тези такси, която събира в своя полза.
(8) Когато предмет на концесията по ал. 2 е правото на експлоатация върху услуга, предоставяна на територията на летището, в решението на Министерския съвет за откриване на процедурата за предоставяне на концесия се определят и:
1. обектите в или чрез които се предоставя услугата, и
2. правата и задълженията на концесионера, свързани с ползването на обектите по т. 1.
(9) В договора за концесия по ал. 2 задължително се определят отношенията на концесионера с летищната администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по текста на параграф единствен, предложен от комисията? Не виждам желаещи.
В такъв случай да считаме обсъждането за приключило.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване параграф единствен на законопроекта в редакция, предложена от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 95, против 8, въздържали се 12.
Текстът е приет, с което и Законът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.

Преминаваме към гласуване на второ четене на проекта на Семеен кодекс.
Уважаеми колеги, вчера обсъждането на текста на Семейния кодекс обхвана заглавието и текстовете от чл. 1 до чл. 59, който става чл. 57. По тези текстове са проведени и приключени обсъжданията.
Господин Стоилов, заповядайте да продължим работата, като предложението е обсъдените текстове да бъдат гласувани в началото на работата ни по тази точка.
Има ли такава готовност, господин Стоилов?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на акта „Семеен кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Кодекса.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 4, въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава първа и чл. 1 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По чл. 2 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, неподкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение.
Гласували 87 народни представители: за 23, против 18, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Има предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, неподкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение.
Гласували 84 народни представители: за 44, против 14, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за окончателен текст на чл. 2.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстът се приема.
Има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители за нови членове 3, 4 и 5, неподкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение.
Гласували 85 народни представители: за 50, против 6, въздържали се 29.
Приема се.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Господин председател, за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, моля да се съсредоточим. Системата отчита, че текстът, който беше гласуван преди малко, е приет, но практически за този текст са гласували само 50 народни представители. По моя преценка, а и мисля, че за всички е ясно, че ако няма поне 61 гласа, текст не може да се приемe. Нека да проявим малко по-голяма активност.
Моля за прегласуване.
Текстът е приет по системата, но за да бъде конституционносъобразно, трябва да има минимум подкрепа от 61 гласа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предлагам да приемем това предложение на господин Янев със следното уточнение. Обръщам се и към господин Стоилов. Предходното предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов фактически е прието, тъй като за него са гласували 44 народни представители, “против” 16 и “въздържали се” 26. Така че тук текстът на комисията трябва да бъде синхронизиран вече с приетото предложение на господата Спасов и Иванов. Затова предлагам да отложим този текст. Според тълкуванието на господин Янев не можем да считаме, че той е приет.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Как с 44 гласа ще бъде приет текст?!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако трябва, още веднъж да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но сме длъжни да уточним минимума гласове, с които приемаме текст. Минимумът, който ни е необходим при кворум от 160, е 50% плюс 1, тоест 81 гласа като кворум и 61 “за”. Ще работим така при този гласуван кворум.
Уважаеми колеги, предлагам да продължим с четенето на законопроекта и да видим дали ще имаме възможност да гласуваме утре достатъчно мобилизирано.
Трябва да сме достатъчно наясно, че приемаме текст, който изисква необходимия минимум съсредоточаване.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Янев за прегласуване на текста на комисията за чл. 2.
Моля, гласувайте това предложение на господин Янев.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Подлагам отново на гласуване текста на комисията за окончателна редакция на чл. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 13.
Текстът е приет.
Има предложение на Мартин Димитров и група народни представители за нови членове 3, 4 и 5, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 24, против 4, въздържали се 57.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов по чл. 3, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 6, против 9, въздържали се 72.
Не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 3 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Текстът на чл. 3 е приет, с което и Глава първа.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора по вносител – „Сключване на брак”, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Наименованието е прието.
По чл. 4 има предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, неприето от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 85 народни представители: за 17, против 22, въздържали се 46.
Не се приема.
Има предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 8, против 38, въздържали се 37.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване текста на чл. 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 2.
Текстът на чл. 4 е приет.
Подлагам на гласуване чл. 5 по вносител, подкрепен от комисията, заедно с наименованието.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Текстът на чл. 5 е приет.
Подлагам на гласуване чл. 6 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Член 6 е приет в редакцията на комисията.
По чл. 7 има предложение на Елиана Масева и Антонела Понева, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 11, против 21, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Светослав Спасов и Лъчезар Иванов по чл. 7, неподкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 12, против 14, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за окончателна редакция на чл. 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
По чл. 8 има предложение на Волен Сидеров и група народни представители, неподкрепено от комисията.
Това предложение фактически е гласувано и не е прието във връзка с чл. 4. Няма да го гласуваме.
Подлагам на гласуване чл. 8 в окончателната редакция на комисията.
Моля гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 8 е приет.
По чл. 9 има предложение на Волен Сидеров и група народни представители, идентично с предходните. Няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване текста на комисията за редакция на чл. 9.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 2.
Текстът на чл. 9 е приет.
По чл. 10 отново има идентично предложение на Волен Сидеров и група народни представители, което няма да подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 10.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 10 в редакцията на комисията е приет.
По чл. 11 отново има предложение на Волен Сидеров и група народни представители, идентично, няма да го гласуваме.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 11, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 12 има предложение на Волен Сидеров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на Волен Сидеров и групата народни представители.
Гласували 87 народни представители: за 8, против 12, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 12 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 13 има направено предложение от народния представител Ненко Темелков, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение на народния представител Ненко Темелков, което не е подкрепено от комисията.
Господин Стоилов, има предложение на комисията чл. 13 да отпадне. В такъв случай може би да гласуваме това предложение.
Гласували 84 народни представители: за 17, против 8, въздържали се 59.
Уважаеми колеги, моля да вашето внимание!
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 13 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 13.
Гласували 92 народни представители: за 77, против 7, въздържали се 8.
Предложението на комисията за отпадане е прието.
Преминаваме към Глава трета.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета по вносител.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Наименованието на Глава трета е прието.
Преномерирането се извършва служебно и не е нужно да се гласува специално предложение за това.
Подлагам на гласуване текста на чл. 14 по вносител, които става чл. 13.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 14, който става чл. 13, е приет.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 15, който става чл. 14.
Повтарям апела на господин Янев, моля за вашето внимание: концентрирайте се и гласувайте!
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 15, който става чл. 14, е приет.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 15.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Член 16, който става чл. 15, е приет по вносител.
Подлагам на гласуване чл. 17 в окончателна редакция на комисията, който става чл. 16.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Член 17, който става чл. 16 в окончателна редакция на комисията, е приет.
Подлагам на гласуване чл. 18, който в окончателна редакция на комисията става чл. 17.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 18, който в редакция на комисията става чл. 17, е приет.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта по вносител.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Преминаваме към Раздел І. Ще гласуваме наименованието на раздела заедно с редакцията на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представител Светослав Спасов и Лъчезар Иванов в неподкрепената му част, тоест т. 1 от тяхното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 4, против 19, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел І по вносител и текста на чл. 19, предложен от комисията, който става чл. 18.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 20 по вносител има предложение на комисията за окончателна редакция. Има предложение от госпожа Иглика Иванова, направено в пленарната зала в чл. 19, ал. 3 в окончателна номерация накрая след „ по чл. 27, ал. 2“ да се добави „и три“.
Гласувайте предложението на госпожа Иванова, направено в пленарната зала.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 20, който става чл. 19, с направената добавка.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване чл. 21 по вносител, подкрепен от комисията, който става чл. 20.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Продължаваме с Раздел ІІ.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Диана Хитова за чл. 22, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 21, против 13, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, необходимо е вашето внимание. Има предложение на комисията за окончателна редакция на чл. 22 – първият текст от Раздел ІІ, който е предложен в доклада.
В пленарната зала при обсъждането вчера са направени три предложения – от народния представител Руденко Йорданов, господин Янаки Стоилов и господин Яни Янев, който е направил предложение към предложението на господин Янаки Стоилов.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Яни Янев оттегля своето предложение. Остават две предложения, които ще подложа на гласуване последователно.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Йорданов оттегля своето предложение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов, направено в пленарната зала, за промени в текста на чл. 21, който е предложен от комисията.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Прочетете текстовете на предложенията, които са направени в пленарната зала, защото не можем да се ориентираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отменете това гласуване. Ще прочета текста, който в момента беше подложен на гласуване.
Текстът на чл. 22, който става 21, предложен от комисията е следният:
„Съпружеска имуществена общност
Чл. 21.(1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд в грижи за децата и в работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Искът може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.“
Предложението за промени на господин Стоилов е именно в ал. 3 и той предлага следното:
„(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.” Тук свършва ал. 3.
„Създава се ал. 4:
(4) Искът за значително по-голям принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака и след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.“
Именно това предложение, което току-що прочетох, подлагам на гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ – „Законов режим на общност“ и текста на чл. 22, който става чл. 21 в редакция на комисията, с направената промяна току-що.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 21 в окончателна номерация е приет.
Чл. 23 по вносител става 22 – подлагам на гласуване текста в окончателната редакция на комисията.
Гласувайте текста на комисията за чл. 22.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте чл. 24 в окончателна редакция на комисията, който става чл. 23.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Член 23 е приет.
Член 25 по вносител става чл. 24.
Моля, гласувайте чл. 24 в редакция на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Член 24 приет.
Моля, гласувайте чл. 26 по вносител, подкрепен от комисията, който става чл. 25.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Член 25 е приет.
Член 27 по вносител става чл. 26.
Моля, гласувайте чл. 26 в редакция на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Член 26 е приет.
Член 28 по вносител става чл. 27.
Моля, гласувайте чл. 27 в редакция на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Член 27 е приет.
Моля, гласувайте чл. 29 по вносител, който става чл. 28.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Член 28 е приет.
Член 30 по вносител става чл. 29.
Моля, гласувайте чл. 29 в редакция на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 29 е приет.
Член 31 по вносител става чл. 30, който е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 30 е приет.
Моля, гласувайте чл. 32 в редакция на комисията, който става чл. 31.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Член 31 е приет.
Моля, гласувайте чл. 33 в окончателна редакция на комисията, който става чл. 32.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Член 32 е приет.
Раздел ІІІ, чл. 34.
Има предложение от народния представител Янаки Стоилов, направено в пленарната зала.
Господин Стоилов, оттегляте ли го?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По предложение на комисията ал. 2 гласи:
„(2) При развод всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.”
Господин Стоилов предлага в текста на ал. 2 думата „развод” да се замени с думите „прекратяване на брака по исков ред”.
Моля, гласувайте това предложение на господин Стоилов.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Сега подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІІ по вносител и текста на чл. 34, който става чл. 33 в редакция на комисията, с направената промяна.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 85, против 1, въздържали се няма.
Текстът на предложението на чл. 33 е приет.
Член 35 в окончателна редакция на комисията става чл. 34.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Член 36 по вносител става чл. 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване чл. 37, който става чл. 36 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 36 е приет.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІV в окончателна редакция на комисията и чл. 38, който става чл. 37 в редакция на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 4, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте чл. 39, който става чл. 38 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 2.
Текстът е приет.
По чл. 40 има предложение от народния представител Волен Сидеров, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на господин Сидеров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 10, против 36, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Моля за вашето внимание. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 39, като в ал. 4 думите „чл. 20, ал. 2” се заменят с „чл. 19, ал. 2”.
Моля, гласувайте текста по вносител с това уточнение на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 80, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване текста на чл. 41, който става чл. 40 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 40.
Гласували 82 народни представители: за 77, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По чл. 42 има предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 12, против 13, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 42, който става чл. 41.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 4, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване текста на чл. 43 в окончателната редакция на комисията, който става чл. 42.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 4, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията за чл. 44 по вносител, който става чл. 43.
Гласували 82 народни представители: за 77, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 45 и предлага да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на чл. 45, направено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава пета по вносител и текста на чл. 46, който става чл. 44, също по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване текста на чл. 47, който става чл. 45 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване текста на чл. 48, който става чл. 46 в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване текста на чл. 49, който става чл. 47 в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 48 и предлага окончателна редакция. В пленарната зала народният представител Яни Янев е направил предложение.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 50, който става чл. 48.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По чл. 51 по номерация на вносителя, който става чл. 49, е предложена редакция на комисията.
В пленарната зала народният представител Любен Корнезов е направил следното предложение относно заглавието на този член. Сега той гласи „Развод поради разстройство на брака”. Господин Корнезов предлага думите „поради разстройство на брака” да се заменят с думите „по исков ред”.
Подлагам на гласуване това предложение на господин Корнезов.
Гласували 88 народни представители: за 48, против 2, въздържали се 38.
Предложението се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, предлагам да прегласуваме това предложение, защото в този текст се сочи основанието за прекратяване на брака, докато в предложението на господин Любен Корнезов се сочи редът, по който става това – по исков ред. Мисля, че по-правилно е да остане предложението на вносителя, затова предлагам прегласуване на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За основанието, като по-точно.
Подлагам на гласуване повторно предложението на народния представител Любен Корнезов, имайки предвид аргументацията на господин Янаки Стоилов.
Гласували 91 народни представители: за 31, против 1, въздържали се 59.
Предложението не се приема при прегласуването.
Подлагам на гласуване текста на комисията чл. 51, който става чл. 49.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 52, който става чл. 50 - един консенсусен текст – развод по взаимно съгласие.
Моля, гласувайте чл. 52 по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 53 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 38, против 17, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 53, който става чл. 51.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте чл. 54, който става чл. 52 и е по вносител.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Членът се приема.
Член 55 е в редакция, предложена от комисията.
В пленарната зала господин Любен Корнезов е направил следното предложение. Той не подкрепя редакцията на комисията за чл. 55, който става чл. 53, и като подкрепя текста на вносителя, предлага той да бъде подложен на гласуване.
Господин Стоилов, как ще предложите поредността на гласуванията?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): По реда на предложенията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да гласуваме първо предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението на комисията е преди неговото предложение. Той е направил предложение по реда на гласуване и трябва да гласуваме това процедурно предложение.
Уважаеми колеги, моля първо да гласуваме процедурното предложение на господин Корнезов: преди да гласуваме текста на комисията, да гласуваме текста на вносителя за чл. 55.
Гласували 87 народни представители: за 33, против няма, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакция на чл. 55, който става чл. 53.
Гласували 88 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 56, като номерацията става чл. 54.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте чл. 57, който става чл. 55 и е в редакция на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 58 от окончателната редакция, предложена от комисията, има направени предложения в пленарната зала от народните представители Яни Янев и народния представител Иглика Иванова.
Господин Янев, поддържате ли предложението си?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То е следното: в ал. 5, която гласи:
„(5) Когато съпрузите имат общо право на собственост или на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.”
Вашето предложение е: думите „имат общо право на собственост или на ползване” да се заменят със „са съсобственици или имат общо право на ползване”. Поддържате предложението си.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Яни Янев.
Гласували 87 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Второто предложение е от народния представител Иглика Иванова. То е в ал. 5: след думите „интересите на” да се добавят думите „родените от брака”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 81 народни представители: за 27, против няма, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 58, който става чл. 56, в редакцията на комисията с поправката, гласувана по предложението на народния представител Яни Янев.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Има още един последен текст, който следва да гласуваме – на чл. 59, по който има неприето предложение и редакция на комисията.
Предложението е от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 26, против 4, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за редакция на чл. 59, който става чл. 57.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.
Преминаваме към обсъждане на чл. 60. Има думата господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 60 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, която става чл. 58:
„Предимство на брачния договор
Чл. 58. Разпоредбите на чл. 54-57 се прилагат, доколкото в брачния договор не е уредено друго.”
По чл. 61 има предложения от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов.
1. В ал. 6 след думите „специализирана институция” се добавя „за срок до 6 месеца”.
2. В ал. 8 след думата „предприемането” се добавя „незабавно”.
Комисията не подкрепя предложенията.
Има подкрепено по принцип предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 61, който става чл. 59:
„Родителски права след развода
Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
(4) Съдът решава въпросите по ал. 2 след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
(5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
(6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от Дирекция „Социално подпомагане” и ако е уместно изслушва и други лица. При данни, че е налице синдром на родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог.
(7) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или в специализирана институция, посочени от Дирекция „Социално подпомагане”. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
(8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7, като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. приемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.
(9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на Дирекция „Социално подпомагане” или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
(10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по текстовете на чл. 60 и чл. 61? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текста на чл. 60, който става чл. 58 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 61, който става чл. 59.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване неприетото от комисията предложение на народните представители Спасов и Иванов по чл. 61 в редакцията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 29, против 26, въздържали се 26.
Не се приема предложението на двамата народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава шеста – „Произход”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 62, който става чл. 60:
„Произход от майката
Чл. 60. (1) Произходът от майката се определя от раждането.
(2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.
(3) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
(4) Като страна по делото се призовава и съпругът на майката, съпругът на жената, която оспорва произхода, както и детето.
(5) Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 63, който става чл. 61:
„Произход от бащата
Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и ал. 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт – от датата на предполагаемата смърт.
(4) Алинеи 1-3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по чл. 60, ал. 2.”
По чл. 64 има предложение на Надка Балева – чл. 64, ал. 1 да отпадне, а именно: „Ненавършилото четиринадесет години дете може да оспори бащинството до изтичане на една година от пълнолетието си.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Диана Хитова – в чл. 64 ал. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 64, който става чл. 62:

„Оспорване на бащинство
Чл. 62. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.
(3) В случая по чл. 61, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаване на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършване на пълнолетие.
(5) Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването й.”
Член 65 – „Страни по исковете за оспорване на бащинство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 63.
По чл. 66 има предложение от Мартин Димитров и група народни представители за отпадане на текста, което комисията подкрепя.
Същото предложение е направено от народните представители Надка Балева, Диана Хитова, Волен Сидеров и група народни представители, Христо Бисеров, както и от Иглика Иванова и Георги Анастасов – чл. 66 да отпадне.
Той е свързан с текста, който не беше възприет и беше отхвърлен, за фактическото съпружеско съжителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дали да гласуваме въобще или той просто да отпадне?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен няма нужда, тъй като вече няма с какъв текст да се свърже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Основанието е изчезнало.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по представените текстове на членове 62, 63, 64, 65 и 66? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава шеста по вносител и чл. 62, който става чл. 60, в редакция на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против 1, въздържали се няма.
Текстът на наименованието и чл. 60 по комисия е приет.
Подлагам на гласуване едновременно чл. 63 по вносител, който става чл. 61, в редакция на комисията и чл. 62 по вносител, който става чл. 62, също в редакция на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване чл. 65 по вносител, който става чл. 63.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 65 се приема.
Член 66 няма да се подлага на гласуване, тъй като основанието за неговото включване в кодекса е отпаднало.
Стигаме до чл. 67 по вносител.
Господин Илиевски, заповядайте за процедурен въпрос.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да удължим работното време днес до приключване на обсъжданията, в т.ч. и на ЗИД на Закона за движението по пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на господин Илиевски за продължаване на пленарното време до приключване на дискусиите и по ЗИД на Закона за движението по пътищата.
Гласували 84 народни представители: за 79, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, предлагам след почивката да не се продължи с гласуване, да се изчетат текстовете, за да има възможност да се изчетат текстовете и на ЗИД на Закона за движението по пътищата и да се постараем утре сутринта да проведем гласуванията по текстовете, обсъждани през днешния ден.
Тридесет минути почивка – до 11,30 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да започваме, а през това време народните представители ще влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият текст е чл. 67 „Припознаване”.
По него има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 67, който става чл. 64:

„Припознаване
Чл. 64. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
(2) Припознаване може да извърши родител, навършил 16 години.”
По чл. 68 има предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
В чл. 68, ал. 2 след думата „детето” се поставя точка и текстът до края се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 68, който става чл. 65:

„Форма на припознаването
Чл. 65. (1) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
(2) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на други родител, ако той е известен и на детето, ако то е навършило 14 години.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 66:

„Оспорване на припознаването от другия
родител и от детето
Чл. 66. (1) Родителят или навършилото 14 години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(3) Ако припознаването бъде извършено преди да е съставен акт за раждане на детето и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършване на пълнолетие или от узнаване на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Извинявайте, господин Стоилов, било е обявено, че трябва да раздадем писмените отговори на въпросите на народните представители от парламентарния контрол. Така е обявил председателят. Има народни представители, които чакат своите отговори.
Нека да обявим писмените отговори:
- писмен отговор от министър-председателя Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Метин Сюлейманов;
- писмен отговор от министър-председателя Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Владимир Дончев;
- писмен отговор от министър-председателя Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов;
- писмен отговор от Сергей Станишев, министър-председател на Република България, на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от заместник министър-председателя Миглена Плугчиева на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, зададен от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министъра на отбраната Николай Цонев на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Евгений Желев на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев;
Господин Чачев, заповядайте. Може би ще трябва да си вземете отпуска, за да можете да прочетете всички отговори, които сте получили. Аз знам за какво могат да бъдат ползвани те, разбира се, Вие имате право на това.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя Миглена Плугчиева на въпрос, зададен от народния представител Ангел Найденов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от Евдокия Манева;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Пламен Ранчев;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации Емел Етем на въпрос, зададен от народния представител Борислав Българинов;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Петър Попов;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Лидия Шулева;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Радослав Иванов.
Това са писмените отговори.
Господин Стоилов, нека да продължим със Семейния кодекс - „Оспорване на припознаването от Дирекция „Социално подпомагане”.”
Има предложение от народния представител Надка Балева, както и от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – чл. 70 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 70 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 67. Той е със заглавие „Унищожаване на припознаването”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 71 със заглавие „Иск за установяване на произход от майката”, който става чл. 68, и предлага следната редакция:

„Иск за установяване на произход
от майката
Чл. 68. Произходът от майката може да се установи с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се смятал за баща на детето, съгласно чл. 61.”
По чл. 73 има предложение на народния представител Надка Балева – ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Диана Хитова, което също е подкрепено.
Има подкрепени от комисията предложения от народния представител Ненко Темелков, както и от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов. Те са също за отпадане на ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 69:

„Иск за установяване на произход от бащата
Чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.”
По чл. 74 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция, която става чл. 70:

„Родителски права при установяване на
произход по исков ред
Чл. 70. Когато съдът уважи исковете по чл. 68 и чл. 69 той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 75, който става чл. 71:

„Пречка за установяване на произход
Чл. 71. Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.”
„Искове от и срещу наследниците.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 72.
По чл. 77 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители:
„Създава се чл. 77 нов:
„Чл. 77. В производството по установяване на произход се прилагат сроковете за разглеждане на делото по част трета „Особени искови производства”, глава двадесет и пета „Бързо производство” от Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
„Глава седма – Родство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 75.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 80, който става чл. 76:

"Сватовство
Чл. 76. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини.
(2) В линията и в степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.
(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.
(4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен.
(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.
(6) Родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава осма – Осиновяване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
„Раздел І – Условия за осиновяване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 81, който става чл. 77:

„Осиновяван
Чл. 77. (1) Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.
(2) Близнаци се осиновяват заедно. По изключение те могат да бъдат осиновявани поотделно, ако в продължение на шест месеца не са могли да бъдат осиновени заедно и ако интересите им налагат това.
(3) Братя и сестри се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка помежду си.”
Тук предлагам редакционни уточнения: в чл. 77, ал. 2 по комисия, изречение второ, след думите „6 месеца” се добавя „от включването в регистъра по чл. 83”.
Това е за уточнение за сроковете, когато се изчисляват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 78:

„Осиновяващ
Чл. 78. Може да осиновява дееспособно лице, което не е лишено от родителски права.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 79, под заглавие „Разлика във възрастта”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 84, който става чл. 80:

„Забрана за осиновяване между роднини
Чл. 80. (1) Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.
(2) Дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания.
(3) При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на детето.”
По чл. 85 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което е подкрепено.
Има предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов – в чл. 85, ал. 3 думите „фактическо съпружеско съжителство” се заменят с „регистриран религиозен брачен обред”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложенията нататък няма да ги гласуваме.
Има подкрепено предложение на народния представител Диана Хитова.
Има предложение на Волен Сидеров, в което се предлага да отпадне ал. 3. Всъщност това предложение е възприето поради отпадането на вече гласуван текст.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 85, който става чл. 81:

„Забрана за осиновяване от две лица
Чл. 81. (1) Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи.
(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване.
(3) Забраните по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на съпруга на осиновителя.”
По чл. 86 има подкрепено предложение на Мартин Димитров и група народни представители.
Има предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов. Него няма да четем, защото то вече е невалидно.
Има предложение на народния представител Диана Хитова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Волен Сидеров, което също може да се смята за подкрепено.
Има предложение на народния представител Фатме Илияз.
Комисията подкрепя предложението по б. „а” и не го подкрепя по б. „б”, а именно:
„б) Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Алинея 1 не се прилага, когато единственият родител с нотариална заверка на подписа изрично е посочил лице, което в случай на смърт или поставяне под пълно запрещение да осинови детето, и посоченото лице към датата на нотариалната заверка на подписа е декларирало съгласие за осиновяване.
(6) Когато волеизявлението по ал. 5 е направено и от двамата родители, тяхната смърт следва да е настъпила едновременно или последователно в кратък период от време”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 86, който става чл. 82:

„Допълнително условие за пълно осиновяване
Чл. 82. (1) Пълно осиновяване се допуска, когато:
1. осиновяваният е вписан в регистъра по чл. 83, и
2. осиновяващият е вписан в регистъра по чл. 85.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, както и при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен.
(3) Изискването за включване в регистъра на осиновяващи по чл. 85 не се прилага при осиновяване от настойник или попечител или от семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по съдебен ред, съгласно Закона за закрила на детето.
(4) Лицата по ал. 3 се проучват от Дирекция „Социално подпомагане” по постоянния им адрес.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 87, който става чл. 83:

„Регистри на деца за пълно осиновяване
Чл. 83. (1) Агенцията за социално подпомагане поддържа Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
(2) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
(3) Обстоятелствата от значение за осиновяването, редът за воденето и съхраняването на регистрите се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.”
По чл. 88 има предложение на народния представител Фатме Илияз, което комисията подкрепя по б. „а” и не го подкрепя по букви „б” и „в”, а именно:
„б) създават се нови ал. 8, 9 и 10:
„(8) При пропуски, фактически грешки или несъответствия в приложените документи във връзка с уведомленията по ал. 1 и 2 и молбите по ал. 3, 4 и 5 директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане определя срок за отстраняването им не по-голям от 14 дни и дава указания на Дирекция „Социално подпомагане”, подготвила документите.
(9) Когато при подаване на уведомленията по ал. 1 и 2 и молбите по ал. 3, 4 и 5 лицата не разполагат с необходимите документи, директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане събира служебно необходимата информация.
(10) Директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане организира незабавното вписване на детето в регистъра в едномесечен срок от получаване на уведомленията по ал. 1 и 2 и молбите по ал. 3, 4 и 5 или когато детето е с декларация за отказ. В случаите когато се констатира невъзможност да се събере необходимата информация, включително по служебен път, директорът разпорежда незабавно вписване на детето в регистъра въз основа на наличните данни.”;
в) алинея 8 става ал. 11.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 88, който става чл. 84:

„Вписване в регионалните регистри на
деца за пълно осиновяване
Чл. 84. (1) За дете, настанено по административен ред, съгласно Закона за закрила на детето, чиито родители са неизвестни или са дали съгласие за пълно осиновяване, Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7 дневен срок от настаняването регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.
(2) Когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред, съгласно Закона за закрила на детето, и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо, регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето.
(3) Дете, чийто родители са починали, лишени от родителски права или поставени под пълно запрещение, може да бъде вписано в регистъра по молба на настойника или попечителя до директора на регионалната дирекция за социално подпомагане. Директорът изисква становище за интереса на детето от дирекция „Социално подпомагане” и от органа по настойничеството и по попечителството.
(4) Поставеният под попечителство може да поиска да бъде вписан в регистъра по реда на ал. 3.
(5) Вписване на дете в регистъра може да се извърши и въз основа на молба на родителите, подадена чрез дирекция „Социално подпомагане”, ако вписването е в интерес на детето.
(6) Вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 89 да отпадне. Това е текстът за отбелязване и заличаване в регистъра.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 90, който става чл. 85:

„Национален регистър на осиновяващи за
пълно осиновяване
Чл. 85. Агенцията за социално подпомагане води Национален регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване. Вписването в регистъра се извършва от регионалните дирекции за социално подпомагане, съгласно наредбата по чл. 83, ал. 3.”
По чл. 91 има предложение на Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, а именно:
„В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „най-малко на два месеца” се заменят с „на един месец”.
2. В ал. 4 думите „до три месеца” се заменят с „до един месец”.
3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Лице, което желае да осинови близнаци или братя и сестри, се вписва с предимство в регистъра.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 91, който става чл. 86:

„Разрешение за вписване в Националния
регистър на осиновяващи за пълно осиновяване
Чл. 86. (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава заявление до дирекция „Социално подпомагане” по постоянния си адрес за разрешение за вписване в регистъра.
(2) Дирекция „Социално подпомагане” извършва социално проучване за годността на лицето да осинови дете.
(3) Лице, получило разрешение от дирекция „Социално подпомагане”, служебно се вписва в регистъра.
(4) Отказът за разрешение може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Разрешението се издава за срок от две години.
(6) Условията и редът за извършване на социалното проучване, за издаване и отнемане на разрешението за вписване в регистъра се уреждат с наредбата по чл. 83, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 92, който става чл. 87:

„Отбелязвания и заличавания в регистъра
Чл. 87. (1) Лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция „Социално подпомагане” при промяна на обстоятелства от значение за издаване на разрешението.
(2) Изменението на обстоятелствата се отбелязва в регистъра. Отнемане на разрешението се извършва при съществена промяна на обстоятелствата след ново социално проучване.
(3) Отнемането на разрешението подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 93, който става чл. 88:

„Защита на личните данни
Чл. 88. Агенцията за социално подпомагане предприема мерки за защита на личните данни във водените регистри.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Преминаваме към Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Допускане на осиновяване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 94 има предложение на Светослав Спасов и Лъчезар Иванов – в чл. 94, ал. 2 се създава изречение второ: „До изтичане на 30 дни от раждането се осигурява възможност майката и детето да живеят заедно.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Ненко Темелков – в чл. 94, а. 1, т. 3 изразът „и на основание” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 94, който става чл. 89:

„Съгласие за осиновяване
Чл. 89. (1) За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на:
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил 14 години.
(2) Съгласието на майката може да бъде дадено най-рано 30 дни след раждането.
(3) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.
(4) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако са малолетни или поставени под запрещение.
(5) При пълно осиновяване дирекция „Социално подпомагане” разяснява на лицата по ал. 1 последиците от допускане на осиновяването преди да изразят съгласие. При непълно осиновяване разяснение се дава от съда.
(6) Лицата по ал. 1 представят декларация с нотариална заверка на подписа, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 90:

„Мнение за осиновяване
Чл. 90. (1) Осиновяваният, ако не е навършил 14 години, се изслушва от съда съгласно Закона за закрила на детето.
(2) Мнение за осиновяването дават:
1. настойникът или попечителят;
2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, ако са поставени под ограничено запрещение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 96, който става чл. 91:

„Форма на съгласието и на мнението
Чл. 91. (1) Съгласието по чл. 89 и мнението на лицата по чл. 90 могат да бъдат дадени пред съда лично, с декларация с нотариална заверка на подписа или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслушва лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.
(2) Осиновяваният дава съгласието си лично пред съда.
(3) При пълно осиновяване, когато родителят дава мнението си лично, той и осиновяващият се изслушват в отделни заседания, освен в случаите на чл. 82, ал. 2.”
По чл. 97 има предложение на Фатме Илияз, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 97, който става чл. 92:

„Оттегляне на предварително дадено съгласие
Чл. 92. Родителят може да оттегли предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване със заявление с нотариална заверка на подписа до започване на производството по осиновяване пред съда. Заявлението се подава до дирекция „Социално подпомагане” с копие до регионалната дирекция за социално подпомагане.”
По чл. 98 има предложение на Светослав Спасов и Лъчезар Иванов – в чл. 98, ал. 1 думите „ако той трайно” се заменят с „ако той над шест месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Фатме Илияз, подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 98, който става чл. 93:

„Осиновяване без съгласие на родителя
Чл. 93. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до шест месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.
(3) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Толкова дълго изречение!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: То е много дълго, но при внимателен прочит се разбира. Идеята е, че настанените в социално заведение деца, ако в срок до шест месеца от настаняването не са поискали прекратяването, тези деца могат да бъдат предоставяни за осиновяване без съгласието на родителите. Този срок сега е една година, а се съкращава до шест месеца.
По чл. 99 има предложение на Фатме Илияз, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 99, който става чл. 94:

„Съвет по осиновяване
Чл. 94. (1) Към регионалните дирекции за социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване.
(2) Председател на Съвета по осиновяване е директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане. Членове на съвета са: юрист, определен от областния управител, лекар, определен от директора на регионалния център по здравеопазване, педагог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование, психолог, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, както и ръководителят на специализираната институция, в която е настанено детето.
(3) Органите по ал. 2 определят и постоянни заместници на членовете на Съвета.
(4) Съветът заседава ежеседмично.
(5) Решенията на Съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство две трети от състава. (Би трябвало да бъде „с мнозинство, не по-малко от две трети от състава”).
(6) Министърът на труда и социалната политика издава правилник за дейността на Съвета по ал. 1, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката и министъра на правосъдието.
(7) За участието си във всяко заседание на Съвета по осиновяване председателят и членовете получават възнаграждение в размер, определен от министъра на труда и социалната политика.”

По чл. 100 има направено предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2 и 3, а именно:
„2. В ал. 2 се създава изречение второ: „На определения за осиновяващ се осигурява възможност в рамките на едномесечния срок по ал. 3 за постоянен контакт с детето”.
3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Отказът или неподаването на молба не води до промяна на поредността на вписването в регистъра на осиновяващия”.
Има направено предложение от народния представител Фатме Илияз.
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „а” и не го подкрепя по буква „б”, а именно:
„б) създава се ал. 6:
„(6) В срок един месец от вписването на детето в регистъра, Съветът по осиновяване определя за всяко дете от регистъра подходящ осиновяващ.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 100, който става чл. 95:

„Определяне на осиновяващ за пълно осиновяване
Чл. 95. (1) В срок един месец от вписването на детето в регистъра, Съветът по осиновяване определя за него подходящи осиновяващи, съобразно поредността на вписване на осиновяващите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и обстоятелствата от значение за интереса на детето.
(2) Извън случаите по ал. 1 Съветът по осиновяване може да определи за подходящ осиновяващ за детето лице, което осъществява приемна грижа, като приемно семейство, ако е вписано в регистъра по чл. 85 и е полагало грижи за детето не по-малко от една година от настаняването му за отглеждане в семейството.
(3) Регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено първия подходящ осиновяващ за решението по ал. 1 и му предоставя данните за детето. Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето оказва съдействие за осъществяване на личен контакт.
(4) В случаите по ал. 2 регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено осиновяващия – член на приемното семейство.
(5) В срок един месец от получаване на уведомлението осиновяващият може да подаде молба за осиновяване до съда чрез регионалната дирекция за социално подпомагане. Дирекцията изпраща молбата за осиновяване заедно с преписката в тридневен срок от получаването й.
(6) В случай, че уведоменият осиновяващ писмено откаже предложението или не подаде молба в срока по ал. 5, регионалната дирекция за социално подпомагане в 14-дневен срок уведомява следващия подходящ осиновяващ.
(7) Отказът или неподаването на молба в срока по ал. 5 се отбелязва в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 101, който става чл. 96:

„Подсъдност
Чл. 96. (1) Молбата за пълно осиновяване се подава от осиновяващия чрез регионалната дирекция за социално подпомагане, чийто Съвет по осиновяване е определил осиновяващия, до окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция.
(2) Молбата за пълно осиновяване по чл. 82, ал. 2 и 3 може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания, както и от осиновявания, ако е навършил 14 г., чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.
(3) Молбата за непълно осиновяване се подава от осиновяващия до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Защо окръжният съд пък трябва да разглежда една молба за осиновяване, а не районният?!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те са особени производства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Практически това е охранително производство, то няма спор. Ако има спор, няма да се допусне осиновяване. Важен е въпросът от човешка гледна точка, от житейска. От юридическа гледна точка само гледаш документите. Виждам, че така е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, пропуснах да кажа по докладвания чл. 100, който става чл. 95, в ал. 4 накрая думите „член на приемното семейство” да отпаднат.
В чл. 102, който става чл. 97, в ал. 1, изречение първо, накрая да се добави „в 14-дневен срок от постъпването й”. Така текстът на чл. 97, ал. 1 трябва да бъде:
„Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от постъпването й”.
Имам предвид текста на чл. 97, предложен от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 102, който става чл. 97:

„Решение по искането за осиновяване
Чл. 97. (1) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от постъпването й. При пълно осиновяване съдът изслушва доклада на Дирекция „Социално подпомагане” и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът изслушва заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение.
(2) Осиновяването се допуска, ако е в интерес на осиновявания.
(3) Решението се обявява в съдебното заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителя, както и на Агенцията за социално подпомагане, а когато осиновителят е чужденец – на Столична община и на Министерството на правосъдието.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 103, който става чл. 98:

„Обжалване на решението
Чл. 98. (1) Решението по чл. 97, ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 93, ал. 2, от осиновявания и от прокурора пред апелативния съд в 7-дневен срок от съобщаване на решението. Когато осиновяваният е навършил 14 г., той може да обжалва решението лично.
(2) В 14-дневен срок от постъпването на жалбата съдът в открито заседание при закрити врата се произнася с решение, което е окончателно.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 104, който става чл. 99:

„Приложно поле на уредбата
Чл. 99. Разпоредбите по чл. 77-98 се прилагат и при осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в Република България, както и при осиновяване от чужденец с обичайно местопребиваване в Република България.”
Господин председател, искам да направя процедурно предложение в пленарната зала да допуснем заместник-министъра на правосъдието Илонка Райчинова, Виктория Нешева и Росица Дичева също от Министерството на правосъдието във връзка с разглеждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, поканете представителите от Министерството на правосъдието.
Господин Стоилов, не знам дали сте разисквали този въпрос – принципът, че първоинстанционните решения подлежат на обжалване вече в новия ГПК е в двуседмичен срок, даже не употребяваме „дневен”, а казваме „двуседмичен”, тоест 14-дневен срок. Тук вкарваме един 7-дневен срок. Възможно е, но защо да не използваме …
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест предлагате в ал. 1 „14-дневен срок”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В ГПК сроковете са „двуседмичен срок” – така, както са обжалвани пред апелативния съд, първата инстанция.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, отбелязвам, това е като Ваше предложение. Не възразявам срокът да бъде 14-дневен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да има еднакъв режим.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„Раздел ІІІ – Действия на осиновяването”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 105, който става чл. 100:

„Видове осиновяване
Чл. 100. (1) Осиновяването може да бъде пълно или непълно.
(2) Осиновяването е пълно:
1. когато осиновяваният е дете на неизвестни родители;
2. когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване;
3. в случая по чл. 93, ал. 2.
(3) В останалите случаи осиновяването може да бъде пълно или непълно. Видът се определя от лицата, чието съгласие се изисква по чл. 89.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 106, който става чл. 101:

„Пълно осиновяване
Чл. 101. (1) При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 не отпадат.
(2) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя, а когато осиновителите са двама – по адреса, посочен в съдебното решение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107, който става чл. 102.
Има предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители, което е подкрепено в дотук извършените гласувания.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 108, който става чл. 103:

„Осиновяване от съпруг на родител
Чл. 103. (1) При осиновяване на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, се запазват.
(2) В случая по ал. 1 в акта за раждане на детето наред с данните за рождения родител, с когото отношенията се запазват, се вписват и данните на осиновителя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 109, който става чл. 104:

„Наблюдение след осиновяването
Чл. 104. В продължение на две години от пълното осиновяване Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на осиновителя наблюдава отглеждането на детето и зачитането на неговите права и законни интереси.”
По чл. 110 има предложение на Надка Балева, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на Диана Хитова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 110, който става чл. 105:

„Право на информация
Чл. 105. Осиновителите имат право да получат информация за произхода на детето от Дирекция „Социално подпомагане”, ако важни причини налагат това. При наличие на важни причини това право има и навършилият 16 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Раздел ІV – Прекратяване на осиновяването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Има предложение на Диана Хитова:
В чл. 111, ал. 1 да се създаде нова т. 3 със следното съдържание:
„3. по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни в случаите на непълно осиновяване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 111, който става чл. 106:

„Основания за прекратяване
Чл. 106. (1) Осиновяването се прекратява от окръжния съд при:
1. унищожаемост поради нарушение на чл. 77, ал. 1; чл. 78; чл. 79, чл. 80, ал. 1 и ал. 2, изречение първо; чл. 81; чл. 82, ал. 1, т. 1; чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4, и ал. 2 и 3;
2. тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушения на чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 3 може да се предяви от лицето, което не е дало съгласие, в едногодишен срок, който тече за осиновителя и за всеки от родителите на осиновения от узнаване на осиновяването. За осиновения срокът тече от навършване на пълнолетие или от узнаване на осиновяването, ако то е станало по-късно. Същото правило се прилага и за лицето, чието съгласие е дадено в резултат на грешка, измама или заплашване, както и при нарушение на чл. 89, ал. 2.
(3) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушения на чл. 82, ал. 1, т. 1 може да се предяви от осиновителя, осиновения и всеки от родителите на осиновения в едногодишен срок от допускане на осиновяването.
(4) В останалите случаи на унищожаемост прекратяване могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осиновения до навършване на пълнолетие на осиновения.
(5) В случаите по ал. 1, т. 2 прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителят и осиновеният.
(6) Прокурорът има право да поиска прекратяване на осиновяването в сроковете по ал. 3 и 4, ако е засегнат обществен интерес.
(7) Дирекция „Социално подпомагане” има право да поиска прекратяване на осиновяването в сроковете по ал. 3 и 4, но не по-късно от навършване на пълнолетие от осиновения, ако осиновяването противоречи на неговия интерес.
(8) Осиновяването може да бъде прекратено от районния съд по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 112, който става чл. 107:

„Прекратяване на осиновяването при смърт
Чл. 107. (1) При пълно осиновяване съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на Дирекция „Социално подпомагане“, когато единственият или и двамата осиновители са починали, осиновеният не е навършил пълнолетие и това се налага от неговите интереси.
(2) При непълно осиновяване, ако осиновителят почине, както и ако осиновеният почине, без да остави низходящи, осиновяването се прекратява, но преживелият наследява починалия.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 113, който става чл. 108:

„Продължаване на делото за прекратяване на осиновяването
Чл. 108. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 106, ал. 1, делото може да бъде продължено от наследниците на ищеца. В случай че съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.“

„Действие на прекратяването“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114, който става чл. 109.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Раздел V – Особени правила при международно осиновяване“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 115 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 116, който става чл. 110:

„Осиновяван
Чл. 110. (1) Дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната и то е вписано в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 1, освен в случаите на чл. 82, ал. 2.
(2) Осиновяването на дете български гражданин с обичайно местопребиваване в друга държава се осъществява при спазване на изискванията на законодателството на тази държава.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 117, който става чл. 111:

„Осиновяващ
Чл. 111. (1) Лице с обичайно местопребиваване в чужбина може да осинови дете с обичайно местопребиваване в Република България, ако е вписан в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2, освен в случаите на чл. 82, ал. 2.
(2) Лице по ал. 1 не може да осиновява дете с обичайно местопребиваване в Република България, ако има обичайно местопребиваване в държава, която няма да признае решението на българския съд за осиновяване.“
По чл. 118 има предложение на Фатме Илияз.
Комисията подкрепя по принцип предложението по букви „а“ и „б“ и не го подкрепя по буква „в“.
„в) създава се ал. 8:
(8) Министерството на правосъдието може в определени случаи да възложи отделни свои правомощия на акредитирани в Република България организации за посредничество при международни осиновявания в съответствие с Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 118, който става чл. 112:

„Правомощия на министъра на правосъдието
Чл. 112. (1) Министерството на правосъдието осъществява функциите на централен орган, предвидени в Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, съставена в Хага на 29 май 1993 г., наричана по-нататък „Хагска конвенция“.
(2) Министърът на правосъдието:
1. осъществява дейността по международните осиновявания;
2. упражнява контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международните осиновявания;
3. издава наредба за реда и условията за водене на регистрите на международните осиновявания.
(3) Когато осиновяването на дете с обичайно местопребиваване в Република България е извършено в съответствие с Хагската конвенция министърът на правосъдието удостоверява това.
(4) Министърът на правосъдието изразява становище в случаите по чл. 110, ал. 2, когато законодателството на държавата, където е обичайното местопребиваване на детето изисква произнасяне от страна на българския централен орган по международно осиновяване.
(5) Когато в срок две години от допускане на осиновяването бъдат констатирани нарушения на правата и законните интереси на осиновения, министърът на правосъдието уведомява компетентните органи на държавата по обичайното местопребиваване на осиновителя.
(6) Когато в регистъра няма вписани подходящи осиновяващи, Съветът по международно осиновяване не може да определи подходящи осиновяващи от вписаните лица или определените осиновяващи са отказали да осиновят дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години, министърът на правосъдието предприема мерките, определени в наредбата по чл. 113, ал. 4.“

По чл. 119 има предложение на Фатме Илияз.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 8 и не го подкрепя по ал. 6 и 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 119, който става чл. 113:

„Регистри при международно осиновяване
Чл. 113. (1) Министерството на правосъдието води:
1. регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване;
2. регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пълно осиновяване;
3. регистър на осиновяващи с постоянно местопребиваване в Република България, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина;
4. публичен регистър на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване.
(2) Съветите по осиновяване по чл. 94 уведомяват Съвета по международно осиновяване за вписване на дете в регистъра на децата, ако в 6-месечен срок от вписването му в регионалния регистър за него са определени по реда на чл. 95 не по-малко от трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ.
(3) Вписването на детето в регистъра по ал. 1, т. 1 се отбелязва в регионалния регистър и това не е пречка съответния съвет по осиновяване да определи подходящ осиновяващ.
(4) Съдържанието и редът за воденето на регистрите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на правосъдието.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 120 - „Вписвания и отбелязвания в регистъра на децата”, и предлага да отпадне.
По чл. 121 има предложение на Фатме Илияз.
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „г” относно ал. 7, а в останалата част е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 121, който става чл. 114:

„Съвет по международно осиновяване
Чл. 114. (1) При Министерството на правосъдието се създава Съвет по международно осиновяване, който се състои от председател – заместник-министър на правосъдието, и членове – по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи и на Държавната агенция за закрила на детето.
(2) Председателят и всеки от членовете имат по един заместник.
(3) Съветът заседава не по-малко от три пъти месечно.
(4) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство две трети от състава.
(5) Министърът на правосъдието определя поименния състав по ал. 1 и 2 на съвета по предложение на ръководителите на съответните ведомства и издава правилник за дейността му.
(6) За участието си във всяко заседание на Съвета по международно осиновяване, председателят и членовете получават възнаграждение в размер, определен от министъра на правосъдието.
(7) В срок 60 дни от вписването на децата в регистъра, Съветът по международно осиновяване разглежда кандидатурите за определяне на подходящ осиновяващ при спазване на посочените в чл. 95, ал. 1 критерии.
(8) За определяне на осиновяващ съветът обсъжда всички подходящи кандидатури.”
По чл. 122 има предложение на Фатме Илияз:
„В чл. 122:
а) внесеният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Предложението по ал. 1, т. 1 се прави в срок една година от вписването на осиновяващия в регистъра по чл. 119, ал. 1, т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 122, който става чл. 115.

„Компетентност на Съвета по международно
осиновяване
Чл. 115. Съветът по международни осиновявания:
1. прави предложение до министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ;
2. изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на лица с обичайно местопребиваване в Република България за осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в чужбина;
3. прави предложение до министъра на правосъдието за издаване на разрешение по чл. 121;
4. изразява становища и дава препоръки на министъра на правосъдието във връзка с международните осиновявания;
5. прави предложение до министъра на правосъдието за отнемане на разрешението на акредитирана организация.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 123, който става чл. 116:

„Посредничество при международно
осиновяване
Чл. 116. (1) Посредничество при международно осиновяване може да извършва юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, наричано „акредитирана организация”, вписано в централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и получило разрешение за това от министъра на правосъдието.
(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, получило акредитация за посредничество в областта на международните осиновявания от чуждестранен орган, може да упражнява дейността си в Република България само чрез клон, получил разрешение от министъра на правосъдието за извършване на посредническа дейност със съответната държава.
(3) Министърът на правосъдието определя с наредба реда и условията за издаване и отнемане на разрешение за дейността на акредитираните организации, включително за прекратяването й.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 124, който става чл. 117:

„Съгласие на министъра на правосъдието
Чл. 17. (1) Министърът на правосъдието дава съгласие за осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в Република България от осиновяващия, предложен от Съвета по международно осиновяване.
(2) Министърът на правосъдието отказва да даде съгласие при:
1. установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;
2. допуснати съществени нарушения в процедурата по осиновяването.
(3) В случаите по ал. 2 Съветът по международно осиновяване прави ново предложение.
(4) За даване на съгласие за осиновяване се заплаща такса в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 125, който става чл. 118:

„Производство по молба за международно осиновяване
Чл. 118. (1) Когато е дадено съгласие по чл. 117, Министерството на правосъдието изпраща молбата за осиновяване в Софийския градски съд. Делото се разглежда по реда на чл. 97.
(2) Решението по ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 93, ал. 2, от осиновявания и от прокурора пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаване на решението. Когато осиновяваният е навършил 14 години той може да обжалва решението лично. Делото се решава в срока и по реда на чл. 98, ал. 2.”
Господин председател, тук правите ли отново предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ако се приеме на едното място, трябва срокът навсякъде да бъде еднакъв.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 126, който става чл. 119:

„Прекратяване на международно осиновяване
Чл. 119. (1) Министърът на правосъдието има право да поиска прекратяване на осиновяването в случаите, когато са налице основанията и в сроковете по чл. 106, ал. 1 и 7.
(2) Министърът на правосъдието предявяван иск за прекратяване на осиновяването, когато решението на българския съд за допускането му не бъде признато в приемащата държава.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 127, който става чл. 120:

„Защита на данните
Чл. 120. Министърът на правосъдието предприема необходимите мерки за защита на личните данни.”
По чл. 128 има предложение на Фатме Илияз, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 128, който става чл. 121:

„Разрешение за посредничество
Чл. 121. (1) За издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване са подава заявление до министъра на правосъдието.
(2) Разрешението се издава за срок от 5 години.
(3) За разглеждане на заявление за издаване на разрешение се заплаща такса в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.
(4) Отнемането на разрешението се извършва по мотивирано предложение на Съвета по международно осиновяване.”

По чл. 129 има предложение от народния представител Фатме Илияз за продължаване на акредитацията, което не е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 129 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 130 и предлага той да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 131 и предлага той да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 132 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! В чл. 118 по новата номерация, в ал. 2 след думата „Решението” да се добави „по” и да стане: „Решението по ал. 1”. Редакцията е техническа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилно. Благодаря Ви, господин Анастасов.
Комисията предлага чл. 129, 130, 131 и 132 да отпаднат.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета „Отношения между родители и деца”.
По чл. 133 има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Надка Балева, което се подкрепя по принцип.
Има предложения от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, което се подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 133, който става чл. 122:

„Родителски права и задължения
Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на незавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.”
По чл. 134 има предложения, които се подкрепят от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 134, който става чл. 123:

„Упражняване на родителските права и задължения
Чл. 123. (1) Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.
(2) Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост – и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред.”
По чл. 135 има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 124:

„Права и задължения на детето
Чл. 124. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
(2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.
(3) При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към Дирекция „Социално подпомагане” за съдействие. Ако детето е навършило 14 години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Решението може да се обжалва по общия ред.
(4) Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга на родителя си.
(5) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 136, който става чл. 125:

„Грижи, възпитание и надзор на децата
Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 126:

„Съвместно живеене
Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.
(2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се осъществява по административен ред.
(3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва връщането на детето при родителя и уведомява дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, която предприема незабавно мерки за закрила.”
По чл. 138 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 138, който става чл. 127:

„Спор относно родителските права
Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.
(3) По искане на родителя съдът определя при временни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от Дирекция „Социално подпомагане”. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
(4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 8.”
По чл. 139 има предложение от народния представител Надка Балева, което е подкрепено.
Има предложения и от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 139, който става чл. 128:

„Лични отношения с близки
Чл. 128. (1) Дядо и баба могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето”.
Би трябвало да е „Дядото и бабата”.
„(2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.
(3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.”
Има предложение от народния представител Надка Балева чл. 140 да отпадне.
Също има предложение от народния представител Диана Хитова чл. 140 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за информиране и зачитане на мнението на детето и предлага чл. 140 да отпадне.
По чл. 141 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не се подкрепя от комисията.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря. Да се отбележи в протокола.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 141 има предложение от народния представител Фетме Илияз, което е подкрепено по принцип и е отразено в чл. 137, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 141, който става чл. 129:

„Представителство и попечителско съдействие
Чл. 129. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.
(2) При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител.”

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл. 142, ал. 4, изречение второ да отпаднат думите „нужда или”, както и „или при изключителни нужди на семейството”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов „В чл.142, ал. 4, изречение второ се заличава”.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 142, който става чл. 130:

„Управление и разпореждане с
имуществото на детето
Чл. 130. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.
(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.
(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.
(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 143, който става чл. 131:

„Ограничаване на родителските права
Чл. 131. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права – отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 144, който става чл. 132:

„Лишаване от родителски права
Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. в особено тежки случаи по чл. 131;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
(2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 145, който става чл. 133:

„Производство за ограничаване и за лишаване
от родителски права
Чл. 133. (1) Производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на Дирекция „Социално подпомагане” пред районния съд по настоящия адрес на детето.
(2) По делото се изслушват прокурорът, представител на Дирекция „Социално подпомагане” и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.
(3) Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на Дирекция „Социално подпомагане”. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Дискусията ще бъде после.
Днес, на основание чл. 40, ал. 5 от нашия правилник, с гласуване в пленарната зала беше допуснат за разглеждане Законопроектът за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Имаме вече становищата и на двете комисии - Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси. Предлагам, тъй като това е само един текст, виждам, че и двете комисии предлагат един и същи текст, да ги разгледаме и след това ще продължим, ще ви дам думата и на Вас, господин Йорданов.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Първо ще чуем доклада на Комисията по правни въпроси, а след това на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Докладът е относно Законопроект за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, внесен от Любен Корнезов на 10 юни т.г.
„На заседанието, проведено днес, Комисията по правни въпроси обсъди цитирания законопроект. Пред членовете на комисията той беше представен от вносителя Любен Корнезов, който изложи неговите мотиви.
Той посочи, че законопроектът урежда прекратяването на пълномощията на избраните кандидати в Европейския парламент, които заемат друга изборна длъжност в случай на несъвместимост.
С § 1 от законопроекта се предлага мандатът на избраните кандидати, които заемат друга изборна длъжност, да се прекрати с встъпването в пълномощията им на членове на Европейския парламент.
С § 2 се предлага разпоредбата да влезе в сила от 7 юни 2009 г.
В последващата дискусия участие взеха народните представители Корнезов, Михайлова, Янев, Казак, Николова и Стоилов.
Като цяло законопроектът бе подкрепен, като членовете на комисията се обединиха около становището, че следва да бъде подкрепена редакцията на § 1, предложен от Комисията по европейските въпроси, като законът да влезе в сила от 6 юни 2009 г.
След приключване на разискванията Комисията по правни въпроси със 7 гласа „за” и 2 гласа „против” реши да предложи на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, внесен от Любен Корнезов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, госпожо Илияз.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Със законопроекта за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България се урежда прекратяването на пълномощията на избраните кандидати в Европейския парламент, които заемат друга изборна длъжност в случай на несъвместимост.
С § 1 от законопроекта се предлага мандатът на избраните кандидати, които заемат друга изборна длъжност, да се прекрати с встъпването в правомощията им на членове на Европейския парламент.
С § 2 се предлага разпоредбата да влезе в сила от 7 юни 2009 г.
Необходимо е да се отбележи, че в чл. 7, § 1 и 2 от акта за избор на представители в Европейския парламент от 1976 г. са изброени длъжностите, които са несъвместими с качеството на член на Европейския парламент. Съгласно чл. 11, § 4 правомощията на Европейския парламент, чийто мандат изтича, се прекратяват с откриване на първото заседание на новоизбрания Европейски парламент. Първата пленарна сесия на новия европейски парламент ще се проведе на 14 юли 2009 г. в Страсбург.
По силата на чл. 3, § 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент, преди да заеме мястото си в парламента всеки член на Европейския парламент, за чието избиране парламентът е бил уведомен, подава писмена декларация, че не заема длъжност, която е несъвместима с положението на член на Европейския парламент по смисъла на чл. 7, § 1 и 2 от акт от 20 септември 1976 г.
След общия избор и посочената декларация се подава по възможност не по-късно от 6 дни преди учредителното заседание на парламента.
Имайки предвид задължителния характер на горепосочените разпоредби, въпросът за фиксирането на точния момент на прекратяване на мандата е в компетентността на държавите членки. С оглед спазването на чл. 3, § 2 от правилника се препоръчва § 1 да придобие следната редакция:

„§ 1. Чл. 58, ал. 6 се изменя така:
Мандатът на избраните кандидати, които заемат друга изборна длъжност, се прекратява седем дни преди датата на откриване на първото заседание на Европейския парламент.”
В заключение, след като се вземе предвид направената препоръка, може да се приеме, че § 1 от предложения Законопроект за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България не противоречи на изискванията на правото на Европейския съюз.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси единодушно предлага с 9 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-101, внесен от Любен Корнезов на 10 юни 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Откривам дискусията по законопроекта, който всъщност е от едно изречение. Няма желаещи за изказвания. В такъв случай закривам дискусията, която не е започнала. Въпросът сега е, че можехме да гласуваме законопроекта поне на първо четене, но явно няма кворум. Затова ще го оставим за гласуване утре, в последния ден, когато трябва да гласуваме Семейния кодекс, както и Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Гласуването по този законопроект ще бъде утре от 9,00 ч.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА СЕМЕЕН КОДЕКС.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, господин председателю на Правната комисия! Аз имах просто един въпрос, който е свързан евентуално с редакционна промяна в чл. 127, ал. 3 и в чл. 133, ал. 3 по комисия, където по отношение на мерките в интерес на детето, е употребено понятието „привременни”. Същото понятие „привременни мерки” е употребено в ал. 3 на чл. 133. Може ли някой да ми обясни разликата между „временни” и „привременни мерки”? Ако „привременни” е останало от времето, когато българското законодателство е било под влиянието на генералите Ернрот или Каулбарс, то бих го приел като някакъв вид инерция. Но, бидейки радетел за чистотата на българския език, ако привременно не означава нищо повече от временно, нека понятията са „временни мерки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но ще въведем ново понятие в правото. Досега и в Гражданския процесуален кодекс и в Семейния кодекс винаги е било понятието „привременни мерки”.
Разбира се, господин Йорданов, ще поставя на гласуване предложението Ви, щом желаете.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ако това ще наруши естетиката на българското право, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но има „привременни мерки” в Гражданско процесуалния кодекс.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сигурно сте прав – дали да са „временни”, или „привременни” - окончателно не са решени.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: С уговорката, че правото е консервативна материя, ще оттегля предложението си. Но оставам с усещането, че в българския език има по-точни понятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е останало в правото, традиционно.
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): В чл. 103, който е чл. 108 по старата номерация, в ал. 2 за прецизност и за кореспонденция във връзка със Закона за гражданската регистрация, да се добави: „В случаи по ал. 1 в съществуващия”. Изпусната е думата „съществуващия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „В случаи по ал. 1 в съществуващия акт за раждане…”. И нататък текстът продължава.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове? Няма.
Господин Янев, продължаваме с чл. 146.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 146, който става чл. 134:

„Издръжка и мерки относно личните отношения
Чл. 134. При ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски права съдът определя:
1. издръжката на детето, ако не е присъдена;
2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 147, който става чл. 135:

„Промяна на мерките и възстановяване на родителските права
Чл. 135. (1) При изменения на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл. 131, 132 и 134.
(2) Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 148, който става чл. 136:

„Вписване
Чл. 136. В случаите на чл. 131 и 132 съдът съобщава служебно на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, на възстановяването им или на промяната по чл. 135. Съдът изпраща препис от решението и на дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, която предприема подходящи мерки и при необходимост предлага учредяване на настойничество или попечителство.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 149, който става чл. 137:

„Заместваща грижа
Чл. 137. (1) Лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения.
(2) Лицата по ал. 1 могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи.
(3) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществяват фактически действия по чл. 125. Те имат и правото по чл. 126, ал. 2.
(4) Лицата по ал. 3 извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по Закона за българските документи за самоличност, след положително становище на дирекция „Социално подпомагане”. Лицата имат задължението по чл. 165, ал. 3.
(5) При настаняване на детето по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, действията по ал. 4 се осъществяват от дирекция „Социално подпомагане”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150, който става чл. 138:

„Участие на детето в производства
Чл. 138. В производства по тази глава детето се изслушва при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тази глава? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: „Глава десета – Издръжка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 151, който става чл. 139:

„Право на издръжка
Чл. 139. Право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.”

По чл. 152 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 152, който става чл. 140:

„Ред на лицата, които дължат издръжка
Чл. 140. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:
1. деца или съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.”
По чл. 153 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 153, който става чл. 141:

„Ред на лицата, които имат право на издръжка
Чл. 141. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. деца или съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.”
По чл. 154 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 154, който става чл. 142:

„Размер на издръжката
Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
(2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.”
По чл. 155 има предложения от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, от народния представител Надка Балева, от народния представител Диана Хитова, от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, всичките – неподкрепени.
Ще ги изчета всичките.
Предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители е следното:
В чл. 155 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 се създава ново изречение второ: „Всяко дете има право на гарантиран размер на издръжката от една минимална работна заплата”.
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Размерът на издръжката се определя върху цялото движимо и недвижимо имущество на лицето, което я дължи. Безвъзмездни сделки с имуществено дължащият издръжка родител могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на детето с иск, предявен в 6-месечен срок от узнаването на сделката.”
3. Алинея 5 се заличава.
4. Съществуващите ал. 3 и 4 се преномерират съответно от ал. 4 до ал. 5.”
Това предложение не е подкрепено.
Предложението на останалите народни представители е в чл. 155 ал. 5 да се заличи.
Комисията не подкрепя и това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 155, който става чл. 143:

„Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца
от родители
Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.
(5) Непълнолетният има право самостоятелно да иска и получава издръжката. Разходването й се извършва под родителски контрол.”
По чл. 156 има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 156, който става чл. 144:

„Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители
Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средно и висше учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.“
По чл. 157 има предложение от народния представител Диана Хитова за отпадане.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Волен Сидеров и група народни представители в чл. 157 ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 157, който става чл. 145:

„Издръжка на бивш съпруг
Чл. 145. (1) Невиновният за развода съпруг има право на издръжка.
(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.
(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.“
По чл. 158 има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, от народния представител Диана Хитова, от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – всичките – за отпадането на този член.
Комисията подкрепя тези предложения.
Има предложение от народния представител Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, неподкрепено от комисията:
Член 158 се изменя така:
„Чл. 158. Издръжката за дете не може да бъде по-малка от половината от минималната работна заплата.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 158 да отпадне.
По чл. 159 има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители – членове от 159 до 187 да се преномерират съответно от 158 до 186.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 159, който става чл. 146:

„Плащане на парична издръжка
Чл. 146. (1) Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва.
(2) Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданскопроцесуалния кодекс.“
По чл. 160, който става чл. 147, комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 161, който става чл. 148, комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 162 има предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, неподкрепено от комисията:
В чл. 162 думите „една година“ се заменят с „три години“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 162, който става чл. 149.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 163, който става чл. 150.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 164, който става чл. 151.
По чл. 165 има предложение от народния представител Надка Балева, подкрепено от комисията.
Има неподкрепено от комисията предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов:
1. В чл. 165, ал. 3 т. 3 и ал. 4 се заличават.
2. В ал. 5 думите след „считано от“ се изменят и стават „първо число на месеца, следващ този, през който е образувано изпълнителното производство“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 165, който става чл. 152:

„Изплащане на присъдена издръжка от държавата
Чл. 152. (1) Държавата изплаща присъдената на български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.
(2) Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело не са постъпили суми за пълния размер на две или повече месечни вноски, въпреки че са предприети изпълнителни действия срещу длъжника.
(3) Държавата изплаща присъдената издръжка, само когато неизправният длъжник:
1. не притежава имущество, върху което да се насочи изпълнението;
2. е с неизвестен адрес в страната или в чужбина, или макар и с известен адрес се намира в държава, където съдебното решение не може да се изпълни;
3. изтърпява наказание лишаване от свобода.

(4) Държавата не изплаща присъдена издръжка по чл. 144 и 145.
(5) Издръжката се изплаща, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който е образувано изпълнителното производство.
(6) Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка, заедно със законната лихва. Взимането се събира по реда, предвиден за публичните държавни вземания.
(7) Министерският съвет приема Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тази глава?
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Предлагаме за прецизност да бъдат коригирани два текста.
В чл. 152, който става чл. 140 – „Ред на лицата, които дължат издръжка“, в ал. 1 да се коригира поредността. Предлагаме на първо място да е съпруг, на второ място да са деца, родители и т.н. Така е редно и така би трябвало.
И още нещо предлагаме за прецизност – в чл. 153, който става чл. 141, в т. 1 вместо „деца или съпруг“ да стане „деца и съпруг“.
И сега ще обоснова едно предложение за заличаване на ал. 5. Аз първо ще кажа моето мнение такова, каквото го виждам като непрактикуващ юрист, след това ще прочета това, което ми е оставила госпожа Иглика Иванова.
Първо, някак си странно звучи непълнолетен да получава издръжката сам, защото той като я вземе може да отиде в първия магазин да си купи нещо, което не е най-редното, или да отиде в дискотека и вечерта да ги изхарчи. Знаете, че един родител се грижи за едно дете и в този аспект бих се радвал, макар и малко тези, които са в залата, да чуят това, което ще кажа – този родител, обикновено това са майките, те се грижат за децата, ще останат и без тази минимална помощ, която дават съпрузите, които даже не винаги редовно я дават. Поради това трябва да отпадне издръжката да се получава от родителя. Защото така написан текстът, че разходването се контролира под родителски контрол, той като вземе парите знаете какво се случва веднага след това. Не можем да сме сигурни, че едно малко детенце, независимо че се мислят за големи, което е непълнолетно...
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Над 16 години.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Да, между 16 и 18 години продължава все още да бъде малко детенце и ги изразходва не по целесъобразност. Знаете кой се грижи – родителят. Трудно може да има родителски контрол. Знаете колко са проблемни в момента децата ни.
Ще прочета и самите мотиви, както са написани от юридическа гледна точка:
Алинея 5 е отклонение от общото правило – непълнолетният действа със съгласието на родителя. То е необосновано. Издръжката има за цел да осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето. Тоест това са средства за съществуване – храна, облекло, битови разходи, разходи за обучение, за лечение и т.н. Не може да се приеме, че едно 15-, 16- или 14-годишно дете може само правилно да прецени подобни разходи. Щом получи издръжката, най-вероятно ще я похарчи за разни красиви и желани неща, а не за необходимите.
Второто изречение практически е само пожелателно. Такъв режим ще натовари родителя, който отглежда детето.
Това беше мотивът на госпожа Иглика Иванова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Господин Янев, ще вземете ли отношение по тези предложения?
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Те са предложения за редакция и за отпадане на текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Нешева.
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА: Добър ден, директор съм на Дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да взема отношение по предложенията по чл. 140, ал. 1, т. 1, чл. 141, т. 1 и по чл. 152.
По чл. 140, ал. 1, т. 1, тъй като се предлага от комисията, лицето, което има право на издръжка да може да я търси от „деца или съпруг”, предлагаме да стане „деца и съпруг”. Съображенията са, че така задължението за издръжка ще се разпределя пропорционално с оглед възможностите както на съпруга, така и на децата. Защото най-честата хипотеза ще е възрастен родител да търси издръжка, другият съпруг също е възрастен, доходите също може да са ниски и по този начин, ако е със съюза „и” издръжката ще се разпределя както между съпруга, така и възможностите на децата, които може би като пълнолетни вече ще имат по-високи доходи.
В чл. 141 – „Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред...” – предложението е „деца или съпруг”. Също тук по-добре би било да се запише „деца и съпруг”, защото морално и най-често случаи са, когато задълженият съпруг дължи издръжка както на нетрудоспособния си съпруг в момента и на децата си. Просто съюзът „и” означава, че така те ще получават издръжка.
Във връзка с чл. 165 по вносител, който става чл. 152 на комисията. Това е изплащане на издръжка от държавата. Казано е и в двата варианта, че издръжка се дължи, когато неизправният длъжник не е плащал издръжка по изпълнителното дело и не е направил две и повече месечни вноски. Но вносителят предлага, когато се стигне до изплащане на издръжка от държавата, това да става считано от месеца, в който взискателят е подал молба по изпълнителното дело за изплащане на издръжка от държавата. Комисията предлага издръжката да се изплаща, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който е образувано изпълнителното дело. Неизпълнението може да настъпи няколко месеца след образуване на изпълнителното дело. Може би той да е направил вече пет вноски и да е не направил чак шеста, седма, осма. В този случай не може това връщане назад към месеца, в който е образувано изпълнителното дело. Това според мен е неточно. На това искам да обърна внимание. Иначе ще се получи два пъти плащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Все пак, за да могат тези Ваши предложения да се гласуват, ще Ви моля, господин Янев, да препотвърдите тези предложения, за да можем утре да ги гласуваме.

ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Аз смятам, че по отношение на промяната, която се предлага, както за реда на лицата, които дължат издръжка, и тези, които имат право на издръжка, няма пречка да се премахне съюзът „или” - да бъде „и”. Говорим за чл. 140 по редакцията на комисията и за чл. 141 пак по редакция на комисията. Всъщност в т. 1 от двата текста вместо „или” да бъде „и”.
Според мен логиката специално за чл. 140 е заложена в ал. 3, защото изрично е казано, че „когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им”. Тоест във всички останали случаи по логиката, както е подреден законът, и в ал. 1, макар и с различен статус, братя и сестри са от един и същи ред. Внуци и правнуци са от един и същи ред. Само деца или съпруг са на един ред, но с различен статут. Тоест тук въвеждаме алтернативността.
Логиката на предложителите е да има възможност по своето естество този ангажимент да бъде споделен между хората, които са от един и същи ред. Това е правото на ал. 3.
Ако следваме тази логика и ако трябваше да бъдат на различен ред, за да кажем „1. деца” са един ред, всички деца - първо, второ, трето, пето - са от един и същи ред.
Второ, съпруг – единствен съпруг, на един ред.
Трето, родители – трети ред. Така както е заложен текстът.
Аз смятам, че има основание и в този смисъл възприемам.
По отношение на втората бележка във връзка с изпълнението от държавата на изплащането на издръжката от държавата – струва ми се, че това, което се каза от експерта, като че ли няма такова основание. Не заради друго, а защото по своето естество основанието да се иска изплащане от държавата възниква, когато е настъпило неизпълнение, а не постфактум. Няма как да стане така – някой да получи издръжка, а след това да подава молба, че има неизпълнение на издръжката, и то в хода след подаването на молбата да настъпва неизпълнението. Затова ми се струва, че в някаква степен е странно. Може да не съм разбрал, простете ми, колеги. Ако трябва, да го доизясним.
По своето естество основанието да се иска издръжка от държавата е неизпълнение или невъзможност при хипотезите, които са посочени в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Нешева, ще доуточните ли последното си предложение?
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Това, между другото, е предложение и на Иглика Иванова, и на мен.
В практиката е доказано, че много често тези изпълнителни листове се привеждат в много дълъг срок – някой път стигат до пет години. За съжаление, станала е традиция мудността за привеждане в действие и минават между три и четири години и половина. Това е средният срок. За три години ние оставяме това дете и този родител да страдат.
Тоест това са основните съображения, за да се иска тази промяна в текста по чл. 165, който след време ще стане чл. 152. От тази гледна точка ние трябва да защитим интереса на тези хора. Някой път мудността е не само от съдия-изпълнителя, някой път – от призовкарите. Има много чиновнически и други административни пречки – само който не го е изпитал на собствения си гръб не може да твърди това. Защо трябва да се опарим в жарта, за да не бъркаме в нея следващия път? Това е презумпцията. Да помислим за тези съвестни родители, които се грижат за децата си.
От тази гледна точка е предложението ни. Много години има – между три и четири години и половина, докато излезе изпълнителният лист. Бавят ги по един или друг начин. Тук няма нищо политическо.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Вие сте за това да се сложи „и”?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Не, не, говоря за чл. 165. Става: от първо число на месеца, следващ този, през който е образувано изпълнителното производство.
Оттогава, защото докато излезе изпълнителният лист, минава един дълъг период. Тогава Иглика Иванова си направи труда, заедно с различни специалисти, да проучи какъв е средният срок. Оказа се, че много често средният срок е между три и четири години и половина. Някои се мотаят и по пет години хората не могат да си получат парите. Ако ние заложим това, означава, че пет години този родител няма да получи издръжката. Някой път става и безпредметно.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Макар да пише, че комисията не подкрепя вашето предложение, по същество е ал. 5 от текста.
Не мога да схвана разликата.
Предложението е: в ал. 5 думите след „считано от” се изменят и стават „първо число на месеца, следващ този, през който е образувано изпълнителното производство”.
Предложението не е подкрепено, но по смисъл съответства на това, което вие предлагате. Може би не е точно отразено, че не е подкрепено.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Да, правилно – сега виждам това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Нешева, заповядайте. Искате ли да доуточните предложението?
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА: Само бих искала да обърна внимание, че условието е: изплащането се дължи, когато по изпълнителното дело не са постъпили суми. Това, което е неизпълнено преди завеждане на изпълнителното дело – да, но след завеждането той може да е започнал да прави вноски и после пак да има неизпълнение. С оглед на този момент обръщам внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво предлагате? Каква редакция да бъде?
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА: Трябва да се обхванат различните хипотези.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: За мен текстът не е неясен от гледна точка на това, че по своето естество това е специален текст – изплащане на присъдена издръжка от държавата. Тук не става въпрос държавата да плаща повторно за суми, които вече са внесени като издръжка. Целият текст регламентира само случаите, когато не е изплатена издръжка и няма достатъчно суми, които да покрият издръжката в постъпленията при съдия-изпълнителя. Тогава възниква хипотезата държавата да плаща. В този смисъл ако има непостъпили суми или частично неизплащане от първия месец, в който е образувано изпълнителното дело – той плаща 60-70 на сто от издръжката, недоплаща, естествено е, че от първата минута на образуване на изпълнителното дело държавата покрива всички недоплащания при наличието на тези хипотези, а не от някакъв по-късен момент. Държавата няма да плати това, което той вече е платил, а ще доплати онова, което не е платил в рамките на максимума, който е определен от държавния бюджет.
За мен лично текстът е ясен. Ако имате някакво конкретно предложение за редакция, която да го доизчисти? Аз така го тълкувам и смятам, че това е нормалното тълкуване на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Продължавайте да докладвате нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: „Глава единадесета – Настойничество и попечителство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета.
Член 166 – „Условия за учредяване”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 166, който става чл. 153:

„Условия за учредяване
Чл. 153. (1) Настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
(2) Попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.
(3) Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете – и дирекция „Социално подпомагане”. В случай, че детето е настанено в специализирана институция, уведомлението се прави от директора в 7-дневен срок от настаняването.”
Член 167 – „Орган по настойничество и по попечителство”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 167, който става чл. 154:


„Орган по настойничеството и по попечителството
Чл. 154. Орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 168, който става чл. 155:

„Ред за учредяване на настойничество и на попечителство
Чл. 155. (1) Органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в 30-дневен срок. Срокът започва да тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение или за лишаване от родителски права, както и от узнаването за смъртта на родителя.
(2) При уведомление по чл. 153, ал. 3 органът по настойничеството и по попечителството незабавно извършва проверка и, ако са налице основанията за това, назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в срока по ал. 1.
(3) Органът по настойничеството и по попечителството задължително изслушва детето при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето и взема становище от Дирекция „Социално подпомагане”. При учредяване на попечителство върху поставен под ограничено запрещение се изслушва и запретеният.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 169, който става чл. 156:

„Настойнически съвет
Чл. 156. (1) Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Те образуват настойнически съвет.
(2) В състава на настойническия съвет могат да се включат и други подходящи лица.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 170, който става чл. 157:


„Попечител
Чл. 157. Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава попечител и заместник-попечител измежду лицата по чл. 156, които са дали писмено съгласие за това.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 171, който става чл. 158:

„Пречки за назначаване
Чл. 158. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права и осъдените за умишлени престъпления.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 172, който става чл. 159:

„Охранителни мерки
Чл. 159. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Органът по настойничеството и по попечителството лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.
(2) При учредяване на настойничество или попечителство над дете органът по настойничеството и по попечителството може да поиска от Дирекция „Социално подпомагане” предприемането на подходящи мерки за закрила.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 173, който става чл. 160:

„Промени в състава
Чл. 160. (1) Органът по настойничеството и по попечителството може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под пълно запрещение изискват това. Членовете на настойническия съвет могат да бъдат сменени и по тяхно искане.
(2) Алинея 1 се прилага и за попечителя и заместник-попечителя.
(3) Преди да се произнесе относно промените по алинеи 1 и 2, органът по настойничеството и по попечителството взема мнението и на близки на поставения под настойничество или попечителство, а за ненавършилия пълнолетие се прилага и чл. 155, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 174, който става чл. 161:

„Обжалване на действията на органа по настойничеството и по попечителството
Чл. 161. Действията на органа по настойничеството и по попечителството, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство, или да се вземат мерките по чл. 159, могат да се обжалват от заинтересованите лица или от прокурора пред районния съд. Това право има и Дирекция „Социално подпомагане” в случаите, които се отнасят до деца. Решението на районния съд е по същество и не подлежи на обжалване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 175, който става чл. 162:

„Съдействие
Чл. 162. Органът по настойничеството и по попечителството съдейства на настойника и на попечителя при изпълнение на техните задължения. Когато поставеният под настойничество или попечителство е дете, такова съдействие оказва и Дирекция „Социално подпомагане”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176, който става чл. 163:

„Местоживеене на лицето, поставено под настойничество
Чл. 163. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат отделно живеене.
(2) Когато поставеното под настойничество лице се отклони или бъде отклонено от определеното му местоживеене, настойникът може да поиска от районния съд връщането му след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането се осъществява по административен ред.
(3) В случая на ал. 2 се прилага съответно чл. 126, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Виждам, че има желаещи за изказване.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, господин Янев, обърнете внимание на чл. 153, ал. 3 по редакция на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обикновено винаги се докладва по текстовете на вносителя, защото много по-лесно се ориентира човек. Не знам защо приехте този маниер…
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това е чл. 166 по вносител.
Текстът в ал. 3 е по комисия.
Имаме два органа – единият е по настойничество, а другият е по попечителство. В ал. 3 имаме хипотезата, че трябва лице, на което са известни обстоятелства, които правят необходимо учредяване на настойничество или попечителство, трябва да уведоми органа по настойничество или попечителство. Дотук мисля, че няма спор, но имаме една друга хипотеза в последното изречение, че детето е настанено в специализирана институция и уведомлението се прави от директора в 7-дневен срок от настаняването. Къде са моите въпроси?
Настаняването на деца в специализирани институции става от някакъв орган. Това може да е местната комисия по закрила на детето. За да настани детето в специализираната институция, тя има достатъчно аргументи, за да го направи, но, видите ли, в това изречение ние вменяваме на директора да извърши нещо, да извърши уведомление, че са му известни факти и обстоятелства, правещи належащо уведомлението на органа по настойничество или попечителство, след като той е получил детето, то е настанено при него, след като тези аргументи вече са били известни на органа по настаняването.
Органът по настаняването е този, който разполага с много повече информация и който може да реши дали е необходимо да уведомява или не. Директорът в този 7-дневен срок е затруднен да събере тази информация, за да извърши предписаното от закона действие – уведомление на органа по настойничество или попечителство.

Разбирате ли, едно е да настаниш детето, то да бъде в специализираната институция, друго - в 7-дневен срок да установиш дали трябва да уведомяваш орган по настаняване или по попечителство. Тоест, това е нещо повече само от настаняването, а имаме преди настаняването орган по настаняването, който сме изключили. Той е решил, че детето трябва да бъде настанено в специализираната институция и оттам нататък отива в сянка – ние не се интересуваме от него и законът не се интересува от него.
Затова задавам въпрос и ви моля, тук или да включим и органа по настаняването заедно с директора, или тези задължения да са на органа по настаняването, защото той, органът, знае много повече, вземайки решение да настани детето в специализирана институция. Убеден съм, че директорите няма да могат да отговорят на условието в 7-дневен срок да разрешат казуса – да уведомят или не органа по попечителство или настойничество.
Развивам тази теза заради опита, който имам от работата ми в социалната сфера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, представителите на министерството, ще вземете ли отношение по това предложение?
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Може би, госпожо председател, един такъв коментар на това, което колегата Йорданов предложи. Възможно е детето, което е настанено в заведението, да има учредено настойничество и попечителство и това да не налага да се учредява тепърва. От гледна точка на това, в случаите, когато такова лице няма настойник и попечител, тогава вече възниква необходимостта директорът да информира за това органа по настойничество и попечителство за назначаване на такива хора.
Безспорно е, че във всички случаи информацията би трябвало да я има и в органа по настаняването, той очевидно решава въпроса за настаняването, докато, след като лицето не е безпризорно, лицето не е на волята на съдбата, вече може да се помисли, ако то действително няма родители, няма настойници и попечители, да бъдат назначени такива. Според мен такава е логиката.
Понеже това е текст на вносителя, аз малко гадая, но считам, че вероятно такава е логиката на това, което се предлага.
Все пак, ако прецените, че имате конкретно редакционно предложение, Вие го казахте като текст, но за да го има, го представете писмено. Ще го гласуваме, то не е нещо, което е изцяло извън смисъла на текста на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да продължим по нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Ще предложа да направим лека редакционна корекция в чл. 176 по вносител, който става чл. 163.
В ал. 2, изречение 2: „Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението.”
Много моля, това „но” като че ли не съвпада. Нека текстът да бъде следният: „Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението”.
Тоест „но” да отпадне и да се оформи като самостоятелно изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, това е редакционно. Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Да, редакционно е, и мисля, че е по-коректно.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 177, който става чл. 164:

„Права и задължения на настойника
Чл. 164. (1) Дейността на настойника е почетна.
(2) Настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 125 и 129, а когато детето е настанено в приемно семейство – тези по чл. 129.
(3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 178, който става чл. 165:

„Управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 165. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.
(2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 159, ал. 1.
(3) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва.
(4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 179, който става чл. 166:

„Права и задължения на съветниците в
настойническия съвет
Чл. 166. (1) Съветниците подпомагат настойника и заместник-настойника при изпълнение на техните задължения и уведомяват органа по настойничеството и по попечителството за неблагополучия при отглеждането и възпитанието на малолетния, както и при опазване на правата и интересите на поставения под настойничество. Те изслушват отчета на настойника и участват при приемането му от органа по настойничеството и по попечителството. Съветниците могат да предлагат освобождаване на настойника и дават мнение в предвидените от закона случаи.
(2) Настойническият съвет дава писмено становище относно осиновяването на детето под настойничество от настойника в случая по чл. 82, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 180, който става чл. 167:

„Местоживеене на лицето, поставено под
попечителство
Чл. 167. (1) Поставеният под попечителство живее при попечителя, освен ако е настанен другаде по установения в закона ред. Попечителят има правото по чл. 163, ал. 2.
(2) Заместник-попечителят дава мнение в случаите на осиновяване на поставения под попечителство от попечителя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 181, който става чл. 168:

„Права и задължения на попечителя
Чл. 168 (1) Дейността на попечителя е почетна.
(2) Правилата на чл. 164 и чл. 165, ал. 2 и 4 се прилагат съответно и за попечителя. Паричните средства на поставения под попечителство се внасят на негово име в банка.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 182, който става чл. 169:

„Заместник-настойник и заместник-попечител
Чл. 169. (1) Заместник-настойникът замества настойника, когато е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или когато възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. В тези случаи органът по настойничеството и по попечителството може да назначи особен представител.
(2) Заместник-настойникът може да предлага на органа по настойничеството и по попечителството освобождаване на настойника.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за заместник-попечителя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 183, който става чл. 170:

„Надзор върху действията на настойника
и на попечителя
Чл. 170. (1) Органът по настойничеството и по попечителството упражнява надзор върху дейността на настойника. Той може да спира неговите действия и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и за попечителя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 184, който става чл. 171:

„Отчет на настойника и на попечителя
Чл. 171. (1) Всяка година до края на месец февруари настойникът дава отчет за дейността си пред настойническия съвет и го представя пред органа по настойничеството и по попечителството. Настойникът дава отчет и при освобождаването му, както и когато органът по настойничеството и по попечителството поиска това.
(2) При поискване от органа по настойничеството и по попечителството в присъствието на заместник-попечителя, попечителят дава обяснение за дейността си.
(3) Органът по настойничеството и по попечителството се произнася по отчета на настойника и по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им. Когато настойничеството или попечителството е учредено върху ненавършило пълнолетие дете, становище изразява и Дирекция „Социално подпомагане”.
(4) По искане на органа по настойничеството и по попечителството районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.
(5) Когато настойникът без уважителни причини не се яви или не представи отчета, органът по настойничеството и по попечителството му налага глоба в размер от 50 до 500 лв. Той изисква отчета от заместник-настойника.
(6) Когато попечителят без уважителни причини не се яви или не даде обяснение, органът по настойничеството и по попечителството му налага глобата по ал. 5. Той изисква обяснението от заместник-попечителя.
(7) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 185, който става чл. 172:

„Преминаване от настойничество към попечителство
Чл. 172. (1) С навършване на 14-годишна възраст настойничеството се прекратява и органът по настойничеството и по попечителството назначава попечител и заместник-попечител. До назначаването им дейността се изпълнява от настойника.
(2) При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването на попечител дейността се изпълнява от настойника.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 186, който става чл. 173:

„Настойничество и попечителство по право
Чл. 173. (1) Настойник, съответно попечител, на дете с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която то е настанено.
(2) Настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 не се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела.
(4) Органът по настойничеството и по попечителството освобождава настойника или попечителя по ал. 2, когато интересите на поставения под запрещение изискват това. В тези случаи се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител по общия ред.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 187, който става чл. 174:

„Регистър
Чл. 174. (1) При назначаване на настойнически съвет или на попечител и заместник-попечител, както и в случаите по чл. 173, ал. 2 настойникът и попечителят се вписват в регистър. Регистърът се води от органа по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на поставения под настойничество или под попечителство.
(2) В случаите по чл. 173, ал. 2 вписването се извършва по заявление на съпруга или на родителите, след което на заявителя се издава удостоверение за качеството му на настойник или на попечител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Има направено предложение от народния представител Фатме Илияз за създаване на Глава дванадесета – „Административнонаказателни разпоредби”, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде Глава дванадесета - „Административнонаказателни разпоредби”, с чл. 175 и 176:
„Глава дванадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 175. (1) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 83-88 и чл. 95 и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато деянието е извършено повторно глобата е от 500 до 5000 лв.
Чл. 176. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от оправомощени от министъра на правосъдието, съответно от министъра на труда и социалната политика длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на правосъдието, съответно от министъра на труда и социалната политика или от оправомощени от тях длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
„Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.
По § 3 има направено предложение от народния представител Надка Балева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, който става § 1:
„§ 1. „Семейно жилище” по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.”
Има предложение от народния представител Фатме Илияз – в Допълнителните разпоредби да се създаде нов § 4, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. „Повторно” по смисъла на този кодекс е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
(2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 5:
„§ 5. (1) До определяне със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година на максимален размер на присъдена издръжка по чл. 152, ал. 1, държавата изплаща за сметка на неизправния длъжник присъдена издръжка в размер, определен със съдебното решение, но не повече от 80 лв.
(2) До определяне размера на издръжката по ал. 1, по висящите изпълнителни дела и преписки, образувани до влизането в сила на чл. 152, държавата изплаща издръжка в присъдените размери, но не повече от 80 лв.
(3) Държавата прекратява изплащането на издръжка, присъдена на основание чл. 82, ал. 2 и чл. 83 от отменения Семеен кодекс, по делата и преписките по ал. 2, считано от първия ден на месеца, следващ влизането в сила на чл. 152.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 6:
„§ 6. (1) Националната електронна информационна система по чл. 83 и регистъра по чл. 85 се създават в срок до една година от влизането в сила на този кодекс.
(2) До създаването на регистъра по чл. 85 лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване се вписват в регистрите по чл. 57б от отменения Семеен кодекс.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 7:
„§ 7. В едномесечен срок от влизането в сила на този кодекс Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя на Агенцията по вписванията безплатен достъп до данните от автоматизираните информационни фондове на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението на национално равнище.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 8:
„§ 8. (1) Родител, чието дете е настанено по съдебен ред в специализирана институция, без да е определен конкретен срок в съдебното решение или чието дете пребивава в институцията повече от една година, е длъжен в срок до три месеца от обнародването на този кодекс да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда.
(2) Съответната Дирекция „Социално подпомагане” в срок до един месец от обнародването на този кодекс уведомява родителя по постоянния му адрес за предприемане на мерките по ал. 1. Когато родителят не е бил намерен на постоянния му или настоящ му адрес се поставя съобщение на видно място в сградата на дирекцията, като се оказва кога изтича тримесечният срок. Съобщението се връчва и по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Дирекция „Социално подпомагане” уведомява писмено в седемдневен срок съответната Регионална дирекция за социално подпомагане за вписване на детето в Регионалния регистър по местонахождението на специализираната институция при неизпълнение на задължението по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 и предлага неговото систематично място като нов § 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 9:
„§ 9. В Кодекса на международното частно право в чл. 84 се правят следните изменения:
1. В ал. 3:
а) изречение първо се изменя така: „Когато осиновяваният е лице с обичайно местопребиваване в Република България се иска съгласието на министъра на правосъдието, освен ако осиновяващият има обичайно местопребиваване в Република България.”;
б) в изречение второ думите „от чужд гражданин на лице – български гражданин” се заличават.
2. В ал. 4 думите „български или чужд гражданин” се заличават.”
Има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В Гражданския процесуален кодекс в чл. 327, ал. 1, изречение първо думата „възходящи” се заменя с „родители”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В Наказателния кодекс в чл. 183, ал. 1 след думата „наказва” се добавя „с лишаване от свобода до една година или”.”
По § 13 има предложение на народния представител Диана Хитова:
„§ 13 да отпадне.”
Има предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители § 13 да отпадне.
Има предложение на народния представител Христо Бисеров § 13 да отпадне.
Има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители § 13 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
Има предложение на народните представители Елиана Масева и Антонела Понева:
„В чл. 88б, ал. 2 се добавя ново изречение.”
Комисията не подкрепя предложението.
По § 13 има предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов.
Комисията не подкрепя предложението.
„Параграф 13 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 13. В Закона за гражданската регистрация се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25:
а) създават се нови точки 15 и 16:
„15. религиозен брачен обред – номер, дата и място на подаване...
16. прекратен религиозен брачен обред...“
Госпожо председател, тъй като те са свързани с религиозния брак, който вече е отхвърлен като форма, аз предлагам тези точки да не ги четем излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, не ги четете.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Раздел Х също касае религиозните бракове.
Комисията не го подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 12:
„§ 12. В Закона за гражданската регистрация се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
(2) Образецът на личния регистрационен картон се утвърждава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“
2. В чл. 50, ал. 1, изречение първо накрая се добавя „в тридневен срок от получаване на преписа“.
3. В чл. 53:
а) създава се нова точка 6:
„6. режим на имуществени отношения;“
б) досегашните точки 6, 7, 8 и 9 стават съответно 7, 8, 9 и 10.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Анастасов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря Ви.
По принцип много са правилни предложенията и разбирам презумпцията на колежката Илияз за предложението за административните разпоредби. Мисля, че трябва да има такива наказания, но се опасявам, не само, че се опасявам, но има дублиране на наказанието. В други закони за същите тези нарушения и престъпления има дублиране. Да не стане така, че едно и също гражданско лице не може да бъде наказвано два пъти за едно и също деяние. Заради това моето предложение е да отпаднат тези предложения. Само от тази гледна точка, иначе съм абсолютно категорично съгласен, че трябва да има наказание за всеки, който наруши особено тези разпоредби. Струва ми се даже, че те са занижени.
Другото, което искам да ви помоля, ако това се приеме – стеснете диапазона за наказанието. Винаги съм бил привърженик на тесния диапазон на наказанието, защото от 200 лв. до 2000 лв. това е предпоставка за корупция. Когато дойде наказващия орган и дойде господин Янев при мен и аз съм нарушил закона и ми каже: „Виж какво, ето ти наказание 2000 лв.“, аз ще му кажа: „Виж какво, дай да се разберем, ето ти 1000 лв., вземи 800 лв., сложи ми само 200 лв. наказание.“
Като икономист винаги съм държал диапазонът за наказанията да бъде много стеснен. Горе-долу успяхме да го наложим в данъчните закони. Ако прецените може да е между 1000 и 2000 лв. или нещо подобно.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Направете го като конкретно предложение, за да го гласуваме.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Ето, предлагам го вместо от 200 до 2000 лв. да стане 1000 до 2000 лв., а другото от 2500 до 5000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Това беше конкретно предложение.
Заповядайте, госпожо Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз не съм съгласна да се премахнат административнонаказателните разпоредби в Семейния кодекс и ще обясня защо. В Комисията по правни въпроси се проведе дискусия и повечето членове, мнозинството от членовете подкрепиха моето предложение да има такива наказания. Аз ще ви дам примери от практиката, че в момента има хиляди застояли досиета на деца, които не са попълнени поради немарливостта на държавни служители. Няма никакво наказание за тези служители, които не си изпълняват задълженията по закон.
Ето защо са моите предложения тъкмо в Семейния кодекс – да са предвидени съответни наказания за нарушителите, защото не може съдбата на хиляди деца да се държи в ръцете на едни държавни служители, поради чиято немарливост тези деца застояват в домовете за деца лишени от родителски грижи и не могат да бъдат предоставени за осиновяване. Това са моите мотиви съвсем накратко.
Що се касае до диапазона, който беше предложен, нямам нищо против. Бих могла да се съглася той да бъде от 1000 до 2000 лв. Тук съм съгласна, но категорично държа тези наказателно-правни разпоредби да останат така, както са предложени в Семейния кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Част от текстовете са променени съобразно предложението на госпожа Илиаз. Комисията по принцип е приела предложението й, но не е идентично на нейното предложение.
Колега Илиаз, дали тези текстове, които сега са изписани в наказателноадминистративни разпоредби, то е по ред и по принцип, не са съответни на тези текстове, които Вие сте направили в предложението, защото има промяна на номерацията?
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС, от място): Това е проверено.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Тоест има и други текстове, които искате да влязат и в които да има наказателни разпоредби, които не са приети?
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС, от място): Да, точно така.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Разбрах.
Госпожо председател, вероятно ще се наложи да се гласува отделно предложението на вносителя.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС, от място): Приемам редакцията на комисията. Там са уточнени текстовете.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Приемате ли редакцията?
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние гласуваме редакцията на комисията, така че проблем няма да има.
Да, текста на комисията, нямаме редакционни предложения.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Имам редакционно предложение, което е коментирано, но е пропуснато да се отбележи.
В § 8, ал. 3 накрая да се добави още едно изречение: „Осиновяването се извършва без съгласие на родителя.”
Това е обсъждано, но е било пропуснато при изписването на текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е много важно.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Много е важно, затова моля като редакционно предложение да бъде добавено ново изречение в § 8, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Нешева, имате думата.
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА: Относно административно-наказателните разпоредби бих искала да кажа, че това ще бъде прецедент в Семеен кодекс да има такива разпоредби. Служителите, когато не изпълняват своите задължения, носят дисциплинарна отговорност, а когато деянието е престъпление, съответно -наказателна.
Не е правено такова проучване доколко забавянето в осиновяването се дължи изключително на неизпълнение на задължение от страна на длъжностни лица. Мисля, че без да имаме такова сериозно изследване на причините, не би следвало да предлагаме административнонаказателни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тук не можете да правите възражение, а просто като експертно предложение.
Господин Янев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 13:
„§ 13. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 45 се създава ал. 13:
„(13) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 27, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. – за първо нарушение, и от 1500 до 3000 лв. – при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.”
2. В чл. 46, ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „ал. 7” се добавя „и 13”.”
Има предложение на господин Мартин Димитров и група народни представители, което комисията подкрепя и е отразено в новия § 11.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 14:
„§ 14. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. …) в чл. 76, т. 9 се създава изречение второ: „При разногласие между родителите спорът се решава съгласно чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 15:
„§ 15. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25, ал. 4:
а) създава се ново изречение второ: „Брачният договор в случаите по чл. 39, ал. 3 от Семейния кодекс се представя за вписване при получаване на удостоверенията за сключен граждански брак.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
2. В чл. 28а, ал. 1, т. 4 накрая се добавя „както и от брачните договори по чл. 39 от Семейния кодекс.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 16:
„§ 16. В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (обн., Изв., бр. …) в чл. 15, ал. 7 думите „чл. 74-76” се заменят с „чл. 131, 132 и 134”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 17:
„§ 17. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. …) в чл. 5, ал. 3 думите „чл. 62“ се заменят с „чл. 102“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19, който става § 18:
„§ 18. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на чл. 84, чл. 93, чл. 121, ал. 2; чл. 152 и § 5, 8 и 13, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете?
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Правя предложение от мое и от името на Иглика Иванова този закон да влезе в сила от 1 октомври 2009 г. Няма сериозни технически пречки, за да не влезе по-скоро законът и да не е от 1 януари.
Мисля, че има доста положителни неща в него, така че трябва да започне да действа по-бързо в интерес на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Това предложение за влизане в сила ще се гласува отделно.
С това приключи докладването на текстовете по проекта за Семеен кодекс. Те ще бъдат гласувани утре.
Благодаря Ви, господин Янев.
Госпожо заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля да съобразите факта, че вносителят поддържа искането да има предвидено в Преходни и заключителни разпоредби вокацио легис относно влизането в сила на Семейния кодекс. Аргументите ни са практически. Много от текстовете бяха извадени от Семейния кодекс и бяха вменени като задължение на министъра на правосъдието за изготвяне на подзаконови нормативни актове.
Считаме, че шестмесечен срок за вокацио легис е подходящ с оглед и периода, в който се намира страната, и встъпването на ново правителство и на нов министър на правосъдието. За да могат да бъдат изготвени тези нормативни актове и текстовете да влязат в сила ан блок, просто е необходимо технологично време, поради което правим това предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, но нали го имаме в законопроекта?
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Да уточним - предложението на комисията е за 1 януари 2010 г., с изключение на чл. 84, чл. 93, чл. 121, ал. 2, чл. 152 и § 5, 8 и 13, които влизат в сила от деня на обнародването. Всички останали текстове влизат в сила от 1 януари 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Всички влизат в сила след шест месеца.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Има още едно редакционно предложение, госпожо председател. То е под условие, че утре Народното събрание гласува текста на § 18 във варианта, който предлага комисията, се налага да предвидим една алтернативна възможност. Ако този текст на § 18 бъде гласуван така, следва в § 7 по вносител, който става § 5, в ал. 3 думите „присъдена на основание чл. 82, ал. 2 и чл. 83” от отменения Семеен кодекс да отпаднат. Но, пак казвам, това е, при условие че бъде приет § 18 във вида, в който е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Продължаваме с § 30.
Заповядайте, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29.
По § 31 е направено предложение от народния представител Борислав Ралчев - § 31 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 30 и предлага следната редакция:
„§ 30. Създава се чл. 183б:
„Чл. 183б. (1) Млад водач на моторно превозно средство, който наруши разпоредбите на чл. 158а, ал. 2 се наказва с глоба от 100 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.
(2) За повторно нарушение по ал. 1, глобата е 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от два месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Прескочихме текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: До § 30 сме.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: За „младия водач” отдавна го минахте!?
Още едно излишно изказване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По този § 30 ли?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: По всички параграфи, които се гледаха днес, и по двата закона. Защото знаем какво ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но нека да се ограничим до втория законопроект.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Кога е минал текстът за младия водач с трите абсурдни правила в него не знам, но в момента сте изправени пред ново абсурдно правило. По чл. 183 – това е главата за административни нарушения, административно-наказателна отговорност. Административно-наказателната отговорност се групира в два параграфа. Единият се отнася за водачите, вторият се отнася за моторните превозни средства. В случая, когато всички разпоредби, свързани с това, са свързани само с временно отнемане, тук имаме едно определено наказание, дори е свързано с лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Това от гледна точка на правото не може да съществува в този вид. Това имам предвид - текстът просто трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Разбира се, не се разбрахме за какво става въпрос. Не може да има едното и другото. Въобще го няма като тематика. Не може да бъде тук. То бива, бива, но ….
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за отпадане, ще се гласува.
Няма други изказвания.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: По § 32 има направено предложение от народния представител Йордан Мирчев – в § 32, чл. 186, ал. 1, числото „100” се заменя с „50”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Борислав Ралчев – в § 32, ал. 5 да отпадне: чл. 313 от Наказателния кодекс.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 31 и предлага следната редакция:
„§ 31. В чл. 186 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) При маловажни случаи на нарушения, които са установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението може да бъде наложена глоба с фиш в размер до 50 лв. Данните, които съдържа фишът и начина за доброволното заплащане на наложената глоба, се определят с акт на министъра на вътрешните работи, а за нарушения, извършени от водачи на военни превозни средства – с акт на министъра на отбраната.”
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) За нарушения, установени с техническо средство и/или система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, в отсъствие на нарушителя може да се издаде фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Данните, които съдържа фишът и начина за доброволно заплащане на глобата, се определят с акт на министъра на вътрешните работи.”
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Фиш, издаден по реда на ал. 4, с приложена разпечатка или снимка на извършеното нарушение, се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице – на управителя. В 7-дневен срок от получаване на писмото, собственикът на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице – управителя, може да представи писмени доказателства и/или с декларация да посочи лицето, което е управлявало превозното средство. При непредставяне на писмени доказателства или непосочване на лицето, което е управлявало превозното средство, издаденият фиш се смята за връчен от датата на получаване на писмото.”
4. Създава се нова ал. 6:
„(6) На лицето, посочено с декларацията по ал. 5, се съставя акт за извършеното нарушение, а издаденият фиш се анулира и прилага към административно-наказателната преписка.”
5. В ал. 7:
а) след думите „от датата на издаването му” се добавя „а за фиш, издаден по реда на ал. 4 – от датата на връчването му”;
б) създава се изречение второ: „В този случай се отнемат и контролни точки по реда на наредбата по чл. 157, ал. 3.”
По § 33 е направено предложение от народния представител Борислав Ралчев - § 33 отпада - противоречи на Конституцията на Република България.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 33 на вносителя да отпадне.
По § 34 има предложение от народния представител Борислав Ралчев:
В § 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 3 да отпадне.
2. Алинея 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 34, който става § 32, и предлага следната подобрена редакция:
„§ 32. Създава се чл. 189а:
„Чл. 189а. За административни нарушения по този закон могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:
1. глоба;
2. лишаване от право да управлява моторно превозно средство.”
По § 35 има предложение от народния представител Борислав Ралчев – параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението му и предлага § 35 на вносителя да отпадне.
Има предложение от народния представител Светослав Спасов:
В § 35 се създават нови членове 191 и 192:
„Чл. 191. Оторизираните лица по наредбата по чл. 14, ал. 2 се наказват с глоба от 500 до 1500 лв. при настъпило пътнотранспортно произшествие по причина на неизправна инфраструктура на контролиран от тях участък.
Чл. 192. Лицата по чл. 3 се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв. при пътнотранспортни произшествия поради неизправности на пътната инфраструктура, ако не са направили застраховка по чл. 164б.”
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
Същото предложение е направено и от народния представител Ваня Цветкова.
Комисията също го подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 33 със следното съдържание:
„§ 33. В Глава седма се създават членове 191, 192 и 193:
„Чл. 191. Оторизираните лица по наредбата по чл. 14, ал. 2 се наказват с глоба от 500 до 1500 лв. при настъпило пътнотранспортно произшествие по причина на неизправна инфраструктура на контролиран от тях участък.
Чл. 192. Лицата по чл. 3 се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв. при пътнотранспортно произшествие поради неизправности на пътната инфраструктура.
Чл. 193. Лицата по чл. 165, ал. 1 се наказват с глоба от 500 до 1500 лв. при неизпълнение на задълженията, при настъпило пътнотранспортно произшествие по причина на неизправна пътна инфраструктура.”
Следва § 36 по вносител.
По законопроекта на Радослав Илиевски и група народни представители има предложение от народния представител Йордан Мирчев, което гласи: т. 62 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Борислав Ралчев в § 36, т. 2 т. 62 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Радослав Илиевски по § 36:
В Допълнителните разпоредби, в § 6, т. 14 се създава изречение второ: „Към мотопедите се приравняват и леки четириколесни превозни средства, както са дефинирани в чл. 1, § 3, б. „а” от Директива 2002/24/ЕО.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 34, и предлага следната подобрена редакция:
„§ 34. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1 се създава ал. 4:
„(4) Министерски съвет представя на Народното събрание ежегоден доклад за резултатите от дейността на Държавната обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата по ал. 1, относно задълженията й по ал. 2.”
2. В § 6:
1. В т. 14 се създава изречение второ: „Към мотопедите се приравняват и леки четириколесни превозни средства, както са дефинирани в чл. 1, § 3, б. „а” от Директива 2002/24/ЕО.”
2. Създават се точки 62, 63, 64 и 65:
„62. „Млад водач на моторно превозно средство” е всеки водач, който е придобил свидетелство за управление на МПС от категория В, до изтичане на една година от неговото издаване. При изчисляване на този срок не се взема предвид времето, през което водачът е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство.
63. „Технически средства или системи за установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата” са лазерни измерители, индукционни датчици, технически средства или системи, които работят на принципа на доплер или извършват метрично измерване на скоростта, чрез секционен контрол с последователно разположени средства за видеонаблюдение, както и други сертифицирани в страни – членки на Европейския съюз.
64. „Индивидуално одобрение” означава процедура, с която се удостоверява, че дадено превозно средство, независимо дали е уникално или не, отговаря на съответните разпоредби.
65. „Историческо превозно средство” е механично превозно средство, което е най-малко на 30 години, запазено и поддържано в изправно състояние близко до оригиналното, не се използва преимуществено като транспорт за ежедневни нужди, част от техническото и културно наследство, като това е удостоверено с картата за идентичност, издадена от Международната организация за старинни автомобили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Всъщност искам само да обърна внимание, господин Илиевски, че когато беше тук министърът на транспорта и говорихме точно за тези средства, определени като определителна норма „технически средства са” – става дума за точки 62-63, които прочетохте, в предишния текст мисля, че се съгласихме за следното. Мисля, че тогава сложихме точка след „технически средства” само с едно допълнение, че сертифицирането на съответните технически средства става по ред, одобрен от съответния министър.
Кое е основанието, мисля, че господин министърът прие нашите аргументи.
Ако вие утре при този бърз растеж на техниката въведете средства, които могат да бъдат използвани за тези цели, и дойде друго средство, ще трябва да променяте закона. Никак не е правилно в закон да бъдат въвеждани такива правила. Те са с ясен технически характер и от гледна точка на нормотворчеството това е материя, която се одобрява с наредба. Това е в интерес на министъра. Ако сега го заковете, после ще трябва да променяте с процедури нещата, за които говорим досега. Няма смисъл!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Моля за редакционна бележка в чл. 63, където изчетох текста на комисията „технически средства или системи за”, да отпадне изразът „установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата”, а да запишем само „за контрол на скоростта” и после текстът продължава: „са лазерни измерители, индукционни датчици,...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво точно да отпадне?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Отпада изразът „установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата”, на негово място влиза „контрол на скоростта”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Недейте така, тази цялата информация е многообразна.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Ние говорим за лазерните средства, а не за дрегерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Разберете логиката на аргументите. Не може един дроплер, един дрегер, който беше въведен преди десет години, след него излиза дрегер две, три, пет, десет и не знам колко ще излязат. Сега някой казал, че ще използваме светлинни устройства оттук дотук, вдругиден ще излезе друго, по-широко – оттук до другата улица. Разбирате ли, че това са технически средства? И като са технически средства, ще му сложиш точка. И оттам нататък само ще кажеш: „които трябва да бъдат сертифицирани”. А те се сертифицират от най-различни органи, съобразно областите, в които са създадени, и одобрени от министъра. И министърът казва въз основа на еди какво си и еди кой си сертификат службите да употребяват това техническо средство. И с това всичко се връзва. Защо си усложнявате живота?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика има ли? Няма.
Имате думата за изказване, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, наистина текстовете, които имат отношение към новите възможности чрез технически средства или системи да бъде фиксирано нарушението като такова и същевременно да бъде доказано, че то е извършено от този автомобил с тази регистрация именно на това място, в този ден и час. Това го разбирам и го приемам. Мисля, че това е крачка напред, защото ми е ясно, че без възможностите на техническия прогрес ние катастрофално изоставаме от онова, което се случва на пътищата и това, което е повод за много черни забрадки и много некролози.
Така или иначе тези текстове, разписани по този начин, събуждат у мен много въпроси, на които сигурно има отговор. Аз в неформален разговор с главен комисар Стратиев споделих част от въпросите си. Получих и отговор. Но въпреки всичко в така разписаните текстове все пак не ми е достатъчно ясно какво се има предвид, та да гласувам с чиста съвест за тях. Защото, когато разглеждам § 31 по комисия, там се разглеждат нарушения, заснети с технически средства или системи, „заснемащо и записващо точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,” – запетайката е сложена тук, след „превозно средство” – „в отсъствие на нарушителя може да се издаде фиш за налагане на глоба в размер, определен от съответното нарушение”. Въпросът ми е нарушителят присъства ли, когато се установява нарушението, та запетайката е тук, или той е отсъстващ и при установяване на нарушението, и в негово отсъствие може да бъде издаден фиш.
Така разписан текстът, наистина звучи дребнаво, но тази запетайка, така сложена, ме кара да смятам, че присъствието му при установяване на нарушението е задължително, а при издаването на фиш не е наложително.
И ако се върна още по-напред в текстове, които вече сме гледали, това е в § 18 по комисия, там вече има една друга процедура, в която заснемането на номер, записването на датата и часа. Въобще цялото техническо установяване на нарушението има няколко алтернативни възможности – един път „и/или”, другаде само „и”. И в моето съзнание, колкото и да звучи глупаво, не може да се формира ясна представа каква ще бъде технологията на приложение на техническите средства в присъствие на водача, при отсъствие на водача и възможността да бъде установен нарушителят такъв, какъвто водачът е посочил, ако установяването на нарушението е станало, без да може да бъде установена неговата самоличност.
Затова моята молба, ако тези текстове останат в този вид, е належащо да бъде чут коментарът на вносителя, в случая главен комисар Стратиев, как точно ще бъдат прилагани и тълкувани тези текстове поне в съзнанието на вносителя, та да може и в моето съзнание, когато гласувам, и в съзнанието на тези, които ще прилагат текстовете в този им вид, те да не събуждат повече колебание и повече смут, отколкото решимост да изпълняват дълга си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този проблем?
Има думата главен комисар Стратиев.
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Благодаря.
Може би трябва внимателно да се разгледат всички текстове, защото на едни места се коментират технически средства, които не могат да заснемат. Уредите за алкохол не могат да заснемат нарушители. И това, което казваме – дали ще бъде в отсъствието, когато е в отсъствието на нарушителя, задължително трябва да има снимка.
Прегледайте още веднъж внимателно текстовете, господин Ралчев, и ще видите, че тогава, когато предлагаме нарушителят да се наказва в негово отсъствие, задължително трябва да има снимка за извършеното нарушение. А тук се коментираше и правилно господин Илиевски добави накрая за тези технически средства да се коментира, че те са само за скорост. Техническите средства не се въвеждат с този закон. Това са принципни технически средства. За всяко едно техническо средство има закон за мерките Той регламентира, че когато се налага наказание, това техническо средство трябва да бъде сертифицирано по този закон. И не е необходимо министърът да ги определя. То, ако е сертифицирано, че може с него да се контролира и да се налага санкция…
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Защо ги изброявате тогава?
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Защото са обем от различни видове технически средства. Тоест разширяваме кръга на техническите средства, които трябва да минат на сертификация било в България, било в Европейския съюз. Но последните действително са само за скорост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Господин Йорданов, нещата са малко по-дълбоки. Ние допуснахме в последните изменения на този закон една голяма привилегия на този, който трябва да доказва нарушението с презумпцията, или както казват хората: „ти гониш”. И оттук нататък – заснемат ти номера на колата и вместо органите на КАТ, както е по всички наказателни производства и административни такива в тази държава, да определи кого индивидуално, коя личност, кой човек трябва да бъде наказан, започнахме да търсим по веригата собственика, юридическо лице, че той ще получи нещата, че той трябва да каже едно, второ, трето. Тоест, обръща се доказателствената тежест.
Същото нарушение допуснахме, когато за едно бюджетно учреждение, каквото безспорно е КАТ, допуснахме да събира глоби и с много фрази за това, че сме много загрижени за движението по пътищата, което означава, ако това е вярно, че държавният бюджет не е загрижен за движението по пътищата и жертвите, които стават там. Това е логиката на цялата тази история.
Господин Стратиев, говорим едно и също нещо. Само че кой е начинът, по който трябва да бъде направено? Разбира се, че сертификатите ще ги издадат тези органи и институции, които сертифицират по надлежния ред. Разбира се, че въвеждането им в употреба трябва да стане със заповед или наредба на министъра на вътрешните работи, както се е процедирало сто и петдесет години досега.
И пак ви казвам – създавате една много тромава практика. Утре ще ви дойде едно по-модерно средство и ще трябва да изменяте закона, да го допълвате и т.н., и т.н. Това, което се стремите да правите и това, което беше заложено в практиката – да има абсолютна доказателствена тежест това средство, е абсолютно недопустимо в право. Нали знаете, че имаше едно предложение, когато това са данните, които са дадени, да не могат да бъдат обжалвани, което отпада, за щастие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Заповядайте, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 35.
Има предложение от народния представител Светослав Спасов – създава се нов § 37а със следното съдържание:
„§ 37а. Член 9а влиза в сила след изграждане на съответните технически и инфраструктурни съоръжения, предназначени за престой на пътните превозни средства, чието придвижване е ограничено времево по силата на същата разпоредба, но не по-късно от 1 януари 2011 г. Изграждането на съоръженията и инфраструктурата по предходното изречение се осъществява, съгласно съвместна наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, която урежда реда и условията за това.”
Комисията не подкрепя това предложение.

„Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 37.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 40 и предлага той да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 38.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 42 и предлага той да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 40.
Има предложение от народния представител Радослав Илиевски – в Преходни и заключителни разпоредби се създава § 45 със следното съдържание:
„§ 45. В чл. 21в, ал. 1 от Закона за пътищата след думите „министър-председателя” се добавя „с мандат, равен на мандата на членовете на Надзорния съвет”.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 41:
„§ 41. В чл. 21в, ал. 1 от Закона за пътищата след думите „министър-председателя” се добавя „с мандат, равен на мандата на членовете на Надзорния съвет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
По отношение на § 41, с който се определя или изменя мандатът и се прави на 6 години ...
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: „Се определя” на 5 години, колкото на Надзорния съвет.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Колко беше досега?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Пет.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Защо го пишем?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Изпълнителният директор беше пропуснат, когато приемахме Закона за НАПИ. Само това е корекцията. Беше просто технически пропуснат.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Мислех, че отиде по онзи параграф, дето се правят политически назначения и за това щях да кажа. Няма да правя изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по този законопроект? Няма желаещи.
Законопроектът е докладван на второ четене. Предстои неговото гласуване в утрешния пленарен ден.
С това програмата за днешното пленарно заседание е изчерпана. Утрешното ще бъде от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,58 ч.)


Председател:

Георги Пирински



Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова


Секретари:
Митхат Метин

Ясен Попвасилев