Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Кристиан Вигенин и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Откривам днешното извънредно пленарно заседание.
Дневният ред беше гласуван в петък, така че той не подлежи на обсъждане и гласуване.
Длъжен съм да направя само едно съобщение преди да преминем към т. 1 от него: на основание чл. 72 от нашия правилник внесените по-долу законопроекти – Закон за данък добавена стойност, Закон за корпоративното подоходно облагане и Закон за юридическите лица с нестопанска цел се оттеглят от вносителите – народните представители Надя Атанасова и Ива Станкова, които са се подписали под това. Няма други въпроси.
Преминаваме към точка първа от дневния ред за днес:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Вносители: Петър Димитров и Андрей Пантев; Йордан Цонев; Министерския съвет.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
За процедура заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Моля в пленарната зала да бъдат допуснати Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” и Калина Златанова – началник на отдел “Данъчно-нормативни актове” в Дирекция “Данъчна политика” на Министерството на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Това процедурно предложение е прието.
Моля да поканите представителите на Министерството на финансите да заповядат в пленарната зала.
Председателят на водещата Комисия по бюджет и финанси моля да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 554-01-66, внесен от народния представител Йордан Цонев на 26.10.2005 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 502-01-44, внесен от Министерския съвет на 26.10.2005 г.
На редовно заседание, проведено на 27 октомври 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от народния представител Йордан Цонев на 26.10.2005 г. и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
Народният представител Йордан Цонев представи законопроекта си като изтъкна, че етилена е отпадъчен продукт от основната дейност при дълбочинната преработка на нефт и нефтопродукти и облагането му с акциз го прави на практика непродаваем. По тази причина с предложения законопроект се предлага отмяната на акциза, дължим за този продукт, въведен със Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
От името на Министерския съвет законопроектът беше представен от Георги Кадиев – заместник-министър на Министерството на финансите, и Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” в Министерството на финансите.
В изказванията си те изтъкнаха, че този законопроект е част от данъчните промени, които ще действат от 1 януари до 30 юни 2006 г. Краткосрочното действие на този законопроект е с оглед прилагането от 1 юли 2006 г. на аналогични разпоредби в новия Закон за акцизите и данъчните складове. Вносителят посочи, че предлаганите в законопроекта увеличения на акцизните ставки за бензини и бензинови фракции, газьол и керосин са в съответствие с поетите ангажименти от Република България за достигане на минималните размери на акцизните ставки с тези, приложими в Европейския съюз.
С оглед поетия ангажимент за въвеждане на еврото през 2009 г. и очаквания от това негативен ефект върху инфлацията, както и с цел по-плавното му разпределение, се предлага промяна на акциза за цигарите и спиртните напитки в по-голям размер от постигнатата договореност с Европейския съюз. Освен това законопроектът предвижда и отмяна на чл. 2б от Закона за акцизите, с което се освобождава пропан-бутана за битово потребление от облагане с акциз.
Предлага се още и отмяна на облагането с акциз на хазартните игри, защото от 1 януари 2006 г. е предложено тяхното облагане да се извършва по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. За целта такова допълнение в Закона за корпоративното подоходно облагане е предвидено в § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закон за акцизите и данъчните складове.
По внесените законопроекти беше проведена дискусия и бяха изказани мнения в тяхна подкрепа.
След приключване на дебатите по двата законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от народния представител Йордан Цонев: 15 “за”, без “против” и “въздържали се”.
2. По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет: 12 “за”, 2 “против”, без “въздържали се”.
Във връзка с гореизложеното и получените резултати от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от народния представител Йордан Цонев, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет”.
Има още едно становище по третия законопроект – по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 554-01-49, внесен от народните представители Петър Димитров и Андрей Пантев на 14.09.2005 г.:
“На редовно заседание, проведено на 29 септември 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от народните представители Петър Димитров и Андрей Пантев на 14 септември 2005 г.
От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Петър Димитров.
Законопроектът има за цел да внесе промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите в сила от 1 януари 2005 г., в който бяха добавени редица неакцизни стоки. Към тях се отнася и етиленът, който е отпадъчен продукт от основната дейност при дълбочинна преработка на нефт и нефтопродукти.
Важно е да се отбележи, че капацитетът на производствените мощности за етилен е в размер на 5000 т на тримесечие, като дължимият акциз за всеки тон е 340 лв. Тази сума оскъпява произведения етилен дихлорид и го прави неконкурентноспособен и непродаваем на вътрешния пазар. Известно е, че този продукт няма пазар в страната, поради което направеното предложение за отмяна на дължимия акциз за етилена има за цел да повиши износните възможности на българските предприятия. С отмяната на акциза за етилена няма да се нарушат изискванията на европейското право в тази област.
По време на дискусията беше посочено, че предложение за отмяна на акциза за етилена е било направено и в края на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание. Изтъкнато беше, че предложението не е било оспорено от страна на Министерството на финансите и от членовете на Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е минал на първо и второ четене в пленарната зала, но поради наложеното вето на закона от президента върху отмяната на акциза за кафето по средата на годината и изтичане мандата на Тридесет и деветото Народно събрание, върнатият закон не е прегласуван.
По предложения законопроект се изказа и господин Георги Кадиев, заместник-министър на финансите, който посочи, че отмяната на акциза за етилена няма да нанесе значителни загуби за фиска.
С оглед гореизложеното Комисията по бюджет и финанси с 8 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 554-01-49, внесен от народните представители Петър Димитров и Андрей Пантев на 14.09.2005 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Няма становище на Комисията по европейска интеграция по този закон, тъй като има второ разпореждане, с което се отменя първото.
Вносителите имат възможност да представят своите законопроекти, разбира се, ако желаят. Няма желаещи от вносителите.
Следователно преминаваме към дискусия. Както ви е известно, има разпределение на времето, то е по силата на правилника, само съобщавам: Коалиция за България – 30 мин., НДСВ – 24 мин., ДПС – 20 мин., ОДС – 17 мин., Коалиция "Атака" и ДСБ– 16 мин., БНС – 15 мин. и независими – до 15 мин.
Откривам дискусията по тези три законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Други години, когато дойдат данъчните закони, в залата ври и кипи.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Корнезов, всъщност това изглежда като затишие пред буря.
Добър ден на всички колеги. Обединените демократични сили няма да подкрепят измененията в Закона за акцизите, става въпрос за една последователна позиция, която сме заели. Смятаме, че много от тези изменения са преждевременни и ще доведат до нарастване на контрабандата и с цигари, и с алкохол. Колкото до етилена, имаме въпрос към Министерството на финансите. Тъй като беше отхвърлено премахването на акциза върху кафето, поискано от нас, е много любопитен въпросът, говорейки за финансовите ефекти при премахване на акциза върху етилена, за какви пари говорим в крайна сметка?! Още повече, ако си спомняте, променихме правилника на Народното събрание, съгласно който всеки проектозакон трябва да включва оценка на последиците, включително и на финансовите, а в случая се премахва този акциз, без оценка на финансовия ефект. Така че ние сме много любопитни да го научим. За сравнение, спомняте си, ефектът върху кафето беше 20 млн. лв., заради които акцизът върху кафето не беше отменен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Кузов, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Добър ден на всички колеги, които отделиха от ценното си време и днес дойдоха на това извънредно заседание. Виждам, че тези, които инициираха заседанието, липсват, особено председателят на Парламентарната група на левицата, но може би някакъв друг по-важен ангажимент го е възпрепятствал днес да участва.
Аз имам едно предложение: ако искате, на тези, които липсват, да се свалят картите, за да не може да се гласува с тях. Но това е проблем на морала.
"Атака" също няма да подкрепи законопроекта за акцизите, тъй като за всички е видно, че се лобира за фирмите, които са явни, тайни, които се занимават с контрабанда на алкохол, на цигари. Защото може би е необходимо по този начин да се допълват партийните каси, които от последните избори са поопоскани малко. Но това си е проблем на партийните централи. Проблемът на "Атака" е проблемът на българското общество и ние се стараем да живеем с пулса на българското общество, защото лобистките ни интереси са единствено и само в полза на това общество.
Аз се учудвам, че и Движението за права и свободи отново нехае за своя електорат, за своите избиратели, които така или иначе все повече и повече страдат от възможността да произвеждат по-малко тютюн. И вероятно с този акциз, с който след години тютюневата промишленост ще бъде съсипана, както сме свидетели и сега на многото протести и стачки, отново ще изпадне в някаква криза, но с типичната си възможност за хитри ходове, вероятно отново ще излъжат своите избиратели, че ще им предложат някаква алтернатива.
Категоричната ни позиция е, че този Закон за акцизите не е добър – той не обслужва интересите на обществото. Аз отново искам да потвърдя, че съм непушач и не употребявам алкохол, тъй като съм алергичен към него, но това не значи, че трябва да бъдат ударени по този начин тези хора, които го произвеждат, тези хора, които го потребяват. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кузов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроектите? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от народния представител Йордан Цонев.
Моля народните представители да гласуват, както ви е известно по силата на правилника, само със своите карти.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 90, против 32, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите с вносители народните представители Петър Димитров и Андрей Пантев.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 95, против 27, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 84, против 29, въздържали се 2.
И този законопроект е приет.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, тъй като са приети три законопроекта, те трябва да бъдат обобщени в един законопроект, който ще бъде раздаден на народните представители и от този момент ще започне да тече срокът за правене на предложенията между първо и второ четене.
Преминаваме към точка втора от дневния ред на днешното извънредно заседание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Вносители Надежда Михайлова и група народни представители и вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Моля господин Димитров да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица № 554-01-44, внесен от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители на 9 септември 2005 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 28.10.2005 г.
На редовно заседание, проведено на 3 ноември 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите законопроектът за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители, беше представен от народния представител Мартин Димитров. Той посочи, че в законопроекта се предлага увеличаване на необлагаемия минимум от 130 до 150 лв. и намаляване броя на ставките на три: 0%, 10% и 17% с цел намаляване стимулите за укриване на данъци и подобряване на бизнессредата в България. Направено беше сравнение между приходите в бюджета от данък общ доход до м. юни 2005 г. с тези за същия период на 2004 г., като беше посочено, че независимо от увеличаването на необлагаемия минимум от 120 на 130 лв. и намаляването на ставките, приходите в бюджета са нараснали с 26 млн. лв.
От името на Министерския съвет законопроектът за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица беше представен от Георги Кадиев – заместник-министър на финансите. В изказването си той изтъкна, че предлаганите изменения и допълнения условно могат да се обособят в две групи.
Първата група обхваща намаляване на данъка върху доходите на физическите лица чрез увеличаване на необлагаемия минимум от 130 на 180 лв. и промяна в скалите на таблиците за облагане на доходите. Посочено беше, че за най-ниските доходи от 180 до 250 лв. се предвижда облагане с 20 на сто за горницата над 180 лв.; за доходите от 250 до 600 лв. дължимият данък ще бъде 14 лв. плюс 22 на сто за горницата над 250 лв.; а за доходи над 600 лв. – 91 лв. плюс 24 на сто за горницата над 600 лв. Ефектът от тези промени за бюджета ще бъде 180 млн. лв., които ще останат в населението. Предвиденото намаление на данъчноосигурителната тежест за средните доходи между 250 и 400 лв. ще бъде в диапазона 3,2-2 на сто.
Втората група изменения са свързани с прецизиране на текстове на закона, улесняване на данъчните субекти при определяне и внасяне на данъчните им задължения, синхронизиране с разпоредбите на други закони и уеднаквяване третирането на сходни групи доходи, както следва:
1. Направено е допълнение в чл. 12, ал. 1, т. 15 и в т. 51 на § 1 от Допълнителните разпоредби на закона, като в групата на неподлежащите на облагане доходи се добавят и тези от сделки с дяловете на договорни фондове. Това предложение е във връзка с измененията, направени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа през 2005 г., където е предвидена възможност за създаване на договорни фондове, които са колективна схема за инвестиране в ценни книжа.
2. В чл. 12, ал. 1 от закона са посочени като необлагаем доход и сумите, получени като командировъчни пари от лица, извършващи дейности по извънтрудови правоотношения.
3. В закона се предвиждат пожизнени данъчни облекчения за лица с намалена работоспособност, когато в посочения в експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК) срок не е изтекъл при навършване на 65 години. Това облекчение се предвижда в съответствие с промените, направени в Закона за здравето, в сила от 1 януари 2005 г.
След приключване на дебатите по двата законопроекта се проведе гласуване със следните резултати:
1. По законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на всичките лица, внесен от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители: 3 гласа “за”, 10 гласа “против” и 4 гласа “въздържали се”. Комисията не подкрепя законопроекта.
2. По законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет: 12 гласа “за”, 2 гласа “против” и 3 “въздържали се”. Комисията подкрепя законопроекта.
Във връзка с гореизложеното и получените резултати от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица № 554-01-44, внесен от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители.
2. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица № 502-01-45, внесен от Министерския съвет.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.
Вносителите желаят ли да представят своите законопроекти?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам с няколко думи да представя законопроекта на Обединените демократични сили за намаляване на личните данъци.
Обединените демократични сили се държи като конструктивна опозиция и още в началото на м. септември, за разлика от правителството, ние внесохме нашите данъчни законопроекти. Искахме да дадем време на това правителство да се запознае с тях и да почерпи идеи как българската икономика да стане по-конкурентна и как българите да получават по-високи доходи.
Предложението, което правим в момента, фигурираше в нашата предизборна програма. Забележете, то фигурираше и в програмата на НДСВ преди изборите. Затова чисто политически за нас е много интересно как ще гласуват партиите в парламента по това предложение. То цели опростяване на т. нар. лични данъци. Това ще доведе като ефект до засилване на предприемачеството в България, повече хора да правят бизнес до излизане от т. нар. “сива икономика”.
Както господин Петър Димитров правилно отбеляза, в България е налице трайна тенденция – с по-ниски ставки да се събират повече приходи в бюджета, тоест намалявате ставката по един данък, а приходите в бюджета растат. Сега правителството иска да спре тенденцията за намаляване на личните данъци. Тази година предложението на Министерския съвет не включва по-ниски ставки. Има известно отпадане на някои от междинните ставки, но максималната ставка, която е най-важната и която е много съществен стимул хората да не плащат данъци, остава същата.
Така че за нас това е една огромна пропусната възможност както за подобряване средата за бизнес в България, така и за извеждане на така наречената сива икономика и въобще за привличане на повече вътрешни и външни инвестиции.
Приканвам ви да подкрепите предложението на ОДС в тази връзка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Откривам дискусията по двата законопроекта.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря, господин председател.
Аз ще взема отношение по законопроекта, внесен от Министерския съвет. Обединените демократични сили са против този законопроект. И не защото няма да бъде приет нашият закон, а поради причината, че този законопроект не променя ситуацията в България. Господа управляващи, моля ви, прочетете си текстовете. В ал. 3 и 4 на чл. 30 създаваме нов начин, по който едноличните търговци ще бъдат още по-зле. Тоест при 50 хиляди направен оборот те трябва да плащат авансови вноски.
По време на нашия дебат в комисията аз казах, че това е абсолютно невъзможно. Повечето от тях до края на годината ще правят обороти в различни фирми.
Това е основната причина, поради която ние няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два законопроекта?
Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това са два закона, които третират горе-долу един и същи проблем и мисля, че последното нещо, което трябва да правим, е да политизираме проблема. Затова ние, от Българския народен съюз, ще подкрепим и двата законопроекта, защото по този начин ще пренесем дискусията чисто професионално в рамките на комисиите. Мисля, че двете предложения трябва да се обединят и разликата между тях да намери едно добро решение за обществото.
Какво обаче ни смущава? Това, което ни смущава, е едно оплоскостяване на данъка. Предишното правителство даде известни облекчения на хората, които имаха по-високи доходи, даде им възможност и намали данъчната тежест. Сега с това предложение се облекчава този обществен слой или сегмент, който има по-ниски доходи. И всъщност всяко оплоскостяване на данъка, уважаеми колеги, води до силно натоварване на средната класа. Това правим ние. Тук чух оценки за 160 млн. лв. Нашите оценки са, че някъде около 200 милиона ще касаят бюджета, но при разширение на данъчната основа ще бъдат компенсирани. Въпросът е друг – в рамките на тази дискусия, която ще имаме между първо и второ четене, да потърсим облекчение и на средната класа. И аз отново подчертавам, че е добре, уважаеми колеги, да подкрепим и двата законопроекта, за да можем да продължим дискусията в рамките на комисиите. Защото, облекчавайки ниските ставки, ние струпваме всичко върху средната класа. Това е проблемът, върху който трябва да се замислим между първото и второто четене.
Отново призовавам да гласуваме и за двата законопроекта, за да продължим тази дискусия още две или три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Софиянски.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Капон, за реплика.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Господин Софиянски, аз не мога да разбера как ще подкрепите два законопроекта, които реално са коренно различни? Подкрепяте това един човек да плати 10 лв. данък и в същото време да плати за същата сума 20 лв. данък? Това е несериозно. Ясно е, че дискусията ще продължи, но аз не съм съгласна с Вас, че тази дискусия не трябва да се политизира. Напротив, това е основната разлика между десницата и левицата, в тези закони. Ако Вие реално не можете да се определите и искате да гласувате и за двата закона, това е Ваше решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Софиянски всъщност беше прав. Той каза: вижте средната класа, тези хора плащат най-много данъци в България. Но те се облагат така, че са принудени да крият част от доходите си.
Нека да обърнем внимание какво се случва около нас. Вижте Румъния – Румъния има вече много по-ниски данъци от България. И знаете ли какъв е резултатът от това? Че в доклада на Европейската комисия вече напредъкът в бизнес средата е по-голям от този на България. Ние започваме да изоставаме, защото не виждаме какво се случва около нас. Сърбия също така направи много важни данъчни реформи. Нашата данъчна система започва значително да изостава, което като дългосрочни ефекти ще доведе до намаляване на инвестициите. Имайте предвид, че пропуснатите ползи най-трудно се връщат. Ако инвестициите отидат някъде другаде, знаете, че сме губещи в дългосрочен период. А Румъния е най-голямата икономика в Югоизточна Европа. Брутният вътрешен продукт на Румъния се равнява на другите шест страни от този регион. И когато там средата за бизнес е по-добра от тази в България, това е много лоша новина за нас и трябва да светне една червена лампичка. Сега е моментът да се замислим по този въпрос – какво можем да направим, така че хората в България да правят бизнес поне, забележете, поне при сравними условия с тези в Румъния и в съседните страни, в добрите европейски практики. България е най-бедната страна от страните, които се присъединяват към Европейския съюз. Румъния вече е по-богата. А данъчната среда има много сериозно отношение към това да станем по-богати.
Имайте предвид, че българските избиратели ще потърсят отговорност от тези, които не подкрепят тези данъчни предложения. И това няма да закъснее. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика? Не виждам.
Господин Софиянски, имате думата за дуплика.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Капон, не искам да влизам в спор, но това, което мога да Ви кажа, е, че като философия Вашето предложение е по-ляво, отколкото предложението на правителството. Ако погледнете чисто икономически, това е така. Но това няма значение. Дали ще бъде 10 лв., 20 лв. или 10 лв., не е въпрос на политика, това е въпрос на икономика. И ако ние сме сериозни хора, трябва да намерим този оптимален процент ставка и облагаем минимум, който да стимулира българската икономика, а не българската политика.
За лявото аз съм готов да споря с Вас и да Ви покажа с цифри, че всъщност Вие облекчавате социално слабия, което по принцип е лявата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Димитров за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Софиянски, първото странно нещо е, че от тази зала Вие сте единственият, който се опитва да защити статуквото. Не мога да си го обясня, но това не е толкова важно.
Доколко ниските лични данъци могат да бъдат лява политика? Това направо е несериозно и не заслужава да се занимаваме с подобна теза. Ще ви кажа няколко причини.
Ние намаляваме не само данъците за най-бедните, защото смятаме, че те са в много тежко положение, ние намаляваме данъците за всички. И смятаме, че една данъчна политика е толкова по-успешна, колкото е по-неутрална. Опитваме се да намалим данъците за всички в България. Нещо, което правителството не прави.
Господин Софиянски, Вие не сте разбрали всъщност. Законопроектът на правителството намалява данъците само за най-бедните, иначе максималната ставка от 24% се запазва. А това, което ние правим – максималната ставка остава 17%. Тоест, има разлика от 7%, което е страшно много за този вид данък. Ние се опитваме да направим средата по-добра за всички както за по-бедните хора в България, така и за по-богатите, за да имат стимул да плащат данъци, бюджетът да събира повече пари и средата за бизнес като цяло да бъде по-добра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Господин Имамов, заповядайте за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, когато се обсъждаше този законопроект – имам предвид през миналите години, ние имахме предложения от всички парламентарни групи. За разлика от миналите години, сега имаме само едно предложение от опозиционна парламентарна група.
Този законопроект винаги е предизвиквал много тежка и остра дискусия. За съжаление обаче в повечето случаи тази дискусия е празна, безплодна дискусия.
Дискусията опира най-вече до структурата на таблицата, по която се облагат доходите на физическите лица. Обикновено дискусията е по това колко етажи трябва да има тази таблица, колко трябва да бъде необлагаемият минимум, какви трябва да бъдат ставките, как трябва да се изменят ставките, тоест в каква степен данъкът трябва да бъде плосък или прогресивен.
Що се отнася до това дали тук има политика – определено има политика. Винаги, когато става дума за данъци, става дума за политика.
Що се отнася до това дали политиката е лява или дясна, към този въпрос има отношение единствено проблемът, първо, с необлагаемия минимум и второ, степента на оплоскостяване на данъка. Обикновено левите политически сили държат на по-малка степен оплоскостен данък, тоест по-голяма диференциация при облагането в зависимост от доходите и това е нормално, а десните държат на по-голяма степен на оплоскостяване на данъка.
На всички е известно, че в България напоследък се води сериозна дискусия за това дали трябва да бъде въведен плосък данък или не. Известно е, че в света има десет страни, които са въвели плоския данък. Някои от тях отчитат успехи, други – неуспехи, трети са в известно състояние на колебание, защото не е ясно изобщо какво ще стане по отношение на това дали фискът ще спечели от това или не.
Въпреки всичко, според мен, не е правилно да се абсолютизира връзката между приходите от този данък и събираемостта, защото основният аргумент за оплоскостяване на данъка е този, че се повишава събираемостта, тоест осветляването на доходите, свива се сивата икономика – тези, които получават доходи в резултат от трудова дейност вече са повече склонни да плащат данъци, защото те са ниски. Това е основният аргумент. Само че факторите, които оказват влияние върху приходите от този данък не се изчерпват само от повишената събираемост. Тези фактори включват необлагаемия минимум.
Обърнете внимание – предложението на ОДС съдържа в себе си неблагаем минимум от 150 лв., а предложението на Министерския съвет – от 180 лв. Това е сигурен знак, че предложението на ОДС стоварва данъчното бреме конкретно по този данък върху нискодоходните групи. Защо? Защо бедните трябва да плащат по-големия относителен дял като процент и като фискален дял от богатите? Каза се, че “Видите ли, ако богатите плащат по-малък данък, те ще инвестират и т.н.”. Това са общи приказки! Кои са богатите и кои получават високи заплати у нас? Високопроизводителните работници? Добре, в съдебната система чиновниците получават много високи заплати. Те високопроизводителни ли са? И ако да речем освободим част от техните доходи да не се облагат или данъкът е по-малък, това означава ли, че ще повишим тяхната производителност, ще повишим инвестициите и ще създадем условия за растеж? Не! Следователно данъкът е такъв, какъвто го позволява нашата икономика. Данъкът е такъв, какъвто го позволява структурата на доходите у нас.
Ние също смятаме, че постепенното оплоскостяване на този данък може да повиши приходите в полза на фиска, като се повиши събираемостта, но това трябва да стане поетапно. Трябва да има ясна корелация между оплоскостяване на този данък и относителния дял на средната класа в България. В момента тази средна класа има много малък относителен дял. Специфичното за нашата икономика в България е силната диференциация по отношение на доходите. Има определена част от населението, която получава ниски доходи, и много малка част – високи доходи. Според някои изследвания 3% от населението в България притежава около 30% от доходите. Това е една силна диференциация. Нещо повече, съмнението за нетрудови доходи все още не е опровергано у нас. Следователно облагането на богатите с по-високи доходи – с по-висок данък, е икономически и социално обосновано на този етап.
Затова ние ще подкрепим проекта на Министерски съвет и няма да подкрепим другия законопроект, защото двата законопроекта са несъвместими, няма как да ги съчетаем. Освен това колегите от ОДС ще имат възможност на второ четене да докажат още веднъж правотата на своите тези. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – народния представител госпожа Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Имамов, Вие сигурно сте останали с грешно впечатление. Ние сме съгласни в нашия законопроект необлагаемият минимум да е 180 лв. Но не сме съгласни с това, че богатите трябва да бъдат наказвани. Смятаме, че всички са равни и всички трябва да плащат данъка, както е в нашия проект, № 010-17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за втора реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Имамов, с цялото си уважение към Вас, искам да Ви обърна внимание на няколко фактора, които като ценностна система не са толкова добре разбрани в България. Именно фирмите, които са в сенчестата икономика, те имат разходи за това. Тъй като има Ваши колеги в това Народно събрание, които ми казват следното нещо: “Колкото и да бил нисък данък, те нямало да платят, защото това било манталитет”, а всъщност всеки човек или фирма, които са в сенчестата икономика, понасят разходи. Затова и този дебат е много важен, защото когато една фирма е неформална, тя трудно се финансира през банковата система или се финансира при по-скъпи условия. Когато една фирма е неформална също така мениджърът не може да контролира какво се случва в тази фирма, освен ако пряко не участва във всеки един процес. Тоест, контролът е много по-сложен.
Освен това счетоводителите и юристите в тази фирма са в особени отношения на взаимно доверие с мениджъра. Те имат вътрешна информация.
Освен това, когато се дават заплати, които извън формалните взаимоотношения се получава така, че работниците са в също особени отношения със своя работодател. Така че една фирма също така като си набавя фалшива документация и има риск да бъде хваната от държавата за това, че е в сенчестия бизнес понася много разходи за това. И когато имат по-ниско данъчно облагане, те ще си платят, защото им е по-евтино. Тоест, те ще си платят не защото смятат, че Бюджетната комисия и ние с вас сме много ценни, а защото просто им е по-евтино.
Това, което като ценностна система трябва да сравняваме, е разходът за една фирма да бъде в сенчестата икономика и този разход – тя да стане формална. Ако това равновесие не го променим сега, не ни чакат хубави неща. Именно затова аз ви приканвам все пак да подкрепите нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Не бих желал, уважаеми господин председател, да задълбочавам дискусията, защото аз казах, че обикновено тук дискусията не е достатъчно плодотворна и ефективна.
Уважаема госпожо Капон, лозунгът: “Всички са равни”, дори не е лозунг на БСП, той е на една по-лява партия. Капиталистическата система за производство се основава като фундамент на това, че не всички са равни, всички хора са различни. Аз просто не разбирам подобни лозунги дали имат място изобщо тук.
Господин Димитров, не става дума за ценностна система и манталитет, става дума за една балансирана комбинация между данъчна тежест на индивида и потребностите на фиска на този етап. Знаете, че парите, които идват в държавния бюджет, се използват също за социални и икономически цели. Става дума за сериозни икономически разчети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Димов.
След това да се готви за изказване народният представител Павел Шопов, а след него – госпожа Шулева.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Е, слава Богу, взеха и от управляващите да искат думата, защото беше много странно левицата на НДСВ и БСП да не се интересува въобще от данъчните закони, които е предложила.
Господин председател, Демократи за силна България няма да подкрепят на първо четене този законопроект. Това надали е изненада, но аз ще се опитам да мотивирам защо, къде точно виждаме проблема. Има нещо, което е положително в този закон, и това е, че минималният необлагаем минимум е вдигнат на 180 лв. Това е стъпка в правилната посока, но нищо не се направи за следващите три нива, които всъщност са в проекта. На практика най-голямата тежест ще бъде понесена именно от онези, които наричаме средна класа и които би трябвало да бъдат стълб в нашето общество, а които са страшно малко. Наистина. Те ще понесат най-голямата тежест, а според нас това не е нормално. Именно поради тази причина, между първо и второ четене ние ще направим предложение средните две скали да се обединят в една и да бъдат с общ данък от 20%, не повече, въпреки че съзнаваме, че и това е прекалено много, но явно няма да може да се направи нещо по-малко, защото сме убедени, че мнозинството ще си приеме законопроекта.
Стана дума, че с тази скала се оставят около 180 млн. лв. на българските граждани. Това е нищо в сравнение с онова, което се взима от тях. Просто съотношението е много неравностойно. Когато само от акцизите и от ДДС-то върху по-високите акцизи взимаш над 800 млн. лв., да връщаш под 200 млн. и да се хвалиш с това, е най-малкото смешно, да не кажа неморално.
Затова ние ще направим това предложение за намаляване на процентите и за уедряване на ставката, тоест от 180 до 600 лв. да бъде една група с 20% данък и с намаляване на третата група, която ще остане тогава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
За изказване има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на Партия “Атака” заявяваме, че няма да подкрепим законопроекта, внесен от правителството. Този законопроект има само един светъл момент и той е все пак намаляване данъчната тежест на гражданите с по-ниски доходи. Това е всичко. Оттук нататък не можем да говорим за нищо по-добро в сравнение с досега съществуващото положение.
Тук се правят спекулации с тези относно ляво и дясно – тоест либерална или по-консервативна политика. Това са несъстоятелни тези във връзка с този закон. “Атака” обаче предлага да има такъв вариант или такова решаване на въпроса относно данъчната тежест, което ще остави по-големи средства у населението, което според всички правила и икономически закони, ясно и безспорно ще допринесе за така жадуваното и желано от нас развитие на българската икономика. Защото повече пари в българските граждани ще задвижат икономическата машина и това ще бъде добре за страната, добре за българската икономика.
В тази насока прави впечатление, че що се касае до § 7 относно годишната данъчна ставка за доходи до 2160 лв., над 3000 лв., над 7200 лв., няма нищо ново тази година, а нормално беше да се очаква, че ще има намаление в процентите върху облагаемите суми. В тази връзка считаме, че по-приемлив е законът на Надежда Михайлова и група народни представители, които дават по-добри възможности и ставки във връзка с това, за което говорим. По този закон ще останат по-големи суми в българското население, които ще способстват за задвижване и развитие на българската икономика.
Ето защо ние заявяваме, че ще подкрепим законопроекта на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви, господин Шопов.
Давам думата на народния представител Лидия Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да изразя най-напред съжалението си, че внесеният от правителството законопроект не позволява да бъдат реализирани предизборните обещания на НДСВ за възприемане на ставки 0,9 и 19%. Независимо от това обаче ние, като лоялен коалиционен партньор, ще подкрепим законопроекта на правителството, тъй като в него има и сериозни положителни моменти, а именно увеличаване на необлагаемия минимум.
Това, което бих искала да добавя, е, че имаше доста конструктивни предложения в хода на обсъжданията на първо четене в Бюджетната комисия и едно от предложенията да се съвместят двете ставки – 20 и 22%, в една обща 21%, без ефект върху бюджета за намаляване на данъчните приходи, е едно приемливо предложение, което ние ще подкрепим между първо и второ четене, и по този начин ставките пак ще станат три, за съжаление, 0,21 евентуално и 0,24.
Считаме, че по-нататъшното намаляване на данъчните ставки за най-високите данъци е добра политика, но оценяваме факта, че нашият коалиционен партньор се отказа от първоначалната си идея за увеличаване точно на тези ставки. Поради тази причина считаме, че предложения законопроект е един разумен компромис. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, пред нас са два законопроекта и ако в десницата тече спор кой от тях има по-верни възгледи за данъчното облагане, аз мисля, че ние от Коалиция за България ще подкрепим правителствения законопроект, защото той е един компромис, както каза преди малко госпожа Шулева, между желано и възможно като политика. Защото той за пръв път, казвам за пръв път и го запомнете от дясно, били сте доста време на власт през тия 15 години, разграничава минималната работна заплата от необлагаемия минимум. И аз мисля, че дори и най-черногледият в тази зала трябва да си даде сметка за какво става въпрос. Не искам да употребявам някакви гръмки клишета за това, но ви обръщам внимание като народни представители да знаете: това се случва за пръв път в последните 15 години.
Има един принципно интересен въпрос – как ОДС е внесло необлагаем минимум 150 лв., след като правителството предлага необлагаемият минимум да бъде 180 лв.? И как ОДС няма да подкрепи правителствения законопроект, а ще подкрепи именно това? Защото извън цифрите стои въпросът за политиката, а политиката е ясна – рязко увеличаване на необлагаемия минимум и оставяне на доход в най-ниско доходните групи.
Уважаеми дами и господа, чета законопроекта, който сте внесли, специално госпожа Капон и господин Димитров също са сред вносителите, сред които иначе са Филип Димитров и прочее, и съм учуден, че вие залагате на данък общ доход да стават инвестиции в страната. Защото това вече не е политически, а експертен въпрос.
Ако ние, уважаеми дами и господа, разчитаме инвестициите в българската икономика да стават по линия на данък общ доход, мисля, че страшно сме се объркали и тези инвестиции ще бъдат толкова, че ще вървим назад, а не напред към превъоръжаване на икономиката. Колкото и да се усмихвате, след малко ще коментирате.
Вие казвате във вашите мотиви: "Човек би спестил част от дохода си и би направил определена инвестиция, ако тя носи достатъчно висок доход и би се въздържал, ако доходът не го задоволява, би похарчил парите, вместо да ги спести. Това се отнася в пълна сила и за чуждите инвеститори. Те не биха инвестирали, ако голяма част от дохода им се отнема под формата на данъци."
Ама моля ви се, уважаеми дами и господа, чуждите инвеститори не инвестират от данък общ доход! Чуждите инвеститори инвестират с кредити или други форми и предметът на инвестициите е по-скоро свързан с данъка за корпоративното подоходно облагане - ето, господин Имамов казва "разбира се", благодаря, той ги разбира тези работи, одеве просветно ви обясни нещата, а не от данък общ доход, сега вече наречен данък за облагане на физическите лица.
Какви инвеститори са тези хора с доходи 400-500 лв. на месец? Тук има представители на Министерството на финансите, те могат да ви обяснят, че голямата част…
Вие сте млад и учен човек, господин Димитров, знаете за този трапец – облагаемите субекти по Закона за облагане на доходите на физическите лица. Това е трапец, който е широк долу и е много тесен горе, ама много тесен за тези, за които Вие предполагате, че ще правят инвестиции от дохода си, от трудовото си възнаграждение, от мениджърското си възнаграждение. Може би ще бъдат 10-15-20 директори на чужди банки в България. Това ли сте имали предвид и на това ли разчитате, че тези мерки ще стимулират спестяванията и инвестициите? Обикновено доходите на физическите лица са за техни лични нужди, за техни и на семейството им разходи. Там има още едно облагане, разбира се, чрез ДДС, чрез косвените данъци.
По отношение на въпроса за стръмността на скалата. Ние като лява политическа сила също смятаме, че данъчното облагане трябва да бъде по-справедливо от това, което наследихме към момента и което и в момента остава по внесения правителствен законопроект. Но искаме ясно и категорично да декларираме, че това е въпрос на коалицията и там в своите данъчни разбирания, в своята данъчна политика, в своето разбиране за справедливост сме ограничени от либералната компонента, от центристката нагласа. Смятам, че това, което преди мен каза госпожа Шулева, е валидно за всяка коалиция. Тя е изкуство на компромиса между политическите разбирания. А българските граждани са тези, които ще оценят каква политика им е нужна. И на едни бъдещи избори, живот и здраве някога, ще оценяват коалицията по това какви разбирания анонсира.
В крайна сметка законопроектът, внесен от ОДС, освен експертната му необоснованост и политическа обърканост, притежава и още едно друго качество – да забави правителствения законопроект. Може би това е единствената причина, поради която дори самите вносители вече настояват при това драстично разминаване между необлагаемия минимум…
Излезте и кажете на нашите избиратели, че настоявате за необлагаем минимум от 150 лв., а правителството настоява за 180 лв.! Отидете на среща с тях и им кажете: този необлагаем минимум от 180 лв. ни се вижда висок, дайте да започнем да облагаме на 150 лв.! Най-нискодоходните групи! И тогава им обяснете идеята си за плоския данък.
С риск да повторя господин Имамов, само две думи за оплоскостяването на данъците – спор, който върви в света, но в една развита Европа, в една социална Европа не харесват много оплоскостяването на данъците. И въпреки това има инвестиции. Там всъщност навсякъде има и Закон за данък върху наследството, хората си го плащат и го приемат като една справедлива и социална мярка. Само в България преоткриваме топлата вода.
А що се отнася до сивата икономика, господин Димитров – опитът показва, че през годините перманентното намаляване на данъчната тежест не доведе до онова постоянно очаквано излизане на икономиката на светло, не доведе! Може да доведе практически, когато всички данъци са нула, сигурно тогава ще доведе до това. Защото въпросът за сивата, да не говорим за черната икономика, е въпрос на ред и законност, въпрос на държавност, въпрос на универсално действие на законите, а не на корумпирани механизми, които винаги оставят вратички за този, който иска да избяга от данъчното облагане. Така че смесването на въпроса за справедливостта на данъчното облагане с действието на законите, с тяхното прилагане е абсолютно вредно за разбирането ни за това, което вършим.
В крайна сметка смятам, че не прозвучаха убедителни тези – и експертни, и политически, от страна на опозицията, които да ни карат поне малко да се замислим дали да подкрепим или не внесения законопроект от ОДС. Той категорично не подлежи на обсъждане, пак казвам, поради политическа обърканост и експертна несъстоятелност. Ето поради тази причина мисля, че мнозинството от пленарната зала ще подкрепи Закона за облагане на доходите на физическите лица и няма да даде доверие за вашето оскъдно и объркано предложение. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Миков, благодаря за Вашето изказване, защото разбрах, че не разбирате за какво става въпрос и затова няма да подкрепите законопроекта.
Това, което казахте Вие, е направо опасно – че чуждите инвеститори, видите ли, гледали корпоративния данък и той бил единствената причина къде да инвестират.
Господин Миков, чуждите инвеститори гледат общата данъчноосигурителна тежест! Те гледат безспорно корпоративния данък, но и тази тежест.
Така че думи, като "експертна необоснованост" се отнасят за Вашето изказване. Подобен начин на разсъждение, който Вие предложихте пред Народното събрание, направо е опасен, защото току-що признахте, че не разбирате кои са факторите, които привличат чуждите инвеститори, а едва ли не по този въпрос има световен консенсус, има световни изследвания.
Кои възгледи били леви? Ако намирате нещо ляво в нашето предложение, вземете и го подкрепете! Вашите гласове ще ни дойдат отлично!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Вие спорите…
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колкото до компромисите, които били направили БСП, ДПС и НДСВ – по този закон такъв компромис сте направили, че нищо не се случи. Този данък, общо взето, освен увеличаването на необлагаемия минимум, като разликата между 150 и 180 лв. е 3 лв. за един данъкоплатец, между другото, нямаме нищо против да се качи на 180 лв., както ви казахме, не се променя.
Така че нека компромисът да бъде оценяват от избирателите – дали са съгласни тази коалиция да им струва високите данъци и лошото третиране, което те получават.
Говорихте за справедливост, много интересна тема отворихте между другото, но справедливостта, господин Миков, е най-вече в това държавата да има максимално неутрална данъчна политика, тоест да има такива данъци, които хората да бъдат готови да платят.
Все пак, ако решите да подкрепите нашия законопроект, вашите гласове ни трябват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Миков, мисля, че много грешите. Това е много опасна позиция, много неточно и заблудено становище – че по този закон нямало значение и той не влияел във връзка с инвестициите.
Господин Миков, няма повече данъчно задължени субекти, отколкото по този закон. По никой друг закон няма толкова данъчно задължени лица, както по този. Не става въпрос само, че лицата, които плащат данъци по този закон, инвестират и те инвестират под най-различни форми в икономиката, но тези хора, които са милиони в България, това сме всички ние, всеки един от нас поотделно, имат огромно значение за развитието на икономиката изобщо, по един индиректен начин. Защото по този закон отговарят работници, служители, държавни служители, хора от частния бизнес. Отговарят хората и плащат данъци, свързани с получаването на наеми, с доходи от пчеларство, от бубарство и от още какви ли не други категории. И не е без значение за икономиката всичките тези хора колко пари ще им останат и дали тези пари ще се върнат отново или ще се задвижат в икономиката.
Така че няма по-опасно становище от това, че законът няма значение и във връзка с него няма стимул за икономиката или за инвестициите. Тук не става въпрос за инвестиции за милиони или за милиарди, да даде Господ да има инвеститори за милиарди в българската икономика, каквито няма, както за жалост виждаме, но тук става въпрос за едно непрекъснато влагане на пари от тези данъчно задължени лица. От огромно значение е на тези хора да им останат повече пари, като им се вземат по-малко данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Трета реплика - госпожа Капон. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Миков, атаката е най-добрата форма на защита и вие сте изключително гузни с това, което правите, тъй като си давате сметка, че говорите за неща, за които сте некомпетентен, примерно инвестициите. Разбира се, в България има хора, които от реституция имат доходи 30-50 хил. лв.! И това са хората, които гласуваха за нас. Защото, ако вас ви питаме, със сигурност бихте национализирали и днес отново всичко. (Реплики в КБ.)
Но да се върна на закона. Защото аз смятам, че Вашият проект… (Реплики в КБ.)
Не, аз нямам никакво съмнение, да знаете! Нямам съмнение, че не само ще има национализация, а че и лагерите бихте върнали. (Силен шум и реплики в КБ.)
Но да се върна на закона. Въпросът е каква е причината, господин Миков, вие да създавате още една пречка за едноличните търговци? Триста хиляди са дружествата. Каква е целта? От тази трибуна всеки път защитавам работодателя и бизнеса. И в момента се питам защо създавате тези авансови вноски за 9 или 6, или за 3 месеца. Тоест отново искате да бъдете стимул на сива икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика – господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Винаги съм разбирал идейната близост между “Атака” и ОДС. (Смях и оживление.) Десницата търси решения, тогава когато е в опозиция. И то все решения, които никога не е признавала, когато е била на власт.
Уважаеми дами и господа, в цял свят опозицията иска повече, отколкото предлага правителството. Аз не мога да разбера каква опозиция сте вие, когато искате по-малък облагаем минимум, отколкото предлага правителството и не искате да го подкрепите?! (Смях и ръкопляскания в КБ.)
Разбирам, че вие браните единствено и само интересите на онзи реституционен по произход ще го сложа в кавички капитал, който отгледахте през последните петнадесет години, с хиляди бонуси, които му дадохте, включително и със законодателството, включително и с необлагането на тези доходи. Но не разбрахте ли на последните, на предпоследните избори, че оценката на избирателите за такава тясно групова политика – в защита единствено на доходите от реституирани имоти, е обречена на недоверие от българските граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Методиев, имате думата за изказване. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Дотук в дебата станаха ясни поне две неща. Първото е, че началото на обсъждането на процеса по бюджетиране е съпроводено с политика. И мисля, че това е съвсем нормално, съвсем естествено. Бюджетът е основният закон на страната, той изразява вота на доверие и недоверие в парламента към едно управление.
Второто, което стана ясно, е, че има различие във възгледа как да тръгне този процес, какви да бъдат основните параметри на данъчното законодателство, за да можем да говорим, както разбрах, в петък при обсъждането на първо четене на самия бюджет.
Това, което дотук обаче беше пропуснато и което засяга управляващите, е, че бяха внесени законопроекти за цялостни нови закони, уреждащи данъчните процеси, включително и данъчния процес за 2006 г.
Стана ясно, че те бяха изтеглени без да има силни мотиви, ясни мотиви и аргументи защо се случва това. Стана ясно, поне на тези колеги, които сме в Комисията по бюджет и финанси, че Министерството на финансите влезе в една рутинна процедура, вкарвайки в Народното събрание проекти на законите, които гледаме в днешния дневен ред, с които те задържат равновесието, постигнато в последните години. Стана ясно, вече мисля и в залата, че за следващата – 2006 г., сегашното управление не може да постигне реална икономическа промяна, която да доведе до по-висок икономически растеж, до по-висок стандарт на хората в страната. Стана ясно, че това, което се прави, на езика на политиката се нарича статукво, задържа се сегашното състояние. От този дебат дотук стана ясно, че в управляващото мнозинство няма обща воля, а се постига компромис и то компромис, който не е между хората, управляващи стопански сектори, а е на политическо равнище и то тук, може би само в парламента, не е между партийните ръководства. Стана ясно, че този компромис е НДСВ да отиде на позицията на БСП. Стана ясно, че господин Михаил Миков, който има политически и парламентарен стаж, разигра тук един етюд, наречен 150-180 лв., а не се вгледа в цялостните ефекти на това, което се предлага като данъчни промени. Просто го направи с един според мен сполучлив популистки чар.
Вие не говорихте за това, че в момента настъпват месеци, настъпва година, при която при тази данъчна политика ще се случи нещо реално и то е, че българските граждани ще обеднеят. Стана ясно, че с тези предложения няма да се даде възможност на средния български бизнес, който е почтен, който е в реда и законността, господин Миков, който си плаща данъците, да получи поне малко облекчение за своята работа, за да може да върви напред. Защото и той като всички останали плаща данък общ доход, както Вие преди малко казахте: там ли са инвестициите? Не, но този закон е част от цялата тази група от четири закона, които днес ние разглеждаме.
Тоест, за да завърша тази политическа част от дискусията, днес управляващото мнозинство ще успее, благодарение на своето малобройно присъствие в залата, да наложи данъчна рамка, с която нито ще има икономически растеж, нито ще има повишаване на стандарта на гражданите. Това, което е добрата новина в някаква степен, е, че вие няма да посегнете и да разсипете това, което в момента е налично. Това е единствената добра новина. Това е разликата между управлението на БСП през 1995-1996 г. и сегашното ви управление. Защото тогава посегнахте и разсипахте абсолютно всичко: в данъчно, във финансово отношение, изпратихте страната ни във финансов колапс. И може би това е компромисът, за който се говори тук в рамките на коалицията, която управлявате.
Така че, когато се упражняваме тук по ирония и сарказъм, все пак да кажем каква е цялостната рамка на политическия дебат, започнал с тази точка от дневния ред. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Методиев.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Методиев! Вие казахте, че ще има данъчна рамка, при която няма да има растеж и развитие. Не, ще има растеж и развитие! Разбира се, не това, което ни се иска. И то не е това, което ни се иска, защото едно правителство преди осем години, в което Вие бяхте министър, предложи програма на България за растеж чрез внос. И този растеж чрез внос доведе до това отрицателно въшнотърговско салдо днес, през 2005 г., защото този курс не беше сменен. И този дефицит, който притеснява – ето, господин Костов ви го обяснява това – този дефицит притеснява и Международния валутен фонд. Мисля, че той е около 13 милиарда, нека Министерството на финансите да каже колко е. Това ограничава механизмите на данъците, механизмите на бюджетирането и не ни дава възможност да оставим тези пари в бизнеса, които ни се иска. Защото този растеж чрез внос като една фуния изсмуква национален доход. Това е политиката, която вие заложихте през 1997 г., а две години по-късно махнахте онова заглавие “растеж чрез внос”, но така ориентирахте развитието на икономическите процеси, за съжаление и правителството след вас не се опита да им повлияе, че резултатът е това външнотърговско салдо и този дефицит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Методиев, искам да допълня нещо, което Вие казахте. Днес е 8 ноември 2005 г. И слушайки господин Миков, мисля, че сме 100 години преди това. Това за растеж чрез внос е обида към нас – ОДС, да ни се говорят такива неща. Това е абсолютно несериозно! Вижте цяла Източна Европа, където има засилен внос. Естествено е, че една декапитализирана икономика внася повече. Тези неща са икономически абсолютно несериозни и необосновани и въобще не трябва да ги обсъждаме, защото е обидно да водим този дебат. Този дебат е воден преди 100 години и е бил уточнен. В момента говорим за подобряване на данъчната среда. А това правителство отказва нейното подобряване.
Искам да ви кажа, че текущата сметка на България ще бъде отрицателна дотогава, докато българската икономика стане конкурентна. А тя ще стане по-конкурентна с данъчни намаления, които трябва да бъдат приети. Естествено, и други мерки са необходими – с реформи в образованието, за които в сегашния бюджет не се говори, с реформи в здравеопазването, реформи в социалната сфера – това са мерките. А тези мерки не фигурират в програмата на сегашното управление. Заради това ние като опозиция сме много обезпокоени.
Колкото до растеж чрез внос и подобни изрази, господин Миков, Вие не сте икономист, но се надявам дори Вие да не ги употребявате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, останах с впечатление, че правите реплика на господин Миков, а не на господин Методиев!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нямаше възможност това да бъде казано по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тя беше към господин Методиев, но адресирана към господин Миков! Разбрах.
За трета реплика има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Методиев, Вие сте информиран човек и затова сте в Комисията по бюджет и финанси. Не можем да откъсваме едното от другото. Прекрасно знаете, че в бизнеса ще останат поради намаляването на осигурителната тежест – говори се за около 600 милиона. Това не е вярно. Там се сменя съотношението - от 70 на 30 става 65 на 35, така че в бизнеса ще останат около 800 млн. лв., които директно ще отидат за инвестиране - това е идеята. А тези 200 милиона, които остават, те действително са предназначени, то е ясно, че бедните няма да инвестират в бизнес, ще инвестират в прости неща – в хляб, в мляко и лекарства.
Моля, нека да не бъркаме двата лоста. Никой досега не е оставал такава значителна сума в бизнеса от 800 млн. лв., но и никой не е забелязвал така настойчиво и грижовно най-бедните хора на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Ще отговоря на репликите отзад напред.
Първо, към господин Димитров. Благодаря за оценката Ви, че съм информиран. Господин Димитров, когато дойде редът за дебата по това дали тези пари ще останат действително в бизнеса или не, ще си позволя да взема думата, за да изразя точно обратното становище на това, което Вие казахте. Само преди няколко дни в присъствието на министъра на финансите по време на парламентарния контрол видях, че и той е съгласен, че това не е точно така, както Вие го описвате.
По отношение на казаното от господин Миков. Ускореният растеж е единственият начин да се повиши стандартът на живот. Това вие го обещавахте на предизборната си кампания. Сега няма да го направите. Повече да разговаряме, да обсъждаме тук в залата, да правите каквито искате парламентарни етюди, те няма да имат този резултат. Хората в България, българските граждани през 2006 г., именно защото няма да има ускорен растеж, няма да станем по-заможни граждани.
По отношение на квалификацията Ви относно нашето управление, защото като видите слабост, хуквате осем години назад. Само две неща ще Ви кажа, дано да ги разберете!
Първо, през 1997 г., когато бяхте съсипали България с прекрасното ви умение да управлявате, държавната собственост беше над 90%. Нямаше още извършен процес на контрареволюция срещу комунизма, тоест възстановяване на частната собственост – това го пише в учебниците, ще си позволя да цитирам.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): В политикономията на социализма.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не, в учебниците по история! Тези учебници Вие не сте ги чели, затова Ви цитирам, за да знаете какво значи контрареволюция!
Днес, осем години по-късно, при 74% частна собственост на българската икономика, това, което обсъждаме, е от много голяма важност, защото това засяга тези хора, а не държавната политика на тези, които управляват стопанския живот през властта, както е при комунизма и както беше до 1997 г.
Да ви кажа и нещо за дефицита по текущата сметка, което сигурно ще Ви бъде интересно. Една от държавите в посткомунизма в Източна Европа, която има много бърз растеж и чиито граждани стават заможни всяка година все повече и повече, е Естония. Дефицитът по текущата сметка там е по-голям, отколкото е българският в момента. А за ваше сведение, когато ние поехме властта, дефицитът по текущата сметка беше два пъти и половина по-малък от този, който е в момента. Така че всичките Ви аргументи са абсолютно безсмислени и безсъдържателни.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажи това на Международния валутен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Методиев.
Има ли желаещи за изказване по двата законопроекта?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да се изкажа само във връзка с това, което каза господин Миков. Мисля, че не е сериозно в един сериозен дебат, какъвто се надявам да е този днес, да се използват аргументи, които граничат с един доста евтин популизъм.
Първо, това, което предлагат Обединените демократични сили като политика за снижаване на данъците, е принципна позиция, която ние винаги сме отстоявали, защото това действително е единственото условие, за да има икономически растеж и България да върви в една правилна посока.
Това, което се внушава, че законопроектите, което ние сме внесли, и снижаването на данъците засяга само определен кръг хора, е крайно некоректно и не почива на никакви факти. Ние предлагаме намаляване на данъчната тежест за всички данъкоплатци в България.
Това, което се предлага от левицата, е логично, защото тя винаги е настоявала за високи данъци, голямо преразпределение от страна на държавата и свързаната с това голяма корупция, защото когато държавата преразпределя много финансови ресурси, предпоставките за корупция в държавната власт са налице.
Аз изразявам своето недоумение защо НДСВ прави компромис със своята програма, участвайки в тази коалиция, и подкрепя една лява рестриктивна политика, която ще доведе до срив в българската икономика?!
А след това, когато се коментира държавният бюджет, ще се види, че и БСП, която обещаваше увеличаване на възнагражденията, на заплатите, и увеличения в социалната сфера, фактически тези средства, които се усвояват от държавата, вместо да останат в предприемачите и в българските данъкоплатци, тези средства не отиват така значително за увеличаване на възнагражденията на служителите в бюджетната сфера, а отиват основно за капитално строителство и за издръжката – точно там, където знаем как се усвояват средствата и къде и в чии джобове отиват парите на българските данъкоплатци. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Сотиров.
Има ли реплика? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, заместник-министър Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми депутати, бих искал да изразя позицията на Министерството на финансите в подкрепа на проекта, който е внесен от Министерския съвет.
Като бивш депутат от БСП винаги съм смятал, както и моите колеги, че необлагаемият минимум в България трябва да расте нагоре. Съгласни сме, че в цифрово изражение парите, които ще останат в повече в хората, не са чак толкова много, но имайте предвид, че това е мярка, която пряко засяга 450 хил. души в България. Това са хората, които в момента са на заплата между 150 и 180 лв. И ние смятаме, че необлагаемият минимум трябва да бъде вдигнат на 180 лв. Това е социална мярка.
Що се отнася законопроекта, предложен от госпожа Михайлова и група народни представители, не бих искал да влизам в политически дискусии, не е моя работа. Искам само да ви кажа, че всеки бюджет има поносимост на риск. И ми се струва, че данъчните законопроекти, предложени от госпожа Михайлова, надскачат поносимостта на риск, която ние можем да приемем в момента. Този законопроект ще струва на бюджета 390 млн. лв. Нещо, което, според Министерството на финансите, в момента ние не можем да си позволим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Преминаваме към гласуване на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Ще ги подлагам на гласуване по реда на постъпване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица с вносител Надежда Михайлова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 23, против 103, въздържали се 24.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 117, против 19, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Госпожа Надежда Михайлова и група народни представители са вносители на единия законопроект. Вторият законопроект е с вносител Министерският съвет.
Заповядайте, господин Димитров, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители!
"ДОКЛАД
по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет на 31.10. 2005 г.
На редовно заседание, проведено на 3 ноември 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители на 9 септември 2005 г., и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
От името на вносителите законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност на народния представител Надежда Михайлова и група народни представители беше представен от народния представител Мартин Димитров. В експозето си той обоснова предложението за намаляване на данъчната ставка от 20% на 18% с директивата на Европейския съюз, в която съществува задължителна минимална ставка за данъка върху добавената стойност от 15%. Направено беше сравнение с действащите ставки по ДДС в Кипър и Люксембург -15%, в Германия и Испания – 16%, и се изтъкна, че общо 15 страни-членки на Европейския съюз, имат по-ниска ставка по ДДС от България. Посочено бе, че математически погледнато, намаляването на ставката би довело до намаляване на приходите с около 420 млн. лв., но ако правителството не предприеме драстично увеличение на разходите, в бюджета през следващата година отново ще има значителен излишък. Изтъкнато беше, че по-ниското облагане ще доведе до повече инвестиции, нарастване на бизнес активността и намаляване на "сивата" икономика, съответно на базата за облагане, което ще увеличи приходите в бюджета.
От името на Министерския съвет законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност беше представен от Георги Кадиев – заместник-министър на финансите. Той изтъкна, че предлаганите изменения и допълнения са в няколко насоки и целят решаването на възникнали проблеми в практиката, както и постигане на еднозначно данъчно третиране на разходите за ремонт и подобрение върху наети или предоставени за ползване активи. В законопроекта се предвижда разходите за ремонт, извършени на нает или предоставен за ползване актив, не е по-малко от пет години, няма да се считат за доставка по смисъла на закона, тъй като се приема, че това е нормалният срок за изхабяване на извършените ремонтни работи. Също така няма да се считат за доставки направените подобрения от концесионерите, когато подобни изисквания са условия и/или задължения по договора за концесия, тъй като последните са възмездни и се предоставят в полза на държавата или обществото. Същевременно за получените стоки и услуги в тази връзка е предоставено право на данъчен кредит по общия ред на закона.
В законопроекта се предвижда за дата на данъчното събитие в случаите на безвъзмездна доставка на услуга, свързана с ремонт и/или подобрение, да се приема датата на фактическото връщане на актива, като тази промяна се очаква да бъде приветствана от бизнеса.
Предвидената промяна в чл. 30, ал. 1 е продиктувана от факта, че в повечето случаи при строителство, когато се прехвърля собственост върху сграда, данъчната основа, определена по действащата разпоредба на чл. 30, ал. 1, е значителна по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността на произведената стока по смисъла на Закона за счетоводството. Това води до начисляване на данък в по-малък размер от този на начисления данък по повод на придобиването, за който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит.
В законопроекта се предлага в обхвата на финансовите услуги да бъде включено и управлението на дейността на договорните (колективна инвестиционна схема) и пенсионните фондове. Поправката ще отстрани дискриминационното данъчно третиране по отношение на управлението на дейността на договорните и пенсионните фондове спрямо инвестиционните дружества, съществуващо в момента. Тази промяна се предлага във връзка с измененията, направени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа през 2005 г., където е предвидена възможност за създаване на договорни фондове, които са колективна схема за инвестиране в ценни книжа.
След приключване на дебатите по двата законопроекта се проведе гласуване:
1. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители – 2 гласа "за", 2 "против", 10 "въздържали се".
Комисията не подкрепя законопроекта.
2. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет – 11 гласа "за", без "против", 3 "въздържали се".
Комисията подкрепя законопроекта.
Във връзка с гореизложеното и получените резултати от гласуването:
1. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554 01-46, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители на 9.09.2005 г.
2. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 502 01 49, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Вносителите на двата законопроекта желаят ли сега да вземат отношение по тях, да ги представят или в хода на дискусията ще вземат думата?
Господин Кадиев, желаете ли сега да представите законопроекта на Министерския съвет или след това ще вземете отношение?
От ОДС – господин Мартин Димитров, заповядайте. Имате думата по законопроекта с вносител Надежда Михайлова и група народни представители.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това, което липсва на България е стратегия въобще по бизнес средата и по данъците. До последния момент това коалиционно правителство не знаеше какво прави.
С нашите предложения, които – повтарям, бяха внесени в началото на м. септември, ние се опитахме да провокираме управляващото мнозинство да изготви такава своя стратегия.
По време на политическата кампания, знаете, че почти всички партии, без ДПС може би, предложиха намаляване на ставката по ДДС, така че, говорейки за управленски компромиси интересно по каква причина мнозинството от БСП, НДСВ и ДПС няма да подкрепи това намаление. Ако смята да намали ставката друга година, за да имаме една среда за бизнеса, която е предвидима, е хубаво това да се уточни кога и как ще става. За бизнеса, пък и за гражданите е важно не само да имаме добри условия, но е важно да има и предвидимост. Важно е отсега да е ясно какво ще се прави за целия мандат.
Връщайки се към ставката по ДДС искам да кажа, че общо 16 страни-членки на Европейския съюз имат по-ниска ставка от България. Обединените демократични сили обаче имат едно много конструктивно предложение, което не беше чуто от управляващата коалиция. Ние предложихме вместо предсрочно повишаване на акцизите за горивата и цигарите, предложихме на правителството да намали ставката по ДДС точно в периода, когато иска да има ниска инфлация във връзка с въвеждането на еврото. Но не ни послушаха и вместо да направят това те решиха да повишат предсрочно акцизите върху цигарите и алкохола, така че за нас това беше допускане на една стратегическа грешка.
Повтарям, по-големият проблем, който ние виждаме, е, че това правителство няма стратегия в данъчната област и какво ще прави не само сега, но и до края на своя управленски мандат.
Ставката по ДДС – повтарям – за нас е инструментът, който е много важен преди въвеждането на еврото за поддържане на ниска инфлация. Този ход може да бъде оставен за тогава. Внесохме го сега най-вече, за да видим каква ще бъде реакцията и какъв ще бъде ангажиментът на управляващите по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Преминаваме към дискусия по законопроекта.
Имате думата за изказвания, уважаеми дами и господа.
Господин Софиянски, заповядайте. Имате думата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма да се изплъзнем от това, че винаги, дебатирайки сериозните икономически проблеми ще ги съпоставяме с това, което сме обещавали, което смятам, че не е най-правилния подход. Трябва просто да гледаме от нашата позиция на реалностите. Едно е безспорно, че намаляването на ДДС е необходимо на държавата, на ставката на ДДС е необходимо за бизнеса, необходимо на държавата и това е един от най-сериозните икономически стимули, който може да стигне до всяко ниво, до всяка икономическа единица.
Затова аз мисля, че и на фона на обещанията – казах, че това не трябва да бъде, но и на фона на обещанията, които всички поемахме, трябва да подкрепим едно постъпателно намаляване на данък добавена стойност. Два процента е много добре като първа стъпка. Ако не го направим сега – губим една година, затова, уважаеми колеги, ние ще подкрепим законопроекта, внесен от ОДС. Мисля, че е разумно поне да оставим тази врата отворена в рамките на предложенията между първо и второ четене и да проведем една сериозна икономическа дискусия дали това няма да е сериозния икономически аргумент, с който ще подготвим по-добре българската икономика за влизането ни и за по-конкурентоспособни позиции в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Господин Димов пожела думата за изказване. Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Ние, от Демократи за силна България, също считаме, че ставката на данък добавена стойност трябва да бъде намалена на 18%.
Аз ще кажа пред вас едно друго съображение, различно от това, което казаха господин Софиянски и господин Мартин Димитров, но което също се подкрепя.
Само преди няколко седмици или може би по-скоро, ние приехме Закона за акцизите, с който казахме, че сме поели ангажименти пред Европейския съюз, за да увеличим акцизите такива каквито са техните и по този начин отнемаме близо 800 млн. лв. от българските граждани. Ако намалим с 2% данък добавена стойност – нещо, по което нямаме ангажименти и никой няма да ни спре от Европейския съюз да го направим, оставяме обратно тези пари в тях, тоест постигаме баланс, който е разумен, който е справедлив, както биха казали от Българската социалистическа партия.
Ето нещо съвсем разумно, което ви предлагаме. Покажете, че не сте вдигнали акцизите просто, за да изземете още пари от българските граждани и да ги оставите още дълги години да бъдат бедни. Оставете тези пари у тях, връщайки им ги чрез данък добавена стойност. Ние ще подкрепим намаляването на ДДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димов.
Господин Павел Шопов, заповядайте. Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, госпожо Касабова.
Позицията на “Атака” е, че следва данък добавена стойност да бъде 18% - толкова, колкото първоначално – от 1 март 1994 г., беше въведен този данък и беше 18%.
Нека да си припомним и този факт, че това продължи две години. По времето на Виденовото управление той беше вдигнат на 20% и оттогава досега този въпрос – относно свалянето на данък добавена стойност, витае във въздуха във всеки един парламент и се хвърлят какви ли не предизборни обещания, и се очаква от целия български народ той да бъде намален, защото това е в крайна сметка данък, който тежи на потребителя.
Ние, от “Атака”, си мислехме, че най-после това ще стане. И това ще стане, видите ли, защото бяха вдигнати акцизите на цигарите, на алкохола, на горивата – нещо, което беше казано, че е според директива. Това е нещо, което беше направено, защото в Европейския съюз е така. Това създаде тежест върху потребителя, който логично, естествено и нормално беше да бъде компенсиран. И как можеше да бъде компенсиран? Той можеше да бъде компенсиран просто и ясно с това дългоочаквано и обещавано от всички политически сили в предизборните кампании, и тук от тройната коалиция беше обещавано – сваляне на процента от 20 на 18%.
И още нещо заявяваме от “Атака” – ясно ни е какви ще бъдат възраженията относно намаляването на данък добавена стойност и въвеждането на по-различна специализирана, особена ставка, по-нисък процент на ДДС, пак повтарям, ясни са ни тези чисто икономически възражения, но се касае до един особен вид стока и това са лекарствата. Ние, от “Атака”, сме категорични като заявяваме, че сме за свалянето на данък добавена стойност специално по отношение на лекарствата, пак повтарям – по отношение на лекарствата и по отношение на нищо друго! Затова ние ще направим предложение между двете четения – между първо и второ четене в тази насока. Иначе, ние няма да подкрепим законопроекта. Ние ще гласуваме против предложения законопроект, тъй като в него не е отразено основното нещо, което трябва да бъде направено, а именно свалянето на данъка от 20 на 18% - колкото беше първоначално, когато беше въведен този данък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Госпожо Шулева, имате думата за изказване. Заповядайте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Националното движение Симеон Втори ще подкрепи законопроекта на правителството, но бих искала да изкажа някои мнения относно развитието на облагането по ДДС като ставки.
Ние сме заложили намаляване на ставката по ДДС, но считаме, че сега не е уместно, през 2006 г., тя да бъде намалена, а това трябва задължително да стане до края на мандата на това правителство. Считаме също така, че една политика в условията на бързо растящ дефицит по текущата сметка не може да бъде свързана с намаляване на ставките по ДДС точно в този момент и поради тази причина считаме, че оставането на сегашната ставка е уместно.
Едно от предложенията, които считаме, че трябва да бъдат направени между първо и второ четене, е за намаляване на прага на регистрация по ДДС, особено ако новата Агенция по приходите тръгне успешно. Едно такова намаляване на прага за регистрация по ДДС трябва да бъде заложено в закона, евентуално с начало на действие от средата на годината.
Също така ще предложим между първо и второ четене някои промени, свързани с признаване на данъчен кредит и по-ефективно използване на ДДС-сметката.
С тези уговорки още веднъж потвърждавам, че ние ще подкрепим закона, който правителството внася. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносител народният представител Надежда Михайлова и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 141 народни представители: за 51, против 82, въздържали се 8.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 141 народни представители: за 105, против 31, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Предлагам да преминем към следващия законопроект след почивката, ще започнем с няколко минути по-рано.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Господин Димитров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители!
“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 554-01-45, внесен от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители на 9 септември 2005 г., и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
На редовно заседание, проведено на 3 ноември 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите Законът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане на народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители беше представен от народния представител Мартин Димитров. В експозето си той обоснова предложението за намаляване на корпоративния данък от 15% на 10% и предложението за отмяна на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове с това, че оказват силно влияние върху решенията на предприемачите. Той направи сравнения с аналогични данъчни ставки в други европейски страни. Посочи, че математически намаляването на корпоративния данък до 10 на сто и премахването на данъка върху дивидентите би трябвало да намали приходите в бюджета с около 370 млн. лв., но от друга страна разходите на фирмите за работа в “сивата” икономика ще бъдат по-високи от съответните разходи за работа “на светло”, което значително ще намали стимулите за неформални дейности. Ако правителството не предприеме драстично увеличение на разходите, в бюджета през следващата година отново ще има значителен излишък. Тези средства ще бъдат няколко пъти по-големи от необходимите за финансиране на реформата.
От името на Министерския съвет Законът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане беше представен от Георги Кадиев – заместник-министър на финансите. Предлаганите промени са в следните насоки:
1. Промяна в облагането на социалните разходи чрез освобождаване от облагане на извършваните разходи от работодателите, свързани с транспорта на работниците и служителите от местоживеене до месторабота и обратно в случаите, когато се използва обществен транспорт. Намаляване на данъка върху социалните разходи, извършвани под формата на организирано хранене и отдих на работниците и служителите от 17 на 12 на сто. Намаляване на данъка върху разходите за вноски по доброволно здравно и пенсионно осигуряване от 17 на 12 на сто.
2. Промяната в облагането на представителните разходи предвижда за данъчни цели да се признават представителни разходи в размер до 0,1 на сто от приходите. Превишението на представителните разходи над този размер ще бъде облагано с корпоративен данък.
3. Във връзка с данъка върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили да не се облага с данък тази част от разходите, която е свързана с административната дейност на предприятието, тоест на облагане да подлежат само разходите, свързани с управлението. Предвижда се още освен леките автомобили в обхвата на облагане да се включат и други превозни средства.
4. Предложенията за промяна на закона относно данъчното третиране на колективни инвестиционни схеми се изразяват в изравняване на данъчното третиране на притежателите на дялове в договорни фондове и акционерите в инвестиционни дружества чрез включване на сделките с дялове в договорни фондове в обхвата на освободените от облагане сделки с ценни книжа, извършени на български регулиран пазар на ценни книжа. Предлага се цялата печалба на инвестиционните дружества и договорните фондове (колективни инвестиционни схеми) да бъде освободена от облагане с корпоративен данък. Чрез промяната ще се изравни данъчното третиране на инвестиционните дружества и договорните фондове с това на пенсионните фондове, които са идентична схема за колективно инвестиране от инвестиционна гледна точка. Промяната ще съответства на данъчното третиране в редица страни-членки на Европейския съюз.
5. Отменя се ограничението за пренасяне на реализираните загуби в чужбина само от печалби, реализирани в чужбина. Предлаганата промяна се изразява в предоставяне на право за приспадане на загуби, реализирани от българска компания в държава-членка на Европейския съюз, от реализирани печалби в България.
6. При отклонение от данъчно облагане при предоставяне/получаване на заем, данъчното регулиране ще се определя на базата на пазарната лихва вместо на законната лихва.
7. Предлага се за данъчни цели активите, при които е налице финансиране от трети страни, да се завеждат в данъчния амортизационен план по нетна стойност след приспадане на финансирането. По този начин данъкоплатците няма да могат да реализират данъчна изгода от предоставените средства от трети страни (дарения), каквато възможност съществува сега.
8. Предлага се определянето на разходите за амортизация за данъчни цели на активи, използвани смесено в дейности, облагани по общия ред на Закона за корпоративното подоходно облагане, и дейности, облагани по други данъчни механизми, да бъде на базата на разпределението на счетоводните разходи за амортизации за конкретния актив между дейностите, облагани по общия ред на Закона за корпоративното подоходно облагане, и дейностите, облагани по друг ред.
След приключване на дебатите по двата законопроекта се проведе гласуване със следните резултати:
1. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители: 3 гласа “за”, 7 гласа “против” и 1 “въздържал се”. Комисията не подкрепя законопроекта.
2. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет: 7 гласа “за”, 3 “против” и 1 “въздържал се”. Комисията подкрепя законопроекта.
Във връзка с гореизложеното и получените резултати от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители.
2. Да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Вносителите на двата законопроекта желаят ли да ги представят, преди да започнем дискусията по тях?
Заповядайте, господин Димитров, да представите Вашия законопроект.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще започна с един много значим факт. Днес цял следобед си говорим за данъци. За всяко данъчно намаление, което ние предлагаме, от управляващото мнозинство ни се казва: “Да, ама то ще доведе до по-малко приходи”.
Ще ви кажа един факт, който моля да запомните. През 2005 г. корпоративният данък е 15%. Намалява от 19,5% през 2004 г. на 15% и въпреки намалението на ставката по корпоративния данък, приходите в бюджета нарастват. В единия случай са 950 млн. лв., а в другия случай ще бъдат над 1 млрд. лв. Тоест с по-ниски ставки имаме по-високи приходи в бюджета. Ако не вземем предвид това, бих казал, че не отчитаме действителността. Тоест правим някаква политика, без да се огледаме наоколо и да видим какво се случва.
По политическите мотиви, които накараха ОДС да внесе тези законопроекти и конкретно ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане. България е най-бедна от всички страни, които се присъединяват към Европейския съюз. Действително, успяхме да привлечем инвестиции през последните години, но отнесени на глава от населението България вече изостава дори от Румъния, а за страните от Централна Европа няма какво да говорим! Разликата е в пъти! Естония въведе нулева ставка на реинвестираната печалба и постигна невероятни успехи с това. Българската социалистическа партия предизборно обещаваше да предприеме подобна мярка, но в момента виждаме, че това предложение вероятно е отново въпрос на компромисите, за които говорят днес управляващите, но не попадна в проекта на Министерския съвет.
Национално движение Симеон Втори предлага ставка от 10% преди изборите, но също не виждам подобно предложение никъде, направено от тяхна страна. За разлика от тях ние от Обединените демократични сили подкрепяме и поддържаме нашето предложение. То е внесено надлежно в началото на м. септември, подобно на другите данъчни законопроекти, така че да има време управляващото мнозинство да осмисли значимостта на едно такова предложение. Засега ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди малко чухме господин Миков как се упражняваше и говореше красиво за това, че трябва да бъде насърчаван бизнесът и той няма да бъде насърчен, ако намалим данъците от доходите. Точно тук той самият каза, че е мястото, където трябва да видим дали българската икономика ще се модернизира и ще се развива или ще остане на нивото, на което е в момента.
Едно от основните неща е именно въвеждането на нулевата ставка върху реинвестираната печалба. Аз няма да повтарям, че тя беше обещана от почти всички политически партии преди изборите. Ще кажа, че управляващите ще имат две алибита, две несъстоятелни алибита за това да не направят нулева ставка върху реинвестираната печалба.
Първото алиби ще бъде рискът за бюджета. Вече го чухме от заместник-министъра на финансите. Само че мисля, че вече за всички стана ясно, че планираният бюджет за 2006 г. ще има огромен излишък, надхвърлящ излишъка от 2005 г. Тоест няма никакъв риск при нулева ставка върху реинвестираната печалба, което е около 500 млн. лв. загуба за бюджета, отново да остане огромен излишък, отново да бъде задоволена договореността, която се очаква да направи правителството с Международния валутен фонд да напълни фискалния резерв. Ще остане и за там, но ще има и за българските фирми, които да реинвестират и да могат да обновят своята технология и своето оборудване.
В момента беше казано, пак от тази зала, пак от социалистите, че българската икономика използва от 2 до 4 пъти повече енергия на единица брутен вътрешен продукт от западните им конкуренти. Как ще изнасяме ние и как ще оправим дефицита по текущата сметка, ако нашите фирми не могат да изнасят? Никога! Ето тук именно е моментът да насърчим модернизацията на българското производство, за да може то да оправи по някакъв начин дефицита по текущата сметка. Тук е мястото да се поеме може би най-сериозният риск, аз пак казвам, риск за бюджета няма да има, риск при преговорите с Международния валутен фонд няма да има. И тези отговори, които най-вероятно ще дадете вие от управляващото мнозинство, за мен са несъстоятелни. Ще го кажем отново, когато се формира големият излишък. Но ще ви попитам как на практика ще направите българските фирми по-конкурентоспособни, за да разрешите най-големия си проблем, който изтъквате непрекъснато – дефицита по текущата сметка? Това е моментът и ние от Демократи за силна България ще направим предложение между първо и второ четене да има нулев данък върху реинвестираната печалба. Надявам се да си спомняте какво сте говорили. Знам, че е много социалистическо и много ляво да забравяте обещанията си и да говорите едно преди избори, друго – след избори, но все пак спомнете си това, защото то е пряко свързано и с това, което говорихте днес по-рано в залата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплика на господин Димов? Няма.
Други жалещи за изказвания по двата законопроекта?
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз няма да излагам повече аргументи от тези, които направи моят колега Димитров по нашия законопроект, но искам да кажа няколко аргумента, поради които ние от ОДС няма да подкрепим и аз лично няма да подкрепя Закона за корпоративното подоходно облагане. Това правителство се нарече социално правителство, освен на евроинтеграцията – ние добре сме си научили урока, господин Миков - поради което аз задавам въпроса кое е социалното в този закон? Какво е тим билдинг? На левицата може би трябва да й се обясни какво е тим билдинг – обучение на екип. И то попада на точката 0,1%. При 1 млн. лв. оборот 1000 лв. да се признават на фирма, за да може да обучава кадрите си. За това става въпрос.
По въпроса за разходите, които са за транспортно обслужване, тъй като те бяха в мотивите, които господин Димитров прочете. Това също е несериозно. Ако аз имам собствена линия, въпреки че има междуградски транспорт, тя не е разход. Какво ще правят “Кремиковци”, “Тракия папир”, КЦМ, които имат и собствени линии? Тоест трябва да бъдат наказвани за това, че работниците им са навреме, че са добре обслужвани и че имат собствен транспорт?
Разбира се, в законопроекта под “редакции” Министерството на финансите е направило и някои съществени редакции, като примерно да смени лекия автомобил с превозно средство. На пръв поглед – нищо кой знае какво. В Комисията по бюджет и финанси аз казах какво означава това – това означава, че дори тези автомобили, които досега можеха да се считат за разход на фирмите, и те да не бъдат считани за такива.
На нас ни е ясно, че нашият законопроект няма да бъде подкрепен. Поради тази причина в законопроекта, който е представен, ние ще внесем промени и в клаузата, която беше свързана и със Закона за облагането на доходите на физическите лица, за едноличните търговци. Тук отново е намерено място, в което става ясно, че при 50 хил. лв. оборот въпреки стимула, който имаше желание госпожа Шулева, да има 10 хиляди или някаква друга сума, при която да има доброволна регистрация по ДДС, ние ще задължим и с този закон едноличните търговци да плащат авансови вноски. Ако вие наричате това политика за добър икономически растеж, за бизнес и за социална политика, сте се объркали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Капон, предизвикахте ме от обръщението Ви към мен да Ви отправя тази реплика. Какво ще правят “Кремиковци” и “Тракия папир” вие ще предложите между първо и второ четене, явно мислите за тази работа. И комисията, ако направите разумни предложения, ще се съобрази с него. Може да прибавите и други фирми към този списък. Защото никой закон не се прави за едно търговско дружество. Ще обобщите, ще го внесете.
Кое е социалното в този закон? Социалното е, че съществува Закон за облагане на печалбата.
Но – вече сериозно. Вашето правителство през 1997 г. въведе една рекстрикция върху социалните разходи – разходите върху столово хранене, разходите за облекло, разходите за транспорт. И това продължи до днес осем години. Сега са първите стъпки, с малко, разбира се. Ние бихме искали да са повече от 5%, с които се тръгва да се намаляват тези така наречени социални разходи на бизнеса, за да се стимулира бизнесът целево да разходва средства за подобряване на условията на труд, за транспорт до работното място. Това също са преотстъпени средства на работниците. Чрез данъчните механизми се стига до социален ефект. Това е. Иначе можете да погледнете кога е променяно законодателството, защото то не тръгва от тази легислатура. Тогава бяха наложени тези рестрикции на работодателите да разходват с мотото, че по този начин се избягва данъчното облагане. Ще отворите стенограмите на Народното събрание, тук има много народни представители, които са били тогава – някои тогава са били управляващи, някои са били опозиция. Тази тенденция сега започва да се смекчава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Искате ли дуплика, госпожо Капон? Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Господин Миков, вашите фирми източваха така държавата до 1997 г. и това е истината, поради която трябваше да бъде сменен законът. Истината е, че аз не искам да получавам в натура и не искам да давам на работниците си в натура. Искам да им плащам за техния труд. Това е голямата разлика между мен и вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по законопроектите. Има ли други желаещи?
Госпожо Шулева, заповядайте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! НДСВ ще подкрепи внесените промени от правителството, като, разбира се, остава възможността между първо и второ четене да направим някои предложения, които целят да бъде подобрен бизнес климатът в страната.
Политиката, която НДСВ следваше през последните четири години е на ефективно намаляване на данъчната ставка по корпоративното облагане и считаме, че едно бъдещо намаление на тази ставка е необходимо и възможно да бъде постигнато, разбира се, може би не през следващата година, но да бъде уточнено ясно и категорично така, както по време на нашето управление имаше предсказуемост и предвидимост на бизнес средата – кога, в какви срокове и в какви размери данъчната ставка по Закона за корпоративното подоходно облагане ще бъде намалена.
Две сериозни облекчения по едно и също време – намаляване на осигурителната тежест и на корпоративното облагане, естествено не са възможни да бъдат направени, и намаляването с 6% на осигурителната тежест е една сериозна придобивка за бизнеса. Но наред с това следва да помислим за размерите на алтернативните данъци, които в момента са нарушили нормалната логика, при която бяха въведени – да бъдат една втора от ставката за корпоративно подоходно облагане, трябва да бъдат преразгледани и преосмислени. Също така един от много важните за бизнеса стимули е признаване на разходите за образование, квалификация и преквалификация – нещо, което ще доведе до създаване на икономика, основана на знанието.
Това са изключително важни неща, по които мисля, че ние ще постигнем консенсус по време на обсъждането на законопроекта между първо и второ четене и се надявам тези малки промени да допринесат за подобряване на бизнес средата в България и респективно за увеличаване на икономическия растеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин заместник-министър Кадиев беше поискал думата. Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Исках само да изразя мнението на Министерството на финансите защо не подкрепя намаляване на данък печалба на фирмите. Причината е, че считаме, че той в България е достатъчно нисък – 15%. В момента в Европа има само две държави с по-нисък данък. Това са Сърбия с 10% и Ирландия с 12,5%.
Другите държави намаляват своя данък в момента, но все още са над българския и считаме, че българският бизнес стои в сивата зона не заради този данък. Той стои в сивата зона, заради социалните осигуровки. Поради тази причина Министерството на финансите насочи своите усилия към намаляване на социалните осигуровки.
Ако бъде прието предложението на госпожа Михайлова, това ще донесе – не искам да казвам загуба за бюджета, но може би това е все пак правилната дума от около 315 млн. лв., което е равнозначно на 3% намаление на социалното осигуряване. Тоест, нашият избор беше кое да направим – 6% намаление за социалните осигуровки или 3% плюс намаление на данък печалба. В крайна сметка преценихме, че трябва да се насочим към социалните осигуровки.
Искам да поправя и госпожа Капон, която каза, че 0,1% от приходите на фирмите щели да бъдат за обучение. Това са представителни разходи. Те не са за обучение. Обучението се признава. Тук говорим само за представителни разходи, тоест обеди, вечери, коктейли – нормални неща за бизнеса, които са необходими. Бихме искали да дадем по-голям процент, но в момента преценяваме, че това е процентът, който в момента можем да си позволим и той е 0,1% от приходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Господин Софиянски, заповядайте за изказване.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние тук сме свидетели, бих казал, на един спор, който застъпва две крайни позиции и е много важно да намерим най-доброто – разбира се, политическите аргументи ще съществуват, но най-важното е да намерим най-доброто, което да се отрази благоприятно на българската икономика.
Започвам от крайната тенденция, която се предлага. Не можем да си правим илюзия, че ще намалим едновременно постъпленията от данък общ доход, едновременно постъпленията от ДДС и едновременно постъпленията от корпоративния данък–данък печалба. Изключено е да можем да приемем и трите неща, защото това ще бъде един непоносим удар в бюджета и което и правителство да беше, който и да беше спечелил изборите, не може да си позволи едновременно да свали и трите данъка.
От друга страна, това, което се предлага от Министерския съвет, от правителството, аз мога да кажа – дори, бих казал, и от опит, че ще доведе до едно изключително тежко администриране, защото всъщност промените, които се предлагат, ще доведат до един режим на контрол, който е много труден за осъществяване. Защото какво се прави? Другата крайност – контрапредложението на радикалното решение идва с частични мерки. Приемам, че са оправдани, но самото реализиране на тези мерки, трябва да ви кажа, че не само ще доведе до разходи, но ще бъде изключително трудно. За съжаление може да доведе до злоупотреби – говорим за транспорт, за хранене и така нататък. Представете си начина, по който това нещо ще бъде контролирано, дори и да е с добри намерения, мисля, че ефектът му ще бъде малък.
Каква ни е целта в тази цялата данъчна схема, която правим? Целта ни е да стимулираме бизнеса. Тук пак се застъпват две тенденции – дали работим социално или работим в полза на бизнеса. Някой път хората правят разлика оттук, затова за мен това са абсолютно взаимно свързани неща. В момента, в който ние стимулираме бизнеса, ще облекчим социалния елемент. Защо? Защото развитието на бизнеса довежда до заетост, до по-добри позиции, до работни заплати и така нататък.
Какво мисля, че трябва да направим? Казвам го, и за този случай отново – и двете страни не са готови за дискусия. Аз поне докато слушах, и аз нямам достатъчно цифрови аргументи, не чух достатъчно наистина аргументирани предложения за ефекта, който ще има от една страна върху бюджета, и от друга страна – върху бизнеса.
Ние трябва, според мен, в рамките на тези три законопроекта, които разглеждаме – не говоря за местните данъци и такси, тогава ще изразя позиция, трябва да намерим най-лесно достъпната и реализуема стъпка, която да постигне този ефект – да бъде добре бизнесът, за да се върне съответно в облекчение на социалните ангажименти на държавата.
Връщам се отново – първо по този закон, ще подкрепим и двата законопроекта, за да оставим открита дискусията. Защото ние сега като отрязахме при миналото гласуване намалението на ДДС, си спестихме възможността да работим и върху трите закона. За мен това беше грешка. Трябваше да ги пуснем, за да може да продължи дискусията – в рамките на две седмици, ако щете, с аргументи, но да намерим решението.
Най-достъпната мярка – връщам се на предишния закон, най-достъпната мярка, тази, с която бизнесът ще се усети с пари в себе си – оборотни, това е намаляването на ДДС. Това е леката стъпка. Тогава можем да оставим другите за една следваща стъпка, за един следващ етап.
Това, което ме притеснява, уважаеми колеги, е, че с днешното си решение и с решението след като обсъдим законопроектите, ние отрязваме една година. Това, което направим днес или респективно между двете четения, изведнъж има валидност една година и отрязва възможностите през тази година да работим и да направим нещо сериозно. На нас ни липсва основната стратегия – взаимообвързаността на тези предложения, ефектът, който ще има върху икономиката. Дайте, да си дадем две седмици, за да можем да го обмислим.
Отпадна дебатът за ДДС, въпреки че не знам технически, формално процедурите, но мисля, че още веднъж можем да го преговорим. Призивът ми е - да се съсредоточим върху една стъпка, която ще се усети най-добре от бизнеса, когато бизнесът ще може наистина да има възможностите за реинвестиции и за създаване на работни места, и за намаляване на социалната тежест, която държавата трябва да поеме – за мен това е ДДС.
Затова призовавам, на този етап да пуснем и двата законопроекта, за да можем да дебатираме по този въпрос при една цялостна концепция не за следващата година, а за следващите четири години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Софиянски.
Госпожо Капон, заповядайте за реплика.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не искам да управлявам заедно с БСП и не искам да бъда част от техните решения, господин Софиянски. Но, господин Кадиев, мислех си, че поне Вие знаете какво е тим билдинг. Това е обучение на работа в екипи и там има обяди и вечери и няма как да бъдат осчетоводени по друг начин, ако не им се платят представителни разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Много интересна теза, господин Софиянски, не може да направим едновременно трите промени, затова да не правим никакви промени. Защото на практика това, което се получава с тези прословути шест пункта, с които се намали данъчно-осигурителната тежест, е на практика нищо на фона на това, което се отнема вече пета поредна година. Самият факт, че имаме преизпълнение на бюджетните приходи през пет последователни години, перманентно нарастващи, непрекъснато нарастващи, достигащи близо 2 милиарда през текущата година, това означава, че много повече може да се върнат обратно, тоест да не бъдат взети. Защото това не са пари на държавата, това са пари на българските данъкоплатци и българските предприемачи. Те трябва да им бъдат оставени, за да могат тези предприемачи да се развиват по-бързо. Така че нищо не пречи да има нулев данък върху реинвестираната печалба и успоредно с това да се махнат не 6, а 10 процента от осигурителната тежест и пак няма да достигнат 2 милиарда лева, които се надвземат от българските данъкоплатци и предприемачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика –господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Господин Софиянски, искам първо да се съглася с Вас – тежкото администриране, което въвежда правителството с новия Закон за корпоративното облагане – да, ще доведе до това, че сивата икономика може да нараства. Между другото, от тази трибуна господин Кадиев каза нещо много странно и аз съм дълбоко учуден. Той каза: ние този данък няма да го намаляваме, защото и без това е нисък. Ами ако е бил толкова нисък, защо във вашата предизборна програма искате да въвеждате нулева ставка върху реинвестираната печалба? То и тогава е било ясно, че е нисък. Тук вече нещата отиват към неизпълнени обещания и, бих казал, навлязохте в доста опасна плоскост. Той или е нисък, или не е нисък. Каква е позицията на БСП?
Това, което ме притеснява, е, че няма цялостна стратегия на управляващите. По тези данъци вие не взимате отношение. Излиза господин Миков и говори за правителството на ОДС 1997 г., но не казва конкретно какво ще прави БСП, какво ще прави НДСВ, какво ще прави ДПС. Каква политика ще имате до края на този мандат. Догодина какви мерки ще предприемете по отношение на данъците. Вие нямате нито цялостна управленска програма, нито по данъците, а това е много лошо за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми колеги, не искам да вкарвам спор в проблема. Тим билдингът е важно нещо, разбира се, но не той е решаващ за българската икономика. Решаващото са средствата, с които разполага предприемачът. Той може да прецени дали ще направи тим билдинг, тоест дали ще обучава персонала, дали ще предпочете да построи нов цех, дали да си разшири производството. Това е далеч, далеч от основното на дебата.
Връщам се към господин Димов да кажа, че предлагам едно нещо – не да не правим нищо, а да направим едно нещо, което ще остави оборотни пари в хората, които се занимават с бизнес. Това, което ще остави оборотни средства, това е намаляването на ДДС. Няма друг инструмент, който да не докосне всеки предприемач. Няма друг инструмент! Намаляването на ДДС-то ще докосне и ще даде възможност на абсолютно всеки един предприемач и ще му даде свободен ресурс. Това е логиката ми, отново подчертавам, не е политическа, а е чисто икономическа.
Ето, госпожа Капон тук ме обвинява с БСП. Вие също се хващате като БСП за един елемент от цялото – дай да видим тим билдингът, че е най-важното. Друг казва: социалните разходи са най-важните. Най-важното е да намерим универсалното средство, което да може да облекчи предприемача. Това е намаляване на ДДС. Това е логиката, защото парите остават…
Представете си, че имате фирма, при вас остават свободни средства - вместо да ги внесете като данъчен кредит, да ги прибирате. От намаляването на ДДС-то ви остават свободни средства. Това е моята философия, без да е политическа, без да е агресивна, а е чисто икономическа.
Дайте да подкрепим намаляване на данък добавена стойност. Това е кардиналната решителна стъпка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Днес разглеждаме на първо четене четири законопроекта, които са най-важните законопроекти, свързани с пълненето на бюджета. Най-важните законопроекти за внасяне на пари в държавния бюджет.
Започнахме първо със Законопроекта за акцизите. След това продължихме със Законопроекта за добавената стойност – да си припомним какво правихме днес, продължихме и с другите законопроекти, както и с този за корпоративното облагане и в крайна сметка резултатът е, че данъчната глобалност с всичките, цялостно тежест върху българския данъкоплатец, върху българския гражданин-потребител във връзка с ДДС, изобщо става по-голяма отколкото миналата година вместо да става обратното. Защото това драстично повишение на акцизите не може да бъде компенсирано с много малките отстъпки по другите три законопроекта. Ето, това е резултатът от тези четири законопроекта, разгледани в тяхната взаимна връзка.
Аз считам, че в тази зала няма да има нито един предубеден, ако има човек, който да не е съгласен с извода, че от българския гражданин, българския данъкоплатец следващата финансова година като цяло тежестта, онова, което ще се вземе, ще бъде по-голямо, а онова, което ще му остане да харчи, онова което ще му остане да инвестира, като цяло ще бъде по-малко. Затова няма абсолютно никакъв спор. И всичко това на фона на всичките предизборни обещания, на всичките предизборни заклинания на управляващите.
Ако трябваше да се направи нещо много радикално – да се промени всичко това, за което говорим, да се намали данъчната тежест, което е доброто, за което ние не спорим и няма съмнение, именно в първата година на това Народно събрание, на това правителство, на това управление, това следваше да бъде сторено.
В момента разглеждаме последния от тези четири законопроекта – във връзка с печалбата. Тук нещата не правят изключение. И тук има само няколко по-светли лъча и моменти, които съвсем на дребно и съвсем в малка степен облекчават бремето, а си остава старият процент данък печалба и нищо не се променя.
Затова ние заявяваме, че няма да подкрепим и този законопроект, защото и той не е в насока на намаляването на данъчната тежест и облекчаване възможността да се инвестира, а оттам да се задвижи и икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Шопов, има един въпрос, който си признавам, че непрекъснато се върти в главата ми, слушайки изказванията на опозицията. Но Вашата теза е същата. Тезата Ви звучи така: данъците са нещо лошо и колкото повече ги намаляваме, толкова е по-добре за хората и за държавата.
Преди месец и половина в Швейцария имаше референдум за намаляване на данъчната тежест. И какъв смятате, че беше резултатът? Петдесет и три процента против намаляване на данъчната тежест. Ако ние в този орган продължаваме като Андрешко да твърдим, че данъците са зло и колкото по-малко е това зло, толкова е по-добре за хората, това просто е абсурдно и разширяваме клуба на Андрешко, вместо да го стесняваме. Данъците явно имат своя позитивна страна и затова се взимат. Дайте да ги задраскаме, да ги нулираме и да видим какво ще правим със здравеопазването, какво ще правим с образованието, какво правим с осигурителните системи, изобщо какъв ще бъде изходът? От тази гледна точка точно Вие, господин Шопов, от една страна вашата група иска да дадем повече на болниците, повече за образование, да дадем за наука и не отговаряте на простия въпрос: откъде? С падането на данъците ще паднат и приходите. Дайте отговор тогава откъде да дойдат тези пари, ако не от данъците? Това е механизмът, който модерните нации са измислили и който практикуват в цял свят. В Западна Европа го практикуват много по-широко и в много по-големи мащаби, отколкото в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Точно така, господин Шопов: колкото по-големи са данъците, толкова по-хубаво. Ако си спомняте, живеехме в една държава, в която данъците бяха 100 процента, всичко се даваше, човек нищо не си поемаше и това беше най-хубавото. Само че тази държава вече фалира и сега тези, които управляват отляво, искат да направят същата държава – с много данъци, която пак да фалира. Ама тя веднъж фалира през 1989 г., втори път фалира през 1996-1997 г., чудя се трябва ли през 2005-2006 г. пак да фалира?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика на господин Шопов има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Шопов, исках да Ви репликирам.
С данъците въпросът е следният: дали държавата може с по-ниски ставки да събере същите пари?
И другото, което уважаемите колеги от БСП пропускат, е следният въпрос: при по-ниски данъци икономиката ще расте по-бързо и тогава дори и при по-ниски вноски, при по-ниски ставки ще се събират повече пари. А ако при високи данъци се поддържа ниско ниво на доходи, едно ниско ниво на растеж, дори и да са високи ставките, пак бюджетът събира малко пари. Това, което не може да се види в момента, е, че има начини хем данъците да са ниски, хем държавата да събира повече пари.
Вижте реформите, които направиха Балтийските страни. Те имат много по-ниско преразпределение в сравнение с България – под 35 % от брутния вътрешен продукт, но събират повече пари от България, вече два пъти повече, имат два пъти повече пари за социални разходи, така че са два пъти по-социални от нас. В това е цялата работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря на господин Димов и на господин Димитров. Мисля, че техните реплики допълниха моето изказване и помежду ни няма противоречия. С други думи, те изразиха това, което и аз исках да кажа, но моята реплика по същество е по отношение на господин Димитров – председателя на парламентарната комисия от БСП.
Господин Димитров, затова ще има андрешковци. И не ние попълваме клуба на Андрешко, а вие правите андрешковци по този начин. С тези високи ставки вие постигате точно това – хората да укриват данъци!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): По-ниски бяха и ние ги правим по-високи!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Точно това е страшното. Ако искате да съберете пари, за да има за социални нужди, да се гледа държавната администрация, отбраната, сигурността на страната, това не става с увеличение на ставките. Това става в най-голяма степен, на това ниво, на което се намираме, с по-добрата събираемост. (Реплика от народния представител Петър Димитров.)
Към тази събираемост трябва да се стремите, да извадите сивата икономика на светло – ето това трябва да направите. Но това явно е трудно за вас. Освен това да събирате парите от митниците – и това явно не можете да го направите. Правите простото и ясното: държите ставките същите, увеличавате акцизите и попълвате все повече и повече пари, необходими ви, за да свържете двата края в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Заповядайте за изказване, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи проектозакона, предложен от Министерския съвет и няма да подкрепи проектозакона, предложен от народни представители от ОДС. Наистина корпоративният данък в България е един от най-ниските в Европа и в района. Постоянното му намаляване в никакъв случай не означава по-голям ефект по отношение на растежа на икономиката.
Моето лично мнение е, че много по-силен ефект, бих казал ефект на ускорител, има нулевата ставка върху реинвестираната печалба. Готови сме да подкрепим някои предложения в тази посока, но не за тази година, поради фискални съображения. Това трябва да бъде първият принцип, който трябва да спазваме, защото данъчната политика като цяло има своята философия, уважаеми господин Димитров, тя е записана в програмата на управляващите, тригодишната бюджетна прогноза, която всяка година се актуализира. Ако сте погледнал, там ще видите едно много простичко правило – че през последните няколко години данъчната политика в България е насочена към преместване на данъчната тежест от преките към косвените данъци като един от основните, фундаменталните принципи за ускоряването на икономическия растеж. Вярно е, че всеки отделен данък сам по себе си има различен ефект върху икономиката – едни стимулират потреблението, други стимулират спестяванията, трети стимулират инвестициите, но като цяло промяната в данъчните закони има и комплексно влияние, комплексен характер. Точно този характер е описан в нашата програма и в бюджетната прогноза, която ви препоръчвам горещо да прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Ние от "Атака" няма да подкрепим този закон. Колегата Шопов недвусмислено обясни защо.
Преди малко господин Димитров каза каква била данъчната тежест за Швейцария.
Е, добре, хайде обаче, господин Димитров, тази Швейцария най-напред да я стигнем по заплати, защото с това, което вие предлагате, направо ще одерем, ама буквално ще одерем кожата на българина, която и без това е отъняла с тези данъци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Методиев има думата за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Искам да кажа четирите аргумента, заради които ние - Демократи за силна България, не можем да подкрепим предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане. Някои от тях бяха споменати, така че моля за извинение.
На първо място, това е липсата на стимулиране на конкурентноспособността на българската икономика. Бяха дадени много аргументи, затова ще спестя време и няма да ги повтарям.
На второ място, това е липсата в цялата данъчна процедура на гаранции за ускорен икономически растеж, за което също стана дума много пъти.
Но сега ще кажа два аргумента, които не бяха споменати до момента, и които бих желал да чуят колегите най-вече от управляващото мнозинство, тъй като те падат върху ангажимента на едно управляващо мнозинство – защо накрая, когато приключва управлението, вие няма да можете да отчетете пред българските граждани, че сте направили страната ни по-стабилна в икономически план, по-сигурна и че българските граждани са по-заможни.
Първият аргумент е следният. Законопроектът за корпоративното подоходно облагане, цялостният проект, който беше внесен от Министерството на финансите, беше крачка напред по повод на промяната на цялостната философия за преобразуване на данъчния резултат и оттам – за изчисляването на корпоративното подоходно облагане.
Сега съществуващата система и това е известно на вас – хората, които се занимават с тези проблеми, създава много корупционни практики, създава възможност за много голям сенчест бизнес. Това е една сложна система, която за част от бизнеса дори не е по силите му да я прилага. Затова се използва най-лесното и това най-лесно нещо е да се укрие част от печалбата.
Преди малко господин Имамов каза, че в тригодишната прогноза има една цел, която е много положителна – да се мине към косвени данъци, но тя няма да бъде постигната, тогава когато механизмът, процедурата, по която се отчита данъчният резултат и оттам се налага корпоративното подоходно облагане, остане същата. Сега действащата е смазочно масло за корупцията. И това го знаят всички, които се занимават с тази дейност. Така че само това да беше дефектът, е предостатъчно да не бъде гласуван този законопроект.
И вторият аргумент, вместо да се решат проблемите на икономическия растеж на българския бизнес, са решени лобистки интереси. Вижте какъв текст има вътре в закона, в чл. 23, ал. 2, т. 3 отпадат думите: “удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружници, акционери, персонал, еднолични собственици, членове на управителни и контролни органи и на трети лица”. Целият този текст се заличава. Целият разход, който прави една фирма в рамките на своето ръководство, за да се задоволяват амбиции на членове на това ръководство, да привлича хора, да им плаща допълнителни средства извън заплатата, сега се премахва от цялата система на корпоративното подоходно облагане.
Има българска фирма – голям данъкоплатец, която за 2004 г. има такъв разход в размер на 12 млн. лв. С този текст единствено се урежда въпросът на такава фирма, която изважда тази сума пари, казва: “Ето, това вече не подлежи на облагане, защото това са разходи”.
Ще прочета отново текста: “удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружници”.
От справката, която направихме с колегите, не намерихме законодателство, в което тези лични разходи или така нареченият “пакет”, извинявам се за чуждицата, а това са допълнителните харчове, които се дават за ръководството на една фирма, да излязат изцяло от данъчната система на съответната държава. Ние в България имаме принос! Лобистки принос!
С други думи, да повторя тези два аргумента. Първо, не уреждаме, не опростяваме процедурата, не осветяваме процедурата по корпоративното подоходно облагане, оставяме я тромава, сложна, за да има сенчеста страна на българския бизнес, но уреждаме лобисткия интерес на ръководствата на определени български фирми. Може ли да се гласува със спокойна съвест “за” такъв законопроект, който не решава икономическия растеж, не решава конкурентоспособността на българската икономика, а решава само лобистки интереси? Аз мисля, че не може. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика на господин Методиев, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Методиев, това е лобито на БСП. Това са държавните дружества, които все още имат бордове. На тях им трябва този пакет! (Шум, смях, оживление от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
За изказване има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Ако този парламент, след като днес отхвърли намаляването на ставката по ДДС, отхвърли намаляването на личните данъци, сега отхвърли намаляването и на корпоративния данък, ви гарантирам, че догодина, ако не се случат извънредни събития или проблеми, предизвикани от самото правителство, ще има над 1 милиард преизпълнение на приходната част на бюджета.
Днес много си говорихме за предизборни обещания. Аз ще ви кажа за едно следизборно обещание. Това правителство обеща преразпределението през бюджета, което е измерител за намесата на държавата в икономиката, догодина да бъде под 40%. С тези данъчни закони обаче догодина ще бъдат преразпределени около 43 на сто от брутния вътрешен продукт под формата на над милиард допълнителни приходи. За нас това е грешна политика, която дестимулира бизнеса и забавя растежа.
Искрено се надявам, че това ваше обещание ще бъде изпълнено. Ако не, ние като опозиция отсега ви казваме, че считаме този ден за предупреждение и сме с молба към вас да си изпълните това обещание. А догодина, когато му дойде времето, ще ви попитаме защо не сте го изпълнили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики към господин Димитров? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказване? Също няма.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане с вносител Надежда Михайлова и група народни представители.
Гласували 155 народни представители: за 45, против 98, въздържали се 12.
Законопроектът не се подкрепя.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане с вносител Министерския съвет.
Гласували 156 народни представители: за 119, против 37, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Димитров, имате думата да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители!
“ДОКЛАД
по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
На редовно заседание, проведено на 3 ноември 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 502-01-50, внесен от Министерския съвет.
От името на Министерския съвет законопроектът беше представен от Георги Кадиев – заместник-министър на Министерството на финансите. В изказването си той изтъкна, че предлаганите изменения и допълнения са в няколко основни насоки:
1. За ускоряване на финансовата децентрализация и предоставянето на по-широки правомощия и отговорности на общините в сферата на местните финанси. Народното събрание със Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси и с Данъчния процесуален кодекс създаде условия общините от 1 януари 2006 г. да извършват администрирането на местните данъци и на таксата за битови отпадъци. В резултат на това към настоящия момент 220 от общо 264 общини в Република България извършват дейност по събиране на местните данъци и на таксата за битови отпадъци. Във връзка с това е необходимо да продължат промените, уреждащи изцяло администрирането (установяване, събиране и обжалване) от общините на местните данъци и такси.
2. Съгласно изискванията на Европейските директиви в областта на транспорта за съставите от превозни средства България е поела ангажимент по Глава 9 “Транспортна политика” да достигне през 2006 г. до 50 на сто от минималните нива на данъка в Европейския съюз. На това основание със законопроекта се предлага изменение на реда за данъчно облагане на седловите влекачи и на влекачите за ремарке. С изменението се предвижда да се вземе за база само влекачът/седловият влекач и допустимата максимална маса на състава, който може да бъде теглен от него.
3. За изпълнение на поетите ангажименти по Глава 9 “Транспортна политика” е предложено увеличаване на данъка за товарните автомобили с допустима максимална маса над 12 т. Предвиденото увеличение е до 50 на сто от минималните нива за Европейския съюз. Направени са редакционни промени, като понятието “конска сила” е заменено с “киловат”, тъй като в свидетелствата за регистрация на превозните средства се посочват киловатите.
4. В законопроекта се предвижда освобождаване от облагане с данък недвижимите имоти с данъчна оценка под 1400 лв., защото размерът на данъка в тези случаи е по-малък от разходите за администрирането му.
5. Предвид покачването на пазарните цени на недвижимите имоти в размер от 1,5 до 3 пъти за периода 2000-2005 г. със законопроекта се предлага увеличаване на данъчните оценки на имотите, тъй като те не са актуализирани от 1999 г. Освен това в законопроекта се предвижда възможност за промяна на данъчната оценка, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти по данни на Националния статистически институт се увеличава или намалява с повече от 20 на сто с натрупване за периода от последната им промяна.
С оглед предложеното увеличение на оценките на имотите се налага прегрупиране на населените места по категории, както и коригиране на коефициентите за местоположение, посочени в таблици № 3 и 4 от приложението на закона. Коефициентите отчитат местонахождението на имота, неговото разположение в строителните граници на населеното място или извън тях, а по отношение на производствените и селскостопанските имоти се отчита тяхното положение от гледна точка на инфраструктурата. Вдигането на коефициентите за местоположение между 20 и 30 на сто ще доведе до увеличаване на данъчната оценка на недвижимите имоти от 20 до 30 на сто, тоест увеличение много по-ниско от реалното покачване на пазарните цени, регистрирани от Националния статистически институт.
По законопроекта се проведе дискусия, по време на която от страна на народните представители се зададоха въпроси и се направиха изказвания.
След приключване на дебатите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 7 гласа “за”, 2 “против”, 1 “въздържал се”.
Във връзка с гореизложеното и получените резултати от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
И по този закон след цялата поредица нищо ново, а старото. Като по всички предхождащи закони, така и по този данъчната тежест върху българските граждани се увеличава и се увеличава не с процент, два, три, а драстично. И това е свързано с недвижимите имоти. Особено чувствителна страна за всеки българин, тъй като всеки българин притежава имот и от предлаганите изменения и увеличения всеки българин ще плаща 20-30% по-голям данък сгради и данък върху недвижим имот, отколкото досега. И оттук си личи ясното желание на управляващите да съберат пари, което в случая се явява най-лесното, защото недвижимите имоти ги има в правния и фактическия мир. Те съществуват обективно в действителността. Те няма къде да идат, няма къде да избягат. Те са описани, те са локализирани. И най-простото нещо, което управляващите могат да направят, за да съберат пари, е да се увеличи данъкът върху недвижимите имоти.
Цинично и абсолютно неправдоподобно, и лишено от каквото и да е основание е твърдението, че данъците върху недвижимите имоти трябвало да се вдигнат, тъй като, виждате ли, били вдигнати техните цени, техните пазарни стойности, съгласно Националния статистически институт или, както се казваше в комисията, според данните на брокерите.
Уважаеми колеги, данъците върху недвижимите имоти, оценките на недвижимите имоти нямат нищо общо с пазарните цени на имотите. Те затова са данъчни оценки. Ако искате да бъдете обективни, вдигайте данъчните оценки, но намалете процента, защото това е базата, процента, върху който се изчисляват данъците. И тогава нещата ще си дойдат на мястото. Но вашата цел не е тази, не е да бъдете обективни. Вашата цел е да съберете пари.
И в комисията стана въпрос само за една от насоките, в които ще се увеличат сумите, които гражданите ще следва да плащат върху такса смет. Да, такса смет ще се вдигне също драстично, защото знаете ли, че огромната част, според мои данни, три четвърти от общинските съвети вече са гласували промилите за такса смет върху базата, каквато е досега. Аз не мога да си представя как сега ще бъдат коригирани тези решения на общинските съвети. С директива оттук ли ще стане това? Разбира се, нещо, което е невъзможно. И ще стане така, че такса смет да се увеличи неправдоподобно, защото тези промили, които вече са гласувани в три четвърти от сесиите на общинските съвети...
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Не са гласувани.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Гласувани са. В Пловдив е гласувано. И не само в Пловдив. В Пловдивска област повечето общини са гласували за намаление с по 1-2 промила. А става въпрос за увеличение 20-30%. Никъде не се отчете и в Комисията по бюджет и финанси, че увеличението на базовите оценки има значение и по отношение на нотариалните такси, и при хилядите продажби, които ще бъдат извършени оттук нататък, гражданите ще следва да плащат повече пари, по-големи суми при изповядването на сделките както за самите нотариуси, така и за местната такса, която отива за общините. Това е една друга насока, която ще бръкне в джоба на българския гражданин.
Ние от “Атака” заявяваме, че ще гласуваме против и този закон, защото този законопроект не само че не намалява общата данъчна тежест върху българските граждани, а я увеличава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по законопроекта?
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви.
От Демократи за силна България също няма да подкрепим този закон на първо четене. Аз ще кажа двете основни причини, поради които това ще стане.
Първата е, че този закон по никакъв начин не урежда основният въпрос за децентрализацията на финансирането на общините. По никакъв начин нямаме стъпка в тази посока.
Второто нещо, което е – в промените, които са ни предоставени има абсурдни неща. Едно от тези неща е плащането на таксите за леките коли. Таксите за леки коли намаляват с годините, а се плащат върху мощността, върху киловатите на двигателя. Каква е връзката между киловат и година? Нима с годините киловатите намаляват? Нима с годините мощността намалява? Това е явно недомислие, това е явна глупост – направо така ще го кажа! Колата е толкова мощна, колкото като е на една година и същата мощност има същата кола, когато е на десет години. След като се изчислява на база киловати, не може да се намалява това с годините за разлика от жилищата, например.
Освен това тук, в тази зала вие от БСП, ДПС и НДСВ гласувахте шофьорите на таксита да не могат да карат коли по-стари от 10 години. Само че сега като казвате, че трябва да си купуват нови коли им казвате, че трябва да плащат 2,8 пъти по-висок данък за тези нови коли. Какво правите? Всъщност вие ги лишавате от възможността да практикуват занаята си и ще останат може би само някои най-големи фирми. Това е, което правите в момента. Това може би са лобистки интереси. Не знам. Аз продължавам да мисля, че това е просто недомислие или направо глупост. Ние не можем да подкрепим тази глупост!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
И ние от ОДС няма да подкрепим този закон, поради няколко причини.
Първо, извън това, което казаха колегите ми, дайте си сметка как са направени категориите. Тук има народни представители от различни райони. Как може в една група да бъдат Благоевград, Велико Търново, Кърджали, Перник и в същото време – Банско, Несебър и Созопол? Аз не мога да си представя, че говорейки за оценка на имоти това може да е истина.
Ще цитирам още един член за нещо, което наистина може би е недомислие – към Бургас се прибавят, разбира се, райони – Боровец, “Дюни”, вадят се “Елените” и “Слънчев бряг”, с. Св. Влас отива в друга категория, някак си между Несебър, с. Св. Влас, “Слънчев бряг” и “Елените” има голяма разлика. (Реплики от КБ.)
Не, със сигурност има някаква, която само вие си знаете.
Да не говоря, че аз лично не мога да подкрепя идеята кмета, както един от експертите се майтапеше в Комисията по бюджет и финанси, че ако той е гинеколог, да има правомощията на териториален данъчен директор и на регионален данъчен директор. Ще се опитам да имам един акт по този закон, за да мога да го обжалвам там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта.
Господин Софиянски, заповядайте.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато говорим за този данък първо трябва да имаме предвид, че това е един от основните данъци, който влиза изцяло в общината – данък собственост. Това са приходите на общината. Тук трябва да намерим баланса дали защитаваме общините да имат един добър приход и по какъв начин да имат този приход или защитаваме държавата.
Неправилно е становището, че виждате ли, държавата ги взема тези пари. Като погледна тук в залата има много колеги, които са били кметове. Тези пари отиват изцяло, на 100% отиват в бюджета на общината. Така ли е, господин Узунов? Така е. Ето, и госпожа Николова ще каже. (Реплики.)
Ние, когато вземаме позиция по този данък трябва наистина да мислим вече не от гледна точка на това, което влиза в бюджета, а от гледна точка на това, което остава в общината.
Второто нещо, господин Шопов, искам да Ви кажа, не, за да влизаме в конфликт, а за да не допускаме конфликтна позиция – общинските съвети са гласували промилите, но техен проблем е, че са гласували. От миналата година общинските съвети имат право да сменят базата. Значи, ние трябва да се сърдим на общинския съвет.
Абсолютно неправилно е да се свързват такса “Смет” с данъчната оценка. Абсолютно неправилно е и аз съм се борил поне седем от осемте си години като кмет с това да се разграничи такса “Смет” от данък върху собствеността. И общинският съвет – на него ще му се сърдите, господин Шопов! Защото вместо да смени базата и тя да бъде на човек или на обем, на квадратен метър, инерцията при нас е силна. Аз съм се борил, не можах да го направя. Миналата година имах право да го направя, но не можах да го направя, защото инерцията при нас, кметовете, е да си оставяме такса “Смет” на база на данъчна стойност е лесна, защото е удобна, изработен е механизъм. Тук не трябва да се сърдим на друг.
Да, безспорно е това, но е изцяло в компетенцията на общинския съвет е да каже, че няма да плащате такса “Смет” на данъчна оценка, а ще плащате на база на човек, на квадратура или на количество вода. Например, в Норвегия, то е на база количество изразходвана вода. На други места е на база на количество изразходвана електроенергия, защото се търси дали има живот в имота. Но, да не влизаме в такива дебати.
Между първо и второ четене, и когато търсим решението, ние трябва да имаме отново предвид погледа не на държавата, а погледа на общината в този данък.
Ще завърша с това, което беше споменато и преди малко, но по друг начин бих го изразил. Този парадокс: кметът упражнява правомощията на териториален и на регионален данъчен директор – не е въпрос дали кметът е лекар или е икономист, или е нещо друго. Кметът има ясни функции. Той е избран мажоритарно и не можеш да му кажеш какво да прави. Не можеш да му кажеш нищо.
Аз даже приемам това по-скоро като редакционно решение. Просто той не изпълнява функция на някой. Той изпълнява собствената си функция, защото е избран. Този текст трябва да намери формулировка, в която да се каже, че на общината се дават пълномощията за събирането на таксите и данъците. Трябва да се търси някакъв начин. Не съм готов в момента да го формулирам ясно, но така влиза просто в конфликт с всякаква обществена логика, не с професионална логика.
Аз много се колебая за този закон. Колебаехме се и при дискусията в Български народен съюз. Мисля обаче, че като хора, че като гражданин всеки един от нас, който живее в някой град трябва да поеме и отговорността да осигури малко по-високи приходи за своя град.
За зонирането, за техническите детайли – по тях можем да спорим, тях можем да ги променим, но логиката, че трябва да има повече постъпления и то чисти постъпления, които да остават в общината, трябва да я защитим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Госпожо Шулева, заповядайте. Имате думата.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори подкрепя направените от Министерския съвет предложения за промени в Закона за местните данъци и такси, като основно подкрепяме подхода за доближаване на данъчните оценки до пазарните. Това означава безспорно увеличаване и в някои случаи намаляване на някои от данъчните стойности, които са към момента. Но ние, от Парламентарната група на НДСВ, сме сериозно загрижени по отношение на дискутирания вече проблем с такса смет. Тъй като за разлика от данъка, таксата е плащане срещу извършване на услуга и действително трябва да се прецени доколко механизмът за плащане на такса смет върху данъчна оценка е, бих казала, поносим за гражданите, имайки предвид увеличението на данъчните оценки и респективно запазването на промилите в много общини. Изкушението, на което ще бъдат подложени някои общински съвети, е много голямо, тъй като без да се поема политическа отговорност от тяхна страна се получава едно увеличено плащане от страна на гражданите и като се имат предвид увеличенията на електроенергията, на горивата и т.н., това ще бъде една доста сериозна тежест на домакинствата в нашата страна.
Това, което ние мислим и безспорно ще намерим начин да предложим между първо и второ четене, е да се види по какъв начин именно формирането на такса смет трябва да предпази от това така наречено изкушение в кавички общинските съвети при определяне на една такса, несъответстваща на услугата, която се извършва по сметосъбирането.
Напълно съм съгласна, че данък сгради трябва да съответства на разходите, които се извършват по обслужване на населението в тази връзка, и че безспорно това ще доведе до едни по-увеличени приходи в общинските бюджети и в това няма нищо лошо. Но ние запазваме нашето мнение и нашата загриженост относно разработка на ясен механизъм за изчисляване на такса смет, която трябва да съответства на услугата, която се предоставя на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Реплика – Павел Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо Шулева, това е много добре, че имате тази загриженост във връзка с таксата смет. Но имайте предвид и другите насоки, за които също може да се помисли и трябва да бъде направено нещо. Това са, както споменах преди малко, нотариалните такси – в две измерения на нотариалните такси. Също така има значение данъчната оценка и във връзка с много от съдебните такси при завеждане на искове, в тази насока отново ще се бръкне в джоба на българския гражданин. Тези насоки също следва да бъдат взети предвид и да бъдат направени съответните корекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Втора реплика не виждам.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Безспорно увеличаването на данък собственост е едно обстоятелство, което директно подпомага общинските финанси, защото това е, както каза господин Софиянски, данък, който влиза директно в общинската хазна. Но тук е мястото да кажем, че ние отдавна очакваме съвършено друго решение на този въпрос, а то е именно чрез промяна на Конституцията, така че да се даде възможност на общините сами да определят местните данъци и такси. Ако това е така и ако има воля да се промени Конституцията в тази посока, ние сега няма да се тревожим дали общините ще поемат или няма да поемат политическа отговорност във връзка с администрирането и с определянето на такса битови отпадъци.
Виждам, че тук Министерският съвет е съобразил обстоятелството, че трябва да се даде разумен срок на общините да съобразят новия данък собственост, за да намалят размера на промилите, така че тежестта на такса битови отпадъци да не се увеличава за населението. Има възможност в рамките на два месеца всички общински съвети да направят необходимите действия, за да не натоварват населението с нещо, което то не получава. И в този смисъл не мога да се съглася с госпожа Шулева, че няма кой да поеме политическа отговорност, защото, ако Народното събрание е съставено по политически признак, по същия признак са съставени и общинските съвети и няма общински съвет, който да си позволи да понесе отговорността за едно задължение върху населението, което е необосновано.
Използвам повода на разглеждането на този закон да напомня на отделните групи в парламента, че ние имаме ангажимент да започнем преговори по промяна на Конституцията както в главата “Съдебна власт”, така и досежно правомощията, които общините трябва да имат във връзка с определянето на местните данъци и такси. Защото един данък собственост може да бъде изключителен инструмент на общините както във връзка с търговията на парцели и на недвижими имоти, така и във връзка с възможните инвестиции, които могат да последват в една община. Нека да не лишаваме общините от нещо, което те отдавна чакат. Аз не виждам господин Паскалев, но след като той даде старта на реалната финансова децентрализация, трябва да си признаем, че тя след това умря. И затова мисля, че тук има много хора, които имат воля да поемат този диалог за промяна на Конституцията в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Реплика – Петър Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо Николова, радва ме кметското лоби и че не се отнасяте повърхностно за ръката в джоба и т.н.
Моят въпрос към Вас е: смятате ли, че действително тази мярка може да се отложи и как ще се отрази тя на общините за следващата година? Вие сте съвършено права – ако те могат да търпят, това не е приход за републиканския бюджет, може би действително трябва да го отложим и да не товарим съвестта на парламента с тези решения, които е по-добре да са децентрализирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Петър Димитров използва репликата за въпрос. Да я приемем за реплика.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Господин Димитров, не в този смисъл съм се изказала. Аз всъщност съм доволна от обстоятелството, че тежестта ще поеме Народното събрание.
Става въпрос, че след като един път са вдигнати данъците, защото за това се иска действително обща воля, можем да отидем към следващата стъпка – вече да предоставим в един следващ период на общините, при вече завишена основа, оттук нататък да имат свободата да работят с този данък. Но в този момент аз не апелирам той да бъде оттеглен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Гласували 149 народни представители: за 117, против 31, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители: Надежда Михайлова и група народни представители; и Петър Мръцков и група народни представители.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Помощна е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, д-р Адемов, да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Преди това правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени господин Явор Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувате това процедурно предложение.
Гласували 119 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Моля квесторите да поканят господата в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
"ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика относно първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване: законопроект, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители; и законопроект – внесен от Петър Мръцков и група народни представители
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 19 октомври 2005 г., разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 554-01-47 от 9 септември 2005 г., внесен от Надежда Михайлова и група народни представители; и законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-62 от 7.Х.2005 г., внесен от Петър Мръцков и група народни представители.
На заседанието присъстваха и господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, господин Емил Мирославов – директор на дирекция "Трудово право и обществено осигуряване" в Министерството на труда и социалната политика, и други.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, беше представен от господин Мартин Димитров, който е един от вносителите. Той подчерта, че те са били водени от тезата, че осигурителната тежест е един от най-големите проблеми както за бизнеса, така и за гражданите. Те са имали за цел намаляването на тази тежест така, че да няма риск за пенсионерите да получат своите пенсии и да се постигне сериозен ефект върху средата за бизнес. Правилното решение за постигане на горното е държавата да поеме част от осигурителната тежест с твърдението, че това и в момента се случва на практика, тъй като осигуровките, които се събират, не са достатъчни и бюджетът покрива част от осигурителните плащания и пенсиите. Идеята е, че след като бюджетът поеме половината от това, което бизнесът плаща като осигурителни плащания, ще последва ефективно нарастване на заплатите на работниците и служителите, както и че предлаганите промени са един от механизмите чрез по-ниски данъци и по-ниски осигуровки да се повиши конкурентната способност на българската икономика и други.
В последвалото обсъждане бяха изразени и противоположни становища, които варираха от подкрепа до отхвърляне на законопроекта. Беше подчертано, че с предложените промени се осигурява постоянен поток от приходи към Националния осигурителен институт, което ще доведе до финансова стабилност на осигурителната система и в частност на фонд "Пенсии". Бяха поставени въпроси и имаше разисквания относно това дали се запазва контрибутивният характер на осигурителната система, за наличието на гаранции при предоставянето на освободения ресурс за работодателите – той да се разходва за повишаване на работните заплати, инвестиране в нови работни места, в нови технологии, обосновка на междуфирмената задлъжнялост, относно необходимостта от широко обществено обсъждане по предлаганата временна промяна в осигурителния модел с въвеждане на държавата като осигурител и други. Заместник-министърът на финансите господин Кадиев подчерта, че усилията на Министерството на финансите са насочени в максимална степен към намаляване на социалните осигуровки и социалната тежест.
Законопроектът, внесен от Петър Мръцков и група народни представители, беше представен от господин Мръцков. Беше изяснено, че според разпоредбата на § 9, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване до края на 2005 г. е дадено право на лицата, които имат завършено висше и полувисше образование, да откупуват трудов стаж. Поради това се предлага този срок да бъде премахнат и лицата, които са завършили висше и полувисше образование, да могат да откупуват трудовия си стаж без срок. Допълнителното предложение е за останалите хора, които нямат висше и полувисше образование – да могат да откупуват от една до пет години трудов стаж, като осигурителната вноска е на база на минималната работна заплата. Бяха обсъдени различни хипотези за откупуване на осигурителен стаж: последователно от една страна за образование преди настъпване на обстоятелствата по чл. 68, ал. 1, а от друга страна – след това при недостиг на точки; дали основата на изчисление на вноските да е минималната работна заплата или минималният осигурителен доход; да се има предвид разпоредбата на Директива № 1408, където е упоменато, че съгласно местното законодателство, когато се признава осигурителен стаж, няма значение дали лицето е български гражданин; предлаганата възможност да се отнася до всички граждани, които са над 18-годишна възраст, но не повече от пет години и други. Народните представители се обединиха около философията на предложения законопроект и необходимостта за предложения между първо и второ четене за повишаване на неговата социална значимост.
След приключване на обсъжданията беше проведено гласуване, както следва:
1. С резултати 2 гласа "за", 5 гласа "против" и 10 "въздържали се" Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители.
2. С резултати 17 гласа "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Петър Мръцков и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че Комисията по бюджет и финанси не е представила доклад, но тя не е водеща комисия, така че няма никаква пречка да разгледаме двата законопроекта.
Ако вносителите желаят, могат да ги представят.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Осигурителната тежест по много изследвания е може би най-големият проблем в България. В началото на 2005 г. имаше изследване на Националния център за изследване на общественото мнение. Интервюираха 800 пълнолетни български граждани, които работят. Оказа се, че 59% от тях частично или изцяло не плащат осигурителни вноски. Има много други изследвания, които потвърждават това.
От ОДС разсъждавахме как да променим системата, така че да няма риск пенсионерите да си получават пенсиите. Затова нашето предложение беше половината от това, което плащат работодателите в момента, да бъде поето от държавата. Така или иначе държавата финансира тази система. Това би намалило цялата осигурителна тежест с около една трета.
Предложението на правителството, направено досега, предвижда намаление на осигурителната тежест, която е около 43% от брутната заплата, с около 6%. Между другото е важно, че Националният осигурителен институт подкрепи нашето предложение.
Това, което днес дебатирахме, беше, че данъците трябва да бъдат по-ниски, но пропуснахме един важен момент. По различни оценки имаме сенчеста икономика между 20 и 30 процента от брутния вътрешен продукт. Който от вас е чел доклада на Европейската комисия, е видял, че България има сериозни проблеми с корупцията и организираната престъпност. Имайте предвид, че тези феномени са свързани. Когато имате 20 или 30 процента сенчеста икономика, а това означава дейност, която е извършвана доброволно, но нерегистрирана от държавата, частично или изцяло, то милиарди левове се въртят в икономиката, които естествено предизвикват корупция и организирана престъпност. Така че ако нямаме общ подход към тези три феномена, няма как да се справим с тях.
Въпросът е дали можем принудително да накараме хората да плащат данъци и осигурителни вноски. Отговорът е не. Вече опитахме със задължителната регистрация на трудовите договори, с праговете. Да, тези мерки може би дадоха някакъв ефект, но принудителните мерки вече изчерпиха своя потенциал.
Това, което сега трябва да направим, е да видим дали при по-ниска тежест държавата ще може да събере повече приходи.
Има много важна разлика между данъците и осигуровките. Разликата е, че държавата ти взима данъка и прави с него каквото си иска, а при осигуровките държавата взима от теб средства, но един ден ти получаваш пенсия, осигуряваш се за дадени рискове. Това означава, че всеки от нас има много по-голям стимул да плаща осигуровки, отколкото данъци.
Затова в много разговори с правителството се опитахме да ги убедим, че трябва да намалят повече осигурителната тежест от това, с което я намаляват. Тези 6% не са достатъчни. Те ще запазят сегашния баланс. Няма да изведат системата от това равновесие в друго равновесие, при което ще има увеличаване на хората, които плащат осигурителни вноски.
Именно затова аз апелирам към всички вас да подкрепите законопроекта, внесен от Обединените демократични сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на НДСВ ще се въздържи при приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители. Предлаганото намаляване на осигурителната тежест за работодателите е доста изкушаващо. Но в същото време е една уловка за бюджета на Република България. Последствията за бюджета са такива, че се поставя под въпрос цялостният фискален модел на държавата. Ако държавата задели средства за намаляване на осигурителната тежест, това ще доведе до невъзможност за финансиране на други сектори, като образование, здравеопазване, отбрана.
Въпросът за участието на държавата в осигуряването трябва да се подложи на широка дискусия, в която да вземат участие всички заинтересовани страни – държава, работници и служители, работодатели, и то при направени задълбочени икономически, демографски и други разчети.
Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Петър Мръцков и група народни представители. Предложението за отпадане времевото ограничение на възможността за придобиване на стаж за времето на обучение е справедливо, но то не може да бъде до безкрай, трябва все пак да се работи в посока на някакви ограничения. Дадената възможност за придобиване на осигурителен стаж трябва да бъде разписана по-детайлно, за да е ясно за кои лица е приложимо. Може да бъде за лица, навършили възраст за придобиване право на пенсия, но на които не им достигат 5 години осигурителен стаж.
Трябва да се реши върху какъв доход ще се внасят осигурителните вноски – дали върху минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващи се лица, или върху минималната работна заплата за страната.
Ние ще направим своите предложения между първо и второ четене на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Шаклиян.
Имате думата, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, аз като един от вносителите заедно с моите колеги от Коалиция за България искам да представя нашия законопроект. Както знаете, в Кодекса за социално осигуряване, в § 9 на Преходните разпоредби, досега съществуваше възможност всички лица, които имат висше и полувисше образование, да могат до края на годината – до 31 декември 2005 г. – да закупят това осигурително участие. Този срок изтича.
В Преходните разпоредби е дадено също право и на хората, които завършват сега висше и полувисше образование, да могат да закупуват този стаж, но в рамките на 5 години от завършването на образованието. Сами разбирате, че докато хората са по-млади, никой не мисли за пенсиониране. Именно по този повод младите хора не закупуваха трудов стаж и не могат да се възползват от това право, което е дадено в Преходните разпоредби. Затова ние предлагаме този срок да бъде премахнат и всички лица, които имат завършено висше и полувисше образование, да могат да закупуват трудовия си стаж по време на следване, когато навършат пенсионна възраст или по друго време, когато е благоприятно за тях.
Новото предложение, което правим, е да дадем право също и на останалите граждани, на които не им достига сборът от точките, да могат да закупуват до 5 години. Искам да отбележа, че по този начин ние не намаляваме пенсионната възраст, а на лицата, които са навършили пенсионна възраст 63 години за мъжете и 60 години за жените, ние им даваме право да могат до 5 години да закупят трудов стаж, като им дадем възможност да се пенсионират. Ако законопроектът бъде приет от това право могат да се възползват около 40 000 човека в страната по данни на Националния осигурителен институт.
Именно затова аз ви приканвам да подкрепите на първо четене нашия законопроект. Ние ще се съобразим с направените предложения и в комисията, и в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата д-р Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание днес са представени два законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесени съответно от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители и от господин Петър Мръцков и група народни представители.
По принцип аз и Движението за права и свободи подкрепяме всички усилия за подобряване на българския осигурителен модел. Въпросът обаче е по какъв начин тези усилия са представени в двата законопроекта. В Комисията по труда и социалната политика беше проведена много сериозна дискусия и по двата законопроекта. Ние притежаваме становищата на много институции, на социалните партньори, а чрез председателя на Народното събрание вече притежаваме и становището на Икономическия и Социален съвет.
По законопроекта на Надежда Михайлова и колегите, които са подписали този законопроект.
Няколко думи за системата на държавното обществено осигуряване в България. Тя по принцип е система от контрибутивен тип, което означава, че един от основните й принципи е финансиране чрез осигурителни вноски. Знаете, че през тази година съотношението между работодател и осигурено лице е 70 на 30, а за самоосигуряващите се лица тази сума се заплаща от лицето, което подлежи на самоосигуряване. Този принцип на финансиране е един от най-разпространените при организацията на осигурителните системи в страните от Европейския съюз. Участието на националните бюджети – нещо, което се предлага от колегите от ОДС при финансиране на осигуряването, върви главно по линия на субсидирането най-вече на пенсионното осигуряване.
Всъщност има два основни подхода, на които аз искам да се спра малко по-подробно, в страните от Европейския съюз, включително в страните, които господин Мартин Димитров много държи да бъдат споменати – Литва, Латвия и Естония.
Става въпрос за следното. Най-разпространеният е предоставянето на субсидии. Това е характерно за Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, за която много често обичаме да говорим напоследък, Австрия, както и гарантиране на минимален размер на пенсиите – нещо, което е застъпено в Испания, Португалия и в Италия.
Вторият подход се изразява в поемането на цялостните разходи за изплащане на пенсии от неконтрибутивен тип, тоест пенсии, които не са свързани с трудова дейност. Става въпрос и за основание на национална принадлежност или дълго пребиваване в съответна страна. Такъв е моделът във Финландия. Много често се поменава Финландия, но там 29% от разходите са за национални пенсии, а не за пенсии, които се основават на осигурителен стаж и възраст, Люксембург и Обединеното Кралство.
Конституирането на държавата като особен осигурител има само в Люксембург. Там се поемат една трета от осигурителните вноски и 50% от администрирането на системата на социалното осигуряване.
Какъв е изводът от това, което казах дотук? Че отговорността на държавата в повечето от страните от Европейския съюз е в посока на подкрепа на разходите на осигурителната система.
Какви са основните принципни въпроси, които възникват от така предложения проект на колегите от ОДС? На първо място, един много съществен въпрос. Вие знаете, че Съюзът на демократичните сили в края на 1999 г. прие Кодекса за задължителното обществено осигуряване, с който на практика беше въведен новият осигурителен модел в България, а още по-рано – през 1996 г., когато беше приет Законът за пенсиите, се осигури автономността на осигурителната система. Тоест, бюджетът на държавното обществено осигуряване беше отделено от държавния модел. Вие отказвате ли се - отказва ли се България и ОДС от този модел сега? И ако се отказвате, какви са причините, които са ви накарали да го направите? Защото, вие знаете, че осигурителните модели са по принцип консервативни модели и тяхното приложение в практиката не може да стане, а също и оценката затова дали решенията са ефективни или не, не може да стане за 2-3 или 5 години.
На второ място, осъществено ли е такова рязко увеличение на приноса на националния бюджет към осигурителната система? Коректните изчисления, а не тези, които вие сте ги дали, те са приблизително до коректните, показват, че 1 млрд. 194 млн. лв. или близо 1 млрд. 200 млн. лв. са допълнителните разходи, ако държавата се ангажира да бъде особен осигурител, тоест да плаща 35% от осигурителната вноска, която е за работодателя, са необходими като допълнителни разходи. Ако към тази сума прибавим пенсиите и обезщетенията, несвързани с трудова дейност, това са средства на стойност около 400 милиона, стават 1 млрд. 600 млн. лв. За покриване на дефицита в държавното обществено осигуряване за тази година в бюджета на ДОО са предвидени 623 милиона, като изчисленията на НОИ са, че тази сума ще бъде някъде около 550 милиона.
Става въпрос, уважаеми господин Димитров и колеги от ОДС, за 2 млрд. 200 млн. лв.
На трето място, ако бюджетът може да отдели такива средства, защо не ги насочи към подобряване качеството и размерите на осигурителните плащания, различните обезщетения?
На следващо място, защо институционирането на държавата не обхваща здравното осигуряване, например – един много голям проблем? Защо не обхваща задължителното допълнително пенсионно осигуряване? Защо не обхваща фондовете “Трудова злополука” и “Професионални заболявания”, фондовете за гарантиране на вземанията при несъстоятелност на работодателите?
Предложеният законопроект предвижда смяна на модела на финансиране на осигурителната система, като мащабите на последствията за бюджета са такива, че се поставя под въпрос цялостният фискален модел на държавата, поради което ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи, не можем да подкрепим този законопроект.
И няколко, както е модерно напоследък да се казва, европейски аргумента против вашия предложен законопроект! Вие знаете, че ние имаме ангажименти по линия на Лисабонската стратегия. Знаете, че към м. декември България на принципа на открития способ за координация трябва да разработи доклад, в който европейският социален модел от Ница трябва да намери съответно отражение, трябва да бъдат разработени или налице общи цели, трите основни принципа за следващите десет години.
Ако всички тези аргументи ги вземем предвид, кажете ми вашият законопроект по какъв начин отговаря на тези предизвикателства? Можем ли ние да сменим модела на финансиране основно с аргумента, че ще оставим този финансов ресурс в работодателя с надеждата, че работодателите да увеличат броя на работните места, да увеличат инвестициите, да увеличат заплащането – нещо, което очакваме и с предложението на правителството с намалението на 6-процентни пункта при намаляването на осигурителната тежест.
Естествено, че има много какво да се каже друго по този законопроект, но спирам дотук, за да дам възможност и на останалите колеги да се изкажат по него.
По отношение на втория законопроект, предложен от колегата Мръцков, във вида, в който е предложен законопроектът, за да бъде подкрепен, очевидно трябва да настъпят съответни корекции, които бяха надълго и нашироко обсъдени в Комисията по труда и социалната политика. Не е принципно добър стил откупуването на стаж под каквато и да е форма. Това за разходопокривните системи не е добър стил – повтарям. Ако става въпрос за капиталовите системи, там откупуването на стаж, тъй като става въпрос за индивидуална партида, е нещо съвсем различно, но за системите от рода на разходопокривните, каквато е системата на ДОО, мисля, че има какво да се промени във вида, в който е предложен законопроектът. Така, както господин Мръцков го защити като вносител, нещата са съвсем различни от това, което е записано.
Ние, от нашата парламентарна група, ще подкрепим този законопроект, при положение че корекциите, които бяха направени по време на обсъждането бъдат възприети при второто четене на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплика – господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Адемов, аз смятам, че Вие първо трябва да признаете наличието на голям проблем и това е, че много хора не плащат осигурителни вноски. Въпреки, че с Вас няколко пъти буквално с часове обсъждаме тази тема, имам чувството, че Вие не желаете да признаете този огромен проблем пред нашето общество. А докато не го признаем, няма да намерим и най-доброто решение.
Обединените демократични сили не предлагат смяна на проблема, но виждаме, че има проблеми в този модел и той трябва да бъде променен. Запазваме го. Идеята е как да може да бъде намалена тази осигурителна тежест, която в момента е 43%, като държавата поема половината от вноските на работодателите, но това е за краен период от време, докато икономиката нарасне дотолкова, че събираните с по-ниски ставки вноски, са достатъчни за покриване на пенсиите.
Големият проблем в това, което Вие казвате и това, което Вие всъщност не отчитате, е, че в момента държавата – както всъщност и сам го казахте, финансира тази система. И не само тази година, и миналата година, и по-миналата година!
И ако използвам Вашата логика, ще Ви задам следния контравъпрос. Тези 6% - сега намаляваме осигурителните вноски, няма ли да доведе до още по-голям дефицит в системата? Сам виждате, че ако следваме тази логика, тя ни отвежда до погрешен извод.
Така че трябва да погледнем въпроса малко по-отвисоко, а именно макропроблема или проблемът е, че хората не искат да плащат тези 43%, независимо че се разпределят между работодателя и работника, и не ги плащат! Осигуряват се върху минимална работна заплата или въобще не се осигуряват. При това положение, ако не си признаем, че имаме голям проблем тук, няма да го решим. А ние трябва да го признаем. Защото продължаваме да си говорим така все едно, че няма проблем и тук има едни хора от ОДС, предложили някаква промяна и те не знаят защо са я предложили!?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: За което не носят отговорност.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Отговорност, господин Адемов, всеки носи за всяко свое предложение, още повече внесено в парламента за обсъждане и гласуване. А Вашата отговорност дори е още по-голяма дотолкова, доколкото като управляващи трябва да изпълнявате дадените обещания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, времето Ви изтече.
Господин Адемов, желаете ли дуплика? Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, аз Ви благодаря за репликата. Вие знаете, че в Комисията по труда и социалната политика проведохме много сериозна дискусия, която продължи достатъчно време. Тази дискусия много преди Вие да представите този законопроект и да го внесете в Народното събрание беше проведена в хотел “Принцес” по инициатива на колегите от КНСБ. Така че Вие нищо ново не казвате, още повече, че Валентин Василев и ОДС бяха вносители на този законопроект в края на предишния мандат.
От гледна точка на стабилността на системата, от гледна точка на хода на реформата в социалното осигуряване, се оказа, че ако не бяха настъпилите промени в резултат на решенията на Народното събрание по посока на увеличаването от една страна на разходите, и от друга страна, от намаляване на приходите – нещо, което продължава, това, което бяхме разчели, като разчети, през 1996 г. и по-късно, се оказа, че сега към този момент осигурителната система нямаше да има никакъв дефицит, за който Вие говорите, че и сега има дефицит. Тези разчети Вие прекрасно ги знаете и въпреки това сега ги поднасяте като че ли Националния осигурителен институт е виновен за това, че в системата има дефицит.
Това, което Вие казвате не е вярно, защото Националният осигурителен институт изпълнява законите, които се приемат в тази зала. Осигурителният институт е институция, която изпълнява законите такива, каквито се приемат тук. Оттам нататък, ако намалим осигурителната тежест, за което аз нямам нищо против, каква е гаранцията, че тези пари, които останат в работодателите няма да отидат за покриване на междуфирмената задлъжнялост. Вие знаете, че работодателите са тези, които имат над 400 милиона задължения към осигурителната система - дали няма да ги накара Агенцията за държавните вземания принудително да ги внесат тези пари? Каква е гаранцията, че ще излезе икономиката на светло? Някакви гаранции могат ли да бъдат записани в някой закон, господин Димитров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Лидия Шулева. Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Въпреки напредналото време съм изключително провокирана от дебата, който започна по повод предложението, което ОДС е направило за промяна в Кодекса за социално осигуряване. Моето мнение, все пак и като бивш министър на труда и социалната политика, е, че това предложение е изключително непродуктивно. То противоречи абсолютно на всякаква логика по отношение на осигуряването.
Ако тук трябва да направим някакъв извод, че имаме проблем с мотивацията за плащане на социалните осигуровки, аз съм готова да призная от тази трибуна, че такъв проблем има. Да, има го този проблем и не откриваме топлата вода като го заявяваме тук и сега. Този проблем не е от вчера. Той съществува доста отдавна и мисля, че и д-р Адемов ще се съгласи, че това е преди всичко проблемът на системата на разходно-покривния метод, който ние сме възприели в България. И неслучайно, ако някой има спомен, НДСВ в своята предизборна програма предложи промяна на този модел и то радикална. Промяна за преместване на съотношението между разходно-покривния модел за плащане на осигуровки и капиталовите схеми. Ако, господин Димитров, вие бяхте направили предложение в тази посока, аз бих го адмирирала. Но да се връщаме към това държавата да плаща осигуровки от времето на социализма, аз просто съм втресена от това, което Вие казвате, с извинение.
Но въпросът е, че действително имаме сериозен проблем с мотивировката и мотивировката за плащане на осигуровки ще бъде толкова по-висока, колкото са по-големи личните осигурителни сметки. И моето лично мнение, вече като народен представител, е, че ако ние употребявахме този милиард и половина дефицит, който създаваме в НОИ, за да преместим тежестта на капиталовите сметки в Осигурителния институт примерно не 3%, колкото са сега, а 10, което ще създаде много по-голяма мотивация за плащане, е един много по-продуктивен и много по-рационален подход, отколкото простото намаляване на осигурителната тежест.
Лично аз смятам, че все пак намаляването на осигурителната тежест е един добър подход. Това нещо трябва да бъде съчетано обезателно със следващи стъпки за радикална промяна на модела. И може би следващата стъпка на правителството – действително, то е ново и не му стигна куражът да направи тази радикална промяна през тази година, но искрено се надявам следващата година да събере този кураж и да промени системата така, че да я направим мотивираща за плащане на социални осигуровки.
Това, с което бих искала да завърша, е, че този остатък, от не знам кои времена за плащане на болничните от страна на работодателите, мисля, че е крайно време вече да го приключим, след като от определен брой дни стигнаха до един-единствен ден, който работодателите плащат. Това създава само излишно натоварване на счетоводните системи преди всичко без да има никаква ефективност и тези 15 милиона, които представляват 1% от новия дефицит, който ще формира социалното осигуряване, мисля, че даже няма и да се забележи. Ще се радвам, ако между първо и второ четене тази промяна бъде подкрепена и в крайна сметка приключим с тоя един ден, който работодателите плащат, за да може все пак системата да бъде по-ефективна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Шулева, първо, много се радвам, че Вие признахте за наличие на този проблем. Но след като го виждате, какво решение е предложило НДСВ, въобще какво решение предлага това правителство? Вие ми казахте: ако вие бяхте предложили увеличаване или преминаване към капиталова система, щяхме да ви подкрепим. Добре, защо вие не го предложихте? Ние щяхме да ви подкрепим по същата логика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): То и сега има първи и втори стълб.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Момент, госпожа Шулева говореше за увеличаване на капиталовата система за сметка на разходно-покривната…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви, не влизайте в диалог.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз не водя диалог, уточняваме се.
Да, това е пътят. Има две важни неща, които трябва да се случат: едното е намаляване на вноската, защото тези 43% в момента, както виждате, са лудост и никой не ги плаща или много малко хора ги плащат, и второто нещо е преход към капиталова система. Да, това са двете стъпки, които трябва да се приемат. Но, ако не се извърви първата, втората няма да бъде достатъчна, защото просто тези 43% - Вие сте била и в бизнеса, била сте и в управлението и виждате колко масов и огромен е проблемът с плащането. Така че без по-ниски вноски… Аз смятам, че тези 6%, които предлага Министерството на финансите, не са достатъчни. Това е моето безпокойство. А иначе дали държавата поема дефицит, тя и в момента ще го поеме. Дали го казваме явно или не го казваме явно, вие спекулирате само по тази тема, това не е сериозно и не го приемам. Всеки дефицит в тази система се поема от държавата. Дали ще го запишем или не в закона мисля, че то така или иначе фигурира.
Но не забравяйте, ако вие предложите увеличаване на капиталовата система, ОДС ще ви подкрепи, но това правителство не предлага подобно нещо. Предлага плавното увеличение, предвидено досега в закона. А за мен е необходимо по-рязко увеличение. Съгласен съм, но не го предлагате. Ние ще го предложим да видим дали вие ще ни подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Шулева, имате думата за дуплика.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): В момента единствено и само коментираме законопроекта, който ОДС са внесли и аз твърдя, че той е непродуктивен като теза. Това, какво би могло да се случи, е друга тема и в комисиите бихме могли да обсъждаме. Но в момента обсъждаме едно предложение, което е абсолютно непродуктивно. Това е моето мнение, което още веднъж повтарям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за изказване, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, уважаеми дами и господа! Ние, от Коалиция за България, няма да подкрепим предложения проект, но това не значи, че не сме за един бъдещ дебат за промени в социалното осигуряване. На този етап ние подкрепяме направеното предложение от правителството за намаляване на осигурителната тежест с шест пункта. Както каза и д р Адемов, ако приемем това предложение за пропорция 35% вноска от държавата, 35% - от работодателя, и 30% - от осигурените лица, ние натоварваме държавния бюджет с близо 2 млрд. 200 млн. лв., а всички можем да преценим, че на този етап държавният бюджет не може да бъде натоварен с такава сума.
Второ, за принципите. През 2000 г. се провежда дебат. Имаше обсъждане за философията на социалното осигуряване в страната. Ние сме готови да водим такъв дебат и може би през следващата година ще се наложи да продължим този дебат. И ако трябва да променим философията на социалното осигуряване, да я променим. Това, което вие предлагате с тези 2 млрд. 200 млн. лв., с които ще бъде финансиран фондът на социалното осигуряване, ние фактически правим една национализация на фонд “Пенсии”, защото това е половината от бюджета на Националния осигурителен институт, който трябва да се поеме от държавния бюджет. Когато говорихме за автономност на Националния осигурителен институт, ако държавата поеме тези близо 50% от осигурителните вноски, каква автономност имаме? Създаваме Национална агенция по приходите.
Пак казвам, ние сме за дебат за промени в социалното законодателство, но мисля, че на този етап намаляването на осигурителната вноска с 6% е най-доброто предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Мръцков, тук едни такива милиарди чувам, че скоро от два ще станат на четири, на шест и на осем накрая. Продължавайки това, което казах и на госпожа Шулева, ако има воля да бъде намалена просто осигурителната вноска, ние нямаме желанието да записваме държавата като осигурител. В смисъл, ако се приеме само да бъде намалена с 13% - това, което искаме, няма нищо по-хубаво за нас. Веднага ще го подкрепим. Въпросът е, че тези 6%, които иска правителството, за нас не са достатъчни, за да доведат до това, че хората да започнат да плащат. Това е големият проблем.
Сега да ви кажа за милиардите.
Не знам господин Хасан Адемов ли започна с тези два милиарда и половина, извинявайте, ако Ви набеждавам в случая, но Вие със сигурност казахте за два и не знам колко милиарда. Та тази реформа ще доведе до около 1,18 млрд. лв. по-малко приходи в бюджета. Обаче когато намалите осигурителната вноска на една фирма, тя веднага плаща повече корпоративен данък, личен данък и повече ДДС – това е очевидно, да си го представите. Това означава, че ефектът върху бюджета ще бъде някъде около 900 млн. лв. Тази година ще имате около 2 млрд. лв. преизпълнение, всичко е въпрос на приоритети. Най-лесното нещо за всяка реформа е да кажете: да, това не може да стане. Но помислете си: след като имате такова голямо преизпълнение на данъците, данъците са нещо, което държавата взема и прави каквото иска след това, намалението на осигуровките ако е по-голямо, ще имате още по-голямо преизпълнение, защото осигуровките не са данък. Човек има стимул да ги плаща и ако получавате такова преизпълнение при данъците, ще получите много по-голямо при осигуровките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по законопроекта на господин Петър Мръцков и група народни представители, защото дебатът се измести само към обсъждането на законопроекта, внесен от Парламентарната група на ОДС.
Коалиция “Български народен съюз” счита, че предложението за отпадане на ограничението във времето по § 9, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване на възможността за придобиване на стаж за времето на обучение на лица, завършили висше и полувисше образование, е справедливо и е в унисон с принципите за провеждане на държавното обществено осигуряване. Логично е лицата, които не са имали възможност да се трудят и не са били осигурени поради това, че са добивали по-висока образователна степен, да могат да закупят като осигурителен стаж времето за съответните години от обучението си. Още повече, че тези лица – преимуществено млади хора, излизат по-късно на пазара на труда от другите и ако това стане след навършване на 26-годишна възраст, е доста трудно да наберат необходимия осигурителен стаж за по-ранно пенсиониране на 63 или 60-годишна възраст.
Имайки предвид, че тези граждани получават и по-висока квалификация заедно с образованието си и със своя труд са по-полезни за обществото, Парламентарната група на Коалиция “Български народен съюз” ще подкрепи тази част от законопроекта.
По второто предложение – за нова ал. 5 и възможността за разширяване на кръга на лица с възможност за закупуване на стаж, считаме, че това предложение трябва да бъде формулирано не така общо, а по-детайлно и по-прецизно.
На първо място тази възможност за купуване на осигурителен стаж да бъде приложена по отношение на хората, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж.
На второ място считам, че промяната може да се отнася и за лицата, които не са навършили възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но понеже са останали дълго време без работа и не са били осигурени, след като внесат осигурените вноски за това време, но за не повече от 5 години, да добият допълнително осигурителен стаж.
С тези поправки, които бяха дебатирани в Комисията по труда и социалната политика на второ четене Парламентарната група на Българския народен съюз би подкрепила предлаганите промени.
В заключение бих се обърнал към вносителите.
Уважаеми колеги, не подминавайте революционното предложение или по-скоро революционната идея, която господин Христосков – управител на НОИ, сподели в Комисията по труда и социалната политика – вноските за купуване на осигурителен стаж да има възможност да се удържат и от пенсиите, като НОИ поема съответно и риска при преждевременна смърт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики след изказването на господин Ячев? Няма.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Уважаеми народни представители, обявявам закриване на дискусията и преминаваме към гласуване по реда на постъпване на двата законопроекта.
Подлагам на гласуване Законопроект № 554-01-47, внесен на 9 септември 2005 г. от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 138 народни представители: за 22, против 101, въздържали се 15.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект № 554-01-62, внесен на 7 октомври 2005 г. от народния представител Петър Георгиев Мръцков и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 117, против 6, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, имаме 12 минути. Предстои т. 7 – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Считам, господин Атанасов, че този законопроект ще остане за през седмицата.
Следващото заседание е утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 18,47 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Кристиан Вигенин
Светослав Малинов