Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Петър Берон
Секретари: Светослав Спасов и Мирослав Мурджов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Регистрирали са се 161 народни представители, разполагаме с нужния кворум.
Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, имате проект за програма за работата на Народното събрание за периода 9-11 ноември 2005 г. Има и четири предложения за включване на въпроси в дневния ред по реда на ал. 3 на чл. 40. Аз ще ги подложа на гласуване по реда на постъпването им.
Първо, предлагам да обсъдим и приемем проекта за програма, който е пред вас.
Имате ли забележки по него?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Става въпрос за т. 2 - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Има се предвид приетите на първо четене два законопроекта, различни от внесения в първото заседание на Четиридесетото Народно събрание от Коалиция “Атака” наш законопроект също за радиото и телевизията. Няколко пъти беше повдиган този въпрос.
Излизам на парламентарната трибуна от името на Парламентарната група на Коалиция “Атака” да заявя и да изкажа удовлетворение от това, което стана днес на Председателския съвет. От конструктивността, която беше проявена, и от уверението, което имаме във връзка с разглеждането на Закона за радиото и телевизията, той да бъде включен тази или другата седмица, което се надяваме, че ще стане така. В тази връзка правя своето изказване и ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това беше нещо като отношение и мнение на господин Шопов от името на парламентарна група във връзка със законопроекта, който е внесла Коалиция “Атака”. Няма предложения за процедурно изменение или за гласуване.
Няма други заявки за изказвания.
В такъв случай моля, гласувайте проекта за програма за работата ни за 9-11 ноември 2005 г.
Гласували 179 народни представители: за 171, против 5, въздържали се 3.
Проектът за програма е приет.
Има направено предложение на основание ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от госпожа Екатерина Михайлова за включване като т. 1 в дневния ред на Народното събрание за седмицата 9-11 ноември на проект за решение относно Доклада на Европейската комисия от 25 октомври за напредъка на България. Вносители са депутати от Демократи за силна България.
Знаете, и това е съображението и на Правната служба, че има 15-дневен срок по правилник, който изисква, комисията, на която е разпределен проектът за решение да има готовност да докладва в пленарната зала своето становище. Този срок не е изтекъл, така че бих помолил госпожа Михайлова да вземе отношение и по този аспект на предложението.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Проектът за решение, което сме внесли, не е необходимо да минава през комисия за становище. Проектът за решение е решение на Народното събрание, което да предприеме и определени действия за това България да бъде много по-подготвена за членство в Европейския съюз. Предложенията са няколко.
Едното е свързано със структурни и персонални промени в изпълнителната власт – нещо, което е изключително важно, особено в сферите на загриженост.
Второто е нещо, което парламентът може да направи, а именно да създаде конституционна комисия за промяна на Конституцията и комисия по европейските въпроси за контрол на парламента върху действията на изпълнителната власт.
Това, което предлагаме, са неща, които парламентът трябва да направи. И въпрос на политическа воля е те да се случат още днес като точка в дневния ред. Още повече, че чухме президентът на Република България да казва, че е необходима конституционна промяна. Чухме министър-председателят на социалистическото правителство в парламентарен контрол да казва, че е необходима конституционна промяна. Остава да видим управляващото мнозинство има ли политическа воля да направи подобно нещо, а именно да създаде комисия, която да започне да работи по промяна на Конституцията.
Затова, господин председател, не е необходима никаква позиция на постоянно действаща комисия в парламента, необходима е политическа воля от народни представители да започнат ефективни действия в посока на преодоляване сферите на загриженост, посочени в доклада на Европейската комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Михайлова.
В своето изказване, уважаеми колеги, тя маркира двата основни момента, включени в проекторешението, което ви е раздадено, и би трябвало да сте обърнали внимание какво се предлага. Едното е структурни и персонални промени в правителството. Другото е създаването на паритетен принцип на нова комисия по европейските въпроси, която да контролира изпълнителната власт и да подготви радикални изменения в Глава “Съдебна власт” на Конституцията на страната.
Според Демократи за силна България, такива предложения не следва да бъдат отнасяни към една или друга комисия, а следва направо да бъдат гласувани в пленарната зала. Аз не споделям това мнение, аз съм на обратното мнение. Затова съм разпределил този проект за решение на две комисии, на 28 октомври - Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Действително в отделни случаи ние сме приемали да разглеждаме проекти за решения, които са повече или по-малко от процедурен характер, без да се минава през комисии, но това са проекти за решения на Народното събрание, които са свръхпринципни и политически. Не виждам като възможно, направо пленарната зала да бъде сезирана с такива предложения, без те да бъдат обсъдени в комисия по съответния ред, предвиден в правилника, и на пленарната зала да бъдат представени докладите на съответните комисии по тези въпроси. Ето защо не мога да подложа на гласуване това предложение.
Следващото предложение също е на основание ал. 3 на чл. 40. Направено е от група народни представители от Парламентарната група на Коалиция “Атака” - да бъде включена точка в дневния ред на Народното събрание - проект за решение за незабавно изтегляне на българския пехотен батальон от Ирак.
Желае ли някой да обоснове това решение?
Госпожо Банкова, заповядайте. (Реплика на народния представител Борислав Ралчев.)
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Неуместна е иронията, когато България е изправена пред една изключително тежка зима, когато ценовият шок заплашва почти цялото българско население – как и по какъв начин ще преживее тази зима, когато става дума…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кой проект за решение обосновавате?
СТЕЛА БАНКОВА: Обосновавам моето предложение, което ще продължим да внасяме, българският парламент да вземе решение за незабавно изтегляне на България от Ирак. По всичко изглежда, че управляващите – в лицето на БСП, НДСВ и ДПС, нямат намерение да изтеглят България от Ирак. Търсят се различни форми, говори се за нова форма на участие – да обучаваме иракските войници, а точно местата, в които се обучават иракски войници, са подложени на най-много терористични актове.
Друг мой мотив. По информация на генерал Любен Петров, наистина разходите в иракската война за България надвишават 1 млрд. български лева. Недопустимо е България да продължава да участва в тази война, така че ние няма да престанем да настояваме и да внасяме нашето предложение. Още повече, че над 80-90% от българите не приемат участието на България в тази война, а ние сме изпратени тук да изразяваме мнението на българското население, а не мнението на определени политически сили, които играят не за българските интереси, а за американските икономически и петролни интереси. Така че настоявам нашето предложение да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля,  гласувайте предложението, направено от Парламентарна група "Атака".
Гласували  182 народни представители: за 18, против 136, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Проект за Декларация за спешни мерки срещу опасността от разпространяване на птичи грип на територията на Република България – предложение на Демократи за силна България на основание ал. 3 на чл. 40.
Има ли желаещи за обосноваване на предложението?
Има становище на Комисията по здравеопазване. Няма доклад на Комисията по земеделието и горите. Проектът за декларация беше разпределен на тези две комисии.
Има думата господин Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин  председател.
Странно е поведението на Четиридесетото Народно събрание дори тогава, когато се внасят проекти за декларации или решения, които не предполагат разделение по партийни позиции – то отново да няма способност да показва, че може да работи в синхрон с европейските институции.
Ние с госпожа Капон внесохме като евронаблюдатели в Европейския парламент този проект, който произтичаше от Декларация на Европейския парламент. Внесохме го преди тя да бъде приета от Европейския парламент, за да покажем, че тук, в България, можем да имаме отношение към този световен проблем - да задължим българските институции да извършат определени дейности и по този начин наистина да покажем воля, че сме част от европейския механизъм за вземане на решение в контекста в цялостния дебат за доклада на Европейската комисия, за който и преди малко по повод на нашия проект за решение за приоритети на Народното събрание ние показахме неспособност да проявим политическа воля.
Надявам се, че поне по този проект за декларация ще проявим такава воля и тя ще бъде включена в дневния ред за работа на Народното събрание през тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване това предложение, независимо че няма доклад на Комисията по земеделието и горите. Искам да ви напомня какво предвижда текстът: правителството спешно да изготви план за борба срещу грипа и снабдяването с лекарства; двете министерства – на здравеопазването и на земеделието и горите, да подобрят координацията между съответните власти; правителството да предложи план за  карантина, засягащ училища и т.н.; министърът на здравеопазването да дава отчет за работата на Националния кризисен щаб.
Господин Абаджиев изрази съображение, че ако не се гласува в пленарната зала без гледане в комисии на такъв проект, Народното събрание проявява по-скоро нежелание да работи по европейски.
Според мен пленарната зала трябва да прецени дали такива достатъчно съдържателни и сериозни мерки могат да бъдат гласувани направо в пленарната зала. Аз си позволявам да изразя резерва по отношение на това разбиране. Нека пленарната зала да реши.
Поставям на гласуване предложението за включване в дневния ред на това предложение на Демократи за силна България – за включване в дневния ред на такъв проект за декларация.
Моля, гласувайте.
Гласували  178 народни представители: за 37, против 90, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Взимам думата по процедура – за начина на водене на заседанието. Възразяваме категорично, господин председател! Вие наложихте такава практика днес два пъти по повод на наши искания. Позволявате си след направеното искане и преди гласуването Вие да взимате отношение, да коментирате и да преразказвате смисъла на направеното предложение, което според нас е абсолютно недопустимо. Възразяваме и настояваме в бъдеще да не си позволявате да нарушавате правилника и да правите такива предварителни коментари, да изразявате оценки и да насочвате народните представители да гласуват по един или друг начин.  Вие нямате право да правите това, след като определено искане е направено по съответния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Възражение на господин Абаджиев по начина на водене на заседанието. Мога само да кажа, че се старая да изпълнявам задължението си по силата на правилника и да следя за неговото спазване, за прилагането на сроковете, предвидени в него, и процедурите, които да са най-добри за нормалната работа на Народното събрание.
Преминаваме към съобщенията, които съм длъжен да ви направя.
На 8 ноември е постъпил и на 9 ноември е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за акцизите, приети на първо четене на 8 ноември. Проектът е изготвен от Комисията по бюджет и финанси. Съобщението се прави с оглед срокът за писмени предложения за второ четене да бъде отчетен от народните представители.
Постъпили са законопроекти и проекторешения в периода 2-8 ноември. Няма да изчета онези проекти, които вече са приети от пленарната зала.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Тодор Кумчев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Проект за решение за постановяване на мораториум върху приватизацията в енергийния сектор. Вносители – Минчо Христов и Владимир Кузов. Разпределен е на Комисията по енергетиката, на  Комисията по правни въпроси и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител - Павел Чернев. Комисия по труда и социалната политика.
Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Павел Чернев. Комисия по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за  пътищата. Вносители - Минчо Христов и Владимир Кузов. Комисия по транспорт и телекомуникации.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносители – Надя Антонова и Ива Станкова. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители – Надя Антонова и Ива Станкова. Комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Надя Антонова и Ива Станкова. Комисия по бюджет и финанси.
Искам да информирам пленарната зала, че вносителките са изтеглили тези три законопроекта. Навярно те ще направят своите предложения между първо и второ четене.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител – Красимир Каракачанов и група народни представители. Комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Вносители – Борислав Великов, Георги Божинов и Росен Владимиров. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по здравеопазване и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската общност за участието на Република България в Програмата на Общността относно трансевропейските телекомуникационни мрежи.
Вносител е Министерският съвет, водеща комисия – Комисията по транспорт и съобщения. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Швейцарския федерален съвет за редовни въздушни съобщения.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове.
Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси. Ще подготвя съответното разпореждане да бъде разпределен и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за държавната финансова инспекция.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция и Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за вътрешния одит в публичния сектор.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция и Комисията по въпросите на държавната администрация.
Преминаваме към първа точка от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛ № 14 КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА КОНТРОЛ НА КОНВЕНЦИЯТА.
Заповядайте, господин Герджиков, да представите доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На свое извънредно заседание, проведено на 8 ноември 2005 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа законопроект за ратифициране на Протокол № 14 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа за изменение на системата за контрол на конвенцията. Законопроектът бе представен от госпожа Детелина Стамболова-Иванова, главен експерт в Дирекция “Права на човека и международни хуманитарни организации” в Министерството на външните работи.
Протокол № 14 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи предлага промени в контролния механизъм на Европейската конвенция за правата на човека. Въпреки реформирането на този механизъм с Протокол № 11 към конвенцията, в сила от 1 ноември 1998 г., постоянно растящият брой на жалбите пред Европейския съд по правата на човека продължава да затруднява сериозно неговата работа. Това налага спешно провеждане на нова реформа, която да гарантира дългосрочна ефективност на контролния механизъм на конвенцията в името на пълноценната защита на основните права и свободи.
Предлаганите изменения не променят основно системата за контрол, а само отделни аспекти от функционирането на съда. Предоставят се допълнителни процедурни средства, за да могат жалбите да бъдат разглеждани в приемливи срокове и съобразно тяхната основателност. Създава се възможност за отхвърляне на явно недопустимите жалби без допълнително обсъждане, както и за произнасяне по допустимостта и съществото на спора с едно общо решение в случаите, когато в основата на жалбата стои въпрос, който вече е предмет на трайно установена практика. Предлага се ново основание за недопустимост на жалбите в случаите, когато жалбоподателят не е претърпял значителна вреда от нарушението. В случай на такава жалба разглеждането й не може да бъде отказано, ако тя не е била надлежно разгледана от Националния съд.
Предвиждат се също промени в срока на пълномощията на съдиите, като се предлага сега действащият срок от 6 години с възможност за преизбиране да бъде заменен на 9 години без преизбиране. Разширяват се компетенциите на тричленните състави на съда и се въвежда нов състав от един съдия.
Представителят на Министерството на външните работи отбеляза, че подписването, ратифицирането и влизането в сила на протокола е сред основните приоритети на всички председателства на Комитета на министрите на Съвета на Европа и се очаква този процес да приключи до края на настоящия месец.
По време на дебатите се изтъкна необходимостта от ратифициране на протокола с оглед безспорното му значение за подобряване на работата на Европейския съд по правата на човека в интерес на ефективната защита на основните права и свободи на гражданите в Европа.
При проведеното гласуване членовете на комисията подкрепиха единодушно ратифицирането на протокола.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията с единодушие от 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Протокол № 14 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа за изменение на системата за контрол на конвенцията, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин председател.
Има становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя становището на Комисията по външна политика относно законопроект № 502-02-14 за ратифициране на Протокол № 14 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа за изменение на системата за контрол на конвенцията.
На 8 ноември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа законопроекта за ратифициране на горепосочения протокол и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокол № 14 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа за изменение на системата за контрол на конвенцията, подписан на 23 септември 2005 г. в Страсбург.
Становището е прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Законопроектът, уважаеми колеги е разпределен и на Комисията по правни въпроси. Дали комисията се е запознала с него? Засега няма ясен отговор от залата.
Ще подложа законопроекта на гласуване с разбирането, че са представени становища на две от трите комисии, на които е разпределен.
Има ли желание за изказвания? Въпросът е сериозен, уважаеми колеги, става дума за Съда по човешките права в Страсбург, процедурите, по които той работи, как се приемат жалбите. Знаете, че България е активен субект на вниманието на този съд.
Има ли желание за изказвания? Ако няма, ще обявя прекратяване на дискусията и ще преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Протокол № 14 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа за изменение на системата за контрол на Конвенцията.
Гласували 130 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Герджиков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, налице са всички предпоставки за да преминем към второ гласуване на този законопроект, затова правя процедурно предложение в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за преминаване към приемането на законопроекта на второ гласуване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 133 народни представители: за 129, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Герджиков, процедурното Ви предложение е прието – може да представите текста на закона.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
”ЗАКОН
за ратифициране на Протокол № 14 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа за изменение на системата за контрол на конвенцията
Член единствен. Ратифицира Протокол № 14 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа за изменение на системата за контрол на конвенцията, подписан на 23 септември 2005 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желание за изказвания по текста на законопроекта – заглавието и член единствен? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Протокол № 14.
Гласували 114 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 5.
Законът е приет.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Господин Атанасов, заповядайте, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, най-напред искам да направя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на културата господин Иван Токаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Токаджиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 3, въздържал се 1.
Моля, поканете господин Токаджиев в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Започвам с доклада на Комисията по гражданско общество и медии по “Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.”
По § 1 няма предложения и възражения.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 5 след думата “лицензия” се добавя “и/или регистрация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На вашето внимание е заглавието на закона – “Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията” и § 1. Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и § 1.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По § 2 също няма предложения и възражения.
Комисията предлага следния текст за § 2:
“§ 2. В чл. 6, ал. 1 след думата “лицензия” се добавя “и/или регистрация”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
“§ 3. В чл. 19 се правят следните допълнения:
1. Досегашният текст на чл. 19 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2 със следната редакция:
“(2) Радио- и телевизионните оператори представят всяка година на Съвета за електронни медии при поискване доказателства за търговските и отстъпените авторски права за защитени произведения в своите програми и за отстъпените сродни права за предоставянето за разпространение на чужди програми.”
3. Създава се ал. 3 със следната редакция:
“(3) В едномесечен срок от получаването на данните Съветът за електронни медии обобщава информацията по предходната алинея и я изпраща на съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На вашето внимание са текстовете на § 2 и § 3 в редакцията на комисията, която по принцип подкрепя текстовете на вносителя и дава своя окончателна редакция. Имате ли желание за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2 и 3 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 102, против 4, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Следва едно предложение на народния представител Иво Атанасов, което комисията подкрепя, и предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция:
“§ 4. Член 25 се изменя така:
“Чл. 25. Членовете на Съвета за електронни медии могат да бъдат лица с българско гражданство, висше образование и опит в следните области: електронни медии, далекосъобщения, журналистика, право или икономика, и имат обществен авторитет и професионално признание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение на народния представител Иво Атанасов за нов § 4, което е подкрепено от комисията. Желания за изказване няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 4, въздържали с 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Има предложение на народния представител Иво Атанасов, което е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следната редакция:
“§ 5. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “след всеки изтекъл период от 45 минути” се заменят с “веднъж във всеки изтекъл период от 45 минути”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Между две последователни прекъсвания в предавания, освен тези по ал. 1, следва да е изтекъл период от поне 20 минути.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има оттеглено предложение от господин Атанасов по чл. 29.
Има предложение на комисията за нов § 5.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 4, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Според чл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следващият член може да не бъде четен в залата, тъй като по него няма абсолютно никакви предложения и възражения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да гласуваме текста на вносителя така, както е внесен, подкрепен от комисията и преномериран като § 6.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 3, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Има предложение на народния представител Иво Атанасов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция:
“§ 7. В чл. 105 ал. 3 се изменя така:
“(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори, въз основа на лицензии и регистрации, издадени по реда на този закон. Българското национално радио и Българската национална телевизия се лицензират и регистрират за далекосъобщителна и програмна дейност по реда на Закона за далекосъобщенията и Закона за радиото и телевизията без търг или конкурс.”
Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция:
“§ 8. В чл. 110, ал. 2 “чл. 19” се заменя с “чл. 19, ал. 1”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 9 със следната редакция:
“§ 9. В чл. 122, т. 2 “чл. 19” се заменя с “чл. 19, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са три текста.
Едното е предложение на господин Иво Атанасов, което комисията подкрепя по принцип и предлага окончателна редакция, свързана с чл. 105.
Има два нови текста за изменения в чл. 110 и чл. 122.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте трите параграфа, предложени от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 5, който става § 10 със следната редакция:
“§ 10. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “чл. 16-18” се добавя “чл. 19, ал. 1”, а “чл. 107, ал. 3” се заличава.
2. В ал. 3 “чл. 19” се заменя с “чл. 19, ал. 1”.
3. Създава се ал. 4 със следната редакция:
“(4) За нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева. При повторно нарушение имуществената санкция се налага в двоен размер.”
“§ 6. В чл. 127, ал. 4 след думите “по чл. 19” се добавя “ал. 1”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да гласуваме предложението на комисията за § 5, който става § 10, и текста на вносителя за § 6, който става § 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Има предложения на народния представител Иво Атанасов, засягащи § 51 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, които комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 7, 8 и 9, като предлага те да се обединят в § 12 със следната редакция:
“§ 12. В § 51 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 51, ал. 2 думите “през първия мандат след конституирането си” се заменят със “след втората и четвъртата година от конституирането му”.
2. В § 51, ал. 3 се създава изречение второ със следното съдържание: “Техният 6-годишен мандат започва да тече от датата на избирането или назначаването им.”
3. В § 51, ал. 4 се създава изречение второ със следното съдържание: “Техният 6-годишен мандат започва да тече от датата на избирането или назначаването им”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение на комисията за обединяване на текстовете на три параграфа от законопроекта в един нов § 12, предложен в окончателна редакция.
Желаещи за изказвания има ли?
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, групата на “Атака” досега гласува против всичките предложени изменения в този Закон за радиото и телевизията. Това не е защото повечето от тях са лоши, може би някои от тях са много градивни като предложения и идеи, но проблемът е, че всички те касаят един абсолютно изкуствено създаден орган, наречен Съвет за електронни медии – орган, който е създаден само с цел да обслужва интереси на управляващите в момента и да налага цензура по тяхна заповед. Членовете на този орган се оказаха изключително некомпетентни във всяко едно отношение.
Откъде произтича проблемът, заради който сега се налага да променяме този закон? Има няколко члена на СЕМ, които са били изтеглени от предишния жребий. Лично мое мнение е, че когато се назначават висши административни или каквито и да е държавни служители, да се играе на ези-тура, когато ги подменяме, е детска работа. Съвсем нормално е да има една ясна регламентация как точно да стават тези ротации – това, което се опитва да се направи сега. Но начинът, по който това се прави сега, е само тези, които бяха изтеглени на първия жребий, да могат да запазят местата си, а да не се рискува да бъдат отново изтеглени от жребия. Това се прави специално в тяхна чест – тази промяна.
Съветът за електронни медии опита да направи това сам, сам прие едно свое становище, което впоследствие беше отменено от Върховния административен съд с обосновката, че по този начин СЕМ е законодателствал.
Завчера СЕМ издаде едно свое становище, което остро ограничава конституционното право на гражданите да търсят и да получават информация, като налага пълна цензура върху новините на всички електронни медии. С това мисля, че СЕМ абсолютно доказа своето безсмислие, своята некомпетентност и заради това "Атака" няма да подкрепи нито едно предложение, свързано със Съвета за електронни медии, с изключение на предложението за неговото закриване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения от комисията текст на новия § 12, в който се обединяват предложенията на вносителя за параграфи 7, 8 и 9.
Гласували  119 народни представители: за 108, против 9, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ:
"ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 10. Министерският съвет одобрява тарифата по чл. 102, ал. 6 в срок три месеца от влизането в сила на закона."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 10, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване по Заключителната разпоредба, регламентираща кой одобрява тарифата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Заключителната разпоредба, която става § 13.
Гласували  110 народни представители: за 101, против 8, въздържал се 1.
Текстът е приет, а с това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Само да съобщя  на господин Димитър Стоянов, че утре комисията е поканила Съвета за електронни медии и ще изслушаме надзорниците по това становище, прието на 7 ноември, и по което аз публично също съм изразил мнението си, което не се различава много от Вашето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съобщение за точка от дневния ред на комисията утре.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма днес:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МАГИСТЪР-ФАРМАЦЕВТИТЕ.
Има доклад на Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазване за първо гласуване относно законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Щерев и група народни представители на 25.08.2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20.10.2005 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроект за съсловните организации на магистър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Щерев и група народни представители. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Додов, директорът на ИАЛ д-р Емил Христов, представители на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България, Съюза на фармацевтите в България, Българската асоциация на фармацевтите в България и Асоциацията на търговците на едро с лекарства.
Законопроектът беше представен от доц. Атанас Щерев, който подчерта, че той е изготвен по подобие на Закона за съсловните  организации на лекарите и стоматолозите и Закона за съсловните организации на медицинските сестри,  акушерките и асоциираните медицински специалисти. Законопроектът цели да уреди в цялост обществените отношение на единна съсловна организация на магистър-фармацевтите в Република България. Доцент Щерев подчерта, че регламентирането със закон на създаването на единна съсловна организация, която да представлява магистър-фармацевтите на национално ниво, ще бъде от една страна заявка за отговорната позиция на съсловието в съвместната им работа с останалите институции в сферата на здравеопазването и ще гарантира по-добра защита на правата и интересите на фармацевтите, а от друга страна ще помогне по-лесно да бъдат решавани редица проблеми, касаещи фармацевтичната общност.
В законопроекта са разписани устройството, организацията и дейността на съсловната организация на магистър-фармацевтите, ангажиментите на съсловната организация по отношение на продължаващото медицинско образование, а така също и отговорността на неговите членове за нарушение на професионалната етика и стандартите на добрата фармацевтична практика.
Становището на Министерството на здравеопазването беше представено от заместник-министъра на здравеопазването д-р Атанас Додов, който подчерта, че създаването на съсловни организации като тази на магистър-фармацевтите като корпорация на публичното право е основателно в случаите, в които държавата   възлага определени публично-правни функции по организиране, контрол и дисциплинарна власт спрямо членуващите професионалисти.
Народните представители бяха запознати със становищата на Националната здравноосигурителна каса и парламентарната Комисия по европейска интеграция, които принципно подкрепят внесения законопроект.
Бяха изслушани становищата на проф. Минков – председател на Управителния съвет на Съюза на фармацевтите в България, господин Стефан Николов – декан на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет – София, на представителите на Българската асоциация на фармацевтите в България и на Асоциацията на търговците на едро с лекарства.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че е необходимо да бъде приет такъв законопроект, като при разглеждането на законопроекта на второ гласуване да  бъдат взети предвид направените конкретни предложения по текстовете и изказаните становища на народните представители – членове на комисията, по време на обсъждането му за първо гласуване.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с 15 гласа "за", без "против" и 2 гласа "въздържали се" Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 554-01-39, внесен от Атанас Щерев и група народни представители на 25 август т.г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, д-р Китов.
Има становище на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
за първо четене на законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 554-01-39, от 25 август 2005 г., внесен от Атанас Щерев и група народни представители
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на  26 октомври 2005 г., разгледа и обсъди законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите, внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
На заседанието присъстваха: господин Йордан Христосков – управител на НОИ, господин Емил Мирославов – директор на дирекция "Трудово право и обществено осигуряване" в Министерството на труда и социалната политика, господин Веселин Илиев – председател на Българската асоциация на фармацевтите, и други.
От страна на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Борислав Великов. Беше подчертана целта да се уредят в цялост обществените отношения, свързани с устройството, организацията и дейността на съсловната организация на магистър-фармацевтите, условията за упражняване на професията им, както и отговорностите при спазване на професионалната етика и стандартите на добрата фармацевтична практика.
В рамките на обсъждането на законопроекта бяха изказани противоречиви становища и подчертана  голямата отговорност, която очаква една такава съсловна организация.
След проведено гласуване с резултати "за" 10 гласа, без "против" и "въздържали се" 4, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите, внесен от Атанас Щерев и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля представител на Комисията по европейска интеграция да докладва становището на комисията.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР СТОЯНОВ:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите, внесен от народния представител Атанас Щерев на 25 август 2005 г.
На проведеното заседание законопроектът бе представен от страна на вносителите от народния представител Атанас Щерев. На заседанието присъстваха Валери Цеков - заместник-министър на здравеопазването, и Веселин Илиев – председател на Българската асоциация на фармацевтите.
Предмет на внесения за обсъждане законопроект е цялостната уредба на обществените отношения, свързани с устройството, организацията и дейността на съсловната организация на магистър-фармацевтите.
Предлаганият законопроект регламентира създаването на единна съсловна организация, която да е представителна за всички фармацевти в България, като подробно са изложени структурата и устройството на Българския фармацевтичен съюз със съответните централни и регионални органи. Изчерпателно са разписани правилата, по които работят централните му органи, а именно Управителният съвет, Конгресът на Съюза на фармацевтите на България, Контролната комисия, Комисията по етика и Комисията по качество. Основната идея на законопроекта е съсловната организация да бъде изградена като регулативен орган по отношение практикуването на професията на фармацевтите. Глава четвърта от предлагания проект регламентира членството, правата и задълженията на членовете на съюза. Предвидена е отделна глава за отговорността при нарушения, допуснати от магистър-фармацевтите при изпълнение на професионалните им задължения.
По отношение на съответствието на законопроекта с достиженията на правото на Европейския съюз следва да се отбележи, че:
Уредената с проектозакона материя попада в обхвата на Преговорна глава № 2 “Свободно движение на хора”, сектор “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации”. Този сектор регламентира признаването на така наречените “регулирани професии”. По силата на общностното право това е дейността или съвкупността от регулирани професионални дейности, които съставляват тази професия в съответната държава-членка. От своя страна регулираната професионална дейност е определена като дейност, чието упражняване е обусловено от притежаването на диплома.
Правното регулиране на сектора “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации” се осъществява на ниво директиви. Общосистемните директиви регулират мерките за изграждане и въвеждане на обща система за признаване на дипломи и други документи за придобита квалификация или успешно завършен цикъл на обучение за придобиването на право за упражняване на регулирана професия. Секторните директиви съдържат мерките на Европейския съюз, които регулират улесняването на свободното движение, взаимното признаване, ефективното право на установяване и свобода на предоставяне на услуги на отделни регулирани професии.
Преценка за съответствието на законопроекта с достиженията на правото на Европейския съюз следва да бъде направена доколкото той съдържа разпоредби, касаещи условията за упражняване на професията на магистър-фармацевта, правата и задълженията на членове на организацията, както и отговорността при нарушение на професионалната етика и стандартите на Добра фармацевтична практика. В тази връзка следва да се отбележи, че:
1. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от законопроекта предвижда съществуването на една съсловна организация на фармацевтите. С този закон държавата възлага определени публично-правни функции на конкретно определена организация, като с това не се ограничава възможността за създаване на други такива организации и не се нарушава принципът за свобода на сдружаването. Такава е и практиката в повечето от държавите-членки на Европейския съюз. В Германия, Гърция, Италия, Португалия съществува само една съсловна организация на фармацевтите, която определя условията за упражняване на професията, следи за нарушения на професионалната етика и за спазване стандартите на Добра фармацевтична практика. Тъй като правната уредба на тази материя не е изрично уредена от европейското право, в някои държави-членки като Финландия и Франция съществуват повече от една съсловни организации на фармацевтите.
2. Нормата на чл. 3 от законопроекта, с която се въвежда членството в съсловната организация като предварително условие за упражняване на професията “фармацевт”, също не е регулирана изрично от европейското законодателство. Би могло обаче да се отбележи, че такава е практиката в повечето от държавите-членки на Европейския съюз – Германия, Гърция, Италия. Съществуват изключения в някои страни-членки – Франция, но следва да се има предвид, че там съществуват различни категории профилирани фармацевти и само за някои от тях членството в съсловната организация не е задължително условие за упражняване на професията, тоест това е по-скоро изключение от общоприетия принцип за членство в организацията.
3. По отношение на чл. 4, ал. 1, т. 1 от законопроекта следва да се уточни, че би било удачно текстът да се прецизира, като след думите “да притежава” се впише “диплома за”, тъй като притежаването на диплома е в основата на дефиницията на регулираните професии, каквато е и тази на магистър-фармацевтите. Цялостната регламентация на тази материя е построена върху изискването за притежаване на дипломи, сертификати и други доказателства за квалификация. В Техническите адаптации към Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз по отношение взаимното признаване на професионална квалификация в частта “Фармация” е посочено какъв е и легитимиращият документ за българските фармацевти, а именно диплома за висше фармацевтично образование с образователно-квалификационна степен “Магистър-фармацевт”. В чл. 1 на Директива 85/433/ЕЕС е посочено, че тя се прилага само по отношение на професионални дейности, които са достъпни единствено за притежатели на дипломи, сертификати или други квалификационни документи, изброени в директивата. Това е още един аргумент в полза на прецизирането на текста в горния смисъл.
4. По отношение текста на чл. 5, определящ условията, при които граждани на чужда държава могат да упражняват професията фармацевт на територията на Република България, следва да се уточни, че като цяло разпоредбата не отговаря на изискванията на директивите, регулиращи сектора. На първо място, в рамките на Европейския съюз е недопустимо дискриминиране или различно третиране на гражданите на държавите-членки на основание гражданство. С оглед на това режимът за граждани на Европейския съюз и на Европейската икономическа общност, където се разпростира действието на директивите, следва да бъде отделен от този за граждани на трети страни, като бъдат предвидени различни изисквания за упражняване на професията. Така например изискването за легализиране на дипломите, посочено в чл. 5, ал. 1, т. 3, следва да остане само по отношение на гражданите на трети страни.
Доколкото директиви 85/432 и 85/433, регулиращи сектора, са обвързващи само по отношение на посочените в тях цели и не осигуряват съгласуването на всички условия за достъп и упражняване на дейностите в областта на фармацията (преамбюл Директива 85/432), то текстът на чл. 5 следва да се прецизира така, че да съответства на поставената от директивите цел, а именно: облекчаване режима за взаимно признаване на дипломи, сертификати и други документи за квалификация, както и улесняване на свободното движение и упражняването на правото на установяване. В Директива 2001/19/ЕО за изменение и допълнение на общосистемните и на секторните директиви се препоръчва облекчения режим за улесняване свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техни дипломи да се разпростре и по отношение на фармацевтите. В предложения законопроект разпоредбата на чл. 5 поставя изисквания за упражняване на професията, които улесняват режима, поради което следва да се вземе предвид, че:
а) По отношение изискването за полагане на изпит, предвидено в чл. 5, ал. 1, т. 5 от законопроекта, следва да се посочи, че чл. 4, буква “б” от Директива 89/48/ЕИО предвижда приемащата държава да може да изисква от молителя да положи стаж за приспособяване или изпит за правоспособност. Двете понятия са дефинирани, като изпитът за правоспособност цели проверка на професионалните познания на молителя с цел да се оцени правоспособността му да упражнява регулираната професия в тази държава. Въвеждането на това изискване е допустимо само при определени обстоятелства, за определени професии и при строго разписаната процедура (чл. 10 от Директивата). С последните изменения на тази директива, направени с Директива 2001/19/ЕО, се предвижда още, че ако приемащата държава поставя това изискване, то тя трябва преди това да провери дали знанията, придобити от молителя по време на неговия професионален опит, не са от такова естество, че да покрият изцяло или отчасти съществени различия. Във връзка с изложеното водещата комисия следва да прецизира текста и да прецени дали и къде да бъде уредена такава процедура.
б) По разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 относно изискването за притежаване на диплома от държава, с която Република България има договор за взаимно признаване на документи за фармацевтично образование, препоръчително е тя да бъде прередактирана в следния смисъл. Настоящият текст би могъл да остане по отношение на граждани на страни, които не са членки на Европейския съюз. По отношение граждани на държавите-членки на Европейския съюз следва да се има предвид, че дипломите, сертификатите и другите доказателства за придобита квалификация, които по вътрешното законодателство се изискват за достъп до професията, следва да бъдат вписани в съответния Анекс на секторната директива. Именно те за всяка държава-членка осигуряват пълен достъп до професията и се ползват с автоматично признаване в другите страни-членки.
в) Въведеното от чл. 5, ал. 1, т. 4 изискване за владеене на български език като условие за упражняване на професията магистър-фармацевт от гражданин на чужда държава е в съответствие с постигнатите договорености от България по Преговорна глава № 2 относно владеенето на български език. Договорено е изискването за владеене на език да бъде пропорционално и недискриминационно. Съгласно изискванията на чл. 15, ал. 3 от Директива 85/433/ЕЕС, относно взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за квалификация в областта на фармацията, включително мерки за улесняване ефективното упражняване на правото на установяване, свързано с някои дейности в сферата на фармацията, държавите-членки следят за това заинтересованите лица да добият съответните езикови знания, необходими за упражняването на професията им в приемащата държава.
В същото време следва да се има предвид, че в процес на обсъждане е проект на Комисията за Директивата за признаване на професионалните квалификации. За момента са налице различия в становищата на комисията и Европейския парламент по отношение изискването за владеене на езика на приемащата държава – поправка 114, относно чл. 53 от Директивата. Европейската комисия предлага редакция, според която държавите-членки имат право да изискват притежаване на езикови знания, необходими за изпълнение на техните професионални задължения. Тази формулировка е изработена в съответствие с практиката на съда на Европейските общности. Европейският парламент от своя страна се консолидира около становището да даде право на приемащата държава да изисква представяне на доказателство за знанието на нейния език. В тази връзка следва да се обърне внимание на водещата комисия да прецени дали текстът следва да се прецизира и да се съобрази с предвидените промени в Закона за здравето, касаещи изискването за владеене на български език при упражняване на медицинска професия. Предлаганият в законопроекта текст би могъл да остане като изискване към граждани на трети страни.
г) По отношение изискването на чл. 5, ал. 1, т. 6 за вписване в регистъра на регионалната фармацевтична колегия, текстовете на секторните директиви не съдържат изрична уредба. Те не предвиждат и изрично гражданите на държавите-членки да бъдат освободени от това изискване, така както това е предвидено в секторните директиви за лекарите, медицинските сестри, акушерки и дентални лекари. В този смисъл въпросът е оставен на преценката на държавите-членки.
д) С оглед постигане на по-голяма изчерпателност при изброяване на условията за практикуване на професията фармацевт, водещата комисия би могла да обсъди дали не е удачно да се включат изисквания за здравния статус на кандидата, както и удостоверение за добра репутация. Нормата на чл. 6 от Директива 89/48/ЕИО, която е общосистемна, допуска приемащата държава да поставя такива изисквания и е възпроизведена в чл. 8 на Секторната директива 85/433/ЕЕС. Последният текст допуска приемащата държава да може да изисква документ за добра репутация или подобен от държавата по произход, дори когато по вътрешното  законодателство на държавата по произход такова не се изисква за собствените й граждани. Тъй като утвърдена практика е съсловните организации да издават подобен документ и такъв да се изисква при упражняване на дейността на фармацевтите, би могло да се обсъди от водещата комисия включването на такъв текст в законопроекта.
Следва да се посочи, че законопроектът за съсловната организация на магистър-фармацевтите създава правната рамка, регламентираща създаването, устройството и дейността на Българския фармацевтичен съюз като съсловна организация на фармацевтите в България, определя функциите и задачите на работните му и органите за управление. С текстовете, които регламентират условията за практикуване на професията, се въвеждат някои от изискванията на европейските директиви, регулиращи сектора. С оглед постигане по-пълен синхрон с изискванията на европейското право, горните бележки следва да бъдат съобразени от водещата комисия при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене. Разглежданите текстове следва да бъдат синхронизирани и с предложените изменения и допълнения в Закона за здравето, които предстои да бъдат приети, доколкото той регламентира тази материя.
По време на дискусията бяха изразени противоположни становища по отношение създаването на една съсловна организация на фармацевтите. Представителите на неправителствените организации посочиха, че членството в една-единствена съсловна организация не е изрично изискване на европейското право и така се нарушава правото им на свободно сдружаване.
Комисията по европейска интеграция се обедини около мнението, че повдигнатият въпрос е извън нейната компетентност и следва да бъде обсъден от водещата комисия.
В заключение, Комисията по европейска интеграция прие, че Законът за съсловната организация на магистър-фармацевтите е необходим етап от процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз и предлага на водещата комисия да прецизира съответните текстове, съобразно изразените в становището на комисията бележки.
С оглед гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с 8 гласа “за” и 1 глас “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закон за съсловната организация на магистър-фармацевта, № 554-01-39, внесен от народния представител Атанас Щерев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Стоянов за представянето на становището на Комисията по европейска интеграция и на самата комисия за очевидно много задълбочена работа по законопроекта.
Заповядайте, господин Великов, имате думата от името на вносителя.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, най-напред да помоля народното представителство за извинение от името на доц. Щерев, че не може да представи като първи вносител законопроекта, тъй като е в Стара Загора на посещението на полигона и обсъждането на обгазяването на този важен за България град.
По същество бих искал да отбележа, че, ако Тридесет и осмото Народно събрание прие Закона за съсловната организация на лекарите и стоматолозите; Тридесет и деветото Народно събрание продължи със съсловната организация на акушерките, медицинските сестри и асоциираните специалисти, ето че Четиридесетото Народно събрание има шанса да приеме законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите в нашата страна. Това е очевидно един дух и една практика, която се е създала още в миналия век, както разбирам, и продължава тази линия със съсловни  организации, които да уреждат изцяло обществените отношения, свързани с тези важни професии, в случая става дума за професията на магистър-фармацевтите.
Този законопроект, който е предложен заедно с колегите Ботьо Ботев и Лъчезар Иванов, но аз предполагам, че под него биха се подписали и преобладаващата част от присъстващите в пленарната зала, независимо дали са тясно свързани с професията на магистър-фармацевта или просто са посетители на аптеки, тъй като в него се регулират обществените отношения, свързани с устройството, организацията и дейността на една такава съсловна организация, с отговорността на членовете на една такава съсловна организация при евентуално нарушение на професионалната етика и стандартите на Добрата фармацевтична практика.
Опитът от съществуването на съсловен съюз до момента показва, че това е една работеща структура, която позволява вземането на обективни и работещи решения, касаещи фармацевтичната индустрия по един демократичен начин. Регламентирането със закон на създаването на единна съсловна организация, която да е представителна за цялото фармацевтично съсловиеq от една страна ще бъде заявка за по-сериозна позиция на съсловието в съвместната му работа с останалите институции, основно в сферата на здравеопазването, ще гарантира по-добра защита на правата и интересите на фармацевтите, а от друга страна ще се избегнат неудобствата от регистрирането на множество различни сдружения, което би довело до невъзможност при по-ефективното решаване на редица проблеми – проблеми, които са свързани с фармацевтичната общност, включително и квотите за участие във Висшия съвет по фармация и други подобни.
Тези и други съображения са били в основата при подготовката на този законопроект за регламентиране създаването на единна представителна организация на фармацевтите в България, която да представлява магистър-фармацевтите на национално равнище.
Българският фармацевтичен съюз се предлага да бъде едно сдружение с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, да бъде изграден на национален и териториален принцип като органите на национално ниво са Конгреса на Българския фармацевтичен съюз, управителните и контролните му органи и Комисията по професионална етика. Клоновете на съюза – регионалните фармацевтични колегии, се изграждат на база на бившите административни единици – окръзите, в които се записват фармацевтите от съответния регион. В страната се изграждат 27 такива регионални фармацевтични колегии и една – за София-град, които не са юридически лица.
Смятам, че законопроектът за съсловната организация на магистър-фармацевтите в България ще бъде полезен за регулиране на тези обществени отношения. Действително най-задълбочена работа са извършили колегите от Комисията по европейска интеграция, но и от другите комисии, където той беше разглеждан – и във водещата Комисията по здравеопазването, при д-р Адемов. Отделни изказвания, които имаше на тези разисквания подсказват, че между първо и второ четене ще трябва да се подобрят някои текстове, което, разбира се, ние ще трябва да направим в сътрудничество с онези колеги, които ще подадат своите предложения.
Аз призовавам всички колеги да подкрепим този законопроект, като един важен етап в регулирането на съсловните организации в България. По този начин ще дадем и като Народно събрание нашия принос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Великов.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Имам вече няколко заявки за изказване.
Заповядайте, господин Йорданов, имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители, както в Комисията по здравеопазване, така и тук пред вас аз заявявам подкрепата си за този законопроект. Той е важно звено от възможността и след това създаването на съсловни организации на тези саморегулиращи се професии в областта на здравеопазването. И едната от причините да го подкрепя е тази.
Той дава няколко възможности, които много бързо ще обобщя. Те са: възможност за саморегулация, възможност за продължаващо обучение, възможност за защита на правата на магистър-фармацевтите и друго, което е една проекция в бъдеще – това е възможност за участие при създаването и провеждането на лекарствената политика, както и вероятно бъдещи взаимоотношения с Националната здравноосигурителна каса като субект вероятно и при провеждане на рамковото договаряне, но това е една по-далечна перспектива.
Този законопроект по един добър начин показва еволюция от варианта, който беше предложен в Тридесет и деветото Народно събрание, доц. Великов. Мисля си, че и в мотивите, и във Вашата обосновка долавям, съзирам родилните петна, които са свързани с онзи вариант от Тридесет и деветото Народно събрание. Вие споменахте Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а в онзи вариант имаше възможност за стопанска дейност. Тук, в този вариант тази възможност е изключена, което мен ме радва.
Другото добро нещо, което се е случило, е по-добрата компактност на законопроекта, но когато сте писали мотивите, тези родилни петна, за които споменавам, прозират. Обърнете внимание – в мотивите си вие имате възможността за налагане на глоби и заличаване от регистъра на колегията за срок от една седмица до три години. Такъв текст в закона няма. В закона текстът е от три месеца до три години.
Второ, в закона няма текст, който дава право на председателя на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз да издава наказателни постановления, а във вашите мотиви има такъв текст. Следователно, тази, да я нарека, малка небрежност ми дава основание да се спра върху тези слаби места в този закон, който има донякъде и типов характер на закон за съсловните организации в здравеопазването. Това е технологията, по която комисиите по професионална етика установяват нарушенията и се издава наказателно постановление за установеното нарушение.
Тези проблеми съществуват във всички подобни закони за съсловни организации в здравеопазването. Имаме възможности на Комисията по етика на регионално ниво, а оттам нататък няма никаква връзка с Националната комисия по етика. Това е проблем и в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Виждам, че същият проблем остава да виси и тук. На практика Националната комисия по етика няма никаква работа, освен да създаде Кодекса по професионална етика – и толкоз. Няма връзка по вертикала. Няма взаимоотношения, защото всички обжалвания на наказателното постановление, издадени, припомням, от председателя на районната колегия се правят по реда на Закона за административните нарушения и наказания. И затова този пример, както и други, които аз ги споменах в комисията, но няма да губя пленарно време и да ги споменавам и пред вас, ми дават основание аз да внеса предложение за корекции за второ четене.
Същевременно на финала ще се обърна към тези, които в комисията, и след това по други поводи споменават или подхвърлят репликата: ето ви още една казионна организация. Направих справка с българския тълковен речник. Казионна организация е организация, която е създадена и финансирана от държавата. Ние в момента създаваме законодателна възможност за структуриране на една съсловна саморегулираща се организация. Тя би станала казионна единствено, ако ние тръгнем да я финансираме – нещо, което, разбира се, няма да направим и тя би станала казионна единствено, ако не осигурява защита на правата на своите членове. Това е един демократичен инструментариум, който трябва да се овладее или ако си послужа с една метафора: ако някой не може да си служи с ножа и вилицата, проблемът не е в ножа и вилицата. Въпросът е в уменията, а тези умения се създават в процеса на изпълнение именно на такива закони.
Благодаря ви за вниманието и се надявам, че за второ четене ние ще имаме един по-качествен и по-усъвършенстван законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, законопроектът за съсловната организация на магистър-фармацевтите, внесен от доц. Щерев и група народни представители по същината си защитава корпоративни интереси. С приемането на този законопроект изначално ще се убие всяка стопанска инициатива за дребен и среден бизнес сред съсловието.
Каква инвестиция се налага да бъде направена първоначално, за да се открие една аптека? Може би като стойност инвестицията е около 30 000 лв. Това в днешните икономически условия е свързано с банкови кредити и непосилни условия за погасяването им, поради и без това сложния процес по узаконяването на една аптека. Тези средства се изразходват за узаконяване на помещението и привеждането му в изисквания от закона вид, заплати за персонал, първоначално обзавеждане и зареждане на аптеката с лекарства.
В законопроекта има множество разпоредби, които са капан за дребния предприемач, в лицето на отделния магистър-фармацевт. Ако той, въпреки всички трудности, успее да отвори собствена аптека, напълно отговаряща на законовите норми, и след това съответната регионална структура реши или по-точно някой в нея реши, че този магистър изведнъж започва да не спазва етични норми, които, както знаем, са едно субективно, а не обективно понятие и магистърът бъде заличен за определен срок от регистъра на организацията, то тогава трябва да бъде затворена и самата аптека. На практика това означава незабавен фалит на неетичния в кавички член на организацията. Да не говорим, че лишаване от правото да се упражнява определена професия е наказание, което се налага с влязла в сила присъда за извършени престъпления по Наказателния кодекс, а тук е предвидено като вид санкция за неспазване на етични норми. Етични норми, дами и господа, всъщност не за извършено престъпление.
Ето защо считам, че този закон в същината си е закон, който ще защитава интересите на едрия бизнес, който ще отваря вратата на чужди вериги аптеки да навлязат в страната и обрича съсловието на магистър-фармацевтите да бъде само от наемни работници на големите фирми. Да не говорим за множеството разпоредби, които са предпоставка за последваща корупция сред органите на новообразуваната организация. Не е ли напълно реално, при ситуация на конкурентност между две аптеки, на единия от двамата конкуренти на пазара да му хрумне идеята да използва възможностите на Закона за съсловната организация и след определена сума, дадена някъде си, конкурентът му да бъде заличен от три месеца до три години от съсловната организация?! По този начин много лесно ще се регулира пазарът на търговията на дребно – ще остане този, който може да даде повече, а това, както знаем, няма да е отделният магистър, а големите корпоративни фирми в бизнеса.
Министерството на здравеопазването, което е държавен орган – регулатор на обществени отношения в тази сфера, по същината си е игнорирано изцяло в законопроекта. Така предвидените за приемане Етичен кодекс и Национални стандарти за добра фармацевтична практика дори не се утвърждават от министъра на здравеопазването, както и в Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, а са оставени за приемане и утвърждаване вътре в съсловието.
Апелирам към уважаемите народни представители да не приемат на първо четене законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите в този му вид, който ни е представен, тъй като проблемите на отделния магистър-фармацевт биха се задълбочили още повече и напрежението в съсловието ще достигне поредната си точка на протест, за която ще бъдем отговорни само ние в качеството си на законотворци.
Аз няма да подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика – господин Йорданов. Заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Напротив, госпожо Банкова, точно този закон ще намали относителната тежест на търговците на лекарства и ще увеличи относителната тежест на професионалистите, които знаят какво има в състава на лекарството, знаят неговото действие и придават по-малка тежест на цената и на сега срещаната практика за даване на преференциални условия на определени търговци при определени търгове за обществени поръчки. Аз ще внеса на второ четене да се увеличи представителството във Висшия медицински съвет и да включи и магистър-фармацевти, ето това е начинът ние да изместим центъра на тежестта от търговците, които наемат фармацевтите, за да действат главно като търговци и те, и да вкараме в системата професионалистите, които да участват в определянето на здравната политика, а оттам знаете ли колко пари ще икономисаме на данъкоплатеца?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Китов. Заповядайте.
Господин Китов, госпожа Банкова напусна залата и сме изправени пред един казус.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, изказването на госпожа Банкова показва две неща: когато решиш да се изкажеш неподготвен, и второ – дори и добрите намерения по някой път не са против, а категорично защитават корпоративни интереси. Защото точно тези,  които в момента правят хаоса на фармацевтичния пазар, не искат да има този закон. Точно тези, за които госпожа Банкова казва, че видите ли били онези обикновени хорица с 30 000 лв. за една аптека. Но това ще го развивам по-нататък.
От друга гледна точка: нека да не се забравя, прав е господин Йорданов – това не са обикновени търговци, а тук става въпрос, че това са здравни заведения с голяма социална функция и без регулацията, без саморегулация става хаосът. Ето това е, когато не разбираш и винаги се изказваш от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика към неприсъстващата госпожа Банкова? Сякаш въпросът за дуплика увисва във въздуха?!
Давам думата на господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи този законопроект за съсловните организации на магистър-фармацевтите. Това е един законопроект, който беше внесен в малко по-различен вид в края на Тридесет и деветото Народно  събрание.  Вносители  тогава  бяха  освен  доц.  Щерев  и д-р Валери Цеков, сегашният заместник-министър на здравеопазването.
Господин Руденко Йорданов, който е изключително внимателен, е забелязал една много съществена разлика – онзи вариант на законопроекта е променен и е представен в този вид точно в частите, в които вие забелязахте разликата между мотивите и текста на законопроекта. Защото мотивите и от онзи законопроект са същите, а текстовете са малко променени. Аз твърдя, че текстовете са малко по-добри сега и твърдя нещо друго, което е изключително важно, че могат да станат още по-добри.
Основната цел на този законопроект, разбира се, е свързана с регламентиране на устройството, организацията и дейността на съсловната организация на магистър-фармацевтите, условията за упражняване на професията, както и отговорностите при спазване на професионалната етика и стандартите за добра фармацевтична практика.
Преди малко тук беше казано, че стандартите дори не се подписват от министъра на здравеопазването. Разбира се, това е нещо, което не отговаря на истината – всички стандарти се изготвят от Министерството на здравеопазването за всички министерства, за всички професии, включително и за регулираните професии, каквато е професията на магистър-фармацевта.
Кои са обаче основните проблеми, които поставя за пореден път на дневен ред този законопроект? Откакто беше приет Законът за съсловните организации на лекари и стоматолози, откакто беше приет и Законът за съсловните организации на медицински сестри, акушерки и асоциирани специалисти, винаги се поставя един и същи въпрос. И той е свързан с това, на първо място, има ли европейски изисквания, има ли европейски модели за това да съществуват съсловни организации?
Вторият въпрос, който се поставя, е задължително ли трябва да бъде членството в тези съсловни организации?
Третият въпрос, свързан с втория, е трябва ли да има една единствена съсловна организация?
На следващо място – има ли нарушение на Конституцията от гледна точка на правото на сдружаване на българските граждани?
Това са важните въпроси, които се поставят и сега. Това са въпроси, които са коментирани дълги години. По тях има различни мнения и становища. Има аргументи “за” и “против”. Важното е да се отбележи, че има традиция в българското законодателство, която е наложила модел на една съсловна организация. Приет е моделът за задължителното членство, но забележете – когато се упражнява професията, а не изобщо. Може да си магистър-фармацевт, но ако изпълняваш друга длъжност и професия – не си задължен да членуваш в съсловната организация.
Много важно е да се отбележи, че наличието на съсловна организация – дали тя ще бъде една или повече, в случая става въпрос за една съсловна организация – е в потвърждение на един много значим факт: делегиране на права от страна на държавата към неправителствения сектор. По Конституция тази професия е регулирана и трябва да се спазват определени права. Освен стандартите, които са ангажимент на държавата, трябва да се спазват и права, свързани с Етичния кодекс, с добрата производствена практика и т.н.
Има няколко неща обаче, които са смущаващи и които колегите вече ги казаха. Те са предмет на евентуална промяна за второ четене.
На първо място, по отношение на функциите, в чл. 6, т. 9 е казано, че съсловната организация, в случая Българският фармацевтичен съюз, дава становище за разкриване на аптеки съгласно чл. 74 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Тук е голямото притеснение на тези, които се обявяват против закона. Притеснение защо? Защото в един момент тази съсловна организация може да реши да не издаде такова становище и никой по никакъв начин не може да я накара да направи това. Тук се създават условия за конфликт на интереси между отделните субекти на пазара. Това е притеснението на противниците на законопроекта. Казвам го отговорно, защото има страхове, че тази регионална колегия или Българският фармацевтичен съюз биха могли да бъдат доминирани от едни или други съсловни интереси. Аз съм убеден, че можем да направим така, че да приемем текстове, които да елиминират такова опасение.
Следващото нещо, което искам да подчертая като притеснение, са нарушенията и наказанията в Глава пета, за които вече стана въпрос. В чл. 39 са изброени порицание, глоба в размер от една до пет минимални работни заплати и заличаване от регистъра на регионалната колегия за срок от три месеца до три години. Какъв е проблемът? Той отново се нарича конфликт на интереси – това, което се опита да каже господин Раденко Иванов, това, което се опита да каже макар и в друга светлина госпожа Банкова. Ако в един момент членът на Комисията по етика и по качество към регионалната фармацевтична колегия, който също е субект на пазара, реши, че другият му конкурент по някакъв начин доминира на пазара, той може да се възползва от правото си за издаване на такива актове за нарушение. Там обаче има възможности: първо – за арбитраж; и второ – шефът на регионалната фармацевтична колегия е също човек, който може да прецени има ли нарушение на етичните норми. Въпросът е обаче това да бъде уредено по един по-деликатен начин. Ние, от Движението за права и свободи, сме подготвили предложения, които да направят по-разумни и съдържателни тези предложения.
На следващо място искам да кажа, че в този законопроект има две изключително претенциозни предложения – за изменение на Наказателния кодекс и за промени на Кодекса на труда. Мисля, че не е работа на специален закон, какъвто е Законът за съсловните организации на магистър-фармацевтите, да се занимава с въпросите на Наказателния кодекс и Кодекса на труда. Това е специализирана материя, предмет на друг тип обсъждания.
Независимо от всички проблеми, които бяха споменати и които аз се опитах да визирам, мисля, че с предложенията между първо и второ четене може да се направи така, че да се продължи традицията в българското законодателство – съсловните организации да бъдат представени от свои формации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Не виждам желание за реплика.
Заповядайте за изказване, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме само част от една изключително важна материя, за чието решаване впоследствие ще се изисква огромна политическа воля. За какво иде реч? Фармацевтичната индустрия е може би на трето място в света след оръжието и някои други незаконни трафици. Интересите са огромни. Безспорно е и предстои утре да се вземе едно политическо решение – ще има ли в България вериги аптеки, ще може ли производителят да бъде едновременно дистрибутор и собственик на аптеки. Ето това е големият проблем, който днес като че ли всеки един от нас се опитва да избегне.
Решаването на този проблем първоначално преминава през създаването на една организация на магистър-фармацевтите, която да може да се саморегулира и да подпомогне политическата класа за вземане на основното политическо решение. Пак повтарям, много трудно ще влезем в Европейския съюз при състоянието, в което се намира сегашното ни законодателство по тези важни проблеми, които споменах. По закон нямаш право, но на практика имаме и вериги аптеки, на практика производителят е едновременно и дистрибутор, и собственик на малки вериги от аптеки.
Тук възниква въпросът – аз затова апострофирах госпожа Банкова – че тези, които в момента искат да се запази старото статукво, те не искат сега да има единна организация на фармацевтите в страната. Друг е въпросът, че самите фармацевти непрекъснато си подливат вода. Отговорно ще кажа: знаете ли колко струва в момента дипломата на един магистър-фармацевт? Под 1000 лв. те не са съгласни да започнат. Ето това е истината! Няма защо да си завираме главата... И не госпожа Банкова да ми разправя, че видите ли, дребната търговия е с 30 000 лв. Нищо не можеш да направиш с 30 000 лв.! Проблемът е, че когато всеки магистър-фармацевт отиде в една от тези вериги, получава само за дипломата си 1000 лв. и оттам нататък говори за заплата. Ето, за това става въпрос!
Възниква и един друг въпрос – когато започнеш така и си продаваш дипломата, ти преставаш да бъдеш здравно заведение, ти ставаш само един продавач. Този, които има верига от аптеки, търси да реализира печалба. Но тук е застрашено здравето на хората. По принцип магистър-фармацевтът трябва да отпуска лекарства само по лекарско предписание. Това така ли е? С малкото изключение за лекарствата, които могат да се продават без рецепта, това не е така! Нещо повече, те сменят рецептите, предписват друго лечение. Моите уважения към тях, те са безспорно подготвени, но това вече е опасно за здравето на българските граждани. Всеки от нас, който е ходил в Западна Европа или по света, знае, че в аптека не може да си купи лекарство без рецептурна форма.
Възниква въпросът трябва ли да има добра фармацевтична практика? Безспорно! Но как да я има, ако има няколко организации?! Нали всеки ще каже: “Изобщо не ме интересува, аз не съм в тази организация”. Как да се регулира тази професия, ако тя не е единна?! Извинете, колеги, но няма сдружение, което да не регулира само себе си. Вижте каква е била българската традиция до 1944 г.!
Друг въпрос. Знаете ли, че ние сме с най-много аптеки – не навсякъде в страната, а в големите градове – на глава от населението? И с най-много бензиностанции! А знаете ли, че по света съсловието регулира къде можеш да откриеш аптека и къде не? Тогава за каква конкуренция говорим?! Същото е и с лекарските кабинети.
Ето защо има реална нужда от една саморегулация и именно съсловието е това, което трябва да го направи.
Друг е въпросът, че самото фармацевтично съсловие има коренно различни интереси – едно е на продавачите на дребно, едно е на дистрибуторите, апропо там може и да не са магистър-фармацевти, за собствениците става въпрос, и едно е на магистър-фармацевтите, които са в индустрията. Коренно различни интереси - трябва да ви кажа честно, че по някой път абсолютно си противоречат вътре в съсловието, и се налага да има единна организация, която да намери баланса на тези интереси.
В тази връзка аз мисля, че този закон е нужен. Напълно считам, че изисква известни промени – и за това, което беше казано от д-р Йорданов, и от д-р Адемов, и особено в някои от забележките в Комисията по европейска интеграция. Разбира се, нека не се забравя, че част от тези промени ще са абсолютно наложителни, когато ние влезем в Европейския съюз, така че дори да бъдат приети текстове, които са наложителни от нашето членство, те трябва да имат действие от влизането на страната в Европейския съюз. Извинявайте, но както задължителното членство – аз мисля, че е абсолютно наложително, защото, който и да дойде тук и му признаем дипломата като член на Европейския съюз,  той трябва да стане член, за да може да спазва добрата фармацевтична практика и стандартите, които се налагат в България. И няма как да не може – разбира се, той да работи в здравно заведение без да знае и български език.
Така или иначе за тези неща не се изисква категорично становище от Европейския съюз и може да бъдат оставени на преценка. Прав е и съм абсолютно съгласен, че трябва да има една по-добра регулация на възможностите, да няма субективен отказ от откриване на аптека, но забележете, колеги, крайно време е фармацевтичният съюз да каже ясните правила – при тези и тези положения не може да бъде отказано, защото целият свят има известни изисквания за броя на хора, в които да има една аптека, отстояние на аптека, изисквания за отношения. Не е тайна, но вие знаете ли – това е друг въпрос, няма да се спираме на изключенията, може би тук ще си говорим за правилата, така че  трябва да има ясни правила, по които да бъде дефинирано кога изобщо може да бъде отказано, както и възможностите за обжалване.
Другият голям въпрос - става въпрос за тези етични комисии. Знаете ли, че досега всички решения на Етичната лекарска комисия, са оборени от съда? Така ли е, господин Йорданов? Всички решения са оборени! Съвсем редно е при едно ясно разписване, една част от тези наказания да бъдат разписани, защото фактически Етичната комисия на Лекарския съюз не действа, колеги. Не действа, защото всяко едно решение, дори с основание, е отменено от съда. Но именно Етичната комисия е тази, която може да извършва саморегулацията на нещата и ако в момента нещо най-много страда в дейността на Лекарския съюз, е именно от факта, че етичната му комисия не работи както трябва. Тя не работи както трябва, защото впоследствие всяко едно нейно решение се блокира.
Така че проблемът, господин Адемов, не е само тук. Той е проблем и в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите – да накараме Етичната комисия, разбира се, в рамките на закона, все  пак да има своята тежест, за да може реално да се саморегулира. Защото, дори ако щете преди време, преди години при едно лошо произведение на един еснаф, са му отнемали възможността да работи – без закон, без нищо, а ние сега дори с комисия установяваме категорични етични нарушения и нищо не може да се направи!
Затова, когато държавата делегира свои функции на съсловната организация, тя, разбира се, трябва да им даде възможност, от една страна - те да ги провеждат, от друга страна – да има контрол, тук съм напълно съгласен, да не превишава своите права.
Бих искал да завърша със следното.
Уважаеми колеги, големият проблем не е днес съсловната организация. Големият проблем утре е какъв тип лекарствено снабдяване ние ще предложим на българските граждани. Ето, това е големият проблем, а това сега е само прелюдията към него! И ако днес битката все пак е слаба, бъдете сигурни какво чака тези, които се опитат наистина да регулират пазара утре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Китов.
Има ли желание за реплика?
Заповядайте, за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю!
Ясно е, че в още една област става страшно. Ще има катаклизми.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място):  Като започнем от адвокатите.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И то мощни катаклизми в този бранш, в който тече това обсъждане. Явно, че се цели да се създадат монополи. Тук има либерална формация, но това ли е либералното отношение на НДСВ по въпроса?
Господин Китов, така като Ви слушах, считам, че дълго време назряваше, за да се достигне до един такъв закон и най-после явно, след много дълго време, след много дълги усилия на различни лобистки сили, организации и пряко заинтересовани хора, включително и в тази зала по повод на търговията с лекарства и в този бранш – една област, в която има много мощни интереси и където играят големи пари, се стига до това развитие на нещата.
А тази съсловна организация е от миналото и всъщност се превръща в един еснаф, в един монопол, който се опитва – ясно е за всички, да съсредоточи в ръцете си прерогативи и да измести нормалната регулировка, да измести закона, да измести държавната регулировка и законодателство.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ, от място): Няма такова.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И да въведе свои – явно е, правила. От това, което чух, че казахте за правилата, които ще се въвеждат от това лекарско съсловие, оттук нататък е ясно какви ще бъдат тези правила и как ще бъдат стеснени правото и възможността да се откриват аптеки, за това многообразие, за тази възможност на инициатива под прикритието и под благовидността за добра фармацевтична практика. Това не е сериозно извинение и аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Шопов! Надявам се, че не искате да кажете от тази трибуна, че искате да бъде премахнат Законът за адвокатурата – нещо, за което Вие винаги сте били “за”!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Но е различно нещо.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие между другото, сте по принцип за това, което аз казвам – че трябва да има регулиране, но казвате, че когато се създаде Закон за регулиране, това ще бъде монопол. Няма никакъв монопол, защото в крайна сметка тези хора извършват здравна дейност. Тази здравна дейност е натоварена с големи социални функции за разлика от дейността, примерно - на адвокатите.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Това е регламентирано от Конституцията.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да няма реплики от мястото.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Нищо не е противоконституционно, така че недейте да имате двоен аршин.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има решение на Конституционния съд.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Има и решение на Конституционния съд, че е възможно да има съсловна организация. Става дума за лекарите и стоматолозите, така че не мерете нещата с двоен аршин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обявявам почивка 30 минути – до 11,30 ч.
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с разисквания по законопроекта за съсловните организации на магистър-фармацевтите.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Госпожо председател, колеги! От тази трибуна бяха направени доста изказвания  за съответно и против законопроекта. Аз искам да кажа своето мнение от името на групата от НДСВ и като съвносител на законопроекта.
Първо, искам да кажа, че при всички случаи, когато се създава един нов закон на такава формация, каквато са фармацевтите, тоест саморегулираща се формация, е добре да дадем рамката, върху която ще може по-нататък различните формации, които влизат във фармацевтичното съсловие, да изградят една стройна структура.
Така че аз бързам да опонирам на колегите от “Атака”, които взеха отношение, че тук се крият някакви лобистки интереси. Напротив. Ще поясня, че в момента има три съсловни фармацевтични организации, всяка от тях лобира за една или друга форма на професионалното си съществуване. Мисля, че със създаването на закона ще се премахнат тези лобистки интереси и ще се даде възможност на всички да участват еднакво в икономическия живот на страната.
Да, бяха направени някои забележки относно това, че законът има слабости. Те се оформяха общо в две основни слабости – съсловната организация да няма право да се бърка в отнемането на лиценз за работа и второ, даване на лиценз на аптеки. Смятам, че тези възлови въпроси ще бъдат отстранени между първо и второ четене.
Мнението ми е, че този законопроект трябва да бъде одобрен от всички нас, за да дадем възможност за по-нататъшното хармонично развитие на фармацевтичното дело и за добрата фармацевтична практика в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов, за изказването.
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГАР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! При всички случаи на обсъждане на един законопроект могат да се изложат аргументи “за” и “против” дадено предложение. В случая с обсъждания проект за Закон за съсловната организация на магистър-фармацевтите, внесен от Атанас Щерев и група народни представители, ситуацията е идентична.
В хода на обширния дебат в Комисията по здравеопазване се чуха сериозни мотиви в едната и в другата посока. Какви са обаче обективните обстоятелства, които в никакъв случай не можем да отминем, обсъждайки философията на този законопроект? Формално погледнато, тук става въпрос за създаване на още една корпорация на публичното право със задължително членуване в нея на придобилите образование по специалността фармация по подобие на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и съсловната организация на медицински сестри и акушерки и асоциираните медицински членове, членуващи в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. За сведение, в момента в България има няколко организации на фармацевти, създадени по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел въз основа на принципа на свободното сдружаване: Съюз на фармацевтите в България, Българска асоциация на фармацевтите, Асоциация на търговците на едро с лекарства.
Презумпцията при създаване на подобни единни и единствени организации на дадено съсловие е държавата, в случая Министерството на здравеопазването, да им възложи определени публичноправни функции, тоест да им делегира права и, разбира се, задължения. Примерно по контрола, организирането, упражняването на дисциплинарна власт по отношение на членуващите в тази организация. Смущаващо е обаче, че към настоящия момент, видно от становището на Министерството на здравеопазването, то няма визия и ясно изразено желание да делегира подобни права на една съсловна организация на фармацевтите.
На второ място, също формално погледнато, наличието на няколко подобни сдружения на фармацевтите е безспорно по-демократичното, стига те да се подчиняват на еднакви професионални и етични правила и норми. Но представете си по какъв начин всяка от тези организации сама за себе си може да изпълнява своите функции и да изразява интересите на фармацевтичното съсловие като публичен субект, след като всяка от тях представлява по своя състав различни и разнопосочни групи от това съсловие. Във всяка от тях членуват магистър-фармацевти и помощник-фармацевти и други в сдружението на търговците на едро. Абсолютно категорично една единна организация би била по-добър коректив и партньор както на Министерството на здравеопазването, така и на Националната здравноосигурителна каса.
В този ред на мисли създаването на единна представителна организация на магистър-фармацевтите на национално ниво би я превърнало наистина във важен фактор, подчертавам, в смисъл на коректив и авторитетен партньор при обсъждане и решаване на въпроси, които са свързани с провежданата лекарствена политика в системата на задължителното здравно осигуряване.
На трето място, основна идея на предложения законопроект е съсловната организация да бъде изградена като регулативен орган по отношение практикуването на професията на фармацевтите. И тук е мястото отново да заявя, както отбелязах в хода на дебатите в комисията, че от последващото прецизиране на отделните текстове, касаещи членство, функции, ръководни органи и техните правомощия, ще зависи дали ще бъде сътворен един закон, който дава равни права, равен старт на всички магистър-фармацевти, или обратно – ще бъде узаконено правото на група хора, добрали се в ръководните органи на съсловната организация, да решават коя аптека или верига аптеки да просъществува.
Въпреки известното правило, че е по-добре да подходим позитивно и убедени в добрите намерения на някого или на нещо, особено на демократично избран орган на организация, позволявам си да изразя мнение, че в случая законодателят трябва категорично да прецизира текстовете, визиращи санкциите в Глава пета “Нарушения и наказания”, така че да се ограничи максимално възможността този закон да бъде използван за защита на чисто корпоративни търговски интереси на определени кръгове.
Лично аз, подкрепяйки принципно законопроекта, имам сериозни забележки по отношение правата на ръководните органи, както и санкционирането на нарушения. Това се отнася особено за съставяне на актове еднолично от членове на Комисията по етика и качество към регионалните колегии, макар препотвърждаването с наказателно постановление да става от председателя на управителния съвет. Прекалено много субективизъм се залага априори в тези текстове. Още повече, че става въпрос за санкции от рода на затваряне на аптеки от три седмици до три години, което по пазарните правила и закони де факто означава завинаги.
В заключение, позволете ми да заявя, че Парламентарната група на ДПС подкрепя философията на внесения законопроект с ясното съзнание, че той трябва да регламентира равнопоставеността и равните правила за магистър-фармацевтите в България, претърпявайки обаче прецизиране между първо и второ четене в посока ясни правила и работещ механизъм за постигането им.
Ще подкрепим по принцип този законопроект не защото членството в една единствена организация е най-демократичното нещо на света, а защото вероятността тази организация да е необходимият коректив в диалога с институциите е по-голяма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Джафер.
Господин Димитър Стоянов има думата за изказване.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
В Комисията по европейска интеграция аз гласувах против законопроекта за магистър-фармацевти. Причината за това специално що се касае до евроинтеграцията, е, че за пореден път като член и заместник-председател на тази комисия аз се убеждавам, че се внасят закони, в които се вкарва някаква евроинтеграционна норма, за да му бъде придадена голяма тежест. В случая аз прочетох, както вече знаете, едно много дълго становище на комисията, в което общо взето квинтесенцията е, че в страните от Европейския съюз този въпрос е уреден по различни начини и няма общозадължителни норми и директиви що се отнася до създаването или не създаването на организации на магистър-фармацевтите.
Какъв е основният проблем, който ще се появи, ако бъде създаден един такъв съюз? Господин Китов много правилно нарече тази организация еснафи или гилдия. Но, както знаем,  еснафите са корпоративни сдружения от прединдустриалната епоха. Те са силно консервативни и възпират всякакъв граждански оборот. Те контролират изцяло дейността, която се извършва, и само от тях зависи кой какво ще прави. Къде е либералната идея на  вносителите, питам аз, които по принцип знаем, че са либерали по своята същност? Тази организация не се желае  и от самите магистър-фармацевти. Техните и досега съществуващи неправителствени организации не са на единно мнение трябва ли да има такова нещо и като цяло мнението е против създаването на единна организация.
Какво се получава с поредния еснаф, който се създава? Вече имаме Съюз на лекарите и зъболекарите, Съюз на зъботехниците, Съюз на акушер-гинеколозите и акушерките, сега ще имаме Съюз на магистър-фармацевтите. Това са специализирани граждански организации, на които държавата делегира административни правомощия. И като имаме в цялата област, която обхваща хора, заети в медицината, такива организации, на които се делегират правомощия с цел те да се саморегулират, тогава защо трябва да има Министерство на здравеопазването? Нека всичко да зависи от тези еснафи, които…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място):  За да изготви стандартите, бе, младеж.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Аз, доколкото разбрах, те сами ще си изготвят стандартите.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място):  Не си прочел закона.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ:  С делегирането на правомощия, който има по-голямо мнозинство в тази организация, ще казва на другите какво да правят и ще определя стандартите така, както сами си искат.
Така утре може примерно да направим съсловна организация на хамалите, защото не се знае кой може най-безопасно да носи отговорност. Това е много отговорна длъжност. Знаете, може да пострада нечие здраве. Да направим, чува се от новоизбрания кмет на София, докато беше в кампания имаше предложения и за Закон за регламентиране на проституцията. Тогава да направим съсловна организация на проститутките, защото там също има такава опасност и те трябва да се регламентират.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място):  Кои са регулираните професии? Нали си в Комисията по евроинтеграция?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Да направим тогава всички професии регулирани, предлагам аз, за да може всичко да е точно и ясно, а държавата да не взима никакво участие в тия регулационни функции.
Това, с което искам да завърша, е, че в момента отвън пред парламента, докато ние обсъждаме този Закон  за магистър-фармацевтите, на протест са болните от рак хора, които повече от година – 200 хиляди български граждани, са лишени от лекарства и са лишени заради нехайството на цялата тази зала и на всички изпълнителни органи в държавата. Този проблем за мен е много по-важен, защото става въпрос за живота на 200 хиляди българи и никога не се знае дали утре няма аз дори да бъда един от тях, отколкото  дали фармацевтите ще имат организация, която нито е изискване на евронорми, нито е желание на самите фармацевти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ):  Благодаря, госпожо председател.
Господин Стоянов, ако Вие внесете Закон за съсловна организация на проститутките, аз ще Ви подкрепя. Но нека да си разпределим компетенциите и позволете ние да знаем малко повече за съсловните организации в медицината и да имаме правото да отстояваме нуждата от тяхното присъствие, и да защитаваме политическата теза, че тяхното участие във формирането на здравна политика е не само наложително, а то няма алтернатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Йорданов.
Господин Стоянов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ  (КА): Проблемът, колеги, е, че съсловни организации на магистър-фармацевтите вече съществуват и те не желаят  по никакъв начин да се сливат помежду си и да се поставят в положението на задължително членство и контрол от един управителен съвет, където мнозинството с диктат може да налага на останалите какво да правят. Така че не мисля, че има нужда от създаването на такива задължителни съсловни организации. Това само обвързва хората и спира техните стопански инициативи. Те са си направили своите организации, има плурализъм, има конкуренция между тях. Къде отива нуждата от тази  нова съсловна организация?
Между другото, в предишното си изказване пропуснах да кажа: моля всички, които са заинтересувани лично от тоя въпрос, да го декларират, както е по правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за изказване по законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите с вносител Атанас Щерев и група народни представители.
Гласували  126 народни представители: за 103, против 14, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам при условията на чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да вземем решение за допускане в залата и вземане на участие в заседанието на заместник-министъра на правосъдието Ана Караиванова във връзка с обсъждането на първо четене на Административнопроцесуалня кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Подлагам на гласуване процедурното предложение госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, да бъде допусната в пленарната зала.
Гласували  111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Има думата господин  Янаки Стоилов да представи доклада на Комисията по правни въпроси, която е водеща по този законопроект.
Избирателно ли ще го представите или…?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще го представя в цялото съдържание. Надявам се, това ще улесни дискусията, защото заседанието на комисията премина при задълбочено обсъждане и мисля, че това ще ориентира и останалите колеги, които нямат толкова пряко отношение към проблематиката.
"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно проекта на Административнопроцесуален кодекс, внесен от Министерския съвет
На свое заседание, проведено на 26 октомври 2005 г., Комисията по правни въпроси разгледа проекта на Административнопроцесуален кодекс.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на правосъдието господин Маргарит Ганев. На заседанието присъстваха също: председателят на Върховния административен съд – господин Константин Пенчев, председателят на Сметната палата – господин Валери Димитров, и представители на работната група, изработила проекта на кодекса – проф. Кино Лазаров, проф. Емилия Къндева, Светла Петкова, съдия във Върховния административен съд.
Основен недостатък на сегашната уредба на административното правосъдие у нас е липсата на единни процедури при съдебния контрол върху административните актове,  което не съдейства за изграждането и функционирането на последователна и единна съдебна практика в областта на административния процес. Различните нестандартизирани административни производства създават условия за не еднакъв подход на съдилищата и за корупционни практики.
По време на обсъждането в Комисията по правни въпроси представителите на Министерството на правосъдието, на съдебната власт и народните представители се обединиха около необходимостта от кодифицирането на правната уредба в областта на административното правораздаване и около предимствата на  предложения проект на Административнопроцесуален кодекс.
Приемането на Административнопроцесуален кодекс безспорно е важна стъпка в процеса на реформиране на съдебната система у нас. Целта на предложения проект е да се проведе цялостна реформа на административното правосъдие в България.
Проектът на Административнопроцесуален кодекс е структуриран в шест дяла: общи положения, производства пред административни органи, производства пред съд, тълкувателни решения и постановления, изпълнение на административни актове и на съдебните решения по административни дела.
Структурата на проекта за Административнопроцесуалния  кодекс е ясна и добре систематизирана, прогласени са основните принципи на административното правораздаване. Предоставена е възможност на прокурора, а в отделни случаи и на омбудсмана да предприемат действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Тази възможност е допълнителна гаранция за утвърждаване върховенството на закона в административното правораздаване. Изцяло са преодолени съществуващите досега празноти в нормативната уредба по отношение на процедурата по издаването на административните актове.
За първи път се урежда възможността в производството по издаване на административни актове пред административния орган страните да могат да сключват споразумение. Очакванията от тази  възможност са за положителни резултати в няколко насоки – преди всичко за откриване на възможност някои специфични административни спорове да се решават със съгласие, както и за ускоряване на производството и намаляване броя на случаите, които стигат до съд. Възможността за приключване на административния спор със споразумение е предвидена и за съдебната фаза на производството.
Предлага се легално определение за индивидуален административен акт и се прави законово разграничение с останалите волеизявления, действия или бездействия на администрацията, които обаче не носят белезите на индивидуален административен акт. Изясняването на този момент има изключително важно практическо значение, тъй като досегашният опит показва, че гражданите и юридическите лица изпитват най-големи затруднения в преценката си кои от актовете на администрацията са индивидуални административни и съответно подлежат на контрол по административен или по съдебен ред.
В производството по издаване на индивидуалните административни актове освен принципа на мълчаливия отказ е въведен и принципът на мълчаливото съгласие, според който непроизнасянето в срок на административния орган се смята за мълчаливо съгласие при условията и по реда на специални закони.
Преодолява се съществуващата към момента празнина в нормативната уредба по въпросите, свързани с издаването на общи и нормативни административни актове – дава се определение за тях, определят се компетентните органи, заинтересованите лица и процедурата по тяхното издаване.
Развита е и цялостна процедура по оспорване на индивидуални и общи административни актове пред по-горестоящия административен орган. Нов момент е и предвидената възможност за горестоящия административен орган при разрешаване на сложни от фактическа или правна страна случаи да назначава експертна комисия и да се ползва от нейното заключение.
Оспорването на индивидуални административни актове пред съда е уредено като двуинстанционно. В проекта за Административнопроцесуален кодекс е направено предложение за създаване на регионални административни съдилища. Според представителите на вносителя създаването на регионални административни съдилища ще доведе до изграждане на самостоятелна система за административноправна защита и е в синхрон с практиката в някои европейски и други държави. Като предимство се изтъква уеднаквяването на съдебната практика и повишена ефективност и качество на съдебните актове.
Предвижда се в изградените регионални административни съдилища да се съсредоточи почти изцяло първоинстанционното обжалване на административни актове. Очакванията са и значително да се разтовари Върховният административен съд от първоинстанционни дела. Преследваната цел е изграждането на Върховния административен съд преди всичко като касационна инстанция, утвърждаваща правилна и еднаква съдебна практика.
Касационното оспорване се извършва пред Върховния административен съд, който разглежда делото в тричленен, петчленен или седемчленен състав. Новост тук е възможността за допускане на доказателства с цел установяване насочените касационни основания, а така също и възможността Върховният административен съд да установява различни или нови факти, когато решението е необосновано.
Проектът разширява и компетентността на административните съдилища. Освен спорове по законосъобразността на административни актове тези съдилища могат да разглеждат и искания за защита срещу неоснователни действия на администрацията и за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове на администрацията.
Във връзка с подобряване бързината на съдебния процес са и предложенията за откриване на възможност страната по административно дело да може да бъде призовавана и на посочен от нея електронен адрес, а също пред съда да могат да бъдат представени електронни документи, подписани с универсален електронен подпис.
Новост е разпоредбата във връзка с ограничаване на възможността за отлагане на съдебните дела.
В проекта е развита подробна процедура при съдебното оспорване на общи и нормативни административни актове. Предлага се производството пред Върховния административен съд по оспорване на нормативните актове да бъде също двуинстанционно – пред петчленен или седемчленен състав.
Прокарана е идеята за извеждане на преден план функцията на Върховния административен съд по утвърждаването на правилна и еднаква съдебна практика. Предвижда се всяка от колегиите на Върховния административен съд по спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона да се произнася с тълкувателни решения, а при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагане на законите в административното правораздаване е открита възможност за постановяване на тълкувателни постановления на общото събрание на всички съдии от Върховния административен съд. За първи път се предлага тълкувателната дейност на Върховния административен съд да бъде обвързана със срок – тълкувателните решения да се обявяват в тримесечен, а тълкувателните постановления – в шестмесечен срок от внасяне на искането.
Във връзка с изпълнението на административните актове и на съдебните решения по административни дела е създадена система от правила и механизми, чрез които се гарантира стриктно и точно изпълнение на административните актове и съдебните решения в областта на административното правораздаване.
Предвижда се налагане на глоба за длъжностно лице, което не изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган или предписание на съд да издаде административен акт или документ, не се произнесе в срок по жалба или протест срещу административен акт или не препрати своевременно жалбата или протеста на компетентния контролен орган.
В хода на дискусията, проведена в Комисията по правни въпроси, се откроиха някои становища и препоръки за усъвършенстването на предложения кодекс.
Народният представител Надка Балева посочи, че в проекта на кодекса се предвижда деветмесечен срок, в който Висшият съдебен съвет по предложение на министъра на правосъдието трябва да определи броя, седалищата и съдебните райони на регионалните административни съдилища, като впоследствие Висшият съдебен съвет следва публично да оповести датата, от която те ще започнат да функционират. Същевременно се предвижда самият Административнопроцесуален кодекс да влезе в сила три месеца след обнародването му, като висящите спорове се разглеждат по досегашния ред до започване на функционирането на регионалните административни съдилища. В тази връзка беше предложено да се обмисли срокът за влизане в сила на Административнопроцесуалния кодекс.
Народните представители Анелия Мингова, Мая Манолова, Петър Чернев и Янаки Стоилов изразиха становището, че създаването на регионални административни съдилища трябва сериозно да се обмисли, като представиха аргументи по този въпрос. Регионалните административни съдилища ще бъдат създадени само в някои градове, в които сега има окръжни съдилища, тоест регионални административни съдилища ще има само в някои от районите на действие на окръжните съдилища. Това на практика ще затрудни достъпа на гражданите до тях и ще се увеличат разходите във връзка с упражняване правото им на защита, а и разходите за самата съдебна дейност. Изразена беше идеята да се структурират специални отделения в окръжните съдилища, които да разглеждат административни спорове, каквато е практиката и в момента. По този начин също ще се облекчи работата на съдилищата, а същевременно ще бъде по-лесен достъпът на гражданите до първоинстанционните административни дела.
Проведена беше и дискусия относно числеността на съставите, в които се предвижда Върховният административен съд да разглежда различните категории дела – тричленен, петчленен и седемчленен състав. По проекта на кодекса Върховният административен съд разглежда дела в тричленен състав, когато се оспорва решение, постановено от регионален административен съд; в петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, и в седемчленен състав, когато обжалваното решение е постановено от петчленен състав на същия съд.
Народният представител Анелия Мингова и председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев предложиха да се обмисли дали не е по-целесъобразно Върховният административен съд да разглежда дела като първа инстанция в тричленен състав, като касационна инстанция в петчленен състав, а седемчленен състав на същия съд да разглежда дела само по отмяната на съдебни решения, което е извънреден способ и определения на петчленен състав на Върховния административен съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството и оттук възможността за защита.
Народният представител Янаки Стоилов предложи да се обсъди възможността да се определят срокове за насрочване на делата по административноправни спорове, за разглеждането и решаването им, като се избере най-подходящият начин с оглед постигане на бързина при решаване на споровете и същевременно да не се затрудни дейността на съда.
Предложено беше да се обмислят някои от принципите на административното правораздаване. Председателят на Сметната палата господин Валери Димитров предложи прогласеният принцип на съизмеримост да бъде преименуван на принцип на съразмерност, като не се променя неговият смисъл. Обсъди се идеята да се добави още един принцип – на легитимност на очакванията и предвидимост в действията на администрацията, чийто завършен израз дава основание за оспорване на административните актове пред съда.
Също така според него следва да бъде обмислено включването на още едно основание за оспорване на административните актове пред съда. Това е необоснованото отклонение от трайно установена практика по прилагането на един закон. Отклонението трябва да е необосновано, което сочи за подбуди, различни от целта, която преследва законът. Отклонението следва да се разграничава от случаите, когато едно съдебно решение например поставя началото на нова практика на съда по въпроса. Създаването на това ново основание беше подкрепено и от народния представител Елеонора Николова.
Изразени бяха становища да се обмислят и подобрят определенията за индивидуален административен акт и административен орган.
Приветствано беше разширяването на кръга на субектите, които могат да искат от държавата обезщетение за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като наред с гражданите са включени и юридическите лица. Постави се на дискусия въпросът за отговорност на общините, чиито незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица увреждат граждани или юридически лица. Включването на общинската администрация се обсъди с оглед засилените й правомощия, които съответните нормативни актове й дават, и необходимостта в максимална степен да бъдат защитени лицата, пострадали от незаконни актове, действия или бездействия на тази администрация.
Във връзка с обезщетението за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, проектът на Административнопроцесуален кодекс предвижда премахване на съществуващите понастоящем юридически и практически затруднения при предявяването на искове за обезщетения. Искът за обезщетение да може да се предяви заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. В случаите, в които вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, или от административен акт, по отношение на който административният и съдебният контрол са изключени, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който искът е предявен за обезщетение.
Представителите на вносителя  и на работната група по изработването на проекта на Административнопроцесуален кодекс се съгласиха с по-голямата част от направените бележки и предложения от страна на народните представители. Те ще бъдат взети предвид при второто гласуване на предложения проект с цел неговото усъвършенстване.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи предложения проект на Административнопроцесуален кодекс и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата за изказвания.
Госпожа Мингова първа заяви желанието си за изказване. Заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Национално движение Симеон Втори безусловно ще подкрепи на първо гласуване предложения законопроект за нов Административнопроцесуален кодекс.
Като изразявам съгласие с подробно изложеното в доклада на председателя на Комисията по правни въпроси, искам да подчертая няколко основни неща, които според мен са особено успешни при подготовката на този законопроект.
На първо място, трябва да поздравим неговите създатели за това че те са работили, и аз съм в течение на цялата подготовка на законопроекта, в продължение на повече от две години, изключително усърдно и сериозно. Това е един изключително добре професионално подготвен екип от специалисти, от експерти, много широк кръг колеги в областта на административното право и административния процес, което ни дава основание да го поздравим за работата, която е свършил.
Това ни облекчава в по-нататъшната работа при обсъждане и приемане на законопроекта, защото много рядко се случва в пленарната зала да достигат толкова добре подготвени нормативни актове, които ние с лекота, тоест с по-малко усилия и промени да можем да приемаме като закони.
На първо място, като основна заслуга на законопроекта трябва да отбележим самата вложена в него идея за кодификация на цялата материя в административното правораздаване – нещо, което особено дължим при кодифицирането на материите, свързани с правораздаването, тъй като по традиция материята в наказателното и гражданското правораздаване от самото създаване е кодифицирана, доколкото при административното правораздаване всъщност имаме спорадична уредба, недотолкова добре съгласувана помежду си в редица нормативни актове.
На следващо място, според мен особено успешно са изведени и формулирани принципите на административното правораздаване. Би трябвало да се отбележи особено успешното обособяване на трите категории нормативни актове – индивидуални, общи и нормативни административни актове, които с обстоятелството, че намират определение в законопроекта, дават възможност по-нататък да бъде диференциран и режимът, и подходът при тяхното атакуване.
Това, което законопроектът предлага в областта на оспорването на административните актове, според мен в най-голяма степен би трябвало да намери нашата положителна оценка.
Възможността да бъде запазена формата на административно и на съдебно атакуване на административните актове, като е диференциран подходът в зависимост от вида на административните актове, според мен е много успешна. Аз възприемам принципа на двуинстанционност, прогласен и проведен в законопроекта, тъй като това отразява една застъпена напоследък не само в юридическите среди идея от недоброто решение, което ние взехме с въвеждането на принципното триинстанционно разглеждане на делата – това, което все още продължава да бъде принцип в гражданското и в наказателното правораздаване.
Извеждането на идеята за двуинстанционност при оспорването на административните актове е положителна стъпка, което е в синхрон с идеите на реформата в правораздаването изобщо, предвиждаща най-вече бързина и оттам ефективност на правораздавателните актове. В тази насока бих искала  да споделя, а това беше отразено и в доклада на господин Стоилов, някои препоръки, на които според мен би трябвало  да обърнем внимание при подготовката на законопроекта за второ четене.
Беше споменато, че една от основните идеи, която намира израз в законопроекта, е предвиждането на така наречените регионални административни съдилища.
Действително, колеги, по Конституция е допустимо със специален закон да бъдат уреждани и да се предвижда компетентност на специални съдилища по определена категория дела.
От една страна, този конституционен модел е успешен, защото дава възможност за гъвкавост при преценката както на законодателя, така и на професионалните среди от конкретните нужди на обществото по конкретни категории дела.
От друга страна обаче, не бива да забравяме, че създаването на административни съдилища би могло да се натъкне на проблеми от финансов и организационен характер, което особено в ситуацията, в която се намираме в момента, би затруднило началото на тяхното функциониране.
На следващо място, ако си представим, че административните дела по своя предмет и по своите страни са по-близко до една друга основна категория дела – гражданските, за разлика от наказателните дела, това би предизвикало известно съмнение относно необходимостта да се специализира правораздавателната компетентност по административните дела, доколкото гражданските и наказателните, въпреки че се отличават повече помежду си, се разглеждат от общите, предвидени в Конституцията съдилища. Тоест идеята ми е, че едва ли различният предмет на административните от другите категории дела е достатъчно основание еднозначно да приемем необходимостта от създаването на специални административни регионални съдилища.
Аз не оспорвам този подход. Искам просто ясно да бъда разбрана, че е възможно с общи усилия да преценим кое е най-доброто нормативно разрешение.
Проблемът с регионалните административни съдилища донякъде би дал негативно отражение и при застъпването на принципа за достъпност на правосъдието, защото понастоящем при действащите многобройни нормативни актове в областта на административното правораздаване имат компетенции както районните, така и окръжните съдилища като първа инстанция. Обстоятелството, че се предвиждат регионални административни съдилища, всъщност не само че прехвърля изцяло първоинстанционната компетентност на окръжните съдилища, които са вторите по степен съдилища според Конституцията, но на практика не всеки окръжен съд или не всеки район на окръжен съд би дал възможност да функционира в рамките на този район административно съдилище, което на практика значително би затруднило достъпа до правосъдие.
На следващо място, може да се окаже така, уважаеми колеги, че всъщност ние се стремим да направим нещо – в случая създаването на специални административни съдилища, поддавайки се на една тенденция, която ми се струва, че малко отшумява в демократичните правни системи, към които се стремим и на които някак си се опитваме да подражаваме. Разбира се, казвам това в добрия смисъл на думата, възприемайки положителни законодателни модели.
Доколкото съм информирана за законодателния процес при други категории дела, имам предвид търговските и по-скоро трудовите дела, и доколкото имам информация за хода на подготвителен законодателен процес относно идеята да се формират специални търговски, респективно трудови съдилища, може да се окаже всъщност така, че ние отиваме там, откъдето други демократични правни системи като че ли се връщат. Специално моята информация в тази насока се отнася до идеята за създаване на трудови съдилища. Имаше такава подготвена работна група. Сведенията са, че сега като че ли е в затишие процесът по подготовката на правна уредба, която да дефинира правомощията на специални трудови съдилища, защото правните системи, с които сме в диалог, и от които, пак подчертавам, черпим модел на правна регламентация, по-скоро сведенията ми са за статуквото в Германия, на практика имат намерения да се откажат от функционирането на специални трудови съдилища.
Така че да се опитаме с общи усилия да проверим между първо и второ четене кои са полезните модели, доколко можем да изведем от тях убедително необходимостта да пристъпим към такова обособяване на административни съдилища или бихме се опитали и да създадем един по-балансиран модел. Доколкото ми е известно, предоставянето на компетенции в обособени административни отделения в рамките на сега действащите окръжни съдилища, на практика би позволило да се специализират тези състави във въпросните отделения, които да разглеждат изключително и само административни дела. Като при това не е немислимо да предвидим съдиите, които биха били назначени в рамките на тези отделения, да бъдат не само на функционално, но и на организационно подчинение специално на представителите или по-скоро на председателя на Върховния административен съд, като това, разбира се, може да бъде изградено с предложение в рамките на Закона за съдебната власт.
Отново искам да подчертая, за да завърша този първи кръг проблематика, върху която искам да ви обърна внимание, че по принцип не може да бъде отречен подходът, който авторите на законопроекта са се опитали да следват. Аз не изключвам идеята за обособяването на такива съдилища. Но нека все пак по-добре да обмислим кой е най-полезният вариант.
И още нещо в рамките на законопроекта, което ще си позволя заедно с мои колеги да препоръчаме като промени в предложения текст. То отново се отнася до сферата на възможностите за обжалване и по-скоро до възможностите за съдебно обжалване на една част, на една от категориите административни актове.
В законопроекта са разпределени правомощията за първоинстанционно разглеждане на административните дела между така предвидените регионални административни съдилища и самия Върховен административен съд, който в свой 3-членен състав може да функционира, първо, като първа инстанция по предвидените в законопроекта категории административни дела; и на второ място, като втора касационна инстанция по обжалването на решенията на регионалните административни съдилища.
В компетенциите си, когато той е първа инстанция по определената в законопроекта категория дела, според мен се прави неоснователно едно разграничение в неговите правомощия по определени категории актове. Така например, вероятно изкопирано от сега действащата правна уредба според Закона за Върховния административен съд, отново се предоставя на Върховния административен съд в 5-членен състав да разглежда като първа инстанция атакуването, обжалването на нормативните административни актове. Това нещо беше подчертано и в доклада на Комисията по правни въпроси. На практика се създава необходимост като   втора  инстанция  по  тази  категория  дела  да  функционира 7-членен състав в рамките на Върховния административен съд.
Уважаеми колеги, при това положение обаче не остават правни възможности да се предложат нормално функциониращи състави в рамките на Върховния административен съд, които биха могли да осъществяват функции по извънреден контрол върху влезлите в сила решения на самия 7-членен състав на Върховния административен съд. Изправяме се пред абсурдната теза: или това да бъде отново 7-членен състав, или да се формират още по-големи състави, нещо, което е непознато на практиката досега и на нормативната уредба по граждански и административни категории дела.
Ето защо ми се струва логично, че трябва да отстъпим от сегашната уредба по Закона за Върховния административен съд и да предвидим, че нормативните административни актове като първа инстанция подлежат на обжалване пред 3-членен състав на Върховния административен съд. Това дава възможност да се унифицира процедурата по обжалване, да се облекчи практиката на 3-членните състави на Върховния административен съд, като по този начин се уеднакви и практиката на 5-членните състави на Върховния административен съд, които биха били единствено втора инстанция по тази категория дела. Това ще облекчи и работата на Върховния административен съд като съд по извънредния контрол, който в случая е отмяната на влезли в сила решения, като единствената възможност за функциониране на 7-членен състав ще бъде именно по делата за отмяна като форма на извънреден контрол и като възможности да се атакуват определенията за прекратяване на едно административно дело, които са постановени от състав на Върховния административен съд.
По този начин ще предвидим и добър баланс между действащата уредба в гражданскопроцесуалното законодателство, което е сравнително ново и което отговаря на принципите в Конституцията с оглед рамките на правораздаването изобщо.
Разбира се, могат да бъдат отправени и други конкретни бележки. В частност, за тях стана дума и в доклада. Те бяха подробно обсъдени и в Комисията по правни въпроси.
Надявам се обаче, че законопроектът, който е представен на нашето внимание днес, ни позволява да го подкрепим единодушно, така както беше направено и в Комисията по правни въпроси. Разбира се, давам си сметка, че самата материя и самият обем на този кодекс и най-вече обстоятелството, че за първи път се изправяме пред кодифицирана материя в рамките на административното правораздаване, вероятно ще наложи да отделим малко повече време като срок за предложения. И дори да се опитаме да обединим усилията си, за да може отново парламентът чрез обединените си усилия да стигне по този законопроект по-скоро до общи тези и предложения – това, което създава като впечатление и така, както е внесен към този момент законопроектът. Призовавам ви да подкрепим на първо гласуване предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
За изказване думата има господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Ние, от Парламентарната група на “Атака”, ще подкрепим на първо четене проекта за Административнопроцесуален кодекс.
Без съмнение кодифицирането на процедурите по съдебния контрол върху административните актове е добре дошло. Аз бих го нарекъл дори късно дошло. Това е една необходимост в правния мир на България, която най-после задоволяваме.
Досегашната разхвърляна регулирана материя в различни по рамки нормативни актове категорично не подпомагаше получаването на ефективно правосъдие по въпросите на административното правораздаване. Знаем, че административното съдопроизводство е може би на второ място по разпространение и по приложение в съдопроизводствената система на страната. Чрез административното съдопроизводство се урегулира връзката между гражданите като основен суверен на демокрацията и държавата в лицето на изпълнителната власт и то при намесата на третата власт, а именно съдебната. С оглед на това кодифицирано, стройно подредено и правилно систематизирано законодателство в тази насока категорично беше необходимо и категорично, повтарям, е добре дошло. Ние ще го подкрепим.
В пространните експозета на говорилите досега колеги, които почти напълно подкрепяме, се разгледаха основните принципи, основните структурни бележки и становища и сигурно ще се разгледат те и от послеговорившите. Аз бих искал да обърна внимание само върху един елемент от настоящата кодификация, а именно регламентирането като първоинстанционни на обособени административни съдилища.
Колегата Мингова с право отбеляза, че основната тежест на първоинстанционността в административното производство в момента тежи върху районните съдилища. Искам да отбележа, че районните съдилища в страната са най-широко разпространените. Съдебната система горе-долу обхваща всички малки градчета и градове на страната. И първоинстанционното разглеждане на множеството обжалваеми административни актове, ако погледнем справката сигурно ще видим, че основната тежест е върху районните съдилища, и качването на първоинстанционността на окръжни съдилища или на други съдилища с ранг на окръжни съдилища или на други съдилища, разположени в окръжните центрове и то не всички, качествено и чувствително ще лиши множество граждани от правото да получат адекватно административно съдопроизводство срещу неправилно постановени административни актове. Това ще засегне предимно хора, които имат материални затруднения, хора, които не могат да си позволят да получат адвокатска помощ в окръжния град, каквато биха могли да получат в районния център. Именно в тази насока и в работата на комисията беше изказано моето становище. Мисля, че множество колеги тогава се съгласиха с мен. Това е единствената забележка които ние, от “Атака”, отправяме по отношение на този проект.
Ние ще го подкрепим. Считаме, че е изключително добър кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване думата има госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Приемането на Административнопроцесуалния кодекс е съществена крачка в съдебната реформа в България, един от безспорните ни европейски приоритети.
След приемането на Наказателнопроцесуалния кодекс, приемането на Административния процесуален кодекс е следващата стъпка към унифициране на една много голяма категория дела, каквито дела са административните, и даже само заради това би следвало Кодексът да бъде приет положително. Още повече, че при неговото изработване бяха ангажирани едни от най-видните представители на правната доктрина и на административното правораздаване, които в крайна сметка предложиха на нашето внимание един качествен нормативен акт.
Проектът предлага много нови решения, които са насочени към опростяване, стандартизиране на процедурата пред административните органи, но освен на тези положителни моменти аз ще се спра в своето изказване и на своите несъгласия с много от решенията в кодекса, които, надявам се, че в периода между двете гласувания ще бъдат прецизирани.
Безспорен плюс на законопроекта според мен е стесняването на кръга на административните актове, които са извън съдебния контрол, което ще допринесе както за дисциплиниране на администрацията, така и за уеднаквяване на нейната практика, а също и за толкова очакваната предвидимост на действията на административните органи в един или друг случай.
За първи път се дава възможност административните производства пред административните органи и пред съда да завършват със споразумение, което освен, че много ще ускори процедурата, ще даде и възможност за някои специфични административни спорове да се решават по един цивилизован начин. В крайна сметка това е в съответствие с идеите, които ние заложихме съвсем наскоро в Наказателнопроцесуалния кодекс.
Този път детайлно е разписана и процедурата за издаване на административни актове като по този начин са запълнени съществени празноти, които съществуваха в това производство пред административните органи.
Въведени са ред процедурни решения с оглед дисциплиниране на администрацията, което приветствам, в лицето на съкратени срокове за издаване на административните актове, засилени санкции и мерки за процесуална принуда.
Последователно е въведен и принципът на двуинстанционност на административното производство, който би следвало да заслужи нашите адмирации, защото това безспорно ще ускори административното производство.
Друг нов момент е предвидената възможност за първи път по реда на Административнопроцесуалния кодекс да се разглеждат искове за обезщетения за вреди, които са причинени на граждани или на юридически лица от незаконни действия на администрацията, което е нов момент, съобразен със стандартната европейска практика.
Подробно е уредена и тълкувателната дейност на Върховния административен съд, което ще допринесе в максимална степен за уеднаквяване на съдебната практика. В този смисъл съм съгласна абсолютно със забележките, които бяха направени от госпожа Мингова.
Заедно с тези положителни моменти имам и някои съществени несъгласия с редица решения, които предлага кодексът.
На първо място – относно създаването на регионалните административни съдилища. В кодекса е заложена една спорна концепция за създаване на 10-12 съдилища и по този пункт е моето принципно несъгласие, тъй като считам, че това в голяма степен ще ограничи достъпа на гражданите до правосъдие, каквато е една от основните цели на този кодекс. По този начин абсолютно се обезсмисля разширяването на кръга от дела, които подлежат на съдебен контрол, тъй като тази възможност на гражданите няма как да бъде реализирана и съществено ще се затрудни тяхната възможност да използват тази скъпа съдебна процедура.
Безспорно ще се оскъпи и самото административно-съдебно производство – освен за разноски за явяване на самите страни пред съда, но и с оглед повишаване разноските за вещи лица, за свидетели и пр. Ако целта, а безспорно това е една от целите, е да се разтовари Върховният административен съд, който в момента е задръстен от много на брой дела, то това би могло да се постигне чрез промяна на подсъдността на някои категории дела, например, атакуването на актовете на областните управители би могло да се разглежда като първа инстанция от окръжните съдилища.
Тук изцяло подкрепям идеята на колегата Мингова, че желаният ефект, а именно едно качествено административно правораздаване и разширяване на достъпа на гражданите до правосъдие може да се постигне и в рамките на съществуващите структури, тоест в рамките на съществуващите административни отделения към нашите окръжни съдилища. Като би могло да се предвиди техните председатели да се определят от Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на Върховния административен съд и в техните рамки да се предвиди една специализация по видове дела и по съответната съдебна материя. По този начин ще се спестят и много средства, които ще са необходими за създаване на тези 10-12 съдилища, които средства са предвидени в бюджета на съдебната власт и биха могли да бъдат разходвани за други цели.
Освен това имам и някои други съществени забележки. Считам, че прекомерно е разширен кръгът на индивидуалните административни актове, като в тях са включени например волеизявленията на администрацията, изразени със знаци. Представете си по какъв начин може да се оспорва един жест на административен орган.
Считам за спорен и принципа на необжалваемост на споразуменията, които са сключени пред администрацията, по отношение на тяхната законосъобразност. Считам също така за твърде авангардна и неприложима в практиката идеята за незабавни действия на съда за така наречената защита срещу неоснователни действия на администрацията. Представете си как ще реагира дежурният съдия в София на сигнал по телефона, подаден от Петричко, и как този съдия ще се произнесе по дадения правен казус,  без да може да слуша страните и без да събере необходимите доказателства.
Според мен в кодекса трябва да се заложи и възможността съдът по своя преценка да откаже разглеждането на искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконни действия на администрацията, в случаите, в които това ще затормози производството.
Считам също така, че нееднакво се третират в кодекса някои сходни с традиционните решения въпроси. Например по различен начин е решено възражението за подсъдност, сравнено с процедурата, която е уредена в Гражданския процесуален кодекс. Необходимо е според мен също така да се уеднаквят и термините, които се използват по различен начин в различните раздели на кодекса, като това би могло да стане в периода между двете четения.
Аз също се присъединявам към становището, че забележките и несъвършенствата на кодекса не са толкова значими и биха могли да бъдат отстранени в периода между двете гласувания. Най-добрият вариант е, ако това стане с обединените усилия на представители на всички парламентарни групи, за да се постигне така необходимото съгласие, което в общи линии беше постигнато при обсъждането на Наказателнопроцесуалния кодекс. Като цяло считам, че проектът е добър, че предлага съвременни решения и че след неговото прилагане ние ще имаме една по-бърза, много по-модерна и по-разбираема за гражданите административна процедура. Поради тази причина Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи на първо четене предложения законопроект и ще участваме активно в правенето на предложения за неговото усъвършенстване в периода между двете гласувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Госпожо Янкова, заповядайте за изказване.
НАДКА ЯНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Абсолютно необходимо е наистина въвеждането на единни процедури и съдебният контрол върху административните актове. Обединяването на съществуващите към момента правни норми в един административен кодекс, безспорно ще доведе до повишаване качеството на работата на администрацията и контрола върху тази работа.
Една от основните задачи на този кодекс обаче е да се подобри достъпът на гражданите до правосъдие. И в тази връзка, присъединявайки се към изложените от колегите съображения, които преди мен взеха отношение, мисля, че трябва най-сериозно да обсъдим визираното в проекта на АПК създаване на регионални административни съдилища. В мотивите към законопроекта се говори за 10-12 регионални административни съдилища. В крайна сметка обаче този въпрос ще се реши от Висшия съдебен съвет – колко ще бъдат те, къде ще бъдат техните седалища и съдебен район на действие, не само това, което беше казано досега, че реално ще затрудни достъпа на гражданите до правораздаването. Апелативните съдилища обслужват горе-долу по пет области. Ако приемем, че се възприеме това, което е заложено в проекта за 10-12 съдилища, означава един регионален административен съд да обслужва три области.
Във Великотърновска област има десет общини. Има области и с повече общини. Какво означава това на практика? Един регионален административен съд да поеме като компетентност – първа инстанция, обжалваемите актове на не по-малко от тридесетина общински структури, административните актове на чиито ръководители подлежат на съдебен контрол. И плюс това, което казахме вече за затрудняване достъпа на гражданите, ще се стигне и до едно разтоварване на Върховния административен съд, а затрупване на първоинстанционния съд. И в никакъв случай това няма да доведе до бързина на правораздаването, каквато цел е заложена във философията на проекта за този закон. По тази причина моето мнение е, че следва да обмислим и като по-разумно е да възприемем не отделното създаване на регионални административни съдилища, което пък е обвързано и с финанси на държавата – това са седалища, това е обзавеждане, това е търсене на сгради – едни въпроси, които ще се проточат във времето, но създаването на специализирани отделения – административни, към окръжните съдилища. В повечето от окръжните съдилища е въведена тази практика и без да са обособени като самостоятелни отделения, тъй като липсва такава законова рамка до настоящия момент, работят по тези дела специализирани съдии.
Още нещо, което ми направи впечатление в законопроекта – едно огромно разминаване в предвидения срок за влизане на закона в сила, по-конкретно три месеца след неговото приемане, и даването на деветмесечен срок от датата на приемането на Висшия съдебен съвет да определи тези регионални административни съдилища. Какво ще правим през шестте месеца? Законът е влязъл в сила, досега действащите съдилища не могат да работят, да решават такива дела, защото в Преходните разпоредби е заложено, че само висящите – започнати и неприключили, ще продължат по стария ред. Значи шест месеца ще се трупат тези дела, за да чакат кога Висшият съдебен съвет ще определи броя, седалищата, района на действие. По-късно докато се решат битовите проблеми на тези новосъздадени структури и ще се получи наистина едно изключително забавяне, заложено още в проекта.
В крайна сметка следва да подкрепим законопроекта на първо гласуване, като между първо и второ четене се направят съответните предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Обединените демократични сили също ще подкрепи този тъй амбициозен проект за кодифициране на материята в областта на административното правораздаване. Ние също ще участваме активно в дебата, който трябва да определи дали трябва да създаваме регионални съдилища, дали те са по-лекият вариант за гражданите като търсене на защита, или трябва да се върви към разширяване и обособяване на административни отделения в окръжните съдилища.
Независимо от това как ще се реши този спор, мисля, че и в настоящия момент има посоки на ограничаване на възможността на гражданите да търсят защита, а тя е най-вече в чл. 110, който също трябва да бъде обект на нашето внимание в Комисията по правни въпроси.
Дадена  е възможност на страните да атакуват съответния административен акт пред висшестоящия административен орган. Един пример: Регионалната данъчна дирекция – Варна. Ако ревизионният акт бъде променен от директора на Регионалната данъчна дирекция, решението му от ревизирания субект ще се обжалва пред Варненския съд и определени категории дела ще се решават само от съдилищата по седалище на горестоящия орган – например изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, регионалния данъчен директор, директора на регионалната митническа дирекция. Тоест ние и към настоящия момент се съгласяваме, че неудобството на гражданите е факт. Има масово преселение на гражданите, когато атакуват актовете.
Когато става въпрос за данъчни актове, вие знаете, че имаме пет данъчни съдилища, съответно цялата процедура е изнесена на пет места. Същото е и когато ще се създаде Агенцията за държавни вземания, същото е и когато говорим за митническите дела.
Ето защо, мислейки кое е най-удобното за гражданите, ние във всички случаи трябва да се занимаем с  процедурата, която съществува в момента, защото пращайки човек непременно по седалището на съответния административен орган, ние го задължаваме там да води и съответното дело, което представлява затруднение при търсене на защита, ангажират се твърде големи финансови ресурси от страна на хората.  Това също е предмет на мислене.
Ще поставя още един въпрос – дали сме готови в момента да съвместим мълчаливия отказ с мълчаливото съгласие. Мисля, че ще настъпи непреодолима трудност за правоприлагащите органи, ако използваме двоен юридически стандарт.  Мълчаливият отказ е понятие, което познаваме и прилагаме, но мълчаливото съгласие е технология, с която ще се сблъскат административните органи, а  това ще затрудни и съответния съдебен контрол. Затова между първо и второ четене трябва да  се обединим какъв подход ще изберем като по-действащ.
Интересни дебати могат да възникнат и на база на обстоятелството, че се разширява кръгът от лицата, които могат  да подават сигнали и предложения. В чл. 14, ал. 2 този кръг, тази категория е много отворена. Всички граждани могат да подават такива сигнали и предложения. Оттам възниква въпросът: те могат ли да се считат за заинтересована страна по смисъла на чл. 85, тоест не отваряме ли много кръга от лицата, които могат с повод или без повод да жалят административен акт и да търсят административна подкрепа?
И аз се съгласявам с колежката Манолова, че много неясна е преценката, която трябва да направи съдът, когато дежурният съдия трябва да защити жалващия се гражданин от незаконно преследване. Мисля, че е удачно в кодекса да се посочи срок за извършване на проверките като нормативно задължение на органи извън съда. Евентуално изключение от този срок по преценка на съда да има само с оглед обстоятелствата по случая. Липсата на такъв срок може да се преодолее при произнасяне от страна на дежурния съдия.
Създадена е и една специална норма за административна отговорност – специална норма за наказване по чл. 310 – с глоба при неизпълнение на съдебни решения. Трябва да решим въпроса как тя се отнася към нормата на чл. 296 от Наказателния кодекс и има ли място за дуализъм в уреждането на санкциите при неизпълнение на съдебни решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дейността по кодифициране на правната материя е сложна и изисква много енергия, много теоретични познания и най-вече обобщаване на практиката.
По отношение на кодификацията в административното правораздаване, европейски държави с признати демократични традиции имат големи завоевания и успехи, които се цитират и дават като пример. Такъв е последният случай с Португалия, която през 2002 г. успя да осъществи своето административно кодифициране и беше сочена от европейските експерти като пример. Това, което се сочи в мотивите на Административнопроцесуалния кодекс, е намерението България да бъде приобщена и присъединена към тези приветствия.
Искам обаче от тази трибуна да  заявя, че не е достатъчно само да имаш воля да кодифицираш една материя. Това е дълготраен процес или както казах в началото – изисква изключителна енергия.
Ние, Демократи за силна България, поставихме на много сериозен анализ Административнопроцесуалния кодекс, тъй като той е един от очакваните нормативни актове. Според нас единствената цел на този кодекс в контекста на всички принципи и тези, изложени в мотивите и в законопроекта, е да подобри осъществяването на субективните права на гражданите и да работи в интерес на демократичната административна система.
Този кодекс е забележителен с това, че е създал много добра систематика, опирайки се на практиката и законотворчеството до този момент. В този Административнопроцесуален кодекс  обаче липсват много важни моменти, бих казала много важни акценти, които определят политиката и отношението по регламентираната материя.
Най-напред искам да започна със забележки, които не бяха цитирани в тази зала с оглед да не повтаряме непрекъснато едни и същи факти, които будят тревога и с които аз се съгласявам.
В чл. 15 от Административнопроцесуалния кодекс е регламентирано, че прокуратурата участва във всички административни дела. Считаме, че това е антиконституционно. Този текст между първо и второ четене трябва да бъде преразгледан. Знаем текста в Конституцията, който определя правомощията на прокуратурата. Нито един закон и нито един кодекс не могат да разширяват правомощията на един конституционно създаден орган.
Освен това една добра практика, създадена в България със Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица, е изцяло пренебрегната в Закона за административното производство. Това е един работещ закон, по който има практика, който защитава субективните права на гражданите и в същото време създава стриктни срокове по отношение на администрацията. Той се вписва в много по-голяма и стратегическа идея за административното обслужване на едно гише, он лайн, за някои модерни практики, които  отдавна трябваше да бъдат въведени в България. Този закон с преходни и заключителни разпоредби се отменя от Административнопроцесуалния кодекс. Считаме, че това не само не е рационално, не само че не въвежда нова практика, но с оглед постиженията до този момент и целите, които си поставяме, даже е и вредно.
Освен това има интересни разрешения в  този кодекс, които не могат да намерят своето обяснение. А има ли такива институти, това означава, че нещо в законотворческата дейност не е доизпитано, не е доизяснено. Става дума за института на споразумението.  Съжалявам, че няма представители на вносителя, за да могат да обяснят какво е приложното поле на този институт – било по отношение на индивидуалните актове, било по отношение на самия съдебен процес.
Освен това мисля, че е много важно да се обърне внимание на това, че е твърде прибързано регламентирането на създаването на регионалните административни съдилища. Заставам зад всички изказали се, които имаха критични бележки по този въпрос. Административният процес е третият по вид процес, което обаче не означава, че може да се интегрира с най-близко стоящия до него граждански процес. Знаем от опит, че това по никакъв начин не пречи на окръжните съдилища да разглеждат делата и да се произнасят даже по-добре, отколкото специализирани съдилища в тази насока.
По отношение на този кодекс искам да ви обърна внимание и на една друга небрежност, която не беше спомената тук – отново се предлагат норми, които приехме преди един месец по Закона за административните нарушения и наказания, свързани с отговорността на юридическите лица.
Не бих искала в днешния ден, когато разглеждаме законопроекта на първо четене, да се спирам на много детайли и несъвършенства, повечето от които, признавам си, са редакционни, но и редакционни, те дават друг смисъл и друго съдържание. Поради което заключавам, че Демократи за силна България не могат да подкрепят този законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви запозная със становището на Парламентарната група на Българския народен съюз относно законопроекта на Министерския съвет за приемане на Административнопроцесуалния кодекс. Приемането на Административнопроцесуалния кодекс е сред основните приоритети на 40-ото Народно събрание. Не само защото това се налага от изискванията на Европейския съюз, но най-вече и поради острата нужда от кодификация на обществените отношения в областта на административните правоотношения между частноправните субекти и съответните институции.
В значителната си част проектът за Административнопроцесуален кодекс е добър. Утвърдените основни принципи, регламентирани досега, като принципът на законност, прилагане на нормативния акт от по-висша степен, истинност и други са получили конкретна уредба в проекта. Похвално е, че в проекта за Административнопроцесуален кодекс за първи път са въведени и останалите принципи, познати досега само от теорията и практиката на Върховния административен съд. Необходимо бе и уреждането на понятието за индивидуален административен акт, което досега не бе сторено.
Сега действащите закони – Законът за предложенията, сигналите, жалбите и молбите, обнародван през 1980 г., Законът за Върховния административен съд, обнародван през 1997 г., Законът за административното обслужване на физическите и юридическите лица, обнародван през 1999 г., в по-голямата си част са значително изостанали от обществените отношения и следва регламентацията да бъде променена. Дори нещо повече, в по-голямата си част съществуват противоречия в нормите на всеки един от тях и те трудно кореспондират помежду си.
Успоредно с приемането на Административнопроцесуалния кодекс е крайно необходимо и приемането на нов Закон за административните нарушения и наказания, тъй като сегашният е обнародван в 1969 г. и уредбата му е безнадеждно остаряла. А в сегашния проект за Административнопроцесуален кодекс отново се предлагат само частични изменения в Закона за административните нарушения и наказания, с които ще бъде трудна, почти невъзможна работата на двата закона помежду им.
На първо място, необходимо е да е ясно на всички по какъв начин ще бъде структуриран административният съд и прокуратурата. Това е от съществено значение както за хората, които работят в тази система, така и за хората, които ще бъдат обслужвани с новия процесуален кодекс. И досега към съответните окръжни съдилища има административни отделения, които разглеждат административни дела. Считаме, че това е удачно да залегне и в новия процесуален кодекс, тъй като всеки закон се приема, за да може да бъде удобен за всеки един гражданин на Република България, както и правосъдието е да достъпно за всеки. Не би било логично лицата с ниски доходи да пътуват на 200 и повече километра, за да се явят пред административен съд.
Парламентарната група на Българския народен съюз смята, че в значителна част проектът за Административнопроцесуален кодекс е добър и може да бъде приет на първо четене. Трябва да сме наясно, че между първо и второ четене следва да бъде извършена голяма по обем работа първо в Комисията по правни въпроси, а след това и в пленарната зала. Трябва да се помисли за начина на призоваване на страните и е препоръчително да се реципира аналогичната уредба в Гражданскопроцесуалния кодекс, а именно призоваването да става чрез обнародване в “Държавен вестник”, когато заинтересуваното лице не може да бъде намерено, за да му се връчи актът. При издаване на общи нормативни актове от местно значение е допустимо съобщаването да става единствено в местния печат вместо в “Държавен вестник”.
На следващо място, в огромната част от административните производства адресатът се запознава едва при връчването му и единствено със самия акт, но не и с цялата преписка ведно със събраните доказателства.
Грубо нарушение на принципа за равенство, истинност и обективност, както и за състезателното начало е да се въведе задължението на жалбоподателя да изчерпи всички доказателства и възражения още в жалбата си, без да се е запознал и дори без да подозира за доказателствата и експертизите, които е събрал административният орган и въз основа на които е издал обжалвания акт.
Следва регионалните административни съдилища да заседават в първа инстанция винаги в 3-членен състав, както и досега.
При стесненото приложно поле на касационната инстанция и при наличието на едночленен състав ограничението на правото на защита на законните интереси на частноправните субекти от незаконосъобразните административни актове вече е факт. Административните съдебни производства са достатъчно тежки, сложни и интересите по тях са твърде значими, за да се поверят на едночленен състав.
Необходимо е също така съдебният район на регионалните административни съдилища да съвпадне със сегашните райони на окръжните съдилища, за да може да съществува ефективна и достъпна съдебна защита за частноправните субекти.
Следва да отпаднат предвидените изменения в Закона за административните нарушения и наказания, касаещи административни наказателни санкции спрямо юридическите лица и едноличните търговци, уредени в новите чл. 83а, 83б, 83г и 83д от Закона за административните нарушения и наказания. Предвиденият специален режим е в отклонение на основните принципи, залегнали в Конституцията на Република България. Следва, ако са налице подобни хипотези относно евентуално обогатило се юридическо лице или едноличен търговец, прокурорът по общия ред да ангажира тяхната имуществена отговорност, а не по този специален и репресивен метод.
Предвиденото производство е твърде стеснено, за да могат да бъдат защитени правата и интересите на юридическите лица и едноличните търговци.
Има и написани недомислици, като например задълженията по чл. 83в, ал. 2, юридическото лице да участва в производството, което е невъзможно, като се има предвид, че същото е правна функция.
Недопустимо е също така имуществената санкция на юридическите лица и едноличните търговци да бъде налагана независимо от обстоятелството, че липсва наказателна отговорност на извършителя или че същата е ограничена в подбудителство или подпомагането, както и когато е завършила във фазата на опита.
С тези текстове очевидно се цели да се даде възможност при оперативна самостоятелност и преценка от страна на прокурора да се задължи някои от юридическите лица и едноличните търговци да доказват правомерността на придобитите активи, което е недопустимо.
С тези и с още други забележки, които ще бъдат предложени и в комисията, Парламентарната група на Българския народен съюз би подкрепила законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз имах възможност да представя становището на Правната комисия, в което беше отразена дискусията. Освен това ние се намираме на първото четене на законопроекта, затова ще засегна допълнително само два въпроса. Единият е за намирането на баланс между специализация в областта на административното правораздаване и безпристрастност в този процес и вторият е за ускоряването на процедурата на разглеждането, на обжалването на административните актове пред съда.
В момента имаме редица специализирани административни производства и мисля, че когато ние обсъждаме проекта за Административнопроцесуален кодекс, трябва да имаме предвид повечето от тях и как той ще обхване тези производства или как те допълнително ще продължат да се развиват като специализирани. Оттам възниква въпросът дали като общ юридически акт субсидиарно ще се прилага Административнопроцесуалният кодекс или те ще бъдат подчинени на разглеждане по друг ред. Става дума за няколко категории актове, например на поземлените комисии, които макар че са административни актове, тяхното обжалване върви по исков ред и мисля, че тази процедура в общи линии трябва да се запази като първоинстанционно те се разглеждат от районните съдилища, а като втора инстанция – от окръжните.
Различно е положението с данъчнооблагателните актове и с тези, по които различни органи се произнасят за възлагането на обществени поръчки. Смятам, че в този случай трябва да се отчитат както понякога значителните финансови интереси, които засягат страните, така и фактът, че това са актове на органи на власт, следователно в тях има както големи финансови интереси – често пъти, така и политизиране на административното производство, заради обстоятелството, че се атакуват актове на администрацията – местна или централна.
Предстои обсъждането за второ четене на Данъчнопроцесуалния кодекс и мисля, че тези два акта трябва да бъдат също синхронизирани. Мисля, че ние имаме основание да мислим за повдигане на нивото на първата инстанция – ако говорим за данъчните актове и за тези - по обществените поръчки, като на първа инстанция те бъдат разглеждани от окръжен съд, а на втора инстанция – от Върховния административен съд. Освен това не виждам достатъчно основания и за отдалечаване на обжалването на данъчните актове пред сегашните регионални съдилища, тоест да бъдат изключени повечето от окръжните съдилища като първа инстанция.
Всички тези въпроси ние трябва да ги обмислим, когато пристъпваме към обсъждането на законопроекта за второ четене, така че едновременно да осигурим добър достъп до правосъдие и в същото време да намерим това ниво на обжалване на актовете, което ще ни гарантира по-голяма обективност и безпристрастност при тяхното разглеждане, защото в много случаи е неподходящо актове на местните власти да бъдат обжалвани пред същия районен съд, в който се намират седалищата и на двете институции, и се надявам, че разместването на тези нива може частично да ни доближи до постигане на поставената цел.
Казвам всичко това, защото ние често казваме, предложените законопроекти отговарят на добри европейски практики и в този случай това наистина е така, но нашият по-голям проблем е доколко законопроектите, които предлагаме и приемаме, отговарят на решаването на актуалните български проблеми в конкретните условия, в които се развива администрацията и правораздаването в България.
Затова аз насочвам вашето внимание именно към тези по-големи практически потребности, на които трябва да отговори, включително административното правораздаване, в днешните нелеки български условия.
Вторият въпрос е за ускоряване на административния процес. След като ние направихме това не само в досъдебното производство по отношение на наказателния процес, но и за съдебната фаза, смятам, че в по-голяма степен такива инструктивни, но дисциплиниращи срокове трябва да бъдат приети  и по отношение на административното производство. Това може да бъде лесно разписано във фазите на разглеждането на делата от тяхното насрочване, започване, отлагане и окончателно приключване. По този начин ще се създаде една по-добра организация и по-голяма динамика на административния процес.
Надявам се, че всички тези въпроси ще намерят своето подходящо решение в работата, която ни предстои между двете четения, така че да направим административния процес освен кодифициран и последователен, синхронизиран в различните специални и общи производства и заедно с това да създаде необходимия добър достъп на гражданите до правосъдие в този сектор, и да бъдат намалени корупционните практики както в областта на администрацията, така и в сферата на самото правораздаване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли други желаещи народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, досега дискусията беше много теоретична. Аз бих искал да пренеса нещата на малко по-практична основа и сега да започне дебат, който със сигурност ще продължи и след това.
Като начало искам да кажа, че този проект за Административнопроцесуален кодекс е внесен от кабинета в оставка и след това е запазен в този му вид, доколкото според мен по-скоро би било редно той да бъде изтеглен и преразгледан от новия Министерски съвет, за да се види дали няма да има нужда от някакви поправки, които да направи новият Министерски съвет, което по принцип не е станало.
Откъде произтича проблемът със създаването на специалните административни съдилища? Тук беше казано, че административният процес е на трето място. Според мен обаче той има много по-голяма важност, защото, предполагам, че знаете, той регулира колизиите между държавната принуда и обикновения гражданин. Той не е състезателен процес. Там страните не са равнопоставени и това е единствената възможност обикновеният гражданин да се защити от произвола на държавата.
Затова идеята за създаване на специализирани административни съдилища по мое мнение е отлична. Но какво се получава? В закона пише, че Висшият съдебен съвет трябва да предложи по какъв начин ще бъдат създавани тези административни съдилища, така че негово правомощие е по-скоро да реши дали ще бъдат обвързани към окръжните, към районните или ще следват някаква друга структура.
В тази връзка искам да погледна предложението за бюджета на съдебната власт на Висшия съдебен съвет, в което предложение са заделени и според ВСС ще имат нужда от 75 млн. лв. – ако не се лъжа, мисля, че такава беше сумата, за техническата възможност да бъдат открити тези административни съдилища, което означава, според мен, Висшият съдебен съвет има идеята каква точно ще бъде структурата. Но какво се получава? Министерският съвет в своето контрапредложение за бюджет на съдебната власт абсолютно лишава Висшия съдебен съвет от средства за откриване на специализирани съдилища.
В тази връзка искам да напомня, че в Мониторинговия доклад на Европейската комисия беше специално споменато, че липсата на специализирани – по-специално административни и търговски съдилища е изоставане в съдебната реформа на България. Така че тази, както вече споменах, отлична идея за създаване на специализирани съдилища, които да облекчат значително процеса на административно правораздаване, ако не бъдат взети мерки, тя да бъде подплатена с техническата възможност да просъществува чрез одобряване на проекта на Висшия съдебен съвет за финансите, от които те ще имат нужда, ще остане в крайна сметка във формата на хартиен носител на закона.
В това отношение трябва още сега да се има предвид, че решим ли да има такива съдилища, не трябва да го оставим само на ниво някъде в закона да има текст, че има такива съдилища, а да бъдем готови и технически да подпомогнем съдебната власт, за да може тя наистина да осъществи добрите идеи на законодателството. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте за реплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Стоянов, днес предстои обсъждане в Комисията по правни въпроси  на бюджета на съдебната власт. Там може да видите, че са предвидени средства не само за административни съдилища, но и за други видове съдилища, които предлага Висшият съдебен съвет. Но по-важното е да обърна внимание, че въпросът – дали и какви специализирани съдилища ще се създават, е преди всичко въпрос на законодателната власт, а оттам нататък и на Висшия съдебен съвет.
Така че ние сме хората, които носим отговорност да решаваме този въпрос. Той не е предопределен от никоя друга институция.
Освен това, когато се позоваваме на Европейския доклад, трябва да се има предвид, че основното изискване е да се повиши административния и съдебния капацитет, да се защитават правата на гражданите, да се намали корупцията в страната. По какъв начин това ще стане – със сегашните или с други структури – е пак въпрос, който е преди всичко български.
Така че нека ние самите да не се самоограничаваме и когато вие много пъти сте говорили, че България трябва да има българска позиция по своите въпроси, в един отделен случай не се отклонявайте от този принцип. Защото тогава изглежда, че в тези случаи вие говорите от името на някакви професионални групи, а не от позицията, която трябва да има един народен представител, претегляйки всички тези въпроси, търсейки  тяхното решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има господин Димитър Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин Стоилов, аз не съм казал, че отговорността е вдигната от нашите рамене. Това пише в момента в законопроекта. Точно затова обърнах внимание, че новият Министерски съвет не се е поинтересувал явно достатъчно, за да остави това, което старият Министерски съвет е направил. Ако имате толкова голямо доверие на своите коалиционни партньори, много добре.
Какво пречи да е българска позиция? Не мога да разбера. Пак ще си бъде българска позиция. В крайна сметка идеята е, че разкриването на тези съдилища значително ще облекчи гражданите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това е само Ваше мнение.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Създаването на специализирани съдилища ще облекчи значително правораздаването. Това е сигурно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли още желаещи народни представители да се изкажат? Няма желаещи.
Поставям на гласуване на първо четене проекта за Административнопроцесуален кодекс.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ – продължение.
Давам думата на председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 41 има предложение на народния представител Ангел Тюркеджиев, което не се подкрепя от комисията:
“В чл. 30, ал. 4 след думите “Министерството на околната среда и водите” да се добави “съвместно със специализирани научни звена (БАН, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Варна, Институт по зоология)”.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев, който го оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41:
“§ 41. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1.      В ал. 1:
а) в текста след думите “За опазването” се добавя “и поддържането”.
б) точка 1 се изменя така:
“1. проучва тяхното състояние и след становище на НТСРА предлага на министъра на земеделието и горите установяване на общ допустим улов и определяне на квоти в рамките на същия за отделните видове риба и други водни организми в обекти по чл. 3, ал. 1”;
в) създават се т. 4 и 5:
“4. съгласува проекти за изграждане на съоръжения, които могат да нарушат водния режим на реките и водните обекти, добива на инертни материали, както и на съоръжения, чрез които се осигурява миграция на рибите;
5. дава предписания за съществуващи съоръжения, които нарушават водния режим, местообитанията или препятстват миграцията на рибите за необходимите мерки за отстраняване на негативното влияние, което оказват.”
2. В ал. 3 думата “възобновяване” се заменя с “възпроизводство”.
3. Създават се ал. 4 и 5:
“(4) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Министерството на околната среда и водите следят за устойчивото развитие на рибните популации и другите водни организми, като контролират здравния и генетичния им статус по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите. При условия и по ред, определени със същата наредба, могат да се възлагат мониторингови изследвания на специализирани лаборатории, отговарящи на изискванията за добрата производствена и лабораторна практика.
(5) При определяне на общ допустим улов за определен вид риба или друг воден организъм по реда на ал. 1, за усвояване на ресурс в рамките на определена квота, се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 17а, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи да разискват текста на вносителя или предложенията на господин Ангел Тюркеджиев и група народни представители, и на народния представител Захари Георгиев, които не са подкрепени от комисията?
Заповядайте, господин Джемил.
ЮСЕИН ДЖЕМИЛ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да предложа редакционна промяна в чл. 30 на § 41, ал. 1, т. 4 и 5.
Предлагам т. 4 и 5 да се изменят по следния начин:
“4. съгласува проекти за изграждане на съоръжения, чрез които се осигурява миграцията на рибите и другите водни организми;
5. дава предписания за отстраняване на негативното влияние на съществуващи съоръжения, които препятстват миграцията на рибите и другите водни организми.”
Това е предвид това, че съгласно текста, който е предложен от комисията, се вменява задължението на ИАРА да съгласува и проекти по отношение на нарушение на водния режим и за добива на инертни материали.
Мисля, че ще се съгласите, че това противоречи на Закона за водите. Предлагам да подкрепите тази редакционна промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Калинов не възразява срещу предложените редакционни поправки, но ще трябва да ги гласуваме.
Не виждам желание за изказване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Тюркеджиев и група народни представители.
Гласували 91 народни представители: за 18, против 54, въздържали се 19.
Това предложение не се приема.
Предложението на народния представител Захари Георгиев е оттеглено.
Моля, гласувайте редакционните поправки, направени в т. 4 и т. 5 на ал. 1 – на народния представител Юсеин Джемил. Поправките са съгласувани с председателя на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 84, против 8, въздържали се няма.
Поправките са приети.
Моля, гласувайте целия текст, така както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията – предложението за § 41 с гласуваните вече поправки.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Параграф 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция на § 42:
“§ 42. Член 31 се изменя така:
“Чл. 31. За поддържане на рибните запаси лицата, които извършват стопански риболов в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2 – държавна собственост, са длъжни да ги зарибяват по нормативи и в срокове, определени с наредбата по чл. 15, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има три предложения, които са оттеглени.
Моля, гласувайте така предложената редакция на комисията, ако няма желаещи да се изкажат.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 43 има направени предложения, които са подкрепени от комисията по принцип и са отразени на систематичното им място.
Предложение на комисията за § 43:
“§ 43. В чл. 32 се създават ал. 5 и 6:
“(5) Министърът на земеделието и горите, съгласувано с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, променя със заповед началната дата, крайната дата или увеличава сроковете на забраната по ал. 1 до ал. 3 за определени водни обекти, съобразно надморската височина и климатичните особености на региона.
(6) Забраните по този член не се отнасят за улов на риба и други водни организми, организиран в обекти, където управлението на рибните ресурси е възложено по реда на чл. 15а.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, има ли коментар по така прочетения текст? Няма.
Моля, гласувайте § 43 така, както беше прочетен от господин Калинов.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 44 има направени предложения, които са приети по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 44:
“§ 44. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата “включително” се добавят думите “носители на”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Забраната за пренасяне и превозване на риба и други водни организми не се отнася за случаите на улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели, със спортно-развлекателен характер и във водните обекти по чл. 32, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Ако няма някакъв коментар, моля да гласуваме и § 44.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 45 се подкрепя текстът на вносителя. Предложенията са оттеглени.
По § 46 комисията предлага следната редакция:
“§ 46. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
“6. кърмаци.”
2. В ал. 2 думите “чл. 18, ал. 1” се заменят с “чл. 15, ал. 1”.
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Любителският риболов се извършва само с уредите по чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 и при условията на ал. 2.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията предлага следната редакция на § 47:
“§ 47. В чл. 36, ал. 1 думите “чл. 18, ал. 1” се заменят с “чл. 15, ал. 1”.”
По параграфи 48, 49, 50 и 51 се подкрепят текстовете на вносителя, тъй като вносителите оттеглиха предложенията си.
По параграфи 52, 53, 54 – също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Разглеждаме параграфите от 45 до 54, включително.
Има думата господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, колеги! Предлагам в чл. 35, ал. 1, т. 3 да отпаднат думите “тралиращи и”. Тази забрана я няма никъде по света. Няма я в Европейския съюз. Прегледал съм законите във Франция, Холандия, Германия. Там няма такава забрана.
Дънното тралиране е основен начин за добиване на скариди, на скумрия, на треска и на още много видове риба. Това е едно допълнително утежняване на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Бихте ли повторили за кой текст става въпрос?
БОРИСЛАВ НОЕВ: Става въпрос за чл. 35, ал. 1, т. 3. Предлагам да отпаднат думите “тралиращи и” и да останат “драгиращи средства”. Това е § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожа Манева има думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение и формално не може да се прави, защото виждате, че то отсъства от доклада. В него няма такова предложение. Това не е редакционна поправка, това е предложение по същество. Става дума за вандалските методи на лов на рапани и други дънни организми, при които се разрушава цялата ценоза в морето. Това сме го обсъждали в комисията и изобщо го отхвърлихме единодушно.
Мисля че, за да не се впускаме в излишни спорове в момента, просто няма никакви основания да се прави такава поправка, когато върви второ четене. Това не е редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Манева.
Господин Ноев има думата за дуплика.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Искам да ви кажа, че преди около два месеца завършиха едни много мащабни изследвания на черноморското дъно и на влиянието на тези средства върху това дъно. Това нещо не е установено. Комисията изслуша отчет на проф. Коларов, който е направил тези изследвания. Това за разрушаването бяха някакви риболовски лакардии, представени от местни рибари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Така е, господин Ноев, но трябваше това предложение да го направите формално, за да се включи в текста. Сега при това положение, както се вижда, не може да бъде прието за редакционна поправка. Това е нов текст. Така ли е, господин Калинов? (Реплики.)
Колкото и да ми е мъчно и въпреки доброто си отношение към Вас, не мога да го подложа на гласуване.
При това положение, ако няма повече желаещи да се изкажат по параграфи от 45 до 54, включително, не ни остава нищо друго освен да ги гласуваме заедно.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 118 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 4.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: В § 55, касаещ чл. 44г има постъпило възражение от Министерството на околната среда и водите. Тук моля да се проведе малък коментар.
Ще дам думата на колегата, за да направи предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин Джемил.
ЮСЕИН ДЖЕМИЛ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, по чл. 44а, ал. 1 предлагам редакционна поправка – в ал. 1 след думите “водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2” да се добави: “държавна собственост”. Частниците, ако искат, да пускат рибата, няма проблем.
Що се отнася до ал. 2 предлагам тя да отпадне, защото материята по тази алинея се урежда в Закона за водите. За целта има издадена заповед на министъра на околната среда и водите.
След това предлагам ал. 3 и ал. 4 да се преномерират. Вече в преномерираната ал. 3 да стане: “Задължения по ал. 1 и преномерираната ал. 2”, за да има съответствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Джемил, тези съоръжения, които са общинска собственост, третират ли се някъде?
ЮСЕИН ДЖЕМИЛ: Общинските – пред общинските власти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това са наистина редакционни поправки, възприети от господин Калинов.
Има ли кой да коментира тези предложения? Не виждам.
Прочетен ли е текстът на § 55? Всъщност, това е текст на вносителя. Няма да се чете.
Гласуваме редакционната поправка на господин Джамил.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Редакционната поправка е приета.
Сега гласуваме целия текст на вносителя за § 55, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Параграф 55 с поправката е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 56 комисията предлага следната редакция:
“§ 56. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото “24” се заменя с “15”.
2. Алинея 2 се отменя.
3. Създава се ал. 4:
“(4) Условията и реда за ползването, поддържането и съхранението на системата за контрол на риболовните кораби и бордовото оборудване по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на транспорта”.
По § 57 текста на вносителя се подкрепя от комисията.
“§ 58. Създават се чл. 46а-46з:
“Чл. 46а. (1) Центровете за първа продажба на продукти от риболов се регистрират в ИАРА, като за целта организаторът на центъра подава заявление до съответното териториално звено на ИАРА.
(2) За вписване в регистъра на център за първа продажба се заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 17а, ал. 4.
(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;
2. копие от удостоверение за регистрация по реда на Закона за храните;
3. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, копие от удостоверение за данъчна регистрация и копие на картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ, когато се регистрират юридически лица или еднолични търговци;
4. проект на правилник за осъществяване на търговията с продукти от риболов в съответния център за първа продажба;
5. документ за платена такса.
(4) Правилникът на центъра за първа продажба съдържа:
1. условията и редът за участие в центъра за първа продажба;
2. местата и времето за извършване на продажби и товаро-разтоварни работи;
3. редът за осъществяване на търговията в центъра за първа продажба;
4. условията и редът за съставяне на документите за първа продажба на продукти от риболов;
5. видовете такси за предоставяните от организатора услуги.
(5) При промяна на данните по ал. 3, организаторът на центъра за първа продажба уведомява съответното териториално звено на ИАРА за вписване на промените в регистъра на центровете за първа продажба на продукти от риболов.
Чл. 46б. (1) В 14-дневен срок от подаването на заявлението по чл. 46а, ал. 1 изпълнителният директор или упълномощено от него лице издава удостоверение за регистрация, което се вписва в регистъра.
(2) При установени непълноти или неточности в представените документи в 14-дневен срок от получаването, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняването им.
(3) Заявителят отстранява нередовностите по  ал. 2 в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
(4) Изпълнителният директор на ИАРА или упълномощено от него лице отказва вписването по ал. 1, когато:
1. не са отстранени в указания срок нередовностите в заявлението;
2. представеният проект на правилник за осъществяване на търговията с продукти от риболов в центъра за първа продажба противоречи на закон.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(6) Внесените такси за вписване в регистъра и издаване на удостоверение се възстановяват в едномесечен срок след влизането в сила на отказа.
Чл. 46в. (1) Организаторът на център за първа продажба на продукти от риболов води регистър на продавачите, осъществяващи сделки в него, в който се вписват:
1. име/наименование на лицето;
2. номер на разрешителното за стопански риболов.
(2) Като продавач може да се регистрира призната по реда на чл. 10 организация на производители, която осъществява първата продажба от името на своите членове.
Чл. 46г. Организаторите на центрове за първа продажба на продукти от риболов са длъжни да осигуряват свободен достъп и условия за работа на контролните органи на ИАРА и НВМС за извършване на съответните проверки и проби от продаваните количества риба и други водни организми.
Чл. 46д. (1) Първа продажба на продукти от риболов извън центровете по чл. 46, ал. 1 се извършва от регистрирани купувачи, които за целта подават заявление до съответното териториално звено на ИАРА.
(2) За вписване в регистъра на лицата по ал. 1 се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 17а, ал. 4.
(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. наименование на лицето и адрес;
2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, копие от удостоверение за данъчна регистрация и копие на картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ – за юридическо лице или едноличен търговец;
3. документ за платена такса.
(4) При промяна на данните по ал. 3, лицето по ал. 1 уведомява съответното териториално звено на ИАРА за вписване на промените в регистъра.
Чл. 46е.  (1) В 14-дневен срок от подаването на заявлението по чл. 46д, ал. 1 лицето се вписва в регистъра и се издава удостоверение за регистрация.
(2) При установени непълноти или неточности в представените документи в 14-дневен срок от получаването им, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняването им.
(3) Заявителят  отстранява нередовностите по ал. 2 в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
(4) Изпълнителният директор на ИАРА или упълномощено от него лице отказва вписването при неотстраняване в указания срок на нередовностите в заявлението.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(6) Внесените такси за вписване в регистъра и издаване на удостоверение се възстановяват в едномесечен срок след влизането в сила на отказа.
Чл. 46ж. (1) При осъществяване на първа продажба на продукти от риболов се води дневник на продажбите, който се предоставя на контролните органи при поискване. За всяка първа продажба на продукти от риболов организаторът на центъра за първа продажба или регистрираният купувач съставя документ за първа продажба.
(2) Когато рибата или другите водни организми не се предлагат за продажба или са предназначени за по-късно пускане на пазара, преди разтоварването им собственикът или упълномощено от него лице съставя декларация за приемане.
(3) Продукти от риболов, разтоварени от риболовен кораб в сурово състояние или след преработка на кораба, или внесени в страната, за които не са съставени документ за първа продажба или декларация за приемане и които подлежат на превозване до място, различно от мястото на разтоварване, се придружават от документ за превоз.
(4) Съставителите на документа за първа продажба, декларацията за приемане и документа за превоз изпращат екземпляр от посочените документи в ИАРА в срок до 48 часа от разтоварването или осъществяването на продажбата.
(5) Условията и редът за съставяне и предаване на документите по ал. 1-4 се определят с наредбата по чл. 46, ал. 4.
Чл. 46з. (1) При първа продажба на продукти от риболов, определени с наредбата по чл. 46, ал. 4 се извършва категоризиране по отношение на свежест и размер.
(2) Категоризацията по ал. 1 се извършва от лица, притежаващи свидетелство за категоризация на риба и други водни организми. Свидетелствата се издават от организациите по чл. 10, след проведен курс за обучение и успешно положен изпит.
(3) Курсове за придобиване на свидетелство за категоризация на риба и други водни организми се провеждат и от ИАРА по реда на наредбата по чл. 14, ал. 1.
(4) За издаване на свидетелство за категоризация на риба и други водни организми от ИАРА се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 17а, ал. 4.”
По § 59 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, има ли желаещи да се изкажат по този текст или по другите текстове до § 60?
Господин Джемил, заповядайте.
ЮСЕИН ДЖЕМИЛ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Предлагам пак редакционна промяна. В § 59, § 60 и в останалите параграфи думите “ветеринарен сертификат” да се заменят с “ветеринарномедицински сертификат” и думите “ветеринарно свидетелство” с “ветеринарномедицинско свидетелство”, за да имаме синхрон със Закона за ветеринарномедицинската служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това наистина е редакционна поправка.
Предлагам да го гласуваме по принцип за всички текстове. Навсякъде “ветеринарен сертификат” да стане “ветеринарномедицински сертификат”.
Моля, гласувайте само поправката.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 2.
Поправката е приета.
Ако няма коментар по текстовете до § 60 включително, то моля да гласуваме тези текстове.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 3.
Параграфите до § 60 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ:
“§ 61. Създава се чл. 48а:
“Чл. 48а.         (1) При доставяне на продукти от аквакултури като суровина за преработка, доставчикът предоставя на получателя декларация за произход. Когато суровината е от внос, доставчикът предоставя ветеринарен сертификат.
(2) При продажба на продукти от аквакултури продавачът предоставя на купувача декларация за произход и ветеринарно свидетелство, като номерът на декларацията за произход задължително се вписва във фактурата. Когато суровината е от внос, доставчикът предоставя ветеринарен сертификат.
(3) В случаите по ал. 1 и по чл. 47 ветеринарно свидетелство или ветеринарен сертификат се издава за крайния продукт.”
62. Член 49 се изменя така:
“Чл. 49. В заведения за обществено хранене и в търговската мрежа се забранява доставянето, предлагането и продажбата за консумация на риба и други водни организми без ветеринарно свидетелство или ветеринарен сертификат и копие от декларация за произход, а в случаите на продукти от риболов – копие от ветеринарно свидетелство или ветеринарен сертификат и документ за първа продажба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Както вече гласувахме, навсякъде “ветеринарен сертификат” се заменя с “ветеринарномедицински сертификат”.
Има ли желаещи за изказване по тези три текста? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 61, 62 и 63.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстовете до § 63 са приети.
Няколко съобщения:
Комисията по бюджет и финанси няма да има заседание.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 9 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание утре, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134.
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание утре, 10 ноември, в зала 132.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе заседание на 10 ноември от 15,00 ч. в зала 42.
Утре заседанието е от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)
 
Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Петър Берон

Секретари:
Светослав Спасов
Мирослав Мурджов