Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Юнал Лютфи и Петър Берон
Секретари: Силвия Стойчева и Мартин Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, моля за вашето внимание. Намираме се в изключителна ситуация – вчера предсрочно изпълнихме програмата си за седмицата и попадаме в хипотезата на ал. 5 на чл. 40, която гласи: "В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание."
По силата на тази норма ви предлагам следните точки за днешната ни работа:
1. Промени в състави на комисии.
2. Първо четене на законопроекта за меценатството.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Правя тези предложения, след като помолих колегите от най-голямата парламентарна група да направят контакти с ръководствата на другите парламентарни групи и да изяснят къде има готовност за разглеждане на тези проекти на днешното заседание. Доколкото разбирам, такива контакти са направени и парламентарните групи са запознати с предложението, което правя днес.
Има ли мнения или съображения по това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за дневен ред.
Гласували 151 народни представители: за 149, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедурно предложение има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам ви на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да удължим срока за предложения по приетия на първо четене Административно-процесуален кодекс с максималния предвиден такъв, а именно да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да подложа на гласуване процедурното предложение, уважаеми колеги, искам да изкажа едно съображение. Нужно е комисиите, които имат разпределени законопроекти със срок за изготвяне на доклади за второ четене, да утвърдят свои графици. Имам предвид и Комисията по икономическата политика – моля колегите да предадат на господин Цонев, аз вчера съм подписал едно писмо до него, и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, тъй като много законопроекти, минали на първо четене в пленарната зала, не се подготвят достатъчно ритмично за влизане в залата за второ четене и можем да изпаднем в ситуация, при която през декември да възникне въпросът ще имаме ли ваканция. Този въпрос ми се задава и от представители на пресата. Засега ги уверявам, че нямат основание да го задават, но трябва да го докажем.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова за максимално удължаване срока за даване на предложения по приетия на първо четене Административно-процесуален кодекс.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 141, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За второ процедурно предложение има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от ОДС предлагаме удължаване на срока за предложенията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративния данък с една седмица и по Закона за облагане доходите на физическите лица също с една седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли противно предложение?
Аз все пак моля залата да прецени, имайки предвид работата и по бюджета, и по данъчните закони, дали не би могло в рамките на нормалния срок да се подготвят предложенията за второ четене.
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател, няма го председателя на Комисията по бюджет и финанси, надявам се, че той щеше да реагира по начина, по който аз реагирам. Първо, няма никакви аргументи за подобно предложение, второ, едно такова удължаване означава да изместим работата по бюджета някъде след Коледа. Така че нека народните представители да решават дали ще имаме ваканция или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение от господин Димитров за удължаване с още една седмица срока за предложенията по Законопроекта за корпоративното облагане и Законопроекта за облагане доходите на физическите лица.
Направено е и обратно предложение от господин Имамов за запазване на едноседмичния срок.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитров.
Гласували 162 народни представители: за 42, против 101, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Ако няма други предложения, предлагам да преминем към точка първа:
ПРОЕКТОРЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Проектът е с вносител господин Лютви Местан, с една единствена точка:
“Избира Муса Джемал Палев за заместник-председател на Комисията по въпросите на държавната администрация.”
Има ли съображения по този въпрос? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 135, против 5, въздържали се 5.
Решението е прието.
Уважаеми колеги, второ предложение за попълване състава на Комисията по бюджет и финанси с вносител господин Местан. Проектът за решение в точка единствена гласи:
“Избира Митхат Сабри Метин като член на Комисията по бюджет и финанси.”
Не виждам съображения.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 119, против 10, въздържали се 5.
Решението е прието.
Следващ проект на решение за попълване състава на Комисията за борба с корупцията.
Решението е от две точки:
“1. Освобождава Митхат Сабри Метин като заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.
2. Избира Даут Идриз Осман като заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.”
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 113, против 7, въздържали се 7.
Решението е прието.
Последният проект за решение е за попълване състава на Комисията по жалбите и петициите на гражданите с вносител господин Ремзи Осман:
“1. Освобождава Даут Идриз Осман като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
2. Избира Муса Джемал Палев като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.”
Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 123, против 7, въздържали се 10.
Решението е прието.
Преминаваме към точка втора от приетия от нас дневен ред за днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО.
Има два доклада – на Комисията по културата и на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Заповядайте, госпожо Чилова, да представите доклада на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за меценатството, № 554-01-65, внесен от Нина Чилова и група народни представители на 21.10.2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 октомври 2005 г., Комисията по културата разгледа и обсъди внесения от Нина Чилова и група народни представители Законопроект за меценатството.
От страна на вносителите законопроектът беше представен от госпожа Чилова. На заседанието на комисията присъстваха представители на Министерството на културата, представители на културната гилдия – проф. Николай Овчаров, госпожа Христина Ангелакова, господин Христо Мутафчиев, господин Васил Димитров, господин Георги Чапкънов, господин Георги Стоянов; както и госпожа Юлияна Дончева и господин Георги Торнев; госпожа Нина Георгиева от Национално обединение за граждански контрол върху институциите и господин Красимир Кръстев от Асоциацията на демократичните синдикати.
Законопроектът за меценатството е пряка функция от осъзнаването на потребностите за устойчиво развитие на българската култура, както и необходимостта за бързи, адекватни на новите обществено-икономически отношения, модерни по съдържание законодателни решения, свързани с финансирането на българската култура.
Законопроектът предлага нов правен механизъм, който е адекватен на посочените обществени нужди и отчита националния интерес в европейска перспектива. Към процеса на стимулиране, финансиране и популяризиране на българската култура той приобщава в допълнение на държавата частно-правните субекти и гражданските сдружения.
Основната функция на законопроекта е да подпомага създаването, съхранението и разпространението на широк кръг произведения на културата: литературни произведения, публицистични произведения, музикални произведения и други.
Ясно е дефинирано правното съдържание на понятието “меценат” по смисъла на законопроекта. Това е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя безвъзмездна помощ за създаване на произведение на културата или съществена част от него.
От обхвата на понятието изрично са изключени държавата, общините, търговските дружества с държавно или общинско участие и юридическите лица с нестопанска цел с държавно или общинско участие. Законопроектът предвижда различни видове стимули за меценатите – материални и морални. Предвижда се въвеждането на данъчни облекчения – намаляване на данък общ доход, на корпоративния данък, както и освобождаване предоставянето на безвъзмездна помощ от облагането с данък върху добавената стойност. Като морален стимул се въвеждат различни форми за осигуряване на публичност на меценатите, които желаят имената, съответно наименованията им и размерът на предоставената помощ да бъдат публично оповестени. За стимулиране на меценатството се учредява годишна държавна награда, която се връчва на мецената, предоставил безвъзмездна помощ в най-голям размер за съответната година.
Със законопроекта се създава механизъм за улеснен контакт на мецената с потенциални получатели на безвъзмездна помощ.
За целта в Глава четвърта от законопроекта се въвежда фигурата на “организации, подпомагащи културата”. Те издирват меценати и потенциални получатели на безвъзмездна помощ, посредничат при определянето на вида, стойността и размера на наградата. Те упражняват контрол по изпълнение волята на мецената.
Такива по смисъла на законопроекта са юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на обществено-полезна дейност, чийто предмет включва подпомагане на културата или на отделни културни продукти. Предвижда се същите да се регистрират в специален публичен регистър. Отношенията между мецената и получателя на безвъзмездната помощ се уреждат посредством договори, сключени с организация, подпомагаща културата.
Други важни моменти в законопроекта са:
- Въвеждане на гаранции срещу злоупотреби при предоставяне на безвъзмездна помощ, като договорите за предоставяне на помощта се сключват в писмена форма.
- Ясно разписване на контролните функции на организацията, подпомагаща културата, върху разработването на предоставената помощ и изпълнението на волята на дарителя. Прозрачността и публичният достъп до дейността на тези организации се гарантира от регистър на сключените договори и от съставените за всеки договор досиета.
- Създаването на специални държавни гаранции срещу злоупотреби с данъчните преференции, като се охранява фискалният и интересът на добросъвестния меценат.
- Сериозни глоби или имуществени санкции, както и заличаване от публичния регистър при нарушители.
С оглед осъществяване на всички тези функции се създава Държавна комисия за подпомагане на културата към Министерския съвет, която извършва дейност по регистриране, осигуряване публичност и осъществяване на контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата.
Създава се към нея Обществен съвет, съставен от 12 члена – представители на съсловни организации и творчески съюзи на отделните направления в културата. Общественият съвет е консултативен орган, извършва своята дейност безвъзмездно и подпомага комисията при осъществяване на нейните функции.
Законопроектът дава възможност да бъде организирано и културно лото, с което ще се осигури допълнителен финансов ресурс за развитието на културата.
Представителите на Министерството на културата представиха писмено становище на министъра на културата – проф. Стефан Данаилов, в което се изразява принципна подкрепа на законопроекта.
Законопроектът бе подкрепен и от присъстващите представители на културната гилдия.
По време на обсъждането на законопроекта бяха поставени въпроси относно: наименованието на законопроекта и обхвата на обекта на прилагане; създаването на звено или дирекция в Министерството на културата вместо създаване на държавна комисия и становище от Министерството на финансите по законопроекта.
След разглеждане на законопроекта в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 7 народни представители, “против” – 1 и “въздържали се” - няма.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за меценатството.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за меценатството, внесен от Нина Стефанова Чилова и група народни представители на 21 октомври 2005 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2005 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на културата, Министерството на финансите, Министерството на държавната администрация и административната реформа и на Националното обединение за граждански контрол върху институциите.
Законопроектът бе представен от госпожа Нина Чилова, която подчерта, че с него вносителите се стремят да създадат ясна регламентация на правната фигура на мецената. Законопроектът предвижда подпомагане на създаването, съхранението и разпространението на произведения на културата чрез предоставяне на данъчни преференции на субектите, които подкрепят българската култура. Предвижда се създаване на Държавна комисия за подпомагане на културата, състояща се от трима членове, към която работи обществен съвет, съставен от представители на творческите гилдии.
Народните представители бяха запознати със становищата на Министерството на културата, Министерството на финансите и Министерството на държавната администрация и административната реформа.
В хода на обсъждането бяха изказани съмнения, че Министерството на финансите ще даде възможност за големи стимули в областта на меценатството в скоро време. Изразено беше и мнението, че не е необходима специална Държавна комисия за подпомагане на културата, защото тези функции се изпълняват от Министерството на културата. Беше посочено, че не са добре обмислени критериите за връчване на награда “Меценат на годината”, единствено в зависимост от размера на дарението, че разпоредбата, съгласно която посредническите организации получават до 7% от стойността на дарението, не е стъпка към стимулиране на дарителството. Отбелязано беше, че е необходимо да се преразгледа текстът на законопроекта, забраняващ на фирми с държавно или общинско участие да бъдат меценати, като се посочи конкретен дял на такова участие, над който тази разпоредба да важи. Отправена беше препоръка да се създаде в Закона за закрила и развитие на културата Глава “Меценатство”, която да уреди тази материя, без да създават нови административни структури и процедури.
В рамките на дискусията по предложения законопроект народните представители се обединиха около становището, че дейността по подпомагане на меценатството трябва да бъде регулирана, управлявана и организирана от Министерството на културата. Комисията по въпросите на държавната администрация препоръчва отпадането на Държавната комисия за подпомагане на културата и прецизиране на цитираните в хода на обсъждането текстове.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за меценатството, № 554-01-85, внесен от Нина Чилова и група народни представители на 21 октомври 2005 г.
Становището на комисията е прието на 2 ноември 2005 г. с 10 гласа “за” и 1 глас “против”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
От вносителите биха ли искали да представят мотивите, след като чухме доклада на Комисията по културата и доклада на Комисията по въпросите на държавната администрация? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, днес културата най-много се нуждае от реанимация, но тези реанимационни действия не бива да бъдат правени непрофесионално. С този Закон за меценатството се създават условия отново да се създаде, образно казано, корупция. При наличието на Министерството на културата ще се създаде една комисия, която ще решава, преценява, отсява и оценява ролята на мецената – кой меценат е свършил най-много за българската култура, а голямата опасност отново остава да бъдат субсидирани, да бъдат спонсорирани съмнителни изрази на българската култура, посткултурни последствия, които в никой случай не бива да бъдат субсидирани. Тук трябва ясно разграничаване за каква култура става дума – за традиционната българска култура, за българския театър, за българското изкуство, живопис, а не за тези други неща, които заливат в момента България.
В този аспект смятам, че този закон трябва да бъде прецизиран много добре. Да бъде обмислен начинът, по който ще се оценяват меценатите – не по размера на тяхната помощ, а по реалния резултат, който е дала тяхната помощ. Не да се спонсорира някой съмнителен културтрегер, а тези, които са стойностни ценности, да останат някъде там, в ъгъла, след което този човек, ако е дал в мецената много пари, да му бъде връчена награда. Награда трябва да се връчва за резултат.
Отново повтарям, трябва да се спонсорират българският театър, българската традиционна култура, музика, танц, българският художник, всички тези, които се занимават с литература, а не музика, която така или иначе шества в момента в България и получава своите добри финансови изражения.
Нека всички седнем и хубаво помислим върху този проект, защото българската култура е основата, на която стъпва една нация, една народност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кузов? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Господин председател, уважаеми колеги! Както са казали древните: “По-добре лош закон, отколкото без никакъв закон”.
Парламентарната група на Българския народен съюз ще подкрепи на първо четене Законопроекта за меценатството.
Да, той е създаден от други хора, по друго време, в друго Народно събрание и с други намерения в голяма степен. Има доста слабости. Смятам, че те биха могли да бъдат поправени в голямата си част на второ четене. Но така или иначе Законът за меценатството, който би трябвало да се нарича Закон за дарителство на българската култура, е въпиющо нужен. В пет издания на Народното събрание, пълни с писатели, певци, творци, не се стигна до този закон. Явно, че има някаква обратна корелация – колкото по-малко културтрегери в Народното събрание, толкова по-добри закони в тяхна полза и това е добре.
Разбира се, има някаква тежка структура. Може да се поспори дали тази държавна комисия трябва да бъде създадена или да бъде отдел към Министерството на културата. Разбира се, трябва да се разшири обхватът на този закон, защото той е правен главно за живото изкуство и то повече за аудиовизуалното, песенното и така нататък. Но тук има български читалища, тук има паметници на културата и тези сфери също трябва да бъдат обхванати в този Закон за дарителство на българската култура.
Смятаме, че с добро желание той ще изпълни своята функция, защото все отнякъде трябва да се започне и винаги първият път е най-трудно. Да, страшно е, ако с този закон се дават пари за чалгата или поне няма да е добре. Но аз мисля, че в него са заложени доста добри идеи.
Отново повтарям, Българският народен съюз ще го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Ватев.
Не виждам желаещи за реплики към господин Ватев.
Заповядайте за изказване, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми депутати, този закон ще бъде приет в Народното събрание, но Парламентарната група на Демократи за силна България няма да го подкрепи. В началото на дебата е добре да се каже следното.
Един закон, който по идея трябва да подкрепи културата, да се погрижи да потърси пътища за финансиране на културните дейности, извън немощната бюджетна субсидия, е добро начинание, но този закон би могъл да нанесе и щети, доколкото не е годен да изпълни своето предназначение. Този закон би могъл да бъде интерпретиран и като закон за неговата държавна комисия. Този закон е много силно, енергично обърнат към себе си, той е загрижен за тази административна структура, която е предвидена да бъде учредена чрез него.
Държавната комисия е безсмислена структура в сферата на меценатството, което е частна инициатива, свободно волеизявление и предполага по-къса, по-свободна, бих казал по-експедитивна връзка между дарителя и бенефициента на това дарение. Тук ще видим една държавна комисия, която ще бъде посредник от бюрократичен тип. В някакъв смисъл тази комисия ще представлява държавата между дарителската воля и бенефициента, доколкото нейният апарат от трима служители - от ДПС, от БСП и от НДСВ, те са трима на брой и кои да бъдат освен тези, ще бъде назначаван по предложение на Министерския съвет, ще бъде настанен, казах, между дарителската воля и бенефициента, за да извършва безсмислена дейност по регистрацията на донорските организации – физически и юридически лица – нещо, което правят други ведомства, например Министерството на правосъдието. Това е една безсмислена дейност. Непосредствено до тази държавна комисия ще видим да фигурира обществен съвет, който ще дава квалифицирани, експертни оценки на това тези средства, доколкото ще ги има, къде да бъдат разпределяни, каква да бъде тяхната дестинация. Участниците в този експертен съвет също са предвидими. Те са същите, които напоследък бяха заети да дадат морална санкция на колекция от антики с неясен произход и със съмнителна легалност. Ние ще видим вместо меценатство една бюрократична фигура, настанена на едно място, разбира се, на свободата, доколкото меценатската воля е свободна. Много интересно, леко комично дори е, че тази държавна комисия ще трябва да се издържа със 7% отчисления от сумата, която е дарена и която ще бъде поета от неговата бюрокрация. Ще се съгласите, че това леко пародира идеята за меценатство в България.
Аз ще кажа, че този закон не е бил изтълкуван добре в миналото Народно събрание, даже и от днешния министър на културата Стефан Данаилов, чието мнение не фигурира като подкрепящо и в Четиридесетото Народно събрание, ако не се лъжа. Не е подкрепен и от Българския донорски форум, който включва 19 дарителски организации, бих казал най-сериозните дарителски организации в България с натрупан практически опит. Те имат сериозни, ще ги нарека концептуални възражения по същество и принцип, основно свързани с възраженията, които цитирах, а именно, че тази държавна комисия е настанена безсмислено и неприлично в тази сфера. Няма да поощри, което е особено важно, дарителската активност на имотните хора в България, а обратно, струва ми се. Такива опасения бяха вече изказани. Хора, които имат нужда от това да преработят публичните си физиономии, ще се възползват от тази усложнена структура и процедура, за да направят, така да се каже, пластичната си операция.
Ние ще трябва да мислим сериозно върху това дали един закон в този вид нанася щети, бидейки лош, както казва господин Ватев, или осъществява, реализира своето предназначение, каквото е общото ни желание.
Още веднъж казвам, че Демократи за силна България няма да подкрепят този закон с ясното съзнание, че той е желан, неизбежен, навременен, но в тази форма неприемлив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Михайлов.
За реплика думата има господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, естествена е опозиционната теза на господин Михайлов, но аз съм силно смутен, когато една опозиционна теза твърде много се занимава с бълхите. Бълхите са вредно нещо, иде реч за юргана, господин Михайлов. Нека първо него да направим и да се опитаме да вземем всички мерки колкото се може по-малко бълхи да има в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Йорданов.
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Михайлов, при цялото ми уважение към Вас, което изпитвам като член на Комисията по културата, позволете ми да не се съглася с току-що казаното от Вас твърдение. По моему това е една лека спекулация, силно се надявам да не е умишлена.
По отношение на становището на Министерството на културата и какво е отношението на министъра на културата към този законопроект не трябва да се създава нито капка съмнение в народните представители, че Министерството на културата не застава зад този законопроект. Напротив, в Комисията по културата по време на обсъждането лично заместник-министър Токаджиев беше представил писмено становище на министъра на културата, в което еднозначно беше написано, че Министерството на културата подкрепя този законопроект. Така че ми се струва, че едно такова твърдение, меко казано, е некоректно.
От друга страна, другото впечатление, което създавате, e, че тази държавна комисия, видите ли, ще се издържа със 7% отчисления, които се правят. Това твърдение също не е коректно. В закона ясно се посочва, че тези 7% са в случаите, когато се ползват услугите на тази организация, подпомагаща културата, тя има право да получи, но не е задължение да получи средства за тази дейност. Дали ще бъдат 7%, дали ще бъдат 5% не е толкова важно, но тук е недопустимо да се твърди, че държавната комисия ще получава тези 7%. Във всяка една държавна комисия работят държавни служители и тя не може да получава процентни отчисления като заплата.
И още едно нещо, което бих искала категорично да заявя: Министерството на финансите подкрепя този законопроект. Аз имам писмено становище от министъра на финансите, за което от тази трибуна бих искала да благодаря на Министерството на финансите, че прояви разбиране и предоставя облекчения в рамките на 15% отчисления и по Закона за корпоративното подоходно облагане, и по Закона за облагане доходите на физическите лица. Тоест това е първата стъпка, с която Министерството на финансите трасира пътя към един нов подход за финансиране и развитие на българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Аз с пълно съзнание няма да подкрепя този законопроект. В голяма степен се солидаризирам със становището на господин Михайлов. Бих искала да кажа, че от предишния парламент си спомням начина, по който беше обсъждан този законопроект, спомням си колко нееднозначно той беше приет от творческите гилдии, колко основателни критики получи.
Питам: защо преди второто четене не се направи отсяване или още едно обсъждане, защото имаше нужда? Спомням си, че тогава Новото време пришпори парламента и в последните месеци, нежели седмици, беше приет на първо четене и декларирам с цялата си отговорност, че беше гласувано с чужди карти. Мина с неголямо мнозинство и с гласуване с чужди карти! Отделно, че съществуването на тази комисия беше оспорено нееднократно и при самото обсъждане.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Не е вярно.
СТЕЛА БАНКОВА: Така че призовавам колегите да не пришпорват отново и на второ четене приемането на този закон, както сгреши Тридесет и деветото Народно събрание заради политически пазарлъци, както си спомняте.
Ще гласувам против този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Чилова, извън всякакво съмнение е, че министърът на културата днес господин Данаилов има, меко казано, артистично отношение към този закон. Той е вътрешно разколебан, днес не може да не го подкрепи. Ще си дадете сметка. Историята на неговото отношение към този закон обаче е такава, каквато аз ви казвам. Следователно, когато той е имал за себе си идея да бъде “опозиция” в Тридесет и деветото Народно събрание, той е имал едно отношение, днес има друго. Това може да бъде разбрано, но не може да бъде цитирано като подкрепа в днешния дебат.
Освен това този закон няма да може да убеди този парламент, струва ми се, докрай, обществеността също, че тази държавна комисия е едно щастливо законотворческо хрумване, защото не е. Тази държавна комисия прави от този закон тежък, тромав, приличащ много на институциите от едно минало, което раздвоява българската политическа сцена.
Ще ви кажа още: в този закон има неща, които стоят изненадващо несъответно. Например тези 7% отчисления, за които говорим ние, са, разбира се, неуместни. Фондациите имат 5% отчисления, когато става дума за обществена полза. Ние имаме 7% отчисления за сферата на културата, предвидени в този закон. Около това може да се разсъждава, за да се натъкнете на този парадокс, който ще докаже колко малко е мислено и колко несръчно е действано, докато този закон с дълга и противоречива история влезе в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Законът за меценатството е от онези законодателни феномени, които са и модерно предизвикателство, но и изстрадана необходимост от законодателно уреждане на обществени отношения, чиито краен резултат е стимулирането, развитието и съхраняването на културата на българското общество и държава. Не бива да има съмнения за важността на проекта за Закон за меценатството, както и за необходимостта от неговото по-скорошно приемане. Проектът до голяма степен обхваща и решава проблемите, необходими за неговото прилагане. Той ще има важно значение, наред с другите закони, които бързаме да приемем по пътя ни към хармонизиране с европейското законодателство.
Безспорните позитиви на проекта се изразяват в следното: създават се възможности за сериозно укрепване на културата в нравствено, законодателно и финансово отношение, за по-нормално развитие на изкуството и културните дейности. Инвестициите в културата ще станат устойчиви чрез количествени и качествени критерии за стимулиране и подкрепа на най-добрата работа без оглед на това, къде се извършва тя. Културните институции имат нужда от сигурност. Творческите организации ще могат да решават собствените си оперативни проблеми така, както решават и творческите си проблеми. Те ще имат по-голяма оперативна независимост от външните източници, които ги финансират или подкрепят по някакъв друг начин с допълнителни средства. Създава се реалистична перспектива за набиране на значителни средства от различни неправителствени източници. Алтернативните източници ще се увеличават, променящите се творчески стандарти ще получат по-трайни критерии за качество.
Необходимо е да се отчита обаче, че грижата за качеството е условие, без което не може да съществува ефективна рамка на културната политика. Това са и основни моменти на културната политика на страните от Европейския съюз. Те са известни, но ги припомняме, защото се съдържат и развиват в проектозакона.
Разбира се, до второто четене на законопроекта е необходимо да се обсъдят и прецизират редица положения: около данъчното облекчаване на даренията, около финансовото обезпечаване на предвидените органи, съдържат се моменти, които крият опасности за прекомерно натоварване със задължения на Държавната комисия за подпомагане на културата, която ще изисква непредсказуем персонал и по-голям бюджет за дейности, около отношенията с другите институции, около редакцията на някои членове и прочие.
Необходимо е още едно сериозно оглеждане на проектозакона от страна на народните представители, придружено, разбира се, и от експертни оценки и мнения на представителите на гилдиите. Живото и творческо развитие на нашата култура и достойното й представяне пред света изисква да имаме вече Закон за меценатството, а представеният проект има качествата да бъде приет на първо четене след съответното прецизиране.
Коалиция за България и народните представители ще подкрепят законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Няма реплики.
Давам думата на господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Едва ли навремето римският сенатор Меценат си е представял, че неговото име ще бъде споменавано пред българското Народно събрание толкова често.
Макар и в доста ограничен състав - в залата сме по-малко от 50 души, но държа да отбележа, че нашето гласуване и приемане в този състав би било, меко казано, доста съмнително.
Такъв закон е абсолютно необходим, както са необходими и закони, които осигуряват държавните облекчения за лицата и организациите, които биха дали пари за подпомагане на науката, на спорта, на образованието и на други подобни сфери. Така е по цял свят, обаче не знам другаде да има изградени подобни държавни образувания, каквито се предвиждат тук, да регулират тази дейност.
Смятам, че господин Михайлов беше съвършено прав и аз поддържам цялото му изказване. Законът е нужен, но едва ли би могъл да бъде приет в този вид, даже и на първо четене. Толкова големи парчета от него трябва да се махнат и да се преработят, че просто ми се струва, че е по-добре да върнем този закон на госпожа Чилова, да се съобрази с казаното дотук, да направи друг вариант, да го представи на вниманието на гилдиите и на всички останали и пак да ни го поднесе в скоро време. Защото наистина тази държавна комисия е нещо, което е напълно ненужно и е допълнителна бюрократична структура, която по Закона за Паркинсон само може да се разраства. Даже и общественият съвет смятам, че не е особено необходим.
Какви са тези награди, които се предвиждат за меценатите? Кои ще бъдат най-големите меценати, най-големите дарители? Това ще бъдат босовете на хазарта, хората, които са спечелили пари от наркотрафика, които са заграбили хотелите по Черноморието. Тези хора ще дават пари.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Точно така! Той е за трима души този закон.
ПЕТЪР БЕРОН: Господин Костов, аз не съм казал, че съм против техните пари. Напротив, ако някой от тях даде някоя и друга пара за нашия Природонаучен музей, аз ще я взема с най-голямо удоволствие. И съм привърженик, господин Костов, на мисълта на Вашата съпруга Елена Костова, че мръсни пари, използвани за чисти цели, се изчистват. Аз наистина бих взел пари от който и да е от тях. (Ръкопляскания.) Обаче не бих му дал държавна награда за това. Просто бих използвал тези пари за добри дела.
Има разлика, колеги, между меценатство и спонсорство. Има разлика между даване на пари просто така, от добра душа, и спонсориране срещу реклама или срещу определени други придобивки.
Аз бих предложил този законопроект да се разгледа внимателно още веднъж, да се махнат от него всякакви държавни комисии и други подобни. Има къде да стои този регистър за дарителите, както и по-добре е законът да се нарича Закон за дарителството в областта на културата. В повечето страни, практиката на които съм проучвал, е така. Големите музеи по света, големите културни или научни организации си назначават едно лице, което се казва “фънд дрейзинг офисър”, или “първотърсач”, казано на български. Това лице ходи, убеждава, намира пари и получава, примерно 1% или известен процент от парите, които осигури за организацията. Но това е съвсем друго от всякакви посреднически държавни фирми, 7% и други подобни, които се предвиждат тук.
Още веднъж трябва да се обмисли всичко, на всяка цена трябва да има такъв закон, трябва да се приеме скоро, но трябва да се преработва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Берон.
Първа реплика – господин Цончев. Заповядайте.
ДОНЧО ЦОНЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно костите на римския сенатор, на така наречения Меценат, са изровени, размахахме ги вече и отидохме като в приказката за неродения Петко да видим кой ще дава парите, почти поименно.
Нека да се върнем към основната идея на това така наречено меценатство. Всичките гении, с изключение на може би двама-трима гладуващи художници от Ренесанса, са отгледани покрай кралските дворове. То е не само от Ренесанса, а започва още от Медичите. Цялата тази велика руска и американска литература в последвалото време е рожба на меценатството.
У нас в един период, знаете, за 45-50 години държавата беше влязла в тази роля. По някакъв начин това свърши, свидетели сме на този най-жалък обществен срив, когато хората на културата, на духа осиротяха. Има остра нужда от нещо такова, каквото сме замислили чрез този закон, и нека отидем пак към смисъла му, и с това ще приключа.
От тези кралски дворове, какъвто ние сега си нямаме, и от всичките свръхструктури на цивилизацията, ако не бяха паметниците на културата, ако не беше всичко това, което съставлява духовността, щяха да останат само спомени за ужасните войни и тези криви линийки по географската карта между държавите, които, знаете, всеки ден все повече губят смисъла си. Меценатството е много важно, много сериозно нещо за всяка държава, за всяка епоха.
Аз ще подкрепя закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също съм доста разколебан за наименованието на закона, въпреки че нямам никакви колебания относно смисъла от неговото съществуване.
И единственото, което ме кара да смятам, че може би все пак меценатството, макар и небългарска дума, е добрата дума, то е защото вече сме затрупани с предложения за корекции в закона от неправителствени организации, които сякаш не разбират, че това наистина все пак е закон, който е насочен специално към областта на културата. Донорски организации за трансплантация на органи, за всякакви други неща, вече започват да се сърдят, че в привилегировано положение спрямо процента, който се приспада от данъците, се поставя примерно точно областта на културата. Всяка една от тях смята, че това ще бъде един закон, който ще засяга всички форми на дарителство. Тоест трябва да стане ясно, че иде реч за Закон за дарителството.
Що се отнася до думичките, може би българската дума е “спомоществователство”. Тя е една възрожденска и добра дума, но все пак тя също не фиксира точно, че става дума именно за покровителствено отношение, подпомагане и създаване на културни артефакти. И когато се хвърляме щедро към традициите, все пак не трябва и да стигаме чак дотам, докъдето стига Богоров, пък и някои съвременни езиковеди, езиковедци, които ни предлагат примерно да заменим думата “оргазъм” със “страстовръх”.
Та идеята ми е, че вероятно между двете четения трябва внимателно да мислим за думите, но сякаш единствената така равностойна дума на “меценатството” е “спомоществователство”. Но и тя оставя въпрос за свободно тълкувание за каква точно помощ иде реч, докато меценатството точно и ясно определя, че става дума за произведения на изкуството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Берон, желаете ли да се възползвате от правото си на дуплика? Господин Берон не намира опорна точка в направените реплики, за да им опонира.
Затова давам думата на госпожа Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Виждам, че ние тук се обединяваме около идеята за необходимостта от този закон. Очевидно има различия в начините, по които този закон да бъде направен, и в начините, по които той да бъде прилаган. Разбира се, съществуват изключително много термини, около които можем да коментираме как да бъде наречен - дали един или друг български, небългарски и така нататък термин да бъде използван.
Искам да кажа, че и в момента при нас, в България, съществуват и се оползотворяват различни механизми на спомоществователство към културата. То може да бъде наречено дарителство, меценатство и така нататък. Само че в момента то се осъществява дотолкова нерегламентирано, че наистина крие изключително много опасности да се развиват не най-стойностните културни продукти, да не се помага на най-добрите културни институти – било държавни, общински, частни или други. Тоест средствата, които се отделят за култура по извънбюджетен път, аз твърдя, че и сега, в момента, не са малко. Въпросът е обаче, че когато няма механизъм, тогава има корупция. Аз не считам, че със създаването на този закон ние ще създадем условия за корупция. Напротив, ние ще регламентираме тези условия, при които всеки спокойно може да осигури от своите приходи, от своята печалба спомоществователство за един или друг вид културен институт, културен продукт, културна индустрия, за да могат да работят и българските творци при равнопоставени условия със своите европейски колеги.
Защото в момента потоците пари, които отиват за чалга и подобни други “културни” продукти или културни субпродукти, наистина поставят българската културна идентичност на много сериозно изпитание.
Аз смятам, че държавата, тъй като не е в състояние да осигури достатъчно средства, за да финансира по държавен ред и бюджетен ред културата, действително е задължена и точно с това тя изразява своя ангажимент към извънбюджетните форми на финансиране на културата.
Опасенията, които тук се изразяват, че Министерство на културата е против, че министърът на културата е против този закон, аз смятам за несъстоятелни.
В предизборната програма на Коалиция за България, Закон за меценатството фигурира много точно и ясно показан, тоест ние показваме една политика на съгласие с необходимостта от него. Друг е въпросът, че по време на дискусиите и между първо и второ четене очевидно трябва да настъпят промени, които да синхронизират тези несъгласия, които днес тук се изявиха. Механизмите могат да бъдат различни, но ако някой друг досега, изразявайки съгласие с идеята на закона, е искал да направи друг, по-добър, то е могъл да го направи.
Аз смятам, че необходимостта от закона е преди всичко наше задължение. Можем, разбира се, да си дадем достатъчно дълго време, за да направим закона по-добър, след като сме го приели на първо четене, но без съмнение този закон се очаква от нашите творци, от творческите гилдии, от неправителствените организации и от всички, които са заинтересовани действително големият, широкоспектърният, българският национален културен календар да може да съществува, да се развива и да представя българската култура и българската нация пред света.
Затова аз призовавам всички вас да се обединим около идеята и между първо и второ четене да направим тези съгласувателни срещи с творческите състави, да чуем позициите на творческите гилдии, на различни културни институти, за да можем да определим точната си позиция по съответните членове на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Берон има думата за реплика.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Тук се говори за държавно регулиране на меценатството, но на мен ми се струва, че кажи-речи единствената форма на такова регулиране са данъчните облекчения. Просто не виждам как ще има някаква комисия, която ще определя накъде да се насочват парите, получени от частно волеизявление на тези, които ги дават. И аз бих предпочел тези пари да отиват за музеи, за изложби, за класическа музика и пр., но някой може да иска да даде пари за чалга и на това просто не може да му бъде попречено. Трябва наистина да се ограничи ролята на държавното регулиране в меценатската дейност до данъчни облекчения за тези, които дават парите. Всякакви такива комисии, държавни комисии, даже обществени съвети и пр., са допълнителни бюрократични структури, които само ще затруднят работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата за втора реплика не виждам.
Госпожа Любчева не желае думата за дуплика.
За изказване давам думата на господин Коста Цонев.
КОСТА ЦОНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Херцог де Бехар маркиз де Хабрелеон граф де Бенелкасар, ако не съществуваше, Мигел де Сервантес Сааведра никога нямаше да напише великолепното произведение, на което цял свят се радва – “Дон Кихот де Ламанча”. Никога не бихме се радвали на произведенията на Репин, Левитан, Серов, ако не беше този великолепен меценат Третяков. Никога нямаше да има американски културен център “Рокфелер”, никога нямаше да има “Витгенщайн” – този български център в сърцето на Виена, никога нямаше да имаме български университет без братя Георгиеви. Никога нямаше да звучи гласът на Христина Морфова по целия свят, ако не беше този великолепен менажер Никола Чилов – известен наш фабрикант.
Искам да кажа, че в момента ние се нуждаем точно от такива личности – от хора, които са готови да отделят лептата си, за да поощрят българската култура, която в момента е в задния двор на нашето ежедневие. Духовността на една нация се мери от състоянието на културата. Свидетели сме, че нашата българска духовност от ден на ден крее, пада и затова не можем да се учудваме, че вече престъпността достигна до 12-годишна възраст. И то е благодарение на това, че нашата култура е пренебрегната.
Вярно, държавата по някакъв начин се мъчи да поощри тази област в нашия живот, но смятам, че меценатството е основната действаща сила.
Аз не искам да мисля чиновнически, бюрократично и с черногледство, но мога да ви кажа, че един такъв закон ще даде възможност на много българи, ако искат да дадат своята лепта за нашата култура. Абсолютно съм сигурен в това. Затова с две ръце ще гласувам за този закон, който може и да е несъвършен, но както е казано – по-добре лош закон, отколкото без закон. Смятам, че той не е чак толкова лош, след като между първо и второ гледане можем да направим много поправки и този закон да свърши една много добра работа като перспектива за българската култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи за реплики.
Давам думата на госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, драги колеги, аз искам да ви напомня – и на тези, които не бяха тук, че Народен съюз през 1995 г. сигурно внесе пръв закон за това въпросно меценатство, което тогава за жалост нашите колеги от БСП отхвърлиха. Тази идея все още не им беше присъща. Аз не ги обвинявам, но беше много странно, дори по вестниците се писа, че какво било това просене и т.н. Нещата са се променили, слава Богу! Виждам, че и в тяхното съзнание е проникнала идеята за това гражданско общество.
Един такъв Закон за меценатството, за спомоществувателството, както и да искаме да го наречем, е точно израз на едно гражданско общество, на отговорността на всеки един от нас, а не само на държавата, пред културата, която се създава от обикновените хора и която трябва да бъде поддържана и от тях, и законово от държавата. Трябва да има закон, който да регулира тези неща.
Аз също не приемам идеята да има някакви посредници, комисии, които да определят това или онова. Това, което съм видяла там, където съм наблюдавала действието на такива закони, е, че тези, които са изградили музеи, галерии в Съединените щати, във Вашингтон, имам предвид, са предвидили да няма дори и такса, да не се плаща като се ходи там. Точно този човек, който го е направил, е осигурил и издръжката им, за да могат хората свободно без да се притесняват, че трябва да плащат, могат ли – не могат ли, когато отиват да могат да видят нещо хубаво, което е създадено през вековете и е направено за всички хора.
Така че за мен е много важно да разберем, че това е израз на гражданско общество, на гражданско съзнание, което за мен показва разликата в отношението. Някои смятат, че в това трябва да има много държава, а други – в това число съм аз и много мои колеги – че това трябва да бъде израз на свободна воля и съзнателно отношение към културата в нашата държава, за която мисля, че всички милеем. Това не е онази култура, която се създаваше масово и неособено качествено. Тези крале, папи и патриарси, които са подпомагали големите художници, архитекти и въобще изкуството в света, са имали вкус и съзнанието, че когато се прави нещо, то не се прави в момента, за да се подмазват на този или онзи, а за бъдещето, което в нашето общество на пластиките не се застъпва особено. Тогава хората са създавали нещо, което да остане през вековете, и слава Богу въпреки войните, разрушенията, немарливостта и по някой път въпреки законите – защото те невинаги са подпомагали изкуството, а някой път са го разрушавали безотговорно – е останало и ще остава.
Обръщам се към господин Дончо Цончев. Господин Цончев, в името на нашето старо приятелство, обърни ми малко внимание. Искам да кажа, че и днес има дворци. Можеш да обиколиш около София, за да ги видиш. Те може би не са направени с вкус, както онези по онова време, но тях ги има. Затова нека се надяваме, че тези, които са в тях, ще имат достатъчното съзнание и нашата държава ще има достатъчната воля, за да направи нещо добро от този закон. Аз съм съгласна, че такъв закон трябва да има.
Пак ще кажа – ние първи внесохме такъв закон, но навремето той беше отхвърлен, защото за жалост не му беше дошло времето. Сега вече това време е дошло, защото културата наистина има нужда от помощ, има нужда от това гражданско общество.
Надявам се, че между първо и второ четене ще се направят предложения за някои от тези излишни институции, защото се знае колко много пари гълтат те като междинни организации и същевременно не съдействат на истинската цел. Този, който дава парите, трябва да упражнява контрол. Контрол трябва да упражнява и законът, който дава определени мерки и граници как и къде тези пари трябва да се разпределят. Но някой друг да се разпорежда с това – не е необходимо и не е добро за развитието на културата. Нека не забравяме, че културата, изкуството и обществото са дали най-много на света, когато е имало свобода на израза и свобода на действията, за да могат да направят това, което искат, а не само по времето на тоталитарни режими. Изкуството нито на Хитлер, нито на Сталин е било особено качествено. То не е останало и не заслужава да остане.
Надявам се, че между първо и второ четене ще бъдат поправени някои от недобрите инициативи, за да има свобода и този закон да даде възможност на гражданското общество да участва в тези действия и да се развива, защото иначе ние никога няма да бъдем една истински демократична държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Бих искал да запозная колегите в залата с няколко аргумента, които бяха разисквани в нашата комисия.
Ще започна от това, че примерът за законодателна грижа за българската култура, който можем да намерим в най-добрия му вид, според мен е в Закона за старините, приет в началото на миналия век. Уреждането на загрижеността на държавата чрез Закона за закрила и защита на културата към днешна дата е факт. В нашето законодателство действа закон, който фактически подпомага развитието на българската култура.
Сега се предлага нов закон, в който има на практика три елемента.
Единият, към който има вече някакво съгласие, че е излишен, е създаването на нова администрация, на комисия, която да регулира процеса на подпомагане на културата.
Вторият елемент в този закон, за който и дейците на културата многократно са говорили, е въпросът за данъчни облекчения при финансиране на културна дейност – въпрос, който също е уреден в Закона за закрила и защита на културата.
И на трето място - може би това е единственото, което е различно – урежда се система от организации, подпомагащи дейността на културата, тоест това са институции отвъд правителството, отвъд изпълнителната власт. Те са неправителствени организации. На тях им се създава някакъв особен ред, за тях се проявява някаква специална грижа и може би те се наричат меценати. Ако изобщо има нужда от такова уреждане, което мен лично ме съмнява, то това трябва да бъде част от Закона за закрила и защита на културата, а не изцяло нов закон. Ако има желание сред колегите в Народното събрание да орежат тези организации, казано по друг начин – да лобират за тяхното съществуване, функциониране и подкрепа от държавата, нека да бъдат така добри, да направят тези текстове, да ги напишат, или както се казва на езика на юристите – да ги инкорпорират в Закона за закрила и защита на културата.
За необходимостта от наличието на такъв специален закон досега аз не съм чул нито един логичен аргумент в залата тук.
Остава едно единствено впечатление – че има интерес от страна на организациите, подкрепящи дейността на културата, да участват в един процес на регулация на институциите на държавата, в случая явно това ще е Министерството на културата, да общуват и да се грижат за разпределение на финансови средства. Например посредник в такава дейност има право на процент, бидейки организация, подпомагайки дейността на културата. Това е въпрос отново на данъчни облекчения, ако говорим за дарител или както спомена колегата Дилов, който напусна залата – спомоществовател. Дай Боже да има повече такива хора. Те могат и сега да извършват подобна дейност в рамките на действащото законодателство. С други думи – няма нужда от нова администрация. България има Министерство на културата. Няма нужда от нов закон. България има Закон за закрила и защита на културата.
Има повдигнат въпрос за дейността на тези организации, подпомагащи културата – въпрос, който трябва да се дебатира единствено и смислено, ако е част от промяна на действащия закон, а не правене на специален закон.
Ето защо аз бях против в комисията, когато гласувахме тези текстове. Няма убедителен аргумент за наличието на специален закон. Още повече, че в дебата тук стана дума, че може би в българското законодателство трябва да въведем думата “меценат”. Ако това е цялото усилие – и за него няма нужда от цял закон. Може да се въведе в действащ закон, ако това е грижата на вносителя.
Ето защо, уважаеми колеги, аз ще гласувам “против” на първо четене на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Методиев.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин Методиев, Република България и българската култура имат необходимост от закон за меценатството. Защото тук никой не иска да постави въпроса за традиционната българска култура, за българския език, за това, което е превело България през петстотин години през османско робство, за да я има днес. Така че България има необходимост от присъствието на такъв закон, който да регламентира и да помогне да излезем от кризата, традиционната българска култура – става дума за народните песни, за танците, за писмеността, за изкуството в областта на класическата музика, опера, балет. Затова България има нужда от такъв закон, защото за култура никой не иска да дава пари. С този закон, ако се премахнат всички подводни камъни, които съществуват в него, и се очисти трасето за тези, които искат да дават пари, по този начин утре България ще бъде в Европейския съюз със своята осанка на държава с древна култура, а няма да стане една размита страна с инвазия на различни други култури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Кузов, това е единият от възможните възгледи. Аз казах и продължавам да твърдя, че достойнството на българската национална общност, усилията на големи българи за подкрепа и развитие на културата примерно в края на ХІХ и първата половина на ХХ век е извършена без специален закон, ориентиран към тях, а със специален закон, ориентиран към самото културно-историческо наследство. Този закон се казва Закон за старините. Тоест подходът е ние създаваме ред и условия за защита на българските старини ли или защитаваме ред и условия за защита на организациите, които подпомагат българската култура?
Моят възглед е, че ние можем да създадем ред и условия за защита на старините, на културно-историческото наследство. Да, има такъв действащ закон и нямаме нужда да създаваме закон за ред и условия за защита на тези, които ги подпомагат или за някаква протекция към тях. Защото тези хора би трябвало да го правят със самочувствието, че са българи и че подкрепят, даряват, дават от себе си за защита, съхранение, развитие на българската култура, а не да се чувстват в някаква институционална система на привилегии по ред, определен със закон. Аз не приемам това. Приемам да се защитава самата старина чрез закон, самото културно-историческо наследство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За изказване има думата проф. Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Почитаеми господин председателю! Уважаеми и други колеги! Ако Чикагската филхармония е спонсорирана от Кока-кола Къмпани, това е чест за Кока-кола Къмпани, а не за Чикагската филхармония. С този музикален пример искам да отправя едно предупреждение към начина и дискусиите, с които се подкрепя и отхвърля този закон. Аз ще гласувам за него. Но заедно с това ние не можем дори и от тази зала да продължаваме да създаваме едно особено впечатление, че българското общество е длъжно на българската култура. Обратната зависимост е не по-малко важна и не по-малко вярна и не по-малко обект на словесна и друга експозиция.
Поради това идеята, че трябва да се дава на културата, трябва да се храни културната прослойка от българското общество е един много далечен атавизъм от миналото, който беше поставен под тежката лупа на предишното комунистическо управление, но като исторически феномен съществува много отдавна. От времето на Режима на пълномощията през 1881 г. досега всички културни дейци са били критични към тях, но другата страна на случая е не по-малко угнетяваща. Всички тези авторитарни режими са имали видни, престижни културни дейци, които не само че са одобрявали тези режими, а са взимали пряко участие в ръководството им. Което означава, че културните дейци не са особена привилегирована в морално и благородно отношение прослойка в нашето общество. Това трябва да се каже, защото това постоянно вайкане, че няма пари изпразва от съдържание благородната мисия на дееца на културата. Деецът на културата не мисли за пари най-напред! В миналата комисия в културната й част – сега не съм узрял да бъда в нея, работя по въпроса – 80 на сто от дискусиите ставаха за пари. Е, това ли ще е благородният облик на спасителката българска култура – спасителката на нашия имидж пред света и нашето себеуважение и самоличност?
Затова се говори за духа на законите. Ние ще приемем този закон, но не трябва да се насажда една канонизирана версия, че поетът не пише, защото нямал пари. И че не може всеки, който може да римува кон със слон, да се самообяви за поет и за това обществото да му плаща. Това е смисълът на една законодателна дискусия – да се изкажат и резерви, защото това е част от общия ни културен, граждански и интелектуален климат.
Казано по-кратко, господин председателю, дами и господа, законите не могат да заместят съвестта и таланта! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Пантев.
За реплика има думата господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Аз се осмелявам да репликирам самия Пантев! Но само за да се съглася с него.
Репликата ми е в това, че нашата зала не се занимава с въпросите на съвестта, има си специални учреждения, които се занимават с тези въпроси, а трябва да осигурим законодателно възможности за творците да творят. А те ще творят, ако има нещо насипано. Като няма – здраве!
Напълно съм съгласен с него, че Чикагската филхармония украсява Кока-кола, а не обратното, тъй както и някой си граф Естерхази ще остане в историята само затова, че край него се е въртял Ференц Лист, а не обратното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Предлагам да обявим разискванията за приключени и да пристъпим към гласуване на първо четене на обсъждания законопроект.
За процедура преди гласуването, заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в унисон с обещанието, което и председателят на парламента, и всички вие сте дали и сте се врекли, че няма да гласувате с чужди карти, обръщам внимание, че в момента в залата няма повече от 70 души. Видно от поканата на председателя е добре да бъдат 80. Има готовност да се гласува с чужди карти.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Каква процедура е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата процедура, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Не се ядосвайте, господин Паунов, защото имате готовност всички вие да гласувате закона при наличие на 70-80, максимум на 90 народни представители – нека да видим какво ще се изпише на таблото.
От името на парламентарна група моля да бъде извършена проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има заявено желание за поименна проверка, уважаеми колеги, от името на парламентарна група. Това не е процедурен въпрос, който се подлага на гласуване. Това е право на парламентарна група по силата на правилника и навярно не очаквате председателят на парламента да го наруши, но от друга страна, настъпи времето за почивка, така че аз предлагам да отложим гласуването за следващото пленарно заседание.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Има кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз не се смущавам за кворума. Поименната проверка ще покаже, че има кворум, така че ако сте готови да пренебрегнете по-голямата част от почивката, тъй като парламентарният контрол трябва да започне в 11,00 ч., за 10 до 15 минути ще направим поименната проверка. (Шум и реплики в залата.)
От място има много едновременни реплики и изказвания – нито едно не мога да чуя, така че да реагирам. Аз обявих какво разбирам като състояние на работата към сегашния момент.
Има процедурно предложение, което господин Берон желае да направи.
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Моето предложение е да отложим гласуването за следващото пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за отлагане гласуването по този законопроект за следващото пленарно заседание, което по всяка вероятност ще бъде във вторник от 14,00 ч., като извънредно заседание.
Заповядайте, госпожо Чилова, навярно за обратно процедурно предложение.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз правя обратно процедурно предложение, защото законът беше разискван, чуха се много изказвания от всички политически сили.
Искам все пак да обърна внимание на народните представители, че твърде лош знак ние ще дадем по отношение на един законопроект, за който има пълен обществен консенсус от неговата необходимост. Петнадесет години българските творци очакват този законопроект и ми се струва много несъстоятелно и много безотговорно от наша страна, при положение че има такъв обществен консенсус, при положение че този законопроект е подписан от шест парламентарно представени политически сили, подкрепен е от народни представители, днес да се правят процедурни хватки и да се отлага неговото приемане.
Затова правя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има обратно процедурно предложение на госпожа Чилова.
Подлагам на гласуване предложението на господин Петър Берон за отлагане на гласуването за следващо пленарно заседание - коректно процедурно предложение по силата на правилника. Ако бъде прието предложението на господин Берон – няма да правим проверка. Ако не бъде прието – ще направим такава.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 33, против 134, въздържали се 14.
Преминаваме към поименна проверка:
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - отсъства
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - тук
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Николов Дамгов - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - отсъства
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - тук
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - отсъства
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - отсъства
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - тук
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петров Величков - отсъства
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Костадин Александров Кобаков - отсъства
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - тук
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Ненко Викторов Темелков - отсъства
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Олег Григоров Попов - отсъства
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - тук
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - отсъства
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - отсъства
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - отсъства
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - тук
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - тук
Филип Димитров Димитров - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства
Ясен Георгиев Янев - отсъства
Ясен Димитров Попвасилев - отсъства
Ясен Стоянов Пенчев - тук
Очевидно имаме необходимия кворум - 150 народни представители.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за меценатството, № 554-01-65, внесен от Нина Чилова и група народни представители на 21 октомври 2005 г.
Гласували са 185 народни представители, уважаеми народни представители, затова анулирам гласуването.
Има 150 присъстващи народни представители в пленарната зала, толкова гласове ще отчетем.
Подлагам на прегласуване този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 116, против 18, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Уважаеми колеги, обявявам почивка от 5 минути до 11 ч. Парламентарният контрол не може да чака. Ваше беше решението да използваме тези минути за проверка. В 11,00 ч. ще започне парламентарният контрол. Вярвам, че силите на народните представители не са окончателно изчерпани и ще бъдете тук в 11,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум – 139 души.
Уважаеми народни представители, започва:
ПАРЛАМЕНТАРНИЯТ КОНТРОЛ.
От името на парламентарна група има думата народният представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
“ДЕКЛАРАЦИЯ
от Парламентарната група на Демократи за силна България
относно кризата в здравеопазването
През последните няколко дни обществото ни е свидетел на грозни сцени на разправа на здравния министър с директорите на големите държавни болници. Няколко известни лекари вече са уволнени. Заплахата е недвусмислена към всички останали. Атакуват се последиците, а не причините, които са несвършената работа от Министерството на здравеопазването. Затова аргументите на министъра на здравеопазването и на социалистическото правителство за уволнение на болнични директори са крайно неубедителни. Здравеопазването ни се намира в криза. Болниците имат съвкупен дълг от над 200 млн. лв. Националната здравноосигурителна каса е с дефицит с почти 100 млн. лв. Липсват животоспасяващи лекарства, а достъпът до всички останали е силно ограничен. Все по-често болните са принуждавани да плащат в брой за лечение и дори за постъпване в болница. (Депутати от Парламентарната група на Коалиция за България напускат залата.) Дори напускането на депутатите от соцпартията в момента доказва това, което констатираме.
Над един милион български граждани не плащат здравни вноски, но ползват медицински услуги. Тези и много други проблеми на здравеопазването не могат и няма да бъдат решени с уволнението на 2-3 или дори на всички болнични директори.
В същото време министърът на здравеопазването няма стратегия и дори програма за управление на сектора. Министърът на здравеопазването и до този момент не е внесъл в Народното събрание Годишния доклад за състоянието на здравеопазването, макар че законът го задължава да стори това до 1 октомври на всяка календарна година. Също в нарушение на закона Министерският съвет все още не е одобрил и внесъл в Народното събрание Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Назначаването на господин Баташки, бивш депутат от Българската социалистическа партия и член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия, за директор на Университетската болница в Пловдив доказва по безспорен начин политическия характер на извършените уволнения. Вероятно господин Баташки получава назначението си и като своеобразна награда за приятелските си отношения с основния спонсор на Социалистическата партия – бившият иракски диктатор Саддам Хюсеин. (Ръкопляскания от ДСБ и БНС.)
Ние, от Демократи за силна България, осъждаме реваншизма и политическите чистки. Те са напълно неуместни за една страна, застанала на прага на обединена Европа и претендираща да е демократична. Президентът Първанов изгради управляващата коалиция. Призоваваме го като неин ментор да се намеси и да прекрати незабавно политическата чистка в администрацията и държавните предприятия.”
Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ и БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! През последните дни в живота на страната на преден план излязоха, и най-вече в медиите, проблемите на здравеопазването и някои проблеми, извършени в бордовете за управление на отделни държавни болници. За съжаление се смесиха проблеми на здравеопазването и проблеми на доброто управление, на мениджърското, в истинския смисъл на думата, отношение към поверено имущество.
Какво е становището на Парламентарната група на Коалиция за България?
За първи път се тръгва решително срещу порочната практика, установена през последните години, а именно някои болници да трупат финансови задължения, след като същите тези задължения се заплащат от бюджета на страната за сметка на данъкоплатците в края на всяка година. И предишните години проблемът с натрупаните задължения и тяхното покриване от държавата е бил централен проблем, когато се прави бюджетът на здравеопазването. Само че никой дотук нямаше решителността да търси решаването на тоя проблем, а той винаги се покриваше, отлагаше във времето, за да предизвиква все по-големи и по-големи кризи на недостиг на финанси в края на всяка година.
За да не бъдем голословни в твърденията си ще ми позволите да ви запозная с факти от една от болниците длъжници, а именно “Св. Екатерина”, които днес използват едни протестни действия, за да се включат в политическа игра, организирана от някои сили от десницата. Въпросът е: кому е нужна тази игра и не е ли само на тези, които искат да продължат безотчетно и безконтролно да източват средства от болниците, които в края на годината държавата и бюджета покриват?
Какви са фактите?
За периода 2001 г. болницата има задължения в общ размер на 158 хил. лв. През 2002 г. дългът вече е близо 5 млн. лв. През 2003 г. задълженията стават 7 млн. лв. За деветте месеца на 2004 г. същата болница има задължения на стойност 10 млн. 343 хил. лв., а за първите девет месеца на 2005 г. достига своя рекорд – задължения на сума приблизително 22,5 млн. лв.
Кой разсъждаващ с нормалната стопанска, икономическа логика не само в България, но и в света, ще допусне такива тенденции и ще държи управление, което налага тези тенденции като стил и начин на работа при функциониране на едно търговско дружество с всичките особености на тези търговски дружества – болниците.
Уважаеми дами и господа, смяната в управлението на болниците – търговски дружества, е решителен опит за преодоляване на порочната практика, с която се трупат задължения, а след това се настоява тези задължения да се плащат от държавата, респективно от данъкоплатците, по логиката на свършения факт на тяхното съществуване.
Нещо повече, едно рационално управленско решение в момента се политизира с цел запазване на позиции от тези политически сили, които поощряват такъв тип управление на търговските дружества – болници. Аз мисля, че, меко казано, такъв тип подкрепа за такава стопанска и управленска практика е спорна от политическа, финансова, икономическа и най-сетне от гледна точка на здравата логика. Няма собственик на болница в света, който ще позволи в неговото заведение да стои управленски екип, който продължава трайно такива тенденции на натрупване на задължения.
Парламентарната група на Коалиция за България изказа своята пълна подкрепа на ръководството на Министерството на здравеопазването и персонално на проф. Радослав Гайдарски за промяната в стила и начина на управление на болниците – търговски дружества в страната, допуснали чрез стила си на управление неправомерни, огромни задължения, които днес държавата и правителството, и ние в парламента, ще трябва да търсим как да покрием, но не с нашите пари, дами и господа, а с парите на същите тези данъкоплатци, които са ни изпратили тук.
Ние сме убедени, че тези мерки ще помогнат и са първа крачка към излизане от тежката финансова ситуация, в която са изпаднали редица болници в страната, и създаване на някакъв ред. Ще се преустанови постепенно наложилата се практика в редица лечебни заведения за харчене на пари на данъкоплатците, без да се държи сметка за ефекта от това. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група думата има госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Ще си позволя да опонирам на досегашните оратори от името на Парламентарна група “Атака” в частта на двоумението дали говорим за причини или за следствия. Досега говорим за следствия, а аз искам да ангажирам вашето внимание върху причините или малко по-точно върху една от причините. Сега започнахме да берем плодовете на онова, което сътвори правителството Кобургготски и правителството Станишев по отношение на продължаващото и видите безкрай участие на България във войната в Ирак. Няма да престана да повтарям, че в Ирак досега са отишли около 1 млрд. 200 млн. лв. За сведение на колегите от БСП, които миналия път опонираха, тази сума е по информация на генерал Любен Петров – член на Висшия съвет на БСП.
За сведение на господин Ангел Найденов ще кажа, че освен за преките разходи, ние говорим и за косвени разходи. Заедно с косвените разходи сумата, която България е отделила, сумата, която е потънала в иракските пясъци, е над 1 млрд. 200 млн. лв. Сега се изправяме пред последствията от националното предателство, извършено от две поредни български, а доколко са български тези правителства българите ще решат. Един милиард български лева са потънали, а в същото време ние сме изправени пред невъзможността да се справим с огромния дефицит и невъзможността да лекуваме болните български граждани.
Уважаеми колеги, къде бяхте вие, когато вчера онкоболните български граждани, болните от най-тежката човешка болест дойдоха пред парламента да протестират? Може би те бяха първите лястовички, които вдигнаха, и дай Боже да вдигнат, българския народ в навечерието на тази може би най-тежка зима от социално, от всякакво друго отношение, която чака българите.
Онкоболните български граждани зашлевиха една оглушителна плесница на управляващите. Повтарям пак, че до този момент две български правителства лишават онкоболните от лекарства, а не са само онкоболните. Тук ще сложим бъбречно трансплантираните, тук ще сложим болните от хронични заболявания, за да заключим, че наистина има една вопиюща, хронична липса и недостиг на лекарства за болните български граждани. Що за двоен стандарт от две български управления?! Да има консенсус за огромната сума, която се отдели и която продължава да се отделя от изтънелия джоб на всеки български данъкоплатец за Ирак, при положение че тази коалиция почти се разпадна. При положение, че Колин Пауъл се извини за тази война. При положение че над 50% от американското гражданство констатира, че тази война е незаконна. При положение че много от европейските държави или не участваха, или се изтеглиха от тази война. По същество ние берем плодовете на антиевропейската политика, която водеше правителството Кобургготски и Соломон Паси от предишния кабинет. За съжаление тази васална политика се подкрепя и от настоящото правителство.
Какъв отговор ще дадете, уважаеми народни представители от всички политически сили, за това, че сега не ни достигат пари да компенсираме болезнения, чудовищния ценови шок, който се стоварва върху главите на българските граждани? Почти невъзможността да се намерят пари за онкоболните и в същото време пълният консенсус, позорният консенсус за това, че необходимите пари, които Америка ни заставя да отделим за Ирак, ще продължават да текат в иракското блато.
Имате ли кураж, уважаеми колеги, които виждам, че ми опонирате с жестове, да застанете пред изгладнелите и осиромашели българи? Защо не излязохте, уважаеми колеги, вчера на протеста на онкоболните? Давате ли си сметка, че е страшно тъжна метафора, че най-тежко болните българи намериха кураж, вместо да се борят, да събират психически, душевни, физически сили да се преборят с тази болест, те събраха кураж да бъдат първата бяла лястовичка и да вдигнат българите на протест срещу една политика на геноцид спрямо българското население, която продължава вече с второ българско правителство.
Сега, разбира се, ще има много протести, ще коментираме дали е правилно или не освобождаването на шефове на български болници, но аз ви моля: надмогнете политическите си пристрастия, надмогнете васалната политика спрямо Америка, слугинажа, който съществува, като норма на политическо поведение във всички политически сили. Дайте си сметка, че в навечерието на тази толкова тежка зима е национално предателство спрямо българите, тези изтерзани българи, които за последно като че ли ни изпратиха тук в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви свърши, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам. Съберете политическо мъжество и кураж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Време нямате за повече изказване.
СТЕЛА БАНКОВА: Това време свършва, господин председател, но идва времето на българите, чиято дума тепърва ще се чува в навечерието на тази зима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, госпожо Банкова!
СТЕЛА БАНКОВА: Господин Олимпи Кътев толкова самодоволно ръкопляскащ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, госпожо Банкова!
Уважаеми народни представители, чувствам се задължен да ви дам информация във връзка с част от въпросите, прозвучали в току-що направеното изказване.
Представители на онкоболните, на Асоциацията на онкоболните пожелаха да ги приема, когато беше протестът пред Народното събрание. Аз, разбира се, направих това. Те изразиха пред мен и пред колегата Борислав Великов въпросите, които поставят не от вчера напълно основателно и твърде тревожни. Помолих министъра на здравеопазването господин Гайдарски по телефона да ги приеме. Той веднага се отзова. Заедно с колегите Великов и Тодор Кумчев бяха приети от министъра на здравеопазването и бяха изслушани най-внимателно.
Онова, което споделиха и се съгласихме, че е нужно, са три неща.
Първо, да се преодолеят всякакви чиновнически и бюрократични увъртания, които препятстват получаването на лекарства за онези болни, които имат нужда от тях.
Второ, да се направи една много внимателна преценка на тези средства, които сега са заделени в бюджета, как се харчат, защото не е тайна, че особено с такива болезнени пера някои са склонни да спекулират по най-недопустимия начин.
И, разбира се, на трето място да се прецени има ли възможност за завишение на средствата.
Имам уверението на министъра на здравеопазването, че той ще продължи да работи най-отговорно и ангажирано по тези проблеми и предлагам те да бъдат обект на особено внимание и в хода на дискусията по бюджета, и в Комисията по здравеопазването, и в пленарната зала.
Едновременно с това искам да споделя, че почувствах, че представителите на онкоболните най-категорично отхвърлят всякакви опити техният протест да се политизира (реплика от народния представител Стела Банкова) и страданието на хората да се използва за нечисти политически цели.
Ето защо призовавам народното представителство да е достатъчно отговорно и пред гражданите на България, и пред институцията Народно събрание и категорично да отхвърля подобни опити.
Има ли други желаещи за думата от името на парламентарна група?
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Проф. Гайдарски вчера обяви, че няма пари за онкоболните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Без да ви запознавам надълго и нашироко със становището на ОДС по случващото се, бих искал да ви обърна внимание от името на нашата парламентарна група върху два сериозни проблема, които имат общ знаменател. Единият е вече повдигнатият въпрос за скандала с директорите на някои държавни болници, защото това безспорно е скандал.
Вторият е голямото обществено недоразумение, което разлюля медиите през миналата седмица относно едно становище на независимия регулаторен орган СЕМ.
И в двата проблемът е извън политиката и икономиката, извън недоносените закони за радио и телевизия и тръгналата и заникъде не стигнала здравна реформа.
Има и един трети проблем и аз взимам думата, точно за да ви го обясня. Това е проблем на говорните дефекти. Всеки човек с говорен дефект знае, че когато не го разбират, вината най-вероятно е в него, а не в тези, които го слушат. Същото се принудихме да обясняваме на СЕМ – когато не ги разбират, вината е в тях, а не е в тези, които ги слушат и които те трябва да регулират.
Представете си как изглежда на българските граждани, достатъчно пощурели и стресирани от това, което се задава като цени, като здравни услуги, най-известните български лекари да се замерят с декларации – политически и лични, да си правят митинги и контрамитинги – хората, които трябва да спасяват живот. Изглежда много, много зле! Изглежда точно толкова зле, както зле им изглеждаме ние, когато се караме с вас. Но нашата работа тук е да се караме, нашата работа тук е да отстояваме различни позиции и ако, дай Боже, постигнем обща позиция по нещо, тогава всички да се радваме. Но тези, които спасяват и даряват живота, не могат да се държат по този начин. Нашето съвсем лишено от политическа злорадост предупреждение към вас е, че по този начин, по който вървим, по който публично се опитвате да решавате тежки проблеми – някои от тях сте наследили, много скоро ще загубите политическото доверие, което смятате, че имате. И в момента, колкото и да е странно, има един аритметичен парадокс – заедно управляващата коалиция има по-малко обществено доверие, отколкото съставляващите я части поотделно. Това го казвам наистина без всякакво злорадство, защото преждевременното рухване на този кабинет точно чрез такива перманентни скандали не е добро за никого. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Дилов.
Не виждам други желаещи.
Предстои да предоставим писмените отговори на зададени питания и въпроси към министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Станчо Тодоров.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпроси от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Стела Банкова.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Уважаеми народни представители, започва същинският парламентарен контрол.
Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, ще отговори на питане на народния представител Иван Николаев Иванов относно необходимостта от нов Закон за научните степени и звания.
Господин Иванов, имате думата да развиете Вашето питане.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Научната общност в една държава дава потенциала на нацията да решава широк кръг от проблеми на обществото, преди всичко в икономиката, земеделието, образованието и в други отрасли. Поради тази причина политиката на насърчаване на израстването на научните кадри в една страна трябва да бъде важен и неотменим приоритет на Министерството на образованието и науката. Важен инструмент за реализиране на тази политика е безспорно Законът за научните степени и научните звания.
Действащият в страната закон е от 1972 г. Част от текстовете в него са истински анахронизъм на фона на обществените и политически промени, които протекоха в страната през последните 15 години.
Ще ви дам само два примера.
В чл. 5 се казва, че дисертациите трябва да решават проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната, а чл. 17 изисква кандидатите за научни звания да бъдат преценявани и по техните политически качества.
Текстовете обаче са по-малката беда. Истинската беда е в същността на закона. Той привнесе в България една чужда, съветска, силно централизирана система, която наложи силно бюрократизиране и изключително бавна процедура за присъждане научните степени и звания. Това, съчетано, разбира се, и с ниските заплати на университетските преподаватели, доведе до липса на интерес към научната и академична кариера от страна на младите хора. Оттам се стигна до силно застаряване на преподавателския състав и късна хабилитация.
Господин министър, България е пред прага на Европейския съюз. Наистина в Европейския съюз няма уеднаквен закон за всички страни-членки, няма и уеднаквена нормативна база, но има добра европейска практика, от която би трябвало да се учим и към която да се стремим.
Какво показва тя? Показва, че никъде в Европейския съюз няма триинстанционна пирамидална структура, каквото е Висшата атестационна комисия у нас.
През последните осем години в Народното събрание бяха внесени близо 10 законопроекта за научните степени и научните звания. Уви, от тях само един е с вносител Министерския съвет, всъщност Министерство на образованието и науката. Той беше изготвен през 2000 г. от един изключително уважаван човек, покойният вече министър проф. Димитър Димитров.
През последните четири години двамата министри – Владимир Атанасов и Игор Дамянов, заобикаляха много предпазливо отговорността да предложат такъв закон и не желаеха да се възползват от правата си по чл. 87, ал. 1 от Конституцията.
Затова се обръщам към Вас със следното питане: какви са намеренията Ви като министър на образованието и науката относно осъвременяването на законодателството в областта на научното израстване? Възнамерявате ли да предложите проект на нов Закон за научните степени и звания? Кога и върху какви принципи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев да отговори на питането.
Имате пет минути, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, благодаря за отправеното питане, тъй като в него Вие посочвате, и, разбира се, сте прав, че едно от нещата, с които българското общество и българските институции не можаха да се справят през изминалите 15 години, това беше създаването на една нова, по-либерализирана и стройна система за израстване на научните кадри в България. Това се отнася, разбира се, съвсем пряко и до развитието на общонаучния потенциал в страната. По това ние нямаме никакво различие, и ако ми разрешите да продължа Вашата току-що изказана мисъл, този закон ще бъде действително от значение и за уеднаквяването на практиките в България относно предоставянето на научни звания и научни степени и в другите европейски държави.
Разбира се, Вие сте прав, че няма acquis communautaire, няма и еднообразна практика относно даването на научни звания и научни степени. Известно е, че в европейските държави това е въпрос на национална традиция, въпрос, ако щете, дори на научна и на общокултурна традиция и значението на различните научни степени и научни звания в различните европейски държави е различно. Но напълно съм съгласен с Вас, че има, ако не добра европейска практика в единствено число, то със сигурност има добри европейски практики, с които ние бихме могли в перспектива да се равняваме.
Ползвам предоставената ми възможност да Ви информирам, че Министерството на образованието и науката разглежда въпроса за нов Закон за научните звания и научните степени или инкорпорирането на този въпрос в друг нормативен акт, не самостоятелно и не изолирано. Нашето виждане е, че който и да е въпрос, свързан с образованието и науката, не може да бъде решен сам по себе си, той би трябвало да бъде вплетен, да бъде разположен в цялостно виждане за това как да се развива една или друга страна на образованието или науката.
В случая, така както ние си позволихме да направим миналата седмица, излагайки една обща концепция, разбира се, съвсем първоначална, пред Комисията по образованието и науката на Народното събрание, по аналогичен начин в момента сме започнали разработване на основни принципи на една бъдеща програма за развитие на висшето образование и науката в България, която, надявам се, в много кратък срок да имаме възможност да предоставим на съответните комисии на Народното събрание, на парламентарните групи и след като придобием впечатление кои са принципите, около които можем да се обединим, разбира се, да инициираме и нейното формализиране, съответно разглеждане в пленарна зала, ако има такава воля.
Прав сте, че действащият Закон за научните степени и научните звания е доста стар. Той е, както споменахте, приет през 1972 г., изменян и допълван многократно – през 1975, 1977, 1981, 1986, 1990 г. и т.н., да не изброявам.
Ние имаме справка за това колко законопроекта са внасяни в предходни народни събрания, но аз ще спомена само нещо, на което ние двамата с Вас сме свидетели, а именно, че през мандата на Тридесет и деветото Народно събрание бяха внесени също редица законопроекти, като се започне с този на Петко Ганчев, Елка Анастасова и Лютви Местан, след това Йордан Нихризов и Марио Тагарински, Асен Дурмишев и Огнян Герджиков, Георги Панев и група народни представители.
Искам обаче да кажа, че въпросът не е в това дали ние искаме или не искаме да приемем закон. Всъщност истината е, че въпросът е концептуален, както между другото и Вие съвсем основателно посочихте. Няма никакво съмнение, че е нужен нов Закон за научните степени и научните звания. Въпросът, който трябва да обсъдим и за което ние имаме някаква готовност да предложим едно виждане, е каква да бъде философията на този закон.
Всички сме единодушни по виждането, че законът е остарял, че в него могат да бъдат съзрени сериозни бюрократични пречки за нормалното развитие на научния потенциал. Някои може би не без известно основание виждат в процедурите и в начина на съставяне на научните тела и известна политизираност, по простата причина, че голямата част от тези най-важни научни тела, които имат отношение към процедурата, се излъчват от изпълнителната власт, която пък, за никого не е тайна, е пряко последствие от резултата в едни избори.
Така че този елемент също не бива да бъде напълно изключван, въпреки, че, струва ми се, през последните години няма някаква …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин вицепремиер, ако обичате, да приключвате мисълта си. Петте минути изтекоха.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Така ли? Прощавайте.
Ако ми дадете възможност и пак ме питате, аз ще Ви отговоря след малко, но с две думи само за кажа.
Има два принципни въпроса: дали ще запазим известен елемент на централизираност в системата, и макар на първото равнище тя да е децентрализирана, държавата ще запази своя контрол, за да не се девалвират научните степени и научните звания, или пък ние ще вървим към една пълна децентрализация, което, разбира се, също има своите предимства, но в ситуацията, в която се намира нашето общество, а и на 42-я паралел, където Господ ни е създал да живеем, това към настоящия момент според мен би поставило известни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате две минути да поставите два уточняващи въпроса.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
По принцип Вие ми отговорихте и казахте за най-общите си намерения относно необходимостта от създаване на нов Закон за научните степени и звания, но аз не можах да чуя отговор на два ясни момента от моето питане: кога и върху какви принципи ще стане това. И тъй като считам, че министърът на образованието, когато трябва да проведе една политика, трябва да стъпи върху своите собствени виждания за тази политика и да търси реализацията им, отправям към Вас следните допълнителни въпроси.
Единият от тях Вие се постарахте да засегнете в самия финал на своето изложение, а именно: поддръжник ли сте на замяната на триинстанцонната пирамидална структура на Висшата атестационна комисия с едноинстанционна хоризонтална структура плюс орган, който се произнася единствено по процедурни въпроси? Това наистина е единият фундаментален въпрос, по който има различия в научната област. И вторият ми въпрос: бихте ли подкрепили премахването на втората научна степен, която вече не съществува в по-голямата част на страните-членки на Европейския съюз?
Очаквам във Вашия отговор Вие наистина да дадете ясна представа за Вашето становище, което за мен ще означава, че Вие подхождате с визия към решаването на този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, уместни са въпросите, които Вие поставяте и, за да няма някакво недоразумение, веднага искам да кажа: да, ние ще предложим проект на нов Закон за научните степени и научните звания вероятно в началото на следващата година. Причината това да не го направим в момента е следната – още веднъж да повторя – ние считаме, че такъв закон има смисъл да бъде предложен само, ако той е част от една обща концепция за това как да се развива висшето образование и науката, а не самоцелно, за да решим едно парче или да сложим едно парченце на пъзела, който стои за подреждане пред нас.
Второ, аз съм привърженик на децентрализирания подход – подчертавам – на децентрализирания подход. Дали той ще бъде с едностепенна система и контролният механизъм ще бъде само от гледна точка на законосъобразностите и т.н., това са технологични въпроси. Разбира се, че трябва да се децентрализира системата.
Веднага обаче искам да кажа, за да няма някакво недоразумение – аз съм решителен противник на девалвирането на научните степени и научните звания. Считам за напълно недопустимо това, което сега съществува като масови учебни заведения, предоставящи висше образование, особено онези, които предоставят степента “специалист”, която, както е известно, не съществува в Европейския съюз, на основание на либерализирания режим да могат да прераснат в университети. Аз съм категоричен, решителен противник на това. И по това мое виждане се надявам, че ще имам вашата подкрепа.
И последното нещо, което искам да кажа – има една идея, която според мен е много важна и ние ще се опитаме да я разработим. Това е разбирането, че трябва да се търси известна връзка и между научната степен не толкова, но между научното звание и съответно длъжността, която съответният носител на тази степен или звание има в съответната научна или учебна част. Това е много важен въпрос, защото по някакъв начин държавата трябва да запази контрола, поне общата визия и контрол, върху прекомерното разрастване на даването на научни степени и научни звания. За мен това е също ключов въпрос.
Иначе, във всичко останало аз съм съгласен с Вас. Единственото, което според мен си заслужава допълнително да бъде обсъдено от това, което Вие споменавате, това е въпросът за втората научна степен, условно казано “големия доктор” – нещо, за което аз съм чувал аргументи и мога да ги преповторя. Те са в двете посоки. Не във всички европейски държави отсъства такава втора степен. Има такива, в които, както добре знаете, я има и това донякъде е въпрос, пак казвам, на известна национална традиция. И по този въпрос ние сме отворени да разговаряме.
За ваша информация искам да кажа, че съм подписал вече писмата до основните научни институции, до основните образователни и научни институции, които считам, че непременно трябва да бъдат поканени при обсъждането на този въпрос. Надявам се, че самите народни представители ще бъдат много активни при създаването на този проект.
Прощавайте, че просрочих времето за отговор, но все големи въпроси ме питате и не мога да се справям. Прощавайте още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, но правилникът е над всичко!
Господин Иванов, имате думата, за да изразите своето отношение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Питането, което отправих към Вас, всъщност е увод, защото засягаше воденето на политика. Отправих го в самото начало на мандата, защото горчивият опит показа, че когато този закон влезе в пленарната зала в последните две, особено в последната година на мандата, поради стечение на обстоятелствата и намесата на различни интереси, той не се реализира.
За мен реализирането на политиката изисква три неща. Искам ясно да ги кажа: първо, визия от страна на министъра за бъдещите действия, които трябва да бъдат извършени.
На второ място – административен капацитет на министерството, за да реализира това.
И на трето място – чувство за отговорност, поемане на отговорност при изпълнение на задачи, които са дискусионни в обществото.
Аз неслучайно се спирам на това, защото Вашите двама предшественици показаха как бързо, когато това не е налице, от министри се превръщат в администратори. Такива администратори обществото слага под чертата. Не следвайте техния път! По въпросите за матурата и тестовете имам усещането, че влизате в техния коловоз. Имайте куража да предложите на Народното събрание един нов Закон за научните степени и звания – нов като съдържание и европейски по дух. Научната общност има нужда от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. С това въпросите от парламентарния контрол към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев приключиха. Благодаря му за участието.
Преминаваме към въпрос от народния представител Евгения Живкова към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Госпожо Живкова, заповядайте, за да развиете Вашия въпрос.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо заместник министър-председател, в края на мандата и по време на парламентарните избори предишното правителство е предоставило по искане на Министерството на младежта и спорта допълнителни средства от централния бюджет за подготовка на българските спортисти за Зимната олимпиада в гр. Торино през 2006 г.
С Постановление на Министерския съвет № 152 от 11 юли 2005 г. са дадени на Министерството на младежта и спорта допълнителни средства за подготовката за зимните олимпийски игри в размер на 14 млн. лв. Сумата е целева и като допълнителна би следвало да допълва основната, с която се финансира участието на спортистите ни в Игрите.
Бих искала да Ви попитам като наблюдаващ вицепремиер на Агенцията за младежта и спорта каква е била основната първоначална сума, как е аргументирано искането за нови средства в посочения размер, за колко спортисти е предназначена сумата?
Министерството на младежта и спорта като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити изпълнило ли е постановлението и допуснати ли си нормативни нарушения в разходването на средствата? Кои са федерациите, които са получили средства и колко от тях са зимни федерации?
Също така ме интересува дали е вярно, че част от тези 14 млн. лв. са предоставени на “Проектстрой груп”? И ако това е така – за какво са предоставени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Живкова!
Основната цел, с която приех да отговоря на въпроса Ви, е да се сложи край на спекулациите и да се внесе повече яснота по този важен проблем.
Конкретно по Вашите въпроси – основната първоначална сума за подготовка за Зимната олимпиада е била в размер на 971 425 лв. по основни договори, разпределена е, както следва: за Българска федерация “Кънки” – 456 265 лв. и за Българска федерация “Биатлон” – 515 160 лв.
По предложение на тогавашния министър на младежта и спорта, Министерският съвет приема постановление за отпускане на допълнителни средства в размер на 14 млн. лв. по бюджета на министерството. Тези средства са необходими за осигуряване на условията по подготовката на българските спортисти за Зимната олимпиада през 2006 г. в Торино.
Тази сума по предварителни прогнози е предназначена за 31 спортисти от четири спортни федерации – биатлон, бобслей и тобоган, кънки и ски, които могат да получат квоти за олимпиадата в Торино. Към настоящия момент Република България има 20 квоти.
Относно изпълнение на Постановление № 152 от 11.07.2005 г., с което са отпуснати 14-те милиона, следва да посоча следните факти.
На 15 юли 2005 г. по бюджета на министерството е извършена промяна в посока завишение със сума от 14 млн. лв. Месечните отчети за касовото изпълнение на бюджета сочат, че около 93% или 13 млн. 79 хил. 703 лв. от тези средства са били разходени още същия месец; 4%, които правят 600 хил. лв., са разходени през м. август и около 2% - 250 хил. лв. – през м. септември 2005 г.
След извършена справка за преведените средства на спортни федерации е установено, че разходването на отпуснатите 14 млн. е извършено по следния начин: на Българска федерация кънки и Българска федерация биатлон са отпуснати финансови средства от тази целева субсидия в размер на 430 хил. лв. 13 млн. 499 хил. 703 лв. са изплатени на 14 други федерации – бадминтон, борба, гимнастика, гребане, художествена гимнастика, бокс, кану-каяк, спортна стрелба, лека атлетика, джудо, тае куон до, вдигане на тежести, водна топка и бейзбол.
Тези средства са отпуснати по договори за олимпийска подготовка и участие на българските спортисти на Олимпиада Пекин 2008 г.
На второ място – за наем на Българската федерация лека атлетика – 840 хил. лв., също така и по допълнителни споразумения към договори за подобряване на материално-техническото осигуряване на спортната дейност и развитие на федерациите, за ремонт и реконструкция на спортни обекти и съоръжения в размер на 9 млн. 211 хил. 703 лв. Към момента са в наличност 70 297 лв. или това е 0,5% от 14-те милиона като неизразходван лимит.
Доколко са допуснати нарушения при разходването на средствата, отговорът може да бъде даден от компетентните органи на Сметната палата след приключване на извършваната към настоящия момент проверка. В тази връзка ще посоча, че конкретна изчерпателна информация – дали са били предоставени средствата от посочените 14 милиона по договори с фирма “Проектстройгруп”, може да бъде получена само след края на тази проверка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Живкова, имате две минути за реплика.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо Етем за отговора. Мисля, че народните представители и обществеността получиха една по-ясна представа и отново се потвърди фактът, че средствата, които целево са отпуснати с постановлението на Министерския съвет за Олимпиадата в Торино, в крайна сметка са предоставени на други федерации, които така или иначе не са зимни федерации и няма да участват на тази олимпиада. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Етем, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Имате право на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Живкова! Позволете ми въпреки това да кажа и няколко думи за младежките и детските политики. Първо, като ресорен заместник министър-председател, предприех незабавни мерки за промени в Закона за физическото възпитание и спорта, който бе внесен в изключително кратки срокове в Народното събрание. Бе приет и Устройственият правилник на Държавната агенция за младежта и спорта. Основната цел бе своевременно да бъде приведено в изпълнение решението на българския парламент за новата структура на правителството и да се даде възможност за ефективна работа на Държавната агенция за младежта и спорта. Следва да ви кажа, че обмислям и нови моменти в системата за закрила на детето. Знаете, че Редовният доклад на Европейската комисия бе доста критичен в сферата на детските политики. Затова предстои сериозно да бъдат обмислени някои основни моменти в системата на грижи за деца и тя да бъде реформирана в правилна насока – най-вече грижите за децата в институциите, административният капацитет на системата и други важни моменти.
Може би с вашата подкрепа бихме могли да мислим и в насока на законодателни мерки по отношение на младежките политики. У нас липсва Закон за младежта, който изчерпателно да урежда различни форми на прояви на младежите в позитивна насока, който да спомогне за изграждането им като личности. Искрено се надявам в близките година-две да успеем да реализираме тези мерки с оглед на една-единствена цел: да съхраним нашите деца.
Още веднъж искам да подчертая, че като ресорен заместник министър-председател съм отворена за предложения за подобряване и развиване на политиките за деца и младежи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Етем.
С това завършиха въпросите и питанията към госпожа Етем. Благодарим й за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос от народния представител Димитър Иванов Димитров относно съдбата на Военноморския музей във Варна. Въпросът е към министъра на отбраната Веселин Близнаков.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас по повод изключително тежкото състояние на Военноморския музей в град Варна. Сградата е в плачевно състояние – от около 20 години не е правен необходимият ремонт. Липсват фондохранилища, реставрационни ателиета и всякаква възможност за разширяване в покритата и откритата част на експозицията.
С Постановление № 118 от 15 юни 2005 г. се предоставя на Военноисторическия музей – София, филиал Военноморски музей – Варна недвижим имот, публична държавна собственост. Той се намира в град Варна, Приморски парк и е с терен около 60 106 квадратни метра, застроен с 19 сгради с обща застроена площ 8271 квадратни метра. На базата на това решение от страна на Военноморския музей е разработен идеен проект за изграждане на Музеен комплекс – Национален военноисторически музей, с цел усвояване на определения район, който има изключителна историческа стойност. През 1910 г. там е установена първата брегова батарея по българското Черноморие.
Според ръководството на Военноморския музей са необходими около 7 млн. лв. за осигуряване на достатъчна експозиционна част – фондохранилища, библиотека и читалня, оборудване, оформление на парково пространство, площадки и постаменти за откритите едрогабаритни експонати и други. Средствата ще се усвоят за период от 4 години, за което е подготвен примерен план, съгласуван с полк. Петко Йотов – директор на Националния военноисторически музей и заместниците му, които проявяват разбиране и съпричастност за съдбата на загиващия музей във Варна. Съсипването на експозицията ще ликвидира безценна част от националната памет заедно със 100-те хиляди музейни екземпляра, част от които са уникални за българската история.
Изграждането на Военноморски музей не бива да се отлага и поради факта, че след приватизацията през 2004 г. на залата, предоставена от Военноморско училище “Никола Вапцаров” за експозицията на гражданските морски дейности, тя е закрита и съществува реална опасност да бъдат повредени или унищожени много предмети. Новият музей ще обедини военноморската и морска експозиции, изкуствено разделени поради липсата на площ, и ще гарантира съхраняване на националната памет.
Уважаеми господин министър, Военноморският музей и морската общественост на Република България имат спешна необходимост от действия преди сградата да е рухнала върху опазваните с много усилия от страна на служителите предмети от експозицията. Тя се радва на изключителен интерес от няколко поколения съотечественици и много чужди гости.
Моят въпрос е: ще бъдат ли осигурени необходимите средства от бюджета на Министерството на отбраната, за да започне изграждането на необходимите за Военноморския музей сгради и площадки и дали Вие лично ще се ангажирате, като министър на отбраната, с опазването на уникалната експозиция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Ще бъда принуден да Ви прекъсна – говорихте една минута повече от позволеното време.
Има думата за отговор министърът на отбраната Веселин Близнаков.
Заповядайте, господин министър. Разполагате с три минути да отговорите на въпроса на господин Димитров.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Ръководството на Министерството на отбраната полага необходимите грижи по възстановяване на символите на българската бойна слава и утвърждаване на военните традиции и ценности. Военноисторическият музей е онази институция, която съхранява веществените доказателства за величието на Българската армия и нейното славно минало.
Преди да отговоря конкретно на Вашия въпрос за варненския музей, който е филиал на Военноисторическия музей в София, искам да ви информирам, че Министерството на отбраната е приело план както за развитие на музейното дело, така и за възстановяване, съхраняване и опазване на около 1500 военни паметници в страната и чужбина. Именно във връзка с опазване и популяризиране на българската бойна слава беше изготвен план за изграждане на нов сграден комплекс и преместване на Централния военноисторически музей, което вече е факт. С цел изграждане на инженерната инфраструктура, експозиционна площ, комбинираната сграда и реставрация на Мемориала за периода от 2000 до 2002 г. са извършени дейности в размер на 8 млн. 719 хил. 158 лв.
Отделно от тези средства като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в рамките на министерството, Националният военноисторически музей получава средства от бюджета на Министерството на отбраната ежегодно. Налице е обаче възходяща тенденция на ръст на разходите, осигурявани всяка година в неговия бюджет, както следва: 2002 г. – 726 хил. лв.; 2003 г. – 1 млн. 56 хил. лв.; 2004 г. – 952 хил. лв.; 2005 г. – 1 млн. 303 хил. лв.; 2006 г. – 1 млн. 300 хил. лв.
Конкретно на поставения от Вас въпрос. С Постановление № 118 на Министерския съвет от 15 юни 2005 г. на Военноморския музей – Варна, е предоставен нов терен за изграждане на сграден фонд за съхраняване на изключително ценната му музейна експозиция. Във връзка с това Министерството на отбраната е разработило идеен проект за изграждане на музейния комплекс.
В същото време, както Вие вероятно сте запознат, пред Министерството на отбраната стоят за решаване изключително важни и отговорни задачи, свързани с превъоръжаването на Българската армия и постигането на оперативна съвместимост с нашите партньори от НАТО. Решаването на всички тези въпроси изисква значителен разход на финансови средства. Ето защо, ръководейки се от приоритетите, които стоят за решаване пред нас като политическо ръководство на Министерството на отбраната, Ви уверявам, че средства за възстановяване на Военноморския музей – Варна, ще бъдат осигурявани, но в зависимост от бюджета на Министерството на отбраната.
За 2006 г. са планирани средства и ремонтът ще започне, но на този етап е трудно да определим обема на дейностите, които ще бъдат извършени до 2009 г. Въпросът за бюджета на Министерството на отбраната, който се отнася и до музейното дело, е изключително важен и аз се надявам на Вашата подкрепа в пленарната зала, когато той бъде дискутиран като част от Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Господин Димитров, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Ще използвам възможността само допълнително да кажа на господин министъра, че за 2005 г. са отпуснати само 10 хил. лв. от Министерството на отбраната за изкърпване на тавана, който е паднал до камъша на конструкцията. Около 60 кв. м мазилка е подновена след изкърпване на най-засегнатите участъци. Спрян е теч към експозицията на първия етаж с изграждане на временна изолация. За да не паднат външните прозорци върху преминаващи хора, служители от Военноморския музей ги свалиха и след пребоядисване ги закрепиха, доколкото да няма никакъв проблем.
Чрез сдружението “Национален морски музей” и областната администрация – Варна, два пъти е кандидатствано за отпускане на бройки по програмата “От социални помощи към заетост”. Персоналът на Военноморския музей е намален за няколко години от 30 на 10 служители, закрита е и бройката библиотекар. В проектите са включени трайно безработни за поддръжка на сградата. Зелените площи са били отхвърлени от общината.
Искам да ви помоля – морската идея и морската памет не бива да изчезват заради бюджет от 7 млн. лв.
Уважавам това, което казахте, че на Министерството на отбраната не му достига бюджетът за останалите приоритети на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Димитров.
Господин министър, имате две минути за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, всичко, което казвате, е вярно. Аз съм съгласен с него, но трябва да се има предвид, че във връзка с нашите ангажименти, както вече имах възможност да посоча, бюджетът на Министерството на отбраната, който се предвижда за следващата година, е по-малък от 2,6%. Нуждите от модернизация са по-големи във връзка с План 2015 за модернизация на Българската армия. Аз мога да Ви обещая, че тъй като има някои проекти на решения – да се намалява персоналът във всички министерства средно с около 10 процента, ще се постарая да не се пипат музейните работници и да не ги съкращаваме повече, защото както в София, така в Пловдив и Варна има уникални музейни сбирки. Ако има някаква възможност да получим собствени приходи, ще се опитаме да отделим някакви средства за това.
Разговарял съм с директора на Централния Военноисторически музей по този въпрос. Искам да ви уверя, че се отнасям според мен достатъчно отговорно към този проблем, който Вие поставяте и който е важен не само за Варна. Той е важен за България. Трябва с общи усилия да се опитваме да подпомагаме дейността на музейните работници, които между другото са много талантливи и ерудирани хора, ползват се с голям авторитет в обществото и са много скромни в своите претенции.
Така предлагам да процедираме занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Георги Чавдаров Анастасов относно спортни имоти на Професионален футболен клуб “ЦСКА” АД.
Заповядайте, господин Анастасов, да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е не само от мое име, а от името на стотиците хиляди и бих казал милионите привърженици на ЦСКА. Става въпрос за Ваше писмо от 11.10.т.г., което аз дословно цитирам:
“Моля да ни предадете доброволно имотите и съоръженията, за което в 7-дневен срок от получаването на настоящето уведомление да осигурите упълномощени ваши представители за подписване на двустранни приемателно-предавателни протоколи.”
Напълно съм убеден, господин министър, че Вие сте подведен с това писмо. Не може Вие, който току-що сте встъпили в длъжност, да сте толкова запознат с цялата проблематика и с базата на този футболен отбор.
Неслучайно на 18 октомври, когато бяхте в САЩ, Вашият заместник изпраща едно писмо до ЦСКА, с което изразява своето становище и съжаление за неправилното тълкуване на писмото и неправилното му изпращане до футболния клуб.
Радвам се, че веднага на другия ден, след като аз Ви зададох актуалния въпрос на 18 октомври – на 19 октомври изпълнителната агенция, ръководена от господин Цонев, е направила протокол и издала заповед за предаване на тези имоти на Държавната агенция за младежта и спорта, което е необходимо условие и факт.
Още веднъж задавам въпроса към Вас: какво наказание ще получат тези лица, които са Ви подвели, та най-популярният клуб в България и международно – ЦСКА, да не получава такива провокационни писма точно преди мача с Хамбургер, които развалят кондицията на един отбор. Това се касае както за ЦСКА, така и за “Левски”. Това не е случайно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Анастасов, времето изтече.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Нашето време не е изтекло, защото футбол е имало, има и ще има, а нас ни има днес тук, а после я ни има, я ни няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Анастасов, тук е парламент!
Заповядайте, господин министър. Моля Ви да отговорите на въпроса в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Анастасов, още в самото начало искам да уверя Вас и спортната ни общественост, че няма никаква опасност Футболен клуб “ЦСКА” да бъде лишен от своите стадиони. Напротив, политиката, която провежда Министерството на отбраната, е изцяло в подкрепа на българския спорт и неговото развитие.
Що се отнася до конкретния казус, считам, че основната причина за недоразумението, което стана обект на множество публикации в пресата, е неточната интерпретация на позицията на Министерството на отбраната. Затова ще използвам Вашето питане, господин Анастасов, за да направя необходимите разяснения пред уважаемите народни представители и пред българските граждани.
С Решение № 447 на Министерския съвет от 17 май 2005 г. Спортен комплекс “Българска армия”, Спортно-възстановителен център и хокеен комплекс от Спортен комплекс “Червено знаме” и Спортен комплекс “Панчарево”, които са публична държавна собственост, са отнети от Изпълнителната агенция “Социални дейности” на Министерството на отбраната и са предоставени за управление на Министерството на младежта и спорта, сега Държавна агенция за младежта и спорта. Следователно налице е акт на компетентния държавен орган - Министерския съвет на Република България, който подлежи на изпълнение, като имотите следва да се предадат на Държавната агенция за младежта и спорта.
Министерството на отбраната и Професионалният футболен клуб “ЦСКА” са подписали три договора за съвместна дейност за тези имоти в периода 2001-2002 г. С тези договори Министерството на отбраната е създало възможност спортните съоръжения да бъдат използвани в интерес на българския спорт. В договорите са предвидени клаузи за прекратяването им, когато управлението на имотите бъде предоставено на друго юридическо лице, в случая Държавната агенция за младежта и спорта.
Прекратяването на договорите изисква подписване на приемо-предавателни протоколи между ЦСКА и Министерството на отбраната. Такива протоколи ще бъдат подписани, разбира се, и между Министерството на отбраната и Държавната агенция за младежта и спорта. Такава е стандартната процедура и смятам, че това не би следвало да притеснява някоя от страните.
Информирам ви, че вече започнаха работа комисиите от трите заинтересовани страни по фактическото предаване. Прекратяването на договорните отношения между министерството и ЦСКА е свързано и с изплащане на финансовите задължения между двете страни. Бих искал да подчертая, че размерът на задълженията на Професионален футболен клуб “ЦСКА” към Министерството на отбраната е безспорно установен от Районния съд – София, като за тях има издадени четири изпълнителни листове. Предвид дългогодишното ни добро сътрудничество с ЦСКА се надявам тези финансови задължения да бъдат уредени в кратки срокове.
Що се отнася до бъдещото управление на имотите, които са публична държавна собственост, Държавната агенция за младежта и спорта е компетентният орган съгласно Закона за държавната собственост и Закона за физическото възпитание и спорта.
С това, уважаеми госпожи и господа народни представители, се надявам да съм внесъл необходимата яснота по този казус, която да ни предпази от бъдещи недоразумения и спекулации.
Още веднъж ще подчертая, че Министерството на отбраната винаги е подкрепяло и ще продължава да подкрепя развитието на българския спорт, а ЦСКА е неразделна част от неговите традиции и бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Анастасов, да изразите Вашето отношение към отговора.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): По принцип аз съм доволен от отговора, господин министър, който ми дадохте. Искам да внеса само няколко уточнения. С финансовата част на този казус аз също съм запознат и имам всичките документи тук, в тази папка. Разбира се, нещата не трябва да се представят едностранчиво, защото футболният клуб “ЦСКА” е направил своите разходи. Но аз няма да им бъда адвокат, това вие ще си го решавате помежду си и аз държа Вие да защитавате интересите на държавата. Това е на първо място.
Още веднъж обаче искам да подчертая, че лицето, което Ви е поднесло тази заповед за подпис, Ви е подвело и трябва да получи своята наказателна отговорност. Аз бих искал да попитам дали това лице, което ръководи едно частно дружество, не е дало част от спортните имоти и да ги управлява само за себе си безвъзмездно. Проверете и ако това е така, трябва да го предадете на прокуратурата във връзка с корупцията, за която ни обръща внимание Европейският съюз.
Освен това злите езици говорят, че това лице се е опитвало да изнудва Футболния клуб “ЦСКА”, за да стане акционер в ЦСКА, без да даде една стотинка и ги е заплашвал, че ако той не направи това, ще ги вземе точно преди мача с “Хамбургер”. Искам само да Ви заявя, че само който не е бил спортист, не знае какво е да те разконцентрират преди футболна среща, особено такава от ранга с “Хамбургер”. И затова се носи една голяма отговорност за това писмо и за тази загуба.
Аз още веднъж подчертавам от името на милионите привърженици на ЦСКА: много внимателно подхождайте с въпроса за приемателно-предавателните протоколи, защото не може да ги вземете веднъж и след това да не стане, а трябва тези три неща да станат в един и същи ден. Вие ги взимате от ЦСКА и в същата секунда трябва да ги предадете на Държавната агенция по спорта, за да не стане така, че ЦСКА или който и да е друг отбор в България да остане без клубове. Аз ще бъда защитник, независимо че съм голям привърженик на ЦСКА, ще защитавам всеки футболен клуб – и “Левски”, и “Локомотив – Пловдив”, и “Славия”, ако тези хора се постараят да им отнемат клубната база.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Министър Близнаков, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Анастасов, аз искам да Ви уверя още веднъж, че няма никаква опасност футболният клуб да остане без възможност да ползва тези съоръжения. Още повече че съм разговарял с госпожа Лечева и нейното становище не се различава от моето становище ние да продължим да подпомагаме българския спорт, в това число и Футболен клуб “ЦСКА”.
Така че това, което раздвижи духовете, ако мога така да кажа, е една стандартна процедура. Може би трябваше да я обясним предварително, за да не се получат тези недоразумения. За съжаление тогава аз бях в командировка в чужбина и не можах да участвам пряко в изясняването на нещата.
По отношение на въпроса, който поставихте за съмнения за корупция, искам да Ви кажа, че българското правителство ще вземе специални мерки, за да подобри информираността на българското общество какво се прави за ограничаване, за ликвидиране на корупцията в различните сфери на обществения живот. В това отношение ние съгласно препоръките на нашите европейски партньори би трябвало да бъдем единни, всички институции, от които зависи борбата с корупцията, трябва да действаме единно, за да имаме по-добри резултати.
Специално в Министерството на отбраната аз имам твърдото желание да пресека всякакви опити за корупция, в това число и от някои ръководители, ако има сигнали за корупция. Тоест нямам никакво намерение да правя някакъв политически чадър на хора, които уронват престижа на Българската армия и на нейните подразделения.
Мисля, че и занапред нашите усилия ще бъдат обединени и ще дадат един много по-добър резултат. А иначе, аз съобразно своите възможности също ще присъствам и на спортни състезания във Футболния клуб “ЦСКА”, както и на някои други спортни клубове и ще ги подкрепяме с каквото можем, защото ние винаги ще имаме претенции към спортистите, както и те ще имат към нас, но с тези претенции всъщност ние ще постигаме вероятно по-добри успехи за доброто име на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Да благодарим на министър Близнаков за участието му в парламентарния контрол.
Продължаваме с питания към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Питане от народния представител Мартин Димитров относно стратегия на правителството по отношение на “Булгартабак холдинг”.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър Овчаров, уважаеми колеги! Въпросът ми е дори по-актуален от момента, в който беше зададен. Защото оттогава досега в този отрасъл правителството взе решение за въвеждане на нещо като централно планиране или фиксиране на цените. Това беше гласувано като част от Закона за акцизите.
Моето сериозно безпокойство е, че предприятията от “Булгартабак” ще бъдат все по-ниско конкурентоспособни и накрая трудно ще бъдат продадени. Конкретният въпрос, който задавам в рамките на това питане към господин Овчаров, е каква е стратегията на правителството по отношение на “Булгартабак”? Мен няма да ме задоволи като отговор да се каже, че миналото правителство имало някаква стратегия, която е била гласувана. Това, което аз питам, е дали това правителство ще спази и ще продължи стратегията на миналото или има собствена стратегия? По-конкретно, дали предприятията от холдинга ще бъдат продавани, ако – да, кога и по какъв начин, дали ще бъдат продавани поотделно, дали ще бъдат продавани примерно през Фондовата борса и кога това ще се случи?
Ситуацията е следната. Съседни на България страни вече продадоха своите тютюнопреработващи предприятия, така че “Булгартабак” се намира пред много сериозна конкуренция от съседните страни.
Новите акцизи, които това Народно събрание гласува за тютюневите изделия и за цигарите, ще доведат до нарастване на контрабандата. Това още сега можем да си го признаем. Догодина ще видите ефектите. Така че продажбата на “Булгартабак” или бързата приватизация става още по-належаща. Като цяло искам да изразя своята сериозна загриженост за търсенето на бързи решения в този отрасъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин министър, за отговор в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Първо, позволете ми да подчертая, че оценявам изключително високо засиления Ви интерес към стратегическите проекти в българската икономика. Разбира се, отговорите на Вашите въпроси лесно могат да се намерят в публично достъпната информация, но аз смятам, че колкото повече се говори по тези теми и колкото повече хора мислят и разсъждават по тях, толкова по-добро решение ще намерим за българската държава като цяло.
Преди да говорим за каквато и да е стратегия, трябва да говорим за подхода при нейното изготвяне. Според мен досегашният подход е фундаментално погрешен. Той най-общо се базираше на схващането, че умните началници в Министерството на икономиката и енергетиката или най-умният – съответният министър, изготвят перфектна неопровержима стратегия, която от всички се възприема с възхищение и ръкопляскания. Както съм казвал, за съжаление, този подход се оказа изключително погрешен. Той не успя нито по времето на господин Иван Костов, нито по времето на господин Сакскобургготски. Напротив, приватизацията на “Булгартабак” се проваля на три пъти, ако не ме лъже паметта.
Затова Министерството на икономиката и енергетиката ще заложи на друг подход, при който всички заинтересовани страни ще имат възможност да изкажат своите виждания за бъдещето на “Булгартабак”. Надявам се, че и вие ще направите това!
Както без съмнение знаете, първата широка дискусия на тази тема беше проведена на 21 октомври. На нея присъстваха представители на мениджмънта на холдинга, на цигарената фабрика, на синдикатите, на Министерството на икономиката и енергетиката, на Министерството на земеделието и горите и на Министерството на финансите. Присъстваха и икономисти – народни представители и синдикалисти. Подходът беше посрещнат изключително позитивно и дискусията беше много ползотворна.
На 1 ноември т.г. направихме една работна среща с ръководствата на всички дружества на “Булгартабак холдинг” или на част от тях, по повод приключване на финансовото деветмесечие.
Господин Димитров, искам да Ви кажа, че дружеството се намира в много добро финансово състояние след предприетите стъпки за неговото, както Вие го нарекохте, оздравяване. “Булгартабак холдинг” и дружествата му приключват деветмесечието на 2005 г. с балансова печалба в размер на 76 млн. лева. Спрямо същия период на 2004 г. печалбата е нараснала с 88%. Това изменение се дължи на добрите резултати на двете групи дружества - както произвеждащи цигари, така и по-малко лошите резултати на тези, които се занимават с преработка и изкупуване на тютюн.
Увеличена е печалбата на четирите цигарени фабрики. Не знам дали има смисъл да Ви казвам цялата тази статистика, ако искате ще Ви я предоставя допълнително. Искам обаче да Ви успокоя – дружеството се развива изключително добре към настоящия момент.
Разбира се, обсъдихме различните варианти за преструктуриране на холдинга. По-систематизираните възгледи по въпроса ще бъдат, както вече съм казал, обявени публично до общото събрание на дружеството, което ще се състои на 14 декември т.г.. Това е само началото на процес, който ще продължи до края на годината. Той ще позволи на хората, които ще бъдат пряко засегнати от промените в статута и собствеността на “Булгартабак”, да вземат участие в процеса на преструктуриране и приватизация на всички нива. Така че конкретен отговор за новата стратегия, мисля, че вече ви го дадох.
Но все пак, тъй като говорим по същество, накратко казано, имаме два варианта.
Единият вариант е да оставим дружеството в състоянието, в което се намира – с увеличени акцизи, с дестабилизиран вътрешен пазар, с нарастващи социални плащания – искам да ви припомня, че само за досегашния период в рамките на една година са изплатени на уволнените служители повече от 11 млн. лева обезщетения от дружествата, на които бяха отнети лицензи; дали ще го оставим в състоянието да изкупува тютюни – искам да ви припомня, че през миналата година дружествата на “Булгартабак” са изкупили тютюн за 42 млн., от които 27 млн. след това са обезценени, тоест дружеството продължава и през миналата година да изпълнява едни абсолютно необосновани от икономическа гледна точка функции; дали ще освободим пазара за нашите конкуренти и ще им предоставим българския пазар, или ще направим това, което е необходимо, за да запазим, стабилизираме дружеството, стабилизираме пазара и след това да пристъпим към процеса на приватизация на дружеството.
Защо казвам: “стабилизираме пазара”? Всички вие сте наясно, че при такова драстично увеличение на цените, особено от първите няколко месеца на следващата година, особено в ситуация, когато вече имаме ясни заявки от нашите конкуренти – искам да ви кажа, че нашите пазарни конкуренти въобще не се свенят да използват начини и методи, които отдавна са заклеймени в учебниците по икономика, като дъмпинг; искам да ви кажа, че вече в България има регистрирани цени на цигари от типа на “Марлборо”, които допреди няколко месеца се продаваха за 4,20 лв., вече са регистрирани на цени на 3,20 лв.. Вече има регистрирани цени от типа на “Кент” по 2,80 лв., на “Вайсрой” по 2,20 лв., които разбирате, че са абсолютно дъмпингови цени и ще унищожат дружеството “Булгартабак”, ако държавата и правителството не вземат необходимите мерки.
Това е, което имам да Ви кажа засега. Предполагам, че ще имате и допълнителните въпроси. Но сега просто ми изтече времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Жалко, че ги няма колегите от ДПС, които обикновено са силно заинтересовани от тази материя.
Господин Димитров, заповядайте за два уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Овчаров, ако приемем, че Вие сте прав, аз съм съгласен с Вас – предприятията от холдинга в момента са в добро финансово състояние, тогава, какво да ги оздравяваме? Дайте, да ги продадем! Просто сега можем да ги продадем. Прав сте, да – в добро състояние са, няма какво да ги оздравяваме. Дайте в началото на 2006 г. да ги продадем! Какво да ги оздравяваме, като Вие излязохте и казахте тук най-отговорно: “Тези предприятия в момента са в добро състояние!”.
Аз бях един от хората, господин Овчаров, които бяха против предсрочното увеличаване на цените на акцизите върху цигарите, защото в момента Вие се опитвате да спасите “Булгартабак” със затваряне на пазара, обаче и в момента има контрабанда на цигари, а догодина ще има бум на контрабандата на цигари. И каквито и мерки да предприемете, като фиксирате цените, допълнителни митнически мерки – това няма да доведе до резултат. Ще имате все по-големи проблеми.
Така нареченият “дъмпинг” не се спира с фиксиране на цените. Догодина просто проблемите ще бъдат много огромни.
Така че моите уточняващи въпроси към Вас са следните.
При положение, че предприятията са в добро финансово състояние, защо не ги продадем в началото на 2006 г. – през фондовата борса или по някакъв друг приватизационен начин, или както Вие изберете, така че те да имат нови частни собственици?
И вторият въпрос – Вие казахте: “Тези предприятия не се ръководят от пазарни принципи”, това не е ли допълнителна причина за тяхната бърза приватизация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин министър, за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, малко ми е трудно да отговарям на риторични въпроси, но все пак ще трябва да го направя.
Вие сам казвате, че от началото на следващата година ще има увеличени акцизи на цигарите. Очевидно не е тайна и за Вас, и за никой, че това увеличение на акцизите ще доведе до значително намаляване на продажбите на български цигари в България. По най-различни оценки намалението на продажбите ще бъде между 10 и 30%.
Нали разбирате, че тези дружества, които в момента са в добро финансово състояние, в периода, в който Вие искате да ги продаваме, едва ще съществуват икономически? И това, което Вие наричате “успешна приватизация”, ще прилича по-скоро на успешна ликвидация или продажба на безценица – нещо, което аз, като министър на икономиката и като принципал на тези дружества, нито искам да допусна, нито ще позволя да се случи!
Що се отнася до приватизацията – да, аз съм съгласен, дружествата могат и трябва да бъдат приватизирани. Въпросът обаче вече е – как? Тогава, когато те можеха да бъдат приватизирани дружество по дружество и всяко едно от тях да получи максималната цена, този период за съжаление, господин Димитров, отмина отдавна. Той беше през 1998-1999 г., началото на 2000 г. Сега, когато вече както вие всички така казахте, по подобен начин бяха приватизирани дружествата в съседни нам страни и нашите основни мегаконкуренти – мултинационални компании вече имат своите и предприятия, и възможности да произвеждат цигари, те вече нямат интерес към отделни дружества.
Що се отнася до другия аспект на приватизацията на парче, тази приватизация на парче означава и конкуренция между самите български дружества.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Да.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Което не е лошо, но това означава конкуренция между българските дружества, включително и на международните пазари, което вече съществува и е факт.
Така че кой е по-добрият вариант?
Господин Димитров, аз Ви предлагам заедно с Вас да изберем, но в една обстановка на стабилизиран пазар в България, на стабилизирани финансови дружества, не с някакви изкуствени мерки, а просто със създаване на нормална пазарна конюнктура в страната, което ще стане след първото тримесечие на следващата година.
Що се отнася до драматичните вопли по отношение на увеличаването на ролята на държавата и регулирането. Нека все пак си спомним, че свободната регистрация на цените на цигарите в България съществува само през последните десет месеца и, както виждате, тя се отрази на българските дружества много добре. Въпросът е има ли смисъл да поставяме на риск това, като едновременно с увеличението на акцизите ги поставим под удара и на дъмпинга на вносители на цигари от съседни нам държави и на други такива, които са абсолютно неизвестни никому?
Така че аз си мисля, че нищо няма да навреди на приватизацията и на процеса, ако изчакаме с освобождаването на пазара с няколко месеца.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате две минути, за да изразите отношението си към казаното от господин министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин министър.
Много важно отношение е, че увеличението на акцизите на цигарите не е нещо, което се случва независимо от правителството. Това беше решение на това правителство, за което ние, от ОДС, предупредихме да не се прави. Така че то не е някакъв външен фактор, който е настъпил и ние нямаме отговорност за това. Забележете, това е предсрочно увеличение. То не следва от Европейския съюз. Това е решение на самото правителство.
Освен това, когато на един пазар няма последователност, когато се освобождават цените през десет месеца и след това пак се фиксират, когато има пазар, когато има централно планиране, според Вас кой би си купил фабрика при такива условия? Кой външен инвеститор би дошъл? Никой, защото не знае какво ще се случи след една година. Кое правителство ще дойде, то няма ли пак да върне централното планиране или ще го махне. Няма предвидимост на тоя пазар.
Освен това аргументът, че понеже се повишавали акцизите, затова не може да бъдели продадени предприятия от "Булгартабак", за мен е стратегия на сегашното правителство. Защо ги повишиха? Трябваше първо да продадат тези предприятия и после да повишат акцизите. Имаше си план за целта.
Аз дадох конкретно предложение и бях много конструктивен. Казах: ако ви притеснява инфлацията преди въвеждането на еврото, дайте ще намалим ставката по ДДС и акцизите ще нарастват, както е обещано, какъвто е планът. Защо да го променяме? Защо да постъпваме по този начин?
За мен ситуацията е следната: пропуска се много добра възможност за бързата приватизация на тези предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Димитров.
Следва още едно питане към министър Румен Овчаров от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева.
Заповядайте, госпожо Манева.
Докато дойдете, аз бих искал, колеги народни представители, да приветствам децата, които ни гледат от балкона и които са повече от нас тук, в залата. Дано не бягат от училище, както ние бягаме от работа тук. (Ръкопляскания.)
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, с Решение № 232 от 2002 г. на Министерския съвет е предоставена концесия за подземни богатства от находища "Чукурово", с. Габра, община Елин Пелин. В решението изрично са упоменати задълженията на концесионера. Неразделна част от концесията е и предоставената площ с акт за изключителна държавна собственост и с координатни точки от 1 до 74. Специално ще обърна внимание за някои от най-важните задължения в концесионния договор и в решението на Министерския съвет:
- да добива въглища от находище "Чукурово" – това е задължение на концесионера;
- да изгражда сгради и съоръжения в концесионната площ, свързани с дейностите по разработване и добив;
- да спазва всички дейности;
- да не променя предназначението на обекта на концесията;
- да не обременява с вещни тежести в полза на трети лица изцяло или частично обекта на концесията.
В противоречие с тези задължения, а и останалите, които са включени в концесионния договор, Столична община, по предложение на изпълняващия длъжността кмет Минко Герджиков, решава да складира балираните битови отпадъци на територията на мината, като по този начин я превръща в сметище, в нарушение на концесионния договор, от една страна, и в нарушение на строгите екологични изисквания за подобен вид съоръжения.
В тази връзка нашият въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете за спазване на Решение № 232 на Министерския съвет и клаузите на концесионния договор, и предотвратяване на промяната на предназначението на обекта на концесията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Манева.
Заповядайте, господин министър, имате право на отговор в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз съм изключително доволен, че съм основен актьор пред учениците, които ни наблюдават. Дай Боже, да им бъде полезно.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, госпожо Понева, вероятно питането ви е провокирано от огласеното в медиите намерение на Столичната община да складира балирани битови отпадъци на територията на мина "Чукурово". Трябва да ви информирам, че в Министерството на икономиката и енергетиката към настоящия момент официална информация по този въпрос няма.
Но все пак по някои от аспектите на концесионния договор, които и вие поставихте тук. Концесията за добив на въглища от находище "Чукурово" е предоставена през 2002 г. за срок от 20 години във връзка с приватизацията на държавното предприятие "Чукурово" АД. Добивът на въглища от Чукуровското находище се осъществява от началото на миналия век и наличните запаси ни дават основание да очакваме този добив да продължи още 15-20 г. Към настоящия момент експертите от Министерството на икономиката и енергетиката не са установили нарушение от страна на концесионера на клаузи по вече сключения концесионен договор. Концесионерът изпълнява задълженията си за добив на въглища, като справката към средата на м. октомври 2005 г. показва изпълнение на 93% на планирания в началото на годината добив на въглища.
Няма нарушение на разпоредбата, която задължава концесионера да не променя обекта на концесията. В случая обектът на концесията не е земята, а подземното богатство лигнитни въглища и този обект не може да се промени от концесионера.
Не е констатирано и обременяване на обекта на концесията с вещни тежести в полза на трети лица. Както вече посочих, обектът на концесия е находището на лигнитни въглища и концесионерът, освен да изпълнява основното си задължение да добива и продава въглища, не може да прави друго с находището. Не ми е известно досега въглищното находище да е предоставяно на трети лица и ако това стане, включително и блокиране на запаси чрез земята над тях, ще възникнат правни основания концесията да бъде прекратена по вина на концесионера.
Очевидното е, че в този случай се касае за извършване на две паралелни дейности – от една страна, добив на въглища, от друга страна, складиране на битови отпадъци. Казвам го с хипотезата, която Вие развихте преди малко.
Съгласно действащата нормативна база, ако едната дейност не пречи на другата, това е допустимо. Ако технически е възможно в хода на последващата рекултивация да се складират битови отпадъци, които след това да се покриват с пластове земя, и като се има предвид, че земята е собственост на концесионера, няма пречки да се извърши подобна дейност. Същото важи и ако складираните отпадъци се преработват на място. Само ако евентуално складирането на битови отпадъци би попречило на добив на въглища, двете дейности ще са несъвместими.
В одобрения през 2002 г. от министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и горите цялостен проект за добив от находище "Чукурово" не е предвидена рекултивация, включваща складирането на балирани битови отпадъци. На този етап концесионерът извършва поетапна рекултивация на освободените терени. Както вече казах, проектът за рекултивация, включително и неговото изменение, предвиждащо и евентуално складиране на балирани битови отпадъци на достатъчна дълбочина, е от компетенцията на двете министерства, за които току-що споменах – става дума за Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите.
За нарушение на концесионния договор можем да говорим само, ако балираните битови отпадъци се складират на площи със запаси от въглища и ако концесионерът не рекултивира земята след приключване на добива.
В случай, че складирането на балирани битови отпадъци е законосъобразно и рекултивацията на освободените площи включва и тяхното засипване или преработване на място, то няма основание концесията да бъде нарушена. Повече от ясно е, че тази дейност подлежи на екологичен контрол, а не на контрол по изпълнение на концесионния договор.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Заповядайте за два уточняващи въпроса, госпожо Понева, в рамките на 2 мин.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин министър, както казахте, през 2002 г. се извършва приватизация на 80% от активите на мина “Чукурово”. Собствеността е прехвърлена на консорциум от три фирми. Същата година е сключен договор за концесия на твърди горива във връзка с техния добив с мина “Чукурово” – АД. Дотук добре. Защо, на кого и как, по какви причини точно на тези фирми – това е съвсем отделен въпрос. Но какво следва?
На 19 септември 2005 г. с констативен акт за собственост концесионерът се признава за собственик на 3300 дка земя, която според приложената скица, която аз ще Ви дам, се вижда, че е от терена на мината.
През октомври 2005 г. новият собственик на земята, тоест концесионерът, продава на фирма “Совекс” 500 дка, които са също на територията на мината. Следва и доброволна делба, чрез която се отстъпват пътищата до въпросните 500 дка, предоставени от фирма “Совекс” на Софийска голяма община за складиране на отпадъци.
На наш въпрос с госпожа Манева относно собствеността на терена на мина “Чукурово” министър Гагаузов казва, че има Акт за изключителна държавна собственост № 568 от 26 ноември 1999 г. Тогава аз искам да Ви попитам: на какво основание е констатирана собствеността на земята като частна такава на концесионера на мина “Чукурово” АД? Според Вас има ли закононарушение в този случай? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Признавам си, госпожо Понева, че Вашият въпрос ме поставя в много затруднено положение.
Първо, Вие искате да коментирам взаимоотношения между търговски субекти.
Второ, искате от мен да коментирам чисто конкретни договорни взаимоотношения между два търговски субекта, по които нито Министерството на икономиката и енергетиката, нито който и да било от администрацията на това министерство е бил страна.
Съжалявам, но няма да мога да отговоря на Вашия въпрос, не защото не искам, а защото според мен не е коректен начинът, по който ми го задавате.
Искам още веднъж да повторя. Ако този е въпросът, който Ви интересува, за разполагането на отпадъци от София или пакетиране на отпадъци от София на територията на мина “Чукурово”, е възможно и ще бъде в съответствие с концесионния договор само ако то не затруднява концесията, която е предоставена за добив на въглища. Всички останали действия ще противоречат на концесионния договор. Аз тук пред Вас поемам ангажимента, че те няма да бъдат допуснати. Всичко останало, което се опитвате сега да разкажете, е част от друга драма, която ако искате да я проверяваме, ще трябва да направим в министерството на господин Гагаузов. Но не и по начина, по който сега искате да вляза в темата и да обсъждам взаимоотношения между два търговски субекта – кой на кого какво е продал. Това не е нито моя работа, нито пък имам право да го коментирам тук пред вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин министър. Все пак концесията на мина “Чукурово” е под Ваше наблюдение. И тъй като Вие трябва да се интересувате какво се случва с нея, затова се обръщаме към Вас, но с ясното съзнание, че не Вие сте сключили тези договори, но по стечение на обстоятелствата сега е Ваша отговорност и задължение да следите какво се случва там.
Вие казахте, че не са установени нарушения нито на приватизационния, нито на концесионния договор. Аз обаче ще Ви кажа, че има такива. И тъй като е Ваша отговорност, пак казвам, да следите за изпълнението на тези договори, поинтересувайте се, че в договора за приватизация пише, че “Собственикът се задължава да поддържа численост на персонала 611 души в срок от пет години”. В момента има не повече от 350 души, които работят в мината.
По отношение на концесията концесионерът една година след подписване на договора е нарязал целия вътрешен железопътен транспорт – релси, вагони, локомотиви. Всичко това е продадено за скрап. Не се откриват нови находища, а проучванията са, както правилно отбелязахте, че има залежи за 15-20 години, които могат да се използват, но това не се прави. В момента се изчерпва от разкритите находища и не се разкриват никакви нови галерии. Най-тревожното е това, което вече казах, абсолютното унищожаване на вътрешния железопътен транспорт, което ни навежда на мисълта, че постепенно се отива към промяна на дейността на мината или, не дай Боже, за закриването й.
Апелирам към Вас да проверите обстойно всички тези неща и когато установите това, което Ви казвам, защото то е така, да вземете необходимите мерки, за да не се допуска, което е огромна тревога на хората от село Габра, тъй като това е поминъкът на тези хора. Те неслучайно вече два месеца стоят навън денонощно в студа, за да отстояват своите интереси и тези, разбира се, на въгледобива в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Понева. Надявам се, че министърът е чул това, на което Вие му обърнахте внимание и ще направи необходимата проверка.
Следва питането на народните представители Нено Димов и Иван Николаев Иванов относно отразяване въздействието на ценовия шок върху българската икономика.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Последния месец върху българските фирми се стовари истински ценови шок. Към повишените цени на течните горива, поради тяхното увеличение на международния пазар, се добавят с определяща сила вътрешни ценови тежести, които са резултат от политиката както на предишното, така и на сегашното управление. Това са: на първо място, повишаване цената на природния газ с 18%; повишаване цената на топлоенергията в зависимост от региона от 20 до 45%; повишаване цената на електроенергията с 16% за средните и дребни предприятия, които оперират с ток ниско напрежение. Изпреварващо повишение на акцизите на горивата от 7% за безоловните бензини, до 35,3% за оловните бензини и рязко завишаване на застрахователните нива – около два пъти.
За част от тези повишения няма приемливо обяснение. Как се държеше правителството при тази ситуация? Една част, включително и министър-председателят, се постараха да изтъкнат, че ситуацията се дължи само на външни фактори, което е една част, но не целият проблем. Друга част от министрите се постараха да омаловажат това увеличение, като влязоха в дебат дали се касае за ценови скок или ценови шок.
По стечение на обстоятелствата заедно с господин министъра днес сутринта участвахме в един семинар за българската енергетика и там фирмата “АССА-М” раздаде изследване, което са провели. На въпроса: има ли основание да се говори за ценови шок или това е пресилено, най-големият процент от българските граждани отговарят: да, това е ценови шок, защото увеличението е много голямо и едновременно на доста неща.
Очевидно министрите не са в хармония с мнението на по-голямата част от българските граждани.
Има една трета категория министри, които считат, че всичко е нормално.
Господин министър, Вие си спомняте есента на 1996 г., когато правителството на Жан Виденов буквално се държеше като оркестъра на “Титаник”. Вие бяхте министър тогава и част от този оркестър и много скоро след това се разбра, че действително катастрофата се случи.
Ако се следва икономическата логика след тези повишения ще се намали конкурентността на българските фирми. Цената на голям кръг стоки и услуги ще се повиши. Потреблението, естествено, ще се свие и ще се натрупат загуби в отраслите с най-ниска конкурентоспособност, ще се извърши преразпределение на данъчната тежест, която ще се насочи към дребния и средния бизнес. В резултат хиляди малки и средни предприятия ще потънат в сивия сектор, ще се увеличат значително контрабандата и корупцията, което е удар срещу легалния бизнес, а сивата икономика ще се криминализира. Накрая ще последва редица от фалити. Поради тази причина заедно с колегата Димов отправяме към Вас следното питане: какви ще бъдат последиците от ценовия шок и влошената конюнктура върху конкурентоспособността и финансовото състояние на българските фирми? Каква е Вашата гледна точка – аз изложих нашата.
Второ, какви мерки ще предприемете и предложите в частност, за да предпазите от влошената конюнктура българските малки и средни фирми? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Поради важността на въпроса Ви отпуснах 46 секунди допълнително.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз, господин председател, се надявам, че и на мен ще ми дадете поне 46 секунди…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: И 40 минути ще Ви дам, стига да можете смислено да го обясните това.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Първо, господин Иванов, позволете ми…
Драматизмът, който се опитвате да нагнетите в тази пленарна зала, а и в българското общество, е доста преждевременен. Начинът да се задават въпроси и да се търси отговорност от правителството, както направи между другото и министерството, както направи преди малко и госпожа Понева…
Има специална агенция, госпожо Понева, за следприватизационен контрол, която проверява изпълнението на приватизационните договори. Така че се обърнете към нея – тя да Ви отговори. Не се обръщайте към мен за неща, за които аз не нося отговорност в настоящия момент.
И Вие, господин Иванов, ако искате да обвините българското правителство за урагана Катрина, за войната в Ирак, за дестабилизираните енергийни пазари в целия свят, можете да го направите, но нали разбирате, че то звучи малко не драматично, а малко смешничко?
Що се отнася до АСАМ – затова провеждаме тези семинари, за да можем да обясним и на депутати, и на обикновени граждани каква е същността на проблематиката и за какво точно става дума в България.
А сега конкретно на Вашия въпрос.
За съжаление той е формулиран толкова общо, че се затруднявам да бъда конкретен в своя отговор, още повече, че това е физически невъзможно в рамките на тези няколко минути, които са ми определени.
Когато говорим за конкурентоспособност на български фирми, предлагам в бъдеще да уточните поне за кои отрасли става дума, а не просто за всички български фирми, и за конкурентността на кои продукти.
Що се отнася до всякакви промени във финансовото състояние на фирмите, надявам се, че разбирате, че информация от този характер не може да бъде искана от министъра на икономиката, тя трябва да се търси от самите фирми. Ако те бъдат така добри да Ви я предоставят – ще Ви я предоставят.
Но все пак няколко думи.
След въвеждането на Паричния съвет икономическото развитие на България се характеризира с финансова и макроикономическа стабилност. Това бяха ключовите предпоставки, довели до повишаването на кредитния рейтинг на страната, включително и преди една седмица и той сега вече е устойчив инвестиционен кредитен рейтинг. Тези предпоставки доведоха България до едно от предните места по привличане на чужди инвестиции в Европа.
Говорейки за инфлацията като индикатор за ценовата динамика, ще отбележа, че към края на м. септември тя възлиза на 3,3% и наистина надвишава тази от предходната година. Българската икономика като цяло през 2006 г. отбелязва висок ръст – 6,4% за полугодието или 6,4% за второто тримесечие и 6,2% за второто полугодие.
През второто шестмесечие на годината се очаква ръстът на икономиката да се забави. Тези очаквания са обусловени от натрупването на някои фактори, които в различна степен могат да окажат негативно въздействие върху ръста на икономиката. Това са високите цени на петрола, наводненията в страната, влошеното състояние на текущата сметка. Промените на международната цена на нефта и нефтопродуктите имат пряко отражение върху търговското салдо и текущата сметка на платежния баланс. Суровият петрол и природният газ формират 12,8% от вноса на България, а петролните продукти съответно 7,8% от износа. Това е за 2004 г. За 2005 г. съответно данните до юни месец са 13,5 – както виждате, повишение с повече от 1%, и 7,4 – намаление с половин процент, което допълнително усложнява ситуацията с текущата сметка на платежния баланс.
В опит да се измери влиянието на международната цена на нефта и нефтопродуктите са разработени няколко варианта, които позволяват да се прогнозира влошаване на текущата сметка на страната в резултат на очакваното повишение на международните цени. Общото влошаване на текущата сметка през м. септември очаквахме да бъде в рамките на 10,1%. За съжаление, последните прогнози показват, че това влошаване на текущата сметка ще стигне над 13%, което, както сами разбирате, води до драстични мерки по намаляване на държавните разходи. Неслучайно правителството вчера прие решение всички държавни институции да намалят разходите си до края на годината със 7% именно с оглед на това да се намали дефицитът по текущата сметка и да се опитаме да направим необходимото, за да спазим споразумението с Международния валутен фонд.
Повишените цени на горивата безспорно ще окажат инфлационен натиск върху българската икономика. Прогнозата на агенцията е за инфлация от 4,5% в края на 2005 г. Това ще доведе и до известно забавяне на икономическия растеж с около 0,2%. Най-неблагоприятен ефект се очаква да има увеличението на тока за фирмите, които ползват мрежите с ниско напрежение. Някои от най-големите предприятия, основно от металургията, химическата промишленост и производството на торове, циментовата промишленост, както и преди всичко топлофикационните дружества, ще бъдат ощетени от поскъпването на природния газ. В случая обаче трябва да отбележим един факт, който е добре да се знае от всички. В България се продава природен газ на цени най-ниски в сравнение с всички останали държави от Европа. Това са особености на подписания договор с Русия, които ни позволяват и в момента цените на природен газ в България да бъдат, повтарям, най-ниски по отношение на всички останали страни от Европейския съюз, а и от региона.
Искам също така да кажа, че повишаването на цените на топлофикационните дружества с доста по-голяма стъпка се дължи не на цените на природния газ, а на задържаното от предишното правителство увеличение на цените, което трябваше да настъпи през миналия отоплителен сезон, с чисто предизборни цели. Затова сега с натрупване има такова сериозно влияние върху гражданите.
Какво прави правителството и в какви мерки могат да бъдат насочени неговите действия?
Първо, както вече казах, договорът за природен газ ни позволява да имаме най-ниските цени за природен газ. Искам да ви припомня, че цената на природния газ не води до намаляването на конкурентоспособността на българската икономика. Износът на България за първите шест месеца е повишен с 19% спрямо същия период на миналата година.
Второ, както вече знаете, постигнато е споразумение с дружество “Лукойл”, с което цените на различните продукти, които се продават на едро в България, само през последните месец – месец и половина, са намалени с почти 15%.
Трето, очевидно е необходима друга стратегия за развитието на българската енергетика, която да ни даде по-голяма независимост в цените на енергийните продукти. Тази стратегия е в три посоки:
- първо, развитие на ядрената енергетика;
- второ, използване на местните енергийни ресуси;
- трето, развитие на енергийната ефективност.
Тъй като времето ми изтече, ще трябва да свърша дотук. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: То изтече отдавна, но ще имате възможност да отговорите и по времето на двата въпроса, които господин Димов ще ви зададе сега в продължение на две минути, тъй като наистина този голям въпрос изисква малко конкретизация.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да внасям драматизъм в залата, който очевидно дразни господин Овчаров. Няма да говоря и за войната в Ирак и за урагана Катрина, защото проблемът, който дискутираме, е значително по-близък и по-сложен.
Господин министър, по времето когато бяхте министър в Жан-Виденовото правителство пак по този начин отговаряхте може би няколко месеца преди катастрофата, която предизвикахте. Нашата цел на опозиция е да ви предпазим от тази катастрофа, към която сте тръгнали да водите българските граждани.
Говорите за дефицит по текущата сметка като някаква много страшна задаваща се криза, без да правите абсолютно нищо да подпомогнете българските фирми да са по-конкурентоспособни, а това е единственият начин да могат да изнасят повече и да подобрят текущата сметка. Защото, ако няма конкурентоспособни фирми, няма износ. Няма ли износ, не можете да спрете вноса – дефицитът ще бъде все по-лош и по-лош.
В момента Вие сте предприели мерки, с които да запазите статуквото като данъчна тежест за фирмите и по никакъв начин не сте приели мерки да облекчите ценовия шок – международният, върху който не можете да влияете, а добавяте към него нов, вътрешен, български ценови шок с повишените нива на акцизите. И никакви компенсаторни мерки!
Когато зададохме с колегата този въпрос, за съжаление мина доста време оттогава, очаквахме да видим реални действия в данъчното законодателство и бюджета за 2006 г. Днес сме свидетели, че такова нещо просто няма, затова аз ще Ви задам два уточняващи въпроса и се надявам с това да наваксам времето, което моят колега просрочи.
Първо, не стана ясно все пак какви ще бъдат мерките, които ще предприемете, за да не се влоши поне конкурентоспособността на българските фирми.
И второ – Вие добре споменахте, че сте водили преговори с “Лукойл”. Днес сутринта, ако не се лъжа, казахте, че България продължава да изнася много добре електроенергия. Тези 16%, с които се увеличава цената на тока за българските фирми, реални ли са и отразени ли са върху износната цена на електроенергията или не? И ако не – защо българските фирми трябва да понесат тежестта?
Това са моите допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Димов.
Заповядайте, господин министър. Имате три минути за коментар.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Димов, уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз имах илюзията, че Вие сте представител на така наречена дясна партия и не очаквах тук от Вас точно като такъв представител да апелирате за драстична намеса на държавата в пазарни взаимоотношения на пазарни субекти. Очевидно е, че вашата партия значително е еволюирала през последните години и вече популизмът е нещо като нормален начин за нейното съществуване. Можете да продължавате по този начин, но това няма нищо общо с действителността в България.
Аз вече казах две конкретни мерки, които българското правителство предприе и предприема – цената на природния газ в България е най-ниската по отношение на всички останали държави в Европа. Няма друга държава и няма други фирми, които да ползват толкова ниска цена на природния газ. Ако искате, направете си труда на проверите дали е така или не. Ако не желаете, аз ще Ви предоставя тази информация.
Второ, казах Ви какво направихме по отношение на “Лукойл”. Следващата седмица ще продължим разговорите с дистрибуторите на дребно.
Други инструменти за намеса българската държава няма. Цената се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Ако и на Вас трябва да го обяснявам това, ще го направя, но този бюджет, и ако това не сте разбрали, е първият бюджет, който самият бизнес нарече “бюджет на бизнеса”.
Всички десни или центристки правителства досега не си позволиха да намалят осигурителната тежест. Направи го за пръв път това правителство и не с един или два процента, а с шест процента! Не го ли разбрахте това, господин Димов? Или и това трябва да Ви го кажа тук, от тази трибуна? Нима не гласувате тук, в тази зала, законите? Все пак всяка демагогия трябва да има определени граници и малко от малко да се съобразява с реалностите в държавата.
През 1996 г. аз отговарях от тази трибуна на всички въпроси и не съм отговарял нито тогава, нито сега по начин, който да дестабилизира или да плаши когото и да било. Реалностите са такива и ние трябва да живеем с тези реалности. Какво му се иска на един или на друг от нас или на една или друга партия, това си е неин проблем. Реалностите в България са такива. Износът на българските фирми за полугодието на тази година е увеличен с 19%. Деветнадесет процента, господин Димов! Ако това не е знак за конкурентоспособност и за растеж на тази конкурентоспособност, аз не знам кой според Вас е критерият за това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: И аз Ви благодаря, господин министър.
Две минути на господин Димов, за да изрази отношение към отговора.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, очевидно той самият няма граници, тъй като само в предишното си изказване тук, преди моите допълнителни въпроси каза, че газта не влияе пряко върху конкурентоспособността на фирмите, а сега отново говори за това, че цените на газта били най-ниските в Европа. Това наистина няма никакво значение, господин министър. Има значение директната политика. Лявата политика е тази демагогия, за която Вие говорите. Дясната политика е да се свалят данъци. Това прави по-конкурентна една фирма, това прави по-конкурентна една икономика.
Къде Ви е нулевата реинвестиция върху печалбата? Няма я никаква. Къде Ви е намаляването на ДДС? Няма го никакво. Вие отново ми казвате, че има проблем с текущата сметка и в същото време казвате, че има увеличение на износа. Да, само че има и огромно увеличение на вноса, господин министър. И Вие би трябвало поне малко от аритметика да разбирате, ако не нещо повече.
Този отговор не може да ме удовлетвори, разбира се.
Аз ще Ви прочета какво каза вашият министър-председател само преди две седмици, че изходът в момента е да се свали маржът на печалбата на големите дружества. Вие сте провери разговори с “Лукойл”, но по никакъв начин не искате да проведете разговори в енергетиката, защото там Ви е сърцето, а не в икономиката очевидно. Така че не мога да бъда удовлетворен от един министър на икономиката, който не се интересува и казва, че не може да се меси от името на държавата. Можете като вземете по-малко пари за бюджета и оставите повече пари на фирмите, за да могат да реинвестират и да станат по-конкурентоспособни, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Имам ли още време?
Защото шестте процента, за които говорите, не компенсират повишаването на акцизите. Де факто по-високите акцизи ще вземат и 180 млн. лв. повече, отколкото връщате с тези 6% от осигурителното бреме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Даже още 12 секунди имате, ако желаете, господин Димов. Благодаря. (Весело оживление.)
Един въпрос към министър Овчаров от народният представител Станчо Тодоров относно основанията за плащане на такса “Мощност” от потребителите на топлинна енергия през неотоплителния период. Това е нещо, което предполагам, че интересува доста хора.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Обръщам се към Вас на основание на Закона за енергетиката.
Министерският съвет определя задължителните правила при образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическа и топлинна енергия. Регулирането на цените в енергетиката се извършва на основание на обективни критерии като се осигурява баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите. Енергийните предприятия са длъжни да обслужват интересите на отделните потребители и на обществото като обезпечават сигурността при снабдяването, непрекъсваемостта и качеството на топлинната енергия.
Господин министър, в гр. София и други градове на страната потребителите на топлинна енергия плащат цена за такса “Мощност”, но те ползват горещо водоснабдяване през неотоплителния период май – ноември. В гр. Шумен няма горещо водоснабдяване през този период и то по план на ТЕЦ “Шумен”, едностранно, но потребителите плащат цена за мощност на ТЕЦ-а, без той да им подава топлинна енергия, тоест топла вода. Това е своеобразен административен рекет на монополиста ТЕЦ “Шумен”, без да извършва каквито и да е разходи за производство на топлинна енергия – топла вода, да изисква от потребителите да плащат. В случая има нарушен баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия. Те не произвеждат енергия, но получават пари. И потребителите съответно не получават топлинна енергия, но плащат.
Господин министър, моят въпрос е: законно ли е потребителите на топлинна енергия за битови нужди да плащат цена за такса “Мощност” през целия неотоплителен период при пълна липса на подаване на топлинна енергия за битови нужди – гореща вода или пара за отопление, и второ – горещо водоснабдяване?
Очаквам обективен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Тодоров. Даже и да е законно си е чисто безобразие!
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Тодоров!
Само за нашите млади зрители искам да кажа, господин Димов, че средствата, които ще останат при бизнеса от намалената осигурителна тежест, не са стотина милиона, а са 700 милиона! (Реплики.)
Седемстотин милиона! И Вие ги сравнете с тези числа за увеличението на акцизите, за които говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Предишният въпрос е изчерпан, господин министър! (Шум и реплики в залата.)
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Тодоров, действащият Закон за енергетиката, приет от Тридесет и деветото Народно събрание, е в сила от края на 2003 г. Законът делегира права на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да определя както компонентите на цените, така и часовите, сезонните и другите тарифни структури на цените в съответствие с разходите. Цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на Закона за енергетиката и приетите наредби. Целият процес на формиране на цените се определя с наредби за електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ, приети от Министерския съвет по предложение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинна енергия се казва следното: Потребителите, ползващи топлинна енергия за битови нужди, заплащат дължими суми, както следва: годишна сума за мощност – на редовни месечни вноски, и второ, сума за доставяне на топлинна енергия - на база на потребеното месечно количество топлоенергия.
Съгласно чл. 6, ал. 1 на Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия, комисията утвърждава цените на топлинната енергия по компоненти: цена за мощност и цена за енергия в рамките на общата цена за топлинна енергия. По смисъла на чл. 17 и чл. 20 от същата наредба, цената за мощност покрива постоянните разходи на предприятието и се дължи на целогодишното поддържане на съоръженията и инсталациите, които във всеки момент трябва да бъдат в готовност да осигурят необходимата топлинна енергия на потребителите.
Съоръженията, необходими за целия цикъл на производство и пренос на топлинна енергия, се нуждаят от поддръжка в това число ремонт, профилактика и т.н., които са свързани със съответните разходи. В тази връзка комисията определя годишната цена за мощност за 1 киловат. С протоколно решение от 29.12.2004 г. комисията е утвърдила цени за мощност на енергийните предприятия. Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия е водещият документ, а Наредбата за топлоснабдяване от 28 май 2004 г. указва начина на разпределението на дължимата сума за мощност между потребителите, сгради и етажна собственост. Съгласно наредбата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, цената за мощност е в зависимост от годишните постоянни разходи и се определя, както вече казах, за киловат за година. Дължимата сума за мощност е една и съща независимо от начина на плащането й – на равни месечни вноски, целогодишно, за периода на ползване на топлинна енергия или за друг период, договорен между производителя и потребителя. За летния период начисляването на суми за мощност на потребителите, при липса на подаване на топлинна енергия за битови нужди, е в съответствие с действащата нормативна уредба.
И сега ми позволете няколко думи като човек, който има мнение по този въпрос.
Господин Тодоров, такса мощност се плаща, защото презумпцията е, че всеки потребител, който в момента не ползва топлоенергия, може в определен момент да започне да ползва, и тъй като предприятието, което произвежда, не знае дали той ще започне или няма да започне, но трябва да поддържа съответните мощности в готовност, затова се заплаща такса мощност. По същия начин тя се заплаща и за всички останали потребители. Тук възниква един въпрос, който аз съм разпоредил и по който работи специална работна група. Има ли смисъл потребители, които са се отказали от ползването на топлинна енергия, които са блокирали радиаторите си, пломбирали или са ги свалили, да продължават да плащат такса мощност? Това е нещо, което според мен е най-малкото нелогично и предполагам, че то в скоро време ще бъде променено. Но заедно с това искам да ви кажа, че премахването на такса мощност за потребители, които нямат намерение да ползват топлинна енергия, съвсем няма да намали цената на топлинната енергия за останалите потребители, защото постоянните разходи на дружествата са си постоянни разходи и те не могат да бъдат просто анихилирани. Така че това е моят отговор.
Що се отнася до неползването на топла вода през определен период от време и дали това може да доведе в крайна сметка цената да може да се плаща и за 6 месеца или да се разпредели на 12, това е въпрос, който даденото дружество в договора със съответния потребител може да реши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Две минути, ако желаете за реплика, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Всеки потребител на топлинна енергия в гр. Шумен през периода май-ноември не получава, разбирате ли, не получава нито парно отопление, нито топла вода. Няма никаква мощност, но плаща мощност – не получава нищо, а плаща нещо. Това е въпросът!
Конкретно за бул. “Рижки проход” № 34, гр. Шумен, гарсониера плаща 5,00 лв., едностаен – 7,00 лв., двустаен – 10,00 лв. За един етаж тези трите взети заедно – 39,00 лв., за 13-етажен жилищен блок – 507 лв. на месец, за една година – 6084 лв.
Господин министър, това е за един жилищен блок, Вие направете разчет за целия гр. Шумен. Това не е ли грубо нарушаване на изискванията на Закона за енергетиката и според мен е чист, местен, административен рекет на ТЕЦ “Шумен”.
Моят въпрос към Вас е на какво основание се събира такса мощност, за да отговорите на питането на потребителите на топлоенергия в гр. Шумен, и дали ще бъдат върнати сумите на потребителите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Тодоров, това е въпрос, а не питане и не може да се задават уточняващи въпроси. Но ако желае господин министърът, може да направи дуплика в продължение на две минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Тодоров, разбирам Вашето негодувание, но пак се опитвам да обясня простичко за какво точно става дума. Цената за мощност е част от общата цена за топлинна енергия. Дали тази цена за мощност ще бъде изплатена за 12 месеца – през цялата година, на по-малки вноски, или за 6 месеца – на по-големи вноски, няма никакво значение като обща сума за годината.
Топлофикация – Шумен е възприела в договорите, които сключва със своите потребители, да предлага плащането да бъде разпределено на по-малки вноски през цялата година. По информацията, която на мен ми е предоставена, нито един от гражданите не е поискал това да бъде променено. Вие сега представяте подписка, чрез която казвате, че гражданите не искат да плащат през цялата година. Аз ще направя необходимото и това ще бъде променено – гражданите ще плащат само през месеците, в които ползват топлинна енергия, но пак ви казвам, това няма да доведе до намаляване на сумите, които те плащат общо за цялата година, напротив, ще доведе до тяхното увеличаване. Така че всеки гражданин сам ще може да направи своя избор. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: И аз благодаря на господин министъра.
С това питанията и въпросите към него приключват. Да му благодарим за участието в парламентарния контрол и да го оставим да си гледа високоотговорната държавна работа.
Следва едно питане към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, от народните представители Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов относно отразяване на въздействията на повишаване цените на горивата върху българския транспорт.
Заповядайте, господин Чачев, разполагате с 3 минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Мутафчиев! Тъй като само преди малко министърът на икономиката отговори доста оптимистично на питането на моите колеги – Нено Димов и Иван Иванов, и тъй като е минал повече от месец, откакто съм задал моето питане към Вас, ще си позволя едно малко изменение в него.
Края на годината дойде и българският народ отново е лишен от възможността да ползва новото летище София, автомагистрала “Тракия”, първия участък на жп линията Пловдив – Свиленград, новото пристанище Бургас, пристанище Лом – да не изброявам основните инфраструктурни проекти, които се наблюдават от Министерството на транспорта.
България продължава да не усвоява 2 милиарда - вече 2 милиарда и 200 млн. евро от предприсъединителните фондове на Европейския съюз. И независимо от оптимизма на икономическия министър – господин Овчаров, който си излезе преди малко, аз определено считам, че правителството Станишев не направи необходимото, за да има в момента ясна програма за действие, ясна правителствена програма за четиригодишния период, на базата на която трябваше да бъде изграден и Бюджет 2006.
За съжаление Бюджет 2006 не отговаря на днешния ден, по-точно – на утрешния ден.
Поредицата от пазарни и административни фактори, които въздействат негативно върху българския транспорт, са много. Те не са отразени в новия бюджет. Неслучайно цените на транспортните услуги се увеличават. Неслучайно фирмите не могат да влязат в предвидения бюджет за изграждането на големите инфраструктури проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: А Вашият въпрос, господин Чачев?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Ще приключа.
В тази връзка е и моето питане към Вас: Какво ще бъде въздействието на новите цени на горивата, ел.енергията и материалите, уважаеми господин министър, върху финансовото състояние на транспортните фирми и фирмите, които изграждат транспортната инфраструктура? Очаквате ли ново повишение на цените на транспортните услуги, с колко ще бъде то и кога? Какви действия ще предприемете като министър, за да ограничите въздействието на този ценови шок върху транспортните фирми и върху изпълнението на сключените договори по изграждане на големите транспортни инфраструктурни проекти на България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Чачев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, уважаеми господин Иванов, отново сме свидетели на спекулации, дори когато се задават актуалните въпроси, и то спекулации пред тази висока трибуна на Народното събрание. Аз честно казано, не съм очаквал господин Чачев да стигне до това ниво по отношение на парламентарния контрол.
Министър Овчаров обясни основните причини за скока на цените на горивата, на енергоизточниците. Искам да кажа, че там не звучеше никакъв оптимизъм. Така че всички български граждани, които са слушали актуалния въпрос, категорично могат да не се съгласят с Вас.
Що се касае до влиянието на скока на цените на горивата и на енергията върху транспорта, ще Ви отговоря. Вие сте ми задали три въпроса. Надявам се, ако не успея да отговоря на третия сега, ще отговоря, след като зададете допълнителните си въпроси, които имате право да зададете като питане.
Уважаеми господин Чачев, уважаеми господин Иванов, както много добре знаете, конкретно при транспортните фирми повишените цени на горивата и електроенергията ще се отразят върху повишаване стойността на транспортните услуги. Този факт безспорно ще окаже изключително негативно влияние върху финансовото състояние на дружествата в транспорта като цяло.
Отговарям на първия въпрос – по какъв начин ще повлияят върху фирмите. Относителният размер на разходите за горива и електроенергия съставляват 18% от разходите за основна дейност. В БДЖ промяната на цените ще доведе до влошаване на финансовия резултат на фирмата с около 13%, а общо разходите за дейността на дружеството ще се увеличат с 6,9%. В НКЖИ се очаква завишаване на разходите на компанията с около 20%.
В сферата на автомобилния транспорт отрицателният ефект от повишаването на цените вече се чувства от крайните потребители. Бяха завишени цените на автобусните билети в междуградския транспорт, завишени бяха цените на билетите в градския транспорт в някои градове, завишени са и услугите на такситата.
В сферата на морския транспорт равнището на цените на горивата влияе силно върху фирмите от отрасъла на морското и речното корабоплаване. Мога да ви кажа по-конкретни данни за пристанищата: себестойността на предлаганите услуги ще се увеличи с около 3% в пристанище Бургас, а в пристанище Варна за четвъртото тримесечие на годината завишаването на разходите ще бъде между 3 и 4%.
В сферата на въздушния транспорт увеличението на цените на горивата е довело до допълнителни разходи в размер на 12 млн. лв., което представлява 9% в сравнение със същия период на миналата година по справка на “България еър”. В летище София очакваме увеличение на транспортните разходи средно с около 20%. Говоря за транспортните разходи на летището.
Относно въздействието на ценовия шок върху изпълнението на сключените договори по изграждане на транспортната инфраструктура искам да споделя с вас, че там цената е включена в договора и няма клаузи поради увеличаване на горивата или каквито и да е други енергоизточници да се очаква промяна съответно на цената на изпълнението на тези инфраструктурни обекти. До този момент не е получено подобно искане от изпълнителите спрямо възложителя.
Очаква ли се повишаване на цените на транспортните услуги? Това е вторият въпрос. Господин Чачев, Вие сте бил министър. Господин Иванов, Вие сте работник на науката. Надявам се, че не очаквате да паднат цените на транспортните услуги, за да ми задавате по този начин въпроса. Разбира се, че цените ще се увеличат. Ще ви кажа какви са очакванията там, където това увеличение не е станало. В железопътния транспорт очакването е за 8% увеличение. Предлага се промяна на тарифата, като там ще бъде диференцирана по категории влакове и ще бъде съобразена със структурата на пътникопотока. Тенденциите в изменението поради ниската платежоспособност на повечето клиенти, които пътуват в БДЖ, ще бъде различна за различните категории влакове в различните направления и в зависимост от натовареността и възможностите, по които може да се извърши това увеличение. В сферата на автомобилния транспорт – вече споделих с вас.
В морския транспорт се очаква завишаване на цените на пристанищните дейности между 5 и 10%, което включва увеличението на цените на горивата. В БМФ обаче не очакват повишаване на цените поради предприетите мерки през м. април, а именно въведената такса – специална добавка върху навлото.
При въздушния транспорт – българските въздушни превозвачи вече са въвели изменение на тарифите, които споменах преди малко. Примерно в “България еър” е около 8%.
Уважаеми господин Чачев, уважаеми господин Иванов, не го разбирайте като упрек, но по-важно е, когато си опозиция да мислиш еднакво за големите проблеми на българския народ заедно с управляващото мнозинство. Най-лесно е когато нацията има трудности, да застанеш и да задаваш въпрос, без да даваш решения. Когато имате конкретни искания към управляващите, към правителството, кажете по какъв начин бихте направили Вие това, пък тогава хвърляйте упреци към управлението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Чачев, имате право на два допълнителни въпроса.
Господин министър, когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, аз считам, че не съм паднал ниско. Не съм паднал ниско и от тази трибуна ще отстоявам винаги една конструктивна позиция, която би могла да бъде само от полза на българското правителство, тъй като с това, с което започнах – ако Вие си бяхте изпълнили обещанията на наши питания в тази зала отпреди няколко месеца…
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Кои?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Включително Вие посочихте някои срокове за инфраструктурни обекти в Министерство на транспорта, които не спазихте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Кои са?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Летище София…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин министър, имате възможност да коментирате това при отговора на допълнителните въпроси.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Определено не съм доволен от Вашия отговор и Вие опровергахте и министъра на икономиката, защото от цифрите, които изнасяте, се потвърждава, че действително ще има и има ценови шок, господин министър. За съжаление, Бюджет 2006 не е съобразен с него. Бюджет 2006 ще бъде едно голямо фиаско. Бюджет 2006 е фалит както на предизборните обещания на БСП, НДСВ и ДПС, така и на следизборните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Кои са Вашите допълнителни въпроси, господин Чачев?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Моят допълнителен въпрос е: какви действия ще предприемете като министър, за да ограничите въздействието на този ценови шок и за да усвоите европейските пари, да създадете такава администрация в Министерството на транспорта, която да може действително да отговори на критиките, които ни се отправят и които застрашават утрешното европейско членство на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Чачев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Чачев, аз очаквах наистина конкретен въпрос, за да разбера кой е срокът, който точно не сме спазили примерно за някои от обектите. Ако ми го бяхте казали сега, а не в репликата, бих повярвал, че стоите на висотата, на която примерно аз очаквам от Вас. За съжаление, не можете да дадете такъв упрек за това, защото няма такъв срок, който да е минал от това, което ние сме очаквали. Аз мога да Ви кажа, че при това правителство преди два дни за първи път от две години заседава отново Комитетът по управлението на Дунав мост 2. За първи път отново се попълни съставът на звеното за управление на Дунав мост 2. След една седмица ще отидем с господин Гагаузов и ще открием във Видин офиса за строителството. До шест месеца се очаква да започне възлагането на проектирането на моста и т.н.
Нещата с летище София вървят много по-добре и по-ускорено отколкото преди три месеца.
Изпълнихме си, господин Чачев, в срок обещанието да пуснем жп линиите и сега, на 15-и, ще бъде пусната и последната линия – Пловдив-София. Така че, когато хвърляте упреци срещу когото и да е, говорете с цифри, с данни, така че да може да Ви се отговори, а не да спекулирате с общественото мнение.
Какви мерки са предприети? Аз смятам, че господин Овчаров спомена за някои конкретни мерки, които правителството предприе, и това беше да се проведе разговор с най-големия производител в страната да бъдат намалени цените. Ще Ви дам една справка какви са съответно промените от периода 1 октомври до последно и колко процента фактически са паднали цените. Това не е достатъчно, но вероятно това са и възможностите на производителя.
Господин Овчаров Ви каза, че ще се водят разговори с търговците на дребно на каква цена те също ще продават горивата. Това са възможностите, които държавата има.
Аз искам да споделя пред Вас, че водихме разговори в Министерството на транспорта, заедно със Съюза на автомобилните превозвачи, за това има ли възможност да не се променя акцизът и да намалим акциза. За съжаление, господин Чачев и господин Иванов, вие много добре знаете, че България е поела ангажимент не по времето на това правителство, а много по-отрано и знаете и кога, че трябва да стигнем минималните акцизи и те не са в проценти, господин Иванов, а са конкретна сума на всеки тон - минималните за Европейския съюз именно тази година. След дълги разговори и възможности има ли начин, по който да повлияем върху акцизите, се установи, че не можем, именно поради тези европейски ангажименти, но то не винаги е до воля и желание, а е и до възможности.
Що се касае до Бюджет 2006 г. Да, няма бюджет, и то точно в това време с тези икономически показатели, за които говори преди мен и министърът на икономиката, който да бъде идеалният бюджет, да удовлетвори и да запуши всички, честно казано, недостиги във всяка една от сферите, в образование или здравеопазване. Но виждате, че правителството прави всичко възможно поне да не изтичат пари. Но в замяна на това някой започва да вика: а бе, виждате ли ги, те правят еди какво си, еди що си, че не било право. Напротив, нашата цел е първо да се намалят разходите, след това да се търсят възможности по какъв начин може да се компенсират най-належащите сфери.
Аз искам да Ви кажа – за първи път, господин Чачев, включително и Вашето правителство, 60 милиона се отпускат за БДЖ. Недостатъчно пари, но ние възнамеряваме друго – поне през тази година чрез ИСПА и чрез още няколко други фондове да успеем да реализираме, тоест като проектиране, 4 или 5 проекта, така че 2007 г. от Кохезионния фонд да можем да изтеглим колкото се може повече пари за реализирането на тия проекти и това ще го направим. Но досега нито едно правителство, господин Чачев, не го е правило и това трябва да го имате предвид. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, тъй като искате конкретни цифри – от тази трибуна Вие казахте, че края на м. ноември летище София ще бъде завършено…
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Такова нещо не съм казвал.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Стенограмата стои, господин министър.
Ако си спомняте, включително казахте и колко милиона евро ще заплати фирмата-изпълнител “Щрабак”, ако този срок не бъде изпълнен. Не е нужно, стенограмите стоят и всеки може да ги види. Датите стоят, неизпълнението се вижда. Българският народ не вярва на ушите си, той вярва на това, което вижда, вярва на джоба си.
За съжаление, господин министър, с това, което прави правителството “Станишев”, този джоб ще олеква в следващата година. Защото Вие много разчитате на Бюджет 2006, но повярвайте ми, че Бюджет 2006 е един бюджет, който дърпа България назад. Аз ще спра дотук, защото бюджетът ще продължим да го обсъждаме следващата седмица. Но, повярвайте ми, че този бюджет ще бъде крахът на това управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Благодаря на господин министър Мутафчиев.
Остава малко време и за господин Гагаузов.
Първото питане до него е от господин Евгени Чачев относно отразяване въздействието на ценовия шок върху строителните фирми.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Гагаузов! Аз действително ще бъда съвсем кратък, тъй като до голяма степен въпросите ми към Вас са идентични с тези, които зададох на министъра на транспорта господин Мутафчиев. Те са взаимосвързани с Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Чачев.
Господин Гагаузов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! С Вас сме коментирали този въпрос. Аз ще Ви дам само няколко данни, за да разберем – става ли дума за шок и какво ще е отражението върху бизнеса в строителството като цяло, с уговорката, че министерството не определя цени нито на строителните материали, нито на строителния продукт.
Поради увеличението на цените на петрола се наблюдава увеличаване на цените и на вносните строителни материали, като хидро- и топлоизолация, строителна химия, окачени фасади и др. с около 10-15%. В началото на м. октомври голяма част фирмите-производители на строителни материали запазват цените на продукцията си. Така например няма значително увеличение на цената на цимента, варта, газобетона, печения гипс за строителство и на строителната керамика. Очакванията на експертите са, че след приключване на активния строителен сезон част от цените на произвежданите в България строителни материали ще бъдат повишени. Очакваното повишение е от 3 до 6%, съобразно дела на горивата и електроенергията в себестойността на продукцията.
По-висок темп на нарастване на себестойността от 10 до 20% се очаква при строителството, ремонта и поддържането на пътищата. Причината за това е значително по-големият дял на стойността на петролните продукти като битум, горива и други в общата себестойност на строителния продукт. Но знаем, че частни пътища не се строят и това няма да се отрази директно върху джоба на хората.
Очакваното средно увеличение на цените на продукцията на общо строителните фирми в резултат на увеличението на цените на горивата е от 4 до 6%, като част от строителните фирми компенсират това повишение с намаляване нормата на печалба. Знаете, че в България цената на строителния продукт на високото строителство не е формирана все още на пазарен принцип - себестойността и цената се разминават значително. Така че има доста голям толеранс, който фирмите ще поемат, най-вече поради факта, че търсенето и предлагането е основният компонент, който определя цената на високото строителство – най-вече на предприемачите, които изграждат жилища, апартаменти, хотели и т.н.
Друга част от фирмите започнаха да предоговарят и вече да сключват договори на база на заложените клаузи в самите договори. Такъв е случаят междупрочем и с Изпълнителна агенция “Пътища”, която предоговаря част от обектите. В условията й е заложено увеличението на работната заплата, на петролните продукти и материали с повече от 5%, което е основание за предоговаряне. Тази клауза вече я залагаме като плаваща и при положение, че се увеличава над 5%, се коригира съответно цената и при положение, че се намалява – също, само че в обратна посока.
Увеличаването на цената на електроенергията засега засяга основно малките и средни фирми, но цените на големите фирми, като “Стомана индустрис”, “Гипс” АД и други производители на строителни материали не се променят. При тях фактор, който доведе до повишаване цените на продукцията им, е цената на петрола и на въглищата, която се повиши в целия свят. Поради тази причина големите производители на строителни материали ще запазят своята конкурентоспособност, защото това не се отнася само за България, а и за основните им конкуренти. Знаете, че повечето от тези фирми са и чужди, които са закупили наши предприятия.
В резултат на извършване на анализ за давлението на увеличението на цените от горивата и електроенергията върху цените на строително-монтажните работи, може да се направи изводът, че към момента не се наблюдава и не се очаква ценови шок. Строителните фирми продължават да работят на пазара, запазвайки своята конкурентоспособност, тъй като увеличението на цените на горивата и електроенергията влияят по аналогичен начин на всички стопански субекти в страната, включително и на техните конкуренти от чужбина, които работят на българския пазар при същите условия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Гагаузов.
Заповядайте за два уточняващи въпроса, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Няма да влизам в теоретичен спор с Вас, обаче факт е, че българските строителни фирми, въпреки че са доказали себе си в годините, в момента не изграждат голямата инфраструктура на България или по-точно, за съжаление, я изграждат като подизпълнители на чужди фирми. От това губи държавата - губи принадена стойност. Губим всички ние.
В тази връзка аз искам да ми отговорите – какво прави министерството именно в тази връзка - да може действително българските строителни фирми да бъдат тези, които да изграждат нашата инфраструктура, да създават принадена стойност, да откриват нови работни места, да усвояват безвъзмездните средства, които получаваме от Европейския съюз по предприсъединителните фондове.
Вторият ми въпрос към Вас, тъй като снощи при обсъждането на бюджета, Вие си отидохте и заместник-министърът на финансите Любен Дацов ми отговори, че Държавната компания “Публични инвестиционни проекти”, която трябваше да изгради няколко пътни обекта и водоснабдителни обекти, а те на практика не са реализирани, е, къде в бюджета са заложени тези средства? Отговорът беше, че Държавната компания “Публични инвестиционни проекти” е търговско дружество и затова не фигурира в бюджета. Бихте ли ми отговорили на този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин министър, заповядайте, имате 3 минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Чачев, първо ще отговаря на втория Ви въпрос. Що се отнася до Публичната инвестиционна компания, която наистина е търговско дружество и доколкото е на икономическо подчинение на Министерство на финансите, наистина нейният бюджет не е отразен. Знаете, че за тази година от тази компания се взеха около 120 млн. лв., с които се финансира частично преодоляването на бедствията и авариите.
Тази сума, която е заложена за осъществяването на тези обекти, които ще бъдат отложени за следващата година, защото в бюджета за следващата година има вече отделно перо за преодоляване на стихийните бедствия и компанията “Публични инвестиционни проекти” най-вероятно ще финансира своите обекти по досегашния ред.
Друг е въпросът, че аз имам друго мнение за тази компания – дали трябва да я има или не трябва да я има, но това не е предмет на Вашето питане.
Що се отнася до повишаване на конкурентоспособността и участието на българските фирми в спечелването на големите инфраструктурни обекти, това е най-важният въпрос, според мен, който ние като министерство и вие като народни представители, трябва да се постараем да решим.
На 30 септември т.г. аз проведох среща със Строителната камара, подписахме споразумение за взаимодействие с тях, подготвяме заедно с тях новия Закон за строителството, който включително и да категоризира строителните фирми и да въведе известен порядък и в строителния бранш. Защото вие знаете – аз съм го казвал и друг път, ако в Германия има 50-60 пътно-строителни фирми, примерно, в България те са 250 или 260. Не можем да имаме десетки пъти по-малко обем работа с няколко пъти повече фирми. Така че ще се постараем на чисто пазарен принцип да дадем възможност на тези фирми да се обединят, както те преценят за добре, за да е възможно да участват и в спечелването на по-големи и по-важни обекти и най-вече те да са главни изпълнители, а не подизпълнители на големите фирми. Засега това все още е трудно за осъществяване, но вече има 5 или 6 български фирми, които могат да бъдат равностойни участници във всеки един от големите търгове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: До 14,00 ч. има точно две минути, които господин Чачев може да използва, за да изрази отношение към отговора.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Гагаузов, точно това очаквах да чуя днес от Вас в тази зала – какво прави Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно конкурентоспособността на българските фирми, което е неразривно свързано и с ценовия шок, за който, за съжаление, Вие все още не си давате достатъчно сметка.
Но аз съм изумен от отговора Ви за Публичната инвестиционна компания, тъй като тя беше създадена по един бих казал непрозрачен начин – по начина, по който беше сключен и договорът за магистрала “Тракия” и по линия на Публичната инвестиционна компания изтекоха и продължават да изтичат милиони левова. Добре, че Международният валутен фонд се намеси и намали капитала й със 120 млн. лв., но, господин министре, аз ще Ви кажа, че предишната вечер, когато обсъждахме бюджета в Комисията по бедствията и авариите, се изнесе фактът, че от нея са усвоени, от тези 120 милиона за бедствия и аварии, не повече от 30 млн. лв.?! Къде са в бюджета другите пари? Българският народ трябва да знае къде се харчи всеки лев и защо, и как се харчи!? Вие не дадохте отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Не е към мен, а към министъра на финансите.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Извинявам се, че не е към Вас, тъй като с тези пари можеха да се изградят стотици километри пътища и да се водоснабдят места, които никога не са имали вода. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря на господин Чачев, благодаря на господин министъра.
Колеги, ще направя няколко съобщения:
Комисията по околната среда и водите ще има заседание в сряда от 15,00 в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще заседава извънредно във вторник на 15 ноември т.г. от 11,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 16 ноември т.г., сряда от 14,30 ч. в зала 356.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Желая ви приятен край на седмицата.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,01 ч.)



Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Юнал Лютфи

Петър Берон


Секретари:
Силвия Стойчева

Мартин Димитров