Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Кристиан Вигенин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В залата са регистрирани 178 народни представители. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри! Предстои ни да преминем към т. 5 от седмичната програма за работата на Народното събрание - първо четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Вчерашното заседание приключи с изпълнението на т. 4. В края на заседанието на първо гласуване бяха приети двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата – единият, внесен от господата Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев, другият – от Министерския съвет. Така че днес сме точно навреме, за да пристъпим към т. 5, която, както разбираме, е централната точка в нашата програма за тази седмица.
Преминаваме, уважаеми дами и господа, към точка пета от нашия седмичен дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 ГОДИНА.
За процедурно предложение има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, предлагам в залата да бъдат допуснати заместник-министрите на финансите господин Кирил Ананиев, господин Любомир Дацов и господин Димитър Ивановски. И тъй като отсъства министърът на правосъдието, да бъде допусната и заместник-министър Сабрие Сапунджиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускането на предложените заместник-министри.
Гласували 164 народни представители: за 157, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля да поканите уважаемите заместник-министри в пленарната зала.
Има ли други процедурни предложения? Следва да имаме предвид, че ще разглеждаме тази точка от дневния ред днес няколко часа, като, вярвам, пленарната зала ще се съгласи, че днешният пленарен ден ще приключи с гласуване по тази точка. Знаете, че правилникът ни разрешава удължаване до четири часа на работното време. Вярвам, че то ще бъде достатъчно, но следва да имаме готовност и за това да преустановим движението на часовника, ако се наложи.
За процедурно предложение има думата господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Предвид важността на днешното заседание предлагам да се предава по радиото и телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за пряко предаване по Националното радио и Националната телевизия.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за пряко предаване на заседанието по радиото и телевизията.
Гласували 160 народни представители: за 147, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Преди да пристъпим към докладите на господин Петър Димитров и на министър Пламен Орешарски предлагам да уточним и времето за разискванията, които ще последват представянето на докладите на постоянните комисии.
По силата на правилника председателят определя времето за изказвания на отделните парламентарни групи. Определям 45 минути за Коалиция за България, което означава с удължението от една трета 60 минути; за Национално движение Симеон Втори определям 34 минути с удължение от 11 минути, това прави общо 45 минути; за Движението за права и свободи – 26 минути плюс една трета, 9 минути, общо 35 минути; Обединени демократични сили – 23 минути с удължението от 7 минути – 30 минути; същото важи и за Коалиция “Атака”, Демократи за силна България и БЗНС “Народен Съюз”; независимите народни представители разполагат с 15 минути.
Знаете, по традиция, ако не стигне времето, определено за основно, се преминава и към удълженото време. Без да се гласува, ще можете да ползвате пълния обем време, ако имате желание за изказвания.
Има думата господин Петър Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси, да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители!
“ДОКЛАД
по законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на
31 октомври 2005 г.
Комисията по бюджет и финанси на две заседания, проведени на 2 и 10 ноември 2005 г., разгледа внесения от Министерския съвет проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
От името на вносителя на заседанията присъстваха министърът на финансите господин Пламен Орешарски, заместник-министрите на финансите Кирил Ананиев и Любомир Дацов, господин Андрей Икономов – член на Висшия съдебен съвет, както и представители на Националното сдружение на общините, КНСБ и гости от Инициатива “Местно самоуправление” към Американската агенция за международно развитие.
Съгласно чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България Министерският съвет е съставил Закона за държавния бюджет за 2006 г. и в изпълнение на чл. 20, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет го внесе в Народното събрание на 31 октомври 2005 г., с което спази предвидения в закона двумесечен срок преди началото на бюджетната година.
В законопроекта за държавния бюджет за 2006 г. в чл. 1 и чл. 2 Министерският съвет е включил проектобюджета на съдебната власт такъв, какъвто е бил разработен от Висшия съдебен съвет. Той е изготвил и свое становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и чл. 2. С това правителството е изпълнило и изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 196, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
От името на правителството законопроектът за държавния бюджет беше представен от министър Пламен Орешарски, а бюджетът на съдебната власт – от господин Андрей Икономов.
Проектобюджетът за 2006 г. е разработен въз основа на анализа и оценките на световната и националната ни икономика за 2005 г. и прогнозите за икономическото ни развитие до 2008 г. Основен фактор за несигурността на световната икономика, а оттам и в икономиката на страната е постоянно покачващата се цена на суровия петрол, която от края на м. август тази година достигна рекордни стойности. В сравнение с началото на годината цената на суровия петрол в щатски долари нарасна с над 60%, а по цени в евро нарастването е близо 80%.
Цените на течните горива в страната следват световните цени и за първото полугодие на 2005 г. общото поскъпване е с 26,2%. Това допринася директно за увеличаване на общата инфлация с 0,7-процентни пункта.
Основни макроикономически показатели
Брутен вътрешен продукт по текущи цени: програма за 2005 г. – 41 млрд. 343 млн. лв., прогноза за края на 2005 г. – 41 млрд. 614 млн. лв., проект за 2006 г. – 45 млрд. 615 млн. лв. Реален растеж в проценти: 2005 г. – 5%, прогноза за 2005 г. – 5,8%, проект за 2006 г. – 5,5%.
Средногодишна инфлация: 2005 г. – 3,6%, прогноза за края на 2005 г. – 4,7%, прогноза за 2006 г. – 5,8%.
Текуща сметка в проценти от брутния вътрешен продукт: за 2005 г. – минус 8,5%, прогноза за 2005 г. – минус 13,5%, проект за 2006 г. – минус 12%.
Търговско салдо в процент от брутния вътрешен продукт: за 2005 г. – минус 14%, прогноза за 2005 г. – минус 13,9%, проект за 2006 г. – минус 14,2%.
Валутен курс, при който са правени разчетите: за 2005 г. – 1,66 долара за лев, прогноза за 2005 г. – 1,56, проект за 2006 г. – 1,61.
Предложените основни макроикономически показатели за периода 2005-2008 г. показват, че ще се запази положителното икономическо развитие на страната, което се наблюдава през последните няколко години. Това се потвърждава от оценката на прогнозния растеж на брутния вътрешен продукт, който за периода се очаква да бъде между 5,5-5,9% годишно, а за 2006 г. – 5,5%. Това средногодишно нарастване е резултат от по-високите инвестиции в икономиката и нарастването на износа. Освен това се предвижда инвестициите да растат с по-бързи темпове от растежа на брутния вътрешен продукт. Предвиденото увеличение на инвестициите ще бъде финансирано главно по линия на вътрешните спестявания.
Средногодишната инфлация за периода 2005-2008 г. се предполага че ще намалява и от около 5% за 2005 г. ще спада до нива под 3%. За 2006 г. инфлацията се оценява на около 5,8%.
Очаква се през 2005 г. дефицитът по текущата сметка на платежния баланс в проценти от брутния вътрешен продукт да достигне минус 13,5% при разчет минус 8,5%. Това увеличение е резултат от по-големия търговски дефицит, който се очаква да достигне минус 13,9% от брутния вътрешен продукт поради по-високите цени на енергийните продукти и на металите. За 2006 г. прогнозата е дефицитът по текущата сметка да намалее до минус 12% от брутния вътрешен продукт, а дефицитът на търговското салдо да се увеличи до минус 14,2% от брутния вътрешен продукт.
В настоящата прогноза средногодишната цена за “незабавна доставка” на петрол за 2005 г. се очаква да бъде около 51 щатски долара за барел, а за периода 2005-2008 г. са заложени цени в диапазона 50-55 щатски долара за барел. Високите темпове на икономически растеж са основа за нарастване на заетите с 1-1,5% годишно и респективно за намаляване на безработицата. Очакванията са средногодишната безработица ежегодно да намалява и да достигне до 10% след 2008 г.
По отношение на средната работна заплата прогнозите са за нарастване в номинално изражение с около 7,5% годишно.
В резултат на създаваните икономически и финансови условия за развитие се очаква през периода 2005-2008 г. ръстът на производителността на труда да изпревари този на работната заплата. Това обстоятелство с острота поставя въпроса за ускоряване на реформите на пазара на труда.
Консолидиран държавен бюджет за 2006 г.
В консолидираният държавен бюджет са включени републиканския бюджет, бюджетът на съдебната власт, бюджетът на общините, бюджетът на Сметната палата, бюджетът на Комисията за финансов надзор, бюджетите на Националната телевизия и Националното радио, бюджетът на Националния фонд към Министерството на финансите и съществуващите в момента извънбюджетни сметки и фондове.
В посочената организационна структура на консолидирания държавен бюджет правителството предлага следните размери на приходи и разходи по икономически елементи и бюджетно салдо на 31 декември 2006 г.
Брутен вътрешен продукт – 2005 г., коригирана, 41 млрд. 343 млн. лв., 2006 г., становище на Министерския съвет, 45 млрд. 615 млн. лв.
Приходи – 2005 г., коригирана, 16 млрд. 248 млн. лв., становище на Министерския съвет за 2006 г. – 18 млрд. 258 млн. или увеличение с 2 млрд. 10 млн. лв.
В проценти от брутния вътрешен продукт – за 2005 г., коригирано, това е 39,3%, за 2006 г. становището на Министерския съвет е 40%.
Данъчните приходи са в размер на 13 млрд. 196 млн. лв. за 2005 г. и 15 млрд. 49 млн. лв. за 2006 г. или увеличението е с 1 млрд. 853 млн. лв.
Приходи от осигурителни фондове – 4 млрд. 214 млн. лв. за 2005 г., 4 млрд. 83 млн. лв. за 2006 г., намалението е 131 млн. лв.
Неданъчни приходи – 2 млрд. 532 млн. лв. за 2005 г., 2 млрд. 521 млн. лв. за 2006 г., намалението е с 11 млн. лв. между 2005 и 2006 г.
Помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми – 520 млн. за 2005 г., 688 млн. за 2006 г. или увеличение от 168 млн. лв.
Общо разходи – 16 млрд. 444 млн. лв. за 2005 г. и 18 млрд. 258 млн. лв. за 2006 г. или увеличение от 1 млрд. 814 млн. лв.
В проценти от брутния вътрешен продукт – 39,8% за 2005 г., увеличен на 40% за 2006 г.
В това число текущи разходи – 14 млрд. 231 млн. лв. за 2005 г., 15 млрд. 568 млн. лв. за 2006 г. или увеличение с 1 млрд. 337 млн. лв.
Капиталови разходи – 1 млрд. 679 млн. лв. за 2005 г., 2 млрд. 227 млн. лв. за 2006 г. или увеличение с 548 млн. лв.
Резерв за стихийни бедствия – 56 млн. лв. за 2005 г., 120 млн. лв. за 2006 г. или увеличение с 64 млн. лв.
Резерв за структурна реформа и други – 364 млн. лв. за 2005 г., 213 млн. лв. за 2006 г. или намаление със 151 млн. лв.
Лихви – 795 млн. лв. за 2005 г., 667 млн. лв. за 2006 г. или намаление със 127 млн. лв.
Първичен баланс – 599 млн. лв. за 2005 г., 667 млн. лв. за 2006 г. или увеличение с 68 млн. лв.
Проценти от брутния вътрешен продукт – 1,4% за 2005 г. и 1,5% за 2006 г.
Бюджетно салдо – минус 196 млн. лв. за 2005 г., балансиран бюджет – 0,0 за 2006 г. или разлика от плюс 196 млн. лв.
В проценти от брутния вътрешен продукт бюджетното салдо е било минус 0,5% за 2005 г. и ще бъде 0,0% за 2006 г.
И през 2006 г. основна цел на данъчната политика ще бъде постигането на устойчив икономически растеж и стабилност на икономиката, реализиране на мерки, стимулиращи инвестиционния процес и намаляване на данъчната тежест.
В приходите на консолидирания държавен бюджет са отразени предлаганите промени в Закона за облагане доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за акцизите и Закона за местните данъци и такси, които много задълбочено бяха обсъдени както в Комисията по бюджет и финанси, така и в Народното събрание, което ги прие на първо гласуване.
Върху приходите на общественото и здравно осигуряване, а оттам и върху приходите на консолидирания държавен бюджет, влияние оказва:
- намаляването на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с 6% ;
- нарастването на вноската за допълнителното задължително пенсионно осигуряване на лицата, родени след 31.12.1959 г. от 3 на 4%;
- увеличаване на максималния осигурителен доход от 1300 на 1400 лв.;
- увеличаването на минималната работна заплата за страната от 150 на 160 лв.;
- увеличаването на заплатите на служителите в бюджетната сфера с 6% от 1 юли 2006 г.
Приходите по консолидирания държавен бюджет за 2006 г. са разчетени в размер на 18 млрд. 258 млн. лв., което е 40% от брутния вътрешен продукт, срещу 39,3% за 2005 г. или предвиденият ръст за 2006 г. е 12,4%. В абсолютна сума увеличението е 2 млрд. и 10 млн. лв.
От общата сума на приходите за 2006 г. с най-голям дял са тези от данък върху добавената стойност – в размер на 5 млрд. 509 млн. лв. (налице е увеличение от 1 млрд. 274 млн. лв. спрямо програмата за 2005 г.); следват приходи от акцизи – 2 млрд. 582 млн. лв. (увеличение с 635 млн. лв.); от корпоративни данъци – 1 млрд. 51 млн. лв. (увеличение с 50 млн. лв.); от данък върху доходите на физическите лица – 1 млрд. 40 млн. лв. (намаление със 177 млн. лв.).
Приходите на осигурителните фондове са разчетени в размер на 4 млрд. 83 млн. лв. и са по-малко от приходите по програмата за 2005 г. със 131 млн. лв.
В разчета се предвижда общата сума на разходите по консолидирания държавен бюджет за 2006 г. да възлезе на 18 млрд. 258 млн. лв., което е 40% от брутния вътрешен продукт, срещу 39,8% за 2005 г. В абсолютна сума ръстът на разходите е 1 млрд. 814 млн. лв.
За заплати и възнаграждения на заетите в бюджетната сфера са предвидени 2 млрд. 721 млн. лв., което е с 275 млн. лв. повече от разчетите за 2005 г. и води до нарастване на средствата за работна заплата с над 11%. Предвиденото от правителството повишаване на заплатите в този сектор с 6% от 1 юли 2006 г. осигурява абсолютен размер на средномесечна брутна заплата в сектора от 459,9 лв. и номинален ръст спрямо 2005 г. от 9,5%.
Предвидено е предоставените от консолидирания държавен бюджет субсидии от 740 млн. лв. за 2005 г. да намалеят със 148 млн. лв. и да бъдат в рамките на 592 млн. лв. за 2006 г. Нетното намаление е резултат от увеличаване на субсидиите за нефинансовите предприятия с 66 млн. лв. и на субсидиите за организациите с нестопанска цел със 7 млн. лв. и от намаляване на субсидиите за осъществяване на болнична помощ с 221 млн. лв. (от 363 на 142 млн. лв.), вследствие поемане от Националната здравноосигурителна каса на цялото финансиране на болничната помощ.
С оглед стимулиране на общия икономически растеж се предвижда значително увеличение на капиталовите разходи, които от 1 млрд. 679 млн. лв. за 2005 г. стават 2 млрд. 227 млн. лв. за 2006 г. Осигурен е ръст от 32,7% или абсолютно увеличение от 548 млн. лв. През 2006 г. ще продължи изпълнението на обектите, както и завършването на някои от тях (Транзитни пътища ІІІ, електрификация на жп линията Пловдив – Свиленград, разширението на летище София, изграждане на Дунав-мост 2, реконструкция и модернизация на регионалните депа за отпадъци и пречиствателните станции за отпадни води и други).
Правителството предлага следното разпределение на държавните разходи по основни функции, чрез които ще се реализира държавната политика:
Общо разходи: 2005 г. – 16 млрд. 444 млн. лв.; 2006 г. – 18 млрд. 258 млн. лв., или увеличение от 1 млрд. 814 млн. лв.
От тях:
Изпълнителни и законодателни органи: 2005 г. – 996 млн.; 2006 г. - 1 млрд. 302 млн. лв., или увеличение от 306 млн. лв.
Отбрана и сигурност: 2005 г. – 2 млрд. 86 млн. лв.; 2006 г. – 2 млрд. 345 млн. лв., или увеличение с 260 млн. лв.
Съдебна власт: 2005 г. – 252 млн. лв.; 2006 г. – 328 млн. лв., или увеличение със 76 млн. лв.
Образование: 2005 г. – 1 млрд. 798 млн. лв.; 2006 г. – 1 млрд. 900 млн. лв., или увеличение със 102 млн. лв.
Здравеопазване: 2005 г. – 1 млрд. 779 млн. лв.; 2006 г. – 1 млрд. 997 млн. лв., или увеличение с 218 млн. лв.
Социално осигуряване, подпомагане и грижи: 2005 г. – 5 млрд. 597 млн. лв.; 2006 г. – 6 млрд. 169 млн. лв., или увеличение от 573 млн. лв.
От тях:
- за пенсии: 2005 г. - 3 млрд. 760 млн. лв.; 2006 г. – 4 млрд. 168 млн. лв., или увеличението за пенсии е от 408 млн. лв.;
- за социални помощи и обезщетения: 2005 г. – 1 млрд. 512 млн. лв.; 2006 г. – 1 млрд. 632 млн. лв., или увеличение със 120 млн. лв.
Жилищно строителство, благоустройство, комунално строителство и опазване на околната среда: 2005 г. – 929 млн. лв.; 2006 г. – 982 млн. лв., или увеличение с 52 млн. лв.
Почивно дело, култура, религиозни дейности: 2005 г. – 286 млн. лв.; 2006 г. – 331 млн. лв., или увеличение с 45 млн. лв.
Култура: 2005 г. – 259 млн. лв.; 2006 г. – 291 млн. лв., или увеличение с 32 млн. лв.
Икономически дейности и услуги: 2005 г. – 1 млрд. 788 млн. лв.; 2006 г. – 2 млрд. 101 млн. лв., или увеличение с 313 млн. лв.
Разходи, некласифицирани в други функции: 2005 г. – 1 млрд. 314 млн. лв.; 2006 г. – 1 млрд. 100 млн. лв., или намаление с 214 млн. лв.
На първо място по обем на средствата са разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи със сума от 6 млрд. 169 млн. лв. и увеличение спрямо 2005 г. с 573 млн. лв. От това увеличение за пенсии се заделят 408 млн. лв. и за социални помощи и обезщетения 120 млн. лв. На следващо място са разходите по група "Изпълнителни и законодателни органи" с 1 млрд. 302 млн. лв. и ръст спрямо 2005 г. от 306 млн. лв.; функция "Отбрана и сигурност" с 2 млрд. 345 млн. лв. и ръст спрямо 2005 г. от 268 млн. лв.; функция "Здравеопазване" с 1 млрд. 997 млн. лв. и ръст спрямо 2005 г. с 218 млн. лв.; функция "Образование" 1 млрд. 900 млн. лв. и ръст спрямо 2005 г. със 102 млн. лв.; функция "Култура" 291 млн. лв. и ръст спрямо 2005 г. от 32 млн. лв.
Общински бюджети
С консолидирания държавен бюджет за 2006 г. е предвидено в бюджета на общините да постъпят собствени приходи в размер на 819 млн. лв., от които данъчни приходи 230 млн. лв., неданъчни приходи 580 млн. лв. и помощи 9 млн. лв. В сравнение с 2005 г. приходите нарастват с 18%, както следва:
- данъчни приходи с 29,5%;
- неданъчни приходи с 13%;
- помощите нарастват над два пъти (ръст 233% спрямо 2005 г.).
Едновременно с това разходите нарастват на 2 млрд. 354 млн. лв. или с 12,7%, като:
- текущите разходи нарастват на 2 млрд. 28 млн. лв. или с 10%;
- капиталовите разходи нарастват с 325 млн. лв. или ръстът е от 29,2%.
От общия размер на разходите за финансиране на местни дейности се предвиждат 1 млрд. 92 млн. лв. или в повече спрямо 2005 г. с 213 млн. лв., а за делегираните от държавата дейности 1 млрд. 261 млн. лв. или в повече с 52 млн. лв.
За допълване на собствените приходи на общинските бюджети и финансиране на делегираните от държавата дейности се предвиждат трансфери общо 1 млрд. 496 млн. лв., което е в повече от трансфера за 2005 г. със 172 млн. лв. От общия размер на трансфера за подпомагане финансирането на местните дейности се предоставят 234 млн. лв., а за финансиране на делегираните от държавата дейности – 1 млрд. 261 млн. лв.
Разчетените по бюджета на общините разходи за делегираните от държавата дейности за 2006 г. се предоставят под формата на преотстъпени данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица – 701 млн. лв., на обща допълваща субсидия 468 млн. лв. и на целева субсидия за капиталови разходи от 93 млн. лв.
За 2006 г. е разчетено общинските бюджети да бъдат на дефицит от 39 млн. лв., който е по-нисък от дефицита за 2005 г. с 46%. Финансирането на дефицита е осигурено чрез външни кредити с държавна гаранция.
Държавен дълг
Към 31 юли 2005 г. номиналният размер на държавния и държавно гарантирания дълг е на обща стойност 13 млрд. 750,5 млн. лв., в т.ч. външен дълг – 10 млрд. 908 млн. лв., и вътрешен дълг – 2 млрд. 847 млн. лв. Съотношението дълг – брутен вътрешен продукт възлиза на 33,3%, като в сравнение с края на 2004 г. то е намаляло със 7,6 процентни пункта. В номинално изражение дългът намалява с 1 млрд. 804 млн. лв. в сравнение с отчетената стойност в края на м. декември 2004 г.
Намалението на дълга се дължи основно на извършените през м. януари и м. юли 2005 г. операции по предварителното изплащане на брейди облигациите за неплатени лихви и облигациите с първоначално намалени лихви, емитирани съгласно Споразумението с частните кредитори от Лондонския клуб от 1994 г. Към края на 2005 г. се очаква стойността на външния държавен дълг и държавно гарантиран дълг да бъде 11 млрд. лв. – с около 1 млрд. 798 млн. лв. по-ниска от отчетената в края на 2004 г. стойност, а съотношението външен дълг – брутен вътрешен продукт да бъде 27%.
Проект на държавния бюджет за 2006 г.
Проектобюджетът е разработен въз основа на показателите на предложената макроикономическа рамка и постигнатата договореност с Международния валутен фонд по основните въпроси на консолидираната фискална програма. Предложена е стабилна приходна и добре разпределена по бюджети, видове разходи и функции разходна част.
І. Републикански бюджет
Предвидени са приходи, както следва:
Общо приходи: 10 млрд. 432 млн. лв. за 2005 г.; 12 млрд. 289 млн. лв. за 2006 г. и ръст от 17,8%.
В това число:
Данъчни приходи: 8 млрд. 804 млн. лв. за 2005 г.; 10 млрд. 736 млн. лв. за 2006 г. или ръст от 21,9%.
ДДС: 4 млрд. 235 млн. лв. за 2005 г.; 5 млрд. 509 млн. лв. за 2006 г. или ръст от 30,1%.
Акцизи: 1 млн. 947 млн. лв. за 2005 г.; 2 млрд. 582 млн. лв. за 2006 г. и ръст 32,6%.
Облагане доходите на физическите лица: 1 млрд. 217 млн. лв. за 2005 г.; 1 млрд. 40 млн. лв. за 2006 г. или намаление от 14,5%.
Корпоративни данъци: 1 млрд. 1 млн. лв. за 2005 г.; 1 млрд. 51 млн. лв. за 2006 г.; увеличение от 5%.
Неданъчни приходи: 1 млрд. 626 млн. лв. за 2005 г.; 1 млрд. 546 млн. лв. за 2006 г.; намаление от 4,9%.
Приходи и данъци от собственост: 891 млн. лв. за 2005 г.; 748 млн. лв. за 2006 г. или намаление от 15,9%.
Държавни такси: 479 млн. лв. за 2005 г.; 536 млн. лв. за 2006 г.; увеличение от 11,9%.
Други неданъчни приходи: 257 млн. лв. за 2005 г.; 262 млн. лв. за 2006 г.; увеличение от 2%.
Помощи: 2 млн. лв. за 2005 г.; 7 млн. лв. за 2006 г.; 187,5% увеличение за 2006 г.
В приходната част на държавния бюджет са включени предложените от правителството промени в данъчното законодателство, внесени в Народното събрание и приети от него на първо гласуване. През 2006 г. се очаква по-висока събираемост на приходите в резултат от функционирането на Националната агенция за приходите.
От общите приходи най-голям относителен дял заемат приходите от данък добавена стойност – 44,8%. В предложените разчети ДДС е 5 млрд. 509 млн. лв., като увеличението е с 1 млрд. 274 млн. лв. или 30,1%.
На второ място са постъпленията от акцизи – 2 млрд. 582 млн. лв., което осигурява 21% от всички приходи. Увеличението спрямо 2005 г. е с 635 млн. лв. или ръст от 32,6%.
Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица са 1 млрд. 40 млн. лв. Вследствие на предлаганите промени в Закона за облагане доходите на физическите лица предложените разчети са по-ниски от тези за 2005 г. със 177 млн. лв.
Предвидени са разходи, както следва:
Общо разходи и трансфери: 10 млрд. 467 млн. лв. за 2005 г., 11 млрд. 901 млн. за 2006 г., ръст от 13,7%.
Разходи: 7 млрд. 161 млн. лв. за 2005 г., 7 млрд. 650 млн. лв. за 2006 г., ръст от 6,8%.
В това число:
Текущи разходи 5 млрд. 981 млн. лв. за 2005 г., 6 млрд. 236 млн. лв. за 2006 г., ръст от 4,3%.
В това число:
- капиталови разходи: 891 млн. за 2005 г., 1 млрд. 216 млн. лв. за 2006 г., ръст от 36,4%
- прираст на държавния резерв: 14 млн. лв. за 2005 г., 30 млн. лв. за 2006 г., ръст от 108,3%;
- резерв за непредвидени и неотложни разходи: 274 млн. лв. за 2005 г., 168 млн. лв. за 2006 г., намаление от 38,5%;
- лихви по държавния дълг: 792 млн. лв. за 2005 г., 665 млн. лв. за 2006 г., намаление от 15,9%.
Трансфери – нето: 3 млрд. 307 млн. лв. за 2005 г., 4 млрд. 251 млн. лв. за 2006 г., увеличение с 4,6%.
От тях за:
- общините: 1 млрд. 324 млн. лв. за 2005 г., 1 млрд. 449 млн. лв. за 2006 г., увеличение от 9,5%;
- ДОО: 1 млрд. 87 млн. лв. за 2005 г., 1 млрд. 913 млн. лв. за 2006 г., увеличение от 76,3%;
- съдебна власт: 185 млн. лв. за 2005 г., 229 млн. лв. за 2006 г., увеличение от 23,7%.
Общият размер на разходите по републиканския бюджет достига до 11 млрд. 901 млн. лв., като отбелязва ръст от 1 млрд. 434 млн. лв. Той се разпределя, както следва: за увеличаване на разходите по републиканския бюджет – 325 млн. лв., за увеличаване трансферите (субсидиите) към другите бюджети – 944 млн. лв.
Увеличението на разходите по републиканския бюджет е следствие от увеличението на текущите разходи с 255 млн. лв., както следва: на капиталовите разходи с 397 млн. лв. и прираста на държавния резерв с 16 млн. лв., намаление на резерва за непредвидени и неотложни разходи със 76 млн. лв. и лихвите за държавния дълг със 126 млн. лв.
Трансферите към другите бюджети възлизат на 4 млрд. 251 млн. лв., като увеличението спрямо 2005 г. е с 944 млн. лв. Нарастването се разпределя, както следва:
- за бюджетите на общините – 126 млн. лв.;
- за бюджета на държавното обществено осигуряване (нето) 826 млн. лв.;
- за бюджета на съдебната власт 44 млн. лв.;
- за държавните висши училища 21 млн. лв.;
- за БАН 2 млн. лв.;
- за Българското национално радио 4 млн. лв.;
- за Българската национална телевизия 6 млн. лв.;
- за държавен фонд "Земеделие" 26 млн. лв.;
- за Националния фонд към Министерството на финансите 80 млн. лв.;
- от Националната здравноосигурителна каса 2 млн. лв.;
- от Фонда за покриване на разходите за приватизация 181 млн. лв.;
- от предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда 8 млн. лв.
Бюджетно салдо
Бюджетното салдо за 2005 г. е с дефицит минус 35 млн. лв., за 2006 г. е с излишък плюс 388 млн. лв., разликата между двете години е от 423 млн. лв.
От горните данни се вижда, че от бюджетен дефицит през 2005 г. в размер на 35 млн. лв. се преминава към бюджетен излишък в размер на 388 млн. лв. за 2006 г. Сумата на горепосочения бюджетен излишък се използва за балансиране на другите бюджети, в резултат на което консолидираният държавен бюджет е балансиран.
ІІ. Част от републиканския бюджет са самостоятелните бюджети на сметната палата и на Комисията за финансов надзор
Предложените разходи за Сметната палата са в размер на 18 млн. лв., от които за текущи разходи 12 млн. лв. и за капиталови разходи – 5 млн. лв. Увеличението им спрямо 2005 г. е с 67,1%. Основно то е резултат от нарастването на капиталовите разходи (над 8 пъти) от 600 хил. лв. за 2005 г. на 5 млн. 500 хил. лв. Допълнителните средства за капиталови разходи са за изграждане на информационната система на Сметната палата, съгласно препоръките на Европейската комисия по Глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи", както и за основен ремонт на сградата на Сметната палата.
По бюджета на Комисията за финансов надзор се очаква да постъпят приходи в размер на 2 млн. лв., което е ръст от 3,7% спрямо предходната 2005 г. Разходите са в размер на 7 млн. лв., с което се осигурява ръст от 50,5% спрямо 2005 г. В рамките на общото увеличение текущите разходи се увеличават с 52,5%, докато капиталовите разходи намаляват с 6,7%.
ІІІ. Част от държавния бюджет е самостоятелният бюджет на съдебната власт
С приетия от Висшия съдебен съвет бюджет на съдебната власт за 2006 г. се предлага увеличение на субсидията от републиканския бюджет от 185 млн. лв. за 2005 г. на 432 млн. лв. за 2006 г., тоест, нарастването на субсидията е с 247 млн. лв. или със 133,6%. Част от увеличението на субсидията е резултат от предложеното намаление на приходите от дейността на органите на съдебната власт с 5,5 млн. лв. По отношение на разходната част се предлага увеличение на текущите разходи с 98 млн. лв., на капиталовите разходи със 115 млн. лв. и на резерва за непредвидени и неотложни разходи с 29 млн. лв. за разкриване на административни съдилища и на районен съд и районна прокуратура в гр. Приморско. Министерският съвет е взел под внимание това искане и е предвидил по централния бюджет 20 млн. 500 хил. лв. за тази цел.
В становището си по чл. 1 за републиканския бюджет Министерският съвет е предложил субсидия за бюджета на съдебната власт в размер на 229 млн. лв., с което се осигурява ръст от 23,7%. Размерът на субсидията се формира от разликата между размера на предложените от правителството разходи 277 млн. лв. и е размера на приходите от дейността на органите на съдебната власт от 48 млн. лв.
Освен разликите в стойностните показатели, отразени в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 на проектозакона за държавния бюджет за 2006 г., има различия и по чл. 2, ал. 5, 6 и 7, като в допълнение правителството предлага да се включи и нова ал. 8 към чл. 2, с която да се възложи на Висшия съдебен съвет в едномесечен срок след приемането на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2006 г. да представи на Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.
По законопроекта се проведе дискусия, по време на която се отправиха много запитвания към вносителите и изказвания в подкрепа, и други, които не изразиха подкрепа на държавния бюджет за 2006 г. На зададените въпроси подробно отговориха представителите на правителството и на Висшия съдебен съвет.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: "за" 1, "против" 11, "въздържали се" 7.
2. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: "за" 14, "против" 5, "въздържали се" няма.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров за точното докладване.
Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски да представи доклада на Министерския съвет по законопроекта за държавния бюджет за 2006 г.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! На вашето внимание е законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Предстоящата – 2006 г., се явява първата пълна година от управленския мандат на настоящото българско правителство и същевременно последна година преди планираното за 1 януари 2007 г. присъединяване на България към Европейския съюз. В този смисъл Бюджет 2006 е призван да отговори на обществените очаквания за ускорен напредък на България в процеса на социално-икономическо сближаване и интегриране на икономиката ни към единния европейски пазар.
Ръководени сме от разбирането, че повишеното доверие в институциите след изборите трябва да се превърне в основен ресурс и импулс за придържане към необходимия и необратим процес на пазарноориентирани реформи и неговото разумно ускоряване при запазване на строгата финансова дисциплина и доверието в монетарната система. В този смисъл предвидените програмни мерки и политики осигуряват допълнителни гаранции за утвърждаване на България като привлекателно място за чуждестранни инвестиции.
Това, от друга страна, ще осигури разширяване на икономическия потенциал, устойчив икономически растеж и постепенно нарастване на доходите.
Бюджет 2006 отразява приемствеността в досега провежданата икономическа и бюджетна политика с акценти върху: съхраняване на макроикономическата стабилност и създаване на предпоставки за устойчив икономически растеж, подготовка на страната за еврочленство, повишаване на социалната отговорност, преодоляване на последиците от природните бедствия в България от лятото на настоящата година.
В него амбициите за догонващо Европейския съюз икономическо развитие, нарастване на доходите и сближаване на качеството на живот с това на европейските граждани се срещат с обективните икономически реалности и възможности на държавата да осигури финансиране на всички бюджетни сфери. Тези цели се преследват при запазване, както вече беше подчертано, на макроикономическата стабилност и фискалната устойчивост и при стремеж да се противодейства на разрастващия се дефицит по текущата сметка на платежния баланс.
Бюджет 2006 предвижда реалният ръст на брутния вътрешен продукт в България да достигне 5,5, надхвърляйки с 3 процентни пункта прогнозния икономически растеж в Европейския съюз. По-нататъшното хармонизиране на акцизните ставки с минималните равнища в Европейския съюз ще допринесе за повишаване на инфлацията в края на периода до 4,9%, но ще изчерпи негативния си ефект през годината и ще облекчи покриването на инфлационния критерий за членство в икономическия и валутен съюз на общността през 2009 г.
Допусканията при съставянето на бюджета са базирани на стремежа да се запазят положителните тенденции в икономическото развитие. Факторите, които обуславят сравнително високия растеж на икономиката, са инвестициите и нарастването на износа. Очаква се инвестициите да растат с по-бързи темпове от растежа на брутния вътрешен продукт и делът им към 2006 г. да достигне 26 на сто от брутния вътрешен продукт. Това нарастване ще бъде финансирано главно по линията на вътрешните спестявания, които ще надхвърлят 16 на сто от БВП. Необходимото условие за подобно развитие е налице: стабилна финансова система.
Устойчивостта на бюджетното изпълнение за 2005 г. също създава стабилна основа, върху която да започне следващата бюджетна година. Очакваните добри темпове на растеж на световната икономика, и в частност на Европейския съюз, за следващата година, заедно с присъединяването на страната към Европейския съюз, надяваме се от 2007 г., и подобряването на конкурентоспособността на българските стоки дават основание да се очаква значителен ръст на износа, който в реално изражение може да достигне до 12 на сто или около 12 на сто в средносрочен аспект.
Очакваното реално увеличение на вноса на стоките за периода 2006-2008 г. от малко над 11 на сто се базира главно на предположенията за повишаване на потреблението и запазване на висок ръст на инвестициите в страната.
Заложеният сравнително висок икономически растеж през следващата финансова година е предпоставка за нарастване на заетите с около 1 на сто, респективно за намаляване на безработицата под 12 на сто.
Бюджет 2006 г. е първият от старта на прехода, на който на ниво планиране е заложен нулев бюджетен дефицит. Балансираният бюджет е съобразен с рекордно високия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, респективно има за цел да противодейства на тенденцията на изпреварващо нарастване на вътрешното търсене, да съдейства за редуциране нивото на държавния дълг и повишава финансовата дисциплина и стабилността на публичните финанси.
Основна цел на данъчната политика за 2006 г. продължава да бъде постигането на устойчив икономически растеж и стабилност на икономиката, реализиране на мерки, стимулиращи инвестиционния процес, и намаляване на пряката данъчна осигурителна тежест.
Към настоящия момент данъчните ставки по корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица са едни от най-ниските сред останалите страни в региона. Запазването и възползването от това предимство, съчетано с опростяването на административните процедури за данъкоплатците, цели да направи българската икономика по-привлекателна за местните и чуждестранни инвеститори.
По отношение на облагането на доходите на физическите лица за 2006 г. е предложена нова скала. Необлагаемият минимум от 130 лв. се увеличава на 180 лв., като едновременно с това данъчната скала става триетажна с максимална данъчна ставка от 24 на сто. В резултат от домакинските бюджети ще бъдат иззети в по-малко близо 200 млн. лв.
Намалява се осигурителната тежест с 6 на сто – от 29 на 23 в частта вноски за ДОО. Променено е и съотношението на вноските работодател - работник: от 70:30 през настоящата година, на 65:35 през следващата година, което в съчетание с намалената осигурителна ставка е особено благоприятно за стимулирането на българския бизнес.
На стопанския сектор се преотстъпват над 600 млн. лв., което е предпоставка за нарастване на корпоративните инвестиции, повишаване на конкурентоспособността на местното производство, по-нататъшно легализиране на трудовите възнаграждения и реално нарастване на разполагаемите доходи.
Промените в Закона за акцизите се правят във връзка със синхронизирането и хармонизирането на законодателството ни в тази област в съответствие с директивите на Европейския съюз, тъй като действащите към момента в страната акцизни стоки все още са по-ниски от минималните за общността.
Отчитайки сериозното покачване на пазарните цени на недвижимите имоти в последните години, се предлага минимално увеличение на данъчните оценки на недвижимите имоти – между 20 и 30 на сто, в зависимост от категорията на населеното място.
През 2006 г. държавните разходи са структурирани в зависимост от правителствените приоритети, като общото им равнище е ограничено до 40 на сто от БВП. Значителни публични средства се отделят за финансиране на дейности, свързани с европейската интеграция, повишаване на доходите – пенсии и работни заплати, и преодоляване на последствията от наводненията.
Бюджет 2006 е призван да отговори на обществените очаквания за ускорен напредък на страната ни в процеса на социално-икономическото сближаване и интегриране на икономиката ни към единния европейски пазар. В този смисъл средствата, предвидени в бюджета за 2006 г., са над 800 млн. лв. или близо 2 на сто от БВП. Тяхното разпределение е предвидено главно в три направления: нарастване на средствата по ведомства за изпълнение на различни европрограми, съфинансиране на предприсъединителните фондове – ФАР, ИСПА и САПАРД, и специален резерв за финансиране на дейности по подготовката на страната за присъединяване към Европейския съюз.
Ръстът на капиталовите разходи за 2006 г. възлиза на 620 млн. лв. или близо 1,5 от брутния вътрешен продукт. Средствата са разпределени при засилено участие на фондовете ФАР, ИСПА и САПАРД. През 2006 г. ще продължи изпълнението на мащабни инфраструктурни проекти като Транзитни пътища 3, електрификацията на жп линията Пловдив – Свиленград, разширението на летище София, Дунав мост – 2, регионални депа за отпадъци и пречиствателни станции за отпадни води.
Увеличен е размерът на средствата, които страната ни ще усвоява от външни инвестиционни кредити по вече сключени споразумения. Двойно са увеличени средствата за бедствия и аварии спрямо 2005 г. Средства за преодоляване на щетите от наводненията през тази година са заделени по бюджетите и на отделни министерства.
С Бюджет 2005 продължава процесът на финансова децентрализация и укрепване на финансовата стабилност на общините. Допълнително ще бъдат прехвърлени като местни приходи около 160 млн. лв. Разходите за здравеопазване и образование на консолидирана основа нарастват съответно с 220 млн. лв. и 100 млн. лв. спрямо предходната година.
Предлага се финансирането на болничната помощ да се извършва от Националната здравноосигурителна каса, като тази промяна се съчетава с поредица от мерки за заздравяване на финансовата дисциплина в целия здравен сектор и продължаване на реформата.
В сферата на образованието са предвидени средства за осигуряване на безплатни учебници и учебни помагала на учениците до четвърти клас. Разчетени са средства в размер на 25 млн. лв. за продължаване на стратегията за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в училищата. Предвидено е закупуване на превозни средства с цел осигуряване на транспорт до средищните училища. Осигурени са средства за закуски на учениците до четвърти клас, както и за децата в подготвителните групи и в класовете за задължителна подготовка. Изброените мерки са израз на политиката на правителството за преодоляване на социалните препятствия пред достъпа до образование.
През 2006 г. се предвижда 6-процентно увеличение на работните заплати в бюджетната сфера от 1 юли следващата година при оптимизация на държавната администрация с до 10 на сто. Правителството планира увеличение на минималната работна заплата от 150 на 160 лв. Планирано е и осъвременяване на пенсиите от 1 януари 2006 г. с 5 на сто и прилагане на диференциран подход към по-ниските пенсии. За първи път се предвижда създаване на държавен инвестиционен фонд за финансова подкрепа на първия стълб на пенсионната система.
Политиката по доходите в бюджетната сфера следва да бъде реализирана, както е дефинирано и в правителствената програма, при прилагане на нов, по-ефективен механизъм за определяне на размера на средствата за работни заплати. Ръстът на заплатите в бюджетната сфера ще бъде обвързан с нарастване на производителността на труда в реалния сектор с оглед осигуряване на силна и конкурентоспособна икономика.
В проекта за Бюджет 2006 са предвидени 204 млн. лв. за активни мерки на пазара на труда. Като цяло разходите за помощи и обезщетения нарастват с 64 млн. лв. спрямо 2005 г.
Другите по-съществени акценти на социалната политика са: за помощите, изплащани по Закона за интеграция на хората с увреждания, са осигурени допълнително 50 млн. лв.; в разходите по Закона за семейните помощи за деца е предвидено увеличение с 14 млн. лв. спрямо 2005 г. при запазване размера на дохода на член от семейството 200 лв. и въвеждане на диференциация на помощта в зависимост от поредността на децата; предвидени са средства в размер на 67 млн. лв., които осигуряват изпълнението на правителствени решения за предоставяне на права и преференции на отделни категории от населението –учащи се преди всичко и възрастни хора.
В проектобюджета е предвидено реализиране на актуализирана стратегия за управлението на държавния дълг, насочена към по-нататъшно намаление на дълговото бреме. Такова управление ще допринесе за намаляване на рисковете при обслужването на дълга. В същото време балансираният бюджет ще ограничи нуждата от поемането на нови правителствени дългове. Осигурено е и адекватно на нуждите и приоритетите външно финансиране.
Възнамеряваме да повишим контрола в бюджетната сфера с цел нарастване на ефективността на разходите и по-високо равнище и качество на предлаганите публични услуги. Предвиждаме текстове, които възпрепятстват поемането на финансови ангажименти от страна на първичните разпоредители с бюджетни кредити извън разходните тавани. В същата насока ще съдейства и процесът на програмно бюджетиране, който разширява обхвата си в бюджетната сфера. За 2006 г. още четири нови първостепенни разпоредители разработиха програмни формати на своите бюджети, с което броят им нарасна на десет. Целта на бюджетната реформа е държавата да използва ограничените ресурси възможно най-ефективно в условия на висока прозрачност.
Преди да обобщя, ще си позволя да обърна внимание на няколко коментара, появили се в хода на предварителното публично обсъждане на проектобюджета.
За пропуснатите възможности за по-значимо намаление на данъчната тежест. Вече бе подчертано, че намалението на осигурителните вноски с 6 на сто остава в стопанската сфера над 600 млн. лв. – най-мащабното еднократно преотстъпване на ресурси в годините на икономически реформи.
Относно коментарите за отпускане на средства за нереформираните сектори като здравеопазване и образование. Три месеца не са съвсем достатъчни за извършване на цялостни реформи, но първите стъпки вече са реализирани и са налице съответни програми, които ще бъдат изпълнявани в хода на бюджетното изпълнение.
По отношение на по-високия размер на публичните разходи. В действителност разходите на централните ведомства са редуцирани с близо 2 на сто от брутния вътрешен продукт за следващата финансова година в сравнение с настоящата 2005 г., което позволява да се пренасочат средства за подготовка на страната за присъединяване към Европейския съюз, за преодоляване на щетите от наводнения и за прехвърляне на ресурси от централната към местните органи на власт.
В заключение, бюджетът е насочен към поддържане на икономическия растеж и повишаване на конкурентоспособността на местното производство и услуги при запазване на устойчива фискална позиция и ценова стабилност. Той съдържа възможните за нашата икономика социални ангажименти. Следвайки стриктно референтните стойности за правителствен дефицит и държавен дълг и следвайки благоразумните европейски практики в областта на бюджетирането, във фискален аспект страната ни ще бъде готова за ефективно членство от 1 януари 2007 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на министъра на финансите за представянето в резюме на доклада на Министерския съвет по законопроекта за държавния бюджет за 2006 г. (Ръкопляскания от КБ.)
Както разбирате, този доклад играе ролята на мотиви на вносителя към законопроекта, т.е. мотивите на Министерския съвет.
Сега пристъпваме към изслушване на докладите на постоянните комисии към Народното събрание по законопроекта.
Предложението, което споделихме с ръководствата на парламентарните групи и ръководството на парламента, е тези доклади да се ограничават в рамките на до 3 минути, като председателите или представителите на съответните комисии докладват преди всичко решенията на комисиите евентуално с известни мотиви.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Йордан Цонев. Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри!
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
На съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 2 ноември 2005 г., и на свое заседание, проведено на 9 ноември 2005 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
На заседанието присъстваха: министърът на финансите Пламен Орешарски и заместник-министър Любомир Дацов.
Законопроектът бе представен от министъра на финансите Пламен Орешарски.” - Чета ви резюме от становището на комисията и ще прочета само диспозитива.
“След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси. За макроикономическата стабилност при използването на фискалната политика като инструмент за ускоряване на растежа. Изказаха се мнения “за” и “против” споразуменията с Международния валутен фонд в частта, която касае размера на бюджетния излишък, както и за предвиденото намаление на данъчноосигурителната тежест и компенсирането му от увеличение на акцизните ставки, което може да не доведе до реално увеличаване доходите на гражданите и предприемачите. Поставиха се и въпроси за намаляване на ставката върху ДДС, за въвеждане на нулев данък при реинвестиране на печалбата и други въпроси, касаещи данъчната и икономическата политика.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 7 народни представители, “против” – 1, “въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Цонев.
Заповядайте, господин Димитров, за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, моля в пленарната зала да бъде допуснат председателят на Сметната палата Валери Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не допускам, че има противоположно мнение по това процедурно предложение.
Моля, гласувайте да поканим в пленарната зала господин Валери Димитров – председател на Сметната палата.
Гласували 139 народни представители: за 130, против 5, въздържали се 4.
Моля да поканите господин Димитров в пленарната зала.
Давам думата на господин Янаки Стоилов да представи резюме от доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми участници в днешната дискусия по бюджета, Комисията по правни въпроси обсъди внесения законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г. В заседанието участваха редица представители на Висшия съдебен съвет, министър Георги Петканов, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, конституционният съдия Владислав Славов. Комисията обсъди бюджета на съда, прокуратурата и следствието, също и бюджета на Министерството на правосъдието, доколкото има отношение и към дейностите в съдебната област, както и проектобюджета на Конституционния съд.
Становището на Висшия съдебен съвет бе представено от господин Андрей Икономов – председател на Комисия “Бюджет и финанси”. Според господин Икономов растящият брой съдебни дела, голямата натовареност на магистратите, незадоволителното състояние на материалната и информационната база определят основните параметри на проекта за бюджет, представен от Висшия съдебен съвет. Субсидията, която предлага Висшият съдебен съвет, залегнала в проектобюджета за 2006 г., е в размер на 432,4 млн. лв. Според господин Икономов драстични са разходите между проекта на Висшия съдебен съвет и становището на Министерския съвет най-вече в раздела за капиталовите разходи и в предвижданите разходи за заплати.
От името на Министерския съвет заместник-министър Кирил Ананиев даде обща характеристика на бюджета, посочи неговите четири приоритета и се спря на основните параметри на становището на Министерския съвет по бюджета за съдебната власт. Той изтъкна, че за шест години е постигнато четири пъти увеличение на бюджета на съдебната власт. Налице е сериозен ръст и за следващата година от 28,1%, което показва ролята на съдебната власт, и е над средногодишния ръст за другите бюджетни сфери.
Основата за изчисляване на размера на заплатите за 2006 г. е средният размер на заплатата към края на тази година, а именно 1022 лв. при персонал 11 300 души. Според господин Ананиев, предвижданата субсидия за капиталови разходи от 30 млн. лв. може да реши основните въпроси на съдебната власт в тази област.
От името на Министерството на правосъдието министър Георги Петканов очерта основните параметри, размер и структура на бюджета на министерството. За 2006 г. е предвидено той да бъде 112 млн. лв. – с 9 млн. лв. повече от тази година. Като 8 млн. лв. се дължат на повече такси, които ще бъдат събрани и 1 млн. лв. е завишението от бюджетната субсидия. Министерството е направило заявка за 51 млн. лв. по-голям бюджет за 2006 г., от които 30 млн. лв. капиталови разходи и 21 млн. лв. текущи разходи. Според министър Петканов това увеличение покрива инфлационния ръст, тоест няма реално увеличение на бюджета на министерството за 2006 г.
От името на Конституционния съд становище по проекта за бюджет на Конституционния съд изказа господин Владислав Славов. Според него ръстът на бюджета на Конституционния съд за 2005 г. е 6,75%. Министерството на финансите не е удовлетворило искането за 100 хил. лв. капиталови разходи. Има 100-процентово нарастване на средствата за възнаграждение, което беше обяснено с прекратяването и изтичането на мандата на четири от конституционните съдии и големите обезщетения, които те получават според закона при преустановяване на тяхната дейност.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Павел Шопов, Елиана Масева и Янаки Стоилов. Очерта се следният извод: има трайно нарастване на средствата за съдебната власт в брутния вътрешен продукт от 2003 г., като това е постоянна тенденция и 2006 г. спрямо 2005 г. това увеличение достига от 0,56 до 0,6 от брутния вътрешен продукт. Това показва, че последователно парламентът в последните години прави стъпки за увеличаване на средствата за съдебната власт в дела на брутния вътрешен продукт. Необходимо е да се осигурят средства за възнаграждение на магистратите в съответствие с действащите законови правила. По отношение на изразходването на капиталовите разходи е необходима много по-голяма дисциплина. Трябва да се регламентира, че средствата ще се използват само в рамките на дейностите, за които са предвидени. Ако има недостиг, той трябва да се покрие чрез завишаване на бюджетната субсидия за конкретните нужди, а не чрез напълно свободни прехвърляния в рамките на бюджета, включително от капиталовите разходи за други дейности.
По отношение бюджета на Министерството на правосъдието има основание някои от неговите разходи да бъдат завишени. Тук искам да отбележа необходимостта от изграждане на единна информационна система за противодействие на престъпността. Същевременно и досега не е дадено обяснение какви средства са били отпускани от 1996 г. насам, как те са били използвани, защо тази система в продължение на около 10 години все още не е изградена. Следва да се положат усилия за реално усилване на съдебния капацитет като дейности, материално оборудване, както и за квалификация. Много внимателно трябва да се пристъпва към създаване на специализирани съдилища, което ще изисква допълнителни административни разходи, но няма автоматично да повиши съдебния капацитет.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси прие на първо гласуване с 11 гласа “за” и 4 гласа “против” становището по проекта за бюджет на съдебната власт, предложено от Министерския съвет. Комисията не подкрепи проектобюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, който получи 4 гласа “за” и 11 гласа “против”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Стоилов.
Благодаря на вас, уважаеми колеги, за разбирането, което проявихте, тъй като докладът на Правната комисия зае малко повече време, но всички ние разбираме особената чувствителност на темата правосъдие, разбира се и вътрешен ред.
Има думата господин Ремзи Осман – председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Аз ще наблегна на проектобюджета за общините.
С проектобюджета за общините за 2006 г. са разчетени разходи в размер на 2 млрд. 353 млн. 800 хил. лв. при 2 млрд. 89 млн. лв. миналата година. Увеличението е в размер на 264 млн. лв. Разчетените бюджетни отношения на общините с централния бюджет в проектобюджета за 2006 г. са увеличени спрямо 2005 г. със 125 млн. лв., от които за делегираните от държавата дейности без субсидиите за капиталови разходи – 78 млн. лв.
За местните дейности увеличението е 27 млн. 300 хил. лв. без субсидията за капиталови разходи, от които 13 млн. лв. обща изравнителна субсидия и 14 млн. лв. компенсиране на отпадналия пътен данък.
Постъпленията от местни приходи по общинските бюджети за 2006 г. възлизат на 818 млн. лв. или със 125 млн. лв. повече в сравнение с 2005 г. По централния бюджет са предвидени 10 млн. лв. за изграждане, реконструкция и основен ремонт на местните общински пътища, като са увеличени с 3 млн. 500 хил. лв. спрямо 2005 г. Предвидени са трансфери чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за текущ ремонт и зимно поддържане на местните пътища в размер, равен на този от 2005 г. – 35 млн. лв.
По централния бюджет са предвидени 8 млн. лв. за съфинансиране на конкретни проекти от общините, като са увеличени с 1 млн. лв. спрямо 2005 г.
Предвидени са трансфери чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за текущ ремонт и зимно поддържане на местните пътища в размер, равен на този за 2005 г. – 35 млн. лв.
По централния бюджет са предвидени 8 млн. лв. за съфинансиране на конкретни проекти от общините, като са увеличени с 1 млн. лв. спрямо 2005 г.
Предвидени са средства за поддържане и експлоатация на местните прелези, на жп прелезите на основание чл. 30, ал. 5 от Закона за железопътния транспорт в размер на 1,2 млн. лв. и допълнителни средства за общини в тежко финансово състояние в размер на 10 млн. лв. Представителите на Националното сдружение на общините в Република България изразиха несъгласие с определени разпоредби от законопроекта, които подробно са отразени на основание чл. 37 от Закона за общинските бюджети.
Общините оценяват положително увеличението на средствата за разходите за издръжка в отделните дейности, както и увеличения размер на капиталовите разходи в рамките на възможностите на бюджета.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерство на финансите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Преобладаващата част от членовете на комисията считат, че между двете гласувания трябва да се потърсят и е възможно в рамките на бюджета да се намерят механизми за преразпределение на част от средствата по отделните дейности с оглед осигуряване на по-добри финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през следващата година.
Наред с това следва да бъдат създадени и ясни критерии, които да не позволяват на отделни общини, които не спазват стриктно финансовата и бюджетна дисциплина, да получават финансови помощи за сметка на други, които обективно са изпаднали във финансови затруднения. Особено важно е да се разработят допълнителни критерии и механизми за осигуряване и предоставяне на целеви средства за изграждане на основни обекти на техническата инфраструктура, като пътища, водоснабдяване и канализация и др., които за съжаление все още липсват в немалка част от населените места в различни райони на страната.
В резултат на гласуването с 9 гласа “за”, 3 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство препоръчва на Народното събрание да подкрепи законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
От името на Комисията по външна политика ще докладва господин Ранчев. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, народни представители!
“На редовно заседание, проведено на 3 ноември 2005 г. , Комисията по външна политика разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., в частта му за Министерството на външните работи.
Мотивите към законопроекта бяха представени от заместник-министъра на външните работи Гергана Грънчарова, директора на Дирекция “Финансово-счетоводни дейности” в Министерството на външните работи, директора на Дирекция “Държавни разходи” Владимир Петров и Венелин Ганков, старши експерт към същата дирекция”.
С оглед необходимостта докладът да бъде в резюме ще премина директно към диспозитива на доклада.
“І. Комисията по външна политика, като отчита че с предвидените средства по проекта на бюджет за 2006 г. на Министерството на външните работи се осигуряват условия за осъществяването на ефективна текуща външна политика, подкрепя бюджета за 2006 г. на Министерството на външните работи.
ІІ. Като изхожда от външнополитическите приоритети и поетите ангажименти към Европейския съюз, препоръчва на министъра на финансите да осигури от предвидените в централния бюджет средства за финансово осигуряване на дейностите, пряко свързани с подготовката на членство на Република България в Европейския съюз допълнителен ресурс по бюджета на Министерство на външните работи.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултати от гласуването – 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на заместник-председателя на Комисията по външна политика, господин Ранчев.
Давам думата на господин Ангел Найденов – председател на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин председател, господин министър-председател, госпожи и господа министри, дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
На редовно заседание, проведено на 10 ноември 2005 г., Комисията по отбрана разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, в частта му за Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба.
В заседанието участваха представители на Министерството на отбраната, на Министерството на финансите, на Генералния щаб на Българската армия, на Националната разузнавателна служба.
Реформата на отбранителната система е един от ключовите елементи на политиката за сигурност на България. Приоритет на тази реформа ще продължи да бъде изграждането на съвременни и модерни въоръжени сили, адекватни на стратегическата среда и характера на съвременните предизвикателства и осигуряващи достатъчен за отбрана военен потенциал в рамките на разполагаемите ресурси на страната.
С чл. 5, ал. 1 от проектозакона за държавния бюджет на Република България са определени приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за Министерството на отбраната и за Националната разузнавателна служба.
За реализирането на дейността на Министерството на отбраната през 2006 г. са определени следните основни програмни цели, разпределени в три функционални сфери: отбрана и сигурност; здравеопазване; социално осигуряване, подпомагане и грижи.
Приоритет и основна отговорност и през 2006 г. ще бъде ефективното участие на България в дейностите на НАТО в качеството ни на пълноправен член. Осигуряването на активно българско участие в заседанията и другите дейности на Северноатлантическия съвет и на останалите комитети и работни органи на НАТО ще допринесе за адекватно и ефективно включване на България в процеса на формиране на политиката и решенията на НАТО и отстояване на националните интереси.
За финансовото осигуряване на задълженията, произтичащи от членството на Република България в НАТО са предвидени 75 млн. лв. по централния бюджет за 2006 г.
Съгласно § 74 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2006 г. за финансовото осигуряване на участието ни в международни операции и мисии са предвидени 74 млн. лв.
В абсолютни числа по средствата, определени по функция “Отбрана” за 2006 г. бюджетът за реализиране на дейността на Министерството на отбраната е нараснал от 1 млрд. 37 млн. лв. на 1 млрд. 112 млн. лв. или има увеличение със 7%. Капиталовите разходи са увеличени от 161 млн. лв. на 185 млн. лв. или има увеличение с 15%.
В Приложение № 9 към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2006 г. в списъка на държавните инвестиционни заеми и държавните гаранции по външни кредити и споразумения през 2006 г. са включени и проектите за придобиване на нови вертолети, превъоръжаване на Българската армия с автомобилна техника и придобиване на нови транспортни самолети.
Що се отнася до Националната разузнавателна служба, то Комисията по отбрана счита, че са разчетени необходимите средства за изпълнение на специфичните функции и задачи на службата в съответствие с разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по отбрана прие следното становище:
Подкрепя проектобюджета на Министерството на отбраната и на Националната разузнавателна служба и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
Комисията по отбрана оценява стремежа на Министерския съвет да се придържа към ангажимента 2,6% от брутния вътрешен продукт на страната да са предназначени за нуждите и функциите, свързани с отбраната на страната.
Комисията предлага средствата, реализирани като приходи над предвиденото по проекта за бюджет на Министерството на отбраната в резултат на продажби и освобождаване от имоти и имущество, в това число въоръжение и бойна техника, да бъдат предоставени на министерството с оглед реализирането на програмата за модернизация на Българската армия.
Комисията препоръчва да се увеличи и сумата за капиталови разходи на Националната разузнавателна служба.
Становището е прието със 7 гласа “за”, 2 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Найденов.
Заповядайте, господин Свинаров, за да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги!
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2006 г. на свое заседание, проведено на 3 ноември 2005 г.
В дискусията взеха участие представители на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба и Държавната комисия по сигурността на информацията.
При обсъждането на проекта на бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2006 г. бе изслушан заместник-министър Цонко Киров.
Изложена бе позицията на Министерството на вътрешните работи по приходната и разходната част на бюджета. Като основни направления на финансиране в бюджета на Министерството на вътрешните работи бяха посочени защитата на националната сигурност, опазването на обществения ред и противодействието на престъпността, както и осигуряването на противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност. Бюджетът на министерството за 2006 г. възлиза на 840 млн. 590 хил. лв., от които 820 млн. 590 хил. лв. за текущи разходи и 20 млн. лв. за капиталови разходи. В рамките на текущите разходи в проектобюджета са предвидени 132 млн. 418 хил. 981 лв. за текуща издръжка. От името на Министерството на вътрешните работи заместник-министър Киров обоснова необходимостта от предоставянето на допълнителни средства по бюджета на МВР за 2006 г. в размер на 58 млн. 417 хил. 019 лв., от които 41 млн. 733 хил. 019 лв. за текуща издръжка и 16 млн. 684 хил. лв. за капиталови разходи.
При провелото се обсъждане народните представители се обединиха около мнението, че не се предприемат мерки за преодоляване на тревожната тенденция към увеличаване на разходите за заплати за сметка на текущите разходи за осъществяване на основните функции и задачи на Министерството на вътрешните работи. Към ръководството на министерството бе отправена препоръка за предприемане на проактивен подход за търсене на външно финансиране.
След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2006 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Министерството на вътрешните работи.
Решението на Комисията е прието със 7 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.
При обсъждането на проекта на бюджет на Националната служба за охрана за 2006 г. бе изслушан нейният заместник-началник полковник Димитров.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам, господин председател, да прочетете само заключенията на следващите няколко компонента.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Решението на комисията в тази му част е прието с 10 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.
Бюджетът на Националната разузнавателна служба бе приет от комисията с 8 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.
При обсъждането и приемането на бюджет на Държавната комисия по сигурността на информацията бюджетът бе приет с 8 гласа “за”, 2 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се”.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз Ви благодаря, господин председател.
Следва доклад на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите относно законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9 ноември 2005 г., на което обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на земеделието и горите, на Министерството на финансите и експерти.
Законопроектът беше представен от министър Кабил. Той изтъкна, че Министерството на земеделието и горите приема предложения проект на бюджет като смята, че той отговаря на икономическите реалности и ще осигури нормално протичане на дейността на ведомството през следващата бюджетна година. Същевременно бяха направени предложения и изразени мнения от народните представители, че не са предвидени средства за изпълнение на поетите ангажименти по присъединяването на страната ни към Европейския съюз, свързани с Глава седма “Земеделие” и Глава осма “Рибарство”. Изразено бе опасение, че предвидените за тази цел средства в централния бюджет ще се окажат твърде недостатъчни за покриване на тези потребности, тъй като на Министерството на земеделието и горите са необходими 82 млн. лв. за тази цел. Изтъкнато бе, че само разходите, свързани с изграждане на системата за идентификация на земеделските парцели, възлизат минимум на 26 млн. лв. за министерството без тези, необходими на разплащателната агенция и че неосигуряването на тези средства прави невъзможно функционирането на разплащателната агенция, без която усвояването на еврофондовете в размер на 1,5 млрд. евро е немислимо.
Същевременно народните представители изразиха неодобрение и относно това, че в настоящия проект на план-сметката на Държавен фонд “Земеделие” не се планират разходи за интервенция на пазара, което би попречило на нормалното изграждане и функциониране на Интервенционната агенция.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
Това становище е прието с 14 гласа “за”, 7 - “против” и 3 -“въздържали се”.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Калинов.
Думата има господин Хасан Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители!
“ДОКЛАД
за първо четене на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на две свои заседания, проведени на 2 и 9 ноември 2005 г., разгледа и обсъди законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
На заседанията присъстваха госпожа Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, госпожа Иванка Христова, господин Димитър Димитров и господин Явор Димитров, заместник-министри на труда и социалната политика, господин Любомир Дацов, заместник-министър на финансите.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2006 г. бе представен от заместник-министъра на финансите господин Любомир Дацов.
Министърът на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова представи програмно ориентирания бюджет на Министерството на труда и социалната политика. По политиката на доходите, минималната работна заплата се увеличава на 160 лв. Предвижда се в домакинствата чрез данъчната политика и повишаване на заплатите да останат на разположение около 200 млн. лв. Намалява се данъчната тежест съобразно Закона за облагане доходите на физическите лица на всички подоходни групи, като необлагаемият минимум става 180 лв. При доходите до 200 лв. намалението на данъчната тежест е 3,5%, а при доходите от 350 лв. то е 3,2%. Увеличават се работните заплати в бюджетния сектор от 1 юли 2006 г. Предложението за това увеличение е 6%, като при оптимизация на държавната администрация има възможност това увеличение да бъде до 10%. Очакваната средна работна заплата за 2006 г. ще бъде 364,97 лв., а в бюджетния сектор – 459,90 лв. Секторът, който касае социалните плащания, социалното осигуряване, помощите и грижите, представлява 33,8% от всички разходи по функции в държавния бюджет, което е повече от 1/3 от разходите в държавния бюджет за този сектор. Общо за активни мерки на пазара на труда, помощи по Закона за социалното подпомагане, помощи по Закона за семейни помощи за деца, по Закона за интеграция на хората с увреждания, за Националната програма “Осигуряване на закуски за децата” са заделени 223 млн. 900 хил. лв. От тях с 14 млн. лв. се увеличават средствата, предвидени по Закона за семейните помощи за деца. С 50 млн. лв. се предвижда увеличаването на средствата за 2006 г. по Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласно предвидените параметри в Бюджет 2006 за активни мерки на пазара на труда ще бъде осигурена работа за 69 хиляди и 140 души.
Беше изяснено, че 6-часов ще бъде работният ден в селското и в горското стопанство, а по договореност с Националното сдружение на общините в България – 8-часов работен ден за социално-битовите дейности. Ще бъдат обучени и квалифицирани 23 хиляди и 400 човека. Осигурени са средства за заетост на около 13 хиляди лица и социални асистенти на хората с увреждания. От 1 януари социалната пенсия за прослужено време и старост ще бъде индексирана с 5%, като се предвижда диференцирано повишаване на пенсиите от 1 януари. Около 46% от хората с най-ниски пенсии ще получат по-висок процент от този, който е предвиден за останалите. Увеличават се средствата за отглеждане на малко дете на осигурените майки от 130 на 160 лв. Стимулира се раждането на второ дете чрез провеждане на селективен подход на месечни помощи за деца, като за второ дете помощта става 22 лв. Това ще бъде за около 280 хил. деца в страната. Увеличава се на 160 лв. максималният размер на обезщетението при безработица, като минималният остава на равнището на 80 лв. Предвижда се през 2006 г. чрез въвеждането на семейното подоходно облагане, като данъчно облагане и финансов инструмент, фактически в населението да остават още 78 млн. 900 хил. лв.
След приключване на представянето бяха поставени поредица от въпроси, които получиха своите отговори. Беше коментиран и въпросът за въвеждането на подоходния критерий за получаване на интеграционна добавка от хората с увреждания.
С резултати “за” – 12 гласа, “против” – 3 гласа, “въздържали се” – 2 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Адемов.
Има думата господин Лютви Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги!
На заседание, проведено на 9 ноември 2005 г., Комисията по образованието и науката разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България. От името на вносителя Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, представи основните параметри на бюджета в частта за образование и наука. Освен разходите за реализиране на политиките в областта на средното образование, във висшето образование и науката в размер общо 1 млрд. 900 млн. лв., което представлява 4,2% от брутния вътрешен продукт и 120 млн. лв. повече в номинал в сравнение с бюджета през 2005 г., разпределени съответно в бюджетите на Министерството на образованието и науката, на общините, държавните висши училища и Българската академия на науките, в законопроекта са планирани 76,9 млн. лв. в централния бюджет за финансиране на дейностите, определени в стратегическите документи за развитие на образованието.
При проведената дискусия членовете на Комисията по образованието и науката изразиха тревога, че някои от националните програми не са достатъчно финансово осигурени. Народните представители се обединиха около становището да се потърсят възможности за намиране на още по-добър баланс между разбирането на образованието като национален приоритет и съзнанието за реалните възможности на българската държава.
По проектобюджета за 2006 г. становище изразиха представители на синдикални и други неправителствени организации.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката с 12 гласа “за” и 3 гласа “против” предлага законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2006 г. да бъде приет на първо гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Думата има Комисията по здравеопазването.
Госпожо Джафер, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание:
“Д О К Л А Д
на Комисията по здравеопазването относно законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
На две свои заседания, проведени на 10 и 15 ноември 2005 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Иван Букарев, заместник-министърът на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса господин Кирил Ананиев, представители на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България.
Бюджетът на функция “здравеопазване” от законопроекта за държавния бюджет беше представен от министъра на здравеопазването. С консолидирания бюджет на страната, одобрен от Министерския съвет, общите разходи за функция “здравеопазване” за 2006 г. са определени в размер на 1 млрд. 997,4 млн. лв., което съставлява 4,4% от брутния вътрешен продукт на страната. Разпределението по финансиращи институции е следното: Национална здравноосигурителна каса – 1 млрд. 358 млн. лв. или увеличение спрямо 2005 г. с 38 на сто; Министерство на здравеопазването – 397 млн. лв., с намаление спрямо 2005 г. от 179 млн. лв. или 31 на сто; други министерства и ведомства – 59 млн. лв., което представлява увеличение 6 млн. лв.
По бюджетите на общините са предвидени средства в размер на 155 млн. лв., което представлява увеличение спрямо 2005 г. с 16 млн. лв. За болнична медицинска помощ са отделени 811 млн. лв. От тях 614 млн. лв. – в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, което представлява 76 на сто от общите разходи за болниците; в бюджета на Министерството на здравеопазването – 95 млн. лв. или 12 на сто от общите разходи за болниците; за други министерства и ведомства – 57 млн. лв. или 7 на сто от общите разходи за болниците; и в бюджета на общините – 45 млн. лв. или 6 на сто за диспансерите.
Разходите за болниците са разчетени в размер на 95 млн. лв. при допускането, че основният пакет медицински дейности и услуги, които ще бъдат извършвани от болниците, ще се извършват от Националната здравноосигурителна каса. На финансиране от държавния бюджет и чрез бюджета на министерството през 2006 г. ще останат: стационарната психиатрична помощ, трансплантация на органи, тъкани и клетки, медицинската експертиза на работоспособността, трансфузионна хематология и медицински транспорт, както и дейностите, които не са на финансиране от Националната здравноосигурителна каса като патоанатомия, диспансерни дейности в болниците, еднодневни химиотерапии, специфични дейности, извършвани от специализираните болници, за които броят на клиничните пътеки е много малък, както и хемодиализните центрове. На субсидиране ще останат и общинските болници в отдалечени и рискови региони.
Народните представители се обединиха около становището, че при така заложените параметри на бюджетна функция “здравеопазване” за 2006 г., освен изложените проблеми ще трябва да бъдат намерени решения и за: заплащането и осигуряването на здравните услуги на 1 млн. 220 хил. неосигурени български граждани; разграничаването на обемите на оказваната спешна и неотложна медицинска помощ и ограничаване на дублираните разходи; непълното остойностяване на клиничните пътеки и реалното недофинансиране на болниците; липсата на остойностяване на труда в цените на клиничните пътеки и реда за формирането на работната заплата в здравеопазването; ясното дефиниране на реален пакет от здравни услуги, заплащан от държавата при наличния финансов ресурс и създаване на възможност за допълнително заплащане на предоставените здравни услуги чрез доброволно здравно осигуряване или доплащането им от пациентите; малкият обем на дейности, които ще могат да се осъществяват от общинските болници по клинични пътеки и опасността от увеличаване на дейността на големите болници и свързаното с това продължително изчакване за оказване на необходимата болнична помощ; запазване на конкуренцията между болниците и преодоляване на демотивацията им за инвестиции при условията на договаряне на фиксирани обеми по отделните клинични пътеки; оптимизиране на лекарствоснабдяването и ценообразуването на лекарствените средства.
След задълбочена дискусия и проведено гласуване: “за”гласуваха 10 народни представители, “против” – 3 и “въздържал се” 1 народен представител, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Нигяр Джафер – заместник-председател на Комисията по здравеопазването.
Давам думата на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Спасов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви:
“С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
На свое заседание, проведено на 10 ноември 2005 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди внесения законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите и на Държавната агенция за младежта и спорта.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Весела Лечева – председател на Държавната агенция за младежта и спорта. В мотивите към законопроекта беше посочено, че проектът за бюджет на ДАМС е разработен на базата на четири основни цели: създаване на устойчиви механизми за развитие на младежта като социален капитал; развитие на физическото възпитание и спорта и социалния туризъм; утвърждаване и разширяване на позициите на Република България сред световния елит; политика за привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.
Бюджетът на Държавната агенция за младежта и спорта за 2006 г. е в размер на 15 млн. 19 хил. 400 лв., от които 14 млн. 419 хил. 400 лв. за текущи разходи и 600 хил. лв. за капиталови разходи.
В проекта за бюджет 2006 г. се предвижда финансиране по следните програми: “Младите в действие” – 1 млн. 709 хил. 800 лв., “Детско-юношески спорт” – 3 млн. 597 хил. 300 лв., “Спортът е за всички” – 8 млн. 441 хил. 200 лв., “Олимпийска подготовка” – 8 млн. 885 хил. 700 лв., “Спорт за високи постижения” – 13 млн. 394 хил. 600 лв., “Спортни обекти и съоръжения” – 4 млн. 290 хил. лв.
Целевите средства в изпълнение на § 11, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за хазарта, предвидени в проектобюджета за подпомагане на физическото възпитание и спорта, са в размер на 5 млн. 600 хил. лв.
При обсъждането на проекта комисията се обедини около становището, че средствата, предвидени за осъществяване на младежки програми, са недостатъчни за провеждане на държавната политика в областта на младежта, като се излезе с предложение да се преразгледа предложеният проект на бюджет на Държавната агенция за младежта и спорта и при възможност да се предвиди увеличение в размер на 4 млн. лв., които средства да се използват за младежки дейности и развитие на детско-юношеския спорт.
По време на дебатите се изрази становище, подкрепено от всички членове на комисията, че липсват средства за изграждане, ремонт и модернизиране на спортните бази в училищата. Състоянието на тези обекти не позволява да се изпълнява учебната програма по предмета физическо възпитание в българските училища. Лошото състояние на училищните бази създава рискове за живота и здравето на децата, тъй като голяма част от съоръженията са опасни. Липсата на условия за спортуване на децата ни в училище е основна причина България да заема едно от първите места в Европа по детска заболеваемост.
В резултат на обсъжданията народните представители членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта единодушно решиха комисията да излезе с предложение пред Народното събрание, в частност пред Комисията по бюджет и финанси, да се предвиди увеличение на бюджета на Министерството на образованието и науката в частта “Капиталови разходи” в размер на 20 млн. лв., които да се използват за изграждане, ремонт и модернизиране на спортните бази в училищата. С решението си комисията препоръча на Министерството на образованието и науката да изготви за тази цел нова Национална програма за практикуване на физическото възпитание и спорта в училищата.
След проведеното обсъждане Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. в частта относно Държавната агенция за младежта и спорта.
Становището на комисията е прието с 9 гласа “за”, 3 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Последен преди почивката ще докладва господин Георги Божинов – председател на Комисията по околната среда и водите.
Имате думата, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители!
“ДОКЛАД
относно законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 3 ноември 2005 г. Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
На заседанието присъстваха министърът на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров, заместник-министри на околната среда и водите и Министерството на финансите, както и експерти от двете министерства.
Министър Джевдет Чакъров представи проектобюджета на Министерството на околната среда и водите за 2006 г., изготвен в програмен формат. Проектобюджетът обхваща 17 програми, разработени с цел изпълнение на набелязаните цели в девет приоритетни направления: управление на водите, управление на отпадъците, опазване чистотата на атмосферния въздух, опазване на биологичното разнообразие, управлението на опасните химични вещества и препарати, информационно обезпечаване и повишаване на общественото съзнание, комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, управление на дейностите по изменение на климата, геологията, подземните богатства и опазването на земните недра и почвите.
Общият размер на консолидираните разходи по програмите в областта на околната среда и водите е 313 млн. 635 хил. лв. или с 12,6% повече в сравнение с миналата година. Най-голям е делът на средствата, предвидени за изпълнение на политиката по управление на водите, които възлизат на 196 млн. 998 хил. лв. Политиката по управление на отпадъците е обезпечена с 43 млн. 367 хил. лв., а средствата, които са предвидени за отстраняването на минали екологични щети, възлизат на 21 млн. 428 хил. лв., като за националната система за мониторинг на околната среда се предвиждат 13 млн. 188 хил. лв.
Тези средства се набират от бюджета на Министерството на околната среда и водите и от собствени приходи и трансфери, включително и субсидията от републиканския бюджет, Предприятието за управление на дейностите по околната среда, целевата субсидия за общините, фондовете на Европейския съюз, кофинансирането от Националния фонд, заем от Международната банка за възстановяване и развитие, специално за отстраняване на минали екологични щети, Националния доверителен екофонд, безвъзмездна помощ от Световната банка."
Господин председател, искам само да подчертая, че ако дотук става дума за 314 млн. лв., в резултат на разходите, предназначени за опазване на околната среда, насочени към общините, можем да говорим за средства на консолидирана база в размер на 724 млн. лв.
И още две цифри. Има готови проекти за усвояването на 29 млн. лв. от Националния фонд, което ще позволи страната да привлече чрез национално съфинансиране 98 млн. 400 хил. лв. от европейските фондове.
"Като цяло комисията счита, че бюджетът на Министерството на околната среда и водите за 2006 г. е балансиран и правилно разчетен, така че да задоволи потребностите от финансови средства за успешно реализиране на разработените програми, целящи постигането на поставените стратегически цели в областта на опазване на околната среда.
След проведените разисквания комисията подкрепи законопроекта с 9 гласа “за”, 2 “против” и 1 “въздържал се”, в резултат на което изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Божинов.
Пръв след почивката ще докладва председателят на Комисията по енергетиката господин Аталай.
Обявявам почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Регистрирали са се 136 народни представители, имаме необходимия кворум, готови сме да продължим заседанието.
Виждам, че председателят на Комисията по енергетиката е готов да докладва становището на комисията.
Господин Аталай, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Господин председателю, ще представя доклада на Комисията по енергетиката относно законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет, като прескоча преамбюла и започна с констатациите:
"Въз основа на представения на народните представители текст на проекта и експозето по него, Комисията по енергетика направи следните констатации:
Законопроектът за държавния бюджет за 2006 г. е разработен в съответствие с отчитане на изменението на макроикономическата обстановка в страната и е базиран на очакванията за реален растеж на брутния вътрешен продукт.
Бюджетът на Министерството на икономиката и енергетиката в частта "Енергетика" предвижда приходи в размер на 115 млн. 575 хил. 164 лв., които се формират предимно от приходите на фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" и фонд "Радиоактивни отпадъци". Тези средства са целеви и не се използват за издръжка на ведомството.
Бюджет 2006 предвижда приходна част на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в размер на 5 млн. 107 хил. лв., за Агенцията за ядрено регулиране – приходна част в размер на 9 млн. 375 хил. лв.
Общите, предварително посочени разходи от двата фонда, са в размер на 22 млн. 905 хил. 850 лв., като 11 млн. 852 хил. 930 лв. – от фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" и 11 млн. 052 хил. 920 лв. – от фонд "Радиоактивни отпадъци". По предварителни данни на Министерството на финансите са утвърдени общи разходи по двата фонда в размер на 10 млн. 422 хил. 153 лв.
Необходимите средства за финансови предприятия от централния бюджет за 2006 г. са за:
- разходи, свързани с техническа ликвидация на въгледобивни мощности. Съгласно Постановление на Министерския съвет № 195/2000 г. са заявени 19 млн. лв., необходими за продължаване ликвидацията на надземните комплекси на осем въгледобивни дружества и стартиране на рекултивацията на същите;
- разходи, свързани с ликвидиране на последствията от уранодобивната дейност. Съгласно Постановление на Министерския съвет № 74/1996 г. са заявени средства в размер на 9 млн. лв., но в законопроекта за Бюджет 2006 средствата за техническа ликвидация по цитираните по-горе две постановления са общо в размер на 14 млн. 500 хил. лв.
При обсъждане на законопроекта за държавния бюджет за 2006 г. и направените предложения от представителите на Агенцията за ядрено регулиране бяха изказани становища приходната част на тази агенция да се намали от планираните 9 млн. лв. на 8 млн. лв.
След проведеното гласуване с 8 гласа "за", 1 глас "против" и 1 глас "въздържал се", Комисията по енергетика реши:
Приема на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин председател.
Има думата господин Кристиан Вигенин да представи становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"На свое заседание, проведено на 10 ноември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет.
Комисията по европейска интеграция разгледа внесения законопроект за държавния бюджет преди всичко от гледна точка на финансовото осигуряване на ангажиментите по присъединяване на Република България към Европейския съюз и по-специално на мерките, произтичащи от Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 25 октомври т.г.
От внесения законопроект и приложенията към него става ясно, че продължава усъвършенстването на бюджетните процедури в посока на приетото със Закона за устройството на държавния бюджет многогодишно бюджетиране. Продължава подготовката на бюджетните процедури за реализиране на стратегията за участието на Република България в Кохезионния и в структурните фондове на Европейския съюз чрез създаване на интегрирана система за планиране на инвестициите, обхващаща едновременно европейските и националните източници на финансиране.
В законопроекта за държавен бюджет за 2006 г. и в програмните проектобюджети на министерствата се съдържат редица данни, говорещи за финансовото обезпечение на ангажиментите по присъединяването на Република България към Европейския съюз и по-специално на неотложните мерки, свързани с последния Мониторингов доклад на Европейската комисия, а именно: защита на интелектуалната собственост, селско стопанство, регионална политика и координация на структурните инструменти, правосъдие и вътрешни работи, финансов контрол, статистика, околна среда, защита на потребителите и тяхното здраве.
При обсъждането на проекта в комисията министърът на финансите заяви, че през 2006 г. за изпълнение на ангажиментите, произтичащи от присъединяването ни към Европейския съюз, в допълнение към другите финансови средства, страната ни ще разполага сумарно с 208 млн. евро по линия на предприсъединителните инструменти.
Министърът по европейските въпроси отбеляза, че във всички критични зони по присъединяването на страната ни към Европейския съюз правителството има разработени планове за действие, чието изпълнение редовно се следи от Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет. Тези планове са финансово осигурени от държавния бюджет и от предприсъединителните инструменти.
Препоръките на Комисията по европейска интеграция са следните:
1. В доклада по Закона за държавния бюджет за 2006 г. би следвало да има отделен раздел за това, как финансово са осигурени неотложните ангажименти по присъединяването на Република България към Европейския съюз.
2. В диалог между Министерството на финансите и отрасловите ведомства да бъде уточнено финансирането на някои срочни мерки по присъединяването, особено когато е необходимо извършването на чувствителни разходи за капиталови вложения. По-специално става дума за следните мерки:
- оборудване и комплектоване с персонал на 28 областни служби на разплащателната агенция по прилагането на общата селскостопанска политика на Европейския съюз;
- идентификация и регистрация на животни и животновъдни обекти;
- изграждане на гранична инспекция за ветеринарен контрол и карантина;
- контрол върху движението на животинските храни, произведени без да се спазват хигиенните изисквания на Европейския съюз в преходния период, когато такива храни ще могат да постъпват само на българския вътрешен пазар;
- въвеждане във всички посолства и консулски служби на онлайн система, която осигурява пряк контакт между властите, издаващи визите, и централните власти с цел своевременно откриване на подправени и фалшифицирани документи;
- въвеждане и тестване на автоматизирана система за идентификация по отпечатъци на пръстите, създаване на действащи точки за връзка с мрежата, обучение на персонал за работа със системата;
- въвеждана на единна информационна система за управление на делата в правосъдието;
- усъвършенстване на системата за събиране и анализиране на информация за значителни трансфери на пари в наличност. Привеждане на системата в съответствие с изискванията на международната организация за действие във финансовата сфера;
- подобряване на условията за живот в домовете за деца, особено в домовете за деца с ментални увреждания;
- подобряване на условията за живот в местата за излежаване на присъди и в местата за принудително задържане.
Комисията по европейска интеграция счита, че като цяло държавният бюджет за 2006 г. отразява потребностите от финансиране на мерките по изпълнението на ангажиментите на Република България за пълноправно членство в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Комисията се обедини около необходимостта от приемането на проекта на първо гласуване от Народното събрание, като се вземат предвид и изложените по-горе препоръки.
На тази основа Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да подкрепи законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. с 6 гласа "за", 1 "против" и 1 "въздържал се".” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Вигенин.
Давам думата на председателя на Комисията по културата госпожа Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри!
На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2005 г., Комисията по културата разгледа и обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
От страна на вносителите законопроектът беше представен от министъра на културата проф. Стефан Данаилов. На заседанието на комисията присъстваха госпожа Агнес Зашева – главен секретар на Министерството на културата, както и представители на Министерството на финансите – господин Владимир Петров, госпожа Евгения Петкова и госпожа Юлия Цанева.
За 2006 г. за култура по консолидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 291,5 млн. лв. или те са 0,6% от брутния вътрешен продукт. Запазен е процентът на разходите от брутния вътрешен продукт за 2006 г. спрямо 2005 г.
Разходите за култура, включени в проектобюджета на Министерството на културата за 2006 г., са в размер на 65,1 млн. лв. и са предназначени преди всичко за осигуряване на поставените от министерството стратегически и оперативни цели в областта на културата и реализиране на свързаните с тях програми. Номиналният ръст на разходите спрямо 2005 г. е 8,5%.
Проектобюджетът за култура е разработен в контекста на политиката за оптимално и ефективно разпределение на средствата, съобразно с дефинираните икономически приоритети, нуждата от завършване на структурната реформа в реалния и публичния сектор.
Като част от подготовката за въвеждане на програмното бюджетиране като основен подход във всички фази на бюджетния процес, Министерството на културата е от министерствата, които участват в процеса на разработване и представяне на програмни формати на бюджети през 2006 г.
Осигурено е финансиране на творчески проекти и програми в областта на театъра, музиката и танца, музейното дело, филмопроизводството.
С проектобюджета са създадени условия за осигуряване издръжката на културните институти: театри, опери, оркестри, оперно-филхармонични дружества, културна дейност.
И през 2006 г., както и през последните години, се разчита на участието на общините в културния живот, с пренасочване на средства преди всичко за финансиране на програми и проекти.
Разходите за издръжка на културните дейности, финансирани чрез общинските бюджети за 2006 г. са в размер на 95,4 млн. лв., от които за текущи разходи – 91,1 млн. лв., и за капиталови разходи – 4,3 млн. лв.
След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 9 народни представители, “против” – 3 народни представители, “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет със становището на Министерския съвет по проекта на Бюджет на съдебната власт за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията проф. Огнян Герджиков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, народни представители!
На свое извънредно заседание, проведено на 8 ноември 2005 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. с вносител Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Владимир Петров.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията изслуша представителите на институциите, които наблюдава. Проведоха се дискусии по предвидените за тях бюджети и се направиха критични бележки относно финансирането на вероизповеданията.
- Председателят на Комисията за защита от дискриминация изрази несъгласие с факта, че техният бюджет не е изписан на отделен ред за разлика от бюджета на други органи със същия статут. Поставянето на комисията в бюджетно подчинение на Министерския съвет не съответства на нейния статут на независим специализиран орган, който се отчита пред Народното събрание. Изслушани бяха аргументите на Министерството на финансите за ограничаването на броя на първостепенните разпоредители и се обърна внимание на необходимостта от поставяне в равностойно положение на всички държавни органи с еднакъв статут.
- По отношение на бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина, нейният председател изрази становище, че предвидените средства не отчитат необходимостта от институционално укрепване на агенцията и не са достатъчни за нуждите от разширяване на дейността й.
- Държавната агенция за закрила на детето от създаването си насам не е получавала средства за дейности и програми. Председателят на агенцията сподели опасението, че тази тенденция, продължена и в настоящия бюджет, не отчита ангажиментите, следващи от предстоящото членство на България в Европейския съюз, и прави невъзможно пълноценното функциониране на институцията.
- Председателят на Държавната агенция за бежанците изрази безпокойство, че намаляването на бюджета с 280 хил. лв. не позволява финансовото осигуряване на всички дейности. В предвидените средства не са отчетени и новите задължения на агенцията – приетата през м. май т.г. Национална програма за интеграция на бежанците в Република България и обезпечаване функционирането на транзитни бежански центрове, изграждани по Програма ФАР.
- Предвидените средства за вероизповеданията предизвикаха сериозни забележки по отношение на тяхното разпределение. Въпросът беше поставен от заместник-председателя на комисията господин Ахмед Юсеин, който възрази срещу субсидирането на сунитско-ханефитското мюсюлманско вероизповедание.
Господин Пламен Славов информира комисията за отпусната сума от 400 хил. щат. долара от общината на гр. Истанбул за ремонта на желязната църква “Св. Стефан” и настоя българската държава да участва с равностойни средства в нейното възстановяване. Предложението му беше подкрепено от господин Ахмед Юсеин, както и от всички членове на комисията, присъствали на заседанието. Представителят на Министерството на финансите изрази увереност, че министерството не би се затруднило с отпускането на такава сума.
В заключение, народните представители подкрепиха единодушно предложението на председателя на комисията в Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. да бъде предвидена сума, равностойна на 400 хил. щат. долара, за ремонта на църквата “Св. Стефан” в Истанбул.
След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията с 6 гласа “за” и 4 гласа “въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Герджиков.
Има думата господин Йордан Бакалов – председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател!
Комисията по жалбите и петициите на гражданите обсъди внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2006 г. на свое редовно заседание, проведено на 10 ноември 2005 г.
В хода на дискусията беше изразено мнение, че има нужда от допълнително финансиране в областта на здравеопазването, социалната политика, Министерството на вътрешните работи и съдебната система.
Във връзка с множество постъпващи жалби в комисията, беше отправена препоръка към правителството да ускори реформата в областта на държавната администрация, която да бъде финансово обезпечена.
Бюджетът за 2006 г. поставя редица общини в тежко положение, като не се отчитат увеличените разходи за горива, топлинна и електроенергия. В тази връзка беше предложено да се потърси механизъм за прехвърляне на обектите на Министерството на отбраната към общините, като подкрепа на недостатъчните им бюджети.
Комисията препоръчва на правителството да се намали данъчната тежест за бизнеса.
След проведената дискусия Комисията по жалбите и петициите на гражданите приема по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Решението е прието с 10 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Бакалов.
Има думата председателят на Комисията по транспорт и съобщения господин Йордан Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
Комисията по транспорт и съобщения разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Той беше докладван на заседанието от министъра на транспорта Петър Мутафчиев, заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Димчо Михалевски и заместник-министъра на финансите господин Любомир Дацов.
Аз ще обърна внимание само на най-важните елементи.
В областта на транспортната инфраструктура основните действия и Бюджет 2006 г. в размер на 146 млн. лв. са свързани с: развитието на транспортната инфраструктура; проучването и поддържането на водните пътища и акваториите на пристанищата; контрола и осигуряването на стандарти за безопасност и сигурност в транспорта, изграждането и поддържането на системата за управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването и гражданското въздухоплаване.
В това число са осигурени със средства всички инфраструктурни проекти, които ще продължат да се изграждат през следващата и следващите години.
За първи път след създаването на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Бюджет 2006 г. са предвидени средства за развитието на тази изключително важна за страната част, както и обезпечаване на необходимите средства на Комисията за регулиране на съобщенията.
Към Министерството на регионалното развитие и благоустройството основните програми са свързани преди всичко с програмата за доизграждане на автомагистралите в България, програмата за организиране на основната пътна мрежа в страната, програмата за трансгранични преходи, старопланинските проходи, ремонт и реконструкция на пътната мрежа, както и поддържането и текущия ремонт на пътищата и главно изпълнението на програмата за Транзитни пътища ІV и останалите автомагистрали.
В заключение, Комисията по транспорт и съобщения с 12 гласа “за” и само 1 глас “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Мирчев.
Има думата господин Иво Атанасов – председател на Комисията по гражданско общество и медии да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа!
“На редовно заседание, проведено на 10 ноември 2005 г., Комисията по гражданско общество и медии разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
В обсъжданията на законопроекта участваха и представители на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Българската телеграфна агенция, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Съвета за електронни медии, Българската медийна коалиция и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
В бюджета за 2006 г. е предвидено субсидиране на юридически лица с нестопанска цел в размер на 6 млн. лв. В сравнение с държавните субсидии за същите юридически лица на Бюджет 2005 г., сегашният бюджет завишава финансовия ресурс с 1 млн. 622 хил. лв., а броят на юридическите лица в сравнение с 2005 г. е увеличен с 3. Финансираните юридически лица с нестопанска цел са 21. Парите се предоставят за конкретни стратегии, програми и проекти с измерими резултати, с условия за пълен контрол на разходването на бюджетните средства от неправителствените организации. По този начин се осигурява възможност за ефективно, ефикасно и целесъобразно използване на предвижданите средства. В бюджета за 2006 г. е предвидено субсидиране за Българското национално радио и Българската национална телевизия в размер на 110 млн. 200 хил. лв., както следва:
- за БНР – 36 млн. 179 хил. 600 лв., в това число 3 млн. лв. за дълготрайни материални активи;
- за БНТ – 58 млн. 992 хил. лв., в това число 5 млн. лв. за дълготрайни материални активи.
Съгласно Закона за радиото и телевизията БНР и БНТ съставят самостоятелен бюджет, като в него се включват субсидията от държавния бюджет, собствените приходи от реклама и спонсорство, и постъпленията от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност.
Проектът за субсидиите е разработен въз основа на норматива на час програма и според вносителя гарантира излъчването на 73 хил. 730 часа общ обем радиопрограма за БНР и съответно 18 хил. 980 часа общ обем телевизионна програма за БНТ, както следва:
- БНР – за подготовката, създаването и разпространението на 73 хил. 730 часа радиопрограма, от които – Национална: програма “Хоризонт” – 24-часова; програма “Христо Ботев” – 24-часова; програма “Радио “България” – 58 часа среднодневна програма, излъчвана на български и 10 чужди езика; и регионална: центрове във Варна – 24 часа, Пловдив – 18 часа, Шумен – 18 часа, Благоевград – 18 часа.
- БНТ – за подготовката, създаването и разпространението на 18 хил. 980 часа телевизионна програма, от които – Национална: програма “Канал 1” – 24 часа; Пловдив – 4 часа; Варна – 4 часа; Благоевград – 4 часа; Русе – 4 часа; ТV “България” (сателитна програма) – 12 часа.
Субсидията за БТА се предоставя от държавния бюджет, съгласно т. 17 от Статута на БТА.
За 2006 г. за БТА е предвидена субсидия в размер на 3 млн. 800 хил. лв., от които 3 млн. 400 хил. за реализиране политиката на информационно осигуряване, 400 хил. лв. за дълготрайни материални активи.
За 2006 г. за Съвета за електронни медии е предвидена субсидия в размер на 1 млн. 352 хил. 200 лв. за осъществяване на основната дейност на съвета съгласно Закона за радиото и телевизията, в това число 170 хил. лв. за дълготрайни материални активи.
За 2006 г. общата численост на персонала е 86 щатни бройки, от които 9 бройки членове на съвета и 77 административно-технически служби. Запазената обща численост на персонала дава възможност на Съвета за електронни медии да реализира заложените цели по програма “Мониторинг на радио- и телевизионните оператори” за развитие и разширяване на радио- и телевизионния мониторинг на територията на страната.
След проведеното гласуване Комисията по гражданско общество и медии със 7 гласа “за”, 3 “против”, без “въздържали се” прие следното становище:
Подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Думата има председателят на Комисията по въпросите на държавната администрация господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо и господа министри!
“Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа законопроекта за държавния бюджет на страната на свое редовно заседание на 9 ноември 2005 г. В заседанието на комисията участваха представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа и на Министерството на финансите.
Бюджетът на Министерството на държавната администрация и административната реформа беше представен от министър Николай Василев.
В хода на обсъждането бяха направени препоръки да се увеличат планираните приходи в бюджета на министерството до 20%, ако се гарантира прилагането на методиката на Министерството на финансите, съгласно която 2% от реализираните приходи се предоставят на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити като стимул за увеличаване на приходите.
Изразено беше становище, че Институтът по публична администрация и европейска интеграция с този щат и със съществуващата материална база не може да изпълни функциите и задачите, които му се възлагат, и беше направено предложение да се обсъди идеята за създаване на национален обучителен център и при възможност още в бюджета за 2006 г. да се отпуснат средства, за да започне неговото изграждане.
Изразено беше становище, че в разглеждания бюджет не са предвидени достатъчно средства за изпълнение на конкретните препоръки, съдържащи се в Бялата книга за постиженията и предизвикателствата пред българската държавна администрация в Европейския съюз, въпреки че в цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия е посочено, че тяхното реално изпълнение би допринесло за реформирането на българската администрация. Посочено беше, че като се има предвид амбицията тази година бюджетът да бъде програмен, липсата на достатъчно средства за Министерството на държавната администрация и административната реформа вероятно се дължи на неумението да се защитят аргументирано дейности, които ще се извършват, и тяхната необходимост за модернизиране на българската държавна администрация.
В отговор на изразените от народните представители становища и препоръки министърът на държавната администрация и административната реформа изрази резерви по отношение на възможността за повишаване на планираните приходи в бюджета на министерството. Той представи идеите на екипа обучението на държавната администрация да се изнесе по места, което да го направи по-евтино и да позволи обхващането от обучителните програми на много по-голям брой служители. Министърът подчерта, че се надява през 2007 г. да започне създаването на национален обучителен център и пое ангажимент пред народните представители да изпрати подробна разбивка на планираните в бюджета приходи и разходи.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет.
Становището на комисията бе прието на 9 ноември 2005 г. с 8 гласа “за”, 1 глас “против” – на председателя на комисията, без “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Давам думата на председателя на Комисията за борба с корупцията господин Бойко Великов.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги!
“Комисията за борба с корупцията на свое редовно заседание, проведено на 10 ноември 2005 г. на основание чл. 21 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 65, ал. 1 обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
В хода на обсъжданията всички присъстващи членове на комисията се обединиха около становището, че предвид специфичния предмет на дейността на комисията не е възможно последната нито обосновано да приеме предложения законопроект, нито обосновано да го отхвърли. Единственото предложение, прието единодушно от комисията, бе подкрепа за заложените в държавния бюджет допълнителни средства от 7 млн. лв. по бюджета на съдебната власт за прилагане на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и изграждането на единна информационна система за борба с организираната престъпност. След дискусията и предвид подкрепеното от народните представители становище на Комисията за борба с корупцията прие за сведение предложения законопроект за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Веселин Узунов – председател на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри и народни представители! Позволете да ви запозная с:




“ДОКЛАД
на Комисията по политиката при бедствия и аварии относно законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
Комисията по политиката при бедствия и аварии обсъди внесения проект за Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. на свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2005 г. в частта му за държавната политика при бедствия и аварии.
В заседанието взеха участие госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии и експерти от Министерството на финансите.
Потребността от ресурс за изпълнение на основните функции на държавата при бедствия и аварии се обосновава от провежданата политика в тази област. Наличието на две нови структури в централната власт – Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Комисия по политиката при бедствия и аварии към Народното събрание са доказателство за отговорността на държавата към тези проблеми, които съчетават натрупани с години последици от липса на превантивни действия и зачестили природни аномалии. За да се осигури изпълнението на предвидените програми и инициативи е необходима ангажираност на всички структури в държавата. Организацията на тези специфични действия изисква значителни средства, още повече, че щетите за 2005 г. не са отстранени напълно, а предстоящият зимен сезон може да увеличи риска за евентуални нови бедствия.
Параметрите на “Бюджет 2006” предполагат макар и ограничени възможности за предприемане на последователна политика и реални действия, свързани с превантивни и възстановителни работи при бедствия и аварии. Предвидените средства в проекта за бюджет по чл. 1, ал. 2, т. 4 за преодоляване и ликвидиране на последствията от бедствия и аварии са в размер на 120 млн. лв. В сравнение с бюджета за 2005 г. ръстът е значителен, повече от два пъти, но с тези средства не могат да се гарантират напълно потребностите при наличието на непреодолени последици от 2005 г., лошо състояние на техническата инфраструктура и зачестилите природни бедствия.
В хода на обсъжданията бяха изразени мнения, свързани с възможностите за завишаване на средствата на общините по чл. 1, ал. 1, т. 3 за субсидии и трансфери най-малко с 60 милиона като целеви трансфер за капиталови разходи по възстановяване на щетите от бедствия през 2005 г. Това би дало възможност поне 20% от щетите да бъдат възстановени по този ред.
Целесъобразно би било да се завишат средствата за превантивни мерки от 10 на 20% в рамките на предвидените общо 120 милиона по чл. 1, ал. 2, т. 2. Предложено бе в процеса на изпълнението на Закона за държавния бюджет за 2006 г. да се насочват средства не само за възстановяване, но и за модернизиране на разрушената техническа инфраструктура. Изразено бе и становище, че в чл. 6 на проектозакона за държавния бюджет би могло да се допълни нова ал. 3, с която всяко министерство, община и ведомство да задели не по-малко от 5% от определените капиталови разходи за 2006 г. за реализиране на мерки за предотвратяване на щетите и природните бедствия и аварии.
След проведените дискусии Комисията по политика при бедствия и аварии прие следните решения:
Първо, приема на първо гласуване с 8 гласа “за”, 2 гласа “въздържали се” и 1 глас “против” проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. в частта му, отнасяща се за държавната политика при бедствия и аварии.
Комисията с пълно болшинство препоръчва да се обсъдят следните две предложения:
Първо, по чл. 1, ал. 2, т. 2 и т. 4 в проекта за Закон за държавния бюджет да се завишат средствата за превантивни мерки от 10 на 20% в рамките на предвидените общо 120 милиона. Предложението да се отрази в постановлението на Министерския съвет за прилагане на Закона за държавния бюджет.
Второ, към чл. 6 в проекта на Закона за държавния бюджет да се допълни нова ал. 3 със следния текст:
“(3) Всяко министерство, община и ведомство в рамките на определените капиталови разходи за 2006 г. да заделят средства не по-малко от 5% за реализиране на мерки за предотвратяване на щети от природни бедствия и аварии.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Узунов.
Давам думата на председателя на Комисията по парламентарна етика господин Тодор Батилов.
Заповядайте, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри!
“Комисията по парламентарна етика на заседанието си, проведено на 10 ноември 2005 г. разгледа и обсъди като т. 1 от дневния ред законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
Всичките 10 члена на комисията, участващи в заседанието, взеха отношение по разискваните въпроси, свързани с бюджета. Беше изразена надежда, че ще може да се обезпечи планирания ръст на приходната част на бюджета, въпреки симптомите на енергийна криза, природните бедствия и други негативни фактори.
Бяха изразени критични бележки, свързани с тенденцията на намаляване на преките данъци за сметка на косвените, намаляването на осигурителните вноски за пенсия, липсата на анализ на ефекта от увеличаването на акцизите за цигари и алкохол, необходимостта от завишаване в частта “общински пътища”, рязкото завишение на всички разходи за съдебната власт, включително и необоснованите, като например при значително намаляване на делата, разследвани от следствието, в резултат от промените в новия Наказателнопроцесуален кодекс. Същевременно се планира растеж на разходите за следствения апарат, както и исканията за повишаване на приходите на съдебната власт, което се обяснява с намерение да бъдат увеличени съдебните такси, което е ново посегателство върху намаляващите лични доходи на по-голямата част от българските граждани. А също така съдебните такси се предплащат за дължима услуга от държавата, а решенията по съдебните дела се бавят с години, както и необоснованото увеличение на бюджета на Народното събрание, на президентската институция, на Конституционния съд и други учреждения, увеличението на планираните разходи, предвидени в Преходните и заключителни разпоредби, промени в социалните закони, което би било добре да става след прозрачно тематично дебатиране с обществото, както и необходимостта от усъвършенстване на бюджетната рамка на системите на образованието, здравеопазването, социалната политика, културата и науката, както и ограничаване на бюджетните разходи в държавните институции.
След изслушване на становищата на членовете на Комисията по парламентарна етика и последвалото обсъждане и разискване на поставените въпроси и акценти, беше проведено гласуване с резултат 9 “за”, няма “против”, 1 “въздържал се” и бе прието следното решение:
Първо, Комисията по парламентарна етика подкрепя на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. с посочените в констативната част критични бележки.
Второ, Комисията по парламентарна етика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване предложения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., като препоръчва между двете четения да се преразгледат и да се даде приоритет на перата, свързани със сферите на здравеопазването, социалната политика, образованието, културата и науката, както и да бъдат ограничени бюджетните разходи на всички държавни институции, особено на Народното събрание, на президентската институция и на Конституционния съд.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
С това приключва докладването на постоянните комисии по законопроекта за държавния бюджет за 2006 г. и преминаваме към разисквания.
Искам да напомня времето, което е на разположение на отделните парламентарни групи: 60 минути за Коалиция за България, 45 минути за Национално движение Симеон Втори, 35 минути за Движението за правата и свободи, 30 минути за Обединените демократични сили, 30 минути за Коалиция “Атака”, 30 минути за Демократи за силна България, 30 минути за БЗНС – Народен съюз, и 15 минути за независимите народни представители.
Имате думата.
Моля парламентарните групи, които намират това за уместно, да дадат списък със своите изказващи се по точката от дневния ред.
Има думата госпожа Екатерина Михайлова. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Социалистическото правителство се нарече правителство на европейската интеграция, социалната отговорност и икономическия растеж. В тези дни чухме не малко гласове от средите на управляващите относно бюджета, че това е бюджет на статуквото, че това е бюджет на компромиса на тристранната коалиция, че не харесват бюджета, но, какво да се прави, трябва да се приеме?!
На 15 юни т.г., дни преди изборите, настоящият премиер Сергей Станишев каза, че “левицата няма да прави компромиси с управленските си приоритети, че не са готови просто да поделят министерските кресла, без да могат да реализират политиката си. Властта не е на всяка цена”, обявява той преди няколко месеца.
Сега виждаме, че ни се представя бюджет, който е нещо съвсем различно, бюджет, който не следва приоритетите, заявени от Социалистическата партия по време на изборите. Затова това е бюджет на политическата измама!
Той е такъв и защото не ни се представи управленска програма. Чуваме, че има такава, някои от медиите я показват, но дори и депутатите от управляващата коалиция не са я виждали. Липсва яснота в данъчната политика, липсва и подкрепа от международните финансови институции, в частност от Международния валутен фонд.
Парламентарната група на Демократи за силна България няма да подкрепи правителствения проект на Бюджет 2006, защото:
Първо, той не отразява дневния ред на обществото.
Второ, не осигурява финансово реформите в областите, в които България критично изостава в процеса на присъединяване към Европейския съюз.
В Комисията по евроинтеграция в парламента пет министерства обявяват, че средствата в бюджета им не достигат за ефективно членство. Забележителна е и констатацията на тази комисия, че в доклада по Закона за държавния бюджет няма отделен раздел за финансовото осигуряване на неотложните ангажименти по присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
В областите с най-голямо изоставане – правосъдие и вътрешен ред, това е най-видимо. Със съдебната реформа Министерският съвет предлага с близо 200 млн. лв. по-малко от предложението на Висшия съдебен съвет. По този начин основно не се осигуряват финансово реформата и административният капацитет на съдебната власт. Най-драстично са орязани специалното оборудване, свързано със Закона за защита на класифицираната информация, въвеждането на единната информационна система за управление на делата, материалното и техническото обезпечаване.
В МВР 86% от бюджета са предназначени за заплати и само 14% - за материално и техническо обезпечаване. Не са предвидени достатъчно средства за новата структура и организация на дознанието – най-слабата част и най-критикуваната от Европейската комисия. Практически гордостта – новият НПК, не е финансово обезпечен по-нататък.
Широкопрокламираният агент под прикритие, наречен нов лост в борбата с организираната престъпност, не би могъл да е ефективен при тези средства. Парите за оперативна дейност на МВР остават същите – 600 хил. лв., които трябва да покрият целия агентурен апарат. Затова това е бюджет на спрените реформи!
Трето, не отразява обществената потребност от насърчаване на предприемачеството, инвестициите, нарастване на производителността и конкурентоспособността на българската икономика и създаването на условия за много по-бърз икономически растеж.
Четвърто, увеличава процента на отнемане и преразпределение на доходите на данъкоплатците. От 39,3% през 2001 г. този процент нараства на 40% през 2006 г.
Вече пета година приходите значително надвишават заложените в бюджета. За 2005 г. при заложен дефицит от 0,5% от брутния вътрешен продукт се очаква превишение на бюджетните приходи не по-малко от 3% от брутния вътрешен продукт. Проектобюджетът за 2006 г. е съставен по напълно идентична матрица на предходните бюджети. Бюджетът дава възможност делът на отнемане на доходи от данъкоплатците и през 2006 г. да достигне 43% от брутния вътрешен продукт. Затова това е бюджет на инерцията и лесното изпълнение!
Пето, бюджетът прави стъпки в правилна посока като: намаление на преките данъци с 2,1 от брутния вътрешен продукт чрез намаление на осигурителните вноски с 6 пункта или 603 млн. лв.; намаление на приходите от данък общ доход със 176,6 млн. лв. Тези стъпки обаче са недостатъчни като обхват и като размер. Затова това е бюджет на добрите намерения и недостатъчната решителност!
Седмо, намалението на осигурителните вноски и на данък общ доход е напълно обезсилено и дори превишено от увеличената тежест на косвените данъци с 3% от брутния вътрешен продукт, както и от други тежести.
Осмо, почти всички разходи и пера по функции, относителният дял от брутния вътрешен продукт на предходния бюджет е повторен с разлики, ненадхвърлящи 0,1%. Затова това е бюджет на статуквото!
Девето, единствено в капиталовите разходи е налице по-голямо увеличение – от 4,1 на 4,8 от брутния вътрешен продукт, което се дължи на очакваните постъпления от 558,5 млн. лв. безвъзмездни помощи по линия на ФАР, ИСПА и САПАРД. Административният капацитет и органите, необходими за контрола на изпълнението на съответните програми и отчетността на разходите, обаче не са изградени.
Десето, разминава се драстично с предизборните обещания на партиите от управляващата коалиция. При прогнозна средногодишна инфлация от 5,8% той предвижда 6% увеличение на бюджетните заплати от 1 юли, което се равнява на 3% средногодишно увеличение. Тоест бюджетът предвижда реално намаление на доходите в бюджетната сфера с около 3% спрямо 2005 г. Затова това е бюджет на неизпълнените обещания!
И единадесето, увеличава прибързано и необосновано тежестта на косвените данъци, предизвиква ценови шок, който съвпада с ценовия шок от външни фактори, свързани с високите цени на петрола. Регресивното действие на косвените данъци натоварва в относително по-голяма степен хората с ниски доходи. Въпреки това бюджетът не предвижда компенсации за ценовия шок, който е заложен в самия него. Затова това е бюджет на социалната безотговорност!
Заради тези 11 причини Парламентарната група на Демократи за силна България ще гласува против този бюджет, защото той не е нито на европейската интеграция, нито на социалната отговорност, нито на икономическия растеж! (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики към госпожа Михайлова има ли?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, министри, уважаеми господин министър-председателю! Моята реплика към госпожа Екатерина Михайлова е много кратка. Искам само да изразя удивлението си, че тя протестира срещу този бюджет.
Този бюджет е съставен по същата философия, по която беше съставен бюджетът в правителството на Иван Костов. В правителството на Симеон Сакскобургготски той е продължение на една погрешна доктрина на прехода, която би трябвало да бъде променена, но аз не виждам никаква политическа воля.
Всички тези точки, които тя изброи, всички тези бележки, представляват едни палиативи. Това е бюджетът на Международния валутен фонд и Световната банка и при правителството на господин Костов ние се напъхахме в тази желязна рамка, в тази скоба, от която и до ден-днешен не виждам никой от управляващите от старите политически партии, които са в това Народно събрание, да иска да се отърве, да започне процедура на измъкване, защото ние няма да можем да останем в Европейския съюз, ако над главата ни виси мечът на Международния валутен фонд и Световната банка.
Аз ще гласувам “против” този бюджет по принципни съображения, тъй като смятам, че неговата доктрина е изцяло погрешна. Доктрината трябваше да бъде съвсем друга. Много пъти съм го писал и съм го казвал. Няма да ви губя времето с това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Станилов, 1997 г., когато беше сформирано правителството с министър-председател Иван Костов, България беше след тежка инфлация, хиперинфлация, беше след банков банкрут, след изчезване на доходите на българските граждани в резултат на управлението на социалистическото правителство на БСП. България трябваше да се стабилизира финансово, трябваше да може да излезе от международната изолация, трябваше да сключи споразумение с международните институции и да воюва за доверие както пред българските граждани, така и навън, извън България.
Въпреки изключително тежката ситуация, с която започна това управление, искам да ви напомня на Вас, както и на останалите депутати, а също така и на слушателите и зрителите, че в резултат на водената финансова и макроикономическа политика се получаваше по два пъти годишно средно около 10-процентно увеличение на доходите на българските граждани. След управлението на БСП това стана възможно, именно защото имаше отговорно и смело управление.
Второто нещо, което искам да Ви напомня, е, че в резултат на управлението, което имаше 1997-2001 г., се получаваха допълнителни 13-та и 14-та пенсия, пак ще кажа, защото имаше отговорно и смело управление.
За съжаление, бюджетът, който днес ни се представя от социалистическото правителство, показва, че липсва смелост, липсва кураж да се правят реформи в съвсем други условия – в условията на стабилна финансово-икономически България, на България, която е член на НАТО и е на прага на членството си в Европейския съюз. Сега вече друго управление можеше да бъде предложено, наистина то да бъде решително, смело и компетентно. Но от предложения бюджет виждаме, че това не е така – че имаме бюджет на статуквото, бюджет, който няма да постигне тези приоритети, които са необходими на България. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, получих последователно три списъка на изказващи се от три парламентарни групи – от Движението за права и свободи, от Национално движение Симеон Втори и Обединени демократични сили и една отделна заявка на народен представител от Коалиция за България.
Ще дам думата последователно и моля да изчакаме този ред.
Първо, на господин Имамов, след него – на представителя на Национално движение Симеон Втори господин Велчев.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри и народни представители.
Първо, искам да изразя дълбоко съжаление за тези, които ни гледат и ни слушат, заради лавината от цифри и недоказани твърдения, които се изливат и ще продължават да се изливат от тази трибуна. Да твърдиш при 5,5% ръст и евентуално 6%, че това не е бюджет на растежа, според мен не подлежи на никакъв коментар. Просто няма коментар.
В рамките на няколко минути бих желал да взема отношение по проекта като се опитам да дам отговор на три основни въпроса. Първо, кои са специфичните характеристики на този бюджет и по какво той се различава от бюджетите през последните години. Второ, кои проблеми на българското социално-икономическо развитие той може да реши през следващата година. И трето, кои социално-икономически проблеми не могат да бъдат решени с този бюджет.
Бюджет 2006 е събирателен фискален образ на тристранната коалиция, която управлява страната, бюджет, който стои на еднакво разстояние от предизборните концепции и обещания на коалиционните партньори. В този смисъл той не е и не може да бъде нито достатъчно ляв за едните, нито достатъчно десен за другите. Това е възможният бюджет, бюджет на допустимия компромис. От гледна точка на произволните и откъснати едно от друго сравнения, които се правят на този бюджет, определено трябва да се каже, че подобни сравнения на предизборните програми са необосновани и нямат логическо основание.
За първи път в годините на прехода при съставянето на бюджета на държавата са направени съществени партийни компромиси в името на чисто националните интереси. Бюджет 2006 е балансиран бюджет, бюджет с нулев дефицит. Това едва ли е най-важната особеност на бюджета, защото години наред, притиснати от редица принудителни и недотам принудителни обстоятелства, ние реализираме бюджети с излишъци, в които понятието “дефицит” има само планово, но не и реално съдържание. В процеса на изпълнението на Бюджет 2006 също се очакват излишъци. И това е нормалното и необходимото очакване. В противен случай алтернативата е недостиг, липса и загуба. Това са другите имена на дефицита. Едва ли има разумен човек, който би предпочел втората алтернатива, защото тя може да има непредвидими последици за развиващата се българска пазарна икономика, която се намира във фазата на оживлението. В този смисъл Бюджет 2006 може да бъде определен като бюджет на песимистичните приходи и на оптимистичните разходи.
Въпреки това много изследователи и с основание си задават въпроса дали не прекаляваме с фискалната предпазливост и дали не абсолютизираме прекалено много голямата роля на строгите фискални рестрикции по отношение на така необходимия за България висок и устойчив икономически растеж. Може би имат право тези, които виждат бюджета на границата на разумната предпазливост. Бюджет 2006 вероятно ще отбележи един край и едно начало, които ще имат решаващо влияние върху нашето социално-икономическо развитие – край на рестриктивното попечителство от страна на Международния валутен фонд и начало на нашето членство в Европейския съюз. Разделяйки се с Международния валутен фонд, образно казано, българската икономика захвърля патериците. И дали тя ще се движи в правилната посока и с необходимата скорост, това ще бъде единствено отговорност на тези, които управляват страната.
От началото на 2007 г., ако България стане член на Европейския съюз, и ние всички желаем това, ще настъпят някои значителни промени в начина, по който планираме приходите и разходите на държавата. Тези промени произтичат от необходимостта да се съобразяваме с изискванията по отношение на бюджетните параметри, с необходимостта да се обезпечава пълноценно използване на предприсъединителните фондове и най-вече с необходимостта от чувствително повишаване на ефективността на публичните разходи. За първи път в Бюджет 2006 е записано задължение за реално, практическо прилагане на програмното бюджетиране от 2007 г. Ако прочетете § 59 от проекта, ще видите, че там е предвидено Министерският съвет да внесе в Народното събрание за разглеждане и одобрение програмни бюджети на девет министерства и една агенция. Това трябва да стане реално през следващата година.
Понеже темата за програмното бюджетиране е една от любимите теми на опозицията, бих желал да кажа, че у нас през последните години беше извършена значителна подготвителна работа в тази посока. Всяка година, заедно с държавния бюджет, отделни министерства разработват пилотни проекти на програмни бюджети, които не се гласуват от парламента и имат експериментален характер. Добронамереният анализатор, според мен, трябва да познава тези проекти, независимо от политическата си обремененост.
От 2007 г. ние преминаваме към реално програмно бюджетиране. Нещо повече, у нас се работи активно по второто направление на съвременния бюджетен процес – многогодишното бюджетиране. Кой знае защо опозицията пропуска да включи и този въпрос в своята критика на бюджета.
Някои казват, че това е бюджет на статуквото. Вярно е, че заложените в него промени не са революционни и едва ли биха могли да бъдат такива, но промените в осигурителната тежест, таблицата за облагане на доходите на физическите лица определено могат да бъдат наречени решителни, защото са без аналог в бюджетирането през последните години.
Противно на недотам аргументирани твърдения в проекта за Бюджет 2006 е използван ясно изразен и социално ориентиран подход. Ето моите конкретни аргументи в подкрепа на това твърдение.
Както показа и председателят на комисията в своята презентация, общите разходи по консолидираната бюджетна програма са разчетени на 18 млрд. и 200 млн. лв. За трите основни социални сфери – социално осигуряване, образование, здравеопазване, са предвидени общо 100 млрд. и 100 млн. лв., което представлява – забележете – 56% от всички разходи, предвидени в бюджета. Само за пенсии в Бюджет 2006 се предвиждат близо 4 млрд. и 200 млн. лв., което означава, че приблизително всеки четвърти лев, който държавата трябва да изразходва през следващата година, отива за пенсии. Вярно е, че от позицията на отделния пенсионер у нас пенсиите не са достатъчно големи, но това са пенсии, които се диктуват от реалните възможности на нашата икономика и на нашата държава.
През следващата година разходите в консолидирания бюджет на държавата ще бъдат с около 1 млрд. и 800 млн. лв. повече от текущата 2005 г. Това е предвиденото увеличение в държавните харчове. Най-голям дял – близо една четвърт от това увеличение, отново отива за пенсии.
Уважаеми дами и господа, да се твърди, че Бюджет 2006 е лош бюджет е толкова наивно и невярно, колкото наивно и невярно е да се твърди, че този бюджет е съвършен. Очакванията, че този бюджет ще реши всички днешни проблеми на нашето социално-икономическо битие, не могат да бъдат реалистични.
Бюджет 2006 няма да реши проблемите с бедността, ниските доходи и пенсии, които са резултат от дълбоко погрешната икономическа политика през целия така наречен преходен период, въпреки малките положителни стъпки в тази посока.
Бюджет 2006 няма да реши тежките проблеми с дефицита по текущата сметка на платежния баланс, въпреки рестрикциите, които налагат за подтискане на негативните тенденции.
Бюджет 2006 няма да реши всички проблеми на така необходимите реформи в някои бюджетни сфери, каквито са съдебната система, здравеопазването и образованието. Тук са необходими много повече пари, отколкото са разчетени в целия Бюджет 2006.
Бюджет 2005 няма да реши окончателно проблемите с финансовата децентрализация на общините, въпреки значителния напредък в тази посока.
Бюджет 2006 е просто поредната крачка в правилната посока. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Имамов.
Няма реплики.
Давам думата на господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Преди да заявим дали проектобюджетът заслужава подкрепата на Народното събрание, следва да отговорим на въпроса добър или лош е предлаганият ни бюджет.
Бюджет 2006 не е идеалният бюджет. Той можеше да бъде по-добър. Бюджетът беше определен като инерционен поради неоспоримия факт, че изготвянето му започна далеч преди парламентарните избори през февруари тази година. Въпреки това нека да си признаем с ръка на сърцето, че два месеца са предостатъчни за правителството да заложи сериозно финансиране за своите приоритетни политики.
Но Бюджет 2006 можеше да бъде много по-лош. Той можеше да финансира 20-процентно увеличение на заплати и пенсии и диференцирани ставки по данък добавена стойност. Той можеше да обложи богатите с по-високи данъци. Той можеше да помогне за изпълнението на много други обещания на Коалиция за България, които НДСВ определи като неизпълними. Те всъщност бяха изпълними, но не за четири години напред, защото просто щяха да сринат икономиката на България преди тези четири години да изтекат.
Нещо повече – Бюджет 2006 има редица достойнства: 6-процентно намаление на осигурителната тежест, известно оплоскостяване на подоходните данъци, нулев дефицит и то при подчертано консервативно планиране на приходите, непревишаване на разходния таван от 40% от брутния вътрешен продукт. В скоби ще отбележа, че бюджетът предлага разходи точно на нивото от 40% и затова ние ще очакваме всички допълнителни приходи да бъдат спестени, освен в частта им, която се дължи на по-висок ръст на брутния вътрешен продукт. Обратното би било нарушение на коалиционното споразумение.
Тези достойнства не са подминати от международните наблюдатели. Неслучайно и последното повишение на кредитния рейтинг на България дойде дни след огласяването на фискалните намерения на правителството. Това е и отговорът на колебанията трябваше ли НДСВ да участва в днешната управляваща коалиция. Нека да си зададем въпроса как ли щеше да изглежда този бюджет в разходната с част, ако НДСВ не участваше в коалицията?
Въпреки това Бюджет 2006 пропуска уникални възможности за реализация на отдавна необходими структурни реформи. Тези реформи – основно в здравеопазването, образованието и социалното дело, могат и трябва да бъдат проведени точно сега. Ако не сега, в началото на мандата, при наличие на безпрецедентно парламентарно мнозинство и сериозен бюджетен ресурс, то кога – когато наближат следващите избори ли?
Някой ще попита за какъв сериозен бюджетен ресурс става дума. Без да споменаваме резервите в приходната част този доклад осигурява 1 млрд. 924 млн. лв. или почти 2 млрд. нелихвени разходи в повече от своя предшественик. Това означава нарастване с 12,3 на сто и се дължи както на добрата работа на приходната администрация през 2005 г., така и на рязкото намаление на държавния дълг, а оттам и на лихвените разходи.
За какво отива този бюджетен ресурс? Не чак толкова за образование, например. Там увеличението е със 100 млн. лв., при положение че през всяка от последните три години образованието е получавало поне със 150 млн. повече от предходната година и то при по-ниска база. Предложените 1 млрд. 899 млн. лв. не осигуряват адекватно финансиране дори на програмите, започнати през тази година, като например компютризирането на училищата и подобряването на енергийната им ефективност. Ако министърът на образованието предложи дългоочакваната програма за преструктуриране на училищната мрежа, как ще се финансират необходимите ремонти на средищните училища и транспорта до тях.
За какво още не стига иначе огромният бюджетен ресурс? За здравеопазването, например, въпреки че увеличението в тази сфера не е никак малко – 220 млн. лв. Това представлява 4,4% от брутния вътрешен продукт за грижа за здравето на хората. Но какво става с обещанията за 6% от брутния вътрешен продукт? Ясно, отлага се за края на мандата. Но колко реалистично е да се очаква рязко вдигане на дела от брутния вътрешен продукт за здравеопазването от 4,4% на 6% за три години? А едни целеви инвестиции в отдавна очаквано модерно оборудване за големите болници, нямаше ли да ускорят реформите? Нямаше ли да подтикнат пациентите все по-често да предпочетат жизнеспособните, добре работещи лечебни заведения пред едва оцеляващите и плачещи за закриване?
Не стига и ресурсът за инвестиции в инфраструктурата. Докато през 2005 г. се инвестират поне 2 млрд. 5 млн. лв., Бюджет 2006 предлага 2 млрд. 227 млн. лв. или увеличение само с 11%. Така скоро няма да подменим овехтялата инфраструктура, а това трябва да бъде безспорен приоритет, ако искаме да заемем достойно място сред европейските нации само след година. Но все пак тези 1 млрд. 924 млн. лв. сигурно отиват някъде. Да, така е. Почти една трета от тези средства – около 600 млн. лв., се дават за увеличаване на бюджета за социално осигуряване и грижи. Това се казва приоритет.
Дотук добре, казваме си, докато не разберем, че в социалната политика не се предвиждат на практика никакви реформи с изключение може би на Сребърния фонд, но той е вече грижа на Бюджет 2007. Тогава нали не очакваме социално слабите да престанат да бъдат такива, пенсионерите да заживеят охолно? И не би следвало, въпреки хвърлените на вятъра милиони.
Какво ли би казал Международния валутен фонд за всичко това? Той вече го каза – с неуспешния край на последната мисия на МВФ ни беше даден поредния жълт картон. От нас зависи да не допуснем той да се превърне в червен! Преди година бяхме в подобна ситуация и тогава спасихме червения картон с цената на тежки, но публично поети ангажименти, което не попречи после да се изразява изненада от наследеното споразумение с Международния валутен фонд.
Решението на този проблем сега е в ръцете на министър Орешарски и ние трябва да му дадем подкрепата си, защото ако той не успее и Споразумението с Международния валутен фонд бъде прекратено, то недостатъците на Бюджет 2006 ще ни се сторят бели кахъри.
Дами и господа, въпреки резервите, които имаме, НДСВ ще подкрепи проекта за Закон за бюджет за 2006 г.. Ще го подкрепим, защото той създава условия за ускорено икономическо развитие на България, а това развитие е жизнено необходимо, ако искаме да се поздравим като член на европейското семейство след година. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Не виждам желаещи да вземат думата за реплики.
Давам думата на господин Петър Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес обсъждаме бюджета на правителството. Това правителство е доминирано от Българската социалистическа партия – партията, която преди изборите се ангажира с 20-процентно увеличение на заплатите и още много други обещания. Нито едно от тези обещания няма да бъде изпълнено. Отговорността обаче ще се носи от всички участници в тази коалиция – БСП, ДПС и НДСВ.
Главният извод по отношение на този бюджет като цяло – бюджетът ще запази бедността и зависимостта на хората от държавата. Аз не зная нито една социална група, която да е доволна от този бюджет, защото той е бюджет на гарантираната бедност. СДС и ОДС предложиха пакет от данъчни намаления, които щяха значително да подобрят живота на хората и условията за бизнес в България. Ние предложихме единствената алтернатива на данъчната политика на правителството – намаляване на осигуровките с една трета, редуциране броя и размера на ставките по личния данък до три ставки – 0, 10 и 17%, намаляване на корпоративния данък до 10%, намаляване на ставката по ДДС от 20 на 18%. Тези предложения бяха отхвърлени с лека ръка. Обяснението беше, че няма пари при положение, че през 2005 г. ще има излишък от около 2 млрд. лв.
Бюджетът е съставен така, че срещу харченето на милиарди левове няма ясно дефинирани цели. Това е така, понеже правителството прие бюджета без да има управленска програма. Всяка от управляващите партии смята за много удобно да обяснява неизпълнението на своите предизборни обещания с участието си в коалицията. Много показателно е обаче, че дори обещания дадени от управляващото мнозинство след съставянето на правителството, не се спазват.
Коалиционното правителство обеща балансиран бюджет, а бюджетът за догодина има скрит почти 1 млрд. лв. излишък. Това означава, че в джоба на българските граждани се бърка с един милиард по-дълбоко от това, което всъщност обявява официално правителството. Това просто значи, че харченето на тези пари няма нищо общо с провеждането на реформи, подобряване на средата за бизнес или намаляване на данъци. Създава се дори подозрението, че тези пари ще бъдат изхарчени за някои от следващите избори или, не дай Боже, ще създават благоприятна среда за корупция или нов обръч от фирми.
Подобно е положението с обещанието за растеж на икономиката между 6 и 8% в прословутия коалиционен документ, приет в деня на съставянето на правителството. Икономическият растеж е единственият път за реално подобряване благосъстоянието на хората, но от доклада към бюджета става ясно, че до 2008 г. растежът на икономиката се очаква да бъде под 6%.
Ние смятаме, че това е признание от страна на управляващите, че водената от тях политика няма да ускори сериозно икономическия растеж на България. Тя само ще гарантира съществуващата бедност в страната.
За 2006 г. се предвижда намаляване на едни данъци и увеличаване на други. Това, което се оставя в единия джоб на българина, ловко се изважда от другия му джоб. Като цяло данъчната тежест дори нараства. Недоволни са и работниците, и работодателите. Шоковото увеличение на акцизите не е компенсирано с намаление на данъчната тежест. От друга страна българският бизнес ще трябва да инвестира много средства, за да се адаптира към изискванията на Европейския съюз без да получи почти никаква подкрепа от държавата.
В бюджета няма приоритети, затова всички са еднакво недоволни, та дори и членове от парламентарните групи на БСП и НДСВ.
По време на предизборната кампания се говореше много за подобряване на образованието, най-вече за прословутата ваучерна система. Сега тази система изглежда безвъзвратно забравена.
Отчайващо е положението със здравеопазването. Там се запазва неефективността на разходването на средствата. Има ли нужда да давам примери от последните седмици? Едно е сигурно – и училищата, и болниците ще бъдат жертва на този бюджет на гарантираната бедност. В него не са взети предвид дори препоръките на Европейската комисия.
Последният доклад на Европейската комисия много ясно подчертава, че капацитетът на българската администрация е в сферите на сериозна загриженост. Подобряването на този капацитет обаче също не е сред приоритетите. Следователно, бюджетът не стимулира възможността да се правят честно пари в България и на всичкото отгоре не създава и предпоставки за усвояване на парите, които ни се дават от Европейския съюз. В него не са гарантирани дори тези 30% от българските средства, които са необходими, за да се получат останалите 70% от Европейския съюз. Дори това!
Продължава се практиката на субсидиране на губещите предприятия. И най-фрапиращ, разбира се, е случаят с “Булгартабак”, където държавата въвежда централно планиране и фиксирани цени. Това ще доведе до допълнително влошаване на финансовото състояние на предприятията от холдинга, като шансовете за приватизация от престижен инвеститор вече се свеждат почти до нула.
Уважаеми госпожи и господа, високите данъци, прекомерната бюрокрация и липсата на воля за реформи стимулират сивата икономика, корупцията и организираната престъпност. Това е връзката между бюджета и тези три изключително остри проблема.
Значителен проблем са и нерегламентираните пари, които са в основата на сивата икономика. Докладът на ООН свързва БСП с нелегални сделки “Петрол срещу храни” и вместо незабавни мерки за достигане до истината и евентуално търсене на отговорност, управляващите мълчат все едно, че нищо не се е случило.
Ето един позитивен факт – ние подехме идеята за Национална агенция по приходите. Предупреждаваме отсега, че ако Националната агенция по приходите не стартира успешно в началото на 2006 г., вероятността да се получи сериозен хаос при събиране на данъци и осигуровки е доста голяма. Затова неколкократно предлагахме и сега отново предлагаме на правителството да отложим стартирането на Националната агенция за приходите поне за началото на м. април 2006 г.
Уважаеми госпожи и господа, според нас Бюджет 2006 не решава нито един от острите проблеми на българското общество – нито растежа, нито здравеопазването, нито образованието. Нещо повече, той няма дори да ги облекчи, защото той не е бюджет на реформата. Затова той е бюджет на гарантираната бедност, защото колкото и пари да наливаме в нереформирани сфери, няма да получим задоволителни резултати. А следващите месеци са ключови за извършване на реформите във връзка с нашето присъединяване към Европейския съюз. Ние обаче не виждаме нито конкретни проекти, нито конкретни действия за това. Още по-обезпокоителен е фактът, че дори и днес правителството не обяви своята управленска програма или концепция за оставащите години от мандата им.
Поради всички тези причини, Парламентарната група на Обединените демократични сили ще гласува против този бюджет на гарантираната бедност, тъй като смятаме, че се пропуска много благоприятна възможност чрез този бюджет да се извършат ключови реформи за повишаване стандарта на живот в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Добромир Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, колеги! Не очаквах да чуя друго от дясното пространство, но Бюджет 2006 г. е първият бюджет разработен и предложен от сформираното през август 2005 г. коалиционно правителство. Това е важна отправна точка при определянето му като един стандартен бюджет на необходимия компромис към европейската интеграция на България.
Бюджет 2006 е бюджет на фискалната традиция и приемственост при провеждането на икономическата и бюджетна политика, допълнена, разбира се, с повишените социални отговорности. Това е бюджет, който не се основава на самостоятелна еднопартийна политика, а е бюджет на коалиционно триединство с амбиции за догонващо Европейския съюз икономическо развитие и същевременно нарастване договореностите, стимулиращи българския бизнес. Наред с това не може да не се отчете, че това е бюджет на закъснялата през последните осем години реформа, предимно в системата на здравеопазването, образованието и социалната сфера. Каквито и да са стандартните опозиционни критики, това е бюджет на разумната фискална икономическа стабилност, търсене на нови възможни социални ангажименти при условията на действащата на всички екзогенни и ендогенни икономически фактори.
Бюджет 2006 има няколко основни цели. На първо място, разбира се, е макроикономическата стабилност, поддържане темповете на икономически растеж, социални ангажименти, социални прозорци към българското население и всичко това на фона на непосредствената подготовка на България за влизане в Европейския съюз.
Едва ли би могъл да бъде разработен и предложен значително по-различен модел за Бюджет 2006 г. при основни макроикономически параметри, а именно: реалният ръст на брутния вътрешен продукт да достигне 5,5%; прогнозна инфлация за 2006 г. – 4,7–4,9%; валутен курс – 1,60-1,62 за долар; цена на петрола – 61­-62 долара за барел; дефицит по текущата сметка около 13,7% към края на 2005 г.
Бюджет 2006 г. има четири много важни основни цели за изпълнение:
Първо, заложен е нулев бюджетен дефицит, което е за първи път от началото на прехода.
Следващата основна цел е изграждането на балансиран бюджет, съобразен с високото негативно салдо по текущата сметка, осигуряващ повишаване на финансовата дисциплина и стабилността на публичните финанси.
Следващ момент е ограничаване на публичните разходи до 40%.
Бюджет 2006 г. има изразена насоченост към българските предприемачи, независимо че не отговаря 100% на техните виждания, но е съобразен с реалните фискални възможности. За първи път през последните 15 години ще се намали осигурителната тежест с 6%, от 29 на 23, така общата осигурителна тежест пада от 42 на 36%, като в частния сектор остава значителен ресурс от 600 млн. лв.. Променено е съотношението на вноските работодател – работник – 70 към 30 за 2005 г., на 65 към 35 за 2006 г. Силно се надяваме, че българският бизнес ще насочи ефекта от тези мерки към по-висока конкурентоспособност на българската икономика.
През 2006 г. ще продължи предоставянето на данъчни облекчения за фирми, инвестирали в райони с висока безработица. Предвижда се значителен ръст на капиталовите разходи с оглед стимулиране на общоикономически растеж. Капиталовите разходи в консолидирания бюджет са в размер на 2 млрд. 226,9 млн. лв., като ръстът им спрямо 2005 г. е 32,7%. Това е важен фактор за стимулиране на общия икономически растеж.
Бюджет 2006 г. има три много важни приоритета: подготовката на Република България за членството й в Европейския съюз, социалните приоритети, ликвидиране на последиците от бедствията и авариите през 2005 г.
През 2006 г. важен акцент е подготовката на България за заключителната фаза, предвид членството й в Европейския съюз, което е от изключително значение за правителството на европейската интеграция. В този смисъл Бюджет 2006 г. отговаря на изискванията за ускорен напредък на страната ни в процеса на социално-икономическото сближаване и интегриране на икономиката ни към европейския пазар. Това най-ярко проличава в предвидените средства – над 800 млн. лв., или повече от 1,5% от брутния вътрешен продукт.
Що се отнася до социалната сфера, Бюджет 2006 г. залага на фискалните възможности при политиката на доходите. В какво се изразява това? Повишаване на необлагаемия минимум от 130 на 170 лв. или това са около 278,9 млн. лв., които ще останат в българските домакинства, или ще бъде стимулирано свитото вътрешно търсене и повишаване на производството. Намаляване на данъчната ставка по Закона за облагане доходите на физическите лица за всички подоходни групи, като при доходи от 200 лв. намалението е 3,5%, а при доходи от 350 лв. – 3,2%. Увеличаване на минималната работна заплата за страната от 150 на 160 лв., увеличаване на заплатите в бюджетния сектор от 1 юли 2006 г. – 6%, а при оптимизация на държавната администрация – с 10%. Увеличаване на обезщетенията за отглеждане на малко дете за осигурените майки от 130 на 160 лв. През 2006 г. ще се осигури нова трайна заетост на над 71 хил. лица на 8-часов работен ден. Увеличаване на пенсиите с 5% от 1 януари 2006 г. Всички тези ефекти в социалната сфера отговарят напълно на общата коалиционна логика на правителството, но в никакъв случай не са щедър, небалансиран разход, те в пълна степен отговарят на фискалните възможности. С тази политика на бюджета, правителството доказа своята социална ангажираност, но само и единствено на базата на макроикономическата стабилност.
Значителен е ръстът на финансовата ангажираност на Бюджет 2006 г. в сферата на здравеопазването. Осигурени са нови 220 млн. лв., наред с това се прави следващата стъпка в реформата на здравеопазването, като преобладаващата част от финансирането на болничната помощ ще се извършва от Националната здравноосигурителна каса.
Две хиляди и пета година предложи тежки изпитания пред българското население след настъпилите бедствия и аварии. Други превантивни мерки в Бюджет 2006 г. за справянето с щетите и наводненията са осигурените над 300 млн. лв., в това число в резерва за предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствията и авариите, както и средства за възстановяване на републиканската пътна мрежа и железопътната инфраструктура.
В Бюджет 2006 г. са налице индикатори за по-добро качество на предлагане на публични услуги. Осигурени са необходимите ресурси за осъществяване на реформи в администрацията ­– средства за модернизация на системи, ефективност на структурата, електронно правителство и допълнително обучение на заетите в публичния сектор.
През 2006 г. ще стартира Националната агенция по приходите, което ще облекчи и подобри администрирането на държавните приходи, като същевременно ще засили данъчния контрол.
В сферата на селското стопанство, Министерството на земеделието и горите е осигурено ресурсно по изграждане на Разплащателна агенция, която е основно изискване и която е кореспондент на евроструктурите.
Уважаеми колеги, нормално и редно е всяка опозиция да критикува и да не е съгласна с предложения бюджет. Едно сравнение с Бюджет 1998, 1999 и 2000 показва, че това са бюджети с дефицит за разлика от сега предложения. От друга страна, погледнато от социална гледна точка, през 1999 г. за здравеопазване са изразходвани 3,9% от брутния вътрешен продукт, но за 2000 г. те са едва 3,7%, при сега заделени 4,4%.
Както заявих в началото, това е бюджет от нов тип. Правителството е ширококоалиционно. Пълната икономическа логика и политика за това правителство се реализира именно чрез Закона за бюджета. В дадения период и дадения етап предложеният бюджет отговаря в най-голяма степен на финансовите реалности на държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми министри! Господин Гущеров, Вие нищо не споменахте за Бюджет 1996. Ако споменавате миналото, трябваше с него да започнете.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ, от място): С най-голямо удоволствие!
МАРТИН ДИМИТРОВ: По конкретните въпроси. От господин Велчев и неговото изказване стана ясно, че правителството не смята да прави реформи. От Вашето изказване излезе така, все едно всички тези реформи са предвидени през 2006 г. и ще бъдат направени. Абсолютно заблуждавате българските граждани. Тези реформи ги няма! Ние затова не подкрепяме този бюджет. Чухте какво каза преди малко за този бюджет вашият коалиционен партньор – че първата година от управлението на едно правителство е ключовата, в която се правят реформите. Ако не ги направите сега, няма въобще да ги направите. Имате над 170 гласа! Защо не ги правите тези реформи?!
И втори много конкретен въпрос: догодина ще имате над 1 млрд. лв. повече приходи. Чухме от НДСВ, че поемате ангажимента да не се харчат тези пари. БСП казва ли същото нещо? Приемате ли ангажимента тези пари да бъдат използвани догодина примерно за данъчни намаления? Моля за много ясен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика - господин Георги Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Колеги, според господин Гущеров чухме приоритетите на един доста добър бюджет, който си е идеален – общо взето казано.
Господин Гущеров, Вие казахте, че от Вашите данни годишната инфлация се базира на 4,7%, макар че в бюджета е заложена на 5,8%. Бюджетът е изчислен върху 1,60 лв. курс на долара. Нека не се смеем. Наясно сме за ежедневно покачващите се цени на петрола на световния пазар. Освен това се задава зимата. Енергоносителите също ще повдигнат цените си. Мисля, че тези фактори ги знаете много добре. Не искам да ставам зъл пророк, но при вдигане цената на петрола мисля, че тези 5,8% инфлация, които сте заложили, ще станат не 6%, не 12%, а доста повече. Как ще компенсираме доходите на хората?! Хей това искам да обясните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Гущеров. Разполагате с три минути.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Извинявам се, но ще направя някои разяснения. Едно е средна инфлация, друго е инфлация в края на годината. Но това са въпроси, които се изучават в Икономическия институт. (Оживление в залата.)
Що се отнася за основния проблем, свързан с цялостната нова икономическа политика, която трябва да се заложи, Вие сте абсолютно прав. Всичко това започна още в онази 1997 г., когато логиката на бюджета беше само и единствено фиск. (Оживление в блока на ОДС.) Още тогава ние сме говорили много пъти, че веднъж завинаги българският бюджет трябва да се превърне в Закон за икономическата политика. Такова е виждането на нашата част от правителството, което смятаме да предложим в следващия бюджет - 2007 г., като в това отношение търсим нова политика и спрямо външния дълг.
Що се отнася до тази логика, аз работя с Вас в една и съща комисия и виждам, че Вие сте икономически прагматичен човек, за разлика от много дългогодишни политици във Вашата група, които не осъзнаха, че това са елементи, които са много по-сериозни от елементарната опозиционна дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Мирослав Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги дами и господа народни представители! Разглеждайки Бюджет 2006 можем да кажем, че той не изненадва никого, слушайки пледоарите в тази зала. Може би той е изненадващ само за българските избиратели, тъй като те все още не са забравили предизборните програми на партиите си, понеже си спомнят, че скоро имаше избори.
За нас от Български народен съюз Бюджет 2006 не бива да се оценява само с присъединяването на страната към Европейския съюз, но и чисто политически от гледна точка на политическата философия, както и на предизборните обещания.
Както е известно, за последните 15 години на прехода основни приоритети на държавата ни в дългосрочен план са икономическият растеж, конкурентоспособността, заетостта, жизненото равнище, а според нас от Българския народен съюз – и демографското развитие на България. Бюджетът е средство и начин за разрешаването на всички тези проблеми.
За огромно съжаление Бюджет 2006 не ни дава ясната представа как могат да бъдат решени тези задачи. Основен негов недостатък, както и на предишния бюджет съответно, е нищожната помощ, която българската държава оказва на българските фирми в процеса на присъединяване към Европейския съюз, тъй като по този начин тя не може да им помогне за очакващата ги конкуренция. Бюджетът е основно средство, с което държавата е длъжна и може да помогне. Добрите намерения на Бюджет 2006, които предвиждат чрез намаляване на осигурителната тежест от 6% в българските фирми да останат около 600 млн. лв. или средно пресметнато – около 1000 лв. на фирма, са крайно недостатъчни, имайки предвид, че имаме една година до реалното присъединяване към европейския пазар. На практика фирмите въобще няма да почувстват това увеличение, тъй като то ще бъде изядено както от планираната и непланирана инфлация, така и от повишените местни данъци и такси.
Изразяваме огромно съмнение, че това ще послужи и като осезаем тласък за икономическия растеж, както се опитват да ни внушат от правителството.
При положение, че в предизборните програми се обещаваше икономически ръст около 8%, то нужни са радикални реформи, а не имитации, както се опитват да ни подсказват тук.
Оценяваме положително другото намерение на правителството – да се задели 1% от бюджета за повишаване на конкурентоспособността на българските фирми, но практиката не само в този бюджет, а и в предишните показва едно – че те се разходват от административни структури и други дейности, които не дават никакви реални възможности за подготовка на българския бизнес.
Категорично е ясно от представения ни бюджет, че целево не са заделени никакви средства за подготовка на българския бизнес, а това предизвиква опасения за тяхната конкурентоспособност на бъдещия европейски пазар.
Един от другите сериозни недостатъци на бюджета е, че вместо да продължи тенденцията, която беше заложена от предишното правителство за намаляване на публичните разходи под 40% от брутния вътрешен продукт, днес ние имаме обръщане на тенденцията – от 39% през 2005-а на 40% през 2006 г. Това противоречи глобално на смисъла на пазарната икономика, както и на потребностите на страната ни за продължаване на реформите и мобилизиране на вътрешен ресурс за икономически растеж.
Гледайки бюджета, от пръв поглед е ясно, че този, както и предишният ще бъде сериозно преизпълнен, защото в него са подценени както приходите от митническите сборове, ДДС и не на последно място от акцизите. На практика съществуват реални възможности в този бюджет брутният вътрешен продукт да бъде намален до 38% преразпределение и по този начин ще останат в хората много повече средства, които ще им послужат реално да повишат икономическия растеж.
Друг сериозен недостатък е задържането на процеса на децентрализация на бюджета. Това продължава една традиция, която не е много радостна – да създава проблеми в регионалните бюджети, както и да ограничава регионалните фактори за икономическо развитие.
Най-важната част в политиката на доходите, мисля, че на всички нас тук, пък и на българското население, предполагам и на Министерския съвет, е известно, че България е страната на последно място от редовните асоциирани членове по жизнен стандарт в Европейския съюз – в процентно отношение под 30% от брутния вътрешен продукт на страните от Европейския съюз.
Повишаването на жизнения стандарт е един от сериозните проблеми на българския преход и приоритет на всички правителства досега. За съжаление предвидените промени в подоходното облагане дават на практика маргинални възможности за увеличение на доходите само на групите с най-нисък доход, за разлика от предишното правителство, чиито фаворит пък бяха групите с най-високи доходи.
Остава един сериозен проблем и това е проблемът за средната класа и за необходимостта от намаляване на подоходното облагане точно на тази група хора. Видимо е, че Бюджет 2006 по никакъв начин не решава проблема с повишаването на жизнения стандарт. Напротив, той запазва статуквото. Заложеното повишение ще бъде изядено от планираната и непланирана инфлация, повишени данъци и такси и повишени лични осигурителни вноски.
Илюзия е естествено, че ще се вдигнат реално доходите, защото пенсиите се увеличават само с 5%, заплатите – с 6%, и то бюджетните, а се вижда, че заложената инфлация е 5,8%. Ако правителството действително мисли да решава проблема за жизнения стандарт на хората, които живеят в България, трябваше да демонстрира това с оставянето на повече реални пари в хората, което съответно щеше да доведе до най-важните неща – повишаване на потреблението и стимулиране на икономическия растеж. По този начин се повишават и приходите в бюджета, намалява се сивата икономика и не на последно място се създава нещо, което от 15 години така и не успяхме да създадем – средната класа.
Следващият основен недостатък на Бюджет 2006, според Български народен съюз, е липсата на целево заделени средства и реална политика за демографско развитие на страната. Съвсем повърхностно се отчита един много сериозен фактор в България и това е застаряването на населението. Няма ресурсно обезпечена политика за стимулиране на национална раждаемост, както и за интегриране на малцинствата в общественото производство. Напротив, Бюджет 2006 отново развива и повтаря тезите на предишния бюджет – всичките пари от работещите хора се съсредоточават в социалното министерство и то ще преразпределя един огромен продукт. Парите отново ще бъдат давани неефективно на хората, които не искат да работят, не желаят да работят и не желаят да произвеждат принадена стойност, тоест вървим към един процес, който за съжаление това правителство не иска да спре. А това е циганизацията на държавата!
И ако трябва да се търсят оправдания за повишаването на публичните разходи на правителството, защо това правителство не инвестира в един от основните сектори – образованието и професионалната квалификация на младите хора? Напротив, казва се, че образованието е приоритет, казва се, че за образование трябва да се заделят минимум 5% от брутния вътрешен продукт, а напротив – виждаме, че тенденцията е точно обратната. От миналата година в бюджета – 4,42% от GDP, сега имаме реално намаление с повече от 0,3% - 4,16%, а иначе говорим, че сме тръгнали за Европа, че повишаваме конкурентоспособността и ще създаваме млади и кадърни хора.
На практика това липсва не само в тези бюджети – няма какво да се лъжем, това липсваше и в предишните бюджети. Това представлява една огромна бомба със закъснител, която между другото започва да гърми и виждаме, че българският бизнес все повече се затруднява в намирането на квалифицирани кадри, а да не си представяме как бъдещото младо поколение ще се интегрира и ще си намери работа на трудовия пазар на Европейския съюз?!
От политическа гледна точка показателят с най-голяма тежест за България е икономическият растеж. Неслучайно по време на предизборната кампания всички се надпреварваха да обещават по-висок и по-устойчив икономически растеж. Днес в Бюджет 2006 виждаме точно обратното, защото може би с разполагаемия бюджет не могат да бъдат задоволени едновременно и партийни, и корпоративни, и други интереси, и да бъдат изпълнени може би най-важното – обещанията на тройната коалиция!
Питаме отново, къде е предизборната цел – минимум 8% икономически растеж? Как бюджетът осъществява тази цел? Защото в момента става въпрос за следното – не за това дали Бюджет 2006 е добър или лош, не дали е десен или ляв, а един бюджет, който ще ни гарантира 8% икономически растеж, който ще послужи за една добра база, за едно бъдещо и прекрасно развитие на България оттук нататък!
Видно е от всички предложения за бюджета, че една доктрина за 8% икономически растеж не е възможна. Смело можем да заявим, че в тази рамка не се обслужва обоснованата програма за развитие на България и на правителството, че няма да се насърчава икономическия растеж и още по-лошо, че не се създават условия за подобряване на бъдещето ни.
Това е един бюджет, който няма да ни помогне да се подготвим за членство в Европейския съюз, който няма да направи нито страната ни, нито хората, които живеят в нея, по-богати; няма да ограничи бедността и няма да изпълни ничии обещания от създадената тройна коалиция!
Ясно е, че господството на фискализма над икономическата политика е от по-голямо значение за управляващите. И най-голямото доказателство за това е, че бюджетът се прави преди да има реална програма на правителството за управление на България.
Това, според Българския народен съюз, е бюджет на неизпълнените обещания, на изгубени надежди и най-лошото – на неясната перспектива занапред!
И както каза господин Милен Велчев – член на управляващата коалиция и бивш финансов министър, това е един инерционен бюджет – бюджет, който няма да доведе нещо по-добро за България.
Ние, от Български народен съюз, заявяваме, че няма да подкрепим законопроекта за бюджета на първо четене. Запазваме си правото да направим разумни поправки, които считаме за необходими, и да доведат всичките тези параметри, за които говорех, за да стане по-добра финансовата рамка и да има повече пари за хората, които работят. Ако те отново не бъдат приети, няма да подкрепим бюджета и по-късно. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Мурджов.
Има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми българи, уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми министри! Правят се различни квалификации на бюджета, който приемаме. По правило от управляващите те са позитивни, от опозицията – негативни квалификации. Ние, от Парламентарната група на Партия “Атака”, заявяваме, че Бюджет 2006, който приемаме, е бюджет на несуверенната Република България. Защото бюджетът е съставен и се приема безспорно за абсолютно всички ни, не само в тази зала, а за целия български народ, под диктата на чужда финансова институция – Международния валутен фонд, и това е така вече девет години поред. В тази връзка и този бюджет не прави разлика и затова и този бюджет е лош бюджет, както и предишните, предхождащи годишни бюджети, защото този бюджет не обслужва българския национален интерес, а чужд – да се гарантира с цената на всичко изплащането на дължимите плащания по външния дълг, с цената и на съответните лихви.
Какво се иска от нас? Да свиваме потреблението, да затягаме коланите до пълно задушаване, за да се поддържат една привидна макроикономическа стабилност и параметри. Ето защо бюджетът е силно монетарен и рестриктивен. Вярно е, той цели запазване на финансова стабилност, но на огромна цена, а тази цена е липсата на връзката с реалната икономика, с бизнеса и производството. Бюджетът е с ясно изразени диспропорции. Налице е огромен скрит излишък – по различните пера около 1 млрд. лв. В чисто политически план настоящият бюджет е провал на всички управляващи заедно в тристранната коалиция и на всяка една от трите политически сили поотделно. Бюджетът в тази връзка е демаскиране на предизборните лъжи на БСП, на ДПС и НДСВ. Къде останаха техните щедри обещания за “бързо и решително нарастване на доходите не с проценти, а с десетки проценти, с увеличаване шоково – цитирам предизборна платформа – на доходите и възможностите на български граждани”?
С други думи, бюджетът е безпринципен, което е следствие на безпринципността на самата управляваща коалиция. Бюджетът е със сбъркана философия изобщо. Още в базата му са заложени основни нереалистични или неудовлетворителни макроикономически параметри. При положение, че държавата по показател на брутен вътрешен продукт е на равнището на 1988-1989 г., реалният ръст от 5,5% е нисък. Той би могъл да бъде значително по-висок при друга философия и без задушаващата хватка на Международния валутен фонд и това е безспорно за всички. И очакваната инфлация от 4,9% е също висока, предвид на съществуващата и сега макроикономическа и финансова стабилност.
Нереалистична е базата от 1,61 лв. за долар и цената на петрола от 61,4 долара за барел. Тези стойности още днес, на 17 ноември 2005 г., когато обсъждаме този бюджет за идната година, са значително прехвърлени или бележат трайна тенденция към покачване.
Ние, от “Атака”, бихме подредили по друг и различен начин приоритетите и основните цели на бюджета за 2006 г., с което бихме очертали и друга философия, а именно бихме определили за първа най-важна отличителна черта на бюджета неговата социална отговорност. На второ място формулираме като цел решителен подем в икономиката и икономически растеж, след което поставяме подготовката на Република България за членството в Европейския съюз и след това поддържаме и сме да се запази макроикономическата стабилност.
Един от малкото светли моменти в този бюджет е, че бюджетът за 2006 г. е първият от началото на прехода с нулев бюджетен дефицит и че публичните разходи се ограничават до 40%. Но това е много малко. Такъв положителен момент е, че са увеличени средствата за капиталови разходи, което обаче отново е недостатъчно.
Добре е, че се увеличават пенсиите с 5%, но това е изключително малко, като се има предвид от м. юни 2006 г., и крайно недостатъчно, когато се има предвид, че тези 5% ще бъдат изядени от предвижданата инфлация от 4,9%. На практика реално увеличение с една десета от процента.
Увеличението на минималната заплата е също крайно недостатъчно – от 150 на 160 лв. Тези десет лева ще бъдат много бързо изядени и реално увеличение няма да има от предвижданата инфлация.
Увеличението на заплатите в публичния сектор от м. юли 2006 г. е също крайно недостатъчно като се има предвид отново инфлацията, която се предвижда.
Тук имаше обещания в предизборната кампания, няма да цитирам от коя политическа сила, за увеличение от 20%. Неблагоприятно за икономиката ще се отрази и досегашното ниво на корпоративния данък от 15%. Когато разгледахме Закона за корпоративното облагане, имахме предложение този процент да бъде намален на 13%. Можеше да бъде намален и данък общ доход. А най-големият проблем е огромното, бих казал, с нищо неоправдано увеличение на акцизите. Оправдано и аргументирано от управляващите, че така било в Европейския съюз. Всъщност от това увеличение на акцизите, което е драстично и несъобразено с джоба на българските граждани, се дават тези малки увеличения на средната работна заплата, съответно с 20-30 лв., 10 лв. на минималната заплата и тези 5% на пенсиите.
Няма да се решат въпросите със станалите наводнения през текущата 2005 г. с тези 300 млн. лв., които се предвиждат за бедствия и аварии. Тези пари ще идват. Но, не дай си Боже, ако се случи следващата година, това е природа, но и нищо да не се случи, 300 млн. лв. ще бъдат крайно недостатъчни. Знаем на каква стойност се оценяват досега възникналите щети, предвид бедствията през тази година.
Огромен е проблемът с настоящия бюджет във връзка с нуждите на съдебната власт и система и Министерството на правосъдието. Пред съдебната власт и Министерството на правосъдието се поставят революционни задачи през следващата година. Революционни закони и актове приемаме в настоящото Народно събрание, които трябва да влязат в сила и да действат догодина в тази насока. Аргументите с колко процента се увеличавали в сравнение с предишната и колко пъти – в сравнение с предишни години, средствата за съдебната система са несъстоятелни. Съдебната власт и система са системи, върху които лежи държавността. Те са фундаментът, на който стои цялото общество.
В тази връзка в бюджета за 2006 г. трябваше да бъдат заложени несравнимо по-големи суми, като се има предвид окаяното състояние на сградите на съдебната система, като се имат предвид хилядите незаети бройки в тази система поради липса на средства за плащане на заплати, бройки, които стоят замразени и които са абсолютно необходими за правилното функциониране на съдебната система.
И нещо друго. Съдебната система е предявила претенции, искания, много големи, които ние сега обсъждаме, и считам, че в голяма степен неправомерно обсъждаме. Защото съдебната власт е равнопоставена на всяка една от другите две власти – законодателна и изпълнителна власт. Има държави, в които исканията на съдебната власт се възприемат безприкословно от законодателната власт, каквато сме и в каквото връзка трябваше да го направим.
Добре е, че се повишава необлагаемият минимум от 130 на 180 лв. Това е само за тези по-ниски етажи на доходи. Същото трябваше да бъде направено за по-високите етажи на доходите и за другите вземания на гражданите, които се облагат по този закон.
Намаляването на осигурителната тежест с 6% - от 42 на 36, също е положителна тенденция, но недостатъчна за цялото облекчаване на доходите на физическите лица. В тази връзка това щяха да са пари, които щяха да останат у българските граждани, които щяха да ги вложат в българската икономика под една или друга форма, директно или индиректно, те щяха да задвижат българската икономика, така че да се получи по-голям ръст.
Добре е, че се увеличават средствата по ФАР, САПАРД и другите програми. В тази връзка следва да се има предвид, че въпросът не е относно тези пера за размера на средствата, а въпросът най-вече е по начините, по които се оползотворяват тези средства, тяхната целесъобразност на харчене или те изобщо се оползотворяват, в каквато връзка са огромните проблеми.
В крайна сметка, когато разглеждаме този бюджет, следва да се има предвид и обстоятелството, че това е първата година от управлението на това правителство и тази година трябваше да бъде решителна. Чисто политически и политологически е така. Това, което направи едно управление първата година, то е най-важното, то е най-същественото, то е най-решителното. Явно е, че с този инерционен бюджет – такъв, какъвто е той, това са възможностите на управляващата коалиция. Явно е, че те не са никак големи.
Аз ще завърша с позицията на “Атака”. За да можем да направим бюджет, който отговаря на българския национален интерес, той трябва да бъде бюджет на нашата суверенна българска държава, на която българска държава и на българския народ еманация сме ние. Тогава, когато тук се оправдаваме, че Международният валутен фонд някъде, от кой знае откъде, по телефона и лично тук с разни смешници ни налага и ни учи, и се опитва да ни командва какво да правим относно едно или друго перо в нашия бюджет, относно основни харчове, които имаме да правим, това не може да бъде добър бюджет. Трябва да скъсаме с Международния валутен фонд, в каквато връзка ние горещо пледираме, за да можем да правим истински бюджет на суверенната българска държава, на българския народ, за това, за което ни е изпратил тук.
Затова ние от партия “Атака” сме решително против този бюджет и единодушно ще гласуваме против него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Иванов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (КБ): Господин председател, господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги депутати! Аз искам да направя следната реплика на господин Шопов.
Уважаеми господин Шопов, Вие направихте една констатация, че има завишение на ставките за акциза. Да, доста ставки от тях са завишени. Но искам да кажа, че в този бюджет за първи път от промените в България има една акцизна ставка, която е почти занулена – това е ставката за дизелово гориво за земеделските производители и по отношение на гори и горска промишленост. За първи път в български бюджет се обръща внимание на производствената част, на реалната сфера.
Ако не сте видели, промяната е следната: при 430 лв. акциз за 1000 литра нормално дизелово гориво за производителите в отрасъла “Земеделие” тази ставка пада на 50 лв. за 1000 литра. Осем пъти и половина!
Аз смятам, че това е един признак на този бюджет и едно обръщане към производството. Защото досега всички бюджети са залагали средства приоритетно в социалната сфера, социални помощи, безработни, здравеопазване, образование. Това е добре, но без производствен процес, без възпроизводство ние не можем да правим добри бюджети. Така че аз съм много доволен, че за първи път има преференция за земеделските производители.
Второ, Вие казахте, че 6% са много малко намаление на осигурителната ставка. Аз считам, че ако в една сериозна европейска държава или в Япония се направи това, ще бъде революция в осигурителната реформа. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Иванов. Да, това е така. Ние приветстваме това намаление на дизела за тези цели.
Още нещо да добавя. Ние приветстваме и подкрепихме намалението, всъщност без акциз, на едно друго гориво – на биодизела, което се надяваме да навлиза все повече в бита на България. Така че в тази връзка ние пледираме за това, което е добро в този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Различни са оценките, които могат да се направят както по отношение на параметрите на бюджета като цяло, така и по отношение на отделните му части, включително и в частта за размера на взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджета на общините.
Дами и господа, най-лесно е да се застъпи тезата, че размерът на средствата в определени дейности е недостатъчен и да настояваме за тяхното увеличение, което по правило би срещнало одобрение на значителна част от народните представители, особено на разпоредителите с бюджетни кредити, към които е насочено увеличението на средствата и обществото като цяло. Но конструктивната позиция изисква да си дадем ясна сметка за възможностите на бюджета на този етап и да съобразим предложенията си с условията за запазване на финансовата стабилност на държавата и на отделните институции.
Ще си позволя да взема отношение по проекта на Закон за държавния бюджет за 2006 г. в частта му за общините.
Ще си позволя, колеги, да отбележа с цифровото изражение на отделните разходни направления, че размерът на средствата, предвидени като трансфери от републиканския бюджет към бюджетите на общините бележат ръст в сравнение със средствата от 2005 г., като в определени направления увеличението е значително.
Господин Павел Шопов е излязъл, той посочи някои области, но би било добре, ако слуша в момента, да види какъв е ръстът и в тази област.
С проектобюджета на общините за 2006 г. са разчетени разходи в размер на 2 млрд. 353 млн. 800 хил. лв. при 2 млрд. 89 млн. 300 хил. лв. по Закона за държавния бюджет, сравнен с миналата година.
Увеличението, уважаеми колеги, е в размер на 264 млн. 500 хил. лв. Това е ръстът. Бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2006 г. са увеличени спрямо 2005 г. със 125 млн. 800 хил. лв., от които за делегираните от държавата дейности без субсидията за капиталови разходи – 78 млн. 600 хил. лв. За местните дейности увеличението е 27 млн. лв. и 300 хил. лв. в сравнение с миналата година без субсидията за капиталови разходи, от които 13 млн. лв. е общата изравнителна субсидия и 14 млн. 300 хил. лв. компенсиране отпадането на пътния данък.
Надявам се, че господин Павел Шопов слуша в момента. Сигурно е възможно, уважаеми колеги, да се потърсят механизми за преразпределение в общата рамка на бюджета или да се намерят допълнителни резерви за допълнително увеличаване на определени разходи.
Искам да обърна внимание на някои въпроси от принципен характер в контекста на финансовата децентрализация и повишаване на финансовата самостоятелност на общините.
Съгласно закона, уважаеми господин министър-председател, държавата е длъжна да осигури средства за финансиране на делегираните от държавата дейности, а общините да ги заложат и приемат в бюджетите си в размери, не по-малки от предвидените в годишния Закон за бюджета.
В тази връзка ми се струва неприемливо ограничението за гарантиране на тези средства от страна на държавата в размер на 90% от предвидените по чл. 10, ал. 1 от проекта, а същевременно да задължаваме общините по чл. 11, ал. 2 да приемат в пълен размер. Това по същество означава да задължим общините да приемат бюджети, предварително обречени на неизпълнение не по тяхна вина. Подобно становище беше изразено и от Националното сдружение на общините. Но това е един принципен въпрос, по който може би трябва оттук нататък да се помисли – при един следващ бюджет, за неговото решаване.
От друга страна, може би трябва да привлечем вниманието на министъра на финансите, струва ми се, че предоставянето на правна възможност за евентуална икономия от средства – звучи малко неправилно, според мен, които не са предоставени в пълен размер от държавата при условие, че при тяхното планиране и разходване се спазват утвърдените от държавата стандарти за издръжка - подобен подход на ограничаване влиза в противоречие с гарантираната от основния закон самостоятелност на общинските бюджети и принципите за тяхното съставяне, приемане, изпълнение и отчитане, заложени в Закона за общинските бюджети.
Един от основните въпроси, който заслужава да бъде обект на дискусия, е свързан с размера на субсидиите за капиталови разходи, предоставени на общините. Факт е, че значителна част от общините са силно зависими от тези субсидии, тъй като те не разполагат с почти никакви възможности самостоятелно да заделят средства от собствените си приходи. Но трябва да се каже, че са предвидени 10 млн. лв. в проекта за Закон за бюджет за изграждане, реконструкция и основен ремонт на местните общински пътища, като са увеличени спрямо миналата година с 3 млн. 500 хил. лв. Това не може да се отрече.
Предвидени са трансфери чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за текущ ремонт и зимно поддържане на местните пътища в размер на 35 млн. лв. Също така са предвидени 8 млн. лв. за съфинансиране на конкретни проекти от общините, като са увеличени с 1 млн. лв. спрямо миналата година. Почти навсякъде имаме ръст.
За първи път - трябва да се отчете, дами и господа народни представители, са предвидени средства за поддържане на експлоатацията на местните жп прелези в размер на 1 млн. 200 хил. лв. - досега никога такава възможност не е била предоставяна и този въпрос винаги е бил поставян от страна на Националното сдружение на общините, допълнителните средства за общини в тежко финансово състояние в размер на 10 млн. лв., за ремонт на общинските средни училища – 9 млн. лв.; средствата за осигуряване на ДДС по проекти на САПАРД, както и временни безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на разходи по одобрени проекти по САПАРД до тяхното възстановяване – по 10 млн. лв.
Все пак, макар че размерът на тези средства е увеличен в сравнение със средствата от миналата година, продължава тенденцията размерът на средствата за капиталови разходи, с които общините оперират самостоятелно, да е по-малък от този с целево предназначение за конкретни определени в закона обекти и допълнително преразпределените към общините средства с целево предназначение от бюджетите на отделните министерства.
Наред с това ми се струва, че трябва да се откажем от подхода разчетите за финансиране на капиталовите разходи в частта извън тези за екологичните обекти да се утвърждават от министъра на финансите и впоследствие с негово съгласие да се правят промени за финансиране между отделните обекти, определени от общинските съвети.
След като законът е определил размера на субсидията, която общинският съвет има право самостоятелно да разходва за определени от него обекти, предвидените ограничения в чл. 13, според мен, са неоправдани, и без това тези средства са малко. Да оставим възможността самите общински съвети да преценят и да посочат тези приоритети. Иначе досега не е имало някакъв проблем, ако съответният общински съвет се обръща към Министерството на финансите. Тази промяна винаги се е правила.
Един друг въпрос, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, в контекста на разделянето на отговорностите между държавата и общините и начина на тяхното финансиране мисля, че не е много правилно и не звучи много добре традиционното пренасяне от закон в закон всяка година на разпоредбите на § 39 от Преходните и заключителните разпоредби на проекта. Става дума за прехвърляне на задължения на част от общините да покриват разходи по един отдавна отменен акт на правителството – Постановление на Министерския съвет от 1980 г. под № 70, за подобряване на условията за подготовка и реализация на младежта за изграждане на жилища на младежи, работили в строителството. Не може задължения, натрупани в изпълнение на един отменен акт за провеждане на държавна политика, свързан с преференциално решаване на жилищни въпроси на определена категория граждани, да бъдат вменявани на общините. Мисля, че вече е време – след години, това нещо да бъде осъзнато от страна на централната власт, но и в предишни години, може би по традиция, това нещо се пренася винаги като задължение на общините.
Ангажиментите на централната власт да подпомогне с 10 млн. лв. общини в затруднено финансово състояние, колеги, е похвално.
Между другото това искане беше направено и от страна на Националното сдружение на общините.
Големият въпрос е да бъдат създадени ясни критерии за разпределяне на средствата за общините в затруднено финансово състояние, които да не позволяват на отделни общини, които не спазват стриктно финансовата и бюджетната дисциплина, постоянно да бъдат стимулирани и по един определен начин да докарват общините до фалит.
В предишни години със Закона за държавния бюджет винаги се опрощаваха дългове на общини, но, за съжаление, това нещо винаги е стимулирало по някакъв начин ръководството на общината да няма сериозно отношение във връзка с бюджетната дисциплина и общини, които са били стриктни, спазвали са бюджетната дисциплина, накрая са били губещи. Това е една порочна практика. Трябва да се помисли по този въпрос и веднъж завинаги да се спре.
Особено е важно да се разработят допълнителни критерии и механизми за осигуряване и предоставяне на целеви средства за израждане на основни обекти на техническата инфраструктура, като пътища, водоснабдяване и канализация и други, които, за съжаление, все още липсват в немалка част от населените места в различни райони на страната. При сегашните критерии за разпределение на средства за капиталови разходи общините с подобни проблеми практически са лишени от възможността да получават средства за проектиране и изграждане на тези жизнено важни за населените места обекти, а тяхната приходна база е минимална, те никога не могат да отделят тези средства.
Искам изрично да кажа, колеги, че в началото на ХХІ век в България има населени места все още без пътища, с 30 деца в детска градина на 3-4 километра. Мисля, че е дошло времето по времето на този мандат този въпрос да приключи.
Държа да подчертая, завършвайки, господин председател, че Парламентарната група на ДПС ще подкрепи законопроекта за държавния бюджет не само заради това, че е коалиционен партньор, а напротив – всичко това, което беше посочено като ръст, са факти. Мисля, че и колегите от опозицията посочиха, че има ръст в различни области. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, с оглед на характера на днешната дискусия и основателния интерес, предлагам на основание на чл. 35, ал. 1, Приложение 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание днешното заседание да бъде удължено с 4 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено процедурно предложение за удължаване на работното време на днешния пленарен ден с четири часа. Няма противно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 129, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Едва ли има време за цяло изказване преди 14,00 ч., така че предлагам да продължим в 14,15 ч.
Давам 15 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Регистрирали са се 138 народни представители. Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Както беше съобщено преди почивката, има думата народният представител Лидия Шулева.
Моля квесторите да поканят и господа министрите да заповядат в пленарната зала.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Национално движение Симеон Втори участва в управлението, за да гарантира приемственост на политиката, стабилност и растеж в икономиката. През изминалите четири години политиката на НДСВ беше ориентирана към постигане на икономически растеж при добър баланс между интересите на бизнеса и социалната политика.
Напоследък много се говори, че Бюджет 2006 е бюджет на статуквото. И ако приемем, че това твърдение е вярно, и говорим за статукво, то би трябвало да се продължи точно тази линия на стимули за ускорен икономически растеж при съобразяване с потребностите на социалната сфера. Това също би означавало, че Бюджет 2006 и пакетът от данъчни закони ще продължи изпълнението на поне няколко основни приоритета, свързани с икономиката на страната, а именно: първо, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика чрез мерки за по-добра бизнес среда; второ, подкрепа на инвестициите и иновациите чрез създаване на подходяща инфраструктура; и, трето, реформиране на образованието като база за изграждане на икономика на знанието.
За мен тревожното в Бюджет 2006 е, че има опасност от бюджет на статуквото той да се превърне в бюджет на застоя. Това трябва на всяка цена да бъде избегнато. В тази посока са и предложенията на НДСВ. Целта ни е не да се противопоставяме, а с общи усилия да усъвършенстваме бюджета в желаната от всички ни посока – просперитет за страната и българските граждани.
Ние продължаваме да отстояваме схващането, че само силната икономика може да генерира повече работа и по-добри доходи за хората. Нашата задача е да подобрим бизнес средата, защото все още не сме постигнали желаната.
В тесните граници на бюджетните възможности все пак има лостове и механизми, чрез които можем да създадем стимули за бизнеса. Затова, на първо място, ще обърна внимание върху предложенията, насочени към стимулиране на българските предприемачи.
Удовлетворена съм, че постигнахме консенсус по намаляване на осигурителната тежест за бизнеса с 6 пункта при съотношение на вноските работодател – работник 65:35. В резултат 600 милиона ще останат на разположение на бизнеса и нашата икономика ще стане по-конкурентоспособна.
Добре ще бъде обаче да отидем още една стъпка напред и да освободим от данъци разходите, които фирмите правят за обучение, квалификация и преквалификация, както и разходите за постигане на здравословни условия на труд. Тази стъпка е от особено значение за периода до присъединяването ни към Европейския съюз, заради трудностите пред нашите фирми да отговорят на европейските изисквания за здравословни условия на труд.
Що се касае до обучението на кадрите, това е стратегически важно за всяка фирма. Инвестициите в човешки ресурс са най-прекият път за повишаване на производителността и конкурентоспособността на предприятията. Икономическият растеж в голяма степен се обуславя от създаването на условия за развитие на икономика, базирана на знанието. В тази връзка посочените по-горе предложения стимулират именно такова развитие. Известна тревога обаче буди фактът, че средствата в бюджета, предвидени за иновационния фонд, са по-малко от предвидените в бюджетната рамка 2005-2007 г.
Знае се, че основен източник, генериращ икономически растеж, са инвестициите. И тук за съжаление се вижда сериозно намаление на средствата за подкрепа на големи инвестиционни проекти. Сериозно намаление има и на средствата за подкрепа на малкия и среден бизнес – все фактори на растежа.
Друг основен фактор за повишаване на конкурентоспособността е намаляването на дела на сивата икономика. Необходими са не само административни, но и фискални мерки. Пример за това са алтернативните данъци. Техният размер беше два пъти по-нисък от корпоративния, когато бяха въведени. Ние предлагаме това съотношение да бъде възстановено, тоест ставката на алтернативните данъци да стане 7,5%. Размерът на сегашната ставка, която е по-висока от тази на корпоративния данък, стимулира сивия сектор в икономиката, тъй като почти никой не плаща тези данъци.
Друг закон, който силно касае бизнеса, е Законът за данъка върху добавената стойност. Подкрепяме възгледа, че не можем да намалим ставката по ДДС точно сега – в условията на бързо растящ дефицит по текущата сметка на платежния баланс, и смятаме, че представителите на бизнеса ще ни разберат. Това, което можем да направим, е да намалим прага за регистрация по ДДС и да въведем доброволна регистрация.
Допълнително две от предложените по-горе мерки за стимулиране на бизнеса рефлектират и по ДДС – разходите по развитие на човешките ресурси и разходите за транспорт да се признават за данъчен кредит.
Национално движение Симеон Втори винаги е провеждало прагматична, последователна политика, без резки трусове и завои. Тази политика осигури стабилно развитие на икономиката през изминалите четири години. По оценка на Европейската банка за възстановяване и развитие България е най-бързо развиващата се страна в региона, а за 2004 г. сме държавата с най-голям ръст на чужди инвестиции в Югоизточна Европа. Бюджетната рамка, по най-простия начин казано, е баланс между приходите и разходите в държавата. За да имаме повече приходи, трябва да стимулираме производителите – тези, които създават брутния вътрешен продукт.
С представените пред вас предложения смятам, че ще усъвършенстваме Бюджет 2006, като добавим още скорост към ръста на икономиката на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Иван Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз бих нарекъл този проект за бюджет бюджет на парадокса, тъй като в днешната ситуация Европейският съюз изисква от България правенето на реформи, а ние виждаме от правителството в този проект оправдание за неизвършване на определени реформи, заради влизането в Европейския съюз.
Няма да се спирам надълго върху социалната политика, реализирана чрез този проект за бюджет, защото колегите казаха доста неща, но не мога да не кажа, че в социалната сфера това е бюджетът на излъганите социални обещания и надежди. Бяха обещани 20-процентни увеличения, но това, което виждаме днес като реалност, е 20 процента увеличение на цените. И затова сигурно трябва да благодарим на управляващите от тройната коалиция.
Разбира се, искам да обърна внимание върху бюджета на Националния осигурителен институт, в който приходите общо са около 3 милиарда, а разходите – около 5 милиарда! Това е пример за един много интересен бюджет, в който има 2 милиарда небалансираност.
Но една цифра, която е доста стряскаща, е в бюджета на фонд "Безработица", където има 200 милиона излишък и този излишък отива за пенсии. Това не се споделя като философия нито от работодателите, нито от синдикатите. И това е повод да кажем, че политика в социалната сфера не се реализира така.
Разбира се, аз съм много по-пристрастен и ме боли за сферата на здравеопазването. Затова, за да не бъда субективен, искам да ви покажа становището на Министерството на здравеопазването до Комисията по здравеопазване. Защото този проект за бюджет е образец за недопустим подход в управлението на държавата, при който политиката е по-важна от живота. Примерът е даден от министъра на здравеопазването, който имаше куража да предупреди чрез това становище, но го подчиниха и гласува за проект 2006. Заедно с Румъния ние имаме най-малкия дял от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, което показва каква е политиката и приоритетите на вашето управление към живота и здравето на българските граждани. Аз бих казал, че това е отношение на престъпление към нацията. 4,4% e недопустимо нисък процент. Ще прочета дословно становището на министерството и на министъра:
І. В хода на бюджетната процедура неколкократно изразявахме категоричната си позиция, че този вариант на бюджета не кореспондира с реалните потребности и крие рискове за финансовата устойчивост на здравната система. Предложението на министъра на здравеопазването беше с 238 милиона повече. Има предложение за използване резерва на Касата в 40% от наличността, което е класически ляв подход. Искам да ви кажа, че този бюджет осигурява 50 ст. лекарство/ден на домовете за медико-социални грижи. Искам да ви обърна внимание, че за разходите за доставка на лекарства и медицински консумативи и национални програми се отделят 95 милиона при тазгодишни 130 милиона. Искам да ви обърна вниманието, че са предвидени за капиталови разходи в 143 бюджетни организации и 67 държавни болници само 3 млн. лв., когато министърът е поискал 30 милиона. Тоест десет пъти са намалени парите, които той е казал, че са минимално необходими.
Накрая искам да обобщя със следното, или както спонтанно, искрено и образно обобщи уважаемият министър на заседанието на комисията: такъв проект за бюджет ще бъде трагедия за българското здравеопазване. Аз бих добавил: обективният извод показва, че здравето и животът на българските граждани не са в приоритетите на управлението на тройната коалиция. Моята оценка е, че Бюджет 2006 е пример за отказ от извършване на болезнена, но жизнено необходима реформа в здравеопазването. Това е пример за отказ от носене на отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Искам да съобщя на парламентарните групи изразходеното от тях време: Коалиция за България – 13 минути, НДСВ – 15 минути, ДПС – 21 минути, ДПС – 21 минути, ОДС – 15 минути, Коалиция "Атака" – 17 минути, ДСБ – 8 минути и БНС – 13 минути.
Имате думата за реплика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Колчаков, репликата ми е към Вас.
Естествено, Вие сте прав в идеята, че средствата са малко, но не сте прав в упреците, които отправяте към министъра на здравеопазването, защото твърдя, че със своето поведение той достатъчно ясно показа какво трябва да се случва и достатъчно добре разполага във времето нещата, които трябва да направим, заедно с вас, за да може тези пари да свършат повече работа от онова, което със същите пари досега не сме успявали да свършим. И ако този бюджет, както щете го наричайте, на здравеопазването е малък, но той е малък и с дисциплиниращ елемент, защото ние трябва да тръгваме към дисциплиниране. За да може тези средства, макар и недостатъчно, да постигнат ефекта, който българските граждани чакат. А, постигайки икономически растеж, да направим онова, което всички заедно – лекарите в тази комисия и всички, които имат отношение към здравеопазването, желаем искрено, защото го желаем за доброто на хората. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин Колчаков, това, което казвате, вероятно е вярно, вероятно е точно така и аз задавам прагматичния въпрос: вашата политическа сила непрекъснато отстоява тезата да намалим приходната част с данък печалба 10%, да свалим ставките надолу, тоест да намалим приходната част. Вие заставате и казвате: да увеличим разходната част. Не е необходимо човек да е икономист, за да разбира, че тези две неща са скачени съдове. Какво предлагате да се намали? Отбраната ли да свием, образованието ли да свием? Тъй като дял от брутния вътрешен продукт значи дял от баницата. Вие предлагате за здравеопазване да е повече. Господин министърът иска повече и основателно го иска. А военният министър казва: "Ние имаме споразумение с НАТО, не можете да пипнете милиметър от моя дял". От образованието е абсурдно да се пипа. Кажете как да направим тази гимнастика – да намалим приходите и да дадем повече на здравеопазването, като кажете за кое.
И така личен въпрос: къде бяхте, когато този дял за здравеопазването беше 3,7 – 3,4, че сега изведнъж стана толкова малък, като стана 4,4%? (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше втора реплика.
Има ли трета реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Аз благодаря на колегите, защото в спора се ражда истината. Бих казал, че допълнително само мога да покажа в обръщението на социалните партньори, бизнес и синдикати какво са поискали от политическите сили – 6% от брутния вътрешен продукт. Вие сте в дисонанс с тяхното искане.
На господин Димитров ще кажа, че сигурно трябва да отворим една школа за икономика в социалната сфера и да му покажа, че можеш да увеличаваш парите за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт, без да минават задължително през бюджета. Защото практиката в развитите страни показва, че когато вие имате по-малко пари, които се преразпределят през бюджета, имате по-високи доходи и ръст в икономиката, тогава работят фондовете. Аз съм работил в тази сфера и искам да ви кажа, че и вие доказахте в днешното си управление по-високата ефективност на частния сектор както в производството на услуги и дейности в здравеопазването, така и при доброволните частни фондове.
Това, разбира се, е един разговор, който трябва да проведем заедно. Аз съм готов да ви подкрепям, ако ние вървим по общ път. Разбира се, аз съм много обезпокоен, че пътят, който вие избирате днес, е доста ляв и неефективен. И затова аз не мога да подкрепя подхода на този бюджет. А иначе резултатите са ясни – не одобрявам действията и на министъра, който тръгна да лекува палиативно, тоест симптомите на заболяването в системата, а етиологичната причина, корена на злото е заровена на друго място. Иска се кураж, искат се знания. Ние сме готови да предадем и опита и подкрепата си, за да вървим по един европейски път в здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йовко Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Обсъжданият днес на първо четене законопроект за държавния бюджет за 2006 г. безспорно предизвиква интереса и вниманието не само на участващите в обсъждането народни представители в пленарната зала, но и на голяма част от българските граждани. И това е нормално. През последните дни, след публично оповестените параметри и макрорамка на Бюджет 2006, участниците в неговото съставяне, както и тези, които са обект на неговото въздействие, съвсем справедливо и закономерно започнаха да търсят своето място, последиците и резултатите от неговото функциониране.
Успоредно с това много браншови организации, неправителственият сектор, сдружения, центрове за икономически анализи, хората от сферата на бизнеса, синдикати и работодатели изразиха мнение и оценки за Бюджет 2006, неговите принципи, силни и слаби страни.
Като цяло, както винаги, когато става въпрос за пари и тяхното разпределение, споровете и дискусиите са много и това е полезно. По-важно е обаче декларираната от правителството воля този бюджет да изиграе роля на средство и инструмент за икономическа стабилизация и растеж да бъде реализирана. Важно е той да подобри бизнес климата и конкурентоспособността на българското производство, доколко ще изиграе само социалната си функция на преразпределение или ще съумее да мобилизира участниците в бюджетния процес към ефективност и ще стимулира развитието на човешкия фактор.
Няколко неща обаче са безспорни и те се откроиха в изказванията дотук: Бюджет 2006 е бюджет на приемствеността и промяната; бюджет на предизвикателствата пред коалиционното управление и новите реалности. В него има предварително зададени приоритети, които са в дневния ред на обществото: социалната защита и политика, евроинтеграцията, икономическият растеж и преодоляване последствията от природните бедствия през 2005 г.
Бюджетът е направен с непредприемани досега данъчни промени и промени в данъчното законодателство. Съставен е при влошени външноикономически ценови условия, повишени акцизи и ограничения, наложени ни от международните финансови институции.
Конкретното ми изказване ще бъде насочено към бюджета на общините за 2006 г., макар да бях облекчен в някои отношения от господин Ремзи Осман.
В проектобюджета на общините разходите са в размер на 2 млрд. 353 млн. лв. за 2006 г. при 2 млрд. 089 млн. за 2005 г., като увеличението е в размер на 12,7%. Положителна тенденция е увеличението на дела на общинските разходи в брутния вътрешен продукт – в процент от 5% през 2005 г. на 5,2% за 2006 г. Нещо, което не се е случвало през последните години. Очакват се местните разходи да нараснат през 2006 г. В проектобюджета са заложени по-високи държавни трансфери за общините от всички видове субсидии с общо 9,8%.
Повишената данъчна база на недвижимите имоти ще доведе до повишаване приходите от местни данъци с общо 53 млн.
За капиталовите разходи на общините са предвидени 323 млн. лв., като е увеличен общият им обем със 73 млн.
Запазен е стимулът за общините от преизпълнението на преотстъпените държавни данъци 20 на сто да се предоставят на общината, където е отчетено преизпълнението, а останалите 80 на сто между всички останали общини по критерии, уточнени между Националното сдружение на общините в Република България и министъра на финансите.
Запазена е и възможността при условие, че са финансирани на 100% всички делегирани от държавата дейности, остатъкът да се разпределя по решение на общинските съвети през следващата бюджетна година.
Съществува възможността за прехвърляне на един разход към друг на съответната делегирана дейност с цел по-голяма оперативност.
Най-сетне е решен нормативно и въпросът с финансовото осигуряване на данък добавена стойност с реализираните проекти от общините по Програма САПАРД. Увеличен е размерът на общата изравнителна субсидия с 13 млн. лв., като е увеличен и трансферът за компенсация на отпадналия пътен данък с близо 14 млн. лв. Налице са и други добри промени, заложени в проектобюджет 2006 в частта за общините, но тук ми се иска да поговорим за един от елементите на осъществената политика през последните години на финансово стабилизиране на общините – финансовата децентрализация.
Тя се проведе благодарение на способността на предишното правителство, Министерството на финансите и Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България да водят конструктивен диалог в интерес на местните проблеми. Този диалог доведе до положителни промени в общинските бюджети, до мобилизиране на местните ресурси и до намаляване на диспропорциите между общините, до значително намаляване на неразплатените разходи.
Истината обаче изисква да кажем, че този диалог през 2004 г. и особено през 2005 г. не бе толкова активен. Поради тази причина и най-вече поради недостатъчния финансов ресурс се очертават четири важни проблема по финансиране на общинските бюджети за 2006 г., а именно:
Съществува реална опасност при увеличаване отрицателното салдо по текущата сметка съгласно чл. 10, ал. 2 от закона общините да получат 90% от сумите за допълваща субсидия. Това на практика би ги лишило от 47 млн. лв.
Открит стои въпросът с издръжката на децата до 6-годишна възраст, която е само общинска отговорност, за разлика от учениците, чиято издръжка е държавна отговорност. Още повече, че въпросът се отнася до младите семейства и е реална грижа за тях.
И за 2006 г. остава открит въпросът с финансиране ремонта на общинската пътна мрежа.
Не на последно място, сериозен недостиг в общинските бюджети ще има по отношение възстановяване щетите от наводненията по общинската инфраструктура.
Уважаеми дами и господа народни представители, предполагам, че много от вас са получили тези въпроси, поставени от Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България. Тяхното реално решаване би довело до значими социални структурни ефекти в общините. Радващо в случая е, че правителството през м. октомври т.г. показа на дело съпричастност с проблемите на българските общини, като подписа качествено ново споразумение за взаимодействие с Националното сдружение на общините в Република България, определящо основните насоки за развитие на реформата в местното самоуправление. Защото това е всъщност пътят за реално местно самоуправление.
Подкрепям Бюджет 2006 г. на първо четене, защото той е път в правилната посока на България и единствено възможният в момента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Бюджетът за 2006 г. е строго консервативен и не сочи никаква икономическа фантазия от страна на управляващите. Бих казал дори, че е унил. (Оживление в Коалиция за България.) Ясно е, че в демонстрацията си на Бюджет 2006 не ни показвате нещо от онова, което беше заявено като приоритет по време на предизборната ви кампания.
Тук искам специално да говоря за образованието, предлаганите средства в сферата на образованието и политиката спрямо младите хора. Небезизвестен е фактът, че според НДСВ съвсем доскоро младите хора бяха най-голямото богатство на България. Образованието беше обявено за основен приоритет. Подобни твърдения за образованието, за повишаването на работните заплати на учителите, безплатните учебници за учениците до осми клас фигурираха и в предизборната кампания на БСП.
Цифрите днес говорят точно обратното. Общо предвидените разходи за образование в Бюджет 2006 са на стойност 1 млрд. 899 млн. лв., като за текущи разходи са 1 млрд. 771 млн. лв., а за капиталови разходи едва 128 млн. лв. Там са и парите за общините, за ремонти на училищата – средно по 160 хил. лв. на община.
На практика Бюджет 2006 ни показва една лоша тенденция въпреки обещанията. През 2005 г. за образованието бяха заделени 4,42% от брутния вътрешен продукт, а в 2006 г. сумата е 4,16% от брутния вътрешен продукт. Въпреки гръмките приказки на управляващата коалиция за приоритет № 1 на българската държава парите за образованието са крайно намалени и недостатъчни за гарантиране на едно от основните в тази насока правила – увеличаване престижа на училището, учителската професия, гарантиране на равен достъп до образование и най-важното – качествено образование за всеки.
По данните, изнесени от ресорното министерство, е видно, че близо 19 хил. български деца напускат училище всяка година, а 200 хил. въобще не го посещават. Материалната база на българското училище не отговаря на съвременните условия за провеждане на учебния процес и въпреки че през миналата година беше започната една положителна дейност с отделяне на средства по Програма “Енергийна ефективност”, в сегашния бюджет за тази програма не е предвиден нито един български лев, но правителството отделя 20 млн. лв. по една друга програма – “Мляко и кифла”.
Уважаеми господа министри, нима смятате, че е нормално в ХХІ век да насърчаваме българския ученик по този примитивен и, което е по-важно, доказал неефективността си начин за стимулиране? От друга страна, материално-техническата база на училищата е в окаяно състояние. Физкултурни салони и спортни площадки няма в 670 български училища. През зимата там не се провеждат часове по физическо възпитание.
Къде е грижата за младото поколение? Къде е осъществяването на онази програма, която ще направи българския младеж конкурентоспособен в обединена Европа? Няма такава програма! Може би има идеи, но в този бюджет ние не ги откриваме.
България е страна, бедна на природни богатства, но има хиляди и хиляди умни деца. Това е нашият ресурс. Това е нашата необогатена руда и за нея трябват грижите на цялата нация.
А за културата въобще не ми се говори. Дано Законът за меценатството да позакърпи някои от изпокъсаните дупки на културната антерийка, защото държавата отново е на другия бряг.
Българският народен съюз няма да подкрепи този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Господин Чернев, заповядайте. Дойде и Вашият ред за изказване.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, почитаеми господин председател.
Господин премиер, господа министри, колеги! След подробните експозета на говорилите преди мен колеги, включително и колегата Шопов от нашата парламентарна група, бих искал да спра вниманието ви върху два относително незначителни аспекта на нашия бюджет за 2006 г.
В социалните аспекти на Бюджет 2006 забелязвам една поразителна информация, че за стимулиране раждането на деца, особено на второ дете, държавата е подходила диференцирано и отделила цели 22 лв. месечна помощ за деца.
Ще направя едно малко сравнение – същевременно сумата, която се полага на един емигрант със статут на бежанец в България възлиза горе-долу на толкова, но дневно. Сигурно някой ще ме поправи, че не е точно така, но какво излиза – че е по-добре в България да бъдеш емигрант-бежанец, отколкото новородено дете!
Друг един малък аспект. Бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина възлиза на огромната в кавички сума от 500 хил. лв. Горе-долу тази сума стига, за да бъде поддържан животът на това държавно учреждение и с един апломб да се създаде цяло едно ново гише в тази агенция, както прочетох в проекта за бюджет.
Мисля, че по този начин няма да помогнем на българската нация нито да стане по-млада, нито България да стане по-гъсто населена от българи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, господа министри! Всяко правителство на социалисти заявява своята политика на социална отговорност. Кабинетът Станишев също залепи този политически етикет на себе си.
Какво е реалното състояние на тази политика към предложения проект за бюджет на страната за 2006 г.?
Законопроектът е слаб.
Първо, той не отговаря на приетата правителствена програма в социалната сфера, не отговаря на приетата програма в областите на здравеопазване, образование, административно обслужване на гражданите, тоест в сферата на публичните услуги. Не отговаря на програма по една проста причина – приема се бюджет без правителствена програма.
Липсата й означава още нещо – липса на данъчна политика. Приехте данъчните закони без правителствена програма. За каква политика на социална отговорност тогава може да се говори? Този проектобюджет стовари цялата сила на действащия вече ценови скок върху фирмите и гражданите. Правителството не прие никакви мерки. Днес виждаме, че проектобюджетът се занимава само с преразпределение на данъчните тежести и с това вместо да облекчи българския бизнес, го обременява. С други думи, няма намаление на данъчната тежест. Това е само политически трик, който бързо и лесно ще бъде разкрит от работещите българи.
Социалната политика има своя фундамент или поне един от своите фундаменти и това е политиката на заетостта. Предвиждат се стотици милиони левове, които да разкрият десетки хиляди работни места, а осигурените лица да нараснат само с 3 хиляди. Оттук може да се направи един-единствен извод и това е – неефективно използване на парите на хората в България, които плащат данъци за политиката на заетост и увеличаване на заетостта, само че в сивия сектор.
Социалната осигуреност означава развитие на осигурителен модел. Вече стана дума и затова ще съкратя част от изказването си, че такъв модел просто не функционира според Бюджет 2006.
Ясно се вижда също, че цялата политика по доходите при посочената инфлация няма да промени по никакъв начин всекидневието на българските граждани. Незабавното и несимволично увеличение на доходите бе политическата лъжа на правителство, което наследихте и от което явно взехте политически лозунги в тази област. През 2006 г. ние, българските граждани, ще видим, че социалистическото правителство не се различава от правителството Сакскобургготски в тези лъжи!
В проектобюджета няма политика по заетост, защото се продължава програма, която не е нищо повече от временна социална помощ, скрита зад временната заетост в бюджетните институции.
Лисабонската стратегия на Европейския съюз, която е основата на модерното европейско развитие, има основополагащ принцип – икономика на знанието. В политиката по образование няма ресурс за развитие на този сектор, защото няма и заявена политика. Няма развитие и промени нито в средното, нито във висшето образование.
Само преди седмици Четиридесетото Народно събрание ратифицира PAL-3 – заем, който беше в подкрепа на платежния баланс, където ние поехме редица ангажименти по реформи в образованието, за да получим тези средства. В този държавен бюджет, за който проектозакон днес дискутираме, няма и помен от такива реформи за поети вече ангажименти от българската държава. Но това е по-малката беля – няма и помен от промени към повишаване на качеството в българското образование.
Ясно е, че публичните услуги не са приоритет на този проектобюджет. При това споменатите дотук сфери са сравними и с административните реформи. Предвидените средства за електронно правителство, при това без да е ясно за какво точно ще бъдат изразходвани според проектобюджета, са просто изключение, което потвърждава правилото – липса на реформи, даване на пари на тъмно, ето защо ние, от Демократи за силна България, нарекохме този бюджет – бюджет на спрелите реформи.
Върхът на социалната безотговорност е бюджетът за здравеопазване. Ние ще разглеждаме впоследствие Закона за Националната здравноосигурителна каса, но още днес може да се заяви, че социалистическото правителство на социалната отговорност ще провали българското здравеопазване, защото няма бюджетни гаранции за икономии, посяга се на резерва на Националната каса и то, когато тя се въвежда в болничната помощ. Поставя се на риск финансирането преди да се извърши каквато и да е институционална реформа. Няма финансови гаранции за лекарствена политика.
Правителството на европейската интеграция, социалната отговорност и икономически растеж внесе първия си бюджет. С него опровергава възможността да носи това име и се насочва може би към по-точното си име – правителство на социалната безотговорност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Няма желаещи за реплики.
Давам думата за изказване на д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Днес Четиридесетото Народно събрание обсъжда предложения първи за това управляващо мнозинство проектобюджет за 2006 г.
В политическите приоритети на правителството важно място заемат три основни компонента – европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност.
Тези три ключови фрази не са механичен сбор от думи, а представляват послания, включващи в себе си анонс за типа политика, която ще реализира правителството през следващите четири години.
Както неведнъж съм заявявал, зад многото числа на всеки бюджет се крият конкретни политики. Бюджет 2006 не прави изключение. В него са заложени цели, които правителството ще следва през следващата година. Вярно е, че този проект на бюджетен закон се роди трудно, както и нелесно се сформира самото правителство.
За първи път в новата политическа история на България една нетрадиционна политическа тристранна коалиция започна своя живот. Започна го с много компромиси. Наложи се и социалистите, и либералите да направим отстъпки от собствените си предизборни програми и да се обърнем към реалностите на държавата. Вярно е, че закъсняхме с управленската програма, но природата не се шегуваше и бедстващите от наводненията хора не можеха да чакат политическите ни прогнози и очаквания за четири години напред да се превърнат в писани текстове.
Европейската комисия също не можеше да чака, а позакъснялата и набъбнала законодателна програма не ни остави голям избор. Това също беше един своеобразен компромис от страна на правителството и на мнозинството и мисля разбираем. Вероятно за опозицията правенето на компромиси е по-скоро липса на политически характер и твърди управленски позиции, но аз съм убеден, че ние притежаваме онова голямо политическо изкуство, което се нарича управление на компромиса, и което в движение ни учи как да го превърнем в реалистична и възможна политика. За мен този дебютен бюджет на правителството е успешното доказателство за точно такова управление на компромиса.
Уважаеми госпожи и господа, от изказването си за последния бюджет на миналото правителство си припомних едно определение, което, струва ми се, и сега ще бъде вярно. Бюджетът е изпълним, реалистичен и достатъчно отговорен. Той гарантира приемственост, социалната политика в него не е нито лява, нито дясна. Така, както е заложена в този проект, тя е изпълнима и възможна. В него има за всекиго по нещо, загърбен е принципът тука има – тука няма. Ще си позволя да цитирам съвсем малко числа, но, според мен, достатъчно убедителни.
Предвидените разходи за функцията социално осигуряване, подпомагане и грижи са 6 млрд. 169 млн. 300 хил. лв., което прави 13,5% от брутния вътрешен продукт. Не впечатляващата сума пари тук е най-същественото, по-важното е какво се крие зад тях. За мен истински ценното в тази част на бюджета са политиките, които са предвидени, а те накратко са следните. Политика по заетостта – в нея са заложени както програми, ориентирани към безработните, така и към работодателите и, забележете, към частно заетите лица. Налага се обективният извод за преформулиране на необходимостта от преодоляване на масовата безработица в нова политика на по-висока и качествена, генерираща висок обществен продукт, заетост.
Дълбоко съм убеден, че битката с бедността няма да бъде спечелена с раздаването на социални помощи. Заетостта, повишаването на квалификацията на участниците на трудовия пазар са тези инструменти на социалната политика, които са дългосрочни и икономически стабилизиращи, както и най-добрият начин за излизане от социалната маргинализация. В България до лятото на тази година са регистрирани 289 515 безработни лица, без образование и квалификация. Това са 63,6% от всички безработни. И когато казвам безработни, информацията за м. октомври 2005 г. е 10,43% безработни или 386 494 регистрирани безработни в България – това е най-ниският процент от 1996 г. досега.
Ето тази група, за която говорих преди малко, са истинското предизвикателство за социалната политика на правителството, смея да твърдя още няколко години. В тази връзка трябва да се оцени положително усилието на Министерството на труда и социалната политика да осигури повече средства за квалификация и повишаване на пригодността за заетост на работната сила. Отделих повече внимание на този основен приоритет, защото той разкрива истинската дългосрочна и стратегическа политика на бюджета в социалната му част. Мисля, че си заслужава заради извода, който се очертава: само чрез повишаване на икономическата активност и чрез увеличаване на заетостта, можем да имаме претенцията, че постигаме необратимост в процесите на пазарната икономика. А нали социалният пазар на Европа ни очаква само след една година?!
Стратегическата цел на политиката за социално подпомагане, намерила адекватна проекция в Бюджет 2006, е гарантирането на социалната защита на уязвимите групи. Тук бих искал да заявя, че изкушенията за реализиране на така наречената от мен политика на даването, никога не е лесно да бъдат отхвърлени, но това носи риск от трансформиране на социалното подпомагане в политика на раздаването най-често и по възможност на калпак. Чест прави на екипа на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите, че успяха да съхранят и развият диференцирания подход за сметка на универсалния, нещо, което, разбира се, е свързано и с непопулярни, нетрадиционни мерки. Нямам усещането, че лесно ще се възприеме предложението за получаване на интеграционна добавка от хората с увреждания след прилагане на доходен критерий. Разбирам, че е въпрос на пари, но има рационални аргументи, които трябва да бъдат внимателно анализирани.
Уважаеми госпожи и господа, преди няколко дни част от опозицията определи Бюджет 2006 като нахалството на държавата. Естествено е всички в последния месец да правят словесни упражнения на тази тема. До скоро си мислех, че в България всички разбират от социална политика и здравеопазване, оказва се май всички разбират и от бюджетна политика. Аз ще се върна на това определение за бюджета, защото според мен той е израз на голямо следизборно политическо разочарование на опозицията, което на всяка цена трябва едва ли не да бъде трансформирано в социално разочарование. Реалността обаче има други параметри. Нахална ли е държавата когато осигурява милиони за подпомагане на своите бедни граждани, когато се грижи за тяхното светло и топло? Нахалство ли е да се подпомагат безработните, майките с деца, хората с увреждания? Нахално ли е да се постига чрез държавните инструменти малко по-добър и качествен живот и на тези, които работят, и на тези, които не работят, и на тези, които са млади, и за другите, които не са толкова млади? Моят личен отговор е не! Убеден съм, че въпреки компромисния си характер, въпреки леко напрегнатите финансови разчети този първи бюджет на правителството ще изпълни поставените си цели, една от които е социалната отговорност.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Много е трудно да отмина темата здравеопазване, още повече, че тя е № 1 през последната седмица. В тази система е имало винаги по-малко пари отколкото ни се иска, и повече въпроси – по правило без отговори, отколкото трябва. Системата едва ли се нуждае от стрели, по-скоро е необходим дълъг, професионален, задълбочен диалог, мъдро управление и разумно финансиране. Ние от Движението за права и свободи сме готови да подкрепим непопулярни мерки в сектора, ако те се правят с цел оптимизиране на структурата, рационализиране на разходите и подобряване на достъпа и качеството на медицинската помощ.
Уважаеми колеги, някой тези дни каза, че Бюджет 2006 е пътуване за никъде. Но аз ще завърша така: ние от Движението за права и свободи, имаме волята, капацитета и намерението да продължим по европейския път на България. Този път не е път за никъде, а този бюджет е поредната стъпка по него и вярваме, че тази посока е правилна. Ние продължаваме с надежда и увереност, че работим за нашата държава и нейното европейско бъдеще, а за вас оставаме правото за размисъл и избор.
Движението за права и свободи ще подкрепи предложения Бюджет 2006. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Първа реплика – господин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми министри, уважаеми господин председател, уважаеми господин Адемов! Вие ме провокирахте, защото във Вашето изказване многократно говорихте за политиката по заетостта. Аз имам удоволствието да бъда един от евронаблюдателите на Обединените демократични сили. Знаете ли какви са новините? Новините са, че Румъния се движи много по-добре от България, че в Румъния вече проблеми с безработица от такъв порядък, какъвто има в България, няма. Че Румъния прави по-бързо икономическите реформи, а ние започваме да изоставаме. Понякога трябва да се тича, за да се запази същото място и ако видите последните доклади за България и Румъния, в икономическата област България вече стои по-зле.
И какво прави България сега с този бюджет и въобще през 2006 г. за реформа? Губи се скорост, губят се възможности, които после ще струват много скъпо. Това е същественият проблем: в каква държава искаме да живеем, какви доходи искаме да получават хората, какъв растеж трябва да бъде постигнат? В Румъния данъчната тежест е значително по-ниска от тази в България и резултатите вече са налице.
Няма го господин Петър Димитров, но и към него имам една реплика. С по-ниски данъци в Румъния има много повече приходи в бюджета. Защо това да не стане и в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи да вземат думата за втора реплика.
Д-р Адемов, имате право на дуплика. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Димитров, аз Ви благодаря за направената реплика. Ние с Вас в Комисията по труда и социалната политика надълго и нашироко сме дискутирали тези въпроси. Един нагледен пример за това, че политиката в областта на заетостта, макар и с недостатъчни темпове, но с известна скорост се движи в правилна посока, е, че през 2001 г. безработните в България бяха 18%, а сега преди малко чухте колко процента са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Татяна Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Бюджетът е основният инструмент на всяко правителство за реализиране на неговата политика. В този смисъл в акцентите на всеки бюджет трябва да се открояват приоритетите на управленския екип, който го е изготвил. И тъй като всяка една от партиите в управляващата коалиция е декларирала, че образованието е национален приоритет, бих искала да поставя въпроса доколко този приоритет намира отражение в Бюджет 2006. В него се предвижда общо ръст на средствата за функция “образование” в размер на около 100 млн. лв., като увеличението е приблизително с 5,6% спрямо 2005 г. Другите безспорно положителни моменти в Бюджет 2006 са изравняването на средствата за издръжка на един ученик в държавните и общинските училища и тяхната актуализация, увеличаване на базовия норматив за издръжката на един студент, увеличаването на средствата за стипендии на студенти и докторанти, увеличаване на капиталовите разходи на държавните висши училища.
С данните, посочени дотук, може да се направи изводът, че средствата, необходими за покриване на основните разходи в системата, са не само актуализирани, но и 100% гарантирани. Тоест, за първи път тяхното реализиране не е обвързано с текущото изпълнение на бюджета. Този факт гарантира финансовата стабилност и спокойното функциониране на образователната система. Бих искала да го подчертая, защото според мен това е едно от доказателствата за приемствеността на политиката между предишното и настоящото правителство. Защото нека да си припомним, че въведените от предходното правителство мерки, включително и определянето на норматива за издръжка на един учащ се, в крайна сметка оставиха далеч в миналото до 2001 г. спомените за неизплатени учителски заплати и затворени училища поради липса на средства за отопление.
Дали посочените факти обаче са достатъчни, за да се твърди, че Бюджет 2006 определя образованието като приоритет на това правителство? Нека да припомня, че все пак в проектобюджета за 2006 г. относителният дял на средствата за образование – както вече беше посочено многократно – като процент от брутния вътрешен продукт е 4,16%. Това е един от най-ниските проценти за периода от 2002 г. насам. Очевидно е противоречието със заявеното в Декларацията за политическите приоритети на настоящото правителство, където е казано, че една от целите е провеждането на активна политика за сближаване с Европейския съюз по основните параметри, изложени в Лисабонската стратегия, както и постепенно увеличаване на дела от брутния вътрешен продукт на разходите за инфраструктура, образование и наука, здравеопазване.
По-тревожно е обаче, че в Бюджет 2006 липсват факти, които да посочат, че има финансови гаранции за реализиране на политическата воля за предприемане на решителни стъпки, които целят подобряване на качеството на обучението, както и по-активното въвеждане на механизми за обвързване на вложените в образованието публични средства с отражението им върху неговото качество.
Убедена съм, че смисълът на коалиционното управление, осигуряващо стабилно парламентарно мнозинство, е точно в използването му за провеждане на съществени и необходими структурни реформи. Нека да отбележа, че преди няколко месеца бяха стартирани първите стъпки в това отношение с предложените от предходното правителство и утвърдени от 39-ото Народно събрание стратегии за по-пълно обхващане на децата в училище, за компютризация на образователната мрежа, за развитие на научния потенциал. Чрез реализирането на тези стратегии през 2005 г. за първи път имаше възможност с част от средствата за образование да се финансират конкретни дейности, от които има безспорен положителен и почти незабавен ефект върху подобряване на учебната среда. Макар и с намален обем средства – около 76,9 млн. лв., тези програми ще продължат да се изпълняват и през 2006 г. В чисто политически план това също е доказателство за така важната и необходима приемственост в политиката по отношение на образованието.
Но за да определим образованието като приоритет в Бюджет 2006, средствата за реализирането на тези и други програми трябва да се увеличат или най-малко да се запазят в обема им от 2005 г.
За да определим образованието като приоритет, трябва да има предвидени средства и за мерки, свързани с подобряване на условията в средищните училища и транспорта за тях, както и за дейности, свързани с така необходимата квалификация на преподавателите и въвеждане на механизми за финансови стимули за тези преподаватели, които вършат добре и отговорно своята работа, за разширяване на възможностите за предлагане на извънкласни и кръжочни форми на обучение, за въвеждане на програмата “Спорт в училище”.
Уважаеми дами и господа, както вече отбелязах, Бюджет 2006 осигурява финансовото функциониране на образователната система през 2006 г. и според мен това е една от причините той да бъде подкрепен.
Същевременно съм убедена, че без да се нарушава балансът на Бюджет 2006 и без да се посяга на средствата, предназначени за други сфери, може да бъде намерена, и нещо повече – има политическа воля да се намерят резерви и както между първо и второ четене на бюджета, така и в хода на изпълнението му през 2006 г., финансово да се обезпечат мерките, насочени към реформиране на образователната система и решителното подобряване на нейното качество, за да може наистина Бюджет 2006 да защити категорично тезата, че образованието е не само доказателство за приемственост в управлението, но и безспорен приоритет на настоящото правителство на европейската интеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам желаещи.
Давам думата на народния представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, народни представители! Искам да се изкажа за бюджета на общините и за тъй наречената централизация. Крайно време е в България да си отговорим има ли децентрализация или централизация, имаме ли местно самоуправление или местно управление. Мога твърдо да кажа, че досега е имало местно управление и ще има местно управление с този бюджет. Аз говоря с факти. Както знаем, тази година общинският бюджет се формира от собствени приходи и от субсидии. Собствените приходи на общините са 819 млн. лв. Двеста шестдесет и четири общини ще дадат на населението на общините грубо казано около една двадесета от консолидирания държавен бюджет. Значи тези общини почти нищо няма да дадат. Механизмът е така направен, че те почти нищо съществено няма да дадат на бюджета!
Същевременно основната субсидия, която се дава, наречена допълваща субсидия, е за тъй наречената децентрализация. За всички неприятни неща, които трябва да свърши държавата, тя събира парите за тях и ги дава на общините, за да могат те да бъдат буфер между общините и населението. Има общини обаче, където не могат да направят нищо и техният данък общ доход на физическите лица е по-нисък от средния за страната. За да запазим здравото социалистическо строителство, ние пък даваме на тези общини, за да съществуват. Така бавно и сигурно в България се утвърждава механизмът на уравниловката. Няма защо да се чудим, че българските кметове стават фолкпевци, футболисти, полицаи и т.н. Няма мениджъри, защото кметовете и общинските управи и да стоят, няма какво да правят. Те чакат от София да им се даде всичко, София да им сготви, да си купят хубави коли, здрави обувки и да бягат. (Оживление в залата.) Това е местното самоуправление, тоест в момента местното управление.
И накрая, забележете, това, заради което са създадени общините – да създават инфраструктура, им се отделят жалки 105 млн. лв. Заради това всички наши български градове са като бомбардирани. Просто, където и да минете, градовете са като бомбардирани и джиповете трудно вече минават по улиците – не говоря за нормалните коли.
Ако я караме така, уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри, да пазим уравниловката, да пазим зрелия социализъм и да се залъгваме, че имаме децентрализация и местно самоуправление, ние просто бавно и сигурно – аз ви обещавам, ще го ликвидираме, защото основната задача на общините е да правят инфраструктура. Всеки един народен представител да каже в родния му край колко километра улици са асфалтирани, колко е подобрено осветлението. За сметка на това господин Орешарски, като много печен министър и заместник-министър, ще каже колко много е дадено на общините, как раздаваме, как нови 264 млн. лв. са подарени на общините и въобще си живеем в един зрял социализъм, точно когато ще влезем в ХХІ век на Европа!
Ние веднъж завинаги трябва да решим, уважаеми колеги, ще стимулираме ли кметовете в България да участват реално в натрупването на средства или ще ги държим за веселбата наречена “кметски избори” и “общински управи”, за да им се рапорежда всичко от София?
Това е причината, заради която ние няма да подкрепим законопроекта за бюджета и нека да не ми се сърди господин Петър Димитров - никой не му говорел как се събират пари. Ами като тези кметове и тези общини са вързани отвсякъде, какви пари да направят? Кажете ми чрез кои пазарни механизми да го направят? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето, с което разполагат парламентарните групи: Коалиция за България – 38 минути, НДСВ – 23 минути, ДПС – 4 минути, ОДС – 14 минути, Коалиция “Атака” – 11 минути, ДСБ – 12 минути, БНС – 11 минути.
Давам думата на народния представител Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да изложа своето виждане предимно за бюджета на Министерство на отбраната.
Бюджетът на Министерство на отбраната е разпределен в три функционални сфери – “Отбрана и сигурност”, “Здравеопазване” и “Социално осигуряване”.
В сферата на “Отбрана и сигурност” се предвижда развитие на модернизацията на Въоръжените сили.
Дами и господа народни представители, през последните 16 години Въоръжените сили в Република България бяха сведени до пълното им унищожаване. В сравнение с това, което имаше преди 16 години, сега Въоръжените сили имат все още едва около 10%, на трупчета. Сега с този бюджет се вижда - нищо, с което да бъде модернизирана Българската армия, освен предвидените 8 транспортни самолета, които поради недостиг на средства в този бюджет, ще бъдат намалени на 5, и тези 90 колесни машини - ще бъдат намалени на около 70. Нищо друго в бюджета няма залегнало, което да говори за модернизация и развитие на Въоръжените сили. Ако вие мислите, че това е развитие и модернизация!?
Второ, постигане на висока оперативна съвместимост с НАТО. С какви средства, господа, ще постигнем тази висока оперативна съвместимост с усилията на НАТО? С няколкото самолети и кораби, които са на въоръжение преди повече от 25-30 години – такъв един беше закупен - на 27 години!? Ако мислим, че това е нова техника и въоръжение и имат висока оперативна съвместимост?! Те са доведени до негодност за бойно използване, господа народни представители!
Поддържане на изправно въоръжение и бойна техника – как ще стане това, когато в складовете на Въоръжените сили отдавна липсват резервни части за техниката, която е останала на трупчета и не се използва?
Трето, запазване на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната и участие в аварийни и спасителни работи при бедствия, аварии и катастрофи. Питам ви – с какво, господа управляващи, ще запазим независимостта, суверенитета и националната цялост на страната?
Ние изцяло разчитаме на НАТО! Докато го има – съответно НАТО е поела някакви ангажименти. Да, но ако утре случайно го няма, тогава какво правим? Значи, унищожаваме това, което имаме и чакаме друг!
Българската армия не е в състояние даже да участва в аварийно-спасителни работи при бедствия, аварии и катастрофи. Това го видяхме в последно време в наводненията. Затова не обявихме криза, уважаеми дами и господа, защото няма с какво да участва армията. Генерал Колев явно посочи, че даже ще се мъчим да запазим нещо от тази инженерна техника за унищожение евентуално за по-нататъшни такива аварии, бедствия и катастрофи.
Имам чувството, плащайки 75 млн. за членството ни в НАТО – това е рентата, която ние трябва да даваме, че тук управляващата коалиция мисли, че с това ще се решат въпросите за териториалната цялост на страната. Но това не е така, господа! Аз мисля, че всеки сам трябва да осигури собствената си сигурност.
Бюджетът на Министерството на отбраната заделя още 75 млн. за участие в мисии извън страната. Тези 150 млн., които представляват 12,4% от бюджета на Министерството на отбраната, чудно ми е защо се дават от неговия бюджет, а не се заделят централно? То не е за нуждите на страната. Не мога да пресметна защо? Като добавим, че от Министерство на отбраната за Социалното министерство също се заделиха 50 млн.? Не знам защо само от Министерство на отбраната? От предвидените 2,6%, които преди малко някой от колегите съобщи, и които НАТО каза, че трябва да се заделят за Министерство на отбраната, са заделени 2,44% - не знам по какви причини, което е още около 50 млн. или с 250 млн. ще се ощети Министерство на отбраната, които то би трябвало да използва за да закупи нова техника и въоръжение, както е предвидено в годините занапред.
Уважаеми народни представители, бяха години, когато Българската армия имаше личен състав – 120 хил. човека, танкове – 2500, бойни самолети – 250 и с всичко това се провеждаха занятия, учения, стрелби и бюджетът стигаше!
Сега имаме личен състав – 39 хил., танкове – 200, самолети – 20, които стоят на място, на трупчета и не се ползват. Няма учения, няма занятия, няма нищо, а бюджетът така и не стига. И се мъчим какво да правим по-нататък и как ще процедираме?!
Имам чувството, че на страната не е нужна собствена армия, а трябва да пуснем чужда армия, за да се грижи за националната ни сигурност. Но запомнете само едно - че чуждата армия ще ни струва много по-скъпо, дами и господа!
Сега, след като се приеме този бюджет, имайте готовност да приемем и чужди войски, защото по думите на нашите съюзници ние не сме в състояние да защитаваме сами националната си сигурност. Това го обявиха на 28 септември т.г. съюзниците, когато бяха тук в София.
Това, дами и господа, е позор за България! Затова и пред Комисията по отбраната и след първото четене на законопроекта за бюджета ще настоявам за завишаване на бюджета на Министерството на отбраната, за да се чувстваме силни и да можем сами да защитим националните си интереси и да помогнем на българския народ при стихийни бедствия и аварии, ако е необходимо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
След уточнение - на Обединените демократични сили остават 9 минути, а на Демократи за силна България – 17 минути. Моля да бъда извинен, че съобщих нещо по-различно.
Давам думата на народния представител Силвия Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Според мен Бюджет 2006 отразява следните специфики спрямо предходните бюджети:
- Приемственост. Бюджетът е коалиционен. Това е бюджет на стабилността. Това е бюджетът с ясни приоритети, особено четири от тях: икономически растеж, социална отговорност, европейска интеграция, решаване последствията от наводненията.
И на мен, както и на вас, усещам от реакциите ви, ми се иска този бюджет да има повече приоритети. И на нас, представителите на Коалиция за България, ни се иска с този бюджет да решим всички поети ангажименти, но я няма вълшебницата. И ако някой се опитва да докаже кой от опозицията е по-добър риторически, това е негово право. Но нека да знаем, че ние сме на земята и тази земя в момента се казва действителност. И затова трябва отговорно да заявим, че това е бюджет на реалността и на разума, а не на политическата измама, госпожо Михайлова.
Приемам, господин Велчев, че това е бюджет и с достойнства. Ще се спра на няколко от достойнствата на този бюджет в един от приоритетите – социалната отговорност – целенасочено и ясно. И не може опозицията да я омаловажава. Имало ли е друг бюджет, госпожи и господа, които се усмихвате, в който от предвиденото увеличение милиард и осемстотин милиона увеличени разходи, почти 1 милиард е насочен за реализиране на социалната политика? Бюджет, в който средствата за социално осигуряване, подпомагане и грижи са малко повече от една трета от всички държавни разходи по функции и една седма от брутния вътрешен продукт?
Пред нас, уважаеми дами и господа, е представен програмно ориентиран бюджет със сериозни акценти. Аз ще отбележа три от тях:
Политика на доходите. Минимална работна заплата 160 лв.; необлагаем минимум 180 лв. при яростното отстояване на колегите отдясно само преди седмица за 150 лв.; намаление на данъчната тежест за доходите до 200 лв. средно с 3,5%, до 350 лв. – с 3,2 на сто; увеличение на обезщетенията за отглеждане на дете за осигурените майки на 160 лв. при 130 лв. сега. Само увеличението за второ дете е 4 милиона в бюджета. Увеличението на максималния размер на обезщетенията за безработица, неизвестно защо задържан последните три години, също става 160 лв.
Вторият акцент е политиката за насърчаване на заетостта. И с това се различавам от Вас, господин Методиев, защото Вие явно не искате да вникнете по-задълбочено в следните данни – че с повече от една четвърт са средствата за обучение и квалификация спрямо тази година; повече от една шеста са средствата по програмата за разкриване на работни места спрямо тази година; нова програма за трайна заетост на нови 71 хиляди лица; 13 хиляди лични и социални асистенти; заложени с половин милион лева в повече за насърчаване на работодателите за назначаване на безработни с трайно намалена работоспособност; на безработните жени над 50 и мъже над 55 години - с една трета повече спрямо тази година.
Аз ще се спра и на третия акцент, защото той е заложен в Бюджет 2006 с особено внимание – това е ангажираността към възрастните хора. Увеличение на социалната пенсия от 1 януари с 5%. Един милион и триста хиляди души са с увеличение 5% за осигурителен стаж и възраст с този бюджет и 1 милион – с повече от 5%. Това са фактите. Увеличение на максималния размер на пенсията 8,3%; увеличение с повече от една трета на Програмата “Помощ за пенсиониране”. И особено важно, и може би ценното в този бюджет е създаването на така наречения “Сребърен фонд”, който ще заложи почти половин милиард лева от приватизацията, насочена към пенсионерите.
Позволих си да наблегна на всички тези съществени данни, не защото, уважаеми колеги, не ги знаете, а защото се опитвате да ги омаловажите и още повече – да подведете българските граждани. При тези красноречиви факти, господин Стоянов, продължавайте да говорите, че това е бюджет на гарантираната бедност.
Има много действия, които и аз, и моите колеги разбираме и ще настояваме последователно и да разширяваме, и да увеличаваме със средства. Знаем, че особено важно е да има нови качествени и количествени измерения. Но в крайна сметка ние също ще отстояваме, може би и вие, да гарантираме средствата действително да отиват по предназначение, да подобряваме условията на живот в тяхната комплексност, реално да реализираме принципа за социална инвестиция.
Уважаеми дами и господа, повечето от вас знаят, че съм от Русе и река Дунав е нашата съдба. На нас ни се иска в реката да има повече кораби, яхти и лодки. Ние също знаем, че управлението на лодката не може да се осъществява само с лявото гребло, но в същото време знаем, че по-важно е курсът и верният курс да е на капитана и синхронизираният му екипаж. В тази посока с Бюджет 2006, ние сме уверени, че посоката и курса са правилни, защото това е икономическият растеж, който може да гарантира отговорно преминаване за осъществяване на един социален бюджет, какъвто ние ще отстояваме в следващите години. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! Най-редно е наистина приоритетите на обществото да станат и приоритети на правителството. Един от тези приоритети на обществото безспорно е здравеопазването. Трябва със съжаление да кажа, че като че ли средствата за здравеопазване не го сочат като приоритет, още повече, че на всички вас е ясно, че това е една система, в която последните четири години реформите не само, че не продължиха, а бяха върнати назад. Така че, особено когато се налага да правиш реформа, не може това да не бъде подплатено със средства. Оттук насетне трябва ясно да кажем какви възможности и какво се очертава.
На първо място бих искал да кажа, че категорично подкрепям това, че вече ще има един източник на финансиране. Но в същото време трябва да Ви кажа, уважаеми господин министър-председател, че нито Националната здравноосигурителна каса е готова за подобно нещо, по простата причина, че тя няма информационна система, която добре да следи движението на пациента и да позволява един качествен контрол, а от друга гледна точка трябва да кажа също, че и клиничните пътеки, които сега се изготвят, няма да обхванат, първо, най-точно заболяването, а от друга страна, ще оставят една част от заболяването, което ще остане извън пътеките. Досега тези така наречени заболявания се поемаха от държавата. Сега обаче има една реална опасност една част от тези заболявания у хората да не влизат по клиничните пътеки, с което реално няма кой да финансира болните. Това, първо.
Второто нещо, уважаеми господин министър-председател, е, че на настоящия етап има 1 млн. 200 хил. неосигурени. Тези милион и 200 хил. неосигурени, а допускам, че една немалка част са в чужбина, но останалите са тук, това са сравнително по-уязвими групи, меко казано, които сега вече, попадайки по финансиране само от Касата, няма кой да плаща за тях.
Бих искал да ви кажа какво показват разчетите. За болнична помощ тази година са изразходвани към 790 млн., без да броя 200-та милиона дългове. В същото време в най-добрия случай за следващата година се очертават около 800 млн. лв. Вие сам разбирате, че не само няма да има увеличение, а ще има едно реално намаление по отношение на нуждите. Защото досега, министър Гайдарски го знае много добре, оптималният пакет, който министерството даваше на Касата, беше твърде висок и, за да бъде покрит той, са необходими два пъти повече средства. С тези 815 млн. лв. няма да може да бъде покрит един оптимален пакет.
Възниква другият въпрос: какво ще стане този път, ако болниците попривършат средствата? Опитът да се ограничи по обеми има своя смисъл. Но от друга гледна точка, когато се фиксират обемите на всяка една болница, спира всякаква мотивация, уважаеми колеги – мотивация да привличаш кадри, мотивация да вземаш по-добра апаратура, защото в крайна сметка обемът е разпределен.
Още един голям проблем, уважаеми колеги, който трябва да е ясен. Ще се получи невероятна разлика между видовете болници. Защото общинските болници няма да могат да покрият повече от една трета от клиничните пътеки. Дори съм прекален оптимист. Това значи, че те вече губят един източник на финансиране, но ще могат да работят само по един ограничен източник на финансиране, което безспорно ще доведе до едно разминаване не само на заплати, но и на издръжката на болниците.
Друг проблем, уважаеми господин министър-председател. Насочването на потоците болни към болници, които покриват 100 процента пътеките, безспорно без да се трупат дългове, ще доведе до една огромна листа на чакащи. Не само защото няма средства, уважаеми колеги, а защото няма да има и капацитет, за да могат да ги поемат.
Още един тежък проблем, който може да възникне следващата година. В тази връзка казвам, че това добро намерение, което твърдо поддържаме - да се финансира само от един източник, трябваше най-малкото да бъде подплатено с поне 200 млн. отгоре или с един допълнителен гаранционен фонд, който да гарантира, че при евентуални сътресения на системата – нещо, което може да се получи, тя веднага да бъде репарирана.
Уважаеми господин министър-председател, четири години тук говорим, че тези търговски дружества не могат да си вземат ДДС. Държавата им дава пари в единия джоб и от другия им джоб прибира 20% - за лекарства, за консумативи, за апарати. Дайте тези търговски дружества да могат да си прибират ДДС-то и по този начин ще им осигурите 20%, което е около 200-те милиона, които са им необходими.
Когато искаме да оптимизираме болничната дейност, би трябвало да направим всичко възможно да можем да увеличим качеството на доболничната помощ, за да можем да поемем част от заболеваемостта. Ами с тези 3,5%, които се качват на средствата, не става въпрос само за заплащане, включително и за медико-диагностични лаборатории, това няма да позволи своевременна диагностика, няма да позволи достатъчно прегледи при пациент, което ще доведе до забавяне на заболеваемостта и утежняване, което ще натовари болниците, които работят.
Искам да заявя пред тази висока трибуна, а и министър Гайдарски, и всички са наясно, че има едно крайно недофинансиране по клиничните пътеки, което е около 40 до 60% от реалната стойност. При това недофинансиране, особено когато работната заплата сега ще се формира само от приходите, вие сами разбирате, че болниците, които повече работят, има реална възможност да трупат повече дългове. Понеже няма кой да плаща вече, защото Касата няма да плаща дългове, това говори за сформиране на лист на чакащи.
В заключение бих искал да кажа, че аз не бих могъл да подкрепя в този му вид бюджета, защото вие знаете, че и Националната здравноосигурителна каса беше предвидила 815 млн. само към нея. Знаете, че Министерството на здравеопазването беше поискало около 4,9% от брутния вътрешен продукт, което щеше да даде възможност да се извършат наистина определени реформи. Допускам, че има и средства през приватизация, през приватизация на обособени части, които могат да се акумулират, но с тези средства аз казвам, че правителството си играе руска рулетка. Руска рулетка, която обаче има повече от един патрон.
Това са само част от нещата, които утре могат да предизвикат сътресения в правителството. Затова моята молба и нашият зов към вас е да се направи всичко възможно – или да се освободят от ДДС, или да се намерят още 200-300 млн. за здравеопазване, включително и като гаранционен фонд, който да следи за евентуални проблеми. В противен случай още на юли-август парите ще свършат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Борислав Ноев от Коалиция “Атака”.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Мнението на партия “Атака” относно военния бюджет. Армията винаги е била извор на национална гордост. В момента сме на път този извор да пресъхне. Военният бюджет е прекалено свит. В съседна Унгария армията е три пъти по-голяма, а военният бюджет е осем пъти по-висок. Няма да споменавам повече цифри, тъй като колегата Станчо Тодоров достатъчно избълва.
Целият бюджет за Въоръжените сили вътре в страната е напълно съизмерим с поддръжката на наши войски извън страната. Това са няколко батальона, това са войски, които защитават чужди интереси, те водят военни действия на чужда територия и ние би трябвало да нямаме нищо общо с тях.
От предложения първоначално военен бюджет се отклоняват десетки милиони за други министерства, което е много странно за нашата държава. В другите високоразвити държави има точно обратното – има приливане от други министерства към военното министерство.
Освен това, този скромен бюджет става още по-малък, защото ние вече нямаме военна промишленост и всичко се внася. Това налага плащане на мита, данък добавена стойност, акцизи, такси и най-вече комисиони.
Разузнаването ни е под всякаква критика, просто ме е срам да споменавам каквито и да е данни. За другите високоразвити държави разузнаването е върхът на сладоледа.
Оценката на партия “Атака” е, че реално такъв бюджет превръща армията ни в организация със затихващи функции. Ние сме против този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, министри, колеги! С голяма тревога искам да привлека вниманието ви към твърдението на вносителите, че Бюджет 2006 г. е бюджет на европейската интеграция. За съжаление и с голяма тревога, и с голямо безспокойство ще подчертая, че нито едно число в бюджета не защитава това твърдение. Тъкмо обратното – в бюджета няма да намерите средства за нито една от петте сфери, към които Европейският съюз отправи забележки със сериозна загриженост, за нито една от 14-те сфери, за които се изискват повече усилия.
Ще приведа два примера за две от най-тежките области – земеделие и околна среда. Приетите от Министерството на земеделието и от правителството мерки за преодоляване на проблемите в областта на земеделието остават само пожелание на хартия, защото изискват 82 млн. 121 хил. лв., които липсват в бюджета.
Твърди се, че в бюджета са заделени 85 млн. за всичките 19 сфери, които ви споменах, които не само че е крайно недостатъчно, а тези суми няма да ги откриете в нито една от позициите в бюджета.
Това означава, че бюджетът повтаря структурата, специално за сферата на земеделието, а и не само на нея, от 2005 г. Това означава, че няма да бъде променена политиката в областта на земеделието, няма да бъдат създадени условия за усвояване на средствата от Европейския съюз, няма да бъдат изпълнени ангажиментите за създаване на разплащателна агенция, за създаване на система за идентифициране на земеделските парцели, за структура за разпределяне или администриране на млечните квоти, за подобряване на контрола на безопасността на храните. Това са само част от нещата, които трябва да се извършат в тази област.
Аналогично е положението и в областта на околната среда. Бюджет 2006 г. повтаря изключително ниските темпове на усвояване на средствата от Европейския съюз по програмите ИСПА и ФАР. Предвижда се усвояване на 313 млн. лв., което е по-малко от 50% от необходимите над 700 млн. инвестиции, за да бъдат изпълнени поетите ангажименти и за да бъдат усвоени средствата по подписаните меморандуми.
Още нещо, което е изключително важно – средствата за екологични обекти на общините в размер на 40 млн. са насочени към малки населени места със смесено население и е преустановено изпълнението на предходни обекти. С Бюджет 2006 г. са пренебрегнати приоритетите, заложени в секторните програми за води, отпадъци, въздух и т.н., което означава категорично, че няма да бъдат изпълнени ангажиментите по една от най-тежките глави – Глава двадесет и втора “Околна среда”.
В заключение ще кажа две неща.
Първо, че бюджетът предполага категорично неизпълнение на ангажиментите ни към Европейския съюз в областите, по които има сериозни забележки.
Второ, очевидно членството ни в Европейския съюз не е приоритет на това правителство и на този бюджет. По тази причина, сериозно загрижени, ние казваме, че не можем да подкрепим такъв бюджет. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Откакто България е във валутен борд законопроектът за бюджет на страната се представя от вносителите като без алтернатива.
Един по-предишен финансов министър стигна дотам да представя проектите си като единствено възможни и по тази причина най-добри и най-прекрасни.
Поздравявам министъра на финансите, че не се изкуши да повтори тази грешка.
Всъщност претенциите за безалтернативност идеха да подчертаят – и това трябва да го признаем коректно, безспорния факт, че макропоказателите на бюджета се договарят не само вътре и не само между политическите субекти от една или друга управленска коалиция, а между правителство и международни финансови институции като Международния валутен фонд, например.
Не издържах и аз на изкушението да спомена валутния борд. Ще кажа и за необходимостта от едно макар и последно, макар и само предпазно споразумение с Международния валутен фонд и ще продължа списъка с ограничителите с безпрецедентните природни бедствия и то не за да оправдая проекта за бюджет за 2006 г. Той никак не е лош, за да се нуждае от оправдание. Напротив, той е достатъчно добър, за да получи подкрепата ви.
Искам да кажа нещо много простичко: това е първият балансиран по план бюджет. Въпреки по-високите социални очаквания на избирателите, изразени и във вота им на 25 юни 2005 г., правителството заяви намерение консолидираните бюджетни разходи да бъдат ограничени до 40% от една страна и, от друга, за първи път ни предлага нулев бюджетен дефицит. Нулев бюджетен дефицит в страна с все още тежки социални проблеми е индикация за политически кураж, за умение да анализираш политическите реалности в перспектива. Защото от този бюджет се очаква да подготви членството на България в Европейския съюз, защото критериите от Маастрихт са достатъчно строги както по отношение на нивото на консолидираните бюджетни разходи, така и по отношение на бюджетния дефицит, който не може да е повече от 3% от брутния вътрешен продукт. И ако сега не заложим нула процента дефицит, утре, когато консолидираният бюджет на страната попадне под натиска на средствата от еврофондовете, ще е трудно да се поберем в рамките на допустимите 3%. Именно затова този бюджет има още едно програмно отношение с характера на политическа превенция. Добре е да се взираме в опасността от отлагане на членството, но не по-малко опасни са и другите предпазни клаузи. Дори при реално членство рискуваме да бъдем лишени от ползите, ако не сме покрили определени стандарти, като тези от Маастрих. Сещам се, че точно такива бяха думите на господин Куркулас при представянето на мониторинговия доклад.
Затова в заключение, уважаеми дами и господа, проектобюджетът е средоточие на множество интерпретации от политически сили, но те не са равнозначни на неговия правилен политически прочит. Затова не смятам за Бог знае колко коректни идеологемите, с които този проект за бюджет е обект на атака. Те се движат от бюджет на компромиса, стигат до определение като бюджет на инертността, на излъганите надежди, на неизпълнените обещания, но онова, което се синтезира в тези определения, е обвинението, че това е бюджет на статуквото.
Уважаеми госпожи и господа, в тези обвинения има само зрънце истина и понеже когато истината е наполовина и тогава даже е лъжа, ще ви кажа, че това е бюджетът, който ще осигури едновременно икономически растеж и по-добра социална политика. И това е истината за бюджета.
Може би ви се струва, че са близки думите статукво и приемственост, но това е само привидно. Статуквото е статика, а приемствеността означава динамика и разполагане на днешните реалности в перспектива. Точно това прави Бюджет 2006 г. като подготвя членството на страната за Европейския съюз от 1 януари 2007 г., дай Боже! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, дами и господа депутати! Смятам, че Бюджет 2006 няма да бъде запълнен с каквато и да е идея или концепция. Сивото или неутралното може би е водещо в този бюджет. Може би стабилността и изпълнимостта на бюджета е единствената му добра характеристика и това не е малко. Запазването на стабилността във финансите и в икономиката в България и в международната общност е все пак едно достижение, което трябва да оценим.
Този бюджет, според мен, няма да доведе до икономическия ръст, какъвто бихме искали всички българи, и, от друга страна, няма да задоволи по този начин социалните потребности на бедните и възрастните хора така, както всички ние бихме искали.
Защото, искам да споделя моето лично убеждение, икономическият ръст и съответно доходите за социална политика могат да бъдат постигнати само чрез провеждането на една дясноцентристка политика, по никакъв друг начин! А тази политика в този бюджет е много малко.
Бих желал да говоря за здравеопазването и да кажа, че много икономисти и финансисти боравят с такива инструменти като разходи, приходи, салдо, бюджетен дефицит, но всъщност в здравеопазването има друга логика – разходът за профилактика, например финансирането на профилактика на здравеопазването – това не е разход, това е инвестиция. Това е инвестиция, която не е бързоликвидна, но се превръща много бързо в по-малко престой в болниците, увеличена трудоспособност, продължаване на трудоспособността на хората през техния живот и по този начин се превръща в много по-добра от пряка инвестиция.
Това нещо би трябвало да се разбере, когато говорим за разходи в здравеопазването. Тези финансови потоци, насочени правилно, стимулират икономиката повече от които да са преки инвестиции.
Здравеопазването има много проблеми, някои от тях бяха изложени и аз с риск да повторя искам отново да посоча на правителството най-тежките от тях, които, ако не бъдат преодолени, в края на 2006 г. отново ще има дефицит минимум 200 млн. лв.
И това е, първо, спиране на кешовите плащания в държавните и общинските болници. Тези плащания разяждат системата. Съжалявам, че нямам време да се аргументирам защо, но те трябва да бъдат спрени на всяка цена.
Единен механизъм за разплащане в болниците с минимално достатъчни средства. А те са по изчисление на експертите минимум 800 млн. лв. за болнична помощ чрез бюджета на Касата.
Преструктуриране на болничните лечебни заведения, включително спешна помощ, непрекъснато медицинско обслужване и диспансерна дейност, но не чрез административни мерки, а чрез приватизация на дейностите, чрез създаване на конкуренция, чрез създаване на механизми, за да стане това преструктуриране.
И нещо изключително важно, обвързване на здравеопазването със социалната политика, с грижите за бедните и старите хора. Това е задължително. Ние не можем да разглеждаме социалната политика отделно от здравеопазването и парите, които се отделят за бедни и стари хора, да ги разглеждаме отделно от здравните грижи, които се полагат за тези хора.
Смятам, че от всички изброени проблеми единствено правилната стъпка в тази насока е бюджетът за болничната помощ на Касата с увеличението му до 614 млн. лв. – един недостиг от 200 млн. лв. Първоначалното предложение беше 815 млн. лв. и съответно пак започна този пинг-понг между Министерство на финансите, Министерство на здравеопазването и т.н. и в края на краищата останаха отново 200 млн. лв. недофинансиране.
В този случай ние можем да кажем отново, че само реформите в здравеопазването могат да го спасят през 2006 г. И ако се запази този бюджет, то лошата новина ще бъде, че реформи няма да има. А добрата новина ще бъде, че както в миналите години, така и през 2006 г. българското население, българският народ ще може да преживее и без реформа в здравеопазването.
Национално движение Симеон Втори участва в коалицията с приоритети европейска интеграция, икономически растеж и социална справедливост. И, лоялен към договореността на НДСВ с управляващата коалиция, аз ще гласувам предложения бюджет. Искам да заявя, че ще го гласувам с неудоволствие и срам. Срам ме е от хилядите лекари, с които съм се срещал и съм обяснявал, че реформата няма алтернатива. Срам ме е от десетките хиляди пациенти, с които се срещам непрекъснато и на които обяснявам, че нещо в България ще се промени. Искам да кажа, че в името на европейската интеграция трябва да приемем този бюджет.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И нас ни е срам от тебе, Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: За мен това е щастие, господин Миков, че Ви е срам от мен. Аз се радвам на едно такова Ваше изявление, но бих желал да се обърна все пак към правителството: вслушайте се в това, което говори здравният министър, вслушайте се в това, което говори председателят на Комисията по здравеопазване. Дайте 200 млн. лв. повече за бюджета сега и това ще има повече полза, отколкото да ги дадете като дефицит в края на 2006 г.! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кумчев, имате думата за реплика. Заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, колеги! Слушам много внимателно целия дебат за бюджета. Когато става дума за здравеопазване обаче изключително съм внимателен, защото повече от 35 години работя и като обикновен лекар, и като организация на здравеопазването.
Доцент Щерев, ние трябва да дадем на обществото ясен и категоричен отговор, ако е възможно днес и сега, защо здравеопазването спря своята реформа, защо здравеопазването е вкарано в друг коловоз с всичките негативи на това явление. Защото ние говорим днес не за пари и за бюджет. Аз не съм убеден, че и 10% от бюджета днес да бъде отделен за здравеопазване, нещата в него ще се оправят, защото има основни проблеми в законодателството. Ние бяхме осем години в опозиция, Вие бяхте в ръководството на парламентарните комисии и редно беше през тези осем години това законодателство да се оправи. Защото фактите са такива: несъстоятелност на избрания и налаган със сила модел за реформа на здравеопазването. Извънболничната помощ беше откъсната от болничната. Хората са лишени от поликлиниката си, от комплексно обслужване. Институцията “личен лекар”, уважаеми колеги, рязко ограничи достъпа на гражданите с всички негативни последици.
И понеже съм в реплика и имам много малко време, искам да кажа само две неща.
Реформата във финансирането е спряна до етап доболнична помощ. Кой и защо позволи болничната помощ да бъде финансирана по обем медицинска дейност с всичко плюсове на това? И кой и защо позволи доболничната помощ в момента да бъде само, образно казано, по капитация без да се отчита реалният обем медицинска дейност, при което планинските и полупланински райони останаха без реална медицинска помощ, при което цялата система започна да буксува.
Трябва да дадем отговор на обществото! Мисля, че това е наше задължение, а не е право. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Щерев, имате думата за дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Кумчев! Вие изброихте някои от слабостите на нашето здравеопазване и добавихте към този списък това, което аз казах. Всички правителства от 15 години насам се опитват и правят нещо за реформата в здравеопазването. Трябва да се направи една решителна крачка за болничната помощ, да се финансира от един източник, да се дадат достатъчно средства и това нещо се знае много добре. А защо не става? Защото в българското здравеопазване се въртят около 3,5 млрд. лв. и не са лекарите, които са корумпирани, и не са лекарите, които не искат реформата. Защото това нещо трябва да се направи, всички тези пари и разходи да се вкарат и плащанията в здравеопазването да бъдат регламентирани. Ето за това става въпрос! Става въпрос за воля!
Ръководството на Министерство на здравеопазването заявява и я има тази воля. Дайте да го подкрепим! Дайте да дадем още 200 млн. лв. за здравеопазването, така както се иска, и да го задължим да направи тези реформи, които са необходими!
Защо се криете зад това, че видите ли, нямало пари? Ето, те ви заявяват, министър Гайдарски ви заявява, че с този бюджет той ще направи съответните реформи. А когато са без 200 млн. лв., утре това ще бъде извинение, че реформите не са направени. Дайте да направим тази крачка всички заедно и тогава ще си посипя главата с пепел и ще кажа, че аз съм виновен, за да не са станали досега тези реформи. Подкрепете това предложение, което правя не аз, Министерство на здравеопазването и Комисията по здравеопазване! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги! Този бюджет е опакован в ненужно лъскав целофан, който обаче не може да скрие неговата фрапираща неадекватност. Ако разровим цифрите в него и ги приведем на разбираем език, и ако се анализира работата на правителството за вече близо сто дни, ясно ще се види, че то води страната към колапс, сега вече и с инструмента на държавния бюджет!
Затова днес в тази зала управляващото мнозинство превръща приемането му в празна формалност, така както беше, междупрочем, претрупано надве-натри през всички парламентарни комисии и разглеждането на бюджета.
Прави се груб опит при приемането на годишната финансова конституция на държавата изпълнителната власт отново да се наложи над парламента. Кабинетът на подменения вот предлага бюджет на подменените приоритети! И това най-лесно може да се види в земеделието и екологията.
На пръв поглед бюджетът иска да ни убеди, че земеделието е един от щедро финансираните ресори на икономиката. Повече от Министерството на земеделието и горите получават само такива основни държавни функции като отбрана, вътрешни работи и социална политика. Истината обаче е, че огромният дял от този близо половин милиард лева е предназначен не за земеделския производител, не за модернизиране на отрасъла, не за развитие на инфраструктурата, не за опазване и възстановяване на горското богатство, а черно на бяло е записано, че той е за издръжка на безобразната и безсмислено голяма армия от чиновници на министерството, която няма аналог в нито едно друго ведомство. Тя и тази година ще похарчи толкова, колкото няколко от по-малките министерства. А колко е компетентна и колко си върши работата тази администрация, достатъчно ясно говори Мониторинговият доклад на Европейската комисия. И всеки земеделски производител много добре знае как тази администрация си върши работата.
Ще си позволя да запитам министър-председателя, съжалявам, че излезе, известно ли му е каква част от тези общонародни пари ще влязат в касите на партията, която всъщност управлява земеделието, под формата, разбира се, на негласни отчисления “доброволни” или предварително уговорени комисиони?
Като чета раздела, посветен на земеделието, се питам, това бюджет на българската държава ли е, или е бюджет на една партия, която от години наред е взела на изполица българското земеделие! И си отговарям: това е бюджет, разписан за нуждите предимно на партията, която с право наричам движение за пари и служби! (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да се въздържате от обиди, господин Янев!
ЯНЕ ЯНЕВ: Не нанасям на никой обиди, господин председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямате право от тази трибуна да нанасяте обиди към политическа партия.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Като контролираше министерството, тогава беше добре, нали, Яне?!
ЯНЕ ЯНЕВ: Не обиждам никого, подчертавам втори път. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължавайте.
ЯНЕ ЯНЕВ: Опасно държавата продължава да формира етнополитическа икономическа рамка в българското земеделие. За всички направления на отрасъла, в това число за селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов са предвидени 654 млн. лв. От тях за премии и целева парична субсидия, забележете, за тютюнопроизводителите са определени 161 млн. лв., а за издръжка на фонд “Тютюн” – 9 млн. лв., като за една-единствена земеделска култура се заделят цели 26%, а именно за тютюна, а тя дава само 1,2% от съвкупния аграрен продукт на страната. С това ли ще влезем в Европейския съюз?
И тук питам: господин Кабил, нали щяхте да ликвидирате “Булгартабак”? Или искате като за последно да опоскате каквото е останало в тези фондове?!
Този държавен бюджет осигурява привилегировано присъствие на политическата сцена в този отрасъл на една партия, която се е превърнала в символ на непозната корупция!
Господа социалисти! Вие казахте на вашите избиратели, когато убедихте близо половин милион селяни, че няма да бъде така, те ви вярват, но няма да е за дълго време. В аграрната си част предлаганият ни бюджет нито е адекватен на потребностите на земеделието, нито е икономически обоснован, нито е национално отговорен. Той е обикновена и прозрачна политическа далавера. И ако авторите му са се отнесли така, очевидно безотговорно към един от основните дялове на националната икономика, какво да говорим например за екологията, която за пореден път остава бедният роднина.
Ако някой надлежно разгледа всичките пера на бюджета, ще види, уважаеми народни представители, че този бюджет обрича земеделието на вегетиране по стандартите на ХІХ век, а нашето село – на упадък и изчезване. Той е обречен на преразглеждане и съм убеден, че това ще се случи от друго правителство. (Шум и реплики от ДПС.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Но ти няма да си в него!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Валентина Богданова. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господа министри, госпожи и господа народни представители! Бюджет 2006 е предизвикателството пред коалиционното правителство, което предполага и разчитане на приоритетите, добро познаване на детайлите от съответните бюджетни области.
Безспорно една от областите, която днес събра най-сериозен коментар в тази зала и това е така, защото тя е една от най-чувствителните – това е образованието. Зная, че всеки един от нас, който е свързан със системата на образованието и науката, има своите претенции към предложения ни бюджет. Това е така, защото образованието е развиваща се система и винаги ще иска повече средства от тези, които се заделят за нея. В основата на тези претенции стои и едно наследство, с което няма как днес да не се съобразим.
Факт е, че от момента на въвеждането на стандартите за издръжка на един ученик до днес техните нива не са променяни, независимо от променената икономическа и социална обстановка. С много малки стъпки са променяни заплатите на учителите. Няма как този бюджет радикално да промени съществуващата в българското образование реалност, но той дава възможност за развитие на системата.
В проекта за бюджет за функция “Образование” са предвидени 1 млрд. 900 млн. лв. Номиналното увеличение на средствата е 102 млн. лв. Очевидно е, че ние няма как да пропуснем това, за което преди малко говори и колегата Калканова. Осигурени са допълнителни средства за изравняване на издръжката на един ученик в държавните и общинските средни училища. Продължават дейностите по Националната програма за по-пълно обхващане на децата в задължителна училищна възраст, в частта й за предоставяне на безплатни учебници за учениците в началния образователен етап, за осигуряване на превоз за държавните и общински училища на ученици в основната образователна степен и за закуска на децата от първи до четвърти клас. Трябва да се търсят възможности за продължаване на програмата за енергийна ефективност, която цели добра среда за обучение и надявам се – за оптимизиране на разходите за издръжка в системата.
Увеличена е субсидията за висшите училища. Подлежи на коментар разпределението й по отделните вузове, но очевидно не са достатъчни парите, отделени за Софийския университет.
Повече са предвидените средства и за конкурсно-проектно насърчаване на научната дейност, но заедно с това си мисля, че биха могли да бъдат коментирани исканията на Българската академия на науките за увеличаване на средствата за издръжка. Наложително е обаче да се утвърждават проектен и програмен подход при търсене на допълнителни финансови ресурси за развитие на науката.
Убедена съм, че когато една система търси пътища за необходимите реформи, тя следва да анализира и сравнява и различни модели за тяхното обезпечаване. Един от тези модели е обединяването на всички ресурси и тяхното ефективно управление. Така например средства за деца и ученици в рамките на присъщите им дейности се отделят и от Министерството на труда и социалната политика, и от Министерството на културата, и от Държавната агенция за младежта и спорта. През миналата година през Министерството на транспорта бяха осигурени компютри за всички училища. Не бива да пропускаме и целевия компонент капиталови разходи за образование, отнесен към бюджетите на българските общини. Очевидно важен е междуведомственият диалог, в който водещо следва да бъде Министерството на образованието.
Няма как да пропусна, когато говорим за реформи, да не споменем и оптимизирането на училищната мрежа. Това не означава и не бива да означава аритметика на съкращенията. То има смисъл, когато прави обучението по-качествено, когато преодолява проблема с близо 5500-те маломерни и слети паралелки, съобразявайки се със спецификата на отделните региони, когато осигурява средищни училища, но и транспорт до тях, когато въвежда бизнеса в училище. Крайно време е бизнесът, ползвайки образователен продукт, да участва директно в неговото финансиране.
Необходим е и сериозен анализ и преоценка кои програмни финансирания трябва да продължат, защото са ефективни и целесъобразни, и кои могат да бъдат трансформирани, защото ефектът от тях не е такъв, какъвто се очаква. Това означава да обединим стандартното обезпечение на издръжката, която се повишава по нива с проектните и програмни средства, които така или иначе обслужват образованието.
И накрая по никакъв начин не бива да пропусна да кажа, че реформата в системата означава контрол, означава ефективно управление, което да не допуска изтичането на средства от системата. Давам си сметка, че ако проявим достатъчно воля да изработим такъв механизъм, ресурсите могат да се окажат и достатъчни. Вярвам в тази воля и смятам, че предложеният проект би могъл да бъде подкрепен на първо четене. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказването на народния представител Венцислав Върбанов. Парламентарната група на БНС разполага с 3 минути.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (БНС): Господин председателстващ, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Както казаха и моите колеги от Българския народен съюз, Бюджет 2006 не ни изненада с нищо. Бяха отправени много и основателни критики, но аз взимам думата, не за да критикувам, а да заостря вниманието на представителите на правителството и най-вече на народните представители към един от най-чувствителните сектори в българската икономика, който може да се окаже и препъникамъкът за европейското ни членство през 2007 г. Надявам се, че вече всички се досещате, че става въпрос за бюджета на Министерството на земеделието и горите, чрез който през следващата година трябва да се обезпечат политиките в сектор "Земеделие".
Не искам да ставам банален, но смятам, че е редно още веднъж да ви припомня, че едни от най-големите критики в последния мониторингов доклад се отнасят именно за Министерството на земеделието и горите. Поради липса на време няма да коментирам трагичното състояние на сектора, нито финансовата обезпеченост на министерството в частта на неговата текуща дейност. Бих желал да ви обърна внимание на необходимия финансов ресурс, свързан със затворените вече Глава седма "Земеделие" и Глава осма "Рибарство".
Никъде в предложените разчети не са предвидени средства за изпълнение на поетите ангажименти по присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Никъде в предложения ни бюджет не става ясно откъде ще се вземат парите за изграждане на интервенционната агенция, за изграждане на разплащателната агенция и за изграждане на системата за идентификация на земеделските парцели "Исак". Искам да отбележа, че само за изграждане на последната система са необходими минимум 26 млн. лв. Според направените разчети в Министерството на земеделието и горите за изпълнението на всички тези мероприятия са необходими 82 млн. 120 хил. 478 лв.
Уважаеми колеги, аз не мога да си обясня защо след като от министерството са дали своите разчети, те не са намерили място в предложения ни проектобюджет. Не виждам никаква гаранция, че предвидените средства в централния бюджет, които ще бъдат разходвани на база, цитирам, доказана необходимост, ще стигнат за покриване на нуждите на отделните ведомства, свързани с присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа народни представители, на всички нас трябва да е ясно, че без обезпечаването на тези 82 млн. 120 хил. 478 лв. изпълнението на всички поети ангажименти от Министерството на земеделието и горите ние рискуваме жълтият картон, който вече получихме, да се превърне в червен и да се разминем с усвояването на 1,5 млрд. евро – ресурс, който е крайно необходим за развитието на българското земеделие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Парламентарната група на Българския народен съюз изчерпи своето време.
Парламентарната група на Движението за права и свободи също изчерпи своето време.
Сега има думата представител на Парламентарната група на ДСБ, която разполага с 13 минути.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа министри и народни представители, аз искам да кажа няколко думи по бюджета, който касае вътрешната сигурност и опазването на обществения ред. Тук някой преди мен каза, че този бюджет е бюджет на инерцията. В областта на вътрешната сигурност аз искам да ви кажа, че тази инерция явно е отпреди 1989 г. Вътрешната структура на бюджета на Министерството на вътрешните работи е същата, каквато е била по времето на Димитър Стоянов като вътрешен министър. Искам да направя няколко сравнения, защото това е изключително важно.
При условие, че в Министерството на вътрешните работи работят с около 20 хил. души повече, отколкото в Министерството на отбраната, бюджетът за Министерството на отбраната е със 100 милиона повече от този за Министерството на вътрешните работи. При това положение в Министерството на отбраната около 40 на сто от бюджета ще бъде заделен за заплащане на трудови възнаграждения, тоест за заплати, а в Министерството на вътрешните работи този процент е 87. Тоест само 13% от бюджета, който се отделя за Министерството на вътрешните работи, ще бъде за техническо оборудване и за други дейности. Какво правим с тези пари?
Аз бях впечатлен от едно изказване на министъра на вътрешните работи вчера пред журналисти, от което ми стана ясно, че той не знае какъв бюджет е определен за неговото министерство. Това говори за некомпетентност, а не за нещо друго. Явно той е ангажиран с провеждането на операция "Респект" и не му е останало време да види какъв бюджет ще се планира за неговото министерство. Той казва, че само с 10 милиона се увеличава бюджетът за Министерството на вътрешните работи за следващата година. Това не е вярно. Бюджетът се увеличава с 60 милиона. Но тези пари доникъде няма да стигнат.
Искам да спра вашето внимание върху средствата, които се заделят в Министерството на вътрешните работи за оперативна дейност. Те са в размер на около 600 хил. лв. Ако се направи една сметка, аз няма да кажа точни цифри, за да не се окаже, че изтича държавна тайна, това означава, че Министерството на вътрешните работи отделя за своя агентурен апарат или за всеки един сътрудник по-малко от 500 лв. на година. Кой е този български гражданин, който ще се ангажира в тази особено рискова дейност да оказва някакви услуги на Министерство на вътрешните работи за сума, по-малка от 500 лв. на година? А може би вътрешният министър е намерил изход от това положение, като в същото интервю, в което казва, че само с 10 млн. лв. му се увеличава бюджетът, е заявил, че той разчита на патриотично настроения бизнес да му помага с парите. На тези патриотично настроени бизнесмени, които може би останаха живи към този момент. Може би този бизнес ще поеме издръжката на агентите под прикритие, които МВР ще внедрява в тези среди, защото пари за тази широко рекламирана дейност в бюджета изобщо не са отделени. Искам да ви кажа, че за Националната разузнавателна служба парите за оперативна дейност са минимум десет пъти повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики, уважаеми народни представители? Не виждам.
Има думата народният представител Христина Христова от Парламентарната група на НДСВ. Заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Днес гледаме бюджета за 2006 г. на сегашното коалиционно правителство на България, с който трябва да прекрачим прага на Европейския съюз.
Този бюджет, веднага бързам да кажа, можеше да бъде по-добър, ако съдържаше по-прецизна данъчна скала, ако предвиждаше средства за реформи в областта на социалната политика и главно в здравеопазването и образованието, ако предвиждаше повече средства за развитие на човешките ресурси и ако можеше да обезпечи повече средства за инвестиции.
Но този бюджет можеше да бъде и по-лош. Ако бяха намерили място в него някои непремислени предизборни обещания, ако не бяха обезпечени със средства нашите ангажименти към Европейския съюз, ако не беше осигурена приемственост с постигнатото от предишното правителство и също средства за продължаване на реформите.
Ако някой ме попита с една дума да характеризирам този бюджет, аз бих казала приемственост. Особено е изразена тази приемственост в областта на социалната политика и искам тук да се спра на няколко аспекта. Всъщност искам да кажа, че с удовлетворение виждам, че всички основни социални програми, които стартира предишното правителство и които показаха своята ефективност, са намерили място в сегашния бюджет. Особено програмите за заетост и специално програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”, толкова критикувана и толкова дискутирана. Сега тя се анализира в няколко страни-членки на Европейския съюз.
Междупрочем сегашната безработица е 10,7% и аз мисля, че с мерките в този бюджет сегашното правителство няма да има затруднение да направи безработица под 10%.
Много важно е, че продължават програмите “Помощ за пенсиониране”, “Младежи в държавната администрация”, общинските програми за социално развиване на бедните общини, “Чаша мляко и закуска за децата в училище”, програмите за закрила на децата, “Личен и социален асистент”, за интеграция на хората с увреждания, за социални инвестиции, фондът за микрокредитиране “Джобс”, програмите за децентрализация на социалните дейности.
Като представител на НДСВ съм удовлетворена от намалението на осигурителната тежест с 6%, промененото съотношение на осигурителната тежест, повишаването на необлагаемия минимум, увеличаването, макар и недостатъчно значително, на минималната заплата, на заплатите в бюджетната сфера, на обезщетенията за отглеждане на малко дете от осигурените майки. Особено много се радвам на създаването на Сребърния фонд, за който много усилия положиха много хора в предишното правителство.
От тази трибуна искам да отбележа, че впечатлява професионализмът на екипа на Министерство на труда и социалната политика, с който е изготвен програмният бюджет.
Не могат да бъдат отминати някои много сериозни слабости. Отново в максимална степен е застъпена порочната традиция да се променят текстове от важни закони, които засягат правата и интересите на големи групи хора, например промените в Закона за интеграция на хората с увреждания и въвеждане по този начин на доходен критерий, така че обществото се лишава от възможността да дебатира тематично тези промени. По същия начин стои въпросът с диференцирането в Преходните разпоредби на детските добавки. Притеснително е, че са ограничени средствата за професионално обучение, програмите за привличане на децата в училище, за развитие на образованието.
Ние от НДСВ, като отговорен коалиционен партньор, най-внимателно анализирахме и продължаваме да анализираме детайлите от този бюджет и ще дадем своите предложения. Ние, разбира се, ще подкрепим бюджета на първо четене, защото той осигурява трите най-важни неща в момента – приемственост, икономическа стабилност и обезпечаване на европейските ни ангажименти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Александър Праматарски. ОДС разполага с три минути, господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри! В рамките на малкото време, с което разполага нашата парламентарна група, искам да обърна вашето внимание на някои неща, които не бяха казани днес в залата. Колегите от опозицията ясно подчертаха, че наистина този бюджет спира реформите, че не е социален бюджетът, обратно на обещанията, които бяха дадени, че в края на краищата този бюджет не осигурява по никакъв начин европейското членство на България.
Странното днес в дебата в тази зала не е това, че опозицията критикува и това, че цифрите в бюджета се четат от управляващите като дявола Евангелието, за да ни убедят всички, че това е хубав бюджет. Странна е кавгата, която наблюдаваме между управляващите.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Къде я видя?
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: От една страна, БСП казва, че не е достатъчно социален бюджетът, както те биха искали, заради коалиционните партньори. Те пък отговарят, че не бил достатъчно десен, както на тях им се иска.
Затова аз смятам, че този бюджет много ясно илюстрира нещо, което казахме в тази зала, когато беше създавано това правителство. Затова може би няма програма, което също е безпрецедентно. Да се внася бюджет в българския парламент, да се узаконяват нещата, и то как ще живеят занапред българските семейства, домакинствата, българските фирми, без да има програма, наистина е прецедент. Това показва една много стара практика, тогава когато БСП е била на власт.
Кое обаче наистина е най-странното според мен в този бюджет? Странно е, че никой от коалиционните партньори не си го харесва и си прехвърлят обвинения, че би могъл да бъде по-добър, но не се е случило. Аз оставам с впечатлението, че едва ли не този бюджет не е правен от управляващите от БСП, НДСВ и ДПС, а е правен от опозицията. С такива впечатления оставам. Никой от вас не си харесва този бюджет. Много странно звучат тук интерпретациите, които преди малко чухме от госпожа Христова от НДСВ, включително от бившия финансов министър, за това, че бюджетът благодарение на тях не е станал толкова лош. Извинявайте, подобни аргументи са все едно да се миете с кал. Да казвате: ние сме в правителството и, слава Богу, бюджетът не беше толкова лош. Лош е, ама не чак толкова.
Затова много ясно става днес в пленарната зала, че този бюджет всъщност прави едно нещо много просто – узаконява сделката, която беше постигната между политическите централи, защото в противен случай наистина оставаме с впечатлението, че не Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган са направили това правителство, а някой друг. Но този бюджет точно това узаконява – узаконява сделката между тези три разнородни и наистина с нищо неприличащи си една с друга партии. Това е големият проблем.
И завършвайки, господин председател, виждам знака, който ми давате – сделката е ясна. Днес стана ясно каква ще бъде цената. Предстои през следващата година тази цена обаче не да се плаща от тримата лидери, които изброих преди малко от трите партии, а да се заплаща от българските граждани, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Кристиан Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Днес чухме много неща. В края на краищата приоритетите в политиката на едно правителство произтичат не само от заявените намерения, а и от начина, по който те биват облечени в конкретни решения.
Днес обсъждаме бюджет на правителство, което се е нарекло “Правителство на европейската интеграция”. Именно бюджетът дава най-ясна идея къде са неговите приоритети. От този бюджет ясно личи, че правителството приема сериозно и отговорно необходимостта да се предприемат спешни мерки за изпълнение на ангажиментите, поети в Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Този бюджет дава и най-ясния отговор на критиките в мониторинговия доклад на Европейската комисия. Никакви уверения в разбирането на проблемите и в готовността за предприемане на спешни мерки не говорят толкова силно, колкото средствата, предвидени в един бюджет за тяхното изпълнение.
Преценката дали този бюджет е бюджет на европейската интеграция може да се направи, ако се проследи заложеното от правителството финансово осигуряване на мерките, произтичащи от мониторинговия доклад. За да не бъда голословен и тъй като поне в тази сфера е добре да излезем малко от общите приказки, позволете ми да се спра само на няколко въпроса и на няколко цифри.
В областта на защита на интелектуалната собственост в програмният бюджет на Министерството на икономиката и енергетиката за Програма “Закрила на обектите на индустриална собственост” е предвидено увеличение на бюджета със 65% спрямо разходите за миналата година.
В областта на селското стопанство в Държавен фонд “Земеделие” са предвидени средства от 138 млн. лв., а с тези средства се очаква да се постигне чувствително нарастване на функциите, ролята и отговорностите на държавата, провеждани чрез Държавен фонд “Земеделие” в областта на селското стопанство и да се създадат условия за прилагане на общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
В програмния бюджет на Министерството на земеделието и горите е предвидена Програма “Устойчиво и ефективно управление на ползването на земеделските земи”, което включва изграждането на системи за идентифициране на земеделските парцели. Средствата, предвидени по тази програма през 2006 г. са с планиран ръст от 123% спрямо миналата година.
По Програма 7 “Развитие на животновъдството” увеличаването на средствата е близо 60%.
В областта на регионалната политика и координацията на структурните инструменти една от основните задачи, която трябва да изпълним е засилване на административния капацитет на управляващите органи в централните ведомства, а така също и на междинните звена по оперативните програми на регионално и местно ниво. В отговор на това в Раздел ІV на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството “Преглед на политиката в областта на интегрирано регионално и местно развитие” е планирано трикратно увеличение на общите разходи като част от тези средства е предвидено да се използват за назначаване и обучение на служители.
Значителен напредък във финансовото обезпечаване има и по една от най-чувствителните сфери “Правосъдие и вътрешни работи”. В държавния бюджет на Република България за 2006 г. е предвидено увеличение на разходите на Министерството на вътрешните работи с близо 8%. Увеличение има и в раздела “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” като по-специално е предвидено финансиране на борбата с организираната престъпност, корупцията, охраната и контрола на държавната граница, осъществяването на граничния режим и паспортно-визовия контрол.
Общо субсидията за съдебната власт по предложение на Министерския съвет в проекта за държавен бюджет е с близо 24% повече от субсидията за 2005 г. За 2006 г. Националният институт по правосъдие получава 77% повече, отколкото през 2005 г.
За Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е предвидено почти петкратно увеличение на субсидията – до 5 млн. и 570 хил. лв.
В програмния бюджет на Министерството на здравеопазването е включена Програма “Намаляване търсенето на наркотици” с планирани разходи около 2,3 млн. лв.
Същото може да се каже в областта на финансовия контрол, където също има сериозен напредък. Предвидените разходи на Сметната палата са с 67% повече, отколкото през 2005 г.
В програмния бюджет на Министерството на икономиката и енергетиката за Програма “Равнопоставеност и прозрачност в системата на обществените поръчки” е планиран бюджет, който е 31% по-висок от този за миналата година. Предвидено е и 50-процентно увеличение на бюджета на Комисията за финансов надзор, което е предвидено основно за кадрово укрепване на комисията. Същото важи и за не по-малко важните критерии, свързани със социалната политика и социалното интегриране.
В програмния бюджет на Министерството на здравеопазването е включена Програма “Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение”, подкрепена с близо 30 млн. лв.
В Министерството на труда и социалната политика са предвидени няколко програми, чието финансиране е увеличено между 20 и 140%, а това са програмите “Заетост за социална интеграция”, “Закрила на децата чрез преход от институционални грижи към алтернативни грижи в семейната среда”, “Интеграция на хора с увреждания”, “Социално включване на други рискови групи от населението”, Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст. С близо 40% е увеличено финансирането на Програма “Интеграция и реинтегрция на деца и ученици” на Министерството на образованието и науката.
Примерите могат да бъдат продължени и в някои други сфери като околна среда, защита на потребителите и тяхното здраве и други.
В заключение искам да подчертая, че Бюджет 2006 създава всички предпоставки България да изпълни поетите ангажименти и да отговори адекватно на критиките на Европейската комисия, така че да бъде избегната възможността от отлагане на членството на България в Европейския съюз. Това означава също, че е напълно постижима перспективата към 1 януари 2007 г. България да бъде готова да изпълнява ангажиментите, произтичащи от членството в Европейския съюз. Ето защо бюджетът трябва да бъде подкрепен, за да гарантираме европейското бъдеще на България! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сега е ред на представителя на Коалиция “Атака”.
Заповядайте, господин Илиев, имате думата.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Проектобюджет 2006 г. в контекста на здравната и образователната реформа.
Необходимостта от реформа в системата на здравеопазването е очевидна. Проблемът е, че е сбъркана философията на реформата и посоката, в която се движи реформата в здравеопазването. Дори да се абстрахираме от тези грешки в посоката е очевидно, че тези 4,4% от брутния вътрешен продукт са крайно недостатъчни.
Ясно е, че за избягването на сътресенията в системата на здравеопазването са необходими минимум 5% от брутния вътрешен продукт. Тези 218 млн. лв. увеличение за 2006 г. са крайно недостатъчни за ефективната работа и за оптимизиране на системата.
Финансирането на болничните заведения от НЗОК през 2006 г. вероятно няма до доведе до решение на проблемите в тях, а напротив, ще способства за натрупването на нови, имайки предвид и досегашната практика за намаляване с 10% на заплащането по клинични пътеки от НЗОК, и хроничното недофинансиране на здравните заведения. Явната необходимост от внимателно преосмисляне на философията на реформата в здравеопазната система и хроничното й недофинансиране не е намерила място в бюджета за здравеопазване за 2006 г.
Същото е положението и в образователната система. Парите за образование в бюджета за 2006 г. – 4,16% от брутния вътрешен продукт, или това увеличение от 102 млн. лв. са също крайно недостатъчни и няма да доведат до решение на острите проблеми в сферата на образованието. Кога с такава минимална подкрепа българското образование ще стане конкурентоспособно? Кога българският бизнес ще може да разчита на качествени кадри – продукт на българската образователна система? Тази недостатъчна подкрепа на бюджета по отношение на здравеопазната система и образованието кара мен и Парламентарната група на Коалиция “Атака” да не подкрепим бюджета за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илиев.
Съгласно ротацията сега идва ред на Парламентарната група на Демократи за силна България.
Господин Костов, заповядайте. Разполагате с 13 минути.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители! Ние няма да подкрепим бюджета за 2006 г. и заради това, че този бюджет не е бюджет, стимулиращ икономическия растеж и конкурентоспособността на българската икономика. Този бюджет е с двойно дъно. Когато миналата година в тази зала по това време аз казах, че бюджетът за 2005 г. е с двойно дъно, от НДСВ не разбраха изглежда какво казах, но сега се вижда, че има много сериозно двойно дъно в бюджета. Това двойно дъно, което залагате вие, е още по-голямо.
В следващата година, за да мотивирате вашите народни представители да гласуват за бюджета, вие го базирате на базата на прогнозата за изпълнението, а тя е леко коригирана за консолидирания бюджет на 16 млрд. 67 млн. лв. Всъщност изпълнението ще бъде близо 18 млрд. лв., това ще има тази година.
Какво причинява и за какво е предназначено двойното дъно на бюджета за 2006 г.?
Първо, дава сигурност на слабото и некомпетентно управление и на тежко скърцащата коалиция. Той беше наречен тук много находчиво от една госпожа от Българската социалистическа партия – коалиционен бюджет. Аз не знам какъв смисъл вложи – 8 към 5 към 3 ли е бюджетът или е три в едно, но очевидно е коалиционен бюджет.
Второ, това двойно дъно има предназначението да спира икономическия растеж, който виждаме в Република България, ограничавайки възможността за държавни разходи и спирайки публичните инвестиции в инфраструктурата.
Третата причина за двойното дъно е, че дава възможност на правителството за разходи извън контрола на Народното събрание. Така, както тази година се извършват, така ще има и следващата година. Очертаващото се преизпълнение на приходите ще бъде изразходвано на тъмно и по този начин ще бъде заобиколено Народното събрание.
И на четвърто място, дават се гаранции на Международния валутен фонд, че ще се предприемат мерки срещу дефицита на текущата сметка, ще има преизпълнение вероятно над 2% от брутния вътрешен продукт.
Всички в тази зала, които са компетентни и които разбират от бюджетните въпроси, го знаят това. Всички го знаят и не го знаят само тези, които си мислят, че това е коалиционен бюджет.
Второ, този бюджет предвижда стагниране на личните доходи на българските граждани. Това е направено, защото се предвижда покачване на пенсиите и на заплатите в бюджетната сфера с 5 и съответно 6%, което е точно достатъчно те да бъдат индексирани срещу инфлацията. На практика по този начин няма да има реално увеличение на търсенето. Защо няма реално увеличение на търсенето? За да няма увеличение на общото търсене и оттам отново да има спирачка за икономическия растеж. Впрочем тук и аз ще отворя тази скоба – точно тук се вижда, че това не е костовиски бюджет, защото през периода 1997-2001 г. имаше двукратни увеличения на заплати и пенсии, имаше 13-та и дори 14-та заплата и пенсия.
Върху гражданите се стоварва допълнителна тежест чрез акцизите върху горивата, алкохола и цигарите и цените на отоплението и по този начин се прехвърля тежестта на ценовия шок върху тях. Това става с този бюджет. Няма намаление, нека тук да бъдем съвсем ясни, защото управляващото мнозинство се опита да прокара на два пъти тезата, че има намаление на фискалните тежести. Няма намаление на предизвиканите от фиска тежести върху фирмите. Плюсовете от четирите пункта намаление на вноските за работодателите, защото две трети от 6% са 4%, напълно се компенсират от увеличаване на разходите на фирмите за отопление, за горива, за електроенергия, които са предизвикани от фискалната политика. На практика върху фирмите се стоварва с цялата тежест скокът на цените, който идва отвън. Това прави бюджетът на страната.
По този начин през 2006 г. вместо да се ограничи стопанинът, държавата, и да бъдат дадени възможности на фирмите, за да могат да произведат повече заетост и повече доходи се прави точно обратното – на държавата се дава възможност да преизпълни бюджета, да преизпълни бюджетните приходи, а фирмите се натоварват с тежестите от ценовия скок. Това ще намали тяхната конкурентоспособност, защото конкурентоспособността на една шивашка фирма с 400-500 души зависи до голяма степен от разходите за отопление, от разходите за електричество. И ако накарате някой да пресметне една такава фирма колко ще спечели от намаляването ето на тези вноски с 4 пункта, ще ви кажат, че за 400 души работници ще спечелят 26 хил. лв. годишно, а в същото време ще дадат 60 хил. лв. само за нафта за отопление. Това прави бюджетът и нека да нямате илюзии какво правите с този бюджет.
Какво трябваше да се направи? Бързо да бъдат завършени спрените в последните четири години реформи, които вече създават загриженост в Европейския съюз – да се реформират най-вече здравеопазването и образованието. Смело да бъде намалена данъчната тежест чрез съкращаване най-вече на данък добавена стойност на 18 на сто и да не се приема предсрочно повишаване на акцизите, както беше направено. Тогава доходите и заетостта щяха да тръгнат много по-бързо нагоре и да бъдат събрани същите приходи. Всички компетентни макроикономисти написаха по вестниците обаче никой не чете, че при намаление по този начин, както те съветваха, щяха да се съберат същите приходи. Никой не чу, никой не видя техните предупреждения. Тогава и доходите щяха да вървят много по-бързо нагоре, тогава и многобройните инфраструктурни проекти, които бяха задържани в последните четири години, щяха да започнат да се реализират.
Аз си задавам въпроса защо се стигна дотук. Защо след като имаше толкова много обещания и кураж да бъде предизвикано очакването сред хората за нова политика на социална отговорност, не стигнахте до прозрачни решения, които ви се подсказват отвсякъде?! Защо не го направихте?! Единственият отговор, до който стигам, за съжаление е, че вие нямахте никаква подготвеност да приложите това, което тук с плахи думи Министерството на финансите се опитва да пробутва – програмно финансиране. Къде е това програмно финансиране? Кой министър направи програма? Кой поиска програмно финансиране? Тук чухме госпожа Христова да се хвали с нейния екип. Няма никакво програмно финансиране, защото дори компенсациите не са изчислени от Министерството на труда и социалната политика, тъй като не ги знаете колко са. Какво програмно финансиране, какви проекти?!
Всъщност хаосът, липсата на компетентност, страхът, нерешителността на практика лишиха България от едно добро управление и възможност да извърши сега сериозна данъчна реформа и да тласне силно конкурентоспособността и темповете на българския икономически растеж. Вие се качихте на колата за управление, но я карате само на първа и втора скорост, не смеете да я включите на трета, защото може би ще тръгне много бързо и ще паднете от нея. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Костов, краткият ми въпрос към Вас е: защо българската частна икономика не е конкурентоспособна след приватизацията, която направихте? Имаме частна собственост. Всяко оставяне на пари в бизнеса или даването им в населението се превръща във внос, а не се превръща в износ. Каква реформа направихте, докато бяхте премиер, че сега нашата икономика е неконкурентоспособна и Вие поставяте въпроса сега: с този бюджет през 2006 г. ние да направим реформите. А Вие какво направихте тогава?! (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Давам думата на народния представител Иван Костов – право на дуплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви за въпроса, господин Димитров. Вие точно по комунистически намерихте виновника – частната икономика. Частната икономика и частните фирми са виновни. Затова ако може повече данъци, ако може повече акцизи, ако може повече разходи върху горивата и т.н.
Иначе ще ви го обясня така: ако внесете швейцарски крави, а ги храните по рецептури отпреди 1989 г., ще дават толкова мляко, колкото и българските. Това е причината. Трябва да има подходяща среда. Тя трябва да се поддържа от отговорно, решително и смело управление, за да расте конкурентоспособността на българската икономика. За сравнение се попитайте колко е конкурентоспособността на последните остатъци от държавната икономика. Тогава напълно ще си отговорите на въпроса. Благодаря. (Шум в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За ориентация на пленарната зала: Коалиция за България разполага с 15 минути, НДСВ – 13 минути, ДПС е изчерпало времето си, ОДС е изчерпало времето си, “Атака” – 7 минути, Демократи за силна България са изчерпали времето си, Български народен съюз са изчерпали времето си, независимите народни представители имат общо 9 минути.
Давам думата на господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Кои са политическите параметри, които намират своето отражение в този бюджет? – Широка коалиция, различни програми на партиите от коалицията, споразумения с Международния валутен фонд, фискални рискове, които стоят пред бюджета. За първи път в Народното събрание се обсъжда бюджет на такъв тип коалиция, който трябваше да съчетае идеите на левицата, центъра, а и някои десни идеи в единно цяло, съобразено с икономическите и финансовите реалности. Около два месеца продължават дебатите по проекта за бюджет и пакета данъчни закони – в обществото, не тук. И в тези два месеца всеки от коалиционните партньори отстъпи от свои идентификационни белези в името на национално значими цели. Те са: евроинтеграцията, и то не като самоцел, а като средство за подобряване на живота на отделния българин, икономически растеж и стабилност при съобразяване със социалната ситуация и състоянието на милиони българи. Отчитат се сериозните фискални рискове – наследство от досегашни управления, дефицит по текущата сметка, отрицателно външнотърговско салдо, забавени структурни реформи.
Тук специално искам да благодаря на нашите коалиционни партньори и на всеки отделен народен представител от мнозинството за категоричната заявка за подкрепа на първо четене на правителствения законопроект за бюджета. Това не е случайно, защото този законопроект постигна балансите при запазване на основните приоритети, прокламирани в коалиционното споразумение.
Бюджет 2006 поставя началото на значими структурни реформи, които Европа отдавна иска от нас – не заради Европейския съюз, а заради самите нас, които Европа отдавна чака от нас. Това правителство, нашето правителство с този бюджет има нелеката отговорност и силната решителност да направи реформите в здравеопазването, борбата с престъпността, събирането на държавните вземания – все сфери, заради които Европа ни показва един след друг червени картони.
Малко странно е, че когато с този бюджет се осигурява прилагането на европейските закони, които и опозицията е подкрепила при гласуването в пленарната зала, тя е против финансирането на този приоритет. Такава позиция е странна, но тя, уважаеми дами и господа от опозицията, е пробен камък за истинските усилия за своевременно членство на България в Европейския съюз.
Дискусията по бюджета показа, че опозиционната десница не може да излезе от кризата на идентичност, чиято единствена нейна платформа е антикомунистическата й риторика, примесена с отрицание. Защото е доста странно да искаш едновременно намаляване на приходите и увеличаване на разходите за постигане на значими социални ефекти. Това не е обикновено политическо лицемерие, а израз на липса на ясна идейна платформа – що представлява българската десница и доколко тя среща подкрепа в българското общество. Опасното раздвоение, уважаеми дами и господа от дясната опозиция, като искате по-малко приходи и повече разходи, се превръща именно в политически път, който води за никъде.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Това е проблем само за социалистите.
МИХАИЛ МИКОВ: От една често повтаряща се критика към бюджета от страна на ДСБ разбрах, че не били осигурени средства за агенти под прикритие. Моля ви се, в никакъв случай осигуряването на агентите под прикритие и техните заплати не е основен приоритет на бюджета. Въпреки това смятам, че правителството ще намери средства за осигуряване на този въпрос.
Не чухме никакви възражения за това, че бизнесът чрез този бюджет получава 600 млн. лв. от намаление на вноските за социално осигуряване. И ние много вярваме, че тези средства ще отидат в растеж, в капиталови инвестиции, в разкриване на работни места, в производителност и конкурентност. Мисля, че с такъв акт на правителството и мнозинството стои отговорността днес пред бизнеса да докаже своята отговорност при разходването на тези средства.
Правителството намери сили да намали тежестта на бизнеса за социалните придобивки на работниците и по този косвен начин на стимулиране на труда да даде сигнал, дошъл след 8-годишно дясно управление.
За първи път, и не знам защо вие от опозицията никак не забелязвате това, необлагаемият минимум е по-висок от минималната работна заплата. И аз не чувам никой в тази зала да е против такова решение, защото знакът за промяна е доста красноречив! Защото трябва да се създаде заетост на около 100 хил. души с този бюджет, и то не фиктивна, а такава, която ще дава обществен продукт, защото пенсиите ще бъдат увеличени от началото на годината с цялото разбиране за тежкото ежедневие на българския пенсионер, но също така и с отчитане възможностите на фонд “Социално осигуряване”.
Това увеличение би могло да бъде и по-голямо, ако не бе извършена варварска приватизация, която лиши тези, които са създали приватизираните предприятия, от правото да получат част от тези средства.
Днес много се говори за “Silver fund”, но такива отчисления в България имаше до 1997-1998 г., когато вашето правителство, господин Костов, и вашето мнозинство ги премахна. Вие тогава решихте да изолирате пенсионерите от приходите по приватизации и отменихте онези 10%, които задължително от всяка приватизационна сделка се отчисляваха към социалното осигуряване. И стенограмите на Народното събрание помнят позицията на демократичната левица тогава, на Българската социалистическа партия по този въпрос.
Днес ние връщаме възможността средствата от приватизацията да отидат и към пенсионерите – позиция, която ние от Социалистическата партия и Коалиция за България, сме отстоявали осем години.
Уважаеми дами и господа, този бюджет е бюджет на европейския капацитет на България. Години наред ние имахме възможността чрез средствата от предприсъединителните фондове да формираме един втори бюджет, който да увеличава растежа, но тези шансове до известна степен бяха пропускани. В Бюджет 2006 се залагат условия за усвояване на европейски средства, забавяни с години. Само един пример в това отношение за Дунав мост – Видин- Калафат, чието строителство ще стартира в средата на следващата година, и всички тези 220 млн. евро ще влязат в нашата икономика през следващите четири години. Можеха да влязат и досега! Колко такива забавени проекти получихме като наследство? Като предизвикателство приемаме промяна, която да ни помогне да ползваме по-добре структурните фондове на Европейския съюз – по-добре, отколкото се справихме със задачата по предприсъединителните фондове.
Получи се и едно забравено програмно бюджетиране, което също ще трябва да се коригира, и объркани посоки на реформата в отделни сфери, които обезсмислиха истинското съдържание на тази дума за обикновения българи.
Аз много се радвам, че нашите партньори от НДСВ категорично ще гласуват за бюджета на нашето общо правителство, като бюджет и на приемствеността, и на промяната, поискана от българските граждани на изборите.
В крайна сметка бюджетът можеше да бъде и по-добър, както каза уважаемият бивш финансов министър Велчев и наш коалиционен приятел, ако не беше онова Априлско споразумение с Международния валутен фонд, подписано от самия него. А всъщност, уважаеми господин Костов, двойното дъно, за което Вие говорите, е онзи резерв, изискван от същото това споразумение. Става въпрос за същия този дефицит по текущата сметка, който, Вие във Вашето изказване искахте да изпреварите малко събитията, беше заложен през 1997 г. чрез растеж чрез внос. Ето го растежът чрез внос и неговият резултат (ръкопляскания в КБ), постоянно растящо външнотърговско салдо и увеличаващ се дефицит! И не ние, от Коалиция за България, казваме, че този резултат е от онази политика. Казва го Международният валутен фонд и търси онзи буфер, който днес плаща българският народ. Защото наистина през 1997, 1998 и 1999 г. имаше увеличение на пенсиите и заплатите, но имаше и приватизация на безценица, която не можа да доведе до производителност и конкурентност, каквато беше прокламираната от Вас цел тук, от тази трибуна, а също и износ, който да започне да свива тази дупка във външнотърговското салдо, респективно дефицитът по сметката. Ето това е резултатът, заложен тогава!
Уважаеми дами и господа (ръкопляскания от КБ), няма да отмина честото натякване за предизборните обещания, но тези бедствия, които застигнаха страната, не бяха обещани от никого, а хората, които ги изпитаха на гърба си, имаха нужда от държавна помощ и затова бюджетът се ангажира и с това. И в този бюджет това е ясно подчертано. Защото опозицията има един проблем с нейните обещания – че те са неизпълними, защото народът помни и не дава право на тези, които са го докарали до този хал, да имат правото да продължават да го водят напред. (Смях в ДСБ.) Днес, ние сме изправени пред особена дискусия – дискусията за европейското бъдеще на България. В законопроекта за Бюджет 2006 се залагат първите стъпки на промяна в политиката.
А какво ще се случи по-нататък, ще разберете още тези дни, когато предполагам ще бъде представена програмата на правителството и интересът към тази програма, включително и от опозицията, към политиката на България през следващите 3‑4 години ще бъде задоволен надявам се успешно. Защото ние заедно – и мнозинство, и опозиция носим високата отговорност не за европейското бъдеще, а за европейското настояще на България, което само заедно можем да реализираме!
Уважаеми дами и господа, аз вярвам, че не само всички народни представители от управляващата коалиция на левицата, НДСВ и ДПС, ще подкрепят този бюджет. Защото подкрепата за него е подкрепа за един друг път за България – път, по който всички български граждани ще тръгнат, и ние не бива да оставаме сами в тази зала. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – господин Павел Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, това беше откровено изказване. Господин Миков призна тясната връзка на бюджета с Международния валутен фонд и миксът между различните идеи (смях в КБ) – социалистически, либерални, пък и десни, тоест орел, рак и щука, при създаването на философията на този бюджет. Той очерта тези дадености едва ли не като гордост, но в действителност това е проблемът. В тези признаци основно се крият и пороците, от които бюджетът страда.
Господин Миков, правилно отбелязахте проблемите – липса на реформа в здравеопазването, социалната сфера, инертната икономика. (Реплики в КБ.) Затова именно самонадеяно считате, че Бюджет 2006 ще ги реши! Но точно с този бюджет, с тази философия тези проблеми няма да бъдат решени. И аз категорично ви го заявявам.
И отново, и отново, господин Миков, споменавате оттук-оттам – Международният валутен фонд каза това, иска онова. Говорите като за призрак, който броди из България вече девет години - призракът на чуждия, а не българския интерес! Трябва да сте наясно, че докато той броди в България, няма да има сериозен икономически растеж, няма да има просперитет, няма да има добруване за българския народ! (Единично ръкопляскане от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Миков, имате право на дуплика, ако желаете.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Вие сте стар парламентарист и поне едно нещо би трябвало да сте научили – че репликите никога не се четат. (Бурни ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Национално движение Симеон Втори разполага с 13 минути.
Давам думата на народния представител Марина Дикова. Заповядайте.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! За съжаление и днес, когато обсъждаме проекта за Бюджет 2006, сме изключително заети с това да се обвиняваме и критикуваме и не казваме на хората нищо, което те очакват да чуят от нас. Гражданите не се интересуват кой крив, кой прав. Те очакват истината за това, което ги очаква утре – дали само закърпваме чувала с парите на държавата за следващата година или надграждаме стабилна, здрава основа, която в бъдеще ще доведе до едно по-добро общо благосъстояние. Трудно е да се прецени обективното и да се отсее конструктивното от хората, които днес ни гледат и слушат, когато едни и същи цифри раждат коренно противоположни тези и обуславят различни аргументи в зависимост от това дали са изречени от устата на опозиция или управляващи и в зависимост от това дали ни изнася или не. А всички в тази зала знаем, че който и да управляваше в този момент проектът за бюджет нямаше да бъде по-различен, защото той не е продукт на два месеца или две години. Той е продукт на последните 15 години грешки и постижения. А всички тук, в тази зала, сте управлявали през тези години.
Ето защо аз ще говоря истината за проекта за бюджет в частта му за общините, защото той е непосредствената гаранция за по-доброто утре на всеки от нас, независимо дали тази истина се харесва или не. Това, което виждаме като цифри в проекта за Бюджет 2006 е добро. Най-общо казано, общинските разходи, заложени в консолидираните разходи, са 2 млрд. 354 млн. лв., или увеличението е с 12,7% повече в сравнение с 2005 г. Държавните трансфери за общините от споделения данък, общата допълваща, общата изравнителна субсидия, компенсиращата пътния данък и капиталовата субсидия нарастват спрямо 2005 г. с близо 10%, или това са 126 млн. лв. повече за предоставяне на различни услуги на гражданите. Увеличението на текущите разходи за делегираните от държавата дейности е с над 78 млн. лв. Това значи 7,2% повече пари за здравеопазване, образование, култура, социални дейности.
Очаква се увеличение на постъпленията от местни приходи със 125 млн. лв. или 819 млн. лв. са предназначени за общински дейности. Тоест за по-чиста, по-красива околна среда, по-добра транспортна и ВиК структура, обновени детски градини и ясли, ремонтирани училища, читалища и болници. Този проект в частта му за общинските бюджети е едно последователно продължение на реформата, която извърши правителството на НДСВ и ДПС през предишния мандат в изпълнение на Програмата за финансова децентрализация, която бе разработена и приета от него в сътрудничество с Националното сдружение на общините. Тази програма, благодарение на която стотици милиони левове неразплатени задължения за периода 1997-2001 г. са вече само лош кошмар за местните власти. Тази програма, която ясно определи целите и приоритетите на децентрализацията, която въведе ясни правила и отговорности на държавата и общините при финансиране на държавните и общински дейности и даде възможност на местните власти да определят сами размера на местните такси, както и да администрират местните данъци и такси.
Именно последователните и целенасочени действия на правителството на НДСВ и ДПС в предишния мандат дадоха възможност на местните власти да поемат глътка въздух и да тръгнат напред, както и да можем днес да говорим за увеличение на парите за подобряване качеството на живота на хората не с процент или два, а с 10-12%. Тази приемственост на политиката на НДСВ, осъществена от тристранната коалиция за развитие на местното самоуправление и децентрализацията, ми дава правото да подкрепя бюджета по убеждение. Защото НДСВ като модерна либерална партия осъзна, че мачкането и притискането в ъгъла на местните власти е всъщност натиск и унижаване на местната общност и прекрати, смея да се надявам, завинаги тази абсурдна практика още с идването си на власт през 2001 г.
Разбира се, не е достатъчно да се следва само постигнатото, необходимо е да се развива и усъвършенства бюджетната политика. Необходимо е да се увеличат видовете на местните данъци и такси, необходимо е да се увеличат трансферите за капиталови разходи на общините, с оглед преодоляване на неблагоприятната тенденция за намаляване на дела на общинските инвестиции в общите публични инвестиции. Пример: 2003 г. – 19,4%; 2006 – 14,6%. Не са ясни все още и правилата за определяне размера на субсидията за капиталови разходи. Това са сериозни препоръки, които не могат да бъдат коригирани между първо и второ четене, но за които не се изискваше много време и усилия, за да бъдат избегнати. Необходими са само волята и твърдата убеденост, че това са следващите верни стъпки. Доколкото това зависи от НДСВ, те ще бъдат направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи за реплики.
Остават двама народни представители, които са заявили желание за изказване. Това са народните представители Мирчев и Свинаров от Национално движение Симеон Втори. Времето, което остава на парламентарната група, е 7 минути.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Инфраструктурните проекти представляват значителна част от Бюджет 2006. Започналата през последните четири години от правителството на НДСВ и ДПС модернизация на българските летища, пристанища, пътна и железопътна инфраструктура, гранично-пропускателни пунктове е един от приоритетите и на сегашното правителство. Тази приемственост в управлението, както финансовата основа на Бюджет 2006, са достатъчна гаранция през следващите години да завършим успешно изграждането и въвеждането в експлоатация на ключовите за българския транспорт инфраструктурни проекти: летище София, пристанище Бургас, Дунав-мост 2, Пловдив-Свиленград; автомагистрали “Люлин”, “Тракия” и др.
Ще подкрепя Бюджет 2006, защото има приемственост в политиката за модернизация на инфраструктурата. Налице е добра финансова база за завършване на инфраструктурните проекти, затова, че модернизацията на инфраструктурата ще бъде приоритет и през следващите четири години на това управление.
По този начин създаваме условия за безопасен и сигурен транспорт, като едно от най-важните изисквания за интегрирането на транспортната система на България с трансевропейската транспортна мрежа. Свободното движение на хора и стоки се осъществява именно през страни, където има модерна инфраструктура и съвременни транспортни технологии. Само по този начин транспортните потоци ще преминават през България, а няма да я заобикалят. С Бюджет 2006 България прави и успешна крачка напред за постигането именно на тази цел. Но ние не трябва да си затваряме очите пред някои недобре решени въпроси.
Първият въпрос е управлението на инфраструктурните проекти и усвояването на средствата. Както при международните търгове, така и тези, които се осъществяват по Закона за обществените поръчки, се забелязва нещо смущаващо и опасно. Все по-често разликата между най-ниската и най-високата цена на участниците в търговете е близо до два пъти. Примери в това отношение много: терминалът на летище София, Пловдив-Първомай, автомагистрала “Люлин”, пътната връзка Маказа, участниците от автомагистрала “Тракия”, направлението на автомагистрала “Струма”. В много случаи първоначално оферираните ниски цени са за сметка на срока за изпълнение на проектите, качеството и в крайна сметка се налагат допълнителни плащания, което не е в интерес на нашата страна.
Аз се надявам, че в тази посока Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите ще извършат сериозна работа за преустановяване на тази вредна практика. Надявам се, че увеличаването на администрацията в някои министерства ще бъде именно в посока на подобряване управлението на инфраструктурните проекти и усвояването на средствата. В противен случай ефективността на инвестиционните проекти се поставя под съмнение.
И втори основен въпрос. Едва ли някой се съмнява, че само със средства от бюджета или следприсъединителните фондове ще бъдат решени проблемите на модернизацията на инфраструктурата. Следприсъединителните фондове 2007-2009 г. реално ще стартират като проекти за изпълнение едва към 2010 г. В тази връзка възникват два въпроса. Подготовка на проекти през 2006 г. от Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите и други, разбира се, които ще се финансират от следприсъединителните фондове 2007-2009 г. За това също са необходими средства в бюджета за 2006 г . Още през 2006 г. Министерството на финансите, Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да намерят и други финансови източници за финансиране на инфраструктурата чрез концесиониране и публично-частно партньорство, което е особено важно за изграждането на автомагистралите, железопътната инфраструктура, летищата, тоест, където е най-голям дефицитът. В тази област има сериозни намерения и аз се надявам, че Министерството на транспорта и Министерството на финансите ще подкрепят тези идеи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Мирчев.
Има ли други желаещи?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Уважаеми господин председател, колеги! Аз няма да говоря в стила, в който се говори дотук. Ще кажа няколко неща, които имат пряка връзка с бюджета, който предстои да гласуваме.
Официален доклад на Международния валутен фонд от 2004 г. твърди, че рязката експанзия на кредитите през последните две години много напомня последвалата криза през 1996-1997 г. Шефът на Отдел “Банков надзор” в БНБ признава в прав текст, че, цитирам: “Кредитната експанзия се превръща в реална заплаха”.
Има и друго. През последните четири години брутният външен дълг се е увеличил с над 5 млрд. долара. Това са главно частни краткосрочни кредити от чужбина. Те имат обаче пряко отношение към финансовата стабилност в България.
Случайно ли българските политици, всички тези, които говориха преди мен, премълчават тези факти? Ако се запазят или увеличат настоящите цени на горивата, търговският дефицит може да надхвърли в края на тази година 6-7 млрд. лв. Този дефицит е изключено да бъде компенсиран от приходите от туризъм и приватизация, което означава, че липсващите средства трябва да се вземат от нови заеми или от самия валутен резерв, което, както всички разбирате, пряко ще заплаши валутния борд у нас. При провал на борда и обезценка на лева ще спечелят онези, които са получили левови кредити, а ще загубят българските спестители. Колко биха могли да откраднат кредитните милионери чрез една нова финансова криза? Към средата на 2005 г. депозитите на граждани и фирми са общо около 18 млрд. лв. Горе долу същото е раздадено като кредити в България. Огромната част от тези кредити не са потребителски, а са дадени на големи фирми и големи банки.
За съжаление предупрежденията на главния прокурор, че законите се правят, за да обслужват групови интереси на кръг политици или кръг мощни икономически групи, намира своето потвърждение в два ключови закона, имащи пряко отношение към всичко казано дотук. Член 33 на Закона за БНБ гласи, че БНБ не може да предоставя кредити на банки. Няколко реда по-надолу обаче пише, че БНБ може да предоставя кредити в левове, ако те са обезпечени със залог на злато, чужда валута и други бързо удобни активи. Скандалното е, че в специална своя наредба БНБ е приравнила към златото и чуждата валута българските държавни ценни книжа. Аржентинският професор Алфредо Канавесе подчертава, че една от основните причини за провала на аржентинския валутен борд е именно прекомерното наличие на държавни ценни книжа в банковата им система.
Тръпки ще побият обаче българските спестители, ако научат какво пише в така наречения Закон за гарантиране на влоговете в банките. В чл. 23 направо е записано, че при влогове в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете. Казано просто, всички валутни влогове ще бъдат изплащани в обезценени евентуално левове, ако, разбира се, бъде провален междувременно валутният борд.
При наличието на цитираните по-горе закони, големият въпрос е кога българската политическа мафия ще реши да присвои спестяванията на българските граждани. Най-удобният начин за това е създаването на политическа криза, която да прерасне във финансова. Това например може да стане чрез разпадането на така наречената коалиция БСП-НДСВ-ДПС, за което вече има достатъчно данни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики към завършилото изказване, няма повече и време за изказвания. Преди да обявя разискванията по законопроекта за приключени давам думата на господин Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Понеже вземам думата за втори път, след като я взех като председател на комисията, искам да благодаря за изключителните усилия на министъра на финансите и на неговия екип, на целия Министерски съвет за бюджета, който предлагат за обсъждане пред нас. Ясно е, че за един бюджет гласуват управляващите, против него – опозицията, така че днес при това дълго упражнение едва ли ще достигнем до някакъв друг резултат.
Вече беше ясно заявено, че Национално движение Симеон Втори ще подкрепи този бюджет. Аз искам да направя още една малка уговорка. Благодаря за усилията, като бивш министър на отбраната и човек, който претендира да разбира малко от този сектор, за отбрана бюджетът да достигне поетия ангажимент от 2,6. Това е единственият начин да бъдем предвидими партньори и съюзници в рамките на Алианса.
Продължавам да твърдя, че изпълнението на нашите ангажименти в този смисъл прави България по-сигурна държава, България – държава на инвестициите, и оттам преодоляване на икономическите неблагополучия, които иначе биха се струпали на главите на всички ни.
Надявам се, че бюджетната процедура, която не приключва в днешния ден, днес приключва само първото четене на закона, а приключва в края на постите, в края на годината, ще доведе до окончателно приемане на Закона за държавния бюджет, за да бъде и той изпълнен в рамките на следващата 2006 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Свинаров.
Има ли желаещи от министрите да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! В голяма степен съм улеснена, защото преди мен в областта на социалната политика се каза честно, справедливо, точно и много откровено всичко онова, което постига Бюджет 2006. В случая трябва да благодаря на д-р Адемов, на госпожа Христова, на госпожа Алексиева, които вече говориха по тази част на бюджета.
Но истината е, че с първия си бюджет коалиционното правителство прави сериозна стъпка в реализиране на един от ангажиментите си за социална сигурност, защото, уважаеми колеги, 6 млрд. 168 млн. лв. от бюджета в тази област значи, че горе-долу всеки български гражданин ще получи годишно 885 лв. под различна форма, дадена от българската държава.
Не е вярно, господин Стоянов, че нашият бюджет няма приоритети, но Вие не ме слушате.
Имаме приоритети и един от основните приоритети е да увеличим заетостта в Република България. Това е една от основните задачи на Министерството на труда и социалната политика и на Бюджет 2006. Нашата задача е през следващата година и в края на годината да имаме достигнат коефициент на заетост 58% - нещо, което е изключително амбициозна и сериозна задача, задача, която трябва да изпълним, защото сериозна социална политика има тогава, когато имаш сериозен потенциал, който да работи в областта на заетостта. В тази връзка основен приоритет е повишаването на подготовката на заетост на работната сила чрез осигуряване на качество, ефективност, координиране и съответствие между професионалното обучение и потребностите на пазара на труда. Предвидени са 23 хил. 340 безработни и заети да бъдат обучени; предвидено е да бъдат ограмотени над 3 хил. души; предвидена е нова програма за хората от ромски произход, с която ще бъдат ограмотени над 2500 човека. За осигуряване на по-нататъшно продължително и качествено обучение средствата в този бюджет са увеличени с 11,1%. Разкриването на нови работни места, запазването на съществуващите е също един от приоритетите на Бюджет 2006 в социалната му област. 17 хил. 800 души ще продължат да работят на вече разкритите работни места, а още 10 хил. 30 – на осигурена нова заетост. 4800 души, които са пред пенсия, ще могат да ползват програмата “Помощ при пенсиониране”. Съгласно нашите програми за заетост, които действително имат амбициозна задача, трябва да кажа, че 65% са насочени, за да излязат от сферата на социалното подпомагане хора, които да бъдат включени в заетостта. С договореността, която имаме с Националното сдружение на общините, с работодателите искаме тази програма “От социални помощи към заетост” да стане ефективна програма и хората, които ще бъдат 42 хил. души, включени в нея, да работят пълноценно 8-часов работен ден, да трупат квалификация и същевременно този техен ангажимент по програмите да прерасне в трайна заетост.
Ще реализираме като социални и лични асистенти 13 хил. души по съответната програма. В изпълнение на предизборните си обещания през 2006 г. чрез Бюджет 2006 и мерките, които се предвиждат, ще се осигури заетост на над 95 хил. 600 човека, а квалифицирано обучение ще получат нови 26 хил. 800 души.
В областта на политиката на доходите зная, че никога хората няма да бъдат доволни от това, което получават. Това е съвсем естествен стремеж – всеки би искал да получи още и още, но съобразно възможностите правителството направи необходимото действително българските граждани да почувстват определен ръст в своето доходно обезпечаване.
За работната заплата се каза, но не се каза, че 322 хил. души ще получат увеличение на минималната работна заплата. Не беше казано, че средната работна заплата в бюджетния сектор ще се увеличи с 43,90 лв. средномесечно, а средната работна заплата средно за страната ще нарасне с 26 лв. В резултат на предприетите мерки в областта на данъчната политика, увеличаване на необлагаемия минимум с 50 лв., както и въвеждането на първите елементи на семейното подоходно облагане, всяко българско семейство ще получи като разполагаем доход допълнително 23,20 лв. месечно. Изпълнихме и предизборното си обещание и 58 хил. осигурени майки ще получат обезщетение за отглеждане на своите рожби до 2-годишна възраст с 30 лв. повече.
В съответствие с предизборните си обещания 280 хил. деца ще получат месечно по 22 лв. вместо досегашните 18 лв.
За по-малко от 100 дни това коалиционно правителство, поемайки своите предизборни ангажименти, направи много сериозни стъпки, много сериозни действия в областта на усъвършенстване на пенсионната реформа. Първата е, че се изтегли увеличението на пенсиите от 1 януари. Следващата стъпка е свързана с промяната на механизма на осъвременяване на пенсиите.
На следващо място, бих могъл да кажа, че се създава облекчение за бизнеса, за което вече се говори – едно много сериозно действие, което никой досега не направи – 6-процентни пункта намаляване на осигурителната вноска.
Не е вярно, д-р Щерев, че бюджетът е сив! В него има нещо сребърно и би трябвало поне Вие да знаете, че става въпрос за Сребърния фонд, който ще институционализираме и се надяваме в края на 2006 г. в този сребърен фонд да има около половин милиард лева.
Защо вие, които критикувахте бюджета толкова сериозно днешния ден, не направихте нищо през последните осем години?
Искам да спомена и нещо друго – че именно с политиката в областта на пенсионното осигуряване се пристъпва към нови гъвкави форми за пенсиониране и вие знаете, че те са обект на едно публично обсъждане.
Всичко това ще доведе до увеличение с 5% на социалната пенсия, 2 млн. 300 хил. пенсионери ще получат с шест месеца по-рано своите осъвременени пенсии, а 46 на сто от тях ще получат по-високо увеличение от 5%, тъй като ние подхождаме диференцирано.
Истината е, че средната пенсия през следващата година ще се увеличи с 15 лв. месечно и ще достигне 148 лв.
В бизнеса ще останат 680 млн. лв. Доказателство за активната политика, която провежда правителството, е, че с всички усилия, които имаме, ще имаме увеличаване на ръста на осигуряващите се лица със 114 хил., а средноосигурителният доход ще нарасне с 27,50 лв.
Искам да попитам честно и откровено: бихте ли ми казали досега кога в обсъждане на бюджета за определена година кое правителство даде 65% ръст на средствата за хора със специфични възможности? Никой досега не го направи. Това правителство направи този жест към хората със специфични увреждания, със специфични възможности и 430 хил. души ще ползват интеграционните добавки. За 290 хил. деца до 4 клас са осигурени средствата, за да получат чашата топло мляко и своята закуска.
В съответствие с предизборните си обещания провеждаме политика за подобряване на социалните услуги и там ръстът е с 18,5 на сто, що се касае до институциите в тази област.
През 2006 г. 1450 български граждани ще бъдат в дневни центрове за деца с увреждания - нови, модерни, съвременни, европейски центрове, в центрове за социална рехабилитация и интеграция, в защитени жилища и други модерни институции, които се изискват с оглед по-добрите условия за хората, които се нуждаят от това.
Изпълняваме и ангажимента си и на 100 процента ще обезпечим хората, които имат нужда от енергийно подпомагане и ще гарантираме изплащането на енергийните им помощи, от което ще се облагодетелстват около 1 млн. 100 хил. души.
Успоредно с това за първи път при изплащането на енергийните помощи тази година, тоест следващата година, е предвидено да се поеме и таксата мощност и за първи път се дава диференцирано плащане на енергийните помощи съобразно цените на топлоенергията в различните топлофикационни дружества.
Това правителство осигури месечно за около 250 хиляди души да получават социално подпомагане. В съответствие с предизборните си програми започнаха в осем общини пилотните проекти, в които ние предоставяме средства на социално слабите семейства, за техните деца директно в детските ясли, детските градини и за интеграция и социализация на децата.
В заключение бих искала да кажа, че проектобюджетът за 2006 г. не само е приемствен, той е бюджет, който дава реална основа за една социална сигурност и социална отговорност. Сигурност, която налага много повече ефективност, много повече контрол и много повече справедливост.
И понеже имам самочувствието, че съм справедлив човек, искам отговорно да заявя, че вярвам, дори и хората, които ще гласуват с отвращение за Бюджет 2006, че именно обединени с идеята, че сме се събрали в тази коалиция, за да направим сериозни стъпки в качеството на живот на хората, ние в края на мандата си ще можем с достойнство да кажем: граждани на България, много компромиси направихме, но изпълнихме всичките си предизборни обещания. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на министър Николай Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Като министър в настоящия кабинет подкрепям бюджета и за това имам няколко причини.
Още по време на коалиционните преговори през месеците юли и август с нашите партньори от Коалиция за България, либералните партии - НДСВ и ДПС, поставиха три важни икономически приоритета, които са изпълнени с настоящия бюджет. Тези три приоритета са особено важни в година, когато имаме опасно висок дефицит по текущата сметка на платежния баланс.
Първо, това е нулев бюджетен дефицит. Тук много пъти беше отбелязано, че това е първият такъв бюджет от 1990 г. насам.
Второ, определили сме таван от 40% държавни разходи като процент от БВП.
Трето, няма никакво повишение на преките данъци. За данък общ доход дори беше постигнато известно намаление.
В своето изказване бившият премиер Костов каза, че се пропуска с този бюджет възможността за сериозна данъчна реформа. Слава Богу, че всъщност сега вече не се нуждаем от сериозна данъчна реформа, тъй като тя се случи между 2002-2005 г. Бих искал да ви припомня, че за тези години максималната ставка по данък общ доход беше намалена от 38 на 24%, а данък печалба почти наполовина – от 28 на 15%. Това днес са едни от най-ниските нива в цяла Европа.
За нас ще е голям успех, ако през този мандат поне задържим преките данъци на днешните ниски нива. Ако успеем, това ще е голяма заслуга на НДСВ, както и заслуга на ДПС.
Финансовият министър Орешарски и неговият екип дори изненадаха приятно със значителното намаление на социалните осигуровки с 6-процентни пункта.
Що се отнася до новосъздаденото Министерство на държавната администрация и административната реформа, вие знаете, че ние сме най-малкото министерство с най-малкия бюджет. За пръв път има отделени 15 млн. лв. за политики в нашия сектор, което ще ни позволи в пъти да увеличим средствата за обучение на държавните служители през 2006 г. и да започнем по-мащабно изграждане на електронното правителство. Това са все области, където България сериозно е изостанала от другите европейски страни.
По време на обсъждане на бюджет повечето ресори обикновено се борят за повече пари и това е съвсем нормално. Всъщност истински доброто управление означава да се опитаме да постигнем по-високи резултати, по-добри резултати с ограничените средства, които може да ни отпусне държавният бюджет.
С подкрепата за бюджета за нашето министерство лично министър-председателят и целият Министерски съвет показаха, че модернизацията на администрацията е приоритет за 2006 г.
Всички знаем, разбира се, че никой бюджет не е идеален и като либерална партия ние бихме желали да видим още по-ниски данъци, по-ниско преразпределение през бюджета като процент от БВП, по-голям дял на инвестициите в пътища, в инфраструктура, в образование. Защото такава политика би гарантирала още по-динамичната модернизация на България. С поглед напред основното предизвикателство пред кабинета не е приемането на този бюджет, защото ние очакваме той да бъде подкрепен. Основният въпрос е дали кабинетът ще има политическата воля да извърши важни и нелеки структурни реформи, например в сектори като здравеопазване, образование, в администрацията, дали ще продължи политиката на приватизация, на концесиониране, на публично частно партньорство. Като модерна, либерална и проевропейска партия, като партньор в тази коалиция НДСВ ще подкрепя тези структурни реформи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин министър-председател, имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко бих искал да благодаря на всички, които взеха активно участие в дискусията по проектобюджета за 2006 г. и проявиха необходимото търпение и издръжливост. В крайна сметка това действително е най-важният закон за следващата година, защото той определя основните параметри на политиката, която ще провежда правителството на коалицията между левицата, НДСВ и Движението за права и свободи.
Аз внимателно следях дискусията, изказванията, квалификациите, епитетите, които идваха от опозицията, по отношение на този бюджет. Чух доста интересни определения, като това, че на бюджета му липсва фантазия. Радвам се, че на бюджета му липсва прекомерна фантазия. Защото когато бюджетите се правят с фантазия, те навлизат в една рискова зона за развитието на икономиката и социалното развитие на страната.
Чух също така за заложения възможен бюджетен излишък от 1 млрд. лв., който едва ли не щял да се харчи за предизборни цели за някои избори, които предстоят. Искам само да направя сравнението, че в Съединените американски щати президентските избори струват около 400 млн. долара и не виждам какви избори в България биха стрували тази сума.
Чух също така квалификацията, че това щяло да бъде бюджет на гарантираната бедност. Нито едно от тези последни определения не отговарят на действителността.
Искам да напомня каква картина – икономическа, социална, международна, завари новото коалиционно правителство в средата на август т.г. От една страна, икономиката на страната се развива постъпателно и се очаква към края на годината растежът да бъде около 5,7-5,8% от брутния вътрешен продукт.
От друга страна са налице и няколко неблагоприятни фактора, за които никой не може да си затваря очите и да пренебрегва рисковете, които произтичат от тях. Става дума преди всичко за рекордния дефицит по текущата сметка, който се очаква да бъде около 13,5% от брутния вътрешен продукт. И особено тревожното е, че това е една тенденция, която върви от края на 90-те години и последователно се увеличава.
Разбира се, през тази година имаше и обективни фактори, които повлияха на това. И това е преди всичко ръстът на цените на суровия петрол. Но не само това. Имаше и твърде щедри публични разходи, като тяхното увеличение към септември в сравнение с миналата година достигна 11% и значително изпреварваше икономическия растеж.
Имаше и много тежки наводнения, чиито щети за инфраструктурата, населението, държавата като цяло надхвърлят 1 млрд. лв.
Затова в тази ситуация коалицията, правителството трябваше да намери необходимите баланси, разумните, рационални и отговорни баланси между нашите предизборни ангажименти, на партиите в коалицията и тяхното съчетание, между високите очаквания на гражданите и между реалностите, в които съществува нашата държава. И аз смятам, че предложения на вашето внимание бюджет отговаря на приоритетите, които бяха заявени в програмната декларация на правителството: икономическият растеж, европейската интеграция и социалната отговорност. Не всички наши ангажименти могат да бъдат реализирани за една година, но бюджетът е важна стъпка към тяхната реализация.
Искам да кажа, че бюджетът отправя няколко ясни послания - и към българския бизнес, и към гражданите на страната, и към нашите външни партньори. Преди всичко посланието за макроикономическа стабилност и здрави финанси, които не биха допуснали финансова дестабилизация на страната и кризи, и които избягват възможните рискове.
Действително за първи път през всичките години на прехода ние имаме балансиран бюджет с нулев бюджетен дефицит, който официално е заложен в бюджетната рамка.
Второ, разходите по бюджета няма да надхвърлят 40% от брутния вътрешен продукт.
Искам само да напомня, че когато правителството се захвана с работата по бюджета, заявките от всички министерства към този момент бяха за над 3 млрд. лв. допълнителни разходи в сравнение с 2005 г. И добре знаете, че ако всички заявки биха били изпълнени, колко процента преразпределение от брутния вътрешен продукт щеше да бъде заложено в бюджета. Но това правителство е отговорно и не може да рискува, защото далеч не всички публични разходи, които министерствата искат, са ефективни.
Второто ясно послание, което дава този бюджет, това са предпоставките за устойчив икономически растеж и по-висока конкурентоспособност на българската икономика. Абсолютно не мога да се съглася с тезата, която звучи от десницата, че нищо не е направено за българския бизнес, за неговата по-висока конкурентоспособност. Аз не си спомням година, през която в бюджета да е заложено такова облекчение за българския бизнес чрез намаляването с шест пункта на осигурителната тежест. Освен че това дава 600 млн. лв. на разположение на българската икономика за инвестиции за модернизация, за по-голяма конкурентоспособност в рамките на Европейския съюз, което предстои като тежко изпитание пред българската икономика, това дава възможност да се извадят част от разходите за заплати на светло, да се легализират и като друг мултиплициращ ефект създават по-висока конкурентоспособност, защото разходите за труд за всеки един бизнесмен намаляват и по този начин правят българската продукция по-конкурентоспособна, по-възможна за износ.
Трето важно послание в бюджета това е акцентът върху подготовката за членство в Европейския съюз. И искам само да посоча, че пряко обвързаните с европейската интеграция разходи са над 800 млн. лв., което е 2% от брутния вътрешен продукт. В бюджета са заложени необходимите средства и за финансиране, по линия на европейските фондове, и за изграждане на необходимите структурни звена, които да подготвят България, нашите структури, нашите производители за ефективно членство в Европейския съюз, така че да можем да се възползваме от членството, като например преките субсидии за селскостопанските производители.
Бюджетът прави възможното в рамките на много по-отговорна социална политика. Неслучайно увеличението за пенсиите, което се прави обикновено към януари, е изместено за средата на годината. И само това изместване струва на бюджета около 90 млн. лв., за да могат българските пенсионери, нашите майки и бащи, по-леко да понесат зимата и да работим последователно за увеличаване на техните доходи, както и цялостно на доходите на населението в нашата страна.
За първи път необлагаемият минимум надхвърля минималната работна заплата с 20 лв. и личното облагане на физическите лица оставя в населението около 180 млн. лв. допълнително.
Като цяло мога да кажа, че около 56% от разходите в бюджета са насочени към социална политика, заетост, пенсии, здравеопазване и образование. И това ясно показва социалната ангажираност на управляващата коалиция. Бихме искали да постигнем още повече, но тук има важни стъпки и резултати, които са заложени, като увеличението на разходите за здравеопазване с 220 млн. лв., за образованието – със 100 млн. лв.
Искам да подчертая, че за правителството, особено за 2007 г., ще бъде изключително важно да се увеличават разходите в тези сфери, но наред с реформирането и ефективното използване на средствата, които са насочени в тези области, това ще бъде приоритет за правителството още през 2006 г., защото няма време за отлагане. Управляващата коалиция разполага с политическата воля да се направят необходимите промени.
Бюджетът дава възможности за сериозно подобряване на инфраструктурата на нашата страна. Ръстът на капиталовите разходи е 620 млн. лв. или приблизително 1,5% от брутния вътрешен продукт. А общият размер на капиталовите разходи, заложени в бюджета, е около 2 млрд. 200 млн. лв. Това е значителна сума, която се предвижда за капиталови разходи.
Това са само част от констатациите, които могат да бъдат направени при сериозен анализ на разглеждания от Народното събрание бюджет.
И отново ще обърна внимание на още един, пети приоритет и послание, което е заложено в бюджета: по-ефективната политика за преодоляване на природните бедствия и за превантивната работа за избягване на сериозни щети при повторение на подобни бедствия, които сполетяха страната ни през тази година.
И не става дума само за двойното увеличение на разходите за природни бедствия, но също така и за средствата, заложени в дейността и програмите на различните ведомства по отношение на превантивните мерки и по-ефективната координация в тяхната работа в тази насока.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви уверя, че бюджетът, който се предлага и обсъжда от Народното събрание днес, ще даде възможност България да върви напред, да върви напред с необходимата увереност, с нужната скорост, за да достигнем не само членство в Европейския съюз през 2007 г., но и по-висока конкурентоспособност и сближаване в качеството на живота и в доходите на гражданите на нашата страна, така че да се чувстваме в Европейския съюз не като граждани втора ръка, а като равноправни членове на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя.
Вярвам, уважаеми колеги, че вече сме готови да пристъпим към следващата стъпка – гласуването в условията на спрял часовник, той показва 18,00 ч.
Предлагам да преминем към гласуване на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Разбирам, че не срещам сериозни възражения по този въпрос.
Моля, гласувайте законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври т.г.
Гласували 223 народни представители: за 158, против 62, въздържали се 3. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има желание за обяснение на отрицателен вот. Заповядайте, господин Иванов. (Част от народните представители напускат пленарната зала.)
Моля ви да уважим нашите колеги! Още минутка търпение!
Има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, господин министър-председателю, дами и господа министри, уважаеми колеги! Гласувах “против” Бюджет 2006, защото правителството дойде на власт с обещанието да бъде правителство на икономическия растеж. Но икономическият растеж на една страна е невъзможен без развита инфраструктура, а Бюджет 2006 не позволява ускорено изграждане на националната ни инфраструктура. Нещо повече, в бюджета липсват приоритети и визия за ускореното интегриране на инфраструктурата ни с тази на Европейския съюз.
Гласувах “против” Бюджет 2006, защото в него няма предвидено финансиране на нито един нов национален инфраструктурен проект. Няма финансиране дори на подготвителни фази за нови национални инфраструктурни обекти, което означава, че след една или две години, когато България стане член на Европейския съюз, няма да е в състояние да усвоява нито структурните, нито кохезионните фондове на Европейския съюз. Това всъщност е резултат от липсата на компетентност и на административен капацитет да бъдат изготвени, представени и защитени такива проекти пред европейските финансови институции.
Гласувах “против” Бюджет 2006, защото дори средствата за завършване на започнатите национални инфраструктури обекти не са достатъчни и те няма да бъдат завършени в срок. А що се касае до националната пътна мрежа, предвидените средства ще стигнат, само да бъдат ремонтирани 7% от пътищата, които изискват такъв ремонт.
Този Бюджет 2006 не е бюджет на възможното, а бюджет на възможностите на тази коалиция! Ние – Демократи за силна България, гласувахме “против” него, защото това е бюджет на неизпълнените предизборни обещания. Не за такъв бюджет гласуваха българските избиратели преди четири месеца. Затова ние – Демократи за силна България, заявяваме ясно, че това е бюджет на политическата измама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За второ обяснение на отрицателен вот има думата господин Нено Димов. Заповядайте.


НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател. Аз много просто ще кажа: гласувах “против”, защото бюджетът е лош. А човек не може да подкрепи лош бюджет. Тук господин Свинаров каза, че мнозинството на БСП, НДСВ и ДПС ще приеме до края на постите бюджета. Но с този бюджет, уважаеми дами и господа от мнозинството, ще приемете българските граждани да постят цялата следваща година, защото за първи път имаме бюджет, който ясно казва, че след една година българските граждани ще бъдат по-бедни!
Вие предвиждате 6% увеличение на заплатите за второто полугодие, което означава 3% средно за годината, при 4,9% инфлация. И ето ви 1,5% по-бедни граждани, заложено в бюджета. И вие твърдите, че това било социален бюджет! Моля ви, опомнете се! Социален бюджет, при който се залага обедняване?!
Вие залагате в този бюджет 6% по-малко данъчноосигурителна тежест и казвате, че ще дадете на бизнеса 600 млн. лв. Вие нищо не давате. Вие просто ще вземете по-малко от тези пари, но ще вземете близо 800 милиона повече от повишените акцизи и ДДС върху тези акцизи. Така че вие отново нищо не оставяте, а утежнявате ситуацията и българските фирми така няма да станат по-конкурентоспособни.
След една година България ще бъде по-зле, отколкото е днес. Но вие сте специалисти в това. 1995-1996 г. карахте по същия път. Сега вървите много смело, господин министър-председател, напред по същия път!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата госпожа Капон. Заповядайте. (Шум и реплики.)
Моля за още малко търпение!
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Гласувах срещу този бюджет, защото той е израз на един политически компромис, който бе направен със сформирането на това правителството в името на властта, а не в името на гражданите! Компромис, който не стимулира икономическия растеж, а запазва статуквото – цитирам думите на моя колега Костадин Паскалев от БСП.
Познайте на кого е следващият цитат! Натрапва ни се бюджет без приоритети, по инерция. Както досега всяка година, левицата казва: “За нас приоритетите трябва да бъдат здравеопазване и образование и това трябва да намери ясен израз в процентите на разходите на тези сфери от брутния вътрешен продукт”.
НДСВ уж ни води по сияйната пътека към Европа, обаче упорито отказва да върви в европейска посока.
Ето ви факти от образованието:
Две хиляди и трета година – 4,2% от брутния вътрешен продукт.
Две хиляди и четвърта година – 4,2% от брутния вътрешен продукт.
Здравеопазване – 4,3% от брутния вътрешен продукт.
Две хиляди и четвърта година – отново същото.
Спомняте ли се, уважаеми дами и господа, кой цитираше тези думи от тази трибуна? Днес цифрите са същите. Четири цяло и три десети процента от брутния вътрешен продукт за образование, и 4,3% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване.
Аз съм убедена, че един от нас си спомня чии са тези думи. Това са думите на министър-председателя на Република България и председателя на Българската социалистическа партия. Това са неговите думи. (Шум и реплики от КБ. Реплики на народния представител Михаил Миков.)
Явно цифрите изглеждат различни от Вашата банка, господин Миков и от тази банка, тук, защото това е лъжа. Аз няма да направя този компромис. Ако Вие като шеф на мнозинство можете като политици да направите този компромис, аз нямам нито една причина, поради която да го направя – нито аз, нито парламентарната ни група. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това процедурата по гласуването на законопроекта за държавния бюджет за 2006 г. приключи.
Бих искал да благодаря на министър-председателя и на министрите за това, че в течение на целия удължен пленарен ден останаха в залата и слушаха дебатите. И на вас, уважаеми дами и господа народни представители, за участието ви в днешната дискусия.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 18,20 ч.)



Председател:
Георги Пирински



Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Кристиан Вигенин

Мирослав Мурджов