Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова


Секретари: Митхат Метин и Димитър Стоянов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Регистрирали са се 149 народни представители, което ни позволява да започнем нашата работа. Откривам днешното заседание. (Звъни.)
Ще ви направя две съобщения, преди да преминем към нашата програма днес.
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Павел Чернев оттегля внесения от него законопроект за изменение и допълнение в Преходните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, внесен на 3 ноември 2005 г.
Също така господин Чернев оттегля законопроекта за изменение и допълнение на Преходните разпоредби на Закона за здравното осигуряване.
Уважаеми колеги, вчера приключихме нашата работа по т. 5 от седмичната програма.
Днес продължаваме с точка шеста:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Вносители са Волен Сидеров и група народни представители.
Има доклад на Комисията по гражданско общество и медии по този законопроект.
Заповядайте, господин Атанасов, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще ви прочета доклада на Комисията по гражданско общество и медии по този законопроект.
“На редовно заседание, проведено на 27.10.2005 г., Комисията по гражданско общество и медии разгледа Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Според Конституцията официалният език в Република България е българският. Съобразно чл. 36, ал. 1, гражданите са длъжни да изучават български език. Член 36, ал. 2 гарантира на гражданите, които имат роден език, различен от българския, правото да го изучават и да го ползват.
На 18 февруари 1999 г. Република България ратифицира Европейската рамкова конвенция за защита на малцинствата. Тя влиза в сила от 1 септември 1999 г. Тази конвенция съдържа и някои норми, които са от значение за медийното законодателство. Съгласно чл. 5 държавата трябва да “поощрява културата на малцинствата и да пази тяхната идентичност”. От още по-голямо значение е чл. 9, според който “на етническите малцинства трябва да се предостави свобода да изразяват мнение на техния роден език чрез радиото и телевизията”. Член 9, ал. 3 от конвенцията изисква от страните-членки на Европейския съюз да разрешават на малцинствата да създават свои радио- и телевизионни станции.
С вписването в българското държавно право на Европейската рамкова конвенция за защита на малцинствата етническите малцинства в Република България получават широки гаранции, че правно ще им бъде осигурена възможност за радио- и телевизионни предавания на техния роден език.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, ратифицираните от Република България, обнародвани и влезли в сила международни договори стават част от вътрешното право на страната и имат приоритет пред онези негови норми, които са в противоречие с тях. Европейската конвенция за трансгранична телевизия е ратифицирана от Народното събрание на 4 декември 1997 г. и обнародвана на 8 април 1999 г. Конвенцията се отнася до програмните емисии, включени в различни предавания. Нейната цел е да се улесни трансграничното предаване и препредаване на телевизионни програмни емисии между страните.
Като следствие от Европейската харта за регионалните или малцинствени езици Съветът на Европа следи за защитата на исторически оформилите се регионални или малцинствени езици, като изключително важни за запазването на традициите и културното богатство на Европа.
В Хартата специално за медиите се отбелязва:
- като се вземе под внимание състоянието на всеки език, обемът на пряката и непряката компетентност, правомощията и влиянието на държавните органи в сферата на медиите и при спазването на принципите за независимост и автономия на медиите, страните по договора се задължават да проведат следните мерки:
- доколкото радиото и телевизията осъществяват обществени задачи, да насърчават и/или улесняват, или осигуряват организирането на най-малко едно радиопредаване и един телевизионен канал на регионални или малцинствени езици.
След проведеното гласуване Комисията по гражданско общество и медии с 9 гласа “за”, 2 “против” и 1 “въздържал се” реши:
Не подкрепя Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията, внесен от господин Волен Сидеров и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Атанасов.
От името на вносителите думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Касае се до първия законопроект, внесен в Четиридесетото Народно събрание. След съответната процедура ние сме удовлетворени, че днес най-после влезе в пленарната зала и започва да се гледа, както виждаме.
Нашите мотиви за този законопроект са, че в Конституцията на Република България ясно и точно е казано, че официалният език в Република България е българският език, от което следва недвусмислено, безспорно и категорично, че по българските национални медии – по Българската национална телевизия, в случая, в каквато връзка се иска изменението, официален език може да бъде само българският език. Новините, които се представят по Българската национална телевизия, могат да бъдат излъчвани във всички емисии само и единствено на български език. Съображенията ни в тази връзка са многопосочни.
Първото най-важно наше съображение и мотив е, че българското обществено мнение, което безспорно и ясно е изразено, което ви заявяваме категорично, а в тази насока са и всички социологически проучвания, е, че по Българската национална телевизия официален език е само българският език и никой друг.
По отношение на довода, че националните малцинства в България имали право да имат предавания на свой език – това са несъстоятелни доводи. Считамe, че в България няма национални малцинства по смисъла, по който това се формулира и въпреки че България е подписала въпросната конвенция, този въпрос няма нищо общо във връзка с конкретния случай.
В тази връзка представихме, формулирахме и внесохме своя законопроект и считаме, че той следва да бъде гласуван на първо четене и тъй като се състои от един-единствен текст, ако бъде приет на първо четене, би следвало и би могло още днес да бъде приет и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Шопов.
Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Българският народен съюз ще подкрепи законопроекта, внесен от "Атака", за езика по Българската национална телевизия. И не само заради това, че по Конституция така трябва да бъде, но и заради това, че тези новини не вършат никаква работа. В 17,05 ч. леля Айше няма да остави мотиката на нивата и да тича бързо и припряно да гледа по телевизията новините на турски. Те са направени там, просто за да има Движението за права и свободи по-голям авторитет, но не вършат работа на местното население. То трябва да учи добре българския език, да се образова и да е адекватно. Те просто вършат една политическа задача. Но освен всичко друго дразнят седем милиона българи, които, като пуснат телевизора, не могат да разберат в националната програма на какъв език се говори и какво е това чатла-патла. Това са седем милиона души българи! В случая те са дискриминирани. Има дискриминация към основната маса от хората в България.
Второ, тук някои уважаеми мои колеги и други говорят за малцинства, за подписана конвенция и т.н. Трябва да знаете, че в България няма етнически малцинства, а има етнически общности. И в Германия има осем милиона турци, но там няма етническо малцинство. Малцинства са тези заварени или присъединени народи, като например българите в Югославия, които са присъединени заедно с една територия през 1918 г. и затова са етническо малцинство. В България турците са дошли и са етническа общност и трябва да имат равни права с всички останали граждани на страната. Затова ние ще гласуваме "против". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дами и господа, мислех, че преди 15 години сме затворили страницата да отричаме и да не признаваме малцинствата в България. За съжаление след 15 години, точно преди нашето членство в Европейския съюз, виждам в българския парламент, че има хора, които се опитват да ни върнат в първите години на демокрацията. Учудвам се на моите колеги, особено на господин Павел Шопов, който е добър юрист. До вчера той защитаваше демократичните принципи, а днес стана големият националист…
Но за мен национализмът, господин Шопов, е да защитаваш националните интереси на всички български граждани и да не създаваш противоречия вътре между самите български граждани, всеки да се чувства лоялен в собствената си страна.
Преди малко нашият колега от БНС даде пример с Германия.
Уважаеми колеги, малцинствата в Германия и България нямат нищо общо, защото едно е да заминат емигранти и да работят…
Аз по рождение съм български гражданин, дали ще ме признаете или няма, това мен не ме притеснява. Аз си плащам данъците, както и вие. Оттук нататък, ако наистина искаме да няма никакви противоречия между самите български граждани, за да се чувства някой лоялен български гражданин, ние не бива да му пречим да получава информация на майчин език.
Задавам един въпрос, много ви моля, изслушайте ме: в момента около един милион души в България говорят турски език. Не говоря за преброяването като етноси, говоря за хората, които говорят като майчин език турски език.
Господин Берон, това за преброяването е Ваше мнение, защото има хора, които говорят този език, но казват, че не са турци. Има и такива случаи. Оставете ме да се изкажа. Ако имате нещо да кажете, слезте на трибуната.
Въпросът е следният: тези хора в момента купуват сателит за 150 лв. Кога България има интерес – тези хора да слушат и да гледат новини от София или да гледат новини от друга държава? Не мога да разбера какъв е националният интерес? Ако мислим тези хора постоянно да бъдат затворени в едно общество, да нямат интерес да гледат националната телевизия, според мен това не е националният интерес. Разбирам националния интерес по друг начин – всеки да бъде оставен да живее и да покаже своята лоялност, и да получи такова отношение от централната власт. Тук не бива да се бърка официалният език с възможността да получава информация на майчин език.
Всички казваме, че туризмът е приоритет в България. В много държави има новини на английски и на немски език.
Обръщам се, господин Шопов, към Вас: ако има новини на английски език по 20 минути, по същия начин ли ще се отнесете? Или пък новини на немски език, защото искаме да привлечем туристи към морето или в планинските ни курорти? По същия начин ли ще се отнесете?
По тази логика не бива да позволявате по националната телевизия да има никаква информация на други езици.
Досега не сме повдигали много въпроси нарочно, но мислехме, че тази страница наистина е затворена. За нас този проблем не е съществувал. Но виждам, че има определени среди, които го правят само заради популизма, но когато са в кулоарите или по ресторантите, казват: това е така, но заради хора, които гласуват за нас, изкуствено да поддържаме да гласуват за съответната политическа сила. Така България никога няма да върви напред, особено преди нашето членство в Европейския съюз – там, закъдето ние сме се насочили, уважаеми колеги. В същия момент същите хора казват: ами какво ще стане, ако се отложи с една година нашето приемане в Европейския съюз? Посочете ми една европейска държава, където малцинствата да нямат възможност да получават информация на майчин език! Посочете ми една, където примерно живее компактно население от около 10 процента и в същия момент да ги унижавате!
Умолявам ви, колеги, този законопроект да не бъде приет.
Мисля, завършвайки, от името на парламентарната група, че точно преди нашето членство в Европейския съюз това е едно нарочно предизвикателство от страна на политически сили, които не желаят нашата страна да бъде член на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Отново понятията се разминават на ниско ниво. В България няма турско малцинство, има турска диаспора. На границата на България стои огромната турска държава със собствена политика, със собствена визия, със собствено желание за огромно влияние върху малката България. Това е първо.
Второ, като пазим националната политика на всички малцинства, националната политика на турското малцинство е национална политика на Република Турция. Това също е ясно.
Трето, нашият законопроект се разминава с всичко, казано дотук, и с действителността. Никакви права не унижава този законопроект. Въпросът е такъв, че в законопроекта няма никакви предложения да се забраняват канали, радио- или телевизионни предавания на турски език, отделен канал на турски език, отделен канал на арменски език, на какъвто и да било друг език. Нашият законопроект се отнася единствено за Българската национална телевизия, където се проявява националната политика, политиката на правителството и това е безусловно.
Най-сетне за страницата, която сме затворили, аз мисля, че тя би могла да бъде затворена, ако в България няма турска етническа партия, а българските турци участват в политическия живот, в българските политически партии и защитават чрез тях собствените си политически интереси. Защото една етническа партия не може да защитава политически интереси, тя защитава етнически интереси. В този смисъл е и нашият законопроект.
И най-сетне, още по-накрая, искам да ви кажа, че не бива да се обвързва, и това просто е подигравка, нашето членство в Европейския съюз с протурската политика на управляващите, които са в една коалиция с турската етническа партия, с протурската политика и на другите правителства.
Обърнете внимание само, че в българската преса, в българските новини, в българската политика за Турция никога не се казва никога критика: или добро, или нищо. И това е смешно. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Осман, нека си имате новини на турски език, само че не по националните медии. Защото някак си много привилегировани ставате. Утре или вдругиден ще поискат новини и на еврейски, и на арменски…
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Нека да има.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Да има, но няма на този етап. Има само новини на турски. Не се ли чувствате така много привилегировани по този начин?
И относно въпроса за сателитите, че губели Интернет. Ами, няма кабелен оператор, който да не предлага поне три телевизии на турски език. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Георгиев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги от ДПС, аз няма да бъда толкова остър, но искам да вие попитам нещо: кажете ми кой български гражданин от турския етнос владее съвременния турски език? Смеете се, нали? Смеете се…
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Ти нали го владееш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, не репликирайте от място.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Чакайте, изслушайте, бъдете малко възпитани. Бъдете малко възпитани! В края на краищата сте български депутати!
Кой български гражданин от турския етнос владее съвременния турски език? Знаете ли, че съм говорил с много хора, които казват: ние нищо не разбираме от това, което ни говорят по тези новини.
Другото. Казахте, във всяка една къща, в която живеят хора от турския етнос, се гледа турска телевизия. Има сателити, има, както и колегата каза, кабелни програми, по които се предлагат поне два или три канала. Но ако трябва и истински защитавате турския етнос, както колегата Ватев каза, нека да изучават по-добре българския език, за да може да се интегрират по-добре в българската нация.
Нищо лошо няма в това. Можете да направите, Конституцията не го забранява, собствена телевизия или канал на турски, където да се постараете да сведете на разбираемия за тукашните турци, българските турци език. А не да се пуска съвременният език. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Осман, за Вашата дуплика. Разполагате с 3 минути.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин Георгиев, не само смея да твърдя, но ще Ви кажа, че всеки, който говори майчиния език, говори съвременния майчин език. Той е един, няма друг, както и българският език е един. Оставете хората сами да преценят. Аз смея да твърдя, че не само в парламентарната ни група една част от хората, които говорят като майчин език турския, но и българските граждани, които говорят като майчин език турския, говорят съвременния турски език. Оставете те да преценят.
Това беше една политика до 1990 г., видите ли, този език е различен от другия. Както е бил различен, примерно, за някои хора, на които не им е уйдисвало. Оставете тези смешни неща!
Казвате, че единственият начин за интеграцията е било да се изучава много добре българският език. Разбира се, това е основното правило, официалният език в България е българският език. И ако дойдете, примерно, в селата, където компактно живеят български граждани от турски произход, вие ще видите, че наистина няма никакви проблеми в това отношение. Разбира се, животът на едно дете започва с "а, б" на майчин език.
Нека да направим така те да не се почувстват изхвърлени от обществото, но интеграцията не означава асимилация. Вашето мнение е такова, вие приемате интеграцията като асимилация, малцинството да се отрече от майчиния си език. Това ние не можем да го приемем, особено преди нашето членство в Европейския съюз. Затова казвам: тази страница беше затворена.
На господин Станилов и господин Димитров репликите са смешни и няма да им отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване – господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моят майчин език е българският. Според мен срамно и недостойно в епохата на комуникациите е да се поставя един такъв проблем. Срамно и недостойно, защото, ако следваме тази логика, ние трябва да забраним сайтовете на чужд език, вестниците на чужд език. Срамно и недостойно е, защото всеки съвременен гражданин на Европа и света може да говори, може да слуша, може да комуникира на какъвто си иска език. Аз, ако желая, мога да комуникирам на патагонски и нубийски. И никой няма право да определя моя начин на комуникация. Ако ние наистина мислим за българската нация и за нейното единство, трябва да си задаваме и поставяме други цели.
Например, защо по Българската национална телевизия се отделя толкова време за православната, за ортодоксалната църква, като всеки четвърти човек в тази страна не е последовател на тази църква? Аз не казвам, че не трябва да се отделя време.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Това е срамно и позорно! Срам и позор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да не репликирате от място. Ще имате възможност за реплика след изказването.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: А този четвърти човек какво прави? Той нали дискриминира? Нормално ли е по Българската национална телевизия да се рекламира строителството на религиозни храмове, когато в тази страна всички граждани, независимо от тяхната вяра, независимо от тяхната етническа принадлежност, плащат данъци, грижат се за единството на тази нация и на този народ, за нейния просперитет? Нормално ли е да мислим по този начин? Нормално ли е например да се предлагат неща, които определено сепарират, маргинализират малцинствата в България?
А кой какъв е в тази страна, това си е негов личен въпрос. Ако аз се определям като китаец и виетнамец, никой няма право да ми казва: ти не си такъв! Аз съм такъв, какъвто мисля, че съм. Жалко наистина, че в България има хора, които мислят по начин, който в голяма степен се различава и се намира твърде надалеч от така наречените чисто човешки и хуманни ценности на Европа и света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика – господин Тодоров.
Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Виждам, че нещата стават доста ожесточени тук, в залата.
Първо, аз не знам каква е била причината да се вземе решение от парламента по Българската национална телевизия да се предава на какъвто и да е друг език. И затова след известно време тук се получава един дебат, който хубаво, че не сме включени, за да ни гледа България какво представляваме.
Струва ми се, че майка България е една – и по Конституция, и по всичко. И щом имаме Българска национална телевизия, ще се говори само на български. Много ясно! А който иска да си прави други телевизии – на турски, на френски, на английски, на немски, да си ги прави, да си ги гледа и да си ги уважава кой както намери за добре. Но всички сме българи и ще гледаме предаванията по Българската национална телевизия само на български език!
А що се отнася до това, което тук се говори – за германци, за французи и т.н., предавания може да има за всякакви народности, но този, който живее в България, ще гледа предаванията на български език, а като си отиде в къщата, там може, ако иска, да си говори на патагонски. Можеш да говориш за исляма, за каквото си искаш.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Това беше, когато работеше в полицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, моля Ви!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Не ме репликирайте!
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Това беше до 90-те години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, не от място!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Нямате право да ме репликирате. Аз правя реплика.
И когато говорим за църкви, когато говорим за каквото и да е друго, идете, правете си църкви, но по Българската национална телевизия ще говорите на български. И в българския парламент ще говорите на български, защото и долу в ресторанта говорите на турски!
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не ни викайте така!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Вие нямате повод да ме репликирате!
Аз мисля, че това е много важен момент за българската нация и ако тук в залата се считаме за българи, ще си говорим на български, защото още първия ден, когато влязох в парламента, долу в ресторанта се говореше на турски – цели групи в българския парламент говорят на турски! Няма такива моменти в държавата, ще се говори само на български! Благодаря. (Реплики на народния представител Ремзи Осман.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да дам дума за втора реплика, само една дума към Вас, господин Осман! Моля Ви да се успокоите.
Господин Тодоров започна изказването или репликата си с намерението да успокои нещата и я завърши с нов градус на възбуда. (Оживление.)
Предлагам да се върнем към първоначалното намерение.
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Именно изказването Ви, господин Имамов, съдържаше в себе си ксенофобско и дискриминационно съдържание.
Второ, Българската национална телевизия е медията на българската държавност, медията, която най-стриктно работи и спазва Конституцията. И аз съм силно учуден на темата защо един наш законопроект, съобразен с българската Конституция и позоваващ се единствено и само на смисъла, на члена, на духа на българската Конституция, бива наричан ксенофобски, примитивен, недемократичен?! Значи такава е българската Конституция?
Имам реплика към господин Осман, доколкото не можах да се включа. По-скоро това е въпрос и не само към Вас. В своята реч президентът каза, че ако ние чрез нашата национална медия не осведомяваме на майчиния им език нашите сънародници с турски произход, това ще го правят другите. Аз долавям една нотка на притеснение от злонамереност на тези други.
Задавам логично въпроса си: с какво е страшна Турция за нас, та толкова се боим тя да уведомява нашите граждани от турски произход? С какво е толкова страшна Турция? Задавам този въпрос в публичното пространство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Господин председател, колеги! Аз се чувствам обиден и омерзен в тази зала, защото тук един господин, един български депутат се изправи и постави безсрамно, безпардонно и безцеремонно въпроса защо по нашата телевизия се правела реклама, че се строят християнски храмове. Питам ви: седем милиона срещу един - вие джамии ли искате да правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Георгиев, овладейте се!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Какво да правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Георгиев, по-спокойно!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Вие ще ми кажете на какъв език ще се говори! На български език!
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не се карайте!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Идете в която искате държава, никъде не се говори на друг език, говори се в общностите, но където са официалните институции, говори се на официалния език и на него се изразяват всички негативни и позитивни неща.
Вие казвате за тези общности. Знаете ли, че в Кърджалийско, Хасковско, Разградско, ако ти не говориш на турски, не можеш да си вземеш хляб? Да!
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Е-е-е!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Какво “Е-е-е!”? Не ви ли е удобно?!
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Нещо не си добре!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Аз съм добре, но ти не си добре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Георгиев!
Не се репликирайте! Моля ви, не се репликирайте от място!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Защото ходите и плашите вашите граждани с насилие, за да говорят на турски или изисквате от българите да говорят на турски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Това бяха три реплики към господин Имамов.
Моля ви да не се репликирате от място. Моля ви да слушате оратора.
За дуплика има думата господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Чернев, с тази политика и с подобни предложения Вие просто пречите на 2 млн. души в тази страна, които не са по-малко патриоти и по-малко родолюбци, да се почувстват българи. (Шум и реплики от КА.)
Пречите им да се почувстват българи – това е големият въпрос!
Господин Георгиев, тази телевизия е нашата и вашата! Там е големият проблем!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Не нашата и вашата, българската телевизия! На българската нация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Георгиев, не от място!
Има три заявки за изказвания.
За изказване има думата господин Филип Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Иска ми се да започна с две уточнения.
Първо, коментира се не кой да бъде официалният език в страната, а дали да има предавания на друг език по Българската национална телевизия.
И второ, коментира се дали този език да бъде турски, а не дали да бъде депесарски. Всякакви аргументи по отношение на ДПС като партия или на нейните лидери в случая са абсолютно ирелевантни и представляват опит за наливане на масло в огъня. (Реплика от КА.)
Темата е позната отдавна. Аз помня как още от 1990 г. определени кръгове, които сега мълчат и седят в лявата страна на залата, чухме малцина от тях да репликират, но с една богата история в това отношение, повдигаха много подобни лозунги, разказваха много подобни истории, на които всъщност ние сме се наслушали. Впрочем, днешният президент, преди да развява байраци против нашето участие в НАТО, подкрепяше, както е публично известно, една рожба на ОКЗНИ – Общонародния комитет за защита на националните интереси, който пък по някое време беше направил една Разградска република! Нали така?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, моля Ви да се върнете към темата на законопроекта.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Така че тази тема е стара.
Но това, което представлява интерес в настоящия случай, е дали ние сме изправени пред вземането на някакво драматично решение, свързано с националните интереси. Кой слуша телевизия на турски е съвършено отделен въпрос.
Тук има вицепремиер от правителството, което ми се струва, че подкрепи това решение. Въпросът е дали въвеждането на подобна възможност е нещо, което излиза извън някакви стандарти – световни, европейски, или не. Мисля, че няма някой в тази зала, който да каже, че по някакъв начин това действие, този факт за предавания на новините противоречи на каквито и да било европейски правила. Напротив, вероятно тук ще се намерят хора, които да дадат примери.
Не е вярно, господин Ремзи Осман, че във всички европейски държави има такова нещо. Но е вярно, че в подавляващото мнозинство от тях това е така.
Въпросът обаче за националните интереси е свързан с това какъв национален интерес защитава в момента предложеният закон. Няма абсолютно никакъв национален интерес, който да бъде накърнен, притеснен или по някакъв начин поставен в ъгъла от един подобен факт. Пак казвам, дали той е полезен или не е въпрос, който няма да коментирам. Дали някой слуша тези предавания или не ги слуша в известен смисъл не ме интересува. Въпросът е, че ангажирането с тази тема не е въпрос на патриотизъм, а на комплексарщина.
Поставянето на българския национален интерес в зависимост от това дали се говори пет минути на турски език по Националната телевизия или не, не е защита на националните интереси, а израз на някакво паническо чувство за малоценност, което някои хора се опитват да компенсират с гръмки фрази и с големи претенции. Всъщност за това става дума. Всички етноцентристки тенденции започват от такива комплекси.
Аз се чувствам много повече патриот от тези, които гръмко говорят тук на тази тема, защото вярвам в българската нация, вярвам в нейната сила, вярвам в способността на българския език да бъде убедително средство за комуникация между хората и затова нямам потребността да правя тези фасони.
Опитът обаче от тези фасони да се направи следващата стъпка, а именно да се подпали по някакъв начин чергата на държавата, е нещо, което вече застрашава националните интереси и вече представлява не акт на патриотизъм, а акт според мен на национално предателство. Тогава когато се намираме в една ситуация на естествено сложни етнически отношения в България, да чуваме крайни съждения в едната или в другата посока винаги вреди единствено и само на България. Тези хора, които в момента се бият в гърдите и проявяват инатлъци - било като плашат едната страна или като плашат другата страна, са еднакво вредни.
Абсолютен факт е, че по липсата на някаква разумна политическа доктрина различни формации в България в различни моменти се опитват да играят тази етноцентристка карта, обърнете внимание – тя не е националистическа, тя е просто етноцентристка, във вулгарния смисъл на думата, белким съберат някакви гласове.
Също така е факт, че има случаи, когато в политически формации са били използвани провокативни, агресивни изявления, които искат да предизвикат такъв вид напрежение, за да могат пак да бъдат консолидирани гласове или извличани политически дивиденти. За това става дума. Ако не си даваме сметка за това в този момент, ние изобщо нищо не решаваме и само се правим на представители на българската нация, а си мислим и си кроим някакви други сметчици.
Струва ми се, че в този момент поставянето на този според мен незначителен и нямащ абсолютно нищо общо с националните интереси въпрос е опит да се намерят нови точки на сблъсък в българското общество. Нещо повече, той е опит да бъде даден сигнал навън и нищо чудно, че той произлиза от хората, които се противопоставят на европейската интеграция на България. Да бъде даден сигнал навън за това, че ние не сме годни да мислим по европейски. Не за това дали имаме или нямаме предаване на турски език по Националната телевизия, а за това дали сме способни да направим драматичен дебат в парламента и да го изнесем, както вероятно ще направите, извън залата на парламента по още по-драматичен начин. Ето за това става дума. Когато онези хора, които казват, че са за европейската интеграция, а всъщност не са, а такива хора в лявата част на залата има в изобилие, гледат колко ви е акълът, дами и господа, седят, потриват ръце и си викат: така, така, така, нека тези да се карат и да се бият, за нас е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да се върнете към закона, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин Пирински, не се идентифицирайте с тези хора сега. Не помня какво сте правил Вие през 1990 г., но не се поставяйте в положението на защитник на този тип поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Най-малко се грижете за това с какво се идентифицирам. Вие се занимайте със закона.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Поради тази причина аз си мисля, че би било безотговорно и недостойно в момента българският парламент да се остави да бъде хванат на тази евтина уловка и да започне да излъчва противоречиви и безумни сигнали в момента, в който и без това оценката за България е достатъчно съмнителна, и в момента, в който така или иначе се намираме в състояние на едно управление, което не успява да даде кой знае колко убедителни сигнали. Само това ни е кусур. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Първа реплика – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Много злостно, Филипе, не очаквах, мислех, че ще го направиш по-интелигентно, както са те учили господарите ти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой български национален интерес бил накърнен с този закон – отговарям ти: най-важният. Поставя се под съмнение етнонационалният характер на българската държава. С малкото, с дребното, с незначителното – ето така за пет минути новини на турски език по Българската национална телевизия. Оттук нещата тръгват и те ще вървят напред. Ето това е големият въпрос. Това е свръхстратегически български национален интерес. От него по-важен няма. Това е фундаментът на българската държава и тук е големият замисъл на тези новини, които по времето на вашето управление, прочутото ваше управление, бяха въведени. Това е големият въпрос.
Тук се поставя под въпрос, Филипе, и още един голям друг въпрос. Искам в дупликата да ми отговориш – има ли съмнение по въпроса, че в България няма национални малцинства? Има ли съмнение или няма? Има ли национални малцинства в България или няма? Защото ние категорично заявяваме: в България няма национални малцинства, тъй като тази наша теза е защитена от всички международни споразумения, виждания, конвенции, теория, практика. Това е.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Помниш ли – 2001 г. щеше да оглавиш нашата листа в Пловдив? Ти си обиден оттогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шопов. Времето изтече.
Господин Ватев, заповядайте за втора реплика.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Моята реплика, разбира се, е към господин Филип Димитров, бивш министър-председател на България.
По този маловажен въпрос, по тази маловажна тема той отдели цели осем минути и половина. На последното изречение забрави първото в неговото изказване. Все пак ако тези пет минути запалят чергата на България, то аз не знам как вие сте управлявали всички досега, щом тя зависи от тези пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, почитаеми господин председател.
Господин Филип Димитров, аз няма да започна с филипика, но въпреки това ще си позволя да Ви критикувам.
Ще подмина с уважение - присъщото към Вас, което имам, коментара Ви за комплексарството и няма да го третирам като обиден. Блестящата Ви реч с аргумент за противното у мен оставя едно впечатление. Тук Вие изложихте тезата, че, видите ли, мъдрите политици са взели едно добро решение, едно правилно решение и това решение само по себе си, живеейки само в себе си, отбелязвам, дава вече ръст и около себе си благодат и правда. Не оспорвам това Ваше убеждение, но с тази бележка, че ние от “Атака” вече говорим в парламента, ние не гоним сега своите гласове, точно обратното, господин Димитров. В този парламент ни пратиха над 300 000 българи и това, което днес диксутираме, бе едно от основните послания, които получихме – да се ревизира този лош закон. Защо лош? Веднага обяснявам – защото един закон е добър тогава, когато той носи всеобщо благо, а когато макар и една част от обществото недоволства, скърца със зъби, този закон може би не е толкова добър. Точно в този ред на мисли искам да кажа, че Вашата реч беше типичен пример за откъсването на самодоволната политическа класа от истинския живот на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Чернев.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров, в рамките на три минути.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не мога да не се съглася с господин Чернев, че в България има хора, които разсъждават по този начин. Нещо повече, такива хора в България има и от по-отдавна. И аз неслучайно дадох пример с една доста драматична ситуация от нашата много близка история – примерът със създаването на разградски републики и други подобни феномени. Аз съм убеден, че тези, които тогава правеха разградски републики, работеха против интересите на българската нация и против интересите на българската държава. Убеден съм също така, че тематиката, която се развива в момента, в крайна сметка е от същия порядък.
И тук мисля, че господин Ватев не е разбрал това, което казах. Не, господин Ватев, не този факт – дали има пет минути предаване по телевизията или не, би могъл да подпали чергата на България – нито в положителния, нито в отрицателния смисъл. Това, което може да подпали чергата на България, е разпалването, надъхването, стимулирането, ако щете, на такива тенденции, които поставят този въпрос, както казах, драматично в парламента и вероятно още по-драматично ще се опитат да го поставят извън. За това става дума и ако Вие това не сте разбрали, тогава наистина все едно, че не водим дебат. Оттам нататък останалите коментари едва ли заслужават сериозно внимание.
България е страна по международни споразумения, ясно е заявила какво признава, какво не признава, какви принципи следва – това не е въпрос на обсъждане. Въпрос на обсъждане е друго. Въпрос на обсъждане е дали ние да дадем сигнала, че искаме непрекъснато да вадим от бутилката един и същи дух, дай Боже, да се е поуморило бедното духче, с което толкова много си играха досега, та да не може да направи поразии, но от исторически опит знаем, че точно този вид дух на етноцентризма е най-жилавият и най-устойчивият.
Винаги ще има такива хора, които да мислят по този начин, господин Чернев. Един от проблемите ни е и това, но демокрацията се свежда именно до търсене на решения в подобни сложни ситуации. И затова на мен ми се струва, че с вашия закон вие не се доближавате до такова решение, а се отдалечавате от него, вместо да намирате онези баланси, които правят демокрацията в своето несъвършенство, но зачитайки различията, търпейки естествено скърцането със зъби на този или онзи в някакъв момент, все пак да се намери един общ път. Боя се, че с вашия закон ние точно срещу това тръгваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Преди да дам думата на господин Каракачанов, бих искал да ви направя едно съобщение.
Днес гости на Народното събрание са участниците в Седмата национална сесия на Асоциация “Български детски младежки парламент”. Виждате участниците на балкона. (Ръкопляскания.) Тази сесия се провежда от 17 до 20 ноември в София. Мотото на тази седма сесия е: “Младите хора в държавата по пътя към Европейския съюз”.
Програмата им днес в парламента предвижда присъствие на пленарно заседание, представяне на фотографска изложба на тема “България по пътя към Европа през очите на младите” и среща-дискусия с народни представители по проблемите на младежката политика. Има отправен призив от тях до депутатите на Четиридесетото Народно събрание:
“Уважаеми господин председател, народни представители, политици и управленци! Днес сме тук, за да бъде направена поредната стъпка за продължаване на започнатия диалог с политиците, местната и централната власт за ролята и мястото на младото поколение в градежа на просперираща България.” По-нататък следва текстът на този призив. Вярвам, че всеки, който се интересува, ще може да се запознае с него благодарение и на разпространения текст. Тъй че тази сериозна тема, която обсъждаме днес, е в присъствието и под наблюдението на тези млади хора.
Давам думата на господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Мисля, че няма никакво съмнение как ще гласувам аз и колегите от ВМРО по този закон. Ние ще го подкрепим. (Реплика от ДПС.) Не, недейте да имате, ние ще го подкрепим. Не, защото съм съгласен с всички аргументи на “Атака”, с един от които категорично не съм съгласен: аргументът, че видите ли, ако искал някой да слуша новини по турски, да си направел турска телевизия в България. Това пък категорично не трябва да се случва. В българския ефир, според българската Конституция трябва да се говори само на български.
Виждате ли какво се получава, когато преди седем години по някакви конюнктурни причини беше нарушена Конституцията на Република България?! Конституцията е ясна. Аз не смятам, че новините на турски – тези пет или десет минути, които аз съм гледал един-два пъти, ще запалят чергата на държавата. Едва ли те са причината да не ни приемат или да ни приемат в Европейския съюз. Няма такова нещо, тъй като самата Конвенция за малцинствата все още не е ратифицирана от редица европейски държави и тя няма никакъв задължителен характер. Тогава от същата тази трибуна през 1999 г., когато се приемаше същата тази конвенция, предупреждавах, че подобни неща ще се случат. Има го в протоколите на Народното събрание – че една конвенция, която се опитва да гарантира някакви отделни, сепаративни права на група от населението – на религиозен, етнически или някакъв друг принцип, неизбежно един ден ще доведе до някакво напрежение. И слава Богу, че напрежението днес е в парламента, а не е на улицата.
Истината е проста и ясна. Аз не смятам, че най-опасният въпрос за националната сигурност на България са тези пет минути новини на турски, но въпросът е принципен. И той касае Конституцията на Република България, а тази Конституция или е за всички, или е за никой. Вътре много ясно и категорично е написано: всички български граждани имат равни права, но и равни задължения и няма привилегии на никаква основа – етническа, верска и т.н. Друг член от Конституцията казва: официален език в Република България е българският език.
Ако погледнем и другата гледна точка – либерално- популистичната, че с тези новини едва ли не се давали някакви хубави права на някаква общност и малцинство. Добре, защо само на турската общност? Дайте тогава да сложим на циганите, евреите, арменците и т.н. и какво ще излезе от Българската национална телевизия? Българската национална телевизия всъщност ще бъде една телевизия за чужди програми. Тоест, ето виждате, нарушаването на принципа на Конституцията, нарушаването на ясния модел, който е заложен в нашата Конституция – не на етнически общности и малцинства, а на граждански права, еднакви за всички, а не на колективни права за този или за онзи води до един подобен дебат, който виждаме, че губи времето на парламента вече няколко часа.
Този дебат обаче е полезен в едно нещо. Той показва, че в обществото има проблем. Проблемът, пак казвам за трети път от тази трибуна, не са новините на турски. Проблемът е в това, че през изминалите четири години в редица региони на България със смесено население, българското население живее все едно, че живее в чужда държава. То не усеща силата, то не усеща присъствието на българската администрация. Там се кадруваше на етническа и на партийна основа. Това е проблемът, който трябва да бъде казан, не са новините на турски.
Другият проблем е, че голяма част от етническите общности в България за последните 15-16 години демокрация не се интегрират, а се дезинтегрират в обществото и че тези новини на турски няма да допринесат едва ли не за ограмотяването на това население. Но проблемът е, че има български граждани, които не разбират новините на български в останалите 24 часа програма по Националната телевизия. Тук е големият проблем на обществото. И тези български граждани не са само от турски произход, за съжаление има и такива български граждани от български произход. Маргинализацията на нацията не само, както беше характерно досега да се смята, че се маргинализира само циганската общност и част от турската. Факт е, че започва да се маргинализира – като манталитет, поведение и отношение и част от самата българска нация.
Този дебат би бил полезен, ако се замислим сериозно по въпросите на демографския срив. Българската нация изчезва. Никой от тази трибуна вчера при обсъждането на бюджета не се погрижи да се направи крачка в обратната посока. Проблемът е, че части от обществото стоят изолирани, сегрегирани и сепарирани, а това е модел, който сме го виждали в бивша Югославия, наблюдаваме го в Македония, а за бившия Съветски съюз не искам да говорим. Тоест моделът на гражданските войни, моделът на проблемите, моделът на разрушаването на националната държава - това е големият проблем!
Аз ще подкрепя този законопроект, но мисля, че дебатът предстои – дебатът за това как тези проблеми да бъдат решавани по нормален парламентарен начин и с оглед на българския национален интерес. Благодаря. (Ръкопляскания от "Атака" и БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Каракачанов? Не виждам.
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми гости, добре дошли!
Колеги, да не се излагаме поне пред децата, които ни гледат. (Оживление в залата.)
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Браво!
ПЕТЪР БЕРОН: Има няколко пункта, на които бих искал да се спра.
Първо, по въпроса за Конституцията. Там навремето ние написахме, че официалният език в Република България е българският, но там има една добавка – че случаите, в които се използва само официалният български език, ще бъдат определени със закон. Този закон не беше приет, но не беше приет нарочно. Това не е пропуск – за 15 години недогледали. Този закон не беше приет нарочно и по тази причина възниква и този казус. Защото, ако в този закон беше определено, че по медиите, които изразяват становището на българската държава, тоест националните медии, се използва само официалният български език, нямаше да има такъв казус, но той не беше нарочно приет.
Второ, аз съм много голям противник на конфронтацията между българи и турци, между всякакви етноси. Съвсем нямам намерение да приветствам или да съдействам за борбата на 7 милиона срещу 1 милион или на 5 милиона срещу 2 милиона, или кой каквито сметки си прави, или на църквите срещу джамиите. Даже напротив. Онзи ден прочетох в един вестник, че един от депутатите на ДПС е дал 1600 лв. за изографисването на църква в родното си село. Това не трябва да се пропуска.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Правилно. Браво!
ПЕТЪР БЕРОН: Има и обратни случаи.
Колеги, въпросът не е до минутите по официалната телевизия за новините на турски език. Те мен не ме притесняват. Аз не ги разбирам достатъчно добре и затова превключвам на друг канал, когато бъдат пуснати. Работата е там, че в тези определени минути малък брой хора ги разбират, а по-голямата част от българския народ не ги разбира и в този момент трябва да превключва на друг канал. Не че нашите граждани от произхода, който те сами си определят, нямат право да слушат на своя език най-различни предавания, но Националната телевизия и Националното радио трябва през тези минути да млъкнат за всички останали. Става въпрос за международната практика. Ставаше въпрос, че в голям брой държави било еди как си. Това не е вярно. Нито в Германия, нито във Франция националните им телевизия и радио през определен период започват да предават на турски или на арабски език. Да не говорим за нашите съседи. Когато непрекъснато навираме Европейския съюз като някакво плашило, че нямало да ни хареса, че нямало да ни приеме, нека си припомним няколко дребни подробности около нашите съседи. В гръцката Конституция пише, че за президент на Гърция може да бъде избран само човек с гръцко име от източноправославно вероизповедание. Европа въобще не е направила въпрос. В Гърция има 150 хиляди мюсюлмани, но на Гръцкото национално радио и на Гръцката телевизия и на ум не им идва да правят пауза и да говорят на турски език през това време - език, който останалите гърци не разбират.
Член 66 на турската Конституция – а Турция също е кандидат за влизане в Европейския съюз – казва: "Всеки, който е свързан с гражданство с Република Турция, е турчин". Точка и това си е! В турските училища не може да се преподава на никакъв друг език, освен на турски. Написано е в турската Конституция. Да не говорим за други страни около нас и за техните практики.
Така че по-хубаво е да не правим "екскурзии" в европейската практика с оглед на това, че хората нямат понятие от тези неща и че могат да се хванат на всякакви приказки, които им се кажат, а да си гледаме нашата традиция и нашата практика. Защото това, което бе казано, е вярно – 5 или 15 минути на турски език няма да провалят предаването на нашата телевизия, но веднага може да се каже защо да няма и 15 минути на иврит, 15 минути на цигански, 15 минути на арменски?! Става един час! През този един час нашата телевизия става неразбираема за огромното мнозинство от населението на страната. Ето пример, който показва, че това е недопустимо. А има толкова много канали, толкова много предавания. Нека да има предавания на турски, нямам нищо против…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Пускайте го по "Скат". Тя е ваша телевизия.
ПЕТЪР БЕРОН: "Скат" не е моя телевизия, господин Миков. Много сте ироничен. Нямам връзки със "Скат". (Смях в блока на КБ.)
Това са съображения, които намерих за нужно да изразя пред вас. Отново искам да кажа, че нямам нищо против нашите съграждани от турски произход, но не ги идентифицирам с ДПС и особено с върхушката му и с обръча от фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Берон? Не виждам.
Има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще последвам призива на председателя на Народното събрание господин Пирински – да се придържаме към законопроекта. Ние обсъждаме законопроект за промяна в Закона за радиото и телевизията, където трябва да забраним новините на турски език. Не бих взел отношение по този законопроект. Бих изразил отношението си само с гласуване и то ще е, разбира се, против.
Но тъй като от тази трибуна започна едно много опасно и недобросъвестно смесване на понятия, смесване на политика, смесване на неща, които имат голямо значение за българското общество, имат значение и не само за българското общество, а и за българския национален интерес, имат значение и за политиката, която години наред ние вече водим, аз се почувствах задължен да взема думата и да внеса някаква яснота, поне от моя гледна точка.
Уважаеми колеги от "Атака", българският национален интерес, който вие смесвате с предаването – 5 минути новини на турски език, очевидно не кореспондира с вашите тези, както не кореспондира и въпросът за еднонационалната държава с въпросните новини. Защото българският национален интерес е нещо много повече и много по-широко от това. В българския национален интерес категорично влиза интеграцията на етносите в България. Защото, ако ние отричаме тези групи или ако не провеждаме политика на интеграция на етносите в България, това категорично не е защита на българския национален интерес!
Аз смятам, че петте минути новини на турски език категорично не са онова действие, което интегрира етносите в еднонационалната българска държава, но смятам, че е полезно. Поне не е вредно. Смятам, че е стъпка в правилната посока, предприета от българската държава през годините на прехода. Смятам, че защитата на българския национален интерес се изразява в много, много по-широки и мащабни действия. Само ще ви кажа, не знам дали сте се заслушали в тези новини, но аз съм ги слушал, защото те първо вървят на български и след това пет минути в жестомимичен превод и на турски език, че в тези новини се говори за политиката на българските държавни институции. В тези новини българските турци научават на майчиния си език каква политика води българската държава, не каква политика води турската държава или каква политика водят турските институции или някои други. Защо ние да не ползваме този инструмент за интеграция на турския етнос в българската държава? Разбира се, че ще го ползваме и разбира се, че е правилно.
Но аз искам да разширя малко темата, няма да изляза, господин председател, от темата на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Надявам се.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: То е във връзка с това, което предлагат колегите от “Атака”. В българския национален интерес, формулиран през последните 15 години, очевидно е интеграцията на България в Европейския съюз. Това е най-важната част от българския национален интерес. Защото това ще подобри стандарта на живот на българите, това ще подобри сигурността на България. Влизането й в евроатлантическите структури покрай тази голяма цел – това е българският национален интерес.
И аз ви питам, българските турци и Движението за права и свободи работят ли в последните 15 години за реализирането на тази голяма цел на българския национален интерес? Разбира се, че работят! Въпросът, който задавам, е риторичен и няма друг отговор. Разбира се, че с активното участие в политиката в последните 15 години точно на Движението за права и свободи - защото вие смесвате и етноса, и политическата партия Движение за права и свободи - България е успяла да реализира влизането ни в Европейския съюз и по такъв начин да осъществи истинския национален интерес на България. Както и влизането ни в НАТО – вие представяте ли си влизането ни в НАТО без решаващата роля на Движението за права и свободи? Сложете си ръка на сърцето го кажете! (Шум и реплики в ПГ на “Атака”.) Не беше възможно и ще ви го каже и бившият премиер господин Костов. Защото ролята на Движението за права и свободи по време на Косовската криза беше решаваща в този парламент.
Така че, когато говорите за защита на българския национален интерес, аз мога да се върна и да направя ретроспективен анализ. Че кой защити българския национален интерес, когато трябваше да се разгражда тоталитарната система? Не бяха ли първо българските турци? Бяха, разбира се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Цонев…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Понеже говорят, господин председател, за връзката между новините на турски език и българския национален интерес, аз искам да ги върна към съдържанието на българския национален интерес. Съдържанието на българския национален интерес е доста по-широко понятие и аз искам да помоля, както помолих колегите от “Атака” в първото си слово пред този парламент: много ви моля, уважавам правото на тези 300 хил. души, които са ви изпратили в парламента, да защитавате техните интереси. Те вероятно искат да е така. Моля ви да уважите правото на останалите няколко милиона българи, които изпратиха други хора в парламента с други желания и с други цели и намерения. Тогава ви помолих: недейте да си присвоявате право да учите децата ни и децата ми на патриотизъм, защото моето разбиране за патриотизма е различно от вашето и вероятно на вашите избиратели разбиране. Нека да живеем в многообразието на своите различия, нека да намираме общия тон в това многообразие, защото основното, което ние ще занесем в Европа, е нашето многообразие – многообразието на българската държава, на българския народ.
И категорично не приемам, за последен път се обръщам с молба към вас, не приемам да бъда учен на патриотизъм, включително и от предавания на разни телевизии, включително и от лидери на различни партии, в това число и на “Атака”. Защото моето разбиране е различно от вашето. Но моето разбиране не ме кара да не уважавам вашето. Много ви моля, уважавайте разбиранията на всички! Благодаря. (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За първа реплика – господин Шопов.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Цонев, казахте, че в новините на турски език се говорело за българските институции и се предавали събитията в България. Ама не е точно така! Това са други новини, господин Цонев. Те са различни от основните, които се показват на български език.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Не е вярно!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вярно е. Защото аз ги гледам точно с тази цел. И там в тези новини на турски вече има друга интерпретация, там се размесват точките, там се дават други трактовки, различни от тези.
Казвате, че ДПС работело за българския национален интерес. Не може една противоконституционна политическа сила и партия да работи за българския национален интерес, след като не е съобразена с основния закон – Конституцията на България, и е в нарушение на Конституцията на България!
Ще напомня на всички вас – включително на тези, които не са били в тази зала, че Тридесет и шестото Народно събрание някога започна с една реч на лидера на ДПС Ахмед Доган. Забравена негова реч и забравена фраза – че пътят на България към Европа минавал през Босфора. Сега разбираме целия цинизъм, който е бил вложен в онова изявление. Но аз ви го припомням, защото той явно е имал предвид нещо друго – че пътят на Турция минава през България. И това е бил далечният замисъл. Явно че ще бъде така.
Аз ви заявявам, ние от “Атака” ще бъдем непреодолима пречка за Турция в пътя й към Европа. Отсега ви го заявявам! (Ръкопляскания в ПГ на “Атака”.)
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Павка, революцията беше отдавна, в 1917 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Банкова има думата за втора реплика.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Блестящата реч на господин Йордан Цонев ме накара да си спомня Вазовото “Под игото” и един много колоритен герой – Киряк Стефчов. Дами и господа, ще застанете ли в редичката зад Киряк Стефчов в този толкова важен дебат за спазване на българската Конституция? Изборът е ваш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма трета реплика.
Желаете ли дуплика, господин Цонев? Не желаете.
Има думата за изказване господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Съжалявам, че не можах да присъствам от началото на дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Но няколкото изказвания, които чух, ме накараха да помисля, че всъщност “Атака” със своите изказвания и с това предложение за отпадането на новините на турски език са закъснели твърде много да се качат на политическия влак на Република България. Твърде е късно, уважаеми народни представители от “Атака”, да връщате в дискусия проблеми, които са приети с консенсус през 1998 г.
Тук, в тази зала, уважаеми народни представители, по време на правителството на ОДС – първо, президентът на държавата тогава Петър Стоянов подписа Рамковата конвенция за защита на малцинствата, а тогавашният парламент – Тридесет и осмото Народно събрание с голямо мнозинство ратифицира този стандарт, този документ, който наистина е вече част от нашето национално законодателство. И не само, че е част, но има предимство в нашето законодателство.
За какво говорим днес, уважаеми народни представители? Говорим, че не трябва да има предавания на турски език по телевизията. Смешно и жалко!
Днес, когато ние боравим с европейски стандарти, когато говорим, че България е европейска държава, тук идват и цитират чл. 3 от Конституцията, че официалният език е българският. И какво от това? (Реплика от Коалиция “Атака”: “Срам, срам и позор!”.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Как може да обиждате България?!
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Когато водихме дискусия…
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Позор, позор за българския парламент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина. Ще имате възможност за реплика, изчакайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Когато водихме дискусия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще имате възможност за реплики.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Когато водихме дискусията 1998 г., когато… (Реплики в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Когато водихме дискусията през 1998 г. дали Рамковата конвенция за защита на малцинствата противоречи на българската Конституция, нито един народен представител не се изказа, че тя е в противоречие с българската Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Лютфи, моля Ви да се придържате по темата на законопроекта.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: За това говорим, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, не разширявайте темата за конвенцията.
РЕПЛИКА ОТ КА: И какво от това?
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Но това е основното, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И все пак!
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е основното, защото ние, след като имаме рамкова конвенция, която е част от нашето законодателство, в никакъв случай текстовете на тази конвенция не следва да бъдат ревизирани днес, когато вече те са реалност. (Реплика в КА.)
Следователно, уважаеми народни представители, аз мисля, че с това предложение поведението на “Атака” е чисто провокативно. Не това е дневният ред на българския парламент! Не това изменение на този закон занимава нашите избиратели.
Искам да ви кажа, че предаванията на турски език са съвсем закономерни и такива предавания ще има, именно защото България е европейска държава.
Затова, господин Берон, когато давате примери дали има или няма в Гърция предавания на турски език – действително няма, но там отношенията и признанията за малцинства са въз основа на редица двустранни международни договори между Гърция и Турция и Вие това много добре го знаете.
Но, ако ние не постъпим днес съобразно европейските стандарти, помислете си какво ще стане с нашите сънародници в Западните покрайнини – питам ви вас! Те ще могат ли да говорят там български език? Те нима нямат право да имат предавания на български език?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак, това е разширение на темата. Моля Ви, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нима не бива да изучават своя език? Какво става с българите, които живеят в Гърция – 300 хиляди души? Днес дори не смеят да се назоват, че са българи. Следователно, колеги, този въпрос, както изглежда на пръв поглед не толкова важен, действително нека не връщаме онова, което сме завоювали като така наречения български етнически модел, с който българската държава се гордее! Нека това предложение за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията да бъде отхвърлено от българския парламент и наистина още веднъж да покажем, че България следва и прилага европейските стандарти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви и аз.
За ваша информация, колеги, Парламентарната група на “Атака” е изчерпала своето време – говорили сте 22 минути, което е с 1 минута над удълженото време на Коалиция “Атака”.
Моля ви, да чуете внимателно едно съобщение, тъй като остават 5 минути до времето за почивка.
Днес, на 18 ноември т.г., от 15,00 ч. Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание в зала 356 в сградата на Народното събрание на пл. “Батенберг”. Молбата и настояването на председателя на комисията господин Димитров е всички членове на комисията да присъстват. Разбирате, става дума за продължаване на работата по законите, свързани с бюджета за следващата година.
Госпожа Мая Манолова има думата за процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България и на основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за извънредно пленарно заседание, което да се проведе на 22 ноември т.г., вторник, от 14 ч. при следния дневен ред:
1. Първо четене на законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г.
2. Първо четене на законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.
3. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
4. Второ четене на проект за Данъчноосигурителен процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Манолова.
Моля, гласувайте процедурното предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с четирите точки от дневния ред, предложени от госпожа Манолова.
Гласували 164 народни представители: за 135, против 18, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Моля да чуете това, което бих искал да споделя с вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има още 3 минути за изказване до 10,30 ч.
Господин Шопов има процедурно предложение, но извън тази точка от дневния ред, тъй като времето е изтекло.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес Народното събрание, както личи и от дискусията, обсъжда наглед една дребна поправка в един закон, но както показа дебатът, той засяга цял кръг много съществени, основни въпроси, свързани в крайна сметка с разбирането – що е национален интерес, как се защитава той, що е национална сигурност и има ли проблеми, свързани с нея!
Аз ви призовавах да се придържате към законопроекта, внесен от народните представители от “Атака”, тъй като ние трябва да сме достатъчно отговорни, когато приемаме един дневен ред. Ако Народното събрание преценява, че трябва да се състои дискусия по по-широката тема, която се засяга във връзка с този законопроект, ние трябва да отделим достатъчно време и да се подготвим за такава дискусия. Аз лично считам, че място за такава дискусия има.
Но аз ще гласувам против законопроекта, защото той противоречи не на друго, а на Конституцията на България.
Мотивите на вносителите са, че сега действащата разпоредба на чл. 49, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията създава възможност за недопустимо толериране на определени групи от населението да култивират сепаратистки настроения. Техният аргумент е свързан с чл. 3 от Конституцията на страната, който повелява, че официален език е българският.
В мнението на Комисията по гражданско общество и медии, в началото на доклада се цитират ал. 1 и 2 на чл. 36, а чл. 36 е свързан с разшифровката на чл. 3.
В ал. 1 се предвижда, че изучаването на българския език е право и задължение на българските граждани. Алинея 2 на чл. 36 предвижда, че гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
Обърнете внимание на ал. 3, която не се цитира в доклада – “Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона”.
Господин Берон обърна внимание, че имало идея за Закон за българския език, който не е реализиран, както той счита неслучайно. По това може да се спори. Но чл. 49, който народните представители от “Атака” предлагат да се измени, третира именно как се ползва официалният български език и какви езици се ползват в програми на Българското национално радио и Българската национална телевизия. И ал. 1 на този чл. 49 предвижда, че БНР и БНТ създават национални и регионални програми, предавания за чужбина, включително за българите зад граница - и тук - предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.
Какво е търсил тук законодателят през 1998 г.? Законът е приет месец ноември 1998 г. Той е целял да защити гражданските права и на българските граждани, не българи по етнически произход, които и в предаванията на националните електронни медии да могат да се запознават с основни моменти от тези предавания на техния език. И в този смисъл аз смятам, че именно тази редакция, която е сега в действие на чл. 49, отговаря на Конституцията.
Ако вие предлагате да отпадне тази част от ал. 1, вие вървите против чл. 36, ал. 3. Вие искате да създадете забрана там, където тя сега не съществува, според мен, по мотиви, които са неиздържани.
Ето защо, независимо от аргумента за Рамковата конвенция, която за мен е спорна, и аз споделям тук съображенията, които бяха изказани от господин Каракачанов, тъй като и в Съвета на Европа при приемането на тази конвенция стана ясно, че много от страните-учредителки на Съвета на Европа няма да ратифицират тази конвенция, да речем Франция, и тук от трибуната, когато се дискутираше тази конвенция, аз изразих становището, че за мен понятието “малцинства” не работи в България, а трябва да говорим за етнически общности и да защитаваме правата на всеки български гражданин.
Ето защо, уважаеми колеги, смятам, че тази дискусия трябва да се върне към гласуването на предложението на Коалиция “Атака”. Залата да се произнесе с да или не дали споделя разбирането на вносителите за тази промяна или напротив, и едновременно с това да погледнем с цялата сериозност целия кръг въпроси, които бяха повдигнати в хода на тази дискусия.
Има записали се за изказване няколко народни представители. Госпожа Банкова, за съжаление, няма да може да се изкаже, защото времето е изчерпано.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ, от място): Може би това трябва да го направи председателстващият в момента.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имам предвид времето на Парламентарната група на Коалиция “Атака”. Те нямат време.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Няма регламент, господин председател.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Искате да кажете, че не съм определил времето. Може и така да го приемем. Аз съм склонен да не се формализираме по този въпрос, а всеки да може да се изкаже толкова, колкото намери за необходимо.
Записани са господата Методиев, Йорданов и Атанасов. Часът е 10,33. Имаме два варианта: да продължим половин час до 11,00 ч., тъй като от 11,00 ч. трябва да започне парламентарният контрол, или пък да продължим във вторник с тази точка като т. 1.
Аз приключвам.
Госпожо Касабова, както прецените, може да дадете думата на господин Шопов за процедурно предложение, други процедурни предложения.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Тъй като преценявам, че трябва да подложа на гласуване първо Вашето предложение, което се съдържаше в края на Вашето изказване в качеството Ви на народен представител, а не на председател на Народното събрание, а именно или да продължим заседанието до 11,00 ч, след което да продължим с парламентарен контрол, или да дадем сега в 10,30 ч. почивка и да продължим от 11,00 ч. с парламентарен контрол, а в друг ден от следващата седмица да продължим с дискусията по този законопроект.
Това е първото процедурно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Пирински.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Кое е второто?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Другото, естествено следва и няма защо да го гласуваме. Ако гласувате против предложението на господин Пирински, по правилник ще трябва в 10,30 ч. да дам почивка. Тоест процедурното предложение е да продължим дискусията по този законопроект до 11,00 ч. Това е процедурното предложение на господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да отмените гласуването. Аз предлагам сега да прекъснем и да продължим във вторник от 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Анулираме гласуването, тъй като господин Пирински оттегли процедурното си предложение.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Регистрирали са се 135 народни представители и можем да продължим заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо, да ви съобщя онова, което съм длъжен да направя по правилник.
Новопостъпилите питания в периода 11-17 ноември 2005 г.:
От народните представители Димитър Абаджиев и Елиана Масева към Георги Петканов – министър на правосъдието, относно мерки за изпълнение на препоръките на Европейската комисия за реформа на съдебната власт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември.
От народния представители Филип Димитров към Веселин Близнаков – министър на отбраната, относно отношението на изпълнителната власт към парламентарните процедури за одобрение на плановете за модернизация на армията. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември.
От народния представител Минчо Христов към Румен Петков – министър на вътрешните работи, относно упражняване на контрол от страна на ръководството на МВР върху спазването на гражданските права на задържаните в регионалните звена на МВР. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември.
От народните представители Екатерина Михайлова и Константин Димитров към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно политиката на българското правителство по стабилизиране и възстановяване на Ирак. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември.
От народния представител Мартин Димитров към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно реформи в образованието и въвеждане на “ваучерната” система. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември.
От народния представител Борислав Великов към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно необосновано уволнение на директорката на пристанището в гр. Лом и кадровата политика на Министерството на транспорта. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември.
От народните представители Филип Димитров и Димитър Йорданов към Румен Петков – министър на вътрешните работи, относно нарушението на правата на собственост и на свободно придвижване в Еленския балкан. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември.
От народните представители Филип Димитров и Димитър Йорданов към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно нарушението на правото на собственост и на свободно придвижване в Еленския балкан. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 ноември.
Постъпили са и писмени отговори от министри на въпроси от народни представители:
- на въпрос от народния представител Маргарита Панева – отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин;
- на въпрос от народния представител Ваньо Шарков – отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
С това се изчерпват съобщенията и връчването на писмените отговори.
За процедура думата има господин Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми народни представители! Прецедент беше в предишното Народно събрание да се отхвърлят питания по начин, по който да се избегне отговорът чрез отлагане на питанията във времето с месеци.
Аз искам да благодаря на господин премиера, за разлика от предишния премиер, който не познаваше Народното събрание, много рядко идваше.
Новото мнозинство избра нова тактика: използва се Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, за да се отхвърлят питания. Поводът ми за тази декларация е, че направих питане относно магистрала “Тракия” – един изключително важен въпрос за българското общество, за този безкрайно противоречив договор, в който имаше толкова съмнителни клаузи. Този договор беше употребен за предизборната кампания на БСП, че той ще бъде ревизиран. По време на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание и Парламентарната група на Коалиция за България остро критикуваше този договор и изведнъж сега се замълча.
Какъв е отговорът на господин Пирински до мен: “През м. август министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов е отговорил на въпроса за автомагистрала “Тракия”. Съгласно чл. 89, ал. 1 от правилника, народен представител не може да зададе въпрос или питане, на което вече е отговорено.”
По въпрос отпреди три месеца, когато министър Гагаузов говореше пред всички медии, че този договор ще бъде ревизиран, че БСП не е съгласна с този договор, сега пълно мълчание. Ето как се запушват устите на народните представители за изключително важни за нашето общество въпроси. Същевременно пред господин Пирински има въпроси от чисто локално значение, на които ще бъде отговорено.
Моля господин премиера и министрите, както и народните представители, да преценят кое е по-важно за Република България – магистрала “Тракия” или някой локален въпрос, който сигурно е от голямо значение за населението на място? Този въпрос изключително много вълнува гражданите на Република България.
Моля, господин Пирински, по-нататък да не се продължава с тази порочна, бих казал, тактика, да се използва правилникът, да се отхвърлят изключително важни питания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Кирчев.
Дължа следното обяснение на господин Кирчев и на Вас, уважаеми колеги, а и на наблюдаващите парламентарния контрол, по възражение за върнат въпрос или питане от мен.
В своето питане господин Кирчев заявява следното: “При съставянето на новата управляваща коалиция има пълно мълчание и затъмнение по този така спорен за българските граждани концесионен договор.”
Самият господин Кирчев опровергава това свое твърдение с цитирането на отговора на министъра на регионалното развитие и благоустройството в края на м. август, именно от това правителство, от тази коалиция, който достатъчно подробно на онзи етап изрази разбирането си по въпроса.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, от място): А на този етап?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подчертавам на онзи етап. Аз бих Ви предложил да преформулирате въпроса си, господин Кирчев, по начин, който да е актуален. Защото така, както сте го формулирал, е неточен и Вие цитирахте ал. 1 на чл. 89, който именно това постановява, което и Вие прочетохте, че не може да се зададе въпрос, на който е отговорено.
Така че Ви предлагам, ако прецените, прав сте, че въпросът продължава да е актуален, преформулирайте го, преценете дали формата е питане. Защото това е конкретен въпрос и аз, разбира се, ще се постарая да спазя правилника.
Господин Сидеров има думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Колеги народни представители, искам да поставя един въпрос, който има връзка с дебатите, проведени днес в пленарната зала, но не е продължение, господин председател, така че моля да не ме прекъсвате.
Този въпрос се отнася до българското национално достойнство – нещо, което тук дискутирахме днес сутринта и по който въпрос видях, че има едно умилително мнозинство, което е готово да продължи процеса на турцизация на България и което е готово дори да оспори, че в България официалният език е българският! Видяхме, че заместник-председател на парламента каза: какво от това, че официалният език в България е българският?
Господин Лютфи може би се надява скоро този език да бъде турски, само че това няма да се случи, защото българският народ се събуди.
Искам да ви обърна внимание на един друг удар по националното достойнство, освен новините на турски, за които ще продължим да говорим и този удар е нанесен от един чужд посланик. Неведнъж у нас се получава така, че чужди посланици се проявяват тук като генерал-губернатори. Те дават наставления, те дават директиви, те дори определят какво да се гласува от българското Народно събрание! Няма да ви припомням, наскоро беше, как едно писмо на Американската търговска камара доведе до гласуване на поправка в Конституцията. Това беше под диктат от американското посолство.
Днес, в наши дни, съвсем близките дни – понеделник, 15 ноември, също се случи нещо, което засяга националното ни достойнство. Един чужд посланик – посланикът на САЩ Джон Байърли, каза, че българската Конституция трябва да се промени. Каза го на форум в хотел "Шератон", форум, който разглеждаше децентрализацията и нейното финансиране. На този форум господин Байърли ясно каза, че българската Конституция трябва да се промени. Разбрах, че на този форум са присъствали висши представители на парламента, включително и председателят на парламента, но не е имало реакция, която да опонира на това грубо вмешателство в българските вътрешни работи.
Това се случва не за първи път, не за първи път с американски посланик. Преди това бяха съветски, днес, след 1990 г. американските посланици играят роля на генерал-губернатори.
Мисля, че трябва да спрем тази порочна практика на унизително отношение към чужди посланици, които се опитват да ни обясняват как трябва да си реформираме правната система, как трябва да си водим реформите в икономиката, как трябва да приватизираме и в чие име именно трябва да приватизираме. Защото това, което днес Байърли направи, се повтаря с предишните американски посланици, да си спомним грубата намеса на Джеймс Пардю – предишния посланик, който беше изгонен от Македония от Любчо Георгиевски – експремиера на Македония, заради грубо вмешателство и съучастие със сепаратистки организации там. Този човек дойде в България и започна да размахва пръст от публични трибуни и да обяснява как ние трябва да си променим съдебната система.
Смятам, че всеки български политик, депутат, народен представител, един държавник трябва да вземе позиция срещу всяко едно такова вмешателство във вътрешните работи. Нормите на международните отношения изключват такива намеси и смятам, че реакцията на българския парламент би защитила националното ни достойнство, така както хората, гражданите го искат. Връзката ни с нашите избиратели показва, че хората са възмутени от тези вмешателства.
В тази връзка Парламентарната група на "Атака" внесе в деловодството декларация, която иска, настоява българският парламент да реагира на недопустимата намеса на посланика на САЩ в България Джон Байърли във вътрешните работи на страната. В тази декларация се казва:
“Ние, народните представители от Четиридесетото Народно събрание на Република България, като отбелязваме, че посланикът на САЩ Джон Байърли поиска промени в Конституцията на Република България на форума "Финансовата децентрализация – следващи стъпки", проведен на 15 ноември 2005 г. в "Шератон" София, като смятаме, че този акт на господин Байърли е недопустима намеса във вътрешните работи на една суверенна държава, като отчитаме, че опитите за менторство и вмешателство от страна на един дипломат противоречат на международните правила на взаимоотношения между демократични държави, като подчертаваме, че това не е първият опит на груба намеса във вътрешните работи от страна на американски посланик, като напомняме, че предходният пратеник на Вашингтон в София -посланик Джеймс Пардю, си позволи на няколко пъти да се изказва по въпроси, касаещи вътрешните работи на Република България, като възразяваме категорично на подобно поведение и твърдо стоим на позициите, че суверенитетът и националното достойнство на всяка демократична държава изключват толерирането на такива нарушения на добрия дипломатически тон, предлагаме на Министерството на външните работи да отправи протестна нота до посланик Джон Байърли във връзка с изказването му за промени в българската Конституция."
Надявам се, колеги народни представители, че сте запазили българското национално достойнство в себе си, изпратени тук от избирателите, и ще реагирате адекватно на една такава груба намеса и ще гласувате. Сигурен съм, че Вие, господин председател, ще вкарате още днес тази декларация, за да я гласуваме, да реагираме незабавно на това грубо вмешателство във вътрешните работи на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сидеров, обръщам Ви внимание върху следното.
Първо, що се отнася до изказването на господин Лютфи – това е Ваша интерпретация на смисъла, в който той се произнесе по въпроса на чл. 3, и е коректно, ако повдигате въпрос за негово становище, това да е в негово присъствие и да бъде предвидена съответна парламентарна процедура, в която да се дискутира този въпрос.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Къде е? Защо не е на работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Очевидно е, че при приключване на точката от дневния ред, по която беше повдигнат въпросът, ще се дебатира и този аспект.
Що се отнася до втората част на Вашето изказване – ясен е правилникът, той има своята процедура и аз ще я спазя, но по съществото на въпроса за спазването и промените в българската Конституция – да, той беше засегнат на форума, за който Вие споменавате, но преди да коментирате онова, което е дискутирано на форума, включително моята и на другите участници позиции, е добре достатъчно точно да се информирате кой какво е казал. Включително и в пресата беше отразено моето становище, изразено преди изказването на посланика. Той не се съгласи с мен. Но аз няма да навлизам в същината на въпроса сега. Препоръчвам Ви на Вас, и на всеки, който се интересува от този въпрос, да се информира за изразените становища на онзи форум.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първи ще отговаря на въпроси и питания, отправени към него, министър-председателят на Република България господин Станишев – на питане от народния представител Филип Димитров относно действия, които дават опасни, както той счита, антиевроатлантически сигнали.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Случаят, пред който сме изправени, е типично потвърждение на казаното от господин Кирчев преди малко. Това питане датира отпреди малко повече от два месеца, два пъти връщано, за да получи незначителни стилистични корекции, просто да изглежда като нещо ново, за да стигне до Вас. Така че, господин премиер, Вас Ви охраняват със страшна сила, да знаете.
Очевидно някои представители на парламентарното мнозинство, което Ви подкрепя, смятат, че Вие би трябвало да се плашите от въпроса, който, както ще видите, е съвсем безобиден.
Така или иначе, единият от въпросите е отчасти деактуализиран. Той беше свързан със съвета, създаден от един ваш министър – съвет, изпълнен с едни знакови фигури, създаващи доста лоши асоциации у повечето хора, които имат отношение към демократичните промени в България и който със сигурност представляваше евроатлантически сигнал и то от негативен порядък. Този сигнал така или иначе отпадна, но въпреки това стои въпросът, който се поставя и пред Вас – какви мерки смятате да вземате оттук нататък не само за ограничаването на възможността за такива действия, но и за да компенсирате по някакъв начин следите от доста неприятния вкус на това действие на вашия министър.
Втората част от въпроса продължава да бъде актуална, макар и отново по нея да се развиха много събития през тези два месеца и половина. Тя е свързана с дейността на органите, които би трябвало да бъдат в основата на снабдяването с доказателствен материал на прокуратурата. Обърнете внимание, в моето питане не се коментират действията на прокуратурата. В България вече всички започнаха да гледат на тях с определено специфично усещане. В момента, в който се стреля по улиците на София и непрекъснато се говори за престъпността и за нарушение на закона, прокуратурата проявява един особен вкус към занимания с някакви шпионски и прочие афери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, имате 45 секунди, за да зададете питането.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Така или иначе по въпросите за господин Атанас Атанасов и делата, водени срещу него, и господин Соломон Паси и делата, които, както разбираме, ще бъдат водени срещу него.
Прокуратурата издигна едни обвинения, чиято нелепост няма да коментирам. Въпросът е до каква степен службите, свързани с министерствата, поверени вам, до каква степен подписите на лица, участващи във вашата администрация, са част от изграждането на такива нелепи, но крайно лошо влияещи на евроатлантическия имидж на България сигнали, и второ, ако това не е така, съществуват ли някакви нерегламентирани връзки между споменатите органи в поверените Вам ведомства и споменатите органи на прокуратурата, които биха могли да дадат повод за изграждането на подобни обвинения, респективно сигнали, защото не обвинението е това, което ме интересува мен, господин Атанасов би могъл да се защитава и сам, господин Паси също, но сигналите, които ние даваме по този начин на нашите партньори.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Пълно безумие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, тъй като в декларацията на господин Кирчев и във Вашия въпрос прозвуча темата, че съм много силно пазен от парламентарен контрол, бих Ви препоръчал да направите справка в деловодството на Народното събрание през последните два парламента в рамките на три месеца кой министър-председател е отговарял на най-много въпроси. Мисля, че тогава Вашият въпрос ще отпадне от само себе си, защото това е голословно твърдение.
И искам да подчертая, че приех отговора на Вашето питане по две причини.
Първата е, че дълбоко уважавам институцията Народно събрание и вота на българските избиратели, по чиято свободно изразена воля и Вие сте народен представител.
И втората причина е, че сте положили необходимото усилие да подредите темите, които считате за значими в днешното политическо време.
Въз основа на информацията от министерствата, които Вие посочвате, мога да Ви информирам, че предишният министър на външните работи и настоящ депутат и председател на Комисията по външна политика към Народното събрание – господин Соломон Паси, не е бил обект на оперативен интерес от страна на Националната служба “Сигурност” и спрямо него не са използвани специални разузнавателни средства.
На закрити заседания на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание през 2003 г. е разгледана информация по случая с бившия директор на НСС и настоящ народен представител господин Атанас Атанасов. Поради законно установения ред за предоставяне на материали, които представляват класифицирана информация, данните не могат да бъдат оповестени на открито заседание на Народното събрание.
Според информацията от Министерството на отбраната съответните служби не са осъществили извънпроцедурно сътрудничество с органите на прокуратурата по отношение на въпросите във Вашето питане, макар че не изяснявате много точно за какво сътрудничество става дума.
След 2001 г., в резултат на успешно извършена реформа в НСС, категорично е преодоляна склонността “да се третират съюзниците ни като врагове”, ако използвам цитата.
По оценка на НАТО Република България покрива всички критерии за членство в пакта. Националната служба за сигурност в МВР в контактите с партньорските си служби на страни-членки на НАТО и службата за сигурност на НАТО – NOS, не е получавала сигнали за действия на български държавни институции, които могат да бъдат квалифицирани като антиевроатлантически.
Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната провеждат активно международно сътрудничество със съответните институции, органи и служби на страните от Европейския съюз и НАТО. Нашата цел е постигане на пълно интегриране в евроатлантическите структури и синхрон в общите действия за овладяване на новите рискове и заплахи за сигурността както в национален, така и в регионален и по-широк международен мащаб.
Уважаеми господин Димитров, Вие сте известен юрист и добре знаете, че когато става въпрос за дейността на прокуратурата, трябва да се има предвид изключително важната роля, която тази институция изпълнява за утвърждаване на правовия ред и законността в страната. Нейното задължение е да се следи за спазването на законността и да защитава правата и законните интереси както на гражданите, така и на държавата.
Изпълнението на тази важна функция на прокуратурата е възможно, само ако са въведени и утвърдени принципи, които гарантират добросъвестното и безпристрастно изпълнение на задълженията на органите на съдебната власт, а именно разделение на властите, независимост на съдебната система и задължението съдиите, прокурорите, следователите в своите действия да се подчиняват само на закона и да действат според вътрешното си убеждение.
В съответствие с тези конституционноустановени принципи е решен и въпросът за контрола върху дейността на магистратите. Който и да е представител на изпълнителната власт, включително и министърът на правосъдието като председател на Висшия съдебен съвет, не притежава правомощия да преценява и да квалифицира твърденията на прокуратурата по определен юридически казус. Това е от компетентността на съда, който се произнася въз основа на събраните по делото доказателства.
Сериозно би се накърнила репутацията на съдебната система в нашата страна, а също така на демократичните процеси в България, ако във всеки случай, в който дадено обвинение не се докаже, то бъде квалифицирано като политическо, голословно или манипулативно. Още повече като се има предвид и задължението на прокуратурата да събира не само доказателства, които са в подкрепа на обвинението, но и такива, които го опровергават.
Накрая ще отговоря и на петия Ви въпрос. Както знаете, Вие сам казахте във Вашето питане, общественият съвет към МВР не съществува и негативните последици, които Вие търсите, са Ваши доста идеологически обременени хипотези. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин премиера.
Заповядайте, господин Димитров, за два уточняващи въпроса в рамките на две минути общо.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин премиер, от Вашите отговори аз добивам впечатлението, че по категоричен начин сте изяснили, че органите на Министерство на вътрешните работи не са се занимавали с разработка на господата Атанасов и Паси и не са извършвали някакви специални действия, включително и не са използвали и специални разузнавателни средства и не са имали нерегламентирани контакти с прокуратурата, чрез които да им дадат информация за някакви техни заключения или наблюдения.
При това положение стигаме до извода, че и в двата случая, както и в много други, сме поставени пред действия на прокуратурата, точно такива, каквито голямата част от българската нация смята, че те са, а именно безотговорни.
Ясно е, че не може да бъде осъществявано вмешателство на изпълнителната власт в дейността на съдебната и е ясно, че независимостта е гарантирана от Конституцията, но тази независимост не означава безотговорност.
И в този смисъл моят въпрос е: конституционно определеният орган - Висш съдебен съвет, който се занимава с дейността на съответните органи на съдебната система, се председателства по силата на конституционния ред в страната от министъра на правосъдието, който е член на Вашия кабинет. При наличието на подобни смущаващи, да не кажа шокиращи действия, които за пореден път, не става въпрос за единичен случай, става въпрос за повече от един път, в който действително се третират нашите съюзници като врагове и се повдигат странни обвинения срещу лица със солидна позиция в държавата, доказали определени тенденции в своето поведение, а именно проатлантически, тоест зад действията на Прокуратурата прозира очевидна политическа тенденция, смятате ли в този момент да поставите там, където му е мястото – във Висшия съдебен съвет, чрез неговия председател - Вашият министър на правосъдието, въпросът за разглеждане на тези действия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин премиер, моля за Вашия отговор в рамките на 3 минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Господин председател, това не е за благодарение. Може ли действия на правосъдните органи да се наричат посегателство върху имиджа на страната?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Смятам, че в отговора си бях достатъчно ясен по отношение на функциите и значението на всеки един от клоновете на властта в Република България. Искам да Ви напомня, както Вие прекрасно знаете, че министърът на правосъдието е само председателстващ Висшия съдебен съвет, който няма възможността да определя хода на работата и още по-малко решенията на Висшия съдебен съвет.
Освен това отново ще Ви обърна внимание върху това, че в моя отговор подчертах, че Национална служба “Сигурност”, Министерството на вътрешните работи като цяло са реформирани в необходимата степен от гледна точка на нашето партньорство със съюзниците в НАТО. От страна на страните-членки на НАТО не са постъпвали претенции към тяхната работа. И, честно казано, малко странно ми звучи фразата за “нерегламентирани контакти” между Министерство на вътрешните работи и прокуратурата.
Контактите между държавните институции в България са ясно законово определени, в това число между МВР и прокуратурата. Така че нещата са достатъчно изяснени. И бих Ви помолил да не ме тласкате в една посока, която не е добра за развитието на демокрацията в нашата страна – изпълнителната власт да се меси директно във вътрешните работи на съдебната власт, защото знаете до какво води подобна намеса. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Димитров, имате възможност да изразите Вашето отношение в рамките на 2 минути.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер! Аз не съм доволен от Вашия отговор, защото той ми подсказва само, че Вие сте готов да разсъждавате, но не сте готов да действате.
Разделението на властите затова е разделение на властите, за да може в естествения конфликт между тях да се уточняват параметрите на техните функции, на дейността им и в крайна сметка да се стига до взаимния контрол. Тъкмо това нещо Вие със своя отговор ми давате да разбера, че няма да направите.
Що се отнася до нерегламентираните контакти, очевидно е, че когато няма данни една информация да е подадена, както подобава според закона, би могъл да се постави въпросът, че тя все пак е пристигнала по някакъв друг начин – ето това е нерегламентиран – и за него искам да се подсигуря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е делото, как ще коментираме делото?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Удовлетворен съм от това, че казвате, че не е имало такава случка. Вярвам, че сте го проверили с цялата отговорност. Но това, което също така ме смущава във Вашия отговор, е чакането да Ви отправят сигнал нашите партньори за това какво означава поведението на тези органи в страната. Няма да получите лесно такива сигнали. По-скоро, ако, не дай, Боже, ги получите, ще е вече твърде късно да реагирате. Затова не съм удовлетворен от Вашия отговор и много би ми се искало в бъдеще да наблюдаваме една по-различна картина в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Питане от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов относно имотите на тракийските българи – изселници.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, колеги народни представители! Както е известно, в Ангорския договор между България и Турция от 1925 г. се уреждат правата на собственост на прогонените от териториите, оставащи в границите на Турция, българи. Оставен е открит въпросът за начина, по който ще се изяснят получените от ликвидацията на имотите активи.
Според чл. 2 от Конвенцията към договора това трябва да се уреди с едно, цитирам: “Последующе споразумение между двете правителства”. Според направените от българската страна изчисления Република Турция трябва да върне на тракийските българи частна собственост на стойност около 5 млрд. щатски долара. В договора е записано също, че ако имотите се стопанисват от други лица, наемите, приходите и ползите остават за наследниците, а това са също около 5 млрд. долара. Става въпрос за общо около 10 млрд. долара.
В Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция от 1992 г. е записано, че, цитирам: “Страните са решени да разрешат всички съществуващи между тях проблеми, включително имуществени, социални и хуманитарни въпроси”. През същата година Министерският съвет приема решение да изготви проектоспогодба за тракийските имоти и да я предостави на турската страна, за да започнат преговорите. Известно ни е, че от турска страна такъв проект има отпреди 6-7 години, но няма информация дали българското правителство е утвърдило проекта, внесен от Министерството на външните работи.
В нарушение на договора от 1992 г. правителството на Иван Костов подписа през 1998 г. споразумение с тогавашното правителство на Република Турция за изплащане пенсиите на турските изселници от България преди да са уредени имуществените въпроси, от което пък има интерес българската страна. Явно, за да се избегне скандал в българското общество, споразумението не е ратифицирано от Народното събрание, а е утвърдено с Решение на Министерския съвет № 39 от 1 февруари 1999 г.
Заседанията на смесената Българо-турска комисия, която се занимава с тракийските имоти, са проведени при официалното посещение на турския президент Сюлейман Демирел през 1999 г., но резултатът от тях не е известен. В предишното Народно събрание министър-председателят Симеон Сакскобургготски заяви в отговор на депутатско питане, че стои зад интересите на наследниците на тракийските българи-бежанци от териториите, останали под турска юрисдикция. Вече пета година обаче този тъй важен въпрос стои вън от вниманието на българската държава.
Нашето питане към Вас, уважаеми господин министър-председател, е какви са намеренията на кабинета относно безспорния дълг на Република Турция към България, изчислен според стойността на имотите, приходите и наемите от тях в размер на близо 10 милиарда? Ще прекратите ли изплащането на пенсиите на изселниците от България, докато турската страна не спази приоритетите на чл. 2 от договора, подписан през 1992 г.? Смятате ли, че между двете страни има равнопоставеност, съответна на статуквото между две суверенни държави? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Станилов и Батилов! Въпросът за имотите на българите-бежанци от Източна Тракия, е част от висящите въпроси между Република България и Република Турция. Следва да се има предвид, че между двете страни съществува комплекс от открити, нерешени имуществени, социални и хуманитарни въпроси. Много български правителства са положили усилия за намиране на взаимноприемливо решение на тези висящи въпроси в българо-турските отношения.
Българската страна винаги е използвала политическия диалог с Република Турция на съответните равнища за поставяне на въпроса за намиране на подходящ, взаимноприемлив и адекватен отговор на имуществените претенции на 800-те хиляди наследници на бежанците от Източна Тракия, които са били принудени да напуснат родните си места, изоставяйки цялото си движимо и недвижимо имущество.
Правителството ще продължи да следва политиката на предходните правителства по отношение позицията на българската страна по откритите въпроси между Република България и Република Турция, включително и по въпроса за имуществените права на тракийските бежанци и на техните наследници.
Както и Вие отбелязахте, политическата воля на двете страни за решаване на тези въпроси е залегнала в чл. 2 от Договора за приятелство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция, подписан на 6 май 1992 г.
Определена е последователността за решаването на откритите имуществени, социални и хуманитарни въпроси между двете страни.
През 1998 г. в рамките на съвместната българо-турска работна група на министерствата на външните работи са проведени три кръга преговори на експертно ниво по пакета открити въпроси между двете страни. По-бавен е напредъкът в преговорния процес по насрещните имуществени претенции. Налице са принципни различия в позициите на страните за характера и вида на имуществените претенции, както и начина за уреждане на вземанията на издържаното в правно и техническо отношение тълкувание, което според нас турската страна дава на Ангорския протокол от 1925 г.
Предложеният от турска страна проект на Спогодба за уреждане на имуществените отношения е неприемлив за българската страна, тъй като е съобразен изцяло само с интересите на изселилите се от България лица от турски произход и игнорира имуществените права на българските бежанци-изселници от Източна Тракия и Мала Азия.
В отговор на турския проект през 1999 г. от Министерството на външните работи на Република България е изготвен проект на междуправителствена Спогодба за уреждане на насрещните имуществени претенции между Република България и Република Турция. Проектът на спогодба е подготвен въз основа на утвърдените от българското правителство позиции, поддържани и отстоявани от българската делегация по време на проведените през 1998 г. три кръга преговори в рамките на съвместната работна група на Министерството на външните работи на двете страни. В българския проект се предлага взаимноприемлив баланс при възстановяването на имуществените права на българските и турските изселници, като не се допуска едностранно облагодетелстване на която и да е от двете страни. За да бъде одобрен този проект от Министерския съвет като основа на водене на преговорите, е необходимо да се създаде междуведомствена работна група, която да включва представители на компетентните министерства, а именно: Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на правосъдието. В работната група могат да участват и представители на други министерства, ведомства и организации. Междувременно тази работна група трябва да издири и систематизира данни и документи относно насрещните имуществени претенции между двете страни, да уточни актуалния размер на насрещните имуществени претенции от България и Турция и да подготви становище относно съответствието на наличните данни за размера на вземанията с проекта на Спогодба за уреждане на насрещните имуществени претенции между Република България и Република Турция.
Що се отнася до подписаното през 1998 г. споразумение между правителствата на двете държави за изплащане на български пенсии в Република Турция, че е нарушение на Договора за приятелство, сътрудничество и сигурност между двете държави от 1992 г., искам да обърна вниманието ви върху следното. Споразумението от 1998 г. обхваща ограничен кръг правоимащи лица, които са се установили в Република Турция след 1 май 1989 г. от миналия век. Става въпрос за изплащане на лични пенсии за изслужено време и старост, за инвалидност и за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване, както и наследени пенсии от същите видове, отпуснати по българското законодателство, които съответните правоимащи лица са получавали в България. Това споразумение се сключва, за да може пенсионерите, които са се преселили в Турция след 1 май 1989 г., да получават пенсиите си по българското законодателство по банков път в Турция, а не да пътуват всеки месец до България. Следователно, споразумението от 1998 г. предвижда механизъм за изплащане на вече отпуснати пенсии по нашето законодателство и не поражда нови права в полза на лицата, които са се преселили в Турция след 1 май 1989 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за уточняващите въпроси, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уточняващите ми въпроси към Вас, господин министър-председателю, са:
Първо, какви срокове предвиждате за започване на преговори с турската страна за решаване на проблема с българските имоти в Турция?
И второ, какво ще предприемете, ако турската страна протака или откаже да преговаря? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря и аз за зададените въпроси.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Както подчертах и в първата част от моя отговор, въпросът за компенсация на наследниците на българските тракийски бежанци от Източна Тракия в съответствие с протокола от 1925 г., е част от нерешените, открити въпроси в българо-турските отношения. Очевидно този въпрос поражда достатъчно сложности и е много деликатен, тъй като става дума за значителни суми. Именно поради тази причина въпросът не е уреден, започвайки от самото подписване на протокола от 1925 г. Но бих искал отново да ви уверя, че българското правителство няма да се откаже да работи за защита на имуществените права на тракийските българи и за окончателно уреждане на откритите въпроси в тази област. Нашият подход се основава на принципа на справедливостта и на взаимноприемливите решения, а не на едностранното отстояване на интересите само на едната страна, какъвто, по наша оценка, е подходът на турската държава.
Искам да ви напомня, че турската страна нееднократно е поставяла въпроса за започване на самостоятелни преговори по подписването на всеобхватна социална спогодба. Тоест за разкъсване на пакета открити въпроси между двете страни. Позицията на българското правителство, която се основава на чл. 2 от Договора за приятелство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция, е, че преговорите по всеобхватната социална спогодба с Турция следва да се провеждат паралелно и едновременно с преговорите по Спогодбата за уреждане на нерешените имуществени претенции между двете страни, без да се допуска едностранно облагодетелстване, на която и да от двете страни, а да се търси взаимноприемлив баланс.
Българската страна има необходимата готовност да води тези преговори. Скоростта на тяхното провеждане и резултатът, разбира се, зависят от двете страни във възможните преговори. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя.
Заповядайте, господин Батилов, да вземете отношение.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Разбираме с моя уважаван колега проф. Станилов сложността на отговора, защото Вие сте отскоро министър-председател. Приемаме това, което казвате, но то би било в друго време и на друго място. Тази година се навършват 80 години, а ние, както сме правоприемници на предишните народни събрания, Вие правоприемник на предишните правителства, как стана така, че за 80 години от чисто юридическа гледна точка един ясен и точен договор не се изпълнява и то при условие, че страна по договора не е българската държава, тя е представител. Страна по договора, материалното правоотношение, в случая са наследниците на онези злощастни българи, които бяха изгонени без имот. Ако един договор не се спазва, то би трябвало да се възстанови собствеността на имотите им там, където те сега са.
Ние разбираме всичко, но не разбираме защо 80 години не стигат на българската държава да си защити гражданите и техните имущества. Още повече, че българската държава веднъж има горчив опит по отношение на бежанците от Западна Тракия и от Егейска Македония, когато с лека ръка в 1947 г. с чуждите имоти на злощастниците заплаща държавния договор за репарации на Гърция, в 1964 г. го оправдава. Дано това не става, защото българската държава няма опит в събиране на парите на собствените си граждани. Ние разбираме сложността, но не разбираме протакането във времето. Опазил ни Бог с проф. Станилов за добросъседските ни отношения с Република Турция, но, както казва българинът: “Чисти сметки, добри приятели и добри съседи”. Ние смятаме, че сметката тук не е чиста. Иначе, дай Боже, добросъседски отношения.
Ние не сме първите, които поставяме този въпрос като народни представители и Вие не сте първият министър-председател. Моля Ви, дано да сме последните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Батилов, включително и за това, че напомни, че този въпрос е поставян и в предходни парламенти.
Питане от народния представител Асен Агов относно дългосрочната политика на правителството за икономическите перспективи от модернизацията на Въоръжените сили.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател! Световната стопанска практика показва, че всеки лев, вложен в модернизацията на Въоръжените сили, се утроява като стопански ефект в дългосрочен план. Икономиката расте, а оттам и постъпленията в хазната за социални, образователни разходи, разходи за здравеопазването. Как става това? Това става чрез офсетните и компенсаторните програми, които придружават всеки модернизационен проект за българските Въоръжени сили. За онези, които не знаят какво значи офсет, а никой не е длъжен освен нас, господин министър-председателю, да знае това, ще кажа един простичък пример. Когато се модернизират военновъздушните сили на Финландия с нови многоцелеви изтребители, гражданските инвестиции, които съпътстват тази сделка, създават компанията "Nokia", известна ни така добре вероятно от телефоните, които са в джобовете на половината народни представители, които са в тази зала. Ето такива офсетни програми генерират икономически растеж. Те са онази инвестиция, която утроява на практика първоначалните разходи за отбрана.
Има, както ви е известно, одобрен план от правителството за модернизацията на Въоръжените сили до 2015 г. В редица слушания в Комисията по отбраната бяхме убедени в аргументите от гледна точка на сигурността, боеспособността и съюзническите ни ангажименти в подкрепа на този план, господин министър-председател. С този дух са и приетите становища на комисията и тук искам да изразя благодарност на председателя на комисията, който проявява особен афинитет към това да се осъществява ясен демократичен контрол върху разходите за отбраната.
Какво виждаме обаче от вчерашния дебат по бюджета за 2006 г.? Същият този дух изобщо отсъства от разходите за отбраната за тази година. В него прозира генеричният спор между Министерството на финансите и Министерството на отбраната, свеждащ се до опростеното: "Вие искате, ние не даваме". В този спор напълно отсъства Министерството на икономиката и енергетиката, от което впрочем, господин министър-председателю, поискахме, но не получихме доклад за дългосрочния ефект от инвестициите в модернизацията на Въоръжените сили. И това налага питането ми: има ли ръководеното от Вас правителство дългосрочна политика за икономическите перспективи от модернизацията на Въоръжените сили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Агов.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Агов! Поставеният от Вас въпрос засяга много широк спектър от теми, които са свързани не само с отбраната и икономиката, но, както добре разбирате, и с външната политика, с финансите, с управлението при кризи и други теми. Както ви е известно, действително през последните години на миналия век в световната практика при придобиване на ново въоръжение и бойна техника се утвърди тъй нареченият офсет. И, както Вие описахте във Вашия въпрос, това най-кратко казано, са преките или непреки задължения на продавача към държавата-купувач, които се свеждат към придобиване на дялове от дружества на страната-купувач или пък към задължението да сключат и изпълняват за определен срок различни търговски договори за доставка, лиценз, ноу-хау, за прехвърляне на права или за извършване на услуги, поощряване на експорта от страната-купувач и т.н. Тези задължения на продавача носят значителни преимущества за икономиката на страната-купувач, ако тя успее да създаде съответните условия за реализацията им и необходимите механизми.
Модернизацията на Въоръжените сили на Република България се извършва постепенно до 2015 г. на основата на одобрения през 2004 г. от предишното правителство план за приоритетните проекти в тази област. Впрочем вие добре знаете, че през последните 15, дори повече години, твърде малко е направено за модернизацията на българските Въоръжени сили. И аз си задавам въпроса: защо? И защо толкова много е отлаган този въпрос, та сега трябва накуп, в много по-кратки срокове да се извършва нещо с много голямо напрежение и за бюджета, и за финансите на държавата.
Както Вие сам посочихте, този план за модернизацията е бил предмет на редица слушания в Комисията по отбраната на предишния парламент, която го е подкрепила. Не ми е известно обаче да е имало подобни обсъждания в другите комисии, които би следвало да обсъдят икономическите, финансовите и външнополитическите аспекти по дългосрочната стратегия на тази модернизация, тъй като тя включва много страни на въпроса.
Още в началото на своя мандат това правителство поиска информация за извършеното по плана за приоритетите на модернизацията на Българската армия. Изпълнението на този план е започнало и част от свързаните с него процедури за избор на изпълнител на специалните обществени поръчки са проведени. По препоръка на Комисията по отбрана към Четиридесетото Народно събрание с моя заповед беше създадена междуведомствена група с председател министърът на икономиката и енергетиката и членове заместник-министрите на ведомствата с отговорности към проектите за модернизация на Българската армия, икономиката и външната политика на страната. Целта е да се съгласува решаването на всички въпроси по офсетната политика и ефективното прилагане на компенсаторните инструменти.
До момента работната група е провела две заседания за преглед и анализ на условията и договореностите по офсетните сделки и анализ на условията и договореностите по офсетните сделки, свързани с модернизацията на Въоръжените сили на Република България, съгласно "План 2015". При извършването на анализа се използва и международният опит в тази посока, най-вече на страните от Централна и Източна Европа. Тази група ще предложи и приложи ефективни мерки за подобряване на координацията при вземането на решения, които се отнасят до цялостното развитие на българската икономика в направления, които се влияят директно от модернизацията и могат да доведат до увеличаване на брутния вътрешен продукт.
Междуведомствената работна група работи по предложения за подходяща законодателна инициатива с цел оптимизиране на процесите, механизмите за вземане на решения и изпълнение на офсетните споразумения. Особено внимание се отделя на включването на по-широка и по-ефективна гама от компенсаторни инструменти за ускорено привличане на чуждестранни инвестиции в икономиката на нашата страна. Целта е да се подобрят капиталовата производствена адекватност, конкурентоспособността и експортният потенциал на българските фирми. Стремим се да постигнем и намаляване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс чрез тези механизми.
Особено внимание се отделя на включването на по-широка и по-ефективна гама от компенсаторни инструменти за ускорено привличане на чуждестранни инвестиции в икономиката на нашата страна. Целта е да се подобрят капиталовата, производствена адекватност, конкурентоспособността и експортният потенциал на българските фирми. Стремим се да постигнем и намаляване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс чрез тези механизми. Сключените до момента офсетни споразумения са с твърде общи параметри, без да са дефинирани конкретни офсетни програми. Поради това Министерството на икономиката и енергетиката се включи активно в преговорите с фирмите за конкретизиране и преценка на предлаганите от тях компенсаторни проекти, които досега се водеха само от Министерството на отбраната.
Със заповед на министъра на икономиката и енергетиката е сформирана вътрешноведомствена работна група, която да подготви офсетни споразумения, да анализира и съгласува заложените в тях програми. Проведена е и среща на министъра на икономиката и енергетиката с фирмата “Юрокоптър” от Франция. Фирмата е представила идейни проекти за реализация в рамките на индиректния офсет, сред които инвестиции в химическата индустрия, в производството на алуминиеви изделия за износ, ноу-хау за износ на машини, инструменти и промишлено оборудване, разработка на софтуер и изделия за информационните технологии, както и свързани с износа маркетингови дейности.
Подписан е двустранен протокол между Министерство на икономиката и енергетиката и фирмата. Проведена е и среща на заместник-министъра на икономиката и енергетиката с фирма “Даймлер-Крайслер” за обсъждане и конкретизиране на тяхното предложение за индиректен офсет, във връзка с предстоящия договор на Министерство на отбраната за доставка на автомобилна техника. Постигната е договореност за динамизиране на работата по преговорната част на новия договор и за сформиране на експертна група за работа по бъдещия индиректен офсет между Министерство на икономиката и енергетиката и фирмата. Проведени са работни срещи с фирмите, които са посочени по-горе, а също така с фирмите “Саад”, “Игрипен” – Швеция, и с американските фирми “Боинг”, “Дженерал електрик”, “Нортроп груман”, “Плокит мартин”, “Пратен уити”, “Саи”, на които са дадени насоки за развитие на офсетните програми в България.
На предстоящата конференция “Афсеа” на 24 и 25 ноември т.г. Министерството на икономиката и енергетиката ще се представи с тема: “Правна рамка и основни насоки за успешни офсетни програми в Република България”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя за изчерпателния отговор.
Заповядайте, господин Агов, за Вашите уточняващи въпроси.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин председателю, ще ме извините, но ще Ви репликирам – не е изчерпателен този отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашето мнение, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Не го казвам, за да споря с Вас, а ще го докажа сега с онова, което казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате тази възможност.
АСЕН АГОВ: Това, което изброи министър-председателят, в съкратения вид са проектите, които се предвиждат в Проектобюджет 2006 г. Съкратени са други проекти. Не достигат пари в този бюджет, за да продължи модернизацията. Понеже не говорим само за офсета, а говорим за цялостната работа – например една одобрена сделка, която съм си записал, защото тя е много любопитна и е класически пример за офсет, това е сделката с многоцелевите корвети “Армарис” - тя предвижда създаването на хиляди работни места във Варна, защото там ще се строят три от тези корвети.
България ще се превърне в част от цялата европейска военна индустрия – нещо, за което ние говорим в продължение на толкова години, господин министър-председателю. Да, “Еврокоптер” и “Даймлер-Крайслер” са част от сделките. Така е и сделката с транспортните самолети “Аления”, обаче сега чуваме, че не стигат парите и офсетната програма ще отпадне, защото вие не сте предвидили средства в бюджета за това.
Затова аз Ви задавам следния въпрос: не е необходимо да се създаде само междуведомствена група, която да проучва офсетите и да води преговорите. Ние трябва да знаем ясно каква е перспективата. Вие ще поискате ли от тази междуведомствена група и по-конкретно от Министерство на икономиката и енергетиката и от Министерство на финансите ясен план до 2015 г. какви ще са положителните отражения върху българската икономика от офсетните програми?
Вторият ми уточняващ въпрос, господин министър-председателю: в момента в този бюджет, за да продължат плановете по модернизацията, по набелязаните проекти, са необходими още около минимум 50 млн. лв. Аз ще внеса искане за увеличение на разходите за отбраната в капиталните вложения с 50 млн. лв. Вие ще инструктирате ли мнозинството да одобри тези средства? Ето го и министърът на финансите зад Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Агов.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Агов! Преди малко министърът на финансите каза, че ще предложи тези пари да се вземат от здравеопазването и образованието, ако Вие толкова настоявате.
Всичко казано дотук сочи убедително, че няма да е зле преди да задавате въпроси, да се информирате по-внимателно от достоверни източници, а не по слухове. Във Вашето питане Вие твърдите, че Министерството на икономиката и енергетиката е изолирано от процеса. Именно днешното правителство включи активно Министерството на икономиката и енергетиката в обсъждането на модернизацията на Въоръжените сили. Вашето твърдение, че то отсъства напълно от дейността до този момент, е абсолютно несъстоятелно. Напротив – то е включено, за да може да се подобрят и конкретизират параметрите по офсета. Действително да има не само плащане от българската страна на продавача с доста широки и неконкретизирани параметри за директен и индиректен офсет, но да има конкретни ангажименти, които ще се контролират и ще доведат до повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, внасяне на ноу-хау, поощряване на български износ и създаване на работни места. За това става дума. Затова правителството започна с преглед на досега постигнатите договорености и ще се стремим да подобрим параметрите, да създадем по-добра рамка за бъдещите сделки и преговори, които ще се водят.
Абсолютно несъстоятелно е и Вашето твърдение за генеричен спор между Министерство на финансите и Министерство на отбраната по този въпрос. Искам да Ви напомня, че съгласно одобрената финансова обосновка изпълнението на плана трябва да бъде в рамките на одобрените разходи за отбрана на консолидирана основа за период 2005-2007 г., тоест в границите 2,6 от брутния вътрешен продукт. За периода 2007 г. до 2015 г. разходите за отбрана имат само прогнозен характер, тъй като Министерският съвет ежегодно одобрява бюджетната прогноза за следващите три години. На консолидирана основа разходите за отбрана, включени в Проект 2006 г., са в размер 1 млрд. 164 млн. лв. По този начин с проекта на държавен бюджет, който беше гласуван на първо четене от Народното събрание вчера, за следващата година се изпълняват поетите от българското правителство ангажименти във връзка с пълноправното членство в НАТО в макроикономически план разходите за отбрана да бъдат поддържани в средногодишен и средносрочен план на относително постоянно равнище от 2,6 от брутния вътрешен продукт. Трябва да подчертая, че това ни нарежда на едно от първите места по отделени средства от бюджета за военни разходи сред страните-членки на НАТО, на пето място.
Така че ние трябва да съобразяваме необходимостта от модернизация на Българската армия, на което аз съм твърд привърженик, действително и с финансовите възможности на държавата, и, наред с това, с другите приоритети на българската държава, и естествено с конкретни, добри ангажименти от страна на продавачите по офсета, за да има обратен ефект, възвръщаемост за българската икономика и повишаване на нейния потенциал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър-председател.
Две минути за Вашето отношение, господин Агов. Заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): По теорията нямаме различия, господин министър-председателю, обаче по практиката и упражняването на тази теория имаме различия. Вие просто не си вършите работата, съжалявам много. Това че Вие знаете, че има междуведомствена група, не означава, че българското общество знае. Дори Комисията по отбраната, Комисията по икономическата политика, Комисията по външна политика не знаят това. Разсъждението на министъра на финансите, че щели сме да ги вземем от здравеопазването и от някакви други пера, е типично разсъждение на БСП от времето на Жан Виденов, която казваше, че НАТО струва скъпо. (Викове от КБ: “Е-е-е!”.) Типично разсъждение.
По този начин българското население, българското общество се обезкуражава да търси членството на България, да подкрепя членството в Северноатлантическия договор.
Що се отнася до това, че на теория само сте прав, господин министър-председателю, ще Ви оборя с цифри.
Ето числата от бюджета. Вие казвате – консолидиран бюджет. За онези, които не се сещат за какво става дума, ще кажа, че консолидираният бюджет включва включително и мероприятията на общините за отбрана. Всъщност истинският бюджет на Министерството на отбраната е 2,44 и Вие го знаете това нещо. Не заблуждавайте нашето общество с числата, които давате.
На второ място, Вие казвате: били сме на пето място по процент от брутния вътрешен продукт. Ама на каква база? Защо не кажете и това, че другите страни на много по-висок брутен вътрешен продукт изчисляват своите бюджети за отбраната. Ето затова, господин министър-председателю, Вие въвеждате в заблуждение обществото ни за това, което се прави. Резултатът какъв е? След няколко дни ще дойде проверката на Северноатлантическия договор и ще установи, че ние не покриваме целите си за членство в НАТО.
На трето място, когато разсъждавате за всичките тези неща, е добре да знаем, че европейската интеграция на България минава също през сключването на тези договори – както е случаят с “Еврокоптер” – Франция, както и с други компании – впрочем от техния глас зависи нашата ратификация. Тоест, политическите импликации от вашето бездействие досега са много по-дълбоки, отколкото си ги представяме, говорейки за консолидирани бюджети и за проценти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Агов, навярно ще се съгласите, че самите представители на Северноатлантическия пакт заявяват и обръщат внимание, че добрата отбрана е скъпа отбрана, така че и това навярно трябва да бъде известно на залата.
АСЕН АГОВ: Аз няма как да Ви отговоря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма нужда да ми отговаряте, защото това е така.
Въпрос от госпожа Екатерина Михайлова към министър-председателя Сергей Станишев относно действията на правителството след доклада за машинациите с програмата “Петрол срещу храни”.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Изнесено беше съвсем скоро, че с Резолюция 15-38 Съветът за сигурност на ООН приема Доклада по програмата “Петрол срещу храни” за сделки, извършени с диктаторския режим на Саддам Хюсеин и в този доклад фигурира Българската социалистическа партия и български държавни фирми. В същата резолюция на Съвета за сигурност се призовават всички държави-членки, които са засегнати, да оказват пълно съдействие за разследването. Редица страни предприеха действия – в Индия вече има даже и оставка на министър.
Затова въпросът, който задавам днес към Вас, е: какви действия Вие като министър-председател ще предприемете за изясняване участието на Българската социалистическа партия и български държавни фирми с престъпния режим на Саддам Хюсеин? Въпросът е съвсем актуален и затова, защото във времето, което се визира в Съвета за сигурност и този доклад, Вие, настоящият министър-председател, сте завеждащ Международния отдел на БСП, а настоящият президент – Георги Първанов, е председател на Българската социалистическа партия. В тази връзка, яснотата какво се е случило е изключително важна за България, защото засяга БСП във време, в което настоящият президент и премиер, са били ключови фигури.
В тази връзка аз Ви питам и още нещо: Вие, господин министър-председател, във времето, в което сте били завеждащ Международния отдел на БСП, подписвали ли сте и предоставяли ли сте за подписване документи на настоящия президент, а тогава председател на БСП, за връзки с видни представители на престъпния режим на Саддам Хюсеин или протекции за български фирми във връзка със сделки с иракския петрол? Това е нещо, което струва ми се много лесно може да отговорите още сега с да или с не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Вие повдигате въпрос, който не е нов за българското общество и нищо ново не казвате. Докладът на независимата комисия за разследване по Програмата на ООН “Петрол срещу храни”, ръководена от Пол Волкър, публикуван на 27 октомври т.г., като цяло повтаря твърденията от доклада на ЦРУ от 2004 г. Самият председател на комисията специално уточни, че споменаването на фирми, търгували с Ирак, не означава непременно, че те са нарушавали закона или са извършвали действия, противоречащи на резолюциите на ООН.
Още през миналата година заявих категорично, че Българската социалистическа партия никога, никъде и по никакъв повод не е имала и няма отношение към каквато и да било търговия с режима на Саддам Хюсеин. Тогава поискахме от съответните служби в България и Посолството на САЩ в София да представят цялата документация по въпроса, с която разполагат.
В Тридесет и деветото Народно събрание беше съставена Временна комисия за проучване на въпроса, която излезе със заключение, че няма данни за пряко финансиране на БСП от режима на Саддам Хюсеин. И Вие прекрасно знаете, че в тази комисия представителите на Коалиция за България бяха в много силно малцинство и не са влияли върху решенията на комисията. Ще повторя отново, че БСП не носи отговорност, ако някоя фирма или отделна личност са злоупотребили с нейното име, тъй като ръководството на БСП не е водило и не е упълномощавало когото и да било да води преговори от името на БСП. Въпреки това като министър-председател наредих да се направи административна проверка в архивите на ведомствата, които са имали отношение към Програмата на ООН “Петрол срещу храни”.
Сигурен съм, госпожо Михайлова, че и Вие, и вашият лидер господин Иван Костов, като ръководител на правителството през онзи период, би трябвало да сте информирани, че допускът на фирми до програмата на ООН се е извършвал съгласно строга процедура на Комитета по санкциите срещу Ирак, одобрена от Съвета за сигурност. Според нея никоя фирма не е могла да бъде регистрирана за участие в програмата, ако не е била предложена от страна-членка на ООН чрез нейното постоянно представителство. През периода 1997-2001 г. между редица български министерства, Постоянното представителство на Република България при ООН и Комитетът по санкциите е водена доста оживена преписка. Ведомствата са предлагали на Комитета по санкциите множество български фирми да бъдат регистрирани от ООН по Програмата “Петрол срещу храни”, включително и като износители на нефт и нефтопродукти от Ирак. Сред тях са и фирмите, споменати в доклада на Волкър.
Имам доста материали от българските министерства, които са свързани с тази проверка, която поръчах, и те поставят редица въпроси, на които някой наистина трябва да даде отговор. Ето малка част от наличните факти. В доклада на Волкър на стр. 13 от Таблица 1, озаглавена “Обобщение на разпределението и продажбите на нефт”, според фирмите, сключили договора, е посочена компанията “Росбулнефт”. Тя е предложена на Комитета по санкциите от Постоянното представителство на Република България при ООН с бенефициенти Комунистическа партия на Русия и Партията за мир и единство в Русия. В писмо до Министерството на външните работи с изх. № 26-Р-329 от 7 януари 1998 г. от министъра на търговията и туризма Валентин Василев е посочено, цитирам: “Компанията “Росбулнефт” да бъде регистрирана по установения ред в Комитета по санкциите към Съвета за сигурност на ООН, като национален купувач на нефт и нефтопродукти от Ирак”. В резултат на това писмо фирмата е получила 23 млн. 231 хил. 138 барела нефт.
И аз Ви питам, госпожо Михайлова, защо министър Василев е ходатайствал за фирма, на която бенефициенти според ООН са Комунистическата партия на Руската федерация и Партията за мир и единство в Русия и това по чие указание е било направено?
За фирмата “Ирак Бул Ойл”, посочена в доклада на стр. 7 от същата таблица, Министерството на икономиката с министър господин Петър Жотев изпраща до Министерството на външните работи писмо № Т-26-И-118 от 14 декември 2000 г. с молба да бъде регистрирана в Комитета по санкциите при Съвета за сигурност на ООН, цитирам: “Във връзка с предстоящо сключване на договор за покупка на нефт”.
В доклада се твърди, че фирмата е взела 2 милиона барела нефт – вероятно вследствие и на подкрепата, която тогавашното българско правителство й е оказало.
И аз Ви питам, госпожо Михайлова, защо господин Жотев е ходатайствал за фирма, която сега е в доклада на Волкър?
Много коментари предизвика фирмата “Машиноекспорт”. Имаше намеци, че тя е била свързана с БСП, че е работила в полза на БСП и т.н. Ето какво пише на 15 август 2000 г. чрез Министерството на външните работи до Постоянното представителство на Република България при ООН заместник-министърът на икономиката Любов Панайотова, а неин ръководител е Петър Жотев, който е вицепремиер в правителството на ОДС тогава – писмо № 04-17-469: “Министерството на икономиката потвърждава, че на 10 август 2000 г. фирма “Машиноекспорт” – София, е внесла Министерството на икономиката необходимите документи за регистрирането на износна сделка съгласно изискванията на Комитета по санкциите към Съвета за сигурност на ООН. Министерството на икономиката счита, че сделката е сключена съгласно Резолюция № 661 и № 986 на Съвета за сигурност на ООН. Моля да внесете за разглеждане от Комитета по санкциите към Съвета за сигурност на ООН приложените документи”.
И аз питам, госпожо Михайлова, как ще обясните тази загриженост за интересите на фирмата “Машиноекспорт” от страна на правителството, излъчено от партията, на която тогава бяхте парламентарен лидер? Смятам, че коментарите са излишни. Благодаря за вниманието и Ви пожелавам искрено успех в търсенето на истината за Програмата “Петрол срещу храни”.
И още нещо в заключение. В качеството ми на ръководител на изпълнителната власт аз наредих на службите към Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната да ми представят цялата информация, с която разполагат, за участие на български фирми и организации в незаконна търговия с режима на Саддам. Данните от разпоредените проверки ще бъдат оповестени и ще бъдат оповестявани периодично в Народното събрание. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА КБ: Кой беше министър-председател тогава? Кой взе парите? Кажи си, Кате, кажи си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Михайлова, за Вашата реплика от 2 минути.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин министър-председател. Не ми отговорихте на въпроса. Аз Ви питах за БСП – за ваучери, дали има такива, защото го има в доклада на Съвета за сигурност. Това е едното.
Втората част – за фирмите. Аз си мисля, господин министър-председател, че е излишно да задавате към мен въпроси. Аз съм сезирала главния прокурор за данните, които са изнесени в доклада за Съвета за сигурност. Аз съм сезирала главния прокурор за разлика от Вас, който търсите при мен отговор на въпроси, които повдигате.
Въпросът ми е: Вие ще сезирате ли главния прокурор да потърси конкретна отговорност от лица, които са забъркани с престъпния режим на Саддам Хюсеин – било то министри, министър-председатели или президент? Това е, на което трябва да се отговори. В Германия вече има разследване по данните, които са изнесени в този доклад. Ние от Демократи за силна България изпратихме писмо до главния прокурор. Той отговори публично, че няма да се занимава с наши сигнали. Направете и Вие сигнал до главния прокурор и дано да започне да се занимава и да даде публичен отговор на това дали БСП има връзки с престъпния режим на Саддам Хюсеин, български фирми имат ли връзки, персонално кой е отговорен и да бъде потърсена наказателна отговорност. Иначе всичко друго не е отговор, а опит за политическа спекулация, каквато Вие се опитахте да направите в опита си за отговор.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Истината винаги боли!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми народни представители! Опит за политическа спекулация е вашето поведение – на Демократи за силна България (ръкопляскания от блока на КБ), защото вие не можахте да кажете след конкретните данни и цитати от преписки на българските министерства защо правителството на Република България на Обединените демократични сили е молило Комитета по санкции на ООН да даде възможност съответните фирми, които са посочени в доклада на господин Волкър, да получат възможност да осъществяват търговия с нефт. (Шум в блока на ДСБ.) Казах каква е моята позиция и аз съм заинтересован да излезе цялата информация и истина наяве. И ако парламентът прави отново комисия, бих предложил той да направи цялостно разследване, в това число на всички форми на търговия с режима на Саддам Хюсеин, защото още един детайл от архивите, макар и от друг доклад, свързан с нарушения на оръжейното ембарго срещу Ирак, мога да цитирам. През м. септември 2004 г. специалният съветник на директора на ЦРУ пише в доклада, за който вече ставаше дума, следното (документът може да бъде намерен в адреса на ЦРУ в Интернет):
“През 1999-2002 г. българска фирма доставя на Ирак военни стоки. Заловени документи свидетелстват, че българска фирма е предлагала от 1999 до 2002 г. да достави на Ирак очила за нощно виждане и части за иракски танкове Т-55 и самолети. Писма от управителя на “Сара М” – София, от 1999 до 2002 г. предлагат на бригаден генерал от Министерството на отбраната различни военни стоки. Едно писмо се позовава на предишни срещи, в хода на които иракската страна иска танкови очила за нощно виждане. Към това писмо “Сара М” прилага фабричен каталог, преведен на арабски, и заявява, че се надява, че той е удовлетворителен, с които ще помогне на нашата героична армия да подкопае ембаргото, наложено на нашия нов борчески народ. Управителят на фирма “Сара М” заявява също, че е готов да обсъди средствата за доставка, количествата и цената с Министерството на отбраната. В друго писмо “Сара М” се позовава на искане на Ирак да се доставят радиатори и пневматични устройства за танкове, като заявява, че може да достави 100 радиатора и пневматични устройства за танкове Т-55 до складове в Багдад. С друго писмо “Сара М” предлага да достави на Ирак очила за нощно виждане. Тя посочва, че очилата са за пехотата, пилоти на хеликоптери и водачи на танкове. Прави се предложение те да се изпратят в Ирак като мостри за проверка.”
Дотук е цитатът от доклад на ЦРУ, а сега да видим какво казват българските архиви:
“На 7 юли 1997 г. Министерството на търговията и туризма, министър на което е господин Валентин Василев, с писмо № 04-02-512 изпраща молба от фирмата “Сара М” до Министерството на външните работи с указание до Постоянното представителство да бъде внесена в Комитета по санкциите към Съвета за сигурност на ООН за получаване на разрешение за износ в Ирак.”
И аз питам: Нали вашето правителство на ОДС е съдействало на фирми, които според съюзническа разузнавателна служба като ЦРУ са действали в пряко нарушение на оръжейното ембарго срещу Ирак – не чрез “Петрол срещу храни” – програма на ООН, а в пряко нарушение на санкциите?! И защо е правило това онова правителство?! И всичко посочено по-горе се извършва пред очите на госпожа Надежда Михайлова, която, доколкото си спомням, беше министър на външните работи в същото правителство. Така че, ако вие говорите, че трябва да излезе цялата истина, независимо от това кой е премиер, президент и т.н., аз казвам: Да, и независимо от това кой е бил премиер, кой е бил министър, кой е бил шеф на парламентарна група в периода 1997-2001 г. (Ръкопляскания от блока на КБ. Народният представител Иван Костов иска думата от името на парламентарна група.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Какво имате предвид, господин Костов? Право на парламентарна група. Господин Костов, Вие знаете, че изявления от името на парламентарни групи не са по тема, която е предмет на дневния ред. Предлагам Ви да се съобразите с тази норма на правилника.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Гузен!
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата от името на Парламентарната група на Демократи за силна България, тъй като в парламента в последните дни и седмици се води един дебат, който ние предлагаме да продължи чрез излъчване на временна анкетна комисия, която да се занимае с машинациите на споменатите в доклада на Съвета за сигурност лица и български фирми и партии и да разкрие тази страна от българските участници в машинациите с режима на Саддам Хюсеин.
Ние предложихме да се създаде временна анкетна комисия и настояваме за тази временна анкетна комисия, защото когато се задават въпроси за връзките и за участието на Българската социалистическа партия с режима на Саддам Хюсеин, този въпрос не е маловажен, той е свързан с лицата, които в момента управляват страната, тези, които са президент на Република България и министър-председател на Република България.
Едновременно с това ние сезирахме българската прокуратура да се заеме със сигналите, които са официална информация на Организацията на обединените нации и Главната прокуратура се отказа от правосъдие, наричайки официалната информация на ООН костовистки лъжи.
От тази гледна точка и при този отговор на министър-председателя в Народното събрание остава ясно само едно – че народното представителство е единствената институция в България, която може да направи две неща. Първо, за създаде временна анкетна комисия и да продължи разследването, тъй като едно беше разследването на информация, излязла във в. “Ал Мада”, който не е официален източник, съвсем друго е споменаването на имената на български фирми и на българско правителство в официален доклад, приет от Съвета за сигурност на ООН. Това нещо, ако не бъде направено, едно мазно петролно петно ще започне да се просмуква върху цялата страна. Премиерът ще се стреми това петно да отиде към по-предишното правителство, някои ще искат да бъде към предишното и това ще бъде дотогава, докато самата иракска страна не възбуди процес срещу Българската социалистическа партия и фирмите, за да потърси компенсация за щетите, които са нанесени на иракския народ не от участието на български фирми в програмата “Петрол срещу храни” с разрешението на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Не от официално участващите и получили разрешение, а от тези, които са участвали в машинациите на тази програма, тези които са използвали тази програма за корупция, за финансиране.
Ние сме изпратили сигнал до Главната прокуратура и сме поискали да се изчисти това петно. Когато в едно семейство има измърсена дреха и мъжът иска да се занесе на химическо чистене, а жената не иска, тя не може да стигне до химическото чистене. Ето защо нека цялото народно представителство да застане зад следната позиция: да има Временна анкетна комисия и всичко да бъде разкрито, а не това мазно петно да пълзи върху авторитета на страната и да го съсипва окончателно. И нека всички да сезираме Главната прокуратура, за да разберат там тези хора, че това не са сигнали, не са костовистки лъжи, а е официална информация на Организацията на обединените нации. Никой да не слага чадър върху никоя фирма, никой да не слага чадър върху бившето ръководство на Българската социалистическа партия, върху нейния тогавашен председател и върху тогавашния завеждащ международния й отдел. Нека всички, ако са честни и ако са открити, нека истината излезе наяве.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Тя излезе!
ИВАН КОСТОВ: Току-що чухме, че министър-председателят не отговори точно на въпроса, който му беше зададен. Той не каза, че не е участвал, че не е изготвял преписки, не е давал препоръки на фирми като завеждащ Международния отдел, не е подготвял писма, които председателят на БСП да изпрати до режима на Саддам Хюсеин. Той каза “не сме участвали в търговия”. Да, не сте участвали в търговия. Въпросът е дали сте участвали в контакти със Саддам Хюсеин, който впрочем има отговор. Вие участвахте в контакти със Саддам Хюсеин, вие изпращахте делегации, връчвахте му мечове, пушки и какво ли не! Така че тези ваши връзки със Саддам Хюсеин няма нужда да ги проучва много дълбоко Прокуратурата, те са на повърхността на времето и ще бъдат разкрити съвсем лесно. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Костов, Вие току-що грубо и пряко нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Защото Вие без всякакво основание продължихте дискусията по току-що зададения въпрос, на който беше отговорено, отлично съзнавайки, че нямате право на тази процедура.
Освен това Вие много добре знаете, че предложение за комисия се прави по съответен ред, който Вие можете да използвате и то ще бъде надлежно придвижено.
Така че Ви отправям предупреждение, че ако следващия път си позволите това, ще Ви отнема думата. Този път не го направих, за да не се изтълкува превратно, че аз специално или който и да е тук в залата има опасения от това, което казахте.
Заповядайте, господин Иванов, за процедура.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Стриктно в рамките на чл. 42, ал. 2 искам да отправя официално забележка към Вас, господин председателю, че Вие нарушавате нашия правилник, който за нас е закон в Народното събрание. Вие знаете, че съгласно разпоредбите на Глава осма – Парламентарен контрол, и по-специално чл. 79, министрите имат лимитирано време за отговори. Сумата от времето за отговор и след това за дуплика на министър-председателя трябва да бъде 5 минути. Господин Станишев говори повече от 10 минути. Аз мога да разбера Вашето лично уважение към министър-председателя, мога да разбера и вашата партийна общност, но, господин председателю, Вие сте пръв между равни и когато ние сме гласували правилника, сме Ви делегирали права да упражнявате този правилник в съответствие с гласуваните текстове. Парламентарният контрол има за цел до голяма степен да равнопостави народните представители и министри като висши представители на изпълнителната власт. Повече от 10 минути говори министър-председателят. Аз нямам нищо против това, което той конкретно е заявил и не би трябвало това нещо да бъде превратно тълкувано, но ако той иска да депозира определени документи към госпожа Михайлова в отговор на нейния въпрос, той може да го направи писмено, може да го раздаде и на журналисти, за да има публичност, но не да бъде нарушаван Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
И второ, господин председателю, искам да протестирам за това, че прекалено често Вие правите коментар по отношение на изказвания или дебати в Народното събрание, което не е прието. Вие знаете, че за целта трябва да вземете думата от трибуната и след това да заемете мястото си при редовите народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Иванов.
За процедура – господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Ние остро възразяваме срещу начина на водене на заседанието, при който беше допуснато да се прави декларация по дневния ред. Ние смятаме, че политическата демагогия, която ДСБ и господин Иван Костов лично днес разви в пленарната зала, е грубо нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Такава политическа демагогия, такова покриване на истината и на подмяната на въпроси е извън дневния ред на това заседание. В крайна сметка има възможност ДСБ да иска комисия. А в предишното Народно събрание имаше комисия, която заседаваше две години и нищо не откри. Нищо повече от политическа спекулация не е такъв тип използване на парламентарната процедура или по-скоро то излъчва един страх от нещата, които се чуват от парламентарната трибуна.
Превръщането на парламентарния контрол, спекулирайки с правата на отделните групи, на отделните народни представители, в дискусия е лош атестат за работата на Народното събрание и опорочава парламентарния контрол като такъв.
В крайна сметка ДСБ има други процедурни възможности да развива своите политически спекулантски тези, които почиват на антикомунистическа идеология. Всъщност това е тяхно право, но не в рамките на тази процедура и не по начина, по който това беше направено. Така че ви моля да спазваме правилника на Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, има две преки възражения срещу начина на водене на заседанието. И двете имат сериозни основания в съответните текстове на правилника. Мога да поема ангажимента пред вас, че оттук нататък и в двата случая няма да имате повод да ме упрекнете отново в нарушение на тези текстове.
Въпрос към министъра на финансите господин Пламен Орешарски относно финансовите ангажименти между Република България и Ирак.
Господин министър на финансите, чуйте въпроса на господин Нено Димов.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря.
Господин председател, чухме преди малко, че министър-председателят на Република България счита, че отношенията между Република България и ООН са равнопоставени на отношенията между БСП и режима на Саддам Хюсеин. Аз обаче искам да продължа темата – какво става оттук нататък, защото слава Богу режимът на Саддам Хюсеин падна и Ирак ще започне да се развива. От тази гледна точка имам няколко въпроси към министър Орешарски.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, господин Димов, за да изясним защо са прекратили прякото предаване по БНТ и БНР. (Смях и оживление в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете да продължим ли? Ако желаете – да продължим, нали е във Ваш интерес!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, квесторите да проверят дали се предава пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия парламентарният контрол в момента.
Уважаеми народни представители, изяснихме причината – както всеки петък в 12,30 ч. започват Новините по Българската национална телевизия, затова има прекъсване на предаването от пленарната зала. След това отново ще бъдат включени камерите на Българската национална телевизия.
Можете да продължите, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря за втори път, господин председател, че ми давате думата.
Три са основните посоки, в които искам да задам въпросите си към господин Орешарски.
Започвайки от това, че Република Ирак дължи на Република България 1 млрд. и 700 млн. долара дълг, само за сравнение ще кажа, че към Чешката република този дълг е десет пъти по-малко, дори според доклад на Министерството на външните работи относителната тежест на дълга на Ирак към България е най-голям в сравнение с останалите страни, на които Ирак дължи средства, така че тук е първият ми въпрос – какво ще направи българското правителство в посока връщането на този дълг към България?
Втората посока, в която искам да отправя въпроса си, е за възстановяването на Ирак сега, когато то стартира. България беше лоялен и активен партньор на антитерористичната международна коалиция и като такава се надявам, че българското правителство има ясно виждане как да продължи България да има активна позиция по времето на възстановяването на Ирак.
Последното е – какво ще направи правителството оттук нататък, за да може не само по време на възстановяването на Ирак, но и след това България да бъде с активни търговско-икономически отношения?
Нещо повече, доколкото знам, това ще бъде и последният ми въпрос, българското правителство се е ангажирало да бъде донор на Ирак на донорската конференция, аз искам да знам съвсем конкретно какви са ангажиментите, които е поела Република България и какво от тези ангажименти вече е изпълнено? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин министър, както Ви е известно, имате възможност да отговорите на народния представител в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Димов! В отговор на зададените въпроси, Ви информирам следното по реда, в който сте ми ги дали в писмена форма.
На първия въпрос относно ангажиментите, които страната ни е поела като страна-донор, Ви информирам, че на Международната донорска конференция в Мадрид на 23 и 24 октомври 2003 г. България се е ангажирала с предоставянето на непряка финансова помощ в размер на 1 млн. щ.д. За изпълнение на поетия ангажимент Министерският съвет е приел Постановление № 240 от 28 октомври 2003 г., изм. и доп. с Постановление на Министерския съвет № 289 от 2 ноември 2004 г. и с тези постановления се предвижда Република България да предостави безвъзмездна помощ в размер на 1 млн. и 600 хил. лв. за възстановяването на Ирак. Съгласно постановлението помощта ще бъде осигурена без привеждането на финансови средства и включва:
На първо място, хуманитарна помощ. В това направление, след приемането на постановлението, са изпратени лекарства и медикаменти.
На второ място, обучение на 20 иракски студенти и специализанти в български държавни висши училища, считано за учебната 2005/2006 г.
И на трето място, подготовка на иракски кадри в областта на сигурността по линия на Министерството на вътрешните работи.
По третото направление, все още не са предприети конкретни дейности, но по информация на Министерството на вътрешните работи има предварителни сондажи между представители на двете страни.
По втория въпрос относно това какво ще предприеме страната за да върне своя дълг или вземанията, които имаме от Ирак, решението на страните-членки на Парижкия клуб от м. ноември 2004 г. за 80% опрощаване на иракския дълг и разсрочено плащане на останалите 20%, препоръчва подобно третиране за страните-кредитори – нечленуващи в клуба, и започване на директни преговори с иракската страна.
Към настоящия момент Република България води кореспонденция и разменя документи за уточняване на данните по дълга с консултантските фирми, ангажирани от иракското правителство. Министерство на финансите поддържа позиция за постигане на максимално изгодни за страната ни параметри при едно бъдещо споразумение по дълга с Ирак.
По отношение на третия въпрос – как отпускането на помощ ще благоприятства, от една страна - инкасиране на вземанията, от друга страна – бъдещото ни сътрудничество, считаме, че стратегическите интереси на страната ни изискват активизиране на контактите с иракската страна, което безспорно ще бъде благоприятен фактор както за възстановяване на търговско-икономическото ни присъствие в Ирак в интерес на български стопански субекти и в крайна сметка на цялото ни общество, а в частност и за постигане на по-благоприятни условия от Парижкия клуб при уреждане на иракски дълг към страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов, имате право на реплика в рамките на две минути.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Аз очаквах, господин министър, да разкажете малко повече за това какво е общото виждане и каква е стратегията на правителството и по-специално на Министерството на финансите в посока реализиране на вземанията. Вие казахте, че водите в момента преговори. Всички знаем, че Парижкият клуб е снел до 80% опрощаване, но моят въпрос е какво ще направи България, ще си иска ли всичко или не? И най-вече като страна- донор, какъв донор ще бъдем ние – донор, който помага в момента на бедствие на Ирак, или донор, който има след това стратегическа цел за развитие при възстановяването на Ирак и за дълготрайни търговско-икономически взаимоотношения? Защото в края на краищата това са двата типа донорство, които съществуват. Аз исках да разбера много ясно каква е стратегията оттук нататък. Това, че ще водим разговори, звучи прекалено общо. Разговори можем да водим и по време докато сме пасивен донор, а след това просто се изтегляме и по никакъв начин няма да имаме реален бенефициент от това, че сме били и съюзнически лоялни и активни партньори, и че сме били държава-донор.
Аз се надявам в дупликата, която ми направихте, да кажете работи ли се върху цялостна стратегия и цялостен поглед как да се развиват отношенията между Република България и Ирак в трите направления, за които говорих: България като донор, която има конкретни виждания; България като лоялен партньор на международната антитерористична организация, която има икономически интереси; България, която иска да си върне парите. Защото това са интересите на държавата и Вие трябва да знаете как да ги защитавате и да имате ясно виждане. Или ако още нямате такова ясно виждане, поне да започнете да го подготвяте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Димов, воденето на кореспонденция за уточняване на дълга е също част от стратегията за прибиране на вземанията, в много случаи по-ефективна отколкото едно прибързано действие и съобразяване директно с формалните параметри на Парижкия клуб.
Вие знаете много добре, че засега в дългогодишната история отсъстват случаи, когато страна, нечленуваща в Парижкия клуб, е постигала значимо по-добри условия от тези, по които страната-длъжник се е договорила с Парижкия клуб. В този контекст Министерството на финансите има ясна стратегия за начина, по който ще защити интересите на страната и ще максимализира процента, който да прибере от вземанията си от Ирак. В тази стратегия първата стъпка е уточняване на дълга, който от края на 80-те години досега не е уточнен и винаги е имало спорни моменти.
Що се касае до съпътстващия Ви въпрос. Разбира се, че не единствено дългът е точката, която обединява усилията на българските институции, в това число и на българския неправителствен сектор по отношение на засилване на търговско-икономическото ни партньорство с Ирак. Има такава стратегия, има програми, в изпълнение на които наши представители на фирми, проявяващи интерес към участие във възстановителните дейности, осъществяват с помощта на правителствените институции контакти с иракски партньори и с партньори от страни, които членуват в коалицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питанията, зададени към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
Господин Иванов, заповядайте да развиете своето питане.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в началото на м. май в тържествена обстановка българското Народно събрание ратифицира Договора за присъединяването ни към Европейския съюз. Съгласно договора и по-специално съгласно Част ІV – “Временни разпоредби”, Дял І – “Преходни мерки”, както и в съответните приложения в т. 5 страната ни е поела следният ангажимент – искам директно да цитирам това, което е заявено в самия договор. Той е пред мен:
“България се придържа към графика, оказан по-долу в таблиците, за обновяване на основната си пътна мрежа”.
В графика, за който става въпрос, под № 35, 36 и 37 с общо наименование “Автомагистрала “Тракия” – Стара Загора-Карнобат” са разписани Лот 2, 3 и 4 с общо 118 км за ново строителство. Всички записани инвестиции, както е предвидено в договора, ще бъдат финансирани с използване на средства от бюджета на Общността – имат се предвид средства от бюджета на Европейската общност.
Нормално мислещи за България министри при такъв текст биха били изключително доволни, защото оказва се, че тази част от автомагистрала “Тракия”, съгласно договора, ще бъде построена със силната финансова подкрепа на Европейския съюз. По такъв начин ще се освободят средства от републиканския бюджет, които могат да се насочат към рехабилитация, а и ново строителство на нашата национална пътна мрежа. Още повече, както Вие, господин министър, в писмо до Комисията на Народното събрание заявявате, че само за 2006 г. са необходими 222 млн. лв. за текущо поддържане и за зимно обслужване на тези пътища, и че за общинските пътища средствата, които са заделени в бюджета, стигат само да бъдат ремонтирани 7% от пътната мрежа, която изисква такъв ремонт.
Тази логика обаче беше очевидно чужда на правителството на Симеон Сакскобургготски, който, вместо да се съобрази с договора, който предварително беше подготвен и тези текстове се знаеха, един месец преди подписването на договора подписа друг договор – скандалният договор за концесия на автомагистрала “Тракия”. По този повод и като имам предвид, че ако се осъществи концесията, ще бъде нарушен договорът, за който ние, народните представители, сме гласували, отправям към Вас следното питане: не е ли нарушение на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз евентуалното даване на автомагистрала “Тракия” на концесия, с което няма да се изпълнят цитираните по-горе разпоредби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов да отговори в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов, в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз определеният за нас ангажимент в точка “Транспортна политика” е да се придържаме към графика за обновяване на пътната мрежа, включващ и участъка Стара Загора-Карнобат от автомагистрала “Тракия”. Всяко забавяне спрямо графика може да се класифицира и като нарушение или неизпълнение на този договор. Въпросът с инвестициите за тази операция обаче няма характера на императивно задължение, а е предмет на други договорни отношения с бюджета на Общността и това е възможност, по която ние можем да бъдем бенефициент. В случая на осъществяване на концесия ние наистина ще трябва да актуализираме тези договорни отношения по най-подходящия начин и форма, но този проблем не може, не е и в никой етап от решаването му не може да бъде класифициран като нарушение на договора.
Главният ни ангажимент, решаващ за новата характеристика на нашата транспортна политика, е обновяването на основната пътна мрежа като се придържаме към указания график. Както е известно, от първите дни на моята работа като министър публично обявих за приоритет бързата реализация и недопускане на никакви причини и възможности за забавяне или отлагане на програмата за пътното строителство. Това е моето убеждение за най-ефективен подход и гаранция за изпълнение на нашите ангажименти по присъединяването ни към Европейския съюз.
Надявам се, че и Вие също ще споделите това мое виждане и без да се плашим и да преувеличаваме наследените ситуации, да постигнем една ускорена реализация на модерната пътна инфраструктура на България.
Искам да уверя Вас и всички народни представители, че полагам всички усилия за това и съм готов да обсъждаме предприетите мерки и постигнатите резултати както на парламентарния, така и извънпарламентарния контрол. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов да зададе до два уточняващи въпроса.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Вие заявихте, че в момента няма нарушение. Да, това е така, защото Договорът за концесия на магистрала “Тракия” все още не е влязъл в сила по причини, които и на Вас са добре известни. Но какво по-ясно като индикация от страна на Европейския съюз, когато записва, че тези инвестиции ще бъдат извършени с финансовата подкрепа на Европейската общност, както междупрочем и всички досегашни проекти – транзитни пътища и 3, и 4, са със средства на Европейския съюз. Отказът от средства би означавало отказ от защита на нашите национални интереси и поставяне на преден план на нечии други интереси, които също така са очевидни.
От друга страна, когато говорите за ускорена реализация. Господин министър, искам да припомня, че Лот 1 и Лот 5, които са в момента в строителство, финансовият меморандум за тях беше подписан през 2000 г., а договорът за строителство през 2002 г. Три години те още не са завършени, което значи, че сроковете, които са заложени в Договора за присъединяване, които са гласувани тук от всички депутати от 39-ото Народно събрание, са напълно реални. Те не могат да бъдат и по-ускорени, важното е да бъдат реализирани, дори и в този вид, защото и тези срокове ще бъдат пропуснати. С Вас многократно сме разговаряли за пропуснати срокове по други строежи, включително и по Лотове 1 и 5, по автомагистрала “Струма”, по пътя Видин-Монтана, и т.н.
Имам обаче към Вас два въпроса, на които желая да ми отговорите ясно и кратко.
Ако тричленният състав на Върховния административен съд обяви за нищожен Договора за концесията на автомагистрала “Тракия”, Вие като страна, чрез правителството разбира се, ще приемете ли това решение като окончателно, след като е очевидно, че изпълнението на концесията ще наруши някои наши ангажименти, за които говорих?
И вторият ми въпрос: Ако го обжалвате пред петчленен състав, не считате ли, че по такъв начин Вие ще се превърнете в защитник на този скандален договор? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите кратко и ясно, както каза господин Иванов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Съвсем кратко и ясно ще отговоря.
Господин Иванов, ако така се случи, че съдът прецени, че договорът е незаконосъобразен, сигурен съм, че правителството няма да го обжалва. Въпросът е в друго. Тези въпроси, които преди това зададохте или коментирахте, доколкото изграждането на една или друга пътна отсечка, включително и магистрална, не е табу, може би ще трябва да ви кажа и някои цифри, които все още са на експертно ниво.
За 7-годишния период от датата на членството ни в Европейския съюз ние най-вероятно ще разполагаме с около 800 млн. евро за изграждане на магистралите и пътищата първи клас, което би означавало, че ако тези средства бъдат насочени към автомагистрала “Тракия”, те ще стигнат само за нея. Останалите пътища седем години няма да могат да бъдат финансирани. Затова в правителството ние разглеждахме възможността не само магистрала “Тракия”, но и други отсечки да бъдат отдадени на концесия, спазвайки законодателството на Република България, разбира се, включително и новия Закон за концесиите, който ще приеме Народното събрание.
Така че да казваме, че в договора задължително този или този участък ще бъде изпълняван непременно със средства от Европейския съюз, това би означавало не да не защитим националните интереси, а да направим така, че редица от пътищата в България да не могат да бъдат построени.
Затова смятам, че ние трябва да реагираме гъвкаво, да направим всичко възможно, че с тези средства от Европейския съюз да бъдат направени повече пътища. Това е основната ни цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов да изрази своето отношение към отговорите на министъра.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не мога да не съм доволен от Вашия ясен отговор, че при решение на Върховния административен съд, че договорът е нищожен и противоречи на българските закони, това решение няма да бъде обжалвано пред петчленен състав. Това е едно заявление, което наистина е новина в момента, свързано с автомагистрала “Тракия”.
По отношение на това, което Вие казахте за тези 800 млн. евро. Не искам да влизам в спор, но експертната оценка специално за изграждането на тези 118 километра от автомагистрала “Тракия” - Лотове 2, 3 и 4, е значително по-малко от 800 млн. евро, освен ако цените на строителство на километър магистрала се надуят и стигнат цените, които португалските фирми бяха предложили на българското правителство. Разбира се, че там трябва да има и ще има съвместно участие и на българската страна, което ще бъде всъщност не само съфинансиране, но и ангажимент от страна на българското правителство за изграждане на националната ни инфраструктура.
По отношение на въпроса за концесиите. Господин министър, не искам да бъда разбиран превратно, че аз съм против концесиониране на инфраструктурни обекти. Напротив, концесионирането е една необходима дейност, но тя трябва да бъде първо извършена прозрачно, чрез правилата на Европейския съюз, а именно като се провежда търг или конкурс, а не на тъмно в договорености извън страната – в Лисабон, в Лондон или на друго място.
Второ, което считам за изключително важно. На концесия трябва да бъдат отдавани такива инфраструктурни проекти, за които важи правилото в Европейския съюз: построй, експлоатирай и предай на държавата. Нека автомагистрала “Черно море”, която не е започната, бъде отдадена за строителство, експлоатиране и след 35 години предадена на българската държава за по-нататъшно използване от българските граждани. Но не случая с магистрала “Тракия”. Вие знаете, че близо три четвърти от магистрала “Тракия” беше изградена през последните десетилетия, включително до 2001 г., а и сега се завършват два лота. Скандално е, ако бъде отдадена по условията на този концесионен договор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Иван Иванов към министър Асен Гагаузов.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Околовръстният път на София е важна и неделима част от републиканската пътна мрежа. В списъка на пътищата, публикуван в “Държавен вестник”, той е обозначен като второкласен път № 18. Излишно е да мотивирам изключителното значение, което околовръстните пътища имат за организацията на транспорта в големите европейски градове, не само столици. Част от тези пътища се използват като концентрични кръгове на магистрални пръстени.
Ако се върнем към проблемите на южната дъга на софийския околовръстен път, трябва да кажем, че в момента този важен за София и България път прилича на една арабска чаршия, както беше писано скоро в един от централните ни ежедневници. Всеки, който минава по него, може да се увери в това.
Как се стигна дотук? В началото на 80-те години се изработва проект за софийския околовръстен път. Той предвижда две платна по 16 метра и 4 метра зелена ивица между тях. Този формат обаче е реализиран единствено в близост до Правителствената резиденция, както и около местността “Камбаните”, близо до бизнеспарка в момента. Изграждането на южната дъга на софийския околовръстен път бе включено в Националния план за регионално развитие 2001-2006 г., който беше публикуван в окончателния си вид в “Държавен вестник” на 13 март 2001 г. Въз основа на този план софийският околовръстен път беше включен в проекта “Транзитни пътища-3”.
През 2003 г., господин министър, по предложение на Министерския съвет договорът беше удължен до 31 януари 2004 г. с решение на 39-ото Народно събрание, като същевременно от него отпадна Лот 12, а това именно е строителството на южната дъга на софийския околовръстен път.
Коя е причината? Ще си позволя директно да я цитирам, защото е необходимо нещо, което е гласувано от Народното събрание, да бъде дадено в неговия истински вид, а именно, че причината е невъзможността Столичната община да се справи с отчуждителните процедури, предхождащи започването на каквато и да е строителна дейност. Оттогава строителството на южната дъга не участва в никакви проекти – нито наши, нито такива, които са съфинансирани от европейски институции. А състоянието му – с асфалтово покритие от 20 години, е наистина трагично.
По този повод отправям към Вас следното питане: какви са плановете на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно рехабилитацията на южната дъга на софийския околовръстен път? Извършени ли са проектни проучвания, осигурено ли е финансиране на проекта? Кое спъва започването на рехабилитацията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Министерството на регионалното развитие и благоустройството напълно споделя Вашата загриженост за състоянието на софийския околовръстен път, защото не по-малко от Вас ние сме заинтересовани от създаването на максимален комфорт на движението по републиканската пътна мрежа и това е наше задължение.
Във връзка с проявения от Вас интерес за състоянието на пътя, следва да Ви уведомя, че този път е включен в Програмата за ремонт и поддържане на Изпълнителна агенция “Пътища”. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за пътищата Изпълнителна агенция “Пътища” и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейности по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в чертите на населените места при условията и по реда, определени с Правилника за прилагането на този закон.
В Правилника за прилагането на Закона за пътищата чл. 41 определя реда, по който се реализира взаимна договореност между Изпълнителна агенция “Пътища” и съответната община по отношение на дейностите, касаещи изграждането и ремонта на републиканските пътища в чертите на градовете. В случая със софийския околовръстен път, който е в чертите на столицата, към момента има сключен Споразумителен протокол между Изпълнителна агенция “Пътища” и Столичната община за съвместно финансиране на дейностите по поддържането на този път, но споразумителен протокол за рехабилитацията на пътя не е сключен.
През 2005 г. Изпълнителна агенция “Пътища” имаше финансови затруднения, предизвикани от различни причини, включително и от бедствията и авариите, поради което поддържането и ремонта на републиканските пътища беше сведено до минимум. Не се извършваха голяма част от дейностите по поддържане на пътищата, в това число дори изсичането на храсти и осигуряването на видимост. В момента предвид подготовката на цитирания път за зимния сезон в отделни участъци от него се извършват ремонтни работи в рамките на отпуснатите средства. Ремонтните работи включват възстановяване на пътното тяло, където е необходимо, профилиране на пътя, изкърпване, полагане на нов асфалт на определени места, поставяне на сигнализация с пътни знаци и маркировка, възстановяване на липсващи и повредени предпазни огради.
Що се отнася до рехабилитацията на пътища въобще като метод, следва да Ви информирам, че тя се извършва по утвърден от Изпълнителна агенция “Пътища” план, тъй като самата рехабилитация е един вид ремонт на пътя с цел възстановяването на неговото експлоатационно състояние. В този смисъл през следващата 2006 г. ще направим всичко възможно, договаряйки се със Софийската община да предвидим и определена сума за извършване на ремонт по този път.
Но ако говорим сериозно, това не е достатъчно, защото южната дъга на околовръстния път на София се нуждае от основна реконструкция и разширяване. Само това е начинът, по който може да бъде решен проблемът с южната дъга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, имате думата за два уточняващи въпроса.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Доволен съм, че Вие казахте за това споразумение, което е протокол, подписан между Столичната община и тогавашната Изпълнителна агенция “Пътища” преди пет години, но все пак да поставим и този протокол в събитията, които се бяха развили преди и след това.
Преди това искам да напомня, че след решението за строителството на софийския околовръстен път излезе забрана за каквото и да е строителство на 100 метра от двете страни на пътя. Това беше грубо нарушено от Столичната община, като бяха давани терени за “временно” строителство през целия този период. В резултат на това още преди пет години от двете страни на пътя бяха накацали масивни постройки, които буквално притискаха южната дъга на софийския околовръстен път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И то грозни!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да, и то грозни, господин председателю.
Нещо повече – познайте кои са били кмет на София и председател на Общинския съвет преди пет години, когато е бил подписан протоколът – естествено, Стефан Софиянски и Антоан Николов, известни фигури. Спомнете си за тях всеки път, когато минавате по тази южна дъга, приличаща на арабска чаршия. (Реплики от КБ.)
И още нещо. По този протокол, който е подписан, господин министър, Вие не може да не знаете, че изведнъж габаритите на пътя са променени. Вместо две платна по 16 метра, те се оказват две платна по 10 метра и половина, като се премахва аварийната лента. Представете си ако един тир закъса на тази южна дъга, което е следващото скандално събитие. А обратно – навсякъде околовръстният път е изключително важна артерия, през която се осъществява връзката между магистралите, пресичащи се в столицата на една европейска страна.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: ще предприемете ли действия да отстоите обществения интерес и да се възстанови формата на пътя 2х16 вместо 2х10,5? Отговаря ли на истината твърдението, че отчужденията са прерогатив на областния управител, който пък се назначава от министър-председателя? Това е също много важно за мен.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кой беше министър-председател тогава? Софиянски от коя партия беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните два въпроса на народния представител Иван Иванов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря на господин Иванов.
Разбирам загрижеността Ви, тя не е само Ваша, тя е на по-голямата част от хората, живеещи в този район на столицата и всички, които пътуват по този път и съм напълно съгласен с Вас.
Вчера имах разговор с новоизбрания кмет на София. Ще направим такава среща, на която ще уточним отново ангажиментите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и съответно ангажиментите на Столичната община, но аз държа да заявя и на народните представители, че без помощта на Министерството на регионалното развитие и благоустройство Столичната община не може да реши този проблем. Осъзнавайки това ще направим всичко възможно да се възстановят габаритите на пътя и това ще бъде изискване от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към Столичната община, за да можем и ние да се включим и да участваме активно в проектирането и изграждането на този път, което ще реши основни проблеми от транспортния план на София.
Така че това, което е ставало досега, аз считам, че не би трябвало да се допуска. Надявам се новото ръководство на Столичната община да гарантира, че първо ще бъдат премахнати незаконните обекти, второ, ще бъдат задължени тези, които са се поразширили, да влязат в рамките на парцелите, които са им били определени, ако са законни и след като се извършат всички тези неща Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще предприеме съответни действия за проектиране на този път.
Казвам ви само за сведение, че ние дори сме мислили и за вариант за разминаване на двете посоки на пътя, ако се окаже, че не е възможно този път да бъде разширен. Но аз считам, че това е основен въпрос, който трябва да бъде разгледан и да бъде решен от Столичната община, след което ние ще се включим и ще помогнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, можете да изразите отношението си към отговора на министъра.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз наистина съм удовлетворен, че Вие изразявате позиция, че ще искате възстановяване на формата две платна по 16 метра, защото това е крайно необходимо. От една страна, пътищата, които трябва да осъществят връзка с околовръстния път – бул. “България” и бул. “Александър Малинов”, ще бъдат с широчина, която почти съответства на две по 16 метра и ще трябва иначе да влязат буквално в една тясна фуния, което ще бъде околовръстният път.
От друга страна, това изисква наистина възстановяването на една важна транспортна артерия за София и България.
Аз Ви задавам въпроса и като народен представител от 23.Многомандатен избирателен район, който обхваща именно район "Витоша", където се намира Околовръстният път.
Извън всичко това е необходимо да се знае, че този път ще се явява всъщност място, през което ще могат да се направят връзките между пресичащите се в София магистрали, имам предвид магистрала № 4 и магистрала № 8, разбира се, когато те бъдат построени.
Извън всичко това, искам обаче да заявя и лична позиция. Не мога да приема решение да се търси нов маршрут за едното платно на Околовръстния път. Това означава да се наруши справедливостта. Тези, които са се възползвали и са построили незаконно постройки, да ги узаконят, а да бъдат отнети имоти на хора, които по принцип не са считали, че през тях ще мине пътят. Нека направим един европейски околовръстен път – това е в интерес на всички граждани на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше има да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
Първият въпрос е зададен от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева.
Госпожо Манева, моля да развиете вашия въпрос към министър Чакъров, разполагате с 2 минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вече е известно на обществото, че пакетирането на отпадъците е технология, създаваща значителни екологични рискове. Този факт, за който предупреждаваха еколозите, налага да се търсят нови площадки за безопасно временно съхранение на пакетираните отпадъци.
Също така стана известно, че заместник-кметът господин Минко Герджиков е предложил площадката на мина "Чукурово" за тази цел, което поражда протестите на жителите от с. Габра и Елин Пелин. Техните протести имат сериозни екологични и законови основания.
На първо място, мината се намира само на 3 км от вододайната зона на язовир "Искър" и, което е по-важно, е на 120 м по-високо от надморската височина на язовира. Това създава опасност от замърсяване на подпочвените води и водите на язовира по гравитачен път.
На второ място, водите от мината, която е на 500 м от с. Габра, се вливат в р. Габра и след това в р. Лесновска, която се ползва за пиене от жителите на Елин Пелин.
Трето, теренът за площадката е на надморска височина 900 м, където падат обилни валежи и по естествен път водите се вливат в язовир "Искър".
И, четвърто, тези важни съображения са взети предвид, когато през 2000 г. се решава проблемът за отпадъците на Елин Пелин. Тогава е решено да се строи новото депо в Горна Малина, а не да се използва мина "Чукурово" за депониране.
Съобщавам тези данни, защото се опасявам, че Вашата позиция, изложена в Министерския съвет, за да се вземе решение за ползване на площадката на мина "Чукурово", е била защитена с неверни данни.
Затова аз днес Ви питам: какви са Вашите основания да предложите на правителството площадката на мина "Чукурово" за складиране на битови отпадъци в противоречие със съществуващите екологични рискове и параметрите на Решение № 232 на Министерския съвет, и концесионния договор за подземни богатства на мина "Чукурово"? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, моля да отговорите на въпроса на народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева. Както Ви е известно, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, уважаема госпожо Понева! В отговор на вашия въпрос бих желал да ви информирам, че вследствие на създалото се кризисно положение в Столична община, свързано с третирането на битовите отпадъци, от страна на Министерството на околната среда и водите бе възложено на фирма "Консорциум геокомплекс" ЕООД да извърши проучване за определяне на подходящи площадки за изграждане на ново съоръжение – инсталация, което да обезпечи екологосъобразното обезвреждане на битовите отпадъци на Столична община.
В резултат на предварителна селекция на 28 площадки, 10 от тях са посочени като потенциално подходящи, в това число е и тази на рудник "Чукурово", вътрешно насипище, котлован, трасирана сред площадките, разположени сред техногенни минни обекти.
Предварителната селекция е извършена въз основа на проведените камерални и картографски работи с последващи теренни огледи и експертни оценки на избраните площадки, спазвайки основните критерии за оценка на пригодността на площадките. С оглед подпомагане на оценката на пригодността на площадката на мина "Чукурово", вътрешно насипище, допълнително по искане на Столична община, писмо № 04-03-118/23.08.2005 г., са извършени и предварителни проучвания на тази площадка, с които са оценени особеностите на района, разгледани са възможностите за достъп, проведени са сондажни работи в ограничен обем и лабораторни изследвания, резултатите от които са обобщени в доклад за резултатите от проведените предварителни геологопроучвателни работи за избор на площадки, подходящи за депо за твърди битови отпадъци за нуждите на Столичната община.
Предвид дейността на концесионера – мина "Чукурово", АД следва да се уточни, че използването на площадката на мина "Чукурово", вътрешно насипище, котлован за временно съхранение на балирани битови отпадъци, без това да е в противоречие с параметрите на посоченото Решение на Министерския съвет № 232 от 19 април 2002 г. на концесионния договор, е възможно при спазването на следните условия.
Първо, площта на площадката на мина "Чукурово", вътрешно насипище да не блокира неиззети запаси и ресурси на находището, тоест да бъде спазено изискването на чл. 87, т. 5, Глава четвърта от Закона за подземните богатства, а именно, опазването находищата на подземни богатства от промишлено и друго строителство, усложняващо експлоатацията и рационалното използване на запасите им. Това условие е спазено, тъй като в конкретния случай площадката е разположена в участък от котлована на мина "Чукурово", където въглищните запаси са отработени и погасени. Междупрочем, на този въпрос беше отговорено и от министъра на икономиката и енергетиката – министър Румен Овчаров, който изложи позицията от гледна точка на Министерството на икономиката и енергетиката.
Да са налице съгласията на концесионера на мина "Чукурово" АД, разработваща находището, и на концедента - Министерския съвет, за извършване на посочената дейност. В случая двете съгласия са налице, тъй като първото е потвърдено от Столична община, а съгласието на Министерския съвет е изразено чрез решение, взето на заседанието от 16 ноември 2005 г.
По отношение частта от вашия въпрос, отнасяща се до временното съхранение на балираните отпадъци, подчертавам, временното съхранение на площадката, че е в противоречие със съществуващи екологични рискове, ви информирам - вас и цялата общественост, за следното. Проведените до момента проучвания показват, че целият котлован на рудник "Чукурово" е разположен практически във водонепропускливи неогенски материали, които са преграда за преминаване на води от котлована на рудника в каквато и да е посока, включително и към язовир "Искър". (Председателят дава звуков сигнал.)
Съвсем накратко, господин председател, бих искал да посоча, че изрично сме изискали становище от дирекция "Земни недра и подземни богатства" и от проучванията, които са направени с оглед на геологичните характеристики на мина "Чукурово", след като това предложение беше направено от страна на Столична община с изходящо писмо от 27 октомври 2005 г. на господин Герджиков, като приоритетно те се насочват към тази площадка, с оглед на това, че площадките, разположени на територията на Столична община, наистина не удовлетворяват критериите и с оглед на възникналата кризисна ситуация на територията на Столична община.
Искам тук съвсем отговорно да заявя, че от всички проучвания, от цялата информация, получена до Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, никъде няма никакъв риск относно замърсяване на подпочвените води, включително и за питейните води, които в момента се консумират и ползват и ще продължат да се консумират и ползват.
И ако имаше такъв риск и тримата министри, които сме съвносители на това предложение, в никакъв случай нямаше да сложим подписите си под него. В случая става въпрос за временно съхраняване на отпадъците на площадката на мина "Чукурово". Оттук нататък използването на площадката за временно съхранение не освобождава от всички процедури, които би следвало да се извършат за това съхранение на площта на тази площадка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева за реплика в рамките на 2 минути.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Чакъров, отговорът Ви е доста формален, с което се показва безотговорно отношение към този така сериозен проблем. С това Ваше решение Вие излагате на риск здравето както на хората в с. Габра, жителите на селищата по поречието на р. Леснова, а също така и софиянци. Цитирате доклада на “Геокмоплекс”, но там има нещо, което е невярно, така че ние имаме основание да не вярваме и на другата експертиза. Казва се, че котлованът на мината е под нивото на язовира, което не е вярно. Най-ниската точка на язовира е 749 метра, площадката, на която ще се складират отпадъците, е 880 метра над морското равнище.
Аз апелирам към Вас наистина да се отнесете сериозно и да приемете най-сетне предложението на Европейската комисия, която доста отдавна е направила това предложение в лицето на госпожа Чернота, координатор за България. В това предложение се казва следното в отговор на писмо от сдружение относно кризата с третиране на отпадъците в София:
“Имайки много близки наблюдения върху кризата по третиране на отпадъци в София Европейската комисия вече е предложила, според установения ред, техническа помощ на България, с която да помогне при разрешаване на евентуални проблеми. По-специално Европейската комисия е предложила на съответните власти да изпрати независим експертен екип от страните-членки на Европейския съюз, която много бързо да оцени на място потенциалните рискове, произтичащи от настоящата практика по балиране на отпадъците и в съответствие с местните обстоятелства да предложи предпазни мерки в случаи, че се установяват рискове. Ние се надяваме, че българската администрация ще се възползва от това предложение.”
Това е преди много повече от месец. Писмото е получено тук на 18 октомври. Имате такова безценно предложение и не сте обърнал никакво внимание. Това не е случайно. Очевидно добре съзнавате, че има сериозен проблем. И това Ваше решение няма да остане без последствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Разполагате с 2 минути.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Бележките, които визирате от страна на Бриджит Чернота са много добре известни на министерството. Бих искал да Ви кажа, че проблемът, с който ние се занимаваме още от първите дни на работа на настоящия кабинет, е онаследен, той е доста тежък. Всички знаем, че от страна на Столична община не са предприети необходимите мерки и действия, съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците, чл. 17, кметът на Столична община не е направил необходимото и е пропуснато много полезно време. Вследствие на създалата се криза от началото на годината Столична община е определила трите площадки, на които в момента се извършва балиране на битовите отпадъци на София. Те в момента се натрупват и в момента на тези три площадки има натрупани над 30 хил. т опаковани битови отпадъци.
Нашата препоръка винаги е била те да бъдат изведени от тези площадки и да се намери подходящо място за тях. За съжаление Столична община не можа да намери и не можа да посочи такава, която да бъде удачна на територията на Столична община.
С оглед на това с изходящо писмо от 27 октомври от Столична община се обърнаха и към трите министерства и тримата министри сме съвносители на предложението за решение на национално ниво на този много сериозен казус за всички столичани.
Още веднъж да ви посоча, че аз не съм казвал, че нивото на котлована на рудник Чукурово е под или над язовир Искър. Във всички случаи обаче посочих, че няма риск от просмукване на замърсявания в подпочвени води, които да бъдат риск. Не искам да притесняваме и да внасяме смут сред обществеността в София. Няма такъв риск – подчертавам го.
Що се отнася до следващите пунктове от решението на Министерския съвет, много ясно е предвидено кметът на Столична община през следващите 3-4 месеца да посочи две площадки, с които да се реши окончателно и трайно проблемът за битовите отпадъци на София, както и да посочи метода за третиране на отпадъците, съгласно план-програмата, която е приета от 13 септември от страна на Столична община, също и да направят инвестиционно предложение, което ще подлежи на всички процедури, предвидени в законодателството на нашата страна и процедурите, които трябва да бъдат спазени.
Ние търсим трайно решение на проблема с битовите отпадъци в София. Ние ще работим за това. Но истинското решение на проблема с отпадъците, аз го заявявам тук за втори път, и досега съм изразявал позиция, е разделното събиране на отпадъците. Този старт е закъснял, но ние ще положим необходимите усилия в столицата, и всички големи градове, и всички туристически центрове да имат приветлив европейски вид, защото нашите граждани го заслужават и този ресурс е налице. Ние ще следим изпълнението на разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и цялата нормативна база, така че да има и икономически ефект от това, и обемът на отпадъците, като краен продукт да бъде много по-малък. Това е напълно постижимо. Ние ще работим в тази насока. Уверявам ви. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остава питане и въпрос към министър Джевдет Чакъров. Остават по-малко от 25 минути, което означава, че можем да благодарим на министъра земеделието и горите Нихат Кабил, който е тук, за готовността му да отговори, но явно времето няма да му даде тази възможност.
Преминаваме към питане от народните представители Ясен Пенчев и Евтим Костадинов отново към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Имате думата, господин Пенчев, да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Проблемите с третирането на битовите отпадъци е актуална тема, но тя не е само софийски патент. Подобна ситуация има и в други общини на страната. Националната стратегия в тази област е определена в Националната програма за управление на отпадъците, разработена през 1999 г. и актуализирана през 2004 г.
Сериозният прочит на тази програма показва, че основният метод и технология за третиране на отпадъците, на които е заложено в нея, е депонирането, тоест изграждане на депа за твърди битови отпадъци. Другият метод, който е включен в националната програма, е изгаряне на отпадъците с оползотворяване на топлината, така наречените инсинератори. Той е предвиден за депонирането и обезвреждането на болнични опасни отпадъци. И двата метода са определени в европейското и българското законодателство като обезвреждане на отпадъците. На практика политиката при отпадане на отпадъците не е в съответствие с утвърдената в европейското и българското законодателство йерархия на третирането на отпадъците и не е съобразена с Директива № 75/442 на Европейския съюз за отпадъците и Закона за управление на отпадъците.
Доказателство за това е чл. 4, ал. 1, т. 3, според който лицата, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци, трябва да предприемат “обезвреждане на отпадъците при невъзможност за тяхното предотвратяване, намаляване и/или оползотворяване”.
За сведение чл. 4, ал. 1 гласи:
“Лицата, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци предприемат мерки при следната последователност за:
1. предотвратяване и/или намаляване на количеството и опасните свойства на образуваните отпадъци при:
а) разработване и прилагане на съвременни екологични технологии, които пестят използването на първични природни ресурси;
б) техническо разработване и пускане на пазара на продукти и проектиране, така че тяхното производство, употреба и обезвреждане да не увеличават количествата или опасните свойства на отпадъците и рисковете от замърсяване с тях или това въздействие да бъде максимално ограничено;
в) разработване на подходящи методи за крайно обезвреждане на опасните вещества, съдържащи се в отпадъците, предназначени за оползотворяване;
2. рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия чрез отпадъците, чието образуване не може да се предотврати;
3. обезвреждане на отпадъците при невъзможност за тяхното предотвратяване, намаляване и/или оползотворяване.”
В Националната програма за управление на отпадъците обаче липсва изискването да се прави такъв анализ. Нещо повече, предлаганите в момента депа за третиране на битови отпадъци не се възприемат положително от обществеността, заемат огромни пространства и създават потенциална заплаха за развитието на земеделието и туризма.
По-внимателният прочит на Националната програма за управление на отпадъците показва, че оползотворяването на отпадъците е на последно място в определянето на тенденциите за третиране на отпадъците, тоест авторите на програмата са подценили възможностите за приложение на нови технологии, които генерират икономически ефект.
В тази връзка моите въпроси са: защо Националната програма за управление на отпадъците не съответства на българското и европейско законодателство и не е ли това една от причините за неефективното прилагане на политиката, свързана с управлението на отпадъците, както и за проблемите в тази област?
Вторият ми въпрос: предвиждат ли се действия от страна на Министерството на околната среда и водите за привеждането й в съответствие с европейското законодателство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народните представители. Моля Ви да се съобразите с петте минути, с които разполагате. Много обширни въпроси Ви задават, знам, че е много трудно да отговорите за толкова кратко време, но това е положението.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пенчев, уважаеми господин Костадинов! Йерархията за управление на отпадъците е въведена в българското законодателство чрез чл. 4 на Закона за управление на отпадъците, приет през 2003 г., като по този начин се транспонира чл. 3 на Директива 75/442 на Общността за отпадъците. На тази база в страните от Европейския съюз усилията при управлението на битовите отпадъци са насочени, на първо място, към предотвратяване образуването на отпадъци, повторната им употреба, намаляването на тяхното количество и опасните вещества, които се съдържат в тях.
Втори приоритет в политиката по управление на битовите отпадъци в европейските държави е тяхното оползотворяване и най-вече рециклиране. По отношение депонирането на отпадъците считам, че независимо от факта, че депонирането е най-ниско в йерархията на управление на отпадъците, то остава основен метод за третирането им поради по-ниските разходи за изграждането и експлоатацията на съоръженията. Делът на този метод е съответно 57% за централноевропейските държави, 83,7% за страните от Централна, предимно от Източна Европа. Данните са за периода 1995-2000 г.
Ако се обърнем към фактическата ситуация в България, ще установим, че за осигуряване на необходимата инфраструктура съобразно управлението на отпадъците в страната изпълняваме ангажименти, поети от Република България по Глава двадесет и две “Околна среда”. С Националната програма за управление на дейностите по отпадъците 2003-2007 г. са планирани мерки и дейности за реализирането на приоритетни инвестиционни проекти, в това число изграждане на система от 54 регионални съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, отговарящи на изискванията на Директива 9931 на Общността за депониране на отпадъците. Проектите, заложени в плана за действие на националната програма, са съобразени с йерархията за управление на отпадъците и с финансовите възможности за тяхното реализиране. Програмата е изготвена по начин, който позволява да бъдат осигурени съоръжения за обезвреждане на отпадъците от всички общини в страната.
С оглед осигуряване практическото прилагане на въведената със Закона за управление на отпадъците йерархия за управление на отпадъците, както и на принципа за интегрираното им управление, въведена с Наредба 82/2004 г. за условията и изискванията за изграждане, експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, е регламентирано изискването към регионалните депа да се предвиждат и други съоръжения или инсталации за третиране на отпадъци. Например за сепариране, рециклиране, компостиране и други, чрез които се осигурява изпълнението на мерките по чл. 4, ал. 1 от Закона за управлението на отпадъците, на целите по § 2, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Наредбата за поетапно намаляване на количеството на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране.
Това изискване се изпълнява за всички нови проекти за изграждане на регионални съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Така например при подготовката на проекти за изграждане на регионални депа в региони Бургас, Провадия, Добрич, Видин, Плевен и Пазарджик, която се реализира с техническа помощ, финансирана по Програма ИСПА, се предвижда да бъдат изградени инсталации за сепариране на рециклируеми отпадъци, такива за компостиране на биоразградими отпадъци. В проектите за още седем региона – Варна, Стара Загора, Велико Търново, Борово, Белене, Луковит и Костенец, чиято подготовка ще бъде предложена за финансиране по Програма ИСПА, също се предвижда не само изграждане на регионално депо като съоръжение за крайно обезвреждане на битовите отпадъци, но и комплекс от инсталации, съоръжения за сепариране, рециклиране и компостиране. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Бих искал да ви уверя, че в правителството и в Министерството на околната среда и водите имаме ясна визия, имаме много прецизно разгледана и приета програма, която ще бъде реализирана. Ще положим всички необходими усилия като отговорни в тази сфера.
Аз изразявам готовност към Вас и към цялата общественост да бъде предоставена всякакъв вид допълнителна информация. Наистина е целесъобразно да работим, да положим необходимите усилия, за да постигнем целите в тази секторна политика, така щото страната ни да бъде чиста, отпадъците да бъдат най-правилно насочвани и използвани и като суровина, и като енергиен източник. В крайна сметка да има наистина по-малък обем на отпадъци, които ще се компостират и ще се депонират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ясен Пенчев за кратки два допълнителни въпроса.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз изслушах Вашия отговор на въпросите и в общи линии оставам с впечатлението, че вървим по досегашната схема на управление на отпадъците, която, за съжаление, Вие цитирахте до 2000 г. От 2000-ната до настоящата 2005 г. в страните-членки на Европейския съюз вече започна да се отхвърля. Ние наблюдаваме при нашите посещения там и контактите, които имаме с хората, които работят по тези въпроси в страните-членки на Европейския съюз – става ясно, че се отива към технологии, които търсят 100-процентова преработка на битовите отпадъци. Не само депа за твърди битови отпадъци и сектори за сепариране, а отиване към безотпадни технологии. Това е тенденцията в света.
Какви са моите допълнителни въпроси?
Как ще процедирате, ако в процеса на общественото обсъждане на Доклада за оценка на въздействие върху околната среда, за което и да е депо, постъпи предложение за изграждане на инсталации за оползотворяване като алтернативна технология при условие, че до този момент в държавния бюджет не е финансиран нито един проект за оползотворяване на битови отпадъци според достъпната ни информация?
Второ, ще дадете ли по-голяма свобода на кметовете на общини да избират технологията за преработка на отпадъците, защото настоящата стратегия на министерството ги задължава да работят само по програмата, която предвижда основно изграждане на депа и технологията като обезвреждане, сиреч депониране на твърдите битови отпадъци, което допълнително ще продължи, както допреди малко коментирахме. София ще отложи проблема във времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пенчев, уважаеми господин Костадинов! Бих искал да ви кажа, че, така както беше представена, програмата е в ход на реализация. До голяма степен споделям съображенията и констатациите, които вие излагате пред уважаемите народни представители, пред цялата ни общественост. С по-голямата част от тях ще си позволя да не се съглася с вас с оглед на това, че към настоящия етап всички кметове на общини имат законова регламентация да реализират съответен избор на метод на третиране на отпадъците и да направят съответни инвестиционни предложения, така както това ще се случи и със Столична община. Извън контекста на тези традиционни подходи и технологии, които са визирани и изказани от мен сега и които по принцип съществуват, в момента има много по-нови технологии и могат да се реализират много по-интересни инвестиционни предложения. Всичко това, подчертавам и се обръщам към вас и към цялата общественост, трябва да бъде обвързано с един много специфичен момент – той се казва финансова рамка и реализацията на такива методи, на такива инвестиционни предложения трябва да бъде много добре прецизирана от финансова гледна точка. Каква тежест ще имат съответните граждани, които живеят в съответната община – тук наистина трябва да се намери необходимият баланс.
Това, което е утвърдено на този етап и има изпитана ефективност и ще се постигнат целите, които се поставят от нас като министерство, от нас като страна, която е поела съответни ангажименти в преговорния процес, определено може да се реализира по методите, които ние сме предложили.
Уважаеми господин председател, бих искал да информирам уважаемите народни представители и цялата ни общественост, че при приемането на работата на дейности в сферата на управлението на отпадъците в страната дефицитът от инвестиции, които би следвало ние да сме реализирали до този етап и да покрием всички ангажименти, които сме поели в преговорния процес с Европейския съюз, е 380 млн. лв. Аз съм убеден, че след като се извършат тези инвестиции картината ще бъде коренно различна и ние наистина ще съумеем да постигнем тези резултати.
Бих искал да ви кажа, че заедно с Комисията по околната среда и водите, Министерството на околната среда и водите в момента е разпоредило одит на организациите за оползотворяване на отпадъци и по принцип в момента проследяваме хода, натрупването и реализацията на продуктовата такса, а там очакванията са, приблизителни говоря преди да получим окончателните резултати от одитирането, тази година би следвало да се натрупа един ресурс от над 200 млн. лв. Организациите за оползотворяване на отпадъци би следвало да оперират с един ресурс от около 180 млн. лв. За съжаление през изтеклата година няма видими реализации и ефективност от всичко това. Ние бихме искали наистина да видим какво е състоянието, след като получим одитните доклади, и след това да подходим отговорно, защото тези средства, ако се инвестират в сферата на управлението на отпадъците, аз ви уверявам, че страната ни ще има много по-европейски вид и ще се постигнат целите в много по-кратък срок. Както и вие изразявате опасения, притеснения, цели и стремежи и ние ги споделяме и аз като министър на околната среда и водите ще следя всичко това да се случва и да се реализира. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пенчев, може да изразите отношение към отговорите на министъра, но ще Ви помоля за кратко изказване, тъй като не остава време за последния въпрос.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за обстойните отговори на моите въпроси. Искам да кажа, че съм удовлетворен особено от първата част на Вашия отговор, тъй като Вие на практика дадохте съгласие за диалога по тази тема, приемате новите технологии, като алтернатива на депонирането, която е основна в националната програма. Аз приемам Вашите отговори и като начало на един конкретен диалог за всяка една област, за всяка една община на базата на вижданията и на избора на хората и възможностите на морфологията на битовите отпадъци, които има в тази община, да има и различно решение на въпроса в стратегически план. Още веднъж благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Ненко Темелков относно отпадъците, само че този път в Перник, към министър Джевдет Чакъров.
Моля Ви за експедитивност, защото остават по-малко от 7 минути.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 22 октомври 2003 г. започна изграждането на регионалното депо за твърди битови отпадъци в гр. Перник със съфинансиране по програма ИСПА на стойност 6 млн. 419 хил. 221 евро. Срок за завършване – 21 септември 2005 г. В някаква степен по обективни причини – високи подпочвени води, неблагоприятни инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия на терена, стойността е завишена с 38% на стойност 8 млн. 880 хил. евро. Вече повече от един месец след крайния срок за окончателно изграждане на съоръжението са извършени не повече от 35% от строително-монтажните работи.
Мълчаливият отказ на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси по това време, през м. юни 2004 г. да изключи терените, върху които се изгражда депото, от дълготрайните активи на “Мини открит въгледобив” ЕАД и ускорената процедура за приватизация на дружеството от Агенцията за приватизация, въпреки предупредителните писма от страна на Министерството на околната среда и водите и Общински съвет – Перник, доведоха до това, че новият собственик – фирма “Корником” ЕООД – София, предявява претенции да й бъде предоставено изключителното право за управление на бъдещото съоръжение, тоест депото за битови отпадъци. Нещо повече, фирма “Корником” ЕООД с предварителен договор продава терените на мината, конкретно говоря за терените, на които се строи депото, на фирма “Равена” ЕООД – Кюстендил, която е с обезпечителна мярка на Кюстендилския районен съд, спира строително-монтажните работи на обекта на 18 февруари 2005 г. и обектът е обречен на продължителен престой. Този престой води до поредното оскъпяване и отлагане на пусковия срок на депото.
Уважаеми господин министър, моите въпрос към Вас са: какви мерки предприема министерството за възстановяване и изграждане на Регионалното депо за твърди битови отпадъци – Перник? Каква е експертната оценка за поредното оскъпяване на съоръжението и за чия сметка ще бъде то? Считате ли, че Агенцията за приватизация носи отговорност за ускорената приватизация на “Мини открит въгледобив” ЕАД - Перник, продадена само за 5 млн. 200 хил. лв., като не се е съобразила с исканията на министерството и общинския съвет за извеждане на цитираните терени от активите на мината и не трябва ли министерството, оглавявано от Вас, да отправи финансови претенции към Агенцията за приватизация за тази грешка в кавички? Какъв е според Вас реалният срок за окончателно завършване и пускане в действие на регионалното депо? Благодаря ви, извинете ме за закъснението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Темелков, говорихте почти две минути повече.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Темелков! През целия период на спиране на строителството Министерството на околната среда и водите е имало активна позиция за разрешаване на възникналия проблем. Проведени са редица срещи и консултации с различни институции с участието на оторизирани представители на МОСВ, в това число на Министерството на земеделието, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката и енергетиката, Агенцията за приватизация, община Перник, областната управа на Перник, представители на “Мини открит въгледобив” ЕАД в лицето на новия собственик и изпълнителния директор. Насочена е и кореспонденция с молба за съдействие към цитираните ведомства, в това число и до Кюстендилския районен съд.
Първо, подписан е споразумителен протокол от 26.05.2004 г. между общината, МОСВ и минната компания, с който страните се споразумяват да съдействат за изграждане на депото, в това число и за ползване на терен за депониране на негодни земни маси - източници за добив на материали за изграждане на насипи и глини за геоложката бариера.
Своевременно Министерството на околната среда и водите се разпореди с фирмите, изпълняващи дейността супервизия и строителство за изпълнение на необходимите договорни процедури, и бяха набелязани мероприятия по опазване на изпълненото строителство и на доставените материали от разрушителните атмосферни влияния за времето на продължителния престой. Въпреки многократните искания, достъп за провеждане на предвидените мероприятия не беше разрешен от фирмата охранител “Корником”.
С моя заповед е назначена работна група от експерти, които да изследват състоянието на площадката, да предложат необходимите лабораторни изследвания и да набележат дейностите за отстраняване на повредените строително-монтажни работи и качественото продължаване на строителството.
Второ, причини, които водят до оскъпяване на обекта са: неблагоприятното въздействие на атмосферните влияния, довело до повреди на изпълнените строително-монтажни работи, както и престой на машини и работна ръка. Оскъпяването на обекта поради тези две причини ще се определи след приключване на работата на работната група и оценка на щетите от престоя и изпълнението на работата за възстановяването им. Към днешна дата не би могло да се даде точна стойност.
Трето. Оценката за действия на Агенцията за приватизация във връзка с провеждането на процедурата по приватизация на “Мини открит въгледобив” ЕАД, изборът на приватизаторите и цените на приватизационната сделка са извън сферата на моята компетентност като министър на околната среда и водите. С оглед на това не бих могъл да изразя становище дали Агенцията за приватизация следва да носи отговорност за приватизацията на “Мини открит въгледобив” ЕАД. Ще изразя само мнение, че така наречената от вас “административна грешка” е продукт от натрупване на неправилни действия на повече от един държавен орган – както на централно, така и на местно ниво. Следва да се отчете фактът, че след искане от страна на заинтересованите страни Агенцията за приватизация е дала възможност по реда на чл. 28 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол за учредяване право на строеж на община Перник за построяване на регионално депо, но продажбата до този момент не е извършена.
С оглед на предстоящия зимен сезон и обема на оставащите видове работи съществува наистина сериозен риск. Искам да Ви уверя, че Министерството на околната среда и водите полага сериозни усилия и продължаваме работата за разрешаване на казуса. Аз съм по-скоро оптимист, че ще намерим правилната форма и изход от ситуацията, така че в максимално кратък срок строителството на депото в Перник да бъде завършено, за да може то да изпълнява своите функции и предназначение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за кратка реплика, господин Темелков. Сега е 14,01 ч.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Господин министър, благодаря Ви за тона и загрижеността, с които ми отговорихте. Ще Ви помоля за енергични действия, тъй като и временното депо, което в момента се използва на територията на Перник, е на изчерпване. Намира се на територията на горския фонд и по изчисления на експерти има не повече от 2-3 месеца капацитет.
Съжалявам, че зададох въпроса за “административната грешка” към Вас с пълното разбиране, че Вие не сте отговорен за това. В това време министърът на енергетиката и енергийните ресурси господин Ковачев не пожела да извади този терен от активите и от бързата приватизация, която направи Агенцията за приватизация само за 5,2 млн. лв., според експертните оценки, които Вие сте направили, ще се окаже, че загубите, дето не е изваден този терен, са многократно по-големи.
Съжалявам също, че Агенцията за приватизация не подлежи на парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
Безотпадни технологии, изгаряне на отпадъците – нямаме друг изход!
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Темелков! Бих искал да Ви уверя още веднъж, че след положените усилия ние сме по-скоро оптимисти и се надяваме в скоро време да намерим разрешение на проблемите по строителството на площадката в Перник. На база на проведените разговори и изразените позиции считаме, че изход почти се очертава. Аз съм оптимист, че ще продължим строителството в Перник. В най-скоро време община Перник и общините, които ще ползват тази площадка, ще могат да се възползват от нейните услуги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодарим на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Виждам на монитора, че сега е 14,04 часа.
Както ви е известно, има извънредно заседание във вторник, 22 ноември, от 14,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова

Секретари:
Митхат Метин

Димитър Стоянов