Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон

Секретари: Силвия Стойчева и Мартин Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Регистрирани са 137 народни представители, откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои ни да проведем извънредно заседание на Народното събрание, съгласно решението, взето от Народното събрание на 18 ноември – миналия петък, с четири точки в дневния ред, които са гласувани и които само ви припомням.
1. Първо четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г.
2. Първо четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
4. Второ четене на проекта за Данъчноосигурителен процесуален кодекс.
Имам да направя едно съобщение, преди да преминем към т. 1. То е във връзка с решението на Комисията по гражданско общество и медии на Народното събрание с председател господин Иво Атанасов, за откриване на процедура по попълване на квотата на Народното събрание в Съвета за електронни медии – важен въпрос, моля за вашето внимание.
Решението на комисията на Народното събрание ви е раздадено днес. Молбата, която се отправя към вас, е предложенията ви за избиране на член на СЕМ от квотата на парламента да бъдат внасяни като проекти за решения, придружени с необходимите документи. Проектите ще бъдат разпределени за становище на Комисията по гражданско общество и медии.
Тук е приложен и самият текст на решение на комисията, за което стана дума. То е в две точки:
1. Открива процедура съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията за внасяне и разглеждане на проекти за решение за избиране на член на СЕМ от квотата на Народното събрание.
2. Срокът за приемане на номинациите е 14-дневен, считано от 18 ноември – миналия петък.
Решението е прието с 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се". Това е единното мнение на Комисията по гражданско общество и медии.
Заповядайте по процедурен въпрос, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Тъй като в петък до 10,30 ч. не стигна времето да гласуваме разглеждания тогава Законопроект за радиото и телевизията, популярно казано във връзка с турския език и предаванията по новините на турски език, а преди това беше гласуван този дневен ред, ние от "Атака" считаме, че би било уместно днес да продължим с разискванията. Имаме впечатлението и чувството, че разискванията в петък бяха на привършване, към края си. Да мине този законопроект, да бъде гласуван на първо четене.
Правя процедурно предложение днес точка първа в дневния ред да стане Законопроектът за радиото и телевизията. Логично и нормално е след онези разисквания, които станаха в петък, да продължим с този законопроект и той да мине по своя ред, и да продължим по-нататък. Мисля, че това няма да отнеме дълго време за разглеждане, затова от "Атака" правим това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сам добре разбирате, господин Шопов, че не мога да подложа на гласуване такова процедурно предложение, защото то няма основание в правилника. Справете се с правилника, направете си предложението по коректния път и по коректния път ще бъде придвижено.
Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2006 Г.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, предлагам по законопроекта за Държавното обществено осигуряване за 2006 г. в залата да бъдат допуснати господин Йордан Христосков – управител на НОИ, Весела Караиванова – подуправител на НОИ, Христина Митрева – с огромно безпокойство, но се казва главен актюер на НОИ, което означава анализи, прогнози и разчети, Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика, и Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено процедурно предложение за допускане в залата на представители на НОИ начело с ръководителя на институцията, на заместник-министъра по труда и социалната политика и заместник-министъра на здравеопазването.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Моля, поканете представителите на съответните институции.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
"ДОКЛАД
по Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
Комисията по бюджет и финанси на заседание, проведено на 15 ноември 2005 г., обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г.
От името на вносителя на заседанието присъстваха и господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова – заместник-управител на НОИ, и Христина Митрева – главен директор в НОИ.
В мотивите към законопроекта и в експозето на господин Христосков се изтъкна, че консолидираният проектобюджет на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. е разработен на основата на:
1. Очакваното изпълнение на бюджета за 2005 г. При одобрени със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване приходи от 3 млрд. 382 млн. лв. се очаква да постъпят допълнително 60 млн. лв. или един ръст в размер на 101,8 на сто, като приходите от осигурителни вноски са 102%.
2. Приетите от правителството основни макроикономически показатели, по които е подготвен и внесен в Народното събрание проектът на консолидирания държавен бюджет за 2006 г.
От тях най-важни за проектобюджета на Държавното обществено осигуряване са:
- брутен вътрешен продукт от 45 млрд. 645 млн. лв.;
- темп на нарастване на брутния вътрешен продукт от 5,3%;
- средногодишна инфлация за 2005 г. от 4,7%;
- средногодишна инфлация за 2006 г. от 5,8%;
- инфлация в края на 2005 г. от 5,1%;
- инфлация в края на 2006 г. от 4,9%;
- прогнозен валутен курс от 1,61 лв. за 1 щатски долар;
- средна брутна месечна работна заплата 365,73 лв. ;
- среден месечен осигурителен доход от 363,70 лв.;
- минимална месечна работна заплата за страната от 160 лв.;
- индексиране на бюджетните заплати съгласно политиката по доходите за 2006 г. с 6 на сто от 1 юли 2006 г.
І. По приходите
В проектобюджета се предвижда да постъпят общо приходи в размер на 3 млрд. 49 млн. лв., като само от осигурителни вноски 2 млрд. 992 млн. лв.
Трансферите от републиканския бюджет са в размер на 504 млн. лв., включително 60 млн. лв. резерв, както и субсидия в размер на 1 млрд. 409 млн. лв. за покриване недостига във фонд “Пенсии”.
Събраните суми по актове за начет от контролните органи на НОИ за 2006 г. се очаква да бъдат в размер на 108 млн. лв., от които главница 78 млн. лв. и лихви 30 млн. лв., а от Агенцията за държавни вземания – 40 млн. лв., съответно 20 млн. лв. главница и 20 млн. лв. лихви.
В областта на приходите спрямо действащото законодателство и Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г. в проекта за 2006 г. са заложени следните политики:
- Намаляване на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” с 6 пункта. Така осигурителната вноска за фонд “Пенсии” става 23 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. и 19 на сто – за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
- Договарянето на по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни квалификационни групи професии в резултат на повишаване на минималната работна заплата от 150 на 160 лв. и нарастване на средната работна заплата с 6,29 на сто (по прогноза на Министерството на финансите) за 2006 г. спрямо плана за 2005 г. В проектобюджета на ДОО за 2006 г. средният осигурителен доход е 363,70 лв., тоест заложено е увеличение с 8,17 на сто спрямо очакваното му равнище за 2005 г. (336,22 лв.).
- Увеличаване броя на осигурените лица в 2006 г. (2 529 554) с над 114 хиляди души спрямо Закона за бюджета на ДОО за 2005 г. (2 415 252) в резултат на продължаване политиката на контрол върху неформалната заетост чрез регистрация на трудовите договори, изпращане на информационни справки за осигурителния стаж и доход на всяко осигурено лице и др. В очакваното изпълнение за 2005 г. броят на осигурените лица е 2 525 813 човека.
- Подобрена събираемост на просрочените задължения, в т.ч. в резултат на съвместните действия с данъчната администрация, по-високите наказателни лихви и по-строгите санкции към некоректните осигурители.
- Повишаване на осигурителната вноска за втория стълб – универсалните пенсионни фондове от 3 на 4% през 2006 г. в съответствие с договореностите между българското правителство и Международния валутен фонд и Световната банка.
- Увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 1300 на 1400 лв.
ІІ. По разходите
В проектобюджета се предвижда да се извършат разходи на обща сума 4 млрд. 953 млн. лв. В тях са включени социалноосигурителни разходи (пенсии, социални помощи и обезщетения), разходите за издръжка на службите за социално осигуряване и разходи за отбранително-мобилизационна подготовка и средствата за резерва на реформата в социалното осигуряване.
Най-голям относителен дял – 82 на сто от всички разходи, имат разходите за пенсии. За 2006 г. са предвидени 4 млрд. 103 млн. лв. (без резерва за реформата в социалното осигуряване в размер на 60 млн. лв.). В тази сума са включени разходите за пенсии от ДОО и републиканския бюджет, добавките към пенсиите на участниците във войните и на лица по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, пенсиите по международни спогодби и за пощенска такса и ДДС.
В областта на разходите политиките, при които са разработени разходите за пенсии и краткосрочни обезщетения за 2006 г., са следните:
1. По пенсиите:
- увеличаване от 1 януари 2006 г. с 5 на сто на социалната пенсия за старост (от 60 лв. на 63 лв.) и на всички свързани с нея минимални пенсии по действащите нормативи;
- индексиране на пенсиите средно с 5 на сто от 1 януари 2006 г. при прилагане на диференциран подход – по-голямо увеличение да получат малките пенсии за осигурителен стаж и възраст;
- увеличаване на максималния размер на пенсиите от 1 януари 2006 г. – от 420,00 лв. на 455,00 лв. (35 на сто от максималния осигурителен доход от 1300 лв. за предходната година на 1400 лв.).
2. По краткосрочните обезщетения:
- увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на малко дете – от 130 на 160 лв. месечно;
- запазване минималния размер на обезщетението при безработица – 80 лв., и увеличаване на максималния размер от 140 на 160 лв. месечно;
- запазване нормативите на обезщетенията при временна неработоспособност по действащото законодателство.
ІІІ. Проектите на бюджетите по отделните фондове за 2006 г. показаха следните резултати:
1. Фонд “Пенсии” – недостиг от 1 млрд. 553 млн. лв. (главно в резултат на намалението на осигурителната вноска за този фонд с 6-процентни пункта).
2. Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” – балансиран на нула.
3. Фонд “Общо заболяване и майчинство” – недостиг от 63 млн. лв.
4. Фонд “Трудова злополука и професионална болест” – остатък от 21 млн. лв.
5. Фонд “Безработица” – остатък от 201 млн. лв.
6. Бюджет на НОИ – остатък от 1 млрд. 394 млн. лв.
Общият резултат по фондовете и по бюджета на Националния осигурителен институт е балансиран на нула.
ІV. Със законопроекта се предлагат и изменения в Кодекса за социално осигуряване, като мотивите за тях са следните:
1. Промяната в чл. 5, ал. 10 се предлага с оглед съобразяване с фактическата обстановка. Много от прекратените организации освен ведомости съхраняват и други документи, чрез които се установява осигурителен стаж и доход. В интерес на лицата е тези документи да бъдат съхранени.
2. Промяната в чл. 6, ал. 1 е съобразена с намаляването на размера на осигурителната вноска за фонд “Пенсии”.
3. Промените в чл. 7, ал. 7 и 8 са във връзка с възможността за дистанционно превеждане на осигурителни вноски чрез банкови устройства, които представляват “изнесени работни места”.
4. Промяната в чл. 8, ал. 1 се налага с цел облекчаване на осигурители с относително малък брой наети при тях лица – да внасят осигурителни вноски чрез осигурителни каси. Такава препоръка е дадена и от Световната банка по съвместен проект, реализиран с Българската стопанска камара.
5. Промените в чл. 20 кореспондират с влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – отпадането на част от досегашните приходи в бюджета на Националния осигурителен институт и заменянето им с алтернативни източници.
6. Промяната в чл. 33, ал. 3, т. 11 е свързана с ангажиментите на Националния осигурителен институт по обработване на данни, които ще се събират от Националната агенция по приходите до изграждане на собствена информационна система на агенцията.
7. Промяната в чл. 37, ал. 5 е пряка и непосредствена последица от измененията в чл. 20.
8. Промяната в чл. 49 се предлага с оглед въвеждане на съответствие в размера на обезщетението при бременност и раждане с фиксирания определен размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете.
9. Чрез промяната в чл. 75 се уеднаквява начинът на изчисляване размера на пенсиите за осигурителен стаж и доход с тези за инвалидност. Досега при инвалидните пенсии не се вземаха предвид месеците осигурителен стаж.
10. Чрез промяната в чл. 94, ал. 2 се въвежда за всички инвалидни пенсии общият принцип, че начална дата за отпускане е датата на заявлението за освидетелстване или преосвидетелстване.
11. Чрез промяната в чл. 100 се въвежда по-справедливо увеличаване на пенсиите.
12. Промяната в чл. 102 се налага поради трайно установената съдебна практика в противоречие с изрични законови разпоредби и възприемането на порочната теза, че преизчисляването при представяне на допълнително положен стаж и реализиран доход представлява отпускане на нова пенсия.
13. Въвеждането на нови правомощия за контролните органи на НОИ с изменението на чл. 108 е с оглед отстраняване на обективни пречки в практиката – лица, които съхраняват документи, свързани с осигурителен стаж и доход, отказват да ги предадат.
14. Отмяната на чл. 110, ал. 11 е свързана с изменението на чл. 20 от Кодекса за социално осигуряване.
15. Въвеждането на административнонаказателна отговорност при неизпълнение на задължение за предаване на документи, свързани със стаж и доход, в отделна разпоредба се налага поради особения характер на самото задължение и отрицателните последици за правоимащите лица.
16. С изменението на § 5а от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се удължава срокът, в който регистрираните земеделски и тютюнопроизводители, упражняващи само такава дейност, могат да внасят осигурителни вноски върху по-нисък осигурителен доход.
17. С изменението на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 38 от 2005 г.) се обхваща още една група лица, които съхраняват документи за осигурителен стаж и доход, за които досега не съществуваше задължение да ги предават в НОИ.
18. С изменението на § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 38 от 2005 г.) се удължава срокът, в който краткосрочните обезщетения се изплащат чрез осигурителите.
19. Измененията в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са свързани с измененията в чл. 20 от Кодекса за социално осигуряване.
След представянето на законопроекта се премина към гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, 3 - “против” и без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Адемов, да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
“ДОКЛАД
за първо четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на две заседания, проведени на 2 и 9 ноември 2005 г., разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г.
На заседанията присъстваха госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, госпожа Иванка Христова, господин Димитър Димитров и господин Явор Димитров – заместник-министри на труда и социалната политика, господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, представители на работодатели, на синдикати, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, госпожа Весела Караиванова-Начева – заместник-управител на Националния осигурителен институт.
Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. бе представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков. Представеният законопроект е одобрен от Надзорния съвет на НОИ, предоставен на Сметната палата за становище и одобрен от Министерския съвет с Решение № 853.
Присъстващите на заседанието бяха информирани за основните параметри и очакваното изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване за настоящата 2005 г.
Като основни цели на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. бяха подчертани:
Осигуряване на необходимите финансови ресурси за нарастване и своевременно изплащане на пенсиите и обезщетенията по ДОО; очаквано намаление на приходите в резултат на намаление на вноската, което да бъде компенсирано с допълнителна субсидия от бюджета; прилагане на ефикасен и ефективен контрол върху разходите и свеждане до минимум на случаите на неправомерно получаване на пенсии и обезщетения; успешно изпълнение и обезпечаване на новите функции на НОИ по изграждане на архивно стопанство на базата на измененията на Кодекса за социално осигуряване.
През 2006 г. се предвижда извършването на кадрова и техническа подготовка за изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност и майчинство от началото на 2007 г. от НОИ, като бе подчертана неговата готовност. За тази цел в края на 2006 г. е предвидено увеличение на персонала с 400 души. Друга основна цел на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. е подобряване на обслужването на осигурители, самоосигуряващи се и осигурени при икономичен режим на разходи за администриране.
Макроикономическите параметри, на основата на които е разработен бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., са изцяло съгласувани с Министерството на финансите и идентични с тези, на основата на които е разработен и държавният бюджет за 2006 г.
През 2005 г. се очаква броят на осигурените да бъде 2 млн. 525 хил. 800 души. За 2006 г. броят на осигурените се планира да бъде 2 млн. 529 хил. 600 души. При очакван брой осигурени наемни работници на 2 млн. 81 хил. се предвижда те да са 2 млн. 54 хил. души, което намаление е за сметка на програмите за заетост. Ако през 2005 г. по програмите за субсидирана заетост са били заети средногодишно 69 хил. 900 човека, през 2006 г. те ще бъдат 42 хил. човека в резултат на промяна в политиката в тази област. Държавните служители се запазват почти на същото ниво. Самонаетите, в това число работещите по така наречените граждански договори, които се осигуряват само на това основание, ще се увеличат от 251 хил. 400 души на 253 хил. 200 души.
Конкретните политики по приходната част на бюджета са: намаляване на осигурителната вноска с 6 процентни пункта, от което приходите ще намалеят с 630 млн. лв.; договорени по-високи осигурителни прагове; очаква се увеличение на средно претегления минимален осигурителен доход с 6,8%; нарастване на средния осигурителен доход с 8,17 на сто или на 363,7 лв. спрямо очакваното равнище през 2005 г., което ще увеличи допълнително приходите с 214 млн. лв.; увеличават се вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване от 3 на 4 на сто; нараства максималният осигурителен доход от 1300 на 1400 лв., от което допълнително ще постъпят 7 млн. 200 хил. лв. приходи брутно, а на нетна основа се предвижда да са с около 5 млн. 500 хил. лв.; запазва се минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се на 220 лв. От подобряване събираемостта на просрочени задължения се предвижда приходите да се увеличат с 5 млн. лв.
Консолидираният бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. е, както следва: приходи – 3 млрд. 48 млн. 700 хил. лв., в това число от осигурителни вноски – 2 млрд. 992 млн. лв., трансфери от републиканския бюджет за изплащане на пенсии и обезщетения, които не произтичат от осигурителни отношения – 504 млн. лв., в това число 60 млн. лв. предвиден резерв за реформата, включен в разходите. Субсидиите от републиканския бюджет за покриване на недостига във фонд “Пенсии” и във фонд “Общо заболяване и майчинство” са в размер на 1 млрд. 408 млн. 800 хил. лв., което е около 2,8 пъти увеличение поради промени в политиката по приходите на Националния осигурителен институт.
Основна част от приходите са приходи от осигурителни вноски.
Разходите се предвиждат в размер от 4 млрд. 952 млн. 900 хил. лв., в това число най-големият разход е за пенсии – 4 млрд. 103 млн. 500 хил. лв. За социални помощи и обезщетения са предвидени 741 млн. 600 хил. лв. Бюджетът на НОИ предоставя трансфери към фонд “Условия на труд” и към фонд “Социална рехабилитация на хората с увреждания” в размер на 6,5 млн. лв. За издръжка на Националния осигурителен институт и на дейността по социалното осигуряване са предвидени 65 млн. 800 хил. лв. или 1,3% от всички разходи.
Предвижда се съотношението между работещи и пенсионери през 2006 г. да стане 100 работещи към 91 пенсионери, при 100 към 96 за 2005 г., а в началото на реформата при съотношение 104 души пенсионери на 100 работещи.
Средният месечен размер на пенсията, която получава един пенсионер като сбор от всички пенсии и добавките към тях, се предвижда да нарасне на 147,52 лв. през 2006 г., докато за 2000 г. е бил 83,42 лв.
Фонд “Пенсии”. Приходи – 2 млрд. 322 млн. 200 хил. лв. Трансфер от републиканския бюджет към този фонд за здравно осигуряване на пенсионерите и за други видове плащания за тях в размер на 289 млн. лв. Разходи – 4 млрд. 164 млн. 200 хил. лв. с дефицит на 1 млрд. 553 млн. лв., поради намаляване на осигурителната вноска и трансферирането на още един процентен пункт към универсалните пенсионни фондове.
В проведената дискусия бяха поставени и обсъдени въпроси относно: отлагане плащането на обезщетенията за временна неработоспособност и майчинство от Националния осигурителен институт от 2006 г. за 2007 г.; разминаване на броя на осигурените и заетите лица; защо въпреки взетите през годините мерки и усъвършенстване на нормативната уредба с необходимите облекчения не нараства броят на самоосигуряващите се лица, в т.ч. земеделски и тютюнопроизводители; необходимостта от задълбочено изследване на причините за увеличаване на пенсиите поради общо заболяване и последващи процедури по обжалване на решенията на ТЕЛК и НЕЛК; начина и формулата за индексиране на различните размери пенсии от 1 януари и отражението на това върху мотивацията за осигуряване; защо за старите пенсии, отпуснати до 2000 г. ще се взема средноосигурителния доход за 1999 г.; ще се стигне ли до по-рестриктивна политика на Националния осигурителен институт относно просрочените задължения към държавното обществено осигуряване или ще продължават опрощаванията; ще продължи ли политиката по финансиране програмите за профилактика, рехабилитация и отдих на осигурените лица и други.
След като бяха дадени изчерпателни отговори и приключване на разискванията беше проведено гласуване.
С резултати: “за” – 13 гласа, “против” – 3 гласа, “въздържал се” – 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Виждам, че господин Христосков би желал да направи изложение, навярно по законопроекта. Предлагам да дадем тази възможност на управителя на Националния осигурителен институт.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо бих искал да ви запозная с подготовката на проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., тъй като тази подготовка е свързана с определени нормативни изисквания.
Този законопроект е разработен съгласно бюджетната прогноза на Министерския съвет за периода 2006-2008 г. и актуализираната стратегия за управление на държавния дълг.
На второ място този законопроект е съгласуван със Закона за държавния бюджет и с неговия проект за 2006 г. Използвани са същите макроикономически параметри за разчетите така, както е разработен и държавния бюджет. Има пълна кореспонденция по отношение на предвидените субсидии и трансфери от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване и от бюджета на държавното обществено осигуряване към бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Както изисква Кодекса за социално осигуряване, този законопроект е приет от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с Протокол № 13 от 24.10.2005 г. Той е предоставен на Сметната палата за становище, така както изисква законът.
Той е и приет от Министерския съвет с Решение № 853. Тоест, спазени са всички процедури по подготовката на законопроекта до неговото внасяне в Народното събрание.
Какво е очакваното изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г., тъй като на тази основа е разработен целия проект за 2006 г.?
Очакваме едно преизпълнение на осигурителните вноски от работодателите с 3,3%, от работници и служители – с 1,9%. Осигурителните вноски от самоосигуряващите се ще бъдат преизпълнени с 4,5%, спрямо Закона за бюджета. За събраните суми по главници на ревизионни актове за начет имаме преизпълнение с 8,8%. За съжаление, Агенцията за държавни вземания изпълнява малко повече от половината от очакваните приходи.
Разходите са много близко до планираните – ще бъдат 100,4 на сто като цялото преизпълнение се дължи на по-големия преразход на средства за пенсии. Знаете, че беше предвидено пенсиите да се увеличат с 6,8% от 1 юли, но поради по-добрите приходи, които имахме още през първото полугодие те бяха увеличени със 7 на сто, откъдето идва и този преразход.
В края на краищата балансът между приходите и разходите показва, че на базата на информацията, с която разполагаме до края на м. октомври ще има един неизползван резерв и субсидия в размер на 64 млн. 300 хил. лв. Това са спестени средства, които правителството може да използва за друга социална политика.
Винаги, когато се обсъжда проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване се поставя въпроса за просрочените задължения. На тази графика се вижда, че за последните три години размера на просрочените задължения на държавното обществено осигуряване като главници са стабилизирани, дори има известно намаление. Увеличение има само при лихвите, тъй като от началото на 2003 г. наказателната лихва беше завишена на 20 пункта плюс основния лихвен процент. Като процент размерът на просрочените задължения, главница и лихва за целия период от съществуването на самостоятелния бюджет на държавното обществено осигуряване към годишните приходи, които имаме от осигурителни вноски, е някъде около 12,5 – 13%. Само за сравнение ще кажа, че този процент за данъците е около 37 на сто, тоест имаме близо три пъти по-добра събираемост от гледна точка на просрочени задължения.
Кои са основните цели на бюджета за 2006 г.?
На първо място трябва да бъдат осигурени необходимите финансови ресурси за нарастване и своевременно изплащане на всички пенсии и обезщетения по държавното обществено осигуряване. Подобряване на обслужването на осигурители, самоосигуряващи се и осигурени при един икономичен режим на разходи за администриране е втората цел, която си поставяме с този бюджет. Също така успешното изпълнение на новите функции на НОИ във връзка със създаване на архивно стопанство и подготовка за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност и майчинство от началото на 2007 г.
Една от целите е да подобрим капацитета на осигурителната администрация във връзка с подготовката на България за пълноправно членство в Европейския съюз от началото на 2007 г. и в частност прилагането на Директива 1408 на Европейския съюз.
И на последно място, но не по важност, това е максимално съдействие за изграждане на Националната агенция по приходите с цел да се избегне риска от допълнителен дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване.
Новите моменти и политики в Бюджет 2006 се изразяват в намаляване на осигурителната вноска с 6 процентни пункта за най-масовата категория труд – трета категория труд, от 29 на 23 на сто; промяна в съотношението на вноските между работник и работодател на 65 към 35; увеличаване на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване с 1 процентен пункт – от 3 на 4 на сто; индексиране на пенсиите от 1 януари, а не от 1 юли; увеличаване размера на обезщетението за майчинство и гледане на малко дете до две години на 160 лв.; максимално обезщетение за безработица от 140 на 160 лв. и вноските от следващата година да се събират от Националната агенция по приходите.
Основните политики в приходната част на бюджета са: нарастване броя на осигурените лица през 2006 г. спрямо приетия вече бюджет за 2005 г. със 114 000 души, като вътре в това нарастване има съществени структурни промени. Намалява броят на заетите по субсидирани програми за заетост – около 25 000, увеличава се броя на немните работници, работещи в реалната икономика.
Средният осигурителен доход нараства с 8,17 на сто.
По-високи осигурителни прагове бяха договорени и увеличението средно е с 6,8 на сто.
Повишава се максималният осигурителен доход от 1300 лв. на 1400 лв.
Запазва се минималният осигурителен доход като част от политиката за увеличаване на разполагаемия доход от самоосигуряващи се на нивото на 2005 г.
Ефектите от тези нови политики върху приходите са следните. В резултат на намалението на осигурителната вноска с 6-процентни пункта за Фонд “Пенсии”, намалението в приходите ще бъде с 630 млн. лв. Нарастването на средния осигурителен доход от 336 лв. на 363 лв. ще увеличи приходите с 214 млн. лв. От увеличение на максималния осигурителен доход от 1300 на 1400 лв. ще постъпят допълнително 7 млн. 200 хил. лв.; от подобряване събираемостта на просрочените задължения – допълнително 5 млн. лв.; от нарастване на вноските за задължително допълнително пенсионно осигуряване приходите в НОИ ще намалеят с 60 млн. лв. и от намаляване на средно претеглената осигурителна вноска за Фонд “Трудова злополука и професионална болест” от 0,7 на 0,65 ще има едно намаление на приходите с 4,7 млн. лв.
Кои са основните параметри на консолидирания бюджет? Приходите са 3 млрд. 48,7 млн. лв., в т.ч. от осигурителни вноски – почти 3 млрд. лв.; от трансфери от републиканския бюджет 504 млн. лв., включително 60 млн. лв. резерв за реформата, който е включен в разходите за пенсии; субсидия от републиканския бюджет – 1 млрд. 408,8 млн. лв. За сравнение в бюджета за тази година субсидията е 623 млн. лв., като очакваното изпълнение ще бъде някъде около 580 млн. лв., тоест имаме почти тройно нарастване на субсидията - около 2,8 пъти, заради намаляване на осигурителната вноска. Разходите са 4 млрд. 952,9 млн. лв., в т.ч. най-голям е разходът за пенсии – 4 млрд. 103,5 млн. лв., за социални помощи и обезщетения – 741 млн. лв., трансфери към двата фонда, които се управляват от Министерството на труда и социалната политика, за инвалидите и условия на труд – 6,5 млн. лв., и за издръжка на службите за социално осигуряване – 65,8 млн. лв.
В структурата на приходите, която се вижда на сегашната графика, най-съществената промяна е нарастване делът на приходите от работници и служители и намаляване делът на приходите с около 4-процентни пункта за сметка на работодателите поради промяната в съотношението, в което се издължават осигурителните вноски. По отношение на останалите параметри почти няма съществени промени.
Политиките по разходната част се изразяват в следното. Да се подобри контролът върху експертизата по работоспособността чрез участието на доверени лекари на НОИ в ТЕЛК и НЕЛК и чрез изградените лекарски комисии към НОИ. Целта е да се намали необоснованото нарастване на инвалидните пенсии. Да се подобри съотношението между осигурени и пенсионери – от 96 души пенсионери на 100 работещи, на 91 пенсионери на 100 работещи. Засилен контрол върху правомерността на получаване на пенсии и обезщетения. Намаляване на случайните грешки, които се допускат при отпускане на пенсии и обезщетения.
Най-важната част естествено в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване е в областта на пенсионното дело. Основните параметри тук са увеличение на пенсията на един пенсионер с около 14 лв. или средно през 2006 г. тя ще бъде 147,52 лв. Номинален ръст на пенсиите – 10,8 на сто, при отчитане на инфлацията реалният ръст ще бъде 4,8%. Социалната пенсия за старост от 1 януари ще се увеличи на 63 лв., а максималната на 455 лв., съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Индексация от 1 януари с 5% с възможност за диференцирано индексиране.
Когато говорим за политиката в областта на пенсиите и разглеждаме разходите, където, както се вижда на тази таблица, те ще се увеличат по отделните видове пенсии между 10 и 40%, трябва да се има предвид, че увеличението на 40% на разходите за пенсии, сумата е малка – тя е 3 млн. 60 хил. лв., е свързано главно с изплащането на добавките към пенсиите на репресираните лица. Тъй като имаше съвсем основателно питане на народни представители по този въпрос, искам да ви информирам, че централната комисия към Министерството на правосъдието вече е взела решение, че за репресирани се считат и лицата под 16 години. И в момента, в който получим писмено това становище, всички добавки, които в момента са спрени – няма отказ, а просто производството е спряно, ще бъдат изплатени навреме.
Разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт са показани на тази графика в динамика от 1999 до 2006 г. Средно те са малко под 9%, като за сравнение в Европейския съюз средният размер на разходите за пенсии към брутния вътрешен продукт е 10,5 на сто, тоест ние сме малко под данните за Европейския съюз.
Друг важен параметър, когато се разглежда политиката в областта на пенсиите, е средният месечен размер на пенсията на един пенсионер в динамика. От 2000 г. до 2006 г. това нарастване е от 83,42 лв. на 147,52 лв. Като се отчете инфлацията през целия период, това се вижда на графиката долу, ние имаме реално нарастване на пенсиите, но виждате, че това нарастване за 2001 г. е най-ниско – с 1,3 на сто, а в останалия период е средно около 5% реално нарастване на пенсиите с компенсиране на инфлацията.
Друг важен показател в областта на пенсионната политика е съотношението между средния размер на пенсията на един пенсионер и нетния осигурителен доход, тоест осигурителният доход, намален с плащаните лични осигурителни вноски и данъци. Тук също се съхранява една трайна тенденция малко над 50 на сто да бъде средният размер на пенсията към нетния осигурителен доход, получаван от работещите.
Важно също така за пенсионната политика е броят на пенсиите и броят на пенсионерите. На тази графика са дадени абсолютните числа и се вижда, че броят на пенсиите непрекъснато се увеличава поради законовата възможност българските граждани и българските пенсионери да получават повече от една пенсия, а броят на пенсионерите намалява в резултат на провежданата пенсионна реформа.
Разходите за социални помощи и обезщетения в проекта на бюджет за 2006 г. са общо 468 млн. 112 хил. лв. Те са разпределени за обезщетение за временна неработоспособност поради заболяване – 169 млн. лв.; поради трудова злополука – 4 млн. лв.; за бременност, раждане и отглеждане на малко дете поради новия по-висок размер на обезщетенията имаме един ръст и разходите са 138 млн. лв.; за профилактика и рехабилитация са предвидени 17 млн. 97 хил. лв.; за обезщетение за безработица – 115,7 млн. лв.
Какъв е ефектът от тези допълнителни разходи при краткосрочните обезщетения? Увеличението на обезщетението за отглеждане на малко дете до 2 години от 130 на 160 лв. изисква един допълнителен ресурс от 22,5 млн. лв. От увеличението на максималния размер на безработицата от 140 на 160 лв. са необходими допълнително 9,8 млн. лв. В резултат на дейността по профилактики и рехабилитация изследванията ни показват, че разходите за болнични за преминалите по тази програма на НОИ намалява с около 50 на сто, при което ние предвиждаме за следващите години тази програма да се увеличава.
Как изглежда бюджетът на Държавното обществено осигуряване по фондове? Във Фонд “Пенсии” имаме дефицит от 1 млрд. 553 млн. лв., като разлика между приходите от осигурителни вноски и разходите за пенсии. Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, винаги е балансиран, тъй като той се финансира с трансфер от републиканския бюджет, разходите и приходите тук са равни и са в размер на 195,7 млн. лв. Фонд “Трудова злополука” има излишък от 20,8 млн. лв., който в рамките на консолидирания бюджет отива да покрие дефицита във Фонд “Пенсии”, а също така и във Фонд “Общо заболяване и майчинство”, в резултат на това, че Националният осигурителен институт вече изплаща два от трите дни, които изплащаше работодателят до 2003 г. Този фонд има дефицит от 62,4 млн. лв., но този дефицит, както казах, се покрива в рамките на консолидирания бюджет.
Фонд “Безработица” приключва с 201 млн. лв. излишък. Мисля, че за следващата година, когато се представя бюджетът, трябва да се извърши преструктуриране на осигурителните вноски по размер, без да се увеличава общата осигурителна тежест, тоест политиката трябва да бъде съхранена, но по-справедливо да се разпредели тежестта между отделните фондове.
Бюджетът на НОИ също така е балансиран, но при него има 18 млн. лв., които не са за административна издръжка, а за финансиране на здравните осигуровки на децата до 18 години. Иначе разходите за административна издръжка на НОИ са 1,3% от всички разходи. За сравнение – подобни администрации функционират с разходи между 3 и 6% за издръжка от общите разходи, които те извършват.
Предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване бяха много подробно представени в доклада на Комисията по бюджет и финанси от народния представител Петър Димитров. Затова само ще кажа, че те са свързани с промяна на размера на осигурителната вноска във фонд “Пенсии”, свързани са със създаването на Агенцията по приходите и прехвърлянето на функциите по събирането в тази агенция, промени в пенсионното дело – главно индексацията на пенсиите и промяна в частта за инвалидните пенсии в посока на по-справедливо решение. Промени са свързани също така и с новите функции на НОИ по създаване на архивно стопанство и управление на Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите, а също така и изплащането на обезщетенията за временна нетрудоспособност и майчинство се променят за началото на 2007 г.
Благодаря за вниманието. Готов съм след дебатите каквито въпроси има към Националния осигурителен институт, да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Христосков.
Предстоят дебати по предложения законопроект. Предлагам да преминем към тази част от работата по точка първа. Ще ви припомня времето, което отделните парламентарни групи имат съгласно правилника и разпределението, което сме съгласували между парламентарните групи. Ще назова минутите с едната трета увеличение на времето по ал. 3 на чл. 45, предполагайки, че в хода на изказванията някоя парламентарна група може би ще надхвърли основното време:
Коалиция за България – 40 минути, НДСВ – 32 минути, ДПС – 26 минути, ОДС – 22 минути, “Атака” – 21 минути, ДСБ – 21 минути, БНС – 20 минути, независими – до 15 минути.
Заповядайте за изказвания.
Има думата госпожа Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори ще подкрепи Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., внесен от Министерския съвет.
На две поредни заседания на Комисията по труда и социалната политика законопроектът бе представен от управителя на НОИ господин Йордан Христосков, предварително одобрен от Надзорния съвет на НОИ и представен за становище от Сметната палата. В своето експозе господин Христосков заяви, че консолидираният проектобюджет на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. е разработен на основата на очаквано изпълнение на Бюджет 2005 и приетите от правителството основни макроикономически показатели, по които е разработен проектът на консолидирания държавен бюджет за 2006 г. като брутен вътрешен продукт, темп на нарастване на брутния вътрешен продукт, инфлация в края на 2005 г., инфлация в края на 2006 г., прогнозен валутен курс, средна брутна месечна работна заплата, среден месечен осигурителен доход, минимална месечна работна заплата, индексиране на бюджетните заплати от 1 юли.
Какви политики са заложени по приходната и разходната част на бюджета? От представените доклади на двете комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика, стана ясно, че по приходите се предвижда да постъпят 3 млрд. 48 млн. лв., в това число приходи от осигурителни вноски от работодатели, лични осигурителни вноски, осигурителни вноски от самоосигуряващи се и договаряне на по-високи осигурителни прагове по икономическите дейности и основните квалификационни групи професии. Разходите се предвижда да бъдат в размер на 4 млрд. 952 млн. лв., като най-голям дял се пада на пенсиите. Предвижда се съотношението между работещи и пенсионери през 2006 г. да стане 100:91 при 100:96 за 2005 г. Общият резултат по фондовете – Фонд “Пенсии”, “Общо заболяване и майчинство”, “Трудова злополука и професионална болест”, Фонд “Безработица”, и по бюджета на НОИ е балансиран на нула.
Със законопроекта се предлагат и изменения в Кодекса за социално осигуряване. Предвижда се извършване на кадрова и техническа подготовка за изплащане на обезщетенията за временна нетрудоспособност и майчинство от началото на 2007 г. – един от наболелите проблеми.
Препоръчваме усъвършенстване на нормативната уредба с необходимите облекчения, тъй като не нараства броят на самоосигуряващите се лица, в това число земеделски производители, проблемите с индексирането на пенсиите, просрочените задължения към ДОО, продължаване на политика по финансиране програмите за профилактика, рехабилитация и отдих на осигурените лица и др.
Националното движение Симеон Втори ще направи своите предложения по различните проблемни текстове между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Законът за Държавното обществено осигуряване е един от малкото, за който всеки народен представител дължи отговорност пред толкова широк кръг избиратели или поне пред един свой близък, който очаква честност и откритост. Не бих определила бюджета на Държавното обществено осигуряване като бюджет, който дава очакваното решение на проблемите на възрастните хора, на младите майки, на болните за бързо и рязко подобряване на качеството на живот. Бих го определила обаче като смел и отговорен бюджет, който търси баланса между плавното покачване на доходите на най-бедните и макроикономическата стабилност. Защото той е пряко обвързан с политиката на стимули на производителите и реален растеж.
В резултат – приходната част на бюджета е продукт на няколко разнопосочни тенденции: намаляването на осигурителната вноска за Фонд “Пенсии” с 6 пункта, която води до намаляване на приходите в бюджета със 630 млн. лв., по-високите осигурителни прагове със средно увеличение 6,8 на сто, повишаване на максималния доход за всички осигурени лица от 1300 на 1400 лв., от което допълнително в бюджета ще постъпят 7 млн. лв., нарастване на средния осигурителен доход с 8,17 на сто спрямо очаквания за 2005 г., водещо до 214 млн. лв. допълнителни приходи, нарастване на вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване на лицата, родени след 1959 г. от 3 на сто на 4 на сто, определящо намаление на приходите с 59 млн. лв.
Сред политиките по разходната част на бюджета бих искала да обърна внимание на някои, които по-рядко се изтъкват. Подобряване на организацията и контрола върху органите на лекарската експертиза чрез участието на доверени лекари на НОИ в ТЕЛК и НЕЛК с цел намаляване на броя на новоотпуснатите пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Както е добре известно, през 2005 г. се очаква броят на инвалидните пенсии да нарасне на 405 хиляди души, което е обект на особена обществена тревога. В резултат на мерките, предприети след приемане на Закона за здравето и създадената възможност за обжалване на решенията на две нива в Бюджет 2006 е планирано намаление на процента на инвалидните пенсии със 7,3 на сто. Подобряване на съотношението осигурени лица – пенсионери през 2006 г. на 100 към 91 в сравнение с 2005 г., което е 100 към 96, което е тенденция в посока по-добра надеждност на пенсионната система. Засилен контрол върху правомерността за получаване на обезщетенията по ДОО, в това число върху издаването на болнични листове – един проблем, който години наред позволява незакономерно изтичане на средства от фондовете на НОИ.
Бюджет 2006 създава предпоставки за някои твърде важни стъпки в областта на пенсиите.
Първата е, че изтегля увеличението на пенсиите от 1 януари вместо от 1 юни, с което се създават по-добри условия за защита на реалния ръст на пенсиите.
Втората е свързана с промяна на механизма на осъвременяване на пенсиите и прилагането на диференциран подход, при който най-ниските пенсии ще бъдат осъвременени с по-висок индекс. Въпреки възникналите дискусии, че тази стъпка би могла да доведе до демотивиране на хора в предпенсионна възраст за получаване на по-висок осигурителен доход, тя се посреща с определено одобрение сред преобладаващата част от хората на пенсионна възраст.
На трето място, планира се повишаване на гъвкавостта на пенсионната система чрез осигуряване на възможности за откупуване на осигурителен стаж.
В резултат на основните параметри на пенсионното дело за 2006 г. е постигнат увеличен среден размер на пенсията на един пенсионер на 147,52 лв. срещу 133 лв. за 2005 г.; реален ръст на пенсиите от 4,8%; социална пенсия за старост от 1 януари 63 лв.; максимален размер на пенсиите 455 лв.; индексация на пенсиите от 1 януари.
Бюджетът на НОИ решава по по-достоен начин проблеми с доходите на категории граждани, които в последните години са в особено затруднено положение. Като обществено приемливи бих определила средствата, които се планират за отглеждане на малко дете от осигурените майки. Те нарастват от 130 на 160 лв. Тези средства, равняващи се на минимална работна заплата, са израз на обществено признание на отговорността на младите майки. Допълнителните разходи в бюджета за тази цел са 22,5 млн. лв. Увеличен е максималният размер на обезщетението за безработица от 140 на 160 лв., за което в бюджета са планирани допълнителни разходи в размер на 9,8 млн. лв.
Бих искала да обърна внимание и на няколко проблема, решаването на които би довело до по-добра приходна част на бюджета. От 2004 г. насам има задържане на размера на задълженията към НОИ, подлежащи на събиране от Агенцията по държавни вземания, като около две трети от тази сума са задължения на големите длъжници. От 460 милиона просрочени задължения в бюджета са планирани 20 милиона приходи от главница по ревизионни актове. Въпреки редица обективни причини, свързани най-вече с реалния фалит на част от фирмите, има и такива, спрямо които не се предприемат категорични действия и те продължават да трупат задължения.
Остава проблемът с големия брой здравно и социално неосигурени частни земеделски производители – проблем, който беше изтъкнат и в предишното изказване. Факт е, че те не декларират доходи, което затруднява определянето на административен контрол по осигуряването на приходи по осигуровките.
Уважаеми госпожи и господа! Бюджетът на Държавното обществено осигуряване е един документ, който ще определи в голяма степен живота на милиони българи през 2006 г. Зад всяка цифра в този документ се крият човешки съдби на хора, които чакат от нас решения, водещи ги до по-достоен живот. Затова точно днес популизмът и партийните интереси би трябвало да отстъпят място на здравия разум, на реализма, на търсенето на промените във възможното и на отговорността ни като народни представители. Групата на Коалиция за България ще гласува за бюджета на Държавното обществено осигуряване с пълното съзнание за тази своя отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Имате думата, уважаеми колеги.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги и уважаеми управляващи! Намерихте много оправдания за това, че няма да изпълните предизборните обещания. Предложеният ни проектобюджет е поредното признание, че това наистина е така. Аз няма да ви попитам защо няма да изпълните обещанията си. Този въпрос ще ви бъде зададен от тези, които ви повярваха и гласуваха за вас. Аз ще ви попитам обаче защо обещахте реки на благоденствието, а днес казвате, че държавният бюджет е бюджет на възможното. Защо обещахте невъзможното? Партии, които несъмнено са фактори в политическия живот на страната, би трябвало да могат да разграничат желаното от реалното, особено когато тези неща са така далеч едно от друго. Какво ви липсва? Експертен поглед, компетентност или просто си послужихте с лъжи, за да се домогнете до властта? Което и от двете да е истина, означава само едно: че България се сдоби с едно, най-меко казано, слабо правителство.
Ние от Демократи за силна България ще гласуваме против бюджета на Държавното обществено осигуряване. Осигурителната система в България е с почти вековна история и същевременно съвсем млада в своята реформа. Нужно е развитие и усъвършенстване на осигурителния модел – нещо, което липсва в Бюджет 2006. Липсват както средства, така и виждане за развитието на така важната за социалната сигурност осигурителна система. Няма да премълча констатацията, че бюджетът е професионално подготвен, което доказва за пореден път, че в НОИ работят хора, притежаващи висок професионализъм. Но при некомпетентно зададени параметри и най-добрите професионалисти не могат да извършат чудеса. А този бюджет има за цел да ни убеди в абсурдното, че две плюс две е равно на пет. Едно такова упражнение има потенциал за успех при деца някъде в предучилищна възраст, но във всички други случаи е обречено на фиаско.
Няма да премълча обаче и положителните страни на бюджета за 2006 г., като например запазването на 4-процентната вноска за допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Размерът от 4% за 2006 г. е приет от 39-ото Народно събрание. Увеличението на вноските във втория стълб трябва да е съчетано с разширяване на възможностите за инвестиране на средствата от пенсионните фондове. До средата на 2005 г. те са почти 1 млрд. лв. Знаем, че такъв закон ще има, надяваме се това да стане по-бързо и той да е приложим.
Положително е и предложението за подкрепа на пенсионната реформа, но за съжаление без яснота кога, как и какъв ефект ще има най-вече върху първия стълб.
Положителна стъпка в бюджета е и намаляването на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с шест пункта от 1 януари 2006 г., но намаляването на осигурителните вноски без предприемане на съпътстващи промени в Кодекса за социално осигуряване за развитие на осигурителния модел и без реално очакване на повишение на осигурените лица може да има отрицателни ефекти в бъдеще. Компенсирането на това намаление вече се реализира чрез прибързаното и необосновано увеличение на тежестта на косвените данъци, които, освен че обезсилват намалението с шест пункта на осигурителните вноски имат регресивно действие и натоварват относително в по-голяма степен хората с ниски доходи, отнемайки относително повече жизнено необходими средства от тях.
Без притеснение ще кажа, че е направо срамно намерението на правителството да въведе доходен критерий за интеграционната добавка за хората с увреждания. От тях ли ще спестите и ще компенсирате и без това нищожните увеличения и данъчноосигурителни облекчения? Това, че има груби нарушения при издаването на удостоверения за намалена работоспособност не е проблем на хората с увреждане, а е проблем единствено на управляващите и те не бива да го решават, ощетявайки нуждаещите се.
А какво се спести и от продължителното разиграване на хората, репресирани от комунистическия режим? Още правителството на Симеон Сакскобургготски унижаваше и разиграваше тези хора! Разбрахме, че комисията ще удовлетвори исканията на репресираните лица и тези, които не са навършили пълнолетие в момента на периода на репресията, да получават необходимата добавка, но в бюджета се забелязва, че се предвиждат само 5000 души за изплащане на такава добавка и това ме навежда на мисълта, че отново ще се намерят бюрократични пречки, за да бъдат разигравани и унижавани тези хора и да не им се даде това, което и обществото им дължи, а и законът повелява.
И още, въпреки намаляването на осигурителната тежест с шест пункта, остава основният проблем на осигурителната система – високи осигурителни вноски и нисък размер на пенсиите, както и другите осигурителни плащани.
Поради тези причини в България има скъпа работна сила и бедни работници. Това, че увеличаването на осигурените лица е пренебрежимо малко, ясно се вижда, въпреки числените каламбури в доклада относно проектобюджета на държавното обществено осигуряване. В текста на доклада се казва, че броят на осигурените лица през 2006 г. ще се увеличи с над 114 000 души и при това спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. Да, спрямо заложеното в Бюджет 2005, но спрямо очакваното изпълнение на Бюджет 2005 увеличението на осигурените лица е само с 3741 човека. В същото време за активни мерки на пазара на труда, за създаване на работни места и подобряването на качеството на работната сила са предвидени общо над 138 млн. лв. Очакваните резултати са 62 000 нови работни места.
Какво показва всичко това? Неефективно използване на средствата от бюджета и признание, макар и под сурдинка, че ще се увеличава заетостта в сивия сектор на икономиката. И без това сивата икономика в България по оценки на Международния валутен фонд е 25-30% или 10-12 млрд. лв. за 2005 г. Икономическата политика на сегашния кабинет ще насърчи увеличаването й.
Виждаме, че в този бюджет просто се въртят едни пари, като в онзи стар виц за двете мутри, които се хващали на бас и на въпроса: "Какво правите?", отговаряли: "Въртим едни пари!". Та и вие, уважаеми управляващи, докато въртите едни пари, българските граждани ще стават все по-бедни и по-бедни, а на въпроса: "Защо?" ще им отговорите, че не е вярно и те просто не разбират дълбоката социална философия на вашето управление. Каквато и да е дълбоко скритата социална философия на бюджета, реално покупателната способност на хората намаля с 8-10% при поредните два есенни ценови шока – първо, на основни стоки и услуги, а след това и на повишението на енергоносителите. Всичко това при липсата на своевременни защитни компенсации на доходите.
Предвиденото увеличение на пенсиите – средно с 5% от 1 януари 2006 г. и на бюджетните заплати с 6% от 1 юли 2006 г., не само не компенсират предвидената инфлация от 5,8%, а в действителност реално намаляват доходите!
Поради всичко изброено дотук ще гласувам против предложения проектобюджет, но ще изтъкна и още една причина. Ще гласувам против предлагания проектобюджет, защото този, както и държавния бюджет не са костовистки. Ако бяха, бих гласувала с две ръце, но уви, не са, въпреки широко прокламираното твърдение, че е такъв, именно от представители на левицата. Явно много ви се е искало, дами и господа от мнозинството, да създадете костовистки бюджет, но затова е много повече от това да назначиш Пламен Орешарски за финансов министър и да имаш професионалистите от НОИ на разположение! Иска се политическа воля, смелост, решителност и компетентност. И ако от 2001 г. насам имахме повече костовистки бюджети, сега щяхме да сме пълноправен член на Европейския съюз (викове: "Е-е-е!" от КБ), а не срамежливо да похлопваме на вратата на Европа и да не знаем дали тя ще се отключи за нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Понева.
Господин Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Ако костовистките бюджети досега бяха толкова красиви, народът нямаше да изрита Костов и правителството от властта, както впрочем ще изрита и тези, които правят костовистки бюджети, като този!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не знам дали госпожа Понева проследи репликата. Желаете ли дуплика, госпожо Понева? Не желаете.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, госпожо министър на труда и социалната политика, уважаеми колеги! Днес ние разглеждаме на първо четене консолидирания бюджет на ДОО за 2006 г. Аз искам да подчертая, че в годините на прехода – повече от 16 години, бюджетът на ДОО винаги е бил балансиран и изпълним. Такъв е и бюджетът, който е предложен за 2006 г. Естествено е консолидираният бюджет на ДОО за 2006 г. да е съобразен с най-важните макроикономически параметри на републикански бюджет.
В областта на приходите в проекта за 2006 г. са заложени следните политики.
Първо, намаляване на осигурителната тежест с 6%. Ако се запитаме в годините – кое от българските правителства е намалило в такава голяма степен осигурителната тежест, естествено, че няма такова правителство, което е направило такава стъпка. В ръцете на бизнеса са оставени повече от 620 млн. лв., които могат да бъдат използвани за инвестиции и за повишаване конкурентоспособността на нашите фирми след присъединяването ни към Европейския съюз.
Втората политика, която е постигната в приходната част, това е договарянето на по-високи осигурителни прагове вследствие на увеличаването на минималната работна заплата.
Третата политика, която се постига в приходите, това е увеличаване броя на осигурените лица близо със 114 000 души; повишаването на осигурителната вноска на универсалните фондове с един пункт – от 3 на 4 пункта. Също следва да отбележа минималните прагове, по които се осигуряват земеделските производители и тютюнопроизводителите. Тези, които са само земеделски производители, се осигуряват върху минималната сума от 55 лв., а останалите лица, които осъществяват земеделска дейност и са тютюнопроизводители – на 110 лв. Ние запазваме в настоящия бюджет и минималния месечен доход, върху който се осигуряват самоосигуряващите се лица. Увеличава се месечният осигурителен доход на 1400 лв. на самоосигуряващите се лица.
Друга политика, която е заложена със създаването на Националната агенция по приходите, е да бъде увеличена събираемостта на осигурителните вноски. Общо приходите на консолидирания бюджет на ДОО през 2006 г. е заложено да бъдат 3 млрд. 48 млн. 680 хил. лв.
В областта на разходите, които за 2006 г. са 4 млрд. 952 млн., политиките, които са разработени за разходи по пенсии и краткосрочни обезщетения, са, първо, увеличаване на пенсиите на повече от 2 млн. 300 хил. човека от 1 януари, а не от 1 юни, както беше досега съществуващата практика. Промяна на механизма за осъвременяване на пенсиите; увеличаване на максималния размер на пенсиите от 1 януари от 420 на 455 лв. или това е с близо 35%; увеличаване размера на обезщетенията за отглеждане на малко дете от 130 на 160 лв.; изплащане на месечните добавки в по-голям размер за първо дете 18 лв., за второ – 22 лв., и за всяко следващо дете 18 лв., и запазване минималния размер на обезщетението за безработицата, но същевременно увеличаване максималния размер от 140 на 160 лв. Всичко това ще доведе до увеличаване на средния размер на пенсията от 133 за 2005 г. на 148 лв. през 2006 г.
Други важни стъпки, предприети в областта на социалното осигуряване, това е създаването на Сребърния фонд за осигуряване финансовата стабилност на първия стълб на пенсионната система, в резултат на негативните демографски тенденции в страната. С годините всички обещаваха, че този “Сребърен фонд” ще бъде създаден, ще бъдат отделени средства от приватизацията, но досега никое българско правителство не реши да създаде този “Сребърен фонд” за осигуряване на финансовата стабилност.
Втора стъпка, това е повишаване гъвкавостта на пенсионната система чрез осигуряване възможности за откупуване на трудов стаж. От тази стъпка, която е предприета, могат да се пенсионират около 40 хил. български граждани, които в момента са навършили пенсионна възраст, а съществуващата точкова система не им позволява да получат пенсии.
Искам да се спра и на промените, които се предвиждат в Заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, като на първо място искам да отбележа промяната, която се подготвя в чл. 8, ал. 1 – това е увеличаване броя на осигурените лица, които могат да се осигуряват чрез осигурителни каси. Тази тенденция е положителна и аз си задавам въпроса дали не трябва да има ограничение за дейността на осигурителните каси? Положително е това, че броят на осигурените лица в осигурителните каси се увеличава от 10 на 50 лица, но можем да направим и следващата стъпка, както е в някои други страни, например в Белгия, където няма горна граница на осигурените лица в осигурителните каси.
Друга промяна, която се прави в Кодекса за социално осигуряване, това е премахване на една несправедливост при изчисляване размера на пенсиите за инвалидност и за осигурителен стаж. Пенсиите досега за възраст и осигурителен стаж се изчисляваха за години и месеци, а пенсиите за инвалидност – само в години. С тази промяна се изравнява изчисляването на пенсиите от еднаква продължителност на трудовия стаж.
Приветствам и стъпката, която е предприета за удължаване срока за започване изплащането за болничните обезщетения от 1 януари 2007 г., тъй като от 1 януари 2006 г. стартира Националната агенция по приходите. За да се избегнат сътресенията в Националния осигурителен институт, най-логично е изплащането на обезщетенията да започне от следващата година.
С оглед намаляване на неправомерните разходи за пенсии за инвалидност искам да коментирам и да поставя един въпрос, който трябва да обсъждаме в бъдеще, а това е мястото на териториалните експертни лекарски комисии и Националната експертна лекарска комисия – дали тези комисии следва да бъдат към Министерството на здравеопазването или не следва да намерят своето естествено място в системата на Националния осигурителен институт.
Уважаеми дами и господа народни представители, предложеният Законопроект за бюджет на ДОО за 2006 г. е балансиран. Това е бюджет на социалната отговорност, поради което ние, от Коалиция за България, ще подкрепим бюджета. Уважаеми дами и господа, искам да ви призова да подкрепите бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., за да можем да гарантираме спокойствието на повече от 2 млн. 300 хил. български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Мръцков.
Има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание днес е проектът за бюджет на Държавното обществено осигуряване. Това е един законопроект, който винаги предизвиква колегите-депутати да правят изказвания с много популизъм, много демагогия и много противопоставяне. Очевидно е, че днешната дискусия също няма да направи изключение. Нещо повече, такъв тип дискусия, свързана с бюджета на Държавното обществено осигуряване, винаги създава условия за противопоставяне, разбира се, и за изразяване на различни мнения. Аз обаче винаги виждам в този закон възможност за обсъждане на нашия осигурителен модел, на неговите недостатъци и постижения, както и за неговото бъдеще. Като всеки един бюджет и този проект за бюджет на Държавното обществено осигуряване е структуриран от много числа. Разбира се, зад тези числа винаги има приоритети, винаги има политики.
Ще започна с най-важния от тях, а именно намаляването на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” с 6 процентни пункта. За това намаление се говори от два месеца и то стана вече много известен факт. Може да се каже, че беше постигнато и в резултат на предизборни обещания, и в резултат на тристранни разговори и най-вече като резултат от заявена и отстоявана политическа воля. В резултат на това във фонд “Пенсии” ще постъпят с около 630 млн. лв. по-малко, а в ръцете на бизнеса и предприемачите респективно ще останат с толкова повече пари. Малко или много са тези милиони ще се види в края на годината, когато Националният осигурителен институт ще отчита, на първо място, има ли нарастване на броя на осигурените лица; има ли нарастване на размера на получаваните работни заплати; увеличена ли е събраната сума от осигурителните вноски; изрязана ли е част от сивата икономика на страната. Или статистиката може би ще отчете, че къщите и колите на предприемачите са станали повече. Това е един въпрос, по който и Националният осигурителен институт, и всички колеги от Комисията по труда и социалната политика, а и защо не всички народни представители, трябва да бъдем изключително внимателни. Защото за първи път се прави такъв жест към бизнеса, като се предоставя такава огромна за нашите мащаби сума в размер на 630 млн. лв.
Тази мярка, високо оценена от всички, даже и от Международния валутен фонд, ще наложи обаче държавният бюджет да подкрепи за пореден път бюджета на фонд “Пенсии”, защото, слава Богу, на никой не му и минава през ум да бъдат ощетени пенсионерите за сметка на работещи и работодатели. Признавам, че това е една много сериозна стъпка за политическата и социалната ефективност, за която тепърва ще съдим.
Колеги, искам да споделя няколко мисли във връзка с това преотстъпване на тези 6 процентни пункта.
На първо място, това, което искам да кажа, е, че подобряването на конкурентоспособността на българската икономика минава през българския осигурителен модел, минава през бюджета на Фонд “Пенсии”. Това ли е реалното нещо, което трябва да се направи? Това е естественият въпрос, който възниква. Осигурителният модел в България, осигурителната система се натоварва и с тази функция, след като вече беше натоварена да решава проблемите на пазара на труда, от една страна. От друга страна, осигурителната система в България, респективно Държавното обществено осигуряване беше натоварено с непосилната задача да се грижи и за сивата икономика. Всички тези въпроси са изключително важни и не трябва да бъдат пренебрегвани в никакъв случай, защото става въпрос за съдбата на българския осигурителен модел.
На следващо място, 504 млн. трансфери от републиканския бюджет за пенсии и обезщетения, които не са от осигурителни вноски. Нещо повече, субсидиите от републиканския бюджет във Фонд “Пенсии” и Фонд “Общо заболяване и майчинство” са в размер на 1 млрд. 408 млн. 800 хил. лв. Тоест през годините на прехода в резултат на всички тези политики, които сме приемали в тази пленарна зала, размерът на трансферите и субсидиите от републиканския бюджет към Държавното обществено осигуряване, респективно към консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, са увеличени между 2,8-3 пъти. Това е сумата, която спомена управителят на НОИ по време на дискусията в Комисията по труда и социалната политика.
На трето място, идеята за разширяване на първия и втория стълб очевидно е позитивна, защото това са капиталови стълбове и там осигурените български граждани са представени чрез индивидуалните си партиди и това е перспективният модел за българския пенсионен модел, тъй като очевидно е, че той е по-пазарно ориентираният.
Когато говорим за всички тези макроикономически показатели на Фонд “Пенсии”, задължително трябва да имаме предвид факта, че с този първи стълб, който е разходопокривен по своята същност и по своята философия, се правят многократни опити и много упражнения от различни политически сили и от различни изследователски институти, като крайностите са от идеята за приватизация на този фонд до ликвидирането на този фонд. Но основният въпрос, който се опитах да задам в началото на моето изказване, беше въпросът, който е свързан с философията на българския осигурителен модел. При тези трансфери и при тези субсидии от държавния бюджет се поставя на изпитание българският социален модел, защото в частта на Фонд “Пенсии” се осигуряват средства от републиканския бюджет, тоест от данъци и от една чисто осигурителна система се създават условия за преминаване към системата “Бевърич”, която е смесена система. Ако ние в бъдеще не направим така, че да развием с необходимите темпове капиталовите втори и трети стълб, при упражненията с Фонд “Пенсии” бихме могли да имаме проблеми, които на този етап не съществуват.
Заслужава да се отбележат още няколко нови момента във философията на този проектобюджет.
На първо място, това е договарянето на по-високи осигурителни прагове по основни квалификационни групи – нещо, за което стана дума и в изказванията на колегите преди мен. От тези числа с основание се прави извод, че същинската цел на пенсионната реформа - увеличаването броя на осигурените лица и доходът, върху който се осигуряват, от една страна, и въвеждането на по-строги изисквания за достъп до пенсионната система – минимална възраст за пенсиониране, изискуем се брой точки и намаляване на привилегиите за ранно пенсиониране, от друга страна, вече се реализират и превръщат в трайна тенденция. Не е за пренебрегване и фактът, че от тази мярка във Фонд “Пенсии” се очаква увеличение на приходите с близо 214 млн. лв. От увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 1300 – на 1400 лв. се очаква приходи от 7 млн. лв. в повече.
Искам да обърна вашето внимание, уважаеми колеги, по няколко въпроса, които са изключително важни и които бяха споменати в изказванията на колегите.
На първо място, по въпроса за просрочените задължения към Националния осигурителен институт. Беше казано, че техният размер към днешна дата е около 460 млн. лв., като една голяма част от тях – две трети от задълженията, се администрират от Агенцията за държавни вземания. Големите длъжници, които са известни и които са изнесени в сайта на НОИ, са тези, които формулират по-голямата част от задълженията. Но това, което прави впечатление, е изключително важно – повишени са лихвите, а главницата намалява. Защо са повишени дължимите лихви? Защото през 2003 г., ако не се лъжа, беше променена формулата от 10 плюс основния лихвен процент на 20-процентни пункта плюс основния лихвен процент и това доведе до увеличаване на задълженията, които касаят частта “Лихви”.
Следващият въпрос, който искам да засегна, е въпросът за земеделските производители – една любима тема, която засягам по принцип във всички изказвания по време на обсъждането на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Информацията, изнесена от НОИ, посочва, че за всички социални рискове са осигурени 9 хил. 706 земеделски производители, а само за пенсия – 17 хил. 246 земеделски производители. Ако съпоставим тези цифри с броя на регистрираните в поделенията на Министерството на земеделието и горите земеделски производители, които са между 110 и 120 хил., става ясно, че мотивацията или осигурителната култура на тези български граждани е на изключително ниско ниво. Този проблем ще бъде изключително сериозно поставен след 2007 г., когато тези регистрирани земеделски производители трябва да получават и субсидии по линията на европейските фондове. Ако те нямат прилежен или легален осигурителен статус, те няма да могат да получат тези субсидии. Това трябва да е ясно отсега и всички народни представители трябва да имаме ангажимента по някакъв начин да съдействаме земеделските производители да се възползват, забележете, от преференциите, които сме им дали.
На първо място, те са единствената категория, която се осигурява върху една четвърт от минималния осигурителен доход. Те ще се възползват от преференцията - до 31 март следващата година да внасят осигурителните вноски. Те ще се възползват от преференцията във всички пощенски станции, тоест във всички населени места, във всички села да могат да внасят дължимите осигурителни вноски. Но няма административна мярка, която да накара тези хора да внесат осигурителните си вноски. Следователно осигурителните им права ще бъдат накърнени не само след 2007 г., а и за в бъдеще, защото те имат преференции и по здравното осигуряване, както добре знаете. Ако се възползват от тази преференция и платят 150-160 лв. в рамките на една календарна година – до м. март 2006 г., те ще придобият осигурителни права за цялата година.
Това са преференциите, които сме дали. Земеделските производители са категоричният извод, че даването на преференции в осигурителната система не е условие за решаването на проблема. Преференциалната практика не дава резултати. Резултат може да даде единствено и само нагласата и волята за осигуряване и подобряване на осигурителната култура – нещо, което много трудно се изгражда у нас.
Следващият въпрос, на който искам да спра вашето внимание, са инвалидните пенсии. Тук беше казано, че през 2005 г. в бюджета са заложени 373 хил. по бюджета на Националния осигурителен институт, а отчетът към днешна дата, тоест експертни решения от трудово-експертни лекарски комисии са получили 405 хил. български граждани.
Една голяма част от тях – 986 424, са удостоверенията за получаването на интеграционна добавка, което означава, че там има седем възможности за получаване, затова е такъв броят.
Това означава, че контролните механизми в тази сфера трябва да бъдат изключително надеждни. В никакъв случай обаче не трябва да създаваме условия за противопоставяне между отделните съсловия в обществото, между хората с увреждания и тези, които са без увреждания, защото такава тенденция много лесно може да бъде прокрадната в обществото, ако започнем непрекъснато да говорим за инвалиди менте или каквито заглавия вече се появиха "Инвалиди менте изядоха пенсиите на пенсионерите". Такава една тенденция според мен е изключително опасна. Тя трябва да бъде много сериозно мотивирана и ако има такива случаи, те трябва да бъдат задължително подложени на административни мерки, да бъдат контролирани от администрацията и да не създаваме в обществото нагласи за противопоставяне.
На следващо място, уважаеми госпожи и господа, преди да направя задължителните изводи за философията на бюджета на държавното обществено осигуряване, ще ми позволите да коментирам още няколко числа, които бяха вече казани. Социална пенсия – 60 на 63 лв. Знаете, че тази пенсия се определя с решение на Министерския съвет. От нея произтичат други плащания, които са свързани с тези параметри. Увеличава се максималният размер на пенсията на 455 лв. Този размер е законово определен и се определя на база максималния осигурителен доход от предходната година и 35% от него са 455 лв.
За краткосрочните обезщетения вече беше казано, че се увеличават парите за обезщетение за отглеждане на малко дете от 130 на 160 лв. месечно, увеличава се максималният размер за обезщетението за безработица от 140 на 160 лв.
След всичко, което ви изредих дотук, следва резонен въпрос: ще стигнат ли тези пари за покриване на разходите от пенсионерите, безработните, майките и всички, които разчитат на държавното обществено осигуряване? Не е безизвестен фактът, че средно 9% от брутния вътрешен продукт Република България отделя за бюджета на държавното обществено осигуряване. Този процент се задържа през последните 5-6 години, като идеята в приоритетите на управляващата коалиция е този процент на брутния вътрешен продукт да не е по-малък от 10% - нещо, което е записано в управленската програма.
Очевидно е, че трябва да се спомене и този процент от брутния вътрешен продукт в страните от Европейския съюз, който е 10,5%.
Още един аргумент в подкрепа на всичко това, което казах, е, че коефициентът на заместването, тоест съотношението между средната пенсия на един пенсионер и средния месечен нетен осигурителен доход като от средната месечна заплата се приспаднат осигурителните вноски и данъци, в България е приблизително 50%, както беше казано и от господин Христосков, а в страните от Европейския съюз процентът на заместване е около 60%.
Не се наемам да пресмятам с колко стотинки на ден в повече ще имат хората, така както обичат да правят колегите от други парламентарни групи. Ще кажа, че сме далече още от европейските норми на политиката по доходите. Все още има много какво да се иска. Битката с бедността започва едва сега. Вярно е, че през последните години се направи немалко. Не искам да припомням в тази връзка началото на прехода. Тогава не можеше да се говори за политика по доходите, хората правеха усилия да оцелеят. После беше направен опит за осигурителна реформа с всичките политически рискове и с надеждата, че новият осигурителен пенсионен модел ще бъде устойчив и заложените в него принципи ще доведат до нови осигурителни отношения, които да бъдат в полза и на старите пенсионери, и на новите, и на работещите хора.
И досега смятам, че всички крайни политически решения за промяна на този модел са опасни за цялата осигурителна система. Тя е намерила пресечните точки на балансите и има нужда от усъвършенстване, а не от нова радикална промяна. Не мога да приема, че имаме абсурдна пенсионна система и тя се нуждае от радикална реформа. Пенсиите, доходите, заплатите и обезщетенията ще бъдат такива, каквито нашата икономика и нашият икономически ръст ще предопределят. Ще имаме толкова по-добра социална политика, колкото по-добре работи нашата икономика.
А колкото до това дали е успешна нашата осигурителна реформа – ще припомня, че жълтите картони на Европейския съюз не са за нея. Те са за други сфери, където през годините се даваха много пари, но социалните и политически ефекти все не се случваха.
Движението за права и свободи и аз ще подкрепим предложения Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване. Ще го направим заради сигурността, че и тази година пенсионерите ще си получават пенсиите, макар и с не много голямо увеличение, че и тази година не са пропуснати майките и безработните, че и тази година ще продължат да се развиват вторият и третият стълб на пенсионната система и с увереността, че имаме енергия да променяме живота на хората към по-добро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Давам думата на народния представител Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Много пъти днес се каза, че социалният бюджет, фактически бюджетът на общественото осигуряване изразява социалната политика през следващата година на правителството. Това е така и това, което мен до известна степен ме безпокои, е сравнително ниското участие в дебатите днес. Докато за опозицията това може да е оправдано донякъде…
Надявам се, че недостатъчното участие и присъствие на управляващите се дължи на това, че хората, които са ангажирани тук, гледат чисто професионално на въпроса и се надявам дебатът наистина да бъде не толкова политически, а много повече сериозен. Такова ще бъде и моето изказване.
Говорейки за професионализъм, искам първо да поздравя колегите от Националния осигурителен институт за изключително добре представения материал. Този материал, който от една страна чисто професионално прави опит да се постигне обществен баланс, от друга страна начинът, по който е представен, ни дава възможност да заемем една много ясна позиция и да търсим и ние евентуално подобряване на този баланс.
Какво ни дава бюджетът като виждане от първо четене?
Очевидно е, че той не отговаря на поетите ангажименти, но пък трябва да приемем, че трябва да го гледаме от четиригодишната проекция, която управлението се надява, че ще може да реализира.
Първият въпрос, на който трябва да си отговорим, е: спечелена ли е следващата година или е загубена от този бюджет? Веднага ще ви отговоря, че за мен следващата година е загубена и това, което е поето като ангажимент, ще трябва да се търси да се реализира през следващите три години именно поради липсата на много по-радикални стъпки в този бюджет.
Нека да погледнем бюджета през погледа на едно обществено сечение. Какво получават пенсионерите, какво получават работещите, какво получава работодателят, какво получава безработният? Това е общественото сечение, което касае този бюджет.
Какво получава пенсионерът? Той получава едно увеличение реално от 4,8%, безспорно далеч от очакваното. Мисля и в края ще направя едно предложение, че тук можем да направим първата радикална стъпка, за да може поне неговите обществени очаквания да ги удовлетворим до известна степен.
Какво получава работещият, осигуряващият? Той получава едно натоварване, уважаеми колеги. Качването от 1300 на 1400 лв. на осигурителния праг – видели сте в цифрите, води до 7,2 млн. допълнителни приходи, но кой ги дава в бюджета? Дават ги работещите, средната класа.
Изпреварването на ръста на осигурителния праг спрямо ръста на средната работна заплата дава едно много по-голямо натоварване и преразпределение, което започва да влияе и върху това, което се търси като промяна – 65 на 35% в осигурителната тежест. Ние всъщност не облекчаваме работещия. Неговата осигурителна тежест остава. И не само остава, а в средните слоеве относително се натоварва.
Отиваме в следващата категория – работодателят. Безспорно това е единствената радикална стъпка в бюджета, безспорно той е облекчен. Ще коментирам малко по-късно, но той е облекчен в смисъл, че се предполага, че ще използва около 620 млн. облекчени осигурителни вноски за развитие и за стимулиране на икономиката на страната, разбира се, и на собствения си бизнес.
Но какво получава безработният, уважаеми колеги? Това е, което най-много ме изненадва. Ние го оставяме на 80 лв. долна осигурителна граница. Уважаеми колеги, направете сметка, че този човек, който реално не може да се справи с живота по една или друга причина, и през следващата година той отива в едно фатално ниско ниво. Той остава с 5,7%, колкото е инфлацията. Той тази година е получавал 80 лв. Вземете инфлационния темп тази година. Догодина има още 5,7% инфлация, предвидена като параметър в бюджета, и като запазим сумата, този човек остава действително под един социален праг.
Аз бих предложил тук да съсредоточим малко повече вниманието си – дали на тези хора, които не могат да се оправят сами, можем да им помогнем?!
Това е разрезът, който смятам, че можем да направим за всяка обществена група.
Да видим тенденциите в бюджета.
И миналия път, когато разглеждахме данъчните закони, казах, че смятам, че можем да търсим по-добро средство да се стимулира българската икономика. Сега какво правим? Бюджетът е 4,9 млрд. лв. Милиард и деветстотин милиона лева дава държавата от републиканския бюджет. Три милиарда лева са вноските. Всъщност, какво правим? С 6,3 милиона намаляваме социалната тежест, но веднага ги връщаме обратно през бюджета. Това ли беше най-добрият инструмент? Отново казвам, имах друго предложение.
Нека да помислим нещо, което като тенденция също ме притеснява, въпреки че гледах внимателно цифрите, може да са оправдани, но някак си не мога да го приема. Ще го дам на вашето внимание. Нека колегите, ако искат и имат настроение, да го коментират, става дума за колегите от Националния осигурителен институт.
Като казвам за 1,9 милиарда, отчитам, че безспорно 504 млн. лв. са поетите ангажименти по различни правителствени, нормативни актове, пенсии и т.н. Но така или иначе 1 млрд. 400 млн. лв. пряка субсидия ние вадим и даваме от бюджета. Това е едно относително увеличение.
Това, което ме притеснява, е намалението на приходите. Казваме, че 630 млн. лв. има облекчаване. Но от друга страна има четири фактора. Със 114 хиляди увеличаваме заетите. 7,52% е увеличаването на осигурителната база. Декларира се увеличена събираемост. Декларира се по-добра работа на Агенцията за държавни взимания, въпреки че от цифрите – и това също ме притеснява – от цифрите, които се залагат, се вижда, че се дават по-малки приходи в сравнение с миналата година.
Ето тук е анализът и въпросът ми. Наистина, при всички тези допълнителни фактори, които могат да влияят към приходната част, към реалната приходна част, не от субсидията на бюджета, тоест които биха могли да повлияят върху субсидията, дали няма резерви и дали не можеше от тях да повишим приходната част до степен на по-голяма компенсация на намалението от тези 6%?
Уважаеми колеги, да гласуваш “против” Закона за Държавното обществено осигуряване, това означава, да гласуваш “против” пенсиите на родителите си. Не виждам никаква логика, в каквато и опозиция да бъдеш, да направиш такова нещо. Но виждам задължително наш ангажимент тук да се опитаме да подобрим, доколкото можем, рамката.
Аз ще направя две предложения.
Първото предложение няма да доближи управляващите до поетите от тях ангажименти, но може би до някаква степен ще удовлетвори някои обществени очаквания. Първото ми предложение, аз го направих вече в хода на дебатите и изказването си, е да се помисли отново за 80-те лева. Да се помисли сериозно дали да не ги индексираме с инфлационния темп. Помислете, колеги, дали имаме този резерв, това е едното.
Второто, което предлагам, е по-категорично. Аз предлагам, уважаеми колеги, предвид на най-уязвимата група от нашето общество – възрастните хора, да не ги държим, както всяка година в напрежение до последния момент, а да запишем в Законопроекта за бюджета 13-та пенсия. Да се мобилизираме, да го изпълним и да покажем, че имаме силата и волята да поемем този ангажимент една година, преди те да го получат. Мисля, че това би било един жест. Разбира се, това ще се отрази на рамката, ще се отрази на процентите, но много по-важна за мен е моралната страна – това, че ние имаме силата отсега да поемем този ангажимент.
Това са двете мои конкретни предложения. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Софиянски.
Остават точно 5 минути.
Има думата господин Иван Колчаков. Заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Ще се постарая да не бъда многословен. Иска ми се да кажа няколко думи по законопроекта, тъй като той е изключително важен. Съжалявам, че ние имахме конюнктурни дела и не можах да присъствам в началото.
Разбира се, давам си сметка като човек, който по време на 38-ото Народно събрание работеше с колегите по социалната реформа и въвеждането на тристълбовата система за обществено осигуряване. Зад гърба ни са всички големи политически дебати за това доколко тя е необходима.
Днес искам да кажа някои позитивни неща, а не само да критикувам като опозиция, защото специално в социалната политика, както и д-р Адемов каза, чудеса не стават, а ние трябва да сме реалисти. Затова днешният анализ и приемането на Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване показват, че зад гърба ни трябва да остане предизборната риторика. Ние сме наясно, че в една такава система не можем да обещаем повече, отколкото може да издържи икономиката.
Параметрите са ясни – 40% от брутния вътрешен продукт се концентрират в бюджета, а специално този ресор поема, както каза и д-р Адемов, около 10% от брутния вътрешен продукт, което е една максимална стойност, която можем да си позволим като държава и общество. Можем почтено да кажем, че чудеса не могат да станат.
Разбира се, огромно предизвикателство е пред специалистите, които са правили бюджета, когато имаш система с около 3 милиарда приходи и 5 милиарда разходи, тя не е никак лесно да бъде балансирана, затова искам да ги поздравя за подхода, при който имаше редукция от 6% на социалните вноски, които действително облекчават бизнеса и дават насока, при която мислим по един и същи начин.
Но както в моето експозе при приемането на бюджета, така и сега искам да посоча един подход, който не само според мен, но и според бизнеса и според синдикатите в България е недопустим. В бюджета на Фонд “Безработица”, който преди няколко години при предишното управление беше кооптиран и включен в бюджета на Държавното обществено осигуряване, защото предишните години ние приемахме четвърти самостоятелен бюджет на Фонд “Безработица”, в неговите параметри са включени 200 млн. лв. излишък. Искам да ви обърна внимание, че това са пари, които внасят работодателите и работниците. И според мен е недопустим подходът, при който вие получавате средства в приходната част за безработица, а с тях плащате пенсии.
В този аспект най-вероятно аз заедно със синдикатите и работодателите ще направя едно предложение между двете четения: размерът на тези средства да бъде занулен и ние да повишим социалните плащания на хората, когато са в състояние на безработица. И тъй като държавата чрез своя бюджет балансира бюджета на Държавното обществено осигуряване, да намерим резерва и подхода, чрез който да бъде балансирано това, но не чрез този недопустим начин. Отново казвам: това е подход, който не се споделя от работодателите и синдикатите. Надявам се, че това ще бъде последна година, в който е направен опит бюджетът на Държавното обществено осигуряване да бъде балансиран по този начин.
Накрая, искам да заявя, че това е единствената комисия, в която аз не гласувах “против” предложения бюджет. Не мога да го подкрепя, но ще се въздържа, с което все пак показвам, че ние имаме диференциран подход. И добрите практики, заложени в този проект за бюджет, е добре да бъдат подкрепени. Пожелавам успех на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Не виждам други желаещи народни представители да вземат отношение.
Предлагам да чуем министър Масларова, след което да гласуваме законопроекта на първо четене.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю за разбирането.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще говоря от името на управляващата коалиция – коалиция, която кой знае защо днес беше наречена от един наш колега от Демократи за силна България безпринципна и несправедлива, защото депутати от опозицията нямало в Монтана, Враца и Видин. Аз ще говоря именно от името на коалицията по един бюджет, който интересува всички и който бюджет винаги се разбира от всички, защото той стига до всеки един дом. Започва от майките и свършва до пенсионерите, минава през болните, през увредените хора – бюджет, който касае милиони съдби. Действително много справедливо всички мои колеги преди това казаха, че винаги по него има много дебати.
Бих искала да кажа на госпожа Понева, тя е млад народен представител, че сигурно има много грешки, но некомпетентно бяха пропуснати и много шансове още от 1999 г., за да бъде пенсионната система по-различна, отколкото е сега.
Така че нека не се връщаме назад, а нека гледаме напред. Аз няма да коментирам конкретните параметри на бюджета в Националния осигурителен институт, тъй като и господин Христосков, и господин Адемов, и господин Петър Димитров, и всички, които се изказаха надълго и нашироко, обясниха всички неща.
Аз искам да кажа за онези неща, които управляващата коалиция пое като ангажимент, и още с този бюджет на Държавното обществено осигуряване изпълнява част от ангажиментите си. Така че нека да не бъдем черногледи за това, което се прави и което е действително сериозно отношение, сериозна база и продължение на политиката на Националния осигурителен институт за сигурност и гаранция на доходите на хората - от майките до хората в третата възраст.
Ние поехме обещание от 1 януари да индексираме пенсиите и с Бюджет 2006 това обещание е изпълнено. Два милиона и 400 хиляди пенсионери пет месеца по-рано ще получат увеличените свои пенсии и по този начин ще могат да компенсират част от увеличението на цените. Вие чухте какъв е реалният ръст на пенсиите.
Не може да се прескочи и това, че средната пенсия се увеличава средномесечно с 15 лв. Не е много, ние разбираме, но все пак е един сериозен ръст на средната пенсия.
Искам да споделя и нещо, което също беше обещано и управляващата коалиция изпълни. Факт е, ние коментирахме, че майките трябва да получават не по-малко от минималната работна заплата обезщетение за отпуск за раждане и гледане на малко дете и това с Бюджет 2006 на Държавното обществено осигуряване е гарантирано.
Обещахме и повишаване на обезщетенията за безработните. Да, господин Софиянски, долната граница е ниска, тя остана 80 лв. Вярно е, че вдигнахме горната граница, с която всъщност 20 000 души ще получат едно увеличение. Нещо вярно, което е много точно и трябва да го кажем, че тези обезщетения се дават за определен период от време, максимумът от който е една година.
Обещано от управляващата коалиция беше до края на мандата да намалим тежестта на осигурителната вноска. Още с първия бюджет управляващата коалиция направи сериозна крачка. Била недостатъчна - уважаеми колеги, нека да бъдем реалисти. Кой направи такова нещо? Това се прави за първи път – с 6-процентни пункта, които реално значат 18%. Нека да бъдем справедливи и да отчитаме нещата, такива каквито са. Там, където има място за критикуване, да се критикува. Там, където има място за реално признаване на достиженията – да се признаят.
На следващо място, искам да кажа, че през 2006 г. – което не беше казано до този момент или може би аз съм го пропуснала, съжалявам, че за втора година продължава да действа Фондът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Всъщност 5000 души ще бъдат гарантирани с месечно заплащане от 160 лв. В противен случай те трябваше да отидат на опашката на “Социални грижи”.
Ето още една стъпка, нещо изключително важно – ние не увеличихме минималната осигурителна вноска, независимо че увеличихме минималната заплата и тя остана 220 лв. Увеличихме максималната осигурителна вноска.
Господин Софиянски, дай Боже, българската средна класа да получава 1400 лв., но аз много се съмнявам в това. (Реплика от народния представител Стефан Софиянски.) Дано във Вашите очи така да изглеждаме или по-скоро това, което Вие мислите, да стане час по-скоро.
На следващо място, искам да се обърна към всички присъстващи в залата – към депутати с по-голям и към депутати с по-малък опит. Колеги, от 1999 г. от тази трибуна се поставя въпросът за създаването на Сребърния фонд. Кой го направи до този момент? Защо не искате да признаете специално вие от дясната половина на залата, че ако тогава бяхте приели това предложение, сега в пенсионния фонд, в този Сребърен фонд можеше да има над 3 млрд. лв.? Тогава можеше да искате да правим част от добрите неща в пенсионната система.
Смятам за много позитивно това, че прехвърляме към втория стълб още 1%, защото по този начин даваме сигурност на хората, които са родени след 1 януари 1960 г. Тоест направени са доста стъпки. Аз напълно разбирам и съзнавам, че това е едно очакване, не от най-големите. Все пак съм убедена, че всички в тази зала знаят, че пенсионната система зависи пряко от политиката на заетостта, зависи от икономиката, от икономическия растеж, от работните заплати и от доходите, които получава средният българин.
Искам да се обърна към вас и именно от тази трибуна да ви помоля от името на управляващата коалиция – нека не се опитваме да дискредитираме тази система, която работи добре. Нека не се опитваме да омаловажаваме ролята на всеки един от нас.
С вас искам да споделя десетки примери, в които млади хора ми задават въпроса: защо моят баща или моята майка получава пенсия, да речем, 96 лв.? Аз го питам: Вие осигурявате ли се? Да. На колко се осигурявате? На минималната работна заплата. Колко получавате? Ами 420 лв. Ето, уважаеми колеги, това са също неща, които трябва да разясним на българския данъкоплатец, че всички, които честно и почтено участват в законодателната система на България, плащат си данъците, плащат си осигуровките, тогава можем да искаме пенсионната ни система да има по-различна визия в размер, разбира се, не като функция и като работа в следващата година.
Аз съм убедена, че и проблемите, които се поставят с инвалидните пенсии, са също проблеми, чието решаване трябва да започне от тази зала. Те действително не са проблем на хората с увреждания, те са проблем на тези, на които не провеждаме достатъчно контрол, не следим достатъчно, не спазваме законите на страната. Но това е въпрос на всеки един от нас – едните като представители на изпълнителната власт, а други като представители в законодателната власт, които ежедневно, предполагам, се срещате с вашите избиратели.
Искрено искам да се надявам, че всичко това, което е направено с компетентност и експертност, с визия, с поглед напред за Бюджет 2006 на Националния осигурителен институт, ще даде една стабилна основа за реализиране на 100% на всички обещания и надежди, които очакват гражданите в Република България от бюджета на Националния осигурителен институт. Благодаря ви за вниманието и търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 135, против 31, въздържали се 8.
Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. е приет на първо четене.
Сега е 16,10 ч. Почивка до 16,40 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На екрана има регистрирани 124 народни представители. Да приемем, че има необходимия кворум. (Звъни.)
Продължаваме с точка втора от днешното ни заседание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2006 Г. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Думата за процедура има председателят на комисията, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Моля ви в пленарната зала да бъде допуснат господин Иван Букарев – директор на Националната здравноосигурителна каса, и Жени Начева – директор на Дирекция "Бюджет и финансови параметри" на Касата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускането в залата на двамата представители на Националната здравноосигурителна каса.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 1.
Процедурното предложение е прието.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров, за да докладва становището на водената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 10.11.2005 г.
На заседание, проведено на 15 ноември 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., внесен от Министерския съвет на 10.11.2005 г.
На заседанието присъстваха: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и Жени Начева – директор на Дирекция "Бюджет и финансови параметри" на Касата.
Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. е съобразен с разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и Кодекса за социално осигуряване.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. е приет от Министерския съвет с Решение № 872 от 10.11.2005 г.
Законопроектът беше представен от Кирил Ананиев, който изложи основните моменти във финансирането на лечебните заведения:
- от 2006 г. Националната здравноосигурителна каса става единен източник на финансиране на лечебните заведения за болнична помощ по клинични пътеки;
- особеностите в работата по осъществяване на здравноосигурителните плащания, съгласно националните здравни приоритети в сферата на извънболничната медицинска помощ;
- очерта очакваното изпълнение на бюджета за 2005 г. и посочи потребностите за финансиране на здравните дейности през 2006 г.
В приходната част на бюджета се очаква да постъпят 1 млрд. 62 млн. лв. срещу 873 млн. лв. за 2005 г. и 961 млн. лв. по очакваното изпълнение за 2005 г. Ръстовете са съответно 21,6 на сто и 10,5 на сто. Сумата на приходите за 2006 г. е съобразена с предвижданията за очакваните доходи на работещите в материалната сфера, разчетените средства за изплащане вноските за работещите в бюджетната сфера, както и за всички контингенти осигурени лица, чиито здравноосигурителни вноски са задължение на републиканския бюджет.
От общия размер на очакваните приходи 1 млрд. 40 млн. лв. или 97,9 на сто са от здравноосигурителни вноски. Тази сума нараства с 22,4 на сто спрямо закона за 2005 г. и с 11,8 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2005 г. От здравноосигурителните вноски най-голяма е сумата на вноските на работници и служители от работодатели, която за 2006 г. е 432 млн. лв.
Сумата на разходите и трансфера към бюджета на Държавното обществено осигуряване по чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване е разчетен общо в размер на 1 млрд. 360 млн. лв., от които разходи 1 млрд. 358 млн. лв. и за трансфери 2 млн. лв. От сумата на разходите с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания – 1 млрд. 219 млн. лв. или 89,8 на сто. Всички видове здравноосигурителни плащания се увеличават през 2006 г. спрямо закона и очакваното изпълнение на бюджета за 2005 г. общо с 355 млн. лв. спрямо очакваното изпълнение на закона за 2005 г. със 181 млн. лв.
Общата сума на здравноосигурителните плащания – 1 млрд. 219 млн. лв. се разпределя, както следва:
- за здравноосигурителни плащания за болнична помощ – 614 млн. лв. или със 108,2 на сто спрямо закона за 2005 г.;
- здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия – 270 млн. лв. или с 10,2 на сто повече спрямо 2005 г.;
- здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ – 111 млн. лв. или с 3,5% повече спрямо 2005 г.;
- здравноосигурителни плащания за специализирана медицинска помощ – 111 млн. или ръст от 3,5% спрямо 2005 г.;
- здравноосигурителни плащания за медико-диагностични дейности – 52 млн. лв. или ръст от 3,5% спрямо 2005 г.;
- здравноосигурителни плащания за стоматологична помощ – 60 млн. лв. или 3,5% ръст спрямо 2005 г. и други здравноосигурителни плащания в размер на 0,6 млн. лв.
В разходната част на бюджета е предвиден резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 104 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата по бюджета за 2005 г. с 19 млн. лв., което е резултат от увеличението на приходите. Този резерв се предвижда в изпълнение на чл. 26 от Закона за здравното осигуряване.
При разпределението на бюджетните средства за финансиране на здравноосигурителни плащания в отделните направления ще се приложат следните изисквания, които да гарантират по-добри резултати от постигнатите през 2005 г.:
- гарантиране на еднаква по обем медицинска помощ за всички райони на страната за един и същи обхват на услугите по видове;
- отразяване на потребностите на населението от медицинска помощ и обезпеченост с дейности по провеждане на профилактика и диспансеризация;
- финансово осигуряване на договорените пакети медицинска помощ в извънболничната сфера;
- усъвършенстване на методите за контрол и заплащане на изпълнителите на медицинска помощ и на аптеките;
- разширяване на обхвата на финансиране на болниците чрез разширяване броя на клиничните пътеки, прецизиране на алгоритмите за клинично поведение, анализиране и отчитане на резултатите за тенденциите в разходване на средствата за болнична медицинска помощ.
При така предложените приходи и разходи за 2006 г. се очертава бюджетен дефицит в размер на 298 млн. лв. срещу 111 млн. лв. по закона за 2005 г. Следователно дефицитът за 2006 г. нараства със 187 млн. лв. в сравнение със закона за 2005 г. Размерът на дефицита за 2006 г. е резултат от нарастването на приходите със 189 млн. лв. и увеличаването на разходите с 375 млн. лв.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за 2006 г. се предлага преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски да се преразпределя за здравноосигурителни плащания по ред, определен от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Предлага се средствата за заплащане на болнична медицинска помощ да се определят за всяко лечебно заведение за болнична медицинска помощ на основата на вид и обем на клиничните пътеки, които то може да изпълнява по цени на клиничните пътеки, определени в Националния рамков договор. Тази мярка е предвидена с оглед поемане на цялостното финансиране от Националната здравноосигурителна каса на болничната медицинска помощ по клинични пътеки през 2006 г.
По законопроекта се проведе дискусия за изясняване на предложеното увеличение на приходите, разходите и дефицита.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, “против” – 4, без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Димитров.
Предстои да чуем доклада на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, д-р Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 10.11.2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15.11.2005 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., № 502-01-57, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министрите на здравеопазването д-р Емил Райнов и д-р Валери Цеков, заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Иван Букарев, председателят на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов, председателят на Съюза на стоматолозите в България д-р Николай Шарков.
Законопроектът беше представен от директора на Националната здравноосигурителна каса д-р Иван Букарев. В изложението си той представи основните параметри на проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. – 1 млрд. 61 млн. лв. приходи, 1 млрд. 357 млн. разходи, от които 1 млрд. 219 млн. лв. за здравноосигурителни плащания и дефицит в размер на 297 хил. лв., който ще бъде покрит за сметка на наличностите на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка. Доктор Букарев подчерта, че с този проектобюджет от 1 януари 2006 г. се предвижда болничната помощ да премине изцяло към финансиране от Националната здравноосигурителна каса.
В хода на дискусията народните представители изразиха следните становища и препоръки относно проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.:
- при очакваните разходи за болничната помощ за тази година в размер на 478 млн. лв. от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, 320 млн. лв. от бюджета на Министерството на здравеопазването и натрупаните от болниците дългове в размер на около 200 млн. лв. предвидените в проектобюджета за 2006 г. 614 млн. лв. за болничната помощ ще бъдат крайно недостатъчни и при така заложения ресурс ще се наложи актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса още след първото шестмесечие на 2006 г.;
- независимо от увеличаването на броя на клиничните пътеки от 2006 г. ще остане не малък брой диагнози, необхванати от клиничните пътеки, което означава, че ще има диагнози, за чието лечение и обслужване не е предвиден финансов ресурс;
- наличието на около 1 млн. 200 хил. лица с прекъснати здравноосигурителни права крие реален риск от компрометиране на системата за финансиране на болниците спрямо реално извършена дейност;
- предварително зададени обем и дейност по клиничните пътеки за всяко лечебно заведение ще доведат до подтискане на конкуренцията и формиране на големи листи на чакащи в предпочитаните болници;
- при така зададените параметри повечето общински болници ще могат да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса само за ограничен брой клинични пътеки поради липсата на необходимо оборудване, което ще доведе до влошаването на достъпа на гражданите до медицинската помощ;
- предвиденото увеличаване на средствата за медико-диагностичната дейност е минимално и не отговаря на световната тенденция за увеличаване на средствата за профилактика с оглед спестяване на разходите от последващото лечение;
- при така зададената макрорамка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса основният пакет от медицински дейности, заплащани от НЗОК, следва да бъде приведен в съответствие с предвидения финансов ресурс. Това ще отвори възможност за формирането и на допълнителен пакет, който ще се покрива от доброволното здравно осигуряване.
Становището на Съюза на стоматолозите в България бе представено от председателя му д-р Николай Шарков. Той посочи, че предвиденият за 2006 г. ръст на разходите за стоматологичната помощ от 3,5% няма да осигури реално достъпността и достатъчността на стоматологичната помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов оцени проектобюджета на НЗОК за 2006 г. като добър като макрорамка, но подчерта, че основният пакет на медицински услуги, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, следва да бъде съобразен с наличния финансов ресурс.
Становището на Министерството на финансите бе представено от заместник-министъра на финансите господин Кирил Ананиев, който посочи, че рамката на проектобюджета на НЗОК отговаря на възможностите на консолидирания бюджет на Република България за 2006 г. и поетите ангажименти пред Международния валутен фонд.
Повечето от изказалите се народни представители се обединиха около становището, че в този му вид проектобюджетът не може да отговори на реалните потребности на здравеопазването и между първо и второ гласуване следва да се намерят допълнителни резерви за финансиране на системата съгласно възможностите на държавата.
Въз основа на проведената дискусия и след проведеното гласуване при следните резултати: “за” – 10 народни представители, “против” – 3 народни представители, “въздържал се” – 1 народен представител, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 10.11.2005 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Китов.
Колеги, чухме становищата по един много специален законопроект. Тук има много лекари, които предполагам, че ще искат да вземат отношение, както и другите колеги.
Заповядайте, д-р Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! От представения национален проектобюджет в частта му за здравеопазване и този, който днес разглеждаме – бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., става ясно, че здравеопазването не е сред приоритетите на правителството. Това се подкрепя не само от цифрите, които виждаме в този бюджет. Това се подкрепя и от факта, че министърът не изпълни едно негово основно задължение, което му е вменено в чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето. Той трябваше най-малко три месеца преди началото на бюджетната година да представи отчет пред Народното събрание относно състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия. Както знаете, такъв отчет нямаше. Вместо това министърът се занимаваше с уволнение на ръководствата на няколко болници.
Що се касае до бюджета на Националната здравноосигурителна каса, има един много важен момент – финансиране на болниците от едно място, а именно от Националната здравноосигурителна каса. Това е едно добро начинание, тъй като го виждаме в програмите на почти всички политически сили, прави се реформаторска крачка за издръжка на болниците от един източник. За момента обаче Националната здравноосигурителна каса няма капацитет за контрол, нито е взела мерки да предотврати евентуални негативни последици от този ход при нереформирана здравна система.
При финансиране само от един източник според мнението на много колеги ще останат някои заболявания, които са извън тези клинични пътеки. Съвсем логичният въпрос е кой ще плаща за тези заболявания. Ще има такава група заболявания, безспорно. Финансирането от един източник създава проблем за общинските болници, особено за малките. Голяма част от тези болници няма да могат да сключат договори за повече от няколко пътеки. Това ги обрича на гибел, така или иначе. Това означава също така, че пациентите ще търсят помощ на по-горно ниво. В този смисъл днешните дългове на големите болници от 200 млн. лв. вероятно ще бъдат надхвърлени, въпреки че има една предпазна клауза в прословутия § 7. Още повече, че знаем, че за тази година около 800 млн. лв. са изразходвани за болнично лечение плюс 200 млн. лв. дългове, а за следващата година имаме визиран бюджет от около 814 млн. лв.
Проблем за малките болници е, че те са неравнопоставени с останалите големи болници. В течение на годините голяма част от по-мощните болници натрупаха оборудване, за което малките и средните болници нямаха възможност дори да мечтаят. Освен това болниците, които наред трупаха дългове и с тези дългове се оборудваха, включително с апаратура, сега ще бъдат най-големите бенифициенти. Другите, които бяха изрядни и не можеха да си позволят този лукс, нямат никакви шансове.
Що се касае до прословутия § 7, той връща реформата в здравеопазването на изходни позиции. Според него новият подход е лимитиране на финансите за болнична помощ чрез определяне на предварителен бюджет, свързан с вида и обема на клиничните пътеки. Това е в най-общи линии § 7. Само че по този начин § 7 в прав текст ликвидира свободната конкуренция. Изчезва всякакво желание за закупуване на апаратура, за търсене на нови кадри. Какъв е смисълът от това, след като дадена болница има някакъв лимит и какво ще е това здравеопазване без реална конкуренция?! На практика се ликвидира и свободният достъп за голяма част от болните, особено през втората половина на годината, след като завърши тъй нареченият лимит на една болница, след като се даде някаква помощ около 5%, та дори и да е 10%, щом той свърши, този болен трябва да отиде в друго лечебно заведение. По този начин ще се формират листи на чакащи. А когато се формират листи на чакащи, това означава да се увеличат нерегламентираните плащания, което означава да дадем път на корупцията още веднъж! Това означава § 7!
На всичкото отгоре § 7 противоречи на чл. 55, ал. 7, т. 6 от Закона за здравното осигуряване. Там се казва дословно: “Националният рамков договор не може да установява изисквания (цитирам т. 6) за ограничения в обема и разпределение на извършените дейности между лечебните заведения”. Как с този закон чрез § 7 променяме една законова норма от Закона за здравното осигуряване?!
Относно цените на клиничните пътеки е ясно, че те ще бъдат договаряни в Националното рамково договаряне. Правилно отбеляза директорът на Касата на едно от заседанията, че тогава ще се види дали цените на клиничните пътеки ще останат на 100%, 70% или 60%. От този бюджет виждаме, че ще бъдат значително и под 60 на сто.
Много важен проблем е как ще се формират и заплатите в болниците. Най-интересното е, че до момента няма абсолютно никаква яснота в това отношение. Досега, знаете, Министерството на здравеопазването плащаше по инструкциите за образуване на работна заплата. До момента има някакви преговори между министъра, съсловните организации и синдикатите, но няма абсолютно нищо ясно. Как е възможно един месец преди началото на бюджетната година да не се знае как ще се формират заплатите в болничните заведения?! Това е парадокс!
Ще има проблеми съобразно този бюджет, който виждаме, и с оглед оскъдното финансиране в първичната извънболнична медицинска помощ, специализираната извънболнична медицинска помощ и медикодиагностичните дейности. Това увеличение от 3,5% изобщо не може да покрие прогнозируемата инфлация от 5,8%. Ръст – фигуративно казано, просто незначителен – от 3,5 на сто не дава по-добра възможност на здравно осигурените лица за достъп до първична извънболнична помощ.
Уважаеми колеги, дори и по-добри параметри да бяхте заложили в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, пак нямаше да подкрепим този бюджет. Ще ви кажа защо. Аз лично вече пета година чувам как заместник-министър Ананиев заявява пред всеки бюджет, че наливането на пари в една нереформирана система е празно начинание. И тук той е абсолютно прав! Вие спряхте здравната реформа през 2001 г. Затова ние плащаме висока цена, ще я плащаме и през 2006 г. През 2001 г. ние имахме стратегия, която бе одобрена от Световната банка, от Световната здравна организация. Когато вие дойдохте на власт, казахте, че ще правите нова стратегия, но не направихте нищо. Въведохте ДДС върху лекарствата, което ги оскъпи неимоверно. Огромна част от дълга на болниците е именно за лекарства. Много добре знаете, че някои лекарства в големите български градове струват по-скъпо от еквивалентите им в Мюнхен и Виена. Днес българинът купува най-скъпите лекарства в Европа.
Вие одържавихте и Националната здравноосигурителна каса. Всички тук, които разбирате от тази материя, знаете, че по закон Касата трябва да е самостоятелна институция. Вие я одържавихте с квотата, която се дава на Министерския съвет и която е повече от 18 души от общо 36-37 представители.
Спряхте приватизацията на лечебните заведения през 2001 г., което беше важна част от структурната реформа. Не може страна, която е призната за страна с пазарна икономика и в която 80% от активите са приватизирани, да има само 7% частно болнично здравеопазване. Безспорно си личи, че сте и лява коалиция поради несекващия стремеж да консумирате натрупваното. От около 800 милиона резерв на касата изтегляте около една трета.
Ние няма да подкрепим този бюджет, защото не желаете да продължите реформата в здравеопазването. Нещо повече, вие връщате реформата в изходните й позиции. От това ще страдат най-вече болните. Изглежда ситуацията е такава, че тъй като подготвяте един мини здравен потоп, редно би било да построите и един Ноев ковчег.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, д-р Паница.
За реплика – заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Паница! Първо, за заплатите в болничните заведения знаете добре, доц. Паница, Вие сте толкова години народен представител, че те се подчиняват на два закона, единият от които е Търговският закон. Съставът и ръководството на всяка една болница като съвет на директорите има право да определи съответните работни заплати.
А колкото до общинските болници, аз имам няколко съображения, доц. Паница, и те са следните. Чия собственост са общинските болници? Защо до този момент не е намерено ясно и точно решение чия собственост са болниците в България и тогава да се каже кой какво прави в тези болници?
Вие говорите, че е спряла структурната реформа. С Вашето изказване Вие инспирирате още един стоп пред тази структурна реформа. Защото начинът на заплащане в болниците, начинът на печелене на пари ще определи коя болница може и коя не може. Защото социалните елементи вече отстъпват място на пазарните условия, включително и в медицината. И това Вие отлично го знаете.
А колкото до проблема с § 7, аз не искам да съм елементарен човек и да кажа, че когато в едно семейство постъпва едно количество пари и то определя своите приоритети и разпределя тези пари по един начин, а не харчи за друго, абсолютно ясно е, че в § 7 е записано, че е необходимо при този дефицитен бюджет – вярно е това нещо, 4,4% от брутния вътрешен продукт е такъв, но такива са условията на страната в момента, така че § 7 определя съответните обеми на болниците. Но аз искам да ви кажа, че ръководството на Националната здравноосигурителна каса – не съм техен адвокат – е подготвило клаузи, които дават възможност всяка една болница да може да съществува, стига да иска да работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, д-р Кумчев.
Втора реплика – заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега д-р Паница! С цялото ми уважение към Вашия професионален сан и капацитет, аз държа да възразя на онова, което Вие твърдите тук за спрялата реформа и за онова, което се случва в болничните лечебни заведения. Възразявам с един прост пример. Участник съм в изработването на всички рамкови договори досега и в един от рамковите договори, няма да цитирам кой и няма да цитирам коя гилдия, но все пак имаше гилдия, която каза, че не ще да сключва договор за клинични пътеки. На въпроса ни: Защо, нали това е новият начин за финансиране, вие не го ли споделяте? - Отговорът, даден на ухо, беше: Ние нямаме сметка, ние губим, като работим по клинични пътеки, но не защото ги плащат малко, а защото си губим времето с дейност, която, ако я извършим под формата на частно здравеопазване, каквото на практика се извършва в голяма част от болничните лечебни заведения, е много по-изгодна. И на практика реформата спря и няма приватизация, защото тя беше извършена като приватизация на дейности с парите на данъкоплатците. И по тази причина ние трябва да вървим и към преструктуриране, но трябва да вървим и към затягане на контрола, за да извадим на светло тези огромни парични потоци, които вървят, за да финансират здравеопазването, но на принципа “Всеки за себе си, Господ за всички!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Йорданов.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Чух много общи приказки, повечето от тях доста хаотични.
Що се касае до общинските болници и болничното здравеопазване, двамата колеги, които се изказаха, са за пръв път в парламента и те не знаят техните коалиционни партньори в миналия парламент каква стратегия имаха за преструктуриране на болничната помощ. Вие ще изгоните лекарите от малките болници по перфиден начин. Преди вас, в миналия парламент, в тази стратегия за преструктуриране на болничната помощ беше написано черно на бяло в документ, че тези лекари, които ще напуснат болниците, ще трябва да търсят начини да се преквалифицират в други професии – забележете – в други професии, така както се преквалифицират военните. Тоест на човек с 30-годишен стаж трябваше да търсим нова професия, вероятно тенекеджия, бояджия или нещо друго. Вие го правите по малко по-перфиден начин, но е същото.
Що се касае до формирането на заплатите, самият министър Гайдарски на едно от заседанията каза, че той не знае как ще се формират заплатите. Вие откъде знаете? А освен това, след като заложите лимит в обема на работа на една болница, вие ще заложите лимит и на заплатите на медицинския персонал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, доц. Паница.
Давам думата на господин Ананиев – заместник-министър на финансите, на когото се извинявам, че не дадох думата по-напред, за да представи законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес аз излизам пред вас не само като заместник-министър на финансите, но и като председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и в това си качество основно искам да докладвам проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Проектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. е изготвен на основата на очакваното изпълнение на приходите и на разходите на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за тази година в контекста, разбира се, на внесената за разглеждане актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., както и в контекста на приоритетите и задачите на институцията да стане основен финансиращ орган в областта на задължителното здравно осигуряване.
Разчетите са разработени, като са взети предвид бюджетната макрорамка и основните показатели, които са заложени в консолидираната фискална програма за 2006 г.
Кои са основните допускания, при които е разработен проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.?
На първо място, 4,4 на сто от брутния вътрешен продукт за функция здравеопазване в консолидирания бюджет на Република България.
На второ място, приходната част на проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса е съгласуван с Националния осигурителен институт в частта на здравноосигурителните вноски при здравноосигурителна вноска за следващата година 6% от осигурителния доход.
На трето място, Националната здравноосигурителна каса поема цялостното финансиране на болничната помощ през следващата година по клинични пътеки. Запазват се източниците на финансиране на лекарствените средства на базата на 2005 г.
Предвидено е увеличение на числеността на персонала в системата на НЗОК в рамките на 65 човека, предназначени предимно за 28-те районни здравноосигурителни каси за осъществяване на контролната функция и във връзка с финансирането на болничната помощ през следващата година.
Дефицитът е финансиран изцяло за сметка на бюджета на НЗОК от наличностите в Българската народна банка в преходния остатък.
Първо, по приходите. Приходната част на бюджета на НЗОК е в размер на 1 млрд. 61 млн. 805 хил. лв. Разчетен е темп на изменение спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2005 г. в размер на 21,6% и спрямо очакваното изпълнение за 2005 г. в размер на 10,5%.
Данъчните приходи представляват 1 млрд. 40 млн. лв. Прогнозата е разработена на базата на обхващане на 7 695 573 здравноосигурени лица. Разчетен е темп на изменение спрямо очакваното изпълнение на приходите от здравноосигурителни вноски – разбира се в частта на данъчните им приходи, от 11,8%.
Неданъчни приходи. За финансовата 2006 г. са планирани да постъпят 21 млн. 805 хил. лв. неданъчни приходи от лихви по срочни депозити, глоби, санкции, неустойки и наказателни лихви.
По разходите. Разчетените разходи на НЗОК за 2006 г. са в размер на 1 млрд. 357 млн. 612 хил. 400 лв.
Здравноосигурителни плащания. Здравноосигурителните разходи в проектобюджета на НЗОК за 2006 г. са в размер на 1 млрд. 219 млн. 193 хил. 600 лв. Предвидените в бюджета за 2006 г. средства бележат ръст спрямо Закона за бюджета за тази година от 41,2%.
Проектът за бюджет на НЗОК предвижда:
Разходи за първична извънболнична медицинска помощ в размер на 110 млн. 952 хил. лв. или ръст от 3,5% спрямо средствата по Закона за бюджета за 2005 г.
Веднага искам да кажа на господин Паница, че действително ръстът е 3,5%, но ако влезем и анализираме изпълнението на доболничната помощ за 2005 г. ние ще видим, че там се реализират значителни икономии, които ще станат база за 2006 г., тоест реалният ръст спрямо изпълнението на доболничната помощ, това се отнася за всички останали доболнични дейности, е много повече от 3,5%. Предвижда се въвеждането на изискването за профилактика на всички задължително здравноосигурени лица над 18-годишна възраст, независимо от обстоятелството дали са диспансеризирани. Вие знаете, че понастоящем това право имат само недиспансеризираните лица.
Разходите за специализирана извънболнична медицинска помощ са в размер на 111 млн. 159 хил. лв., тоест и тук ръстът е 3,5% със същото обяснение, което беше дадено и за извънболничната медицинска помощ.
Проектът е разработен при следните допускания: запазване обхвата и параметрите на дейностите в извънболничната медицинска помощ; прецизиране на високоспециализираните дейности с цел избягване на дублирани такива в болничната и извънболничната помощи; разширяване границата на профилактика на децата по избор при общопрактикуващ лекар или специалист по детски болести от 0 до 18 години – понастоящем този въпрос е регламентиран само за децата до 2-годишна възраст; въвеждане на възможността за профилактика от специалист на лица над 18-годишна възраст, попадащи в т.нар. рисков контингент за следните заболявания: злокачествено новообразувание при жените и мъжете; захарен диабет; сърдечносъдови заболявания; даване право на децата до 14-годишна възраст при остро състояние по избор да бъдат насочени с направление извън регулация от общопрактикуващия лекар към специалист по детски болести. Понастоящем това е до 6-годишна възраст на детето.
Разходи за извънболнична стоматологична помощ. Средствата възлизат в размер на 59 млн. 823 хил. лв. И тук ръстът е 3,5% спрямо средствата на Закона за бюджета за 2005 г. И тук отново има едно значително неизпълнение на средствата за 2005 г.
Не се предвиждат изменения в пакета услуги, предоставени от изпълнителите на специализираната извънболнична помощ за здравноосигурените лица. Предвижда се промяна в нивото на заплащане от страна на НЗОК – разбира се, като се намалява делът на пациента.
Разходите за медико-диагностични дейности са в размер на 52 млн. 268 хил. лв., ръст от 3,5% спрямо средствата по Закона за бюджета за 2005 г. Не се предвиждат значителни изменения в пакета услуги, предоставени от изпълнителите на медико-диагностичните дейности на здравноосигурените лица с изключение на изследванията, свързани с профилактика на рисковите категории лица.
Разходите за лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия са в размер на 270 млн. лв., като бележат ръст спрямо Закона за бюджета за 2005 г. в размер на 10,2%. Този ръст се обуславя от очакванията за увеличаване на броя на пациентите: в извънболничната сфера, поради дейностите по профилактиката и диспансеризацията и намаляване на болничния престой каквато е европейската практика; и от социално значими заболявания средномесечната стойност на един болен – факт, който обективно се обуславя от възрастовата структура на здравноосигурените лица, които се обръщат към Националната здравноосигурителна каса.
Разходите за болнична медицинска помощ са в размер на 718 млн. 391 хил. 600 лв. Разбира се тази сума се формира от две направления – 614 млн. 391 хил. 600 лв. в частта на здравноосигурителните плащания и 104 млн. лв. в частта на резерва. Отбелязва се ръст спрямо Закона за бюджета за 2005 г. в размер на 89%.
Предвижда се заплащане по 302 клинични пътеки за над 7600 диагнози.
Искам веднага да отговоря на един от поставените въпроси на д-р Паница, че няма да останат заболявания, които да не се обслужват от Националната здравноосигурителна каса с изключение на тези, които по закон са възложени на Министерството на здравеопазването.
Средствата, както е посочено в § 7 на Законопроекта за бюджета за 2006 г., ще се определят и договарят индивидуално със всяко лечебно заведение за болнична медицинска помощ на основата на вид и обем на клиничните пътеки, които то може да изпълнява по цени, определени в Националния рамков договор за 2006 г. и съобразно капацитетът на съответното лечебно заведение.
Мога пред вас да заявя, че се гарантира на всяка болница да получи от НЗОК средства не по-малко от тези, които съответната болница е получила през тази година от Националната здравноосигурителна каса и от Министерството на здравеопазването. Даже ще може в конкурентна среда да получи повече средства от това, което е получавала през тази година.
Понеже беше поставен въпросът и за размера на средствата за болнична помощ, искам да кажа че по Закона за бюджета за тази година общо за болнична помощ са предвидени 709 млн. 600 хил. лв., от които 295 млн. 100 хил. лв. - в бюджета на Националната здравноосигурителна каса; 320 млн. лв. - по бюджета на Министерството на здравеопазването; 41,5 млн. лв. - по бюджетите на общините; за министерствата, към които има болници – 53 млн. лв., или общо 709 млн. 600 хил. лв., като за следващата година тази цифра е 813 млн. 100 хил. лв. или над 113 млн. лв. повече по закон спрямо това, което е предоставено за 2005 г. като разпределението е:
- 614 млн. 400 хил. лв. по бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
- 95 млн. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването;
- 45 млн. лв. по бюджетите на общините;
- 58 млн. 700 хил. лв. в бюджетите на болниците, които се финансират от отделните министерства.
Разходи за други здравноосигурителни плащания. Те са в размер на 600 хил. лв. и са предназначени за обезпечаване на дейностите след въвеждане на процедурите по прилагането на двустранните спогодби.
Административни плащания.
Административните разходи в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. възлизат на 29 млн. 418 хил. 800 лв.
Разчетен е ръст на разходите спрямо бюджета за 2005 г. в размер на 0,4 на сто. Административните разходи съставляват 2,8 на сто от планираните приходи и 2,2 на сто от планираните разходи за следващата година. Разходите са планирани на основата на разчет за необходимия финансов ресурс за обезпечаване на нормалното функциониране на институцията и са разпределени в две основни направления: разходи за персонал и разходи за издръжка.
Капиталови разходи.
Общият размер на капиталовите разходи е 5 млн. лв. и представлява 0,5 на сто от общите разходи. Средствата са насочени предимно към осигуряване на информационното обслужване на Националната здравноосигурителна каса.
Резерв за непредвидени и неотложни разходи.
Резервът за непредвидени и неотложни разходи възлиза на 104 млн. лв. и съставлява 10 на сто от приходите от здравноосигурителни вноски, като бележи ръст спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. от 22,4 на сто. Средствата са предназначени за финансиране на здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ.
Трансфер.
Разчетен е трансфер към Националния осигурителен институт/Националната агенция по приходите, респективно, в размер на 1 млн. 985 хил. лв.
Дефицит.
Очертава се дефицит в размер на 297 млн. 792 хил. 400 лв. Дефицитът се финансира за сметка на наличностите на Националната здравноосигурителна каса в Българска народна банка. Към 31 декември 2006 г. се очаква наличностите да възлязат на 348 млн. 67 хил. 200 лв.
Стратегията за изготвяне на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. е подчинена на два основни принципа:
1. Бюджетът е елемент на макроикономическото разпределение на разходите, които осъществява държавата и в частност тези в сферата на здравеопазването.
2. Бюджетът е съставен в съответствие със здравната политика за 2006 г. и запазване на постигнатите механизми на обезпечаване на здравноосигурителните услуги в страната. Разпределението на заделените средства отчита потребностите от здравноосигурителни дейности за 2006 г.
При приемане на бюджета на НЗОК за 2006 г. в рамките на посочения разходен таван очакванията ни са за:
- запазване и увеличаване средномесечните нива на разходите и схемите на финансиране във всички направления на медицинската дейност на базата на отчитаните резултати;
- запазване на въведените регулативни механизми в извънболничната медицинска помощ и стриктното им съблюдаване и усъвършенстване;
- разширяване обхвата на финансиране на болниците чрез разширяване броя на клиничните пътеки, прецизиране на алгоритмите за клинично поведение, анализиране и отчитане на резултатите за тенденциите в разходването на средствата за болнична медицинска помощ;
- обезпечаване прилагането на основните нормативни документи в областта на здравеопазването в контекста на договореностите по Националния рамков договор за 2006 г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: И аз Ви благодаря, господин заместник-министър.
Ето, че имаше и полза от това, че преди това се изказа д-р Паница - на част от въпросите му беше отговорено.
Има думата д-р Иван Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не че аз съм лекар, но бих искал да кажа, че тук, при разглеждането на политиката в здравеопазването действително действа сентенцията на Шекспир: “Ту би ор нот ту би”. Трябва да си даваме сметка, особено управляващите, че във вашите ръце са животът и здравето на хиляди български граждани. И тъй като аз съм на болезнената позиция, че днес здравето и животът на българските граждани не са приоритет в управлението на БСП, НДСВ и ДПС, искам да мотивирам това нещо и да се обърна към вас и вашата съвест и да ви покажа, че има начин да се излезе от тази ситуация. Разбира се, много често политиката е по-важна от различни аспекти на живота, но няма как според мен политиката да е по-важна от живота.
При определянето на една здравна политика, при която българската държава отделя процентно най-малкия ресурс от националното богатство за здравеопазване, в сравнение с всички страни в Европа, включително Македония и Албания, показва, че ние сме в една абсурдна ситуация. Това показва, че българските политици въобще не осъзнават своята отговорност. Затова, когато миналата седмица аз нарекох българските депутати, включително и себе си, в една незавидна роля, искам да ви подчертая, че е крайно време българските народни представители да служат на интересите на гражданите не на своите партийни централи и на техните интереси, особено на своите лидери. Няма как ние да заложим в нашите стратегически виждания, включително на БСП, на уважаемия сегашен министър, че няма как да не заделим 6% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване и тогава да сме сгрешили. Няма как работодателите и синдикатите в България да са заявили, че минимум 6% от брутния вътрешен продукт трябва да бъде заделен за здравеопазване и днес вашата коалиция да е в спокойствие на духа, че 4,4% ще бъдат достатъчни за опазване на живота и здравето на българските граждани.
Аз искам да ви кажа, че това е политика, която има пряко измерение на геноцид, особено във време, когато българската нация се топи, когато имаме демографска катастрофа, когато стотици хиляди български граждани – онкоболни, нямат лечение, когато има 200 млн. задължения към българските болници, ние да сме доволни, че заделяме 4,4% от брутния вътрешен продукт за здравеопазването на българските граждани.
Разбира се, тук не мога да не се съглася с моите колеги от ДСБ, защото бяхме заедно, когато с международните партньори от Европа, от Световната банка, разработихме една стратегия, която сигурно не е била съвършена, но тя даде параметрите на смяната на съветската система на здравеопазване със западната. Истината е, че БСП по това време категорично отричаше необходимостта, начина, отговорностите – няма нужда така да се маха. Днес това, което аз виждам, уважаеми колеги, е, че вие отново не разбирате каква огромна отговорност носите, не знаете за какво става въпрос и животът на българските граждани някак си ви се явява така безхаберно занимание с политика. Това не е занимание с политика. Ние, които сме лекари, разбираме за какво става въпрос и затова искам да се обърна към вас с няколко много ясни неща.
Ние оставихме изграждането на системата в незавършен вид. Абсолютна истина е, че НДСВ и ДПС не продължиха изграждането на тази система, отрекоха се от стратегията и казаха, че ще направят нова. Крайният резултат е, че в края на миналия мандат лично бившият премиер заяви четири области, в които не са извършени реформите, и една от тези области беше здравеопазването. Прави му чест като политик, че признава такива неща.
Днес управлението отново няма стратегия. Аз бих казал, че прехвърлянето на ресурси към Здравната каса е стъпка в правилна посока, но ако ти не си подготвил системата структурно, това ще бъде отново погрешна стъпка по следните причини. Когато ние започнем да плащаме за дейности чрез пътеките, ще лъсне голямата истина, която всички знаем, че държавните болници са абсолютно неефективни, защото те трупат дългове дори когато получават пари по пътеки, получават пари по бюджет, получават пари и нерегламентирано. Въпреки всичко, те са във фалит. Да сте чули фалирала частна болница? При положение че частните болници получават пари само по пътеки. Когато вие прехвърлите почти двойно ресурса от бюджета към Касата, следва много силен старт на частни здравни заведения и голям проблем са публичните здравни заведения, които в България като болници са около 320, а в Холандия са 70.
Искам да ви покажа едно писмо на министъра на здравеопазването, когото изключително уважавам и в моята пледоария миналия път за цялостния бюджет говорих 90% с неговите позиции. Той пише до Министерския съвет, че вече има поредица от писма, обръща внимание на Министерския съвет, че кредиторите на болниците ще пристъпят към искове за несъстоятелност.
Уважаеми колеги, това, което предстои, е следното: ако вие не правите структурна реформа и да преструктурирате по интелигентен начин, по силата на закона, здравните заведения ще бъдат въведени в несъстоятелност от техните кредитори по силата на Търговския закон. Защото всички здравни заведения са търговски дружества, без значение каква е собствеността, каквото питаше уважаваният от мен колега, защото ние се намираме в пазарна среда. При тази ситуация ще имате хаотично затваряне на здравни заведения и допълнителен ущърб на здравната политика.
Аз не искам да правя крайни политически оценки, но искам да ви кажа, че с такъв тип политика, която вие водите, няма да се прославите. Това, на което искам да ви обърна внимание, е следното: на базата на доверието, което получихте, и отговорността, която носите, днешното управление има две трети от гласовете в парламента, но е получило една трета от доверието на българските граждани. Останалите две трети в момента ви гледат с внимание, подозрение и очакват да опровергаете тяхното недоверие, което не е инвестирано при вас. Затова аз искам да ви кажа, че оценката ми за Бюджет 2006 в частта за здравеопазване и специално за бюджета на Здравноосигурителната каса е пример за отказ от извършването на болезнени, но жизненоважни реформи и е пример за отказ от носене на отговорност. Имате много малък шанс, разбира се, между двете четения да направите някаква революция. Аз съм скептично настроен по тази възможност.
Искам да ви кажа, че при вас политиката взе връх над отговорността, над ценността на здравето и живота, така че аз категорично ще гласувам против този проектобюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря на д-р Колчаков.
Д-р Кумчев има думата за реплика.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, д-р Колчаков! Имаше един стар съветски филм, в който Аркадий Райкин играеше началник-гара. Той се караше на стрелочника, д-р Колчаков – “Цял ден гледам как една цистерна тече и няма кой да я затвори.”
Поведението на опозицията, извинете ме, ми прилича на нещо такова – да гледаш как нещата не вървят и няма как да се намесиш. Извинете ме, но вие бяхте в управлението на тази страна, имахте възможност да направите структурната реформа. Извинете ме, но и предишното Народно събрание имаше възможност да направи тази структурна реформа. Защо не я направихте? Редно беше да я направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
За втора реплика думата има д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Колчаков! Моята реплика към Вас, към Вашето възторжено опозиционно изказване е в частта, че управляващите не знаят за какво става въпрос. Твърдя отговорно, че знаем за какво става въпрос, така както и вие сте знаели, когато сте били управляващи.
Понеже тук д-р Кумчев се позова на филм, аз искам да се позова на една статия на един известен български политолог, в която той казва, междупрочем той цитира баронеса Тачър, която разбира тези неща, че когато има един проблем, решението на проблема не е в това да го замеряш с пари.
Големият въпрос, който се е поставял и по време на вашето управление, и по време на нашето управление, е дали на системата на здравеопазване в България са необходими повече пари или повече реформи. Това е един от основните въпроси. Реформите в тази сфера са свързани с реализирането на непопулярни мерки, на непопулярни действия. Те се правят в началото на мандата. Аз твърдя, че изпуснахме този момент в началото на този мандат, а именно да проведем всички тези непопулярни мерки, за част от които говорихте и Вие.
Вие знаете, че има един порочен кръг: всеки един министър на финансите, от която и политическа сила да е той, казва: ние даваме пари, само ако имате програма за реформа. Съответните ресорни министри заявяват: реформи без пари не се правят. За съжаление няма политическа сила досега, която да е излязла от този порочен кръг. Ако опозиция и управляващи се обединим около това да извършим всички необходими непопулярни мерки, които знаете, мисля, че резултатите няма да закъснеят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, д-р Адемов.
За дуплика думата има д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Изказаха се двама мои колеги, не само депутати, но и лекари, анестезиолози, с които сме много на ти, защото сме 1000 човека в България. Разбира се, съжалявам, извинявам се на доц. Кумчев, ако е сметнал тонът на моето изказване като недостатъчно приличен.
Доц. Кумчев, това, че нещата не вървят, ние си го говорим 15 години. Аз Ви казах в комисията, че още през 1987 г. Януш Кадър в Унгария започна смяна на съветската система и 1991 г. тяхното здравно осигуряване заработи. Хайде да се учим поне от унгарците, ако не от американците и от французите.
Вие казвате: вие не можахте да направите структурната реформа. Вие казвате половината истина, защото ние направихме една немалка част от нея. Разбира се, не стигнаха четири години. Искам да припомня, че първият вот на недоверие на нашето правителство, тогава на ОДС, беше за здравеопазването. Това беше политическата война на БСП срещу реформите, които ние започнахме. Днес ситуацията е точно обратната. Днес ние бихме ви подкрепили, ако вие правите реформи. Аз ви обещавам, че ако вие правите реформи, аз ще гласувам за БСП.
Доктор Адемов знае за какво става въпрос. Аз съм абсолютно убеден, че той знае. Той ми е много близък приятел. Обаче, уважаеми приятелю, да знаеш и да направиш – е голямата разлика. Ти знаеш, че в нашата специалност, в медицината неизвършването на необходимите неща, за които знаеш, се нарича престъпно бездействие. Аз съм последният човек, който вярва, че ти си човек, който няма да прави реформи. Затова ще подкрепя и ДПС, ако тръгне да прави реформи.
Ти казваш: нужни са непопулярни мерки. Разбира се, ние сме тук да плащаме политическа цена, за да не я плащат хората, иначе тя е много страшна. И министърът на финансите искал реформи. Разбира се, прав е човекът. Но не може министърът на финансите при провеждането на здравна политика да бъде по-важен от нас, от другите министри, от министъра на здравеопазването, защото ние сме десни, разчитаме на фискалната политика, но здравето и животът на гражданите са по-важни от всякакви пари, от всякакви бюджети.
Затова ви моля, не се оправдавайте с целесъобразната позиция на министъра на финансите. Той може да бъде подчинен. Разбира се, рамката на този бюджет беше приета на срещата на върха – на тримата големи, и там трябва да направите пробива, ако искате ценностите да бъдат по-големи от политиканстването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, д-р Колчаков.
Доктор Шарков има думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес на нас наистина ни се предлага един нов по вид и по механизъм бюджет на Националната здравноосигурителна каса и в същото време управляващите от трите партии се опитват да ни убедят, че той е едва ли не най-добрият през последните пет години. Най-добрият е, защото ни предлага една по-справедлива и по-точна разходна част в бюджета, тоест, една разходна част, която гарантира еднопосочно финансиране на българското здравеопазване. Безспорно това е доброто решение. Безспорно финансирането на здравеопазването от един източник е правилното решение. Затова Съюзът на демократичните сили пледираше и в предния парламент – тогава, когато преди две години вие приехте здравеопазването, болничната помощ да бъде по два пъти – през Министерството на здравеопазването и през НЗОК.
Днес вие сте на обратното мнение, макар че вчерашната двегодишна схема донесе едно добро партийно предизборно благодетелстване.
Съюзът на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС е за този принцип на финансиране, но категорично против начина, по който се прилага той.
Това действие на правителството и на ръководството на НЗОК с този бюджет не гарантира нормалното функциониране на българското здравеопазване, напротив – за поредна година обрича здравеопазването на хронично недофинансиране, на слаби резултати в болничното лечение, на несигурност в системата на извънболничната помощ и дори гарантира по-тежко от сегашното състояние на хронично болните и тежко болните в България.
За първи път в историята на Националната здравноосигурителна каса, макар и кратка, разбира се, дефицитът в бюджета е почти 300 млн. лв. Както видяхме, приходната част е построена върху здравноосигурителната вноска от 6% - така ни казва заместник-министърът на финансите господин Ананиев. Приходната, но не и разходната, господин министър!
Разходната няма как да е върху тези 6%, защото този дефицит от почти 300 млн. лв. ще го компенсирате с наличните средства от БНБ, които са част от фискалния резерв на страната. За да го възстановите и за да има такава част от фискалния резерв на страната, ще увеличите здравноосигурителните вноски. Излезте тук и кажете, че здравноосигурителните вноски на българските граждани ще бъдат увеличени, при това без да се намалява общата данъчна осигурителна тежест!
За пореден път болничната помощ ще остане недофинансирана. Нито една клинична пътека няма да покрива поне средните разходи отново, за поредна година, разходите за лечение на болните по тези заболявания. При това положение, господа управляващи, излезте и кажете честно на хората, на мениджърите и на лекарите, които управляват тези болници, че утре ще ги наречете лоши мениджъри, ще започнете да ги уволнявате, или ако не е така, кажете на болните, че ще бъдат принудени от вас да си доплащат за лечението в болничната помощ.
За първи път работещите в болничната помощ изобщо не са наясно, д-р Кумчев, какви ще бъдат техните приходи, с които ще живеят или по-скоро ще оцеляват през следващата година. Това, което казвате, че търговските дружества щели да определят какви да бъдат техните заплати, на последното заседание на Комисията по здравеопазването попитах заместник-министър Ананиев: по какъв начин, какъв механизъм и в какъв размер ще бъдат изплащани заплатите на работещите в сферата на болничната помощ. След кратко мълчание отговорът беше: все още не знаем, но водим разговори. Е, много хубаво, обаче хората, които работят в болничната помощ, не искат тези разговори. Те знаят, че от следващата година няма да имат тези 40%, защото няма как да ги получават, но не знаят с какви средства ще живеят през следващата година. Щом е така, как ще приемем този бюджет, щом той не гарантира финансова стабилност на системата, не определя приоритетите нито за извънболничната, нито за болничната помощ и не осигурява поне минималната продължителност на живота на хронично и тежко болните? Този бюджет може и да ви устройва, може и да пледирате колко е добър той, може да гарантира установените от вас корупционни механизми, но не може да гарантира здравето на българските граждани.
И накрая искам да ви покажа, вероятно колегите в парламента притежават тази покана за Национална конференция под патронажа на президента на Република България господин Георги Първанов: “Здравето на хората – национален приоритет”. Кой ще отиде на тази конференция и с този бюджет ще може да каже, че това е истина? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, д-р Шарков.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за изказване, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! Заставам пред вас не да хуля нито ляво, нито дясно, нито център. Просто заставам да ви кажа една констатация. Здравната каса е най-сполучливият начин да се изхарчат парите на българските данъкоплатци. Тук, ако не се лъжа доц. Кумчев спомена за някаква гара, течаща цистерна и така нататък. Касата в момента се явява точно това – една течаща цистерна, но не от една пробойна, а от 101.
Защо го казвам? Тръгнахме да правим преустройство на здравеопазването. Много колеги споменаха: защо, като тръгваме на Запад, не взехме западния опит? Нима тук нямаше умни хора, които да се сетят, че имаме достатъчно банки, да се направи конкурс – 2, 3, 4 банки да получат правото да извършват тази дейност – здравно осигуряване? Имат помещенията, имат необходимите компютърни екипировки, имат необходимите специалисти.
А се създаде една Здравна каса, която също е немалък консуматор от бюджета, който се предлага да гласуваме. Здравната каса е също така един инструмент, който противопостави българските лекари от доболничната и болничната помощ. Единият започна да гледа в паницата на другия, другият започна да гледа в паницата на третия.
Здравната каса е един инструмент, с който се налага, няма да е пресилено, терор върху българския лекар. Оттам се въздейства и върху качеството на медицинското обслужване.
Тук слушам, как от глоби, лихви и не знам какво Касата щяла да си формира бюджета. Няма да стане. Какъвто и бюджет да измислим, колкото и пари да пуснем, докато съществува само една Здравноосигурителна каса, парите никога няма да стигат, никога и за нищо. Здравната каса е една завеса, зад която изчезват много пари. Поне колегите тук го знаят. В този парламент влязох направо от полето на здравеопазването. Тук се говори, че щели да се подобрят едва ли не всички изследвания, всички грижи, профилактика и така нататък. Защо? Международно признато е, че България имаше изградена една от най-добрите системи за поликлинична помощ. Не можа ли държавата да задържи тази система и да остави един малък брой държавни болници за социално слабите, а да се развие частната практика? И който може, беше създадена тази възможност, да си прави здравна, социална и други осигурявания в собствени сметки, нима нямаше да иде в частната болница, ако има повече пари и да се лекува? Щеше да иде. А в поликлиничната и държавните болници щяха да постъпят хората, които са социално слаби.
Ще обърна внимание пак за Касата – докато съществува двойният аршин на мерене на направленията... За София е всеизвестно – тези направления нямаха ограничения, но за провинцията имаха.
Лично аз съм изпадал в десетки случаи в безизходно положение, за да изпратя болен, който се нуждае.
После, Касата в момента се явява един регулатор. Как чрез Касата ние ще командваме едно заболяване?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не говорим за Касата, говорим за бюджета.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Да, за бюджета. И понеже се казва, че бюджетът е такъв – за това, за това и това, как ще определим ние, господин Адемов, заболяванията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Без диалози, моля ви!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Как ще ги определим – толкова грип, толкова рак, толкова хипертонии, толкова инфаркти, толкова опорно-двигателни заболявания и т.н.?! Питам Ви, как ще ги определите?
Точно това е геноцид срещу българския народ, защото с този бюджет се поставя ограничение на българския народ – толкова заболявания и повече, край, няма да можем да финансираме. Това e един бюджет, който наистина подлага българския народ, българската нация на геноцид!
Идете в селата, където на един баща с три деца му изписвах лекарства и той ми казва: “Докторе, моля ти се, да не е за повече от 20 лв., защото имам още две деца!” Кой пръст повече ще ви заболи, ако тръгнете да ги режете! Питам ви! И бащата на децата решава, че малкото може и да го игнорира, може и да го забрави, за да оцелеят поне другите две!
Затова бюджетът, който в момента ни карате да приемем, е рестриктивен, пробит отвсякъде!
Обръщам се към вас: не го гласувайте, измислете пера и възможности, за да може да се увеличи! Но размислете върху възможностите, които ви казах – една Здравна каса не означава приоритет на здравеопазването в България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, д-р Георгиев.
Не виждам желаещи за реплика.
За изказване има думата господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След толкова много лекари се надявам, че ще имате търпение да чуете и позицията на един икономист.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вие бяхте и управител на Касата!
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Да, бях и управител, първият!
Какво показва бюджетът на Националната здравноосигурителна каса? Първо, в четирите сфери – специализираната помощ, извънболничната помощ, медико-диагностичната дейност и стоматологичната помощ. Увеличението там е 3,5%, което показва едно запазване на статуквото. То предполага и това, за което всички се изказаха, предполага търсенето на вътрешни резерви, защото всички знаем, че инфлационният темп, заложен в бюджета, е по-висок от тези 3,5%. Тоест, ако ние не намерим вътрешни резерви в тези системи, това означава, че просто ще влошим качеството на обслужване в тях.
Ако в първите две области – доболничната помощ, специализираната и първичната, могат да се търсят резерви и смятам, че могат да се намерят, то позволете ми да изкажа силните си съмнения, че могат да се намерят резерви в стоматологичната помощ и в медико-диагностичната дейност. Мисля, че тук е особено подценена политиката по отношение на медико-диагностичната дейност. И без това там се чувства един недостиг на средства. От друга страна, самата дейност, ако бъде заложена като приоритет и развита, тя може да изиграе ролята на много силна превенция и да послужи като първа стъпка по отношение на другите две дейности.
Виждам, че бюджетът в рамките на тези четири сфери търси запазване на статуквото. Положителното е, че се осигурява ръст на средствата за лекарства, по-голям, отколкото в другите сфери – около 10%, и е добра пропорцията – около 20%, съотношението между средствата за лекарства и средствата за дейности. Затова мога да поздравя колегите от Националната здравноосигурителна каса, че са го постигнали. Когато ние започвахме дейността на Касата, ни беше много, много трудно да го постигнем.
Идваме на най-тежкия и сериозния проблем. Едно бегло пресмятане на средствата и това, което чух от изказванията, показва един много сериозен дефицит. Триста и двадесет милиона лева Министерство на здравеопазването ще похарчи тази година. В момента дълговете на болниците са повече от 180 милиона. Ето ви на първо четене повече от 500 милиона разходи за болничната помощ. Като прибавим и разходите на Националната здравноосигурителна каса, които са над 400 млн. лв., да не гледаме бюджета, защото той е правен спрямо предвиденото за 2005 г., но разходите бяха актуализирани, ние получаваме реални разходи за болнична помощ около 950 млн. лв. за тази година. В бюджета тук са заложени около 614 милиона. От изказването на министъра чух, че отново се предвижда около 40 млн. лв. да минат през общините и около 80 млн. лв. – през Министерството на здравеопазването. Тоест, пряко сили ние отиваме към един дефицит от около 300 млн. лв., тоест, реално направени разходи. Дано бъркам някъде, но спрямо цифрите, които чух и прочетох, такава е картината.
Тогава ние отиваме към две възможности. Едната е много силно, рязко, но и болезнено оптимизиране на болничната помощ. Като казвам “оптимизиране”, имам предвид всички проблеми, свързани с редуциране на персонала, закриване на отделения и дейности, за да можем да се вместим.
Другата възможност, която е практикувана много пъти, е да се харчи с различен темп и всъщност средствата да стигнат някъде до около м. юли-август. Това е другата възможност при тези цифри. Не може да се похарчат тази година 950 млн. лв., за догодина да си предвидил около 700 млн. лв. и да мислиш, че ще успееш да се оправиш!
Освен това, помислете какво означава една реформа! Само от Фонд “Работна заплата” да започнеш каквато и да е форма на оптимизация на здравното заведение, само Фонд “Работна заплата” вие имате да плащате 5-6 месеца. Това не може да стане реално. Тук наистина трябва да се търси една обща политика.
Тук подкрепям всички лекари. Освен политическите реплики, те се изказаха изключително ангажирано по сериозните проблеми, че наистина, ако ние не дадем ясна политика за това как ще можем да се оправим с тези средства, по какъв начин ще можем да оптимизираме вътрешно системата, ние и да гласуваме този бюджет, ще трябва през лятото да се събираме пак и да го гласуваме отново.
Обръщам внимание и на един друг много сериозен проблем. Не знам дали при разчетите той е намерил отражение. Около 1 млн. 200 хил. са неосигурените лица. Това са тези, които не плащат. Експертите дават един натиск върху болничната помощ от около 250-270 хиляди души. Това са неосигурените хора, чиито плащания към болниците закъсняват, предвид на сегашните механизми. Натискът на тези пациенти е върху едни и същи болници, върху големите болници. Много тежък е този натиск върху болниците в София, но също така и в големите окръжни болници.
Предвидено ли е това, защото то при най-груби разчети води до сметки за около 200 млн. лв. Ние можем да се сърдим за лошо управление на някои от болниците, но при този реален факт, при този натиск, който е реално съществуващ, ние не можем или най-малкото трябва да посочим изхода.
Като обръщам внимание и на този проблем, мисля, че в момента сме изправени пред трудно положение. Пак ще кажа и това, което казах по-рано. Можем да демонстрираме, да гласуваме “против” бюджета, но това не решава нещата, не ни върши работата. Мисля си, че още малко трябва да се потърси.
Набелязах сферите – медико-диагностичната дейност, стоматологичната помощ и особено болничната помощ – да се търси някаква форма на разкриване на повече резерви, за да облекчим този рестриктивен натиск още от началото на бюджета, защото иначе ще трябва да го освобождаваме през м. юни-юли.
Колеги, искам да поздравя колегите от Националната здравноосигурителна каса за изключително добре представения й бюджет. Всички, които се изказаха, направиха много добри анализи и ги направиха много добре, именно защото материалите, с които разполагаме по този бюджет, са изключително добре подготвени. Виждам, че са направили опит да постигнат вътрешен баланс, но политиката малко им куца!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато говорим за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, този бюджет отразява всъщност една политика. Ако беше тук уважаваният от мен проф. Кръстьо Петков, щеше да каже “източват Касата, бъркат в големия резерв и с 300 млн. лв. ощетяват Касата”. Всъщност това е най-правилното действие, което е направено. Въпрос е на разбиране. Аз смятам, че когато бюджетът за болничната помощ миналата година беше около 400 млн. лв., а сега става 600 млн. лв., това означава, че са разработени механизми за плащане на повече клинични пътеки, това означава, че се поема отговорността за всичко това и това означава, че се върви напред. Това е положително. Това не можем да го отречем и това е една от причините, за да гласувам за този бюджет на Касата.
Втората причина е отразена в програмата на правителството, където пише, че коалиционното правителство ще направи основен пакет, финансово обезпечен. Това е функция на Министерството на здравеопазването. Затова казвам се прави политика, защото министърът на здравеопазването преподписва рамковия договор и председателят на Управителния съвет е заместник-министърът на финансите. С този бюджет и с работата на Касата се прави политика. Това е много важно да се разбере.
След като в коалиционното управление се казва, че ще има основен пакет, финансово обезпечен, аз вярвам за това нещо. Увеличението на парите за болнична помощ – това е най-доброто нещо, което се е случвало и тази година.
Разбира се, че има и други възможности за промяна на бюджета и аз ще се опитам да ги подскажа. Затова защото с тези темпове, с увеличаването на 100 или 200 млн. лв. в бюджета за болнична помощ реформите в здравеопазването ще вървят бавно и постепенно. За това нещо ще страдат в края на краищата пациентите и българските граждани.
Реформата в здравеопазването би могла да се ускори. Аз ще кажа нещо, което ми направи впечатление в изказването на господин Ананиев. Много се учудих, че той каза, че на всички болници ще се гарантира миналогодишният бюджет. Това противоречи на философията на Закона за здравното осигуряване и на реформата въобще. Това нещо не бива да се допуска.
Затова аз си мисля, че е възможно да бъдат направени три изменения между първо и второ четене в този законопроект, тогава той ще бъде несравнимо по-добър.
Първото от тях е да отпадне § 7, защото, уважаеми дами и господа, ако вие въведете обеми за медицинска дейност, това означава, че връщате участъковото здравеопазване. Вие връщате точно това здравеопазване, което ние се мъчим да реформираме.
Още нещо, в Закона за здравното осигуряване с тази забрана да се слагат обеми има вложена философия. Не може в един Закон за бюджета, понеже философията ни пречи, да променим Закона за здравното осигуряване. Това означава да променим философията на Закона за здравното осигуряване и всеки, който го направи, жестоко ще се опари. Това е моето мнение. Не можем да пипаме Закона за здравното осигуряване, защото трябва да се пипнат още много неща, за да се върне друга система. Или да махнем фондовото здравеопазване, да махнем свободния достъп и т.н. Това е невъзможно.
Затова ще предложа § 7 да отпадне, защото § 7 единствено влага всъщност обемите за медицински дейности в отделните болници.
На второ място, в § 2 на Преходните и заключителни разпоредби ще направя също предложения парите от оперативния резерв на Касата в размер на 104 млн. лв. да се използват, разбира се, за здравноосигурителни плащания, но не и за лекарства. Двеста и седемдесет милиона лева за лекарства са прекалено много, затова защото нашият стремеж трябва да бъде да намалим парите за лекарства от всичките здравноосигурителни плащания, а не да се мъчим да ги увеличаваме.
Ние имаме средно между 25 и 30% от общите разходи за здравеопазване за лекарства. В Европейския съюз този процент е 10 до 15%. Точно това е една корупционна практика – определени кръгове в нашата страна да налагат непрекъснато определени искания за увеличаване на парите за лекарства. Модерното здравеопазване не е увеличаване на парите за лекарства, а е пари за профилактика и за превенция на заболяванията. Това е нормалното в здравеопазването. Парите за лекарства трябва да бъдат стопирани на определена сума.
Затова ще направя това предложение в § 2 на Преходните и заключителни разпоредби.
Накрая ще кажа, че съм напълно съгласен с министър Гайдарски за това, че в бюджета на министерството и на Касата общо липсват около 200 млн. лв. Ако говорим за това да включим конкурентни дейности и доброволното здравно осигуряване, трябва действително да се направят две неща: трябва да имаме основен пакет, финансово обезпечен, каквото е заявлението на правителството, и трябва да имаме минимум 800 млн. лв. за болнична помощ, разпределени чрез Касата. Ето това ако направим, то реформата наистина ще бъде напред и структурна реформа ще стане, без да бъде тя по административен път.
За да имаме тези 200 млн. лв. допълнително, то това е възможно по три пътя, не знам четвърти път.
Единият път е да бъде увеличена здравната вноска. Един процент увеличение на вноската – това прави около 200 млн. лв. Другият път е повишена субсидия от републиканския бюджет с около 200 млн. лв. Третият път е регламентиране на кешовите плащания.
Уважаеми дами и господа, кешовите плащания в болниците не са корупционна практика, за да я спрем. Ще затегнем кранчето, ще направим по-добра дисциплина и те ще спрат. Няма да спрат! Кешовите плащания са част от общото планирано недофинансиране на системата и то отива в три посоки.
Първата посока е недостатъчно качество на медицинска дейност. Втората е плащане на ръка за консумативи, за лекарства и други такива. Третата посока в края на краищата е дефицитът, който се формира за държавните и общински болници всяка година. И догодина пак ще се формира, ако оставим недофинансирани болниците, ако останем с 600 млн. лв. за пътеки, защото не може да се изпълни болничната дейност с 614 млн. лв. И господин Ананиев го знае това – не може.
Оттам нататък ние трябва да намерим тези 200 млн. лв. по един от тези механизми – било чрез Закона за държавния бюджет, било чрез Закона за здравното осигуряване с увеличение на вноската поне с 1%, било чрез министерството с регламентиране на доплащанията в болниците. Регламент! Само регламентът може да спаси здравеопазването от тези доплащания, които така или иначе се правят. Те не са нещо ново, което ще измислим. Просто ги има тези плащания.
Аз искам да кажа, че трябва да бъдем разумни. Всички лекари в тази зала знаят, че здравеопазването не може да се прави с въздух, даже да е под налягане.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): И нелекарите го знаят!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Просто не е възможно. И нелекарите знаят.
Ще ви дам един пример откъде могат да дойдат тези 200 млн. лв.
Всеки български гражданин плаща 6% здравноосигурителна вноска солидарно – този, който взима 2000 лв., плаща 180 лв., а този, който взима 100 лв., плаща 6 лв. Държавата плаща 6% върху минималния осигурителен доход, две минимални работни заплати, и това прави 13,20 лв. Всеки месец държавата за безработни, за социално слаби плаща по 13,20 лв.
И, обърнете внимание, дами и господа, че по същия този Закон за здравното осигуряване държавата плаща по 0,5% върху минималния осигурителен доход за децата. Нали децата са ни приоритет, а държавата внася в бюджета на Националната здравноосигурителна каса по 1,10 лв. всеки месец, което едва достига, за да се достигне капитационната такса?
Обърнете внимание на това и ми кажете не е ли справедливо тогава и за децата държавата да плаща 6% осигурителна вноска? Това ще означава 189 млн. лв. приход за Националния осигурителен институт и съответно за Националната здравноосигурителна каса. Това са социални разходи – разходи за децата! И тъй като това е справедливо, аз ще внеса и такава поправка.
Ако вие се съгласите с тези три поправки – с премахване на § 7, с ограничаване на парите от оперативния резерв 104 млн. лв. да не могат повече да отидат за лекарства, а да отидат за други здравноосигурителни плащания и ако увеличим с 200 млн. лв. – това е единият път, казах – парите за Касата от републиканския бюджет за сметка на социални дейности в Министерството на труда и социалната политика, защото трябва да имаме нулев бюджетен дефицит, ако това не е приемливо, тогава увеличаваме с 1% здравната вноска, и това, ако не е приемливо, тогава Министерството на здравеопазването трябва да регламентира доплащанията и тогава ще можем да кажем наистина, че имаме един балансиран бюджет на Касата и ще очакваме резултати без съществени дефицити в края на следващата година.
Ако това не се направи, в края на следващата година ще имаме, съгласен съм, господин Софиянски, между 250 и 300 млн. лв. отново дефицит в болниците. Никой от нас не желае това нещо. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За реплика, заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, колеги! Съгласен съм с д-р Щерев. Всичко това, което предложи, е добро, но аз искам да попитам друго.
Всички знаем, че от България липсват около 2 милиона, които живеят навън като емигранти. Знаем, че горе-долу около 3 милиона са безработни. Станаха 5 милиона! Говори се, че за близо 8 милиона се събират осигурителни вноски. Как да стане това? Откъде да изфабрикуваме 5 милиона народ, че да ги съберем тези пари? Това е едното.
Второто, тук, в тази зала постоянно се говори: болницата, болницата, болницата… Нямам нищо против болничното обслужване, иначе съм работил в извънболничната помощ, но смятам, че наша грижа и грижа на държавата е да погледнем първо към профилактиката, тоест да не допуснем хората да се разболяват и тогава да ги вкараме в скъпото болнично лечение.
Много по-евтино ще ни излезе, ако заложим на профилактиката – да отделим повече пари и да обхванем съответно от новородените до най-възрастните хора в републиката, да ги подлагаме на качествени профилактични прегледи, евентуално при откриване на заболяване в самото начало да се санират, да се спрат заболяванията. Това ще излезе много по-евтино на държавата, ще спести много пари и ще се избегнат всички тези колизии в болниците. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Георгиев! Напълно съм съгласен с Вас. Профилактиката и превенцията са тези, които могат да направят доброто здравеопазване, но аз говоря за проблемите в болничната помощ.
Обърнете внимание, че при 1 милион 364 хиляди лица до 18-годишна възраст държавата декларира, че внася за тях здравноосигурителните вноски и дава всъщност 18 млн. лв. за тях.
Как може за 1 милион 364 хиляди деца до 18-годишна възраст да има приход в Касата от 18 млн. лв.? Разберете, че тук има нещо сбъркано. Разберете, че държавата трябва да поеме своята отговорност и затова защото, когато говорим за болничната помощ преди всичко – там 80% от парите за здравеопазване отиват за децата до 1-годишна възраст и хората от 60 до 85 години. Осемдесет процента! Хората в работоспособна възраст не ползват тези пари и точно заради децата, за които говорим, че са приоритет за нас и говорим за демографското ни състояние, изведнъж се оказва, че държавата, която много милее за тях, изведнъж дава само 18 млн. лв. в Националния осигурителен институт. Това е несправедливо. Нека да поправим тази несправедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Давам думата на господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Днес на нашето внимание е поставен за обсъждане и разглеждане един от основните законопроекти за финансирането на системата на здравеопазването – този за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Разбира се, за първи път в нашата най-нова история съществена част от системата на здравеопазването ще се финансира от един-единствен източник, което е един изключителен успех.
Реализирането на здравната политика зависи от няколко фактора, уважаеми колеги. Тези фактори са характерни за всяка една отделна страна – макроикономическото положение на страната, политическата система, социалните ценности и, разбира се, и най-вече, институционалната структура на здравната система.
Въпросът е, че днес изключително силни са критиките на населението по функционирането на нашата система. Неефективна здравна реформа, недоволни от качеството на медицинските здравни услуги пациенти, недоволни от заплащането и условията на работа медицински специалисти, кризи в доставката на лекарства за поддържащо лечение и най-вече за някои онкологични заболявания – всъщност кой е виновен за това? Дали за това вината е в недостатъчния бюджет, в законодателните промени или има други организационни причини?
Според някои експерти, уважаеми колеги, социалният модел на здравното осигуряване беше въведен в страната ни твърде рано без икономиката на страната, медицинските специалисти и населението да бъдат готови за тази реформа. Разбира се, налице е траен дефицит в системата, няма защо да го крием. Липсват приватизационни дейности в здравеопазването, липса на конкуренция в осигуряването, монопол на отделните институции, а не е маловажен и фактът, че в момента липсва представителност на така наречения механизъм за защита на интересите на пациента в страната. Налице е дискретна корупция и неефективен контрол върху разходите.
Уважаеми колеги, аз ще спестя цифрите, които вече са ви известни и не е необходимо да ги повтарям, само ще визирам едно-единствено нещо, че средната цена на една клинична пътека по проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. е в размер на 549 лв. Забележете, че това е при прогнозен брой болни над 1 милион. А колко е общият брой на клиничните пътеки?
Тъй като днес на първо четене обсъждаме политиката на този законопроект, основен въпрос на този етап би трябвало да бъде следният: как с тези средства да гарантираме и възможно ли е да гарантираме системата на здравеопазването като цяло, защото на всички нас е ясно, че ако се запази това статукво в здравеопазването, този бюджет ще бъде недостатъчен, но той ще се отрази негативно върху социалния статус на пациентите и населението в страната?
В интерес на истината, всички ние в усилията си да променим здравеопазването искаме повече пари. Въпросът е, че тази тенденция не може да бъде безкрайно експлоатирана, защото преминаваме от преход, характерен с интегрален, държавен модел на финансиране на системата, към децентрализиран чрез социално осигуряване на договорна основа. Във връзка с това категорично излиза необходимостта при това финансиране да започнем с преструктуриране на системата. Лично мое мнение, че за да тръгне това, на първо място, е необходима актуална здравна карта както за страната, така и за съответните области. Преди осъществяване на актуализацията на болничната система, би трябвало да съпоставим, разбира се, наличната база спрямо нуждите и нивата на използваемост. Днес не е време подробно да говорим за това, но има сериозни проблеми в нашата законодателна рамка в този смисъл, поради което считам, че те са част и от проблемите на преструктурирането.
Ще ми позволите няколко думи за контрола върху разходите. Според редица експерти необходимо е да създадем така наречените нови регионални управляващи дружества. Дали това ще бъде вменено на сега съществуващите районни центрове по здравеопазване, това е проблем на Министерството на здравеопазването и на Касата, разбира се. Тези дружества, уважаеми колеги, в дадените региони е необходимо да координират, организират, управляват и контролират специфичната търговска дейност на болниците. Тези дружества е редно да имат компетентната и пълна информация за материално-техническата база, за медицинската апаратура в дадена болница, като в никакъв случай да не се допусне за в бъдеще дублиране на уникална апаратура в няколко болници от дадена област. Нещо повече, както е в някои страни от Европейския съюз, редно е тези дружества да организират, провеждат и контролират търговете, конкурсите и другите задачи, свързани с практическото приложение на Закона за обществени поръчки.
С цел да се намалят разходите в системата, незабавна стъпка на компетентните органи и ръководствата на болниците трябва да бъде изготвянето на нова лекарствена политика, базираща се на микробиологичния мониторинг, за да бъде в основата на икономии и разумно лечение на пациентите. Необходимо е най-сетне през следващия етап от време да се завърши интегрираната информационна система в здравния сектор, да се създаде този прочут единен електронен регистър в системата на здравеопазването.
Уважаеми колеги, при недостатъчно финансиране е редно да се актуализират и нормативните изисквания за нова постановка в Националния рамков договор, а именно в него вече да се създаде постоянна и променлива част. Постоянната част трябва да включва общите условия за сключване на договори между Националната здравноосигурителна каса, или ако за в бъдеще се създадат още каси, и изпълнителите на медицинската помощ. А променливата част в този рамков договор е тази, която да бъде отворена за договаряне с представителите на съсловни организации относно цените и обемите на отделните видове медицинска помощ. За да не се допусне обаче срив в системата, както се получи 2004 г., при отказ на една от страните за подпис на Националния рамков договор министърът на здравеопазването е редно да има определяща роля в одобряване и подписване на договора, за да може системата да работи без отказ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, истина е, че за политиците най-чувствителното решение е преструктурирането на здравеопазването и човешките ресурси. Това е важно по понятни за всички причини. Здравеопазването трупа много негативи. Вярно е, че парите са малко, но истината е, че до този момент са пропилени години за преструктуриране на тази система. Редно е, уважаеми колеги, през следващия период от време ние с вас да извършим необходимото.
Парламентарната група на Коалиция за България ви призовава да гласуваме Законопроекта на Националната здравноосигурителна каса.
Стана дума тук за § 7. Доцент Щерев, няма да влизам в реплики, защото не е редно по правилник, но искам да кажа, че когато са малко финансите, трябва да има контрол в системата. Защото изпусне ли се духът от бутилката, тогава нещата стават невъзвратими и неконтролируеми, каквото и да се направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплика – господин Щерев. Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доц. Кумчев! Това нещо – за § 7, е много сериозно, защото то променя духа и философията на Закона за здравното осигуряване. И пак ви повтарям, не може заради един бюджет да се променя закон, защото законът е приет с определена философия. Ако вие промените закона, за да може да се нареди бюджетът, защото нямало средства сега, това е много лоша стъпка. Много лоша, защото вие жертвате философията на един закон, за да може бюджетът да върви. Това нещо не би трябвало да се допуска. Това е много сериозно нещо.
При подписването на рамковия договор е същото. Това е нещо, което ние сме мислили дълго време. И аз искам да ви помоля да се съсредоточим върху това, което трябва да се прави, а не да се обвиняваме какво не е направено дотук. Защото, ако се обърнете назад ще видите, че много неща не е направило и правителството на господин Костов, много неща не е направило и нашето правителство, но тепърва ще видим какво ще направи коалиционното правителство. Нека да вървим напред, но спазвайки това, което е направено досега. Почнем ли да мислим, че реформата започва отсега, ще сбъркаме много. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Втора реплика – господин Георгиев. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин председателю, колеги! Извинявайте, но не знам дали грешно чух или д-р Кумчев го каза – създаване на контролни дружества. Пак пипане на закона, пак усложняване на системата, пак превръщане в една тромава система. Значи, ако трябва да има контрол, имаме РЦЗ, имаме общински структури, относно този дублаж на техника, който казвате да не се получи в една област – уникална апаратура в няколко болници. Но според мен е излишно да се правят такива неща. Това отново е пари, структурооборудване и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, доц. Щерев! В началото на представянето на законопроекта за финансиране на бюджета на здравеопазването чрез Националната здравноосигурителна каса заместник-министър Ананиев категорично и ясно заяви, че всяка една болница през 2006 г. ще получи толкова средства, колкото в момента е получила от двата източника – от Националната здравноосигурителна каса по клиничните пътеки и от Министерството на здравеопазването. Така че няма проблем за финансирането в болниците и те в никакъв случай, ако работят по този начин, няма да стигнат до фалит.
Колкото до контролните органи, д-р Георгиев, само искам да споделя с Вас, аз така и споменах, може би не ме чухте - да бъде вменено в сега съществуващите районни центрове по здравеопазване, които де факто, искам да се извиня, ще го кажа съвсем точно, имам чувството, че висят малко във въздуха и има възможност да бъдат натоварени да се занимават с търговската дейност на болниците. Защото тук има народни представители, които са били във Франция и в много страни от Европейския съюз, и те ще потвърдят, че тези дейности в редица от тях са централизирани. За 500 болници има една такава комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на д‑р Кумчев.
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Твърде банално е да повтаряме непрекъснато, че средствата за това или за онова не достигат. Обсъждайки предложения бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. обаче не могат да бъдат отминати няколко важни аспекта. Аз ще ги спомена не за друго, а за да се търсят решения, и то разумните управленски решения.
На първо място, безспорно това е дългоочакваното финансиране на болничната помощ от един източник и този източник е Националната здравноосигурителна каса. Такава беше препоръката на важни контролни и финансиращи органи и институции, сред които и Световната банка, давала през годините пари по заемите ПАЛ за повишаване капацитета на Националната здравноосигурителна каса. Това финансиране може и най-вероятно ще бъде предпоставка за по-добър контрол, но и за редица проблеми, които не можем да отминем. Досега болничните заведения получаваха средства освен по клинични пътеки, финансирани от Здравната каса, и средства за преминал болен от Министерството на здравеопазването. При финансирането през 2006 г. голяма част от болниците ще получават средства само по ограничен брой пътеки, за които те имат необходимия капацитет и апаратура. Това се отнася особено за общинските болници, които ще бъдат поставени най-вероятно в условията на фалит. И обратно, големите болници, същите тези, които имат и сега огромни финансови задължения, ще трябва да формират така наречените листи на чакащите, защото не биха могли да поемат всички пациенти за лечение, които не могат да бъдат лекувани в общинските или областната болница в техния регион. Очевидно е, че при всички случаи това не улеснява достъпа на пациентите до медицинска помощ, напротив, ограничава го, особено в отдалечените от столицата региони.
На второ място, при 1 милион и 200 хиляди неосигурени здравно хора, при ограничен финансов ресурс като макрорамка за Националната здравноосигурителна каса и за всяка болница при фиксиран брой клинични пътеки, е наложително да се обмисли основен пакет медицински дейности, заплащан от Националната здравноосигурителна каса, и допълнителен пакет, финансиран от допълнителните здравноосигурителни фондове.
Парламентарната група на ДПС ще подкрепи на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, препоръчвайки в максимално кратък срок:
Първо, да заработи дългоочакваната информационна система на Националната здравноосигурителна каса с цел по-добър контрол и в края на краищата по-добро управление на тези финансови ресурси в размер на 1 млрд. 357 млн. 613 лв.
Второ, внимателно да се анализират данните от пилотното финансиране на тъй наречените диагностично свързани групи, както от Националната здравноосигурителна каса, така и от Министерството на здравеопазването, и да се премине на този тип финансиране отново с цел предотвратяване на злоупотреби и пилеене на парите на българските данъкоплатци. Защото, убедени сме, Министерството на здравеопазването трябва да определя принципите, политиката, философията на здравеопазването, а Националната здравноосигурителна каса да ги изпълнява и да бъде платец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики няма.
Имате думата, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече сме доста малко в залата, но поне качествени. Колеги, днес гледаме бюджета за 2006 г., но в същото време като че ли всички изказващи се пропуснаха да кажат, че в Деловодството на Народното събрание чака Законът за актуализация на Бюджет 2005.
Уважаеми колеги, не ви ли се струва, че нещата са малко обърнати?! Защото когато разгледаме коя е причината за актуализацията на бюджета, какъв е анализът на нещата, щяхме да си направим ясно заключение какъв трябва да бъде бюджетът за 2006 г. Това – първо.
Второ, уважаеми колеги, не беше ли редно да се разгледа бюджетът на Касата преди държавния бюджет? Съгласен съм с цялото Ви изказване, госпожо Джафер, но не съм съгласен, че Касата трябва да е функция на министерството. Касата би трябвало да е национална институция. Тя оперира с това, което се събира. В крайна сметка това е така, но тук никой не каза, а не знам защо и господин Ананиев също не го спомена, но на мен ми се струва, че първият вариант на Касата беше по-добър, защото предвиждаше повече средства. Този първи вариант обаче бял ден не видя, в смисъл, че не беше одобрен. Там, господин Щерев, Вие знаете много добре, имаше 200 млн. лв. повече.
Но възниква друг изключително важен проблем. Уважаеми колеги, не ви ли прави впечатление, че днес за следващата година Касата очаква да събере 1 млрд. 60 млн. лв., а харчи близо 300 млн. лв. повече. Вярно е, че остава резерв, но след следващата година какво ще стане?! Ще имаме ли възможност да достигнем темпа на събираемост на вноските? Няма да можем. Господин Щерев, Вие сте добър специалист и знаете, че по този начин това предпоставя един от пътищата, за които говорихте – вдигане на вноските. Това днес трябва да си го кажем, защото ние можем да поемем най-много още една година дефицит, след което ще трябва да се вдигне вноската, за да могат събраните средства да отговарят на нуждите.
Тук е и господин Руденко Йорданов, който разбира нещата. Средствата, които са необходими, за да се покрие основният пакет, са доста повече.
При това положение – господин Щерев е прав – ясно трябва да отговорим откъде ще дойдат останалите средства. Може ли обемите да лимитират нещата? Това не е пътят, защото ликвидира конкуренцията, ликвидира мотивацията. Искам да ви кажа честно, че това ще даде възможности пак да има лавиране по пътеките, защото всеки ще гледа да се вмъкне в обемите и ще гледа да ги изпълнява по възможно най-лекия начин. А то няма да доведе до подобряване на нещата. Това е типично бюджетиране на проблема, може би защото авторът продължава да е Кирил Ананиев, който гледа така да върже нещата, че парите да стигнат. Тук не мога да не се съглася с доц. Щерев, че това абсолютно не е в контекста на духа на закона. Може би сега доц. Щерев разбира, че грешката да се направят представителите на държавата 50% е било грешка, но то е факт. Ясно е, че с така предвидените средства догодина пак по това време ще трябва да разглеждаме актуализация на бюджета за 2006 г. Няма начин това да не се случи, защото дори и да има някакви обеми, дори и да бъдат ограничени всякак болниците, което значи че ще бъдат ограничени и заплатите, господин Руденко Йорданов, но при това положение, дори и да бъдат увеличени цените на пътеките на общинските болници, понеже някои от тях ще работят максимум с една трета от клиничните пътеки, това ги поставя в неравностойно положение. Когато има фиксирани обеми, те няма да имат интерес да се развиват, да привличат специалисти и да купуват техника, защото така или иначе обемите им са лимитирани.
Друг е въпросът, че очакваният дефицит от 100 милиона също ще отиде в доболничната помощ, макар че това никой не го казва тук, но то се подразбира. Може би затова е и § 8, който иска абсолютно самостоятелно, без участието на парламента Касата да може да разпределя надвишаването на приходите, така както желае. Да, но ми се струва, че тук участието на парламента също имаше своето значение, защото той може да направи анализ. Кой направи анализа защо от 120 пътеки тази година около 50 пътеки бяха много силно надвишени, 20 пътеки бяха в нормалното и 50 пътеки не могат да достигнат до 70-80% от предвиденото? Защо една пътека, в която от 600 случаи има изпълнен само един-единствен, колеги?
Дори и да се прехвърлят средствата, каква е гаранцията, че точното разпределение на тези 300 и няколко пътеки, които Касата подготвя, ще бъде наистина адекватно? Но вината не е на Касата. Защото в крайна сметка Касата е принудена за няколко месеца да се пренастройва за едно, бих казал, революционно предложение, което ние също подкрепяме – плащане от един източник. Прави са колегите, които казват, че Касата не е подготвена, но тук не мисля, че вината е в Касата и това не е упрек към Касата. Затова когато говорихме за бюджета, аз категорично считам, че трябваше да има един резерв, който да гарантира евентуално някои неуредици в хода на тази реформа и който наистина да дава възможност на министерството да гарантира и своето спокойствие, и това на българските граждани.
Всичко останало по отношение на неосигурените пациенти и другите проблеми беше казано.
Аз искам да заостря вниманието ви и върху още един изключително важен процент. Всички сме категорични, че болничната помощ е в най-затруднено положение. Но правим ли нещо чрез политиката на Националната здравноосигурителна каса да увеличим обема на заболеваемост, с който се справя доболничната помощ? Не правим, колеги! Защото ако искаме наистина да прехвърлим част от заболеваемостта там, където й е мястото – в доболничната помощ, трябваше да има достатъчно средства за изследване, трябваше да има достатъчно възможности и за общопрактикуващите лекари, и особено за специализираната доболнична помощ. С този процент от 3,5 те няма да бъдат мотивирани да поемат по-голяма част от заболеваемостта, за да могат да отпуснат малко повече въздух за болничната помощ.
Ето това е един от проблемите, който, трябва да ви кажа честно, Касата не е предвидила и някак си се движи по инерционен начин за запазване на статуквото.
И не на последно място, уважаеми колеги, искам да се спра на стоматологичната помощ. В своята реплика господин Руденко Йорданов цитираше именно Съюза на стоматолозите, които предпочитаха да не подпишат договор, защото една голяма част от тяхната дейност е частно платена, те ценообразуват и имат своя интерес. Но те разбраха, че тогава сгрешиха и в момента те също имат интерес да се увеличат средствата. Но тук възниква въпросът можем ли ние наистина с тези средства да извършим профилактиката на зъбния статус на българина? Категорично - не! А всеки един по-добър лекар знае, че това е една предпоставка за развиване на немалка друга заболеваемост.
По отношение на профилактиката всички се обединяваме, но няма отражение в този бюджет.
В заключение аз бих искал да кажа, че Касата е направила това, което е могла, с парите, с които разполага. Считам и мога да поздравя Касата само за факта, че миналата година е единствената година, в която тя нямаше преразход на средствата за лекарства. Но ми се струва, че имаше възможност, повтарям, имаше възможност, след като се взима част от резерва, който е в Българската народна банка, да се предвиди такава политика на Касата, която да даде възможност доболничната помощ да разшири обхвата на здравеопазването, който й се полага. Защото ние далеч не сме достигнали онзи обхват, в който доболничната помощ би трябвало да се справя, за да подпомогнем болничната помощ.
Убеден съм, че догодина ние ще актуализираме този бюджет. И не защото това е някаква мрачна прокоба, а защото всеки, който се е занимавал, знае, че както и миналата година, както и сега се налага актуализиране на бюджета. Просто няма начин с тези средства Касата да може да се справи. Няма начин!
Що се отнася до параграфи 7 и 8, аз също мисля, че трябва много внимателно да се преформулират. Може би § 7 трябва да отпадне, защото има две възможности, доц. Щерев. Едната е наистина пакетът да е адекватен на средствата. Това вече е обхват и това мисля, че е по-правилният начин, за да може наистина да се даде възможност на доброволното здравно осигуряване да заеме полагаемото му се място, за да може да активизира онези средства, които са в българските граждани, които имат, разбира се, а минималният пакет наистина да гарантира онзи минимум от здраве, който можем да си позволим с тези пари. Защото колкото събираме, толкова и харчим.
Така че аз се надявам между първо и второ четене да бъде направено всичко възможно, за да се оптимизира бюджетът на Касата, за да може наистина да води една по-гъвкава политика през следващата година, толкова важна за крачката финансиране от един източник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Димитров има думата за процедурно предложение.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, смятам, че ще се съгласите, че след тази сериозна работа и тези убедителни изказвания е много важно да завършим обсъждането тази вечер. Затова предлагам да удължим заседанието с малко до изчерпване на точката в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 113, против 17, въздържали се 5.
Има думата господин Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Оглеждам се за д-р Паница, който спомена, че аз и д-р Кумчев сме за първи път в този парламент. Още през 1990 г., когато попаднах в парламента, едно от първите неща, в които участвах и които променихме в здравеопазването – казвам го с малко горчивина – беше да възстановим частната практика, да възстановим Лекарския съюз и да тръгнем към реформи, които обаче, веднага бързам да кажа, ползвайки военната терминология, вървяха по системата на марш на скока. Аз ще го нарека марш на скок с преспиване, една част на бегом, една част ходом и една част с подремване. По такъв начин реформата беше обречена на всичките проблеми, които се създават от това неравномерно движение, от тези общо взето неподготвени ходове, но в крайна сметка едно ми стана ясно – трябва да я направим, трябва да я продължим. Защото вече би било пагубно да я караме с преспиване, също така ще бъде пагубно да я караме ходом. Ние отново сме изправени пред командата “Бегом!” по отношение на болничната помощ. Това също крие и огромни рискове, но аз лично смятам, че трябва да поемем това предизвикателство и да започнем и преструктурирането, и същевременно прехвърлянето на финансирането на болничната помощ към Осигурителната каса.
Още нещо искам да кажа. Ние твърде много се увличаме да разсъждаваме за това колко пари са отделени за здравеопазване, колко процента съставляват от брутния вътрешен продукт, и все пак нека да ви припомня, че лъвският пай от финансиране на здравеопазването е по системата на касовото финансиране и то формира едни приходи от 1 млрд. 40 млн. лв. Като прибавим и другите приходи, в които са включени дори и глобите, стават 1 млрд. 61 млн. Правя една проста сметка – 6,5 млн. здравноосигурени, ще рече по 160 лв. годишно на калпак или по 13,3 лв. в период всеки месец. Кажете ми коя услуга може да получите срещу 13,30 лв. месечно – телефон, вода, ток? Значи ние залагаме един финансов ресурс по системата на касовото финансиране, макар и по принципа на солидарността, който е обречен на недостиг априори при това ниво на здравноосигурителната вноска.
И тук стигаме до политическата воля и политическият кураж – да я променим! Бързам да кажа – аз го нямам. От 1 януари 2006 г. да бутаме здравноосигурителната вноска на фона на всички останали тежести, аз нямам този кураж да гласувам “за”, но го правя с ясното съзнание, че м. август и м. септември другата година ние този разговор ще го продължим, и то в духа и в посоката, която спомена д-р Китов. Защото в крайна сметка бюджетът, който е бюджет чрез Министерството на здравеопазването, финансира конкретни дейности. Те са упоменати. Това е трансфузионна хематология, психиатрична помощ, хемодиализа, трансплантация, спешна помощ. Всичко останало е към Касата и всичко останало е базирано на нивото на здравноосигурителните вноски и тяхната събираемост. И сега при този факт и при тази събираемост, при тази формирана приходна част на бюджета от 1 млрд. 40 млн. и като прибавим глобите и другите приходи от лихви и прочие – 1 млрд. 61 млн. лв. плюс парите, които взимаме от резерва, все пак по-сериозно трябва да обсъдим какво правим с тези пари и как да направим така, че резултатът – здравният продукт, здравната услуга да отговарят на този финансов ресурс и като обем, но бързам да кажа – и като качество! Защото ние тук сме сложили каруцата пред коня! Във всеки магазин преди да влезем си проверяваме парите в джоба и тогава решаваме какво ще си купим. Тук философията е обърната – ние искаме от изпълнителите на медицинска помощ всичко, на което са способни, но казваме: ще платим, когато имаме и колкото имаме! Затова много е важно пакетът, който залагаме – услугите, които искаме, да са равнени с парите, които имаме.
Затова когато обсъждаме философията на един закон, когато обсъждаме схемата, по която ще подходим, редно е да имаме предвид този подход.
По конкретните текстове и конкретните параметри на закона смятам, че са възможни корекции между първо и второ четене в частта “Извънболнична помощ”, “Допълнително финансиране на първичната извънболнична помощ”, с което да засилим възможността за по-голям финансов ресурс за отдалечените и неатрактивни практики. Там са 111 млн., които са заложени общо за първичната извънболнична помощ.
Би трябвало да бъдат завишени средствата за специализираната извънболнична помощ, което ще осигури по-голям брой направления и правя една отпратка към Рамковия договор, ние трябва да потърсим съотношение, което да дава възможност първичните към вторичните прегледи да бъдат най-малко 1:1,1, а не както е сега 1:0,5. Това не дава възможност на специалистите да си свършат добре работата.
В частта медико-диагностични дейности. Както и в първичната извънболнична помощ там Касата прави редица фокуси, наречени “регулативни стандарти”, с които каквото и да правиш тези 111 млн. не можеш да ги похарчиш. Нормално е това, в крайна сметка гледат да се вместят в парите. И когато правим разсъждението дали завишението с 3,5% е адекватно, то е условно адекватно, защото виждаш ли там касовото изпълнение е по-малко от 111 млн. лв. Но там така е нагласена играта, че те не могат да бъдат похарчени.
По същия начин се дава един стимул на общопрактикуващите лекари да задържат направления и да получават на ухо информация, че колкото успеят да спестят в края на годината така или иначе ще получат един бонус на базата на реализираните икономии.
Другото е медико-диагностичните дейности, за които споменах, споделям напълно тезата, че профилактиката, масовите изследвания, скрининга, са нещото, в което като инвестираме, ние в значителна степен намаляваме нуждите и разходите за болнично лечение, защото инвестицията за профилактика е наистина инвестиция, която намалява риска след това да плащаме много пари за лекуване на късно открити и утежнени заболявания.
Мисля, че е редно да бъде споменато, когато тръгнем да гласуваме на първо четене, след това и на второ четене бюджета на Касата, ние трябва да имаме поглед и идея върху Рамковия договор. Той не е наше задължение, но там има нюанси, които философията на този бюджет го превръщат в действие. Това са контролните механизми. Това са механизмите, по които ние можем непрекъснато да имаме поглед за какво се харчат парите.
Къде са тези механизми? Едното е потребителската такса. В момента тя се взима за щяло и нещяло, безконтролно и без финансов документ в голяма част от случаите.
Другият момент е свързан с ползването на фиксирания в Закона за здравното осигуряване т.нар. “специализиран медицински надзор”, който до този момент е само едно пожелание, а това е структурата, която може да участва в контрола за изпълнението на Рамковия договор в частта “Взаимоотношения между изпълнителят на медицинска помощ и Касата”.
Другият механизъм на контрол – омбудсманът, на практика –събранието на представителите, Управителния съвет на Касата не получават достатъчно и достоверна информация какво мислят здравноосигурените за качеството на медицинската помощ, защото в крайна сметка 13 лв. са на човек, но това са пари, които са дадени за здраве и хората трябва да получават здраве срещу тях, а не хвърчащи бележки, които ги препращат от кабинет на кабинет!
За финал – това, което доц. Щерев каза, като една възможност за дофинансиране, което не е легализирано, но е нещо общоприето, защото в крайна сметка талантливите професионалисти трябва да получат дължимото за дейността си – от една страна аз, мислейки върху неговите думи, съм готов да се съглася, но след размисъл казвам: “Не, доц. Щерев, не съм съгласен!”, защото дали е социалистически, дали е социалдемократически този принцип, аз смятам, че принципът на солидарността трябва да бъде валиден в цялата система на плащане на здравната помощ, за да не става така, че богатите получават повече здраве в сравнение с бедните единствено защото са имали шанса да се родят сега, да се родят тук, да се родят при тези социално-икономически условия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса възбужда обществения дебат за състоянието на българското здравеопазване, тъй като реформата в тази сфера промени начина за получаване на здравни услуги от пациентите, но и натрупа твърде много и разнопосочни проблеми.
Ще си позволя да коментирам някои въпроси на доболничната помощ, на лекарствената политика и на детското и училищното здравеопазване, при това от позиция на човек, който професионално не е свързан с тази сфера.
Най-лесното оправдание за натрупаните проблеми безусловно е липсата на достатъчно средства. Това обаче е вярно и не е вярно! По-скоро става дума за неясни и неточни правила и най-вече струва ми се на недостатъчен контрол по изразходване на средствата. Първият контакт на пациента е с личния лекар, но дали той е гарантиран? В големия град – може би да, но в отдалечените и обезлюдени райони това не е така. Като се насложи и проблемът с транспортното обслужване на тези селища става ясно, че много българи практически са лишени от здравна помощ. Нужни са нови правила, нужни са преференциални и по-атрактивни условия за личните лекари в тези райони. А може би груповите практики, които показаха добри резултати в 24-часовото обслужване на пациентите в големите градове биха могли да решат обслужването и на гражданите в отдалечените райони, ако се стимулира техническото и транспортното им оборудване.
Финансирането на доболничното здравно обслужване е сравнително добре регламентирано, но вероятно качеството на тази услуга ще е по-добро, ако във формулата за преразпределение на средствата на Здравноосигурителната каса има няколко компонента, освен броят на записаните пациенти. Например, броят на преминалите през кабинета пациенти; например, работата на личния лекар по профилактиката и превенцията на пациентите; например, наблюдения на диспансерно болните; например, работата по ранното откриване на заболявания в рискови групи пациенти.
За гарантиране качеството на здравната услуга си заслужава да се помисли и за лимитирането не само на минималния брой пациенти на един личен лекар, но и на максималния.
Действащите правила за отчет в работата до голяма степен ангажират личните лекари с безкрайно много писмена работа, така че почти не остава време за преглед на пациента. Длъжни сме да улесним и лекар, и пациент, като намалим до минимум тази бумащина. Затруднен е и достъпа на пациентите до лекарите-специалисти, поради ограничените количества на така наречените талони или направления за лекар-специалист, които обикновено до 15-о – 20-о число на месеца вече са изчерпани. Поне до четири вида специалисти трябва да има неограничен достъп, а именно това са кардиологът, гинекологът, педиатърът и очният лекар.
От изключително значение за качеството на здравното обслужване е непрекъснатата квалификация и преквалификация на личните лекари и лекарите-специалисти. Тя следва да бъде задължителна и стимулирана чрез критериите за преразпределение на средствата от Здравната каса.
Напълно безплатните и частично заплатените от Здравната каса лекарства са един широко дискутиран и в крайна сметка политизиран и експлоатиран въпрос. Всъщност в случая не става дума за липса и недостиг на средства, а за необходимостта от нова политика в тази сфера. Не може вечно да има конфликт между нужди и договорени количества. Не може лекарствата у нас да струват няколко пъти по-скъпо отколкото в Европа. Причините за това най-често са лошото и не навреме организирани и проведени процедури за обществени поръчки. Това са фирмените политики на производителите и най-вече политиките на търговците на лекарства. Липсва стимул за българските производители на лекарства. И не на последно място, разбира се, икономически интереси. Вероятно няма да е пресилено, ако кажа: и корупция.
Нужен е нов подход и на Министерството на здравеопазването, и на Националната здравноосигурителна каса и най-вече контрол при реализацията на лекарствената политика, за да не се стига до липса на препарати и лекарствени средства, гарантиращи живота и здравето на хората.
Накрая няколко думи и за детското и училищно здравеопазване. Реформата в здравеопазването постави в рискова ситуация децата и най-вече учениците като разруши изцяло системата на училищното здравеопазване, в това число и на стоматологичните грижи за децата. Нали си спомняте, че в един период от време в училища с по 800 до 1000 ученици нямаше дори медицински сестри? Въпреки че за 2006 г. Здравната каса предвижда почти двойно увеличение на средствата за профилактика на лицата до 18 години, тоест от 8 млн. 250 хил. лв. на 13 млн. 608 хил. лв., никой досега не е измислил нещо по-добро от училищния лекар. Ето защо е нужно да обединим усилията си, за да намерим средства за възстановяване статута на училищния лекар. На тези специалисти може да се повери и грижата за реализиране на имунизационния календар на учениците. Те могат да изпълняват и други функции, важни за възпитание и изграждане на здравна култура в учениците, както и на превенцията срещу наркотиците.
Изброените проблеми са една малка част от общата проблематика на здравеопазването, но налагат сериозни и принципни промени, поради което са обект на особен обществен интерес. Задължение на тази зала е да намерим разумния баланс на възможностите и на необходимостите в бюджета на Здравната каса. Това се постига с конструктивизъм и добронамереност.
Евтина е политиката, която е за сметка на живота и здравето на хората. Още повече нека не забравяме, че всяка една от тук представените партии има свой дял за днешното състояние на българското здравеопазване. Най-лесно е да чертаеш апокалиптични картини и да се правиш на зла орисница, по-трудно е да поемеш своята отговорност.
Коалиция за България поема своята отговорност и ще подкрепи бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за да създаде условия за нужните промени в системата на българското здравеопазване. (Ръкопляскания от БСП и единични от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Янакиева.
С това списъкът на желаещите за изказване е изчерпан.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2005 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 128, против 44, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): От името на Парламентарната група на “Атака” моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново поставям на гласуване законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса на първо четене.
Гласували 167 народни представители: за 114, против 48, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля да чуете няколко съобщения за заседания на комисии:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание на 23 ноември 2005 г., сряда, от 15,00 ч. в зала № 134 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 23 ноември 2005 г., сряда, от 16,00 ч. в зала № 248 на пл. “Александър Батенберг” № 1.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 24 ноември 2005 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 142 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 23 ноември 2005 г., сряда, от 14,00 ч. в зала № 232 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 23 ноември 2005 г., сряда, от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по отбрана ще проведе заседание на 23 ноември 2005 г., сряда, от 15,30 ч. в зала № 238 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по транспорта и съобщенията ще проведе заседание на 24 ноември 2005 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 42 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Следващото заседание ще бъде утре, 23 ноември 2005 г., от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 19,19 ч.)




Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Петър Берон

Секретари:
Силвия Стойчева

Мартин Димитров