Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Димитър Стоянов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Откривам заседанието.
Следващата точка от седмичната ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Има думата председателят на Комисията по културата Нина Чилова да докладва законопроекта.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Ина Килева – заместник-министър, госпожа Калина Пашова и проф. Георги Саракинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 143 народни представители: за 140, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:
"ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 502-01-33, внесен от Министерския съвет
на 17 септември 2005 г.
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за авторското право и
сродните му права".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези три параграфа? Има ли желаещи? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и параграфи 1, 2 и 3 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 141, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 4 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 4. Член 20 се изменя така:
"Право на отчисление при препродажба
на произведение на изкуството
Чл. 20. (1) При препродажба на оригинално произведение на изкуството, когато една от страните по сделката или посредникът е търговец на произведения на изкуството, в това число художествена галерия и аукционна къща, авторът на произведението има право да получи отчисления от цената на продажбата.
(2) По смисъла на този член оригинални произведения на изкуството са произведенията на графичното и пластичното изкуство, като картини, колажи, рисунки, скици, гравюри, щампи, литографии, скулптурни фигури, гоблени, керамики, произведения от стъкло и фотографии, при условие че са създадени лично от автора, в това число екземпляри, признати за оригинали съгласно § 4 от Допълнителните разпоредби.
(3) Правото по ал. 1 е неотчуждимо освен при наследяване.
(4) Алинея 1 не се прилага към препродажби с цена по-ниска от левовата равностойност на 300 евро.
(5) Алинея 1 не се прилага към препродажби, когато продавачът е придобил произведението направо от автора по-малко от три години преди датата на препродажбата и цената на препродажбата не надвишава левовата равностойност на 10 000 евро.
(6) Всеки отказ от правото по ал. 1 е недействителен.
(7) Правото по ал. 1 продължава, докато се закриля авторското право върху произведението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 4 има ли? Няма.
Моля да гласуваме § 4 в редакцията на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 5 има предложение на народния представител Нина Чилова, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 5. Създава се чл. 20а:
"Изплащане на отчисленията при
препродажба на произведение на изкуството
Чл. 20а. (1) Отчисленията по чл. 20, ал. 1 се определят по следния начин:
1. пет на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 300,01 и 3000 евро, плюс;
2. четири на сто от цената на препродажбата между левовата равностойност на 3000,01 и 50 000 евро, плюс;
3. три на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 50 000,01 и 200 000 евро, плюс;
4. едно на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 200 000,01 и 350 000 евро, плюс;
5. 0,5 на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 350 000,01 и 500 000 евро, плюс;
6. 0,25 на сто за частта от цената на препродажбата, надвишаваща левовата равностойност на 500 000 евро.
(2) Ако до изплащането на отчислението продавачът и/или посредникът са заплатили какъвто и да е данък по повод препродажбата, сумата от данъка се намалява от продажната цена при прилагането на ал. 1.
(3) Отчислението се изчислява за всеки препродаден обект поотделно.
(4) Общият размер на отчислението за един обект не може да надвишава левовата равностойност на 12 500 евро.
(5) Отчислението се дължи солидарно от продавача и посредника, ако има такъв.
(6) Продавачът или посредникът, ако има такъв, е длъжен да уведоми носителя на правото по чл. 20, ал. 1 за препродажбата в двумесечен срок от нея и да му изплати в същия срок дължимото отчисление чрез организация за колективно управление на права или пряко.
(7) Носителите на авторското право и техните организации за колективно управление на права могат в срок 3 години след препродажбата да изискат от всеки търговец на произведения на изкуството, който е участвал в нея, да им предостави всякаква информация, която може да им е необходима за осигуряване получаването на отчислението по чл. 20, ал. 1.
(8) Под продавач по смисъла на този член се разбира физическото или юридическото лице, от чието име се извършва продажбата."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 6. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 и 2 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”.
2. Създават се алинеи 3, 4 и 5:
“(3) Когато автор е предоставил правото на препредаване по кабел на свое произведение на продуцент на звукозапис или на филм, или на друго аудиовизуално произведение, кабелният оператор, който препредава това произведение, дължи на автора възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото да събират това възнаграждение може да бъде предоставено от автора само на организации за колективно управление на съответната категория авторски права.
(4) Възнагражденията по ал. 3 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането му се определят по споразумение между тези организации и задължените кабелни оператори.
(5) Разпоредбите на алинеи 2, 3 и 4 не препятстват сключването на споразумения за разрешаване препредаването на програми между радио- и телевизионните организации, осъществяващи първоначалното излъчване или предаване на собствени програми, и препредаващите кабелни оператори. Когато правата за препредаване на произведения, включени в програмите на радио- или телевизионни организации са им надлежно отстъпени, разрешението, дадено от организациите, включва и тези права.”
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези три параграфа? Няма.
Моля да гласуваме параграфи 5 и 6 в редакцията на комисията и § 7 на вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 110, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 8 има предложение на народния представител Станислав Станилов - § 8 да отпадне, с който се въвежда чл. 22а.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 8. Създава се чл. 22а:
“Право на възнаграждение при отдаване под наем
или в заем
Чл. 22а.         (1) Когато автор на музикално или аудио-визуално произведение е предоставил правото си на отдаване под наем на звуко- и видеоносители, съдържащи произведението му, на продуцента на съответния звукозапис или филм, лицето, което отдава под наем такива носители, дължи на автора справедливо възнаграждение отделно от всяко друг. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото на това възнаграждение може да бъде предоставено предварително от автора чрез организации за колективно управление на права или пряко.
(2) За даване в заем на произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат, авторите им имат право на възнаграждение, дължимо от лицето, което ги дава в заем.
(3) Разпоредбите на алинеи 1 и 2 не се отнасят до произведенията на архитектурата, приложните изкуства и народните художествени занаяти.
(4) Алинея 2 не се прилага при даване в заем от държавни и общински културни организации, осъществяващи дейност на библиотеки, училищни, университетски и читалищни библиотеки.
(5) Възнагражденията по ал. 2 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането им се определя по споразумение между тези организации и задължените лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чилова.
Изказвания по § 8? Няма желаещи.
Има предложение на господин Станислав Станилов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 59, против 27, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 8.
Гласували 120 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 11 има предложение на народния представител Нина Чилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 11. В чл. 25а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Ползватели, които желаят да се възползват от разпоредбите на чл. 24, ал. 1, точки 3, 9, 10, 12 и 13 и на чл. 25, ал. 1, т. 1, но са възпрепятствани от технически средства за защита, могат да поискат от носителя на правото да им осигури съответния достъп в оправдана от целта степен. Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато произведения или други обекти на закрила са станали по договорен път достъпни за неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи по тези три параграфа? Няма.
Моля да гласуваме параграфи 9 и 10 на вносителя и § 11 в редакцията на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 12 има предложение на народния представител Нина Чилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 12. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 изречение първо се изменя така:
“Възнагражденията по ал. 1, изречение първо и съответно по ал. 1, изречение 2, се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, създадени по реда на чл. 40 от сдружения, представляващи различните категории носители на права по този закон.”
2. Създава се ал. 8:
“(8) Лицата, които са задължени съгласно ал. 2 да изплащат възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко шестмесечие да предоставят на съответните организации по ал. 3 информация за количеството и видовете на произведените и/или внесените от тях през шестмесечието носители и апарати по ал. 2 и за производствената, съответно митническата им облагаема стойност. Лицата, получили тази информация, не могат да я използват за друго освен за събиране и разпределяне на възнагражденията.”
По § 12 има предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 12а.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което се съдържа в текста на вносителя за § 55.
По § 13 има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, в което т. 1 се съдържа в текста на вносителя за § 55, т. 2 е идентична с текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по текстовете от § 12 до § 18? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 12 в редакция на комисията и параграфите от 13 до 18 включително на вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 19 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 19. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думите "право на" се добавя "справедливо";
б) създава се изречение второ:
"Възнагражденията за различните видове използване на произведението, предоставени от авторите на продуцента по чл. 63, ал. 1, както и начинът, по който авторът желае да ги получи в съответствие с чл. 65, ал. 2, трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид използване."
2. В ал. 4 думите "ал. 3" се заменят с "ал. 2".
3. Създават се ал. 5 и ал. 6:
"(5) Когато използването се изразява в отдаване на екземпляри от произведението под наем или в заем, се прилагат разпоредбите на чл. 22а.
(6) Когато използването се изразява в препредаване на произведението по кабел, се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 3 и ал. 4."
Ако ми позволите, да направя редакционна поправка по ал. 6. Пропуснато е да се отбележи и ал. 5 – алинеи 3, 4 и 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
По § 24 има предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 24а.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което се съдържа в текста на вносителя за § 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 19 в редакция, предложена от комисията, и параграфи от 20 до 31 включително, текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 32. В чл. 91 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите "чрез кабел или друго техническо средство" се заменят с "по кабел";
б) в т. 3 думите "чрез кабел или друго техническо средство" се заменят с "по кабел".
2. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Когато радио- или телевизионна организация разрешава едновременното, изцяло и в непроменен вид предаване на програмата си чрез кабелната мрежа на друга организация, разрешението, дадено от радио- или телевизионната организация, включва изрично и правата за излъчване и предаване на произведенията, включени в програмата, ако тези права са й надлежно отстъпени."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези три параграфа? Няма.
Моля да гласуваме § 32 в редакция на комисията, § 33 и § 34 включително на вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 35 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 35. В чл. 93е се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
"(1) Лицето, което законно е придобило правото да използва база данни или копие от нея, може свободно да извършва действията по чл. 18, ал. 2, точки 1, 2, 3, 4, 5, 7 и 8 с нея, както и действия, свързани с резултатите, евентуално получени от превода, преработката, обработката и каквито и да е други изменения, които е направило с нея, когато това е необходимо за достъп до съдържанието на базата данни и за нормалното й използване. Когато това лице има право да използва само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част."
2. Досегашните ал. 1, ал. 2 и ал. 3 стават съответно ал. 2, ал. 3 и ал. 4.
3. Създава се ал. 5:
"(5) Всяка договореност, противоречаща на разпоредбите на ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, е нищожна."
По § 36 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 36. Член 94 се изменя така:
"Иск за обезщетение
Чл. 94. (1) Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на който той е отстъпил изключително право за използване.
(2) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
(3) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.
(4) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото."
По § 37 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 37. Създава се чл. 94а:
“Особени случаи на иск за обезщетение
Чл. 94а.  (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:
1. от 500 до 100 хил. лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 94, ал. 3 и 4, или
2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри.
(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.”
По § 38 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 38. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1.      Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
а) Създава се нова т. 1:
“1. установяване факта на нарушението;”
б) Досегашните т. 1-3 стават съответно т. 2-4;
в) Досегашната т. 4 става т. 5 и в нея цифрата “2” се заменя с “3”;
г) Създава се т. 6:
“6. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.”
2.      Създава се ал. 2:
“(2) Изземване по смисъла на ал. 1, т. 3 и т. 4 може да се иска както по отношение на предмети, намиращи се на определено място, така и по отношение на предмети, намиращи се в търговската мрежа като цяло”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чилова.
Изказвания по тези текстове няма.
Моля да гласуваме параграфи от 35 до 38 включително, в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 39 има предложение на народния представител Станислав Станилов:
Да отпадне от § 39 новият чл. 96б, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Нина Чилова по § 39.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 39. Създават се чл. 95а-95г:
“Особени ищци
Чл. 95а.  (1) Право на иск по чл. 94, чл. 94а и по чл. 95 освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване имат и:
1. организациите за колективно управление на права, съгласно чл. 40, ал. 7 и
2. професионалните защитни организации на правоносителите.
(2) Организациите по ал. 1 могат да предявяват искове и да искат мерки само по повод на права, които са им били поверени за управление, съответно – за защита. В тези случаи разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага.
Носене на отговорност
Чл. 95б. Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.
Осигуряване на доказателства по искови и
обезпечителни производства
Чл. 95в.  (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да представи тези доказателства.
(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.
(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.
(4) Представянето на доказателство за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект се приема като достатъчно основание за прилагането на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2.
(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект.
Искане на информация за произхода и
разпространителските мрежи при нарушение
Чл. 95г.  (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да представи информация относно обстоятелствата, които са от значение за решаване на делото.
(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:
1. държи стоки – предмет на нарушение, или
2. предостави услуги, водещи до нарушение или
3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или
4. е посочено от лице по т. 1-3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.
(3) Информацията по ал. 2 може да включва:
1. имената и адресите на продуцентите, производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;
2. информация за продуцираните, произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и средствата, получени за въпросните стоки или услуги.
(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.
(5) Разпоредбите на ал. 1-3 се отнасят само до действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф няма.
Колеги, по него има предложение на господин Станилов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме предложението на господин Станилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 25, против 58, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за § 39.
Гласували 102 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 41 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 41. В чл. 96б, ал. 4 се изменя така:
“(4) Не се задържат стоки с нетърговска цел, пренасяни като част от багажа на пътници при условие, че са в количество, определено за безмитен внос или износ”.
По § 42 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 43 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 43. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите “със записани” се заменят със “с възпроизведени”, а след думата “произведения” точката и запетаята се заменят със запетая и се добавя “изпълнения, записи на филми или други аудио-визуални произведения”;
б) в т. 2 думите “със записани” се заменят със “с възпроизведени”, а след думата “произведения” точката и запетаята се заменят със запетая и се добавя “изпълнения или звукозаписи”;
в) точка 6 се изменя така:
“6. излъчва по безжичен път, предава или препредава по кабел произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения или радио- или телевизионни програми;”
г) в т. 7 след думата “издава” се поставя запетая и се добавя “възпроизвежда”;
д) т. 9 се изменя така:
“9. възпроизвежда, съхранява в паметта на компютър, разпространява или използва по друг начин компютърни програми;”
е) създават се нови т. 12 и 13:
“12. запаметява под цифрова форма в електронен носител филми или други аудио-визуални произведения, музикални произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения;
13. предлага по безжичен път или по кабел достъп на неограничен брой лица до произведението, обекта по чл. 72 или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;”
ж) досегашната т. 12 става т. 14;
з) досегашната т. 13 става т. 15 и се изменя така:
“15. не изпълнява свое задължение по чл. 20а, ал. 6, чл. 26, ал. 2 и 8, чл. 95в, ал. 3 или по чл. 96а, ал. 9;”
и) досегашната т. 14 става т. 16;
к) след т. 16 в текста накрая думите “от двеста до две хиляди лева” се заменят с “от триста до три хиляди лева”.
2. В ал. 4 думите “от двеста до две хиляди лева” се заменят с “на петстотин лева”.
3. В ал. 6 след думата “което” се добавя “умишлено”, запетаята след думата “разстрои” се заличава и се добавя “или по друг начин заобиколи”.
4. Алинея 7 се изменя така:
“(7) Санкциите по ал. 1 или ал. 2 се налагат и на лице, което произвежда, внася, разпространява, продава, дава под наем, предлага за продажба, рекламира с цел продажба или отдаване под наем, или притежава с търговска цел устройства, изделия или съставни части или предоставя услуги, които:
1. се предлагат или рекламират като средства за заобикаляне на технически средства за защита, или
2. имат само ограничено търговско предназначение, или приложение, различно от това да заобикалят технически средства за защита, или
3. са основно предназначени, произведени, пригодени или използвани да направят възможно или да улеснят заобикалянето на технически средства за защита.”
5. В ал. 8, т. 2 след думата “път” се поставя запетая и думите “или предава чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “предава или препредава по кабел”.
6. В ал. 9 цифрата “7” се заменя с “8”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте текстовете от § 40 до § 43 включително.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 44 има предложение на народния представител Станислав Станилов – в § 44, ал. 2, т. 3 да се добави пред началото на пасажа “в случай на тежки нарушения”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 44? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Станилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 18, против 59, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 44.
Гласували 97 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 45. Създават се чл. 98а-98г:
“Протокол за изземване
Чл. 98а. (1) Трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, свързани с нарушението, се изземват от длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 с протокол.
(2) В протокола по ал. 1 се посочват: датата и мястото на действията; времето, когато са започнали и завършили действията; лицата, които са участвали; констатираните факти и обстоятелства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива; събраните доказателства – брой, вид на носителите, както и други данни.
(3) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, от проверяваното лице и поне от един свидетел.
(4) В случаите, когато проверяваното лице откаже да подпише протокола или отсъства, той се подписва поне от още един свидетел.
Задължение за съдействие
Чл. 98б. Лицата, при които се извършва проверката по чл. 98, ал. 1 са длъжни:
1. да осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;
2. да оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка;
3. да предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства.
Налагане и изпълнение на административните наказания
Чл. 98в. (1) Наказателните постановления се издават от министъра, отговарящ за културата, или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което са наложени. Петдесет на сто от сумите постъпват по сметката на Национален фонд “Култура”, а останалите – по бюджета на Министерството на културата.
(3) След изтичането на срока по ал. 2 копие от наказателното постановление се изпраща на Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(4) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда трайните материални носители, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.
Прилагане на Закона за административните
нарушения и наказания
Чл. 98г. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 45 от законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме § 45 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 46 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 47 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 48 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 49 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 50 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 51 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 52 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 53 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 53. В § 1а от Допълнителните разпоредби се създава ал. 3:
“(3) Отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по чл. 97, ал. 1, т. 8 и 9 е и неговото заличаване от електронния носител, на който е бил възпроизведен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи от 46 до 52 включително на вносителя и § 53 в редакция на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 54 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 54 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 54. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2:
а) точки 4 и 5 се изменят така:
“4. “разпространение на произведение” е продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението;
5. “излъчване на произведение по безжичен път” е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и включването му в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята, чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация с оглед да бъде то прието, било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата;”;
б) в т. 6 след думата “организации” се поставя запетая и се добавя “кабелни оператори”;
в) точка 12 се отменя;
г) създават се т. 15, 16 и 17:
“15. “наем на обекти на закрила по този закон” е предоставяне за ползване за определен период от време, за пряка или непряка икономическа изгода;
16. “заем на обекти на закрила по този закон” е предоставяне за ползване за определен период от време, не за пряка или непряка икономическа изгода, когато това се извършва чрез публично достъпни заведения; не е заем по смисъла на този закон:
а) предоставянето на произведения или други обекти на права по този закон без те да напускат помещенията на заемащото заведение или между отделни публично достъпни заведения;
б) предоставянето на звукозаписи или филмови копия за целите на тяхното законно използване, публично изпълнение, излъчване по безжичен път или предаване по кабел;
в) предоставяне на произведения на изобразителното изкуство и фотографски произведения за публично показване;
17. “професионални защитни организации на правоносителите” са неправителствени организации, чиято членска маса се състои изцяло или предимно от носители на авторски или сродни на тях права и които съгласно устава си са оправомощени от своите членове да защитават техните права срещу нарушаването им, както и юридическите лица, които представляват в страната международна организация с такъв характер.”
2. В § 3 накрая се добавя “и по Глава единадесета “а”.
3. В § 4 ал. 2 се отменя.
4. Създава се § 5б:
“§ 5б. Разпоредбите на този закон, които се отнасят до държавите-членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави от Европейското икономическо пространство.”
5. Създава се § 5в:
“§ 5в.    (1) Министерството на културата съвместно с Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция “Митници” и Патентното ведомство изграждат и поддържат Национална система за обмен на информация в областта на авторското право и сродните му права и индустриалната собственост, която осигурява осъществяването на взаимодействие и обмен на данни, свързани със защитата на права върху произведения, обекти по чл. 72 и обекти на индустриална собственост.
(2) Управлението, контролът и използването на системата по ал. 1 се извършва по ред, определен от Министерския съвет.
(3) Средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на системата се осигуряват от бюджетите на ведомствата по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по § 54? Няма.
Моля да гласуваме § 54 в редакцията на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По § 55 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 55. Навсякъде в закона думите “Министерството на културата и туризма” се заменят с “Министерството на културата”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да представите Преходните и заключителни разпоредби, тъй като по тях няма неприети предложения.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 56 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и за § 56 и предлага следната окончателна редакция:
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 56.   (1) Разпоредбите на § 1 относно чл. 6 и на § 21 относно чл. 72б се прилагат и за произведенията и обектите по чл. 72, създадени или осъществени преди влизането в сила на този закон.
(2) Разпоредбите на § 4 относно чл. 20 и на § 5 относно чл. 20а се прилагат за препродажби, станали след влизането в сила на този закон.”
По § 57 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 57.  (1) Продажба или друга сделка, извършена на територията на държава-членка на Европейския съюз, извън Република България преди влизането в сила на § 3, т. 1 не води до прекратяване на правото на разпространение по чл. 18а, ал. 1.
(2) Искания, основаващи се на разпоредбите на § 37 относно чл. 94а и на § 38 относно чл. 95, могат да бъдат предявявани, ако устните състезания в първата инстанция не са приключили до влизането в сила на този закон.
(3) Разпоредбите относно доказателствата и условията за тяхното допускане по чл. 95в и по чл. 95г се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането в сила на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 54а.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 62 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 62. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. § 12, който влиза в сила шест месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник";
2. § 3, т. 1, § 34, § 46, § 47 – относно чл. 99а, ал. 2, § 48-52 и § 54, т. 4, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 55, наименованието "Преходни и заключителни разпоредби" и текстовете от чл. 56 до 62 включително от Преходните и заключителните разпоредби, подкрепени от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКРЕДИТАЦИЯ.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!
"Закон за акредитация."
По заглавието на законопроекта има предложение от народния представител Йордан Цонев – заглавието на закона да се измени така: "Закон за Българската служба по акредитация".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следното наименование на закона:
"Закон за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация."
"Глава първа – Общи положения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено по буква "б", а по буква "а" е оттеглено по време на заседанието. Оттеглям го и сега в пленарната зала.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1 и предлага той да се обедини с текста на чл. 2, който става чл. 1 със следната окончателна редакция:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда устройството и дейността на Българската служба за акредитация и условията и реда за извършване на акредитация на лицата, които осъществяват дейностите по: изпитване, калибриране, сертификация на продукти, сертификация на системи за управление, сертификация на персонал, както и на органи за контрол и проверяващи по околна среда.
(2) Целта на този закон е да осигури:
1. изграждане и поддържане на системата за акредитация в Република България на дейностите по чл. 1, ал. 1;
2. надеждна оценка на съответствието на дейностите по чл. 1, ал. 1 със съществените изисквания, оценка на продуктите и техният производствен процес от компетентни и независими лица;
3. улесняване на търговския обмен и премахване на техническите бариери в търговията."
Комисията предлага да се създаде чл. 1а, който става чл. 2, със следната окончателна редакция:
"Чл. 2. (1) Специализиран държавен орган за акредитация на дейностите по ал. 1 е Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация".
Акредитация по смисъла на този закон е признаването от изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" на компетентността на физически или юридически лица да извършват дейностите по чл. 1, ал. 1.
(3) Акредитацията е доброволна.
(4) Този закон не се прилага за акредитацията на дейности, определена с други закони."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта, наименованието на Глава първа и текстовете на чл. 1 и 2, предложени в редакция на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
За процедурно предложение има думата господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам във вторник, 29 ноември 2005 г., от 14,00 ч. да се проведе извънредно заседание при следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за акредитация – продължение.
2. Второ четене на законопроекта за данъчноосигурителния процесуален кодекс – продължение.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите – втора част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с представения дневен ред.
Гласували 128 народни представители: за 109, против 16, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Госпожо председател, във връзка с второто четене на законопроекта правя процедурно предложение за достъп до залата на госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Ани Стоилова – директор на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага чл. 2 да отпадне, тъй като различните части от него систематично са отразени в чл. 1, ал. 1 и ал. 2.
По чл. 3 има предложение, което аз оттеглям.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
По чл. 4 има предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 4.     (1) Акредитацията се извършва съгласно изискванията на съответните нормативни актове, национални стандарти от серията БДС ЕН (EN) 45000, БДС ЕН (EN) ISO/IEC 17000, европейски и международни стандарти, ръководства за акредитация и документи на европейската и международните организации за акредитация.
(2) Наименованието на документите по ал. 1 се публикува в официалния бюлетин и/или на страницата на агенцията в Интернет.”
По чл. 5 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което се подкрепя по принцип от комисията и е отразено в чл. 10, ал. 1, т. 3.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 5:
“Чл. 5.     (1) За дейностите по чл. 1, ал. 1 акредитация могат да получат еднолични търговци и юридически лица.
(2) За проверяващи по околна среда могат да се акредитират и физически лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове от законопроекта има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 2 по предложение на комисията и текстовете от чл. 3 до чл. 5 включително в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 1, въздържал е 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Глава втора – Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
По чл. 6 има предложение, което оттеглям.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Комисията предлага да се създаде чл. 6а, който става чл. 7 със следната окончателна редакция:
“Чл. 7.     (1) Орган за управление на агенцията е изпълнителният директор, който при изпълнение на дейността си се подпомага от Съвет по акредитация.
(2) Към агенцията се създават:
1. комисии по акредитация;
2. помирителна комисия;
3. технически комитети по акредитация.
(3) Контрол върху актовете, свързани с акредитацията, издавани от изпълнителния директор, се извършва от комисия по възраженията.
(4) Комисиите по ал. 2 работят по утвърдени от изпълнителния директор на агенцията правила за работа, които се публикуват в официалния бюлетин и/или на страницата на агенцията в Интернет.
(5) Членовете на комисиите по ал. 2 и 3 не получават възнаграждение за участие в работата на комисиите.”
По чл. 7 има предложение, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, който става чл. 8 със следната окончателна редакция:
“Чл. 8. Агенцията:
1. извършва акредитация на лицата, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1, в съответствие с този закон, други нормативни актове, стандартите и изискванията по чл. 4;
2. утвърждава процедурите за акредитация на лицата, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1;
3. участва на национално ниво в дейности, свързани с акредитацията и инфраструктурата по качеството;
4. организира курсове, семинари, конференции и други форми на обучение за процеса по акредитация;
5. издава официален бюлетин;
6. осъществява международно сътрудничество със сродни организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове на Глава втора? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора и от чл. 6 до чл. 8 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 8 на вносителя има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е подкрепено от комисията по т. 2, по т. 1 е подкрепено по принцип и не е подкрепено по т. 3.
Има предложение от народния представител Йордан Цонев, което оттеглям.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8, който става чл. 9 със следната окончателна редакция:
“Чл. 9.     (1) Приходи от собствена дейност по чл. 6, ал. 2 се набират от:
1. дейностите по процедурите за акредитация;
2. международни програми и споразумения;
3. глоби и имуществени санкции по този закон;
4. други приходи, определени в нормативен акт.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. финансиране дейността на агенцията;
2. капиталови разходи за развитие на материалната база;
3. повишаване на квалификацията на служителите в администрацията и външните оценители;
4. допълнително материално стимулиране по ред, определен в устройствения правилник.
(3) Средствата по ал. 2, т. 4 се определят в размер до 25 на сто от разчета на годишния размер на средствата за работна заплата и се осигуряват от преизпълнение на приходите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цонев.
Изказвания по чл. 8 има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Папаризов по т. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 20, против 30, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 8, който става чл. 9.
Гласували 95 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 9 има направено предложение от народния представител Атанас Папаризов.
Комисията подкрепя предложението по т. 4 и 5, подкрепя по принцип предложението по т. 2, което е отразено в чл. 12, ал.1 и не подкрепя предложението по т. 1.
Има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя по точка “а”, а предложенията по останалите точки “б”, “в”, “г” и “д” са оттеглени – оттеглям ги сега в залата.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9, който става чл. 10 със следната окончателна редакция:
“Чл. 10. (1) Изпълнителният директор ръководи дейността по акредитация, като:
1. утвърждава процедурите и правилата за акредитация след съгласуване със Съвета по акредитация;
2. издава заповед и сертификат за акредитация на лицата, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1;
3. разширява обхвата на акредитацията;
4. извършва преакредитация;
5. ограничава или временно ограничава обхвата на акредитацията за дейностите по чл. 1, ал. 1;
6. спира акредитацията за определен срок от време;
7. отказва предоставяне, разширяване обхвата на акредитацията или преакредитацията;
8. отнема акредитация;
9. утвърждава правила за работата на Съвета по акредитация и на комисиите по чл. 7, ал. 2;
10. определя размера на цените за дейностите по акредитация след съгласуване със Съвета по акредитация;
11. осъществява последващ надзор при ползване на акредитацията.
(2) Изпълнителният директор управлява и представлява агенцията, като:
1. изпълнява функциите на орган по назначаването по Закона за държавния служител и сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение;
2. сключва договори с оценители, експерти за оценяване на лаборатории, на органи и на проверяващи по околната среда, както и с други лица за осъществяване на дейността на агенцията;
3. представлява агенцията пред държавни органи, организации, институции и други лица;
4. осъществява контакти с европейската и международните организации за акредитация и сключва споразумения с тях;
5. упражнява и други правомощия, възложени му с нормативен акт.
(3) Министърът на икономиката и енергетиката назначава изпълнителния директор на агенцията, съгласувано с министър-председателя.
(4) При осъществяването на своите функции изпълнителният директор се подпомага от заместник-изпълнителен директор, който се назначава и освобождава от министъра на икономиката и енергетиката. В отсъствие на изпълнителния директор агенцията се управлява и представлява от заместник-изпълнителен директор.
(5) Изпълнителният директор на агенцията не може да взема решения по ал. 1, т. 3-9 в случаите, когато той или неговите съпруг/съпруга или роднини по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до трета степен включително, както и по сватовство – до втора степен включително, са заинтересовани от това решение или когато има отношения с други заинтересовани от решението лица, които водят до основателни съмнения в неговата безпристрастност.
(6) В случаите по ал. 5 решението се взема от заместник-изпълнителния директор на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по чл. 9. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Папаризов по чл. 9 в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 29, против 34, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 9, който става чл. 10.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Едно съобщение, което пропуснах да направя в началото на заседанието, а именно, че днес е постъпил и ще бъде раздаден законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, който всъщност вече беше раздаден. Той е приет на първо четене. Проектът е изготвен от Комисията по транспорт и съобщения.
Съобщението се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ четене.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, продължаваме заседанието.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви съобщя новопостъпилите питания.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Георги Петканов – министър на правосъдието, относно спиране на корупционния натиск върху българския данъкоплатец. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 декември 2005 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно изпълнение на договора за приватизация на БТК. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 декември 2005 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно навлизането на нискотарифни авиокомпании на Българския въздухоплавателен пазар. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 декември 2005 г.
Писмени отговори:
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народния представител Стела Банкова;
- от министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Стела Банкова;
- от министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски на два въпроса от народния представител Васил Паница;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Филип Димитров.
Господин Каракачанов, заповядайте, от името на парламентарна група.
След това госпожа Николова – също от името на парламентарна група.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
“ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на
Български народен съюз
На 27 ноември се навършват 86 години от подписването на Ньойския договор, сложил край на надеждите на българите за обединение и разпокъсал територията на България. Тази черна дата за нашето Отечество слага началото на неизброими мъки и страдания за милиони българи, останали по родните си места, но вече извън границите на майка България. Тази дата е началото на десетилетия мрак и непрекъсната асимилация на нашите сънародници в съседните страни.
Ще дам само един пример. През 1920 г. в Западните покрайнини живеят 125 хил. българи според официалната статистика. В началото на ХХI в. – през 2000 г., пак според официалната статистика, там вече живеят само 25 хил. българи. Това е положението на българите не само в тогавашна Сърбия. На асимилация и изтребление са подложени българите в Македония, Беломорска и Одринска Тракия и Южна Добруджа. Стотици хиляди от тях са принудени да напуснат родните си места и да изтърпят дълги години на мизерия и нищета като бежанци.
Известно е кой е виновникът за тази национална катастрофа. Виновникът е част от тогавашната политическа класа, държавният глава Фердинанд и тяхната късогледа и сервилна политика, поставила България на губещата страна.
Уважаеми колеги, никой не може да върне времето и историята назад. Днес това е история, от която сме длъжни да се поучим. Но сме длъжни освен поуката да заявим ясна национална политика и воля да подадем ръка на всички сънародници, живеещи зад граница и съхранили огъня на българщината и националното самосъзнание. България е длъжна да подаде ръка в закрила на тези, чието право да се наричат българи, води до преследване и тормоз и до ден-днешен, както и на тези, които се радват на разбиране и подпомагане в страните, в които живеят.
Ние от Български народен съюз сме категорични: правата и свободите на българите в съседните страни трябва да бъдат изведени като основен приоритет на българската държавна политика на Балканите. На тези страни, които продължават да нарушават правата на българските общности, живеещи в тях, като Македония и Сърбия, трябва да бъде ясно заявено, че това е основният критерий, по който ние ще оценяваме отношенията си с тях и ще определяме нашето становище към желанието им да се интегрират в евроатлантическите структури.
Сега, когато се поставя въпросът за статута на албанското и унгарското малцинство в Сърбия, трябва да се постави и въпросът за статута на българското малцинство, живеещо там. Длъжни сме да направим това в съзвучие с принципите и практиката на страните от Европа, които са добър пример за защита преди всичко на националните интереси и на интересите на всеки свой гражданин, където и да се намира той. Длъжни сме да го направим, за да сме с открито лице пред поколенията българи, които идват след нас. Дължим го на всички наши сънародници, които именно поради грешките на българската държавна политика, живеят извън пределите на съвременна България.” Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Госпожо Николова, заповядайте, имате думата за изявление от името на парламентарната ви група.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа!
Днес в един четен вестник ние всички видяхме информация, която не е нова за нас, но беше огласена по публичен начин от един бивш член на Централната избирателна комисия и потвърдена от настоящ член на Централната избирателна комисия за обстоятелство, което е изключително тревожно: за 100 хиляди фантомни гласа.
Госпожи и господа, това е един проблем, който трябва да бъде разрешен и Парламентарната група на Обединените демократични сили ще настоява изпълнителната власт да направи сериозна проверка по него, един проблем, който трябва да бъде сериозно разгледан от министъра на регионалното развитие, в чието ведомство се намира ГРАО. Но обстоятелството, което изтъквам пред вас, е сериозно, то е удар върху устоите на демокрацията. Във всички случаи ние тук, парламентаристите, черпим своите правомощия от вота на нашите избиратели. Обстоятелството, че този вот е смутен, че този вот се поставя под въпрос, показва, че всички трябва да вземем съответните мерки да не се случват повече явления, които отблъскват умния избирател.
Вие знаете, че години наред вече се води политика на отблъскване на избирателя, защото ниската избирателна активност дава възможност лесно да се премине 4-процентната бариера и по системата Д`Ондт тук да влязат хора, чиято легитимност в един момент може да бъде оспорена.
Госпожи и господа, мисля, че нашата тревога трябва да бъде споделена от всички парламентаристи. Ето защо аз отново поставям въпроса за провеждането на сериозен дебат между нас, за промяна на избирателните закони, които да престанат да продуцират такива явления като задкулисни, тайни договорки и гласуване, което, както казах, не прави чест на нито един депутат. (Единични ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Други желаещи за изявления от името на парламентарни групи? Да, заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Благодаря Ви.
Драги колеги народни представители! Аз ще взема отношение от името на Парламентарна група “Атака” по въпроса за историческите 100 дни на кабинета, тъй като този въпрос не е разискван от тази трибуна. Той беше разискван медийно извън пленарната зала. Мисля, че това е важен въпрос, въпреки че за мен календарният срок от 100 дни не означава нищо кой знае какво, но е важно да дадем една равносметка на кабинета, който преди повече от три месеца беше формиран. Всъщност, за нас от “Атака” няма нужда да отбелязваме този срок, защото още тогава казахме какво ще представлява това правителството.
Така или иначе, времето си върви, стоте дни минават и не е лошо да обобщим какво стана дотук.
Когато се съставяше кабинетът, ние от “Атака” казахме, че това е кабинет на сделката, на безпринципното договаряне между три политически сили, които са много различни помежду си и които се съюзиха в името и само в името на властта. В политиката може и трябва да има компромиси, но когато те са безпринципни, тогава се получава недобра политика за държавата, за страната и за народа, а се получава изцяло разпределяне на властови постове, което се приема от хората като всичко друго, но не и като грижа за националната сигурност, за националната защита, за националните интереси.
Фактите, които се налагат от управлението на това правителство, са, че то е правителство на сделката, както казахме още в началото, то е правителство на подмяна на вота на избирателите. Защото по време на предизборните срещи на хората сега най-голямата управляваща партия – Българската социалистическа партия, обещаваше разглеждане на приватизационните сделки, разглеждане на сделки, които отдалеч говореха за корупция. Това бяха знакови сделки на предишния кабинет – НДСВ-ДПС. Тези сделки в момента БСП няма как да ги разглежда, защото е коалиционен партньор с тези две партии, управлявали до 2005 г. Няма как днес БСП да разгледа сделката за автомагистрала “Тракия”, защото вече е коалиционен партньор с тези, които я направиха. Няма как БСП да разгледа източването на държавния резерв от фирми, близки с ДПС, тъй като са коалиционни партньори с ДПС и би трябвало да развалят това другарство.
Втората голяма подмяна на вота, която беше извършена, е, че всъщност програмите, предизборните платформи, с които излизаха днес управляващите партии, нямат нищо общо с програмата, която днес правителството представя пред обществото. Правителството представи тази програма чак днес, чак след като беше направен и гласуван бюджетът. Това означава, че всъщност може да си зададем въпроса какъв е смисълът да има избори, какъв е смисълът да се излиза с предизборни платформи и лозунги и да се търси доверието на хората с точно определени послания, след като тези неща след това се подменят и пред обществото се представя съвсем друга програма.
Останаха в забрава обещанията за намаляване на данъци, за увеличаване на доходи. Вместо това имаме увеличени акцизи, увеличени потребителски цени и тенденция още повече да се увеличават.
Тези 100 дни ние от “Атака” разглеждаме като 100 дни на наместване на хора в различни властови позиции. Сто дни, през които течаха пазарлъци и сделки кой къде точно да заеме пост заместник-министър, шеф на агенция или друг висок и отговорен държавен пост. Всичко това, разбира се, лиши от възможност управляващата коалиция да състави визия за управлението на България. Тя и не можеше да я състави, тъй като, както казах в началото, трите основни управляващи сили днес са на различни позиции, поне така заявяват, относно икономиката и управлението на България.
За нас от “Атака” тези 100 дни са 100 дни, в които продължи агонията на цели групи от българското население, оставени без медицинско обслужване, оставени без лекарства, оставени без нормални доходи.
И в момента на стоте дни протича протест от българските учители, които искат само някакви 132 милиона, за да докарат своите заплати до някакво приемливо за тях ниво, разбира се, в европейски мащаб и това ниво е ниско.
В отговор министър-председателя ги посреща и на стотния ден от своето управление им казва, че не може да направи нищо за тях, за българските учители. Неговият шеф на кабинета пък казва: “Какво искате вие? Вие сте много добре, вие давате частни уроци!” Ето, това е отношението на днешното управление към проблемите на цели социални групи от населението, които са много, много важни, тъй като, мисля, че няма какво да спорим за ролята на учителите у нас.
Накрая, но не и последно по значение, искам да ви кажа, че това правителство беше формирано и прието в нарушение на конституционните норми. Според чл. 99 от Конституцията съставянето на мандат, приемането на мандат за управление от страна на най-голямата парламентарна група трябва да бъде последвано от представяне на състав на кабинета. И ако този състав не бъде приет, чак тогава президентът да премине към втората по големина парламентарна група. Това обаче не се случи. Знаем, че кандидатът за премиер на левицата състави успешно кабинет, този кабинет беше гласуван в пленарната зала и не беше приет. Това означава, че президентът в този момент трябваше да състави служебно правителство и да премине към предсрочни избори. Господин президентът обаче наруши Конституцията и не го направи. (Председателят дава звуков сигнал.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров, времето Ви изтече.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Така че на всичкото отгоре това правителство е и заченато порочно. Това е всичко, което исках да кажа, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо ще отговаря на питане на народния представител Иван Николаев Иванов министърът на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Господин Даниел Вълчев в момента е ангажиран в Софийския университет, но всеки момент ще дойде и ще отговори на питането на народния представител Мартин Димитров.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашето питане.
Моля народните представители, които задават питанията, респективно въпросите, както и министрите, които отговарят, стриктно да спазват правилника и времето.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Само след една или може би след две години България ще бъде страна-членка на Европейския съюз. Оттук следва и големият въпрос: готови ли сме с нашите транспортни съоръжения да посрещнем ускорения транспортен поток, който безпрепятствено ще пресича вътрешните граници на Европейския съюз с Гърция и Румъния. Повтарям – вътрешни граници, което означава без утежнени гранични контролно-пропускателни пунктове, без корумпирани митничари и без кожодерски чейндж-бюра.
Спирам се конкретно на 500-те километра водна граница, която имаме с Румъния, и която всъщност е еврокоридор № 7. Докато пътните връзки с Гърция са от компетентността на Вашия колега министър Гагаузов, то транспортните връзки с Румъния през река Дунав са Ваша директна отговорност. В момента работи само една стабилна транспортна връзка между двете страни и това безспорно е мостът Русе-Гюргево, който е построен преди 51 години – 1954 г.
Вторият мост, чието бюро за строителство открихме заедно преди една седмица във Видин, и чийто успех аз наистина пожелавам от сърце, защото съм участвал в инициативата за включването на България в Пакта за стабилност, в най-оптимистичния си вариант ще бъде завършен след четири години, към края на 2009 г., дори и този срок може да се окаже непостижим.
Не се спирам на фериботните връзки поради явните им неудобства и недостатъци. Те зависят от климатичните условия, особено в зимните сезони, освен това работят с определен график, който трябва да бъде изчакан и накрая преминаването през тях е значително по-бавно. В същото време транспортният поток към Румъния ще се засили от влизащите от Турция транспортни превозни средства, защото те ще се насочат именно към Румъния, за да продължат безпрепятствено да се движат в Европейския съюз, вместо да пресичат външната граница със Сърбия и Черна гора.
В тази ситуация ние, господин министър, не само нямаме готовност, но имам чувството, че няма сериозно желание, няма и политическа воля това положение да бъде подобрено. Пример е въпросът с моста, който като проект съществува вече от 12 години, при Оряхово-Бекет. Кои са неговите предимства, за което се пледира да бъде реализиран той? Сравнително тясно сечение на р. Дунав от порядъка на 800 метра в този участък. Само шосеен мост, което означава по-евтин мост.
На трето място, сериозен интерес от страна на бизнеса, което ще позволи да бъдат разтоварени държавните институции – български и румънски, от специално финансиране. В същото време и съгласие от румънска страна на едно такова ниво, защото в отговор министърът на транспорта, вашият колега Георги Добре, заявява след питане на румънския сенатор Овидеу, че всеки мост на р. Дунав е добре дошъл, но това трябва да стане с частни финансови средства.
Затова моето питане към Вас е: считате ли за целесъобразно построяването на трети мост на р. Дунав между Оряхово и Бекет и ще насърчите ли строителството на моста изцяло с частни капитали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта Петър Мутафчиев, за да отговори на питането на народния представител Иван Иванов.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате за отговор с пет минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Иванов! Това е един много важен въпрос, който ми поставихте, но най-напред искам да премина малко в предистория.
Още като заместник-председател на Комисията по транспорт и телекомуникации в Тридесет и деветото Народно събрание, народните представители от Врачански избирателен район начело с господин Божинов поставиха този въпрос. Добре, строим “Дунав мост-2”, но оттам нататък какво правим с възможностите за построяване на още мостове на р. Дунав? Този въпрос беше подновен от тях с избирането ми за министър на транспорта.
Аз се радвам, че Вие и всички народни представители се интересувате от този проблем, защото е нормално в две държави, които са границата на една от големите реки в Европа, членки на Европейския съюз, да няма един или два моста, да има една достатъчна възможност за комуникация между тях.
Аз искам да споделя с вас, че и сегашното правителство, и предишното правителство създаваше условия за подобряване връзките по р. Дунав, включително с изграждането съответно на корабни връзки между двете страни. Знаете, че започна и концесионирането на ферибота, в момента премина концесията Силистра, откри се фериботен комплекс на Никопол в миналото Народно събрание пак със съдействие на народните представители и с разбирането на господин Василев. Винаги е стоял този проблем за връзките между България и Румъния, защото на всички ни е ясно, че “Дунав мост” на Русе е напълно недостатъчен за транспортни връзки между две съседни страни.
Искам да кажа няколко думи как се избра точно Видин. Мисля, че няма спор в Народното събрание сред експертите, че изборът за “Дунав мост-2” на Видин е правилен избор и на двете държави, свързан с инфраструктурите, с развитието на международните коридори.
Оряхово-Бекет също беше гледан като един от вариантите. Знаете, че и българската страна беше склонна на този вариант, но изхождайки от тези мотиви, които преди малко споменах, беше взето решение, че “Дунав мост-2” трябва да се построи на Видин‑Калафат.
Мисля, че откакто това правителство е на власт, сме направили достатъчно много, за да задвижим бързината на проекта. Вие сам бяхте свидетел, че това наистина сме го направили, включително вече получихме разрешителното за строеж и съответно открихме офиса на звеното за управление, което означава реална работа по този проект. Дай Боже, месец юни вече да имаме възможност да започне проектирането и в края на годината да се мине към строителството.
Що се касае до Оряхово-Бекет, категорично съм за, че трябва да има много мостове и, че едно от подходящите места е точно Оряхово-Бекет. Искам да ви информирам, че до момента официално предложение при нас от страна на кмета или на която и да е друга институция не е пристигало. Вие сте ми задал този въпрос: разговори с румънската страна водени ли са? Не са водени, няма инициатива от румънската страна. Аз пледирам към всички - към кмета, към всички институции в Оряхово, към частния бизнес, който явно има интерес за строителството на този мост, да заповядат в Министерството на транспорта, да се направи конкретно предложение, да седнем и да погледнем какви са параметрите на това предложение. Ако има частна инициатива за строителството, Министерството на транспорта не само че няма да бъде против, но ще направи всичко възможно, заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да помогне, включително с преговорите с румънската страна, включително и при по-бързото осъществяване на този проект.
Убеден съм, че при строителството на тези мостове трябва да се мисли и за инфраструктурата. Затова ако има такъв частен интерес, той трябва да бъде заявен сега, защото ние ще изготвяме една цялостна стратегия, на база на която ще се извърши рехабилитацията на инфраструктурата в страната, така че да можем да обхванем всички връзки, които са както транспортни, както с държавно финансиране, така и с финансиране от публично-частни дружества. Това е с няколко думи.
Подкрепяме инициативата, но нека, след като я има, официално да бъде представена на българското правителство. В противен случай ще си задаваме въпроси от ваша страна, ние ще даваме отговори и мост няма да има, господин Иванов. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, имате възможност за два доуточняващи въпроса. Знаете, че имате общо две минути.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С изненада чух от министър Мутафчиев, че той не знае за предложение от страна на кмета на Оряхово. Мога да Ви покажа – “Република България, община Оряхово, предложение от община Оряхово, област Враца, Република България”. (Г-н Иванов показва предложението.) Датата е 13 юли 2004 г.
Мисля, че в крайна сметка в изпълнителната власт на една страна, кандидат-членка на Европейския съюз, трябва да има приемственост. Ако хората, които са управлявали страната допреди четири месеца, са изгорили документите, това е скандално. Ако не са ги изгорили, Вашият ресорен заместник-министър трябва да Ви е представил това предложение.
На второ място, господин министър, въпросът не е свързан с община Оряхово. Този мост ще развие икономиката, услугите и строителството на цялата Врачанска и Плевенска област. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Независимо че се обажда господин Миков, искам да напомня на него и на неговите колеги, че в началото на месец май ратифицирахме Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, където румънската страна в нарочна карта показва там, където ще има транспортни връзки чрез мостове с България, между които е и връзката с моста Оряхово-Бекет. Към всичко това искам да добавя, че има и други съществени предимства от реализирането на този мост. Преди всичко поради това, че ще бъде по-къс и ще бъде само шосеен, ще бъде построен за 12 до 18 месеца.
На следващо място, той ще разтовари значително така наречения “Дунавски път 211”, който е в лошо състояние. Получавам сигнали, последно съм получил буквално преди дни за тежкото състояние на тази транспортна връзка край Дунав. Ако този мост съществува, ще се прекъсне това хоризонтално движение в посока изток-запад.
По тази причина, господин министър, отправям настойчив въпрос към Вас: след това разискване смятате ли във Вашите контакти, писмени или чрез лични срещи, да поставите ясно въпроса на румънския министър на транспорта да се изпълни тяхното намерение или Вашето заявено тук желание и да се постигне споразумение за строителство на моста? (Реплики между народните представители Михаил Миков и Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителния въпрос на народния представител господин Иванов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин Иванов, честно да Ви кажа, учудвам се на това, което чух като реплика, а след това и като въпрос от Ваша страна.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Казахте, че няма предложение.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, де, няма проблем. Показвате ми някакъв документ – да бяхте ми го дали да го видя.
Кметът е дал някакви намерения и предложения през м. юли 2004 г. – влязло е в архивите на Министерството на транспорта. Вероятно е имало отговор от страна на Николай Василев и т.н. Изведнъж министърът на транспорта и правителството научават от медиите, но никой не е дошъл да каже: това са намеренията на общината, това е решението на общинския съвет, това са бизнесмените, които възнамеряват да построят този мост, а излизаме на трибуната на Народното събрание, за да правим политика.
Знам, че Вие сте един прекрасен специалист, но политиката променя и най-прекрасните специалисти. (Ръкопляскания в КБ.) Затова ще Ви кажа какъв е точно отговорът. Не може министърът на транспорта на България да си позволи да отиде да говори с министъра на Република Румъния по конкретни въпроси, без да се знае каква е конкретната инициатива. Държавата в момента няма средства, за да може да изгради Дунав-мост на Оряхово – Бекет. Това трябва да стане с частна инициатива и тази инициатива, господин Иванов, трябва да е ясна. Докато не е ясна, държавата не може да предприеме нищо.
Това, което ми показвате за възможните проекти за мостове на р. Дунав, е една толкова малка, начална стъпка, която не може кой знае колко да ни помогне в развитието на един бъдещ проект. Вие знаете това много добре. Що се отнася до ангажименти на всяка една страна по развитие на инфраструктурата, що се отнася и до издаване на разрешителни от двете страни на брега, няма проблем и не създавайте проблем. А ако Вие наистина сте радетел на това като народен представител, създайте инициативата, доведете ги заедно с другите народни представители при мен и да видим по какъв начин ще строим този мост в края на краищата. Благодаря. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, може да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Изненадан съм от нервността в лявата част на залата. Хора, които се стремят непрекъснато да ме репликират, това не е добър знак, господин Миков! (Реплика на Михаил Миков.)
Господин министър, изненадан съм, че Вие, като министър на Република България, чакате непременно инициатива – било от кмет, било от народен представител. За мен правителството на Република България и неговите министри трябва да имат визия, политическа воля и програма, за да реализират всичко това - да ни свържат с Европейския съюз през границите с Румъния и с Гърция, които, отново повтарям, са вътрешни граници.
За мен това, което се случва с Дунав-мост 3, е пример на мудност на държавните ръководители и до голяма степен на определено нежелание за подобна реализация. Питам, защо тези обещания, които и Вие декларирате в момента, и бизнес интересите не се срещат? Няма логика, нали? Това е единственото, което се иска от Вас, господин министър. Бизнесът не може да постигне междудържавно споразумение за строителство. Бизнесът може да финансира строителството, но, за да се стигне дотам, именно Вие и румънският Ви колега трябва да подпишете споразумение за моста, да обявите на концесия строителството на този мост и тогава ще видите финансовите интереси на бизнеса. А не в обратна посока, като обърната пирамида.
От разговори с Ваши колеги от парламентарната група оставам с впечатлението, че те се стремят да ме убедят защо не трябва там да се строи мост. (Смях в КБ.) Това не е нормалната логика, това е обърната логика, а когато има такава, това означава, че има някакви други интереси.
Смятам, господин министър, моля да ме слушате, че българският министър трябва да защити обществения интерес и над него да няма нищо друго. Всякакви частни корпоративни интереси трябва да бъдат оставени на задно място. Очаквам следващите месеци, господин министър, Вие наистина с отговорността, която Ви е гласувана от Народното събрание, да предприемете необходимите стъпки, за да се постигне съгласие с румънската страна за разрешаване строителството на моста. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодаря на министъра на транспорта Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Евгени Чачев, към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Господин Чачев, моля да развиете Вашия актуален въпрос, разполагате с две минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! В приемните ми дни в 23.избирателен район в София, както в Хасково и в Ямбол, многократно избиратели се обръщат към мен с молба за съдействие и помощ, поради грубо нарушаване на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.
Районните управления "Социално осигуряване", както и Националният осигурителен институт, са въвели практика на отказ за зачитане на осигурителен стаж като репресирани и отпускане на добавка към пенсиите на основание чл. 1, т. 4 и чл. 9 от закона. Поставяйки се над закона, те изискват лицата да са навършили 16-годишна възраст първоначално към момента на репресията, а в последните месеци - и по време на репресията, като въвеждат и ограничение това да е станало до 1954 г. или 1956 г. според случая.
Това, бих казал, нечовешко разделяне на репресираните по възраст от НОИ цели единствено и само пострадалите български граждани да не получат нищожното увеличение на и без това мизерните български пенсии.
В тази връзка са и моите въпроси към Вас, а именно: защо районните управления "Социално осигуряване" и Националният осигурителен институт не зачитат правото за добавка към пенсиите на българските граждани по закона за реабилитацията и кой им дава право те да стоят над закона и да делят репресираните до 16 и над 16 години, госпожо министър? Нима при Холокоста някой е разделял жертвите под и над 16 години? Нима репресираните в детска възраст не са понасяли всички тежести на репресията и не са преживели страданията, както своите възрастни родители? Морална реабилитация надали ще получат, но материална, макар и в нищожен размер, тъй като тя им се предоставя от закона, трябва да получат.
И това е моят въпрос към Вас: какво ще направите, за да се спазва законът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, моля да отговорите на въпроса на народния представител Евгени Чачев. Както Ви е известно, разполагате с 3 мин.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, уважаеми господин Чачев! Изборите са доста далеч, така че реториката и градусът за популизъм мисля, че не е необходим.
Това, което мога да Ви кажа, господин Чачев, най-напред е, че в никакъв случай няма да позволя да обиждате колегите от Националния осигурителен институт и всички институции, които стриктно спазват разпоредбите на закона.
Според Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните към пенсиите или към сбора от получените пенсии на репресираните се изплащат месечни добавки. Предполагам добре знаете, че от 29 юни 1992 г. – от датата на влизане в сила на закона до този момент, лицата продължават да упражняват това право. Новият момент за зачитане на осигурителен стаж е въведен със Закона за изменение и допълнение на този закон от 9 април 2005 г. Съгласно това изменение за трудов стаж се зачита времето, през което лицата, навършили 16 години, не са работили когато са били интернирани, изселвани и заселвани.
Независимо от това, в тази връзка на териториалните поделения на НОИ и на НОИ не са дадени допълнителни указания да се изискват нови документи, а в същото време колегите продължават да работят по начина, по който е работено до този момент и времето след 16-годишната възраст се зачита за трудов стаж.
Господин Чачев, до настоящия момент не е направена промяна в чл. 12 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона и въпреки това НОИ дава указания териториалните поделения да приемат документи и най-коректно и съвестно да ги обработват. Заради възникналите затруднения по прилагането на закона, НОИ е потърсил съдействие от Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от закона, като е направил две запитвания. До този момент писмен отговор не е получен, но на първото заседание на Централната комисия, което е било на 7 октомври т.г., по покана на заместник-министъра на правосъдието и председател на Централната комисия господин Бонгалов са присъствали експерти на НОИ и този въпрос отново е бил поставен.
Един от основните въпроси, все още оставащ без решение, е следва ли да се приемат за репресирани членове на семействата на интернираните, изселваните и заселваните по административен ред лица, които към момента на репресията са били малолетни или непълнолетни и съответно не са могли да формират политически убеждения. Когато разглежда въпроса за еднократното обезщетение, законодателят ясно е разграничил репресираното лице от неговите наследници – деца, съпруг, съпруга, родители и т.н., поради което НОИ не е в състояние да взема категорично отношение дали отпускането на добавка по чл. 9 от закона може да се приеме, че правоимащи лица освен изрично посочените от закона, са и членовете на техните семейства.
Искам обаче да ви кажа, че аз не бих се съгласила на базата на информацията, която получих, и от Вашата констатация, че е масова практика да се лишават тези хора от съответните права на закона. Защото през 2004 и 2005 г. в РУСО – Хасково, са приети 954 заявления и вече са подсигурени пенсиите и съответните допълнения съобразно закона на 254 човека, а само на 12 души е отказано да се дадат такива преференции поради неправомерно предоставени документи. В РУСО – Ямбол, има 161 дадени разрешения и на 56 е отказано поради липса на доказателства и липса на необходимите документи.
Господин Чачев, не би могло да се каже, че това е масова практика. Мога да Ви информирам съвършено отговорно и съм готова да предоставя цялата информация на Ваше разположение, за да се уверите, че за всеки конкретен случай е правена индивидуална лична преценка и с него са се занимавали служителите на регионалните структури на Националния осигурителен институт.
Още веднъж искам да Ви кажа: това, че има неправомерно или недостатъчно ясно тълкувание от закона, не дава възможност на НОИ и на колегите там да нарушават предписанията на закона. Те могат да действат само и единствено стриктно в рамките на закона.
Много бих искала да вярвам, че след този въпрос Централната комисия ще бъде по-експедитивна, ще тълкува този текст и ще даде писмено разпореждане на Националния осигурителен институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, имате право на реплика. Разполагате с 2 минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, Вие много приказвахте по темата, обаче не получих отговор на въпроса си. Аз ще Ви предоставя няколко подписки само на територията на 23-ти избирателен район, в който на стотици е отказано. Същото се отнася както за Хасково, така и за Ямбол. При това всичките имат съответните удостоверения, издадени от ведомството на господин Петков, както изисква законът. Аз не мога да се съглася с Вас, тъй като този въпрос е зададен преди повече от месец. В рамките на този месец можеше да бъде дадено съответното тълкувание и онеправданите хора да получат своята реабилитация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова. Право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Чачев, аз уважавам Вашата настойчивост и това, което са казали вашите избиратели. В същото време аз държа да уважаваме и това, което вършат моите колеги. А това, че въпросът е зададен преди един месец и аз не съм Ви отговорила, зависи от правилника на парламента и от редуването на министрите.
Що се касае до това, че има едва ли не стотици хора, които по този начин неправомерно са били ощетени, аз Ви каня официално да дойдете в Министерството на труда и социалната политика. Там ще присъства и господин Христосков с цялата документация, включително с представителите на съответните регионални структури, за да се уверите, че институциите работят съобразно закона и стриктно го спазват. Най-малко законотворците трябва да ги подтикват към несъобразяване с буквите на закона.
Що се касае, че въпросът не е решен, той не е в компетенциите нито на Министерството на труда и социалната политика, нито на Националния осигурителен институт, а на Централната комисия. Така че както казах преди малко, очаквам Централната комисия в резултат на Вашето питане и на двата писмени въпроса за тълкуванието, изпратени от Националния осигурителен институт, да дадат категорично тълкувание на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане от народния представител Мартин Димитров към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашето питане. Разполагате с 3 минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът, зададен от мое име, а смея да кажа и от моите колеги от Обединените демократични сили, е във връзка с нашето безпокойство за образователната система в България. Проблемите са известни. Образователната система не произвежда продукта, който всички ние бихме искали да произвежда. Студентите и учениците не получават необходимите знания за пълноценна реализация в България и когато трябва да си намерят работа, е необходимо допълнително обучение за тях.
Още предишното правителство от страна на Министерството на финансите имаше един много важен доклад – ако не разполагате с него, мога да Ви го предоставя – за състоянието на образователната система. В него се правят редица препоръки, които аз определям като доста обективни.
Най-важната препоръка, която фигурира и в нашата програма и ако бъде предприета от сегашното ръководство на Министерството на образованието и науката, ще бъде подкрепена от Обединените демократични сили. Това е въвеждането на тъй наречената ваучерна система в образованието. За какво става въпрос? – Парите да следват ученика и студента, независимо дали отива в частно, общинско или държавно училище. Държавното финансиране трябва да върви след ученика или студента. Какво ще се получи при това положение? – Конкуренция между училищата, конкуренция между висшите учебни заведения и в крайна сметка по-добър продукт. Именно конкуренцията отсъства при сегашното положение. Много университети и училища получават пари, но не се притесняват дали ще ги получат догодина, което не ги кара да подобряват качествата на целия процес, не кара учителите да придобиват по-добри знания и преподавателски умения, цялата база не се подобрява. Също така разликите в заплащането на различните учители са минимални и зависят най-много от трудовия стаж, но нямат нищо общо с техните индивидуални качества и характеристики.
Ние се обръщаме към господин министъра с наша препоръка за реформа, за промяна на цялостната система и въвеждането на тъй наречената ваучерна система, при която има много по-голяма ефективност на разходите.
Аз съм член на Комисията по образованието и науката. Тази година отново бюджетът в образованието го разглеждахме като процент от брутния вътрешен продукт. Дебатът беше какъв е бил процентът миналата година, колко е бил по-миналата година, какво се получава за 2006 г. Смятам, че трябва да променим системата и да не наливаме пари просто в една система, а да финансираме съответни проекти. За да се случи това, трябва да се направят много реформи, най-важната от които е въпросната ваучерна система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на образованието и науката господин Даниел Вълчев да отговори в рамките на пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз наистина благодаря на господин Димитров за отправеното питане, тъй като в него се съдържат изключително важни въпроси, свързани с развитието на българската образователна система. Доколко всички сме наясно, че въпросите в българското образование засягат по един или друг начин всеки български дом, то амбицията на Министерството на образованието и науката е всяка по-сериозна крачка по посока на модернизацията на тази система да става след предварително публично обсъждане, разбира се и на политическо равнище, но разбира се и с професионалните общности и гражданското общество.
Тъй като една част от въпроса е зададена по начин, който предполага един твърде голям дебат, ще си позволя, уважаеми господин Димитров, още веднъж само да изразя своята готовност, която изразих и в писмото си до председателите на всички парламентарни групи в българския парламент, ако бъда поканен, заедно с моите колеги да изнесем една по-обстойна презентация за това какви са вижданията на Министерството на образованието и науката по принцип за развитие на българската образователна система в частта й “Училищно образование” и как виждаме в перспектива с какви актове тя да бъде съответно променена.
Затова ми разрешете да акцентирам главно върху втората част от въпроса ви, която според мен съдържа три подвъпроса: от една страна, въпроса за квалификацията на учителите; от друга страна, въпроса за тяхното заплащане и на трето място, това, върху което Вие с основание акцентирахте, така наречената ваучерна система.
Ще кажа по няколко думи по първите два въпроса, за да мога да кажа нещо повече по последния.
Бих искал да кажа, че въпросът за квалификацията на учителите в началото на ХХI век не е формалният въпрос за квалификацията в средата на ХХ век. Нещата в света така се развиват, че на практика един човек, който е придобил знанията си на 20-годишна възраст, не е възможно, както това е било преди 50 години, още 40 години да се позовава на тези знания и на начина на преподаване и цял живот да бъде един достоен учител. И знанието по същество, и методите на преподаване днес се развиват с такава скорост, че квалификацията престава да бъде просто един формален въпрос.
На следващо място трябва да кажем, че има един друг голям въпрос и това е липсата вече на монопол от страна на учителя, на професора върху познанието. Ученикът може да черпи информация от твърде много източници, най-вече от световната мрежа. И тъй като има поколенчески различия между учителите и учениците, ние, както и повечето общества в момента, сме просто на една крачка от това учениците да придобият самочувствието, че знаят повече от своите учители, а това е фундаментален цивилизационен проблем.
Какво правим, за да предотвратим едно такова развитие? На първо място, искам да кажа, че в Министерството на образованието и науката има утвърден план за квалификация на педагогическите кадри – да не ви занимавам с числата, ще ви ги изпратя допълнително. В рамките на Националната стратегия за развитие на информационните и комуникационните технологии имаме виждането, че през 2006 г. трябва да акцентираме преимуществено върху разработването на образователен софтуер и квалификацията на учителите. Завърши вече и обучението на тези 1000 обучители или наречени старши инструктори – въпрос на професионални направления, от които ние очакваме в рамките и на следващата година да обучат 40 хил. учители за придобиване на базови и специфични компютърни умения. Имаме една система АДМИН, много добра информационна система, която дава възможност пък да се вижда какво е и кариерното израстване на всеки български учител. Разбира се, предстои още много, но като че ли има един добър старт в това отношение.
На второ място, по отношение на заплащането, ще бъда съвсем кратък. Нашето виждане е, че сегашното равно заплащане на всички български учители, в зависимост само от трите критерия, които съществуват в момента, практически в целия бюджетен сектор трябва да се промени. Ангажирали сме се най-късно до началото на м. май да направим предложение, което, разбира се, ще бъде направено и на Комисията по образованието и науката. Ще трябва да бъде съгласувано и с нашите социални партньори в рамките на… (Председателят подава сигнал, че времето изтича.)
Искам само да кажа по въпроса за ваучерната система, за да мога след това да отговоря допълнително на господин Димитров. В момента има нормативи за издръжка на един ученик и един студент и след малко, ако има възможност, ще ги кажа. Големият въпрос, който правилно постави господин Димитров, е в следното: ние като общество искаме ли и натам ли виждаме развитието на образователната система, щото да дадем бюджетни средства на частните училища, били те висши или средни? Това е големият въпрос. Иначе за нормативите аз ще кажа нещо след малко и ще си позволя да дам и едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, първият ми уточняващ въпрос е: смятате ли ваучерната система да започне като приложение от 2006 г.? Дотолкова, доколкото аз и въобще моите колеги от ОДС се опасяваме, че една такава реформа с такъв мащаб, ако не започне първата година от управлението на едно правителство, има опасност въобще да не започне.
Както Вие поставихте подвъпроса с участието на частни училища в нея, смятаме, че ако това не се случи, ефектът няма да бъде пълен. Това е нашето мнение – задължително е участието на частния сектор. Без да привлечете частния сектор в образованието не смятаме, че можем да получим много по-добър продукт.
Втория уточняващ въпрос. Има нещо просто, което може да се направи, но с много голям ефект, и това е да се проследи кариерното развитие на студентите след като завършат висшите учебни заведения. Няма държавен университет в България, който да поддържа такава база данни. В крайна сметка ние, като парламент, и въобще българското правителство би трябвало да види парите, които се харчат за тези университети, до какъв продукт водят. Така че трябва да има такава база данни и въз основа на нея също можем да отчитаме каква е ефективността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси. Този път разполагате с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал само да кажа, че по въпроса за принципното въвеждане на ваучерите в България все пак е извървян някакъв път, но досежно единствено в държавните и общински училища. Действително тази година с бюджета за 2006 г. за пръв път ще бъде изравнена издръжката и на учениците в общинските и в държавните училища. Няма да има недофинансиране, което е залегнало бюджетно. За пръв път това е добра новина. Друг е въпросът дали тази издръжка на ученик е достатъчна. Това е друга тема.
Иначе, за различните специалности във висшите училища, има въведени различни коефициенти. Ще ви дам само един пример: издръжката на един студент по медицина е 4085,80 лв., докато на един студент по история е 1054,48 лв., което, както всеки може да разбере, се дължи на различните средства, които са влагат за обучението на един студент.
Въпросът обаче за това дали частните училища – били те средни или висши, трябва да получават субсидия от държавния бюджет, е свързан с няколко други въпроса и аз искам да подчертая тяхното значение. На първо място, според Закона за висшето образование те имат различна структура и различен начин на управление. Според мен, ако те ще се финансират от държавния бюджет – говоря за висшите училища, задължително би трябвало към тях да има и равни изисквания. Мисля, че това е правилно.
Второ, на държавните висши училища не им е позволено да имат платен прием, докато на частните им е разрешено. Ако ние ще вървим към финансиране от бюджета, трябва да вземем глобално политическо решение, че те трябва да бъдат изравнени и на тази основа. В противен случай конкуренция не би могла да съществува.
Последното нещо – за кариерното развитие. Аз ползвам повода, че поставяте този въпрос, за да помоля да получим подкрепа в едно желание на Министерството на образованието и науката вече втора година. Както имаме регистър на всички български ученици в страната, бихме искали да направим и на всички български студенти. В момента, колкото и да е странно, никой в тази страна не знае колко студенти се обучават в първи, във втори, в трети, в четвърти курс. Ние знаем колко е държавната поръчка, но не знаем колко реално са студентите, което пък не ни дава възможност да видим след това каква е тяхната професионална реализация. Със софтуера, който е закупен още от предходния екип, имаме техническа готовност да направим това нещо. Оказва се, че има спорно правно основание в Закона за висшето образование, но, ако е необходимо, аз наистина ще моля да ни подкрепите и да въведем малко ред и в тази област. В момента, колкото и да е странно, държавните училища обучават повече студенти от това, което са получили като държавна поръчка, едновременно с това оплаквайки се, че нямат достатъчно средства. Това е изключително интересен феномен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин министър. Искам още веднъж да подчертая, че това е една много ключова реформа, която беше започната, бих казал, от СДС и ОДС преди доста години, но която не е приключила и нейното приключване е много ключово за България, не само за Вас, но и за всички наши колеги, без чието участие не може да бъде реализирана една толкова важна и ключова реформа.
Представете си една икономика, която постоянно расте. Тя има все по-голяма нужда от обучени кадри, които да заемат различни позиции. Но когато образователната система не е в състояние да достави този продукт, се получава един проблем с растежа. Аз участвах в една международна мониторингова програма за връзките между бизнеса и образованието в България. Искам да ви кажа, че резултатите бяха много лоши миналата година. Няма такива връзки, особено между държавните учебни заведения и бизнеса. Те са абсолютно прекъснати. Това е много голям проблем.
Господин министър, съгласен съм с Вас, не само регистър, трябва да има пълен контрол, доколкото тези държавни учебни заведения получават пари от бюджета. Ние би трябвало да разполагаме с данни какви студенти се обучават, какво кариерно развитие получават те след това, защото става въпрос за държавни пари. Това, което трябва да започваме да правим оттук нататък, колеги, е да се интересуваме от ефективността на харча на тези милиарди от бюджета. Всички казват, че тези пари са много малко – 18 милиарда в консолидирания бюджет, но те всъщност не са толкова малко, ако започнат да се харчат ефективно. Това е големият въпрос. Въпросът не е да се дават повече пари за образование, а как те се харчат. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Първо е питането от народния представител Атанас Атанасов към министър Петков.
Господин Атанасов, моля да развиете Вашето питане. Разполагате с три минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, господин министър! Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи една от основните задачи на министерството е охрана и контрол на държавните граници и осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол.
Една от най-сериозните критики на Европейската комисия към България е именно в областта на граничния контрол. Бих казал, че тази критика е унищожителна, макар и да е поднесена на дипломатичен език. Някои от страните-членки, като Холандия, поставиха като условие за ратифициране на договора с България точно решаването на острите проблеми в областта на граничния контрол. Не може да се съмняваме в тяхната тревога, защото те не виждат България да е готова да бъде граница на съюза.
Липсата на управленска воля за точното прилагане на граничния режим и паспортно-визовия контрол е резултат от няколко фактора и ще ви посоча два от тях.
Първият е некомпетентност на служителите на Гранична полиция, заемащи ръководни позиции в тази служба. Този фактор е резултат от кадровата търговия по назначаването и израстването в кариерата в тази служба – един прийом, който беше прилаган много успешно от предшестващото ръководство.
Вторият фактор е корупцията в тази служба. Впрочем корупцията е свързана също с кадровата търговия, защото в Гранична полиция се предпочитат хора, които са склонни към участие в корупционни схеми.
Господин министър, тези обстоятелства са известни на нашите партньори от Европейския съюз. Те са известни и на другите служби в Министерството на вътрешните работи, известни са и на всички български граждани, които пресичат границата. За корупцията в Гранична полиция и за рязкото подобряване на стандарта на живот на определени длъжностни лица в тази служба е докладвано неведнъж на вашия предшественик Георги Петканов, на главния секретар Бойко Борисов, но странно, обикновени мерки се вземат срещу тези, които докладват. Както се казва, лошите вестоносци ги убиват. За действащи корупционни схеми е докладвано и на сегашното ръководство на МВР, господин министър, но резултат няма.
При това положение поставям моя актуален въпрос: какво сте направили за изминалите сто дни и какво имате намерение да направите оттук нататък за пресичането на корупцията на българските граници – нещо, което би променило и отношението на нашите партньори от Европейския съюз, и отношението на българските граждани? Защото и на едните, и на другите е известно, че не е много приятно и не е много лесно да пресечеш българските граници.
Господин министър, може би възниква обоснованото предположение, съмнение, че парите от тези корупционни схеми са намерили път и при сегашното ръководство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народния представител, уважаеми господин Атанасов! Още веднъж искам да подчертая, че политическото и професионално ръководство на министерството подхождат изключително отговорно към изпълнение на ангажиментите, свързани с членството на България в Европейския съюз. Разбирам и споделям загрижеността, изразена в Доклада на Европейската комисия, относно наличието на области, които изискват бързи и енергични действия.
В хода на предприсъединителния процес Национална служба “Гранична полиция” се обособи като специализирана полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим, което всъщност е основата за интегриран граничен контрол. Организацията по проверката на документи следва шенгенските стандарти и препоръки и се осъществява на две нива.
Първото ниво се извършва от гранични полицаи, преминали специализирано обучение с помощта на технически средства за регистрация и проверка в автоматизираната система “Граничен контрол” и за първична проверка на документи за задгранично пътуване, в това число със съответните съоръжения, които са практика на работа в Европейския съюз.
На второ ниво, при наличие на съмнение за извършени подправки и фалшификации, се извършва допълнителна проверка на документите на специализирано оборудвани работни места на гранично-полицейски експерти, притежаващи специална квалификация. При необходимост се извършва и проверка в автоматизираната информационна система.
Принципите на гранична проверка са различни за гражданите от различните държави. Гражданите на Европейския съюз преминават минималните определени процедури за проверка. Вторична проверка за тях се прилага само при наличие на интервенция в документите. За гражданите на държавите, с които България има визов режим, се включва и проверка на издадената виза на базата на изградената онлайн връзка със системата на Дирекция “Консулски отношения” в Министерството на външните работи. И на трето място са гражданите от така наречените рискови страни. При контрол на вход на тези граждани се проверяват и други документи, свързани с техния престой или транзитното им преминаване през страната.
По отношение на граничния контрол се изпълняват конкретни мерки в следните насоки:
Първо, противодействие на всички форми на престъпна дейност, свързани с трансгранично движение на хора, стоки и превозни средства.
Второ, повишен контрол върху преминаващите опасни средства, стоки и технологии с възможна двойна употреба.
Трето, подобряване пропускателната способност на граничните преходи на Република България при запазване и подобряване качеството на граничния и полицейски контрол.
Четвърто, ограничаване на корупцията.
Пето, подобряване на взаимодействието между Министерството на вътрешните работи и всички други служби, които имат съответни задължения по граничния контрол.
Министерството на вътрешните работи насочва своите усилия към ефективно прилагане на европейските стандарти, постиженията и положителния опит и в превенцията и борбата с корупционните действия на границите. През месеците юни-юли 2005 г. на ГКПП Калотина и Капитан Андреево са извършени съвместни проверки по граничния контрол с представители на граничните служби на Германия и Холандия. Командированите гранични полицаи констатираха, че най-малко нарушения и най-малко индикации за корупционно поведение съществуват за служителите на “Гранична полиция”.
Взаимодействието между Министерството на вътрешните работи и Агенция “Митници” е основано на инструкция от 2002 г., където са очертани основните задължения на двете служби – обмен на информация в реално време, съвместно използване на информационни системи и редът за извършване на съвместни мероприятия. На основата на тази инструкция са разработени и унифицирани бланки за извършване на щателни митнически проверки на основа на получените данни или в резултат на анализ на риска.
Всички международни експерти, запознали се с дейността по съвместния граничен контрол като наблюдатели или изпълняващи съвместни задачи с нашите полицейски и митнически служби отчитат, че взаимодействието между Гранична полиция и Агенция “Митници” на всички нива е достатъчно ефективно.
В доклад от третата партньорска проверка за оценка в областта на правосъдието и вътрешните работи финландският проверяващ офицер отбелязва, че: “Трансформацията от военна структура на Гранични войски към съвременна правоохранителна служба е завършила успешно благодарение на ясните планове за развитие и тяхното ефективно прилагане. Организационната структура е функционална и следва Шенгенските стандарти и препоръки. На територията на България функционират единни регионални гранични сектори за охрана на българо-турската граница в Елхово, морската в Бургас, въздушната на двете аерогари, българо-македонската в Кюстендил и българо-сръбската в Драгоман. Признание за ролята на България и Българската гранична полиция в Черноморския регион е решението Центърът за координация, контрол и обмен на информация относно трафика в Черно море да бъде именно в Бургас. За нуждите на граничния контрол са доставени техника за наблюдение на зелена и синя граница, плавателни съдове за контрол над морските пространства и българската част на р. Дунав, комуникационни системи, сред които съвременната телекомуникационна система “Тетра”, автоматизирани информационни системи за достъп и обмен на информация между правоохранителните органи в България, техника за първичен и вторичен контрол на документи за задгранично пътуване и самоличност, откриване на укрити лица, радиоактивни материали и пр.
В момента се изпълняват четири проекта по финансовите меморандуми за 2003-2004 г. първа и втора част, в които е предвидена доставка на оборудване за наблюдение, оборудване за мобилност и оборудване за проверка на документите, комуникационно и морско оборудване. Ключови приоритети в областта на граничния контрол са изготвянето на стратегия за интегрирано гранично управление, която предстои да бъде приета в определения от Шенгенския план за действие срок. Предстои финализиране на организацията за постигане на по-висока ефективност в работата на регионалния и граничния сектор, ГКПП, аерогари и пускането на нов терминал на аерогара София, частично разширение на аерогарите в Бургас и във Варна.
Както беше отбелязано в доклада на Европейската комисия България като цяло е привела в съответствие законодателството си с това на Европейския съюз относно граничния контрол и наблюдението на границите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов за до два уточняващи въпроса.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, не за пръв път поднасяте формални отговори на Народното събрание.
Имам конкретни въпроси към Вас. Разполагам с един доклад на Дирекция “Ревизионна” на Министерството на вътрешните работи, който се отнася за извършен тематичен финансов одит на Национална служба “Гранична полиция”. Одитът е обхванал периода от 17 април 2003 г. до 31 май 2005 г. Докладът датира с Вашето встъпване в длъжност като министър на вътрешните работи.
Ще Ви запозная само с няколко факта. Надявам се, че Вие познавате този доклад.
При анализа и съпоставката на броя на осъществените влизания на турски граждани в България през одитирания период – става въпрос за две години, с броя на реално положените държавни таксови марки, даващи право на транзитно преминаване на тези граждани през Република България, се установи – забележете, господин министър, че за 350 хил. 892 влизания на турски граждани в Република България не са събирани държавни такси за транзитно преминаване и не са полагани държавни таксови марки. Стойността на несъбраните държавни такси за транзитно преминаване на турски граждани възлиза на 13 млн. 725 хил. 702 лв., с която сума са увредени финансовите интереси на държавата в особено големи размери.
Господин министър, 14 млн. лв. са събрани и не са отчетени на държавата.
Отделно от това, в доклада нататък са развити други механизми за прикриване на лица, които фактически са преминали границата, събрани са им парите, но не са отбелязани от информационната система на министерството и т.н., и т.н. Докладът е много подробен, има шест подписа, господин министър. Запознат ли сте с този доклад и какво Ви е отношението към него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Атанас Атанасов. Разполагате с три минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател.
Разбира се, че с получаването на доклада съм се запознал с него и съм го предоставил в прокуратурата. Мисля, че това е пътят. Това е един доклад, който съдържа, без съмнение, тревожна информация и информация, която трябва да бъде предоставена на органите на прокуратурата, за да предприемат съответните действия на базата на целия обем събрана информация в доклада, анализа, който е направен и конкретните предложения. Веднага след произнасянето на прокуратурата ще предприема и съответните действия. Но не считам, че би трябвало да създаваме впечатление в обществото, че всички служители в Гранична полиция са корумпирани и че са хора, които априори са обвързани с корупционни практики. Напротив, моето мнение е, че в Гранична полиция работят главно честни и почтени хора, които са много добре подготвени и обучени. Това е оценката и на проверяващите от Европейската комисия. Не съм привърженик на идеята да лепим върху собствената си държава и нейните служби, независимо в кое министерство са те, клейма, които създават за нас едно погрешно, убеден съм, впечатление и сред българската общественост, и сред нашите европейски партньори.
Но по конкретния Ви въпрос, свързан с доклада, както казах – той е предоставен на прокуратурата и веднага след произнасянето й ще взема съответните мерки – първо, като го предоставям на прокуратурата веднага след като съм се запознал с него и, второ, със съзнанието, че прокуратурата ще предприеме целия спектър от мерки, на които има право по закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, можете да изразите вашите отношения към отговорите на министър Петков.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Господин министър, не съм доволен от този отговор.
Миналата седмица българската общественост беше свидетел на много прояви на МВР, но една от тях на мен ми направи впечатление. Един офицер от Министерството на вътрешните работи за това, че е поискал 30 лв. от една жена на пазара беше арестуван, господин министър. Веднага бяха отпочнати…
Така трябва да се действа, съгласен съм. Тук става въпрос за 14 милиона. Вие сте предоставили материалите на прокуратурата и лицата, които са посочени в доклада, че са отговорни – на първо място директорът на Гранична полиция, на второ място заместник-директорът, на трето място – началниците на гранични сектори са си на местата и Вие очаквате да се проведе всестранно обективно разследване по това дело, ако изобщо се образува? Искам да ви кажа, че няма да се образува, защото знам за какво става въпрос.
Вие казахте, че знаете за този доклад и това е Вашето действие. Мен не ме интересува какво ще направи прокуратурата.
Мен ме интересува Вие какви мерки ще предприемете, за да се борите с корупцията.
Посочен е срокът, когато е направена проверката, не ми казвайте кой кога е назначаван. В огромната си част служителите на Министерството на вътрешните работи, господин министър, са честни хора, професионалисти.
Но искате ли да Ви кажа какво правят те, когато видят, че техните началници започват да злоупотребяват със събираната информация? Започват да се съпротивяват и търсят други механизми и пътища тази информация да стане достояние на обществото, какъвто е конкретният случай. Ако не бях Ви питал, никой нямаше да разбере,че 14 млн. лв. са откраднати от една шепа служители.
Бях Ви попитал в един въпрос преди време, Вие тогава нищо не ми отговорихте.
Знаете ли какъв хотел си е построил в Приморско директорът на Гранична полиция? Беше изнесено в медиите, ще Ви предоставя снимки, ако искате. И Вие не вземате никакви мерки. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДСБ.)
Преминаваме към въпроса на народния представител Павел Чернев към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Заповядайте, господин Чернев, да развиете Вашия въпрос. Разполагате с две минути.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председателстващ.
Почитаеми господин министър, въпросът ми касае религиозното движение “Свидетели на Йехова”, създадено през ХIХ в. в гр. Ню Йорк. Още от създаването си то е обявило себе си за нация и като свои основни приоритети - неучастие в обществения живот на всяка една държава, отказ от кръводаряване и неучастие в наборни армии.
Със Заповед № 51 от 1998 г. на заместник министър-председателя на Република България “Свидетели на Йехова” е регистрирана по Закона за вероизповеданията, като за това деноминацията поема ангажимент пред Европейската комисия по правата на човека и пред български държавни институции да се откаже от някои основни постулати и тяхното проповядване в България.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Кой е този заместник министър-председател?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Това е по Костово време.
Въпреки това деноминацията открито продължава да нарушава тези споразумения, като нарушава и Конституцията в нейните членове 37, ал. 2 и чл. 58, ал. 1.
Нещо повече, на проведен през м. септември т.г. във Варна конгрес на деноминацията отново са дискутирани основните цели и приоритети – не кръводаряване, не участие в армия, но най-важното, което е прогласено, е настъпването на така нареченото небесно царство, като за целта, цитирам дословно: "бъдат унищожени всички човешки правителства".
Също така на 2 октомври в Бургас тази деноминация официално откри свой храм. Общественото недоволство бе предизвикано от неговото местоположение в близост както до детски градини, училища и един ВУЗ, така и до храмовете на традиционните за региона изповедания – християнство и ислям.
По време на изграждането на съответния център регионалният лидер на "Свидетели на Йехова" категорично е заявил, че то няма да бъде използвано за религиозна дейност, с което е заблудил местните власти.
Моят въпрос е: кое прави възможно съществуването на такава деноминация, която влиза включително в хипотезата на членове 108 и 109 от Наказателния кодекс, и не е ли време да бъде създаден такъв регламент, че националните служби за сигурност да поемат контрола и наблюдението над подобни общности? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков да отговори на актуалния въпрос на народния представител Павел Чернев.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чернев, представители на религиозната общност "Свидетели на Йехова" действат на територията на България от 30-те години на миналия век. По-масово разпространение религиозното учение получава след 1991 г., когато общността се регистрира като сдружение с нестопанска цел по действащия към момента Закон за лицата и семейството, като заобикаля Закона за изповеданията.
След промените в Закона за лицата и семейството през 1994 г. и изискванията на чл. 133а за пререгистрация "Свидетели на Йехова" продължава дейността си в разрез с българското законодателство.
Със заповед, за която и Вие споменахте - № 51 от м. октомври 1998 г. на заместник министър-председателя на Република България, "Свидетели на Йехова" са официално регистрирани по Закона за вероизповеданията, след като организацията поема ангажименти пред Европейската комисия по правата на човека и национални институции да се откаже от догмите си по забрана на кръвопреливане и от военна служба. Създадена е алтернативна военна служба и са амнистирани всички младежи, осъдени за отклонение от постъпване в Българската армия, поради членуването си в деноминацията.
В страната действат две основни структурни единици на "Свидетелите" – Източен и Западен сбор. Те редовно провеждат свои конференции, организирани под егидата на Световната централа в Бруклин. Основният метод за привличане на нови последователи е чрез мисионери, а също и чрез раздаване на безплатни луксозни списания, издавани предимно в Италия.
През 2003 г. по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс са иззети писмени сведения от малолетни и непълнолетни членове на религиозната общност, където лицата посочват, че изповядват отказ от кръвопреливане, което удостоверяват със специфични карти. Материалите са предадени по компетенция в Дирекция "Вероизповедания" при Министерския съвет, сезирани са Държавната агенция за закрила правата на детето и българския протоколчик в Международния съд по правата на човека.
Въпреки това не са предприети никакви действия за налагане на ограничения на дейността на деноминацията. През 2004 г. "Свидетели на Йехова" откриват своя център в София.
Последната масова проява на "Свидетели на Йехова" е проведеният през м. септември т.г. национален конгрес, за който и Вие споменахте, на който религиозната общност отново пропагандира отказ от кръвопреливане, наближаване на края на света и отказ от съобразяване със светското управление на държавата.
Организацията разполага със сериозен финансов ресурс, което й позволява да развива мащабна дейност по привличане на последователи и изграждане на база в България. Специализираните служби на Министерството на вътрешните работи събират и системно предоставят информация на компетентните държавни органи, в това число на прокуратурата и Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет за извършване на проверка на дейността на религиозната общност "Свидетели на Йехова".
Въпреки това йеховистите продължават да не спазват поетите ангажименти и използват всеки опит за държавна намеса, за да дискредитират Република България и да водят съдебни дела пред Международния съд по правата на човека в Страсбург.
Министерството на вътрешните работи осъществява контрол в рамките на съществуващото законодателство в тази насока на дейността на чуждестранните лидери на сектата, действащи на територията на страната в противоречие с българското законодателство. Предприетите административни мерки спрямо тях са съгласно Закона за чужденците в Република България.
Въпросът Ви е повече от уместен с оглед на реалната ситуация, в която се намираме. По първата част от конкретния Ви въпрос, с който завършихме, Ви подкрепям безрезервно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Чернев, за реплика в рамките на 2 мин.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря за Вашия изчерпателен и задълбочен отговор, господин министър. Благодаря за отговора Ви, но не съм доволен от съществуващата правна обстановка в Република България, позволяваща подобни формирования на религиозна основа да подкопават и подронват обществения ред, и да вредят на добрия дух на разбирателство в нашето общество.
Подкрепям и винаги съм подкрепял действия по ограничаване на подобни вредни влияния в нашата страна, така както се постъпи с Висарион, с Борис Золотов, с така наречения преподобен Муун.
Бих Ви указал, най-вероятно Вие добре знаете, практиката на колегите Ви от Полша, които чрез фактически действия успяха да ограничат дейността на деноминацията "Свидетели на Йехова" в Полша, както и гръцката държава, която не допуска проповедите на "Свидетели на Йехова" на територията на страната, освен в университетите в рамките на тяхната автономия, ако те им разрешат.
За скептиците, които най-вероятно питат защо е този въпрос, аз ще изложа два-три факта.
През 1995 г. в Токийското метро една малка религиозна група, наречена "Аум Шинри Кио" на Шоко Асахара уби над 350 души с бойни отровни вещества. Дотогава японската общественост най-вероятно също е подценявала съществуването й.
През 1993 г. в САЩ "Клонката Давидова" на Дейвид Кореш извърши масово самоубийство.
Две години по-късно като акт на отмъщение срещу ФБР и американската държава в Оклахома бе извършен бомбен атентат, който уби стотици невинни хора, включително и бебета.
И на 11 септември 2001 г. светът бе поставен на ръба на криза от религиозна група на малкия ислямски водач Мохамед Ата. Това беше малка сектантска група в тялото на иначе големия ислям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 мин. Ако желаете, можете да се възползвате.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин Чернев, още веднъж искам да подчертая, че изцяло разбирам Вашата тревога не само с оглед на примерите, които дадохте, но и на реалната ситуация в страната.
Основната религиозна дейност се извършва от чуждестранни граждани, които пребивават законно в нашата страна – от Съединените американски щати, Великобритания, Австрия, Германия и Гърция, подчертавам, където е регионалният център за Балканите.
От специализираните служби на министерството е констатирано, че някои от тях извършват икономическа дейност в нарушение на българското законодателство. В тези случаи са предприети административни мерки, съгласно действащите ни закони и предвидените в тях санкции. Това не изчерпва въпроса. Той, според мен, е много по-сложен и съм готов да потърся съдействие от нашите партньори чрез Европол и Интерпол, но основният въпрос опира до практиката в Европа и до определени законодателни действия, които биха гарантирали спазването на правата на човека в нашата страна, но биха гарантирали и този друг тип хигиена, за който Вие говорите и за който, както вече казах, Ви подкрепям изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Янаки Стоилов към министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Господин Стоилов, моля да развиете Вашия въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър! Поводът за моя въпрос са убийствата, извършени наскоро в с. Голец, община Угърчин и в с. Бежаново, община Луковит. И в двата случая органите на МВР разкриха и заловиха предполагаемите извършители. Въпреки това безпокойството и възмущението на гражданите от такива жестоки престъпления са големи. Убеден съм, че усилията на Министерството на вътрешните работи трябва да са насочени освен към подобряване на разкриваемостта и към предотвратяване на престъпления, особено тежките. За това може да съдейства назначаването на повече полицейски инспектори в кварталите на градовете и в селата, където такива инспектори липсват.
За Ловешка област, която включва над 100 населени места, полицейските инспектори, назначени в селата, са около 50. Близо 10% е недокомплектът с личен състав в Регионалната дирекция на вътрешните работи. В същото време тези средства по необходимост се използват за осигуряване на дейността, тъй като както добре знаете, огромна част от средствата отиват за покриване на самата издръжка, а недостатъчно са тези за дейността на органите на МВР.
Предишното правителство обяви, че ще назначи допълнително 5 хил. служители в Министерство на вътрешните работи. Господин министър, какви финансови средства бяха осигурени за изпълнение на това обещание, след като се знае, че годишната издръжка на един полицай е около 15 хил. лв.? И колко полицейски инспектори бяха назначени от предишното правителство в изпълнение на цитирания ангажимент?
Какви са плановете на сегашното ръководство на Министерството на вътрешните работи за увеличаване числеността на полицейските инспектори и за повишаване ефективността от тяхната дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министърът на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Трагедията с убийствата в нашата страна се изживява от всеки български гражданин, от всяко населено място, където това се е случило. И вчера в Ямбол беше извършено едно изключително брутално убийство. През нощта беше разкрито, но това не отменя акта на убийството. Разбирам изцяло Вашата тревога.
Сред основните приоритети в дейността на министерството е да бъдат обезпечени сигурността и спокойствието на гражданите. Оттук произтича и ефективното и реално присъствие на униформените полицаи на улиците и сред населението. Необходимо е добро интегриране на районните полицаи, за да може и обслужването да е в съответствие със специфичните потребности на тези райони.
Особено внимание трябва да обърнем върху насърчаването на сътрудничеството между полицията и останалите институции в областта на обезпечаване сигурността на гражданите. Като министър на вътрешните работи призовавам за пореден път за установяване на ново ниво на партньорство и сътрудничество между полицията и обществото, за по-широка гражданска ангажираност и съпричастност към нашата дейност.
Голямата тежест в тази дейност се пада на работниците – на районните младши инспектори. Всъщност те са интегриращото звено между гражданите и институцията и в най-голяма степен познават и откликват на потребностите и очакванията на гражданите. Всъщност, там е и основният елемент от работата по Стратегията “Полицията – в близост до обществото” – районният инспектор да познава много добре района, да познава добре хората и да познава много добре възможните конфликтни точки. В Министерството на вътрешните работи са отделени значителни ресурси за усилване на процеса на полицейското присъствие в населените места. За периода 2003-2005 г. щатната численост на младшите районни инспектори е нараснала с 294 щатни бройки. От тях в Столичната дирекция на вътрешните работи са назначени около 24, в Благоевград – 40, в Пазарджик – 36, във Враца и в Пловдив – по 20 и т.н.
Бих искал обаче да Ви информирам, че за това увеличение на състава са необходими значителни финансови средства, за които и Вие споделихте. За месечната издръжка на един полицай са необходими 950 лв. Така че в рамките на една година само за увеличения брой служители – 294, са необходими около 3,5 млн. лв.
С Постановление № 235 от 3 септември 2004 г. на Министерския съвет е увеличена щатната численост на министерството с 400 сержантски бройки във връзка с изпълнението на Националния план за борба срещу тероризма, като към момента всички те са усвоени. От тях половината са разпределени в столичната дирекция и в регионалните дирекции за дейността на звената “Териториална полиция”. Освен отпуснатите допълнителни бройки за длъжността “Младши районен инспектор” след анализ на оперативната обстановка в съответните регионални дирекции през последните две години бяха пренасочени около 90 щатни бройки. През 2005 г. са открити две нови полицейски управления – в Козлодуй и в Шабла, съответно на териториите на Врачанската и Добричката дирекции. През 2003-2005 г. предимно в райони и населени места с усложнена оперативна обстановка са създадени осем нови полицейски участъка.
Определянето на приоритетите в полицейската дейност се осъществява в тясно сътрудничество с обществото. И тук изключително място и роля имат общините. През последните няколко години е създадена практика за отчитане работата на регионалния директор, на шефовете на районните полицейски управления, на полицейските участъци. И това е нещо, което трябва да продължи, ако искаме да има ефективност в работата.
Вашият въпрос е изключително сериозен, но той е и въпрос на финансови възможности на държавата, от които произтичат и ресурсите на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Янаки Стоилов – право на реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, споделям идеите, които развихте. Надявам се, че Вашата настойчивост ще бъде достатъчно голяма пред Министерския съвет за осигуряване както на необходимите средства, така и за действията, които трябва да бъдат извършени в самото министерство, за да се увеличи броят на инспекторите в населените места. В момента има случаи, когато един младши районен инспектор трябва да покрива 2, 3, дори 4 населени места. Знаем, че това не може напълно да бъде преодоляно. Но от отговора Ви, макар и по деликатен начин се разбира, че амбициозната идея, обявена от предишното правителство, е останала почти неосъществена – и като численост на назначените хора, и като средства, които би трябвало да осигурят това назначаване.
Моят апел е това да не се повтори в сегашния мандат и наистина да бъде засилено полицейското присъствие чрез осигуряване на тези действия.
Освен това в по-предишния въпрос се оказа, че резерви съществуват и в МВР, ако бъдат намалени злоупотребите, ако бъдат предприети решителни действия към хората и ръководителите, които са ги извършили или допуснали. Така че според мен по-твърдите дисциплинарни мерки в ръководството на министерството, без оглед на нивата, в които се намират съответните лица, и съдействието на парламента и правителството за осигуряване на средствата могат да доведат до подобряване на оперативната обстановка, а оттам – и до повишаване сигурността на гражданите.
Всички ние знаем, че бедността се преодолява по-бавно, но сигурността на гражданите трябва да бъде подобрена с по-бързи и решителни мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Не бих казал, че няколкото думи, които ще споделя, са дуплика. Споделям изцяло позицията, която заехте, господин Стоилов.
Бих направил още едно уточнение, че освен тези бройки за младши районни инспектори, която споделих, през предходния период са отпуснати бройки и са назначени около 1300 дознатели. Така че не бива това да ни кара да правим такива генерални оценки.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Аз не ги смятам.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Независимо от ограничения числен състав, бих искал да Ви информирам за изпълнението на Стратегията “Полицията – в близост до обществото” и реализацията й за периода от 1 септември досега.
Проверени и профилактирани са 14 478 лица, от които 11 320 от криминалния контингент; 3044 лица, представляващи оперативен интерес; 114 лица – лидери и членове на организирани престъпни групи; на 98 лица е наложена постоянна мярка за неотклонение “Задържане под стража”; 124 лица, срещу които има висящи дела, са задържани; 332 лица са обявени за общодържавно и местно издирване; 59 лица са с влязла в сила присъда. За нарушение на държавната граница са задържани, както следва: за контрабанда – 172 лица, от които 45 чуждестранни граждани; за нелегално преминаване през зелена граница – 31 лица, от които 21 чуждестранни граждани; за нерегламентирано преминаване на границата – 64 лица, от които 20 чуждестранни граждани.
Казвам тази фактология, за да е ясно, че с този състав се работи достатъчно интензивно и критериите, по които се оценява тяхната работа, са два: честност и почтеност в изпълнение на задълженията и резултатност и ефективност.
Изцяло споделям това, което Вие казахте. Преди Вас го каза и господин Атанасов – за необходимостта от крути мерки. Уверявам Ви, че в това отношение нито имам някакви колебания, нито имам някакви притеснения. Убеден съм, че ако ние действаме круто спрямо извършителите на нарушения, в това число и спрямо корупционните практики в Министерството на вътрешните работи, ще имаме подкрепата и на парламента, и на обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането, зададено от народния представител Минчо Христов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин Христов, моля, развийте Вашето питане. Разполагате с 3 минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! На 11 ноември в 1,00 ч. сутринта в района на Централните софийски хали са били задържани двама студенти, разлепящи плакати срещу разполагането на чужди военни бази у нас. В късния следобед аз и други мои колеги бяхме уведомени за драстично нарушаване на човешките права на тези младежи.
В Трето районно полицейско управление – София, установихме следните факти:
Първо, в нарушение на Конституцията и на чл. 71 от Закона за МВР на задържаните, въпреки техните писмени молби, категорично е била отказана медицинска помощ.
Господин министър, ние видяхме тези момчета – те наистина се нуждаеха от такава помощ. Няма да описвам тук тяхното състояние.
Второ, в нарушение на чл. 30 от Конституцията близо 20 часа задържаните са били лишени от адвокатска защита.
Трето, 20 часа след инцидента арестуваните дори не са били разпитани.
Прави впечатление драстичната разлика във версиите на двете страни. Студентите твърдят, че не са предизвиквали, нагрубявали или посягали към полицейските служители. Твърдят, че са били жестоко бити с вързани ръце. Странни и непоследователни са версиите на полицията, че полицаите са били нагрубявани, че са били заливани с лепило, че студентите са пребили един полицай, че двамата младежи са пребили 7 полицаи, че задържаните са се занимавали с тероризъм. Надявам се МВР да е изяснило своята последна версия.
Господин министър, аз и моите колеги сме възмутени, че екип на Бърза медицинска помощ не бе допуснат до задържаните. Учудени сме, че представител на ръководството на МВР не дойде да провери случая въпреки нашето настояване.
Господин министър, като министър следите ли за спазването на човешките права на задържаните? Считате ли, че двама студенти, въоръжени с кофичка лепило и свитък плакати, представляват терористична заплаха? Не мислите ли, че е по-добре вашите служители да се занимават с пласьорите на наркотици около софийските училища например? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Румен Петков. Моля да отговорите на питането на народния представител Минчо Христов – разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Христов! Ще ви зачета справката за хронологията на събитията по досъдебното производство, изготвена в Трето полицейско управление.
“На 11 ноември 2005 г. около 1,00 ч. пеши патрул от група “Патрулно-постова дейност” при Трето районно полицейско управление, охраняващ обществения ред и района на ул. “Екзарх Йосиф” пред Централната софийска Синагога, е забелязал две лица от мъжки пол с раници на гърба, които лепят агитационни материали върху сградата на Синагогата, по кашпата до нея и по полицейската кабина в близост до сградата. Лицата са предупредени, че сградата е духовен храм и лепенето на агитационни материали е забранено, с което те демонстративно не са се съобразили.
За случая около 1,00 ч. е докладвано на дежурния офицер при III РПУ, същият е разпоредил лицата да се установят и доведат в РПУ. Установено е, че лицата са Владимир Дамянов Тричков и Стефан Методиев Андонов, и двамата адресно регистрирани в София. Същите били поканени за отвеждане в районното управление, но отказали и оказали съпротива. Двамата отправили обиди към полицейските служители, като при опит да бъдат качени в служебния автомобил на земята е бил повален сержант Тодор Вутов, а сержант Димитър Спасов е получил удари по главата и тялото.” Лесно е да се шегуваме на гърба на полицаите.
“В 1,15 ч. Андонов и Тричков са доведени в III РПУ и задържани със заповеди за 24 часа, които същите са отказали да подпишат. Отказите са документирани с подписи на свидетели. В 1,15 ч. на лицата е предложен медицински преглед и адвокатска защита, но те са заявили, че желаят да бъдат прегледани от посочени от тях лекари, а не от екипа на МВР-болница, и да бъдат информирани техните близки. Веднага след задържането им от лицата са снети писмени обяснения.
Около 1,30 ч. от полицейските органи са предприети мероприятия за издирване на свидетели очевидци. Първоначалният оглед на местопрестъплението в района на Централна софийска Синагога е започнал в 1,40 ч. и е завършил в 2,30 ч. Повторен оглед е извършен на 12-и в 13,35 ч. до 14,00 ч. Направени са необходимият брой фотоснимки, иззети са веществените доказателства. В съответствие с нормативните правила около 3,00 ч. дежурният офицер от III РПУ е уведомил близките на лицата за задържането им и тяхното местоположение.”
Да се твърди, че на лицата не е била предложена медицинска помощ, да се твърди, че на лицата не са били предложени адвокатски услуги, да се твърди, че полицаите са действали грубо срещу тези добри и свестни момчета, е лесно да се прави и със сълзлив, и с недотам сълзлив тон.
Ако целта ни е да унижим полицаите, които са си свършили работата, подходът е този, който възприемате вие. Ако целта ни е да покажем на всички нива, че имаме държава и искаме да имаме държавност, подходът е който е бил възприет от съответните полицейски служители. Нито някой е обвинявал тези момчета в тероризъм, нито някой е обвинявал тези момчета в част от нещата, които Вие споделихте. Така че Ви моля интерпретациите да бъдат правени с мярка и да е ясно, че са снети както техните показания, така и показанията на останалите участници в събитието, така е заснет съответният видеоматериал, който по надлежния ред е предоставен на прокурора и оттам нататък действията са иззети като управление от прокуратурата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, разполагате с 2 минути и с възможност до два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Господин министър, никой не желае да унижава българската полиция, там работят много свестни хора. Тук говорим за един конкретен случай.
Само съдът е този, който ще постанови кой е крив и кой е прав в тази ситуация. Предполагам сте съгласен с мен.
Освен случая, за който говоря, в Благоевград почти по същото време група полицаи са пребили до смърт друг гражданин. Според МВР той е бил престъпник, а действията на служителите на МВР са били в рамките на закона.
Аз няма да ви питам в рамките на закона ли е да убиеш чрез побой вързан с белезници човек или да преместиш тялото, за да инсценираш бягство, след което да заличиш следите, измивайки тротоара с вода.
Ако този човек е бил престъпник, господин Петков, защо не е заловен от органите на МВР и защо не е бил в затвора? Спирам дотук.
Господин министър, Вие прекрасно знаете, че българският съд е единственият орган, който може да се произнесе за инцидента между двамата студенти и полицейските служители. Защо, без да изчакате решението на съда, побързахте да заявите, че безапелационно подкрепяте действията на полицията и дори раздадохте награди на полицаите? Защо избързахте с помпозни изявления като това, че в България полицията не бие или че МВР трябва да действа на ръба на закона? Това са Ваши думи.
Чест прави на премиера Станишев, че се дистанцира от Вашите изявления като заяви, че не е допустимо да се действа на ръба на закона.
Колкото до служителите на МВР, аз съм убеден, че огромната част от тях са достойни и честни хора. Повтарям това.
Онзи ден премиерът посочи, че онези служители, които действат в рамките на закона ще се ползват с подкрепата на правителството. Те ще имат и моята пълна подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, за да отговори на тези доуточняващи въпроси, ако мога така да се изразя.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Христов, дами и господа народни представители!
Случаите в София и Благоевград са съвършено различни. Аз съм казал много ясно позицията си за София и в нея нямам абсолютно никакво колебание. Няма никакво съмнение, че служителите на реда са действали изцяло спрямо правомощията, които са им възложени от закона и изцяло водени от волята да бъде гарантиран общественият ред и сигурност, в това число и на съответния обект, който се намира на мястото, където е извършена тази дейност.
Второ, за случая в Благоевград не съм се произнесъл по две причини.
Първо, в Благоевград е направена оценка от Инспектората на МВР.
И, второ, в Благоевград е възложена последваща петорна експертиза за действията на полицията.
На Вашия въпрос дали лицето е престъпник или не - не съм аз този, който ще каже. А защо не е в затвора – все пак държа да внеса една яснота, която дължа и на Вас самия, че не МВР е институцията, която казва кой да влиза в затвора и кой не. Така че, ако Вие имате очаквания МВР да вкарва някой в затвора сте объркали и годишните периоди, объркали сте генерално и жанровете.
Завиждам на лекотата, с която обявявате случили се и неслучили се събития за преместване на тела, за миене на тротоари – това са неща, които аз не бих могъл да коментирам по ред причини. Едната от тях е, че нямам чак толкова развихрена фантазия, но подчертавам, че разликата в двата случая предопределя и моето поведение. По единия случай съм се изказал достатъчно ясно и категорично, а по другия няма да взема отношение дотогава, докогато не се произнесе петорната експертиза. И Ви уверявам, че ако има служители на Министерството на вътрешните работи, които не са действали съобразно закона и утвърдените оперативни планове от ръководството на Регионалната дирекция на вътрешните работи – Благоевград, към тях подходът ще бъде пределно ясен – тежки дисциплинарни санкции и предоставяне на всичките материали в прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, заповядайте, за да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Между двата случаи има сходство, господин министър. И в двата случая МВР прибърза да заяви, че полицаите са действали в съответствие със закона. Това са официални изявления на Министерството на вътрешните работи.
Господин министър, искрено се надявам, че причината за арестуването, побоя и нарушаването на човешките права на двамата студенти да не е съдържанието на плаката и това, че той е насочен срещу чуждите военни бази. Ако е така, то огромната част на българския народ, а и симпатизанти на Вашата партия трябва да станат обект на Вашите полицейски мероприятия. Искрено се надявам това да не е така.
Впрочем, онзи ден в Комисията по отбрана и външна политика бе разгледан проект за решение против разполагането на американските военни бази. Всички представители на БСП категорично се обявиха в защита на тези, както те ги наричат “военни съоръжения”.
Искам да Ви предам желанието на двамата студенти да бъдат подложени публично на детектор на лъжата, разбира се, заедно със служителите на МВР, участвали в инцидента.
И още, ако в съда се окаже, че двамата младежи са невинни, че не са лепили плакати върху Синагогата, че не са нагрубявали или посягали на Ваши служители, готов ли сте да се извините Вие, господин Петков, на тях и на техните майки?
Аз съм далеч от политизирането на този случай. Бих отправил същия въпрос към някои други народни представители, които побързаха да заемат Вашата позиция.
Искам категорично да заявя от мое име и от името на моите колеги Стела Банкова, Петър Берон и Владимир Кузов, че като народни представители ще продължаваме да защитаваме категорично и безпрекословно човешките права на всеки един български гражданин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането, зададено от народния представител Филип Димитров и Димитър Йорданов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Заповядайте, господин Йорданов. Моля да развиете Вашето питане.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В продължение на няколко години в Еленския балкан в зоната на махала Шишковци и околностите й са заградени около 30 кв. км контролирани от фирмите “Генал” АД и “Хериота” и лицето Гео Стефанов Дундаров – последният акционер, респективно собственик на горните фирми, както и на сгради и конюшни заедно с няколко декара земя в същия район.
Налице са и публикации в пресата, които говорят за заграждане на територия, отнемане на достъпа на собственици до имотите им и сплашване на хора, осмелили се да потърсят правата си, както и за случайно запалили се къщи в с. Градевци и с. Драгийци. Водени са преписки на МВР и прокуратурата, при които са констатирани различни “маловажни” нарушения без да се отчита системния им характер.
Тук, при мен има малка част от публикациите по случая. Например, още на 5 декември 2002 г. във в. “Борба” пише “Мутри пребиват семейство в Еленския балкан по време на лов. Групата вилнее от три години в района и тероризира със стрелби и палежи”.
Има още доста публикации, в които пише, примерно, “отровиха кокошките и кучето на тъщата на ген. Михо Михов”, която живее в същия район. Аз ще Ви ги връча, ако ги нямате.
С оглед на горното Ви моля да ни отговорите на следните въпроси:
- извършвани ли са проверки от РДВР – Велико Търново във връзка със сигналите неправомерни действия, какви са те и предприети ли са някакви мерки във връзка с това;
- констатирано ли е при проверка наличие на канабис, макар и с по-ниско съдържание от специално отглежданите за дрога растения и смятате ли във връзка с това да изискате допълнителни обяснения и,
- извършени ли са проверки във връзка с премахване или блокиране на черни пътища, които са единствен способ за достъп до частни имоти в описаната зона и констатирано ли е, че след успокоителните отговори на проверяващите органи оплакванията са продължили?
Задаваме Ви тези формални въпроси най-вече заради страха, който се е настанил у хората, живеещи там, в този район на Еленския балкан. Те наистина се страхуват за живота на своите деца, за собствения си живот и за имотите си. Те говорят за тези проблеми вече само в частни разговори, а не публично и открито.
Съвсем случайно виждам, че тук е и Вашият предшественик – господин Пеканов, който беше министър на вътрешните работи в предния мандат и който сега е Ваш колега – министър на правосъдието. Задаваме Ви този въпрос с надеждата, че Вие заедно със своя колега – министъра на правосъдието, ще използвате целия си авторитет, влияние и власт, за да убедите хората в Еленския балкан, че МВР, прокуратурата и съдът служат за защитата им, а не за нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, за да отговори на питането от народните представители Филип Димитров и Димитър Йорданов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Йорданов, господин Димитров, дами и господа народни представители!
От началото на 2001 г. в района на махала Шишковци, намираща се на южния бряг на язовир “Йовковци” Гео Стефанов Дундаров от София закупува недвижим имот и без право на строеж построява около него стопански постройки, конюшна, хотел с басейн и други сгради. Голяма част от сградите са на територия, собственост на Държавното лесничейство – Елена.
В тази връзка през 2002 г. Дирекцията за надзор и строителен контрол във Велико Търново е поискала становище от Регионалното управление на горите във Велико Търново, което заключава, че ако заявителят изпълни изискванията на Закона за горите да предостави необходимите документи и заплати съответната такса, площта може да бъде изключена от държавния горски фонд. Следва заповед на министъра на земеделието и горите от м. януари 2004 г., с която е наредено да се извърши замяна на имот, собственост на Гео Дундаров с имот от държавния горски фонд в землището на село Яковци.
Въпреки, че новото строителство и отглеждането на коне в близост до язовир “Йовковци” създава предпоставки за замърсяване на питейната вода, ХЕИ – Велико Търново, отказва допълнително изследване на водите до самия имот на Дундаров, като се обосновава, че взетите единични проби на място не могат да дадат реална оценка за степента на замърсяване на язовира.
През 2003 г. Дундаров обсебва две от ловните полета на Ловно-рибарската дружинка на селата Тодювци, Драгийци и Замандов дол и обособява свое ловно поле, ограничава достъпа на хора в него като поставя метални бариери. За ползване на ловното поле Дундаров има сключен договор с Националното управление по горите.
В РПУ – Елена е извършена предварителна проверка за ограничения достъп до имоти в околността. Материалите са предадени на Районна прокуратура. С разпореждане от 18.10.2004 г., районен прокурор Красимира Христова разпорежда на община Елена и Държавното лесничейство в Елена и село Буйновци да премахнат монтираните бариери. Дундаров обжалва акта в Окръжна прокуратура, като жалбата е определена като неоснователна. Постановлението е обжалвано пред Апелативна прокуратура – Велико Търново, която с постановление от 16.12.2004 г. отменя постановлението на Окръжна прокуратура и уважава жалбата на Гео Дундаров.
Във връзка с публикувани статии във в. “Борба” през 2003 г. в РПУ – Елена, е образувано дознание срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 333 – незаконно притежание на оръжие и боеприпаси. На 28.11.2003 г. с разрешение на Районен съд – Велико Търново е извършена проверка на лицата, пребиваващи в имението на Гео Дундаров за притежаване на взривни вещества, оръжие и боеприпаси. Установено е законно притежаване на бойно и ловно оръжие.
С постановление на районния прокурор на Елена се прекратява частично наказателно производство, водено срещу неизвестен извършител, поради липса на данни за извършено престъпление.
На 11.11.2002 г. в РПУ – Елена е заведен заявителски материал срещу неизвестен извършител по подаден сигнал на жител от Дебелец за палеж на необитаваната му къща в махала Градевци. На 16.12.2002 г. преписката е спряна. Не са регистрирани сигнали за други случаи на палежи в местността.
През 2004 г. група граждани предават в РДВР – Велико Търново, стрък растение с твърдението, че са го придобили от имението на Гео Дундаров. Извършената експертиза е със заключение, че растението е конопено от рода на канабиса. По случая и във връзка с появили се публикации в местните вестници, е образувана преписка. При извършените проверки на цялата територия на местността и проведените беседи с местни жители не са установени насаждения от канабис.
Във връзка с монтирането на заграждение за блокиране на пътища за достъп до частни имоти от служителите на РПУ – Елена, са извършени огледи и проверки, за което са изготвени констативни протоколи. Протоколите са представени на Районна прокуратура – Елена. С постановление от 20 януари 2004 г. районният прокурор Красимира Христова образува предварително производство. Към него са присъединени материалите по други заявителски дела.
В хода на следствените мероприятия са призовани всички лица, които имат информация за Гео Дундаров. Не са дадени никакви свидетелски показания, поради което няма повдигнато обвинение срещу него. С постановление на Районна прокуратура – Елена, от 24 септември 2004 г. следственото дело е частично прекратено. В РПУ – Елена и в РДВР – Велико Търново, не са получавани други оплаквания и жалби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Филип Димитров.
Господин Димитров, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, не знам с какво чувство ни прочетохте това, което чухме тук, но аз го слушах с чувство за гигантска фрустрация! Всъщност, Вие ни разказахте, че са предприети много мерки и в крайна сметка – файда никаква, че са извършени действия, които не са довели до нищо!
Изброихте повече от десет случая, когато общественото внимание е било привлечено от драматични събития и в крайна сметка резултат няма.
Няма нужда аз да Ви обяснявам защо свидетелите, които Вие сте призовали не са дали показания срещу Гео Дундаров. Предполагам, че всеки тук в тази зала може да се сети защо това е така, особено когато имаме тези заглавия: “Мутри пребиват семейство в Еленския балкан!” и това е публично достояние.
Моят първи въпрос е: давате ли си сметка, господин министър, че това е върхът на айсберга и че под тези събития, които Вие описахте във Вашия отговор се крие едно трайно, системно беззаконие, което Вие потвърждавате. Вие – имам предвид институциите, които Вие представлявате днес, които вчера представляваше настоящия министър на правосъдието, а всъщност Вие давате своята санкция за това беззаконие с безсилието, което демонстрирате тук.
Ще ми кажете, че прокуратурата е виновна. Ето, на – правени са опити да се образува нещо и всеки път то спира в прокуратурата, както личи от Вашите думи. Това не е основание, за да бъдат оставени нещата на това положение.
Моят втори доуточняващ въпрос към Вас е – давате ли си сметка, че тъй като Вие не сте орган на правосъдието, тъй като по отношение на Вас важи задължението да предприемате действия, а не да чакате да видите какво ще се предприеме, имате ли намерение, имате ли някакъв план това, което се развива в Еленския балкан и което на практика напомня нещо, което е ставало преди 400 години в някои европейски страни, а може би също така и напомня на кърджалийското време в България, имате ли план за действие, с който да се опитате да възпрете това в рамките на Вашите правомощия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителния въпрос, зададен от народния представител Филип Димитров.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Аз много добре си давам сметка за няколко неща.
Първо, животът не е започнал от днес. Тези събития, които са се наслагвали и са се развивали през годините надали могат да бъдат адресирани към днешна дата.
Второ, изцяло споделям Вашите опасения относно липсата на свидетели, които да искат обективно да разкажат за случките и събитията, които се развиват на тази територия.
И, трето, Ви уверявам, че ще възложа всички задачи, които ни позволява закона да бъдат изпълнени и на Регионалната дирекция на вътрешните работи във Велико Търново, и на специализираните служби на Министерството на вътрешните работи по две причини – първата причина е, че не можем да създаваме у хората чувството, че когато някой върви напред с много пари, Вие сам разбирате това от материала, който поднесохте, аз също не съм зарадван от този материал, но това са фактите, че тук имат отношение към този въпрос поне пет институции. Аз не искам да раздавам оценки за това коя си е свършила работата и коя – не. Но мисля, че от това, което изнесох пред Вас би трябвало да е ясно, че РПУ – Елена са се опитали и са направили възможното.
Изцяло споделям поне така прозвучалото от Вас притеснение, че липсва държавност, че липсва проява на държавническа воля този проблем да бъде решен, защото какво означава незаконно строителство, след което определена държавна институция казва, че това незаконно строителство може да бъде узаконено при определени условия. Това е отказ от държавност, така че напълно споделям притеснението, което Вие заявихте и Ви уверявам, че това, което могат да направят органите на Министерството на вътрешните работи и на местно, и на национално равнище ще бъде направено. Поемам ангажимента да Ви информирам допълнително.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Филип Димитров, който може да изрази своето становище по този отговор.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Аз Ви благодаря за това пояснение, господин министър. Истината е, че когато става дума за дейността на главния прокурор и на прокуратурата тук, от тази трибуна, аз мога да направя нищо друго освен да вдигна ръце към небето и да кажа: “О, Боже!”.
Но, както правилно изтъквате, това е въпрос, който действително не засяга само една институция и точно по тази причина ние три пъти подред поставяме този въпрос пред премиера на България. Но, както беше изтъкнато и миналия петък, господин председателят на Народното събрание искайки да го запази от нещо или пък с някакви други мотиви, три пъти подред връща нашия въпрос като такъв, който не засягал толкова важна тема. Представяте ли си, съдбата на тези хора, които живеят в Еленския балкан при 30 квадратни километра заградени площи не представляват толкова важен проблем, че да занимаваме премиера с него! Затова ние разделихме въпроса на части и както към Вас, отправихме въпроси и към други.
Аз съм удовлетворен от обстоятелството, че Вие показвате разбиране за драмата на този проблем, за огромната тежест, която той има, защото в крайна сметка зад него личи един принцип на държавна политика, който трябва да бъде преодолян. Оттам нататък ще мога да ви кажа дали съм доволен от Вашия отговор след като видя дали след това, което си казваме в тази зала, в Еленския балкан все пак нещо ще се случи или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народните представители Димитър Абаджиев и Елиана Масева, към министъра на правосъдието господин Георги Петканов.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашето питане с госпожа Масева към министъра на правосъдието господин Петканов е относно мерките за изпълнение на препоръките на Европейската комисия за реформа в съдебната власт.
В последния доклад на Европейската комисия относно напредъка на България за членство в Европейския съюз е записано, че независимо от извършените законодателни промени, структурата на съдебната власт в България остава непроменена. По време на своето посещение в България докладчикът за България в Европейския парламент Джефри ван Орден заяви, че е много вероятно Европейският съюз да препоръча конституционни промени за подобряване на структурата на съдебната власт в частта на досъдебното производство.
Между другото, докато настъпи отговорът на питането, в Комисията по външни отношения към Европейския парламент, в която участвам и аз, беше приет докладът на господин Джефри ван Орден, в който в т. 14 дословно е записано, че призовава България за допълнителни стъпки по отношение на съдебната реформа. А именно: конституционни промени, които да гарантират ясно разграничаване на отговорностите и по-висока ефективност на прокуратурата и следствието, по-голям контрол и отчетност на главния прокурор и неговите заместници. Тоест вече има конкретна препоръка от страна на Европейския съюз от гледна точка на доклада на Европейския парламент по отношение на съдебната реформа.
В тази връзка нашето питане е: какви действия ще предприемете, като министър на правосъдието, за изпълнение на препоръките на Европейския съюз, като имате предвид необходимостта това да стане преди следващия доклад на Европейската комисия през м. април 2006 г. и като имате предвид, че вече се конкретизира, че тази конституционна реформа трябва да обхваща не отделни звена, не съда, а именно досъдебната фаза, прокуратурата и следствието? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието господин Георги Петканов, който да отговори на питането на народните представители Димитър Абаджиев и Елиана Масева.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масева, уважаеми господин Абаджиев! Залегналите в доклада на Европейската комисия забележки и препоръки, отразяват фактическото положение и до голяма степен бяха очаквани. В тази връзка още на 20 октомври 2005 г. Министерският съвет одобри списък от мерки за решаване на въпросите, поставени от Европейската комисия по време на консултациите от 28 септември 2005 г. Списъкът включва основните мерки, които следва да бъдат предприети по повод препоръките и констатациите в цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г.
Първо – първата и основна мярка, предвидена в списъка, е иницииране на изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Тя беше заложена в списъка от мерки в отговор на констатацията от доклада, цитирам, както и Вие посочихте, че:
“Независимо от извършените законодателни промени, структурата на съдебната власт в България остава непроменена”.
В изпълнение на тази мярка със Заповед № Р-56 от 24 октомври 2005 г. на министър-председателя на Република България е създадена междуведомствена работна група с ръководител министърът по европейските въпроси и заместник-ръководител – заместник-министърът на правосъдието. Работната група е внесла в Министерския съвет доклад до премиера, съдържащ идеи за конкретни промени в Конституцията. Те са свързани с подобряване дейността на съдебната власт, както и с уредбата на досъдебното производство. Същевременно бих искал да подчертая, че доколкото съгласно чл. 154 от основния закон, правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента, то отговорността на правителството по отношение на евентуалните конституционни промени се свежда само до иницииране обсъждането на възможните изменения и допълнения. С други думи, това, което се отнася до Конституцията, бих казал, че вече е направено.
Второ – с цел подобряване на системата за подбор и обучение на магистрати, беше предвидено изготвянето и приемането на промени в Закона за съдебната власт. Със заповед на министъра на правосъдието от 15 септември 2005 г. беше създадена работна група, която има задача да изготви Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, включващ изпълнение на препоръките от доклада и докладите на експертите от държавите-членки на Европейския съюз от партньорските проверки през последните две години.
Проектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт беше изпратен за междуведомствено съгласуване, включително и на Висшия съдебен съвет, на 15 ноември 2005 г. В законодателната програма на Министерския съвет е предвидено разглеждането на този законопроект да стане на 15 декември 2005 г. Едновременно с това ние си поставихме за цел предприемането на още по-сериозни мерки за усъвършенстване функционирането на съдебната власт. В плана за действие към Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяването на България към съюза за 2006 г. е включено изготвянето на нов Закон за съдебната власт.
Трето – във връзка с подобряване на досъдебното производство по наказателни дела и с оглед ефективното приложение на новия НПК, на 3 ноември т.г. министърът на правосъдието внесе предложение до Министерския съвет за приемане на решение, с което да му се възложи, в качеството му на председателстващ Висшия съдебен съвет, да внесе предложение за преназначаване на следователи като прокурори при съобразяване с необходимостта от увеличаване щата на прокурорите. Министерският съвет прие това решение на 10 ноември 2005 г.
Четвърто – с оглед подготовката на магистратите за прилагането на новия НПК, Министерството на правосъдието в сътрудничество с испанските партньори по тунинг проекта “Реформа на наказателното производство” и с партньори от Австрия по тунинг проекта “Подобряване на гражданското производство”, разработи план за обучение на магистратите в България по прилагане на новия НПК.
Пето – тъй като за европейските ни партньори е от изключително значение България да покаже реални постижения от прилагането на новото законодателство в наказателната област, в списъка от мерки залегна подготовката и приемането на подробни критерии за мониторинг на прилагането на новия НПК.
Смятам, че набелязаните мерки, а има още редица такива, са съобразени със забележките и препоръките, направени в доклада, и отговарят на очакванията на Европейската комисия относно действията, които остава да предприемем по пътя ни към присъединяване към Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елиана Масева.
Госпожо Масева, в рамките на две минути може да зададете до два допълнителни и уточняващи въпроса към министър Петканов.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин Петканов! Зададохме този въпрос с надеждата, че все пак ще ни отговорите конкретно, защото Вашите отговори са действително знакови по отношение членството на България в Европейския съюз, защото се намираме в една чувствителна сфера, която е не само обект на експертизи и атаки, но очаква готовност, решителност и визия за една съществена реформа.
Това, което изложихте дотук, са организационни мерки, които не носят съдържание и послание към българските граждани и към политическите сили.
Става дума за това, господин министре, какви мерки ще предприемете по отношение на прокуратурата. Макар че сте в сферата на обсъждане на тъй наречената Междуведомствена комисия, която Вие цитирахте, като председател на Висшия съдебен съвет Вие трябва да изложите намерения по отношение отчетността, прозрачността, дейността, мястото и ролята на прокуратурата – една от основните забележки. Аз се радвам, че все пак за следствието са взети някакви мерки, но в досъдебната фаза остава един институт, който не уреден. Мисля, че това Ви тревожи силно. Става дума за дознанието, което поема 93% от делата.
Отговорете ми конкретно като председател на Висшия съдебен съвет и като министър какви конкретни намерения имате по отношение на прокуратурата и дознанието, защото те тангират точно с конституционните промени.
Освен това изключително важно е развитието на информационните системи. Близо пет години Вашият предшественик – министър на правосъдието, ни убеждаваше, че Единната информационна система за борба с престъпността се развива успешно, непрекъснато беше финансирана от чуждестранни донори и от правителството на Република България, а се оказва, че до този момент във вашата програма – на правителството на БСП, НДСВ и ДПС, отново тя е приоритет в рамките до 2009 г. Ще направите ли ревизия на похарчените средства и програми, които не успяха да реализират вашите предшественици?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителния въпрос. Разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масева, уважаеми господин Андреев, вие казахте, че очаквате конкретно да ви отговоря. Мисля, че ви отговорих конкретно – на която дата е създадена Междуведомствената група, на коя дата е издадена заповедта на премиера, на коя дата е докладван въпросът в Министерския съвет. Доколкото знам вчера в Народното събрание е обсъждан въпросът за конституционните промени.
Това – първо.
Второ, аз се ръководя по въпроса, както сте го задали в писмен вид. Вътре не се споменава нищо за средства за информационни технологии, за прокуратура и т.н. Въпросът ви е: какво сме направили днес в рамките точно на един месец, след като докладът беше прочетен в Брюксел? От тази гледна точка мисля, че ви отговорих абсолютно конкретно.
На следващо място, не мога да се съглася с вашите констатации, че това са организационни мерки. Моля да ме извините. Промяната в Конституцията на държавата не са организационни мерки. Промяната в Закона за съдебната власт не са организационни мерки. Това са мерки по същество, които Министерството на правосъдието е предприело в рамките на по-малко от един месец.
За прокуратурата, за отчетността ми е трудно да отговоря. Сега поставихте въпроса. Според мен той излиза извън основния въпрос, защото в отчетния доклад на Европейската комисия за пари, за отчетност не става дума. Иначе за прозрачност и за дознанието – това е заложено в конституционните промени и първата от тях е за уреждането на досъдебната фаза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев.
Господин Абаджиев, можете в рамките на 2 минути да изразите Вашето становище относно отговорите на министъра.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, вчера в Народното събрание не са обсъждани никакви конституционни промени. Обсъждано е нещо само между управляващите. Доколкото разбираме от медиите, това е единственият въпрос, който ви вълнува – изборът на главния прокурор, а не темата за промяната на Конституцията.
Господин министър, тук само преди един месец Ви предупреждавахме от Демократи за силна България, когато заявихме позиция, че няма да подкрепим новия НПК, че това е една лъжа, която няма да замести истинската съдебна реформа, че трябва да се направят конституционни промени. Вие заедно с други министри ни обяснявахте, че не можело да се направят такива промени, защото имало решение на Конституционния съд. Само един месец по-късно трябваше да се убедите, вече след доклада на Европейската комисия, че без конституционна промяна по отношение на ясното разграничаване на функциите на прокуратурата и следствието не можем да извършим истинска съдебна реформа. Сега конкретният Ви отговор можеше да бъде само един – да посочите конкретно какви промени ще предложите в Конституцията, че сте готов със съответен законопроект, а не да ни обяснявате какви работни групи са създадени, кога било издадено постановлението или заповедта за създаване на работна група. От Европейския съюз и цялото българско общество очакват да видят конкретна политическа воля, конкретна идея за промяна.
Само преди три дни в Брюксел беше проведена среща на Мрежата на председателите на върховните съдилища в Европейския съюз. Имах възможността да присъствам там като европейски наблюдател. Беше проведена среща между господин Фратини – еврокомисар, заместник-председател на комисията, и председателят на българския Върховен съд – господин Григоров. Господин Фратини заяви, че ще посети България в началото на следващата година. Конкретно заяви, че очаква конституционни промени именно по отношение на прокуратурата и следствието. Така че побързайте поне до посещението на господин Фратини не само да създадете комисии и работни групи, а да дадете конкретна идея за промяна на Конституцията. Иначе ще останете със същото си бюрократично бездушие по отношение на съдебната реформа, каквото сте проявявали винаги досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на правосъдието господин Георги Петканов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към последния въпрос, зададен от народния представител Ахмед Юсеин, към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин Юсеин, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Страната ни като член на НАТО е задължена да спазва клаузите в присъединителния договор. Ние имаме задължение също войската ни да бъде добре подготвена. За да се повиши нивото на подготовка на войската ни, нужно е постъпващите в поделенията на МО да бъдат много добре подготвени в училищата или в университетите, които завършват. Убеден съм, че наборите, които постъпват в редовете на Българската армия всяка година, са по-добре подготвени.
Не трябва да отминаваме и факта, че в редовете на армията ни има и недобре образовани младежи, но нито ангажиментите ни, нито Законът за отбраната и въоръжените сили уреждат проблема, с който се среща Командният състав на армията ни при постъпването на необразованите младежи в армията.
С всяка изминала година армията ни се включва по-активно, когато това е нужно, при решаване на неотложни аварийно-спасителни дейности. Трябва да се отбележи, че помощта, която оказа армията ни в някои райони на страната по време на последните природни бедствия, беше добре възприето от обществеността.
Уважаеми господин министър, от Ваша пресконференция в гр. Разград е тиражирана новината в централния печат за връщането на Трудови войски под формата на алтернативна служба. В тази връзка, господин министър, каква е идеята на повереното Ви министерство за създаване на Трудови войски? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов, за да отговори на въпроса на народния представител Ахмед Юсеин.
Господин министър, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Сам разбирате, че ако въпросът беше до създаването на някакъв род войски, трябваше да отговаря министърът на отбраната, тъй като в повереното ми министерство не фигурира никакъв род войски. Според мен въпросът е важен и сериозен и аз искам да изложа тезата, която съм имал тогава, когато наистина в Разград споменах за тази моя идея. Става въпрос за следното.
Знаете, че една голяма част от младежите, които подлежат на военна служба, не постъпват в армията основно по две причини. Първо, защото армията вече не е с тази численост, с която беше, и второ, защото една голяма част от тях за съжаление, нямат необходимото образование или въобще нямат образование и по този начин те не могат да бъдат полезни на българската армия, тъй като изискванията са за работа с много по-сложна и съвременна апаратура. Има и един друг факт, който е не по-маловажен. При редовните ми срещи с представителите на строителния бранш се забелязва значителна липса на работна ръка в строителството.
В тази връзка моята идея се състои в следното: да бъде променено законодателството така, че съвместно с Министерството на труда и социалната политика да се образува или да се преобразува една структура, в която тези младежи, които не постъпват в редовете на армията, биха могли да преминават един курс на обучение, в който да получат квалификация по една или няколко специалности от най-масовите строителни специалности – имам предвид зидаро-мазачи, кофражисти, бояджии и т.н. Това, което аз си представям, би могло да стане на базата на бившите “Строителни войски”, които са преобразувани по Закона за Строителните войски и в момента се наричат Държавна фирма “Строителство и възстановяване”. Знаете, че те разполагат с необходимата материална база, че разполагат с необходимите специалисти, които биха могли да поемат този ангажимент, така че тези хора, които биха преминали през един такъв курс на обучение, да са преди всичко полезни на себе си, да получат някакъв занаят и след това да могат да изкарват и прехраната си по един почтен начин. По този начин, освен че се осигурява работна ръка за строителството, преследваме и другата цел, защото тези младежи, ако не минат през една такава квалификация и преквалификация, остават трайно безработни или са наети на работа временно. Те остават да тежат както на осигурителната, така и на социалната ни система и по този начин не са полезни нито за себе си, нито за обществото.
А що се отнася до това дали това да е вид военна служба – не, в никакъв случай. Става въпрос именно за един такъв учебен процес, през който те да преминат и, дай боже, поне половината от тях да научат строителен занаят. Ако направят това, те ще получат веднага реализация, защото има сериозен глад за работна ръка в строителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин министър.
Обадиха ми се много хора, които са служили в “Трудови войски”. Знаете, в “Трудови войски”, “Трудова повинност”, “Строителни войски” - имаха най-различни наименования - предимно служеха хора от малцинствата, макар че по-голямата част от тях имаха и висше образование. Разбира се, и от българите, които тогавашната власт считаше за неблагонадеждни. Идеята, която Вие формулирахте, е добра и мисля, че се получи едно разяснение на случая, защото тези, които са били в тези “Трудови войски” и които са строили някои квартали на София, НДК, “Кремиковци” и т.н., знаеха как се постъпваше тогава в “Трудови войски”. Затова тревогата им беше основателна.
Аз Ви благодаря за разяснението. Идеята е добра, но трябва да бъде само такава организация за обучение, за да могат тези хора след това да работят в строителството, а не да бъде под шапката на нашата войска. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, можете да вземете думата под формата на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Юсеин, съгласен съм с това, което казвате. Не сме имали намерение да са под никаква шапка. Става въпрос дори в рамките на този срок – 6 или 9 месеца, да премине този курс на обучение, след което те са свободни да постъпят на работа там, където желаят, или дори да не постъпят на такъв вид работа, ако не желаят. Знаете, че при всяко едно обучение не всички сто процента могат да се научат еднакво и най-вероятно няма да бъдат еднакво предпочитани. Те ще имат пълната свобода да правят това, което искат след този курс на обучение. Така че не би трябвало да се допускат опасения, че в тези курсове биха били включвани едва ли не насила хора, които не искат такова нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми народни представители, които сте останали в залата, да благодарим на министър Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
С това въпросите и питанията към министрите за днес са изчерпани.
Съобщение:
Обобщеният законопроект за пътищата е изготвен. Срокът за предложенията за второ четене започва да тече от днес.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 13,37 ч.)
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
 
Камелия Касабова
 
Секретари:
Светослав Спасов
 
Димитър Стоянов