Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Светослав Малинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Регистрирали са се 156 народни представители, разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои ни да приемем програмата за работата на Народното събрание за периода 30 ноември – 2 декември 2005 г. Разполагате с проекта, който предвижда осем точки и девета – парламентарен контрол.
Ще прочета проекта за програма и ако няма някои особени съображения, ще го гласуваме:
Програма за работата на Народното събрание за 30 ноември – 2 декември 2005 г.
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – приет на първо четене на 16.11.2005 г.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската общност за участието на Република България в Програмата на Общността относно трансевропейските телекомуникационни мрежи (еTЕN), внесен от Министерския съвет на 7.11.2005 г.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Швейцарския федерален съвет за редовни въздушни съобщения, внесен от Министерския съвет на 7.11.2005 г.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Приет на първо четене на 8.11.2005 г.
5. Доклад на Временната комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи и проект за решение по доклада на Временната комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Приет на първо четене на 23.11.2005 г.
7. Второ четене на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от дъмпинг на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена, и Протокола към нея от 1996 г. Приет на първо четене на 23.11.2005 г.
8. Второ четене на проекта за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Приет на първо четене на 19.10.2005 г. – продължение.
9. Парламентарен контрол.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Буди недоумение и се учудвам, че не съществува като точка в дневния ред за седмицата първото четене на законопроекта за радиото и телевизията за новините на турски език по Българската национална телевизия. Спомняте си, че по-миналия петък до 10,30 ч. сутринта стигнахме почти до гласуване на този законопроект на първо четене. Смятаме, че беше коректно и имаше тази насока и уверение, че точката ще бъде включена в дневния ред за тази седмица. Още повече, че миналата седмица тя беше включена на десето място в дневния ред, което беше съвсем нормално, и не можа да се стигне до гледането на тази десета точка.
И днес, въпреки че не сме внесли предложение по ал. 3 за включването на тази точка в дневния ред, защото смятахме и имахме уверението, че при изготвянето и предлагането на програмата за работата на Народното събрание от 30 ноември до 2 декември това ще стане и без нашето искане, молим да бъде включена такава точка в дневния ред като т. 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Шопов.
Вие като опитен юрист и парламентарист знаете реда на предложения за включване в дневния ред – до 18,00 ч. в деня преди редовните заседания от сряда до петък. Тъй че предлагам да влезете в контакт с други парламентарни групи, ако считате че друг трябва да направи това предложение, но да следваме правилника.
Моля да гласуваме проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 30 ноември – 2 декември 2005 г.
Гласували 168 народни представители: за 141, против 17, въздържали се 10.
Програмата е приета.
По реда на ал. 3 на чл. 40, уважаеми колеги, до 18,00 ч. на вчерашния ден са постъпили три предложения. Ще ги предложа на вашето внимание по реда на постъпването им в Деловодството.
Първото е от Парламентарната група на Коалиция “Атака” – на основание на ал. 3 на чл. 40 от правилника е направено предложение от името на парламентарната група да бъде включена точка в дневния ред на Народното събрание: Проект на решение относно разполагане на американски бази на територията на Република България. Предложението е постъпило вчера към 17,00 ч. в деловодството.
Желаете ли да обосновете предложението? Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Въпросът относно разполагането на американски бази на територията на Република България става все по-актуален, особено след последните скандали. Те не са скандали в България, а в Европа и в света предвид съществуването на бази за задържане на чужди граждани на територията на бивши европейски страни. Този въпрос е много тясно свързан с това дали в България ще има американски бази. Затова, повтарям, въпросът с разполагането на американски бази на българска територия е изключително актуален, още повече, че както се разбира, текат някакви преговори – все още неясно какви, на какво ниво, на какъв етап за такова разполагане на американски бази.
Известно е, че в огромната си част българският народ е категорично против разполагането на американски военни бази на българска територия. Това се доказва от подписката, която “Атака” е инициирала и която тече с пълна сила в цялата страна. Събрани са вече десетки хиляди подписи, които са за референдум относно разполагането или неразполагането на американски бази.
При това положение ние считаме, че нашето проекторешение, както е формулирано, е жизнено важно, съдбоносно важно и е изключително актуален въпрос, който трябва да бъде разгледан и внесен в пленарната зала, където да станат съответните дебати. Това, което стана в двете парламентарни комисии, е срамно и не може да бъде резултат, който да се счита за автентичен, за резултат, представителен за българския парламент. Единствено пленарната зала може да се произнесе по този важен въпрос. Затова ние предлагаме тази точка незабавно да влезе в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Шопов.
Не виждам други желаещи да вземат отношение и да изразят обратно становище.
Затова подлагам на гласуване предложението на Коалиция “Атака” за включване на този проект за решение в програмата за седмицата.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 29, против 105, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Второ предложение по ал. 3 на чл. 40, внесено от народния представител Асен Агов, е проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия относно окончателния доклад на Независимата комисия на ООН по въпроса “Петрол срещу храни”.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Виждате, че Демократи за силна България отново внасят това решение. Защо? Защото тук се разгоря спор по време на парламентарния контрол, от който не стана ясно, че министър-председателят Станишев е готов да започне същинско разследване на обстоятелствата, поради които Българската социалистическа партия е попаднала в доклада на нарочната комисия, свикана от Съвета за сигурност на ООН, публикувала своя доклад, приет впрочем от същия този Съвет за сигурност.
Поради бездействието на правителството, потвърдено от външния министър Калфин на заседание на Комисията по външна политика – той каза, че не му е възлагано да извърши проучване – е необходимо да се създаде тази комисия.
Има още един въпрос “Защо?”. Защото друга българска институция освен правителството – българската прокуратура, нарича доклада, приет от Съвета за сигурност, цитирам: “Костовистки клевети”. Това не са нито клевети, нито са костовистки, защото не можем да кажем, че членовете на тази комисия, действала в международен план, имат нещо общо с Демократи за силна България.
И най-накрая има още един въпрос “Защо?”, уважаеми народни представители. Защото петното е върху България. Не става въпрос за БСП, а за България. Защото времето, визирано в доклада на Волкър, е време, по което сегашният президент Първанов е бил председател на Българската социалистическа партия, а сегашният министър-председател Станишев е бил шеф на Международния отдел. Именно затова петното трябва да се изчисти, уважаеми господин председателю, защото то е върху България.
Апелирам към НДСВ: Слушайте съвестта си! Иначе и вие ще носите това петно. (Шум в блока на КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към гласуване на предложението на господин Агов и парламентарната група.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 165 народни представители: за 47, против 109, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Господин Агов, желаете ли прегласуване? Не.
Третото предложение е от народния представител Евдокия Манева. То е също по ал. 3 на чл. 40. Предлага се в програмата на Народното събрание като отделна точка да влезе законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда със съответния входящ номер от 19 октомври 2005 г.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам отново да ви предложа да подкрепите нашето предложение за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Ще припомня, че става дума за един кратък текст – допълнение на Приложение № 2 към закона, в което са споменати обектите, подлежащи на оценка на въздействието върху околната среда. С това предложение ние искаме да се включи текстът: “площадки за временно складиране и съхранение на отпадъци”.
Какво означава това предложение?
На първо място това означава, че когато се предлага площадка за използването и съхранението на отпадъци, трябва да се събере цялата информация, свързана с възможните екологични рискове, и внимателно да се оцени.
На второ място обществеността трябва да бъде запозната с основанията за вземане на решение.
На трето място решението трябва да бъде вземано на базата на обективна преценка на екологичните рискове с прозрачна процедура – това, което в момента не се прави.
Ако вие подкрепите това решение, а аз настоятелно ви моля да направите това, то означава, че вашата подкрепа ще бъде напълно в съответствие с Орхуската конвенция за достъп до екологична информация, която ние ратифицирахме.
На второ място, ще бъде в съответствие със Закона за достъп до информация, включително и целия раздел от Закона за опазване на околната среда, в който има изключително много норми, които препоръчват да се гарантира достъп на обществеността до информация.
На трето място, ще бъде в съответствие с решенията на Върховния административен съд по повод една от софийските площадки, който постанови, че в случаите, когато има обществен интерес към определен проблем, трябва да се направи оценка на въздействието на околната среда. В случая ние ще отговорим на една обществена потребност, затова настойчиво ви моля да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Манева.
Подлагам на гласуване предложението за включване на точката в дневния ред, предложена от госпожа Манева.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 53, против 68, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Господин Берон, заповядайте за предложение за прегласуване.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Колеги, съсредоточете се върху това много подходящо и много важно предложение. Аз също подкрепям искането на госпожа Манева и смятам, че това нещо трябва да бъде прегласувано и да гласуваме за извършване на екологична оценка на предложените площадки, защото иначе се получават условия за произвол и точно за това, което се случва пред очите ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте – прегласуваме предложението, направено от госпожа Манева.
Гласували 166 народни представители: за 55, против 63, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Преди да преминем към точка първа от дневния ред, ще обявя постъпилите законопроекти и проекти за решения:
Законопроект за електронно гласуване с вносители Иван Костов и Асен Агов. Водеща е Комисията по правни въпроси заедно с Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация с вносител Ахмед Юсеин. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа-център (Брие) между правителството на Република България и правителството на Румъния с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката заедно с Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за съвместно финансиране на Постоянния секретариат на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА между правителствата на страните по основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитие на коридора "Европа-Кавказ-Азия" с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения заедно с Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната заедно Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносители Минчо Христов и Владимир Кузов. Водеща е Комисията по енергетика заедно с Комисията по икономическата политика.
Преминаваме към точка първа, уважаеми колеги:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Докладът за второ гласуване е подготвен от Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат господин Йордан Христосков – управител на НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в пленарната зала на господин Йордан Христосков.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 135, против 1, въздържал се 1.
Моля, поканете господин Христосков в пленарната зала.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: "Доклад за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласуваме заглавието на закона по вносител.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, по § 1 има направено предложение от народните представители Янаки Стоилов и Руденко Йорданов:
"В § 1 от законопроекта, с който се правят промени в § 19 от "Преходните и заключителните разпоредби" в ал. 3 думите "до 31 октомври" се заменят с "до 31 март 2006 г."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Както беше разисквано по време на първото четене, ние направихме това предложение с господин Йорданов с оглед на възможността за малко по-дълъг период, през който да се намери решение за здравното осигуряване на лица, които са задължени да заплащат за своето здравно осигуряване, но практически не са в състояние да отделят тези средства.
Нашата идея също беше да се създаде гаранционен фонд – специално предвидени средства, и след като се направи разграничение на категориите лица и се отделят тези, които трябва и могат да плащат, от лицата, чието здравно осигуряване като социално слаби не се поема от държавата, но е необходимо да бъдат допълнително подпомогнати, те да могат да разчитат на средствата от този фонд.
Виждам, че подобно предложение е направено както от народни представители от Коалиция за България включително и от господин Тодор Кумчев, така и от председателя на Комисията по здравеопазване господин Борислав Китов и аз се надявам, че след като от членове на ръководството на Комисията по здравеопазване тази идея е възприета и е предложена във връзка с държавния бюджет и средствата за здравеопазване шансовете тя да получи подкрепа мисля, че са значителни. Тази идея ние сме я разисквали още в миналото Народно събрание. Тогава Комисията по здравеопазване не я подкрепи в своето мнозинство, но след като такава преоценка настъпва, разчитам, че ръководството на Министерството на здравеопазването ще прояви необходимата загриженост по този въпрос.
Затова ние можем да оттеглим нашето предложение, но искам да обърна внимание, че ако правителството и парламентът не намерят решение на този въпрос извън предвижданото отлагане до края на годината, ще се изправим, и то още преди да са завършили зимните месеци, пред множество тежки случаи с начина, по който ще се осигурява лечението на една голяма група от българските граждани. Така че този сигнал пред парламента трябва да бъде достатъчно ясно даден, защото отговорността и на Народното събрание, и на правителството по този въпрос е голяма.
Не съм сигурен дали с един такъв препращащ текст може да бъде решен толкова сложен въпрос, но това може да бъде началната стъпка по-нататък и в подзаконови актове да бъдат определени условията за действието на този фонд и за разходите, които ще бъдат правени за нуждаещите се лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Стоилов, само един въпрос: оттегляте ли предложението?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов оттегля предложението.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 1. В § 19г, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби думите “31 октомври 2005 г.” се заменят с “31 декември 2005 г.”.”
Комисията предлага да бъдат създадени Преходни и заключителни разпоредби със следното съдържание:
“§ 2. (1) В срок до 31 декември 2005 г. териториалните поделения на НОИ изпращат задължителни предписания до лицата, които не са упражнили правото си по § 19г, ал. 1 и не са с възстановени здравноосигурителни права към 31 октомври 2005 г. В предписанията се посочват размерът на задълженията и периодът, за който се отнасят.
(2) С изпращането на задължителните предписания се прекъсва погасителната давност за разсрочените задължения .”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по така предложения окончателен текст на ал. 1 и предлаганата нова ал. 2?
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз продължавам да твърдя, че това, което се каните да гласувате сега, ще вдигне на крак след Нова година неколкостотин хиляди българи. Уверявам ви, хората нямат възможност, колкото и да им разсрочите здравните осигуровки, в средата на тази толкова тежка зима да плащат със задна дата застраховките. Вие обикаляте ли България? Срещате ли се с хората? Ще говорим с вас след 1 януари. Досега никой не ми отговори на въпроса какво ще правят тези българи, които вече са излезли извън системата на социално подпомагане и не ползват възможността държавата да им плаща здравни осигуровки. Такива българи са хиляди в страната.
Заради увеличения дълг на болниците наистина голям дял имат и хората, които нямат здравни осигуровки, и лекарите от хуманно чувство са ги приемали за лечение в болниците. След Нова година тази възможност ще бъде преустановена. Какво ще стане с тези българи, ви питам аз? И за да бъда още по-конкретна, защото ние сме поставени тук да звучи гласът на хората, които ни изпратиха, а става така, че много често звучи само собственият, само нашият глас, сами себе си слушаме. Аз сега искам да ви заставя да чуете гласа на тези, които ще станат жертва на това, което вие сега ще решите. Това са няколко реда от писмото с неколкостотин хиляди подписа, които тези дни получих отново от жителите на сливенското село Желю Войвода: “Лъжа беше това, което управляващите казаха, че са им опростени здравните осигуровки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, нарушавате правилника, тъй като при второ четене много ясно се казва какви са изказванията. По съществото на предложените текстове…
СТЕЛА БАНКОВА: Точно по съществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, Вие огласявате…
СТЕЛА БАНКОВА: Точно за драмата на тези неколкостотин българи, които ние ще оставим без достъп до лечение. Хората от с. Желю Войвода казват така:
“Обръщаме се и молим от наше име да напомните на народните избиратели, че в селата живеят много безработни българи – длъжници на НОИ. Не сме напускали България и не сме на социално подпомагане.” Точно за тези става дума.
“През 2004 г. изпратихме подписка с подкрепа от 400 подписа на жителите на с. Желю Войвода, община Сливен. Повечето от нас не работят повече от 10 години, а сме на възраст между 50 и 60 години. Молихме президент, премиер, здравен министър и други величия за милост и опрощаване на задълженията от 2000-2003 г. към НОИ. В началото на 2005 г. получихме актове за начет от НОИ. Питаме предизборните ухажори…” – вижте как ни наричат, уважаеми колеги. “Питаме предизборните ухажори от многото партии и коалиции защо по време на изборните дебати не бяха доблестни и точни да признаят пред умиращия от глад електорат, че всичко ще върви по стар изпитан начин. Защо мълчаха и не казаха, че ще получаваме съобщения за доброволно изпълнение на задълженията към НОИ със срок от седем дни да внесем главницата, придружена с 50% лихва? Ако не се изплатят тези суми сме заплашени, че в домовете ни ще нахлуят бирници.”
Завършвам: “Лишени сме от право на труд, лишени сме от право на здравеопазване.”
Това констатират хората.
“Умишлено сме лишени от право на живот. Бирниците ще ни продадат оскъдното имущество. Болни сме, но нямаме пари да платим. Гладни сме, но няма работа за възрастните, няма пари за погребения. Българи сме, а България е мащеха за нас. Модел на управление – геноцид за българите.”
Това са написали неколкостотин хиляди жители на с. Желю Войвода. (Весело оживление.)
Уважаеми колеги, това са хора като нас. Не посрещайте техните думи със смях, защото аз ще направя всичко възможно да информирам тези хора как сте посрещнали тяхната болка.
Още веднъж се обръщам към разума на народните представители и настоявам да не лишаваме неколкостотин хиляди българи от здравни осигуровки. Отлагането на проблема, разсрочването във времето, няма да даде никакъв резултат. Вие знаете, че след третото разсрочване само 26 хил. българи си платиха здравните осигуровки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, преди да дам възможност за реплика, Ви обръщам внимание, че не Ви прекъснах от уважение към сериозността на въпроса, който третираме, и действително тази болка, която е изразена в това писмо. Искам да Ви заявя категорично, че всеки един от народните представители тук се е докоснал до тази болка и всеки, който дискутира в тази зала, дискутира този въпрос с цялата отговорност, която той заслужава. Обръщам Ви внимание да не се опитвате да нарушавате правилника по този начин, по който го направихте.
Заповядайте за реплика, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Банкова, напротив, този законопроект е пореден социално-хуманитарен акт към тези, които не са успели до този момент да платят своите здравни вноски. Аз искам да Ви напомня, че с друг законопроект финансирането на болничната помощ в България след 1 януари ще се извършва от Националната здравноосигурителна каса, тоест от един-единствен източник по определени правила и норми. И тези правила и норми трябва да се спазват, госпожо Банкова. Това е начин да има ред в държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи за реплика?
Желаете ли дуплика, госпожо Банкова? Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Уважаеми колеги, вие говорите в бъдеще време – ще направим фонд, ще се погрижим. Това трябваше да стане предварително и след това да се произнесем с това предложение да не се плащат здравните осигуровки на социално слабите и трайно безработните български граждани. Това, което вие сега искате, трябваше да бъде изпреварващо, трябваше да бъде направено преди това. Няма да има готовност от 1 януари неколкостотин хиляди български граждани да могат да се ползват от това, за което вие говорите, че ще направите. Това беше моята теза.
Още веднъж умолявам народните представители да не забравят за какво сме изпратени тук и че ще берем горчивите плодове на това, което сега ще решат колегите в залата. Уверявам ви, хората по никакъв начин нямат възможност да си платят здравните осигуровки, колкото и да разсрочваме. Не мога да приема за морално, понеже тази дума е много модерна вече не само от управлението Кобургготски, но вече е модерна и за тройната коалиция, не мога да приема за морално да продължаваме да изпращаме стотици хиляди и милиони български левове в Ирак, а в същото време тук съвсем съзнателно да обявяваме пред българските граждани, че не ни достигат пари за здравеопазването на българите. Това здравеопазване, което междупрочем е конституционно гарантирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата за изказване има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предстои второто четене на бюджета и ако там бъде прието предложението за гаранционен фонд, това задължава правителството още от 1 януари, госпожо Банкова, да се погрижи за подобни хора.
Моята теза, която искам да споделя пред вас, е следната. В законопроекта се казва, че НОИ се задължава да изпрати предписанията до 31 декември. Хубаво, но и срокът е до 31 декември. Как ще реагира човекът, ако го получи на 31 декември? Той как ще спази срока? Аз го поставих в комисията и искам всички да помислим дали да не скъсим малко този срок, за да могат хората да реагират. Господин Христосков може да го направи за по-малко време, той е тук и може да каже, ще се озори малко, разбира се. Иначе човекът получава на 30-и писмото, уведомен е и кога да реагира, за да хване срока? Това е, което бих искал да обсъдим, за да може да има преход, ако щете и десет дни, за да могат хората да реагират. С така дадения текст хората няма да могат да реагират. Това е моята конкретна бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да разбирам ли, господин Китов, че предлагате да се прецени записът “31 декември”?
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Именно, уважаеми господин председател, защото само по този начин можем да кажем, че, уведомени веднъж, те могат да реагират. В противен случай ще бъдат уведомени на 30-и, но няма да могат да реагират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, господин Китов, но предложението е на Вашата комисия, Вие сте го внесъл. Да приемем, че би могло да разгледаме редакционно предложение в залата, ако е за доброто на гражданите и системата, но трябва да се направи едно формално предложение.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Моето предложение, уважаеми господин председател, е господин Йордан Христосков, който е натоварен, ако счита, че може да го свърши до 20 декември, тогава нека да дадем този срок, за да могат хората да имат възможност да реагират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата за изказване има господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам тук да говорим чисто професионално. Господин Китов предложи да бъде удължен срокът…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той предложи да бъде съкратено времето за писмата, господин Георгиев, до 20 декември.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Не можем да станем готови. Ако някой ми каже, че за близо милион могат да се подготвят писмата и да бъдат изпратени, той лъже. Той буквално лъже!
Аз имам друго предложение. В тези стотици хиляди има немалък брой хора с много добро материално положение. НОИ трябва да си свърши много добре работата и да види тези господа. Защото всеки един от нас ги е виждал с колите, с всичко и се правят на социално слаби, получават социални добавки и не могат да си платят осигуровките. Затова неслучайно казах да се удължи срокът за преразглеждане на състоянието на тези социално слаби – за някои в кавички, за някои съществено социално слаби.
Другото, което предлагам. Тъй като държавата измами народа, вкара реформата през 2000 г., тогава не постави твърдо въпроса, че всеки е длъжен да плаща и след като минаха няколко години каза: сега плащайте, ама плащайте и с лихвите, много български граждани се оказаха в състояние да не могат да изпълнят това свое задължение към НОИ.
Предложението ми е отново да се преразгледат, защото наистина има български семейства в много тежко състояние, на които да бъдат опростени тези доплащания, за които ги принуждават, като ги връщат назад във времето. Но тези, които са в състояние да си платят, да си платят. Да се определи една дата, примерно от 1 март всеки е задължен да плаща. Който не си плати, няма да се ползва от предимствата на Здравната каса.
Колеги, това е, което искам да ви кажа. Трябва да помислим, защото това не е въпрос, който трябва да решим с едно замахване. Защото след месец, два, три ще дойде същият проблем, пак ще имаме неплатени вноски и т.н., и пак ще стои на дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Георгиев.
Да чуем, колеги, становището на управителя на НОИ господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Към края на вчерашния ден броят на българските граждани, които сами трябва да плащат осигурителните си вноски, тоест за своя сметка, защото законодателят така е отредил, но са платили или имат пропуски повече от три месеца от последните 15 месеца, е 1 млн. 123 хил. и 306 души. Тоест това е броят на хората, които са нередовни към настоящия момент. Тази информация е подадена вчера на Националната здравноосигурителна каса и оттам - към личните лекари. Съгласно закона тези хора не би следвало да получават безвъзмездна медицинска помощ.
Броят на хората, които към края на вчерашния ден са подали молби за разсрочване на задълженията, възползвайки се от правото си, е 37 хил. 649 души. От тях 1560 човека вече са натрупали от май месец насам нови задължения, повече от три месеца, и отново са включени в списъците на нередовните. Тоест, независимо че са подали молба за разсрочване на старите задължения, те не изпълняват и текущите си задължения.
Имаме с около 10 хил. души нарастване на нередовните за последния месец и поради това, че броят на социално слабите, които вече не получават месечни помощи или енергийни, е намалял с 6200 човека. Това е контингентът, за който говорим.
На въпроса, който зададе доц. Китов. Ние можем в порядъка на около 15 дни да разпечатаме тези 1 млн. и 120 хил. писма. Това струва, доц. Китов, около 1 млн. лева заедно с изпращането на тези писма. Аз не мога да дам гаранция, че тези хора ще получат тези писма като препоръчани, защото от момента на разпечатването им отговарят Български пощи. Ние можем да сключим с тях договор и да поставим такъв срок, но дали той ще бъде изпълнен, трябва да отговори директорът на Български пощи. Аз не мога да поема тази отговорност.
Използвам случая да кажа по повод на отново отправените критики към Националния осигурителен институт да си свърши работата, че мисля, че НОИ си върши работата и го заявявам съвсем отговорно. Това са хора, които сами дължат вноски за своя сметка, не са социално слаби и не отговарят на критериите тяхното здравно осигуряване да бъде финансирано от държавния бюджет. Така е решил българският законодател.
А междувременно, ако имате предвид, че върху онези, които имат по-висок доход, трябва да бъде упражнен някакъв контрол и санкции от страна на НОИ, отново българският законодател е решил, че през целия този период на възможности за разсрочване за плащане на наказателни суми, които бяха до края на месец януари тази година, Националният осигурителен институт не предприема никакви административни принудителни мерки. Това е записано в закона. Е, как може Националният осигурителен институт да разследва тези хора, да гледа какви са техните доходи, след като законодателят е решил за кого плаща държавният бюджет и кой сам трябва да плати и как могат да бъдат упражнени административни мерки, след като законодателят също е казал, че през този период не се упражняват административни мерки? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Христосков.
Заповядайте, господин Китов, за пояснение.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Вие виждате, господин председател, че НОИ има възможност да изпрати писмата, Вие чухте.
А кога ще се получат – наистина никой не може да гарантира. Затова нека да се съобразим и да дадем една възможност хората да могат да реагират, защото териториалните поделения иначе ще спазват закона и ще изплащат до 31-ви. Както прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, току-що чухме господин Христосков да казва, че 1 млн. 123 хил. 306 души са без здравни осигуровки. Далеч не смятам, че всички тези хора са социално слаби и безработни и се нуждаят от грижата на държавата. Големият проблем е там, че българската държава не е изработила механизми, чрез които да отсее тези, които се нуждаят, от онези, които не се нуждаят. Става дума за трайно безработните и социално слабите българи.
Господин Христосков каза, че не са социално слаби. Проблемът е там, че ще ви покажа поне 2-3 писма от различни български министерства, които казват, че няма изработени критерии за социално слаб. Всички знаете, че здравните осигуровки се плащат на хора, които или получават помощи за социално слаби, или енергийни помощи. Има обаче една голяма група от хора, възлизащи на десетки и стотици хиляди души, които не са се включили в тази система просто защото живеят по селата и сами събират дърва за огрев, казвам го направо. Тези хора също се нуждаят от здравна помощ, господин Христосков.
Искам да ви кажа и за един друг проблем, който някак си остава настрана. Това са огромните дългове на болниците. Една голяма част от тези дългове са натрупани точно затова, защото много хора, които нямат здравни осигуровки, ръководствата на болниците ги приемат, за да ги лекуват. Именно там е натрупана голяма част от тези дългове.
Предполагам, че господин Китов ще ме подкрепи тук.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Напротив, грешиш!
МИНЧО ХРИСТОВ: Нека да помислим за тези неща, нека да помислим като законодатели как да решим проблема. Имаше три отлагания във времето, сега се предлага четвърто. Резултатът е почти нулев, защото след последното отлагане само 26 хил. души се включиха в системата на здравното осигуряване. Затова ви призовавам да помислим за тази огромна група от хора, които просто в момента, особено с новите мерки на Министерството на здравеопазването, ще бъдат връщани, ще им бъде отказана медицинска помощ и които ще умират заради нашите нескопосани закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Христов? Не виждам.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Уважаеми колеги, пред една ситуация сме, в която поне аз не съм достатъчно наясно какво да ви предложа да се гласува и затова бих предложил да отложим гласуването, комисията да се събере в почивката, да съгласува с участието на господин Христосков един ясен текст, едно ясно предложение, отчитайки всички изказани мнения и веднага след почивката в 11,30 ч. да пристъпим към гласуване.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Оттеглям моето предложение, защото мисля, че този законопроект доста закъсня. Колкото да отлагаме, в крайна сметка изказах само едни съображения.
Надявам се, че господин Христосков няма да спази до пункт датата и максимално бързо ще изпрати писмата, така че хората да могат да реагират.
Предлагам да преминем към гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Китов оттегли предложението си за изменение на срока. Чухме намерението на Националния осигурителен институт писмата да бъдат разпратени до средата на месец декември, тоест до към 15-и най-късно. Има 15-дневен срок за реагиране.
Господин Христосков потвърждава от място това разбиране.
В такъв случай, уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на § 1 в редакцията на комисията, която подкрепя по принцип вносителя, и Преходни и заключителни разпоредби - § 2, така както са предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 93, против 10, въздържали се 9.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: “§ 3. Законът влиза в сила от 1 ноември 2005 г.”
Комисията подкрепя предложението. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте § 3.
Гласували 111 народни представители: за 81, против 15, въздържали се 15.
Този текст е приет, а с това и законът.
Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМАТА НА ОБЩНОСТТА ОТНОСНО ТРАНСЕВРОПЕЙСКИТЕ КОМУНИКАЦИОННИ МРЕЖИ eTEN.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте, господин Илиевски.

ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Представям ви доклада на Комисията по транспорт и съобщения относно законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската общност за участието на Република България в Програмата на Общността относно трансевропейските телекомуникационни мрежи, № 502-02-16, внесен от Министерския съвет на 17.11.2005 г.
“На редовно заседание, проведено на 24.11.2005 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската общност за участието на Република България в Програмата на Общността относно трансевропейските телекомуникационни мрежи.
На заседанието присъства господин Стойчо Стойков – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Законопроектът беше представен от него.
На 12 април 2005 г. в София бе подписан Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската общност за участието на Република България в Програмата на Общността относно трансевропейските телекомуникационни мрежи.
Увеличаването на информационния обем води до бърза трансформация на обществото в едно ново по своята структура общество, наречено “информационно общество”. То се характеризира с постоянна промяна и с превръщането на информацията в знание. Информационното общество е прието за приоритет от страните – членки на Европейския съюз, през 2000 г. Последователно стартират редица инициативи и програми, които целят предоставяне на възможността на всеки европейски гражданин да участва в глобалното информационно общество.
Програмата е създадена с Решение № 1336/97/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1997 г., изменено с Решение № 1276/2002/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 юли 2002 г. Индикативният бюджет на програмата за 2005 г. е 45 млн. евро. Основната цел на програмата е да подпомогне предоставянето на трансевропейски електронни услуги, базирани на готови технологии. Тя е основен инструмент на Плана за действие eEurope 2005 “Информационно общество за всички”.
Програмата е част от усилията за създаване на общоевропейски пазар, в който хора, стоки и услуги могат да се движат свободно. Чрез нея се осигурява частично финансиране на проекти за създаване на електронни услуги в Европейския съюз основно в критичната им начална фаза. Финансовата помощ, която може да се получи от програмата за конкретен проект, е до 10 на сто от общите инвестиционни разходи. Финансират се предпроектни проучвания, включително технико-икономически анализи и началните инвестиции за разработване на услугите. Програмата може да осигури:
- до 50 на сто от разходите за пазарното утвърждаване на проекта;
- до 10 на сто от разходите за първоначалното внедряване на услугата.
Включването на България в Програмата на Общността ще спомогне за развитието на публично-частното партньорство за стимулиране използването на информационните и телекомуникационните технологии в страната.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения, подкрепяйки мотивите на вносителя, единодушно с 11 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската общност за участието на Република България в Програмата на Общността относно трансевропейските телекомуникационни мрежи, внесен от Министерския съвет на 7.11.2005 г.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по транспорт и съобщения предлага да бъде приет и на второ гласуване на същото заседание днес следният


“Проект
ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската общност за участие на Република България в Програмата на Общността относно трансевропейските телекомуникационни мрежи (eTEN)
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската общност за участие на Република България в Програмата на Общността относно трансевропейските телекомуникационни мрежи (eTEN), сключен на 3 май 2005 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Това процедурно предложение, което се съдържа в доклада, ще го подложа на гласуване след като законопроектът бъде приет на първо гласуване.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Госпожо председател, може ли едно процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Предлагам в залата да бъдат допуснати господин Тошо Недялков – заместник-председател на Държавната агенция за информационни и комуникационни технологии, и госпожа Нели Стоянова – началник сектор “Технология на информационното общество” в Държавната агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на господин Недялков и госпожа Стоянова.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Господин Паси, имате думата да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на редовно заседание, проведено на 16 ноември 2005 г., Комисията по външна политика разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската общност за участието на Република България в Програмата на Общността относно трансевропейските телекомуникационни мрежи.
Ще спестя мотивите и ще премина към становището, което беше гласувано единодушно от нашата комисия, а то е следното:
“Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската общност за участието на Република България в Програмата на Общността относно трансевропейските телекомуникационни мрежи, сключен на 3 май 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за краткото представяне, господин Паси.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратификация на меморандума.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Илиевски направи процедурно предложение да бъде разгледан в едно пленарно заседание на първо и на второ четене.
Моля да гласуваме това процедурно предложение, което се съдържаше в изказването на господин Илиевски.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за изказвания по съдържанието на законопроекта, който беше представен в неговия член единствен. Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската общност за участието на Република България в Програмата на Общността относно траневропейските и телекомуникационни мрежи.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет и на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ШВЕЙЦАРСКИЯ ФЕДЕРАЛЕН СЪВЕТ ЗА РЕДОВНИ ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ.
Господин Илиевски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Имам процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати госпожа Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, и господин Виктор Лилов – експерт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
"ДОКЛАД
относно законопроект за ратифициране на
Спогодбата между правителството на
Република България и Швейцарския федерален съвет
за редовни въздушни съобщения, № 502-02-17,
внесен от Министерския съвет на 7.11.2005 г.
На редовно заседание, проведено на 24.11.2005 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Швейцарския федерален съвет за редовни въздушни съобщения, № 502-02-17, внесен от Министерския съвет на 7.11.2005 г.
Законопроектът бе представен от господин Виктор Лилов – главен експерт в Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
Достъпът до пазарите на въздушнотранспортни услуги в международно съобщение между Република България и Конфедерация Швейцария в момента е регламентиран от Спогодбата между Народна република България и Конфедерация Швейцария за редовен въздушен транспорт, подписана на 19 декември 1967 г. в София. Спогодбата е в сила от 30 април 1969 г. Необходима е актуализация на спогодбата и с тази цел през 1996 г. е двустранно съгласуван проект на нова спогодба.
Проектът на новата спогодба е одобрен от Министерския съвет с решението по Протокол № 39 от заседанието на Министерския съвет от 9 октомври 2003 г. Спогодбата е подписана официално на 11 май 2005 г. Необходимостта от актуализация на правната рамка произтича от обстоятелството, че двустранните спогодби за въздушни съобщения от така наречения конвенционален модел, към които принадлежи съществуващата спогодба от 1967 г., са изчерпили регулативните си функции по отношение на предоставяне възможности на превозвачите за работа в пазарна среда. Признаването на Република България за страна с пазарна икономика от Европейската общност, както и постигнатите договорености между Република България и Европейския съюз за либерализация на въздушния транспорт налагат постепенно прилагане на договорна система за по-широк либерализиран достъп до пазара на превозвачите. Споразумението за въздушен транспорт между Швейцария и Европейския съюз, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., в сила от м. юни 2002 г., и предстоящото подписване от Република България на Многостранното споразумение за изграждане на общоевропейско въздушно пространство и на Споразумението между Европейската общност и правителството на Република България по някои аспекти на въздушните съобщения създават необходимите условия за прилагане на нова регулативна рамка, отчитаща настъпилите изменения.
Подписаната спогодба съдържа необходимите нормативно-правни условия за трайна и взаимноизгодна експлоатация на редовни международни въздушни линии при съвременните условия на действие на международните стандарти и изискванията за техническа безопасност, сигурност и икономическа ефективност. Тя е в съответствие с поетите задължения на страната по международно право и европейска интеграция, като предоставя на превозвачите по-големи възможности за достъп до пазари, като свежда до минимум държавната намеса в търговската им дейност. Спогодбата предоставя правото на:
- множественост при назначаване на въздухоплавателни предприятия от двете страни;
- определяне на честотите, капацитета и цените самостоятелно в зависимост от търговските условия и пазара;
- превоз между териториите на двете страни и междинни пунктове в трети страни;
- превозвачите да се обвързват помежду си с разнообразни, ефективни форми на търговски споразумения, включващи блокиран капацитет, обмяна на кодове, комбиниране на полетни номера;
- възможности за използване на лизинговани въздухоплавателни средства за обслужване на международните линии.
В разпоредбите на чл. 7 "Авиационна сигурност", чл. 10 "Авиационна безопасност", чл. 8 "Сигурност на пътните документи" и чл. 9 "Отказ за допускане на пътници без документи и депортиране на лица" са уредени въпросите, свързани със засилените мерки на сигурността и безопасността на гражданското въздухоплаване, отчитайки събитията от 11 септември 2001 г. в САЩ.
Прилагането на новата спогодба ще има положителен ефект за увеличаване броя на обслужваните маршрути, превозната мощност и честоти на опериране, прилагане на гъвкаво ценообразуване, намаляване на експлоатационните разходи, предоставяне на възможности за коопериране между превозвачите на основата на пазарни споразумения и бизнес правила.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения, подкрепяйки мотивите на вносителя, единодушно с 11 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Швейцарския федерален съвет за редовни въздушни съобщения, № 502-02-17, внесен от Министерския съвет на 7.11.2005 г."
Госпожо председател, правя процедурно предложение. На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по транспорт и съобщения предлага да бъде приет и на второ гласуване на същото заседание предлаганият законопроект, а той е:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството
на Република България и Швейцарския федерален съвет
за редовни въздушни съобщения
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и Швейцарския федерален съвет за редовни въздушни съобщения, подписана на 11 май 2005 г. в София." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Има становище и на Комисията по външна политика, която с единодушие приема законопроекта.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на спогодбата.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Илиевски направи процедурно предложение за разглеждане в едно пленарно заседание на две четения на законопроекта.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Илиевски представи съдържанието на законопроекта.
Има ли желаещи за изказване по съдържанието му? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и член единствен от него, така както бяха представени.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Господин Димитров, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Молбата ми е в залата да бъдат допуснати: Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Людмила Елкова – директор на Дирекция "Данъчна политика", и Калина Златанова – началник на отдел "Данъчни нормативни актове". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп на изброените лица до залата.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“Доклад по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси:
“Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение от народния представител Нено Димов – в § 1, ал. 1 отпадат думата “обезпечаването” и текстът “обжалването на свързаните с тях актове” и текстът става:
“§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
“(1) Установяването и събирането на местните данъци се извършва от служители от общинската администрация по реда на Данъчно-процесуалния кодекс”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров – в § 1, чл. 4, ал. 1 да се измени, както следва:
“(1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от общинските служби по приходите по реда на действащото законодателство.”
В ал. 4 думите “служители по ал. 3” да се заменят със “служителите на общинските служби по приходите”.
Алинея 5 да се измени така:
“(5) Кметът на общината упражнява правомощията на регионален данъчен директор, а ръководителите на общинските служби по приходите - на териториален данъчен директор.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
“§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и обжалването на свързаните с тях актове се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
2. Създават се ал. 3-6:
“(3) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на данъчни органи.
(4) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
(5) Кметът на общината упражнява правомощията на регионален данъчен директор, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален данъчен директор.
(6) Главният данъчен директор издава методически указания по прилагането на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказвания по § 1 от законопроекта.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, понеже законопроектът не е разпределен на Комисията по местно самоуправление, а в ал. 1, която се предлага, е записано: “Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и обжалването на свързаните с тях актове…” предлагам да отпадне “обжалването на свързаните с тях актове”, защото не виждам смисъл в този текст. Не знам дали това е коригирано във водещата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние ще гласуваме текста на комисията, а не текста на вносителя.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Димов по § 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 33, против 34, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Искам да поясня, защото най-вероятно не става ясно, че не може да има обжалване на актове от страна на администрацията, защото тя прави тези актове. Може би комисията трябва да обоснове защо не приема това предложение, но според мен на практика то е съвсем безсмислено. Не можеш да обжалваш това, което си написал. Може да го обжалва някой друг. От тази гледна точка не виждам смисъл да остане и правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Действително има резон, защото е останало в текста на комисията. Предложението на господин Димов не е прието, но това звучи малко странно в текста на комисията. Така че при прегласуването вероятно ще трябва да реализираме резултат.
Гласуваме още веднъж предложението на господин Димов, което беше направено и в залата от господин Сотиров – от ал. 1 да отпаднат думите “и обжалване на свързаните с тях актове”, защото излиза, че едно лице ги издава и в същото време си ги обжалва, което е малко странно.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 105, против 5, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Капон и господин Мартин Димитров по § 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 39, против 45, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и § 1 в редакцията на комисията, заедно с гласуваното изменение в него – отпадане на думите “обжалване на свързаните с тях актове”, както и отпадане на думата “обезпечаването” в началото на ал. 1.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграф 2 - има предложение на народния представител Нено Димов параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димов, ще вземете ли отношение по § 2?
Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Става дума срокът да бъде 30 ноември вместо края на годината. Нормално е, след като ще попада в календарната година, данъчните оценки да важат в рамките на цялата календарна година. В противен случай по средата може да се направи промяна, която да бъде отразена само накрая. Ние не виждаме никакъв смисъл от това изведнъж през м. ноември да се смени данъчната оценка. Вместо да действа от 1 януари, тя да започне да действа от 1 декември. Смятаме, че досегашният текст е добър и добавянето на “не по-късно от 30 ноември” трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по § 2? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Димов за отпадане на параграфа, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 27, против 51, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за § 2, подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 71, против 9, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От § 3 до § 9 включително няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Няма.
Моля да гласуваме параграфи от 2 до 9 включително. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 10 има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров:
В чл. 55 се приема нова база за определяне на данъчната основа за данъка върху превозните средства – от конски сили в киловати. В предложеното изменение не е указана процедурата и сроковете за деклариране на промяната.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по § 10. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон и господин Димитров по § 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 16, против 61, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 10, подкрепен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От § 11 до § 14 включително няма предложения на народни представители и комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
Гласуваме параграфи от 11 до 14 включително. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Трябва да представите предложение на господин Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, Вие ще решите дали да го представям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: То е извън обхвата на законопроекта по моему.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Извън логиката на първо четене и не се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не е подкрепено, защото излиза извън обхвата, не следва логиката на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По правилник бихме могли да не го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя. Предлагам да го гласуваме отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 15? Няма желаещи.
Гласуваме § 15 на вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 16 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 16. В Приложение № 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3:
а) в ал. 1 думите “органите на данъчната администрация” се заменят със “служителите на общинската администрация”;
б) създава се нова ал. 2:
“(2) Удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея се създава изречение второ:
“Когато се иска издаване на удостоверение за данъчна оценка на незавършено строителство, към молбата се прилага констативен протокол на общинската (районната) администрация, удостоверяващ степента на завършеност на строежа.”;
г) досегашната ал. 3 става ал. 4.
2. В чл. 6:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1, Таблица № 3 се изменя така”.
Таблицата няма да четем.
“бб) в т. 3 Таблица № 4 се изменя така”.
Следва Таблица № 4.
“б) в ал. 2 думите “и Бургас” се заменят с “Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в ал. 5”;
в) в ал. 3 накрая се добавя “с изключение на населените места, посочени в ал. 5”;
г) алинея 4 се изменя така:
“(4) Категорията на населеното място се определя с Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), утвърден с Решение № 565 на Министерския съвет от 1999 г., с изключение на Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив и посочените в ал. 5.”;
д) създава се нова ал. 5:
“(5) Като населени места в І (първа) категория се групират следните населени места:
1. Първа група – Благоевград, Велико Търново, Кърджали, Перник, Плевен, Русе, Сливен, Хасково, Шумен, Банско, Несебър, Созопол;
2. Втора група – Видин, Враца, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Силистра, Смолян, Разград, Търговище, Ямбол, Айтос, Карнобат, Нова Загора, Севлиево, Харманли, Троян, Панагюрище, Пещера, Асеновград, Радомир, Самоков, Казанлък, Раднево, Чирпан, Попово, Козлодуй, Кранево, Балчик, Бяла (област Варна), Велинград, Кюстендил, Сандански, Китен, Обзор, Поморие, Приморско, Свети Влас, Хисаря, Царево.”;
е) досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.
3. В чл. 12, ал. 1:
а) в т. 1 числото “15” се заменя с “37”;
б) в т. 2 числото “50” се заменя с “63”;
в) точка 3 се отменя.
4. В чл. 14, алинеи 3, 4 и 5 се изменят така:
“(3) Базисната данъчна стойност на земя в строителните граници в населените места от ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ категория се увеличава, както следва:
1. При разстояние до 20 км от населеното място от нулева и първа категория – с 10 на сто;
2. При разстояние до 15 км от населеното място от втора категория – с 5 на сто.
(4) Базисната данъчна стойност на земите във вилните зони до 10 км от морската брегова ивица, националните курорти и вилните зони към тях се увеличава с 50 на сто с изключение на Варна, Бургас, курортните комплекси Боровец, Дюни, Елените, Слънчев бряг и населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.
(5) Базисната данъчна стойност на земите в курорти от местно значение и във вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто с изключение на населените места, посочени в чл. 6, ал. 5”.
5. В чл. 21, т. 3 думите “функционалният тип” се заменят с “категорията”, а в Таблица № 14 думите “функционален тип” се заменят с “категория”.
6. В чл. 23:
а) създава се нова ал. 3:
“(3) Когато е учредено право на ползване на предприятие за неопределен срок коефициентът, отчитащ срока, е 0,900.”;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 16. Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 16 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Допълнителна разпоредба”.
По § 17 има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров:
По § 17 навсякъде в текста думите “служители на общинската администрация” да се заменят със “служители на общинските служби по приходите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование “Допълнителна разпоредба” и за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли желаещи за изказване?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Това наше предложение е съгласувано с няколко организации на общините. Смятаме, че е важно понятието “служители на общинската администрация” да бъде заменено със “служители на общинските служби по приходите”. Това разграничение е важно да бъде направено още сега. В противен случай ще има, бих казал, неяснота и проблеми с действието на този закон. Това е нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Димитров и госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 21, против 60, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Гласуваме наименованието “Допълнителни разпоредби” и § 17 на вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Моля да представите Преходните и заключителните разпоредби от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
По § 18 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 18. В срок до 15 февруари 2006 г. собствениците на влекачи за ремарке и седлови влекачи подават декларация по чл. 54, ал. 1, в която посочват показателите, които са от значение за определянето на данъка – допустима максимална маса на състава от превозни средства, брой на осите и вид на окачването на влекача”.
По § 19 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага да се създаде нов параграф, който става § 20 със следното съдържание:
“§ 20. (1) За 2006 г. първата вноска по чл. 28, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април.
(2) На предплатилите за цяла година в срока по ал. 1 се прави отстъпка от 5 на сто”.
Комисията предлага да се създаде нов параграф, който става § 21:
“§ 21. За 2006 г. органите на Националната агенция по приходите изчисляват задълженията, отпечатват и изпращат съобщения на лицата за дължимите от тях данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Разходите за обезпечаване на процеса са за сметка на бюджета на агенцията.”
По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 22.
По § 21 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи от 18 до 21 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети, а с това и целият закон. (Реплики.)
Искате думата за процедурно предложение ли, господин Сотиров? (Шум и реплики в залата.)
Законът е гласуван, господин Сотиров. Съжалявам, просто нямаме такава процедура. Защо не бяхте по-настоятелен? За съжаление, текстовете вече са гласували и тепърва да дискутираме текст за отпадане, просто няма възможност за това.
Следващата точка от дневния ред е доклад на Временната комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията, но тъй като докладът е огромен, трябва да започнем с представянето му, да прекъснем, затова сега ще дам почивка и ще продължим в 11,20 ч.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА ЩЕТИТЕ ОТ НАВОДНЕНИЯТА И ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА МОДЕЛА НА ДЕЙСТВИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ ПО УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА ЩЕТИТЕ ОТ НАВОДНЕНИЯТА И ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА МОДЕЛА НА ДЕЙСТВИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ ПО УПРАВЛЕНИЕ И ПРИ КРИЗИ.
Господин Цонев, моля да представите доклада на Временната комисия, която се занимаваше с този проблем. Докладът е представен на народните представители, така че ще бъде изчетен в един съкратен вариант, поради своята обемност.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като докладът е раздаден отдавна на народните представители и те са се запознали с него, второ, тъй като комисията беше на паритетен принцип и докладът беше подписан от всички членове на комисията без особено мнение, смятам, че парламентарните групи са се запознали с него, аз ще се постарая да прочета по-важните неща в резюме, защото това ще даде достатъчно ясна представа тук в залата.
Докладът е изготвен по следната схема.
Първо сме се спрели на състава и задачите на Временната комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи. Това е цялото наименование на комисията.
Тъй като парламентът в своето решение постави особени задачи на комисията, в тази първа точка сме направили това и не намирам за необходимо да я чета. Само ще ви кажа, че комисията за периода от 21 юли до 31 октомври т.г. проведе 8 самостоятелни и едно съвместно заседание с вече избраната от парламента постоянната комисия по бедствията и авариите и че в процеса на дейността бяха изискани над 30 поправки, поставени бяха въпроси във връзка с констатираните щети от наводненията, допуснатите слабости в работата и предприетите мерки за ликвидиране на щетите от различните ведомства – Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на земеделието и горите, Държавна агенция “Гражданска защита”, Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” и други държавни органи.
На тези заседания бяха изслушани много министри и ръководители на ведомства. Между тях – тогавашният вицепремиер и министър на транспорта Николай Василев в качеството му на председател на Кризисния щаб при Министерския съвет, заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии в сегашното правителство госпожа Емел Етем, министрите от предишния кабинет Филиз Хюсменова и Милен Велчев, председателят на Държавната агенция “Гражданска защита” ген. Николов, директорът на Националната служба “Пожарна и аварийна безопасност” ген. Кирил Войнов, неколкократно, и председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините и членовете на това сдружение, Красимир Милев и неговите колеги. Това е по фактологията за работата на комисията.
Втората точка, върху която е работено в доклада, това са данни за обстановката в страната и нанесените щети в резултат на наводненията от проливните дъждове през месеците май, юни, юли и август 2005 г. Констатациите относно обстановката, относно ситуацията, са необходими в доклада, тъй като са вменени като задължения на комисията с решението на Народното събрание. Няма да чета тази част от доклада, защото тя изброява фактическата обстановка. По-важна част от тази част на доклада разбира се, е размерът и видът на нанесените щети, тъй като това трябваше да бъде констатирано в доклада.
Общата равносметка на щетите и жертвите от наводненията през лятото на 2005 г. е:
Засегнати са 185 общини в 27 области на страната, което представлява 80% от територията на страната, а именно:
Наводнени са 70 550 жилищни и обществени сгради; наводнени са 999 722 дка обработваема земя; съборени са 667 подпорни стени; повредени са 89 помпени станции; скъсани са 15 язовирни стени; прекъснати са 236 диги; разрушени са 219 моста; повредени са 273 моста; прекъснати са 194 водопроводи; активирани са 733 свлачища; разрушени са 1488 къщи, а негодни за обитаване са 800 къщи.
В районите на бедствието са попаднали около 3 млн. 200 хил. души, като 2 милиона от тях са пряко засегнати. В резултат на природната стихия загинаха 22 души.
От предоставената информация от Министерство на културата и туризма от наводненията са пострадали и пет паметници на културата, като нанесените щети са за 430 хил. лв., а 29 сгради на училища, театри, музеи, галерии и др. с нанесени щети за 1 млн. 841 хил. лв.
Следващата точка, по която докладът взима отношение, е състоянието на нормативната уредба за управление при кризи.
Ще ви прочета основните изводи от този преглед.
От направения преглед на законодателството се установи, че от 3 март 2005 г. е влязъл в сила Закона за управление при кризи. Макар неговото изпълнение да е възложено на Министерския съвет, до момента не са изработени и приети подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а именно: Правилникът за прилагане на Закона за управление при кризи, Наредбата за условията и реда за производство и снабдяване със стоки и услуги при кризисно положение, Наредбата за реда и начина на оповестяване в Националната система за управление при кризи и на населението при заплаха или при възникнала криза, Наредбата за създаване на доброволните формирования, Наредбата за условията и реда за извършване на мобилизация, Наредбата за условията и реда за създаване и използване на централните и териториалните кризисни запаси, Наредбата за определяне на размера, както и на условията и реда за предоставянето на възстановителната помощ и Правилника за състава, организацията на работа и дейността на Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи. Законодателят, за да не изпадне в правен вакуум, е запазил действието на досегашната уредба при бедствия, аварии и катастрофи. На практика обаче това затруднява приложението на Закона за управление при кризи, тъй като в него са въведени нови понятия, нови органи на управление при кризи с нови правомощия.
Основните проблеми, затрудняващи ефективното приложение на Закона за управление при кризи, са:
1. Министерският съвет не е изпълнил задълженията си по чл. 10 от закона. Така например не е приет Националният план за управление при кризи, не са определени редът и начинът за финансиране на дейностите по управление при кризи, не е организирано изграждането и използването на комуникационно-информационната система за управление при кризи, Националната система за ранно предупреждение, Националната система за оповестяване и др.
2. На Съвета по сигурност към Министерския съвет законът възлага редица отговорни задължения по координация и подпомагане, но в сегашния си вид и състав той не е в състояние да поеме и изпълнява функциите си.
3. Законът предвижда трансформиране на досегашната Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи в Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи, при което чувствително се стесняват правомощията й, като част от тях преминават към Министерския съвет и отделните министри, областните управители и кметовете.
4. Не са създадени центровете за управление при кризи в някои министерства и административни органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. На тези центрове са възложени функции като поддържане на постоянно дежурство, изготвяне на прогнози за възникване и развитие на кризи, осигуряване на оповестяването при кризи и др. Едва през м. октомври с приемането на новия Устройствен правилник на Министерския съвет и неговата администрация се предвиди създаването на Дирекция “Национален център за управление при кризи” с отпуснати 4 щатни бройки. Все още предстои дирекцията да попълни състава си и да заработи.
5. Не е изградена комуникационно-информационната система на Националната система за управление при кризи във вида, изискуем от закона. Досега е направена малка стъпка в тази насока със създаването на Изпълнителна агенция “Държавна мрежа за сигурност и отбрана” към министъра на транспорта и съобщенията, която се очаква да заработи от 1 януари 2006 г.
6. Не са създадени силите за реагиране при кризи, които имат основна роля при провеждане на операциите за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи. Този извод се отнася и за доброволните формирования като вид сили за реагиране, които могат да се създават и към териториалните органи на изпълнителната власт.
7. Все още са неприложими формулировките в Закона за управление при кризи по отношение осигуряването на действията при кризи и дейностите по възстановяване и подпомагане. Тези текстове са мъртви без подзаконова база, въпреки че прехвърлят основната тежест на отделните органи на управление. Продължава да действа Глава пета от Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи, където предвиденият ред за предоставяне на средства от републиканския бюджет е прекалено тромав и освен това централизиран в лицето на постоянната комисия към Министерски съвет.
От гореизложеното става ясно, че има редица неизпълнени задължения на Министерския съвет, свързани с подготовката и приемането на подзаконовите нормативни актове, касаещи Закона за управление при кризи. Това разбира се, затруднява неговото прилагане.
Като положителна стъпка трябва да се отчете приетият на 31 октомври 2005 г. Устройствен правилник на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, който осигурява правната основа за изграждането на органа, който ще провежда националната политика в областта на управлението при кризи.
Четвъртата част от този доклад касае анализа на действия на изпълнителната власт по време и след наводненията.
Анализът е доста обемист. За съжаление нямаме резюме от него, но ще ви го прочета, защото ми се струва, че е важна част от доклада.
Веднага след възникване на кризисната обстановка е била приведена в готовност и е започнала работа Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, областните и общински комисии.
Незабавно са били организирани спасителните работи от екипи на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, Държавна агенция “Гражданска защита”, Министерство на вътрешните работи, Министерство на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на отбраната, общински формирования и други, които имат задачи по осигуряването и извършването на неотложни аварийно-спасителни дейности, съгласно общинските и областните планове за действия при бедствия, аварии и катастрофи.
Организацията и координацията на силите и средствата се е осъществявала от комисиите на всички нива на действие при бедствия, аварии и катастрофи.
Постоянно е събирана, обобщавана и анализирана информацията за бедстващите региони и е предоставяна на министър-председателя.
Със заповед на председателя на Държавна агенция “Гражданска защита” на усилено дежурство от 24 часа са преминали всички структури на агенцията на територията на страната. С цел допълнително осигуряване на специализирани екипи – водолази, алпинисти, спасители, евакуационна техника, мото-помпи и др., в бедстващите райони са приведени допълнително сили от аварийно-спасителните отряди на други населени места, незасегнати от наводненията.
Първата задача на спасителните екипи е било спасяване и евакуиране на хората, настаняването им в училища, детски градини и др., както и незабавно и спешно осигуряване на храна, вода, медикаменти, постелъчни материали, дрехи, дезинфектанти, палатки и др.
Поради тежката обстановка в страната приоритетно са започнали аварийно-възстановителните работи по шосейната мрежа с цел достигане до някои населени места, в които през отделните периоди е нямало достъп. Там където е нямало възможност спешно да бъдат възстановени пътищата, са използвани обходни пътища, достъпни само за специализирана високопроходима техника на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, на Държавна агенция “Гражданска защита” и на Министерство на отбраната.
Приоритетно е организирано ликвидирането на щетите по електропреносната мрежа.
Първоначално превантивно, а после аварийно, се укрепват и възстановяват дигите по реките.
Спасителни екипи на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” и на Държавна агенция “Гражданска защита” след оттичане на водите започват отводняването на домовете на хората.
За бедстващото население е било организирано събирането и доставянето на помощи, както от страната, така и от чужбина. Въз основа на отправено искане за международна помощ на основание решение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи са получени хуманитарни помощи от Австрия, Чешката република, Швеция, Малта, Словакия, Гърция и други на обща стойност 1 млн. 257 хил. евро, а заедно с помощите от страната сумата достига 1 млн. 338 хил. евро.
За преодоляване на щетите от наводненията през м. май – юли т.г., след 15 юли 2005 г. Постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи е извършила следното. Обработила е и е предала на Министерство на финансите постъпилите искания за помощ по линия на Фонда за солидарност към Европейския съюз, общо 3200 на брой на стойност 325 млн. лв.; оказала е съдействие от страна на европейските експерти при извършване на проверки в бедстващите райони, извършила е със свои експерти проверки в 140 обекти в провинцията, разгледала е 655 бр. искания за целево финансиране на стойност 42,6 млн. лв., направила е проучване в пострадалите райони за разрушени и пострадали домове на граждани и възможностите за решаване на проблема – чрез ремонтиране на подлежащи на възстановяване жилища или настаняването на гражданите в нови жилища, чрез закупуване на необитаеми къщи или на ново строителство.
През м. август, по нареждане на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, е създаден Кризисен щаб за преодоляване щетите от наводненията, в който участват представители на 24 институции. Целта на щаба е да насочва и координира действията на всички институции на база информацията за оперативната обстановка в страната, за да може максимално бързо да се ликвидират щетите от наводненията и по-конкретно осъществяване на: координация и изпълнение на средносрочни мероприятия до началото на отоплителния сезон, с подчертан приоритет осигуряване на подслон за семействата и лицата останали без подслон, извършване възстановяването на тази част от дигите, които осигуряват най-критичните участъци, работа по възлови участъци от пътната мрежа.
Следва изброяване на данните по оперативната обстановка за разрушенията и мерките за създаване на оптимален режим на работа.
Пета точка в доклада разглежда действията по ликвидиране на последствията от бедствията. Като подтема в тази голяма тема е финансирането със средства, отпуснати на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, за ликвидиране последствията от наводненията. Тук само ще ви кажа, че сумата е в размер на 55 млн. 550 хил. лв., която е предвидена в Закона за бюджета за 2005 г. Към нея има прибавени още 13 млн. лв., отпуснати от Министерския съвет. По-късно Министерският съвет отпуска още 50 млн. лв. за работата на тази комисия.
По предоставени данни от комисията за ликвидиране на щетите от наводненията в комисията са разгледани 3334 искания за целево финансиране от резерва за непредвидени и неотложни разходи на държавния бюджет на стойност 316 млн. 501 хил. 714 лв., тоест около 5 пъти повече от средствата, с които разполага комисията.
От тях 1927 са удовлетворени, 1197 са отхвърлени, 210 са отложени поради непълна документация. Общо за ликвидиране щетите от наводненията към 30.09.2005 г. комисията е разпределила 59 млн. 239 хил. 532 лв.
По-нататък се разглежда финансирането по линия на еднолично акционерно дружество "Публични инвестиционни проекти".
С Решение № 728/2005 г. на Министерския съвет са отпуснати общо 120 млн. лв., като от тях 10 млн. лв. са за проекти за общините, 50 млн. лв. за проекти на Изпълнителна агенция "Пътища", 30 млн. лв. за проекти на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и 20 млн. лв. за проекти на Изпълнителна агенция по хидромелиорации.
От получената информация от "Публични инвестиционни проекти" ЕАД към 27.10.2005 г. Съветът на директорите на дружеството е раздал и е одобрил 213 проекта на стойност 58 058 720 лв., като с възложителите и изпълнителите по тях са подписани договори и тристранни споразумения.
Разпределението на средствата по възложители е следното:
- Национална компания "Железопътна инфраструктура" -всичките 30 млн. лв., които са й отпуснати;
- Изпълнителна агенция "Пътища" – 13 млн. лв. от 50 млн. лв.;
- Изпълнителна агенция по хидромелиорации – 5 млн. лв. от 20 млн. лв.;
- общините получават 10 млн. лв. и има открито финансиране по всичките 10 млн. лв. Разбира се, там има осемдесет обекта и тези средства са крайно недостатъчни.
Изводите, които комисията е направила, ще си позволя да ги прочета дословно:
"По действията на изпълнителната власт.
Действия по предотвратяване – респективно
минимизиране на опасностите и щетите
Липсата на изградени мониторингови и координационни системи практически свеждат тази функция до следене на МТО бюлетина. В хода на събитията между първата и втората вълна наводнения отчетливо се откроява негативното влияние на недостатъците и особено липсите в определени области на системите за наблюдение и координация върху действията на съответните органи.
През последните години местните, регионалните и националните органи и организации не са предприемали, а от страна на съответните контролиращи институции не са предписвани предприемането на превантивни дейности, с които да се минимизират опасностите и щетите.
По време на валежите в кризисния период
Всички служби бяха по районите – Държавна агенция "Гражданска защита", Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност", Национална служба "Жандармерия" и т.н. Изключително всеотдайно и в повечето случаи адекватно действаше местната власт в лицето на кметовете. Основната координация на действията на отделните служби се извършваше именно от тях. Това е основната причина в тази фаза да бъдат избегнати голям брой жертви.
Основни недостатъци в работата през този период са: недобрата координация, достъпът до ресурси и неефективното им усвояване по аварийно-възстановителните работи.
По време на втората вълна проливни дъждове правителството не обяви криза, въпреки че законът дава възможност за подобно действие, когато има бедствие в повече области.
С това изпълнителната власт пропусна:
1. да мобилизира и задейства всички ресурси на държавата в защита на населението и собствеността (включително военна техника и специализирани части);
2. да осъществи единна координация и управление на кризата (включително разпределянето и насочването на ресурсите).
След острата фаза на кризата
Всички действия на изпълнителната власт след втората вълна бяха по-добре координирани и:
1. не се допусна хуманитарна катастрофа;
2. бяха избягнати епидемии;
3. навреме започна финансирането и ремонтът на неотложните работи, но с напредване на времето се трупат закъснения и има сериозни притеснения, че няма да бъдат финализирани преди зимата.
Контрол
Контролът върху проектите и върху изразходването на средствата се осъществява от звената на съответния инвеститор – Изпълнителна агенция "Пътища", Изпълнителна агенция по хидромелиорации, Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, Национална компания "Железопътна инфраструктура" и, разбира се, от "Публични инвестиционни проекти" ЕАД. Към този момент можем да направим извода, че този контрол работи, тъй като голяма част от проектите са сериозно коригирани от една или две инстанции, финансиращи съответните направления на възстановителните работи.
Оценка на щетите и финансирането
Финансирането започна сравнително навреме и основно под натиск от Временната комисия и, разбира се, от общественото мнение. Пречките за бързата оценка на щетите и възстановяването на разрушенията са:
- нормативната база – в много случаи е добра за нормалния инвестиционен процес, но не предвижда адекватни форми за бързи процедури при реализация на аварийни проекти;
- липса на проекти и механизми за бързо проектиране.
Основен извод по финансирането
Първо – обектите, подлежащи на финансиране с цел възстановяване, бяха разпределени от правителството на три групи: първа – неотложни; втора – краткосрочни; трета – дългосрочни.
По първа група финансирането бе извършено по упоменатите по-горе начини и размери. Видно от справките е, че изостава усвояването на средствата и е необходимо да се предприемат мерки, с които да се установят механизми за ускоряване на усвояването на средствата и контрола по ефективното влагане на средствата по възстановителните мероприятия.
По втората и третата група предлагаме да се предвидят средства в бюджета за 2006 г. и при евентуално преизпълнение на приходната част на Бюджет 2005, разбира се, над равнището, изисквано от Споразумението с Международния валутен фонд.
Второ – финансирането да се предвиди в бюджета за 2006 г., в капиталовите разходи на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и на всички други ведомства, имащи отношение по тези въпроси, както и в капиталовите разходи на засегнатите общини с оглед контрола и по общини.
Оценка на нормативната уредба и структурата
на звената на изпълнителната власт
Действащият закон показа сериозни недостатъци. Като се има предвид и създаването на ново Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, както и неприетите подзаконови нормативни актове, препоръчваме да се проучи възможността за създаване на нов закон.
Липсата на структура, отговорна за предотвратяването на кризисни ситуации и неспазването на принципа на единоначалие при управление на кризи, водят до некоординирани и бавни действия от страна на институциите. Ето защо бе създадено новото министерство, което трябва да обедини съществуващите ведомства, ангажирани с превенцията, реагирането, управлението и възстановяването при кризи.
Предложения за законодателни промени
Комисията, след като се запозна с действащото законодателство и проблемите, възникнали при прилагането му при ликвидиране на последиците от наводненията през лятото на 2005 г., предлага в краткосрочен план да се направят следните изменения в нормативната база.”
Няма да ги чета – те са подробно изброени и са в няколко законопроекта, основно в три. Разбира се, трябва да се има предвид и препоръката за създаването - евентуално, ако се прецени, на нов закон или подобряване на стария, както и съответните подзаконови нормативни актове.
Това е всичко по доклада, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цонев.
Тъй като дискусията по доклада и проекта на решение е една и съща, моля да представите съдържанието на проекта за решение, за да отразим корекции, ако има предложения от залата по него.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
“Проект
Р Е Ш Е Н И Е
по Доклада на Временната комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи
Народното събрание след като обсъди Доклада на Временната комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи, като констатира несъвършенствата в Закона за управление при кризи и липсата на подзаконови нормативни актове, като отчита необходимостта от създаването на координиращ орган на изпълнителната власт за изпълнение на държавната политика при бедствия и аварии и като оценява необходимостта да бъдат ликвидирани последствията от наводненията, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, реши:
1. Приема Доклада на Временната комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи.
2. Предлага на Министерския съвет в съответствие с препоръките в Доклада на Временната комисия да изготви проект на Закон за защита на населението и националното стопанство при бедствия и аварии, промени в Закона за управление при кризи и другите закони, касаещи тази материя, както и да изработи и приеме в най-кратък срок подзаконовите нормативни актове към Закона за управление при кризи.
3. Министерският съвет да продължи финансирането на мероприятията по ликвидиране последствията от природните бедствия през 2005 г. чрез:
а) евентуално преизпълнение на приходната част на Бюджет 2005 в съответствие със Споразумението с МВФ;
б) Бюджет 2006;
в) международни финансови програми.
Решението е прието от Четиридесетото Народно събрание и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
Ще кажа няколко думи в заключение.
Уважаеми колеги, първо искам да благодаря на членовете на комисията, които в трудна и сложна обстановка не само от гледна точка на това, което се случваше в страната, а и от гледна точка на това, че българският парламент нямаше формирано мнозинство, нямаше формиран нов кабинет, според мен успя да работи много ефикасно, много безпристрастно и в ускорен ритъм да изпълни онова, което Народното събрание възложи на тази комисия. Сигурно беше възможно да се отхвърли още работа. Сигурно беше възможно да се направят и по-качествени предложения, но аз благодаря на членовете на комисията за тази работа и се надявам, че Народното събрание ще оцени работата на комисията в посока на целта, за която беше създадена - Народното събрание да поеме своята отговорност по отношение на голямото бедствие, което сполетя хората. От тази гледна точка аз съм убеден, че с този акт и с работата на комисията, в която участваха по равно представители на всички парламентарно представени партии, на всички парламентарни групи, Народното събрание пое своята отговорност и спомогна в някаква степен бедствията и щетите да бъдат ограничени, действията да бъдат оптимизирани и да се намери адекватен отговор на нещо, което не беше сполетявало страната десетилетия наред. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цонев.
За процедурно предложение има думата господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, от името на парламентарна група предлагам 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с разискванията по тази точка от дневния ред. Знаете какво е времето на парламентарните групи.
Има думата за изказване господин Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че за мен това е един впечатляващ доклад с изключително сериозни изводи и препоръки. Той наистина е резултат от една много голяма, много сериозна и много адекватна работа. Изразявам своята благодарност и уважение не само към работата на колегите народни представители, които са участвали в изработването на този доклад, но и на експертите.
Ще се спра само на един проблем и това е т. 2 от предложеното решение. Бих искал да кажа, че предложението за иницииране за създаване на нов Закон за защита на населението и националното стопанство при бедствия и аварии е опасно. Нищо по-лошо, нищо по-опасно и нищо по-стряскащо както в законодателните среди, така и в изпълнителите няма от това да създадеш дуализъм в една правна уредба, която има единна основа. Веднага искам да кажа, че сега действащият Закон за управление при кризи, с определени свои недостатъци, направи възможно това, че да се унифицира уредбата по управление на кризи, на основата на минимум административен ресурс с максимален функционален ефект. Което значи, че този закон без да създава отделни ведомства, дори отделни структури, с едно съвсем козметично разширяване на сега съществуващите дирекции и административни звена в министерства, ведомства, областни и общински администрации изтегли съответните функционални нишки, които свързват тези звена, така че, отново казвам, на основата на минимум административен разход, минимум административен ресурс да се постигне максималният ефект.
Кое е максимален ефект и на какво се гради той? Реакцията при управление на кризи трябва да е подчинена на два принципа: на кохерентност, на синхронизация и на единство. Това е от изключително значение. Този ефект е постигнат в максимална степен от сегашната уредба, доколкото съществуващото звено както в политически план, има се предвид съответният ад хок кризисен щаб, се опира на административно звено, което съществува - Националният център за управление на кризи към Министерския съвет. По този начин са синхронизирани двете нива – управленческото и експертното.
Припомням само някои положения – че в този закон са достатъчно детайлно разписани правомощията и задълженията на съответните органи по превенция, следене, предотвратяване и уреждане на съответните последици на кризите. Тази дейност в своята комплексност се опира именно на сега съществуващите структури. Искам да кажа отсега, че ако се възприеме предложението за разписване на нов закон, който да има за предмет бедствия и аварии, изключвайки кризите, ние създаваме един безпрецедентен, опасен хаос с непредотвратими последици при възникване на ситуация, която по необходимост, ако това се случи, не дай Боже да се случи, съответните органи, които ще представляват два административни комина: единият, управляващ кризите, другият, управляващ авариите, ще се питат известно време, повече от една минута, а тук са важни секундите, дали това е криза, каква криза е, дали това е бедствие и ако е бедствие кой ще го управлява.
Искам да кажа нещо много важно. Нито едно явление, което има за дефиниция “криза, бедствия и аварии” няма еднозначно, ясно определени параметри. Всяко от тези явления, всяко бедствие, всяка криза, всяка авария има импликации, които засягат най-малко 4-5 области. По такъв начин разделянето на обекта, на предмета на обслужване на закона, на парцелирането на тези обществени отношения, от една страна, на кризи, които ми е малко трудно да съобразя как ще бъдат отделени от тази дефиниция, която е дадена, която между другото е работена месеци наред и е съобразена с разрешенията, с които би следвало да се съобразяваме, от дефиницията на “бедствия и аварии”.
Позволявам си да припомня законовото разрешение в чл. 2 на Закона за кризите:
“Криза” по смисъла на този закон е такава внезапно очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, при която са нарушени или застрашени живота, здравето и имуществото на големи групи от хора, територията, околната среда, културните и материални ценности в страната”.
Как ще се отделят проблемите на кризи, които, не мога да си представя каква криза ще бъде освен международна криза или, ако се счете, че присъствието в Ирак е участие във военна или невоенна криза, или криза с невоенен характер от бедствията и авариите?
И другият въпрос – кой ще преценява при така съществуващите? Надявам се да не се случи това нещо, при така новоуредените два комина, които ще уреждат проблеми, които имат очевидно смесен характер, кой и как ще урежда така, щото в първите секунди на възникване на кризата, бедствието, аварията и т.н. да се постигне тая комплексна реакция, която е заложена в Закона за управление при кризи?
Този закон впрочем вменява в задължение на този Централен национален център за управление на кризите към Министерския съвет да реагира в първите секунди, които са фатални за такива случаи, координирайки действията на съответните ведомства, през което време се създава щабът на политическо ниво, в който рефлектира характера на кризата, покривайки всички възможни импликации, и ангажира съответния ведомствен капацитет.
Смея да твърдя, че дори идеята за създаване на отделно Министерство на кризите с акумулиран капацитет, с предмет, изземващ функции на други министерства, ми се струва, първо, несериозно да бъде обсъждано в България, с оглед характеристиката на страната, която не би могла да бъде сравнявана с тази на Русия и на Щатите. Това вече е преболедувано.
От друга страна, по необходимост това ще разпали тези междуведомствени вражди и проблеми, пред които всички знаем, че сме изправени. Лично аз съм свидетел на това как по едно обезвреждане на мина имаше дългодневни обсъждания кой точно трябва да направи това – дали Министерството на отбраната, МВР, Гражданска защита и т.н. Това се развиваше повече от 4-5 или 10 дни. Междувременно, слава Богу, не избухна нито една мина, но това е поради мината, а не поради неразбирането на проблема от ведомствата.
Казва се, че Законът за управление при кризи е несъвършен. Аз не успях да констатирам никакво несъвършенство от такъв характер, който да обоснове необходимостта от тоталната ревизия, защото на нас ни се предлага това нещо, след като се създава съпътстващ Закон за бедствия и аварии. Нека разделим нещата на две. Едно е тотално сбъркан закон – смея да твърдя, че тоя не е такъв. Друго е проблеми по развитието на подзаконовата нормативна уредба. Не бих споделил виждането, че липсата на адекватни и своевременни действия по създаването на съответните подзаконови нормативни актове, включително и Правилника за приложение на закона, и тези шест или седем наредби рефлектират върху същността на закона. Това са две отделни неща.
Моето виждане е, че ще бъде наистина добър вкус, ако се даде шанс на този закон да проработи с необходимостта от създаването на тези подзаконови актове, които са разпоредени в Заключителните разпоредби на закона. И ако се види тази тотална неадекватност на закона, тогава да се пристъпи към целеното имплицитно в тези предложения създаване на отделно министерство на извънредните ситуации, което да ангажира както Пожарната, така и всички структури, които ще бъдат привлечени от съответните министерства – Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването и други такива. Впрочем, едно действие, което се страхувам, че ще има повече характер на бедствия и криза, отколкото тези кризи, които ще се опитаме да потушаваме с този закон.
Моето виждане е, че идеята за иницииране на разработване на законопроект за бедствия и аварии ще създаде изключителни проблеми и ще бъде в контекста на този дуализъм, който се създава в поведението на административните и държавни органи, ще създаде невъзможност на държавата да реагира адекватно и своевременно на съответните явления. Това го казвам с категоричност и дано не се случи.
Мисля, че вижданията за административно попълване на определено ведомство трябва да бъдат подчинени на идеята за създаване на адекватен, своевременно задействащ се механизъм за реакция при кризи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
За изказване думата има господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Искам да се присъединя към оценките, че тази комисия направи възможното. Може би не най-доброто, но възможното. Искам да наблегна върху две неща от доклада, свързани с изводите. Защото от това, което говорим в момента за минало време, трябва да си извадим изводите, за да може в бъдеще време да не допускаме онези грешки, които бяха допуснати.
Ще започна с една от първите констатации, а именно недобрите и особено липсата на информационни системи, както се казва в доклада. Зад това се крият съвсем конкретни отговорности. Зад това се крие например, че Министерството на земеделието и горите не проверява чрез “Напоителни системи” съоръженията, които трябва да отводняват. Заедно с областните управители не си бяха свършили работата по почистването на речните корита. Министерството на околната среда и водите не беше изградило системата за мониторинг на водите, което трябваше да направи може би преди три-четири години.
Самият факт, че констатираме това в доклада и казваме, че то е било особено негативно между първата и втората вълна, то е било негативно и за първата вълна, беше негативно и след това, означава, че не толкова ще търсим защо не са си свършили работата тези министерства, още при първото слушане на предишния министър-председател Симеон Сакскобургготски беше отбелязано, че правителството по негово време не си е свършило работата, а въпросът е, че правителството сега трябва да се стегне и да свърши тази работа, защото не сме гарантирани кога ще се случи подобно нещо. Дали ще е следващата година, дали ще е след 10 или след 50 години, това никой не може да каже, но работата трябва да е свършена и ние трябва да сме готови. От тази гледна точка мисля, че този извод трябва да се прочете много внимателно от сега управляващите.
Следващото нещо, на което искам да се спра накратко, това е в т. 6, втората част на изводите – какво пропусна да направи правителството. Казано е, че по време на втората вълна от проливни дъждове правителството не обяви криза, с което пропусна няколко много важни неща. Пропусна да използва всички ресурси на държавата. Всъщност именно тук идва много сериозният проблем: когато ти оставиш кметовете, местните организации на Пожарната или на Гражданската защита да се справят сами, ти пропускаш всъщност възможността да поемеш отговорността и да се справиш с тази криза по-добре, отколкото когато те действат сами. Не може в Пазарджик кметът да знае какви ресурси има в съседната община или в съседната област. Той няма как да го знае. Министър-председателят обаче може да провери и да разбере това и да насочи съответните ресурси от онези области, в които няма криза, към областите, в които има криза. Не може кметът да мобилизира машините на една частна фирма. Но когато се обяви криза, министър-председателят може да иска и тези машини да бъдат взети и бъдат пратени на място, за да помагат. Това е криза, това трябва да се случи. Нещо повече, може да се изпратят военните да помагат – нещо, което не беше направено навреме, а беше направено след дъжд качулка, след като мина кризисната ситуация. Те наистина се включиха в работата, много помогнаха, но след върховия момент. Много голяма част от щетите можеше да не бъдат нанесени, ако имаше адекватно действие.
Така че основно искам да насоча сега управляващите в тези две посоки, за да не допускат грешките на предишните управляващи ако има подобни ситуации. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Госпожа Любчева има думата за изказване. Заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Всички в тази зала сме не свидетели на бедствията, които сполетяха страната ни, а всички ние сме участници в тези събития, по-скоро във всички мероприятия, които бяха свързани с ликвидиране на последствията. Аз предполагам, че в тази зала ще бъдат изказани много мнения, много становища по ликвидиране на последствията в резултат на бедствията, които сполетяха страната ни през летните месеци.
Иска ми се да обърна внимание на един от изводите в доклада на Комисията по предотвратяване на бедствията, тоест готовността на държавата да предотвратява подобни събития или да минимизира тези щети, които се явяват като резултат от всяка беда, бедствие, авария, катастрофа, които общо взето обединявам под едно друго наименование - рискове. Защото никой не е застрахован от възникването на такива събития. В света и в науката съществува Теория за управление на рисковете. Защото ако говорим за последствията и последействията, които ние сме предприели, струва ми се, че трябва да обърнем внимание на това – с каква компетентност, с каква компетенция е нашата администрация – държавната, общинската, с каква подготовка е населението, за да участва в предотвратяването или в собствената си защита, или на съседите от възникването на такива аварии, на такива бедствия и катастрофи.
Аз смятам, че това, което навремето беше организирано като Гражданска защита, имаше и своите много положителни ефекти. Ние го унищожихме с много лека ръка, без да помислим, че то ще ни бъде нужно. Защото в момента нашето население не е подготвено за такива ситуации. Стана ясно и е факт това, че населението ни не беше подготвено, независимо че в много ситуации много представители на различни институции и органи действаха почти героично, за да предотвратят различни трудни, тежки, почти фатални ситуации. Аз смятам, че има механизми, по които това може да бъде направено предварително, превантивно, за да се намалят тези последствия от авариите и от рисковете.
Ето защо смятам, че трябва да се направи такъв синхрон между различните държавни органи и институции, между различните ведомства и министерства и да бъдат синхронизирани действията, така че и администрацията да има необходимата компетентност, и населението да има необходимата подготовка за реакция. Тоест всичко това се прави предварително, затова се осъществява превенция. Затова във всички училища и университети трябва да има подготовка по тези проблеми и тази подготовка може да бъде много целенасочена, много ефективна и много полезна, за да бъдат готови хората.
В момента в средното училище се правят опити да се въведат понятия, познания по гражданска защита, но това е спорадично. Това е толкова неефективно за момента и толкова малко, че по никакъв начин не може да реши проблема. Затова смятам, че Министерството на образованието и науката също трябва да поеме своята отговорност за квалификация на управляващите, тоест, на бъдещите специалисти по тези проблеми. Ето в това се изразява и държавната, тоест част от държавната политика за подготовка на населението и за подготовка на управленци в тази схема. Затова трябва да има специализиращи дисциплини, но трябва да има и специалности, по които управлението на риска трябва да се преподава с всичките му необходими атрибути. И тогава действително ще можем да гарантираме, че какъвто и закон да се направи, той ще бъде успешно приложен, защото ще има капацитет на тези, които ще го прилагат. Сега смятам, че такъв капацитет няма, поне не в достатъчна степен.
Ако говорим за синхронизиране или за създаване на нов закон, или за усъвършенстване на законодателството, непременно трябва отново да обърнем внимание, след като има закони как се прилагат – дали действат в пълен обхват или недозирано, непремерено, или в ограничен обхват.
Моето предложение в този смисъл е към решенията на комисията да се заложи едно задължение на Министерството на образованието и науката да организира подготовка в средното и във висшето училище на специалисти и подготовка на населението по тези проблеми на управлението на рисковете.
Искам да обърна внимание, че освен подобни бедствия има много технологични рискове, които съществуват и ние непрекъснато сме свидетели на различни аварии, които съществуват и възникват в различни производства. Никой не е защитен и от това. Следователно различните видове рискове могат да бъдат покрити и по тази схема.
Считам, че този извод, който се направи в доклада на комисията за отсъствие на координиращ орган, непременно трябва да бъде целево записан като решение, Министерският съвет да има задължението да подготви този нормативен или поднормативен документ, с който такъв постоянно действащ координиращ орган трябва да съществува. Не можем и не трябва да разчитаме, че само ад хок комисии или центрове ще бъдат създавани, за да ликвидират последствията. Един такъв орган действително трябва да прилага цялостната държавна политика, като разпределя правата, задълженията, отговорностите на всички институции. Тогава ще изпълнява своята координираща функция и тогава, разбира се, без да успяваме да спрем или да не допуснем едно събитие, наистина ще минимизираме тези последствия, които то предизвиква.
Затова считам, че е изключително важно и тук бих препоръчала все пак да има някаква конкретизация по срокове, защото ако има закон за кризата, защо той не действа така, както трябва и защо отчитаме днес, че има несинхронизирани действия? Очевидно институциите, които трябва да прилагат този закон, не са свършили нито по срок, нито по същество досегашната си работа.
Затова ви моля да подкрепим доклада на комисията с предложените решения, предлагайки тези две неща, съдържащи се в моето изказване. Искам да изкажа и своето удовлетворение от чутото в доклада и от начина, по който колегите от тази комисия са поели своята задача и са извършили тази нелека, много важна и голяма по обем работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Заповядайте за изказване, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Като член на временната комисия безспорно подкрепям оценките, изводите и предложенията за решение в доклада.
Считам също, че това решение на парламента да създаде тази временна комисия беше навременно и в същото време особено полезно. Работата, вие виждате, беше доста обемна. запознахме се с изключително обемна информация – данни, проблеми на населени места, на хора в продължение на няколко месеца. В същото време в определен етап от нашата работа очакванията бяха по-големи от възможностите и правомощията на временната комисия. Това достатъчно ясно показа в случая, че липсваше онзи координиращ орган, който трябва да решава и да контролира, координира и въздейства върху проблемите, които стояха пред населението на България.
Смея да твърдя, че с изключително голямо закъснение заработи и така нареченият кризисен щаб. Това също оказа своето негативно въздействие върху проблемите за решаване на населението и хората.
Вие се запознахте с вида и обема, слушахме през тези дни и месеци какви са щетите от бедствията и наводненията. Констатациите, за съжаление обаче показаха и доста негативни страни в самата координация на централно ниво за работа. Фактите са изнесени в доклада – липсата на приет национален план. Позволявам си да наблегна на това, защото това са много важни елементи и моменти в същността на работата ни при такива бедствия и аварии в България.
Не се създадоха и тези централизирани центрове за управление на кризи по места. Особено важно е да кажем, че оценката за организацията и координиране на усилията по места, по общини е особено положителна. Това всички го усетихме и го разбрахме по време на бедствията в дадените общини. Но в същото време констатирахме, че липсва система за оповестяване между съседни общини, липсва система за предупреждение между областите, когато това е необходимо и още по-важното е, че липсва предупредителна система от централно ниво за очаквани наводнения. Това се случи много, много по-късно.
Смятам, че преживяхме една особено тежка ситуация в страната, която показа, че не само между първото и второто бедствие на наводненията имаше толкова много проблеми, но нямаше онова работещо взаимодействие, което е необходимо, което трябва да се създаде и което мисля, че вече пое в известна степен положителни стъпки за реализация и за координация.
В началото трябва да оценим и да кажем, че имаше и определена тромавост на системата за бързо и целево предоставяне на финансовите средства. Безспорно това е резултат от лошо действащата наша нормативна база, която не даде тези възможности, но колкото по-бързо се реагира и се предотвратяват някои от бедствията, особено във възлови места като мостове, единствен път, подпорни стени и свлачищни райони... Явно там забавихме своята реакция.
За съжаление днес можем да кажем, че имаме и недостатъци по начина на усвояване на средствата по места. Може би тук контролът и отговорността по места трябва да бъдат доста по-големи и по-отговорни.
Може би най-важният извод е отсъствието в годините на превантивната дейност. Ето това е основният въпрос, който съм сигурна, че всички сме оценили и разбрали, след като това ни се случи.
Естествено е след острата фаза на кризата нещата да придобият по-действаща регламентация. Но за съжаление това се случи по-късно.
Пред вас са оценките, пред вас безспорно са предложенията за лошо действащата нормативна база.
Господин Димитров, аз мисля, че тя наистина трябва да се прецизира. Тя показва, че Законът за кризи не работи в тази ситуация. Въпрос на задълбочен и внимателен анализ е, но може би действащият Закон за кризи трябва да бъде променен, актуализиран в един Закон за извънредни ситуации.
Безспорно е обаче, че трябва да има Закон за действия при бедствия и аварии – това, което разграничава вида и начина на сериозността и степента на нивата, на които може и трябва да се реагира.
Поуките от събитията са важни и определят необходимите стъпки, които безспорно се предприемат. Много ми се иска да вярвам, че и Постоянната комисия по бедствия и аварии, която създадохме в парламента, и в структурата на правителството – новото Министерство за държавната политика при бедствия и аварии, са една от стъпките, които регламентират тези позитивни и правилни действия в перспектива. Много ми се иска да кажа, че дано изненадите на времето да не ни изненадват непрекъснато в нашата бъдеща извънредна работа.
Аз ви моля да подкрепите доклада и предложенията, защото мисля, че те наистина са плод на една задълбочена работа, която показа какво е необходимо да направим, за да можем по-добре да работим при подобни ситуации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
За реплика има думата господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Алексиева, проблемът с липсата на достатъчно координация, на достатъчно добра стиковка, на достатъчно адекватен отговор на съответните звена, които бяха ангажирани през тези дни, е проблем на приложението на закона, а не е проблем на същността на закона. Това са, както казах и в изказването си, две коренно различни неща.
В случая обаче ние сме изправени пред една много драматична промяна на философията на управлението при кризи.
В този смисъл питам: какъв ще бъде предметът на Закона за управление при кризи? Какви кризи ще управлява той, извън бедствията и авариите, които ще останат да са предмет на регулиране в този закон?
Ако ми се даде отговор на този проблем тук, защото всъщност ние трябва да знаем за какъв закон става дума, какво всъщност ще управлява той, като се изземат бедствията и авариите от Закона за управление при кризи, ще си отговорим и на въпроса за това доколко са били адекватни реакциите.
Пак казвам, наистина е така, че Законът за управление при кризи не беше продължен като работа за изграждане на подзаконовата нормативна уредба, но изграждането на такава уредба е различно от лошия закон. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за дуплика, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, Вие сте прав, обаче донякъде, защото в крайна сметка, когато един закон не е успял да проработи в една тежка ситуация, не са виновни само поднормативните актове. Това означава, че и в него има нещо, което недостатъчно ясно е формулирало и разграничило действията, позициите, необходимата координация и взаимодействие, дори формулировката на бедствията, кризите и така нататък. Това означава, че там нещо трябва да се подобри.
В този аспект Вие сам знаете, че не в момента и не сега може да се каже какво трябва да съдържа този закон. Затова има ново министерство, затова ще работят експерти и специалисти. Но практиката ни подсказва, че в крайна сметка има проблеми, има пропуски и те трябва да бъдат законово регламентирани, прецизирани и ясно формулирани. Това е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, пред мен има списък със записани колеги, които ще участват в дискусията.
Има думата народният представител Костадин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да благодаря на Комисията по бедствия и аварии, която направи извънредно заседание в Пазарджишка област, защото от 1958 г., когато имаше едно наводнение – тогава бях дете, това, което се случи в Пазарджик след 50 години, беше нещо страшно. И ако другите бедствия могат да се овладяват, водата за една минута може да нанесе и жертви, да донесе и други материални и структурни аварии, с които не можем да се оправим с месеци.
Изслушани бяха кметовете от засегнатите райони. Какво констатирахме? Всеки за себе си беше прав. Всеки кмет от общините се спасяваше с подръчните сили. Средствата, които се влагаха, бяха да се спаси временно, но липсваше координация между общините, като мислехме, че това действие ще бъде еднократно и няма да се повтори.
Но само след 15 дни бедствието от Велинград се пренесе в общините Белово, Септември, Пазарджик и Лесичево.
Какви по-практически констатации аз искам да споделя с вас? Десет години бях секретар на Окръжната комисия по бедствия и аварии в Пазарджишки окръг. Онази стегната организация, при която всички предприятия имаха отговорност по своите направления и специализация, сега я няма.
Още по-трагично е, че част от предприятията, които съществуваха тогава, като “Електроснабдяване”, “Електропреносна мрежа”, Пощи, Далекосъобщения, Водоснабдяването, Водно стопанство – вече ги няма. Те нямат и функции и задължения при такова бедствено положение, в което се намирахме тогава. Ние имахме превозни средства, джипове и други, които се наблюдаваха.
Само преди три месеца разглеждахме състоянието на скривалищата в Пазарджишка област. Няма ги и тях. В блоковете, където бяха организирани, ги няма вратите. И при едно бедствие, например химическо – изпускане на газове от хладилниците, ние ще бъдем в същото състояние, при което изпаднахме и при едно водно бедствие.
Ами, ако има едно леко земетресение и се скъса някоя от стените на “Тополница” – язовира над Пазарджик, или други околни язовири?!
Затова искам да споделя с вас някои от основните моменти, които са по-практически.
Липсата на координация между различните министерства. Имаше колеги от различни министерства. Всеки си действаше от неговите правомощия, докъдето може. Сега при условия, че има отпуснати средства, трябва да се заделят такива за специализираните машини.
Ако това бедствие беше през м. май и следваха жегите, които при нас стават около 40°, при всички случаи щяхме да имаме множество заразни болести и други.
Няма ги и измиващите машини. Пожарната има няколко машини, но ако има и пожар през това време?
Така че освен спешните, неотложни работи за възстановяване на нормалния човешки ритъм на живот, трябва да гледаме и по-перспективно.
При едно скъсване има разпределение и план, при който отводнителните и напоителните канали поемат част от водата, намаляват ударната вълна, както и височината на водния слой, който се настанява в населените места. Тези диги, които са построени, са износени и на много места бяха прекъснати. А сега възстановяването им не е технически правилно, не се контролира. От комисията минахме, а и аз всеки път, когато се прибирам от София, минавам през дефилето – те са скъсани оттук-оттам, по малко поправяни и ако има един по-голям дъжд, дигата ще изчезне. Тоест ние временно възстановяваме част от защитните съоръжения, но те не са качествени и при един по-голям порой ще бъдат отнесени.
Няколко предложения, които имам, освен тези в доклада. Средствата да се насочат към някои мероприятия, които спешно трябва да бъдат изпълнени. Имаме няколко мостове, в Драгинево – три моста, които не се възстановяват. Предложени са средства за тях, още ги няма, но част от тях са свързани с работата на хората. За една от фабриките около 300 човека не могат да преминават през моста и се чудят за временни понтони, да минават по греди и така нататък. В Белово моста, който свързва Белово – Мененкьово, за да пренесат един починал до гробищата обикалят 45-50 километра през Септември, за да могат да минат от другата страна. Децата минават по едни времянки, за да отидат на училище. Най-малкият пример – Югославия беше бомбардирана, няколко мостове над р. Дунав бяха възстановени за 5-6 месеца. Ние един мост от 23 метра не можем да го възстановим. Проекти, след това следват други процедури и мостът още не е започнат.
Средствата по водоснабдяването. Направени бяха в Голямо Белово и в няколко други населени места, където имаше и скъсване, и падането на мостовете, времянки са направени за водоснабдяване на населението. При тежки зимни условия тези времянки ще отпаднат – с маркучи, с ПВЦ-тръби и други, и хората ще останат и без вода. Смятам, че областните управители трябва да бъдат натоварени и в законопроекта с цялостна координация на действията в общините и в областта. Не само да правят списъци, да ги донасят и представят в различните министерства или министерството, което ще отговаря по бедствията и авариите, а той да участва и в разпределението, където средствата са най-неотложни и да може да контролира. Когато дойдоха от уважаемата комисия и започнахме да ги питаме, казаха, че средствата са преведени, но като направихме проверка на място за изпълнението на 10% имаше изпълнение, 90% средствата преведени, а пък на другото място, където е по-спешно, средствата ги няма. Така например в община Лесичево и до момента около 250 хил. лв., които общината е заделила от дигите и възстановяването на съоръженията, още не са преведени там. И те на края на годината няма да имат средства за заплати и за поемане на нуждите, които имат, детските градини и така нататък.
Искам да кажа, че онези функции, които се изпълняват от държавните структури – водоснабдяване, ВиК, електроснабдяване и други, вече са частни дружества и в закона трябва да намерят конкретно какви задължения, какви отговорности, какви проекти трябва да се правят, тъй като те са необходими. Така например в областния център Пазарджик "Електроснабдяване", сега "Електроразпределение", изчезна. В Пловдив изчезнаха и групите. При едно земетресение или наводнение ние с месеци няма да можем да възстановим и електроснабдяването, а това ще парализира цялостния живот на съответната структура.
Няколко думи по тези щабове, които трябва да се организират към областния управител. Почистването на каналите на тези съоръжения, които са пострадали или откраднати към хидросъоръженията, възстановяване на дигите и техническото им възстановяване хидромелиоративно да отговарят на условията за поемане при по-тежки условия на работата и водопреноса. Съответно онези специализирани техники и към частни фирми и към други, които са на територията, да бъдат описани, да им се връчат съответни заповеди, да се знаят и периодично да се проверява техническото им състояние, защото пак имаше и машини, няма шофьори, няма водачи. Специализираната техника иска и специализирани ръководители, управленци, които да могат да ги ползват.
Накрая искам да благодаря на комисията за мерките и помощта, които са оказали на област Пазарджик и да настоявам поне трите моста и водата, която трябва за водоснабдяването, спешно да се подпомогне със средства, за да може да се възстанови целият ритъм на живота, а и в зимни условия да подпомогнем населението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика заместник-председателят на Народното събрание господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Аз също се интересувам от Пазарджишките работи, защото покрай другото бях избран и там. Освен това също помним доста отдавна и искам да напомня на господин Кабаков, че бедствието през 1958 г. не беше само природно бедствие. То беше причинено от безумното изсичане на горите в тази част на Рила и на Родопите. Много добре знаете това.
Казвам го, защото това не са само исторически спомени. Това се развива и в наши дни именно в Белово. И понеже си говорим за дървената мафия, тя работи там със страшна сила. И понеже си говорим за Белово, доколкото си спомням някакви парички бяха преведени там за ремонт на тези мостове. Беше направена полуспукана нищо и никаква тръба. Парите са усвоени и отчетени, без почти никакъв ефект. Да се пита предишния кмет на Белово. Има такива подробности, които заслужават внимание. Наистина онзи мост, за който става въпрос, трябва да бъде направен по най-бързия начин.
Между другото, понеже ставаше въпрос като се извадят от един Закон за кризите, бедствията и авариите, какво остава като кризи, идва ми на ум кризата във Франция с вълненията, при които се запалиха хиляди коли и се направиха какви ли не зулуми. Ето ви една криза, която не е природно бедствие.
И още една малка добавка, за да не взимам пак думата. Аз бих казал, че посегателствата върху диги и различни хидросъоръжения и прочие трябва да бъдат криминализирани и то по някакъв тежък параграф, защото едни правят дигата, други идват с каруци, товарят каруците с пясъка, който току-що е донесен и го отнасят. Така че тези посегателства върху дигите не са просто кражба на пясък. Те са просто нещо, което трябва сериозно да се криминализира, както и много други подобни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен докладът има един съществен недостатък, както и решението. Те са насочени предимно към мерки за преодоляване на последиците от бедствия и аварии и съвсем малко в доклада е отделено внимание на недопускането на такива аварии. И аз бих искала да се обърна и към госпожа Любчева – управлението на риска в теорията си е насочено преди всичко към недопускане на риска, а не управление, след като съответното събитие е настъпило. За това има доказателства в самия доклад.
Ще ви припомня, че когато задавахме въпроси на различните министри, имащи отношение към настъпилите наводнения, стана ясно, че Министерството на околната среда и водите не е изпълнило редица от своите задължения и по-конкретно четирите басейнови дирекции, които имат задължение да направляват, да контролират водните обеми най-вече в язовирите с национално значение. В този период нито един язовир не беше източен до безопасни нива, за да могат да посрещнат високите вълни. Спомняте си наводненията, предизвикани от яз. “Тополница”, от яз. “Огняново”. Нещата можеха да бъдат предотвратени, ако някой беше изпълнил задълженията си по закон. Същото може да се каже и за Министерството на земеделието и горите, което допусна да бъдат изсечени големи територии в водосборите на реките. Същото може да се каже и за задълженията на БАН по отношение на мониторинговата система и така нататък.
Затова моето предложение, тъй като в т. 2 има предложение, свързано с усъвършенстване на нормативната база, там е споменат Законът за управление на кризи и други закони, но те не са изброени в решението. Ако имаме предвид само законите, които са споменати в доклада, това не е достатъчно. Един закон, който сериозно трябва да претърпи съответни промени, това е Законът за водите. В Закона за водите трябва много ясно да бъдат разписани задълженията на басейновите дирекции по отношение на следене на обемите на големите водоеми с оглед способност при кризисни ситуации да посрещнат високата вълна. В Закона за водите трябва много категорично да бъдат разписани задълженията на областните управи и на кметовете по отношение на поддържане на коритата на реките в състояние, осигуряващо добра проводимост на реките.
В момента в закона има най-общи постановки по този въпрос, но категорични и строги задължения не са записани, нито пък е ясно кой осигурява средствата за тези дейности. Това са дейности, най-общо декларирани в Закона за водите, без да са обвързани и да се покриват с бюджетите на съответните общини или областни управи. В това отношение също трябва много категорично да се прецизират текстовете, за да можем своевременно да изискваме тези органи да изпълнят своите задължения.
Много сериозно трябва да се помисли за ресурсното обезпечение на мониторинговите системи. И в момента има мониторингови системи, макар и несъвършени, но те не работят, за съжаление, защото няма ресурс. Нито БАН има необходимите ресурси, нито Министерството на околната среда и водите има необходимите ресурси. Нещо повече, в последните месеци Министерството на околната среда и водите напълно е преустановило дейност, свързана с измерване на различни параметри на околната среда поради изчерпване на годишния ресурс. В същото време ще напомня, че администрацията се готви да получи 13-а и не знам още каква заплата, което едва ли е правомерно, когато определени задължения не се изпълняват.
Моето предложение е в доклада да бъде добавено "в Закона за водите", за да може общата формулировка на т. 2 да се отнася и за Закона за водите. Още повече, в момента в Комисията по околната среда и водите се работи по новия Закон за водите. В този процес трябва много внимателно да се отразят задълженията, свързани с управлението на водите така, че да не настъпват кризи, на каквито бяхме свидетели и за които бяхме убедени, че въпросът се свеждаше до добра координация в процеса на отстраняване, защото някой не си беше свършил работата преди това.
В т. 3 предлагам след изброените източници на финансиране да се добави текст, който да задължава Министерството на държавната политика при бедствия и аварии да установи строг контрол при отпускане и изразходване на съответните средства.
В края на мандата на министър Хюсменова аз поисках списъка на обектите, които са били финансирани от Комисията по бедствия и аварии, и съответните предоставени ресурси. Категорично заявявам, че тези обекти, които са получили средства, са получили най-малко 30% повече от това, което им е нужно. В комисията няма нормативи за съответни дейности, няма съответна процедура, която да контролира проектно-сметната документация, а това е недопустимо, когато се изразходва обществен ресурс, който се предоставя като бюджетни средства.
Смятам, че това е едно от най-сериозните задължения на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии или за управление при кризи, така че ресурсът, с който разполага, да може да покрие много повече обществени нужди, отколкото става това в момента. Затова смятам, че е разумно един такъв текст да бъде записан в т. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Веселин Узунов.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Докладът на временната комисия е всеобхватен и достатъчно подробен в отразяване данните за състоянието в страната и последиците от наводненията, размера и вида на нанесените щети, състоянието на нормативната уредба за управление при кризи и т.н. Пълно и обстойно са анализирани действията на изпълнителната власт по време и след наводненията, както и действията по ликвидиране на последствията от бедствията.
Изводите, които се правят, са добра основа, върху която трябва да се стъпи за бъдеща наша работа по отношение усъвършенстване на нормативната уредба в тази посока.
Сигурен съм, уважаеми колеги, че голяма част от вас бяха в засегнатите райони и всеки би могъл да допълни доклада със свои изводи и оценки, както това вече направиха много от колегите, които се изказаха.
В този аспект ще се опитам, без да повтарям изнесеното в доклада, да спра вниманието ви на още няколко важни проблема.
Отчетени бяха основните проблеми, затрудняващи ефективното приложение на Закона за управление при кризи. Съществена слабост на закона е, че той е приет без предварително изяснена концепция, поради което не можа да изпълни основните си предназначения – да регламентира кой ръководи и координира дейността по нивата на държавно управление. Управлението бе поверено на орган със съвещателни функции, при това след като е обявено кризисно положение.
Законът не се отнася за ежедневната дейност, извършвана при възникване на бедствия и аварии, без да се обявява кризисно положение. Самото понятие "криза" включва бедствия, аварии и катастрофи от всякакъв мащаб – от единични до широкомащабни.
В световната практика и в НАТО е прието понятието "извънредни ситуации". Очевидно е, че е необходимо този закон да се ревизира и да се съсредоточи върху решаването на въпроси по координация при възникване на извънредни ситуации от голям мащаб.
За ежедневната дейност по защита на населението трябва да се обсъди възможността да се приеме отделен закон. Вече има такава експертна група, която работи в новото министерство. Аз бих поканил дори колеги, които се изказаха, тук не виждам господин Димитров, който излезе, и други, които имат отношение по тези въпроси, имат виждания, да присъстват на тези заседания на експертната група, защото всяко едно предложение би обогатило и би дало възможност законите, които ще се приемат, да бъдат по-съвършени.
Остава да се разработи цялостната подзаконова нормативна база по всички аспекти на дейността.
Въпрос, който възниква с особена острота, е този за превантивната работа, за недопускане възникването на аварии, катастрофи и намаляване вредните последствия от тях и от природните бедствия. Трябва да бъдем реалисти и да признаем, че за нулев риск, за абсолютна безопасност в съвременните условия не можем да говорим. Извънредната ситуация сама по себе си представлява потенциалната опасност плюс нашата уязвимост. Срещу опасността от бедствия, земетресения, наводнения ние не можем да се борим, но можем да работим за намаляване на нашата уязвимост и в този смисъл е нашата превантивна работа.
Ако направим преглед на подготовката на страната досега, определено ще установим, че цялата организация, планиране, формиране и подготовката на сили и средства, финансово осигуряване са насочени основно, за да не кажем изцяло, за ликвидиране на последствията след възникване на бедствия и аварии. Превантивната дейност е застъпена в отделни ограничени програми, които често поради недостиг на финансови ресурси не се реализират.
Показателен в това отношение е бюджетът на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, от който само 10% са предвидени за превантивна работа. Това е залогът, че след бедствия и аварии успяваме да финансираме само 15-20% от исканите за ликвидиране на последствията.
Ето защо нашата комисия единодушно предложи в Закона за държавния бюджет още тази година средствата за превантивна дейност да бъдат завишени от 10 на 20% в рамките на предварително разчетения бюджет на Постоянната комисия за бедствия и аварии.
Аз ви моля, уважаеми колеги, както и колегите от Комисията по бюджет и финанси, на второ четене тези наши предложения да бъдат приети и утвърдени.
Очевидно е, че порочният досега подход да даваме десет пъти повече за преодоляване на щетите, вместо да организираме добре превантивната работа, трябва коренно да бъде променен. Да се измъкнем от тежестта на влагане на огромни суми във възстановяването на амортизирани и неподдържани инфраструктурни системи и да се заложи на предварителното им укрепване със значително по-малко средства. Тази дейност следва да се осъществява от всички отраслови структури, общини, а специализираните органи да осъществяват контрол и да имат пълномощия за ефективни санкции върху тези, които не ги изпълняват. По този начин за населението ще се намали значително рискът при бедствия и аварии.
Важен е и въпросът за създаване на Националната система за действия при извънредни ситуации. Този въпрос има няколко компонента. Преди всичко трябва да се изгради системата за ранно предупреждение. Това е проблем от световен мащаб и той беше в центъра на разискванията на световната конференция, която беше организирана в началото на тази година в Киото от Организацията на обединените нации. Тези системи могат да предотвратят множество човешки жертви и да намалят многократно материалните щети от бедствия и аварии.
В нашата страна има подобни опити. Това са Автоматизираната система за радиационен мониторинг и Дунавската система за предупреждение. На настоящия етап следва да създадем развърнати системи, които да фиксират още в минимална степен на проявление рисковите фактори и да дават информация за провеждането на срочни мерки за предотвратяване. За целта следва да се изгради и система за космически мониторинг, чрез който могат да се контролират всички параметри на околната среда, за което говори и госпожа Манева, да се регистрират възникнали пожари в горските масиви в ранен етап. Задължително следва да се изгради и системата за спешно повикване, която е регламентирана с решение на Европейския съюз още от 1991 г.
В заключение, приемам предложенията, които направи госпожа Любчева. Трябва да ви информирам, че съвсем наскоро имаше научна конференция в Нов български университет точно на тази тема. Ние коментираме вече този въпрос и обсъждаме как това да стане.
Искам да се върна на едно друго предложение, което е към т. 7 в доклада. Да се допълни обсъждането на следната законодателна промяна: ежегодно в Закона за държавния бюджет да се включва изискване всяко министерство, община и ведомство в рамките на определените капиталови разходи да заделя не по-малко от 5% за реализиране на мерки за предотвратяване на щети от природни бедствия и аварии. По този начин ще извършваме онази превантивна работа, за която досега говорих. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Димитър Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да изразя удовлетворението си от така предложения ни документ. Аз съм го подписал като член на комисията и моите колеги от Обединените демократични сили ще го гласуват в пленарната зала. Може би ще подкрепим и някои от конструктивните предложения, които бяха направени, тук в залата.
Искам да кажа, че съм удовлетворен и от това, че в доклада са намерили място констатации, които, когато Обединените демократични сили в началото на мандата предизвикаха дебат в тази зала, почти никой не приемаше, а именно, че тогавашното правителство трябваше да обяви криза, за да възложи на себе си дейности, които обявяването на кризата, съгласно закона, го задължаваше.
Искам да изразя удовлетворението си от работата на колегите в комисията и от нейния председател Йордан Цонев, което доказва още веднъж, че комисиите, които правим на паритетен принцип, винаги правят по-добри доклади от другите, които се правят на пропорционалния принцип в този парламент. Искрено се надявам, че този доклад, всички трябва да си дадем сметка, е една малка стъпка към решаване на огромните проблеми по отношение на възникването, управлението и ликвидирането на последиците от такива и други кризи и че дотук няма да спрем.
Какво имам предвид? Документът е много добър. Според мен той е една добра рамка за работа оттук нататък, както на постоянната комисия, която вече има в парламента, както на новото Министерство за ликвидиране на последиците от бедствия и аварии, така и на целия Министерски съвет, а и на всички учреждения, ведомства, местни власти, областни управи по отношение на тази дейност. Надявам се, че в бъдеще не само в този парламент, а и в следващия и в близките години ние ще имаме възможност да гласуваме все повече средства, отделени в бюджетите, за превантивна дейност, която да позволи всички тези технически съоръжения и инфраструктура, които носят риск за населението, да бъдат изграждани, стопанисвани, отремонтирани и поддържани в състояние, в което този риск да бъде минимален.
Още веднъж благодаря и ние ще подкрепим доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Процедура – господин Цонев. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Виждам, че има доста записани за изказване, затова правя процедурно предложение да удължим работното време до приемане на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли обратно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение пленарното заседание да продължи до приключването на тази точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 80, против 21, въздържали се 11.
Процедурното предложение е прието.
Искам да информирам народното представителство, че записаните за изказване са народните представители Петя Гегова, Яни Янев, Анастасия Мозер, Евгени Чачев и Любен Дилов. Ако наистина бъдем по-кратки в своите изказвания, можем да приключим и навреме, независимо че гласувахме удължаване на времето.
Има думата за изказване народният представител Петя Гегова.
Заповядайте, госпожо Гегова.
ПЕТЯ ГЕГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да направя предложение относно решенията, които ще вземе Народното събрание, по-точно като точка втора. Временната комисия свърши голям обем работа. Направихме преглед на законодателството, на приложението на законодателството, но като че ли в изказванията и в самия доклад се налага тенденция, че колкото повече закони приемаме, толкова повече проблеми ще решим. Не смятам, че работата би следвало да свършва дотук. Напротив, освен новото законодателство е необходимо и неговото прилагане, необходими са критерии, по които да се отчете неговата ефикасност. Затова не считам, че с предложението за създаване на нов Закон за защита на националното стопанство при бедствия и аварии ще решим съществуващите проблеми.
От тази гледна точка искам да направя предложение за преформулировка на т. 2 от решението: “Предлага на Министерския съвет в съответствие с препоръките в доклада на Временната комисия и принципа на процесуалната икономия да внесе в Народното събрание предложение за промени в законодателството, регламентиращо управлението при кризи, с цел оптимизиране на организационната структура и ефективност и ефикасност на действията”. Така ще дадем свобода на Министерския съвет да реши какви промени в кои точно закони или подзаконови нормативни актове да предложи, а от друга страна няма да лишим и народните представители от възможност, ако считат, че е необходима промяна в даден закон или е необходим нов закон, да инициират такава промяна.
От тази гледна точка моля да подложите на гласуване това мое предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, но Вие предлагате доста отдалечено предложение, за да не кажа – алтернативен текст на т. 2. Ще Ви помоля да получа текста в писмен вид.
Продължаваме с изказванията.
Има думата народният представител Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Радвам се, че на днешния ден в залата няма хора, които да поставят под съмнение необходимостта от създаването на тази комисия. Връщам ви към дебата – тогава, когато се взе това решение, имаше немалко хора, които бяха против. Явно е, че тя изпълни своите функции и има основание днес да говорим за позитивни резултати от работата на комисията, полезни в много насоки, които колегите преди мен коментираха и сега няма да се впусна в тях.
Опасявам се, че по начина, по който коментираме направеното от комисията, се отклоняваме в насоки, които не са достатъчно обективни в оценките си.
На първо място според мен в доклада липсва елементът на конкретното споменаване на несвършената работа от конкретни институции и конкретни лица. Не трябва за всичко да обвиняваме нормативната база и нейните несъвършенства. Мисля, че състоянието на бедствия – каквито се бяха случили, и действащата нормативна уредба, която съществуваше преди това, даваха възможност за определено поведение и действия, за да бъдат избегнати част от неблагополучията, получили се при това бедствие.
На следващо място, това веднага повдига въпроса за конкретното обучение на ръководителите по места, на хората, които трябва да водят дейностите при бедствия и аварии. Съгласете се, че нито един кмет в България, който е председател на общинската комисия по бедствия и аварии, нито един областен управител, който е председател на областната комисия, по никакъв повод в нито едно от предишните правителства не е бил обучаван за това какво да прави. Тоест всички тези хора по места и които трябва да реагират първи, всъщност действат на базата на това, каквото им подскажат тяхното въображение и познания.
Така че тук трябва да предвидим такива мерки, че управляващите процеса, на които се възлагат най-големи отговорности, да имат възможност да бъдат обучени, да им се подаде информация по отношение на конкретни управленски решения, които трябва да се вземат в съответните ситуации, и възможностите, с които могат да бъдат преодолявани. Защото въпросът не е само на писан закон, а е въпрос на практическо приложение и на разрешени практически ситуации, каквито за съжаление неведнъж са се случвали в нашата страна.
От друга страна искам да се върна към темата за несъвършенствата на закона. Струва ми се, че прекалено много отиваме, пак подчертавам, към това, че е несъвършен. Колеги, обективно можем да си кажем, че Законът за управление на кризи не е заработил. Ние не виждаме конкретно приложение, защото той започна да функционира от 1 януари т.г., а подзаконовите нормативни актове, които гарантират неговото приложение, по различни причини не бяха създадени от предходното правителство, а не са създадени и от настоящото. Да не говорим за това, че не са подсигурени финансовите средства по отношение на възможността този закон да започне да функционира.
В този смисъл аз не пледирам, а се противопоставям на тезата да започнем да работим за нов закон, независимо от неговото съдържание, преди да сме привели в действие с всички подзаконови нормативни актове и съответното финансово обезпечение този закон, който няма и една година откакто е започнал да действа.
Смятам, че трябва да бъде направена сериозна преоценка, а и сериозна оценка на действителното състояние на всичко онова, което бе прието със Закона за кризите – приложимо ли е и как би функционирало при подобна ситуация както тази година, но не с оглед да създаваме нормативни актове. Притеснен съм, че ще създадем дублиране, неяснота и недобро функциониране на системата при условие, че въведем два различни нормативни акта по отношение на ситуации, които са твърде близки във фактическо състояние.
Бих желал да обърна внимание – колегите го коментираха – на въпроса за превенцията. Парите за превенция действително не са били достатъчни, но не е въпросът в това дали днес ще имаме 10% или 20%. Съгласен съм с предложението на колегата Узунов. Моето лично притеснение е, че когато превенцията се прави ей така, не се получава ефектът, който очакваме. Ако погледнем практическите дейности по превенцията, правена до настоящия момент, ще видим, че е било въпрос да се изхарчат пари, а обективните резултати от това дали има или няма превенция, ги виждаме в деня на кризите. Затова пледирам да има допълнителни средства за извършването на превенции и подготовката на населението и на ръководните кадри за подобни кризисни ситуации, за оглеждането и превантивните прегледи на всички съоръжения, които трябва да бъдат преглеждани, но трябва да има и строг контрол как се извършва тази превенция.
Образованието като че ли ни изпревари, защото не беше необходимо непременно да чакаме да настъпят кризите. Знам няколко висши учебни заведения, в които от няколко години започнаха да се преподават подобни дисциплини. Вярно е, че все още не са създадени необходимите кадри, които да влязат в употреба, но образованието не чака този процес и аз се радвам, че то реагира предварително, реагира на необходимостите на времето.
По отношение на необходимостта от промяна в законодателството. Предложени са промени в Закона за собствеността. Колежката Манева спомена за Закона за водите. Колеги, забележете, по-голямата част от малките язовири в страната вече не са в управление нито на държавата, нито на общините. Получи се парадокс през изминалите години – тъй като водата в тези язовири е публична собственост, тя не може да бъде приватизирана, а единствено концесионирана. В немалко общини в България се продадоха дигите. Представете си какво означава това – ако не мога да ти продам виното, ще ти продам чашата. В крайна сметка до какво стигаме? Тези, които управляват и би трябвало да се грижат за тези диги, не полагат достатъчно грижи за тях. От тази гледна точка смятам, че е редно да се помисли било в Закона за водите, било в Закона за общинската собственост да се прецизира дали дигите могат да бъдат частна общинска собственост по отношение на малките язовири, защото за големите е ясно – там се касае за публична държавна собственост.
В заключение ще спомена, че в момента чрез предложенията на колегите ние се грижим да усъвършенстваме нормативната база за органите за управление, но много важно е какво ще управляваме. Затова си позволявам да насоча вашето внимание, колеги, върху една тема, която през последните две години започна да се коментира в нашата страна – въпросът за създаването на Националната гвардия. И към настоящия момент силите на Пожарна и аварийна безопасност, силите на Гражданска защита, дори тогава, когато трябва да включим и армията, в един момент се оказа, че те не са достатъчни, ако нямаме сериозната подкрепа на по-широки, но подготвени слоеве от населението.
Мога да ви кажа, че ефективността от досегашната практика с действащите гасачески бригади по населените места е почти нулева. По подобен начин би било, ако се вземат някои бригади и групи за реагиране при наводнения. Начинът, по който това се решава трайно и видимо с позитивен ефект, е създаването на формирования, каквито са една национална гвардия, където хората, които са ангажирани в тези формирования, периодично преминават обучение и те са оная маса от цивилното население, която веднага, освен постоянно действащите специализирани органи, може да се присъедини и да подпомогне за намаляването ефекта от кризите и съответно тяхното по-бързо преодоляване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Узунов.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): По-скоро едно уточнение. Аз внимателно слушах това, което каза господин Янев. Вие сте абсолютно прав. Всички тези въпроси ние вече обсъждаме в тази експертна група, която работи. Искам да направя само едно уточнение – тук не става въпрос за изцяло отхвърляне или отказване на Закона за управление при кризи, а превръщането му по-скоро в Закон за кризисни ситуации, за извънредни ситуации, а отделно да работим по Закон за защита на населението при бедствия и аварии. Да се работи едновременно и по двата закона. Поне такова е мнението от страна на експертите, които работят в момента. Законът за защита на населението при бедствия и аварии, съвсем работното му наименование, и другият – Закона за извънредните ситуации, да се гледат едновременно в парламента евентуално след Нова година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Узунов, уважаеми колеги! Аз казах, че не съм против това да се прегледа нормативната база. Нека не задължаваме Министерския съвет да започва да работи върху един нов закон, защото по същество с това решение ние ще го задължим. Нека да се огледа нормативната база и да се види има ли необходимост и до каква степен тази необходимост налага създаването на нов нормативен акт и тогава да коментираме. Защото сега, ако ги задължим, те ще бъдат длъжни да работят върху нов нормативен акт.
Това, което ние предлагаме, и това, което коментираха и другите колеги от НДСВ преди мен, е идеята да се направи този преглед и да се потърси необходимостта от нов закон или ако няма такава, да се усъвършенства съществуващото законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване госпожа Анастасия Димитрова Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, само няколко думи като народен представител от един район, който беше засегнат от проблемите, за които тук се говори. Първо искам да кажа, че временната комисия, съжалявам за нейното заглавие, защото аз сега ще се солидаризирам с това, което се каза, че най-важното беше предотвратяване на това, което стана, а то можеше да не стане. Защото нито нов закон, нито този, който е сега, може да свърши своята работа, ако не се спазва, ако неговите правила не се прилагат. Тук имаше определена нужда от обявяване на бедствено положение.
Преди да се върна на това искам да кажа, че не поддръжката на коритата на реките, на каналите, на връзките, на отводняването, всичко това беше главната причина за това, което се случи, и чиито последици не са ликвидирани, защото последиците от едно наводнение не могат да бъдат абсолютно ликвидирани, но могат да бъдат туширани и хората защитени и овъзмездени за това, което им се е случило.
И аз искам да се присъединя към тези, които говориха за обявяването на бедствено положение, защото ние в България някак си се срамуваме от обявяване на бедствено положение. Така беше в един друг момент. Аз тук искам да спомена примера на Полша. Полша, когато имаше наводнение, спомняте си, имаше и в Чехия, където щетите бяха много сериозни, веднага опищяха орталъка и цяла Европа, че са в бедствено положение и действително беше така. Получиха огромна помощ, възстановиха нещата, построиха. Дори там, където остана, възстановиха и модернизираха сградите. У нас аргументът беше, защото аз съм повдигала този въпрос, че ако обявим, че има бедствено положение по една или друга причина, това щяло да значи, че ние тук имаме проблеми и ще забави нашето влизане – това, което говоря, е за по-предишни администрации, това щяло да забави нашето приемане в Европейския съюз. Всички виждаме, че днес Полша е в Европейския съюз, а ние все още не сме. Затова нека не се страхуваме да си казваме истината и да търсим това сътрудничество на европейско ниво, за което работим, защото в края на краищата Европейският съюз е едно голямо семейство, където всеки помага при нужда на всеки. Тук не става въпрос за подаяние, тук става въпрос точно за един друг вид гражданско общество на европейско ниво.
По този повод искам също така да спомена, че по време на тези неща, особено региона, който аз обиколих, имаше определена липса на гражданско общество и на солидарност. Говорим, че трябва да има подготвени кадри. Да, трябва да има подготвени кадри, но същевременно вие много добре си спомняте, когато стана атентата в Ню Йорк и когато пожарникарите бяха затрупани и унищожени като сила и възможност да помагат, това не попречи на всички хора наоколо да се стекат там и да направят необходимото, да вземат мерки, които другите вече не можеха да взимат, за да помогнат в това бедствено положение. Аз съм била свидетел как при наводненията никой не иска да хване една лопата и да направи така, че каналът да се оттича. Това може да стане, нито е невъзможно, нито хората са се срамували да го правят на други места. Затова нека не търсим само причините в законите и в управлението, но да разберем, че в България трябва да се изгражда една солидарност и едно гражданско общество, без което доникъде няма да се стигне.
Пак искам да добавя, че законите, които не се прилагат, никога няма да бъдат ефективни. Така, както е казал Стамболийски: “Един закон, който не се прилага, е мъртва буква”. Защото закон има и ако това, което той предвижда, се е правело систематично и постоянно, тези реки нямаше да бъдат затлачени, каналите също така нямаше да бъдат мръсни с изгребване на пясък от коритата. Но някой все пак трябва да следи. Контролът е това, което липсва в нашата държава, и уважението на законите, спазването им точно от тази, която трябва да стане децентрализирана власт на местните общини, за да си вършат работата така, както трябва. Вярно, че те се оправдават, че нямат достатъчно средства, но могат да мобилизират и човешкия потенциал, а пък ние винаги сме били в защита на децентрализацията, което значи общините да получават повече от средствата, които събират, за да могат да се справят точно с подобни неща и да нямат извинение за това, което става. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Има думата за изказване народният представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, само преди два дни Организацията на обединените нации прие доклад за трайните последици от затоплянето на климата. Между другото, ако си спомняте, 2002 г. Пенсилванският държавен университет на Съединените щати и Българската академия на науките подготвиха подобен доклад за България, в който бяха направени съответните препоръки. Тогавашният министър на околната среда и водите пое ангажимента националната програма в тази връзка да бъде изготвена и приета от правителството до средата на 2003 г. Ако това беше направено, може би нямаше да се стигне до тези трагични, бих казал, резултати за много хора в България. Предишното правителство абдикира, ако мога така да се изразя, от своите задължения, включително и по време на бедствието. Сегашното правителство възприе приемствеността. И то абдикира от преодоляването в пълна сила с всички възможности от това бедствие. Ще кажете: няма средства. Средства има, но те се усвояват по-малко от 30 процента.
Неслучайно, с малки изключения, голяма част от хората, които останаха без жилища, и днес са без жилища, без перспектива и всичко това, което се обещаваше тогава и от министър-председателя, и от предишния финансов министър, и от сегашния, не стана реалност. Но аз ще спра дотук.
Искам да подкрепя господин Илко Димитров и да предложа т. 2 на решението да добие следния вид:
“2. Предлага на Министерския съвет да разработи и приеме в 30-дневен срок подзаконовите нормативни актове към Закона за управление при кризи.”
Уважаеми колеги, напълно подкрепям становището, че не е необходимо специален закон за бедствията и авариите, тъй като това ще доведе до един правен казус, който в никакъв случай няма да бъде в интерес на нашата работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване има думата народният представител Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! От уважение към напредващото време ще спестя много от нещата, които мислех да кажа, и ще се концентрирам върху две важни неща според мен.
Да, ОДС е готово да подкрепи доклада в този му вид, въпреки че няма да скрием, че имаме бележки към него. Четейки го, съзнавайки, че той отваря една много важна тема, този дебат тук доказа факта, раждат се добри идеи, добри предложения, смислени, но все пак, четейки този доклад, ние оставаме с впечатление, че основна причина за случилите се събития през лятото е този Закон за бедствия и аварии, който така или иначе не е проработил. Факт е, че за наводненията един закон е причина, и това е законът за гравитацията, обикновено заради него се случват наводнения. Оттам нататък желанието ни да чуем някаква конкретика относно адекватността на реакциите, относно това, което предишният кабинет е направил, някаква доза самокритичност, тя е твърде малка и като такава изобщо неполезна.
Но аз искам да се концентрирам върху нещо друго. Каквато и промяна да се прави оттук нататък, лично аз съм горещ привърженик на идеята за национална гвардия. От целия доклад и от цялата дискусия днес убягва един много важен момент, а именно каквито и щети да се причиняват от бедствията и авариите, всички те са възстановими, с изключение на загубата на човешки живот. Цяло щастие е, че имаме само 22 загубили живота си в тези наводнения. Тук сме доста големи длъжници в две посоки, изцяло като общество.
Първо, съществуващите структури на гражданското общество, които са подготвени да помагат в такива случаи, изобщо не се използват. Аз веднага ще ви дам конкретен пример. В Софийския университет и в доста висши училища в страната има създадени университетски отряди за помощ при бедствия, напълно доброволни, много добре квалифицирани. Ще ви кажа, че този в университета се ръководи от проф. Васил Гурев, мисля, че е професор по физика, който на два пъти взема участие в спасителни действия при земетресения в Турция и има изключително висока оценка за неговия професионализъм. Силата на тези хора и опитът им като организация е именно защото са доброволци, които абсолютно нищо не искат, със собствени пари се придвижват дори. Даже по силата на сега съществуващите закони трудно могат да получат някаква конкретна помощ, защото тя отива в БЧК – един проблем, който трябва внимателно да разискваме, около БЧК и нейната дейност. Те не могат да получат един джип например, който им трябва. Тези хора са изключително полезни преносители не само на знания по темата и самоорганизиращи се, но и много ефективно звено за реакция в далеч не толкова драматични ситуации. Могат да бъдат ползвани от общините, могат да бъдат ползвани и от една централизирана структура.
И последното нещо, което може би е доста важно, е да помислим при евентуални законодателни промени да направим някакъв курс или хората специалисти по образование да ни предложат един вариант, в който отново в училищата да се върне елементарно познание за реакции при бедствия. Не е нужно да възстановяваме онази фундаментална идиотщина – начално военно обучение, която учех аз като ученик, но в нея, като изключим всички военщини, които бяха доста смешни и неадекватни, имаше изключително разумни знания, които се придобиваха по оказване на първа помощ, каквото е необходимо в една ситуация на бедствия и аварии. Тоест цялата реорганизация и преглед на съществуващото законодателство би трябвало да обхване и този сектор. Просто няма как да спасяваме хора, ако те не са готови сами да се спасят и нямат знанието за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Уважаеми народни представители, с това приключи дискусията по доклада и по проекторешението.
Ако няма други желаещи за изказване, закривам разискванията по тази точка от дневния ред.
Преминаваме към гласуване на проекторешението.
Господин Цонев, ако Вие не възразявате, поправките по доклада да бъдат включени и приети. Няма да ги подлагам на гласуване.
Преминаваме към гласуване на предложенията, направени по проекторешението.
Има предложение от народния представител Петя Гегова по т. 2.
Моля, госпожо Гегова, заповядайте да прочетете предложението си.
ПЕТЯ ГЕГОВА (НДСВ): Предлагам т. 2 да гласи:
“2. Предлага на Министерския съвет в съответствие с препоръките в доклада на Времената комисия и принципа на процесуалната икономия да внесе в Народното събрание предложение за промени в законодателството, регламентиращо управлението при кризи, с цел оптимизиране на организационната структура и ефективност, и ефикасност на действията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Петя Гегова за редакция на т. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 52, против 46, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Евгени Чачев т. 2 да гласи така:
“2. Предлага на Министерския съвет да изработи и приеме в 30-дневен срок подзаконовите нормативни актове към Закона за управление при кризи.”
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 156 народни представители: за 62, против 79, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение касае т. 3 и е следното:
В т. 3, след подточка “в” да има следния текст: “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии да установи строг контрол при отпускане и изразходване на средствата за ликвидиране на последствията от природни бедствия.”
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Приемам това предложение, само ще предложа да бъде т. 4, тъй като т. 3 се отнася само до начините на финансиране, а т. 4 е за контрола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, да бъде по-систематично, правилно.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Манева да бъде т. 4 към проекта за решение.
Гласували 144 народни представители: за 114, против 26, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване целия текст на решението и преамбюла с поправките, които току-що приехме.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Решението е прието, а с това днешното пленарно заседание приключи своята работа.
Следващото пленарно заседание е утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,19 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Митхат Метин
Светослав Малинов