ПЕТДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 2 декември 2005 г.
Открито в 9,00 ч.


 
 
Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Юнал Лютфи и Петър Берон
Секретари: Кристиан Вигенин и Димитър Стоянов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение в програмата след точки 6 и 7, ако остане време, да продължим с Кодекса за застраховането.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 9.
Това процедурно предложение се приема.
Точка шеста от седмичната ни програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕПАРАТИ.
Има думата председателят на Комисията по околната среда и водите господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, във връзка с разглеждането на този законопроект предлагам в залата да бъде допусната госпожа Силвана Любенова – директор на Дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите госпожа Любенова в залата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати”
Комисията подкрепя наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 1. Чл. 5а се изменя така:
“Чл. 5а. Специфичните изисквания за пускане на пазара на детергентите и на повърхностно активните вещества, предназначени за детергенти, се определят с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на закона и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В § 2 вносителят предлага да бъдат направени изменения в Глава седма в чл. 25, а след това и в чл. 27.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага съдържанието на § 2 да се обособи в два отделни последователни параграфа, тъй като по силата на Закона за нормативните актове всеки член от действащ закон се изменя с отделен параграф.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 25 се създава т. 8:
“8. специфичните изисквания за пускане на пазара на детергентите и на повърхностно активните вещества, предназначени за детергенти.”
Комисията предлага да се създаде нов § 3, който включва по принцип съдържанието на т. 2 от § 2 на вносителя:
“§ 3. В чл. 27, ал. 2, думите “в случаите по чл. 25, точки 1, 2, 4 и 5” се заменят с “в случаите по чл. 25, точки 1, 2, 4, 5 и 8”.”
Параграф 4 се получава в резултат на това разделяне на § 2. Текстът на вносителя е подкрепен по принцип. По него има предложение от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 3, който става § 4:
“§ 4. В § 1 на Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 24 се изменя така:
“24. “Детергент” е всяко вещество или препарат във всякаква форма, което съдържа сапуни и/или други повърхностно активни вещества и е предназначено за пране/миене и почистване в домакинството или за учрежденски или промишлени цели. Детергенти са и:
а) спомагателни средства за пране/миене, предназначени за накисване/предпране, за изплакване или за избелване на текстилни изделия;
б) омекотители, предназначени да променят усещането при допир на текстилните изделия, които се добавят в заключителния етап на прането;
в) почистващи препарати, предназначени за всякакъв вид домакинско почистване и/или почистване на различни повърхности;
г) други препрати за почистване и пране/миене, предназначени за всякакви други процеси на почистване и пране/миене, различни от посочените в букви "а", "б" и "в".
2. Създава се т. 37:
"37. "Повърхностноактивно вещество" е всяко органично вещество и/или препарат, използвано в състава на детергентите, което има повърхностноактивни свойства, намалява повърхностното напрежение на водата, образува и стабилизира емулсии или микроемулсии и улеснява омокрянето на твърдата фаза"."
Комисията предлага да се създаде Преходна разпоредба и § 5:
"Преходна разпоредба
§ 5. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 5а."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз нямам голяма надежда, че ще приемете моите предложения, но все пак искам да ви обърна внимание какво ще гласуваме в § 4.
Нашето предложение е прието по принцип, но всъщност са оставени определения, които създават сериозни проблеми. Затова ще направя няколко предложения за редакция на § 4.
Първо, в т. 24 – определението на детергент, след "почистване в домакинството", предлагам да бъде: "… учрежденията, промишлеността и други", защото тук е казано: "почистване в домакинството или за учрежденски или промишлени цели".  Какво значи учрежденски или промишлени цели? Това е едно разширяване на предназначението, което даже не е ясно за какво става дума. Затова предлагам да кажем: "почистване в домакинството, учрежденията, промишлеността и други".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Да отпадне "или за".
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да отпадне "учрежденски цели", защото това е нещо неясно, много широко и не става дума за пране и почистване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Госпожо Манева, кое да отпадне?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да отпадне "или за учрежденски или промишлени цели". "Учрежденски" да стане "учрежденията", "промишлени цели" да стане "промишлеността и други".
След това предлагам точки "в" и "г" да отпаднат. Защото, вижте какво е казано в т."в": "почистващи препарати, предназначени за всякакъв вид домакинско почистване или почистване на различни повърхности;".
Питам аз, защото тук в залата сигурно има химици,  "полирол"  и всички видове разтворители, са ли детергенти? Не са, но са почистващи препарати. Записвайки така определението означава, че в детергенти включваме и всички  разтворители, което не само че не е вярно,  а може да създаде различни противоречия в процеса на прилагане на закона.
Така че по тази причина предлагам т. "в" да отпадне.
Точка "г" също да отпадне, защото вижте как звучи: "други препарати за почистване и пране/миене, предназначени за всякакви други процеси на почистване". Освен почистване и миене какви  други процеси на почистване може да има? От министерствата така и не можаха да ни формулират други процеси на почистване. Тоест,  точки "в" и "г" се съдържат изцяло в т. 24, в определението на детергент, към тях добавяме спомагателните вещества и омекотителите и изчерпваме цялата  материя.
Абсолютно ненужно е, даже опасно, а и невярно към почистващите препарати да включваме и полирол,  разтворители и всякакви други химически вещества, които се използват за почистване.
Затова още веднъж ви призовавам точки "в" и "г" да отпаднат, за да сме прецизни в текста, който приемаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Имате думата, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ):  Уважаеми господин председател, усещам Вашето неудоволствие да разискваме тази тематика, но аз ще бъда сравнително кратък. Вярно е, че като един от вносителите, заедно с господин Божинов и господин Владимиров, смятам, че  трябва да защитя първоначалния текст.
От друга страна, мога да взема отношение също и като химик. За съжаление госпожа Манева и госпожа Понева напуснаха заседанието на комисията – вероятно поради важна заетост, преди да достигнем до крайния вариант, който предполагам, че и тях ги удовлетворява в известна степен, тъй като бяха взети предвид някои техни важни опростявания на текста.
В този смисъл, ако председателят Божинов не възразява,  мисля, че можем да приемем първата част от нейното устно предложение сега, тоест "почистване в домакинството, учрежденията, промишлеността и други" – това би могло да се приеме, то няма да промени много нещата по същество. Но нека да оставим точки "в" и "г", дотолкова доколкото те са свързани с европейския регламент, който на практика ние тук претворяваме в български текстове, колкото и да имаме съображения по тяхното естество - било правно, било чисто природо-научно.
Така или иначе, ние тук искаме да направим някакви текстове, които да вършат работа за създаване на наредба, която да бъде свързана предимно със специфичните изисквания по отношение на повърхностноактивните вещества, тоест по отношение на тяхната биоразградимост, по отношение на използването на вещества, които са свързани с излишни биогенни елементи – примерно фосфати и т.н.
В този смисъл, дори ако приемем, че някой би могъл да смята, че разтворителите имат повърхностноактивни вещества, което в много случаи може и да не е така, то при тях очевидно тази биоразградимост вероятно ще бъде много по-малка и в този смисъл няма да представляват никаква опасност, най-малкото по отношение на наредбата, която трябва да бъде именно за детергентите.
Предлагам точки "в" и "г" да останат, а  другото – да се приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря. Имате право на реплика.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Уважаеми господин Великов, аз наистина се учудвам на упорството, с което защитавате този абсолютно некоректен текст, особено в т. "в", а за т. "г" да не говорим. Аз мисля, че не е нужно човек да е химик, за да види колко безумно е изречението, което се съдържа в т. "г".
В т. "в", ако искате да запазите "други препарати", и то да го обвържете с показателя за биоразградимост, направете го да звучи така: "други препарати, притежаващи" не знам какви показатели за биоразградимост, но не това определение, което автоматично включва разтворителите.
След това, изобщо не е аргумент, че някой искал да направи наредба и затова ние ще напишем тук най-неясния текст, който можем да формулираме. Нека да има кореспонденция между текста в основния закон и това, което ще има в наредбата.
И вие тук се базирате на понятие, което никъде в закона не е използвано. Сложете "биоразградимост". Свържете го с това понятие, за да могат наистина по някакъв начин да се базират на стандарт, който даже не е въведен в България.
Просто нека да правим закони, които са разбираеми и ясни, ясно дефинират полето на приложение. В случая  това не е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Великов, не желаете дуплика.
Заповядайте, господин Божинов, за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Предлагам първата част от предложението на госпожа Манева – редакционното, да бъде прието. То прави текста по-ясен и по-чист.
За втората част. Неслучайно в много разгърнатата дискусия в комисията аз казах, че за мен, като химик, ще бъде по-приятно да прочета текста, който е по-близък до тяхното предложение, но на това се противопоставиха представителите на двете министерства, които отговарят за евроинтеграцията ни в тази област. Те формално и стриктно се придържаха към превода на съответната европейска директива.
Какъв може да бъде изходът? Изходът е следният – т. 2. Като създадохме т. 37, ние не се съгласихме да направим буквалния превод на съответната европейска директива, в която се дават и механизмите на процесите, с които се характеризират този тип вещества. Отпаднаха хидрофилните и хидрофобните им групи и всички онези чисто химически подробности. Мисля, че направихме един текст, разбираем и на български език.
Що се отнася до предложението да отпаднат точки “в” и “г”. Къде е права госпожа Манева? Тя е права, че за друга група вещества, бидейки разтворители, които могат да се използват за почистване, ако наредбата е направена ан блок, ще могат да бъдат поставени търговски изисквания към производителите, които да ги поставят в неравностойно положение.
Какъв е изходът от тази ситуация? Изходът е, ако приемем буквалния превод на директивата, да бъде ясно, че в т. 1 ние вече решихме, че – цитирам: “Министерският съвет ще приеме специфични изисквания за пускането на пазара на детергенти и повърхностно активни вещества, предназначени за детергенти”. Тогава този Министерски съвет, използвайки експерти и правейки наредба, специфична за веществата от точки “а”, “б”, “в” и “г”, ще трябва да отчете нашия дебат и станалите разисквания и не трябва да поставя допълнителни изисквания за онези вещества, които просто са разтворители, а се използват и за тези цели.
Можем да гласуваме първо редакционните изменения. Второ, да отхвърлим предложението за отпадане на точки “в” и “г”, но със съзнанието, че тази наредба ще бъде направена професионално и няма да бъдат засегнати интересите на определена група производители. Това е изходът, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други желаещи народни представители да вземат отношение?
Има думата госпожа Антонела Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина може би тази дискусия за хората, които не са с образование, близко до предмета на обсъждания закон, е скучна, но в крайна сметка е важно. Това, което каза господин Божинов преди малко, е едно тъжно признание, че ние не можем да направим един разбираем закон и прехвърляме на Министерския съвет.
Какво всъщност трябва? Да знаем добре български и да поназнайваме също така добре и някакъв чужд език. Защото това, първо, не е директива, а технически регламент, който изобщо не ни задължава да го прехвърляме 1:1 в един буквален превод. Аз се запознах с регламента и на френски, видях го и на английски и установих, че в първоначалния превод има неточности. Именно тези неточности доведоха до нашите предложения. Когато слагаш нещо в скоби, изпускаш две елементарни думички като “например” и накрая “и други”, затвореното в скоба дава дефинитивно значение. Това променя изцяло смисъла на текста.
За щастие, виждам, че комисията е приела нашите предложения и тези неточности са отпаднали.
Няма да повтарям това, което каза госпожа Манева. Поддържам това за отпадането на тези текстове. Там освен тези неточности, които биха включили и вещества, неотговарящи на понятието и на определението на детергенти, има и тавтология в смисъла на текста.
Защо настоявахме и продължаваме да настояваме за омекотители, тоест в точка “б” да бъде включено антистатичното им действие? Защото именно това е основното действие на омекотителя и това, че променя усещането на тъканта при допир е вторичният ефект. За доказателство ви нося един препарат, на който е описано. Ако искате да ви го прочета? (Показва опаковка с омекотител.)  “Има антистатична формула, представлява намаляване на статичното електричество”.
Ето това нещо мисля, че доказва защо ние държим да се включи именно основното действие на тези препарати, които ние наричаме общо омекотители, но всъщност имат антистатично действие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева за т. 1 в § 4 – ако правилно съм разбрал – накрая да отпаднат думите “или за”, като става: “в домакинството, учрежденията, промишлеността и други”.
Гласували 145 народни представители: за 101, против 23, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Евдокия Манева се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева в § 4, т. 1, букви “в” и “г” да отпаднат.
Гласували 140 народни представители: за 44, против 81, въздържали се 15.
Това предложение на народния представител Евдокия Манева не се приема.
Поставям на гласуване параграфи 2, 3, 4 и 5, както се предлагат от комисията, с вече гласуваното редакционно подобрение в § 4.
Гласували 123 народни представители: за 107, против 6, въздържали се 10.
Тези текстове са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати на второ четене.
Преминаваме към точка седма  от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА  ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА ОТ ДЪМПИНГ НА ОТПАДЪЦИ И ДРУГИ МАТЕРИАЛИ ОТ 1972 Г., КАКТО Е ИЗМЕНЕНА, И ПРОТОКОЛА КЪМ НЕЯ ОТ 1996 Г.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, предлагам по този законопроект да бъдат допуснати в залата господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, и госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували  129 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 2.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Георгиев и госпожа Мартинова в залата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: "Закон за ратифициране на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от дъмпинг на отпадъци и други  материали от 1972 г., както е изменена, и Протокола към нея от 1996 г."
По наименованието на закона има предложение на народния представител Борислав Великов, който предлага в наименованието на законопроекта думата "дъмпинг" да се замени с българските думи "преднамерено изхвърляне".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на наименованието на закона: "Закон за ратифициране на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена, и Протокола към нея от 1996 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има ли желаещи да се изкажат по наименованието на закона? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували  135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, това е нещо нетрадиционно, но трябва да Ви информирам, че народният представител Борислав Великов и други народни представители направиха конкретни предложения по текстовете на конвенцията и протокола и то не за промяна на смисъла и съдържанието, а за написването на българския вариант,  на български език. Пред вас са конкретните предложения, които няма да чета, само становището на комисията.
Комисията подкрепя направените предложения от народния представител Борислав Великов, както и от други народни представители и от Министерството на транспорта.
Приетите от комисията предложения са отразени в превода на Конвенцията и на Протокола към нея, като това не променя тяхното съдържание и смисъл. Цялостният окончателен превод е предоставен от Министерството на транспорта и е на разположение за прилагането към стенограмата и обнародване в "Държавен вестник".
Ето го на хартиен и на магнитен носител, но това трябва да бъде сигнал към държавните институции за много, много по-сериозна работа, когато документите на Европейския съюз и международните конвенции се транспонират в българското законодателство.
Комисията предлага следната окончателна редакция на член единствен:
"Член единствен. Ратифицира Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена, и Протокола към нея от 1996 г."
"Заключителна разпоредба."
Комисията подкрепя това наименование.
"Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя този текст.
Искам да ви информирам, че в хода на приемането на законопроекта държавните институции единодушно се съгласиха компетентна държавна институция по изпълнението на Конвенцията и Протокола към нея да бъде Министерството на околната среда и водите, съгласувано с Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували  114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Тези текстове са приети и с това окончателно е приет законът.
Както гласувахме в началото на това заседание,  продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 267 с наименование "Застрахователно покритие" има предложение на народните представители Агов и Димов, което е подкрепено.
Има предложение на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов, което не е подкрепено:
"В чл.  267,  ал. 1, т. 4 думата "разумно" се заменя с думата "обосновано".”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Цонев и Костадинова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 267:
"Чл. 267. (1) Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението  по пътищата вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително:
1. неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт;
2. вредите, причинени на чуждо имущество;
3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането;
4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенции по т. 1-3,  включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице.
(2) Застраховката по ал. 1 покрива и отговорността за вреди, причинени във връзка с притежаването и използването на моторно превозно средство от:
1. лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено за това, при условие, че не е придобило владението върху моторното превозно средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс.
2. лице, което не притежава или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство;
3. лице, което е нарушило законовите изисквания за техническа изправност на моторното превозно средство.
(3) Обезщетението по ал. 1 не може да надхвърля застрахователната сума по договора.
(4) Присъдените срещу застрахователя лихви за забава и за съдебни разноски не се ограничават от размера на застрахователната сума.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение е много ясно. Смятам, че поне тук залата не бива да се колебае да гласува “за”, тъй като “разумно” е една много разтеглива категория, а “обосновано” е много ясно. Затова нашето предложение е в тази посока. Никой не може да каже кое е разумно и кое не, а що се касае до един закон, аз смятам, колеги, че ние трябва да бъдем много по-точни. Затова молим да бъдем такива и да гласуваме замяната на думата “разумно” с “обосновано”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Костадинова, заповядайте.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Бих искала да опонирам на моя колега, защото при ликвидиране на една застрахователна щета могат да се направят разумно много повече разходи, но те трябва да бъдат обосновано направени и затова думата трябва да бъде “обосновано”.
РЕПЛИКИ ОТ КА: Вие подкрепихте нашата теза! (Шум, смях и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този въпрос?
Моля, гласувайте предложението на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов.
Гласували 108 народни представители: за 26, против 57, въздържали се 25.
Предложението на народните представители Христов и Кузов не се приема.
Заповядайте за процедура.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Уважаеми колеги, госпожа Костадинова подкрепи нашето предложение.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Това не означава, че те трябва да се ангажират с моето предложение.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: А, това не означавало, че трябва да гласувате “за”?!
Ако обичате, нека да го прегласуваме отново, вече малко по-трезво мислещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля да гласуваме втори път предложението на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов.
Гласували 111 народни представители: за 33, против 61, въздържали се 17.
И този път предложението на народните представители Христов и Кузов не се приема.
Моля, гласувайте чл. 267 така, както се предлага от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма въздържали се 4.
Член 267 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Уважаеми господин председател, по чл. 268 отново има предложение на народните представители Христов и Кузов – в чл. 268 т. 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 268 (с изключение на ал. 10, която е отложена на заседанието на комисията, във връзка с отложения текст на чл. 223, ал. 4). Вече текстът е приет, така че ще прочета целия член:
“Изключения
Чл. 268. Застрахователят не заплаща обезщетение за:
1. вредите, претърпени от виновния водач на моторното превозно средство;
2. вредите, причинени на имуществото на пътник в моторното превозно средство, управлявано от виновния водач, или на имуществото на член на семейството на виновния водач;
3. вредите, причинени на моторното превозно средство, управлявано от застрахования, както и за вредите, нанесени на имущество, превозвано с това моторно превозно средство;
4. вредите, причинени при използването на моторно превозно средство за участие в състезание, при условие че спазването на правилата за движение по пътищата не е било задължително за участниците в състезанието и ако не е било уговорено друго;
5. вредите, причинени при използване на моторното превозно средство по време на акт на тероризъм или война, при условие че увреждането на третите лица е в непосредствена връзка с такъв акт;
6. вредите, причинени от превозването на радиоактивни, химически или други материали, представляващи повишена опасност;
7. вредите, представляващи замърсяване на околната среда;
8. за вреди, произтичащи от загуба или унищожаване на пари, бижута, ценни книжа, всякакви видове документи, марки, монети или други подобни колекции;
9. възстановяване на плащания, извършени от системата на държавното социално или здравно осигуряване при или по повод на смърт или телесно увреждане вследствие на застрахователно събитие;
10. лихви и съдебни разноски, освен в случаите по чл. 223, ал. 2 и 4;
11. обезценка на увреденото имущество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение отново е да отпадне т. 11 от чл. 268 – “т. 11. Обезценка на увреденото имущество”.
Когато има обезценка на увреденото имущество, тогава застрахователят няма да плаща. Знаем, че всяко едно имущество с течение на времето се обезценява. Така че стойността на застраховката си остава. Тоест, застрахователят може да направи по-висока обезценка от реалната и по този начин да изплати много по-малка сума от тази, която реално трябва да се плати.
Молим отново залата да се събуди, ако може, и да гласува, за да отпадне т. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 268? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 7, против 85, въздържали се 18.
Предложението на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 268 така, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 9.
Текстът на чл. 268 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 269.
Текстът на чл. 270 се подкрепя от комисията.
По чл. 271 има предложение на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов - в чл. 271, ал. 1 думите “3 месеца” се заменят с думите “45 дни”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 271:
“Задължения на застрахователя
Чл. 271. (1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховка “Гражданска отговорност” на автомолистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
(2) В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва:
1. да определи и изплати размера на обезщетението, или
2. да даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени.
(3) Увреденото лице има право на законната лихва за забава върху размера на обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на срока по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Смисълът на нашето предложение е много ясен. Предвид дългото отлагане на изплащанията на сумите по застраховките искаме срокът от 3 месеца да бъде сведен на 45 дни. Нашите аргументи са следните: тъй като тук постоянно се говори за евроинтеграцията и условията, които поставя Европейският съюз, в много западни страни срокът за изплащане на застраховките е не по-дълъг от 15 дни. Така че призовавам, колеги, да гласуваме това, според мен, разумно предложение и да не даваме възможност на застрахователните компании да протакат в продължение на три месеца изплащането на тези застраховки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи други народни представители да вземат отношение по тези три текста? Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 22, против 54, въздържали се 32.
Предложението на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов не се приема.
Поставям на гласуване членове 269, 270 и 271, както са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 3.
Тези три текста са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Член 272 се подкрепя от комисията.
По чл. 273 има предложение от народните представители Асен Агов и Нено Димов.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не подкрепя предложението по т. 1:
1. В чл. 273, ал. 2, преди второто изречение се добавя текстът “както и действителната стойност на цялото имущество”.
Има предложение на народните представители Йордан Цонев и Мариана Костадинова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 273:
“Застрахователно обезщетение
Чл. 273.   (1) При смърт или телесни увреждания на трети лица обезщетението се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния водач или по съдебен ред.
(2) При вреди на имуществото обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вредите на моторни превозни средства се определят в съответствие с приета от комисията наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.
(3) Обезщетението по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и заплаща във валута, в която е предявена претенцията, освен в случаите по чл. 78, ал. 3. Претенции за обезщетения във връзка със застрахователни събития, настъпили в Република България се предявяват в местна валута.
(4) В случай на спор между Гаранционния фонд и застраховател, сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице ведно със законната лихва.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители!
Давам думата на народния представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз ще се опитам да защитя само неприетото предложение на господин Агов и моето. Става дума да има две ограничения при изплащането на обезщетение. Едното ограничение, разбира се, е действителната стойност на причинените вреди. Само че аз си задавам въпроса какво, ако то случайно бъде по-голямо от действителната стойност на обекта. Сигурно ще ми кажете, че това практически не е възможно. Само че аз, като теоретик, предполагам, че това може и да се случи теоретически и затова предлагам още едно ограничение. Не може вие да получите повече пари, отколкото струва обектът ви, вследствие на застраховката. Това е смисълът на предложението, което сме направили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов в частта, която не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 30, против 60, въздържали се 16.
Предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 272 и 273, както ги предлага комисията.
Моля, гласувайте.
ласГласГггггГласували 110 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 6.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 274:
“Право на регрес
Чл. 274.           (1) Освен в случаите по чл. 227, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие:
1. е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог или е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог;
2. не е спрял и взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
(2) Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.”
По чл. 275 има предложение на народните представители Асен Агов и Нено Димов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на народните представители Йордан Цонев и Мариана Костадинова, което също е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 275:
“Удостоверение за предходни застрахователни събития
Чл. 275.           (1) Лице, което е сключвало задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, има право по всяко време да получи от застрахователя, при който е бил сключен застрахователният договор, удостоверение за претенциите за обезщетения за вреди, причинени във връзка с притежаването и използването на моторното превозно средство, за което договорът е бил сключен, или за липсата на такива претенции за период 5 години преди датата на подаване на заявлението.
(2) Застрахователят е длъжен да издаде удостоверението в 15-дневен срок от подаване на заявлението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, някой да има да каже нещо по членове 274 и 275?
Заповядайте, господин Димов. Вашето предложение е прието.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Да, прието е, но само за протокола да кажа, че в окончателния текст предложението, нашето и на колегите, не е отразено. Най-вероятно е допусната печатна грешка и затова обръщам внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Някаква редакционна поправка имате ли? “И – или” – това може да се приеме като редакционно.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “и/или”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, ако няма други бележки за тези два члена, моля да гласуваме чл. 274 и 275 с редакционната поправка, която беше нанесена.
Гласували 110 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 4.
Двата члена са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Глава двадесет и пета – Задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз.”
Комисията подкрепя наименованието на главата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 276.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 277.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 278.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 279:
“Застрахователно покритие
Чл. 279.           (1) Отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователната сума или на съответната част от нея се поражда в случаите, когато вследствие на злополука, покрита по договора за застраховка по чл. 276, е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник.
(2) При настъпване на злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума или съответната част от нея.”
По чл. 280 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 280:
“Изключения от покритие
Чл. 280. Застрахователят не дължи плащане, когато причинената на пътника смърт или трайна загуба на работоспособност е вследствие на:
1. война, размирици или действия, имащи военен характер, бунтове, граждански вълнения и други подобни;
2. терористичен акт, освен в случаите, когато покритието на риска е изрично договорено със застрахователя;
3. опит за извършване или извършване на престъпление от общ характер от пътник;
4. опит за самоубийство или самоубийство на пътник;
5. заболяване от каквото и да е естество на пътник, включително епилептични припадъци или припадъци от други заболявания, кръвоизливи, парализи, стомашно-чревни инфекции, хранителни отравяния и други, освен в случаите, когато вследствие на застрахователно събитие се породят болестни страдания и те причинят смърт или телесно увреждане;
6. преждевременно раждане или аборт на пътник, освен ако те са предизвикани от настъпила злополука;
7. температурни влияния (простуда, измръзване, слънчев или топлинен удар), операции, облъчване, инжекции и други лечебни действия на пътник, доколкото те не са следствие от възникнала злополука;
8. алкохолни отравяния и пряко причинени от тях увреждания на пътник, употреба на наркотични вещества или техни аналози от пътник;
9. земетресение или атомни и ядрени експлозии, радиоактивни продукти и замърсявания от тях, радиационно (йонизиращо) лъчение.”
По чл. 281 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Застрахователна сума
Чл. 281. Минималната застрахователна сума по задължителната застраховка “Злополука” на пътниците за всяко събитие за всеки пътник е 20 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Костадинова.
Колеги, имате възможност да разисквате заглавието на Глава двадесет и пета и съдържанието на цялата глава – от чл. 276 до чл. 281 включително.
Има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и съдържанието на Глава двадесет и пета.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 3.
Глава двадесет и пета със заглавието си и членове до 281 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Глава двадесет и шеста – Национално бюро на българските автомобилни застрахователи и гаранционен фонд.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесета и шеста.
По чл. 282 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 283 има предложение на народните представители Агов и Димов, което е подкрепено от комисията, и има предложение от народните представители Цонев и Костадинова, също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 283:
“Чл. 283. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват бюрото за пътнотранспортните произшествия на територията на Република България с участието на моторни превозни средства, които обичайно се намират в държава членка, за територията на която тези превозни средства обичайно се намират, както и за техните регистрационни номера.
(2) Органите на Националната полиция предоставят на бюрото и сведенията относно застраховката според документите и информацията, представени от водача на моторното превозно средство.
(3) Бюрото изпраща получената информация на застрахователя и на Националното застрахователно бюро на държавата членка, където моторното превозно средство обичайно се намира.
(4) Алинеи 1 и 2 се прилагат и при пътнотранспортни произшествия с участието на моторни превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава.”
По чл. 284 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 284. (1) Бюрото в качеството си на компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато:
1. застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не е изпълнил задълженията си в срока по чл. 271, ал. 1, или
2. застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България.
(2) Право на обезщетение по ал. 1 има увреденото лице, което пребивава в Република България, при условие, че:
1. застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България;
2. застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Република България, и
3. застрахователното събитие е настъпило извън Република България в държава членка или на територията на трета държава по време на пътуване между териториите на две държави членки.
(3) Бюрото в качеството си на компенсационен орган заплаща обезщетение на увреденото лице, пребиваващо в Република България, и когато:
1. не е възможно да се определи моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България;
2. в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач или
3. застрахователното събитие е настъпило в Република България и е причинено от моторно превозно средство по чл. 259, ал. 3, т. 2.
(4) Бюрото в качеството си на компенсационен орган не изплаща обезщетение:
1. при условията на ал. 1, т. 2, когато увреденото лице е предявило претенциите си за обезщетение направо пред застрахователя и в тримесечния срок е получило мотивираното му становище по претенцията, или
2. когато увреденото лице е предявило претенцията си към застрахователя по съдебен ред.”
По чл. 285 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 285. (1) Увреденото лице предявява претенцията си за изплащане на обезщетение пред компенсационния орган с писмено заявление, придружено от доказателствата, с които лицето разполага.
(2) Срокът за произнасяне на компенсационния орган не може да бъде по-дълъг от два месеца от датата на предявяване на претенцията. След изтичане на срока по изречение първо, компенсационният орган дължи законната лихва до датата на плащането. Разноските по определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач или за сметка на компенсационния орган в случаите по чл. 284, ал. 3, т. 1.
(3) При получаване на заявление по ал. 1 компенсационният орган незабавно уведомява за това обстоятелство и за срока по ал. 2 следните лица:
1. застрахователя на виновния водач или неговия представител за уреждане на претенции;
2. институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, където е установен застрахователят и
3. виновния водач, ако са известни самоличността и адресът му.
(4) Производството пред компенсационния орган се прекратява, ако в срока за произнасяне увреденото лице получи надлежно обезщетение от виновния водач, от застрахователя или от трето лице, освен в случаите, когато е получено плащане по застраховка “Живот” или застраховка “Злополука”. Когато производството е по претенция за обезщетение по чл. 284, ал. 1, то се прекратява и когато в срока за произнасяне по ал. 2 застрахователят или неговият представител за уреждане на претенции дадат мотивирано становище по предявената пред тях претенция.
(5) Увреденото лице не е длъжно да доказва, че виновният водач не може или отказва да плати обезщетението.
(6) Функциите на компенсационния орган се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. Отказите за плащане по чл. 284 се мотивират.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Нека спрем дотук, за да си починете.
Тук при мен има някаква бъркотия в текста на чл. 283, където е повторен един израз.
Обсъждаме названието на Глава двадесет и шеста и членовете до 285. Имате възможност да се изкажете, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава двадесет и шеста и членове от 282 до 285. Гласувайте!
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 286 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 286. (1) В случаите на плащане по чл. 284, ал. 1 в полза на компенсационния орган възниква вземане към институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, където е установен застрахователят на виновния водач.
(2) В случаите на плащане по чл. 284, ал. 3 в полза на компенсационния орган възниква вземане към:
1. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 287 в държавата членка, където обичайно се намира моторното превозно средство на виновния водач, когато не може да се определи застрахователят;
2. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 287 в държавата членка, където е настъпило застрахователното събитие, когато не може да се определи моторното превозно средство;
3. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 287 в държавата членка, където е настъпило застрахователното събитие, когато моторното превозно средство обичайно се намира на територията на трета държава;
4. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 287 в държавата членка, включила моторното превозно средство в списък на освободените от задължението за сключване на задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгласно чл. 259, ал. 3, т. 2.
(3) При възникване на вземане към компенсационния орган от компенсационен орган в държава членка, компенсационният орган възстановява пълния размер на платеното от този орган обезщетение и встъпва в правата на увреденото лице спрямо виновния водач или спрямо неговия застраховател.
(4) Компенсационният орган, след като изпълни задължението си по ал. 3 отправя писмена покана до виновния водач или неговия застраховател, в която определя едномесечен срок от получаване на писмената покана за погасяване на задължението. Ако задължението не бъде изпълнено в срока по изречение първо за вземанията си срещу лица в Република България, компенсационният орган се снабдява с изпълнителен лист въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които те се установяват.”
По чл. 287 има предложение на народните представители Йордан Цонев и Мариана Костадинова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 287:
“Гаранционен фонд
“Чл. 287.    (1) Гаранционният фонд, наричан по-нататък “фонда”, е юридическо лице със седалище София. Всички застрахователи, предлагащи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и/или задължителна застраховка “Злополука” на пътниците, в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги правят вноски в Гаранционния фонд в размер, определен съгласно този кодекс. Минималният размер на разполагаемите средства в Гаранционния фонд е 3 000 000 лв.
(2) Средствата на Гаранционния фонд се набират от:
1. вноски на застрахователите по ал. 1, които се определят въз основа на сключените задължителни застраховки “Гражданска отговорност” на автомобилистите и сключените задължителни застраховки “Злополука” на пътниците, включително граничните застраховки по чл. 259, ал. 2;
2. допълнителни вноски на застрахователите по чл. 290, ал. 2, т. 7;
3. глоби и имуществени санкции по чл. 315;
4. приходи от инвестиране на средствата на фонда;
5. други източници, незабранени със закон.
(3) Комисията по предложение на Съвета на Гаранционния фонд определя ежегодно размера на вноските по ал. 2, т. 1 и срока за извършване на вноските. Решението по изречение първо се обнародва в “Държавен вестник”.
(4) Комисията по предложение на Съвета на Гаранционния фонд определя размера на допълнителните вноски по ал. 2, т. 2 и срока за извършване на вноските. Решението по изречение първо се обнародва в “Държавен вестник”.
(5) Застрахователите, които не извършват дължимите плащания по ал. 2, т. 1 и 2, дължат законната лихва за срока на забавата.
(6) Средствата на Гаранционния фонд се инвестират по реда за инвестиране на техническите резерви на застрахователите, предвидени в този кодекс.
(7) Комисията приема Правилник за устройството и дейността на Гаранционния фонд, който се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли изказвания по членове 286 и 287? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Процедурно предложение – Атанас Мерджанов. Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с предложение за следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица – продължение.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
4. Второ четене на законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
6. Второ четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли контрапредложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Процедура – доц. Щерев. Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да помоля за процедура за прегласуване, защото в предлагания дневен ред е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса.
Вчера в Комисията по бюджет и финанси беше разгледан този бюджет и имаше едно уточнение, че комисията ще иска разглеждане специално на § 7. Тъй като те се чувстват неподготвени за това разглеждане, нека да бъде разгледан от Комисията по здравеопазването преди да влезе в пленарната зала. Това е почтеното решение, защото Комисията по бюджет и финанси отхвърли § 7 на бюджета на Касата, за което не е съгласно пък ръководството на Националната здравноосигурителна каса.
Моля да се даде възможност на Комисията по здравеопазването да разгледа този пункт, а това нещо може да стане във вторник или след това. Затова ви моля тази точка да отпадне от дневния ред и след това да прегласуваме останалия дневен ред. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Йорданов, заповядайте за противно предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Моята молба е точката да остане в дневния ред, като би трябвало да насрочим извънредно заседание на Комисията по здравеопазването преди парламентарното заседание, за да можем да изчистим този проблем. Забавянето е рисковано, тъй като тези средства са очаквани от болничните лечебни заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Щерев, чухте контрапредложението на господин Руденко Йорданов. Съгласен ли сте с неговата мотивировка?
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
В така предложения дневен ред от името на Парламентарната група на партия “Атака” предлагаме като т. 1 да залегне Законът за радиото и телевизията. Става дума за новините на турски език по Българската национална телевизия. Преди три седмици законът мина на първо четене и се стигна почти до гласуване, но не беше гласуван. Считаме за неестествено, неправилно и в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание този закон да не бъде гледан до настоящия момент. Затова предлагаме като т. 1 в предложения дневен ред да влезе предложеният от нас и внесен в  Народното събрание  Закон за изменение на Закона за радиото и телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Шопов – като т. 1 във вторник да влезе Законът за изменение на Закона за радиото и телевизията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 10, против 101, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Ще продължим след почивката с парламентарен контрол.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Възобновявам заседанието. Регистрирали са се 128 народни представители, следователно имаме необходимия кворум.
Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще ви съобщя новопостъпилите питания за периода от 25 ноември до 1 декември 2005 г.:
- от народния представител Мартин Димитров към министър Масларова;
- от народния представител Минчо Христов към министър-председателя Сергей Станишев;
- от народния представител Захари Георгиев към министър-председателя Сергей Станишев;
- от народния представител Павел Чернев към министър Даниел Вълчев;
- от народния представител Донка Михайлова към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Има писмени отговори от:
- министър-председателя Сергей Станишев на въпрос, зададен от  народния представител  Филип Димитров;
- министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Ясен Попвасилев;
- министъра на правосъдието Георги Петканов на въпрос, зададен народните представители Елиана Масева и Димитър Камбуров;
- министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народните представители Елиана Масева и Димитър Камбуров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народните представители Нено Димов и Иван Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от  народния представител Иван Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, на въпрос, зададен от народните представители Елиана Масева и Васил Паница;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Пламен Славов;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Бойко Великов.
Народният представител Иван Костов направи заявка за процедура, а господин Шопов – за изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, правя възражение срещу начина, по който се води контролът. Обръщам внимание на това, че към нормалната практика на председателя да помага на народните представители да конкретизират и по-ясно да задават въпросите си, се наслагват нежелани влияния, които Председателството се опитва да прокара в парламентарния контрол. Връщат се много въпроси и питания. Възразявам точно срещу това!
На Парламентарната група на Демократи за силна България са върнати 15 питания и 2 въпроса. От тях 5 са върнати само на мен. Трудно може да се допусне, че ми липсва компетентност да задам питанията и въпросите, но факт е, че Председателството се е опитало или да спечели време на запитваните, или да отклони въпросите, срещу което възразявам много остро!
Добре е, че Вие водите в момента заседанието, защото точно Вие сте ми върнали въпрос към министър-председателя с напътствието да го отправя към министъра на вътрешните работи. Аз искам народните представители – Вие знаете какво гласи въпросът – сами да решат дали въпросът е за министър Румен Петков. Ще прочета втората му част: “Ще се съгласите ли МВР да получи пълен достъп до информацията на Държавна агенция “Митници” на Министерството на финансите?” Разбира се, че ще се съгласи. Той го поиска публично. Аз задавам въпроса към министър-председателя. Не може да ми връщате въпрос на това основание.
Много Ви моля, аз ще си внеса отново въпроса, да го дадете на председателя и да бъде допуснат за отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Костов.
Господин Шопов, Вие искате думата за изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, правя това изявление от името на Парламентарната група на Партия “Атака” с голяма загриженост по един въпрос, който се превръща във все по-голям проблем. В страната този проблем съществува и тече отпреди около един месец. Ние си затваряме очите и от тази висока трибуна не е ставало дума за този проблем – законното и основателно искане на хилядите български учители за увеличаване на заплатите им, и не с повече, а с 15%, тоест в рамките, колкото българските политически сили, в момента управляващи в тройната коалиция, обещаваха, а някои от тях обещаваха и с повече. Става въпрос за увеличение, което от години не се прави. Става въпрос, че българският учител получава около 300 лв. заплата – повтарям – 300 лв. заплата, без каквато и да било тенденция и възможност за увеличаване на тази сума.
Проблемът съществува и не можем да си крием главите като щрауси в пясъка, да не вземем отношение и да не разгледаме въпроса тук, в тази зала, предвид и факта, че в момента около 2700 български учители вече се намират в гладна стачка и гладуват по начин, по който това се отразява от пресата. Няколко от тези учители се намират в тежко състояние. Проблемът съществува и не можем да си крием главите в пясъка, да премълчаваме това от тази най-висока трибуна, предвид и факта, че се подготвя започването на всеобща стачка на българските учители – хиляди души на брой, и то от понеделник, след два-три дни. Знаем какви ще бъдат последиците за страната при стачка на хиляди български учители! А оттук нататък можем да очакваме подобни действия, за което има индикации, и от други трудещи се – според изявления на синдикатите или на лидери на професионални организации.
Парламентарната група на Партия “Атака” е особено удовлетворена от една среща, която проведе завчера с министър Даниел Вълчев, от когото ние научихме за неговите амбициозни и много хубави планове за развитието на българското образование и за осъществяването на реформата в тази насока. Реформа обаче, която няма да може да бъде осъществена без адекватно заплащане и без в тази сфера да бъдат отделени достатъчно средства. Цинизъм на фона на това, което чухме, са доводите и от министри, и от представители на управляващото мнозинство и аргументът им, че учителите, цитирам, получавали много пари, давайки частни уроци. С това те си докарвали много високи доходи и затова, видите ли, не трябва да се увеличават техните заплати.
Във връзка с това представителите на учителите в настоящия момент биват буквално подмятани от институция на институция, биват залъгвани, биват облъчвани с доводи, които са, меко казано, несъстоятелни. И в това бива ангажирано и Народното събрание, например в Комисията по бюджет бяха приети представители на учителите, на синдикатите и им беше даден отговор, който е отрицателен.
Ето защо ние от “Атака” заявяваме категорично, че подкрепяме напълно и изцяло протеста на българските учители в настоящия момент под формата, под която той се осъществява, и ще подкрепим евентуално стачка на българските учители, ще бъдем с българските учители и ще работим и действаме оттук нататък с всички възможни средства, които ние като партия имаме за осъществяването на техните искания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже се повдигна въпросът, чета чл. 41, ал. 6: “Веднъж на заседание председателят дава дума на председателите на парламентарните групи или на техните заместници по въпроси извън обсъждания дневен ред. Техните изказвания са до 7 минути.”
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Прочетете ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате изявление от името на парламентарна група, някаква процедура или нещо по дневния ред?
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители!
“Изявление
от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили
Днес депутати от ОДС в изпълнение на предизборните си обещания внесоха предложения за второ четене на Административно-процесуалния кодекс. С него се въвеждат правила и процедури срещу законните възможности възползването на паралелно облагодетелстване от държавна служба или на административна, или друга ръководна длъжност, тоест конфликти на интересите.
В България все още се счита за допустимо да ти плащат едновременно за две дейности, които си противоречат, или да можеш с едни и същи правомощия да подреждаш и публичните си, и личните си интереси.
Затова предвиждаме държавни служители и магистрати или техни съпрузи и близки роднини да не могат да участват във фирми или бордове на фирми, които договарят с техните институции.
Предвиждаме срок да изберат едното или другото. Предвиждаме, ако укрият информация, да носят отговорност, но и да върнат получаваните от държавата заплати. Предвиждаме същите правила за депутати и съветници, кметове, министри и други висши администратори. За тази категория обаче поради очевидната им възможност да влияят извън пряката си сфера на дейност предвиждаме забрана и за тях, и за съпрузите им изобщо да участват във фирми и бордове.
Смятаме, че с това предложение сериозно ще препятстваме волното или неволното участие на хората, от които зависи управлението, корупционни схеми и практики. Смятаме, че сега, когато темата за корупцията е най-застрашителна за бъдещето на България, тази мярка е особено необходима.
Досега всички говорят срещу употребата на властта за лично забогатяване. Ние от СДС и съюзниците ни от ОДС предлагаме действията срещу тази практика и сме готови да понесем всички последици и ограничения от тези действия.
Покойният Светослав Лучников повтаряше, че има неща, които дори да са позволени, не можеш да правиш, ако си в зоната на властта. На този безукорно честен български интелектуалец, юрист, политик и парламентарист посвещаваме тези предложения.
Призоваваме всички депутати, които искат да освободят България от етикета “корумпирана държава”, да подкрепят тези предложения.” Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Кирчев. Явно това беше изявление от името на парламентарна група.
Има ли други процедурни въпроси или изявления от името на парламентарни групи? Няма.
В такъв случай преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Марина Дикова, към госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии.
Госпожо Дикова, моля да развиете Вашия въпрос.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо заместник министър-председател, Гоце Делчев е  град с традиции в областта на спорта. От години там активно се развива както масовият спорт, така и клубната спортна дейност. От години обаче за съжаление хората от Гоцеделчевска община не могат да се зарадват на едно сериозно съоръжение, модерна спортна зала, която да изпълнява функциите както на зала, където да се развива клубната дейност, така и да бъде ползвана от всички млади хора от общината.
Благодарение на големите усилия, които община Гоце Делчев положи съвместно със спортната общност в предишния мандат, през 2004 г. след усилени преговори се постигна споразумение с Министерството на спорта за финансиране на спортна зала в  гр. Гоце Делчев, която ще задоволи нуждите както на спортистите, така и на цялата младежка общност.
През 2005 г. беше сключен договор между Министерството на младежта и спорта и Хандбален клуб “Пирин” за изграждането на такава зала. Първата копка беше направена от министър Васил Иванов през м. април и беше преведена първата сума в размер на 100 хил. лв. за реализиране на строителството.
След парламентарните избори и трансформирането на Министерството в агенция, не са постъпвали никакви суми за продължаване изграждането на тази спортна зала.
Обръщам се към Вас, тъй като вече няма министър на младежта и спорта, а Вие като ресорен заместник министър-председател отговаряте за Агенцията за младежта и спорта. Въпросът ми е ще продължи ли финансирането по линия на Агенцията за младежта и спорта за изграждане на тази спортна зала и ще бъдат ли спазени сроковете за извършване на строителството, така че до края на  2006 г. да можем да зарадваме цялата общественост с такова модерно спортно съоръжение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Има думата госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, да отговори на въпроса.
Заповядайте, госпожо Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри, госпожо Дикова! Обстоятелството, че народните представители така сериозно подхождат към проблемите на спорта, показва отговорността и ангажираността към тази така важна за българското общество задача. В тази връзка считам, че спортът е един от най-добрите способи за възпитание на младежта и един от най-съществените елементи при провеждане на младежка политика.
Госпожо Дикова, конкретно на въпроса Ви – с писмо № 44-08 от 15.07.2004 г. Спортен клуб по хандбал “Пирин” – Гоце Делчев кандидатства пред Министерството на младежта и спорта за финансово подпомагане за изграждане на многофункционален спортен комплекс. В Министерството на младежта и спорта са представени всички необходими документи за финансиране по Наредба № 1 от 2002 г. на министъра на младежта и спорта за условията и реда за финансово подпомагане на дейностите на спортни организации и експлоатацията на спортни обекти и съоръжения с идеен инвестиционен проект.
С Протокол № 8/16.12.2004 г. експертна комисия на Министерството на младежта и спорта, назначена със Заповед № 27 от 16 януари 2004 г. на министъра на младежта и спорта, предлага да бъдат отпуснати целево финансови средства на Спортен клуб по хандбал “Пирин” – Гоце Делчев в размер на 100 хил. лв. за строеж на спортна зала в град Гоце Делчев. Мотивите за финансирането са, че с реализацията на посочения обект ще се създадат подходящи условия за практикуването и развитието на спорта в община Гоце Делчев, в която няма изградено функциониращо спортно съоръжение от такъв тип. Със Заповед № 748 от 23.12.2004 г. на министъра на младежта и спорта е разпоредено да се преведат по банковата сметка на Спортен клуб по хандбал “Пирин” – Гоце Делчев средства в размер на 100 хил. лв.
На 28.12.2004 г. е подписан договор между Министерството на младежта и спорта и Спортен клуб по хандбал “Пирин” със срок на изпълнение до 31 декември 2005 г. за сумата от 100 хил. лв. До момента на този клуб са преведени 70 хил. лв., както следва: на 29 декември 2004 г. – 10 хил. лв.; на 1 март 2005 г. – 40 хил. лв.; на 22 юли 2005 г. – 20 хил. лв., общо - 70 хил. лв.
Към настоящия момент не са представени отчетни документи относно начина за усвояване на преведените суми и извършената работа. Представянето на тези документи е задължителна предпоставка за отпускането на следващата сума в размер на 30 хил. лв., предвидени по договора.
Следва да посоча, че самото отпускане и отчитане на средствата се осъществява съгласно изискванията на посочената по-горе Наредба № 1 от 2002 г.
След изтичане на срока на договора на 31 декември 2005 г. следва да бъде осъществена проверка за неговото изпълнение – какво е построено, на каква стойност, допуснати ли са нарушения. В случай на неизпълнение или частично изпълнение, ще бъдат взети мерки по всички нормативно установени показатели.
Трябва да отбележа, че е възможно да бъде извършена и текуща проверка. Използвам възможността да вземете участие при извършването на евентуална проверка. Така във Ваше лице ще бъдат представени и гражданите на град Гоце Делчев. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо заместник министър-председател.
Госпожо Дикова, имате думата за реплика към получения отговор в рамките на две минути.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Госпожо заместник министър-председател, аз съм доволна от Вашия отговор, защото виждам от Ваша страна желанието това модерно спортно съоръжение да бъде построено, да бъде приключено в срок. Виждам и Вашата воля за това да продължат нормално отношенията, които са породени от сключения договор между Спортен клуб по хандбал “Пирин”, Агенцията за младежта и спорта – вече, и общината. Това, което Вие казахте днес, ще бъде предадено от моя страна както на ръководството на община Гоце Делчев, така и на ръководството на Спортен клуб по хандбал “Пирин”.
Ще се вземат необходимите мерки и аз съм убедена, че ако само това е единствената причина – непредставянето на отчетни документи за изразходването на първоначално отпуснатата сума, то оттук нататък отношенията ще се развиват нормално и действително към края на 2006 г. ще можем да зарадваме младите хора в Гоце Делчев с нов спортен комплекс, защото за съжаление междувременно Спортен клуб по хандбал “Пирин”, чийто мъжки отбор е вицешампион на България за миналата година, се налага да тренира на открито, а Клубът по борба, който е един от най-добрите в страната ни, също няма къде да спортува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо заместник министър-председател, искате ли думата за дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на госпожа Емел Етем - заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, за участието й в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане към министъра на отбраната Веселин Близнаков от народния представител Филип Димитров относно отношението на изпълнителната власт към парламентарните процедури за одобрение плановете за модернизация на армията.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Намираме се пред типичен случай на тази скандална практика, за която преди малко говори Иван Костов от ДСБ, за която миналата седмица говори господин Христо Кирчев от СДС и която непрекъснато се стоварва на главите на всички народни представители – питания, отправени към министър-председателя, биват връщани от Председателството на Народното събрание и препращани към други министри. Така че аз си давам сметка, господин министър, че за Вас може би ще е малко трудно да отговорите на тези въпроси, но се надявам на Вашето искрено желание за това.
Въпросът ми се свежда до следното. Наличието в последните четири години на непрекъснати шумове около ситуации, които предизвикват по-малки или по-големи скандали във връзка с модернизацията на армията – да не ги изброявам, ракетите “СС-23”, “Миг-29”, незаконния износ на “Терем”, закупуването на тренировъчния и транспортен самолет “Пилатос”, контрабандните двигатели с изтекъл ресурс за “Миг-29”, модернизацията на “Ми-24”, закупуването на нови транспортни хеликоптери и така нататък.
Въпросът е: кога, Вие, респективно правителството, и следователно – премиерът, смятате да започнете да прилагате европейските практики за запознаване на парламента предварително с плана за модернизация, приоритетните проекти, ресурсите за реализацията им и организацията на изпълнението, когато става въпрос за гарантиране на реални отбранителни способности на страната и да го правят по ясен график.
Предвиждате ли да бъде създадена специална структура, като отново си давам сметка, че това би трябвало да стане по решение на правителството и вероятно с инициативата на министър-председателя, за да може тези 5 млрд. лв., които са планирани по данни на Министерство на отбраната за следващите десет години да бъдат реализирани по достатъчно ефикасен начин, като например изграждането на агенция и в крайна сметка – действия, в съответствие с правилата, които са установени във всички държави от Европейския съюз, към който ние смятаме да се присъединяваме в близко бъдеще?
Фактически европейските практики за гласуване в парламента са онова, което ние очакваме да бъде въведено и за съжаление това продължава да не се случва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата министърът на отбраната господин Близнаков, за да отговори на питането.
Господин министър, имате пет минути, за да отговорите.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, в отговор на Вашето запитване относно плана за модернизация на Българската армия и организацията за неговото изпълнение, позволете ми най-напред да изразя задоволството на политическото ръководство на Министерството на отбраната за проявения интерес от Ваша страна. Възприемам Вашето питане като израз на желание от страна на парламентарната опозиция да навлезе по-дълбоко в проблемите на модернизацията на Българската армия и същевременно като намерение за по-голяма ангажираност при решаването на този важен за националната сигурност въпрос. Уверен съм, че прилагането на принципите за прозрачност и активен граждански контрол на дейността на Министерството на отбраната и модернизацията на Българската армия не само ще редуцира опасността от възникване на каквито и да било недоразумения и скандали, но и в още по-голяма степен ще повиши съпричастността на парламентарната опозиция и постигането на консенсус около националните приоритети.
Политическата рамка, приета от Народното събрание, определи принципните насоки за развитие на отбраната до 2015 г. и политическите и финансови параметри на стратегическия преглед на отбраната в съответствие с националните интереси и цели в областта на сигурността и отбраната. На базата на тази рамка Министерството на отбраната и Генералният щаб проведоха обстоен преглед за състоянието на Въоръжените сили и отбраната и изготвиха доклад за резултатите от стратегическия преглед на отбраната, който беше приет от Междуведомствения съвет по участието на Република България в НАТО на 29 април 2004 г. Докладът съдържа дългосрочна визия за развитие на войските и силите до 2015 г., която послужи за основа за разработването на конкретните планове и програми за модернизация на Въоръжените сили. Докладът и визията бяха приети от Министерския съвет на 31 май 2004 г., по-късно – и от Народното събрание.
На базата на горните два документа през есента на миналата година беше одобрен от правителството План за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г., така наречения “План 2015”, който на практика въплъщава в себе си препоръките на доклада от стратегическия преглед на отбраната. Планът предвижда и мероприятия за модернизация на основни системи, въоръжение и техника, за изпълнението на които по същество е Вашето питане. Когато се дискутират въпроси, свързани с модернизацията, важно е да се има предвид следното:
Практиката и в другите страни членки на НАТО е периодически да се провеждат стратегически прегледи на отбраната, като по този начин се следят промените в стратегическата среда и към нея се адаптират структурата, задачите и необходимите способности на Въоръжените сили. На база на изводите от тези прегледи се изготвят дългосрочните планове за модернизация, които обаче по същество представляват работен документ, който подлежи на актуализиране в зависимост от настъпилите промени. В момента НАТО също е в процес на трансформация и променя изискванията към способностите на всички съюзнически армии, в съответствие с промяна на средата за сигурност.
Министерството на отбраната и Българската армия коренно промениха подхода на планиране на отбраната – от основаващ се на конкретни заплахи към планиране на базата на необходимите способности. Затова всяка промяна в изискваните от Българската армия способности води до частична промяна в плановете за модернизация. По понятни причини, когато не се излиза от вече приетата политическа рамка и параметрите на дългосрочна визия, не е целесъобразно и не е възможно всяка една такава промяна да се обсъжда от Народното събрание. Един такъв подход би довел до неоправдано забавяне. Същевременно, съгласно чл. 36 от Закона за отбраната и въоръжените сили общото ръководство на Въоръжените сили, включително изграждането и осигуряването им, се осъществява от Министерския съвет. Тоест реализацията на плановете за модернизация действително е процес, който се администрира от правителството.
При наличието на един и същ, при това ограничен до 2,6%, бих казал до 2,44% от брутния вътрешен продукт и неизпълнения изцяло военен бюджет, модернизацията може да се осъществи само при стартиране, първо, на тези проекти, които осигуряват поставените от НАТО цели на Въоръжените сили. Иначе казано, необходимите ресурси за изпълнение на параметрите на приетия от парламента доклад от стратегическия преглед на отбраната и мероприятията, залегнали в План 2015, са константна величина и са известни, а графикът за изпълнение на проектите е въпрос на приоритизация.
Парламентарната комисия по отбраната беше подробно запозната с хода на модернизацията. Именно за решаването на тези проблеми министерството очаква по-голяма ангажираност от страна на Народното събрание. Ако имате допълнителни конкретни въпроси или неясноти по усилията на правителството и министерството за изпълнение на Плана за модернизация съм готов да Ви изслушам и отговоря на тези въпроси.
На въпроса за наличието на организацията за изпълнение на Плана за модернизация искам да Ви уверя, че за осигуряване успешното управление на процеса Министерството на отбраната разработи система за управление на развитието на Въоръжените сили. При изграждането й бяха заимствани основните принципи и практики от подобни системи на водещи страни членки на НАТО, включително и Съединените щати.
Бих искал да Ви уверя също така, господин Димитров, че по отношение на реформата в армията страната ни работи в тясна координация и с Агенцията по отбрана на Европейския съюз. Съвсем наскоро, в рамките на посещението ми в Брюксел на 21 ноември т.г., проведох разговор с изпълнителния директор на Европейската агенция по отбрана господин Ник Уитни, в който България получи много добра оценка за хода на модернизация на Въоръжените сили.
Уважаеми господин Димитров, приемете моите уверения, че ръководството на министерството във всеки момент е наясно с нуждите на Българската армия и ръководи процеса на модернизация на Въоръжените сили чрез прилагане на принципите на програмиране, приоритизиране и ефективно изразходване на финансовите средства. Всички процедури за определяне на изпълнител на модернизационните проекти се провеждат открито и при пълна прозрачност, при строго спазване на изискванията на Закона за обществените поръчки.
Още веднъж благодаря за дадената възможност да отговоря на тези важни въпроси, свързани с модернизацията, както и да Ви запозная с част от дейността на Министерството на отбраната за изпълнение на предизвикателството България в кратки срокове да изгради и поддържа малки, но съвременни, добре оборудвани, мобилни и високо подготвени Въоръжени сили, които да съответстват на изискванията и оперативната съвместимост на войските от НАТО. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата в рамките на 2 минути да зададете два доуточняващи въпроса.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, помогна ли Ви сега отговорът на министъра да разберете защо на тези въпроси трябва да се явява премиерът?
Уважаеми господин министре, аз Ви благодаря за усилието да отговорите на този въпрос. Лично аз имам известни колебания дали системата, за която говорите, не Ви поставя доста много под властта на военното ръководство на Щаба. Но така или иначе, оценявайки това колко добре сте схванали смисъла на моите въпроси, аз бих искал да подчертая нещо от тяхното съдържание, което се свежда всъщност до две много прости неща.
Първото е: смятате ли да въведете европейската практика за гласуване в парламента на всяка сделка за въоръжение над определена стойност, да речем 10 млн. лв., и то на етапи, които да говорят за необходимост, параметри, изпълнител на съответните програми?
Второ, когато става въпрос за системи с над 30-годишен жизнен цикъл, смятате ли да се възползвате от европейските практики за нарочни консултации с опозицията, както се прави в демократичните държави, за гарантиране на консенсус и подкрепа за тези сделки или правителството смята да продължи практиката на поемане на скрити задължения, които водят до скандали?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Конкретни въпроси, конкретни отговори, господин Димитров. Надявам се, министърът ще Ви отговори конкретно.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Както вече отбелязах, за осигуряване на успешното управление на процеса Министерството на отбраната разработи с помощта на чуждестранни експерти и внедри системата за управление на развитието на Въоръжените сили. При нейното изграждане бяха заимствани основните принципи и практики от подобните системи на водещи страни членки на НАТО, включително и Съединените щати. Тази система се състои от три подсистеми, които обхващат определение на необходимите оперативни способности на видовете въоръжени сили – подсистемата за интегрирано управление на ресурсите за отбрана и за управление на процесите за придобиване на отбранителни продукти, наричана отбранителна аквизиция. Предвижда се този процес да продължи още известно време, през което те постоянно ще се актуализират и оптимизират. Тоест, съществуващите в момента и действащи процедури осигуряват в пълна степен планиране, проектиране, разработване, изпитване, снабдяване, внедряване, експлоатация, логистична поддръжка през целия жизнен цикъл на отбранителните продукти, включително и снемането им от употреба.
Този процес се ръководи от Дирекция “Отбранително планиране и програмиране”.
В тази връзка искам да кажа, че самият процес предотвратява вземането на еднолични решения на различните нива. В тази връзка считам, че Вашата идея за създаване на специална организация извън Министерството на отбраната за изпълнение на Плана за модернизация не е актуална. Действително съществуващата система подлежи на усъвършенстване и развитие, но към този въпрос трябва да се подхожда много внимателно, като се има предвид, че процесът на модернизация вече е започнал и всяка необмислена интервенция за рязка промяна в установените системи и структури би могла да се отрази негативно на целия процес.
Между другото искам да ви кажа, че при моя разговор с ръководството на Комисията по отбрана към Народното събрание и проведените там дискусии е взето едно принципно решение членовете на Комисията по отбрана в парламента да се информират за процедурите, които се организират и в зависимост от тези процедури да се провеждат срещи и представяне на различните фирми, които биха участвали в един такъв процес, а не всеки поотделно да търси начини за допълнителна информация. Това, струва ми се, е добро решение и ще въведе много по-голяма степен на прозрачност при организацията на целия процес и мисля, че се подкрепя от всички народни представители, членове на комисията, в това число и от представителите от опозицията. Аз лично го приветствам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре! С всичкото ми лично уважение към Вас не съм удовлетворен от тези отговори по следните причини.
Първо, отчитайки положителния характер на тези последни решения, постигнати заедно с комисията, които Вие посочвате, струва ми се, са крайно недостатъчни и то по две причини:
Първо, защото самото запознаване с фирмите-кандидати за изпълнението на такива поръчки не е достатъчно, за да бъде очертана цялата стратегическа тенденция, за която говорим. Ако искаме тя да бъде наистина достъпна, прозрачна и контролируема от парламента, то тогава техниката би трябвало да отговаря на предложените от нас и установени от европейската практика стандарти.
Второто нещо, което е пряко свързано с този въпрос и което и по-рано съм поставял като въпрос, се свежда до това, че когато отсъстват тези практики в хода на човешките събития, защото в реалния живот нещата в крайна сметка са свързани с множество човешки елементи, Вие вероятно ще се окажете, и цивилното ръководство на министерството, поставени под компетентния натиск на Генералния щаб. Той ще има да решава съобразно някакви свои критерии, които може да са най-благородно подбрани, но винаги ще бъдат тенденциозни, защото представят само едната страна от погледа върху нещата, без каквато и да била възможност за алтернативно становище, което да получите чрез допитването до парламента и чрез възможността този контрол да бъде осъществен така, както практиката е установила това в европейските и въобще в западните държави.
Ето защо пренебрегването на тези изисквания ще постави именно Вас в деликатно положение, но, това, така да се каже, е Вашият проблем. Нашият проблем е, че в подобно деликатно положение ще бъде поставена и българската държава, и този парламент ще бъде безсилен да стори каквото и било, за да й помогне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Димитров.
Да благодарим на министър Веселин Близнаков за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане към министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев от народния представител Минчо Христов Куминев относно състоянието на реформата в държавната администрация и разходите, свързани с нея.
Заповядайте, господин Куминев, да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Минчо Христов - Коалиция “Атака”.
Уважаеми колеги, господин министър! През 2004 г. Вие обявихте: “Аз съм един скромен и почтен български министър”. Предполагам, че премиерът господин Станишев е оценил по достойнство Вашите качества, за да Ви назначи отново.
Като министър на икономиката Вие поставихте начело на “Булгартабак” един Ваш семеен приятел и състудент – Георги Попов. Предложихте му заплата от 936 лв. на ден. Освен това държавата трябваше да му плаща всички данъци, застраховки, пътувания и престои в чужбина и дори образованието на него и неговото семейство. Всеки би помислил, че става дума за мениджър от световно ниво, а не за един бивш продавач на самобръсначки или човек, на който предстои да се дообразова.
По-късно господин Попов беше уличен да иска подкуп от руския бизнесмен Гевундян на стойност 500 хил. долара.
После, господин министър, се опитахте да подарите “Булгартабак” на една офшорка – “Табако кепитъл партнерс”, създадена специално за тази цел. Оказа се, че в тази офшорка е работодателят на Вашата съпруга. Заради този скандал Вие напуснахте Министерството на икономиката и станахте министър на транспорта и съобщенията. Тогава продадохте БТК на друга офшорка – “Вива Венчърс”, за 230 млн. евро, въпреки оценката на “Дойче банк”, че струва над 1 млрд.
Още на първата година новите собственици тихо прибраха дивидента на БТК на стойност 90 млн. лв. Един телефонен пост бе продаден средно за 150 евро, докато един пост в приватизирания македонски телеком струваше 1350 евро.
Господин министър, възнамерявате ли да работите по същия начин и в същата посока, в която работихте и досега? Какви са разходите за държавната администрация спрямо разходите през миналата година и вярно ли е, че вместо да съкращавате бюрократичния апарат, Вие настоявате за нови работни места и нова сграда на Вашето министерство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата Николай Василев - министър на държавната администрация и административната реформа.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на питането на народния представител. Разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Да Ви призная, изключително съм изненадан и разочарован от начина, по който задавате своя въпрос, защото сте задали питане по отношение на състоянието на държавната администрация, на реформата в нея и по въпроса колко пари харчи държавата за това, а всъщност ме разходихте из моето семейство, из историята на предишните две министерства, които съм управлявал. Много по-разочарован съм от това, че във всичко, което казахте, няма нито един верен факт.
Пет минути, уважаеми господин председател, няма да ми достигнат, за да обяснявам подробно на господин Христов.
Бих Ви поканил, господин Христов, на отделен разговор, ако желаете да обсъдим всяко едно от изреченията, които казахте, и не смятам, че има едно вярно от тях.
Нито Георги Попов ми е кум, както години наред се опитвах да обяснявам, нито ми е съученик, нито ми е семеен приятел, нито е вярна информацията за неговата заплата, нямам представа откъде сте я получили, не съм искал да подаря нито “Булгартабак”, нито БТК, нито “Вива Венчърс” е офшорка, нито съпругата ми има каквото и да било общо с която и да е от тези фирми, нито оценката на “Дойче банк” е била за 1 млн. евро, нито дивидентът е бил откраднат от купувача – с други думи, не зная какво да Ви отговоря, уважаеми господин Христов.
Всъщност се колебая дали през оставащите ми три минути да се опитам да отговоря на въпроса, който Вие легитимно сте задали като народен представител…
Ще го направя, защото мисля, че дължа това на самите държавни служители, на които бях готов да посветя своя отговор днес.
Безспорно реформата в държавната администрация е един от важните приоритети на модернизацията на България като цяло, особено почти точно година и един месец преди очакваното ни приемане в Европейския съюз.
В държавната администрация е направено много за последните години, макар, може би, не винаги достатъчно.
Но нека да започнем все пак с няколко положителни обобщения за нея. Би трябвало всички ние като български граждани да не забравяме, че ежедневно в цялата страна, във всички малки и големи общини, в областните управи, във всички централни ведомства работят десетки хиляди достойни, почтени, компетентни и отговорни служители в държавната администрация. И държавата работи, може би не винаги перфектно, и ние самите като новосъздадено министерство имаме много препоръки към служителите в администрацията, но все пак държавата функционира и то по един все по-европейски начин.
Разбира се, всички бихме искали да постигнем по-висока ефективност на тази работа.
Говорейки за бюджета и за разходите, което беше втората част от Вашия въпрос, не е важно държавната администрация да поглъща повече ресурси, които толкова трудно и достойно са изработени от българския данъкоплатец, за все повече хора, сгради и бюджет. Управлението ни ще бъде по-успешно, ако се получи точно обратното – ако бихме могли с по-малко ресурси, с по-голям бюджет, но с по-малко разходи да постигнем повече резултати, които да бъдат оценени от българските граждани, от българския бизнес, както и от нашите партньори от Европейския съюз.
Една от темите, когато говорим за модернизацията на администрацията, това е обучението на десетки хиляди служители в нея. Обучение е имало, разбира се, и досега. Има постигнати известни резултати.
Но бих си позволил да цитирам госпожа Бриджит Чернота от Европейската комисия, която е един от хората в Брюксел, най-добре познаващи България, че обучението никога не би могло да бъде достатъчно, защото светът се променя бързо, променят се технологиите, повишават се очакванията на българското общество и на европейските ни партньори.
Затова в предлаганите от нас промени в Закона за държавния служител ние сме включили членове, в които се предлага да бъдат увеличени средствата за обучение на държавните служители годишно на до 2% от брутното възнаграждение на служителите.
Изготвили сме законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията и на Закона за държавния служител, както и т.нар. Бяла книга за предизвикателствата и проблемите пред администрацията, които в най-скоро време ще бъдат внесени за дискусия в Министерския съвет.
Ще завърша своя отговор, уважаеми господин председател, с няколко цифри за разходите по държавната администрация. От Министерството на финансите любезно ни предоставиха подробна разбивка от 2001 г. досега, където забелязваме следните тенденции:
Най-ниска е била издръжката през 2002 г. – 8,1% от брутния вътрешен продукт – това е за функциониране на държавата като цяло, ще припомня, че това е след извършеното 10-процентно съкращение на държавната администрация в края на 2001 и началото на 2002 г. През 2004-2005 г. тази цифра ще е 8,4%, а през 2006 г. очакваме ново леко намаление вследствие на бюджетните ограничения - към 8,3%.
По отношение на заплатите като процент от БВП тук се включва не само администрацията, а и целият публичен сектор. През 2005 г. те са били 5,9%, през 2006 г. очакваме да бъдат 6% от БВП. Същите са били цифрите горе-долу и през последните 5 години, тоест, тук се наблюдава голяма степен на стабилност.
Ще направим всичко възможно да привличаме повече млади хора в държавната администрация, тъй като те носят със себе си нова амбиция, енергия и добро образование. Затова предвиждаме създаването на пул от младши експерти през следващите две години след проведен общ национален конкурс, откъдето всички ведомства от държавната администрация биха могли да черпят от този талант.
В заключение, считам, че реформата или по-скоро модернизацията на държавната администрация е едно от най-трудните неща, които ще трябва да направим през следващите години, и това ще е един от най-видимите резултати, който ще ни доближи до очакванията на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате думата да зададете допълнителни до два уточняващи въпроса. Много Ви моля да се придържате към конкретния текст от Вашето питане – той е кратък и ясен. Нека да бъдем конкретни към министрите. Заповядайте, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, няма нищо лично в това, което казах, просто казах някои факти. Съжалявам, че Вие се обиждате от тези факти. Те са познати за българската общественост.
От това, което чух от Вас като отговор, разбрах, че разходите за държавната администрация ще се увеличават. Поне аз така го разбрах, що се отнася до цифрите, които казахте.
Вие твърдите, че Вашата формула за борба с корупцията е да се поставят правилните хора на правилните места. Тук ще отмина назначението на Георги Попов, ще Ви дам друг пример.
За шеф на Комисията за регулиране на съобщенията беше назначена Вашата близка, нека да го кажа обаче с факти – тя е член на Вашия политически екип Гергана Сърбова. Тя светкавично даде лиценз за GSM-оператор на БТК срещу 27 млн. евро. По този начин тя ощети българската държава с около 162 млн. лв. – толкова е разликата между определената по закон цена и сумата, която заплати частната БТК. Днес госпожа Сърбова е административен директор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Конкретно към въпросите, господин Христов. Много Ви моля да бъдете конкретен. Вие имате конкретен въпрос – реформата в държавната администрация и разходите, свързани с нея. Ако имате допълнителни въпроси, задайте ги!
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин министър, как ще обясните факта, че хора, имащи пряко отношение към продажбата на БТК, към тази криминална сделка, днес са в ръководството на тази компания? Мислите ли, че това е признак за честност и почтеност? Това са моите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата в рамките на три минути да отговорите на тези уточняващи въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов!
Отново съм затруднен какво трябва да Ви отговоря и в какво свое качество. Като бивш инвестиционен банкер да обсъдя с Вас колко струват някои от Вас споменати компании. Като бивш министър на икономиката, който отговаряше за приватизацията, да отговоря за продажбата на БТК. Като бивш министър на съобщенията да говоря за БТК. Или като сегашен министър на държавната администрация да Ви кажа, че Гергана Сърбова, първо, никога не е била член на моя политически екип или кабинет, защото тя е главен секретар. Ако прочетете Закона за администрацията, който ще внеса скоро в Министерския съвет и в Народното събрание, ще видите, че това е една деполитизирана длъжност. Или евентуално Вие да ми цитирате кой закон е нарушен с това кой къде работи!
Наистина, жалко е, според мен дължахме повече внимание на самите държавни служители, които са част от модернизацията на страната, и аз бих искал днес да говорим повече за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Христов, имате две минути, за да изразите Вашето отношение към получените отговори. Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Господин министър, Вие сте един и същи човек – три пъти сте били министър, но човекът се казва Николай Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Но в друго качество, господин Христов – в момента.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ще Ви дам пример как са изразходвани средства от предишния кабинет за пътувания на министри. Това е в пряка връзка с това, което става и сега.
Господин Милен Велчев е пътувал до Сан Франциско с билет от 13 хил. лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, господин Христов, много Ви моля!
МИНЧО ХРИСТОВ: Моля, не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще Ви прекъсвам, защото нарушавате правилника!
МИНЧО ХРИСТОВ: С тези пари...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, много моля да изразите според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който е много ясен, доволен ли сте от получените отговори или не сте доволен. Много Ви моля! Темата не е пътуванията на министрите!
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, виждам че Вашето желание е да ме прекъснете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз ще Ви прекъсвам, за да спазваме правилника, господин Христов, нищо друго.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Милен Велчев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, моля Ви да се придържате към правилника.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Милен Велчев е пътувал за 9900 лв. до Съединените американски щати! (Шум и реплики от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, моля да изразите Вашето отношение към отговора на министъра. (Реплики на народния представител Стела Банкова.)
МИНЧО ХРИСТОВ: Моето отношение е, че не съм доволен от отговора на министър Василев. Ще ме оставите ли да говоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно това трябва да кажете. Да!
МИНЧО ХРИСТОВ: Направо обаче е потресаващо, че господин Велчев е пътувал до Берлин за 10 500 лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е извън темата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: А господин Паси е пътувал до Люксембург за 8850 лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Излизате извън контекста на въпросите, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: И това е при условие, че от Народното събрание може да се закупи билет за тази дестинация от 200 евро.
Няма да говоря тук за десетките хиляди долари, които похарчи господин Паси за пътуването си до Антарктида, вероятно с цел да подобри отношенията между българския народ и тамошните пингвини!
Не мога да разбера какво е това усилие да се прахосват парите на българските данъкоплатци, господин министър. И искрено се надявам, че Вие като министър...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече. Благодаря Ви, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ами Вие ми отнехте една минута, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Още веднъж Ви моля да се придържате към правилника. Много Ви моля.
Благодаря Ви, моля да си заемете мястото, ако обичате!
Преминаваме към питане от народния представител Мария Капон относно засилване на административния капацитет и реформата в държавната администрация. Този въпрос имплицитно се съдържаше и в първия.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, моят въпрос е относно засилване на административния капацитет и реформата в държавната администрация. В редовния си доклад Европейският съюз отправи сериозна критика за липсата на напредък на България по отношение на реформата в държавната администрация. Въпреки че въпросът ми е отпреди месец, като се има предвид, че Министерството на държавната администрация полага усилия основно за намиране на сграда и очакваме да има устройствен правилник, който е приет, за нас е важно реално какво ще се случи в тази административна реформа. Агенциите не са обединени под контрола на съответните ресорни министерства, а това е ясна предпоставка за неизпълнение на задълженията им. Липсва кодификация на материята. Вие преди малко казахте, че очакваме в Народното събрание да разглеждаме нови законопроекти и с нетърпение очакваме да видим новата реформа. Проблем е и неяснотата при разделението на отговорностите между политическо и административно ниво на администрацията. Процедурите по Закона за обществените поръчки в България са едни от най-критикуваните относно проблемите на корупцията.
През седмиците бяха публикувани редица материали в пресата, че е необходимо повишаване капацитета на администрацията най-вече във връзка с интеграцията в Европейския съюз. Затова се предвиждало назначаване на нови 900 служители. В момента в администрацията се назначават нови и нови хора, като по този начин се прави опит за повишаване на капацитета. Само че това едва ли води до повишаване на истинския капацитет на работата им. Специалисти с такива умения са търсени и от частния сектор, където в общия случай им се предлагат много по-благоприятни условия за реализация.
Моето питане към Вас, господин министър, е: как ще се справите с тези проблеми и какви мерки ще предприемете, така че България наистина в следващия доклад на Европейската комисия да няма този червен картон, тъй като той ще бъде червен картон за България за 1 януари 2007 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Благодаря Ви, госпожо Капон.
Имате думата, господин министър, да отговорите на питането в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Най-напред бих искал да Ви благодаря за този въпрос, който съдържа в себе си основните предизвикателства пред нашата работа за следващите години. Наистина Вие ми го зададохте преди месец и аз съм имал желание да Ви отговаря. Сега идва редът на този отговор, смятам, че темата изобщо не е станала по-малко актуална.
Ако ми позволите в скоба да кажа, че в духа на всичко казано досега, през последните четири и половина години като министър и всички служители на нашите министерства винаги са пътували само с икономична класа. Това е принцип, който съм спазвал винаги. Също така съм съгласен с препоръките и с констатациите, направени от Вас във Вашето питане.
Най-напред, наистина изминаха сто дни за правителството, за Министерството на държавната администрация и административната реформа и наистина, ако първите седмици може би ще ги запомните повече с това, че съставихме министерството, прокарахме устройствения правилник, намерихме си сграда и също така се преборихме за един, според мен, като за първа година нелош бюджет, като цяло ние сме правили не само това. Като цяло съм доволен от първите сто дни на нашето министерство. Защото ние сме най-малкото министерство, с най-малкия бюджет, имаме много добър екип, има висока енергия и ефективност в нашия екип. До момента сме изготвили основните приоритети и задачи, които имаме както за 2006 г., за да допринесем активно за евентуалното ни успешно приемане в срок в Европейския съюз,  така и до края на мандата.
Определени сме за министерство, което отговаря за така наречената оперативна програма "Административен капацитет". Това е една нова материя за целия Европейски съюз и ние сме поели ангажимент да изготвим в срок тази програма и да отговорим на високите изисквания на Европейския съюз.
Бих искал днес да Ви кажа много неща, но от гледна точка на краткото време съм съгласен с Вас, че в своите препоръки и коментари в редовния доклад Европейската комисия ни поставя много задачи, които трябва да изпълним до пролетта, за да успеем да отговорим на изискванията и критериите за приемане в Европейския съюз.
Реагирайки на тези препоръки и коментари, сме изготвили двата законопроекта, които вече споменах: Бялата книга, която също е внесена за съгласуване в Министерския съвет. Тези закони ще бъдат внесени в Народното събрание и тогава бих Ви помолил като народен представител да съдействате за тяхното бързо приемане, в което не се съмнявам.
Без подробности, без да влизам в големи детайли, Законът за администрацията наистина предвижда  усъвършенстване на системата на агенциите, като повечето от тях бъдат прехвърлени към конкретни министри. Тоест, те ще бъдат като сегашните изпълнителни агенции, за да може там да има конкретна и персонална отговорност, а не да се прехвърля отговорността към колективния орган като Министерския съвет.
В Закона за държавния служител има няколко важни принципа. Въвежда се така нареченият принцип на мобилност. За пръв път държавните служители ще имат възможността да преминават директно от администрацията на едно ведомство към друго. Това, разбира се, става по взаимно съгласие на приемащото и предаващото ведомство, както и за самия държавен служител. Също така възнамеряваме да създадем и национален пул от младши експерти, който да привлече някои от най-добрите завършващи студенти за работа в държавната администрация. Съгласен съм с Вашата констатация за потенциалната опасност от безкрайно раздуване на щата. Всички колеги както от предишния, така и от сегашния Министерски съвет биха потвърдили, надявам се, че винаги съм защитавал идеята не непременно за по-голяма, но за по-добре организирана държавна администрация.
Права сте, че с оглед приемането ни в Европейския съюз се очертава да бъде подсилен административният капацитет на много администрации, може би с около 900 души, вследствие на европейската интеграция и вследствие на необходимостта от усвояване на големите европейски фондове. Също така обаче е вярно, че едновременно с това се опитваме паралелно да оптимизираме много други структури и да въведем принципи, които сега като работно име бих ги определил като принципи на "административния борд", което да означава, че нови структури или нови щатни бройки в администрацията могат да бъдат създавани само при определени правила при паралелно закриване на стари. Смятам, че ако до края на този мандат успеем да "удържим"  щата от по-нататъшно прекалено раздуване и да го запазим горе-долу в сегашните или малко по-ниски нива, това би било голям успех за нас.
В заключение, уважаема госпожо Капон, през последните няколко седмици имах възможност да проведа четири персонални срещи с някои от еврокомисарите. Например през последните седмици се срещнах с Данута Хюбнер, която отговаря за индивидуалната политика, с еврокомисаря Сиим Калас, който отговаря за администрацията, и с Вивиан  Рединг, която освен всичко друго отговаря за електронното правителство. Европейската комисия е запозната с приоритетите на България в областта на модернизацията на администрацията и поемам пред вас ангажимент, че министерството ни ще направи всичко възможно да спомогне активно за приемането ни в срок в Европейския съюз. Благодаря ви.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Благодаря Ви.
Госпожо Капон, имате думата да зададете два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Много дълго време се чудих, слушайки предходното и сегашното експозе, дали и какъв точно допълнителен въпрос от многото, които имам, да задам, но, господин министър, със сигурност разбираме, че за 100 дни уредихте битовите проблеми. Аз не мисля, че имате цял мандат. Категорична съм, че нямате четири години, в които да направите тази реформа. Със сигурност съм убедена, както във всяка нормална фирма, а в случая плаща данъкоплатецът, администрацията трябва да получава високи заплати, но тя трябва да е ефективна. Ние чухме преди малко от Вас цифри от брутния вътрешен продукт, които отиват за публичния сектор – 8,3 и намаление в рамките на годините. Интересно е винаги управляващото мнозинство как тълкува цифрите. Гледайки Бюджет 2006, от моя уважаван колега от левицата и председател на Комисията по бюджет и финанси господин Димитров разбрахме, че важни са истинските цифри. Тоест има реално увеличение в цифрите всяка година.
Когато опозицията твърдеше – процент от брутния вътрешен продукт за това, че има реално намаление или застой, се казваше “вижте цифрите”. Днес от Вас чуваме отново цифри като процент от брутния вътрешен продукт.
Аз съм категорична, че всяка година отиват повече средства за заплати. Аз няма да Ви задам допълнителен въпрос. Вие имате много малко време за работа. Със сигурност европейската интеграция не може и няма как да бъде за Вас оправданието за всичко, което трябва да се случи.
Аз разбирам, че тази коалиция е много сложна, тъй като вие се опитахте да ни убеждавате през последните месеци – коалиция, направена на базата на компромис, която сама по себе си разду допълнително щата и на министрите, и на заместник-министрите, разбирам, че и за Вас сега има ведомство. Казвам Ви  - времето е малко, до април.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Господин министър, нямаше конкретни въпроси. Имате думата в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Всъщност с Вас според мен разсъждаваме по един и същи начин, защото и аз като Вас бих се съгласил, че е много добре индивидуалният държавен служител да получава по-висока заплата, взет поотделно. По този начин ще можем да привлечем и да задържим по-компетентни, почтени държавни служители, с по-високо и, ако позволите, пт европейско самочувствие.
Същото това би трябвало да бъде кулминирано като цяло с ограничаване и дори намаляване на разходите за издръжка на цялата държавна администрация, което, както казах  и преди малко, е валидно поне за няколко направления – за щатните бройки, за сгради, за ресурси като цяло, ако щете за броя на отделните административни структури, тъй като понякога създаването на прекалено много структури не означава свършване на повече работа, а създаване на по-сложна администрация.
Ако успеем до края на този мандат да задържим на това ниво разходите за държавната администрация, дори леко да ги намалим, това бих считал за голям успех.
Съгласен съм с Вас и за усещането ни за спешност в нашата работа. Разбира се, че всяко едно правителство има възможност да изкара 4-годишен мандат, но това не означава, че цялата тежка работа трябва да се остави за втората половина на мандата. Повечето от нещата, за които говорим, би трябвало да ги свършим още през 2006 г. Ясно ни е, че след м. януари 2007 г. ще има още по-високи изисквания и очаквания към нас. Ние постоянно трябва да се състезаваме както с времето, така и с постиженията на другите страни, които изобщо не стоят на едно място.
В заключение, бих се спрял на един детайл. Преди около два месеца лично предложих на министър-председателя вследствие по-големия брой заместник-областни управители да не увеличаваме щатните бройки в областните управи, а напротив – там съкратихме други бройки, за да има повече заместник-областни управители. Същото направихме в министерствата и по отношение на заместник-министрите. Тоест и сега се опитваме, дори преди бъдещата оптимизация броя на държавните служители, да следваме тези принципи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, имате думата да изразите отношението си  към получените отговори на Вашето питане.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! По никакъв начин не се съмнявам във Вашето лично желание. Факт е обаче, че в рамките на тази коалиция Вие не можете да го изпълните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да благодарим на господин Николай Василев, министър на държавната администрация и административната реформа за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане от народните представители Асен Агов и Иван Иванов относно дългосрочната политика на Министерството на икономиката и енергетиката за възстановяване на производството в завод “Химко” - гр. Враца. Въпросът е към министър Румен Овчаров.
Заповядайте господин Иванов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Иване, нали знаете, че вие съсипахте “Химко”?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През м. декември 2004 г. с решение на Врачанския окръжен съд “Химко” АД бе обявено в неплатежоспособност и бе открита процедура за производство по несъстоятелност. Това е станало по молба на основните кредитори на “Химко”, а това са “Булгаргаз” и НЕК, чийто принципал сте Вие, господин министър, в качеството на министър на икономиката и енергетиката.
Няколко дни по-късно назначеният синдик сключва договор за отдаване на “Химко” АД под наем срещу 100  хил. лв. месечно за една година на "Индагро и партньори”. “Индагро и партньори” обаче не реализират обявените в началото на 2005 г. намерения за възстановяване на производството на амоняк и карбамид в размер на около 50% от капацитета. Реалната причина е, че не е представена пред принципала на “Булгаргаз” и НЕК реалистична, убедителна и ресурсно обезпечена програма за възстановяване и развитие на “Химко” в пазарна среда.
На 30 септември 2005 г. Общото събрание на кредиторите приема предложената оздравителна програма на създаденото в началото на годината дружество “Ново Химко” и съответно отхвърля програмата на основния акционер “Интер РАО България” ОД.
Според съобщения в печата “Ново Химко” е дало гаранция, първо, че ще осигурява по 500 млн. куб. м природен газ годишно директно за врачанския завод от фирма “Центрикс енерджи газ”, дъщерна компания на руската компания “Газекспорт”.
Второ, “Ново Химко” ще изплати задълженията на дружеството от над 150 млн. лв. към “Булгаргаз” и НЕК в срок от десет години чрез 40 равни вноски след 3-годишен гратисен период.
Днес, близо два месеца след решението на Врачанския окръжен съд, с което се утвърждава оздравителната програма на “Ново Химко” можем да  констатираме следното:
Първо, не е изпълнено обещанието на “Ново Химко” да започне незабавно подготовка за пуск от следващия ден след обявяване решението на съда.
Второ, не е изпълнено обещанието му да назначи 300 души персонал. Към момента са назначени между 15 и 20 души ръководни кадри.
На трето място, не е изпълнено обещанието на “Ново Химко” да пусне 25% производствени мощности за амоняк и карбамид в рамките на два месеца и половина, два месеца от които вече изтекоха. Единственото действие е дрениране на вода от хидравлични изпитания.
Всичко това показва, господин министър, че поетият ангажимент за възстановяване производствените мощности в края на февруари и началото на март 2006 г. е напълно нереалистично.
По този повод отправяме към Вас следното питане с моя колега господин Асен Агов: въз основа на каква дългосрочна политика повереното Ви министерство, което е принципал на кредиторите НЕК и “Булгаргаз”, приема оздравителния план на новите собственици и какви гаранции получавате Вие за изпълнението на този план? Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ако ти каже всичко, ще те е срам да се върнеш на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, имате думата в рамките на 5 минути да отговорите на питането на двамата народни представители.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Агов и господин Иванов!
Оценявам загрижеността ви за бъдещето на Завода за торове "Химко" – Враца, но предполагам, че ще се съгласите с мен, че в рамките на 5 мин. едва ли тук ще можем да обсъдим в подробности, а пък още по-малко да решим един въпрос, който е изключително труден и доста усложнен през последните години.
В началото искам да ви припомня, че дружеството “Химко” АД беше приватизирано през юли 1999 г. То е една от онези сделки, станали забележими, които дълго време ще се помнят в България, на правителството на Иван Костов, която стои наред с приватизацията на БГА “Балкан”, “Плама”, “Химко” и т.н.
Така нареченият стратегически инвеститор, който тогава приватизира “Химко”, е фирмата “Ей Би И Транс - Ню Йорк”. Този стратегически инвеститор, както добре разбирате, може да е стратегически за някои, но за производителите на торове и за обикновения българин не само че не е стратегически, но е и абсолютно неизвестен.
Цената, на която беше проведена тази изключително успешна сделка, е 1 милион и 1 лев по тогавашните пари, които горе-долу са същите.
Всички, най-вече врачани, много добре си спомнят какво се случи с “Химко” след тази изключително успешна сделка с избрания стратегически инвеститор. Случи се това, което се случва тогава, когато се избират такива спекулативни стратегически приватизатори. Просто беше обявена в несъстоятелност в края на 2004 г., както Вие току-що казахте.
Списъците на кредиторите с приети предявени вземания са одобрени от съда по несъстоятелността през м. април 2005 г. През м. април 2005 г.!
Основните кредитори са дружеството “Булгаргаз” ЕАД с над 107 млн. лв. и НЕК ЕАД – с 42 млн. лв., което представлява 96% от общата задлъжнялост на “Химко”.
Врачанският окръжен съд с определение от 5 април 2005 г. допуска за разглеждане от събранието на кредиторите и предложените от длъжника – Управителния съвет на “Химко” АД и от синдиците, два плана за оздравяване на дружеството. На проведеното събрание на 30 септември т.г., събранието на кредиторите е приело предложеният от синдиците оздравителен план с изпълнител по плана “Ново Химко” АД, гр. Враца.
С решение от 17 октомври 2005 г. съдът по несъстоятелността утвърждава плана за оздравяване на “Химко”, внесен от синдиците и приет от събранието на  кредиторите, и прекратява производството по несъстоятелност. За надзорен съвет по изпълнението на плана са назначени Костадин Танков, Борис Борисов и Андон Роков.
Решението, господин Иванов и господин Агов, не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от длъжника пред по-горна инстанция и предстои разглеждането му и произнасянето с решение на Върховния касационен съд. Но все пак това, според мен, дава до голяма степен отговори на всички въпроси, които тук ми задавате.
Все пак да се върна на гаранциите и на критериите, по които беше избран единият от двата плана. Това са: приложената към плана и изготвена от “Ново Химко” АД бизнес програма за дейността на предприятието. Производствената дейност на “Ново Химко” АГ и плащането на вземанията към кредиторите се гарантира с писмо-гаранция от “Газекспорт” за доставка на газ на дъщерната фирма на дружеството “Центрикенерджи газ” АД, която се явява акционер в “Ново Химко”. В допълнение към това бе получено официално писмо от “Газекспорт” до министъра на икономиката и енергетиката, с което се гарантира доставката на природен газ за “Ново Химко” и твърдата ангажираност на руската компания чрез дъщерното дружество.
Втората гаранция – сключените дългосрочни договори с “Индагро Ес А” за изкупуване на цялата готова продукция на завода.
И третата гаранция, която като че ли се забравя – собствениците, приватизаторите на “Химко” на бърза ръка успяха да продадат това, което можеше да бъде продадено. Едно от нещата, което беше веднага продадено, беше ТЕЦ-а на “Химко”, а  сега без този ТЕЦ не “Ново Химко”, не “Индагро”, ами и Господ Бог да дойде, не може да пусне завода.
И третото – ето затова третата гаранция е писмото за намеренията за съвместни действия с новия собственик на ТЕЦ-а на дружеството и дружеството “Ново Химко”.
Имуществото на “Химко” АД, което съгласно чл. 133 и чл. 136 от Закона за задълженията и договорите служи за общо обезпечаване на кредиторите. Правото на всеки кредитор по плана е да се снабди с изпълнителен лист за преобразуваното вземане. Допълнителен мотив при вземането на решение от страна на Министерството на икономиката и енергетиката за подкрепа на плана за оздравяване на “Ново Химко” е изготвената от независим експерт сравнителна оценка на плановете за оздравяване – на “Ново Химко” и на “Химко” АД.
По тази сравнителна оценка се правят следните основни изводи за предложения от “Ново Химко” АД оздравителен план. Цитирам: “В оздравителния план са налице гаранции за доставка на природен газ, стратегии, предвидени в бизнес плана, инвестиции и гарантиране на входните енергоносители, ясна екологична политика, предвидени са 16 млн. долара инвестиции за опазване на околната среда, има визия за инвестиционна и пазарна политика”.
От направените от независимия експерт заключения в сравнителната оценка се установява, че планът, внесен от синдиците на “Химко” АД, има значителни предимства пред плана за оздравяване, внесен от длъжника “Химко” АД, а основното му преимущество е реалистичност и реализуемост.
Не трябва да се пренебрегва фактът, няма да повтарям пак нещата, които току-що вече казах, тъй като времето изтече, но ще Ви чуя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие ще отговорите на двата допълнителни въпроса.
Господин Агов, заповядайте. Имате думата да зададете два доуточняващи въпроса към министър Румен Овчаров.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за това, че сте подготвили отговора си. Трябва да  кажа, че мотивите, които ни подтикнаха с колегата Иван Иванов да зададем този въпрос, не са търсене на препирня тук кой, кога, какво е приватизирал. Ако влезем в тази тема, вероятно трябва да припомним и какви бяха натрупаните дългове за 1999 г. на същото това “Химко”.
Също така се радвам, че господин Божинов, който е дългогодишен депутат от Враца, е тук, в залата, впрочем единственият депутат от Враца, който стои в залата. Виждам, че неговите колеги Гъндев, Томов, ги няма. Няма я и Христина Христова. Хубаво е да има повече интерес към тези въпроси.
Конкретно ще реагирам на една Ваша мисъл: “Газекспорт” гарантирал доставките. Въпросът е на каква цена ги гарантира, защото аз мога да гарантирам доставки от всеки един доставчик. Има една световна цена на природния газ, тоест тази гаранция не е кой-знае колко ефективна.
На второ място, аз искам обаче по повод на “Газекспорт” да задам един въпрос – във Враца се говори, че Вие сте имали среща с президента на “Газекспорт”. Аз искам да проверя тази информация и че той лично е поел ангажименти пред Вас. Посещавал ли е президенът на “Газекспорт” България, срещал ли се е с Вас, господин министър, и поемал ли е лично такива гаранции?
На трето място, във  Враца вече благодарение на обстоятелствата, които изложи колегата Иванов се генерира един скептицизъм за това дали този оздравителен план може да бъде осъществен. Затова Ви питам: Вие оптимист ли сте, че този оздравителен план ще бъде осъществен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров, за да отговори на допълнителните въпроси на народния представител Асен Агов.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря за въпросите, господин Агов.
За съжаление, усещанията за оптимизъм или за скептицизъм едва ли са неща, които си струва да обсъждаме тук, в пленарната зала. Едва ли те ще успокоят гражданите на Враца.
Два коментара ще си позволя преди да отговоря на конкретните Ви въпроси.
Първо, дълговете на “Химко” през 1999 г. не са от 1995 г. и 1996 г., защото разбирам, че това беше нюанс във въпроса Ви. “Химко” през 1995-1996 г. работеше на една изключителна висока печалба.
Що се отнася до депутатите от Враца, искам да благодаря и на Георги Божинов, и на господин Гъндев, и на останалите врачански депутати за съдействието и за цялостната подкрепа, която те оказаха на министерството при организирането и формирането на цялата оздравителна програма.
Какъв беше изборът, уважаеми господин Агов? Изборът беше – досегашните собственици. Досегашните собственици по приватизационния договор не са реализирали следните неизпълнения: неизпълнение на задължение за извършване на инвестиции за отчетната 2001 г. за 3 млн. щатски долара; неизпълнение за извършване на инвестиции за 2002 г. – 3 млн. 500 хил. щатски долара; за отчетната 2003 г. – 7 млн. 350 хил. щатски долара; за 2004 г. – 9 млн. 500 хил. щатски долара.
По отношение на изпълнението на програмата за трудова заетост: неизпълнение на програмата за 2000 г. – 860 хил. лв.; неизпълнение за 2001 г. – 870 хил. лв.; 2002 г. – 704; 2003 г. – 3 млн. 700 хил. лв.; 2004 г. – 4 млн. лв. Това беше другата алтернатива на “Ново Химко” – да се обърнем отново към хората, които на практика доведоха дружеството до състоянието, в което се намира то в момента. Ако добавим към това и факта, че врачанската прокуратура точно в този момент започна проверка дали “Интер РАО” е представител на “РАО ЕЕС”, така както те се представяха. Министерството на вътрешните работи, казвам го съвсем меко, изведе до границите на България основния акционер и представител на “Интер РАО” – България, за някакви негови заслуги, които аз сега тук не мога и не искам да коментирам. Така че това беше другата алтернатива.
Що се отнася до “Газекспорт”, аз с ръководството му лични срещи не съм имал, но имам документи с подписа на председателя на “Газекспорт” господин Медведев и то не един. Има и наличен договор, който съм виждал и който ми е представен. Той гарантира доставките на природен газ за “Химко” на преференциални цени, господин Агов, по отношение на цените, които се ползват в България. Тоест пред алтернативата, която имахме през м. септември, когато трябваше да се избере кредиторът, ние трябваше да изберем пред досегашните хора, които доведоха дружеството до състоянието, в което се намира, които продадоха ТЕЦ-а, които, най-меко казано, имат определени отношения с прокуратурата – аз не ги коментирам какви са, и “Ново Химко”, който предложи една сравнително реалистична програма с определени гаранции както за доставките на природен газ, така и за изкупуване на продукцията, също така и за водно- и топлоснабдяване на “Химко”. Това беше единствената алтернатива и аз мисля, че ние съвсем правилно я избрахме. Колкото по-бързо завършат процедурите и съдебните дела, толкова по-бързо аз се надявам “Химко” ще започне да работи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Агов, заповядайте, имате възможност да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Овчаров.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Това, което чувам от Вас, е оптимизъм, господин министре. Оптимизъм и аз моля да четем след една година протоколите от днешното заседание. Защото подобен оптимизъм съм чувал и от другаде, чувал съм и от други правителства. Положих немалко усилия в миналия мандат на Народното събрание да търсим някакви, включително и екстравагантни решения на проблема с “Химко” – Враца. Такива решения не се намериха. Ходих дори при тогавашния министър-председател, който днес е ваш коалиционен партньор. Не се намериха такива решения.
Вие казвате “преференциални цени”. Е, добре де, ние двамата с Вас чудесно знаем, защото Вие сте и министър на енергетиката, че цената на природния газ, аз си направих труда да вляза през Интернет, навсякъде в Новоросийск или другаде, където щете да го купите, е една и съща. Тя се ръководи от световната цена на петрола и няма как да се получат преференциални цени,  освен като някакъв специален подарък, някаква специална преференция. И аз, господин министре, се питам: въз основа и в замяна на какво се дава тази преференция? Срещу политическа отстъпка или по някакъв друг критерий?! Затова знаем, че тези планове изглеждат нереалистични.
И ето тук, за разлика от Вас, господин министре, ще бъда много по-голям песимист, защото врачани и хората, които са свързани с “Химко” толкова години, техните семейства досега са пили само горчиви чаши покрай “Химко” и тук съм съгласен с Вас. По редица исторически причини, и от най-близката ни история, по редица местни причини, които са точно тези обвръзки, за които Вие говорихте – политическа, съдебна власт, полиция и т.н.
Но в крайна сметка оставам един много голям песимист – нито цената на газта може да бъде различна, нито, струва ми се, досегашните действия на новите собственици доказват, че те ще оправят “Химко” – Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми народни представители, и от ваше име да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Господин Великов, моля да развиете Вашето питане към министър Петър Мутафчиев в рамките на три минути.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През последните години, както на всички е известно, в дружествата от системата на транспорта резултатите са подобрени. Такъв е примерът и от област Монтана, на която съм представител от Национално движение Симеон Втори, с пристанище Лом, където - особено през последните месеци - има едно увеличение на товарооборота, на печалбата. При това положение какво наложи уволнението на директорката на пристанището в този крайдунавски град и има ли и други подобни уволнения в повереното Ви министерство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с пет минути за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Най-напред искам да направя едно уточнение, че не знам доколко на гражданите им е известно, но не във всички дружества в транспорта резултатите са добри. Примерно искам да Ви кажа, че сериозно съм притеснен от резултатите, които се постигнаха в Българските държавни железници. В момента задълженията са над 240 милиона, а има вземания от порядъка на 110-115 милиона. Така че това не може в никакъв случай да се отбележи като добър резултат, напротив – като едно влошено състояние, след като 2001 г. в началото на управлението на предишното правителство ние опростихме 123 милиона дългове на железниците.
Да, има определено подобрение, господин Великов, през последните години във финансовите резултати на пристанище Лом. Там имаше един директор, който беше уволнен по Ваше време, и беше назначена госпожа Дора Велкова. Така че той също има принос за тези малко по-добри резултати от предишните години.
Защо уволних госпожа Велкова? Вие много добре знаете, че в дружеството беше създадено едно сериозно напрежение между работници и ръководство - включиха се и централите на двата синдиката в София, то се касаеше най-вече по отношение принципите на управление и отношението с работниците.
Аз лично искам да Ви кажа, че с този въпрос се занимавах повече от три седмици, за да взема най-правилното решение. През това време госпожа Велкова беше непрекъснато в София и не се занимаваше даже с управлението на дружеството. Това е от самото начало, откакто беше избрано правителството. Една подобна атмосфера на напрежение вътре в дружеството неминуемо щеше да доведе до влошаване на резултатите. И това е единствената причина, поради която аз смених госпожа Велкова, и считам, че това е правилното решение, което трябваше да взема.
Но същевременно, тъй като Вие твърдите непрекъснато, че това е политическо уволнение – Вие сте наш коалиционен партньор в тристранната коалиция, и ако трябва да го приема като политическо уволнение има три начина. Единият е, че виждате ли лицето Дора Велкова е политическо лице на НДСВ и затова е сменена и вие го считате като политическа смяна, или съответно човекът, който е назначен в момента, е политическо лице на Българската социалистическа партия, или която и да е друга партия, затова е политическо назначение.
Но каквато и да е смяна, смятам, че в коалицията не бива да се счита като сериозен проблем. Може би управляващото мнозинство трябва да се притеснява от политическа смяна тогава, когато съм назначил на това място политически лидер от опозицията – примерно от ОДС или СДС. Не е така.
Господин Великов, ще Ви кажа няколко думи за господин Петков. Вие го познавате много добре. Той е дългогодишен служител в пристанищния комплекс на Лом – от 1989 г. Като такъв той е много добре запознат с проблемите на дружеството и има ясни виждания за решаването на голяма част от тях. Смятам, че назначаването му ще доведе до подобряване управлението на пристанищния комплекс, за увеличаване на финансовите резултати от дейността му, както и до реализирането на по-модерен мениджмънт в пристанище Лом, имайки предвид интересите, които съществуват към това пристанище.
Искам да спомена още нещо, господин Великов. Вие много добре знаете, че икономиката е политика, а политиката – икономика. Не разбирам предубедеността Ви към сегашното ръководство, тъй като то наистина има най-важния белег – на професионализма. Ако имате някакви реални доказателства за влошаване състоянието на дружеството откакто е сменена госпожа Велкова, моля Ви, дайте ми ги.
Има още един принципен въпрос. Смятам, че това не са най-важните въпроси за парламентарен контрол, които да се разискват пред всички български граждани. Може би има много по-важни въпроси, касаещи дейността на дружеството и това, което министерството трябва да направи.
А що се касае до освобождаването и назначаването на служители, на мениджъри в Министерството на транспорта и неговите дружества, господин Великов, това по-скоро е работа на Дирекция “Човешки ресурси”, на политическото ръководство или на министъра на транспорта и Дирекция “Фирмено управление и контрол”, която контролира и предлага решения в тези дружества. Ако някой желае да се занимава с пряко кадруване в Министерството на транспорта, искам да ви кажа, че в тези две дирекции на министерството свободни места засега няма, така че ми е трудно да направя назначение. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Великов. Господин Великов, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса към министър Мутафчиев.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, не знам защо говорите за политическо уволнение. Такъв термин не съм употребил. Аз Ви задавам конкретен въпрос в момента. Не говоря за политическо уволнение. Ако Вие имате гузна съвест и използвате термини, които аз не съм казал, извинявайте, но аз не съм говорил за това. Моята теза, която съм поддържал по телевизията и където са ме питали, е, че тези уволнения във Вашето министерство са по-подчертани, отколкото в някои други и те са свързани не с оценка на професионалните и деловите качества на доказано добрите администратори, не се държи на приемствеността при тези уволнения, а тези хора изобщо се изхвърлят от системата на транспорта, като че ли техният опит, който са набирали през годините, техните знания нямат значение. Например Дора Велкова говори и владее блестящо английски език – това не е тайна, компютър, което не може да се каже за господин Борислав Михов - аз така го знам, Вие употребихте друго име, може би го познавате под друго име - независимо, че и той сигурно притежава достойнства, след като толкова години е бил в системата.
Моята основна теза е защо ще се изхвърлят годни, доказани кадри и професионалисти от системата? Толкова ли е богата България на такива кадри?! И особено в Монтана! За област Монтана с положителност мога да Ви кажа, че няма толкова много хора, които след доста години на ръководна или друга длъжност хей така да бъдат махнати и оставени.
Въпросът ми е в тази посока: защо трябва да бъдат изхвърлени изобщо от системата?!
Не отговорихте и на другия ми въпрос – има ли и други подобни случаи в системата на Вашето ведомство? Аз мога да Ви дам пример, но предпочитам да чуя Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Петър Мутафчиев.
Господин министър, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Господин Великов, ако вземете всички дружества в Министерството на транспорта, ще разберете, че изпълнителните директори на по-малко от една трета от дружествата са сменени. В никакъв случай не може да се говори за тенденция. Напротив, говори се за сериозна снизходителност, тъй като споменах пред вас, че голяма част от дружествата са в недобро финансово състояние. Разбира се, понякога коалиционната политика кара ръководителите да се съобразяват с някои неща, но няма да бъде за дълго време.
Що се касае до изхвърляне на кадри от системата на Министерството на транспорта – господин Великов, Вие си спомняте, че веднага след моята заповед ние проведохме разговор с Вас и аз поех сериозен ангажимент. Той беше госпожа Дора Велкова да бъде назначена точно в сферата, в която работи. Дали ще бъде пристанище или морска администрация, ще търсим варианти заради Вашето настояване, господин Великов, да бъде в област Монтана. Затова се учудих от подхода Ви. Напротив, Вие точно това твърдяхте непрекъснато, включително употребихте термина “червена метла”, с което аз не мога да се съглася, тъй като голяма част от хората, които са назначени наново, не членуват в Социалистическата партия. Гледали сме максимално да се ползва професионализмът. Така че за изхвърляне от системата – такава воля министърът на транспорта няма.
Но мога ли аз да Ви попитам нещо друго? Много добре познавате господин Георги Младенов. Той също е кадър от системата на Министерството на транспорта. След като министър Николай Василев от предишното правителство го уволни, защо все още на господин Младенов не му е намерена работа в Министерството на транспорта? Това не е ли знак на една друга политика, която надявам се, че ще коригираме съвместно (ръкопляскания от блока на КБ), заедно с вас, тук, в тази зала и с това управление?!
Затова, господин Великов, категорично настоявах в последното си изречение, че не е мястото в парламента да се кадрува и да говорим за кадри. Защото всеки може да каже много неща. Принципалът трябва да си поеме отговорността и ангажимента да управлява тази сфера, да даде възможност на хора, можещи и знаещи, да работят в тези дружества, да работят за българската държава, за ръста в нашата икономика и за присъединяването ни към Европейския съюз. Това е смисълът. Всичко останало е дребнотемие, което може да доведе повече до проблеми, отколкото да създаде добра атмосфера за работа – както в управлението на страната, така и в сферата на транспорта. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Великов. Господин Великов, в рамките на 2 минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, Вие няма защо да ми се сърдите. В крайна сметка аз забелязвам нещо, което според мен не е правилно, и задавам въпрос от трибуната. Струва ми се, че тенденцията е неправилна. В рамките на коалиционните партньори, както и в едно семейство, когато нещо скърца в другия, ние си го казваме, той ни отговаря и вървим заедно напред. След като Вие сам признавате, че не е имало никакви причини Дора Велкова да бъде уволнена, освен някакво напрежение, което Вие сте чувствал там в атмосферата, действително беше коректно междувременно, ако това, което казвате, го мислите, да й намерите подходящо място, за да не се губи нейният капацитет.
За Георги Младенов важи същото. Ако Вие преценявате, че той може да бъде много полезен в системата, без да има някакво напрежение около него, можете да го направите. Впрочем Георги Младенов е бивш мой студент, когото аз съм изпитвал. Завършил е Минно-геоложкият университет. Смятам, че има някои качества. Но няма защо да се връщаме на този въпрос. Мисля, че хората в залата и извън нея го разбират.
Тук става въпрос за използване на знанията и уменията на хората по достойнство, а не по партийна принадлежност. Дора Велкова никога не е била партиен член, най-малкото на НДСВ. Тук става въпрос за принцип, затова го поставям от тази трибуна. Не става дума за някакво кадруване. В крайна сметка Вие сте принципал, отговаряте. Става дума за стабилност на администрацията от средните ешелони, която да е независима от промените във висшите етажи на властта на всеки четири години. Моята теза е, че България не е толкова богата на кадри страна, че да си позволява да ги пилее и да не ги използва по предназначение.
Вероятно повечето от кадровите промени, които Вие правите, са с някакво основание, но както и Вие споменахте, ако аз или другите колеги видим, че промените не са свързани с подобряване на резултатите в тези структури, а с влошаване, запазвам си правото примерно след една година отново да Ви попитам от тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Иван Николаев Иванов, към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Господин Иванов, заповядайте в рамките на 3 минути да развиете Вашето питане.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин министър, убеден съм, че няма да възприемете моя въпрос като дребнотемие, свързано с кадрови назначения. Опозицията няма нищо общо с вашите кадрови назначения.
И така, ще се съгласите с мен, че конкуренцията в предлагането на транспортните услуги води до по-голям избор и до по-ниски цени. Това е общо правило. Там, където съществува монополизъм, там, където липсва конкуренция, където правителството определя цените, те винаги вървят единствено нагоре. Примерите са налице. Промяна може да има само, ако наистина се засили конкуренцията и се либерализира пазарът. Колкото по-бързо стане  това, господин министър, толкова по-добре е за просперитета на българските граждани, на които трябва да служи.
В областта на въздушните съобщения важна ниша за развитие на пазара и конкуренцията е допускането на нискотарифните превозвачи до пазара на услуги. Ако погледнем картата на Балканите, ще видим, че евтините полети са силно използвани при нашите съседи – в Турция особено, в Гърция, в Хърватска. Единствено България е практически като бяло петно, защото тя е лишена от евтини полети на нискотарифни компании. Не казвам изцяло, казвам практически, защото в интерес на истината считам, че две или три такива компании – WIZZ Air, Скай Юръп и може би още някоя, която Вие ще ни кажете, плахо навлизат у нас.
Липсата на ясна правна рамка в Закона за гражданското въздухоплаване за този вид полети и най-вече непрекъснатото отлагане на присъединяването ни към Споразумението “Общоевропейско небе”, засега отложено за 2007 г., държи страната ни далеч от европейските нискотарифни компании.
Не е без значение фактът, че като изключим летище София, страната не може да предложи към момента подходящо летище близо до столицата за обслужване на полетите на нискотарифните компании, такава каквато е европейската практика. Такова летище може да бъде летището в Доброславци, но летището в Доброславци продължава да бъде военно летище с такъв статут и липсва бърза процедура за смяна на статута и за отдаването му на концесия, за да се поемат функциите, за които говоря.
И за да обясня на хората какво означава всъщност това да навлязат нискотарифните компании в България, ще дам пример, който Вие безспорно знаете. От София до Лондон с най-ниска цена на билета от порядъка на не по-малко от 500 лв., която предлага Бритиш еруейз, може да лети български гражданин. С нискотарифния полет двупосочен билет с включени летищни такси струва под 200 лв., тоест поне 2,5 пъти по-евтино!
Това е причината, господин министър, да отправя към Вас следното питане: цитираните от мен компании поискали ли са да летят от София до други дестинации, включително различни от досега разрешените? Има ли пречка за удовлетворяване на исканията им? Има ли заявки от други подобни компании за полети от и до български летища? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов. Това наистина е един много сериозен въпрос. Ще ви отговоря сериозно, даже ще настоявам пред председателя за малко търпение, за да прочета това, което е написано, защото то отговаря на Вашите въпроси.
Искам да споделя две неща с вас. В началото Вие казахте неверни тези. Държавата не трябва да определя цените. В България не се определят от страна на държавата цените, включително на държавната "България Еър". Там всичко е оставено на пазарен принцип, така че държавно определяне на цените на билетите в авиацията – за такова нещо можехме да говорим преди 1989 г.
Либерализацията на пазара. Няма проблем с либерализацията на пазара в България и това трябва да се знае. И ние не сме отлагали присъединяването, напротив, България е подписала хоризонтално споразумение и ако ми зададете този въпрос, ще имам време да Ви обясня какво означава хоризонталното споразумение, защото с него доста се спекулираше. Това означава, че сключваме с Европейския съюз споразумение и всички двустранни споразумения преминават в споразумения на България с Общия европейски съюз, така че всички страни от Европейския съюз могат да сменят в двустранните си споразумения  слотовете и дестинациите, които имат към България, което е един голям плюс и първа крачка към либерализацията на пазара.
България трябва да се присъедини в 2007 г., това е датата, в която по принцип сме поели ангажимента след влизането ни в Европейския съюз като общо небе.
Но нека да отговоря конкретно на въпроса.
Уважаеми господин Иванов, в началото бих искал да внеса малко яснота по зададеното от Вас питане. Цитираните от Вас авиокомпании и по-точно унгарската WIZZ Air и словашката Скай Юръп са били назначени в качеството им на предприятия, упълномощени да предоставят редовни въздухоплавателни услуги по договорените маршрути по силата на двустранните спогодби за въздушен транспорт между Република България и Република Унгария и между България и Словашката република.
Така че именно тези нискоразходни компании са били допуснати по тези двустранни споразумения, за които говорих преди малко. WIZZ Air е била назначена с нота от 17 май 2005 г., а Скай Юръп с писмо от словашката въздухоплавателна власт от 19 юли 2005 г. Спогодбата с Унгария предвижда възможност за ориентиране до и от всеки пункт на територията на двете страни, а спогодбата със Словакия – до три пункта на територията на България. Това са София, Варна и Бургас.
Министерството на транспорта, респективно Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” е предоставила на двете компании съответните експлоатационни разрешения на основата на подадените от тях заявления и по условията и реда на цитираните двустранни спогодби и вътрешни нормативни актове. На WIZZ Air е било предоставено правото да оперира по маршрутите Будапеща-София с три седмични честоти поради невъзможност да получи исканите слотове от летище София. Знаете, че в момента там се извършва реконструкция и ние нощно време, от 23,00 ч. до 6,00 ч., работим по реконструкцията и на пистите, и на терминала, така че е затруднен достъпът на самолети. А те искат нощни честоти, тъй като се заплаща много по-ниско.
Аналогично е за словашката Скай Юръп. С Нота 127 от 20 септември 2005 г. на британското посолство у нас унгарската компания WIZZ Air бе назначена също така и в качеството си на превозвач на общността – това, което говорим за хоризонталното споразумение, но вече от двустранната спогодба между Република България и Обединеното кралство. Възможност за такова назначение произтича от споразумението между Европейската общност и Република България. Тук искам да уточня, че проектът на хоризонталното споразумение е одобрен като основа за водене на преговорите с решение на Министерския съвет от 25 ноември 2004 г., текстът е парафиран двустранно на 24 януари 2005 г. Понастоящем достъпът на чуждестранни въздушни превозвачи, в това число и нискотарифни, господин Иванов, до пазара на редовните авиационни услуги в България се регулира от двустранните спогодби за въздушни съобщения. Без да бъде пречка, режимът на двустранните спогодби определено създава някои неудобства от административно естество точно на нискотарифните превозвачи.
Освен WIZZ Air и Скай Юръп три други нискотарифни компании проучват въпроса за навлизането в българския пазар. Това са италиансата Мей Еър, немската Еър Берлин и ирландската Райън Еър. Въпросните авиокомпании не са подали официални заявки до българските въздушни власти. С присъединяването на Република България към Европейския съюз достъпът до авиационния пазар на страната ще бъде напълно либерализиран за превозвачите от общността. Регулативният режим на двустранните спогодби ще бъде заменен с европейските норми, които ние ще приемем.
Уважаеми господин Иванов, следва да се разбере, че транспортният отрасъл съществува и обслужва най-вече обществения интерес. И в това отношение насищането на пазара с повече превозвачи, било те нискотарифни или традиционни, ще развие авиационния сектор в страната и това е нашата цел, господин Иванов. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за два допълнителни въпроса.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Все пак искам да внеса едно уточнение – тезите, които развих, не бяха грешни. Когато дадох пример за определяне на цени от държавата, нямах  предвид пакета от транспортни услуги. Имах предвид цените, които държавата определя за горива и за други стоки, където се определят директно от държавна комисия и тези цени винаги вървят нагоре, а не специално цените във въздушния транспорт за авиационните услуги.
Аз разбирам и приемам Вашите добри намерения, но все пак Вие знаете, че най-краткият път към ада са добрите намерения. За мен особено важно е, но Вие не отговорихте на тази моя теза, която развих в началото, и затова я поставям като допълнителен въпрос – имате ли намерение летище, което не се използва в момента за осъществяване на публично  гражданско летище, да бъде предоставено за нискотарифни оператори, защото това е практиката в Европейския съюз. Вие знаете, че в почти целия Европейски съюз се използват именно такива летища.
Ако имате намерение да осъществите предоставяне на летище за такива услуги, как ще го сторите? България има неизползвани военни летища, но готов ли сте и кога ще влезете в преговори с министъра на отбраната?
Второ, в какъв срок ще решите този проблем?
И трето, летището трябва да се обяви за концесия, за да се завърши тази процедура.
Иначе, аз неслучайно започнах с това, ние ще бъдем изоставащи спрямо Югоизточна Европа.
Виждате, и дадох пример, каква е практиката в страните като Гърция, Турция, Хърватска. Само Македония, Сърбия и Черна гора са зад нас. Не говоря за Албания, естествено.
Ако това наистина се случи – ще бъде добре, защото иначе наистина ние вече сме оглушени от обещания в бъдещо неопределено време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Петър Мутафчиев. Разполагате с 3 минути, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, аз не знам къде видяхте обещание. Напротив, аз точно пред Вас казах какво сме направили за тези компании.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): За предоставяне на летище.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз също не съм обещавал и не съм казвал пред Вас точно какво ще правим за летищата. Искам само да Ви кажа, че “WIZZ Air” е пуснал вече и предложение до ГВА за това да бъде български превозвач. Документите са разгледани, има определени проблеми и след като се отстранят нередностите, разбира се, по българските закони ние имаме възможност да ги регистрираме като такъв.
Що се касае до добрите намерения, аз смятам, че Вие също добронамерено се отнасяте с този въпрос до българското правителство и не считам, че ни бутате към ада – както нас, така и страната, така че нека да оставим тези примери за друг път.
Що се отнася за летищата – да, ние водим непрекъснато разговори, свързани с изработването на нашата програма за развитие на българските летища. Вие знаете, че тя вече от един месец се разработва. Трябва ясно и категорично да уточним собствеността между двата принципала, така да се каже, защото е държавна - между Министерство на отбраната и Министерството на транспорта, за да можем да направим общата схема. Разбира се, изграждането на новите летища категорично по нашата програма ние сме го заявили и  работим в тази посока, ще бъде на базата на частното публично партньорство, чрез отдаване на концесии и другите форми на това партньорство да можем да развием съответното летище.
Какво правим в момента и какво ще се направи? Това, което предстои, е довършване на пистата. Това, казано от страна на изпълнителите до момента, ще стане някъде през м. юни, така че след м. юни ние ще имаме свободни нощни честоти, с които летище София ще бъде отворено на малко по-ниски цени, разбира се, точно за такъв тип компания, които търсят тези честоти.
Все пак като приключим, ние водим разговори, включително имаме съгласие за три от летищата, където може да се прехвърли собствеността – говоря само за три летища, които ще се отдадат на концесия. Но трябва да се знае наистина кои ще бъдат тези летища, за да можем да определим кое с каква цел ще се използва и по какъв начин ще подходим. Надявам се,  че до месец-месец и половина този въпрос между двете министерства ще бъде изчистен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов, за да изрази отношение към отговорите на министър Мутафчиев.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Зададох това питане, точно воден от мисълта, че изключително важно за българските граждани е да имат достъп до нискотарифни авиационни услуги, тъй като Вие знаете, че възможностите за движение на средния български гражданин са силно ограничени. Нека не забравяме, че от 27-те страни - членки на Европейския съюз,  средният доход на българските граждани е именно най-нисък!
По тази причина аз искам това нещо да се ускори и бия камбаната това да стане колкото се може по-бързо с Вашите, разбира се, усилия, и на екипа на министерството. Това ще развие, от една страна, икономическите отношения, бизнес отношенията, ще позволи засилването на човешките контакти, защото българи, емигрирали в чужбина, ще могат безпрепятствено на много ниски цени да идват  тук или още повече – техни роднини в България да ги посещават в чужбина. Ние трябва да  спомагаме за  свободното движение на българските граждани.
И още нещо. Все пак, когато говорим какви са предимствата и необходимостта от въвеждането на тези нискотарифни компании, нека да не забравяме, че ще има и хора, които няма да са доволни! Това са естествено класическите превозвачи и в много голяма степен автомобилните превозвачи, които сега предлагат привидно ниски услуги – придвижване до Европа в рамките на два-три дни, докато иначе това придвижване ще бъде за два или за три часа на съпоставима или дори по-ниска цена.
Затова, господин министър, това може да звучи като предупреждение – не се поддавайте на натиск, ако той бъде упражнен към Вас, а защитете интересите на българските граждани, защото в крайна сметка благосъстоянието на  хората трябва да бъде нашият водещ аргумент за предприемане на всякакви действия, независимо дали в управлението или в опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми народни представители, и от ваше име да благодаря на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители, към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Първо, ще започнем с въпроса, зададен от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница.
Госпожо Манева, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Безопасността на хранителните продукти е проблем с  глобална значимост, който може да окаже значителен отрицателен ефект върху бизнеса и живота на хората у нас. В доклада на Европейската комисия сред проблемите, пораждащи сериозно безспокойство, които изискват незабавни усилия, важно място заема осигуряването на безопасността на храните.
Българското правителство се приканва да положи специални усилия за безопасността на храните и за ефективен контрол по цялата хранителна верига, включително контрола върху предприятията от хранително-вкусовата промишленост. Изисква се при ветеринарномедицинския контрол на вътрешния пазар безкомпромисно да се прилага новият хранителен пакет. В противен случай европейският пазар ще остане затворен за българските стоки и селскостопански продукти.
В европейските страни, като правило, контролът върху качеството и безопасността на храните се осъществява от единен орган. Най-често това е агенция с надведомствени и изключително широки правомощия. Така е в Австрия, Франция, Германия, Португалия, Испания и в по-голямата част от европейските страни. За съжаление това не е така у нас.
Затова аз искам да Ви попитам: какви структурни и организационни мерки ще предприемете, за да се осигури европейското ниво на безопасността на храните? Подчертавам, че този въпрос е изключително важен и аз намирам, че в момента той се подценява и от медиите, и от обществеността, а бих казала - и от правителството. А това е един от най-важните въпроси, които ще ни гарантират присъствие на европейския пазар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос, зададен от народния представител госпожа Манева, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, уважаеми господин Паница! На първо място искам да ви благодаря за въпроса, който отправяте, и съжалявам, че толкова дълго време нямам възможност да отговоря поради ред причини от обективен характер. Безспорно земеделието и хранителната промишленост в България са поставени пред голямото предизвикателство да гарантират производството и предлагането на качествени, безопасни и здравословни суровини и храни. За осигуряване на европейско ниво по безопасност на храни и фуражи Министерството на земеделието и горите предприе следните структурни и организационни промени – това е в пряк отговор на въпроса ви:
С Постановление № 187 от 26 август 2003 г. на Министерския съвет в структурата на Министерството на земеделието и горите бе създадена Дирекция “Контрол на храните и тяхната безопасност” с основни дейности:
1. Разработва стратегия на министерството в областта на безопасността на храните и фуражите и изготвя програми за нейното реализиране.
2. Подготвя изисквания за създаване на многогодишни национални планове за контрол, контингенс-планове за действие при кризи и наръчник на инспекторите за унифициране и провеждане на официалния контрол в страната.
3. Разработва въвеждането на система за бързо оповестяване, съкратено RASFF, за навременно информиране на потребителите като за национална контактна точка по системата на същата е определена Дирекция “Контрол на храните и тяхната безопасност” към Министерството на земеделието и горите.
4. Координира дейностите по провеждане на държавна политика в областта на безопасността на храните и фуражите като внася предложения от името на министерството в Националния съвет по безопасност на храните към Министерския съвет.
5. Въвежда европейските изисквания по хигиена и безопасност на храни и фуражи чрез хармонизиране на националното законодателство.
6. Работи съвместно с браншовите организации по отношение безопасността на храните с цел успешно преструктуриране на предприятията от хранителния сектор.
Уважаема госпожо Манева, уважаеми господин Паница, на 1 декември 2005 г., вчера, от Министерския съвет бе одобрен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните. Вносители на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните са министрите на здравеопазването, на земеделието и горите и на икономиката и енергетиката. Основната цел на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните е:
1. Постигане на пълно съответствие на Закона за храните с правото на Европейския съюз в областта на храните.
2. Създаване на необходимата организация за осигуряване прилагането на регламентите на Европейския съюз, които регулират дейностите, свързани с производството и търговията с храни, като във връзка с горното и с цел подготовката на хранителната индустрия и органите на официалния контрол за прилагане на регламентите в подготвения законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните са разрешени и въпросите, свързани с:
1. Регистрацията на обектите за производство и търговия с храни.
2. Официалния контрол върху храните.
3. Взаимодействието между компетентните органи при осъществяване на официалния контрол върху храните.
4. Предвидените разпоредби, свързани с осигуряване на ефикасна и ефективна координация между всички компетентни органи, осъществяващи официалния контрол, чрез Съвет за координация на контрола.
5. По-добре са прецизирани функциите на Националния съвет по безопасност.
Във връзка с конкретно поставения от вас въпрос наистина в министерството обсъждаме идеята за осигуряване на ефикасна и ефективна координация и сътрудничество при извършване на този контрол. След провеждане на консултации със заинтересованите ведомства, служби и организации и след проучване на европейските добри административни практики ние смятаме, че ще се намери най-подходящата форма за създаване на независим единен контролен орган, който да обединява съответните структури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, аз съм обезпокоена от това, което Вие ми казахте сега, защото сред мерките, които Вие изброихте, по-голямата част бяха вече факт, когато се появи Докладът на Европейската комисия. Фактически вчерашното решение на правителството може да се приеме за нов момент в политиката по този въпрос, но, за съжаление, принципиална промяна няма. И в момента контролът се осъществява от три ведомства, и в момента съществува Националният съвет по безопасността на храните, но ние знаем, че контролът не е така ефективен, резултатите не са добри, точно защото контролът се осъществява от няколко ведомства, и каквито и усилия да полагате някакво подобрение не може да има, защото ние отдавна знаем за конкуренцията между органите на санитарния контрол и органите на ветеринарномедицинския контрол. Знаем, че там се получава дублиране. Такива сигнали са подавани многократно и от производителите. Така че е очевидно, че трябва да се търси принципиално ново решение. Пътят за това е изграждане на надведомствена структура с широки правомощия, по подобие на структурите, които съществуват в Европейския съюз. Това е изключително важен въпрос и ако ние наистина искаме да присъстваме на европейския пазар трябва да гарантираме безопасността и качеството на нашите храни, а това може да става само, ако имаме ефикасен, принципен и продуктивен контрол.
Затова аз смятам, че в Закона за ветеринарномедицинската дейност или в Закона за храните би трябвало да настъпят промени, които да институционализират такъв орган. Лошо е, че в момента Вие имате само намерение да направите това. Аз искам да Ви призова по-енергично да защитавате тази позиция, защото съм убедена, че това е единствено вярното решение на въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Аз няма да скрия, че споделям тази идея. Ние сме я разисквали и в разговори с Вас, и в Комисията по земеделието и горите. Наистина, това е европейската практика. Убеден съм, че в най-скоро време, ако не идната година, по-следващата, ние трябва да имаме една организация – агенция или служба, с много сериозни, засилени контролни функции. Не че в момента тази система е изчерпала своите възможности. Тя не ги е изчерпала. Още повече, че нашите партньори от Европейската комисия, по-специално от екипа на комисар Киприану, в разговори с него никога изрично не са ни поставяли въпроса, че трябва да имаме такава единна система, единен орган, както е в европейските страни. В доста от тях този орган е към Министерството на земеделието – качеството на храните. В някои места като Холандия и Великобритания, които са лидер и пример за прилагането на системата за контрол върху сигурността и качеството на храните, това е една надведомствена институция. Аз съм убеден, че това ще стане в нашата страна. Изменението и допълнението на закона беше в правителствената програма за 2005 г. и е приет от Министерския съвет. Процедурата по първо четене стартира към парламента и аз предполагам, че между двете четения народното представителство ще има своите позитивни, добри предложения, за да може ние да имаме един Закон за храните, който да бъде една много здрава и стабилна основа по-нататък да изградим и тази агенция, за която става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Евгени Чачев към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Господин Чачев, моля да развиете Вашето питане. Както Ви е известно, разполагате с три минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В Мониторинговия доклад на Европейската комисия за готовността на България за присъединяване през 2007 г., огласен на 26 октомври, е отделено специално внимание на отрасъл “Селско стопанство”. Направените изводи не са никак благоприятни за страната ни и за Министерството на земеделието и горите.
Първото възражение на Европейския съюз е свързано с изграждането на Разплащателната агенция, обещана още от Вашия предшественик Мехмед Дикме. Тя се създава повече от три години. Непрекъснато се уточнява прилагането на схемата за единното прилагане на площ или схемата за единното плащане и последващата необходимост да се реши минималният размер на допустимите земеделски стопанства, допълнителните национални преки плащания и подходящият за това бюджет. И не на последно място – създаването на интегрираната система за администриране и контрол, така наречена ИСАК.
Същевременно липсата на информационна система за създаване и поддържане на регистъра на земеделските земи продължава да буди безпокойство, не само в Европейския съюз, поради липсата на какъвто и да е реален напредък при създаването на ортофото изображенията в България.
В тази връзка, уважаеми господин министър, моля да ми отговорите какви изводи направихте от посочените в Мониторинговия доклад слабости в дейността на министерството за незадоволителната готовност на нашето селско стопанство? Какви мерки предприехте в правителството и министерството за преодоляването на застрашителната вероятност да бъде отложено европейското ни членство и какъв е планът за действие на Вашето министерство до м. април 2006 г. за отстраняване на критиките на Европейската комисия по тази тема?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Нихат Кабил, за да отговори на питането на народния представител Евгени Чачев.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Разбира  се, 5 минути не са достатъчни, за да може да се отговори на всички въпроси в цялата им дълбочина, детайлност и проблемна насоченост, но въпреки всичко ще направя опит, като искам този въпрос в нашите взаимоотношения да остане отворен, защото нещата се променят динамично с всеки един. Готов съм винаги да предоставя информация по този и по други въпроси, които са в обхвата на темата. Наистина пред цялата страна, а не само пред Министерството на земеделието и горите, много сериозно стои въпросът за подготовката на селското ни стопанство за присъединяване и за прилагането на една от най-сложните политики на съюза – общата селскостопанска политика. Тя е консенсусна политика и фактът за нейната важност е, че ежегодно клонящо към 50% от бюджета на Европейския съюз отива именно към политиките, които са по първия и втория стълб на общата селскостопанска политика на съюза.
Искам да ви уверя, че ръководството на министерството е мобилизирало всички свои сили и средства за преодоляване на изоставането, което е посочено в Червената и в Жълтата кутии на доклада. Изпълнението на препоръките е главна задача на министерството ни. Смятам, че подготовката на българското земеделие за присъединяване няма да бъде препъникамък за нашето присъединяване, още повече, че това нещо неотдавна беше заявено съвсем публично като отговор на пряк въпрос и от бившия комисар по земеделие и рибарство Франц Фишлер, който е бащата на “Реформа 2003” най-общата селскостопанска политика.
В министерството бе извършен подробен анализ на критиките на комисията. В резултат на анализа бяха изготвени списъци с коригиращи действия, които са седмични, както за областите – обекти на сериозно безспокойство, така и за областите, където са необходими особени усилия. Беше също изготвен списък на всички предстоящи ангажименти на страната по Глава “Земеделие” и по Глава “Рибарство” с краен срок март 2006 г., като всеки ангажимент е детайлно разделен на съставни елементи с оглед на възможността за проследяване на неговото изпълнение. Също така искам да ви уверя, че всички действия в изпълнение на препоръките на този доклад са обект на постоянен контрол и на лична отговорност на ангажираните хора в изпълнението на задачите по тях.
По отношение на разплащателната агенция – тя трябва да бъде напълно акредитирана и функционираща в края на 2006 г. Имаме детайлен план, по който се работи. По отношение на първия стълб от прилагането на селскостопанската политика, имаме изпълнител на заснемането на цифровата ортофотокарта на страната.  Към момента има заснети към 7500 кв. км, въпреки че снимките започнаха през септември месец, в района на Североизточна България, Пловдивска област и част от област Стара Загора.
В тази връзка искам да кажа, че картите ще бъдат готови за генериране в сървърите в края на тази година. В началото на следващата година в Пловдив ще бъде учебният център на всички наши специалисти от областните служби – по двама души, които ще бъдат обучавани за работа със софтуера и специално с картата и проектите на заявление на фермерите. Там ще бъде тренинг центърът.
Съответно са изготвени писмени процедури и всички документи за одобрение на плащанията за осчетоводяване по висшите схеми на ОСП.
Също така имаме и организационната структура на разплащателната агенция. Извършен е също предакредитационен преглед от страна на одитори от холандската разплащателна агенция, на разработените процедури, създадените оперативни структури по отделните мерки. Тази седмица в началото на Техническата среща в Брюксел оценката на експертно равнище от страна на комисията е добра за работата по този туинингпроект.
Какво предстои оттук нататък? В момента в нашето министерство сме в процес на обсъждане на финала, идната седмица на колегиум ще приемем рамковия Закон за прилагане на общата селскостопанска и обща рибарска политика.
Разбира се, до края на годината очакванията на Европейската комисия са да излезем с политическото решение за единицата площ. Препоръките са в схемите на плащане да започнем със схемата на единно плащане. Трябва да възприемем схемата на единно плащане по реформата, но като страна, която ще се присъедини, на първо време ще започнем с опростената схема за плащане на единица площ като преход към другата схема за тригодишен период плюс опция за още две години, ако има желание от наша страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, в рамките на 2 минути можете да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Кабил! Явно липсата на реални информационни системи в българското земеделие според мен може да се окаже решаваща за по-нататъшните стъпки, които предприемате в това отношение. Дори само в един сектор да погледнем, ще видим, че нещата са много зле – само 16,5% от лозарските площи са регистрирани към момента. Няма реален напредък и в млечния сектор – това го пише в доклада на Европейската комисия. Не са ясни механизмите, по които ще се развие този пазар, нито как ще става разпределението и управлението на квотите за млекопроизводителите. Затова Ви питам кога ще изпълните съвета на Европейската комисия да се финализира базата данни, в това число и основния регистър за квотите? Кога системата ще обхване всички производители и директни търговци, процеса на одобрение на купувача, както и инсталирането и акредитирането на независими лаборатории за анализ на продукцията?
Вторият ми въпрос, господин министре: кое налага разплащателната агенция да бъде създадена в края на 2006 г., след като във всички годишни доклади досега на Европейската комисия сме критикувани за отлагането на нейното създаване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил, за да отговори на тези уточняващи въпроси на народния представител господин Чачев.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин Чачев.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Чачев! Въпросите станаха шест, броих ги един по един.
За липсата на информационна система в земеделието не съм съгласен и при удобен случай, ако поискате, ще Ви демонстрирам, че това не е така. Кратко отговарям.
Това, че данните за регистрираните лозарски стопанства и кадастъра са 16,5%  - тази цифра вече не отговаря на истината, защото мобилизирахме в министерството всичкия ресурс да работи, а не само Агенцията по лозята и виното, но и нашите структурни поделения, които са на ниво области и общини, където улеснението е, че там са в цифров вид в компютрите и картите на възстановената собственост.
По отношение на млечния сектор – млечните ферми са регистрирани, преброяването е преминало, второто преброяване за есента също е направено. Всичко е вкарано в информационна система в база данни.
А по отношение на лабораторията за млякото – финализира се процедурата по ФАР. Първата лаборатория, която ще направим по ФАР за контрола на качеството на суровото мляко, по препоръка на експерти от Европейския съюз възприехме тяхното виждане първата лаборатория да бъде в Южна България – в Сливен, в сграда на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
Но проблемът е в това, че за да направим ние такава лаборатория и тя веднага да бъде сертифицирана по всички показатели,  трябва да прибавим още средства от националния ресурс, защото се оказва, че тези 665 хил. евро, които европейските експерти са определили за тази лаборатория,  предимно за оборудването, няма да ни достигнат. Ние имаме да покриваме много голяма разлика в качеството на суровото мляко най-вече по отношение на микробиологията. Нашите проби излизат някъде около 1 милион микробиологични единици, а европейските нормативи за съответните проби са приблизително 10-12 пъти по-малки. Това ще бъде една от най-големите задачи и един от най-големите проблеми, които ще стоят пред Министерството на земеделието и горите, независимо кой и с каква воля и желание ще влезе да управлява. Това е проблем, който е стоял винаги пред нас, особено през годините на прехода, стои и в момента и ще стои през целия тригодишен преходен период след присъединяването ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има думата народният представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Нихат Кабил.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър,  Вие не ми отговорихте на най-важния въпрос – очевидно е време някой да обясни на Европейския съюз, а и на българските граждани защо чиновниците в Министерството на земеделието и горите не искат разплащателната агенция да започне работа в България колкото се може по-скоро. Защо те продължават да ползват старата изпитана и много печеливша схема, наложена четири години в Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"? През нея се вършеха и продължават да се вършат неща, за които българското общество е съвсем слабо информирано. Под прикритието, че става дума за военизирана структура, не се дава информация за това как се извършват намесите, например на държавата върху зърнения пазар, как стават търговете и продажбите и къде отиват доста богатите комисиони от тях.
Изграждането на новата - по европейски тип институция, явно не влиза в скорошните планове на Движението за права и свободи, което от 2001 г. управлява аграрния сектор на България, не влиза в плановете ви, защото на практика в момента тя е "златната кокошка", която захранва обръча от фирми на  ДПС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават по-малко от 27 мин. до 14,00 ч. Имаме питане и два въпроса към министър Нихат Кабил. Ако стриктно спазваме времето, бихме могли да изчерпим питането и двата въпроса към министър Нихат Кабил, но явно, че няма да дойде ред за питанията и въпросите към министър Радослав Гайдарски. Можем да му  благодарим, и,  разбира се, за нас ще бъде чест, ако продължите да стоите в пленарната зала.
Следва питане от народния представител Евдокия Манева отново към министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Оптималните срокове за есенната сеитба за зимните зърнено-житни култури като пшеница, ечемик,  тритикале и ръж отминаха. Неблагоприятните агро-метеорологични условия, замрелият пазар поради ниската цена на зърното и неадекватното подпомагане на земеделските производители при ценовия шок от нарастването цените на горивата, торовете и другите продукти  са основните причини за изоставането в извършването на предсеитбената подготовка и сеитбата.
Всъщност, в началото на м. ноември, когато зададох този въпрос, и очевидно трябва да съм доволна, че той все пак излезе преди пролетната сеитба, тогава вестник "Български фермер" алармира, че са засети едва 720 хил. дка. Подчертавам, че тогава бяха оптималните срокове – в началото на м. ноември и края на м. октомври. Напълно подготвени за сеитба бяха едва 5 млн. дка, а дълбоко изорани бяха 3 млн. дка. Това даваше основание на специалистите, които пишеха във вестника, да твърдят, че есенната сеитба е пред провал, а с това и зърненият баланс през 2006 г. Практически беше застрашен хлябът на българите.
Надявам се, че ръководството на Министерството на земеделието и горите не желае отново да преживеем зърнена криза. Последните данни показват, че нещата всъщност са подобрени. Но аз все пак искам да Ви попитам, за да  стане съвсем ясно както на мен, така и на нашите зрители и слушатели: какви мерки предприе Министерството на земеделието и горите, за да преодолее изоставането? И какво е положението сега с есенната сеитба и с прогнозния зърнен баланс за 2006 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има думата министърът на земеделието и горите господин Нихат Кабил, за да отговори на питането на народния представител Евдокия Манева.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ:  Благодаря  Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Наистина есенната кампания 2005 г. през настоящата година стартира със закъснение. То е резултат от причини, които не искам да изтъквам, те са ясни на всички. Влошената метеорологична обстановка в страната от началото на м. юли до началото на м. октомври оказа съществено влияние върху растениевъдството. Честите превалявания през този период доведоха до поддържане на висока въздушна и почвена влага,  което се отрази върху развитието на културите. Удължи се приключването на жътвената кампания на есенниците, за да могат да се освободят достатъчно площи за пролетниците, за тяхната обработка. По-дългата вегетация на основните предшественици оказа негативно влияние върху необходимото технологично време за тяхното прибиране и подготовката на почвата за есенната сеитба. Тези неблагоприятни условия доведоха до преовлажняване на почвите, до  тяхното уплътняване по време на жътва, а в отделни райони дори до невъзможност за обработка и сеитба. Отделни площи, подготвени за сеитба, бяха повторно наводнени. Наложи се извършването на допълнителни почвени обработки, което увеличи разходите на декар.
В началото на есента,  макар и с по-слаб интензитет, валежите продължиха да поддържат преовлажнен горния почвен слой, което се отрази върху темпа на есенната сеитба. След 10 октомври поради настъпилото относително подобряване в по-голямата част от страната темповете значително се увеличиха. До 20 ноември сеитбата продължи с добър темп, след което поради падналите дъждове и сняг, който се стопи, бе преустановена. С подобряването на времето е възможно да бъдат засети допълнително площи и да бъдат уточнени засетите.
По оперативни данни към 1 декември 2005 г. подготвените за сеитба площи са 11 млн. 500 хил., засетите площи са 9 млн. 109 хил. дка – пшеница, а засетият ечемик е 1 млн. 845 хил. дка.
Между другото, аз поръчах и при интерес от Ваша страна мога да Ви предоставя един много добър сравнителен анализ на есенните кампании от 2000 г. до 2005 г. Там има много интересни данни. Особено интересна е динамиката при пшеницата. Там числото е винаги около 10 млн. дка – с малко завишаване, с малко занижаване, в рамките на 700 до 1 млн. дка,  с изключение на годината, когато са засети 8 млн. поради това, че имахме идентични проблеми.
Уважаема госпожо Манева,  с оглед на създалата се извънредна обстановка в сектора и с цел компенсиране на част от щетите, направихме следното.
Първо, чрез фонд "Земеделие" бе осигурен финансов ресурс в размер на 47 млн. 421 хил. 450 лв. за есенната сеитба. От тях  кредит – 27 млн. 475 хил., а субсидия – 19 млн. 946 хил. 450 лв., с което се подпомага засяването на около 5 млн. дка с пшеница и производството на предбазови  и базови семена от пшеница и ечемик за  реколта  2006 г.
На последното заседание на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" от 25 ноември беше взето решение за пренасочване на допълнителен ресурс финансови средства за субсидия за земеделските производители, получили целеви кредит за закупуване на торове за есенната кампания – 1 млн. 673 хил. лв., като с тези средства се предоставя допълнителна безвъзмездна помощ в размер на 0,65 лв. на дка, което е около 26% спрямо получения краткосрочен кредит в размер на 2,50 лв. Освен това за удовлетворяване на всички постъпили заявки за финансова подкрепа по целевата субсидия за подпомагане на есенната кампания по сеитбата на пшеницата реколта 2006 г. по 2,00 лв. на дка, съгласно ПМС от 21 септември – допълнително 1 млн. 200 хил. лв.
И второ, с цел активизиране на зърнения пазар са предприети следните мерки: първо, разбира се, държавният резерв попълни своите количества, които беше освободил през лятото през стоковите борси в страната – 120 хил. т на средна цена 162 лв. на тон. В момента министерството разработи и е в готовност за приемане на решение на Министерския съвет за интервенция на зърнения пазар през месеците  януари и февруари 2006 г.  за не по-малко от 150 хил. т. Чакаме окончателното приемане на второ четене на Закона за бюджета, за да видим точно с какъв ресурс ще разполагаме, за да го осъществим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, моля Ви в рамките на 2 минути да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Уважаеми господин министър, в своето експозе аз специално подчертах неадекватното подпомагане на земеделските стопани и замрелия зърнен пазар, тъй като на няколко пъти се отпускаха допълнителни ресурси за подпомагане, което значи, че в ход се търсеше правилно решение. Това, което се случи през тази есен, би трябвало да бъде поука за следващата година. И във връзка с това единият от моите доуточняващи въпроси е: разполагате ли с ресурс за следващата година,  за да има адекватно поведение Министерството на земеделието и горите при подпомагането на земеделските стопани? Защото ни е известно от разглеждането на бюджета на министерството, че всъщност най-важните мероприятия, които се предвиждат, за да се отстранят констатациите на Европейската комисия за пропуски в управлението на тази сфера, изискват един значителен ресурс, който не е осигурен. И всъщност ние можем отново да се окажем в една ситуация, когато и самите земеделски стопани, пък и министерството са изключително затруднени и трябва да реагират в ограничено време. Това е единият ми въпрос.
И вторият ми въпрос: да, вече са засети 9 млн. дка, но известно е от информацията в последно време, че значително се е увеличила популацията на полската мишка, която унищожава значителна част от тези посеви. Затова аз Ви питам: какви мерки ще предприемете в тази насока, като искам да Ви предпазя от мерки, които имат екологични последици, защото си спомням, че преди 6-7 години имаше подобна ситуация и тогава беше допусната значителна грешка. Тоест, сега Вие трябва да намерите този начин на въздействие, така че да бъдат спасени посевите, без да бъде застрашена околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Давам думата на министър Нихат Кабил да отговори на допълнителните въпроси на госпожа Манева.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ:  Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, между другото, аз съм по-голям привърженик от Вас земеделските производители да получават това, което трябва да получават. Даже би било добре в преходната 2006 г. това нещо да стане. Но, ако направим груба сметка и видим само есенните полски култури, преди малко казах, че са подготвени 11 млн. и 500 хил. дка, да приемем, че са 12 милиона, минимумът от средства, с който ние ще започнем подпомагането на единица площ след влизането в Европейския съюз, ако приемем това, което имаме, че граничи с 10 лв.,  само на тази площ за есенниците сумата Вие можете да сметнете колко милиона става – към 120 млн. лв.
За съжаление, за субсидии в областта на земеделието от бюджета се заделят 65 млн. лв. Разбира се, гледам господин Върбанов може би с лека завист, защото той,  когато беше министър, сумата беше значително, в пъти по-малка за субсидии, но пак е недостатъчна. И аз не съм съгласен с вас, че в ход сме търсили решение. Защото, ако Вие сега ми кажете догодина есента каква ще бъде цената на горивата, за да можем да приемем адекватно решение на Управителния съвет и да заделим съответния ресурс, за да се посрещне есенната кампания по най-добрия начин, ще Ви бъда дълбоко благодарен. Решенията, които сме търсили тази пролет, бяха във връзка с лошата обстановка. Увеличиха се обработките на площите на фона на няколкото пъти увеличаване цената на горивата. Знам, че това, което е направено тук, е малко, но възможностите на ресурса, който имаме, са такива.
Между другото сумата за подпомагане за 2005 г. е заложена в Закона за бюджета, който се приема предишната година. И тогава никой не може да предвиди какви допълнителни фактори ще се появят, които ще окажат икономически натиск върху себестойността на производството на нашите земеделски производители, да ги предвиди след това и да ги посрещне, като дойде съответният момент.
По отношение на това, че пак се появява ситуацията с гризачите и трябва да се внимава. Аз съм съгласен с това нещо и затова миналата година, въпреки натиска върху Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" за допълнителен ресурс за инсектициди за борба с гризачите, ние не се поддадохме, третирането беше в рамките на необходимото, а тези, които не можаха да третират, си преораха площите. Ние бяхме взели предварително решение, че който си преоре площите, ще получи субсидия, за да продължава своята дейност.
Според мен, когато се отива на борба особено с полските гризачи и се работи с инсектициди,  които са обикновено от първа група по отровност, трябва много да се внимава, защото дава директно отражение върху популацията от диви животни, независимо дали са птици или друг дивеч.  Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, моля в рамките на 2 мин. да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Нихат Кабил.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Уважаеми господин министър, аз съм съгласна с Вас, че управлението е сложен процес, който трябва да отчита и случайни фактори. За мен обаче е важно, когато се  въвеждат процедури на подпомагане, да има ясни принципи и ясни критерии, подпомагането да се извършва съвсем прозрачно и тогава даже случайни фактори не биха създали сериозни затруднения. Така че безусловно средствата няма да достигнат, умението да се управлява е при ограничен ресурс да вземеш най-доброто решение.
Аз си мисля, че тук въпросът не опира само до този ресурс, който е предвиден за директно подпомагане, а опира и до всички мерки, които трябва да изпълните във връзка с направените забележки от Европейската комисия, защото там има редица мерки, които косвено влияят върху подпомагането на селскостопанските производители и нормалното функциониране на земеделското производство.
По отношение на втория въпрос, аз наистина съм обезпокоена, защото тази година става дума за значително по-голяма отколкото миналата година популация и е безусловно, че не трябва да се използват препарати, които имат токсично или мутагенно действие. Затова аз смятам, че трябва наистина в консултации с биолози и хора, които се занимават с екологичните процеси, да се намери най-доброто решение. От една страна, да не констатираме големи поразии върху засетите площи, и от друга страна, да спазим всички екологични изисквания. Така че в това отношение ви предстои сериозна работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Бойко Ватев към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Още през пролетта на 2004 г. се започва незаконният строеж на връх “Свобода” на мюсюлманска храмова постройка, молитвен дом върху останки от тракийско светилище и върху земя, публична държавна собственост. След разпореждане на Окръжна прокуратура – Смолян, и проверка от РДНСК е образувана преписка и тази преписка довежда до спирането на строежа. Установява се, че извършителят на строителните работи е Джамийското настоятелство в Давидково, което няма документи за собственост или за учредено право на строеж. Собственикът към този момент, цяла година по време на строежа, е Министерството на земеделието и горите. Конкретно го стопанисва Държавното лесничейство в Славейно. Какво става обаче?
На 1.06.2005 г. със заповед на министъра на земеделието и горите от Държавния горски фонд е изключена площ от 13 дка и 174 кв.м или от публична държавна собственост става частна. Само след месец и половина тя е продадена от областния управител в Смолян за смешните 6600 лв. по 0,50 лв. на кв.м според данни от медиите на Джамийското настоятелство. Тоест продаден е вече един български връх на група лица.
Моите въпроси са следните:
Каква е точно продажната цена по сделката, с която областният управител на Смолянска област продава тези 13 дка и 174 кв. м?
Второ, за извършването на продажбата имало ли е обявен търг, правена ли е оценка от независим оценител, смята ли Министерството на земеделието и горите да обжалва тази сделка, ако се докаже, че тя е сключена без търг и без конкурс, на цена, много по-ниска от пазарната стойност, които се явяват нарушение на чл. 43, ал. 2 и чл. 44 от Закона за държавната собственост? Проектът за строежа на молитвен дом съгласуван ли е с Националния институт за паметниците на културата и защо точно този български връх беше продаден на Джамийското настоятелство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Просрочихте с около 40 секунди.
Господин министър, моля да отговорите. Моля това да стане в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ватев! В Национално управление по горите с регистрационен индекс 94-СС-59 от 19 май 2005 г. е постъпило искане за предварително съгласуване за изключване на гори и земи от Държавния горски фонд по реда на чл. 14б от Закона за горите на господин Севдалин Събев Делиев, секретар на Джамийското настоятелство – с. Давидково, община Баните, област Смолян. Искането е съгласувано от началника на Националното управление по горите с писмо с регистрационен индекс 94-СС-59 от 20 май 2005 г., копие от което е изпратено на Областна администрация – Смолян, кмета на община Баните и Регионално управление на горите -  гр. Смолян.
Към преписката са добавени изискуемите документи по чл. 14в, ал. 2, точки 1-7 от Закона за горите: акт за частна държавна собственост № 2587, съставен от Областна администрация – гр. Смолян на 30 май; акт за влязла в сила Заповед № 272 от 11 ноември 2004 г. на кмета на община Баните за одобрен подробен устройствен план за урегулиран поземлен имот УПИ І-3801, молитвен дом в землището на с. Босилково, община Баните, област Смолян; удостоверение за оценка № 57 от 30 май 2005 г., издадено от Регионалната комисия по оценка – гр. Смолян; становище на Регионалната инспекция по околната среда и водите – гр. Смолян, според което инвестиционното предложение не подлежи на задължителната оценка по въздействие на околната среда – ОВОС; становища на Държавно лесничейство – Славейно, и Регионално управление на горите – гр. Смолян, от 30 май, с които те дават съгласие за изключване на площ в размер на 13,174 дка имот с № 003801 в землището на с. Босилково, община Баните; част от отдел 518, подотдел “З” в териториален обхват на дейност на Държавно лесничейство – Славейно, за нуждите на Джамийско настоятелство – с. Давидково.
На основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за горите е издадена Заповед № 49-181 от 1 юни 2005 г. за изключване на площта от Държавния горски фонд. Цената за изключване в размер на 12 457,29 лв. съгласно удостоверение за оценка № 57 от 30 май 2005 г. е заплатена, видно от платежно нареждане от 3 юни 2005 г.
На основание чл. 14г, ал. 2 от Закона за горите към областния управител на област с административен център гр. Смолян с регистрационен индекс 91-569 от 14 юни е отправено предложение да извърши продажба на описаната по-горе площ на лицето, по чието искане е станало изключването – Джамийско настоятелство – с. Давидково, община Баните, област Смолян.
На основание цитираната разпоредба областният управител продава, заменя или учредява ограничени вещни права върху имотите, изключени от Държавния горски фонд, по реда на Закона за държавната собственост по различен ред от нормата на чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, тоест без провеждане на търг. Разпореждането с описаната площ, която след изключването от Държавния горски фонд представлява урбанизирана територия, е в правомощията на областния управител на област с административен център гр.  Смолян.
В тази връзка на конкретно поставените въпроси относно действията на областния управител - Министерството на земеделието и горите не разполага с информация и не е компетентно да вземе отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Бойко Ватев – право на реплика. Разполагате с 2 минути.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Четете като дявола Евангелието и въобще не ми отговорихте на въпросите. Вие казахте как сте извършили едно нарушение – погазване на законите на Република България. След като една година се строи незаконно върху един български връх, вие узаконявате незаконния строеж, като прехвърляте  собствеността от публична държавна в публична частна и я продавате на частни лица. Трябва да знаете, че сте длъжни при тази работа, която сте свършили, да искате становището на Историческия музей в Смолян и на Националния институт за паметниците на културата. Има сигнал от директора на Археологическия музей в Пловдив от 28 април 2005 г., че там се разрушава тракийско светилище. На това място никога не е имало мюсюлманско светилище, нито християнско. Има само тракийско.
Понеже явно не знаете много неща, ще Ви кажа, че Васил Дечев, най-големият изследовател на Родопите, още в 1904 г. пише в статията си, издадена в списание “Родопски напредък”: “Где е старото светилище на бесите и сатрите?”, че на връх “Имихан” е тракийско светилище, а в подножието му, в ливадите имало нещо като малко теке, където мюсюлманите се събирали на свои празници. И там трябваше да се прави това теке, а не да се продаде връх “Свобода”, да се унищожи тракийското светилище, без да се пита Министерство на културата и Вие да узаконите престъплението.
Трябва да Ви кажа, че нито моят Господ, нито Вашият Аллах ще хареса това, което сте направили, защото това е погазване на законите на Република България. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите Нихат Кабил – право на дуплика до две минути.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ватев!
Това, което Вашият Господ и моят Аллах ще отреди, това ще стане, когато отидем в техните ръце, а техните ръце са едни и същи ръце, мога да Ви го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да не бързаме за тази работа! (Оживление.)
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Рано или късно и това ще стане!
Сега тук се дадоха големи квалификации – закононарушения и т.н.
Специално във връзка с Вашия въпрос – лично съм проверил цялата документация във връзка с изпълнението на Закона за горите. Това е една процедура, по която в нашата страна, включително собствениците на частни гори отиват, защото гората е национално богатство, и за да се започне някакво строителство, тя трябва да се изключи.
По един от вариантите на закона, който Ви цитирах, изключването става след като това се поиска по надлежния ред, по реда на закона. Има изграден, приет от експертен съвет, одобрен от общински съвет и утвърден от кмета подробен устройствен план, въз основа на който се иска изключването. Това изключване е направено и според наредбата, и според правилника към този закон. Таксата за това нещо е платена. И аз не мога да разбера защо точно мен слагате в това число “вие”. Кои са тези “вие”? И кои са “ние”? Значи, за да има “вие” трябва да има и “ние”. Можете ли да ми кажете кои са тези “ние” и кои са тези “вие”, за да мога да Ви отговоря по-правилно?
Вие задавате въпроса какво е направено от наша страна във връзка с това нещо. Аз Ви отговарям. Задавате към мен въпроса за действието на областния управител и дали е правил някаква съгласувателна процедура, дали там има тракийско или някакво друго светилище. Аз Ви казах, че като министър не съм компетентен да се произнасям по тези въпроси. И наистина е така. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, моля ви!
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: За това нещо си има съответните компетентни органи, които се произнасят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега е 14,01 ч. Времето за парламентарен контрол изтече.
Позволете ми да благодаря на министър Нихат Кабил за днешното му участие в парламентарния контрол.
Обявявам, че следващото заседание, както ви е известно, е извънредно и е във вторник от 14,00 ч.
Закривам днешното заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в  14,02 ч.)
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи
Петър Берон
 
Секретари:
Кристиан Вигенин
Димитър Стоянов