Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Юнал Лютфи и Петър Берон
Секретари: Силвия Стойчева и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам заседанието. Разполагаме с необходимия кворум. Можем да продължим изпълнението на нашата седмична програма днес, 8 декември. Преди да го направим все пак, трябва да обърнем внимание на датата, да отчетем, че 8 декември е един наистина светъл празник, както казват, на българското студентство и да оглася от ваше име поздрава на народните представители до всички студенти в България. (Ръкопляскания.)
Сигурно ще имаме повод през деня и вечерта всеки от нас по своему да се докосне до една или друга проява на празнуването на този празник. Той си е празник и на всички, които не са студенти, но имат усета за тази възраст.
Уважаеми колеги, вчера на Председателския съвет беше съгласувано предложението да включим в седмичната програма второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Докладът за второ четене е внесен на 6 декември. Части от законопроектите са свързани с подготовката на Република България за членство в Европейския съюз, за което моля за вашето внимание. Законопроектът е важен. Моля уважаемите народни представители и от Коалиция за България, и от другите парламентарни групи да обърнат внимание на това изменение в нашата програма за работа.
Предложението ми е да включим тази точка след като приключим с второто четене на Кодекса за застраховането. Тоест сега ще продължим с доклада на господин Цонев по Допълнителните разпоредби и след това ще преминем към второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, който включвам в програмата за работата ни за тази седмица по силата на ал. 5 на чл. 40 от нашия правилник.
Освен това, след консултация с представители на парламентарните групи, има предложение за разместване на точките от дневния ред, така както са фиксирани в програмата, която гласувахме вчера. Моля да ги изслушате внимателно и да ги гласуваме.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам изменение в предварително приетия дневен ред, изразяващо се в разместване на точките от него. В случай, че бъде прието предложението на господин председателя за включване в дневния ред на второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за личните данни, което ще стане т. 8 от дневния ред, тоест веднага след Кодекса за застраховането, предлагам т. 9 да бъде второ четене на законопроекта за изменение на Закона за политическите партии; т. 10 - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата; т. 11 - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще повторя предложенията и ще ги гласуваме така, както са направени.
Моля да гласуваме предложението за нова т. 8, а именно второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 139, против 5, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Предложенията, направени от госпожа Манолова, са следните:
Точка 10 по сегашната програма да стане т. 9 - второ четене на законопроекта за изменение на Закона за политическите партии.
Сегашната т. 9 да стане т. 10 - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Сегашната т. 8 да стане т. 11 - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите.
Това са предложенията за пренареждане на седмичната програма. Не виждам съображения по тези предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 133, против 8, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО - продължение.
Заповядайте, господин Цонев. Следват Допълнителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, господин председател, точно там сме.
Комисията подкрепя наименованието “Допълнителни разпоредби”.
Има предложение на народните представители Асен Агов и Нено Димов, което комисията подкрепя по т. 1, 3, 4 и 5, а по т. 2 и 6 беше оттеглено на заседание на комисията.
Има предложение на народните представители Йордан Цонев и Мариана Костадинова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. “Потребител на застрахователни услуги” е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност.
2. “Застрахователен риск” е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице.
3. “Застрахователно събитие” е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие.
4. “Застрахован” е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователен договор.
5. “Застрахователна сума” (лимит на отговорност) е договорената или определената с нормативен акт и посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице.
6. “Държава членка” е държава, която е членка на Европейския съюз, или друга държава, която принадлежи към Европейското икономическо пространство.
7. “Трета държава” е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6.
8. ”Клон” е правна форма, под която застраховател присъства трайно на територията на държава членка, като създава офис, управляван от негови служители или от други лица, изрично трайно овластени от застрахователя да действат от негово име.“Клон на застраховател от трета държава” е клон, регистриран по реда на Търговския закон от застраховател със седалище в трета държава.
9. “Контрол” е налице в случаите, когато едно лице (контролиращо лице):
а) притежава мнозинство от гласовете в общото събрание на друго дружество (контролирано лице) или
б) има правото да определя повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на едно дружество (контролирано лице) и е акционер или съдружник в това дружество или
в) може да упражнява решаващо влияние върху едно дружество (контролирано лице), в което е акционер или съдружник, съгласно сключен с това дружество договор или съгласно неговия учредителен акт или устав или
г) което е акционер или съдружник в дружество и:
аа) повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на това дружество (контролирано лице), които са изпълнявали съответните функции през предходната и текущата финансова година и до момента на изготвяне на консолидираните финансови отчети са назначени единствено в резултат на упражняване на неговото право на глас и контролиращото лице притежава 20 или повече от 20 на сто от правото на глас в това дружество; тази хипотеза не се прилага в случаите, когато друго лице упражнява контрол по букви “а”, “б” или “в” спрямо това дружество или
бб) което контролира самостоятелно, по силата на споразумение с други акционери или съдружници на това дружество (контролирано лице) мнозинството от гласовете в общото събрание на дружеството.
В случаите по букви “а”, “б” и “г” към гласовете на контролиращото лице се прибавят и гласовете на други лица, върху които то упражнява контрол, както и гласовете на лица, които действат от свое име, но за негова сметка или за сметка на контролираното от него лице.
В случаите по букви “а”, “б” и “г” гласовете на контролиращото лице се намаляват с гласовете по акции, държани за сметка на лице, което не е нито контролиращото лице, нито контролирано от него лице, както и с гласовете по акции, които са предмет на залог, ако правата по тях се упражняват по нареждане и в интерес на залогодателя.
В случаите по букви “а” и “г” гласовете на контролиращото лице се намаляват с гласовете по акции, притежавани от самото контролирано дружество чрез лице, което то контролира, или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на контролиращото лице и на лицето, което то контролира.
10. “Участие” е налице, когато едно лице притежава дял от капитала на дружество или притежава пряко или непряко чрез контрол 20 или повече от 20 на сто от капитала или от гласовете в общото събрание на дружество.
11. “Участващо дружество” е:
а) контролиращо дружество или
б) дружество, което притежава участие по смисъла на т. 10 или
в) дружество, свързано с друго дружество посредством общо управление, съгласно договор между тях или съгласно техните учредителни актове или
г) дружество, повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на което са същевременно повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго дружество за период, включващ една финансова година и до момента на изготвяне на консолидираните финансови отчети на дружествата за тази година.
12. “Свързани лица” са две или повече физически или юридически лица, свързани:
а) чрез притежаване пряко или чрез контрол на 20 или повече от 20 на сто от гласовете в общото събрание от капитала на дружеството или
б) чрез контрол, като контролиращото лице ще се счита за такова и спрямо лицата, които се контролират от контролирани от него лица;
в) трайно с едно и също лице чрез контрол.
Свързани лица са и съпрузите, роднините по права линия без ограничения, роднините по съребрена линия до трета степен включително и роднините по сватовство до трета степен включително.
13. “Свързано дружество” е контролирано дружество, дружество, в което се притежава участие по смисъла на т. 10, или дружество, свързано с друго дружество при условията по т. 11, букви “в” и “г”.
14. “Общи условия” са типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни договори, независимо от наименованието им.
15. “Установяване на застраховател в държава членка” е седалище, представителство или клон на застраховател, включително всяко постоянно присъствие на застраховател на територията на държава членка, дори когато това присъствие не е под формата на представителство или клон, а чрез постоянен офис, управляван от собствен персонал на застрахователя или от лице, което е независимо, но има постоянни правомощия да действа от името на застрахователя.
16. “Домакинство” са лицата без оглед на родствената връзка помежду им, живеещи заедно в обособени жилищни помещения и имащи общ бюджет.
17. “Административни разходи” са разходите по обслужването на застрохователните и презастрахователните договори и управлението на застрахователния портфейл.
18. “Държава членка на клона” е държавата членка, където се намира клонът, сключил договора, с който се покрива рискът.
19. “Държава членка по предоставяне на услуги” е държавата членка, където е разположен рискът, ако рискът е покрит от застраховател или клон, които са установени в друга държава членка.
20.”Държава членка по произход” е:
а) държавата членка, където е седалището на застрахователя, който покрива риска;
б) държавата членка, където е постоянното пребиваване и където извършва дейност застрахователният брокер или застрахователният агент – физическо лице; държавата членка, където е седалището на застрахователния брокер или застрахователния агент – юридическо лице;
в) държавата членка, в която застрахователят е получил лиценз при преобразуване на презастраховател по Глава единадесета.
21. “Национално застрахователно бюро” е професионална организация, която е създадена в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомисията на Комисията по сухопътен транспорт на Икономическата комисия на ООН за Европа и обединява застрахователите, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на една държава, които имат право да извършват застраховане по Раздел ІІ, буква “а”, т. 10 от Приложение № 1, с изключение на застраховката “Отговорност на превозвача” по Раздел ІІ, буква “а”, т. 10.2 от Приложение № 1.
22. “Държава членка, където е разположен рискът”, е:
а) държавата членка, където е разположен недвижимият имот, когато със застрахователния договор се покриват рискове относно недвижими имоти, в това число сгради и намиращите се в тях вещи, при условие че се застраховат със същия договор;
б) държавата членка, където е регистрирано моторното превозно средство, когато застраховката се отнася по рискове, свързани с моторно превозно средство от всякакъв вид; когато моторното превозно средство се доставя от една държава членка в друга, счита се, че рискът е разположен в държавата по местоназначението от момента на приемане на доставката от приобретателя за период 30 дни, дори моторното превозно средство да не е било формално регистрирано;
в) държавата членка, в която застрахованият е сключил застрахователен договор във връзка с рискове по пътуване или туризъм, при условие че максималната продължителност на договора не надхвърля четири месеца;
г) във всички останали случаи рискът е разположен в:
аа) държавата членка, където е постоянното пребиваване на физическото лице, което е сключило застраховката, или
бб) държавата членка, където се намира седалището на юридическото лице или на неговия клон, сключили застрахователния договор.
23. “Съзастраховане в рамките на Европейския съюз” е съзастраховане, при което се покриват големи рискове по смисъла на т. 29, когато са налице следните допълнителни условия:
а) размерът на риска – предмет на застраховката, налага участието на повече от един застраховател за неговото покриване;
б) рискът – предмет на застраховката, се покрива по силата на един договор и при една премия за един и същ период от двама или повече застрахователи (съзастрахователи), всеки от които отговаря пряко пред застрахования за определена част от застрахователното обезщетение;
в) един от съзастрахователите е водещ съзастраховател и определя сроковете и условията по застрахователния договор (застраховката), както и размера на премийните ставки;
г) покритият риск е в рамките на Европейския съюз;
д) за целите на покритието на този риск се счита, че водещият съзастраховател покрива целия риск, и
е) поне един от съзастрахователите – страна по съзастрахователния договор, има седалище в държава членка, различна от държавата членка по седалището на водещия съзастраховател, или е страна по договора чрез клон, чието седалище е в такава държава членка.
24. “Цедент” е застраховател или презастраховател, който прехвърля всички или част от рисковете по сключени застрахователни договори и плаща презастрахователни премии на презастраховател.
25. “Отложени аквизиционни разходи” са аквизиционните разходи, отнасящи се до неизтеклия период на застрахователно покритие по действащи към края на отчетния период и влезли в сила през същия период застрахователни договори, които са пренесени в следващи отчетни периоди.
26. “Аквизиционни разходи” са разходите, произтичащи от сключването или подновяването на застрахователни договори, които могат да бъдат:
а) преки – аквизиционни комисиони (не се включват инкасовите комисиони при плащането на периодични премии по дългосрочни застраховки по Раздел І от Приложение № 1), разходи за изготвяне на застрахователни договори и за включването им в застрахователния портфейл;
б) косвени – за реклама и административни разходи, свързани с изготвянето на оферти, сключването на договори и подновяването на вече сключени договори.
27. “Откупна стойност” е договорената сума по застраховките по Раздел І, т. 1, 2, 3 и 5 от Приложение № 1, която застрахователят ще изплати на застрахования или на третото ползващо се лице при предсрочно прекратяване на договора.
28. “Членове на семейството” са съпругът, съпругата, децата до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си – до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно неработоспособни – независимо от възрастта.
29. “Големи рискове” са рисковете по видовете застраховки по Раздел ІІ от Приложение № 1, както следва:
а) по т. 4, 5, 6, 7, 11 и 12 – във всички случаи;
б) по т. 14 и 15 – когато застрахованият осъществява търговска дейност или свободна професия и рисковете са свързани с тази дейност или професия;
в) по т. 3, 8, 9, 10, 13 и 16 – при условие че застрахованият отговаря поне на два от следните три критерия:
аа) балансово число – повече от 12,4 млн. лв.;
бб) нетен оборот – повече от 25,6 млн. лв.;
вв) среден брой на наетите от застрахования лица през финансовата година – 250 души.
Ако застрахованият е част от група, за която се съставят консолидирани финансови отчети съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството, критериите по буква “в” се прилагат на базата на консолидирания финансов отчет.
30. “Траен носител” е хартиен носител, дискета, компактдиск и всеки друг носител, който дава възможност на ползвателя да съхранява информация, адресирана лично до него, по начин, осигуряващ бъдещ достъп до тази информация за период, съответстващ на целите, за които е предоставена, и който позволява възпроизвеждането на тази информация без тя да бъде променяна.
31. “Приемаща държава членка” е:
а) държавата членка, която не е държава членка по произход и където застрахователят има клон;
б) държавата членка, където застрахователният брокер или застрахователният агент има клон или предоставя услуги.
32. “Трето ползващо се лице” е друго лице, посочено от застрахования в застрахователния договор като имащо право да получи пълния размер или част от застрахователното обезщетение или застрахователната сума.
33. “Период на застрахователно покритие” е периодът, през който застрахователят покрива застрахователния риск.
34. “Застрахователен интерес” е правно призната необходимост от защита срещу последиците от застрахователно събитие.
35. “Автомобилист” е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
36. “Сертификат “Зелена карта” е международен сертификат за застраховка, издаден от името на национално бюро по т. 21 в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия на ООН за Европа.
37. “Повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
38. “Системни нарушения” са 3 или повече административни нарушения по този кодекс или по актовете по прилагането му, извършени в срок една година, или 3 и повече еднакви административни нарушения, извършени в срок 3 последователни години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Неформално, струва ми се, дължим благодарност на господин Цонев за изчитането на този член.
Има ли желаещи да се изкажат по него? Няма.
В такъв случай предлагам да преминем към гласуването на този текст.
Гласуваме предложения от господин Цонев текст на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Цонев, за Вашето предложение за нов § 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народните представители Костадинова и Цонев за създаване на нов § 2, подкрепено от комисията, която предлага следната редакция на този параграф:
“§ 2. Рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношения между застраховател и застраховано лице, не могат да се поставят върху застраховано движимо или недвижимо имущество, освен когато в закон е предвидено друго.”
По-нататък в Преходните и заключителните разпоредби има още два параграфа – 2 и 3 на вносителя, които стават § 3 и § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, има ли някакви бележки по току-що казаното? Не виждам.
Моля да гласуваме така предложения нов § 2, съответно текста на вносителя за § 2, който става § 3, а също и за § 3, който става § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 6.
Текстовете до "Преходни и заключителни разпоредби" са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби."
По § 4 има предложение от колегите Агов и Димов, което комисията подкрепя.
Има предложение от колегата Атанас Папаризов, което също е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Константинова и Цонев, също подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 4, който става § 5:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 5. (1) Издадените по реда на отменения Закон за застраховането разрешения за извършване на застрахователна и презастрахователна дейност и допълнителни разрешения за нови видове застраховки запазват действието си, като след влизането в сила на този кодекс имат действието на лиценз, съответно на допълнителен лиценз, по смисъла на чл. 29 от този кодекс, освен в случаите по ал. 2 от този параграф. Издадените разрешения и допълнителни разрешения по т. 10-13 на Раздел ІІ, буква "а" от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от отменения Закон за застраховането съответстват на лиценза по точки 10-13 от Раздел ІІ, буква "а" от Приложение № 1, освен в случаите по ал. 2.
(2) Заварените застрахователни дружества, получили разрешения и допълнителни разрешения по т. 10, Раздел ІІ, буква "а" на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от отменения Закон за застраховането, са длъжни в срок до една година от влизането в сила на този кодекс да подадат в комисията необходимите документи за издаване на нов лиценз по т. 10.1. от Раздел ІІ, буква "а" на Приложение № 1. Към заявлението се прилагат програма за дейността по вида застраховка за три години напред, предвижданата тарифа в съответствие с изискванията на чл. 65 и актюерска обосновка към нея. Издадените разрешения и допълнителни разрешения по т. 10, Раздел ІІ, буква "а" на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от отменения Закон за застраховането са валидни до произнасянето на комисията, съответно до изтичане на срока за подаване на заявление по изречение първо, ако заявление не е било подадено. При отказ за издаване на лиценз по т. 10.1. от Раздел ІІ, буква "а" на Приложение № 1 комисията с решението си потвърждава лиценза по т. 10.2. от Раздел ІІ, буква "а" на Приложение № 1.
(3) Заварените застрахователни дружества и презастрахователи привеждат капитала си в съответствие с изискванията на този кодекс до 1 януари 2007 г.
(4) Заварените застрахователни дружества и презастрахователи привеждат акциите си в съответствие с изискванията на чл. 12, ал. 4 в срок 6 месеца от влизането в сила на този кодекс.
(5) Заварените застрахователи и презастрахователи приемат и представят в комисията актовете и документите по чл. 57, ал. 1, чл. 62, ал. 8, чл. 90, ал. 7, чл. 98, ал. 2, правилата за организацията и управлението на информационната система, създават специализираната служба за вътрешен контрол, избират нейния ръководител и привеждат останалата част от дейността си в съответствие с разпоредбите на този кодекс в срок до една година от влизането му в сила. Правилата по чл. 104, ал. 2 се приемат и представят в комисията в срок до 6 месеца от влизането в сила на този кодекс.
(6) Застрахователите, които имат лиценз по т. 10.1. от Раздел ІІ, буква "а" на Приложение № 1, представят в комисията и в Гаранционния фонд списъците на представителите за уреждане на претенции, назначени в държавите членки до датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(7) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи не може да откаже приемането за член на застраховател, който отговаря на изискванията на този кодекс и на устава по чл. 282, ал. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, чухте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и текста на § 4, който става § 5.
Има ли някой да ги коментира? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Параграф 4, който става § 5, и заглавието на "Преходни и заключителни разпоредби" са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 5 има предложение на народните представители Агов и Димов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Димов, имате ли какво да кажете по въпроса?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Димов оттегля предложението си, остава текстът на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще прочета текста на § 6, който става § 7.
По него има направени предложения от народните представители Агов и Димов. Те са подкрепени по принцип.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 6, който става § 7:
"§ 7. (1) Заварените застрахователни посредници привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този кодекс в срок шест месеца от влизането му в сила.
(2) В срока по ал. 1 членовете на управителните и контролни органи на застрахователните брокери и юридически лица, по отношение на които не са били установени обстоятелствата от чл. 43а, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за застраховането, удостоверяват професионален опит в областта на застраховането или се явяват на изпит за професионална квалификация по чл. 157, ал. 1, т. 2.
(3) Комисията приема наредбата по чл. 157, ал. 7 и организира провеждането на изпит в срок шест месеца от влизането в сила на този кодекс.
(4) Застрахователите са длъжни в срок шест месеца от влизането в сила на този кодекс да подновят договорите за застрахователно агентство с агентите, избрали да работят за тях, и които са преминали успешно обучението и изпита по чл. 168, ал. 2.
(5) В срока по ал. 4 застрахователите подават заявление за вписване в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор на застрахователните агенти, с които имат сключени договори за застрахователно агентство и които отговарят на изискванията на този кодекс.”
По § 7 също няма предложения и комисията предлага следната редакция за параграфа, който става § 8:
"§ 8. (1) Заварените производства за издаване на лицензи, разрешения или одобрения пред комисията или пред заместник-председателя при влизането в сила на този кодекс продължават по реда на отменения Закон за застраховането.
(2) Заварените производства за прилагане на принудителни административни мерки и за отнемане на издадени разрешения на застрахователи или застрахователни брокери продължават по този кодекс."
По § 8, който става § 9, комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: По тези три параграфа има ли някой да се изкаже? Няма.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 9, който става § 10, има направено предложение от народните представители Агов и Димов, прието от комисията по принцип.
Има предложение от народните представители Цонев и Костадинова, което също е прието.
Комисията предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
"§ 10. (1) До датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз "държавите членки" по смисъла на този кодекс ще се считат за трети държави, като за тях и за лицата от тях се прилагат разпоредбите относно третите държави.
(2) От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз дейността на клон на застраховател със седалище в държава членка, получила разрешение по чл. 36 от отменения Закон за застраховането или лиценз по чл. 41 от този кодекс, се извършва при условията на правото на установяване.
(3) До датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз техническите резерви по застрахователни договори, покриващи рискове в Република България, се покриват с активи, разположени на територията на Република България.
(4) До датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз застрахователят може да покрива техническите резерви с активи, разположени в чужбина, след получаване на разрешение от заместник-председателя.
(5) До датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз собствените средства на клон на застраховател от трета държава се инвестират в Република България.
(6) До датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз минималната застрахователна сума по чл. 156, ал. 1, изречение второ и чл. 167, ал. 2, изречение второ е 200 хил. лв. за всяко застрахователно събитие и 300 хил. лв. за всички застрахователни събития за една година. До датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз застраховката по изречение първо покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на Република България.
(7) До датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз Комисията за финансов надзор уведомява Комисията на Европейския съюз за желанието на Република България да бъде уведомявана в съответствие с чл. 6, ал. 1 от Директива 2002/92/ЕО за намерението на застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
(8) До датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз застрахователният договор за задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите осигурява покритие на територията на Република България. За застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в чужбина - “Зелена карта”, се сключва отделен договор.
(9) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, учредено съгласно чл. 82 от отменения Закон за застраховането и Гаранционният фонд, учреден съгласно чл. 87 от отменения Закон за застраховането, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този кодекс в срок шест месеца от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли бележки по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте § 9, който става § 10.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Параграф 9, който става § 10, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народните представители Мариана Костадинова и Йордан Цонев, което не е подкрепено от комисията и в залата, затова аз го оттеглям.
По § 10 на вносителя има предложение на народните представители Мариана Костадинова и Йордан Цонев за нова ал. 3, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага окончателна редакция за § 10, който става § 11:
“§ 11. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за застраховането запазват действието си, доколкото не противоречат на този кодекс.
(2) Комисията приема подзаконовите нормативни актове по прилагането на този кодекс, както и измененията и допълненията в актовете по ал. 1, ако не се налага изричната им отмяна в срок една година от влизането в сила на този кодекс, освен ако е определен друг срок.
(3) Административните актове, издадени на основание отменения Закон за застраховането, запазват действието си, доколкото не противоречат на този кодекс.”
По § 11 се подкрепя текстът на вносителя, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Имате думата по тези два параграфа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 10, който става § 11 и § 11, който става § 12.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 12 на вносителя има предложение на народния представител Атанас Папаризов. Комисията го подкрепя по т. 1 и приема предложението му по т. 2 по принцип, което е отразено в § 27, т. 1. Това означава, че цялото предложение е прието.
Предложение на народния представител Милен Велчев, което също е прието от комисията.
Предложението на народния представител Митко Димитров е прието от комисията.
Предложението на народните представители Мариана Костадинова и Йордан Цонев е прието от комисията.
Комисията предлага следния текст на § 12, който става § 13:
“§ 13. В Закона за Комисията за финансов надзор (Обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10:
а) създава се нова ал. 4:
“(4) При предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председател комисията по предложение на председателя определя друг член за негов заместник, който изпълнява правомощията му до встъпването в длъжност на новия заместник-председател.”
б) досегашната ал. 4 става ал. 5.
2. В чл. 13:
а) в ал. 1:
аа) точки 12, 13, 14, 15 и 16 се отменят;
бб) създава се т. 21:
“21. осъществява и други правомощия, изрично предвидени със закон.”;
б) ал. 3 се изменя се изменя така:
“(3) Индивидуалните административни актове на комисията се мотивират и подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението на индивидуалния административен акт.”
3. В чл. 15, ал. 4 се изменя така:
“(4) Индивидуалните административни актове на заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, могат да се обжалват по съдебен ред пред Върховния административен съд.”
4. В чл. 16:
а) в ал. 1:
аа) точка 2 се отменя;
бб) в т. 3 думите “чл. 9 от Закона за застраховането” се заменят с “чл. 16 от Кодекса за застраховането”;
вв) в т. 4 думите “вливане на застрахователи и продажба на предприятия на застраховател в ликвидация” се заличават;
гг) в точка 5 те се изменят така:
“5. вписва, отказва вписване и заличава застрахователен брокер и застрахователен агент от регистъра на комисията;”
дд) точка 6 се изменя така:
“6. одобрява лицата по чл. 13, 22 и 26 от Кодекса за застраховането;”
ее) точки 7 и 8 се отменят;
жж) точка 13 се изменя така:
“13. одобрява или предписва създаването на други технически резерви по смисъла на чл. 68 от Кодекса за застраховането”;
зз) в т. 17 след думата “застрахователите” съюзът “и” се заличава и се поставя запетая, а след думите “застрахователните брокери” се добавя “и застрахователните агенти”;
ии) точка 20 се отменя;
б) алинея 2 се изменя така:
“(2) Предложението по чл. 13, ал. 1, т. 5 – за издаване на лиценз, и по т. 6 – за преобразуване, се прави не по-късно от един месец преди изтичането на срока за произнасяне на комисията, а при доброволно прекратяване на застраховател – не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока за произнасяне на комисията, като към него се прилагат всички необходими документи.”
в) алинея 4 се изменя така:
“(4) Индивидуалните административни актове на заместник-председателя, ръководещ управление “Застрахователен надзор” могат да се обжалват по съдебен ред пред Върховния административен съд.”
5. В чл. 17 ал. 4 се изменя така:
“(4) Индивидуалните административни актове на заместник-председателя, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, могат да се обжалват по съдебен ред пред Върховния административен съд.
6. В чл. 18, ал. 3 се изменя така:
“(3) По писмено искане на председателя на комисията за целите на упражнявания от комисията надзор банките са длъжни да предоставят информация за авоарите и операциите по сметките и влоговете на поднадзорните лица, както и на други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите по този закон, Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за здравното осигуряване или Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Предоставянето на информация по изречение първо не може да бъде отказано или ограничено по съображения за банкова или търговска тайна.”
7. Член 24 се изменя така:
“Професионална тайна
Чл. 24. (1) Информацията, която комисията създава и получава във връзка с изпълнението на нейните функции и която представлява търговска, банкова или друга защитена от закона тайна или чието разгласяване ще увреди търговския интерес на поднадзорните лица, е професионална тайна. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Не е професионална тайна информацията, която подлежи на публично огласяване според този или друг закон.
(3) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след освобождаването им от длъжност, съответно след прекратяването на трудовите им правоотношения.
(4) Алинея 3 се прилага и за одиторите и всички други лица, изпълняващи функции, възложени им от комисията.
(5) Информацията, представляваща професионална тайна, може да бъде използвана от комисията и нейните органи само във връзка с изпълнението на нейните функции:
1. за проверка на спазването на изискванията за издаване на предвидените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване разрешения (лицензи) за извършване на дейност, регулирана от тези закони, както и за осъществяване на надзор върху извършването на тази дейност;
2. за прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания;
3. при съдебно обжалване на актовете на комисията и нейните органи.
8. Член 25 се изменя така:
"Разкриване на професионална тайна
Чл. 25. (1) Информация, представляваща професионална тайна, може да се разкрива само:
1. пред органите на съда, прокуратурата, разследващите органи и полицейските органи по установения в закона ред;
2. пред органите за банков надзор и Агенцията за финансово разузнаване при условия и по ред, определени със съвместни инструкции, доколкото това е необходимо за изпълнение на функциите им;
3. пред одитори, извършващи одит на поднадзорни лица, Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа и Националното гаранционно бюро, доколкото това е необходимо за изпълнение на функциите им;
4. с изричното писмено съгласие на лицето, за което се отнася;
5. като обобщени данни по начин, който не позволява индивидуализиране на лицата, за които се отнася.
(2) Информация, отнасяща се до здравословното състояние на физически лица, получена във връзка с осъществяването на финансов надзор може да се разкрива само с тяхно изрично писмено съгласие или по разпореждане на съда при наличие на данни за извършено престъпление.
(3) Лицата и органите по ал. 1 са длъжни да пазят поверителността на получената информация.
(4) Информация, представляваща професионална тайна, може да се предоставя на органите на държава членка, осъществяващи финансов надзор при условие, че те пазят поверителността на получената информация и я използват само във връзка с изпълнението на техните функции:
1. за проверка за спазването на изискванията за издаване на разрешения за извършване на дейност на финансовите пазари, както и за осъществяването на надзор върху извършването на тази дейност;
2. за налагане на санкции;
3. при обжалване по административен или съдебен ред на техните актове.
(5) Информация, представляваща професионална тайна, може да се предоставя на чуждестранен орган от трета държава, осъществяващ финансов надзор въз основа на споразумение за сътрудничество и обмен на информация и при условие, че органът, на който се предоставя информацията:
1. осигурява поне същото равнище на поверителност на предоставената информация;
2. има правомощия и е съгласен да предоставя информация от същия вид при поискване от комисията;
3. има потребност от исканата информация за осъществяване на неговите надзорни функции.
(6) Комисията може да предоставя по реда на ал. 5 информация, представляваща професионална тайна, получена от органите на държава членка, осъществяващи финансов надзор, само с тяхното изрично съгласие за целите, за които е дадено съгласието."
9. В чл. 30, ал. 1:
а) т. 7 се изменя така:
"7. застрахователите и презастрахователите;"
б) в т. 9 накрая се добавя "и застрахователните агенти;"
в) създава се т. 12:
"12. лицата, които имат призната правоспособност на отговорен актюер."
10. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават точки 7 и 8:
"7. "Държава членка" е държава, която е членка на Европейския съюз, или друга държава, която принадлежи към Европейското икономическо пространство.
8. "Трета държава" е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 7."
11. В приложението към чл. 27, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) т. 2.1. се изменя така:
"2.1. за издаване на лиценз на акционерно дружество или клон на застраховател със седалище в трета държава:
а) за извършване на застраховане по живот и злополука – 30 хил. лв. и по 2 хил. лв. за всеки вид застраховка;
б) за извършване на застраховане по имуществени застраховки – 90 хил. лв. и по 3 хил. лв. за всеки вид застраховка;
в) за извършване на презастраховане или на застраховане и презастраховане – 120 хил. лв. и по 4 хил. лв. за всеки вид застраховка."
б) в т. 2.2. думите "разрешение за извършване на застрахователна дейност" се заменят с "лиценз за извършване на застраховане";
в) т. 2.3. се изменя така:
"2.3. за вписване на застрахователен брокер в регистъра – 5 хил. лв.";
г) създава се т. 2.3а:
"2.3а. за разширяване обхвата на лиценза с допълнителен лиценз за:
а) извършване на застраховане по живот и злополука – 30 хил. лв. и по 2 хил. лв. за всеки вид застраховка;
б) извършване на застраховане по имуществени застраховки – 90 хил. лв. и по 3 хил. лв. за всеки вид застраховка;
в) презастраховане – 120 хил. лв. и по 4 хил. лв. за всеки вид застраховка."
д) в т. 2.6. текстът преди буква "а" се изменя така:
"За разширяване обхвата на лиценза с допълнителен лиценз за нов вид застраховка на застрахователно акционерно дружество или клон на застраховател със седалище в трета държава:";
е) т. 2.7. се изменя така:
"2.7. за разширяване обхвата на лиценза с допълнителен лиценз за нов вид застраховка на взаимозастрахователна кооперация – 1000 лв. за всеки вид застраховка";
ж) т. 2.9. се изменя така:
"2.9. за разглеждане на документи:
а) за издаване на лицензи и разрешения за извършване на дейност по застраховане, за разширяване обхвата на издаден лиценз с допълнителен лиценз, за сливане, вливане, разделяне и отделяне на застрахователи (презастрахователи) – 500 лв.;
б) по заявление за вписване на застрахователен брокер – 50 лв.;
в) за разширяване обхвата на лиценза с допълнителен лиценз за нов вид застраховка – 100 лв.;
г) за утвърждаване на регистриран одитор – 20 лв."
з) т. 4.7. се отменя;
и) в т. 4.8. буква "б" се отменя;
к) създава се т. 5:
"5. за признаване на правоспособност на отговорен актюер:
а) за явяване на изпит – 300 лв.;
б) за издаване на сертификат – 200 лв."
12. Навсякъде в закона думите "Закона за застраховането" се заменят с "Кодекса за застраховането"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Цонев.
Беше героизъм да се прочете такъв текст от Ваша страна и от наша страна беше героизъм да го изслушаме.
Нищо друго не ни остава, освен ако помним началото на текста, да го коментираме и да го гласуваме евентуално. Виждаме, че всичко е изпипано. Уверихме се, че застраховането е сложна материя.
Призовавам ви да гласувате.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Параграф 12, който става § 13, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 13 има неподкрепено от комисията предложение на колегата Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Димов, подкрепяте ли предложението си?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Оттеглям го!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Ще ви прочета предложението на комисията за § 13, който става § 14:
"§ 14. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 82, ал. 4, т. 1 думите "Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането" се заменят с "Приложение № 1 към Кодекса за застраховането".
2. В чл. 84, ал. 5 думите "Закона за застраховането" се заменят с "Кодекса за застраховането".
3. В чл. 94 ал. 2 се изменя така:
"(2) Не може да бъде акционер в здравноосигурително дружество пряко или чрез свързани лица лице, за което може да се направи обоснован извод, че може да използва дейността по доброволно здравно осигуряване за постигане на цели, несъвместими с целите и принципите, прогласени в чл. 82, ал. 3 от този закон и в чл. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор".
4. В чл. 95, ал. 2, т. 6 думите "§ 1, т. 10 от Закона за застраховането" се заменят с "§ 1, т. 12 от Кодекса за застраховането".
5. В чл. 97, ал. 2 се правят следните изменения:
а) т. 9 се изменя така:
"9. отговаря на условията на чл. 94, ал. 2;"
б) т. 10 се изменя така:
"10. не е съдружник или акционер, както и член на управителен или контролен орган на търговско дружество, за което е налице хипотезата на чл. 94, ал. 2".
6. В чл. 97, ал. 5 се отменя.
7. Създават се чл. 97а, чл. 97б и чл. 97в:
"Чл. 97а. (1) Актюерското обслужване на здравноосигурително дружество се извършва от отговорен актюер. Отговорен актюер е физическо лице с призната правоспособност, което организира, ръководи и отговаря за актюерското обслужване на здравноосигурителното дружество.
(2) Отговорният актюер трябва:
1. да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;
2. да не е бил през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
3. да не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;
4. да не е лишен от право да взема материалноотговорна длъжност;
5. да има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от "магистър" с покрит хорариум по висша математика съгласно изисквания, определени в наредба на комисията;
6. да има поне тригодишен опит като актюер на застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези лица или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство;
7. да е с призната правоспособност на отговорен актюер от комисията след успешно полагане на изпит.
(3) Условията и редът за провеждането на изпита и признаването на правоспособността по ал. 2, т. 7, както и за признаване на правоспособност, придобита в държава членка, се определя с наредба на комисията. За целите на този закон се признава правоспособността на отговорния актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането или на Кодекса за социално осигуряване, когато положеният изпит за правоспособност включва преценка на знанията в областта на здравното осигуряване.
(4) По предложение на заместник-председателя комисията отнема правоспособността на отговорен актюер, ако се установи, че:
1. е престанал да отговаря на изискванията на ал. 2, точки 1-4;
2. при извършване на дейност по актюерско обслужване на здравноосигурително дружество е извършил груби или системни нарушения на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му;
3. е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е била призната правоспособността му.
(5) В случаите на отнемане на правоспособност по ал. 4 лицето може да иска признаване на правоспособност на отговорен актюер не по-рано от три години от влизането в сила на решението. С отнемането на правоспособност на някое от основанията по ал. 4 се счита за отнета и правоспособността на лицето като отговорен актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането или на Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 97б. (1) Отговорният актюер не може да бъде съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителен или контролен орган на здравноосигурителното дружество, както и да е член на управителен или контролен орган на друго здравноосигурително дружество.
(2) Отговорният актюер се избира от общото събрание на здравноосигурителното дружество, пред което предварително удостоверява с декларация липсата на обстоятелства по ал. 1. Здравноосигурителното дружество уведомява заместник-председателя за взетото решение за избор на отговорен актюер в срок 7 дни от датата на вземане на решението, като представя и заверено копие на декларацията.
(3) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 или при отнемане правоспособност на отговорен актюер по чл. 97а, ал. 4 общото събрание на здравноосигурителното дружество е длъжно да освободи отговорния актюер и да избере нов в тримесечен срок от узнаване на обстоятелствата.
Чл. 97в. (1) Отговорният актюер отговаря за разработването на достатъчни по размер премии и за образуването на достатъчни по размер технически резерви, за правилното изчисляване на границата на платежоспособност, както и за коректното използване на актюерските методи в практиката на здравноосигурителното дружество.
(2) Във връзка с дейността по ал. 1 отговорният актюер:
1. изготвя и заверява справките на здравноосигурителното дружество във връзка с актюерската дейност;
2. изготвя годишен актюерски доклад до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася докладът.
(3) При изпълнение на задълженията си отговорният актюер има достъп до цялата необходима информация, а управителните органи и служителите на здравноосигурителното дружество са длъжни да му оказват съдействие.
(4) Актюерът уведомява незабавно комисията за всяко обстоятелство, което му е станало известно при изпълнение на неговите функции и което се отнася до здравноосигурителното дружество и съставлява съществено нарушение на този закон или на актовете по прилагането му или може да повлияе неблагоприятно върху осъществяването на дейността на здравноосигурителното дружество.
(5) В случаите по ал. 4 не се прилагат ограниченията за разкриване на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор. Отговорният актюер не носи отговорност за добросъвестно разкриване на информация по ал. 4 пред комисията и заместник-председателя.
(6) Формата на актюерската заверка и формата и съдържанието на актюерския доклад, и на справките, които отговорният актюер заверява, се определят с наредба на комисията.”
8. В чл. 99ж се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думата “сливане” се заменя със “сливане, вливане”;
б) алинея 2 се отменя;
в) алинея 3 се изменя така:
“(3) Преобразуването на здравноосигурителни дружества се извършва при условията и по реда на Глава единадесета от Кодекса за застраховането и на Закона за Комисията за финансов надзор.”
9. В чл. 99з, ал. 4 думите “Глава девета от Закона за застраховането” се заменят с “Глава дванадесета, Раздел І от Кодекса за застраховането”.
10. В чл. 99и, изречение второ думите “Глава единадесета от Закона за застраховането” се заменят с “Глава дванадесета, Раздел ІІ от Кодекса за застраховането”.
11. В чл. 99л се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 3 се изменя така:
“(3) Здравноосигурителните дружества са длъжни и писмено да уведомяват Комисията за финансов надзор за:
1. всички нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистрите на Комисията за финансов надзор;
2. промените на вписаните обстоятелства в Търговския регистър.”
б) създава се ал. 4:
“(4) Задължението по ал. 3 се изпълнява в 7-дневен срок от настъпването на фактите и обстоятелствата, като към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи извършената промяна. В случаите, когато съответният факт или обстоятелство подлежи на вписване в Търговския регистър, срокът за уведомяване е 7 дни от постановяване на вписването.”
12. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 19е:
“§ 19е. (1) Наредбата по чл. 97а, ал. 2, т. 5, ал. 3 и чл. 97в, ал. 6 се приема в срок една година от влизане в сила на Кодекса за застраховането. Първият изпит за придобиване на актюерска правоспособност се провежда в срок 6 месеца от влизането в сила на наредбата.
(2) В срок 3 години от влизането в сила на Кодекса за застраховането здравноосигурителните дружества са длъжни да сключат договори за актюерско обслужване с лица с призната правоспособност на отговорен актюер.
(3) До изтичането на срока по ал. 2 лицата, които са били одобрени за актюери на здравноосигурително дружество в производството за издаване на одобрение по чл. 97 от Закона за здравното осигуряване или по реда на чл. 99 от Закона за здравното осигуряване, могат да изпълняват задълженията на отговорен актюер при извършване на актюерското обслужване на здравноосигурително дружество, както и да бъдат избирани за отговорни актюери на здравноосигурителни дружества. До изтичането на срока по ал. 2 за отговорни актюери на здравноосигурителни дружества могат да бъдат избирани лица, които са били одобрявани за актюери на застрахователи или презастрахователи, или са получили лиценз за актюери на пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване.”
По § 14 няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя, като той става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Предлагам на вашето внимание параграфите по вносител от 13 до 15, които стават параграфи от 14 до 16. Има ли коментари? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 16 има предложение от народните представители Асен Агов и Нено Димов, подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Цонев и Костадинова, също подкрепено по принцип.
Комисията предлага следния текст за § 16, който става § 17:
“§ 17. В Закона за експортното застраховане чл. 10а се изменя така:
“Чл. 10а. (1) “БАЕЗ”-АД е застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. Кодексът за застраховането се прилага за “БАЕЗ”-АД, доколкото с този закон не е уредено друго.
(2) Кодексът за застраховането не се прилага за дейността на “БАЕЗ”-АД по този закон, с изключение на разпоредбите на Част четвърта, които се прилагат за застрахователните правоотношения, възникнали по този закон.”
По следващите параграфи – от § 17 до § 20 на вносителя, които стават съответно от § 18 до § 21, комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли съображения по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи от 16 до 20 на вносителя, които стават съответно от § 17 до § 21.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 21 на вносителя има предложение от народните представители Агов и Димов. По време на заседанието на комисията господин Агов оттегли предложението.
Има предложение на народните представители Цонев и Костадинова, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 21, който става § 22.
“§ 22. В Закона за движението по пътищата се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 100, ал. 1, т. 3 думите “застраховка “Гражданска отговорност” се заменят със “задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите”.
2. В чл. 123, ал. 2 след думите “Гражданска отговорност” се добавя “на автомобилистите”.
3. В чл. 125 се създава т. 8:
“8. произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.”
4. В чл. 125а:
а) създава се нова ал. 1:
“(1) Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. Екземпляр от протокола се изпраща служебно на застрахователя на виновния за произшествието водач, посочено в протокола, в 10-дневен срок от издаването му.”;
б) досегашната ал. 1 става ал. 2 и се изменя така:
“(2) Министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор определят с наредба документите, реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия в случаите по чл. 125 и реда за информиране съгласно ал. 1.”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3.
5. В чл. 171, т. 2, буква “в” след думите “Гражданска отговорност” се добавя “на автомобилистите”.
6. В чл. 183, ал. 1, т. 1 след думите “Гражданска отговорност” се добавя “на автомобилистите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 21 на вносителя, който става § 22.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Член 21, който става чл. 22, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 22 на вносителя има предложение на народния представител Милен Велчев, което не е подкрепено от комисията. Аргументите да не подкрепим това предложение са, че в този кодекс не е мястото, където трябва да се правят съществени изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, а това, което предлага колегата Велчев, е много съществено изменение. Ще го прочета:
“1. В чл. 2 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения:
1. Ал. 2 придобива следното съдържание:
“Чл. 2. (1) Ценните книжа, предмет на този закон, са прехвърлими права, регистрирани в Република България по сметки в Централния депозитар, както и права, регистрирани извън територията на Република България по сметки в депозитарни институции или клирингови къщи (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които поради естеството си могат да бъдат предлагани публично, като:”
2. В чл. 2, ал. 1, т. 3 да отпаднат думите “както и с валутни курсове и лихвени проценти”.
3. В чл. 4, ал. 3 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се създава нова т. 3 със следното съдържание:
“3. се предлага посредничество за сключване на сделки с ценни книжа или техни деривати, които се търгуват или са регистрирани извън територията на Република България.”
4. В чл. 54 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения:
1. в ал. 2, т. 4 след думата “книжа” се добавят думите “и/или парични средства”;
2. в ал. 3, т. 3 думата “промишлена” се заменя с думата “търговска”;
3. в ал. 3, т. 5 след думата “книжа” се добавят думите “или финансови инструменти, както и посредничество при осигуряване на търговско финансиране”;
4. в ал. 8 след думата “плащане” се поставя запетая и се добавят думите “както и с техните деривати (валутни фючърси и валутни опции) и”;
5. алинея 9 следва да отпадне.
4. (Има неправилна номерация.) В чл. 55 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се създава нова ал. 8 със следното съдържание:
“(8) Отказът да се издаде разрешението по ал. 1 подлежи на обжалване по съдебен ред пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.”
5. В чл. 72 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения:
1. в ал. 3 след думата “сметка” се поставя запетая и се добавят думите “в случаите, че не е страна по сделката”;
2. алинея 4 придобива следното съдържание:
“(4) Дневникът се води на хартиен или на електронен носител. Когато дневникът се води на електронен носител, инвестиционният посредник е длъжен да осигурява и съхранява резервно копие.”
6. В чл. 75, ал. 5 т. 1 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа следва да отпадне.
7. В чл. 141 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) За публичното предлагане в страната на ценни книжа или деривати, регистрирани в депозитарна институция или клирингова къща в страна – членка на Европейския съюз или в САЩ, не се прилагат изискванията на този закон, като е достатъчно посредникът или емитентът да представят доказателства за спазване на закона по мястото на регистрацията.”
8. В § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения и допълнения:
1. точка 5 придобива следното съдържание:
“5. “Опция” е ценна книга, която има за базов актив ценни книжа и изразява правото за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа по предварително фиксирана цена до изтичането на определен срок или на определена дата.”;
2. точка 6 придобива следното съдържание:
“6. “Фючърс” е стандартизиран договор, базиран върху ценни книжа, които се търгуват на регулирани пазари, и изразява правото и задължението за закупуване или продажба на определено количество ценни книжа по предварително фиксирана цена на определена дата.”;
3. в т. 7 след думите “Договори за разлика” се поставя запетая и се добавят думите “които имат за базов актив ценни книжа”;
4. създава се нова т. 27 със следното съдържание:
“27. “Търговска стратегия” е детайлизиран план за постигането на успешен резултат от дадена инвестиционна дейност посредством поредица от покупки и/или продажби на активи при достигането на предварително определени пазарни нива след изтичането на определен период от време или при настъпването на други, предварително определени условия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Цонев.
Няма го господин Велчев да подкрепи или да оттегли това свое предложение. С обяснението на господин Цонев, че цялата тази материя се отнася до друг закон, пристъпваме към гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има още две предложения – едното е оттеглено, а другото е на народните представители Костадинова и Цонев - § 22 на вносителя да се заличи.
Това предложение е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Гласуваме първо предложението на господин Милен Велчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 36, против 37, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Предложението на Митко Димитров е оттеглено.
Предложението на Йордан Цонев и Мариана Костадинова е подкрепено.
Има предложение и на господин Петър Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Кънев оттегля предложението си.
Да чуем текста в окончателната редакция на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 22 отпада. Трябва да гласуваме предложението на Цонев и Костадинова, подкрепено от комисията, § 22 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Много странно – хем е подкрепено от комисията, хем комисията предлага текст на § 22.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако може да поясня, господин председател. Идеята беше да не се правят никакви изменения в Закона за публично предлагане на ценни книжа и затова когато комисията работи преди това в работната група, го подкрепи. По време на заседание на комисията обаче се оказа, че има едно изменение, което трябва да се направи – да се промени цитирането на закона и Законът за застраховането да се замени с Кодекса за застраховането.
Затова оттеглям предложението и чета текста на § 23, който е § 22 по вносител:
“§ 23. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа в чл. 77г, ал. 2, т. 12 думите “чл. 87 от Закона за застраховането” се заменят с “чл. 287 от Кодекса за застраховането”.
По § 23, който става § 24, няма предложения. Комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 24. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1.В чл. 121д ал. 6 се изменя така:
“(6) Председателят на управителния съвет, председателят на съвета на директорите, изпълнителният директор и прокуристът трябва да отговарят на условията на ал. 2, 4 и 5 и да имат постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната.”
2.Създават се чл. 122и и 122к:
“Отговорен актюер
Чл. 122и. (1) Актюерското обслужване на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване се извършва само от отговорен актюер. Отговорен актюер е физическо лице с призната от комисията правоспособност, което организира, ръководи и отговаря за актюерското обслужване на дружеството и управляваните от него фондове.
(2) Отговорният актюер трябва:
1. да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;
2. да не е бил през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
3. да не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;
4. да не е лишен от право да заема материално отговорна длъжност;
5. да има висше образование с придобита образователна квалификационна степен не по-ниска от “магистър” и с покрит хорариум по висша математика, съгласно изисквания, определени с наредба на комисията;
6. да има поне 3-годишен опит като актюер в национално- осигурителни институции, актюер на застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружсетво, пенсионноосигурително дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези лица, или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство;
7. да е с призната правоспособност на отговорен актюер от комисията след успешно полагане на изпит.
(3) Условията и редът за признаването на правоспособността и за провеждане на изпита и за признаване на правоспособността по ал. 2, т. 7, както и за признаване на правоспособност, придобита в държава членка, се определят с наредба на комисията. За целите на този кодекс се признава правоспособността на отговорния актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането или по Закона за здравното осигуряване, когато положеният изпит за правоспособност включва преценка на знанията в областта на пенсионното осигуряване.
(4) Комисията отнема правоспособността на отговорен актюер по предложение на заместник-председателя на комисията, ако се установи, че лицето:
1. е престанало да отговаря на изискванията на ал. 2, т. 1-4;
2. при извършване на дейност по актюерско обслужване на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване е извършило груби или системни нарушения на този кодекс, на подзаконовите актове по прилагането му или на правилниците за организацията и дейността на управляваните от съответното пенсионноосигурително дружество фондове за допълнително пенсионно осигуряване;
3. е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е била призната правоспособността му.
(5) В случаите на отнемане на правоспособност по ал. 4 лицето може да иска признаване на правоспособност на отговорен актюер не по-рано от три години от влизането в сила на решението. С отнемане на правоспособността на някое от основанията по ал. 4 се счита за отнета и правоспособността на лицето като отговорен актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането или по Закона за здравното осигуряване.
Допълнителни изисквания към отговорния актюер на пенсионноосигурителното дружество
Чл. 122к. (1) Отговорният актюер на пенсионно-осигурителното дружество трябва:
1. да не е съпруг или роднина до четвърта степен включително по права или по съребрена линия или по сватовство с член на управителния или контролния орган на пенсионноосигурителното дружество;
2. да не е член на управителен или контролен орган на друго дружество със същия предмет на дейност;
3. да не е съдружник или акционер, член на управителен или контролен орган на лице по чл. 123в, ал. 1, с който пенсионноосигурителното дружество има договорни отношения, или на свързано с него лице, на банката попечител или на свързано с нея лице;
4. да не е страна по сделки с дружеството и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване, освен в качеството му на акционер на дружеството или на осигурено лице в някои от тези фондове;
5. да има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната.
(2) Отговорният актюер се избира от общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество, пред което предварително удостоверява с декларация, че отговаря на условията на ал. 1. Пенсионноосигурителното дружество уведомява заместник-председателя на комисията за взетото решение за избор на отговорен актюер в срок 7 дни от датата на вземане на решението, като представя и заверено копие на декларация.
(3) Отговорният актюер уведомява пенсионно­осигурителното дружество за промяна в обстоятелствата по ал. 1 в 7-дневен срок от узнаване на промяната.
(4) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 или при отнемане на правоспособност на отговорен актюер по чл. 122и общото събрание на акционерите на пенсионноосигурителното дружество е длъжно да освободи отговорния актюер и да избере нов в срок три месеца от узнаване на обстоятелствата.”
3. Член 123 се изменя така:
“Актюерско обслужване
Чл. 123. (1) Отговорният актюер:
1. разработва биометричните таблици по чл. 169, ал. 1, т. 2 и чл. 246, ал. 1, т. 2 и актюерските разчети за предлаганите пенсионни схеми, които се утвърждават от управителния орган на пенсионноосигурителното дружество;
2. отговаря за коректното прилагане на актюерските методи в дейността на пенсионноосигурителното дружество;
3. отговаря за вярното и точно определяне на размера на пенсионните резерви за изплащане на пожизнени пенсии от съответния фонд и на всички задължения към осигурените лица, пенсионерите или техните наследници;
4. до 31 март всяка година изготвя и представя на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и на заместник-председателя на комисията актюерски доклад за предходната година.
(2) Заместник-председателят на комисията определя формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по ал. 1, т. 3.
(3) При изпълнение на задълженията си отговорният актюер има достъп до цялата необходима информация, а управителните органи и служителите на пенсионноосигурителното дружество са длъжни да му оказват съдействие.”
4. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 11б:
“§ 11б. (1) Наредбата по чл. 122и, ал. 2, т. 5 и ал. 3 се приема в срок една година от влизането в сила на Кодекса за застраховането. Първият изпит за придобиване на актюерска правоспособност се провежда в срок шест месеца от влизането в сила на наредбата.
(2) В срок три години от влизането в сила на Кодекса за застраховането пенсионноосигурителните дружества са длъжни да сключат договори за актюерско обслужване с лица с призната правоспособност на отговорен актюер.
(3) До изтичането на срока по ал. 2 лицата, които са получили лиценз за актюер по реда на Наредба № 14 от 2004 г. за реда и начина за лицензиране на актюери на пенсионноосигурителни дружества и на управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване, могат да изпълняват задълженията на отговорен актюер при извършване на актюерското обслужване на пенсионноосигурителни дружества и на управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване, както и да бъдат избирани за отговорни актюери на пенсионноосигурителни дружества и на управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24 и § 25, които съответно се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте тези три параграфа от 23 до 25, които съответно стават от § 24 до 26. Има ли бележки по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 26 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Мариана Костадинова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 26, който става § 27:
“§ 27. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г. с изключение на:
1. Член 45, ал. 3, чл. 47, Глава четвърта, чл. 71, ал. 4, чл. 77, ал. 5, чл. 80, ал. 5, чл. 88, ал. 3, чл. 89, чл. 99, ал. 4, чл. 112-116 включително, чл. 127, 137, 139-149 включително, Глава седемнадесета, Глава двадесет и втора, чл. 254, ал. 1, т. 2, чл. 256, чл. 258, ал. 1, т. 2 и 3, ал. 2, 3 и 5, чл. 282, ал. 2 и § 14, т. 2, буква “б”, т. 3, т. 4, буква “в” и т. 5 от Преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
2. Член 254, ал. 2, който влиза в сила от датата на Решението на Комисията на Европейския съюз, след като бъдат предоставени сведения за сключване на споразумение между Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и бюрата на автомобилните застрахователи на държавите членки в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Директива 72/166/ЕИО за сближаване на законите на държавите членки, свързани със застраховането срещу “Гражданска отговорност” по отношение на използването на моторни превозни средства и за налагане на задължения за застраховане срещу такава отговорност.
3. Член 266, който влиза в сила от 11 юни 2012 г.
4. Член 282, ал. 4 и чл. 284-286, които влизат в сила от датата на Решението на Комисията на Европейския съюз, след като бъдат предоставени сведения за сключване на споразумение между Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и компенсационните органи на държавите членки в съответствие с чл. 6, ал. 3 от Директива 2000/26/ЕО за сближаване на законите на държавите членки, свързани със застраховането срещу “Гражданска отговорност” по отношение на използването на моторни превозни средства и за изменение на директиви на Съвета 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО. До влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз Националното бюро на българските автомобилни застрахователи създава организацията за изпълнение на функциите като компенсационен орган.
5. Член 288, ал. 2, който влиза в сила от 11 юни 2007 г. и се прилага за всички заведени претенции за обезщетение, по които към тази дата Управителният съвет на Гаранционния фонд не се е произнесъл. До датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз Гаранционният фонд заплаща обезщетения само когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България. Гаранционният фонд създава организацията за изпълнение на функциите на Информационен център в срок 6 месеца от влизането в сила на този кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли бележки по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на § 26, който става § 27, и § 27, който става § 28.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има постъпили две предложения. Едното предложение е на колегата Ариф Агуш, което той оттегли на заседание на комисията. Предложението на народния представител Атанас Папаризов не е подкрепено от комисията. Предложението не е оттеглено, защото той не беше на гласуването.
Не виждам в залата народните представители Ариф Агуш и Атанас Папаризов, така че ще прочета техните предложения.
Предложение на народния представител Ариф Агуш за създаване на нов § 28 със следното съдържание:
“§ 28. В периода до 1 януари 2007 г. застраховките “Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да бъдат сключвани при спазване на минимална задължителна рискова премия. Нейният размер се определя ежегодно от Комисията за финансов надзор. Той не може да бъде по-малък размер от този, посочен в приложението на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 18 от 10.11.2004 г. на КФН за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането.”
Другото предложение на народния представител Атанас Папаризов е също за създаването на нов § 28 със следното съдържание:
"§ 28. До 1 януари 2007 г. задължителните застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите да се сключват при спазване изискванията за минимална задължителна рискова премия. Размерът на минималната задължителна рискова премия се определя от Комисията за финансов надзор и не може да бъде по-нисък от размера, посочен в приложението към чл. 13, ал. 1 от Наредба № 18 от 2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Застраховането, приета с Решение № 28-Н от 10 ноември 2004 г. на Комисията за финансов надзор."
Комисията не подкрепя и двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Двамата колеги ги няма, за да подкрепят или да оттеглят своите предложения.
Господин Цонев, желаете ли да поясните защо не приемате предложенията им?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във връзка с либерализацията на пазара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, имате ли изказвания по предложенията на народните представители Ариф Агуш и Атанас Папаризов? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Ариф Агуш, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 8, против 62, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 17, против 40, въздържали се 57.
Това предложение също не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По Приложение № 1 и Приложение № 2 има направено едно предложение на колегите Асен Агов и Нено Димов, което не е подкрепено от комисията. Предложението гласи:
В т. 5 "Изкупуване на капитал" се заменя със "спестовна застраховка".
2. В т.6е "безработица" се заменя с "пълна загуба на работоспособност" .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи за изказване?
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря.
Господин председателю, аз ще оттегля предложението, което сме направили по т. 5.
Искам да се спра на предложението по т. 6. Идеята тук е не да се застраховаме срещу безработица. Ние можем да останем безработни и да не бъдем застраховани за това – идеята е, когато загубим възможност да работим повече. Има случай, в който сме достигнали до пълна загуба на работоспособност. В този случай ние можем да се застраховаме, за да получаваме нещо като пенсия вследствие на тази трудова злополука. Така че най-вероятно това е лош превод от някоя директива.
Аз съм много изненадан, че комисията не подкрепя това предложение. Може би от комисията ще обяснят защо не е подкрепено това предложение, но според мен правилното е да се каже, че се застраховаме именно в случаите на пълна загуба на работоспособност. Това е случаят, който трябва да покрием. Другото просто върви по други механизми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи да коментират нещо по казаното тук?
Госпожица Агайн, заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря, господин председател.
Точки "б", "в", "г" и "д" третират случаите на работоспособност – трайно загубена или намалена вследствие на злополука; трайно загубена или намалена вследствие на заболяване, както и временна вследствие на злополука и вследствие на заболяване.
Точка "е" третира случаите на безработица и е в съответствие с разпоредбите на директивата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Димов, имате ли някаква друга реакция по казаното?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Не, никъде не се пише за пълна загуба на работоспособност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Да го подложа ли на гласуване?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Длъжен съм да подложа на гласуване предложението на народните представители Агов и Димов в т. 6 думата "безработица" да се замени с "пълна загуба на работоспособност".
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 40, против 43, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
При това положение Приложение № 1 и Приложение № 2, по които няма други предложения, не се четат, а направо се прилагат към стенограмата.
Колеги, има ли желаещи за изказване по Приложение № 1 и Приложение № 2? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 10.
Кодексът за застраховането е приет на второ четене.
Благодаря на всички колеги, които приеха този важен Кодекс за застраховането, и особено на господин Цонев, който положи много труд.
Има думата господин Йордан Цонев, също за да ви благодари.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, аз също искам да благодаря на членовете на комисията, на членовете на Комисията по финансов надзор и на всички, които участваха за сериозния труд, който положихме. Това е много сериозна крачка, която направихме към синхронизирането на този пазар с изискванията на Европейския съюз. А знаете, че по Глава "Застраховане" имахме бележки в така наречения Червен сектор от Мониторинговия доклад, така че мисля, че отговорихме навреме, адекватно и в срок.
Особено благодаря на двамата ми заместници Мариана Костадинова и Петър Кънев, които много ми помогнаха в трудната работа по този закон. Благодаря ви още веднъж. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Браво!
Колеги, преди да преминем към следващата точка от нашия дневен ред, позволете ми да прочета едно съобщение, което получих сега:
От 11,00 ч. в Клуба на народния представител Академичният хор при Студентския дом ще поздрави народните представители със свои изпълнения по случай 8 декември – Деня на студентската младеж.
Заповядайте в Клуба на народния представител!
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Господин Свинаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Най-напред ще помоля, като процедура, в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Любомир Дацов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на финансите Любомир Дацов.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали се няма.
Моля, поканете в пленарната зала заместник-министъра на финансите.
Господин Свинаров, заповядайте, за да представите становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни.
(2) Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
(3) Този закон се прилага за обработката на лични данни, съставляващи или предназначени да съставляват част от регистър, която се извършва от:
1. администратор на лични данни, установен на територията на Република България;
2. администратор на лични данни, който не е установен на територията на Република България, но е задължен да прилага този закон по силата на международното публично право;
3. администратор на лични данни, който не е установен на територията на държава – членка на Европейския съюз, както и в друга държава – членка на Европейското икономическо пространство, но за целите на обработването използва средства, разположени на българска територия, освен когато тези средства се използват само за транзитни цели; в този случай администраторът трябва да посочи представител, установен на територията на Република България, без това да го освобождава от отговорност.
(4) Обработването на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство се урежда в специални закони.
(5) Условията и редът за обработването на единен граждански номер и на други идентификационни номера с общо приложение се уреждат в специални закони.
(6) Този закон не се прилага за обработването на лични данни, извършвано от физически лица за техни лични или домашни дейности.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. (1) Лични данни за всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност.
(2) Личните данни трябва да:
1. се обработват законосъобразно и добросъвестно;
2. се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели;
3. бъдат пропорционални на целите, за които се обработват;
4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
По § 1 и § 2 има ли някакъв коментар? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Администратор на лични данни, наричан по-нататък “администратор”, е физическо или юридическо лице, както и орган на държавна власт или на местно самоуправление, който обработва лични данни, като видът на обработваните данни, целите и средствата за обработване са определени със закон.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Администратор е и физическо или юридическо лице, както и орган на държавна власт или на местно самоуправление, който сам определя вида на обработваните лични данни, целите и средствата за тяхното обработване.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 се отменя.
5. Създава се ал. 4:
“(4) Администраторът осигурява спазването на изискванията на чл. 2, ал. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. (1) Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия:
1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
3. обработването е необходимо за сключване и изпълнение на договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна;
4. обработването е необходимо, за да се защитят живота и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;
5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущества имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
(2) Обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. В тези случаи разпоредбите на Глава трета не се прилагат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Свинаров.
Колеги, имате думата по § 3 и § 4. Няма желаещи за коментар.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 3 и 4 са приети.
Заповядайте в Клуба на народния представител.
Давам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН (звъни): Продължаваме със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. Член 5 се изменя така:
“Чл. 5. (1) Забранено е обработването на лични данни, които:
1. разкриват расов или етнически произход;
2. разкриват политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели;
3. се отнася до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. обработването е необходимо за целите на изпълнението на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото законодателство;
2. физическото лице, за което се отнасят тези данни, е дало своето съгласие за обработването им, освен ако в специален закон е предвидено друго;
3. обработването е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, за което тези данни се отнасят или на друго лице и състоянието на физическото лице не му позволява да даде съгласие или съществуват законни пречки за това;
4. обработването се извършва от организация с нестопанска цел, включително с политическа, философска, религиозна или синдикална цел, в хода на законосъобразната й дейност и с подходяща защита при условие, че:
а) обработването е свързано единствено с членовете на тази организация или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели;
б) данните не се разкриват на трети лица без съгласието на физическото лице, за което те се отнасят;
5. обработването се отнася до данни, публично оповестени от физическото лице, или то е необходимо за установяването, упражняването или защитата на права по съдебен ред;
6. обработването е необходимо за целите на превантивната медицина, медицинската диагностика, предоставянето или управлението на здравни услуги, при условие, че данните се обработват от медицински специалист, задължен по този закон да пази професионална тайна или от друго лице, обвързано с подобно задължение за опазване на тайна;
7. обработването се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото то не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят тези данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте § 5, така както беше прочетен.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народния представител Ранчев и предлага § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Трябва да гласуваме предложението за отпадане на тези два параграфа – 6 и 7.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 7:
“§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 накрая се добавя “независимо дали са реабилитирани”.
2. В ал. 2, т. 1 думите “и юридически лица с нестопанска цел” се заменят с “или администратори на лични данни по смисъла на този закон”.
3. В ал. 5 думите “ал. 3” се заменят с “ал. 4”, а след думите “мандат на” се добавя “съответния член на”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте § 8, който става §, 6 и § 9, който става § 7.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли други идеи? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отпадането на § 10.
Гласували 81 народни представители: за 50, против 6, въздържали се 25.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 8:
“§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 накрая се добавя “и на водените от тях регистри на лични данни”;
б) точки 7 и 8 се изменят така:
“7. разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон;
8. участва в подготовката и задължително дава становища по проекти на закони и подзаконови нормативни актове в областта на защитата на личните данни.”
в) Създава се т. 9:
“9. осигурява прилагането на решенията на Европейската комисия в областта на защитата на личните данни.”
2. В ал. 2 думите “чл. 14” се заменят с “ал. 1, т. 2”, а след думата “комисията” се поставя запетая.
3. В ал. 3 се създава изречение второ:
“В бюлетина се публикува и отчетът по чл. 7, ал. 4.”
4. Създава се ал. 4:
“(4) Комисията приема етичен кодекс за поведение на администраторите на лични данни при отчитане на специфичните особености на тяхната дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 10:
“§ 10. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Алинеи 3, 4, 5 и 6 се изменят така:
“(3) Проверките по ал. 1 се извършват по молба на заинтересовани лица, както и по инициатива на комисията въз основа на приет от нея месечен план за контролна дейност.
(4) Проверяващите лица се легитимират със служебна карта и заповед на председателя на комисията за съответната проверка.
(5) При извършване на проверки лицата по ал. 1 могат да възлагат изготвяне на експертизи по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(6) Проверката завършва с акт за констатация, а при установено нарушение по този закон – с акт за неговото установяване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 11.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 15 да се раздели на три параграфа - § 12, 13 и 14, със следната редакция:
“§ 12. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1) В регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2 се вписват данните по чл. 18, ал. 2.
(2) Вписването в регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2 се удостоверява с идентификационен номер.
(3) Регистърът по ал. 1 е публичен.”
§ 13. Член 15 се отменя.
§ 14. Член 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) В 14-дневен срок от подаване на заявление за регистрация по чл. 18, комисията вписва администратора на лични данни в регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2, ако са изпълнени изискванията на този закон за обработване на лични данни.
(2) Преди да извърши вписването по ал. 1 комисията може да направи предварителна проверка и да даде задължителни предписания относно условията за обработване на личните данни и водене на регистър от администратора на лични данни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Имате ли желание да коментирате така прочетените текстове? Не виждам желаещи.
Моля гласувайте текстовете на параграфи от 11 до 16, които стават параграфи от 8 до 15 включително.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16:
“§ 16. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Администраторът на лични данни е длъжен да подаде заявление за регистрация, когато е налице поне едно от следните условия:
1. обработва лични данни, които разкриват расов или етнически произход, политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и лични данни, отнасящи се до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном;
2. обработва лични данни при упражняване на правомощия, предоставени със закон;
3. поддържа регистър, съдържащ данни за не по-малко от 100 физически лица;
4. получил е задължително предписание за регистрация от комисията.
(2) Администратор може да се регистрира и доброволно без да има задължение за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Дайте да гласуваме този параграф, защото става въпрос за предложение за отменяне на чл. 17 и становище на комисията, която е с друго виждане, има друг текст.
Подлагам на гласуване § 17, който става § 16.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 18 да се раздели на два параграфа - § 17 и § 18, със следната редакция:
“§ 17. Член 18 се изменя така:
“Чл. 18. (1) Администраторът или негов представител подава заявление за регистрация по чл. 17 и документи по образец, утвърден от комисията, преди започване на обработката на лични данни.
(2) Заявлението съдържа:
1. данните, идентифициращи администратора на лични данни и неговия представител, ако има такъв;
2. целите на обработване на личните данни;
3. категориите физически лица, чиито данни се обработват, и категориите лични данни, отнасящи се до тях;
4. получателите или категориите получатели, на които личните данни могат да бъдат разкрити;
5. предлаганото предоставяне на данни в други държави;
6. общото описание на мерките, предприети съгласно чл. 23, позволяващо изготвянето на предварителна оценка на тяхната целесъобразност.
(3) За всяка промяна на данните по ал. 2 администраторът уведомява комисията преди нейното извършване. В случаите, когато такава промяна е предвидена в закон, уведомяването се извършва в 7-дневен срок от влизането в сила на съответния закон.
(4) В случаите, когато администраторът не е вписан в регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2, той е длъжен да предостави данните по ал. 2 на всяко лице при поискване.”
“§ 18. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) В случаите, когато личните данни се събират от лицето, за което се отнасят, администраторът или негов представител е длъжен да му предостави:
1. данните, които идентифицират администратора и неговия представител;
2. целите на обработването на личните данни;
3. получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните;
4. данните за задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставянето им;
5. информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни.
(2) Данните по ал. 1 не се предоставят, когато физическото лице, за което се отнасят, вече разполага с тях или в закон съществува изрична забрана за предоставянето им.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
“§ 19. Член 20 се изменя така:
“Чл. 20. (1) Когато личните данни не са получени от физическото лице, за което те се отнасят, администраторът или негов представител е длъжен да му предостави:
1. данните, които идентифицират администратора и неговия представител;
2. целите на обработването на личните данни;
3. категориите лични данни, отнасящи се до съответното физическо лице;
4. получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните;
5. информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни.
(2) Данните по ал. 1 се предоставят на лицето, за което се отнасят, към момента на вписването им в съответния регистър, или ако се предвижда разкриване на данните на трето лице – не по-късно от момента на разкриването им за пръв път.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. обработването й за статистически, исторически или научни цели и предоставянето на данните по ал. 1 е невъзможно или изисква прекомерни усилия;
2. описването или разкриването на данни са изрично предвидени в закон;
3. физическото лице, за което се отнасят данните, вече разполага с информацията по ал. 1;
4. е налице изрична забрана за това в закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля да бъдат коментирани параграфи от 17 до 19 включително. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
“§ 20. Член 21 се изменя така:
“Чл. 21. (1) Всяка друга информация извън тази по чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1, свързана с обработването на данните, се предоставя след извършване на преценка за необходимостта от предоставянето с цел гарантиране на справедливо обработване на данните по отношение на физическото лице, за което се отнасят.
(2) Преценката по ал. 1 се извършва от администратора за всеки конкретен случай.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
“§ 21. Член 22 се изменя така:.
“Чл. 22. (1) Администраторът на лични данни е длъжен да осигури достъп на лицата по чл. 12, ал. 1 до водените от него регистри и да не препятства контрола върху процеса по обработване на лични данни.
(2) Администраторът на лични данни е длъжен да предостави на лицата по чл. 12, ал. 1 исканата информация в устен или писмен вид, или на други информационни носители.
(3) Когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът за достъп по Закона за защита на класифицираната информация.
(4) Всички лица, които обработват лични данни, са длъжни да оказват съдействие на комисията при упражняване на правомощията й.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
“§ 22. Член 23 се изменя така:
“Чл. 23. (1) Администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване.
(2) Администраторът взема специални мерки за защита, когато обработването включва предаване на данните по електронен път.
(3) Мерките по ал. 1 и 2 са съобразени със съвременните технологични постижения и осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете, свързани с обработването, и на естеството на данните, които трябва да бъдат защитени.
(4) Мерките по ал. 1 и 2 се определят с инструкция на администратора на лични данни.
(5) Комисията определя с наредба минималното ниво на технически и организационни мерки, както и допустимия вид защита. Наредбата се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, пред нас имаме три текста от този законопроект – параграфи от 20 до 22 включително.
Моля за вашия коментар. Не виждам такъв.
Моля да гласуваме параграфи от 20 до 22 включително.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Тези три параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
“§ 23. В чл. 24 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “по чл. 3, ал. 1” се заличават.
2. Алинея 3 се отменя.
3. Алинеи 4, 5 и 6 се изменят така:
“(4) Отношенията между администратора и обработващия лични данни се уреждат с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в които се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на обработващия данните.
(5) За вреди, причинени на трети лица от действия или бездействия на обработващия данни, администраторът отговаря солидарно с него.
(6) Обработващият лични данни, както и всяко лице, действащо под ръководството на администратора или на обработващия, което има достъп до лични данни, може да ги обработва само по указание на администратора, освен ако в закон е предвидено друго.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
“§ 24. В чл. 25 алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:
“(1) След постигане целта на обработване на личните данни администраторът е длъжен:
1. да ги унищожи, или
2. да ги прехвърли на друг администратор, като предварително уведоми за това комисията, ако прехвърлянето е предвидено в закон и е налице идентичност на целите на обработването.
(2) След постигане целта на обработване на личните данни администраторът ги съхранява само в предвидените в закон случаи.
(3) В случаите, когато след постигане целта на обработване администраторът иска да съхрани обработените лични данни като анонимни данни за исторически, научни или статистически цели, той уведомява за това комисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26:
“§ 26. В чл. 26, ал. 2 думите “по чл. 3, ал. 1” се заличават.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 27 да се раздели на два параграфа - § 27 и § 28, със следната редакция:
“§ 27. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. Упражняването на правото на достъп до лични данни не може да накърнява правата на друго физическо лице или да е насочено срещу националната сигурност и обществения ред.”
“§ 28. Член 28 се изменя така:
“Чл. 28. (1) При упражняване на правото си на достъп физическото лице има право по всяко време да поиска от администратора на лични данни:
1. потвърждение за това, дали отнасящи се до него данни се обработват, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват;
2. съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник;
3. информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни, отнасящи се до него, поне в случаите на автоматизирани решения по чл. 34б.
(2) Физическото лице може да упражни безплатно своето право да получи информация по ал. 1 веднъж на 12 месеца.”
(3) При смърт на физическото лице правата му по ал. 1 и 2 се упражняват от неговите наследници.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29:
“§ 29. Създава се чл. 28а:
“Чл. 28а. Физическото лице има право по всяко време да поиска от администратора:
1. да заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на този закон;
2. да уведоми третите лица, на които са били разкрити личните му данни, за всяко заличаване, коригиране или блокиране, извършено в съответствие с т. 1, с изключение на случаите, когато това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Уважаеми народни представители, има ли желание за изказване по параграфите до 28 на вносителя, който става 29-и на комисията? Не виждам желаещи.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 3.
Текстовете от § 23 до § 29 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 30:
“§ 30. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:
“(1) Правото на достъп по чл. 26 и правата по чл. 28а се осъществяват с писмено заявление до администратора на лични данни.
(2) Заявление може да бъде отправено и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(3) Заявлението по ал. 1 се отправя лично от физическото лице или от изрично упълномощено от него лице чрез нотариално заверено пълномощно.”
2. Алинея 4 се отменя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 31:
“§ 31. Член 30 се изменя така:
“Чл. 30. (1) Заявлението по чл. 29 съдържа:
1. име, адрес и други данни за идентифициране на съответното физическо лице;
2. описание на искането;
3. предпочитана форма за предоставяне на информацията по чл. 28, ал. 1;
4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция.
(2) При подаване на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и нотариално заверено пълномощно.
(3) Заявленията по чл. 29 се завеждат в регистър от администратора.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32:
“§ 32. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Информацията по чл. 28, ал. 1 може да бъде предоставена под формата на устна или писмена справка или на преглед на данните от съответното физическо лице или от изрично упълномощено от него друго лице.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Администраторът на лични данни е длъжен да се съобрази с предпочитаната от заявителя форма на предоставяне на информацията по чл. 28, ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 33:
“§ 33. Член 32 се изменя така:
“Чл. 32. (1) В случаите по чл. 28, ал. 1 администраторът на лични данни или изрично оправомощено от него лице разглежда заявлението по чл. 29 и се произнася в 14-дневен срок от неговото подаване.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен от администратора до 30 дни в случаите по чл. 28, ал. 1, точки 1 и 2, когато обективно се изисква по-дълъг срок за събирането на всички искани данни и това сериозно затруднява дейността на администратора.
(3) В 14-дневен срок администраторът взема решение за предоставянето на пълна или частична информация по чл. 28, ал. 1 на заявителя или мотивирано отказва предоставянето й.
(4) В случаите по чл. 28а, т. 1 администраторът взема решение и извършва съответното действие в 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 29 или мотивирано отказва извършването му.
(5) В случаите по чл. 28а, т. 2 администраторът на лични данни взема решение в 14-дневен срок и незабавно уведомява третите лица или мотивирано отказва да извърши уведомяването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, до § 33 на вносителя, който става § 34 на комисията, има ли някакви забележки? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи от 29 до 33 включително, които стават съответно параграфи от 30 до 34 включително.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Параграфите до 34 включително на комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 35:
“§ 35. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Администраторът отказва достъп до лични данни, когато те не съществуват или предоставянето им е забранено със закон.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Администраторът отказва пълно или частично предоставяне на данни на лицето, за което те се отнасят, когато от това би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност или за защитата на класифицираната информация. Отказът не се мотивира, като се посочва само правното основание.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 36:
“§ 36. След чл. 34 се създават чл. 34а и чл. 34б:
“Чл. 34а. (1) Физическото лице, за което се отнасят данните, има право:
1. да възрази пред администратора срещу обработването на личните му данни при наличие на законово основание за това; когато възражението е основателно, личните данни на съответното физическо лице не могат повече да бъдат обработвани;
2. да възрази срещу обработването на личните му данни за целите на директния маркетинг;
3. да бъде уведомено, преди личните му данни да бъдат разкрити за пръв път на трети лица или използвани от тяхно име за целите по т. 2, като му бъде предоставена възможност да възрази срещу такова разкриване или използване.
(2) Администраторът уведомява физическото лице за правата му по ал. 1, точки 2 и 3.
Чл. 34б. (1) Решението на администратора е недопустимо, когато:
1. има правни или други съществени последици за физическото лице, и
2. е основано единствено на автоматизирано обработване на лични данни, предназначено да оценява лични характеристики на физическото лице.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато решението е:
1. взето по време на сключването или изпълнението на договор, при условие че подадената от съответното физическо лице молба за сключване или изпълнение на договора е била удовлетворена или че съществуват подходящи мерки, гарантиращи законните му интереси;
2. уредено в закон, предвиждащ и мерки за защита на законните интереси на лицето.
(3) Физическото лице има право да поиска от администратора да преразгледа решението, прието в нарушение на ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, пред вас имате два параграфа - § 34, който става 35, и § 35, който става 36. Има ли желаещи за изказване по тях? Не виждам.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 36 да се раздели на два параграфа - § 37 и § 38, със следната редакция:
“§ 37. Член 35 се изменя така:
“Чл. 35. (1) Предоставянето на лични данни от администратора на трети лица се допуска, ако:
1. е налице някое от основанията по чл. 4;
2. източниците на данни са публични регистри или документи, съдържащи обществена информация, за която е осигурен достъп по ред, определен в закон.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 се отправя писмено искане, в което се посочва основанието за предоставяне на лични данни.
(3) Администраторът се произнася с решение по искането в 14-дневен срок, като предоставя исканите данни или мотивирано отказва предоставянето им.
(4) Администраторът писмено уведомява третото лице за решението си по ал. 3.
(5) Предоставянето на лични данни или отказът могат да се обжалват от заинтересованите лица по реда на Глава седма.”
§ 38. Член 36 се изменя така:
“Чл. 36. (1) Предоставянето на лични данни от администратора на чуждестранни физически и юридически лица или на чужди държавни органи се допуска с разрешение на Комисията за защита на личните данни, ако нормативните актове на страната-получател гарантират по-добра или еднаква с предвидената в този закон защита на данните.
(2) При прехвърлянето на лични данни в случаите по ал. 1 се спазват изискванията на този закон.”
Комисията предлага да се създаде § 39:
“§ 39. Създава се чл. 36а:
“Чл. 36а. (1) Предоставянето на лични данни в държава-членка на Европейския съюз, както и в друга държава-членка на Европейското икономическо пространство, се извършва свободно при спазване на изискванията на този закон.
(2) Предоставянето на лични данни в трета държава се допуска само, ако тя осигурява адекватно ниво на защита на личните данни на своя територия.
(3) Преценката за адекватността на нивото на защита на личните данни в трета държава се извършва от Комисията за защита на личните данни, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с действието или съвкупността от действията по предоставянето на данните, включително характера на данните, целта и продължителността на обработването им, правната им уредба и мерките за сигурност, осигурени в третата държава.
(4) Преценка по ал. 3 не се извършва, когато Европейската комисия се е произнесла с решение относно нивото на защита на личните данни в третата държава, на която се предоставят данните.
(5) Изискването по ал. 2 не се прилага, когато предоставянето на лични данни се извършва съгласно международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
(6) Извън случаите по ал. 2 и 4 администраторът може да предоставя лични данни в трета държава, ако:
1. лицето, за което се отнасят данните, е дало изрично съгласие за това;
2. предоставянето е необходимо за изпълнението на договор между физическото лице и администратора или се осъществява по молба на лицето;
3. предоставянето е необходимо за изпълнение на договор, сключен в интерес на физическото лице между администратора и друг субект;
4. предоставянето е необходимо или се изисква от закона поради значим обществен интерес или за установяването, упражняването или защитата на права по съдебен ред;
5. предоставянето е необходимо, за да се защитят живота и здравето на лицето, за което се отнасят данните;
6. се предоставят данни, които са общодостъпни.
(7) Предоставянето на лични данни в трети държави е допустимо във всички случаи, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, имате ли коментар по тези текстове? Не виждам.
Моля, гласувайте § 36 да стане § 37, създаването на нов § 38 и създаването на нов § 39.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 40:
“§ 40. Създава се чл. 36б:
“Чл. 36б. (1) Извън случаите по чл. 36а предоставянето на лични данни в трета държава се извършва след разрешение на Комисията за защита на личните данни, при условие че администраторът, представляващ данните, и администраторът, който ги получава, представят достатъчно гаранции за защитата им.
(2) Комисията уведомява Европейската комисия и компетентните органи на другите държави членки за разрешенията, предоставени по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 41.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 39, който става § 42:
“§ 42. В чл. 38 се правят следните изменения:
1.Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) При нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в 30-дневен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му.
(2) Комисията се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание.”
2. Алинея 3 се отменя.
3. В ал. 5 думите “във връзка с ал. 1” се заменят с “по ал. 2”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 45:
“§ 45. Член 42 се изменя така:
“Чл. 42. (1) За нарушения по чл. 2, ал. 2 и чл. 4 администраторът на лични данни се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.
(2) За нарушения по чл. 5 администраторът се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.
(3) За нарушения по чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 администраторът се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 до 30 000 лв.
(4) Администратор, който не изпълни задължението си за регистрация по чл. 17, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.
(5) Администратор, който не се произнесе в срок по заявление по чл. 29, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(6) За отказ от съдействие на комисията във връзка с контролните й правомощия лицата се наказват с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.
(7) За други нарушения по този закон виновните лица се наказват с глоба или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.”
Комисията предлага да се създаде § 46:
“§ 46. Създава се чл. 42а:
“Чл. 42а. Когато нарушенията по този закон са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 47:
“§ 47. В чл. 43 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от администрацията” се заличават.
2. В ал. 2 след думата “данни” се добавя “въз основа на решението на комисията по чл. 38, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, имате ли коментар по тези три текста? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 48:
"§ 48. В Допълнителната разпоредба в § 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 1, 2 и 3 се изменят така:
"1. "Обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне или по друг начин актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
2. "Регистър на лични данни" е всяка структурирана съвкупност от лични данни, достъпна по определени критерии, централизирана, децентрализирана или разпределена на функционален или географски принцип.
3. "Обработващ лични данни" е физическо или юридическо лице, държавен орган или орган на местно самоуправление, който обработва лични данни от името на администратора на лични данни."
2. Точка 4 се отменя.
3. Точка 6 се изменя така:
"6. "Анонимни данни" са лични данни, приведени във форма, която не позволява те да бъдат свързани със съответното физическо лице, за което се отнасят."
4. Точка 8 се отменя.
5. Създават се точки 11, 12, 13, 14 и 15:
"11. "Трето лице" е физическо или юридическо лице, орган на държавна власт или на местно самоуправление, различен от физическото лице, за което се отнасят данните, от администратора на лични данни, от обработващия лични данни и от лицата, които под прякото ръководство на администратора или обработващия имат право да обработват лични данни.
12. "Получател" е физическо или юридическо лице, орган на държавна власт или на местно самоуправление, на когото се разкриват лични данни, независимо дали е трето лице или не. Органите, които могат да получават данни в рамките на конкретно проучване, не се считат за получатели.
13. "Съгласие на физическото лице" е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, се съгласява те да бъдат обработвани.
14. "Трета държава" е всяка държава, която не е член на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
15. "Директен маркетинг" е предлагане на стоки и услуги на физически лица по пощата, по телефон или по друг директен начин, както и допитване с цел проучване относно предлаганите стоки и услуги."
Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията предлага да се създадат параграфи 49, 50, 51 и 52:
"§ 49. В Закона за достъп до обществена информация в § 1 "Допълнителна разпоредба", т. 2 се изменя така:
"2. "Лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност."
§ 50. Разпоредбата на § 38, относно чл. 36, се прилага до влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§ 51. Разпоредбите на § 1, относно чл. 1, ал. 3, т. 3, § 8, т. 1, буква “в”, относно чл. 10, ал. 1, т. 9, § 39, относно чл. 36а, § 40, относно чл. 36б и § 48, т. 5, относно т. 14 от Допълнителната разпоредба, влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§ 52. В тримесечен срок от влизане в сила на закона, Комисията за защита на личните данни издава кодекса по § 8, т. 4, относно чл. 10, ал. 4, и наредбата по § 22, относно чл. 23, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, на вашето внимание е предложен § 44, който става § 48, заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и предложението на комисията за създаване на параграфи 49, 50, 51 и 52.
Има ли някой, който иска да направи бележки по тези предложения? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Благодаря ви за това, че приехме този закон.
Благодаря на господин Свинаров за докладването.
Съгласно приетата програма за работата на Народното събрание за 7-9 декември 2005 г., преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Моля, господин Милтенов, докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, докладвам законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии на второ четене.
Заглавие на закона: “Закон за изменение и допълнение на Закона за политическите партии”.
Има направено предложение от народните представители Дончева и Николова да бъде създаден нов § 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 32, ал. 2 в края на изречението точката се заменя със запетая и се добавя “освен, когато подпомагат дейността на партията и се запазва основното им предназначение.”
Искам да обърна внимание на колегите народни представители, че това беше балансът, който беше постигнат в комисията. Там се проведе една доста задълбочена дискусия и бе направено това уточнение – да се приеме предложението, за да се запази основното предназначение на партийните клубове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, аз ще си позволя да прочета текста на този параграф, който се обсъжда: “Предоставените помещения на политически партии не могат да се преотдават под наем, да се преотстъпват за ползване, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица”, към което се предлага да се добави “освен когато подпомагат дейността на партията и се запазва основното им предназначение”.
Това е доста важен текст, който се предлага на вашето внимание. Има ли кой да го коментира?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, това е наистина много важен текст. Той беше една от гордостите на приетия през м. април 2005 г. Закон за политическите партии. Считаше се, че този текст - за забраната за извършване на стопанска дейност, както и редица разпоредби, които открояваха финансовата отчетност и дисциплина на партиите, ще подействат оздравително на политическата система. Тук имаше политически представители, които разбраха основния смисъл и разум на този текст, подкрепиха го и той повече от година вече е в сила.
Имаше очакване и от обществото най-после да бъде приведена тази правна норма, подкрепена от сърце и от душа от някои от народните представители, да бъде реализирана и действително политическите партии да се ограничат в своята основна дейност – контактите им с гражданското общество, представителството на гражданите като част от гражданското общество в България.
На второ четене се предлага текст от представителя на Съюза на демократичните сили Елеонора Николова и на Българската социалистическа партия – Татяна Дончева, който елиминира една забрана за отдаване под наем на трети лица за ползване и за извършване на съвместна стопанска дейност от страна на партиите. Тоест възвръща или връща стария текст, стария режим, нещо, което според нас, Демократи за силна България, е недопустимо. Този текст действаше и морализиращо, и дисциплиниращо на всички, които си даваха сметка какви корупционни практики, не само в рамките на малките и по-големи партии, могат да възникнат, но колко е вредно това за болната политическа система в България.
Категорично се противопоставяме тази забрана да бъде отменена, макар и с витиевати думи, текстове, които всъщност изказват сърдечното желание на част от политическите партии да осъществяват стопанска дейност, да имат приходи. Защото добавеният текст в комисията, освен когато подпомага дейността на партиите, буквално означава, че всеки наем, всяко преотдаване за ползване или в съдружие с трети лица не са дарения естествено. Че всеки заплатен наем подпомага дейността на партиите и че това изобщо не решава проблема, нито пък освежава така наречената забрана и особено добавеното вчера, и се запазва основното им предназначение. Това означава, че ако едно помещение, предоставено за клубна дейност, се ползва за колбасарски цех и ако веднъж годишно там се събират партийните членове на събрание, би отговаряло на двете допълнителни условия, които уважаемите колеги от СДС и от БСП предлагат. Дали обаче това е целта на законодателя? Най-важното е, че в случая законодателят е представен от политическите партии – дава мнение и гласува по един закон, който е негово творчество, създава права, ограничения и задължения на самото това представителство.
Аргументите на Демократи за силна България в подкрепа на казаното дотук са следните. Политическите партии получиха централизирана, държавна субсидия за своята издръжка. Тоест българските данъкоплатци имат принос в това политическата система да съществува и да защитава техните права. Освен това Законът за политическите партии създаде преференции на парламентарно представените партии, като каза, че наемите са в размер на амортизационните отчисления. Има общини, в които наемите са 8 стотинки, има общини, в които са 20-25, а те се пренаемат за суми и числа, които са трицифрени, а в някои случаи и четирицифрени.
Вчера се изказаха аргументи, че политическите партии, достигнали до едно ново политическо ниво и съвършенство, искали да развиват издателска дейност, да ползват клубната база за разпространение на рекламни, политически материали и т.н. Това нещо, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа народни представители, не се забранява от закона. Има нарочен текст, в който е казано как се издържат партиите – от дарения, от физически лица, от собствени приходи, от собствени имоти, от издателска дейност, от рекламна дейност. И дали едно клубно помещение ще бъде използвано от партията за тези цели зависи от волята на самата партия. Но не бива да превръщаме елитните представители на политическата система в съдържатели на кръчми, на цехове и други заведения, които наистина се отразяват върху здравето на политическата система в България не само на нашето представителство тук.
Затова, уважаеми господин председателю, пледирам към тази зала, към представителите на тези политически партии, които сформират мнозинство при гласуването, текстът и добавката да отпадне. Да се запази старият текст и забраната, и по този начин политическите партии да покажат, че имат имунна система, че имат тонус да съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Масева.
Реплика – господин Пинчев. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масева! Най-напред ще изразя едно кротко учудване от обстоятелството, че Вие, ако не се лъжа, бяхте депутат и сте забравили, че този закон беше приет преди осем месеца, а не преди една година, както още от самото начало дословно казахте. Това е записано.
Второ, искам да кажа, че Вашето твърдение за корупционните практики, които щели да се утвърдят в резултат на връщане на старото положение в закона, не отговаря на истината, а точно обратното. Корупционните практики се утвърждават, когато политическите партии нямат с какво да си ремонтират дадените за ползване помещения. Мога да Ви кажа, че тази година в резултат на дъждовете, няма да кажа на кое място, един от клубовете, дадени на БЗНС, протече и валеше, както на улицата. Ние се чудехме откъде и как да направим нещата. Не бях депутат и аз дадох пенсията си, за да се ремонтира покривът на този клуб. Казвам го, не защото съм засегнат, а за да Ви кажа как стои въпросът. Ние тогава не разполагахме с държавна субсидия – клубът ни беше даден и ние трябваше да го ремонтираме.
Другото, което искам да Ви кажа, е, че в цялата история на българския политически живот – от Освобождението ни от турско робство досега, партийни офиси и клубове са ползвани и за тези допълнителни цели, като партиите не от това са събирали средства, за да се самоиздържат. Аз съм дълбоко несъгласен с Вашето твърдение, предполагам и другите колеги не го споделят, че цифрите били 3- и 4-цифрени. Със същата лекота Вие бихте могли да кажете, че те са 5- и 6-цифрени и хората би трябвало да Ви вярват.
Вчера в Комисията по правни въпроси народните представители приеха единствено разумния текст. Аз не отричам доброто, което направиха Нововремците с някои свои предложения в промените, които бяха гласувани окончателно в Народното събрание на 23 март 2005 г. Но специално в тази му част те наложиха една промяна, която тях лично не ги касаеше. Простете ми, уважавам вашата партия, но и вас тази промяна много не ви касае. Защото тяхната цел, като новосформирана партия, беше старите партии да бъдат ликвидирани. Това не трябва да го допускаме, защото в България демократичната система се основава върху свободното функциониране на политическите партии. Благодаря Ви, дано не съм Ви засегнал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, за тези, които не са посветени в същината на спора, за да не останете с неправилно впечатление от казаното от госпожа Масева, искам да кажа, че след оживен дебат в Комисията по правни въпроси вчера в крайна сметка беше приет един балансиран текст, който позволява извършването на съпътстваща търговска дейност в партийните клубове при определени условия, а именно когато това подпомага дейността на политическата партия и когато не противоречи на основното предназначение за клуба. По този начин се създава препятствие за извършване в клубовете на чисто търговска дейност.
Личното ми становище е, че възприемането на крайни законодателни решения никога не е ефективно. Не беше добър подходът, който съществуваше по силата на предишния Закон за политическите партии и който връзва ръцете в партийните клубове да се извършва каквато и да била дейност. Трябва да признаем, а и предполагам, че госпожа Масева ще се съгласи, с новия Закон за политическите партии, който е в сила от м. април на т.г., не беше постигнат никакъв ефект. Законът не се спазваше или беше заобикалян. Примерите са най-разнообразни. Мога да посоча ситуацията в Благоевград, където по договорка на политическите сили в общината общинският съвет определи ниски наеми на сдружения с нестопанска цел, регистрирани от политическите партии, тоест създадоха се предпоставки за заобикалянето на този закон.
Така че ясната регламентация на условията, при които може да бъде извършена търговска дейност в партийни клубове, дава възможност законът да бъде приложен, а в случаите, когато той бъде нарушаван, нарушителите да понесат съответните санкции, предвидени в същия закон.
Ще споделя с вас и личното си мнение, че партийната и политическата дейност в началото на ХХІ век не са такива, каквито бяхме свикнали да ги възприемаме в средата на миналия век. Партийните клубове не са просто помещения, в които се извършват партийни събрания и партийни сбирки. Това са места, където тече обмен на мнения, срещи с избиратели, дискусии. Абсолютно нормално е това да бъде извършено в нормална обстановка. Лично аз приемам за нормално например предлагането на кафе в партийните клубове или извършването на някаква подобна съпътстваща търговска дейност. По-скоро обратното, забрана на подобна възможност би довела до корупционни практики, а именно финансирането на тези дейности извън определения от закона ред от фирми или различни групировки, дава възможност за извършването на тази дейност при определени ангажименти на политическите партии.
Давам си сметка, че такова решение, каквото прие вчера Комисията по правни въпроси и каквото ни предстои да гласуваме днес в тази зала, е в разрез с открития популизъм, който тече в момента в общественото пространство и който се стимулира от подобни изказвания като на колежката Масева, която много уважавам. Давам си сметка, че при тази интерпретация това е не особено разбираемо и приемано от обществото решение, но според мен като юрист законите трябва да бъдат създавани такива, че да създават предпоставки за тяхното прилагане, за контрол и да не се допуска заобикалянето им. Мисля, че точно така ще се случи, ако гласуваме текста, както беше приет вчера от Комисията по правни въпроси и се предлага днес да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Вземам думата за реплика. Текстът, който обсъждаме, е предложение за промяна в закон, приет на 1 април 2005 г. Защо се предлага сега това?! Защо е необходима стопанска дейност на политическите партии?! Когато чета текста “освен когато подпомагат дейността на партията и се запазва основното им предназначение”, си мисля – ако помещението бъде отдадено под наем за магазин за авточасти и един път в годината там се проведе партийно събрание, се запазва основното му предназначение – нали така? (Оживление в залата.)
Спомням си началото на прехода, когато беше приет законът, с който се отне имуществото на обществените организации от тоталитарното време. Знам по какъв начин беше възприето това от БСП и от останалите организации. Може би сега това е част от избиване на комплекса. Ако се направи справка за политическите партии – кой какво ползва в страната, ще се види защо днес се предлага това и защо се подкрепя от мнозинството.
И не може да се нарича популизъм това, което обществото мисли за политическите партии! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте за втора реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Колежке, разбирам, че в момента не можете да приложите закона, който действа. Затова не Ви харесва и искате да го смените. Моят въпрос към Вас е: как ще гарантирате, че ще приложите закона след това и ще сервирате кафе, само когато се събират партийните другари, за да могат да обсъждат ценовия шок, който предлага Българската социалистическа партия заедно с коалиционните си партньори? Или може би това кафе ще бъде безакцизно и ще ги черпите и с безакцизни цигари?! Според мен това е много далече от нормалната логика. Политическите партии не са ООД-та и АД-та и не могат да си набавят средства по този начин при положение, че държавата отделя субсидии за тези политически партии. Тоест българският данъкоплатец вече плаща по един начин на политическите партии, които са парламентарно представени, за да съществуват и да го представляват. Следователно вие искате по още един начин българският данъкоплатец да плаща. Според мен това не е заслужено, нещо повече – не сме си го изработили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Димов.
Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Димов, този текст ще ползва по еднакъв начин всички политически сили, които отговарят на определени предпоставки – тоест да имат над 1% от подадените гласове на последните парламентарни избори, така че ще ползва не по-малко и представляваната от Вас политическа сила. Даже бих казала, че това е законов текст, който ползва повече опозицията, отколкото управляващото мнозинство. Неслучайно той беше предложен от Новото време в рамките на предишния парламент, когато те бяха част от управляващото мнозинство.
Що се касае до първата реплика, бих искала да кажа, че всеки, който има желание да прочете текста, ще му стане ясно, че критериите дали не се злоупотребява с правото са съпътстваща търговска дейност, са дадени ясно в законовия текст и всеки проверяващ би могъл да установи дали дейността е свързана с дейността на партията и дали не променя предназначението на партийния клуб. Тук не се изискват някакви особени умения, знания и проверки, та тези обстоятелства да бъдат проверени и в случаите, в които се касае за нарушения – например клубът е отдаден под наем за магазин за авточасти - това помещение, предоставено на съответната партия, да бъде отнето и политическият представител на партията, сключил подобен договор, да бъде наказан по предвидения от същия закон ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Манолова.
Има думата господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Действително ние възпроизвеждаме в някаква степен дебатите от вчерашното заседание на Правната комисия, но то е така, защото в крайна сметка се касае за един доста щекотлив въпрос. И аз искам да ви върна и във времето, което беше преди предходната промяна от м. април миналата година, когато отново съществуваха ограничения по отношение на възможностите политическите партии да извършват каквато и да било стопанска дейност в техните клубове. Всъщност това беше времето, когато бяха натрупани драстичните парадокси по отношение на използването на партийните клубове, а не в тези осем месеца се случи това нещо. Така или иначе, ние не можем да бягаме от този проблем, защото очевидно се касае за една масова практика. Но важното е да намерим и разума в регламентирането на този въпрос.
Аз не съм със съзнанието, че текстът, който се предлага, е най-съвършеният. Действително той поражда много, много други въпроси, които вчера се опитах да повдигна пред Правната комисия. Считам, че ние в крайна сметка сме съгласни с едно: не можем да затваряме очите си и да си заравяме главите в пясъка пред проблема, но от друга страна, ние трябва да търсим по-съвършения начин за решаването на този проблем.
Веднага ще ви кажа, че за да направим добрата регламентация в това взаимоотношение и да дадем възможност на политическите партии все пак да имат някакъв регламент, с който да не стоят едни празни клубове, които да се отключват от събрание на събрание, а това да бъде едно живо място, където хората да комуникират, да обменят своите идеи, естествено е, че те не могат да бъдат само с една маса и столове. Напълно нормално е да има и нещо по-различно от това. Такава е традицията на българския политически живот, аз и друг път съм го коментирал. Дали политическата приказка се смазва по-добре с кафе, дали с чаша вино или с чаша бира, това е отделен въпрос, но това е нещото, което винаги се е случвало. Ако ние приемем, че това е естествената среда, защо трябва да създаваме изкуствена регламентация или изкуствени ограничения, които да ни хвърлят в другите крайности. Казвам ви, те съществуват и те не са преодолени, те бяха направени по един невероятен начин, за който не ми се говори. Защото наистина имаше клубове, които бяха отдадени за магазини за авточасти, други клубове съществуваха като магазини за мебели, трети клубове са и продължават да функционират в буквалния смисъл на думата като заведения за обществено хранене, ресторанти, кръчми, механи и т.н. Явно замисълът на закона не е клубната база да се използва по този начин.
Следователно ние трябва да намерим механизма за съчетанието. Това, което се предлага в момента, е първата стъпка. Но аз пледирам за това пред вас ние наистина да се опитаме да направим един малко по-съществен ремонт в по-късен момент на Закона за политическите партии, защото там има много други неща, които би трябвало да се променят.
Веднага ще поставя пред вас един такъв въпрос. Сега е болезнено да се допусне извършването на някаква форма на стопанска дейност, не от политическите партии, разбира се, а от техните партньори, които ще бъдат наематели или съдружници в една съвместна дейност, но естествено е, че веднага поставям въпроса коя политическа партия с колко клуба разполага в страната. Или ако ние разработим механизъм и се съгласим всички, че дошлите на власт политически партии няма да злоупотребяват с правата си и да се натрупват с клубове във времето на своето управление, естествено е, че ще има една съвсем друга гледна точка. Тоест, ако ние кажем, че държавата е длъжна на всяка политическа партия, която има парламентарно представителство, например да предоставя два или три клуба в населените места, като, разбира се, можем да кажем, че населено място с определен брой жители има еди-колко си клуба, тоест, че има механизъм това да се регламентира, тогава никой няма да е с убеждението, че на базата на експлоатацията на тези клубове политическите партии натрупват пари, с които финансират собствената си политическа дейност.
Естествено е политическата партия да може да си наеме колкото иска клубове на свободния пазар, но що се касае за задължението на държавата и общините да предоставят и осигуряват, то това нещо би могло да бъде лимитирано. Лимитираме ли го ние в текст на закона, няма да има злоупотреби, няма да има съмнения в обществото за това кой колко клуба ползва, във всеки клуб каква стопанска дейност развива и как си финансира своята политическа дейност.
Следващото нещо, което трябва да знаем, че е проблем. В закона е записано, че се дава една преференциална цена, която се равнява само на амортизационните отчисления на тези клубове. Веднага се поставя въпросът за това срещу каква цена се преотдава това имущество. Парадоксите са невероятни! Държавата дава за 100 лв., политическата партия взема 2000 и повече. Мога да ви цитирам съвсем конкретни примери. Разликата е огромна.
Можем да помислим и по въпроса, когато се предоставя тази възможност и ако политическа партия реши да използва един клуб за допълнителни цели, в които да се извършва стопанска дейност, която пак трябва да бъде конкретно лимитирана, да бъде ограничена и възможността за разликата в наема, който се получава. Примерно това може да бъде в рамките на разходите за поддръжката на клуба – нещо, което да е прилично и обществено приемливо.
Пак казвам, аз считам, че в момента ние правим една първа стъпка към търсенето на нормалното и разумното решение на тези проблеми, без да считам, че това е най-съвършеното ни творение. И аз се обръщам към вас, колеги, че ние наистина трябва да доразработим този механизъм, за да имаме една непротиворечива и обществено справедлива база за ползването на клубовете, които са държавни и общински. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Янев.
Има ли желаещи да направят реплика на господин Янев или да се изкажат? Не виждам.
Госпожа Банкова има думата за процедура.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Моята процедура има единствената цел да влезе в протокола на Народното събрание. В момента, в който статуквото си гласува закон да се утвърди още по-здраво и яко статукво, в момента, в който всеки призив срещу този партиен егоизъм, който ние трябва да облечем в законодателна инициатива, се определя като популизъм, аз отказвам да приема, че възраженията срещу този закон са популизъм. Отказвам да го възприема! Много удобна ви стана тази дума. Вие я използвате, когато протестираме срещу участието на България в Ирак, използвате я, когато протестираме срещу базите и срещу какво ли не! Тази дума сега няма да ви помогне.
Взех процедура, за да се запише в протокола, че 40-ото Народно събрание в момента с по-малко от 60 души ще гласува тази законодателна инициатива, която се нарича простичко партиен егоизъм. С по-малко от 60 души! Моля господин председателят да прецени как трябва да реагира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Така е, госпожо Банкова, но това не беше процедурно предложение. А вчера двата закона за войските бяха гласувани с 36 души и многобройни чужди карти. Така се гласува.
Няма повече предложения.
Моля да гласуваме.
Гласували 137 народни представители: за 115, против 20, въздържали се 2.
Този текст е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Преминаваме към последния параграф. По него има направени две предложения. Първото е на колегите Пинчев, Колчаков, Димитров, Киров и Мръцков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Второто предложение е на Бойко Радоев. Ще си позволя да го прочета, защото комисията се спря на него като по-прецизно. Това предложение стана § 2:
Параграф 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби да придобие следния вид:
“§ 4. (1) Регистрираните към датата на влизане в сила на този закон политически партии в срок до 30 юни 2006 г. привеждат уставите си в съответствие с изискванията на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли изказвания по този текст? Заповядайте, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, Народното събрание прояви достатъчно добра воля при първо четене на предложението, направено от нашите колеги от Български народен съюз, за удължаване на срока на действие, тоест пререгистрация на онези партии, които трябва да си приведат уставите в съответствие с новите изисквания на Закона за политическите партии.
Ние в Обединените демократични сили преосмислихме тази позиция. Между другото, искам да припомня, че гласувахме “въздържали се” и внесохме предложение този срок да бъде от 6 месеца. Мотивите ни за това са, че 9 месеца – от 1 април, когато влезе в сила този закон, бяха предостатъчни за всички политически партии да си приведат уставите в съответствие с изискванията на Закона за политическите партии. Но ако срокът бъде удължен с още една година, почти две години, този закон в определена своя част няма да работи. Този случай е безпрецедент в цялата законодателна практика на българския парламент от Освобождението досега.
Затова ние предлагаме срокът да бъде удължен само с шест месеца, за да може и последните организации, които по някакви, да ги наречем обективни причини, не са си свършили своята работа, да си я свършат. Крайно време е не Народното събрание да се съобразява с нуждите на политическите партии, но и самите партии да се съобразяват с приетите закони. Колеги, иначе няма смисъл да приемаме законодателни актове, ако вечно ще отлагаме тяхното действие във времето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Пинчев.
Моля, гласувайте това предложение за удължаване на срока за привеждане на уставите в съответствие до 30 юни 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 17.
Предложението е прието, а с това и целият Закон за политическите партии.
Заповядайте, господин Лютфи, да продължите да водите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, продължаваме със следващата точка от програмата за работата на Народното събрание за тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
Вносител е народният представител Валентин Милтенов.
Има становище на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Бисеров, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин председател.
Имам процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието Маргарит Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете заместник-министъра на правосъдието да заеме своето място в пленарната зала.
Заповядайте, господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
“С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата
На свое заседание, проведено на 23 ноември 2005 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
На заседанието на комисията присъстваха: господин Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, и адвокати Маргарита Бояджиева и Даниела Доковска – представители на Висшия адвокатски съвет.
От името на вносителя законопроектът бе представен от народния представител Валентин Милтенов.
Предложенията за изменения и допълнения са в пет направления:
- замяната на изискването за “еднократно” оказване на съдействие и защита с “временно”;
- отмяната на изискването за полагането на изпит по български език за чуждестранен адвокат в случаите на трайно установяване на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, както и при вписването на чуждестранен адвокат в адвокатска колегия след тригодишно упражняване на адвокатската дейност в Република България;
- отмяната на изискването за ежегодно подаване на документ от страна на чуждестранния адвокат, който е вписан в адвокатска колегия в Република България, за потвърждаване на правоспособността му в държавата, в която е придобита;
- намаляване на минималния срок на обучение от 5 на 3 години за придобиване на диплом за завършено висше юридическо образование в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност; и
- отмяната на изискването за събеседване с чуждестранния адвокат, който иска вписване в адвокатска колегия в Република България на основание тригодишно упражняване на адвокатска професия на територията на Република България.
При обсъждането на законопроекта се проведе задълбочена професионална дискусия по следните въпроси:
- замяната на думата “еднократно” с “временно” според народните представители Мая Манолова, Ремзи Осман и Павел Чернев би създало предпоставки за заобикаляне на изискванията за регистрация на постоянно практикуващите чуждестранни адвокати и българските адвокати, а с това и двоен стандарт, а народният представител Янаки Стоилов изтъкна, че проблемът не е в термините, а в тяхното определение;
- отмяната на изискването за владеене на български език не следва да се отнася за чуждестранните адвокати, вписани в Българска адвокатска колегия, тъй като трябва да отговарят на изискванията, които важат за българските адвокати. Този режим трябва ясно да се разграничава от режима за трайно упражняване на адвокатска дейност от чуждестранни адвокати под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност. Наред с това не се изяснява на какъв език и по какъв начин те ще осъществяват процесуално представителство пред български съд, пред който съдебният език е българският език и дали ще бъде достатъчно в този случай задължителното съвместно явяване с български адвокат. Този проблем се постави в изказванията на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова, Мая Манолова, Янаки Стоилов. Според Яни Янев въпросът с българския език не следва да се абсолютизира;
- предложението за отпадане на събеседването при подадено искане за вписване в адвокатска колегия в Република България не е продиктувано от директивата на съвета, която предвижда събеседване за проверка на действителния и непрекъснат характер на упражняваната дейност. Според директивата преценката е по-скоро преценка на формалните основания, отколкото по същество. Според народните представители Янаки Стоилов и Елиана Масева допълнително трябва да се изследва законодателството и практиката на европейските държави за наличието на изисквания за степента на познаване на националното право, което чуждестранният адвокат може да практикува;
- предложението за занижаване на срока за придобиване на юридическо образование от 5 на 3 години следва да се уреди, без да се посочва срок за обучение, а чрез обща формулировка, която да препраща към условията за придобиване на юридическо образование в държавата, в която е призната адвокатската правоспособност;
- адвокат Даниела Доковска посочи три принципа, на които следва да отговаря режимът за статута на чуждестранния адвокат:
- първо, чуждестранният адвокат да не получава по-малко благоприятен режим, отколкото българския адвокат;
- второ, чуждестранният адвокат да не получава по-благоприятен статут от този, който е получил в своята страна;
- трето, чуждестранният адвокат трябва да не е в привилегировано положение спрямо българския адвокат. Наред с това трябва да се прави разлика между статута на адвокати с процесуално представителство и без процесуално представителство, както и възможността за въвеждане на специални правила спрямо чуждестранните адвокати по отношение на защитата пред върховните съдебни инстанции;
- извън предложените промени, според всички изказали се народни представители, следва да се обсъди въпроса за въвеждането на различни термини в Глава трета на Закона за адвокатурата, които да разграничават от чуждестранните адвокати адвокатите от държавите – членки на Европейския съюз. Това се налага и от диференцирания подход във връзка с влизането в сила на съответните промени, част от които следва да станат действащо право от момента на приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз.
Народният представител Христо Бисеров разграничи необходимостта от решаването на проблемите, които поставя внесеният законопроект от една страна, и качеството на законопроекта от друга страна, което според него не е задоволително.
При гласуването законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от народния представител Валентин Милтенов, получи 7 гласа “за”, 3 гласа “против” и 5 гласа “въздържали се”, с което Комисията по правни въпроси не го подкрепи на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Бисеров.
Предстои да бъде представено становището на Комисията по европейска интеграция от господин Казак.
Заповядайте, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:
“Становище
на Комисията по европейска интеграция относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от народния представител Валентин Милтенов на 14 септември 2005 г.
На свое заседание, проведено на 20 октомври 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
С предложения законопроект се цели окончателното транспониране в българското законодателство на Директива 77/249 за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатските услуги и Директива 98/5 за улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията.
Регулираната материя попада в обхвата на преговорна Глава 2 “Свободно движение на хора”. Предложените изменения и допълнения са във връзка с бележките, направени по време на техническите консултации с Европейската комисия в областта на взаимното признаване на професионални квалификации. В общностното право хармонизационните изисквания за упражняване на адвокатска професия са въведени с Директива 77/249 и Директива 98/5.
Измененията, които се предлагат със законопроекта, са в Глава 3 “Чуждестранни адвокати” на Закона за адвокатурата.
1. Във връзка с Договора за създаване на Европейската общност и споразумението за асоцииране
Предложеният законопроект не решава проблемите, свързани с изтичането на преходния период по чл. 45, ал. 2 (i) от Споразумението за асоцииране. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за адвокатурата предвижда българско гражданство като предпоставка за придобиване на правата на адвокат. Налице е дискриминационно третиране на основание гражданство, което влиза в остро противоречие с разпоредбите на договора за създаване на Европейската общност и тълкувателната практика на съда на европейските общности. Водещата комисия следва да прецени възможностите за прецизиране на законовия текст в съответствие с общностното право.
2. Във връзка с влизането в сила на разпоредбите, с които се въвеждат изискванията на двете директиви
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата предвижда разпоредбите от чл. 10 до чл. 13 и от чл. 15 до чл. 19 от Закона за адвокатурата да влязат в сила от датата на обнародването на закона в “Държавен вестник”. С тези разпоредби се урежда статутът на чуждестранните адвокати и на адвокатите от страните – членки на Европейския съюз да упражняват адвокатска професия в страната. Съгласно действащия Закон за адвокатурата тези разпоредби влизат в сила от датата на присъединяването – 1 януари 2007 г. Предложеното влизане в сила на изброените текстове от датата на обнародване на настоящия закон в “Държавен вестник” е в съответствие с изискването на чл. 45, ал. 2, т. (i) от Европейското споразумение за асоцииране. С него България е поела ангажимент да предостави на гражданите на общността третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на собствените си граждани, но най-късно до изтичане на преходния период по споразумението. Съгласно чл. 7, ал. 1 от същото споразумение преходният период е с максимална продължителност от 10 години и изтича през 2005 г. С оглед спазването на прилагането на принципа на взаимност в отношенията между България и държавите – членки на Европейския съюз е препоръчително предложените законови разпоредби да влязат в сила от 1 януари 2007 г.
3. По въвеждането на Директива 98/5 за улесняване на постоянното упражняване на адвокатска професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията
Член 10 на Директива 98/5 привежда условията, при които адвокат от държава – членка на Европейския съюз, практикуващ под наименованието на държавата по произход, може да бъде вписан в адвокатската колегия на приемащата държава на основание тригодишно ефективно и непрекъснато упражняване на адвокатска професия в тази държава. Директивата въвежда различни режими на вписване в зависимост от това дали адвокатът има тригодишна практика в областта на правото на приемащата държава (включително по общностно право) или по-кратка – по правото на тази държава. В последната хипотеза директивата императивно предвижда, че оценката на практиката на адвоката и неговите способности да я продължи, се извършва чрез събеседване с компетентния орган на приемащата държава. Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата е предвидена отмяна на изискването за събеседване, като по този начин задължителната разпоредба на чл. 10, ал. 3 (б) от Директивата не е транспонирана.
4. По въвеждането на Директива 89/48 за взаимно признаване на дипломи и квалификации
В съответствие с разпоредбите на Директивата за взаимно признаване на дипломи и квалификации законопроектът коректно премахва изискването за петгодишен срок за придобиване на диплома за висше юридическо образование като условие за явяване на приравнителен изпит и го заменя с тригодишен такъв. Добавянето на изискването за успешно завършен изискуем стаж за правоспособност като предпоставка за явяване на приравнителен изпит адекватно транспонира разпоредбите на директивата.
Въз основа на направения анализ се налага заключението, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата въвежда частично разпоредбите на Директива 77/249, Директива 98/5 и Директива 89/48. При положение, че бъдат приети измененията и допълненията в Глава 3 “Чуждестранни адвокати” в редакцията, предложена в настоящия законопроект, следва да се има предвид, че към момента на присъединяването на България към Европейския съюз е необходимо уредбата на упражняването на адвокатска професия в България от адвокати от държавите членки да бъде изцяло приведена в съответствие с изискванията на посочените директиви.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от народния представител Валентин Милтенов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Наистина представеният на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата предизвика доста сериозни дискусии и реакции извън тази зала, за което, ако аз съм виновен, се извинявам, но в крайна сметка виждате, че от самото изложение и на Комисията по европейска интеграция се поставя много ясно въпросът, че това е един от законопроектите с европейска ориентация, които ще синхронизира именно нашето законодателство в Глава 2 “За свободно движение на хора”.
Преди всичко искам да направя няколко общи бележки, че с предложения законопроект наистина се цели окончателно транспониране в българското законодателство на двете директиви, които вече бяха споменати – Директива 77/249 на общността за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги и Директива 98/5 за улесняване на постоянното упражняване на адвокатска професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията. Те наистина предвиждат различни мерки за улесняване на упражняването на адвокатска професия при условията на свободно движение на хора и услуги.
Тази регулирана материя попада в обхвата на преговорна Глава 2 “Свободно движение на хора”.
Предложените изменения и допълнения са във връзка с бележките, направени по това време от техническите консултации с експертите на Европейската комисия в областта на взаимното признаване на професионалните квалификации от Брюксел, 6 юни 2005 г. Измененията наистина предлагат изменения в Глава трета “Чуждестранни адвокати” в Закона за адвокатурата. Всички ние знаем, че законът наистина беше съвсем скоро приет, а именно през миналата 2004 г., и той наистина постави една модерна уредба на българската адвокатура. Но във връзка с това, наред с поставените и поетите ангажименти на България от Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейските общности от 1995 г., България пое ангажимент да предостави на гражданите на Общността третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на собствените си граждани – най-късно до изтичането на преходния период от споразумението, който вече беше споменат, а той е 10-годишен и изтича в края на 2005 г. Във връзка с това при направените технически консултации с експертите от Европейската комисия наистина бяха поставени няколко пункта, по които България трябва да поеме ангажимент и да синхронизира своето законодателство. Именно във връзка с това е направен и моят законопроект, който обхваща тези пет пункта, които искам сега да изброя детайлно.
На първо място, това е премахването на изискването за еднократно оказване на съдействие и защита в чл. 11 и чл. 12 от Закона за адвокатурата.
Второ, премахване на изискването за полагане на изпит по български език за чуждестранния адвокат, установен в чл. 13 и 16 от Закона за адвокатурата.
Трето, премахване изискването за ежегодно подаване на документ от страна на чуждестранния адвокат за потвърждаване правоспособността съгласно правния ред в държавата, в която работи.
Четвърто, премахване на изискването за минимален срок на обучение от пет години за придобиване на диплом за завършено висше юридическо образование, чл. 18 ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Пето, прецизиране на изискването за събеседване, предвидено в чл. 17, ал. 3 от Закона за адвокатурата.
Всички тези предложения, свързани и обосновани в моя законопроект, наистина дават донякъде ясен отговор на поетите ангажименти от страна на България. Аз разбирам, че той поставя наистина една задълбочена дискусия в Правната комисия, че част от тези текстове наистина могат да бъдат подобрени и ние сме вече в контакт с повечето политически сили, за да може между първо и второ четене да бъдат подобрени тези предложения. И аз се надявам, че ние наистина ще постигнем един компромис, един оптимален вариант, за да бъдат приети между първо и второ четене.
Благодаря ви. Това е с няколко думи. След дискусията ще мога да взема отношение по всеки един от поставените въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Има думата за изказване господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Изправени сме пак пред хипотезата на това, че трябва да бързаме да свършим нещо, което като че ли не сме готови да свършим съвсем както трябва. Правната комисия всъщност се произнесе против законопроекта. Светата истина е, че Комисията по европейските въпроси също го обсъди с превариращо присъствие на гласовете “против”. В крайна сметка тя стигна до това гласуване в отсъствие на онези, които бяха изложили най-сериозната аргументация против законопроекта. От друга страна си давам сметка, че решаването на въпроса за свободното движение на хора е елемент от абсолютните изисквания на европейското ни присъединяване и че, ако нещата не се придвижат напред, рискуваме да изпаднем в едно доста неблагоприятно положение. В крайна сметка Договорът за асоциирането беше парафиран от мое име от господин Ескенази на 23 декември 1992 г. и, естествено, не мога да си позволя да поставям въпроса за това да бъде блокирано едно изискване, което така или иначе трябва да бъде изпълнено.
Проблемът е, че този законопроект страда от два фундаментални недъга, а ние си говорим тук, изброявайки конкретните параметри. Първият от тях е, че не се прави никаква разлика между процесуално представителство и адвокатска дейност изобщо. В отделни национални законодателства тази разлика е прокарана много ясно, така че не би била пречка за нашата европейска интеграция. Няма нужда да давам учебния пример с Англия, където сулиситър и баристър са със съвсем различни функции. Ние нямаме такова разграничение по вътрешното законодателство, но имаме разграничение на функциите. И това е едното нещо, което трябва да бъде взето предвид.
Другото нещо, което вече се спомена и от господин Бисеров, беше, че сериозен проблем на този законопроект е обстоятелството, че той не отчита необходимостта да няма дискриминация, да не бъде дадена възможност на един чуждестранен практикуващ, в случая адвокат, да има повече права от българския, от една страна. И второ, да има повече права от собствените си такива, които би имал по силата на своето национално законодателство. Тези два фундаментални въпроса липсват в настоящия законопроект.
Със стиснато сърце между зъбите аз вероятно ще гласувам за този законопроект на първо четене с дълбокото разбиране, че ако до второто четене той не се превърне в нещо драматично различно от това, което ние имаме в момента, поразиите ще бъдат големи и бих казал даже недопустими. Приемайки джентълменската дума и изразената готовност от страна на представителите на всички политически сили в комисията да се седне и този законопроект да бъде съществено коригиран и с участието на представители на адвокатурата, която има право да бъде чута в този момент, защото това е организацията, която представлява българските адвокати, то ако това бъде направено, наистина бихме могли да свършим полезна работа и, без да нарушаваме основни принципи на българското законодателство, да гарантираме изпълнението и на изискванията за приобщаване към Европейския съюз. Но само при положение, че тази уговорка наистина бъде спазена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата народният представител Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От станалите до момента дискусии е ясно, че проектът за изменение на Закона за адвокатурата беше широко дискутиран в Правната комисия и според мен това е естествено, тъй като се касае до регламентацията на една конституционна дейност по защита на правата и законните интереси на гражданите. Вярно е, че Законът за адвокатурата беше приет през миналата 2004 г. и основателно много от вас ще се запитат защо се налагат отново тези промени. За яснота бих искал да ви кажа, че на 6 юни 2005 г. в Брюксел са проведени технически консултации с представителите на Европейската комисия по въпроси в областта на взаимното признаване на квалификации, попадащи в рамката на преговорната Глава втора “Свободно движение на хора”. По време на тези консултации е констатирано, че все още са необходими частични корекции по действащия Закон за адвокатурата по пет пункта, които подробно колегата Милтенов, като вносител, изброи пред вас и няма нужда аз да ги повтарям.
Когато работим по този законопроект за частични изменения, според мен подходът трябва да бъде и такъв, а именно: синхронизиране на правата на чуждестранните адвокати у нас с тези права, които ние, българските депутати, имаме в чужбина. На първо място, колеги, бих искала да си изясним въпроса, че се касае до правата на адвокати в страните – членки на Европейския съюз, и нашите права в страните – членки на Европейския съюз. И според мен подходът трябва да бъде на пълна взаимност на правата на колегите от всички страни – членки на ЕС.
По отношение на първото предложение, което е за споровете дали чуждестранният адвокат на страна членка и гражданин на страна – членка на ЕС, еднократно трябва да може да упражнява правна помощ и съдействие в България или временно, както се внася. Спорът наистина е по-скоро терминологичен. Бихме могли да избегнем този момент, каквито договорености вече има в самата Правна комисия, като в самия термин “временно” бъде регламентирано, както се изяснихме, че се касае за действия ад хок за случай за определено дело, независимо че в едно дело теоретично е възможно да има няколко казуса.
По отношение на изискването, което се съдържа в нашия сега действащ закон, чуждестранните адвокати, включително и тези от страните – членки на Европейския съюз, да полагат нарочен изпит по български език аз ще ви кажа, уважаеми колеги, тъй като говорим за принцип на реципрочност, че имам справка за това как е решен този въпрос в законодателството на другите страни – членки на Европейския съюз. Тази справка я имам с любезното съдействие на Дирекцията по законодателна дейност и европейско право в парламента.
Справката касае практиката в осем страни – членки на Европейския съюз, между които т. нар. или аз поне така ги наричам “старите членки” като Австрия и Италия. Искам да ви уверя, че нито една от страните – членки на Европейския съюз, няма изискване чуждестранният адвокат да полага нарочен изпит по правото на страната, в която ще упражнява професията си. Няма никаква причина тези текстове да бъдат запазени в нашия Закон за адвокатурата.
Друг е въпросът обаче, че изискването за владеене на езика на територията на държавата ще се наложи от упражняването на добрата адвокатска практика на чуждестранния адвокат, но не бива да се изключва и държавната регулация в това отношение. Държавата трябва да направи необходимото, а и ние като законодателен орган да направим необходимото, за да бъде подтикнат чуждестранният адвокат да научи българския език, за да може, един път, да се представи добре като адвокат в залата, и втори път – да може успешно да гарантира правата и интересите на своя доверител.
Как е решен този въпрос в страните – членки на Европейския съюз, които цитирах? Чуждестранните адвокати, които са се установили за повече от три години на територията на държава – членка на Европейския съюз, за да могат да добият права на адвокати, каквито местните адвокати имат, да могат да бъдат вписвани в националните регистри на местните адвокати, трябва да полагат изпити. Тези изпити се провеждат на местния език. Това е един елегантен начин чуждестранните колеги да бъдат подтикнати и стимулирани да изучават българския език.
В нашия законопроект се прави предложение да отпадне един текст, на което бих искала да ви обърна внимание. Става въпрос за чл. 17, ал. 3. Прави се предложение да отпадне събеседването като начин и като възможност чуждестранният адвокат да бъде вписан в Националния регистър на българските адвокати. В такъв случай, уважаеми колеги, ще остане единствения способ – този чуждестранен адвокат, който три години е пребивавал в България и три години действително е практикувал, да се явява на приравнителен изпит по българско право, защото в сега действащия закон има такава разпоредба.
За сведение на всички искам да кажа, че в европейските страни, за които споменах в началото, такава възможност съществува – всички чужди адвокати полагат приравнителни изпити по местното право. В Кипър дори има изискване по закон да се провеждат семинари и обучение по местно право.
Това е, което бих искала да кажа вкратце. Доброто е, че ние, колегите от Комисията по правни въпроси, повечето сме действащи адвокати и като такива сме сговорчиви хора. Помежду си вече създаваме контакти и работни групи. Аз смятам, че тези съществуващи противоречия на първо четене ще бъдат избегнати в срока до второ четене и този закон би могъл да бъде приет успешно и то такъв, какъвто е необходим на нас – българските адвокати. Затова се надявам, че всички ние ще го подкрепим на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от доклада на Комисията по правни въпроси и от изказванията на колегите виждате, че всъщност този малък законопроект отваря доста проблеми. Тук не става въпрос само за това как ще се упражнява адвокатската професия в България. Може би по-важният въпрос е как ще бъдат защитени интересите на българските клиенти, пък и не само българските, тогава когато тези техни интереси се защитават в България.
Очевидно е, че този законопроект е имал нужда от доста сериозно преработване. Фактът, че Комисията по правни въпроси го отхвърля, не е случаен.
Представителите на Движението за права и свободи не го подкрепихме на заседанието на Комисията по правни въпроси и поради едно друго обстоятелство. Ние, работейки в комисиите, трябва да пресечем тази порочна практика, която все още съществува и която понякога ние стимулираме – да казваме, че законопроектът не е достатъчно добър, но ще го поправим между двете четения. След това по някакви причини това поправяне между първо и второ четене не се случва и накрая приемаме един закон и на второ четене със съзнанието, че не сме си свършили работата добре. По тази причина такъв тип гласуване в комисиите стимулира вносителите да бъдат по-внимателни. Това беше нашата позиция на заседание на комисията.
Вече смятам обаче, че имаме основание да вярваме, че този законопроект ще бъде подобрен, тъй като самият вносител – господин Милтенов, вече работи на експертно ниво. За щастие виждам желание у народните представители да участват в доработката на законопроекта. Разчитам на инициативата на вносителя, за да създаде действаща работна група, която да изпревари дори сроковете, така че да сме сигурни, че на второ четене в комисията ще имаме годни и добри текстове.
По тази причина аз смятам, че въпреки това, че на заседание на Комисията по правни въпроси ние се въздържахме при приемането му, сега тук, в залата, е добре да подкрепим законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има думата народният представител Валентин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам думата по повод на изказването на господин Филип Димитров, който беше обезпокоен от единия от основните елементи за процесуалното представителство. Искам също да благодаря на госпожа Антонова, че е успяла да се запознае с тази справка на Дирекция “Законодателна дейност и европейско право” към парламента.
Аз имам още един сравнителен анализ по тези въпроси от Министерството на правосъдието за някои страни – членки на Европейския съюз, и някои от Европейското икономическо пространство. Искам ясно да кажа, че по тези въпроси наистина има много ясен регламент там.
По отношение на процесуалното представителство принципно няма специални разпоредби относно процесуалната правоспособност на чуждестранните адвокати. Общо е разбирането, че те придобиват същия обем от права и задължения, каквито имат местните адвокати. Когато в местното право има ограничения за явяване пред висшите съдебни инстанции, тези ограничения се запазват и по отношение на чуждестранните адвокати. В това не трябва да има никакво съмнение. Аз съм се запознал с този анализ и ще ви го предоставя и на вас, за да видите, че в това отношение няма да има никакъв проблем.
По отношение на другите пунктове ние наистина може би навлизаме в дебат по второ четене на законопроекта, но всичките тези материали, които са тук по безспорен начин показват, че ние трябва да синхронизираме нашето законодателство с тези директиви. Не бива да имаме никакви притеснения. След внимателен прочит на тези директиви, на Европейското споразумение, на този анализ, който е направен от Министерство на правосъдието става ясно, че нещата са детайлни, те са изпипани и в никакъв случай няма да навредят нито на българската адвокатура, нито на клиентите, които се нуждаят от нейната правна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги!
Аз, в отклонение на аргументите, които колегата Милтенов изложи пред вас искам да кажа, че пред мен е Директива № 98/5 на Европейския съюз от м. февруари 1998 г., в която изрично се третира въпросът по отношение на приравняването на образователната квалификация и възможността за упражняването на професията в друга страна – членка на Европейския съюз. Аз изрично ще ви прочета текста, за да има успокоение в това, че ние тук не отваряме така широко вратата, както имаше големи притеснения за това в комисията. Поради тази причина на първо четене в рамките на Комисията по правни въпроси законопроектът не беше приет.
Това, което казва самата директива е, че системата за признаване на дипломи за висше образование, издавани след завършване на професионално образование с минимална продължителност три години за адвокат, който е придобил изцяло квалификация в една държава членка може да поиска да бъде призната неговата диплома, за да се установи в друга държава членка с оглед да упражнява адвокатска професия под професионално звание в съответната държава. Като допълнението е, че следва да се има предвид, че тази директива гарантира на адвоката възможността да се включи в професионалното съсловие в приемащата държава членка и че директивата не се стреми нито да промени правилата в тази професия, обръщам внимание на това, нито да освободим адвоката от спазването им. Тоест, ако ние считаме, че по някакъв начин по отношение на образователната степен, която получава, и времето, за което адвокатът в чужбина може да придобие юридическа диплома или да придобие диплома за юрист, възможността е по-малка от това, което е необходимо за България, то по отношение на правилата за упражняването на професията самата директива казва, че се прилагат тези правила, които са в страната.
Струва ми се, че това не е фатално, защото различните образователни системи по света предвиждат и различен срок за получаването на професионална квалификация юрист. Всъщност никой не се учи никъде за адвокат, съдия или прокурор, тоест за юридическата квалификация. Вече имаме примери дори в Англия, като магистърска програма, където това се взема и за две години, но като втора магистърска степен. (Реплика на народния представител Борислав Ралчев.) Именно за трите години казвам, че това са различните системи.
Къде при нас е защитната клауза, която създаваше проблеми и колегите се притесняваха, че ще отворим вратата за хора с, условно казано, ПУЦ по адвокатура, които да идват да упражняват професия в България. Тази клапа, тази врата, която стои пред българската адвокатура, е изпитът за професионална пригодност и познаване на българското право. В действащите сега норми за условията за упражняването на професията на чуждестранни адвокати в България тези ограничения съществуват. Той не може да започне работа като адвокат в България, ако не издържи изпит по познаване на българското право. Този изпит ще държи пред съответната адвокатска колегия, пред Висшия адвокатски съвет, така че това дали е взел дипломата си за юридическо образование в съответна държава за 3, 4, 5 или 2 години за нас няма значение, защото тук той държи изпит по българско право. Този човек трябва да докаже познанията си по българско право, за да упражнява професията в България.
Що се касае до ограниченията в правилата на упражняването на професията, забележете, ние изискваме от чуждестранния адвокат, за да може да се впише в България, поне три години работа в съответната адвокатска колегия, където е получил образованието си или където е работил, и едва след това да дойде в България. Ако той дойде на третата си година, ясно е, че този човек не може да отиде във Върховния съд, защото там се иска поне пет години да си бил и работил като адвокат, тоест това ограничение действа. Така че струва ми се, че по отношение на образованието този проблем ние не трябва да го считаме и да го абсолютизираме като невъзможност и ограничение, което трябва да привеждаме докрай в нашата страна. Има други възможности за проверката на квалификацията и съответно защитата на интересите на българския гражданин.
Другият щекотлив въпрос беше за езика. Макар и формално да отпада изискването да се държи изпит по български език, по същество изпитът, който се държи, за да се получи правото да се упражнява дейността в България, е записано, че се държи на български език. Ние винаги можем да поставим въпроса: добре, но той може да се яви с преводач. Няма значение как ще се яви. Вероятно този въпрос ще повдигне за нас процесуалното представителство на адвоката: когато влиза в съда как ще утвърждава правата си пред този съд, дали с преводач или без преводач, но ние в момента не разискваме този въпрос. Казваме това, че той трябва да се яви и изпитът трябва да се държи на български език пред българската изпитна комисия. Тоест това изискване макар и да отпада като формален изпит само за български език, остава в изискването за полагането на изпит за получаване на право за упражняването на дейност в България. Възпроизвеждам част от коментарите и нещата, които ние обсъждахме доста силно в комисията и които бяха най-щекотливите, с оглед възможността да се упражнява професията в България.
Другото, което бих желал да кажа, е, че явно този дебат беше много остър и доведе до това, че в крайна сметка в комисията не беше гласуван законът. Това даде възможност на всички колеги, които проявяваха интерес и активност, да се запознаят малко повече с допълнителните материали. Виждам, че има промени в становищата и разчитам на това, че действително на първо четене ще подкрепим законопроекта с достатъчните възможности, които имаме да го перфекционираме между двете четения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Господин Милтенов, заповядайте за реплика.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Искам да направя реплика – да допълня колегата Янев за това, което спомена в първия случай. Наистина става въпрос за приравняване на образователни степени. Не за приравняването им, а само за признаването на квалификацията, придобита в рамките на друга правна система.
От друга страна, искам да поясня още един важен факт. На това лице ще му бъде отказана възможността с тази своя образователна степен и придобита въз основа на нея професионална квалификация на адвокат, според правото на тази държава да търси реализация в други професии, за които по българското право се изисква 5-годишно висше юридическо образование, каквито са например професиите на съдия, прокурор, следовател, нотариус и пр. Така че в тази насока искам да успокоя колегите, че не се приравняват автоматично всички права на тези чуждестранни адвокати, които са придобили своята квалификация в съответната страна, но в случая им се дава правото да бъдат вписани в единния регистър на чуждестранните адвокати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата – вносител Валентин Милтенов.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедура – господин Милтенов. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да направя процедурно предложение срокът между първо и второ четене да бъде двуседмичен. Въпреки че сме напреднали в консултациите по изработването на предложения между първо и второ четене, считам, че малко по-дългият срок ще даде още по-голяма възможност да бъде задълбочен дебатът и да бъдат направени добри предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това значи след Коледната ваканция.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение за удължаване на срока е прието.
Преминаваме към точка осма от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАНАЯТИТЕ – вносители: Кръстанка Шаклиян, Лидия Шулева и Енчо Малев.
Има думата за представяне на становището на Комисията по правни въпроси нейният председател народният представител Янаки Стоилов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Мисля, че оставащото време ще бъде достатъчно да ви запозная със становището на Комисията по правни въпроси и евентуално някой от вносителите да представи накратко законопроекта.
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите
На редовно заседание, проведено на 16.11.2005 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите, внесен от Кръстанка Шаклиян, Лидия Шулева и Енчо Малев.
На заседанието присъстваха съвносителят народният представител госпожа Кръстанка Шаклиян, господин Рангел Чолаков и госпожа Румяна Атанасова от Националната занаятчийска камара. От името на вносителите народният представител Кръстанка Шаклиян запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект.
На 12 декември 2002 г. в съответствие със Закона за занаятите бе конституирана Национална занаятчийска камара като организация на занаятчиите, обединяваща 25 регионални занаятчийски камари, а в момента 7 национални занаятчийски браншови организации.
Трета година Националната занаятчийска камара и регионалните занаятчийски камари изпълняват делегираните им от държавата със закон функции по водене на занаятчийските регистри и организиране на занаятчийско обучение.
Липсата на административнонаказателни разпоредби към Закона за занаятите не създава условия за ефективното прилагане на Закона за занаятите, чрез който се въвеждат специални държавни изисквания за регистрация на занаятчии, в резултат на което не се ограничава нелоялната конкуренция и сивата икономика в занаятчийския сектор. Налице е необходимостта от въвеждане на съдебен контрол, за да бъдат пресечени незаконосъобразните практики на регионалните занаятчийски камари и да бъде установена постоянна съдебна практика по прилагане на Закона за занаятите.
По силата на възложените от Закона за занаятите правомощия, занаятчийските камари издават актове, които по характера си са административни по смисъла на Закона за административното производство. Посочените промени ще хармонизират Закона за занаятите със Закона за административното производство и Закона за административните нарушения и наказания и ще направи закона по-ефективно регулативно средство.
В последвалите разисквания участие взеха народните представители Анелия Мингова, Христо Бисеров, Елиана Масева, Ремзи Осман, Четин Казак, Кръстанка Шаклиян, Янаки Стоилов, Надка Балева и Надя Антонова.
Като основен проблем на предлагания законопроект се очертава правният статут на регионалните камари и на Националната занаятчийска камара и правният статут на актовете, които те издават. Доколкото това не са административни органи, тяхната уредба и правосубектност не следва да се търси на плоскостта на Закона за административното производство, нито на плоскостта на административната категория дела. Доколкото законопроектът е специален закон, който урежда статута и правото на занаятчийските камари да издават индивидуални административни актове, комисията намира, че по-удачно би било приложението по аналогия на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите и Търговския закон. В този смисъл следва да се коригират част от предложените текстове в частта за вида на субектите, за чиито актове се предвижда съдебен контрол, както предлаганите администртративнонаказателни разпоредби на законопроекта. Комисията смята, че предлаганият в чл. 64 от законопроекта съдебен контрол е удачно да се регламентира по подобие на чл. 74 от Търговския закон или по подобие на подобния режим в Закона за кооперациите.
След проведената дискусия и гласуване комисията реши с 8 гласа "за" и 7 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите, внесен от Кръстанка Шаклиян, Лидия Шулева и Енчо Малев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин председател на комисията.
Заповядайте, госпожо Шаклиян, да докладвате закона.
ДОКЛАДЧИК КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН:
"ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за занаятите
Раздел ІV
Съдебен контрол
Чл. 64. (1) Решенията на органите на Националната занаятчийска камара и на регионалните занаятчийски камари, които противоречат на закона или устава, подлежат на съдебен контрол. Този ред се прилага и при мълчалив отказ.
(2) Административните актове по ал. 1 се обжалват по реда и в сроковете, предвидени в Закона за административното производство.
Раздел V
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 65. (1) За нарушение или неизпълнение на чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 6, чл. 7, чл. 10, ал. 2, чл. 11, чл. 23, ал. 2, чл. 24, чл. 46 и чл. 47, ал. 1 от настоящия закон, виновните лице се наказват с глоба от 50 до 500 лв., ако деянието не представлява престъпление.
(2) В случаите на ал. 1, когато нарушението или неизпълнението е извършено от юридическо лице, глобата е в размер от 100 до 1000 лв.
Чл. 66. Актовете за констатирани нарушения се издават от председателя на съответната регионална занаятчийска камара по решение на Управителния съвет.
Чл. 67. (1) Въз основа на съставения акт областният управител или упълномощено от него лице издава наказателно постановление.
(2) Обжалването на наказателните постановления става по реда и в сроковете, предвидени в Закона за административното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Шаклиян.
Колеги, има ли желаещи да се изкажат по прочетения текст?
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН (НДСВ, от място): Аз бих искала да се изкажа, но вече като народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН (НДСВ): Колеги, искам да ви запозная накратко с историята. Законът за занаятите бе приет в последния ден на 38-ото Народно събрание – 12 април 2001 г. По предложение на народен представител от проекта на закона отпадат глави “Съдебен контрол” и “Наказателни разпоредби” с мотив след конституиране на Националната занаятчийска камара като организация, тя да направи предложение за “Съдебен контрол” и “Наказателни разпоредби”.
След две поредни промени в срока на регистрация, на 12 декември 2002 г. в съответствие със Закона за занаятите бе конституирана Националната занаятчийска камара, обединяваща 25 регионални занаятчийски камари. Вече трета година Националната занаятчийска камара и регионалните занаятчийски камари изпълняват делегираните им от държавата със закона функции по водене на занаятчийските регистри и организиране на занаятчийското обучение. Липсата на Глава “Съдебен контрол” и Глава “Административнонаказателни разпоредби” към Закона за занаятите не създава условия за ефективното му приложение, чрез което се въвежда специално държавно изискване за регистрация на занаятчиите, в резултат на което не се ограничава нелоялната конкуренция и сивата икономика в занаятчийския сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Шаклиян.
Колеги, има ли други желаещи да коментират членовете на този законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедурно предложение господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Тъй като част от текстовете в Закона за занаятите, които ще трябва да приемем на второ четене, ще бъдат в зависимост от текстовете на Административнопроцесуалния кодекс, моето предложение е да удължим срока за даване на предложения между първо и второ четене на две седмици, като се надявам, че в този срок ще успеем да приключим работата по Административнопроцесуания кодекс и да съобразим новите текстове в Закона за занаятите с постулатите, които сме приели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има предложение за двуседмичен срок за предложенията между първо и второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Колеги, утре има парламентарен контрол, на който ще отговарят министър-председателят на Република България Сергей Станишев, заместник министър-председателят Даниел Вълчев, Нихат Кабил, Меглена Кунева, Георги Петканов и Джевдет Чакъров.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,59 ч.)



Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Юнал Лютфи

Петър Берон


Секретари:
Силвия Стойчева

Мирослав Мурджов