ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 14 декември 2005 г.
Открито в 9,03 ч.
 

 
Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Петър Берон
 
Секретари: Силвия Стойчева и Мартин Димитров
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, моля за вашето внимание.
Преди да пристъпим към програмата за седмицата следва да отбележим днешния ден – 14 декември, като Ден на 50-годишнината от присъединяването на Република България към Организацията на обединените нации. В Председателския съвет съгласувахме един текст, който предлагам на вашето внимание:
“На днешния ден – 14 декември, преди 50 години България бе приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации. На тази дата през 1955 г. бе сложен край на следвоенната изолация на страната. С встъпването й в световната организация България стана съставна част от международната общност, обединена около високохуманните цели светът да бъде избавен от ужасите на войната, да бъдат препотвърдени вярата в основополагащите права на човека, в неговото достойнство, в равенството между мъжа и жената, между големи и малки народи.
През изминалото половин столетие пълноценното участие в многостранната дейност на ООН, на нейните специализирани органи, неизменно бе водещ приоритет на външната политика на България.
Реалният български принос към регионалната и глобалната сигурност се отличават и с участието на наши военни и полицейски контингенти през последното десетилетие и половина в редица ключови операции, осъществени с мандата и под егидата на ООН.
Като член на НАТО и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и като предстоящ член на Европейския съюз, България се стреми да допринася за ефективното синхронизиране на тяхната дейност с общите параметри на режима на глобална сигурност, поддържан от ООН. Активното включване на страната ни във всички основни насоки на дейност на Организацията на обединените нации през изминалите десетилетия бе и остава особено ценен принос към утвърждаването на авторитета на Република България като отговорен и надежден международен партньор, със свой собствен дял в усилията за изграждането на един по-свободен, по-сигурен и по-справедлив свят.
На днешния ден ние отново потвърждаваме привързаността на Република България към устава на ООН, готовността ни да работим за успешното реформиране на Световната организация, за утвърждаването й като основния многостранен форум, призван да гарантира мира и сигурността в новите глобални реалности, пълноценният и достоен живот на идните поколения.” (Ръкопляскания.)
Благодаря за вашето внимание. Приемам този отглас в залата като знак на съгласие с този текст и с това смятам, че можем да преминем към разглеждането на предложения проект за програма за тази работна седмица.
Позволете да го предложа на вашето внимание:
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за 14-16 декември 2005 г.
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Румъния.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата на общността за взаимно предоставяне на паневропейски електронни правителствени услуги за публични администрации, стопански предприятия и граждани (IDABC).
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. 
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията.
5. Второ четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.
6. Второ четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. – продължение.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
10. Второ четене на законопроекта за меценатството.
11. Второ четене на проекта за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – продължение.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
13. Второ четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
14. Парламентарен контрол.
Ако няма някакви по-специални коментари по този проект, моля да гласуваме проекта за програма.
Гласували 172 народни представители: за 164, против 2, въздържали се 6.
Програмата е приета.
 
Уважаеми колеги, искам да дам някои пояснения във връзка с нея. Както виждате, т. 13 е второ четене на законопроекта за държавния бюджет. Предстои да бъде внесен доклад за второто четене. Вярвам, че Комисията по бюджет и финанси ще направи това до края на работната седмица, до 16 декември най-късно. В тази връзка моля да имате предвид и готовност през следващата седмица да имаме извънредни заседания – при всички случаи във вторник, но може би и в понеделник. Тъй като текстовете, както сами разбирате, са достатъчно много и сериозни, са необходими извънредни заседания, още повече че предстои да се гласува и второ четене на Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
В тази връзка и Председателският съвет, и председателите на съответни комисии изразиха разбирането, че с предимство трябва да се осигури участието в работата на Бюджетната комисия и на работните групи, които са създадени, като в тази връзка може би ще настъпят изменения в работата на други комисии, включително и при обявени заседания през седмицата. Моля да следите съобщенията на председателите на съответните комисии, на Комисията по правни въпроси и на другите комисии.
Преминаваме към предложенията за включване на точки в програмата за седмицата.
Първото е направено от група народни представители от Демократи за силна България. С него се предлага да бъде проведено изслушване на министър-председателя на Република България и на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно законосъобразността на възстановените имоти на Симеон Сакскобургготски, мерките, които ще предприеме изпълнителната власт за спазване на българското законодателство. Това предложение следва да се гласува по режима на ал. 3 на чл. 40 за включване на точки в дневния ред.
Предполагам, че госпожа Михайлова желае да го обоснове. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е на основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за изслушване на министър-председателя и министъра на регионалното развитие и благоустройството относно законосъобразността на възстановените имоти на Симеон Сакскобургготски и останалите наследници на бившите царе Фердинанд и Борис III, както и мерките, които изпълнителната власт би взела в тази посока.
Искането ни е да чуем допълнителна информация от министър-председателя и министъра, макар че ние зададохме някои въпроси, на които получихме писмени отговори. Това, което е необходимо обаче, е да получим още информация и позицията на правителството относно толкова много дискутирания въпрос за възстановяването на имотите на бившия министър-председател на България Симеон Сакскобургготски. Истината е в полза за абсолютно всички. Този въпрос трябва да бъде решен. Зная неудобството на тристранната коалиция да го направят, но се обръщам към всички парламентарни групи, в това число и към част от управляващото мнозинство, напомняйки, че в миналия парламент те внасяха многократно – над 18 пъти последния законопроект, а преди това може би общо около 40 пъти имаше предложения за влизане в дневния ред точно на този въпрос. Ако те са последователна политическа сила, то нека подкрепят именно това предложение – изслушването на министър-председателя и министъра на регионалното развитие и благоустройството, нещо, което смятам, че ще бъде от полза за даване на светлина относно този толкова дискутиран и спорен въпрос. Затова ви моля да гласувате “за” това предложение. И ви моля да не допускате дебат, тъй като това не е предвидено по правилник. Ако изслушването стане факт, тогава ще има дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обратно процедурно предложение не е нужно, тъй като не се предвижда, това не беше стриктно процедурно предложение за включване в дневния ред. Но ако държите, заповядайте, не е проблем. Най-много едно обратно процедурно предложение може да има, както знаете, такава е практиката.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, преди малко ние се съгласихме и ръкопляскахме на наши послания към Организацията на обединените нации.
Сега се обръщам към тези от вас, които поддържат днешното искане. Обръщам се към вас с цитат от решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа № 1096 от 1996 г., за да обоснова защо не е допустимо ние като Народно събрание да се произнасяме по такъв индивидуален казус.
Точка 10 от въпросната резолюция твърди: “Парламентарната асамблея счита, че имотите, включително имотите на църквите, които са били незаконно и несправедливо сезирани, национализирани, конфискувани или експроприирани от държавата в рамките на бившите комунистически тоталитарни режими, трябва по принцип да бъдат реституирани на техните оригинални собственици в цялост. Всички спорове и контестации, свързани с индивидуални казуси в областта на реституция на собствеността, трябва да бъдат решени от съда”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Михайлова и група народни представители за включване на точка в дневния ред.
Гласували 166 народни представители: за 57, против 83, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Господин Методиев, заповядайте, навярно с предложение за прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Моята процедура е да прегласуваме това, което гласувахме преди малко по една проста причина. Резолюция 1096, за която стана дума и която може би обърка част от колегите, не се отнася за случая, който ние представяме. Тя се отнася за всички онези законови случаи на репресия, които след това по пътя на закона са били реабилитирани. (Шум и реплики от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да се изслушваме.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Проблемът с изгонването на българския престолонаследник през 1947 г. е репресивна мярка на комунистическата държава, за която вие, когато имахте мнозинство, не предприехте никакво законово решение.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Значи, Вие сте за национализацията?!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вие не тръгвате по пътя на закона, вие вървите по пътя на администрацията. Вървите по пътя на администрацията, защото владеете само корупцията, а не парламентаризма.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Вие поддържате национализацията?!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Така че това нещо трябва да го осъзнаете. Ако го осъзнаете, имате шанса да въведете нещо по пътя на закона. Ако няма закон, няма справедливост. И това нещо трябва да го разберете, защото иначе не само ще сте в лява коалиция, а самите вие ще отидете трайно вляво и абсурдът ще стигне до своя край – НДСВ да бъде лявата партия на България.
Затова моля ви се, вземете се в ръце, бъдете малко по-смислени и по-сериозни и не репликирайте неща, които не разбирате. Няма законово действие по тази тема. Парламентът не се е произнесъл изобщо. Парламентът се произнесе по реституцията на незаконно заграбени имоти в различни сектори.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това е законно.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но Вие тогава не бяхте в него! (Реплики на народния представител Анелия Атанасова.) И Вие не бяхте в него. Няма закон! Точно Вие знаете, че няма закон. Самият факт, че сте толкова много възбудени, означава, че трябва да прегласуваме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да прегласуваме предложението на групата народни представители. (Шум и реплики от НДСВ.)
Гласували 181 народни представители: за 51, против 99, въздържали се 31.
Предложението отново не се приема.
Следващото предложение по режима на чл. 40, ал. 3 е направено от народни представители от Коалиция “Атака” за включване като точка в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Има ли желаещи да обосноват предложението?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Предложението се обосновава на базата на логиката – трябва да продължи дебатът. Този дебат беше отложен, защото се изчерпи времето. Вече втори път внасяме допълнително предложение и нищо не се получава. И аз не мога да разбера защо председателството не включва този въпрос в дневния ред. Така ли ще изостане? Толкова неща изостанаха поради непрекъснати отлагания и сега пак това се отлага. В края на краищата тази процедура трябва да приключи. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на Коалиция “Атака”, обосновано от господин Станилов.
Гласували 146 народни представители: за 25, против 92, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Следващото предложение отново е от народен представител от Коалиция “Атака”, подписано от господин Шопов, за включване като точка в дневния ред на Проект за решение относно разполагането на американски бази на територията на Република България.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Въпросът става все по-актуален, особено след подписването на договора между Румъния и Съединените щати. Известно е, че се водят някакви преговори, но не е ясно какви са резултатите от тези преговори. Не е ясно кой кръг от тези преговори са, докъде се е стигнало. И при един такъв изключително важен, съдбоносен, един от най-важните въпроси на България, който касае не друго, а суверенитета на държавата, най-после е необходимо Народното събрание като върховен орган на държавна власт, като еманация на българския народ и на волята на българския народ да се произнесе по този въпрос. Това се отлага непрекъснато. Този дебат виси. Този дебат продължава да бъде отбягван не само от мнозинството в тази зала, а и от всички останали други политически сили, освен от Партия “Атака”.
Ето защо ние, въпреки заетостта на Народното събрание, предвид данъчните закони, предвид предстоящото влизане на бюджета, смятаме, че това е въпрос над въпросите. Внасяме за трети път предложението да бъде разгледан въпросът относно базите. Широкото обществено мнение, както сочат и социологическите проучвания, както се вижда и от подписката, която “Атака” е инициирала и която е добила огромна сила, събрани са вече стотици хиляди подписа за референдум, този въпрос трябва да бъде внесен в българското Народно събрание и разгледан най-задълбочено. Ето защо ние призоваваме народните представители да гласуват за внасяне като точка в дневния ред разглеждане на въпроса за американските бази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Шопов.
За информация на пленарната зала Проектът за решение е внесен на 20 октомври. Разпределен е на три комисии: Комисията по отбраната, Комисията по външна политика и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Има становище на Комисията по отбраната и на Комисията по външна политика на съвместно заседание, проведено на 23 ноември, и докладът внесен в деловодството на 1 декември със съответно становище.
Моля, гласувайте предложението на Коалиция “Атака”.
Гласували 158 народни представители: за 19, против 108, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на Коалиция “Атака” е за точка в дневния ред на законопроект за обявяване нищожни актовете, с което е възстановена собствеността на господин Симеон Сакскобургготски.
Има ли желание за обосноваване?
Госпожо Банкова, разбирам насочването Ви към трибуната като желание да вземете думата. Не беше лошо да я поискате от място. (Оживление в КБ.)
Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Хубаво е, колеги отляво, да се засмеете и след малко, така сърдечно, както се смеете сега.
Уважаеми колеги, признак на доблестна политическа позиция е когато съумееш да запазиш позицията си по един толкова важен въпрос като така наречената царска реституция, да я запазиш еднозначно когато си бил в опозиция и когато си управляващ. (Реплики от НДСВ.)
Отново предлагам на колегите от Четиридесетото Народно събрание законопроекта, който беше внесен в първия работен ден на Четиридесетото Народно събрание. Искам да напомня, че управляващите няма да могат да избягат от проблема за така наречената царска реституция. Този проблем виси в общественото пространство вече няколко години. Както виждам и за радост има реакция от доста парламентарни групи. Отново напомням, че е недопустимо в битността си на министър-председател господин Симеон Борисов, види се е злоупотребил със служебното си положение и е принудил вероятно неговите подчинени, тоест хората, които той е назначил, визирам областните управители, да върнат едно имущество, което според най-добрите специалисти по вещно право принадлежи на българската държава.
Аз искам само да цитирам част от позицията на колегите, които сега наравно яростно защитават царските имоти, както ги защитава и НДСВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Двете минути изтичат. Време е да привършвате.
СТЕЛА БАНКОВА: Щом нямам време да цитирам, просто ще кажа, че вече няма разлика между позицията на НДСВ и на БСП в защита на царските имоти. Отделно ще говорим и ще питаме какви данъци са платени за тези имоти за това, че предишното Народното събрание освободи господин Симеон Борисов от данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека първо да гласуваме. Благодаря Ви.
СТЕЛА БАНКОВА: Още веднъж настоявам този законопроект, който внесохме - за отнемане на противозаконно върнатото имущество на господин Симеон Борисов, да влезе в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Банкова, ти благодарение но този Симеон Борисов влезе в парламента.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И тогава беше Ваше Величество, а сега – Симеон Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Ралчев, за обратно предложение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че трибуната на Народното събрание трябва да бъде уважавана в достатъчна степен. За съжаление, не сме ОФ-събрание, където всеки да импровизира собствената си неграмотност. (Оживление.)
В случая нещата имат съвсем принципно значение. Въпросът за така наречените царски имоти има две страни. Дали ще го разглеждаме в чисто политически аспект и всеки 15 дни тази политическа сила или тези политически лица, които искат да се упражняват по тази тема, да я повдигат, или ще го решим на базата на закона и тогава проблемите са поставени по следния начин.
Първо, кой е актът на Народното събрание, чрез който Народното събрание ще се произнесе по един чисто гражданско-правен спор? Има ли такъв акт?
На второ място, ако искате да погледнем нещата от гледна точка на политиката и на времето, в което е било постановено решението на Конституционния съд, забележете при 12 на нула гласа, тоест абсолютно единомислие, сведущите мисля че трябва да си направят много сериозен извод, в председателството на Живко Сталев. Очевидно е, че това име не се нуждае от атестация.
При това положение се поставя въпросът, който има две страни. Едната е поддържана от изключително сериозни юристи, вън от политиката. Когато един акт, в случая закон, е постановен като нищожен, има ли нужда от последващи действия с оглед прогласяването на тази нищожност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Правистите очевидно ще дадат ясен и точен отговор.
Вторият въпрос е: трябва ли да има към този момент един допълнителен акт от ранга на закон в изпълнение на една от точките на функциите на Конституционния съд, с който да се прогласи това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: В случая аз лично поддържам становището, че при нищожността не са необходими допълнителни действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чухме обратно мнение на предложението на госпожа Банкова.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стела Банкова.
Гласували 162 народни представители: за 44, против 89, въздържали се 29.
Господин Христов, заповядайте – предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Уважаеми колеги, господин председател! Искам да ви обърна внимание на няколко важни факта. Конституционният съд наистина е приел такова решение, което обявява за неконституционни решенията на Народното събрание от 1947 г. Това, което пропусна да каже господин Ралчев, е, че Конституционният съд има право да се обявява само за казуси, които касаят действащата Конституция, а не предишни конституции. Това е първото.
Второто, на което искам да ви обърна внимание, е, че всички специалисти по вещно право категорично казват, че без изричен закон не могат да бъдат връщани имоти.
Третото, изключително важно, е, че има два типа имоти – по-малката част са имотите, които наистина са принадлежали на царското семейство, за тях тук не става реч, огромната част обаче са имоти, които са принадлежали на юридическото лице Интендантството, за което всички много добре знаете. Това са държавни имоти и всички специалисти по вещно право добре знаят това.
Затова ви моля да прегласуваме нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, прегласуваме предложението на госпожа Банкова.
Гласували 170 народни представители: за 41, против 99, въздържали се 30.
Предложението отново не се приема.
Следващото предложение, отново на Коалиция "Атака", за включване на точка – проект за декларация за несъгласие относно недопустима намеса на посланика на САЩ във вътрешните работи на страната.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Някъде 35 минути от днешния ден отидоха основно с обосноваването и гласуването на предложение по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник. Загубено време, бих казал, но в същото време и спечелено, защото само по този начин опозицията може да нададе и изкаже своя глас.
В това Народно събрание на Партия "Атака" не е внесен и гласуван нито един законопроект или проекторешение от десетките, които до този момент са внесени от началото на работата на Народното събрание. Аз не искам да говоря от името на другите опозиционни парламентарни групи. Това е така и по отношение, струва ми се, на ДСБ, и на ОДС, и на Народен съюз. Това е заради високомерието на управляващите, които упорито отказват да се вслушат в гласа на опозицията и превратно използват чл. 40, ал. 7. Правят така, че да не може да се стига до внесените по този текст предложения от опозиционните групи.
Сега на въпроса относно недопустимата намеса на посланика Байърли във вътрешните работи на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Остават Ви 30 секунди.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпросът също е изключително актуален и тази намеса търпи рецидиви. Тя продължава и това е, защото българското Народно събрание нехае. Вече трета седмица не поставя на разглеждане този важен въпрос. Намесата е флагрантна, тя беше проявена на Втората национална конференция на съдиите в България, където на независимите български съдии посланикът Байърли отново дава акъли и се държа отново като генерал-губернатор.
Ето защо считам, че пленарната зала трябва да вземе отношение относно държанието на този чужд дипломат в България и да направи всичко възможно за защита на честта и достойнството на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението, обосновано от господин Шопов.
Гласували 158 народни представители: за 12, против 122, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз все пак си мисля, че Република България е една суверенна страна и намесата на какъвто и да е дипломат от която и да е друга държава, не визирам тук конкретно Съединените американски щати, е една груба намеса във вътрешната политика на страната. Виждам, че социалистите не ги вълнува този проблем, защото си говорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за внимание в залата!
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Независимо от всичко, смятам, че една суверенна страна не би трябвало да допуска такава намеса. Ако има националноотговорни хора тук, в българския парламент, нека да гласуват, каквато е волята на националноотговорните хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението, обосновано от господин Шопов.
Гласували 142 народни представители: за 15, против 112, въздържали се 15.
Предложението отново не се приема.
Следващото предложение е Проект за решение за Временна анкетна комисия по окончателния доклад на независимата комисия, назначена от генералния секретар на ООН, разследваща машинациите с Програмата “Петрол срещу храни”.
Господин Агов има думата.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин председател, уважаеми народни представители! Насърчен съм от един факт от тази сутрин – бурните ръкопляскания в поздравление на ООН от тази зала. И, надявам се, те да не бъдат лицемерни и днес вие да подкрепите идеята докладът, създаден от ООН и приет от Съвета за сигурност на ООН, да бъде гледан във Временна анкетна комисия и тя да сезира съответно, ако има данни за престъпление, прокуратурата, а ако не – да каже, че няма данни за престъпление. И оттук нататък случая да приключи. Така че вашите ръкопляскания са много насърчителни.
На второ място, уважаеми народни представители, две обстоятелства ме карат да бъда особено настойчив днес. Първото обстоятелство е упоритият слух в коридорите на парламента, че има сделка между Първанов и Сакскобургготски – Първанов и неговото протеже Станишев да не пипат имотите на царя, а пък Сакскобургготски да не пипа Първанов за “Петролгейт”. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Агов, моля!
Господин Агов, все пак в рамките на обосновката!
АСЕН АГОВ: Ето за тази сделка се говори! Именно затова аз смятам, че от тази гледна точка и при положение, че тази зала гласува в потвърждение на този слух само преди малко и само преди седмица е необходимо Временната анкетна комисия да се заеме да опровергае тези слухове не само чрез гласуването, да покаже истината, ако има престъпление – да сезира прокуратурата, и нещата да приключат. Това е важно за България!
Неслучайно не сложих титлите на Първанов и на Станишев, защото един президент и един министър-председател се грижат за реномето, за репутацията на страната, която управляват. Те в момента не се държат като президент и като министър-председател, а се държат просто като двама виновни партийни лидери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Агов!
АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председател.
Точно две минути: гласувайте за създаването на такава временна комисия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на господин Агов, което беше обосновано току-що независимо, че формулировката беше по-свободна.
Гласували 172 народни представители: за 50, против 116, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е законопроект за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе, внесен от госпожа Елиана Масева.
Имате думата, госпожо Масева. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина!
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, внасяме за втори път предложението за Закон за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Този законопроект е внесен от група народни представители на Българската социалистическа партия. Ще продължим да внасяме този законопроект дотогава, докато разбием страха на Българската социалистическа партия, пленник на ината и нарушенията на Национално движение Симеон Втори и ДПС. Дотогава, докато докажем, че нашите тези, излагани по време на управлението на ОДС и в многобройните декларации и изказвания на Демократи за силна България касаят не частни спорове, не гражданско-правни спорове, не политически спорове, те касаят парламентаризма в Република България. Парламентаризмът и законността!
Те могат да бъдат само едно доказателство, че никой не може да има привилегировано, антиконституционно и антизаконно поведение в България и че най-високата персона, която се намира на върха на изпълнителната власт, не може да бъде пример за осъществяване на корупционни практики. Затова без да се спирам подробно на мотивите на високопоставени и уважавани юристи, защото такива са тези, които си служат с аргументите на закона, ще ви припомня само Конституцията и чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Има желание за обратно предложение.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Защо законът противоречи на Конституцията? Става въпрос за закона, който цитира колежката Масева.
“Като се позовава преди всичко на неприкосновеността на частната собственост и на конституционната забрана тя да бъде отчуждавана освен за доказана държавна и общинска нужда и то след предварително и равностойно обезщетение. Впрочем, самият закон, обявявайки за държавна собственост тези имоти, с това признава, че те са били собственост на царе.”
Нали забелязахте, уважаеми колеги, че това не е мое мнение и че нещо прочетох? Това, което прочетох е: “До председателя на Конституционния съд господин Живко Сталев, Република България, Народно събрание, № 850-06-48 от 22.04.1998 г.” (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Подписано е от господин Светослав Лучников. Взето е становище с 8 “за” и 1 “против”.
Струва ми се, че това е казано през 1998 г. от сериозни хора, от сериозни юристи, от една комисия, която би трябвало да уважава себе си, а не с оглед мястото, което заема в настоящата зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласуваме предложението на госпожа Масева за точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 45, против 100, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Госпожо Масева, заповядайте, имате думата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, искам да поставя въпроса за прегласуване със следните мотиви.
Уважаемият колега Ралчев явно направи неуспешен опит да заблуди аудиторията. Тук присъстват много юристи, които знаят каква е стойността на конституционното решение. Никой до този момент не оспорва решението на Конституционния съд, но ние се позоваваме на текстове, съгласно Конституцията, които гласят, че всички въпроси в Република България се решават и се основават на закона!
Освен това решението на Конституционния съд не е достатъчно основание, защото то няма нито транслативен, нито реституционен ефект. Това го знаят учениците и студентите, господин Ралчев. Член 22 от Закона за Конституционния съд гласи, че след отмяна на закон от Конституционния съд нещата трябва да бъдат пререшени с акт от същия ранг, тоест закон на Народното събрание. Не може този важен въпрос да бъде подминаван с такава юридическа лековерност и лекота, защото той ще остане да тегне над българското представителство и над българските граждани. Защото и БСП в момента, и ДПС, и НДСВ плащат високата цена на загубеното доверие на българските граждани. И защото са свидетели на пазарлъци и защитни адвокатски акции, които са разгадаеми и от учениците.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Конституционният съд не може да отменя закони, госпожо Масева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Масева.
Моля, прегласуваме предложението, направено от госпожа Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 45, против 103, въздържали се 19.
Относно предложението не се приема.
Стигаме до последното за днес предложение по ал. 3 – за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Имате думата, госпожо Манева. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Четвърти път заставам пред вас, за да ви призова да подкрепите нашето предложение за допълнение на Закона за опазване на околната среда с текст, който изисква площадките за временно съхранение на отпадъци да се подлагат на ОВОС. Призовавам ви не само защото хората очакват това изменение, а защото вие им го дължите. Ако понякога си припомняте вашите обещания, вашите предизборни програми, ще видите, че всички вие сте записали, че ще прилагате принципите на устойчиво развитие, принципите на защита на здравето на хората и чистотата на околната среда. Тези принципи се защитават с единствената процедура на оценка на въздействието върху околната среда. Този проблем става все по-актуален не само за София, а за Бургас, Варна и всички градове, които се намират пред изчерпване на своите депа. Затова темата ще бъде все по-важна – подчертавам – не само за София.
Искам да ви информирам, че в понеделник по покана на протестиращите граждани на София, на които се отказва извършването на оценка на въздействието върху околната среда на временните площадки, пристига госпожа Чернота – предполагам, че всички знаете коя е тя – заедно с експерти на Европейския съюз и тогава пред тях ще бъде докладвано, че не само изпълнителната власт упорства да прилага една законова процедура, една дължима на гражданите процедура, а и Народното събрание упорства да приведе нашето законодателство в съответствие с европейските изисиквания.
Затова мисля, че макар да сме много закъснели, днес имаме шанса да поправим нашата грешка от предишните дни с подкрепа на нашето предложение и в понеделник да не се червим пред европейските експерти. Затова ви призовавам да подкрепите нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева.
Гласували 153 народни представители: за 39, против 66, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Ако няма други предложения, позволете ми да направя няколко съобщения.
Моля да обърнете внимание на следното съобщение: на 12 декември до председателя на Народното събрание постъпи докладна записка от председателя на Комисията по бюджет и финанси – на основание чл. 62 от нашия правилник, уважаеми колеги (който желае, нека да си го припомни), се иска поправка на фактическа грешка в приетия от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Възможно е председателят да даде съгласие за поправката на такава фактическа грешка, дотогава, докато не е подписан протоколът-стенограма от съответното заседание. Става дума за фактическа грешка, която е безспорна. Ето защо на основание чл. 62, ал. 2 от правилника обявявам отпадането на § 15 от текста на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет от Народното събрание на 6 декември.
С това съобщенията за работата на комисиите се изчерпват. То е едно-единствено.
Трябва да ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 7 до 13 декември т.г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите, заедно с Комисията по икономическата политика, Комисията по здравеопазването и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и Министерския съвет на Босна и Херцеговина. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения, заедно с Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител – Анелия Мингова и група народни представители. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за решение за избиране директор на Агенцията за чуждестранна помощ. Вносител – Михаил Миков.
Законопроект за заселване в България на българи, живеещи извън страната. Вносител – Станчо Тодоров. Водеща е Комисията по правни въпроси, заедно с Комисията по външна политика и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за използване, защита и разпространение на българския език. Вносител – Станчо Тодоров. Водеща е Комисията по правни въпроси, заедно с Комисията по образованието и науката, Комисията по културата, Комисията по гражданското общество и медии и Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител – Станчо Тодоров. Водеща е Комисията по правни въпроси, заедно с Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за социална сигурност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, заедно с Комисията по външна политика.
Проект за решение относно отказ на народните представители от 13-та заплата за 2005 г. Вносители – Владимир Кузов, Минчо Христов и Стела Банкова. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за постигнато споразумение между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програма за електронно обучение “eLearning”. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката, заедно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, заедно с Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, заедно с Комисията по труда и социалната политика, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, заедно с Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата, заедно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Законопроект за оттегляне на Декларация по Международната конвенция за безопасните контейнери от 1972 г. и за ратифициране на измененията от 1993 г. на Международната конвенция за безопасните контейнери от 1972 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е и на Комисията по околната среда и водите и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията; Комисията по външна политика; Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Основното споразумение между правителството на Република България и Световната здравна организация за установяване на взаимоотношения на техническо-консултативно сътрудничество. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Това са съобщенията. Няма забележки.
След един час предварителни уточнения преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРО-РУМЪНСКИЯ ИНТЕРУНИВЕРСИТЕТСКИ ЕВРОПА ЦЕНТЪР (БРИЕ) МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ.
Има думата господин Местан да представи на вашето внимание доклада на Комисията по образованието и науката по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Румъния № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2005 г.
На 7 декември 2005 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситески Европа център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Румъния № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2005 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката. В заседанието взе участие господин Петър Вълов – държавен експерт в Дирекция “Европа 1” към Министерството на външните работи.
Българо-румънският интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) е създаден от Русенския университет “Ангел Кънчев” и Академията за икономически науки в Букурещ чрез филиала й в Гюргево през 2002 г. като проект на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа в подкрепа на европейската интеграция и регионалното сътрудничество. БРИЕ се подпомага от Министерството на образованието и науката на Република България и Министерството на образованието и изследванията на Румъния, от Германското федерално министерство на образованието и изследванията и от Министерството за образование и култура на провинция Саксония Анхалт. Проектът се координира от Конференцията на германските ректори с участие на академични институции – Център за европейска интеграция към Университета в Бон, университетите в Бремен и в Майнц, Техническия университет в Кемниц, Европейския университет “Виадрина” във Франкфурт на Одер и Университет “Ото фон Гюрике” в Магдебург. Партньори на проекта са и асоциирани фондации за германска наука.
БРИЕ провежда обучение по европеистика и бизнес информатика на английски и немски език по магистърски програми, съответно в Русе и Гюргево. Обучават се студенти от България, Румъния, Сърбия и Черна гора, Македония, Албания и Молдова в рамките на четири семестъра, като третият семестър е в Германия.
Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ между правителствата на България и Румъния за осъществяването на дейността на БРИЕ цели неговото утвърждаване и развитие като модерен образователен и изследователски център за трансгранично сътрудничество в Югоизточна Европа. БРИЕ има собствен статут, приет от академичните съвети на двата университета, и спазва разпоредбите на Спогодбата. Основни принципи на центъра са подкрепа на европейската интеграция и на регионалното трансгранично сътрудничество в Европа, сближаване между народите на Югоизточна Европа, сътрудничество с европейските университети в съответствие с Болонската декларация за създаване на европейско образователно и научноизследователско простанство.
Основните цели на БРИЕ са съвместно обучение на студенти, издаване на дипломи в съответствие с действащите законодателства на двете страни, както и съвместно реализиране на научноизследователски проекти.
Обучението се провежда по акредитирани специалности и програми с участието на преподаватели от двата университета и от други европейски висши училища. Приетите български и румънски студенти са равнопоставени при обучението по специалностите в БРИЕ. Броят на приетите студенти се определя годишно от двете висши училища със санкция на ресорните министерства. Финансирането на учебния процес, включително и таксите за обучение става според законодателствата на Република България и Румъния.
В изказванията си народните представители изразиха задоволство, че българското правителство подкрепя инициативата на Русенския университет “Ангел Кънчев” за създаването на този център като модел за трансгранично сътрудничество. Спогодбата за БРИЕ не противоречи на националното ни законодателство, стимулира разширяването на общообразователното сътрудничество между България и Румъния и насърчава трансграничния обмен на студенти и преподаватели.
Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя законопороекта и предлага да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Местан.
Има и становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям становището на Комисията по външна политика.
“На редовно заседание, проведено на 7 декември 2005 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център между правителството на Република България и правителството на Румъния.
Въз основа на проведеното обсъждане комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85 , ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Румъния, подписана на 4 февруари 2005 г. в гр. Русе.
Становището беше прието с консенсус.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Ранчев.
Уважаеми колеги, чухте становищата на двете комисии по тази спогодба.
Призовавам ви да не напускате всички залата, защото ще бъда принуден да обявя проверка на кворума. Призовавам колегите, които са извън залата, да бъдат любезни да влязат.
Има ли желаещи да се изкажат по тази спогодба?
Заповядайте, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, заставам пред вас, за да изразя подкрепата си на законопроекта за ратификация. Този проект действа вече втора година в Русенския университет и Академията за икономически науки – Букурещ, с една изключително полезна практика, основана на един изключително ценен принцип, а именно споделяне на ценностите на европейската интеграция и съдействие за развитие на трансграничното сътрудничество.
Приканвам ви да подкрепите законопроекта и се надявам, че това е пътят към интеграция в образованието на районите, не само в граничните зони, но въобще на Балканите. В доклада на Комисията по образованието и науката се спомена, но аз искам да напомня, че вече се обучават представители на седем балкански държави в центъра, което е изключително положително и показателно.
Моля да подкрепим Законопроекта за ратификация на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа-център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Румъния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Колеги, моля да подкрепим на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа-център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Румъния.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Ранчев.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да приемем на второ четене законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли обратно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение за приемане на законопроекта на второ четене.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на второ четене.
Господин Местан, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна
помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа-център (БРИЕ) между правителството
на Република България и правителството на Румъния
Член единствен. Ратифицира Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа-център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Румъния, подписана на 4 февруари 2005 г. в Русе."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Местан.
Колеги, имате ли изказвания по заглавието и единствения член на закона, който беше прочетен? Няма.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа-център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Румъния е приет.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМАТА НА ОБЩНОСТТА ЗА ВЗАИМНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПАНЕВРОПЕЙСКИ ЕЛЕКТРОННОПРАВИТЕЛСТВЕНИ УСЛУГИ ЗА ПУБЛИЧНИ АДМИНИСТРАЦИИ, СТОПАНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ГРАЖДАНИ (IDABC).
По този законопроект има доклад на Комисията по въпросите на държавната администрация и становище на Комисията по външна политика.
Има ли представител на Комисията по въпросите на държавната администрация, който да представи доклада?
Господин Палев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: Уважаеми господин председател, колеги народни представители!
"ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-02-19
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Републиката в програмата на Общността за взаимното предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публични администрации, стопански предприятия и граждани, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2005 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2005 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Мария Дивизиева, която в своето изложение подчерта, че Програмата "Взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публични администрации, бизнес и гражданите" е инструмент на Европейската общност, насочен към създаване на единно информационно пространство за обмен на данни между администрациите на страните-членки на Европейския съюз, и на страните-кандидатки за членство в Европейския съюз, както и за предоставяне на електронни услуги на бизнеса и гражданите при съответната степен на сигурност на обмена посредством формулирането, разработването и използването на единни технически и програмни решения.
В хода на изложението бяха изтъкнати ползите за Република България от участието в тази програма, които могат да бъдат обобщени в следните три посоки:
1. Достъп до фондовете на програмата за финансиране на проекти от общ интерес.
2. Осигуряване на достъп до обединената мрежа на европейските администрации и директен достъп до европейските бази данни.
3. Унифициране на техническите и програмните изисквания на националната мрежа за обмен на информация между администрациите с тези на Европейския съюз.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата на Общността за взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публични администрации, стопански предприятия и граждани, подписан на 16 май 2005 г. в София и на 14 юни 2005 г. в Брюксел.
Становището на комисията е прието на 7 декември 2005 г. с 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Палев.
Господин Ранчев, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 502-02-19 за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата на Общността за взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публични администрации, стопански предприятия и граждани, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2005 г.
На редовно заседание, проведено на 30 ноември 2005 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата на Общността за взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публични администрации, стопански предприятия и граждани.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата на Общността за взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публични администрации, стопански предприятия и граждани, подписан на 16 май 2005 г. в София и на 14 юни 2005 г. в Брюксел.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Колеги, имате ли да коментирате нещо по този меморандум на първото му четене? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложения Законопроект за ратифициране на Меморандума.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Ранчев.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като няма направени нови предложения, предлагам да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Господин Методиев, заповядайте да прочетете текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата на Общността за взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публични администрации, стопански предприятия и граждани
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата на Общността за взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публични администрации, стопански предприятия и граждани, подписан на 16 май 2005 г. в София и на 14 юни 2005 г. в Брюксел.”
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Методиев.
Има ли желаещи за изказване по заглавието на законопроекта и по член единствен, който беше прочетен? Не виждам.
Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата народният представител Камен Костадинов да представи доклада на комисията.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, преди да прочета доклада на Комисията по транспорт и съобщения правя процедурно предложение на основание чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат поканени и допуснати да присъстват госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерство на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Костадинов.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 502-01-62, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2005 г.
На редовно заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 8 декември 2005 г., беше разгледан и обсъден Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 502-01-62, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2005 г.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна”.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, която обясни, че предлаганият проект има за цел да уреди възникналите правни последици от Решение № 5 на Конституционния съд на Република България от 10 май 2005 г. по конституционно дело № 10 от 2004 г., съгласно което бяха обявени за неконституционни текстовете от закона относно Национална компания “Пристанища”. Според Закона за Конституционния съд, а именно чл. 22, ал. 4, възникналите правни последици от обявения за неконституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил.
Мотивите на Конституционния съд за отмяна на текстове от закона са: прехвърлянето на определени правомощия от държавната администрация на Националната компания “Пристанища”; съединяването на държавни функции със стопанска дейност и монополно положение на Националната компания “Пристанища”.
В съответствие с решението на Конституционния съд на мястото на Национална компания “Пристанища” се създава Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” с функции, извън тези, които Конституционният съд е определил като свързани със сигурността на държавата и нейните пристанища. Държавното предприятие е юридическо лице по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон със седалище София и с клонове – териториални поделения. Основният му предмет на дейност е изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения и други обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение, осъществяване на навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата. Предвидено е държавното предприятие да събира канални такси, тонажни корабни такси, линейни кейови такси и светлинни такси (частта от светлинните такси, която е пропорционална на поддържаните от Министерството на отбраната огньове, се превежда на Министерството на отбраната).
Държавното предприятие ще извършва и дейностите по сключване на договорите по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1 – това са договорите за съпътстващи дейности в пристанищата за обществен транспорт с национално значение и договорите за извършване на пристанищни услуги в пристанищата за обществен транспорт с национално значение.
Органи на управление на държавното предприятие са министърът на транспорта, управителният съвет и генералният директор, като е следвана установената до момента правна практика, както и правомощията на органите на управление и начина на формиране на приходите на предприятието.
Функциите, които Конституционният съд е приел, че са държавни, и тяхното предназначение е да гарантират сигурността на всички правни субекти на територията на страната, в частност функциите, свързани със сигурността на държавата и на нейните пристанища, са възложени на орган на изпълнителната власт – Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”. Агенцията е създадена с Постановление № 124 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 55 от 2005 г.).
Според законопроекта Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” изпълнява регулаторните и контролните функции на държавата в областта на пристанищата – следи за изпълнението на разпоредбите по обезпечаване на сигурността, отбраната и гражданската защита в пристанищата; води регистрите на пристанищата и на пристанищните оператори в Република България; събира и предоставя на министъра на транспорта информация за изпълнението на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата; прави предложение до министъра на транспорта за преустановяване на дейността или за ограничаване временно или постоянно на експлоатацията на пристанищата, които не отговарят на изискванията на този закон или извършват пристанищни услуги в нарушение на чл. 116, ал. 5 от закона; контролира спазването на изискванията за техническа безопасност на пристанищните съоръжения, за охрана на труда и за безопасно осъществяване на товарно-разтоварни операции; определя нивата за сигурност на пристанищата; контролира спазването на изискванията за свободен достъп и прилагането на еднакви конкурентни условия в пристанищата за обществен транспорт с национално значение; прави предложения до министъра на транспорта за изменяне размера на пристанищните такси; подпомага министъра на транспорта при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори.
Законопроектът предвижда въвеждането на такса за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност. Въвеждането на таксата е в изпълнение на Директива 2000/59 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г.
За пристанищата за обществен транспорт с национално значение таксата ще бъде събирана от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, а за пристанищата за обществен транспорт с регионално значение, яхтените, рибарските пристанища и пристанищата със специално предназначение – от собственика на пристанището. Директивата съдържа изискването за целево разходване на събраните такси – само за дейностите по управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност. Таксата ще се заплаща от корабите, посещаващи съответното пристанище, преди отплаването на кораба от пристанището. Пристанищата за обществен транспорт с национално значение, пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107-109 следва да разполагат с подходящ план за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, и подходящи пристанищни приемни съоръжения за отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
В Заключителната разпоредба на законопроекта е предвидено изменение в Закона за концесиите, като думите “Национална компания “Пристанища” се заменят с “Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”.
Предлага се изменение в Кодекса на търговското корабоплаване, като в чл. 364, ал. 1 накрая се добавя “или от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Разпоредбата на чл. 364 от Кодекса на търговското корабоплаване предвижда изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или капитанът на пристанище да задържа български или чуждестранни кораби и товари за неиздължени суми за митнически, пристанищни и други такси, налози и глоби, за които е предявено искане от страна на органи на изпълнителната и съдебната власт.
С изменението се предлага генералният директор на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” също да може да прави искане до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или до капитана на пристанището за задържане на кораб, когато корабът не е заплатил пристанищна такса.
След проведените дебати, изказаните мнения и изразените становища, Комисията по транспорт и съобщения със 7 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България № 502-01-62, внесен от Министерския съвет на 06.12.2005 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Чухте обстойния доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
Виждам, че е разпоредено на още две комисии да изразят становище – Комисията по въпросите на държавната администрация и Комисията по европейска интеграция. В моята папка няма такива становища, което не е пречка нашата работа да продължи.
Заповядайте, господин Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Законодателната практика у нас в областта на пристанищната дейност води своето начало от 2000 г., когато беше приет Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. В своето петгодишно съществуване този закон претърпя седем изменения и отмяна на цяла глава от тази материя от страна на Конституционния съд с Решение № 5 от 2005 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, който ни се предлага за обсъждане днес, предполага преодоляване на неблагополучията в конкретната нормативна дейност и аз подкрепям неговата актуалност. Той би следвало да се изгражда върху принципите на равнопоставеност между собствениците на различните видове пристанища при формиране, разпределение и разходване на сумите от таксите, от извършени морски технически услуги при изграждане и разширяване на пристанища и др. Като потвърждавам необходимостта от законопроекта, считам, че в него трябва да се внесат съществени корекции, за да отговори на съвременните изисквания на икономическото ни развитие, на принципите на равнопоставеност на различните видове собственост и тенденциите през България да преминават отделни европейски пътни коридори. Ще подкрепя позицията си с няколко примера.
Така предлаганото в законопроекта събиране на такси категорично създава неравнопоставеност между собствениците на пристанища с регионално значение, собствениците по чл. 107, 108 и 109, концесионерите и пристанищните оператори, от друга страна, на пристанищата за обществен транспорт с национално значение.
С предложенията за изменение в чл. 103в, ал. 5 се дава възможност на собствениците на пристанища с регионално значение и тези по чл. 107, 108 и 109 да избират кога да плащат такси по чл. 103в, ал. 1, точки 1, 2 и 4 на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Това право не е дадено на концесионерите – пристанищните оператори на пристанищата за обществен транспорт с национално значение.
Също така таксата по чл. 103, ал. 1, т. 5 се дава право да бъде събирана от собствениците на пристанища с регионално значение и на тези по членове 107, 108 и 109, а това право отново се отнема на концесионерите, пристанищните оператори на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, които, сключвайки договори с лицензирани фирми, също имат разходи.
Излишен е и лицензионният режим по чл. 115м, ал. 1, т. 11, който се предлага да се дава от държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” при условие, че може да се договаря пряко между пристанищния оператор, собственик или концесионер с лицензирана фирма за предаване на отпадъци.
По същите съображения са излишни текстовете в чл. 116, ал. 2, точки 1, 2 и 3 при условие, че извършващите пристанищни услуги имат разрешителни за тях. В противен случай се ограничава либерализацията и свободната конкуренция на пристанищните услуги. Държавата трябва да осигури свободен достъп до всички пристанища за обществен транспорт с национално значение на тези, които предлагат услуги по чл. 116, ал. 1.
Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” би могло да сключва договори, касаещи поддръжката на пристанища с национално значение, включително отдаване под наем на части от инфраструктурата, но в никакъв случай договори за пристанищни услуги и приемане на отпадъци. С тези примери искам да илюстрирам необходимостта от сериозни поправки в проектозакона, като считам за целесъобразно на второ четене да се отчетат и предложенията на браншовите организации от морската същност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Димитров.
Смятам, че Вие ще успеете да вмъкнете тези предложения за второ четене по подходящия начин и ще бъдат предмет на вниманието и на вносителите.
Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
С предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства и вътрешните водни пътища в Република България се уреждат възникналите последици от решението на Конституционния съд от м. май 2005 г., с който бяха отменени текстовете за създаването на Национална компания “Пристанища”. Мотивите бяха споменати в доклада на комисията. Искам да ги припомня.
Мотивите бяха свързани предимно с прехвърлянето на правомощия от държавната администрация към Национална компания “Пристанища”, както и смесването на държавни функции със стопанска дейност и монополно положение на националната компания. Във връзка с тези мотиви предложеният проект за законопроект от Министерския съвет в значителна степен решава тези проблеми със създаването на Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”, чиято основна цел е управлението на пристанищната инфраструктура и други дълготрайни активи на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. С тях ще се решава проблемът с разграничаването на държавните функции и държавните дейности, като държавните функции останат за Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, а стопанските функции са прехвърлени на Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”. От тази гледна точка законопроектът, който ни е предложен, е необходим и следва да бъде приет до края на настоящата календарна година, тъй като е известно, че в момента над 140 служители от бившата национална компания са с неуредени трудовоправни отношения, а също така е застрашена инвестиционната програма на Министерството на транспорта, защото пристанищните такси сега постъпват в държавния бюджет.
Същевременно в подготовката на този законопроект бе проведена широка обществена дискусия на изнесеното заседание на Комисията по транспорта и съобщенията в гр. Бургас с участието на Българската асоциация на корабните брокери и агенти и на Българската асоциация на корабопритежателите, и редица други браншови организации. Дискусията в Бургас надхвърли в значителна степен целите на предлагания законопроект, което означава, че в Закона за морските пространства и вътрешните водни пътища като един сравнително нов закон съществуват редица нерешени проблеми, които би следвало да бъдат обект на едно бъдещо разглеждане на този законопроект.
Бяха поставени редица въпроси, някои от които могат да намерят решение между първо и второ четене на настоящия законопроект.
Основно в дискусията се постави проблемът за известно разграничаване и децентрализация в събирането на таксите, посочени в настоящия законопроект, като се предложи каналните и светлинни такси да бъдат изключително държавна собственост и да бъдат събирани от Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”, а част от тонажните и линейните кейови такси да бъде събирана от пристанищните оператори.
На този етап това го считам нецелесъобразно като предложение, но ми се струва, че между първо и второ четене можем да запишем едно уточнение, че поне 80% от събраните такси на съответното пристанище могат да се използват за развитието на инфраструктурата на това пристанище, по този начин да стимулираме и стопанската инициатива на пристанищните оператори.
Също така имаше предложение Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” да бъде изцяло децентрализирано, като бъдат създадени четири самостоятелни юридически субекта в Бургас, Варна, Лом и Русе, което смятам, че на този етап също не е целесъобразно.
Като целесъобразно считам, че могат да бъдат ситуирани седалищата на някои от изпълнителните агенции – дали “Морска администрация”, дали “Пристанищна администрация” и държавното предприятие в някои от морските центрове – Бургас и Варна, и специално смятам за целесъобразно седалището на Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” да бъде със седалище в гр. Бургас.
Третият проблем, който беше дискутиран, е за съдбата на малките пристанища – Несебър, Поморие, Созопол, Царево, Ахтопол, които са включени в структурата на пристанище Бургас.
Има редица предложения от кметовете на тези общини за по-ефективното използване на тези малки пристанища за целите на развитието на туризма в съответния регион и по този начин да се съживи тяхната стопанска инициатива като самостоятелни обекти. Ето защо след внимателен анализ в едно бъдещо изменение на закона една част от тези пристанища могат да бъдат изведени от Приложение № 1 и да бъдат прехвърлени в Приложение № 2, където са пристанищата със статут на регионално значение.
И не на последно място един на пръв поглед технически въпрос. В чл. 115л, ал. 1 са изброени териториалните поделения на Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Ако сметнем по международно приетите правила за изброяване на поредността на пристанищата и както е споменато по географския паралел, коректно е клоновете да бъдат изброени от пристанище Бургас, тъй като все пак Бургас е по-близо до нулевия географски паралел – Екватора. Съгласно международната практика изброяването върви от юг към север.
След това на пристанищата Лом и Русе също трябва да бъдат сменени имената, тъй като, съгласно нулевия меридиан изброяването трябва да бъде от изток на запад. Това предложение лично ще го направя между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Всъщност, ако се отчита от нулевия меридиан, би трябвало да бъде от запад на изток. Но както и да е.
Колеги, има ли още желаещи за изказване по този законопроект, по първото му четене?
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в законопроекта, който ни се предлага на първо четене, се предвижда създаването отново на предприятие по Търговския закон – Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".
Текстовете в проекта в значителна степен преповтарят обявените противоконституционни текстове, за което говори и колегата от БСП, по Решение № 5 от 10 май т.г. на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело № 10 от 2004 г. Това според нас носи много големи рискове за съдбата на закона, ако бъде приет в този си вид.
Отново едно държавно предприятие, което по правната си същност е стопански субект, ще има монополни права за изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата и тяхната инфраструктура. Наред с това ще се извършват и съответните пристанищни услуги от същото предприятие.
Също така ние считаме, че внесеният законопроект игнорира принципите, които биха довели до по-ефективно развитие на българските пристанища.
На първо място, загърбва се децентрализацията, за която вече се говори, ако мога така да се изразя, дебюрократизацията на администрирането в пристанищния сектор. Все още няма разбиране, че решенията трябва да се взимат по места, там, където са и проблемите, и професионалистите.
На второ място, загърбва се дерегулацията и преструктурирането на събирането и разходването на държавните пристанищни такси. Все още няма разбиране за това, че средствата трябва да бъдат събирани и целево разходвани от заинтересованите лица, които в случая ще бъдат пристанищните оператори. Съсредоточаването на тези средства в една държавна компания няма да даде положителен резултат.
И на трето място, загърбва се дерегулацията и либерализацията на пазара на пристанищните дейности в България.
Затова ние считаме, че законът се нуждае от съществени поправки между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Чачев.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ясно е, че Министерството на транспорта е принудено да предприеме спешни стъпки, за да разреши натрупаните огромни проблеми от предишното управление на това министерство. Обаче се чувстваме задължени да изразим нашето становище по предлагания законопроект. Част от изказалите се преди мен набелязаха някои от проблемите, аз съм длъжен в голямата си част да ги преповторя, тъй като определено…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Ако може да не ги повтаряте, ще бъде много добре.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Не, не, определено те са важни, съществуват реални проблеми, които ще затормозят това, което се предвижда да заработи, и ще се повтарят същите грешки, които имаше и в предишния закон.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Между първо и второ четене.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Между първо и второ четене, господин Костадинов, естествено ще направим необходимите поправки, но в крайна сметка ние Ви слушахме много внимателно като заместник-председател на комисията да изложите Вашето становище по предлагания законопроект.
Държавното предприятие, което се създава – "Пристанищна инфраструктура", както каза и господин Чачев, отново създава държавен монопол и същите промени, които на практика Конституционният съд отхвърли, ще останат неразрешени. Децентрализацията и дебюрокрацията отново не се разрешават.
Това, което каза господин Танков – за кейовите такси, за каналните такси и преминаването на корабите през морските канали, да се заплаща на бруто тон, също не се решава. Запазването на това съществуващо положение, при което пристанищните такси се събират, създава съществени пречки за инвестициите, за модернизирането на пристанищата и за обществения транспорт, прави финансово почти невъзможно не само да има модернизация за развитието им, но и спазването на всички изисквания за безопасност.
Законът за морските пространства и вътрешните водни пътища и пристанища в Република България в тази си част на практика е в пълен разрез с принципите на дерегулация на икономиката и отделянето на държавата от пряк контрол над нея, както и над икономическите субекти, тъй като се изисква сключване на договор с държавна структура за право за извършване на такава дейност, право на свободен пазарен избор и договаряне между икономически субекти, недвусмисленост, прецизност на нормативните текстове и невъзможност за субективно тълкуване. Липсва пълна, ясна дефиниция и поименно посочване на съпътстващите пристанищни дейности. По този начин се създава корупционна обстановка. След като техническите средства са освидетелствани от надзорните организации и персоналът е сертифициран от морската администрация, няма да има никаква база, на която да се провеждат конкурси, освен ценови. Но тогава ще бъде нарушен един основен принцип, а именно пазарният.
От това, което казвам до момента, е ясно, че функцията на един закон, освен всичко друго, е и да влияе ефективно върху управлението на дадената област, върху която е съсредоточен. Нищо подобно за съжаление не се наблюдава в това, което ни се предлага. Най-уместният подход според нас е този закон да бъде изтеглен, да бъде съгласуван с професионалистите във водния сектор и едва тогава да бъде предложен.
Иначе поправките между първо и второ четене, ако той не бъде изтеглен, а това явно няма да стане, ще бъдат направени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Това са много сериозни бележки, разбира се, но все пак, ако няма други предложения и изказвания, аз съм длъжен да го подложа на първо гласуване. Не виждам желаещи да се изкажат.
Моля, колеги, гласувайте този законопроект на първо гласуване, с презумпцията, че за второ четене ще има много поправки.
Надявам се, че и представителите на изпълнителната власт са внимавали и са чули всичко онова, което се каза и което беше много сериозно.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 113, против 11, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина голяма част от направените забележки по законопроекта са съществени. Той беше подложен на широко обществено обсъждане, беше проведено и специално заседание на Комисията по транспорт и съобщения в Бургас, където присъстваха представители на повечето от браншовите организации. Казвам всичко това, за да подкрепя своето процедурното предложение, което ще направя. Законопроектът е известен на заинтересованите лица, предложенията, които ще бъдат направени, са ясни и, както спомена, мисля, колегата Танков, ако той не бъде приет до Нова година, над 140-150 служители на Националната компания "Пристанища", които в момента са с неуредени трудови правоотношения, висят във въздуха.
Във връзка с всичко, което досега изрекох, на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде три дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, трябва да подложа на гласуване това процедурно предложение на господин Костадинов, което ми се вижда малко мъничко, защото възраженията бяха много сериозни и трудни за обработване за това кратко време. Но предложението е направено, подлагам го на гласуване.
Моля, гласувайте процедурното предложение за срок от три дни между първо и второ четене.
Гласували 114 народни представители: за 81, против 25, въздържали се 8.
Срокът за предложения между първо и второ четене се определя на три дни.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Продължаваме заседанието с точка четвърта от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА.
Вносители са господин Калинов и група народни представители.
Комисията по земеделието и горите като водеща комисия има доклад.
Господин Калинов, моля да го представите.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ:
“ДОКЛАД
за първо четене на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 30 ноември 2005 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Стефан Юруков, генералният директор на Националната служба за защита на растенията господин Петър Николов и експерти.
По законопроекта са постъпили становища от Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на финансите и Българската асоциация за растителна защита. Становищата като цяло са положителни, но съдържат предложения за подобряване на отделни текстове на законопроекта.
Законопроектът беше представен от господин Николов.
С предлагания законопроект се цели създаване на адекватна законова рамка за въвеждане на фитосанитарното законодателство на Европейския съюз, съобразено с неговата динамика и създаване на правни режими за продуктите за растителна защита, които да гарантират живота и здравето на хората, животните, растенията и околната среда.
Приемането на законопроекта следва да доведе до следните резултати:
- постигане на пълна хармонизация с фитосанитарното законодателство на Европейския съюз;
- повишаване на ефективността на контрола върху продуктите за растителна защита;
- създаване на условия за гарантиране безопасността и повишаване качеството на растителните продукти, предлагани на пазара.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха становище, че в периода между първо и второ четене на законопроекта следва да се направят предложения за изменение на определени текстове от законопроекта в съответствие с направените бележки от заинтересованите ведомства. След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията под № 554-01-54, внесен от Васил Калинов и група народни представители на 15.09.2005 г.
Това становище е прието с 15 гласа “за”, 2 “против” и “въздържали се” няма.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Има доклад на Комисията по околната среда и водите.
Господин Великов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
На свое редовно заседание, проведено на 3 ноември 2005 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от народния представител Васил Калинов и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията.
На заседанието на комисията присъстваха 14 народни представители.
Бяха представени предлаганите основни промени и мотивите на вносителя за това.
Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията цели пълно хармонизиране с европейското законодателство по отношение на продуктите за растителна защита, което е необходимо с цел изпълнение на ангажиментите, които Република България е поела в хода на преговорите по Глава “Земеделие”.
С нововъведените разпоредби ще се постигне по-голяма степен на съответствие между изискванията, въведени със Закона за защита на растенията и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препаратите към продуктите за растителна защита по отношение на тяхното класифициране, опаковане и етикетиране, внос и износ, забрани и ограничения при търговия и употреба. Това е необходимо с оглед избягване на противоречията в режима на третиране на продуктите за растителна защита, тъй като Директива № 91/414/ЕС, която се транспонира със Закона за защита на растенията, въвежда специален режим за тяхното третиране по отношение на Директива 99/45/ЕС за класифициране, опаковане и етикетиране на опасните химични препарати (въведена със Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, където се съдържат общите правила по отношение на продуктите за растителна защита). В този смисъл е необходимо Законът за защита на растенията да реферира към Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати в случаите, в които следва да се прилагат общите правила към продуктите за растителна защита.
Основните изменения засягат и Глава втора, Раздел IV “Продукти за растителна защита и биологични агенти”. Новите текстове създават по-ясна и прецизна регламентация на условията и реда за разрешаване на продуктите за растителна защита, определят се по-ясно както правомощията на държавните органи, така и правата и задълженията на стопанските субекти. Регулират се на законово ниво биологичното изпитване, контролът, етикетирането и рекламата на продуктите за растителна защита, както и разрешаването на биологичните агенти.
По време на разискванията, в които взеха участие господин Петър Николов – главен директор на Националната служба за растителна защита, Светла Крапчева – началник отдел в Министерството на околната среда и водите, народният представител Евдокия Манева, беше изтъкнато, че в така предложения законопроект следва да се вземат под внимание препоръките и забележките в становището на Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на финансите и особено на Министерството на околната среда и водите с оглед недопускане на законодателни противоречия в областта на управлението на продуктите за растителна защита, както и привеждане в съответствие с действащото национално и европейско законодателство.
След проведените разисквания законопроектът беше подкрепен с единодушие, в резултат на което Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 554-01-54, внесен от народния представител Васил Калинов и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
Има и доклад на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие предлага на Народното събрание законопроектът да бъде подкрепен.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията има една основна цел – да постигне по-пълна хармонизация на нашето законодателство в областта на препаратите за защита на растенията с европейското законодателство. За съжаление, тази цел в законопроекта, който ни е предложен, не е постигната, защото Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията съдържа изключително много пропуски и непълноти. Аз ще маркирам само някои от тях. Те ще илюстрират сериозните проблеми, които създава този законопроект за комисията, работеща по него.
На първо място, в законопроекта се използват редица понятия без ясна дефиниция, което създава изключителни затруднения при прилагането му. Такива понятия например са основното понятие “заявител”, което се използва доста често, но с различни функции и компетенции. Това съвсем очевидно създава проблеми при прилагането на закона. Такива термини са “сигнализация”, “интегрирано производство”, “продуктов файл”, “достатъчно ефективно” и т.н.
В законопроекта се наблюдава дефинирането на дублиращи се процедури. Например се предвижда определени разрешения да се постигат или да се дефинират чрез заповед на министъра на земеделието и горите и по същия проблем да се издава и удостоверение за разрешаване. Да не говорим, че удостоверението по своята същност не поражда права, още повече е абсолютно ненужно, след като имаме заповед на министъра за разрешение, да предвиждаме и началникът на Националната служба за защита на растенията да дублира това разрешение с такъв акт, какъвто представлява удостоверението за разрешаване.
Разрешителните режими са описани съвсем бегло и в противоречие със Закона за ограничаване на административните процедури. По нито една от разрешителните процедури няма описани ясно критериите и последователността от действията, които трябва да бъдат прилагани, както и правомощията на отделните административни структури. Това поражда освен неясни компетенции, но и създава изключително сериозни проблеми при прилагането на разрешителните режими и е очевидно в противоречие с един много важен закон – Закона за ограничаване на административните процедури.
В законопроекта се създава консултативен съвет. За това има текст, който предлага неговия състав, но не е дефиниран обхватът на правомощията на консултативния съвет, критериите, на база на които той ще изготвя своите становища. Изобщо, създава се една структура, която е само маркирана, без да са ясни нейните правомощия.
Липсват изисквания за прилагане на добрата лабораторна практика, нещо, което е много важно да се дефинира в законите, в които имаме лабораторни измервания. Това е основен принцип, който ни гарантира съответствие с европейските закони.
Един съществен проблем е, че се въвежда пререгистрация, без изобщо да е предвидена в закона първоначална регистрация. Остава неясно в кои случаи ще се предвижда тази процедура.
Очевидно е, че пропуските засягат изключително важни проблеми, свързани със законопроекта за изменение и допълнение. Тоест претенциите, че той ще създаде по-ясни регламенти, практически не са осъществени.
Особено важно е, че този законопроект е в сериозни противоречия със Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, а това е недопустимо, защото практически Законът за защита на растенията в тази си част се явява частен закон към основния - Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
Към законопроекта бяха отправени много забележки от всички министерства и ведомства и особено от Министерство на околната среда и водите, което е водещо при прилагането на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, каквито представляват препаратите за растителна защита. Министерство на околната среда е представило 12 стр. бележки. Практически почти няма текст от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, по който няма да има изменение на текстове. Ако ние подкрепим законопроекта в този му вид, ще се наложи да работим по утвърдилата се напоследък процедура – да се приемат на първо четене законопроекти със сериозни недостатъци и да се възлага на работна група практически да пренапише отново този закон.
Затова аз ви предлагам да не подкрепяме законопроекта в този му вид. Да се предложи на вносителите да преработят законопроекта съобразно бележките, след което да се внесе в Народното събрание, за да се облекчи работата на депутатите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
За реплика има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Вярно е, че всеки законопроект, който влиза в пленарната зала, било представен от народни представители, било от Министерския съвет, би могъл да бъде подобрен. Такъв е случаят и с този законопроект.
Аз ще обърна внимание върху една част от изказването на колежката Евдокия Манева, която твърди, че изискванията на добрата лабораторна практика нито са разписани в законопроекта, нито се спазват в тази система, с което аз категорично не мога да се съглася, тъй като имам и лични впечатления.
Освен това мога да обърна внимание върху § 10, където се изменя чл. 15б. Той още веднъж подчертава именно онези методи, които трябва да се използват за контрол на активните вещества, на примесите, на продуктите, на метаболитите, които възникват при разграждането на тези средства за растителна защита. Известно ви е, че през последните години особено много се набляга не само върху самите активни вещества, но и върху техните метаболити, тоест това, което се получава при разграждането им, тъй като те мигрират предимно във водна среда и трябва да бъдат безвредни за околната среда, здравето на хората и съответните екосистеми. В този смисъл мисля, че тя не е права.
Бих обърнал внимание и на още един документ, който е в тялото на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. Той е на стр. 56 и е мнение на Брайън Принс от Отделението за околна среда към Европейската комисия. В него се дава становище по отношение на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. Според Брайън Принс, като безспорно той може да се смята за достатъчно отговорен при даването на такива заключения, хармонизирането е на необходимото равнище. Моля ви да се съобразим с мнението и на чуждестранните експерти от Европейската комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други реплики към госпожа Манева? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Великов, прилагането на принципите на добрата лабораторна практика е най-малкият проблем на закона, но когато дефиницията е такава, че е възможно да бъдат заобиколени тези принципи, не можем да не се тревожим.
Излагайки само част от бележките, които имам, всъщност искам да обърна внимание на уважаемите депутати, че ние все повече ставаме някак си всеядни и приемаме закони, които са далеч-далеч от това, което трябва да приема Народното събрание.
Всъщност това е един законопроект, който прави опит да извърши нещо в областта на хармонизацията, но по всеки текст ще има бележки, защото предложенията и тестовете са изключително непрецизни. При това става дума не само за редакция, а става дума за принципни въпроси, свързани с разрешителни режими и противоречия с други закони, действащи в нашата страна. Затова аз призовавам да бъдем много по-взискателни, което ще допринесе и за по-ефективна работа на Народното събрание, защото когато ние отново пишем законите в комисиите, очевидно работата сериозно се забавя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта?
Заповядайте, господин Боев.
БОЙКО БОЕВ (НДСВ):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията въвежда Директива 91/414 относно предлагането на пазара и употребата на препарати за растителна защита. Тази директива е основният нормативен акт в областта на фитосанитарното законодателство на Общността. Измененията и допълненията касаят основно Глава 4 на закона, а именно продукти за растителна защита и биологични агенти. Въвеждат се условията и реда за разрешаване на продуктите, биологичното им изпитване, контрола, етикетирането и разрешаването на биоагенти.
Бих искал да подчертая необходимостта от спешното приемане на тези изменения, което е породено от факта, че към момента съществуващата наредба за разрешаване на продукти за растителна защита, която би трябвало да влезе в сила от 1 януари 2006 г., не транспонира точно с разпоредбите на Директива 91/614 и прилагането й в този вид създава процедури, които са практически неизпълними и които ще възпрепятстват разрешаването на нови и пререгистрацията на разрешени до момента продукти. Това по същество създава реална опасност от блокиране на вноса и търговията с продукти за растителна защита на българския пазар.
Смятам, че в частта, касаеща разрешаването и пререгистрацията на продуктите за растителна защита на територията на страната, проектът въвежда изцяло разпоредбите на европейското законодателство. Изискванията на директивата са разписани ясно и прилагането на закона в този му вид няма да затрудни нито Националната служба по растителна защита като контролен орган, нито фирмите производители, вносители и търгуващи с такива продукти.
Особено внимание искам да обърна на процедурите – и това е едно от големите достойнства на този законопроект – касаещи разрешаването по взаимно признаване на данни и паралелен внос, което ще улесни в голяма степен българските търговци и потребители, и които са разработени на територията на всички страни – членки на Европейския съюз. Дейностите, свързани с продукти за растителна защита, са изключително отговорни. В крайна сметка става дума за опасни химични вещества, които, използвани неправомерно, могат да доведат до опасни последствия за хората и околната среда. Затова лицата, които ги предлагат и преопаковат, трябва да са наясно с отговорността, която поемат. Не на последно място това е от полза на производителите на селскостопанска продукция, които ще могат да разчитат на оригинални и ефикасни продукти, които съответстват на изискванията за приложение.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи този законопроект на първо четене, като във времето до второ четене ще положим усилия за сериозно обсъждане на забележката на колегите от Министерството на околната среда и водите и на госпожа Манева, чието становище в крайна сметка е положително и подкрепя по принцип този законопроект.
Бих искал накрая да кажа, че всъщност този законопроект беше внесен в Тридесет и деветото Народно събрание, мина без дискусия на първо четене, мина на второ четене в Комисията по земеделието и горите и в Комисията по европейска интеграция и единствено краят на Тридесет и деветото Народно събрание не разреши законът да стане факт.
Във връзка с това и във връзка с представената таблица за съответствие, аз смятам, че няма никакви проблеми да подкрепим закона, а във времето между първо и второ четене да го направим по-добър, по-действащ и по-ефикасен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Боев.
Има ли други изказвания по този законопроект? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията с вносител Васил Калинов и група народни представители.
Гласували 137 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2006 Г.
Има думата господин Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, моля пленарната зала да разреши да бъдат допуснати в залата господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и госпожа Жени Начева – директор на Дирекция “Бюджет и финансови параметри” на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласувате процедурното предложение за достъп до залата на господин Райнов и госпожа Начева.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да ги поканят в залата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.”
По чл. 1 има предложение от няколко народни представители.
Предложение от народния представител Руденко Йорданов, което не е подкрепено от комисията:
“В чл. 1, ал. 2, т. 1.5.2; т. 1.5.4; т. 1.5.5. се изменят както следва:
“1. В т. 1.5.2. здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ – минус 14 159 000 лв.
2. Точка 1.5.4. здравноосигурителни плащания за медикодиагностична дейност – минус 54 268 000 лв.
3. Точка 1.5.5. здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия – минус 265 000 000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Щерев, което също не е подкрепено от комисията:
“1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения:
а) в израза “по приходите на обща сума 1 061 805 хил. лв.” числото “1 061 805” се увеличава с 198 000 и става “1 259 805”;
б) в т. I “Приходи” в колона 3 числото “1 061 806” се увеличава със 198 000 и става “1 259 805”;
в) в т. I.1. “Здравноосигурителни вноски” в колона 3 числото “1 040 000” се увеличава със 198 000 и става “1 238 000”.
2. В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения:
а) в израза “по разходите и трансфера на обща сума 1 359 598 хил. лв.” числото “1 359 598” се увеличава със 198 000 и става “1 557 598”;
б) в т. II “Разходи” числото “1 357 613” се увеличава със 198 000 и става “1 555 613”;
в) в т. II.1. “Текущи разходи” числото “1 248 613” се увеличава със 198 000 и става “1 446 613”;
г) в т. II.1.5 “Здравноосигурителни плащания” числото “1 219 194” се увеличава със 198 000 и става “1 417 194”;
д) в т. II.1.5.1. “Здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ” числото “110 952” се увеличава със 198 000 и става “111 952”;
е) в т. II.1.5.2. “Здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ” числото “111 159” се увеличава със 198 000 и става “126 159”;
ж) в т. II.1.5.3 “Здравноосигурителни плащания за стоматологична помощ” числото “59 823” се увеличава със 198 000 и става “74 823”;
з) в т. II.1.5.4. “Здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност” числото “52 268” се увеличава със 198 000 и става “55 268”;
и) в т. II.1.5.6. “Здравноосигурителни плащания за болнична помощ” числото “614 392” се увеличава със 198 000 и става “758 592”;
й) в т. II.3. “Резерв за непредвидени и неотложни нужди” числото “104 000” се увеличава със 198 000 и става “123 800”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Борислав Китов и Стефан Софиянски, което не е подкрепено от комисията:
“1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения:
а) в ред “Приходи” числото 1 061 805 се заменя с 1 076 125;
б) в ред “Здравноосигурителни вноски” в колона 3 числото 1 040 000 се заменя с 1 054 320.
2. В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения:
а) в ред “Разходи” числото 1 357 613 се заменят с 1 371 933;
б) в ред “Здравноосигурителни плащания” числото 1 219 194 се заменя с 1 233 514;
в) в ред “Здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ” числото 110 952 се заменя със 112 422;
г) в ред “Здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ” числото 111 159 се заменя със 112 639;
д) в ред “Здравноосигурителни плащания за стоматологична помощ” числото 59 823 се заменя с 61 193;
е) в ред “Здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност” числото 52 268 се заменя с 62 268.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. по приходите на обща сума 1 млрд. 061 млн. 805 хил. лв., както следва:”.
Следва таблица, която не се чете.
“(2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. по разходите и трансфера на обща сума 1 млрд. 359 млн. 598 хил. лв., както следва:”.
Следва таблица, която не се чете.
“(3) Приема дефицит по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. в размер 297 млн. 793 хил. лв.
(4) Дефицитът по ал. 3 се финансира за сметка на наличностите на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Йорданов. Вие имате предложение по чл. 1, което не е подкрепено от комисията.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Направих това предложение за преразпределение на сумите от частта “Плащания за домашно лечение”, най-общо казано, с една добавка за специализираната извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностичните дейности, воден от притеснението, че в минал период е извършвано преразпределение на средства. Казано по-грубо, от икономиите, реализирани по други параграфи, са прехвърлени средства от резерва за заплащане на лекарства за домашно лечение. Тази система доведе дотам, че лекарствата за домашно лечение, реимбурсирани от Касата, в определени случаи струват повече на пациента или купувача, отколкото ако би си ги купил на свободния пазар. Това ме караше да мисля, че подобен риск съществува и за тази година.
Получих своето парламентарно удовлетворение от текста на д-р Щерев, който предлага един малко по-глобален вариант за защита от подобен риск. Тъй като този текст ме удовлетворява, ще стане дума за него, когато дойдем до § 3, то аз оттеглям предложението си, подкрепяйки предложението на д-р Щерев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов. Оттегляте предложението си по чл. 1 от законопроекта.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 1?
Господин Щерев, Вие също имате предложение, което не е подкрепено от комисията.
Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! И при първо четене на бюджета на Касата, а също така и в Комисията по бюджет и финанси, заявих за една несправедливост и тя е следната: българските граждани плащат 6% върху своите доходи здравноосигурителни вноски. Държавата плаща почти половината от сумите в НОИ за определени групи български граждани, като това също е 6%. Например заплащането за определени групи български граждани е върху два пъти минималния осигурителен доход, което означава 13,20 лв. на месец. Държавата плаща, като внася за сметка на други лица здравноосигурителни вноски.
За децата обаче, това се отнася за около 1 млн. 300 хил. български граждани, държавата внася 0,5% върху два пъти минималния осигурителен доход и това прави 1,10 лв. на едно дете за един месец.
Отчитайки, че това е крайно несправедливо, аз внесох предложение за изравняване на процента, който внася държавата и за децата, и той да стане 6%. Давам си сметка, че това означава около 190 и няколко милиона лева повече и това нещо е трудно да бъде направено, но все пак поставям на вашето внимание такава една поправка, защото този процент може да не бъде 0,5%, може да не бъде и 6%, може да бъде 3%, може да бъде 2%. Така или иначе това ще даде възможност да се поправи една несправедливост и да се отиде към по-голям бюджет на Касата, която, всепризнато е като институция, плаща за извършена дейност. Така че ще имаме възможност за увеличение на бюджета на Касата, за увеличени вноски от страна на държавата, и то става въпрос за деца. По този начин това също е социална дейност и би могло от определени параметри на бюджета на Министерството на труда и социалната политика да се прехвърлят средства именно за това. В бюджета на държавата ще видим по-нататък, че насърчаваме раждаемостта, насърчаваме с определени суми раждането, особено на трето дете, а след това нямаме пари, с които да лекуваме тези деца или да правим съответно профилактика.
Аз мисля, че има смисъл това предложение да се обсъжда и бих пледирал за увеличение на този процент 0,5, за който плаща държавата в НОИ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Има ли реплика на господин Щерев? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 1? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 20, против 36, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Китов и господин Софиянски, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 8, против 48, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 1.
Гласували 121 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 2.
Текстът на чл. 1 е приет.
Моля, докладвайте чл. 2, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
По чл. 2 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Допълнителна разпоредба” – комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 1 на Допълнителните разпоредби комисията подкрепя предложението. По него няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя заглавието на “Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези безспорни текстове няма.
Моля да гласуваме чл. 2 с текста на вносителя, наименованието “Допълнителни разпоредби”, § 1 от тях и наименованието “Заключителни разпоредби”, подкрепени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение на народния представител Атанас Щерев.
Комисията подкрепя предложението, затова не го чета.
Комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 2. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите по чл. 1, ал. 2, които не променят параметрите на утвърдения бюджет и не водят до увеличаване на предвидените средства за заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения, както и на здравноосигурителните плащания за лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по § 2. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на комисията за § 2.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 3 ситуацията е аналогична. Има предложение от народния представител Атанас Щерев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст:
“§ 3. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ, съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, има право да разходва средствата от резерва за непредвидени и неотложни нужди по чл. 1, ал. 2, т. 3 единствено за здравноосигурителни плащания, с изключение на здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказвания по § 3 има ли желаещи? Няма.
Гласуваме § 3 в предложената редакция.
Гласували 112 народни представители: за 109, против 2, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя. Няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 4 с текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция:
“§ 5. Разчитането на дължимите суми в съответствие с изискванията на чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Националния осигурителен институт се извършва в края на всеки календарен месец в размер 10 на сто от преведените през предходния календарен месец от Националния осигурителен институт суми по актове за начет от невнесени осигурителни вноски за здравно осигуряване. Средствата се отчитат като трансфери между бюджетни сметки и при превишение на сумата по чл. 1, ал. 2, ІІІ, се увеличава дефицитът по чл. 1, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 5 от законопроекта? Няма желаещи.
Гласуваме текста на комисията за § 5.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 6 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Борислав Китов и Стефан Софиянски, което не е подкрепено от комисията:
В § 6 след “здравноосигурителни плащания” се добавя “за първична извънболнична помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция за § 6:
“§ 6. Средствата за капитационни суми на изпълнителите от първичната извънболнична медицинска помощ за лицата, за които е констатирано, че не са били осигурявани, съгласно Закона за здравното осигуряване, се прехвърлят с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса за здравноосигурителни плащания, с изключение на здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 6? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Китов и на господин Софиянски по § 6, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 18, против 49, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 7 има предложение на народния представител Атанас Щерев, което е прието от комисията.
Има и предложение от народните представители Борислав Китов и Стефан Софиянски, което не е подкрепено от комисията. Предложението на господата Китов и Софиянски е в § 7 думите “се определят” да се заменят със “се планират”.
Повтарям, комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Атанас Щерев - § 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 7? Няма желаещи.
Гласуваме отпадането на § 7.
Гласували 110 народни представители: за 82, против 10, въздържали се 18.
Параграф 7 отпада.
Моля, докладвайте § 8. (Реплика от блока на НДСВ с искане да се гласува предложението на народните представители Борислав Китов и Стефан Софиянски.)
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като § 7 отпадна, не се налага да гласуваме предложението на господата Китов и Софиянски.
По § 8 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което е подкрепено от комисията, затова няма да го прочета.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция за § 8, който става § 7:
“§ 7. Преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски до сто на сто се разпределя за здравноосигурителни плащания по ред, определен от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, с изключение на здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 8? Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за § 8, който става § 7, тъй като предходният параграф отпадна.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има допълнителен доклад. Комисията по бюджет и финанси предлага да се създаде нов § 7а със следното съдържание:
“§ 7а. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се алинеи 2 и 3:
“(2) Цените и обемите на видовете медицинска помощ, изплащана от Националната здравноосигурителна каса, са неразделна част от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.
(3) Когато в срока за представяне в Министерския съвет на проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса не е постигнато съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ, изплащана от Националната здравноосигурителна каса, Министерският съвет внася в Народното събрание проектите на Националната здравноосигурителна каса и на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.”
2. В чл. 55 ал. 3 се отменя.
3. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 19е:
“§ 19е. Министерският съвет внася в Народното събрание за приемане на проектите по чл. 22, ал. 3, ако в срок до 18 декември 2005 г. Националният рамков договор за 2006 г. не е подписан.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 7а от допълнителния доклад на комисията?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Госпожи и господа народни представители! Важно е да се чуят аргументите в подкрепа на този новосъздаден § 7а, защото пътят, който беше извървян до този текст, беше доста взривоопасен, миниран, но този път и начинът, по който беше извървян, е добър пример, че може да бъде постигнато съгласие, сближаване на позициите и намиране на балансиран текст, който да дава гаранции за едно – бюджетът за болничната помощ на Здравноосигурителната каса за 2006 г. да бъде така харчен, че да не се допуснат преразходи, да се осъществи регулация на разходването на средствата.
Големият въпрос беше кой да осъществява регулацията. В първия вариант имаше презастраховане – осъществяването на тази регулация да става главно от Министерството на здравеопазването, а Касата да сключи договори с болничните лечебни заведения с общо взето фиксирани бюджети за цялата година, и един по-мек вариант –на тримесечия. При положение, че ние създаваме авариен план с § 7а, при който ако имаме хипотеза на неподписване на Рамков договор, си запазваме правото в Народното събрание, респективно в Комисията по здравеопазване да търсим пак сближаване на позициите в текстовете по рамковия договор, за които няма съгласие между договорните партньори, то в този му вид § 7а отговаря на изискването да имаме авариен план и да имаме решение в случай, че няма подписан рамков договор.
Начинът, по който извървяхме пътя, и поведението на Лекарския съюз показват, че интелигентният начин, по който се разсъждаваше, и добронамереността на страните дават положителни резултати. Аз живея с очакването, че на събора днес Лекарският съюз ще вземе решение и ще даде разрешение на Управителния съвет на Лекарския съюз, респективно на преговарящите с Касата, да подпишат договора и този текст на § 7а, който има авариен характер, да остане в правния мир като възможност, но дай Боже – да бъде нереализирана възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Йорданов.
За изказване има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като искам предварително да се съглася с изказването на д-р Йорданов, искам да кажа, че обсъждаме изключително важен текст – текст, който е против правилата по принцип, защото когато се приема бюджетен закон, не е редно да променяме устройствен закон. Както каза д-р Йорданов, стигна се до един компромис и той е да се премахне § 7, който връщаше назад нещата в здравеопазването, връщаше районирането, обемите и много други неща.
От друга страна, обществото трябва да бъде сигурно, че здравноосигурителните плащания, които се събират през месеците и годината, ще отидат действително при изпълнителите още същата година, че няма да се отложи подписването на Рамковия договор – било по вина на Касата, било по вина на съсловните организации, и това нещо задължително ще се случи до края на всяка година.
Ако това нещо не се случи, трябва да има действително предпазна клауза и преподписването на договора, без да има сключен договор, без да има договорното начало от изпълнителната власт, е грубо нарушение на духа на Закона за здравното осигуряване. В случая тази поправка, която се прави за връщане, за даването на този договор или предложенията на двете страни в Народното събрание, което да служи за нещо като арбитраж при непостигане на съгласие, мисля че е една добра практика. Дано да не се достига до тази практика, дано всяка година на края на годината да имаме сключен договор и по този начин да се запази и духът на Закона за здравното осигуряване, да имаме и гаранция за това, че договор обезателно ще има всяка година.
Благодаря за вниманието. Аз ще подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
Други желаещи за изказване по § 7а? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за този нов § 7а от законопроекта.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По параграфи 9 и 10 комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 9 трябва да стане § 8, а § 10 - § 9.
Няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези два параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи 9 и 10 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Тези текстове са приети, а с това и целият Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо председател, много моля пленарната зала да допусне господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, Христина Митрева – главен актюер, и Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предишния път сме гласували допускането на господата в пленарната зала, така че моля да ги поканите.
Заповядайте с доклада на комисията, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съгласно решение на пленарната зала § 3 и § 8 бяха върнати за изработване на коректни текстове в Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ги сега на вашето внимание.
Първо, във връзка с приетото предложение на народния представител Хасан Адемов по редакцията на 3 - комисията отново отхвърли това предложение.
Текстът като цяло е четен, ще прочета само редактираните текстове.
В рамките на т. 2 точка 8 от тази точка, буква "б", в ал. 3:
аа) в т. 4 след думите "2006 г." се добавя "и следващите години до 2009 г.";
бб) точки 5, 6 и 7 се отменят.
И втората промяна. Беше се появил Нероден Петко, ДОПК се беше появил в този закон. Затова прецизираме текста на т. 9 от чл. 20 и предлагаме следната окончателна редакция:
"9. сумите, постъпващи по съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт ревизионни актове за начет".
И т. 18 – в Преходните и заключителни разпоредби се създава § 9а:
"§ 9а. Чл. 20, ал. 2, т. 9 се прилага за 2006 г."
Пак в съответствие с решението на пленарната зала беше подготвен и нов § 4а:
"§ 4а. В Закона за здравното осигуряване чл. 40, ал. 1, т. 1 след думите "2006 г." се добавя "и следващите до 2009 г.", а думите "2007 г. – 60:40, 2008 г. – 55:45, 2009 г. и следващите години – 50:50" се заличават.”
Повтарям, комисията не подкрепя това предложение.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5, ал. 10:
а) се създава ново изречение второ:
"Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения."
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
2. В чл. 6 ал. 1 се изменя така:
"(1) Размерите на осигурителните вноски за Държавното обществено осигуряване са както следва:
1. 29,5 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, работещи при условията на III категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
2. 32,5 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, работещи при условията на I и II категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
3. 32,5 на сто и вноската по т. 8 – за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 и следователите по Закона за съдебната власт, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
4. 26,5 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове без безработица. Ако тези лица работят при условията на I и II категория труд, осигурителната вноска е 29,5 на сто и вноската по т. 8;
5. 23 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Ако тези лица работят при условията на I и II категория труд, осигурителната вноска е 26 на сто и вноската по т. 8;
6. 26,5 на сто – за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица.
7. 23 на сто – за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт;
8. от 0,4 до 1,1 на сто за трудова злополука и професионална болест, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности."
3. В чл. 7:
а) в ал. 7, изречение първо, думите “с платежни нареждания” се заличават, а изречение второ се изменя така:
“Дължимите осигурителни вноски за плащания при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс се внасят заедно с първите следващи дължими осигурителни вноски.”
б) в ал. 8 след думите “платежно нареждане” се добавя “или друг удостоверителен документ”.
4. В чл. 8, ал. 1 числото “10” се заменя с “50”.
5. В чл. 20:
а) алинея 2 се изменя така:
“(2) Средствата в бюджета на Националния осигурителен институт се формират от:
1. процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете “Пенсии”, “Общо заболяване и майчинство”, “Трудова злополука и професионална болест”, “Безработица” и “Пенсии, несвързани с трудова дейност”;
2. приходи от установените с разпореждания и ревизионни актове за начет вземания и лихвите върху тях;
3. приходи от глоби, имуществени санкции и наказателни лихви;
4. процент от приходите във Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” са дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
5. приходи от продажба на осигурителни книжки, изплащателни картони и формуляри – утвърдени образци от управителя на Националния осигурителен институт;
6. приходи от такси за заверка на преписи на документи, издавани от Националния осигурителен институт;
7. приходи от такси за издаване на удостоверения;
8. приходи от доходи от собственост и неданъчни приходи;
9. сумите, постъпващи по съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт ревизионни актове за начет;
10. заеми;
11. субсидии (трансфери) от републиканския бюджет.”
б) алинея 3 се изменя така:
“(3) Разходите по бюджета на Националния осигурителен институт се определят за:
1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
2. капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, свързани с цялостната дейност на Националния осигурителен институт;
3. погасяване на задължения по заеми.”
в) в ал. 4 думите “ал. 2, т. 1-4” се заменят с “ал. 2, т. 1 и т. 4”.
г) създават се ал. 6 и 7:
“(6) Приходите по чл. 20, ал. 2, т. 2-9 постъпват като собствени приходи в бюджета на Националния осигурителен институт.
(7) Средствата по чл. 20, ал. 2, т. 2-8 и 15 на сто от тези по чл. 20, ал. 2, т. 9 се начисляват и разходват само за повишаване квалификацията и материалното стимулиране на служителите при условия и ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт.”
6. В чл. 33, ал. 3, т. 11 след думата “продукти” се добавя “за обработване на информации”.
7. В чл. 37, ал. 5 се създава т. 9:
“9. определя цените на услугите и дейностите по чл. 20, ал. 2, т. 5-7.”
8. В чл. 49:
а) в ал. 1 накрая се добавя “и не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението”;
б) алинея 2 се изменя така:
“(2) Във всички случаи дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.”
9. В чл. 75:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по 1% за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.”
б) в ал. 2 думите “признатите години” се заменят с “признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците"”
10. В чл. 94, ал. 2 се изменя така:
“(2) Пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).”
11. Чл. 100 се изменя така:
“Осъвременяване на пенсиите
Чл. 100. Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година се осъвременяват ежегодно от 1 януари с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.”
12. В чл. 102:
а) се създава нова ал. 2:
“(2) При преизчисляването по ал. 1 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсия.”
б) досегашната ал. 2 става ал. 3;
в) се създава ал. 4:
“(4) За пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г., при преизчисляване се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 1999 г.”
13. В чл. 108 се създават ал. 7 и 8:
“(7) Контролните органи на Националния осигурителен институт имат право да изискват и изземват от физическите и юридическите лица оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход.
(8) Органите на МВР оказват съдействие на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на правомощията по ал. 7.”
14. В чл. 110 ал. 11 се отменя.
15. Създава се чл. 349а:
“Отговорност при неправомерно съхраняване на
документи за осигурителен стаж и доход
Чл. 349а. (1) Юридическо лице, което не предаде в териториалното поделение на Националния осигурителен институт оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева.
(2) Физическо лице, което не предаде в териториалното поделение на Националния осигурителен институт оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход, се наказва с глоба в размер от 50 до 1000 лева.”
16. В § 1 от Допълнителната разпоредба, в т. 5, буква “в” числото “5” се заменя с “50”.
17. В § 5а от Преходните и заключителни разпоредби числото “2005” се заменя с “2006”.
18. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 9а:
“§ 9а. Член 20, ал. 2, т. 9 се прилага за 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 3 от законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложенията по § 3, които допълнително бяха представени от господин Петър Димитров, и не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 14, против 89, въздържали се 13.
Текстовете не се приемат, в резултат на което няма да поставя на гласуване предложението, което е за създаване на нов § 4а, и също не е подкрепено от комисията, но е в логическа връзка с отхвърлените текстове, така че не подлежи на гласуване.
Моля, гласувайте § 3 в окончателната редакция на комисията, представена от господин Димитров.
Гласували 112 народни представители: за 104, против 4, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 9 и предлага следната редакция:
“§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г. с изключение на:
1. параграф 3, т. 11, която влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
2. параграф 3, т. 1, 3, 4, 6, 9, 10, 12, 13, 15 и § 4, които влизат в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 9 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
С това е приет на второ четене и целият Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Господин Ангелов, заповядайте да докладвате законопроекта за второ четене.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Георги Петърнейчев – заместник-министър на транспорта, господин Велико Желев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Пътища”, и господин Валентин Божков от Правна дирекция на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН АНГЕЛОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по наименованието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН АНГЕЛОВ: Комисията предлага § 1 да придобие следната редакция:
“§ 1. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, изречение първо след думите “посочени в този закон” се добавя “с изключение на моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари с технически допустима максимална маса 12 и повече тона”.
2. В ал. 6, изречение второ се изменя така: “За едно пътно превозно средство за един и същ пътен участък не могат да се събират едновременно такси по ал. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 1? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакция на § 1.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН АНГЕЛОВ: Има предложение от народните представители Минчо Куминев и Владимир Кузов -–създава се § 1а:
“§ 1а. В чл. 10б след думите “на Въоръжените сили” се добавят “и на Български Червен кръст”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 14, против 57, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН АНГЕЛОВ: Има предложение от народните представители Минчо Куминев и Владимир Кузов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следното съдържание:
“§ 2. В чл. 10в, изречение първо се изменя така: “Лице с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил, негова собственост или съпружеска имуществена общност, с обем на двигателя до 1800 куб. см и мощност до 73,55 кW (100 к.с.)”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 2? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов § 2.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН АНГЕЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет, а с това и целият закон.
Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Господин Адемов, моля да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Искам да направя едно процедурно предложение, свързано с разглеждането на законопроекта, а именно в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика господин Димитър Димитров и госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2005 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 8 декември 2005 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. В заседанието участваха господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, господин Сотир Ушев – изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, госпожа Елка Димитрова – директор на Дирекция “Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика.
Госпожа Елка Димитрова представи законопроекта и мотивите към него, които са обусловени от предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и изпълнение на условията и ратифицирането на международни актове в областта на предоставянето на услуги по заетостта. Бяха представени основните насоки на предлаганите промени: реализиране на практика свободата на движение на работници в Общността; уеднаквяване режима за регистрация на граждани от държави – членки на Европейския съюз с този на българските граждани; разширяване възможностите на Агенцията по заетостта за предоставяне услуги на граждани от Европейския съюз и ползване на безплатни посреднически услуги за тях, като се въвежда отложено влизане на трети разпоредби за постигане на равнопоставеност и др.; синхронизират се разпоредби от Закона за насърчаване на заетостта с разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност; въвеждат се разпоредби за пълно прилагане на ратифицираната Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда от 1997 г.; въвежда се нова насърчителна мярка за безработните лица, които са на месечно социално подпомагане и самостоятелно търсят и започват работа, което създава условия за активно поведение и стимул за нова заетост; прецизират се и допълват разпоредбите за предоставяне на средства за ползване на външни консултантски и съпътстващи услуги на лицата, които са поели задължение за собствен бизнес и правото на кредит за квалификация по стопанската дейност и др.
В насърчителните мерки за работодатели, които наемат на работа младежи до 29 години с трайни увреждания и хора с трайни увреждания, се включва групата на военноинвалидите. Въвежда се тригодишен период за получаване на нови средства от лицата, които са получили вече еднократна сума по чл. 47 за одобрен бизнес проект за производство на стоки или услуги, или за земеделска дейност и др.
След проведените разисквания и обсъждане се проведе гласуване със следните резултати: “за” 12, “против” няма, “въздържали се” 2 и комисията прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има доклад и на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие приема законопроекта и предлага да бъде приет от пленарната зала.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Госпожо Шаклиян, заповядайте.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта на първо четене.
След като се запознахме с мотивите към него, стана ясно, че това е един законопроект, обуславящ присъединяването на България към Европейския съюз и ратифициране на международни актове в областта на предоставянето на услуги по заетостта.
Включват се текстове, с които на практика се осигурява свободно движение на работници в Общността и режим на регистрация. Основно впечатление прави предложението да се включи групата на военноинвалидите в насърчителните мерки за работодателите, които наемат на работа младежи до 29-годишна възраст с трайни увреждания и хора с трайни увреждания.
Много важно е, че се разширява кръгът на обучаващите институции от Закона за професионалното образование и обучение, извършващи обучение и придобиване на професионална квалификация на възрастни, лицензирани в съответствие с действащата нормативна уредба.
Променя се изискването разрешения за работа на чужденци да се издават при условие, че общият брой на работещите за местни работодатели и чужденци не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани и чужденци с предоставено право на убежище или признат статут на бежанец. Не се отнася за граждани на държави – членки на Европейския съюз или членки на Европейското икономическо пространство.
Национално движение Симеон Втори между първо и второ четене ще направи своите предложения по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шаклиян.
Други желаещи за изказване по законопроекта на първо четене има ли?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няколко са целите, които си поставя този законопроект.
На първо място, те са свързани с ангажиментите по присъединяване на Република България към Европейския съюз.
На второ място, изпълнението на условията по договора за създаването на Европейската общност, както и ратифицирането на международни актове в областта на предоставянето на услуги по заетостта.
Не на последно място, необходимостта от повишаването на активността на безработните лица, които са на социално подпомагане.
Основните промени, които се предвиждат в този законопроект, са свързани с текстове, с които се реализира на практика свободното движение на работници в Общността и се уеднаквява режимът на регистрация. Това са изисквания, разбира се, по преговорната Глава трета, към които България е поела определени ангажименти.
На следващо място, в законопроекта се дава възможност на Агенцията по заетостта и на регионалните поделения на Агенцията по заетостта да предоставят услуги на граждани на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство. Услуги, свързани с информиране, с консултиране, с включване в мрежи и в програми по заетост – такива права, каквито имат и българските граждани.
На следващо място, гражданите на друга държава, които могат да се регистрират при същите правила, е текст, който е включен в предложения законопроект. По същите правила, по които българските граждани се възползват от регистрационния режим в регионалните поделения на Агенцията по заетостта, гражданите на чужди страни могат да се възползват от същите права.
На следващо място се транспонират разпоредбите на Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра по труда, свързани с предоставянето на посреднически услуги по информиране, консултиране, включени в мерки по заетост.
На следващо място, въвежда се нова насърчителна мярка за безработните лица, които са на социално подпомагане, които са обект на месечно социално подпомагане, които самостоятелно търсят и си намират работа, които започват работа. В продължение на 12 месеца Агенцията по заетостта ще предоставя определени бонуси на лицата, които проявят активност на пазара на труда.
На следващо място се въвежда тригодишен период, в рамките на който лицата, които вече са получили веднъж еднократна парична помощ за одобрен бизнес проект за производство на стоки и услуги, включително и за проекти в областта на земеделието, да не могат да получават преди изтичането на този срок допълнителни парични помощи, свързани с тази мярка.
В заключение, уважаема госпожо председател, заявявам, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи този законопроект. Убеден съм, че и останалите парламентарни групи трябва да подкрепят тези мерки, които са свързани със синхронизирането на нашето законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
С предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта се цели да се хармонизира българското законодателство и присъединяването на нашата страна към Европейската общност. Установява се една обща държавна институция, която ще определя таксите за издаване, продължаване и удължаване на разрешенията за работа, както времето на пребиваване на командировани чужденци в страната.
С този законопроект се реализира на практика свободното движение на работници в Европейската общност след приемането на нашата страна.
Също така законопроектът предвижда нова насърчителна мярка за безработните лица, които сами търсят и намират работа. В групата са включени и военноинвалидите, които намират работа, а оттам и работодателите, които са приели младежи до 29-годишна възраст – всичките имат преференции по този законопроект.
Синхронизират се и разпоредбите за насърчаване на заетостта със Закона за интеграция на хората с увреждания.
Коалиция за България ще подкрепи проекта на първо четене и между първо и второ четене ще направи необходимите предложения за доусъвършенстване на предложения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като подкрепям промените, които внасяме в Закона за насърчаване на заетостта, искам да добавя и това, че по време на дебата в комисията стана дума от страна на представителите на работодателските организации на синдикатите, че мярката, която се предвижда за насърчаване на лицата, които самостоятелно си намират работа, по би прилягала на това да се насърчат работодателите. Въпреки това ние стигнахме до извода, че по-правилният подход е да насърчим хората, които сами, след като вече са били на социално подпомагане в бюрата по труда, са потърсили работа и са я намерили. Считаме обаче, че това, което сме записали, се отнася за време не по-малко от три месеца. Може би трябва да дебатираме между първото и второто четене на законопроекта, защото наистина три месеца е твърде малко време, за да бъде поощрено като подход за намиране на работа. Изразявам своето лично мнение.
Освен това мисля, че е хубаво, че разширяваме и организациите, които ще могат да се включат в квалификационни мероприятия, свързани с хората, които търсят работа, защото констатирахме, че работодателите са недоволни, а и не само те, и онези, които наблюдават работната сила, пазара на труда, от квалификацията и подготовката на хората, които в момента търсят работа. Така че инвестирането в тази посока, разширяването на кръга на институциите, които могат да повишават квалификацията на работната сила, също е положителна мярка.
От опит зная, че хората, които продължително участваха в програмата “От социална помощ към осигуряване на заетост” вече изгубиха търпение непрекъснато да работят като временно наети и съм убедена, че тази мярка ще даде резултат.
Още веднъж заявявам, че ние от Коалиция за България ще подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта на първо четене? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта е приет на първо четене.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Заповядайте, господин Адемов, да представите Доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председателя.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 502-01-59, внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседания, проведени на 30 ноември и 8 декември 2005 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, господин Светлин Рушев, господин Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация за дружества за допълнително пенсионно осигуряване, представители на дружествата за пенсионно осигуряване и други.
Законопроектът бе представен от господин Бисер Петков. Той е изработен от Междуведомствена работна група към Работна група 11 “Икономически и валутен съюз”, което е в изпълнение на ангажиментите от преговорния процес. Необходимо е да се изпълни изискването за премахване на привилегирования достъп на държавата до средствата на частни финансови институции. Предлага се промяна, която е наложително да бъде въведена в действие до датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз, свързан с отпадане на действащото изискване за инвестиране на не по-малко от 50% от средствата на задължителните пенсионни фондове, респективно 30% от средствата на доброволните пенсионни фондове в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата. Тази промяна налага да се преразгледат и другите инвестиционни ограничения поради динамичното развитие на финансовия пазар и бързото нарастване на активите на пенсионните фондове.
Другите промени в тази връзка са свързани с най-общо разширяване на базата на инвестирани средства на пенсионните фондове чрез сключване на нови финансови инструменти и детайлизиране на съществуващите с повишаване на сигурността на инвестиране на средства на пенсионните фондове и въвеждане на изискване за квалифицираност на дълговите ценни книжа. Аналогично е въвеждането на изискване за инвестиране на средствата на пенсионния фонд в банкови депозити единствено в банки с определено ниво на кредитен рейтинг с цел намаляване на нивото на риск на инвестициите в тези инструменти и други.
Съществена промяна представлява и общо либерализиране на инвестиционния режим в посока на увеличаване на горните прагове на максималните проценти и обеми, които могат да се инвестират в отделни групи активи.
Предлага се и промяна в посока на въвеждане на законово изискване за разкриване на по-голям обем от информация от пенсионните дружества, свързана с инвестиционната стратегия и политика, която те провеждат. Освен това се прави значителна стъпка в посока на либерализиране на инвестиционния режим на доброволните пенсионни фондове и други. Повишават се изискванията към капацитета на пенсионните дружества да управляват професионално нарастващи активи с въвеждане на изисквания за сключване на договор от страна на пенсионните дружества с професионалисти в тази област, които могат да ги консултират за инвестициите и други.
След проведеното задълбочено обсъждане беше постигнато общо съгласие по отношение на постигането на максимален баланс между сигурността на осигурените лица и високата доходност на инвестициите на дружеството.
След приключване на обсъждането бе проведено гласуване с резултати: “за” 12, “против” няма, “въздържали се” 2.
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция, което единодушно подкрепя законопроекта, тъй като той е хармонизационен.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! С настоящия законопроект се предлагат изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване, които целят хармонизиране на нашето законодателство с нормите на европейското право в областта на инвестиционната политика и дейност на допълнителните пенсионни фондове, привеждане на българското законодателство в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност и достъпа на държавни и обществени институции и органи в страните – членки на Европейския съюз, до финансовите институции в тези страни. Предлаганите изменения за отпадането на чл. 176, ал. 2 и чл. 251, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, за инвестиране на средствата на пенсионните фондове в държавни ценни книжа над 50% от активите на Фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване и над 30% от активите на Фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, привеждат нашето законодателство в съответствие с чл. 102 от Договора за създаване на Европейската общност и Регламент на Съвета 3604 от 1993 г. Премахват се ограниченията пред инвестиране на активите на фондовете за пенсионно осигуряване в ценни книжа в страните – членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
Ограниченията, които се предвиждат при инвестиране активите на пенсионните фондове, са свързани предимно с правилата за разумен контрол, гарантират защитата интересите на осигурените лица както при инвестиране в ценни книжа у нас, така и при инвестиране в чуждестранни ценни книжа.
Предложените изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване отчитат законодателството на Европейския съюз в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, като са съобразени с изискванията и на Директива 2003/41 на Европейската общност.
С настоящия законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване се въвежда по-голяма публичност, като пенсионноосигурителните дружества следва да оповестяват два пъти годишно обема и структурата на инвестициите по видове инструменти и емитенти на ценни книжа, за по-добро информиране на осигурените лица по отношение на управлението на техните средства.
Представителите на Коалиция за България подкрепят промените в Кодекса за социално осигуряване и ние ще подкрепим внесения законопроект на първо четене, като между първо и второ четене ще направим необходимите предложения за неговото подобряване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря и аз, господин Мръцков.
Заповядайте за изказване, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи измененията и допълненията на Кодекса за социално осигуряване. Измененията, които се предлагат, са предвид поетия ангажимент на страната ни за отпадане изискванията на чл. 176, ал. 2 и чл. 251 от Кодекса за социално осигуряване за инвестиране на средства от пенсионните фондове в държавни ценни книжа – над 50 на сто от активите на Фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване и над 30 на сто от активите на Фонд “Допълнително пенсионно осигуряване”. Тези разпоредби не са в съответствие с изискванията на чл. 102 от Договора за създаване на Европейската общност и Регламента на Европа 3604/93.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване отменя и разпоредбите, несъвместими с правилата на свободно движение на капитали. Премахват се ограниченията за инвестиране на активни фондове за пенсионно осигуряване в ценни книжа, емитирани в страните - членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
Предлаганите изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване отчитат тенденциите на законодателството на Европейския съюз в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, като са съобразени с изискванията на Директива 2003/41 на Европейския съюз. Своите предложения ще направя между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шаклиян.
Има ли други изказвания по този законопроект? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО – продължение.
Заповядайте, госпожо Чилова. Стигнали сме до чл. 6.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Глава втора – “Компетентност на министъра на културата” - това го гласувахме.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Комисията предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) Министърът на културата организира контрола във връзка с предоставянето и използването на безвъзмездната помощ от меценати за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на културата.
(2) За осъществяване на правомощията по ал. 1 министърът на културата:
1. води и поддържа регистър на организациите, подпомагащи културата;
2. води и поддържа регистър на меценатите;
3. дава становища по проекти за нормативни актове и изготвя предложения за нормативни актове, разработва планове и програми за стимулиране на меценатството, които ежегодно внася в Министерския съвет;
4. осъществява контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата по този закон, регистрирани по чл. 9, ал. 2;
5. при установени нарушения налага предвидените в този закон глоби или имуществени санкции;
6. изготвя годишен доклад за дейността по този закон;
7. при необходимост създава временни експертно-консултативни комисии;
8. взаимодейства с компетентните органи във връзка с правомощията си по този закон;
9. извършва други дейности, предвидени в този закон.
(3) Редът за водене и поддържане на регистрите по ал. 2, т. 1 и 2 се определя с наредба, издадена от министъра на културата.
(4) Министърът на културата може да делегира правомощията си на определени от него заместник-министър или длъжностни лица.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 7:
“Чл. 7. (1) Министърът на културата изготвя и представя на министъра на финансите справка от регистрите по чл. 6, ал. 2, т. 1 и 2 за размера на предоставената безвъзмездна помощ, за нейния получател и за предназначението й.
(2) Справката се изготвя за период от 6 месеца и се предоставя в срок до 30 дни от изтичане на 6-месечието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези два члена? Няма.
Моля да гласуваме членове 6 и 7 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Двата члена са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 8 комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Мария Капон по чл. 8:
В текста на чл. 8 се прави следната редакция:
“Чл. 8. (1) Комисията:
1. води публичен регистър на лицата и организациите, подпомагащи културата;
2. води публичен регистър на меценатите;
3. води публичен регистър на нуждаещите се лица и организации, заявили или представили проекти, нуждаещи се от подпомагане чрез меценатство по реда на този закон;
4. дава становища по проекти за нормативни актове и изготвя предложения за нормативни актове, разработва планове и програми за стимулиране на меценатството, които ежегодно внася в Министерски съвет;
5. осъществява контрола, предвиден в този закон, върху дейността на организациите, подпомагащи културата;
6. при установени нарушения налага предвидените в този закон глоби или имуществени санкции;
7. изготвя годишен доклад за дейността си;
8. при необходимост създава временни експертно-консултативни комисии;
9. извършва други дейности, предвидени в този закон.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8, който систематично е отразен в чл. 6, ал. 2, поради което предлага чл. 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Гласуваме отпадането на чл. 8 по предложение на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 5.
Член 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 9 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 9 да отпадне.
По чл. 10 също комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 10 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези два текста? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 9 и чл. 10 от законопроекта.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11, който става чл. 8, със следната окончателна редакция:
“Чл. 8. (1) Ежегодно до 31 март министърът на културата представя на Министерския съвет доклад с констатации за дейността по чл. 6, ал. 1 и 2 за предходната година.
(2) Докладът се публикува в Интернет-страницата на Министерството на културата в срока по ал. 1.
(3) Министерството на културата публикува в Интернет-страницата си и информация за извършените вписвания в регистрите по чл. 6, ал. 2, т. 1 и 2 в 14-дневен срок от вписването, както и за съответните промени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 11? Няма желаещи.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 11, моля.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 12 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 12 да отпадне.
По чл. 13 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 13 да отпадне.
По чл. 13 има направено предложение от народния представител Мария Капон, което също не е подкрепено от комисията.
По чл. 14 комисията не подкрепя предложението и предлага чл. 14 да отпадне.
По чл. 15 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 15 да отпадне.
По чл. 16 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 16 да отпадне.
По чл. 17 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 17 да отпадне.
По чл. 18 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 18 да отпадне.
По чл. 19 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 19 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове от чл. 12 до чл. 19 включително? Няма.
Моля да гласуваме отпадане на текстовете на вносителя от чл. 12 до чл. 19 включително по предложение на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 9.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По Глава трета:
- госпожа Понева и господин Методиев оттеглиха предложението си в началото на четенето на законопроекта;
- имаме предложение от народния представител господин Михайлов:
Глава трета “Условия и ред за регистрация на организации, подпомагащи културата” отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя със следната окончателна редакция за наименованието на Глава трета:
“Глава трета - Условия и ред за регистриране на меценати и на организации, подпомагащи културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Михайлов, което не е подкрепено от комисията, за наименование на Глава трета.
Гласували 107 народни представители: за 61, против 25, въздържали се 21.
Предложението на господин Михайлов се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Мога ли да направя процедурно предложение за прегласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, с мотиви – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Тъй като това предложение не е подкрепено от комисията, колеги, ако сега се приеме, това би означавало да отпаднат следващи глави, които по принцип са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тук става въпрос да няма преномерация. Затова господин Михайлов е предложил да отпадне наименованието на главата, но това е предложение, което не е подкрепено от комисията.
Още веднъж моля да гласуваме предложението на господин Михайлов.
Гласували 122 народни представители: за 28, против 71, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 9, със следната редакция:
“Чл. 9. (1) Всяко физическо или юридическо лице, което е меценат по смисъла на чл. 4, ал. 1, се регистрира по този закон.
(2) Организации, подпомагащи културата, са юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието, чийто предмет на дейност включва подпомагане на културата или на отделни културни области и които са регистрирани по този закон.”
По чл. 21 в първоначалната редакция имаме предложение на народния представител Капон, което е подкрепено от комисията и систематично е отразено в чл. 6, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 10, със следната окончателна редакция:
“Чл. 10. Меценатите и юридическите лица по чл. 9, ал. 2, придобиват качеството съответно на меценати или на организации, подпомагащи културата, след вписването им в регистрите по чл. 6, ал. 2, т. 1 или 2.”
По чл. 22 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става чл. 11, със следната окончателна редакция:
“Чл. 11. (1) Меценатите, които са физически лица, подават до министъра на културата заявление за вписване в регистъра по образец, съгласно Приложение № 1.
(2) Меценатите, които са еднолични търговци или юридически лица, както и лицата по чл. 9, ал. 2, подават до министъра на културата заявление за вписване в регистъра по образец, съгласно Приложение № 1.
(3) Лицата по чл. 9, ал. 2 прилагат към заявлението заверени копия от:
1. решението за първоначална съдебна регистрация;
2. удостоверението за актуално състояние, издадено от компетентния съд;
3. решението за вписване в Централния регистър за юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието;
4. картата за идентификация по Регистър БУЛСТАТ или ЕИК;
5. удостоверението за данъчна регистрация;
6. вътрешни правила за осъществяване на дейността по чл. 12.
(4) Меценатите, които са еднолични търговци или юридически лица, прилагат към заявлението заверени копия от документите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5.
(5) В регистрите се вписват следните обстоятелства:
1. данни за лицето – номер и партида на съдебната регистрация, номер на фирменото дело, име, седалище, единен идентификационен код по Регистър БУЛСТАТ, номер на данъчна регистрация, номер на регистрация в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието;
2. данни за лицето, което представлява организацията по съдебна регистрация;
3. данни за извършени нарушения при упражняване на дейността и за наложени санкции;
4. дата на заличаване на регистрацията и основанието за заличаване;
5. промени в обстоятелствата по точки 1-3.
(6) Меценатите прилагат към заявлението и заверено копие от договора, сключен между тях и получателя на безвъзмездната помощ. В договора се определят страните, видът и стойността на безвъзмездната помощ, целта на предоставянето й, начинът и сроковете на предоставянето й и използването й. Договорът урежда и начините за обмен на информация и упражняване на контрол от мецената.
(7) В договора по чл. 6 не може да се уговаря използването на името или наименованието на мецената с рекламна цел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези три текста от законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме чл. 20, чл. 21 и чл. 22 в редакцията на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 97, против 7, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов чл. 22а, който става чл. 12, със следната редакция:
“Чл. 12. (1) Организациите, подпомагащи културата, приемат вътрешни правила за условията и начина, по които се предоставя безвъзмездната помощ, както и за изпълнението на тези действия, съгласно волята на мецената.
(2) Вътрешните правила по ал. 1 са публични и се прилагат към регистъра по чл. 6, ал. 2, т. 1.”
По чл. 23 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става чл. 13, със следната окончателна редакция:
“Чл. 13. (1) Министърът на културата се произнася по искането за вписване в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението и издава удостоверения за регистрация по образец, съгласно приложения № 2 и № 3 или прави мотивиран отказ за регистрация като уведомява писмено лицето в същия срок.
(2) При констатиране на непълноти и/или неточности в представените документи лицето се уведомява писмено в 3-дневен срок за отстраняването им. При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите в 7-дневен срок от уведомяването, искането за вписване се смята за оттеглено.
(3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
За чл. 24 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става чл. 14, със следната окончателна редакция:
“Чл. 14. Регистрираните лица са длъжни да уведомяват писмено министъра на културата за всички промени в обстоятелствата, вписани в регистъра, а организациите, подпомагащи културата – и за промени във вътрешните правила по чл. 12, в 7-дневен срок от настъпването им.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 15, със следната окончателна редакция:
“Чл. 15. (1) Меценатът не се вписва в регистъра или регистрацията на мецената се заличава, когато:
1. волята на мецената е неосъществима;
2. волята му е в противоречие с целите на този закон и на добрите нрави;
3. безвъзмездната помощ се предоставя при явно неизгодни условия или при условия, които поставят под съмнение изпълнението на договора.
(2) Регистрацията на юридическото лице като организация, подпомагаща културата, се заличава:
1. по искане на регистрираното лице;
2. при прекратяване на юридическото лице;
3.при заличаване на регистрацията в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието;
4. при неосъществяване на дейност по този закон от регистрираното лице в продължение на две години;
5. при други основания, посочени в закона.
(3) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на министъра на културата по предложение на оправомощените длъжностни лица по чл. 6, ал. 4.
(4) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 16.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 17, със следната окончателна редакция:
“Чл. 17. (1) Регистърът на меценатите е за служебно ползване и информация от него се предоставя само на съответните компетентни органи.
(2) Регистърът на организациите, подпомагащи културата, е публичен като всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието му относно информацията, която подлежи на обявяване.
(3) Министерството на културата издава месечен бюлетин и публикува на Интернет-страницата си информация относно вписаните в регистъра организации, подпомагащи културата, отказите и заличените регистрации. В Интернет-страницата се посочва и лице за контакт.
(4) Информацията по ал. 3 се предоставя на общините.
(5) Процедурата по вписване в Публичния регистър, публикациите, обявяването на информацията и обжалването на отказите за вписване са освободени от заплащане на държавни такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме членове от 22а до 27 включително, в редакция на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 100, против 10, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: “Глава четвърта – Дейност на организациите, подпомагащи културата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по наименованието на Глава четвърта? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Глава четвърта, подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 91, против 8, въздържал се 1.
Наименованието на Глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 28 има направени предложения от народните представители Понева и Методиев и от Николай Михайлов – чл. 28 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 18 със следната окончателна редакция:
“Чл. 18. Организациите, подпомагащи културата:
1. посредничат при определяне вида и стойността на безвъзмездната помощ, начина и сроковете за предоставянето й;
2. предоставят безвъзмездната помощ;
3. упражняват контрол за изпълнение волята на мецената;
4. предоставят на мецената и на министъра на културата информация за разходването на предоставената безвъзмездна помощ;
5. извършват други дейности, предвидени в този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Михайлов. Имате предложение за отпадане на чл. 28. Аналогично е и предложението на госпожа Понева и господин Методиев.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Госпожо председател, уважаеми народни представители! Възражението е просто. Организациите, подпомагащи културата, са излишни. Те бяха приети по недоразумение и сънливост на народните представители. При първото гласуване организациите бяха отхвърлени, което предизвика нещо подобно на паника от страна на вносителя госпожа Чилова.
Знаете ли, това е прецедент, много информативен сам по себе си. Той първо свидетелства за нашата трудова етика в Народното събрание. Никого не изненадва това, което казвам, разбира се.
Второ, по някакъв смешен парадокс реакцията в това сънливо състояние беше много адекватна. Организациите, подпомагащи културата, трябваше да бъдат отхвърлени от народните представители, както те направиха – ще повторя отново – в състояние на голяма разсеяност. Когато народните представители са добре съсредоточени, грешат. Ето парадокса. Тези организации не са необходими, защото представляват една бюрократична инстанция между мецената и получателя на финансовата помощ. Има лоша презумпция във философията на този закон – че бюрократизацията на такава дейност като меценатството обслужва идеята и практиката на дарителството. Това не е така и е очевидно защо. Законотворчеството, което обсъждаме днес, не е съобразено с мисленето на донорските организации, които имат опит с дарителство. Това е все пак инициатива на вносители, които не са се постарали достатъчно внимателно да обсъдят какво ние знаем за дарителската практика в България дотук. Имаме донорски организации 19 на брой, които считат, че философията на закона е погрешна и отказват да го подкрепят. Те имат и възражения, свързани с процедурната страна на това законотворчество – не са били поканени да участват активно и не са били внимателно слушани. Това е грешка. Според тях този закон няма да функционира. Аз нямам практика на меценат или на администратор по въпросите на културната политика, както госпожа Чилова без съмнение има, но ми се струва разумно да бъдат чути тези, които се занимават с тази дейност в България, а не са чути. Това е слабост на закона.
Има презумпция, че тези, които могат да практикуват меценатство, създават организации, за да реализират меценатската си воля. Нищо подобно – казват донорските организации. Меценатите имат фондации и галерии, чрез които практикуват или без които също упражняват волята си на меценати. Защо организации? Няма достатъчен отговор. Внимателното четене на текстовете няма да удовлетвори любопитството на тези, които искат да отгатнат какъв е смисълът те да бъдат построени в закон.
Затова връщайки се назад към много любопитното гласуване по погрешка, което се оказа адекватно, казвам още веднъж: този закон ще бъде реализиран, защото няма да осъществи функцията си. Той беше до голяма степен чисто и просто излишен. Неговите разпоредби, облекчаващи меценатската дейност, можеха да бъдат разположени във вече наличните закони – нещо, което би облекчило извънредно много реализацията на меценатската воля. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика на господин Михайлов? Няма.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Между меценат и дарител има голяма разлика. Меценатът получава отчисления от данъците си по силата на този и на други закони, а дарителят просто дарява.
Второ, при обсъждането на законопроекта в комисията беше направено именно това. Организациите са посреднически между този, който дава парите, и този, който ги приема. Но вкарахме нови клаузи, които позволяват те да контактуват директно, тоест има възможност това да става и чрез организации, и директно. Тези, на които не им харесват тези организации, тъй да се каже, се сношават с дарявания – този, който получава парите, направо, само чрез регистрацията.
На второ място, подобни организации има във всички европейски държави и те са направени точно затова, защото има много големи меценати с много големи мащаби, както например “Фолксфаген груп”. Те изваждат една голяма книга, имат си специална организация, която посредничи, и тя разпределя тези пари съобразно заявките в съответната служба в Министерството на културата. Така че няма нищо лошо да има такива организации. Това е и демократично, и проверено в европейската практика. А който не иска да ги ползва, просто ги избягва и минава на директна връзка с една регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за реплика господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Репликата ми е комбинирана и към двамата преждеговоривши. Склонен съм да се съглася с доста от казаните от д-р Михайлов неща, но всички знаете отлично, че животът е по-силен от всякакво законодателство. Процесът на практиката ще покаже има ли смисъл да съществуват тези посреднически организации или пазарът ще ги отхвърли. Просто този законопроект дава възможност, ако някой може да се възползва, ако някой може да реализира по-добре от прекия контакт между мецената и твореца тези функции, да го направи, като това е относително реграментирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за реплика госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Репликата ми ще бъде съвсем кратка.
Колеги, за да няма никакво недоразумение и залата да не се обърка отново, бих искала да кажа, че европейският опит е проучен много детайлно. Има страни в Европа, в които изцяло е забранено прякото договаряне между меценат и творец. Тази дейност се осъществява само чрез такива организации. Има и страни, в които е възприет обратният подход. Мисля, че комисията след една широка дискусия – тук категорично се различавам от господин Михайлов – стигна до един балансиран текст, който отразява възможността всеки да избере сам как би предпочел този тип дейност да се осъществява – пряко или чрез организация. Както каза господин Любен Дилов-син, създали сме една разумна и нормална регламентация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чилова.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на господин Михайлов, което е и предложение на госпожа Понева и господин Методиев – чл. 28 от законопроекта да отпадне. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 18, против 97, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 28.
Гласували 126 народни представители: за 113, против 11, въздържали се 2.
Член 28 е приет.
Съобщения:
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 248.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по енергетика ще проведе заседание днес от 15,30 ч. в зала 456.
Комисията по политика при бедствия и аварии ще има заседание днес от 15,30 ч. в зала 132.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 142.
Комисията по отбрана ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по европейска интеграция ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите ще заседава утре, в четвъртък, от 16,30 ч. в зала 42.
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание на 15 декември от 14,30 ч. в зала 132.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,02 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
 
Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Петър Берон
 
Секретари:
Силвия Стойчева
Мартин Димитров