Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Кристиан Вигенин и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Регистрирали са се 211 народни представители, имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Предлагам да направя едно съобщение. Да ви предложа едно процедурно решение и след това да разгледаме хода на днешното заседание.
Предполагам, че господин Дамгов ще иска да направи предложение, много моля и той да изслуша първо съобщението и да се уточним за нашата работа.
Изчакайте, господин Дамгов, разбирам, че имате предложение.
Уважаеми колеги, съобщението е следното:
На редовно заседание на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, проведено на 30 август т.г., парламентарната група е взела следното решение: освобождава от поста заместник-председател на групата господин Станимир Илчев и избира за заместник-председател на парламентарната група господин Минчо Спасов.
Това решение ще бъде съответно отразено в регистъра на парламента.
Сега моля за вашето внимание във връзка с един въпрос, който засяга всеки народен представител и всяка от парламентарните групи.
Моля ви, уважаеми колеги, да прекъснете за малко разговорите си и да обърнете внимание на онова, което искам да ви съобщя, в резултат на обмяната на мнения в Председателския съвет, който току-що приключи.
Накратко предложението, което правя, е следното: другата сряда, 7 септември, да работят комисиите и сега пленарната зала да вземе решение пленарни заседания да има в другия четвъртък и петък, а другата сряда, 7 септември, да има предварително обявени, организирани и насрочени с дневен ред заседания на постоянните комисии.
Причината да ви направя това предложение е необходимостта да избегнем ситуация от рода на онази на 31 август, сряда, тази седмица, когато се оказа, че парламентът няма достатъчно подготвени точки за едно пълноценно пленарно заседание.
Изправени сме пред сходна ситуация в резултат на прегледа, който направихме на програмата, одобрена с вас. Постоянните парламентарни комисии започват сега своята работа, още са в първоначален период, едва сега влизат в нормален график и стигнахме до заключението, че на комисиите е необходим още един работен ден, за да влязат в ритъм.
Днес в 10,30 ч. ще проведем среща с председателите на всички парламентарни комисии и с участието на членовете на Председателския съвет – онези, които имат възможност да вземат участие.
От всяка комисия ще поискаме да подготви свой ясен график за м. септември за подготовка на становища, доклади за второ четене, съответно обобщени доклади, ако има повече от един законопроект, за програмата за м. септември с твърд ангажимент на комисиите да представят тези графици в съответните дирекции на Народното събрание най-късно до 12 септември – по-другия понеделник. Да имат време да си огледат работата, да си я планират, да си разпределят отговорностите, където има нужда да създадат работни, редакционни групи, но да сме наясно, че следващата седмица е последната, в която имаме малко нестандартен работен режим.
В тази връзка ви моля, ако няма други мнения, предложения или въпроси, да гласувате направеното предложение в сряда парламентът да работи по постоянни комисии, имам предвид 7 септември, а пленарни заседания да има на 8 и 9 септември. До 12 септември председателите на постоянните комисии да представят в ръководството на Народното събрание графици за работата им за целия м. септември.
Не виждам въпроси или други мнения.
Моля председателите на комисии да съгласуват със своите колеги часовете, залите, в които ще заседават, за да имат готовност да подадат на председателя на заседанието съобщения, които до края на деня да прозвучат, да е ясно на всеки народен представител какви са ангажиментите му другата седмица.
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 197 народни представители: за 176, против 16, въздържали се 5.
Решението е прието. Благодаря ви, уважаеми колеги.
Преминаваме към изпълнението на останалата част от програмата, която утвърдихме за тази седмица.
Следващата точка е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, но всъщност става дума за Закона за изменение и допълнение на Закона за измерванията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Те са много различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Просто за да ви обясня, в папката най-отгоре е поставен Законопроектът за измерванията. Може би колегите са искали да се пошегуват малко с председателстващия събранието. Както изтъква и господин Великов, измерванията са едно, а статистиката е друго, за което е трудно да се спори.
Виждам, че господин Дамгов иска думата. Господин Дамгов, заповядайте, предполагам, за процедурно предложение.
ВЛАДИМИР ДАМГОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбира се, не използвам случая, че тук имаше недоразумение между два закона, но внасям процедурно предложение – като първа точка от дневния ред днес да бъде разглеждането на доклада на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството през 2004 и 2005 г. във връзка с обгазяването на Стара Загора.
Мотивите ми са свързани не само с това, че един голям регион на страната с население над 300 хил. души очаква отдавна и с нетърпение решението на комисията, не само, че това не е въпрос само на старозагорци, а е национален въпрос, но именно, че решението на Народното събрание трябва да даде старт на една нова процедура, която окончателно да реши проблема с обгазяването на Стара Загора.
Комисията максимално съкрати времето на работа именно с цел даването на старт на тази истинска процедура, която окончателно да реши въпросите на Стара Загора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За обратно мнение – заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бидейки съгласен с важността на точката, която колегата предложи, и като се има предвид, че поради значимостта й вероятно ще има дебат в залата, аз предлагам тази точка да бъде след Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, тъй като е кратък. По него нямаше никакви дебати и предложения, а приемането му ще даде възможност на Комисията по икономическата политика да работи в сряда.
Процедурното ми предложение е да започнем със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, а следваща точка да бъде тази, която колегата предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Дамгов, приемате ли предложението на господин Цонев или бихте желали пленарната зала да гласува Вашето предложение?
Заповядайте да изясните становището си.
ВЛАДИМИР ДАМГОВ (КБ): Господин председател, приемам напълно предложението на господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай, колеги, продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКАТА.
Извинявам се на пленарната зала, тъй като в края на вчерашното пленарно заседание по предложение на господин Папаризов пленарната зала гласува отлагането на гласуването на Закона за измерванията. Така че продължаваме със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката.
Ако е необходимо, все пак да гласуваме – точката след Закона за статистиката да бъде разглеждането на доклада за обгазяването на Стара Загора, както предложи господин Дамгов в съгласие с господин Цонев.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 175, против 3, въздържали се 5.
Предложението се прима.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика
по Законопроект № 502-01-24 от
10 август 2005 г. за изменение и допълнение на
Закона за статистиката, внесен от
Министерския съвет
На заседание, проведено на 31 август 2005 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката госпожа Евгения Колданова.
Предлаганите изменения в Закона за статистиката имат за цел:
- да осигурят съгласуваност между Закона за статистиката и другите национални закони като например със Законопроекта за регионално развитие, с който се дефинират районите за планиране, съответстващи на ниво NUTS 2 по Европейската номенклатура на статистическите единици, и осигуряване на информация на регионално равнище; със Закона за счетоводството относно сроковете за представяне на счетоводните отчети; със Закона за защита на класифицираната информация в частта за поверителност на данните и опазване на тайната;
- да хармонизират националното законодателство с правото на Европейския съюз и препоръките на Глобалната оценка на националната статистическа система, проведена през 2001 г., като ясно се формулират критериите за определяне на органите на статистиката и взаимоотношенията с Националния статистически институт, регламентиране предоставянето на административни данни на НСИ и тяхното използване за статистически цели, определяне статута на членовете на Националния статистически съвет и други;
- да се премахнат някои непълноти и неточности, свързани с прилагането на Закона за статистиката, касаещи информационната дейност, регламентиране на правата и задълженията на заместник-председателите и директорите на статистически бюра, допълване регламентите за предоставяне на данни за статистическо изследване, разширяване регламентите за опазване на статистическата тайна и други.
Основните изменения в предлагания законопроект са следните:
1. Членове 9а и 9б, които уточняват административната структура на Националния статистически институт и функциите на заместник-председателите, статистическите бюра и директорите им;
2. Член 20, отнасящ се до задълженията за предоставяне на статистически данни от респондентите във връзка с приемането на новия Закон за счетоводството през 2003 г.;
3. Глава шеста, отнасяща се до конфиденциалността на индивидуалните данни и достъпа на потребителите до тях. Прави се ясно разграничение между информацията, представляваща статистическа тайна, и информацията, представляваща служебна тайна.
След разглеждането на законопроекта с 18 гласа "за", без "против" и "въздържали се", законопроектът бе приет на първо гласуване.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Папаризов, моля Ви да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На свое редовно заседание, проведено на 1 септември 2005 г., Комисията по европейска интеграция обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката.
Предлаганият законопроект цели да постигне по-голяма степен на съгласуваност на Закона за статистиката с други национални закони, хармонизиране на националното законодателство с правото на Европейския съюз и премахване на някои непълноти и неточности, които се проявяват при прилагането на Закона за статистиката.
Частта от законопроекта, свързана с неговото хармонизиране с правото на Европейския съюз, попада в обхвата на Глава 12 "Статистика".
Аcquis communautaire в областта на статистиката обхваща основните принципи на статистическата дейност – безпристрастност, надеждност, ефективност, адекватност, публичност и поверителност. Тези принципи са закрепени изрично в чл. 285 на Договора за създаване на Европейската общност и в Регламент за статистиката за нуждите на Европейската общност № 322/97 на Съвета на Европейския съюз. Регламентът създава и правна рамка на Европейската статистическа система, която се състои от статистическата служба на Европейския съюз (ЕВРОСТАТ) и националните статистически институти на държавите-членки. В acquis communautaire се обхващат също различни методологии, класификации и процедури за събиране на данни, както и организационната структура, способна да ги прилага.
Представеният законопроект постига по-точно и пълно въвеждане на посочените статистически принципи и най-вече на принципа на поверителност. Въпреки неговото принципно съответствие с европейските стандарти в областта на статистиката следва да се направи следната бележка по отношение на § 14 от законопроекта:
Посоченият параграф предвижда чл. 20 от Закона за статистиката да бъде допълнен, като към юридическите лица, задължени да предоставят данни на органите на статистиката, се прибавят и техните организационни формирования, включително клонове и поделения. Тъй като тези формирования не са субекти на правото, те не могат да имат задължение да предоставят данни на органите на статистиката. Такива задължения биха могли да имат самите юридически лица или физическите лица, които са управители на клоновете. Би могло да се предвиди например, че задължения да предоставят статистическа информация са физическите лица, които са управители на юридическите лица или техните клонове. Това уточнение се налага от утвърдения в практиката на Съда на Европейската общност принцип за правна сигурност и предвидимост на правната норма, а именно засегнатите субекти да имат яснота за вида и обема на задълженията си. Това са дела С-209/86 и С-108/01 на Съда на Европейските общности.
След проведеното обсъждане на законопроекта Комисията по европейска интеграция се обедини около необходимостта от приемането на първо гласуване от Народното събрание на законопроекта, като се вземат предвид изложените по-горе бележки.
Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 502-01-24, внесен от Министерския съвет, с единодушие от 13 гласа "за"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има и кратък доклад от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Господин Кирчев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО КИРЧЕВ:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно
Законопроект № 502-01-24, за изменение и
допълнение на Закона за статистиката, внесен от
Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 31 август 2005 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката.
На заседанието присъства господин Александър Хаджийски – председател на Националния статистически институт, който представи законопроекта от името на вносителя.
Целта на предлагания законопроект е да се постигне съгласуваност с разпоредбите на специализираното законодателство в областта на регионалното развитие, счетоводството и защитата на класифицираната информация.
Наред с това една от основните цели на законопроекта е да се хармонизират разпоредбите на вътрешното законодателство с правото на Европейския съюз, включително на препоръките от Глобалната оценка на националната статистическа система.
В хода на дискусиите народните представители подкрепиха необходимостта от приемане на предложените промени и същевременно отправиха препоръка между двете гласувания да се прецизират разпоредбите за органите на статистиката в структурните звена на органите на изпълнителната власт на централно и териториално ниво, в съответствие с разпоредбите на Закона за администрацията.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 13 гласа "за", без "против" и "въздържали се" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 502-01-24 за изменение и допълнение на Закона за статистиката, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по този законопроект на първо четене. Няма представител на вносителя, за да го представи, затова минаваме директно към изказвания.
Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ, КОЯТО ДА ПРОУЧИ ДЕЙНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С ОБГАЗЯВАНЕТО НА СТАРА ЗАГОРА ПРЕЗ 2004 И 2005 Г., И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ, КОЯТО ДА ПРОУЧИ ДЕЙНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С ОБГАЗЯВАНЕТО НА СТАРА ЗАГОРА ПРЕЗ 2004 И 2005 Г.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Гороломов.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предвид широкия обществен отзвук и коментарите, които вървят в обществото по повод обгазяването на региона около Стара Загора, и мотивите, които изложи преди малко проф. Дамгов, правя процедурно предложение на основание чл. 38, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за пряко предаване по националната телевизия и националното радио на доклада и дебатите по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Гороломов.
Има постъпило процедурно предложение тази точка от дневния ред да се излъчва пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 110, против 8, въздържали се 10.
Процедурното предложение се приема.
Моля камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио да бъдат включени.
Господин Дамгов, имате думата в качеството си на председател на Временната анкетна комисия да представите нейния доклад, който е обемен и вероятно ще покрие времето до 10,30 ч. Целият доклад ли ще представите или резюмиран вариант?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДАМГОВ: Ще представя доклада в по-съкратен вариант.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е представен докладът на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г. Временната анкетна комисия бе излъчена от Народното събрание н15 юли 2005 г. Имаше мнение комисията да работи 3-4 месеца, но отчитайки необходимостта от бързо решаване на проблема с обгазяването на Стара Загора и региона, комисията реши да се самоограничи във времето и на 21 юли 2005 г. бе внесено предложение, а Народното събрание реши срокът на действие на комисията да бъде един месец. Впоследствие бе поискано и получено удължаване на срока на действие на комисията с десет дни.
Изпълнявайки своята основна задача, а именно да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора и региона през 2004 и 2005 г., пред комисията възникнаха по същество три основни въпроса:
Първо, установило ли е правителството основните източници на обгазяване на Стара Загора и региона;
Второ, определен ли е от правителството химическият аерозолен състав на въздушния басейн над Стара Загора и региона в дните на обгазяването;
Трето, взети ли са от правителството адекватни мерки за прекратяване на обгазяването и направена ли е оценка на щетите от обгазяването.

На основата на анализа и оценката на извършеното от кабинета на господин Сакскобургготски следваше да се предложи решение, като се формулират съответните препоръки към Министерския съвет. Комисията проведе шест редовни заседания. По обективни причини не се проведоха две заседания.
Представеният на вашето внимание доклад на Временната анкетна комисия условно има три раздела. Първият раздел са фактологията, данните и сведенията за извършеното от правителството през 2004-2005 г., върху които се основава работата на комисията.
Второ, критична оценка на дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора и региона през 2004-2005 г.
И трети раздел, условен, препоръки към Министерския съвет за трайно решаване на проблема с обгазяването на Стара Загора и региона.
Ще се спра по-бегло на първия раздел и по-подробно на втория и третия раздел, като най-съществени.
Следва да отбележа, че сред множеството документи, а те съставят над 1200 страници, залегнали в работата на комисията, основни бяха тези, изискани от Министерския съвет по решение на Народното събрание и съответно по решение на комисията.
Още с решението от 15 юли 2005 г. за създаването на Временната анкетна комисия Народното събрание определи:
1. Министерският съвет да представи на Народното събрание и съответно на комисията в 3-дневен срок информация по изпълнението на т. 2 и 3 от решението на Народното събрание, прието на 24 септември 2004 г.; и
2. Министерският съвет в 7-дневен срок да представи информация за точните източници и причините за обгазяването на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г.
В резултат комисията получи в 3-дневен срок първата от исканите информации – относно изпълнението на т. 2 и 3 от Решението на Тридесет и деветото Народно събрание от 24 септември 2004 г.
Накратко в тази информация се съдържа, първо, писмо на Министерския съвет относно използваните технически средства за регистрация преноса на атмосферни замърсители и то на серен диоксид от Енергиен комплекс “Марица-Изток”, редица резултати от измерванията на полигона “Змеево”, също така начините на взаимодействие на Районната инспекция по опазване на околната среда и водите в Стара Загора с институциите и други.
В същото писмо бяха очертани планираните бъдещи действия за собствен контрол от операторите на централите и въвеждането в експлоатация на сероочистващи инсталации. Ставаше дума за “Брикел”, ТЕЦ “Марица-Изток 2” и Енергийна компания “Марица-Изток 3”.
Комисията счете получената информация за недостатъчна и поиска допълнителна информация от Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси – бившето, и от Министерството на отбраната.
В отговор на 4 август 2005 г. от Министерския съвет на Република България бе получен обемен материал от около 500 страници, съдържащ исканата информация. Това бяха справки от Министерството на отбраната относно дейността на полигона и неговото взаимодействие с редица фирми, справка от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси относно дейността на Източномаришкия басейн, информация от Министерството на околната среда и водите главно с данни от автоматичните измервателни станции в гр. Стара Загора, с. Могила, с. Полски градец, пунктовете в Раднево и Гълъбово.
На 9 август 2005 г. с 18-дневно закъснение в Народното събрание се получи информация, подписана от министрите Долорес Арсенова, Мирослав Севлиевски и Николай Свинаров, изпратена от Министерския съвет до Народното събрание в изпълнение на т. 2 от Решението на Народното събрание от 15 юли 2005 г., касаещо точните източници за обгазяване на Стара Загора. Това писмо беше размножено и представено на всички народни представители.
В това писмо, ако си спомняте, се говореше, че експертна група на Министерството на околната среда и водите, Министерството на отбраната и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси е анализирала голям обем от данни и се правеха съответни заключения. Особено се подчертаваше докладът на Националния институт по метрология и хидрология към БАН, в който се казваше, че по-ниските комини на “Брикел” са в зоната на инверсия и в условията на застоял въздух са се натрупали серни съединения под инверсионния слой в степен, по-голяма от обичайната, които са се придвижвали към града. По-високите комини на ТЕЦ “Марица-Изток 2” и на Енергийна компания “Марица-Изток 3” при тези условия са имали малка ефективност, тоест разреждането в тези слоеве е било много слабо. Така над града в даден момент едновременно са се натрупали повече количества от серни диоксиди над обикновеното, както долу, така и в по-големи височини.
От анализа на наличната информация бяха направени следните два важни извода:
Първо, най-големият източник на серен диоксид в атмосферния въздух на региона и в национално ниво е Енергийният комплекс “Марица-Изток”, който емитира около 83% от националните емисии на серен диоксид.
Второ, фактите, че при взривяване и/или изгаряне на боеприпаси в атмосферния въздух се отделят основно азотни оксиди, хлороводород и въглероден оксид на височина 10 м, както и местоположението на армейския полигон “Змеево” спрямо населените места, където са регистрирани високи концентрации на серен диоксид, изключват полигона като източник на регистрираното замърсяване със серен диоксид в региона.
Тъй като очевидно еднозначна информация в изпълнение на т. 2 от Решението на Народното събрание от 15 юли 2005 г. за посочването на точните източници и причините за обгазяване на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г. отсъства от писмото на Министерския съвет от 9 август т.г., със съгласието на болшинството от членовете на Временната анкетна комисия, присъствали на заседанието на 12 август, беше внесен актуален въпрос от народните представители Владимир Дамгов и Златко Златев до министър-председателя в оставка господин Симеон Сакскобургготски. Актуалният въпрос се отнасяше до причините, поради които Министерският съвет в оставка не изпълни т. 2 от решението на Народното събрание.
Освен серният диоксид не са анализирани данните и за останалите атмосферни замърсители – фин прах, тежки метали, азотен оксид, метан и други въглеводороди. По същество правителството на господин Симеон Сакскобургготски не изпълни Решението още на Тридесет и деветото Народно събрание от 24 септември 2004 г. в основния му пункт – предотвратяване замърсяването на Старозагорския регион. Липсват системни данни от изследвания на отражението на обгазяването – предмет на повече фактори, освен серния диоксид, върху всички компоненти на околната среда, водите и почвите, върху хората, флората и фауната. Всичко това всява недоверие сред засегнатата общественост. Очевидно е необходима по-сериозна от представената в Народното събрание на 9 август т.г. информация.
В отговор министър-председателят в оставка преповтори отделни пасажи от писмото на Министерския съвет от 9 август 2005 г. и отново не назова източниците на обгазяването. Народният представител Златко Златев отправи реплика като подчерта, че никъде не се отчита наличието на ТЕЦ “Марица 3”, Димитровград и други фактори.
В пети раздел на доклада сме изложили допълнителните материали, с които разполага временната комисия. Освен експресните становища от заседанията на Народното събрание, които са шест през 2004-2005 г., комисията разполага с обширен технически доклад на Сдружението на експертите в България по биотехнологии, гр. София. В този доклад се подчертава, че най-вероятно източниците на обгазяване със серен диоксид на 2-6 август 2004 г. са тецовете “Марица-Изток”. Но обгазяването на Стара Загора на 9 и 10 октомври 2004 г. с азотни диоксиди не е свързано с източника на емисиите на серен диоксид, тоест с тецовете на “Марица-Изток” и е породено от източници, намиращи се в града или в близката негова околност.
Комисията също разполага с протоколи и заключителен доклад на Временната комисия за изясняване на периодичните обгазявания на Старозагорския регион, формирана от Общинския съвет на Стара Загора през 2004 г. В този доклад се отбелязва, че периода 19-27 август 2004 г. на полигоните “Змеево” и “Люляк” са регистрирани множество взривове, в това число и в по-късните нощни часове. Взривовете зачестяват, когато започва да вали. В съответни проби от растения са намерени, без да цитирам самото съдържание, арсен, олово, хром, желязо, никел, цинк.
Комисията разполага и с протоколите от заседанията на Общинския съвет на Стара Загора, които са посветени на този проблем, а също и с информация от Районната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора относно дните на обгазяване. Там се отбелязва, че в най-сериозния период на обгазяване – 7 и 11 юли, от 14,00 ч. на 10 юли до 19,00 ч. на 12 юли са анулирани данните от основния пункт на автоматичната измервателна станция в с. Могила.
В този ред на документи е и становището на Националния институт по метрология и хидрология при БАН за случаите на замърсяване в Стара Загора на 2 юни и 6 август 2004 г. В този доклад се описват моделни изследвания с използване на разработения от международен колектив модел “Аладин”. Заключението е, че наблюдаваните замърсявания могат да се обяснят с количествата изхвърлен серен диоксид от близките тецове, като не е необходимо да се предполага някакво нарушение на технологичния режим.
В комисията има писма и материали от началника на Генералния щаб на Българската армия ген. Колев, в които се подчертава, че армейски полигон “Змеево” не може да бъде източник на замърсяване.
В шести пункт на доклада е представена и информацията, която е получена в резултат на осъществени други контакти на членове на комисията. Това е писмо до народния представител господин Евгени Жеков, член на комисията, от бившия член на комисията господин Николай Свинаров от 19 юли, в които също се подчертава, че полигонът “Змеево” не може да бъде източник на замърсяване. Взети са под внимание редица писма и материали от неправителствени организации, писмо до президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание на Република България и председателите на парламентарните групи в 40-то Народно събрание, от Съюза на патриотичните сили в гр. Варна; декларация от Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва - гр. Стара Загора; редица декларации и отворено писмо, жалба от Гражданско сдружение “Национален електорален съюз”. Също писма от други граждански организации с данни за поражения върху личните стопанства, необичайни мутации и смъртност сред птици, овце и кози, необичайно загниване на растения.
Тук е дадена и информацията, която е получена по време на срещите и дискусиите, които са провели членовете на Временната анкетна комисия и председателя на комисията. Има писмо и среща на Временната анкетна комисия с ръководството на Института за космически изследвания при БАН от 10 август, като е получена информация за широките възможности на Института за космически изследвания на БАН за многоканален дълговременен мониторинг на основата на сателитни продукти на аерозолните и други компоненти в приземния атмосферен слой в Стара Загора. Също така дискусия с председателя на академията акад. Юхновски, по покана на последния, преди всичко върху механизмите за обгазяване със серен диоксид.
Членове на комисията и председателят направиха посещение на Стара Загора на полигони “Змеево”, на Източномаришкия басейн. Взеха участие в пресконференция пред местните и национални масмедии в навечерието на набелязани мероприятия за гражданско неподчинение във връзка с неблагополучията от обгазяването.
Комисията разполага с информация от изследвания на почвата, подпочвените, питейните, отпадъчните води и въздуха в района на полигона “Змеево” и други, извършени от Института по околна среда “Синлаб” – Щутгарт, Германия.
В седми пункт на доклада концентрирано са представени наличните фактологични данни относно обгазяването на Стара Загора и района през 2004-2005 г.
Сега ми позволете, както подчертах и в началото, да се спра по-подробно на втори и трети раздел, които се разглеждат като най-съществени. Това е оценката, също и препоръките.
И така: оценка на дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора и района през 2004-2005 г.
1. Вече подчертах, че така и не се получи еднозначен отговор от правителството относно източниците на обгазяване. Комисията обаче счете, и това е записано в т. 1 на този раздел, че съгласно информацията и анализите, представени на парламентарната комисия, се налага изводът, че основният причинител на обгазяванията със серен диоксид в Стара Загора и региона е Енергийният комплекс “Марица-изток”. Оттук е ясно, че може да има и други причинители със серен диоксид, но основният причинител на обгазяването е Източномаришкият басейн. Но е ясно, че може да има - и сигурно има - други източници на обгазявания с други химични вещества и с други аерозоли.
2. Министерският съвет не е реагирал адекватно на обстановката в Стара Загора и района през 2004 и 2005 г. и не е определил своевременно източниците на замърсяване. В резултат на намесата на Народното събрание с 18 дни закъснение бе изпратено от Министерския съвет писмо до председателя на Народното събрание в отговор на т. 2 в решението на Народното събрание от 15 юли 2005 г. за предоставяне на информация за точните източници и причините за обгазяване на Стара Загора и района през м. юли 2001 г. В писмото не се назовават еднозначно източниците на замърсяване, а само се съобщава, че енергийният комплекс “Марица-изток” емитира около 73% от националните емисии на серен диоксид. Тоест едни статистически данни, като се привеждат само вероятностни съждения относно тези източници. При неблагоприятни метереологични условия, тихо време и инверсия е възможно в подинверсния слой в някои участъци да се натрупат по-високи концентрации на серен диоксид от обичайните, които впоследствие да се пренесат към населени места.
3. Не е изпълнено по същество решението на Тридесет и деветото Народно събрание от 24 септември 2004 г. относно прилагането на всички мерки, необходими за предотвратяване на замърсяването на атмосферния въздух и създаване на система за предизвестяване при повишени нива на серен диоксид и други замърсители.
Поредното обгазяване на 15 август т.г. недвусмислено показа, че освен серния диоксид, емитиран от Източномаришкия басейн, значителното превишение на съдържанието на хлороводород и азотни оксиди е с източник, близък до града. Тази информация бе разпространена и по Националната телевизия. В последното писмо на Министерския съвет, Временната анкетна комисия от 9 август 2005 г., на стр. 6 също се отбелязва: “По данни на Министерство на отбраната при взривяване и/или изгаряне на боеприпаси в атмосферния въздух, се отделят основно азотни оксиди, хлороводород и въглероден оксид, чието количество многократно надхвърлят емитирания серен диоксид”.
4. През 2004 г. и 2005 г. е извършен по същество само статичен мониторинг на обгазяванията, имащ изключително регистраторски характер. Не е изследвана динамиката на процесите в приземния атмосферен слой в Старозагорския регион, което би позволило да се назоват точно източниците на замърсяване. Броят на използваните автоматични измервателни станции и пунктовете за ръчно пробонабиране е недостатъчен за проследяване на процесите на замърсяването.
5. Не е разработена система за ранно предупреждение на населението относно обгазяването със серен диоксид, което все още е предмет на идеен проект, чието изпълнение предстои. Не е разработена система от превантивни мерки срещу възникване на условия за обгазяване със серен диоксид – диференцирано намаляване на мощностите на централите в Източномаришкия басейн при неподходящи метеорологични условия и др.
6. Не е извършен от Министерство на здравеопазването скрининг на децата и учениците от Стара Загора за изясняване последствията от обгазяването.
7. Недостатъчно са изследвани постъпващите от полигоните “Змейово” и “Люляк” азотни оксиди, хлороводород, въглеводороди, включително фталати.
Не е анализирано взаимодействието на серния диоксид със смес от азотни оксиди и въглеводородни съединения, което може би е един от ключовете към научното и достоверно обяснение на процесите.
8. Не са анализирани научно всички факти, и то в пълен обем, изискващ проследяване на всички наблюдавани показатели, при това за относително продължителен период от време. Не е правен подробен анализ на всички компоненти и съставки на обгазяващия облак.
Препоръки към Министерски съвет за
трайно разрешаване на проблема с обгазяването на
Стара Загора и региона
Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г., намира за необходимо Министерският съвет да извърши следното:
1. Да организира цялостен експертен мониторинг на динамиката на процесите в приземния атмосферен слой в района на Стара Загора, в това число с използване на космическа информация, като Министерство на околната среда и водите подобри взаимодействието с Института за космически изследвания и Националния институт по метеорология и хидрология при БАН. Паралелно да се проведе цялостен количествен анализ на аерозолния състав и други компоненти и химически вещества, не само серни диоксиди, но и на азотни оксиди, тежки метали, наблюдение на радиационния фон и пр. Това ще позволи еднозначно изясняване на причините и процесите на замърсяване на приземната атмосфера и ограничаване въздействието на всички евентуални източници на замърсяване.
2. Да разработи система за предотвратяване на обгазяването на Стара Загора и региона със серен диоксид чрез диференцирано намаляване на текущите производствени мощности на централите в Източномаришкия басейн по време на неблагоприятни метеорологични условия. Това следва да се разглежда като временна мярка до пълното въвеждане на всички сероочистителни инсталации. Уместно е всичко това да се вмени като първостепенно задължение на Министерство на икономиката и енергетиката.
3. Да разгледа целесъобразността от реализация на идейния проект “За ранно предупреждение относно замърсяване на приземния слой със серен диоксид, азотни оксиди и прах, вследствие неблагоприятни метеорологични условия”, предмет на договор между трите топлоелектрически централи в комплекса “Марица-изток” и БАН.
4. Да се преодолее изоставането и се съкратят до възможния минимум технологичните срокове за въвеждане на сероочистващи инсталации – целесъобразно е да се вмени като първостепенно задължение на Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на финансите.
5. Да организира специфичен скрининг на децата и учениците от Стара Загора и региона за един продължителен период – задължение на Министерство на здравеопазването.
6. Да осигури целеви финансови средства за закупуване на диагностично-лечебна медицинска техника и апаратура за лечебните заведения в Стара Загора и региона във връзка с регистрираното увеличение на заболяванията на дихателната и сърдечно-съдовата система като последствие от обгазяванията – задължение на Министерство на здравеопазването.
7. Да разработи система за мониторинг на замърсяванията и анализ на състоянието и последствията от обгазяването върху растителния и животинския свят, почвите, водите и други в Стара Загора и региона.
8. Да намери форма и осигури възможност за гарантиран граждански контрол върху дейността на обекти, свързани с отбраната и националната сигурност – задължение на Министерство на отбраната и специалните служби.
9. Да извърши сертификация на полигона “Змейово” по ISO 14001 и другите армейски поделения, извършващи рискови за екологията на околната среда дейности.
10. Да изгради система за единен мониторинг на всички възможни източници на замърсяващи емисии и единен кадастър на рисковите територии в Република България, в това число и на основата на космическа информация, отговарящи на европейската практика в областта на екологичния контрол, като се използва капацитетът на БАН.
11. В срок до 30 септември 2005 г. да създаде комисия за оценка на щетите от обгазяванията, която да анализира възможността и начините за компенсиране на пострадалите от обгазяванията.”
Докладът е подписан от всички членове на временната анкетна комисия, с изключение на господин Неджми Али, който е в дългосрочна командировка в чужбина.
Позволете ми да ви запозная и с проекторешението по доклада на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г.:
“Проект
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и след като обсъди доклада на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г.,
РЕШИ:
1. Приема доклада на временната анкетна комисия, излъчена да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г.
2. Предлага на Министерския съвет да разгледа констатациите, предложенията и препоръките в доклада на временната анкетна комисия и да предприеме незабавно необходимите мерки за прекратяване обгазяването на Стара Загора и региона.
3. Препоръчва на Министерския съвет да изгради единен център за мониторинг на всички възможни източници на замърсяващи емисии и единен кадастър на рисковите територии в Република България, в това число с използване и на космическа информация.
4. В срок до два месеца Министерският съвет да представи план-график за изпълнение на мерките за прекратяване на обгазяванията на Стара Загора и региона с посочване на срокове и изпълнители.”
Позволете ми в заключение да отбележа и да изкажа благодарност на членовете на временната анкетна комисия за деловата, съдържателна и продуктивна работа и високата отговорност, с която подходиха към проблема. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дамгов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по доклада на временната анкетна комисия, редакционни предложения, ако имате по проекта за решение, който се предлага от нея.
Господин Златев, заповядайте за изказване.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В т. 8.2 на току-що представения ви доклад окачествихме дейността на бившия кабинет в това отношение като неадекватна. Тази дейност, както и бездействията на централната изпълнителна власт при появата и анализиране на обгазяванията установиха трайно недоверие у населението от региона към всички български власти.
Причините за тази оценка и това недоверие според мен са основно две: първата е наличието на повърхностен и несистемен контрол на състоянието на атмосферния въздух в региона, упорито внушавайки ни тезата, че обгазяванията се дължат единствено на основния източник на серен диоксид – топлоелектрическите централи от Източномаришкия въгледобивен басейн.
Фактите обаче, появили се в последно време, за наличие на хлороводород, сероводород и други вредни и опасни елементи, установени категорично и представително в отговор на сигнали, забележете, на отделни граждани, удостоверяват безотговорността на оправомощените за целта правителствени фактори и се надявам компетентните органи да преценят дали не съставляват престъпление.
Ако приемем хипотезата, че обгазяванията са само със серен диоксид, който е безцветен газ, и само от топлоелектрическите централи на “Марица-изток”, би трябвало да имаме предвид най-малко следното: най-напред, че тези централи са три, не една, и отстоят една от друга на по 20 км. От Стара Загора - между 45 и 60 км, и от българо-турската граница - на 42 км по въздушна линия.
Първата топлоелектрическа централа ТЕЦ “Марица-изток 1”, сега в състава на “Брикел”, разполага само с 200 мегавата мощност – 4 турбогрупи по 50 мегавата. Тя се използва предимно за производство на брикети. Има един димоизпускател с височина 150 м. Тази централа е с изчерпващ се ресурс и в периода 2008-2012 г. според българското и европейското екологично право ще работи в силно ограничителен режим, понеже няма да се строят сероочистващи инсталации. На тази площадка е предвидена да се строи заместваща мощност от 2 блока по 335 мегавата от кулов тип без използване на традиционните димоизпускатели и тя ще отговаря на всички екологични норми.
Втората топлоелектрическа централа - ТЕЦ “Марица-изток 2” – най-мощна на Балканите, с 8 енергийни блока, с обща мощност 1450 мегавата, разполага с 2 димоизпускателя с височина по 335 м. Там са реализирани вече проекти за сероочистващи инсталации на 7 и 8 енергийни блокове. В момента започва проект за рехабилитация на старата част на централата, на първите четири блока, който включва и изграждане на сероочистващи инсталации за тези блокове, а пред започване е и проект за изграждане на сероочистващи инсталации на 5 и 6 енергийни блокове.
Третата Източномаришка централа е с обща инсталирана мощност 840 мегавата; образувана е от 4 турбогрупи по 210 мегавата; в момента се реализира мащабен проект на стойност 600 млн. евро, който включва и изграждането на сероочистващи инсталации. Така че през 2009 г. вече проблемът със серния диоксид ще бъде ликвидиран 90 на сто.
Обективният и коректен подход при анализиране на обгазяванията изисква да отбележа, че на 40 км южно от Стара Загора се намира още една топлоелектрическа централа, състояща се от един блок от 120 мегавата – ТЕЦ “Марица-изток 3” -Димитровград, която продължително време и в момента, поради ремонт не работи. Там се намира и трябва да работи един азотноторов завод “Неохим” - Димитровград. Не се отчита и евентуалното влияние на Оловноцинковия комплекс на Комбината за цветни метали, на предприятията от военнопромишления комплекс в близост до въпросния регион.
Наскоро стана известно, че серен диоксид над пределно допустимите концентрации е често регистрирано явление не само в Старозагорско, но се говори за обгазяване само там. Тоест през последните две години в този район са се появили и други фактори, които самостоятелно или в съединение със серния диоксид допринасят за обгазяване при подходящи метеорологични условия. Данните за наличие на хлороводород, сероводород и метани категорично изключват топлоелектрическите централи като техен източник.
Втората причина, уважаеми госпожи и господа, е свързана с установения на 23 юли 2002 г. от Тридесет и деветото Народно събрание режим на освобождаване на дейностите и обектите от т.нар. “национална сигурност” от екологичен контрол, включващ оценка за въздействие на околната среда, екологична оценка и съответните разрешителни за транспортиране, складиране и съхранение на продукцията. Подчертавам – така наречената, защото едно е отбраната и сигурността на страната, съвсем друго представляват дейностите, извършвани по Закона за обществените поръчки с търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, върху територията на военни обекти, скрито от обществото. Забележете, охраняване от търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, а не от Военна полиция.
Прави впечатление конюнктурното поведение на фактори, разполагащи със законодателна инициатива по този въпрос. Например: едно лице, което бе министър, предложи този законодателен чадър през 2002 г. В края на мандата си предложи отпадане на този режим, а сега като народен представител, предлага текстове в диаметрално противоположен дух в Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. С такива знаци не се печели доверие, то се губи трайно.
Накрая – за публичното говорене на овластените. Имахме макар и за три месеца един енергиен министър, който през м. април 1997 г. изрече публично, че нашата атомна централа е опасна. Видяхме последствията от това говорене. Ако наши овластени лица, произнасят на глас оценки за събития, които не познават, ни очаква същата участ.
Нека да бъдем на нивото на отговорностите, които сме поели, уважаеми госпожи и господа. Призовавам ви да подкрепите доклада и предложеното решение с ясното съзнание, че всички ние заедно и поотделно сме длъжници към тези хора, които искат да живеят, да работят, да се възпроизвеждат в сърцето на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Златев.
Има ли реплика на господин Златев? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по проекта за решение и доклада на Временната анкетна комисия?
Господин Гороломов, заповядайте.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Вземам думата, като искам да подкрепя изводите и заключенията в доклада на Временната комисия, с ясното съзнание, че времето, за което е работила комисията, е недостатъчно. В същото време комисията за този кратък срок е успяла да свърши доста работа, събирайки статистическа информация, срещайки се с неправителствени организации, за да стигне до тези изводи.
В същото време искам да изразя тревогата на хората, живеещи в региона около гр. Казанлък, защото ние говорим за обгазяване на Стара Загора и селата около Стара Загора, но не по-добро е положението в региона около Казанлък. Няма никаква логика да хващаме серен диоксид и други съединения, ако се основаваме само на това, че единственият замърсител е “Марица-изток”, след като тези съединения трябва да прескочат Средна гора на север от Стара Загора.
На 15 август, на 23 август и на 24 август станция, която е пратена от Районната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, засича в района на с. Ръжена и с. Средногорово, северно от полигона “Змеево”, хлороводород и сероводород и то в превишение на този норми. Много интересно е, че тези съединения се засичат веднага след падане на дъжд. Именно поради това кметът на гр. Казанлък изпрати тревожен сигнал до министър-председателя.
И във връзка с това категорично подкрепям предложенията за решение на Народното събрание с ясното съзнание, че Постоянната комисия по околната среда и водите би следвало да продължи работата в тази насока за окончателно изясняване на източника или източниците на замърсяване и за прекратяване на обгазяванията на този регион. Защото имам много сериозни сигнали от хората на гр. Казанлък и региона за поразяване на селскостопанска продукция в селата. Унищожено е производството на домати, на зеленчуци, на грозде.
За първи път имам сигнал от няколко кооперации – има поражения върху розовите насаждения, които никога в тези години не са се проявявали.
Ето тези тревожни сигнали трябва много сериозно да бъдат приети от правителството за окончателното изясняване и прекратяване на замърсяванията в региона на Стара Загора и Казанлък. И аз искрено се надявам, че правителството ще реагира много бързо и ще изпълни решенията, приети от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Гороломов.
Други желаещи за изказване? Заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Госпожо председател, уважаеми народни представители! Този доклад има своите качества. Той е един отговор на голяма екологична тревога в един уязвен район. В този смисъл той може да бъде приветстван. Аз лично го подписах с убеждение.
Ето какво имам да кажа допълнително. Изключително трудно е сякаш в България да се цитират очевидностите. Иска се някакво особено усилие. Около източника на това обгазяване се спори. Аз долавям този спор да продължава и след констатациите на доклада, след това, което проф. Дамгов произнесе в тази зала. Това ме кара да изпитвам безпокойство за ефективността на нашата работа във Временната комисия. Сключен е един особен популистки цикъл, в който, ще кажа директно, демагогски настроени политици и местни патриоти – за местните патриоти не искам да кажа тежка дума, аз разбирам, че хора, свързани с енергийния комплекс “Марица-Изток”, трудно могат да преживеят директното обвинение, те така преживяват цитирането на Маришкия басейн като основен източник на обгазяване със серен двуокис – може да бъде разбрана тяхната реакция, те действат сякаш като адвокати на Маришкия басейн. Аз долавям такива интонации в изказването на господин Златев например, нека ме извини той за това, което току-що казах.
От една страна, говори се за това, че има множествени източници на обгазяване със серен двуокис, от друга страна – през 2009 г. емисиите на серен двуокис от Маришкия басейн ще бъдат в 90% преустановени – казва господин Златев. Това е едно особено вътрешно противоречие.
Имам да кажа още следното. Ние ще трябва в резултат на този доклад да приемем ето какво: основен източник на обгазяването със серен двуокис на Старозагорския регион е енергийният комплекс “Марица-Изток”. Отговорността на овластените да говорят публично ще бъде оттук нататък свързана и със задължението да разкъсват този популистки цикъл, в който едно уязвено, разтревожено население и по тази причина податливо, бих казал, на илюзорно тълкуване на фактите, на собствена версия за това какво се случва в Стара Загора, от една страна, и от друга страна – тези политици, които след акта на унищожаване на ракетите СС-20 в полигона Змеево топографираха този полигон като място на голямото светотатство, те са заинтересувани да поддържат тази илюзорност, да размиват картината и да оставят впечатление, че въпросът с източника е нерешен. А той е решен. Аз ще кажа за трети път: източник на обгазяването със серен диоксид на Старозагорския регион е Енергийният комплекс “Марица-Изток”.
И още нещо. Оттук нататък нашите препоръки са адресирани до правителството на господин Станишев и неговата тройна коалиция. Ние ще внимаваме как се държи тази коалиция, как се държат господин Станишев и неговите ресорни министри. Ние сме говорили в този доклад изрично за това, което той трябва да направи. Ако не го направи, ще срещне нашата енергична опозиционна съпротива. Ние ще го питаме за това. Оттук нататък гражданите на Стара Загора имат ясна и къса връзка към правителството на господин Станишев. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, доктор Михайлов.
За реплика, господин Златев, заповядайте.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, аз искрено се надявам това Народно събрание да изкара целия си мандат, за да опознаете тези хора, с които не сте свързан. Аз присъствам от началото до последната мощност в изграждането и експлоатацията на този комплекс. И междупрочем не съм видял построено нещо по-сериозно след 1995 г., когато беше включена последната мощност.
Наистина съжалявам, че окачествихте моето изказване като популистко, но в България има десетина предприятия, които работят и все пак определят някакъв нормален стандарт на една част от българския народ. Нека да не бъдем толкова лековати в оценките, колкото и да ни се иска те да изглеждат интересни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Златев.
Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Ще кажа отново: компромис с идентификацията на източника на замърсяване, господин Златев, не може да се направи. Аз симпатизирам на Вашето основно настроение да бъдете верен на енергийния комплекс, Вие сте емоционално свързан. Освен това Вие схващате, аз дълбоко разбирам това, специфичната позиция, в която се намира всеки старозагорски гражданин. Енергийният комплекс е източник на стандарт, той малко или повече е свързан с една социална проблематика на обезпечаване на около 60 000 семейства, казват, от Старозагорския регион. Когато екологията бъде тематизирана, но зад нея е разположена икономиката, а зад икономиката – социалната проблематика, въпросите са много сложни. Аз лично си давам сметка за това. Само че ние сме народно представителство, което има една много конкретна и ясна задача – то трябва да отговори на въпроса за обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г. Сезирана е българската прокуратура за анонимен извършител на това обгазяване. Въпросът следователно е сериозен, той е здравословен, той е юридически и той е екологически, разбира се. Следователно отговорността на овластените да говорят публично означава кураж, отново казвам това, да се цитира очевидното. Аз правя това за пети път, казвам - че основен източник на обгазяването със серен двуокис на Старозагорския регион е Маришкият басейн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване, заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Очевидно показването на заседанието по Националната телевизия е един добър повод за изява, за показ пред нашите избиратели колко сме загрижени. И аз се учудвам, че днес този намален състав трябваше да вземе отношение по този доклад, който комисията е поднесла. Този доклад е подписан от всички колеги членове на комисията, включително и от моя милост. Ние нямаме бележки, нямаме особени мнения. Пита се колеги, не е ли недостойно да използваме тук тази трибуна и да доказваме тези, които са очевидно политизирани? Аз бих пояснил: да, има една лека дезинформация в това, че едва ли не единствен източник на обгазяване е комплексът “Марица-Изток”.
Това нещо не е така в доклада. Казва се, че той е основен източник, но не единствен. Това е ясно, какво има да спорим?
След това има две ясни и категорични точки в препоръките на доклада. Казва се: да се извърши сертификация на полигона "Змеево", което показва, че никой не изключва като източник на замърсяване и този полигон, и съответните войскови поделения. На второ място, да се извърши мониторинг на всички възможни източници на замърсяване. Какво по-ясно от това?
Смятам, че няма място тогава, когато искаме да ни чуе този народ и тези загрижени, разтревожени граждани, да използваме по един елементарен начин за така, доста, бих казал, не най-удачни политически изяви на преантута. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Величков.
Заповядайте за изказване, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да помоля всички, които взимат думата от тази трибуна, наистина да се отнасят със загриженост към проблемите на гражданите на Стара Загора, предизвикани от тези обгазявания, а не да я използват за защита на определени интереси – било то на енергетиката, било на Военнопромишления комплекс, полигона в Змеево. Аз ви моля да не говорим за мегавати, за калории, защото този тип дебати не носят полза на гражданите на Стара Загора и региона.
Съжалявам, че са малко хората, които извън рамките на тази комисия взимат отношение по доклада на комисията. Аз мисля, че трябва да има повече дебати и по-стойностни изказвания. Искам да ви кажа само, че това, което беше ясно и категорично заявено в комисията, е, че миналият Министерски съвет не е реагирал адекватно, не е определил източниците на замърсяване и не си е свършил работата.
Искам да ви кажа и нещо друго. Втората констатация, която е записана в доклада – че Министерският съвет не е изпълнил решението на Народното събрание от 24 септември – извинявайте, Министерският съвет нямаше как да изпълни това решение, защото предното Народно събрание е взело едно от най-обтекаемите решения, с които възлага, цитирам:
"На областния управител на Стара Загора, съгласувано с министъра на околната среда и водите, министъра на енергетиката, общинските органи, Научния институт по метеорология и хидрология да продължи да реализира и контролира прилагането на всички мерки, необходими за предотвратяване замърсяването на атмосферния въздух със серен диоксид."
Едва ли има нещо конкретно в това решение. Затова Временната анкетна комисия, която това Народно събрание създаде, предлага конкретни мерки за излизане от ситуацията в Стара Загора. Смятам, че това, което комисията ви предлага в тези 11 точки, може да реши проблемите в региона.
Имам едно-единствено предложение за изменение в решението по доклада на Временната анкетна комисия – там, където в т. 2, е записано: "предлага на Министерския съвет". Мисля, че българският парламент има пълното основание и пълното право да възложи на Министерския съвет да изпълни мерките, които Народното събрание счита, че трябва да бъдат взети за преодоляване на ситуацията в Стара Загора и региона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шарков, ще подложа на гласуване това предложение.
Има ли други желаещи за изказване по проекта за решение? Не виждам други желаещи да вземат отношение.
Уважаеми дами и господа, ще преминем към гласуване на решението по доклада на Временната анкетна комисия. Преди да гласуваме цялото решение, подлагам на гласуване предложението, което току-що направи господин Шарков – в т. 2 думата "предлага" да се замени с "възлага". Вместо "предлага на Министерския съвет да разгледа констатациите" – "възлага на Министерския съвет" да осъществи това.
Моля, гласувайте това предложение за редакция на проекта за решение.
Гласували 120 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 24.
Предложението на господин Шарков се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение, както беше представен от господин Дамгов, заедно с току-що гласуваната редакционна корекция в него.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с парламентарен контрол, който започва с отговор на министър-председателя господин Сергей Станишев. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Няколко съобщения за новопостъпили питания:
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към министъра на финансите Пламен Орешарски относно политиката на министъра на финансите, която ще предложи в рамките на Бюджет 2006. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 септември 2005 г.
Ще връча писмен отговор от министър Радослав Гайдарски на актуален въпрос на Бойко Великов и Стоян Витанов, след което ще дам думата на желаещи народни представители, вероятно за декларации.
Давам думата на господин Димитър Абаджиев за изявление от името на Парламентарната група на Демократи за Силна България. Заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, госпожи и господа народни представители!

“ИЗЯВЛЕНИЕ
от името на Парламентарната група на
Демократи за Силна България по повод
Решение № 8 на Конституционния съд
Конституционният съд прие тълкувателно решение по питане на Върховния касационен съд. То дава възможности за реформа, която 40-ото обикновено Народно събрание е длъжно спешно да реализира. Наистина решението не дава достатъчно основание за радикално преструктуриране на съдебната власт, от което се нуждае противодействието на престъпността и корупцията, за което Демократи за Силна България отдавна настоява. Но Решение № 8 слага край на споровете. Съдилищата единствени осъществяват правораздаването. Народното събрание може да зададе точни функции на прокуратурата и следствието, така че да не се дублират отговорностите им в досъдебното производство. Може да възложи повече правомощия на изпълнителната власт за разкриването и противодействието на престъпността.
Демократи за Силна България предлагат:
Народното събрание да спре разглеждането на новия Наказателнопроцесуален кодекс и да създаде Временна комисия за промяна на Конституцията. Комисията следва да предложи максимално дълбоки промени на Конституцията в частта й за съдебната власт, съобразно решението на Конституционния съд.
Това ще бъде истинският отговор на българските народни представители както на препоръките на Европейската комисията, така и на очакванията на българското общество за бързо и ефективно правораздаване. Радикалната съдебна реформа остава на дневен ред.
След предложението на Временната комисия за промяна на Конституцията парламентарните партии следва да преценят дали не е наложително свикване на Велико Народно събрание.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ангел Найденов от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.

“ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на
Коалиция за България
Господин председателстващ, господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Право на всеки гражданин в демократичното общество е без оглед на пол, етническа принадлежност или вероизповедание свободно да заема всяка държавна длъжност стига да отговаря на предвидените в закона изисквания. Също така всеки, който е в администрацията и управлението на държавата, е длъжен да не проявява дискриминационно отношение към гражданите.
За съжаление през изминалите две седмици стана ясно, че за някои политически формации, дори и представени в Народното събрание, правото и задължението са набор от кухи думи. Изявите на “Атака”, на Демократи за Силна България и на ОДС – интересна комбинация, поставяща тези формации далеч от европейските ценности и проявите на учредени за целта комитети и движения, бяха обяснявани с несъгласието и протестите на хората в различни областни центрове.
В потока от думи чухме политически тези, основаващи се на етническа нетърпимост. Чухме зле прикрити нападки срещу хора и партии, поради различия в произхода, етноса и религията. Чухме и обвинения в безпринципност срещу политическото споразумение, срещу управляващата коалиция и срещу правителството.
Не чухме обаче нищо от доскоро често използваните думи за признаване на изборните резултати, за съобразяване с волята на избирателите и за равната тежест на гласовете на българските граждани. Не чухме нищо за уж общоприетите норми за търпимост, толерантност и за европейските принципи на междуетническо общуване.
Ние не отричаме правото на хората да изразяват своето мнение и позиции в съответствие със законите и Конституцията на страната. Но отричаме поведението на политически сили, които, спекулирайки с тях, започват опасна игра с огъня! Раздухването на етническа нетърпимост и омраза, негативизмът и отрицанието не са трайна основа за успешно политическо и парламентарно поведение.
Парламентарната група на Коалиция за България предупреждава, че на карта се залагат и интересите, и европейското бъдеще на България!
Зад декларациите в парламента и зад част от протестите лесно може да се открие желанието за реанимиране на дискусията при формиране на тристранната коалиция и при избора на правителството. Лесно може да се открие желанието за провокиране на напрежение в парламентарното мнозинство. Със сигурност зад много от действията в регионите могат да се открият и икономически интереси, и лични амбиции. И когато всичко това се обяснява със загриженост, черпеща аргументи от вулгарния прочит на историята, когато се обяснява с етнически и религиозни различия, Парламентарната група на Коалиция за България не може да не изрази своето дълбоко безпокойство и тревога.
Факт е, че има реакция и сред структури на Българската социалистическа партия и на Коалиция за България. Едновременно с тези констатации трябва да се каже, че едва ли има друг случай на толкова широко и публично обсъждане и съгласуване на областни управители, чието назначаване е само и единствено в прерогативите на Министерския съвет и на министър-председателя. Казвайки това, не можем да отминем и лансираното през тази седмица от ДСБ предложение за промяна на Конституцията и за избор на областните управители. Тази идея, както и идеите за Велико Народно събрание галят ухото в определени ситуации, но защо ДСБ не я реализира, когато управляваше през периода 1997-2001 г., макар и с етикет Обединени демократични сили?
Нещо повече, тогава беше разширена практиката за назначаване, увеличавайки областите от 9 на 28. Обяснението е сравнително семпло въпреки вашите усмивки. Причините могат да се открият и в намерението да се гарантира успех на местните избори през 1999 г. чрез участието и натиска на държавната администрация, могат да се открият и в желанието да се увеличат възможностите за назначаване на партийна номенклатура, в това число и чрез прякото участие в приватизацията.
Връщайки се към предложението, искам да заявя, че Парламентарната група на Коалиция за България няма да го подкрепи. Същевременно искам да декларирам нашето категорично намерение да въведем второ ниво на самоуправление и то на основата на ясни правила за неговото конструиране, за правомощията и за взаимоотношенията с общините и държавната администрация.
Дами и господа народни представители! Коалиция за България поема отговорността да реагира, ако някои от нашите коалиционни партньори в тристранната коалиция или служители, назначени независимо от чия квота, в своята административна практика се отклоняват от демократичните и конституционни принципи. Стремежът на Коалиция за България е бил и ще бъде свързан с формулиране на ясни приоритети и принципи, регламентиращи участието в управлението, с прозрачност по отношение на ангажиментите, с баланс и взаимен контрол. Убедени сме, че успешното решаване на проблемите на етническите общности минава през тяхното пълноценно социално и политическо интегриране, в това число и чрез участието в управлението, а не чрез тяхното изолиране. Разумното и отговорно политическо поведение изисква решение за европейска интеграция, икономически растеж и целенасочена социална политика, а не вражда, омраза и битки. Време е емоциите около кадровите назначения и структурирането на управлението да стихнат и проявите на етническа нетърпимост да останат в миналото. Това е отговорност и на всички политически сили. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желание от други парламентарни групи на този етап да правят изявления, затова се връщаме към парламентарния контрол.
Няколко съобщения във връзка с парламентарния контрол.
Има писмо от министър Ивайло Калфин, който на основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание иска да се отложи със седем дни отговорът на въпроса, който народните представители Константин Димитров и Димитър Абаджиев са отправили към него.
Има писмо от министър Радослав Гайдарски, който поради ангажиментите му във Варна – среща на ректорите на медицинските университети, също на основание чл. 78, ал. 3 моли за отлагане със седем дни на отговорите на въпросите на народните представители Васил Калинов и Иван Шарков.
Има писмо от министър Асен Гагаузов, който моли на основание същия текст да бъде отложен отговорът на питане на народния представител Евгени Чачев.
Има писмо от министър Асен Гагаузов, който на основание на чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание иска питането, отправено от народния представител Димитър Абаджиев, да бъде отложено със седем дни.
Има писмо от министър Николай Василев на основание същия текст от нашия правилник, който моли за отлагане със седем дни на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Има писмо от министър Джевдет Чакъров, който също моли за отлагане със седем дни на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Преминаваме към същинската част на парламентарния контрол.
Има въпрос от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова относно ситуацията в Ирак и изтеглянето на българския военен контингент. Въпросът е зададен към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос, разполагате с 2 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители! На 29 май 2003 г. Народното събрание изпрати боен пехотен батальон в Ирак.
Първо, изпращането на боен батальон беше в разрез с Конституцията на България, чийто чл. 9 повелява: “Българската армия да гарантира сигурността и независимостта на страната и да защитава нейната териториална цялост”.
Второ, контингентът беше изпратен в разрез с всички международни норми и без санкция на Съвета за сигурност към ООН.
В интервю от 16 май 2005 г. Вие, господин премиер, твърдите, че: “Имаше резолюция на ООН, която призоваваше държавите, желаещи да допринесат за стабилността в Ирак, да го направят, в това число и чрез контингент”. Това всъщност е лъжа, господин премиер.
Резолюция № 14-83 от 22 май 2003 г. призовава страните-членки на ООН “да предоставят продоволствия, медикаменти и ресурси, необходими за възстановяването на икономическата инфраструктура на Ирак”.
Господин премиер, никъде не става и дума за изпращане на тежковъоръжен контингент, какъвто всъщност България изпрати.
През м. юли 2005 г. американският посланик Пардю заяви, че който и да оглави новото българско правителство, България ще продължи военните си ангажименти в Ирак.
Представителят на вашата коалиция Николай Свинаров още през м. октомври 2004 г. заяви: “България може да остане в Ирак и десет години”.
Господин министър-председател, каква е Вашата равносметка от участието на България в иракската война? Тази война ни струва досега над 1 млрд. лв. В същото време над 230 хиляди онкоболни до ден днешен нямат лекарства. И още над 1 милион българи са без здравни осигуровки и нямат достъп до медицинска помощ. За тях кабинетът Сакскобургготски отказа да отдели средства. Не достигат пари и за пострадалите от наводненията, няма средства и за българските болници, но за войната в Ирак българските управници намират средства.
Господин премиер, в предизборния период Вие обявихте, че ако БСП спечели изборите, незабавно ще изтегли контингента ни от Ирак. Съгласен ли сте с мнението на американския посланик, че България ще продължи военните си ангажименти в Ирак и при новото българско правителство? Ще зачетете ли волята, за да не кажа заповедта на американския посланик за необходимостта от военно присъствие на България в Ирак? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев да отговори на въпроса на народните представители.
Господин министър-председател, разполагате с 3 минути за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Банкова и господин Христов! С Решение на Народното събрание от 5 май 2005 г. е определена численост на българския батальон в Ирак до 400 военнослужещи, които да изпълняват до 31 декември 2005 г. мандата за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак, даден от Резолюция № 1546 на Съвета за сигурност на ООН от 8 юни 2004 г.
Парламентът възложи на Министерския съвет да проведе консултации и преговори в рамките на коалицията за определяне на подходящи форми на по-нататъшното ни участие в инициативите на Международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак при отчитане на последващите резолюции на Съвета за сигурност на ООН, позициите на Европейския съюз и НАТО. На 31 май т.г. на свое заседание Съветът за сигурност на ООН поднови мандата на Многонационалните сили в Ирак под американско командване за нови 12 месеца по искане на преходното правителство в Багдад. Това стана с Резолюция 1546 от 8 юли 2004 г.
На 11 август т.г. Съветът за сигурност на ООН прие единодушно да бъде удължена с 12 месеца мисията на Световната организация в Ирак.
Знае се, че въпреки многото усилия политическата и военната обстановка в Ирак продължава да бъде сложна. Искам да отбележа, че положителен факт представлява обстоятелството, че в началото на тази седмица в Ирак беше внесен проектът за нова Конституция. Това отключва прехода за референдума за одобряването й, което по наше мнение представлява значителен напредък при установяването на законов ред, мир и спокойствие в Ирак.
С цел по-скорошното предаване на контрола на иракските сили за сигурност и полиция е в процес усилена подготовка на иракските военни кадри. Към края на м. юли 2005 г. по оценка на Пентагона Ирак разполага с над 200 батальона войници и полицаи с численост 171 хил. души.
В съответствие с нашия предизборен ангажимент, госпожо Банкова, господин Христов, и с Решението на Народното събрание от 5 май т.г. българското правителство счита за необходимо да започне подготовка за изтеглянето на нашия контингент от Ирак. За прецизиране на многобройните аспекти от военно, военно-техническо и политическо естество в момента е сформирана междуведомствена комисия, която подготвя доклад с предложение за варианти за изтегляне от нашето военно участие в Ирак и за заменянето му с хуманитарни дейности. До края на м. септември предвиждаме да започне и обсъждането с партньорите от Многонационалните сили за начина на изтеглянето на нашия контингент от Ирак.
Трябва да отбележа с гордост, че българските войни от състава на батальона ни в Ирак изпълниха и изпълняват достойно и с чест поставените им задачи. Не сме забравили нашите свидни жертви, дадени от българските войници, сержанти и офицери при изпълнението на задачите в Ирак. Техният принос в стабилизирането на Ирак и в работата на коалицията показа на дело нашата убеденост за решителен отпор на всички форми на тероризъм.
Предстоящото изтегляне на контингента не означава отстъпление от ангажиментите, поети в широката антитерористична коалиция. Предстои преформулиране на начините за принос на отделните страни в борбата срещу тероризма в Ирак и в други части на света.
Искам да подчертая, че ние ще запазим отговорното си отношение на предсказуем и стабилен партньор както на Многонационалните сили, така и на иракското правителство. Ние ще продължим да участваме в усилията на международната общност за пълно стабилизиране на Ирак, но под друга форма и друг формат, за изясняването на които ще бъдат проведени работни срещи и консултации с нашите партньори от коалицията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – има думата народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Минчо Христов, 23. Избирателен район, София.
Господин премиер, Вие казахте, че “изпълнихме с чест поставените задачи”, а предполагам знаете добре, че над 200 хил. иракчани, повтарям, над 200 хиляди са убити от чуждите окупатори след обявяването на края на бойните действия. Присъствието на наши войски там ни прави съучастници в тези престъпления.
На 9 януари т.г. Вие заявихте, че, цитирам: “БСП незабавно ще изтегли българския военен контингент от Ирак след спечелване на изборите”. Само преди пет дни обаче Вие обявихте, а и току-що, че нямате намерение панически да бягате от Ирак и че няма да прилагате т. нар. “испански вариант”. Заговорихте, както току-що чухме, за други форми на подкрепа за сигурността на Ирак. Какви точно са тези нови форми на подкрепа, господин премиер? Ако досега България заплати над 1 млрд. лв. за участието си в Ирак, колко ще плаща за тези нови форми?
Господин премиер, има една поговорка: “Който лъже, той и краде”. Понеже Ви познавам отдавна, съвсем добронамерено Ви пожелавам да не правите онова, което правиха вашите коалиционни партньори от НДСВ и ДПС през последните четири години. Те лъгаха и крадяха като за последно. Не бъдете като тях, не подвеждайте честните леви хора, гласували за вас!
В заключение ще ви цитирам човека, отстоявал най-твърдо в предишния парламент изтеглянето от Ирак – армейския генерал Любен Петров. Той е член на вашата партия. През април т.г. от трибуната на конгреса на БСП той Ви попита: “Още ли смята ръководството на БСП да се коалира с НДСВ И ДПС? Смятам, че ако това стане – каза той – ние ще прикрием огромните финансови престъпления на днешното правителство и ще се превърнем в негови съучастници. Затова ли така позорно мълчим днес за криминално придобитите имоти на господин Симеон Борисов? (Шум и реплики от НДСВ. Председателят дава звуков сигнал за прекъсване на изказването.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, моля Ви!
МИНЧО ХРИСТОВ: Ако БСП допусне коалиция с бившия цар, казва генерал Любен Петров…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, моля Ви!
МИНЧО ХРИСТОВ: ...това ще бъде последният заключителен удар върху нейното единство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, моля Ви, разполагате с две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е краят на цитата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, но вече продължавате повече от 1 минута. Не ме принуждавайте да изключа микрофона.
МИНЧО ХРИСТОВ: Вероятно заради тези думи ген. Любен Петров не е в тази зала днес. (Шум и реплики от КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
МИНЧО ХРИСТОВ: Но заради това пък господин Николай Камов, който предложи да нападнем Ирак без никаква санкция на Съвета за сигурност на ООН, е тук! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, моля Ви!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Направете декларация, като имате нещо да казвате, има си процедури, недейте така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин Христов, искам да подчертая, че винаги в позиции, които съм заявявал в качеството си на лидер на БСП и на Коалиция за България в опозиция, съм подчертавал, че независимо от нашия ангажимент, който ние, както виждате, сме започнали да изпълняваме – за изтегляне на военния ни контингент от Ирак, България не може да бъде безразлична към стабилността в тази страна, защото стабилността в Ирак има много сериозни измерения и последици не само за стабилността в Близкоизточния регион, но и като цяло в света. И с това са наясно всички демократични държави. Това е основата на действията не само на Съединените щати и на коалицията, която участва в Ирак, но и на мисията на НАТО и позициите на Европейския съюз.
Казах Ви в моя отговор, че България ще търси други форми за подкрепа на стабилността и сигурността в Ирак. Това може да включва различни форми на подкрепа, в това число на обучение на иракски полицаи на територията на България, участие в тренировъчните мисии на НАТО за обучение на иракската армия и иракските сили за сигурност и много други форми. Те ще бъдат съобразени с интересите на българската национална сигурност, а също така и с нашите международни ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането, зададено от народния представител Иван Костов, относно преодоляване на рисковете пред европейското ни членство. Това питане отново е отправено към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители! Обръщам се към министър-председателя със следното питане.
В речите си преди и след встъпване в длъжност често говорехте за преодоляване “изоставането по пътя на членството на България в Европейския съюз”, както и за това, че “вероятността за отлагане на членството ни в Европейския съюз е сериозна, може би и застрашителна”. Във връзка с това Ви моля да ми отговорите:
1. Какви пропуски и грешки на предишното правителство и управляващо мнозинство причиниха вероятността за отлагане на европейското ни членство?
2. Действията на кои бивши министри създадоха, според Вас, рискове? Има ли сред тях настоящи министри и какви насоки им дадохте, за да преодолеят създаденото от тях изоставане?
3. Какъв е планът за действие на Вашето правителство и управляващото мнозинство до края на м. септември т.г., за преодоляване на застрашителната вероятност да бъде отложено европейското членство на България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя Сергей Станишев, за да отговори на питането на народния представител Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Ще обединя отговорите на първите два въпроса, тъй като те са идентични по своята същност.
Известно е както на българското общество, така и на експертите в България и в Европейския съюз, че страната ни изостава в изпълнението на ангажиментите, поети в хода на преговорния процес. Критичните бележки на Европейската комисия бяха получени под формата на т.нар. предупредително писмо от 9 юни т.г., подписано от генералния директор на Дирекция “Разширяване” Фабрицио Барбасо. Сериозно безпокойство се изразява във връзка със забавянето в пет основни области, а именно: свобода на предоставяне на услуги, дружествено право и по-специално правата на интелектуалната собственост, селско стопанство, околна среда, правосъдие и вътрешни работи и в частност реформата в съдебната система. Бих искал да отбележа, че подобни предупредителни писма са били изпращани и на страните от първата група на петото разширяване през пролетта на 2003 г., а есента на същата година бяха публикувани мониторинговите доклади на Европейската комисия, които са съдържали редица критики към тези страни. В случая съществува аналогия между третирането на първата група страни и България и Румъния.
По време на посещението ми в Брюксел тази седмица на срещите с европейски комисари и с председателя на Европейската комисия господин Барозу пред мен отново бе поставен въпросът за продължаващото изоставане в изпълнението на ангажиментите в горните, а и в нови области като капацитета за усвояване на европейските фондове и свободното движение на граждани. България беше призована за максимална концентрация и спешност при решаване на тези въпроси, за да бъде спазен желания от нас график за членство.
Насочеността на въпросите Ви показва желание да търсим виновници за изоставането. Смятам, че въпросът Ви не е достатъчно коректен и защото Вие знаете не по-зле, че възможността за отлагане на членството на България от 1 януари 2007 г. възникна и във връзка с кризата в Европейския съюз, която настъпи след референдумите във Франция и Холандия и която промени обществените настроения в страните-членки във връзка с по-нататъшното разширяване. Не бива да се подценява възможността, дори България да изпълни стриктно всички изисквания на Европейския съюз, за което ние ще положим всички възможни усилия, тя да стане жертва на разногласията в самия Европейския съюз. Аз заявих в Брюксел, че ние ще настояваме отношението към нас да бъде същото, както и към десетте страни от предишната вълна на присъединяване и за изпълнение от страна на Европейския съюз на неговите задължения, поети с подписания договор за присъединяване. Правителството приема изключително сериозно предупрежденията на Европейската комисия.
По третия въпрос. Времето до края на м. септември, когато в значителна степен ще бъде завършен мониторинговия доклад, е ограничено. Същевременно вие знаете, че както новото мнозинство, така и правителството заявиха, че ще работят приоритетно за членството на България в Европейския съюз от началото на 2007 г. На втората седмица от управлението, по-точно на осмия ден на настоящия Министерски съвет, проведох разширено заседание на Съвета по европейска интеграция с участието на всички министри. На заседанието бяха обсъдени по ведомства всички изостанали и предстоящи за приемане законопроекти, подзаконови нормативни актове и други мерки от плана за действие за 2005 г. Като споменавам изостанали, това се отнася предимно до подзаконови нормативни актове, които зависят от залежали в Народното събрание законопроекти, съдържащи правно основание за тяхното приемане. Във връзка с това забавяне бяха направени редица срещи между представителите на Народното събрание, председателя на Комисията по европейска интеграция и министъра по европейските въпроси, на които бе обсъдена приоритетността на законопроектите и особено на тези, които следва да бъдат приети до края на септември. Само като примери за резултата от това ще спомена миналия на първо четене през миналата седмица нов Наказателнопроцесуален кодекс, който ще бъде приет преди края на м. септември т.г., както и окончателното приемане на редица други законопроекти, съгласно предвидения график.
В рамките на плана за действие отдаваме изключително значение не само на приемането, но и на прилагането на законодателството. На заседанието на съвета обсъдихме и организацията на предстоящите посещения за оценка или т.нар. партньорски проверки, както и подготовката ни за предстоящи посещения на членове на Европейската комисия. Във връзка с това в Народното събрание беше взето решение преди всяка партньорска проверка съответните ресорни министри да представят пред Комисията по европейска интеграция към парламента доклад за състоянието по съответната проблематика.
На вчерашното заседание на Министерския съвет бяха анализирани причините за изоставането и бяха набелязани мерки за тяхното отстраняване. Министрите, водещи проблематиката по петте основни области на изоставането, посочени в писмото на господин Бербасо, предложиха спешни мерки за неговото компенсиране и ще докладват тяхното изпълнение на следващото заседание на Министерския съвет.
Уважаеми господин Костов, благодаря Ви за интереса, който проявявате по проблематиката на присъединяването на България към Европейския съюз. Уверявам Ви, че новото правителство ще направи всичко възможно членството да стане факт от началото на 2007 г. В същото време не трябва да си правим илюзии, че членството, а и тази дата са гарантирани. Необходимо е българските институции, включително Народното събрание, да положат максимални усилия за изпълнение на поетите задължения. Голяма част от тях са свързани със законодателни действия и аз ползвам случая да призова всички народни представители да окажат максимално съдействие в това отношение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
Имате възможност в рамките на две минути да зададете до два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, Вашето изявление ми подсказа първия допълнителен въпрос: може ли да запознаете народните представители с конкретните критики на председателя на Европейската комисия Мануел Барозу по отношение готовността на България за членство след срещата си с него тази седмица? За какво Ви се кара така господин Барозу по думите на външния министър Калфин?
И втория въпрос: Вашият предшественик допусна членството на България в Европейския съюз да бъде обвързано с това на Румъния. Това представляваше обратен завой в сравнение с политиката на правителството от 1997 г. и 2001 г. и е една от причините за сегашните ни опасения, че членството ни може да бъде отложено. Какви действия ще предприеме вашето правителство, за да гарантира, че напредъкът на Република България ще бъде оценяван отделно от този на Румъния? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя Сергей Станишев, за да отговори на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин Костов, благодаря Ви за въпросите.
Първо, искам да обърна внимание, че в изложението на моя отговор на Вашия въпрос подчертах, че и по отношение на първите десет страни от петото разширяване на Европейския съюз е имало много сериозни критики и забележки в мониторинговия доклад на Европейската комисия по-малко от една година, всъщност половин година преди тяхното пълноправно членство в Европейския съюз. И това е нормална практика.
В срещата с председателя на Европейската комисия аз подчертах позицията на българското правителство, че нашата страна е не по-малко подготвена за членство в Европейския съюз, отколкото са били подготвени десетте нови страни-членки на Европейския съюз 16 месеца преди тяхното пълноправно членство. Уверих го, че новото правителство, а и парламентарното мнозинство имат политическата воля да извършат приоритетно изпълнение на всички ангажименти, които са поети пред Европейския съюз и да подготвят страната си за ефективно и пълноправно членство в Европейския съюз през следващите 16 месеца. Искам да подчертая, че не става дума само за един етап до края на септември, когато ще приключи мониторинговият процес за доклада на Европейската комисия. Работата на парламента и на правителството ще трябва да продължи през всички следващи месеци - и преди Европейския съвет през декември, и през пролетта на следващата година, и до самото пълноправно членство в Европейския съюз, и то най-вече по отношение на прилагане на поетите ангажименти. Наред със законодателството прилагането придобива все по-голямо значение.
Наред с това на срещата с председателя на Европейската комисия подчертах, че след като България свърши своята работа по изпълнение на ангажиментите, е редно и Европейският съюз, страните-членки, да изпълнят ангажиментите, които са поети пред България за членство в Европейския съюз, в това число и чрез ратификация на договорите за членство.
По отношение на обвързването на нашата страна с Румъния. Българското правителство отстоява позицията, която винаги е била подчертавана, че всяка страна трябва да бъде оценявана от Европейския съюз съобразно нейните усилия и постижения. Тази позиция не е променена. Разбира се, трябва да отчитаме, че на практика в Европейския съюз двете страни-членки се разглеждат в голяма степен в пакет. Не смятам, че би било уместно да търсим конкуренция и противопоставяне с нашата северна съседка. Надявам се те да извършат необходимите реформи, да изпълняват своите ангажименти ускорено, както прави и България, но не бих желал също така членството на България в Европейския съюз да зависи от това какво е свършила или не е свършила друга страна-кандидат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов, който може да изрази своето отношение към отговорите на министър-председателя.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател, Вие не отговорихте на моя въпрос за причините за грешките. Очевидно не сте анализирали до края този въпрос и не сте си извадили съответните изводи, тъй като посочените от Вас области на изоставане са в някои министерства и отговорности на хора, които бяха министри в предишното правителство, те останаха да работят и в настоящото правителство. Очевидно или не сте бил информиран за това какво те са причинили с дейността си, или сте решили по някакъв друг начин да преодолеете това изоставане.
Не ми отговорихте и на въпроса, който Ви поставих допълнително. Вие не споделихте например какви са причините за появата на нови области на загриженост на Европейската комисия по отношение готовността на България за членство. Аз трябва да ги кажа тук вместо Вас – това е движението на хора и слабостите в усвояването на еврофондовете. По този начин конкретно определените области на загриженост на Европейския съюз станаха 7 – нещо, което Вие изглежда не сте оценили в Брюксел.
Освен това не споделихте във Вашия план за действие, говорейки само за законопроекти, които трябва да приема Народното събрание – сигурно не знаете, че ние няма да работим следващата сряда, защото няма законопроекти, които са готови, но това е друг въпрос – не споделихте какви действия ще предприемете Вие като министър-председател, за да се справите с организираната престъпност, с корупцията по високите етажи на властта и с лошото състояние на етническите малцинства и междуетническите отношения. Последните три направления не изискват приемането на нови закони, но са в основата на политическите резерви на някои държави по отношение членството на България.
Накрая Вие казахте: правителството ще направи всичко възможно. Аз искам да попитам нещо просто: (сигнал от председателя за изтичане на времето) Вие ще поемете ли отговорност, ако България бъде отложена? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпросите и питанията към министър-председателя приключиха.
Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Атанас Атанасов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Атанасов, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! През последните няколко години бяха закрити основните училища в много населени места в страната. В тази връзка предното правителство прие Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, която е разработена на основание Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2005 г. Министерството на образованието и науката е разработило и модул, който се нарича “Оптимизиране на училищната мрежа чрез осигуряване на превоз до държавните и общинските училища за ученици в основната образователна степен”. За да могат да бъдат реализирани тези мерки, е последвала кореспонденция между Министерството на образованието и науката, регионалните инспекторати на това министерство и съответните общини.
Моят конкретен въпрос е свързан с Русенския избирателен район и по-точно с община Русе, която още през м. февруари на тази година е направила съответната заявка чрез Регионалния инспекторат по образование в Русе до Министерство на образованието и науката да бъдат осигурени съответните моторни превозни средства, за да могат да бъдат извозвани учениците, а до населените места, в които не са закрити основните училища, и те са най-близко – до там, където живеят. В това предложение на община Русе конкретно са посочени броят на пътуващите ученици, транспортната схема на превоза и информацията за пътната мрежа, възможностите на училището, което да обучава учениците и видът на моторното превозно средство. Също така е посочено, че водачите на моторните превозни средства ще бъдат назначени към училището, определено за обучение на пътуващите ученици в рамките на числеността за функция и образование на съответната община. Моторните превозни средства ще бъдат зачислени като (сигнал от председателя за изтичане на времето) основни средства на училищата, като разходите за издръжка ще бъдат за сметка на средствата за транспортни разходи. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
В тази връзка искам да Ви попитам, господин министър: каква е готовността да бъдат извозвани учениците от Русенска община, защото 15 септември е само след 10 дни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин министър, разполагате за отговор с 3 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!
Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст е приета, както на всички е известно, с решение на Народното събрание от 25 февруари 2005 г. Тя обхваща три модула:
- осигуряване на учебници и учебни помагала за учениците от 1 до 4 клас – безплатни;
- второ, оптимизиране на училищната мрежа чрез осигуряване на превоз до държавните и общински училища за ученици до 16-годишна възраст основно – това, за което и господин Атанасов поставя въпроса; и
- трето, осигуряване на закуска и мляко на всеки ученик безплатно от 1 до 4 клас.
Специално за модула “оптимизиране на училищната мрежа чрез осигуряване на превоз до държавните и общинските училища” Министерството на образованието и науката е реализирало следните дейности:
Първо, определило е обхватът на пътуващите ученици чрез изготвянето на справки за броя на тези деца по училища, населено място, община и област.
На второ място, е събрало и обобщило предложенията от регионалните инспекторати по образованието към Министерството на образованието и науката.
И на трето място, е провело съответните процедури за закупуване на съответния брой автобуси.
Министърът на образованието и науката със свое писмо от 14 февруари 2005 г. е изпратил до началниците на регионалните инспекторати указания и е поискал предложения за осигуряване на такива автобуси. В отговор регионалните инспекторати по образование са изпратили предложения за около 20 училища във всяка област. За ваша информация бих искал да кажа, че общо от страната са постъпили заявки за 540 училища, които да бъдат снабдени с такива автобуси, като броят на автобусите, които се желаят, е малко по-голям, тъй като някои училища обхващат мрежа от населени места, които трудно могат да се обхванат от един автобус.
Отпуснатите от бюджета средства са 15 млн. 390 хил. лв., с които е осигурено закупуването на 219 автобуса, тоест повече от два пъти по-малко от необходимите. Тук бих искал да кажа, че не всички те съответстват и като брой места на тези, които са заявили кметовете чрез нашите директори на регионалните инспекторати.
Предвид ограничения брой на автобусите разпределението е направено след анализ на получените предложения от инспекторатите и е съобразено със следните основни три критерия:
Първо, относителен дял на пътуващите ученици извън населеното място.
Второ, брой на учениците в задължителната 16-годишна възраст.
Трето, изграждането на средищни училища в районите.
Специално за област Русе са определени 7 автобуса: за общините Бяла – 2 бр., Две могили – 1, Иваново – 1, Русе – 1, Сливо поле – 1, Ценово – 1. До края на м. август са предадени автобусите на общините Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле и Ценово, като Бяла ще получи 2 автобуса до края на м. септември. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Последно изречение, ако разрешите, господин председател. А именно, че за първа година ние въвеждаме тези автобуси, благодарение на решението на Народното събрание, а за останалите ученици е осигурено заплащане или съответно транспорт по намалени цени в зависимост от съответната нормативна регламентация. И аз лично бих помолил уважаемите дами и господа народни представители да подкрепят настояването на Министерството на образованието и науката тази програма за догодина да продължи, за да можем ние наистина да удовлетворим, ако не всички, то поне по-голямата част от исканията на инспекторатите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов за реплика с времетраене 2 минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Господин министър, аз държа в ръцете си справката на направената заявка на Русенската община. На практика в началото на тази учебна година 20 деца от Образцов чифлик и птицекомбинат няма да могат да пътуват до училището в Червена вода; 20 деца от Ястребово няма да могат да пътуват до училището в с. Семерджиево; 42 деца от с. Котанци няма да могат да пътуват до Ново село; 48 деца от с. Просена и с. Долно Абланово няма да могат да пътуват до с. Николово. Това е проблемът. Единственият автобус по тази заявка, който е доставен, е микробус – 11-местен, и трябва да се грижи за 42 деца, значи трябва да прави четири курса на ден. Те докато ги закарат до мястото, където трябва да се обучават, ще завършат учебните им занятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право, както ви е известно, на дуплика също в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Атанасов, ние нямаме различия в оценката на ситуацията, а просто с тези отпуснати средства могат да се закупят толкова превозни средства. Това е ситуацията. Ако тази програма продължи, аз отново ви казвам, надявам се с ваша помощ ние ще успеем всички средищни училища през следващата година да ги снабдим с необходимия транспорт. Но още веднъж искам да подчертая, че съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за народната просвета за всички ученици до 16-годишна възраст в населено място, в което няма съответното училище, се осигурява безплатен транспорт или интернатно обучение. Това е било досега така. Разбира се, те ще бъдат в малко по-малко комфортно състояние от тези ученици, които ще бъдат извозвани с училищни автобуси, но средствата, които ние самите отпуснахме, аз си позволявам да кажа ние, тъй като и аз бях народен представител в 39-ото Народно събрание, са тези. Надявам се с общи усилия да преодолеем този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроса зададен от народния представител Димитър Абаджиев към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Господин Абаджиев, моля да зададете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, госпожо заместник министър-председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, моят въпрос към Вас е следният: през м. юли т.г. хиляди жители на цялата Великотърновска област пострадаха от силните наводнения. Предварителните оценки на щетите тогава бяха над 1 млн. лв. При срещата ми с тогавашния министър – госпожа Фелиз Хюсменова, получих уверенията й, че ще се работи за пълното обезщетение на пострадалите. Преди няколко дни, всъщност това е вече преди около две седмици, администрацията на областния управител на Велико Търново обяви във великотърновските медии, че обезщетения ще се изплащат само на пострадали от община Стражица.
Въпросът ми към Вас е следният: отговаря ли на истината тази информация и ако това е така, какви са причините да не се изплащат обезщетенията на останалите пострадали от останалите общини на Великотърновска област? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
МИНИСТЪР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми господин Абаджиев! На първо място бих искала да изразя задоволството си от ангажираността на народните представители относно ситуацията в страната след наводненията. Фактът, че втора поредна седмица след поемането на ресора “Бедствия и аварии” участвам в парламентарен контрол по тази тема, е достатъчно красноречив относно необходимостта от спешни промени в нормативната уредба, които мотивирах в предното заседание.
Господин Абаджиев, Вие предполагам знаете, че от наводненията пострадаха 155 общини и 26 области, а не само Велико Търново. Искам да Ви уверя, че когато предприемаме действия по преодоляване на щетите и обезщетяване на пострадалите, ние се стремим да покрием всички нуждаещи се, независимо от региона. Съгласно изготвената от Националното сдружение на общините справка - от общо 1401 негодни за обитаване жилища, 258 са напълно разрушени и 1143 са за ремонт.
В отговор на Вашето конкретно питане бих могла да кажа следното. Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии към Министерския съвет взема решение за отпускане на целеви средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи, съгласно Постановление № 26 от 7 февруари 2003 г. на Министерския съвет. Нормативната уредба позволява от този резерв да се предоставят средства за граждани само за закупуване на строителни материали и осигуряване на строителни услуги за възстановяване на засегнати от бедствия, аварии или катастрофи законно построени и единствени жилищни имоти на граждани.
Финансирането от Постоянната комисия към Министерския съвет става по точно определен ред. Съгласно нормативните документи, искането за отпускане на средства се оформя от кмета на общината по искане на собственика на имота и чрез областния управител постъпва в постоянната комисия. За 2005 г. с решение на постоянната комисия до този момент са отпуснати на 10 общини от област Велико Търново, подчертавам 10 общини, общо 2 295 673 лв., като само за периода на трите вълни наводнения на тези общини, са отпуснати общо 1 673 000 лв.
Отпуснатите средства за възстановяване на частни жилищни сгради от наводненията са на стойност 315 хил. 973 лв. В постоянната комисия към Министерския съвет от 22 август 2005 г. от област Велико Търново са разгледани общо 258 искания за възстановяване на частни жилища. По общини: Павликени – постъпили 21 искания, удовлетворени 16 на стойност 27 хил. 883 лв.; Стражица – 234 искания, удовлетворени 188 на обща стойност 114 хил. 240 лв.; Сухиндол – 3 искания, удовлетворени 3 на обща стойност 4850 лв. Или общо 146 хил. 973 лв. Тези средства са предоставени за закупуване на строителни материали, за възстановяване на единствени жилищни имоти.
Отделно от това на посочените общини са отпуснати 169 хиляди за изграждане на 13 нови домове за настаняване на граждани, останали без имот. Кметовете трябва да организират строителството.
С това са удовлетворени исканията на общините от област Велико Търново за възстановяване на напълно разрушени жилища. Не са удовлетворени исканията на гражданите, които притежават второ жилище или повредите в жилището не са в резултат на бедствие, господин Абаджиев.
През изминалата седмица комисия от експерти на постоянната комисия посетиха всички засегнати от наводненията и проливните дъждове общини. Съвместно с представители на местната власт те направиха оценка на щетите на непроверените до момента жилищни сгради. Решения за отпускане на средства за възстановяване на сградите ще бъде взето на заседание на постоянната комисия в началото на следващата седмица, ако тези проекти са одобрени. При проявен от Вас интерес аз бих могла да Ви предоставя повече информация. В момента съм Ви подготвила един пакет от документи за общата картина на отпуснатите средства за област Велико Търново. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев.
Заповядайте, господин Абаджиев, за реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо заместник министър-председател, аз съм запознат, че 155 общини в България са пострадали, но задавам въпроса си като народен представител от Великотърновска област и затова го конкретизирах във връзка с щетите във Великотърновска област. Благодаря Ви за отговора и за информацията, която е свързана с обезщетенията на гражданите и на частните имоти. Очевидно обезщетенията там са направени в максимална степен.
Всъщност голямата тревога на жителите на Великотърновска област е свързана и с възстановяването на публичните обекти. Информацията, която се разпространяваше в медиите, беше свързана и с това, че кметовете на общините, без община Стражица, не са предприели необходимите мерки, свързани с кризисното положение, което се е отразило на установяването на средствата, свързани с поражения върху публични обекти.
Използвам репликата си, за да Ви задам като допълнителен въпрос дали това е така и дали действително безотговорността на кметовете е повлияла на това държавата да не отпусне средства за възстановяване на публични обекти, които са пострадали от тези наводнения? И ако това е така, дали не може да се намери механизъм, който да преодолее този проблем, защото безотговорността на кметовете не може да става причина за това да страдат хората от отделните общини? Това ми е допълнителният въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Абаджиев, Вие добре разбирате, че нямате право на допълнителен въпрос, тъй като това не е питане, но госпожа Етем все пак може да даде информация.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря за възможността да информирам господин Абаджиев за това, че откакто новото правителство пое мандата си на 17 август, правим всичко необходимо, за да има пълна координация. Аз не бих могла да се ангажирам с оценка, която Вие искате да дам, за това дали кметовете са активни, дали са направили всичко необходимо и са предприели адекватни мерки, за да подадат информацията в постоянната комисия или към предприятията за публични инвестиции, както сме се споразумели с тях, но искам да Ви уверя, че те полагат максимални усилия и бяха първите хора, които откликнаха при четирите вълни на наводнения и направиха необходимата организация, за да нямаме днес човешки жертви.
Що се касае до това дали адекватно действат областните управители, общинските кметове и всички ведомствени структури, може би отговора ще го получим малко по-късно, след като приключи пълната оценка, която очакваме да постъпи до следващата седмица от абсолютно всички ведомства и от Националното сдружение на общините.
Господин Абаджиев, както казах и в началото на моето изказване, очаквам подкрепа от всички народни представители с оглед на информацията, която имате, наблюденията, които имате, разговорите, които водите с различните представители, било на обществения или на частния сектор, да направим най-важните промени в законите, за да има въпросната координация и да не допускаме друг път щетите да бъдат в огромни размери. И най-вече, очаквам Вашата подкрепа при структурирането на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, като очаквам да наблегнем на превенцията – не толкова на отстраняване на щетите. Защото мисля, че тогава няма да задаваме тези въпроси, които сега ги има.
Ще оставя при председателя на парламента справката, която съм Ви донесла. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроси, зададени от народни представители към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Първият въпрос е зададен от народните представители Евдокия Манева и Евгени Чачев относно състоянието на язовир “Тополница”.
Господин Чачев, заповядайте да развиете вашия въпрос.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кабил, язовир “Тополница” е пуснат в експлоатация преди повече от 42 години. Откриването му е било през м. май на далечната 1963 г. Полезният му обем е 101 млн. куб. м. Максималният обем е 137 милиона. В деня на така наречения потоп в него е имало 119 млн. куб. м вода. Ако, разбира се, може да се вярва на язовирния дневник, в който в предаване на Националната телевизия се видя много ясно, че цифрите са многократно манипулирани.
Вие, господин министър, тотално обвинихте господ за това, което се случи по време на дъждовете. Но като доскорошен заместник-министър на господин Дикме, отговарящ за “Напоителни системи”, би трябвало много добре да Ви е известно, че язовир “Тополница” през всички тези 42 години след построяването му никога не е бил пълен. В същото си качество би трябвало да знаете, че освен за напояване язовирът се използва и за производство на електрическа енергия. Но това вече е минало, тъй като трите турбини не работят, те са повредени с цел продажбата на ВЕЦ-а на безценица. Но както казват специалистите от Дирекцията по приватизация във Вашето ведомство, не сте успели да го продадете, защото централата е в сервитута на язовирната стена, а тя е публична държавна собственост.
Известно Ви е много добре и че основният изпускател на язовира не функционира, въпреки дадените над 200 хил. лв. за неговия ремонт преди три години. Известно Ви е, че няма и корекция на реката след язовира.
Знам какво ще ми отговорите – че през тези три дни на потопа през язовира са минали 108 куб. м вода. Според водещи хидролози обаче тази цифра е силно преувеличена, господин министър. Но аз бих казал, тези 108 куб. м, които са преминали, ако е действително така, не са ли проклятието на брадвата и триона? Добре ме чухте, колеги, проклятието на брадвата, тъй като фирми от обкръжението на господин Доган през последните четири години изсичат от 5 до 7 млн. куб. м дървесина. Това е моят въпрос, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса на двамата народни представители.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, господин Чачев! За язовир “Тополница” напоследък се казаха толкова много неща, че едва ли може да се каже нещо по-различно от това. Може би като едно допълнение и на това, което господин Чачев каза, че наистина той е построен, проектиран и изграден в една друга ситуация, в едно друго време на противопоставяне, един обект в много висока степен важен за националната сигурност тогава. Може би трябва да се допълни, че основното му предназначение е подаване на вода за напояване, най-вече за оризищата – по 50 и повече хиляди декара. При среден норматив за една вегетация около 2400 кубика на декар – това прави към 100-120 милиона кубика вода, както и за зеленчукопроизводство. В нормална година по това време на годината язовирът е на кота “мъртъв обем”, ойто е около 37 милиона кубика. Понеже въпросът, който беше отправен писмено, е по какви причини е бил пълен през м. август, предоставил съм информация по това, язовирът е публична държавна собственост, включен е в Приложение 1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите. Като такъв експлоатационният режим, пълнене и изпразване се извършва по график. Графикът от май месец до м. август, когато беше събитието, е изпълняван, тоест 120 милиона кубични метра с рецензионен обем съответно около 37 милиона кубика.
За мен е изненада това, което днес отправяте като допълнение към темата – въпросът за ВЕЦ-а. Нали знаете, ВЕЦ-ът е на НЕК, на “Язовири и каскади” и Министерството на земеделието и горите няма отношение нито към покупката, нито към продажбата. Но между другото ВЕЦ-ът съвсем скоро ще заработи, буквално до една седмица, едната тръба и едната турбина вече са почистени.
Другото, което искам да кажа в тази връзка, е, че след мое разпореждане към “Напоителни системи” дружеството възложи на Центъра за научни изследвания и проектиране към Университета по архитектура строителство и градоустройство на един авторски екип под ръководството на доц. д-р инж. Модев – едно от най-големите светила в науката в тази област, експертна оценка на влиянието на язовир “Тополница” върху наводненията през периода 4-8 август 2005 г. Въз основа на тази експертна оценка самите експерти да кажат как е бил управляван язовирът, какво е станало през този период от време и т.н. Надявам се това да бъде един принос и към проверката на компетентните органи, които в момента проверяват всичко това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Очевидно ние днес не можем да получим очаквания отговор от Вас за причините, които предизвикаха наводненията, т.е. за грешките, които бяха допуснати при стопанисването на язовир “Тополница”, Вие ще очаквате становището на комисията. Ние обаче днес очаквахме от Вас две неща – достойнство, за да признаете грешките, които са допуснати при стопанисването на язовира, които доведоха до огромното наводнение, и второ, взискателност, за да констатирате тези причини и да предприемете адекватни мерки това никога да не се повтаря. Защото многобройни са грешките, които са допускани, една част от тях вече бяха споменати. Аз например ще кажа, че е много странно, че “Напоителни системи” са поискали през м. юли да разполагат с 32 млн. кубически метра за напояване, а през м. август – 46 млн. кубически метра, когато не е имало такава потребност поради огромните валежи, които паднаха през този период. Не е спазен чл. 142 на Закона за водите. Служителите на язовира са били длъжни да предупредят Басейновата дирекция за високата вълна, а тя съответно да изпълни своите задължения. Няма корекция на реката в 500-те метра, които принадлежат на самия язовир. Няма корекция на реката и тя е непроходима и в останалата територия, която е в задължение на министъра на земеделието и горите. Изобщо има много човешки грешки, допуснати в този район, и затова ние искаме обществеността да ги знае съвсем ясно и точно, да знае виновните лица, а Вие съответно да предприемете адекватни управленски мерки това да не се повтаря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Госпожо Манева, наистина искам да Ви уверя, че ако компетентните органи докажат, че има човешка грешка, аз ще направя това, което трябва да направя в такъв случай. Дотогава не мога да се съглася на интерпретации от най-различни страни, защото много лесно можем да отидем в презумпцията, че примерно тези, които управляват дигите по река Мисисипи, в момента са виновни, че те се скъсаха. Или че напоителните системи на Австрия или Бавария са виновни за наводненията, които бяха преди две седмици.
Все пак за тези няколко дни, пак повтарям стари неща, в този водосбор падат рекордни в историята от постоянната експлоатация на този язовир водни количества. И това че язовирът е бил на този рецензионен обем – около 35-37 милиона кубични метра, всъщност предпазва от много по-големи поражения. Това че корекцията там не е направена и другите намеци за човешки фактор и грешки са неща, които ще бъдат доказвани тепърва. Аз нямам информация дали Вие сте посетили язовира, знаете какво представлява цялото поречие надолу – до бента на Лесичево, за отклонението по главния напоителен канал. Ако това не е така, аз използвам случая да Ви поканя и можем двамата да отидем на място. Защото подкрепата на един народен представител за оптимизирането на управлението на такъв важен язовир и за нас е важна. И тук категорично не искам да изпадам в позицията лично аз на някаква конфронтация с народното представителство на тази тема.
Освен това прочутите повредени затворни механизми на язовира са поръчани, изработени, предстои да бъде сключен договор с фирмата от Варна – анекс към него, защото междувременно тя е променила и наименование, и адресна регистрация, и всичко. Имаме заделен финансов ресурс, ще струва към 680 хил. лв. От вчера имаме нов контролен обем от Министерството на околната среда и водите от 85 млн. кубични метра, в момента е на 112. Защото спряхме за около седмица контролираното изпускане поради това, че 40 хил. души в Панагюрище бяха без вода поради скъсан водопровод. Водопроводът е възстановен, слава Богу, има подаване на вода и в момента язовирът отново е в режим на контролирано източване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен отново към министър Нихат Кабил от народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! И следващия ми въпрос кореспондира с темата за наводненията, защото обсъждайки я многократно, се твърдеше, че една от причините за наводненията е изсичането на горите. Големи територии във водосборите на реките са напълно оголени и ерозирали, което е утежнило картината с наводненията.
Известно е, че през последните години силно е намаляла залесителната дейност на 7-8 пъти. При около 350 000 декара преди години, сега се залесяват от 50 до 80 000 декара. Същевременно, както твърдят неправителствените организации, ежегодно се изсичат около 3 млн. 700 хил. кубически метра дървесина, като средният добив от декар варира между 17 и 50 кубически метра. Можем да си представим какви територии се засягат с тази дейност.
Особено важно е, че интензивността на сечта във водосборите е твърде висока и заедно с това, че не се провеждат необходимите противоерозионни мерки в незалесените територии на водосборите. Важността на залесяване във водосборите е доказана още преди много години. Да си спомним примера на французина Вожли, който пръв през 1900 г. започва залесявания в районите на Казанлък, Енина, Калофер и там сега ние нямаме тези проблеми. Знаете, че горите създават условия за бавен отток на водата – почти 10 пъти по-бавен, отколкото, ако има голи места.
Всички тези факти изискват целенасочена с ясни приоритети политика, свързана със залесяванията и използване на всички източници на финансиране. В тази връзка аз Ви попитам: как се усвояват предвидените средства по програмата САПАРД за залесяване с медоносна, храстовидна и дървесна растителност, тъй като това е една от възможностите, която министерството трябва да използва? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Манева! Във връзка с Вашия въпрос конкретно Ви отговарям следното. По програма САПАРД няма отделно обособен сектор за създаване на насаждения специално с медоносна, храстовидна и дървесна растителност. Възможно е обаче създаването на горски култури от акация от вида “Рубиния целвакация” по Наредба № 35 от 27 август 2003 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за лесовъдство, залесяване на земеделски земи, инвестиции в горски стопанства, преработка и маркетинг на горски продукти. Заповедта е издадена от министъра на земеделието и горите в “Държавен вестник”, бр. 77 от 1 септември 2003 г.
До този момент по програмата са одобрени два проекта, а именно:
Първият проект е на община Сливен на обща стойност 377 504 лв. за залесяване на 82,4 хектара, от които акациева култура с площ 48,4 хектара.
Вторият проект е на Столична община на обща стойност 95 402 лв. за залесяване на 16,7 хектара, от които акациева култура с площ на 0,6 хектара. Към днешна дата не са изплатени субсидии по посочените проекти.
Искам да Ви кажа, че аз също споделям Вашата загриженост, че темповете на залесяване не вървят, както трябва да бъде. Разчитам на новият парламент за повторното разискване в комисиите и в пленарната зала на законодателните промени по отношение на горската политика. Знаете, че там реформата нито е започната, нито е завършена и продължаваме по стария принцип с бюджетни средства за разходи.
Между другото инфраструктура на Националното управление по горите също пострада от пороите за милиони левове – над 120 км горски пътища са унищожени от ерозията. Има трудности за достигане до съответните басейни, а от дълго време насам поради недостиг на финансови средства в разходите специално за пътища в горите имаме и доста на брой затворени басейни като територии за извършване на съответните лесосечни и след това залесителни и лесокултурни мероприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, имате право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря за отговора, господин министър.
Моята информация обаче малко се различава от това, което Вие казахте. Моята информация е, че в позиция на програма САПАРД за подпомагане на пчеларството в България се предвиждат около 2,5 млн. евро за осигуряване на насаждения с медоносна храстовидна и дървесна растителност. Разбира се тук са и акациите. Ако това е така и ако в тази програма те не са написани на отделен ред, а това просто е допустимо, при това се твърди, че тази програма е ориентирана към залесяване на общински терени, каквито в повечето случаи са терените от водосборите на реките, мисля, че би било добре, ако тази програма с приоритет се насочи към местата, които бяха поразени от наводнението и Министерството на земеделието и горите окаже съдействие на кметовете на общините, като ги информира за възможностите и им окаже методическа помощ за разработването на такива проекти. Това е една предпоставка в бъдеще такива проблеми с наводненията да бъдат преодолявани. Същевременно ще се реши един втори проблем, за който България има огромни възможности – да развива пчеларството, за да бъде той конкурентоспособен отрасъл. Бих настоявала тази възможност да се провери и да има активна позиция на министерството по тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаема госпожо Манева, аз нямам информация за 2,5 млн. евро специално за подобни насаждения. Обещавам, ще проверя.
Преди малко казах, че не са изплатени субсидии по проектите. Пропуснах да кажа, че самите проекти още не са приключили. Досега по 0,6 – горската мярка специално, както казваме, частни бенефициенти нямаме кандидатствали. В момента има за общини и интересът сред общините към тази мярка нараства. В този аспект искам, според Вашето време, разбира се, да Ви поканя на една среща при мен, за да можем да конкретизираме всички предложения. Наистина имаме ресурси в горската мярка, а другата мярка – третата мярка в подмярката за тези дейности, където влиза и пчеларството, специално ще проверя по какъв начин да процедираме. Може би това са субсидии, които са обвързани с дадените дейности. Ако е така, ще има развитие по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Стела Банкова отново към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Госпожо Банкова, моля да развиете Вашия въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, в землището на община Батак, Пазарджишка област, в местността Беглика има около 5000 декара земя от Държавен поземлен фонд.
През есента на 2004 г. господин Мехмед Дикме дава под наем част от тази земя за създаване на малинови насаждения със субсидии по линия на САПАРД. Всички усилия на жители от община Батак да получат по-подробна информация за тази субсидия остават без резултат. Аз питам защо?
Общинската поземлена комисия отказва да дава каквато и да е информация. Така им е наредил министърът на земеделието и горите. Повторно питам: защо?
Според заповед на същия този министър в длъжностната характеристика на работещите в поземлената комисия се посочва, че е забранено да се дават сведения. Защо, господин министър? Държава в държавата ли сме?
Подобна забрана съществува и в Областната дирекция “Земеделие и гори” в Пазарджик.
Известно ли Ви е, господин министър, че в общинската поземлена комисия трябва да има досие с папка и всеки кандидатстващ за субсидия по линия на програмата САПАРД трябва да се регистрира като земеделски производител, да има анкетна карта, да е участвал в търг? А който дава субсидии посочва откъде трябва да се получи лицензиран автентичен посадъчен материал от малини.
В случая според жители на община Батак, има съмнения за злоупотреба с фалшиви фактури и източване на данък добавена стойност. Как ще опровергаете тези съмнения, господин министър? По първоначална преценка изораните площи са около 500 декара. За посадъчен материал са използвани диви малини!?
И така, господин министър, защо сега на мястото на хубавите ливади зеят буци чимове и стърчащи сухи пръчки от диви малини? Прихващането на малини е нула процента! Само на места стига до 1-2%.
И така, господин министър, на кого и колко декара са дадени от Държавния поземлен фонд в местността Беглика? Ще наберете ли кураж да назовете името му? Колко средства са получени по линия на САПАРД и колко средства са усвоени? Има ли фалшиви фактури, тоест злоупотреба с данък добавена стойност и всъщност, кой контролира тези разходи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на въпроса на народния представител Стела Банкова.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Във връзка с Вашия въпрос Ви уведомявам:
Първо, на 15 юли 2004 г. Държавен фонд “Земеделие” сключва договор № 13-11 по програма САПАРД с “Нити” ООД, представлявана от Димитър Илиев Минчев, за засаждане на малини сорт “Виламет” на площ 1848 дка в землището на гр. Батак, община Батак, област Пазарджик. Размерът на одобрените инвестиционни разходи е 1 млн. 396 хил. 360 лв. На 28 февруари 2005 г. в Регионална разплащателна агенция – Пловдив, е подадена заявка за плащане № 31-30-10-32-00284 на “Нити” ООД. Към тази заявка е представен договор за аренда под № А-1 от 18 март 2004 г., сключен между министъра на земеделието и горите, от една страна, и “Нити” ООД, от друга за временно възмездно ползване на земеделска земя от Държавния поземлен фонд в размер на 1849,598 дка в землището на гр. Батак, представляваща съответните имоти с номера, приложени са скици, намиращи се в местността “Беглика”, и на един имот под друг номер, също намиращ се в местността “Беглика”.
Второ, след извършване на всички необходими процедурни проверки от експерти на Регионална разплащателна агенция – Пловдив, и Сектор по изпълнение на мерките към Централно управление Държавен фонд “Земеделие” на 15 април 2005 г. на “Нити” ООД е извършена проверка на място от експерти на отдел “Европейско финансиране”, на която е установено следното: от общо предвидените за полагане в насаждения 1 млн. 848 хил. бр. малини сорт “Виламет”, реално са положени 300 хил. 266 бр. Върху част от останалите 1552,941 дка, предвидени за засаждане, но незасадени, са извършени частични обработки. От експерти на отдел “Европейско финансиране” е констатирано, че на същите площи е извършено частично присаждане с прихващане – както Вие казвате, нула процента.
На база на гореизложените констатации, при извършените проверки и изчисления на допустимите за финансиране инвестиционни разходи е установено 14,82% неизпълнение на договора под горния номер, който Ви цитирах, което е в противоречие с чл. 26, ал. 1 от Наредба № 14 от 18 май 2001 г., поради което на заявката съответно на “Нити” ООД не е изплатена финансова помощ по Програма САПАРД и заявката в момента е в процедура по оформяне на отказ за плащане.
В частта, касаеща отдаването на земите от Държавния поземлен фонд, законодателят го е регламентирал в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи по реда на чл. 24а, ал. 2, т. 2, госпожо Банкова, за площи от Държавния поземлен фонд, които пустеят повече от две и повече години с комисия да бъдат предоставени на желаещите, комисията определя това. Но след като получим официалния отказ, защото има връзка на проект САПАРД с договора за отдаване под наем, нормалната процедура е договорът за наем да се развали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Уважаеми господин министър, сладкодумно обяснявате. Аз обаче се съмнявам, че хората, които ме информираха, ще приемат тези Ваши обяснения. Бих искала да Ви попитам защо под възражението, което са ни изпратили, не са се подписали общинските съветници на ДПС и БСП в Батак, председателят на ДПС в Батак също е отказал да реагира? (Шум и реплики от ДПС.)
Спокойно!
Бих искала да Ви покажа ето тези снимки, които ми изпратиха хората от община Батак, от които е видно, че това е пустееща земя и някой трябва да отговаря за вложените средства, за вида на тези земи в момента, някой трябва да контролира много строго и стриктно изразходването на средствата по програма САПАРД. Не мога да приема отговорите, които ми дадохте, така както не могат да ги приемат и господата, които са ме информирали за този случай, а това са представители на различни политически сили, така че Вам се пада тежката задача да убедите хората, които са изпратили тези възражения, че в случая няма злоупотреба с финансови средства.
Фактически не получих отговор на основните въпроси, които Ви поставих – защо тези земи са в този вид, защо прихващането е нула процента, кой е облагодетелстван? Явно някой е облагодетелстван от тази история.
След като направите Вашата проверка, какви ще бъдат Вашите действия и защо трябваше от парламентарния контрол да се постави въпроса? Не беше ли по-добре Вие да предходите и да направите Вашата проверка, за да не остава съмнение, че Министерството на земеделието и горите толерира евентуални корупционни практики със средствата за фонд “Земеделие”? Хубаво е още веднъж да погледнете тези пустеещи земи. Някой трябва да носи отговорност за потъналите в тях пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър, ако желаете.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Госпожо Банкова, ако става въпрос да показваме снимки на пустеещи земи, мога да Ви покажа снимки оттук най-малкото до Варна като разстояние.
Второ, за мен е необяснимо да се търси някаква политическа окраска за един инвестиционен проект и свързан с него договор под аренда на земя от държавния поземлен фонд по съответния законов ред.
Трето, казвам Ви – има връзка между инвестиционния проект и договора за отдаване под наем. Затова и по този ред са отдадени тези земи за тази инвестиция. Инвестицията как е направена, защо е направена, при кандидатстването за финансиране е установено, че няма прихващане, няма изпълнение на договорите, няма да има плащане. Като няма да има плащане, значи това е инвестиция, която не се е състояла и договорът за наем ще бъде развален, уверявам Ви в това. Това ми е отговорът.
Що се отнася до фалшивите фактури, източване на ДДС и т.н., мисля, че това трябва да го отправите към други органи, които се занимават с този въпрос, както и евентуално Вашите съмнения, че тук има някакви други неща. Това от страна на Министерството на земеделието и горите, от ръководството на Държавен фонд “Земеделие” и по програма САПАРД е направено и предстои да бъде направено, за да се довърши цялата тази история. Това ми е отговорът.
А за мерките, които трябва да се вземат превантивно – да, съгласен съм с Вас, но пак Ви казах – има връзка между единия договор и другия проект. Официалният отказ за финансиране в момента се изготвя. Веднага след това ще бъде развален този договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Константин Димитров и народния представител Димитър Абаджиев към министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева.
Господин Абаджиев, моля да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, госпожо министър, госпожи и господа народни представители!
Уважаема госпожо Кунева, Вие непрекъснато изразявате оптимизъм, че България ще изпълни ангажиментите, поети от предишното правителство, и ще навакса изоставането, за което многократно говори министър-председателят Сергей Станишев, включително и днес.
През м. септември Европейската комисия ще изготви своя доклад за напредъка на България.
Въпросът ми към Вас е: има ли тя основание да определи, че България е готова да се присъедини към Европейския съюз от 1 януари 2007 г.?
Актуалността на нашия въпрос се засилва още повече след днешния непълен и, бих казал, некомпетентен отговор на министър-председателя, който показва, че или не познава, или укрива новите предизвикателства, свързани с приемането на България в Европейския съюз. Затова Ви моля отговорът Ви да бъде конкретен и точен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Меглена Кунева.
Госпожо министър, разполагате с 3 мин. за отговор.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин председател, уважаеми дами и ародни представители, господин Димитров, господин Абаджиев! С удоволствие ще отговоря дотолкова конкретно, доколкото мога, на въпрос, който твърде общо е зададен. Правя предварителна уговорка, че съм готова в рамките на Комисията по европейска интеграция в най-големи детайли да разискваме всеки един от отделните параграфи, свързани с изпълнението на плана за действие – план за действие, който ви беше представен в рамките и на миналото Народно събрание. И аз помолих комисията и вас, разбира се, разчитам на вашата помощ, да контролирате отделните министерства, за да можете да си съставите свое мнение по поставените въпроси и да зададете адекватен на мнението си въпрос.
Не зная защо така, както сте задали въпроса, акцентирате върху моя оптимизъм, че България ще изпълни ангажиментите, свързани с членството в Европейския съюз. Аз съм изненадана от намерението да подложите изразявания от мен оптимизъм за членството ни в Европейския съюз на парламентарен контрол! В известен смисъл това за мен е принос в досегашните въпроси, които са ми задавани в рамките на парламентарния контрол.
На така поставен въпрос мога да само да кажа, че оптимизмът е резултат от извършената работа от няколко правителства, в това число и от правителството на ОДС, което фактически започна преговорите с Европейския съюз и затвори една трета от преговорните глави по време на своето управление – факт, който аз винаги съм подчертавала с удоволствие.
Не вярвам някой от тук присъстващите да отрече, че самото подаване на молбата за членство също е плод на оптимизъм, че България иска и може да се справи с това предизвикателство. Иначе защо беше необходимо въобще да се сключва Европейското споразумение за асоцииране и да кандидатстваме за членове на Европейския съюз, ако непрекъснато говорим, че няма да се справим?!
На 10 юни 2005 г., много често се казва, че писмото е от м.май, но писмото на Фабрицио Барбасо е от 10 юни 2005 г., се получи това писмо с идентифицирани пет области, в които се наблюдава забавяне. Писмото беше публикувано и огласено. Въпреки това всяка една от политическите сили, представени в този парламент, обеща на своите избиратели България да бъде пълноправен член на Европейския съюз през 2007 г. Това оптимизъм ли беше или увереност, че можем да се справим?!
Зад този оптимизъм стои високата цена на години работа на политици, администрация, цялото общество, което премина през нелесни реформи за един период от осем и повече години.
В подкрепа на това ще посоча, че 75 на сто от българските граждани подкрепят членството ни в Европейския съюз и 55 процента от европейските граждани също подкрепят членството на България според данни на Евробарометър. Ще припомня и думите на господин Барозу, който каза: "Ние искаме България да се присъедини колкото е възможно по-скоро към Европейския съюз". Разбира се, има едно "но", но това "но" винаги е било част от начина, по който аз съм говорила.
С риск да се повторя отново, ще кажа: трябва да си свършим работата и мисля, че можем да го направим и ще го направим, както вярвам и на заявката на всички парламентарни лидери, че ще подкрепят актовете, свързани с членството ни в Европейския съюз.
Вече имаше няколко гласувания в парламентарната зала на законопроекти, които са от ключово значение за преодоляване на забавянето. В този смисъл, господин Абаджиев, Вие сте източник на моя оптимизъм като член на Парламентарната група на Демократи за Силна България, така както и всички останали парламентарни групи.
Ще завърша с един израз на Моне, извинявайте за високото сравнение, но Моне е бил попитан: "Оптимист ли сте или сте песимист за обединена Европа?" Той отговорил: "Нито едното, нито другото. Предпочитам да работя за нея." Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте, имате право на реплика.
Виждам колко е оптимист господин Абаджиев и вдъхва оптимизъм! (Оживление в залата.)
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, господа министри, дами и господа!
С голямо съжаление трябва да кажа, при цялото ми уважение към госпожа Кунева, че отговорът й беше повърхностен и частичен. Вие, госпожо министър, не преценихте за необходимо въобще да засегнете втората част на поставения въпрос, а именно: в предстоящото си становище през м. октомври дали комисията има основание да определи, че България е готова за членство в Европейския съюз през м. януари 2007 г. или не е и, естествено, да обясните на народното представителство и на българската общественост кои биха били причините за подобно като цяло неблагоприятно становище на Европейската комисия. Изключително неприятно е да го кажа това днес, тъй като Вашето повърхностно експозе се наслагва над некомпетентния и отбягващ от истината отговор на министър-председателя Станишев. Докато при него това очевидно е въпрос на некомпетентност и нежелание да се изостря тонът с коалиционните партньори, при Вас не е въпрос на некомпетентност, а на нещо по-лошо – Вие укривате причините за изоставането. Това е много недобросъвестно и се надявам, че за последен път ще го правите пред такава уважавана аудитория.
Истината е следната. Изоставанията са в областта на правосъдие и вътрешни работи заради това, че предишното Народно събрание отказа да направи необходимите конституционни и други законодателни реформи в областта на правосъдието и освен това президентът и ръководството на Министерството на вътрешните работи като основни отговорници за сектора за сигурност не направиха нищо за това, което се нарича борба с организираната престъпност и причиниха появата на две нови области след Вашия разговор с господин Барозу, а именно проблеми, свързани със сферата на движението на хората и усвояването на европейските фондове, което има отношение към контрола на тези фондове в Министерството на земеделието и горите, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и т.н.
Още една дума, госпожо министър, бих желал действително да се явите в Комисията по европейска интеграция, същевременно да подобрите работата по внасяните законопроекти, тъй като в Комисията по европейска интеграция се забелязва много ниско качество на представянето на политическите доводи, свързани със законопроектите, които бяха представени до този момент. Необходимо е действително да поемете в свои ръце досега некомпетентното водене на процеса на интеграция след встъпването в длъжност на новия кабинет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате да ми връщате обаче една минута.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: С удоволствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Димитров, аз също ще се позова на Ваши предишни качества, на Вашата работа като дипломат в Министерството на външните работи, както се казва, "в кариерата".
Вие знаете, че има правило, което не ми позволява аз да говоря от името на Европейската комисия. И макар че вероятно би било интересно да бъда вкарана в подобен конфликт, уверявам ви, аз няма да го допусна. Няма да говоря от името на Европейската комисия какъв ще бъде докладът, затова защото тук има делегация на Европейската комисия. Вие можете като представител на политическа сила да говорите с посланик Куркулас и, ако той реши да Ви даде информация от името на Европейската комисия, да го направи.
Аз работя за България и мога да ви кажа какъв ще бъде българският принос към доклада към 25 септември т.г. Ако искате, можем да го разгледаме и на заседание на Комисията по европейска интеграция. Всички останали материали, с които разполагаме в Министерския съвет, в отделните министерства, стига да посочите точно и конкретно кои Ви интересуват, са на Ваше разположение.
По отношение на това какъв ще бъде докладът на Европейската комисия, мога да ви кажа, че можете да измерите температурата тук, в тази зала. Дала съм на Народното събрание, на председателя на парламента и на председателя на Комисията по европейска интеграция законите, които са изключително необходими – те са указани в писмото на Барозу – не са никаква тайна. Съвсем открито е, че трябваше да бъде променен Законът за чужденците – това нещо, което вие направихте; че трябва да бъдат приети закони в областта на дружественото право, като например за оптичните дискове – нещо, което в момента се гласува; няколко закона във връзка със свободно предоставяне на услуги, по-специално с правото на установяване.
По отношение на свободно движение на хора – моля ви, не споменавайте цялата глава, защото ще изпаднете в грешка. Става въпрос за взаимно признаване на квалификации.
Ако парламентът успее да приеме до средата на месеца, най-много до 20 септември Кодекса на труда, Закона за професионалното обучение и образование, Закона за безопасни и здравословни условия на труд, Закона за висшето образование и Закона за здравето – това са само няколко текста, които биха ни дали материално-правното основание да приемем и наредбите.
Аз мисля, че ние ще се представим добре на последните консултации, които са на 29 септември. В администрацията тече активна работа по подготовка на тези наредби. Мога да поема ангажимента, че ще направя всичко възможно, координирайки усилията на няколко министерства, те да станат факт. Но не мога да координирам усилията на парламентарните групи и на залата, за да може да се работи така, че тези закони да бъдат факт.
Действително сте прав, аз Ви благодаря за особения знак на внимание за това нота бене, което Вие поставяте пред работата ни до края на месеца. Ще ви бъда много признателна (сигнал от председателя за изтичане на времето), не само на Вашата парламентарна група, а и на всички, ако прегледате тези спешни 18 закона, те са само по няколко текста. Ако успеем да ги приемем, ще имаме наистина добри аргументи. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Минчо Христов към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, пред българските медии Вие разкрихте, че към края на годината няма да достигнат около 1 милиард лева, за да бъдат изпълнени ангажиментите на правителството на господин Симеон Борисов Кобургготски пред Международния валутен фонд.
Моля да ми отговорите: какви точно ангажименти са поети, реалистични ли са те, изгодни ли са за българските граждани на фона на проблемите в наводнените райони, липсата на животоспасяващи лекарства и факта, че над 1 милион българи все още продължават да бъдат без здравни осигуровки?
Според вицепремиера Ивайло Калфин голяма част от бюджетния излишък за първите седем месеца на тази година е отишла за “инициативи на предишния кабинет от рода на къщички за Баба Яга”, бих добавил – алеи на общуване, чешмички и т.н.
Вярно ли е това, господин министър? Ще наредите ли финансова проверка на тези разходи и ще се потърси ли отговорност на виновниците за разхищенията?
Ще Ви питам и друго. Преди около година в предаване на Маргарита Михнева по Канал-3 Вие обявихте, аз също присъствах в студиото, че хората, които са извършили замяната по външния дълг през 2002 г., са предлагали, когато сте бил заместник-министър, отговарящ за дълга, същата тази сделка, която реализираха, само че в качеството си на представители на някои лондонски банки. Вярно ли е това? Изгодна ли беше замяната на дълга според Вас (сигнал от председателя за изтичане на времето), извършена от правителството Кобургготски? Колко загуби българската държава според Вас от тази сделка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата. Може би ще бъде трудно да отговорите на толкова много въпроси, но разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Христов! Критериите по отношение на фискалната политика 2005 г., договорена от българското правителство с Международния валутен фонд през април тази година в допълнителен меморандум за икономическа и финансова политика, значително се отличават от параметрите по консолидирания бюджет към Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. Целта е била да се осигури стабилност на фискалната позиция, отчитайки потенциални рискове в макроикономическата среда, свързани главно с дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Същият се очаква да надхвърли 9% от брутния вътрешен продукт на годишна база при разчет на споразумението с Международния валутен фонд 7,6%.
Основният акцент по отношение на фискалните параметри за 2005 г. в споразумението с Фонда е промененото целево ниво на бюджетния баланс за 2005 г. по консолидираната фискална програма. Договорен е излишък от най-малко 1% от брутния вътрешен продукт или 417 млн. лв. и спестяване на 69% от преизпълнението на данъчните приходи, без това от данъците върху доходите за физическите лица. За сравнение – дефицитът по консолидираната фискална програма към Закона за държавния бюджет е половин процент или 0,5% от брутния вътрешен продукт, в абсолютни суми това са 196 млн. лв.
В създалата се кризисна ситуация в страната през последните два месеца и осигуряването на средства за някои извънредни и неотложни разходи за основни бюджетни сфери до края на годината по груби оценки се очертава един недостиг от около 1 млрд. лв. за очаквано изпълнение на така договорените параметри.
Уверявам ви, че основен приоритет на правителството в настоящия момент е осигуряването на средства за покриване на най-неотложните нужди, свързани с щетите от наводненията и финансиране системата на здравеопазването. За целта съм предложил Министерски съвет да обсъди споменатите рискове и предприеме компенсиращи мерки в рамките на фискалното изпълнение до края на настоящата година.
Мисията на Фонда, която наскоро посети страната, също бе запозната с потенциалните проблеми. Предстояща задача е да се водят преговори по тези въпроси с редовната мисия на Фонда през м. октомври. С това мисля, че отговорих на първия въпрос. Тъй като Вие зададохте няколко допълнителни, не знам дали ще имам възможност да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате възможност, господин министър, тъй като трите минути, с които разполагате, просто изтекоха.
Господин Христов, имате право на реплика в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Не се притеснявайте, господин председател, ще задам отделен въпрос за външния дълг на господин Орешарски. Разбирам Вашето притеснение заради Вашите коалиционни партньори.
Благодаря Ви, господин министър. Доволен съм от първата част на Вашия отговор.
Преди няколко седмици от тази трибуна попитах Милен Велчев откъде са парите на неговото семейство, с които се строи тази огромна хотелска империя по българското Черноморие. Попитах го направо има ли нещо общо тази хотелска империя с някои финансови злоупотреби и особено със загубите за българската държава от тези две сделки с външния дълг, за които Ви попитах. Отговор не последва. Все пак аз ще настоявам пред Вас в качеството си на заместник-председател на Комисията за борба с корупцията да ми предадете материалите по тези сделки, за да ги обсъдим в комисията.
Настоявам да ми предадете и материалите, свързани с разходването на бюджетни средства от предишното правителство в периода около изборите. Предполагам, че тук също ще се натъкнем на доста интересни неща.
Моля Ви обаче, господин Орешарски, да не ме лъжете, както направи миналата седмица министър Асен Гагаузов, който ми обеща да предостави материалите по магистрала “Тракия” на българските депутати и все още не го е направил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, аз не се притеснявам, но всеки народен представител трябва да се придържа към въпроса, който писмено е задал. Ето Вашия въпрос, към него поне не виждам за външния дълг, за трансформирането му и т.н. Няма такъв зададен, така че Вие ще имате възможност да зададете още един въпрос, но просто днес е невъзможно.
Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Тъй като нямаше отправени допълнителни въпроси, искам да Ви уверя, че цялата информация, която Ви е необходима, ще Ви бъде предоставена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да благодарим на министър Орешарски за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Първо, питане от народния представител господин Чачев относно голямото изоставане в изграждането на приоритетните за България инфраструктурни обекти.
Господин Чачев, моля да развиете Вашето питане. Разполагате с 3 минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Днес е 2 септември. Преди два дни - на 31 август, трябваше да бъде официално открито новото Летище София. Както ви е известно, това не стана. Няколко месеца преди това, преди изборите, трябваше да бъдат открити двете отсечки от автомагистрала “Тракия”. Те също не бяха открити. Преди две седмици научихме, че е под въпрос и изграждането на втори Дунав-мост. И за съжаление не само изграждането на втори Дунав-мост, а и Еврокоридор № 4 е под въпрос. България ще бъде заобиколена, ще загуби милиарди евро в годините.
В момента правителството не изпълнява нито един от големите инфраструктурни обекти. И неслучайно в последните бележки на Европейския съюз под № 7, господин министър, е записано: усвояването на еврофондовете от страна на българското правителство. И неслучайно министър-председателят Сергей Станишев преди малко повече от два часа пропусна този факт, тъй като към днешна дата българското правителство не усвоява над 2 млрд. евро безвъзмездни средства от европейските фондове. Да не говорим за огромния финансов ресурс, който България не усвоява от международните финансови институции - кредити, по които за съжаление вече започваме да плащаме и главница.
Уважаеми господин министър, Вие знаете, че Сакскобургготски в навечерието на изборите направи първа копка на жп линията Пловдив-Свиленград, но ви е добре известно, че на нея не се работи и до ден днешен, тъй като не е избран супервайзерът на проекта. Това ще увеличи 2-та милиарда през тази година и може би българското правителство ще завърши 2005 г. с 3 млрд. евро неусвоени средства от европейските фондове.
В тази връзка е и моето питане към Вас: какви мерки предприе новото българско правителство и какво ще направи, за да преодолее това огромно изоставане в изграждането на българската инфраструктура? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев. Господин министър, разполагате с 5 минути за отговор на питането.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Въпросът, който задавате, е много важен, тъй като е известно, че проектирането и изграждането на инфраструктурните обекти е финансирано частично от държавния бюджет, програмите на Европейския съюз или международни финансови институции по силата на подписани договори с Република България. Усвояването на тези пари дава една сериозна възможност за модернизирането на инфраструктурата в страната. Може обаче да се подчертае, че от самото начало на сключването на договорите, съществуват няколко важни причини за забавянето изпълнението на проектите, като най-съществените от тях са следните.
Първо, нерешени проблеми в нормативната уредба, касаещи най-вече дългите отчуждителни процедури и възможността за тяхното допълнително удължаване чрез процедурите за обжалване за издаване на административни актове, проблем, който не беше решен от две правителства преди това, тоест беше решен последната година.
Второ, неефективна координация на всички институции при извършването на отчуждителните процедури. Говоря както на местно ниво, така и на областно ниво, разбира се, и на централно ниво, касаещо пряко определени министерства.
Трето, необходимост от предварително одобрение от оторизираните органи на Делегацията на Европейската комисия на всеки етап по провеждането на тръжните процедури.
И четвърто, забелязва се един сериозен стремеж на участниците в тръжните процедури да печелят търговете на всяка цена, предлагайки в някои случаи нереалистични, ниски оферти, което поставя обикновено българската страна в предоговаряне, за да могат да се достигнат наистина реалните стойности на изпълняването на обекта. Това до определена степен, най-вече и по Летище София, вие знаете, забави изпълнението на проектите.
Аз обаче ще се постарая да се спра накратко на всички големи инфраструктурни проекти, за да разберем колко е изоставането там.
Първо, “Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив-Свиленград”. Общата стойност на двете фази от проекта е 340 млн. евро. За момента са усвоени средства, съставляващи само 3% от общата стойност. Изпълнението на проекта бе първоначално забавено с близо 2,5 години, вследствие най-вече на съществуващите законодателни пречки, за които говорих преди малко. Натрупаното закъснение изисква задължително преразглеждане на фаза-2 от страна на финансовите институции и Делегацията на Европейската комисия, за да можем да усвоим тези средства. В момента приоритетно се реализира фаза-1 - Крумово-Първомай. С обявяването на проекта за проект с национално значение и промените в Закона за устройството на територията се предполагаше, че ще се облекчи в известна степен провеждането на отчуждителните процедури, но на практика възникнаха други проблеми от правно естество, с които вие също сте запознати, знаете че има и оспорване на процедурата.
Проектът “Изграждане на втори мост на р. Дунав при Видин-Калафат”. Общата стойност на проекта е 231 милиона. За момента по проекта са усвоени средства, съставляващи 2% от общата стойност на проекта. Дебатите за Дунав-мост за съжаление продължават, но това е инфраструктурен проект, който трябва да реализираме, включително с Коридор 4. Съществува едно първоначално забавяне от близо 2 години, предизвикано от липсата на яснота относно обхвата на самия проект – мостът на Дунав, и това е преди много, много време. Основна причина за сериозното забавяне в началото на проекта е липсата на осигурена финансова рамка и финансиране на окончателния доклад по оценката на въздействието върху околната среда. Едва през 2004 г. се подписаха финансовите споразумения за съфинансиране с Европейската инвестиционна банка – 20 млн. евро и Кредитната институция за възстановяване на Република Германия – 18 млн. евро. След одобряването на окончателния доклад на ОВОС от румънска страна през м. декември 2004 г., през м. февруари 2005 г. е сключен вече финансов меморандум по ИСПА на стойност 70 милиона.
Проект “Реконструкция, развитие и разширение на Летище София”. Обща стойност – 210 млн. евро, като за проекта предварително бяха отпуснати 7,6 млн. евро по програмата ФАР за техническа помощ. За момента по терминала са усвоени средства, съставляващи 65% от общата стойност на проекта, а за пистата – 67% от общата стойност на проекта.
Съществува едно първоначално забавяне от 2003 г. от около шест месеца, породено от бездействието на изпълнителя, за което не е получено реално обяснение и до момента.
Въпреки препоръките на инженера Министерството на транспорта не е предприело адекватни мерки. Първоначалният договорен срок за завършване на терминала е бил 16.12.2004 г., а след промените и подписаното споразумение с изпълнителя е 31 август 2005 г., както казахте. Очакваният срок на закъснение е между шест и осем седмици за терминала и може би до м. март за площадката пред терминала.
Разбира се, има и закъснение по проекта за разширение на пристанище Бургас. По-добре вървят нещата със Зимовника в Русе, но аз искам само с две думи, ако разрешите, господин председателю, да кажа какви мерки ще предприемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но с две думи?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, с две думи, надявам се, че ще вляза в петте минути.
На първо място, ясно да се определят приоритетите на страната. Ние трябва да знаем кои ще бъдат приоритетите в инфраструктурата и кой от коридорите е най-важен за България. Това нещо не направиха две правителства.
Второ, да се подобри координацията между отделните ведомства.
Трето, да се повиши административният капацитет на всички звена, участващи в изпълнението на проектите, включително компетентността на хората, които се занимават с тях.
Четвърто, да се направят съществени предложения за промяна и усъвършенстване в законодателната база и
Последно, да се засили предварителната подготовка по проектите за финансиране от кохезионните фондове, тоест ние трябва да сме готови още сега след 2007 г., когато станем страна-членка на Европейския съюз, с готови проекти, за да можем да усвояваме средствата от кохезионните фондове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много са Ви дълги двете думи, господин министър!
Господин Чачев, имате право да зададете до два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз ще си позволя, тъй като не Ви стигна времето, да спомена и още няколко изключително важни за България големи обекти, които са осигурени с финансови средства.
Вие пропуснахте автомагистрала “Люлин”, за която ние имаме отпуснати 137 млн. евро от Европейския съюз и които ще ги загубим. Преди един месец е получено писмо от Европейската комисия, че финансирането на тези средства ще бъде спряно.
Подобен е случаят и с автомагистрала “Струма”, подобен е случаят и с още няколко десетки обекта, но Вие ги знаете, предполагам, не по-зле от мен.
Но аз искам да Ви попитам: каква е стратегията на българското правителство? Всичко това, което изброихте в петте точки, ние сме го дъвкали в предишния парламент четири години и, както казва господин Божинов, още четири ще го дъвчем. Но без стратегия двата милиарда ще станат четири, господин Мутафчиев, в следващите години.
И неслучайно Европейският съюз постави като седмо изискване за присъединяването на България от 1 януари 2007 г. именно усвояването на еврофондовете, нещо, което ние не правим.
Затова аз Ви питам още веднъж: каква е стратегията на новото правителство на Сергей Станишев? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Петър Мутафчиев, за да отговори на допълнителните въпроси на народния представител Евгени Чачев. Господин министър, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Най-напред аз Ви благодаря за допълнителните въпроси. Вие поставихте и въпроса за автомагистрала “Люлин”. Смятам, че по този въпрос трябва да се отнесете към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Безспорно и в реализацията на пътищата, и в усвояването на фондовете там също има един сериозен проблем по отношение на закъснението в усвояването.
В отговора си аз се опитах да Ви обясня къде са причините, които могат да бъдат решени за краткото време, откакто е избрано новото правителство, да Ви обясня какви административни мерки ще предприемем, за да се опитаме наистина в кратки срокове администрацията да се пренастрои към една по-ефективна работа по самите проекти.
Вие обаче ми поставяте въпроса за стратегията. Аз мисля, че като сериозен човек – като бивш министър, си давате сметка, че след две седмици не можете да имате подобни претенции към сегашното правителство.
Изхождам и от това, че ОДС, където Вие бяхте министър, за четири години също не можа и не определи националните приоритети по отношение на инфраструктурните проекти и в края на краищата кой от коридорите ще бъде стратегически важен за страната. Същото не направи и предишното правителство.
Аз искам да гарантирам пред Вас, че първата задача, с която ще се занимаем, за да можем да изградим стратегия за развитието на транспорта, е ясно да се определят приоритетите, стратегическите приоритети на инфраструктурата в отделните нейни видове – както в сухопътния, железопътния, автомобилния, така и във въздушния, и във водния транспорт.
Да се надяваме, че в скоро време ще имате една такава стратегия от българското правителство.
Притесненията ми за изпълнението на проектите са сериозни и най-вече средствата, които са предвидени за тази година. Убеден съм, че ще направим максималното, така че и това, което е отпуснато от бюджета, да бъде усвоено. За съжаление голяма част от нещата зависят от избора на изпълнители, което не е направено от това правителство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, можете в рамките на две минути да изразите Вашето становище относно отговорите на министър Мутафчиев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Определено не съм доволен от отговора, който получих. Очевидно е, че новото българско правителство продължава, както и правителството на Сакскобургготски, на автопилот.
Аз очаквах да чуя днес от Вас, че Вие в момента разработвате средносрочна инвестиционна програма на новото българско правителство, която е насочена именно към усвояване на европейските фондове, към усвояване на кредитния ресурс от международните финансови институции, че усилията на правителството на Станишев са насочени към разработката на Националния план за развитие на България до 2013 г., тъй като това също е едно от условията за влизането ни в Европейския съюз, така че действително да можем в следващите години да създадем всички необходими предпоставки тези пари да бъдат вложени в българската инфраструктура.
Аз няма да говоря повече, но просто ще си позволя да Ви припомня една римска сентенция, че “Държавата се простира дотам, докъдето е изградила пътищата си”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов към министър Петър Мутафчиев. Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос, който е свързан с летище София.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Реконструкцията, развитието и разширението на летище София е един от най-големите инфраструктурни проекти на страната през последните няколко години.
Моят въпрос е израз на загриженост относно спазването на трите основни параметри на проекта, а те са срок на изпълнение, цена и качество на строителството.
Нека да започна от качеството. Публично известно е чрез медиите и чрез парламентарния контрол в Тридесет и деветото Народно събрание, че при строителството бе занижено качеството на топлоизолацията на сградите, на противопожарната защита на терминалите и особено на асфалтовото покритие на пътеките за рулиране и на стоянките за самолетите. Как ще се гарантира при приемането на обекта, че качеството съответства на това, което беше предвидено при подписването на договора?
По отношение на цената. Известно е, че първоначалната цена беше малко над 110 млн. евро. В тази цена 60 млн. са от Европейската инвестиционна банка, 41 млн. са от програмата ИСПА и останалите 10 млн. – от българския републикански бюджет. Веднъж вече 4 млн. 700 хил. бяха дадени на строителя “Щрабак”. Ще има ли промяна до предаването на обекта?
И на трето място, относно срока на изпълнение. Вие споменахте по повод предишното питане на господин Чачев, че срокът, който беше подписан при сключване на договора на 16 декември 2002 г., беше две години. Трябваше да се завърши през декември 2004 г. Срокът не беше спазен, беше удължен с 8 месеца и половина. Новият срок – 31 август 2005 г., отново не е спазен, защото днес сме вече 2 септември и терминалът не е завършен. Съвсем естествено трябва да зададем въпроса какво става оттук нататък. Съобщи се, че след разговорите на представители на “Щрабак” той ще бъде удължен с 6 до 8 седмици, дори не е фиксирана точната дата. По тази причина отправям към Вас следния въпрос от актуален характер: кои са причините за неспазване на договорните срокове, кои са новите срокове и променени ли са финансовите условия на договора? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Наистина част от отговора се съдържаше и в отговора на питането на господин Чачев. То касае реконструкцията, развитието и разширението на летище София. Както вече отбелязах, съществува едно първоначално забавяне през 2003 г. от около 6 месеца, породено от бездействието на изпълнителя – за това вие също сте информирани от предишни срещи с предишни министри на транспорта - за което не е получено реално обяснение от изпълнителя. Въпреки препоръките на инжинера, Министерството на транспорта и съобщенията тогава не е предприело адекватни мерки. Тоест тогава е имало възможност да се предявят претенции за смяна на изпълнителя.
Първоначално договореният срок за извършване на работите по строителството на терминала е бил 16 декември 2004 г. Със заповед първоначалният срок е променен, господин Иванов, на 31 август 2005 г. Очевидно е, че той няма да може да бъде спазен. Очакваното удължение според уверенията на “Щрабак” ще бъде между 6 и 8 седмици.
Първоначалният договорен срок за завършване на пистата е 4 април 2005 г. С решение на управителния комитет срокът е променен на 2 ноември 2005 г. Промяната се е наложила поради забавяне на отчуждителните процедури и от съществуващите съдебни спорове, както и поради мудните действия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта, които независимо от съществуващите законови предпоставки не са отнели в продължение на няколко години предоставената концесия на фирма “Кариери”. Този проблем доскоро съществуваше. Това е довело до промяна на съществуващия терен, а оттам – до цялостно забавяне срока за завършване.
Новият срок вероятно също няма да се спази според инж. Анако, в крайна сметка забавянето ще продължи до м. септември 2006 г.
Забавянето, свързано с допълнителното частично проектиране на основните проекти, също така е следствие на недостатъчна информация за геоложките проучвания на теренните условия, предоставена от Министерството на транспорта на изпълнителя в тръжната документация.
“Щрабак”, господин Иванов, с писмо от 11 юли 2005 г. до инженера и копие до Министерството на транспорта е изпратило искане за два междинни срока за удължаване на завършителните работи. И това е 14 октомври 2005 г. и 16 декември 2005 г. Резидентът-инженер с писмо от 15 юли 2005 г. не одобрява искането на “Щрабак” за удължаване на срока.
Искам да ви уведомя, че от 1 септември ние ще започнем начисляването на неустойки за неизпълнение на срока за завършване на терминала. Това означава, че си запазваме правото да изтеглим в бъдеще тези суми от гаранциите, които са дадени от “Щрабак”. За съжаление нашето очакване беше, че срокът 31 август ще бъде изпълнен. Аз искам да заявя пред вас, че терминалът ще бъде открит тогава, когато вече имаме едно наистина работещо летище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Господин министър, аз запитах дали са променени финансовите условия. И, слава Богу, Вие казахте в края, че ще се направят постъпки за изплащане на неустойките. Искам да припомня както на Вас, така и на зрителите, които ни гледат, отговора, който ми даде Николай Василев миналата година. Цитирам дословно стенограмата: “В договора, който ние сме подписали с “Щрабак” за терминала, е записано, че за всеки ден закъснение те плащат по 100 хил. евро неустойка. Трябва да се разбере, че независимо кой е строителят – български или чуждестранен, България не е село без кучета и че българският министър трябва да изиска спазването на договора и тази неустойка да бъде действително събрана от българското правителство”.
Едновременно с това искам да съобщя, че срокът, който Вие заявихте, е отново под въпрос. Защото, ако бъде завършен само терминалът, той ще остане нещо като изложбена зала – да бъдат водени лицата да гледат какъв терминал е построен на летище София - тъй като е необходимо да се построи един път, господин министър, Вие знаете, от километър и половина, по който поради недостатъчен административен капацитет на съответните министерства дори отчуждителните процедури още не са завършили. А те трябваше да се започнат много по-рано и сега строителството да върви.
Господин министър, аз съм убеден, че не само ние двамата с Вас, но и всички хора знаят изключителното значение на летище София, което е входната врата на България. Продължавам да вярвам, макар че все по-малко индикации получавам, включително и днес от Вас, че за следващия туристически сезон поне терминалът и по определен начин пистата ще бъдат завършени. Това обаче, което Вие казахте, значи, че ще има нови закъснения поради незавършения път и също така поради незавършената писта. Моля Ви, направете необходимото, за да покажете, че се сменя начинът, по който се управляват големите инфраструктурни обекти на страната. Дайте пример чрез летище София – терминала и пистата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Мутафчиев за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин Иванов, преди седмица аз поисках среща с изпълнителя “Щрабак”, за да обясни причините за закъснението на строителството и същевременно какви са сроковете, в които ние можем да очакваме приключването на строителните работи. Сроковете, които споменах пред Вас, бяха заявени от тях, тоест около осем седмици закъснение на проекта. Това се отнася до самата сграда на терминала. Лично моите очаквания са, че това, което касае площадката заедно с местата за стоянки, вероятно ще има закъснение и след 2006 г., може би до м. март. Това означава, че София няма да има дотогава летище, тъй като не е рационално да се открива терминал, без да има възможност да обслужва пътници.
Що се касае до финансовите условия, сегашното правителство не е подписвало допълнително финансови условия и не е правило отстъпки пред изпълнителя. Това е, което заявихме и на срещата с тях, че ние си запазваме правото и ще начислим неустойките, които се полагат по договора. Но трябва да знаем едно – това са договорни отношения между две страни: възложител и изпълнител. И кога ще стане крайният срок, кога ще бъде изпълнен обектът, зависи, разбира се, в момента и от изпълнителя. Това, което по договор имаме като възможности, ще направим всичко, за да могат да се изпълнят съответно ангажиментите.
По същия начин стои въпросът и с пистата, независимо че новият терминал може да обслужва и самолети чрез старата писта.
Аз Ви благодаря, за това, че сте притеснен от този факт и като опозиция в този парламент, и съм убеден, че наистина ще сте доволни от резултатите, които ще постигнем. Нашите намерения са твърдо да се защити интересът на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да благодарим на министър Мутафчиев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, които останахте стоически в залата, парламентарният контрол днес приключи. Няма повече въпроси и питания към министрите.
Както знаете, днес сутринта парламентът реши чрез гласуване на 7 септември, сряда, да работят комисиите - ще съобщя графика на комисиите. На 8 септември т. г. в 9,00 ч. е следващото пленарно заседание.
Правя следните съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе своето заседание на 7 септември т. г. от 16,00 ч. в зала 142. Същата комисия ще проведе заседание и на 8 септември.
Комисията по здравеопазването – 7 септември т. г., сряда, 10,00 ч. в зала 130.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – 7 септември т. г., сряда, 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по труда и социалната политика – 7 септември т. г., сряда, 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по околната среда и водите – 7 септември, сряда, 15,00 ч. в зала 356.
Комисията по транспорт и съобщения – 7 септември, сряда, 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по културата – 7 септември, сряда, 16,00 ч. в зала 132.
Комисията по здравеопазване – 8 септември, четвъртък от 15,00 ч.
С това приключва днешното пленарно заседание, а също и седмицата.
Бих желал да пожелая на уважаемите колеги народни представители добра почивка в тези дни на националния ни празник и успешна следваща седмица.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)
(Закрито в 13,33 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Кристиан Вигенин
Светослав Малинов