Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието.
За процедурно предложение има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви на основание чл. 42, ал. 1 от правилника да направим промяна в дневния ред като продължим разглеждането на второ четене на Законопроекта за МВР, който е предвиден като т. 2 в дневния ред. След неговото приключване да продължим с приетата вчера програма за седмицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за разместването на т. 1 и 2 от приетата програма за седмицата, уважаеми колеги. По приетата програма т. 1 следва да бъде проекта за решение за Временна комисия за Конституцията. Предложението на госпожа Манолова е да се продължи с второ четене на Законопроекта за МВР, който сега е втора точка, и на даден етап, когато парламентарните групи имат пълна готовност, да имаме готовност да прекъснем разглеждането на този законопроект и да разгледаме предложението за комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 140, против 25, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Господин Свинаров, моля да продължите с Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, господин председател.
“Чл. 22. Министърът на вътрешните работи издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки в предвидените от закона случаи.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 22 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На вашето внимание е чл. 22, колеги. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага неговото отпадане.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
Гласували 149 народни представители: за 120, против 9, въздържали се 20.
Предложението за отпадане на чл. 22 е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23 и предлага следната редакция:
“Чл. 23. (1) Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяване на програмата на правителството и при изпълнение на неговите правомощия.
(2) Министърът на вътрешните работи делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции.
(3) В рамките на определените им със заповедта по ал. 2 правомощия заместник-министрите организират взаимодействието и координират дейността на националните служби и специализираните дирекции.
(4) При изпълнение на правомощията си заместник-министрите издават заповеди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 23? Няма.
Моля, гласувайте чл. 23.
Гласували 125 народни представители: за 114, против 6, въздържали се 5.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 24 има предложение от народния представител Младен Червеняков, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Атанас Атанасов – чл. 24 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24:
“Чл. 24. (1) Главният секретар е висшата професионална длъжност в МВР.
(2) Главният секретар:
1. организира, координира и контролира оперативно-издирвателната, агентурната и охранителната дейност;
2. организира взаимодействието на службите в МВР;
3. координира дейността със съответните служби на други държави и с международни органи и организации;
4. издава заповеди във връзка с изпълнението на функциите си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 24 има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вчера залата не подкрепи моето предложение за закриване на длъжността “главен секретар в МВР”. В тази връзка аз искам да ви обърна внимание по този текст, за да видите какво се случва сега.
Преди малко беше приет чл. 23, в ал. 3 на който се казва: “В рамките на определените им със заповедта по ал. 2 правомощия заместник-министрите организират взаимодействието и координират дейността на националните служби и специализираните дирекции”.
Какво се предлага в чл. 24?
“Главният секретар:
1. организира, координира и контролира оперативно-издирвателната, агентурната и охранителната дейност;
2. организира взаимодействието на службите в МВР”.
Ето, за това ви говорих вчера – че има припокриване на функции между политическия кабинет, от една страна, главния секретар, от друга страна, и, от трета страна, с бъдещия генерален директор на полицията, който ще има същите функции – да организира, контролира и координира освен оперативно-издирвателната, агентурната и охранителната дейност.
Вчера, за да бъде подкрепен текстът на вносителя, от страна на управляващите госпожа Дончева тук обясняваше как главният секретар трябва да стане основен администратор в МВР. Да, обаче вижте какви функции му се разписват по закон.
Имам следното процедурно предложение, господин председател. Да гласуваме този текст да бъде отложен, да не се разглежда днес, за да може да бъдат изработени нови правомощия на главния секретар и той наистина да стане основен администратор в Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за отлагане разискването и гласуването по чл. 24.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Това процедурно предложение е явно по чл. 42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията по текста.
Моля, гласувайте това процедурно предложение, направено от народния представител Атанас Атанасов.
Гласували 150 народни представители: за 52, против 69, въздържали се 29.
Процедурното предложение за отлагане на разискванията по чл. 24 не се приема.
Продължаваме разискванията по този текст. Ако има желаещи народни представители, могат да вземат отношение по съществото на текста.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, моля ви, обърнете внимание върху проблема. Изключително сериозен е - наслагват се правомощия на три длъжности на най-високо ниво в Министерството на вътрешните работи. В момента, в който влезе законът в сила, ще се появи конкуренция между тях и подчинените им ще се чудят на кого да изпълняват заповедите. Разберете това нещо!
Отново обръщам внимание - от една страна, това са правомощия, които вече бяха гласувани на заместник-министрите – да координират и контролират дейността между отделните служби. Същите правомощия – на главния секретар. Същите правомощия – на бъдещия директор на полицията. Чии заповеди ще изпълняват подчинените им? И след като главният секретар трябва да стане основен администратор в Министерството на вътрешните работи, нека да му разпишем такива функции, защото с тези функции се запазва старото положение. Нищо ново.
Много моля, подкрепете предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 60, против 73, въздържали се 20.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по съществото на чл. 24? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов – чл. 24 да отпадне изцяло.
Гласували 152 народни представители: за 56, против 76, въздържали се 20.
Предложението за отпадане на текста не се приема.
Поставям на гласуване чл. 24, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 85, против 22, въздържали се 23.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 25 има предложение от народния представител Атанас Атанасов – чл. 25 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25:
“Чл. 25. Главен секретар може да бъде само лице, притежаващо категория А или Б по смисъла на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов за отпадане на чл. 25.
Гласували 129 народни представители: за 39, против 75, въздържали се 15.
Предложението за отпадане на чл. 25 не се приема.
Поставям на гласуване чл. 25, както е по вносител и подкрепен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 94, против 17, въздържали се 18.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ:
“Чл. 26. (1) Политическият кабинет е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи, има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на МВР с обществеността.
(2) Политическият кабинет подпомага министъра на вътрешните работи при формулиране и разработване на конкретни решения за осъществяване на правителствената политика, както и при представянето й пред обществото.”
Предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова – чл. 26, ал. 2 “правителствена” се заменя с “държавна”.
Комисията не подкрепя предложението.
“(3) В Политическия кабинет се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и директорът на Дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността”.”
Предложение от народния представител Младен Червеняков – в чл. 26, ал. 3 в края се добавя “…, съветниците на министъра, които са държавни служители”.
Комисията не подкрепя предложението.
“(4) Работата на политическия кабинет се организира от началника на кабинета.
(5) Началникът на кабинета и парламентарният секретар се назначават с трудов договор и са пряко подчинени на министъра на вътрешните работи.
(6) Експертните и техническите сътрудници към политическия кабинет не могат да изпълняват функции на управление.
(7) Експертните и техническите сътрудници се назначават от министъра на вътрешните работи по трудов договор. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват със заповед на министъра на вътрешните работи или с прекратяването на неговия мандат.
(8) Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
По отношение на ал. 2 ние поддържаме нашето предложение за промяна, тъй като считаме, че независимо, че се разписват функции и задачи на политическия кабинет, той все пак би трябвало да подпомага министъра в осъществяване на държавната политика. В подкрепа на това наше становище аз моля народните представители да погледнат вече приетия чл. 21, т. 1 в който пише, че министърът провежда държавната политика. Така че считаме, че е по-коректно в закона да бъде отбелязано, че и политическият кабинет работи за тази държавна политика. Правителствената програма е нещо по-различно и не би трябвало в закона да бъде отбелязано като правителствена програма.
Моля народните представители да обърнат внимание на това наглед дребно наше предложение и да го подкрепят, тъй като то спомага за изчистване смисъла и целта на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 26? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова.
Гласували 142 народни представители: за 33, против 79, въздържали се 30.
Предложението на тези народни представители не се приемат.
Второ, поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков.
Гласували 130 народни представители: за 18, против 50, въздържали се 62.
Предложението на народния представител Младен Червеняков не се приема.
Поставям на гласуване чл. 26 по текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 11.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Раздел III – Управление на националните служби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на Раздел III.
По чл. 27 има оттеглено предложение от народния представител Камен Костадинов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на Раздел III и текста на чл. 27 на вносителя? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел III и текста на чл. 27.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 4.
Наименованието на Раздел III и чл. 27 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 28 има предложение от народния представител Атанас Атанасов – в чл. 28, т. 3 изразът “чрез ръководството на МВР” отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Атанас Атанасов – чл. 28, ал. 3 се изменя така:
“(3) За директори на националните служби могат да бъдат назначавани лица, притежаващи категория А или Б по смисъла на този закон.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Юруков и Костадинов, второто предложение на народния представител Атанасов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
“Чл. 28. (1) Директорите осъществяват общо и непосредствено ръководство на службите, като:
1. организират, ръководят и отговарят за дейността на службите;
2. изпълняват заповедите на ръководството на МВР и се отчитат пред него по направленията на дейност;
3. координират дейността на службите с други държавни органи чрез ръководството на МВР;
4. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на националната служба със съответните териториални звена;
5. осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;
6. разпределят бюджета на службите и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;
7. отговарят за управлението на човешките ресурси;
8. отговарят за управлението на предоставените на службите държавни имоти;
9. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закон;
10. представляват юридическото лице.
(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповедите.
(3) За директорите на националните служби се прилага чл. 25.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз искам да взема отношение по неподкрепеното ни предложение, защото второто е подкрепено. Става въпрос за това, че в т. 3 се урежда правомощието на директорите да координират дейността на службите с други държавни органи, като аз предлагам да отпадне текста “чрез ръководството на МВР”. Защо? Разбира се, че по силата на предишните текстове, където са уредени правомощията на министъра, заместник-министрите и на главния секретар, директорите на национални служби са длъжни да се отчитат и да им докладват за всички действия на службите. Какво означава да се координира дейността на службите чрез ръководството на МВР? Това означава за всяко едно действие на службата с други органи в държавата предварително да се докладва на ръководството на министерството и да се вземе санкция. Това означава “чрез ръководството на МВР”. А това утежнява дейността и оперативната самостоятелност на службите.
Затова аз считам, че този текст е излишен и ви предлагам да го подкрепите независимо от позицията на комисията.
Така и така съм взел думата по този текст, искам да ви обърна внимание – вижте какво се случва оттук нататък, след като бяха гласувани правомощията на главния секретар. Има две правомощия на директорите на национални служби, които влизат в противоречие с правомощията на главния секретар, които вече бяха гласувани. Едното е по отношение на международното сътрудничество, а другото е по отношение на координацията. Ето го противоречието, което се появява. Но така е, гласувахте го този текст и цялата работа е защо – за да може да осигурите работа на протежето на министъра на вътрешните работи. Намерете му друга длъжност на този човек. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Атанасов по т. 3 на чл. 28 – изразът “чрез ръководството на МВР” да отпадне.
Гласували 142 народни представители: за 30, против 99, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение на народния представител Атанас Атанасов относно чл. 28, ал. 3.
Гласували 122 народни представители: за 40, против 66, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 28 така, както се предлага от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 110, против 7, въздържали се 12.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 30:
“Чл. 30. (1) Областните дирекции се ръководят от директори, които:
1. осъществяват общо и непосредствено ръководство, като организират, ръководят и контролират дейността на структурните звена в дирекцията;
2. организират изпълнението на заповедите на вишестоящите им органи;
3. отговарят пред директора на службата за цялостната дейност на ръководените от тях звена, а пред неговите заместници – съобразно възложените им функции;
4. осъществяват взаимодействие с другите структурни звена в МВР;
5. разпределят бюджета на дирекцията и ръководят материално-техническото осигуряване;
6. отговарят за управлението на предоставените на службата държавни имоти;
7. отговарят за управлението на човешките ресурси;
8. осъществяват взаимодействие с местните и други органи на държавна власт;
9. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закон;
10. представляват юридическото лице.
(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.
(3) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 29 и чл. 30.
Гласували 124 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 11.
Членове 29 и 30 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Раздел IV – Управление на специализираните дирекции.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел IV.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 30, чл. 31, чл. 32, чл. 33, като съответно се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, благодаря Ви, не е необходимо да се четат, само се променя номерацията.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел IV и членовете на Раздел IV до чл. 33, който става чл. 34.
Гласували 134 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на Раздел IV и членовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното заглавие на Раздел V: “Управление на Академията на МВР, Медицинския институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти”.
По чл. 34 има предложение от народните представители Христо Величков и Йордан Величков:
Текстът на ал. 1 да придобие следното съдържание:
“(1) Органи на управление на Академията на МВР са общото събрание, Академичния съвет и ректорът.”
Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Съставът на общото събрание се определя в съответствие със Закона за висшето образование.”
Алинея 2 става ал. 3, като в т. 1 да отпадне изразът “както и изготвените от катедрите учебни програми по съответните дисциплини”.
Алинея 3 и ал. 4 стават съответно ал. 4 и ал. 5.
Алинея 5 става ал. 6 и придобива следното съдържание:
“(6) Съставът на Академичния съвет се избира по реда на Закона за висшето образование.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 35:
“Чл. 35. (1) Академията на МВР се ръководи от Академичен съвет и ректор.
(2) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който:
1. приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, както и изготвени от катедрите учебни програми по съответните дисциплини;
2. приема плановете за научноизследователската, научно-приложната и редакционно-издателската дейност;
3. взема решения за обявяване на конкурси за асистенти и хабилитирани преподаватели;
4. провежда избор след проведен конкурс за асистент;
5. избира нехабилитирани преподаватели за по-висока научна длъжност;
6. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за прилагането му.
(3) Ректорът е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други служби, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като:
1. определя дневния ред на Академичния съвет;
2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти;
3. изпълнява други функции, произтичащи от законите или възложени му от министъра на вътрешните работи;
4. представлява юридическото лице.
(4) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.
(5) Съставът на Академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Величков.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение е свързано с факта, че в проектозакона е записано, че Академията на МВР е висше учебно заведение. След като е висше учебно заведение, то би следвало да бъде структурирано и да отговаря на Закона за висшето образование. Ако има виждане Академията на МВР да се превърне в едно специализирано ведомствено заведение за подготовка на кадри за Министерството на вътрешните работи, това е съвършено друго. Но след като е висше учебно заведение, то трябва да отговаря на Закона за висшето образование, поради което ви предлагам да размислите при гласуването и да гласувате за нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Величков.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 34 и заглавието на Раздел V?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): По принцип господата Величкови са прави. Само че законодателното решение е наложено от досегашния статут и правила и от разбирането, че стъпката към превръщането на Академията на МВР във вътрешноведомствено учебно заведение за подготовка на кадри в тази система е неминуемо. За съжаление с този законопроект се гълтат няколко големи хапки, за да бъде прибавена и промяна на статута на Академията на МВР. Затова се е получило това леко разфокусиране и уредба не по Закона за висшето образование. Не може Академията на МВР да продължи да произвежда юристи. Тя трябва да произвежда кадри за Министерството на вътрешните работи. Само че тъй или иначе в продължение на десетина години тя се развива както по подобие на много други наши новосъздадени и бивши висши учебни заведения в посока на халтурата във висшето образование. Сега сме се спрели на този вариант по тези причини. Но аз и значителна част от моите колеги в комисията, които сме по-стари парламентаристи, мислим, че на следващата промяна в закона ще отидем към изчистване на статута в съответствие с …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Дончева, трябва най-напред да го приемем, че тогава да го изменяме!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, господин Корнезов, обяснявам за залата, че комисията не е била толкова глупава и не толкова комисията не е отчела, че когато нещо е по Закона за висшето образование, то трябва да се съобрази и със Закона за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 34?
Още от наименованието “академия” – такова чудо няма по Конституцията, има висше учебно заведение…
Няма желаещи народни представители да се изкажат.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Величков и Йордан Величков.
Гласували 132 народни представители: за 18, против 65, въздържали се 49.
Предложението на Христо Величков и Йордан Величков не се приема.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел V, така както го предлага комисията и чл. 34 по вносител, подкрепен от комисията, който става чл. 35.
Гласували 121 народни представители: за 97, против 10, въздържали се 14.
Наименованието на раздела и чл. 34 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 35 има предложение от народния представител Камен Костадинов, което е оттеглено.
Становището на комисията е, че подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 36:
“Чл. 36. (1) Медицинският институт на МВР, научноизследователските и научноприложните институти се ръководят от директори, които:
1. организират, ръководят, контролират и отговарят за дейността на институциите;
2. ръководят и контролират изготвянето на перспективните и текущите планове и осигуряват тяхното изпълнение;
3. организират взаимодействието с други институции и служби в МВР;
4. отговарят на подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;
5. отговарят за управлението на предоставените им държавни имоти и материално-технически средства.
(2) Директорите по ал. 1 са хабилитирани лица.
(3) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 36 и 37 по новата номерация.
Няма желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете.
Моля, гласувайте чл. 35, който става чл. 36 и чл. 36, който става чл. 37.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 8.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народния представител Йордан Бакалов:
“След раздел V – “Управление на Академията на МВР”, научноизследователските и научноприложни институти” да се включат два нови раздела със следните текстове:
“Раздел VI
Взаимодействие и координация между службите на Министерството на вътрешните работи и други държавни органи по гарантиране на националната сигурност.
Чл. 37. Организацията и взаимодействието между националните служби за вътрешна сигурност и обществен ред, както и между службите на МВР и други държавни органи, натоварени с функции в сигурността при осъществяване на законовите им дейности има за цел:
1. ефективно и целесъобразно изпълнение на поставените им задачи;
2. недопускане на дублиране или създаване на пречки в дейността им.
Чл. 38. Взаимодействието се осъществява при спазването на принципите на законност, бързина, конспиративност, самостоятелност и равнопоставеност.
Чл. 39. (1) Дейността за осъществяване на взаимодействие и координация между службите на МВР се ръководи от министъра на вътрешните работи, заместник-министрите, от главния секретар и от директорите на служби и дирекции, а при взаимодействие с други служби извън системата на МВР съвместно с ръководителите на ведомствата.
Чл. 40. Отделните служби на МВР и държавните органи, натоварени с функции в сигурността, си взаимодействат чрез главните директори и директорите на дирекции под контрола на министрите – или ръководителите на държавните органи, на чието подчинение са службите, в следните основни основни направления:
1. обмен на информация;
2. използване на информационните фондове на службите;
3. оперативно-издирвателно взаимодействие.
Чл. 41. (1) При осъществяване на взаимодействието главните директори (директорите) могат:
1. да планират и провеждат съвместни действия;
2. да изискват от други служби за национална сигурност и обществен ред да извършват конкретни действия в рамките на тяхната компетентност и правомощия;
3. да изискват съдействие чрез предоставяне на служители и техника за изпълнение на конкретни задачи;
4. да изискват издаването на прикриващи документи за служители и лица, които сътрудничат на службите, както и за прикриване на естеството на работата им.
(2) Исканията по предходната алинея са задължителни за изпълнение, изготвят се в писмена форма, като се посочва и срок за изпълнение.
(3) Главните директори (директорите), от чиито служби е поискано съдействие по ал. 1, могат да правят възражения до съответния министър или ръководител на службата извън МВР. Възражението не е основание за неизпълнение на исканото съдействие.
(4) Службите за вътрешна сигурност и обществен ред могат да отказват съдействие по ал. 1 на служби извън МВР, ако това съдействие би застрашило особено важни интереси на националната сигурност, би довело до разкриване на източниците на информация или използваните методи и средства.
Раздел VII
Участие на други органи и организации в
дейности по сигурността
Чл. 42. Държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и организациите за частна охранителна дейност осъществяват съвместно със службите на МВР дейности по гарантиране на националната сигурност и обществения ред.
Чл. 43. (1) Органите и организациите по ал. 1 планират средства и дейности съвместно с националните и териториални служби на МВР за гарантиране на сигурността.
(2) При провеждане на регионалната политика за сигурност и обществен ред за съответната административно-териториална единица областните управители и кметовете се подпомагат от съвети по сигурността.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Йордан Бакалов. Вие предлагате два нови раздела.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително това са нови раздели, които според мен трябва да намерят място в Закона за МВР.
Първата част – от чл. 37 до чл. 41, така, както ги предлагам, касае преди всичко взаимодействията между различните служби, взаимодействие от гледна точка на информацията, от гледна точка на използване на фондовете на службите и оперативно-издирвателната дейност.
Какво ме е мотивирало, за да направя това предложение? Знаете, че в последно време, особено след 11 септември, се оказа, че доста служби, работейки по определени обекти, работят самостоятелно, без да си обменят информация един с друг. В резултат на това се получи и това трагично събитие тогава. Ето защо според мен действително трябва да има едно недопускане на задържане на информация само и единствено от една служба. Трябва да има взаимодействие между отделните служби. Затова според мен е нормално това да намери място точно в Закона за МВР, особено щом той е нов.
Другото, в първата част на предложенията, което според мен е много важно, това е недублирането на самите функции на отделните служби – това, което аз наблюдавам в този закон и то не за една или две служби. Примери за такова дублиране има доста. Това ме е мотивирало за предложенията по членове от 37 до 41, когато съм правил тези предложения.
Естествено е, че взаимодействието между самите служби трябва да става под координацията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите, главния секретар и директорите.
В чл. 41 една от точките също касае дълго обясняваното, прокламираното действие на агентите под прикритие, начина за издаване на тези документи, за прикриване на тези хора, за да могат действително те да бъдат ефективни в борбата срещу престъпността и евентуално, в зависимост от нивото, на което работят, да бъдат ефективни и срещу международния тероризъм.
Според мен в другите части също трябва да се вкара тази борба с престъпността, защото в България има прекалено много така наречени охранители, имаме вече и Закон за частната охранителна дейност. Добре е тази частна охранителна дейност действително да бъде регламентирана с взаимодействието в самата система на МВР и с органите на МВР.
И третото, което е много важно. Кметовете и областните управители за разлика от нас са там, на място, и отговарят за сигурността на самото място, в самата община. Нормално е, след като всички ние като политици говорим за децентрализацията, съвсем нормално е да се дадат определени правомощия на самите кметове и областни управители. Това е отбелязано в чл. 42 и чл. 43.
Тъй като в последно време темата за сигурността стана една от най-актуалните, е нормално според мен – затова правя и такова предложение – да има и съвети по сигурността към самите кметове и областните управители и там да се вземат политическите решения в зависимост от обстановката. Особено след приемането на Закона за управление при кризи, след случилото се през миналата година с наводненията, знаете, че има нужда от такива щабове. Това лично ме е мотивирало, за да направя тези предложения.
Завършвайки, искам да кажа това, което вчера споделих и пред комисията. Независимо, че ние сме от опозицията, независимо, че управляващото мнозинство е това, което ще реши как да се приеме законопроектът, мисля, че е хубаво тогава, когато управляващите разглеждат и приемат предложения на опозицията, да се замислят над тези предложения, защото в голямата си част те са абсолютно конструктивни и могат само да подобрят законопроекта в частта му за борбата срещу престъпността, а не да ги отхвърлят – така, както досега работехте, с лека ръка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по предлаганите текстове? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Бакалов за създаване на раздели VI и VII.
Гласували 127 народни представители: за 38, против 65, въздържали се 24.
Предложението на народния представител Йордан Бакалов не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По Част II има предложение на народните представители Христо Величков и Йордан Величков – заглавието да се промени по следния начин: “Управление, функции, дейности и правомощия на органите на основните структурни звена на МВР”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част II - “Управление, задачи, дейности, правомощия и органи на основните структурни звена на МВР”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители, по наименованието на Част II, която е по вносител и се подкрепя от комисията.
Няма желаещи народни представители.
Моля, гласувайте наименованието на Част II по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Наименованието на Част II е прието.
Господин Величков, понеже имате предложение и по заглавието на Глава VI, оттегляте ли го?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, моля това да се отрази в протокола.
Имате думата, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Глава øеста – Наöионална служба “Сигурност”.
Комисиÿта подкрепÿ текста на вносителÿ за наименованието.
“Раздел I – Зада÷и и дейности.”
Има оттеглено предложение на народните представители Христо Вели÷ков и Йордан Вели÷ков.
Комисиÿта подкрепÿ текста на вносителÿ за заглавието на Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези наименованиÿ на главите и разделите. Нÿма желаеùи.
Молÿ, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 92, против няма, вúздúржали се 13.
Наименованиÿта на Глава øеста и Раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По ÷л. 37 има предложение от народниÿ представител Атанас Атанасов:
В ÷л. 37 отпадат думите “на МВР”.
Комисиÿта не подкрепÿ предложението.
Има предложение от народниÿ представител Младен Червенÿков:
В ÷л. 37 се извúрøва следната промÿна:
“Наöионална служба “Сигурност” е спеöиализирана разузнавателна и инôормаöионна служба на МВР…”.
Комисиÿта не подкрепÿ предложението.
Комисиÿта подкрепÿ по принöип текста на вносителÿ и предлага следната редакöиÿ на ÷л. 37, който става ÷л. 38:
“Чл. 38. Наöионална служба “Сигурност” е спеöиализирана контраразузнавателна и инôормаöионна служба на МВР за заùита на наöионалната сигурност от действиÿ на ÷ужди спеöиални служби, организаöии или лиöа, насо÷ени среùу наöионалните интереси, за установÿване и неутрализиране на проöеси, застраøаваùи конституöионно установениÿ ред, единството на наöиÿта, териториалната öÿлост и суверенитета на страната.”
Комисиÿта подкрепÿ по принöип текста на вносителÿ и предлага следната редакöиÿ на ÷л. 38, който става ÷л. 39:
“Чл. 39. Наöионална служба “Сигурност” осúùествÿва контраразузнавателна, инôормаöионно-аналити÷на, прогности÷на, контролна, координаöионна и методи÷еска дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Виждам, ÷е господин Атанасов ве÷е се упúтва кúм трибуната.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодарÿ Ви, господин председателþ.
Предложил сúм една кратка редакöионна поправка, коÿто не беøе подкрепена в комисиÿта, не знам заùо. В текста, който регламентира Наöионална служба “Сигурност” – ÷л. 37, предлагам да отпаднат думите “на МВР”, заùото Наöионална служба “Сигурност” е наöионална институöиÿ, тÿ не е на Министерството на вúтреøните работи. Това е служба, коÿто има спеöиôи÷на дейност, тÿ е в структурата на Министерството на вúтреøните работи, както ве÷е го гласуваõме в предните текстове, но е институöиÿ, коÿто сúбира, анализира, обработва инôормаöиÿ за вси÷ки органи на дúржавна власт и управление.
С÷итам това предложение за правилно и молÿ да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодарÿ Ви, господин Атанасов.
Има ли други желаеùи народни представители, които искат да вземат отноøение по тези два текста? Нÿма желаеùи.
Поставÿм на гласуване предложението на народниÿ представител Атанас Атанасов. Вие ÷уõте аргументаöиÿта.
Молÿ, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 26, против 55, вúздúржали се 41.
Предложението на народниÿ представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставÿм на гласуване предложението на народниÿ представител Младен Червенÿков, което не се подкрепÿ от комисиÿта. Чуõте председателÿ на комисиÿта.
Молÿ, гласувайте предложението на народния представител Младен Червеняков.
Гласували 117 народни представители: за 2, против 53, вúздúржали се 62.
Предложението на народния представител Младен Червеняков не се приема.
Поставям на гласуване чл. 37, който става чл. 38, и чл. 38, който става чл. 39, така както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 109, против 5, вúздúржали се 9.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По ÷л. 39 има предложение от народниÿ представител Младен Червенÿков:
В ÷л. 39, ал. 1, в т. 8 се извúрøват следните допúлнениÿ:
“8. застраøаване сигурността на стратеги÷ески и особено важни за страната обекти и дейности;”.
Комисиÿта не подкрепÿ предложението.
Има предложение от народниÿ представител Младен Червенÿков:
В ÷л. 39, ал. 1, в т. 11 се извúрøват следните допúлнениÿ:
“11. вúтреøен и международен тероризúм и екстремизúм;”.
Комисиÿта не подкрепÿ предложението.
Има предложение от народниÿ представител Атанас Атанасов:
В ÷л. 39, ал. 1 се сúздава нова т. 15 сúс следното сúдúржание:
“15. криптограôска заùита на класиôиöираната инôормаöиÿ в страната и в дипломати÷еските и консулските представителства на Република Бúлгариÿ в ÷ужбина”.
Комисиÿта не подкрепÿ предложението.
Комисиÿта подкрепÿ по принöип текста на вносителÿ и предлага следната редакöиÿ на ÷л. 39, който става ÷л. 40:
“Чл. 40. (1) Национална служба “Сигурност” извършва самостоятелно или съвместно с други държавни органи контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, свързани с:
1. разузнаване в полза на ÷ужди сили;
2. опасност за единството на наöиÿта, териториалната öÿлост и суверенитета на страната;
3. противоконституöионна дейност;
4. прилагане на сила или използване на обùоопасни средства с полити÷еска öел;
5. опасност за икономи÷еската и ôинансовата сигурност, свúрзана с у÷астие на ÷ужди служби или организаöии;
6. опасност за екологи÷ната сигурност;
7. наруøаване ôункöионирането на наöионалната система за заùита на класиôиöираната инôормаöиÿ;
8. застраøаване сигурността на стратеги÷ески за страната обекти и дейности;
9. деструктивно вúздействие вúрõу комуникаöионни и инôормаöионни системи;
10. заплаõи за сигурността на органите на дúржавна власт;
11. международен тероризúм и екстремизúм;
12. незаконна международна тúрговиÿ с орúжие, стоки или теõнологии с вúзможна двойна употреба;
13. незаконно производство, сúõранÿване и разпространение на обùоопасни средства, стоки или теõнологии с вúзможна двойна употреба, наркоти÷ни веùества и прекурсори, подпомагани, организирани или осúùествÿвани от ÷ужди служби или организаöии;
14. незаконни миграöионни проöеси.
(2) Национална служба “Сигурност” осъществява контраразузнавателна дейност по отношение на чужди специални служби, чуждестранни организации и лица, извършващи дейност, която застрашава националната сигурност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, заповÿдайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодарÿ, господин председателþ.
Предложил сúм нов текст, който не е подкрепен от комисиÿта. С÷итам, ÷е този текст е необõодим и ùе се опитам да аргументирам пред вас заùо.
Заùитата на класиôиöираната инôормаöиÿ в Бúлгариÿ е дейност, коÿто се осúùествÿва от нÿколко органа. Наöионална служба “Сигурност” в Министерство на вúтреøните работи е определена като наöионален орган по заùита на класиôиöираната инôормаöиÿ. На практика това правомоùие за криптограôската заùита е предадено по-нататúк в текстовете на закона като правомоùие на Дирекöиÿ “Заùита на средствата за врúзка”.
По този начин се разделя дейността и националният орган по сигурността, какъвто е Национална служба “Сигурност”, на практика осъществява дейността си само в една сфера. А в т. 7 е посочено, че Националната служба “Сигурност” се занимава със случаи на нарушаване функционирането на националната система за защита на класифицираната информация. На практика обаче тази дейност е отделена само по отношение на криптографската защита на класифицираната информация и е предадена на друго структурно звено.
Затова считам, че този текст трябва да бъде подкрепен, за да може да има единство в тази дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков по чл. 39, ал. 1, т. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 8, против 54, въздържали се 52.
Предложението на народния представител Младен Червеняков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков по чл. 39, ал. 1, т. 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 13, против 49, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 39, ал. 1 да се създаде нова т. 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 26, против 67, въздържали се 41.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 39, който става чл. 40, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 15.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Димитров, Николова и Михайлова и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 41:
“Чл. 41. (1) Информационната дейност на Национална служба “Сигурност” включва:
1. информационно-аналитична и прогностична дейност чрез събиране, обработване и съхраняване на информация от значение за националната сигурност и националните интереси, за нуждите на държавното управление и във връзка с управлението и извършването на собствената дейност;
2. изготвяне на контраразузнавателни оценки за състоянието на националната сигурност на базата на собствена информация и на информация, получена от други държавни органи, специализирани в сферата на защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред;
3. информиране на висшите органи на държавна власт за състоянието и заплахите за националната сигурност;
4. изготвяне на информационни материали от справочен, аналитичен или прогностичен характер и предоставянето им на други държавни органи по установения със закон ред.
(2) За изпълнение на дейността по ал. 1 Национална служба “Сигурност” изгражда собствени информационни фондове.
(3) Службите и дирекциите в МВР своевременно предоставят на Национална служба “Сигурност” всяка постъпила или придобита от тях информация от значение за защитата на националната сигурност по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези два текста? Няма.
Моля, гласувайте чл. 41 и чл. 42.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Раздел II – Правомощия на органите”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Величков, поддържате ли предложението си?
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 42 има неподкрепено предложение на народните представители Георги Юруков и Камен Костадинов – в чл. 42, ал. 1, думите “държавни служители” се заличават, а в ал. 2 в началото се добавя изразът “Численият състав и”.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Атанасов и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 43:
“Чл. 43. Органи на Национална служба “Сигурност” са държавните служители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 42, който става чл. 43.
Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Юруков и Камен Костадинов по чл. 42.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 17, против 23, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 42, който става чл. 43, така както ни е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 3.
Член 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 43 има предложение от народния представител Атанас Атанасов – ал. 2 на чл. 43 става ал. 3.
Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) За криптографска защита на класифицираната информация на Република България и за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър:
1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска защита на класифицираната информация; контролира криптографските мрежи за класифицирана информация; изработва и разпределя използваните криптографски ключове; контролира производството и вноса на средства за криптографска защита.
2. извършва акредитация и издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира и контролира дейността за защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация.
3. организира и осъществява комуникацията на Република България с дипломатическите и консулските й представителства в чужбина и криптографската защита на обменяната информация.
4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност.
5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната.
6. контролира и отстранява източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност.
7. осигурява и прилага специални разузнавателни средства и въз основа на тях изготвя веществени доказателствени средства.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 44:
"Чл. 44. (1) При осъществяване на дейността си органите по чл. 43 имат следните правомощия:
1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и опасности за националната сигурност;
2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;
3. привличат граждани за доброволно сътрудничество;
4. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;
5. получават съдействие и организират прикриването на свои служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;
6. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;
7. получават информация от държавни органи, организации и лица във връзка със защитата на националната сигурност;
8. предоставят информация на висшите органи на държавната власт и управление чрез ръководството на МВР;
9. предоставят информация на други държавни органи, организации и лица по установения със закон ред.
(2) На президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, заповядайте да аргументирате Вашето предложение.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Става въпрос за криптографската защита на класифицираната информация. Преди малко беше отхвърлено моето предложение това да бъде включено като правомощие на службата за сигурност. Вземам думата не за друго, а за да ви прочета една част от текста, който на практика е правомощие на една много затворена служба в Министерството на вътрешните работи, наречена Дирекция "Защита средствата за свръзка". Вчера ви казах, че дори в Русия тази служба беше разформирована и беше предадена като функции за управление на Националната служба за сигурност, а в България с този закон ние закрепваме статуквото, старото положение.
В текста е казано, че тази служба контролира производството и вноса на средства за криптографска защита. Става въпрос за шифровъчните машини. В резултат на това правомощие, което между другото беше включено като контролна дейност на това структурно звено на Министерството на вътрешните работи при предното правителство с аргумента за цена и след дългогодишно лобиране от страна на служители на това структурно звено на Министерството на вътрешните работи България внесе нови шивровъчни машини от Русия, защото тези, които били произведени в натовските страни, били по-скъпи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, това предложение и серия други са предназначени да обслужат желанието на Национална служба "Сигурност" да погълне специализираната Дирекция "Защита на свръзките". То се прокарва през целия закон и ще продължи и в свитъците като продължение. Така или иначе, досегашното разбиране на ръководството на министерството – сегашното, предишното – е, че Дирекция "Защита на свръзки" трябва да продължи да съществува. И в отговор на това разбиране, тъй като тази дирекция обслужва и други служби освен Националната служба "Сигурност", е направено законодателното решение. Няма нужда да си разказваме опери кой откъде внесъл шифровъчни машини и откъде не ги внесъл. Това е разбирането и то се провежда. Останалото е просто експанзия на една служба срещу други, което се наблюдава системно по отношение на всички служби. И все пак политиците и държавниците трябва в тази работа да проявят известно чувство за мярка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 22, против 79, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 44.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 4.
Член 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 44 и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 45:
"Чл. 45. (1) Национална служба "Сигурност" осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(2) Предписанията на директора или оправомощените от него органи на службата са задължителни за длъжностните лица.
(3) Нарушенията на установения ред за защита на класифицираната информация се констатират с актове, съставени от органите на службата.
(4) Въз основа на съставените актове директорът на Национална служба "Сигурност" издава наказателни постановления."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45 и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 46:
"Чл. 46. (1) Национална служба "Сигурност" осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България.
(2) Директорът на Национална служба "Сигурност" налага принудителна административна мярка по чл. 75 от Закона за българските документи за самоличност за ненапускане на страната на лица, чието пътуване застрашава сигурността на Република България."
По чл. 46 и чл. 47 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
По чл. 48 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 49:
"Чл. 49. (1) Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на Национална служба "Сигурност" при изпълнение на възложените им със закон задачи.
(2) Държавните органи и юридическите лица са длъжни незабавно да предоставят на Национална служба "Сигурност" всяка постъпила или придобита от тях информация, която е свързана с изпълнението на възложените със закон задачи на службата.
(3) Национална служба "Сигурност" може да изисква от органите и лицата по ал. 2 информация, необходима за изпълнение на възложените й със закон задачи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да ви обърна внимание върху следния текст, за да видите каква бъркотия е настанала в закона: “Национална служба “Сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация съгласно закона…”.
Питам аз: как ще се осъществява тази контролна дейност върху цялата национална система, като преди малко гласувахме, че една част от тази система ще бъде управлявана от друго структурно звено на Министерството на вътрешните работи? Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Както и досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Поставям на гласуване от чл. 45 до чл. 50 включително с новата номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 95, против 17, въздържали се 12.
Текстовете са приети, а с това и да наречем Част първа от закона.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител Георги Пирински.
Господин Стоянов, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председател, първо, искам да кажа, че ще говоря от името на парламентарната група, за което съм упълномощен от ръководството й. Поради това, че Парламентарната група на “Атака” все още не е готова със становище по въпроса за комисията за изменение на Конституцията, искам от името на парламентарната група половин час почивка. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма как, един час преди почивката не може да се взима почивка, така пише в правилника. Остават 26 минути.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Давали са почивка преди почивката – 100 процента съм сигурен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз пък 100 процента съм сигурен, че не са давали почивка, но нека да не спорим.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): За нас – не, за вас са давали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, позволете да прочета текста на проекта за решение.
“Проект
РЕШЕНИЕ:
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
2. Временната комисия изпълнява функциите на водеща комисия по този законопроект.
3. Комисията се състои от 19 народни представители, от които 7 от Парламентарната група на Коалиция за България, 4 от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, 3 от Парламентарната група на Движението за права и свободи и по 1 народен представител от парламентарните групи на “Атака”, Обединени демократични сили, Демократи за силна България, БЗНС-Народен съюз и 1 независим народен представител.
4. Избира за председател и членове на Временната комисия, както следва, в зависимост от предложенията.
5. (1) Решенията по същество се приемат с две трети от присъстващите народни представители.
(2) Решенията по процедурни въпроси се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
6. В срок от седем дни Временната комисия предлага на Народното събрание правила за процедурата относно Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
7. Временната комисия се създава за срока на приемането, респективно отхвърлянето на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
8. Решението е прието от 40-ото Народно събрание и подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС, от място): Защо не се поканят народните представители да влязат в пленарната зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в пленарната зала. Аз съм пуснал и звуков сигнал, за да бъдат подканени народните представители да заповядат в пленарната зала.
Чухте проекта за решение, той е раздаден и е пред вас. Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Както вчера председателят на нашата парламентарна групи заяви от трибуната, становището на депутатите от Съюза на демократичните сили и Обединените демократични сили е, че съставът на Временната комисия трябва да бъде изграден на паритетни начала. Съображенията ни за това произтичат от самия закон, от обстоятелството, че по-бързата процедура предполага и едно квалифицирано мнозинство, което без състава на опозицията просто не може да се състои. Става въпрос за основния закон на Република България, поради което наличието на едно мнозинство в близост до консенсуса е препоръчително.
В този смисъл досегашната практика в залата да доминира становището на парламентарните групи на управляващата коалиция просто трябва да бъде изоставено, защото говорим за нещо много важно и съществено, което обединява усилията и на опозицията.
Поради това нашето предложение е Временната комисия да бъде съставена на паритетен принцип и в случай, че това отново се отхвърли, ние ще гласуваме “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, разбирам Вашето предложение, но може ли да ми дадете все пак текст, за да го гласуваме. Това явно се отнася до т. 3.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Просто си остава, така както го чухме, но предлагаме съставът на Временната комисия да се състои от 14 човека - по двама представители от всички парламентарно представени групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
За процедура – Димитър Стоянов. Заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председател, чета текста на чл. 51, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
“(2) Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването, което не може да бъде по-малко от 15 минути.”
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от мÿсто): Ние сме го ÷ели!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: “Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключване на работното време. Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час”, но между две прекъсвания, а не между прекъсване по искане на парламентарна група и почивката. Така че отново отправям процедурно искане от името на Парламентарната група на “Атака” за прекъсване от половин час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоянов, Вие направихте това процедурно предложение преди малко. Аз Ви отговорих.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Да, ама неправилно го тълкувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 51 е същият от 15 години насам.
В нашия парламент има толкова богата практика и традиция. Останаха 19 минути. Ще разискваме по текста. След това ще дам почивка и ще имате възможност да се съберете. Най-малко искаме да отнемаме възможност на Парламентарната група на “Атака” да не участва или да бъдат нарушени вашите права. Далеч съм от тази мисъл.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по проекта за решение, респективно да направят предложение по текста?
Заповядайте, господин Шопов. Ще ви дадем възможност. Няма да поставя на гласуване текста, преди да се събере парламентарната ви група. Спокойно!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Корнезов.
Искам да изразя становището на “Атака” относно тези предлагани промени в българската Конституция. Нашето становище е, че по никое време такива промени в настоящия момент не следва да се правят, няма нужда да се правят. Нашата позиция е, че по принцип в Конституцията трябва да бъдат направени много сериозни, генерални, големи, значими промени, а не на парче и под чужд диктат. Но това е друга тема, по която много можем да говорим. След като има някакви причини – само загатвам какви са те, а те са, че това е под натиск отвън – след като управляващото мнозинство започва процедура по осъществяване на промените и се съставя комисия относно работата по тези промени, ние решително заставаме на позицията, че комисията трябва да бъде съставена на паритетен принцип. Става въпрос за изключително важен акт – промени в Конституцията. Принципите за управляващото мнозинство и за коалицията, при които те работят по отношение на обикновените закони, тук не следва да важат. Още повече, че в полза на по-бързото осъществяване на промените и на това, което иска мнозинството, ще бъде по-широкото участие от страна на опозицията в такава консултативна група, в такава комисия, поради което, пак повтарям, от името на Парламентарната група на “Атака” заявяваме, че сме решително и категорично на становището, че така е по-добре, така е по-справедливо, така е по-уместно, така ще се получи по-добър дебат, ако комисията бъде съставена на паритетен принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи, господин Шопов, да разбирам, че подкрепяте по принцип предложението, което направи народната представителка госпожа Николова. Нали трябва да мога да подложа на гласуване нещо! Комисията да бъде от 14 души – по двама от всяка парламентарна група, или нещо друго? Трябва да има някакво съотношение, за да мога да поставя на гласуване това, което вие предлагате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това, което беше предложено от ОДС, би било добре като състав на комисията и съотношение между отделните парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи не правите ново предложение, а подкрепяте предложението на ОДС.
Давам думата на народния представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Едва ли мога да бъда обвинен в някакви специални симпатии към Парламентарната група на “Атака”, но мисля, че законът е закон за всички. Член 51 е категоричен във варианта, който е гласуван от този парламент в този правилник. Какви са традициите е отделен въпрос. Въпросът е какво пише в текста.
Затова аз Ви призовавам, господин председателю, откликнете както законът повелява на искането, отправено към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Ще имам предвид и Вашето предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Господин Димитров, трябва да слезете долу в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде да не се формализираме.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Добре, ще сляза в залата. С удоволствие ще направя това. (Г-н Димитров слиза в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не съм добре с математиката, но седем парламентарни групи по двама души прави четиринадесет. Не съобразих независимите народни представители. Те трябва да бъдат представени с един човек. Значи временната комисия трябва да се състои от петнадесет народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи плюс един народен представител от независимите.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по проекта за решение?
Има думата Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлаганите пропорции отразяват приблизително съотношението на политическите сили в Народното събрание. Органът, който създаваме, за да постигне целта, която конституционното мнозинство си е поставило за по-бързо приемане на конституционните поправки, трябва да бъде работен орган, който да може в определени времеви параметри да предложи решение на пленарната зала. Това съотношение на политическите сили е същото, на базата на което са изградени другите комисии на Народното събрание. С оглед на това, че ние от конституционното мнозинство сме направили предложение за законопроекта – друг такъв законопроект няма внесен на този етап – то ние искаме тази комисия да работи, а не да бъде блокирана. Доколкото някои представители на опозицията, имам предвид някои представители на “Атака”, поставят въпроса за ненужността от конституционни промени, то ние знаем позицията на “Атака” по отношение на евроинтеграционните процеси. Това е позиция на “Атака”, която ние дълбоко уважаваме, но не можем да си позволим чрез формиране на комисия на паритетен принцип да се постига блокиране на конституционния проект, защото това, че промените са под натиск отвън, е позиция на “Атака”, това, че цялото българско общество иска повече контрол върху съдебната система, е позиция на цялото общество. В тази ситуация, за да може наистина комисията като работен орган в обозримо къси срокове да разгледа внесения проект, да разглежда предложенията за второ четене, да се проведе една неблокираща движението на конституционния проект процедура, ние се спираме на такъв тип комисия – пропорционална на базата на съотношението на политическите сили към настоящия момент. Това са основанията.
Иначе въпросът по кое време е внесен проектът, който беше заявен – че бил внесен по никое време, че тези промени се правят под натиск отвън – това е позиция, която не мисля, че ангажира политическите сили, които искат пълноправно членство в Европейския съюз през 2007 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика народният представител Димитър Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин Миков, аз само искам да Ви задам един съвсем кратък въпрос – къде, в кой документ на Европейската комисия и на Европейския съюз пише, че България, за да влезе в Европейския съюз, трябва да промени своята Конституция? Има ли такова нещо в някой документ на Европейския съюз или може би това, че излезе онзи прословут нон пейпър в Германия нещо ви е духнало малко под опашките и затова толкова бързо гледате да приемете тези промени, преди да излезе новият доклад, където не се знае дали комисарят Рен вече ще бъде толкова благонастроен и ще има въобще някакви похвали или ще получим трети, четвърти, пети или не знам кой си жълт картон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да успокоя малко страстите и да ви напомня – тръгваме към промяна на основния закон на страната. Говорим за конституционно мнозинство – да, но за народно мнозинство вече не може да се говори. Сред народа вече политическият спектър изглежда по друг начин. Това, едно.
Второ, тези промени, които вие искате да направите, наистина са козметика. Има един съществен член, който вие искате да засегнете, но не го засягате така, както трябва да бъде.
Трето, защо предлагате комисия, след като искате вие да си бъдете мнозинство и в комисията, както е сега в Събранието – като решите нещо да приемете, вие си го приемате? Е, за какво ви трябва участие на опозицията – за камуфлаж, за пред външния свят? За това ли – да се криете като пладнешки обирджии, като атентатори срещу собствения си народ, за това ли? Не! Ако трябва да участваме ние в една такава комисия, по-добре да не участваме. Вие си берете плодовете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика думата има госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз си позволявам да репликирам уважавания от мен колега Миков, защото тук съображенията, които той изложи, просто не могат да бъдат споделени. Ние не говорим за обикновен закон. Не говорим за гласуване на обикновени норми, които се отнасят до определен отрязък от нашия обществен и политически живот. Ние говорим за основния закон.
Ненапразно има два вида мнозинства, когато се приемат конституционни текстове. Едното мнозинство е две трети, но за него се иска един много дълъг срок. Има едно мнозинство от три четвърти, където има кратък срок. Ето защо политическият разум повелява, когато се гласуват промени в Конституцията, мнозинството да бъде близко до консенсуса. Поради това в моето предложение има разум, има политически смисъл и аз ви призовавам за повече смирение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След трите реплики – право на дуплика има Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Дупликата ми е съвсем смирена, госпожо Николова. Към момента има конституционно мнозинство и твърда решимост да бъдат направени тези промени.
Към момента от страна на опозицията няма още изяснена ясна позиция с изключение на "Атака" – да, тяхната позиция е ясна – която да дава индикации за възможна подкрепа и постигане на необходимото три четвърти мнозинство за тези необходими за членството ни през 2007 г. поправки в основния закон. В този смисъл ние нямаме никакви основания да смятаме, че опозицията няма да използва тази комисия за блокиране на тези поправки, а наистина ще подкрепи тези поправки, които са необходими на България и са необходими до края на м. март, и ако бъде така добра опозицията да ги подкрепи, да бъдат отчетени в мониторинговия доклад. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че има много желаещи за изказване.
Госпожо Мозер, действително имаме 5 мин., и ако Вие смятате, че можете да се поберете в тези минути, заповядайте. Вашата парламентарна група има право на 30 мин.
Имате думата, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги! Мисля, че тук достатъчно редакционни статии се изчетоха във връзка с нещо, което разискваме. Ние в момента говорим какъв да бъде съставът на тази временна комисия, която е много важна. Аз искам да кажа и становището на нашата парламентарна група. Ние сме съгласни с паритетния принцип, защото, за да минат всичките тези поправки и допълнения, за които говорим, има нужда действително от гласове близо до консенсуса. И така, както е било и преди, да се работи действително конструктивно по тези въпроси, това би осигурило нещо подобно. И няма нужда моят приятел господин Миков вече да определя каква е позицията на опозицията. Това нито е правилно, нито пък той знае тази позиция, защото ние не сме се събирали още, за да уточним точно позициите си, но както сме работили и преди това, и Вашият колега зад Вас също знае, винаги е имало желание да се постигне консенсус по тези въпроси. Знаем с какво мнозинство те се приемат, което значи, че ние всички трябва да бъдем горе-долу съгласни с предложенията.
Нека да не продължава тази лоша система на мнозинството, което не е и абсолютно, да налага своите виждания на всички останали, защото така няма да се достигне до гласовете, необходими за да бъдат приети тези поправки в Конституцията.
Също искам да добавя, че според мен идеята, която беше осъществена и в предишната комисия – да има и експерти към нея, да има експертна група, е много добра. Понеже за нея не се споменава засега, аз искам отново да препоръчам тази идея и тази група да стане част от работата на временната комисия по промени в Конституцията, за да може да бъде по-добре направено всичко онова, което ние всички искаме да постигнем. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Сега е 10,58 ч. Явно ще продължим дискусията по проекта за решение след почивката.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме с разисквания по създаването на Временна комисия за подготовката на предложения за промени в Конституцията на Република България.
На екрана е изписано - 133 народни представители, което означава, че има кворум. (Реплики в КА.)
Надявам се народните представители, които са извън пленарната зала, също да се включат в работата на парламента.
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Процедура за процедура, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаемо председателство, уважаеми колеги! Най-важният закон за България в момента започва да се дебатира при полупразна зала. Независимо от забележката на колегите, уважаемото ръководство потвърди, че в залата има 133 депутати – колкото се изписаха.
Колеги, позорно е отново да гледаме нашата Конституция при полупразна зала и гласуване с чужди карти!
Моля уважаемото ръководство на парламента не само в интервюта в медиите да показва своята готовност, че ще предприеме мерки да се спре този антиконституционен акт да се гласува с чужди карти, а на дело – когато е видно, че в залата няма необходимия кворум, или да се прекъсне заседанието, или ръководството да направи така, че тези 240 народни любимци в кавички да бъдат така добри да бъдат в залата, когато се гледат промени в българската Конституция.
Затова, тъй като нямаше реакция на господин председателя, от името на парламентарна група, моля за проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няколко пъти – и от тази трибуна, и квесторите отидоха да канят народните представители да влязат в пленарната зала. Поне преди почивката бяха повече присъстващите.
Започвам поименна проверка, поискана от Парламентарната група на “Атака”:
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонела Ангелова Понева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Николов Боев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Николов Дамгов - отсъства
Владимир Първанов Кузов - отсъства
Волен Николов Сидеров - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - тук
Димитър Кинов Стоянов - тук
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - тук
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - тук
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Ердинч Илияз Хаджиев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - отсъства
Ива Петрова Станкова - отсъства
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петров Величков - отсъства
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - отсъства
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мария Василева Капон - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - отсъства
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Ненко Викторов Темелков - отсъства
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Аврамов Свинаров - тук
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Георгиев Мръцков - отсъства
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - тук
Петър Стефанов Стоянов - тук
Петя Илиева Гегова - отсъства
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - отсъства
Руденко Радев Йорданов - отсъства
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светослав Иванов Спасов - тук
Светослав Христов Малинов - тук
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - отсъства
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - тук
Фатме Муса Илияз - отсъства
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - тук
Филип Димитров Димитров - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - отсъства
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - отсъства
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юсеин Аптула Джемил - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - тук
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Ясен Стоянов Пенчев - тук
При поименната проверка се установи, че в залата има 149 народни представители. С Вас, господин Тодоров, станаха 150.
Има необходимия кворум и може да продължим работата.
Заповядайте за втора процедура, госпожо Банкова.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Сто и петнадесет са в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте поименната проверка – име по име, ако се съмнявате, тук е председателят на събранието и още двама заместник-председатели. Списъкът е тук.
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с оглед на високата отговорност, която имаме сега, да дебатираме евентуалните промени в българската Конституция...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сега само избираме комисия, а ще дебатираме после.
СТЕЛА БАНКОВА: Добре, няма проблем. Важното е, че тръгваме да се занимаваме с Конституцията – избираме съответна комисия, добре.
С оглед на голямата отговорност, която в момента имаме, и с оглед на основното ни задължение, че онова, което сега решаваме, предлагаме и дебатираме, трябва да бъде известно на българската общественост, на която ние сме длъжници, правя процедурно предложение да бъдат включени камерите на Националната телевизия и Българското национално радио. Това, което ще стане в пленарната зала, да се предава директно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение и аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
Едно уточнение, което се направи и от залата, а именно, че се приема проект за решение за създаване на временна комисия, а не дебати по същество за промени в Конституцията.
Има ли обратно процедурно предложение за пряко предаване на тази точка от дневния ред, а именно създаване на тази временна комисия?
Заповядайте, проф. Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз правя обратно процедурно предложение.
Признавам си, че недоумявам как може да се направи такова процедурно предложение за пряко предаване, тъй като ние решаваме един технически въпрос – какъв да бъде съставът на комисията, която тепърва ще разглежда проекта за изменение на българската Конституция. Това е вероятно заради самовлюбеността на някои, които искат да се виждат по Националната телевизия, или техните близки и избиратели да ги виждат по телевизията, независимо за какво става дума. Това, че струва много пари на този български народ, за който госпожа Стела Банкова непрекъснато милее, тя изглежда не си дава сметка, защото предпочита да бъде видяна на екрана на Националната телевизия.
Аз съм против това предложение. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Чухте аргументите в едната и в другата насока.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стела Банкова.
Гласували 196 народни представители: за 37, против 151, въздържали се 8.
Това процедурно предложение не се приема.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Уважаеми проф. Герджиков, уважаеми колеги! Тук не би могло да става дума за такива мотиви, които Вие изложихте. Дали ние ще включим камерите или не, ние винаги сме на показ пред общественото мнение. Сърцевината на моето предложение беше българската общественост да стане свидетел на това, че управляващата коалиция с цената на безпринципни договорки, с такава безпринципност, на която е създадена самата тройна коалиция, ще направи всичко възможно комисията за промени в българската Конституция да не бъде създадена на паритетен принцип. Ето това е, от което вие се боите. Точно затова аз поисках и предложих тези дебати да станат публични, за да може българската общественост да чуе как управляващата коалиция ще си присвои правото почти еднолично да реши в какъв дух ще бъде създадена комисията, респективно какви ще бъдат нейните решения.
Още веднъж призовавам уважаеми колеги да не се страхуват от окото на телевизионната камера и да гласуваме онова, което ще стане в залата, да бъде предавано директно.
Моля за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване на предложението за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 47, против 136, въздържали се 3.
И този път това процедурно предложение не се приема.
Народният представител Петър Стоянов има думата.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, вече и аз не съм сигурен дали ентусиазмът ми да застана на трибуната няма да пострада малко от липса на телевизионни камери. (Шум и реплики от КБ.)
Уважаеми госпожи и господа, чувствам се задължен да взема отношение по въпроса за принципа, по който ще бъде съставена тази временна комисия, тъй като вчера от трибуната на Народното събрание аз поставих този въпрос и го поставих по един, струва ми се, доста категоричен начин от мое име и от името на Съюза на демократичните сили, и от името на Парламентарната група на ОДС.
Все пак аз се радвам, че дебатите по този въпрос не протичат ожесточено, защото дебатираме първите стъпки, въз основа на които ще бъде създадена тази комисия, въз основа на която ще се променя българската Конституция.
Кои са моите аргументи, уважаеми госпожи и господа? Всеки път, когато говорим за това как животът на българските граждани да бъде по-добър, как нашите европейски партньори да се отнасят с по-голямо уважение към нас и как повече инвеститори да идват в България, ние забравяме, че в основата на всичко това стои една проста дума и тя е предвидимост. Будят уважение онези общества и онези системи, които са предвидими. Азбучна истина е, че в основата на предвидимостта стои едно стабилно законодателство, което се променя колкото е възможно по-малко, а в основата на всяко законодателство стои националната Конституция.
Ето моя първи аргумент. Тъй като става въпрос не промяна на закон с делнично действие, а за промяна на Конституцията, на мен ми се ще в тази промяна да бъдат ангажирани не само представителите на мнозинството, които с основание наричат себе си конституционно, тъй като имат повече от две трети от народните представители, но да бъдат ангажирани много сериозно всички или, ако е възможно, повечето представители на опозиционните партии, точно за да не възниква в скоро време поне въпросът за нова промяна на българската Конституция.
Аргументът ми е този, че Конституцията няма да действа 2, 3, 4 или 10 години, ние искаме тя да действа за един дълъг период, за да бъде България предвидима – това, за което говорех. И е хубаво да се обединим около едно мнозинство, близко до консенсуса, за да направим тези промени така, че те да не бъдат предмет на нови инициативи за промяна на Конституцията в следващите близки години.
Вярно е, че мнозинството разполага с две трети, но е вярно, че ако бъдат въвлечени по един адекватен начин, по един убедителен начин и представителите на опозицията, Народното събрание вече, а не мнозинството ще разполага с три четвърти, което означава, че тази Конституцията може да бъде приета два месеца по-рано във всички случаи, следвайки логиката на конституционния текст.
Следващият мой аргумент е, че няма защо мнозинството да се бои, че ако принципът бъде променен от пропорционален и стане паритетен, ще се получи някакъв ожесточен сблъсък в тази комисия. Исканите промени в тази Конституцията, нека да употребя един любим свой термин, не са цивилизационни. Цивилизационен сблъсък в тази комисия няма да се получи. Съвсем очевидно е, че никой не иска да бъде върнат чл. 1 от най-старата, така наречената “живкова” българска Конституция. Въпросът е как тези промени, ако сега бъдат квалифицирани от вас като добри, да станат евентуално по-добри, как да бъдат по-трайни, нека още веднъж да кажа – как да ангажират по-голяма част от народните представители точно с оглед стабилността на българската Конституция като основен български закон.
Важно е, разбира се, България да бъде приета в Европейския съюз. Разбирам аргументите, които мнозинството според мен доста логично подреди, въпреки че аз не приемам тази логика. Конституцията трябва да бъде приета до публичното огласяване на доклада на Еврокомисията.
Струва ми се обаче, че по-важно от това Конституцията да бъде приета до огласяване на Доклада на Еврокомисията е и българското общество, и Европейският съюз, и Еврокомисията да бъдат убедени, че тук има едно изключително сериозно мнозинство, което почива не само на представителите на трите управляващи партии, но и на съгласието на представителите на българската опозиция. Това прави дебата по-сериозен, това прави промените, които ще бъдат приети, по-солидни, по-сериозни, в крайна сметка по-европейски. Това са моите аргументи.
Затова е важно да се знае, че в България има управляващо мнозинство, че то има две трети, че с тези две трети то може да промени дори всеки един конституционен текст. Но по-важно от това е да се знае, че в България може да има консенсус по един толкова важен въпрос, какъвто въпрос е промяната на българската Конституция. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За първа реплика има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин Стоянов! Нетипично за реплика ще започна моето изказване с благодарност към Вас затова, че показвате конструктивност към темата и затова, че поне донякъде определяте предлаганите промени в Конституцията като политически наложителни и целесъобразни. Но спорът ни остава за принципа, по който да бъде създадена комисията, която да обсъди и предложи на Народното събрание становище за промените в Конституцията. Продължавам да смятам, че трябва да се придържаме към принципа на пропорционалност, защото парламентът е най-висшият израз на представителната демокрация, а представителността означава всяка една група да участва в тази пропорция, с която народните представители са дошли в Народното събрание.
Никой няма да оспори, че Конституционната комисия, макар и своеобразна и в някаква степен, можем да кажем, по-висша от другите, е също законодателна комисия. Тя не е някаква анкетна комисия, която трябва да направи независимо проучване и в този случай щях да възприема напълно принципа за паритетност, защото това не е вид контролна комисия, която трябва да постави в относително равностойно и независимо положение народните представители по отношение на предмета или на лицата, чиято дейност те трябва да проучат. Затова съм готов, ако вие искате, да дадем по-голяма представителност на комисията, изразена в нейната численост, с едно малко по-голямо участие на представителите на опозиционните групи можем да стигнем до това решение.
Така че искам да чуя от вас, ако прецените за необходимо да отговорите на репликата, дали приемате този подход. Аз лично мога да декларирам, че ние сме открити към предложенията. По някои от тях смятам, че не само идеите съвпадат, други дори могат допълнително да бъдат възприети, но не би трябвало да допуснем риска в комисията да се формират едни позиции, а в пленарната зала - коренно различни.
Затова призовавам към конструктивност и изразявам готовност, ако това е проблемът, да разширим състава на комисията без да променяме принципа на пропорционалното формиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата Павел Шопов.
Но все пак да уточним: репликата е несъгласие с изказването.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, встрани от микрофоните): Не, има нещо друго – ще задам един въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпроси не се задават тук, задават се становища.
Несъгласие с изказването – това е реплика. Нали разбирате, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, встрани от микрофоните): Това са нюанси, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма нюанси.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви.
Господин Стоянов, до този момент не можахме да разберем от управляващите какви са причините, които налагат тези промени по никое време само една година след промените миналата година. Затова дано Вие ни отговорите като опозиция, тъй като управляващите не можаха да ни дадат такъв отговор.
Вие споменахте за това, че промените трябвало да станат до Доклада на Еврокомисията през м. април. Знаете ли да има такова нещо някъде от нашите партньори и приятели от Европейския съюз – някаква директива?
Не съм съгласен – ето несъгласието, господин Корнезов, с твърдението на господин Стоянов.
Господин Стоянов, няма такова нещо! Отникъде няма такова изискване от Европейския съюз, отникъде няма такава директива за създаване, за приемане на промени в Конституцията на България! (Реплики от народните представители Михаил Миков и Петър Стоянов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има думата народният представител Мая Манолова – за трета реплика към народния представител Петър Стоянов.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Стоянов, няма как да не се съгласим по принцип с Вашата теза, но по принцип, тъй като конкретно целта на предстоящите промени в Конституцията е свързана с повишаване на ефективността от противодействие на престъпността и корупцията и с тях ще отговорим на очакванията на българското общество за по-решителни действия в тази посока, от една страна, и, от друга страна, ще дадем ясен знак на Европейската комисия за нашата решителност да довършим реформата в съдебната система. Казвам това, тъй като от изказванията на представителите на “Атака” стана ясно, че те или не разбират или не желаят да разберат смисъла на предприетите промени в Конституцията, които, разбира се, не са самоцелни.
И тъй като имаме ограничен времеви ресурс, в рамките на който да постигнем тези цели, е необходимо именно да възприемем пропорционалния принцип на структуриране на тази комисия и едновременно с това тя да бъде с достатъчен числен състав, за да осигури достатъчна представителност от различни народни представители с различни мнения. Безспорно е, че ако тя действа на паритетен принцип, ще се създадат предпоставки подобно поведение да блокира дейността на тази комисия, а нейният числен състав от 19 души ще даде възможност от друга страна да се чуят всички мнения и в рамките на тази комисия да се постигне консенсус, който след това да бъде пренесен в пленарната зала, където с мнозинство от три четвърти да можем да постигнем промените в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата за дуплика на народния представител Петър Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Най-напред към уважаемата госпожа Манолова: ние се разминаваме с Вас, защото аз излагам мотиви по същество, а Вие – логистични, по-скоро технологични мотиви.
Застъпваме тезите си обаче накрая, ако смея да обобщя, така: за да има мнозинство от три четвърти, нека да приемем паритетния принцип. Той ще ни осигури мнозинство от три четвърти в много по-голяма степен, отколкото другият принцип, когато ще се остави впечатление, че мнозинството иска да налага свои тези. (Реплики от народния представител Петър Димитров.)
Съвсем добронамерено излагам своите доводи. Толкова.
По отношение на репликите на господин Янаки Стоилов и на господин Павел Шопов. Двете реплики имат много общо затова, защото ще мога да дам един отговор. Разбира се, не е моя работа да бъда адвокат на мнозинството, в този случай най-малко.
Господин Янаки Стоилов, за да бъда съвсем честен, каза: донякъде Петър Стоянов приема нуждата и логиката от конституционни промени. Не донякъде, аз изцяло приемам необходимостта от конституционни промени. Това ме различава от Павел Шопов.
Това обаче, което не можа да разбере господин Шопов, е, че аз никога в своето изказване не съм твърдял, че изискването за промяна в Конституцията, още по-малко до Доклада на Европейската комисия през април, е кондицио сине ква нон, без което не може. Заявих точно обратното – по-добрият вариант е вместо да прибързваме и да променяме Конституцията, която да поднесем на тепсия и да кажем на Европейската комисия: ето, малко преди доклада ви ние успяхме да се справим с тази задача, да покажем първо на българите, а след това на нашите партньори европейци, че има едно консенсусно мнозинство, което работи солидно върху една промяна върху българската Конституция, която да бъде за дълго време, да бъде онзи стабилен документ, който ще ръководи нашите действия за 10-20 години, тоест, да създаде онова, за което говорих одеве – предвидимост за българските граждани, които като започнат своя бизнес или каквато и да е кариера, знаят какво ще им се случи след 10 години, а не да чакат дали следващата година няма да има нов закон, който да се базира на една несъвършена Конституция, предвидимост за чуждия инвеститор, когото каним да дойде със своите милиарди и който казва: да де, ама като ви гледам законодателството, знам ли догодина какво може да се случи с този или онзи закон и всичко това ние го знаем.
Ето, това са моите съображения. И затова аз настоявам принципът да бъде паритетен, защото това ще създаде впечатление и тук, сред народните представители, когато трябва да намерим мнозинство от три четвърти, а и сред българските граждани, че се отнасяме с необходимата сериозност по един закон, който наричаме висш, основен, и който, ако го променим сега и го направим така, както трябва, дълги години ще можем да се съобразяваме с него.
Аз ще кажа и още нещо в аванс, господин Стоилов. Съгласен съм, борбата с престъпността изисква промени в Конституцията. Бих могъл да кажа, че можем да дебатираме дали промените, които предлагаме, са най-добрите. Неслучайно някои ги определят като палиативи. Аз съм склонен да приема до известен смисъл това, което те казват.
Но аз бих направил още една крачка. Не е ли време, щом променяме Конституцията, да помислим и за децентрализацията на местното управление? (Сигнал от председателя за просрочено време.) Това е тема, по която говорим години, години наред. Това е типична европейска тема, която е по-важна от имунитета на един или друг народен представител. (Сигнал за просрочено време.)
Нека да направим нашите общини по-самостоятелни, нека да им дадем възможност да събират и да разпределят средства – това, което те искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето Ви изтече.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Това, към което и ние се стремим като логика и като реторика. Тук ще си позволя да кажа нещо, което сигурно няма да хареса на “Атака”, но това, което го има в целия свят и в Европа, това е нещото, което можем да вземем като пример и да го въведем в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоянов, свърши Ви времето.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Димитър Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председател, първо, искам да попитам защо вчера за едно процедурно предложение беше отказано прегласуване, а днес за същото процедурно предложение Вие разрешихте прегласуване?
Моля, първо се разберете с господин Пирински какво е позволено и какво е забранено за “Атака”, за да не се получават такива неприятни конфликти и противоречия.
Второто нещо, което искам да отбележа, е, че както всички вие знаете, господин Близнашки може да ви обясни, ако не знаете, Конституцията е един обществен договор. А общественият договор е между държавата и суверена – хората. И няма такъв договор на този свят, който да изготви едната страна и след това да даде на другата последната страница и да каже “Хайде, подпиши я, пък аз ще напиша на празната бланка, каквото си поискам”. И затова трябваше дори подготвителният период на промените в Конституцията да бъде излъчван пряко, за да знаят хората какво става тук, а не да се създава впечатление, че това е една затворена общност, където всички ние си правим ръкостискания по кулоарите и решаваме някакви въпроси.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нали подписването го излъчихме?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Трето нещо, отново задаваме въпроса: кой е този документ на Европейския съюз, в който пише, че трябва да бъде променена българската Конституция? Както видяхме, колегите от опозицията също не можаха да дадат отговор на този въпрос. Много заобиколни думи се издумаха.
Ако не е Европейският съюз, тогава кажете кой друг. Може би посланик Байърли, Руската федерация или не знам, Патагония, кажете кой е този, който иска! Ако не е никой, тогава не хвърляйте лъжи в лицето на българската общественост, че това е изискване на Европейския съюз, а станете и кажете “да”, поемете отговорност за тези конституционни промени, “Ние сме тези, които искат тези конституционни промени!”.
И накрая ще кажа, ще ви припомня нещо. Бюджетът за 2006 г. е най-бързо изгласуваният бюджет в България. И още две седмици след Новата година се оказа, че в него имало две грешки.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ще видим дали са грешки!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Две грешки, които били заради бързането. Едната грешка е много основна, защото оставихте инвалидите без лекарства, уважаеми управляващи. Оставихте ги с 8 лв. на месец помощи за транспорт! (Шум и реплики в ДПС.)
Затова, моля ви, бюджетът е вторият по-важен закон след Конституцията за държавата, да не правим абсолютно същите грешки, тоест да не правите същите грешки, както преди. Защото после целият български народ ще тегли последствията заради вас. (Ръкопляскания от КА.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не си подготвен по тази тема, момче!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам реплики.
Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера при откриването на зимната сесия на Четиридесетото Народно събрание ние неслучайно я определихме като съдбовно най-важната в демократичната история на България. Имахме предвид преди всичко необходимостта да бъдат обсъдени и приети предложените конституционни промени и то в мандата на зимната сесия на Четиридесетото Народно събрание и не по-късно! По-късно ще е достатъчно фатално! Убеден съм, че ораторите от опозицията съзнават този проблем и той е основен при определянето на тяхната позиция. Дали ще си го признаят или не е друг въпрос. Но конституционни промени, приети след 15 април 2006 г., вече имат друга стойност. Защото дебатите ги провеждаме днес, дебатите ще ги провеждаме през м. януари, февруари и март на 2006 г. и те трябва да приключат дни преди да е готов последният мониторингов доклад на България и преди в този доклад ние да сме прочели окончателната дефиниция за България. Тези дебати не се провеждат извън времето и пространството. Затова управляващото мнозинство се ориентира към екзистенц минимума. Нека ясно да го заявя. Мисля, че тук се съдържа една препратка напред – може би месеци след като приемем тези конституционни промени, ние да продължим, отново да възобновим работата си и по още текстове на българската Конституция, които да бъдат изменени.
Но, уважаеми госпожи и господа, неслучайно разискванията по въпроса как да бъде структурирана комисията – дали на паритетен или на пропорционален принцип, прераснаха в разисквания по съществото на предложените текстове. Това не е случайно поради простата причина, че ако ние имахме предварително съгласие за приложното поле на конституционните изменения, може би щяха да бъдат възможни и други подходи и решения за това как да се структурира тази комисия. Но ние нямаме съгласие за приложното поле на конституционните промени – нека си го кажем ясно. Доказателствата ги даде и господин Стоянов със своята дуплика – дали е правилно днес да пристъпим към конституционно доуреждане на необходимостта от децентрализация. Това е въпрос важен, но е въпрос, по който не можахме да сближим позициите дотолкова, че да сме успели да гарантираме мнозинство в пленарната зала, за да бъде прието подобно предложение.
Същото бих казал и за предложенията, които идват от други части на дясната опозиция и са интересни – този парламент да избира пряко главния прокурор. Аз няма да коментирам доколко са правилни, но е безспорно, че няма как да получат конституционно мнозинство днес.
И как тогава очаквате една комисия, структурирана на паритетен принцип, в която да се обсъждат и такива идеи, които очевидно няма да съберат небоходимото мнозинство в пленарната зала, за да бъдат приети, как очаквате да бъде ефективна работата на една такава комисия, ако не дай си, Боже, в хода на нейната работа някой каже: “Ще подкрепим цялостния проект, ако вие приемете това наше предложение” – парламентът да избира било главен прокурор, било кой знае кого. Отново не коментирам по същество идеите.
Казвате, че има разлика между обсъждане по същество и обсъждане на технологията. Но технологичният аспект е важен с оглед именно на необходимостта не просто да имаме изменена Конституция, а да имаме изменена Конституция не по-късно от 10-15 април, когато междупрочем, ще трябва да влезе в сила и новият Наказателнопроцесуален кодекс и ние вече трябва да сме осигурили подходящата конституционна среда, в която да се прилага и то ефективно да се прилага този може би най-важен акт, с който завършихме работата през миналата 2005 г.
Така че, уважаеми госпожи и господа, едва ли може да се оспори пропорционалният принцип като необходим от гледна точка, ако искате – и по същество, защото това е принцип, и от гледна точка на технологията, съгласен съм, че има и такива съображения, но съображенията ни са и по същество, затова Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложението комисията да се структурира на пропорционален принцип, като ще останем отворени за постигането на съгласие за още по-голяма представителност на тази комисия, която да позволи всяка една опозиционна политическа сила да има вместо един – по двама свои представители в тази комисия, но при спазване на пропорцията, разбира се.
А във връзка с всички останали идеи за изменения в Конституцията заявяваме готовност работата да продължи, но нека първо да свършим онова, което се очаква от нас като екзистенц-минимум до края на м. март или най-късно до средата на м. април. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
За първа реплика има думата господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, ако сте убедени в правотата и така добрите промени на Конституцията, защо се плашите от паритета? Значи, съвсем нормално ще бъдат разгледани, ще ги гласуваме и всичко ще си върви, както си му е редът. Но явно има някакъв препъникамък, който ви плаши и сами признавате, признавате, че може да се блокира някакво решение, което няма да е добре за България и за нейния народ.
После, защо постоянно и Вие, господин Местан, говорите за екзистенц-минимум, наложен, трябва. Моят колега господин Стоянов попита – дайте документ на Европейската общност, кажете кой ви е сложил вилата на врата, за да направим това нещо? Питам и се надявам да получа отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, бях провокиран от Вашето изказване, защото то засегна един много важен въпрос – същността на промените в Конституцията. Мотивът Ви за отказ да бъде разширена групата, вместо единия принцип - паритетния принцип, показва, че това, което е намислило мнозинството, може би не е най-доброто за България и може би не е достатъчно доброто. Принципът за останалите групи, които имат свои предложения, показва едно нещо, че ние пак ремонтираме основния закон на парче. Защото в предишното Народно събрание бяха направени две промени в Конституцията. Ако те бяха обмислени предварително и бяха съобразени с българските условия, а не с натиска на Европейския съюз, защото няма какво да се лъжем –принципът за промяна на основния закон касае само едно нещо, той не трябва да става под външен натиск, а да бъде съобразен с нуждите и принципите, които иска българското общество.
Вие сте усетили голяма част от тези промени, но в останалите промени, които предлага опозицията, също има разум. И вместо да се действа отново на парче, смисълът е да бъдат обединени всички усилия, да се постигне един консенсус. И не виждаме нищо лошо в това да има точно този принцип, който опозицията предлага. Той ще създаде една по-благоприятна среда, ще осъществи и онзи взаимен контрол, за който говори господин Стоянов. И не на последно място, едно по-бързо приемане на Конституцията. А вие отново бягате от отговорност, търсите едни отлагателни схеми и говорите за това как трябва да го има до 10 април. Вие имате необходимото конституционно мнозинство да го промените, но смисълът на тази промяна е в крайна сметка тя да обслужва българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика, заповядайте господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Към управляващите, не знам защо всички толкова се притеснявате от паритетния принцип?! Приемете го и така ще имате една реална опозиция в дебатите, защото пропорционалният на практика обезсмисля дори създаването на тази комисия. Вие и без нея ще си гласувате това, което сте решили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Местан, имате право на дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Георгиев, не е нужно да посочваме директиви на Европейския съюз, които да ни задължат да променим Конституцията до 10 април. Не е нужно, защото Движението за права и свободи, убеден съм – и мнозинството – би трябвало всички ние да не разглеждаме интеграцията на страната в Европейския съюз като изпълнение на някакви директиви. Би трябвало необходимото модернизиране на българското общество да бъде проблем преди всичко вътрешен, да го осъзнаем преди всичко като наша отговорност да подредим собствения си двор, за да бъдем достойни и за по-голямото семейство на Европейския съюз.
Това е простичкият отговор. Разбира се, че е важно и едва ли някой сериозен политик ще отрече необходимостта конституционните изменения да бъдат факт по възможност най-късно до средата на м. април. Много добре знаете, че с тези изменения ние даваме конституционна основа на полицейското разследване. Така окончателно биха отпаднали съмненията за противоконституционност на целия Наказателнопроцесуален кодекс. Независимо че имаме две трети мнозинство, това мнозинство не е достатъчно конституционните изменения да бъдат факт до средата на м. април. Тук, искаме или не искаме, се поражда зависимостта от още гласове, но и се поражда отговорността на тези, които биха ги дали или не, защото това ще бъде не за мнозинството, а за България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да внеса една много рязка промяна в решението, което предлагате. В решението сте записали като представител в комисията БЗНС-Народен съюз – такава парламентарна група имаше миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, Парламентарна група Български народен съюз. Благодаря Ви. Още вчера направиха забележка. Моля за извинение.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Няма нищо, разбира се.
Уважаеми колеги! Прегледах правилата и при мен остава открит въпросът, който поставих и на първата среща, когато се инициира дебатът по промените на Конституцията. Ще има ли възможност в комисията да се внесат предложения извън тези, които официално са внесени? Тоест остава ли комисията отворена за други предложения? Начинът, по който ще се приемат тези предложения, тоест могат да бъдат правени, дали изисква отново определения кворум, мисля че беше 60 души, или може вече при наличието на тази временна комисия в нейните правила да внесем предложения конкретно извън обсега на тези, които са приети?
Отново подчертавам необходимостта и възможността да се разшири обхватът на промените. Нека да погледнем логично – една конституция се променя, когато в обществото е назрял дебатът, за да бъде променена тази конституция. Мисля, че в нашето общество вече е приета тази логика, че ще променим Конституцията. Докато за съдебната система очевидно ще тече дебат, и професионален, то за местната власт е безспорен – зад него стоят всички 264 кметове на България, зад него стои логиката, която трябва да приемем.
Отново подчертавам, че промяната в местната власт не води до директна реализация на децентрализацията, а създава условия за нея, въвежда в Конституцията понятието местен данък. Оттам нататък законодателно ще можем да го облечем в конкретните стъпки. Ако пропуснем тази възможност да го въведем сега, мога да кажа, че лишаваме този парламент от възможността да дебатира по този въпрос, защото просто в Конституцията няма въведена възможността. Нека въведем възможността, да си дадем шанса, ако имаме време да го направим, ако не – нека това стане 2009 г., но нека това, което обществото е приело, да го дадем като възможност с една промяна.
Това ми е молбата и предложението в правилата или изобщо да ни бъде по-ясен начинът, по който ще можем да разширим обхвата на предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Всъщност в това решение т. 6 е, че в 7-дневен срок тази временна комисия трябва да предложи на Народното събрание правила за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Такава беше практиката и в предния парламент при първите две промени. Само като информация.
Господин Чернев, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Един основен въпрос ме занимава днес като юрист все пак. Има доста колеги в тази зала.
Когато е определен срок, особено когато този срок се изтъква едва ли не като преклузивен, логично е да се запитаме за неговия извор, източника, който определя този срок.
Почитаемият господин Местан даде ясно да се разбере, че източник на такива срокове няма. Тези срокове са умозрими от вътрешно формулирани изисквания в нашата си страна, необходимости от даване на ясна индикация за някаква промяна. Коректно, така е.
Тук виждаме отново във Вашето изказване, аз вече съзирам нещо, което започна да ме безпокои – нещо, което дебатирахме, когато променяхме НПК, когато приемахме изцяло новия НПК. Когато от опозицията се чуха гласове, че това НПК влиза в тежък разрез с Конституцията и ако искаме чрез него да постигнем необходимите промени, а не само тяхното индикиране за пред някого или за пред нещо, ние трябва първо да променим Конституцията, и то да я променим добре. Сега какво се получава?
С тези промени ад хок на нашата Конституция санираме несъвършенства на вече приет закон отпреди това. Така и най-вече влизаме в една много опасна територия, колеги. Защото на два пъти се промъква нещо, което сериозно ме безпокои – полицейското предварително производство, и то по много причини.
Второ, една много обезпокояваща тенденция, която ще даде възможност инак независимата съдебна власт да бъде вече контролирана от друга такава. Тук вече започваме да поставяме една голяма въпросителна на основен принцип на демокрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Господин Местан, заповядайте за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, почитаеми господин Чернев! Не съм казал, че новият НПК е противоконституционен. Той не би могъл да бъде, доколкото полицейско дознание имахме и преди този нов НПК. Онова, което казах, господин Чернев, беше, че биха отпаднали съмнения, а съмненията имат за автор не толкова представителите на управляващото мнозинство. Така че тезата ми беше – биха отпаднали съмненията, а ако все пак трябва да търсим някаква пряка връзка между проекта за конституционни изменения и НПК, това Вие като юрист предполагам не ще отречете, че тези конституционни изменения ще създадат по-подходящата, по-добрата конституционна среда за прилагането на новия Наказателнопроцесуален кодекс.
Още веднъж подчертавам, засегнах проблема за съмненията за противоконституционност, които съмнения нямат за автор нито ДПС, нито управляващото мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли друга реплика? Няма.
Господин Чернев, имате право на дуплика.
Да съобщя, че Парламентарната група на "Атака", без дупликите, досега е изразходвала 18 мин. от своето време, следователно с удължаването остават още 3 мин. Дупликата не влиза във времето.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодарÿ, господин председател.
Коректно, господин Местан, но все пак не ÷уõ и не мога да разбера крайността, преклузивността на тези срокове, които одеве бÿõа посо÷ени. Тоест, казано на най-прост бúлгарски език – заùо и закúде бúрзаме? Това е моето сúмнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодарÿ Ви.
Има ли други народни представители, които желаÿт думата?
Господин Берон, заповÿдайте.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, пúрво, ÷е Движението за права и свободи толкова активно у÷аства в дебатите по промените на тази Конституöиÿ, заùото неговите представители не подписаõа Конституöиÿта навремето. Заùо не ÿ подписаõа и аз не знам, но не ÿ подписаõа. Дано сега се вклþ÷ат в обùите усилиÿ за промÿна на тази Конституöиÿ.
Второ, колеги, аз имам неприÿтното ÷увство, ÷е ние тук само си губим времето с тези изказваниÿ. Управлÿваùите са си направили сметката откúде да вземат тези 11 дуøи, които са им нужни, и да имат 180 дуøи, които да гласуват на пúрво гласуване, затова те не отстúпват нито сантиметúр. Ще извиват рúöе, ùе натискат и ùе направÿт, както винаги, каквото си искат, заùото те са ги намерили тези 11 дуøи! На мен ми е интересно и лþбопитно да ги видÿ откúде са ги намерили. Това ùе се види. След като са ги намерили, вси÷кото у÷астие на õора от опозиöиÿта в тази комисиÿ ùе бúде само, за да се демонстрира, ÷е уж работим заедно.
Ние, които у÷астваме в Комисиÿта по вúнøна политика, гласуваме обикновено против тези решения, които се вземат там. Това са реøениÿ, които са наложени отгоре. Наøиÿт глас е глас в пустинÿ. И да ни има там, и да ни нÿма, все толкова. Колеги, напразно се напúваме да убедим управлÿваùите да приемат неùо. Те просто нÿма да го приемат.
Искам да кажа оùе две думи само. Жалко, ÷е господин Петúр Стоÿнов излезе. Те са по вúпроса за предвидимостта. Аз ли÷но сúм на мнение, ÷е не трÿбва да бúдем ÷ак толкова предвидими, заùото предвидими са само слугите. Един слуга е предвидим, има предвидимо поведение. Той ти казва: “Да, господарþ!”, и толкова. Така беøе 45 години. Ние бÿõме изклþ÷ително предвидима страна. Знаеøе се, ÷е каквото се нареди, това ùе се изпúлни. Нека да бúдем малко по-непредвидима страна и от време на време да вземаме и самостоÿтелни реøениÿ. Благодарÿ ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Берон оспори зна÷ението на понÿтието “предвидимост”, което предизвика тази реплика от моÿ страна.
Вие, господин Берон, биõте ли си вложили парите в дадена страна, коÿто е непредвидима? Това е големиÿт проблем. Проблемúт вúзниква и от това, което каза господин Лþтви Местан. Не е добре промените в Конституöиÿта да бúдат правени на пар÷е. Необõодим е öÿлостен подõод. Необõодимо е да бúде даден ÿсен сигнал и кúм бúлгарските граждани, и кúм вси÷ки вúзможни инвеститори и партнüори за това какво прави Бúлгариÿ, какви промени прави, какво те öелÿт, какви проблеми се реøават с така направените промени.
Предвидимостта в днеøно време е много важна, господин Берон. Всеки инвеститор си прави следната проста сметка – дали да инвестира тук или в Хúрватска, в Бúлгариÿ или в Румúниÿ, или да отиде нÿкúде другаде. Затова средата тук, в Бúлгариÿ, трÿбва да става все по-добра. Това е основниÿт вúпрос.
Думата “предвидимост” има оùе едно зна÷ение. Имаøе изказваниÿ от страна на БСП, в които се казваøе: да, но пропорöионалниÿт принöип отразÿва вота на избирателите в момента, но предвидимостта озна÷ава малко по-дúлгосро÷ен õоризонт. Тоест, дали в следваùите 10 години една такава комисиÿ ùе представлÿва народа? Това ве÷е е спорно. За да има предвидимост е õубаво да бúде тÿ на паритетен принöип, заùото ако е на паритетен принöип, това озна÷ава, ÷е има голÿма вероÿтност тази комисиÿ да отразÿва в по-дúлгосро÷ен план мнението на народа, да ре÷ем, да представлÿва избирателите. Думата “предвидимост” трÿбва да бúде основна, особено когато се говори за промени в Конституöиÿта. Благодарÿ за ваøето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Нÿма.
Господин Берон, имате право на дуплика.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Не искам да спорÿ с многоуважаваниÿ от мен и симпати÷ен Мартин Димитров, но има неùа, за които трÿбва да бúдем предвидими и има неùа, за които можем да бúдем и малко по-загадú÷ни. Все пак бúлгарската дúржава не е тúрговско дружество и ние не се занимаваме единствено с инвестиöионна политика. За тази öел си има други органи, други организаöии. Ние се занимаваме с трайното уреждане на бúлгарската дúржава.
В американската Конституöиÿ за 230 години са направени 30 поправки. Вие знаете тÿ при какви условиÿ е правена. Наøата Конституöиÿ наистина трÿбва да полу÷и едно основно оглеждане и каквото е за промÿна – да се промени и да не ÿ променÿме през година. Това просто не е редно! Благодарÿ ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодарÿ Ви, господин Берон.
Господин Методиев има думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодарÿ, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мислÿ, ÷е ние трÿбва да се уважаваме малко пове÷е, отколкото в последниÿ един ÷ас.
Ние обсúждаме то÷ка, по коÿто могат да бúдат зададени легитимно два вúпроса спрÿмо тази то÷ка – заùо вúзниква една временна комисиÿ и каква е нейната структура и ôункöиÿ.
Трúгнаõме в посока да провеждаме öÿлостен конституöионен дебат. Не, ÷е това е лоøо, но не ÷увствам, ÷е сме подготвени за него. Имам даже усеùането, ÷е на моменти трÿбва да вземем думата просто, за да регистрираме у÷астие в дебата.
Аз ùе си позволÿ да ви отнема много кратко време, за да изкажа мнението си по двата вúпроса – заùо вúзниква тази комисиÿ и каква трÿбва да бúде нейната структура и сúстав.
Тÿ вúзниква поради една много ÿсна при÷ина – в продúлжение на нÿколко години ние, бúлгарите, и õората, които са ни партнüори, виждаме, ÷е у нас нÿма справедливост в сúдебната система. Това е написано в множество доклади. Това е написано в множество изказваниÿ. Това го има в документи, които сигурно наброÿват десетки. Част от тÿõ са с автори бúлгари, другата ÷аст – ÷ужденöи.
Сега мнозинството е взело реøение, и господин Миков го сúобùи тук, да наложи с волÿта на двете трети една, за нас поне – от Демократи за силна Бúлгариÿ, палиативна промÿна. Така ÷е нÿма заùо пове÷е да си задаваме вúпроса заùо вúзниква тази комисиÿ. Тÿ вúзниква поради тази при÷ина. Реøението по÷ти ве÷е се вижда какво ùе бúде.
Второ, каква да бúде структурата и сúставúт. Много лоøо е – обрúùам се кúм господин Миков в негово отсúствие, ùе му го кажа при вúзможност, ако го видÿ – много е лоøо при откриването на парламента вода÷úт на най-голÿмата група да се обúрне кúм опозиöиÿта, да поиска сúгласие по конституöионна промÿна и на следваùиÿ ден от сúùата трибуна да заÿви, ÷е основниÿт аргумент да не е паритетна, а да е пропорöионална структурата на комисиÿта е ôактът, ÷е опозиöиÿта нÿма да подкрепи проекта. Кога беøе прав той – в÷ера, когато тúрсеøе тази подкрепа или днес сутринта, когато каза истинскиÿ си аргумент? Това е неуважение, пúрво, кúм собствената му парламентарна група, заùото ÿ злепоставÿ, и второ, кúм самиÿ него, разбира се. Заùо трÿбва ние тогава, които представлÿваме бúлгарската опозиöиÿ, изобùо да у÷астваме в този разговор, който на прúв поглед изглежда само теõнологи÷ен, след като нÿма никакво доверие, ÷е може в опозиöионните групи да има желание за дебат в тази комисиÿ, най-малкото, и този дебат да бúде равнопоставен.
Неùата са ÿсни и аз, господин председател, вúпреки ÷е не би трÿбвало да го правÿ, призовавам колегите си да преминем по-нататúк в приемането на тази комисиÿ. Може би трÿбва да се подготвим за сúùинскиÿ конституöионен дебат тогава, когато той влезе в залата по реда на неговите ÷етениÿ така, както е предвидена проöедурата в самата Конституöиÿ. Благодарÿ ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тази точка от дневния ред? Моля квесторите да поканят всички народни представители да влязат в залата, тъй като предстои, вероятно след малко, гласуване.
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да призова тези, които са привърженици на идеята да се създаде чрез гласуване временна комисия на парламента на пропорционален, на квотен принцип да не изпитват никакво колебание да го направят.
Днес никой не спомена – нито между изказалите се юристи, нито от неюристите, към които и аз се причислявам, че една от предпоставките предишните два пъти, предишните две временни комисии, да извършат предишните два пакета от промени в конституциите донякъде обясняваше крайния успех, точно защото те не бяха на паритетен принцип. Паритетната комисия или работната група, или който и да е друг работен орган на Народното събрание, изграден на паритетен принцип, е именно идеалното средство да се манкира, да се симулира, да се мишкува в комисията, да се убива темпото й, да се внасят понякога диаметрално противоположни предложения с цел да не се получи нищо. Това не получаване на нещо няма, разбира се, никаква връзка с този въображаем уж императивен срок, който някой ни бил поставил и който ние самите си поставяме. Няма такова нещо.
Второто нещо, което ме учуди, докато слушах с изключителен интерес вашите изказвания днес, беше, че никой не припомни драмите, които съпътстваха предишните две събития, адресирани с промените на Конституцията. Няма да забравя оня трогателен вопъл, който се изтръгна от сърцето на господин Гиньо Ганев, не за друго, а защото Конституцията от 1991 г. за него беше един обелиск, един култов знак, едно творение на тогавашното политическо въображение и той го смяташе за нещо, на което дължим – като Народно събрание и като общество, минимум още 100 години респект. Същият човек обаче промени в процеса на работата именно на временната комисия своето крайно отношение и беше дори щастлив, когато аз отдадох дължимото на онази непроменена Конституция, в която той беше искрено влюбен. Казах му, че тя е била добра, защото ни е защитила от граждански конфликти и колизии. Защото е предотвратила онзи момент, за който един руски интелектуалец тогава беше писал, че срещата с демокрацията в Кавказ например прилича на почукване на вратата рано сутрин, когато отваряш и срещу теб стои един скелет със сапьорска лопатка и овехтяла Конституция в другата ръка. Казах му: Разбира се, че не затова променяме Конституцията, а за да вкараме в нея текстове, които ще създадат нови проекции в правната среда, нови възможности за българското общество и за партньорите на България.
Втория път също имаше съпротива. Слава Богу, жив и здрав и председател на това заседание зад мен е господин Корнезов, който, когато гласувахме текста за земята, гласува с въздишка. Вие си спомняте, че това беше една също искрена и тежка въздишка, толкова тежка, че микрофонът едва я понесе. Но той гласува.
Тези малки или големи драми на индивидуално равнище, тези малки или големи междугрупови или междупартийни колизии са толкова по-лесно регулируеми, колкото по-добре е изградена, именно на пропорционален принцип, комисията. В нея парламентарните групи, няма съмнение, ще влязат със своите изяснени принципиални позиции. Едни ще се борят за това, че евентуален дефицит в тази дейност може да отложи членството на България в Европейския съюз. По този въпрос съмнения няма, няма илюзии. Други ще се борят и ще имат пълната свобода да се борят с всички възможни средства, както господин Стоянов каза, промените да бъдат именно не козметични, а дълбоки. Трети ще настояват нещо да се съкрати, а други – нещо да се добави. Но само такава временна комисия може да бъде лабораторията, в която да се извърши това тайнство на новия пакет от промени в Конституцията.
Най-накрая призовавам мнозинството да се държи като мнозинство. То, разбира се, може да избира между две роли: или да прилича на лимон, който всеки посяга да изстиска по своему, или да прилича на парче метал, към който посегне ли някой, за да го изстиска, да се пореже.
Призовавам да прекратим обсъжданията и да гласуваме това, което се предлага. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по проекта за решение или преминаваме към гласуване? Явно няма.
Преминаваме към гласуване.
На основание чл. 56, ал. 1, т. 3 трябва първо да подложа на гласуване предложението на народния представител Елеонора Николова, което се подкрепи и от други народни представители. Става дума за заместващ текст на т. 3. Беше предложено следното: “Комисията да се състои от 15 народни представители – по двама от всяка парламентарна група и един независим народен представител.”
Първо, поставям на гласуване заместващия текст, предложен от народния представител Елеонора Николова и подкрепен в изказванията от редица народни представители.
Моля, гласувайте.
Моля, народните представители да гласуват само със своите карти.
Гласували 208 народни представители: за 63, против 124, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване проекта за решение, така както е внесен, с техническата поправка в т. 3, а именно да се чете: “по един народен представител от парламентарните групи на “Атака”, Обединени демократични сили, Демократи за силна България, БНС...”.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 136, против 37, въздържали се 21.
Решението е прието.
Точка 4 е под въпрос. Трябва парламентарните групи да посочат своите представители, за да може проектът за решение да се допълни и да бъде публикуван по-късно и в “Държавен вестник”.
Имат ли парламентарните групи готовност сега да представят своите представители? Виждам, че Парламентарната група на НДСВ имат готовност.
Коалиция за България има ли готовност? (Реплики в КБ.)
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили предлагаме господин Филип Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви. Разбира се, че ще го имам предвид.
Още веднъж питам Коалиция за България има ли готовност?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не, не сме готови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приели сме следните пропорции: Коалиция за България – 7, НДСВ – 4, ДПС – 3, по 1 народен представител от всички останали парламентарни групи плюс 1 независим народен представител.
Обръщам се към независимите народни представители: решете кого да предложите.
Ако няма готовност, трябва до утре да се направят консултации, съберете се парламентарните групи, включително и независимите народни представители, за да можем евентуално утре да гласуваме и персоналния състав на комисията. Съгласни ли сте? Добре. Утре сутринта в 9,00 ч. всички да сте готови. Знам, че има парламентарен контрол, но ако има консенсус, можем да гласуваме това за минути.
И така, преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Заповядайте, господин Стоилов, да представите становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет
На свое заседание на 7 декември 2005 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, господин Александър Кацарски, госпожа Нела Маданска и госпожа Николета Павлова – експерти от Министерството на правосъдието.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Маргарит Ганев. Предложенията за изменение и допълнение на Търговския закон идват като поредна стъпка в стремежа за неговото подобряване с оглед динамичните пазарни отношения и предстоящото членство на България в Европейския съюз. Те са в две направления.
Първото обхваща изменения в Раздел II на Глава шеста на Търговския закон, свързани с харморизацията на уредбата на търговските представители. По този начин Директива № 86/653 за съгласуване на законодателствата на държавите членки относно търговските представители, които работят на свободна практика, се възприема в българското законодателство.
Второто направление съдържа изменения в уредбата на несъстоятелността относно: материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност; фазата по разглеждане на молбата по откриване на производството по несъстоятелност; процесуалните правила в производството по несъстоятелност; попълването на масата на несъстоятелността; синдика като орган на производството по несъстоятелност; предявяване и приемане на вземанията; оздравителното производство и осребряването.
Обсъждането на законопроекта се проведе по следните дискусионни проблеми:
Народните представители господин Михаил Миков, госпожа Камелия Касабова, господин Огнян Герджиков, господин Христо Бисеров, госпожа Мая Манолова, господин Янаки Стоилов, господин Четин Казак и господин Филип Димитров изразиха изключително критично отношение към честите и недостатъчно обосновани промени в законодателството, в случая в Търговския закон. Докато през м. август промяната на Търговския закон в дружественото право се основаваше на констатирани недостатъци в Мониторинговия доклад на Европейската комисия, то сега предложените промени се възприемат като самоцелни, защото относно несъстоятелността няма бележки от страна на Европейската комисия.
Отправи се обща препоръка законодателството да не се превръща в оправдаване на усвоени средства по различни проекти, които използват някои групи експерти, а да се основава на сериозна професионална стратегия за законодателстване по съществени промени за обществото. В контекста на тази обща позиция на членовете на Комисията по правни въпроси се направиха и конкретни бележки по същество на обсъжданите промени:
Госпожа Камелия Касабова постави въпроса необходимо ли е прецизното изпълнение на директивата относно статута на търговския представител и направените редакционни промени, след като те могат да бъдат извлечени по тълкувателен път. Според нея не трябва да се смесва хармонизацията на българското право с неговото буквално уеднаквяване с разпоредбите на Европейския съюз. Тя възприема само три от разпоредбите, предложени за промяна – за определяне обичайния размер на възнаграждението, когато страните са пропуснали да го уговорят; определянето на възнаграждението след прекратяването на договора; както и неговото прекратяване. Всички останали предложения за промени могат да бъдат обосновани от мандатната същност на договора за търговско представителство.
Госпожа Мая Манолова изложи съображения относно промени в института на несъстоятелността. Скептично е отношението към новата концепция за служебното назначаване на синдика от съда, отнемайки това правомощие от първото събрание на кредиторите, като се създава възможност при особено квалифицирано мнозинство от две трети първото събрание на кредиторите да извърши смяна на синдика. Такова мнозинство на вземанията на практика почти е невъзможно, така че синдикът остава несменяем от кредиторите след назначаването му от съда. Текущото възнаграждение на синдика също се предлага да се определя от съда, което създава предпоставки за определени корупционни практики и недобросъвестно определяне на изключително високи размери на възнагражденията на синдиците. Производството по несъстоятелност е създадено в интерес на кредиторите и на длъжника, а натоварването му с изключително високи разноски, включващи възнаграждението на синдика, е против самата идея на това производство.
Неприемливо е и добавянето на субективен елемент във фактическия състав на нищожността на действията и сделките и отменителните искове, които имат отношение към попопълване масата на несъстоятелността. Доказването на знанието на трето лице за съществуващата неплатежоспособност на длъжника би затруднило обявяването на сделките за нищожни и отменителните искове, а това от своя страна противоречи на интересите на кредиторите и целите на производството.
Критично отношение се изрази относно замяната на обнародването в “Държавен вестник” с електорнна база данни, тъй като надеждността на това оповестяване би поставила под съмнение спазването на преклузивните срокове в производството по несъстоятелност.
Странно е предложението за представителство на кредиторите в производството по несъстоятелност от юридически лица с нестопанска цел.
При гласуването Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет, получи 9 гласа “за” и 2 “въздържали се”, с което Комисията по правни въпроси го подкрепи на първо четене.”
Господин председател, разбрах, че в сградата на Народното събрание е заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов. Затова моля да гласуваме той да бъде допуснат в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за допускането в пленарната зала на заместник-министъра на правосъдието. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министъра в пленарната зала.
Давам думата на народния представител Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция, да докладва становището на водената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще прочета главно основните елементи от това становище. То беше прието на заседание на комисията от 24 ноември 2005 г. В него участваха същите представители, които са участвали в заседанието на Комисията по правни въпроси. Затова минавам към целите на законопроекта, които действително са усъвършенстване на производството по несъстоятелност съобразно добрите европейски практики, както и пълно транспониране в българското законодателство на Директива 86/653/ЕИО за съгласуването на законодателствата на държавите членки относно търговските представители, работещи на свободна практика.
На второ място, материята относно самонаетите търговски агенти попада в обхвата на преговорна Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги”. В общностното право хармонизационните изисквания относно упражняването на дейността на търговските агенти са въведени с Директива 86/653/ЕИО за съгласуването на законодателствата на държавите членки относно търговските представители, работещи на свободна практика. Тази директива включва разпоредби относно правата, задълженията, възнаграждението на самонаетите търговски агенти, както и начините за сключване и прекратяване на договор за търговско представителство. Директивата определя понятието “търговски агент”, като изрично посочва, че това понятие не обхваща правните фигури на синдика и на ликвидатора. Разпоредбите на директивата не се отнасят до търговските агенти, които не получават възнаграждение, както и до брокерите на стоковата борса.
Трето, измененията, които се предлагат със законопроекта относно самонаетите търговски агенти, са в Глава VI, Раздел II “Търговски представители на Търговския закон”. Съгласно преговорна позиция “Конференция – България 3/01” България поема задължение да въведе достиженията на правото на Европейския съюз в областта на свободното предоставяне на услуги. По отношение на приемането и прилагането на Директива 86/653/ЕИО в Позицията е отчетено, че разпоредбите на Търговския закон са хармонизирани с общностното право и по-конкретно с разпоредбите на директивата. В цялостния Мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. по отношение на готовността на страната да приеме и прилага правото на Общността в областта на свободно предоставяне на услуги е констатирано, че “трябва да се обърне внимание на завършването на привеждането в съответствие на законодателството” с цел да се завърши подготовката за членство към Европейския съюз.
Тоест, очевидно с този текст вносителят - Министерският съвет, е намерил основание да ни предложи законопроекта, който е на нашето внимание.
Освен довършване на процеса на хармонизация на действащата уредба на търговския представител, законопроектът въвежда и промени, ориентирани към прилагане на добрите европейски практики в производството по несъстоятелност с цел опростяване и ускоряване на процедурата. Последното очевидно е било решение на законодателя, а не толкова елемент от хармонизацията на законодателството с поетите ангажименти.
Четвърто, с оглед въвеждането на изискванията на европейското законодателство по конкретните текстове на законопроекта може да бъде направена следната бележка по съответствието на законопроекта с Директива 86/653/ЕИО:
Разпоредбите на чл. 4 от директивата регламентират задълженията на търговеца към търговския представител. Алинея 2б на чл. 4 от директивата предвижда задължения за информация от страна на търговеца, който е длъжен да уведоми в разумен срок търговския представител веднага след като предположи възможно значително намаляване на обема на търговските сделки в сравнение с очакваното. Транспониращата разпоредба на ал. 3, чл. 34 от законопроекта не съдържа визираното в директивата уточнение за срок, в който следва да бъде уведомен търговският представител. Удачно би било текстът на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от законопроекта да бъде допълнен, като се включи задължение за уведомление на търговския представител в разумен срок за евентуалното значително намаляване на обема на дейност от страна на търговеца.
Пето, въз основа на направения анализ може да се направи заключението, че Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон съответства на acquis communautaire.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 502-01-58, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2005 г.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Това са докладите на водещата и подпомагащата комисии.
Откривам дискусията по този законопроект.
Госпожо Манолова, имате думата за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, според вносителите предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон е поредната крачка към усъвършенстване на търговското и по-специално на дружественото право с оглед динамиката в пазарните отношения, от една страна, и от друга страна, с оглед европейските изисквания, но според мен и според колегите от Комисията по правни въпроси честите и недостатъчно добре обосновани изменения в Търговския закон не спомагат за установяване на една стабилна правна уредба в областта на търговското право и в никакъв случай не подобряват качеството на това законодателство. В крайна сметка създават впечатлението за едно не особено сериозно отношение към законодателния процес.
Всъщност предложените промени касаят два правни института – на търговското представителство и на търговската несъстоятелност. Ако предложените промени в частта за търговското представителство се ограничават с възпроизвеждане на основните положения на съответната европейска директива, то за предложените промени в търговската несъстоятелност не може да се каже същото. Те даже, според мен, не са съобразени с европейските изисквания.
На заседанията на Комисията по правни въпроси от някои от колегите бяха изразени становища по общи въпроси, касаещи доктрината, но тук аз бих искала да обърна вашето внимание в качеството си на практикуващ юрист на някои практически положения, които ще създадат сериозни проблеми при прилагането на тези промени изобщо в практиката.
Какво имам предвид?
Например, новата концепция за служебното назначаване на синдика от съда, вместо както беше досега – от първото събрание на кредиторите. Предвидена е, разбира се, възможно с мнозинство от 2/3 събранието на кредиторите да прави предложение за смяна на синдика, но този текст няма практическо значение, тъй като подобно мнозинство е трудно постижимо и в крайна сметка синдикът ще стане несменяем. Това, според мен, противоречи на целите на производството по несъстоятелност, което се провежда в интерес на длъжника и кредиторите и би следвало кредиторите да могат да влияят при назначаването на синдика, който е основен орган в това производство.
Като се вземе предвид и едно друго предложение, което е свързано с това, а именно, че съдът ще определя възнаграждението на синдика, вместо както беше досега – събранието на кредиторите, се създават възможности за някои корупционни практики, тъй като се създава възможност съдът да определя твърде високо възнаграждение на синдика, което при това е за сметка на масата по несъстоятелността и в крайна сметка се заплаща с предимство. Тоест, това не е в контекста на духа и идеите на самото производство по несъстоятелност.
Не считам за особено удачни промените, които се правят в отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 на Търговския закон, като се добавя нов елемент във фактическия състав на нищожността, а именно знанието на третото лице за неплатежоспособността на длъжника. Не е ясно как ще се доказва това знание. В крайна сметка това ще затрудни и самото производство по несъстоятелност.
Според мен са твърде спорни и някои екстравагантни идеи, като например представителството на кредиторите в това производство чрез юридически лица с нестопанска цел, която идея може да се среща в някои правни системи, но е напълно неадекватна, бих казала, за нашата традиционна правна система.
Не мога да се съглася и със замяната на обнародването в "Държавен вестник" на данни за това производство с публичното им оповестяване в електронна база данни, която при това още не е създадена и не е ясно доколко ще бъде надеждна. Всички знаем, че това производство е свързано с някои преклузивни срокове и подобно несериозно отношение би създало евентуална опасност за накърняване правата на участниците в производството.
Има и други спорни въпроси, които мисля, че е абсолютно резонно да бъдат прецизирани в периода между двете гласувания. Ние, от Коалиция за България, се ангажираме с това, като предполагам, че ще направим и някои предложения направо за отпадане на някои от текстовете, за да може на второ четене да приемем предложения законопроект за изменение на Търговския закон, който по този начин ще придобие един по-адекватен и полезен за практиката вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи за реплики.
Има думата народният представител Огнян Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, по този закон няма такъв голям интерес както по предходната точка от дневния ред, но аз се чувствам длъжен да взема отношение, най-малко защото професионалните ми занимания са концентрирани най-вече в търговското право.
Изслушах с голям интерес изказването на госпожа Мая Манолова преди мен. Тя се изказа твърде критично и аз, в основни линии, подкрепям това, което каза. Може би допусна някои неволни неточности – тези изменения, които се предлагат, не са в областта на дружественото право. То е хармонизирано, по него нямаме никакви ангажименти. Нямаме ангажименти, разбира се, и по отношение на несъстоятелността, защото това не е област, която трябва да бъде хармонизирана. Тя е извън тези области.
Предлаганите промени имат два центъра. Единият център е материята на търговското представителство и другият център е материята на несъстоятелността.
По отношение на търговското представителство в мотивите се посочва, че тези изменения се предлагат, за да се съобрази Директива 86 от 1986 г. за търговския представител. Аз тук искам да поставя един по-общ въпрос. Въпрос, който засяга изобщо начина, по който се законодателства в Народното събрание на Република България.
Много съм изненадан и искам да попитам вносителите защо, след като тази директива е от 1986 г., сега, пет месеца след последната промяна в Търговския закон, се прави предложение да се изменят текстове, свързани с тази директива, след като тя е на 20 години и след като от приемането на Търговския закон са минали 15 години и има вече 36 поправки? Само през миналата година поправките са 5. Всеки няколко месеца ние правим промени в Търговския закон и защо го правим така, на парче, аз продължавам да не мога да си обясня. Да не говорим, че много от текстовете, които се предлагат за промяна, просто такива промени не се налагат. Защото това, което е направил вносителят, просто буквално е възпроизвел тази Директива 86 и я е насложил върху нашата уредба. В много от текстовете няма изобщо никакви проблеми в правоприлагането и те се прилагат точно в духа на тази директива. Но не, ние просто, ей така, просто защото трябва да променим, трябва да развиваме дейност, ние трябва да променяме нашето законодателство непрекъснато по един начин, така че да създадем абсолютна нестабилност в нашата уредба.
Същото нещо важи и за несъстоятелността. Една материя, която се променя през половин или през една година, и едни решения, които сме приели преди две или, да кажем, преди пет години, ги приемаме, изменяме, съкращаваме срокове. Сега се предлага същите срокове да се върнат обратно, както са били. След това вероятно пак ще се върнем на пт предишно разрешение и така непрекъснато, в един омагьосан кръг, правим промени, създаваме абсолютна нестабилност в практиката, създаваме проблем и на всички, които прилагат този изключително важен закон за икономическия оборот, гражданския оборот в България.
Аз добивам чувството, че във всички тези предлагани промени, поне в една голяма част от тях, има известна самоцел, за което свидетелстват някои много несериозни предложения. Например на няколко места в проекта се предлага – в § 24 и в § 73, в еди кой си член в материята на несъстоятелността, след думата "съда" да се добави "по несъстоятелността", като че ли някой може да има съмнение, че това е този съд. Няма кой друг да е. Някой да не би да си помисли, че вероятно ще е бракоразводният съд.
След това, § 74. В изречение второ се говори: "думите "15 дни" да се заменят с "14 дни". Вижте колко деликатно и фино е изпипал тук вносителят – да не бъдат "15 дни", да бъдат "14 дни".
Подобни предложения наистина създават това впечатление на самоцелност, което на мен лично, признавам си, никак не ми харесва. Нека да ви разкрия една причина за всичко това, което се прави, защото все пак трябва да се каже публично, че в много случаи промени в нашите закони се правят затова, за да се усвоят пари от европейски фондове, грандове, да се събере една работна група, която да раздели една сума за изготвен проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тази група май е една и съща.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: След шест месеца пак им се иска да усвоят пари и пак правят промяна, връщайки в предишното положение или нещо измисляйки – от "15" да стане "14" или от "14" да стане "15 дни".
Давайки си сметка, разбира се, че има и такива предложения, които са разумни в крайна сметка, търсят подходи за едно по-рационално производство в несъстоятелността, макар че за мен повече от предложенията са неудачни. Но все пак, като част от управляващата коалиция, макар и с не особено приятно чувство, аз ще подкрепя закона на първо четене, но с призоваване към всички тези, които имат отношение към материята, да направим много сериозни предложения между първо и второ четене, за да може все пак този проект да има някакъв разумен смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Герджиков.
Не виждам желаещи за реплики.
Има думата народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз, след като слушах представянето на господин Стоилов, изказването на госпожа Манолова и сега изказването на проф. Герджиков, се чудя какво да кажа. Вие до такава степен показахте колко трябва да бъде върнат този закон, че аргументите, които аз ще кажа, може би ще бъдат слаби.
Това обаче, което не е направено и не е внесено, е истинската критика на Европейския съюз. Къде се изважда в този законопроект регистърът от съда? Нещо, което се иска много отдавна, нещо, което се отлага непрекъснато, и нещо, което отново го няма. Беше поет ангажимент за това. Срокът на ангажимента изтече. Само ще припомня, че ангажиментът беше приет от предишното правителство, препотвърден от сегашното правителство. Ратифицирането на договора ПАЛ-3 от това Народно събрание отново потвърди този ангажимент. Това фигурира вътре. Няма го! Трябва да се променят над 50 члена, за да се изпълни това условие. Няма го!
Втората сериозна критика, която отсъства изцяло в този законопроект – фирмите са тези, които трябва да дават публичен баланс на края на годината, за да могат да защитят своите инвеститори. Никъде няма санкции. Ние търпим критика за това, че няма санкции, когато не изпълняваме закона. Никъде няма санкции за директора и за главния счетоводител, когато не го публикуват. Знаем защо се прави това. Прави се, за да има двойно счетоводство – едно за пред банката, от която ще вземат заем, а другото за пред данъчния, на когото ще платят данък. И когато не се публикува в “Държавен вестник”, голяма работа. Няма санкции, няма глоби дори. Нищо няма, не съществува и ред в този законопроект за изменение и допълнение. Съществуват редица глупости.
Аз разбирам хората от управляващото мнозинство, които представиха законопроекта за изменение и допълнение, че не могат да го нарекат така, защото в края на краищата трябва да бранят правителството, което го е внесло.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз предлагам да отхвърлим този законопроект, да го върнем на Министерския съвет да си свърши работата, основно в двата пункта, за които аз ви говорих, и да се върне тук с нещо съществено, с нещо, което наистина е необходимо да се направи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Георги Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, само няколко думи. Преди всичко считам за сериозно нарушение и на правилника, ако щете, че в залата не присъства представител на вносителя на този законопроект. Това не е въпрос на избор на вносителя, тъй като той по правилник е длъжен да обоснове пред народното представителство до 10 минути мотивите за внасянето на който и да е законопроект. Това се изисква по правилник, след което, както основателно господин Герджиков изтъкна, започват дебатите по дадения законопроект. В случая това отсъствие е двойно по-недопустимо, тъй като, както се убеждаваме, законопроектът е със сериозни пороци до степен той да бъде сериозен кандидат за отхвърляне и толкова по-необходимо е да има представител на Министерския съвет, който да обоснове какви са реалните мотиви за внасянето на законопроекта.
Аз бих направил две предложения. Доколкото мнозинството все пак достатъчно мотивирано ще прецени, че следва да се даде ход на законопроекта, между първо и второ четене той трябва да бъде подложен на сериозна критична обработка. Аз поемам да го насоча и към Консултативния съвет по законодателството, който да бъде помолен да даде едно консултативно мнение за текстовете на законопроекта. Трябва действително да се прецени кои от тях имат основание да бъдат подкрепени и кои са несъстоятелни.
Виждам, че господин заместник-министърът желае да вземе думата, но искам да му обърна внимание, че по правилник той може да направи това само, ако председателят на заседанието го покани. Вие бяхте поканен в началото на заседанието, господин заместник-министър, сега не сте.
Второто предложение е свързано с пристъпването към гласуване. Тук бих се обърнал с молба към Демократи за силна България и към госпожа Мозер, които в момента беседват помежду си и не следят достатъчно еднозначно това, което се говори от трибуната. В хода на днешното заседание беше поставен въпросът за гласуването с чужди карти и към мен беше направено обръщение да не се изказвам само по различни интервюта и предавания, а да напомня на Народното събрание, че задължението на всеки народен представител е да гласува със своята карта. Затова аз се връщам към едно свое разбиране, мнение и предложение, което искам да споделя с вас, че е невъзможна конструкцията пулт с карта в него без народен представител зад този пулт, тъй като гласът остава безстопанствен.
И за да не стават недоразумения, бих предложил преди гласуването да бъдат извадени онези карти от онези пултове, зад които няма народни представители. А там, където има колеги до такива пултове, те да го направят колегиално, да помогнат на отсъстващите си съпартийци. А там, където има цели блокове с отсъстващи народни представители, какъвто е например блокът на “Атака” в момента, където от групата има не повече от трима народни представители, като отсъстват включително и онези, които най-разпалено от трибуната призоваваха за недопустимостта да се отсъства при гласуване, квесторите да бъдат така любезни да съберат онези карти, които са без възможност да бъдат извадени от други народни представители, да ги оставят при служителите, които обслужват системата, за да могат депутатите да си ги получат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Пирински, правя тази реплика относно мотивацията на мнозинството да гласува законопроекта. В изказванията на представителите на мнозинството аз по-скоро видях мотивация за отхвърлянето на този законопроект. Мисля, че критиките, които бяха отправени, не са поправими между първо и второ четене.
Мисля, че това, което се казва в правилника, означава, че допълнителни области не могат да бъдат засягани, а аз засегнах две такива области, които ще искат повторното гледане на промени на този закон само след примерно пет месеца, или четири, или шест. Второ, не могат да се правят съществени промени между първо и второ четене, а Вие призовахте да се направят именно съществени промени между първо и второ четене.
Затова аз отново настоявам да отхвърлим този законопроект, за да може Министерският съвет да се научи, че трябва да уважава малко повече Народното събрание и че ние не сме машини за гласуване. Второ, да си гледа малко по-добре работата и да ни уважи с присъствието си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димов, съзнавам, че аргументацията за приемане на първо четене, която не развих, но мимоходом отбелязах, е не особено убедителна. В този смисъл до известна степен съм съгласен с Вас.
Бихме могли да преценим и да гласуваме процедурно отлагане на гласуването на този законопроект, за да дадем възможност на Министерския съвет да прецени дали да настоява той да бъде приет. Ако се направи такова процедурно предложение, аз бих го подкрепил. Не го правя аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Засега няма направено процедурно предложение за отлагане на гласуването, следователно ще трябва да преминем към гласуване.
Не виждам други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
Гласували 122 народни представители: за 77, против 30, вúздúржали се 15.
Законопроектът е приет на пúрво ÷етене.
Заповÿдайте за проöедурно предложение за прегласуване, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Правÿ проöедурно предложение за прегласуване и се обрúùам кúм управлÿваùото мнозинство на БСП и НДСВ, заùото ДПС о÷евидно не е в залата.
Какво то÷но гласувате в момента за този законопроект? Самите вие показаõте, ÷е той е абсолþтно несúстоÿтелен. Вúв ваøите изказваниÿ стана ÿсно, ÷е този законопроект трÿбва да бúде вúрнат, ÷е трÿбва да бúде отõвúрлен от Народното сúбрание и ÷е трÿбва да бúде преработен изöÿло от правителството. Вие го казаõте и в момента се отмÿтате от думите, които споменаõте само преди половин ÷ас, може би. Просто не мога да разбера какво то÷но правите – гласувате неùо лоøо. Ако смÿтате, ÷е можете да продúлжите в това Народно сúбрание да гласувате неùо лоøо, как ùе ви вÿрваме, ÷е имате добри намерениÿ за Конституöиÿта например? (Шум и реплики от КБ.)
Разбира се, ÷е не може да ви повÿрваме. Може да искате да се маõна, само ÷е аз имам правото на две минути да ви кажа тези неùа. Това, ÷е вие не слуøате, си е ваø проблем, това, ÷е ви влиза от едното уõо и излиза от другото, е ваø проблем. В момента гласувате неùо лоøо, което дори вие сте осúзнали, ÷е е лоøо. Казахте, ÷е е лоøо и пак го гласувате. Това е неразбираемо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е проöедурно предложение за прегласуване.
Поставÿм на гласуване на пúрво ÷етене законопроекта за изменение и допúлнение на Тúрговскиÿ закон с вносител Министерскиÿт сúвет.
Молÿ, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 74, против 35, вúздúржали се 14.
Законопроектúт е приет на пúрво ÷етене.
Заповÿдайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да обÿснÿ отриöателниÿ си вот по този законопроект.
Трÿбва да признаÿ, ÷е в него има даже и нÿкои разумни моменти, например моментите, свúрзани сúс синдика.
Но се по÷увстваõ задúлжен да гласувам отриöателно, заùото, струва ми се, ÷е това, което се слу÷ва в Народното сúбрание, е, меко казано, скандално.
О÷евидно е и тук бÿõа изложени аргументи по един доста убедителен на÷ин за това, ÷е в öÿлата суматоõа около предложениÿта по Тúрговскиÿ кодекс, поредни, между другото, достатú÷но е само да погледнете как е изменÿн той досега, има едно подозрително бúрзане и стараене като ÷е ли да се сúздаде впе÷атление, ÷е се вúрøи работа, а не да се сúздаде такава. По този на÷ин не може да се проöедира. О÷евидно е, ÷е тези, които са гласували “за”, вероÿтно õранÿт илþзиÿта, ÷е между пúрво и второ ÷етене биõа могли да постигнат сúùествени промени в законопроекта. Опасÿвам се, ÷е това ùе стане много трудно, опасÿвам се, ÷е е невúзможно да бúдат маõнати 12 текста от законопроекта просто ей така, само заùото между пúрво и второ ÷етене се констатира, ÷е нÿма никаква нужда от тÿõ.
Между пúрвото и второто ÷етене в крайна сметка ùе стигнем до нÿкакви отново подозрителни компромиси, ùе се опитаме да натаманÿваме неùата не ве÷е в името на правната регламентаöиÿ, а в името на това нÿкак си да се прокара един закон, който нÿкой, когато го е правил, е мислил как да усвои проект на Европейскиÿ сúþз, отколкото да сúздаде Закон за уреждане на отноøениÿта в Бúлгариÿ. Мислÿ, ÷е това би трÿбвало да бúде нÿкакúв сигнал, заùото по този на÷ин наистина не може да продúлжава. Това придава един твúрде евтин õарактер на дейността, коÿто би трÿбвало да бúде една от най-важните в дúржавата. Вúтре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друг народен представител да обоснове отриöателниÿ си вот? Нÿма.
Заповÿдайте, госпожо Манолова, за проöедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колеги, предлагам ви на основание на ÷л. 35 от Правилника за организаöиÿта и дейността на Народното сúбрание да удúлжим времето на днеøното пленарно заседание до окон÷ателното приемане на деклараöиÿта за спеøните мерки, които трÿбва да бúдат предприети за ограни÷аване на опасността от разпространÿване на пти÷иÿ грип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И да преминем кúм тази то÷ка. В÷ера беøе изслуøването сúс задúлжението днес да приемем деклараöиÿта.
Молÿ, гласувайте да преминем кúм то÷ката по приемане на деклараöиÿта и евентуално удúлжаване на работното време.
Надÿвам се да приклþ÷им бúрзо.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 8, вúздúржали се 2.
Това процедурно предложение се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗА СПЕШНИ МЕРКИ СРЕЩУ ОПАСНОСТТА ОТ РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА ПТИЧИЯ ГРИП НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, внесен от Васил Калинов, Йордан Цонев и Бойко Боев.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Най-напред едно процедурно предложение, господин председател: да бъдат допуснати в залата д-р Атанас Додов - заместник-министúр на здравеопазването, и доö. Мира Кожуõарова – наöионален консултант по епидемиологиÿ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нÿма обратно проöедурно предложение.
Молÿ, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и вúздúржали се нÿма.
Молÿ квесторите да поканÿт представителите на изпúлнителната власт.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
“ДОКЛАД
относно проект на Деклараöиÿ на Четиридесетото Народно сúбрание за спеøни мерки среùу опасността от разпространÿване на пти÷иÿ грип на териториÿта на Република Бúлгариÿ, № 654-03-1, внесен от народните представители Васил Тодоров Калинов, Йордан Кирилов Цонев и Бойко Николов Боев на 11 ÿнуари т.г.
На свое извънредно заседание, проведено на 12 януари 2006 г., Комисията по здравеопазване разгледа проекта на Декларация на Четиридесетото Народно събрание за спешни мерки срещу опасността от разпространяване на птичия грип на територията на Република България, № 654-03-1, внесен от народните представители Васил Калинов, Йордан Цонев и Бойко Боев.
Членовете на Комисиÿта по здравеопазване бÿõа запознати с актуалната инôормаöиÿ относно разпространÿването на пти÷иÿ грип в сúседни на Бúлгариÿ дúржави и мерките, предприети от спеöиализираните дúржавни органи в Република Бúлгариÿ.
В õода на дискусиÿта бÿõа направени следните предложениÿ на народните представители, подкрепени от комисиÿта:
Предложение на народниÿ представител Тодор Кум÷ев: преамбþла на деклараöиÿта да придобие следниÿ вид:
“Ние, народните представители от Четиридесетото Народно сúбрание:
- от÷итайки опасностите от разпространението на заразата “инôлуенöа” по птиöите;
- изразÿвайки загрижеността си от темповете, с които болестта се разпространÿва в сúседните на Бúлгариÿ страни;
- намирайки за изклþ÷ително сериозни потенöиалните вúзможности за проникване на заразата в страната ни ÷рез прелетните птиöи поради геограôското положение на Бúлгариÿ, сúвпадаùо с нÿколко коридора на прелетни птиöи;
- сúблþдавайки директивите и стандартите на Европейскиÿ сúþз и Световната здравна организаöиÿ
ЗАЯВЯВАМЕ:”
Направено е предложение от народния представител Борислав Великов и народния представител Ваньо Шарков да се създаде нова т. 2 със следното съдържание:
“Препорú÷ва на Министерскиÿ сúвет спеøно да приеме актуализиран наöионален пандеми÷ен план за сúздаване на адекватна организаöиÿ за предотвратÿване и ограни÷аване на заболеваемостта и намалÿване на смúртността от евентуален пандеми÷ен грип.”
Сúùествуваùите то÷ки 2-7 да се преномерират.
Предложение на народния представител Борислав Китов:
Съществуващата т. 2 да придобие следния вид:
"Министерският съвет да осигури пълна и достоверна информация за реалното състояние на необходимите количества ваксина, защитни облекла и апаратури".
Предложение на народния представител Тодор Кумчев:
Да се създаде нова т. 3 със следното съдържание:
"Министерството на финансите, съвместно с Министерството на земеделието и горите и Министерството на здравеопазването да обезпечат ôинансово осúùествÿването на действиÿта по Наöионалниÿ пандеми÷ен план, при строг контрол и ефективност на разходите", като съществуващите точки 3, 4, 5, 6 и 7 да се преномерират.
Предложение на народните представители Атанас Щерев и Борислав Великов:
Съществуващите точки 3, 4, 5, 6 и 7 да отпаднат.
Въз основа на проведеното обсъждане и като отчита факта на разпространението на болестта и увеличаване на болните от птичи грип в съседни на Република България държави и взема предвид препоръките на Световната здравна организация за неразпространение на заразата от птичи грип, Комисията по здравеопазването прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме проект на Декларация на Четиридесетото Народно събрание за спешни мерки срещу опасността от разпространяване на птичи грип на територията на Република България, № 654-03-1, внесен от народните представители Васил Калинов, Йордан Цонев и Бойко Боев на 11 януари 2006 г."
Както направените предложения, така и становището бе подкрепено с консенсус от всички народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, да прочетем и самата декларация.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам, господин председател.
Ето и самата декларация:
"Проект!
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Четиридесетото Народно събрание за спешни мерки срещу опасността от разпространяване на птичи грип на територията на Република България
Народното събрание на Република България, като:
- отчита наличието на зараза в съседни на България страни;
- изразява тревога от разпространението на болестта и увеличаване на болните от птичи грип в съседна Република Турция;
- отчита факта, че до момента в България няма огнища на зараза;
- приема отговорно резолюцията на Европейския парламент и предупрежденията на Световната здравна организация за опасността от птичи грип;
- подчертава необходимостта от прилагане на стандартите на Европейския съюз и Световната здравна организация за неразпространение на заразата от птичи грип,
ЗАЯВЯВА:
1. Подкрепя предприетите до момента от правителството на Република България действия за гарантиране здравето на хората и животните и за недопускане разпространението на заразата от птичи грип на територията на страната ни.
2. Министерският съвет да осигури пълна и достоверна информация за реалното състояние, необходимите количества ваксина, защитни облекла и апаратури и организация на продажбата им.
3. Специализираните държавни органи да предприемат конкретни мерки спрямо вноса на птици и птичи продукти, продажбата на открити пазари на птици и яйца, трансграничното движение на хора и превозни средства, наблюдение на територията на цялата страна и особено на вътрешните водоеми.
4. Министерството на образованието и науката, ръководствата на университетите, училищата и детските градини, Министерството на отбраната и военните поделения да разработят свои мерки за прилагане на санитарно-хигиенните изисквания и информиране за птичия грип.
5. Органите на местната власт в координация със специализираните държавни органи да разработят свои програми и предприемат действия срещу опасността от зараза от птичи грип.
6. Призовава Българския съюз на ловците и риболовците, организациите за защита на животните, екологичните организации чрез свои мерки и действия да подкрепят действията на държавните органи и активно да се включат в общата борба срещу опасността от зараза от птичи грип.
7. Призовава българските граждани незабавно да информират специализираните органи за всеки симптом за зараза от птичия грип."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност това е старата редакция на декларацията. Вие сте дали една оценка за предложенията, които възприемате.
Господин Калинов, заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че при така докладван доклада и така прочетена декларацията не е коректно пред Народното събрание изясняването на истинската ни воля по отношение на текста, който би следвало да гласуваме. Би следвало според мен да се прочете текстът, до който редакционно е достигнала комисията с консенсус, доколкото чета, че становището е прието с консенсус. Този текст, който ни се предлага като позиция. Това е първото, което искам да кажа.
Предлагам да бъде представен пред народното представителство този текст на декларация, който е приет в комисията, за да може да бъде гласуван от нас като народни представители. Това е първото.
Второто, според мен би следвало да се вземе отношение по декларацията, която беше внесена от колегите госпожа Капон и господин Абаджиев, която също беше предмет и би следвало да бъде предмет на обсъждане в комисията. По нея просто трябва да се вземе отношение.
Според мен начинът, по който бихме могли да процедираме по-нататък по приемането на декларацията, е следният: да бъде прочетен надлежно този текст, който комисията предлага да бъде текст на декларация на парламента, за да се гласува този текст от парламента. Но да се произнесем и по декларацията на колегите, тъй като те много скрупульозно и навреме бяха внесли – всъщност тяхната декларация е предмет сега да обсъждаме този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да изясним нещата, не тук да водим дълги и предълги дискусии по процедурата - кое е декларацията, кое не е декларацията.
Д-р Китов, моля Ви все пак да изясним на народните представители, пък и аз да си изясня – декларацията, която ни давате, има дата 12 януари 2006 г. Нека да даде разяснение д-р Китов.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Аз помня какво влезе в дневния ред. Аз съм направила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте да ги видим тези работи. Трябва да имаме декларация, постигнали сме съгласие, сега водим ненужни дискусии.
Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Господин председател, точката в дневния ред, гласувана от Народното събрание, е проект за декларация, внесен от народните представители Мария Капон и Димитър Абаджиев на 20 октомври 2005 г. Аз направих искане за вкарването на тази проектодекларация в дневния ред по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Парламентът подкрепи това мое предложение и точката в дневния ред е проект за декларация, внесен от двамата народни представители. Това е нещото, което можем да дебатираме. Върху него могат да се правят, разбира се, предложения за допълващи текстове или за отпадане, но точката в дневния ред, решението на парламента е именно този проект за декларация и никой друг, защото такава беше волята на парламента и тя не може да се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вярно е. Пред мен е дневният ред и действително пише това, което каза госпожа Михайлова – "Проект за декларация за спешни мерки срещу опасността от разпространяване на птичи грип на територията на Република България. Вносители – Димитър Абаджиев и Мария Капон. 20.10.2005 г."
Комисията въобще не се занимава с тази декларация, а с някаква друга.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията е предала становище от 27 октомври миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Преди всичко моля колегите народни представители, които са се заявили за изказване, да ме извинят, че настоях да взема думата, за да допълня обяснението, което даде госпожа Михайлова. Тя е напълно права, че така беше гласувана точката за дневния ред вчера в началото на пленарното заседание.
След почивката вчера, в хода на заседанието след 11,00 ч. аз направих консултации в пленарната зала с ръководствата на парламентарните групи, включително и на Демократи за силна България. Тогава съгласувахме следните няколко неща.
Първо, до края на пленарния ден вчера министърът на земеделието и горите да има възможност да информира Народното събрание с изложение, без дискусия, което стана.
Второ, да се обърнем към Комисията по здравеопазването с молба тя да проведе извънредно заседание, на което да разгледа декларацията, внесена от Демократи за силна България, и едновременно с това да има възможност да бъдат разгледани и други предложения за текстове в окончателния вариант на декларацията. Именно по тази линия са внесли своите предложения тримата народни представители – вносители на алтернативен текст.
Разговарях и с господин Китов – през почивката той прие днес от 11,00 ч. да има извънредно заседание на Комисията по здравеопазването, която да се опита да състави окончателен текст. Разбира се, очакването беше да има подготвителна работа, която да даде възможност на комисията в хода на половинчасовата почивка да приеме такъв текст. Комисията заседава малко по-продължително от почивката. Това го показа и поименната проверка, която направихме. Част от обявените за отсъстващи всъщност бяха на заседанието на комисията. Поне на мен ми се струва, че пред нас трябваше да има предложение за гласуване, както гласуваме при второ четене. Понеже декларациите се приемат с едно гласуване, тоест трябваше да има фиксиране на предложенията, които са разгледани от комисията, с мнение на комисията кое се приема и кое не и предложение за окончателна редакция. Ние с такъв текст сега не разполагаме.
Това е текстът, внесен от колегите Калинов, Боев и Цонев вчера. Текстът, който изчете господин Китов, е текстът, който тримата колеги бяха внесли вчера. Той не е прередактиран.
Господин председателю, намираме се пред ситуация, при която действително гласуването ще бъде до известна степен затруднено. Аз споделих с Вас една хипотеза в разговор, която не знам дали бихте искал да огласите. Трябва да преценим как да процедираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Д-р Китов, моля Ви, кажете тук от трибуната – това, което прочетохте, каква декларация е.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): На 27 октомври 2005 г. комисията е разгледала предложението за декларация на колегите Капон и Димитър Абаджиев и има становище. Вчера ставаше въпрос за нов проект. След като има становище, представено в деловодството на Народното събрание като решение на комисията, няма как то да бъде ревизирано от комисията. Бяха разгледани сега направените предложения за декларация, които всъщност са нова декларация. Ако трябва да бъдем точни, предложеният преамбюл е почти идентичен на преамбюла, направен от колегите Абаджиев и Капон. Няма как обаче да бъде разгледан втори път един и същи текст, след като има веднъж направено заседание и становище, което ви е представено по надлежния ред на 27 октомври 2005 г. Разгледано е само новото предложение, защото няма как двете да бъдат разгледани заедно, защото веднъж водещата комисия се е занимала с предното становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има декларация на народните представители Димитър Абаджиев и Мария Капон. То е отхвърлено от комисията на 27 октомври миналата година, дадено е становище. Сега имаме втора декларация по същия повод, внесена от Васил Калинов, Йордан Цонев и Бойко Боев на 11 януари 2006 г. Вие прочетохте тяхната декларация, така ли?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, защото другото становище го имате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние не гласуваме становище!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): В доклада има всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи комисията не излиза със свой проект.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Ето ви предложението на комисията. Чета ви окончателен текст:
“Преамбюл – аз го прочетох.
1. Остава същата.
Втората точка е с ново съдържание, дадено от доц. Великов и Ваньо Шарков.
“2. Препоръчва на Министерския съвет спешно да приеме актуализиран национален пандемичен план за създаване на адекватна организация за предотвратяване...”.
Трета точка е предложението на народния представител Борислав Китов.
Точка четвърта е предложението на народния представител Тодор Кумчев.”
Това е декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Абаджиев. Вие сте един от вносителите.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съм изненадан от това, което чувам от господин Китов. Според мен господин Пирински съвсем коректно разказа хронологията на събитията. Аргументите, които господин Китов сега изложи, трябваше да се кажат вчера, когато е приемана точката в дневния ред, като евентуално се отхвърли нашето предложение за влизане в дневния ред на тази декларация поради това, че е била отхвърлена преди това от комисията. След като е допусната в дневния ред, е трябвало да се намери някакъв компромис. Доколкото разбирам от господин Пирински, той е намерен. Проведени са консултации. Нашата декларация е допусната в дневния ред и на основата на нея е трябвало да се правят предложения по всеки текст и да получим доклад по тези предложения. Това беше нормално и коректно да разглеждаме днес. В дневния ред е декларацията, внесена от мен и госпожа Капон. Това разглеждаме днес, а не декларацията на колегите, внесена вчера. Затова нормално беше върху нашата декларация да има предложения, независимо, че е отхвърлена. Това е приело Народното събрание вчера, допускайки я в дневния ред.
Затова, господин председател, най-добре е да прекъснете заседанието и този пропуск да се поправи от комисията, като утре разгледаме отново проекта за декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народното събрание трябва да излезе единно, с една декларация! Тя трябва да се прочете и да я гласуваме.
Д-р Китов, кога ще се съберете?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Тя е готова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кое е готово?! Нали трябва да гласуваме и текста на декларацията на господин Абаджиев и госпожа Капон.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Те са обединени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как ще са обединени?! Има становище. Сега ще трябва да отхвърляме декларации.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Коректността изисква да кажем, че ако точката в дневния ред е “Обсъждане на проект за декларация на народните представители Мария Капон и Димитър Абаджиев”, ние разглеждаме тази декларация. По нея явно има отрицателно становище на Комисията по здравеопазване. Това отрицателно становище е факт. Има нова инициатива с нова декларация, но при така формулираната точка от дневния ред коректно е да кажем, че всички останали предложения, ако въобще ще влезем днес в режим на гласуване, могат да се гласуват единствено като заместващи текстове. Ако има готовност за това, да продължим работата си. Ако не, нека да имаме коректен доклад, но не в смисъл на това, че има инициатива как да изглежда тази декларация, а доклад, който да се оформи, като тези текстове се заместят с други текстове. Чисто формално нещата стоят по този начин.
Ако не завършим тази точка днес и утре, следващата седмица като точка в дневния ред могат да влязат и двата проекта за декларация и едва тогава бихме могли да се изправим пред хипотезата, която бе предложена – да бъдат поотделно гласувани и двете декларации. Ако ще спазваме правилника, пред себе си имаме текстовете на колегите Мария Капон и Димитър Абаджиев и предлагаме заместващи текстове към този основен вариант, или отлагаме разискванията поради патовата ситуация, в която се намираме, като следващата седмица можем да разгледаме и двата проекта за декларация, ако те бъдат приети за точки от дневния ред.
Понеже ситуацията в страната изисква спешни мерки, предлагам, ако е възможно, да продължим работата си, но предложенията да бъдат оформени коректно от водещата комисия като заместващи текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, обръщам се и към колегите, които първи са внесли декларацията още октомври месец, разбирате, че тук става една процедурна каша. Може ли комисията да ни прочете един общ текст?
Обръщам се към вносителя – госпожо Капон, Вие имате декларация. По процедура трябва да докладваме и Вашата декларация, да излезем със становище за нея и да я гласуваме. Ако Вие държите това, ще го направя.
Госпожо Капон, заповядайте. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Това, което се случва в тази зала, е безобразие. Става въпрос за живот на хора и ние бяхме в час с Европейския парламент. На 20 октомври 2005 г., в момента, в който и в комисия в Европейския парламент и в политически групи течеше резолюция за проблемите с птичия грип, ние като евронаблюдатели направихме една проектодекларация. Аз съм взела становището на Комисията по здравеопазването от 27 октомври, в която в присъствието на министър Гайдарски ни убеждават как няма никакъв проблем. Едва ли не ние някакви смешни евронаблюдатели искаме България да е в час.
Да, господа управляващи, България е точно толкова в час, колкото и вашата декларация три месеца по-късно. Най-важното обаче в момента е да се приеме такава декларация, за да има спешни мерки. Ама не ние да подкрепим правителството, както е дадена декларацията от мнозинството, а правителството да ни се отчита, за да знаем, че смъртта е на ръба на границата на България. За това става въпрос. И си мисля, че е безобразие вие да внасяте просто друга декларация, за да не са двама депутати от опозицията. Това е наистина политизация с нещо, което аз наричам живота на собственото ми дете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика – госпожа Първанова. Заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо Капон, искрено се учудвам на това, което казвате, тъй като Вие изобщо не присъствахте на заседанията на Комисията по околна среда, сигурност на храните и здравеопазване на комисията в Европейския парламент. Така че Вие няма откъде да знаете какво се случи, тъй като това бяха поредица от дебати. Точно нашата комисия с участието на евронаблюдателите, които присъстваха на тази комисия, съставихме текста, който беше по-късно дебатиран в Европейския парламент, на което заседание Вие също не присъствахте. След това просто взехте от сайта на парламента въпросната резолюция, преведохте я и донесохте една част от нея тук. Ако бяхте присъствали на всичките заседания и на всичките дебати както на комисията, така и на парламента, щяхте да чуете какво казват комисарят Киприано и председателят на комисията. Щяхте да знаете, че, първо, няма нито епидемия от обикновен грип, нито пандемия от обикновен грип, нито пък има възможност птичият грип да започне да се предава от човек на човек, нито се е случвало така да се комбинира с човешкия грип, че да се превърне в страхотната пандемия, която застрашава Вашите деца. Така че, ако всичкото това нещо бяхте го чули, щяхте да разберете, че Резолюцията на Европейския парламент по предложение на Комисията по здравеопазването в този Европейски парламент се заключи във това да се направи една препоръка към съответните министерства на здравеопазването на страните членки и присъединяващи се, които да вземат мерки за обмяна на информация с Европейския център по контрол на заразните заболявания. Това е направено както от Министерството на здравеопазването, така и от Министерството на земеделието и горите. И дотук се приключиха всички мерки.
Всичко останало – дали една или друга политическа сила ще предприеме инициативата, е вече въпрос на решение на този парламент, но аз не мисля, че птичият грип може да бъде червен, син, зелен или друг. Той може да бъде само една инициатива на Европейския парламент, една инициатива на българския парламент, която има за цел да покаже съпричастност. Това беше изтъкнато и в Европейския парламент – че целта на тази резолюция е чиста PR-акция за успокояване на паниката сред населението. Нищо друго. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – Борислав Великов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Използвам процедурната хватка на репликата, за да предложа на колегите Капон и Абаджиев нашето извинение, че може би трябваше по друг начин да оформим доклада и да предложа на уважаемия председател на комисията, ако той не възразява, и на другите колеги да приемем, че докладът би трябвало да бъде относно проекта на декларацията на Капон и Абаджиев. След това, имайки предвид, че ние свършихме доста работа в Комисията по здравеопазването в продължение на два часа – от 11,00 ч., да разгледаме текстовете, които той предложи, като заместващи декларацията “Капон-Абаджиев”. Защото в крайна сметка това, което каза и д-р Първанова, също е вярно. Важно е според мен да има декларация на Народното събрание по този въпрос и е добре тази декларация да бъде гласувана днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – д-р Кумчев. Заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина напрежението е доста сериозно поради някои обективни, според мен, и субективни недоразумения. Но, госпожо Капон, искам да Ви уверя, че в продължение на два часа Комисията по здравеопазването разгледа всичко внимателно, разгледа дори и проекта, който е гледан преди три месеца и за който има отрицателно становище по онова време. Така че в присъствието на заместник-министъра на здравеопазването, на директора на Ветеринарната служба към Министерството на земеделието и горите се стигна до едни алтернативни текстове или заместващи текстове.
Уважаеми колеги, ако нямате нищо против, предлагам да гласуваме заместващите текстове. Те не са много, това е работа буквално за три минути, така че да приемем текст по текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, имате право на дуплика. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Първанова, ние на политически групи също разглеждаме материалите, които са от всички комисии. Така че мисля, че Вие не сте чели нашата декларация, защото днес тя наистина, господин Кумчев, не е била разглеждана. Ако е била разглеждана преди три месеца, ще помоля някой от колегите ми също да каже до каква степен. Но си мисля, че ако прочетем нашата декларация и вашата декларация, кой знае каква разлика по същество няма, за да бъда обвинявана, че едва ли не ние с господин Абаджиев сме преписвали някакви декларации и така нататък. Тук става въпрос само за едно. Дайте да намерим най-доброто решение – ако трябва да заседава комисията, да направим корекция в текстовете и просто да бъде приета такава декларация. Не виждам никакъв проблем с това, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правите процедурно предложение да заседава комисията и да се направи обща декларация.
Д-р Китов, тяхната декларация също трябва да бъде прочетена, трябва да бъде прочетено и становището на комисията от 27 октомври 2005 г.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, общата декларация е възможна при положение, че вносителите на двете декларации присъстват. Комисията е дала становище по отношение на проекта за декларация на госпожа Капон и господин Абаджиев. Госпожа Капон влезе в заседанието със закъснение. След като има едно становище, след като има втори проект, разпределен от председателя на Народното събрание като нов проект, ние няма как да ги гледаме заедно, защото едното вече е гледано. Ако дотогава едното не беше гледано, задължително щяхме да гледаме и двете заедно. Но има нов разпределен проект. Как може комисията да се връща на старото?! Не може!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Но в залата може.
БОРИСЛАВ КИТОВ: В залата е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прочетете каквото имате пред Вас.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по здравеопазване относно проект на Декларация за спешни мерки срещу опасността от разпространение на птичия грип на територията на Република България, № 554-03-2, внесен от Димитър Абаджиев и Мария Капон на 20 октомври 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27.10.2005 г., Комисията по здравеопазване разгледа проект за Декларация за спешни мерки срещу опасността от разпространяване на птичи грип на територията на Република България, внесен от народните представители Димитúр Абаджиев и Мариÿ Капон.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. Гайдарски, директорът на НЗОК д-р Иван Букарев, представители на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България.
Законопроектът беше представен от доц. Васил Паница, който подчерта, че предлаганият проект за декларация отразява изцяло препоръките на Европейския съюз, отразени в проекта на Резолюция на Европейския парламент за Стратегия против грипната пандемия и по същността си показва съпричастността на Република България към мерките, предприемани от Европейския съюз.
Министър Гайдарски представи мерките, взети от Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите за превенция на птичия грип и за минимизиране на евентуалните щети при разпространението му, като посочи, че са предприети всички необходими действия с цел да не се допусне разпространението на вируса на територията на страната. Професор Гайдарски информира Комисията по здравеопазване за дейността на Националния кризисен щаб, сформиран със заповед на министър-председателя като оперативен орган за превенция на грипната епидемия. Той представи основните моменти от разработения национален план.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването приеха като цяло, че предлаганите в проекта за декларация мерки вече са предприети от компетентните институции и са в процес на реализиране.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с два гласа “за”, един глас “против” и дванадесет гласа “въздържали се”, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да не подкрепи проекта на Декларация за спешни мерки срещу опасността от разпространение на птичия грип на територията на Република България, внесен от народните представители Димитúр Абаджиев и Мариÿ Капон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, давам Ви думата, за да ни помогнете да излезем от положението.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Ние с господин Абаджиев решихме, че е безобразие това, което се случва в залата. Ние ще оттеглим нашата декларация, тъй като смятаме, че от страна на мнозинството все пак нашата идея беше подкрепена по начин, по който те сами са решили.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Няма спор.
МАРИЯ КАПОН: Лесно е след три месеца да вземате пример от нас. Добре е обаче и по всички други проекти на Европейския парламент и на Европейския съюз да го правите, защото времето ви изтича!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи основната декларация от 27 октомври 2005 г. е оттеглена. Следователно остава декларацията, която щеше да бъде като заместваща и която става основна, с предложенията на комисията.
Има думата за изказване господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Ще направя коментар по текста, който прочете преди малко доц. Китов, тоест по становището на Комисията по здравеопазване от 27 октомври 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но декларацията е оттеглена! Тя вече е извън предмета на разглеждането.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Все пак тя трябва да се коментира. Не може доц. Китов да прочете декларацията и никой да не вземе отношение. Ще кажа две думи по нея.
Министър Гайдарски е казал, че са предприети всички мерки за предотвратяване разпространението на птичия грип, тоест всичко е направено. Информирал е Комисията по здравеопазване, че има Национален кризисен щаб, сформиран със заповед на министър-председателя като оперативен орган. Представил е основните моменти по тъй-наречения Национален пандемичен план. Забележете, по-голямата част от членовете на Комисията по здравеопазване са приели, че всички мерки от компетентните институции са предприети и са в процес на реализиране. Защо два месеца и половина след това, след като всички мерки са предприети, искате ново решение? Защо? Някой тогава е излъгал! Министър Гайдарски ли? Някой е подвел комисията. Тогава всичко е било наред и е отхвърлена декларацията на госпожа Капон и господин Абаджиев. И сега ви идва наум, че трябва ново становище, нова декларация! Моля, някой тогава е излъгал и това е министърът на здравеопазването! Тук е записано, че всичко тогава е наред и няма нужда от декларация. Сега обаче имало нужда, отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Няма да влизам в дебат по темата. Предлагам да приемем заглавие на декларацията: “Декларация на Четиридесетото Народно събрание за спешни мерки срещу опасността от разпространението на птичи грип на територията на Република България”.
По-нататък предлагам следния заместващ текст:
“Ние, народните представители в Четиридесетото Народно събрание, отчитайки опасността от разпространението на заразна инфлуенца по птиците, изразявайки загрижеността от темповете, с които болестта се разпространява в съседни на България страни, намирайки за изключително сериозни потенциалните възможности за пренасяне на заразата в страната чрез прелетните птици поради географското положение на България, съвпадащо с няколко коридора на прелетните птици, съблюдавайки директивите и стандартите на Европейския съюз и Световната здравна организация, заявяваме:”
Това са заместващи текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте сега да гласуваме, ако нÿма изказваниÿ, наименованието и преамбþла, за да из÷истим тези текстове и после ùе преминем по отделните то÷ки.
Има ли други народни представители, които желаÿт да се изкажат по сúдúржанието на деклараöиÿта и преамбþла?
Заповÿдайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодарÿ, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, пúрво искам да благодарÿ на господин Абаджиев и госпожа Капон, ÷е оттеглиõа теõниÿ текст и отпуøиõа вúзможността да бúде приет текстúт на деклараöиÿта, важно е това ÷исто проöедурно, имам само една редакöионна бележка.
Обрúùам се кúм народните представители да имат милост кúм бúлгарскиÿ език, понÿтието “потенöиални вúзможности” молÿ да го премаõнем и текстúт да стане: “намирайки за изклþ÷ително сериозен риска от проникване на заразата”, тúй като знаете, ÷е на приемни изпити за това се пиøат двойки.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от мÿсто): Заùото думата “риск” е бúлгарска!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Малко по-приемливо е от “потенöиални вúзможности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да. Разбира се, тук не са “пролетни”, а са “прелетни”.
Господин Абаджиев, заповÿдайте. Хайде, пак казвам, да се сúсредото÷им само на заглавието и преамбþла.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): По сúдúржанието на проекта за деклараöиÿ всúùност усилиÿта на колегите, които са ÿ внесли, не представлÿва ниùо друго, освен присвоÿване на идеÿта, коÿто имаõме. Но за сúжаление за пореден пúт показаõте, ÷е нÿмате идеÿ, нÿмате сили наистина, когато има такива проблеми, Народното сúбрание да даде силни посланиÿ.
Вие не само ÷е сте присвоили идеÿта, но сте ÿ и влоøили. Всúùност единственото твор÷ество, което сте проÿвили, е т. 1 от новата деклараöиÿ, в коÿто сте вклþ÷или текст, ÷е “подкрепÿме предприетите до момента от правителството мерки”. Ако ние ги подкрепÿме, тогава какúв е смисúлúт от тази деклараöиÿ? Нали смисúлúт беøе да се задúлжи правителството да предприеме определени мерки?! То да се от÷ита, ние да дадем своето послание.
Парламентарната група на Демократи за силна Бúлгариÿ не може да подкрепи деклараöиÿта именно заради този текст, заùото той обезсмислÿ всúùност посланието на Народното сúбрание. Ако вие искаõте действително Народното сúбрание да излезе с единно становиùе, нÿмаøе да проÿвите това безсмислено твор÷ество в т. 1. Благодарÿ ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не сме минали кúм т. 1, но, разбира се, тÿ е вúв врúзка и с преамбþла.
Сега по преамбþла и наименованието на деклараöиÿта има ли становиùа? Нÿма.
Зна÷и гласуваме заедно с третото тире, както беøе казано тук: “намирайки за изклþ÷ително сериозен риска от проникване…”, и нататúк, както е по сúдúржанието.
Молÿ да гласуваме за наименованието на деклараöиÿта и преамбþла.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 1, вúздúржали се 2.
Наименованието на деклараöиÿта и преамбþла са приети.
Има то÷ки, които се приемат от комисиÿта, и има други сúс заместваù текст.
Господин Китов, да про÷етем тук öелиÿ текст – “заÿвÿва:”, и какви всúùност са заместваùите текстове, които комисиÿта предлага.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
“1. Подкрепÿ предприетите до момента от правителството на Република Бúлгариÿ действиÿ за гарантиране здравето на õората и животните и за недопускане разпространението на заразата от пти÷и грип на териториÿта на страната.
2. Препоръчва на Министерския съвет спешно да приеме актуализиран национален пандемичен план за създаване на адекватна организация за предотвратяване и ограничаване на заболеваемостта и намаляване на смъртността от евентуален пандемичен грип.
3. Министерският съвет да осигури пълна и достоверна информация за реалното състояние, необходимите количества ваксина, защитни облекла и апаратура.
4. Министерство на финансите съвместно с Министерство на земеделието и горите и Министерство на здравеопазването да обезпечат финансово осъществяването на действията по Националния пандемичен план при строг контрол и ефективност на разходите.”
Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Агов, имате думата, разбира се.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Преди да ми я дадете, обаче, господин председателю, и затова не си слагам картата и моля за извинение, кажете ми в какъв режим се изказваме – в закон на второ четене или в закон на първо четене, тоест с колко време разполагаме? Пет минути на точка ли или пък…? Кажете ми точно, за да знам колко да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние ще Ви слушаме, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Не, кажете ми, господин председателю, по какви правила говорим след цялата тази бъркотия, защото наистина изпитвам неудобство да съм народен представител пред такъв тежък проблем в страната и да трябва да водим такава нелепа процедурна препирня.
Но както и да е. Аз ще си определя правилата, след като Вие не ги определяте, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Определям ги. Те са определени в правилника. Член 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание казва: “Решения, декларации и обръщения се приемат на едно четене.”
Така че имате възможност.
АСЕН АГОВ: Добре. Ето сега има яснота.
Господин председателю, няма да се връщам на цялата история. Във всеки случай обаче имаше една навременна инициатива на народните представители Капон и Абаджиев, отхвърлена без сериозни аргументи, както разбирам от становището на комисията от 27 октомври, и сега изведнъж препотвърдена необходимостта от нов документ, внесен от колегите Калинов и други народни представители.
Идва обаче следният въпрос. Аз съм бил автор на доста проекти за декларации в няколко народни събрания. Бил съм автор на декларации, когато сме били в мнозинство. Най-сигурният начин да не се постигне консенсус по една декларация е да се иска от опозицията да подкрепя правителството.
Затова категорично отказвам да подкрепя тази първа точка. Вие в момента като мнозинство правите политическа провокация, изземвайки веднъж инициативата на опозицията, внесла декларацията на 20 октомври, и в момента я притискате или да подкрепи правителството, или да отхвърли текста на декларацията. Казвам ви: това е наистина провокация!
Оттеглете си първата точка като комисия, за да може наистина да се вземат онези мерки, които истински вълнуват хората! Представете си как изглежда тази добавка в днешното пленарно заседание в очите на хората, които се притесняват от птичия грип! Като едно абсолютно безобразие!
Затова, господин председателю, моят призив към мнозинството е: оттеглете първа точка, не притискайте опозицията да подкрепя правителството, ако не искате да има наистина възприятие на провокация и отказ от един консенсус по мерките за борба с птичия грип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Най-напред реплика. Заповядайте за първа реплика, господин Великов.
Госпожо Първанова, Вие за изказване или за реплика? Да вървим по текста, защото спорната т. 1 ще се подложи на отделно гласуване. Ние гласуваме текстове сега и нека да се изказваме по тях, ако имаме предложения.
Имате думата, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Една кратка реплика – аз разбирам колегата Агов и неговата парламентарна група. Те искат да направят своите политически изказвания по повод тази точка и изобщо, но ако те бяха присъствали на заседанието на Комисията по здравеопазването, а дори и от вчерашното изказване и изслушване на министър Кабил беше ясно, че предприетите мерки към момента са добри и епизиотичната обстановка в България е на добро ниво засега. Вярно е, че в момента ни застрашава по-скоро една панзоотична опасност и риск, но може би не и пандемия.
В този смисъл мисля, че ние можем да подкрепим предприетите, особено от Министерството на земеделието и горите и по-специално от Националната ветеринарно-медицинска служба, мерки, тъй като те към момента действително гарантират здравето на хората и животните и не допускат разпространение на заразата – благодарение на повишения контрол, благодарение на всички санитарно-хигиенни изисквания, които естествено се вземат и от Министерството на здравеопазването. Така че не мога да се съглася, че тази точка не може да бъде подкрепена дори и от представителите на опозицията в пленарната зала.
Разбира се, трябва да призная и тук, както и преди малко се опитах, че госпожа Капон и господин Абаджиев, а и другите колеги, които още тогава са искали да се приеме такава декларация, са имали известно основание. Ако тогава ние не сме оценили положението като много тревожно, за да може Народното събрание да се изкаже по подходящ начин, то сега безспорно моментът е такъв и затова сега действително такава декларация трябва да има, което и правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Агов, истински мерки поискахте. Аз мисля, че истинските мерки ги предложи Жириновски вчера. Той искаше да изкара армията и да спре прелетните птици. При 40-хилядна българска армия няма да можем да изпълним тези истински мерки. Затова смятам, че мерките, предприети от Министерския съвет и специализираните органи, са достатъчни – дори малко пресоляват манджата. Дори отиваме към създаването на психоза.
Затова моля ви, нека да приемем тези мерки и тези текстове, които са подадени от нас. Те в никакъв случай не ни поставят в някакво привилегировано положение като мнозинство. Те просто показват нашата загриженост и нашето отношение към проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Агов, имате думата за дуплика.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Няма да обсъждам Жириновски, разбира се!
Във всички случаи обаче, помислете! Във всички случаи, помислете! И утре, ако избухне епидемия, колко струва изречението: “Подкрепя досегашните мерки на правителството”? (Реплики от КБ.)
Утре може да избухне! Никой в тази зала не може да гарантира, няма човек, който ще каже: “Мерките са достатъчни, за да няма епидемии!” Няма такъв човек до момента, нали?
Отгоре на всичко не е работа на парламента да се занимава да подкрепя мерките на правителството. Парламентът може да изисква правителството да извърши определена работа, тоест да насърчи правителството да продължи мерките, които е взело досега, но не на всяка цена да подкрепи тези мерки. Защото ви казвам: утре, носите ли колективна отговорност, ако наистина избухне епидемия? Помислете малко! Колко струва тази декларация на подкрепа при едно друго развитие? Нищо не струва! Колкото струваше и отказът да се подкрепи декларацията на Капон-Абаджиев преди два месеца и половина. Толкова! Нищо повече!
Ето затова ви призовавам: дайте разумно да помислим, да се откажем от това изречение и да препоръчаме всичко онова, което се съдържа по-нататък в текста. Иначе, ще трябва да гласуваме точка по точка и във всички случаи консенсусът, който е необходим на обществото, няма да бъде постигнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, в процедура на гласуване сме. Гласувахме наименованието и преамбюла, както ни е известно. Сега трябва да гласуваме четирите точки, които ви се предлагат. Могат да се правят изказвания само за редакционни бележки или за отпадане. Не можем да подновяваме още веднъж дебатите по същество.
Вие предложихте, господин Агов, точка 1 да отпадне.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвършено накратко ще кажа. Ще се съглася, че ако смисълът на тази декларация се свеждаше до тази първа точка, с която се подкрепят действията на правителството досега, тя би била безсмислена. Но смисълът на декларацията не се свежда до първа точка. Смисълът на декларацията е във втора точка, в трета точка – където се препоръчват много и много конкретни неща, но всяка една препоръка е коректна само тогава, когато се основава на оценка на това, което заварва към този момент. Точно това казва първа точка. Тя е много необходима.
Вие предполагам не разглеждате една обстановка, свързана с птичия грип, като някаква константа. Разбира се, че има динамика. Във връзка с развитието на процеса, слава Богу, в държави около нас са и тези препоръки. Препоръките са повече от конкретни: Министерският съвет да приеме актуализиран национален пандемичен план; да създаде адекватна организация за предотвратяване и ограничаване на заболеваемостта. И следва: Министерският съвет да осигури пълна и достоверна информация за реалното състояние на своите граждани, разбира се. И забележете, задължава Министерството на финансите съвместно с Министерството на земеделието и горите с финансовото обезпечаване. Има ги всички класически реквизити на едно управление на процеса – план и задължение за финансово обезпечаване.
На вас ли трябва да казвам, че независимо че това е декларация, препоръките на висшия орган в една държава, парламентът, имат характер на задължително предписание. Прощавайте, но всичко друго е популизъм!
Предлагам да се ориентираме към гласуване на конкретните текстове, предложени от господин Калинов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Освен предложението за отпадане, аз внасям още едно предложение – за редакция на текста по т. 1: “Задължава правителството на Република България да продължи действия за гарантиране здравето на хората и животните и за недопускане разпространението на заразата от птичи грип на територията на страната ни”.
Аз също няма да гласувам в подкрепа на това правителство.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е решение, госпожо Капон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Първанова, заповядайте за изказване само по тези четири точки.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Господин председател, аз не считам, че има някакъв проблем с първа точка, тъй като по същество подкрепя действията на правителството, които всъщност са продиктувани от международните споразумения на България във връзка с особено опасни инфекции, а в случая - обществено опасни зарази и заболявания. Това са задължения, които произтичат и от мерките, предприети от Европейския център за контрол на заразните заболявания. Оттам – Резолюцията на Европейския парламент имаше за цел да подкрепи правителствата в инициативата им да спазят тези мерки. Следователно нашето правителство не прави нищо по-различно и инициативата на управляващите не е политическа, а е инициатива, продиктувана от международен аспект.
Следователно тук не става въпрос изобщо за подкрепа на правителството по принцип. Така че не мисля, че това създава проблем.
По отношение на т. 2 бих искала да направя следната редакционна поправка. Тъй като преди малко Министерският съвет прие въпросния актуализиран Национален пандемичен план, предлагам да отпадне думата "приеме" и да се замени с "приведе към изпълнение", тъй като той току-що е приет.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Не може да се привежда в изпълнение.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Тук трябва да се приведе към изпълнение изработването на плана, а не изпълнението на плана. Трябва да напише този план. Той току-що го прие. Следователно трябва планът и организацията към него да се сведе към съответните регионални служби…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте ми текста и ще го подложа на гласуване.
Има думата народният представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Националният пандамичен план не действа само по време на пандемия. В Националния пандемичен план са разписани задълженията, които има всяка една институция в България не по време на пандемията, а напротив, в междупандамичните периоди или преди опасност от пандемия. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Докторите не са Ви виновни, господин Миков, и недейте да се обръщате към мен по тоя начин, най-малкото, защото сме от един край, ако не нещо друго.
Предложението, което направи госпожа Първанова, ако може да го прочетете още веднъж – "Правителството да приведе в изпълнение разписаните мерки и действия в приетия Национален пандемичен план".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, дайте текст. Как да гласуваме нещо, ей така? (Реплики от КБ.)
ВАНЬО ШАРКОВ: Вземете прочетете тоя пандемичен план, за да видите какво пише вътре, защото вие говорите, че няма болест. Има действия, които трябва да бъдат предприети, независимо от това, че в момента в България няма такова заболяване. Това са действия, разписани от Световната здравна организация, а не измислени от някой от вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шарков, виждам, че Вие сте специалист. Дайте ми с госпожа Първанова крайният текст и аз ще го подложа на гласуване, защото Вие сега, освен това, което каза госпожа Първанова, предложихте и още нещо.
Дайте текста, ще го прочета и ще го гласуваме.
Уважаеми народни представители, предлагам да преминем към гласуване. Гласуването ще бъде точка по точка. Един може да подкрепи една точка, друг – да не подкрепи. По този начин, господин Агов, и вашата парламентарна група, респективно и Вие, ясно ще изразите Вашето становище и по т. 1. Ще подложа на гласуване и предложението на госпожа Капон като заместващ текст.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Асен Агов за отпадане на т. 1.
Гласували 116 народни представители: за 39, против 74, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Асен Агов за отпадане на т. 1 не се приема.
Преминаваме към гласуване предложението за заместващия текст на народния представител Мария Капон, която прочете текста тук: "Задължава правителството на Република България да продължи действията си …", и нататък текстът продължава.
Подлагам на гласуване като заместващ текст предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 125 народни представители: за 37, против 81, въздържали се 7.
Това предложение на народния представител Мария Капон не се приема.
Подлагам на гласуване основния текст на т. 1.
Гласували 128 народни представители: за 93, против 33, въздържали се 2.
Предложенията и редакционната добавка по т. 2 са приети.
Подлагам на гласуване направените предложения по т. 2, както и редакционната добавка от народните представители Антония Първанова и Ваньо Шарков. Чета:
"2. Препоръчва на Министерския съвет да приведе в изпълнение предвидените в Националния пандемичен план мерки за създаване на адекватна организация…", и нататък текстът продължава.
Гласували 104 народни представители: за 77, против 13, въздържали се 14.
Предложението и редакционната добавка по т. 2 са приети.
Подлагам на гласуване цялата т. 2 с вече гласуваните редакционни добавки в текста.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Точка 2 е приета.
По т. 3 и 4 не бяха направени предложения. Предлагам да ги гласуваме заедно.
Моля, гласувайте текстовете на т. 3 и 4.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Точки 3 и 4 са приети, а с това е приета и Декларацията на Четиридесетото Народно събрание за спешни мерки срещу опасността от разпространяване на птичи грип на територията на Република България.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Днес Вие напомнихте на народното представителство, че парламентарните комисии не могат да заседават, когато има пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, така е.
АТАНАС АТАНАСОВ: В настоящия момент заседава Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и приема текстове от Закона за МВР. Ще Ви моля да се прекрати заседанието и да се обезсилят приетите текстове, защото това е в нарушение на правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисиите, които днес са насрочили заседания, ще започнат от 15,30 ч. Не може да заседават комисии, когато заседава парламентът. Това е изрично отбелязано в правилника.
Няколко съобщения, уважаеми колеги:
Утре ще има парламентарен контрол, който ще започне от 9,00 ч. Както днес се уточнихме, ако има готовност, ще можем да изберем комисията.
Утре ще отговарят министър-председателят Сергей Станишев, министърът на външните работи, министърът на образованието, министърът на околната среда и водите, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на културата, министърът на администрацията и административната реформа, министúр Румен Ов÷аров, министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Това съобщение е във всяка парламентарна група и можете да видите поредността, по която ще отговарят министрите. Разбира се, първи ще отговаря министър-председателят.
Комисията по европейска интеграция ще заседава на 12 януари 2006 г. от 15,30 ч. в зала № 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Заседанието утре ще бъде от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,06 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов