Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Димитър Стоянов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум, обявявам заседанието за открито. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Съгласно решението на Народното събрание днешният пленарен ден е посветен на парламентарния контрол. Решението беше взето във връзка с това, че в края на миналата година, за да изпълним своята законодателна програма, трябваше да жертваме един редовен парламентарен контрол, предвиден за последния петък на миналата година.
Преди да пристъпим към самия процес на въпроси и отговори, позволете първо да обявя новопостъпилите питания и след това да ви предоставя постъпилите писмени отговори.
В периода от 20 декември до 13 януари са постъпили следните нови питания на народни представители към членове на Министерския съвет:
Питане от народния представител Минчо Христов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно основните макроикономически параметри, касаещи състоянието на българската икономика през 2005 г.
Питане от народния представител Николай Михайлов към Румен Петков – министър на вътрешните работи, относно противодействие на престъпления, свързани с движими паметници на културата.
Питане от народния представител Бойко Великов към Даниел Вълчев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно действията на Министерството на образованието и науката след приемането на мерките във връзка с трагедията в р. Лим и решенията на Временната анкетна комисия към Тридесет и деветото Народно събрание.
Питане от народния представител Филип Димитров към Сергей Станишев - министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за осигуряване на публичен достъп до архивите на репресивния апарат на комунистическия режим в периода 1944-1989 г.
Питане от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно административен капацитет за усвояване на средства.
Питане от народния представител Яне Янев към Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа, относно намеренията на министъра да въведе “административен борд”.
Постъпили са писмени отговори на въпроси от народните представители от:
- министър-председателя на Република България Сергей Станишев до народния представител Атанас Атанасов;
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин до народния представител Даринка Станчева;
- министъра на финансите Пламен Орешарски до народния представител Донка Михайлова;
- министъра на транспорта Петър Мутафчиев до народния представител Румен Такоров;
- министъра на отбраната Веселин Близнаков до народния представител Бойко Великов;
- министъра на вътрешните работи Румен Петков до народния представител Филип Димитров;
- министъра на вътрешните работи Румен Петков до народния представител Атанас Папаризов;
- министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров до народния представител Маруся Любчева;
- министъра на финансите Пламен Орешарски до народния представител Евгения Живкова;
- министъра на културата Стефан Данаилов до народния представител Ненко Темелков;
- министъра на вътрешните работи Румен Петков до народния представител Йордан Бакалов;
- министъра на отбраната Веселин Близнаков до народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова до народния представител Евдокия Манева;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров до народния представител Евдокия Манева;
- министъра на земеделието и горите Нихат Кабил до народния представител Евдокия Манева;
- министъра на транспорта Петър Мутафчиев до народния представител Христо Кирчев;
- министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров до народния представител Георги Димитров.
Преминаваме към същинския:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Въпрос от народния представител Филип Димитров до министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно позицията на правителството във връзка с изтеглянето на българския военен контингент от Ирак.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Въпросът ми, разбира се, е безнадеждно дезактуализиран, защото каквото имаше да се направи по темата, вече е направено или по-скоро не е направено. Проблемът обаче е в това, че Вашият отговор все пак би могъл да ни помогне поне постфактум да си обясним мотивите и смисъла на поведението на правителството.
Става дума за това, че българското правителство, вместо да заяви ясна воля да продължи своята мисия в Ирак, започна една дълга история на приказки за оттегляне и хвърляне прах в очите на българските избиратели под една или друга форма с ясното съзнание, че едно изтегляне на българския контингент от Ирак, първо, няма да бъде изтегляне в пълния смисъл на думата. Виждаме, че пак продължаваме да участваме по някакъв начин. Второ, ще предизвика компенсаторно поведение на други места, които са ни по-малко познати, в които имаме по-малко добра репутация – говоря за Афганистан, в които има по-големи рискове и които струват на българския данъкоплатец повече пари, тъй като, както е добре известно, операцията в Ирак се финансира изцяло с помощта на Съединените щати, докато в операцията в Афганистан ние ще има да понесем доста сериозни разноски.
Най-важното обаче е, че по този начин вие се отказахте от възможността да извлечете реални ползи за българската държава по отношение на големите претенции, които имаме спрямо Ирак.
Питам се: извън вашето намерение да хвърлите прах в очите на част от собствените си избиратели, на които разказвахте колко е важно да се махнете от Ирак и ето на, сега го правите, от гледна точка на интересите на българската държава, давате ли си сметка, че вие накърнявате тях, накърнявате позицията на Българската армия, изправяте българските военнослужещи, макар и доброволци, в ситуация, която е по-трудна за тях, и в крайна сметка резултатите за България от вашето политиканстване са негативни, а не позитивни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Решението на Народното събрание от 29 май 2003 г. за участие в четвъртата фаза от кампанията, провеждана в Ирак, която се нарича "Стабилизиране и възстановяване", беше взето от предишното Народно събрание на основата на Резолюция 14-83 на Съвета за сигурност на ООН. В изпълнение на това решение Република България се включи в стабилизирането и възстановяването на Ирак след края на военните действия срещу режима на Саддам Хюсеин, като изпрати, както знаете, пехотен батальон от Българската армия в състава на многонационалната дивизия "Център-юг" под полско командване със задачата да осигурява реда и да помага за възстановяването на граждански обекти.
На 5 май миналата година Народното събрание в предишния му състав прие решение, за което Вие, съдейки по въпроса, който задавате, навярно не знаете, тъй като сте народен представител отскоро в състава на новото Народно събрание. В него става дума за намаляване на броя на българските военнослужещи в Ирак, които да бъдат изтеглени от тази страна с приключването на политическия процес, определен от Резолюция 15-46 за края на м. декември 2005 г. Съгласно това решение в периода от 20 до 30 декември 2005 г. българските офицери, сержанти и войници се завърнаха в нашата страна, стъпвайки на решението на предишното Народно събрание.
Тук е мястото да отбележа изключително положителната оценка за българското участие, дадена както от нашите коалиционни партньори, така и от иракските официални власти. Противно на това, което твърдите Вие, с прекратяването на участието на нашия пехотен батальон приносът на България в процесите на възстановяването на сигурността и стабилизирането в Ирак не се изчерпва.
Между другото, самият аз много пъти съм заявявал, че България не бива и не може да се дезангажира от процесите в Ирак и че нейният национален интерес повелява участието й в стабилизирането и възстановяването на тази страна. Но това човек може да знае само ако редовно следи най-малко медиите.
В потвърждение на тази позиция български офицери продължават участието си в мисията на НАТО за обучение на иракските сили за сигурност. Нашата страна оказва помощ по линия на международните донорски конференции. Изразили сме готовност да обучаваме иракски военни и цивилни специалисти в България.
Със споменатото решение на Народното събрание на правителството беше възложено да води преговори с коалиционните партньори относно бъдещото участие в процесите за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак. Тези преговори се водят от м. октомври миналата година и в резултат на тях ни бяха предложени няколко варианта за участие. При оценка от наша страна на всеки един от вариантите се отчитат множество фактори, сред които нашите възможности за изпълнение на предлаганите мисии, степента на риска при всяка една от тях и приносът към усилията на международната общност. След приключването на консултациите със САЩ Министерският съвет ще внесе в Народното събрание проект на решение относно по-нататъшното ни участие. Българският принос в процесите на укрепване на сигурността в Ирак ще продължи в съответствие с решенията на нашите национални компетентни държавни институции и в зависимост от бъдещи решения на иракското правителство и резолюции на Съвета за сигурност на Обединените нации.
Във въпроса Ви, уважаеми господин Димитров, се прави опит да се представи участието ни в операцията на НАТО в Афганистан като контрапункт на участието в Ирак или обратно, което издава лошо познаване на проблематиката, а това не говори особено добре за политик от Вашия ранг.
Изисква се сериозна подготовка и не би трябвало аз да Ви обяснявам, че политическата целесъобразност и основанието за участието във всяка една от двете операции са различни. Участието ни в Ирак е отговор на нашата страна на призива, съдържащ се в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и е принос към усилията на международната общност за противодействие на тероризма. Участието на България в операцията ИСАФ на НАТО в Афганистан е изключително важно за алианса и е израз на нашата съюзническа политика и поетите ангажименти и принос към борбата с тероризма и другите заплахи за мира и сигурността. Финансовите средства за военно участие в международни операции, които Вие споменавате във Вашия въпрос, господин Димитров, са наистина силно ограничени, но се надявам да сте в състояние да разберете, че те не могат да бъдат и не са единственият критерий за участие или неучастие в една или друга операция, както Вие имплицирате. При разглеждането на въпросите за участието на нашата държава правителството взима предвид националните интереси на страната, актовете на ООН, общата съюзническа политика, военнотехническите и хуманитарните аспекти, риска за българските участници в операцията, приноса за мира и сигурността и много други фактори.
България като отговорен член на НАТО и занапред ще продължи да участва в операцията в Афганистан и в други операции на Алианса, които се взимат с колективно решение.
През 2006 г. българският принос към операцията на НАТО ИСАФ ще се изрази в поемане управлението на летището в Кабул и участието на 30 военнослужещи в щаба на многонационалната бригада, който ще се разположи в столицата на Афганистан.
В заключение искам да отбележа, уважаеми господин Димитров, че българското участие в международни операции е израз на разбирането на правителството за интересите на нашата страна и на поетите международни ангажименти. Това участие ще продължи във форми и мащаби, съобразени с нашите възможности и актовете на съответните български държавни органи.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Димитров, заповядайте за Вашата реплика за 2 мин., ако обичате.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин премиер, Вие действително дълго обяснявахте неща, които няма нужда да обяснявате нито на мен, нито на някой друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точно така, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Но не е там въпросът. Ето в това се заключава моят въпрос към Вас – защо не предприехте действия, което би означавало да внесете тук, в тази зала предложение за едно продължаване на мандата на българските сили в Ирак?
Вярно е, че ние сме най-ефикасни там, където сме показали, че се справяме най-добре и където е налице комбинацията от условия, за които говорихме.
Не е вярно обаче това, че въпреки високата оценка, която беше дадена на нашите бойци, България спечели от Вашата позиция. Тъкмо това е задължението на едно правителство – да може да прецени в подобна ситуация каква инициатива е необходимо да предприеме и какво да представи на тази камара, а не да се извинява с това, че преди седем месеца била решила нещо друго. Това е инициативата на изпълнителната власт, господин премиер! Сигурно не аз трябва да обяснявам това на Вас.
Що се отнася обаче до въпроса, той продължава да стои. Зад позицията на вашето правителство за съжаление се крие едно такова противоречащо на националните интереси, продължавам да употребявам тази дума със съжаление, политиканстване. Защото вместо да извлечете максимум резултат от една ситуация, Вие се задоволявате с половинчати резултати. Вместо да проявите инициатива и да покажете решителност, за да постигнете онова, което в най-голяма степен би възползвало българската държава, Вие ни обяснявате тук някакви неща, които звучат наистина прекрасно, всички ние можем да ги прочетем във всяко едно изказване на който и да било държавник пред ООН, но те не ни дават нищо от субстанцията на това, което представлява отговорността за управлението на държавата от премиера на България.
Затова аз съм крайно неудовлетворен от Вашия отговор и смятам, че България отново поради вашата инертност, нерешителност или конфликт на лоялности изтърва една сериозна възможност да отстои националните си интереси по-добре, отколкото ще ги отстои сега, макар че, надявам се, благодарение на усилията на нашите войски тя все пак ще може да направи това в някаква степен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, имате думата за Вашата дуплика в рамките на 2 мин.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Оставам с впечатлението, че Вие изобщо не сте слушали моя отговор.
Първо, обърнах внимание, че изтеглянето на българския военен батальон от Ирак се осъществява на основата на решение на предишното Народно събрание, на параметрите, които са заложени. Участието на всяка една държава и изборът на форма за нейното участие в стабилизирането и възстановяването на Ирак се съобразява с политическите процеси в тази държава.
Както знаете, в края на миналата година се проведе референдум за нова иракска конституция, проведоха се парламентарни избори, които позволяват да се сформира легитимно иракско правителство, в това число водещата държава в многонационалните сили в Ирак - Съединените американски щати, не направи ротация на 7000 военнослужещи. Това важи и за много други държави, в това число Полша например, която ръководи сектора "Център-юг" и съкращава своето участие, запазвайки го като обем.
В този контекст се развива и българската държавна позиция и политика. Казах ви, че България ще потърси и ще намери след решение на Народното събрание подходящата форма на своето участие в стабилизирането и възстановяването на Ирак, изхождайки от нашите възможности, риска за военнослужещите и новите условия в Ирак, където все по-малко се налага толкова директно военно присъствие под формата на батальон, каквото беше до края на миналата година, и все повече се изисква да се търсят различни нови форми на участие, които да отговарят на контекста в тази страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Питане от народния представител Павел Чернев относно режима на регистрация на нетрадиционни вероизповедания в Република България към министър-председателя Сергей Станишев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, колеги! Надявам се метафизичният характер на моето питане да не съвпада фатално с днешната дата и ден.
И така, уважаеми господин министър-председател, според съществуващата уредба на Закона за вероизповеданията, регистриранията и контролът върху съществуващите религиозни общности и религии изобщо се извършва от Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет.
Несъвършенства в законовата уредба позволяват никъде нерегистрирани, никому неизвестни и от никого неконтролирани религиозни групи и обявили се за общности, които се наричат религии, да практикуват това, което наричат своя религия. Като най-показателен бих ви посочил случая, в който група журналисти установиха наличието на така наречена религиозна група в центъра на София през м. декември.
В този ред на мисли моето питане към Вас е: не е ли крайно необходимо и не е ли време, от една страна, в синхрон с тенденцията на европейски държави, страни - членки на Европейския съюз, които осъществяват далеч по-стриктен и по-твърд контрол, дори ежедневен, върху религиозните практики на нетрадиционни изповедания, а от друга страна, повишената обществена опасност от някои нови религиозни култове и течения в традиционни иначе религии по света, да бъде въведен качествено нов режим както за регистрация, но най-вече за текущ контрол на всяко нетрадиционно и ново за региона вероизповедание, както и качествено различни функции по систематично оказване на контрол от компетентен държавен орган на дейностите на подобни изповедания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър-председател, имате на разположение 5 мин. за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чернев! Мисля, че въпросът Ви няма нищо общо с метафизиката, въпреки че днес сме 13-и, петък. Въпросът Ви има много сериозно отношение, от една страна, към свободата на вероизповеданията в една демократична държава и, от друга страна, гарантирането на българските национални интереси.
Като гражданин приемам и споделям Вашия интерес към практиката на някои нерегистрирани религиозни общности и групи и техните отношения със закона. Впрочем искам да подчертая, че хилядолетният опит на съществуването на много религии показва, че никакви рестрикции, административни и държавни, не могат да ограничат едно вероизповедание, ако то намира почва в обществото, ако успява да привлече на своя страна мислите и сърцата на гражданите.
В процеса на демократизация българското общество промени много от своите представи, разбирания и законодателство, които засягат вярата, религията, правото на вероизповедание и неговата защита, статута на религиозните общности и отношенията им с държавата. Всичко това е уредено в Закона за вероизповеданията. То утвърждава правото на вероизповедание като основно, абсолютно субективно, лично и ненакърнимо право.
Съгласно Конституцията вероизповеданията са свободни и отделени от държавата. Свободата на съвестта, на мисълта и на избора на вероизповедание или атеистични възгледи е ненакърнима и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на религиозен признак. Една от формите, чрез които правото на вероизповедание намира израз в обществения живот, е правото да се създават религиозни общности и институции, чиято структура и начин на представителство се определят от техните членове.
С чл. 14 от Закона за вероизповеданията е създадена възможност религиозните общности да придобиват статут на юридически лица. За целта те следва да се регистрират в Софийски градски съд, а не както Вие посочвате, в Дирекция "Вероизповедания" при Министерския съвет.
В процедурата по регистрация в правомощие на съда е да поиска експертно становище от дирекциите. Регистрираните религиозни общности със статут на юридически лица се вписват в публичен регистър към съда.
Уважаеми господин Чернев, напоследък в медиите се даде широк отзвук на дейността на една религиозна група и това предизвика известно внимание, а навярно и Вашия интерес като народен представител. Искам обаче да Ви уверя, че сегашното състояние на нормативната уредба в достатъчна степен гарантира правата на гражданите и защитата им от деструктивни действия на различни религиозни общности, които в много случаи са известни като секти. В Закона за вероизповеданията са посочени случаите, в които правото на вероизповедание може да бъде ограничавано.
Действия в тази насока се предприемат, когато се застрашават националната сигурност, общественият ред, народното здраве и моралът или правата и свободите на други лица, когато религиозните общности и институции се използват за политически цели. Мерките, които могат да се предприемат в такива случаи, са: преустановяване на дейността на юридическото лице за срок до шест месеца или отмяна на неговата регистрация; спиране на разпространението на дадено печатно издание; спиране на издателска дейност; ограничаване на публичните прояви на съответното вероизповедание; отмяна на регистрацията на учебно, здравно или социално заведение.
Според чл. 35 от Закона за вероизповеданията Дирекция “Вероизповедания” при Министерския съвет е компетентна да проверява сигналите и жалбите за извършване на незаконосъобразна дейност във връзка с чл. 7 от закона.
В заключение, ще посоча един оценъчен факт, който не произтича от България. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Резолюция 1390/2004, нов Закон за религиите, известен като Закон за вероизповеданията от 2002 г. категорично подчертава, че този закон представлява важна крачка напред за гарантирането на религиозните права и свободи, което е нещо важно за нашата страна.
Съвсем накрая мога да споделя с вас една тема, която вълнува всички – за ролята, мястото, влиянието на Българската православна църква като представител на традиционното вероизповедание за повечето български граждани. Смятам, че е изключително важно, това съм заявявал публично и друг път, Българската православна църква още по-активно да работи в социален план, не само в духовен, за да печели повече привърженици, да запазва своето влияние и да се противопоставя в много сериозна конкурентна среда в борбата за душите на хората към различни нови, нетрадиционни, понякога може би рискови вероизповедания и секти. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Чернев, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Почитеми господин премиер, целта на моя въпрос не беше да бъдат ограничени изцяло правата на някого да изповядва каквото намери за добре. Но практиката на отминалия ХХ век показа, че един от бичовете на нашето съвремие е именно религиозно мотивираното насилие. Една от заплахите за съществуващия световен ред се крие там. Да не изреждам от тази трибуна вопиющите случаи, в които именно религиозно мотивирани лица извършваха сериозни актове на насилие срещу групи хора, актове на тероризъм.
Аз разбирам мотивацията на Вашия отговор и до голяма степен я споделям. Но становището, което се опитвам да изразя, е, че за съжаление контролът върху дейността именно на нерегламентираните, неформалните такива религиозни формации би довела до една превенция да не се получи това, което вече се получаваше неведнъж и дваж. Ясно е, че в България ние сме в един рисков район, в един напрегнат предприсъединителен период и всяко наше действие се гледа внимателно именно с оглед да не бъдат накърнени нечии права и свободи – това го разбирам. Но въпреки всичко една стара народна мъдрост казва да биеш детето преди да е счупило стомната, защото счупи ли се каруцата – пътища много.
Нека не чакаме, както обичаме да правим това в България, първо да стане белята, а после да търсим кой е виновен и какво да забраним. А слагайки една разумна, една умерена превенция, неслучайно изтъквам, че това е практика в европейските държави, да осигурим поне малко и до известна степен спокойствието на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър-председател, имате три минути за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чернев! Аз ще повторя, че споделям в немалка степен Вашата загриженост, която междупрочем се споделя и от много български граждани. Смея да Ви уверя, че никаква форма на религиозно мотивирано насилие или каквото и да било насилие, мотивирано от идеология, политически убеждения, от когато и да било в нашата страна, няма да бъде толерирано от българската държава, защото всяко насилие е ограничаване на правата на другите граждани и не може да бъде търпимо в една демократична държава, каквато смятам, че е България. Можете да бъдете сигурен, че българската държава, компетентните институции внимателно наблюдават този процес и имат грижата за националната сигурност. Те търсят разумния баланс между нейното гарантиране и свободата на вероизповедания, за която ви казах какви са принципите и основите за нейното реализиране в една демократична страна.
Убеден съм, че темата, която засегнахте във Вашето питане, ще бъде в центъра на вниманието на българското общество и занапред. Голяма роля отдавам и на Народното събрание, и на българските медии, които вярвам, че ще ангажират обществото с тази тематика, ще привличат вниманието и на институциите към всеки един случай, когато съществува риск религиозно мотивирано да се накърняват нечии права и свободи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Чернев, може да изразите Вашето отношение в рамките на две минути, ако желаете. Не желаете.
Преминаваме към въпрос от народния представител Филип Димитров към министър-председателя Сергей Станишев относно позицията на правителството във връзка с политиката на България в Черноморския регион.
Заповядайте, господин Димитров, имате две минути за Вашия въпрос.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, на 2 декември 2005 г. в Киев беше учредена Общността на демократичния избор, в която участват Грузия, Украйна, Румъния, Молдова, Македония, Словения, Латвия, Литва и Естония. България не участваше и не прояви интерес към това събитие. (Шум и реплики от КБ.) Вероятно Вие знаете, че НАТО, макар и Вашият интерес към него да е отскоро, България като натовска държава беше се сдобила с качеството и напоследък продължава да бъде страна за връзка с Грузия, тоест на България в рамките на Черноморсия регион като съюзна държава се възлагат очаквания да помага за развитието на процесите и за укрепването на сигурността в някои от тези държави.
Разбира се, със своето участие Румъния като член на НАТО и като бъдещ член на Европейския съюз заема една много важна стратегическа позиция. Това е прекрасно. Дай Боже, на всички наши съседи да се случват такива хубави неща. Това, което обаче не е прекрасно, е, че България отново се намира встрани и като че ли доброволно, целенасочено жертва своите възможности да изгради една убедителна позиция в тези процеси.
Прозрачно е усещането, че тук би могло да се касае за страх да не бъде обидена Русия. (Шум и реплики от КБ.) Аз мога да проявя всичкото уважение към Вашата биография, име и досегашни позиции като представител на вашата партия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да преминете към въпроса си.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... но българските национални интереси за съжаление са нещо, което не може да бъде подчинявано на подобни лоялности.
Моят въпрос към Вас се свежда до следното: такава ли ще бъде позицията на правителството на вашата партия, НДСВ и ДПС – системно да неглижира черноморската тема от външната политика на България? И означава ли това, че настоящото правителство си поставя задачата да бъде по-скоро един номинален член на общността, отколкото да проявява необходимата активност – нещо, което би могло да бъде обяснено с оглед на факта, че водещата в това правителство партия в продължение на десет години беше противник на нашето участие в Евроатлантическата общност, но в никакъв случай не се вписва в схемата на българските национални интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви отдавна изтече, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, имайте любезността да ме оставите да формулирам стилистически своите въпроси с точно толкова запетаи в тях, колкото преценя. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие като заместник-председател на парламента трябва да сте пример за спазването на правилника, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Това и правя, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите го, нарушавайки го – може би така разбирате спазването му.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Вие се изнервяте от съдържанието, не от процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! България разглежда регионалната сигурност и стабилност като обща задача на всички държави в региона и неделима функция на добрите междудържавни отношения, общите интеграционни цели и устойчивото икономическо развитие. Подчиняването на тези отношения на общи приоритети и все по-тясното регионално обвързване имат неоспорима и призната стабилизираща роля. Ключови, водещи международни фактори, в това число страните – членки на НАТО и на Европейския съюз, признават важната роля на България, в това число през последните месеци при работата на това правителство, и в Югоизточна Европа и в Черноморския регион.
Това определи и рамката на нашето участие в проведения на 2 декември 2005 г. в Киев Учредителен форум на Общността на демократичния избор. В него взеха участие представители на 21 страни, а не само на 9, както споменавате Вие, господин Димитров. Инициативата за създаването на форума принадлежи на президентите на Грузия и Украйна. В съвместната им декларация от Буржоми Виктор Юшченко и Михаил Саакашвили заявяват, че обмислят създаването на Общност на демократичните държави от региона, чиято цел е, цитирам: “премахване на оставащите разделителни линии, на нарушаването на човешките права, на конфронтацията, на замразените конфликти и отваряне на нова ера на демокрация, сигурност, стабилност и дълготраен мир в цяла Европа – от Атлантика до Каспийско море”.
Както забелязвате, уважаеми господин Димитров, още в началото на идеята за форума се говори за далеч по-широки географски измерения от визираното във Вашия въпрос Черноморско направление. Нещо повече, в заключителната декларация, единствения документ, приет на форума, който не носи никакъв задължителен характер за участниците, се говори за държавите от Балтийско-Черноморско-Каспийския регион, което също е доста по-широко от само Черноморското направление.
Освен това поставянето на Общността на демократичния избор в контекста на общността на демокрациите и изпълнението на Сеулския план за действие придадоха на тази инициатива далеч по-широка перспектива от тясното Ви виждане, което пропагандирате във Вашия въпрос, за антируска насоченост на този форум.
Участието във форума на представител на Мали, държава-съинициатор на Общността на демокрациите – факт, който Вие очевидно сте пропуснал, говори за далеч по-широки рамки на инициативата от онези, в които Вие искате да я вкарате с присъщата едностранчивост на външната политика на воденото от Вас правителство през 1992 г.
Подготвяйки въпроса си, Вие сте пропуснал и други важни детайли от по-нататъшното развитие на тази идея и проведения в Киев форум. От 21 държави участници и още 13 международни организации на ниво държавни и правителствени ръководители взеха участие 8. Нашата страна бе представена от вицепрезидента господин Ангел Марин. Ако това ниво според Вас е недостатъчно за този форум, а именно то според Вас доказва тезата Ви, пак ще си позволя да цитирам – този път Вас: “системно неглижиране на Черноморското направление на българската външна политика”, ще Ви попитам дали участието на Турция и Армения на ниво посланици в Украйна, на Азербайджан на ниво министър на външните работи и на Полша – маршал на Сейма, между другото все страни от Черноморско-Балтийско-Каспийския регион, не означава според Вас, че те също са заели, цитирам Ви: “позицията на умърлушени наблюдатели на събития, в които е трябвало да бъдат активен участник”.
Сега бих искал, макар и съвсем накратко действително, да изложа някои от позициите на България в Черноморския район, защото това наистина е приоритетно за българското правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви наистина накратко, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Политиката на България в Югоизточна Европа е част от стратегията на нашата страна за ускорена интеграция в европейските структури, както и нейната позиция на страна – член на НАТО. В този контекст ние развиваме активни, динамични отношения на сътрудничество с всички държави от региона и в Югоизточна Европа, и в Черноморския басейн, които се основават на взаимното уважение, сътрудничество, търсенето на общия интерес и общите интеграционни приоритети. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Димитров, имате две минути за Вашата реплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Господин премиер, трябва да призная, че Вашият отговор ме натъжава. Докато отговаряхте на предишния въпрос, си мислех, че там нещата са свързани с тежкото емоционално бреме на това, че Вие бяхте поели твърде много ангажименти в противопоставяне на ангажирането на България в Ирак, затова забравяте да ни обясните какво продължават да търсят там други страни от кръга на новите демокрации. Тоест отдадох го на емоционалните Ви ангажименти.
Очевидно такова ангажиране по отношение на темата, която обсъждаме с настоящия въпрос, няма и въпреки това във Вашия отговор аз чувам всичките тези много големи количества от хубави думи, които, за съжаление, не помагат с нищо за решаването на проблема, който стои пред България. Сигурно са ни похвалили по много различни поводи на много различни места. Вероятно знаете, че в дипломацията това се прави.
Проблемът е, че направлението на именно тази черноморска политика на България, понеже ние сме държава, която е хубаво да си постави първо онези задачи, които може да реши успешно, и тогава всякакви други, за съжаление, остава неглижирано и този факт е нещо, което няма нужда да развивам в тази зала.
Истински това, което представлява моят въпрос, не е свързано с разказ, подробен и обстоен за това какви международни събития при какви процедури и по какъв начин стават. Свързано е с това каква роля смята България да играе в едни процеси, които очевидно я засягат, които очевидно предполагат тя да се ангажира с активна позиция и от които националните интереси биха могли да извлекат съществен резултат.
Тъкмо това във Вашия отговор аз не чух. Тъкмо това е, което поставя България в позиция, различна от позицията на нашите съседи от Румъния в момента именно в този регион. Със съжаление трябва да отбележа, че нашата инициатива като че ли се забавя, докато инициативата на нашите приятели от Румъния се развива доста успешно.
Това е същественият въпрос, на който трябва да отговорите, а не да си разказваме красиви думи, които са излишни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, Вашата дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се извинявам, но отново оставам с впечатлението, че не желаете да чуете това, което казвам в отговор на Вашия въпрос, защото не става дума за общи приказки или благопожелания. В моя отговор Ви посочих конкретни факти за това, че от 21 държави, които са участвали във форума в Киев, България е сред осемте държави, които са се явили на най-високо държавно ниво. Това показва нашето желание да участваме активно и в този форум, който е една от многото форми на многостранен диалог и която има своя принос за демократизирането на един изключително широк регион, който, пак ще повторя, далеч надхвърля Черноморското направление.
Аз обаче категорично искам да отхвърля Вашата теза, че на България й липсва инициативност да развива отношенията в черноморско направление и ще Ви посоча само три конкретни обстоятелства, три конкретни факта.
Първо, в скоро време в България се очаква посещението на президента на Украйна господин Юшченко, което съм сигурен, ще допринесе значително за активните отношения с тази важна за България страна – една от големите европейски държави.
Следващата седмица аз ще посетя нашата южна съседка – Република Турция, на официално посещение.
Очаква се също така среща на министър-председателите на Молдова и България в следващите месеци.
Планирано е за м. февруари т. г. да се осъществи мое посещение в Република Румъния, която е нашият северен съсед.
Само тези няколко факта говорят за това, че българската външна политика в региона е достатъчно активна, настъпателна, доброжелателна към нашите съседи и има своя сериозен принос за сътрудничеството в Черноморския регион във всички аспекти. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя за неговите отговори на зададените въпроси и питания.
Преминаваме към въпроси и питания към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Питане от народните представители Екатерина Михайлова и Константин Димитров относно политиката на българското правителство по стабилизиране и възстановяване на Ирак.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на външните работи, питането, което имаме с господин Димитров, не е загубило своята актуалност, независимо че го зададохме преди два месеца. Виждаме, че и днес това е тема, която се коментира, в това число и като въпрос към министър-председателя. От неговото изявление разбрахме, че предстои решение на правителството и внасяне на акт в парламента относно присъствието на България във възстановяването на Ирак. Именно затова и питането, което ние имаме, става особено актуално, защото добре знаем какво се е случило до този момент. Знаете за присъствието на България и важната роля, което то изигра. В същото време обаче България даде много свидни жертви със своето присъствие и българският контингент там загуби хора.
В тази връзка основните въпроси, които ние поставяме пред Вас, са следните: как оценявате постигането на българските военнополитически и търговско-икономически цели от досегашното ни участие в стабилизирането на Ирак?
На второ място – преговаряхте ли с иракското правителство за бъдещите форми на българско присъствие и участие във възстановяването на Ирак?
И на трето място – кои форми на бъдещо присъствие, било то военно, било под други форми, отговарят най-пълноценно на българските национални интереси и отчитат ли се възможностите и гаранциите за лична сигурност на хората, които ще участват, ако бъдат предприети определени действия от българска страна?
Смятаме, че е изключително важно на този етап да се дискутират в парламента, в пленарната зала, в Комисията по външна политика параметрите на бъдещото участие на България така че, ако се стигне до решение, то да бъде решение, взето след отчитане на националните интереси на България за такова участие, за възможностите за получаване на компенсации и имуществени възможности, и участието на български фирми във възстановяването на Ирак на този етап, а не в момента, в който се внесе проектът за решение от правителството.
Наистина важно е участието на България предварително да бъде договорено или да бъдат водени преговори с иракската страна, а не само със съюзниците, за да могат да бъдат отчетени в максимална степен националните интереси на България.
Ето, в тази връзка е нашето питане с господин Димитров, като, разбира се, си запазваме възможността да зададем и допълнителни въпроси с оглед информацията, която ще получим от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Димитров! Очевидно въпросът за резултатите от българското участие в Ирак и за бъдещото присъствие ще продължат да занимават парламента и аз се радвам на това нещо, защото действително решенията, които би трябвало да се вземат, трябва да се вземат с участието на парламента и трябва да бъдат предмет на достатъчно широко обсъждане.
По първия ви въпрос, свързан с изпълнението на нашите цели при участието до този момент в Ирак. Знаете, че България се включи в многонационалните сили в израз на своя ангажимент да участва в борбата срещу тероризма и в израз на своя ангажимент да бъде рамо до рамо със съюзниците си в тази тежка битка. Участието на България до този момент беше изключително високо оценено както от нашите партньори от многонационалните сили, така и от иракското правителство, за което вие също знаете.
Откакто българският контингент зае позициите си в Ирак, до изтеглянето му в края на миналата година, в Ирак настъпиха действително редица положителни промени по отношение на стабилизирането и възстановяването на иракските институции. Това беше ролята, в която участваше българският контингент – в стабилизацията на Ирак, в създаването на възможност в тази страна да започнат да работят нормално местните демократични институции.
След провеждането на конституционния референдум и след провеждането на изборите не само България, но и редица други страни, включително и Съединените американски щати, преформулират своето участие в Ирак, така че на този първи етап, в който ние участвахме с нашия контингент, аз мисля, че не само по наша преценка, но и по преценка на нашите съюзници, по преценка на иракското правителство България има значителен принос за демократизацията и за стабилизацията на Ирак.
Искам да ви напомня, че при вземането на решението за участие беше отчетен и ангажиментът, който България като страна – член на НАТО, е поела на срещата в Истанбул – минимум 8% от сухопътните сили да са разположени в задгранични операции. Това за България е една много висока цифра, която ние не можем да постигнем. Участието в Ирак беше израз и на този ангажимент.
За ваша информация, тези 8% за България означават 1500 военнослужещи извън границите ни.
По отношение на реализирането на българските икономически и търговски интереси – знаете каква е в момента ситуацията в Ирак. Знаете, че имаше опити на български фирми да работят в Ирак. За съжаление, техни служители станаха жертва на ситуацията, която в момента съществува в Ирак. В момента не е сигурна работата на фирми, на граждански образувания в тази страна.
Стокообменът, който имаме с Ирак, е действително малък, но през 2003 г., ако е бил 600 хил. долара, през 2005 г. е 5 млн. 156 хил. долара. Български фирми участват и са записани като подизпълнители на американски основни изпълнители на обекти – на фирма "Бехтел". Българската "Електронинвест" е избрана за поддоставчик на "Харис корпорейшън". Освен това български фирми участват в доставката на въоръжение за иракската армия също чрез американски фирми. България като страна - участник в коалицията, получава подобни поръчки.
По втория ви въпрос – дали решението, което вземаме за следващо участие в Ирак, е консултирано с иракската страна – естествено, че е консултирано.
Различните възможности, които България има за по-нататъшно участие в процеса на стабилизация на страната – вие също знаете, че правителството пое ангажимент да продължи своето участие в стабилизацията. Това предполага различни форми, обсъждаха се различни варианти, продължават да се финализират тези разговори. Междувременно се водиха разговори с иракското правителство. Аз съм имал две срещи с иракския външен министър господин Забари – един път по време на сесията на ООН в Ню Йорк през м. октомври миналата година, и втори път – по време на срещата между Европейския съюз и Черноморските страни в Барселона, на която той също дойде. Обсъждали сме и на двете срещи въпросите на българското участие във възстановяването на Ирак.
Кои форми на бъдещо българско присъствие отговарят на нашите интереси? Можете да бъдете сигурни, че за всички форми, които се обсъждат, българското правителство изцяло се съобразява с възможностите. Преди малко премиерът изброи критериите. Ние се съобразяваме с възможностите, капацитета и личната сигурност на българските военнослужещи.
Аз самият три пъти досега в Комисията по външна политика и Комисията по национална сигурност на парламента съм докладвал за различните форми още в един доста ранен етап. Господин Димитров е присъствал на тези обсъждания. Различни са вариантите. Действително избираме този, който би бил най-подходящ и най-безопасен, доколкото може да се каже безопасен за ситуацията в Ирак, за българския контингент.
Тази информация не мисля, че е най-подходящо да я изнеса от трибуната. Ако искате, аз съм готов отново да се явя в парламентарна комисия или на закрито заседание на парламента и да ви разкажа за всички тези възможности.
В най-скоро време се надяваме да финализираме най-приемливите решения според правителството и да внесем в парламента на вашето внимание тези опции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров.
Господин Димитров, имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса към министър Калфин в рамките на две минути.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! За съжаление неудовлетворението от този отговор се продиктува от един още по-важен факт, а именно отказа на министър-председателя вече няколко месеца да представи един подробен доклад по искане на председателя на Комисията по външна политика за изпълнението на националните цели в Ирак. Разбирам смущението на господин Станишев – коалицията му с Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи, не му позволява да каже истината, която прозираше и във Вашия отговор. Българските правителства на господин Сакскобургготски и на господин Станишев не можаха да реализират почти нито един от националните икономически интереси и съвсем частично реализираха политическите интереси от това важно участие в подкрепа на усилията на международната общност за стабилизиране и възстановяване на Ирак.
Вие, господин министър, сам казвате, че имало плахи опити на български фирми да намерят нещо полезно за своята търговска дейност. Това няма нищо общо със стратегия на българското правителство. Този въпрос е свързан въобще с липсата на стратегия за установяване на физическо, дипломатическо присъствие на нашата страна. Но това е един въпрос, за който по-нататък ще стане дума. Защо, господин министър, българското правителство, вашето правителство не изработи конкретна стратегия, отчитайки онези сфери на икономиката – като хидромелиорацията, строителството, въпроса за външния дълг, ако щете? Защо тези неща не бяха формулирани в специален документ, който трябваше да бъде представен в парламента, за да може по-конкретно да кажете какво смятате – година по година, етап по етап от развитието на процеса на стабилизиране, как България ще се наложи като политически и икономически фактор в тази страна, в която ние между другото, както и госпожа Михайлова посочи, понесохме свидни жертви.
Моят въпрос е: кога ще представите този цялостен доклад, кога ще бъде разгледан той от комисиите, кога ще бъде предложен на вниманието на народните представители? Това е важният въпрос, по който все още българската общественост няма отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Моля да отговорите на допълнителните въпроси, господин министър. Разполагате с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, хайде тогава Вие да дефинирате икономическите цели на България в Ирак. Не, не се смейте! Аз не знам защо опозицията – вашата сериозна партия, примерно, трябва да стои и да гледа като страничен наблюдател?! Вие предлагате България да прави строителство в Ирак. Строителство къде? Знаете каква е ситуацията. Предлагате да правим хидромелиорации в Ирак. Това сериозно ли го говорите? Моля Ви, господин Димитров, нека сериозно да си поставяме въпросите и сериозно да им отговаряме. Ако искате действително разумно да поставяте въпроси, дайте Вие Вашето виждане. Аз Ви казвам, че в момента за български фирми не е сигурно да работят в Ирак. Български фирми могат да работят като поддоставчици. И те работят в рамките на това, което имаме. Аз Ви споменах и числа за стокооборота.
С нормализацията на обстановката в Ирак естествено ще се появят повече възможности. Но в момента не искайте от мен да предложа български фирми да отидат да строят или да правят хидромелиоративни обекти в Ирак. Ако Вие го предлагате това нещо, кажете го по-ясно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Калфин.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Действително абдикацията от отговорност е нещо, което отличава социалистическото правителство. Естествено ние сме готови да допринесем за изработването на такъв документ. Но няма правителство, което да държи на себе си и да се смята за силно и компетентно, което да не предложи тази стратегия, особено, когато това правителство е продължител на политиката на предходния кабинет. Това вие трябва да направите, а не да кажете: “Ние не сме в състояние да предложим нищо. Моля ви, господа от опозицията, дайте ни идеи как да управляваме този процес”. Ние ще го направим и аз се радвам, че Вие признавате собственото безсилие на кабинета да изработи елементи дори на една стратегия, която да гарантира разбиране за това защо сме в Ирак и какво може да произтече като национална полза от това нещо.
Второ, бих искал да отбележа, че Вие, може би съзнателно, пропуснахте идеята за обсъждане на въпроса докъде стигат преговорите по иракския дълг към България. Това е много важно, това е важен компонент от тази икономическа политика, която е толкова значима за българското общество, колкото е и нашата политическа роля в Ирак, както и изпълнението на задълженията ни към НАТО, респективно към антитерористичната коалиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Константин Димитров, относно българското дипломатическо присъствие в Ирак. Този въпрос е зададен отново към министър Калфин.
Господин Димитров, може да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер! Отлично е, че можем да продължим по тази тема чрез този въпрос. Безспорно, за да се реализират тези неща, за които ние апелираме, трябва да се осигури постоянно, разнообразно, функционално, политическо, дипломатическо, търговско, консулско, ако щете, присъствие в Ирак. Този въпрос е свързан и с една друга тема, която пряко касае въпроса с установяването на по-дълбоки политически отношения с новите иракски институции.
Господин министър, господин премиерът Станишев каза, че ще поиска от Вас съдействие да се поискат онези документи, включително от иракското правителство, за това дали или не Българската социалистическа партия е търгувала незаконно с режима на Саддам Хюсеин в нарушение на международните санкции и, разбира се, в нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност. Това е част от политическата дейност. Бих искал, паралелно с очертаването на визията на българския кабинет за многостранно присъствие в Ирак, да посочите дали ще поискате съдействието на иракските власти и под каква официална форма за изясняване на въпроса с участието на Българската социалистическа партия в този, бих казал, позорящ страната режим на контакти с режима на Саддам Хюсеин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос. Разполагате с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Може би обърнахте внимание, че актуалният въпрос няма нищо общо със зададения ми предварително, което, мисля че е в нарушение на правилника, но ще извиним господин Димитров за това.
Господин Димитров, правителството не само не абдикира, а носи своите отговорности по отношение на ангажиментите на България към Ирак. Ако за Ваше неудоволствие в момента продължавам да твърдя: не е сигурно български фирми да строят в Ирак, това е факт и това е именно израз на отговорност на българското правителство. Тогава, когато има възможност, те ще строят. Ако измервате само с това ефекта от българското участие, толкова по-зле за Вас. Това показва доста лоша преценка на българското участие и на обстановката в Ирак и въобще на геополитическите въпроси, които се решават в Ирак.
На Вашия въпрос, който получих предварително зададен, свързан с българското дипломатическо присъствие в Ирак.
Знаете, че през миналата година с Указ № 100 на президента на Републиката господин Валери Рачев беше назначен за посланик на България в Ирак. Предвиждаше се той да замине в края на миналата година, за да връчи акредитивните си писма. Аз го спрях, защото се предвиждаше той да замине преди провеждането на парламентарните избори на 15 декември. Получихме информация, че обстановката в Ирак не е сигурна. Получихме информация – между другото голяма част от нея и Вие можете да я проследите, ако се интересувате от тази страна – че именно дипломатическите мисии на чужди представителства са цел на терористичните групировки в Ирак. Заради това взех решение и задържах пътуването на господин Рачев. В момента, в който се появи възможност с достатъчна сигурност той да отиде и да връчи акредитивните си писма, ще замине веднага. Уверявам Ви в това. България е поела ангажимент да отвори дипломатическа мисия и ще я отвори.
Има редица страни, между тях Унгария, Судан, Алжир, Мароко, Египет, които закриха дипломатическите си мисии в Ирак. Има други страни, в които дипломатическите мисии са затворени в себе си. Те нямат контакт с иракските институции.
За да може българският дипломат да си върши работата, той трябва да бъде в достатъчно сигурна среда. Българското посолство в Багдад е неизползваемо. То е извън зоната за сигурност и до голяма степен е разрушено. Нито е сигурно неговото възстановяване, нито е сигурна работата в него. Така че заминаването и постоянния престой на български дипломат в Ирак е свързан с осигуряване на възможност за негова канцелария в зелената зона, която е охраняваната, така че да може да излиза спокойно и да си върши работата с иракските институции. Няколко пъти сме поставяли въпроса и имаме уверения от американската и от иракската страна, че ще ни бъде предоставена всякаква възможност за намиране на подобен офис за българското посолство. В момента, в който тези две неща – достатъчно сигурно българският дипломат да замине и да има къде да работи – станат факт, уверявам Ви, че България ще изпрати своя дипломат в Ирак.
Що се отнася до въпроса, до който Вашият полет на мисълта стигна днес до него – за сделките с петрол, това е доклад на ООН. България нееднократно е правила постъпки и искания към ООН за предоставяне на тези материали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Константин Димитров – право на реплика, но съм длъжен да отбележа, господин Димитров, придържайте се в рамките на въпроса.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Разбира се, ще се придържам и в рамките на полета на мисълта на господин външния министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Без полети! Да се приземим!
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Другарят Живков ни казваше това навремето – да се приземим. Това е удачно напомняне за духа, който може би витае. Както и да е.
Мисълта ми е следната. Уважаеми господин министър, започвам от последното, което Вие казахте. Вие изпратихте ли искане след анонса на господин премиера Станишев за това иракското правителство, респективно Организацията на обединените нации, да Ви предостави документите, на базата на които бе посочено, че БСП…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е Вашият въпрос!
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Много Ви моля, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ме молете. Просто се придържайте към въпроса.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: … са търгували с режима на Саддам Хюсеин в нарушение на ембаргото и на резолюциите на Световната организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Играйте по правилата, господин Димитров. Ще Ви отнема думата.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Много Ви моля! Бих искал да получа този отговор, след като господин министърът каза, че многократно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, а не на допълнителни въпроси.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: … многократно е поставяно искането. Искам господин министърът – той е човек на честта – да ми отговори съвсем конкретно дали това е факт през последните седмици на 2005 г.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Задайте си въпроса и ще получите отговор.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: И второ, господин министър, бих искал да бъдете малко по-конкретен, що се отнася до очертаването на другите форми на присъствие извън факта, че българският посланик все още не е на място в Багдад, разбира се, по обективни причини, които аз разбирам.
Тези два въпроса са актуалното, което бих искал да чуя от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Репликата не е въпрос. Да сте задали питане, господин Димитров. Задайте друг въпрос, ще Ви отговорят.
Господин Калфин, имате право на дуплика. Не желаете.
Има въпрос, зададен от народните представители Йордан Величков, Петър Берон и Станчо Тодоров относно неизпълнение на договорни ангажименти на новите мажоритарни собственици на електроразпределителните дружества.
Заповядайте, господин Величков, да развиете въпроса.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на външните работи, уважаеми колеги! Не разполагам с данни, че приватизацията, извършена в края на 2004 г. на седемте електроразпределителни дружества, има криминален характер, но от резултатите на едногодишното управление на новите собственици се вижда, че въпросната сделка е крайно неизгодна за България.
На първо място, новите собственици изпълняват около 50% от размера на обещаните инвестиции и средства за текущи ремонти. Неизпълнението на инвестиционната и особено на ремонтната програма ще доведе до висока аварийност и затруднения в електроснабдяването през следващите години.
На второ място, нееднократните искания на новите собственици за повишаване цената на тока показват, че те избират най-лесния начин за печалба за сметка на българския потребител, а не чрез разумно инвестиране.
На трето място, грубо отстраняване на високо подготвени български специалисти и енергетици и замяната им с чужденци. Това особено важи за собствениците от Чехия. На местата на високо квалифицирани българи те назначават високоплатени чехи със заплати, няколко пъти по-високи от тези на българските специалисти или между 3 и 5 и повече хиляди лева на месец.
На четвърто място, макар че българската страна държи 33% от собствеността на дружествата през 2005 г., тя не получава за 2004 г. нито лев от печалбата, която е десетки милиони лева, въпреки че е била все още 100-процентов собственик. Това показва, че България се е отказала или подарила тези 33% от активите си.
Тези доста тревожни констатации логично налагат въпроса: не е ли време държавата да възстанови своята собственост поне на нивото, което да й даде възможност не само законно да получава своя дял от приходите, но да не допуска ограбване на българския народ и евентуална криза в енергоснабдяването? При предприемането на такъв факт може да се използва опитът на самата Чехия, която възстанови част от своите електроразпределителни дружества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин министър, разполагате за отговор с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Величков, уважаеми господа Берон и Тодоров, уважаеми госпожи и господа! Договорът, който е сключен за приватизацията на трите електроразпределителни дружества, съдържа разпоредби, които аз след малко ще ви припомня. В него пише какви са задълженията на приватизаторите. Заключението е, че дотук няма данни за неизпълнение на договора. Отделен въпрос е какво пише в договора и какво държавата ни е договорила при тази приватизация.
По принцип договорът е сключен в края на 2004 г., както сам посочихте, но докато не са приключени плащанията по сделките, за приключване на договора се считат различни дати за трите електроразпределителни дружества, които са до 25 февруари 2005 г. Това означава, че дотогава са приключени сделките.
С приватизационните договори купувачите са поели няколко ангажимента:
Първо, забрана за прехвърляне на акции – това е един от ангажиментите, който са поели – до 31 декември 2008 г. Има изключение – могат да прехвърлят на Европейска банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация и Черноморската банка за търговия и развитие.
Второ, има забрана за увеличаване или намаляване на капитала на дружествата, преобразуване, с изключение, че е налице промяна на законови изисквания.
Трето, забрана за прехвърляне на акции на дъщерни офшорни дружества на купувача.
Четвърто, забрана за издаване на акции на приносител на дружествата или дъщерно дружество на купувача – отново до края на 2008 г.
Пето, задължение да не се намаляват разходите за труд под размера на базисните разходи за 2004 г. Този ангажимент е до края на 2006 г.
Шесто, задължение за съдействие за получаване на необходимата информация при извършване на проверки.
Седмо, задължение за представяне на писмен отчет за изпълнение на поетите ангажименти до 30 юни на календарните години, в които дружествата подлежат на контрол.
Осмо, задължение да не се прекъсва предоставянето на услугите, които приватизираните дружества са длъжни да предоставят.
Ето това са ангажиментите, които нашият приватизатор тогава е решил, че трябва да възложи на приватизиращия.
Както Ви казах, счита се, че приключването на сделките ще стане в началото на 2005 г. Това означава, че съгласно договора първите отчети за изпълнението на приватизационните договори ще постъпят в Агенцията за следприватизационен контрол до 30 юни 2006 г.
По принцип с договорите за приватизационна продажба електроразпределителните дружества не са поели задължение за изпълнение на инвестиционни програми и за поддържане на определен брой заети.
Разпределението на дивидентите, за което Вие съвсем основателно посочихте, че също буди интерес. Разпределението на дивидентите за 2005 г., когато приватизаторите всъщност са били във владение на дружествата, става след одобряване на годишния отчет и решение на общото събрание. Това става обикновено в началото на 2006 г. Все още по наша информация не са проведени такива общи събрания.
Държавата има представител в надзорните съвети и в управителните съвети на тези дружества. Аз ви предлагам чрез Министерство на икономиката и енергетиката, което е посочило представителите на държавата в управителните съвети на дружествата, да разгледате и да развиете въпроса за получаването в бъдеще на дивиденти. Това може да стане след представяне на годишния отчет и съответната печалба, която подлежи на разпределение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Величков за реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин заместник министър-председател. Дадохте някои данни, които будят интерес, но аз имах по-конкретно питане – за печалбите за 2004 г., когато България е 100-процентов собственик и когато те са – аз не посочих сумата – над 50 милиона. По тази сума не е получен нито лев. Това е първото ми питане.
И второ. Не събуди ли известна тревога фактът, че две от чуждестранните дружества са с мажоритарен дял на техните държави? Тоест ние приватизираме собственост, която отново даваме на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за дуплика министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Величков, аз Ви моля за извинение, защото Вие сте прав, че не Ви отговорих за ангажиментите за 2004 г. Според договора, който е сключен, за 2004 г. дивидентите също се разпределят съобразно дяловото участие след приватизацията, което значи, че печалбата за 2004 г. според договора за приватизация, въпреки че дружеството е било изцяло държавно, е разпределена пропорционално на дяловото участие на приватизатора и на държавата. Това значи, че държавата е получила 33% от печалбата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане от народния представител Иван Иванов относно изпълнението на Договора за приватизация на БТК. Питането е към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди по-малко от две години правителството Сакскобургготски продаде най-печелившата българска компания – БТК, за 230 млн. евро. По международно призната методика за оценка на реалната цена на компании в процес на приватизация оценката на БТК заедно с отдадения без търг трети GSМ-лиценз е около 1 млрд. евро.
БТК беше подарена. БТК беше подарена, защото сделката беше реализирана от едни и същи лица, участващи в две различни функции – това се случва, уви, в българския политически живот. От една страна, те бяха продавачи, от друга страна – купувачи. От едната страна, бяха министри в правителството Сакскобургготски, членове на това правителство, а от друга страна – бяха членове на лондонския кръг на неговия син Кирил Сакскобургготски. Техните обяснения, че цената се определя от това, което дава един купувач реално, не са верни. Защо? Защото буквално веднага след сделката 35-те процента от БТК бяха предложени на борсата и, господин министър, за тези 35% беше получена цена от 333 млн. евро! Това е за една трета от акциите. Умножете по три и ще видите, че цената на тази компания е била 1 млрд. евро. Както се казва, нищо ново под слънцето в нашата страна.
За да реализират сделката, юпитата извършиха наистина героични подвизи. “Вива Венчърс” беше допусната до участие преди тя самата да бъде реализирана във Виена, където след това беше нейното седалище. След като прокуратурата спря сделката за БТК, мнозинството тогава в парламента внесе закон, с който се отменя съдебният контрол върху приватизационните процедури. Три пъти противозаконно беше освобождаван от министър-председателя председателят на Комисията за регулиране на съобщенията и след това беше възстановяван от съда. Третият GSM-лиценз беше даден без търг и без конкурс. И накрая, преди акциите на БТК да бъдат прехвърлени към “Вива Венчърс”, бяха заложени имоти на БТК на стойност от 475 млн. евро, за да бъде изтеглен заем от 285 милиона, както Вие разбирате, за да се обезпечи финансово сделката.
След този дълъг списък от действия на тези министри и свързани с тях хора остана една-единствена надежда – че договорът, който беше подписан, ще гарантира едно ново европейско качество на услугите, които да ни предложи приватизираният български телеком. Дали това е така? Именно по този въпрос се обръщам към Вас и в съответствие с възложените Ви функции като заместник министър-председател отправям следното питане: Агенцията за следприватизационен контрол осъществила ли е функциите си съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол? Установила ли е нарушения по изпълнение на договора за приватизация и какви мерки е предприела? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Иванов! Аз, честно да Ви кажа, мога да се присъединя към голяма част от Вашите констатации в зададеното питане. Все пак ще отговоря на това, което сте ме питали, и то е свързано с дейността на агенцията за следприватизационен контрол, която не проверява качеството на услугата. Аз също съм съгласен с Вас, че би трябвало да очакваме европейско качество.
Положението е следното. Договорът е сключен на 20 февруари 2004 г. с “Вива Венчърс” за 65% от капитала на БТК на цена 230 млн. евро. Цената е изплатена при условията на договора в Агенцията за приватизация. Поети са задължения за трудова заетост и за инвестиции. Задълженията за трудова заетост предполагат за 2004 г. среден брой на персонала 24 хиляди, за 2005-2006 г. - 22 хиляди, за 2006‑2007 г. – 20 хил. заети.
В момента по предварителни данни средният броя заети за периода 12 юни 2004 г. – 11 юни 2005 г. възлиза на 18 хил. 900 души заети.
Според представените документи от дружеството в Агенцията за следприватизационен контрол няма съкратени против тяхната воля, най-многото хора – 7 хил. 831 души – са доброволно напуснали и са сключили граждански или търговски договор с дружеството.
Задължение за извършване на инвестиции. Съгласно договора инвеститорът се задължава да осигури инвестиции в размер на 400 млн. евро в рамките на пет години след сключване на приватизационния договор, за което трябва да представя отчет в Агенцията за следприватизационен контрол.
Първият отчет е представен за периода от 11 юни до 31 декември 2004 г. за инвестиции, където приватизаторът казва, че е инвестирал 15 млн. евро в дружеството.
Получих един интересен отговор във връзка с Вашия въпрос от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, който ми дава повече възможност да проверя – от постъпването му на 29 април миналата година досега, поради сложността на данните, няма окончателна констатация. Ангажиментът на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е, че до 31 март т.г. ще бъде направена цялостна оценка за спазването на ангажиментите на дружеството по договора за 2004 г. и средата на 2005 г., като освен контролът върху инвестиции и брой наети лица в дружеството, ще се контролират и някои други задължения – задължения дружеството да осъществява дейност, да не прекратява предоставянето на услуги, да запази мажоритарно участие за срок от три години след датата за осъществяване на сделката, да не предприема действия, водещи до доброволна ликвидация в срок от три години, за запазване на акционерната структура в продължение на първите три години и т.н. Това са още няколко ангажимента, които също ще подлежат на проверка.
Уверенията са, че до края на м. март т.г., агенцията ще има първия си доклад по изпълнение на ангажиментите. Аз Ви предлагам да повторите въпроса си тогава и ще Ви отговоря с голямо удоволствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за два допълнителни въпроса в рамките на 2 минути.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз съм приятно впечатлен от това, че Вие се съгласихте с това, което казах в експозето на питането. В същото време искам да Ви поставя два допълнителни въпроса. Те са свързани именно с договора и неговото изпълнение.
Вие говорихте за заложените параметри на трудовата заетост и това е точно така, съгласно анекс 10 от договора. Но забележете, дори това, което Вие казахте, показва, че компанията вече работи близо с 3 хил. души по-малко, от тези, които са заложени в анекса. Какво прави тогава Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, сигнализирала ли е и иска ли изпълнението на заложените параметри?
Аз дори няма да се спирам на това, че освен така заложените параметри, там е въведена една форма, която се нарича "доброволно напускане", което по същество е принудително напускане, защото само за 2004 г. са напуснали около 8 хил. служители; за 2005 г. – още около 4 хил. Това доброволно принудително напускане означава така: на всеки служител се представят два документа – или да бъде съгласен да напусне доброволно от чл. 331 от Кодекса на труда, или да бъде съкратен по чл. 328 от Кодекса на труда.
Това е първият ми въпрос – как оценявате това действие на компанията и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще вземе ли мерки срещу това грубо нарушение на трудовоправното законодателство?
На второ място, към всичките тези показатели, което всъщност има отношение към качеството на услугата, има и един важен показател, който е свързан с цифровизацията. Господин Уолах – изпълнителният директор, говореше, че тези показатели са изпълнени за големите градове, но нека не забравяме, че универсалната гласова услуга, която трябва да предостави БТК, важи за всички граждани, които трябва да бъдат равнопоставени в нашата страна - от Кулата до Шабла и от Видин до Малко Търново. Това очевидно не се изпълнява!
Това са моите въпроси към Вас, свързани с отношението Ви към тази програма за доброволно напускане и с параметрите на цифровизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Ивайло Калфин.
Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси. Разполагате с 3 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Не 3 хиляди, а близо 5 хил. души по-малко от поетия ангажимент са работили за първата година в БТК.
От справката, която е дадена в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, ще Ви кажа откъде е дошло това намаление: 7831 души – тези, за които стана въпрос, са напуснали доброволно и са сключили граждански или търговски договори с дружеството, или доброволно са напуснали, поради получаване на обезщетение; 494 души са били включени в програмата за подпомагане на работниците и служителите във връзка с повишаване на квалификация или преквалификация; 3 души – доброволно са напуснали, тъй като дружеството им е предоставило помощ за започване на собствен бизнес; 11 души са напуснали или са освободени поради болест. Това са числата, които правят значителното намаление.
В Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има доброволното съгласие на всички тези хора да напуснат БТК.
Вие, предполагам, сте прав и това доброволно напускане е било свързано вероятно с някаква форма на натиск от страна на работодателя, но това, което Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол може да проследи, са техните собствени подписни декларации, че напускат доброволно, срещу което сключват договор за работа с БТК, като външни доставчици, граждански договори и т.н. Това мога да Ви отговоря на първия въпрос.
На втория въпрос по отношение на цифровизацията, за съжаление не мога да Ви отговоря. Ангажиментът в договора е за обем на инвестициите. Ангажиментите за цифровизацията мисля, че не са част от договора. Вие, мисля, много по-добре от мен знаете, че това са част от ангажиментите, които са поети от държавата за цифровизация на мрежата. Съжалявам, сега нямам възможност, но мога допълнително да проверя специално за това: колко е инвестирано в цифровизация. Това, което знам е колко са инвестициите, които компанията претендира, че е направила като сума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Калфин.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! В анекс 11 е записано и какви са параметрите по отношение на ангажиментите за цифровизацията – до края на 2005 г. трябваше да има 46% цифровизация на мрежата, което за мрежата на БТК не е изпълнено, а това е наш ангажимент към Европейския съюз по Глава 19 “Телекомуникации”.
По отношение на анекс № 10 – програмата за трудова заетост, аз се учудвам с какъв морал и отговорност хората от българската страна са подписали документ, в който към броя на служителите такъв, какъвто трябва да бъде в компанията, отдолу са изброени всички онези, които се пенсионират, които доброволно напускат по пет различни показатели. Това наистина е предателство на интересите на българското общество!
Приватизацията на БТК, господин министър, е наистина едно престъпление! Но като всяко престъпление и то оставя диря след себе си – една лепкава слуз. Това е договорът и неизпълнението на клаузите по този договор.
Особено смущаващо е, че артисти в този срамен спектакъл са българските управляващи допреди няколко месеца и ако си зададем въпрос: къде са сега те, ще видим много лесно, че част от тези хора, заради заслуги към тяхното величество, са или министри, или на висши партийни постове. Други, които не са в тази категория, но имат определени заслуги към тази срамна приватизация, отидоха в тяхната си компания – в БТК. Говорителят на правителството Димитър Цонев стана говорител на БТК; Гергана Сърбова, която даде третия GSM-лиценз на цена една трета от предвидената по закона, в момента е директор в БТК. Тях да не ги мислим, но Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е длъжна, като държавен орган, да помисли за тези близо 24 хил. служители на БТК, които бяха заварени в момента на приватизацията и от които вече близо 12 хил. са извън компанията – голяма част на улицата няколко години преди пенсиониране!
Ето защо, господин министър, за да покажат, че служителите в тази агенция изпълняват възложените им по закон задължения, те не трябва да чакат две години. Те би трябвало непрекъснато да извършват проверки, което ще има дисциплиниращ ефект – не само за собствениците на БТК, но и за всяка друга компания, която е получила българска собственост в резултат на приватизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Волен Сидеров относно информация в Министерството на външните работи за използване на българска територия за тайни затвори от страна на ЦРУ - САЩ.
Имате думата, господин Сидеров, за да развиете въпроса в рамките на 2 минути.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин министър на външните работи, моят въпрос е от 29 ноември, но той не е загубил своята актуалност до днес. Напротив, тази актуалност се засилва, тъй като информациите, от които тръгва моя въпрос, датират отпреди два месеца и повече, но в последно време те намират вече една много тревожна форма в западноевропейски агенции. Става дума за информацията, че на българска територия е имало тайни затвори на ЦРУ, в които са изтезавани чужди граждани, главно иракчани. Тази информация беше публикувана в авторитетни западноевропейски издания като “Берлинер цайтунг”, информационни агенции, а напоследък в едно швейцарско издание – “Зонтагсблик”, в което беше публикувана секретна информация на швейцарското разузнаване - дипломатическа поща, от която става ясно, че 23 иракчани са били изтезавани във военна база на американци, таен затвор на ЦРУ, намираща се на територията на Румъния, до Констанца. В тази информация на швейцарското издание също така се казва, че и други държави са били използвани като бази за тайни затвори на ЦРУ със същите цели – изтезания на заловени чужди граждани. Сред тези държави е и България.
Моят въпрос е: каква информация има Външно министерство относно използване на българска територия от страна на ЦРУ – САЩ, за тайни затвори и има ли запитване от господин Елмар Брок – председател на Външната комисия на Европарламента, до Министерство на външните работи по въпроса? Каква е опасността от отлагане на членството в Европейския съюз, ако България е позволила на ЦРУ да използва такива места за тайни затвори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Сидеров! Въпросът, който поставяте, очевидно, че вълнува и българската, и световната общественост в продължение на няколко месеца. Уверявам Ви, че той изключително много вълнува и българското правителство. Подобен въпрос беше задаван към министър-председателя, който отговори на 9 декември много пространно за реда на откриване, функциониране на места за задържане в България и подчерта, че няма такива места, които да са разрешени, да са открити, в които да има чужди, на ЦРУ затворници, и т.н. Междувременно нямаме нова постъпила информация след 9 декември, след отговора на премиера.
Това, което аз направих междувременно, беше да запитам Агенция “Гражданско въздухоплаване” и летище Бургас, тъй като в предишни публикации те бяха споменавани. В смисъл, летище Бургас – като транзитна точка, че са прелитали над територията на България подобни самолети. Информацията, която получих, е, че нито в Агенция “Гражданско въздухоплаване”, нито в летище Бургас има данни за прелитане или кацане на самолети на територията на България или през територията на България, на които има затворници.
Писмо от господин Брок в Министерството на външните работи не е получавано.
Във връзка с тази публикация в швейцарския вестник миналата седмица, чрез нашето посолство в Швейцария се опитваме да получим този документ, който се цитира от въпросния вестник. Но в България, още един път повтарям, много ясно казвам, няма информация, не е давано разрешение за използване на подобни затвори. Дори няма информация и не е давано разрешение за прелитане или транзитиране на затворници на ЦРУ или на някоя друга служба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин Калфин, аз бях убеден, че официалната информация ще отрече наличието на такива места за изтезаване на граждани, тъй като съм бил свидетел на български правителства и преди това, които отричат явни неща, които се случват. Те бяха отричани от правителството на Иван Костов, след това от правителството на Сакскобургготски, сега и от вашето правителство. Отричат се данни, за които има голяма вероятност да излязат на бял свят. Знаете, че накрая истината излиза. Спомняме си как едно българско правителство отричаше, че ще даде въздушни коридори за агресия срещу съседна държава, как отричаше, че изобщо над нашата територия прелитат американски самолети, докато една ракета не се заби в Горна баня. Така че позволете ми да бъда резервиран към информацията, която сега изнасяте, и накрая да Ви кажа, че ако има такива тайни затвори, в крайна сметка кажете за тях, ще Ви олекне. Мисля, че България се нуждае от затвори, защото в един добър ден за България, когато се управлява от националноотговорни хора, ще има нужда от затвори, в които да бъдат вкарани и корумпирани политици, и всякакви дегенерати като убийците на проф. Калоянов и на полк. Вълчев. Така че затвори в България по принцип са нужни, но те не трябва да бъдат тайни, не трябва да бъдат на ЦРУ, трябва да бъдат явни и на българското Министерство на правосъдието. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Екатерина Михайлова.
Госпожо Михайлова, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър, в последната година и преди това в медиите се изнасят случаи за груби административни нарушения и злоупотреби с инвестиционни бонове. Не само в медиите се изнасят такива данни, но те стигат и до нас, народните представители. Повод да задам този въпрос е именно сигнал от наш избирател, който поставя въпроси пред мен и аз отправям тези въпроси към Вас, а именно: какво да направим със случаите, когато собственици на инвестиционни бонове, въпреки надлежно сключени договори с инвестиционни посредници за участие в приватизацията и закупуване на акции от инвестиционни фондове, не могат да открият никакви следи за притежаването на тези акции? Често от инвестиционните посредници и фондове отказват всякаква информация за това. Още по-тежки са случаите, в които чрез фалшификации се предопределя и препродадени акции или инвестиционни бонове на собственици без тяхно знание. В такива случаи явно става дума и за престъпления.
Има съмнение сред много от хората, че част от нещата, с които стават тези злоупотреби, дял в тях има и Агенцията по приватизация или поне недобре свършена работа от администрацията на тази агенция.
Затова въпросът, който Ви задавам, е във връзка с тези нарушения: колко регистрирани такива има към Агенцията за приватизация? Освен това, какви действия ще предприемете за ликвидиране на тези нарушения, на тези злоупотреби? Знаете, че хиляди хора са засегнати именно от този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожа Михайлова! Въпросът, който поставяте, действително е изключително важен и предизвиква обществен интерес, доколкото много хора, които участваха в масовата приватизация, се оказа, че по една или друга причина или не са сигурни, или въобще са загубили това, което са имали като бонове от масовата приватизация.
Откъде идва проблемът? Въпросите са няколко. Едното е това, което Вие споменахте, за евентуална злоупотреба и липса на информация от инвестиционни фондове. Другото е за действия, бих казал, криминални, на кражба на приватизационни бонове.
До есента на 2002 г. инвестиционните бонове е можело да бъдат прехвърлени само на роднини по права и съребрена линия до второ коляно. Прехвърлянето е ставало лично от собственика или от изрично упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно.
В рамките на усилията си за облекчаване на регулаторните и рестриктивните режими предишното правителство реши да облекчи този режим за прехвърляне на приватизационни бонове и какво направи – от края на 2002 г. позволи прехвърлянето им без нотариално пълномощно, което доведе до това, че се появиха изключително много злоупотреби, даже има асоциация на пострадалите от масовата приватизация, изключително много злоупотреби. Срещу двама или трима души има съдебна процедура. Те са използвали фалшиви лични карти и са присвоили приватизационните бонове на много хора.
Това нещо е продължило до октомври 2003 г., когато в Агенцията за приватизация са разбрали за съществуването на проблема във връзка с това, че много хора са започнали да се появяват там и да казват, че са им изчезнали приватизационните бонове.
След октомври 2003 г. са променени процедурите за прехвърляне на приватизационни бонове и процедурата отново е била изключително затегната. За този период от края на 2002 г. до края на 2003 г. в Агенцията за приватизация са получени 10 хил. молби от граждани за проверка.
По време на почти двегодишна работа по тези молби е установено, че при част от тях не става дума за злоупотреба. Някои от гражданите или нямат регистрация за втората вълна от масовата приватизация и съответно нямат инвестиционни бонове, или са прехвърлили инвестиционните си бонове в предишен период на роднини, работническо-мениджърски дружества или инвестиционни посредници. На всички молби е отговорено в срок, като е приложена справка от информационната система за движението по сметката в инвестиционни бонове.
За същия период в Агенцията за приватизация са постъпили около 950 писма от органите на досъдебното производство. Установено е, че злоупотребите са извършвани от лица извън администрацията, които са използвали фалшиви пълномощни и други фалшиви документи.
Не е установено виновно поведение на административни нарушения от страна на служителите на Агенцията за приватизация.
Ще Ви помоля за още една минута, господин председател, защото въпросът действително е важен и касае много хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Ще Ви отнема една минута от дупликата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: За злоупотреба с приватизационни бонове от инвестиционни посредници отговаря Комисията за финансов надзор.
Комисията за финансов надзор отговори, че до момента са регистрирани единични случаи на подобни злоупотреби. Тук се изрежда какви са тези единични случаи, но действително не са големи. В Централния депозитар няма подадени сигнали за злоупотреби с приватизационни бонове. От Комисията за финансов надзор е представена информация за постъпили жалби срещу инвестиционни посредници. До 12 януари – до днес, са постъпили общо 1228 жалби срещу инвестиционни посредници за злоупотреба, изчезване и така нататък на приватизационни бонове. Това е друго, това не е кражбата на приватизационни бонове.
По някои от тези молби, по които според комисията действително е извършено нарушение, комисията е сезирала МВР, съда и прокуратурата за предприемане на съответните действия по компетентност. Препратените жалби за предприемане на съответните действия са: до съда - 471 от Комисията за финансов надзор, до МВР - 72 и до Агенцията за приватизация – 172.
В рамките на надзорната дейност на комисията са извършени 47 проверки в инвестиционни посредници за спазване на изискванията на закона и са съставени 72 акта, с които са установени нарушения. Посочените данни са от днес.
От 20 декември Сметната палата е депозирала Одитен доклад № 07-0000-92-04 за извършен одит на плащанията по приватизационни сделки с компенсаторни документи в Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол, Централния депозитар и органите, издаващи компенсаторни инструменти в периода от възникването до 31 март 2005 г.
Докладът е изготвен, депозиран, но съгласно чл. 50, ал. 5 от Закона за Сметната палата не може да бъде огласен до неговото окончателно приемане от Сметната палата.
Мисля, че по-изчерпателни данни във връзка с извършени проверки за евентуални злоупотреби с бонове биха могли да се намерят в доклада на Сметната палата.
Към Агенцията за приватизация са заведени 244 дела от граждани за извършено прехвърляне на бонове по масовата приватизация, без да е дадено съгласието на съответния притежател. По 11 от тези дела исковете са уважени и агенцията е била осъдена, защото контролът при прехвърлянето на документите е бил недостатъчен.
Действително, проблемите са изключително много и виждаме как от може би нечие добро желание да намалим регулаторните механизми, са пострадали многостотин и хиляди хора с трудно заличими последици от това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова за реплика.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря.
Информацията за извършените нарушения наистина беше доста подробна, господин министър.
Докато слушах всичко това, което Вие изреждахте обаче си зададох следния въпрос: трябва ли държавата и институциите да бъдат само констататори на това, че се извършват нарушения и да няма никаква реакция? Разбира се, една от реакциите е да се търсят пътищата през съда и търсенето на наказателна отговорност за извършени престъпления, но отговорността на институциите, в това число и на правителството, е да предприеме и законодателни инициативи, които да възпрепятстват извършването на подобни нарушения. Добре известно е, че хиляди, да не кажа стотици хиляди хора, нямам информация, са засегнати именно от тази масова приватизация и злоупотреби с инвестиционни бонове, и тъмнотата, в която стана и масовата приватизация и целия този процес с тези бонови книжки и инвестиционни бонове.
Затова моята реплика към Вас е по-скоро в посока на това правителството ще предприеме ли определени действия. Явно нарушенията и злоупотребите са огромни и от страна на администрацията, аз също имах тази информация, че в Агенцията за приватизация има над 240 случая, които са сигнали за извършени нарушения. Но не може и институциите, и парламентът, и правителството да наблюдаваме тези констатации и да не предприемем действия. Струва ми се, че по този въпрос няма да има политически различия, в смисъл идеологически, защото са засегнати изключително много хора, а особен интерес към тази тема проявяват и хората с по-ниски доходи. Аз лично познавам много хора, които са престанали да се интересуват какво се е случило с техните бонови книжки, но пък има и хиляди хора, които разчитаха на това чрез тези книжа да получат един, макар и скромен, допълнителен доход, който да им подпомага преживяването и старините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Михайлова! Възможността за – ще го нарека кражба на инвестиционни бонове – е вече ликвидирана. Казах ви, че прозорецът е бил от края на 2002 г. до края на 2003 г., докато са се появили 10 хил. жалби в Агенцията за приватизация. Хубав въпрос е защо са чакали да се появят 10 хил. жалби, за да се смени редът. Тази възможност повече я няма. Това е бил прозорецът, в който се е злоупотребявало с инвестиционни бонове.
Пак ви казвам, мисля, че има дела, които се надявам да накажат виновните.
Що се отнася до работата на инвестиционните посредници Комисията за финансов надзор има доста строги правила. И, както виждаме, част от констатациите са изпратени в досъдебното производство.
Ако има някаква нужда от промяна в закона, разбира се, ще говоря и с Комисията за финансов надзор, при Вас също ако има някаква такава информация, бихме могли да помислим за промяна на режима по отношение управлението на приватизационните бонове от инвестиционни фондове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега е 10,59 ч. В 11,00 ч. трябва да има почивка.
Останало е само едно питане – последното, на господин Иванов към министър Калфин. Ако има съгласие, да продължим с него, за да можем да освободим министъра и след това ще дадем пак 30 мин. почивка.
Има думата за питане народният представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, ако питането ми за БТК се отнасяше до причинена огромна вреда на България в минало време, от предишното правителство, то питането, което сега ще отправя към Вас - за проекта “Галилео”, е по-скоро едно остро предупреждение, че продължаващото бездействие на висши държавни чиновници може да донесе много голяма вреда на България, но в бъдеще време.
Проектът “Галилео”, бих казал, е най-големият европейски проект в рамките на първите 15 години на ХХІ век. Той има за цел да създаде модерна сателитна радионавигационна система, която не само да конкурира, но да бъде по-качествена от американската GPS-система и руската система ГЛОНАСС. Ще има изключително големи приложения както в транспорта, така в медицината, така също и в земеделието. Всичко това показва големия спектър, в който може да бъдат прилагани резултатите от развитието на тази система.
Преди близо една година зададох почти същия въпрос на тогавашния министър на транспорта и съобщенията господин Николай Василев. В отговора си той пространно разясни какво представлява проекта “Галилео”. Надявам се Вие да не повторите неговия отговор.
Но относно българското участие в този проект той се задоволи само да каже, че имало организиран един семинар и България взела участие в един друг семинар.
Истината обаче е болезнено различна. Само за първата фаза на проекта, фаза, която завърши през 2005 г., Европейската комисия и Европейската космическа агенция отпуснаха 1 млрд. 200 млн. евро.
Господин министър, колко средства от тези са били усвоени от България? Нула или най-много 1000-2000 евро за тази спомената конференция или семинар. Следващата фаза на проекта – 2006-2007 г., предвижда 2 млрд. 200 млн. евро. А до 2013 г., съгласно Бялата книга на Европейския съюз за развитието на транспорта и технологиите, за “Галилео” и още един проект общо се предвиждат 22 млрд. евро – сума, която ще бъде многократно изплатена от услугите, които проектът “Галилео” ще предложи на европейските граждани.
Големият въпрос е: в каква позиция ще бъде България? Дали тя ще бъде просто консуматор на услугите, за което ще се заплаща на големите страни от Европейския съюз – разработчици на проекта, или ние ще участваме в разработката на проекта и по такъв начин ще получаваме дивиденти от него? Защото при мен идват млади хора – учени, инженери, проявяват готовността си да участват в подобен проект, дори на базата на кооперация, на сътрудничество, но навсякъде в съответните министерства срещат практически хладен отговор, че към момента няма такава възможност.
Затова отправям към Вас следното питане: какво е българското участие в разработката на проекта “Галилео”? Какви са плановете за по-нататъшното наше участие в този европейски проект? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, господин Иванов! Няма да ви разказвам, Вие казахте за проекта “Галилео”. Няма да повтарям министър Василев от миналата година.
Ще участваме пълноценно в проекта “Галилео” – това е най-краткият отговор, който мога да Ви дам, когато станем членове, съвместно с нашите и вашите усилия, на Европейския съюз.
В проекта “Галилео” програмата е отворена за участие без ограничение единствено за страните-членки на Европейския съюз. Допълнително към настоящия момент Европейската комисия подписва договори с някои страни за сътрудничество в областта на реализация на програмата. Подобни договори са сключени с Китай, Съединените щати и Израел. Започнало е договаряне с Руската федерация и Южна Корея. Както виждате, това са високотехнологични държави.
България е правила постъпки за сключване на подобен договор преди членството. Поради сложните процедури Европейската комисия е отказала да пристъпи към договаряне. Общо взето са казали: когато станете член на Европейския съюз, участвате пълноправно в проекта “Галилео”.
Дотогава, до членството възможностите ни в програмата са ограничени до участие в конкурсите за научноизследователски проекти, насочени към подготовка и реализация на “Галилео” в рамките на тематичен приоритет “Аеронавтика и космос”, на Шеста рамкова програма, която е добре известна на всички хора, занимаващи се с наука в България.
Това, което прави държавата в момента, преди членството си в Европейския съюз, когато можем пълноценно да участваме в програма “Галилео”, е свързано с три направления.
Първо, успешно участие именно в тези рамкови програми – Шеста и Седма на Европейската общност за научни изследвания.
Второ, активно участие в международни научни събития, свързани с разработката на космоса, което също се прави.
И трето, въвеждане на някои системи в различни отрасли на транспорта, икономиката и въобще в практическото им предлагане.
Имаме постигнат напредък в това отношение, в Ръководството на въздушното движение е въведена в експлоатация 3-канална опорно-наземна станция за наблюдение и установяване достоверността на сигнала от навигационните спътници – GPS и ГЛОНАСС, която е част от ЕГНОС – Европейската геостационарна навигационно допълваща система. Това нещо в момента се прави.
През м. октомври България е поканена за член на Надзорния съвет, който ще осъществява контрол върху реализацията и на “Галилео”, и на ЕГНОС, на въпросната система.
Така че, както виждате, постепенно преди членството в Европейския съюз влизаме в различните органи, които ни дават по-добър достъп. Пълен достъп ще имаме от 1 януари следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за до два допълнителни въпроса.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз имах предчувствието, че хората, които са подготвили Вашия въпрос, защото Вие тук сте в качеството си на заместник министър-председател, ще се постараят по определен начин да заблудят хората, които ни гледат и слушат.
Това, което Вие казахте, че все още България не е пълноправен член на Европейския съюз, затова не може да участва пълноправно, не отговаря напълно на истината, господин министър. Вие споменахте някои високотехнологични страни, чудесно, но аз мога да Ви спомена други страни, които имат вече такива договори. Едната страна е Украйна, която нито е член, нито кандидат за членство в Европейския съюз. С нея договорът е подписан още на 3 юни 2005 г. От страна на Европейската комисия е участвал генералният директор на енергетиката и транспорта Франсоа Ламурьо.
Другата страна, Вие междупрочем я споменахте, е Южна Корея. Но сега, забележете, на 8 ноември 2005 г. е подписан договор за участие в проекта “Галилео” между Европейския съюз и Мароко. Аз мога да Ви предоставя този документ. Това е официален документ, изтеглен от сайта на Европейската комисия. Питам: Мароко по-високотехнологична страна ли е от България? Ако признаем това, нека го кажем ясно от трибуната. Аз лично не считам, че е така.
По-скоро, и тук съвсем категорично искам да Ви заявя, липсва наистина инициативност от българската администрация, която отговаря за въвеждането на България в тези проекти. Не се получава само с покана, а с голяма настойчивост от страна на страните, които искат да се присъединят към нещо, което да донесе полза за съответната страна. Именно по този повод и необходимостта от ясна, защитима позиция, искам да ви кажа, че един такъв договор по необходимост, защото той е свързан и с определени финансови клаузи, трябва да бъде ратифициран от Народното събрание. За да може да се осъществи българско участие в “Галилео”, е необходимо такова решение на Народното събрание.
Моят единствен въпрос към Вас е: Вие като човек, който по определен начин отговаря и за съобщенията, в състояние ли сте да внесете доклад в Министерския съвет, обоснован с цялата аргументация и документация на този въпрос, и да поискате финансиране с оглед участието на България в проекта “Галилео”, дори и с такъв договор, какъвто при нас няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Иван Иванов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, страната, която изпуснах освен Мароко, е Индия, която е високотехнологична страна и тя също има договор с “Галилео”.
Процедурата за договаряне е тежка. Няма с кой да започнем процедура през м. февруари 2006 г. при очаквано членство на България в началото на 2007 г., когато от такъв договор няма да има нужда.
Правени са постъпки пред Европейската комисия, тя отказа да започне този договор с аргумента, който между другото е много смислен. Няма смисъл да започваме да договаряме нещо, да похарчим доста енергия – и наша, и европейска, за да можем през м. ноември да стигнем до някаква договореност и да внеса въпросното искане за финансиране в парламента.
Пак ви казвам, по Шеста рамкова програма български научни специалисти могат да работят и в момента по програми, свързани с “Галилео”. От началото на следващата година няма да има абсолютно никакви ограничения да се работи по която и да е от сферите.
И аз съм нетърпелив да влезем в Европейския съюз, господин Иванов, по-бързо, ако го направим, по-добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Иван Иванов. Господин Иванов, имате право да изразите Вашето отношение към отговора на министъра.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! За разлика от отговора Ви за БТК, тук, по повод на “Галилео” не мога да бъда удовлетворен, защото Вашият отговор твърде много приличаше на този на Николай Василев. Ние все нещо чакаме, все някакъв срок и все вървим след събитията, вървим, бих казал, може би на опашката между страните, които се присъединяват към Европейския съюз, както се и получи – след десетте страни. Създава се тягостно впечатление, господин министър, дори няма да визирам Вас лично, защото смятам, че Вие не сте точно в тази категория, че в продължение на месеци министрите и техните екипи се занимават с подреждане на бордове, управителни тела, на съвети и т.н., за да бъдат уредени определени хора, които хора, доволни от това, че заемат определени позиции, съвсем забравят, че носят отговорност за придвижването на България в посока на повишаване на нашия авторитет и благосъстояние и до голяма степен това може да стане чрез тяхната инициатива и чувство за обществен дълг.
В същото време, докато се мълчи по тези важни стратегически въпроси за България, какво се получава? Бизнесът линее, защото участието в проекта би създало работни места и работа за бизнеса, администрацията се корумпира, уви, така е, а младата кръв напуска България, защото младите хора много добре знаят, че имат един живот. Тези, които сега са на възраст между 25 и 30 години, които може би вече са чакали 2-3 години, за да се присъедини България, те не могат да чакат още 10 години. Те ще отидат да работят там, в тези страни, които участват и са двигатели на проекта “Галилео”.
Затова, господин министър, много бих желал Вие да проявите инициативата, да направите, каквото е възможно, за да може да се допринесе обществена полза и България да има авторитет като страна – участник в проекта “Галилео”, като страна, която след това ще получи дивиденти от участието, а не да бъде обикновен консуматор. Виждате, аз Ви дадох примери, че страни извън страните – членки на Европейския съюз, са показали тази инициатива и настойчивост и са постигнали това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
След почивката ще отговаря заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Почивка до 11,45 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Налице е необходимият кворум, продължаваме с парламентарния контрол.
Както съобщих преди почивката, ще отговаря заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Първо той ще отговори на въпрос на народния представител Екатерина Михайлова.
Госпожо Михайлова, заповядайте за трети път днес.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер и министър на образованието и науката! Въпросът, който задавам от миналата година и на който в тази година очаквам отговора, е свързан с проблем относно отоплителната система и абонатната станция на Професионална гимназия по строителство и архитектура – Пазарджик.
На 13 декември 2004 г. директорът на съответната гимназия изпраща писмо до Министерството на образованието и науката относно необходимостта от неотложен ремонт на отоплителната и абонатната станция на училището. От РИО, както и от министерството, няма никакъв отговор и не се предприемат никакви действия. След възникнала авария на парен котел през м. септември 2005 г., тоест повече от половин година, директорът на гимназията изпраща на 11 октомври нова докладна до директора на РИО - Пазарджик относно необходимостта от спешен основен ремонт.
Поради настъпилото застудяване в училището започва учебен процес на едносменен режим с 30-минутни часове и отопление с калорифери, които продължаваха в рамките на цялата минала година. Поради обществената значимост на този въпрос и изнесените данни пред медиите и обществеността в Пазарджик, аз задавам този актуален въпрос към Вас:
По какви причини се е стигнало до кризисната ситуация в съответната гимназия по архитектура и строителство в Пазарджик? Ще потърсите ли отговорност на лицата, чието бездействие създава заплаха за здравето на учениците и за нормалния образователен процес в училището?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Благодаря за отправения въпрос. Аз също споделям загрижеността Ви относно материалната база в българските училища и, разбира се, преди всичко възможността по време на отоплителния сезон децата да бъдат в едни комфортни условия, да бъдат на топло и сухо.
Позволете ми да запозная Вас и уважаемите госпожи и господа народни представители с фактите.
Първо, бих искал да кажа, че средствата за ремонтни дейности във всички държавни училища в област Пазарджик за миналата година са били в размер на 300 хил. лв. – това е всичко, с което министерството е разполагало през миналата година като бюджетни средства за подобен тип дейности. Министерството на образованието и науката е изискало още в началото на миналата година от Регионалния инспекторат по образование в гр. Пазарджик предложения за извършване на ремонтни дейности, подкрепени с количествено-стойностни сметки.
Както и Вие споменахте, директорът на Професионална гимназия по строителство и архитектура – гр. Пазарджик, е изпратил писмо до Регионалния инспекторат по образованието в Пазарджик през м. декември 2004 г., обосновавайки необходимостта от ремонт на отоплителната инсталация и абонатната станция в сградата. Училището е включено в инвестиционната програма на Министерство на образованието и науката за 2005 г., предвидена е субсидия малко под 100 хил. лв., сумата е преведена на гимназията на 9 ноември т.г. с моя заповед. На 25 ноември 2005 г. е сключен договор за подмяна на двата броя амортизирани котли, за основен ремонт на един котел и реконструкция на кондензното стопанство в абонатната станция, за доставка и монтаж на омекотителна инсталация.
Каква е ситуацията в момента? По информация от Дирекция “Инвестиционна политика”, която е подадена от Регионалния инспекторат по образованието и от директора на Професионалната гимназия по строителство и архитектура в гр. Пазарджик, ремонтната работа е приключила на 12 декември 2005 г., като в този срок е направен и допълнителен ремонт със средства, останали след първоначалната подмяна на отоплителната инсталация. На 5 януари 2006 г. е включена за експлоатация и ремонтираната отоплителна и абонатна станция в училището, така че въпросът е разрешен.
Втората част на Вашия въпрос засяга обаче защо толкова дълго време той не е бил разрешен и има ли виновни за това лица. Откровено бих искал да Ви кажа, че бих могъл и по-обстойна проверка да назнача и, разбира се, ще го направя, но това е част от един по-общ въпрос, на който искам да обърна внимание на уважаемите госпожи и господа народни представители.
Триста хиляди лева е една крайно недостатъчна сума за подобни ремонти в една област, каквато е Пазарджик, в която има доста голям сграден фонд с доста амортизирани мощности.
Преценката на предходното ръководство на Министерството на образованието и науката не бих искал да поставям под съмнение, защото все пак е имало алтернативен начин на отопление на децата, както Вие споменахте, основан на електроенергията. В една голяма част от българските училища – и общински, и държавни, има далеч по-тежки условия на отопление, включително с твърдо гориво. Не бих могъл да поставя под съмнение преценката на колегите, в смисъл че парното, разбира се, е по-добрият вариант за отопление, но са надделели разбиранията, че сумата специално за 2004 г. трябва да бъде насочена в по-нуждаещи се училища. Така че това е въпрос на преценка - кое е по-нуждаещо се.
За съжаление, с това приключвам, ние не сме в състояние все още да кажем, че свободните средства можем да си позволим да ги насочваме там, където наистина има нужда, тъй като нуждите многократно надхвърлят възможностите, с които разполагаме, и, за съжаление, с които ще разполагаме и през 2006 г.
Аз благодаря на всички колеги народни представители, които обръщат внимание на такива по-остри въпроси, тъй като това пък ни дава възможност да сверяваме информацията, която идва от регионалните инспекторати по образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова – право на реплика.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател и господин министър.
Доволна съм, че вече има отопление в училището. За това съм доволна. Не съм доволна обаче от частта на отговора Ви за това ще се потърси ли отговорност от виновните лица, защото искам да отбележа, че се разбързаха с ремонтните дейности и се предприеха действия едва след като изнесохме публично информацията на пресконференция на ДСБ в гр. Пазарджик и след като заявихме, че ще направим питане в Народното събрание относно този проблем. Едва ли трябва да се решават проблемите за отоплението и въобще материално-техническата обезпеченост на образованието, едва когато някой народен представител или политическа сила поставят по-остро този въпрос. Би трябвало нещата да се решават методично.
Това че само 300 хил. лв. са предвидени за тази област не е оправдание за човек, който беше в управляващото мнозинство и в предишното управление, и сега също е управляващ. Не съм чула да защитавате и да искате повече средства за образованието и за обезпечаване на материално-техническата база в този период от време. Ако бяхте го направил, може би щеше да има повече средства за училищата в Пазарджишка област. Не е оправдание това, че парите са много малко. Когато се приема Законът за държавния бюджет, трябва да се предвиждат повече средства.
От Демократи за силна България поискахме точно такова увеличение, но, за съжаление, не беше чуто от управляващите.
Днес, поставяйки този въпрос, пак ще кажа – добре е, че се реши един проблем. Но не е това начинът за решаване на проблема на всички училища и въобще темите, свързани с образованието. Те трябва да бъдат приоритет на обществото, а, разбира се, ние като опозиция ще внимаваме и ще поставяме остро, когато виждаме, че не се изпълняват задълженията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Ако желаете, разбира се, можете да се възползвате от това право.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Не мислех да се възползвам от правото си на дуплика, но след това, което казахте, ще си позволя още веднъж да благодаря наистина на всички колеги народни представители за информацията, която дават за нередности от тяхна гледна точка за всичко, свързано с образованието. Обещавам, че наистина ще се отнасям много сериозно към тези сигнали.
Струва ми се редно да отбележа за протокола, че тази година средствата за образование като процент от брутния вътрешен продукт надвишават тези, които управлението, по време на което Вие бяхте председател на парламентарната група, имаше в бюджета за съответните четири години. Благодаря ви. (Реплика от народния представител Екатерина Михайлова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Борислав Ноев към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Ноев, можете да развиете Вашия въпрос – разполагате, както Ви е известно, с 2 минути.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката, във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”, Учебно-научен комплекс “Обществени науки”, Факултет “Сигурност и отбрана” един от свободноизбираемите предмети е факултативно обучение по турски език. В течение на няколко месеца обаче нито един студент не е записал и няма организирана група за изучаване на турски език факултативно. В резултат на това пред студентите се обявява, че който запише изучаване на турски език ще бъде освободен от изпитите по психология и социология.
Вярно е, че за националната сигурност е нужно кадрите да знаят езиците на съседните ни страни. В случая езикът измества особено важни предмети. Това във всички случаи ще повлияе на квалификацията на бъдещите кадри, грижещи се за сигурността и отбраната на страната ни.
Особено тревожи факта, че се говори за освобождаване от изпити само при записване за обучение. Това означава, че някои недобросъвестни студенти няма да изучат езика, както и няма да познават предметите, от които са освободени. Интересно каква ще бъде тяхната квалификация след завършването им.
Нещо повече – тези, които знаят турски език са поставени в унизително положение. Те или трябва да го изучават наравно с незнаещите, или няма да бъдат освободени от посочените предмети. Те би трябвало заслужено да бъдат освободени от тези изпити.
Моят въпрос към Вас е: какво означава освобождаване от изпит в този случай – дали тези дисциплини изобщо няма да се обявяват в дипломите на завършилите студенти или ще има някакви служебни оценки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ноев.
Давам думата на Даниел Вълчев – заместник министър-председател на Република България и министър на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ноев!
Благодаря Ви за отправеното питане, в което, както и Вие споменахте, се дискутира възможността за освобождаване от изпит по една дисциплина за сметка на изпит по дисциплина, представляваща свободноизбираем предмет.
Разрешете ми да структурирам отговора си по следния начин – нека да се опитам първо да кажа какви са правомощията на Министерството на образованието и науката по отношение на висшите училища и на техните програми, след това да изложа фактите, които се установиха в резултат на нашата проверка и след това да направя един извод, който ще предложа да споделим заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но всичко това в рамките на 3 минути!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Но всичко това, както господин председателят много основателно отбелязва, в рамките на не повече от 3 минути.
Съгласно Закона за висшето образование висшите училища, както всички знаем, се ползват с академична автономия, която не може да се нарушава с намеса в тяхната дейност освен в случаите, изрично предвидени в закона.
Искам да припомня, че висшите училища самостоятелно определят учебната документация за всяка специалност, както и самостоятелно осигуряват на всеки студент възможност за избор за учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план. Обучението се извършва, както и Вие споменахте, по задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.
Конкретно по поставения от Вас въпрос бих искал да Ви информирам, че от направената от нас проверка се установи, че Варненският свободен университет притежава на първо място една много добра институционална акредитация, получена на 12 април 2001 г. от Националната агенция за оценяване и акредитация. Притежава и програмни акредитации за всички специалности, по които провежда обучение, включително и по посочената във Вашия въпрос. Висшето училище е разработило вътрешноуниверситетска система за осигуряване и контрол на качеството. От 1994 г. притежава и Международен сертификат за качество ИСО 9001. Университетът предлага обучение по 12 чужди езици, включително два балкански езика. Това са гръцки и турски език.
В учебните планове по конкретната специалност, за която Вие споменахте – “Защита на националната сигурност, управление на фирмената сигурност и защита при аварии и бедствия” към Учебен комплекс “Сигурност и отбрана”, не е предвидено задължително изучаване на никакъв чужд език. В тях е включена учебната дисциплина “чужд език” като всеки студент може да избира един от 12-те езици, предлагани в департамент “Чуждоезиково обучение”, включително и двата езика от Балканския регион.
Освобождаването от изпити по един предмет, в това число и по чужд език, за сметка на друга учебна дисциплина – примера с психология или социология, не е възможно или във всеки случай със сигурност не е законосъобразно, тъй като те са включени като задължителни, не като избираеми дисциплини.
Също така не би следвало студентите да получават служебни оценки по една учебна дисциплина за сметка на друга, тъй като такава практика по принцип не съществува в нито едно висше училище, в това число и във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”.
Това е, което ние успяхме да установим в рамките на нашата проверка. Ако считате, че проблемът продължава да съществува, аз съм готов да назнача и официална проверка. Във всеки случай имаме уверение от страна на ректора на Варненския свободен университет и въз основа на това, което ние успяхме да установим от регистъра на висшите училища в България, който се поддържа, тази практика или не съществува или, ако съществува, със сигурност е незаконосъобразна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Ноев.
Господин Ноев, имате право на реплика.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, актуалният ми въпрос, който обсъждаме беше формулиран като питане преди доста време. Измина един месец. Той беше зададен на 13 декември миналата година. В този смисъл той не е дотолкова актуален, но за съжаление в същия университет по данни, които са ми представени вчера в специалността ППООР, което означава “Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред” действа същата програма. Има няколко групи, които изучават турски език, като уговорката е да бъдат освободени от дисциплините “философия” и “психология”.
Ние смятаме, че това са много важни дисциплини за тази специалност. Едва ли заместването им с чужд език, дори да не говорим за турския език, за какъвто и да е чужд език, ще подобри квалификацията им. Напротив, според нас квалификацията на завършилите студенти ще се понижи. Същото е и в специалност “История”. Там също има организирани групи. Не мога да ви кажа какви са точно уговорките, но в момента има няколко групи, които изучават точно турски език с преподавател Дора Пенчева. Не можем да си обясним това – какъв е този огромен интерес към турския език, когато четири месеца нямаше нито един студент и изведнъж за около 25-30 дни се записват няколко групи с над 50 студенти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика имате, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ноев. Аз още веднъж Ви благодаря за активната позиция, която имате.
Аз не бих могъл да отговоря на какво се дължи този интерес и дали има нещо извън това, което споменах, но ми се иска все пак да се обединим около няколко неща.
Изучаването на балкански езици само по себе си не е укорително. Даже, както и Вие споменахте, изучаването на чужди езици, в това число и на балканските езици, е нещо добро, според мен, за българските студенти. Това, което обаче е смутителното от гледна точка на Вашия въпрос, това, което Вие считате за смутително, което и аз считам за такова е, че не е правилно и не е законосъобразно оценка по една факултативна дисциплина да замества оценка по една задължителна дисциплина. Това е съвсем сигурно. Вече отделен е въпросът кое е по-важно – дали психологията или социологията, отколкото един чужд език, но това е въпрос на целесъобразност. В крайна сметка това е въпрос, който самото висше училище заедно със съответната надзорна институция решава. Министерството на образованието и науката не би могло да реши това.
Ако считате обаче, а както разбирам, Вие считате, че въпросът продължава да съществува като проблем, аз в момента се ангажирам пред Вас да назнача официална проверка по въпроса. Ще изпратя комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Елеонора Николова към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев. Госпожо Николова, моля да развиете Вашия въпрос.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката. Моят въпрос е свързан с дисциплинарно уволнение на директора на най-голямото училище в гр. Две могили, Русенска област.
През м. юли 2005 г. Регионалният инспекторат по образованието при Министерството на образованието и науката извършва проверка в училище “Кирил и Методий”. Установяват се дребни пропуски във воденето на документацията. Изготвен е констативен протокол, послужил като основание за издаване на заповед, с която се предписва отстраняване на констатирани пропуски.
Характерът на последните е от естество документацията да бъде приведена в изряден порядък в рамките на часове, на час-два, което е сторено. Пропуските са незначителни и могат да бъдат установени във всяко българско училище. В по-голямата си част те са допуснати от преподаватели при оформяне на училищни дневници и главна книга – неточно изписване на имена на ученици, допуснати печатни грешки в четири дипломи и т.н.
Изненадващо тази проверка дава формалния повод за издаване на заповед за дисциплинарно уволнение на директора на училището Иван Вълков без да е направено обоснованият извод, че тежестта и броя на нарушенията са от такова естество, че налагат тази най-тежка мярка по Кодекса на труда.
Уволненият директор Иван Георгиев Вълков е заел длъжността “директор” през 1998 г. след издържан конкурс и има 23 години педагогически стаж. Не е наказван досега. Ползва се с изключителен авторитет като педагог и общественик. Председател е на Постоянната комисия по образование, култура и спорт при Общинския съвет на община Две могили.
На мястото на господин Вълков е назначен външен за училището човек – от интерната в с. Острица, с начална педагогика и без никакъв управленски опит. Разстроен е педагогическият колектив от 50 преподаватели, както и родителите на 500-те ученици, обучавани в това училище. Двеста деветдесет и шест родители са оформили подписка с искане за възстановяване на несправедливо уволнения педагог.
Моето питане към Вас, господин министър, е: оправдано ли е да се уволнява по политически причини един педагог с 23-годишен опит, отличен управленец и човек с граждански позиции в обществото?
И, второ – какви действия ще предприемете, за да възстановите правдата в един малък български град?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Благодаря за отправения въпрос.
Аз бих си позволил да структурирам моя отговор по следния начин – да изясним правомощията относно назначаването и уволняването на директори на общински училища, след това да изложа това, което и Вие донякъде изложихте от гледна точка на фактическата обстановка и след това да се опитам да направя един извод.
На първо място бих искал да започна с това, че както е известно според Закона за народната просвета органът, който би могъл да назначи или уволни един директор на общинско училище, това е началникът на регионалния инспекторат по образованието – нещо, което и Вие посочихте във Вашия въпрос.
С това не искам да кажа, че Министерството на образованието и науката или министърът в частност нямат отношение към въпроса. Бих искал да кажа, че това не е в моите конкретни правомощия, разбира се, доколкото аз назначавам пък ръководителите на регионалните инспекторати по образованието. Косвено може да се предположи, разбира се, че нося отговорност за техните действия.
От направената проверка във връзка с Вашия актуален въпрос установихме следното – действително, както и Вие споменавате, е извършена проверка на дейността на господин Вълков като директор на посоченото училище като са установени, поне според протокола, три вида нарушения.
На първо място е неправилното и непълно оформяне на личните картони на учениците.
На второ място е издаване и връчване на дипломи за средно образование на целия випуск 2005 г., без да са изготвени предхождащите и обосноваващите ги протоколи.
На трето място – разрешаване на платен отпуск за обучение на учители без писмено съгласие на работодателя, съгласно изискванията на чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Дали тези нарушения са достатъчно тежки, за да се обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е въпрос на конкретна преценка. Между другото бих искал да информирам и Вас, и уважаемите госпожи и господа народни представители, че има образувано дело в съответния компетентен съд, който ще се произнесе по законосъобразността на акта, с който е наложено уволнението на господин Вълков.
Относно другата страна на въпроса – твърдението, че става въпрос за политическо уволнение, аз откровено казано не зная откъде правите точно тези извод. Доколкото на мен поне ми е известно, началникът на Регионалния инспекторат по образованието – Русе, господин Райнов не е свързан с някаква конкретна политическа сила. Не зная, откровено казано, да има някаква връзка и на назначения нов директор с някаква конкретна политическа сила. Ако имате такава информация, аз ще я проверя също своевременно, разбира се. От това, което знам, не се установява подобно нещо.
Ако трябва да резюмирам, ще кажа, че не бих могъл да се ангажирам напълно с това доколко целесъобразно е уволнението. Що се отнася до неговата законосъобразност, мисля, че в най-скоро време съдът ще се произнесе.
Ако има допълнителни данни относно политическа мотивация на едно такова действие, аз моля да ми ги предоставите и се ангажирам, че също ще ги проверя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова. Тя има право на реплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Благодаря Ви за отговора, господин министър. Разбира се, той от формална гледна точка е изряден. Аз най-добре знам, че съдът ще възстанови тази правда, която е нарушена.
Приемете моя въпрос по-скоро като действието на Настрадин Ходжа. Аз просто искам да заостря Вашето внимание към това, че там има едно уволнение, което не е подплатено от несправяне с работата. Това е становището на цялата общественост на град Две могили.
Като министър на просветата Вие трябва да знаете, че в малките градове директорите на училищата, шефовете на читалищата – това са хората, които носят просветата и културата. Едно такова действие засяга една огромна общност, засяга цялата общност в този град.
Казваме, че уволнението има такъв подтекст, защото съм убедена от разговорите с гражданите и това не е тайна за целия град Две могили. Този човек има и обществена функция като председател на Постоянната комисия по образованието в Общинския съвет. Той е излъчен като такъв от СДС.
Разбира се, че Вие не можете да знаете за всички безобразия, които стават в държавата и които всъщност се случват най-много, когато се сменят кабинетите. Това е поводът на дребни нива да се развихрят чисто човешки и партийни страсти, които да доведат до една такава саморазправа, но аз съм сигурна, че този сигнал, който отправям към Вас, трябва да бъде проследен най-малкото, когато ще трябва министерството да плати шест заплати и обезщетения за несправедливо уволнения човек, който ще бъде възстановен от съда.
Аз ще Ви оставя подписката на 300 родители, което е всъщност една много сериозна индикация за Вашата лична намеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Даниел Вълчев се отказва от своето право на дуплика.
Преминаваме към последния въпрос към министър Вълчев, зададен от народния представител Иван Иванов за Евро-швейцарски университет във Видин.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Независимо че броят на висшите училища в страната е вече над 50; независимо че се увеличава непрекъснато броят на студентите, които отиват и следват в чужбина, и че демографският срив в страната предизвиква тенденция към спад на младежи и момичета, които са във възраст да следват висше образование, продължават да нараства броят на висшите училища, продължават да нарастват и заявките за откриването на такива. В крайна сметка това е въпрос на свободна инициатива и на предприемачески риск, но при едно категорично условие, ако се спазват законите на страната и по-специално материалният закон – Законът за висшето образование.
Конкретният повод за моя въпрос е следният – през миналата година многократно в медиите бяха публикувани информации, че е предстоящо откриването на Евро-швейцарски университет в град Видин. Луксозни брошури, които сега са пред мен обявяваха, че учебните занятия в летния семестър на учебната 2005/2006 г., тоест настоящата учебна година, ще започнат от началото на м. февруари т.г., като записването на студентите, няма да се спирам на подробностите, ще се извършва от 19 до 30 януари 2006 г.
От друга страна, господин министър, съгласно Закона за висшето образование, откриването на едно висше училище се изисква въз основа на проект, който трябва да бъде одобрен с решение на Националната агенция по оценяване и акредитация. Съгласно чл. 9 и чл. 10 са разписани отговорностите – Вашите като министър, на Министерския съвет и на Народното събрание, което трябва да излезе с решение за откриване на висше училище. Тъй като това не е налице, поне що се касае до Народното събрание, аз отправям към Вас следния въпрос: в случая с Евро-швейцарския университет в град Видин спазени ли са изискванията на Закона за висшето образование за откриване на висши училища и за прием на студенти? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Благодаря за отправения въпрос. Вие засягате една тема, която за мен също е много болезнена, и е свързана не толкова с броя на висшите учебни заведения в България, колкото с качеството на висшето образование в нашата страна.
Ще си позволя да кажа няколко неща, които и Вие споменахте, след което да изложа и фактите относно конкретния случай. Както е известно, и Вие също споменахте, частните висши училища в Република България се откриват с решение на Народното събрание, което се издава в съответствие с предложение на Министерския съвет и след спазване на цялата процедура, уредена в Закона за висшето образование. Откриването и преобразуването, както също споменахте, става въз основа на проект, който трябва да е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва и срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висшето училище. При положителна оценка на проекта за създаване на висше училище учредителите внасят в Министерството на образованието и науката искане за откриване. По предложение на министъра Министерският съвет приема решение, с което предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, след което това решение подлежи на обнародване в "Държавен вестник".
Искането за започване на процедура за оценяване на проект за откриване на Евро-швейцарски университет – Видин, е постъпило в Националната агенция за оценяване и акредитация на 29 юли 2005 г., подписано е от проф. д-р инж. Волфганг Кюнел – председател на учредителния комитет и управител на Сдружение "Международен евро-швейцарски университет" – Видин. Сдружението е със седалище и адрес на управление, съответно гр. Видин, ул. "Акад. Стефан Младенов" № 14. Процедурата е открита с решение на акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация на 4 август 2005 г., което е отразено и в Протокол № 26 на съвета. Учредителите на частното висше училище са уведомени с писмо № 289 от 5 август 2005 г. за този факт. Оценяването на проекта е осъществено от две постоянно действащи комисии към агенцията, които се определят в зависимост от профила на висшето училище, съответно технически науки и военно дело, и икономика и управление. В тях са участвали признати учени от Българската академия на науките, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Икономическия университет – Варна, и Техническия университет – София.
Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация на свое заседание от 5 януари 2006 г. въз основа на доклада на комисиите дава отрицателна оценка на проекта за откриване на Евро-швейцарски университет – гр. Видин, което е отразено и в Протокол № 1 от тази година. За това решение учредителите са своевременно уведомени.
Уважаеми господин Иванов, в заключение бих искал заедно с Вас да направим общия извод, че към момента такова висше училище в България не съществува. Ако ми разрешите още едно изречение. Бих искал да кажа, тъй като бях запитан наскоро от колеги в Комисията по образованието и науката към Народното събрание, как според мен трябва да става откриването на висши училища в България? Аз бих си позволил да отговоря с две думи: много трудно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм удовлетворен, че в крайна сметка Националната агенция за оценяване и акредитация е взела едно компетентно и според мен правилно решение. В същото време искам да изтъкна, че едва ли аз бих бил противник на откриването на нови висши училища, но както и Вие самият казахте: те първо трябва да бъдат в обществен интерес и на второ място, а може би именно на първо – трябва да защитят качеството на висшето образование в Република България. Уви, ние се натъкваме непрекъснато на случаи, когато опитите за откриване на такива училища се вършат единствено от комерсиален интерес, бизнес интерес - в интерес на определени частни лица.
В същото време искам да заостря вниманието, че Националната агенция за оценяване и акредитация наистина трябва да защити своето име на филтър за откриване на висши училища чрез бързи и прозрачни действия. Защото имам една покана, и тя е била разпространена в гр. Видин, с която се кани обществеността на среща с експертната група на НАУА. Доколкото знам, съгласно закона, експертната група на НАУА не се среща с обществеността на града, а трябва да отговори на ясни въпроси относно това дали предлаганият проект отговаря на държавните изисквания. Защото иначе това малко прилича на Гоголовите герои от едноименната комедия "Ревизор", когато посрещат ревизора. Това естествено не трябва да се допуска.
Господин министър, в потвърждение реално и на това, което казах, а и Вие го споделяте изцяло, необходимо е да се потърсят пътища за окрупняване на висшите училища в България вместо разкриване на нови. Пред мен е днешният брой на вестник "Дневник", където е записано, че образованието ще спъва България в Европейския съюз, съгласно последния доклад на Световната банка. Надявам се, че ще се предприеме необходимото от страна на министерството действително да се разбере, че откриването на висше училище в България е един въпрос, който изисква детайлна, сериозна подготовка, наличие на компетентен преподавателски състав, на сграден фонд и на оборудване, което съответства на специалностите, които трябва да бъдат разкрити. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров. Първият въпрос е зададен от народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос. Както Ви е известно, разполагате с 2 мин.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Лобитата там са две.
СТЕЛА БАНКОВА: Лобито е българският народ.
Повече от една година продължават протестите срещу изграждането на златна мина в околностите на Крумовград в местността Ада тепе. Инвестиционното предложение е на канадската компания "Болкан Минерал енд Майнинг". Общинската управа в Крумовград категорично се противопостави срещу експлоатацията на златната мина. Жителите на Крумовград са събрали над 10 000 протестни подписа.
Разработката на златното находище "Хан Крум" ще доведе до замърсяване на вододайната зона на града и на още седем села от района на Звездел, до запрашване и отравяне на въздуха. Златната мина ще бъде разположена в опасна близост до града, тоест на 800 м от градската болница, а не на 3000 м, както е отбелязано в доклада за ОВОС.
Жителите са силно обезпокоени, защото при добива на злато ще се използва цианид. Те се опасяват, че при аварии химикалът ще бъде гибелен за здравето им и ще унищожи почвите и водите им. Силно токсичните цианиди ще проникнат в подпочвените води на реките Крумовица, Арда и Марица. Особено важно – ще бъде засегната не само община Крумовград, но и Гърция, и Турция. Златната мина ще засегне всъщност основния поминък – тютюна, и хората ще бъдат принудени да се изселят от Крумовград.
И така, господин министър, ще се съобразите ли с протестите на над 10 000 жители на Крумовград и околните села срещу изграждането и функционирането на златната мина? Какво е становището на Вашето министерство във връзка с използването на цианид при добива на злато и във връзка с опасенията на хората, че ще има пагубни екологични последици за земята и водите и по същество реална опасност за здравето на жителите на Крумовград и околните села? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
Както ви е известно, господин министър, разполагате с 3 мин. за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Цианидната технология е една от приложимите технологии, известни досега, за обогатяване на златосъдържащи руди. У нас при обогатяването на оловно-цинкови руди в цикъла на флотацията един от използваните реагенти също е натриевият цианид. Той се прилага в практиката повече от 35-40 години. Разбира се, трябва да се отбележи, че съществуват и нецианидни технологии, които също се прилагат у нас. В действащите оловно-цинкови обогатителни фабрики в България отпадъците от производство, без да бъдат предварително третирани, постъпват в хвостохранилищата, като в резултат на естествено протичащи физико-химични процеси в тези съоръжения се постига по-пълно разграждане на цианидите и утаяване на тежките метали.
В технологичната схема на инвестиционното предложение на “Болкан минерал енд майнинг” е предвидено разграждане на цианидите преди отвеждане на отпадъка от преработка в хвостохранилището. Отпадъкът се предвижда да бъде със съдържание на цианиди по-малко от 1 милиграм на литър. За сравнение проектодирективата на Европейския съюз за управление на отпадъци от добивната промишленост поставя изискване за максималното съдържание на цианиди в отпадъка при постъпването му в хвостохранилището да бъде 10 милиграма на литър.
На второ място, бих искал да Ви информирам и за хода на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение на “Болкан минерал енд майнинг”. Процедурата по ОВОС е започнала на 15 октомври 2004 г. Спазени са изискванията на Закона за опазване на околната среда и в най-ранния етап са уведомени всички заинтересовани лица – както институции и организации, така и засегнатото население. Нека подчертая, че в оценката се включват добивът на злато и всички съпътстващи или поддържащи дейности, свързани с него, в това число преработката му и депонирането на отпадъците от добива му.
В изпълнение на задълженията на страната ни по Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст през м. юни 2005 г. сме уведомили за инвестиционното предложение Република Гърция в качеството й на засегната страна, а на 10 ноември 2005 г. сме получили окончателното становище на Република Гърция.
Извършена е и оценка на качеството на доклада по ОВОС. Оценката е положителна, поради което е даден ход на следващия етап от процедурата по ОВОС – обществено обсъждане на резултатите от ОВОС. Проведени са две срещи, в които е дадена възможност за участие и изразяване на мнения и становища на български и гръцки граждани и организации. В резултат на общественото обсъждане на доклада за ОВОС и на обществения достъп до информация са представени писмени становища от български и гръцки общински власти, неправителствени организации и експертни мнения.
Трябва да се отбележи, че мнозинството от мненията изразяват несъгласие. Ние сме запознати с всички тези становища и нагласи на хората в региона и от съседната страна.
Министерството на околната среда допълнително е изискало становище от Министерството на земеделието и горите, Националния институт за паметниците на културата, като само Министерството на здравеопазването не е представило своето становище.
В законоустановения срок Висшият технологичен експертен съвет не успя да се произнесе по доклада за ОВОС, поради което няма и решение на Министерството на околната среда. Изправени сме пред хипотеза на мълчалив отказ и има заведена жалба от “Болкан минерал енд майнинг” до Върховния административен съд.
Уважаема госпожо Банкова, общественото обсъждане на доклада по ОВОС е проведено в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Осигурен е широк достъп на цялата общественост, на всички заинтересовани страни. И бих искал да Ви уверя, че обективно са отчитани всички постъпили мнения, възражения и становища, тъй като за нас приоритет има преди всичко това да съобразим има ли или няма риск аз човешкото здраве и какви са рисковете за околната среда с оглед опазването и устойчивото развитие на околната среда.
Така че от наша гледна точка всичко, с което би следвало да се съобразим в дадения случай, е на нашето внимание и ние ще спазим както закона, така и ще се съобразим с всички фактори комплексно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова за реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин министър. Аз се отнасям с благодарност и уважение към загрижеността, която проявявате. Всъщност целта на този въпрос е да дадем гаранции на хората, че няма да се случи това, от което се опасяват. Защото Вие знаете, че уж всичко беше наред, но се случи екологичен проблем в Стара Загора, в Гълъбово, в Пловдив, в Русе. Така че хората са оправдани в своя страх и недоверие в този случай.
Искам да споделя с Вас още нещо. Бих искала да попитам защо не е спазена Наредба № 7 на Министерството на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната система, тъй като златната мина ще бъде буквално в самия град, цял квартал за тази цел трябва да бъде изселен. Ние няма да се предадем без протести, заяви Касим Еюп от инициативния комитет, крумовградчани се боят от екологична катастрофа вследствие на употребата на цианид при добива на злато. Последната екокатастрофа бе в Бая Маре в Румъния, където разливът на цианиди засегна р. Тиса и по нея замърсяването премина през Унгария и по Дунав стигна до Черно море. Най-мащабното цианидно замърсяване е от 1998 г. в Киргистан, където отново Европейската банка за възстановяване и развитие бе инвеститор, както е инвеститор и в случая със златната мина в Крумовград.
И така, господин министър, още веднъж: какви гаранции ще дадете на жителите на Крумовград и околните села, че експлоатацията на златната мина няма да блокира развитието на екологичния туризъм, няма да блокира развитието на земеделието? Местните хора всъщност се опасяват, че ще бъде засегнато и уникалното биоразнообразие на Източните Родопи. За да бъдем полезни на гражданите на Крумовград, аз бих искала наистина съвсем убедително да ги уверите, да ги успокоите и да отговорите на основните въпроси, които ги притесняват за близостта до населеното място, за това, че трябва да се изсели цял един квартал и по същество какви гаранции ще се дадат, че няма да се увреди почвата, въздухът и земята в Крумовград. Хората от Крумовград очакват Вашите думи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Както и преди малко Ви казах, Висшият експертен екологичен съвет в Министерството на околната среда и водите не успя да се произнесе в срока по дадения казус и в хипотезата на мълчалив отказ вече от страна на “Болкан минерал енд майнинг” е отправена жалба до Върховния административен съд. Но това, което бих искал да кажа, е, че ние и аз в качеството си и на председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите в Тридесет и деветото Народно събрание заедно с представители от Министерството на околната среда и водите, и с народни представители от региона, и с представители на неправителствени организации сме провеждали неколкократни срещи с обществеността в региона. Но за мен като министър на настоящия етап критериите, с които ние и цялата нормативна база трябва да се съобразяваме, са валидни за цялата страна, за всички наши граждани, за всички наши региони с оглед на риска за тяхното здраве и за околната среда. Това важи в пълна сила и за региона на Крумовград.
Както и преди малко Ви казах, ние наистина ще подходим комплексно. За нас е много важно да има инвестиции в нашата страна, но те трябва да бъдат съобразени преди всичко с това да няма никакъв риск за човешкото здраве и за околната среда. Аз уверявам всички живеещи в региона и вас, народните представители, че от страна на Министерството на околната среда и водите заедно с представители от другите министерства, от страна на цялото правителство ще бъде направено необходимото да няма никакви рискове. Инвестиции може да има само при липса на такива рискове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, моля да развиете Вашето питане.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, тъй като преди малко на въпрос на колежката Банкова Вие отговорихте и на част от въпроса, който за съжаление няколко пъти ни беше отлаган, а и моето лично питане, но с Вашия отговор, който получихме, проблемът може би не е толкова актуален наистина. Аз, обаче, искам да доизясним част от случая на Ада тепе и даването на концесия.
Ясно е, че компанията се канеше да вземе концесията без търг. Става въпрос, че не е излишно да припомним за скандалния случай на автомагистрала “Тракия” и получаването на концесията без търг. Тук предходното правителство се уповаваше на заварено положение и цитираше § 3б от закона, но в случая по Закона за концесиите една такава процедура може да бъде направена само с търг и тя в момента е напълно и категорично разписана. Така че това е една част от първия ми въпрос: Каква е политиката на вашето министерство по повод отдаването на концесията на тази мина?
Другото, което аз искам да отбележа, че това е един изключително сеизмичен регион и наистина една екологична криза би довела до големи последици в целия регион - не само в България, а и в Гърция и Турция, затова беше и това напрежение.
Да приемем ли, че мълчаливият отказ, мисля, че от 3 януари т.г. е затова, че няма да има такава концесия и тя няма да бъде без търг? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите доктор Джевдет Чакъров, за да отговори на питането на народния представител Мария Капон.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Позволете ми преди да отговоря по същество на Вашия въпрос само да кажа, че концесията на автомагистрала “Тракия” не е в компетенциите на Министерството на околната среда и водите, така че аз определено се въздържам да взема отношение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, то е и извън въпроса.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Освен това, искам да кажа и на вас, както отговорих на госпожа Банкова, че Министерството на околната среда и водите няма пряко отношение към учредяване на концесия за добив на златосъдържащи руди от находище “Хан Крум” в местността Ада тепе в община Крумовград. Компетентното ведомство е Министерство на икономиката и енергетиката.
Но все пак искам да Ви информирам накратко за процедурите, които се провеждат в Министерството на околната среда и водите. Може би е добре преди това да посоча кога, по какъв начин дружеството “Болкан Минерал енд Майнинг” е титуляр на разрешение № 1 от 9 май 2000 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми и златосъдържащи руди в площ-Крумовград, издадена от министъра на икономиката. Казвам: министъра на икономиката, защото, още веднъж повтарям - датата е 9 май 2000 г. под номер 1. След проведените геологопроучвателни дейности в срока на разрешението, дружеството е представило в Министерството на околната среда и водите доклад за резултатите от извършените геологопроучвателни работи в площ-Крумовград с изчислени запаси и ресурси от златосъдържащи руди в находище “Хан Крум” с Протокол № НБ-17/21 април 2005 г. на специализираната експертна комисия към МОСВ. Запасите и ресурсите на находището са приети и утвърдени.
С писмо от 13 януари 2005 г. “Болкан Минерал енд Майнинг” е внесъл в МОСВ и заявление за издаване на удостоверение за направено търговско откритие. Съгласно чл. 29 от Закона за подземните богатства титулярът на разрешението за търсене и проучване се определя пряко без търг или конкурс за концесионер за добив на подземни богатства, ако е обявил и регистрирал находище за подземни богатства и е получил удостоверение за търговско откритие, издадено от министъра на околната среда и водите по реда на чл. 21, ал. 4 от Закона за подземните богатства.
Вие също, като народен представител, може да направите тази справка.
Следва да отбележа, че съгласно регистрационното предложение “Болкан Минерал енд Майнинг” дружеството предвижда, че ще извършва, освен добив на златосъдържаща руда, така и преработка на рудата с цел извличане на злато.
Съгласно Закона за концесиите, концесия се учредява само за добив на подземно богатство, но не и за неговата преработка. Законът за концесиите предвижда, като част от процедурата по учредяване на концесията, изготвяне на екологичен анализ. Този анализ обаче ще обхване само дейността по добива на златосъдържащата руда, но не и нейната преработка. В тази връзка Министерството на околната среда и водите смята, че подобен екологичен анализ няма да отразява реалното въздействие върху околната среда на дейностите по цялостното инвестиционно намерение на посочената фирма. Това може да стане само чрез ОВОС на инвестиционното предложение по реда на Закона за опазване на околната среда. Поради тази причина в конкретния случай е предвиден ОВОС, за който преди малко отговорих и на госпожа Банкова.
Искам да уверя и Вас, че действително подходът ни е комплексен. Ние се съобразяваме с това да няма рискове за човешкото здраве и за околната среда. При тези условия, които гарантират изрично и абсолютно такива да няма за човешкото здраве и за околната среда, ние бихме адмирирали всяка една инвестиция, включително и в този регион.
Споделяме с оглед на статистиката и рисковете, които съществуват в региона, за сеизмичната активност и рисковете, които крият евентуално една сеизмична активност в региона, така че те също се взимат предвид като съображение. Те отново ще бъдат на нашето внимание до окончателното решение, което предстои да бъде взето. В това отношение ви уверявам още веднъж, че правителството и Министерството на околната среда и водите имаме изключително активна позиция и прецизен подход, така че отчитаме всички реалности и дадености в региона и най-вече нагласите на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Капон, заповядайте, за да зададете до два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, благодаря Ви за отговора. Аз искам да Ви уверя, че Вие ще трябва да продължавате да давате отговор на този въпрос, тъй като има няколко въпроса, зададени от депутати до Европейската комисия по повод концесията в Крумовград и за златната мина, така че аз лично ще задам въпроса и до министъра на икономиката и енергетиката, за частта, която е за концесиите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Предполагам Вие, както и всички народни представители знаете, че предстои да бъде разгледан в Народното събрание Законът за обществените поръчки и новият Закон за концесиите, така че по време на разглеждане на тези законопроекти съвсем спокойно може да се предвиди един по-прецизен режим за концесионирането, включително и в тези случаи. Всичко това може да бъде обект на дискусии, на дебати и да се вземат възможно най-правилните решения, естествено в контекста на транспониране на еврозаконодателството и процедурите, които са валидни за цялата общност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, ако желаете, може да вземете отношение. Не желаете.
За процедура – госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, до края на миналата година трима народни представители – Владимир Кузов, Минчо Христов и аз, внесохме предложение българското Народно събрание, тоест народните представители да не вземат 13-а заплата. Това наше предложение не беше разгледано в пленарната зала. Оказа се, че зад гърба на българското общество, зад гърба на българските граждани е преведена 13-а заплата на народните представители. А ние тримата колеги с господата Кузов и Минчо Христов не желаем да участваме в тази схема и връщаме 13-та заплата. Заповядайте. (Поставя 3 плика върху банката на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз да не съм касиер, госпожо Банкова! (Реплики в КА.)
Първо, 13-а заплата не е давана на народните представители. От икономиите за временните комисии има известно разпределение. Вие защо сте взели тогава тези пари? Те са ви преведени от касата? Това не е процедура!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Господин председател, върнете плика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще се занимавам с пликове!? (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Какво да ги правя тези пари? Не обръщайте внимание на това, уважаеми колеги. Тук има парламентарен контрол. Касата е в другата сграда – който иска, да отиде там.
Питане към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, зададено от народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, може да развиете Вашето питане – както Ви е известно, в рамките на 3 минути.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето следващо питане е за неучастието на България във финансовия инструмент на Европейския съюз в областта на околната среда – Програма “Лайф”.
Гарантирането на спазване на достиженията на право на Европейския съюз в областта на опазване на околната среда изисква значителни инвестиции, но също така създава значителни ползи за общественото здраве и намалява скъпоструващите щети, които нанасяме ежедневно на природата. Съзнавайки нуждата от инвестиции в опазване на околната среда Европейският съюз е създал през 1992 г. Програмата “Лайф”, основен финансов инструмент на Европейската общност за осъществяване на политика. В тази връзка е и моят въпрос.
До ден-днешен, господин министър, България не е член и не участва активно в Програмата “Лайф”. Кога това ще се случи, тъй като всички ние се надяваме на 1 януари 2007 г. България да е равноправен член на Европейския съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров да отговори в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Бих искал да започна с това, че Програма “Лайф” е финансовият инструмент на Общността, подпомагащ политиката по околна среда. Програма “Лайф” е предназначена за подпомагане на проектни дейности в следните области: “Лайф природа”, “Лайф околна среда”, “Лайф трети страни”. Одобрена през 1992 г. първата фаза на “Лайф 1” обхваща периода 1992-1995 г. “Лайф 1” е с общ бюджет 400 млн. евро, от които близо половината са разходвани за проекти за опазване на природата и прилагане на Директива 92/43 на Общността за опазване хабитатите и Директива 79/409 на Общността за опазване на дивите птици.
Европейският съюз решава да повтори успешния опит от “Лайф 1” и през м. юли 1996 г. е одобрен ревизираният регламент “Лайф 2” за периода 1996-1999 г. Одобреният общ бюджет е 450 млн. евро, от които почти половината – 46%, са определени за финансиране на проекти в областта на опазване на природата. По “Лайф 2” отново са финансирани проекти, насочени към прилагане на двете директиви за опазване на хабитатите и дивите птици и по-специално към създаването на екологична мрежа от защитени територии в Европейския съюз “Натура 2000”.
Регламентът “Лайф 3” покрива период от пет години – 2000‑2004 г. Общата сума, отделена за проекта съгласно регламента, е 613 млн. евро. От тях 47% са предназначени за финансиране на проекти за опазване на околната среда “Лайф”; 47% - за проекти, свързани с опазване на природата, и 6% - за трети страни.
От 2000 г. за периода 2000-2004 г. Програма “Лайф 3” е отворена и за страните – кандидатки за членство в Европейския съюз.
Следва да се отбележи, че участие в програмата взимат по-малко от половината страни от кандидат членките, а именно Румъния, Естония, Латвия, Унгария и Словения.
Причините, поради които България решава да не се включи през 2000 г. в Програмата “Лайф 3”, са следните. По изчисления, основани на брутния вътрешен продукт членският внос за участие в програмата възлиза на 1,2 млн. евро на година. Плащането на членския внос не гарантира одобряване на проекти. Тоест, ако дадена страна няма качествени проекти за съответната година, то тя може да не получи финансиране дори в рамките и на платената национална вноска. Още повече не е предвиден механизъм за възстановяване на внесената такса. Проектите, ако има одобрени такива, се финансират от “Лайф” обикновено от 30% - за проекти, които генерират приходи, до 70%. Останалата част от сумата е предмет на съфинансиране от институциите, агенциите и предприятията или неправителствени организации, които предлагат съответния проект. Не е бил наличен капацитет по отношение на подготовка, управление и изпълнение на конкурентоспособни проекти в България.
По сега действащата Програма “Лайф 3” е осигурено финансиране до 2006 г. включително. За периода от 2007 г. нататък се очаква да бъде приет новият регламент на Европейския съюз “Лайф плюс”. Европейската комисия вече е подготвила предложение за създаване на новия финансов инструментариум за околната среда за неинвестиционни проекти, административен капацитет, участие на обществеността и други подобни. Новият финансов инструмент за околната среда е с предварителен бюджет от 260 млн. евро през 2007 г. до 560 млн. евро през 2013 г.
По време на настоящото правителство от м. август и на британското представителство на Общността бе постигнат съществен напредък по дискусиите за конкретните текстове на предложението за регламент и заложената в него финансова рамка, която към момента е в размер на 2,1 млрд. евро за всички 25 страни членки. За България и Румъния ще обхваща периода 2007-2013 г.
Искам да уведомя всички народни представители и цялата общественост, че ние участвахме активно в тези дискусии – и на двете срещи на Съвета на министрите, които се проведоха в Люксембург и Брюксел, участвах лично аз. Можете да проверите в Интернет позициите, които сме изразили, и това, което сме успели да защитим. Аз ви уверявам, че сме успели да постигнем, заедно с други страни, възможно най-добрата рамка за нашата страна, така че по този проект ние ще работим. Надяваме се да реализираме сериозни средства в сферите, които вече бяха посочени. Ние работим по тази програма и тя е в полезрението ни. Наистина разчитаме на ефективно реализирани проекти и средства и то в сериозни измерения, които допълнително предстои да бъдат доуточнявани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон да зададе до два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър. Става ясно, че България в момента само участва в подготовката за Програмата “Лайф” за следващия етап, но все още не е част от тази програма. Аз не се съгласявам с Вашия аргумент, че България трябвало да плати членски внос и на база на това може да се окаже, че той няма да се върне. Така е. Ние ставаме част от едно голямо семейство, част от една голяма общност. Ако сме част от тази общност в определени програми, много по-голяма ефективност ще има за България, ако ние сме част и можем да планираме този бюджет и в републиканския бюджет, защото след това могат да участват различни проекти. И ако ние не сме част, няма как да знаем какво ще дойде. Тоест аз не приемам на Вашите чиновници - наричам ги вече точно така, тъй като си давам сметката, че Вие сте министър от прекалено кратък период до момента, но това са чиновниците, които са изготвили тази позиция и това е била тяхната позиция. Да, България трябва да работи.
Аз смятам, че наистина България в най-скоро време трябва да бъде част от Програмата “Лайф” за опазване на околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз така и не разбрах какъв е уточняващият въпрос. Все пак, господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Аз също споделям съображенията Ви, с оглед на това в предходните периоди, доколко е било целесъобразно да се подходи по този начин, с оглед на членския внос да сме постигнали една такава по-резервирана позиция. Във всички случаи трябва да имаме по-активна позиция. Междупрочем такава, каквато аз изложих преди малко, че вече имаме и участваме вече много активно в дискусиите. По-скоро аз бих Ви казал, че ние вече сме част от тази програма и Ви уверявам за това. Ние ще участваме в тази програма, както изразих преди малко определен оптимизъм, то не е само оптимизъм, но е реален. Ние ще имаме и средства по тези програми, за които имаме вече и капацитета, и ще работим активно, както и по всички други предприсъединителни програми, както се готвим за кохезионните структурни фондове. Това е едно перо, по което страната ни ще има изключително активна позиция от страна на Министерството на околната среда и водите и лично мое като министър. Така че ще бъде направено необходимото възможният ресурс, който може да бъде инвестиран, да бъде реализиран. Още веднъж ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон, за да изрази своето отношение към отговора.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин министър. Искам да Ви кажа, че темата беше застъпена в Комисията по външна политика при разглеждането на доклада за България от страна на Ван Орден и част от поправките, подготвени от Зелените в Европейския Парламент.
Смятам, че ние трябва да имаме пълен консенсус от страна на Европейския парламент за нашето приемане, защото нямаме никакво право на риск с датата 1 януари 2007 г. Искам да Ви кажа, че същите тези въпроси ги има и към Европейската комисия, на която Вие също ще трябва да дадете отговор в даден момент.
Надявам се до следващите месеци България наистина да е пълноправен член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, както всички знаем, днес е петък, има телевизионни камери и някои хора в тази зала като Стела Банкова пощръкляват. (Смях в КБ.)
Като им замирише на телевизионни камери и се чудят какво да измислят, само и само да излязат на трибуната, белким някой ги види и се сети за тях.
Господин председателю, на това лице предлагам да му осигурим малко възможност да ходи да се полекува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Недейте така! Нека да се уважаваме!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Чувал съм, че жените на тази възраст имат нужда от лечение, когато имат някакви проблеми. Трябва да се лекува тази жена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не съм лекар, господин Кътев!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Господин председателю, вече сериозно...
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Я си затваряй устата, бе...
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Моля Вие да накажете най-строго Стела Банкова за поведение, непристойно за българския парламент!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Обиждат народен представител от трибуната!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: За обиждане на българския парламент, за подигравка към Четиридесетия български парламент! (Реплики от народния представител Димитър Стоянов.)
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Настоявам, това е процедурният въпрос, за наказание на госпожа Банкова! (Народният представител Димитър Стоянов се втурва към Олимпи Кътев, спиран от други народни представители и квестор.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, моля, моля! Моля ви, недейте така!
Ей, в парламент се намирате! Това е български парламент! Това е български парламент!
Господин Стоянов, веднага напуснете!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Той обижда от трибуната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Веднага напуснете залата! Отстранявам Ви за днес!
Вас, да!
Моля Ви, отстранявам Ви! Видях как стана всичко това. Младо момче сте, може ли така?!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Той обижда от трибуната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, можем да бъдем съгласни или несъгласни с едно поведение, с една позиция, но това не е боксов ринг!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Кой обижда от трибуната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви!
Продължаваме ...
Господин Стоянов, много Ви моля!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Съжалявам, ако трябва да напусна, и той да напусне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз решавам това сега! Моля Ви!
Господин Стоянов, никога не съм прибягвал към това, но това, което направихте, действително мина границата.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Има си забележки, процедури, не можете да ме изгоните направо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоянов, моля Ви, напуснете залата! Отстранен сте от днешното заседание!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Няма да я напусна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, няма да я напуснете... (Шум и тропане по банките от КБ и ДПС.)
Господин Стоянов, напуснете пленарната зала!
Квесторите, помогнете му да излезе!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Искаме думата от името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма “Атака”! Нормално си върви парламентарният контрол днес!
И ще правим сега тук, пред очите на целия български народ...
РЕПЛИКА ОТ КА: Дискриминация!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): От името на Парламентарната група на “Атака” искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напуснете залата! Квесторите, помогнете на господин Стоянов да напусне залата!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): От името на Парламентарната група на “Атака” искам думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да Ви дам думата, докато Стоянов не напусне!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Хайде излез, бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как може, бе? Парламент е това, ей, хора!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Има си законна процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Стоянов! Вашето поведение стана достояние на цялата зала, а и на екраните, ако са го хванали, когато тръгвате да се биете с народен представител! Как може така?! Къде го дават това!? (Оживление в залата, шум и реплики.)
Ще изпълните ли разпореждането да напуснете залата?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Не, защото е в разрез с правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има си процедура за оспорване на това решение.
Квесторите, помогнете...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): От “Атака” искаме думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да ви дам думата, Стоянов ще трябва да напусне! След като напусне Стоянов, заповядайте от името на парламентарна група, имате право на изявление до седем минути, ще ви дам думата. Това е. (Тропане по банките, реплики.)
Давам почивка до 13,15 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Господин Стоянов, ще изпълните ли разпореждането за отстраняването Ви за това заседание?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма “от името на парламентарна група”! Ще имате думата, когато Стоянов напусне.
Ще напуснете ли, господин Стоянов? (Шум и реплики на народния представител Павел Шопов.)
Тъй като господин Стоянов с поведението си оскърбява Народното събрание, което е в най-грубо нарушение по чл. 117, ал. 1, т. 1 от нашия правилник, го отстранявам за три заседания. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
Правилникът трябва да се спазва от всеки един народен представител!
Ще напуснете ли залата, защото сте отстранен за три заседания?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Колкото по-бързо напусне, толкова по-бързо ще минат трите заседания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като с поведението си господин Стоянов не само оскърбява Народното събрание, но и пречи на нормалното му функциониране, на основание чл. 51, ал. 1 прекъсвам заседанието.
Следващото заседание на българския парламент ще бъде в сряда в 9,00 ч. (Звъни. Председателят пояснява, че стенографският протокол ще бъде предаден в Комисията по парламентарна етика.)


(Закрито в 13,23 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов
Секретари:
Светослав Спасов
Димитър Стоянов