Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Кристиан Вигенин и Мартин Димитров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Проектът за програмата на Народното събрание за тази седмица ви е раздаден. Позволете ми да го прочета.
1. Избор на членове на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България – продължение, тоест избиране състава на тази комисия.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата. Вносител е Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения. Вносител е Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища. Вносител е Министерският съвет.
5. Законопроект за оттегляне на Декларацията по Международната конвенция за безопасните контейнери от 1972 г. и за ратифициране на измененията от 1993 г. на Международната конвенция за безопасните контейнери от 1972 г. Вносител е Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на европейските общности от името на Европейската общност, променящо Годишното финансово споразумение за 2004 г. по Програма САПАРД. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносител е Министерският съвет.
8. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване. Вносители са Красимир Каракачанов и група народни представители.
9. Второ четене на законопроекта за Министерството на вътрешните работи – продължение. Както е известно, бяха приети първите 50 текста.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител е Министерският съвет.
13. Законопроект за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на европейските общности за предоставяне на финансова помощ за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на европейските общности. Вносител е Министерският съвет.
14. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител е Министерският съвет.
15. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Вносители: Министерският съвет; народните представители Евгения Живкова и Светослав Спасов.
16. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля да гласуваме тази програма.
Гласували 162 народни представители: за 148, против 7, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Освен тези предложения, уважаеми народни представители, има още предложения за включване на допълнителни точки в дневния ред.
Народният представител Стела Банкова на основание чл. 40, ал. 3 прави предложение да бъде включена като точка в дневния ред на Народното събрание законопроект за обявяване за нищожни актовете, с които е възстановена собственост на господин Симеон Сакскобургготски и неговите роднини, и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество.
Имате думата, госпожо Банкова, да обосновете своето предложение в рамките на две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание отново Законопроекта за отнемане на незаконно върнатите имоти на господин Симеон Борисов и неговата фамилия. Като имам предвид, че са върнати незаконно редица сгради, този път искам да ангажирам вашето внимание и върху следния тревожен проблем, за който българското общество е разтревожено, а за съжаление българският парламент гледа с равнодушие.
Става дума за рилските гори, които се изсичат систематично, безмилостно и се изнася дървеният материал в Гърция. Обръщам ви внимание, уважаеми колеги, че местното население нееднократно протестира срещу това изсичане на горите там, тъй като това ще доведе до обезводняване, а вероятно вече има такива пагубни последици върху екологичното равновесие в тези райони, ще наруши наистина екологичното равновесие в тези райони. Лош знак дава българският парламент, когато си затваря очите пред един тревожен проблем.
От името на Парламентарна група “Атака” отново настоявам този законопроект да влезе за разглеждане в българския парламент, защото иначе това ще означава, че ние ставаме съучастници в подозрителното и позорно мълчание на тройната коалиция по отношение на връщането на тези незаконно присвоени имоти. Това – първо.
Второ, това означава, че ние ще дадем лош знак на обществото, замълчавайки и подкрепяйки грабителското и незаконно връщане на тези имоти от страна на някои услужливи кметове и областни управители, които са били подчинени на господин Кобургготски, когато са му върнали неговите имоти. Така че тук говорим и за злоупотреба със служебното положение.
От името на “Атака” отново настоявам този законопроект да влезе в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Стела Банкова за включването в седмичната ни програма на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 40, против 90, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Десислав Чуколов на основание чл. 40, ал. 3 да бъде включен в дневния ред на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Заповядайте да обосновете предложението си, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! От Парламентарната група на “Атака” ви призоваваме да подкрепите искането ни за включване в дневния ред за тази седмица на Законопроекта за радиото и телевизията, касаещ отпадането на емисиите “Новини” на турски език по Българската национална телевизия. Дебатите по този законопроект приключиха, но ще си позволя набързо да ви припомня за какво става въпрос.
Както знаете, според българската Конституция официалният език в България е българският и би следвало всички емисии на Националната телевизия да бъдат на български език. Също така тези “Новини” на турски език, вместо да помогнат българските граждани от турски произход да се интегрират в българското общество, ги дезинтегрират. Този законопроект интересува българските граждани и най-малкото дължите да изразите позиция по този законопроект.
Призовавам ви да гласувате за включването му в седмичната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Десислав Чуколов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 34, против 80, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Има направено предложение от народния представител господин Димитров, който на основание на чл. 40, ал. 3 прави предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание на проект за решение относно разполагането на американски бази на територията на Република България.
Господин Димитров, имате възможност в рамките на две минути да развиете Вашето предложение.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение е многократно повтаряно и многократно са представяни мотивите към него.
Само ще ви припомня, че това предложение е съобразено с Конституцията на Република България. Мога да ви цитирам чл. 1: “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”. Също и чл. 2: “Териториалната цялост на Република България е неприкосновена”.
Моля, гласувайте по съвест!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Митко Димитров за включване като точка в дневния ред на проект за решение относно разполагане на американски бази на територията на Република България.
Гласували 170 народни представители: за 18, против 107, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител господин Павел Чернев, който предлага също на основание на чл. 40, ал. 3 да бъде включен като точка от дневния ред на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители, необходимостта от връщането на такъв контрол и правомощия на прокуратурата стана както обществено достояние, така и явен факт с оглед на настоящите скандали, особено с приватизацията на “Бояна филм”. Считам, че без време и без целесъобразност на прокуратурата бе отнета възможността да наблюдава и да връща приватизационни сделки, сключени в явен обществен неинтерес или с явно съмнителен произход.
Моля, гласувайте както намерите за добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Чернев за включване в днешната програма на предлагания от него законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 29, против 78, въздържали се 50.
Предложението на Павел Чернев не се приема.
Направено е и още едно предложение. На основание на чл. 40, ал. 3 народният представител Борислав Ноев прави предложение за проект за декларация за несъгласие относно недопустимата намеса на посланика на САЩ в България във вътрешните работи на страната ни.
Господин Ноев, ако желаете, можете да развиете Вашето предложение, да го обосновете.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, дами и господа! Преди два месеца – на 17 ноември, Парламентарната група на “Атака” внесе Проект за декларация относно недопустимата намеса на посланика на САЩ в България Джон Байерли във вътрешните работи на страната ни. Поводът беше, че на 15 ноември 2005 г. в “Шератон” София, на форума “Финансова децентрализация – следващи стъпки” посланик Джон Байерли поиска промени в Конституцията на Република България. Това е акт на груба намеса във вътрешните работи на суверенна държава. Това противоречи на всякакви международни норми. Ние подчертаваме, че това не е първият опит на американски посланик да се меси във вътрешните работи на страната ни.
Предходният пратеник на Вашингтон в София Джеймс Пардю на няколко пъти си позволи това. За съжаление всичко това се възприема като нещо нормално. Управляващите явно се изявяват не като ръководители на суверенна държава, а като колониални управители, назначени от чужд господар и слушат само това, което той им нареди. Нещо повече – започна процедурата по някои промени в Конституцията. Обосновката е, че това се изисква от Европейския съюз.
Нашата проверка показа, че това е абсолютна лъжа. Управляващите така и не показаха документ, който да удостовери искане от Брюксел за такива промени.
Ние, от Парламентарната група “Атака”, твърдо сме убедени, че исканията за промени в Конституцията се предявяват от определени политически кръгове в САЩ, чиито идеи се изповядват от посланик Джон Байерли. Ние настояваме да се включи в дневния ред разглеждането на декларацията, въпреки голямото закъснение.
Уважаеми дами и господа, моля ви, покажете, че у вас е останало поне капка национално достойнство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Ноев за проект-декларация относно недопустимата намеса на посланика на Съединените американски щати.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 15, против 109, въздържали се 35.
Предложението на народния представител Борислав Ноев не се приема.
Има направено предложение от народния представител Павел Шопов – на основание на чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се включи като точка от дневния ред проекторешение за спиране на процедурата по приватизацията на Киноцентър “Бояна филм”.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Това наше предложение не е политическо. Касае се до защитата на национален интерес, който считам, че всички ние - Народното събрание, като последна инстанция и възможност трябва да защитим.
Завчера във вестника на БСП се появи на първа страница уводна статия “Бояна филм” отиде на кино”. Все още има възможности, господа от БСП, “Бояна филм” да не отиде на кино. Българското Народно събрание може всичко. То може да спре тази процедура по сделка, която се очертава като една от най-престъпните, най-корупционните и най-губещите като национален интерес. Касае се до сделка, която е във връзка с българската култура и българската духовност.
Повтарям, тук няма политика, тук има много важен държавен интерес. Намираме се пред последната възможност във връзка с тази приватизация, която тече шест години, да спрем сделката, която е наистина в абсолютно нарушение на българските интереси. В тази насока се изговориха много приказки и няма съмнение по същество в това.
Няма да продължавам да се обосновавам по същество във връзка с казуса. Считам, че това трябва да го направим като го приемем за разглеждане като т. 1 от дневния ред, защото това е последният момент, последната възможност.
Заявявам от името на Парламентарната група на “Атака”, че ако това не стане в тази зала днес, ще продължим нашите опити, дори сделката да бъде извършена.
Заявявам на всички, на цялата българска общественост и на приобретателя на “Бояна филм”, че ще продължим с всички законови конституционни средства, дори тази сделка да влезе в сила, да я атакуваме и да я развалим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, всеки народен представител ще прецени как да гласува, но се обръщам към председателите на Комисията по икономическата политика и на Комисията по правни въпроси: този проект за решение трябва да мине през тях, тъй като няма становище от водещите комисии.
И така, поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов за включване като точка от дневния ред на проект за решение за спиране на процедурата по приватизацията на Киноцентър "Бояна филм".
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 46, против 77, въздържали се 36.
Предложението на народния представител Павел Шопов не се приема. (Единични ръкопляскания от народния представител Павел Чернев.)
Народният представител Константин Димитров предлага като точка в дневния ред да се включи проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия относно окончателния доклад на независимата комисия, назначена от генералния секретар на ООН, разследваща машинациите с Програмата "Петрол срещу храни" по времето на режима на Саддам Хюсеин.
Господин Димитров, заповядайте, имате право да обосновете Вашето предложение.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Демократи за силна България няма да се откаже да поставя този въпрос от името на няколко парламентарни групи, принадлежащи към демократичната опозиция в този парламент.
Проектът за решение за създаване на Временна анкетна комисия относно окончателния доклад на Независимата комисия на ООН придобива допълнителна актуалност днес, когато започва процедурата по избиране на нов главен прокурор на Република България. Вашият вот в полза на създаването на такава комисия би подпомогнал бъдещи действия на новия главен прокурор, чиято основна задача, наред с други важни въпроси, би било разследването на сигналите, безспорните сигнали за замесване на български политически партии и български фирми в този незаконен бартер, в тези незаконни сделки с престъпния режим на Саддам Хюсеин.
Апелирам към вашата гражданска съвест: нека да разкрием истината за това позорно деяние, нека да подпомогнем новия главен прокурор в тези му действия! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народния представител Константин Димитров за включване като точка в дневния ред на проекта за решение за създаване на тази временна анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 40, против 90, въздържали се 31.
Предложението на народния представител Константин Димитров не се приема.
Следващото предложение за включване на точка в дневния ред е направено от народния представител Евдокия Манева.
Госпожа Манева предлага на основание чл. 40, ал. 3 да се включи като точка в дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Виждам, че госпожа Манева желае да обоснове своето предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Многократно излагам пред вас различни аргументи в подкрепа на нашето предложение. Упоритостта, с която вие отхвърляте тези предложения, не може да се обясни, според мен, само с факта, че предложението е от страна на опозицията. Вероятно някои от вас смятат, че с тази своя позиция подпомагат решаването на проблемите в София.
Фактите обаче показват точно обратното. Съвсем скорошните изследвания показаха, че мина "Чукурово" е неподходяща за складиране на отпадъци. Тоест, получихме едно доказателство за това, че Министерският съвет взе безотговорно и некомпетентно решение на базата на още по-безотговорното предложение на трима министри. Единственият изход това в бъдеще да не се случва е всички решения, свързани специално с обработването на отпадъците, да се вземат на базата на аргументирани професионални предложения и на базата на обсъждане с обществеността.
Надявам се, че в това, което се случва, и в последните данни, които имаме за проучването на площадките в София, ще разчетете доказателство в подкрепа на нашето предложение в бъдеще – всички решения, свързани с обработване на отпадъците, да се взимат на база на оценка на въздействието върху околната среда.
Аз се надявам, че ще намерите сили да подкрепите нещо, което е европейска практика и е задължително да се въведе в България.
Гласувайте за предложението ми за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева за включване като точка в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 44, против 55, въздържали се 53.
Предложението на народния представител Евдокия Манева не се приема.
Има постъпило предложение от народния представител Елиана Масева. На основание чл. 40, ал. 3 да се включи като точка в дневния ред Законопроектът за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.
Госпожо Масева, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! За пети път внасяме проект на народни представители от Българската социалистическа партия, който има намерение да коригира една несправедливост и незаконосъобразност. Явлението "царски имоти" и неправомерното им връщане става все по-опасно. Чувате гласове в тази зала, които се позовават на данни и факти, че горите се изсичат, че имотите се ипотекират, че се извършват разпродажби, че не е уточнен режимът на собствеността на движимите вещи, с които са обзаведени тези имоти. Изобщо възстановяване по незаконен ред трябва да бъде най-голямата тревога за едно Народно събрание. И то трябва да се мобилизира, за да го поправи. Не да превръща този акт в комичен, след като вносители на този справедлив законопроект не гласуват в негова подкрепа.
Народни представители от БСП, НДСВ и ДПС, призовавам ви да преосмислите своя акт и своето важно решение за гласуването по тази точка от дневния ред, защото тази управленска коалиция не е създадена само с мотива за модерността и европейската интеграция, а тя трябва да спазва стриктно своите обещания, особено що се отнася до върховенството на закона и до законосъобразността.
Три са предложенията: възбрана, спиране и приемане на нов законопроект – абсолютно адекватни. И при това, един пример и доказателство за това, че никой не седи по-високо от закона, че корупцията във висшите етажи във властта може да бъде ликвидирана със силна воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Елиана Масева да се включи като точка в дневния ред за тазседмичната програма Законопроектът за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване за държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 42, против 70, въздържали се 37.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Има и още едно предложение за включване на точка в дневния ред на програмата за тази седмица. То е направено от народния представител Любен Дилов-син.
Тук е написано: “На основание чл. 47, ал. 3 правя предложение от името на Парламентарната група на ОДС да бъде включена в дневния ред на Народното събрание следната точка: изслушване на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров”.
Това предложение на народния представител Любен Дилов-син няма да го подложа на гласуване. На основание чл. 40, ал. 7 изрично е казано, че предложенията за включване в дневния ред за седмичната програма могат да се правят до 18,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Господин Дилов, закъснели сте с една минута! Точността не е формализъм, така че не мога да подложа на гласуване Вашето предложение.
Имате възможност да го направите за следващата седмица, респективно да използвате формата на парламентарен контрол - както прецените Вие.
Седмичната програма е приета.
Уважаеми народни представители, позволете ми, както изисква правилникът, да направя няколко съобщения относно постъпилите законопроекти и проекти за решения.
Тук е отбелязано:
1. Нов проект за декларация на Четиридесетото Народно събрание за спешни мерки срещу опасността от птичия грип.
Това е прието, защо е написано?!
2. Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Вносител е Иво Атанасов, Комисия по гражданското общество и медиите.
3. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка. Вносител е Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ за противодействие на измами, засягащи финансовите интереси на Европейските общности. Вносител е Министерският съвет. Ние гласувахме това да бъде включено като точка в дневния ред.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Вносител е Министерският съвет.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител е народния представител Ремзи Осман.
7. Проект за Решение за признаване геноцида на арменците в Османската империя (1915-1922 г.). Вносител е Волен Сидеров и група народни представители.
8. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Вносители са народните представители Евгения Живкова и Светослав Спасов.
Това са внесените законопроекти и проекти на решения за периода от 11 до 17 януари.
За сведение на народните представители от Министерския съвет е постъпил Годишният доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2005 г. Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание. Който желае, може да се запознае с него. Той е доста обемист.
Уважаеми народни представители, струва ми се, че вече можем да преминем към седмичната ни програма по същество:
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, гласувахме да се създаде тази Временна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията. Точка четвърта е избор на председател и членове на временната комисия. Ще припомня съотношението, което както знаете, е следното: 7 народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България, 4 народни представители от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, 3 народни представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи и по 1 народен представител от парламентарните групи на Коалиция “Атака”, Обединени демократични сили, Демократи за силна България, Български народен съюз и един независим народен представител.
Тук, пред мен, е предложението, подписано от господин Александър Праматарски: “На основание чл. 31, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение господин Марио Тагарински – независим народен представител, за член на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.”
Тоест, има предложение за включване на независим народен представител.
Има предложение, направено от народните представители Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов – съпредседатели на Парламентарната група на Български народен съюз: “Парламентарната група на Български народен съюз предлага за член на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията господин Борислав Българинов.”
Не виждам господин Кирчев тук, но той направи устно предложение миналата седмица, което е протоколирано, за господин Филип Димитров за член на комисията от Парламентарната група на Обединените демократични сили. Предполагам, че това предложение се поддържа, виждам, че това е така.
Моля парламентарните групи да направят предложенията си.
Господин Юруков – за предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България правим предложение за членове на комисията за: проф. Любен Корнезов, Татяна Дончева, Мая Манолова, Александър Арабаджиев, Георги Близнашки, Михаил Миков и Янаки Стоилов. Отделно от това предлагаме за председател на комисията господин Любен Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Моля за предложение от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори предлагам за членове на комисията: Анелия Мингова, Камелия Касабова, Огнян Герджиков и Борислав Ралчев, а за заместник-председател – Камелия Касабова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Господин Адемов, заповядайте за предложение, виждам, че се отправяте с нетърпение към трибуната.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме за членове на временната комисия народните представители Лютви Местан, Христо Бисеров и Ремзи Осман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Моля за предложение от Парламентарната група на “Атака”.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на “Атака”, заявявам, че ние няма да предложим член на комисията.
РЕПЛИКА ОТ КБ: По-добре!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние заявяваме, че това не е въпрос по същество, а това е в знак на нашето несъгласие и недоволство относно процедурата по изменението на Конституцията.
Първо, явно е, че тази Конституция се цели да бъде изменена под външен натиск.
Друго наше възражение е, че не беше възприет паритетният принцип – и това е най-същественото наше възражение във връзка с работата на комисията. Следваше изменението на Конституцията да бъде направено с максимален консенсус между политическите сили. При това съотношение участието на хора от опозицията, на политическите сили от опозицията би било формално и за да се прикрие онова, което се прави от мнозинството. Мнозинството си е подготвило едни промени, които няма да бъдат повлияни от становището и мнението на опозицията. В тази връзка считаме нашето участие за безпредметно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ваша воля.
Обединените демократични сили са направили своето предложение.
Давам думата на господин Методиев да направи предложение от името на Парламентарната група на ДСБ.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на Демократи за силна България предлагам за член на комисията госпожа Екатерина Михайлова. Същевременно я предлагам и за заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Методиев, вече е гласувано да има само председател, да няма заместник-председатели.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Ние направихме такова предложение, но Вие не ни чухте. Предложихме за заместник-председател госпожа Камелия Касабова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го подложа на гласуване. Конституционната комисия, която работеше в предишния парламент, когато бяха направени двете поправки, имаше само председател, нямаше заместник-председатели. Разбира се, няма пречка сега да имаме и заместник-председатели.
Парламентарната група на Български народен съюз е направила своето предложение.
Както чухте, има предложение и за господин Марио Тагарински като независим народен представител.
Има ли други предложения относно състава?
Трябва да прегласуваме т. 4.
Имате думата, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Господин председател, правя предложение за малка промяна в първоначалния проект за решение – освен един председател тази комисия да има и трима заместник-председатели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз възразявам срещу този подход, който противоречи на всякакви процедурни принципи. Приет е формат на комисията и оттук нататък се правят предложения. Не може, когато течете процедурата по номиниране на членове и на председател на комисията, ние в движение да променяме регламента, защото някой искал да има заместник-председатели на комисията. Това е крайно несериозно като подход за такава авторитетна институция като парламента. След като веднъж е приет един регламент, той трябва да се спазва, а не по време на процедурата да приемаме регламент.
Затова аз възразявам срещу промяна на това, което тук е прието – да има председател и членове на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно е становището.
Има предложение. Парламентът може да допълва и променя собствените си решения, така че няма процедурна пречка да поставя на гласуване предложението комисията да се състои от председател, трима заместник-председатели и членове.
Новото предложение е комисията да има трима заместник-председатели.
Моля, гласувайте за предложението комисията да има трима заместник-председатели.
Гласували 153 народни представители: за 134, против 16, въздържали се 3.
Предложението е прието. Комисията ще има трима заместник-председатели.
Досега са направени предложения за двама заместник-председатели – госпожа Камелия Касабова и госпожа Екатерина Михайлова.
Има думата народният представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група предлагаме за заместник-председател господин Лютви Местан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения за заместник-председател?
Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, нашето предложение е за господин Филип Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има ли други предложения за заместник-председатели? Няма.
Гласувахме да има трима заместник-председатели, имаме четири кандидати. Ще гласуваме предложенията по реда на постъпването им.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да направим една промяна в състава на комисията, а именно да приемем избирането на четирима заместник-председатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено предложение, възможно е.
Предлага се да има четирима заместник-председатели.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 116, против 10, въздържали се 11.
Предложението се приема, следователно комисията ще има четирима заместник-председатели. Има и четири кандидатури.
Както е традицията, гласува се ан блок – както за председател, така и за заместник-председатели и членове. Чухте имената.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 140, против 5, въздържали се 3.
Ръководството и съставът на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България са приети.
Точка първа е приета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с точка втора от приетата програма за работа на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО, ИЗПЪЛНЕНИЕТО И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С РОДИТЕЛСКАТА ОТГОВОРНОСТ И МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА.
Вносител е Министерският съвет.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да прочета доклада на Комисията по правни въпроси, искам да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на правосъдието Димитър Бонгалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за допускане в залата на господин заместник-министъра.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Моля заместник-министърът да заеме своето място в пленарната зала.
Господин Милтенов, имате думата да докладвате становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно законопроект за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет на 19.12.2005 г.
На свое заседание, проведено на 11 януари 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.
На заседанието на комисията присъства господин Бонгалов – заместник-министър на правосъдието, който представи конвенцията от името на вносителя.
Конвенцията урежда по-общите въпроси на компетентността и приложимото право при предприемането на мерки за закрила на личността и имуществото на децата от държавите членки, включително въпросите, свързани с родителските права. В преамбюла на конвенцията се посочва, че съставянето й е необходимо с оглед подобряване закрилата на децата в международен план чрез избягване на стълкновения между законодателствата на договарящите държави по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки за закрила на децата и международното сътрудничество в тази област. Отчита се, че защитата на интересите на детето е съображение от първостепенно значение.
Основни цели на конвенцията са: да определи държавата, чиито органи са компетентни да предприемат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето; да определи приложимото право; да осигури признаването и изпълнението на мерки за закрила във всички договарящи държави; да установи необходимото сътрудничество между органите на договарящите държави.
Конвенцията определя мерките за закрила, които попадат в приложното й поле: предоставяне, упражняване, прекратяване или ограничаване на родителската отговорност и нейното делегиране; правото на упражняване на родителските права; настойничество, попечителство и аналогични институти; настаняване на детето в приемно семейство; контрол от страна на държавните органи върху грижите за детето от всяко лице, на което детето е поверено; управлението, запазването или разпореждането с имуществото на детето. Изрично са посочени и случаите, които не попадат в приложното поле на конвенцията: установяване и оспорване на произход; решение за осиновяване, унищожаване или прекратяването му; собственото и фамилното име на детето, задължения за издръжка и др.
Договарящите държави се договарят за значително ограничаване компетентността на техните органи. Замисълът е да се изключи всяко съперничество между органите на различните държави при вземането на мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Конвенцията определя като компетентни органи органите на държавата по местообичайното пребиваване на детето. Уредено е и прехвърлянето на компетентност между органите на договарящите се държави, основаващо се на съобразяване с висш интерес на детето във всеки конкретен случай.
Всеки орган, упражнявайки компетентността си, прилага своето собствено вътрешно право. Предвидени са и съответни изключения от основното правило, доколкото защитата на личността или имуществото на детето изискват да се приложи или да се вземе предвид правото на друга държава, с което конкретният случай има тясна връзка.
Урежда се родителската отговорност в различни хипотези на нейното възлагане и прекратяване. Разглежда се признаването и изпълнението в една договаряща държава на мерките за закрила, взети в друга договаряща държава. Конвенцията урежда признаването на мерките, приети от органите на договарящата държава, като постановява, че те се прилагат по силата на закона във всички останали договарящи държави. Изброяват се и основанията, при които признаването на мерките може да бъде отказано.
Конвенцията установява механизъм за сътрудничество между договарящите държави, следвайки примера на многобройните други хагски конвенции, чрез определянето във всяка от тях на централен орган, на който да прехвърлят задълженията, произтичащи от конвенцията.
Конвенцията се ратифицира при следните декларации: определя за компетентен централен орган по смисъла на конвенцията Министерството на правосъдието и определя, че молбите по конвенцията се подават само чрез нейния централен орган.
Конвенцията се ратифицира при следната резерва: Република България запазва компетентността на своите органи да вземат мерки, насочени към защита на намиращото се на нейна територия имущество на лицето, както и правото си да не признае родителска отговорност или мярка, която е несъвместима с мярка, взета от нейните органи във връзка с това имущество.
Комисията по правни въпроси подкрепя единодушно мотивите на вносителя за ратифицирането, съдържанието, декларациите и резервата на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата и предлага да бъде подкрепена от Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Има становище и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Хатиб, заповядайте. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЮКСЕЛ ХАТИБ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект № 502-02-30 за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, внесен от Министерския съвет на 19.12.2005 г., на свое заседание, проведено на 12.01.2006 г. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на правосъдието госпожа Ана Караиванова.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 да ратифицира със закон Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, внесен от Министерския съвет на 19.12.2005 г., заедно с направените декларации на основание чл. 29, ал. 1 и чл. 34, ал. 2 и резерва на основание чл. 60, ал. 1.
Становището на комисията е прието с единодушие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Хатиб.
Има становище на Комисията по външна политика.
Господин Ранчев, имате думата да представите становището.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям становището на Комисията по външна политика.
"На 12 януари 2006 г. Комисията по външна политика разгледа законопроект за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.
Конвенцията урежда по-общите въпроси на компетентността и приложимото право при предприемането на мерки за закрила на личността и имуществото на децата, включително въпросите, свързани с родителските права.
Конвенцията е от изключително значение за защита на интересите на децата в международен план чрез избягване на стълкновения между законодателствата на договарящите държави по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на децата. Като част от вътрешното законодателство, разпоредбите на конвенцията ще подобрят възможностите за сътрудничество между Република България и останалите договарящи държави в тази област.
Присъединяването към Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата е задължително за Република България с оглед бъдещото ни членство в Европейския съюз. Конвенцията е подписана от всички държави-членки на Съюза, оторизирани за това с Решение на Съвета на Европейския съюз от 19 октомври 2002 г. Тя е част от Общностното право.
Комисията по външна политика приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19 октомври 1996 г., с направените декларации по чл. 29, ал. 1 и по чл. 34, ал. 2 и резервата по чл. 60, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Има становище и на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, госпожо Илияз.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на вашето внимание становището на Комисията по европейска интеграция.
"На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от госпожа Ана Караиванова, заместник-министър на правосъдието. На заседанието присъстваха също Виктория Нешева - държавен експерт към Дирекция "Съвет по законодателство" на Министерството на правосъдието и Стела Здравкова - експерт в министерството.
Конвенцията за закрила на детето е част от acquis communautaire. На общностно ниво материята, регламентирана в конвенцията, се урежда от Регламент № 1347/2000 г. относно взаимното признаване на решения за родителската отговорност, постановени по време на развод или раздяла и Регламент 2201/2003 г. относно юрисдикцията и признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси на родителската отговорност. Тъй като компетентността в тази сфера е споделена между Общността и държавите членки, а от друга страна, конвенцията не позволява към нея да се присъедини Европейската общност, държавите членки не могат да ратифицират конвенцията самостоятелно. Поради това е прието решение на Съвета от 19 декември 2002 г., с което държавите-членки на Европейския съюз са оторизирани да се присъединят към Конвенцията от 1996 г. В резултат на това решение държавите членки са подписали едновременно конвенцията на 1 април 2003 г.
Необходимостта от ратифицирането от Република България на конвенцията произтича също и от Партньорството за присъединяване на България, в което е посочено, че българската страна трябва да предприеме допълнителни мерки за гарантиране прилагането на инструментите на Общността в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, особено по отношение на взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2005 г."
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Преминаваме към дискусия по законопроекта.
Имате думата. Има ли желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Закона за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратификация на Конвенцията е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Правя процедурно предложение – Законопроектът за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение - Законопроектът за ратифициране на Конвенцията да бъде гласуван на второ четене в настоящото пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Господин Милтенов, моля да представите законопроекта за ратифициране.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Проект на
“ЗАКОН
ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19 октомври 1996 г. със следните декларации и резерва:
1. Декларация по чл. 29, ал. 1:
“В съответствие с чл. 29, ал. 1 от конвенцията Република България определя за централен орган Министерството на правосъдието с адрес: Република България, София 1040, ул. “Славянска” № 1.”
2. Декларация по чл. 34, ал. 2:
“В съответствие с чл. 34, ал. 2 от конвенцията Република България определя, че молбите по ал. 1 на същия член следва да се предават само чрез нейния централен орган.”
3. Резерва по чл. 60, ал. 1:
“В съответствие с чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1 от конвенцията Република България запазва компетентността на своите органи да вземат мерки, насочени към защита на намиращото се на нейна територия имущество на детето, както и правото си да не признае родителска отговорност или мярка, която е несъвместима с мярка, взета от нейните органи във връзка с това имущество.”
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Министърът на правосъдието да издаде наредба за определяне на условията и реда, по които централният орган ще изпълнява правомощията си по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19 октомври 1996 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Закона за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата е приет на второ четене.
Преминаваме към точка трета от програмата за работа на парламента за настоящата седмица:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 156 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО РАВЕНСТВОТО НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЕДНАКВОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ ДВАТА ПОЛА: РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ СЪС СЕМЕЙНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
Вносител - Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Д-р Хасан Адемов, имате думата да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
за първо четене на законопроект за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения, внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 11 януари 2006 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха господин Явор Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Мария Томова – директор на Дирекция “Социална закрила и социална интеграция” в Министерството на труда и социалната политика, и др.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Явор Димитров, който подчерта, че ратифицирането на Конвенция № 156 на Международната организация на труда е сериозна стъпка в националното законодателство за въвеждането на съвременните международни трудови стандарти в областта на равенството на половете. Регламентира се необходимостта от еднаквото отношение към работниците и служителите, които имат семейни задължения, както и между тях и другите работници и служители. Конвенция № 156 е ратифицирана от 36 държави-членки на МОТ, 10 от които са от Европейския съюз.
В проведеното представяне и последвалите разисквания беше подчертано, че националното ни законодателство е напълно съвместимо с разпоредбите на Конвенция № 156 на Международната организация на труда. С нейното ратифициране ще се повишат гаранциите за защита правата на трудещите се със семейни задължения, което е във връзка както с ратифицираната от Република България Европейска социална харта (ревизирана), така и с поредица от други международни документи.
След проведено гласуване и с резултат “за” – 14 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект № 502-02-27 от 13 декември 2005 г., внесен от Министерския съвет, за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по външна политика. Господин Ранчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
На 21 декември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа законопроект за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения.
Ратифицирането на конвенцията ще бъде сериозна стъпка при въвеждането на съвременните международни трудови стандарти в областта на равенството на половете в националното законодателство.
Конвенция № 156 на Международната организация на труда признава необходимостта от установяване на равенство на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола, които имат семейни задължения, така и между тях и другите работници и служители. Тя предвижда предприемане на мерки, които да подобрят положението на работниците и служителите със семейни задължения.
Разпоредбите на конвенцията се отнасят до всички отрасли на икономиката и за всички категории трудещи се без изключение.
Приложението на Конвенция № 156 не изисква бюджетни разходи.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения, от 1981 г.
Становището беше прието единодушно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаване към представяне на становището на Комисията по евроинтеграция.
Има думата народният представител Фатме Илияз да представи становището.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция
На свое редовно заседание, проведено на 22 декември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения, № 502-02-27, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Ася Чолашка, директор на Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” в Министерството на труда и социалната политика. На заседанието присъства и господин Веселин Илков, главен експерт в министерството.
Конвенция № 156 доразвива постановките на Конвенция № 100 на Международната организация на труда за равенство в заплащането от 1951 г. и Конвенция № 111 на Международната организация на труда относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г., ратифицирани от Република България.
Конвенцията относно работниците и служителите със семейни задължения не е част от acquis communautaire. Разпоредбите й обаче съответстват на разпоредбите на Европейската социална харта (ревизирана) на Съвета на Европа, по която България е страна, и на изискванията на европейското законодателство в областта на защита на работниците и служителите със семейни задължения, по-конкретно – Директива на Съвета 96/34/ЕО относно Рамковото споразумение за родителски отпуск и Директива на Съвета 97/81/ЕО относно Рамковото споразумение за непълно работно време, сключени между Съюза на европейските конфедерации на индустриалците и работодателите, Европейския център на предприятията с държавно участие и Европейската конфедерация на профсъюзите. И двете директиви са транспонирани в Кодекса на труда с измененията му от 2004 г.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме проекта на Закон за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Уважаеми народни представители, преминаване към дискусия на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 156.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Д-р Адемов, имате думата за процедурно предложение.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение законопроектът да бъде приет на второ четене на това заседание.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, д-р Адемов, да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения
Член единствен. Ратифицира Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения, от 1981 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Чухте текста на закона с член единствен.
Имате думата – на етап сме второ четене на Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 156.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към второ четене на законопроекта за ратифициране на Конвенция № 156 на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратифициране на Конвенция № 156 Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения е приет.
Преминаваме към точка четвърта от програмата на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ НА ОПАСНИ ТОВАРИ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
Господин Илиевски, имате думата.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предлагам, преди да разгледаме и двата доклада за двете ратификации, в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция "Правна" в Министерството на транспорта и господин Петър Киров – главен експерт в Изпълнителна агенция "Морска администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за допускане на представителите на Министерството на транспорта и Изпълнителната агенция "Морска администрация" в пленарната зала.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Моля, представителите на министерството и агенцията да заемат местата си в пленарната зала.
Господин Илиевски, моля да представите становището на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
"ДОКЛАД
относно законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища, внесен от Министерския съвет на 19.12.2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12.01.2006 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди този законопроект.
Европейското споразумение за превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища е прието на 25 май 2000 г. на дипломатическа конференция, проведена в Женева под егидата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на Обединените нации и Централната комисия за корабоплаване по р. Рейн.
Международният договор въвежда унифициран режим за международните превози за опасни товари по вътрешните водни пътища, като изключва превозите на опасни товари от морски плавателни съдове по морски води, които представляват част от вътрешните водни пътища. Неразделна част от споразумението са техническите изисквания и процедурите за прегледи, издаването на свидетелства за одобрение, признаването на класификационните общества, обучението и изпитването на експерти.
Споразумението за превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища дава възможност за държавите – страни по него, да забранят превоза на опасни товари по вътрешните им водни пътища по причини, различни от тези, свързани с безопасността. То урежда и процедурата за уреждане на спорове по неговото прилагане, дава възможност страните по него да решат спора помежду си чрез преговори. Ако това се окаже невъзможно, тогава всяка от държавите може да се обърне към Административния комитет, който има право да направи препоръки по решаването на спора. В случаите, когато е невъзможно решаването на спора чрез преговори или препоръки от страна на Административния комитет, всяка от страните по спора има право да го отнесе до международен арбитраж. Страните по спора избират сами арбитрите, които да решат спора, а когато няма съгласие от страните по спора всяка от тях има право да се обърне към генералния секретар на ООН да назначи арбитър, който да реши спора.
Споразумението е подписано с уговорката за последваща ратификация както от Република България, така и от Австрия, Хърватия, Чешката република, Франция, Германия, Унгария, Италия, Люксембург, Холандия, Молдова, Руската федерация и Словакия.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения, подкрепяйки мотивите на вносителя, единодушно с 10 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища, внесен от Министерския съвет на 19. 12. 2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Илиевски.
Има думата господин Ранчев, за да представи становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На 12 януари 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN).
Ратифицирането на споразумението ще допринесе за повишаването безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища на Европа. С присъединяването на страната към споразумението ще се подобри защитата на речната среда от замърсяване и ще се ограничи възможността за вредно въздействие на международния превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища върху крайбрежието и риболова в българския участък на р. Дунав. То е също така ангажимент на Република България, поет в хода на преговорния процес на присъединяване на страната към Европейския съюз по Глава девета "Транспортна политика". Препоръка за по-бързото ни присъединяване се съдържа и в доклада от проведената през м. май 2005 г. партньорска проверка по вътрешните водни пътища.
Споразумението е подписано от Република България с уговорка за последваща ратификация.
Комисията по външна политика приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Има думата госпожа Ангелиева, за да представи становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища, внесен от Министерския съвет.
Ратифицирането на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища не е свързано с хармонизирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз, но то отговаря на политиката на Европейския съюз за повишаване на безопасността на транспорта. Споразумението създава също така по-добра среда за международно сътрудничество в областта на вътрешния воден транспорт в Европа.
С оглед на гореизложеното и след състоялата се дискусия, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен проектът на Закон за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2005 г., с единодушие от 9 гласа “за”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Уважаеми народни представители, преминаваме към първо четене на Законопроекта за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по транспорт и съобщения предлага законопроектът да бъде приет и на второ гласуване в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища.
Заповядайте, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища
Член единствен. Ратифицира Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN).
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване законопроекта на второ четене.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN), внесен от Министерския съвет, е приет и на второ четене.
За процедура има думата господин Ранчев.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване една чисто техническа корекция в дневния ред: т. 7 – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, да мине като последна, 15-а точка.
Аргументът за тази промяна е предвид на това, че Комисията за децата, младежта и спорта не е готова със становището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има сериозен обективен аргумент.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение т. 7 – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи и деца, да стане т. 15.
Гласували 96 народни представители: за 88, против 8, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието и с това промяната в програмата за работата на Народното събрание е вече факт.
Продължаваме с точка пета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНИТЕ КОНТЕЙНЕРИ (CSC) ОТ 1972 Г. И ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА ОТ 1993 Г. НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНИТЕ КОНТЕЙНЕРИ (CSC) ОТ 1972 Г.
Господин Илиевски, имате думата да докладвате становището на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Благодаря, господин председател.
“На редовно заседание, проведено на 12 януари 2006 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроекта за оттегляне на декларация по Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) от 1972 г. и за ратифициране на измененията от 1993 г. на Международната конвенция за безопасните контейнери, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.
Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) е съставена на 2 декември 1972 г. в Женева и е в сила от 6 септември 1977 г., а за България – от 17 ноември 1977 г. Тя е изменяна през 1981, 1983, 1991 и 1993 г.
Промените, приети на 2 април 1981 г., засягат обозначаването на съществуващите контейнери и отбелязването на датата на следващата проверка на контейнера. С измененията през 1983 г. се променя цялостната система за контрол на техническото състояние на контейнерите. Дава се възможност периодичното освидетелстване на контейнерите да бъде заменено с одобрена постоянна система за контрол. Удължава се интервалът между проверките, като срокът е 30 месеца. През 1991 г. промените се отнасят до мерките за предотвратяване на неправилното обозначение на максималното тегло на контейнера. Всички изменения са приети по процедурата за мълчаливо приемане. Измененията от 1993 г. са приети с резолюция А.737(18) на Осемнадесетата сесия на Асамблеята на Международната морска организация.
Целта на конвенцията е да осигури високо ниво на безопасност при обработка, складиране и превоз на контейнери, както и да улесни международния транспорт на контейнери чрез въвеждане на правила за тяхната обработка и свързаните с това процедури за тестване на контейнерите.
Конвенцията за безопасните контейнери обхваща нови и съществуващи контейнери, използвани при международните превози, с изключение на контейнерите, използвани във въздушния транспорт. В нея са посочени основните понятия и определения, като: “маса на тарата”, “собственик на контейнера”, “максимално допустимо общо тегло”, “контейнер” и т.н.
Уредени са правата и задълженията на администрациите във връзка с изработването на процедури за тестване и одобряване на контейнерите. Регламентиран е начинът на подписване, ратификация и присъединяване към конвенцията, влизането й в сила, денонсиране, ревизии и изменения. В нея се съдържат и правила за уреждане на спорове между договарящите се държави чрез арбитраж, както и два анекса. Анекс 1 съдържа разпоредби относно техническите изисквания към тестването, проверката, одобряването и поддръжката на контейнерите. Анекс 2 съдържа в детайли самите процеси на тестване. България ратифицира конвенцията, като формулира декларация по чл. VІІ, с която обявява разпоредбите му за дискриминационни.
Ратифицирането на измененията на Международната конвенция за безопасните контейнери е в пряка връзка с поетите задължения от страна на България по преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз по отношение на безопасността на морския транспорт и опазването на околната среда.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения, подкрепяйки мотивите на вносителя, единодушно – с 11 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за оттегляне на Декларацията по Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) от 1972 г. и за ратифициране на измененията от 1993 г. на Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) от 1972 г., № 502-02-29, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Има думата господин Ранчев да представи становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
“На 21 декември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за оттегляне на Декларацията по Международната конвенция за безопасните контейнери от 1972 г. и за ратифициране на измененията от 1993 г. на Международната конвенция за безопасните контейнери от 1972 г.
Конвенцията е в сила за България от 17 ноември 1977 г. Претърпяла е изменения през 1981 г., 1983 г., 1991 г. и 1993 г.
Република България ратифицира конвенцията, като формулира Декларация по чл. VІІ, с която обявява разпоредбите му за дискриминационни. Декларацията е била формулирана при различни от сегашната международна обстановка условия и е отпаднала необходимостта от поддържането й, доколкото социално-политическите условия са променени, и всички субекти на международното публично право могат равноправно да станат страна по тази конвенция. Всички изменения по конвенцията до 1991 г. включително са приети по процедурата за мълчаливо приемане. Измененията от 1993 г. са приети от Осемнадесетата сесия на Асамблеята на Международната морска организация. Освен промените, които засягат анексите в частта им относно табелката за потвърждаване на безопасността и промени в процедурите за тестване на контейнерите, се променя и чл. ІІ от самата конвенция, поради което в съответствие с чл. ІХ те следва да бъдат ратифицирани.
Ратифицирането на измененията на конвенцията е в пряка връзка с поетите ангажименти от страна на Република България и задължения в процеса на присъединяване към Европейския съюз по отношение на безопасността на морския транспорт и опазването на околната среда.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да оттегли Декларацията по Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) от 1972 г. и на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията от 1993 г. на Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) от 1972 г.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господи Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по транспорт и съобщения предлага законопроектът да бъде приет и на второ гласуване в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Илиевски, да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за оттегляне на Декларацията по Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) от 1972 г. и за ратифициране на измененията от 1993 г. на Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) от 1972 г.
Чл. 1. Република България оттегля декларацията, формулирана по чл. VІІ от Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) от 1972 г. относно ограничаването възможността на някои държави да станат страна по конвенцията, което има дискриминационен характер и е в противоречие с общоприетия принцип за суверенно равенство на всички държави.
Чл. 2. Ратифицира измененията от 1993 г. на Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) от 1972 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване, уважаеми народни представители? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за ратифициране на конвенцията.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Законът за оттегляне на Декларацията по Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) от 1972 г. и за ратифициране на измененията от 1993 г. на Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC) от 1972 г. е приет на второ четене.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви поканя най-любезно сега, по време на почивката, в Клуба на народния представител, където ще има откриване на самостоятелна изложба на художника Георги Петров. Откриването ще направи заместник-председателят на парламента Любен Корнезов.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Регистрирали са се 126 народни представители, следователно имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Продължаваме с точка шеста:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, ПРОМЕНЯЩО ГОДИШНОТО ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА 2004 Г. ПО ПРОГРАМА САПАРД (СПЕЦИАЛНАТА ПРИСЪЕДИНИТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ).
Виждам доклади на Комисията по земеделието и горите, на Комисията по бюджет и финанси, няма становище на Комисията по европейска интеграция, но тя не е водеща, така че няма пречка да разгледаме този законопроект.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Първо да направя процедурното си предложение в залата да бъдат допуснати господин Димитър Пейчев – заместник-министър на Министерството на земеделието и горите, господин Асен Друмев – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", и господин Владимир Карамишев – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
"ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, променящ годишното финансово споразумение за 2004 г. по Програма САПАРД (Специалната присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), № 502-02-34, внесен от Министерския съвет на 27 декември 2005 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 януари 2006 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, променящо годишното финансово споразумение за 2004 г. по Програма САПАРД (Специалната присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя на заседанието присъстваха: господин Димитър Пейчев – заместник-министър на Министерството на земеделието и горите, господин Асен Друмев – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Законопроектът беше представен от господин Пейчев. Специалната присъединителна програма за развитие в областта на земеделието и селските райони, наричана САПАРД, е създадена с регламент на Съвета ЕК 1268 от 1999 г. за предоставяне на финансова помощ от страна на Общността за предприсъединителни мерки за развитие на земеделието и селските райони в страните, кандидат-членки от Централна и Източна Европа по време на предприсъединителния период, включително последните му изменения с Регламент ЕК 2257 от 2004 г.
В съответствие със Специалната присъединителна програма Република България е подготвила план, който е одобрен като програма за развитието на земеделието и селските райони с решение на комисията на 20 октомври 2000 г. Програмата последно е изменена с решение от 23 декември 2004 г. Програмата се осъществява чрез многогодишно финансово споразумение, което е подписано на 20 април 2001 г. и съгласно чл. 2 от него финансовата помощ от Общността за Република България се представя с годишни финансови споразумения. Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, променящо Годишното финансово споразумение за 2004 г. по Програма САПАРД, е сключено на 15 ноември 2005 г. С внесеното за ратифициране от Народното събрание Споразумение по Програма САПАРД, променящо Годишното финансово споразумение за 2004 г., поетото финансово задължение от Европейската общност по Програмата САПАРД за 2004 г. се увеличава от 67 млн. 560 хил. евро на 68 млн. 10 хил. евро или с 450 хил.евро повече. Ангажиментът от страна на Европейската общност е валиден до 31 декември 2006 г. и може да бъде използван само за целите на Програмата.
Ратифицирането на горното споразумение със закон е изискване на чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България.
По законопроекта се проведе дискусия, по време на която народните представители задаваха въпроси и направиха изказвания за изясняване и уточняване на условията в споразумението. След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" 13, без "против"и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, променящо годишното финансово споразумение за 2004 г. по Програма САПАРД (Специалната присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България) на обща сума 68 млн.10 хил. евро."
Уважаеми господин председател, има един въпрос, който трябва да бъде обсъден и Вие ще прецените дали е по същество или е само редакционна промяна. Става дума за "променящо годишното финансово споразумение", което се среща във всички документи и ако отворите официалния оригинален превод на Споразумението, господин председател, думата "променящо" не съществува. Там съществува думата "изменящо". Мисля, че това е редакционна промяна, но ако Вие решите, че е съществена, може да се подложи на гласуване. В предложението на Министерският съвет и в решението на Министерския съвет и по-късно в разпореждането на председателя на Народното събрание се използва думата "променящо". За да има съответствие между оригинала и всички останали документи, предлагам думата "променящо" да бъде заменена с "изменящо".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Следващата комисия е Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 11 януари 2006 г., на което обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на европейските общности от името на Европейската общност, променящо Годишното финансово споразумение за 2004 г. по Програма САПАРД. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Димитър Пейчев, изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” господин Асен Друмев и експерти.
Законопроектът беше представен от господин Димитър Пейчев.
С годишните финансови споразумения по Програма САПАРД се определят финансовите ангажименти на Европейската общност към Република България за съответната година.
Със споразумението, променящо Годишното финансово споразумение за 2004 г. по Програма САПАРД, поетото финансово задължение от Европейската общност за 2004 г. се увеличава от 67 млн. 560 хил. евро на 68 млн. 10 хил. евро. Ангажиментът от страна на Европейската общност е валиден до 31 декември 2006 г. и може да бъде използван само за целите на програмата.
На основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на европейските общности от името на Европейската общност, променящо Годишното финансово споразумение за 2004 г. по Програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), № 502-02-34, внесен от Министерския съвет на 27.12.2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Както вече съобщих, няма становище на Комисията по евроинтеграция, но няма пречки законопроектът да бъде разискван и евентуално гласуван.
И така, откривам дебата по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Имамов, заповядайте. Вашето предложение ще го гласуваме на второ четене.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател, предлагам да преминем към второ четене на обсъждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Гласуваме за това процедурно предложение – да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Следователно преминаваме към второ гласуване.
Моля законопроектът да бъде докладван.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, променящо Годишното финансово споразумение за 2004 г. по Програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България)
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Комисията на европейските общности от името на Европейската общност, променящо Годишното финансово споразумение за 2004 г. по Програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), сключено на 15 ноември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Уважаеми народни представители, господин Алиосман Имамов направи предложение, което е редакционно по смисъла на нашия правилник. В законопроекта думата “променящи” да се замени с “изменящи”.
Моля, гласувайте това предложение на народния представители.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 4, въздържал се 1.
Предложението се приема.
И така, поставям на гласуване на второ четене заглавието на законопроекта и член единствен.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители са господин Каракачанов и група народни представители.
Има думата заместник-председателят на Комисията по здравеопазване, която е водеща. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Позволете ми да ви запозная с доклада на Комисията по здравеопазване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-85, внесен от господин Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 22 ноември 2005 г.
“На свое извънредно заседание, проведено на 7 декември 2005 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 554-01-85, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 22.11.2005 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Матей Матеев, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Иван Букарев, управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков, представители на Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България.
Законопроектът беше представен от господин Мирослав Мурджов, съвносител на законопроекта. В изложението си господин Мурджов посочи, че внесеният законопроект предлага в обхвата на задължителното здравно осигуряване да бъдат включени и чуждестранни студенти и докторанти от български произход, които са приети за обучение във висши училища и научни организации в България по реда на постановленията на Министерския съвет № 103 от 1993 г. и № 228 от 1997 г. Тази категория лица се предлага да бъдат осигурявани за сметка на републиканския бюджет.
Народните представители бяха запознати с подкрепящи законопроекта становища на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.
В хода на обсъждането народните представители се обединиха около становището за целесъобразността на предлаганите промени и обсъдиха възможността на второ четене да бъде прецизирана категорията чуждестранни студенти, попадащи в обхвата на законопроекта, и да бъде въведено възрастово ограничение за чуждестранните студенти, реципрочно на това за българските студенти.
Въз основа на проведената дискусия и след гласуване при следните резултати: “за” – 15 народни представители, без “против” и “въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-85, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 22.11.2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Кумчев.
Има становище на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председател, госпожи и господа, на вашето внимание е:
“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-85, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 22.11.2005 г.
Комисията по образованието и науката на заседание от 30 ноември 2005 г. разгледа Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-85, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 22.11.2005 г.
Законопроектът бе представен от народните представители Мирослав Мурджов и Борислав Китов. Предложените промени целят да се даде право на чуждестранни студенти и докторанти, приети по актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби, да бъдат задължително здравно осигурени в Националната здравноосигурителна каса.
Предвижда се задължението за здравно осигуряване на студенти или докторанти да възникне от датата на записването им в съответното висше училище или научна организация и да се извършва за сметка на републиканския бюджет.
Годишно в страната се обучават до 400 студенти и до 12 докторанти по реда на Постановление на Министерския съвет № 103/1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина. Обучават се и до 150 студенти по реда на чл. 3 от Постановление на Министерския съвет № 228/1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република Македония.
Съгласно чл. 40, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване българските студенти – редовно обучение във висшите училища до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка се осигуряват за сметка на републиканския бюджет. Разпоредбата не включва чуждестранните студенти от общностите ни в чужбина, което ги поставя при различни условия спрямо българските студенти и докторанти. Тази неравнопоставеност ще се преодолее с предложените допълнения на чл. 33, чл. 34 и чл. 40, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Народните представители изразиха мнение, че Законопроектът за изменение на Закона за здравното осигуряване е продължение на образователната политика на българската държава към българските общности в чужбина. Тази образователна политика, която в последните години Министерството на образованието и науката осъществява в условията на яснота и прозрачност, следва да намери своите измерения и във висшите училища.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя законопроекта и предлага той да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Чухте становищата на двете комисии.
Вносителите имат възможност да представят своя законопроект, ако желаят.
Господин Мурджов, заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на вносителите искам да благодаря за изказаните положителни становища и на двете комисии – и по здравеопазването, и по образованието и науката.
Смисълът на направените поправки, както заявиха моите колеги от трибуната, цели осигуряването със здравноосигурителни вноски на студентите, които се обучават по определени министерски постановления с български произход зад граница. Целта на направените поправки е, тъй като тези постановления са преди в България да бъде въведено задължителното здравно осигуряване, да бъдат синхронизирани в законодателството. Става въпрос за една незначително малка сума от републиканския бюджет. Надявам се искрено на вашата подкрепа, тъй като българските студенти, които в момента се обучават в държавните училища, държавата, републиканският бюджет в Националната здравноосигурителна каса поема една издръжка от 6,60 лв. на месец.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не само в държавните!
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Да, и в частните университети – както ме поправя господин Адемов, въобще за всички български студенти.
Аз се надявам, че с тази поправка, която ще осигурим в закона, ще дадем равен шанс на останалите студенти, които са с български произход. Българската държава поема техните стипендии, осигурява безплатни общежития и в крайна сметка е съвсем редно и в реда на цялата законодателна инициатива и на цялата образователна програма, предприета за българските общности зад граница, да включим и тази част – за здравното осигуряване. Това е същността на законопроекта. Искрено се надявам вие да го подкрепите, защото по такива жизнено важни въпроси, касаещи цялостната политика на българската държава за българските общности, не трябва да се делим на управляващи и опозиция, а трябва да търсим консенсус. Надявам се този консенсус да проличи сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Мурджов.
Откривам дискусията по законопроекта. Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект на първо четене? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване с вносител народният представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания.)
Следователно всеки народен представител в 7-дневен срок може да прави предложения по този законопроект. Той трябва да мине през водещата комисия и тогава да влезе в пленарната зала.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – продължение.
Има думата председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Текстовете до чл. 50 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Продължаваме с: “Глава седма – Национална служба “Полиция”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на Глава седма включително? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава седма.
Моля поканете заместник-министъра в залата.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте за наименованието на Глава седма.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата – гледаме Закона за МВР.
Моля ръководствата на парламентарните групи да поканят своите колеги в залата. Очевадно е, че няма кворум. Това е изключително важен законопроект.
Отменете гласуването.
Започваме поименна проверка на кворума.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Николов Боев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Иванов Българинов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - тук
Венелин Димитров Узунов - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Николов Дамгов - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - отсъства
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елеонора Николаева Николова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Жори Йорданов Алексиев - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - отсъства
Ива Петрова Станкова - отсъства
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - отсъства
Иван Желев Илчев - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - отсъства
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - тук
Виждам, че в залата вече има необходимия кворум.
Поставям на гласуване наименованието на Глава седма “Национална служба “Полиция”.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Глава седма е приета.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Раздел І – Задачи и дейности.”
Има предложение от народните представители Христо Величков и Йордан Величков:
Заглавията на Раздел І от глави шеста, седма, осма и девета да се променят от “Задачи и дейности” на “Функции и дейности”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. (Реплика от народния представител Христо Величков.)
Моля да се отбележи, че господин Христо Величков оттегля предложението.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел І, така както е по вносител.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 3.
Раздел І е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 50 има предложение от народните представители Борислав Българинов и Красимир Каракачанов:
Член 50, ал. 1, т. 2 – “извършва превантивна дейност, предотвратява и разкрива престъпления”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 51:
“Чл. 51. (1) Национална служба "Полиция" е специализирана оперативно-издирвателна и охранителна служба на МВР за:
1. опазване на обществения ред;
2. предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления;
3. противодействие на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации;
4. охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим, противодействие на незаконната миграция и трафика на хора;
5. предотвратяване на терористични действия и неутрализиране на терористични и диверсионни групи;
6. защита и охрана на стратегически и особено важни обекти;
7. административен контрол върху пребиваването на чужденци в Република България.
(2) Национална служба “Полиция” осъществява дейността си самостоятелно или съвместно с други държавни органи, организации и граждани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 51. Няма желаещи.
Следователно първо поставям на гласуване предложението на народните представители Борислав Българинов и Красимир Каракачанов. Както вече се докладва, това тяхно предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 32, против 67, въздържали се 13.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 51, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 51 има предложение от народния представител Младен Червеняков:
В чл. 51, ал. 1 т. 24 се изменя така:
“24. самостоятелно и съвместно с други структурни звена на МВР, както и с други държавни органи, овластени за това, провежда оперативни, охранителни и други действия, свързани с опазване сигурността на страната;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Червеняков:
В чл. 51, ал. 1 т. 26 се изменя така:
“26. събира, обработва, използва и предоставя информация, придобита при и по повод изпълнение на функциите си;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Червеняков:
В чл. 51, ал. 1 т. 27 се изменя така:
“27. предоставя информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес и основание да я получат, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи; юридическите лица, които не са на бюджетна издръжка, и гражданите заплащат такси в размер, определен от Министерския съвет;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Червеняков:
В чл. 51, ал. 1 т. 28 се изменя така:
“28. съдейства и взема необходимите мерки за спазване на законите и разпорежданията на държавните органи;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Червеняков:
В чл. 51, ал. 1 т. 30 се изменя така:
“30. осъществява и други дейности, предвидени в закон и други нормативни актове;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Юруков и Костадинов, народния представител Великов и на народния представител Червеняков за точки 29, 31 и 32 и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 52:
“Чл. 52. (1) В изпълнение на задачите по чл. 51 Национална служба “Полиция”:
1. организира и осъществява опазването на обществения ред;
2. предотвратява, разкрива и разследва престъпления;
3. защитава правата и свободите на гражданите, съдейства за упражняването им и опазва имуществото им;
4. противодейства на организираната престъпност и корупцията, включително и чрез използване на служители под прикритие;
5. охранява държавната граница и зоните и обектите, посочени в ал. 3;
6. самостоятелно или съвместно с други държавни органи осъществява граничния режим и контрол на преминаващите през границата на страната лица и транспортни средства, включително и в зоните и обектите, посочени в ал. 3;
7. приема и предава нарушители на режима на влизане и пребиваване от и на други държави в съответствие със закона и международните договори, по които Република България е страна;
8. осъществява съпровождането на чужденци, подлежащи на експулсиране или на принудително отвеждане до границата на Република България в съответствие със закона и международните договори, по които Република България е страна;
9. поставя и поддържа в изправност граничните знаци, обозначава граничната линия на държавната граница и не допуска разрушаване, изместване или други действия, свързани с териториалната цялост на Република България;
10. изработва едромащабни карти и документация на държавната граница, създава и поддържа геодезическо-картографски фонд;
11. предотвратява терористични действия и обезврежда терористични и диверсионни групи;
12. организира и осъществява защита и охрана на стратегически и особено важни обекти;
13. организира и осигурява сигурността при провеждане на мероприятия на ръководството на МВР;
14. организира и изпълнява задачи, осигуряващи ръководството на МВР във военновременни и в мирновременни пунктове при привеждане на страната от мирно във военно положение и при усложнена обстановка;
15. контролира безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и организира извършването на регистрация на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и на пътнотранспортните произшествия;
16. разрешава и контролира дейностите с общоопасни средства;
17. разрешава и контролира дейността на лицата, извършващи охранителна дейност;
18. издава български документи за самоличност и осъществява административен контрол по издаването, ползването и съхраняването им;
19. издирва обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и други лица в предвидените от закон случаи;
20. организира и осъществява дейност по конвоиране на лица в страната и в чужбина;
21. извършва действия по идентификация на лица;
22. привлича граждани и неправителствени организации, които на доброволни начала да помагат за изпълнение на законово определените й функции при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;
23. самостоятелно или съвместно с други структурни звена на МВР, както и с други държавни органи, овластени за това, провежда оперативни и други действия, свързани с опазване сигурността на страната;
24. осъществява международно информационно и оперативно полицейско сътрудничество;
25. предоставя информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес и основание да я получат, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи; юридическите лица, които не са на бюджетна издръжка, и гражданите заплащат такси в размер, определен от Министерския съвет;
26. осъществява сътрудничество със и съдейства на органите на държавна власт и на местното самоуправление и на неправителствени организации и взема необходимите мерки за спазване на законите и разпорежданията на държавните органи;
27. събира, обработва, използва и предоставя информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите си;
28. изследва и анализира причините и условията за състоянието на престъпността, благоприятстващи извършването на престъпления и други правонарушения, и изпълнява сигнални функции по отношение на държавни органи, юридически и физически лица за отстраняване на тези причини;
29. извършва криминологични и криминалистически изследвания, събира, изследва и оценява следи и веществени доказателства и изготвя експертизи;
30. разработва методики за предотвратяване и разкриване на престъпления;
31. осъществява и други дейности, предвидени в закон.
(2) Ведомствата и органите, възложили изпълнението на дейностите по ал. 1, т. 29, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяването им.
(3) За охраната на държавната граница и контрола за спазването на граничния режим Национална служба “Полиция” осъществява своите функции в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми.
(4) С акт на Министерския съвет се определят:
1. дълбочината на граничната ивица и граничната зона;
2. откриването и закриването на гранични контролно-пропускателни пунктове.
(5) С акт на министъра на вътрешните работи се определят:
1. редът за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове;
2. способите и организацията за осъществяване на охрана на сухоземни, морски и речни участъци от държавната граница.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по този текст.
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Прави впечатление, че текстът на чл. 52, особено в уводната си част и първите точки, преповтаря текста на чл. 51 що се отнася до точки 1 и 2:
“1. организира и осъществява опазването на обществения ред;
2. предотвратява, разкрива и разследва престъпления;”
Явно този текст не е достатъчно прецизен и може би причина за това е, че в предходния текст не е уточнено, че всъщност това са правомощия на службата – юридическо лице.
Поради което съвсем накратко моето предложение е: в изпълнение не на задачите по чл. 51, а “в изпълнение на правомощията...”. Защото изброените в чл. 52 от т. 1 до т. 31 са функции и задачи на Службата “Полиция” към Министерството на вътрешните работи. Тоест “задачите” да бъде заменено с “правомощия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбрах.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков за чл. 51, ал. 1, т. 24, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 17, против 38, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков за чл. 51, ал. 1, т. 26, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 14, против 39, въздържали се 47.
Предложението на народния представител Младен Червеняков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков за чл. 51, ал. 1, т. 27, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 7, против 36, въздържали се 46.
И това предложение не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков за чл. 51, ал. 1, т. 28.
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 13, против 32, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков за чл. 51, ал. 1, т. 30.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 4, против 39, въздържали се 45.
И това предложение на народния представител Младен Червеняков не се приема.
Остана текстът, който ни се предлага от комисията. В ал. 1 на чл. 52, по новата номерация, госпожа Елиана Масева направи предложение: думата “задачите” да се замени с “правомощията”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 34, против 45, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 52 с всичките точки и алинеи, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Раздел ІІ – Правомощия на органите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по заглавието на Раздел ІІ? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Раздел ІІ е прието.
Господин Величков, оттегляте ли предложението си по чл. 52?
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази в стенографския протокол, че господин Христо Величков оттегля предложението си по следващия чл. 52.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 52 има предложение от народните представители Георги Юруков и Камен Костадинов – в чл. 52 в ал. 1 думите “държавни служители” се заличават…
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Оттеглено е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттеглено ли е? Добре.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народния представител Атанас Атанасов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 53:
“Чл. 53. (1) Органи на Национална служба “Полиция” са държавните служители.
(2) За времето на участие в мисии на международни организации органите по ал. 1 се подчиняват и на правилата на съответната мисия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по чл. 53.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И заглавието, и началото на чл. 52 влизат в остър дисонанс с практиката и теорията за това що е орган. Не може държавните служители в министерството да бъдат органи.
Съжалявам, че още в началото не взех думата, пропускайки тази възможност, но наименованието би трябвало да бъде “Правомощия на държавните служители”. Орган на държавната власт е единствено министърът на вътрешните работи. Администрацията се дели на специализирана, в която са държавните служители, и обща, в която са служителите по трудово правоотношение. Не може в Закона за МВР на 180 градуса да обръщаме и теорията, и практиката.
Затова правя редакционно предложение: първо, заглавието, въпреки че е гласувано, трябва да бъде “Правомощия на държавните служители”, а в чл. 52, който става чл. 53, предлагам ал. 1 да отпадне и да остане само текстът на ал. 2, 3 и 4. Да се избегне дефиницията, че органи на Национална служба “Полиция” са държавните служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масева, това, което ни се предлага, е текстът да има само две алинеи, а Вие говорите за ал. 3 и ал. 4. (Госпожа Елиана Масева се консултира с госпожа Татяна Дончева.) Да не направим някаква грешка! Предлага се чл. 52, който става чл. 53, да има само ал. 1 и 2. Ако имате предложения по тях, направете ги, ще ги гласуваме.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Предлагам да отпадне ал. 1 на сегашния чл. 53, който по вносител е чл. 52.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): А къде ще ги поставим държавните служители?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текста?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Текстът е непроменен от доста дълги години. Целият закон е пропит от този текст. Ако ДСБ имат нужда от семинар, да си го направят. Гвоздеят на този текст е на съвсем друго място. Първоначално МВР имаха желание да дадат пълен статут и пълни права не само на тези хора, които са назначени в МВР на щатни длъжности, а и на всякакви носачи на карти, които са носачи на карти за извънщатни сътрудници, защото на някой шеф за нещо някой му трябвал – я за ремонт на автомобил, я за фризьорка, я за всякакви други услуги.
Комисията единодушно и по предложение на народния представител Атанасов взе решение тези съпортващи персони, които ползват почивните станции на МВР на базата на картите си, да бъдат отрязани дотук като статут и да се съсредоточим на качествата на длъжностните лица, но само на онези, които са назначени в МВР като държавни служители.
Моля текстът да бъде гласуван така, както е по предложението на комисията. А като искат да си упражняват специалисти по държавна администрация, ще го направим след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Всъщност госпожа Масева направи две предложения – за наименованието на Раздел ІІ, което според нея е неточно. Това предложение не мога да го поставя на гласуване, тъй като наименованието вече е гласувано.
Госпожа Масева обаче направи и друго предложение, което ще поставя на гласуване. Тя предлага ал. 1 на чл. 53 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 67, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Поставям на гласуване чл. 53 с ал. 1 и 2, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 84, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 54 комисията подкрепя предложението на народния представител Елиана Масева и предлага да се създаде нов чл. 54 със следната редакция:
“Чл. 54. (1) Дознателите извършват разследване на престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) На дознателите не могат да се възлагат други функции извън тези по ал. 1.
(3) При осъществяване на своите правомощия дознателят взема решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.
(4) Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за дознателя.
(5) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на заключението, както и по какъвто и друг начин да се намесват в разследването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 54.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 53 има предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова – в чл. 53, ал. 5, след “писмена” се добавя “и устна”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 55:
“Чл. 55. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.
(2) При невъзможност да се издадат писмено или устно разпореждания могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
(3) При изпълнение на функциите по контрол на безопасността на движението разпореждания могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закон.
(4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.
(5) Разпореждания, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Давам си сметка, че начинът, по който е формулиран икономично текстът на това предложение, вероятно би събудил доста дискусии. Нещо повече, в действащия закон, към който този текст препраща, очевидно такава хипотеза е невъзможна.
Изхождаме от следните съображения. Първо съображение. По предни варианти е предвидена възможност да се обжалва и нещо, за което не е издаден акт в писмена форма в настоящия Административно-процесуален кодекс. Конструкцията “устна” може би не е най-коректната и както разбирам, това е един от мотивите комисията да не я подкрепи. Разбира се, би могло да се приведе и друг аргумент – че в случаите, когато противозаконността на едно разпореждане в конкретния случай е нещо, от което биха могли да се черпят права, то установяването й би могло да стане и по исков ред, тоест не е необходимо да търсим препратки към административното законодателство. Проблемът обаче е важен, защото в крайна сметка в България има мрачни традиции в това отношение. Достатъчно е да ви припомня само че едно от най-черните дела на комунистическия режим – възродителния процес, беше реализирано без наличието на какъвто и да било писмен акт, тоест на базата на това, което тук би попаднало в категорията “устно разпореждане”. Този въпрос е обсъждан многократно и цялата тематика около това как може едно такова чудовищно престъпление като възродителния процес, траяло цели пет години, да бъде развито във формата на система от устни разпореждания и едва по-нататък появяващи се в детайлите писмени такива, е само по себе си поучително.
При това положение, господин председател, така както е предложен текстът, който не е подкрепен от комисията, аз си давам сметка, че едва ли има много хляб в това да го поддържам. Изхождайки от разумните съображения, които струва ми се би трябвало да бъдат възприети от тази зала - ако решим да действаме разумно - аз бих ви предложил една чисто редакционна корекция на този текст. И тя би била отпадането на фразата в ал. 5 “издадени в писмена форма”. Очевидно е, че по този начин ние бихме попаднали в една хипотеза, която е толкова широка, колкото широки ще бъдат разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс, подлежащ на приемане в момента. Очевидно е, че това ще бъде и законът, върху който ще се опират всякакви приложения на настоящия текст оттук нататък.
В този смисъл моля да приемете, че аз не поддържам текста на предложението, така както той е внесен и както е отхвърлен от комисията, и ви предлагам в духа на разума на дискусията в тази зала редакционната корекция на ал. 5, а именно “разпорежданията могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство”. С ясното съзнание, че това ще стане с Административно-процесуалния кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители? Няма желаещи.
Господин Димитров оттегли предложението си и направи друго, което е в същата насока. Струва ми се, че то не е редакционно, но имате право да искате отпадане на текст.
И така, поставям на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров в чл. 55, ал. 5, думите “издадени в писмена форма” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 23, против 44, въздържали се 23.
Предложението на народния представител Филип Димитров не се приема.
Поставям на гласуване чл. 55, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 6.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народните представители Борислав Българинов и Красимир Каракачанов:
“Чл. 53а. (1) Полицейските органи извършват дейност по превенция, насочена към недопускане предотвратяване и пресичане на правонарушенията.
(2) При извършване на превантивна дейност полицейските органи могат да привличат държавни органи, органи на местната власт и управление.
(3) Координират и организират превантивни мероприятия с търговските дружества, средства за масова информация, неправителствени организации и граждани.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по това предложение на народните представители Борислав Българинов и Красимир Каракачанов. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Българинов и Каракачанов за нов чл. 53а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 14, против 61, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 56.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 57:
“Чл. 57. (1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им.
(2) Когато други органи или организации са компетентни да вземат мерките по ал. 1, полицейските органи ги уведомяват писмено за това.
(3) Компетентните органи по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 56 и чл. 57. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 56 има предложение от народния представител Младен Червеняков – чл. 56, ал. 1 се допълва така:
“(1) Полицейските органи предотвратяват, разкриват и пресичат престъпления.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Янаки Стоилов и Мая Манолова – в чл. 56 ал. 2 се изменя така:
“(2) Когато при осъществяване на правомощията си по този закон полицейските органи установят данни за извършено престъпление, те могат да извършат неотложните действия по разследването – оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, и разпит на очевидци по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. При тези действия полицейските органи имат правомощията на дознатели.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, поддържате ли предложението?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 58:
“Чл. 58. Полицейските органи предотвратяват и разкриват престъпления.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма втора алинея.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Няма. Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото по вносител има втора алинея. По нея даже има предложения, които мен доста ме смущават.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 12, против 40, въздържали се 51.
Предложението на народния представител Младен Червеняков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Мая Манолова, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 9, против 48, въздържали се 47.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 58 с единствена алинея.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип предложенията на народния представител Младен Червеняков, текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 59:
“Чл. 59. (1) Полицейските органи регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи.
(2) Регистрацията е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.
(3) За целите на регистрацията полицейските органи:
1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18, т. 1-20 от Закона за българските документи за самоличност;
2. дактилоскопират и фотографират лицата;
3. изземват образци за ДНК профил на лицата, когато това е необходимо.
(4) За извършване на действията по ал. 3, т. 1 и 2 съгласието на лицата не се изисква.
(5) Лицата са длъжни да предоставят изискваните образци по ал. 3, т. 3, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.
(6) Редът за извършване на полицейската регистрация се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.”
Комисията подкрепя предложението на народния представител Атанас Атанасов, текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който да стане чл. 60:
“Чл. 60. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.
(2) Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочва целта на призоваването, часът и мястото на явяване.
(3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекс – с писменото потвърждаване на полученото съобщение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 61.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 62:
“Чл. 62. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лица, когато:
1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 61, ал. 2;
2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление;
3. чужденци, търсещи закрила по Закона за убежището и бежанците, са влезли не по законоустановения ред или са незаконно пребиваващи в Република България.
(2) Действията по идентификация включват:
1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;
2. фотографиране на лицето;
3. установяване на външни белези;
4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;
5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.
(3) За извършване на действията по ал. 2, т. 1-4 съгласието на лицето не се изисква.
(4) За извършване на действията по ал. 2, т. 5 се прилага чл. 59, ал. 5.
(5) Когато основанията по чл. 61, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето унищожават събраните материали.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Атанас Атанасов и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 63:
“Чл. 63. (1) Полицейските органи могат да задържат лица:
1. за които има данни, че са извършили престъпление;
2. които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
3. които показват тежки психични отклонения и с поведението си нарушават обществения ред или излагат живота си или живота на други лица на явна опасност;
4. малолетни нарушители, които са напуснали своите домове, настойници, попечители или специализирани институции, където са били настанени;
5. при невъзможност да се установи самоличността им в случаите и по начините, посочени в чл. 61, ал. 2;
6. които са се отклонили от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където са били задържани като обвиняеми в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт;
7. обявени за международно издирване по искане на друга държава във връзка с тяхната екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест;
8. в други случаи, определени със закон.
(2) В случаите по ал. 1 лицата могат да бъдат настанени в специални помещения и спрямо тях могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението им и целите на задържането налагат това.
(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 64:
“Чл. 64. На лицата, задържани при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1-5, не могат да им бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове от 59 до 64 включително.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете до чл. 64 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народните представители Борислав Българинов и Красимир Каракачанов в чл. 63, ал. 1 след думите “за отвеждане” да се добави “и настаняване”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 65:
“Чл. 65. (1) За отвеждане на задържаните лица в определените за задържане места полицейските органи издават писмена заповед.
(2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.”
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Червеняков, Юруков и Костадинов и предлага да се създаде нов чл. 66 със следната редакция:
“Чл. 66. За предотвратяване на престъпления или нарушения на обществения ред полицейските органи могат да използват и технически средства за явно наблюдение, което предварително се обявява по подходящ начин.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 67.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 68: 
“Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват обиск на лица:
1. задържани при условията на чл. 63, ал. 1;
2. за които съществуват данни, че носят опасни или забранени за притежаване предмети;
3. заварени на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у тях се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението.
(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Борислав Българинов и Красимир Каракачанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 4, против 53, въздържали се 27.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Моля, гласувайте членове от 65 до 68 включително.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народния представител Атанас Атанасов в чл. 66, ал. 1 да се добави изразът “и моторни превозни средства”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Атанас Атанасов – ал. 2 на чл. 66 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Червеняков и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 69:
“Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:
1. в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 2 и 4; чл. 62, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7;
2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление;
3. в други случаи, определени със закон.
(2) Проверка на превозно средство може да бъде извършена, когато са налице данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, заповядайте да обосновете Вашите две предложения.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
На първо място, само един коментар. "Полицейските органи могат да извършват проверка на личните вещи на лица:" и т. 2 “когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление”.
Този текст е излишен. Аз обаче няма да предложа да отпадне. Искам да ви кажа, че когато са налице данни, че се укриват веществени доказателства, имаме веществено укривателство и това е престъпление. То е уредено в друг текст. Но както и да е, по-добре да е излишно.
Искам да се спра върху ал. 2, която говори за проверка на превозни средства. Добре е, че се дава възможност на полицейските органи да извършват проверка на превозни средства, когато са налице данни за извършено престъпление. Това е нормално.
Искам обаче да попитам: какво е това нарушение на обществения ред, което може да бъде основание за извършване на обиск на превозното средство? Това е разширяване на възможността полицейските органи да извършват проверка на моторните превозни средства. Защото не мога да се сетя за такова нарушение на обществения ред, което да дава такова правомощие за проверка.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Превишил си скоростта.
АТАНАС АТАНАСОВ: Какво да проверяваме тогава? Резервната гума ли? Прощавайте. Нека да бъдем прецизни.
Аз предлагам текстът “или нарушение на обществения ред” да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има народният представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Наистина се учудвам на някои предложения. Защото колегата е внесъл писмено предложение да отпадне цялата ал. 2, която има същото съдържание, което сега има предложението на комисията.
Тя е гласяла: “Проверка на превозно средство може да бъде извършена, когато са налице данни за извършено нарушение на обществения ред.” Сега и за "извършено престъпление", и да отпадне цялата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Да остане “за престъпление”.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Добре, да остане “за престъпление”.
Онова, което колегата Ралчев подхвърли за карането с превишена скорост, може да бъде основание за спиране на автомобила и за проверка.
От какво се притеснявате за проверката? Искате да проверите само водача и неговите документи за самоличност, без да му пипате колата? Човекът може да има основание да кара с превишена скорост, защото укрива нещо. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Нарушението на обществения ред може да бъде свързано и с нарушение на други забрани, които не представляват престъпление и няма да се сбърка текстът, ако остане в този вид. В противен случай, ако преди това беше прието предложението за отпадане, на практика щяхме да се лишим от възможност да правим проверки на моторни превозни средства въобще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, не се слушаме какво говорим. Иначе може тук да се упражняваме цял ден в риторика.
Предложил съм да отпадне цялата алинея тогава, когато се е касаело само за проверка на моторното превозно средство при нарушение на обществения ред. Приемам предложението на Младен Червеняков, че може да се извършва проверка на МПС, когато има данни за извършено престъпление. Но аз ви питам отново: кое е това нарушение на обществения ред, което може да бъде основание за такова сериозно правомощие – да бъде извършен обиск на моторното превозно средство? И това е много несериозно – някой превишавал скоростта и ще му претърсим автомобила! Като превишава скоростта, взимаме му документите за самоличност и правоуправление и му съставяме акт за административно нарушение, а не да му бъркаме в колата. Не може да се дават такива правомощия. Против това нещо съм.
Смятам, че тук говорим сериозно, а не да се заяждаме чисто политически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Обискът и проверката се уреждат със следващия текст, колега Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Обяснете какво означава проверка на МПС?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 66, ал. 1 да се добави изразът "и моторните превозни средства", което не се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 15, против 39, въздържали се 31.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Народният представител Атанас Атанасов е направил предложение за отпадане на цялата ал. 2, но от изказването му разбрах, че всъщност оттегля това свое предложение, но прави друго предложение по вносителя в ал. 2 на чл. 69 думите "или нарушение на обществения ред" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 29, против 43, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Колеги, много ви моля, съсредоточете се наистина! Законът е важен и текстът е важен!
На практика даваме правомощия на полицейските органи да извършват обиск на лично моторно превозно средство при хипотеза нарушаване на обществен ред, тоест, не за престъпление, без разрешение на съдебната власт. Разбирате ли за какво става въпрос? Това е един изключително сериозен проблем и го подминаваме с лека ръка, без да се замислим върху него. Спират ви полицейските органи и ви казват: долу от колата, искаме да ви извършим проверка на автомобила съгласно закона, което на практика представлява обиск на моторното превозно средство и започват да ви обискират, защото имали данни за нарушение на обществения ред. Какво значи нарушение на обществения ред?
Изключително несериозен е този текст.
Много ви моля, подкрепете предложението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 69, ал. 2 думите "или нарушение на обществения ред" да отпаднат.
Гласували 99 народни представители: за 40, против 28, въздържали се 31.
И този път предложението на народния представител не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 69.
Гласували 85 народни представители: за 75, против 7, въздържали се 3.
Член 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67, който става чл. 70.
"Чл. 70. (1) За всички случаи на извършени обиски, проверка на вещи и превозни средства, полицейският орган съставя протокол.
(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.
(3) Обискът и проверката на вещи и превозни средства се извършват по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 70. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 70.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 68 има предложение от народния представител Атанас Атанасов – чл. 68 се изменя така:
“Чл. 68. Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения по реда на НПК.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 71:
“Чл. 71. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, само когато:
1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;
2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;
3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чиито живот, здраве или лична свобода се намират в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.
(2) След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват:
1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота;
2. самоличността на собственика или обитателя;
3. основанието за проверката;
4. времето и мястото на извършването й;
5. резултатите от нея.
(3) Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подписа на свидетеля.
(4) Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.
(5) За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател. Аз, макар и това да не е съвсем редно, ще си позволя да ви кажа няколко думи по това, което вече беше гласувано.
Колеги, имам чувството, че във всеки един момент, когато се разглежда какъвто и да е текст, в законодателството се гласува чисто политически. И когато се правят предложения от опозицията, се казва “тя е лоша и не мисли правилно”.
Ще ви дам един пример. Ако някой от вас, управлявайки моторното си превозно средство, мине на жълто или дори на червено и бъде спрян от органите на КАТ непосредствено след това, може да му бъде извършен обиск на моторното превозно средство без разрешение на съдебната власт, съгласно този текст, който беше гласуван. (Шум и реплики.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не, не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви се, госпожо Дончева.
АТАНАС АТАНАСОВ: Моля не от място да ме репликирате.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Говориш извън темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, моля ви!
АТАНАС АТАНАСОВ: Това са пълни щуротии. (Реплики на народния представител Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви!
АТАНАС АТАНАСОВ: Това, за което говоря, си е моя работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви се, не заостряйте сега нещата излишно. Говори се от трибуната.
АТАНАС АТАНАСОВ: Става въпрос за следното. Законът борави с обтекаеми термини като “извършване на проверка в помещение”. Това си е претърсване на помещение. Това е легалният термин съгласно пеналното законодателство. Добре, о`кей, съгласен съм, че има законови основания да бъде извършена проверка на помещение, както е казано в закона, или претърсване – при тези хипотези, че са налице данни, че в помещението се укриват лица, извършили тежко престъпление и т.н. Защо, питам аз, това да не става по реда на Наказателно-процесуалния кодекс? Това е редът за извършване на претърсване на помещение – по реда на НПК. Това е закон, който вече гласувахме. Там е ясно за какво става въпрос. Защо трябва да бъде създавано извънредно законодателство успоредно и това нещо да става без санкция на съдебната власт?
Затова съм предложил този текст – това да става по реда на НПК, за да може, дори когато е извършено претърсване в помещение при извънредни обстоятелства и не е могло полицейските органи да вземат санкцията на съдебната власт, постфактум те да я поискат, за да има контрол на съда върху тези действия. Затова съм предложил този текст. Моля ви, подкрепете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Мисля, че не е особено конструктивно, използвайки, че пленарната зала няма в себе си юридически речник, за да различава “проверка” от “обиск”, от “претърсване” и “изземване” да се замеряме с думи и категории като юристи, въвеждайки умишлено колеги в заблуждение. Нямате право, ако не е извършено действието по НПК, да го ползвате в никакъв наказателен процес, каквото и да намерите там! Нямате право също така да тарашите помещението! Това, за което чл. 71, ал. 1 дава право, е: да извършат проверка в помещение, но не и да извършат обиск. Който е присъствал при извършване на обиск, той знае каква е разликата между “обиск” и “проверка” и тя не е само в това, че едното се извършва със санкция на органа на съдебната власт, а другото – без санкция. В единия случай могат да ви обърнат къщата наопаки с хастара, в този случай – не могат. Проверяват дали там е лицето, което се нуждае от неотложна помощ, чиито живот, здраве или лична свобода се намират в опасност или в други случаи на крайна необходимост, тогава са там и оказват помощ – без да ходят, без да искат разрешение и без да го ползват за процеса. Онова, което са намерили вътре – то цели да се окаже неотложна помощ на лицето, чийто живот, здраве или лична свобода са застрашени.
Когато в помещението се намира издирвано лице, извършило тежко престъпление, нищо повече. За ареста на лицето ще е необходима санкцията на съда. Но се счита, че тези органи имат в първите 24 часа и без разрешение на прокурора право да го задържат, докато си оформят нещата.
Смятам, че е злоупотреба със статута на народен представител да се въвежда в заблуждение залата, използвайки това, че чисто житейски едното прилича на другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Атанас Атанасов за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да се възползвам от възможностите на правилника, за да давам лично обяснение, защото това на нищо не прилича – да показваме кой колко по-добре знаел процеса и може би какви оценки е получавал на изпитите.
Много Ви моля обаче да не ми обяснявате, че съм злоупотребявал с правото си на народен представител. Може би не искате да има опозиция да говори тук!
Вие давате ли си сметка какво означава да се влезе в чуждо жилище?! И сега тук ми говорите, че имало разлика между това да влезеш да направиш проверка и да влезеш да направиш обиск! Въпросът е в това, че ти влизат в жилището без санкция на съдебната власт – съгласно този текст! Това предлагате! Повече няма да говоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Атанасов, понеже се познаваме отдавна, не знам кое повече Ви повлия – престоят в прокуратурата, или престоят в НСС? Ако в престоя си в НСС сте правили нещо, което не пише в закона, това не е проблем на пленарната зала.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): НСС няма полицейски правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ми прави впечатление, че с това, управляващото мнозинство може би в желанието си да услужи на някого, който е поръчал точно така и единствено да бъде приет законът, изобщо няма да помогнем на работата на МВР. Според мен е точно обратното.
И във връзка с това аз бих казал, че ако на полицейските органи им дадем възможност с този чл. 71 да извършват така наречените проверки, действително оттук нататък бедите, които могат да последват, ще са много сериозни. Защото, примерно, по т. 1 следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление. Информация, подадена от някоя от службите, информация за дома Хикс – собственост на еди-кой си. Влизат. Ще дадем ли тази възможност да направят такава проверка?
Според мен има залитане на управляващото мнозинство да угоди на собствения си министър на вътрешните работи, и е по-добре ние като законодателен орган, и като орган, който контролира дейността на министрите, действително да се замислим тогава, когато гласуваме.
И аз имам едно конкретно предложение по чл. 71, ал. 1 – да отпадне “извършват проверки”, а да бъде: “полицейските органи могат да влизат в помещение без съгласието на собственика”. Да влизат. Едно е да извършват проверка. Полицейският орган, независимо кой е той, влизайки в едно помещение извършва една проверка, но нали се сещате, че разликата между обиска и проверката няма да бъде кой-знае колко голяма.
В т. 2 е казано: “налице са данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление”. Извинявайте, колеги, но си има други способи. Не е нужно да се влиза или по-скоро да се прави тази проверка без съгласието на прокуратурата.
Има един момент в който ние, като Народно събрание, и вие, като управляващи, гласувате нещо, от което могат да последват доста поразии и за МВР, и за българския народ. Постижения, които са постигнати в продължение на толкова години за българина, да бъдат отменени. И ако Вие така искате да гласувате, аз специално няма да гласувам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бакалов, не разбрах – предлагате т. 2 да отпадне ли?
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Мисълта ми беше, че това е една аналитична информация, която не е потвърдена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, очевидно е, че в последния половин, може би един час, разглеждаме една материя, която е един лакмус за чувствителността на обществото към два от основните въпроси – правата на държавата и средствата, които й предоставяме в борбата с престъпността и противообществените прояви и запазване суверенитета на личността и демократичните достижения на нашето общество. Това е темата. А тези два проблема винаги се намират в корелация. Досежно този текст искам ясно и точно да ви обърна внимание, че тук не става въпрос за интервенция във всички случаи и по строгата преценка на този, който иска да извърши проверката или да влезе в помещението.
Уважаема колега Бакалов, един закон, който и да е той, не се прави заради това да не се нарушава, а да се изпълнява. Ако обърнете внимание в ал. 2 са онези гаранции, които трябва да предопределят, че преценката на органа, който извършва действията по ал. 1, трябва да бъдат документирани и правата на личността да бъдат защитени. Очевидно е, че в този закон, а и в редица други, се предоставят достатъчно възможности на всеки един гражданин, чиито права са нарушени, и за всеки един служител, който извращава своите права и превратно ги ползва, да се получат съответните справедливости и в двата. Така е, никой не може да гарантира, че в 100 процента от случаите всички служители ще бъдат леге артис 100 процента. Но такава формула няма в никоя държавност. Очевидно, че този текст има една малко по-различна характеристика.
Тук съм съгласен с колежката Дончева – не става въпрос за действията по НПК, а става въпрос за екстрените ситуации. Ненапразно в един от текстовете е употребен изразът “крайна необходимост”. Той си има своето съдържание и в Наказателния кодекс. Но вие ще се съгласите с това, че когато едно дете виси на корниза, сигурен съм, че няма да се замисли и обикновеният гражданин, камо ли служителят, да разбие една врата и да спаси това дете. Отделен е въпросът, че ако някой си измисли, че има престъпник в тази къща, в тази квартира или където и да е, и самоволно започне да раздава правосъдие и собствена преценка, в крайна сметка той ще получи заслуженото. Този текст не е регулярният, свързан с НПК. Тежкото престъпление е очевидно. Какво ще направим за тежкото престъпление?
Сега ще ми дадете един много ценен съвет – автоматически да се вземе един взвод от 25 човека, да бъдат разставени по керемидите, по входовете, в клозетите и навсякъде и да пазят престъпника да не излезе. Е, няма такова нещо в съвремието. Текстът има ясна характеристика и тя е дадена в ал. 1. Касае се за екстрени случаи. И в никакъв случай не се посяга на правата на гражданите, още повече, когато те могат да бъдат накърнени чрез един наказателен процес, който е изключен от приложното поле на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика народният представител Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ралчев! Вие сигурно даже по-добре от мен знаете защо се изисква прокурорско разрешение. И то е ясно. Но не мога да се съглася с Вас, че точно ал. 2 дава гаранциите за ненарушаването на правата. И Ви давам един пример. Няма да е този пример, който Вие казахте. Оттук нататък всяка една мутра без прокурорско разрешение, но от миналата година знаете, че станаха доста престъпления с униформи, ще им дадете възможност да влязат във всеки един дом. И ще ви съставят всеки един протокол, в който според Вас са гаранциите за извършването на тази проверка. Точно този текст ще даде тази възможност. И знаете ли защо? Защото няма да има прокурорско разрешение. Прокурорското разрешение е не само за спазване на гражданите права. То е за удостоверяване на този, който ще го проверяват, че действително това е държавният орган. Съжалявам. Ако сте решили това да правите – правете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата народният представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да направя едно уточнение, че съгласно ал. 5 на предлагания текст за извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор. Това е посочено тук като задължение на полицейските органи. Аз обаче смятам, че тези проверки трябва да бъдат извършени по реда на НПК, за да се получава санкция от съда, а не от прокурора. Затова предлагам този текст.
Съгласен съм, господин Ралчев, че когато има такава ситуация, в която някой трябва да бъде спасен, трябва да бъдат преодолени преградите. Но нека това действие да бъде санирано от съда, а не от прокурора. За да бъде по реда на НПК, за да има един орган, който разрешава тези действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма други реплики.
Заповядайте за дуплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги! В първата алинея са дадени условията, при които може да има такова действие.
Уважаеми господин Бакалов, законът се прави за това да се спазва, а не за това – като не се спазва. Алинея 2 не е основанието за правомерността на действията по ал. 1. Не съм казал такова нещо и много Ви моля да вникнете в съдържанието на този текст.
Алинея 2 създава тези доказателства, че твоите права по един или друг начин са били нарушени, ако имаш такава преценка. Ненапразно в ал. 1 са поставени от условията – без съгласие на собственика, което означава, че първото условие – във Вашата къща има еди-какво си нещо, дайте да влезем. Като не си дадеш съгласието – тогава екстрена ситуация.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): В негово отсъствие!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: В отсъствието на собственика – също. Уведомлението на прокурора е една втора гаранция, че държавната институция прокуратура може да предприеме съответните действия, когато действията са неправомерни, а не да ги узакони.
Уважаеми колега Атанасов, това е разликата между този текст – Вие виждате, че за пръв път вземам становище по тези толкова щекотливи въпроси и правилата, свързани с НПК. В съда ще отидем във всички случаи, когато ще трябва да обезпечим чрез доказателствата, чрез тези доказателствени средства, които са годни да ги обосноват. Това е разликата в този текст. Моля Ви да не замесваме съвсем различни институции, свързани с правата на гражданите.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): В негово отсъствие – защо пропуснахте? (Реплики от народните представители Татяна Дончева и Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов, което не се подкрепя от комисията, както чухте.
Гласували 103 народни представители: за 20, против 57, въздържали се 26.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Господин Атанасов, предполагам, че искате процедура за прегласуване. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Съжалявам, може на някои да им додея от това, което говоря тук. Искам простичко да го кажа.
Не съм съгласен с Вас, господин Ралчев. Уважавам Вашата адвокатска практика толкова години, но искам да Ви кажа, че с този текст ние даваме правомощия на полицейските органи да влязат във всяко едно жилище без санкция на съда. За това става въпрос.
Нека да е ясно, че управляващите дават право на полицейските органи да влязат във всяко едно жилище без разрешение на съда. Това е истината.
Ако обичате, подкрепете предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов, който днес има имен ден.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 43, против 46, въздържали се 33.
И този път предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов по чл. 71, ал. 1.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази в протокола, че народният представител Йордан Бакалов оттегля предложението си по чл. 71, ал. 1.
Следователно поставям на гласуване чл. 71, така както се предлага от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 93, против 26, въздържал се 1.
Член 71 е приет.
Сега часът е 13,56, явно утре ще продължим със законопроекта.
Няколко съобщения:
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по парламентарна етика ще заседава в четвъртък от 16,30 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред заседава днес, сряда, от 14,30 ч.
Комисията по културата заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава и утре от 14,30 ч.
Комисията по европейска интеграция ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще заседава в четвъртък от 16,00 ч.
Други съобщения няма.
Закривам днешното заседание. Утре продължаваме в 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Кристиан Вигенин
Мартин Димитров