Председателствали: председателят  Георги Пирински
 
Секретари:  Силвия Стойчева и Светослав Малинов
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри в оставка! Първо предлагам да разгледаме и приемем проекта за програма, който е представен на вашето внимание, за работата на Народното събрание за периода 10-12 август 2005 г.:
1. Изслушване на министър-председателя на Република България в оставка Симеон Сакскобургготски, министъра в оставка Филиз Хюсменова, министъра на околната среда и водите в оставка Долорес Арсенова, министъра на енергетиката и енергийните ресурси в оставка Мирослав Севлиевски, министъра на земеделието и горите в оставка Нихат Кабил, министъра на транспорта и съобщенията в оставка Николай Василев, министъра на вътрешните работи в оставка Георги Петканов, министъра на здравеопазването в оставка Славчо Богоев, министъра на финансите в оставка Милен Велчев, министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка Валентин Церовски, за да изразят отношение относно бедственото положение в страната вследствие на наводненията и действията на правителството по превенцията, управлението и преодоляването на последиците от кризата.
2. Проект на решение за изменение и допълнение на Решение за създаване на Временна комисия за проучване на щетите, нанесени от наводненията, предизвикани от проливните дъждове през месеците юни и юли 2005 г., на обществени и частни сгради, пътна и железопътна инфраструктура, земеделската реколта и други, както и да предложи мерки за тяхното преодоляване.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за  регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за  съхранение и търговия със зърно.
7. Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание  ­  продължение.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и  обучение.
10. Парламентарен контрол.
Имате ли съображения по този  проект? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 189, против няма, въздържал се 1.
Програмата за работата на Народното събрание за седмицата е приета.
Позволете да направя обичайните съобщения за постъпилите законопроекти и проекторешения от 3 до 9 август 2005 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители са Васил Калинов и група народни представители. Водеща е Временната комисия по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Вносители са Емилия Масларова и група народни представители. Водеща е Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника. Вносители са Васил Калинов и група народни представители. Водеща е Временната комисия по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Вносители са Христина Христова и група народни представители. Водеща е Временната комисия по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за  българските документи за самоличност. Вносители са Евгения Живкова и група народни представители. Водеща е Временната комисия по правните въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за  биологичното разнообразие. Вносители са Джевдет Чакъров и група народни представители. Водеща е Временната комисия по околната среда и водите.
Проект  за решение за изменение и допълнение на решението за създаване на Временната комисия по щетите ­ това е решението, което беше включено в нашата програма като т. 2. Вносители са Йордан Цонев и група народни представители.
Проект за решение за процедурни правила за изслушване на министър-председателя в оставка и група министри в оставка по повод наводненията и действията на правителството. Вносител на процедурните правила е Екатерина Михайлова.
Законопроект за пълно обезщетяване на пострадалите от наводненията през м. юли и м. август 2005 г. Вносители са Надежда Михайлова и група народни представители.
Законопроект за геодезията и картографията. Вносител е Министерският съвет.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да направя още едно съобщение. На 9 август 2005 г., вчера, от Министерския съвет в изпълнение на т. 2 от решението на Народното събрание от 15 юли 2005 г. относно обгазяването на жителите на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г. е постъпила информация за точните източници и причините за обгазяване на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г. Материалът е размножен и ви е раздаден на днешната дата ­ 10 август 2005 г.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОСТАВКА СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ  И МИНИСТРИ В ОСТАВКА, ЗА ДА ИЗРАЗЯТ ОТНОШЕНИЕ ОТНОСНО БЕДСТВЕНОТО ПОЛОЖЕНИЕ В СТРАНАТА ВСЛЕДСТВИЕ НА НАВОДНЕНИЯТА И ДЕЙСТВИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ПО ПРЕВЕНЦИЯТА, УПРАВЛЕНИЕТО И ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ КРИЗАТА.
Господин Абаджиев, имате думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, министри в оставка, уважаеми дами и господа! Правя две процедурни предложения.
Първо, поради огромния обществен интерес на темата, която е предмет на изслушването по тази точка от дневния ред, предлагам да се предава по Националното радио и по Националната телевизия.
Второ, ако позволите, да не вземам отделно думата, в рамките на изслушването да се включи и министър Николай Свинаров. Неговото име е пропуснато, а смятаме, че неговото изслушване ще бъде полезно от гледна точка на задълженията му по управление на кризи и приемането на съответните подзаконови нормативни актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Абаджиев.
Има ли обратни процедурни предложения по двата въпроса? Не виждам. Ще ги подложа на гласуване поотделно.
Моля, гласувайте първото предложение за пряко предаване по Националната телевизия и Националното радио.
Гласували 195 народни представители: за 188, против 2, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте второто предложение за поканване на министъра на отбраната в оставка господин Николай Свинаров по точка първа ­ изслушването, което гласувахме.
Гласували 193 народни представители: за 193, против и въздържали се няма.
Моля господин Свинаров да бъде поканен за участие в заседанието.
Пристъпваме към обсъждане на точка първа.
Кой би желал да вземе думата?
Госпожо Михайлова, заповядайте да предложите процедурни правила за изслушването.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители! Ние сме внесли процедурни правила. Вие разполагате с тях. Процедурните правила за изслушването, което предлагаме, са обичайна практика на Народното събрание. Практически това, което предлагаме, е нещо, което е правил парламентът, когато се е налагало да се изслушва премиера или министри по един или друг повод.
Предложението ни е следното:
1. Вносителят на искането за изслушване прави изложение в рамките на пет минути.
2. Изслушваното лице информира Народното събрание по въпросите на изслушването.
3. До трима народни представители от всяка парламентарна група могат да задават допълнителни въпроси по темата. Всеки въпрос се задава в рамките на три минути.
4. Изслушваните лица отговарят на зададените въпроси.
5. Всяка парламентарна група изразява отношение към отговорите на министър-председателя и министрите в рамките на пет минути.
В това проекторешение новото, което сме предложили, е т. 5. Смятаме, че като форма на парламентарен контрол, каквото е изслушването, съвсем нормално е в края на изложението на министрите, които ще чуем, и отговорите на въпросите, които ще им бъдат зададени, да може всяка от парламентарните групи съвсем накратко да изрази отношение дали е получила задоволителни отговори на въпросите, които е поставила.
Затова се обръщам към всички народни представители да подкрепят проекта за решение, който сме внесли, за процедурни правила за изслушването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Имате думата по предложените процедурни правила.
Желае ли някой да вземе отношение по тези процедурни правила? Не виждам желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте анблок процедурните правила.
Гласували 192 народни представители: за 189, против няма, въздържали се 3.
Процедурните правила са приети.
Преминаваме към т. 1 от тези процедурни правила.
Давам думата на господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! На три пъти ­ през юни, юли и август, страната беше залята от наводнения, които застрашиха живота, здравето и нанесоха големи щети на имуществото на българските граждани. В тази връзка се появиха информации, че са загинали хора. Няма официална информация за броя на загиналите, но при последната вълна от наводненията съобщенията са, че 7 области и повече от 22 общини са изпаднали в кризисно състояние, около 14 000 души са евакуирани, много къщи са наводнени и разрушени, унищожена е в големи количества земеделска реколта. В тази връзка отправям следните въпроси към министър-председателя в оставка и министрите в оставка.
По силата на Закона за управление при кризи, оттук нататък ще го наричам само закона, Министерският съвет трябваше да създаде национална система за управление при кризи още при първата вълна на наводненията. Такава национална система не е изградена. Тя се опира на решение на Съвета по сигурността, преминава през създаване на Национален кризисен щаб, обявяване на кризисно положение на територията на засегнатите области, създаване на областни кризисни щабове и изпълнение на възложените от закона функции.
Както е известно, Законът за управление при кризи, както всеки друг закон, има пряко действие. До вчера не беше проведен Съвет по сигурността при министър-председателя, който да реши в каква степен е заплашена националната сигурност на Република България, защото законът е категоричен ­ тези кризисни явления са заплаха за националната сигурност на страната.
Първият въпрос е: защо не е свикан Съветът за сигурност? Защо не е обявено кризисно положение от Министерския съвет в седем от областите, които са пострадали от бедствието?
Защо не е създаден национален кризисен щаб? Законът е категоричен, че във всеки конкретен случай, когато са налице обстоятелствата, които го изискват, се създава национален кризисен щаб. Защо не е създаден национален кризисен щаб до вчера? Защо не са определени съставът му от министри и неговият ръководител? Защото една от ролите на националния кризисен щаб е да управлява и координира действията на всички ресурси, които са ангажирани за предотвратяване на кризата. Защо не са инструктирани областните управители да създадат областни кризисни щабове? Защо кметовете и хората са оставени да се справят сами без солидарност от страна на държавата по начина, по който тя я дължи?
Освен това защо няма официална информация към българските граждани от страна на правителството? Всички ние използваме информацията, която излъчват медиите, но я няма експертизата на изпълнителната власт, няма я официална информация за състоянието, нито за щетите, нито за загиналите, нито за предприетите действия. Хората стават жертва на слухове в такава обстановка. В момента нямаме убедителни данни за това дали наистина от решения на компетентни органи са създадени заплахи за сигурността на гражданите чрез изпускане на язовири.
Добре е да се отговори на въпроса защо се създадоха тези вълни, които заляха толкова големи области? Защо превантивно не бяха предупредени хората, че се задава заплаха за сигурността им и за имуществото им? Очевидно по силата на логиката може да се предположи, че е било ясно, че една вълна, която е тръгнала от изпуснат язовир, ще засегне и ще навреди на имуществото и на живота на хората. Защо хората не са предупредени? Изобщо защо липсва координация, защо нямаше организация на централната изпълнителна власт за отразяване на тази криза? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към точка втора:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ.
Господин министър-председател в оставка, желаете ли да вземете думата?
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Преди да отговоря конкретно на темата по изслушването, бих искал да изразя съболезнованията си към близките на жертвите от наводненията и своето съчувствие, разбира се, към пострадалите от тежкото бедствие, сполетяло ни през последните дни.
Часове след пороите имах възможността да видя някои от нанесените щети и лично почувствах трагедията на хората. На място проверих и хода на неотложните аварийно-спасителни работи и усетих незабавно, че те действат.
Ще подчертая, че въпреки преходния политически етап, в който се намира правителството, всички институции и структури действаха изключително професионално, с много голям заряд на смелост и саможертвеност. Убеден съм в осъществената добра координация и синхрон между Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, също така и Гражданска защита, областните и общински поделения и представители на всички институции, взели участие в битката със стихията. Комуникацията между тях бе също непрекъсната и това можах лично да го проверя многократно.
От тази трибуна благодаря на всички за проявената солидарност и екипната работа. Сега смятам, че е необходима още по-голяма гражданска мобилизация за оказване на помощ на пострадалите и за възстановяване на щетите.
Уважаеми госпожи и господа, веднага след създаване на кризисната обстановка Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, областните и общински комисии от засегнатите райони предприеха съответните действия, незабавно се организираха и спасителни работи от екипите на Гражданска защита и министерствата на вътрешните работи, здравеопазването, транспорта и съобщенията, регионалното развитие и благоустройството, Министерството на отбраната, общински формирования и други, които са задължени да осигуряват и извършват неотложни аварийни и спасителни дейности съгласно общинските и областните планове за действия при подобни ситуации. И то “подобни ситуации” мисля, че е меко казано, понеже ситуацията наистина беше и в момента все още е извънредно тежка и необичайна. Големият поток информация за бедстващите райони се събираше, обобщаваше и анализираше постоянно. Тя бе предоставена своевременно на институциите и, разбира се, на националните медии.
В неделя реших да свикам извънредно заседание на правителството, което, както всички знаете, бе проведено вчера. На него между другото бяха отпуснати допълнително 170 млн. лв. за преодоляване на непосредствените щети, подчертавам ­ непосредствените щети, от третата вълна на наводненията в страната.
Разбира се, че кабинетът и следващият кабинет, не се съмнявам, ще има готовност да предостави още повече средства, което ще стане след като бъдат направени окончателните разчети за нуждите на общините.
Освен това, както вече е известно, България кандидатства пред Фонда за солидарност на Европейския съюз за предоставяне на финансова помощ. Само за първите две вълни сме заявили пред Еврокомисията щети за 393 млн. лв. Но подчертавам, че не изчакваме тази подкрепа, а своевременно вземаме мерки. Вчера, веднага след извънредното правителствено заседание, се проведе разширено работно съвещание на създадения Щаб за преодоляване на щетите от наводненията, подчертавам, че е щаб за щетите по-скоро, отколкото за кризите, защото важното е да се преодолеят тези щети и може би след пет години от днес ще се оцени тази работа за преодоляването повече, отколкото самата реакция с шум по време на кризата.
Председателят на този щаб ­ вицепремиерът в оставка Николай Василев, ще може да ви информира по-подробно за решенията.
Накрая бих искал да подчертая и нещо важно. В първите часове на природното бедствие прецених, може би това е моя грешка, че от голямо значение е да бъдем сред хората, да решаваме заедно проблемите на място, отколкото да използваме ценното време за съвещания, още повече че съвременните средства за комуникация позволяват мигновен контакт помежду ни дори и в такава сложна ситуация. Благодаря.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Младен Червеняков от Коалиция за България.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател в оставка, уважаеми госпожи и господа министри в оставка! Никой не може да каже, че третата вълна на порои и наводнения е изненадала някого. Добър или лош, отричан или не, Законът за управление на кризи беше приет през месец февруари и той предвижда редица задължения за Министерския съвет, свързани с превантивната работа, с реакциите по време на кризи и с преодоляването на последиците от кризи.
Моите въпроси са свързани с изпълнението на задълженията на Министерския съвет и на изпълнителната власт в пет основни насоки.
Първата е свързана с нормативното осигуряване и главно с приемането на шестте основни наредби, предвидени в закона. Няма да ги изброявам, те са свързани с условията и реда за производството и снабдяването със стоки, реда и начина за оповестяване, създаването на условия за доброволните формирования, условията и реда за извършване на мобилизация, условията и реда за създаване и използване на централните и териториалните кризисни запаси и т.н.
Наред с това е предвидено в шестмесечен срок да бъде приет правилник и Правилник за състава, дейността и организацията на Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи. В двумесечен срок министрите трябва да подготвят предложения за промяна на устройствените правилници и най-малко за създаване на съответните кризисни центрове към тях. Също в двумесечен срок трябва да бъдат приети и стандартни процедури за прилагане на специалните мерки.
Моят въпрос е свързан с това: кои от тези нормативни актове Министерският съвет е приел.
Вторият ми въпрос е свързан с програмното осигуряване. Съгласно Закона за управление при кризи Министерският съвет трябва да приеме Национален план за управление при кризи, Национална програма за защита на критичната инфраструктура, Национален план за организационно провеждане на населението, Национална програма за обучение на населението за действия при кризи. Съветът за сигурност при Министерския съвет трябва да подготви тези актове и да ги предложи на Министерския съвет.
Наред с това министрите трябва да подготвят план за управление при кризи и програма за защита на критичната инфраструктура. Аналогични задачи имат областните управители, а така също Националният център, който трябва да подготви Национален план за управление при кризи ­ годишен национален план.
Третата група въпроси са свързани със структурното и функционалното осигуряване. В тази насока моите въпроси са свързани със следното. Изградени ли са Национален кризисен щаб съгласно изискванията на закона, Комисия за възстановяване и подпомагане при кризи, центрове за управление при кризи, по-специално Национален център, центрове за управление при кризи към министрите, както и центрове за управление при кризи към областните управители? Изградени ли са сили за реагиране при кризи?
Четвъртата група въпроси са свързани с информационното обезпечаване. Те са свързани с изграждането на комуникационно-информационна система на Националната система за управление при кризи, изграждането на Национален център за управление при кризи, който има задължения:
а) за оповестяване и поддържане на Националния регистър на силите за реагиране при кризи и т.н.
Последната група въпроси са свързани с технологичното осигуряване: изработването на годишен план, план за управление при кризи, предприемането на превантивни мерки и обявяването на кризисно положение, когато са засегнати повече от една област.
В тази насока са моите уточняващи въпроси и бих желал да получа отговор на тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Червеняков.
Моля народните представители да се съобразяват с времето от три минути за задаване на въпросите.
Има думата господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател в оставка, уважаеми госпожи и господа министри в оставка, уважаеми колеги! Бих желал да поставя също няколко уточняващи въпроса, които са свързани именно с възможността за изпълнението на Закона за управление на кризи.
Както всички знаете, законът е приет на 1 март тази година и той предвижда определен срок за изработването на неговата поднормативна база.
Освен това в Преходните и заключителните разпоредби на този закон изрично е посочено, че осигуряването на финансовите средства за изпълнението на закона, включително и по отношение на бюджетната прогноза за периода 2006-2008 г. следва да бъдат предвидени и към момента на разработването на проектобюджета за 2006 г.
Имайки предвид именно тези обстоятелства, аз моля да бъде изяснено допълнително, по-конкретно въпросът е към министъра на финансите, има ли в рамките на бюджета за 2005 г. специално предвидени средства за финансиране изпълнението на Закона за управлението на кризи и предвижда ли се такава процедура в рамките на бюджета за 2006 г.? В какво взаимоотношение и в каква взаимна обвръзка е обстоятелството за предвиждане на средства за изпълнението на този закон по отношение на неговото реално прилагане?
На следващо място, бих искал да повдигна и допълнителен въпрос, който касае обстоятелството, че след като в момента ние сме в преходен период от време, в който е ясно, че законът, макар и приет, без неговата изградена поднормативна база, какви са към настоящия момент и кои са онези структурни органи, които продължават да функционират и да изпълняват дейностите по управление на кризи, такива, каквито бяха по старата нормативна уредба? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Янев.
Господин Филип Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Съзнавам колко трудно е за едно правителство в оставка да работи ефикасно при подобна тежка ситуация. За разлика от повечето хора в тази зала съм го изпитал на гърба си. Но това не отменя необходимостта от решаването на преките проблеми на гражданите. Затова на мен би ми се искало това, което правим в тази зала, да не бъде поредното голямо приказване, а да се опитаме да потърсим наистина реални решения.
В интерес на истината Съюзът на демократичните сили и неговите съюзници от ОДС направиха стъпка в тази насока. Както може би вече е добре известно, ние внесохме Законопроект за пълното обезщетяване на пострадалите от наводненията през юли-август 2005 г.
Но аз се обръщам към Вас, господин премиер, защото във Вашето изложение има няколко пункта, които биха били важни за нас, да ги изясним именно във връзка с този законопроект, който, простете, уважаеми дами и господа, но представлява единственият опит да се решат реално някои от проблемите на пострадалите.
Три са основните моменти, които бих искал да изясня.
Първият е има ли готовност правителството да възприеме, че в тази ситуация, когато по едни или други причини то се оказа в невъзможност да приложи ефикасно съществуващия общ Закон за управление при кризи, и когато по едни или други причини положението на огромен брой български граждани е във висша степен бедствено, впрочем преди един месец ние искахме да се обяви национална криза, радвам се, че сега най-после всички разбират, че тогава сме били прави, приемливо ли е създаването на специален закон, който при цялата тази бъркотия и в административните действия, и в законодателната уредба, имам предвид недовършените, макар и да не е изтекъл срокът за поднормативните актове по Закона за управление при кризи, да уреди специално отношенията във връзка с точно това конкретно бедствие, точно за тези конкретни граждани, които в момента нямат покрив над главата си и се чудят каква ще бъде тяхната съдба?
Вторият въпрос е, ако има такава специална уредба, законопроектът, който ние сме предложили, представлява точно такава конкретна уредба, специален закон, който урежда тези въпроси. Предвид на коментарите, които направихте за състоянието и оценката за състоянието на тези хора, трябва ли да приемем, че и правителството, подобно на представителите на левицата, които ни обвиниха в популизъм за това, че искаме при наличието на средства в Републиканския бюджет, при наличието на пари, които могат да бъдат използвани за тази цел, да дадем пълно обезщетение на тези хора? И това ли е във Вашите представи акт на популизъм? Или можем да приемем, че правителството търси ресурси, но поради липсата на такова специално законодателство в момента не може да ги намери, за да покрие по-пълно щетите и понесените вреди от тези граждани? И ако това е така, бихте ли коментирали възможността да облегнете дори и в следващите седмици действия върху един такъв специален закон, ако разбира се, той бъде приет от парламента?
И на трето място, заявихте, че централните органи на администрацията ­ тези, които трябва да разпределят обезщетенията, във внесения закон изрично е посочена различна процедура, а именно прехвърлянето върху кметствата и върху общините, които могат да бъдат сини, червени, жълти, пембени и всякакви други, но са най-близо до проблемите на хората, оценката и определянето на размерите на тези обезщетения. При това положение ще настоявате ли за централно регулиране на целия този процес, или ще приемете идеята за необходимостта да бъде насочен към общините? (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново обръщам внимание на народните представители да спазват ограничението от 3 минути.
Има думата господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Хюсменова, аз имам няколко въпроса към Вас. Ще започна с това, че за трети път тази година България е залята от вода. За трети път хиляди хора остават без покрив, евакуирани са, домовете им са наводнени и разрушени, селскостопанската им продукция е унищожена. И в трите случая се констатират едни и същи причини падналите дъждове да се превърнат в ужасно бедствие на хората ­ непочистени корита на реките, неподдържани и неизправни отводнителни системи, безотговорно стопанисване на язовирите и най-вече неадекватни действия на правителството. След първото бедствие Вие не предприехте никакви мерки, за да бъде страната по-подготвена при второто, а после и при третото. Точно обратното ­ всеки следващ път все по-хаотично и безхаберно.
На 15 юли от тази трибуна предупредих, че не се  вземат никакви превантивни мерки, а те биха ограничили значително последствията и щетите. Вие явно не чухте това предупреждение. Може би, улисани в пазарлъка около новото правителство, въобще не му обърнахте внимание. Тази Ваша небрежност струва прекалено скъпо. Всички можем да го видим днес.
Затова искам да Ви попитам, първо, съгласно чл. 107 от постановлението от 1998 г., което все още действа, Вие имате задължението да информирате и да предлагате мерки на Министерския съвет. Предложихте ли на министър-председателя да свика Съвета за сигурност, който да вземе решение и да го посъветва да обяви кризисно положение?
Втори въпрос ­ защо след първото бедствие в страната не бяха взети мерки да се подготвим за евентуални следващи?
И третият ми въпрос е какво правите в момента, за да бъде страната по-подготвена, ако отново завали дъжд ­ нещо, което спокойно можем да очакваме?
Бих искал да коментирам нещо, което ми направи впечатление от току-що изказалия се министър-председател. Господин премиер, Вашият отговор показва непознаване на материята. Вие в  момента създавате щаб, с който дублирате функциите на Комисията за преодоляване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи. Вашият отговор показва напълно непознаване на законите и на Вашите задължения в подобни ситуации. Този отговор ни показва защо държавата е неадекватно управлявана в кризисните ситуации. Защото премиерът є е некомпетентен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Димов.
Има думата господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател и господа министри! Всички изказващи се дотук се оплакваха, че няма ред в държавата, че цари хаос и че няма координация между отделните институции, които са на различни нива и нямат връзка помежду си, но аз мога предварително да ги попитам: кой създаде този тип държава, кой я управляваше досега и кой създаде този хаос? Всички партии, които стоят тук, без нашата, отговарят за тази работа. Кой издигна доктрината преди 15 години, че държавата трябва да се изтегли от всичко и че останалото ще се оправи само?
Когато, господин министър-председателю, Вие дойдохте на власт, в историческия контекст Вие имахте претенция да бъдете суверен на нацията. Много българи гласуваха за Вас именно в този исторически контекст ­ разчитайки, че с тази претенция за суверен на нацията Вие ще стегнете държавата и ще въведете ред. Това се оказа съвършено невъзможна идея или повече неосъществена идея.
Вчера с господин Берон обиколихме част от нашия избирателен район, видяхме какви са щетите, макар че в определен смисъл за мен това е малко популизъм, защото не е необходимо да се качваме на бронетранспортьори, да обуваме ботуши и да газим калта, необходимо е да вземем някакви мерки. Тогава ми дойде наум да задам следния въпрос, рискувайки да повторя едно друго мое изказване в Народното събрание: какъв е механизмът за контрол върху парите, които ще стигнат до потребителите, до своите адресати? Защото, образно казано, чичо Пенчо от Горно нанадолнище трябва да получи, примерно, 500 лв. по оценка от комисията, за да поправи падналия зид на своята къща. Как ще разберем дали той ги е получил, дали е получил всичките и дали този зид е поправен? В този смисъл цялата координация, всички тези думи за мерки, закони и прочее остават безсмислени, ако това не стане. По същия начин фирмите, изпълнители на инфраструктурните проекти, които ще реконструират, които ще възстановят тази инфраструктура, какво ще бъде качеството на тяхното изпълнение, колко и какви средства ще бъдат употребени и дали всички тези средства отиват в строителството ­ също стои на дневен ред. Защото от досегашния 15-годишен опит всички такива средства от държавата, вкарани на различни места за различни нужди, според моето дълбоко убеждение поне 30, 40 до 50 на сто отиват в джобовете на безсъвестни хора. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Станилов.
Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС):  Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател в оставка, уважаеми госпожи и господа  министри в оставка, уважаеми госпожи и господа народни представители! Никой не е застрахован от природните бедствия. Въпросът на дискусията в пленарната зала днес е да видим къде свършва Божията воля и къде започва човешката отговорност, къде започва отговорността ни на държавници. Именно във връзка с това аз ще задам няколко конкретни въпроса от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, като ще се абстрахирам от всякаква идея да се политизира тази небивала трагедия, засегнала десетки, стотици хиляди български граждани.
Преди пет месеца в пленарната зала беше приет Законът за управление при кризи. Законът предвиждаше изработване и приемане на пакет от законови нормативни актове, които ще направят закона реално приложим на практика. Независимо че не е изтекъл формалният срок, в който това следва да бъде извършено, моят въпрос е: трагедията ще подтикне ли изпълнителната  власт да определи конкретни крайни срокове за изготвянето и приемането на целия пакет подзаконови нормативни актове? Това е най-важният въпрос, защото никой не е застрахован дали след една седмица няма да се повтори трагедията.
Вторият въпрос ­ и този въпрос трябва да го зададем като народни представители на себе си: показа ли законът слабости, които следва да бъдат анализирани от Народното събрание, защото наистина трябва да спрем да гледаме на тези законопроекти само като на интеграционни законопроекти, а като на законопроекти, които ще решават нашите български въпроси?
Уважаеми господин министър-председател в оставка, уважаеми госпожи и господа министри! В заключение бих искал да ви помоля да отговорите на още един въпрос: 170 млн. лв. са отпуснати, те категорично няма да бъдат достатъчни. Нуждаете ли се от акт на Народното събрание, за да може да заделите още по-сериозна сума, която адекватно да посрещне реалния размер на щетите, нанесени и на инфраструктура, и на частни лица и имоти? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Местан.
Господин Мурджов, имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател в оставка, уважаеми колеги! Основният въпрос, който днес трябва да дискутираме, слушайки изпълнителната власт дали си е свършила работата, мисля, че колегите от ДСБ малко или много го подсказаха, е за превантивните мерки, които са предприети. Говорим, че има трета вълна от наводнения, от бедствия, от аварии. Основният проблем обаче, който в момента се очертава, е: ако има, не дай си Боже, четвърта вълна, готови ли сме да я посрещнем или отново ще се чудим как да решаваме проблемите, как ще укрепваме дигите, как ще носим чували в последния момент и дали въобще ще създаваме кризисни щабове и ще обявяваме кризисни положения?
Основният въпрос, който днес искаме да зададем на министър Хюсменова, е: има ли въобще национална стратегия от постоянната Комисия по бедствия и аварии, която тя ръководи, и от министерството за укрепване и за създаване на ясни правила за превантивни действия, които да спрат по-нататъшното бедствие в страната? Защото факт е, че първо беше залята Северна България, факт е в момента наводнението и потопът, който се осъществи в Западна България, и разрушенията са фрапиращи, а не чуваме нито дума какво ще се случи ако, не дай си Боже, мине някъде по Централна България.
Оттам основният въпрос е: действа ли правителството, какви пари ще бъдат похарчени точно за превантивни действия, защото системата, която в момента е изградена от диги, реките, които не се знае откога не са чистени ­ колко пари са похарчени в тази посока или отново се съсредоточаваме само в това да решаваме проблемите, когато те вече съществуват? Несъмнено трябва да бъдат обезвъзмездени тези хора, които пострадаха от бедствието, но по-важното е да защитим и останалите, които в момента отново се плашат ­ при следващото, не дай си Боже, природно бедствие, че ще бъдат на същия хал и държавата отново няма да може да реагира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Мурджов.
Министър Василев е пожелал думата. Господин министър, бих помолил да дадем думата на господин Мечев, който веднъж вече отложи своя въпрос, и след това бихте могли да коментирате и зададения от него въпрос.
Заповядайте, господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да задам един въпрос, който е конкретно свързан с това, което стана, и понеже тук говорим, че ни липсват превантивни мерки, моят въпрос ще бъде свързан именно с това.
Искам да кажа, че аз наблюдавам язовир “Тополница” вече 45 години и в състоянието, в което беше язовир “Тополница” в началото на м. август, не е бил никога през тези години.
Въпросът ми е: какви са превантивните мерки, които предприе “Напоителни системи”, след като в четвъртък вечерта беше изнесено, че в района на Ихтиман става невероятно наводнение, след като всички знаем, че това наводнение в района на Ихтиман ­ тази вода не може да отиде никъде другаде, освен в язовир “Тополница” и изпускането на язовир “Тополница” след 24 часа, след като беше станало наводнението в Ихтиман, предопредели количествата, които трябваше да бъдат изпуснати от язовира.
Искам да кажа, че аз бях в района на селата Лисичево, Калугерово, Памидово, Динката и настроението в хората е, че ако това изпускане на язовир “Тополница” е станало 24 часа по-рано, тези количества, които бяха изпуснати, нямаше да се получат и може би наполовина щеше да бъде намалена вълната, която влезе в река Марица.
Нещо друго, което ме кара да мисля, че изказванията преди мен са абсолютно верни в това, че нямаме система за оповестяване, нямаме система за профилактика, е следният факт: в петък вечерта, когато областният управител и кметът на община Лисичево отиват, за да видят какво става в язовир “Тополница”, намират един дежурен, който вдига рамене и не знае какво да прави. Втората ситуация е, че той сам не може да отвори шлюзовете.
Затова въпросът ми е: кога е извършвана профилактика на тези съоръжения? Ако не е била намесата на полицаите и пожарникарите, е имало опасност ситуацията да стане още по-тежка.
Затова искам да ми бъде отговорено: “Напоителни системи” ще поемат ли част от тези щети, които се нанесоха на населението на община Лисичево, и каква ще бъде системата оттук нататък, тъй като след като не може да се предвиди това, което е ясно на цяла България по отношение на наводнението в Ихтиман, възниква въпросът ­ оттук насетне ще има ли система, която да може да предотврати следващи такива вълни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Мечев за конкретно зададения въпрос.
Господин Василев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Днес бих искал да взема думата в две свои качества ­ най-напред като министър на транспорта и съобщенията и да ви информирам съвсем кратко за ситуацията в българските железници, която, за съжаление, е доста тревожна, и след това в качеството си на вицепремиер, който е определен от министър-председателя да председателства Щаба за преодоляване на щетите от наводненията.
По отношение на щетите. За съжаление, бедствията от последните седмици са едни от най-големите, може би най-тежките в цялата история на българските железници и на транспортната система. Докато щетите в другите видове транспорт са съвсем малки и в момента можем да не отделяме толкова внимание върху тях, то в 140-годишната история на железниците е нямало по-големи щети. За момента те се изчисляват на стойност 237 млн. лв., но, разбира се, конкретната работа ще покаже дали и такава сума би била достатъчна, за да бъдат преодолени напълно тези щети.
Най-напред в началото на юли основно в Североизточна България, а и сега в началото на м. август в Западна България движението на много влакове в страната беше напълно блокирано. Всички магистрални линии бяха с прекъснато движение. Голяма част от железопътната инфраструктура в бедстващите райони е разрушена поради повредена контактна мрежа в седем участъка, пропадане на железен път, което е много сериозна щета в три участъка, наводнен железен път в единадесет участъка, свлачища на девет места, отнесена баластова призма на девет участъка и т.н.
Предприетите мерки са навременни, но, разбира се, за да бъдат ефективни, разчитаме на голямата финансова помощ от държавата, която започна последните дни. Още на 2 юли в Министерство на транспорта и съобщенията беше създаден кризисен щаб, който е оглавен от заместник-министър, отговарящ по железопътния транспорт, и включва изпълнителните или генералните директори на основните дружества в системата, както и много представители на местната власт ­ областни управители и т.н.
Оперативно-кризисният щаб работи денонощно и нашите дежурни екипи са обиколили веднага всички засегнати участъци. Въпреки водата през миналата седмица линията София­Мездра, а оттам, разбира се, към Видин и Варна, движението беше пуснато в 22,00 ч. на 6 август т.г. В момента усилията са насочени за възстановяване на движението по линията София­Карлово­Бургас ­ подбалканската линия, и се очаква пускането на движението в четвъртък или най-късно в петък тази седмица.
За съжаление, поради много тежките щети и поради физическото разрушаване на железния път, няма движение в отсечката основно София­Септември и в известна степен в Дряново­Царева ливада, както и все още, както ви казах, София­Карлово.
Нашите действия ще бъдат следните.
Най-напред ще довършим своите усилия, за да възстановим подбалканската линия. През следващите седмици и може би месеци със средствата, отпуснати вчера от Министерския съвет, ще направим всичко възможно максимално бързо да възстановим движението по най-важната удвоена електрифицирана линия София­Пловдив, която освен че има много голямо национално значение, е и важна част от европейските транспортни коридори.
Бих искал да използвал възможността да благодаря на служителите на железниците за техните навременни и адекватни действия, разбира се, според своите възможности да минимализират щетите върху цялата система.
Без да влизам в големи подробности, в областта на стопанско предприятие “Далекосъобщителни обекти” има щети от около 650 хил. лв., което на фона на железниците не изглежда толкова много. За щастие по-голямата част от тях са застраховани и ще бъдат обезщетени от застрахователните компании.
Уважаеми госпожи и господа, бих искал да се изкажа и в другото си качество, тъй като вчера по нареждане на министър-председателя и вследствие извънредното заседание на Министерския съвет съм назначен да председателствам Щаба за преодоляване на щетите от наводненията. Днес тук, от трибуната на Народното събрание, а също и във всички български медии, чрез цялата българска общественост са поставени сериозни въпроси и са направени много коректни констатации. Може би след днешния нелек ден ще се обединим около извода, че въпреки многото усилия, които са положени през последните години, през последните дни, и въпреки многото свършена работа, проблеми в България, свързани с действията на държавата и на всички структури на българското общество в случай на извънредни ситуации или на кризи има и ние ще трябва да се борим с тези проблеми и да ги преодоляваме.
Правилни са, разбира се, констатациите, че това са едни от най-тежките бедствия в новата история на България. Без да сме специалисти по метеорология съвсем прости изчисления показват, че в някои райони на страната само за три дни миналата седмица падна повече дъжд на квадратен метър, почти двойно повече от средногодишната норма дъжд на квадратен метър за цяла година! Тоест, ако през последните десетилетия средно в страната падат 140 л на кв. м или 140 мм вода на кв. м, то само за три дни в някои райони паднаха 240 л на кв. м! Това, разделено на ден, показва 200 пъти повече дъжд от средното за годината.
И наистина, въпреки положените усилия виждаме, че България като държава и ние като общество не сме напълно готови. Ние сме само частично готови за адекватна реакция на всички нива.
Отдавна работи Националният институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките. Той, разбира се, върши своята работа и там работят добри специалисти, но дори и те не са в състояние винаги адекватно да предвидят всички екстремни ситуации, което вероятно е комбинация от обективни фактори ­ просто природни явления и може би от много други технологични и организационни фактори.
Цялата система за стопанисване и управление на водите, въпреки че функционира десетки години, не е съвършена и оптимална и следва да се подобри. И в тази връзка Министерският съвет преди месеци прие и внесе в Народното събрание закон в областта на водния сектор. Считам, че той трябва да бъде приет приоритетно от това Народно събрание.
В нашата публична инфраструктура ­ тук имам предвид инфраструктурата в широкия смисъл ­ целият воден сектор, целият транспортен сектор, тук включвам и пътищата, част от тази публична инфраструктура е амортизирана и е неадекватна на предизвикателствата на 2005 г. Този проблем може да бъде решен, но това ще отнеме години, може би десетилетия, ще отнеме вероятно много милиарди лева.
Също така в продължение на много години всички власти ­ тук включвам и местните власти, не са изпълнили напълно своите задължения в областта на почистването на реки и други подобни дейности. Затова бих направил следния извод, че много е направено, но още много повече предстои да бъде направено и това ще е една тежка задача на всички следващи правителства, не само на едно правителство.
Без изобщо повечето от нас в тази зала да сме специалисти по метеорология, по климатични изменения, като наблюдаваме последните събития по целия свят, които се изразяват или в тежки суши, или в тежки наводнения, например в цяла Европа, понякога земетресения, пожари и други природни явления, може би като общество ще трябва да приемем, че през следващите години и десетилетия ще ни очакват и много други изненади, тоест биха могли да ни очакват и много други изненади и извънредни ситуации. И ние трябва да бъдем готови и организационно, и финансово, и технологично, и емоционално за такива явления. Затова днес предлагам да констатираме проблемите и допуснатите пропуски, да благодарим на всички граждани, на всички органи и ведомства за техните усилия. Предлагам да не изпадаме в крайност и да твърдим, че абсолютно нищо в държавата не е направено, защото това не би било коректно и справедливо.
Можем също така да се обединим и около извода, че са необходими огромни усилия на всички нас ­ не само на политиците и управляващите, но и на всички институции, на всички граждани, за да посрещнем адекватно предизвикателствата, които ще ни донесе бъдещето.
Уважаеми госпожи и господа, вчера рано сутринта ­ казвам това, за да акцентирам, че преди внесените предложения в Народното събрание за днешната дискусия и преди изявлението на държавния глава ­ министър-председателят най-напред ме назначи да председателствам Щаба за преодоляване щетите от наводненията, който, както след малко ще обясня, не дублира комисията на министър Хюсменова, а е съвсем друга структура. За вчера беше насрочено извънредно заседание на Министерския съвет.
По отношение на работата на този щаб след проведеното заседание вчера, на което присъстваха над 40 души, представляващи всички важни институции, най-напред беше обобщена огромна по количество информация, като ще ви спомена само част от нея ­ информация и анализ от “Язовири и каскади”. Това е поделение на Националната електропреносна компания към Министерство на енергетиката и енергийните ресурси. Представени бяха доклади от Министерството на околната среда и водите, от Министерството на културата и туризма, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Министерството на транспорта и съобщенията и отделно от Национална компания “Железопътна инфраструктура” и “Български държавни железници”, изпълнителна агенция “Пътища” и др.
Някои от решенията и мерките, които са взети, са следните. Националният институт по метеорология и хидрология да направи всичко възможно в рамките на своите технологични способности да представя по-точни и навременни прогнози, особено в условията на сегашните извънредни ситуации. Това, което засега десетина дни по-рано може да се каже, е, че е възможно в средата на втората половина на м. август ­ около 20-22 август, отново да има тежки валежи в страната.
Всички структури на Министерството на околната среда и водите ще представят не толкова месечни или седмични, а в момента ежедневни графици за използване на водата, и ще продължи денонощният мониторинг и адекватни действия в тази ситуация.
Взели сме всички мерки за подобрена координация и обмен на информация между всички засегнати институции. Ще изброя само някои от тях: Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, всички структури на МОСВ, включително и регионални, “Напоителни системи” ЕАД в системата на Министерството на земеделието и горите, “Язовири и каскади” към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, “ВиК” към МРРБ, “Кремиковци”, защото макар че е частна фирма, стопанисва един важен язовир,  структурите на “Гражданска защита”, структурите на министър Хюсменова, структурите на МВР, включително и КАТ, създадения щаб и, разбира се, във взаимодействие с местните власти ­ кметове, общини, областни управители и други институции.
Ще припомня също така, че вчера на своето извънредно заседание Министерският съвет прие едно постановление и едно решение на Министерския съвет, с което са отпуснати засега ­ подчертавам ­ 170 млн. лв. Това, от една страна, не е малка сума, но, от друга страна, е много по-малка, отколкото са предварителните оценки на щетите. Напълно е реалистично на по следващ етап след броени дни или може би седмици, когато тази сума бъде изчерпана, усвоена и контролирана, да бъдат отпуснати и още необходими средства за всички институции. Това, разбира се, става по определен ред, не става автоматично “всеки получава колкото желае”. Държавата има работещи механизми в тази посока.
Взети са специални мерки и решения за координация на всички донори, тъй като и от страната, и от чужбина има множество запитвания и множество желаещи ­ физически и юридически лица, да се отзоват на призивите за помощ и солидарност. Има създаден фонд “Солидарност” към Българския Червен кръст и беше взето решение заедно с участието на заместник-минисъра на финансите господин Кирил Ананиев да бъде осъществен необходимият контрол върху получаването и изразходването на тези средства.
Очаква се и сериозна помощ от чужбина ­ също така от юридически и физически лица, от държави или международни организации. Тук в ролята си влезе Агенцията за чуждестранна помощ, която ще работи заедно с друг заместник-министър на финансите ­ Любомир Дацов, за осъществяване на необходимия контрол.
Министерството на транспорта и съобщенията в частта си на съобщенията има добра комуникация с всички телефонни оператори, които участват в големи национални акции.
Също така ще бъде ускорена работата по приемането на правилниците и другите подзаконови нормативни актове във възможно най-кратки срокове. Бих  искал да ви информирам, че днес от 15,00 ч. е насрочено следващото заседание на щаба, където ще вземем следващите адекватни решения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Василев.
Господин Василев, обръщам Ви внимание, че това изложение следваше да прозвучи по т. 1 от процедурните правила ­ в самото начало на заседанието, за да могат и задаващите въпроси да зададат въпроси по тази информация, която току-що изнесохте.
Сега се намираме в процедурната точка трета, уважаеми колеги, която предвижда задаване на допълнителни въпроси по темата от представители на парламентарните групи ­ по 3 мин. всеки. Ще дам думата на други представители на кабинета в оставка по следващата т. 4, която, както знаете, предвижда изслушаното лице или изслушаните лица да отговарят на зададените въпроси, включително и на въпроса, зададен от господин Марко Мечев.
И още едно процедурно уточнение. До мен постъпи въпрос относно възможността на независимите народни представители да зададат въпрос. Точка 3 от приетите от нас правила не предвижда възможност, тъй като говори само за парламентарни групи. Не знам дали има такова желание от независими народни представители. Ако няма възражение от залата, бих предложил един независим народен представител да има възможност да зададе такъв въпрос. (Шум в залата.)
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Не може да се променя решението за процедурните правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! През 2001 г., когато правителството встъпи в своите действия и функции през лятото, в България имаше незапомнени за нейната история пожари, главно горски пожари. Това продължи и през 2002 г. В по-близкото минало, още тази зима в България имаше незапомнени бури, снеговалежи, бедствия в Североизточна, а и почти в цяла България. В края на мандата на това правителство се стовариха наводнения и бедствия, незапомнени за нашата държава. Не говоря за  бедствието, което БСП и БКП ни докара 50 години, господин Димитров... (Силен шум в блока на КБ.)
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Не се излагай!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: ... а говоря за природните бедствия. В малката 4-годишна ретроспекция на събитията се показа и хората знаят как действаха държавните органи ­ добре или зле, справиха ли се или не се справиха. Никой от вас в тази зала от народните представители от различните политически сили не е в състояние да ме убеди мен, който четири денонощия бях и на първата вълна в Софийско, а и сега... (Силен шум в залата.)
Да, и аз бих предложил на всеки един от вас, който се изказва, да каже в тези четири дни къде е бил ­ дали е бил на плажа на морето, дали е бил в чужбина или е бил при своите избиратели. Нека това да се чуе. И с какво е помогнал? Примерно аз знам, че с колегата Олег Попов от Ихтиман бяхме заедно на дигите в Ихтиман, но нека някой друг от вас, който ще дава акъли, ще дава оценки, да каже къде е бил и с какво е помогнал на своите избиратели. Никой от вас не е в състояние да ме убеди, че органите на “Гражданска защита” не са си свършили работата. Шефът на “Гражданска защита” полк. Тошев беше блокиран в Горна Малина и с риск на живота си премина с бетеерите при 4-метровата вълна, за да дойде и да оглави кризисния щаб в София, в областта. Никой не е в състояние да ме убеди, че шефът на “Противопожарна охрана”, на Жандармерията ­ с риск за живота си техните хора изнасяха родилките, изнасяха 9-те човека на хемодиализа, които трябваше да отидат в Пирдоп и в София ­ че не са си свършили работата. Дали е имало Закон за кризи, дали е нямало правилник или е действал, аз съм убеден, че хората  свършиха перфектно работата си. Но има хора, които може би не са си свършили работата, господин председателю, и затова моят въпрос е:
Какво направиха съответните органи за язовирите “Огняново” и “Бебреш”? Моля, не забравяйте язовир “Бебреш”, който заля Ботевград. Дали органите на изпълнителната власт или следствието и прокуратурата контролират действията или бездействието на съответните органи, които трябваше да изпускат или да не изпускат съответните язовири? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Кътев. Успяхте да зададете въпроса си, макар и малко прехвърляйки времето.
Давам думата на госпожа Фатме Илияз. Преди обаче да се изкаже госпожа Илияз, бих искал да поставя въпроса за възможността независим народен представител да зададе въпрос. Постъпило е такова искане от господин  Станчо Тодоров. Чувствам, че в залата има различни мнения по въпроса. Ако има възражения, ще поставя въпроса на гласуване като процедурен въпрос.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Вие сте задължен да го поставите на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще го поставя, господин Дончев, бъдете спокоен.
Заповядайте, госпожо Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! В последните дни обществото се вълнува по въпросите на отговорността на властта и основно се насочва към правилното контролиране на равнището на водите. Налага се на общественото мнение тезата, че една от основните причини за огромните щети, причинени от приливната вълна, се дължи на неправилното контролиране на нивото на водите във водоемите на страната, както и състоянието на речните русла.
По тази причина основният комплекс от въпроси се отправя към “Напоителни системи” ЕАД. Контролът върху водите се извършва според Закона за водите чрез Национална система за мониторинг на водите от министъра на околната среда и водите. Член 171 от закона казва, цитирам, “Министърът на околната среда и водите организира и ръководи Националната система за мониторинг на водите”. В чл. 170 от закона е казано, че Националната система по водите включва, цитирам чл. 170, ал. 1, “национална мрежа за валежи и повърхностни води, включително твърд отток”.
Относно състоянието на  проводимостта на речните русла, то също се контролира от Министерството на околната среда и водите чрез басейновите дирекции, което е визирано в чл. 178, ал. 1, т. 1.
В тази връзка моят въпрос е кога за последно е правен мониторинг на водите съгласно Закона за водите? Беше ли разпоредено след първата приливна вълна през юни, когато нивото на водите в язовирите очевидно беше високо, да се направи такъв мониторинг?
Въпросът ми към министъра на финансите е колко са отпуснатите средства от републиканския бюджет към Министерството на земеделието и горите за изпълнение на дейностите по Закона за водите, в частност за предпазване от вредното въздействие на водите, и достатъчни ли са тези средства?
Стана ясно също, че “Напоителни системи” ЕАД иска 25 милиона лева. Ще бъдат ли включени тези средства към 120-те милиона лева, които ще бъдат отпуснати на предприятието за публични инвестиции към Министерството на финансите? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Илияз.
Госпожо Банкова, имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми управляващи в оставка, уважаеми колеги! Преди известно време министър-председателят направи едно показно преминаване с БТР през един мост. Веднага след преминаването му мостът рухна. Така рухна България след четиригодишното управление на господин Симеон Сакскобургготски. Това, което сега говорим, е пряко доказателство за резултата от това управление. А че това управление управляваше с политически егоизъм и с партиен егоизъм, доказва изявлението на заместник-министъра на финансите Любомир Дацов, който каза: министерството няма да даде нито стотинка за пострадалите, тъй като кметовете имат десетки милиони излишъци в общинските си каси. Чуйте, уважаеми българи и българки, български кметове, вие, които имате десетки милиони излишъци в общинските каси, къде са тези пари? Защо не ги извадите? Защото министър-председателят мисли, че нашите общини плуват във финансово доволство.
Има нещо много любопитно в периода 25 май ­ 12 юли, периодът на наводненията. Защо общините получиха само 4 % от парите, които поискаха заради наводненията, питам аз? В публичното пространство виси тезата за един милиард излишъци, които това управление стиска и подлага на действителен, реален геноцид българите.
Ще дам примери. Мездра поиска 1 милион 800 хиляди, получи 25 хиляди. В кой свят живеете, министри? Дряново поиска 1 милион и 300 хиляди, получи 20 хиляди; Велинград поиска 7 милиона, получи 78 хиляди.
Защо става така? Защото този бюджетен излишък от един милиард трябваше да се похарчи по един престъпен спрямо интересите, живота и безопасността на българите начин. Похарчи се за беседки, похарчи се за алеи на общуване, за тази проклета, бих казала, къщичка на баба Яга, която струва 90 хил. лева! В същото време управлението на господин Кобургготски подлага на геноцид 230 хиляди раковоболни и до този момент не отпуска лекарства. Тези раковоболни ви нарекоха българоубийци, уважаеми министри!
Вместо тези алеи на общуване и чешмички защо не се почистиха речните корита, питам аз? Защо не се укрепиха дигите? Защо не се извърши строителство на мостове, ремонт на язовири? Ако бяхте отделили парите там, може би половината от тези беди сега нямаше да се стоварят на българския народ. За съжаление те се стоварват върху българския народ, а не върху вас, уважаеми министри! Ето, вижте какво представлява вашето управление. За вчерашното заседание на Министерския съвет пресата писа: “Веселба в кабинета”, уважаеми българи! А българският народ е потънал в наводнения!
Ще ви дам още един пример. Преди няколко месеца в село Нова надежда, Русенско, се построи царска беседка. Ако тези пари, уважаеми така мъдри министри, вие ги бяхте отделили да инвестирате в укрепването на близкия мост в това село, той нямаше да бъде отнесен от реката още при първата вълна.
Ето това са примери, които дават основание на българския народ да ви нарече управление, което води България към геноцид.
Моят въпрос е следният. Бяха похарчени 340 милиона лева за тези егоистични партийни предизборни интереси на управлението Кобургготски. Защо това управление сега отдели едва 170 милиона за щетите от наводненията, за възстановяване на българите от тези беди? 170 милиона срещу 340 милиона, похарчени за тези безумства!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Банкова.
Отново обръщам внимание, уважаеми колеги, че досега на практика всички прехвърлиха времето от три минути.
Подлагам на гласуване възможността независимият народен представител Станчо Тодоров да зададе допълнителен въпрос в рамките на три минути.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 114, против 35, въздържали се 12.
Господин Тодоров има възможност да зададе своя въпрос. Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател в оставка, уважаеми министри, уважаеми колеги! Благодаря за предоставената ми дума като независим народен представител да изкажа своето виждане по разглеждания въпрос в пленарната зала.
Трагедията, която сполетява в момента българския народ, е явна и ясна за всички хора тук, присъстващи в залата, но ние трябва да търсим причините и съответно да се борим, като видим какви са възможностите за борба с тази трагедия. Тъй като през последните години, особено това правителство, което в момента е в оставка, нанесе на страната това, че ние нямаме практическата възможност да можем да се борим  против тези природни бедствия. При нас стана така, че всички язовири, диги и т.н., знаете, нямат никаква поддръжка през последните 15 години. Абсолютно никакви средства не са отделяни за борба с природните бедствия. Всичко това, което се случва в момента, е следствие от тези неща!
Мога да кажа като командир на едно поделение, че когато се създаваше такава обстановка, излиза армията със своята техника и решава въпроса много бързо. Изкарвал съм много ­ по 30-40 верижни машини в определени райони, и нямаше проблеми!
Сега тук го няма министъра на отбраната, за да го питам: колко техника може да изкара Министерството на отбраната, за да може да помогне в такива моменти? Никакви средства! Нашата армия е унищожена напълно!
Това е истината, господа народни представители! Правим изборен щаб, тук е заместник министър-председателят, който оглавява този предизборен щаб, с какво ще се бори? Питам го аз ­ с каква техника? (Шум в залата.)
Ние говорим само за пари, пари и пак пари. И това е пред целия български народ ­ думата “пари”, а техниката, с която хората съответно да боравят, защото хората с гърдите си застават срещу стихията, господа! Това е истината! Не само да се отпуснат пари, а да се отпуснат пари за техника и да се обяви мобилизация на всички сили и средства. Това, което беше преди, вече го няма. А трагедията се случва в държавата и тя се движи  в момента на автопилот. Това е истината!
Това правителство по-скоро трябва да си отиде и да се избере, уважаеми народни представители, по-бързо едно правителство, което да вземе  нещата в свои ръце, а не разни щабчета, които няма да свършат никаква дейност. Това е истината!
Като заключение, тук господин министър Василев да ми отговори. Вчера, на 50 км  оттук, спря експресен влак. Трагедия, защото един товарен влак е тръгнал и е задръстил пътя с 35 вагона. Не могат да го извлекат не знам колко локомотива! Спира експресен влак в една цивилизована държава и министърът трябва веднага да изчезне! (Реплики от НДСВ.) А този министър седи тук и не дава никакъв отговор?! Експресен влак, движещ се на автопилот ­ човекът, самият машинист, не знае дали няма да се блъсне. (Смях в НДСВ.) Това е истината, господа!
Приканвам народните представители ­ по-скоро законно правителство, и нещата да преминават в ред! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Има думата госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моите въпроси са породени от бездействието на двама министри ­ министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и горите.
Моите въпроси са свързани с престъпната некомпетентност и безотговорност на две структури на изпълнителната власт. Това са басейновите дирекции към Министерството на околната среда и водите и  “Напоителни системи” ЕАД към Министерството на земеделието и горите. Басейновите дирекции носят основната отговорност за управлението на водните ресурси в страната. Това са структурите, които определят нивата, до които трябва да се поддържат водните запаси в язовирите; количествата, които трябва да се изпускат; разпореждат почистването на речните корита и всички технически мерки, които трябва да се предприемат, за да се избегнат бедствията, на които сме свидетели днес.
Знаят ли обаче господата, че язовир “Огняново” в деня преди наводнението е бил на кота “горно ниво”? Знаят ли, че аналогично е било състоянието в язовир “Тополница” и в язовир “Бебреш”? Не по-добро е положението и в “Напоителни системи”, председател на борда на директорите на който до неотдавна е бил самият министър Кабил. Това е дружество, което стопанисва язовирите, допринесли за наводненията в преобладаващия брой общини. Тези две структури подгизнаха от некомпетентност. Три пъти през последните месеци  бяха наводнявани огромни райони в България. Десетки хиляди жители бяха изпаднали пред заплаха за живота и здравето си. През м. юни ­ Русе, Плевен, Велико Търново и други. През м. юли ­ отново Велико Търново, Русе, Търговище, Сливо поле, Попово, Присадово, Пловдив, Пазарджик, София област, Смолян.
Какво се случи между тези три вълни от наводнения? Пълно бездействие! Престъпна безотговорност и некомпетентност! Никаква реакция! Какво предприе министърът на околната среда, за да не се допуснат нови наводнения? Нищо! Какво предприе министърът на земеделието и горите, за да не се допуснат нови наводнения? Отново нищо! За управленско безсилие и за недопустимо безочие свидетелстват фактите, защото ние чухме заключението на ръководството на ДПС, че техните министри не били виновни за състоянието. Фактите обаче говорят друго! От 27 клона на “Напоителни системи” 25 се ръководят от членове на ДПС, при това хора, които се занимават повече с частния си бизнес, отколкото с държавните дела.
Затова аз питам министър Кабил: няма ли по-компетентни и по-отговорни специалисти  по напоителни системи в България  от членовете на ДПС? (Реплика от ДПС.)
Не е ли случващото се при наводненията красноречива последица от кадровата политика на ДПС в Министерството на земеделието и горите? Не е ли абсурдна претенцията Ви отново да сте  министър на земеделието и горите след всичко, което се случи?
Към министъра на околната среда: каква отговорност ще потърсите на длъжностните лица от Министерството на околната среда и водите и каква лична отговорност ще понесете за невзетите мерки в съответствие със задълженията на вашето ведомство? Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Манева.
Има думата господин  Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Има пет неща, които трябва да се свършат, и то трябва да се свършат максимално бързо.
Първото нещо е да се приключи с изпомпването на водите в наводнените къщи.
Второ, да се осигурят средства ­ най-добре чрез общините, да се разпределят по хората, за да  започнат ремонтите на разрушените къщи.
Третото нещо е да се коригират съоръженията там, където са скъсани диги, и да започне веднага възстановяването им.
Четвъртото нещо, необходимо е ново проектиране, защото голяма част от разрушенията на инфраструктурата са трайни ­ да се започне подготовка, проектиране, за да може до късната есен да бъде приключено възстановяването на инфраструктурата.
И петото нещо, трябва максимално бързо да се преодолеят щетите върху земеделската реколта.
Тъй като това са много прости неща и аз, да ви кажа откровено, изпитвам огромно неудобство да седим в тази уютна зала с костюми и вратовръзки, докато хората са до коленете в кал и се чудят къде да си намерят загубените животни (шум в залата), ви предлагам да ускорим максимално дискусията и колкото се може по-бързо да освободим Министерския съвет да отиде, да свърши тези пет прости неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Радослав Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Първо искам да изкажа своята съпричастност и съчувствие към хилядите български граждани, изпаднали в беда, особено през последните дни. Беда, за която огромна вина имат хората, управляващи държавата България, направили така, че държавата България е абдикирала от проблемите на своите граждани. (Реплики от НДСВ.)
Само преди около две седмици, господин министър-председател, някак си много екпресно напуснахте тази зала при въпросите на народните представители за наводненията и бедствията, сполетели Североизточна България, с думите: “Искам да уверя, че това правителство в оставка ще положи необходимите усилия до края на мандата си, за да се вземе под внимание това, което се каза днес в залата” и т.н. И прехвърлихте елегантно отговорите на конкретните въпроси и действия, които трябва да се извършват от правителството, на Вашите министри, разнобойно работещи в последно време. На този Ваш подход живият живот Ви даде най-слабата възможна оценка, но за съжаление гарнирана с много мъки и страдания на хиляди български граждани.
Природата като че ли неколкократно ви проведе инструктивни курсове с демонстрация на терен на всичко онова, което може да се случи, и накрая то се случи. Разбрани ли бяха тези сигнали от държавниците на България, имащи реалната власт, или бяха прехвърлени в рубриката “Това нас не ни засяга”?
Първото бедствие по поречието на р. Искър през м. май показа най-реално безсилието, безвластието и демагогията на управляващите, а тогава вие бяхте в предизборна кампания. Защото тогава не толкова беше виновна природата, а субектът.
Спомням си цинизма на вашия финансов министър господин Велчев при предизборните му изяви в община “Искър”, бившата Пелово, Плевенска област, която тогава попадна в студената прегръдка на р. Искър при изпускането на язовир “Искър” и сега същите тези хора са в същата безизходна  ситуация и още по-трагична в тази община. Ангажиментите, които този министър пое, и до този момент не са изпълнени на йота. А това е човекът, който се разпореждаше и разпорежда с така наречения бюджетен излишък на държавата.
Следващите бедствия ­ последователно в Северозападна, Североизточна България, даваха ясни сигнали, че структурите в държавата не работят, че механизмите за управление на кризи не работят, че ресурсите на държавата са разпилени и липсва воля за тяхното целенасочено организиране.
На фона на всичко това Ви питам, господин министър-председател: какъв анализ направи правителството от всички тези злощастни събития? Какви мерки и действия предприехте, за да промените ситуацията, а време за това имаше, и да се върне държавата при своите граждани? Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Илиевски, включително и за спазеното време.
Думата има госпожа Гегова.
ПЕТЯ ГЕГОВА (НДСВ): Господин председател, господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри! Аз смятах, че днешното изслушване ще обедини всички нас, така че да се спрем върху тези моменти, с които ще можем да помогнем на нашите съграждани в бедстващите общини и региони в страната. Все още имаме този шанс, ако днешното изслушване се превърне в един анализ и равносметка на способността да се прилага законодателството, което се отнася до предотвратяването и преодоляването на кризисни ситуации, каквато е тази с наводненията.
Не съм съгласна с господин Илиевски, който току-що се изказа, че държавата е абдикирала. Господин Илиевски, държавата - това са общините, областните управители, централната власт. Всички те положиха изключително големи усилия да се справят с тези бедствия. За съжаление обаче през последните дни на редица места в общините в страната се доказа, че средствата от държавния бюджет, които са били предоставени за превантивни дейности, като почистване коритата на реките, като изграждане на подпорни стени, за дейности по възстановяване на местни и общински пътища, изграждане на мостове, са безвъзвратно изгубени. Имам предвид това, че тези съоръжения вече не съществуват. Спонтанно възниква въпросът: колко ефективно са били усвоени тези средства?
Моите конкретни въпроси са насочени към председателя на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.
Първият ми въпрос е: как се определят приоритетните действия, свързани с предотвратяването и преодоляването на кризисни ситуации?
Вторият ми въпрос е: как се извършва мониторинг, оценка и контрол на тези средства? Носят ли се и налагани ли са санкции на органи, за които е установено, че не са изразходвали правомерно средствата за превантивни и възстановителни дейности? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Гегова.
Господин Георги Георгиев има думата.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Господин председател, господин министър-председател, министри! Най-напред ще задам въпросите си, а след това ще се обоснова. Те отчасти или напълно се допълват от вече зададените въпроси, но имам нещо предвид.
Знаем, както вече съобщиха, че имаме 27 напоителни системи. Искам да отговорите, ако ви е възможно, дали са толкова тези напоителни системи? Това е въпрос към министрите на земеделието и водите. Колко членове от ДПС управляват такива подобни съоръжения?
Другият въпрос: назначените управляващи имат ли необходимия ценз, познания, образование, за да стоят на тези места? Както се оказва в момента, това са наистина абсолютно отговорни постове, от които зависи живота на населението и бъдещето на страната.
Господин министър-председател, предвижда ли се адекватно административно наказание на виновниците, които по тяхна причина, това вече е всеизвестна тайна, плюс дъждовете и некомпетенциите им се предизвикаха тези тежки състояния? Защо досега в страната не е обявено бедствено положение? По всичко личи, че това е така.
От два дни по масмедии и тук се забелязва една тенденция на проявяване на така наречения в моряшките среди факт “Плъховете първи напускат потъващия кораб”.
Защо казвам така? Забелязвам, че от страна на ДПС започнаха да прехвърлят топката към правителството. А нима те не управляваха заедно с НДСВ? Защо така бягат? Кой им дава право? Бият се в гърдите, искат управляващи места. Но трябва да бъдат и достатъчно адекватни, за да  ги заемат, а не при най-малкото усложнение да започват да прехвърлят вината.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): И да окупирате трибуната.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Да, окупирам я. Мисля, че добре съм я окупирал, за да няма такива като вас, за да застанат тук.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Застанал си на трибуната, а не можеш да си прочетеш изказването.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Не мога да си го прочета, тогава Вие ще дойдете да ми помогнете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин  Георгиев, времето Ви изтече. (Шум и реплики от ДПС.)
Моля ви за тишина в залата!
Думата има господин Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожи и господа министри!
Господин премиер, най-напред искам да Ви попитам от тази трибуна: не се ли срамувате от думите си, които казахте само преди по-малко от 20 дни в Народното събрание, че правителството е предприело всички необходими мерки за преодоляване щетите от бедствието и за да не бъде допуснато то повторно? Не се ли срамувате, господин премиер, от Вашия министър госпожа Филиз Хюсменова, която вчера в интервю по една от телевизиите заяви, че парламентът не си е свършил работата, тъй като не е написал наредбите към Закона за управление при кризи?
 Законът за кризи, господин премиер, има пряко действие! Той е един добър закон, съобразен с европейските изисквания и ако бяхте спазили Закона за кризи, това, което се случи и продължава да се случва в България, нямаше да достигне тези размери!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Къде го казаха?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: По няколко телевизии, господин Аталай.
В момента метеоролозите предричат в следващите дни повтаряне на това, което се случи.
Затова искам да попитам Вашия министър на околната среда: защо министерството не изпълнява собствения си оперативен план за действие в кризисни ситуации, съгласно който Дирекцията за управление на водите трябва да извършва ежечасен мониторинг на големите водни обеми в България? Искам да попитам Вашия министър на регионалното развитие: къде е държавната фирма “Строителство и възстановяване”, която е създадена именно за това ­ за предотвратяване на щетите от бедствия? Къде беше лично той в тези дни на бедствия?
Това са моите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Чачев.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Пловдив беше на ръба да бъде залят от небивало високите води на река Марица, а 400 хиляди души останаха без питейна вода. Истинският виновник за случилото се, господин премиер, е Вашият министър господин Кабил. Истината е, че аз отправям няколко въпроса към него.
Каква система за контрол на изпускане на язовирите е изградена във Вашето министерство, господин Кабил? Вие като министър имате ли представа как се изготвят и отчитат документите за водните запаси? Защо не сте предприели съответните мерки за поддръжка на постоянните диги извън населените места?
Смятам, че основният ми въпрос е: каква е Вашата лична, а не правна квалификация на словосъчетанието “престъпна небрежност”, господин Кабил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря за конкретно зададените въпроси.
Има ли други желаещи от парламентарни групи, които не са изчерпили квотата от трима изказващи се?
Заповядайте, господин Бакалов, от Вашата група са говорили двама души досега.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми министър-председател в оставка, уважаеми министри, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че ако има някоя парламентарна група претенции и право да говори за Закона за управление при кризи, това е групата на Обединените демократични сили, защото това беше групата, която не подкрепи този закон не само на първо четене, но и на второ четене. Още тогава аз и моите колеги предупредихме, че този закон действително няма да работи, не е работещ! Този закон прехвърляше отговорностите отгоре надолу без, естествено, финансово подсигуряване. Този закон е един миш-маш от централизация и децентрализация. Така че това, което се случи, за голямо съжаление преди всичко се отрази на хората, а не на Министерския съвет, както виждаме в момента. Затова, между другото, всички български граждани, които са засегнати точно от наводненията, или по-скоро от приливните вълни, си задават въпроса: къде бяха институциите да координират кога да стане изпускането на водите? Всички български граждани са убедени, че такава координация просто няма, а не можеше и да има. И тъй като това вече се случи, за голямо съжаление, повтарям, и тъй като пет дни след поройните дъждове Министерският съвет не се задейства, искам да подчертая, че Министерският съвет се представлява от НДСВ и от ДПС, защото виждам, че някои колеги се държат едва ли не, че са били в опозиция, и тъй като това се случи, не дай си Боже, каквито са и прогнозите на синоптиците да се случи отново, моето питане и моят въпрос към този Министерски съвет на НДСВ и ДПС е: уважаеми господин министър-председател, Вие ще започнете ли изграждането на системата за ранното предупреждение? Това е “а”-то и това е нещо, което трябва да се случи, да се направи, за да бъдат предупредени българските граждани, а не когато капнат една или две капки от небето, всички да си мислят, че нов резултат на тези две капки ще има и приливни вълни поради липсата на координация и информация. В продължение на четири години този министър-председател и този Министерски съвет бягаха от отговорността за носене на системата на национална сигурност. Това е самата истина! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Бакалов.
Има още две парламентарни групи, които имат възможност за по едно изказване ­ ДПС и БНС. Желаят ли да зададат въпрос? Не виждам такова желание.
Уважаеми колеги, предстоят ни още две точки от гласуваните от нас процедурни правила: т. 4 ­ изслушваните лица отговарят на зададените въпроси, и т. 5 ­ всяка парламентарна група изразява отношение към отговорите на министър-председателя и министрите в рамките на пет минути.
Предлагам да дадем почивка от 30 минути, да могат министрите да подготвят своите отговори, да чуем и мненията на парламентарните групи.
Обявявам 30 минути почивка.
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме заседанието с точка четвърта от нашите процедурни правила, а именно изслушване отговорите на зададените въпроси.
Разбирам, че господин министър-председателят в оставка има готовност да отговаря.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като се чуха много коментари и изказвания, ще ме извините, ако отговоря поотделно и може би дори не хронологично. Исках да започна с това ­ мисля, че от всяка ситуация и особено в бедствени ситуации да се взима поука, е нещо, което се полага на интелигентния човек ­ да се учим от собствените си грешки или от събития, или от неща, които не сме били в състояние да предвидим поради това, че се случват веднъж на сто години.
Господи Бакалов повдигна един много логичен въпрос. Само ще кажа, че се надявам, че следващото правителство ще може да синхронизира подобна служба за ранно предупреждение, която има в немалко европейски и други страни.
Господин Местан повдигна въпроса за самия Закон за управление при кризи. Споделям неговото мнение, че в такива екстремни ситуации може да се провери дали самият закон е наистина ефективен, или ще трябва да се наложат още някои поправки.
Във връзка с критиките, че не сме свикали кризисния щаб и за самата защита на страната, намирам, че пак може би по моя грешка, аз разчитам на индивида, на хората, всеки да си поема отговорността и да работи, както се очаква от него на дадените постове. Мисля, че наистина това се случи в много голяма част от лицата, които са отговаряли в този критичен момент.
На господин Илиевски искам да кажа, че тъкмо това е, което трябва ­ анализ и изводи, които да направим. И след като се преодолеят щетите, да видим какви промени още са необходими в закона, за да се усъвършенства и да може той да действа, както трябва.
Уважаеми господин Чачев, съгласен съм също, че трябва да се справим с бедствията, но откровено казано, наистина ми е трудно да си представя как бихме могли да предвидим подобни бедствия, ако те се случват през толкова години. А ако трябваше да се презастраховаме със средствата, с които въобще разполагат през последните 15 години нашите правителства, сигурно бихме получили немалко критики именно по това, че се изразходват огромни суми за неща, които не са предвидими или са в повече от нормалното.
Но може би и тук да има някаква наша грешка. Мисля, че също така Вие повдигнахте въпроса за отсъствието на министъра на държавната администрация. За голямо съжаление той от десетина дни е в болница. Ще му пожелая само да си възстанови здравето, но кризата е била доста тежка според това, което лекарите споделиха с мен.
На господин Георгиев, който също се изказа по днешната тема, мисля, че желаното от всички е да продължим да действаме отговорно и цивилизовано. И ако някой не си е свършил работата, разбира се, да понесе и последствията.
Смея да кажа, че не е моментът да се спекулира с мъката на пострадалите и да се вадят от това политически дивиденти. Нека изоставим в миналото тази порочна практика и да покажем повече морал и признаци за едно зряло и демократично гражданско общество. Институциите са създадени, за да бъдат единни и особено в кризисни моменти това е един инструмент за благото на цялото общество. Именно заради това мисля, че институциите не са, за да се самоизтъкват или да воюват помежду си. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Хюсменова.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Аз бих искала да отговоря на някои от поставените въпроси.
Уважаеми господин Чачев, абсурдно е да се твърди, че се очаква парламентът да изготви правилник за приложението на Закона за управление при кризи, тъй като още през м. юни 2005 г. аз внесох проект на Устройствен правилник на Държавна агенция “Гражданска защита” съобразно изискванията на закона и с Постановление № 101 от 1 юни 2005 г. е приет от Министерския съвет нов Устройствен правилник на Държавна агенция “Гражданска защита”.
Освен това според нормативната уредба съгласно закона трябва да бъде изградена Комисия за възстановяване и подпомагане при кризи. Правилникът за този сектор, за който аз отговарям, е готов, мога да ви го предоставя. Той е разработен, но не е внесен за приемане в Министерския съвет, тъй като се изчаква приемането на Правилник за прилагане на Закона за управление при кризи, за да не се допуснат противоречия и несъответствия. Колегите от Министерството на отбраната и Министерство на вътрешните работи, които са вносители по този закон, изготвят в момента този правилник. Ние ще съгласуваме цялата нормативна база съгласно това, което те предложат. Така че твърденията, че очакваме някой друг да свърши нашата работа, са просто несъстоятелни.
По отношение на свършеното през този период. Имах възможност през всички тези дни като председател на Комисията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи да изпълня изцяло всички правомощия и отговорности според постановлението от м. януари 1998 г., Постановление № 18, като сме въвели постоянни дежурства както в централния щаб на правителствената комисия, така и в областните и общински щабове, които работят и ще работят денонощно до момента на нормализиране на обстановката в страната.
На вчерашното заседание на постоянната комисия се взе решение да бъдат определени 10 млн. лв. приоритетно за изграждане на нови жилища за пострадалите хора от бедстващите райони, за извършване на ремонтни дейности на полуразрушени и частично разрушени къщи, за възстановяване на сумите по спасителните и аварийно-спасителните дейности и, разбира се, по възстановяване на сумите за изхранване на пострадалото население.
По искане на кметовете беше предоставена необходимата помощ от сили и средства. Екипите на Пожарна и аварийна безопасност, на Гражданска защита, на Жандармерията продължават да работят и в момента по отводняване на наводнените жилищни сгради и на обществените сгради по места. Днес вече в две от общините в страната ­ в Криводол и в Мездра, бедственото положение е отменено, както и в община Якоруда.
Предложих вчера в комисията, която е структурирана за оценка на щетите, да има експерти и от парламентарната комисия, които да следят работата на експертния съвет, на експертните комисии към правителствената комисия, в които комисии влизат членове на всички ведомства, институции, министерства, да извършат оценка на щетите, прецизна количествено-стойностна сметка и парламентът да бъде уведомен за всяко едно решение както на експертния съвет, така и на правителствената комисия. Надявам се, че това ще се случи.
По отношение на превенцията трябва да кажа, че още през месец февруари изпратихме указания до всички общини, областни администрации, “Напоителни системи”, “Язовири и каскади” за проверка на аварийните планове и състоянието на съоръженията, язовирните стени, изпускателите, за това докъде е стигнало почистването на реките. През месец март направихме проверка с експерти от постоянната комисия. Бяха обсъдени и анализирани всички съоръжения в тези общини и там, където има някакви пропуски, задължихме областните управители да вземат съответните мерки.
По отношение на превантивната дейност Министерство на околната среда и водите са отпуснали от 2002 г. насам 12 млн. лв. за корекция на реки и дерета. Всичко онова, което се върши в момента, е съобразено с нормативната уредба, с която ние работим.
Трябва да кажа, че всички екипи бяха по местата си. Привлекли сме екипи и от небедстващите региони. Въпреки това и там, във всички децентрализирани структури, се въведе постоянно 24-часово дежурство. Цялата техника е в работен режим и в момента всички тези екипи работят по възстановяване на съответната инфраструктура и, разбира се, подпомагат гражданите, за да отводнят жилищата си, за да можем да нормализираме обстановката. Изпратили сме дезинфектанти и миещи препарати приоритетно в болници, в детски градини, в училища и там, където е изключително необходимо да започне веднага почистване и дезинфекция, за да няма сериозни поражения след това.
По отношение на въпросите на господин Станилов и на госпожа Гегова ­ да, действително има много сериозни правила в постоянната комисия. И аз съм сигурна, че оттук-нататък експерти на парламента и народни представители, които имат съответните компетенции, могат да участват както при извършване на огледа на място, както при изготвяне на констативните протоколи от експертите, така и в работата на експертния съвет, така и в работата на правителствената комисия, за да е ясно каква оценка е извършена, доколко тя е прецизна и къде са необходими средства за най-неотложните аварийно-възстановителни дейности. Всичко това ще се контролира както от Министерството на финансите, така и от постоянната комисия. Разбира се, всички народни представители, ако имат някъде претенции за нещо, което не е свършено добре, ние сме готови да извършим проверка на място, да установим съответните щети и да бъдат отпуснати необходимите средства. В момента най-важното за нас е да се построят къщите на хората, да се извършат ремонтните работи в техните жилища. В момента ние се занимаваме изключително с настаняването на тези хора до възстановяване на тези щети, до нормализиране на обстановката, осигуряваме храна и минерална вода там, където е необходимо, и всичко онова, което е необходимо за преживяването на тези хора извън домовете им, докато се нормализира обстановката в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, колеги, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко въпроса бяха отправени към мен, свързани предимно с “Напоителни системи”. Ще започна да отговарям на въпросите по реда на тяхното поставяне.
Първо, за “Напоителни системи”. “Напоителни системи” ЕАД е търговско дружество. Сто процента собственик на капитала и принципал е министърът на земеделието и горите. Дружеството, което е търговец по смисъла на Търговския закон, управлява и експлоатира 180 язовира, голяма част от които са публична държавна собственост, като основната задача е да улавя, акумулира водни маси и да ги отвежда като технологична вода за напояване, да изпълнява дейности по доставка на поливна вода. Освен тази си дейност като търговец, по смисъла на Закона за водите на “Напоителни системи” ЕАД са възложени, по силата на чл. 13, т. 3 от Закона за водите, и дейности по отношение на предпазване от вредното въздействие на водите и най-вече стопанисването, поддържането, експлоатацията на защитни диги, корекции на води, отводнителни системи публична държавна собственост, които са следните:
1. Дунавски предпазни диги ­ 254 км;
2. Корекция на реки извън населени места ­ 3130 км;
3. Вътрешни предпазни диги ­ 316 км;
4. Ретензионни язовири ­ язовири, които имат за задача да улавят води ­ 17 броя;
5. Площи, които трябва да се предпазват от заливане ­ 1 млн. 662 хил. декара, като за целта в страната са изградени 40 отводнителни системи, включващи отводнителни помпени станции ­ 92 броя; отводнителни канали ­ 5 хил. 748 км., като отводняваната площ по тези разчети трябва да е около 1 млн. 685 хил.декара.
Понеже бяха поставени няколко въпроса за язовир “Тополница”, искам накратко да ви запозная с мащабите на това, което се случи буквално за часове, за да може вие самите да си направите извода дали тук е имало неадекватно действие. Бяха отправени обвинения за престъпно бездействие и т.н., предполагам без хората, които ги отправят, да знаят точно и ясно за какво става дума.
Язовир “Тополница” е въведен в експлоатация, уважаеми дами и господа, през 1963 г. Изграден е на река Тополница под село Мухово. Основното му предназначение е да осигурява вода за напояване на 694 хил. декара поливни площи в Тракийската низина. Стената на язовира е бетонова. Висока е 78 метра и може да завирява 137 млн. куб. м до кота твърд преливник. Преливникът е оразмерен да пропуска 1000 куб. м за секунда и е оборудван с четири клапи с височина 5 метра и дължина по 10,5 метра. На кота клапи завиреният обем е 141 млн. 350 хил. куб. м. Под язовирната стена е изградена водна електрическа централа, която може да преработва до 18 куб. м в секунда. Основният изпускател на язовира се състои от две стоманени тръби с диаметър по 1400 мм и през тях могат да преминат максимално по 30 куб. м в секунда. Средногодишният валеж за водосборната област е 603 мм. Река Тополница след язовирната стена преминава през селата Лисичево и Динката и се влива в река Марица малко преди Пазарджик. Корекцията на река Тополница след язовирната стена е оразмерена да провежда водни количества с обезпеченост 1% или 355 куб. м в секунда в населените места и с обезпеченост 5% или 262 куб. м в секунда извън населените места.
Искам да обърна внимание, че експлоатационният режим, пълнене и изпразване на язовира, се извършва по график, определен от Министерството на околната среда и водите. Съгласно графика от м. май в язовира се поддържа водно ниво,  съответстващо на 119 млн.  кубични метра,  и ретензионен, предпазващ обем от 17 млн. куб. м, което е 12,5% от полезния обем. През настоящата година от 1 януари до 31 юли притокът в язовира е около 280 млн. куб. м, при сумарна валежна височина за същия период 390 мм. Обърнете внимание, че средногодишно за водосбора е 603. В периода 4-7 август във водосборната област на язовир “Тополница”, която е 1381 кв. км или 1 млрд. 381 млн. кв. метра   и включва землищата на градовете Копривщица, Пирдоп, Златица, Ихтиман, са регистрирани валежи над 200 мм ­ само за този период. Вследствие на тези валежи в рамките на три дни в язовира са се влели около 145 млн. куб. м вода със среден дебит от 530 куб. м за секунда. До началото на интензивния валеж обемът на водата, кумулирана в язовира, е 119, както подчертах. През основния изпускател са източвани 12 куб. м в секунда. За да се предотврати задействието на целия преливник, който е оразмерен на 1000 куб. м в секунда, след достигане на кота твърд преливник от сутринта на 5 август е свалена първоначално една от клапите, през която е започнала да прелива прииждаща вода, като преливащото водно количество е 40 куб. м в секунда. По-късно са свалени още две клапи и преливащото водно количество се увеличава, като следобед към 17,20 ч. достига 250 куб. м в секунда. Поради продължаващия приток в язовира преливното количество достига до 655 куб. м в секунда, което е почти два пъти по-голямо от оразмерителното водно количество на корекцията на реката, след което започва да намалява. В момента обезпечеността на язовира е на 93%.
Пълното източване на язовир “Тополница” може да се осъществява само през основния изпускател, като продължителността на операцията е над 1 месец. В рамките на 3-4 дни от язовира могат да бъдат източени максимум около десетина милиона куб. м вода, което всъщност е и извършено.
При оценка на възникналата кризисна ситуация с отвеждане на водите от язовир “Тополница” трябва да се имат предвид и следните обстоятелства: първо, преди изграждането на язовира на 5 септември 1957 г. на хидрометричен пост с. Лисичево е регистриран максимум от 750 куб. м в секунда отток. От данните за оттока в р. Тополница, които са публикувани в Хидрологичен справочник на реките в Народна република България, том 3, с. 62-64, е съставена крива на обезпеченост на максималните водни количества на р. Тополница в пункт Лисичево. Анализът на данните от оттока от язовир “Тополница” в периода 5-7 август показва, че, първо, достигнатият приток в язовир “Тополница” от около 1000 куб. м в секунда отговаря на обезпеченост 0,1% или  така наречената от хидроложките специалисти хилядогодишна вълна. Вследствие на предпазното, ретензионното действие на язовира от дейностите по изпускането  от  основния изпускател, отварянето на клапите за преливането  и обемът, който 12,5 има за ретензия,  тази обезпеченост е свалена на 1% или така наречената стогодишна вълна.
От допълнителния водосбор след язовир “Тополница” до с. Лисичево и с. Калугерово, което е около 150 кв. км, е получен допълнителен отток към реката от 100 до 150 куб. м в секунда.
В резултат от наслагването на тези събития високата вълна в с. Лисичево и с. Калугерово е била над два пъти по-голяма от оразмерителното водно количество за този участък на р. Тополница.
За подобряване режима на експлоатация и запазване на прилежащите територии от нови наводнения е необходимо, нужно и трябва да се направи:
1. Да се изградят диги на р. Тополница в целия участък от язовира до вливането в р. Марица с обезпеченост 1%, тоест равна на стогодишна вълна.
2. Да се създаде организация за контрол и експлоатация и на микроязовирите и същите, заедно с язовир “Тополница”, да се включат в системата за общ мониторинг.
Това е по язовир “Тополница”, уважаеми дами и господа. Направете извод сами за себе си, колкото и днес да има опити една трагедия, която досега не ни е сполетявала, макар че тук цял ден се говори за три вълни, вълните не са три, дами и господа ­ те са четири.
Защо тук се изпуска първата вълна от м. февруари ­ март, когато дойде високата вода на р. Дунав? Такава висока вълна от 1981 г. не беше идвала. От 1970 г. досега толкова дълго време не е задържана тази висока вълна, не се е задържала.
Тук категорично не приемам обвиненията към специалистите, към професионалистите от “Напоителни системи”, които са обвинявани в какво ли не! Защото тези, които ги обвиняват в момента, трябваше преди това да им благодарят, че те не позволиха да се скъсат дигите край Видин и сега в момента Дунавската равнина да плува, защото денонощно работиха отводнителните станции. Когато става въпрос за това, преди да обвиняваме, хайде - от всички парламентарни групи, включително от ОДС, имаше хора, които на парламентарната Комисия по бюджет и финанси миналата година на исканата от моя страна сума от 10 млн. лв. за предпазното въздействие от водите гласуваха “против”. Когато положих всички усилия, включително с лобиране и какво ли не, беше допуснато онова дълго съвещание, дълго заседание ­ последно, на второ четене в Комисията по бюджет и финанси пряко сили бяха гласувани 3 млн. 200 хил. лв. за тези дейности, от които министерството отпусна 2 млн. 200 хил. лв. и два пъти ни разреши да направим корекция на вътрешния бюджет. Тук в залата има министри, които знаят какво значи корекция на бюджета в разходната част, че това е един начин, това е парекселанс генериране на един дефицит за следващото полугодие. Съжалявам, че тогава казах някои думи. Обърнах се: “Господа и дами, да не дава Господ да дойде висока вълна, защото с тези средства за предпазване от вредното въздействие на водите ние доникъде няма да стигнем. Нито ще можем да направим корекциите на вътрешните реки в достатъчна степен, защото това става по съответния ред с поименни списъци на всеки обект, одобрен от Министерството на финансите, нито ще можем да направим ремонт на дигите, нито ще можем да направим ремонт на различните системи.”
Така че отговарям на въпроса на господин Мечев: примерно след големия дъжд, който се изсипа в Софийското поле, Ихтиман потъна под вода, ако беше започнало източването на язовир “Тополница” контролирано, което тогава вече се правеше, че вълната щяла да бъде наполовина ­ не отговаря на истината. В тази връзка аз преди малко цитирах доклада на “Напоителни системи”, заявих го, днес отива комисия от Изпълнителната агенция по хидромелиорации минута по минута, човек по човек да провери действията на всички  конкретно в тази ситуация дали са били адекватни, дали са били съобразно инструкциите, съобразно указанията на комисията, председателствана от госпожа Хюсменова, съгласно утвърдените графици на МОСВ и т.н. ­ дали действията им са били ефективни, дали са били адекватни или не. Ако не са, аз мога да предприема административни действия спрямо тези служители. Ако наистина, както някои от вас твърдят, има престъпления от някакъв характер, има си компетентни органи, които да се произнесат по това.
На другите въпроси.
Имах въпрос от госпожа Евдокия Манева. Госпожо Манева, от м. март не съм председател на Съвета на директорите на “Напоителни системи”. Информацията Ви е грешна. Поначало в министерството, така както беше схемата 2001 г., заместник-министърът, който отговаря за хидромелиорациите, е председател на Съвета на директорите. Това нещо може да го потвърди господин Върбанов, седи близо до Вас.
Питате вие, тук пак квалификации ­ както госпожа Капон ­ престъпна безотговорност, виновност и т.н.
Вие като народни представители имате право на това мнение. Аз като министър и също народен представител имам право да не се съглася с вашето мнение. Клоновете на “Напоителни системи” не са 27, 21 са. Там се назначават хора, които са специалисти, не по партиен признак, защото назначаването по партиен признак е патент от минали времена.
Отговарям директно на въпроса ­ нима генералният директор на “Напоителни системи” АД ­ един добър професионалист и специалист ­ инж.Тодор Емилов е назначен от ДПС? Той е назначен по времето на вашето управление, госпожо Манева! Цялото ръководство на “Напоителни системи” ­ също. Цялото ръководство и състав на регионалните дирекции във Видин, Монтана, Дупница, Пловдив, Бургас, няма да изреждам другите, също са назначени по ваше време. Значи Вашата теза, че тук има някакво диво кадруване и оттук ­ персонализацията на този проблем, още повече тук имаше намеци за кадърност и некадърност, искам да кажа: вижте, кадърността и некадърността е нито партиен, нито етнически белег! Вие го знаете много добре това нещо!
Накрая искам да кажа нещо по отношение на кадрите.
Уважаеми дами и господа, някои от вас да се е интересувал защо в Университета по архитектура, строителство и градоустройство е закрита специалността “Хидромелиорации”? Това е един въпрос който зададохте не където трябва! Остро стои въпросът с кадрите в цялата система, поради естествени причини ­ хората не искат да работят тежка работа, отговорна, навън, с ниско заплащане. Те отиват на по-привлекателни места.
А що се отнася, госпожо Манева, до Вашия въпрос ­ един от последните Ви въпроси, ще кажа, че аз не знам дали ще бъда министър в следващия кабинет. Това го знае Всевишният, но щом Вие ме виждате в него, аз Ви благодаря за високата оценка. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други министри, които желаят да се изкажат?
Господин Велчев, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги министри и народни представители!
Преди да отговоря на конкретните въпроси, които  бяха зададени в сутрешната част от заседанието, искам да заявя най-отговорно пред всички вас и пред всички, които ни гледат на телевизионните екрани, че държавата няма да остави сънародниците ни в беда. Нашите сънародници, които страдат  днес поради нанесени щети на земеделската реколта, разрушените им къщи, загубеното имущество, могат да разчитат на целия ресурс, с който разполага държавата!
Сто и седемдесет милиона лева са само първата крачка, която държавата прави в тази посока.
Втората крачка, уверявам ви, няма да закъснее! За нея ще е необходимо, разбира се, да бъдат по-щателно оценени щетите от катастрофата и тя веднага ще бъде направена, щом започне да се изчерпва ресурсът, отделен на вчерашното заседание на Министерския съвет.
Ресурсите, с които днес разполага държавата, за наша обща радост, са много по-големи. Към края на полугодието излишъкът в консолидирания държавен бюджет е над 1 млрд. лв. Той е формиран както от постоянно повишаващата се събираемост на държавните приходи ­ нека тук да напомня, че митническите приходи през тази година ще са двойно по-големи от тези, които заварихме през 2001 г., така и в продължаващия строг контрол върху разходите на държавата.
Сега е моментът може би да си припомним популистките критики към управлението на държавния бюджет. Той, видите ли, бил мързелив и осигурявал комфорт на управляващите. Къде са сега тези критици? Къде щяхме да бъдем всички ние сега при желаното от тях необосновано агресивно планиране на приходите? Щяхме ли да зависим от милостта на външните ни партньори, или щяхме да се върнем към омагьосания кръг на финансовото неблагоразумие, като генерираме непосилен бюджетен дефицит?
Сега, благодарение на този излишък, на тези преизпълнени бюджетни приходи, сънародниците ни, които са в беда, могат да разчитат ако не на комфорт, то на спокойствие за бъдните дни.
И сега бих искал да отговоря на конкретните въпроси в хронологичен ред.
Господин Янев пръв зададе въпроса за това дали има предвидени средства в бюджета за финансиране на Закона за управление на кризи. Изрично е предвидено в закона, тъй като той е приет през тази година, след като беше приет бюджетът за 2005 г., че през 2005 г. изискванията на закона се осигуряват финансово в рамките на бюджетите, предвидени в закона за 2005 г. на отделните ведомства. За 2006 г. категорично декларирам, че изискванията на закона и свързаните с това финансови импликации ще бъдат планирани в хода на бюджетната процедура и това вече се прави и в момента.
Господин Местан зададе въпрос дали има нужда от акт на Народното събрание за адекватно финансиране на мерките за преодоляване на щетите.
В Закона за устройство на  държавния бюджет и в частност чл. 34 и чл. 35, ал. 2, предвиждат широки възможности за Министерския съвет да управлява “излишните” приходи, тоест тези, които са над предвидените в Закона за бюджета. Както казах, те са значителни, но все още не знаем дали ще са достатъчни за преодоляване на всичките щети, така че  когато се очертае дали тези приходи ще бъдат достатъчни и ако те не бъдат достатъчни, тогава с евентуален акт на Народното събрание, със закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета, този закон би могъл да бъде актуализиран и да се преразпределят, да се преструктурират част от сега заложените в него разходи в посока, която се счита за по-целесъобразна от гледна точка на днешната ситуация.
И последно ­ Фатме Илияз попита колко пари са отпуснати на Министерството на земеделието и горите за управление на водите чрез “Напоителни системи”. Както може би знаят повечето от вас, Законът за бюджета не навлиза в такъв детайл ­ да очертава средствата, които се отпускат на всяко ведомство за всяка негова дейност, каквато е една част от дейността на Министерството на земеделието и горите. В закона няма записан отделен ред, с който да се финансира именно управлението на водите в рамките на Министерството на земеделието и горите.
Това, което мога да кажа, е, че общият бюджет на Министерството на земеделието и горите е в размер на 434,5 млн. лв. В него се включват и тези 35 млн.лв., които бяха отпуснати допълнително след приемане на бюджета на първо четене в края на 2004 г. по време на второто четене. Тоест бюджетът беше завишен с 38 млн. лв. В момента той е 434,5 млн. лв. и както всеки министър, така и министърът на земеделието и горите има пълното право, управлявайки този немалък годишен бюджет, съгласете се с това, да планира най-целесъобразно своите разходи и да приоритетизира тези разходи, които по мнение на министъра са най-важни в даден момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри в оставка! Ще се опитам да очертая своето изказване в пет основни аспекта. Дано с продължителността и конкретността на това не ви отегча изключително много.
Първо ­ един общотеоретичен анализ, след което ще се спра на анализ на ситуацията такава, каквато МОСВ я преценява. След това ще отговоря на поставените към мен въпроси. На четвърто и пето място ще се спра на това дали според МОСВ трябва да се направи критичен анализ на ситуацията и ще предложа в тази връзка нашите виждания и предложения за мерки, които в бъдеще трябва да бъдат предприети.
Съгласно Закона за водите министърът на околната среда и водите е оправомощен да разпределя водите от комплексните и значими язовири по Приложение № 1 от същия закон в съответствие с издадените разрешителни за водоползване и ползване, чрез утвърждаване на месечен график за използване на водите от тези язовири. Законът възлага контролни функции на басейновите дирекции за управление на водите по отношение на осигуряване проводимостта на руслата на реките. Утвърждаването на месечен график става на база данните за състоянието на комплексните язовири и исканията на водоползвателите към 25-о число на предходния месец. Няма законово регламентирана процедура за актуализация на данните от месечния график през текущия месец, за който графикът е валиден, поради настъпващите ежедневни и седмични изменения на климатичните фактори, които влияят върху състоянието на язовирните води. И макар на пръв поглед да съществува законодателна празнота съгласно чл. 142 от Закона за водите, за да бъдат съобразени и алтернативно преодолени такива извънредни климатични фактори, законът задължава собствениците или ползвателите на тези язовири да уведомяват конкретните органи, в т.ч. и басейновите дирекции за момента на настъпване и провеждане на високата вълна. По-късно в отговора си ще се спра и на това, което според мен госпожа Манева засегна в своя въпрос ­ дали това се е случило на практика.
Уважаеми колеги, министерството изработи, внесе и Министерският съвет прие през м. февруари нов Закон за управление на водите, който от същия м. февруари е внесен в Народното събрание. Искам много внимателно да подчертая и дано да бъде разбрано от всички нас, защото от нас ще зависят следващите стъпки ­ в този закон подробно са разписани и регламентирани защитата от вредното въздействие на водите и управление при извънредни ситуации, възникнали от вредното въздействие на водите, и най-вече отговорните субекти, контролните органи, организацията на системите за предупреждение и прогнози и ясна координация на всичките звена за действия при наводнения.
Ще се спра по-подробно, като се надявам да не е отегчително, но ситуацията го изисква ­ моля да бъда извинена ­ върху обстановката след падналите обилни валежи през периода 5-7 август 2005 г. в съответните райони с басейново управление.
Басейнова дирекция “Източнобеломорски район” с център Пловдив. В резултат на падналите извънредно интензивни валежи в западните дялове на Средногорието, по-конкретно ихтиманска Средна гора, се формира повърхностен отток, насочен в две посоки ­ на северозапад към Софийското поле и на югоизток към Горнотракийската низина по поречието на р. Марица. По предварителни данни от дъждомерни станции в района на Ихтиман на 5 август падналият валеж е 235 мм, а на 6-и ­ 139 мм, което дава сумарен валеж за двата най-критични дни от 374 мм, което е съпоставимо с размера на валежа за цялата година. В резултат на протичането на високата вълна почти навсякъде по поречието на р. Марица се наблюдава постепенно изчерпване на пропускателната способност на речното корито и преливане в отделни участъци през бреговете и над короната на предпазните диги. Трябва да се има предвид, че на много места речното корито е натлачено с наносни образувания и обрасло със саморасла дървесна и храстова растителност, което силно влошава пропускателната му способност. Аварийна ситуация е създадена почти по цялата дължина на реката от границата между Софийска и Пазарджишка област до гр. Пазарджик, както и западно от гр. Пловдив в района на селата Триводици, Оризаре и Злати трап, а на изток от Пловдив ­ в района на с. Милево и гр. Първомай. В района на гр. Първомай има локални заливания в крайната западна и крайната източна част, които постепенно  се овладяват. Има и филтрация на вода през дигите и подпорните стени в по-ниските части на крайбрежния булевард, които са локализирани. Това е настъпило в ранните часове на 6 август и е продължило и на 7 август. Към 13,00 ч. на 8 август нивото на р. Марица е спаднало с около 1,50 м, но понижението е сравнително бавно, което е благоприятно, защото едно бързо понижение носи по-голям риск за състоянието на подпорните стени. Високата вълна се движи към границите. Тенденцията е трайно понижаване нивото в реката. Данни за аварийна ситуация по поречието на р. Марица на територията на област Хасково засега не са постъпили. По време на високата вълна не е имало интензивно захранване от каскадите “Батак”, “Доспат”, “Въча” и “Белмекен ­ Сестримо”. Язовир “Тополница” прелива с около 200 куб. м в секунда. Тенденцията е към намаляване на преливното водно количество поради намаляване на притока.
Данни за аварийна ситуация по поречието на р. Марица на територията на област Хасково засега не са постъпили.
Басейнова дирекция “Дунавски район” с център Плевен. В периода 5 и 6 август 2005 г. на територията на област Монтана паднаха обилни валежи, които на места достигнаха до 150 л на кв. м. За няколко часа бяха напълнени и започнаха да преливат през преливните съоръжения язовир “Реката” с 55 см преливна височина и язовир “Конярево” с 10 см преливна височина. Към 8,00 ч. се е получила информация в “Гражданска защита” за рязко покачване на нивото на р. Ботуня. Залети са къщи и земеделски земи в селата Пали лула и Охрид. Разрушени са участъци от дигите при гр. Бойчиновци и с. Портитовци. Разрушен е отводнителен канал 150 м в кв. “Огоста” и гр. Бойчиновци. Повредени са устоите на два моста при с. Бели брег. Наводнена е помпена станция за питейна вода при с. Бели брод. В с. Драганица са повредени устоите и платното на мост на р. Банчов дол.
Какво е положението в басейнова дирекция “Западнобеломорски район” с център Благоевград? Река Места в участъка на гр. Гоце Делчев до община Хаджидимово ­ нивото на реката значително е спаднало. Имало е вероятност за пробив на дигата на три места, както следва: при 16-и километър, при 11-и километър ­ това е при рибарниците на Гоце Делчев, и при 3-и километър ­ Хаджидимово. Взети са мерки от страна на клона в Гоце Делчев. Река Места при община Якоруда към момента ­ реката е спаднала и тече в коритото си с отток до 350 куб. м за секунда. Залети са площи в некоригираните участъци преди и след гр. Якоруда. Реката се е разляла на разстояние около 100-150 м от двете страни и е образувала три потока. Мостът на р. Места при с. Юруково е запушен с около 400-500 куб. м дървен материал. Правят се опити и в момента да се разчисти. В землището на с. Елешница в участъка на Стражите, лявата дига на реката е прекъсната на разстояние 900-1100 м и са залети съседни терени. На десния бряг в близост до водопровода за с. Елешница реката е отнела част от брега и има опасност от оголване на водопровода.
Река Черна Места от устието на реката до края на община Якоруда е заляла площ с дължина около 18 км и ширина от около 50-60 м. Застрашени са два моста на реката с подкопани устои. Водата е отнесла две масивни постройки в с. Черна Места.
По р. Бяла Места няма щети.
Колеги, това е констатираното от Министерството на околната среда и водите към настоящия момент. Виждате, че пораженията никак не са малки, във връзка с което бих искала да кажа, че ръководството на Министерството на околната среда и водите заедно с експертите прави всичко необходимо като срещи с кметове и представители на други институции, които имат пряко или косвено отношение към темата, така че с експертна и евентуално с финансова помощ чрез предприетото управление на дейностите по опазване на околната среда да бъдем полезни, в това число и нашето министерство. От 9 август започва благотворителна инициатива от служителите за предоставяне на помощ ­ кой с каквото може да помогне на пострадалите семейства в бедстващите райони.
Сега, както споделих в началото на своето експозе, ще се спра на конкретно зададените ми въпроси.
Постъпи въпрос кога за последен път е правен мониторинг. Бих искала да обърна внимание, че Националната система за мониторинг не е еднократен акт, тя е развиваща се система от измерване и създаване на база данни за количеството и качеството на водите. В момента Министерството на околната среда и водите в съответствие с изискванията на Рамковата директива за водите привежда в съответствие системата, т.е. актуализира я и я модернизира. Мониторингът, с тези думи, които казах, искам още веднъж да очертая, че няма начало, няма край, той е един непрекъснат процес.
Във връзка с този въпрос, доколкото разбрах, постъпи един допълнителен, уточняващ, и той е за връзката между мониторинга и същият такъв, който трябва да бъде правен от “Напоителни системи”. Да, така е, наред с Националната система за мониторинг отделните водоползватели в съответствие с условията, заложени в разрешителните, извършват собствен мониторинг, в т.ч. и “Напоителни системи”.
Във връзка с въпроса за проводимостта на реките, както очертах в първия аспект на своето експозе, басейновите дирекции имат единствено и само контролни функции, а задълженията за това са на кметовете и областните управители. Въпреки това аз ще си позволя да потвърдя това, което госпожа Филиз Хюсменова отбеляза, че Министерството на околната среда и водите е предприело, ако бихме могли да ги наречем условно, и превантивни мерки в тази посока, пак подчертавам, без да сме очаквали такова природно явление, което, както беше изразено от някои от говорещите преди мен, се случва веднъж на хиляда години. И въпреки това, удостоверявам и аз още веднъж, че за корекции на реки и дерета нашето министерство чрез финансовите инструменти, с които разполага, е разпределило на 51 населени места сумата от малко над 12 млн. лв. Освен което сме направили възможно, пак подчертавам, според средствата и инструментите, с които разполагаме във финансова посока, да отпуснем средства в размер на 68 млн. 883 хил. лв. за 170 населени места във връзка с канализации и канализационни колектори. Отпуснали сме средства в размер на близо 700 хил. лв. и за съоръжения, регулиращи оттока, в седем населени места. И всичко това ­ на общата стойност от близо 82 млн. лв. Като искам да обърна специално внимание, дано бъда правилно разбрана от всички присъстващи тук и от тези, които не присъстват в залата в момента, че още 30 млн. лв. има неразплатени в тази посока поради неплащане на задълженията на ВиК-тата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо министър, моля да приключвате и да бъдете малко по-експедитивна.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви. Не че настоявам толкова много, но да не излезе, че не съм отговорила на въпросите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие навлязохте в съществената част на Вашите отговори, но преди това обширното Ви експозе загуби вниманието на голяма част от залата.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Ако ми позволите, уважаеми господин председател, да отговаря и на другите въпроси, които ми бяха поставени, и ще дам своите предложения, ако господата народни представители считат, че има нужда от експертна насоченост на темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Следващият въпрос, както аз го възприех, е какво предприе министърът на околната среда и водите, за да не се допуснат нови наводнения. В част от своето експозе аз очертах тази насока. Бих искала да обърна внимание, че това, което би могъл да направи министърът заедно със своите служители, е много ясно подчертано в стария Закон за водите. Пак обръщам внимание, че има и нов такъв и много бих била доволна, ако успеем да го приемем в най-скоро време. И специално внимание да обърна на чл. 142 от същия закон, да го наречем условно стар. Освен което бих искала да кажа, че нашите служители са били в кризисните щабове, водени от областните управители.
Правени са опити също така и за експертно намаляване на високите вълни, като спират други възможни притоци. Във връзка с това има документация, която е публична, може да бъде проверена.
Отговарям и на следващия въпрос в този аспект ­ каква отговорност ще потърся на служителите. В този аспект искам да очертая, че ако бъдат установени нарушения, съответните виновни лица ще бъдат санкционирани според българското законодателство.
И, господин председател, ако ми позволите, след като отговорих, доколкото ми беше възможно на постъпилите въпроси, да ми дадете възможност да си позволя да кажа в най-общ аспект основните причини за създалата се критична ситуация според Министерството на околната среда и водите и предложенията, които ние сме очертали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да сте кратка, защото струва ми се, че времето, което използвахте, надхвърля нормалния отговор на един министър.
 МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Ако прецените, бих могла да спра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както прецените.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Съвсем накратко.
Това, което очертах и в експозето си, наблюдаваните валежи са необичайни за такива краткотрайни периоди, пак казвам, те са с повторяемост един път на хиляда години, необичайността на настъпилото бедствие и неговата минимална вероятност за случване. Другата основна причина е липсата и недоброто състояние на канализационните мрежи, както и липса на скъпоструваща система за ранно предупреждение.
Бих могла да се спра и на още други, но с оглед Вашите насоки, ще се конкретизирам върху предложенията, които ние съвсем отговорно правим в този момент.
Предлагаме за това какви мерки да се предприемат след кризисната ситуация.
Първо, едни съвместни проверки на представители на басейновите дирекции, “Гражданска защита”, “Напоителни системи” и съответната общинска администрация за обследване на техническото експлоатационно състояние на потенциално опасни водни обекти и хидротехнически съоръжения.
Второ, изготвяне на план-график за извършване на подобрителни и ремонтни дейности.
Трето, проверка на проводимостта на речните корита, особено след язовирните стени и набелязване на мерки за почистването им, там където е необходимо.
Четвърто, възстановяване на станциите в държавната опорна хидрологична мрежа.
Пето, разработване на комбинирана система за ранно предупреждение при наводнения и в дългосрочен план.
Шесто, приемане от Народното събрание на новия Закон за водите.
Седмо, нова преоценка на Националната стратегия за управление на водния сектор до 2014 г., която е приета от Министерския съвет през м. март 2005 г., където имаше предложение от Министерството на околната среда и водите ­ не се прие за съжаление ­ да се създаде държавно предприятие на базата на “Язовири и каскади” и “Напоителни системи”, което да реализира единна държавна политика в областта на предпазване от вредното въздействие на водите на територията на цялата страна.
Уважаеми дами и господа народни представители, още веднъж се извинявам за това, че бях по-дългословна, но считах за необходимо, подкрепена и от експерти от Министерството на околната среда и водите, да изложа всичко, което ние до този момент направихме, и да очертая стъпките, които според нас биха били положителни за превенция и за дългосрочно решаване на въпросите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата министър Севлиевски.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Позволявам си да взема думата по една-единствена причина, а тя е, че тази сутрин тук бяха направени доста обидни квалификации към хора, работещи в изпълнителната власт. Аз не бих искал да приема нито една от обидните квалификации да бъдат отнесени към хората, работещи в системата на българската енергетика. През последните четири дни всеки един зает във всяко едно от енергийните предприятия в България изпълняваше своята работа с високо чувство за отговорност и дълг съобразно всички аварийни планове и съобразно всички разпоредби на всички български закони. Хората, които работеха в българската енергетика, допринесоха през последните четири дни щетите от наводненията да бъдат намалени. Само през четирите дни са задържали в управляваните от “Язовири и каскади” язовири около 50 млн. куб. м. вода. Смятам, че всички онези, които бяха в аварийните групи на НЕК, всички, които работеха в електроразпределителните дружества, днес трябва по-скоро да им благодарим, а не да ги обиждаме, защото към днешна дата няма електроенергия само в Долна Малина, където  има авария, която се отстранява, и в един от кварталите на град Ихтиман.
Аз по-скоро използвам възможността да им благодаря и мога да предоставя всяка друга допълнителна информация.
Искам да кажа само, тъй като днес, тази сутрин беше говорено в средствата за масова информация ­ да, има регулирано изпускане от язовир “Кричим” и язовир “Въча”. Има съответните разрешения от областната комисия, което е координирано с “Гражданска защита” и с Министерството на околната среда и горите, за да можем да освободим резервен обем на двата язовира.
Всички знаете, че метеорологичната прогноза към 20 август е отново да има валежи и смятам, че към днешна дата се взимат всички необходими мерки. През последните четири дни мога да кажа, че структурите на Министерството на енергетиката бяха в изключително добра комуникация с всички структури на “Гражданска защита” от регионално до национално ниво с всички областни и общински власти, както и с всичките комисии на госпожа Хюсменова.
Не е вярно и не приемам твърденията, че е имало липса на координация. Вероятно единствената липса, която имаше, беше липсата на координирано взаимодействие със средствата за масова информация и затова вероятно в бъдеще трябва да бъдат взети мерки и трябва да има кризисен център за работа със средствата за масова информация. Благодаря ви много, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Церовски, заповядайте. (Викове от ДСБ: “Е-е-е!”.)
РЕПЛИКА ОТ ДСБ: Пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вярвам, че господин Церовски ще бъде по-кратък от 5 минути.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда много кратък, защото беше много кратък въпросът към мен, зададен от господин Чачев.
По отношение публичната дейност на държавно предприятие “Строителство и възстановяване” ­ това са бившите “Строителни войски”, държавното предприятие е предоставило механизация ­ багери, самосвали и фадроми в шест общини: Враца, Роман, Искър, Челопеч, Пловдив и Нови Искър. Също така то възстановява две училища по искане на местните органи за самоуправление в  Ихтиман и Нови Искър и ремонтира един мост във  Велинград.
Понастоящем има изпратени писма до местните органи за самоуправление и съответните комисии от ръководството на държавното предприятие “Строителство и възстановяване”, с които уведомяваме местните органи за самоуправление и съответните действащи комисии, че при нужда държавното предприятие е готово да откликне в рамките на своите възможности. Това е отговорът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Не виждам други заявки от сектора на правителството в оставка, ето защо преминаваме към т. 5 от проекта за решение.
Давам думата на господин Петър Мутафчиев за изказване от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Моля, другите парламентарни групи да заявят своето желание за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Аз излизам на тази трибуна с едно определено неудобство, защото днес хората очакваха от това изслушване на министър-председателя и кабинета ясно да прозвучи: какви мерки са взети за преодоляването на наводненията, за преодоляването на кризата, в която се намира страната и какви мерки предстои да се вземат, за да бъдат решени техните проблеми. В замяна на това ние чухме едни дълги тиради от страна на българското правителство как всичко е наред и че няма проблеми. Да, но хората продължават да тънат във вода, голяма част от тях са в необитаеми жилища. Хиляди хора са разпределени в училищата и като че ли проблемите не се решават. Инфраструктурата не работи. Отгоре на това ние не получаваме никакви отговори, като народни представители, на въпросите, които зададохме.
Например не се отговори на въпроса: защо през последните 15 години практически почти не е работено за укрепването на бентовете, дигите и всички съоръжения на реките и каналите, така че да не се допусне преливане и наводняване на селата? Нека правителството да не отговаря за последните 15 години, но нека каже за последните 4 години. Или поне какво направи правителството за няколкото месеца, които ни деляха от наводненията в Североизточна България? Какви мерки бяха взети? Какво беше направено по отношение на язовирите и планирането на потоците вода там? За съжаление отговор не се получи.
Не се получи отговор и на още един въпрос: след като некомпетентно бяха отречени и унищожени системите за подготовка на икономиката и населението за работа във военно време и при кризи, защо вече толкова време нямаме закон или след като имаме закон, не бяха подготвени всички тези нормативни документи, които да определят конкретните ангажименти на хората в държавата, които трябва да се справят с кризите? (Реплика от НДСВ.)
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Защото не е Стефан Софиянски.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Защо чак вчера беше създаден Националният кризисен щаб? Създадена ли беше Комисия за възстановяване и подпомагане при кризи, центровете за управление при кризи и т.н., и т.н.?
Всичко това говори за едно, че липсата на координация дойде именно от централната власт, че ако тази координация съществуваше, то тогава пораженията щяха да бъдат много по-малко в цялата страна.
Аз искам да кажа и още нещо. Господин Олимпи Кътев спомена, че “виждате ли, ние бяхме на дигите”. Навремето на един свой генерал, който допуснал пробив на фронта и казал, че “щабът е бил там ­ на фронта, и въпреки това е станал пробивът”, генерал Жуков му отговорил: “Не щабът, а армията трябваше да бъде там!” Не е задължително да стоиш и да гледаш, а трябва да предприемаш конкретни мерки, за да решиш  проблемите на хората.
Днес българските граждани очакваха конкретни отговори от  българското правителство: какви мерки ще се предприемат от страна на държавата за подпомагане на гражданите по възстановяването на техните жилища?
Господин министърът на финансите каза: “Да, ние ще отпуснем средства.” Колко? И на всички граждани ли? Защото това, което обещахте в Североизточна България, не се сбъдна! Парите, които бяха обещани, не бяха дадени. Сега ще бъдат ли дадени? И в какви размери ще бъдат обезщетени? Каква ще е системата, която ще наложите?
Аз искам да Ви попитам и друго: ще бъдат ли обезщетени гражданите, на които беше унищожена селскостопанската продукция, защото всички знаем, че дори тези, които са застраховани, след като е откъсната дига и в Пловдивския край, искам да ви кажа, че там основно селата и селскостопанската продукция са залети от скъсани диги, такива обезщетения не се плащат от страна на застрахователните дружества. Държавата ще поеме ли тези ангажименти или ще чака отново българският народ да съди държавата ­ “Напоителни системи” или “Каскади и язовири”, за да си получи своите обезщетения? Защо не дадохте отговор, уважаеми господа министри, точно на този въпрос?
И още нещо. Какво ще направим хората да влязат в домовете си, защото наближава зимата? Те са настанени в училища. Петнадесети септември наближава и тези училища трябва да се ремонтират. Виждате, че има в момента проблеми в Ихтиман от настанените в училищата хора. Какви мерки предприемате за това?
По инфраструктурата. Напредва времето и аз не мога да се съглася в никакъв случай, господин министър, че Вие, като министър на транспорта ­ аз не съм убеден, че е имало изграден кризисен щаб в министерството, тъй като май само Вие знаете за него, а Вашите подчинени не знаят за него, но да кажете, че един от основните транзитни коридори в страната ще бъде възстановен след шест месеца и “виждате ли, след две години ще бъдат възстановени същите щети, които са нанесени”. Че за две години хората с кирки и лопати направиха Хаинбоаз и построиха Димитровград, а Вие се опитвате с модерна техника и за шест месеца да не можете 100 метра линия да направите! (Шум в залата, ръкопляскания от КБ). За какво става дума?
Още нещо искам да кажа. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Приключвам, господин председателю.
Ясно и категорично трябва да се каже какво искате вие и българският парламент може ли да ви подпомогне. Ако искате да го кажете ­ с конкретни промени в закона, ако е необходимо и финансови, които да ви гласуваме, за да обезщетим българските граждани. И е ясно, че ако не желаете това, вие разчитате друг да свърши работата и вероятно това ще бъде едно бъдещо правителство и искам да ви кажа, че това е отговорът, който българските граждани го знаят!
Проблемите на България могат да бъдат решени само от едно ново политически отговорно правителство, което да бъде сформирано до дни. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, уважаеми министри! Демократи за Силна България си даваме сметка за редкия характер на природното бедствие. Затова се опитахме да насочим изслушването не в популисткото русло на обещания и надежди за пострадалите, както направиха някои наши колеги, а върху начина, по който е длъжна изпълнителната власт да бъде солидарна и полезна на българските граждани. Този начин е предвиден в закона и другите нормативи на страната.
За съжаление днес не чухме отговори на своите въпроси нито от премиера, нито от министрите в оставка. От изказванията им на днешното изслушване Парламентарната група на Демократи за Силна България прави следните изводи.
По отношение на управлението на кризата. Министър-председателят в оставка господин Симеон Сакскобургготски не е управлявал кризата, като не е създал необходимите по закон органи и не е утвърдил нужните планове за действие. Вследствие на това той и министрите в оставка не са събирали и анализирали цялата информация, не са координирали и организирали действията на всички власти, не са ръководили действията на държавните органи, не са управлявали използването на държавните ресурси по предвидения от закона начин и не са упражнили контрол. По този начин премиерът и извиканите на изслушването министри в оставка са проявили престъпно бездействие по отношение на управлението на кризата.
В частност по отношение на предотвратяването на кризата, превенцията. Министрите в оставка Арсенова, Кабил и Хюсменова са проявили престъпна безстопанственост по отношение задълженията си като министри на Република България. В качеството си на длъжностни лица не са извършили действия, които е следвало да извършат по силата на закона и нормативните актове на страната, вследствие на което са причинили огромни щети на българските граждани и държавата.
По отношение на преодоляването на щетите от наводненията. Министър-председателят и министрите в оставка са предвидили определени средства, но не могат да гарантират, че те няма да преминат през обръча от подставени фирми на ДПС и че ще достигнат до пострадалите български граждани.
Политическите партии ­ НДСВ и ДПС, и техните председатели ­ господата Сакскобургготски и Доган, носят цялата политическа отговорност за безпомощното състояние на българската държава по време на кризата, предизвикана от наводненията. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри в оставка, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи изслуша с интерес и поставените въпроси, и дадените отговори по най-актуалната тема за България днес, както и направените изявления до този момент от представители на отделните парламентарни групи.
Нашите наблюдения, които имахме по време на самата криза, а и изслушванията във временната комисия, и констатациите, които направихме по време на самата криза от личните си наблюдения и от работата на комисията, всъщност днес се потвърдиха и от въпросите, и от отговорите.
Кои бяха тенденциите във въпросите? Днес в българския парламент основната тенденция беше въпросът за отговорността. Това е съвсем нормално и съвсем резонно. В този парламент трябва да се търси отговорност за действията или бездействията на изпълнителната власт в рамките на парламентарния контрол ­ едно от основните конституционни правомощия на българския парламент. Аз обаче искам да кажа, че от отговорите, които получихме, се затвърди дълбокото ни убеждение, че отговорността не е имагинерно понятие. Отговорността е конкретно понятие. Когато се стига дотам да търсим конкретна отговорност, конкретни действия или бездействия, преди това се минава през доказване на определено виновно поведение или виновно бездействие.
От отговора на някои от министрите, особено от отговора на министър Кабил, на мен ми стана ясно, че днес в българския парламент въпросът за вината и отговорността беше отново политизиран. Беше политизиран пред очите на българските граждани, някои от които вероятно ни гледат до кръста във вода. Изобщо не е популистко днес от тази трибуна ние да кажем, че основният въпрос, който трябва да бъде решен, е въпросът с ликвидиране на щетите, с ликвидиране на последствията, без да бягаме от отговорността, без да пренебрегваме процедурите по търсене на конкретната вина. Защото има неща, които трябва да бъдат извършени днес, има неща, които могат да бъдат извършени утре. И днес ние трябваше да кажем пред българските граждани именно това ­ как по най-бързия начин българският парламент, разбира се, и изпълнителната власт, ще застанем зад техните грижи, зад техните проблеми, зад ликвидирането на тези тежки последствия.
Много съм доволен, че чух министъра на финансите господин Милен Велчев да казва, че държавата ще застане с целия си ресурс зад грижите на хората. Страшно ми се иска и българският парламент да го каже.
Доколкото това зависи от Движението за права и свободи ­ да, ние ще направим така, казвам го за всички български граждани, че държавата да застане с целия си ресурс зад техните нужди, зад техните грижи, зад компенсирането на всичко онова, което те претърпяха. Движението за права и свободи няма да бяга от никаква отговорност. Движението за права и свободи споделя отговорностите на властта през последните четири години, защото е коалиционен партньор. Движението за права и свободи носи отговорностите на министрите в ресорите, в които те работят. Техният отчет днес тук е доказателство за това, че ние носим отговорността и ще я носим пред българския народ, пред българския парламент, пред всички институции, пред които трябва да се носи.
Защото аз видях с очите си как работи министър Хюсменова. Защото аз видях след това как тя беше питана в нашата Временна комисия за щетите, как беше питана в парламента и в медиите защо не е обявила криза и след това се разбра, че тези правомощия не са нейни, а са на министър-председателя.
Доволен съм и от отговора, който даде министър-председателят, съвсем скромно в негов стил. На въпроса: защо не е обявил криза, той каза: да, може и да сбърках, но исках да работим, а не да правим заседания. (Оживление в залата.) Това е неговият отговор на въпроса. Ние питахме и той ни даде отговор на въпроса. Какво има да се чудим. Оттук нататък са изводите ­ и за нормативната база, и за документите.
Междувпрочем, ако бяхте по местата, където фактически бушуваше бедствието, щяхте да видите, че всички служби действат много професионално и много всеотдайно. Онова, което липсва, е координация. Факт е, че липсваше координация.
В заключение искам да кажа, че държавата в този момент наистина има финансовите възможности, няма да отварям темата за излишъка, за бюджетното планиране, може би това е един допълнителен разговор, няма да отварям темата за споразумението с фонда, защото смятам, че фондът ще ни разбере, когато става въпрос да компенсираме българските граждани. Да не забравяме, че всъщност основната част от наводненията станаха в селата и в малките градове, където българинът има една къщичка, едно имущество и животинките, които са в двора му. Тези хора загубиха всичко ­ плода на труда на целия си живот. Трябва да им кажем ясно, че ще ги компенсираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! За втори път ви изслушваме по един и същи проблем и, дай Боже, да е за последно. За последно в смисъл както министрите, така и потопите.
Ние от дебата не разбрахме почти нищо. (Смях в ДСБ.)
Първо, не разбрахме как ще се управляват водните ресурси в Република България ­ дали ще продължава да има такова безотговорно отношение, каквото е в момента ­ водните ресурси да бъдат разпределени в няколко ресорни министерства ­ Министерство на земеделието, Министерство на екологията, Министерство на енергетиката, Министерство на регионалното развитие и в крайна сметка да няма един принципал, който да носи ясна отговорност.
Както знаете, до 1947 г. е имало една институция, която е управлявала водните ресурси и ако министърът на екологията направи справка, ще разбере, че нейният колега далеч по-добре се е справял в този период.
Много е важно да се знае, че огромна част от хората, които са потърпевши от бедствието, не слушат това, което става в пленарната зала в продължение на няколко часа, защото нямат нито ток, нито възможност да слушат ретроспекции, констатации, анализи, от които не става ясно какви мерки точно ще бъдат предприети.
Също така не е ясно след толкова часа как ще облекчим хората от досадните бюрократични процедури по оценка на нанесените щети. Също така не стана ясно кой все пак е виновен и Министерският съвет може ли да назове конкретни лица, които носят тази отговорност, защото, междупрочем, всички тези документи, които са дошли от нашите избиратели, ние от Парламентарната група на ОДС ще ги внесем още тази седмица във Върховната касационна прокуратура.
Не стана ясно и дали лобито на застрахователите в Министерския съвет не е спряло Министерския съвет да приеме решение и да обяви криза в цялата страна.
Също така не стана ясно защо председателят на парламента не пожела да разпредели внесения законопроект от Обединените демократични сили, за да може чрез него наистина да започне решаването на проблемите без да се отлагат във времето.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Няма комисии!
ЯНЕ ЯНЕВ: Това няма никакво значение. Както избрахме много комисии, така можеше да изберем поредната нова комисия. Това не може да бъде оправдание.
И последното, което е много важно по отношение на земеделските производители и по отношение на министъра на земеделието и най-вече за “Напоителни системи” ­ чухме цифри, които са страшни. Направени са 1 млн. дка отводнения и канализации. Правителството на БЗНС през 1919-1923 г. е отводнило половината Дунавска равнина и всичко това е било за по-малко от 700 хил. дка. Какви са тези цифри, не знам като ги споменавате дали си давате сметка какво точно говорите?
Що се касае до управлението на “Напоителни системи”, бих искал да ви напомня, че това е една напълно ненужна държавна фирма, която трябва да бъде ликвидирана още в първите дни на новото правителство, защото се превърна в черна каса на няколко поредни правителства. Тази фирма наистина дава възможност, ако проследите да видите, че примерно две трети от обектите, които са изпълнени от фонд “Хидромелиорации” и от нея, са в Кърджалийския регион, ако видите част от проектите, че са изпълнени и от брата на предишния Ваш колега, всичко ще Ви стане ясно ­ къде са отишли тези средства.
Господин Цонев накрая не разбрах в качеството си на какъв се явява ­ дали на кандидат-министър или нещо като адвокат на правителството, все пак той няколко дни проглуши ушите на българския народ, че имало пари.
Кажете, господин Цонев, тези пари кой ще ги разпределя и дали първостепенен разпоредител ще бъде Министерският съвет или общините, както трябва да бъде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Господин председател, уважаеми колеги! Виждам, че явно не представлява кой знае колко голям интерес и за самите нас какво ще ни докладват министрите, тъй като отговорът беше предварително ясен ­ че, едва ли не, всичко в държавата е наред.
От това, което чух, най-голямо впечатление ми направи изказването на министър Велчев, в което той каза, че са отпуснати средства за преодоляване на катастрофата, а никой от министрите преди това не каза, че има катастрофа. Говорехме за кризи, за решаване на дадени проблеми и излезе едва ли не, че всички сме си свършили брилянтно работата. Факт е обаче, че два милиона хора в момента са пострадали и това означава, че правителството не си е свършило работата.
Аз специално не чух нито един задоволителен отговор нито от министър Хюсменова, нито от министър Арсенова по отношение на превантивните мерки, които те са предприели в порядъка на време от два-три месеца, когато се случиха наводненията първо в Северна България, в момента в Западна България. Тогава ги попитах: ако, не дай си Боже, се случи ново, как ще се предпазим от него, не получих ясен отговор.
Другото, което не чухме като нормален отговор, е какви са мерките, какви са механизмите оттук нататък да бъдат обезщетени тези хора, които в момента не знам дали ни гледат и слушат, но със сигурност ни теглят по една майна и няма какво да се лъжем в това.
Що се отнася до изявлението на господин министър-председателя, че днес тук разиграваме и черпим политически дивиденти от трагедията на хората, които са под водата ­ не знам дали някой черпи политически дивиденти, но мисля, че най-важното нещо, което в момента направихме всички ние с въпросите, които зададохме в началото, беше следното: попитахме изпълнителната власт дали си и свършила работата. Тя ни отговори, че си я е свършила. Въпросът е обаче, че нито ние, нито хората сме доволни от тези отговори, най-вече хората, защото казват и усещат, че газят във водата и не знаят какво ще се случи по-нататък, а отговорът е прост: че не сме си свършили работата и дайте да се стягаме да я свършим по-бързо! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Започнаха да оредяват хората, които станаха причина България да потъне във вода! Къде е вашият пастир, уважаеми министри?
Какво чухме от  словото на господин премиера? Едно признание с половин уста, че ето, видите ли, бил сбъркал! В края на мандата ние станахме свидетели на нещо удивително ­ една царска уста да произнесе думата “сбърках”.
Но веднага след това следва упрекът към народните представители, които са оправомощени и овластени от българските избиратели да дирят сметка на изпълнителната власт, та веднага след това последва укор от премиера, че видите ли, ние с нашите въпроси и критики търсим да извлечем политически дивиденти.
За какви политически дивиденти става дума тук, почти винаги отсъстващ господин министър-председателю, когато България е потънала в поредното наводнение? Когато стотици хиляди българи са останали без дом, без имущество, без така нужната за хората в селата селскостопанска продукция?
Междувпрочем, обвинението в извличане на политически дивиденти е патент на кабинета Кобургготски, защото преди един месец, когато 230 хил. раковоболни няколко пъти правиха опит да се срещнат с господин министъра на здравеопазването, той ги обвини ­ тези болни от най-тежката човешка болест, които отидоха да питат защо девет месеца нямат лекарства, той ги обвини, че те също извличат политически дивиденти!
Аз споделям мнението на колегите, които се изказваха преди мен, че не получихме отговор на почти нито един въпрос. Получихме мънкане, разсъждения по темата, високопарни отчети. Стиска ли ви, господа министри, да отидете там, в наводнените територии, в наводнените ни села и да говорите по този високопарен начин? Уверявам ви, че ще ви изгонят и че вероятно ще ви замерят с човешко недоволство.
Аз не получих отговор на една много важна реплика на един знаков заместник-министър Любомир Дацов, който е казал, че няма да се даде нито стотинка за пострадалите, че Министерството на финансите няма да даде нито стотинка за пострадалите, тъй като кметовете имат десетки милиони излишни в общинските каси. Отново призовавам българските кметове да подирят отговорност за тази нагла лъжа на заместник-министъра Дацов. Защото всички ние обикаляме по районите и знаем колко са бедни българските общини!
Има нещо също много любопитно. Чешкото правителство изпрати хуманитарна помощ на България веднага след като България стана жертва на наводнението. Чак един или два дена след това нашият тъй-уважаван министър-председател, слава на Господа вече в оставка, благоволи да събере Министерския съвет на извънредно заседание. Значи от чужбина признават, че България е в криза, в беда, а Министерският съвет чак на другия ден благоволява да реагира и да чуе за хорската болка и драма!
Без отговор останаха наистина десетки въпроси. Защо не бяха разчистени коритата на реките? Четири години имахте време, господа! Преди две-три години цяла Европа потъна в наводнения. Очакваше се, нормално е тази съдба да сполети и България. Какви превантивни мерки взехте, след като Европа беше удавена в наводнения? Защо не се укрепиха дигите, защо не бяха почистени клапите на язовирите?
И отново стигаме до този безпрецедентен цинизъм на управлението Кобургготски. С лека ръка, водено единствено от политическия и партиен егоизъм, бяха пръснати 340 млн. лв. за така наречените инвестиционни проекти. Цитирах ви част от тези проекти. Направена беседка в някакво село, без да се укрепи мостът на това село, сега този мост е отнесен от водите! Кой министър ще отговаря за това сега?! Кой ще отговаря за така ненужните беседки и къщички, и за чешмичките, с които осеяхте цяла България?! Срещу 340 пръснати милиона се отпускат 170 милиона!
И господин министърът на финансите казва: “Ще се отпускат постепенно.” Ами кажете го на хората, които нямат домове ­ над 10 хил. души нямат домове! Идете и им кажете, че постепенно, на час по лъжичка ще им давате! Никой досега не пое ангажимент да каже какво ще се направи със стотиците хиляди българи, които останаха без жилища! Никой не каза! Никой не каза как ще бъдат обезщетени хората заради съсипаната селскостопанска продукция! Напротив, стигна се до цинизма министри да укоряват безхаберните българи защо не си били застраховали къщите и селскостопанската продукция! А на вас известно ли ви е, че хората нямат пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви изтече, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Чакайте реакция от хората! (Ръкопляскания от КА и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Господин председателю, уважаеми министри, уважаеми колеги! Аз няма да споделя фалшивия патос на колежката ни Стела Банкова, защото действително чуваме либрето на една опера в продължение на много месеци и тя започва да омръзва.
Трябва да се отнасяме сериозно с бедствието, което действително връхлетя България. Но при преодоляването на това бедствие, наречете го бедствие или криза, защото кризата е по-широкото понятие, ние действително трябва да се отнасяме професионално към този въпрос и да оценим съвкупността от работата, усилията на стотици и хиляди хора от различни служби, които действително положиха огромни усилия, работиха денонощно за преодоляване на последиците от тази криза. Те работиха, за да спасят живота, здравето на много хора. И това се случи на много места ­ в Софийска, в Пазарджишка, в Пловдивска област.
Защото, когато ние седим тук и сочим обвинително с пръст, госпожо Банкова, предполагам, че ще Ви е интересно да чуете това, но Вие предпочитате да говорите по телефона, радвайки се на думите, които сте казали на цяла България, когато сочим обвинително конкретния министър, трябва да знаем, че това е споделена отговорност на много служби и на много хора ­ на Гражданска защита, на Противопожарна опасност, на няколко души, които действително рискуваха живота си.
Какво стана в случая? Обвиняваме правителството, че не било обявило криза и че не се било събрало на специално заседание. Уважаеми дами и господа, правителството през цялото време работеше за преодоляване на кризата. Лично министър-председателят беше при хората в най-застрашените райони. Лично министър-председателят мина по моста, който секунди след това рухна, именно за да може да помогне лично на хората. Главният секретар на МВР се погрижи журналистите да бъдат спасени с бронетранспортьор. Защо трябва да игнорираме всичко това, което беше направено? В края на краищата ние сме българи и трябва да се гордеем с усилията на нашите институции и на хората, които действително рискуваха живота си.
Не били създадени кризисни щабове! Нищо подобно! Всъщност, тези кризисни щабове бяха постоянните комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. А това е така, защото сроковете по подзаконовата уредба на Закона за управление при кризи още не са изтекли. Защото всеки закон има инструментариум за неговото приемане. И този инструментариум изисква определено време.
Единствено колегата Лютви Местан каза тук, че това време действително не е изтекло. А един закон трябва да се прилага с един годен инструментариум така, че той да бъде полезен за обществото.
Аз се надявам, че следващото правителство ще направи необходимото в тези срокове да се справи с приемането на този инструментариум, но така или иначе институциите работиха и то работиха усилено на базата на съществуващите комисии, защото това беше администрация, която съществуваше и която през цялото време положи неимоверни усилия за преодоляването на последиците от кризата.
Пред мен имам един отчет и ще ви го кажа с няколко думи, стига да имам малко време...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате минута и половина, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Какво беше направено с кризата в моя избирателен район, в Пловдив? Както знаете, Марица беше на път да прелее, но Марица не преля! Не преля, защото областният управител девет месеца преди кризата беше почистил устието, беше почистил коритото на реката. Това се случи, защото имаше инициатива това да бъде направено, да се кандидатства пред Гражданска защита, да се защити проект и да се направи нещо. (Шум и реплики от КБ.)
Защото това е споделена отговорност. Колеги отляво, вие се усмихвате, но голяма част от кметовете са именно ваши кметове, трябва да поемете отговорността да почистят устията, да почистят коритата на реките, да почистят канализационната мрежа, тоест да подготвят цялата инфраструктура за едно подобно бедствие. За съжаление на някои места това не беше свършено. Там, където беше свършено, кризата беше преодоляна.
На последно място, искам да ви кажа, че действително става дума за отговорност. И тази отговорност трябва да бъде поета от съответните лица. Там, където определени служителите не са си свършили работата, те трябва да понесат своята отговорност, независимо от различни партийни чадъри, които могат да им бъдат поставени. Ние искаме всеки да понесе своята отговорност. Но тази отговорност трябва да бъде конкретна и справедлива. Трябва да има справедливост за всички и милост за хората, които са пострадали от това бедствие. Именно заради това ние всички заедно трябва да се обърнем с лице към бедствието, да бъдем солидарни, а не тук да размахваме партийни лозунги и изрази, които сме слушали от месеци насам от едни и същи лица. Тази солидарност ни е необходима, за да можем утре да се изправим срещу по-опасни и бъдещи кризи, които може би очакват нашата страна. Солидарност е необходима и разбиране за общото действие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Дончев. 
С това се изчерпва и т. 5 от нашите процедурни правила, уважаеми дами и господа, а с това и работата ни по точка първа от дневния ред на нашата програма за седмицата.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ЩЕТИТЕ, НАНЕСЕНИ ОТ НАВОДНЕНИЯТА, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПРОЛИВНИ ДЪЖДОВЕ ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ ЮНИ И ЮЛИ 2005 Г., НА ОБЩЕСТВЕНИ И ЧАСТНИ СГРАДИ, ПЪТНА И ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЗЕМЕДЕЛСКАТА РЕКОЛТА И ДРУГИ, КАКТО И ДА ПРЕДЛОЖИ МЕРКИ ЗА ТЯХНОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ.
Има постъпил проект за решение за изменение и допълнение на решението на Народното събрание.
Давам думата на господин Йордан Цонев да представи проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в края на работния ден ще се опитам да бъда кратък.
Знаете, че временната комисия беше създадена от българския парламент за преодоляване на щетите и набелязване на мерки за преодоляване на щетите от наводненията, които вече наричаме първата вълна, тъй като, за съжаление, имаше и втора такава, поради която се проведе и днешното изслушване. Във връзка с това на свикания от председателя Председателски съвет се взе решение ние да предложим на парламента един нов мандат на тази комисия ­ увеличаване на нейния състав и известно конкретизиране на правомощията и функциите, които възникват във връзка с това, което парламентът иска да бъде извършено по ликвидиране на последиците, по законодателството, по финансирането и т.н., разбира се в рамките на правомощията на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да изчетете текста на решението, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Решението за създаване на Временна комисия за проучване на щетите, нанесени от наводненията, предизвикани от проливните дъждове през месеците юни и юли 2005 г., на обществени и частни сгради, пътна и железопътна инфраструктура, земеделската реколта и др., както и да предложи мерки за тяхното преодоляване
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. В заглавието на решението думите “Временна комисия за проучване на щетите, нанесени от наводненията, предизвикани от проливните дъждове през месеците юни и юли 2005 г., на обществени и частни сгради, пътна и железопътна инфраструктура, земеделската реколта и други, както и да предложи мерки за тяхното преодоляване” се заменят с “Временна комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи”.
2. В т. 1, изречение първо, думите “Временна комисия за проучване на щетите, нанесени от наводненията, предизвикани от проливните дъждове през месеците юни и юли 2005 г., на обществени и частни сгради, пътна и железопътна инфраструктура, земеделската реколта и други, както и да предложи мерки за тяхното преодоляване” се заменят с “Временна комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи”, а изречение второ се заличава.
3. Създава се нова т. 2:
“2. Комисията:
а) да контролира извършването на оценката на щетите, причинени от наводненията;
б) да предложи механизъм за финансиране на ликвидиране на щетите и за ефективен контрол по изпълнението му;
в) да проучи и направи оценка на дейността на правителството по осигуряване на действията при кризи и по възстановяване и подпомагане при кризи;
г) да направи експертна оценка на съществуващата нормативна база, която регламентира действията на всички държавни органи при управление при кризи;
д) да предложи пакет от мерки за усъвършенстване на модела на действие на държавните органи при действия при кризи.”
4. Досегашната т. 2 става т. 3 и в нея думите “в едномесечен срок” се заменят с “до 30 октомври 2005 г.”.
5. Досегашната т. 3 става т. 4.
6. Създава се т. 5:
“5. Попълва състава на Временната комисия с по един представител от ръководството на всяка парламентарна група, както следва:”
Тук трябва да изчетете предложенията, господин председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Както чухте, уважаеми колеги, предлагат се шест промени в наименованието и мандата на комисията. Молбата ми е парламентарните групи да предложат свои представители за попълване на състава на комисията, както предвижда новата т. 5 с по един представител от ръководството на всяка парламентарна група.
Получил съм предложения от Парламентарната група на Коалиция за България и Парламентарната група на Българския народен съюз. Моля от другите парламентарни групи да представят своите предложения.
Имате ли коментари и забележки по текста на проекторешението?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно е, че в стремежа да бъдем адекватни с нашата позиция по създадената обстановка се предлагат въпросните изменения във функциите на комисията, но на мен ми се струва, че малко по-внимателно трябва да вникнем в това, което се предлага.
На първо място, дали това, което се предлага, е функция на Народното събрание.
Какво означава предложението в т. 2 комисията “да контролира извършването оценката на щетите, причинени от наводненията”? Някакъв вътрешноведомствен контрол, някакво аташе от Народното събрание към всяка една от комисиите? Какво означава това? Контролен орган на някоя институция? Как ще ги контролираме? Ще назначим счетоводители, ще назначим специалисти по водата, по дълбочината на тинята и т.н.? Сигурно тук тези неудачни примери могат да бъдат изброени до безкрай. Но важното е, че това не е във функцията на законодателния орган Народно събрание.
Буква “в”: “да предложи механизъм за финансиране на ликвидирането на щетите и за ефективен контрол по изпълнението му”. Какво имаме предвид? Предложение до Министерство на финансите, предложение до Министерски съвет? В крайна сметка, когато правим едно предложение, трябва да изхождаме от функцията на всеки един от органите. Ние да проконтролираме оторизираните органи, какъвто беше предметът на нашата днешна дейност, е едно, но да говорим за това ние да създаваме механизъм за финансирането, на мен лично не ми е ясно за какво говорим.
Очевидно е, че едно е да говорим за нормативна база, друго е да говорим за създаване на механизми за контрол. Механизмите за контрол са тези, които са предоставени на Народното събрание. По начина, по който е изписано, излиза, че Народното събрание трябва да създаде свои органи, които да подменят органите на изпълнителната власт, да се получи едно двувластие и оттам нататък да се размие отговорността на всеки един от органите.
Какво означава да се направи експертна оценка на съществуващата нормативна база? Ще се обърнем към някаква комисия, създадена свише, която да бъде от свръхексперти? Кои ще бъдат свръхекспертите, чиято воля ще доминира над волята на народното представителство? Дали господин Близнашки ще ни помогне в това отношение, като ни посочи хора от университета, дали от Висшия адвокатски съвет или от която и да е институция, която има отношение към законността в тази държава? Но експертна оценка, която да бъде вън от волята на Народното събрание, не съществува. То е просто един правов и от всяка една гледна точка абсурд.
Предложението за мерки за усъвършенстване модела на действие може да бъде резултат на едни констатации и да бъдат предложени на съответните органи, но не могат да бъдат еднозначно вземани от Народното събрание.
Да обобщя: всичко това, което е предложено, излиза вън от функциите на народното представителство, отива във функциите на друг държавен орган и е вън от взаимоотношенията между тези два органа ­ законодателната и изпълнителната власт, така както са разписани в Конституцията и във всички закони на държавата. С оглед на това аз считам, че не могат да бъдат подкрепени тези изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Ралчев, само един уточняващ въпрос: Вие ще внесете ли други редакции на тези точки или бихте желали те да бъдат гласувани отделно?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
От казаното дотук от мен става ясно, че не става въпрос за редакционни несъгласия, а за принципни такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Престижът на Народното събрание определено се руши, когато то създава впечатлението, че прелива от пусто в празно, а най-вече тогава, когато предлага нелепости.
Ние, разбира се, няма да създаваме обструкции по отношение на тази комисия. Съобщихме своето становище по отношение на ползата от нея, тя клони към нула ­ още навремето, когато беше създадена. Предложихме ви и ако наистина искате да свършите нещо, имайте добрината ­ запознайте се със Законопроекта за пълно  обезщетяване на пострадалите от тези наводнения и дайте наистина да направим нещо реално за тези хора и да върнем живота им към нормалното. Тези хора, които са изтръгнати от корен, заслужават някой да им помогне да бъдат поставени обратно в руслото на нормалния си живот. Това не помага и при все това, понеже не искаме да бъдем обструкционисти, ние вероятно бихме гласували и даже бихме пратили още един представител в тази комисия ­ все пак да върви нещо, но при положение, че от нея отпаднат очевидните нелепости.
Това, което господин Ралчев описа и под което аз с удоволствие бих се подписал, е съвършено вярно, но става въпрос, че част от тези правомощия даже не се подават на редакционна корекция.
“Да контролира извършването на оценката на щетите, причинени от наводненията” е нелепо. Дори да бихте се противопоставили на онова, което предлагаме в законопроекта си ­ тази оценка да се извършва по места на ниво общини, дори да бихте се противопоставили на това и да бихте тръгнали по изпитания централистичен маниер, който води в крайна сметка до окрадване на парите, за които става дума, дори тогава пак комисията няма да може да осъществи такъв контрол, понеже това не влиза в нейните функции.
Що се отнася до върховната нелепост на точка “г” ­ “да направи експертна оценка на съществуващата нормативна база” ­ дами и господа, това е смешно. В какво си качество тя ще направи експертна оценка? Нали тази комисия ще се състои от депутати, те не могат да бъдат в качеството си на експерти, колкото и да са умни и знаещи ­ те са тук в качеството си на депутати. Защо трябва да гласуваме нелепости, да се излагаме пред българската нация и после много да се чудим защо тя смята, че парламентът не заслужава голямо доверие.
Затова аз ви моля: подложете тези два абсолютно нелепи пункта на гласуване с оглед на тяхното отпадане ­ поне да няма такъв резил в този текст и оттам нататък апелирам отново към народното представителство: нека да се концентрираме върху извършването на някакво реално действие, което по реален начин да повлияе на живота на тези хора, който е разтърсен. Ние си седим в залата и някак си сме о’кей ­ тези хора нямат покрив над главата си, храната на тези хора е отишла, тези хора нямат къде да се преоблекат, понеже дрехите им са отнесени. Разбирате ли за какво става дума или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю! Временната комисия проведе две заседания, вчера беше второто и на вниманието ни беше предложен този текст. И на двете заседания изразих становище, че задължително народното представителство трябва да бъде в час с тази тема, но не бива да изземва функциите на изпълнителната власт и не бива тази намеса, макар че може би се ръководи от най-добри чувства, от най-добри стремежи да се помогне, да се покаже на пострадалите хора, че народните представители са заинтересовани, да се превърне в една спирачка. Има такава опасност. Действително текстовете, които ни се предлагат днес за гласуване, според мен не са ясни, не са конкретни, подвеждащи са и могат да объркат доста неща.
Бих помолил председателя на комисията ­ уважавания от мен господин Цонев ­ да преразгледаме наново тези текстове, да ги внесем по-ясно, по-конкретно и да има съгласие на целия парламент. Не бива в такъв тежък и критичен момент парламентът да е разделен с неясно формулирани задачи.
В подкрепа на моите думи искам да кажа от вчера до днес какво се случи. Съжалявам, че министър Хюсменова тръгна, но аз веднага ще я уведомя след нашето заседание. Вчера на заседанието на постоянната Комисия за бедствия и аварии се взе решение 10 млн. лв. да бъдат разпределени на общините, обявили бедствено положение и на някои други допълнително, които са пострадали, но не са обявили бедствено положение. Взе се решение там, където има готовност, да се построят дървени сглобяеми къщи ­ цитира се конкретно Елин Пелин. Днешното решение на чиновниците от тази комисия е съвсем друго. Те просто са си решили нещо друго, въпреки че ги предупредих да не го правят така. Имаше взето решение на Комисията по бедствия и аварии, те днес са си направили преразпределение. Извинявайте, това са авансови суми, които се  дават на общините още от днес да започнат да работят. Те правят каквото си искат. Същото го направиха и на предишното заседание, господин Цонев ­ същото, документирано, с госпожа Хюсменова коментирахме защо го правят така ­ ами те така са го решили, и то определени лица. Извинявайте, ако помагаме, да помагаме ­ ако вършим някакви други неща, аз не искам да участвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми дами и господа, уважаеми  господин председател на Народното събрание! Аз нямаше да се изказвам, но бях провокиран от изказванията на преждеговорившите и останах озадачен от това, че в резултат на толкова часовите дебати, в които всички ние изразихме загрижеността относно бедственото положение, в което изпадна голяма част от нашата страна, стотици хиляди български граждани, огромния обем щети и поражения, които бяха претърпени, и когато в края на този дебат се предлага един вариант на решение, с което Народното събрание да се ангажира още по-ясно и категорично да използва целия си наличен ресурс за влияние и за съдействие за решаването на тези проблеми, сега ние излизаме тук, от тази трибуна, с предложения ­ видите ли, заради “редакционни” несъвършенства на текста дайте да отложим решаването на целия проблем, дайте да преразгледаме, дайте да видим и т.н., тоест дайте да избягаме от отговорността, дайте да прехвърлим топката и в края на краищата отново нещата да се размият, след като всички тук говорихме, че са необходими спешни мерки, ангажираност на всички институции и най-вече на върховния орган ­ Народно събрание, който има задачата, на първо място, освен да законодателства, и да контролира изпълнителната власт при прилагането на нормативната база.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Точно това правим.
ЧЕТИН КАЗАК: Точка “а”, господин Ралчев, изпълнява точно тази функция на Народното събрание ­ да контролира изпълнителната власт при оценяването на щетите, за да не се допуснат такива изкривявания, за които господин Олимпи Кътев спомена преди малко и при споменаването им си противоречи на тезата, която преди това защити ­ от една страна, дайте Народното събрание да не се намесва, а, от друга страна ­ ама защо чиновниците си позволявали да правят неща, за които никой не ги е оправомощил. Именно за да не допускаме чиновниците да правят на своя глава неща, за които никой не ги е оправомощил, неща, които са в разрез с решението на отговорни институции, каквито са Народното събрание и правителството, Народното събрание трябва да поеме нещата по-ясно и категорично в свои ръце в този решителен момент.
По втората забележка, която повдигна господин Филип Димитров. Господин Димитров, Народното събрание е съставено от 240 народни представители, всеки един от които има своята квалификация, образование и т.н. Разбира се, не всеки народен представител е експерт по всичко, но, слава Богу, има достатъчно експерти в различните области. Освен това Народното събрание разполага с администрация, с експерти към съответните комисии. Народното събрание може да привлича и външни експерти. Това неведнъж и два пъти е било факт в предишни негови заседания, в предишни легислатури, така че няма никакъв проблем Народното събрание и излъчената от него комисия да направи ­ наречете я както щете ­ експертна или я наречете само оценка, но така или иначе тази комисия, която е излъчена, е в състояние да направи оценка на съществуващата нормативна база и да предложи адекватни механизми за оптимизация, за подобряване на тази нормативна база, за да се избегнат проблемите, на които станахме  свидетели.
Мисля, че Народното събрание трябва да направи това, за да съдейства за решаването на този проблем. Аргументът, че видите ли, ние изземваме функциите на други органи, е несъстоятелен, тъй като Народното събрание е върховният орган. Той има правото да контролира решаването на проблемите на страната от страна на всички останали институции. Фактът, че някои хора се противопоставят в разрез на подписа на техни колеги от собствената им парламентарна група показва, че те се опитват елегантно да се измъкнат от решаването на тези проблеми, въпреки че преди това са декларирали пълна съпричастност и тревога с проблемите на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За реплика има думата господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ):  Уважаеми господин председател! Уважаеми колега, не знам доколко сте запознат с проблематиката на Комисията по бедствия и аварии. Ако сте запознат малко от малко, Вие сам ще бъдете убеден, че това, което се предлага да се прави точно под тази формулировка, е неправилно и ще ни вкара в големи беди. Само вчера в комисията са вкарани 1106 преписки в огромни кашони със снимки, с документи. Кметовете, които са тук, а и бившите областни управители знаят каква документация представлява една преписка.
Моля да ми обясните с какви сили и с какви експерти нашата комисия ще извърши проверка на тези документи, за да каже точни ли са или не?!
И още нещо. В държавата съществуват органи на изпълнителната власт. Първо ­ министърът на бедствията и авариите. Второ ­ Постоянната комисия по бедствия и аварии. Трето ­ областните управители. Четвърто ­ местна власт ­ кметове. Цялата информация, която стига най-горе, минава през всички комисии. Правят се проверки. И областната администрация ходи на проверки, и централната комисия. Колко още проверки трябва да правим?! Не вярваме ли на документите, които досега са функционирали, че още веднъж трябва да забавим нещата с месеци?! Вие представяте ли си ­ само вчерашният ден има 1106 преписки! Кой е този орган, който сега ще се създаде и ще ходи да ги провери?! Нека да се проверяват и впоследствие, и преди това от съответните органи, но това значи ­ и вчера го казах на господин Цонев ­ блокаж на комисията. Разберете го. Нямам никакви други намерения. Имам най-добри чувства да помогнем на хората, но не по този начин. Нека нещата да са ясни. Благодаря.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Наистина ние изгубихме цяла сутрин да се упражняваме в речовитост и да демонстрираме загриженост към хората. Обединени демократични сили предупреди преди седмици за това кризисно състояние. Тогава не се приемаше. Радвам се, че най-после всички сме на едно мнение ­ че в България има криза. Но понеже искаме да решим проблемите на хората, ние внесохме законопроект. Учудвам се защо няма желание да бъде разпределен за разглеждане, а отново ще създаваме една централизирана комисия, която няма силите и кадрите да направи това. В този законопроект ясно се каза, че проблемите ще се решат от общините, където ще се направят комисии от пет човека, а не някаква централна комисия, която няма да може да свърши нищо поради липса на щат, взаимодействие и т.н.
Така че нека да се обърнем с лице към проблемите. Моля, наистина ви умолявам, нека да се разгледа този законопроект, защото това не е някой да си пише точки. Хората са в много лошо състояние. Искаме ли да им решим проблемите или искаме пак да си вършим своите парламентарни игри?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че след днешния четири часа и половина дебат, който беше посветен изцяло на принципите на парламентарния контрол върху дейността на правителството при създадената ситуация, се изчерпват политическите и от гледна точка на парламентарния контрол начини да се контролира правителството. Много ви моля, нека да не политизираме на дребно този толкова институционален въпрос.
Имам едно питане. След като функцията на досегашната комисия е завършена с частта от изречението “както и да предложи мерки за тяхното преодоляване”, какво не харесва на временната комисия тази формула и какво по-голямо като поле на действие от тази формула?! Защо сега в края на краищата трябва да си затваряме очите и да ни се смеят студентите от първи и втори курс по право, за да можем да говорим, че ще правим оценка на щетите.
Господин Цонев, Вие сте икономист. Знаете, че за да се направи една ревизия, трябват съответни органи и съответни правила. Как ще ги оценявате? С комисията със своите един или двама експерти?! Какво означава “да предложим механизъм за финансиране на ликвидиране на щетите”? В законодателен аспект ­  разбира се, но не е това функцията. Разберете го, недейте да бъркате разделението на властите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защо разсъждавате по неща, които не разбирате?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Аз пледирам единствено и само за това ­ проблемът е изключително важен, изключително отговорен, да потърсим адекватните механизми за въздействие, а не чрез едни такива форми да отклоняваме истинската дейност и полезната дейност, която трябва да извърши тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За дуплика ­ има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Аз бих искал да призова всички народни представители към повече конструктивизъм и нека не четем текстовете както дяволът Евангелието, нека да не тълкуваме изключително разширително съответните текстове, само и само за да защитим една наша собствена теза, която няма нищо общо с реалността, и да изкривим и подбудите, и причините, и мотивите, с които е внесено това предложение.
Мисля, че предложенията са пределно ясни. Тази комисия, както виждате, няма да заседава безкрайно, за нея е фиксиран срок 30 октомври, в който тя трябва да представи доклад за своята дейност. И единствената цел на тази комисия е да предложи механизми за това държавата да подобри своя и нормативен, и административен инструментариум за решаването на подобни проблеми при възникнали подобни кризи и бедствени ситуации. Ако ние държим на всичко, което казахме в изминалите часове, ако ние държим на това хората да се убедят в нашата искрена загриженост за решаване на техните проблеми, трябва да направим всичко възможно тази комисия да си свърши работата и да разполага и с необходимата нормативна основа в лицето на това решение, да разполага и със съответните правомощия, за да изпълни успешно своята мисия. Ако не желаем, ако отново, подтиквани от някакви неразбираеми подбуди, искаме да замъглим, искаме да заметем нейните правомощия, за да оставим отново всичко в неясната реалност, в която сме в момента, при един недействащ закон, при липса на всякаква координация между съответните институции и при липса на адекватна организация от страна на държавата за предотвратяване и решаване на проблеми, възникнали при подобни кризи, нека да оставим нещата така, нека да оставим институциите да работят при тази несъвършена нормативна база. Но ако желаем Народното събрание да изпълни своя ангажимент и да предложи наистина работещ механизъм, да контролира ефикасно изпълнението на мерките за преодоляване и предотвратяване на кризисни ситуации, ние трябва да подкрепим това решение. Отговорността пада върху всички нас и най-вече отговорността, която носим пред нашите избиратели, е онази, която трябва да ни води в този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Георги Петърнейчев има думата.
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Защо ще подкрепя предложението на господин Цонев? Защото аз най-добре знам като кмет на община в продължение на десет години как работеха тези комисии. Аз знаех как се раздават тези средства, аз знаех качеството на изпълнението от дадените средства и кои фирми извършваха тези дейности. Аз знаех как подготвяхме проектите и отивайки в комисията, те тръгваха обратно по общините и при кметовете с папки, комисари, които да договарят с кметовете, че ако те осигурят да им отпуснат средства по този проект, те трябва да изпълняват тези проекти.
Затова апелирам да подкрепите това предложение, за да има някакъв нормален контрол. В тази комисия са представени всички политически сили, може да се окаже ефективен контрол и тези средства да бъдат използвани ефективно.
Пак казвам, аз най-добре знам в тези десет години как са използвани и за какво и по какъв начин. И ако тази комисия си свърши добре работата, ще има голям ефект от нея.
Пледирам само буква “а” да отпадне. Аз смятам, че е трудно на тази комисия да извършва контрол и оценка. И смятам, че това не може да остане, всичко останало поддържам и ще гласувам за него. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Петърнейчев.
За реплика ­ господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ):  Уважаеми господин Петърнейчев, аз съм изключително благодарен, щастлив и доволен от думите, които казахте. Аз като областен управител четири години не можах да ги кажа, благодаря Ви, че Вие като кмет от десет години ги казахте. Но считате ли, че точно тази комисия ще бъде тази, която ще предотврати тази практика, за която говорим. Корупция ­ Вие казахте нещо такова ­ от комисии, кметове, държавни чиновници...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Областни управители...
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Може би има и областни управители, аз не отричам.
Ако това е целта на тази комисия, аз предлагам тя да прерасне в постоянна комисия, която да се занимава с това, а сега бедствието да го решим по други правила, които в момента съществуват и са работещи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За втора реплика ­ господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, колеги, че считате, че областните управители имат възможност да вземат становище. Мисля, че говорим за конкретните и реалните неща. И понеже колегата, който се изказа, преди това е бил кмет, знае много добре, че средствата, които се отпускат от Комисията за защита на населението при бедствия и аварии, в крайна сметка отиват и се възлагат за работа по пътя на обществените поръчки. Тогава, кажете ми, тази временна комисия, която ние ще създадем или ще допълним с функции, върху обществените поръчки ли ще упражнява контрол? Кажете това реално, то трябва да се каже.
Или да кажем другото, понеже сте били десет години кмет, кажете колко пъти, когато трябваше да се подават искания до Комисията за защита на населението при бедствия и аварии, Вие посочихте точния размер на щетите и не сте ги завишили най-малко два пъти? Вие лично!
Това е нормална практика и за съжаление е недобра практика ­ да се завишават щетите, за да могат общинските кметове да решават с парите от бедствията и авариите други инфраструктурни проблеми в общините си.
От тази гледна точка въпросът за обективната оценка на щетите е важен. Но аз не мисля, че в рамките на тази комисия това ще стане, защото, пак ви казвам, колеги, бедствия и аварии непрекъснато се случват, независимо дали са в тези мащаби, които имахме през последните няколко месеца. Това е една постоянна практика на кметовете на общините ­ след всеки пороен дъжд да е паднал покрив на училище или да е протекла детска градина и т.н. И какво ще правим? Всеки път ще оценяваме тези щети в рамките на тази комисия? Става несериозно, ако ние упражняваме контрол, то той да бъде именно в този механизъм.
Друго. Ние можем да разискваме и когато се направят анализите по основните функции на тази комисия, които тя си ги има, всъщност да се препоръча механизъм, по който действително да се упражнява този контрол, но от изпълнителната власт. Трудно бихме могли да направим това ние в рамките на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Господин Петърнейчев, имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кътев! Аз разбирам Вашата тревога и на всички областни управители. Тук, ако имаше още някой бивш областен управител, сигурно щеше да стане и да вземе отношение. Аз също знам Вашето отношение по този въпрос. Един документ отиваше ли, без да го подпише областният управител? (Единични ръкопляскания от КБ.) И казваха, че ние завишаваме, че кметовете завишавали количествата и цените. Нали областният управител подписва тези документи и тогава отиват в комисията? Къде е бил той, като ги завишава? Или е в негов интерес и неговите хора да вземат тази поръчка? (Ръкопляскания от КБ и смях от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Аз предлагам, уважаеми дами и господа, в 14,00 ч. да спрем часовника и да довършим работата по тази точка, както е нормално всеки да очаква.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дебатите, които започнаха, ме предизвикаха да взема думата, иначе мислех, че след вчерашния Председателски съвет и след заседанието на временната комисия сме постигнали съгласие за това какво трябва да се прави от българския парламент.
Това обаче, което чух, от изявленията ­ най-вече от народните представители от НДСВ, ме кара да си мисля, че някои от тях, макар и да са били областни управители, не са разбрали какво е българският парламент. Не са разбрали, че парламентът, освен законодателен орган, е и орган за контрол върху действията на изпълнителната власт.
Две основни функции има парламентът. Едната е да законодателства, а другата е да контролира. И най-вече да контролира харченето на пари ­ харченето на пари от изпълнителната власт. Това, което вчера коментирахме и днес предстои да бъде взето като решение, е възможност българският парламент, макар и през една от комисиите, да осъществява парламентарен контрол върху много пари, защото ако досега постоянната комисия е разполагала и е боравила само с 55 млн. лв., сега  бяха отпуснати 170 млн. лв., които трябва да бъдат разходвани, а предстои да бъдат разпределени още много милиони лева. Възможно е щетите, които са нанесени в домовете и стопанствата на българските граждани, в  инфраструктурата на България, да достигне и до милиард. Съгласни ли сте, вие, господа, които все още може би се чувствате управляващи, тези пари да бъдат разходвани безконтролно? Ние от Демократи за Силна България сме категорично против подобно нещо да бъде извършвано.
В миналия парламент, в края на миналата година, когато имаше голям бюджетен излишък, когато се приемаше държавният бюджет, още тогава предлагахме друг механизъм за контрол върху бюджетния излишък, ако се появи такъв и този механизъм да бъде през контрола на парламента ­ да се знае как се разходват парите в една или друга част. Тогава управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС отказа приемането на такъв закон. Сега това, което можем да направим, е поне през временната комисия, която е на паритетен принцип, да се прави този контрол. Защото другият механизъм е актуализиране на бюджета, което обаче  трябва да стане с акт на правителството, защото инициативата идва само от Министерския съвет, а един Министерски съвет в оставка явно няма да тръгне да актуализира бюджета точно в този момент.
Затова ние сме за приемането на такова решение и имам само няколко редакционни поправки.
В буква “в” смятаме, че е достатъчно текстът да звучи по следния начин: “да проучи и направи оценка на действията на правителството при кризи и по възстановяване и подпомагане при кризи”.
По буква “г” имаше много възражения затова как ще се направи експертна оценка на съществуващата нормативна база. Ако много ви притеснява, колеги, думата “експертна”, нека тя да отпадне. Достатъчно е тази комисия  да направи оценка и да даде предложения за законодателни решения. Подобни неща са правени в предишни парламенти. Има такава практика и аз бих могла съвсем конкретно да ви посоча такива решения, които са взимани в резултат на оценка, която е извършила временна или постоянна комисия на законодателство и действие на изпълнителната власт. Затова нека да отпадне думата “експертна”. Не е необходимо да є слагаме квалификации, достатъчно е да има оценка и предложения.
Това са основните аргументи, които ние имаме за подкрепа на това решение, а именно контрол върху парите на данъкоплатеца ­ къде ще отидат и как ще бъдат разходвани, а не да бъдат само в ръцете на министъра на финансите, независимо от името на този министър на финансите,  който е в момента или който ще е в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че накрая на днешния ден прекалено силно политизираме една дискусия, която в този момент едва ли има такъв смисъл да правим подобно нещо. Това, че има необходимост от контрол върху това как комисията и как правителството изразходват тези огромни средства, според мен е без всякакво съмнение.
По това сега да влизаме в дискусия, че областните управители или кметовете са по-прави при оценката на щетите и при оценката на сумите, също до голяма степен според мен е несвоевременно.
Затова ви предлагам с няколко съвсем кратки корекции в текста, част от които предложи и госпожа Михайлова, две от тях ще предложа и аз сега, ние да гласуваме това решение, така както е предложено.
Според мен не е работа на комисията да предлага механизъм на  финансиране за ликвидирането на щетите. Това е работа от цялостната дейност на изпълнителната власт и цялостния пакет от действия, които по-нататък предлагаме в точка “д”. Комисията трябва да се ограничи до механизма за контролиране на ликвидирането на щетите и също така да направи предложения, а не да поема отговорностите на изпълнителната власт да предлага цялостен пакет. Цялостният пакет и цялостният модел за работата на държавната администрация по ликвидацията на щетите са си работа на държавната администрация и на правителството. Затова струва ми се, с тези две корекции и като имам предвид това, което казаха и преждеговорившите, че текстът е нормален и може да бъде приет.  Затова Ви предлагам, господин председател, да подложите корекциите и самия текст на  гласуване, за да не изглеждаме вече отегчителни на българските граждани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Някои колеги показват часовника си. Аз споменах, че е редно да спрем часовника и да завършим работата по тази точка, както е нормално и както всички очакват.
Ето защо ви приканвам с тези предложения, които бяха направени, да пристъпим към предложенията, които господин Цонев би направил, и да ги гласуваме.
Господин Цонев, бихте ли взели думата?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Трябва ли да гласуваме спирането на часовника?
 АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако желаете, да гласуваме спирането на часовника.
Моля, гласувайте да продължим днес нашата работа до изчерпване на точката. Пленарната зала има  възможност да изрази волята си по този въпрос, макар и в този късен час, защото ми се струва, че  ако прекаляваме с процедурите, силно ще прекалим с търпението на обществото.
Моля, гласувайте.
Гласували  171 народни представители: за 164, против 3, въздържали се 4.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще бъда съвсем кратък. Тази комисия е функция на парламента и каквито задачи є възложите, такива ще изпълни ­ не аз, като председател, нито моите колеги, които са членове. Комисията е на паритетен принцип точно затова, защото трябва да подпомогне работата на парламента да се справи с поредицата проблеми, възникнали във връзка с управлението по време на кризи, във връзка със законодателството, свързано и даващо основа на това управление по време на кризи. Днес цял ден дебатирахме това. Днес видяхме, че има проблеми и една такава комисия може да предложи след оценка ­ нека да не е експертна, навлизам в територия, в която не съм специалист. Господин Ралчев, Вие сте по-голям специалист.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не, не съм.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Но по отношение на финансирането категорично не съм съгласен с всичко, което се каза до този момент тук. Просто не искам, ще ми отнеме много време да ви обясня, че наистина ще трябва  да се предложи цял пакет от мерки на парламента и чрез него ­ на изпълнителната власт и по линия  на контрола, за да се осъществи такова мащабно финансиране чрез бюджета, ако то ще се осъществява чрез бюджета, каквато очевидно е визията на всички ни и май единствената възможност за страната към този момент.
Аз смятам, че с тези редакционни бележки, които госпожа Михайлова направи и които намирам за коректни, а също така и тези, които господин Овчаров направи, може да се гласува решението в този вид. Не възразявам и срещу това, което каза и господин Ралчев за заглавието. Категорично не съм съгласен с първото изказване на господин Ралчев, което абсолютно отричаше необходимостта да бъде конкретизиран мандатът на комисията, да бъде уточнено  какви ще бъдат задачите на комисията, какво да бъде наименованието й, състава є и т.н.
Господин председател, предлагам да подложите на гласуване тези редакционни промени. Мисля, че от името на вносителите бих могъл да кажа, че ние не бихме възразили. Пак повтарям, тази комисия ще изпълни волята на българския парламент. Нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз ще се постарая да представя на пленарната зала предложенията за промени в текстовете на проекторешението.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от нашия правилник гласуването се извършва по следния ред: първо, предложенията за отхвърляне.
Аз така разбрах изказването на господин Ралчев и на други колеги, че те отхвърлят целия текст на т. 3.
Ето защо поставям първо на гласуване, ако съм разбрал правилно, предложението на господин Ралчев за отпадане на т. 3 от проекта за решение.
Гласували 198 народни представители: за 41, против 153, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
По т. 2, буква “а” беше направено предложение от господин Петърнейчев за отпадане на буква “а”, ако съм разбрал правилно господин Петърнейчев, от гледна точка на оценката на щетите.
Поддържате ли предложението си?
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ (КБ, от място): Да, поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, поддържате го.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на буква “а” от т. 2.
Гласували 201 народни представители: за 91, против 86, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Буква “а” остава.
Изслушайте предложението на господин Овчаров, така както го разбрах, по буква “б”: “да предложи механизъм за контролиране на финансирането за ликвидиране на щетите”.
Това е предложение на господин Румен Овчаров ­ “механизъм за контрола върху финансирането по ликвидиране на щетите”.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Той не е направил такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложи и контролиране на финансирането. Господин Ралчев, господин Овчаров току-що потвърди, че това е неговото предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Овчаров.
Гласували 186 народни представители: за 152, против 28, въздържали се 6.
Предложението се приема.
По буква “в” имаше предложение от госпожа Екатерина Михайлова, в смисъл текстът да придобие  следната редакция: “да проучи и направи оценка на действията на правителството при кризи и по възстановяване и подпомагане при кризи”.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Текстът е: “да направи оценка на действията на правителството при управление на кризи и по възстановяване и подпомагане”.
Моля, гласувайте това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “и при възстановяване и подпомагане”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, “и при възстановяване и подпомагане”.
Гласували 198 народни представители: за 188, против 10, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Беше направено предложение в буква “г” думата “експертна” да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на думата “експертна”.
Гласували 203 народни представители: за 198, против няма, въздържали се 5.
Думата “експертна” отпада.
В буква “д” беше предложено да отпаднат думите “пакет” и “на модела”.
Моля, гласувайте тези две поправки.
Гласували 195 народни представители: за 190, против няма, въздържали се 5.
Редакцията и на буква “д” е гласувана.
Преминаваме към последното гласуване ­ попълване на състава на комисията.
Имам 6 предложения от 7 необходими, не знам дали колегите от НДСВ ще предложат своя кандидатура.
Имената, които са пред мен, са следните: Емилия Масларова, Лютви Местан, Стела Банкова, Борис Ячев, Веселин Методиев, Марио Тагарински и Борислав Великов ­ 7 имена.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 197, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Точка втора е изчерпана.
Моля, чуйте едно съобщение.
Във връзка с току-що гласувания текст на решение за разширяване на мандата на комисията ще разпределя законопроекта, внесен от Обединените демократични сили, озаглавен: “За пълно обезщетяване на пострадалите от наводненията през юли-август 2005 г.”, на Временната комисия.
Благодаря ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
 
(Закрито в 14,17 ч.)
 
Председател:
 Георги Пирински
 
Секретари:
 Силвия Стойчева
Светослав Малинов