Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Филип Димитров


Секретари: Светослав Спасов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Корнезов.
Искам да заявя крайната си неудовлетвореност от името на Парламентарната група на “Атака” във връзка с този процедурен въпрос, който повдигаме – отново в продължение само на една седмица, може би за четвърти път нарушавате правилника на Четиридесетото Народно събрание, този път с връщането на едно питане, което сме подали в Канцеларията на Народното събрание от името на Станислав Станилов – народен представител от Коалиция “Атака”, във връзка с геноцида над арменския народ през 1915 г. Абсолютно наясно сме, че управляващото мнозинство, водено от ДПС, ще посрещне на нож и ще реагира с всички сили и средства против този въпрос, който оттук нататък ние повдигаме и ще държим с цената на всичко да бъде решен от българския парламент, включително и чрез едно за в бъдеще внесено от нас проекторешение за гласуване в българския парламент, подобно на вече многото решения, гласувани от други европейски и в други части на света парламенти.
Но, господин Корнезов, думата ми е за това питане, което ние съобразно правилника сме подали и имаме абсолютно всичките основания на нас да ни бъде отговорено, а мотивите за връщането съгласно чл. 87, ал. 1, на която се позовавате от Ваша страна, са абсолютно несъстоятелни. Касае се до наш въпрос до правителството, който е стандартен, приличен и съизмерим с всички останали въпроси, които до този момент са задавани, а именно: каква е позицията на ръководеното от Вас правителство – задава се до министър-председателя, във връзка с въпроса за геноцида над арменците в Османската империя и има ли то намерение да внесе в парламента проект за решение, с което България признава официално този геноцид.
Настояваме това наше питане да бъде придвижено по съответния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да коментирам това процедурно предложение или процедура, но съм длъжен само да отбележа за сведение, вероятно народните представители знаят, че такъв проект за решение е внесен в парламента, разпределен е на комисии и даже народният представител господин Станилов пита министър-председателя, внесъл е и самото решение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Проектът за решение няма нищо общо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не коментирам, а казвам факта и парламентът ще реши дали да приеме или не подобно решение.
Продължаваме със:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МВР - продължение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народния представител Елиана Масева за създаване на нов чл. 68а със следното съдържание:
“Чл. 68а. Когато това е единствена възможност за запазване на доказателствата на местопрестъплението, полицейските органи могат да извършват неотложни следствени действия, оглед и свързаните с него претърсване, изземване и разпит на очевидци по реда на НПК.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по това предложение.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С проекта за нов Закон за Министерството на вътрешните работи трябваше да се уредят някои празноти, които явно спъваха борбата срещу престъпността. Основното беше да се регламентира дознанието като форма на полицейско разследване и да се запълни то със съдържание, да се знаят правомощията, функциите и задачите на тези, които са първият пост и извършват най-важното разследване в досъдебната фаза. Този проблем беше маркиран и все пак ние сме доволни, че се прие един текст, който обозначи дознанието с неговите правомощия. Тук става дума за следващата важна стъпка в реформирането на Министерството на вътрешните работи. Това означава полицейските органи да могат бързо да реагират и да извършват неотложни следствени действия по горещи следи. Става дума за това, че полицаят трябва да има право когато няма друга възможност, да извършва разпит на свидетели на местопрестъплението, да извършва претърсване и изземване на доказателства, които са важни за доказване на виновността или на извършеното деяние престъпление. Всичко това липсва в момента в Закона за МВР и означава процедура, която отдавна е отречена от българските граждани. Когато се случи местопроизшествие или се извърши престъпление, гражданите се отправят в съответното РПУ, за да могат да заявят там престъплението, подават декларации, връщат се, което не работи в посока на това, което българският законодател си е поставил като цел – да може тези органи да реагират бързо и своевременно.
Недоумявам защо комисията не е подкрепила това предложение, което е гарантирано и от процесуалните норми на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Освен това, уважаеми колеги, уважаеми господин председателю, редно е когато тук се коментират толкова важни текстове, да има представител на Министерството на вътрешните работи.
С това мое изказване искам първо да ви помоля да поканите представител на Министерството на вътрешните работи, който да вземе отношение по тези важни текстове. Вчера се гласува един текст за чл. 71 за проверки в помещения, които са неприкосновени съгласно конституционната разпоредба, днес на вашето внимание се предлага един текст, който ще облекчи полицейските органи в борбата срещу престъпността и ще създаде една гаранция за лична сигурност на българските граждани.
Затова ви моля да подкрепите този текст, като отново отправям молба да поканите представител на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Вчера тук беше заместник-министърът.
Моля да се съобщи на Министерството на вътрешните работи да заповядат в пленарната зала.
Ние даже сме и гласували присъствието на заместник-министъра, но не го виждам тази сутрин.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Трябва за всяко заседание отделно да се гласува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напомнете задължението на Министерството на вътрешните работи да бъде в залата, да го смятат като задължение.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, от няколко месеца има един ключов въпрос, свързан с българския наказателен процес: дали ще продължи разследването на МВР да си дознава между другото или ще започне да си разследва като диференция специфика?
Още през 1997-1998 г., когато се направи пробив в Конституцията да се позволи на МВР да разследва и да възстанови една стара практика, водихме дълги спорове дали МВР трябва да си специализира определена част от състава, която да се занимава само с тази дейност, и да постигнем една висока професионализация на един по-малък състав, което да доведе до това, че ще се разследва по-бързо, по-качествено и по повече случаи.
Тогавашното ръководство на Министерството на вътрешните работи, независимо от това че в България имаше една дълга практика и че десетилетия преди това някогашният състав на тези служби и институции беше решавал този проблем, беше се сблъсквал с него, беше констатирал какво означава да отвориш за една широка група хора възможности да разследват и да се окаже, че това е напълно несъстоятелно, защото те разследват между другото, занимават се с още десет други неща и накрая не може да се свърши нищо - нито като качество, нито като резултати, а има за резултат само връщане на дела за допълнително разследване или сбъркани доказателства, продължи по същата практика, назначавайки 12 000 служители на МВР, тоест, издавайки заповед на 12 000 служители на МВР и за дознатели.
Резултатът от тази дейност беше, че в един момент разследването и неговото качество стигнаха до 90% върнати за доразследване дела. След като упорито всички хора, които имат отношение към проблема, водиха битка в продължение на няколко години с МВР, че няма да се дознава между другото, а този въпрос сега става още по-актуален, защото огромната част от разследването се премества в МВР и там започва работа по истински тежките случаи, без да има за това и в момента професионален капацитет, някой в Министерство на вътрешните работи продължава да настоява и намира, разбира се, и подкрепа тук-таме в депутатските среди да дознават между другото.
Известна е една психика на българина, който счита, че законът е врата в полето и във вратата влизат баламите. Останалите минават, откъдето намерят за добре.
Когато оставите на МВР да имат дознатели, да са назначени със заповед за такива, да имат изискване за професията, защото трябва да има и професионално равнище, когато им създадете възможност в закона без оглед на това да имат професионално равнище, без оглед на това имат ли назначени лица за такива, и им позволите да вършат първоначалните следствени действия, включително разпита на свидетелите, вие сте приключили с основния си текст, който ги кара да се занимават с тази дейност, ако са назначени за такива.
Така че аз много силно се надявам, че колежката Масева разбира, че освен удобството на тези служби може да съществува необходимост да постигнем решение на този проблем. Въпрос на вътрешна организация е дали МВР ще си назначи 1500 души за дознатели, 2000 души, 2500 или 3000, да си направят дежурства. Никой не е казал, че обезателно хората трябва да се разкарват до не знам си къде, за да дават показания, макар че когато дознателят се занимава цял ден с тази дейност, те ще правят точно това, и то е разумно, нормално и ефективно и може да доведе до по-сериозни професионални резултати.
В противен случай ние ще продължим да прокламираме, че ще даваме разследването на МВР, че те нямат професионален капацитет, ще им дадем възможност да продължат да го правят между другото, както го правят в продължение на повече от осем години, и резултатът ще си бъде все този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Давам думата за реплика на народния представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Нека малко да слезем на земята. Искам да ви кажа практически за какво става въпрос. Разбира се, че съгласно НПК се регламентира дознанието, което ще поеме над 90% от разследванията, но искам да ви кажа, че ако вземем произволно едно районно полицейско управление в страната, то, да речем, има един район, който има между петдесет и седемдесет населени места. Казвам, произволно. В това районно управление се създава организация, има дежурства, има постоянно дежурен дознател, който трябва да посещава местопроизшествията, и т.н.
Най-разпространените криминални престъпления от така наречената битова престъпност са кражбите. Искам да ви кажа, че сутрин в едно районно управление се докладва, че в района са извършени 8, 10 или 15 кражби в различни населени места. Питам ви аз: този дежурен дознател, ако е един, ако са двама, ако са трима, къде първо ще отиде?
Ето затова този текст дава възможност на полицейските органи, и е казано точно, когато това е единствената възможност да бъдат запазени доказателствата. Нека да се извършат неотложните следствени действия от съответния районен инспектор, който трябва да има тази квалификация, да извършва тези елементарни процесуално-следствени действия, и след това материалите от неотложните следствени действия да бъдат предадени на дознателя, който да си продължи разследването, да събере доказателствата и да извърши всички други действия за предаване делото на прокуратурата. За това става въпрос.
В противен случай ще се създаде следната ситуация: ако полицейските органи нямат това правомощие, дежурният дознател или дежурните дознатели там за 24 часа няма да могат да обходят всички местопроизшествия, за да извършат следствените действия и после иди да търсиш очевидците. Те няма да стоят там, да чакат да дойде дознателят, да ги призоваваш, те да не се явяват и т.н.
Много ви моля, подкрепете текста. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Право на дуплика – госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Когато не искаме едно нещо да стане, има хиляди начини да се провали. Системата с това колко души трябва да бъдат в дежурни групи е пробвана в България. Различните райони имат различна наситеност от престъпност. Този случай, за който разправяте, няма да се случи даже в софийско районно управление. Даже в софийско районно управление няма да се случи, където е най-голямата престъпност, най-гъстата. Най-често може да се случи, където има най-голям състав, където могат да си направят оперативни групи – колкото и както искат. И да имат оперативни групи както в районните полицейски управления, така и в столичното.
Но има и райони като Търговище, Габрово, Смолян, където хората скърпват някъде по сто обвинителни акта годишно с триста зора. С триста зора! За какво ли не. Където може даже да не се случи да извикат дознателя на произшествие.
Не може всеки да може! Ако МВР имаха желание в продължение на години, нямаше никакъв проблем, който и да било министър – сегашният, предишният, пт предишният, въз основа на правото си със заповед да определя дознателя и да започне специализация на състава, намаляване на хората, които се занимават с това, но и специализирани да се занимават само с него.
Вместо това ние продължаваме една упорита битка в МВР за това дознаване между другото. Добре, до момента това беше приемливо, в смисъл търпимо, понеже има и следствие. Ами, ще си назначат колкото трябва. Като трябва 1500, като трябва 3000, като трябва 4500. Колкото трябва, като не знаем в момента колко точно трябват. Но няма да се огъваме всеки път и да си измисляме как да направим врата в закона. Направим ли я, считайте, че вратата е станала правило, защото тя е удобна. Няма никакво оправдание организационните проблеми да създават вратички в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедура – народният представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Със съжаление трябва да констатирам, че това управление – сега, това ръководство на Народното събрание и този Министерски съвет продължават високомерната практика, тоест практиката на високомерие от страна на министрите към парламентарната дейност. Обстоятелството, че този закон сега се гледа без присъствието на министър и на никому от управляващите не им хрумна, че преди опозицията да изиска министърът да присъства тук, те бяха длъжни да го осигурят. Със съжаление констатирам, че тази коалиция продължава практиката на Кобургготски да се елиминира Народното събрание като най-важния фактор в управлението на България и да се забравя, че България е парламентарна република.
Недопустимо е да започнем разглеждането на този най-важен закон и да не присъства министърът на вътрешните работи. Тук не става дума за някакъв заместник, който трябва да се осигури, а става дума за присъствието на министъра на вътрешните работи. Много лош знак дава БСП с обстоятелството, че не направи всичко възможно, преди да започне разглеждането на този закон, да осигури присъствието на своя министър.
Спомняте ли си, уважаеми колеги от БСП, колко критични и то справедливо критични бяхте към напъните на господин Симеон Борисов да не осигурява свои министри тук, за да участват в гледането на законите, да не участват в парламентарния контрол и в работата на парламента?! Защо сега правите всичко възможно да вървите по неговата диря? Призовавам ръководството на Народното събрание да осигури присъствието на министъра на вътрешните работи! Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Министърът е на среща с френския посланик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както виждате, уважаеми народни представители, заместник-министърът на вътрешните работи е в залата и той представлява Министерство на вътрешните работи. За това е гласувал и парламентът.
Разбира се, министърът винаги, когато желае, може да заповяда в пленарната зала, да вземе отношение по направените предложения и по законопроекта.
Има ли други желаещи народни представители?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Отново за процедура, господин Корнезов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, спазвайте чл. 42 и вижте каква е процедурата. (Реплики от народния представител Павел Шопов.)
Заповядайте, но посочете текста, по който правите процедурата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): И пак процедурно, господин Корнезов. Правите недопустими коментари след всяко изказване. Вие сте съдия от кариерата и знаете, че е много важно водещият заседанието да бъде безпристрастен и да не показва своето отношение към казусите и към обсъждания въпрос. Вие добре познавате правилника, в това не можем да Ви обвиним, въпросът е, че не го спазвате. Неспазване на правилника са и тези Ваши недопустими коментари. След процедурния въпрос, който постави госпожа Стела Банкова, Вие нямахте право да правите този коментар.
За това е моето процедурно изказване и предложение. Заявяваме Ви и просто Ви подканваме: бъдете безпристрастен и на трибуната се дръжте безпристрастно като водещ. Оставете своите партийни пристрастия и своето собствено мнение! Дръжте се като водещ на пленарното заседание, така, както безпристрастно сте се държали като водещ на съдебните заседания, в които стотици и хиляди пъти сте участвал. Това е моето процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемам го за процедурно предложение.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Господин Методиев, заповядайте от името на парламентарна група.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата от името на Парламентарната група на Демократи за силна България.
Колегите, които участват в комисията и участват в момента в дебата, предлагат и ние всички приемаме да ги подкрепим – да се дадат 15 минути почивка, да се покани министърът, тъй като въпросът, който се дебатира в момента, е възлов. Самият министър Румен Петков публично е заявявал, че поема отговорност за промените в закона, за тези елементи, които засягат европейската интеграция. За това е и нашето предложение, господин Корнезов. (Единични ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм длъжен и ще дам почивка, но не е минал един час от началото на заседанието.
Парламентът има практика на основание чл. 89 от Конституцията, ако направите процедурно предложение и парламентът гласува, да задължим министърът да дойде. Но той знае, че се разглежда законопроектът. Заместник-министърът е тук.
Аз ще помоля…
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Министърът да спре срещата си с френския посланик!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: … да се свържете оттук с Министерството на вътрешните работи, с кабинета на министъра и той да бъде поканен да заповяда в пленарната зала.
Колега, това удовлетворява ли Ви на този етап? Благодаря.
Продължаваме с разискванията по предложението на народния представител Елиана Масева.
Господин Атанасов, заповядайте да вземете отношение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Нали се изказва преди малко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Първо, искам да започна с това, че е желателно Министерството на вътрешните работи като вносител на законопроекта да заяви позиция по този текст. На практика, ако този текст бъде подкрепен и стане част от закона, ще се разшири възможността на Министерството на вътрешните работи своевременно да реагира на всяко едно местопроизшествие, за да могат да бъдат запазвани следите, не заради нещо друго.
Тук искам да кажа, че една от препоръките на Европейската комисия по Глава двадесет и четвърта е да се създаде екипност в работата по разследването, да не се разделя оперативната от разследващата дейност. Ако този текст не се гласува, на практика дейността се разделя изцяло. И пак отново едните ще вършат една работа, другите – друга работа и помежду си няма да знаят кой какво е свършил. Това е един текст, който е в пълен унисон с НПК и не виждам защо се опонира по този начин?!
Отделно от това, искам да посоча на колегите от управляващото мнозинство, че подобен текст беше внесен от двама народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България. Тоест, има хора сред управляващите, и то юристи, които мислят по същия начин. Върху тях явно беше оказан политически натиск да не се подкрепи текстът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз ще бъда кратък. Искам просто да се обърна към вас да се подкрепи предложението на господин Атанасов и госпожа Масева. Има необходимост оперативните работници да могат да извършват и следствена дейност. Това е повече от ясно. Наистина, престъпленията нарастват. Самите дознатели не могат да свършат цялата работа. Съгласен съм с госпожа Дончева. Следователно, трябва да се даде някаква възможност и на оперативния работник да свърши това нещо в рамките на възможностите – да събере доказателства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте за реплика, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, темата наистина е изключително важна. Аз смятам, че тезите бяха достатъчно добре изяснени. (Реплики от народния представител Елиана Масева.) Не Ви чувам, така че няма как да Ви отговоря.
Дали трябва да разрешим на полицията да разследва в тези изключителни случаи, за които става дума в предложението? Когато правим един статут на дознателите, когато по новия Наказателнопроцесуален кодекс им даваме нови правомощия, нов кръг и обем на дейност, когато изискваме от тях професионална работа, когато за тях правим статут, който е много специфичен и на който много малко от полицейските служители извън дознателите отговарят, дали да дадем възможност на други полицейски служители да правят разследване? Това е наистина един изключително важен въпрос. Комисията се обедини около това, че трябва така да бъде изградена организационната работа в системата на МВР, в това число и в дознателския апарат, за да няма: “нямам време”, “няма дежурен”. Нека да сме наясно, че полицейските органи, извън дознателите, имат всички задължения за опазване на местопрестъплението, за запазване на следите, така че по никакъв начин няма да се наруши разследването, ако добре е изградена организационната структура на дознателите в МВР.
В този смисъл аз добре разбирам и позицията да дойде министърът и да си каже мнението. На министъра ще му бъде по-лесно, ако полицейските структури, извън дознателите, разследват. Но той трябва да създаде организацията, за да могат дознателите да бъдат винаги там, където трябва и да извършват разследване по определени престъпления. Наистина въпросът е принципен и затова взех думата за тази дуплика на господин Георгиев. Смятам, че трябва да бъде подкрепено предложението на комисията, за да е ясен механизмът и да няма изключения, които да водят до опорочаване на практиката. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за реплика, госпожо Масева. Но нека репликата да е към господин Георгиев.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Георгиев, не съм съгласна с Вас, като се позовахте на госпожа Дончева, защото явно тя опонираше на този текст, изтъквайки съображения, които смята, че са достатъчно силни, за да не дадат възможност на полицейските органи да извършват, когато това е единствена възможност, неотложни действия по запазване на доказателствата. И понеже се позовахте на нея, искам да ви дам един пример. Представете си, че се извършва грабеж на бул. “Витоша”. Полицейският служител патрулира. Той може би има други задачи и функции. Счупва се една витрина и вместо да разпита свидетелите на местопроизшествието, той ще чака да дойде дознателят, който е еди-къде си.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Защо ще чака дознателя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Няма да може да извърши оглед, няма да може да извърши претърсване, няма да може да разпита, защото той не е дознател. И разбирате, какво се случва при тези ситуации.
Искам да ви кажа, че това е и европейската практика. Не случайно господин Атанасов ви каза, че това е една от основните забележки, че в България по недопустим начин се разделя разследването от оперативната дейност. Много пъти сме слушали за германския опит, когато можеш да отидеш при всеки полицай и той, когато това е единствена възможност, да извърши тези неотложни действия – да запази следите, да разпита свидетелите, защото може би след минути или след секунди те няма да са вече на местопрестъплението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за трета реплика, госпожо Дончева. Репликите са към господин Георгиев.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Георгиев, вие, които претендирате да сте най-леви, а всъщност пресата твърди, че сте най-десни, направихте една странна компания с Демократи за силна България, току-що приети в Европейската народна партия, които пък, кой знае защо, след като дойдоха, в първия ден на парламента и дадоха приноса си към Декларацията за национално съгласие именно с искане за приемане на Закона за МВР, девоенизиращ системата, премахващ дублирането между службите и въвеждащ строго прилагане на НПК по отношение на разследваща дейност на МВР, се оказаха най-големите спънки на Закона за МВР.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Защото е калпав, а не за друго.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не е по-калпав от вашия, господин Атанасов. И дейността по вашия може да се види на деветата година от прилагането на измислянето на дознанието в този му вид. Ние не ви говорим за резултатите в първия ден, макар че ви предупреждавахме, говорим ви на деветата година. И ви говорим, когато цялата дейност по разследване трябва да мине в МВР. Цялата дейност, която извършва Демократи за силна България в компания с “Атака”, е абсолютно деструктивна, насочена към това Законът за МВР да не бъде приет до идването на мониторинга.
Аз мисля, че ако “Атака” има нещо против европейската интеграция на България, вие не би трябвало да имате. Така че, господин Георгиев дали е приятел на ДСБ, или има нещо друго предвид, трябва да реши сам, но тази странна обща компания просто буди основателно въпроса: “А, бе, накъде сме тръгнали всъщност?”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Георгиев, имате право на дуплика.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина се получи малко комична ситуация.
Искам да отговоря първо на госпожа Масева. Аз се позовах на твърденията на госпожа Дончева заради недостатъчността на дознателите. И затова подкрепих Вашето предложение, че трябва да се даде възможност и на оперативния работник да извърши следователска дейност.
Що се отнася до Вас (смее се), колежке Дончева, казахте най-големия виц и най-голямата новина. Ние никога не сме били най-левите, нито сме били най-десните. Но Вие най-накрая изплюхте камъчето, че искате да бъдем с вас. Но Вие не знаехте как да ни поканите да бъдем с вас. (Смях в КБ и ръкопляскания в КА и ДСБ.)
Така че, когато правите такива реплики, съобразявайте се с това, което казвате. То просто е смешно и няма място за коментар. Това е моята реплика към Вас. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Елиана Масева за създаване на нов чл. 68а.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 31, против 77, въздържали се 24.
Предложението на народния представител Елиана Масева за създаване на нов чл. 68а не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ:
“Чл. 69. При извършване на действия по чл. 59, 61, 65, 66 и 68 полицейските органи вземат необходимите мерки, гарантиращи личната им безопасност.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 69 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по този текст. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 69.
Гласували 129 народни представители: за 104, против 18, въздържали се 7.
Член 69 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 70 има предложение от народния представител Младен Червеняков:
Член 70, ал. 2 се допълва със следния текст:
“(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи и други, утвърдени с нормативен акт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 72:
“Чл. 72. (1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;
4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
6. освобождаване на заложници;
7. групови нарушения на обществения ред;
8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.
(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни – кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.
(3) Редът за употреба на помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков относно чл. 70, ал. 2. Предложението, както чухте от доклада, не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 3, против 43, въздържали се 73.
Предложението на народния представител Младен Червеняков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 72.
Гласували 127 народни представители: за 110, против 12, въздържали се 5.
Член 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 73.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Атанасов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 74:
“Чл. 74. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка:
1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;
3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;
4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.
(2) При използване на оръжие полицейските органи са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(3) Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при охрана на държавната граница:
1. при въоръжено нападение срещу тях;
2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.
(4) При охрана на държавната граница в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
(5) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 75:
“Чл. 75. (1) Полицейските органи издават разрешения и удостоверителни документи в случаите и по реда, предвидени в закон или друг нормативен акт.
(2) За издаваните разрешения и удостоверителни документи се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.
(3) Отказите за издаване на разрешения и удостоверителни документи се обжалват по реда на Закона за административното производство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, който става чл. 76.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Българинов и Каракачанов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 77:
“Чл. 77. Областните дирекции “Полиция” могат да сключват договори с лицата, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност, за извършване на:
1. охранително обследване на обектите;
2. обучение на служителите от звената за самоохрана.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 78:
“Чл. 78. (1) Полицейските органи могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица, които поради употреба на алкохол или на други упойващи вещества не могат да контролират поведението си, нарушават обществения ред или са намерени на обществени места в безпомощно състояние.
(2) Полицейските органи незабавно, но не по-късно от 24 часа, уведомяват съответния прокурор за лицата, настанени в заведенията за отрезвяване.
(3) Заведения за отрезвяване се създават от министъра на вътрешните работи, съгласувано с кметовете на общини.
(4) Организацията, функциите и дейността на заведенията за отрезвяване се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 80.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 81:
“Чл. 81. (1) Организацията, функциите и дейността на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, съгласувано с главния прокурор.
(2) Организацията, дейността и редът за настаняване в специалните домове за временно настаняване на чужденци се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 82:
"Чл. 82. Полицейските органи наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, включително в случаите на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 84.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 85:
"Чл. 85. (1) Полицейските органи за охрана на държавната граница:
1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства;
2. осъществяват паспортно-визов контрол и проверки на стоките и транспортните средства, преминаващи през граничните контролно-пропускателни пунктове;
3. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на р. Дунав;
4. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на граничния режим и при застрашаване сигурността на полета съвместно със специализираните звена;
5. преследват нарушители на държавната граница извън граничната зона съвместно с други органи на МВР;
6. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и транспортни средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с митническите власти;
7. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 52, ал. 3 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за здравето и живота на хората;
8. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните договори, по които Република България е страна;
9. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;
10. настаняват принудително в специални помещения или в специални домове чужденци, нарушили граничния режим и подлежащи на принудително отвеждане до границата или на експулсиране по ред, определен със закон.
(2) Директорът на Национална служба "Полиция", съгласувано с министъра на външните работи и в съответствие с международните договори, назначава гранични представители за уреждане на възникнали гранични нарушения."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 86:
"Чл. 86. При изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не унижават достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 87:
"Чл. 87. (1) Национална служба "Полиция" изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на други държавни органи по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи."
Комисията подкрепя предложението на народните представители Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 88:
"Чл. 88. Национална служба "Полиция" получава от останалите служби и дирекции на МВР информация, свързана с изпълнението на функциите й."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата за разисквания от чл. 71, който става чл. 73, до чл. 88.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да направя едно конкретно предложение за отпадане на текст по чл. 71, който става чл. 73. Обърнете внимание – става въпрос за използване на физическа сила и помощни средства, в кои случаи се употребяват и т.н.:
" (5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства."
Предлагам това второ изречение да отпадне и смятам, че аргументите са ясни. Независимо от това кои средства са се изчерпали или не, недопустимо е да се разрешава на полицейските органи, дори и при масови безредици, да употребяват физическа сила и помощни средства по отношение на такива лица. Не може да се разреши на полицията да поставя белезници на деца или на видимо бременни жени. Това е моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 71, който става чл. 73, второто изречение на ал. 5 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 43, против 43, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Процедура – господин Атанасов. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Искам да кажа, че една от целите на всеки нов закон, който се приема, е да поправя грешките на старите нормативни актове и ако са съществували пропуски или неудачни текстове, да се приемат нови и разумни.
Отново ви моля да обърнете внимание на това мое предложение. Нека да избегнем политизацията за такива съществени неща. На практика чрез този текст се дава възможност при определена ситуация да бъдат използвани помощни средства и употребена физическа сила по отношение на видимо малолетни лица или видимо бременни жени. Разбирате ли за какво става въпрос? Тоест, ако пред парламента има масова проява, която е определена от полицейските органи като нарушаваща обществения ред, могат да бъдат поставени белезници на дете или да бъде употребена палка по отношение на бременна жена.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Какво прави на манифестацията пред парламента?
АТАНАС АТАНАСОВ: В крайна сметка ние сме гражданско общество. Недейте да влизате с мен в пререкания!
Аз ви моля, обърнете внимание, ние сме демократична страна и не можем да уреждаме и да даваме такива правомощия на полицейските органи. Обърнете внимание на обекта: видимо малолетни лица или бременни жени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, но Вие не направихте предложение.
АТАНАС АТАНАСОВ: Моля за прегласуване и да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям отново на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 71, който става чл. 72, ал. 5, второто изречение да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 34, против 56, въздържали се 33.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се подкрепя.
Поставям на гласуване текстовете, които се подкрепят от комисията – от чл. 73 до чл. 88 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 121, против 5, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 87 комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага той да отпадне, тъй като съдържанието му е отразено на систематичното му място като ал. 2 на чл. 85.
По чл. 88 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 88 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на комисията е тези два текста да отпаднат.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 87 и 88.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 89 комисията подкрепя предложението на народните представители Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89:
“Чл. 89. При осъществяване на охрана на стратегически и особено важни обекти полицейските органи имат право да:
1. разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана;
2. ползват комуникационни връзки или да ги прекъсват.”
По чл. 90 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 90. При осъществяване на административен контрол върху пребиваването на чужденци в Република България полицейските органи:
1. предлагат мерки за регулиране на миграционните процеси;
2. разрешават, отказват или отнемат правото на дългосрочно пребиваване и продължават срока на пребиваване на чужденци в Република България;
3. установяват административни нарушения и прилагат мерки за административна принуда;
4. дават становища по молби за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство, за издаване на визи и на други разрешения на чужденци, предвидени в закон;
5. анулират издадени визи или намаляват сроковете за пребиваване на чужденци в страната, определени с издадените визи при неизпълнение на законовите изисквания;
6. осъществяват дейност във връзка с издаването на документи за пътуване на чужденци от дипломатическите и консулските представителства на други държави в Република България.”
По чл. 91 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 91. (1) При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да:
1. използват огнестрелно оръжие и други средства, приети на въоръжение, както и специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;
2. отцепват райони, спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки;
3. охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им.
(2) Служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, и техните семейства се ползват от специален режим на адресна регистрация, регистрация на лични моторни превозни средства и телефони, определен от министъра на вътрешните работи.
(3) Самоличността на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се запазва в тайна.
(4) Използването на служителите се разрешава с писмена заповед на директора на Национална служба “Полиция” за всеки конкретен случай.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по тези текстове. Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте докладваните текстове, включително и чл. 91.
Гласували 112 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Предложение от народните представители Борислав Българинов и Красимир Каракачанов:
“Глава девета (нова)
Чл. 92. (1) Национална служба “Дознание” е специализирана в разследването на престъпления, определени в чл. 194, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс.
(2) Национална служба “Дознание” осъществява дейността си самостоятелно и съвместно с други държавни органи, организации и граждани.
Чл. 93. (1) В изпълнение на задачите си Национална служба “Дознание” разследва престъпления предвид дадените й правомощия в Наказателнопроцесуалния кодекс.
Чл. 94. (1) Органите на Национална служба “Дознание” са държавни служители и извънщатни служители.
(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.
Чл. 95. (1) При разследването на делата дознателите са под надзора и ръководството на съответния прокурор.
(2) Изпълняват указанията на прокурора, които са задължителни.
(3) Дознателите се произнасят с постановления.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Борислав Българинов и Красимир Каракачанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 18, против 66, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Глава осма – Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли изказвания по заглавието на Глава осма? Няма изказвания.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Раздел І – Задачи и дейности”.
Има предложение от народните представители Христо Величков и Йордан Величков – заглавията на Раздел І от Глави шеста, седма, осма и девета да се променят от “Задачи и дейности” на “Функции и дейности”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли изказвания?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Оттегля се предложението.
Има ли други предложения или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, както се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народния представител Ахмед Юсеин, текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92:
“Чл. 92. (1) Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” е специализирана служба на МВР за пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия, аварии и катастрофи.
(2) Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” осъществява дейността си самостоятелно или съвместно с други държавни органи, организации и граждани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли изказвания по чл. 92? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 92.
Гласували 97 народни представители: за 95, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 93 има предложение от народния представител Ахмед Юсеин – в предложения текст в чл. 93, ал. 1 да се измени т. 8:
“8. разрешава и контролира дейността на юридически и физически лица, осъществяващи дейности по пожарна безопасност.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя второто предложение на народния представител Ахмед Юсеин, по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 93:
“Чл. 93. (1) В изпълнение на задачите си по чл. 92 Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” осъществява:
1. пожарогасителна дейност;
2. аварийно-спасителна дейност;
3. държавен противопожарен контрол;
4. превантивна дейност;
5. научно-приложна и експертна дейност;
6. информационно-аналитична дейност;
7. международна дейност;
8. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обектите;
9. други дейности, предвидени в закон.
(2) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли изказвания по чл. 93? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ахмед Юсеин, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 20, против 31, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
По ал. 2 няма предложения.
Подлагам на гласуване целият текст на чл. 93.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94 и чл. 95.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли изказвания по тези два текста? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 94 и чл. 95.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 96 комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Ахмед Юсеин, Георги Юруков и Камен Костадинов и текста на вносителя, и предлага следната редакция на чл. 96:
“Чл. 96. (1) Държавният противопожарен контрол включва:
1. контрол за спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите в урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и нарушените територии за възстановяване, сградите и технологичните съоръжения и инсталации;
2. контрол върху производството, вноса, търговията и експлоатацията на изделия, машини и съоръжения във връзка с пожарната им безопасност;
3. участие в държавните приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите;
4. издаване на сертификати и извършване на сертификационни проверки за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;
5. съгласуване на проекти и даване на становища за въвеждане на строежите в експлоатация;
6. контрол за съответствието на оценени продукти, техника, автоматика, гасителни средства и други с изискванията за пожарна безопасност.
(2) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите в урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и нарушените територии за възстановяване министърът на вътрешните работи самостоятелно или съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството издава наредби.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли желаещи за изказване по чл. 96? Няма.
Подлагам на гласуване текста, предложен от комисията, с възприетите предложения, направени по него.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 96 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 97 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 97. Превантивната дейност включва:
1. информационно-разяснителна дейност сред населението за формиране на необходимото поведение и действие при пожари, бедствия, аварии и катастрофи;
2. координация и взаимодействие с държавните органи и организации във връзка с подготовката на населението за действия при пожари, бедствия, аварии и катастрофи;
3. издателска дейност в областта на пожарната безопасност и защитата на населението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 97, предложен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 97 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 98 комисията подкрепя предложението от народните представители Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 98. Научно-приложната и експертната дейност включват:
1. разработване на правила и норми за осигуряване на пожарната безопасност и защитата на населението;
2. научно-информационно обслужване и изготвяне на научно-приложни продукти в областта на пожарната безопасност и защитата на населението;
3. изследване на причините и условията за възникване и разпространяване на пожари, аварии и бедствия;
4. разработване на методи и средства за предотвратяване и ликвидиране на пожари, аварии и бедствия;
5. изследване и определяне на показатели от пожарната характеристика на вещества, материали и продукти;
6. определяне реакцията на огън и границата на огнеустойчивост на материали, строителни продукти и съоръжения и издаване на протоколи;
7. определяне и издаване на протоколи за технически и физико-химически характеристики на пожаротехнически средства и гасителни вещества;
8. оценка за съответствието на продуктите и спасителните съоръжения с изискванията за пожарна безопасност;
9. сертификация на продукти, осигуряващи пожарната безопасност;
10. извършване на експертизи на пожари и аварии;
11. съгласуване и разработване на проекти и типове противопожарно оборудване, инсталации, уреди, съоръжения, гасителни вещества и пожарозащитни продукти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли желаещи за изказване по чл. 98? Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 98, предложен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 98 е приет.
По чл. 99 има предложение от народния представител Ахмед Юсеин – предложеният текст по чл. 99, ал. 1 да се допълни с нова т. 7:
“7. щетите от пожари.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99:
“Чл. 99. (1) Информационно-аналитичната дейност включва събиране, обработване, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация за:
1. възникналите пожари, аварии, бедствия и катастрофи и извършената дейност от службата;
2. превантивните и административнонаказателните мерки;
3. стратегическите и особено важните обекти;
4. противопожарната и спасителната техника, въоръжение и гасителни средства;
5. плановете за ликвидиране на последиците от пожари, аварии, бедствия и катастрофи;
6. издадените разрешения на търговци, извършващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти.
(2) Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” изгражда и поддържа информационни фондове на базата на информация, придобита при изпълнение на функциите си.
(3) Информацията по ал. 1 се предоставя на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес и основание да я получат, при условие и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. Юридическите лица, които не са на бюджетна издръжка, и гражданите заплащат такси в размер, определен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли желаещи за изказване по чл. 99? Няма.
Подлагам на гласуване неприетото от комисията предложение на народния представител Ахмед Юсеин.
Гласували 90 народни представители: за 31, против 35, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложения от комисията текст за чл. 99.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 99 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100.
По чл. 101 има предложение от народните представители Юруков и Камен Костадинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101:
“Чл. 101. Разрешителната и контролната дейност на търговци, осъществяващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти, включва издаване на разрешения и контрол за спазване на изискванията при осъществяване на тези дейности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли желаещи за изказване по тези два текста? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 100 и 101.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Раздел ІІ – Правомощия на органите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Моля, гласувайте заглавието на Раздел ІІ, предложено от вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народните представители Христо Величков и Йордан Величков в чл. 42, ал. 1, чл. 52, ал. 1 и в чл. 102, ал. 1 след края на текста да се добави изразът "на службата".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Георги Юруков и Камен Костадинов в чл. 102, ал. 1 думите "държавни служители" да се заличат, а в ал. 2 в началото да се добави изразът "Численият състав и".
Комисията не подкрепя предложението.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин Юруков оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народния представител Атанасов и предлага следната редакция на чл. 102:
"Чл. 102. Органи на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" са държавните служители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Христо Величков и Йордан Величков.
Гласували 104 народни представители: за 31, против 47, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложения текст от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 102 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103:
"Чл. 103. При гасене на пожари и спасяване на хора и имущество при пожари, аварии, бедствия и катастрофи органите по чл. 102 имат право да:
1. влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически или юридически лица;
2. разрушават сгради или части от тях, разглобяват конструкции, отстраняват, унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин за действие;
3. използват спасителни, гасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства – собственост на физически или юридически лица;
4. привличат длъжностни лица и граждани за оказване на съдействие;
5. изменят реда за движение в района, където се извършват спасителни и гасителни действия, до пристигане на съответните компетентни органи;
6. използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода за гасене."
Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Юсеин, Юруков и Костадинов и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104:
"Чл. 104. (1) При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по чл. 102:
1. извършват проверки и контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти в населени места;
2. извършват проверки в жилищата на гражданите през деня в присъствието на обитателите им при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите на пожарна безопасност, а при отсъствието или отказа им – след разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд;
3. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна безопасност на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
4. прилагат мерки за административна принуда при констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност;
5. сигнализират държавни органи, организации, юридически лица и граждани при нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност;
6. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират съответния прокурор;
7. изискват от държавни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност; информацията, станала им известна, се пази в тайна;
8. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожаро- и взривоопасни професии и дейности;
9. издават разрешения на търговци, извършващи пожаро- и взривоопасна дейност;
10. дават становища за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за пожарна безопасност;
11. издават сертификати за съответствие на обектите с изискванията на пожарната безопасност;
12. дават становища за разрешаване ползването на строежи при условията на чл. 177 от Закона за устройство на територията;
13. извършват контрол на влаганите в обектите материали и инсталации за съответствието им с изискванията за пожарна безопасност;
14. издават разрешения на търговци за извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти и контролират спазването на условията на издаденото разрешение;
15. издават документи за пожарната безопасност на обекти, строежи, инсталации, съоръжения и други по искане на физически или юридически лица, когато това е предвидено в нормативен акт.
(2) За издаваните сертификати, становища и други документи се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.
(3) Отказите за издаване на сертификати и разрешения се обжалват по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли изказвания по чл. 103 и чл. 104? Няма изказвания.
Моля, гласувайте чл. 103 и чл. 104.
Гласували 84 народни представители: за 82, против 1, въздържал се 1.
Двата текста се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народния представител Ахмед Юсеин в чл. 105 да се добави ал. 3:
"(3) Взаимодействието, правата и задълженията на държавните органи, органите на местно, организациите и гражданите по опазването на горите от пожари се урежда от Закона за горите."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Юруков и Костадинов и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105:
"Чл. 105. Органите на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" не осъществяват:
1. пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност в обекти на подземната минна промишленост;
2. държавен противопожарен контрол в обекти на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната и на транспортните средства, с изключение на земеделската техника и подвижния железопътен състав."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Изказвания по чл. 105 има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ахмед Юсеин.
Гласували 95 народни представители: за 47, против 33, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста, както е предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 3.
Член 105 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ:
“Чл. 106. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията на органите на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението” и да оказват съдействие при изпълнение на правомощията им.”
Има предложение от народния представител Ахмед Юсеин:
В чл. 106 основният текст да бъде ал. 1 и да се създаде нова ал. 2 със следния текст:
“(2) Поделенията на НС “ПБЗН” се освобождават от такси за вода и водоползване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Моля за изказвания по чл. 106. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ахмед Юсеин.
Гласували 88 народни представители: за 26, против 50, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста, предложен от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли желаещи за изказвания по чл. 107 и заглавието на раздела? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108:
“Чл. 108. (1) Министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица издават и отнемат разрешения на търговци за осъществяване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти.
(2) Лицата, непосредствено осъществяващи дейност на търговци, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да притежават необходимата професионална квалификация;
2. да не са осъждани за извършено умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;
3. да не страдат от психическо заболяване.
(3) Издаденото разрешение за осъществяване на дейности по ал. 1 се отнема в случаите, когато:
1. в тримесечен срок от получаване на разрешението търговецът не осигури необходимия минимум от технически средства или личен състав за осъществяване на дейността си;
2. при осъществяване на дейността си търговецът не поддържа необходимия минимум от технически средства или личен състав или държи на работа лице в нарушение на изискванията на ал. 2 и в едномесечен срок от получаване на отправеното писмено предупреждение не отстрани констатираните несъответствия.
(4) Редът за издаване и отнемане на разрешения за осъществяване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти от търговци, за установяване на необходимата професионална квалификация, както и минимумът от технически средства и личен състав се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(5) За издаване на разрешенията по ал. 1 се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли желаещи за изказване по чл. 108? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Текстът на чл. 108 се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109:
“Чл. 109. Областните дирекции “Пожарна безопасност и защита на населението” могат да сключват договори с търговците, получили разрешения по чл. 108, ал. 1, за:
1. обучение на лицата, непосредствено осъществяващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти;
2. методическа помощ при организиране на пожарната и аварийната безопасност на обектите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли желаещи за изказвания по чл. 109? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Текстът на чл. 109 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложенията на народните представители Юсеин, Юруков и Костадинов и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110:
“Чл. 110. (1) По ред, определен от Министерския съвет, на територията на населените места и общините могат да се създават доброволни формирования за подпомагане органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” за:
1. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на пожари;
2. ограничаване и ликвидиране на последиците от бедствия, аварии и катастрофи;
3. спасяване на хора и имущество.
(2) Участниците в доброволните формирования по ал. 1 имат правата по чл. 103, точки 1, 2 и 6 и по чл. 37, 38 и 39 от Закона за управление при кризи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има ли желаещи за изказвания по текста? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Уважаеми дами и господа народни представители, има още 5 минути до края на заседанието. Очевидно е, че, гледайки размера на доклада на комисията, ще бъде трудно той да бъде представен в това време, затова оставяме тази задача за след почивката.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, продължаваме заседанието.
Уважаеми народни представители, позволете ми да направя едно съобщение: утре, 20 януари 2006 г., в 10,00 ч. президентът на Република България господин Георги Първанов на основание чл. 98, т. 2 ще отправи обръщение към народа и Народното събрание. Имайте предвид това.
Поканен е дипломатическият корпус, поканени са да присъстват и представители на висши държавни институции и организации.
И така, да продължим със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да започнем разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, искам да направя процедурно предложение да удължим срока по Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон с още две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Гласувайте удължаване на срока по Търговския закон с две седмици, тоест максимума – 21 дена.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Това процедурно предложение е прието.
Сега започваме със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Заповядайте, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по наименованието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По § 1 има направено предложение от колегите Манолова, Ралчев, Милтенов, Бисеров, Ранчев, Николова, Свинаров и Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове § 1 да се раздели на два параграфа - § 1 и § 2 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 11 думата “еднократно” се заличава, а след думата “защита” се добавя “по определен случай”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз разбирам така Вашия доклад: че комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1. Нали така?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Така, комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1. По него има направено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И на базата на тези предложения комисията изработва съдържанието на § 1, както го докладвахте.
По § 1 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 1, така както беше докладвано.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 7.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ:
“§ 2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “еднократно” се заличава, а след думата “защита” се добавя “по определен случай”.
2. В ал. 2 изречение първо се изменя така: “За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да удостовери наличието на адвокатска и процесуална правоспособност в държавата, в която е придобита.”
3. В ал. 3 се създава изречение второ: “Когато по българското законодателство се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, чуждестранният адвокат удостоверява наличието на такъв стаж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по § 2, както се предлага от комисията.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, изказването ми не е по същество, тъй като в комисията и след това в работната група измененията в този закон бяха многократно коментирани и обсъждани и в крайна сметка сме постигнали някакво единомислие с колегите от Комисията по правни въпроси за промените, които трябва да бъдат направени.
В случая искам да направя предложение за две редакционни поправки, които очевидно, в желанието си текстовете да станат много прецизни, не сме догледали.
Едната касае т. 3 на § 2, тоест чл. 12, ал. 3, където се получава повторение на израза “когато по българското законодателство се изисква минимален стаж…,” и т.н.
Създава се второ изречение и тези думи повтарят текста от първото. Ако искате, ще ви изчета текста на ал. 3 на чл. 12, така както съществува в действащия закон:
“Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприеме действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат.”
Второ изречение на тази алинея започва по същия начин: “Когато по българското законодателство се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, чуждестранният адвокат удостоверява наличието на такъв стаж.”
Предлагам думите “когато по българското законодателство” да бъдат заменени с думите “в случаите, когато”. И текстът става така: “В случаите, когато се изисква минимален стаж….”. Това просто е чиста редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлага се “по българското законодателство” да падне и текстът става: “В случаите, когато се изисква минимален стаж за осъществяване…”, и нататък по текста.
И другата Ви бележка.
МАЯ МАНОЛОВА: Другата поправка е в т. 2 на § 2. Тук имаме известни спорове с колегата Ралчев. Предложението ми е следното: думите “в държавата, в която е придобита”, да бъдат заменени с думите “придобити в държава-членка на Европейския съюз”.
Безспорно текстовете от чл. 12 нататък визират случаите, когато чуждестранни адвокати от страни-членки на Европейския съюз ще упражняват адвокатска практика в България. Само чл. 10 визира случаите, когато адвокатска практика в България ще осъществяват чуждестранни адвокати, които са от страни-нечленки на Европейския съюз. И тогава условията се договарят със съответните договори и се прилагат реципрочно при условията на взаимност.
Така че всички хипотези, за които говорим в чл. 11 и въпросния чл. 12, така или иначе визират случаите, когато адвокатът е от страна членка. Текстът, който предлагам, създава яснота в случаите, в които съответното юридическо образование е придобито в една страна членка, а процесуалната и адвокатската правоспособност е придобита в друга страна членка, тоест да не бъдат накърнени правата на този адвокат. Тук предложението ми е чисто редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, не можах да запиша текста. “За осъществяване на представителство пред органите на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да удостовери наличието на адвокатска и професионална правоспособност...”.
МАЯ НИКОЛОВА: Става въпрос за думите: “в държавата, в която е придобита”, които предлагам да се заменят с думите “придобита в държава-членка на Европейския съюз”.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Аз не го разбирам. Не знам.
МАЯ МАНОЛОВА: Смисълът е същият, но редакцията е по-ясна.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Какво значение има къде си учил и си придобил правоспособност?
МАЯ МАНОЛОВА: Няма никакво значение – точно това казваме с тази редакция – няма значение къде са.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Защо тогава го слагаме?
МАЯ МАНОЛОВА: Чисто редакционно така или иначе трябва да го гласуваме поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доколко това е редакционно? От текста, който ни се предлага, става въпрос за правоспособност в държавата, в която се придобива. Не се казва дали държавата е членка или не е членка.
Вие с Вашето предложение стеснявате обхвата на нормата. Ако няма спор между колегите, евентуално бих го поставил на гласуване, но моля да се консултирате.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Ние се консултирахме, но не можахме да се разберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, че е имало спор.
Господин Филип Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Исторически тези изменения са резултат от две неща – от общото изискване за хармонизация на нашето право във връзка с нашето влизане в Европейския съюз; и на второ място – от конкретните ангажименти, поети от българската страна при асоциирането от Европейските общности през 1992-1993 г.
Не можем да отречем факта, че европейската компонента присъства много интензивно при създаването на мотивите за изменение на този закон.
От друга страна, е трудно да се възприеме тезата, защитавана от госпожа Манолова, че чл. 12 се отнася само за европейските адвокати. Там, където е съществувало желание да се очертае точно кръгът само на някои страни, това е направено и такъв е случаят с чл. 11. Четейки двата текста, не мога да се убедя докрай, че чл. 12 е просто продължение на чл. 11.
На трето място, очевидно е, че всички усилия, свързани с оформянето на тези предложения в комисията, бяха подчинени на идеята, че работата на българския парламент не е да злепоставя българските адвокати, а напротив – да се постарае да им гарантира онези позиции в рамките на българската държава, които да не допускат възможности за нелоялна конкуренция.
Една от темите, която беше обсъждана в комисията, беше именно темата възможно ли е да възникнат ситуации, когато лице, придобило по силата на законодателството на своята държава правоспособност, появявайки се в България, да се окаже, че е минало през различен начин на подготовка и през много по-ограничени форми на такава, отколкото българските адвокати. Когато става дума за Европейския съюз, там има страни, в които даже за упражняването на адвокатската професия не се изисква висше юридическо образование. Но доколко това е прието в целия Европейския съюз по отношение на тази държава, ние не можем да имаме друго решение, освен общото.
Възможно ли е да се натъкнем с подобни хипотези на държави извън Европейския съюз? Не мога да представя справка на Камарата, но съм сигурен, че би могло да има такива случаи. Ако ги има, те биха били единични. Тоест, това е едната логика, която в известен смисъл стои зад тезата на госпожа Манолова така, както аз я разбирам.
Тезата, която ми се струва, че би трябвало да стои зад позицията на колегата Ралчев, така, както аз я разбирам, е, че поставяйки това ограничение, ние ще се изправим пред ситуацията, когато представители на други държави, с които ние имаме интензивни връзки, търговски обмен, икономически контакти и т.н., инвестиции, дай Боже, биха могли да бъдат поставени в неблагоприятно положение – Съединените щати, Канада. Получава се една картина на нещо като дискриминация, което вероятно би могло да смути някого. И е разумно да бъде развит аргумент в тази посока. Струва ми се, че няма никаква пречка.
Ако сме проникнати от желанието да бъде постигнат точно определен резултат, една такава дискриминативна по същество уредба да бъде компенсирана чрез двустранни договори и приравняване на правата, това би било едно решение. Естествено, това ние тук, в тази зала, не можем да постигнем, можем само да изкажем доброто пожелание дали правителството ще предприеме действие в тази посока, но това един Господ знае, представителите на мнозинството да кажат. Затова и не съм удивен, че този спор се води между тях – зависи колко вярват на самото си правителство.
От гледна точка на защитата на интересите на българската адвокатура сигурно по-минималистичният вариант е по-приемлив. Тези, които могат да гарантират делата на правителството, нека да гласуват в противоположния смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 2?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Искам да оттегля предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие се изказахте, госпожо Манолова. Добре, заповядайте да оттеглите предложението си за т. 2, ал. 2.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Според мен със или без редакцията § 2, т. 2 визира само случаите на чуждестранни адвокати от страни членки, но понеже в условията на консенсус с колегите от различните парламентарни групи договаряхме промените, аз оттеглям предложението си, след като то изобщо създава подобна дискусия – по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Първо, моля, гласувайте предложението на народния представител Мая Манолова в § 2, т. 3 думите “по българското законодателство” да отпаднат. Поради това текстът е: “В случаите, когато се изисква минимален стаж” и нататък се върви по текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Мая Манолова се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията, с вече гласуваната редакционна поправка.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По § 2 комисията не подкрепя текста на вносителя за отмяна на чл. 14 и го подкрепя в останалата му част.
Има предложение от колегите Ралчев, Манолова, Милтенов, Бисеров, Ранчев, Николова, Свинаров и Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага отмяната на разпоредбите да се отрази на систематичното им място с отделни параграфи, като § 2 на вносителя става § 3 със следната редакция:
“§ 3. В чл. 13, ал. 2 т. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А поправките по членове 16 и 17 отиват на съответните им места? Да, благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 3 със съдържанието, което се предлага от Правната комисия.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Има направено предложение от колегите Ралчев, Манолова, Милтенов, Бисеров, Ранчев, Николова, Свинаров и Димитров – да се създаде § 2а.
Комисията подкрепя предложението за създаването на § 2а, който става § 4 със следната редакция:
"§ 4. В чл. 14 думите "може да извършва дейността по чл. 24, ал. 1, т. 3" се заменят с "и вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати може да извършва действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 4 със съдържанието, което се предлага от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Има направено предложение от същата група народни представители – да се създаде § 2б.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 5 със следната редакция:
"§ 5. В чл. 15 пред думите "3-годишно действително" се добавя "вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 5. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 5 със съдържанието, което ни се предлага от Правната комисия.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага да се създаде § 6 със следната редакция:
"§ 6. В чл. 16 т. 2 се отменя."
Комисията предлага да се създаде § 7:
"§ 7. В чл. 17 ал. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 6 и § 7 така, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Параграф 3 по вносител – комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1 и го подкрепя по т. 2.
Има направено предложение по този параграф от същите колеги.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 3, който става § 8:
"§ 8. В чл. 18, ал. 1 думите "най-малко 5-годишен" се заменят с "изискуемия по правото на тази държава", а накрая точката се заличава и се добавя "и придобил правоспособност по правото на тази държава"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 8. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 8 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По § 4 по вносител комисията не подкрепя текста на вносителя.
Има направено предложение от същите колеги по § 4.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 4, който става § 9:
"§ 9. В чл. 19, ал. 2 след думите "Чуждестранният адвокат" се добавят думите "оказващ съдействие и защита по определен случай"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 9. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 9 така, както се предлага от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Има предложение да се създаде § 4а от същите колеги народни представители.
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 4а, който става § 10 със следната редакция:
"§ 10. Създава се чл. 19а:
"Чл. 19а. (1) При осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да установи наличието на процесуална правоспособност, придобита в съответната държава.
(2) Чуждестранният адвокат, вписан в адвокатска колегия, упражнява действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби на български език."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 10.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Тук има нужда от една запетая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Запетаята не знам как да гласуваме, редакторите ще кажат!
Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 10.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По § 5 по вносител комисията не подкрепя текста на вносителя.
Има направено предложение от същата група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 5, който става § 11:
"§ 11. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 3 се изменя така:
"(3) Разпоредбите на чл. 11-19а влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 11. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 11 така, както се предлага от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Параграф 11 е приет, а с това е приет изцяло и Законът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Господин Милтенов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря ви, господин председател.
Искам от мое име да благодаря на всички колеги, които наистина допринесоха за постигането на консенсус при предложените текстове между първо и второ четене. Надявам се, че с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата България се приближава все по-близо до присъединяването ни в Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАНАЯТИТЕ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Бисеров, да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, колеги, ще докладвам на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за занаятите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по заглавието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Яни Янев и Кръстанка Шаклиян и предлага да се създаде § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думата “вписване” се добавя “с мотивирано решение, с което уважава или отхвърля искането”;
б) създава се изречение второ:
“Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.”
2. Създава се нова ал. 5:
“(5) Вписването се извършва в срок три дни от произнасянето на регионалната занаятчийска камара. В случай на обжалване на отказ вписването се извършва в срок три дни от представяне на съдебното решение за отмяна на отказа.”
3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 1? Няма.
Моля, гласувайте за § 1.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 1, който става § 2 със следната редакция:
“§ 2. Създава се Глава пета с чл. 64:
Глава пета
Съдебен контрол
Чл. 64. (1) Решенията на органите на Националната занаятчийска камара и на регионалните занаятчийски камари, които противоречат на закона или на устава, подлежат на контрол по общия исков ред в 14-дневен срок от постановяване или узнаване на решението, но не по-късно от три месеца от постановяването му.
(2) Административните актове по този закон се обжалват по реда и в сроковете на Закона за административното производство. този ред се прилага и при мълчалив отказ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 2. Няма желаещи.
Моля, гласувайте за § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 8.
Параграф 2 е приет.
Ще си позволя да кажа, че този, който е гласувал “против”, съм аз.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Знаем.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз, господин председател, гласувах “за”. (Оживление.)
По § 2 на вносителя има предложение на народните представители Яни Янев и Кръстанка Шаклиян. Те се приемат по принцип от вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
“§ 3. Създава се Глава шест с чл. 65-68:
Глава шеста
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 65. (1) За нарушение или неизпълнение на чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 6, чл. 7, чл. 10, ал. 2, чл. 11, чл. 23, ал. 2, чл. 24, чл. 46 и чл. 47, ал. 1 на виновните лица се налага глоба от 50 до 500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) В случаите по ал. 1, когато нарушението или неизпълнението е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 100 до 1000 лв.
Чл. 66. Лице, определено по реда на чл. 25, ал. 4, което не изпълни задълженията си по чл. 21, ал. 2 и 3, чл. 25, ал. 4-7 и чл. 26 или откаже да представи информация от регистъра на занаятчиите, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
Чл. 67. Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от председателя на съответната регионална занаятчийска камара.
Чл. 68. (1) Областният управител или оправомощено от него лице издава наказателно постановление въз основа на съставения акт.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет, а с това изцяло и Законът за изменение и допълнение на Закона за занаятите.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Моля в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министъра на регионалното развитие в пленарната зала.
Имате думата, господин Милтенов за доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря, господин председател.
“Доклад
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 30.11.2005 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Калин Рогачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Марияна Тотева – началник на отдел “Държавни имоти” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и господин Тодор Илиев – експерт в “Държавни имоти”. От името на вносителя - Министерския съвет, заместник-министър Рогачев представи законопроекта.
Приемането на предложения законопроект се налага поради неопределеността на понятието “равностойно парично обезщетение” по смисъла на чл. 32 в Закона за държавната собственост при оценка на имоти – частна собственост, които подлежат на принудително отчуждаване.
При отчуждаването и при обжалването на отчуждителните актове възниква неяснота към кой момент се отнася оценката на имота – дали като имот с вече променено предназначение с оглед на обекта, който предстои да се изгради – публична държавна собственост, или като имот с предназначение, каквото е имал преди влизането в сила на подробния устройствен план. В случаите на съдебно оспорване на определеното обезщетение за отчуждавания имот или част от него различните оценители, назначавани от съда, оценяват такива имоти по различни методи, като прилагат различни критерии за понятието “равностойно обезщетение” на отчуждения имот. В едни случаи отчуждаваните имоти се оценяват според предназначението им, което са имали преди влизането в сила на новия подробен устройствен план. В други случаи се оценява не само паричната равностойност на имота, както при покупко-продажба, но към нея се прибавя и увеличената цена, с оглед на новото предназначение на имота. В тези случаи съдът постановява обезщетения, които надвишават от пет до осем пъти пазарните цени преди приемането на устройствения план. С така определеното обезщетение реално могат да бъдат закупени няколко имота, подобни на отчуждавания. При определянето на такива завишени обезщетения не се отчита инвестицията на държавата по изработването и изменението на подробния устройствен план, както и по извършване промяната на предназначението на подлежащите на отчуждаване имоти. Инвеститорите на подлежащите на изграждане обекти – публична държавна собственост, реално са затруднени да довършват отчуждителните производства, тъй като присъжданите от правораздавателните органи обезщетения многократно надвишават стойността на отчуждаваните имоти.
Най-важните промени в закона са следните:
1. Със законопроекта се предвижда създаването на законова дефиниция на понятието “равностойно парично обезщетение”. Предвижда се “равностойно парично обезщетение” по смисъла на Закона за държавната собственост да бъде оценката на отчуждаваните имоти или на части от имоти, направена по реда на този закон, в съответствие с тяхното предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план. Уточняват се критериите, които се прилагат при определяне на понятието “равностойно обезщетение”, а именно: предназначението на имота, каквото е отпреди влизането в сила на подробния устройствен план и оценяване на имота по пазарни цени при започване на отчуждителното производство на базата на пазарните цени на имоти, които са в близост до отчуждавания и са с подобни показатели.
2. Със законопроекта се предвижда в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с пазарни характеристики поради липса на данни за извършени сделки в съответната служба по вписвания, равностойното парично обезщетение да се определя по реда на:
- Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост – и за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони;
- Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – за земеделски земи;
- Наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите – за земи и гори, включени в горския фонд.
3. Със законопроекта се създава дефиниция на понятието “пазарни цени”, които са усреднените цени от сделки с имоти, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, за които има вписвания в Службата по вписванията по местонахождението на имота.
В последвалите разисквания участие взеха народните представители Елеонора Николова, Христо Бисеров, Анелия Мингова, Янаки Стоилов, Елиана Масева, Яни Янев, Надя Балева и Надя Антонова.
Госпожа Елеонора Николова заяви, че с предлагания законопроект се прави неудачен опит за дефиниране на понятието “пазарна цена” на недвижимите имоти, подлежащи на отчуждаване. Тя обърна внимание върху необходимостта от справедливо и законосъобразно обезщетяване на собствениците.
Госпожа Надя Антонова предложи да се въведат по законодателен ред нови критерии за определяне стойността на недвижимите имоти, подлежащи на отчуждаване. Като такива критерии по аналогия тя посочи процедурите за формиране стойността на договорните ипотеки, които се вписват в службите по вписванията.
Госпожа Елиана Масева посочи, че предлаганият законопроект съдържа редица слабости, но като най-съществена според нея се очертава неудачната формула за определяне пазарната стойност на недвижимите имоти на базата на данните за вписванията в последните 12 месеца.
Господин Христо Бисеров подробно аргументира тезата си, че предлаганите процедури по определяне стойността на отчуждаваните имоти, респективно по обезщетяване собствениците на такива имоти, са несправедливи и неадекватни, доколкото според него в практиката ще се наложат като ценообразуващи критерии стойностите на вече реализирани отчуждителни сделки.
По възникналия проблем за законодателното дефиниране на понятието “пазарни цени на недвижимите имоти” като предпоставка за определяне на обезщетението на отчуждаваните имоти господин Янаки Стоилов формулира два основни въпроса, които се очертават като възлови за предлагания законопроект.
Единият е обезщетяването да се прави според данъчните оценки, по които формално се сключват повечето от сделките. Ако се търси по-благоприятна за обезщетяване формула, тогава равностойното парично обезщетение може да е функция от осреднената цена между данъчната оценка плюс стойността, която те са придобили след изготвяне на подробния устройствен план. Необходимо е да се отчете интересът на отчуждаваните, но и да се направи така, че държавата да може да извършва отчуждаване и да модернизира инфраструктурата.
Вторият въпрос се отнася до сделките, които ще се имат предвид при определяне цената на имота. Господин Стоилов подчерта, че въпреки неизяснените въпроси законопроектът следва да бъде подкрепен. Поставените в дискусията проблеми могат да се решат в хода на законодателния процес.
Госпожа Анелия Мингова подчерта, че предлаганият законопроект е поредният опит за законодателно разрешаване на проблема, свързан с основанията, процедурите, вида, формите и начините на обезщетяване на собствениците на недвижими имоти, които подлежат на отчуждаване в полза на държавата. Основният проблем е как при тези, по изключение отчуждителни процедури, ще се оценяват имотите така, че да се постигнат принципите на равнопоставеност и справедливост. Госпожа Мингова посочи, че единствено в настоящия момент данъчната оценка може да бъде тази, с която ще постигнат двете цели – тоест критериите за справедливост и за равнопоставеност на лицата. Според нея с предлагания законопроект тези цели не се постигат.
Господин Яни Янев допълни, че по отношение начините за оценка на недвижимите имоти сега няма законови критерии, с изключение на заложените в Правилника за приложение на Закона за държавната собственост формули за базисна оценка на имотите. Тази базисна оценка влиза като един от елементите по определяне на пазарната оценка. Но в крайна сметка, независимо от методите, които използват вещите лица, резултатът ще е значително отдалечаване от реалната стойност на отчуждаваните недвижими имоти.
При гласуването Комисията по правни въпроси с 3 гласа “за” и 9 гласа “въздържали се“ не прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте доклада на Комисията по правни въпроси.
Откривам дискусиите и давам думата на народния представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Много се радвам, че Комисията по правни въпроси отхвърля този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, защото уважаваните от мен тук колеги, които се интересуват от собственост, може би ще видят съвсем с просто око, че това е един удар върху собствеността – частната собственост, която ще трябва да бъде отчуждена за това да стане държавна собственост. Факт е, че тук се споменава думата “пазарни цени” в рамките на 12 месеца. Много добре знаем за тези 12 месеца как се движат цените, особено в този момент, когато влизането ни в Европейския съюз е почти сигурно и вие знаете колко ще отскочат цените.
Също така не мога да приема това твърдение, че трябва да се вземат като образец имоти, които се намират около отчуждавания имот. По-нататък се цитира: в един и същи район в големите градове с районно деление. Знаете ли какво значи - извинявам се за колегите, които са по-навътре в страната, тук е уважаваният от мен господин Ралчев и други колеги, които живеят край брега - примерно в “Приморски” да му вземеш от морския бряг мястото и да го оцениш, понеже това е огромен район, в този район с друг такъв имот.
Трябва да ви кажа, че ако този закон се гласува от Народното събрание “за” и се радвам, че уважаваните юристи от комисията така са отреагирали, това ще бъде начало на едно много голямо вълнение сред гражданите. Трябва да ви кажа, че вълнението за номерата на автомобилите ще ни се види рай небесен. Това ще бъде началото на една нова революция, ако се правят тези отчуждения.
Във Варна имаме такъв случай в момента. Извинявам се, че давам примери с всеки – кой където живее…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Революционен случай.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Точно такъв е. Извинявам се, господин Корнезов, всеки ден получаваме петиции.
Хората си живеят на определено място. Къщичките им може да са мизерни, може да не заслужават големи парични обезщетения, но това са техните къщи. В момента искат да ги съборят и да прокарат път. Какво друго остава? Какво обезщетение ще получат тези хора по пазарни цени в момента? Ще получат 30-40 хил. лв. за имотчето си. За 30-40 хил. лв. във Варна днес можеш да си купиш точно, извинявам се, една баня и тоалетна. Хиляда евро е нормалното строителство. По този начин хвърляме хората в един ужас за техния живот, защото на човек като му отнемеш жилището или имота, в който живее, какво друго му остава, ако няма други възможности?
Много горещо препоръчвам на уважаемите народни представители този закон да не бъде гласуван. Много моля! Говоря от чисто граждански позиции. Не говоря дали сме управляващи или опозиция. Ние трябва да помислим за хората. Още веднъж апелирам към вас – не гласувайте този законопроект на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Кирчев, в случая не става дума за законопроект, който да предвижда промени в начините, по които се извършва отчуждаване на имоти - частна собственост. В момента става дума за промени, които касаят оценката на имоти, които подлежат на отчуждаване – въпросния чл. 32 от Закона за държавната собственост.
Предложенията за промени се свеждат до два пункта: до дефиниране на понятието “равностойно парично обезщетение” и до дефиниране на понятието “пазарни цени”. Това се налага поради противоречивата практика, която съществува в момента при изготвянето на тези оценки на имоти, които подлежат на отчуждаване. Именно критериите, които прилагат лицензираните оценители, които извършват оценките, са различни. Впоследствие са различни и критериите, които прилагат съдилищата при проверка на правилността на тези оценки.
Важен е и друг момент. Няма единство в практиката към кой момент следва да бъде оценяван имотът - дали към момента преди влизане в сила на подробния устройствен план и промяната в предназначението на този имот или след това, когато вече е извършена промяна в предназначението на този имот?
По този начин се стига до една противоречива практика, която води до неравнопоставеност и несправедливост при оценката на имотите на различните собственици. В случая идеята е да бъдат въведени еднакви критерии. Лично според мен е правилен подходът на вносителя, който предлага оценката да се извършва към момента преди извършване на промяната в предназначението, защото в противен случай не се вземат предвид инвестициите на държавата по промяна на това предназначение, по изготвяне на ПУП-а и всъщност се ощетяват евентуално собствениците на съседни подобни имоти. Тоест по този начин се стига до една неравнопоставеност при изготвяне на тези оценки.
В случая както и да се реши този въпрос, той трябва да бъде решен, тъй като ситуацията, в която съществува чл. 32 от Закона за държавната собственост, създава предпоставки за различно прилагане на закона и за корупционни практики, които трябва да бъдат преодолени именно чрез въвеждането на яснота в тези понятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Манолова! Много добре разбирам, че тук се търси едно юридическо решение на този проблем, но искам да заостря вашето внимание върху функционалното му значение, тоест не да се изчисти юридически казусът, а какво ще бъде неговото практическо, функционално значение.
Извинявам се, че дадох този пример с частната собственост, но по същия начин ще се случи и с държавната. Защото в момента по начина, по който се показва – с райониране, с оценки в рамките на 12 месеца, независимо кога се правят планове и така нататък, това няма да реши чисто гражданското значение на приемането на този закон. Повярвайте ми! Защото юристите, моите уважения към вас, вие гледате как да облечете нещата в рамките на закона – това е вашата специалност. Законност и ред - това е една държава. Но трябва да помислим и за тази функционалност.
Бях в тази комисия и сигурно правната ми култура е била почти нулева. Но много често се обаждах от чисто функционално значение, където юристите, за мое съжаление, в много случаи не познават нещата от живота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване – Надя Антонова. Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз като член на Комисията по правни въпроси съм между тези колеги, които гласуваха в подкрепа на така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Бих искала да споделя накратко своите съображения защо гласувах “за”, да представя другата гледна точка, която звуча отдясно от уважавания господин Кирчев и, разбира се, след изказването ми да успея да направя така, че да намерите разум във внесения законопроект и да го подкрепите.
Чухте, колеги, от доклада на Комисията по правни въпроси, че съществува противоречива практика в администрацията и в съдебната система при оценяването на имотите. Това наистина е така. Каква е причината обаче? Според мен и според колегите от нашата парламентарна група причината се намира на няколко места.
Първата причина се състои в следното. Действащият Закон за държавната собственост не въвежда никакви законови критерии, никакви законови параметри за извършване на оценката при отчуждаването на имоти, които са предвидени за изпълнение на различни инвестиционни мероприятия. Никакви критерии! Как се прави тази оценка, пазарна ли е тази оценка и прочее? Действащият закон казва единствено, че оценката се извършва от лицензиран оценител, тоест оценяването на имотите е възложено на субективната преценка на едно или да кажем на три вещи лица, каквито процесуални възможности съществуват. Оставам на вас да прецените дали е добре оценката на имотите да се възлага на субективна преценка на две или три лица, които са изключително разкрепостени при извършването на тази оценка и естествено е да се стигне до противоречие. По този начин се стимулират корупционни практики, а от друга страна, добросъвестните експерти, извършващи оценката, не могат да бъдат точни и прецизни пак поради липса на въпросните критерии. Ето защо аз смятам, че е по-добре да имаме законови регламенти за оценка на тези имоти, тоест чрез пазарната цена, отколкото да съществува такава законова празнота, водеща до противоречие в практиката.
Противоречивата административна съдебна практика е първата беда, но не най-голямата, защото се получават различни оценки по размер, неколкократно завишени, което очевидно затруднява инвеститорите. Възможно е и практиката наблюдава случаи, в които предвидените за отчуждаване имоти се оценяват толкова високо, че инвеститорите губят интерес или са сериозно затруднени в осъществяване на своята инвестиционна програма. Тези хора – държавата и инвеститорите, са вложили средства и разходи по утвърждаване на подробните устройствени планове, а същевременно тяхното мероприятие се затруднява. Естествено, че по този начин, според мен, се накърнява принципът на справедливостта и на равнопоставеността на страните по отчуждителното производство. От една страна, са собствениците, които нямат никакъв принос за това, че подробният устройствен план се е променил - нито са проявили инициатива в тази посока, нито са влагали разходи в тази посока. Следователно смятам за несправедливо и неравнопоставено да се получават оценки, имайки се предвид новото предназначение на имота, тоест неколкократно увеличени.
По отношение на понятието “пазарна цена”. Досега законът мълчи и няма легално определение за понятието “пазарна цена”. Законопроектът прави опит да регламентира това понятие. Какво се има предвид под “пазарна цена”? Това е тази цена на имотите – на равностойни, на подобни имоти. Кои имоти са равностойни и кои са подобни - има законово определение, което се съдържа в Закона за устройство на територията. Имат се предвид имоти, които са еднакви по местоположение, които имат еднакъв или приблизително еднакъв достъп до инфраструктурата, и имоти с еднакви характеристики, казано най-общо. Ето защо не споделям тревогата на колегата, който говори преди мен, че би могло да се стигне до някаква несправедливост, тъй като пазарната цена ще отчита цените точно на тези подобни имоти.
По какъв начин би могло официално да се отчитат цените на тези имоти? Нашето право познава малко такива начини и най-убедителният е Службата по вписванията. Знаете, колеги, че в тази служба всички нотариални актове и сделките с недвижими имоти се вписват и включително в тях са отразени пазарните цени. За съжаление до неотдавна съществуваше, а може би още продължава практиката да не се показват действителните пазарни цени. Но това се наблюдава само в сделки между граждани или между близки роднини.
Искам да ви уверя, че в Службата по вписванията има видове сделки, при които страните показват действителната цена. Като пример посочвам покупко-продажбите, които се извършват между търговци. Знаете, колеги, че по определени съображения търговците показват действителните цени на покупко-продажбата – това са сделките по договорна ипотека. И аз смятам, че те могат да послужат като основание на експертите да определят пазарната цена.
Друго важно изменение в законопроекта, който се предлага, са изискванията към лицензираните оценители. До момента нямаше законови критерии кои лица могат да бъдат лицензирани оценители, а в настоящия законопроект се предлага да се определят критерии на лицата, извършващи оценките. Виждате за колко отговорна дейност става въпрос. А това са лица, които имат добра репутация, както предлага законопроектът. Повишават се изискванията за квалификация и професионален опит на въпросните лицензирани оценители.
В останалата си част законопроектът, така както е внесен, предлага изменения, които не бяха спорни в Комисията по правни въпроси. Касае се за съсобствеността на недвижимите имоти между държавата и гражданите, за прецизиране на действията на администрацията по актовете за държавна собственост, които не будят противоречиво становище.
Колеги, надявам се, че вие ще оцените доводите, които чухте, ще подкрепите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, както ще направи Парламентарната група на Коалиция за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплика?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя реплика на изказването на преждеговорившата, тъй като това, което се предлага – да се стъпи на оценката, която се прави в службата по вписванията при сегашната ситуация, която е и масовата практика, е почти равносилно на конфискация. Ако направим един анализ, ще видим, че в 90% от случаите сделките за недвижими имоти се сключват на цени, които са в пъти под пазарните оценки. Много по-обективно да се стъпи на това, което е обявено на пазара като цени за покупка и продажба на съответните имоти. Вярно е, че оценителите могат да завишат цената на един имот, който се отчуждава, но тази оценка може да бъде обжалвана, защото в досега действащия закон се казва равностойно обезщетение. Такъв е смисълът и на Конституцията. И тогава този, който отчуждава, или този, от който се отчуждава, ако не е доволен от оценката, която е направена от експерт-оценителите, има възможност да обжалва тази оценка и да се търси съдебен арбитраж. Докато с това, което се предлага с изменението на закона, се дава императив в самия закон да се стъпи на оценка в службата по вписванията. Да не говорим, че това, което е регулирано досега с нормите като имоти, които са равностойни, не съответства на пазарните цени. Има имоти, които могат да са на една и съща улица, в един и същи район, които могат само за отстояние 100-ина или 200, метра или просто поради местоположението на имота, да имат разлика в пъти в цената, независимо че нормативно те се водят в една и съща зона. Може имотът да е на главна улица, може да е във вътрешноквартална улица, това нормите не го отчитат, но пазарът го отчита и то решително. Понякога разликата в цените на имотите е два или три пъти, особено в централните части на градовете.
Така че, ако ние приемем разпоредбите, които се предлагат, реално създаваме предпоставки за конфискуване на имоти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Сотиров, с интерес изслушах Вашата реплика и, разбира се, не мога да се съглася с нея. Ще обясня накратко защо.
Вие оспорвате предложението пазарните цени да бъдат по данните от службата по вписванията. Но аз не чух друго конкретно предложение. Как по друг начин да се стига до въпросната цена? Означава ли това, че Вие сте съгласен пазарната цена или оценката да се прави субективно по преценка на едно, две или три лица? Ако това означава, че Вие искате само вещите лица да го правят, извинете, но аз считам това за незаконосъобразно, несправедливо - простете ме - и произволно.
Вие говорите, че следвало да се прави проверка за цените на имотите, които се предлагат, ако правилно съм Ви разбрала, да речем, в Агенцията за недвижимите имоти. Това е Ваш критерий, така казвате. Господин Сотиров, но ако оценката се прави по цените, на които се предлагат имотите, нали разбирате, че става дума за офертна цена? В никакъв случай офертната цена не може да бъде критерий за действителната пазарна цена, не може да бъде критерий за една справедлива, реална оценка.
Що се касае за имотите в службата по вписванията, аз от практиката си знам, а тази моя юридическа практика продължава дълго време и от суета няма да кажа колко години имам такава ефективна практика и ви уверявам, че в службите по вписванията все повече недвижимите имоти, предмет на покупко-продажби, посочват реалните си цени. Вярно е, че се посочва данъчна оценка, но там става дума за случаи, когато се продават жилища или когато гражданите купуват жилища. Но приложното поле на нашия законопроект е към терените - тези терени, които се отчуждават за държавна и обществена нужда и за придобиване на нова публична собственост. Когато се продават терени, тези сделки текат между търговци и – да не казваме защо, понеже на всички е понятно – търговците оказват действителните цени. И аз считам, че в службите по вписванията, където се вписват и договорните ипотеки, а частните банки, когато си дават парите по кредити, оценяват имотите по реалните цени, за да могат да си приберат кредитите.
Ето защо аз считам, че службата по вписванията е мястото, откъдето биха могли да се вземат данни за действителните пазарни цени. Защото там се отразява реалният пазар и движението на цените в реалния пазар и така оценката може да се актуализира.
Разбира се, по законопроекта, който се предлага сега, тази оценка би могла да бъде подложена на съдебно обжалване в административното производство, да се слушат възражения против оценката и прочее съдебни гаранции има за една справедлива оценка на отчуждения собственик.
Ето защо аз не мога да приема Вашата реплика. Моля Ви да размислите и Вие и Вашите колеги да подкрепите законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, вярно е и никой не би оспорил това, че е хубаво да няма големи различия в оценките на имотите. Тоест да има максимално единни критерии и да има максимална справедливост. Също така никой не би оспорил, че противоречивата практика в момента създава проблеми и че това е въпрос, който би трябвало да бъде решен.
От друга страна, понеже аз ви заявявам, че ще гласувам против този закон на първо четене, въпросът е защо, след като тези неща като че ли биха могли да бъдат решени при едно второ четене на закона. Първото четене в крайна сметка е четене, в което се решава не само заглавието на закона, но и неговата философия. А философията на този закон според мен е дълбоко погрешна, порочна и аз даже не бих я нарекъл левичарска, мисля, че си е направо комунистическа.
Защо? Тук чухме няколко разсъждения, които много ясно илюстрираха това. Ние първо чухме за страха на тези, които подкрепят закона, да не би да стане така, че цената на обезщетението на имота да надхвърли с нещо пазарната, някоя възможна, може би най-минималната дори пазарна цена.
Дами и господа, това е логика на онези, които смятат, че за благото на общността индивидът трябва да бъде стъпкан и смазан. Каква е разликата между този, който продава имота си, и този, на който му го отчуждават? Единият доброволно се освобождава от него, а другият е поставен в състояние на тежко притеснение, че трябва да бъде лишен заради благото на общността от своя имот. И вие ми обяснявате как трябва да пазите да не би той да бъде обезщетен вповече, отколкото би получил, ако го продава. Тук даже не става въпрос за това, тук става въпрос за това да не е с пъти по-малко. Но вашата логика е дълбоко погрешна. Тя е точно тази логика, която смазва интересите на индивида.
Вторият аргумент, който чувам, е колко хубаво и полезно щяло да бъде, ако оценката е преди да се извършат държавните мероприятия. Защо? Защото той, собственикът, не бил имал никакво отношение към инвестициите, които ще направи държавата в тази зона.
Дами и господа, чувате ли се какво говорите? Вие говорите за това, че цената на собствеността не произтича от факта на собствеността, а от това кой се бил постарал да се приемат фактите около нея. Абсурдно! Нелепо! Това е смисълът на собствеността – че нейната цена се качва или спада според различни фактори, някои от които може да са от Господа, но собственикът затова е собственик. Защото както вещта загива за собственика, така и когато расте цената й, тя ползва собственика.
И на последно място, фантастичният аргумент в подкрепа на тезата, че тя трябва да се оцени към момента преди извършването на тези действия, защото – забележете – това щяло да бъде справедливо. Ами, дами и господа, представете си ситуацията, в която десетина собственици в един квартал трябва да претърпят едно действие, което държавата извършва – трябва да отчужди един от тези имоти, за да прекара в него я трафопост, я нещо друго, което ще бъде за общото благо. На всички тези съседни имоти цената ще се качи. Понеже не имотът “Б”, а точно имотът “А” е отчужденият, защото това е най-удобно, собственикът на имота “А” по отношение на всички свои съседи трябва да бъде поставен по силата на тази абсурдна логика в неблагоприятно положение – тогава когато цената на техния имот се качва, то той, който е един от тях, понеже имал злощастието да бъде точно единственият имот, подлежащ на отчуждение, да бъде обезщетен с пъти по-малко, отколкото е цената на техните имоти. Извинете, това са нелепости! От човешка гледна точка, в смисъл, ако вие мислехте човешки, не бихте могли да защитавате това. Но понеже вие мислите с фантазиите за това как добрата държава ще дойде и ще прави детски градини, от които с ритници ще изхвърли гадните собственици, които са притежавали тази земя - или бащите им, или дядовците им - понеже това ви е логиката, затова предлагате такива разрешения. Но тази логика е абсурдна! Тя не може да бъде приета и такова нещо не може да бъде поощрявано.
Затова, с дълбокото убеждение, че такъв закон трябва да мине в този парламент, приемайки напълно аргументите на тези, които говориха за това, че е необходимо да се изравнят оценките, да няма противоречива практика и пр., за този именно закон на първо четене аз ще гласувам “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Мая Манолова за първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега Димитров, като Ви слушам се чудя дали ние с Вас четем един и същ проект за изменение на Закона за държавната собственост!
В § 1, т. 2 се съдържа отговорът на Вашия въпрос, а именно, че равностойното парично обезщетение се определя въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики.
Тоест, ако трябва да говорим за философия на този законопроект, тя съдържа два момента. Първият е, че противоречията в съществуващата сега практика по оценяване на имоти, които подлежат на отчуждение, трябва да бъдат преодолени. Трябва да бъдат създадени единни критерии, единни правила, които да се прилагат по отношение на всички.
Вторият момент е, че това обезщетение трябва да става по пазарни цени.
Това са двата основни пункта, с които, доколкото аз Ви слушах, няма как Вие да не се съгласите.
Друг е моментът, че самото определение на понятието "пазарни цени", аз съм съгласна с Вас, не е особено удачно по начина, по който е формулирано в § 13. Но самият законодателен процес допуска промени и прецизиране в понятията между двете четения. Това звучеше и в изказването на колегата Антонова преди малко, че всъщност понятията могат да бъдат прецизирани, така че да се постигне крайната цел на този законопроект. А тя е: регламент за начина, по който ще се извършват оценките при отчуждаване, и второ, пазарните цени при това отчуждаване.
Според мен е задължително, все пак, когато се оценява пазарната цена на този имот, да се имат предвид и инвестициите, които ще направи държавата в промяната на предназначението на този имот, така че чистото възприемане, например, пазарната цена до или след промяната в предназначението не би било справедливо. Трябва да се възприеме такъв критерий, който едновременно да не ощетява собствениците на тези имоти, от една страна, а от друга страна, да възнагради държавата за инвестициите, които тя ще направи в тази промяна по предназначението.
Все пак ние с Вас мисля, че сме цивилизовани и общограмотни хора, за да изпадаме в крайности, подобни на тези, в които Вие изпаднахте преди малко в изказването си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика?
Втора реплика – господин Пенчев, заповядайте.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Аз взимам думата за реплика само по повод поученията към логика и следване на някакъв логичен принцип.
Искам да ви припомня 1992 г. и логиката за връщане на земята в реални граници, която наложихте и която уби селското ни стопанство. Така че, ако става дума за логика, хубаво е наистина да не налагаме само своето мнение като единствено правилната логика. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има нещо вярно, че една лъжа, повторена сто пъти, започва много да прилича на истина. Действително, има доста хора в България, които повярваха на това, че връщането на земята е съсипало селското стопанство, но това се дължи на факта, че те не са достатъчно запознати с решенията и документите на пленумите на Българската комунистическа партия, включително на този от 11 декември 1989 г., който отчете тоталния банкрут на селското стопанство; това, че то е изправено пред ликвидация и просто трябва да дойде някой, който да се опита и разчисти бакиите. Но, както и да е. Този въпрос не е толкова интересен.
Аз благодаря на госпожа Манолова за нейната реплика, защото до голяма степен ние с нея казваме едно и също нещо.
Моето опасение, изразено в тази зала, е, че при тази логика в конкретните неща е много трудно с една красива обща постановка ние да повярваме, че между първо и второ четене може да се промени закон. Затова и казах, че не само заглавието, но и цялостната логика на закона са това, което определя гласуването между първо и второ четене. Вашите думи, госпожо Манолова, отново са балсам за моите уши, като представител на опозицията, защото за опозицията е много важно да знае, че в камарата и между първо и второ четене един закон може да се превърне в своята диаметрална противоположност благодарение на разума на участващите. Дай Боже да е така! Признавам ви, че и аз залагам на това понякога, когато внасям предложения.
Проблемът обаче, понеже собствеността е един такъв щекотлив въпрос, че в този случай аз трудно бих могъл да се доверя на една такава надежда. Ако Вие успеете да ме убедите с делата си в противното, ще Ви бъда благодарен през цялото време. Затова си запазвам правото да гласувам "против" закона на първо четене, а ако между първо и второ четене Вие ми докажете, че сте успели да го направите обратен на това, което сега е записано в него, аз наистина ще се радвам и ще Ви поднеса най-искрените си почитания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Марина Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще се върна малко назад във времето, когато в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание се прие едно радикално изменение в Закона за държавната собственост, което имаше за цел да гарантира изграждането на големите инфраструктурни проекти в България. И тогава дебатът беше тежък. И тогава имаше много мнения "за" и "против". И тогава много трудно взехме решението дали да отпадне имотното обезщетение – обезщетението с друг равностоен имот, и да остане само паричното обезпечение по пазарна оценка. Все пак второто надделя. Надделя, защото и тогава в пленарната зала надделя прагматизмът и убеждението на народните представители, че България трябва да бъде модерна страна и да влезе през парадния вход в Европейския съюз. Затова ние решихме, че паричното обезщетение трябва да бъде по пазарни цени, определени от лицензиран оценител, като решихме, че това защитава интересите на собствениците на имотите, които подлежат на отчуждаване.
Ако сега, когато водим тези дебати във връзка с това доколко справедливи и доколко адекватни са механизмите за извършване на оценки на подлежащите на отчуждение имоти, бъдем прагматици, а не влизаме в сферата на комунизъм и антикомунизъм, която няма да ни доведе до никъде, съм убедена, че ще намерим правилното решение.
Доброто в дебатите, които се водят дотук, е в това, че в крайна сметка успяхме да отделим спорното от безспорното. Безспорното е това, че има сериозен проблем при извършване на оценките и аз искам още веднъж да подкрепя тези аргументи с няколко конкретни факта: Решение по административно дело № 712 от 2005 г. на Трето отделение на Върховния административен съд – от 5075 лв., оценката е увеличена на 140 419 лв., тоест, 42 пъти; дело № 712 - от 3160 лв. на 135 000 лв., също десетки пъти; по административно дело № 8948 – от 21 502 лв. на 50 100 лв., тук вече е много по-поносимо – около два пъти.
Нормално е, че при увеличение на оценки от 2 до 42 пъти, очевидно проблем има. Логично е да стигнем до извода, че и при заплащането на такива цени като парично обезщетение на имотите, големи инфраструктурни обекти скоро няма да бъдат реализирани. Затова нека отново да намерим баланса на интересите – обществения и държавния интерес за реализацията на големите проекти, и интереса на хората, чиито имоти ще бъдат отчуждени в резултат на реализацията на тези проекти.
След като тук и отляво, и отдясно, и от центъра всички изказващи се бяха категорични, че в закона очевидно трябва да има промяна, аз не виждам каква е пречката законът да бъде приет на първо четене и между първо и второ четене една работна група, заедно с експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ако трябва да промени направените вече предложения в по-разумна, по-балансирана, по-справедлива посока и, естествено, час по-скоро този закон да стане факт, за да могат да продължат отчуждителните процедури и да върви реализацията на големите инфраструктурни проекти в срок. Защото господин Димитров, от една страна, е прав като казва, че цените на имотите, които подлежат на отчуждение, след време ще се вдигнат за реализация на тези проекти. Това е така, но нека да помислим и за другото – че нито една цена на нито един имот няма да се вдигне, ако държавата дава парите си само за несправедливи обезщетения и съответно не може да продължи изграждането на тези проекти. И тези проекти не само че няма да бъдат реализирани в срок, а може изобщо да не бъдат реализирани.
Затова пак повтарям и пак ви моля, колеги: нека да бъдем прагматици! Нека се обединим около това, че законът е необходим, че той търси баланса между обществения и частния интерес. Нека го приемем на първо четене, а между първо и второ четене вече Правната комисия да поеме ангажимента да намери най-разумното решение по определяне на оценките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за реплики.
За изказване има думата господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде в подкрепа на предложения законопроект и в подкрепа най-вече от това, а може би и в продължение на думите на колежката Дикова, че трябва да бъде продължение на мерките, които се предприеха преди известно време, още от предишния парламент, именно за даване възможност за реализация на тези важни за държавата инфраструктурни проекти. Тук не става дума за къщичката или сградата във Варна или в кв. “Приморски”. Тук става дума най-вече за терени, за земеделски имоти, за ниви по протежението най-вече на магистралите и на пътищата, които би трябвало да се изграждат.
Съвсем нормално и естествено е към определения момент съответният имот да има една определена цена. Горе-долу тя е ясна, защото има категоризация на земеделските земи, знае се цената, която е към момента на земя девета категория примерно, и не е трудно да бъде оценена към настоящия момент. Но нещата се развиват и в следващия момент, в следващата стъпка, няколко месеца след това вече цената на този имот е съвсем друга.
Защо е съвсем друга? Първо, защото този, който я е придобил, в конкретния случай държавата, е вложил средства, за да направи ПУП, може би е вложил средства, за да направи и ОВОС. Може би дава пари и то немалко за преотреждане на статута на тази земя – от земеделска да стане промишлена. Тоест инвеститорът, в конкретния случай държавата, дава доста средства, които увеличават стойността на тази земя. И естествено след 7, 8, 10 месеца статутът, преотреден вече на тази земя, е съвсем друг. И естествено, може би след година или две, когато там е построена магистралата, цената на околните земи ще бъде съвсем друга. Но това е принос на този, който е вложил средствата, и на този, който ще инвестира. А конкретният частен собственик си получава цената към определения момент.
Призовавам всички да се обединим около това. Просто практиката налага това изменение. Колежката Дикова каза случаи, има и други случаи – примерно при обезщетенията около летище София. Там жителите, които живеят около летището, в много голямата си част бяха обезщетени и бяха доволни от тези оценки. Имаше съвсем малко съдебни дела по оспорване. Според мен не е някаква драма, не е повод да спираме закона. Друг е въпросът дали данни трябва да се взимат само от съдията по вписванията. Между първо и второ четене може да се намерят и други справедливи данни, които да правят обезщетението на собствениците по-справедливо.
Аз ще подкрепя закона, предлагам и на останалите да се обединим около това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата народният представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Олимпи Кътев, обръщам се към Вас и чрез Вас всъщност към всички преждеговоривши, представители на тройната управляваща коалиция. Искам да ви кажа, че изтъкнатите аргументи и мотиви в защита на този закон и определената от вас цел – инфраструктурни обекти и грандиозни строителства в България, за които всички настояваме и приветстваме, е цел, която не оправдава средствата. Ние сме категорично против този закон.
Вие сте представител на държавната власт, тоест идвате оттам, а сега сте народен представител. Държавата иска да се отърве от един проблем. Хвърля един законопроект в Народното събрание и казва: “Много са високи оценките, не мога да издържа на тези оценки. Високи са цените, моля ви намерете някакъв начин тези граждани да бъдат обезщетявани с по-ниски цени, за да не тежи това на бюджета.” Давате примери, че държавата влагала средства – напълно погрешни от фундаментална гледна точка разсъждения. Забравяте, че това са българските данъкоплатци, които финансират държавата. Забравяте, че съгласно Конституцията те трябва да бъдат равностойно обезщетени. Абсурд е да се счита, че оценките по вписванията са пазарна цена. И всички, които говориха, казват, че този закон трябвало да бъде преработен. Не може, господин Олимпи Кътев. Аз знам колко дълго време вносителите на този законопроект са мислили как да ощетят българските собственици. Това е единственият начин. Другият начин е действително пазарната оценка, която не почива на критерии. Когато сложиш критерии вече няма пазар, а има ограничение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Не виждам.
Господин Кътев, ако желаете, имате право на дуплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо Масева, аз си спомням, че и по време на вашето правителство тръгнаха първите отчуждавания покрай летище София. Именно тогава хората възроптаха и то много, защото цените, с които тогава се обезщетяваше, бяха просто минимални. И неслучайно впоследствие се увеличиха цените по обезщетенията и се достигна до този момент, в който все пак в голямата си част хората, на които трябваше да се изплащат тези обезщетения, ги приеха. Ние не говорим за някакви фрапиращи намаления. Все пак трябва да се съобразяваме с реалността в момента. Не можем да кажем, че на една нива цената й след десет години ще бъде 100 евро, и днес да я оценим като такава нива, ако щете и келеме, която не се обработва, да бъде оценена за 100 евро. Тя си струва пряко сила едно евро. Така че това, което ще стане в бъдеще, ще го направи – дали ще е държавата, дали инвеститорът, дали частният собственик. Може би ще стигнат и тези цени, но в момента това е реалната цена. Не бива така да се хвърля, че ние искаме да правим грандиозни проекти. Тези грандиозни проекти и вие искахте да ги правите, но ние ги правим, а вие не можахте. Това е малката разлика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за изказване на народния представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми колеги, в комисията не подкрепих този закон. Не го подкрепиха и колегите юристи от НДСВ – тези колеги юристи от НДСВ, които днес ги няма и не участват в дебатите. Искам да обясня защо не подкрепих този закон. Преди да изложа кратките си аргументи по същество, искам да изнеса напред в изказването си поне две важни неща.
Уважаеми колеги, когато гласуваме този закон, трябва да знаем, че гласуваме закон, който пряко визира текст в Конституцията. Тоест това е закон, който има пряко отношение към пряк текст в българската Конституция и се отнася до правото на собственост. В българската Конституция правото на собственост е закрепено в чл. 17 по един много категоричен и ясен начин.
В този чл. 17 ал. 5 казва, че “Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”. Тоест българската Конституция в пряк текст казва, че всяко обезщетение се допуска само ако има равностойно обезщетение. Всякакви форми зад този израз “равностойно обезщетение” или пък зад израза “пазарна цена” да се скрива всъщност неравностойно обезщетение означава, че се засяга този текст от българската Конституция.
Трябва да сме със съзнанието, че гласуваме един закон, който не е просто закон, който урежда едни отношения, които не били достатъчно добре уредени в практиката, това е вярно, но гласуваме закон, който засяга текст от българската Конституция – право на българските физически и юридически лица, закрепено по този категоричен начин.
Вторият въпрос, който искам да визирам. Не е вярно, че ако приемем закона на първо четене, на второ четене ще можем да го поправим. Ако беше така, много лесно щях да гласувам за този закон на първо четене. Ако ние го поправим по начина, по който би трябвало да стане, ще го изпразним от съдържание и тогава няма смисъл от този закон. Цялото съдържание на този закон е в два текста – кога се прави обезщетението, към кой момент се смята, и текста - по кои цени. Ако тези два текста ги пипнем, то няма нужда от този закон. Така че това не може да бъде поправено, защото ще бъде променен и целият му смисъл ще бъде обърнат обратно.
Така че призивите: колеги, дайте да гласуваме за закона, защото има проблем, а пък ние ще го оправим, са подвеждащи. Те не са умишлено подвеждащи, но всъщност са подвеждащи. Този закон няма оправяне между двете четения. Или му приемаме философията, или го отхвърляме.
Къде са двете тънки места на този закон, с които се ощетяват гражданите, които имат право на равностойно парично обезщетение според българската Конституция?
Първото тясно място, за което други колеги говориха, е в началото на закона в ал. 2, където се казва, че имотът се оценява към момента преди влизането в сила на устройствения план. По каква причина? По каква причина моят имот вие ще ми го оцените по някакъв план, който вече не съществува, към някакъв минал момент? Нали ми го вземате днес? Вие ми го вземате днес, имам предвид държавата, държавата ми взема днес имота, а ми го отчуждава с една година назад. Защо? Каква е логиката? Защото било скъпо. Скъпо е за кого? За държавата или за този, на когото го отчуждава? Няма скъпо и евтино, има цена към момента, в който се извършва сделката, то не е точно сделка, а прехвърляне на собственост. Вземат ти собствеността – дават ти пари. След като е така, имотът трябва да бъде отчужден към момента на неговото отчуждаване и нищо друго.
Защото, ако се върна пак на този текст от Конституцията, който е толкова категоричен, който казва, че частна собственост може да бъде отчуждавана само в изключителни случаи, когато няма друг начин, очевидно е, че когато търсим баланс, този баланс ще го преместим малко повече в интерес на този, чийто имот се отчуждава, а не да преместим баланса към интереса на държавата. Казвате: за да бъде евтино на държавата. Това не може да бъде аргумент. Не може да бъде аргумент: да бъде евтино на държавата и да отчуждаваме имотите по някакви цени назад във времето.
Това е първото тясно място на закона.
И второто е това, за което тук говориха колегите – отчуждаване на имота по пазарни цени. Да, така е написано, обаче не е вярно. Написано е, че трябва да бъде отчужден по пазарни цени, обаче след това съдържанието вътре така е направено, че на практика няма да има отчуждаване по пазарни цени. Защото пазарните цени, които ще ползваме, ще ползваме от Службата по вписванията, а там те не са верни, всички знаят. Всичките в залата знаете, че пазарните цени, които се вписват в нотариалните актове, не са верни. Това, че има тенденция да се появяват верни цени, това, че сделките между едрите търговци са такива, това, че когато има залози, цените са близо до пазарните, това също е вярно, но дори и тогава те не са истински, защото банките натискат, знаете, клиентите за възможно по-ниски оценки, за да получат по-голяма сигурност при кредита. Това е тенденция, това не е масовата практика.
Защото органите по оценките, независимо кои са те, няма да вземат малкото сделки, които показват тенденцията, а ще вземат осреднените. Всъщност зад термина “пазарни цени”, който влага законът, се скриват едни други цени, които на практика са данъчните оценки. Защото в нотариалните актове масово се вписват данъчните оценки. Това е грешна практика, лоша практика и тя трябва да бъде преборена. Хората и фирмите трябва да бъдат, ако щете, принудени да извадят на бял свят истинските оценки. Това не означава, че след като съществува лоша практика, държавата трябва да се ползва от нея. Държавата трябва да е тази, която да се пребори с лошата практика и да намери икономическите стимули, а в същото време и принуда тази лоша практика да изчезва. Това е грижа на държавата, а не да се ползва от нея. Държавата се ползва от това, че допуска една лоша практика и вкарва едни цени, които очевидно са в нейна полза и във вреда на собственика.
Тези две неща пряко ощетяват хората, чиито имоти ще бъдат отнемани.
Затова аз гласувах против този закон, а не защото въпросът трябва да се реши. Естествено, че трябва да се реши, но не по този начин.
Този закон няма поправяне между двете четения. Защото, ако го поправим, това означава да го върнем все едно. Това означава.
Нека всеки народен представител да не се влияе от политически съображения. Всяко политизиране на въпроса е абсолютно излишно. Аз ви призовавам да не подкрепите този закон.
В комисията юристите не го подкрепиха. Жалко, че голяма част от тях от НДСВ не са тук, за да кажат и те защо не го подкрепиха. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, взимам повод от думите на господин Бисеров, който много точно определи конституционните измерения на въпроса, който ние обсъждаме.
В Конституцията, а и в чл. 32 от Закона за държавната собственост е казано, че трябва да има равностойно и предварително обезщетяване. Ключовият въпрос тук е: що е това равностойно обезщетяване? Дали равностойното обезщетяване за една нива от пета категория е стойността на тези пет декара като пет декара магистрала или представляват пет декара от същата категория, но в друга, съседна, близка или по-далечна местност? Това е основният въпрос.
Самата процедура, която се описва в предлаганата нова алинея, има своите правни измерения като една правна техника. Процедурата по определяне на оценката е една административна дейност и с предлаганата промяна ние ограничаваме правомощията на административния орган да прави злоупотреби.
Искам да ви припомня, че има една много интересна публикация от проф. Кино Лазаров "Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност". В случая законодателят налага една обвързаност на действията на администрацията, която извършва оценката, ограничава вещите лица или административния орган, бил той областен управител или министър, в какви граници и в какви размери трябва да бъде извършена тази оценка именно за да се избегнат злоупотреби.
Като бивш областен управител мога да ви кажа, че съм бил подложен на корупционен натиск именно във връзка с една такава оценка, която беше извършена от очевидно недобросъвестни вещи лица и ако бях се поддал на такъв натиск, може би нямаше да карам "Опел", а щях да карам "Мерцедес".
Но разглежданият днес случай има един много силен антикорупционен нюанс. В сега действащата система, когато се извършва оценка на имот за една публична нужда, има най-малкото три направления, по които може да има корупционни действия, корупционен натиск.
На първо място тези, които готвят градоустройствените или устройствените предвиждания, са изкушени от това да продадат информацията откъде точно ще минава този път, защото потенциалните инвеститори, които са готови да ги възнаградят за тази информация, ще закупят ниви точно на пътя на тази магистрала. Това беше първата насока за корупционно действие.
На корупционни изкушения са изложени и самите вещи лица, и то много силни.
На трето място, пред корупционен натиск е изправен и самият административен орган, който определя оценките. Именно на този антикорупционен нюанс на предлаганата програма искам да ви изостря вниманието, което говори в полза на предлагания законопроект. Ние поставяме тази административна дейност при условията на една обвързана компетентност, премахваме извънредната оперативна самостоятелност на вещите лица и по този начин в крайна сметка защитаваме и интересите на гражданите.
По последния въпрос, който повдигна и господин Бисеров – дали оценките, които са вписани в службите по вписванията, отговарят на действителните цени. Вярно е, че не отговарят. Но е вярно също така, че има една трайна тенденция тези оценки все повече да се доближават до реалните, по които се извършват продажбите. Аргумент в тази насока е и либерализирането и повишаването на данъчните оценки, което гласувахме неотдавна.
Ето защо смятам, че позитивите на този законопроект са повече от потенциалните заплахи, за които говориха колегите.
Още веднъж искам да подчертая, че за мен той има и голям антикорупционен ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за реплики.
Давам думата на господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, до голяма степен съм облекчен от изказването, което направи господин Христо Бисеров, защото смятах да поставя точно този въпрос – че трябва да се водим първо от Конституцията и от нейния чл. 17. Всички опити с този закон да бъде заобиколена императивната разпоредба на Конституцията, че обезщетяването, когато се отчуждават имоти, трябва да бъде равностойно, са опасни.
Освен това госпожа Манолова акцентира на ал. 2 по отношение на равностойност на отчуждаването. Няма да се спирам на въпроса дали трябва да бъде преди влизането на регулационния план това обезщетение или не, защото достатъчно сериозно беше аргументирано, но в ал. 3 се казва изрично, че в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на данни за извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на … и се изброяват няколко случаи.
Така че така наречените “пазарни механизми” по ал. 2 за оценка на имота влизат в сила само при условие, че няма извършени сделки и няма данни в службата по вписвания за продаден съседен имот. Човек трябва да стиска палци да не е извършена случайно сделка на съседен до неговия имот, когато се извършва това обезщетяване, защото тук се казва, че оценките на службите по вписванията са в пъти по-малко. Тук имаше едно изказване за логиката от 1992 г. Мисля, че логиката от 1992 г. е много по-добра от логиката от 1947 г. и апелирам към колегите вляво да се опитат да скъсат с логиката от 1947 г. по отношение на третиране на собствеността. Още повече, че в голяма степен те могат да бъдат третирани като представители на собствениците в България, отколкото тези, които изнесоха реформите в България след 10 ноември.
Така че не се водете по инерция и не изпадайте в кръга на вашите предизборни заклинания, а е хубаво да осъзнаете ситуацията, в която се намирате, и собствения си статус. Невинаги винаги ще бъдете управляващи и ще отчуждавате имоти, а някой ден може да бъдете в опозиция и да се случи така, че ваши имоти да бъдат отчуждавани по вашия закон. Нашата най-нова история показва, че всякакви конюнктурни решения винаги се обръщат срещу тези, които са ги прокарали.
Така че не е хубаво прекалено да политизираме въпроса, а да го решим по един европейски и най-вече конституционен начин, когато става въпрос за такъв важен проблем. Едно от основните права, което е заложено в нашата Конституция, е неприкосновеността на частната собственост.
Така че аз също заявявам, че няма да подкрепя този закон на първо четене, защото той по принцип следва една порочна логика и основните текстове в него действително засягат и третират една материя, която е в разрез с духа на Конституцията.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): благодаря ви, господин председателю.
Хубаво е, че стана дискусия, защото въпросът е много важен. Дискусия не можа да стане и не стана по Закона за МВР, но поне по този въпрос това е факт.
От името на Парламентарната група на “Атака” аз заявявам, че ние ще гласуваме категорично против.
Колегите от различни политически сили дотук казаха много от нещата, много от истините, но основната истина е печална. Тя е, че БСП отново прави опит за експроприация под един благовиден предлог за отчуждаване на имоти за нужда, която е важна.
Колеги от БСП, тук няма да се експроприират експроприаторите. Всъщност това е хубаво да стане, но по други теми, по други въпроси. Експроприатори наистина има в българската държава – истински, нагли, брутални, но тук се отнася до имоти, които касаят обикновения човек, собствеността на българските граждани, която след началото на демократичните промени едва започна да бъде защитавана.
Аз ще направя една аналогия и ще се върна на едно недалечно време отпреди 17-18-19 години, когато собственост на граждани се отчуждаваше наистина за жълти стотинки, като се започне над определен брой декари по 9-10 стотинки и се стигне до 7-8 лева в най-големите градове. Седем-осем лева на квадратен метър – толкова, колкото струваше скъп мокет. Явно отново сте тръгнали натам. Това време, тези прийоми и тези похвати не бива да се връщат, не бива да се връщаме назад, защото всъщност по този начин ще ударим по собствеността на обикновения човек – хората, които имат много малко, от които беше ограбено като собственици на българската икономика онова, което им принадлежеше. Сега нещата отиват натам.
Затова изказвам ясната и категорична позиция от името на Парламентарната група на “Атака”, че ние ще гласуваме категорично против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Безспорно е, че стремежът ни да намерим доброто решение за това да бъдат оценени правилно имотите на хората, през които ще минат инфраструктурни обекти, които ще бъдат отчуждени за обществени нужди, минава през търсенето на точния измерител. Разбира се, смятам, че всички тук, в тази зала, ще бъдем абсолютно съгласни, че ако залагаме на един категорично статичен измерител, не можем да говорим за справедливост. Ясно е, че правилното решаване на въпроса е намирането на подходящия динамичен измерител на тези стойности, така че да можем да съответстваме онова, което вземаме от хората, да бъде реално обезщетено и да бъде спазен принципът на Конституцията.
Струва ми се, че пропускаме един особено съществен детайл в нашия дебат. Това е именно моментът, до който се обявява принципното решение на административния орган, че трябва да започне отчуждителна процедура за прокарването на конкретен инфраструктурен обект, защото обикновено това са масовите случаи, за които ние говорим.
Съгласете се, че преди да се вземе това решение по своето естество минава един много дълъг и продължителен период на предварително проучване. За да стане така, че през дадени имоти да мине конкретен път, железопътна линия или нещо друго да се направи, за да мине конкретен инфраструктурен обект, очевидно е, че се правят значителни по своето естество и стойност предварителни проучвания. Това е предварително заложена стойност, която е заложена от държавата, защото тя търси решението и това са парите на данъкоплатците. Това предварително проучване не е предмет на своеволно или произволно решение оттук или оттам да мине даден инфраструктурен обект, а обратното – търси се най-икономичният начин и най-подходящият начин да бъде реализиран един такъв обект.
В този смисъл предложението действително да се залага цената на имота, каквато е преди приемането на съответния проект, по който ще се реализира, струва ми се, че е справедливо, защото това е в защита на обществения интерес, защото държавата, за да намери най-справедливото решение, харчи пари именно в тази насока. Тези пари няма как да бъдат калкулирани в цената на този имот, защото той получава възможността да бъде на основата на дадена магистрала или на даден друг голям инфраструктурен проект на базата именно на тези предварителни проучвания, за които ние щем - не щем плащаме пари. Не е редно в търсенето на решението тези средства, които се влагат, впоследствие да бъдат залагани като увеличена стойност на този имот, който впоследствие ще се отчуждава.
Искам да обърна внимание върху още един момент. През последните години практически до голяма степен реализацията на инфраструктурните обекти в страната беше затормозена от това, че болшинството от българските граждани бяха недоволни от оценките, които им даваше административният орган, и се отиваше към съдебните процедури.
Какво правехме, когато отиде една оценка в съда? Първа експертиза, втора експертиза и т.н., минаване по всички инстанции и това ни отдалечаваше в безкрайността, във времето, когато може да започне реализацията на един обект. Във времето, докато върви едно дело – първа, втора или трета инстанция, става така, че и цената на самия имот се движи и непрекъснато се увеличава, защото конюнктурата в страната беше такава.
Въвеждането на един пазарен измерител все пак в рамките на предварителната оценка на имотите, в рамките на административната процедура дава възможност според мен в много от случаите да се избегне непременното съдебно търсене на пазарната цена на имота. Ние абсолютизираме в момента обстоятелството за вписани цени на съседни имоти, с които са били извършени сделки преди конкретното отчуждаване. Ако се замислим, ще видим, че в болшинството от случаите там, където ще минават големите инфраструктурни обекти, не са имоти или райони, където често са се случвали сделки. Ние ще отидем по варианта на пазарна оценка чрез вещо лице, което всъщност е един от механизмите на търсенето на реалната пазарна оценка. Много по-редки ще бъдат случаите, когато ще имаме аналог чрез вписване.
Това не означава обаче, че аз съм абсолютно съгласен, че това е един съвършено справедлив начин, но мисля, че във всички случаи има възможност недоволството от това да търсим аналога само в цената по вписване да бъде избегнато в анализите и обсъжданията, които можем да направим между двете четения.
Така или иначе, колеги, за нас голямото предизвикателство ще бъде да можем да дадем характеристиките на тези динамични измерители, да ги запишем в закона такива, че те все пак да отприщват възможността на административния орган да прави приблизително добра, справедлива оценка, така че това да отприщва процесите на отчуждаването, гражданите да бъдат доволни за това, което са получили, и да се стигне до по-малко случаи на съдебно решаване на тези спорове, които по своето естество в крайна сметка спират реализацията на големите инфраструктурни обекти. С промените в Закона за държавната собственост реално в момента ще се опитаме да облечем трайната съдебна практика в законови норми, защото до голяма степен – 90% от оценките, които се възприемат, са на базата на това, което възприема и утвърждава съдът.
Смятам, че е редно да подкрепим този законопроект във варианта, в който е внесен, и не съм съгласен с тезата, че няма никаква възможност в рамките между двете четения да се намерят онези критерии и допълнителни измерители, които да подобрят текстовете така, че действително да достигнем до намирането на правилни и справедливи решения по отношение оценките на имотите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да се изкажат по този законопроект? Явно няма желаещи да вземат отношение по законопроекта.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесен от Министерския съвет.
Гласували 182 народни представители: за 116, против 48, въздържали се 18.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, остават по-малко от 15 минути до края на днешното пленарно заседание. Тъй като трябва да започнем ново четене - примерно на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, и то на първо четене, нормално е това да направим утре сутринта в 9,00 ч. Има комисии.
Искам тук да съобщя, че утре на парламентарния контрол ще отговарят следните министри: Даниел Вълчев, Стефан Данаилов, Румен Петков, Джевдет Чакъров, Нихат Кабил, Пламен Орешарски, Николай Василев, Румен Овчаров, Петър Мутафчиев и Асен Гагаузов. Това съобщение сме го изпратили във всяка една парламентарна група.
Също така искам да ви съобщя, че Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България се свиква във вторник от 13,00 ч. в зала “Запад” и всички членове на комисията ще получат съответните материали.
Напомням на народните представители, че президентът на Република България Георги Първанов утре в 10,00 ч. в тази зала ще направи обръщение пред парламента и пред българския народ във връзка с годишнина от встъпването му в длъжност.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,47 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Филип Димитров

Секретари:
Светослав Спасов
Светослав Малинов