Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Предстои ни да продължим със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ИЗМАМИТЕ, ЗАСЯГАЩИ ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ.
Моля Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – нейният председател или негов заместник, да имат готовност.
Преди да дам думата за представяне на доклада, да ви напомня, уважаеми народни представители, че днес от 10,00 ч. предстои да изслушаме президента на републиката господин Георги Първанов, който ще бъде в Народното събрание и ще се обърне със свое изявление към народните представители. Затова се обръщам към вас в 10.00 часа без няколко минути всички да бъдат в пленарната зала, за да изслушаме президента.
Има думата госпожа Дончева за доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Договор
между Министерството на вътрешните работи на
Република България и Комисията на Европейските общности
за предоставяне на финансова помощ за противодействие
на измамите, засягащи финансовите интереси на
Европейските общности, № 602-02-1,
внесен от Министерския съвет на 13 януари 2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди внесения законопроект за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности на свое заседание, проведено на 19 януари 2006 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
През 2001 г. Европейската комисия прие план за действие за защита на финансовите интереси на общността и противодействие на измамите. Планът предвижда включването на страните кандидатки в превенцията на измамите чрез създаването на мултидисциплинарни административни структури и сътрудничество между тези структури и Европейската комисия и по-конкретно с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).
През 2002 г. Европейската комисия стартира Многонационална програма за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, която има за цел да подпомогне страните – кандидатки за членство в Европейския съюз, и получаващи съдействие по Програмата ФАР, за да се подготвят за посрещане на задълженията си. Общата сума, необходима за дейността, възлиза на 322 120,29 евро, както е посочено в Анекс ІІІ и ще се изплаща в продължение на 18 месеца. От Европейската комисия ще бъдат предоставени максимум 306 014,28 евро, което се равнява на 95 на сто от предвидената обща сума. Окончателната сума ще бъде определена в съответствие с чл. 17 от Анекс ІІ. Техническите и финансови доклади ще се изготвят в съответствие с изискванията за изпълнение на дейността, за която се отпускат средства, във връзка с подбора на методите, направените разходи и постигнатите резултати.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на правителството, като предлага в наименованието на законопроекта и в член единствен думите “финансовите интереси на Европейските общности” да се заменят с “финансовите интереси на Европейския съюз”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България да ратифицира със закон Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, подписан на 14 ноември 2005 г.
Становището е прието на 19 януари 2006 г. с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители!
“На редовно заседание, проведено на 18 януари 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.
Съгласно чл. 280 от Договора за Европейската общност, общността и страните членки се борят срещу измамите и другите незаконни действия, засягащи финансовите интереси на общността, чрез мерки, които се предприемат, за да защитят собствените си финансови интереси, като за целта организират постоянно взаимодействие между компетентните си органи.
От датата на присъединяване към Европейския съюз разпоредбата на чл. 280 на този договор става директно приложима за Република България.
През 2002 г. Европейската комисия стартира Многонационална програма за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, която има за цел да подпомогне страните – кандидатки за членство в Европейския съюз, и като получават съдействие по Програмата ФАР, да се подготвят за изпълнение на задълженията си по Договора с Европейската общност и другите правни актове за защита на финансовите интереси на Европейските общности чрез създаване на ефикасен механизъм, натрупан в тази област от страните – членки на Европейския съюз.
В рамките на общите регламенти на програмата всяка държава бенефициент сключва с Европейската комисия договори за предоставяне на финансова помощ, в които е отразен и финансовият принос на конкретната държава. Бенефициенти по програмата са страните – членки България и Румъния.
Участието в Програмата ФАР за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, не се финансира със средства, договорени в досега подписаните финансови меморандуми от Република България. Поради спецификата на тази дейност договорът – трети за Република България, не се сключва по националната процедура за сключване на договори по Програмата ФАР и управлението на средствата не се осъществява по предвидените във връзка с това начини. Поради това административното и финансовото обслужване на договора ще бъде осъществявано от Министерството на вътрешните работи като бенефициент.
Общата сума, необходима за дейността, възлиза на 322 120 евро и ще се изплаща в продължение на 18 месеца. От Европейската комисия ще бъдат предоставени максимум 306 014 евро, което се равнява на 95% от предвидената обща сума.
Въз основа на проведеното обсъждане комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, подписан на 14 ноември 2005 г.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, не виждам представител на вносителя. Не беше поискано и присъствие на представител на Министерството на вътрешните работи.
Има ли желаещи да се изкажат по този законопроект? Не виждам такива.
Моля, гласувайте Законопроекта за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.
Гласували 157 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Моля на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласуването и на второто четене на законопроекта да бъде извършено в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за преминаване към второ гласуване.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 124, против 7, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, госпожо Дончева.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: "Закон за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На Европейските общности.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията предложи да стане "съюз" вместо "общности".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението, което е на вашето внимание, е окончателно предложение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която предлага текстът на заглавието на закона на вносителя с една промяна във финалната част на заглавието – думите "Европейските общности" да се заменят с "Европейския съюз".
Имате думата.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Аз не мога да разбера дали така е заглавието на документа, който ратифицираме. Ако има такава промяна в документа и така вече се казва споразумението между двете министерства, има логика. Но ние с ратификацията не можем да променим вече подписаното заглавие. Ако то е подписано с "общности", трябва да остане така. И обратно - ако е с "Европейския съюз", трябва да си остане, както е заглавието. Това трябва да се провери.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Трябва да се види оригиналният превод.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако може да се види документът и така да се ориентираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Папаризов.
Очевидно пленарната зала се нуждае от разяснение по този въпрос.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Съгласувано е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: "Съгласувано е" е недостатъчно като обяснение. (Оживление.) Въпросът не е дали е съгласувано, а какво е заглавието на самия договор.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА (встрани от микрофоните): Такова било заглавието на самия договор. Така ми казаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Пред мен е текстът на английски и на български език и аз ще се постарая да възпроизведа пред вас това, което е записано като текст.
Да, уважаеми колеги, под грифа "Неофициален превод от английски език" българският текст във финалната си част гласи: "засягащи финансовите интереси на Европейския съюз", както предлага комисията.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА (встрани от микрофоните): Казаха ми, че са констатирали грешка в превода, съгласували са го с всички нива, с Министерския съвет и тук, че е направена грешка в превода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Грешка в превода. Момент да видя и текста на английски език.
Заглавието на този договор на английски език е малко по-различно от онова, което е възпроизведено на български език.
Госпожо Дончева, аз бих предложил да отложим за известно време гласуването на текста на второ четене, за да се изясни този въпрос.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Предлагам да отложим гласуването по точката, преминавайки към следващата точка, за да сме категорични със справките за превода на заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, уважаеми колеги, да гласувате процедурното предложение за отлагане гласуването на второ четене на този законопроект.
Гласували 134 народни представители: за 118, против 12, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Моля госпожа Дончева и господин Папаризов да уточнят въпросите.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ.
Заповядайте, господин Адемов, да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, правя процедурно предложение във връзка с обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова и госпожа Мария Томова – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Адемов.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието. Моля да поканите дамите в залата.
Има думата за процедурно предложение господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Предложението е във връзка с реда в залата. Това е едно свещено място и пред Вашия поглед досега госпожа Дончева още държи телефона. Дълго време пред очите на всички народни представители разговаря не знам с кого – дали с другарите от Москва, които нареждат нещо, или с господата от Вашингтон. Няма значение. (Реплики от КБ.) Това за мен е недопустимо поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашето предложение?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това ставаше, пак повтарям, пред Вашите очи. И, за да се уважаваме, за да знаем, че вършим нещо наистина важно за българския народ и нещо свято, ние приемаме законите на тази държава, моето процедурно предложение е да накажете госпожа Дончева поне с едно предупреждение. Благодаря Ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, ако обичате да уточните въпросите в кулоарите.
В случая смятам, че е пресилено да се налага наказание, тъй като усилието, което се правеше, беше да се избегнат недоразумения при гласуването на текста, който беше на нашето внимание. Очевидно госпожа Дончева се стараеше да получи допълнителна информация по този въпрос.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за социално подпомагане № 502-01-66, внесен от
Министерския съвет на 13 декември 2005 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 11 януари 2006 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха госпожа Иванка Христова - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Явор Димитров - заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Мария Томова – директор на дирекция, и експерти от Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от госпожа Иванка Христова - заместник-министър. Според вносителите промените в този закон произтичат от необходимостта за отстраняване на констатираните несъответствия с правото на установяване, което е регламентирано в членове 43-48 от Договора за създаване на Европейската общност, както и с правото на свободно предоставяне на услуги, регламентирано в чл. 49 от същия договор. Съгласно чл. 49 се забранява ограничаването на свободата на предоставяне на услуги по отношение на лица с националност на държава – членка на Европейския съюз, които са установени в държава от Европейския съюз, различна от тази, в която се намира лицето, на което се предоставят услугите.
Основната промяна в Закона за социално подпомагане е в чл. 18, който регламентира видовете доставчици на социални услуги, задължението за регистрация на всички частни доставчици и съответно за лицензиране за предоставяне на социални услуги за деца. Предоставя се възможност на физически лица, извършващи търговска дейност, и на юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, да предоставят социални услуги в България. По този начин ще се предостави достъп до пазара на социални услуги на същия кръг лица, които имат еднакъв правен статус както българските лица, имащи право да предоставят социални услуги в България.
Другите промени в Закона за социално подпомагане се свеждат до синхронизиране със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Заменя се думата “лицензия” с думата “лиценз”; увеличава се на две години срокът, за който лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи; предлага се безработните лица в трудоспособна възраст да бъдат подпомагани непрекъснато с месечни социални помощи за срок не по-дълъг от 18 месеца; конкретизира се редът за възстановяване на недобросъвестно получени средства за социално подпомагане – те ще се възстановяват по искане на дирекция “Социално подпомагане”, отпуснала помощта, по реда на Гражданския процесуален кодекс; завишават се санкциите на длъжностните лица, които виновно нарушават законодателството по социално подпомагане.
В проведеното обсъждане народните представители изразиха безпокойството от предлаганите промени във връзка с чл. 5, ал. 5, тоест промените в структурите на Агенцията за социално подпомагане. По тяхно мнение социалното подпомагане е изключително отговорна дейност на Министерството на труда и социалната политика и всяко преструктуриране на Агенцията за социално подпомагане трябва да бъде свързано с по-оптималното предоставяне на социални услуги на хората и по-качествената работа на социалните работници.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” – 12 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Следва становище на Комисията по европейска интеграция.
Господин Папаризов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.
Законопроектът бе представен от госпожа Иванка Христова - заместник-министър на труда и социалната политика. В заседанието участваха и други представители на министерството.
Целта на проекта за закон е хармонизиране на българското законодателство относно предоставянето на социални услуги с разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност, както и усъвършенстване на системата за социално подпомагане посредством засилване на контрола и санкциите.
С предложените изменения в разпоредбата на чл. 18 от закона се установява общ недискриминационен режим на национално третиране на лицата от държавите – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в областта на предоставянето на социални услуги в България.
Освен премахване на разпоредбите с дискриминационен ефект, в закона се предвиждат изменения, с които се синхронизира терминологията, въведена със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Законопроектът използва понятието “лиценз”, което заменя думата “лицензия” в действащия Закон за социално подпомагане.
С нови разпоредби в законопроекта е прецизирано производството по събиране на недобросъвестно получени средства за социално подпомагане и се завишават санкциите за длъжностните лица, нарушили законодателството по социално подпомагане.
Регулираната материя попада в обхвата на преговорна глава 3 “Свободно предоставяне на услуги”. Необходимостта от тези изменения е наложена във връзка с поетите ангажименти от страната в преговорите за присъединяване. Съгласно преговорна позиция CONF-BG 03/01 България е поела задължение да премахне към датата на приемането й за пълноправен член на Европейския съюз всички препятствия пред правото на установяване и свободното предоставяне на услуги спрямо гражданите на държавите – членки на Общността. В цялостния мониторингов доклад за 2005 г. е отчетено, че “процесът на премахване на ограниченията продължава и са необходими особени усилия”.
Основополагащ принцип в уредбата на тази глава е забраната за дискриминация и равно третиране. Съгласно чл. 43 от Договора за създаване на Европейските общности не се допускат ограничения върху свободата на установяване на граждани на държавите – членки на Европейския съюз, на територията на друга държава членка. Според чл. 49 от Договора в рамките на Общността са забранени ограниченията върху свободата на предоставянето на услуги спрямо гражданите на държавите членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, на което се предоставя услугата. Ограничения върху свободата на предоставяне на услуги и правото на установяване не се допускат и по отношение на граждани на други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Във връзка с промяната на чл. 18 се предлага изменение и на чл. 21, т. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласно законопроекта тези разпоредби се прилагат “от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз”.
Въз основа на направения анализ се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане съответства на acquis communautaire.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Папаризов.
Уважаеми колеги, изслушахте докладите на двете комисии. Има ли желаещи за изказване? Предметът на законопроекта е особено важен.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане е продиктувано от поне три важни причини.
На първо място, хармонизиране на българското законодателство с нормите на европейското право в областта на свободно предоставяне на услуги.
На второ място, необходимост от промени, които да стимулират лицата, получаващи социално подпомагане, за активно социално поведение, адекватно на разширяващите се възможности на пазара на труда.
На трето място, потребност от оптимизиране на структурата на дирекциите “Социално подпомагане” в посока нарастване на ролята на социалния работник и засилване на дисциплиниращите мерки спрямо недобросъвестните длъжностни лица.
Предложеният ни за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане дава адекватен отговор на тези предизвикателства. Той предвижда безработните лица да могат да получават месечна социална помощ непрекъснато за срок не по-дълъг от 18 месеца, като правото за подпомагане да може да бъде възстановено след изтичане на 12 месеца от прекратяването му. Този текст е адекватен на променените социални условия.
Въведеното с Закона за социално подпомагане право на безработните да получават помощи за неограничен период от време на практика създаде професията “социално слаб”. За големи групи от хора това право действа демотивиращо и създава условия за пасивно поведение на пазара на труда. И ако в условията на висока безработица във времето на създаване на закона той имаше известна логика, днес при тенденцията за намаляване на безработицата става все по-неуместно.
Предложеният текст предвижда изключение за лицата, изброени в чл. 12, ал. 4: полагащи грижи за деца до 3 години, бременни, лица с увреждания, лица, полагащи грижи за болен член от семейството и лица с психически заболявания, с което се гарантира правото на хора, които временно или постоянно не могат да упражняват трудова дейност, да се ползват от правото на социално подпомагане.
Промените в закона въвеждат дисциплиниращи мерки за лицата, които получават недобросъвестно социални помощи. С предлаганите промени в чл. 14, ал. 4 срокът, през който тези лица недобросъвестно са получавали средства, се удължава от една на две години. Завишаването на санкцията би следвало да повиши самодисциплината на гражданите при кандидатстването и ползването на социалните помощи и съответно да намали броя на лицата, ползващи социални помощи без да имат право на това.
Основната промяна в закона разширява кръга от лицата, имащи право да извършват социални услуги. С нова т. 4, ал. 1 в чл. 18 от закона се включват и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за европейското икономическо пространство. Тази промяна привежда закона в съответствие с нормите на европейското право.
Създаването на социални услуги, алтернативни на институционалната грижа, е сравнително нова тенденция в социалната практика в страната. Към това явление има засилен обществен интерес и вече сравнително добри постижения. Като цяло обаче все още в практиката липсват модерни и ефективни модели за работа. Малко общини обявяват конкурси за предоставяне на услуги на лица по чл. 14 и сами се заемат с тази задача, за която не винаги имат капацитет и ресурси. В случаите, в които се обявяват конкурси, конкуренцията е ниска. Отварянето на възможността на европейски юридически и физически лица, извършващи търговска дейност, да участват в конкурсите ще създаде условия на по-висока конкурентност сред доставчиците на социални услуги, и по-важното, ще позволи прилагането и мултиплицирането на модели на социална работа, доказали себе си в европейската практика.
По време на обсъждането на законопроекта в Комисията по труда и социалната политика известни дискусии породи и предложената промяна в чл. 5 на ал. 5, предвиждаща териториалния обхват на дирекциите “Социално подпомагане” да се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, а не както досега дирекции да бъдат създавани на територията на всяка община.
С промяната вносителят цели да осигури възможност за гъвкавост при определяне на териториалната структура на дирекциите, като дирекциите в малките общини да преминат на административно подчинение на по-големите, а в малките общини да останат само социални работници, ангажирани пряко с работа с клиенти. Тази по същество работеща теза следва да бъде прецизирана. Нужно е да се уточнят критериите, по които ще бъдат определяни общините, в които няма да има самостоятелни дирекции. Възможни критерии биха могли да бъдат брой регистрирани лица, брой население, отдалеченост от общината, в която съществува дирекция, брой деца в риск.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта, защото той е насочен към изпълнение на поети от страната ни ангажименти във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз, и защото сме убедени, че той е адекватен отговор на променящата се социална практика в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още отначалото ще поема ангажимент от името на Парламентарната група на НДСВ, че ние ще подкрепим законопроекта на първо четене, но искам да изложа някои опасения по него и ще кажа какви са те.
Първо, ще го подкрепим, защото той наистина синхронизира текстовете с основни принципи в Европейския съюз и основната промяна, която се прави, това е юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумение за европейското икономическо пространство, да предоставят социални услуги в България. По този начин, разбира се, ще се предостави достъп до пазара на социални услуги на същия кръг лица, които имат еднакъв правен статус, както българските лица, имащи право да предоставят социални услуги в България. Ние смятаме, че от това ще се повдигне нивото на тези социални услуги и конкуренцията между субектите, когато навлязат и чуждестранни субекти.
Разбира се, промяната в закона предполага лицата, които недобросъвестно са получили социални помощи, да се лишат от тези помощи, с което ние сме изключително съгласни.
Две са посоките, в които имаме някои съмнения и ще изразим нашето становище с предложения между първо и второ четене.
Това е, че отговорността на лицата в трудоспособна възраст ще се повиши, когато за не по-дълъг период от 18 месеца те бъдат на социални помощи. След това в новосъздадения чл. 12в се казва, че те могат да възстановят това право 12 месеца след прекратяването му. Това означава, че тези хора 18 месеца могат да получават социална помощ, след това да си починат 12 месеца, да изчакат и да продължат отново да искат да получават тази помощ. Не мисля, че точно по този начин би се постигнала целта, за която се говори.
Вторият проблем, по който считаме, че наистина може да се проведе дискусия, и тук колегата преди мен изрази това, е относно териториалните дирекции и тяхното обединяване. Разбира се, трябва да има гъвкавост, но не трябва да се позволява субективният фактор  – едно лице или малка група хора да определят как да става това. Разбира се, че това трябва да стане по ясни критерии, по начин, който няма да бъде проблем за хората в общините, в които няма да има дирекции. Или по-скоро тук трябва да уточним, че основната идея да се обединят социалните дирекции е тази, че във всяка дирекция трябва да има директор и заместници, а всъщност има общини, които се намират на отстояние 5 до 10 км една от друга. И не е толкова необходимо да има ръководен персонал, колкото социални служители, които да правят анкетите – тези, които наистина отиват в домовете на хората. Приветстваме тази идея, но трябва да бъде уточнен начинът, по който ще се взимат решенията за обединяването.
И накрая, приветствам Министерския съвет, че така бързо е отговорил на изискванията на европейското законодателство, за това, че внася този законопроект, и пак искам да изразя подкрепа от името на Парламентарната група на НДСВ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, това, което ще кажа за този законопроект, ще го кажа направо: този законопроект е антисоциален. От изказванията, които чухме преди малко, ясно пролича този елемент. Защо? Учудих се, че представител на левицата, на социалната партия БСП, както и социалната министърка Емилия Масларова директно казват, че няма професия “социално слаб”.
Уважаеми колеги, искам да знам дали вие ще отидете в градовете, където има 60, 70 и 80% безработица и ще кажете това на хората, които живеят там? Мисля, че българската държава трябва да се погрижи да няма социално слаби хора. Правителството трябва да направи всичко възможно, за да няма такива хора, а не ние тук от парламента да обявяваме има ли, няма ли, колко са те и така нататък. Като пример ще приведа факта, че беше отхвърлено в Комисията по труда и социалната политика и в Комисията по здравеопазването нашето предложение със Стела Банкова – от бюджетния излишък да бъдат поети осигуровките на социално слабите и трайно безработните българи.
Умолявам ви, колеги, нека да помислим малко за хората – не за цифрите, не за парите, не как да съберем пари.
Току-що чухме, че който получавал 18 месеца помощ, 12 месеца нямало да получава. Ако случайно този човек умре през тези 12 месеца, през които ще чака да получи отново следващата партида?! Нека да помислим и за това.
В същото време се учудвам как с лекота българският парламент гласува много милиони, стотици милиони левове – според ген. Любен Петров те са над 1 млрд. 100 млн. лв. – издръжка само за контингента в Ирак. Вие знаете, че подготвяме нов контингент, който ще изпращаме. Как така за тези контингенти има пари, има пари за превъоръжаване, има пари – милиарди левове, които ще вземем сега и за да закупуваме нови образци оръжия и така нататък, а няма пари за социално слабите?! Затова аз няма да подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като основна причина за предлаганите изменения и допълнения в Закона за социалното подпомагане вносителите посочват необходимостта от синхронизиране на законодателството с това на Европейския съюз, както и стремежа за по-целесъобразно изразходване на обществени средства, заделени за подпомагане, като се въвежда времево ограничение за получаване на помощи от здравите и трудоспособни индивиди. Поставянето на подобно ограничение би трябвало най-после да прекрати практикуването на – ще използвам израза, който използваха и колегите – професията “социално слаб” от здрави и работоспособни хора. Съмнително е обаче постигането на подобен ефект с предложената промяна.
В мотивите на вносителя са обосновани и другите предложеня за изменение.
Без обосновка обаче остава предложението за изменение на чл. 5, ал. 5, по което имаше най-много дебати в Комисията по труда и социалната политика и с което се предвижда нова организация на териториалния обхват на местните поделения на Агенцията за социално подпомагане. По сега действащия текст дирекция “Социално подпомагане” има във всяка община. Определянето на нов териториален обхват със заповед на министъра на труда и социалната политика според нас е скрит механизъм за провеждане на съкращения в тази толкова натоварена с дейности система. На практика това ще бъде лишаване от правото на подпомагане, и то осъществявано по административен път. Отсъствието на дирекции “Социално подпомагане” във всяка община, тоест на разположение на максимален брой нуждаещи се, ще засегне най-вече възрастните хора и хората с увреждания, които са основните потребители на системата за социално подпомагане и които са трудно мобилни поради възрастови, здравословни, финансови и други причини. Тъкмо тези уж приоритетни за подпомагането групи ще трябва да преодоляват нови разстояния – не до общинския център, както е сега, за да подадат молби за помощ, за отопление, за интеграционни добавки за хора с увреждания, технически помощи, средства за тежко болните и увредените. Още повече че въвеждането на това ново териториално разпределение е в явно противоречие с чл. 3 на същия закон, където се прокламира принципът на равнопоставеност и недопускане на пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, етническа принадлежност, възраст и така нататък. Самите представители на министерството, включително и в Комисията по труда и социалната политика, не можаха да посочат конкретни критерии, по които ще бъде осъществена на практика тази нова организация на териториалния обхват на местните поделения.
Ето защо Парламентарната група на Българския народен съюз, въпреки че се отнася като цяло положително към предложения законопроект и на първо четене ще го подкрепи, ще настоява за отпадане или поне прецизиране на критериите за въвеждането на новата организация на териториален обхват, за да не се допусне лишаване на нуждаещите се хора от социални услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Ячев.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря , господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Основата промяна в Закона за социалното подпомагане е в чл. 18, който регламентира видовете доставчици на социални услуги. За какво става въпрос? Става въпрос за това юридическите и физическите лица, регистрирани по реда на законодателството в страните–членки на Европейския съюз, да могат да предоставят социални услуги по реда на нашето законодателство – по регистрационен режим, когато става въпрос за възрастни, и по лицензионен режим, когато става въпрос за лица до 18 години.
Това е начин, по който трябва да има еднакви изисквания, на които трябва да отговарят както българските, така и чуждите лица, да бъдат равнопоставени по отношение на доставянето на социални услуги.
Тук се споменаха най-важните моменти от този закон. Аз искам да се спра само на някои от тях.
Една от промените, която се въвежда за първи път в нашето законодателство, е ограничаването за лицата, които са в трудоспособна възраст, повтарям – за лицата, които са в трудоспособна възраст, а не за всички, които отговарят на критериите за социално подпомагане – да имат право на социално подпомагане в рамките на 18 месеца. След това в продължение на ррр++една година те няма да стоят и да чакат следващия кръг на социалното подпомагане, а в това време трябва да бъдат мотивирани да търсят работа, да могат да се реализират по някакъв начин на първичния пазар на труда.
Когато в началото на прехода се приемаше Законът за социалното подпомагане, съществуваше така наречената “структура на безработица” и вторият кръг от защитната мрежа на държавата – този на социалното подпомагане, беше задължен да осигури за всички български граждани, които са безработни, препитание на базата на социалното подпомагане по критерии, на които естествено трябва да се отговаря.
По отношение на този въпрос имаше дискусия в Комисията по труда и социалната политика. Такава дискусия има в обществото – дали трябва безработните да получават непрекъсното цял живот социално подпомагане и дали това не ги демотивира да търсят реализация на първичния трудов пазар, дали това не ги задоволява като социален минимум и да ги демотивира тотално да търсят работа?
Това са основните въпроси, които бяха разгледани. Загубата на трудовите навици у тази категория хора и постепенната им изолация и маргинализация също е основание да се премине към тази мярка.
Друга промяна е свързана с увеличаването от една на две години на възможността, при положение че недобросъвестно са получавали социални помощи, да бъдат лишени от социално подпомагане тази категория български граждани. Тук има едно противоречие, което трябва да бъде преодоляно между първо и второ четене, защото ние сме казали, че когато безработното лице се откаже от включване в мерки за заетост в програмите на Министерството на труда и социалната политика, тогава те се лишават в продължение на една година, а сега ги лишаваме за две години и трябва да намерим начин да синхронизираме тези две мерки.
Следващият въпрос, на който искам да се спра, е текстът на чл. 5, ал. 5, където е казано, че териториалният обхват на дирекциите "Социално подпомагане" се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика по предложение на директора на Агенцията за социално подпомагане. От тази трибуна се казаха няколко неща, които не отговарят на истината. Първото нещо, което не е вярно, е, че се ликвидират във всички общини или в по-голямата част от общините дирекциите "Социално подпомагане". По сега действащия закон във всяка една община има дирекция "Социално подпомагане", но не във всяка община например има териториални поделения на Агенцията по заетостта. Тук не става въпрос за ликвидиране на дирекциите, става въпрос за тяхното преструктуриране. Вярно е, че това трябва да бъде направено по дадени критерии, вярно е, че те трябва да бъдат прозрачни и не трябва да бъдат субективни, но още по-вярно е, че не може в една малка община или във всяка една община, която по силата на закони вече се регламентира, да има дирекция "Социално подпомагане" с директори, началник на отдели, началник на отдели "Закрила на детето" и т.н. Става въпрос този ръководен апарат да бъде преквалифициран да се занимава с пряката дейност по социалното подпомагане и да обслужва всички български граждани, а не тези хора да се правят на началници. За това става въпрос.
Трябва да ви е ясно, че сега в поделенията на Агенцията за социално подпомагане в национален мащаб работят 6000 човека. Те работят по четири закона и са достатъчно натоварени, така че ние трябва да дадем възможност на тези хора вместо да се правят на началници и на директори пряко да се занимават с дейността, за която са овластени от Закона за социално подпомагане.
Господин председател, Движението за права и свободи ще подкрепи така предложените промени с леките корекции, които ще бъдат направени между първо и второ четене, и призовавам всички останали парламентарни групи да подкрепят предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане?
Явно няма желаещи. Чухме дискусията, почти всички парламентарни групи изразиха своето становище по този законопроект, следователно трябва да преминем към гласуването му на първо четене.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 136, против 6, въздържали се 11.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане е приет на първо четене.
Следващата точка от дневния ред е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с вносител Министерският съвет, но както обявихме и приехме на вчерашното заседание, в 10,00 ч. президентът на Република България господин Георги Първанов ще направи обръщение пред парламента, което е регламентирано в чл. 98, т. 2 на българската Конституция.
(В залата влиза президентът на Република България господин Георги Първанов, придружен от председателя на Народното събрание господин Георги Пирински, посрещнати с продължителни ръкопляскания от депутатите и гостите, станали прави.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители! Позволете ми преди всичко от ваше име да приветствам тук, в пленарната зала днес, президента на Република България господин Георги Първанов, министър-председателя господин Сергей Станишев, членовете на Министерския съвет, да кажа "Добре дошли!" на представителите на Българската православна църква, на господин вицепрезидента, на Техни Превъзходителства ръководителите на дипломатически мисии в страната и на всички гости в пленарната зала днес!
Предстои ни да изслушаме обръщение на президента на Република България.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предвид широкия обществен интерес правя процедурно предложение обръщението на държавния глава пред българския парламент да бъде излъчено пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 159, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието. Продължаваме. Преминаваме в режим на пряко предаване.
Уважаеми господин президент, имате думата. Заповядайте.
ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри, госпожи и господа, Ваши Превъзходителства! Вече стана традиция по повод годишнината от встъпването ми в длъжност да използвам високата трибуна на българския парламент, за да отправя своето обръщение към Народното събрание и към българската нация. Правя го не защото има формални конституционни изисквания за това, а защото се чувствам морално задължен да направя този отчет, тази етапна равносметка, особено сега, когато навлизам в последната година от мандата си.
Първият голям ангажимент, поет при полагането на клетвата ми тук, преди четири години, беше да работя в името на националното помирение и съгласие. Всяко мое действие от този момент досега беше мотивирано от разбирането, че съм президент на всички български граждани, без значение на етническия им произход, религия, възраст, местоживеене; на всички, независимо от това дали са гласували за мен, или и досега яростно ме отричат.
И днес от дистанцията на времето съм още по-убеден, че мисията на президента е да обединява, а не да разделя и противопоставя. Убеден съм, че толерантността между етносите, религиите и партиите няма алтернатива, че управлението чрез максимално съгласие е най-сигурната гаранция за успеха на България.
Старах се да се придържам коректно и към един друг мой ангажимент: президентската институция да бъде фактор на стабилността и разумната промяна, на деловото партньорство с всички други институции, на коректния диалог с партиите и с гражданските структури.
Уважаеми госпожи и господа, основателно всички днес – и управляващи, и опозиция, определят като първи и най-важен приоритет за настоящата година постигането на членството ни в Европейския съюз в срока, който е взаимно утвърден от България и страните членки – 1 януари 2007 г. Отдавна членството ни в Европейския съюз не е толкова част от външната ни политика. Евроинтеграцията е преди всичко наша вътрешна работа, наш проблем, свързан с адаптирането на българската държава към изискванията и стандартите на демократичния свят. Добре е, че Народното събрание успя да приеме такъв голям брой закони, необходими за европейската ни интеграция. Впрочем длъжен съм да подчертая, че никога досега българският парламент не е работил така интензивно, както през последните 5-6 месеца. И се питам риторично какво би станало, ако не беше формирана такава работеща коалиция, а бяха повторени парламентарните избори, каквито гласове имаше тогава.
През следващите месеци очаквам Народното събрание да продължи да работи с неотслабващ темп, за да отговори на останалите изисквания на Европейския съюз. Важно е приемането на новия Закон за МВР, на Административнопроцесуалния кодекс, на Гражданскопроцесуалния кодекс. Ние ще продължим, уверен съм, че и вие мислите така, с приемането на законите, успешното покриване на изискванията на Европейския съюз в областта на данъчното облагане, земеделието, защитата на потребителите във всички сфери. И не искаме нищо повече от това към нас да се прилагат критериите така, както се прилагаха към 10-те нови страни членки.
Не бива да се заблуждаваме, че приемането на необходимите закони е достатъчно условие за членството на България в Европейския съюз, след като основната част от необходимото за присъединяването ни законодателство вече беше прието. Предстои не по-малко важната задача да създадем административния и професионалния капацитет за неговото прилагане. Нуждаем се от подготвена държавна администрация, от компетентна местна власт, от съдебна система, която е истински гарант за правата и интересите на гражданите и държавата. Защото фондовете, които очакваме, ще бъдат адекватно усвоени, при условие че България има вътрешна готовност за това.
Не бива да подценяваме факта, че в някои държави членки се търсят нови баланси между солидарността и националния интерес и на тази основа се чувства сдържаност към разширяването, което се отразява и на отношението към България и Румъния. Надявам се, че в тези страни добре ще бъде разбрано, че нашето отлагане няма да реши проблемите на Европейския съюз. Напротив, включването на нашите две страни ще засили, ще даде повече сигурност на Европейския съюз, и което е не по-маловажно, ще даде ясен знак за европейското бъдеще на Балканите. Европейската идея и общност ще спечели от нашето приобщаване.
Редица страни членки ратифицираха нашия Договор за присъединяване и аз им благодаря за това. Вярвам, че техният пример скоро ще бъде последван от всички останали членове на Европейския съюз.
За да постигнем целта си, уважаеми госпожи и господа, в ускорен порядък и при максимална подкрепа трябва да бъдат реализирани новите промени в българската Конституция. Внесеният законопроект цели усъвършенстването на българската конституционна система, отговаря в значителна степен на препоръките на европейските ни партньори и аз принципно го подкрепям.
Признавам, че очаквах повече по отношение на имунитета на народните представители. По-осезателен ефект можеше да има, ако имунитетът бъде сведен само до наказателна неприкосновеност, тоест депутатите да не могат да бъдат задържани без съгласието на Народното събрание, но да могат без ограничение да бъдат привличани към наказателна отговорност, ако извършат престъпление. Така тяхната неприкосновеност си остава гарантирана, но в същото време няма да се пречи на съдебната власт да изпълнява функциите си поради съществуване на депутатска привилегия.
Би могло да се помисли и имунитетът на магистратите да бъде сведен до неприкосновеност, тоест да не могат да бъдат задържани без разрешение на Висшия съдебен съвет, като по този начин се установи симетрия между статута на магистрати и депутати.
Новият текст, с който конституционно се третира институцията на омбудсмана, може да се развие с правото му да сезира Конституционния съд, когато със закон са нарушени основни конституционни права на гражданите. По този начин в българската конституционна система ще бъде решен въпросът за конституционната жалба от гражданите. Гражданите ще могат да се обръщат към омбудсмана, а той от своя страна да прецени дали може да се сезира Конституционният съд. Така омбудсманът ще играе ролята на предварителен филтър, който ще пресява действително значимите от конституционна гледна точка случаи.
В европейските конституционни системи е налице отдавна тенденция за постепенно допускане на индивидуалните конституционни жалби, така че рано или късно и ние ще бъдем изправени пред подобен проблем и като че ли сега е моментът да уредим този въпрос, за да не ни се налага при следващи изменения в Конституцията да се замисляме отново.
Когато се разширяват правомощията на Народното събрание по отношение на съдебната власт, според мен трябва да се прецизират текстовете така, че да се засили отговорността, но и да се гарантира независимостта на съдебната власт. Изразявам резерви по предвиденото изискване на председателите на ВКС и ВАС да се отчитат пред Народното събрание - те и работата на съдилищата. За разлика от главния прокурор, който ръководи цялата система на държавното обвинение и носи отговорност за нея, председателите на двете върховни съдилища могат да отчетат само работата на ръководените от тях институции, където, както знаем, се гледат незначителен брой от делата у нас.
Смятам, че е сполучлив текстът, който урежда статута на дознанието. По този начин стабилно се решава въпросът с реформата в досъдебното производство. Трябва да се огледа направеното предложение да отпадне освобождаването на висшите магистрати от президента. Очевидно идеята е, че с изтичането на мандата им те ще бъдат автоматично освободени, без допълнителен президентски указ. Вносителите на законопроекта са пропуснали хипотезата, че тези лица могат да бъдат освобождавани и предсрочно, а това няма как да стане без указ на президента, дори и в случаите при навършване на възраст за пенсия.
Би могло да се потърси нова редакция на предлаганата нова ал. 6 на чл. 129 от Конституцията. В случая не се създават възможности за така наречения импичмънт, а по-скоро за търсенето на парламентарна, политическа отговорност от висшите магистрати. Според мен, по-редно би било, ако обвинението се повдига от Народното събрание по предложения механизъм, но пред Конституционния съд. Той е независим, неполитически и квазисъдебен орган, който стои извън разделението на властите и го гарантира и който в едно спорно производство, при наличието на обвинението от едната страна, но и възможност за защита, от друга страна, ще прецени дали висшите магистрати са извършили действия, попадащи в основанието за прекратяването на мандата.
Очевидно разпоредбата за освобождаването на висшите магистрати по инициатива на Народното събрание трябва да бъде допълнително преосмислена и прецизирана. Надявам се в хода на обсъжданията предложените промени да бъдат усъвършенствани, за да станат един нов, успешен етап в развитието на българския конституционализъм.
Уважаеми народни представители, смятам, че сега промените в Конституцията трябва да се реализират в кръга на направените предложения, и то максимално бързо. Всички други въпроси, засягащи държавното устройство, политическия модел и т.н., трябва да бъдат предмет на една стратегически ориентирана дискусия, във всеки случай не сега.
В годината на президентските избори естествено не можем да избегнем сериозния дебат за правомощията и ролята на държавния глава. Използвам повода, за да изложа синтезирано пред вас своите виждания по въпроса.
Възразявам срещу идеите за промяна в начините на избор на държавния глава. Избирането му от Народното събрание ще означава, че държавният глава ще става заложник на политическите лидери, на партийните интереси. На България е необходим активен, работещ президент, не представителна фигура, която да бъде ограничавана единствено до протоколни функции.
Не споделям обаче и исканията за президентска република. Смятам, че те са по-скоро емоционален израз на политически нихилизъм, на отрицателната нагласа на немалко избиратели към политиците и институцията.
Не смятам, че трябва да се засилват възможностите на президента за назначаване на ключови длъжности в държавната администрация. Като цяло тези въпроси – отношенията между президент и изпълнителна власт, са добре решени в една работеща схема. Промени на правомощията на президента са необходими в няколко посоки.
През четирите години, уважаеми госпожи и господа, съм издал укази за обнародването на 653 закона, приети от Народното събрание. За повторно разглеждане бяха върнати 15 закона с аргументи за противоконституционност или защото съм преценил, че обслужват лични и групови интереси. Имаше и такива мотиви. Никога не съм гледал на това правомощие като на средство за противопоставяне на парламента, а като на един възможен, необходим коректив за неуместни законодателни решения.
Смятам за необходимо при бъдещи промени в основния закон да се коригира броят на гласовете, необходими за преодоляване на ветото. Сега има просто връщане на законите за повторно разглеждане, при което обикновено се стига само до забавянето, отлагане на публикуването, а в някои случаи и до мълчаливото му заобикаляне. Подобно решение смятам ще засили не президентската институция. Това ще увеличи отговорността на българските парламентаристи, на вносителите на законите. Впрочем, убеден съм, че са необходими такива конституционни промени, тогава когато те станат възможни, които нямат за цел да засилват една или друга институция, а промени, които да направят по-работещ баланса между институциите и да засилят държавата.
Второ, поддържам идеята си, регламентирана по различни поводи, президентът да получи възможност да взема решение за произвеждане на национален референдум, без да формулира искане, което да минава през парламента, както е сега.
Трето, има случаи, в които законодателната интерпретация на конституционните разпоредби води практически до стесняване на президентските правомощия, до фактически отклонения от духа на Конституцията. Пример в това отношение е конституционното правомощие на президента да сключва международни договори в случаите, определени със закон. Законът за международните договори на Република България обаче не предвижда кои договори се подписват от президента. Вместо това там е предвидено президентът да подписва международни договори след съгласуване с Министерския съвет в зависимост от значението и предмета на договора. По такъв начин не законът, а Министерският съвет определя кои договори ще се подписват от държавния глава. Така се ограничава възможността на държавния глава пълноценно да изпълнява конституционното си задължение да представлява държавата в международните отношения. Тази негова особено важна функция се поставя изцяло в зависимост от правителството, без да има конституционно основание за това.
Президентът, уважаеми госпожи и господа, е единственият държавник, който се избира с пряко гласуване от всички, имащи право на глас. Това го задължава, но и дава правото на държавния глава да назовава на висок глас от най-високата трибуна проблемите на хората и да търси тяхното решение. Мажоритарният избор на българския президент му дава и легитимност, и морална сила. Този избор не само дава правото на държавния глава, но и го задължава да бъде говорител, да бъде изразител на обществените настроения, на обществената воля.
Президентът е един възможен и необходими посредник в решаването на проблемите на социалния и политическия живот на страната. Образно казано, президентът не е управник, но при необходимост той може да бъде политически арбитър и коректив. Тези четири години на мен ми се е налагало нерядко да се ангажирам с решаването на различни проблеми – от конфликта в Суходол до учителската стачка. За изпълнението на тази роля на държавния глава не са необходими специални правомощия, достатъчен е моралният авторитет на институцията.
Предстоящите президентски избори, уважаеми госпожи и господа, не могат да бъдат поредната идеологическа битка, поредното премерване на силите между дясното и лявото. Те трябва да бъдат времето и мястото, където да си дадат среща визиите на политическите лидери за новите задачи, които ще стоят пред България, след постигането на стратегическите й цели и най-вече за ускорената й модернизация след януари 2007 г. Макар и институцията да е с ограничени правомощия, предстоящият и надявам се същностен дебат е възможност най-сетне да се открои темата за политическото лидерство. Нацията има нужда от лидери, които да са в състояние да поемат отговорност, в това число и за непопулярни действия. Има нужда от лидери на съзиданието и развитието, не на отрицанието и разрушението.
Необходимо ни е лидерство най-малко в две посоки.
Първо, за сериозни промени във функционирането на политическия модел. Необходимо е пречистване на българската политика, но не на принципа “Стани – да седна!”, а с промяна, задължителна промяна на някои от правилата, със засилване на мажоритарното начало в избора на народни представители, с реално функциониране на пряката демокрация, с ясни правила за финансирането на политическия процес – все теми, по които аз съм се изказвал нееднократно и продължавам да отстоявам тези позиции.
Трябва да се изкорени практиката в България политиката да бъде един успешен бизнес, без риск и с висок процент на печалба. Лидерство е необходимо и в усилията ни за укрепване на държавността, в усилията ни да постигнем по-малко администрация и повече държава в създаването на условия за бизнеса и гражданите като цяло, в създаването и следването на модерни правила. Държава, която да е в услуга на гражданите, а не средство за подтискане, бюрократично подтискане на гражданите от страна на един чиновнически слой. За съжаление в предишния мандат имаше закони, които бяха точно в обратната посока.
Уважаеми госпожи и господа, през тези четири години за първи път от съществуването на президентската институция реално беше въведена темата за социалните аспекти в дейността на държавния глава. През тези години президентството инициира няколко важни дебата. Надявам се мнозина от вас да си спомнят откъде започна дискусията за здравноосигурителните вноски, как беше поставен въпросът за замразените средства на Здравната каса в БНБ, за профилактиката, за лекарствената политика, в това число и на онкоболните, за майчиното и детското здравеопазване. Макар че получих доста укори, твърдя, че изразените тогава позиции ускориха, допринесоха за намирането на верните решения.
Подкрепих част от конкретните действия на здравното министерство. Но бих искал да видя една по-цялостна визия на правителството в осигуряването на основното конституционно право на гражданите – правото на равен достъп до здравеопазване на всички, в това число и на бедните, на жителите от малките и отдалечените населени места.
Не леко, пък за сметка на това последователно търсихме с изпълнителната и законодателната власт, и в предишния мандат, и сега, придвижването на някои от отдавна залежалите проблеми в социалната политика. Не беше допуснато отнемането на отвоювани вече права за хората в неравностойно положение. Нещо повече, грижата за тях беше в центъра на вниманието на президентската администрация. Реализирани бяха важни проекти за децата, лишени от родителски грижи. Но съзнавам, че държавата има още много какво да направи за пълноценната им интеграция в обществото.
Последователно и методично президентската администрация опрощаваше дългове главно на социално слаби и пенсионери към държавата. Поддържах активен диалог със синдикатите, с професионални и граждански структури. Оказвал съм безусловна подкрепа за запазване модела на социалното партньорство. Влизахме в остра дискусия по редица въпроси за пенсиите, детските надбавки, майчинството, демографската политика, политиката на заетост, грижата за децата.
Удовлетворен съм, че след ветото ми по законодателството, засягащо майчинството, бяха облекчени някои от тежките, неясни административни процедури за изплащане на семейните помощи за деца и бяха предотвратени драстични опити за отнемане правото на обезщетение при бременност, раждане и отглеждане на деца.
Приетото по моя инициатива становище на Консултативния съвет по национална сигурност подкрепи експертното предложение на учени от БАН и други звена за смяна на философията на демографската политика с акцент върху раждането на второто дете и за окуражаване на доброто, на отговорното родителство. Ще бъда настоятелен в исканията към изпълнителната власт за бързи и конкретни мерки в тази посока.
Макар и трудно, започнаха да се реализират мерки за по-бързо и точно нарастване на пенсионните доходи, за по-справедлив достъп до пенсия, за което настоявах още от началото на мандата. Дискусията по точковата система ще продължава. Моята позиция е известна, тя не е променена. Все още сме далеч обаче от равнището, което да осигури достоен живот на нашите по-възрастни сънародници.
Многократно и по различни поводи през тези четири години съм поставял въпроса за държавната политика по отношение на образованието и науката. Учителската стачка, приключила с взаимни компромиси, възобнови този дебат. Превръщането на тази сфера в действителен приоритет предполага планомерно, а не само под натиск увеличаване на бюджетните разходи, реални стимули за бизнеса, който е готов да инвестира в икономиката на знанието.
За пореден път и още по-настойчиво призовавам за приемането на Закона за студентското кредитиране.
Опитах се да помогна на редица български общини и населени места в решаването на техните специфични проблеми, като ги поставях на вниманието на различните власти.
Не бих могъл, а и не е необходимо, уважаеми госпожи и господа, да изброя всички социални ангажименти на президентската институция през изтеклите четири години. Със сигурност очакванията на хората са по-големи. Моите амбиции - също. Отново ще подчертая, направеното е много повече, отколкото в предишните мандати. То е много повече от конституционните задължения на президента. Никога не съм си представял, че мога да се крия зад крехтите президентски правомощия или да използвам друга метафора – зад дебелите стени на “Дондуков”, когато хората поставят своите проблеми. (Шум и реплики от ДСБ.) Дейността на институцията ще продължи да се разширява в тази посока, ще бъде институция, обърната с лице към проблемите на хората.
През тези четири години безусловно поех цялата отговорност на върховен главнокомандващ на Въоръжените ни сили. Днес на друго място ще направя своя обстоен анализ – пред военното ръководство на Българската армия, но и сега искам да подчертая следното. В резултат на продължителната, на моменти тежка реформа днес ние имаме Въоръжени сили, които са в състояние да защитят военната сигурност на страната, които с участието си във военни мисии зад граница издигнаха авторитета на българския войн. Тези мисии повишават оперативната съвместимост. Те са добра професионална школа и участието ни в тях ще продължи.
Специално искам да отбележа, че когато много български селища пострадаха от природните бедствия, по мое разпореждане Българската армия доказа, че е в състояние да изпълнява и мирновременната си мисия.
Вярвам, че ще успеем безболезнено да изпълним задачите за структурни и организационно-щатни промени, които са особено важни за 2006 г. Най-сериозни усилия ще са ни необходими за модернизацията на Въоръжените сили. Оценявам високо усилията на изпълнителната власт и интереса на народните представители, насочен към утвърждаването на приоритетите, осигуряването на финансирането им и обвързването на проектите със съпътстващи програми, които да ангажират българската отбранителна промишленост. Съзнавам, че имаме да направим още много, за да засилим мотивацията на българските бойци и да издигнем престижа на българския офицер.
Без аналог в историята на прехода беше стремежът на президентската институция да се ангажира в борбата с престъпността. Чрез Консултативния съвет и в други форми беше направен опит да се координират действията на всички правозащитни органи. Признавам обаче, че резултатът от тези усилия не беше впечатляващ.
Едва от няколко месеца сме свидетели на нещо, което чакаме отдавна. Държавата показа воля, надигна се с цялата сила на закона срещу организираната престъпност в защита на сигурността и интересите на хората. (Шум от ДСБ.)
Чувствате се засегнати ли, господа? (Ръкопляскания от КБ.)
Защото както неведнъж сме подчертавали, само обединените ни усилия могат да убедят българското общество в предимствата на демокрацията пред тези на силната ръка.
За съжаление, не се виждат убедителни резултати в противодействието на корупцията, особено по високите етажи на властта.
Когато преди няколко години предложих да бъде създадена независима от изпълнителната власт служба за борба с корупцията, чух упреци, че това е опит да се уязви тогавашното правителство. Истината е, че и тогава, и сега предлагам това, воден от разбирането, че не е по силите на самата изпълнителна власт ефективно да се саморазследва, какъвто и да е нейният политически цвят.
Затова продължавам да настоявам, че ако искаме да имаме видими резултати в борбата с корупцията, трябва да създадем ефективен инструментариум за това.
И накрая, уважаеми госпожи и господа, за оценката на външната ни политика.
Преди да пристъпя прага на “Дондуков” 2 имаше много подозрения, че предстои период на изолация, на институциите и страната като цяло. За информация за тези четири години бяха проведени над 400 срещи на високо равнище, в това число 216 с държавни глави от всички континенти. Днес България е добре приета във всички европейски столици – във Вашингтон и Москва, в редица държави от Азия, Африка и Латинска Америка и има своя заслужен авторитет в международните организации.
България постигна значителен напредък през тези години в процеса на европейската си интеграция, което позволи подписването на договора за присъединяване. Страната ни се утвърди, при всичкия скептицизъм, който имаше, като последователен и надежден съюзник в рамките на Северноатлантическия алианс и с активното си участие в международната антитерористична коалиция. Наложихме се като един от основните фактори на стабилността в Югоизточна Европа. Никога България не е имала толкова активни и така приятелски отношения с всички свои съседи.
Отварянето на новите контролно-пропускателни пунктове, развитието на темата за културните коридори като лост за добросъседство – това са само част от щрихите в тези европейски отношения, които се формират на Балканите и в резултат на усилията на българската дипломация, на всички български институции.
В изпълнение на поетия в началото на мандата ангажимент бяха положени усилия за икономизация на външната ни политика, възродиха се отношенията ни с традиционни български партньори в търсенето на по-добри пазари за българската продукция и услуги.
През тези четири години един от основните акценти на външната ни политика беше работата и за, и с нашите сънародници зад граница. Българите в Молдова имат вече своя университет, в Украйна получиха свое политическо представителство, в много български общности по света имат вече нови или обновиха своите клубни бази.
Посочвам добрите резултати от външната ни политика, но съм длъжен да отбележа и съществуващите проблеми. Продължителният съдебен процес срещу нашите сънародници в Либия постави на сериозно изпитание българската нация и през 2005 г., но това беше година на висока активност на всички български власти, на добро взаимодействие между институциите и структурите на гражданското общество по тази тема.
Намирам за много силен факта на заявената съпричастност на страните от Европейския съюз, САЩ, държавите от Балканския регион, редица международни организации към усилията да бъде облекчена трагедията на заразените либийски деца и техните фамилии. Това е проблем, който тежи и на България, и Либия, но и на международната общност и аз вярвам, че с такт, мъдрост и отговорност ще достигнем до дългоочакваното справедливо решение.
В реализацията на външнополитическите задачи имаше и прояви на недостатъчна съгласуваност, на разминаване и опити за конкуриране между изпълнителната власт и президентската институция.
Твърдя обаче, че в повечето случаи различията бяха на принципна основа – от дебата по АЕЦ “Козлодуй” до механизма на подписването на международните договорености. Нека специалистите да преценят кой е бил прав в тези спорове.
Продължава да е мудна предварителната координация по кандидатурите за българските посланици. Неоправдано закъснява ротацията в това отношение.
Веднага искам да подчертая, че ще реагирам отрицателно на всеки опит – такива гласове се чуха в последно време, да се прокара идеята за партийни квоти при разпределението на посланическите постове. Многократно съм се изказвал за приемането на европейския закон за дипломатическата служба – закон, който да мотивира официалните български представители в тяхната работа, да въведе ред в системата, закон, който да внесе сигурност в работата на българските дипломати, да защитава професионализма. Настоявам законът да бъде приет в близките месеци, а не в края на мандата.
И накрая, съвсем накрая, уважаеми госпожи и господа, бих искал да изразя своята признателност за доброто взаимодействие с вицепрезидента господин Ангел Марин.
Искам да благодаря на всички, които ми вярваха и ме подкрепяха през тези нелеки четири години.
Пътят продължава! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ, ДПС и единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, да изпратим президента на републиката, след което следва почивка и парламентарен контрол от 11,00 ч. (Депутатите от мнозинството стават прави.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Виждам, че на монитора са изписани 137 души, има необходимия кворум, поне на екрана, откривам заседанието.
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Няколко съобщения, които са задължителни.
Новопостъпили питания:
- от народния представител Мария Капон към Румен Петков - министър на вътрешните работи, относно незаконен трафик на български деца до Република Австрия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2006 г.;
- от народния представител Стела Банкова към Веселин Близнаков - министър на отбраната, относно политиката на Министерството на отбраната относно изпращане на български военни зад граница и в частност в Ирак. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2006 г.;
- от народния представител Евгени Чачев към Румен Овчаров - министър на икономиката и енергетиката, относно дейността на правителството за запазване на българските национални интереси и осигуряване енергийната независимост на България, свързана с нефтените концесии в Либия и търсенето на алтернативни енергийни източници. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2006 г.;
- от народния представител Яни Янев към Сергей Станишев - министър-председател на Република България, относно унифициране политиката на правителството в борбата срещу организираната престъпност с европейските норми. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2006 г.;
- от народния представител Силвия Алексиева към Петър Мутафчиев - министър на транспорта, относно националната концепция за логистика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2006 г.;
- от народния представител Силвия Алексиева към Асен Гагаузов - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно Националната оперативна програма за регионално развитие. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 януари 2006 г.
Писмени отговори:
- от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на питане на народния представител Захари Георгиев;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос на народния представител Нено Димов;
- от министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос на народния представител Нено Димов;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос на народния представител Николай Камов;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието Даниел Вълчев на въпрос на народния представител Георги Георгиев;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос на народния представител Яни Янев;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос на народния представител Филип Димитров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов.
Съгласно програмата, която ви е раздадена, трябва да започнем с отговорите на министъра на културата господин Стефан Данаилов.
От името на парламентарна група, заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Миналата седмица Парламентарната група на Партия “Атака” внесе проект за решение в българския парламент за спиране на процедурата по сделката на продажба на “Бояна филм” на компанията “Ню имидж”. В сряда направихме предложение точката да бъде включена в дневния ред за тази седмица и разгледана. Предложението не беше прието с аргумента, че следва да бъде гледано в комисии.
Днес отново поставяме въпроса, като отговорно заявяваме, че в последния момент тази типично корупционна и престъпна сделка, увреждаща българския национален интерес, в частност българската духовност и култура, трябва да бъде спряна.
Днес или във вторник според правилата би трябвало да бъде подписан договорът за продажба на “Бояна филм”. Чисто процедурно, намираме се пред последната възможност българският парламент, който е в състояние да го направи, той е единственият орган, който може да го направи и има властта да го стори сега и никога повече, да спре тази сделка. Още повече че през последните 2-3 дни излязоха нови потресаващи, въпиющи данни и факти за корупция, за продажбата на “Бояна филм” на десетократно и дори повече, още по-страшно, в много пъти по-ниска цена от реалната. Един от фактите е, че през 2003 г. “Бояна филм” е оценена от независима фирма за 50 млн. лв., а следващата година същата одиторска фирма е оценила “Бояна филм” за 10 млн. лв.
Ето защо с тази декларация от Парламентарната група на “Атака” правим процедурно предложение да бъде съставена парламентарна комисия днес, в този момент, сега. Това българското Народно събрание може да го направи, още повече че се касае до абсолютна спешност на случая. Ако това не стане днес, ще бъде проигран огромен български национален интерес.
От тази висока трибуна аз призовавам всички представители на политическите сили, които се намират в залата, да се вслушат в нашия призив. Тук няма нищо партийно, тук са касае за нещо, което се отнася за всички нас заедно, интересува ни – да спасим, да опазим видимо накърнен и застрашен български национален интерес.
Пак повтарям, не даже видимо, а очевадно накърнен и застрашен е български интерес, който е не само в парични активи, той се изразява не само в стойности в милиони лева или евро – както искате, а национален интерес, който ще бъде накърнен в най-святото и най-важното – българската духовност и българската култура.
Ето защо отново повтарям нашето процедурно предложение е да бъде съставена извънредна парламентарна комисия, която да направи разследване по случая. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шопов. Това е изявление от парламентарна група, но Вие го правите под формата на предложение за гласуване от Народното събрание. Но чл. 31, ал. 2 гласи:
“Чл. 31. (2) Временните комисии – за каквато Вие пледирате – се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една пета от народните представители.”
Ако има такова предложение, примерно най-малко от една пета от народните представители, тоест минимум от 48 народни представители, разбира се, че ще бъде поставено на гласуване предложението за образуване на такава комисия.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Тогава за ново процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, този път за процедура, не за изявление.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Корнезов. Със същите мотиви, които преди малко изложих, аз няма да ги повтарям, за да не досаждам на залата, но ще кажа още едно нещо. Дори тази сделка да мине, от нашата партия – от “Атака”, ще продължим борбата против тази сделка с всички възможни средства оттук нататък, тя да бъде развалена, да бъде обявена за нищожна и “Бояна филм” да бъде върнат в патримониума на държавата. Оттук нататък нашата борба ще тече неумолимо и неуморно, докато го постигнем, ако бъде извършена сделката.
Но моето процедурно предложение е, тъй като има внесено решение в тази връзка, то това решение да бъде внесено и разгледано днес в пленарната зала така, както сме го внесли ние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, не е възможно да поставя това Ваше предложение на гласуване. Седмичната програма е гласувана. Тя предвижда сега парламентарен контрол. Никой народен представител няма право да прави процедурно предложение за включване на нова точка от дневния ред.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Винаги може, когато реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прочетете правилника. (Реплики на народния представител Павел Шопов.)
Не мога да го поставя на гласуване. Как да го направя, когато седмичната програма изрично е гласувана? Предложенията се правят до 18,00 ч. във вторник. Вие бяхте го направили, сега не си спомням, но мисля, че Вашето предложение за включване не се прие.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Сега правим извънредно предложение да бъде включена тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение.
Първият въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова, е относно възстановяване на Националния парк-музей “Самуилова крепост”. Въпросът е зададен към министъра на културата Стефан Данаилов.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми проф. Данаилов, край петричкото село Ключ се намира древното ранно българско градище, известно като “Самуилова крепост”. От открития през 1982 г. с общонационален митинг Национален парк-музей “Самуилова крепост” днес не е останало почти нищо. През изминалите години беше изпочупено и откраднато всичко. Сега там могат да се видят паднали плочи на стената на мемориала, откраднати осветителни тела, всичко е потънало в избуяла трева.
Нужно ли е отново да си припомняме, че мемориалният парк-музей “Самуилова крепост” е създаден, за да съхрани националното ни самосъзнание, да крепи националната ни идентичност?!
И така, господин министър, дирекция “Културно-историческо наследство” предоставя комплекса за стопанисване на община Петрич през 1998 г. Оказва се, че Министерството на културата не е осигурило средства за издръжката на мемориала.
Моите въпроси към Вас са следните. Какви действия ще предприеме Министерството на културата за реализирането на ремонтите и доизграждането на комплекса? Защо мемориалът “Самуилова крепост” е без статут на паметник на културата 23 години след изграждането му? И последният мой въпрос: отговаря ли на истината твърдението на обществеността, че 23 години след откриването на този мемориал мемориалният комплекс “Самуилова крепост” всъщност се оказва ничий? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министърът на културата проф. Стефан Данаилов, за да отговори на въпроса на народния представител Стела Банкова. Както Ви е известно, господин министър, разполагате с 3 минути за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Много е трудно да се побера в тези 3 минути.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Справките, които направихме в Министерството на културата, показват, че в регистъра на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства не фигурира музей – гр. Петрич, а Национален парк-музей “Самуилова крепост” не е имало и в момента няма.
През 1965 г. в бр. 32 на “Държавен вестник” мястото, където преди повече от 990 години се е водила битката между войските на цар Самуил и на византийския император Василий Втори, е обявено за архитектурно-строителен недвижим паметник на културата от античността и Средновековието с категория национално значение. През 1968 г. е приета програма за изграждането на Национален парк-музей “Самуилова крепост”. През 1979 г. на площ повече от 200 декара до петричкото село Ключ, Благоевградска област, е започнало строителството на паметник. С това са били ангажирани пряко бившият Комитет за култура и Националният институт за паметниците на културата. Мемориалът е бил открит тържествено на 23 октомври 1982 г. През следващите години е продължило доизграждането му, но цялостният комплекс не е завършен. Ежегодно тогава той е бил посещаван от над 50 000 души.
През 1998 г. по причини от различен характер, на които не искам да се спирам, мемориалният комплекс “Самуилова крепост” заедно с прилежащия му парк са прехвърлени от закритата Държавна регионална дирекция “Културно-историческо наследство”, Благоевград, на община Петрич. Тогава са допуснати и нарушения, които са причина сега мемориалът да е с неизяснен статут и в това окаяно състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Закона за общинската собственост поддържането и ремонтите на имотите и вещите – общинска собственост, се извършват от организациите и лицата, на които са предоставени за управление. Необходимите за това средства трябва да се предвиждат ежегодно в бюджета им. Отговорността за опазването и използването на мемориал “Самуилова крепост” сега е на община Петрич. Министерството на културата няма правно основание да финансира ремонта, реконструкцията и поддържането на обекти, предоставени за управление на общински структури.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Закона за паметниците на културата и музеите, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата общински музеи и филиали към тях се създават с решение на общинския съвет, съгласувано с Министерството на културата. Общинският съвет в гр. Петрич е поискал съдействие от Министерството на културата за създаване на музей, който да включва общинската музейна сбирка и мемориала “Самуилова крепост” като негов филиал. С писмо № 08-00-689/ 29.06.2005 г. Министерството на културата е уведомило кмета на община Петрич за реда, по който може да бъде създаден музей с филиал “Самуилова крепост”, гр. Петрич.
Към настоящия момент действия за неговото създаване са започнали, но не са приключили. Министерството на културата е готово да съдейства за ускоряване на процедурите по определяне статута на музея и мемориалния комплекс, да окаже необходимото съдействие за привличане на средства и започване на неотложни възстановителни работи.
Случаят с мемориала “Самуилова крепост”, както и други подобни на него, налага да се предприемат някои важни законодателни, административни и други действия. Министерството на културата подготвя спешни изменения и допълнения на действащия Закон за паметниците на културата и музеите, а след това, през тази година, на цялостен такъв нов закон. След тяхното приемане е необходимо да се направи преглед, прекатегоризация и уточняване на статута на паметниците на културата. Ангажименти за осигуряване на адекватна защита на национално значими паметници, освен общите и Министерството на културата, следва да имат и други национални и местни институции. Следва да се предвидят механизми, които да позволят тогава, когато общините, на които са предоставени за стопанисване национално значими културни обекти, не притежават средства за тяхното поддържане, грижата за по-доброто им опазване да се поеме от държавата. Необходим е ред за тяхното ефективно прилагане и строги санкции за нарушителите.
Във връзка с изложеното ще предложим на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието, на околната среда и водите, на Националното сдружение на общините и на други централни ведомства, да обсъдим и приемем съвместни действия за спасяването и по-нататъшното добро използване на Мемориала “Самуилова крепост” и други подобни на него културни и исторически паметници. Само така ще бъде запазена нашата историческа памет и огромното ни културно наследство ще бъде използвано резултатно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Господин министър, благодаря за Вашия отговор с най-добро чувство. Това означава, че наистина има смисъл от парламентарния контрол. Обстоятелството, че Вие ни съобщихте за Ваши действия, които предстоят не само от Министерство на културата, но и от други министерства по съхраняването и опазването на този паметник, показва наистина, че проявявате една изключителна загриженост, за която наистина аз трябва да Ви благодаря.
Искам само в подкрепа на това, което казахте за голямата значимост на Самуиловата крепост, да отбележа това, че е включен в новата карта на Беласица, която е направена 2005 г., като национален обект и като един от стоте национални туристически обекти. Мисля, че това още повече трябва да ни задължава да пазим и да съхраняваме това наше духовно богатство.
И все пак не толкова като въпрос, колкото като препоръка, би трябвало Министерството на културата да потърси отговорност на община Петрич, както Вие намерите за добре, за това, че при самото предаване не е изготвен приемо-предавателен протокол и така не е станало ясно какво е било състоянието на Самуиловата крепост. Вследствие на това пък не са осигурени необходимите средства. Зная, че това са минали събития, но все пак трябва да се търси отговорност, за да не се повтарят.
И бих искала да използвам оставащите минути, понеже става дума за духовно богатство и достояние, да изразя моя протест към поредната духовна сеч, която върви в България, следствие на криминалната приватизация, зачената от правителството Кобургготски. Сега берем плодовете на тази криминална приватизация с продажбата на “Бояна филм”. Аз искам само да отбележа, че за една година тази оценка беше намалена от 50 на 10 млн. лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, разбирате, че се отклонявате, а времето изтече.
СТЕЛА БАНКОВА: Да отбележа, че в основата на тази продажба стоят лицата Валентин Първанов, Лидия Шулева. Госпожа Шулева, която през януари 2005 г. предложи за заместник-шеф на Агенцията по приватизация Лидия Антонова. Тя пък е съпруга на юридическия консултант на “Ню имидж” Владимир Рангелов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, разбирате, че е недопустимо това.
СТЕЛА БАНКОВА: Тоест Рангелов е консултант на купувача, а жена му – заместник-шеф на продавача. Тази сделка става броени часове, уважаеми колеги, преди изборите юни 2005 г. Това говори, че предишното правителство … (шум и реплики от НДСВ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, не ме принуждавайте да Ви отнема думата.
СТЕЛА БАНКОВА: … е използвало и последните секунди да унищожава духовното наследство на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това реплика ли е към министъра, който отговаря на съвсем друга тема?
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаема госпожо Банкова, аз искам да се обърна и към другите колеги, които са задали въпросите и да кажа, че отговорите, които, за съжаление, се забавяха и по други причини – не ми идваше редът, навсякъде съм изпращал комисия от Министерство на културата и от Националния институт за паметници на културата на място да огледат това, което се е случило.
Искам само да добавя, че от времето на зададения въпрос до ден днешен, след подготовката на този отговор, действията, които предприе министерството по тези проблеми до голяма степен са напреднали. Съгласувано е решението на общинския съвет Петрич за преобразуване на общинска музейна сбирка в Историческия музей Петрич с филиал “Парк-музей Самуиловата крепост”. Предстои и очакваме да се съгласува и проектът за правилник за устройството и дейността на музея. Аз твърдя и ще направя всичко възможно министерството да подпомага в рамките на предоставените му правомощия и финансови средства процеса за изграждането и разгръщане дейността на музея. Аз имам снимков материал и от това, което видях, действително картината е трагична. Наистина болката е много голяма. Но община Петрич вече ще има и основанието със създаването на музея да заделя съответните средства и да започне постепенното реставриране на тази национална ценност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, действително е трагично състоянието на Самуиловата крепост, както Вие казахте преди малко.
Обръщам се към председателите на Комисията по икономическата политика и Комисията по правни въпроси. С разпореждане от 12 януари 2006 г. председателят на Народното събрание е разпределил на тези две комисии проекта за решение за спиране на процедурата за приватизация на Киноцентър “Бояна” с вносител Павел Чернев и група народни представители. Тези две комисии трябва да се произнесат по въпроса, за да може парламентът евентуално да вземе своето решение.
Преминаваме към въпроса, зададен също от народния представител Стела Банкова, относно съдбата на сградите обявени за архитектурни паметници в гр. Плевен. Въпросът е към министъра на културата господин Стефан Данаилов.
Госпожо Банкова, моля да развиете Вашия въпрос към министър Данаилов.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Добре би било, независимо че темата “Ню имидж” не влизаше в моя въпрос, да чуем, че българското общество и парламентът се обединяват в защита на последните останки от онова, което можем да спасим от пагубната приватизация.
И така, господин професор, десетки са старите къщи в центъра на град Плевен, обявени за архитектурни паметници на културата. Повечето сгради, строени в началото на ХХ век, са занемарени, с олющени фасади, някои от тях са негодни за обитаване. Частни собственици на сгради, обявени за архитектурни паметници, настояват специална комисия да огледа всички подобни обекти и в кратки срокове да оповести становището си кои от къщите отговарят на изискванията на Министерството на културата и кои трябва да бъдат отписани от регистрите на министерството.
Известно е, че регистрираните архитектурни паметници са категоризирани в няколко групи в зависимост от значението им за културно-историческото ни наследство. Собствениците на тези къщи обаче трябва да спазват редица условия не само при продажбата, но и при отдаването им под наем и най-вече при поддръжката им. И още – не бива да се променя фасадата, да се престроява или надстроява. Всички тези ограничения обаче затрудняват и извършването на евентуални вътрешни преустройства, които биха искали да направят собствениците. Поради ограничените финансови ресурси сега пари за реконструкция няма, а в същото време ремонтът е задължение на собствениците на такива сгради.
Професор Данаилов, моите въпроси към Вас са следните:
Каква ще бъде съдбата на сградите, които вече не отговарят на повечето от изискванията, за да бъдат категоризирани като архитектурни паметници?
Вторият мой въпрос: ще разпоредите ли на Националния институт за паметниците на културата да направи необходимата преценка за автентичност и степен на съхранение, научна и художествена стойност на тези паметници? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата господин Стефан Данаилов, за да отговори на въпроса на народния представител Стела Банкова.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа и госпожи народни представители, уважаема госпожа Банкова! Въпросът е много подробен. Не знам дали ще мога да го зачета в тези три минути, тъй като това са важни неща, които е хубаво въобще българската общественост да знае. Аз ще Ви го дам и като отговор, защото може да се наложи някои неща да прескоча.
Във връзка с подготовката на отговора беше извършена проверка от експертите на Националния институт за паметниците на културата към Министерството на културата. От нея стана ясно, че в списъка на архитектурно-строителните паметници на културата в гр. Плевен са включени 142 обекта от епохата на Възраждането и периода след 1878 г. Два от тях – църквата “Св. Николай” и “Куршум джамия”, са обявени в “Държавен вестник” за народни старини. Останалите 140 обекта са декларирани с писма на Националния институт за паметниците на културата през периода 1972-2003 г.
През 1989 г. е извършена актуализация на списъка и съобразно тяхната индивидуална културно-историческа стойност са определени предварителни категории за отделните обекти.
По отношение на констатацията, че повечето сгради са строени в началото на ХХ в. и днес са занемарени, с олющени фасади, както казахте, припомням, че съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите всички собственици на сгради с такъв статут са длъжни да ги поддържат в добро състояние. Това задължение произтича и от разпоредбата на чл. 179 от Закона за устройство на територията и се отнася до всички собственици на строежи и поземлени имоти на територията на Република България. В ал. 2 на същия член са регламентирани правомощията на кмета на общината да разпорежда извършване на необходимите работи в интерес на гражданите. Само влошеното състояние на сградите не може да обоснове тяхното отписване от списъците на паметниците на културата.
За тяхното добро поддържане законодателят е предвидил данъчни облекчения. Когато те не се използват със стопанска цел, съгласно Закона за местните данъци и такси собствениците на сгради - паметници на културата, се освобождават от данък върху недвижими имоти.
Твърдението, че не бива да се променя фасадата и да се пристроява и надстроява, не е общовалидно за всички сгради – паметници на културата. Вътрешни преустройства, промени на фасадите, пристрояване или надстрояване са допустими в редица случаи. В зависимост от културно-историческата стойност на обектите и определените за тях категории НИПК преценява допустимостта на заявените инвестиционни инициативи за намеса за всеки конкретен случай.
По отношение на изразеното становище, че при продажба на сградите – паметници на културата, трябва да се спазват редица условия, отбелязвам, че с решение на Конституционния съд, обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 31 от 1996 г., е обявена за противоконституционна ал. 1 на чл. 28 от Закона за паметниците на културата и музеите. Така отпаднаха правомощията на НИПК и на общините да се произнасят по въпроси, свързани със собствеността на имоти – недвижими паметници на културата.
Във връзка с констатацията, че някои от сградите – паметници на културата, са негодни за обитаване, Ви информирам, че състоянието на такива сгради се установява служебно или по искане на заинтересованите лица по реда на чл. 195, ал. 2 от Закона за устройство на територията от комисия, назначена от кмета на общината. Комисията взема решение за мерките, които трябва да се предприемат предвид установеното състояние на обекта, и може да предложи на НИПК преразглеждането им. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Госпожо Банкова, актуализацията на списъците на паметници на културата се извършва за цели населени места, части от тях и за отделни обекти. Цялостната актуализация е основна дейност на Националния институт за паметниците на културата и се планира ежегодно или се извършва инцидентно по предложение на общините. Основна част от актуализацията на списъците се извършва от заключителна комплексна оценка на обектите на културата.
Госпожо Банкова, искам да обявя, че при желание от страна на община Плевен може да се възложи актуализация на списъците на паметниците на културата в гр. Плевен. Министерството на културата ще възложи на Националния институт за паметниците на културата съгласно посочения ред и условия извършването на тази актуализация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, говорихте повече от 4,5 минути, но това са важни въпроси. Все пак трябва да се съобразяваме в рамките на правилника.
Госпожо Банкова, право на реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че българската култура заслужава това процедурно нарушение, още повече че всички сме й длъжници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се. Само отбелязвам, защото са ни правили забележка, че даваме на някои от министрите повече да говорят. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Нека да приемем, че никой не е по-голям от българското духовно наследство.
Използвам този случай отново да благодаря на проф. Данаилов не само за изчерпателния отговор, но и за загрижеността, която той прояви и демонстрира за паметниците на културата в Плевен. Като разчитам на съпричастността на проф. Данаилов в тази област, използвам случая да кажа, че ще ангажирам вниманието на министъра на културата с два храма в Плевен, които имат нужда от финансова помощ. Става дума за храм “Св. Николай” и храм “Св. Троица”.
Професор Данаилов, убедена съм, че жителите на гр. Плевен в скоро време ще станат свидетели на Вашата съпричастност, на финансовата помощ, която, уверена съм, ще предоставите за съхранението на два достолепни, изключително ценни паметници на българската духовност – храм “Св. Николай” и храм “Св. Троица”. Бих искала да Ви уверя, че плевенчани очакват Вашата съпричастност.
По същество нямам допълнителни въпроси. Ще направя всичко възможно да информирам гражданите на Плевен за Вашата готовност да помогнете в съхраняването на паметниците на културата, да ангажирам и кмета на община Плевен в едно общо действие за запазване на духовното наследство, което ни е останало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министре, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само ще си позволя да дочета един абзац, който прескочих. Мисля, че е важен.
Връщам се на актуализацията на списъците на паметници на културата – извършва се за цели населени места, части от тях или на отделни обекти. Цялостната актуализация е основна дейност на Националния институт за паметниците на културата и се планира ежегодно или се извършва инцидентно по предложение на общините.
В последните години липсва финансиране на тази дейност от държавния бюджет. Поради това актуализациите се извършват по предложение на общините чрез финансиране от общинските бюджети на основание чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5. В този смисъл община Плевен може да възложи частична или цялостна актуализация на обектите на културно-историческото наследство на територията на града, а отделни заинтересовани лица също могат да инициират преразглеждане на статута на единични обекти – паметници на културата, за да могат по-лесно да се решат проблемите.
По това, което направихте като обръщение към мен, благодаря, че ми го съобщихте. Вие, както и много Ваши колеги, някои ги няма в залата, постоянно се обръщат към мен с такива прошения. Аз бих помолил писмено да ми изпратите едно писание, за да имам предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Бойко Ватев към министър Стефан Данаилов.
Заповядайте, господин Ватев. Вие ще кажете проблема – да не го съобщавам аз.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! През 2003 г. започва незаконното изграждане на храмова постройка – молитвен дом, върху връх Свобода, община Баните, област Смолян. Строежът е върху останки от тракийско светилище, което по Наредба № 5 на Министерството на културата има статут на национален недвижим паметник на културата. За съжаление тракийското светилище вече е унищожено до голяма степен.
Уважаеми господин министър, във връзка с този случай конкретните ми въпроси са:
Първо, защо след като на мястото на строежа е регистриран археологически обект – тракийско светилище, още през 80-те години на миналия век в Историческия музей в Смолян, строителството на молитвения храм е извършено, без да са проведени спасителни разкопки?
Второ, защо при строителството на молитвения дом не е искано разрешение от Националния институт за паметниците на културата?
Трето, което е най-важното, защо писмото-сигнал от директора на Пловдивския исторически музей - ст.н.с. д-р Константин Кисьов, от 28 април миналата година до председателя на Националния съвет по опазване паметниците на културата при тогавашното Министерство на културата и туризма – точно сигнал за варварското разрушаване на тракийското светилище, е останало без последствия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата господин Стефан Данаилов, за да отговори на въпроса на народния представител Бойко Ватев.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Ватев, във Вашия въпрос към мен от 25 ноември 2005 г. относно строителството на храмова постройка – молитвен дом на връх Свобода в землището на с. Босилково, община Баните, област Смолян, са формулирани три конкретни въпроса. За да мога да Ви отговоря, възложих на специалисти от Министерството на културата да проучат документацията и да се запознаят на място със случая. В резултат на извършеното от тях мога да заявя следното.
В археологическата карта на България не е отбелязано съществуването на скално тракийско светилище от ІV-ІІІ век преди Христа на връх Свобода и "Нихам Баба". Такова не фигурира и в регистъра на Националния институт за паметниците на културата. В писмо на Историческия музей в Смолян от 6 декември 2005 г. се декларира, че и в музея няма сведение за видим археологически паметник на връх Свобода. По повод строителството на върха в музея и в Националния институт за паметниците на културата не е постъпило официално запитване относно наличието там на археологически паметници на културата. Тези обстоятелства не дават основание за прилагане на нормите на чл. 21, ал. 1 на Закона за паметниците на културата и музеите, което предполага проучването, проектирането и извършването на укрепителни, възстановителни, консервационни и други работи по недвижимите паметници на културата да стават под ръководството на Националния институт за паметниците на културата, както и той да спира всеки строеж при констатиране на нарушения на закона.
Съгласно чл. 18 от Закона за паметниците на културата и музеите, ако в процеса на извършване на строителни и благоустроителни работи се открият находки, които имат признаци на паметници на културата, ръководителите на строежа са длъжни да вземат мерки за запазване на откритата находка и да уведомят за нея незабавно общината или най-близкия музей.
Писмото на ст.н.с. д-р Константин Кисьов от 28 април 2005 г. до председателя на Националния съвет за опазване паметниците на културата, на което Вие се позовавате, е трябвало вероятно да изиграе ролята на сигнал за случващото се на връх Свобода. За съжаление то е било изпратено твърде късно при вече значително напреднал строеж, а и се оказва, че то въобще не е получено в министерството. По тази причина специалисти на министерството не са реагирали по адекватен начин. Освен това в писмото се съдържат противоречия, които въвеждат в заблуждение и не помагат за решаване на проблема. В писмото си и по време на пресконференцията в Народното събрание на 8 декември 2005 г. д-р Кисьов твърди, че като служител на Историческия музей в Смолян през 80-те години е регистрирал съществуването на древно тракийско светилище. Оказа се, че такава регистрация по изискването на закона няма. На пресконференцията господин Кисьов показа и находки от тракийски глинени съдове, събрани на мястото от него и археоложката Елена Божилова в края на 2004 г. В същото писмо той твърди, че светилището никога не е било обект на сондажи или цялостни археологически разкопки. Е, как тогава са направени необходимите научни изследвания, доказващи твърденията на автора?
Уважаеми господин Ватев, въпросите, които поставяте, са изключително важни. Фактът, че те предизвикаха много широк отзвук в средствата за масова информация, показва, че съществуват проблеми, които с общи усилия трябва да решим. Безспорно има пропуски и открити въпроси в действащия Закон за паметниците на културата и музеите. Аз вече казах, че в министерството усилено се работи за разработване на нов Закон за паметниците на културата и до неговото приемане трябва да се опитваме да мислим за временни промени, за да можем да отстраняваме тези проблеми, които непрекъснато се явяват.
Не по-малко важно е и това, че органите на изпълнителната и местната власт допускат масово да се нарушават разпоредбите на действащия закон, да се заобикалят неговите изисквания и да се узаконяват пост фактум фрапиращи нарушения. В тази връзка изразявам готовност експерти на Министерството на културата да се включат активно в по-нататъшната работа по изясняване ситуацията около градежа на връх Свобода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Бойко Ватев – право на реплика. Разполагате с 2 мин.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Господин министър, не знам кой експерт Ви е помагал или Ви е писал отговора, но той е формален и неточен.
Първо, археологическата карта на България няма нормативен акт. Тя е информационен масив. От 14 декември м.г. тракийското светилище е вписано в тази археологическа карта, ако трябва да се позоваваме на нея.
Въпросът е защо сигналът на ст.н.с. Кисьов до шефа на звеното за опазване на паметниците на културата не е стигнал до Министерството на културата, за да бъдат направени спасителни разкопки?! А това искаме ние! Във Вашия отговор се твърди как биха могли археолозите без разкопки да разберат, че там има тракийско светилище. Ами то отгоре, господин професор, има страшно много керамика и аз ще Ви подаря една дръжка от античен съд на 2500 години, за да си я сложите на бюрото и да Ви напомня за Вашата голяма отговорност като министър и като министерство за опазване на националното богатство. Тя е на 25 века, но понеже питането ми закъсня с осем седмици, значи вече е на 25 века и 8 седмици. Много е ценна. Нека да Ви напомня! (Ръкопляскания от "Атака". Връчва на министъра дръжка от античен керамичен съд.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министърът на културата господин Данаилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Ватев, искам да Ви уведомя, че вече съм взел решение при подобряване на метеорологическите условия да изпратя група, която да огледа нещата и ако трябва да се започнат разкопки, да се започнат, за да се открие тракийското светилище.
Благодаря Ви. Аз имам такъв от Александър Велики, когато бях в Кувейт. Един кувейтски гражданин ми подари такова парче и ми каза, че е от времето на Александър Македонски.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС, от място): Това е по-старо.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви. Значи стават две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Ахмед Юсеин към министъра на културата Стефан Данаилов.
Господин Юсеин, моля да развиете Вашия въпрос към министъра.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Вярващите от векове във всички съществуващи по света религии със събрани средства от дарения, от спонсори, са строили, строят и ще продължават да строят молитвени домове. По такъв начин преди много години мюсюлманската общност в гр. Стара Загора си е построила джамия, която е единствената в града. Според последното преброяване на населението в града през 2001 г. е установено, че там живеят повече от 15 000 мюсюлмани, но не могат за съжаление да се възползват от молитвения дом, построен от дедите им.
Уважаеми господин министър, ето каква е историята. До 1970 г. джамията е действала, но с решение на тогавашното партийно ръководство на града е взривено и съборено минарето на джамията. След демократичните промени през 1990 г. е разрешено ползването й, но след това е намерена нова формула, за да няма къде да се изповядват мюсюлманите. Тя е затворена, започват разкопки от Националния институт за паметниците на културата.
Уважаеми господин министър, страната ни е пред прага на Европейския съюз. Възмутително и обидно е, че в продължение на толкова години е забранено на мюсюлманската общност да се възползва от джамията и по такъв начин й се накърняват силно религиозните права.
Като мюсюлманин и народен представител дължа да заявя, че с въпроса съм занимавал с питания и срещи екипите на министър Москова, министър Абрашев, министър Чилова и винаги намирахме разбиране, но решение все още няма.
Моето питане към Вас, господин министър, е кога ще бъдат предадени ключовете на джамията на мюсюлманската общност в Стара Загора, за да могат да се възползват от нея? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата господин Стефан Данаилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Екси джамия се намира в центъра на гр. Стара Загора, тя е обявена за народна старина през 1927 г. С “Държавен вестник” бр. 221 през 1968 г. е обявена за паметник на културата от национално значение. По-късно, през 1972 г. е обявена за художествен паметник от национално значение, в 1975 г. – за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.
През 70-те и 80-те години на миналия век едновременно с нормалното функциониране на джамията като молитвен дом са извършени различни проучвания и са изпълнени консервационно-реставрационни работи в интериора и по стенописите на паметника на културата. Сменено е оловното пукривно покритие, изпълнена е част от консервацията по фасадите и реставрацията на горния ред на прозорците.
През 1981 г. комисия на Комитета за култура освидетелства конструктивното състояние на минарето на джамията, което е заплашено от самосрутване. По нейно предложение то е съборено до нивото на главния корниз на сградата. Извършени са частични археологически проучвания в интериора на джамията, показващи наличие на средновековни градежи и по-късно средновековни напластявания.
През 2001-2004 г. предвид необходимостта от изготвяне на цялостната документация и по-нататъшно укрепване на паметника са заделени и усвоени значителни финансови средства. Извършено е археологическо проучване, най-общите резултати от което по данни на неговия научен ръководител от Регионалния исторически музей в Стара Загора са, че е установена хронологията на строителството и ремонтите на джамията. В молитвения салон са разкрити основите на средновековна църква от Х век и около 30 гроба от късносредновековен некропол. Придобита са данни, които позволяват на този етап да се изкаже хипотезата за наличие на езически храм, посветен на Тракийския конник, съществуващ в обсега на църквата и джамията. Разкрита е ритуална яма, която може да се отнесе към финала на ранно желязната епоха. Проучени са останки от площ застроителна керамика, която може да датира от началото на VІ век.
Придобитите от разкопките данни сочат изключителната значимост на паметника за твърде дълъг период от време – края на Х век преди Христа до края на ХІХ век.
По информация на Регионалния исторически музей в Стара Загора дългогодишните археологически проучвания ще бъдат завършени през 2006 г. Ще продължи изпълнението на предписанията на Националния институт за паметниците на културата за укрепване на сградата във връзка с нарушения неин стабилитет, за изготвяне на планово задание за инвестиционен проект, на основата на който да се извършат следващите действия за реставрация, консервация и социализация на паметника.
Уважаеми господин Юсеин, световната и европейската практика показва, че натрупването на множество културни пластове предполагат тяхното съхраняване и експониране така, че да се представи цялото културно-историческо многообразие. Поставеният от Вас въпрос засяга принципни въпроси, свързани със собствеността и предназначението на един паметник на културата. Министерството на културата и Националния институт за паметниците на културата могат да коментират единствено проблемите, които са в кръга на предоставените им от действащото законодателство компетенции в областта на опазване на недвижимото културно-историческо наследство, без да имат правомощия да се произнасят по въпроси, свързани със собствеността на паметниците на културата. По данни на Областната управа в настоящия момент Екси джамия е държавна собственост. Дали тя ще бъде действащ молитвен дом или ще се реализира проектът за превръщането й в многофункционален паметник на културата с експониране на историческите останки, устройване на музейна сбирка, на зала за изложби, концерти и т.н. зависи от комплексната оценка на специалистите и решението на собствениците на паметника. Министерството на културата ще се ръководи единствено от изискванията на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие сте мой министър, от наше правителство, но разрешете ми да не съм доволен от отговора, който ми дадохте. Защото това, което ми прочетохте, е връчено на нашето Мюсюлманско настоятелство през 2004 г. Ето го писмото. Всички тези неща около тази джамия вече ни навяват на мисълта, че тази територия е забранена територия.
Казахте ми, че тя била държавен имот. В това писмо пише друго. То е отправено до настоятелството. Ако тя е държавен имот, ние, мюсюлманите сме съгласни както действащият храм “Александър Невски” като национален паметник на културата, да действа и тя. Но се съгласете с острия тон, с който поставяме този въпрос, защото, представете си, 15 000 православни християни някъде по света или в някой български град, когато имат свещени празници, да не могат да се възползват от молитвените си домове! Това не е една година, не е две години, а в продължение на 30 години. С главния мюфтия сме ходили при областния управител, при кмета на общината, макар че ние не трябва да имаме контакти с тях. Ключът от джамията е взет от Националния институт за паметниците на културата. Аз не мога да разбера - всяка частица от тази джамия, която се изследва, сигурно се изпраща в някаква американска свръхлаборатория за изследване. Толкова години и толкова пъти при моите посещения виждам все една и съща гледка.
Все пак аз съм доволен от Вашия отговор, че в 2006 г. най-накрая ще получим – така разбрах – ключовете от джамията. А що се отнася до това, че някои политически сили, някои хора в Стара Загора се мъчат да правят тази джамия изложбена зала, концертна зала, не знам дали това е морално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика има думата министър Стефан Данаилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ако в писмото, което сочите, пише така, аз ще Ви предоставя писмата, които съм получил от Стара Загора – от музея, от Областната управа, за да видите какво твърдят там относно собствеността. Лично аз ключ няма как да Ви дам, защото ключът не е в мен. Освен това, ако се окаже, господин Юсеин, че там наистина ги има тези ценности, за които споделих, просто законите не го дават. Аз Ви разбирам напълно, че молитвен дом на хората, изповядващи вашата вяра, трябва да има. И аз не мисля, че ако се обърнете към Общинския съвет, към кмета, те не могат да предоставят терен, на който да бъде изградена. Защото джамията ще се запази, но, пак казвам, тя е обявена за народна старина, а такива обекти в страната има доста. И аз съм сигурен, че Вие ще ми зададете въпроси и за други и аз ще Ви отговарям така. Защото вече имам информация за претенции към паметници на културата, джамии, които държавата се опитва да съхранява или най-малкото общината, но нещата са различни.
А мита, който споделихте, и аз съм го чувал – как е изчезнало минарето, но това, което ми се даде като обяснение, е по-различно. В този смисъл отговорът ми е такъв. Имам най-доброто желание наистина хората да има къде да изповядват своята религия, но да се съобразим и с това, което е национална стойност и национално богатство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на културата проф. Стефан Данаилов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Първият въпрос е зададен от народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, повод за моя въпрос към Вас са продължаващите вече 12 години кражби, побоища, малтретиране на хората от с. Каменец. Ще цитирам част от многократно изпращаните жалби до президента, премиера, председателя на Народното събрание, министъра на вътрешните работи, главния прокурор на България:
“Уважаеми господа, обръщаме се към вас, понеже сте нашата последна надежда и все още вярваме и спазваме законите, реда и почитаме държавността.
През последните 12 години селото ни е подложено на явен геноцид от страна на ромския клан, който живее в с. Каменец.” Хората са ми представили списък на този ромски клан.
“Почти ежемесечно се извършват побои, малтретирания и кражби. Условията на живот в селото станаха нетърпими! Частните предприемачи – кооператори, са заплашвани, постоянно подлагани на грабежи и унижения, поради което все по-често затварят своите магазинчета и малки предприятия и прекратяват своята частна инициатива и бизнес.
Върхът на безнаказаното поведение на ромския клан беше в нощта срещу 2 май 2004 г., когато след поредния грабеж, беше нанесен жесток побой и извършен опит за физическо ликвидиране на кмета на с. Каменец Христо Илиев. За съжаление извършителите на кражби и побоища се разхождат безнаказани и недосегаеми и продължават да налагат тормоз и да се гаврят с честта и достойнството на хората.
Ние, жителите на с. Каменец, се обръщаме към вас, като най-върховните органи на законността с молба мерките, които ще предприемете, да бъдат взети и гарантирани на национално равнище, а не препратени на регионално равнище, каквато е практиката, защото досега всички жалби на местно ниво остават без последствия, като дори с най-малки подробности се уведомяват ромите за пуснатите срещу тях сигнали, което още повече подклажда и без това вече нетърпимите и непоносими унижения, терор, побои и заплахи на свидетели и жалбоподатели.”
Обръщам внимание, че всичко, което прочетох дотук, беше жалбата на жителите от с. Каменец.
Уважаеми господин министър, моля да отговорите какви незабавни и постоянни мерки ще предприемете, за да се запази живота, спокойствието и имуществото на жителите на с. Каменец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с 3 минути за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! За периода от 1993 до 2005 г. в Регионалната дирекция на вътрешните работи – Плевен, са регистрирани средно за година по 33 жалби и сигнали, съдържащи данни за извършени престъпления на територията на с. Каменец, Плевенска област. Поради различни причини, в това число от гражданскоправен характер и други правни основания, със санкция на Районна прокуратура – Плевен, са прекратявани средно по 9 случая. Разследвани са средно по 25 регистрирани криминални престъпления за година, 12 от които са разкривани. Преобладаващата част от жалбите и сигналите се отнасят за извършени кражби на имущество и домашни животни.
Село Каменец се намира на територия, обслужвана от РПУ –Пордим, създадено в края на 2002 г. Дотогава селото е обслужвано от І РПУ – Плевен.
На 28 ноември м.г. Вие, госпожо Банкова, сте представила лично в РПУ – Пордим, 20 жалби на жители от с. Каменец с молба да се извърши проверка по тях. Със заповед на началника на РПУ – Пордим, е сформирана комисия за пълно изясняване на всеки един от случаите. Възложени са конкретни задачи за установяване на фактите. Разпоредено е проверката да приключи на 27 декември м.г. При разглеждане на жалбите са установени неясноти в изложението, както и липса на достатъчно данни за жалбоподателите. Установено е, че по 13 от подадените от Вас жалби вече са били заведени преписки за извършени проверки. По 9 от случаите са образувани полицейски производства, които са приключени и материалите са изпратени в Районна прокуратура – Плевен.
Подателите на 5 жалби посочват, че досега не са подавали сигнали в РПУ. По някои от случаите е взето отношение по компетентност от РПУ – Пордим. В други жалби е изразено отношение по решение на съда и прокуратурата без да се съдържа информация за престъпни деяния.
Работата по проверките се усложнява от факта, че гражданите се жалват за събития, случили се преди 5 и повече години.
Във връзка с нанесения побой на кмета на с. Каменец Христо Илиев Иванов в РПУ – Пордим, е регистрирана жалба срещу Георги Иванов и баща му Илия Георгиев. По случая е извършена проверка и е образувано дознание. Преписката е приключена в срок и е изпратена на Районната прокуратура – Плевен, с мнение за повдигане на обвинение спрямо виновните лица. В Районен съд –Плевен, през м. ноември 2004 г. е внесен обвинителен акт срещу Георги Иванов за извършено престъпление.
През м. юни 2004 г. във връзка със сигнал във в. “168 часа” е извършена проверка по отношение на сигнали за криминални деяния от членове на фамилията Иванови. Установено е, че срещу тях са започнати 9 дознания и са извършени 4 предварителни проверки. Материалите са изпратени на Районната прокуратура – Плевен, с мнение за търсене на наказателна отговорност. Проведена е и среща с окръжния прокурор на Плевен за активизиране работата по делата и предаване на лицата на съда.
Съвместно с кмета на с. Каменец ще бъдат разработени мероприятия за подобряване на взаимодействието и обмена на информация по конкретни проблеми в селото. От началото на м. декември е увеличен щатът на младши районните инспектори в полицейски участък в Славяново за осигуряване на сигурността и спокойствието на хората в с. Каменец. При необходимост ще бъдат изпращани допълнителни сили в РПУ – Пордим. За повишаване качеството на работата при разследване и документирането на извършени престъпления е активизирано взаимодействието между полицейските служители и дознателите от РПУ – Пордим, с прокурорите от Районна прокуратура – Плевен.
Бих искал отново да подчертая, че усилията на министерството са насочени към подобряване на сигурността на гражданите във всички населени места на страната. Целият ресурс на министерството – 60 хил. служители, са впрегнати в ежедневен засилен контрол и гарантиране сигурността и имуществото на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова за реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Значи няма проблем, господин министър на вътрешните работи, както изглежда! Полицията работи, убийствата продължават!
Господин министър, Вие много добре знаете, че в полицейските управления не се дават входящи номера на жалбите. Ето по тази причина Вие сега със спокойствие и гордост констатирате, че има малко заведени жалби. Тоест картината, която аз представям чрез тази жалба на хората, е преувеличена и не е вярна, а всичко, което досега произнесох, е откъс от тези жалби! Не се дават входящи номера! Затова аз съм поела ангажимент лично да нося жалбите на хората в съответните полицейски управления. Взимам входящите номера и след това копие от тези жалби предавам на шефа на РДВР – Плевен.
Искам още малко да цитирам от тази жалба, хората продължават да твърдят – над 600 души, подписали тази подписка, че селото е подложено на геноцид от страна на ромския клан на Илия Иванов Георгиев, синовете му Георги Иванов, Христо Илиев Иванов, Ивайло Иванов и техните роднини. Всички те са криминално проявени с множество заведени следствени дела, с присъди, включително и такава за убийство. Иначе се водят безработни, получават социални помощи, господа! В същото време карат скъпи западни автомобили, притежават големи луксозно обзаведени къщи. Ръководител на ромския клан е Георги Илиев Иванов, познат и под името Георги Александров Миланов. Той е издирван многократно от органите на МВР като опасен рецидивист – лице с убийства зад гърба си. След употреба на алкохол на 2 март 2002 г. с колата си убива Теменужка Тодорова. Същият е извършител на множество измами, грабежи, изнудвания, побои, отвличане, изнасилване. Този човек, господа, е на свобода!
И така, “господа държавници”, казват хората от с. Каменец, “ние, хората от с. Каменец, се обръщаме към Вас с молба да се заведе дело за геноцид и посегателство на държавността и ромският клан на Георги Илиев Иванов да бъде изселен от с. Каменец”.
Това бяха думите на хората от с. Каменец.
Аз искам отново да обърна внимание на тези над 600 подписа, защото те трябва да бъдат чути. Искам да обърна внимание на този списък на ромския клан от с. Каменец (показва списъка), който хората са ми предоставили, който полицията притежава и да кажа, че и след моите въпроси за Табакова чешма кражбите продължават.
Хората от с. Бръшляница вчера ми се обадиха и ми казаха, че полицаите са ги укорявали защо са подавали жалби.
Не отговаря на истината това, че множеството от жалбите са със стари дати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, времето!
СТЕЛА БАНКОВА: Напротив, кражбите в тези села са ежедневни, така че множеството от жалбите, които хората са подали чрез мен, са за текущи кражби. Отново моля за Вашето съдействие, защото това са хора, на които ние сме длъжници да осигурим живота и запазването на собствеността им така, както Конституцията им го гарантира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, госпожо Банкова, почти с минута прехвърлихте времето.
Давам думата на министъра на вътрешните работи Румен Петков за дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Първо, аз изрично казах, че в пет от жалбите, които Вие сте завели в РПУ-Пордим, самите граждани са казали, че не са подавали жалби. Така че като правим такива твърдения, трябва да е ясно, че някой може да ни хване, че лъжем някъде.
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Жалбите са подписани от хората. Плашат хората.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Това е възпитанието на народния представител, надявам се само на един от всичките 240.
РЕПЛИКИ ОТ КА: Е, е, е!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Казвам го, защото се прекъсваме и се надвикваме.
Второ, недейте да искате от Министерството на вътрешните работи да осъжда и да вкарва в затвора. Аз изрично казах, че работата по съответните лица Иванови е свършена от дознателите и прокуратурата е внесла обвинителен акт. Няма как МВР да ги вкара в затвора. Ако някой създава това впечатление у гражданите, този някой съзнателно нарушава институционализма и държавността. МВР не е институцията, която вкарва в затвора. МВР не е институцията, която произнася присъди. Аз изрично споменах в справката извършената работа по фамилията и всичко това е внесено от Районна прокуратура в съда с мнение за търсене на наказателна отговорност. Ако вие обвинявате МВР за това, че друга институция не си е свършила работата, просто не е честно, не е коректно и не е почтено към труда на тези хора. Най-лесно е оттук да развяваме твърдения, че в Бръшляница, в Бусманци и в Чепърчене има кражби. Има, аз знам, че има, и ако някой счита, че кражбите ще пресекат в следващите два месеца или две години, или някой се е откъснал много от действителността, или търси времето, в което да бъде чут от народа. Не сме в ефир, какво да направя, дават новините по радиото и по телевизията. Нека да сложим емоцията на малко по-заден план и да не обиждаме труда на 60 хил. души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Николай Михайлов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин Михайлов, тъй като Вашето е питане, а не въпрос, разполагате с три минути.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители, господин министър! Неотдавна в Националната галерия за чуждестранно изкуство беше показана колекция от около 2 хил. антични предмета, собственост на частно лице. Името му е Васил Божков. По оценка на експерти колекцията надминава по своето разнообразие и стойност много от експозициите на най-големите ни музеи. Национална гордост е, че България има това културно наследство и е добре, че тези старини се намират на територията на страната, а не извън нея. Добре е също така те да бъдат изложени в постоянни експозиции, за да бъдат достъпни за българските граждани. Лошо е, че са присвоени от държавата, късо казано, крадени.
Съгласно българското законодателство паметници на културата, намерени при разкопки, са собственост на държавата – чл. 278 от Наказателния кодекс, чл. 91 от Закона за собствеността, поне. Всички предмети в големите частни колекции са придобити от иманяри, сиреч по престъпен начин, квалифициран от Наказателния кодекс като вещно укривателство. Иманярството, накратко казано, действа на терена на държавната собственост, като я присвоява. Този вид организирана престъпност не е във фокуса на общественото внимание, но смайва по мащаб и лекота на реализацията. По неофициални данни у нас действат около 75 хил. до 100 хил. дейци на иманярската мафия, а според проф. Николай Овчаров, откривателят на Перперикон, на територията на страната се подвизават около 200-250 хил. организирани иманяри, което ги прави най-масовия вид престъпници. Веригата иманяри-посредници-колекционери, ще добавя търговци, трафиканти е организирана престъпна мрежа, с която са свързани известни имена от миналото и настоящето, които търгуват със старини и реализират огромни печалби от нелегален износ. Счита се, че обемът на търговията с антични предмети конкурира бизнеса с наркотици. Не е известно да има осъдени. Зная, че МВР не съди престъпниците, а ги залавя.
На дневен ред – нещо повече и още по-лошо, са опитите за легализация на незаконно придобитите колекции и даже за морално оправдание на този вид престъпна дейност я наричат патриотична.
Господин министър, културно-историческото наследство принадлежи на българската държава, а не на тези частни лица, които имат тези колекции. Така е по закон. Парадоксът държавна собственост – частни колекции ги прави нелегитимни, а мудността на правоохранителните органи да атакуват явлението, поставя тревожния въпрос за решимостта на държавата да се бори срещу организираната престъпност.
Господин министър, в качеството си на народен представител и член на Комисията по култура намирам за уместно да Ви задам следните въпроси:
1. Каква е връзката на престъпленията против паметниците на културата с организираната престъпност?
2. Съществуват ли контрабандни канали за износ на културно-исторически ценности?
Накрая, каква е Вашата стратегия за справяне с тази организирана престъпна мрежа?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България подземните богатства и археологическите резервати, определени със закон, тоест недвижими и движими паметници на културата, са изключително държавна собственост, както и Вие сам отбелязахте във Вашето питане. Действащият Закон за паметниците на културата и музеите е от 1969 г. и е многократно изменян и допълван. Той урежда издирването, изучаването, опазването и популяризирането на паметниците на културата, които се намират на територията на Република България. От Министерството на културата е издадена наредба за реда на извършване на оценка на декларирани движими паметници на културата, собственост на физически и юридически лица, обнародвана на 8 февруари 2005 г. в 13 брой на “Държавен вестник”. Съгласно тази наредба всяко юридическо или физическо лице – собственик на движим паметник на културата, е длъжно да подаде декларация по определен образец за регистрация в най-близкия регионален или специализиран национален музей, но не е посочен срок за извършване на тази процедура. Същевременно наредбата регламентира притежаването на движими паметници на културата от физически лица. При регистрацията на тези движими паметници и подаването на необходимите документи обаче не съществува изискване за доказване на техния реален произход и начин на придобиване. В съответствие с наредбата частни колекционери в България легализират своите частни колекции, които влизат в експозиции и изложби в някои от музеите в страната и чужбина. Министерството на културата и Националният център са музеи, галерии и изобразително изкуство осъществяват контрола по изпълнение на наредбата. Покупката на вещи, представляващи културно-исторически ценности, не е престъпление според Наказателния кодекс. По съответния ред всеки може да закупи такива вещи и да ги притежава, като така на практика създава лични колекции.
По сега действащото законодателство притежаването на вещи, представляващи културно-исторически ценности, се криминализира, когато предметът на престъплението е намерен лично от извършителя, представлява паметник на културата или ценна историческа находка и не е обявен в предвидения за това период. Предвиденият срок е две седмици. За разлика от останалите престъпленията, свързани с културно-историческите ценности, имат негативно отношение, както и Вие сам отбелязахте, и в области като наука, култура, история. От тази престъпна дейност, както и от проституцията, наркотиците, престъпленията, свързани с моторни превозни средства, отделни личности без съмнение натрупват значителен по обем финансов ресурс.
В края на 1998 г., по време на управлението на правителството на Иван Костов, според мен умишлено е закрит работещият сектор за престъпление с културно-историческите ценности в Националната служба за борба с организираната престъпност, което довежда до срив противодействието на този вид престъпления и очевидно се създава вакуум за определен период от време, в който доста по-късно, през месец февруари 1999 г., е създаден нов сектор за културно-исторически ценности в Дирекцията на национална служба “Полиция”, като е ликвидирана всякаква приемственост и всякакъв обмен на информация, който да позволи продължаването на ефективна работа по целия този кръг от въпроси.
Казвам всички тези неща, за да е ясно, че проблемът не е възникнал днес и че на проблема не може да бъде даден еднозначен отговор. Проблемът се нуждае от редица решения, в това число законодателни, в това число промяна на нормативната база на Министерството на културата, които да дадат ясни отговори, в това число и на повдигнатите от Вас въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов в рамките на две минути да зададе до два уточняващи въпроса към министър Петков. Заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин министър, аз очаквах два типа отговори от Вас. Единият не беше даден. Допусках, че ще отговорите в ироничен стил, на скороговорка, многословно, за да удавите остротата на въпроса в думи. Това е риторична техника, прави се, не бих Ви се разсърдил. Сега бяхте лаконичен. Нека Ви кажа, че това са безпомощни реплики. Те не отговарят на същината на моето питане, а то е много тревожно. Ще кажа защо.
Първо, защото тази през колекциите организирана престъпност е инсталирана пред смаяния поглед на българските граждани. Това е крайният резултат на една организирана престъпна мрежа, великолепна метафора в злато и блясък на тази престъпност, срещу която сте призван да се борите. Само че, когато става дума за нея и за нейните основни извършители, те са много добре ситуирани в държавната власт, впрочем.
Казват: спонсориращи партии, някои от тях управляващи, на власт. Когато става дума за това, се говори по безпомощен начин, с трафарети. Говори се за това, че законодателството е несъвършено и че Костов е виновен, защото 1999 г. е предизвикал срив на системата за противодействие срещу тази престъпност. От 1999 г. до 2006 г. тече срок. През 2003 г. е закрит секторът за борба с престъпленията, свързани с културно-исторически ценности. Какво правите оттогава?
Задавам следния въпрос още веднъж: според Вас съществуват ли легитимни колекции от старини в България? Тези, за които става дума, легитимни ли са – Васил Божков и Димитър Иванов, поне.
И второ: ако не са легитимни, какви мерки ще предприемете за борба срещу това явление? Какво ще направите Вие като министър на вътрешните работи с тези колекции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, за да отговори на двата допълнителни въпроса на господин Михайлов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Още веднъж искам да повторя, че секторът за борба с престъпления, свързани с културно-исторически ценности в Националната служба за борба с организираната престъпност, е закрит не 2003 г., а 1998 г. Така че да не правим неверни внушения.
И пак казвам, че мое дълбоко убеждение е, че правителството на Иван Костов закрива този сектор именно за да създаде вакум и условия за неконтролируемост на този изключително важен за българската държавност и духовност въпрос. Защото няма друго морално, здравомислещо държавничско обяснение на закриването на този сектор.
Вие питате какво съм правил специално аз от 1998 г. досега. До 1999 г. бях кмет, след това социалист на свободна практика, след това народен представител и от четири месеца – министър. Така че, ако очаквате да Ви дам детайлни обяснения... но ако Вие сте в течение за този тип престъпления, ще Ви бъда благодарен да ми помогнете да вляза в курса и аз.
Но когато говорим, че някой спонсорирал управляващи партии  – да, цяла България знае едни 200 хиляди долара коя фондация спонсорират. Тя не е на тези управляващи партии. Тя е на онази управляваща партия отпреди няколко години. Така че като говорите за тези неща, трябва да си давате сметка, че животът не е започнал днес.
Какво трябва да се направи според мен, което е много по-важно. По мнение на министерството следва да се постигне консенсус по следните важни въпроси. Дали да бъде приета практиката на някои европейски страни за търговия с вещи, представляващи културно-исторически ценности, или те трябва да бъдат изключителна държавна собственост? Този въпрос трябва да се реши в Народното събрание.
Какъв ще бъде критерият за разграничението на притежание на вещи, представляващи културно-исторически ценности, като семейно наследство или при какви условия това притежание ще се криминализира. Ще се криминализира ли изцяло иманярството като дейност или отново лицата ще носят отговорност, ако само извършат такива разкопки на територията на недвижими паметници на културата и охранителната им зона? Необходимо ли е създаването на общ регистър на движимите вещи, представляващи културно-историческо наследство? Отговаря ли Законът за паметниците на културата на обществените отношения към настоящия момент? Очевидно е, че законът не отговаря на обществените отношения към настоящия момент.
И нещо, която заявявам абсолютно категорично – поемам ангажимент след приемането на Закона за Министерството на вътрешните работи и предвидените в него структурни промени противодействието на престъпленията, свързани с културно-историческите ценности, да се осъществява от ново структурно звено с достатъчно подготвени и мотивирани служители на министерството, да даде своя принос за опазване на нашето национално богатство. Това звено, което беше ликвидирано през 1998 г., пак казвам, според мен съвършено е ясно защо, ще го създаде ръководството на настоящото Министерството на вътрешните работи, за да можем да имаме ефективна борба с този тип престъпления, които нанасят тежък ущърб и на държавата, и на държавността, и на чувството ни за национално достойнство, и на българския дух. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов, за да изрази отношението си към отговорите на министъра в рамките на две минути.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин министър, ще повторя нещо, което няма да допусна да остане неотговорено днес – не 1998 г., а 2003 г. в Министерството на вътрешните работи е закрит сектор за борба с престъпленията, свързани с културно-историческите ценности. 2003 г.! Осем души персонал се е упражнявал върху този тип борба – правоохранителна дейност. Не 1998 г., а 2003 г.
По фактическата страна това – първо.
Драмата обаче, по-дълбоко разположена, е свързана с това, че българската държавна власт няма сили и кураж да отнеме присвоеното от лидерите на българската организирана престъпност. Тя не може да си позволи това по никакъв начин, защото е свързана с тази престъпност. Хайде да го кажем така: има два типа кураж в справянето с този въпрос - единият е да не трепериш в подведомственото ти министерство от споменаването на хазартен бос на име и прякор, а да имаш куража да се сблъскаш с това явление.
Това – първо. Такъв кураж няма. Има риторика и бягство.
Има друг, малко комичен, начин за справяне с тази престъпност и тя се нарича амнистиране, за което Вие намекнахте. Накрая тези колекции ще бъдат амнистирани. Това е идея на президента Първанов, който днес говори в тази зала като небесен покровител на България, но и той няма куража. Ще бъдат амнистирани, което означава да бъде призната престъпността на тези колекции, престъпния им произход. Ще бъдат амнистирани, това ще стане. Ето една прогноза, поради слабост и подлост на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Иван Иванов към министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! В бр. 1 на “Държавен вестник” от 5 януари т.г. е публикувано изменение на Наредбата на министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и снемането от движение на моторни превозни средства. С изменението на наредбата Вие намалявате крайния срок за подмяна на регистрационните табели от 31 декември на 31 март, тоест с 9 месеца. Причината, обявена в пресата, е изпълнение на изисквания от Европейския съюз.
Господин министър, трябва да се подменят регистрационните табели на 900 хил. моторни превозни средства. Зад всяко моторно превозно средство стоят обаче живи хора – хора, които вярват в стабилността на българските нормативни актове и които са планирали и средства, и време да извършат тази подмяна в удобен за тях момент по време на цялата година.
Но Вие, министър Петков, изведнъж решавате това да стане не за 12 месеца, а за три месеца. Какви са последиците от това? Ще изброя най-съществените.
Първо, оказва се, че регистрационните пунктове в КАТ нито имат административния, нито техническия персонал, нито техническите възможности да подменят 900 хил. табели за три месеца.
На второ място, фирмата, която изработва табелите, може да изработи за три месеца не повече от 180-200 хил. табели, вместо нужните 900 хил.
На трето място, за да изпълнят Вашето разпореждане хората ще загубят в чакане често цял ден, било свободен, било работен, в тези три месеца. Не говоря дори и за следващата седмица и студовете тогава.
И не на последно място – какво ще направят водачите на моторните превозни средства, които съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от наредбата временно по свое желание са спрели моторните превозни средства? Те трябва ли да представят застраховка “Гражданска отговорност”, както и протокол за годишен технически преглед при положение, че няма да ползват моторното превозно средство?
И тъй като всичко това се свързва, господин министър, с нашето присъединяване към Европейския съюз, поставям към Вас следните въпроси: съгласно коя директива на Европейския съюз се налага промяна на регистрационните табели в България до м. март 2006 г., по-специално моторните превозни средства, които няма да напускат страната?
И второ, новият срок в наредбата съобразен ли е с възможностите на пунктовете за регистрация на КАТ в страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Много се надявам слабата и подла държава да е умряла през 2001 г. с онова правителство и затова ще отговоря на въпроса според съвсем ясната и коректна информация, която имам.
Българските табели с регистрационни номера са съобразени с изискванията на Регламент № 2411 от 1998 г., от 3 ноември 1998 г. на Европейския съюз. Това е отговорът на въпроса, който задавате. В този регламент се определя положението на синята лента и буквеният код на държавата върху табелата и се цели въвеждане на единни европейски номера, на които е обозначена държавата на регистрацията.
Всички тези изисквания са отразени в действащите български стандарти, в които се съдържат спецификите на материалите, от които следва да са изработени светлоотразителните табели, Българският държавен стандарт за размерите и шифрите за означаване на държавата и нейния флаг. Регистрационните табели са въведени през 2000 г. с Наредба № 1-45 за регистрация и отчет на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях.
Първоначално в наредбата за промяна на регистрационните табели е заложен срок от 5 години. През 2002 г. този срок е удължен с една година, тоест до края на 2006 г. Веднъж срокът е удължаван, държа да го кажа достатъчно ясно.
Според графика до края на 2005 г. е трябвало да бъдат подменени всички стари табели, а за 2006 г. да останат за подмяна табелите на превозните средства с първоначална регистрация преди 31 декември 1975 г. и всички с неподменени регистрационни табели поради спиране от движение.
В началото на тази година с решение на Министерския съвет за изменение на Преходните разпоредби и заключението от Разпоредба № 1-45 е променен срокът за подмяна на старите регистрационни табели до 31 март. Промяната на срока е въз основа на предложение на министъра на финансите и на министъра по европейските въпроси на основание на критиките на Европейската комисия по изпълнение на поетите ангажименти по преговорна глава 3 – “Свободно предоставяне на услуги”. Съгласно европейските изисквания броят на регистрираните автомобили със сключена застраховка трябва да е минимум 90 на сто от регистрираните автомобили. Според предоставените на Европейската комисия данни около 60 на сто от водените на отчет автомобили са със сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Този нисък процент се дължи на съществуващите в Националния регистър автомобили, които отдавна не участват в пътното движение по различни причини. Подмяната на регистрационните табели ще способства за актуализация на информацията, съдържа се в Националния регистър на превозните средства. Към настоящия момент в него съществува информация за регистрирани превозни средства от некоректни собственици – предприятия с прекратена дейност, неактуални данни за фирми и собственици, превозни средства, които са напуснали страната, но не са отчислени от собствениците, превозни средства, които са изоставени и т.н.
Ежедневно в пунктовете на КАТ в страната се извършват около 1500 регистрации, а при повишено натоварване се достига до 2500-2600, разбира се, с удължен работен ден.
Изцяло споделям Вашите притеснения за времевия срок, който е наложен. Искам да кажа още веднъж две неща.
Първо, Министерството на вътрешните работи е изпълнител, а не организатор, не ние сме решили този въпрос.
Второ, мисля, че достатъчно ясно формулирах изискванията и критериите, които са поставени от Европейския съюз както в критичния доклад, който всички коментираме с такава тревога, така и в регламента, заложен от 3 ноември 1998 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Господин министър, веднага ще Ви опонирам в две насоки.
Първо, директивите на Европейския съюз са валидни за страните-членки на Европейския съюз и за страните-кандидатки към датата на присъединяване, тоест, както първоначално наредбата изискваше – 31 декември 2006 г.
На второ място, мога да посоча редица страни-членки на Европейския съюз, където автомобилите, които не напускат страната, не се налага да подменят регистрационните си табели. Ще дам пример с Гърция, но не само там.
Разбирам, че тази силова акция ще доведе до влизане в държавния бюджет на 50 млн. лв. и неслучайно и министърът на финансите е сред вносителите на това предложение.
Но аз питам: кой ще заплати загубите в нерви и време на тези 900 хил. души за всеки един автомобил, които ще нанесат вреда там, където работят, било в индустрията, било в земеделието, било в сферата на услугите?
Ще Ви кажа, че миналата събота опашката пред КАТ се виеше до парк-хотел “Москва” – това са 300-400 м и хората казваха открито, че такава опашка не са виждали от времето на славното комунистическо минало, когато за 30 л бензин през 80-те години се редяха на подобни опашки.
Господин министър, това, което правите в момента, е гавра с българските граждани и Вие не може да не го разбирате, ако не – толкоз по-зле. Те губят и време, и нерви.
Вие носите пряка отговорност за това, независимо кой е вносителят, защото Вие сте подписали тази промяна в наредбата.
Оттеглете промените и го сторете сега, за да облекчите хората.
Ситуацията ми напомня, когато преди няколко месеца Демократи за силна България апелираха към Вас да разформирате Консултативния съвет, който бяхте сформирали към министерството, към Вас специално. Вие отказахте.
В крайна сметка Вие го направихте под комбиниран натиск. Не правете това сега – да промените наредбата в края на м. март! Спестете времето и нервите на хората! България ще влезе в Европейския съюз не по-рано от 31 декември 2006 г. Дотогава ще бъдат изпълнени разпоредбите, за които говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз не съм формирал Конституционен съвет в Министерството на вътрешните работи. Това е някаква новост, някаква новина. Или бъркате терминологичния апарат, или имате друг тип проблеми, които не съм готов да коментирам. Казвам го с известна боязън поради това, което чух. Под Конституционен съвет не съм слагал не само подпис, мисъл не ми е минавала през главата, така че ще трябва да потърсите съвет и помощ от друго място!
Второ, аз напълно разбирам проблема, който Вие поставяте. Неслучайно в началото казах, че първият срок за изпълнението е бил краят на 2005 г. И Вие много добре го знаете. И сега да си обясняваме, че някой е решил единственият срок да бъде краят на 2006 г. и след това той е връщан, то трябва да сме наясно, аз и одеве казах, че когато послъгва някой, ще се разбере. Първият срок е краят на 2005 г. След това този срок се променя на края на 2006 г. и след това излиза критичният доклад на Европейската комисия.
Аз не мога да не изпълня правителствено решение. Ако Вие ме съветвате да отида към беззаконие, това е нещо, което е типично, искрено се надявам, за периода до края на 2001 г. и край, приключила е 2001 г. с грабежа, с даренията на фондации от по 200 хил. долара и т.н.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): С аргументи го докажете!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз се надявам, че България се е разделила с това. И всички ние трябва да кажем, че с това е свършила окончателно. Няма да взимаме 200 хил. долара от този, който сме изгонили, няма да грабим, няма да крадем, няма авиокомпания “Балкан”, няма … (Реплики на народния представител Иван Иванов.)
Всички ние трябва да сме наясно, ако искаме да сме държава, да кажем: край, с това е приключено. (Шум и реплики от народните представители Иван Иванов и Евдокия Манева от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Това е много мил подход – да крещим от предпоследния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е дуплика – несъгласие с Вашето изказване.
Продължете, господин министър, имате още 30 секунди.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Да не пречим на господин Иванов да не прегракне. Той веднъж вече показа, че трябва да търси консултации. (Реплики от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се съсредоточим върху дупликата.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Ако прегракне, аз ще се чувствам много притеснен!
Аз изпитвам искрени притеснения, казвам го съвършено ясно, за срока. Аз се притеснявам за всички тези проблеми, които се създават на хората. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
Не Ви разбрах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Може би колежката – по-тихо, за да не прегракне господин Иванов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля Ви!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Така че изпитвам притеснения, но аз ще изпълня това, което е разпоредено. Информирал съм и премиер-министъра, и министъра на финансите за проблемите, които пораждат този подход и тези действия, които са възприети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приключиха въпросите и питанията към министъра на вътрешните работи.
Уважаеми народни представители, позволете ми…
МИНЧО ХРИСТОВ (КА, от място): За процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, изчакайте, говоря, ще Ви дам думата.
Да благодарим на министъра на вътрешните работи Румен Петков за отговорите на въпросите и питанията на народните представители.
Сега ще преминем към въпроси и питания към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Преди това искахте процедура, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Моята процедура е пряко свързана с предишния въпрос, който беше зададен, и с предишния отговор.
Уважаеми колеги, на 6 януари аз внесох проекторешение за отмяна на задължителната пререгистрация на моторни превозни средства.
Накратко, то звучи така: “Задължава Министерския съвет на Република България в 10-дневен срок от приемането на настоящото решение да отмени задължителния срок за пререгистрация на моторни превозни средства, като задължителната пререгистрация се отнася само до автомобили, напускащи територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, с цялото ми уважение, но каква е процедурата?
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, моето процедурно предложение е да решим сега тук да съкратим срока до една седмица, за да мине това предложение в комисиите и да бъде представено становището в пленарната зала. Аргументите ми са следните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За какво става дума, какъв срок?
МИНЧО ХРИСТОВ: Тъй като, ако чакаме 3-месечния срок, който е по правилник, то моето предложение би се обезсмислило. Затова предлагам да решим в 7-дневен срок комисиите да се произнесат и то да бъде представено пред пленарната зала.
Аргументите ми са следните. Освен че това е гавра с българските граждани, неочакваната промяна на Наредба № 145 на МВР не е съобразена нито с материалните възможности на собствениците на леки автомобили, нито с административните възможности на Министерството на вътрешните работи. Създава се хаос, предпоставки за хаос и напрежение сред тези граждани, и то най-бедните. Това е ощетяване и тормоз, който държавата прави, за да се съберат 60 млн. – тук поправям господин Иванов – 60 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: От отговора на министъра ние разбрахме, че няма императивно изискване на Европейския съюз за тази смяна. И нищо не пречи колите със стари номера да се движат по територията на България без никакъв проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, това не е процедура, нито е възможна процедура. Поне прочетете чл. 75, ал. 3.
Господин Христов, моля Ви, Вие сте внесли проект за решение, което е разпределено на комисиите. А чл. 75, ал. 3 гласи:
“Чл. 75. (3) Постоянните комисии обсъждат решенията не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.”
За какви три месеца говорите? Трите месеца са за законите, а по проекти за решения, декларации, обръщения комисиите трябва да се произнесат в 15-дневен срок. Това пише в правилника. Вие правите процедура за съкращаване на нещо – което е необяснимо.
Преминаваме към въпрос, зададен отново от народния представител Иван Николаев Иванов, ОВОС, автомагистрала “Люлин” – към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Господин Иванов, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Изграждането на автомагистрала “Люлин” е един от приоритетите на развитието на транспортната ни инфраструктура и това е безспорно. Но съгласно изискванията на закона строителството на автомагистралата може да започне само тогава, когато повереното Ви министерство изготви оценка за въздействието върху околната среда, оценка, съобразена с националните и европейските изисквания.
Проблемите по изготвянето на този документ продължават вече пета година. И за това съществена вина, да Ви кажа, има Министерството на околната среда и водите. До момента през тези години са изготвени четири оценки, както се казва – четири ОВОС-а, но нито един от тях не отговаря по време на изискванията. А те са основно три.
Първо, ОВОС-ът да бъде възложен от инвеститора или от възложителя, а не от консултанта или проектанта.
На второ място, трябва в ОВОС-а да бъдат равностойно представени всички варианти, които се предлагат за реализиране на проекта.
На трето място, ОВОС-ът задължително трябва да мине през публично обсъждане във всички населени места, които в по-малка или в по-голяма степен са засегнати от реализацията на проекта във всичките му възможни варианти.
Първите три варианта на ОВОС, изготвени от министерството през м. март 2001 г., март 2002 г. и август 2002 г. в нарушение на закона бяха възложени не от Изпълнителна агенция “Пътища”, а от консултанта и проектант – италианската фирма “Спеа”. По тази причина третият ОВОС не беше всъщност приет от екипа на Европейската комисия.
Това принуди Изпълнителна агенция “Пътища” да вземе решение за възлагане на четвърти ОВОС, който обаче, вместо да разгледа на публично обсъждане всички възможни варианти, разгледа единствено два – това е така нареченият комбиниран син плюс кафяв вариант и така наречената нулева алтернатива.
Понастоящем в Европейската комисия е изпратен реално третият ОВОС, който обаче не отговаря на изискването, свързано с възложителя. Твърди се, че това представлява четвъртият ОВОС. Това фактически е едно грубо нарушение на закона.
Това, което заявих дотук, господин министър, ми дава основание да отправя към Вас следните въпроси. Кой е възложител на изпратения за одобрение от Европейската комисия ОВОС на автомагистрала “Люлин”? Разгледани ли са равностойно в него всички предложени варианти за строителство на магистралата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин министър, моля да отговорите на въпроса на народния представител Иван Николаев Иванов.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В отговор на Вашите въпроси бих искал да ви предоставя следната информация.
Съгласно законодателството и нормативната уредба, инициативата по възлагане на доклада за ОВОС и провеждане на изискващите се консултации, има възложители, който за конкретния проект е Изпълнителна агенция “Пътища”.
На 16 януари 2003 г. между Европейската комисия и Република България е подписан финансов меморандум за проекта за автомагистрала “Люлин”, в който са поставени конкретни условия за отпускане на средствата, и по-специално в чл. 8, т. 3 се изисква провеждането на допълнителни дискусии с участие на обществеността и заинтересованите екологични институции и страни. В изпълнение на меморандума в края на м. август 2003 г. Агенция “Пътища” внася в МОСВ окончателен, ревизиран доклад за ОВОС за магистрала “Люлин”. В съответствие със законовите изисквания са организирани общо девет срещи за обществени обсъждания на ревизирания доклад за ОВОС. Внесени бяха и няколко предложения за алтернативи за трасе на автомагистралата.
Както Изпълнителна агенция “Пътища”, така и компетентното Министерството на регионалното развитие и благоустройството потвърдиха, че представените алтернативни трасета са технически нереализуеми и проектно некомплектовани. Изпълнявайки указания на Европейската комисия, Агенция “Пътища” внесе в Министерството на околната среда и водите доклад по ОВОС, вариант от м. август 2002 г. Предвид възражението на гражданите през м. септември до м. октомври 2004 г., по време на допълнителните срещи за обществено обсъждане, изискахме разглеждане от страна на Агенция “Пътища” на всички получени алтернативи за трасе, както и изрично становище от експерти по ОВОС по отношение на евентуално въздействие върху околната среда по тези варианти. В заключението си експерти по ОВОС потвърждават, че алтернативните предложения не могат да бъдат конкурентни на приетото решение за направление на автомагистрала “Люлин”. Независими експертни становища, именно от Националния институт по метрология и хидрология, Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене, експертите от всички тези ведомства дават заключение, че не следва да се очакват задължителни отрицателни въздействия по отношение на въздуха, климатичните фактори и здравно-хигиенните условия както за гражданите, така и за околната среда.
Въз основа на допълнително изисканите от министерството становища по варианта за доклад за ОВОС от м. август 2002 г., препоръчани от Европейската комисия, е издадено Решение по ОВОС № 17-7 от 2004 г. Законосъобразността на решението е потвърдена и от Върховния административен съд.
В заключение бих искал да Ви уверя, че ръководеното от мен министерство провежда политика на последователна законосъобразност и същевременно следване на указанията на Европейската комисия. Аз смятам, че наистина са спазени всички предвидени процедури, законосъобразността е налице и това, което е от компетенциите на останалите ведомства, както вече посочих в изложението си, също би следвало да се има предвид. Смятам, че от страна на Министерството на околната среда и водите са изпълнени всички необходими процедури и е спазена законосъобразността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър, независимо от добрите думи, които казахте за екипа на Вашето министерство, фактът, че се готвят за четири, дори за пет години четири ОВОС говори за две неща: първо, за липса на компетентност, защото иначе един качествено изработен ОВОС щеше да бъде достатъчен; и второ, за липса на обществена отговорност, защото в резултат на всичко това строителството на автомагистрала “Люлин” се забави до момента поне с две години и половина. Вместо в април 2004 г. да започне строителството, то ще започне не по-рано от второто полугодие на тази 2006 г.
Аз продължавам да твърдя, че ОВОС, който е изпратен на Европейската комисия, е в нарушение на закона, защото Вие говорите именно за ОВОС от август 2002 г., а той е възложен от консултанта “SPEA”, което е против разпоредбите на закона. И това може да се превърне в бомба със закъснител, защото, говорейки за решение на Върховния административен съд, Вие пропуснахте да кажете на мен и на колегите, че се касае за тричленния състав и това решение е обжалвано пред петчленния състав на съда.
На второ място, нека не забравяме, че едно нарушение, ако бъде открито от Европейската комисия, ще доведе до много тежки последици, не само до отлагане на строителството. Ние можем да загубим този проект, който е оценен на 148 млн. евро, от които 111 млн. евро са безвъзмездни средства от бюджета на Европейската комисия. И именно поради тази причина, независимо че продължават да текат някои и други срокове, това е наистина така, аз смятам, че процедурата трябваше, а може би все още не е късно да бъде спазена перфектно. Защото иначе ще се окаже, че една небрежност и некомпетентност в българско министерство води до тежки загуби и вреди с голямо обществено значение. Това не трябва да се допуска и отговорността за това носят министрите, в случая Вие, господин министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров за дуплика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В изложението, което е направих, аз ясно посочих кой е бил възложителят за ОВОС. В случая визирах Изпълнителна агенция “Пътища”. Така че нека това, което казваме, да се разбира коректно и да не правим сугестии, каквито не са реални.
Относно реализацията на проекта и строителството на автомагистрала “Люлин” все пак трябва да има ясна визия. Доколкото си спомням винаги, когато е имало дискусия и дебати, представители от вашата парламентарна група винаги са имали такава позиция, че този проект да бъде реализиран. Ние също искаме този проект да бъде реализиран. Уверявам ви, че наистина подходът ни е бил комплексен, така че да се намери възможно най-разумното, най-балансирано решение и при провеждането на ОВОС не само високите критерии на Европейския съюз, в случая на Европейската комисия, но такива са и критериите, които ние следваме като министерство с оглед наистина да има превенция, с оглед на рискове за човешкото здраве, както и на околната среда.
Доколкото си спомням, мога да посоча и конкретни имена. Аз също съм участвал в качеството си на народен представител в Тридесет и деветото Народно събрание, с народните представители Евгений Чачев и други народни представители от вашата парламентарна група винаги сме искали и сме адмирирали да бъде даден старт и ход на реализацията на този проект.
Сега, когато вече има реална възможност и старт на процедурите, кого какво притеснява? Не трябва ли да бъдем над дребните неща и все пак да искаме в тази страна, ако искаме да имаме хубави пътища, да стоим наистина на граждански позиции с оглед на това, което се прави от правителството, да бъде подкрепяно, а не да търсим пунктоалности и несъществени аргументи, да подхождаме с оглед на политически дивиденти и отново да блокираме такива сериозни реализации.
Правителството иска и ще работим за това. Имаме визията, имаме добра пътна инфраструктура, да имаме инфраструктура и по отношение на околната среда и във всички аспекти. Имаме амбициозна програма да реализираме и предприсъединителната ни програма с оглед на възможностите, които ни представят еврофондовете от предприсъединителния инструментариум. Също така структурните и кохезионни фондове. При спазване на всички законни процедури, на всички критерии, които ни се подават и от Европейската комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Евдокия Манева към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Госпожо Манева, разполагате с три минути да развиете Вашето питане.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Питането ми към Вас е породено от изключителната ми тревога, свързана с бездействието на изпълнителната власт при грубо и безцеремонно нарушаване и разрушаване на българската природа.
Случаят е следният. През м. април 2005 г. започва изграждането на фериботния терминал Никопол – Турну Мъгуреле, финансиран по Програма ФАР. В процеса на оценката на въздействието върху околната среда се поставя изискването при изграждането да се използват само действащи кариери. Инвеститорът декларира, че ще спази това изискване. Въпреки това подизпълнителите “Трансинженеринг груп” и “Мелиорации” започват експлоатацията на две нови кариери в местността “Камъка” и в местността “Големия камък” – в землището на селата Муселиево и Въбел, община Никопол. Този факт не би бил проблем, ако не ставаше дума за унищожаването на уникална местност – Никополското плато, бъдещо място от световната мрежа от екологични защитени територии “Натура 2000”.
Никополското плато има изключително биоразнообразие, значимо не само за България, а и за Европейския съюз, има и световна значимост. Там се намират над 10 вида бозайници, 7 вида земноводни влечуги, 8 вида безгръбначни, многобройни видове защитени растения. На платото има 9 европейско-значими местообитания, ендемични растителни видове, включени в списъка на IUCN, и един вид растение, което се среща само на четири места в света. Казвам всичко това, за да илюстрирам, макар и най-общо, изключителното биоразнообразие, което представлява Никополското плато. Бих Ви предоставила списък на всичките защитени видове, но аз предполагам, че Вие имате тази информация, защото към Вас са се обръщали с молба както учени от БАН, така и представители на неправителствени организации.
Кариерите нанесоха непоправими щети, като унищожиха голяма част от популациите на редките видове. Вероятно за тях ще си спомним от филма на телевизия АRD, който беше излъчен преди една седмица и очакваме подобно излъчване по Би Би Си. Трябва ли по този начин да имаме само в спомените си богатството, с което разполага България?
Това, което е останало в платото, трябва незабавно да бъде спасено, незабавно трябва да се предприемат мерки за опазването на това, което е останало след дейността на кариерите.
Затова днес Ви питам: ще бъдат ли закрити двете кариери? Ще бъде ли санкционирана и как фирмата, експлоатираща кариерите в местността Камъка и местността Големия камък в землищата на селата Муселиево и Въбел и ще задължите ли нарушителите да извършат незабавна рекултивация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
Господин министре, моля да отговорите на питането на народния представител Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Министерството на околната среда и водите осъществява управлението, опазването и контрола на национално равнище на всички компоненти на околната среда и фактори, въздействащи върху тях. На регионално ниво този контрол се осъществява от Регионалната инспекция по околната среда и водите, в конкретния случай това е РИОСВ – Плевен.
Във връзка със зададения от Вас въпрос бих искал да Ви информирам за следното:
На 26 юли 2005 г. след подаден сигнал за добив на строителни материали експерти на РИОСВ – Плевен са извършили проверки на място. Констатирани са следните факти:
Първо, в съществуващата стара кариера в землището на с. Въбел до момента на проверката не са извършени разкривни и други съпътстващи добива дейности.
Второ, в кариера в землището на с. Муселиево се извършват добивни дейности от “Техноинжeнеринг груп” АД – гр. Габрово. Дружеството няма предоставена концесия за добив на подземни богатства, строителни материали, в случая варовици.
Във връзка с това и на основание чл. 93, ал. 1 от Закона за подземните богатства на изпълнителния директор е съставен акт в размер на 5 хил. лв. и с писмо на РИОСВ – Плевен от 2 август 2005 г. е дадено предписание за преустановяване на дейността.
С писмо от 1 август 2005 г. община Никопол, подчертавам, е депозирала в Министерството на околната среда и водите документация с искане за съгласуване на общинска концесия за добив на варовик от кариери в землището на с. Муселиево в съответствие с изискванията на чл. 5, т. 4 от Закона за подземните богатства. Тъй като местността Камъка в землището на с. Муселиево е с богато биологично разнообразие и районът е обект на проучване за включване като защитена територия – Никополско плато в Националната екологична мрежа “Натура 2000”, министерството е съгласувало по принцип искането, но е поставено условие да бъде оценено въздействието върху околната среда, като разработването на кариерата да бъде допуснато само при издадено положително решение по ОВОС.
До настоящия момент не са проведени изискващите се процедури по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, не са издадени съответните решения и процедурата по предоставяне на общинската концесия не е финализирана.
При извършване на последващ контрол на даденото предписание на 23 август 2005 г. и на 4 януари 2006 г. експертите на РИОСВ – Плевен не са констатирали извършване на дейности по търсене и/или проучване и добив на подземни богатства, варовици и в двете кариери.
Относно втората част на Вашия въпрос – това, което питате, е какви са ни съображенията – бих искал да Ви кажа, че както е видно от изложението, което направих, и преди Вие също да изразите съпричастност, са предприети абсолютно всички необходими мерки и действия от страна на Министерството на околната среда и водите и регионалната ни структура в лицето на РИОСВ – Плевен.
На този етап, отчитайки посочените по-горе обстоятелства, именно богатото биологично разнообразие, предстоящото включване на района като защитена зона "Никополско плато” и рекултивацията на терените, не се разрешават такива дейности.
Бих искал да Ви уверя, че Министерството на околната среда и водите ще съблюдава и ще спази всички законови норми и регламентации, така че рискът, който евентуално Вие визирате, в никакъв случай няма да бъде наличен, в никакъв случай няма да бъдат допуснати дейности, които да застрашават както богатото биологично разнообразие, така и целите, които сме си поставили, ангажиментите, които сме поели в преговорния процес, и предвиждането на включването на Никополското плато в екомрежата “Натура 2000”. Всичко това предстои да бъде реализирано, вървят процедурите, така че няма никакъв риск.
Аз уверявам Вас и цялата общественост. Още веднъж подчертавам, няма никакъв риск и няма никакви дейности в тази сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, както Ви е известно, имате възможност да зададете до два допълнителни или уточняващи въпроса към министъра.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, за съжаление това, което казвате, абсолютно не е вярно. Не само че няма риск, рискът е консумиран. Тези две кариери работят. Естествено, че на 4 януари, когато са високите води на Дунава, те не работят и това би трябвало вашите специалисти да знаят, преди да отидат на проверка.
Вашите специалисти обаче, които още на 26 юни са знаели за действието на тези кариери, през цялото лято и цялата есен са мълчали. Тази глоба, за която Вие говорите, формално е наложена, но тя не е изплатена. Практически от РИОС съвсем формално са се появили на кариерите, издали са съответните документи и след това не са осъществили никакъв контрол. Истината е, че тези кариери работят и те ще работят. Съвсем ясно и категорично областният управител на Плевен е заявил, че той ще направи всичко възможно кариерите да продължат да работят, което означава, че самата държавна власт има намерение да продължава да подкрепя тези нарушения.
Ако Вие не издадете незабавно заповед и не предприемете съответни мерки да бъде преустановена категорично дейността на тези две кариери, съвсем скоро ще бъдем свидетели на продължаване на дейността на кариерата.
Затова аз Ви питам, имайки предвид всички тези нарушения и предпоставките, които съществуват за продължаването на нарушенията: ще потърсите ли помощта на полицията и другите компетентни органи, включително прокуратурата, да се преустанови работата на кариерите?
Ще издадете ли еднозначна категорична заповед, че забранявате работата на тези кариери?
Ще поискате ли от Министерския съвет да се потърси отговорност на областния управител, който, знаейки за изключителното биологично разнообразие, за процедурата за включването на тази местност в “Натура 2000”, за това, че няма нито един законов акт, който да разрешава действието на тези кариери, той продължава да подкрепя това нарушение и изявленията са дадени в местната преса? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, имам чувството, че зададохте повече от два допълнителни въпроса, но министърът ще отговори и на тях.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, както вече казах, с предписание от страна на РИОСВ – Плевен, от 2 август 2005 г. специално за частта на кариерата в с. Муселиево е дадено предписание за преустановяване на дейността и е наложена санкция в размер на 5 хил. лв. Дейността наистина е преустановена и от проверките, които са реализирани, констативните протоколи са налице. Изразявам готовност да се извършат и нови проверки на място с оглед да установим това, което Вие твърдите в момента, но аз не допускам след всички дадени предписания да има нова дейност по добиване на варовик от посочената кариера в Муселиево.
По отношение на това, което казвате – за областния управител, бих искал да кажа на Вас, на всички народни представители и на цялата общественост, че в качеството си на министър на околната среда и водите с оглед на възникналия казус имахме среща с областния управител, имахме колегиум, на който заедно с представители на съответните дирекции сме обсъдили казуса. Категорични са решението и позицията, че от тези места добив на варовик от тези кариери не е възможен. Търсят се алтернативи с оглед на реализацията на проекта, който е стартирал там. Ние търсим подходящи кариери, но във всички случаи извън посочените обекти, които днес тук коментираме. Бих искал много ясно, категорично и коректно да посоча позицията на областния управител, който също възприе още при първата ни среща, че трябва да се търси алтернатива. В никакъв случай не сме в хипотезата на продължаване на дейността. Ако има такава, лично аз и структурите, подчинени на Министерството на околната среда и водите, както и всички правоохранителни органи трябва да направят необходимото, за да се предприемат и наложат съответни санкции, мерки и действия, за да не се допусне това, което Вие в момента твърдите. Убеден съм в това. Ние ще следим да се съблюдава и спазва законността. Процедурите, които трябва да бъдат изпълнени в случая, ще бъдат изпълнени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева, за да изрази своето отношение към отговора на министъра.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, това, което току-що казахте, за мен, а и надявам се за всички, които ни слушат, означава, че Вие категорично се ангажирате тези кариери повече да не бъдат експлоатирани, че ще бъдат закрити и рекултивирани. Защото платото трябва да има своя статут, който то заслужава.
Формалното връчване на предписание се оказва, че не е достатъчно, защото на датата, на която Вие твърдите, че е издадено предписанието, то не е връчено, а много по-късно, може би е връчено и месеци след това, но няма да влизам в подробности, свързани с оправданието на контролните органи, че не могат да намерят адреса и седалището на фирмата. Санкцията също не е заплатена. Това означава, че формалните права от закона, които имате, невинаги водят до съществен резултат. Затова в бъдеще, а съм сигурна, че този проблем отново ще изникне, ще е необходима Вашата активна позиция, за да може това, което тук заявихте, да бъде факт.
Обещавам, че този проблем ще бъде на моето внимание и няма да Ви оставя спокоен, докато не спре експлоатацията на тези кариери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Ваньо Шарков, към министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
Господин Шарков, моля да развиете Вашия въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Всички вие добре знаете, че в гр. Стара Загора се намира уникална залесена територия, наричана от всички старозагорци парк “Аязмото”. Лесопаркът е емблематичен за града, създаден по волята и с труда на митрополит Методи Кусев преди 111 години, когато през 1895 г. самият той засажда първите дървета, с които започва залесяването на каменистия и безводен хълм край града. Разположен върху площ от 3500 дка, паркът е уникален със своята богата растителност, включваща над 180 местни и екзотични растителни видове.
През юни 2005 г. по инициатива на Съюза на демократичните сили в Стара Загора бе проведено допитване до гражданите на града относно обявяване на парка за защитена местност. Над 35 хиляди старозагорци и гости на града дадоха своя глас в подкрепа на тази идея, при което ние внесохме предложение в Министерството на околната среда и водите на основание чл. 35 и следващите от Закона за защитените територии.
Господин министър, ръководеното от Вас министерство отказа, но от отговорите на Вашия заместник-министър не стана ясно спазени ли са изискванията на Закона за защитените територии. Съгласно чл. 138 от този закон в срок до шест месеца от встъпването на такова предложение Вие като министър на околната среда и водите или упълномощено от Вас лице трябваше да назначи комисия. Съставът на тази комисия е изчерпателно изброен в чл. 38, ал. 2 от същия закон. Целта на тази комисия е да извърши необходимите проучвания на съответната местност, да изследва налице ли са условията за обявяването й за защитена. Неслучайно в състава на комисията съгласно закона се включват представители на общината и съответният областен управител. Становището на тази комисия в резултат на извършените от нея проучвания и констатации би следвало да обуслови положителен или отрицателен отговор.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: има ли създадена такава комисия, какъв е нейният състав и какви са заключенията й, базирани на проучванията в местността? Считате ли, че Вашето министерство е изпълнило разпоредбите на Закона за защитените територии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите доктор Чакъров. Моля да отговорите на въпроса на господин Шарков.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шарков, лесопаркът "Аязмото" представлява изкуствено създадена екосистема от горски тип с преобладаващо участие на интродуцирани дървесни видове от различни страни и континенти, тоест чуждоземни видове, които не са естествено разпространени в България. Освен това липсват представителни популации или съобщества от консервационно значими растителни и животински видове – предмет на опазване по Закона за биологичното разнообразие.
Бих искал да добавя, че в парка има налична инфраструктура – сгради, алейна мрежа, спортни и други неприсъщи за защитена територия обекти. Следователно качествените характеристики на парка от природозащитна гледна точка не се вписва във философията и критериите, залегнали в Закона за защитените територии. Този закон напълно съответства на изискванията на международните конвенции и европейските директиви в сектор “Защита на природата”, които пряко са свързани с критериите и ангажиментите за опазване на естествено разпространените местни обитания и видове с определена консервационна значимост.
В тази връзка считам, че настоящият статут на целия парк “Аязмото” като лесопарк и на част от него като паметник на парковото и градинското изкуство, присъден през 1998 г. по реда на Закона за паметниците на културата и музеите, напълно съответства на качествените характеристики на парка.
Не на последно място бих искал да отбележа, че лесопаркът се намира в регулацията на град Стара Загора. По смисъла на чл. 6 и § 2, ал. 3 на Закона за защитените територии в регулациите на населените места не би следвало да се обявяват нови защитени територии, което означава, че не съществува и правно основание за реализиране на предложението лесопарк “Аязмото” да бъде обявен за защитена територия.
Именно на базата на горните констатации и нецелесъобразността на предложението, Министерството на околната среда и водите на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за защитените територии е изразило отрицателно становище по това предложение, с което фактически се прекратяват разписаните по‑нататък в закона процедури за обявяване на защитена територия.
В заключение нека ви прочета отговорите на вашите два въпроса, а именно: “Комисия по чл. 38 на Закона за защитените територии не е свиквана, тъй като след отрицателното становище на министерството по чл. 36, ал. 2 на същия закон процедурите са прекратени. Министерството на околната среда и водите е взело решение по случая при абсолютно спазване и на критериите, и на разпоредбите на Закона за защитените територии.
Уважаеми господин Шарков, бих искал да уверя Вас, народните представители и жителите на Стара Загора, че решението на Министерството на околната среда и водите е вследствие на внимателна професионална оценка на обективните обстоятелства. Бих искал да използвам възможността да подчертая, че развитието на мрежата от защитени територии в страната и занапред ще бъде приоритетна задача на министерството с оглед опазване на прекрасната ни природа и на дивата природа, включително в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз неслучайно Ви зададох въпроса по този начин, защото Вие наистина можете да се произнасяте по целесъобразността, но в Закона за защитените територии никъде не е казано, че Вие в качеството си на министър на околната среда и водите можете да не назначавате комисия в рамките на шестмесечен срок след постъпването на такова предложение.
Говорите за незаконно строителство, уважаеми господин министър. Каня Ви най-официално да дойдете в парк “Аязмото” и да видите, че там има незаконно строителство. Старозагорци искат обявяването на лесопарк “Аязмото” за защитена местност, за да бъдат прекратени своеволията в уникален за страната парк. Вие се позовавате на чл. 36, ал. 2, в която се казва, че предложения се внасят в Министерството на околната среда и водите, което се произнася по тяхната целесъобразност в съответствие с критериите, посочени в този закон, в срок един месец. Няма критерий, на който лесопарк “Аязмото” да не отговаря, и затова наистина Ви моля да изпълните своите задължения по закон и да назначите такава комисия. Нека тя да се произнесе по това дали има основание или не едно предложение, подкрепено от 35 хиляди души. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Аз вече ви казах критериите и законовата рамка, с която изцяло сме се съобразили и с оглед на която сме се произнесли. Но сега тук допълнително научавам от Вас, че всъщност основният проблем, който изнасяте на преден план, е незаконното строителство в лесопарк “Аязмото”. Аз споделям изцяло вашите и на цялата общественост в Стара Загора притеснения, в никакъв случай не е редно да се реализира нерегламентирано строителство както на всички други места, така най-вече в този лесопарк. Но в случая според мен по-скоро отношение трябва да имат компетентните органи, които имат пряко отношение към лесопарка, които да се произнесат по целесъобразността и всички нарушения на законовата рамка да бъдат строго и най-справедливо санкционирани и всички тези строителства действително да бъдат преустановени, а тези, които са извършили такива, да понесат всички санкции, включително и ако трябва да бъде възстановена природата в парка ви.
Аз определено споделям тази позиция и съм съпричастен с това, което и Вие изразявате и казвате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
Първото питане е от народните представители Филип Димитров и Димитър Йорданов.
Господин Йорданов, заповядайте да развиете питането.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В продължение на няколко години в Еленския балкан в зоната на махала Шишковци, която между другото вече е под язовир “Йовковци” и не съществува като регулирана територия, и околностите й са заградени около 30 кв. км, по последни сведения вече са повече, контролирани от фирмите “Гимел” АД и “Хериота” и лицето Гео Стефанов Дундаров. Последният е акционер, респективно собственик на горните фирми, както и на сгради и конюшни заедно с няколко декара земя в същия район.
Налице са публикации в пресата, които говорят за заграждане на територия, отнемане на достъпа на собственици до имота им и сплашване на хора, осмелили се да потърсят правата си, както и за “случайно” запалили се къщи в село Градевци и село Драгийци. Водени са преписки на МВР и прокуратурата, при които са констатирани различни “маловажни” нарушения, без да се отчита системният им характер.
Преди около два месеца в местната преса бе отразен поредният спор за правата на ловуване между редовно регистрирани ловци и охранители на горепосочените фирми, който едва не е прераснал във въоръжен конфликт.
С оглед на горното моля да ни отговорите на следните въпроси. Получил ли е Гео Дундаров, респективно притежавани или управлявани от него фирми, право за ползване на над 30 кв. км земи в Еленския балкан, които включват горски и други имоти? По силата на какъв договор и с кого е сключен? Придобити ли са вещни или облигационни права върху тези земи и на основание на какъв закон? Запознати ли сте с резултатите от проведени проверки от МВР, районната инспекция по опазване на природната среда и водите и ХЕИ - Велико Търново, и други, които констатират нарушения на правата на собственост и на строителните и на санитарните норми в района на язовир “Йовковци”? Ползването на земи и гори по начина, по който това става в Еленския балкан, прецедент ли е за Вашето министерство или е практика в цялата страна? На колко още места в страната се прилага същият способ? Това резултат на политика на Министерството на земеделието и горите ли е и какви цели постигате чрез нея?
Искам да допълня, че ще ни е много интересно да разберем какви бяха мотивите Ви повече от два месеца да не ни предоставите договорите с лицето Гео Дундаров или неговите фирми, на основание на които той се разпорежда в този регион както той намери за добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Господин министър, моля да отговорите на питането на народните представители.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Димитров и Йорданов! Във връзка с вашето питане относно ползването на над 30 кв. км земи, включващи и горски фонд около град Елена в Стара планина, представям следните отговори.
По първия ви въпрос. Съгласно изискванията на чл. 48 от Закона за лова и опазване на дивеча, цитирам: “Ловуването в държавните дивечовъдни станции, дивечовъдните участъци и в базите за интензивно стопанисване на дивеча, стопанисвани от държавните лесничейства, се извършва по реда на организирания ловен туризъм”.
Във връзка с гореизложеното в Националното управление по горите беше подготвен проект на договор за предоставяне на услуги по линия на организирания ловен туризъм между държавните лесничейства и фирмите ползватели, който беше изпратен с писмо с изх. № 36-00-191 от 16 септември 2003 г. на всички регионални управления на горите. Подобни договори имаше сключени и за ловен сезон 2003-2004 г. Такива договори има подписани и за 2005 г. между Държавно лесничейство – Елена, и Държавно лесничейство  – Буйновци, с фирма “Гимел” АД със сумите съответно 6880 евро и 7885 евро без ДДС, които суми касаят само отстрелните такси, като консумираните услуги, съпътстващи организирането на ловния туризъм в държавните ловностопански райони на двете лесничейства, ще се заплащат по разплащателни протоколи, заверени от член на Регионалната оценителна комисия - Велико Търново, след провеждане на съответния ловен излет.
По предложение на Държавно лесничейство – Елена, с изх. № 197 от 17 март 2005 г. и на Държавно лесничейство – Буйновци, с изх. № 189 от 17 март 2005 г., с писмо с изх. № 48-00-190 от 21 април 2005 г. Министерството на околната среда и водите е съгласувало проект за изграждане на база за интензивно стопанисване на дивеча в районите на дейност на двете лесничейства.
Впоследствие на площ от 342,2 хектара в районите на дейност на двете лесничейства е изградена база за интензивно стопанисване на дивеча или, както е по-популярен терминът, ограда за развъждане и отстрел на диви свине.
По отношение на втората част от въпроса в Национално управление по горите е постъпило заявление с вх. № 94-ГГ-454/24 ноември 2003 г., с което господин Дундаров е поискал замяна на собствения си имот № 203-053 с площ 3,6 дка, находящ се в землището на с. Яковци, община Елена, с имот № 00-607 с площ 3 дка и 458 ара, също в землището на с. Яковци с ЕКТ 8736, община Елена, частна държавна собственост.
Със заповед № РД–49-14/9 януари 2004 г. на министъра на земеделието и горите по реда на чл. 15б от Закона за горите е извършена замяна, въз основа на която е подписан договор от 27 януари 2004 г. между заявителя и началника на Национално управление на горите.
По втория въпрос, в района на Държавно лесничейство – Елена, в периода 2001-2005 г. са извършвани редица проверки от МВР, РИОСВ и ХЕИ, за които имаме информация само от местната преса, с изключение на проверката на комисия с представители от Държавно лесничейство - Елена, РУГ - Велико Търново, РИОСВ в областния град, община Елена, РДНСК – Велико Търново, ВиК –Велико Търново, ХЕИ – Велико Търново и областната администрация на Велико Търново, назначена със съответна заповед от 25 септември 2001 г. на областния управител на област с център Велко Търново.
На 28 септември 2001 г. междуведомствената комисия, извършила оглед на мястото и като резултат от проверката ХЕИ е издал заповед № 134/2 октомври 2001 г., с която забранява на господин Дундаров извършването на строителни работи в парцел № 654, както и експлоатацията на конюшня, гараж, жилищни сгради в района на бившето с. Шишковци, землище - с. Яковци.
Ръководствата на горепосочените държавни институции не са уведомявали нашето министерство и в частност Националното управление по горите за констатирано от тях нарушение на правата на собственост и на строителните санитарни норми в района на язовир "Йовковци" във връзка с изпълнението на задълженията ни по стопанисване и охрана на горския фонд.
По третия въпрос, Министерството на земеделието и горите не е предоставяло право на ползване или друго ограничено вещно право на господин Дундаров или на управлявани от него търговски дружества върху гори и земи от Държавния горски фонд на територия на Еленския Балкан. На господин Дундаров е предоставено единствено ползването на дивеча по линия на организиране на ловен туризъм за срок от една година с изключение на описаната по-горе замяна по реда на чл. 15б и това право на ползване на отстрела е във връзка с чл. 48 по Закона за опазване на дивеча.
По линия на организирания ловен туризъм за 2005 г. има сключени общо 55 договори. От така сключените договори са акумулирани около 228 хил. евро, като сумата касае само отстрелните такси, а консумираните услуги, съпътстващи организирането на ловния туризъм, се заплащат допълнително по разплащателни протоколи след приключване на съответния излет. Така акумулираните от организирания ловен туризъм средства се инвестират в ловно-стопански мероприятия с цел увеличаване на дивечовите запаси, запазване на разнообразието и съхраняването на генетичния фонд в държавните ловно-стопански райони на страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, имате думата до два допълнителни въпроса.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Първият въпрос е много кратък.
Първо, господин министър, какви бяха мотивите Ви на въпросното лице да замените земя от горския фонд за негова земя в тези територии, тъй като точно тази земя, която сте му предоставили в замяна, всъщност се е намирала под вече построени незаконно от него постройки?
Вторият ми въпрос касае договорите, които така и не разбрах защо Вие скрихте от нас, като народни представители, въпреки че законът Ви задължава да ни ги предоставите. Аз ги имам, между другото, макар че ги имам за една от годините – не помня даже коя.
Сегашният договор, който мълчаливо е продължен, изтича на 31 януари. От сегашните два договора, единият е за ловно-стопанския район – Елена, другият е за ловно-стопанския район –Буйновци. Между другото в договорите не пише за кои точно видове ловно-стопански райони са, защото в крайна сметка там има и ловно-стопански райони на дружинки, а две трети, да речем, от ловното поле на дружинката в с. Тодьовци е заградена с бариери от въпросното лице.
Въпросът ми за договорите всъщност съдържа следното: къде в тези договори лицето получава правото да слага бариери, да загражда територии, включващи цели махали с частните имоти на хората, охранява го със собствена въоръжена конна охрана, носейки пушките, както в Дивия Запад – хора с качулки, които пресрещат хората в гората, отишли за билки или гъби, биейки ги, заплашвайки ги и недопускайки ги до този район?
Между другото тук имам една жалба, която за последната седмица е събрала над 300 подписа. Когато приключат със събирането на подписите, тя ще бъде с повече подписи и ще пристигне при Вас по надлежния ред.
Въпросът ми всъщност е: след 10 дни ще подновите ли мълчаливо договорите на въпросното лице за ловуване в Еленския Балкан, тъй като от отговорите на предишните двама министри – Румен Петков и Джевдет Чакъров, там освен нарушения друго нямаше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите Нихат Кабил, за да отговори на допълнителните въпроси, зададени от народния представител Димитър Йорданов.
Господин министър, разполагате с 3 мин.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йорданов! Въпросите Ви станаха седем!
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): Толкова сте натрупали, какво да направя!
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Броя ги един по един! Започвам по ред.
За мотивите за замяната преди малко ви казах – по съответния законов ред, който е спазен. Лично аз документацията съм я прегледал. Това, че там има незаконно строителство, съжалявам, но Министерството на земеделието и горите не е РДНСК. Това е по отношение на незаконното строителство.
По отношение на договорите, че не са Ви дадени, аз това нещо от Вас го разбирам. Мисля, че е най-нормално да има една комуникация между един министър на републиката и един народен представител. Трябваше в личен разговор поне да ми ги поискате и аз щях да Ви ги предоставя.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): Има го поискано писмено.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: До мен писмено искане за договорите от Вас не е постъпвало. Съжалявам!
Защо се слагат бариери, кой е сложил бариери, охрана с качулки, с пушки, с коне, като от Дивия Запад, аз мисля, че ние не сме министерството, което трябва да отговаря на този въпрос. Обясних, отговорих ясно и точно на въпроса Ви преди малко - по какъв ред, по какъв начин, съгласувано с кое министерство, как е вървяла процедурата и за какво ние сме учредили право – само и единствено. Оттам нататък какво става по отношение на охраната на района, както казвате, по отношение на това, че няма достатъчно достъп на хората, мисля, че въпросът трябва да го отправите на друго място.
По отношение на това, дали след 10 дни договорът ще се поднови, или няма да се поднови, Вашето мнение какво е? Да не се поднови, нали така? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Филип Димитров, за да изрази отношението си и това на господин Йорданов към отговорите.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министре! Как си позволявате да заявите пред тази камара, че Вие, като внушител на една от важните държавни функции в държавата, не се интересувате от това договорите, сключвани от Вас или от Ваши подчинени, дали се изпълняват и как?
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Не съм казал това.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Що за отговор може да бъде това изобщо пред тази камара?! Тъкмо това казахте, че Вас не Ви интересува това? Вие сте длъжни да проверите дали задълженията, които се поемат по тези договори, се изпълняват. И когато вътрешният министър идва тук и ви казва, че това, което става в Еленския Балкан, е липса на държавност, Вие сте длъжен да знаете това! Вие или Вашият предшественик – все едно!
Във всеки случай, наличието на такива нарушения, каквито бяха посочени и от министър Чакъров в предишния му отговор, подобни на тези, които бяха посочени и от министър Румен Петков, показва, че във Вашия отговор се съдържа или неведение за това, което става в зона на държавната власт, която се намира под Вашия контрол, или, простете, за това, което Ви казвам, но едва ли не готовност да бъдат стимулирани такива действия!
В този смисъл аз съм донякъде доволен от Вашия отговор на въпроса, защото той показва къде можем да локализираме една голяма част от язвата, за която става дума. Но във всеки случай реакцията на министерството не може да бъде тази, която Вие демонстрирахте тук.
Вие попитахте някак риторично дали ние не искаме, обръщайки се към господин Йорданов, този договор да не бъде продължаван. Аз мисля, че всеки, който има най-малък интерес към законността в тази държава, би трябвало да иска точно това и се удивлявам, че Вие го поставяте във въпросителна форма! Вие би трябвало да искате това и според мен би трябвало да изпитате най-малкото смущение от обстоятелството, че ако не сте знаели тези факти, които се изнасят в тази зала, сега ги научавате и тези договори продължават да действат! Благодаря Ви, господин министре. Надявам се да има резултат по този въпрос, защото ако няма, тежко и горко на българската държавност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Борислав Ноев на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Господин Ноев, имате възможност да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 мин.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! В периодичния печат – сп. “Български ловец”, в. “Труд”, в. “24 часа” и др., се информира, че в Държавната дивечова станция “Шерба”, Държавно лесничейство - Етрополе, стопанство “Елен” в Етрополския Балкан се извършва внос на благородни елени от Австрия. Извършената от нас и нашите сътрудници проверка потвърди изнесеното в печата. Със справка в Националната ветеринарномедицинска служба и Министерството на околната среда и водите установихме, че разрешение за такъв внос не е издавано. Народното събрание през 1991 г. е ратифицирало Бернската конвенция за опазване на видовото разнообразие при дивеча и дивечовия генофонд. Внасянето на най-некачествените западноевропейски елени, което е видно от трофеите, представени на ловните изложения, ще влоши качеството на генофонда на българския благороден елен, който е оценен като най-качествения в света. Това е престъпление по смисъла на Бернската конвенция.
През есента на 2005 г. са внесени най-малко 40 благородни елена на партиди по 8 само в Държавната дивечова станция “Шерба”, която е първата в България, създадена през 1930 г. От създаването й до наши дни оттам са разселени над 1700 елена. Освен това има отстреляни два трофея, оценени от Световната организация по лова SNS с по над 250 точки, което автоматично им присъжда не само златен медал, но и световен рекорд. При нашата проверка се установи също така, че Министерството на земеделието и горите е отдало на концесия отстрела на дивеча в Държавната дивечова станция “Шерба” за срок от 10 години, тоест едно от най-добрите ни ловни стопанства не е под държавна опека. В световната практика световно значимите ловни територии са задължително държавна собственост и не се преотстъпват по никакъв повод.
Моят въпрос е: защо в тоя случай Министерството на земеделието и горите е абдикирало от задълженията си по отношение на Бернската конвенция за опазване на видовото разнообразие на дивеча и дивечовия геноцид, като преотстъпва правата и задълженията си на очевидно безотговорни лица? Няма ли това да попречи на влизането ни в Европейския съюз, тъй като ловното стопанство е втори приоритет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил, за да отговори на въпроса на народния представител Борислав Ноев.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ноев! Във връзка с изложеното във Ваше питане относно контрабандния внос на благородни елени от Австрия в ловно-стопанските полета, стопанисвани от НУК, в Държавна дивечовъдна станция “Шерба” и Държавно лесничейство – Етрополе, отговорът на поставения въпрос е следният.
Съгласно изискванията на чл. 74 от Закона за лова и опазването на дивеча, цитирам: “Износът и вносът на жив дивеч и генетичен материал се разрешават от началника на Националното управление по горите след съгласуване с министъра на околната среда и водите.” В тази връзка фирма “Фабрика медикет” АД с писмо с изходящи номера съответно от 10 ноември 2004 г. и 12 април 2005 г. и от фирма “Литекс комерс” с писма с изходящи номера от 22 ноември 2004 г., 14 декември 2004 г. и 1 февруари 2005 г. са поискали от Националното управление по горите издаването на разрешително за внос на жив дивеч. Впоследствие с писма със съответните изходящи номера от 22 ноември 2004 г. и 22 април 2005 г. началникът на Националното управление по горите е предложил на Министерството на околната среда и водите, с цел опресняване на кръвта и разселване на дивеч, да съгласува внос от Австрия и Република Хърватска на благороден елен, елен лопатар, алпийски козирог и муфлон. С писма с изходящи номера от 30 ноември 2004 г. и 20 май 2005 г. на министъра на околната среда и водите се съгласува внос от Австрия и Република Хърватска на този дивеч. След получаване на съгласувателните писма от Министерството на околната среда и водите на двете фирми са издадени от Националното управление по горите 23 бр. удостоверения за внос на жив дивеч с цел разселването му в страната. Дванадесет броя от тези удостоверения касаят вноса на 128 бр. животни благороден елен от Австрия. Животните са внесени след издадени от Националната ветеринарномедицинска служба ветеринарномедицински разрешителни за внос с изходящи номера от 18 ноември 2004 г. и 4 януари 2005 г. Ако желаете, мога да Ви дам копия от всички тези документи, които ги има в момента, със съответните разрешителни. Внесеният дивеч е разселен в карантинни и аклиматизационни дворове в Държавна дивечовъдна станция “Шерба” и Държавно лесничейство – Етрополе, съгласно изискванията на чл. 37 и чл. 38 от Наредба № 28 от 15 юни 2004 г. за условията и реда за производство на дивеч във фермени условия и в полусвободно развъждане.
Вносът на жив дивеч с цел разселването му е наложила се практика за страната ни. И вносът на дивеч от Австрия и Хърватска през 2004 и 2005 г. не е изолиран случай. България е започнала да внася животни с цел разселването им още през ХІХ век. Така са аклиматизирани в страната ни еленът лопатар, муфлонът, тибетският як, зубърът, алпийският козирог. През 1936 г. са внесени първите благородни елени от Австрия и Унгария, като животните са били разселени в стопанството в Паламара, Шуменско.
Националното управление по горите също е предвидило внос на жив дивеч с цел опресняване на кръвта в районите на дейност на държавните дивечовъдни станции. С писмо изх. № 04-03-85 от 20 декември 2005 г. е поискало от Министерството на околната среда и водите съгласуване на вноса на 100 бр. елен лопатар и 100 бр. муфлони от Австрия и Република Чехия. С писмо с изх. № 04-00-31-56 от 9 януари 2006 г. Министерството на околната среда и водите съгласува вноса на предложения от Националното управление по горите дивеч.
Искам да подчертая, че не отговарят на истината всички твърдения в общественото пространство, според които внесените в България благородни елени са абсолютно контрабанден внос. Все пак контрабандният внос на такива големи животни като благороден елен е доста сложно упражнение.
Колкото до конкретния Ви въпрос, Министерството на земеделието и горите и Националното управление по горите стриктно спазват и ще спазват и изпълняват Закона за лова и опазването на дивеча и спазването на Бернската конвенция, за която стана въпрос, включително и при вноса на жив дивеч за разселване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря Ви, господин министър.
Както подчертах, българският благороден елен е с най-добри показатели за света, така че внасянето на генетичен материал от други страни във всички случаи ще развали нашия. В смисъл трофеите, добивани от него, ще бъдат с далеч, далеч по-ниско качество. Внасянето на чужди елени не е решаване на въпроса.
Освен това искам да Ви покажа – получихме един факс от немската преса от 19 януари 2006 г. (показва факса), който е от едно известно списание “Лутен хънт”. Статията е озаглавена “Световен рекорд или еленска мафия?”
Коментира се за благороден елен, отстрелян в България и изнесен, оценен от Световната организация SNS с 278 точки, което е световен рекорд. Обаче се казва, че това е един много особен, много рядък вид червен елен, който се среща много рядко в Европа и че по никакъв начин не може да е достигнал в България освен чрез контрабанда. Поставя се въпросът, че в България се внасят ценни видове контрабандно с цел да се отстрелят при нашите ниски отсрелни такси, след което се връщат в тяхната родина и по тоя начин трети страни се ощетяват с милиони евро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ноев! Не искам да влизам в тълкуване и в спор с издания в чужбина, които имат правото да пишат и да предлагат на тези, на които на тях им изнася. За мен въпросният елен е отстрелян в България и рекордът се пише на България. Между другото, нашите ловни среди също с много голяма ревност посрещнаха, че световният рекорд на трофей на глиган беше подобрен от Унгария. Мога да Ви кажа, че в нашите ловни среди съвсем сериозно имат съмнения дали този световен рекорд с този глиган е унгарски.
Искам по-сериозно да подходим по въпроса, що се отнася до контрабандата. Имам всички документи на вноса, който е извършен през последните години, със съответните искания, съгласуванията с Министерството на околната среда и водите, ветеринарните разрешителни, аклиматизациите, които се правят, разселването, според закона и според науката за лова и съответните норми. Мога да Ви ги предоставя. Аз не искам да влизам в този спор дали е контрабанден или не е контрабанден. Аз ви казах, че няма контрабанден внос. Има внос с цел разселване, има внос с цел опресняване на нашите дивечови запаси, които са национално богатство.
Тази година съвсем сериозно всички трябва да помислим по въпроса да променим Закона за лова и за опазване на дивеча в посока на подобряване на генетичната популация, много по-доброто и правилно експлоатиране и оттам нататък България да върне славата си на една от водещите страни по отношение на организирания ловен туризъм, както беше отчетено, потвърден от самите световни ловни среди – най-доброто световно изложение ЕКСПО`81. От това на нас останаха само добрите спомени. Добрите спомени могат да греят, но не топлят. Ние трябва да върнем славата на България в това отношение. Това трябва да го направим със съответните законови мерки, а не с престрелки в публичното пространство. Връщам се към предишния въпрос: кой бил виновен, кой е заградил някаква територия, кой я затворил с бариери, пускал или не пускал. Това са съвсем други неща. През тази година трябва да направим това нещо по най-добрия начин. Защото при намаляваща възможност, при 100% бюджетиране от националния бюджет и при намаляваща възможност за инвестиции в този отрасъл... Само в скоби ще ви кажа, че цялата материална база в държавните дивечовъдни стопанства, които са търговски дружества по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, оттук нататък минава във фаза, че ако не се вземат спешни мерки, спешни инвестиции, ще останем във времето и без тях. Ще ги има, но няма да бъдат атрактивни към привличането на ловци от чужбина по линия на организирания ловен туризъм. Цифрите на приходите и броят на тези ловци през последните години нарасна два пъти. Какво лошо от това да влизат свежи пари, да идват туристи, а дай Боже, да отстрелват и рекорди, които се пишат на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми дами и господа, да благодаря на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Сега е 13,59 ч. и не можем да продължим с въпросите и питанията към министър Кабил. Това вероятно ще стане другата седмица.
Няколко съобщения:
Във вторник, 24 януари, от 13,00 ч. в зала “Запад” на Народното събрание ще заседава Комисията за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България. Това е първото заседание на комисията.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 25 януари от 14,30 ч.
Комисията по парламентарна етика ще заседава на 26 януари от 16,30 ч. в зала 130 при съответния дневен ред.
Следващото заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов