Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Метин Сюлейманов и Мартин Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум, откривам заседанието. (Звъни)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предстои да продължим нашата работа, като в началото на заседанието е необходимо да уточним по-нататъшния ход на работата.
Съгласно приетата вчера от нас програма следващата точка от дневния ред е: първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи на деца. Както си спомняте, вчера с гласуване в пленарната зала в програмата за седмицата беше включен и проект за решение за спиране на процедурата от приватизация на киноцентър “Бояна филм”. Тази точка, съгласно практиката, фигурира в проекта за седмицата като последна точка преди парламентарния контрол. Такава е обичайната практика – когато допълнително се включи по ал. 3 точка в дневния ред, тя е последна в подредбата на програмата, освен ако парламентът, в резултат на изрично отделно предложение, не гласува подреждането й в по-предна позиция.
Както си спомняте, вчера в течение на пленарния ден не постъпи предложение за редакция на диспозитива на проекторешението. В деловодството постъпи предложение за създаване на Временна анкетна комисия по въпроса за приватизацията на киноцентър “Бояна филм”, както обявих в края на пленарното заседание вчера. Тази сутрин поисках мнението на Председателския съвет относно това дали да бъде приложена процедурата на ал. 5 от чл. 40, която предвижда, че в изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.
Мненията в Председателския съвет се разделиха. Една част от мненията обосновават виждането, че поначало парламентът няма тази компетентност по Конституция да разглежда частноправни, в случая приватизационни сделки, и е неправомерно да се включва в програмата на работата на парламента разглеждането на подобни въпроси. Друга част от участниците в Председателския съвет застъпиха обратното становище, че напротив, необходимо и наложително е парламентът да разгледа този въпрос.
Още едно уточнение. Зададох въпрос на господин Шопов дали предлагането на създаване на временна комисия означава оттегляне на проекта за решение по същество. Отговорът беше отрицателен – не се оттегля проектът за решение, той остава в програмата за седмицата.
Мнението, което изразих пред Председателския съвет, е, че съществуват два етапа на проблема, който стои пред нас. Първият е дали въобще да бъде включван в дневния ред на Народното събрание този въпрос за временна анкетна комисия. И, разбира се, вторият въпрос е дали по същество парламентът е компетентен да разглежда подобни въпроси. Моето мнение е, че има основание да бъде предложено днес на Народното събрание то да реши със свое гласуване дали следва или не да се включи въпросът за временна анкетна комисия в програмата за работата на парламента тази седмица.
Ето защо въз основа на ал. 5 аз ще поставя на гласуване и вие да решите дали да бъде включен или не въпросът за създаване на временна анкетна комисия, както е предложено в проекторешението, внесено с подписите на съответния брой народни представители.
Има ли желаещи да изразят мнение във връзка с това предложение, което ще направя?
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Добър ден!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушах вече изказвания на видни юристи от заинтересованата от тази сделка част от парламента, че парламентът не е бил компетентен да гледа подобни случаи. Това още веднъж показва, че се намираме пред изключително важен казус. Това е принципен въпрос, който трябва да си решим за целия парламент и за цялата му дейност по-нататък. Тук не става въпрос за цената на квадратните метри, по която е продадена или ипотекирана земята на хората от Бояна. Тук не става въпрос за която и да е приватизационна сделка. Става въпрос за правата на парламента.
Преди малко ми казаха, че нашето евентуално решение или решението на една анкетна комисия или временна комисия на парламента нямало да има никаква юридическа стойност. Може и да няма, но то ще има голяма морална стойност, тъй като не може българският парламент да бъде миманс или зрители на нещо, което става в страната.
В Конституцията, господин председател, не е записано също така и това, че парламентът трябва да се занимава със замърсяването около Стара Загора. Обаче се направи анкетна комисия.
Българският парламент може да се занимава с всички въпроси и да им дава своята оценка, тъй като българският парламент е призван да изразява мнението на българския народ по всичко, което става в страната. Затова именно аз бих казал, че е необходимо ние да се проникнем от съзнанието за важността на парламента като върховен орган в нашата страна. Ние трябва да кажем своето мнение, защото няма къде да го кажат осем милиона българи. Техните 240 избраници ще го кажат по подходящия начин. Ще се направи дискусия, която трябва да се предава. Това не е актив за “Атака”, не е популизъм. И не е някаква кампанийка, която цели да си повишаваме актива, който и без това е достатъчно голям. Просто трябва да се създаде, защото иначе ние се превръщаме в зрители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Берон.
Ще изслушаме и едно противно мнение, след което ще гласуваме.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз бих искал да обърна внимание на Решение № 5 от 18 април 2003 г. на Конституционния съд по повод отменено правомощие на Народното събрание за одобряване на приватизационни сделки, прието в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, със следното основание:
В настоящия случай правомощие е недопустимо, нарушава принципа на разделение на властите, прогласен в чл. 8 от Конституцията. Това възлага на Народното събрание да одобрява решението на Министерския съвет по чл. 35в и т.н., с което се определя участникът, спечелил конкурса. Одобряването на решението от Народното събрание включва преди всичко контрол за неговата законосъобразност, защото е недопустимо да се приеме, че то може да одобри административен акт, издаден от Министерския съвет, без преценка за неговата законосъобразност.
Преценката за законосъобразността на актовете на Министерския съвет обаче Конституцията е възложила с чл. 120, ал. 1 във връзка с чл. 125, ал. 2 на Върховния административен съд, а не на Народното събрание. Това означава, че Народното събрание, като приема атакуваната разпоредба, е нарушило принципа за разделение на властите, като е навлязло в сферата на конституционните пълномощия на съдебната власт, поради което разпоредбата противоречи на чл. 8 от Конституцията.
Наред с това, все с оглед принципа на разделението на властите, е недопустимо както изпълнителната власт да законодателства, така и законодателната власт да взема управленски решения извън конституционните й правомощия, какъвто е случаят.
Единственият случай, в който конституционният законодател е счел за необходимо участие на Народното събрание за сключване на договори, е визиран в чл. 84, т. 9 – става въпрос за съгласие за сключване на договори за държавни заеми.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател! Ние смятаме, че едно произнасяне по този въпрос би било в грубо нарушение на тези правомощия и това разделение на властите, което Конституцията е предвидила. Така че ние няма да подкрепим включването на такава точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма да има повече изказвания. Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението, направено от група народни представители, за създаване на Временна комисия по въпроса за приватизацията на киноцентър “Бояна филм” ЕАД.
Гласували 189 народни представители: за 68, против 80, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Шопов – прегласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, ще ви прочета нещо: 302 декара земя в Бояна между 120 и 150 евро на …
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Какво четем – декларация ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, по процедурен въпрос сте взели думата. Моля ви да направите процедурно предложение!
ПАВЕЛ ШОПОВ: 16 000 квадратни метра сгради, четири почивни бази…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, не злоупотребявайте с процедурата. Направете си процедурното предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма да ви чета всичко това. В историята на банковите обири най-големият банков обир е за 14 милиона долара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашето процедурно предложение?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Много по-голям обир се прави по отношение на българския народ в момента и българският парламент мълчи! Положението е същото като при банковия обир, парите се скриват от бандата, знае се къде са парите на бандата и полицията казва – те са техни. Ето за това става дума!
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Господин председател, каква е процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, ще ме принудите да Ви отнема думата. Правите ли процедурно предложение?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за прегласуване.
Гласували 188 народни представители: за 66, против 87, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги народни представители, имаме да гласуваме още едно процедурно, техническо решение, свързано с преките предавания на Българската национална телевизия на парламентарния контрол. Както си спомняте, вчера уточнихме, че за часовете, когато телевизията има възможност да предава важни, от приоритетен интерес, особен интерес на обществото въпроси, ще вземем решение с гласуване в пленарната зала за такива прекъсвания.
Предлагам на вашето внимание следния проект за решение:
“Във връзка с прякото предаване на заседанията за парламентарен контрол на Народното събрание по Българската национална телевизия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 38, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и искане от ръководството на Българската национална телевизия
РЕШИ:
1. Българската национална телевизия временно да прекъсва преките предавания на парламентарния контрол на следните заседания: 27 януари – във времето от 13,00 до 13,40 ч.; 17 февруари – във времето от 11,00 до 12,45 ч. и от 13,00 до 14,30 ч., в случай че контролът продължи по-дълго; 24 февруари – във времето от 10,30 до 12,30 ч. и от 13,00 до 15,40 ч. при същата хипотеза.
2. Парламентарният контрол да бъде предаван пряко по сателитния канал “ТВ България”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 139, против 30, въздържали 5.
Предложението е прието.
Процедурен въпрос ли имате, госпожо Банкова?
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отрицателен вот на процедурен въпрос – няма такава практика и няма такава възможност, госпожо Банкова. То е техническо процедурно решение. (Шум и реплики.)
Ако настоявате, заповядайте, госпожо Банкова. Не е никакъв проблем.
Аз се стремя да спазвам създадена практика, уважаеми колеги. Парламентът винаги е в правото си да положи началото на нова практика. Заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Да не би правилникът да не важи за госпожа Банкова?
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Уважаеми господин председател, гласувах против, защото това е поредният удобен момент за управляващите да разсрочат, да съкратят или да покрият парламентарния контрол.
Каква е практиката в предишните народни събрания бих искала да чуя. (Реплики от КБ.)
Да, точно така! Много ви е неудобно. Дотам стигат управляващите, че в правилника съкратиха времето за парламентарен контрол. Вашата гузност расте, сега се покрихте с позор, когато станахте съучастници с националния грабител от предишното управление. Сега вие сте заедно с него помагачи! Да стигнем до там, че вие да прикривате една открита корупционна сделка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, ще Ви отнема думата, тъй като Вие злоупотребихте с правото си за обяснение на отрицателен вот!
СТЕЛА БАНКОВА: …Това е наистина изключително позорно гласуване, което стана преди няколко дни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предупреждавам Ви и ще Ви отнема думата! Злоупотребявате с процедурата за отрицателен вот.
СТЕЛА БАНКОВА: Много е лесно да отнемете думата на народен представител, но не можете да отнемете думата на ужасения българин, който вижда, че хората, които е изпратил в парламента, стават помагачи на тези, които грабят българския национален капитал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Длъжен съм да го направя по правилник, госпожо Банкова, и ще го направя!
Моля Ви да приключвате! Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Продължаваме нашата работа със следващата точка по програмата ни за днес:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Във връзка с обсъждането на този и на следващия законопроект правя процедурно предложение в залата да бъде поканена госпожа Иванка Христова, заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Иванка Христова, заместник-министър.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 111, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема – поканете госпожа Христова в залата.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за семейни помощи за деца,
внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 11 януари 2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Явор Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Мария Томова – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, и експерти от същото министерство.
Законопроектът беше представен от господин Явор Димитров – заместник-министър. Според вносителите основната причина, довела до предлаганите изменения и допълнения, е стремежът да се промени философията на закона чрез по-гъвкави начини и форми за семейно подпомагане. Промените произтичат от необходимостта за създаване на равни възможности за отглеждане, възпитание, обучение, образование и социализация на всички деца – български граждани, с цел да се подпомогне тяхното социално развитие и личностно изграждане.
Една от основните промени на закона е свързана с правното регламентиране на възможността семейните помощи да бъдат предоставяни под формата на социални инвестиции. С тази промяна се цели и гарантиране на целевото разходване на отпуснатите помощи по този закон от страна на бенефициентите, превенция на изпадането на децата в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, насърчаване на предучилищната подготовка и училищното включване на децата и отглеждането им в социализираща среда. Условията и редът за предоставяне на социални инвестиции ще бъдат подробно регламентирани чрез съответни нормативни изменения и в правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца.
С въвеждането на новия термин “социална инвестиция” и отпадането на “помощите в натура” се цели промяна в нагласите на обществото към начините за социално подпомагане на семействата, които отглеждат деца. Според вносителите с новото понятие се въвежда алтернативна непарична форма на семейно подпомагане за деца като например: заплащане на такси за детски ясли и детски градини, заплащане на столово училищно хранене, закупуване и предоставяне на учебни пособия и принадлежности за училище и други.
Едновременно с това, като се имат предвид негативните демографски тенденции, отрицателните стойности на естествения прираст на населението и спадът в раждаемостта, с предлаганите нормативни промени се цели насърчаване на раждаемостта и увеличаване коефициента на възпроизводство на населението в страната. Нарушен е и традиционният за страната ни двудетен семеен модел.
Заради тези констатации с предлаганите изменения в начина на определяне размерите на семейните помощи за деца се създава правна възможност на прилагане на по-гъвкав механизъм за актуализиране на техните размери. Въвеждането на възможността за ежегодно определяне размерите на помощите цели съобразяването им с динамиката на основните макроикономически показатели, което ще доведе до положителен социален ефект предвид позитивните тенденции в тази динамика за последните години.
Въвеждането на диференцирани размери на помощите по чл. 2, т. 2, 3 и 4 според поредността на отглежданите деца със съответните изменения в разпоредбите на чл. 6, 7 и 8 е насочено към стимулиране раждането и отглеждането на повече от едно дете. Акцентът е поставен върху насърчаване на раждаемостта и отглеждане на второ дете, поради което се предвижда и най-висок размер на помощта за него. С предложените изменения в разпоредбите на чл. 6, 7 и 8 се предвижда еднократната помощ при раждане на близнаци, месечните помощи за отглеждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, за всеки близнак да се изплащат в размера, определен за второ дете, а месечните помощи за отглеждане на близнаци до навършване на една година, един от които е второ дете на майката – в размера, определен за второ дете.
С промените се цели да се улесни и процесът на администриране на процеса по отпускане и получаване на помощите, подобряване на контрола по отношение на декларираните от лицата доходи, както и прецизиране на срока за подаване на молбите-декларации за отпускане на семейните помощи за деца и други.
В проведеното задълбочено и съдържателно обсъждане бяха поставени въпроси относно мотивите, с които е внесен законопроектът, и конкретиката на определени текстове по предложените промени. Народните представители отбелязаха, че е доста претенциозно да се твърди, че направените предложения изменят философията на закона. На практика се продължава политиката на социално подпомагане на семействата, които отглеждат деца и отговорят на определени със закона условия. Това, че държавата разширява инструментариума на социалното подпомагане на семействата с деца, както и увеличеното финансиране, все още не означава, че се променя философията на закона. Относно твърдението на вносителите, че с измененията на закона ще се насърчи раждаемостта, народните представители изказаха становището, че демографската криза няма да се преодолее с направените предложения. Сериозна дискусия предизвика и определението на “социални инвестиции”, което според членовете на комисията трябва да претърпи сериозни корекции, още повече, че става въпрос за закон изцяло финансиран и обезпечен от Закона за държавния бюджет.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: “за” – 8, “против” – 2, “въздържали се” – 4, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Има становище на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Спасов, заповядайте, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата,
младежта и спорта,
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Министерският съвет, на свое заседание, проведено на 18 януари 2006 г.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова.
С предложените със законопроекта промени се предвижда правната възможност семейните помощи за деца да бъдат предоставяни и под формата на “социални инвестиции” – нов термин, който заменя досега използваното понятие в закона “помощи в натура”.
С промяната се създава възможност да се гарантира целевото разходване на отпуснатите помощи по този закон, превенция на изпадането на децата в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, насърчаване на предучилищната подготовка и училищното включване на децата и отглеждането им в социализираща среда. Със създаването на новия институт “социална инвестиция” се въвежда алтернативна непарична форма на семейно подпомагане за деца под формата на заплащане на такси за детски ясли и детски градини, закупуване и предоставяне на учебни пособия и принадлежности за училище и други. Въвежда се възможност за ежегодно определяне размера на предоставяните по закона помощи в Закона за държавния бюджет, като сумата ще се променя ежегодно в зависимост от икономическите показатели за съответната година.
С предложението се цели насърчаване на раждаемостта чрез въвеждане на по-гъвкав механизъм за актуализиране на размера на помощите. В този смисъл са и предложените изменения на разпоредбите, регламентиращи предоставянето на еднократната помощ при раждане на дете, месечни помощи за дете до завършване на средно образование и месечни помощи за отглеждате на дете до навършване на една година. Акцентът е поставен върху насърчаване на раждаемостта и отглеждане на второ дете, поради което се предвижда и най-висок размер на помощта за него. Със законопроекта се предвижда и прецизиране на срока за подаване на молбите-декларации за отпускане на семейните помощи за деца, както и на периода за деклариране на брутните доходи на бенефициентите.
В разискванията по законопроекта взеха участие народните представители Мирослав Мурджов, Георги Димитров, Ваньо Шарков, Маргарита Панева. Като цяло народните представители подкрепиха внесения законопроект по принцип. Депутатът Мирослав Мурджов изрази становище, че предвидените в закона семейни помощи не биха подпомогнали ефективното разрешаване на демографската криза, като предложи за в бъдеще да се въведе семейното подоходно облагане. Народните представители се обединиха около становището да се помисли за по-сериозен контрол при предоставянето на семейните помощи за деца.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца № 502-01-68, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.
Становището на комисията е прието с 8 гласа “за” и 4 – “въздържали се”.”
От името на членовете на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта искам да заявя, че с оглед на предмета на законопроекта бихме желали при обсъждането му на второ четене в Комисията по труда и социалната политика да бъдем информирани и да вземем участие в дискусията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Сигурен съм, че господин Адемов отбеляза последното желание, което изразихте, и очевидно няма да има проблем да се проведе такова съвместно разглеждане.
Уважаеми народни представители, бяха представени докладите на двете комисии по разглеждания законопроект. Преминаваме към обсъждане. Имате думата.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е назряла необходимостта от промяна на цялостната визия на системата за социална защита, така както се налагат и изменения в конкретни нейни елементи, а именно в този закон - смяна на философията на Закона за семейните помощи за деца. Веднага искам да подчертая и смятам, че много от вас ще се съгласят с мен, че за съжаление в страната към дадения момент липсва цялостна визия за една цялостна семейна политика. Един закон сам по себе си не може да стимулира раждаемостта независимо от целите, които са посочени в мотивите към този законопроект, или поне да я ограничава сред отделни социални групи. Целта на един закон е да създава ясни и точни правила за решаване на конкретни проблеми, издигнати като приоритети.
Ако вие като управляващи наистина заявявате и си поставяте за цел демографския проблем, то тогава е необходима комплексна семейна програма, която да включва и смяна на философията на този закон или дори замяната му с един действащ Закон за семейното подоходно облагане за всички граждани. В мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца е казано, че промяната има за цел да усъвършенства нормативната уредба във връзка с осъществяването на държавната политика в областта на семейното подпомагане за деца и промяна във философията на закона с оглед предвиждане на по-гъвкави форми и начини на семейно подпомагане.
Според мен и според Парламентарната група на Обединените демократични сили това са все амбициозни мерки, без обаче да има ясно формулирани приоритети, цели и принципи. Действащият Закон за семейни помощи за деца, както и в значителна степен предлаганите промени в него, не отговаря на философията и предназначението на една система от семейни плащания за деца. Неговата цел не е да подпомага издръжката на децата в социално слаби семейства, каквато е целта на закона и Правилника за социално подпомагане, предвиждащи изплащането на различни видове помощи за нискодоходни семейства с деца. От тази гледна точка използваните в закона понятия като семейни помощи, подпомагане, месечни помощи за деца не са коректни. Целта на един такъв закон би трябвало да се състои в осигуряване на държавната поддръжка и на средностатистическите по отношение на доходите семейства с деца чрез предоставяне на семейни плащания за покриване на част от разходите по издръжката и отглеждането на децата, тоест на допълване на семейните доходи.
Много по-правилно би било, ако този закон носи наименованието Закон за семейните плащания за деца, тъй като по смисъла на закона и по своя характер те са облекчения, респективно добавки към доходите на семействата с деца.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Така е.
ВАНЬО ШАРКОВ: Така е. Предлаганият в проекта подход за определяне границата на доходите за придобиване правото за семейни помощи, както и за техния размер, а именно чрез ежегодно определяне със Закона за държавния бюджет, е правилен подход. Но в същото време той не осигурява реална гъвкавост. За тази цел е необходимо посочените показатели да се обвържат с една обективно измерима и динамична величина. И такава може да бъде линията за бедност или минималната работна заплата.
Затова от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили ние ще предложим между двете четения да бъде записано, че те се определят със Закона за държавния бюджет, но в размер не по-малко от 75% от минималната работна заплата. Това е начин, който, от една страна, ще гарантира тяхното автоматично изменение и увеличение, както във връзка с нарастващата издръжка на живот всъщност ще предотврати и зависимостта от приоритетите и структурата на държавния бюджет. И, от друга страна, ще облекчи и дейността на общинските служби за социално подпомагане чрез създаване на точни и ясни правила.
По отношение на предвидената проектоправна възможност семейните помощи за деца да бъдат предоставени под формата на социални инвестиции. Правилен подход, който гарантира целевото разходване на отпуснатите по този начин помощи от страна на бенефициента и по-конкретно се въвежда алтернативната непарична форма. Дано само тези програми не са от типа “чаша топло мляко и закуска”, като млякото е чай, а закуската е от определена, знаем как, фирма. Желанията на децата и родителите са съвсем друга тема, която няма да обсъждаме. Безспорно е необходима промяна в нагласата на обществото и възприемане на по-широко по обхват и цели съдържание на предлагания термин “социални инвестиции”. Необходимо е между двете четения определението на термина “социални инвестиции” да бъде изчистено, защото това, което съществува към момента в предлагания ни текст за промени в закона е недоразумение, меко казано.
В крайна сметка Парламентарната група на Обединените демократични сили ще се въздържи при първо гласуване на този закон, защото смятаме, че промените, които се правят в него, не са достатъчни и не са изчистени. Ще направим своите предложения между двете четения за по-конкретни промени в Закона за семейните помощи за деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Закона за семейните помощи за деца, както каза и господин Шарков, е сбъркана цялостната философия. Ако трябва да пренеса дискусията, която водихме и в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, тук, в залата на Народното събрание, бих казал, че смисълът на направените промени, които уж се правят за по-добро, на практика няма да доведат до абсолютно нищо и до нищо ползотворно.
Ако действително забележите, голямата част от промените, които се предлагат от страна на Министерския съвет и на вносителя като цяло, ще влязат в сила през 2007 г. Така наречените промени, които целят според мотивите на вносителя да насърчат раждаемостта в България, да създадат една по-трайна устойчива среда за българското семейство и да подпомогнат по този начин решаването на демографската криза.
Уважаеми колеги, само забележете каква е грижата на българската държава към българското семейство и към българските деца и в какво се изразява тя. От 18 лв. за първо дете тя ще стане с 4 лв. повече за второ дете. Това просто е смешно. Ако смятате, че това е достатъчен мотив за работещите хора в България да имат второ дете, мисля, че е несериозно, меко казано.
Грижата, която българската държава в крайна сметка осъществява с предлаганите промени, на практика не касае основната група от българското население – именно това, което създава брутния вътрешен продукт на държавата, хората, които работят, защото предлаганият подоходен критерий, който се запазва, въпреки обещанията по време на предизборната кампания на управляващите, че ще бъде премахнат, на практика поставя в неравностойно положение децата на работещите родители. Едва ли не излиза, че те не са български граждани, че те не са деца на България и че не заслужават тези макар и мизерни пари за детски надбавки.
Смисълът на предлаганите промени няма да доведе до абсолютно нищо положително. Напротив, промените ще продължат да обслужват, както и сега в момента, маргинализираните социални групи, които не искат да се интегрират, не пращат децата си на училище, а държавата харчи безумни пари. Намерението за социални инвестиции е много добро. Никой не го оспорва, но в крайна сметка много по-важен е контролът, който ще се упражнява.
По време на дискусията в комисията предложихме нещо простичко и ясно. И в сегашния закон съществува формулировката, че за да се получават тези средства, трябва да се получава документ, че тези деца ходят на училище. Въпреки всичко те се получават в рамките на шест месеца. Този документ се издава в рамките на шест месеца – два пъти в годината. Ако българската държава иска да знае как се харчат парите за българските деца, че тези деца ходят на училище, придобиват необходимия образователен ценз, след това се реализират допълнително на трудовия пазар и имат съответната успеваемост, нормално е след като помощите са месечни, да се изискват и месечни бележки от училищата. Смисълът на тази промяна е не пак да натоварваме учителите, а именно социалните работници, които се занимават с тези проблеми.
Най-важното нещо според нас, от Българския народен съюз, е, че с този механизъм на семейно подпомагане на практика няма да разрешим демографската криза. Както казах в началото, предлаганите промени се цели да залегнат и да влязат в сила през 2007 г., което означава, че това ще бъде политиката на българската държава и при следващия бюджет.
Смисълът на промените, които предстоят, смисълът на подпомагането на децата и семействата в България е да има семейно подоходно облагане. Това, което предложихме по време на обсъждането на бюджета за 2006 г. от името на Българския народен съюз, е въвеждането на реално семейно подоходно облагане, а не както е сега в момента. На практика то ще стимулира раждаемостта точно в работещите семейства – хората, които създават брутния вътрешен продукт, хората, които имат желание и инвестират в собствените си деца, за да бъдат добре образовани, добре интегрирани, добре облечени и добре нахранени, а не в хората, които създават деца и те се превръщат в деца с риск и българската държава отново се бърка и харчи пари за тях. Тогава отговорът на Министерството на финансите беше, че българската държава и въобще фискът щял да загуби 70 млн. лв. от приходите си, ако имало реално семейно подоходно облагане. Забележете следното в сегашния бюджет: в момента бюджетът харчи 270 млн. лв. за семейни помощи за деца. Плюс това от тези пари няма никаква реална ефективност.
Затова всичките доводи, които изложих, на практика предопределят нашето гласуване в тази зала. Ние няма да подкрепим този закон, защото той не решава основния проблем в България – не решава проблема, че всички деца са равни и не решава проблема да стимулира родителите, които работят и инвестират в своите деца, за да бъдат добре мотивирани и да продължават да създават деца. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Мурджов.
Реплики? Няма.
Давам думата на госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нашата парламентарна група ще подкрепи на първо четене този законопроект, разбира се, със съответните предложения в периода между първо и второ четене, тъй като повечето текстове в законопроекта са навременни и разумни.
Нашите възражения са в частта, където става дума за социалните инвестиции, тъй като понятието "социална инвестиция" не е коректно. Има Социално-инвестиционен фонд, който дефинира понятието "социална инвестиция", а разделянето на малката сума, която се дава като семейни помощи за отглеждане на деца, между закупуването на маратонки, кашкавал, евентуално купони за стол или тетрадки, да се нарече "социална инвестиция" е сериозна претенция, която не е състоятелна.
Този закон в никакъв случай не може да преодолее негативните демографски тенденции, за което вече стана дума. Текстовете трябва да се изчистят на всяка цена, защото също носят несъстоятелна претенция като тази, че с така наречената "социална инвестиция" ще се осигурят равни възможности за децата при тяхното отглеждане, развитие и социализация. Това не може да стане чрез сумата, която се дава за подпомагане при отглеждане на деца. Такива текстове също звучат несъстоятелно в такъв закон.
Трябва да се помисли и да се запишат критерии, по които социалните работници и най-вече директорът на съответната дирекция "Социално подпомагане" ще дават преценката за това как да бъдат изразходвани средствата, отпускани за отглеждане на деца. Когато тези критерии липсват, не може да се даде точна оценка, няма достатъчно подготвени социални работници в тази посока, а дори и да имат добра подготовка, при липсата на критерии не може да има обективна преценка. В така написания закон остава единствено субективната преценка на директора на съответната дирекция – дали родителите не полагат грижи за децата си и дали паричната помощ не се използва по предназначението.
Затова между първо и второ четене ще внесем съответните предложения, за да може този закон да изпълни наистина предназначението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина в двете комисии – в Комисията по труда и социалната политика и в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, имаше продължителен, понякога бурен дебат по отношение на това какво правим с внасянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, постигаме ли целите, които са описани от вносителя в мотивите, до каква степен ги постигаме, с какви средства и възможно ли е да се случи нещо повече от това, което е предвидено.
От името на Коалиция за България ние заставаме зад вносителя и изложените мотиви.
Отново искам да припомня, че не бива да тръгваме от цитирания едва в абзац седми израз, че освен всичко друго целим и да поощрим раждаемостта. Колеги, нали знаете, че тези неща не могат да се решат сега само с едно действие?! Ние сами разбираме, че това, което се предлага, е стъпка към хармонизиране на нашето законодателство, към усъвършенстване на законодателството.
Искам да добавя още един мотив, който може би не сме видели досега – това е стъпка по посока на онова, което ни е научила практиката и която да намери място в законодателството, защото практиката ни учи, че тези помощи, които сега получават семействата, не се използват по предназначение и не се използват целесъобразно. Когато в практиката имаме вече натрупано напрежение по отношение на определен проблем, ние сме длъжни да намерим коректива за решаването на този проблем.
Най-бурно дебатирахме формулировката на понятието "социални инвестиции". Вчера си позволих в Комисията по труда и социалната политика да дам пример, че ние обикновено считаме, че социална инвестиция е да построим столова в едно училище, но не искаме да приемем, че когато един човек няма пари да изпрати детето си и ние му помогнем да му купи дрешки, обувки или да плати таксата в детската градина, това е също социална инвестиция. Защото този човек ще бъде по-образован, подготвен за живота и ще може да се реализира по-пълноценно.
Приемам становището на колегите, че трябва да поработим още малко по прецизирането на това понятие, което вносителят се е опитал да вложи в законопроекта, но не можем да се откажем или да търсим друго понятие, което да е по-точно.
Другият проблем, по който наистина имаше сериозни дебати в комисията и който също смятам, че би могъл да бъде решен, е обвързването на семейните помощи за деца с бюджета на Република България за съответната година. Тук имаше предложение парите, които получават майките за раждане и бременност, да бъдат 75% от минималната работна заплата. Колеги, 75% от минималната работна заплата е по-малко от 150 лв., колкото се получават в момента. Така че мисля, че по-чистият вариант е, ако искаме те да не падат под парите, които досега са получавали хората за тази цел, да запишем “но не по-малко от предходната година”. Това изчиства възможността тази сума да пада под получаваната за предишната година, а и опасенията, че не би могъл да се реши проблемът.
По същия начин бихме могли да реагираме и по отношение на субективизма. Ние веднага заподозряхме директорите на дирекции “Социално подпомагане”, преди да сме им дали права да определят след доклад на социалния работник под каква непарична форма семействата ще получават семейните помощи за деца. Нека да си кажем, че в структурите на Министерството на труда и социалната политика и в тази сфера работят хиляди социални работници, на които сме дали възможност да определят как да се дават помощите за отопление или други целеви помощи – еднократни или целогодишни. Така че нека да не приемаме веднага, че ще се реагира субективно, защото този директор и социалният работник могат да получат прекалено много информация от много източници - от училищата, от класни ръководители, от училищните настоятелства. Информация може да се получи от неправителствените организации, от местните комисии за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, може да се получи от педагози, социолози, психолози, които работят с деца в риск, и семейства, които не могат да се организират така, че да отглеждат децата си. И нека не забравяме, че 20 хил. деца отпадат ежегодно от образователната система. И нещото, което ни тревожи вече, това не са деца само от така наречения ромски произход, от училище отпадат вече и деца, които са българи и от други етноси. Това също е един мотив, който ни кара да подкрепим този законопроект.
Разбира се, съгласни сме, че трябва да прецизираме някои от термините в него, можем да запишем и критерии, но, колеги, призовавам ви да подкрепим законопроекта на първо четене, като заявявам отново, че ние, от Коалиция за България, ще сторим това с чиста съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Има думата госпожа Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още в началото бих искала да изкажа подкрепата на НДСВ за така предложения закон. Но, разбира се, винаги има и едно “но”.
Приветстваме желанието на вносителя да реши част от въпросите с негативните демографски тенденции, но по никакъв начин не приемам, още повече и като председател на Партията на българските жени, че това би се решило само с един закон или само в един закон, както колегата ми преди мен каза. В никакъв случай това не може да стане.
Подкрепям тенденцията и на тези, които казаха, че трябва и комплексна програма за демографския срив, а аз бих добавила комплексна програма, но с точни и ясни упоменавания в кои закони и с какво точно. Едно от тях е семейното подоходно облагане, господин Мурджов, вярно, така е, но не трябва да забравяме, че точно правителството на НДСВ беше това, което внесе този елемент на семейно подоходно облагане и за първи път тази година съгласно чл. 29а от Закона за облагане на физическите деца за първо дете ще може да се получават 360 лв., за второ дете - 780 лв., за трето дете -1140 лв. Това досега не е правено. И сами знаем, че семейното подоходно облагане е една доста сериозна система, която трябва да бъде изпробвана с някои от елементите предварително, за да може тя повсеместно след това да влезе.
И аз бих апелирала към всички нас, включително и към неучастващите в управляващата коалиция, да се замислим наистина много добре за този елемент – за семейното подоходно облагане, и за хората, които наистина създават брутния вътрешен продукт в България и наистина гледат децата си, с какво ние можем да им помогнем.
Но сега става въпрос за другата категория – тези, които получават семейните помощи за деца.
Какво е притеснителното за мен, а и за колегите, които се изказаха в Комисията по труда и социалната политика? Тук е записано, че социалната помощ, ако тя се счита за социална инвестиция, ще може да бъде по преценка на директора на съответната дирекция “Социално подпомагане” в случаите, когато – забележете – родителите не полагат грижи към децата си. Кой установява това? Паричната помощ не се използва по предназначение – кой пак установява това? Внася се елемент на субективна преценка от директора на социалната служба и по никакъв начин според мен това не е най-гъвкавият подход, по който може да се получава тази социална помощ. Ами ако родителят плаща детето му да бъде на детска градина или в предучилищна възраст и пак този директор прецени, че парите не отиват по преценка, това означава, че ще трябва да се закупуват дрехи, храни. Кой ще извършва всичко това? Как ще бъде уточнено?
Затова трябва много добре да се прецизира текстът, тук мои колеги го казаха, и може би ние бихме го направили съвместно, за да уточним всички точки и по никакъв начин да не допускаме субективно отношение от един човек да влияе върху дадено семейство и, разбира се, по никакъв начин да не допускаме семействата да не изразходват парите по предназначение, тоест за отглеждането на децата си.
Подкрепяме закона и си запазваме правото между първо и второ четене да направим своите предложения, за да облекчим процедурата и за да бъде по-точно и ясно. Но не приемам начина, по който е формулиран, че това е промяна на философията. Няма промяна на философията, има промяна на един текст, с който се иска парите да отиват точно по предназначение.
Аз апелирам и към всички колеги да подкрепим на първо четене законопроекта и да направим всичко възможно, така че той не да затрудни, а да облекчи родителите, но да облекчи и държавата, и обществото и те да имат вярата и съзнанието, че те се използват по предназначение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред себе си имаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца с вносител Министерският съвет. Ние го разгледахме най-обстойно и водихме дебати както в Комисията по труда и социалната политика, така и в Парламентарната група на НДСВ. Повечето от промените усъвършенстват законовата материя и те наистина имат своето място. Както всички колеги, които се изказаха досега, са установили, сериозен дебат породи терминът “социални инвестиции”, тъй като не можахме да видим неговото покритие. Още повече точно в Закона за семейните помощи за деца, това не е Законът за социалната подкрепа на семействата, която държавата поначало прави, когато семейството е с ниски доходи, с месечна помощ, когато има еднократно възникнали инцидентни нужди, с друга специална помощ, когато е бедно и има нужда от помощ за отопление и различни други неща.
Тук сме пред Закона за семейни помощи за деца, по който подоходен тест до 200 лв. на член от семейството, тоест едно стандартно семейство, ако има 800 лв. доход, може да получи тези 18 лв. за първо дете и 20 лв. за следващи деца и тук става въпрос да намерим социалната инвестиция. Тоест тези 18 лв. да могат да се дадат под формата на някаква стока или услуга. Аз си мисля, че едва ли някое семейство разчита да поеме някакви съществени разходи с тези средства. Още когато коментирахме философията на този закон, стана ясно, че това е според финансовите възможности на държавата и е един знак на държавата към семейства, които отглеждат деца, за разлика от семейства, които не отглеждат деца.
Следователно, ако едно семейство получи тези 18 лв. и си внесе добросъвестно таксата, значи за него това не е социална инвестиция. А ако на друго семейство, което се възприема за недобросъвестно, тези пари директно му ги внесе служба “Социално подпомагане” за част от таксата, защото това не стига и за половин такса, следователно това е социална инвестиция. Или да прецени социалният работник, или, както пише, директорът на дирекция “Социално подпомагане” - дали с тези 18 лв. да се купят обувки на детето, или да се купи мляко, струва ми се, че е доста несъстоятелно.
Но като цяло, ние, от парламентарната група на НДСВ, заявихме позицията си, че ще подкрепим на първо четене законопроекта. Но ще помоля колегите да положим заедно много сериозни и конкретни усилия да подобрим и конкретизираме текстовете между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Христова.
Има ли желаещи за изказвания, уважаеми колеги?
Господин Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда малко по-краен, защото този законопроект за промяна на Закона за семейни помощи за деца е един типичен пример, в който ние имаме коренно различни виждания и философия по правенето на политиката.
Моите колеги вече отбелязаха, че ние не споделяме, а и някои от управляващите го потвърдиха, че тук има нова философия. Аз направо бих казал, че този закон е в традициите на 70-те години, в който българската държава дава по нещо на българските семейства за това, че създават деца.
Този закон е толкова изчерпан като философия, че според мен въобще няма нужда от неговото съществуване и е контрапродуктивен. Ако ние искаме да провеждаме нова политика в пазарни условия, съобразявайки се действително с катастрофалната демографска тенденция, трябва да провеждаме коренно различна политика. Политиката трябва да бъде на подпомагане на семействата, на тези, които имат нужда от подпомагане, на създаване на преференции за семействата, които създават деца без дискриминация. Защото този закон продължава традицията, която беше създадена от предишното управление, българските семейства, които работят, които създават блага и плащат данъци, да бъдат дискриминирани.
В този закон е подчертано като цел да се премахне да се развива конституционният принцип на равенство на хората, но вие разбирате, че когато имате имуществен критерий и създавате диференциране на тези помощи според това дали семействата имат определени доходи, вие дискриминирате тези семейства, които точно са съзидателни, които работят и плащат данъци. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
В това отношение аз искам да ви предложа визията ни, която ние ще реализираме, когато поемем управлението. (Смях в ДПС.)
Не, не се смейте, защото това е демокрацията. Вие какво мислите, че ще векувате?
Визията е да подпомагаме семействата, които са в социалната категория на бедност, но за тези семейства, които имат възможности, ние трябва да правим коренно различна политика. Аз искам да ви кажа, че при възприетото анкетиране на семействата в България отказът от създаване на второ дете на първо място е материален. Българските семейства, които не създават второ дете, не го създават, защото искат да създадат пълноценен гражданин. Тоест за тях ограничението на материалните ресурси е на първо място. Тук ние предлагаме подход точно тези семейства да не бъдат дискриминирани, защото, плащайки данъци, техните данъци отиват в семейства, които не са достатъчно социално продуктивни и тук няма никакъв диференциран подход по етнически, религиозен и какъвто и да е друг признак.
Това, което ние предлагаме, е една европейска философия на семейно подоходно облагане, която, аз бих ви казал съвсем накратко, е на следния принцип. Ако ние направим така, че за всяко следващо дете редуцираме данъците с 10%, това семейство, което е пълноценно, което има библиотека, което има социална възможност да създава социално пълноценни личности, ще започне да създава второ и трето дете.
Днес ние стимулираме само биологичното възпроизводство на семейства, които нямат социален потенциал да създават пълноценни граждани. И моите колеги го казаха. Моята съпруга е директор на дом, помощно училище за деца-сираци с умствена изостаналост. Ние в момента стимулираме биологичното възпроизводство на българската нация на ниско социално ниво и това не е някакъв дискриминационен изказ, а това е трагедията на България.
Затова аз искам да ви обърна внимание, че този закон като дух и философия е тотално изчерпан; този закон е контрапродуктивен; този закон е пример за това как пътят към ада е осеян с добри намерения; този закон действа във философия от 70-те години, която доведе до 1995-1996 г. да се раждат по 64 000 нови български граждани.
Аз съм убеден, че ние се намираме в демографска трагедия. Чест прави на президента, че постави на първо място този проблем тази година като начало на политиката, в контрафилософия на това действие, защото ако управляващата коалиция смята така да решава съдбоносните проблеми на България, явно не разбира какво трябва да прави.
Затова аз бих казал, че този закон в своите палиативни крачки не е лош, но тъй като ние не споделяме неговата философия, не можем и няма да го подкрепим.
И пак искам да ви кажа това, което трябва да започнем да правим, тук имаше и колеги от управляващата коалиция - от НДСВ, за които казах, че трябва да седнем и да направим изцяло нова философия за развитие на българската нация, за подоходна политика за развитие на семействата в България. В това отношение вие ще намерите нашата подкрепа, но не с такива палиативни промени на закона, които си поставят цели, които са абсолютно нереалистични с такъв частичен подход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Колчаков.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, действително обсъжданият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца предизвиква изключителен интерес не само в двете комисии, не само в българския парламент, а и в българското общество, тъй като това е един законопроект, който по философия на практика продължава философията, д-р Колчаков, на Закона за социално подпомагане, а този закон знаете кога беше приет. Нищо по-различно в този закон няма, освен продължение на философията на социалното подпомагане. Никога този закон не си е поставял по-различни цели от социалното подпомагане.
Ако в мотивите на този законопроект са разписани текстове, които заявяват, че се променя философията; заявяват, че този закон едва ли не е принос в решаването на проблемите на демографската политика, може би точно тези са текстовете, които водят до известни притеснения. По мое мнение тези текстове не са изписани правилно, защото този закон не може да има нито такава философия, нито такива цели. Вие много добре знаете, прекрасно сте запознати с тезата, че демографската политика е нещо много по-различно от това, което е разписано в този закон. Много малки са претенциите на този законопроект – да продължи философията на социалното подпомагане в България.
Вие знаете, че в българската държава, може би трябва да започнем малко по-отдалече, има система на социално осигуряване. Вие знаете, че някои от мерките по този закон се отнасят за неосигурените, но има и друга система на социално осигуряване, в която срещу осигурителни вноски има осигурителни плащания. Знаете например, че месечните помощи за отглеждане на дете за осигурени майки – тези, които имат осигурителен стаж, положен независимо кога в жизнения път на майката, са в размер на 160 лв. от тази година и са в продължение на две години, за разлика от месечните помощи за отглеждане на дете до една година, които са в размер на 100 лв. и са в продължение на една година.
Това е диференциацията, която прави този закон, и това е различната философия, защото философията на социалното подпомагане е да се задоволи жизненият минимум. Можем ли като държава, в Конституцията на която е записано, че сме социална държава, да си позволим една част от българското население да бъде под жизнения минимум, да нямаме система за социално подпомагане? Естествено, че няма как да го направим! Така че философията на този закон е философия на продължаване на социалната политика.
Тук има един-единствен момент, в който има нещо по-различно. Аз не говоря, че това е различна философия, не говоря, че ще се решат демографски проблеми. Тук е казано, че се въвежда терминът "социални инвестиции". Той подменя подпомагането в натура, широко известно в българската действителност. Подпомагането в натура си имаше своите предимства, имаше и своите недостатъци. Сега какво правим? Казваме, че европейският термин "социални инвестиции" не е приложим в български условия. Вярно, че никой не е казал това. Тук дискусия предизвика начинът на дефиниране на проблема "социални инвестиции" и аз съм съгласен с това, че тази дефиниция трябва да бъде променена, защото става въпрос за непарична форма на социално подпомагане, както е изписано в Допълнителната разпоредба, с финансов ресурс от държавния бюджет. Знаете, че този закон е на 100 процента финансиран от държавния бюджет.
Не е вярно, господин Мурджов, това, че по-голямата част от текстовете на закона влизат от 1 януари 2007 г. Влизат текстовете, които касаят размера на социалните помощи, за да може да се променя всяка година със Закона за държавния бюджет. Тези 160 лв. по-лесно може да се променят със Закона за държавния бюджет, отколкото да се променя в специалния закон. За това става въпрос. А иначе социалните инвестиции могат да влязат в действие веднага след приемането на закона.
Въпросът, който постави госпожа Драганова, е изключително интересен – кой ще прецени дали родителите не полагат грижи и дали паричната помощ не се използва по предназначение. Естествено, че това трябва да направи социалният работник и, както е казано в закона, директорът на дирекция "Социално подпомагане" е този, който трябва да прецени.
Уважаеми колеги, повярвайте ми, тези хора много добре познават контингента, с който работят. Те много добре знаят кои са тези хора, какви доходи имат. Дори знаят по кое време на годината техните близки са в чужбина и т.н., и т.н. Социалните работници са изключително способни да различават тези, които отговарят на условията за социално подпомагане и на критериите, от тези, които шикалкавят и по някакъв начин искат да влязат по девиантни, по различни пътища в системата на социалното подпомагане.
Според мен е интересен друг въпрос, защото в законопроекта е казано: изцяло или частично месечните помощи до завършване на средно образование, или ако учат – до 20 години; месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година и целевите помощи за ученици изцяло или частично по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане" трябва да бъдат превърнати в тази социална инвестиция. Сега в предложения законопроект е казано, че правилникът ще реши критериите, механизмите, начините, по които това трансфериране на финансови ресурси от гледна точка на това да се постигнат целите на законопроекта, да се дадат равни възможности, равен старт, равнопоставеност, да бъдат подпомогнати в социализирането, в предучилищна подготовка децата на тези семейства, защото този закон е закон за семейни помощи за деца, отглеждани в семейство, а не в институции. Тези, които се отглеждат в семейство, само те се подпомагат по този закон. Сега въпросът е дали от месечните помощи за дете до завършване на средно образование, дали от месечните помощи до навършване на една година или от целевите помощи за ученици. Това е механизъм, който трябва да бъде определен в критериите на Закона за социално подпомагане, в този правилник, за който се говори в закона. Аз съм убеден, че тези критерии ще бъдат изчистени по най-добрия начин.
Никой досега не спомена нещо, което е достатъчно позитивно в този законопроект. По сега действащия закон през шест месеца семействата декларират своя доход, тъй като има подоходен тест. И тук, доктор Колчаков, като казахме за подоходния тест, трябва да се разберем по един много сериозен въпрос. Понеже Вие говорите за дясна политика, за десен подход, за по-различен модел, аз искам да се върнем на дискусията по това дали универсалният подход – раздаването на помощи на калпак, независимо от дохода, е социално подпомагане и дали е десен подход това да се раздава на всички по еднакво. Вярно, че това е по-лесният подход, но според мен по-справедливият и по-труден подход, на базата на точни и ясни критерии, е целевата подкрепа за крайно нуждаещи се, каквато е философията. За да отговорим на философията на Закона за социално подпомагане, трябва да подпомагаме прицелно тези, които се нуждаят. Защото в следващия момент ще попитаме дали децата на д-р Колчаков или на всички останали имат нужда от такава месечна помощ. Ако искаме в рамките на финансовия ресурс, с който разполага държавата, да подпомогнем семействата с деца, повтарям, каквато е философията на този закон, трябва да намерим онези критерии, включително и подоходния, и диференцирания подход, на базата на който да решим тези проблеми. Всичко останало е раздаване помощи на калпак – практика, за която не знам защо вие с носталгия ли се връщате, не ми е ясно. Може би има някаква промяна в начина, по който разсъждавахте преди и сега.
Уважаеми колеги, ние от Движението за права и свободи, ще подкрепим този закон, като си запазваме правото, както всички останали, на второ четене, заедно с Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, уважаеми господин Спасов, да направим един закон, който с наличния финансов ресурс по-правилно да разпредели на тези, които се нуждаят от тези помощи за деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики към господин Адемов?
Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Адемов! Ние с господин Адемов се разбираме доста добре, защото той е компетентен колега, но той също потвърждава, че има неща, които са дискусионни, и аз искам да отбележа точно това. Един закон, когато прочетеш неговото име, трябва да определя неговата цел. "Закон за семейни помощи за деца" звучи изцяло универсално, а това е закон за семейни помощи за бедни семейства, за децата на бедни семейства, защото е вкаран подоходен критерий от предишното управление, който Вие развивате.
Разбира се, господин Адемов, че е дясна политика, когато искаме да правим данъчни облекчения, и не е много дясна политика, когато искаме да има надбавки за всички. Но ние винаги трябва да отчитаме конкретната среда, в която живеем. Когато 1997 г. поехме управлението, дори и моето семейство, и 99 процента от българските семейства бяха във финансово много тежко положение, защото заварихме една червена катастрофа и трябваше да подпомагаме всички семейства и всички деца. Днес вече е време да диференцираме подхода и аз го казах много категорично: помощи за деца на бедни семейства, не отричам, така трябва да се нарича законът. За реализиране на цели, които тук са абсолютно фалшиви, които вие се опитвате да заобикаляте, където пише, че "с предлаганите нормативни промени се цели насърчаване на раждаемостта и увеличаване на коефициента на възпроизводство на населението", аз казах и на уважаемия заместник-министър, че в нашата комисия не трябва да се говорят глупости. Защото, когато му казах, че тази политика трябва да бъде реализирана по различен начин, той ми отговори, че за това бил пречка и не давал Международният валутен фонд. Аз му казах, че това не е истина, защото от 1997 г. до 2002 г. фондът не пречеше, а от 2002 г. фондът пречи.
Аз бих бил още по-краен, когато става въпрос за съдбоносни неща за България, мен лично никакви фондове не могат да ме спрат. Ако не можем да работим с тях, прекратяваме нещата. Но тук случаят не е такъв. Фондът не пречи, пречи неразбирането на проблема, който трябва да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Доктор Адемов, критериите са изключително важни и то наистина да бъдат разписани в закона. Съгласна съм с Вас, че може би повечето социални работници са отлично подготвени, познават отлично семействата. Но това са хора, могат да се появят дори и лични симпатии, които да повлияят на оценката. А когато решава един човек, оценката неминуемо става субективна. Това не на всяка цена има негативен оттенък, но субективната оценка винаги или в повечето случаи може да навреди.
Настоявам и се обръщам към вас да приемете това да се разпишат ясни и точни критерии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, Вие много правилно различихте нещата. Всички тези мотиви, които за съжаление обаче вашето управление, тъй като вие сте коалиционен партньор, е написало в мотивите, на практика с този закон не се решават. И точно това е нашата критика. Много е хубаво, че българската държава иска да се грижи за ниските социални групи, но въпреки грижите, които се полагат от дълго време, те не полагат съответните грижи да се интегрират в обществото. Това е чудесно, ние сме солидарни и даваме своя принос. И не само ние, а всички работещи българи с данъците, които плащат, и въпреки че не получават семейни помощи за деца, децата им пак ходят на училище и семействата се справят.
Но въпросът тук е някъде другаде. Ние подпомагаме тези, които нямат необходимия доход, има подоходен критерий. А как подпомагаме тези, които работят, създават брутния вътрешен продукт, образоват децата си, инвестират в тях? Как подпомагаме тях? Дайте да различим тези две неща!
И по смисъла на това, въпреки заявените предварително, по време на предизборната кампания, в срещите с президента желания държавата да тръгне напред и да се стимулират хората, които работят, това е продължаване на тази практика със сегашния закон. Аз лично не виждам как би могло да стане. Няма смисъл от такива закони по-нататък. Има смисъл от реални действия на българската държава и решението е едно: семейно подоходно облагане, но реално семейно подоходно облагане! Защото аз в моето изказване казах: от Министерство на финансите заявиха, че фискът ще загуби 70 млн., ако въведем реално семейно подоходно облагане. А колко в момента харчи българската държава? Харчи неефективно двеста и седемдесет милиона! Това е основният проблем, не е друг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Искам искрено да благодаря на колегите, които репликираха моето изказване, защото съм убеден, че тяхната реплика е свързана с надеждата да се подпомогне подготовката на този законопроект за второ четене.
Господин Колчаков, по отношение на философията се разбрахме, нали така? Но това, което говорите, че сте въвели политиката на социално подпомагане, през 1997 г. това не беше политика на социално подпомагане. Тогава се говореше за политика на оцеляване, която е много по-различна от политиката на социално подпомагане. Няма страна – нито в Европа, нито където и да е, в която да няма надеждна система за социално подпомагане. Освен социалното осигуряване, разбира се, трябва да има и социално подпомагане. Въпрос на философия, на преценка, на воля, ако щете, е това по какъв начин финансовият ресурс, който се набира от данъците на всички български граждани, да бъде използван по предназначение. Тук, в този закон, става въпрос за подпомагаме на семействата, които имат най-голяма нужда, тъй като това е своего рода Закон за социално подпомагане.
Госпожо Понева, аз Ви благодаря за този въпрос, който повдигате, защото критериите действително са изключително важни. Те няма как да не бъдат свързани с критериите, записани в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане. Може би трябва да бъдат естественото тяхно продължение, за да може този въпрос да се реши по един прецизен начин.
Господин Мурджов, много важен въпрос. Аз все още нямам отговор на въпроса защо Законопроектът за семейното подоходно облагане, примерно на Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, беше оставен за края на мандата на вашето управление, също така както Законопроектът за семейното подоходно облагане беше оставен за края на мандата на предишното управление. И истинската, и действителната ми надежда е в рамките на този мандат въпросът, за който Вие говорите, да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Адемов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване. Предстои да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца.
Моля, гласувайте предложения законопроект.
Гласували 147 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо гласуване. Благодаря ви.
С гласа на господин Кристиан Вигенин гласувалите са 148, а гласувалите “за” са 132.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Давам думата за доклад на господин Светослав Спасов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето - № 502-01-67, внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г., и № 654-01-6, внесен от народните представители Евгения Живкова и Светослав Спасов на 17 януари 2006 г. на първо четене.
“На заседание, проведено на 18 януари 2006 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето – внесен от Министерския съвет на 13.12.2005 г., и внесен от народните представители Евгения Живкова и Светослав Спасов на 17 януари 2006 г. на първо четене.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и Държавната агенция за закрила на детето.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Министерския съвет, бе представен от заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова. Предложените със законопроекта промени са свързани с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и предвиждат отстраняване на констатираните несъответствия на закона с чл. 43-48 и чл. 49 от Договора за създаване на Европейската общност, които регламентират съответно правото на установяване и правото на свободно предоставяне на услуги.
С промените се въвеждат равни условия за получаване на лиценз за предоставяне на социални услуги за деца както на български физически и юридически лица, извършващи търговска дейност, така и на чуждестранни лица от държава – членка на Европейския съюз, или от държава – страна по Споразумението за европейското икономическо пространство.
С цел синхронизиране на изискванията на Закона за административото регулиране върху стопанската дейност се предлага издаваните лицензии за предоставяне на социални услуги за деца да станат безсрочни, като всички издадени към момента лицензии станат безсрочни.
С промените се прецизира режимът за настаняване на деца извън семейството – при близки и роднини или в приемно семейство, конкретизират се компетентните дирекция “Социално подпомагане” и районен съд, определя се срокът за сезиране на районния съд при настаняване на дете по административен ред, въвежда се задължително изискване за определяне на срока за настаняване в съдебно решение, с което се постановява мярката за закрила.
С промените се конкретизира органът, който сключва договора с приемното семейство, а именно директорът на дирекция “Социално подпомагане”. С измененията на чл. 29 и чл. 32 се въвеждат две нови основания за прекратяване на настаняването – при смърт на детето или лицата, при които е настанено, изключение от общия съдебен ред за прекратяване на мярката за закрила, както и две допълнителни изисквания към кандидатите за приемно семейство: да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и срещу тях да няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.
Със закона се въвежда задължение за роднините или близките, при които е настанено детето, да дават сведения на родителите и да съдействат за личните им отношения с него.
Предвижда се увеличение на срока за наблюдение на деца в следосиновителния период на две години, като така се синхронизират законодателните разпоредби с последните промени в Семейния кодекс.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 654-01-6, внесен от народните представители Евгения Живкова и Светослав Спасов, беше представен от заместник-председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта госпожа Евгения Живкова. Предложените промени целят подобряване на правната регламентация на материята, по-добра уредба на основните права на детето, прецизиране на принципите на защитата им в духа на Конвенцията за защита на правата на детето. Предвижда се държавната политика в областта на закрила на правата на децата да се осъществява въз основа на приета от Народното събрание национална стратегия. Въвеждат се възможности за обхващане на всички групи деца, по-добра защита на правата им, особено по отношение на тяхното здраве. В съответствие с разпоредбите на конвенцията се урежда правото на майката да получи подходящи грижи за здравето си преди, при и след раждане и в кърмаческата възраст на детето. Предвижда се изграждане на по-ясни критерии и форми за превенция чрез въвеждане на ефективни санкции за нарушителите. Създава се законова база за изграждане, поддържане и функциониране на националната информационна система за деца с цел упражняване на ефективен контрол и по-добро прилагане на закона. Създава се възможност за осигуряване на задължителното образование на децата чрез предоставяне на средства при използване на алтернативни форми на социална инвестиция по Закона за семейни помощи за деца. Предлага се запазване на срока за издадените лицензи за социални услуги за деца с цел повишаване контрола върху тази дейност. Предвижда се увеличение на срока за наблюдение на деца в следосиновителния период на пет години.
След излагане на мотивите по всеки един от законопроектите председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта даде възможност на депутатите, членове на комисията, да изложат становищата си по тях. В разискванията взеха участие народните представители Евгения Живкова, Мария Ангелиева-Колева, Надка Балева, Маргарита Панева, Мирослав Мурджов, Антонела Понева и Ваньо Шарков.
Като цяло, народните представители подкрепиха внесените законопроекти по принцип. Депутатите Мария Ангелиева-Колева, Евгения Живкова и Надка Балева изразиха мнение, че предложеното изменение на чл. 43б, ал. 3 със законопроекта на Министерския съвет, с което се предвижда лицензите, издадени за социални услуги за деца, да са безсрочни, не следва да бъде приемано с оглед специфичната област, в която се предлагат тези услуги. Народните представители предложиха да се предвиди по-добра уредба на условията за издаване и отнемане на лицензи, като се осигури по-ефективен контрол върху дейността на лицата, предоставящи социални услуги.
След проведените разисквания и гласуване Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие с единодушие следното решение:
Предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 502-01-67, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г., и № 654-01-6, внесен от народните представители Евгения Живкова и Светослав Спасов на 17 януари 2006 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика господин Хасан Адемов.
Доктор Адемов, моля да докладвате становището на водената от Вас комисия по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
за първо четене
на Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за закрила на детето № 502-01-67,
внесен от Министерския съвет
на 13 декември 2005 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 11 януари 2006 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 502-01-67, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.
На заседанието присъстваха господин Явор Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Мария Томова – директор на дирекция "Социална закрила и социална интеграция" в Министерството на труда и социалната политика, и други.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Иванка Христова. Бе подчертано, че изменението на Закона за закрила на детето е свързано с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и произтичащите от това ангажименти. Предложените промени произтичат от необходимостта за отстраняване на констатираните несъответствия в закона относно правото на установяване, регламентирано в членове 43-48 от Договора за създаване на Европейската общност, както и с правото на свободно предоставяне на услуги, регламентирано в чл. 49 от същия договор. Синхронизират се разпоредбите, регламентиращи кръга на възможните доставчици на социални услуги в Закона за социално подпомагане, относно кръга на лицата, които могат да получат лиценз за предоставяне на социални услуги за деца. Разширява се кръгът на възможните доставчици на социални услуги за деца. Равни права да кандидатстват за лиценз за предоставяне на социални услуги за деца ще имат както български физически и юридически лица, извършващи търговска дейност, така и чуждестранните такива от друга държава – членка на Европейския съюз, или от държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Лицензът за предоставяне на социални услуги става безсрочен, като всички издадени към момента лицензи също се считат за издадени без срок. Тези промени произтичат от необходимостта за синхронизация на изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Създава се нормативната уредба на националната информационна система, в която се включват и данните от регистрите, водени от регионалните дирекции за социално подпомагане към Агенцията за социално подпомагане по реда на Семейния кодекс. Законът за закрила на детето се синхронизира и с последните промени в Семейния кодекс в областта на осиновяването. Премахва се задължението на дирекциите "Социално подпомагане" да водят регистри за децата, които могат да бъдат осиновени, за осиновителите и кандидат осиновителите и други. Контролът по спазването на правата на децата, осъществяван от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, се разширява и спрямо всички доставчици на социални услуги за деца, с което ще се постигне по-добра закрила във всички сфери от техния живот. Премахва се ограничението децата да могат да бъдат насочвани единствено към центровете за социална рехабилитация и интеграция, вследствие на което на децата ще могат да бъдат предлагани различни социални услуги в общността за широко задоволяване на техните потребности по най-добрия начин. За по-ефективното приложение на закона се усъвършенства режимът за настаняване на деца извън семейството. Конкретизира се компетентната дирекция "Социално подпомагане" и съответно компетентният районен съд. Определя се срок за сезиране на районния съд в случаите на временно настаняване по административен ред. Въвежда се задължително изискване за определяне в съдебното решение на срока на настаняването извън семейството. Конкретизира се органът, който сключва договора с приемното семейство – дирекция "Социално подпомагане". Въвеждат се две нови основания за прекратяване на настаняването извън семейството; изключение от общия съдебен ред за прекратяване на настаняването извън семейството в случаите на смърт на детето, навършване на пълнолетие и осиновяване; допълнителни изисквания към кандидатите за приемни семейства; задължение и за семействата на роднини или близки, в които е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето, да дават сведения за родителите на детето и да им съдействат за личните им отношения с него; на семейството на роднини или близки се предоставя възможност да изразят мнението си при промяна на мярката за закрила и други.
След като бе проведена дискусия и последвалото общо разбиране, че промените в Закона за закрила на детето ще допринесат за приемането на Република България в Европейския съюз, синхронизират Закона за закрила на детето с други нормативни актове и са във връзка с улесняване на неговото приложение, бе проведено гласуване.
С резултати "за" 13 гласа, без "против" и "въздържал се" 1 Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 502-01-67, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Адемов, има още един доклад.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
"ДОКЛАД
за първо четене на
Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за закрила на детето № 654-01-6, внесен от
Евгения Живкова и Светослав Спасов
на 17 януари 2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 25 януари 2006 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Евгения Живкова и Светослав Спасов.
На заседанието присъства и госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Николай Ангелов – изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция "Социално подпомагане".
Законопроектът и мотивите към него бе представен от госпожа Евгения Живкова, която е един от вносителите.
Бе подчертано, че предложените изменения и допълнения в Закона за закрила на детето целят правно усъвършенстване и прецизиране на нормативната уредба, свързана със защита на детето, предвид ратификацията от Великото Народно събрание през 1991 г. на Конвенцията за защита правата на детето. Регламентира се създаването на Национална стратегия за закрила правата на детето и национална програма за нейното изпълнение, въвеждат се възможности за цялостно обхващане на всички групи деца и повече области за защита на правата им. Изграждат се точни критерии и форми за превенция и други. Създава се законова база за информационно осигуряване, координация и субординация чрез компетентните държавни органи, осъществява се задължително образование чрез предвиждане на мерки по Закона за семейните помощи за деца, Закона за народната просвета и други.
Бе подчертано, че предложеният законопроект ще усъвършенства законовата база и ще я приведе в съответствие с Договора за членство на Република България в Европейския съюз.
След проведеното обсъждане и гласуване с резултати: "за" 12 гласа, без "против" и "въздържали се" 2 гласа, комисията прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 654-01-6, внесен от Евгения Живкова и Светослав Спасов на 17 януари 2006 г. "
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на своето редовно заседание на 12 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 502-01-67, внесен от Министерски съвет на 13 декември 2005 г. На заседанието на комисията законопроектът бе представен от госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика.
І. Целта на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето е хармонизиране на режима на предоставяне на социални услуги за деца с разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност, както и създаване на условия за облекчаване на прилагането на Закона за закрила на детето в практиката.
ІІ. С предложените изменения в Закона за закрила на детето се установява общ недискриминационен режим на национално третиране на лицата от държавите-членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство в областта на предоставянето на социални услуги за деца в България.
Освен премахване на разпоредбите с дискриминационен ефект, законопроектът предвижда изменения, свързани със синхронизирането на закона със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и последните изменения на Семейния кодекс в областта на осиновяването. Законопроектът предвижда разширяване на контрола по спазването на правата на деца, упражняван от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, както и прецизиране на режима на настаняване на деца извън семейството. С предложените изменения в Закона за закрила на детето е премахнато ограничителното понятие за деца с физически и умствени увреждания. Законопроектът предвижда специалните грижи като мярка за закрила на детето да се предоставят на всички деца с увреждания, независимо от характера на увреждането.
ІІІ. Регулираната материя попада в обхвата на преговорна Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги”. Доколкото общата нормативна уредба на социалните услуги, включително кръга на доставчиците, е в Закона за социално подпомагане, промените в Закона за закрила на детето следва да се разглеждат паралелно с предложените изменения в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
Необходимостта от тези изменения е наложена във връзка с поетите ангажименти на страната в преговорите за присъединяване по преговорна позиция CONF-BG 03/01. По тази позиция България е поела задължение да премахне към датата на приемането й за пълноправен член в Европейския съюз, всички препятствия пред правото на установяване и свободното предоставяне на услуги спрямо гражданите на държавите-членки на Общността. В цялостния Мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. е отчетено, че “процесът на премахване на ограниченията продължава и са необходими особени усилия”.
Основополагащ принцип в уредбата на тази глава е забраната за дискриминация и равно третиране. Съгласно чл. 43 от Договора за създаване на Европейските общности не се допускат ограничения върху свободата на установяване на граждани на държавите-членки на Европейския съюз на територията на друга държава-членка. Според чл. 49 от Договора в рамките на Общността са забранени ограниченията върху свободата на предоставянето на услуги спрямо гражданите на държави-членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, на което се предоставя услугата. Ограничения върху свободата на предоставяне на услуги и правото на установяване не се допускат и по отношение на граждани на други държави, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Съгласно законопроекта, тези разпоредби се прилагат “от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз”.
ІV. Въз основа на направения анализ се налага заключението, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето съответства на достиженията на правото на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 502-01-67, внесен от Министерски съвет на 13 декември 2005 г.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Вносителите, ако желаят, могат да представят внесения законопроект.
Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Предложенията за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето целят създаване на повече възможности за по-добро правно регламентиране на материята, която е от съществено значение за защита правата на детето, а именно законът ще се доближи до духа и съдържанието на Конвенцията за защита правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989 г. и ратифицирана с Решение на Великото народно събрание от 11 април 1991 г. и влязла в сила от 3 юни 1991 г., като се регламентират основни права на детето, неуредени изрично в сега действуващите текстове на закона, в това число защита на неговия живот и на неговото здраве като предмет на закона.
С проекта се цели прецизиране на принципите на защита правата на детето, които са универсални и в частност изискуеми за българското законодателство, предвид че страната е ратифицирала конвенцията. Ще се определят някои механизми на правните отношения, като последните се направят по-действени и ефективни, що се отнася до изработването на стратегия и държавна политика за детето, въз основа на принципите на закона, нейното прилагане от Министерския съвет чрез национална програма. Ще се въведат възможности за цялостен обхват на всички групи деца и повече области на защита на правата им, особено по отношение на здравето им, като се включват съществуващите по конвенцията за защита правата на детето права на майката, което е важно изискване предвид изоставянето на деца и повишената смъртност на новородени и родилки. Още повече че през последните години държавата ни е в демографска криза. Ще се изградят точни критерии и форми за превенция чрез действени наказателни мерки и санкции за нарушители, длъжностни деца и родители. Ще се изгради законова база за информационно осигуряване, координация и субординация чрез компетентните държавни органи, което ще позволи да бъде изградена и функционираща действена национална информационна система за деца, което ще създаде възможности за ефективен контрол, а това ще повиши резултатността от прилагането на закона. Като цяло ще се подпомогне осъществяването на задължително образование чрез мерки във връзка със Закона за семейните помощи за деца и последващи промени в Закона за народната просвета. Ще се подготви законова база, съответстваща на договора за членство на Република България в Европейския съюз.
Предложението за запазване срока на издадените лицензи за социални услуги е с цел по-високия контрол върху качеството им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Министерския съвет, ще бъде подкрепен от нас на първо четене с някои забележки между двете четения. За нас е спорен текстът, който отменя срока на лиценз от пет години. Предложението е лицензът да стане безплатен, но когато се отнася за лица и доставчици на социални услуги за деца, смятаме, че срочният лиценз все пак е някаква гаранция за регулярен контрол.
И другото, което е чисто редакционно. Текстът, в който отпада “деца с умствени и физически увреждания”, след като отпадат тези фрази, не отговаря на мотивите, с които е внесен. Това е чисто редакционно, просто трябва малка промяна в текста, за да отговаря смисълът на мотивите.
Вторият законопроект, внесен от народните представители Евгения Живкова и Светослав Спасов, няма да бъде подкрепен от нас на първо четене, защото текстовете в този законопроект са абсолютно несъстоятелни. Каквото и да се направи с него между първо и второ четене, няма да се получи един законопроект, който да изпълнява своето предназначение.
В този законопроект има размиване на задълженията от различни институции, прехвърляне на задължения върху различни институции; понятия, които са абсолютно неиздържани, като например: органите на държавата в общините и в рамките на своята компетентност провеждат държавна политика за закрила на детето в най-добър негов интерес.
Аз не знам има ли нещо в лош интерес. Нещо е или в интерес, или не е в интерес. “В най-добър интерес” – такова понятие не съществува.
Там, където се визира необходимата здравна помощ за лечение на деца – за осигуряване в допустими срокове на лечение на дете. Какво означава “допустими срокове”?
Понятия като “подходящи грижи” – това са все размити понятия, които не са конкретизирани, не са дефинирани, а в един закон е изключително важно понятията да бъдат строго дефинирани.
В чл. 8 се създава нова ал. 6, където се въвежда понятието “социална инвестиция”. Преди малко стана дума колко е спорен този термин и че най-вероятно ще бъде променен. В един бъдещ законопроект да се въвеждат понятия, които все още не фигурират в законодателството, е неправилно.
Създава се чл. 15а, който гласи следното: “При упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители, на другите членове на обществото, на органите на държавата и общините, както и да спазва обществения ред и изискванията на обществото”. Чудесно. Как се вменяват тези задължения на децата и как биват санкционирани децата при неизпълнение на този текст? Някак си в този закон това не става ясно.
Въвеждат се и нови текстове като тези: “Който продава алкохолни напитки или цигари на дете, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., и на лице, което допусне малолетно дете без придружител в обществено заведение след 22,00 ч., се налага също имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.”
Първо, такива норми има в други закони. Това вече е забрана – да се продават алкохол и цигари. Също така има забрана на 200 метра от училищни заведения да се продават алкохол и цигари. Да се допускат не само малолетни, но и непълнолетни в заведения след 22,00 ч. също е забранено.
Нека да направим така, че да се изпълняват тези законови норми, нека контролът да се засили, а не в друг закон да се въвеждат норми, които вече са визирани във влезли в сила закони.
Нека да обиколим около училищата и да видим дали не се продават цигари в периметъра около 200 метра и дали не се продават цигари на малолетни. Ето това е големият проблем, а не да се пишат излишни текстове.
От този закон се вижда, че социалните работници трябва да съставят акта, а директорът на дирекция “Социално подпомагане” трябва да издаде наказателното постановление – нещо, което наистина звучи изключително несъстоятелно.
Вчера в списание “Правен свят” прочетох нещо, което силно ме заинтригува и развесели. Госпожа Камелия Касабова казва, че Конституцията е сложна и абстрактна материя. Тогава наистина не се учудвам, че и законите са такива. То бива, бива абстракция, ама чак толкова не бива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожо Понева! Аз съм отговаряла на част от тези въпроси в двете комисии. Тези санкции, за които Вие споменахте, и контролът по тези санкции не визират законопроекта за изменение и допълнение, който аз и господин Спасов внасяме, а те са в сега действащия Закон за закрила на детето и важат за всички граждани и за органите, които осъществяват закрилата на децата.
Единствената новост в този закон, която ние въвеждаме по отношение на санкциите, е да бъдат извършвани санкции на търговци, които пускат деца след 22,00 ч. в заведенията без придружител, което е и в момента по Закона за закрила на детето. Добавяме – те да бъдат санкционирани с тези глоби, за които споменахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Не виждам.
Госпожо Понева, желаете ли дуплика? Отказвате се от правото на дуплика.
Уважаеми колеги, остават три минути до почивката. Предполагам, че има и други желаещи народни представители да се изкажат, както виждам. Няма да могат да направят това за 2-3 минути, следователно дискусията ще продължи след почивката.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): На монитора виждам числото 133, което означава, че има необходимия кворум и заседанието продължава.
Продължаваме с разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
Имате думата, колеги.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание са представени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
Измененията, които са предложени от Министерския съвет и от нашите колеги Евгения Живкова и Светослав Спасов, са свързани с промяната в законодателството, която се налага от предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз и отстраняване на несъответствията, които има в чл. 43 до чл. 48 от Договора за създаване на Европейския съюз, както и с правото за свободно предоставяне на социални услуги в страните от Европейския съюз и от Европейското икономическо пространство.
Предложени са изменения и допълнения в Закона за закрила на детето в няколко направления, които ние, представителите на Коалиция за България, подкрепяме.
Първото направление е, че се предоставя възможност на физически лица, извършващи търговска дейност, а също и на юридически лица от Европейския съюз и от Европейското икономическо пространство да кандидатстват за лицензи за предоставяне на социални услуги в сферата по приложението на Закона за закрила на детето.
Вторият момент е, че с промените се синхронизират последните изменения в Семейния кодекс и Закона за закрила на детето.
Направено е предложение да се създаде нормативна уредба за създаване на национална информационна система. Ние също подкрепяме тези предложения, но в двата законопроекта – на Министерския съвет и в законопроекта, предложен от Евгения Живкова и Светослав Спасов, има известни разминавания, които се надявам, че на второ четене, когато бъде подготвен един законопроект, ще бъдат избегнати. Законопроектът на Министерския съвет е по-конкретен за това кой ще създава тази национална информационна система, докато в законопроекта на народните представители Евгения Живкова и Светослав Спасов са записани повече институции и оттам вече се размива отговорността за това кой ще създаде тази информационна система.
С предложените промени се усъвършенства режимът по настаняване на деца извън семействата, конкретизират се вече кои са компетентните органи, а именно дирекциите "Социално подпомагане" и районният съд, като се определя и срок, в който районният съд следва да се произнесе по случаите, когато се налага временно настаняване на деца в приемни семейства или в домове.
Към кандидатите за приемни семейства се въвеждат две нови изисквания – първото изискване е те да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и второто изискване е да нямат образувани срещу тях наказателни производства за умишлени престъпления от общ характер.
В двата законопроекта се правят предложения и се вменява като задължение за семействата на роднините или на близки, в които са настанени деца, да дават сведения на рождените родители. С това се цели да се запазят правата на детето. На роднините и близките на семействата се дава възможност да изразяват мнения при промяна на мярката на закрила на детето.
С предложения законопроект се предлага да бъде премахнат петгодишният срок за действие на лицензите. Действително, ако трябва да синхронизираме нашето законодателство, ние трябва да премахнем този срок, макар че той е дискусионен. Колегите от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта са предложили срокът да бъде три години. Тук въпросът не е за срока. Въпросът е за критериите, по които се дават лицензите, и второ, по контрола, който трябва да се осъществява за това дали се изпълняват тези критерии, по които е даден лицензът.
В законопроекта на колегите Евгения Живкова и Светослав Спасов има направено предложение, което следва да подкрепим. То е за увеличаване на санкциите при продажбата на алкохол и цигари на непълнолетни лица и при допускането на тези непълнолетни деца в дискотеки и други заведения след 22,00 ч. без придружител.
Ние – представителите на Коалиция за България, ще подкрепим и двата законопроекта на първо четене, макар да съзнаваме, че при второ четене трябва да бъде предложен един обобщен законопроект. Това е труден и сложен процес, но се надявам да бъде създадена работна група между двете комисии - Комисията по труда и социалната политика и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, които да подготвят един законопроект, който да приемем на второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
За реплика заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Мръцков, след като в Закона за здравето е визирана санкция от 500 лв. до 1500 лв. за тези, които продават алкохол, а при повторно нарушение тя е от 3000 лв. до 10 000 лв., по кой закон се санкционират всъщност тези, които продават алкохол и цигари на малолетни? Даже в Закона за здравето става дума за непълнолетни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но и аз не мога да Ви отговоря на този въпрос.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, ако желаете това, доколкото това беше реплика. Това беше по-скоро въпрос.
Има ли други народни представители, които искат да вземат думата?
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! През 2000 г. правителството на Обединените демократични сили наистина прояви политическа воля и започна една доста тежка реформа в политиките за деца, с което доказа един сериозен ангажимент към бъдещите поколения. Приетият тогава – през 2000 г. – закон, нямаше алтернатива на практика в българското законодателство и може би това беше причината той да регламентира нещата като една по-обща картина.
При прилагането му през тези години този закон показа своите добри и лоши страни. Промените в този закон обаче трябва да водят до неговата конкретност и специфичност и да стане ясно какво може да очаква детето на всеки един етап от своето развитие. Затова ние – от Обединените демократични сили, ще настояваме за по-конкретни текстове, а не за общи декларации.
Промените, които ни предлага правителството – искам конкретно на този законопроект да се спра, – са свързани единствено и само с изискванията на Договора за създаване на Европейската общност и правото на свободно предоставяне на услуги и лицензионния режим за предоставяне на социални услуги. В момента част от това правителство е и госпожа Емилия Масларова, която оттук, от депутатските банки в предишния парламент имаше доста предложения за промени в съществуващия закон и доста критични бележки, свързани с прилагането му. За съжаление предложените промени в момента не създават предпоставки за по-добра защита на правата на българските деца и продължава да съществува единствено една пожелателност в повечето текстове.
Този закон, както и предложенията за промени в него, не създава ясна система и правила за координация и взаимодействие между основните субекти на закрила. От едната страна, имаме Агенцията за закрила на детето, а от другата страна – отделите за закрила на детето в отделните общини, които са към дирекциите за социално подпомагане, тоест дуализмът продължава да съществува.
Все още не стават ясни и с така предложените промени задълженията на държавата да обучи професионалните групи за работа с децата – социални работници, учители, прокурори, съдии, полицаи, лекари - как те да познават и да прилагат този закон.
По отношение на националната информационна система. Наистина все още няма изградена национална информационна система, без чието съществуване е невъзможно и приемането на обосновани политически решения – колко на брой са приемните семейства в България, колко на брой са децата, на които е била приложена тази мярка за закрила. На практика в Агенцията за закрила на детето беше проведен конкурс, ако не се лъжа преди две години. Имаше фирма, която беше спечелила и която трябваше да изгради тази национална информационна система. Нищо не се случва в продължение на две години.
През последните няколко години имаше и особено фрапиращи случаи, свързани с деца, които разтърсиха българското общество и съвсем естествено погледът на хората най-често е насочен към Агенцията за закрила на детето. За съжаление в много от коментарите на агенцията се каза, че няма компетенции по закон, свързан с конкретните случаи. Вярно е, че агенцията се вижда от повечето от родителите като олицетворение на онази липсваща власт, която трябва да раздаде справедливост. Но това, според мен, означава, че има и дефицит на справедливост, свързан с правата на децата и техните родители.
Като принцип за закрила е провъзгласен временен характер на ограничителните мерки спрямо детето. Но никъде, уважаеми колеги, освен основание, в закона не е конкретизиран срок за прилагането на настаняване извън семейството. При този срок компетентните органи трябва да изготвят индивидуален план за работа с детето, оценяване на неговите нужди, целите, които трябва да бъдат постигнати.
В Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта беше коментирано и приемането на безсрочен лиценз. На практика обаче какви са гаранциите за ефективен контрол и мониторинг от страна на председателя на Агенцията за закрила на детето и не трябва ли тези правомощия да бъдат вменени на Националния съвет, който трябва да има една нова философия, правомощия и прозрачност в работата си. Коментарът, който беше направен, е, че лицензът става безсрочен, защото това е регламентирано с друг закон. Ако трябва нека да променим този закон, но лицензът не може да бъде безсрочен.
Правата на децата в този закон и в промените все още не са снабдени с механизми за упражняването им, което е изрично задължение съгласно Конвенцията и предлаганите промени не усъвършенстват закона в тази посока. Промените в закона изобщо не предлагат промени в посока на решаване на основни проблеми, свързани с прилагането му. Практиката остро поставя въпроса за създаване на специализирани социални служби и институции именно за работа с децата.
Доста критични бележки могат да бъдат казани както по действащия закон, така и по предлаганите промени в него. Можем да продължим с тях, но действителността е тази, която ни дава най-горчивите уроци на нас, политиците и законодателите, но и като родители. И когато се случват тежки или трагични инциденти, тогава ние приемаме специални мерки, национални стратегии, осигуряваме финансиране, започваме обществени дебати.
Уважаеми дами и господа, нека да го направим между двете четения на двата законопроекта. Надявам се и вносителите да пледират за удължаване на срока между двете четения, за да може наистина да се направят едни точни и правилни промени в този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Реплики не виждам.
За изказване – господин Хатиб. Заповядайте.
ЮКСЕЛ ХАТИБ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вече се каза: основната причина, която налага изменението на Закона за закрила на детето, е свързана с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и произтичащите от това за страната ни ангажименти. С промените се въвеждат равни условия за получаване на лиценз за предоставяне на социални услуги за деца както на български – физически и юридически лица, извършващи търговска дейност, така и на чуждестранни лица от държави – членки на Европейския съюз. Предлага се издаването на лицензи за предоставяне на социални услуги за деца да станат безсрочни. Промените в Закона за закрила на детето се синхронизират с последните промени в Семейния кодекс в областта на осиновяването, а именно - наблюдението в следвъзстановителния период да се увеличи от една на две години. Премахва се задължението на дирекциите “Социално подпомагане” да водят регистри за децата, които могат да бъдат осиновени, и за кандидат-осиновителите, тъй като те нямат такива правомощия съгласно Семейния кодекс.
Въвеждат се две допълнителни изисквания към кандидатите за приемни семейства: да не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер, да няма образувано срещу тях наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Тези условия са изключително важни с оглед закрилата на децата, които ще бъдат настанени в приемни семейства.
Относно законопроекта, внесен от група народни представители. Предложените промени целят подобряване на правната регламентация на материята. Предвижда се държавната политика в областта на закрила на правата на децата да се осъществява въз основа на национална стратегия за закрила на детето и от национална програма за нейното изпълнение. Създава се законова база за изграждане, поддържане и функциониране на национална информационна система за деца с цел упражняване на ефективен контрол и по-добро прилагане на закона. Създава се възможност за осигуряване на задължително образование на децата чрез предоставяне на средства при използване на алтернативни форми на социална инвестиция по Закона за семейните помощи за децата.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи и двата законопроекта на първо четене, като към законопроекта, внесен от група народни представители, имаме забележки относно срока на лиценза за предоставяне на социални услуги, както и наблюдението в следвъзстановителния период да се увеличи на пет години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Хатиб.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два законопроекта?
Заповядайте, господин Дилов. Имате думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, няма да злоупотребявам с търпението ви. Ще изразя едно мнение. Внимателно четох предлаганите промени. Стигаме до заключението, че този закон усъвършенства нещо, което не съществува. Това е поредният европейски принтер, който закачаме към компютър, който всъщност нямаме. И предполагам, че тук ще има голям дебат дали да има срок за лицензирането или не, тоест ние ще се хванем по рецептата, по която големите дебати в английския парламент са за стойността на кламерите и канцеларските материали в Канцеларията на Нейно Величество, а големият, важният въпрос – примерно, военният бюджет, минава веднага на едно четене без големи спорове.
Всичките ни усилия, които правим в момента, са безсмислени без едно ясно виждане, постигнало възможно най-голямо съгласие на народното представителство и на политическите сили за това нещо, което тук свенливо се нарича стратегия за защита на децата. Това би трябвало да бъде документ, предхождащ почти всички последващи законодателни актове по една проста причина – ако искаме реално да поставим в центъра на ценностната си система семейството и децата, това налага промени в куп законодателства не само в специалните закони.
Как примерно да се справим с факта, че годишно около 30 хиляди деца се десоциализират и декласират, напускайки образованието?! Това са данни на два поредни кабинета.
Говорим, че ще насърчаваме някаква социална инвестиция, ще раздаваме пари за алтернативни форми на образование. Трябва да направим друго – трябва да спираме всякакви средства и всякакво отношение на държавата към семейства, които не изпращат децата си на училище. За голяма част от ромите се нуждаем от политика на насилствено образование, на насилствено социализиране, на жестоки закони, които да изземат децата от тези семейства, които ги пращат да проституират, да просят и т.н. Нуждаем се от съвсем радикален подход към защитата на това изключително малко богатство, което ни е останало – генното разнообразие на българското население. Защото по схемата на “Бояна филм” другите ни богатства си отиват доста бързо. Поне това да запазим с далеч по-драстично законодателство. Такава е мисълта ми.
Иначе вероятно и ОДС ще подкрепи смислените промени, срещу други ще възразяваме, ще се караме дали за 5 или за 8 години да се лицензират фирмите, но това нищо не решава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Дилов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два законопроекта? Не виждам.
Първо, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 148 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо четене.
Второ, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с вносители Евгения Живкова и Светослав Спасов.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 152 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 18.
И този законопроект е приет.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, след като имаме приети два законопроекта по една и съща материя, трябва водещата комисия, а това е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, да направи един общ законопроект и той да бъде раздаден на народните представители, след което започва да тече срокът за предложения по тях. (Народният представител Светослав Спасов иска думата за процедурно предложение за удължаване на срока.)
Господин Спасов, дали срокът ще бъде двуседмичен или триседмичен, но той започва да тече когато общият законопроект бъде раздаден. Ако тогава искате удължаване или респективно – скъсяване на срока, имате възможност да го направите. Сега нямаме общ законопроект и сроковете не текат.
И така, приключваме с тази точка от дневния ред.
Има думата за процедурно предложение господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, почти сигурно е, че днес няма да остане време за включения като т. 12 от дневния ред въпрос за спиране на приватизацията на “Бояна филм”.
Предлагам да я изведем като т. 5 от нашия дневен ред, защото тя е спешна и не може да бъде отлагана като другите въпроси, които могат да бъдат разгледани през следващата седмица.
Предлагам процедурно да преминем към разглеждане на тази точка като т. 5 от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В седмичната програма като т. 12 е Проект за решение за спиране на процедурата по приватизацията на киноцентър “Бояна филм” ЕАД.
Направено е процедурно предложение направо да преминем към разглеждането на тази т. 12.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение т. 12 да стане т. 5, тоест да преминем към разглеждането на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Колегите от БСП гласуват с чужди карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да гласуват само със своите карти!
Гласували 147 народни представители: за 34, против 74, въздържали се 39.
Това процедурно предложение не се приема.
Има думата за процедура господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Естествено, ще се съобразим с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който казва, че не бива да се гласува с чужди карти. Затова моля освен прегласуване, господин председател, да наредите на квесторите да съберат всички карти, зад които не стои народен представител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз ще поставя предложението на прегласуване. Убеден съм в достойнствата на всеки народен представител в залата. Още веднъж се обръщам към всеки един, който е в залата: уважаеми колеги, моля ви, гласувайте само с вашите карти, за да избегнем съмнение!
И така, поставям на гласуване предложението т. 12 да стане т. 5.
Моля, гласувайте само със своите карти! Това е въпрос на достойнство!
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Ето, колегите от НДСВ...
Така ли ще продавате България?! (Шум и възгласи в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, госпожо Банкова!
Гласували 135 народни представители: за 43, против 61, въздържали се 31.
И втори път това процедурно предложение не се приема. (Шум в залата.)
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ УЧАСТИЕТО НА КОНТИНГЕНТ ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВОЕННАТА ОПЕРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА С ЩАБНИ ОФИЦЕРИ, ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ЗА ГРАЖДАНСКО-ВОЕННИ ОТНОШЕНИЯ, МЕХАНИЗИРАН ВЗВОД И МЕДИЦИНСКИ ЕКИП И РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА КОНТИНГЕНТ ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВОЕННАТА ОПЕРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА В СЪСТАВ ОТ ЛЕКОПЕХОТНА РОТА ПОД ОПЕРАТИВНИЯ КОНТРОЛ НА КОМАНДВАЩИЯ НА ОПЕРАЦИЯТА, ЛЕКОПЕХОТЕН ВЗВОД В СЪСТАВА НА ХОЛАНДСКИ ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ И КАДРОВИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ В ЩАБА НА ОПЕРАЦИЯТА И ПОДЧИНЕНИТЕ СТРУКТУРИ.
Давам думата на народния представител Ангел Найденов – председател на Комисията по отбраната, да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председателю.
Преди това ще направя едно процедурно предложение: моля в залата да бъдат допуснати госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, и генерал-лейтенант Атанас Запрянов – заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за допускане в залата на заместник-министъра на отбраната и заместник-началника на Генералния щаб.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите в пленарната зала заместник-министъра на отбраната и заместник-началника на Генералния щаб.
Господин Найденов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:
“ДОКЛАД
относно Проект за решение за прекратяване участието
на контингент от въоръжените сили на Република
България във военната операция на Европейския съюз
в Босна и Херцеговина с щабни офицери, военнослужещи
за гражданско-военни отношения, механизиран взвод
и медицински екип и разрешаване участието на контингент
от въоръжените сили на Република България във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина в състав от лекопехотна рота под оперативния контрол на командващия
на операцията, лекопехотен взвод в състава на холандски военен контингент и кадрови военнослужещи в щаба на
операцията и подчинените структури № 502-03-3, внесен от
Министерския съвет на 22 ноември 2005 г.
На провелото се на 12 януари 2006 г. редовно заседание Комисията по отбрана обсъди внесения проект за решение. Мотивите на вносителя бяха изложени от Иван Миланов – директор на дирекция “Отбранителна политика” в Министерството на отбраната, и генерал-лейтенант Атанас Запрянов, заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия.
Предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз предпоставя съпричастността към целите на общата външна политика, сигурност и отбрана на Европа. Участието във военната операция “АЛТЕА” демонстрира решимостта на страната ни за активен принос в усилията на Европейския съюз за стабилизиране на обстановката и укрепване на държавността и сигурността в Босна и Херцеговина.
Същевременно участието на България в операцията е от съществено значение за успешното развитие на Българската армия. Единствено в реална обстановка по време на операция се изграждат и тестват новите оперативни способности, проверява се готовността на личния състав за действие в сложна обстановка и при трудни условия, усвоява се работата в многонационална среда и култура.
На базата на оценката на обстановката в района на операцията, на състава и задачите на Силите на Европейския съюз и ресурсните възможности на Министерството на отбраната и на основата на анализ на Генералния щаб на Българската армия и на Министерството на отбраната е прието, че е необходимо и възможно сегашното ни участие да се трансформира в участие с лекопехотна рота - до 90 военнослужещи, лекопехотен взвод - до 30 военнослужещи, и до 30 кадрови военнослужещи в щаба на операцията и подчинените структури.
Ротата ще бъде под оперативния контрол на командващия на операцията и ще изпълнява задачи основно в Северозападния сектор. Ще се изпълняват задачи, предимно свързани с патрулиране, устройване на контролно-пропускателни пунктове, отцепване на райони, подпомагане на местната власт при извършване на внезапни проверки. Съгласно установената практика логистичното осигуряване на ролята ще се осъществява по силата на меморандум за разбирателство, който ще бъде сключен с държава – участничка в Северозападния сектор, след приемане на решение на Народното събрание.
Лекопехотният взвод ще бъде в състава на холандска механизирана рота и под тактическия контрол на командира на холандския контингент. Цялостното осигуряване на взвода ще се осъществява от холандска страна по силата на подписания меморандум за разбирателство.
Според военно-техническата експертиза, сформирането и подготовката на лекопехоттната рота могат да се извършат в рамките на 3 до 4 месеца след приемане на решение от Народното събрание и ротата да бъде в готовност за изпълнение на задачи след 1 март 2006 г. Подразделенията съществуват организационно, ротата ще бъде от състава на батальона за SEEBRIG, сертифициран от Генералния щаб на Българската армия за изпълнение на мироопазващи операции.
Едновременно с това ще се извърши и подготовката на лекопехотния взвод, който в периода 15-30 април 2006 г. ще замени механизирания взвод в състава на холандския военен контингент. Подготовката на личния състав за механизирания взвод се извършва планово в Българската армия за осъществяване на шестмесечните ротации.
Военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина стартира през 2004 г. с решение на Съвета на Европейския съюз и ще продължи до изричното решение на същия орган за нейния край. Българският контингент ще извършва, както и досега, ротации на шест месеца.
За формирането, подготовката и участието на контингента във военната операция на Европейския съюз “АЛТЕА” са необходими около 16 млн. лв., които са планирани в бюджета на Министерството на отбраната за 2006 г. за изпълнение на ангажименти по участие в мисии извън територията на страната и не се налага допълнително финансиране.
По предложение на вносителя комисията прие в основанията за приемане на решението да се извърши следната промяна: думите “чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” да се заменят с “чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България да реши:
1. Прекратява участието на контингент от въоръжените сили на Република България във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина с оръжие и техника, считано от 30 април 2006 г., както следва:
а) до 10 щабни офицери;
б) до 10 военнослужещи в групи за гражданско-военни отношения;
в) механизиран взвод до 40 военнослужещи и до 10 единици военна техника;
г) медицински екип до 5 военнослужещи.
2. Разрешава участието на контингент от въоръжените сили на Република България във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина с оръжие и техника за срока на операцията, както следва:
а) лекопехотна рота под оперативния контрол на командващия на операцията в състав до 90 военнослужещи и до 30 единици военна техника, считано от 1 март 2006 г.;
б) лекопехотен взвод до 30 военнослужещи и до 10 единици военна техника в състава на холандски военен контингент, считано от 15 април 2006 г.;
в) до 30 кадрови военнослужещи в щаба на операцията и подчинените структури, считано от 15 април 2006 г.
Становището е прието на 12 януари 2006 г. с десет гласа “за” и един “против”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Найденов.
Уважаеми народни представители, представен ви беше доклад на Комисията по отбрана и текстът на проекта за решение на Народното събрание по тази точка с промяната, предложена от комисията, в уводната част на проекторешението позоваването да бъде не на чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили, а на чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.
Преминаваме към изказвания.
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, дами и господа народни представители! В доклада има едно определение, което, меко казано, представлява една глупост и храна за журналистически изказвания. Тук се казва, че според военно-техническата експертиза за сформирането са необходими 3-4 месеца след решението на Народното събрание и че тази военна част ще бъде готова след 1 март, което означава, че до 2 март от днешна дата ще са минали 3-4 месеца. Не мога да си обясня какви са тези експерти, които са приели това заключение.
Освен това се каза, че в това мероприятие ще се изграждат и тестват новите оперативни способности на нашите въоръжени сили. Но в доклада се казва още, че те ще изпълняват задачи предимно свързани с патрулиране, устройване на контрол на контролно-пропускателни пунктове, отцепване на райони. Това, дами и господа, са чисто полицейски дейности. Значи би трябвало да изпратим по-скоро някакви полицейски части, отколкото части от въоръжените сили на България.
Трето, ние още не сме членове на Европейския съюз и мероприятията под егидата на Европейския съюз, и становището на нашата парламентарна група е, че няма нужда да се изпращат такива части. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Ноев.
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! По принцип ОДС винаги е поддържал действията на Българската народна армия извън пределите на България. По принцип ние би трябвало да бъдем съпричастни към нашите международни договорености и нашия стремеж към Европейския съюз, но изминалите наши акции в чужбина общо взето показаха, че нашите части са безкрайно неподготвени за мисиите, в които те се изпращат да изпълняват. Напълно разбирам, че тук те ще бъдат по-скоро като мироопазващи реда, казано накратко.
Съгласен съм с предложението на господин Ноев - в България, в МВР има много добре подготвена жандармерия и дали не е редно да се изпрати жандармерията за такава цел, отколкото редовни войскови части. Разбира се, тук е ген. Запрянов и може би той ще даде отговор на тези въпроси, тъй като при нас, пред народните представители, нещата се представят в съвсем сбит вид, едва ли не едно готово решение да се гласува.
Нещо, което във времето винаги ме е тревожело, са тези постоянни атаки към Генералния щаб и към Българската армия за жертвите, които дава. Естествено, тези жертви идват оттам, че българското командване не е подготвено да действа извън пределите на България. Аз искам тук от Генералния щаб да дадат обяснение пред народното представителство, тъй като това изисква висок професионализъм: подготвени ли са тези командири? Много пъти ние тук станахме свидетели на жертви на български войници по чисто аматьорско действие на иначе професионални командири. Така стана с взривяването на нашите казарми в Ирак. Да не давам тези примери!
Изключително сериозно трябва да се подхожда за подготовката на нашите части, които участват в чужбина. Този терен, на който те се изпращат, общо взето никога не е бил благоприятен. Не искам да се спирам в исторически аспект. Навремето Германия търпя големи загуби по време на Втората световна война. Далеч по-елитарни армии, които имат претенции, че са високопрофесионални, показаха, че в първия момент отидоха там с едно неподходящо за терена въоръжение и военните специалисти знаят много добре за фиаското на хеликоптерите “АХ-64 Апачи”, които иначе за равнинни действия минаваха за едни от най-превъзходните в света. Не искам да се разпростирам върху други неподходящи екологични преценки на тогавашната американска армия, която действаше в тези терени в бивша Югославия, но аз искам тук да чуя от Генералния щаб, понеже се касае за изпращането на близо 150 човека с около 40 единици бойна техника, какво общо взето ще бъде изпратено? Патрулиращите “Филм вита” от Ирак, ген. Запрянов, Вие знаете много добре, че първата партида беше безкрайно неуспешна и ги взривяваха съвсем лесно. Сега отива нова партида, бронирани и т.н.
Аз искам тук като народен представител да чуя от Вас уверението: нашата армия ще отиде ли отново с нашите заски, които са едно допотопно производство, защото оборудването на Българската армия, при огромното ми уважение към нея, но знам, че за да се оборудва всяка армия струва страшно много пари, но пък има значение и умението как да се оборудва. Защото виждаме, че британската армия в Ирак например дава много по-малко жертви благодарение на огромния си опит, вие го знаете много добре и по-млади с по-малко опит армии дават много повече жертви. Не е и въпрос само на оборудване.
Общо взето техниката, с която разполага нашата армия, е съветско въоръжение, конструирано отпреди 40 години, ако не и от 50 години. Това не са нови концепции на транспортни средства.
Аз искам тук от трибуната Вие да кажете с какво ще бъдат оборудвани тези наши части. Не искам противници на нашите международни мисии да излизат и от тази трибуна да говорят остро против нашите ангажименти, защото в България примерно стават на ден десетки катастрофи и измират много хора, обаче много по-болезнено е когато се каже: убити са двама български войници в чужбина. Това, че на ден загиват десетки при автокатастрофи, за премръзнали и гладуващи, никой не го интересува. Но много остро се реагира от противниците на нашите международни ангажименти за това как Българската армия се подготвя, как се командва, защо се изпраща, какви милиони са давали за чужбина. Чуват се тук някакви фантастични цифри за милиарди едва ли не.
Аз също така искам ген. Запрянов да даде разяснение, тъй като Министерският съвет е определил кои военни поделения имат право да вземат участие в тези международни мисии, тъй като решението е те да бъдат професионални и да имат професионално оборудване.
Защото още веднъж казвам, ние ще подкрепим това решение, ние сме “за” участието на България в нейните международни задължения, но нека от тази трибуна да няма обвинения, че Българската армия е неподготвена, нетренирана, необорудвана и се дават свидни жертви, поради лошо командване и оборудване.
Нека да се каже каква ще бъде техниката. Какви са тези 40 единици? Тези 40 единици могат да бъдат велосипеди, могат да бъдат високомобилни бронетранспортьори, защото не е за смях. Аз трябва да ви кажа, че тук има военни експерти, американската армия в първия момент претърпя в Ирак много големи загуби именно поради неподходяща концепция на въоръжението си, както се случи с бронетранспортьорите “Брадли”, които не бяха добре защитени. Това е един бронетранспортьор, който струва 4 млн. Долара, и като го удариш, е с много голяма огнева мощ, обаче нямаше ефективност.
Можем да говорим с часове за неподходящо оборудване и командване. Аз се интересувам от тези неща и знам много добре как е снабдена американската армия, но същевременно и тя на моменти не е ефективна. А има такива като английската армия, която е далеч по-скромно оборудвана, но е далеч по-ефективна. Трябва да го признаем това нещо.
Така че, моля от Генералния щаб да дадат разяснение: какво е оборудването, достатъчно ли са протекционирани тези войници, имат ли съответните бронежилетки, въпреки че патрулират изстрели срещу тях ще се възпроизвеждат? Знаете какво е мястото – високоопасно! Добре е, че армията отива и набира опит. Това е много добре, защото вече няма да има конвенционални бойни действия да се срещат танкови девизии една срещу друга, битката на Курската дъга не се повтаря. Вече идва времето на “Спешъл оперейшънс” и се радвам, че България се подготвя за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Кирчев?
Господин Шопов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Кирчев, отново настръхнах! Отново цинизъм, и то въпиющ цинизъм - нещо, което много често се казва, когато се прави опит да се оправдае смъртта на български войници в чужбина, които умират за чужди интереси, изпратени от българската колониална администрация!
Моля Ви, господин Кирчев, недейте да правите това сравнение – броят на убитите български войници в чужбина с броя на загиналите при автопроизшествия! Това са различни неща. Абсолютно несъизмерими!
Още веднъж Ви моля, недейте да правите това сравнение друг път! По този начин се опитвате да измиете гузната си съвест – едното с другото! Загиналите при автопроизшествия в България нямат нищо общо със смъртта на онези момчета, които изпратихте и държахте в пясъците на иракската пустиня и които умряха! Затова, да не продължавам! Възмутен съм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Аз се извинявам много, уважаеми господин председателю, за тая дуплика, но така става, че някой път невежеството в стратегическо планиране на бойни действия и на политически изяви на една държава води до такива популистки изказвания. Днес свърши времето, уважаеми колега Шопов, на армейски конфронтации, на дивизии и армии, наредени, пак Ви казвам, по Курската дъга. Днес една държава, която иска да гарантира своята защита, участва във военни формации, блокове и изпълнява своите задължения в тези формации и блокове, в които е влязла. Така че България тепърва ще действа навън и трябва да се свикне с това. Тежко обаче на тая България в момента, която има два самолета, които могат да излетят, и да ме извинява господин Запрянов, не знам и колко танкове могат да изкарат от казармите, дали имат акумулатори и дали са подготвени да се защитават от външен враг, защото България, ако бъде нападната, ще трябва да се защитава, а тя, за съжаление, в момента трябва да бъде защитавана, господин Шопов.
Такива изказвания от трибуната, които вие правите тук, евтини, популистки, е хубаво нещо, трупайте точки, обаче един ден, когато дойдете да управлявате реално, ще видите, че ангажиментите нямат нищо общо с популизма. Управлението на една държава, нейната външна политика е далеч от салонния популизъм, който иначе носи дивиденти. Грижа за народа е общовзето на всеки популист мотото в живота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, в подкрепа на това, което казаха преди мен колегите Ноев и Кирчев, като чисто практическа страна на въпроса искам да ви обърна внимание към нещо значително по-принципно. С един проект и с едно гласуване се предлага Народното събрание да приеме решение по две принципно съвсем различни неща. Дори бих могъл да кажа две противоположни неща. Едното е решение да бъде изтеглен някакъв военен контингент, другото е решение да бъде вкаран друг военен контингент. Според мен, това е направено съвсем нарочно от Министерския съвет. Това са два въпроса, които трябва да бъдат разрешени с две отделни решения на Народното събрание, се вкарват в едно решение, за да може по този начин фактически Народното събрание, като основният представител на суверена, да бъде подведено и по този начин се подвежда и цялата българска общественост, че въпросът е от едно и също естество. Не, не е от едно и също естество. Това са два въпроса от съвсем различно естество, затова това решение не може да бъде подкрепено от “Атака”. Ако бъдат така добри от Министерския съвет, дори тук присъства заместник-министър, това решение да бъде изтеглено и да се внесат две отделни решения, както си му е редът, защото може да има различно становище по това дали да се изтегли контингент и дали да се вкара нов контингент. И понеже случаят е точно такъв, от “Атака” призоваваме това решение да бъде изтеглено и на негово място да бъдат вкарани две отделни решения, както е редно да бъдат нещата, за да е ясно кой за какво се бори в този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за реплики.
Господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание върху съвсем конкретни въпроси от това, което ни се предлага днес да гласуваме. Какво изтегляме ние от Босна и Херцеговина? Изтегляме 10 щабни офицери, 10 души от група за гражданско-военни отношения, един механизиран взвод и медицински екип. Всичко това са до 65 души. Какво изпращаме? Изпращаме лекопехотна рота от 90 военнослужещи, лекопехотен взвод – 30 военнослужещи, и до 30 кадрови военнослужещи. Казано направо и накратко, ние изтегляме по-скоро не военни части, а изпращаме тежко въоръжени бойни части. Мисля, че би трябвало да обърнем внимание на този изключително важен въпрос.
Колко ще струва това на българския данъкоплатец? По разчетите, които ни се предлагат, това са 16 млн. лв. Разделено на съответният период, аз изчислих, че това са около 350 лв. дневно на войник. Това е повече от една месечна учителска заплата. Тук няма да коментирам някои изказвания за нашите коалиционни задължения, партньорски. Само ще ви кажа, че апологетите на НАТО трябва да знаят, а те сигурно знаят, че чл. 5 на Вашингтонския договор ясно казва, че всяка една държава сама решава за своето участие. Пример за това беше войната в Ирак, където ние изпратихме доста хора, много от които не се върнаха. Там не участваха нито Франция, нито Германия, нито Гърция, нито Белгия. Много други страни впоследствие се оттеглиха и прекратиха своето участие.
Какви задачи ще изпълнява нашият контингент? Контролно-пропускателни пунктове, отцепване на райони, бих добавил, операции по прочистване, тоест чисто бойни операции. За всички са ясни рисковете, които крие това, за всички е ясно, аз говоря откровено, че ние изпращаме пушечно месо в особено горещите райони. Мисля, че като български парламент трябва да помислим и върху това.
Не искам да се връщам към войната в Ирак, където освен свидни човешки загуби ние загубихме в пясъците на Иракската пустиня над 1 млрд. 100 млн. лв., както твърди бившият шеф на Генералния щаб генерал Любен Петров.
Аз съм внесъл в Народното събрание, днес Комисията по отбрана ще разисква моето предложение за мораториум върху сделките по превъоръжаване на Българската армия. Ще ви кажа защо. Защото всички тези сделки, които се правят, огромната част не обслужват интересите на българската национална отбрана, а обслужват интересите на чужди държави чрез нашите така наречени мисии в чужбина.
Какво означава да купим на старо една фрегата, която е годна повече за презокеански рейдове и операции в чужбина, вместо да закупим за една трета от парите 20 ракетни катера, които ще контролират изцяло нашето крайбрежие?Защо го правим? Няма да говоря, че предстои изпращане на нов контингент в Ирак в една особено опасна зона, където ще бъдем в един лагер на муджахидини, на ирански муджахидини, които бяха използвани във войната срещу Иран…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да се придържате към точката от дневния ред!
МИНЧО ХРИСТОВ: … и които може би се подготвят точно за тази цел. Там нашата мисия ще бъде далеч по-опасна, отколкото беше досега.
Затова ви моля съвсем колегиално да преосмислим това предложение и да не допуснем изпращането на нови бойни, повтарям и подчертавам, бойни части в съседни на нас държави – нещо, което ще навреди изключително много на българските интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда много събран.
Обсъждайки всички тези закони за изпращането на български войници някъде по света, мисля, че на първо място трябва да престанем да мислим за Българската армия с категориите на някакво сакраментално и свещено същество с навуща, което за три дни отива от Люлебургас до Сливница и там разбива сърбите. Става дума за професионални войници. А едни професионални войници упражняват своята професия на война, няма къде другаде да я упражняват.
Не знам, кажете ми, има ли един-единствен, хванат за косите и завлечен насила в Ирак? Има ли един-единствен българин, който е пратен насила, задължен да отиде в Ирак? Мисля, че няма такъв.
И нещо друго ще ви кажа. Ако утре обявите конкурс по Закона за обществените поръчки за частна охранителна фирма, която да изпълнява функциите на Българската армия, ще се явят над 20 компании, може да бъдете сигурни. Ако искате, да направим такъв експеримент.
Нямаме друга алтернатива извън геополитиката, извън съюзите, които сключваме. Казвам ви го това като пехотинец, бил съм 26 месеца пехотинец в Кресненския полк. Нямаме друга алтернатива освен да имаме подвижна, много високообразована, добре застрахована и силно мотивирана във всеки един смисъл армия, която да упражнява своите умения там, където са необходими, там, където може да научи нещо. Защото от старите офицери от Българската народна армия много малко неща могат да научат тук, в България.
Това исках да Ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Господин Христов, Вие направихте едно изключително интересно предложение: срещу една трета от стойността на фрегатата, а тя е 30 млн. евро, което ще рече 10 млн. евро, да купим 20 ракетни катера, с които да охраняват нашето крайбрежие. Изключително интересна оферта, готов съм да проуча какви ще бъдат катерите, какво ще бъде въоръжението и съм готов да участвам в комисионата. Просто изключително е изгодно всичко това. Това беше закачката.
Възраженията ми по същество.
Знаете ли, аз съм се занимавал с история и имам чувството, че онова, което предлагате – да се оголим отвсякъде, да не купуваме оръжие, да не участваме в никакви горещи точки на планетата, където макар и изнесено навън, се решават въпроси от вътрешната ни национална сигурност, вие ме връщате към времето на Иван Шишман.
Не можем, при положение че не можем да създадем достатъчно категорични вътрешни гаранции, да бягаме от възможността на външните гаранции, а тях ни ги създават нашите партньори.
Затова, моля Ви, в този евтин популистки тон колко е скъпо да се въоръжаваме, колко е ценен човешкият живот и колко е драматично всичко, което се върши в тази зала и е насочено против нашите национални интереси, категорично не съм съгласен с Вас.
В момента решаваме въпроси от нашата вътрешна национална сигурност, те са свързани с нашите национални интереси и един от начините е този – да присъстваме там, където отбраната на нашата цивилизация е изнесена извън нашите граници.
И в този дух, в този смисъл Ви моля, в областта, в която сте компетентен, слушам Ви с внимание и интерес и част от идеите Ви споделям, но моля Ви, такива смехотворни твърдения, където ще купуваме по два катера за лев, ги разказвайте в някое кафене, а не на тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещ за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател, благодаря ви, колеги, за тези думи.
С какво да започна? Каква ми е специалността – националната и международната сигурност – точно това е моята специалност, господин Руденко Йорданов. (Оживление.)
Завършил съм Центъра за стратегически анализи към Министерството на отбраната на Република България (Оживление.)
Това Ви го казвам за информация.
Разбирам Вашето недоволство, тъй като не можете да излезете с аргументи, да започнем да се заяждаме. Аз няма да карам по Вашия стил.
Преди малко ясно казах, че съм предложил тотален мораториум върху сделките по превъоръжаване на Българската армия и Вашите неуместни и некоректни подмятания за някакви комисиони, за някакви ракетни катери мисля, че просто не са за това място.
На господин Дилов бих казал следното: да, Българската армия е професионална, тя трябва да упражнява своите умения на терен, трябва да търпи загуби може би, трябва да бъдат избивани българи и т.н., ако продължим смисъла на неговите думи. Добре.
Големият въпрос, господин Дилов, е с чии пари ще става това. Аз лично нямам нищо против американското посолство – то е достатъчно голямо, да си направи един център за събиране на наемници и който иска, на който му е интересно, да се сражава. Който има тръпка към тази професия, нека да ходи да се бие, има чуждестранни легиони, никой не го спира.
Големият въпрос е как така, когато над 1 млн. българи са без здравни осигуровки, Вие искате да плащаме стотици милиони левове за мисии в чужбина? Защо? Чии интереси защитаваме? Дочух някакви тези, че защитаваме български интереси.
Уважаеми колеги, кой продължава да мисли, че ние в Ирак сме защитавали български интереси, или в Босна и Херцеговина, или в другите места, където участваме – в Афганистан, и т.н.? Естествено, ние защитаваме чужди интереси и Българската армия се явява като пушечно месо именно в защита на тези чужди интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Свършвам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То приключи, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Говори се тук за някакви външни гаранции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, не, заключителна фраза, моля ви!
МИНЧО ХРИСТОВ: Кои са тези външни гаранции, след като самият министър….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, времето Ви изтече!
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, последно изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: След като самият министър на вътрешните работи господин Румен Петков категорично каза, че участието ни в Ирак е довело до силно увеличаване на опасността от тероризъм? Кой ще го оспори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Колегата Димитър Стоянов беше прав, че тук има две точки, две части от това предложение, което се прави в Народното събрание. Той предложи да се оттегли от вносителите и да се внесе във вид на две решения.
Аз бих рационализирал малко това. Ако е възможно, господин председател, Вие ще прецените – да подложите на отделни гласувания двете части на решението – частта за изтеглянето на войските и частта за изпращането на новите части. Това ще задоволи претенциите на тези, които биха гласували за изтеглянето на частите, и ще се види кой ще гласува за изпращането на нови части. В края на краищата, нека да опростяваме нещата, а не да ги усложняваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Ще имам предвид Вашето предложение, когато стигнем до гласуване.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Може би преди това да чуем отговорите на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли готовност в представителите на министерството или на Генералния щаб?
Заповядайте, има думата генерал-лейтенант Атанас Запрянов – заместник-началник на Генералния щаб по ресурсите.
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В дебата бяха поставени няколко въпроса, на които моля да ми позволите да ви отговоря.
Беше поставен въпросът по оценка на подготовката на личния състав и техниката за изпълнение на мисията в рамките на задачите, за които вие ще гласувате.
Мога да доложа пред Народното събрание, че по оценка на военното ръководство оценката на способностите се извършва на базата на строги процедури по сертифицирането на подразделенията, които са уточнени от НАТО и от Европейския съюз за операцията. Провеждат се изпити за отделните военнослужещи и за поделенията като цяло. Попълват се и съответни документи и по силата на тези документи се отчита дали подразделението е готово или не за изпълнението на задачите.
От опита, който имаме досега, и от отзивите, за които съществуват обективни документи в Генералния щаб на Българската армия, от досегашното участие в операцията “Алатея” и преди – на същия театър по операцията на НАТО, отзивите за подготовката на българските военнослужещи са изключително високи.
Не знам дали е необходимо да припомням, че изтеглянето на охранителната рота от базата Бутмир, Сараево, се считаше като спад в готовността на охраната, тъй като тази рота имаше оценка като едно от най-добрите подразделения в операцията.
Също така смятам, че сертификацията на взвода досега се е извършвала в България и паралелно в Холандия, тъй като е част от холандския контингент, и досега не е имало нито един случай отделен военнослужещ или взводът като цяло да получат съществени забележки за подготовката си. Затова уверявам Народното събрание, че по оценка на военното ръководство подразделенията, определени да участват в тази операция, са подготвени. В Българската армия по мироопазващи операции се провежда подготовка от много години.
Беше поставен и въпросът професионални ли са подразделенията, които се предлагат, ще участват и съответстват ли те на списъка, утвърден с постановление на Министерския съвет. Да, както беше казано, ротата е от състава на Тридесет и осми пехотен батальон, Втора лекопехотна бригада и тя е в списъка на Министерския съвет за изпращане на мисии. Завърши и процесът за сключване на допълнителни споразумения с кадровите военнослужещи от всички тези съединени части на Българската армия и всички кадрови военнослужещи са подписали допълнителни споразумения към договорите си за кадрова военна служба за участие в такива операции.
По отношение на въпроса за срока за подготовката, както беше изнесено и в решението на комисията, ние предлагаме за участие рота от този Тридесет и осми пехотен батальон, който е сертифициран като батальон за участие именно в такива мисии и е част от силите на бригадата “Сибрик”.
И последният въпрос, по отношение на техниката, която изпращаме. Действително, в операцията “Алатея” с този контингент ще бъде изпратена и част от новополучената транспортна техника по договора с “Даймлер-Крайслер”. Тази година Сухопътните войски получават достатъчно транспортна техника, джипове и товарни автомобили. Няма да има тежковъоръжена техника в операцията “Алатея”, след като вземете това решение за лекопехотна рота и лекопехотен взвод. Именно условията в операцията не налагат използването на тежка бронирана техника. Доложих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин генерал.
Господин Найденов, заповядайте да предложите текстове за гласуване и да дадете допълнителни уточнения, ако е нужно.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да предложа текстовете за гласуване, бих искал да изразя своето мнение не само под формата на представеното становище на комисията по отбрана.
Аз, разбира се, нямам претенцията да правя коментар, да отговарям или да опровергавам една значителна част от тезите и от изказванията на народни представители от различни парламентарни групи и в частност от Парламентарната група на “Атака”.
Не мога обаче да отмина факта, че прави впечатление доста несъстоятелното смесване на различни по характер операции, с аргументи, които нямат нищо общо с предложения в пленарната зала проект за решение.
Появата на свръхподозрителност очевидно има някаква почва, но тя не може да бъде общото правило за отнасяне към един или друг вариант на решение или въпроси, които се разглеждат, независимо дали в Комисията по отбраната, или, както е в случая, в Народното събрание. Подчертавам това, защото да се прави аналогия между операциите, в които участва Българската армия, не е най-добрият начин, за да се аргументира една теза “за” или “против” участието на български военнослужещи в операции и в мисии зад граница.
Аз винаги съм си мислил, че поне господин Христов като политолог проявява повече интерес и отделя повече внимание за по-висока степен на информираност относно операциите, в които ние вземаме участие, или които се провеждат на територията на различни страни, в различни континенти. Най-малкото заради факта, че той вероятно прави някакви анализи, излага някакви тези в желанието си да покаже професионална компетентност или образователно ниво.
България участва в поддържането на мира, на сигурността и стабилността в Босна и Херцеговина от 25 юни 1997 г., участва с военни контингенти в операцията SFOR, тоест стабилизиращите сили след подписване на мирното споразумение Париж – Дейтън. И аз доста се учудвам на различните тези за това какви интереси защитава България в Босна и Херцеговина, защото, най-малко в този случай народните представители би трябвало да си припомнят, че дълго време на Балканите, в това число и на България се гледаше през барутния дим на войните, на въоръжените конфликти, които се случваха на територията на балкански държави.
Едва ли е необходимо да припомням, че този процес, колкото и той да предизвиква и моята реакция на съпротива, е наречен “балканизация”, тоест процес на разпад, на обособяване, на несигурност, на сблъсъци на враждуващи малки образувания, държавни, автономни, провинциални. Така или иначе, все пак трябва да си припомним, че сигурността и стабилността са предпоставки за по-доброто – и социално, и икономическо развитие на Балканския регион, и в частност - предпоставка за по-доброто развитие на България.
Операцията въз основа на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която беше под командването на НАТО, и формирането на силите SFOR беше трансформирана през 2004 г. в операция на Европейския съюз също с мандат на ООН – резолюции 1551 и 1575 на Съвета за сигурност.
Операцията е на основата на механизма “Берлин плюс”, който се основава на Споразумението от 2002 г. между НАТО и Европейския съюз и което предполага използване от Европейския съюз при управление на кризи на сили, на способности и на логистика на НАТО без Северноатлантическата организация да участва в тези операции. И това е изцяло операция на Европейския съюз за поддържане на мира, на сигурността, на стабилността и за прилагане на мирното споразумение.
Краткосрочната цел на тази операция е да се осъществи преходът от стабилизиращите сили на НАТО SFOR към прилагането на Рамковото мирно споразумение. Средносрочната цел е подкрепа за Босна и Херцеговина като държава, развитието й, асоциирането, стабилизирането, възможността за интеграция в Европейския съюз. И дългосрочната цел – създаване на стабилна, жизнена, многоетническа държава, която да сътрудничи със своите съседи. Има ли нещо в тези цели на операцията, което да предизвиква смущение или съпротива, или аргумент, който да кара народните представители да се съмняват в целите, с които се изпраща българският военен контингент в Босна и Херцеговина.
Струва ми се, че могат да бъдат начертани три посоки, в рамките на които да се търсят аргументи за подкрепа на предложения проект за решение. Първото, безспорно е възможността Българската армия в една реална обстановка да тества оперативните способности, които тя изгражда. Второ, няма никакво съмнение за мен, че това е един реален принос на България като държава по отношение на поддържането на сигурността и стабилността на Балканския регион. И трето, това е един конкретен принос на България към Европейския съюз в първата й от подобен род и мащаб военна операция, насочена към мироподдържане. Това е изключително важна операция за тестването на капацитета и способността на Европейския съюз да има самостоятелно участие, възможност за самостоятелно ръководство на военни операции по отношение на политиката за сигурност и за отбрана.
В заключение призовавам народните представители да преодолеят своята свръхподозрителност и да подкрепят предложения проект за решение. Няма процедурни основания на които да се търси разделянето на двете решения – за прекратяване и същевременно второ решение, отделно, за изпращане. Имаме досегашно участие, което се трансформира чрез прекратяване на участието само на контингент в състав на посочените в проекта за решение и същевременно за изпращане на военнослужещи в състав на рота, взвод и щабни офицери.
Разбира се, аз не бих възразил, предполагам, че голяма част от народните представители намират за основателно разделянето на гласуването по двете точки. Това е една възможност, която ми се струва, че може да бъде подкрепена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Найденов.
Имате думата за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам само да кажа няколко думи за оценките, които даде господин Ангел Найденов в своята бляскава политическа реч за защита на участието на България в колониални войни, окупационни операции и така нататък.
Оценката за балканизацията на Балканите и за балканизацията на балканската история е просто лишена от всякакви основания. Тези размирни Балкани бяха сътворени от Великите сили в края на по-миналия и началото на миналия век. Всички граници на Балканите не бяха определени от балканските държави по някакъв принцип, а бяха определени според интересите на Великите сили. Същите Велики сили, на които ние сега съдействаме да прекрояват отново балканските територии, да сътворяват Велика Албания, която утре ще излезе срещу нас със своите етнически атаки. Това е съвсем сигурно. Ако вие разбирате нещо от история, ако проследите назад за какво става дума, ще видите, че високата албанска раждаемост след 30 години ще нахълта и в България и това е сто процента сигурно. И сътворението на всички тези смесени мултиетнически държави са едни нетрайни образувания. Щом там няма окупация, те веднага се разпадат, както се разпадна Велика Югославия, която беше сътворена от Съглашението, от Антантата.
И изобщо, като давате големи оценки, като правите такива политически прекроявания и аргументации, поне не викайте на помощ историята, защото тя не може да ви служи. Това беше моята реплика. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За втора реплика – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Найденов, ние имаме една много хубава българската поговорка: “На гол тумбак – чифте пищови!”. Мисля, че тя се отнася прекрасно за случая, който в момента разискваме.
Да, вие казвате: “Ние защитаваме интересите на българската държава”. На чия държава, бих попитал аз – на вашата държава, или на онези над един милион българи без здравни осигуровки, на онези над 250 000 раково болни, на които не достигат около 150 милиона лева за животоспасяващи лекарства? И в същото време вие с такава лека ръка давате такива огромни средства за мисии в чужбина. Обръщам се към вас съвсем колегиално – специално към вас от левицата. Казвам ви го чистосърдечно.
Колкото до резолюцията, параграфчетата и така нататък, вие сте наистина изключително подготвени. Така лъгахте и когато изпратихме контингента в Ирак, че Резолюция 1483 на Съвета за сигурност постановява изпращането на бойни части в Ирак. Оказа се, че това съвсем не е така. Впоследствие самия Кофи Анан призна, че това е една незаконна война. И мисля, че всички тук го знаем. Така че не се крийте зад параграфчета, не се опитвайте да заблуждавате Народното събрание по този, бих казал, елементарен начин. Просто не е коректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика – господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, внимателно слушах дебатите по този въпрос. Аз мисля, че народните представители трябва да си зададем няколко въпроса по отношение на това, което се разисква. Не е проблемът да се изпрати в която и да е точка на света определен български контингент. Но знаете, че във военните закони има правила: като стъпиш някъде, вече трудно излизаш оттам, тоест, трябва да ни бъде много ясно на народните представители оттук нататък като гласуваме да изпращаме някого някъде, или да приемаме тук части, независимо какви, защото предстои и тук да дойдат, както вървят нещата, американски части, те няма да излязат от България. Така ние сме отишли 1997 г. там, ще продължаваме да стоим. И където и да отидем ние ще бъдем най-малкото задължени да стоим там. Този, който ни изпраща, който ни дава квотата, ще ни кара да стоим там. Това е лошото, че досега имаше 40, станаха 150, ще станат 300, 500 и така нататък. На нас ни е наредено отнякъде. Това ме безпокои най-много – че ни е наредено да поддържаме един контингент около 800 до 1000 души, които трябва да ги изпращаме, където ни бъде наредено, в някои точки на света.
В случая четиридесет човека стават сто и петдесет. Тук няма прекратяване на едните, изпращане на другите. Чудно ми е защо трябва да се прекрати на едното, пък да се изпрати другото. Числото досега беше 40 – става 150. И в Афганистан от 80 ще стане 300. И в Ирак беше 450. Има сведения, че най-вероятно в тази зала съвсем скоро ще бъде поставен въпросът да се гласува за 155 души там. Това е дилемата, по която ние тук в Народното събрание трябва да помислим, когато решаваме къде как трябва да изпращаме и какви са отговорностите по тези въпроси.
Ще ме извини Министерството на отбраната, но ние не сме държава, в момента сме такава, а не трябва да бъдем, в която да подготвяме само части за извън територията на България, а за собствената си територия да нямаме части, които да я отбраняват. Тъй като всичко, което ни се дава отвън (шум и реплики), господин генералът го заяви преди малко, че се дава отвън техника за контингента ни там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Не се дава техника за армията, а за участието в мисията. Трябва да помислим по този въпрос, когато гласуваме тези въпроси. Благодаря, господин председател. (Реплики от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Найденов, имате възможност за дуплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Дупликата ми ще бъде съвсем кратка, уважаеми дами и господа народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина, уважаеми колеги!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Много често в пленарната зала са звучали различни изказвания или аргументи срещу някакъв проект за решение. Разбира се, това поведение и тези позиции имат своето основание - в различните мнения, в различните позиции, в различната оценка на едни или други събития или на случващото се в конкретен момент. Големият проблем възниква тогава, както е сега в този конкретен случай, когато, освен да кажеш "не", ти липсват аргументите и до голяма степен позицията да кажеш "какво".
Със сигурност България би могла да бъде сама, без партньори, да не се интересува, доколкото това е възможно в съвременния свят, от случващото се повече или по-малко, близо или далеч от нейните граници.
Лошото е, че това няма как да се случи не само заради факта, че се намираме в Балканския регион, а заради това, че имаме един очевидно взаимносвързан свят, в който държавите разчитат на партньорство, на сътрудничество, на конкретен принос, дори когато това е свързано с риск или с потенциални заплахи, както е възможното участие в една военна операция. Можем да бъдем сами, настръхнали, озъбени срещу всички.
Въпросът е обаче, че ние сме избрали другата посока на развитие, в която разчитаме на партньорство, на интеграция и в която съответно всяка една държава има своя конкретен принос. Няма как без този принос да разчиташ на съдействието в повече или в по-малко труден момент.
Това е смисълът на предложението, което се прави, защото не се крием зад никакви параграфи и алинеи, те имат своето конкретно съдържание като решение на международната общност. Ако всъщност се пледира, от една страна, за пълно несъобразяване, в това число и с решенията на организацията, за която много често чувам да се говори в частност от господин Минчо Христов или от госпожа Банкова, това е една позиция, която може да бъде категорично заявена.
Второ, ако високоуважаваният от мен проф. Станилов има предвид прекрояване на граници, продължаващ разпад, създаване на етнически чисти държави, аз не съм съгласен, разбира се, но той също може да го заяви категорично, без да си служи с едни или други примери, които нямат място в репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз правя процедура за прекратяване на разискванията и преминаване към гласуване. Започваме да стоим несериозно, тъй като в продължение на час и половина, имайки за предмет операция "Алатея", дискутираме Ирак и безумните суми, които по още по-странен начин се повтарят непрекъснато, очевидно с единствената цел това да се загнезди в главите на хората, които имат проблеми, и да остане като една вярна цифра – разбира се, няма нищо вярно в тази цифра.
Предлагам да прекратим разискванията, тъй като на най-смислените въпроси, които бяха зададени по конкретиката на проблема от колегата Кирчев, ние получихме повече от изчерпателен отговор. Проблематиката на тази операция според мен е достатъчно изчистена, за да може да даде основание за гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предложения за прекратяване на изказванията, преди да е изчерпано времето, не могат да бъдат поставени на гласуване по силата на правилника, който забранява на парламентарните групи да се накърнява времето за изказвания, докато то не е изчерпано с процедурни въпроси.
Госпожо Банкова, заповядайте за изказване.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги от БСП, влизам ви в положението. Като тръгнахте миналия мандат от антинатовските митинги, като имахте най-напред чисто българска и патриотична позиция срещу участието на България в Ирак, сега, ако затворя очите си, аз не мога да позная дали говори човек от опозицията или говори човек от БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, говорете по проекта за решение.
СТЕЛА БАНКОВА: Толкова яростна защита България да праща пушечно месо, толкова липса на политическо мъжество! Един човек от вас най-после да артикулира в обществото кои са плюсовете от участието на България в Ирак. Верни на васалната си политика към Щатите, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, говорете по точката от дневния ред.
СТЕЛА БАНКОВА: … ние фактически губим европейските си позиции, фактически разваляме отношенията си с Франция, Германия, Белгия, по същество водим антиевропейска политика, по същество политика срещу Европейския съюз, който Европейски съюз се обяви срещу участието в иракската война.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обръщам Ви внимание, че не говорите по точката!
СТЕЛА БАНКОВА: По същество говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не! Не говорите по проекта за решение. Моля, говорете по него!
СТЕЛА БАНКОВА: Досега никой не обори огромната сума от 1 млрд.и 100 млн. лв. Сега ние ще отделим 16 млн. лв. и това вие го отдавате с лека ръка на фона на геноцида над пенсионерите, раково болните, на фона на това, че България е най-бедната държава в Европа.
Вие ходите ли по земята, уважаеми колеги, които живеете в дворци? Ходите ли по българската земя вие, които не слизате от луксозните си автомобили и които си правите почивките на Хавайските острови? Вие знаете ли, че народът е доведен вече до криза и до самоубийства? Завчера в Плевен имаше човек, който искаше да се самоубие заради този геноцид и немотия, в която живеят българите!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): В Плевен човекът е психичноболен.
СТЕЛА БАНКОВА: От какво, господин Ралчев – от немотия и от бедност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, приключвайте изказването си.
СТЕЛА БАНКОВА: Умолявам народните представители в този парламент да си дават сметка, че сме изпратени тук да пазим живота на българите, а не да пращаме пушечно месо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приключвайте.
СТЕЛА БАНКОВА: Моля още веднъж за аргументи, които наистина да бъдат достойни, за да можем да чуем и да разберем защо е необходимо България да праща войници! Защо е необходимо България да води толкова васална политика, лишена от национално достойнство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дайте възможност да Ви се отговори.
СТЕЛА БАНКОВА: Защо става така, че БСП става по-яростен привърженик…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чувате ли, госпожо Банкова? Ще бъда принуден да Ви отнема думата.
СТЕЛА БАНКОВА: … на антинационалната, антибългарска политика на предишното правителство! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За реплика има думата господин Йорданов.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не се занимавай с глупости!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, благодаря за идеята да не се занимавам с глупости, но все пак аз не мога да подмина с мълчание тези думи, с които българските войници са наречени “пушечно месо”.
Има една великолепна книга на Симонов, заглавието на която е “Хората не се раждат войници”. Значи, преди да бъдем обвинени, че ние проявяваме политическо късогледство или някаква политическа мекушавост, аз твърдя, че на първо място трябва да сложим начина, по който българският воин проявява своето воинско мъжество. Българският воин го доказа при защитата на кметството на Кербала.
Запомнете! Ние в момента имаме един боеспособен полк. Това са три батальона, които получиха своята бойна закалка с риска да загубят живота си, познавайки силата на мъжката, на воинската дружба, познавайки начина, по който се реагира срещу куршумите, срещу заплахата. Ние най-после имаме едно боеспособно съединение. И аз твърдя, че ние не трябва да подминаваме с мълчание или да игнорираме това, което тези момчета получиха там като бойна закалка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли втора реплика на госпожа Банкова?
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Искам думата за реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие ще имате думата за дуплика, госпожо Банкова. Вие объркахте участието си в дебата.
Няма желаещи за втора реплика.
Имате думата за дуплика.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Уважаеми колеги, защо другите европейски държави не изпращат войници там, за да каляват бойния дух на своите войници? Защо си затваряте очите пред огромната социална цена, която плаща България заради васалната политика на тази позорна тройна коалиция?
Аз не съм нарекла нашите войничета “пушечно месо”. С вашата безотговорна, увреждаща българския национален интерес политика вие ги превръщате в пушечно месо. Нима излезе досега истината за смъртта на първите пет войничета? Нима някой обяви това защо стана, къде беше вината – при нас, в нашите военни ръководители, в нашето правителство? Последващата гибел на следващите наши войничета...
А вие знаете ли, че много от тези войници, които отидоха в Ирак и се върнаха, сега са загърбени от българската държава. Много от тях са безработни. Няколко войнишки майки съдят българската държава, че тази българска държава в лицето на управлението Кобургготски и тройната коалиция сега, именно тази държава, е превърнала децата им в пушечно месо. Това са думи на майките, които съдят българската държава.
Защо не се заинтересувате с какво здраве се върнаха войниците ни от Ирак? Как е възможно 140 000 иракчани да се разболеят от рак заради обеднения уран? Нима това не е влязло в организма на българските войничета? Направете едно разследване с какво здраве се прибраха нашите войници оттам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има желание за процедурен въпрос от господин Китов. Изчакайте, моля, една минута, господин Китов, ще Ви дам думата.
Ще ви съобщя времето - Парламентарната група на “Атака” надхвърли полагащото й се редовно време и ползва вече от увеличеното с 1/3 време. Общо те са използвали 18 от 21 минути, с които разполагат.
Коалиция за България има 12 минути, НДСВ – 1 минута, ОДС – 10 минути, независимите – 3 минути.
Имате думата за процедура, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, моята процедура е да спазвате правилника и изказващите се да говорят по темата.
Тук ставаме свидетели на изказвания по темите от тази за Ирак до тази за онкоболните. В същото време има и други важни въпроси, които седят пред нас.
Много Ви моля, спазвайте правилника! Нека се говори само по темата и ако някой се отклонява от темата, използвайте правото на правилника и му отнемайте думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Китов. Както и Вие видяхте: призовавам всички изказващи се да говорят по проекта за решение.
Приемам и съвета Ви да използвам възможностите на правилника.
Има думата господин Станилов. Разполагате с три минути, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Ще бъда по-кратък, господин председател.
Настоявам пред цялото Народно събрание господин Ангел Найденов да ми се извини лично тук, от трибуната, затова, че ме обвини, че призовавам към етнически чистки на Балканите. Това е позор! Това е позор! Аз съм написал над 1500 заглавия на тема “Етнически отношения и политология”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинете, господин Станилов! Прекъсвам Ви!
Господин Станилов, чуйте ме! Прави се лично обяснение, което по правилник се прави в края на заседанието.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Настоявам той да се извини. Никога не съм призовавал за това.
Второ, преминавам към въпроса, господин председател. Искам само да дам за пример Гърция, която е партньор на много велики сили и която не праща войници нито в Ирак, нито в Афганистан, никъде, а има 135-хилядна армия въоръжена до зъби. Част от нея е на нашата граница!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Станилов.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Има разбиране в пленарната зала да бъдат гласувани поотделно т. 1 и т. 2 от предложеното решение.
Първо ще подложа на гласуване поправката, която предлага Комисията по отбраната в преамбюла на текста, а именно вместо изразът “и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България” да бъде записан текстът “чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България”.
Моля, гласувайте този заместващ текст.
Гласували 138 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване заглавието и т. 1 от проекта за решение, така както е поправен преамбюлът.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване т. 2 от проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 124, против 17, въздържали се няма.
Точка 2 е приета, а с нея и решението. (Народният представител Стела Банкова иска думата за обяснение на отрицателен вот.)
Госпожо Банкова, не остана съмнение в залата за това какво е Вашето мнение. Вие взехте думата и за изказване, и за реплики. Нямате право след като сте се изказвали по същество да вземете думата за обяснение на отрицателен вот.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ОСНОВНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ НА ТЕХНИЧЕСКО КОНСУЛТАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Докладът на Комисията по здравеопазването ще представи господин Китов.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране
на Основното споразумение между правителството на
Република България и Световната здравна организация за установяване на взаимоотношения на техническо
консултативно сътрудничество № 502-02-26, внесен от
Министерския съвет на 13 декември 2005 г.
На свое заседание, проведено на 19 януари 2006 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за ратифициране на Основното споразумение между правителството на Република България и Световната здравна организация за установяване на взаимоотношения на техническо консултативно сътрудничество № 502-02-26, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.
На заседанието присъстваха заместник-министрите на здравеопазването – д-р Валери Цеков и д-р Атанас Додов; госпожа Емилия Тончева – управляващ офиса на Световната здравна организация в България и експерт на Министерството на външните работи.
Споразумението беше представено от д-р Валери Цеков и госпожа Емилия Тончева. Членовете на комисията бяха запознати със становищата на Комисията по външна политика при Четиридесетото Народно събрание и Министерството на външните работи.
Споразумението регламентира административните и законови рамки на техническото консултативно сътрудничество, което Световната здравна организация ще оказва на правителството на Република България. С този документ се уреждат статутът и имунитетът на служителите и експертите на Световната здравна организация, осъществяващи дейност на територията на страната, както и задълженията на правителството на Република България по споразумението.
Влизането в сила на сключеното основно споразумение ще допринесе за усъвършенстване на функциите, дейността и процедурите на Световната здравна организация и по-конкретно на Европейското регионално бюро при изпълнението на договореностите, както и при по-нататъшното изпълнение на подписаното през февруари 2004 г. в Копенхаген Споразумение за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Европейското регионално бюро на Световната здравна организация.
Предвижда се в рамките на двегодишния период по споразумението на България да бъде оказано техническо съдействие в размер на 206 000 щатски долара.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по здравеопазването прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Основното споразумение между правителството на Република България и Световната здравна организация за установяване на взаимоотношения на техническо консултативно сътрудничество, подписано на 1 декември 2004 г.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има становище и на Комисията по външна политика.
Уважаеми колеги, има ли в залата член на комисията, който да представи становището? Няма.
В такъв случай аз ще ви прочета становището.
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Основното споразумение между правителството на Република България и Световната здравна организация за установяване на взаимоотношения на техническо консултативно сътрудничество, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.
На 21 декември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Основното споразумение между правителството на Република България и Световната здравна организация за установяване на взаимоотношения на техническо консултативно сътрудничество.
Споразумението регламентира основните положения, съгласно които Световната здравна организация, в съответствие с договореностите с българското правителство, ще оказва техническо консултативно сътрудничество на България.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Основното споразумение между правителството на Република България и Световната здравна организация за установяване на взаимоотношения на техническо консултативно сътрудничество, подписано на 1 декември 2004 г.”
Становището е било прието единодушно.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както виждате, преди малко говорихме за болни и за онкоболни, но сега вече ни няма, когато говорим наистина за нужда и най-реална възможност. Световната здравна организация ще ни помогне за едно техническо сътрудничество, ще отдели средства, което при всички положения за пореден път ни прави част от това голямо световно семейство. И на всичкото отгоре виждате, че най-добронамерено се прави опит да ни се помогне – с цел оптимизиране и на параметрите на българското здравеопазване.
Вие виждате, че това е една много добра възможност ние да подобрим сътрудничеството си, да може Световната здравна организация наистина да регламентира своята дейност в страната.
Мисля, че както и в комисията беше подкрепено с пълен консенсус, така и тук няма да има хора, които да правят обструкции на нещо, което отдавна трябваше да се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Основното споразумение между правителството на Република България и Световната здравна организация, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Китов, за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, моето процедурно предложение е на базата на широкото общо съгласие в залата - да преминем към второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ гласуване.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Основното споразумение между
правителството на Република България и Световната здравна организация за установяване на взаимоотношения на техническо
консултативно сътрудничество
Член единствен. Ратифицира Основното споразумение между правителството на Република България и Световната здравна организация за установяване на взаимоотношения на техническо консултативно сътрудничество, подписано на 1 декември 2004 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по текста на законопроекта? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване целия текст на законопроекта, така както беше представен от господин Китов.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ.
Заповядайте, госпожо Чилова, да представите доклада на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по културата относно
Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за паметниците на културата и музеите
№ 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 6.12.2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 януари 2006 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците и културата и музеите № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 6.12.2005 г.
На заседанието на комисията присъстваха представители на Министерството на културата. От страна на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на културата господин Иван Токаджиев.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите регламентира материя, свързана с ангажиментите на Република България по преговорния процес с Европейския съюз и по-специално Глава първа “Свободно движение на стоки”.
Целта на промените е българското законодателство да се приведе в съответствие с разпоредбите на Директива 93/7 на Европейската икономическа общност на Съвета от 15 март 1993 г. за връщането на предмети с културна стойност, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка.
Основен акцент в законопроекта е създаване на нова Глава шеста „б” – “Връщане на незаконно изнесени движими паметници на културата, представляващи национално богатство”. Правните норми на предложената Глава шеста “б” уреждат обществени отношения, свързани с важни за страната и за културно-историческото ни наследство аспекти:
- връщането на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които са незаконно изнесени от територията на нашата страна и сега открити на територията на държава-членка на Европейския съюз, както и на такива, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка на Европейския съюз, както и на такива, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка на Европейския съюз и са открити на територията на Република България;
- определяне на министъра на културата като централен орган по смисъла на чл. 3 от Директивата, като се визират правомощията му относно координация, организация и контрол на дейността по връщането на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство, както и по сътрудничество с централните органи в другите държави-членки на Европейския съюз;
- създаване на възможност за постигане на споразумение за връщането на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, между неговия владелец или държател и отправилата искането държава-членка, като министърът на културата или упълномощено от него лице действат като посредник в преговорите между тях;
- регламентиране на право на всяка държава-членка да започне съдебно производство, като предяви иск за връщане на незаконно изнесените от нейната територия движими паметници на културата, представляващи национално богатство, като са визирани съответни срокове и условия за това, както и произнасяне на съда относно връщане на движимия паметник на културата и присъждане на справедливо парично обезщетение на ответника при определени условия.
Законопроектът предвижда и допълнителна разпоредба, в която се дават легални дефиниции на понятия, както и се предлагат изменения и допълнения на действащи норми от Закона за паметниците на културата и музеите с оглед правно-нормативна прецизност.
Предложеният законопроект изцяло инкорпорира текстовете на директивата за връщането на предмети с културна стойност, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка, като се предвижда vocatio legis относно разпоредбите на новата Глава шеста “б” – влизане в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 8 народни представители, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, госпожо Ангелиева, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
паметниците на културата и музеите № 502-01-64, внесен от
Министерския съвет на 6 декември 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 декември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, внесен от Министерския съвет.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите цели въвеждането на Директива на Съвета 93/7 относно връщането на предмети с културна стойност, незаконно изнесени от територията на държава-членка. Със законопроекта се създава нова Глава шеста “б”, която урежда условията и реда за връщане на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство, по искане на държава-членка на ЕС и по искане на Република България. Предвидено е разпоредбите на законопроекта, въвеждащи изискванията на Директива 93/7, да влязат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, тъй като прилагането им е възможно само между държави-членки.
Регулираната със законопроекта материя попада в обхвата на преговорна Глава първа “Свободно движение на стоки”. В преговорите по тази глава Република Българя е поела ангажимент да въведе разпоредбите на Директива 93/7 до датата на присъединяването й към Европейския съюз. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите като цяло въвежда изискванията на Директива 93/7, поради което следва да бъде подкрепен. Направените бележки в становището на комисията имат за цел по-прецизното й въвеждане, както и усъвършенстване редакцията на разпоредбите на законопроекта.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция единодушно – с 8 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите № 502-01-64, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е един навременен закон, който освен че хармонизира нашето законодателство с европейското по отношение на възможността за връщане на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, представлява отправна точка за по-пространни и задълбочени разсъждения за съдбата на движимите паметници на културата – национално богатство, открити и намиращи се по нашите земи.
Преди да стигна до развитие на тази теза, ще се спра само върху тези текстове на закона и принципи, заложени в него, които смятам, че трябва да бъдат подкрепени, защото не виждам предмет на спор по онова, което е предложено от вносителя. Ако има спор, той ще бъде главно по детайли.
Този закон урежда способите, по които един движим паметник на културата – национално богатство, може да бъде върнат, когато бъде установено присъствието му в държава-членка на Европейския съюз. Министърът на културата може да възбуди процедура, според която по два начина този паметник на културата може да бъде върнат. Единият начин е чрез постигане на споразумение с владелеца или държателя на паметника на културата, а другият – чрез съдебен иск. Дотук – добре.
Но когато отварям дума за владелците или държателите на движими паметници на културата – национално богатство, не мога да подмина и сега действащите текстове на Закона за паметниците на културата и музеите и неговият чл. 16, който гласи: “Всички паметници на културата, открити при археологически разкопки, са собственост на държавата”.
Не мога да подмина също така и текстове в сега съществуващия закон, в които се казва, че не се допуска износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
И още, чл. 34, т. “а”, в която е казано, че който без разрешение извършва разкопки, търси старини, съкровища и други предмети, обект на защита по този закон, и не съобщи в срока по чл. 14, ал. 1 за намерените предмети, които имат качества на паметници на културата, подлежи на глоба, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Защо спирам вниманието ви върху тази проблематика? Защото практически този текст на закона урежда върха на айсберга, той урежда как да бъдат върнати движими паметници на културата, които са известни, каталогизирани и са собственост, която е институционализирана. Но по-големият проблем е как да бъдат открити, доказани и върнати движими паметници на културата, които са изнесени не само незаконно от България, а и са били притежавани незаконно. Това е важен въпрос, който трябва да намери разрешение – дали в този закон или в следващи текстове, но ние не можем да си затворим очите. Трябва да възбудим обществен дебат, а и дебат от тази трибуна как да постъпваме с онези движими паметници на културата, главно обект на археологически разкопки, които са притежание на частни лица в противоречие със сега действащите текстове на закона, но с уговорката, че това е по-малкото зло. Защото те са у българи, на българска територия и все пак могат да бъдат обект на нашето внимание и на нашето възхищение в едно обозримо бъдеще.
Отварям дума за това, защото, решавайки проблема с връщането на известните движими паметници на културата, ние не бива да си затваряме очите и пред проблема какво се случва с неизвестните, но съществуващи движими паметници на културата, национално богатство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Йорданов.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители! Това, което ще кажа, е продължение на това, което беше чуто, до голяма степен то съвпада с основната посока на изказването преди мен. Този закон третира въпрос с особена важност. Ние не можем да не се съобразим с факта на една европейска практика и с една юридическа норма, която ще трябва да съобразим в собственото си законодателство тъкмо като европейска. Но това, което ми прави впечатление все пак, е, че новата глава, която е съставена в изпълнение на поети ангажименти във връзка с влизането ни в Европейския съюз, не е в единство с останалата част на закона. Тя идва като своеобразен придатък, като нещо малко или повече неорганично на текста на действащия закон. Това – първо.
Второ, от предложения законопроект не се разбира как съдържащите се в него предложения са съгласувани с Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс.
В Допълнителните разпоредби на този закон, в § 11, се създава нов § 3, в който се дава дефиниция на обществена колекция. Никъде в законопроекта не се третира незаконният износ на паметници на културата, които са национално богатство и са в частни колекции. Ние от тази трибуна и в тази зала ще продължим да говорим много сериозно, апелирайки към съвестта на народното представителство по този остър и сериозен проблем за частните колекции и за трафика на паметници на културата.
Не са предвидени санкции за владелеца или държателя на паметник на културата, изнасящ национално богатство. Това не присъства в предложената глава към закона.
Без всякакво съмнение допълнението в общ смисъл ще трябва да бъде прието с уточненията, които направих, и със скритата проблематика, която само маркирах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Реплики към господин Михайлов? Няма.
Желаещи за изказване? Също няма.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО.
Заповядайте, госпожо Чилова, да представите доклада на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 502-02-28 за ратифициране
на Конвенцията за опазване на нематериалното културно
наследство, внесен от Министерския съвет на
13 декември 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 януари 2006 г., Комисията по културата разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект № 502-02-28 за ратифициране на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на културата. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на културата господин Иван Токаджиев.
Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство е приета на 17 октомври 2003 г. от Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж. Клаузите на конвенцията са резултат от стремежа на международната общност към защита, опазване и осигуряване предаването на форми на културата, които нямат материален характер.
Целите на конвенцията, визирани в чл. 1, са: опазване на нематериалното културно наследство; зачитане на нематериалното културно наследство на съответните общности, групи и лица; съпричастност – на местно, национално и международно равнище, към значението на нематериалното културно наследство и важността на неговото взаимно признаване; международно сътрудничество и международна помощ.
За постигане на тези цели чл. 25 от конвенцията предвижда учредяване на Фонд на нематериалното културно наследство, който е целеви и от който ще се отпускат помощи на държави за опазване на нематериалното културно наследство. Един от начините за набиране на средства във фонда са вноски, които държавите – участнички в конвенцията, се задължават да внасят поне веднъж на две години. Сумите са изчислени по единна процентна ставка, която е приложима за всички държави и е определена с решение на Общата Асамблея.
Република България е съхранила нематериалното си културно наследство в голяма степен, което е обусловено от спецификата на историческото и културното развитие на страната.
Република България на практика вече реализира част от разпоредбите на конвенцията, предвидени в чл. 11б и чл. 12, т. 1, свързани с изготвяне на регистър на “Живите човешки съкровища”.
Като компетентен орган по смисъла на чл. 13, буква “б” от Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, което съществува на територията на Република България, следва да бъде определено Министерството на културата.
Необходимостта от ратификация със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България е мотивирана от съдържащите се в конвенцията финансови задължения за държавата.
След проведеното обсъждане Комисията по културата, приемайки за основателни мотивите на правителството, единодушно с 9 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2005 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Ранчев, заповядайте да представите становището на Комисията по външната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На 21 декември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство.
Конвенцията е приета в резултат на многогодишните усилия на международната общност, насочени към откриването на приемлив механизъм, свързан с възможностите за защита и опазване на онези форми на културата, които нямат материален характер.
Българската държава признава значимото място, което има нематериалното културно наследство за идентификацията на българските граждани, както и изключителната му стойност като източник на културни многообразия и гаранция за устойчиво развитие.
За постигане на целите, посочени в конвенцията, е предвидено създаването на Фонд на нематериалното културно наследство, от който ще се отпускат помощи на държави за опазване на нематериалното културно наследство. Средствата във фонда ще се събират от вноски, които държавите – участнички в тази конвенция се задължават да внасят поне веднъж на две години. Размерът им е изчислен по единната процентна ставка, приложима за всички държави, която се определя с решение на Общата асамблея. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, приета на Тридесет и втората сесия на Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура на 17 октомври 2003 г. в Париж. Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, внесен от Министерския съвет.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по културата предлага на Народното събрание Законопроектът да бъде приет и на второ гласуване в едно заседание с първото гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за преминаване към второ гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:
“З А К О Н
за ратифициране на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, приета на Тридесет и втората сесия на Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура на 17 октомври 2003 г. в Париж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване текста на законопроекта, представен от председателя на Комисията по култура.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене, с което за днес работата ни приключва.
Няколко съобщения:
Парламентарният контрол, както знаете, уважаеми колеги, ще заеме целият утрешен пленарен ден.
Първо ще бъде осъществено изслушването на министъра на икономиката и енергетиката относно енергийната стратегия на правителството и редица други въпроси, свързани с енергийната политика на страната.
След това ще отговарят на въпроси и питания:
- министър-председателят Сергей Станишев;
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев;
- министърът на земеделието и горите Нихат Кабил;
- министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова;
- министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- министърът на финансите Пламен Орешарски;
- министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев;
- министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин;
- министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров;
- министърът на отбраната Веселин Близнаков;
- министърът на вътрешните работи Румен Петков.
Поради отсъствие от страната в заседанието на парламентарен контрол не може да участва министърът на транспорта Петър Мутафчиев.
Заседания на комисии:
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 26 януари 2006 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 126 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание на 26 януари 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 132 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по земеделието и горите ще проведе съвместно заседание с Комисията по европейска интеграция на 26 януари 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Следващото заседание е утре, 27 януари 2006 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:

Метин Сюлейманов

Мартин Димитров