Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Уважаеми колеги, разполагаме с необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Преди всичко новопостъпилите питания в периода 20-26 януари т.г.:
- от народния представител Любен Дилов към Георги Петканов, министър на правосъдието, относно бездействие и неефективност на Централната комисия по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, които водят до нарушаване на чл. 10, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 февруари 2006 г.;
- от народния представител Йордан Мирчев към Петър Мутафчиев, министър на транспорта, относно решението на Управителния съвет на НК “Железопътна инфраструктура” да прехвърли своите дялове във “ФАЕ – София” ООД и предложи на Общото събрание на дружеството да вземе решение за прехвърляне на дяловете на НК “Железопътна инфраструктура”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 февруари 2006 г.;
- от народния представител Марина Дикова към Нихат Кабил, министър на земеделието и горите, относно намаляване размера на таксите по чл. 6 от Тарифата за таксите, събирани от органите по поземлената собственост. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 февруари 2006 г.;
- от народния представител Димитър Стоянов към Румен Овчаров, министър на икономиката и енергетиката, относно информация по новата енергийна стратегия на Европейския съюз, предвиждаща увеличаване дела на ядрената енергетика в производството на Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 февруари 2006 г.;
- от народните представители Трифон Митев и Петър Мръцков към Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, относно проблеми в ЕАД “Профилактика, рехабилитация и отдих” – София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 февруари 2006 г.
Това са постъпилите питания, уважаеми народни представители.
Предстои ни да преминем към днешния:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ, който заема целия пленарен ден по решение на Народното събрание.
Първата част от парламентарния контрол ще бъде изслушване на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров относно Енергийната стратегия на правителството, българската позиция по проектите “Набуко” и “АМБО” и възможностите за диверсификация на енергоресурсите, които България потребява, както и сроковете и икономическата целесъобразност от изграждането на АЕЦ “Белене”.
Господин Кирчев, заповядайте за процедура.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! От името на Парламентарната група на ОДС предлагам съгласно чл. 38, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание това изслушване да се предава пряко по Националната телевизия и Националното радио.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Парламентарният контрол се предава пряко, господин Кирчев!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Понеже вчера гласувахме някакви решения… (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Понеже много успешно използвате тези трикове с правилника, заради това.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Още по-пряко да го предаваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Господин Кирчев, това заседание се предава, доколкото ми е известно. Моля за потвърждение от сътрудниците.
Онези часове, за които споменавате, са към края на днешния пленарен ден, така че в случая не бива да има прекалена подозрителност.
Преминаваме към изслушването. Знаете, уважаеми колеги, че предложението бе направено от Парламентарната група на Обединените демократични сили. С гласуване парламентът определи това изслушване да се проведе днес - на 27 януари, петък.
За да се проведе изслушването, е нужно да бъдат приети процедурни правила, по които то да се развие. Има внесени два проекта за решение за процедурни правила – проект за решение с вносители Петър Стоянов и група народни представители от 25 януари и проект за процедурни правила, внесен от народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Лютви Местан на 26 януари. Разполагате с тези проекти, те са ви раздадени с материалите за днешното заседание. Следва да ги гласуваме по реда на постъпването им.
Има ли желаещи от вносителите да представят внесените от тях проекти? Считат ли за нужно? Има ли желаещи да се изкажат по тях?
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Предложението на ОДС само върху една негова част, другите не се различават, е всяка парламентарна група да има право на трима свои представители, които да задават допълнителни уточняващи въпроси към министъра. Смятам за съвсем логично това нещо. Темата е голяма, много интересна, засяга международни ангажименти на България, засяга една съвсем близка перспектива – изваждането на 3 и 4 блок в края на годината и ред други мощности, които ще излизат в планов ремонт. Мисля си, че това е логично предложение. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Четете, няма само да слушате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Дилов.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Наистина разликата в предложените правила е само в пункт трети, а именно във възможността на народни представители да задават въпроси. Съгласно предложението на ОДС по трима народни представители от всяка парламентарна група, които знаете, че са седем, имат право на по един въпрос, което означава 21 въпроса по 3 минути. Съответното време за отговори от министъра на икономиката и енергетиката, което означава, че цялата процедура ще се разточи в рамките на повече от три часа.
Освен това знаете, че днешният парламентарен контрол започна от 9,00 ч. поради причината, че има много зададени въпроси към министър-председателя и към другите министри от правителството. Считаме, че предложените от нас правила, които дават възможност на по един представител от всяка парламентарна група да зададе въпрос в рамките на три минути и да получи отговора на министъра на икономиката и енергетиката, са по-удачни. Още повече, че по тази проблематика, която визира зададените въпроси, напоследък е изписано изключително много и се предполага, че народните представители ще подходят към дебата с предварителни познания по тези проблеми, които са важни за българското общество.
Така че предлагаме нашите процедурни правила да бъдат гласувани, които ще изчерпят процедурата в рамките на малко повече от час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги.
Ще прочета текста на проекта на решение на Обединените демократични сили, след което ще го подложа на гласуване.
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 96 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Вносителят на искането за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на пет минути.
2. Изслушваното лице информира Народното събрание по въпросите на изслушването.
3. До трима народни представители от всяка парламентарна група могат да зададат допълнителни въпроси по темата. Всеки въпрос се задава в рамките на три минути.
4. Изслушваното лице отговаря на зададените въпроси.”
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 164 народни представители: за 50, против 105, въздържали се 9.
Проектът не се приема. (Шум и реплики в залата.)
Госпожо Капон, в режим на гласуване сме. По процедурни въпроси отрицателен вот обикновено не се практикува. Може би после, ако искате да вземете думата за въпрос по процедура, но след като приключим гласуването.
Сега предлагам да гласуваме проекта за решение, внесен от народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Лютви Местан. В първите два пункта той съвпада с предходния проект, в третия се различава, но все пак аз ще прочета и четирите точки:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 96 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Вносителят на искането за изслушване прави изложение на въпроса в рамките на пет минути.
2. Министърът на икономиката и енергетиката на Република България информира Народното събрание по въпросите – предмет на изслушването.
3. По един народен представител от всяка парламентарна група може да зададе допълнителен въпрос. Всеки въпрос се задава в рамките на три минути.
4. Министърът отговаря на зададените въпроси.”
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 125, против 27, въздържали се 14.
Това решение е прието.
Потвърждавам, господин Кирчев, че заседанието се предава пряко и желаещите да проследят изслушването имат тази възможност да го направят по телевизията.
Пристъпваме към изслушването. Съгласно приетите от нас правила, давам думата на вносителя на искането за изслушване, който да изложи въпроса в рамките на пет минути.
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Започвам с най-важното. Това изслушване не е продиктувано от желание опозицията да се заяжда с министъра и правителството. Напротив, аз мисля, че това изслушване е много важно, защото подобен дебат тече във всички европейски държави. Затова, уважаеми госпожи и господа, веднага след Нова година българските медии поставиха на общественото внимание въпроса за евентуалното преразглеждане на договорите за доставка и транзитиране на руска газ. Макар и първоначално колеблива, в крайна сметка министърът на икономиката и енергетиката от името на правителството заяви, че няма основание за преразглеждане на тези договори и това беше правилната българска позиция.
Тези договори обаче имат краен срок и това поставя въпрос – какво правим, когато този срок изтича? Мисли ли правителството за осигуряване на алтернативни източници за доставка на газ? Какво става с проекта “НАБУКО” – проект, в който участват пет държави и който трябва да пренася, включително и през България, газ от Южнокаспийските находища.
Известно е, че Турция вече внася газ от Азербайджан. Може ли, уважаеми господин министър, да мислим как да построим отсечката България-Турция преди да реализираме целия проект, който включва Румъния, Унгария и Австрия? Само преди три дни Съвета на Европа даде зелена светлина на този проект и това е много важна индикация пред нас, българите.
Ако в началото на м. януари започна дебата за руския природен газ, който всъщност се превърна в общоевропейски дебат заради така наречения газов проблем между Русия и Украйна, в края на м. януари, в следващите дни, сигурен съм, ще започне дебат за АЕЦ “Белене”. Само след три дни изтича срокът, в който трябва да бъдат определени проектантите и изпълнителите на АЕЦ “Белене”. И за да не стане късно обсъждането за това какво вече сме сторили и подписали, както стана с Киноцентър “Бояна”, аз искам да получим ясен отговор на въпроса каква е икономическата целесъобразност от построяването на АЕЦ “Белене”. Спомняте си острият дебат дали не е по-добре да бъдат построени нови седми и осми блокове, да речем в АЕЦ “Козлодуй”.
Втори въпрос: какво ще бъде горивото, което ще бъде използвано от АЕЦ “Белене”? АЕЦ “Козлодуй” ползва изцяло руско ядрено гориво. То се връща отработено обратно в Русия, минавайки през териториите на две държави – Молдова и Украйна. Това винаги ни е създавало известни проблеми. Знам по-простия отговор – по-лесно и по-евтино е да се внася руско ядрено гориво. Има къде да върнем отработеното, само че това, което ни изглежда по-евтино и по-просто днес, може да се окаже и по-скъпо, и по-сложно утре.
Какво става с петролопровода “АМБО”? България е толкова зависима от вноса на руски петрол, както е зависима и от вноса на руски природен газ, както е зависима от вноса на руско ядрено гориво.
Уважаеми госпожи и господа, тук не става въпрос за русофилия или за русофобия. Почти всички европейски държави са зависими в голяма степен от руските енерговносители, но всички те мислят за алтернативни енергоизточници и това е много важна част от бъдещата стратегия на Европейския съюз. Трябва да призная чистосърдечно, че Европейският съюз няма обща енергийна политика. Точно нови държави членки започнаха обаче дебата по създаване на обща енергийна политика на Европейския съюз. Може ли България да се включи в този дебат навреме – една година преди да е станала член на Европейския съюз?
Задавам всички тези въпроси, уважаеми господин министър на икономиката и енергетиката, затова защото енергетиката е не просто един от най-важните икономически отрасли. Няма друг отрасъл, който да опира толкова близо до проблемите на националната сигурност, изобщо до проблемите на геополитиката.
Второ, затова защото всеки един договор, сключен от едно правителство, има действие в следващите сигурно 10-20 години, тоест това, което ще направите вие днес, вероятно трябва да бъде продължавано от други правителства, в които е много възможно вие да не участвате. От тази гледна точка въпросът за енергетиката не може да бъде въпрос само на едно правителството, само на една парламентарна група, не дай Боже, само на една партия! Той трябва да бъде въпрос, по който трябва да има базов консенсус, затова моят голям въпрос е: има ли правителството енергийна стратегия? Ще ползва ли и в каква степен енергийната стратегия, приета от предишното правителство? Какви нови моменти ще внесе в тази енергийна стратегия?
И аз наистина ще бъда удовлетворен, уважаеми господин министър, ако получа отговори на всички тези въпроси, които, сигурен съм, са и въпроси на отговорната част от българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Стоянов.
Преминаваме към точка втора.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Благодаря за Вашите любознателни и всеобхватни въпроси. Бих искал също така да Ви поздравя за новооткрития Ви интерес към проблемите на българската енергетика. Давам си сметка, че сте изправен пред голямото предизвикателство да навлезете в една доста сериозна, непозната и специфична материя, затова няма да коментирам част от неяснотите във Вашите въпроси, които доста затрудниха експертите.
Но ми се струва, че днес, преди да започнем политическия дебат, може би трябваше да кажем две добри думи на благодарност за българските енергетици, които през последната седмица, в изключително тежки метеорологични условия, произвеждат толкова електроенергия, колкото България никога не е произвеждала. Отново повтарям, при едни изключително тежки метеорологични условия. Затова е добре да им кажем просто едно "благодаря" за добре свършената работа.
Позволете ми също така да Ви поздравя и затова, че не сте включили в своето изложение и не включихте и днес тезата за проруския лобизъм на определени кръгове в българското правителство. Една теза, която на мен лично ми напомня на определени изпълнения от джеймсбондовските романи, например "От Русия – с любов" и всякакви други такива изпълнения.
По отношение на стратегията за развитие на енергетиката на Република България. Искам да обърна внимание върху един факт, който е добре известен. Енергетиката като сектор е изключително консервативен, изключително инвестиционноемък отрасъл, който много трудно и много дълговременно трябва и следва да се развива. Самият факт, че ние днес говорим за проекти, които са започнали преди не едно, а преди две правителства, сам по себе си е достатъчен като доказателство за това. Именно поради тази причина искам да Ви обърна внимание върху факта, че не може всяко правителство да разработва своя собствена стратегия. Няма логика да има такава стратегия. Стратегия в областта на енергетиката трябва да има държавата и тя трябва да бъде консолидирана единствено около националните интереси на страната. Именно поради тази причина аз не мисля, че всяко едно правителство трябва да започва отначало. Затова искам да Ви информирам, че на 11 май 2002 г. Министерският съвет на Република България приема енергийна стратегия на държавата, която е одобрена от Народното събрание на 17 юли 2002 г. И този документ включва следните приоритети: подобряване сигурността на енергийните доставки; повишаване конкуренцията в енергийния сектор; опазване на околната среда от вредните въздействия на енергийните технологии.
Едва ли днес някой от вас би оспорил който и да било от тези основни направления за развитие на българската енергетика. Те са и в пълно съответствие на енергийната политика на Европейския съюз и очевидно ще бъдат основа на енергийната политика и на следващите български правителства.
Казвайки това, искам обаче да кажа и още нещо. Така възприетата енергийна стратегия, за съжаление, беше реализирана по един изключително неправилен начин. Енергийната стратегия предвиждаше създаване на конкуренция на енергийните пазари. За съжаление, беше избрана политика, при която конкуренцията следваше и трябваше да се създаде вътре, на вътрешния енергиен пазар на България. Тогава, когато в цяла Европа, включително и в Югоизточна Европа, се създава вече не регионален, а общоевропейски енергиен пазар, българската енергийна стратегия, реализирана от предишното правителство, предвиждаше създаване на енергийния пазар вътре в страната, който предвиждаше раздробяване на енергопроизводствените мощности на страната. Ние си въобразявахме, че ТЕЦ "Бобов дол" ще бъде конкурент на ТЕЦ "Марица-изток 2", а ТЕЦ "Марица-изток 2" ще бъде конкурент на ТЕЦ "Русе", при положение, че в цяла Европа и в целия свят върви процес на консолидация на всички енергийни компании.
И още нещо. Нали си представяме как ТЕЦ "Бобов дол" ще бъде конкурент на компания, като ЕОN или на PPСI даже, ако щете – гръцката енергийна компания?! Очевидно е, че те не могат да бъдат конкуренция. Още повече, че тази стратегия и този начин на раздробяване на българската енергетика беше мъртвороден като концепция, защото заедно с това българската държава се задължи с дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията на част от производителите на електроенергия в страната: дългосрочен договор за 15 години за изкупуване на електроенергията от ТЕЦ "Марица-изток 3"; дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията за 15 години от "Марица-изток 1"; държавна гаранция за проекта за реконструкция и модернизация за АЕЦ "Козлодуй", който отново означава дългосрочно изкупуване на електроенергията; дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията за модернизацията и рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 2". Тоест, къде е мястото за конкуренцията? Къде е мястото за либерализирания пазар вътре в България? Няма такова! Ето затова начинът, по който беше реализирана стратегията, правилната стратегия в България, беше погрешен и той трябва да бъде променен.
Както вече казах, на 24 октомври 2005 г. в Атина подписах от името на българската държава договор за създаване на енергийна общност между Европейската общност, от една страна, и от девет държави от Югоизточна Европа, от друга. Това на практика означава създаване на най-големия в света интегриран конкурентен пазар с повече от 500 милиона потребители, който ще работи по общи правила. И българската енергетика трябва да бъде готова да играе на този пазар. Тя може да бъде такава, само ако има достатъчно консолидирани ресурси както за развитие, така и за задоволяване на потребностите на страната в един дългосрочен план.
Това, което се случва в момента, ако трябва грубичко да го кажа, днес ние с вас трябва да решим каква ще бъде оттук нататък стратегията за развитието на България - дали ние ще служим или ще продължаваме да служим като топъл бюфет на големите енергийни компании от Европа, а и от целия свят, които ще идват тук, ще закупуват един, втори, трети енергиен обект, или България ще продължи да играе ролята на един сериозен играч в регионален мащаб в сферата на енергетиката?! Това е нещото, което ние с вас ще трябва да решим и да преоценим в един много кратък период от време.
Тъй като времето изтича, независимо от горното, трябва да кажа, че през 2006 г. предстои актуализация на енергийната стратегия с цел отчитане на новите реалности и участието ни в регионалния и общия енергиен пазар на Европейския съюз, както и очакваната актуализация на енергийната политика на Съюза в следните основни направления, дефинирани включително от комисаря по енергетика на Европейската комисия господин Пиебалгс:
Първо, предвид констатацията за нарастване на енергийните цени и задълбочаващите се различия на техните нива по държави, както и увеличаващата се необходимост от инвестиции, ще се търси отговорност на въпроса: как да се осигури по-силна конкуренция с цел по-висока ефективност и качество на енергийните услуги и извличане на максимални ползи от единния енергиен пазар?
Второ, в рамките на разнообразните подходи, които представят европейските директиви, трябва да се намерят специфични за всяка страна решения за повишаване на конкуренцията и ефективността чрез анализ и прилагане на най-добрите практики, включително и преструктурирания с цел подобряване благосъстоянието на потребителите.
Трето, задълбочаването на регионалната интеграция, премахване на физическите и търговски бариери за енергийни доставки между съседните държави, което ще допринесе за по-голяма диверсификация на енергийните доставки, по-голяма ликвидност на пазара и по-висока степен на взаимна помощ за преодоляване на отрицателните външни влияния на разходите за или надеждността на доставките.
Значим проблем за Европа, а още повече за България и региона, е намирането на подходящи механизми за изпълнението на изискванията на съответните екологични директиви на Европейския съюз, включително и ангажиментите, произтичащи от Протокола от Киото. Това е по отношение на енергийната стратегия.
По втория въпрос, който ми е зададен в писмен вид: има ли правителството стратегия за диверсификация на енергоресурсите – ядрено гориво, газ и нефт, които България потребява в сегашната ситуация?
Българската ядрена енергетика и вносът на газ и петрол зависят изключително от Русия. С цялото си уважение, което изпитвам към Русия, искам да напомня, че всяка една съвременна държава работи за намирането на алтернативни доставчици на енергоресурси.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС, от място): Ние мислим по този въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Прав сте, господин Стоянов, всяка една държава работи, целият Европейски съюз мисли, но за съжаление още нищо особено нито са изработили, нито са измислили, защото енергийните ресурси са локализирани в определени региони на света. Така че и ние по същия начин мислим по този въпрос. Вие днес тук развихте някои от алтернативните проекти и аз също ще се спра върху тях.
Българското правителство има разработен и приет документ, който разглежда възможностите за диверсификация, при това не в краткосрочен, а в дългосрочен стратегически план. Този документ е приет от Министерския съвет на 20 май 2004 г. – Концепция за участието на Република България в регионалните енергийни пазари и в общия енергиен пазар на Европейския съюз. На практика това е външнополитическа стратегия, явно дефинираща националните ни интереси в енергийната сфера, включително възможностите за диверсификация на енергоресурсите. Тя допълва енергийната стратегия, доразвивайки основните приоритети. Разработена е с цел набелязване на основните насоки на действия за запазване и разширяване на водещата роля на българската енергетика в региона на Югоизточна Европа и пълноценно и ефективно участие в общия енергиен пазар на Европейския съюз и създаващия се евро- и средиземноморски енергиен пазар. Един от основните акценти в тази концепция е гарантиране сигурността на енергийните доставки чрез диверсификация на източниците и маршрутите им, както и утвърждаване ролята на България като енергиен разпределителен център на енергоресурсите, износител на електроенергия не само в района на Югоизточна Европа, но и за Европейския съюз. Това ще стане чрез реализацията на следните възможни стратегически проекти: газопровода “НАБУКО”, нефтопроводите “Бургас-Александруполис” и “Бургас-Фльора”, тъй наречения “АМБО”, изграждане на енергийната инфраструктура по трасето на коридор № 8 – “България-Македония-Албания-Италия” (като казвам “енергийна”, имам предвид електропроводна и газопроводна), изграждане на газопровода “Дупница-Димитровград-Ниш”, изграждане на атомната електроцентрала “Белене” и новата топлоелектрическа централа “Марица-изток 1”, както и междусистемните енергийни връзки – първата с Македония, втората – с Гърция, и други.
В резултат на усилено международно лобиране в изпълнение на концепцията, част от тези проекти вече са включени в основните насоки на трансевропейските енергийни мрежи на Европейския съюз и са проекти от общоевропейски интерес.
Уверявам ви, че правителството гледа много сериозно на въпросите, свързани с диверсификацията на доставките на нефт и природен газ, като анализира резултатите от скорошния газов спор между Русия и Украйна. За да не изпадне в неизгодна позиция в преговорите с “Газпром” за нов договор за доставка след 2010 г., българската страна активно работи за осигуряване на алтернативни източници на газовите доставки за страната, региона на Югоизточна Европа и Европейския съюз. България е сред основните страни-участници в реализацията на приоритетните за Европейския съюз проекти като “НАБУКО” за пренос на природен газ от Каспийския регион.
Господин Стоянов, искам да отворя една скоба. Природният газ от Азебрайджан е само един от източниците за “НАБУКО”. Основният източник е Иран. Така че когато казваме и обсъждаме темата “Алтернативи”, нека все пак да бъдем наясно каква е алтернативата. Отказвайки се от една алтернатива, трябва много внимателно да преценим полезността и ценността да се хвърлим в обятията на друга алтернатива.
В момента също така се анализира идейно предложение за изграждане на българското Черноморско крайбрежие на регионален приемен регазификационен терминал за втечнен газ за осигуряване на диверсификацията и гарантиране сигурността на газовите доставки за България и страните от региона на Югоизточна Европа. За съжаление, както вече казах, реалните алтернативи не са толкова много. Освен тези, които изброихме, останалата единствена и за която мога да кажа, че е в процес на обсъждане, е алтернативата за доставка на природен газ в България от Алжир – нещо, което колкото и да изглежда фантастично, също е проблем на обсъждане и анализ в момента.
В изпълнение на тази активна политика със Заповед № Р-4 от 12 януари 2005 г. на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев беше създадена Междуведомствена работна група за институционална подкрепа на проектите за изграждане на транзитни газопроводи и нефтопроводи през територията на Република България. Във връзка с това трябва да заявя, че един от основните стратегически елементи на нашата визия за изграждането е не толкова и не само търсенето на различни източници на алтернативи. Основната стратегия на България е тя да бъде не заобиколима от гледна точка на тези стратегически проекти, които се реализират около страната. Искам само да припомня, че при осем години, ако имаше такава ведомствена група и ако ние тук бяхме обсъждали всички възможности, днес България нямаше да бъде заплашена реално от заобикаляне на потоците природен газ, защото днес вече има изграден за около повече от 4 млрд. долара газопровод през Черно море, който заобикаля България напълно. То беше направено в голяма степен и поради късогледата политика на българското правителство преди осем години.
Въпрос № 3: “Каква политика ще води вашето правителство по отношение на проекта “НАБУКО” – проект, който предлага алтернативна възможност за внос на природен газ в България, както и по отношение на проекта “АМБО”, който предлага алтернативна възможност за внос на петрол в страната?”
Оставям настрана детайла, че проектът “АМБО” не предлага алтернативна възможност за петрол в страната, а е геостратегически проект, който позволява в чисто стратегически план да бъдат решени някои от проблемите в региона, преди всичко натоварването на проливите.
Не знам също така защо сте пропуснали проекта “Бургас-Александруполис”, който от чисто икономическа гледна точка е значително по-реализуем от проекта “АМБО”. Това едва ли е тайна за когото и да било. Надявам се, че не е поради гарантираното участие на Русия в този петролопровод.
Политиката на настоящото правителство по отношение на двата проекта в сравнение с тези на предишното ще се различава единствено в аспект на активизиране и подпомагане на процесите за реализация на тези трансгранични инициативи на високо институционално ниво. В тази връзка, както вече споменах, е създадена и понастоящем активно работи Междуведомствена работна група за инситуционална подкрепа на проектите за изграждане на транзитни газопроводи и нефтопроводи през територията на Република България. Включително вниманието й е съсредоточено върху проектите “НАБУКО”, “АМБО”, “Бургас-Александруполис” и всички останали, за които току-що говорих. Всеки един от двата проекта дава не толкова алтернатива за доставки, а предпоставя позиционирането на страната като транзитен център, ползите от което считаме за безспорни.
За да подчертая високата важност и мащабите на двете международни инициативи, бих искал да ви запозная по-детайлно с всяка една от тях.
Проектът “НАБУКО” предвижда изграждането на газопровод от Каспийския регион, Иран и Близкия Изток през Турция, България, Румъния и Унгария за Австрия – газов център “Баумгартен”, а оттам за страните от Централна и Западна Европа. Възможността е да се свържат Каспийският регион и Близкият изток, които съвместно са вторият по конвенционални запаси на природен газ регион в света, с европейския газов пазар. Към момента тази връзка е възпрепятствана от липсата на инфраструктура – газопроводи и компресорни станции между двата региона. Страни – партньори на проекта са “Булгаргаз” – България, “Боташ” – Турция, “Трансгаз” – Румъния, “МОЛ” – Унгария и “OМV” – Австрия. Проектът е определен като един от приоритетните проекти в общата енергийна политика на Европейския съюз и през 2003 г. е включен в програмата “Трансевропейски мрежи и енергетика на Европейската комисия”. Графикът за изпълнение на проекта включва: проучване – 2003-2005 г., който етап е завършен; разработване – 2006-2008 г.; строителство – 2008-2011 г.; въвеждане в експлоатация – 2011 г.
Искам да кажа също така, че проектът “НАБУКО” е предмет на особено внимание не само сред нас, но се обсъжда и при срещите ми с министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция, с министъра на икономиката и труда на Република Австрия, на срещата на министрите на енергетиката на страните – членки на Европейския съюз, както и с ръководителите на големите компании, за които току-що стана дума. Искам да ви припомня, че този проект беше една от темите на обсъжданията на министър-председателя Сергей Станишев по време на скорошната му визита в Република Турция.
От българска страна “Булгаргаз” ЕАД е активен участник в общата дейност на страните-партньорки. Планираните задачи за 2005 г. са изцяло завършени в условията на интензивна международна координация и взаимодействие. Финансовите и юридическите аспекти на проучванията продължават, като се планира изясняването на юридическите въпроси да приключи в рамките на 2006 г., а разработването на финансовия пакет – през 2007 г.
Ще си позволя да кажа пред скоба: основният проблем пред реализацията на проекта в момента е гарантиране на доставките на газ от страните от Близкия Изток, а също така и изясняване на ролята, която ще играе Турция в този проект. Искам да ви припомня, че в края на м. октомври Турция не подписа Енергийната харта на Югоизточна Европа, която всички останали държави от региона подписаха.
Проектът “АМБО” предвижда изграждането на нефтопровод през територията на България за пренос на нефт от региона на Каспийско море с начало Черноморското пристанище Бургас, преминаващ през територията на Македония и завършващ на адриатическото пристанище Фльора в Албания. От икономическа и геополитическа гледна точка проектът създава следните перспективи, както за България, така и за страните от Югоизточна Европа, Европейския съюз и Съединените американски щати: гарантира се сигурност на нефтените доставки в Черноморския, Адриатическия и Средиземноморския региони, ще се намалят натовареността на турските протоци и съответните регионални екологични рискове за опазване на околната среда, осигуряват се финансови приходи от транзитни такси за преминаването през територията на България. Проектът е част от Европейския коридор № 8, включващ магистрали, жп линии, газопроводи, електропроводи и телекомуникационни оптически кабели, който е получил и силната подкрепа на Съединените американски щати чрез американската инициатива за развитие на южните Балкани. В рамките на Атинския процес през м. декември 2003 г. проектът е включен от българска страна в подписаната от България, Македония и Албания, а последващо и от Италия – Декларация за намерения относно изграждане, укрепване и развитие на енергийната инфраструктура по трасето на коридор № 8.
На 28 декември 2004 г. бе подписан Меморандум за разбирателство за реализирането на проекта между трите страни. Предстои изготвянето на тристранна междуправителствена спогодба, която ще има правно-обвързващ характер. След подписването на меморандума от страна на “АМБО КОРПОРЕЙШЪН” – американска компания, получила през 1994 г. изключителни права за експлоатация на проекта, е потвърдено осигуряването на повече от 50% от финансирането чрез американските “Опик” и “Ексимбанк”, както и са гарантирани 25% от петрола, които ще бъдат пренасяни по трасето. Проектът е получил институционална подкрепа на българското правителство чрез: първо, включването му в приоритетите на приетата от Министерския съвет на 20 май 2004 г. Концепция за участието на България в регионалните енергийни пазари и в общия енергиен пазар на Европейския съюз, и второ – позиционирането му като приоритетна задача в рамките на дейността на горепосочената междуведомствена работна група.
Искам само да добавя, че този проект по чисто икономическите си характеристики на чисто стопански принцип много трудно ще бъде реализиран, без ясна и категорична политическа и финансова подкрепа от някои от големите държави. Подобен проект – “Баку – Джайхан”, който беше реализиран в Турция, беше реализиран с ясната и категорична подкрепа на Съединените американски щати. Без такава подкрепа проектът “АМБО” трудно ще бъде реализиран само на основата на чисто стопански и икономически критерии.
Господин Стоянов, това е ясно и то беше еднозначно поставено като въпроси по време на посещението на президента на Република България в Съединените американски щати преди около два месеца.
Четвърти въпрос: “Има ли нужда България от нова ядрена мощност? Можете ли да убедите Народното събрание и българската общественост в икономическата целесъобразност от изграждането на АЕЦ “Белене” (например в сравнение с изграждането на 7 и 8 блок в Козлодуй)? Какъв ще бъде финансовият ангажимент на държавата, ще се предоставят ли държавни гаранции, ще се внася ли отново ядреното гориво от Русия или ще се търсят алтернативни доставчици? Ще се спазят ли сроковете на конкурса?”.
На първо място, бих искал да разсея опасението, че срокът за определяне на изпълнител на АЕЦ “Белене” изтича след една седмица. След една седмица ще бъдат отворени офертите, след което ще започне тяхната оценка. Искам да ви информирам, че всяка една от тези оферти съдържа повече от 3 хил. страници информация. По неофициални данни на един от участниците, неговата оферта тежи около 3 тона. Вие сами можете да си представите какъв обем от работа по оценката на целия този комплексен проект предстои оттук нататък. Така че оценката, че след една седмица ще вземем решение, е силно преувеличена. На 31 януари 2006 г. изтича срокът за депозиране на офертите на кандидатите по процедурата за възлагане на обществена поръчка за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ “Белене”. Грешното впечатление от естеството на този фиксиран краен срок не бива да се смесва с последващата техническа работа по разглеждане, оценка и избор на спечелилата оферта – процес, за който също би трябвало да бъде предвидено необходимото технологично време.
По отношение на необходимостта от изграждане на нова ядрена мощност и икономическата целесъобразност от реализацията на проекта “Белене” бих искал да ви информирам за следното. Анализът на наличните енергийни ресурси в страната, тяхното екологично и социално-икономическо въздействие при осигуряване на надеждността и устойчивостта на електроенергийната система и сигурността на енергийните доставки, както и свързаните с това икономически аспекти, определят като оптимален вариант избора за строеж на нова мощност, базирана на ядрена технология. Факторите в подкрепа на избора на ядрената технология основно са следните:
На първо място, от гледна точка на сигурността на снабдяването; необходимостта от обвързване на горивно-енергийния баланс на Република България по начин, позволяващ запазване на позициите на пазара на електроенергия в региона предвид извеждането от експлоатация на енергийни мощности; потенциала на европейския електроенергиен пазар, който се характеризира със значително намаляване на резерва на генериращи мощности към 2010 г.; запазване позициите на страната ни като нетен износител на електроенергия; възникването на недостиг на електроенергия в някои страни от Югоизточна Европа.
Искам да ви информирам, че в момента България реализира авариен износ на електроенергия за поне три страни, които са наши съседи на Балканския полуостров.
На второ място, от гледна точка на характеристики и цени на първични енергийни ресурси. Цените на петрола, петролните продукти и природният газ бележат трайни тенденции на увеличение. Цените на въглищата в международен мащаб се колебаят, но запасите в страната са ограничени, а електропроизводството от ТЕЦ има неблагоприятни екологични последици. Цената на ядреното гориво има предимството да бъде устойчива и прогнозируема в дългосрочен мащаб. Ядреното гориво е висококонцентриран, евтин и леснотранспортируем източник на енергия. За разлика от конвенционалните горива транспортът, ритмичността на доставките, съхранението и презареждането могат да се извършват през пролетно-летния период, могат да се планират и не зависят от метеорологичните условия.
На трето място, от гледна точка на екологичните изисквания енергийният отрасъл, в това число и транспортът, имат доминираща роля в общите парникови и антропогенни емисии. С оглед изпълнение на задълженията по опазване на емисиите на въглеродни, серни и азотни окиси и летящи пепели ядрената енергетика е без реална алтернатива. Спазване на международните споразумения за опазване на околната среда, по които Република България е страна, е възможно само ако се запази относителният дял на ядрените мощности в структурата на електроенергийните източници.
На четвърто място, от гледна точка на икономическите съображения, делът на горивната компонента и себестойността на произведената електроенергия при АЕЦ е около 18%, при ТЕЦ на въглища тази компонента е около 35%, а при газ е около 60%, поради което при евентуално нарастване на цената на ядреното гориво ефектът върху себестойността на електроенергията ще бъде по-малък. Себестойността на електроенергията от АЕЦ е по-ниска, независимо че в нея се включват разходите за извеждане от експлоатация и за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Включването на разходите за опазване на околната среда и рекултивация на замърсените терени, които понастоящем са външни разходи в себестойността на електроенергията от топлоелектрическите централи, прави ядрената енергетика най-евтиният източник на електроенергия.
Разглежданите варианти за изграждане на ядрена мощност показват, че най-удачно е тя да бъде изградена на площадката на АЕЦ “Белене”. В подкрепа на този извод е наличието на частично завършения проект на площадката, включително запазеното там оборудване. Използването на изградената инфраструктура на площадката предполага по-ниски капиталови разходи. Като цяло това, което в момента имаме и като строителство – както по изграждането на инфраструктурата, така и по изграждането на първия блок, включително и доставеното оборудване, е на стойност минимум 550 млн. евро, което само по себе си е значителна стойност, която би довела до допълнително намаляване на себестойността на произведената от АЕЦ “Белене” електроенергия.
Не на последно място трябва да се отбележи наличието в страната на богат опит и научен потенциал в областта на ядрената енергетика и технология, които представляват изключително ценен човешки капитал.
По отношение на финансовите ангажименти на държавата и степента на участието й в проекта “Белене” бих искал да ви уведомя, че паралелно с работата по оценката на офертите ще протича процедурата по изясняване на правно-организационната форма на компанията и избор на партньори на държавата – както за реализацията на проекта, така и за последваща експлоатация на новата ядрена мощност.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам само да ви информирам, че най-добрият критерий за ефективността, за икономическата целесъобразност от изграждането на проекта на АЕЦ “Белене” е желанието на вече три частни и не само частни компании да имат мажоритарно участие в този проект, което само по себе си е достатъчно доказателство за неговата икономическа ефективност. Селекцията ще бъде свързана с комплексни анализи и решения, отнасящи се до финансирането на проекта, акционерното участие и бъдещите търговски стратегии.
Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че няма да взема отношение по въпроса за диверсификацията на доставки на ядрено гориво. Да, такава диверсификация е възможна, но вземането в момента на позиция и въобще детайлизирането на дискусията по отношение на АЕЦ “Белене” само една седмица преди отварянето на офертите, като юрист сам разбирате, че едва ли е най-удачният начин за провеждане на такава процедура.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министъра за изчерпателните отговори на зададените въпроси.
Преминаваме към точка трета – въпроси от народните представители.
Уважаеми колеги, преди да преминем към самите въпроси, искам да ви съобщя, че независимите народни представители настоятелно поискаха и те да имат възможност да зададат един въпрос. Смятам, че е редно залата с гласуване да реши да даде такава възможност.
Моля, гласувайте за възможност един независим народен представител да зададе един въпрос в границите на 3 мин.
Гласували 138 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Няма определен ред за задаване на въпросите, уважаеми колеги, така че се обръщам с предложение който желае от съответните парламентарни групи да зададе въпрос. Ако желаете да зададете въпроси и в писмен вид на министъра на икономиката и енергетиката, той изразява готовност да отговори, като се запознае и с писмената обосновка.
Кой желае думата за въпроси? Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор. Нашият въпрос е дали е погребана възможността за запазване на 5 и 6 блок, дали правителството прави своята стратегия вече без мощностите на 5 и 6 блок?
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Пети и шести блок работят и ще работят.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Трети и четвърти блок, които ще бъдат затворени. Прощавайте.
Другият ни въпрос е дали се правят разчети във връзка с енергийната стратегия относно евентуална цена на барел над 60 долара? Защото специалистите твърдят, че ако цената на барел петрол мине 60 долара, това ще бъде с много тежки и фатални последици при този разчет за енергийния баланс и икономиката на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Ще внеса и малко уточнение по въпроса, който колегата постави.
На 6 януари т.г. Вие бяхте на посещение в АЕЦ "Козлодуй", където имахте среща с ръководството и с представители на синдикатите, на която среща и аз присъствах по покана на изпълнителния директор. Бяха Ви зададени въпроси във връзка с мотивацията на персонала - термин по човешкия фактор, което е специална теория в атомната енергетиката.
Преди малко Вие казахте, че през 2006 г. предстои актуализация на Стратегията за развитие на енергетиката. Аз съм убеден, че Вие имате възможностите и силите да предложите такава актуализация, която да направи така, че България да остане енергиен център в региона.
Бих направил няколко предложения. Когато актуализирате тази стратегия, тъй като по последния Закон за енергетиката тя се приема от Министерския съвет, да имате предвид сроковете, които бяха заложени в Стратегията за развитие на енергетиката през 1999 г. относно спирането на 1 до 4 блок в АЕЦ "Козлодуй". Бих Ви предложил също така в тази стратегия да заложите изграждане на 7 и 8 блок в АЕЦ "Козлодуй", но след изпълнение на проекта "Белене", тъй като тези, които твърдят, че сега е моментът да се строи 7 и 8 блок за сметка на АЕЦ "Белене", са против развитието на енергетиката и конкретно на ядрената енергетика, тъй като това ще ни изхвърли във времето с още 4-5 години закъснение, когато ще загубим точно най-голямото богатство не само на АЕЦ "Козлодуй", а и на България. Това са ядрените специалисти – един ресурс, който много трудно се създава и съхранява.
Във връзка с това и поради факта, че на 24 януари т.г. господин Тиери Бретон, министър на икономиката, финансите и индустрията на Франция, разпространи меморандум сред министрите в Европейската комисия относно политиката спрямо енергетиката и ролята на ядрената енергетика в страните на Европейския съюз, Ви питам: какво е бъдещето на 1 до 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" в очевидно предстоящата промяна в Стратегията за развитие на енергетиката на страните – членки на Европейския съюз, и по-конкретно ядрената? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За мен въпросът за енергийната стратегия на страната е въпрос за енергийната независимост, която България трябва да има, и е свързан най-вече с една много дългосрочна перспектива. Подобни проекти като проекта "НАБУКО" или увеличение на енергийните ни мощности, експлоатирайки собствени източници на въглища или други алтернативни източници, са добра стъпка в тази посока. Дали държавата ще инициира строежа на АЕЦ "Белене" или, както предлага Петър Стоянов, ще увеличи мощностите на АЕЦ "Козлодуй" със 7 и 8 блок, не намалява по никакъв начин риска и зависимостта на ядрената ни енергетиката от Русия. Нито доставката на ядрено гориво, нито извозването на отработеното такова ще зависят от друга държава.
Безспорно е, че България е в подобна ситуация и с доставката на природен газ, както и с доставката на нефтопродукти, в чиято преработка изцяло монопол има "Лукойл". Този въпрос доби особена важност и за страните от Европейския съюз. И затова казвам, тяхната стратегия не е стратегия за енергия, а за сигурността на Европейския съюз.
Нашата група на Европейската народна партия подготви такава резолюция. Очаквам българското правителство да мисли в тази посока. Защото е стратегически важно да се предпазим от политическо влияние с икономически лостове. Не само ползите, но и проблемите на Европейския съюз са наши проблеми утре.
Така че моят въпрос към Вас е: каква е вашата стратегия за сигурността на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Искам да започна с това, че намирам за малко неоснователна иронията, с която започвате да отговаряте на въпросите на СДС. Ние наистина нямаме намерение да се заяждаме с Вас, задаваме въпроси, които живо ни вълнуват. Най-добрият показател за това, че сме добронамерени беше фактът, че си спестихме възможността и удоволствието да Ви напомним за горчивия Ви опит последния път, когато бяхте министър на енергетиката, а именно в кабинета на Жан Виденов.
Въпросите ни бяха достатъчно сериозни и аз ще се опитам да ги направя малко по-конкретни.
Съжалявам, господа управляващи, че намалихте и времето за задаване на въпроси, защото наистина имаме много важно какво да си кажем тук, но, както отлично знаете, времето е функция на скоростта и пътя. Моите въпроси са зададени само за скоростта на етапите, с които се движи България, а пък вие сами си отговаряйте на въпроса правилен ли е пътя.
Започвам така: до 31 декември 2006 г. трябва да бъдат изведени трети и четвърти блок. В края на периода предстои планов ремонт на един блок от ТЕЦ “Бобов дол”. Също така един блок от ТЕЦ “Перник”, макар и с по-малка мощност, ще бъде изваден от употреба поне за три месеца.
Без да съм голям специалист мисля, че над 1000 мегавата ще излязат от системата на България. С какво ги заместваме? Това е първият ми въпрос.
Това налага ли внасяне на електроенергия от вън? Вероятно това променя цената.
Освен това, България е страна по износ, както Вие казахте, за три държави. Това води ли след себе си неустойки за неизпълнение на този договор?
АЕЦ “Белене”, като една голяма тема, аз не можах да разбра от Вашият отговор - до 31 януари, доколкото си спомням, трябваше да бъде създадена енергийната компания, така наречена ядрена, за удобство, която да бъде страната от българска страна по строежа на АЕЦ “Белене”. Защо се бави това? Защо не е създадена? И най-вече как ще изглежда структурата на тази компания, ако все пак правителството тръгне да я прави? Тоест, първоначалното намерение, което НДСВ имаше, държавата да притежава 51 % от нея и с тези 51 % тази компания да построи първи блок със средства от еврофондовете и със собствени средства на България, което ще направи проекта като цяло много по-вкусен и много повече ще се засили точно това, за което говорим тук, националната сигурност на страната. Така ли ще бъде или както се чуват слухове, че правителството има намерение да продаде, ако има такава компания, 51 % на така нареченият стратегически инвеститор?
Изключително важно е, когато избирате стратегическия инвеститор за АЕЦ “Белене”, дали той ще поеме ангажименти, за да включим отново в експлоатация трети и четвърти блок именно в светлината на това, което колегата от БСП преди малко попита - новите реалности в Европа по отношение на мисленето за ядрената енергетика.
Бих желал да получа отговор от Вас, ако може, и на въпроса има ли нова приватизация и каква процедура избирате след отказа на руснаците от ТЕЦ “Варна”? Ще има ли приватизация на ТЕЦ “Русе” въобще и ако гърците спечелят в съда за ТЕЦ “Бобов дол”, ще има ли процедура по сделката? Ако не спечелят, ще бъде ли обявена нова процедура, кога и каква? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЙОРДАН КОСТАДИНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Овчаров! За мен една енергийна система се определя с два основни параметъра – сигурността на доставките и цената на тези доставки.
За сигурността на доставките на нашата енергийна система няма какво да говорим – не само, че изпълняваме нуждите в България, но ние сме един основен доставчик; една страна, която покрива от 40 до 90 % от дефицита в балканския регион.
През 2005 г. имаме износ около 7 млрд. квтч. електроенергия. Надявам се, че същото количество ще се запази през 2006 г. и ще имаме същия резултат.
Въпросът, който ме вълнува, на който бих искал да получа отговор от министър Овчаров, е за сигурността на енергийните доставки от 2007 до 2015 г. Защото в периода от 2003 до 2015 г., вследствие на поети ангажименти в преговорния процес по Глава “Енергетика” и Глава “Околна среда”, при неуспешни приватизации и неизпълнение на програми за рехабилитация на ТЕЦ ”Бобов дол”, ТЕЦ “Варна”, ТЕЦ “Русе”, а дори при навременното изпълнение на планираните програми в ТЕЦ “Марица-изток 2” и ТЕЦ “Марица- изток 3” енергийната система ще загуби 3 940 мгвт базови и подвърхови мощности.
За да не бъда голословен ще ви цитирам за какво става въпрос по ангажиментите, които имаме:
Спиране на блок 1 и 2 на АЕЦ “Козлодуй” в края на 2002 г. и на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй” в края на 2006 г. Това са 1 680 мгвт.
В ТЕЦ “Бобов дол” първи блок се спира в 2007 г.
ТЕЦ “Варна” трябва да бъде рехабилитирана в срока от 2010 до 2015 г. Ако това не стане, тя трябва да бъде спряна.
ТЕЦ “Бобов дол” – трети и четвърти блок, трябва да бъде рехаблитирана в срок от 2012 до 2015 г. Ако това не стане, трябва да бъде спряна.
ТЕЦ “Русе” трябва да бъде рехабилитирана в рамките на 2010-2012 г. Ако това не стане, след изтичане на срока също трябва да бъде спряна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви изтича, господин Костадинов.
ЙОРДАН КОСТАДИНОВ: ТЕЦ “Марица-изток 2” трябва да се рехабилитира през периода 2005-2009 г., като в този период от време ще губим от 300 до 400 мгвт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ориентирайте се към приключване, господин Костадинов.
ЙОРДАН КОСТАДИНОВ: Очертава се един дефицит от 1 100 до 2 600 мгвт. Това е два пъти повече отколкото най-големия ни внос.
Моят въпрос е: какви мерки предприема Министерството на икономиката и енергетиката, за да гарантира електроенергия както за фирмите, така и за гражданите на Република България? И другият ми въпрос…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, нямате възможност за повече въпроси, господин Костадинов.
Има ли желаещи да зададат въпроси?
Имат възможност да зададат въпроси парламентарните групи на Движението за права и свободи, Демократи за силна България, Български народен съюз.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Чухме въпроси, които засягат сигурността на страната; въпроси, които засягат сигурността на доставките на енергийните суровини, обаче не чухме въпроси относно изпълнението на поети ангажименти във връзка с инвестирането в енергетиката.
Моят въпрос е, ако имате поглед да ни кажете, колко проекта през последните години са поети за изпълнение като ангажименти от всички правителства и в какво състояние е тяхното изпълнение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Двете групи, които все още имат възможност, желаят ли да зададат свои въпроси? Госпожо Мозер?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желание.
Последната група – Демократи за силна България? Не желаят.
В такъв случай, преминаваме към точка четвърта - отговори на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Заповядайте, господин Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да отговоря съвсем накратко на въпросите, които бяха зададени, но по реда, по който ми бяха задавани.
Народният представител господин Шопов пита дали ще запазим 3 и 4 блок, не 5 и 6, тъй като никой няма намерение да затваря 5 и 6 блок засега.
Обръщам внимание на това, господин Шопов, защото преди 7-8 години , без да знае за какво става точно дума, един друг народен представител написа за цялата атомна електрическа централа в Козлодуй в темите, по които Съвместният парламентарен комитет България – Европейски съюз трябва да работи с оглед нейното затваряне, колкото е възможно по-бързо. Такива грешки не бива да правим.
Пети и шести блок са блокове, които отговарят на всички изисквания за ядрена безопасност и са в пълно съответствие с всички международни критерии за това. Трети и четвърти блок също отговарят, но те така или иначе са влезли в една друга категория реактори.
Що се отнася до позицията на българското правителство, аз съм я изразявал неведнъж, и не два пъти. България има подписан договор, България има ратифициран договор и в протокола към този договор са поети ясни, категорични ангажименти за извеждане от експлоатация на 3 и 4 блок в края на тази година. България ще изпълни своите ангажименти. Това мога да го кажа като член на правителството. Какви са личните ми емоции, какви са личните ми желания в дадения случай няма абсолютно никакво значение.
Искам също така да кажа, че България е единствената държава, която, грубо казано, плаща цената си за влизането в Европейския съюз преди да е влязла. Ние спряхме два блока през 2002 г., ще спрем още два сега. Ако трябва да ги построим, тяхната стойност е около 4 млрд. евро, не лева. Казвам го и при всичките си срещи с представители на Европейския съюз. Ние изпълняваме своите ангажименти, изпълняваме своите отговорности и много се надяваме, че и Европейският съюз също ще изпълни своите.
Господин Иван Гризанов пита какво е бъдещето на 1-4 блок. Не мога да кажа нищо повече от това, което казах в момента. Що се отнася до задоволяване на енергийните потребности в региона, що се отнася до тежката енергийна криза, която и в момента изпитва Албания, където електроенергията е около 10 часа дневно, тежките проблеми, които има с доставките на електроенергия в други държави, като Македония и някои части на Сърбия, това са проблеми, които в момента се решават до голяма степен с производството и износа на електроенергия от България и то от 3 и 4 блок. Те няма да могат да бъдат решавани от началото на следващата година. Но нека тези, които ще изпитват необходимостта, те да бъдат активните в тази посока. Ние такава активност не можем да предприемаме.
Госпожа Капон говори за това, че ядрената ни енергетика е свързана с Русия, че природният газ е свързан с Русия, че нефтът също е с Русия. Искам да ви припомня, че “Нефтохим” беше приватизиран през 1999 г. от една руска компания. Тогава правителството, което беше на власт в България, съвсем не беше на Българската социалистическа партия или на който и да било от другите ни сегашни коалиционни партньори. Така че, когато си задаваме тези въпроси, нека да сме наясно и с това кой ни доведе до това състояние.
Искам също така да кажа и още нещо. Не само Европейската народна партия, аз снощи късно се завърнах от дискусия на Партията на европейските социалисти по Лисабонската стратегия и там един от ключовите въпроси е отново за енергетиката. Само че въпросът е много простичък – ние стратегия отново ще напишем, въпросът е, че ги няма ресурсите, с които ще можем да диверсифицираме доставките си. Когато вдигаме лозунгите за алтернативи, трябва да сме наясно какви са реалните алтернативи, а не просто да говорим за алтернативи.
Що се отнася до това каква е нашата стратегия, мисля, че говорих тук около 30 минути каква е точно нашата стратегия по този въпрос. И тя, доколкото схванах и от вашите мнения, е достатъчно добре обоснована и стъпките, които предприемаме за реализацията й, са също в правилната посока.
Искам да ви информирам за нещо, което със сигурност още никой не знае. Вчера беше получен отговор на нашия отговор от страна на “Газпром”. Казвам го, за да знаете, че разговорите, които водим, процесите, които текат по отношение на взаимоотношенията ни с руската страна, са в рамките на нормалното и ние по никакъв начин няма да допуснем истеризиране на взаимоотношенията ни с Русия. Преговорите ще бъдат водени с ясната позиция, че българският национален интерес трябва да бъде защитен и той трябва да бъде защитен както в краткосрочен, така и в дългосрочен стратегически период от време.
Господин Дилов зададе много въпроси, които аз ще прочета. Ако искате, можем да говорим по това какво съм правил, когато съм бил министър, но едва ли това е темата днес.
Що се отнася до иронията, господин Дилов, простете, но – “Как компенсираме забавянето на реновацията, извършена от “Митцуи” в “Марица-изток 3”?”
Реновацията в “Марица-изток 3” няма нищо общо с “Митцуи”. “Митцуи” работи в “Марица-изток 2”. “Марица-изток 3” се извършва по съвместен проект на “Енел” и “Ентърджи”. (Оживление в залата.)
Искам да ви кажа, че забавянето в “Марица-изток 3” е повече от 18 месеца. “Енел” като основен акционер в дружеството, което изпълнява проекта за рехабилитация, предприе драстични мерки със заместването на един от основните изпълнители, при това достатъчно реномирана германска компания. Много се надявам, че това ще доведе до реално ускоряване на работата и възможност за наваксване на изоставането. Отново повтарям, то към настоящия момент е повече от 18 месеца.
Искам също така да ви кажа, че проектът “Марица-изток 2”, макар и със значително по-малко, може би няколкомесечно закъснение, но също има закъснение. Всичко това, взето заедно с извеждането от експлоатация на 3 и 4 блок в кря на 2006 г., поставя България през 2007 г. и 2008 г. в доста тежко състояние. Разбира се, то е далеч по-малко апокалиптично от това, което господин Костадинов се опита да ни опише, но аз на тази тема ще се спра след малко.
Но едно трябва да е ясно – 2007 г. и 2008 г. България не само няма да изнася тези 7 млрд. 600 млн. киловатчаса, които изнесе през 2005 г., но със сигурност ще трябва да се погрижи за гарантиране на вътрешното си потребление. Казвам “ще се погрижи”, като искам отново да заявя, че проблеми със задоволяване на вътрешните нужди на страната ние няма да имаме. Но износът ще бъде редуциран до 1 млрд., максимум 2 млрд. киловатчаса годишно.
По отношение на това кой е субектът, който ще строи АЕЦ “Белене”. Ако до 31 януари не направим ядрена компания, както е предвидено в плана за строеж на втората атомна електрическа централа. И после ми задавате няколко въпроса: кои са и какви са възможните алтернативи?
Уважаеми господин Дилов, със задаването на този въпрос по този начин на практика сам си отговаряте. За каква ядрена компания, която ще изгражда АЕЦ “Белене”, ще говорим, ако ние наистина приемем, че тя ще бъде изграждана от стратегически инвеститор, частната компания “хикс”, която сама ще инвестира проекта, сама ще го изпълнява и ще гарантира неговото изграждане и строеж. За какво ни е тогава тази ядрена компания?
Въпросът е отново този, който ви зададох, когато обсъждахме подхода при реализацията на енергийната стратегия – какво искаме от българската енергетика? Дали да изпълнява ролята на този, образно казано, топъл бюфет, като някой си идва отнякъде си и си взема най-сладкото в дадения момент парче, или ние наистина ще се опитваме сами да приготвяме собствения си енергиен продукт в страната, а и в целия регион? На този въпрос, отново казвам, ние трябва да намерим отговор в най-близко бъдеще. Аз ви обещавам, че този отговор ще намерим заедно с вас.
Можем ли по-рано от 15 години в перспектива да се ангажираме със 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй”? Не, не можем да се ангажираме. Няма такава необходимост по развитието на енергийните пазари в региона, а и в Европейския съюз.
Каква точно процедура избрахте за приватизацията на ТЕЦ “Варна” след отказа на руснаците? Не сме избрали още никаква процедура. Искам обаче да ви информирам, че имаме заявени намерения от участник от досегашния конкурс, които намерения са значително по-добри от тези на втория участник в конкурса. Така че в близко бъдеще Агенцията за приватизация очевидно ще трябва да вземе своето решение.
Ще има ли приватизация на ТЕЦ “Русе” въобще и ако гърците спечелят в съда за “Бобов дол”, ще има ли процедура по сделката? Ако не спечелят, ще бъде ли обявена нова процедура, каква и кога?
Не мога да предвидя какво ще се случи с “Бобов дол” и с много странната процедура, в която се намираме там. С едно решение на прокуратурата всякакви действия са спрени, има решение на Агенцията за приватизация, която прекрати процедурата. Ако гръцката фирма спечели, то очевидно ние ще трябва да продължим с реализирането на сделката с избрания вече победител в търга.
Що се отнася до ТЕЦ “Русе” – там спечелилата компания е отново “РАУЕЕС”. Тя, доколкото знам, вече е поканена или ще бъде поканена в близък период от време да започне разговори. Най-вероятно тя няма да реализира тази сделка, така както не реализира и сделката във Варна, което най-вероятно ще доведе до започването на нова процедура за приватизация на ТЕЦ “Русе”.
Господин Йордан Костадинов правилно изброи част от ангажиментите, които България трябва да реализира в областта на енергетиката и в областта на опазването на околната среда, само че искам да му кажа, че въпросът, който ми задава, не е към мен, защото не съм аз човекът, който е поемал тези ангажименти и който е подписвал затварянето нито на Глава четиринадесета, нито на главата за околната среда.
Искам обаче да успокоя българските граждани – никакъв апокалипсис в България няма да се случи нито през 2007 г., нито през 2008 г. Всичко това, за което той говори, е функция от един процес, който вече е стартирал и това е процесът на рехабилитация, процесът на реконструиране и обновяване на тези мощности – едно намерение, което всички досегашни кандидати за купувачи и на ТЕЦ “Варна”, и на ТЕЦ “Русе”, и на ТЕЦ “Бобов дол” са поели в предложените си оферти.
Колко проекта са започвани и са спирани? Да, господин Аталай, много са проектите и, ако само част от тях бяха реализирани, сега нямаше да си говорим с такъв тон за това, което ще става в региона след 2007 г. и 2008 г. Искам само да Ви припомня, че проектът “Горна Арда” стартира с едно споразумение през 1999 г., ако не ме лъже паметта, с крупни мероприятия по откриване, започване и стигна дотам.
По същия начин стартираха и проектите в “Марица-изток 3” – отново през 1998 г. Тогава господин Шиляшки измисли така наречената “инициираща страна”, за да даде проекта на този, на когото трябваше да го даде. Само че и този проект си остана там, където е. Точно тогава в България беше въведена и практиката за предварително поемане на ангажименти за дългосрочно изкупуване на електроенергията.
Тогава стартира и проектът в “Марица-изток 1” и той също е свързан с точно тези ангажименти, които на практика лишиха България от възможността да има конкурентен енергиен пазар вътре в страната, тъй като държавата е поела ангажименти за задължително изкупуване на цялото производство от тези обекти. Ако поне един от тях беше реализиран в настоящия момент, ние в момента нямаше да си говорим за тези заплахи, които реално съществуват пред ролята на България като енергиен център или основен енергиен доставчик в Балканския регион.
Това бяха всички въпроси. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, с отговорите на министъра на икономиката и енергетиката приключва процедурата на изслушването.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, продължаваме заседанието.
Няколко писмени отговора на зададени въпроси:
- на въпрос, зададен от народния представител Яни Янев – от министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев;
- на въпрос, зададен от народния представител Яни Янев – от министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил;
- на въпрос, зададен от народния представител Петър Димитров – от министъра на държавната администрация Николай Василев.
Няколко от министрите със съответни писма са помолили за отлагане на техните отговори в днешния ден. Съгласно нашия правилник те имат право на това.
Затова сега преминаваме към зададените питания и въпроси към министър-председателя и членовете на кабинета.
Има думата госпожа Банкова от името на парламентарна група. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Отново за кой ли път вече от името на “Атака” ще ангажирам вашето внимание с убийствената политика на последните две български правителства спрямо онкоболните български граждани.
Пресата вече разпространи факса, с който днешният министър на здравеопазването, между другото лекар, е издал разпореждане, с което се спират доставките на лекарства за онкоболните български граждани за месеците януари и февруари.
На фона на политиката на геноцид, която правителството на господин Симеон Борисов провеждаше повече от десет месеца спрямо онкоболните български граждани, оставяйки ги без лекарства дълги, мъчителни месеци наред, на фона на протестите на онкоболните българи, на фона на това, че за пръв път в България именно българските граждани, болни от най-тежката човешка болест, събраха кураж да протестират пред Министерството на здравеопазването, на фона на вече над десет заведени съдебни дела срещу държавата, срещу Министерство на здравеопазването от онкоболни български граждани или роднини на починали вече онкоболни, безпрецедентен случай е дори само този факт – протестът на онкоболните и заведените дела срещу държавата, това е най-позорната визитна картичка на две български управления.
Каква висша политика бистрите вие, господа от тази позорна тройна коалиция, след като оставяте над 200 хил. българи без лекарства? И след като дръзнахте да го напишете черно на бяло, излязло изпод ръката на министъра на здравеопазването, между другото лекар? С тази заповед се нарежда да се спрат лекарствата за онкоболните за м. януари и м. февруари. (Реплика от залата: “Секретарката на Георги Йорданов!”)
Няма значение, госпожо, какво съм работила. Аз пазя живота на българите. Излезте пред българите и съобщете защо две български правителства ги държат без животоспасяващи лекарства! Това е нечуван цинизъм.
Ако господин министърът като лекар лекува онкоболните български граждани и им спасява живота, като министър ги убива. Убива ги антисоциалната и нечовешка политика на това управление.
Преди няколко дни една от асоциациите на онкоболните български граждани номинира за политик на годината господин президента - заради грижата му към онкоболните.
Къде сте, господин Първанов? Къде сте вие, представители на социалната партия? След като второ българско правителство поема позорната щафета от предишното и стигна дотам в официален документ да декларира, че за м. януари и м. февруари се спират лекарствата за онкоболните, защо няма ваша реакция по тези заведени над десет дела от осъдени на смърт български граждани?
Изразявам остър протест от името на Парламентарната група на “Атака”! Призовавам всички онкоболни да запазят този кураж, който имаха в продължение на десет месеца от управлението на предишното правителство, и да протестират, защото ние ще ги подкрепим. Самите онкоболни граждани не приемат недостойните оправдания, че в България няма пари, че трябва да си стягаме коланите, при положение, че вчера също присъствахме на един позорен дебат. Отново отпуснахме 16 милиона за военни цели.
Досега нито един политик от това правителство на тройната коалиция не е застанал тук с цялото си политическо достойнство и чест и да обясни поради каква логика трябва да изсипем 1 млрд. 100-200 млн. в Ирак и да продължаваме, защото и следващият ни батальон ще бъде издържан от България. А в същото време да си затваряме очите за това, че тук буквално тече един безмилостен геноцид над българите, най-вече заради това, че ги лишаваме от животоспасяващи лекарства.
Когато при предишното правителство онкоболните протестираха и бяха посрещнати с изключително равнодушие и безразличие и неприети от здравния министър на господин Симеон Борисов, за съжаление това пренебрежение и равнодушие като отношение към болните български граждани продължава и при управлението на кабинета Станишев. Какво обяснение ще ми дадете вие, господа?!
Ние тук не говорим дори само за тези 230 хиляди онкоболни, които до ден-днешен нямат лекарства.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Как да нямат?!
СТЕЛА БАНКОВА: Нямат лекарства. Сега, когато имам въпроси към господин министъра, ще му дам отново списък с десет души, които нямат лекарства. В момента дойде една онкоболна жена, която е в ИСУЛ, на която са й отказани лекарства. (Шум и реплики от мнозинството.)
Излезте пред онкоболните. Защо, когато онкоболните протестираха, Вие не излязохте и не им обяснихте поради каква нечовешка логика вие ги лишавате от лекарства! Преди няколко месеца се бяха събрали осъдени от най-тежката болест българи от цяла България. Какви лъжливи обвинения и оправдания тогава дадохте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Призовавам коалицията... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Седем минути имате по правилник, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам. Призовавам коалицията да анулира факса, подписан от здравния министър.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не сме на митинг.
СТЕЛА БАНКОВА: Това не е митинг, това е желание да се запази животът на българските граждани. Защо не излязохте тогава, когато протестираха?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: И да им отговорите? (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, приключвайте!
СТЕЛА БАНКОВА: Това наистина е един позорен пример за позорната, антисоциална и античовешка политика на това правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще трябва да изключа микрофона, госпожо Банкова! Злоупотребявате с толерантността ми.
СТЕЛА БАНКОВА: Защото когато ти отделяш милиарди за Ирак, а в същото време осъждаш своите граждани на смърт, това българският народ няма да прости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група, заповядайте, доктор Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги!
Искам да изкажа своето възмущение от името на нашата парламентарна група от току-що чутото, затова защото не можем, уважаеми дами и господа, да си играем на гърба и с мъката на хората, с хората, които са онкоболни и които, разбира се, чакат разрешаване на своите проблеми. Защото по този начин поставен въпросът – това е само популизъм, а популизмът е нещо, което предизвиква най-много моето отвращение. Защото популизмът е лъжа, защото популизмът е това, което не може да се свърши, това, което можеш да обещаеш, но не можеш да направиш! (Ръкопляскания от мнозинството.) Това е популизмът! И не можем да си играем с мъката на тези хора, които са достигнали до една ситуация, в която трябва да бъдат лекувани. Лекарствата за онкоболни никога няма да стигнат и никога не са стигали в нито една страна! (Ръкопляскания от мнозинството.)
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Но за Ирак стигат!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Точно затова разумните хора в цял свят залагат на разумна здравна политика – политиката на профилактика и превенция, политиката на прегледи, политиката на това да не се достига до запуснати случаи на онкозаболявания, които вече не могат да бъдат лекувани или могат да бъдат лекувани с милиардни средства, разбира се, само за ограничен контингент от хора. Ние трябва да направим така, че здравната реформа да продължи, основана на профилактика.
Смятам, че в парламентарните групи на БСП, НДСВ и ДПС, както и на опозицията, има консенсус по този въпрос, че профилактиката трябва да бъде водеща, че трябва да бъдат заложени механизми за развитие на по-малко заболявания, че трябва да бъдат развити механизми за отговорност на всеки български гражданин към собственото му здраве.
Когато миналата година предлагахме закона против тютюнопушенето и когато други популисти бяха против него и събраха тук притежатели на заведения, ние говорехме точно за здравето на гражданите, загрижени от един истински проблем, защото няма друга страна в Европейския съюз, където тютюнопушенето и употребата на алкохола да бъдат на такова високо ниво! И, разбира се, заболеваемостта от чернодробни и белодробни заболявания е най-висока! И то в най-развита степен!
Аз ви призовавам да бъдем разумни! Призовавам ви да не говорим неща, които не могат да станат! Да не говорим неща, с които подстрекаваме хора, които са в нужда, които са в беда! Ние искаме да продължи реформата в здравеопазването и според новия позитивен списък и новия рамков договор да бъдат заложени средства за здравеопазване и за лекарства. Но тези лекарства не могат да се увеличават и парите за тях не могат да се увеличават. Защото, когато се увеличават парите за лекарства за сметка на парите за здравеопазване, става въпрос за лобистки интереси на фармацевтични и дистрибуторски фирми – за това става въпрос. Парите за лекарства в нашата страна са 30 процента от всички пари за здравеопазване. (Ръкопляскания от мнозинството.) Парите за лекарства от всички средства за здравеопазване в Европейския съюз са не повече от 10-15 процента. Ние не трябва да намаляваме парите за лекарства. Ние трябва да стационираме тези средства, а да увеличим парите за цялостно здравеопазване, за профилактика и за промоция.
Недейте, госпожо Банкова, занимавайте хората по този въпрос, особено по този некомпетентен начин! Вие си играете с мъката на хората! (Шум и реплики от народния представител Стела Банкова.) Не Ви завиждам за това, което правите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! За пореден път в петък в българския парламент се поставя въпросът каква политическа сила е "Атака". С изявленията на неин представител, които не знам доколко ангажират цялата политическа сила, за пореден път се търси парламентарният скандал и то по една крайно чувствителна за обществото тема – тема, която е свързана с живота и здравето на хиляди хора. Въвеждането й в политическа спекулация, създаването на изкуствено напрежение и изтъкването на неверни факти и обстоятелства пред българския парламент е доста низък начин за търсене на политическа популярност.
В крайна сметка, след малко тук ще бъде и здравният министър, който ще направи нарочно изявление по фактите, но тези измислени "факти", които преди малко госпожа Банкова представи, не отговарят на истината. Не е истина, че правителството или министърът е бягал от среща с онкоболните. Нещо повече, и при последния протест той ги прие в кабинета си. И в един съвсем нормален разговор беше изложена позицията и на правителството, и на министерството за решаването на този сложен, тежък и скъпоструващ проблем.
Защо този проблем се поставя днес? Защото правителството и Министерството на здравеопазването правят опит да бъдат скъсани онези източници на кражба на държавни пари, на обществени пари, кражба от здравето на хората, кражба от държавния бюджет, кражба, която е довела до това, че години наред в България лекарствата са по-скъпи, отколкото в редица подобни на нас страни. Довела е до това, че търговете, поръчките, доставките са се превърнали в доста добър източник на доходи за хора, които живеят от здравето, а бих казал – и от живота на хората.
"Атака" използва това, а може би е и добре подтикната от такива кръгове, за да прави обикновен политически популизъм и то популизъм, който се вписва напълно в нейното поведение на дестабилизация на парламента и на политическия живот у нас! Такава дестабилизация ползва нея, но не ползва никоя от парламентарно представените политически сили, които искат България на прага на Европейския съюз да има един нормален политически и парламентарен живот.
В крайна сметка и днес за пореден път "Атака" доказа, че е една деструктивна политическа сила, политическа формация, която се опитва да забави членството на България в Европейския съюз и чрез нагнетяване на напрежение и политическа нестабилност не да търси решение на отделни проблеми или за подобряване състоянието на хората, а да използва проблемите за трупане на личен политически капитал – не в полза на страната, не в полза на хората, заради които на пръв поглед се застъпва "Атака".
Едно такова поведение не може да бъде адмирирано от парламентарно представените политически сили и ние от Коалиция за България го осъждаме и рязко се разграничаваме от тази позиция. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Демократи за силна България ще привлека вниманието ви към друг проблем.
Управляващите от БСП, НДСВ и ДПС налагат изкуствено проблеми на българските граждани. Например, обичайните зимни студове се представят за арктическа зима. Идеята е да се внуши, че управляващите са в готовност, на своя пост са и ще ни спасят. (Оживление.) Измислен проблем, измислена готовност! Действа познатата отпреди 1989 г. пропагандна машина за манипулиране на общественото мнение. Целта е човек да забрави да се попита: “Това ли са моите реални проблеми?”
Понятието “тежка зима” е откритие на комунистическата пропаганда. (Смях в КБ.) Когато управляват настоящи и бивши комунисти, зимата винаги е тежка, мерките винаги са взети навреме, властта винаги спасява. Ние, естествено, нямаме нужда да бъдем спасявани от няколкото, ще повторя, напълно обичайно студени зимни дни. Имаме нужда да се справяме с реални, а не с измислени проблеми. При това трябва да се справяме с проблемите, които предизвиква управлението ни, а не природата. Тук, в Народното събрание, трябва да се съгласим, че тази зима наистина е тежка за българските граждани. Това е реален, не измислен проблем. Но нека си отговорим защо е така.
Зимата е тежка. В 16 области децата отидоха в "дървена" ваканция, не защото е много студено времето, а защото българските училища не са ремонтирани и не са отоплени, съобразно изискванията. Те не са ремонтирани и отоплени, защото не е завършена реформата в образованието. Затова държавата и общините правят огромни излишни разходи за поддържане на сгради, където се обучават много малко деца или да плащат заплати на учители, които нямат достатъчно ученици.
Зимата е по-тежка от предишната. В сравнение с миналата година доходите са нараснали с 6,1 на сто, а инфлацията с 6,5 на сто, или, с други думи, инфлацията намали реалните доходи на българските граждани. Скочиха цените на отоплението, на стоки и услуги от първа необходимост, на алкохола и цигарите. Това удари домакинствата, които са на границата на социалната бедност. Те трудно ще посрещнат нарасналите зимни разходи. Тази зима българските граждани посрещат по-бедни и с по-застрашителни сметки, отколкото предходната. Затова зимата е тежка. Но това става при отчетен 5,5 на сто растеж на брутния вътрешен продукт. Това означава, че наблюдаваме едно абсурдно съчетание – доходите общо в страната нарастват, а българите обедняват. Хората нямат никаква полза от икономическото ни развитие, понасят вреди. При това ги управлява правителство на социалната отговорност. Каква е социалната отговорност на управляващи, които при 5,5 на сто растеж на брутния вътрешен продукт преценяват падане на реалните доходи на хората? Това е риторичен въпрос. Социалната отговорност очевидно е никаква.
Зимата е по-тежка от предишната за българските граждани и чуждестранните фирми у нас. В сравнение с миналата година България слезе с 12 места надолу в класацията за икономическа свобода. Преди нас са Македония, Йордания, Саудитска Арабия, Перу и Монголия. Влошаването на класирането ни се дължи на увеличените публични регулации, на нарушаване правата на частната собственост, на високата корупция в държавната администрация, на това, че съдебната ни система създава рискове пред инвеститорите. Икономическата свобода се губи след управление на либерално-социална и социално-либерална коалиции. Какви либерали са от НДСВ и ДПС, след като при тяхното 5-годишно управление България влошава степента на икономическата си свобода отново е риторичен въпрос.
Зимата е тежка, по-тежка от предишната за българските граждани и бизнес. Причината е, че нивото на българската корупция се повиши. В сравнение с миналата година България отстъпи място и слезе надолу при по-корумпираните страни. Впрочем това става за пореден път след 2001 г., когато страната се беше изкачила до 47-о място. През 2005 г. отидохме на 55-о място в компанията на Колумбия и Сейшелските острови. Зимата е по-тежка, защото корупцията се засили и почти всеки човек, който има икономическа или обществена активност, вече е обект на изнудване. Защото обвиненията в мафиотизиране на българските управляващи и на държавните органи идват отвсякъде.
Зимата е тежка. Независимо от уверенията за намаляване на безработицата, спадането на безработицата не се усеща от хората. Това се дължи на демографски причини и емиграцията. Топим се със скорост 50-60 000 души годишно и всичко в България става по-малко, включително и безработицата. Освен това трудоспособните ни сънародници отиват да работят в чужбина. Големият проблем е, че остават малко заети българи в България. На това се дължат нарастващите трудности, които преживяваме, включително и през зимата. Ограничен брой са тези, които произвеждат стоки и услуги и имат обществено-полезна дейност. Твърде много трудоспособни лица, предимно от малцинствата, живеят от социални помощи, не са обучени, не са осигурени, не се трудят, не плащат данъци, не плащат здравноосигурителни вноски. Държавата тежи на гърбовете на малко хора.
Зимата е тежка и поради вашия цинизъм, поради цинизма на управниците ни. Президентът и неговите съветници заявиха, че българските домакинства харчат опасно повече в сравнение със своите доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате.
ИВАН КОСТОВ: Темпът на потребление на домакинствата у нас през последните четири години надхвърлял растежа на доходите. Това влияело зле на търговското салдо и дефицитът по текущата сметка бил рекорден.
Зимата е тежка, защото спестяванията на хората се намалиха, защото нарастват до невиждани досега размери банковите заеми. Българите заживяват на кредит, затова карат с нарастващи опасения и страх зимата.
Зимата е тежка, но това идва от слабото, нерешително и некомпетентно управление. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма други желаещи за изказване от името на парламентарна група.
Виждам, че министърът на здравеопазването е в пленарната зала и разбирам, че има готовност да вземе отношение по въпроса, който беше повдигнат в началото на заседанието след почивката. Знаете, че по правилник министрите имат такава възможност и право.
Заповядайте, господин министър.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: А къде е Стела Банкова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви, колеги, за тишина.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ако искате да изчакаме.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма какво да чакаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, имате думата. Няма причина да се изчаква.
(Народният представител Стела Банкова влиза в пленарната зала, посрещната с ръкопляскания от мнозинството.)
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати! Дължа да направя това изявление, тъй като бях провокиран от изказването на госпожа Стела Банкова за нещо, което е съвсем регулярно. Аз не знам откъде е получила тази информация. Това не е за първи път. Днес имам около шест въпроса, зададени също от нея по най-различни теми, и не знам дали ще стигне времето, тъй като въпросите към мен са 12.
Специално по повдигнатия от нея въпрос за това, че има издадена заповед за спиране на доставката на скъпоструващи медикаменти, лекарства за онкоболните, веднага заявявам: абсолютна лъжа! Такова нещо няма. Не знам кой я е информирал, откъде тя се информира, какви сведения откъде и кой й подава, но такова чудо – да провокира целия български народ, да си играе със съдбата на тежко болните хора в страната, аз за първи път не мога да говоря спокойно. Това е абсолютна провокация срещу онкоболните и тези хора не трябва да й вярват повече. Тя непрекъснато спекулира. Хваща един човек примерно, който не е получил лекарствата си навреме, води го в министерството и т.н.
Обяснявам за какво става въпрос: лекарствата за онкоболните са осигурени до края на м. февруари! И по този повод началникът на Лечебната дирекция в министерството изпраща уведомително писмо, в което пише: “Във връзка с приключилите на 31.12.2005 г. договори за лекарства за скъпоструващи лечения моля до 15 февруари да не изпращате фишове, заявки в Министерство на здравеопазването, тъй като срокът след това е един месец.” Ние сме осигурили лекарствата на хората до края на м. февруари и след това вече се провежда новият търг за март, април и т.н., за другите два месеца.
За какво става въпрос? Защо лъжете българския народ, че не са осигурени лекарствата за м. януари и февруари? Ето го писмото, който иска, може да го види! (Показва писмото.) Можем да го покажем и на Българската телевизия - за какво писмо става въпрос. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Случаят, за който става дума, е достатъчно сериозен, за да бъдат точно изяснени фактите пред Народното събрание и пред цялото общество.
Преминаваме към питанията и въпросите, които са зададени, за днешния парламентарен контрол.
Питане от народния представител Филип Димитров към министър-председателя Сергей Станишев относно политиката на правителството за осигуряване на публичен достъп до архивите на репресивния апарат на комунистическия режим в периода 1944-1989 г.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер! Аз ще се опитам да щадя Вашите чувства, но въпросът, който ме интересува, е въпрос, свързан с това, че законите на страната следва да бъдат спазвани от всички, включително от администрацията.
Както сте видял, в питането е изтъкнато, че съгласно действащите Закон за защита на класифицираната информация и свързани с него други текстове най-високата давност за класифицирана информация в момента е 20 години, предвид на обстоятелството, че бяха декласифицирани определени архивни единици. Това би трябвало да означава, че към днешна дата всички документи и архивни единици, които са оформени към Министерството на вътрешните работи, респективно някогашното ДС, които са оформени към Военното разузнаване, както и към бившето ДС, сега прехвърлено в Националната разузнавателна служба, по една елементарна административна процедура, описана в закона, би трябвало да бъдат направени обществено достояние и прехвърлени в българския Държавен архив.
Водени от убеждението, че законите са, за да се спазват, трима души – господин Лъчезар Тошев, господин Методи Андреев и аз, преди около година и половина отправихме писма до тогавашния премиер господин Сакскобургготски, до министрите на вътрешните работи и на отбраната, както и до началника на Националната разузнавателна служба, респективно до президента, като негов висшестоящ, с искане да бъдат изпратени съответните архивни единици в Държавния архив, тъй като нашето желание е да се запознаем с тях. Получихме любезни, учтиви и безсъдържателни писма, в резултат на които въпросът не беше решен. Законът обаче продължава да бъде действащ и независимо от кореспонденцията, която водим с тази или онази институция, той следва да бъде приложен.
В този смисъл моят въпрос към Вас е:
Има ли намерение Вашето правителство да изпълни действащото законодателство, в частност разпоредбите на текстове 33 до 35 във връзка с § 9 от Закона за защита на класифицираната информация, и да предостави всички архивни единици от споменатите институции на Централния държавен архив за периода до края на м. януари, хайде да кажем, ако направите в началото на м. февруари – до началото на февруари 1986 г., респективно тези, които са покрити с по-кратък период на класифицираност – само 10-годишен, до съответния ден на 1996 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър-председател, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Благодаря Ви за стремежа да щадите моите чувства. Искам да Ви уверя, че нищо им няма на чувствата ми, могат да издържат и по-тежки въпроси от този, който Вие задавате.
Към самия въпрос. В своята дейност по съхраняването на класифицираната информация и реда за предоставянето на достъп до нея правителството стриктно изпълнява нормативната уредба - Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни, Закона за Държавния архивен фонд, Закона за достъп до обществена информация и издадените въз основа на тях подзаконови актове. Конкретната отговорност за изпълнението на задълженията по защита на класифицираната информация носи съответният ръководител на организационната единица, каквито според закона в случая са органите на държавната власт и техните администрации. Общият контрол се осъществява, както знаете, от Държавната комисия по сигурността на информацията.
Във всички министерства и ведомства е създадена необходимата организация за изпълнението на цитирания от Вас § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация. Всички документи и материали, изготвени преди влизането в сила на този закон и обозначени със степени на секретност, се преразглеждат и привеждат в съответствие, като установеният режим е различен в зависимост от това кой е автор на съхраняваните в дадената организационна единица документи.
Ще си позволя да не изреждам редица юридически термини и аргументи, тъй като Вие сте известен юрист и добре познавате тази материя. Искам да Ви предупредя, че ще има доста фактология, тъй като Вие се оплакахте, че в отговорите, които сте получили от предишното правителство, не е имало съдържание. Затова ще се постарая да бъда изчерпателен, въпреки че за много от народните представители това ще бъде леко изпитание.
Изисках справка от Държавната комисия по сигурността на информацията за цялостната дейност до момента по изпълнението на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Изводът е, че тя е приключила в министерствата на: външните работи, здравеопазването, земеделието и горите, културата, образованието и науката, правосъдието, регионалното развитие и благоустройството, труда и социалната политика, околната среда и водите, финансите, Българската народна банка и Националния статистически институт.
Дейността по прекласифициране е приключила и в областните администрации.
Поради огромния обем на документите все още продължава работата в министерствата на вътрешните работи, на отбраната, на икономиката и енергетиката, специалната куриерска служба към Министерството на транспорта, Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, Държавна агенция “Гражданска защита”, областните администрации на София-област и Видин. И, повярвайте ми, тук усмивките са неуместни, защото може би си заслужава да се види на живо целият този обем информация, за да разберете за какво става дума.
Обобщените данни показват, че от 386 организационни единици, които имат документи за преразглеждане по § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация – 334 са изпълнили задълженията си по цитираната разпоредба. В процес на изпълнение са 52 от посочените 386 организационни единици. Изводът, който може и вие да направите, е, че процесът приключва.
Преразгледаните документи с премахнато ниво на класификация не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. В зависимост от това дали притежават историческа, научна или справочна стойност те се предават в Държавния архивен фонд или се унищожават. До тази информация достъпът се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация, за който споменах, който препраща към Закона за Държавния архивен фонд по отношение на съхраняваните в него материали. Именно този ред следва да се спазва при предоставянето на достъп на гражданите до архивни документи, които по силата на Закона за защита на класифицираната информация са загубили статута си на държавна и служебна тайна.
Бих искал да акцентирам, че в периода от влизането в сила на този закон до настоящия момент Държавната комисия по сигурността на информацията не е давала разрешение за удължаване на сроковете за защитата на информацията, както и не е давала такива за унищожаването на информация, каквито правомощия има съгласно чл. 34, ал. 2 и чл. 33, ал. 4 от същия закон. Това дава отговор на въпроса Ви за възможността за обжалване, тъй като такива административни актове не са били издавани.
Уважаеми господин Димитров, ще Ви помоля за още малко търпение и да изслушате малко конкретна информация, която се отнася до част от структурите с най-голям обем информационен масив.
На всички актове и документите към тях на Министерския съвет е премахнато ниво на класифицирана информация за сигурност на информацията и е извършена техническа обработка, съобразно Протоколно решение на Министерския съвет № 22, т. 26 от 10 юни 2004 г.
Съгласно законовите разпоредби те са предадени на Централния държавен архив – София, с инвентарен опис № 86 от 23 декември 2004 г. Документите, които имат ниво на класифицирана информация за сигурност се съхраняват и използват съгласно изискванията на закона. В своята работа с материали, носители на класифицирана информация, Министерският съвет стриктно се придържа към изискванията на чл. 50, ал. 1 и чл. 120, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона, като веднъж на две години министър-председателят със заповед назначава комисия за изготвяне на предложения за промяна или премахване на нивото на класификация на приетите от Министерския съвет актове и документите към тях. Следващият срок за това е м. юни т.г.
В системата на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната също стриктно се спазват нормите за защита на класифицираната информация.
В служба “Военна информация” към министъра на отбраната се съхраняват документи на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб в периода 1951-1989 г. Те са свързани със събирането на стратегическа и оперативна информация с военен характер и се произвежда процедура за осигуряване на публичен достъп до нея. Службата не разполага с документи за дейност като репресиращ апарат.
В изпълнението на изискванията на § 9, ал. 2 от същите тези Преходни и заключителни разпоредби на закона са създадени две комисии за преразглеждане на класифицирани материали и документи. В резултат на това към м. януари м.г. са предадени на съхранение 1700 документа, които съдържат 7570 листа – носители на класифицирана информация с изтекъл срок на защита и премахнато ниво на класификация.
Предполагам, че особен интерес при вас ще предизвика темата за системата на Министерството на вътрешните работи, където промяната или премахването на ниво на класификация на документите, създадена до 2002 г. продължава, както казах, поради огромния обем работа. Само оперативният архив на бившата Държавна сигурност съдържа над 400 хил. архивни единици, организирани в девет фонда, а служебните документи, които се отнасят до дейността й, са събрани в 77 фонда и съдържат 99 419 архивни единици.
Според Закона за МВР архивният фонд на министерството се съхранява в Дирекция “Информация и архив” и в регионалните дирекции на вътрешните работи. Променя се обаче режимът на тяхното ползване, което става по общия ред на Закона за Държавния архивен фонд. За целта МВР е утвърдило инструкция, с която се регламентира редът на ползване и достъпът до документите от архивните фондове на МВР, които не съдържат класифицирана информация, включително и тези на бившата Държавна сигурност.
Отново обръщам внимание на факта, че архивът на МВР е един от органите за управление на държавния архив. Така е по закон.
В заключение бих искал да подчертая, че към настоящия момент правителството е извършило значителна по своя обем работа във връзка с изпълнението на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация, вследствие на което за по-голямата част от централната държавна администрация този процес е приключил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров, за Вашите уточняващи въпроси.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин премиер, благодаря Ви за този отговор. Струва ми се, че той е полезен за нацията, защото в него се съдържа, макар и съвсем в повърхностен вид, както и би могло да се очаква за един подобен разговор, известна информация за чудовищния характер на архивите на бившата Държавна сигурност. От цифрите, които Вие ни посочихте, ние бихме могли да си представим огромните купища хартия, огромното количество енергия, хвърлени, за да бъдат шпионирани българските граждани и да бъдат репресирани след това.
Благодаря Ви, че правите това достояние на широката публика. Хубаво е да се знае то. Всъщност, Вие в този смисъл в голяма степен изпълнявате може би неволно препоръката на гласуваната вчера Резолюция на Съвета на Европа в нейната т. 13, която препоръчва на страните, които излизат от комунизма и на посткомунистическите партии, да се вгледат в историята на комунизма, да я изследват и да се покаят, след като заклеймят онова, което е било извършвано от подобни партии. Благодаря Ви за това. Но, така или иначе, заклеймяването ние сме го извършили и в тази зала чрез гласуването на закона, който обяви за престъпен комунистическия режим в България. Въпросът обаче е, че когато нещата се прилагат на практика отново възникват някои малки неудобства.
Сигурно има 184 или може би 384 мерки, които трябва да бъдат взети, за да може човек да преплува една река с лодка. Но, ако няма лодка и ако няма весла, явно, че останалите няма да имат толкова голямо значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, ще зададете ли въпросите си?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Вие ни казахте, щото в МВР и в Министерството на отбраната не е направено достатъчно. Въпросът ми в допълнение е: при предвидения едногодишен срок, за който законът предвижда само комисия, какво трябва да разбираме под издаването на допълнителни инструкции в Министерството на вътрешните работи за това как да се работи с тази класифицирана информация и означава ли това, че биха могли по този начин – с подзаконови нормативни актове, да бъдат затруднени достъпът и откритостта на съответните архивни единици?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Мисля, че в моя отговор бях достатъчно изчерпателен относно всички процедури, които са необходими, и действията на изпълнителната власт в съответствие със закона. Уверявам Ви, че всички правилници са приведени в съответствие със закона и не му противоречат. Но все пак, говорейки малко по-широко, разбирам Вашия интерес към архивите на бившата Държавна сигурност, на бившия режим допреди 1989 г. Може би някой ден заедно ще седим в архивите и ще работим, аз самият съм историк, Вие сте юрист с интерес към най-новата история на България, там ще имаме възможности много да обсъждаме това минало.
Впрочем, тъй като стана дума за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, имах възможност само преди два дни да говоря и пред нея, да се срещна и с председателя на Парламентарната асамблея господин Рене ван дер Линден. Но декларацията, която Вие споменахте, осъжда престъпленията на режимите преди 1989 г., когато е имало в повечето централно източноевропейски страни комунистически партии на управление. Изрично председателят на ПАСЕ каза, че тази декларация не осъжда комунизма като идеология, подчерта например значителния принос на комунистическите партии в антифашистката съпротива в Европа, в т.ч. в неговата страна – в Холандия.
Мен действително ме учудва огромният интерес и постоянното връщане към миналото и дърпането на българското общество назад, търсенето на разделителни конфронтационни линии и търсенето на взаимно озлобление. Днес се намираме на прага на Европейския съюз. Страната има да решава много важни проблеми и въпроси за успешното интегриране в Европейския съюз, за повишаване на нашата конкурентоспособност. Затова по какъв начин най-успешно да усвояваме фондовете на Европейския съюз, как да се преборим за достойно място на нашата страна и в икономически, и в политически, и в културен план. И честно казано, мисля, че такъв тип въпроси представляват може би исторически интерес, архивна стойност, но не са на дневния ред на хората на България. Но въпреки това мисля, че достатъчно коректно се постарах да опиша и всички законови разпоредби, и всички действия на органите на изпълнителната власт, за да се изпълни законът, както е редно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Димитров, имате две минути за Вашето отношение. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Господин премиер, аз съм отчасти доволен от Вашия отговор. Доволен дотолкова, доколкото очевидно развитието на времето дава някакъв отпечатък и върху Вас, и разбирането за престъпния характер на делата, които са заключени в тези архиви, е нещо, което явно повече не подлежи на дискусия. Това е някакъв напредък. Удовлетворен съм също така и от обстоятелството, че Вие ни представихте тази покъртителна наистина, но все пак важна да се знае картина на архивите на тези служби.
Това, което ме притеснява във Вашия отговор, е усещането за това, че като че ли всичко в момента е наред и ние не трябва да се занимаваме с него, това, с което Вие завършихте, когато очевидно не са изпълнени законови разпоредби, не са спазени едногодишните срокове и не са извършени онези неща, които администрацията е трябвало да извърши.
Съгласен съм, че не само вашето правителство може да бъде държано отговорно за това. В същото време на вашето правителство се пада задължението да изпълни законовите разпоредби вероятно в ускорени темпове, щом е пропуснато толкова време. Вие трябва да наваксате законното вече закъснение, което е реализирано. В това отношение опитът за остроумие, а именно това, че тези неща не били в дневния ред на българската нация, ме плаши доколкото то би могло да послужи пред Вас самия като някакво извинение да не хвърляте необходимите усилия за изпълнението на законите на държавата.
Препоръчвам Ви, господин премиер, да хвърлите тези усилия, защото тъй или иначе няма да избягаме от истината. По-добре е тя да дойде на масата, както си му е редът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Въпрос от народния представител Иван Костов относно ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги народни представители!
Уважаеми господин министър-председател, както ви е известно, приемането на зле подготвената България предизвиква нарастваща критичност особено в някои страни – членки на Европейския съюз. Съюзът беше загрижен, че България не изпълнява поети в Споразумението за присъединяване ангажименти. Тази загриженост вече се превърна в тежки и конкретни обвинения срещу вашето и предишното правителство, по думите на авторитетни европейски представители. Обвиненията са за мафиотизация и корупция и аз очаквам в отговора си да вземете отношение към тях.
Проблемът на нашата страна е, че някои страни не са започнали ратификацията на Договора за присъединяване на България и Румъния и заявяват, че ще го направят след доклада на Европейската комисия през м. май.
В тази връзка Ви питам: бихте ли посочили кои са тези държави и какви резерви има всяка една от тях?
Второ, какви политически, дипломатически действия ще предприеме българското правителство да убеди въпросните страни да ратифицират договора за нашето присъединяване, преди доклада на Европейската комисия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Тъй като Вие споменахте авторитетни европейски политици, без да назовавате имена, преди да пристъпя към моя отговор, ще Ви припомня думите на докладчика на Европейския парламент за България господин Джефри ван Орден, който без съмнение е авторитетен европейски политик от консерваторите, от 18 януари 2006 г., който казва: “В момента има хора, които искат да забавят процеса на разширяване и са склонни много бързо да посочат с пръст едно или друго нещо. И, доколкото виждам, тези хора използват възможността да очернят името на страните-кандидатки или на присъединяващите се държави, каквито са България и Румъния. Както казах, има хора, които искат да забавят нещата, и не бива да им давате никакво оправдание.” Край на цитата.
Готовността на Република България за присъединяване към Европейския съюз се определя, както знаете, в мониторинговия процес на Европейската комисия и, както ви е известно, основните изводи и акцентите в последния Мониторингов доклад от 25 октомври 2005 г. не съдържат оценка за зле подготвена България, както Вие говорите. Препоръките в доклада са напълно постижими и зависят от съвместните усилия на цялото българско общество – Народното събрание, правителството и всички останали институции. Тежки и конкретни обвинения срещу правителството, още по-малко квалификациите, които Вие употребявате, не се съдържат в доклада, който е публикуван и е достъпен за всички. Напротив, отчита се напредъкът на страната и реалната перспектива България да стане пълноправен член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Относно процеса на ратифициране на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и политическите и дипломатическите действия на правителството бих искал да посоча следните основни моменти. Както ви е известно, процесът на ратификация не следва да се обвързва с процеса на мониторинг – позиция, която впрочем е ясно изразена и от Европейската комисия и комисарят по разширяването господин Оли Рен. Правителството полага добре планирани и целенасочени усилия за успешно приключване на процеса на ратифициране на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
Във външнополитически план тези действия и мерки обхващат поддържането на активен политически диалог, размяната на официални и работни посещения на най-високо и високо равнище за извършваната подготовка на страната, в които нашите партньори се информират за нея и много други външнополитически прояви, които не могат да бъдат изброени за няколко минути.
По инициатива на министър Калфин през м. октомври 2005 г. бе проведено специално съвещание в София с посланиците ни в страните – членки на Европейския съюз именно по въпросите на ратификацията на Договора за присъединяването на България. Правителството ежедневно получава обективна информация от българските дипломатически мисии за развитието на ратификационната процедура във всяка страна – членка на Европейския съюз. На базата на това се изработват и предприемат конкретни действия и подход към всяка една отделна държава. Както ви е известно, ратифицирането на международен договор е суверенен процес и право на всяка държава, която е субект на тези отношения. На даден етап процесът на ратификация се развива нормално, като оставащото време до 1 януари 2007 г. е напълно достатъчно за приключване на конституционните процедури във всички страни, които все още не са ратифицирали договора.
Към момента Договорът за присъединяването на Република България към Европейския съюз е ратифициран от десет страни - членки на Европейския страни – Словакия, Унгария, Словения, Кипър, Гърция, Естония, Чехия, Испания, Италия и Малта.
Ратификационният процес е в парламентарната си фаза в следните осем държави – членки: Обединеното кралство на Великобритания, Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Португалската република, Република Литва, Република Австрия, Република Латвия и Ирландия.
Процедура на съгласуване на проектозаконите за ратификация на равнище правителство тече в останалите седем държави - членки – Федерална република Германия, Република Финландия, Кралство Швеция, Френската република, Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Република Полша. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, думите “тежки и конкретни обвинения” са на Елмар Брот – председател на Външната комисия на Европейския парламент. Искахте да Ви цитирам източник – ето Ви източникът. Тези думи за мафиотизация и корупция можете да ги прочетете също в документите, които са публикувани на сайта на Европейския институт в нашата страна. Така че не съм си ги измислил аз, за съжаление.
Аз не съм доволен от Вашия отговор, защото Вие не знаете кои страни са заявили, че ще ратифицират договора, след като излезе докладът. Това Ваше незнание е опасно. Ако Вие наистина не знаете, няма как да предприемете мерки. Ако въобще не сте се загрижил по този въпрос и ако оставяте думите да минават покрай ушите Ви, когато ходите в чуждите страни и говорите с Вашите колеги, ако не знаете да четете знаците, това е лошо. Аз мога да Ви кажа кои страни са заявили, че ще обвържат този процес, но щом Вие не проявявате интерес и щом Вие не сте набелязали досега мерки, аз не виждам как в оставащите няколко месеца, всъщност те са много малко – два месеца, Вие ще съумеете да се справите с този риск. Вашето отношение към ратификацията създава само по себе си рискове. Вашата неподготвеност и некомпетентност – също. Благодаря. (Оживление в блока на Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, не бих могъл и да очаквам, че Вие ще сте доволен от моя отговор, защото какъвто и отговор да Ви се даде, винаги ще го използвате политически и ще кажете, че не сте доволен. Вие отлично знаете, че процесът на ратификацията не е свързан пряко с Доклада на Европейската комисия. Всички много добре знаем и за вътрешните проблеми в Европейския съюз и че много страни и правителства изпитват затруднения с общественото си мнение по отношение на разширяването изобщо. И много държави във връзка с това казват, че ще прочетат внимателно Доклада на Европейската комисия и това ще окаже определено влияние върху процеса на ратификацията.
Но по никакъв начин не мога да приема Вашите квалификации, че българското правителство и в частност аз като министър-председател не знаем за състоянието на процеса в различните страни. Напротив, много внимателно се следи и се действа.
Така например Франция е една от важните и проблемни страни, както е била проблемна и за първото разширяване на десетте страни членки. Вижте архивите и ще видите какви въпроси е поставяла Франция към своя традиционен съюзник – Полша, преди ратификацията в последния момент преди разширяването и официалното членство. Днес Франция заявява принципна подкрепа за ратификацията на договора, като от правителството и парламента ни уверяват, че процедурата по нея няма да срещне пречки и в двете камари. Тя е в ход и след необходимите съгласувания се очаква в края на първото тримесечие законопроектът да бъде внесен в парламента, което означава, че преди есента на 2006 г. ратификацията може да бъде факт.
Също така ще ви посоча, че не става дума за процеса на ратификацията до доклада на комисията. За този процес е отредена цялата 2006 г.
Работи се от страна на правителството за посещението на президента на Република Франция господин Жак Ширак в България. Очаква се посещение на министъра на отбраната госпожа Мишел Алио Мари. По парламентарна линия са отправени покани към председателя на Френския сенат господин Кристиян Понсле и към председателите на делегациите за Европейския съюз и председателите на групите за приятелство с България в Сената и Националното събрание.
Във Федералната република Германия в програмата на правителството на коалицията между ГСДП и ХДС/ХСС е заложено, че и двете политически формации подкрепят присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз при вече договорените условия и срокове. Вие добре би трябвало да знаете, че Бундестагът заработи активно едва към края на 2005 г. и германската страна изтъква, че забавянето на ратификационната процедура се дължи на принципа на неприемственост, както те казват, в работата на Бундестага. Имаме информация, че Федералното министерство на външните работи е внесло доклад в правителството в подкрепа на ратификацията. Както знаете, имаше посещение на министър-председателя на Република България в Баден Вюстенберг. Очаква се посещение на президента на България господин Първанов в Берлин на 24 февруари т.г., на вицепремиера господин Калфин и много други посещения, които имат политически характер и те също ще работят за процеса на ратификацията на договора в Германия.
Министерството на външните работи и посолството в Германия съвместно с представителството на Европейската комисия в Берлин подготвят посещение у нас на група водещи германски журналисти за по-широкото запознаване на германската общественост с България като предстоящ член в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
В Швеция по време на моето посещение там по покана на министър-председателя господин Першун през м. декември 2005 г. бе изтъкнато, че нито една парламентарно представена партия в Швеция не е против ратификацията на договора.
По отношение на Република Финландия информацията от българското посолство е, че правителството ще внесе до началото на м. март т.г. в парламента проект на решение за ратификация на договора. В края на м. март предстои мое посещение в Република Финландия, което е подходящ повод за търсене на допълнителна подкрепа.
Господин Костов, бих могъл да Ви изреждам още доста информации за степента на подготовка към ратификация на процедурите в различните страни, където има много конституционни и юридически пречки. Например в Белгия трябва да минат през много нива, стъпала на ратификация, но никъде не е заявявано, че има политически проблем по отношение ратификацията на България във връзка с нашето изпълнение на договорите.
Искам да подчертая, че усилията за ратификация трябва да бъдат не само от правителството, но и от Народното събрание, от групите за приятелство, от отделните парламентарни групи, ако те действително желаят този процес успешно да приключи, а не постоянно на политически форуми да се насажда недоверие към нашата страна, и то доста тенденциозно, да не говоря за информациите и съмненията, които са доста широко разпространени в нашето общество – че много от негативните публикации в европейските медии и в някои доклади имат авторство тук, в София. (Ръкопляскания от блока на Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Питане от народния представител Яне Янев относно унифициране политиката на правителството в борбата срещу организираната престъпност с европейските норми.
Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, според обобщените коментари в последните няколко месеца и най-вече реномираните западни медии като "Монд", Би Би Си, "Дойче веле", "Икономист" и други в България цари корупция и безнаказаност. Прогнозират, че това ще попречи на приемането на България в Европейския съюз. Твърди се, че както БСП, така и НДСВ са замесени в съмнителни дела, че правителствата на Сакскобугготски и Станишев не са заинтересовани от действащо правосъдие, а икономиката на бедна България се контролира от престъпни босове.
Това вчера в прав текст бе потвърдено и от американския посланик с думите: "България трябва да изкара босовете на организираната престъпност вън от бизнеса и да ги вкара в затвора".
Сходно е становището и на мнозина влиятелни западни политици, според които главният проблем на политическото ни управление е организираната престъпност. Едва ли може да има спор, че до практически резултати в борбата с организираната престъпност се стига с конкретни мерки. Второ десетилетие наблюдаваме пълна неспособност на трите власти да противодействат на организираната престъпност. Мафиотските отношения са оставени на пълна саморегулация, като босовете им се самоизбиват по един скандализиращ държавата начин. Замаяни от улични престрелки и непрестанно профучаващи суперскъпи лимузини, каквито биха учудили всяка столица от Европейския съюз, на фона на бедните пенсии и заплати, каквито в Западна Европа се заработват за един ден, българските граждани вече твърдо са убедени, че е налице хранителна верига между полицаи, магистрати, мафиоти и политици.
За българската общественост стана ясно още седмица след формиране на правителството, че Вие ще отговаряте персонално за силовите министерства. Но и до днес не е известно как осъществявате този контрол върху тях. По този повод Ви питам каква дефиниция дава правителството на Република България за организирана престъпност и съобразена ли е тази дефиниция с нормите, по които работят страните от Европейския съюз в тази област? И има ли индикации, че организираната престъпност у нас е проникнала във висшите етажи на властта? Ако има, какви конкретни факти и имена можете да посочите? Ако няма, до кое най-високо ниво на властта е установено влияние на структурите, свързани с организираната престъпност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Във Вашия въпрос има много пластове - съчетание на медийни публикации, общи разсъждения и квалификации и конкретни въпроси, които засягат важни юридически дефиниции, и въпроси, свързани с действията на правителството в областта организирана престъпност и корупция.
Искам да Ви информирам, че за първи път най-сетне в България с измененията на Наказателния кодекс през 2002 г. е дадена законова дефиниция на термина организирана престъпна група. Дотогава такава не е имало. Съгласно чл. 93, т. 20 на Наказателния кодекс организирана престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.
Определението, което цитирах, е в пълно съответствие с легалната дефиниция на организирана престъпна група, която се съдържа в чл. 1 от Конвенцията на Обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност, приета в Палермо през 2000 г. И тази конвенция е призната за част от достиженията на правото на Европейския съюз, известно като acquis communautaire.
Конвенцията и двата допълващи я протокола – Протокол за предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора, особено на жени и деца, и Протокол срещу нелегалния трафик на имигранти по суша, море и въздух са ратифицирани от Народното събрание на България на 12 април 2001 г.
Определението в Наказателния кодекс за организирана престъпна група е напълно съобразено и с дефиницията по чл. 1 на Съвместните действия от 1998 г. за обявяване за престъпление на участието в престъпна организация в държавите – членки на Европейския съюз.
В изпълнение на задължението за криминализиране на определени видове деяния съгласно Конвенцията на ООН с цитирания Закон за изменение и допъление на Наказателния кодекс от 2002 г. са направени изменения и в чл. 321, които да осигурят адекватна наказателна репресия в случаите на организиране, ръководене и участие в организирана престъпна група. В текстовете на редица престъпления по Наказателния кодекс са добавени квалифицирани състави, като деянието е извършено под формата на организирана престъпна дейност за убийство, което е чл. 116, телесна повреда – чл. 131, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, склоняване към проституция – чл. 155, трафик на хора – чл. 159а и т.н.
Правителството полага действително всички необходими усилия за изпълнение на ангажиментите по Глава 24 – Правосъдие и вътрешни работи, основна част от които са свързани с реформата в съдебната система и ефективната борба с организираната престъпност и корупцията. На 20 октомври 2005 г. Министерският съвет прие списък с мерки в областта на правосъдието и вътрешните работи в отговор на посочените проблеми в последния доклад на Европейската комисия за България.
С изпълнението на тези мерки българската страна ще отговори на отправените от Европейската комисия препоръки за ефективна борба с престъпността. Част от неотложните мерки в областта на борбата с престъпността бяха предприети от предишното правителство и продължават да се доразвиват от настоящото.
Бих могъл да посоча и редица важни действия както от парламента, така и от правителството. Знаете за приетия от Народното събрание нов Наказателнопроцесуален кодекс, който срещна много високо одобрение от Европейския съюз и е много важен инструмент за борба точно с тези явления, към които Вие фокусирате вниманието. За целите на ефективното изпълнение на новата наказателнопроцесуална уредба в Министерството на правосъдието е изготвен план за обучение на 700 магистрати по прилагането на новия НПК. Паралелно с това в системата на МВР се осъществява интензивно обучение на дознателите, които ще осъществяват разследването на основата на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Има и много други конкретни действия, сред които бих се концентрирал върху по-пресните. През м. ноември 2005 г. Съветът по сигурността при Министерския съвет прие съвместни мерки за борба с организираната престъпност и корупцията, разработени и предложени от Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите. На 11 януари 2006 г. министърът на правосъдието господин Петканов и министърът на вътрешните работи господин Петков проведоха среща с членовете на Висшия съдебен съвет и ръководители на специализирани отдели към ВКП и НСС, на която бе обсъдена необходимостта от строга наказателна политика в областта на организираната престъпност и корупцията и бяха предложени незабавни съвместни действия в тази посока.
Не на последно място, когато акцентираме върху препоръките на Европейската комисия в тази област, трябва да подчертая, че на 24 февруари м.г. Министерският съвет прие допълнение към Националната стратегия за противодействие на корупцията от 2001 г., която предвиди мерки за борба с корупцията и по-високите етажи.
В изпълнение на посочените допълнения на 31 октомври 2005 г. новият Министерски съвет внесе в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица заемащи висши държавни длъжности, а на 23 декември миналата година беше приет Eтичен кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт.
В новата Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006-2008 г. е поставен акцент именно върху противодействието на корупцията по високите етажи на властта, обществените поръчки, граничния и митническия контрол, здравеопазването и образованието. Искам да подчертая, че за първи път тази стратегия се изготвя с активното участие на редица неправителствени организации като “Коалиция 2000”, “Аксес” и други, които ще участват и в контрола по изпълнението на стратегията и което е важна гаранция за прозрачността в нейната реализация.
Накрая бих искал да обърна вниманието ви и за сериозния ефект пред Европейската комисия от посещението на заместник-председателя на Европейската комисия господин Франко Фратини, който високо оцени усилията и напредъка, които България полага в тази област. Това, че имаме проблеми, не е тайна и те не могат да бъдат решени за една нощ. Но всички виждат, че се работи усилено, в т.ч. и днес след парламентарния контрол има заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет именно на тази тема. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Янев, заповядайте да зададете до два въпроса.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин премиер, за голямо съжаление не чух конкретна дефиниция за организирана престъпност. (Смях и викове: “Е-е-е!” в КБ.)
Това, което пише в Наказателния кодекс и в Конвенцията на ООН, ние отдавна го знаем, господин Станишев.
Въпросът ми беше свързан с унифицирането на действията на нашето правителство с това, което правят европейските правителства и аз очаквах от Вас да назовете, че в тази организирана престъпност са включени и не може да има организирана престъпност без да са включени в нея висши представители на изпълнителната власт, в това число министри и високо поставени чиновници.
Това, което Вие сте ми дали като отговор по отношение на митниците, е похвално, но то няма да има резултат, ако Вие тук от тази трибуна не назовете конкретните факти и данни. Нещо повече, ние ще ги кажем тогава, когато българските избиратели ни дадат правото. (Оживление в КБ.) Сега на Вас са го дали.
Искам конкретно и точно да ми кажете: според Вас може ли да има организирана престъпност без участието на хора от най-висшите етажи на властта? И второ, Вие не изброихте нито един конкретен факт и нито едно конкретно име - нито на босове, нито на хора, за които може би след седмица-две или месец отново някой от Вашата парламентарна група да стане и каже: Бог да го прости, но той беше честен бизнесмен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: И тогава ли ще трябва да реагираме, и тогава ли ще трябва отново държавата да се вайка дали един или друг бос е бил честен или нечестен банкер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Аз изразявам съжаление, че отговорих на Вашето питане устно, защото очевидно някак си не е достигнало. Ще се постарая да Ви го изпратя и в писмен вариант, за да прочетете каква е дефиницията за организирана престъпност, която е съобразена с всички международно-правни документи и ангажименти, в това число и на България, и на Обединените нации, и на Европейския съюз.
Вие навлизате в една материя, която е доста сложна от гледна точка на дефинирането, но мисля, че цитатът, който Ви приведох, беше достатъчно точен.
Вие, разбира се, с много апломб внушавате за корупцията в изпълнителната власт. Това много лесно се прави, защитен сте от имунитет на народен представител. Впрочем корупцията по високите етажи на властта не изчерпва само изпълнителната власт.
Що се отнася до черните списъци на хора, свързани с корупция, Вие ме връщате към предишния въпрос и на господин Костов – повтарям: много от обвиненията към България, които се появяват в европейските медии, много слухове имат автори в София. И аз призовавам всички народни представители, независимо от техните убеждения, независимо от това дали принадлежат към управляващи или към опозиция, да помислят за значението за България от нашето влизане в Европейския съюз през месец януари 2007 г. Това действително е много важно за всички български граждани и никой не бива да си прави илюзията, че отлагането на страната ни от членство ще му доведе големи политически дивиденти и че той на тази основа ще яхне белия кон и ще навлезе във властта. Благодаря Ви, господин Янев. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Янев, имате две минути за да изразите Вашето отношение.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин премиер, сигурно и на Вас не Ви е приятно като се движите във вашите лимузини с кортежите по пътищата пред Вас и зад Вас да има още по-скъпи, още по-луксозни и още по-бронирани такива на мафиотските босове. Сигурно и на Вас не Ви е приятно, като влизате в столичните заведения, да виждате, че са превърнати в свърталища на мутри. Затова аз считам, че е от Ваш интерес да вземете незабавни и ефективни мерки. Но тази дефиниция, която дадохте съгласно Наказателния кодекс, не Ви дава такива възможности и нека за слухове да не се правят политически манипулации, защото американският посланик и европейските посланици не могат да разпространяват слухове и Вие сте убеден в това!
И нещо друго. Недопустимо е в една европейска държава, в една европейска столица всички да сме очевидци на това, което се случва и да правим някаква мимикрия, някакви опити за борба и да цитираме, че на тази дата двамата министри са били на еди-каква си среща, на другата дата са взети структури от гражданското общество, за да подпомагат изработването на съответна стратегия. Това не са мерки, господин премиер! Това не са конкретни действия! Конкретните действия са така, както каза американския посланик: хващате ги и ги затваряте в затвора! Благодаря. (Викове: “Е-е-е!” в КБ.)
Понеже от Вашата парламентарна група продължават, би било редно да знаят, че подобни викове винаги имат бумерангов политически ефект и ако продължават по този начин без да Ви оказват необходимото съдействие за реална борба срещу организираната престъпност, много скоро ще стане това, което прогнозират западните медии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпросите и питанията към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Питане от народния представител Бойко Великов относно действията на Министерството на образованието и науката след приемането на мерките във връзка с трагедията в р. Лим и решенията на Временната анкетна комисия към Тридесет и деветото Народно събрание.
Заповядайте, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, имам основание да считам, че при трагични инциденти от различен характер започва една голяма кампания в страната, правят се разследвания, комисии, анализи и оценки, набелязват се мерки, взимат се радикални решения. По-късно постепенно всичко затихва и в повече от случаите отговори на поставените въпроси няма. Анализите и оценките остават на книга, мерките и решенията - в стенограмите на поредното Народно събрание. Имам такова впечатление. Дано вие ме опровергаете по отношение на трагичния инцидент в р. Лим.
Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с него от Тридесет и деветото Народно събрание, констатира в девет пункта конкретни проблеми и нарушения относно подготовката, организацията и провеждането на въпросната екскурзия.
В решенията на комисията и в решенията на Народното събрание в седем пункта са набелязани необходимите конкретни действия от Министерството на образованието и науката и неговите структури, за да бъде спряна тази порочна практика, създала условия и предпоставки за този трагичен инцидент.
Моето питане към Вас е: какво предприе вашето министерство по отношение на законодателството и подзаконовите нормативни актове? Предприети ли са и други такива действия в тази връзка? Изпълнени ли са на практика решенията на Временната анкетна комисия от Тридесет и деветото Народно събрание, която беше пряко ангажирана с този случай?
Повод за моя въпрос е поредната ваканция, в която се шири поредната кампания, свързана с организация на екскурзии от такъв характер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Благодаря за отправеното питане. Аз бих се присъединил към Вас, че за съжаление след един трагичен инцидент наистина много институции започват да предлагат различни неща, но в голям брой случаи не се стига до реален резултат.
Бих искал да изразя две съображения, преди по същество да отговоря на въпроса Ви.
Първо, нека се обединим около това, че едва ли в тази зала, а и сред хората, които ни слушат и гледат, има човек, който да не е съпричастен към трагедията. Така че предварително бих казал: нека да не съизмерваме кой е по-съпричастен към нея.
Второ, към момента бих искал да припомня, че няма влязъл в сила съдебен акт, доколкото аз поне съм информиран, който ясно да установява по безспорен начин причините и виновността за този изключително трагичен инцидент.
Конкретно на въпроса. Известно е, че със свое решение от 25 март 2005 г. Тридесет и деветото Народно събрание е одобрило доклада на Временната анкетна комисия, в който се съдържат препоръки за промени в няколко нормативни акта, между които, специално искам да подчертая, са Законът за народната просвета и Законът за туризма. Настоява се също така и за нова уредба на реда за провеждане на ученическия отдих и туризъм, в това число и чрез приемане на нова Наредба за организирането на детски и ученически екскурзии, която да замени съществуващата Наредба № 2 на министъра на образованието и науката.
Наредба № 2, както основателно се сочи във Вашето питане, е сравнително стара, тя е влязла в сила през м. април 1997 г., веднъж е изменяна и допълвана през юни 1998 г., и втори път са нанесени промени във връзка с или след този трагичен инцидент в началото на 2005 г. Последните промени в цитираната наредба са извършени, както казах, в началото на 2005 г., като по мое мнение една голяма част от препоръките са отразени. Аз бих изброил кои са те.
На първо място, определени са условията, организацията и редът за провеждане на детския и ученическия отдих и туризъм, като нормативно се определят организациите, дейността на които е свързана с организирането, координирането, провеждането и контрола на детския и ученическия отдих и спорт.
На второ място, изрично са посочени документите, които директорът на едно училище, детска градина или обслужващо звено трябва да представи за организирането и провеждането на детския и ученическия отдих и туризъм.
На трето място, въведено е задължение за директора при организиране на детския и ученическия отдих и туризъм да представи в регионалния инспекторат по образование всички документи, изрично посочени в наредбата, когато организираният отдих се провежда в учебно време. Изрично са посочени и задълженията на автомобилния превозвач, свързани с осигуряване на медицинско оборудване, извършване на превоз с автобус в светлата част на денонощието, каквато е една от препоръките, и по безопасен маршрут, нощувка на децата и учениците в туристически обект не по-малко от осем часа за едно денонощие. Посочен е редът за командироване на служители в детски градини, училища и обслужващи звена, както и на персонала, необходим за провеждане на формите на организиран отдих на деца и ученици. Нормативно са определени и формите на този организиран отдих.
Втората част на въпроса е свързана и, ако разбирам, там по-скоро е притеснението, тъй като съм сигурен, че Вие сте запознати с тези промени в наредбата, искането на Временната комисия към Тридесет и деветото Народно събрание, според която трябва да бъде създаден единен автоматизиран регистър на туроператори и превозвачи, които отговарят на специфични нормативни организационни и технически изисквания за провеждане на детския и ученическия отдих и туризъм.
Веднага искам да кажа, без да оневинявам Министерството на образованието и науката, че това е въпрос, който значително надхвърля компетенциите на Министерството на образованието и науката. Въпреки че в решението на Народното събрание са споменати Законът за народната просвета и Законът за туризма, в действителност анализът, който заварих, когато поех отговорността да стана министър, показва, че са необходими промени и в други нормативни актове или поне най-малкото синхронизирането, между които специално бих искал да отбележа са Законът за автомобилните превози, Законът за българските държавни железници и не на последно място Законът за физическото възпитание и спорта.
Това, което ние сме направили, може би не е достатъчно наистина, но ние сме създали междуведомствена група с представители на Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на външните работи, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, Държавната агенция за младежта и спорта, Държавната агенция за закрила на детето и Държавната агенция по туризъм, която да прецени доколко стриктни трябва да бъдат тези специфични изисквания. Искам да кажа, че ние не бива да вървим в другата крайност – да ограничим и на практика да направим няколко фирми монополисти, щото само те да извършват ученическия отдих и туризъм, поне това е моето мнение. Напротив, ние трябва да създадем ясен режим, при който всеки един превозвач да отговаря на специфични изисквания, но това ние от Министерството на образованието и науката трудно бихме могли да кажем.
Ако зададете допълнителни въпроси, ще си позволя да кажа още нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Бойко Великов за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Господин министър, моите два допълнителни въпроса са изцяло определени от Вашия отговор.
Първият ми въпрос има по-общо значение. Той е свързан с това: доколко актовете на Народното събрание са валидни за изпълнение от изпълнителната власт? И дали изпълнителната власт е длъжна да изпълнява решения на Народното събрание?
Оказва се, че почти една година, след като приключи своята работа Временната анкетна комисия, не е приета нова Наредба № 2, въпреки изричното решение, което Народното събрание има. Аз не искам да Ви чета конкретно решението, Вие имате този доклад и решението към него, заедно с конкретните условия, които трябва да има в тази нова Наредба № 2, която самият Вие казахте, че е твърде остаряла.
Вторият ми въпрос е: тази междуведомствена група, която сте създали, няма ли да бъде поредната комисия, която отново да обсъжда дълго възможни законодателни промени или промени в подзаконовите нормативни актове, без необходимия резултат? В тази връзка моят въпрос е: кога Министерството на образованието и науката ще приключи с изпълнение на решението на Тридесет и деветото Народно събрание по тези мерки, които касаят конкретно Министерството на образованието и науката? Имам предвид предложенията за изменение и допълнение на Закона за народната просвета и приемането на нова Наредба № 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Моля Ви в рамките на три минути да отговорите на допълнителните въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Господин Великов, откакто пет месеца и нещо съм министър, никога не съм си позволявал да държа остър тон от тази трибуна. Мисля, че днес ще наруша това свое правило и ще кажа някои неща, които в друга ситуация вероятно не бих казал.
Дали ще се приеме нова наредба или ще се извършат изменения и допълнения в съществуващата, не е въпрос, който Народното събрание трябва да реши, това е въпрос на Закона за нормативните актове. Там доста ясно е определено в кои случаи актът трябва да бъде нов и в кои случаи се допуска изменение и допълнение.
Това, което си позволих да кажа, е всъщност, че голямата част без една от препоръките са приети. Те съществуват в наредбата след нейните изменения и допълнения.
На второ място, искам да обърна внимание, че е възможно наистина със създаването на група или комисия нещата малко да се утежнят във времето, но този въпрос не е маловажен и това много ясно искам да го подчертая – това не е въпрос на Министерството на образованието и науката. Ако аз внеса такъв законопроект, министърът на транспорта, както и министърът на икономиката и енергетиката ще бъдат първите, които ще възразят срещу силното ограничаване на превозвачите да извършват такава дейност. И не мисля, че е коректно Министерството на образованието и науката да бъде държано отговорно за това, че не се внасят промени в Закона за автомобилните превози, например.
Ако чак толкова считате, че въпросът е елементарен и би могъл много просто, с едно махване да се реши от един министър или от Министерския съвет, аз се питам защо Вие не внесохте такъв законопроект? Съвсем спокойно можете да внесете. Вие, за разлика от мен, имате законодателна инициатива, аз нямам такава, трябва да я упражня чрез Министерския съвет. Ако Ви е толкова ясно и мислите, че този въпрос има просто решение, което да удовлетворява всички, не мога да разбера защо не сте внесли такъв законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Бойко Великов.
Господин Великов, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра в рамките на две минути.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Естествено, че въпросът не е елементарен, господин министре, и затова си позволих това питане днес.
Искам да прочета конкретно решението на Народното събрание, за да не се остане с впечатление, че Вие можете все пак да решите това, което искате в министерството.
Точка 3 от решението гласи: “Министерството на образованието и науката да приеме нова наредба за организирането и провеждането на детски и ученически екскурзии, която да отмени съществуващата Наредба № 2 от 1997 г.”. Никъде в решението не се казва, че Ви препоръчва, а се казва директно: “да приеме нова Наредба 2”.
Познавам промените в Наредба 2, така както Вие ги представихте, и искам да Ви кажа, че те не обхващат в цялост всичко онова, което е залегнало в решението на Народното събрание.
Колкото до ангажираността и на други министерства, приветствам това, че сте създали тази междуведомствена група, защото разбирам колко е сложен въпросът. Искам да Ви уверя, че комисията тогава работи много сериозно и задълбочено по тези проблеми. Убеден съм, че не сте Вие единственият министър, който отговаря по тези въпроси.
Но в същото време бих искал да стигнете до решение, защото сега, в момента, има фирми-монополисти. И ако считате, че с този регистър, който искаме, ще създадем фирми-монополисти – грешите. Обратно – ние бихме искали да засилим конкуренцията, да я засилим така, че това да бъде в полза на децата, а не в техен ущърб, така както стана с трагичния инцидент в р. Лим. Далеч съм бил от мисълта да измерваме своята съпричастност към тази трагедия. Идеята ми за днешния въпрос беше институциите да свършат своята работа така, както я заложихме, така, както е била заложена във всички решения, приети от различни министерства и от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Маруся Любчева, за да зададе своя въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на образованието и науката, моят въпрос е свързан със системата на образованието, но смятам, че трябва да бъде зададен от тази трибуна, защото касае и цялото общество чрез системата на образованието.
Уважаеми господин министър, през учебната 2004-2005 г. в програмата на българските учебни заведения беше въведен трети час по физическо възпитание и спорт, който трябваше да увеличи възможността за спорт в училище и да повиши физическата дееспособност на учещите се. С това трябваше да се осигурят условия за здравословни спортни занимания на учениците, ефективно разделящи останалите часове по учебна програма и се осъществи известно разтоварване по време на учебния процес за по-леко възприемане на учебния материал. Третият час по физическо възпитание и спорт беше въведен с писмо на министъра на образованието и науката, съгласувано с Министерството на младежта и спорта, с което се регламентираше процедурата по неговото реализиране. В случаите, в които беше невъзможно да се осигури спортна база за провеждането на часа, беше дадена възможност за провеждане на екскурзии и други дейности, близки до спортни занимания. Този час не формира щат. За учителите, които осъществяваха обучението, той формира допълващ хорариум.
В хода на въвеждането на третия час по физическо възпитание и спорт, както и обучението през цялата учебна година, се установиха редица недостатъци. Липсата на спортна база в учебните заведения обезсмисли до голяма степен неговото съществуване. Неформирането на щат демотивира учителите да го реализират по най-добрия начин. Голям брой часове бяха предоставени на учители по общообразователни предмети – неспециалисти по физическо възпитание, което се отрази неблагоприятно върху организацията на провеждането на този час. При гореописаната ситуация няма как да се очаква високо качество на учебен процес.
За учебната 2005-2006 г. във всички училища се формира очакването, че съществуващият трети час по физическо възпитание и спорт ще се преосмисли и ще намери добър механизъм за организиране, така че той да бъде проведен в интерес на учениците и да изпълни предназначението, с което е въведен.
През учебната 2005-2006 г. обаче ситуацията повтори тази от предходната, нещо повече – непровеждането на този час по начин, утвърждаващ стремеж към здравословно и физическо усъвършенстване и израстване и повишаване на физическата дееспособност на учениците… (Председателят Любен Корнезов дава сигнал за изтекло време.)
Моят въпрос към Вас е: считате ли за добре организиран и оползотворен ресурсът на третия час по физическо възпитание и спорт, каква е реалната ефективност на използване на средствата, отделяни за този час, в размер на около 7 млн. лв. годишно и какви са намеренията на Министерството на образованието и науката за подобряване на ситуацията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прехвърлихте с една минута времето.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса на народния представител Маруся Любчева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Любчева! Наистина благодаря за отправения въпрос съвсем искрено, тъй като въпросът за третия час по физическо възпитание и спорт и за мен е нещо много важно. Той показва, че когато се вземе едно по принцип правилно решение, без внимателно да се разчетат възможностите на системата и организационните възможности от гледна точка на база да бъде изпълнено, ефектът от него не е много голям.
За съжаление, трябва да започна с едно съгласие с констатацията, която и Вие правите, като ще си позволя преди това да кажа няколко общи неща във връзка с историята на въпроса, преповтаряйки част от това, което и Вие споменахте.
Действително през 2002 г. е извършена една промяна на чл. 21, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта, така че на практика през предходните две години е въведено правилото, според което часовете, определени за физическо възпитание и излет сред природата не могат да бъдат по-малко от три часа седмично и не могат да се ползват за други цели. Това, разбира се, е добре.
С други думи, освен задължителните два часа по физическо възпитание и спорт всяка учебна седмица включва и по един учебен час, който се използва за спортни цели, най-общо казано. За реализирането на това правило, както и Вие споменахте, съществува един акт на министъра на образованието и науката от 2004 г., така че през учебната 2004-2005 г. на училищата е предоставена възможност за избор на форми, методи и средства за провеждането на този трети допълнителен час по физическо възпитание и спорт чрез разработването на учебно съдържание и организация на модулно обучение на всички ученици от първи до дванадесети клас. Сигурен съм, че Вие знаете това, но за колегите, които не са се занимавали пряко с тази работа, се чувствам длъжен да кажа, че всъщност има три модулни групи. Тези от първи до четвърти клас са три модула с общо 19 модулни групи, от пети до осми клас са три модула с 16 модулни групи и последната група е от девети до дванадесети клас с 6 модула, включващи малко по-голямо число – 38 модулни групи. Това разделение е съобразено с възрастта на учениците и с изискванията на учебните програми по физическо възпитание и спорт за всеки клас.
Направената справка за броя групи по модули за провеждане на този допълнителен час за учебната 2004-2005 г. показва, че значителен брой, както и Вие подчертахте, от училищата са предпочели модул "туризъм". Ако трябва точно да кажем, от всичко 46 465 групи по всички модули 23 189 реализират модул "туризъм" или горе-долу точно половината от всички.
Причините за това частично се съдържат във Вашия въпрос – липсата на достатъчно спортни съоръжения в годно състояние и двусменният режим на работа в голяма част от училищата, което не позволява в извънучебно време да се осъществява такава дейност. Въпреки че има връзка между човека и природата, на историята и географията с провеждането на екскурзии и излети, дейността се осъществява от тези учители, като ефектът върху физическото възпитание на децата е недостатъчно убедителен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Маруся Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря за разбирането, че е необходима промяна на ситуацията – повишаване на ефективността и на качеството. Моята справка показва, че неспециалистите учители и специалистите учители, които водят този час, са 1:1, което безусловно определя лошото качество на използване на този ресурс, и освен това гарантираната от общините и държавата спортна база също не е използвана по предназначение. Това означава, че би следвало да се акумулират средства и да се предприемат действия за изграждане на спортна база и този час да се реализира така, както следва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, виждам от реакцията Ви, че няма да се възползвате от правото си на дуплика.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
За първия въпрос има думата народният представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, както Ви е известно, разполагате с 2 мин.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос към Вас е свързан с унищожаването на Никополското плато – една местност с изключително биоразнообразие, чието включване в световната мрежа от защитени територии "Натура 2000" предстои.
Мисля, че на предишния парламентарен контрол от моя въпрос към министъра на околната среда Вие се запознахте с фактите, доказващи изключителното биоразнообразие на тази местност. Затова сега няма да се спирам на тези факти, въпреки че именно те са повод за безпокойството ми.
Проблемът е в това, че унищожаването на тази местност и специално около селата Муселиево и Въбел, местностите "Камъка" и "Големия камък" е станало с участието на служители от вашето ведомство. Тези местности, които са били храсти и пасища, не са могли да се ползват като кариери, ако не е имало документ от вашата земеделска служба, че се променя ползването на тези територии. Това става изключително бързо. На 26 юли общината подава един доста странен документ без никакви мотиви и на 27 юли – следващия ден, е свикана комисия, подготвен е протокол, в който има особено мнение и несъгласие на представителя на териториалния кадастър да се подпише. Въпреки това обаче се издава разрешение и се издава документ за промяна на трайното ползване на земята. Протоколът е фалшифициран и дейността на двете фирми, които работят в тези райони, практически е узаконена.
Затова моят въпрос към Вас е: каква отговорност ще потърсите от длъжностните лица, извършили за един ден незаконната промяна на ползването на пасищата в кариера в областта "Камъка", с. Мусалиево, община Никопол? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министърът на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Господин министър, както Ви е известно, можете да отговорите в рамките на 3 мин.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Преди всичко искам да Ви благодаря за въпроса, защото той е от особена значимост, предвид на фактите, които също бяха изнесени в отговора на министъра на околната среда и водите в предишния парламентарен контрол.
Конкретно на Вашия въпрос. Бе извършена проверка в Общинската служба по земеделие и гори – гр. Никопол, от комисия, назначена със Заповед № РД-09-36/16.01.2006 г. на заместник-министъра на земеделието и горите. Комисията е изискала и е разгледала предоставените от Общинската служба по земеделие и гори - гр. Никопол, документи по преписка № 25-76 от 30.03.1992 г. на община Никопол. С Решение № М-08 от 5 януари 1995 г. поземлена комисия, Никопол, на основание чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е възстановен на община Никопол имот № 000-159, подобрен е план за земеразделяне на землището на с. Муселиево, местност "Камъка" с начин на трайно ползване храсти с площ 51,121 дка. Дотук е първият безспорен факт – собствеността е общинска с решение на поземлената комисия.
След десет години община Никопол с молба с вх. № 110 от 26 юли 2005 г. по реда на Наредба № 49 за поддържане картата на възстановената собственост е поискала от Общинската служба по земеделие и гори - Никопол, промяна в начина на трайно ползване на горецитирания имот от храсти в кариера. В тази връзка Общинска служба "Земеделие и гори" – гр. Никопол, е извършила проверка на място и е установила, че посоченият имот е с начин на трайно ползване кариера и е възложила на фирмата, поддържаща картата, да издаде нова скица съгласно вече променения начин на трайно ползване. В издадената нова скица начинът на трайно ползване е отразен като кариера – скала, и община Николов актува имота с акт за общинска частна собственост.
Втори факт. Община Никопол неправилно е приела, че промяната на начина на трайно ползване води автоматично до промяна в предназначението на земята. Общинският съвет - Никопол, на свое заседание е взел Решение № 206 от 30 август  2005 г., с което обявява имота за публична общинска собственост с нов акт с цел откриване на процедура за предоставяне на концесия. Преди приключване на процедурата за предоставяне на концесия на имота и без да са извършени необходимите действия за промяна на предназначението на земята по реда на Закона за опазване на земеделските земи и правилника за приложението му, кандидатът за концесионер без сключен договор е започнал неправомерни действия в имота, за което му е съставен акт от Регионалната инспекция по околната среда и водите, гр. Плевен.
След проведена консултация с Областна дирекция "Земеделие и гори" общинската служба в Никопол с цел предотвратяване на по-нататъшни действия в имота с ново възлагателно писмо е възложила на фирмата начинът на трайно ползване да се възстанови в първоначалния му вид – храсти. Това е още едно нарушение, тъй като не е свикана съответната комисия.
Предвид гореизложеното, считам, че Общинска служба "Земеделие и гори" – Никопол, неправилно е предприела действията за промяна начина на трайно ползване и въз основа на извършената проверка и направените констатации на началника на общинската служба и служителите, участвали в процедурата по промяна на трайното използване на имота, ще бъде наложено дисциплинарно наказание, за което съм разпоредил за съответните процедурни действия по реда на Закона за държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Евдокия Манева. Госпожо Манева – право на реплика от 2 мин.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, аз наистина ще проследя как са наказани служителите, тъй като част от нещата, които Вие изложихте, вероятно са Ви поднесени не съвсем коректно, защото още в самото начало при промяна ползването на земята има нарушения и документални измами. Ще Ви изпратя документите, които доказват това. Освен това, очевидно е, че общинската служба е действала доста смело, което означава, че има съдействие или от областната служба, или от вашето ведомство. Защо мисля така?
Фирмите, които работят там, не са случайни. Фирмата, която е спечелила търга за ферибота, е “Трансинженеринг” – собственост на Чинар Бедрин Ахмед, а двете фирми подизпълнители “Техноинженеринг” и “Мелиорации” са съсобственост с други участници на Тодор Тодоров, който е кандидат за общински съветник от ДПС. Специално подчертавам тези факти, защото според мен тук категорично има политически чадър. И ако Вие искате да опровергаете тези мои съмнения, ще наложите най-тежкото наказание както на шефа на Земеделската областна служба в Плевен, който очевидно се е намесил в този процес, така и на шефа на Земеделската служба в Никопол. Не бих искала конкретният изпълнител – жената, която участва в комисията, но на която е било разпоредено да постъпи така, да “опере пешкира”, както образно се казва. Нека тези, които са участвали в цялата схема, да понесат наказанието си, а пък аз ще Ви изпратя документите, които доказват документална измама, защото тези нарушители заслужават и по-сериозно наказание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Аз благодаря за фактите, които изнесохте. Нямам представа и няма и как да имам представа чии са тези две фирми, защото става въпрос за ферибот, а не конкретно за дейност, която касае нашата служба.
Но искам да Ви уверя, че след процедурата всички хора, които имат отношение, които са взели участие в тези нарушения, ще бъдат наказани по съответния начин с най-тежкото ниво на отговорност, която могат да понесат. А ако ми предоставите данните, които имате, че наистина има и документални нарушения, имам готовност да сезирам и други органи.
Искам да заявя, че винаги съм бил безкомпромисен към такива прояви и категорично декларирам, че специално в случая политически чадър няма. И тези, които са участвали в това нарушение, по реда на Закона за държавния служител чрез съответната процедура ще си понесат наказанията. Най-вероятно ще има и уволнени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос.
Давам думата на народния представител Стела Банкова за въпрос към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Повод за това, което ще бъде моят въпрос, е информация, която получих от жителите на село Борима и на град Троян. На приемния ми ден в град Троян жители на село Борима поставиха въпроса за мотивите и документите, въз основа на които са върнати 68 декара в село Борима на общинския председател на ДПС в Троян господин Себахатин Юзеиров. Тъй като ръководството на Поземлената комисия в Троян, аз бях там два пъти, и служители на Министерството на земеделието и горите отказаха да ми предоставят съответните документи, тук може би би било добре да получа отговор и за причините, поради които се отказва на народен представител да получи документи по проблем, който му е възложен в приемния ден, за да направя необходимата справка се обръщам към Вас в качеството Ви на министър на земеделието и горите.
По информация на жители на село Борима въпросният имот е с № 096004 в 17-и отдел, буква “а”.
Господин министър, моите въпроси към Вас са следните. Въз основа на какви документи са върнати 68 декара на господин Себахатин Юзеиров? Моля да назовете конкретно тези документи и причината, поради която не ми бяха предоставени и ми беше отказано да се запозная с тях.
И вторият въпрос – ако след Вашата обективна проверка се установи, че тази земя е върната неправомерно, какви санкции ще бъдат наложени на отговорните служители? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова. Отговорът ми ще бъде много подобен на предишния. И аз изразявам благодарност към Вас, защото с подобни въпроси се осъществява наистина смисълът на парламентарния контрол, а именно чрез този инструмент да се вземат най-добрите решения и да се преодоляват изкривяванията в изпълнителната власт.
Какъв е случаят? В Общинска служба по земеделие и гори, бившата Поземлена комисия – Борима, по преписка с вх. № 743 –б-1 от 1.06.1992 г. на наследниците на Емине Юзеирова Юмерова са заявени от Аделие Алиева Юмерова за възстановяване на собствеността върху земеделски земи шест броя имоти с обща площ 111,3 декара. Приложените доказателства за собственост на заявените имоти са: за три от имотите - емлячен регистър, том 1, стр. 181 от кметството в село Борима. За останалите три имота - клетвена декларация по чл. 12, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Общинската служба по земеделие и гори град Троян с Решение № 18-796 от 2 юни 1999 г. е признала правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху всички заявени земи по преписка № 743-б-1 на наследниците на Емине Юзеирова Юмерова.
С Решение № 18-796 от 5 юли 2004 г. на Общинската служба в град Троян въпросните имоти № 096004 – 80 декара в местността “Казан гьол” и имот № 128047 – 20 декара в местността “Амзов камък”, са възстановени на основание чл. 18ж, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в съществуващи стари и реални граници.
По поставения въпрос е извършена проверка на място на 12 януари 2006 г. от експерти на Общинска служба по земеделие и гори град Троян, директора на Държавно лесничейство – Борима, и представител на поддържаща фирма на карта на възстановената собственост. С протокол от същия ден комисията констатира, че възстановените имоти по карта на възстановената собственост за землището на село Борима № 096004 и № 128027 представляват над 80-годишна гора и не е следвало да се възстановят по реда и основанията на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, правилника за неговото приложение и дадените от Министерството на земеделието и горите методически указания.
От извършената проверка и след направените констатации съм разпоредил на Общинска служба “Земеделие и гори” - град Троян, незабавно да измени постановеното Решение № 18-796 от 5 юли 2004 г. в съответствие с нормативната уредба. Разпоредил съм още цялостна проверка на дейността на Общинска служба град Троян за възстановяване собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд и при констатирани нарушения, освен това нарушение, ще приложа цялата тежест на административната отговорност към виновните длъжностни лица. Най-вероятно ще последва това, което ще се случи и в Никопол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова. Право на реплика в рамките на две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Господин министър, аз благодаря за Вашия отговор.
Това, което казахте, означава, че сме имали повод да се обърнем към Вас в рамките на парламентарния контрол. Тъй като жителите в село Борима в момента вероятно с внимание следят това, което питаме и което ни се отговаря, те сами ще преценят доколко са удовлетворени. Но аз благодаря за бързия Ви отговор, благодаря за това, че се ангажирате не само да направите проверка, но и, види се, констатираните нарушения да получат съответното наказание.
Само ще Ви моля да бъдете така добър да ми отговорите каква е причината, според Вас, според която, когато аз бях в Поземлената комисия в Троян, отказаха да ми дадат информация. Когато се обадих в Министерството на земеделието и горите също отказаха. Мисля, че това е рутинна дейност на народния представител. Когато бъде запознат с някакъв проблем най-нормалното е да отиде в съответната институция и, легитимирайки се като народен представител, да помоли да му бъдат показани документите и да се види дали има или няма нарушение.
Като благодаря още веднъж за Вашия отговор, изразявам надеждата на жителите на село Борима, че ще изпълните това, което казахте. Моля само да бъде отговорено защо в този случай е отказан достъп до информация, защото Вашият отговор ще бъде полезен за всички колеги, а евентуално, не дай Боже, за бъдещи случаи, в които ще ни се откаже достъп до документи. А това е израз на нашата пряка работа като народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър – право на дуплика, макар че под формата на реплика се постави допълнителен въпрос, който процедурно не е уреден. Все пак, ако можете, отговорете.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Банкова! Аз съм изненадан от това, защото в правата на народния представител, съответно по закон и по правилник, които са делегирани, още повече народните представители имат една специална карта, на чиято последна страница пише, че всички длъжностни лица в страната са длъжни да окажат съдействие при изпълнението на служебните задължения на народния представител – това е още една от причините да се вземат много сериозни мерки по отношение не само на тази общинска служба, а и на всичките служби.
Аз имам една друга молба към Вас: нека готовността на държавната администрация да съдейства във всички направления да не се изкриви в друга посока, защото проблемите във възстановяването на собствеността на земеделските земи и горите са толкова много в нашата страна, постоянната промяна в нормативната база, в законодателната е толкова разнопосочна във времето, многопосочна, че моята лична мечта е в най-скоро време цялата тази сага, наречена поземлена реформа, да приключи и тези общински служители чрез съответната подготовка и капацитет да преминат вече в обслужване на земеделските стопани по отношение на техните заявления за преки плащания на европейските помощи, националното финансиране. За съжаление, ние сме в ситуация, в която сме направили най-неправилната поземлена реформа, която постоянно генерира проблеми, много съдебни дела, много дела за наследство, много неустановена собственост и т.н., не искам да ги изреждам.
Поемам ангажимента по-нататък да не се получават тези неща. Само Ви умолявам да го правим с разбирането, че всичко, което следва от това, е в името и за благото на самите хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Първо давам думата на народния представител Мартин Димитров – питане към министър Масларова.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Този въпрос доста поотлежа, но това не намалява неговата значимост и важност. Вероятно си спомняте, че в бюджета на България за 2006 г. имаше едно предложение социалната интеграция на хората с увреждания, която е съществото на моя въпрос, да зависи от доходите, които те получават. За щастие, в Бюджетната комисия имаше достатъчно политическа воля това да не бъде одобрено. В крайна сметка се получи така, че не стана ясен носителят на тази идея, не стана ясен вносителят на това предложение.
Имаше протестно мероприятие от страна на Центъра за независим живот – това е организация на хора с увреждания. Те се обърнаха към мен с молба за внасяне на това питане към министър Масларова.
Целта на питането е да изясни ролята на социалната интеграция на хората с увреждания. Дали тази роля се състои в крайна сметка в създаване на условия за труд? Тези хора с увреждания да могат да получат добър шанс наравно с другите граждани на България, да упражняват труд.
Колко средства досега са изхарчени по тези програми, какво е било финансирането и какви са ефектите? Получават ли се търсените ефекти? Дали хората с увреждания в крайна сметка намират добро място на трудовия пазар в България? Каква е визията на Министерство на труда и социалната политика в тази област? Защо в крайна сметка беше внесено това предложение да има такъв доходен критерий, което би означавало, че младите хора, които работят и които търсят все по-добра реализация, ще бъдат в по-неблагоприятно положение – младите хора с увреждания?
За мен, вярвам че и за моите колеги от Обединените демократични сили, е много важно днес министърът на труда и социалната политика да ни обясни своята визия по този въпрос. Каква политика смята да води министерството не само през 2006 г., но и след това? Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Госпожо Масларова, както Ви е известно, разполагате с пет минути за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Истина е, че доста време мина, откакто зададохте този въпрос. Истина е, че през това време много динамично се развиваха събитията, които касаят начина, по който всички ние, заангажирани с интеграцията на хората с увреждания, трябва да решим проблемите, касаещи тяхното нормално, достойно съществуване.
Истината е това, че закон за социална интеграция на хората с увреждания беше приет в началото на 2005 г. и че всъщност неговата реална дейност се прояви в този период, който показа едни добри неща, едни добри усилия, една добра визия за развитието на помощта за тези хора и в същото време показа определени слабости. Разбира се, времето, отдалечено от въпроса, Ви даде възможност да задавате и други въпроси.
Аз ще се опитам в максимална степен кратко да отговоря на Вашите въпроси, че социалната оценка, която се извършва за хората с увреждания, се прави от комисия, която е към Дирекция “Социално подпомагане”, като в нея са включени представители на бюрата по труда, на социални работници, на общинската администрация, в която има психолози, лекари, педагози. Основата за изготвянето на социалната оценка е медицинската експертиза, която се дава от ТЕЛК-те и, разбира се, социалният доклад.
Искам да Ви информирам, че към Дирекция “Социално подпомагане” в страната със заповед на нейния директор през 2005 г. са създадени 310 консултативни такива комисии за правене на тази социална оценка и има ежедневен мониторинг на броя на приетите молби.
Това, което предизвика безпокойство и заради което правителството направи всичко възможно и осигури допълнително след м. септември още около 50 млн. лв. е, че изведнъж, когато се появиха преференциите по този закон, се увеличи броят на хората, които се явиха с медицинско свидетелство в тези социални комисии.
Искам дебело да подчертая, че Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания изпълняват законите на Народното събрание. Те не могат да променят нещо, което е като законова разпоредба.
От предвидените по план, като начало стартирайки закона, 180 хил. души – аз ще Ви дам последната информация, не когато ми е готвена справката за отговора – в края на 2005 г. са получили различен вид интеграционни добавки 464 хил. 468 лица. Сами разбирате, че това всъщност е сериозно напрежение за бюджета, но вече са приключили всички плащания за 2005 г.
Това, което Ви интересуваше: за транспортни услуги на този брой лица са изплатени близо 34 млн. лв.; за ползване на информация и телекомуникационни услуги са получили над 139 хил. лица в рамките на близо 14 млн.; за обучение – 1500 души в рамките на 100 хил. лв.; за диетично хранене и лекарствени средства са над 369 хил. души с обща сума, която е изплатена, близо 26 млн. лв.; за достъп до информация са над 55 хил. лица – изплатената сума надхвърля 4 млн. лв. и т.н., да не влизам в тези детайли.
Искам да кажа, че усилията, които се положиха от страна на Комисията по труда и социалната политика в лицето на моите колеги – народни представители, разбира се, съвместно и с неправителствените организации, с които имахме Национален съвет за хората с увреждания, се обединихме около идеята, че подоходен тест на този етап не трябва да има, а трябва да има един строг контрол при изготвянето на индивидуалната оценка. Комисията, която трябва да прави тази индивидуална оценка вече е сформирана.
Един сериозен проблем е и начинът, по който се правят медицинските освидетелствания. С колегите – представители на НЕЛК и ТЕЛК, предстои тази седмица среща. Ще търсим варианти предвидените 126 млн. 800 хил. лв. за 2006 г., което е близо два пъти увеличение на средствата, предвидени за 2005 г., действително в максимална степен да се използват ефективно.
Тук искам да подчертая, че се обединихме около становището, че действително трябва да се направи по-прецизна индивидуална оценка. Вие току-що споменахте съвършено правилно, че тези хора трябва да бъдат интегрирани, но за да бъдат интегрирани децата, те трябва да бъдат образовани, за да имат достъп до нормална среда. Една от темите, която ни предстои много внимателно да проследим е да разпределим средствата приоритетно, тоест който от каквото конкретно има нужда. Оказва се, че на хората, които нямат абсолютно никакъв слух и абсолютно никакъв шанс да се възстанови слухът им, примерно, периодично им се предоставят слухови апарати, което е харчене на държавна пара. Правим всичко възможно да намерим компютри с Брайл за хората със зрителни увреждания и т.н.
Бележките, които поставяте, са съвсем основателни, но е съвсем нормално, след като един закон работи само по-малко от година да покаже позитивите, които ние ще развиваме, и разбира се, там, където има негативни проявления на закона, да направим всичко възможно да ги отстраним своевременно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Знаете ли, аз участвах в един преглед на хората с увреждания. Бях помолен да дам икономическа оценка на общите събития. Това, което ми направи впечатление е, че съществуват страшно много програми за тези хора, но тяхната ефективност в крайна сметка не се оценява, тоест не се вижда кои са ползвателите на средствата и не се вижда в крайна сметка какъв ефект се търси да се постигне и дали той се постига.
Аз се замислих по два въпроса. Първият основен въпрос е дали намаляването на броя на тези програми заедно с по-индивидуален и все пак групов подход няма да бъде по-добрият начин за решаване на съществуващите проблеми.
Освен това в България има една логика, която е доста грешна. И тя е, че повече пари означават повече ефект. Но това не е така. Повечето пари ще бъдат изхарчени, няма проблеми. Въпросът е, че ефективността в крайна сметка зависи от това как те се харчат, по какъв начин се харчат. А многото различни програми за хората с увреждания водят до това, че е много трудно да тръгнат и да бъдат следени конкретните ползватели от страна на Министерството на труда и социалната политика. И мен ако питате, съвсем естествено се получават злоупотреби.
Аз се надявам министър Масларова и нейното министерство да положат много сериозни усилия за тези хора освен да има контрол на общото разходване на средства, да се потърси и оценка на ефективността за това как точно те се харчат и дали не могат да бъдат изхарчени по правилен начин, така че в крайна сметка ефектът да бъде по-голям. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Масларова, макар че аз и така не разбрах кои са двата уточняващи въпроса. Беше изказано по-скоро мнение.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! За разлика от Вас аз съм икономист и знам, че когато има повече ресурс, нещата се вършват по-добре. Така че не бих казала, че трябва да намаляваме средствата, но бих се съгласила с Вас за тяхното ефективно използване. И именно за проследяването на ефекта ние се обръщаме към неправителствените организации на хората със специфични възможности. Много разчитаме и на нашите специалисти в Агенцията за хората с увреждания за създаване на структури по места, тоест не само на национално равнище, а във всички региони на страната, и заедно с неправителствените организации да се опитаме мъдро, спокойно и безпристрастно да определим потребностите. Моето впечатление е, че в един момент самите неправителствени организации на хората с увреждания една с друга не се съгласяват за различните видове интеграционни добавки, които се дават. Едните имат едни потребности, другите имат други потребности. Ето тук е въпросът, на който трябва да се намери общото, а общото е, че парите на българския данъкоплатец, които се дават с добра воля, които се дават с уважение и с желание да се помогне на тези хора, действително да стигнат до всеки.
Ние имаме идея сега да обявим и национална кампания за такава обществена среда, околна среда и се надявам, че и общините, и неправителствените организации, и областните управители, и депутатите по места, където имат влияние, ще помогнат в тази насока. Всички усилия на базата на това, което вие сте приели с Бюджет 2006, трябва да доведат до това, че догодина, когато се питаме по тези въпроси, да можем да ви отговорим колко повече деца са интегрирани в училище или имат компютърна, или информационна система, която да им дава възможност за интеграция, колко повече хора са интегрирани на работни места.
Вярвам, че и неправителствените организации ще ни бъдат един много по-интензивно действащ партньор, защото в гражданското общество се работи така: държавата с неправителствените организации постига много по-добри резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Масларова.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Добре, след като правите тези анализи с неправителствените организации, най-простото и логично нещо е да ги публикувате на вашата страница, така че всеки да се запознае какво е било обсъждано, в каква посока се движат нещата и в крайна сметка какви мерки са предприети. Цялата прозрачност в системата в момента липсва. Това е нещо, за което трябва според мен много сериозно да се работи. А прозрачност се постига тогава, когато решенията и предложенията, които вие правите, бъдат обосновани с такива анализи.
За да не бъда голословен, ще ви дам един пример. Въвеждането на подоходен критерий за социалната интеграция, който остава без авторство до момента, аз не знам кой го е предложил, дали това сте Вие, не можах да разбера, трябваше да бъде съпътстван от такъв анализ на вашата страница, така че, да речем, аз като член на Комисията по бюджет и финанси, питайки министъра на финансите или Вас, или който и да е член на кабинета: добре, защо решихте да има подоходен критерий за социалната интеграция, Вие да можете да ми отговорите: ами вижте нашия анализ на страницата на Министерството на труда и социалната политика, в който ние сме се консултирали със заинтересованите страни и сме видели, че един такъв подход ще доведе до еди-какви си ефекти. Но в България нещата не стават така.
Има предложение, което дори не е добре обосновано, което беше отхвърлено поради добрия разум, който се наложи в този конкретен случай в Комисията по бюджет и финанси, но като цяло проблемът, който съществува, е, че е необходима много по-голяма степен на прозрачност, за да бъдат тези разходи ефективни, за да може и контролът от страна на гражданския сектор, неправителствените организации и депутатите да бъде по-добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към второто питане, зададено от народния представител Марин Димитров, относно ефективността на програмата “От социални помощи към заетост”. Това питане е зададено отново към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Господин Димитров, моля да развиете Вашето питане.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема министър Масларова! По тази програма "От социални помощи към заетост" досега са отпуснати около 500 млн. лв. Безспорно в България безработицата продължава да бъде голям проблем – около 10 процента е сега. За сравнение, в съседна Румъния безработицата беше намалена под 6 процента, но с други мерки.
Част от работата на парламента е да оцени срещу тези 500 млн. лв., които са дадени до момента в тази програма "От социални помощи към заетост", какви са в крайна сметка ефектите? Дали е помогнато на някакви хора? По-конкретно, каква част от хората, участвали в тази програма, в крайна сметка са си намерили работа? Аз ще Ви дам конкретна, много простичка методология как може да се оценят ефектите: година, брой участвали, изхарчени пари, брой хора, които са си намерили в крайна сметка работа. И тази информация, ако бъде и на страницата на Министерството на труда и социалната политика, ще бъде още по-хубаво.
Един такъв подход ще позволи всеки един депутат да каже: да, за 2006 г. – тази година, програмата трябва да продължи, защото всяка година все повече хора си намират постоянна работа и, да речем, спрямо изхарчените пари по програмата са постигнати много добри ефекти.
Моите конкретни въпроси към министър Масларова са следните:
От 2003 г., разбира се, 2004 г. и 2005 г., какъв е броят на хората, участвали в тази програма, и каква част от тях са си намерили постоянна работа?
И, вторият ми въпрос е въз основа на първия: каква ще бъде вашата политика през 2006 г. в тази програма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Най-напред, уважаеми колеги и уважаеми господин Димитров, искам да кажа, че съм наследила една от най-добрите Интернет-страници на министерства, така че моля ви по-честичко я отваряйте, и на агенциите, и ще намерите доста неща. Но Вие с право задавате въпрос, имате право. Това е една от програмите, по която имаше много критики, но анализите в крайна сметка сочат, че всъщност е една добре работеща програма, създаваща много добри възможности.
Най-напред искам да ви кажа, че конкретният анализ какви са крайните резултати може да го имаме някъде след няколко месеца, тъй като по тази програма оптималният срок е 36 месеца за работа, а 2003 г., 2004 г. и 2005 г. фактически правят 36-те месеца. Но, успоредно с това, по линия на ПРООН ние направихме едно проучване какъв е резултатът от тази програма. Между другото искам да ви кажа, че за тези три години са дадени не близо 500 млн. лв., а точно 385 млн. лв., така че нека от парламентарната трибуна да коментираме точно нещата. В световната практика ефектът от такива субсидирани заетости се търси най-малко една година след като лицето приключи да работи, защото много пъти то не може веднага да отиде на подходяща работа, но в крайна сметка си намира работа.
Искам да ви информирам, че оценката, която беше дадена във връзка с изследването на ефективността, е, че около 380 хил. души безработни са минали през тази програма, като средномесечно са работили около 60 хил. души по тази програма в този период от време. Вие некоректно и неточно цитирахте процентите на заетост и безработица в Румъния и в нашата страна, но това няма значение в момента. Искам да кажа, че участието в програмата по предварителна оценка е най-добро при частните фирми. Там е най-добър резултатът, тъй като през този период над 30% от хората, които са по тази програма, се и квалифицират там. И всъщност те остават и поемат работата по тази програма. За нас по-важен е коефициентът на заетост, към който се стремим, тъй като това са критериите в модерните европейски измерения. Мога да ви кажа, че през 2006 г., всъщност от вчера, има вече приет Национален план за действие по заетостта, в който са одобрени и ресурсите, не само които вие сте гласували, но и ресурсите, които са по различни програми и по различни донори, които ще помагат на тези програми и тяхното разпределение.
Това, което предстои за 2006 г. Очакваме средногодишното равнище на безработицата, имайки предвид и тази програма, да падне под 11%, тъй като за 2005 г. се очаква да бъде средногодишно 11,4%. И за нас е изключително важно, защото една голяма част от тази програма са хора от малцинствен произход, от рисковите групи, да намалим с 10%, такава е задачата, младите хора до 28 години, които участват по тази програма.
Мога да ви информирам, че са сключени вече 2000 договора с общини, стопански организации, частни фирми и предприятия и на 3 януари 2006 г. започнаха работа първите 28 900 души по тази програма. Държа да се знае, че фактически трайната заетост по тази програма е 8-часов плътен работен ден и по нея ще минат 98 000 души.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): През 2006 г. ли?
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, 2006 г.
Това, което ми се струва, че трябва да се знае, е, че трайните дейности, а не такива сезонни дейности, фактически започват след март месец, така че не мога да ви кажа в този момент колко хора ще бъдат в трайно заетите групи и програми, които са предвидени. Разбира се, предстоят и програми за заетост на тези хора, за които преди малко говорихме и в предишния въпрос, който зададохте. Това, че се предвижда да се квалифицират успоредно с тези програми 40 000 души е изключително постижение и аз съм убедена, че квалификацията ще даде повече шанс на тези хора да се устроят трайно, отколкото просто социално слаби безработни, които ще работят няколко месеца и после ще напуснат. Така че успоредно с Програмата по заетост правим и Програма по квалификация. Предвидили сме да обучим, да ограмотим 2500 роми, защото, за да ги квалифицираме, трябва да сме ги ограмотили.
Вече започваме да работим и с Националната камара на занаятчиите, за да обучим част от тези безработни на определен вид занаят, защото не може само в различни дейности и области, където примерно вече няма работни места или се търси по-висок коефициент на интелигентност. Общо взето на пазара на труда в момента най-трудно се реализират хората с нисък образователен ценз.
Мисля, че се опитвам в максимална степен да отговоря обхватно без да ви затормозявам с излишна информация. Има я на нашите сайтове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
Господин Димитров, в рамките на 2 минути можете да зададете до два уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Информацията никога не е затормозяваща, тя е нещо много хубаво. Аз и моите колеги от Обединените демократични сили в никакъв случай не сме против тази програма. Обаче това, което искаме, е всяка една година Народното събрание, а и всеки български гражданин да разполага с най-добра информация - срещу тези пари, срещу парите на българските данъкоплатци, какво в крайна сметка е направено, какво се е случило, за да може всеки да прецени, а не да получаваме само оценка от министъра, дали срещу тези пари са постигнати търсените ефекти.
По моите данни, става въпрос за 500 млн. лв., но по данните на министър Масларова - за 400 млн. лв. В крайна сметка става въпрос за една огромна сума от държавния бюджет, която можеше да бъде разходвана и за други цели. Въпросът е дали това е най-добрият начин за подпомагане на заетостта в България.
Конкретният ми въпрос е: ако приемем, че след три години се прави най-добрият анализ, до момента какви анализи са направени в тази връзка? Все пак има междинни анализи, тъй като госпожа Масларова говори за ефективност на програмата и казва, че досега била ефективна. Това понятие ефективност означава, че вече е налице някакъв анализ, който да води до такъв извод. И дали някъде всички ние можем да се запознаем с данните по години - колко човека каква квалификация са получили, как са били обучавани, колко са работили, какви средства са получили от 2003 г. насам за всяка една година. Точно какво е направено за тези хора, точно каква квалификация са получили и как точно са били разходвани тези средства, което е, бих казал, основата за по-нататъшни анализи. Но ако я няма тази основа, няма да го има и крайния анализ. Това ми е въпросът към министър Масларова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова, за да отговори на допълнителния въпрос на господин Мартин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Може би не съм го казала достатъчно ясно, но имайки предвид, че има период от време, след който се прави окончателният анализ, Министерството на труда и социалната политика с помощта на ПРООН през 2005 г. направи междинна оценка на действията от програмата. И междинната оценка сочи, първо, че програмата осигурява заетост на значителна група безработни лица, които иначе биха останали като обезкуражени и трайно безработни; второ, че участието в програмата съкращава наполовина периода на безработица и по този начин предотвратява проявата на негативни последици на индивидуално равнище; трето, положението на участниците в програмата се е подобрило и по отношение на стандарта на техния живот и техните семейства; четвърто, според работодателите са настъпили положителни промени по отношение на мотивацията за труд, трудовата дисциплина и други; пето, значителен е делът на работодателите, които отчитат, че чрез програмата се осигурява възможност и на частния сектор, за да разшири своята дейност.
Мисля, че в рамките на две минути аз не мога да Ви кажа повече, просто съвсем кратко и стегнато Ви давам тази междинна оценка. А нейното разпределение по години, като, разбира се, то се мултиплицира, естествено най-голям ефект ще има в края на действието на програмата, вие ще го получите може би след няколко месеца, когато програмата приключи окончателно. Но по години, по програми, по дейности, по видове региони и по общини можете да намерите пълна информация на сайта на Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Масларова.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Тъй като разбрах, че крайният анализ предстои, аз ще Ви дам една идея, която може да послужи за добра част от вашите по-нататъшни анализи, а именно влиянието на тази програма върху сезонната заетост. Госпожо Масларова, преди да стана депутат, аз се занимавах с изследвания и въпросната програма има много интересни ефекти върху сезонната заетост. Работодателите по-скоро смятат, че се получава изсмукване на работна сила, която пречи на извършването на много сезонни работи. Но вярвам, че с този краен анализ, който вие подготвяте, този ефект ще бъде оценен и ще видим дали той е негативен или всъщност такъв проблем не се получава.
Уважаеми колеги, кое е по-важното? Ние започваме много неща с най-добри намерения. Виждаме, че има голяма безработица и парламентът казва: да, трябва да се вземат мерки тя да бъде намалена. В това няма нищо лошо. Но когато се харчат толкова много пари, в един момент ние трябва да кажем: нека сега да оценим дали това, което търсим като ефект с най-добрата воля, е постигнато, дали след 400 млн. лв., които са изхарчени, достатъчен брой хора са си намерили постоянна работа?
На мен ми се струва неприемлив този срок от три години, в който можем да оценяваме тези програми, въпреки че е представен като най-добрата световна практика. Ако ние не започнем да търсим сметка за парите, изхарчени от правителството, особено по тези големи проекти, да видим дали са постигнати търсените ефекти, това обрича на провал бъдещите действия на този парламент. Защото в противен случай се получава следното нещо – всяка идея, която звучи социално, всяка идея, която звучи в ушите на народните представители като добра за българското общество, е приемана с лека ръка. Но когато трябва да се потърси сметка за постигнатия ефект, много от нашите колеги са доста пасивни. Така че ние от ОДС ще се постараем да зададем много такива въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават по-малко от 15 минути от времето, определено за парламентарен контрол. Следователно имаме време само за отговора на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков.
В този смисъл се обръщам към господин министъра на здравеопазването проф. Гайдарски, благодаря Ви за Вашето желание да отговорите на въпросите и питанията, но явно е, че времето винаги не достига.
Господин Шарков, заповядайте, да развиете Вашия актуален въпрос към министър Масларова.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! В село Медвен, община Котел, се намира един от най-добре устроените и най-добре функциониращи домове за деца и юноши с умствена изостаналост в страната. В същия е извършен основен ремонт. Същият разполага със зали за физиотерапия, за рехабилитация, за психомоторна релаксация, има изградено локално парно, стаите са оборудвани с телевизори. В дома работи квалифициран персонал в състав от 32 души, които полагат, повярвайте ми, наистина неимоверни усилия за работата с деца, които са в изключително тежко състояние. Нещо повече, за тази година на дома са отпуснати още 13 щатни бройки с цел именно подобряване дейността и грижите за децата, като са осигурени места и за логопед и трудотерапевт.
От пребиваващите в Дома за деца и младежи с умствена изостаналост “Св. Марина” 52 деца, половината са постоянно на легло, 22 деца са на постоянна психомоторна терапия. Истински героизъм проявява персоналът в този дом, работейки с децата. На една част от децата, които са съвсем малко, но са в подходящо състояние и може да се осъществява словесен контакт с тях, се осигурява почивка на море, посещение на театър или кино, с цел да се постигне възможната степен на социализация.
Осигурени са средства за оборудване на зала за трудотерапия, за изграждане на басейн, а от 20 февруари 2006 г. рехабилитаторът от дома заминава на обучение в Италия.
Преди две години комисия, назначена от Държавната агенция за закрила на детето, е извършила проверка на дома, от която и до днес не са представени констатации и препоръки. Изненадващо обаче на 18 януари е назначена нова проверка, която има за цел да констатира дали са изпълнени препоръките на предишната комисия, които никога не са виждали бял свят.
В същото време Районният център по здравеопазване в Сливен дава висока оценка на медицинските грижи, които се полагат в дома.
Уважаема госпожо министър, Домът за деца и младежи с умствена изостаналост “Св. Марина”, село Медвен, отговаря на всички критерии и стандарти, съгласно приетата Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета с Постановление на Министерския съвет № 256 от 7 ноември 2003 г., и прилагането на всякакви други критерии при извършване на проверки е несъстоятелно.
Във връзка с това въпросът ми към Вас е: каква е целта на назначената проверка на 18 януари 2006 г. и дали тя е в услуга и защита на интересите на децата от дома? И какво е, според Вас, госпожо министър, бъдещето на този дом и на децата, които го обитават? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Емилия Масларова, за да отговори на актуалния въпрос на народния представител Ваньо Шарков.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Оттук насетне изненадващо проверки ще има всеки ден, когато решим, че ще правим проверки. Не се притеснявайте, че правим изненадващо проверки, именно защото искаме бъдещето и здравето на децата и хората в тези институции да бъде в съответствие със стандартите, които всички ние трябва да спазваме.
Вие, господин Шарков, направихте една цяла хронология, кога е направена едната проверка - през м. март 2004 г., и чак в началото на 2006 г. се прави друга проверка. Не виждаме страшно в това, че е направена такава проверка. Вие сте много точен. Специално предписание и оценка не е връчено на кмета на Котел.
С колегите там са коментирани някои неща, които е трябвало да се коригират. Сега направената проверка констатира, че всички препоръки, които тогава са направени, са спазени. Неслучайно ние сме предвидили 13 щатни бройки повече за тази година. Предвидени са средства да се квалифицира допълнително персонала в този дом. Ние знаем всички добри практики в този дом в Медвен.
За Ваше сведение и за тези, които ни слушат, закриването на една такава специализирана институция става по строго определени правила. Едното е с мотивирано предложение на Общинския съвет и издадена заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, а другото е при драстични нарушения, които са констатирани от инспектората на Агенцията за социално подпомагане, подкрепено със становище на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. До този момент, господин Шарков, нито едното нито другото е налице и Министерството на труда и социалната политика няма никакви намерения да закрива този дом.
Извършваме регулярни проверки, които аз считам, че е необходимо, даже да бъдат много по-чести, много по-интензивни и да следят стриктно за спазването на критериите, защото в този дом в село Медвен са вложени в годините 1993-1999 над 163 милиона неденоминирани лева. След това са вложени допълнително още 180 хил. деноминирани лева. Така че там е инвестирано много – инвестирано е в персонала, инвестирано е в условията. Може да бъдете абсолютно спокоен, никой от нас не е посегнал да закрие дома в Медвен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – народният представител господин Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз съм удовлетворен от това, което казвате, че никой няма намерение да закрива дома в село Медвен. Благодаря Ви за това обещание, което Вие давате от такова място като парламентарната трибуна.
Аз не съм притеснен от това, че внезапно се извършва проверката. Аз съм притеснен от това, че една комисия отива да проверява дали са изпълнени препоръки, които изобщо не са дадени! Това е притеснението ми. Никой не им казва на тези хора: това са констатациите, това са препоръките.
Има Наредба за критериите и стандартите за социалните услуги за деца, където в чл. 52, ал. 3 се казва, че копие от протокола и доклада се връчват на ръководителя на проверявания обект, който доклад съгласно ал. 2 се изготвя в тридневен срок. Това нещо никога не е направено и е съвсем естествено тези хора да бъдат притеснени от това, че някой ги проверява за това дали е изпълнено нещо, което никой не им е поръчвал да бъде изпълнявано.
Освен това Вие казахте, уважаема госпожо министър, какъв е начинът, по който се закриват тези домове.
Уважаема госпожо министър, моля Ви да проверите: какви критерии и стандарти са разработени от Работна група за механизми за закриване, реформиране и преструктуриране на специализирани институции за деца, създадена със заповед № 520 от 23.08.2004 г. на министъра на труда и социалната политика. Тези критерии и стандарти, които са разработени, нямат нищо общо с наредбата за стандартите, на които трябва да отговарят социалните заведения. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата, ако желае, разбира се, на министър Масларова. Министър Масларова се отказва от своето право на дуплика.
Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в Парламентарния контрол.
Както вече съобщих, Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България ще има заседание днес от 14,00 ч. в зала “Запад”.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовното си заседание на 1 февруари т.г., сряда от 15,00 ч. в 132 зала.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 1 февруари 2006 г. от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов
Светослав Малинов