Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Кристиан Вигенин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, предстои ни да гласуваме програмата за седмицата. Ще ви я представа така, както беше съгласувана току-що на заседанието на Председателския съвет.
Още сега искам да припомня, че миналата седмица гласувахме петък целият ден да бъде парламентарен контрол, а този петък, 3 февруари т.г. да започнем заседанието в 9,00 ч. с точката за промени в Конституцията.
Господин Стоянов заяви желание за изказване от името на парламентарна група. Нека да чуем изложението, а след това ще гласуваме програмата.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
На днешния ден се навършват 61 години от убийството на регентите, царските съветници, министрите и народните представители, осъдени от така наречения Народен съд. Това е повод да почетем паметта и на всички жертви на комунистическия режим в България.
По време на този режим в страната бяха убити по политически причини над 50 хил. души и над 200 хил. души преминаха през комунистическите концентрационни лагери. В края на този режим беше организирано и преследване срещу българските турци по време на така наречения възродителен процес. Над 300 хил. от тях бяха насилствено изселени в Турция. Бяха отнети основни човешки права и свободи и България задълго беше откъсната от демократичния свят.
Насилията над народите в Източна Европа в резултат на 45‑годишната диктатура не останаха незабелязани от демократичния свят. На 25 януари т.г. Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призова представителите на бившите комунистически и посткомунистически партии ясно да се дистанцират от престъпленията на комунистическия режим и решително да ги осъдят, да преоценят историята на комунизма и миналото на собствените си партии и ясно да се дистанцират от престъпленията на режима и ги осъдят.
Призоваваме народните представители с едноминутно мълчание да почетем паметта на жертвите на комунизма в България. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преминаваме към приемане на програмата за седмицата. Тя е пред вас. Ще я прочета.
Проект за програма за работата на Народното събрание за 1‑3 февруари 2006 г.
Предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- от парламентарната група на Коалиция ”Атака”: проект за решение относно разполагането на американски военни бази на територията на Република България;
- от Парламентарната група на ОДС няма постъпило предложение;
- от Парламентарната група на Демократи за силна България: проект за решение за създаване на временна анкетна комисия относно Окончателния доклад на независимата комисия, назначена от генералния секретар на ООН, разследваща машинациите с Програмата “Петрол срещу храни” по време на режима на Саддам Хюсеин.
От Парламентарните групи на Българския народен съюз, на Коалиция за България, Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи няма постъпили предложения по ал. 7 на чл. 40.
Предлаганите точки от дневния ред за включване в програмата за седмицата са:
1. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Вносител – Министерски съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерски съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Вносител – Министерски съвет.
4. Първо четене на Законопроекта за вътрешния одит в публичния сектор. Вносител – Министерски съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносител – Министерски съвет.
7. Второ четене на Законопроекта за Министерството на вътрешните работи – продължение.
8. Първо четене на Законопроекта за концесиите. Вносител – Министерски съвет.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щатски долара по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”. Вносител – Министерски съвет.
10. Законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал. Вносител – Министерски съвет.
11. Законопроект за ратифициране на Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища. Вносител – Министерски съвет.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Пак повтарям, че в петък от 9,00 ч. ще започнем с т. 12 – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, съгласно решението, което гласувахме миналата сряда.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 165 народни представители: за 152, против 4, въздържали се 9.
Програмата е приета.
Уважаеми колеги, пристъпваме към изпълнение на току-що приетата програма.
Съгласно нашия правилник знаете, че на първото число всеки месец има право всяка парламентарна група по ред да предложи точка в програмата. Преди това обаче има предложение по ал. 3 от нашия правилник, така че преди да дам думата на Коалиция “Атака”, за да развият своето предложение, имаме следните няколко предложения за включване на точки в дневния ред по реда на ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник. Те са четири на брой. Първото отново е от Коалиция “Атака” за включване на точка: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, станалата вече публично и доста сериозно обществено достояние поредна приватизационна сделка, отново и отново навежда на необходимостта от въвеждането и осъществяването на един по-сериозен следприватизационен контрол именно с оглед обществения и публичния интерес. Това е нещо, което ще продължи да касае общественото мнение, ще продължи да касае и нормативната уредба по тези въпроси.
От Парламентарната група на Коалиция “Атака” продължаваме да поддържаме това свое искане, което направихме още в първите дни на това Народно събрание. Смятаме, че приемането на текстовете, които предлагаме, е целесъобразно и ще подпомогне и доведе единствено и само до повече прозрачност и повече контрол при извършване на приватизационните сделки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Чернев.
Подлагам на гласуване предложението за включване на точка в дневния ред, представена от народния представител Павел Чернев.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 25, против 103, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по ал. 3 на Коалиция “Атака” е да бъде включена точка за спиране на процедурата по приватизацията на Киноцентър “Бояна филм”.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Правя пояснението, че относно “Бояна филм” ние сме внесли по чл. 40, ал. 3 две предложения. Едното е за спиране на процедурата по приватизацията, а другото е за създаването на анкетна комисия. В момента става въпрос за спирането на процедурата по приватизацията. Ние смятаме, че тази процедура не е приключена. Сключена е сделката, но цялостната процедура по приватизацията е сложен юридически състав, в който трябва да бъдат осъществени и изпълнени още поне два елемента. Единият е прехвърлянето на акциите, а другият е вписване на законна ипотека. Докато тези два елемента не бъдат осъществени, процедурата продължава. И в настоящия момент трябва да бъде ясно - и на българския парламент, и на българската общественост, че тази процедура не е приключена. Не бива да се говори като свършен факт, че сделката е осъществена, че е реализирана и оттук нататък може само по съдебен ред или по други извънредни способи тя да бъде отменена.
Ето защо аз апелирам към българското Народно събрание да положи усилия за разглеждането на този въпрос и да спре тази процедура. Това е последният момент, това може да стане сега, защото българското Народно събрание може всичко – с едно свое решение да спре процедурата. И това спиране на процедурата да продължи до произнасянето на временната комисия, която 50 народни представители са поискали, и във връзка с което ще се обоснова, когато дойде редът и на тази точка по чл. 40, ал. 3. Възможно е да бъде спряна процедурата по всички юридически въпроси, съгласно Конституцията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли обратно мнение, което някой желае да изрази? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за включване на точката в дневния ред, представена от господин Павел Шопов.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 34, против 98, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по ал. 3 от името на Парламентарната група на Коалиция “Атака” е проект за декларация за несъгласие относно намеса на посланика на Съединените американски щати във вътрешните работи на страната.
Желае ли някой да развие това предложение? Не.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 150 народни представители: за 17, против 116, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
И последното предложение, уважаеми колеги, направено от Парламентарната група на Демократи за силна България. Предлага се да бъде включен като точка Законопроект за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движимите вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе и техните наследници.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! За шести път от тази трибуна Демократи за силна България ви приканват да подкрепите един законосъобразен акт, който може да поправи големи поразии и грешки от изпълнителната власт на Симеон Сакскобургготски. Може да покаже наистина воля, когато е в управление, да изпълнява предизборните обещания и да бъде коректив на всички незаконосъобразни действия.
Ние протестираме срещу това Българската социалистическа партия, Коалиция за България и нейните съучастници от сегашното управление, да променят своята политика и становище – конюнктурно, в резултат на политически сделки. И днес отново приканваме вносителите, поне вносителите от Българската социалистическа партия на този акт, да подкрепят точката, която ние предлагаме в дневния ред.
Освен това, госпожи и господа народни представители, тече един специфичен срок, наречен погасителна давност, придобивна, за добросъвестно владение. В интерес на управлението е тази придобивна давност да бъде прекратена, защото съгласно Закона за държавната собственост и Закона за собствеността неправомерно и незаконосъобразно придобитите имоти от Симеон Сакскобургготски могат да бъдат узаконени в резултат на така нареченото добросъвестно владение.
Освен това ние отправяме апел и към министъра на регионалното развитие и благоустройството, защото единствено той, като представител на изпълнителната власт, може да отмени тези актове. Ние добре знаем, че те не могат да бъдат отменени от съдебната система. Не подлежат на отмяна, не подлежат на обявяване за нищожност, затова разковничето за решаване е тук, в Народното събрание, и зависи от политическата съвест на управляващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ралчев. Доколкото разбирам – противно мнение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа колеги! За шести път би трябвало да направим едно възражение, което наистина е банално. Вие много добре знаете, че решението на Конституционния съд е постановено през 1998 г. и всякакви инсинуации и политически злоупотреби, свързани с управлението 2001-2005 г., са повече от излишни. За пореден път трябва ясно и точно да направим своите изводи – дали въпросът е политически или юридически. Недопустимо е от един мастит юрист, какъвто е уважаваната колежка Масева, да се поднасят само политически тези, без да се държи сметка за това кое е законосъобразно, в нарушение на закона ли е или не е, поради което аз правя обратното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поставям на гласуване направеното предложение, обосновано от народния представител Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 59, против 79, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, преминаваме към програмата, която гласувахме, както я приехме с въпросите, преди всичко включени по реда на ал. 7 на чл. 40:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО РАЗПОЛАГАНЕТО НА АМЕРИКАНСКИ ВОЕННИ БАЗИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
От името на парламентарна група – заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Правя изявление от името на парламентарна група. Тези дни Главната прокуратура се отчете пред Европейската комисия. За 30 магистрати има данни за корупция. И това е само до окръжно ниво на проверка! Както е добре известно, корупцията и престъпността са във високите етажи на съдебната власт. Впрочем още на 23 февруари новият главен прокурор ще има възможността да види лицето на мафията в самата Главна прокуратура. Достатъчно е да зададе елементарния въпрос на персонала кои са били най-честите гости в кабинета на неговия предшественик и каква е била истинската роля на прокурора от Окръжна прокуратура Спартак Дочев, превърнат в дясна ръка на Никола Филчев. Затова трябва да бъдат снети имунитетите на магистратите.
Видяхме имената на депутати със спрени дела поради имунитет: Владимир Кузов – до вчера от “Атака”, Иван Даков и Стоян Проданов от БСП, Юксел Хатиб и Фидел Беев от ДПС, Стефан Софиянски и Венцислав Върбанов от БНС. Този списък можеше да е много по-дълъг. (Шум в блока на КБ, НДСВ и ДПС.) Не е, защото прокуратурата остави без последствие многобройни сигнали за корупция и престъпност, включително и подадени от Демократи за силна България – за незаконното финансиране на Българската социалистическа партия от Саддам Хюсеин по времето на Георги Първанов и Сергей Станишев, за незаконно върнатите имоти на Симеон Сакскобургготски, за продажбата на БТК и концесията на магистрала “Тракия”. (Шум в блока на КБ, НДСВ и ДПС.)
Прокуратурата не започна проверки по сигнали на медии за обръча от фирми на Ахмед Доган, за бившите седесари, а сега “другари и другарки” Йордан Цонев и Христо Бисеров, за бившия председател на Тридесет и деветото Народно събрание Огнян Герджиков, спря делата срещу вътрешния министър Румен Петков. (Шум в залата.)
Както се вижда, мнозина имат лични основания да са против снемането на своя имунитет. Те са тук, в тази зала, защото ценят своята недосегаемост на управляващи политици. Затова трябва да бъдат снети имунитетите на всички народни представители.
В това Народно събрание се намери един единствен честен и достоен депутат, който публично настоя главният прокурор да поиска неговия имунитет, за да изчисти името си в съда. Това е Атанас Атанасов от Демократи за силна България. (Смях в залата.) Новият главен прокурор поиска да се снемат имунитетите. Президентът поиска същото. ДСБ иска това отдавна. Искаме го в Договора за силна България.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Разсмиваш ме!
ИВАН КОСТОВ: Сега, след като и най-късогледите видяха причините, настояваме категорично да снемем имунитетите на политиците и магистратите с предстоящата промяна на Конституцията. Ако не ги снемем, мафиотските изнудвания напълно ще подчинят тази зала. Позорно е обстоятелството, че не се внася за решаване проблемът с имунитета на Стефан Софиянски. По този начин оправдаващите изнудват, за да принудят Българския народен съюз да даде гласове за бърза промяна в Конституцията – бърза и безполезна.
И накрая, още един аргумент. Привилегиите надвиснаха заплашително над Българската социалистическа партия, Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи. Новият главен прокурор заяви, че ще поиска имунитетите на всички депутати, срещу които има дела. Ако изпълни това обещание, какво ще правите, другари и другарки, с вашите потърпевши? (Шум в блока на КБ, НДСВ и ДПС.) Ще разпъвате политически чадър над тях или ще ги давате на прокурор?
Демократи за силна България настояваме за принципно и по Конституция снемане имунитетите на депутатите и магистратите, за да няма политически, прокурорски, съдебни и каквито и да било изнудвания. Всички да станем равни! Защото сега ние тук и онези в съдебната система не сме. Имаме привилегията да не се съобразяваме със законите. Демократи за силна България сме категорично против това. Видяхме, че е опасно за всички ни депутатите и магистратите да стоят над законите в Република България, защото създават престъпност и корупция. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това беше изявление от парламентарна група.
Други желаещи? Не виждам.
Давам думата на представител на Коалиция “Атака”.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, може би това е последният път, когато се внася този проект за решение на Народното събрание, тъй като през другия месец – март, това вече ще бъде късно. Мотивите са давани многократно от тази трибуна. Ще ви напомня само за какво става дума.
Става дума за около 200 км2 площ от Сливенския Балкан. Става дума за авиобаза “Безмер”. Става дума и за пристанище “Бургас”. Тази българска територия ще бъде дадена за американски бази. Това ще стане другия месец. Дори и в момента в Министерството на отбраната американски рейнджъри стоят на пропуска на министерството. Някои неща просто не се повтарят. Така че вземете правилното решение и внесете този проект за решение в пленарната зала. Още повече, че скоро няма да ни трябват и имунитетите, тъй като нещата могат да станат такива, че да не бъдем парламентарна република. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Представяне на съвместен доклад на Комисията по отбрана и Комисията по външна политика – давам думата на господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
относно проект за Решение № 554-02-81относно разполагането на американски военни бази на територията на Република България, внесен от Минчо Христов Куминев, Стела Димитрова Ангелова - Банкова и Владимир Първанов Кузов на 20 октомври 2005 г.
На съвместно заседание, проведено на 23 ноември 2005 г., Комисията по отбрана и Комисията по външната политика разгледаха проект за Решение № 554-02-81 относно разполагането на американски военни бази на територията на Република България, внесен от Минчо Христов Минев и група народни представители. В заседанието участваха заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова и представители на Министерството на външните работи.
Мотивите към проекта за решение бяха представени от Минчо Христов и Стела Банкова. Народният представител Минчо Христов заяви, че разполагането на американски военни бази пряко накърнява суверенитета на Република България върху част от нейната територия и могат да бъдат използвани за нападение срещу трети държави, в резултат на което България би могла да бъде поставена в ролята на съвоюваща страна и с това да бъдат предизвикани ответни удари по българската територия. Той посочи също така, че присъствието на американски военни бази в нашата страна засилва рисковете от терористични актове срещу български граждани, цивилни и военни обекти на наша територия.
Според вносителите използването на американските военни бази за военно обучение и подготовка на американски войски дава възможност за експериментиране и употреба на нови образци въоръжение и боеприпаси, в това число и на такива с обеднен уран.
Отбелязано бе, че намеренията да бъдат разположени американски военни бази на българска територия не се споделя от огромната част от българските граждани, а отказът да бъде проведен референдум по този въпрос неглижира общественото мнение.
Народният представител Стела Банкова отправи въпроси към представителите на двете министерства.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Илко Димитров, Константин Димитров, Ангел Найденов, Петър Берон, Красимир Каракачанов, Борислав Ноев, Станчо Тодоров, Асен Агов и Юнал Лютфи. Народните представители Петър Берон и Борислав Ноев подкрепиха проекта за решение на вносителя.
По повод на изразеното от някои народни представители притеснение за евентуално разполагане на ядрено оръжие във военните съоръжения, които са предмет на българо-американските преговори понастоящем, заместник-министърът на отбраната госпожа Соня Янкулова обясни, че Република България е страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила за нашата страна. Задължение на България е да спазва разпоредбите на този договор, които не допускат разполагането на ядрено оръжие на наша територия.
Във връзка с отправените въпроси относно резултатите от последния кръг на преговорите за военните съоръжения комисиите се обединиха около становището, че при необходима степен на готовност ще бъдат поканени представители на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната да информират за хода и съдържанието на преговорите.
Очертаха се следните аргументи против приемането на проекта за решение да не се допуска разполагането на американски военни бази на територията на Република България. Преговорният процес, в това число и по споразуменията, не е приключил. Предмет на обсъждания са типът на споразуменията, тяхното съдържание, статутът на американските войски на наша територия и сътрудничеството в областта на отбраната между Република България и САЩ. Подчертано бе, че се водят двустранни преговори на основата на Декларацията на Народното събрание от 17 декември 2003 г. в съответствие с националните интереси на Република България при спазване на българското законодателство, като се търсят взаимно приемливи решения.
Уточнено бе, че не става въпрос за военни бази в класическия смисъл на думата, а за военни съоръжения и обекти, които ще се използват съвместно и от двете страни, поради което на тяхното изграждане се гледа като принос в българо-американските отношения при гарантиране на сигурността и като възможност за по-гъвкава и бърза реакция в отговор на потенциални заплахи.
След обсъждането проектът за Решение № 554-02-81 относно разполагането на американски военни бази на територията на Република България, внесен от Минчо Христов Куминев и група народни представители на 20 октомври 2005 г., беше подложен на гласуване. Резултатите от проведеното гласуване в двете комисии са както следва. Комисията по отбрана: 2 гласа "за", 8 "против" и 1 "въздържал се"; Комисията по външна политика: 2 гласа "за", 9 "против", без "въздържал се".
Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването Комисията по отбрана и Комисията по външната политика предлагат на Народното събрание да отхвърли проекта за Решение относно разполагането на американски военни бази на територията на Република България № 554-02-81, внесен от Минчо Христов Куминев и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане.
Имате думата, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, дами и господа народни представители! Първото, което искам да кажа в защита на това проекторешение, е, че на територията на Република България никога не е имало разположени чужди войски. Не е имало разположени чужди войски дори през комунистическия режим.
Второто е, че се водят някакви преговори, абсолютно забулено, абсолютно тайнствено. До нас не са стигнали никакви условия, при които се водят преговорите. Нашата група е получила единствено от преки запитвания към посланик Робърт Лофтис като отговори за условията, че първо, ние няма да имаме абсолютно никакъв контрол върху базите; второ, че съвместно обучение на български и американски военнослужещи няма да бъдат изпълнявани; трето, че няма да се плаща никакъв наем; и четвъртото, което най-много ни безпокои, това е пълната свобода на действие на американските военнослужещи. В смисъл, че от базите могат да се извършват военни действия срещу трети страни, без да се иска нашето мнение и евентуално нашето правителство можело да бъде уведомявано, след като те започнат. Това означава, че ще се влошат във всички случаи връзките със страни, с които България има традиционно добри връзки.
Министърът на вътрешните работи направи изявление във връзка с това, че ще се увеличи многократно опасността от терористични действия. Истината е, че тъй като терористите няма да имат достъп до военните бази, където да въздействат по някакъв начин, техните действия ще бъдат насочени към граждански обекти - училища, детски градини, което създава много голяма опасност и ще се повиши напрежението в България.
Наличието на такова условие – че няма да има никакъв контрол над това, което се внася и съхранява в базите, ще породи опасността от опити с нови видове оръжие. Нови видове оръжие, особено с обеднен уран, са използвани на територията на Югославия, използвани са на територията на Ирак. Вече има сведения за опасните последици от тяхното приложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Реплика към господин Ноев?
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя тази реплика, първо, поради изключително неуместното твърдение на моя колега, че в България не са били разположени чужди войски.
Уважаеми колега, комунистическият режим в България беше установен с чужди войски и с частите на НКВД бяха извършени репресиите в България.
Едва ли американците идват в България, за да репресират българския народ, първо.
Второ, добре е, че тази голяма нация се ангажира да поведе борбата срещу тероризма, защото виждате какво става в момента в палестинските райони – гласуваха за Хамас! Така че светът влиза в една нова фаза на отношения.
Що се отнася до някакви супермодерни оръжия, за които Вие говорите да се разположат тук, това е най-малкото, което ще стане. Това са чисто логистични бази и няма да имат никаква нападателна роля.
Трето, престанете с тези глупости за обеднения уран. Стига сте чели вестници! Това са стандартни снарядчета, които с огромното тегло на урана, едно 20-милиметрово оръдие е в състояние да направи един танк на перушина. Това са оръдията тип "Гатлинг" и "Брадли", които са ги сложили за "rapide fire" – за бърза стрелба. Понеже относителното тегло на стоманата е 7,8, а 248 е на урана, заради това се използва. Това е обеднен уран. Стига с тези глупости! Тези снаряди се използват от 20 години и Вие сега, какво било станало в Югославия – вестникарски истории! Нищо такова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Ноев, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Ще започна отзад напред – първо, за обединения уран. Това е уран, който е радиоактивен метал. Който иска да се убеди в това, че е опасен, да си вземе за сувенир няколко боеприпаса и да си ги държи вкъщи. Едва ли обаче някой в тази зала и изобщо в българската държава ще се реши на такъв риск, защото те се съхраняват при специални условия, а не като обикновените боеприпаси. Уранът си е уран, независимо дали е обеднен или обогатен. Той е еднакво опасен, гама-лъчението е едно и също.
По първия въпрос искам да кажа, че в България никога не е имало разположени чужди военни бази. Аз съм бил 11 години във флота. Действително по време на военни учения на три-четири години веднъж са пристигали съветски кораби, които са стояли на котва във Варненския или в Бургаския залив, но това е било в един срок от 10-14 дни, защото толкова време беше едно учение – до две седмици някъде. На територията на България никога не са били разполагани чужди сухопътни войски. Никога не е било това нещо, освен в рамките на някои съвместни учения.
Като членки на НАТО на наша територия тук също могат да бъдат провеждани някакви учения. В наши пристанища също постоянно идват кораби на страните – членки на НАТО, но това не означава, че досега е имало военни бази.
А тук говорим не за някакви логистични съоръжения, а за военни бази, които ще представляват суверенна американска територия. Значи те ще бъдат абсолютно неприкосновени. Това нещо го чух лично от посланик Робърт Лофтис, така че няма какво да ме убеждавате, че ще бъдат някакви ефимерни или абстрактни съоръжения. Това ще бъдат военни бази, които ще се установят на наша територия и да видим после колко години ще се мъчим да ги махаме, ако се наложи – 100, 200 или 500 години! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Агов, заповядайте за процедура.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Знаем, че по този въпрос за базите се водят преговори, които са в напреднала фаза. До този момент Комисията по външна политика и Комисията по отбраната бяха добре осведомени за хода на тези преговори.
Въпреки това обаче аз смятам, че с това трябва да бъде запозната и самата зала, за да може да вземе едно просветено решение. Тоест, да бъдат поканени съответните министерства. Преговорите се водят с титуляр Министерството на външните работи. В тях участва и Министерството на отбраната и, разбира се, има представители на Генералния щаб.
Затова, господин председателю, моето процедурно предложение е следното: да прекъснем разискванията по този въпрос, да поканим министъра на отбраната, министъра на външните работи и началника на Генералния щаб и те подробно да запознаят залата с онова, което се случва до този момент. Предлагам да гласуваме да бъде прекъснато това заседание и разглеждането по тази точка, докато дойдат тези представители и тогава да подновим гледането на точката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Предложението на господин Агов е по ал. 2 на чл. 42, т. 3, която предвижда прекратяване на разискванията.
Обратно предложение – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, това е кощунствено предложение за прекъсване на един дебат, който е започнал – един дебат по точка, която по дневния ред следва да бъде разгледана, както е поискана, съгласно чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Интересно е, че тя идва от опозицията. Но това не ме учудва, още повече от човека, който прави това предложение. На Демократи за силна България ще се падне ред, може би след едно или две заседания, тяхна точка по чл. 40, ал. 7 да бъде разгледана. Всички са на синджир на едни господари – и управляващи, и опозиция, с изключение на една политическа сила и оттам идва целият ужас на цялата политическа класа по отношение на "Атака".
Вижда се един голям заговор на всички управляващи да дадат територия от България на чужда държава. Това е нещото, което тече, което се прикрива – прикриват се тези преговори. Затова се млъкна от известно време по въпроса за преговорите. Затова нищо не се казва. Затова се мълчи, защото те се водят и са напреднали. Сега и управляващи, и така наречената опозиция се страхуват от едно-единствено нещо – българският народ да разбере докъде е стигнала тяхната продажност.
Ето за това и управляващите, и така наречената опозиция се плашат от този дебат. Плашат се от този дебат и искат той да не се осъществи, той да бъде спрян и никога да не се осъществи. А този дебат е жизненоважен. Той е по фундаментален за държавата въпрос - въпроса за нейния суверенитет. Това е въпрос за нейната цялост и нищо не е в състояние да прекрати и да бъде основание, да бъде причина този дебат при това положение да бъде отложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма по-важен въпрос от суверенитета на българската държава, на българската територия от нейната цялост и нейното единство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Но всички – и управляващи, и така наречена опозиция…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да приключвате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: … се плашат от този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще направя едно уточнение преди да подложа на гласуване предложението на господин Агов.
Господин Агов, Вие формулирахте Вашето предложение като прекратяване на заседанието до пристигане в залата на представители…
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Докато дойдат представителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точка 2 – отлагане на заседанието.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това означава, че ние ще прекъснем заседанието, ако гласуваме такова предложение.
Считате ли за приложима т. 3: прекратяване на разискванията, поканване на съответните представители, а през това време да продължим с програмата?
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Да. Напълно съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това потвърждава и господин Агов.
Гласуваме процедурното предложение за прекратяване на разискванията по разглежданата точка, поканване на представители на съответните държавни органи и институции и едновременно с това продължаване със следващата точка от дневния ред.
Гласували 146 народни представители: за 48, против 62, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Има желание за прегласуване – господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин председателю, благодаря Ви за много точното тълкуване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз исках точно това – да се прекъснат разискванията, докато дойдат представителите на Министерството на външните работи, Министерството на отбраната и на Генералния щаб, за да хвърлят светлина, господин Шопов! А не за да се крия от българския народ. Сега цялото народно представителство трябва да познава хода на преговорите, защото наистина се решава много важен въпрос и всички ваши приказки не струват пукната пара, защото те противоречат на нашето искане – на Демократи за силна България. Ние искаме пълна светлина върху тези преговори. Искаме пълна светлина върху този въпрос! Искаме обществото да знае и народното представителство, като представител на това общество, да може да вземе своето решение тук по вашето предложение.
Следователно, аз възразявам срещу подобно тълкуване на политиката на Демократи за силна България – Демократи за силна България настояват именно за това, което посочи и председателят.
Затова апелът ми към народните представители е: нека да прекъснем разискванията, нека да чуем авторитетните представители на Министерството на външните работи, на отбраната и на Генералния щаб, да оформим своето мнение и тогава да решим въпроса по предложението на “Атака”. Ето това са мотивите ми да поискам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Коректната формулировка е предложение за отлагане на разискванията.
Моля, гласувайте – прегласуваме направеното предложение от господин Агов.
Гласували 145 народни представители: за 39, против 58, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Има думата господин Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, становището на групата на Национално движение Симеон Втори по отношение на този проект е отрицателно. Проектът е внесен от народните представители Минчо Христов, Стела Банкова и Владимир Кузов. Впрочем те са вносители на редица подобни проекти за решения, по един от които съм изкушен още от самото начало да заявя един риторичен въпрос, защото е свързан иманентно с начина на процедиране. Миналата седмица Комисията по отбраната се занимаваше с проект за решение, внесен отново от господата Минчо Христов и Владимир Кузов, с който се предлагаше мораториум за превъоръжаването на Българската армия.
Господа от “Атака”, когато постигнете целеното от вас унищожение на Българската армия, с какво средство вие ще защитавате така горещо прокламирания суверенитет на страната?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): То няма армия!
ИЛКО ДИМИТРОВ: Според “Атака” няма армия. Може би трябва да поканим представители на Генералния щаб да удостоверят официално обратното.
Искам веднага да кажа следното. Трескавата прибързаност, с която непрекъснато се внасят подобни проекти за мораториуми, предизвика този процедурен дебат. Впрочем от страна на “Атака” не е внесен само мораториум за дишането.
За мен този проект на решение няма предмет на обсъждане. Когато има споразумение, което е представено по надлежния ред за обсъждане, по реда на приетия вече Закон за преминаване през и пребиваване на територията на Република България на чужди войски, тогава всички ние ще бъдем в състояние да преценим доколко договорените цели, доколко времето, доколко техническите параметри по това, което е договорено, съответстват на целите на Конституцията и на законите на страната.
Впрочем припомням на колегите от “Атака”, че приетият Закон за преминаване през и пребиваване на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили има в чл. 2 за цели - гарантиране суверенитета и сигурността на страната, а в чл. 3 тази проблематика е подчинена на спазването на законодателството на Република България, целите и принципите на устава на ООН и другите международни договори.
Ако колегите от “Атака” бяха достатъчно добросъвестни да предложат дебат, който неминуемо да се състои при представянето на това договаряне, то тези съотнасяния между договорено и принципи и цели щеше да бъде предмет на задълбочено обсъждане, и, разбира се, в тази зала щеше да бъде взето най-удачното решение.
В този смисъл считам, че изключително недобросъвестно е по време на висящи преговори да се инспирира подобно мероприятие, квазипарламентарен контрол на факт, който не е факт. Не е факт сключено споразумение между България и Съединените американски щати. В този случай ние нямаме предмет на обсъждане в днешния момент.
Ние имаме предмет на обсъждане твърдения на “Атака”, които впрочем до едно са неверни, тъй като почиват или на липсата на информация, или на изкривена информация, което е плод на развинтено въображение от тяхна страна. (Реплики в “Атака”.)
Веднага искам да кажа следните фактически проблеми. Предмет на договаряне не са онези бази, които очевидно се желаят от колегите от “Атака”, за да си докажат техните твърдения. Това не е базата в Германия с десетки-хиляди военнослужещи с въоръжение и техника, която може да посрещне заплахите на Студената война и т.н.
Предмет на договаряне и това неколкократно беше заявявано в тази зала и от представителите на висшето военно ръководство, и от висшето политическо ръководство на Министерството на отбраната и Министерството на външните работи на съвместно заседание в Комисията по отбраната и Комисията по външна политика, че не са съоръжения, обекти, които са собственост на България и се управляват от Министерството на отбраната, а които са за цели, които са свързани с логистика и с ротация.
Това са съоръжения, така наречени леки съоръжения, през които преминава определена интензивност, определено количество войски, които са с намален капацитет военнослужещи и въоръжение и имат за цел не постоянно присъствие на голям брой военнослужещи на територията на Република България, а осигуряването на определена логистична поддръжка на съответните операции и осигуряване на адекватни условия за ротация на определени войскови единици. Това е първото невярно обстоятелство, което непрекъснато се твърди и с което се плаши българския народ, че определена част от територията на Република България ще бъде отнета и предадена на Америка за нейно самостоятелно ползване.
Преминавам към второто невярно твърдение. Тези съоръжения няма да бъдат самостоятелно ползвани от Съединените американски щати. Те са обект на съвместно ползване на Българските въоръжени сили и на въоръжените сили на САЩ. (Реплики от “Атака”.) Това е от особено значение, но виждам, че отново не се възприема като фактическо твърдение. Пак повтарям – това не са съоръжения, които ще бъдат използвани самостоятелно от Съединените американски щати, а са предмет на съвместно използване от нашите Въоръжени сили и от въоръжените сили на нашите съюзници.
И третото обстоятелство, което може да не ви харесва, но е факт: тези обекти, между които впрочем не е Бургас, ще бъдат под общото командване на Българските въоръжени сили и на въоръжените сили на САЩ. Под общото командване! Ако имате достатъчно уважение към представителите на Българската армия, ще прецените обективно, че се изключва каквото и да е действие, което накърнява интересите на Република България в контекста на съвместното ползване на тези съоръжения.
Призовавам колегите да преценят обсъждането на тази точка именно в контекста на следните процедурни обстоятелства: няма приключили преговори; няма предмет на обсъждане; предстои внасяне в бъдеще, което не мога да кажа колко близко и далеч ще бъде, дали един, два или три месеца обсъждане на конкретен текст, по който ще имаме дебат. Разбира се, това споразумение подлежи и на преценка за конституционосъобразност на съответните текстове. Така че всички тези притеснения, които в момента няма никакво основание да бъдат поддържани, тъй като не почиват на никакви фактически обстоятелства и на никаква категоричност, тъй като към момента няма договорен текст, не трябва да бъдат обсъждани и наистина няма логика да бъдат дебатирани с намерение да се вземе някакво решение. Интересно какво решение може да се вземе в контекста на липсата на тези фактически обстоятелства. В този смисъл аз бях и против да бъдат поканени колегите от Министерството на отбраната и на външните работи, тъй като не е целесъобразно в контекста на процеса на водене на преговори да бъдат викани договарящите. Още повече, ако искаме да сглобим пъзела, би трябвало да поканим и американската страна в парламента да представи своите виждания, което ми се струва твърде смело като мероприятие.
Едно малко лирично отклонение. Позволявам си да мисля, че в представите на колегите от "Атака" "Макдоналдс" и "KFС" представляват американски бази, с които се нарушава кулинарния суверенитет на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, ще Ви репликирам в три пункта. Първо, бяхте така добър да насочите нашето внимание към Закона за преминаване на чужди войски през територията на България, именно в който закон с вашето мнозинство се измести възможността Народното събрание суверенно да се разпорежда с въпрос, който по Конституция принадлежи единствено и само на Народното събрание, и компетентността да се решава възможността за преминаване на чужди войски на територията на България отиде у изпълнителната власт.
Веднага изтъквате аргумента, че ние тук спорим върху нещо, което все още не е договорено. Тоест, възможността първо да бъде договорено, да бъде одобрено от изпълнителната власт и да ни бъде сервирано тук екс, постфактум седи като вече договорено. Именно поради това ние настояваме за дебат тук, в пленарната зала, и за вземане на решение тук, суверенно от Народното събрание.
На трето място, от една страна казвате: да, ние сме в процес на договаряне, а същевременно вече ни сервирате доста сериозна готова информация. Къде е истината? Какво е договорено, какво не е договорено, докъде са стигнали преговорите? Наистина трябва малко повечко да осветлим тази работа. Наша работа е да го правим тук, в Народното събрание, и трябва да доведем този дебат до там.
Същевременно уместните Ви забележки за нашите качества и предпочитания към хранителни вериги, предлагам да не ги съотнасяте и да се въздържате от подобни квалификации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Господин Димитров, Вие бяхте така добър да обърнете вниманието на залата към това, че има някакви гаранции, свързани с Устава на ООН. Но аз искам много добре да Ви напомня, че в последните пет години Съединените американски щати водиха две войни, за които нямаше санкция на ООН, а последната генералният секретар на Обединените нации я нарече престъпление, война-престъпление. Тоест тази държава, Съединените американски щати, по никакъв начин не се съобразяват с решенията на ООН. За тях ООН просто не съществува. Така че, моля Ви, не ни посочвайте ООН като гаранция, че Съединените американски щати няма да използват базите си на българска територия, за да могат утре, когато решат да обявят война на Иран или на който и да е друг враг, който те предпочетат, да ги използват за ракетни удари, за самолетни бази и т.н.
Освен това има един член от българската Конституция, който казва, че суверенитетът на българската държава се гарантира от въоръжените й сили, нейните собствени въоръжени сили. Няма такава държава на този свят, която да разчита да защитава собствения си суверенитет с чужди военни. При това положение защо всички държави не вземат да сключат един договор за наемничество с войските на Щатите да дойдат да ги пазят, като са толкова добри пазители Съединените американски щати?
Моите уважения, но това беше един страхотен нонсенс, който чух от тази трибуна, че чужди войски ще защитават нашият суверенитет, което най-малкото, лично за мен, е противоконституционно изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За трета реплика – господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
На първо място искам да кажа за съвместното използване, с което много се спекулира. Спомнете си тези, които участвахме в срещата с посланик Робърт Лофтис. Ние бяхме около десетина човека, когато се зададе точно въпроса за съвместно използване. Посланик Робърт Лофтис първо се учуди, после се позамисли и отговори, че съвместни учения могат да се провеждат и на други места. Това беше точният отговор и няма какво да се заблуждаваме тук. Аз точно ви цитирам разговора с посланика, защото той е единственият човек, който даде точни отговори. Другият отговор беше, че ние няма да имаме никакъв надзор и никакъв контрол. И третото, че може да се използват силите, разположени там, за действие срещу трети страни без да ни уведомяват. Това означава пълна автономия или пълен суверенитет на тия бази. Това означава предоставяне на една суверенна територия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Чернев, моля да бъда извинен, ако съм предизвикал обида с последното изречение. По отношение на Народното събрание има текст, който достатъчно ясно е изписан в закона – че “в такива случаи” се произнася Народното събрание. В такива случаи, казвам в кавички, тъй като е анонсиран към тази проблематика. И текст, който казва, че: “при съмнение за характера на целите и мисията, която е предмет на споразумението, във всички случаи спорът се отнася в Народното събрание и Народното събрание решава този проблем”. Така че, ако министърът си присвои проблематика, която не е от негова дискреция, Министерският съвет си присвои нещо, което е извън неговата дискреция и се повдигне дебат, и се установи, че тази дискреция не покрива обекта, който се дискутира, проблемът се решава в Народното събрание.
Не е договорено нищо, както казах. Това са предложения, които до голяма степен, надявам се, да бъдат включени в окончателния договор, така че няма противоречие между това, което казах. Пак повтарям, няма нищо договорено, но има предложения и то направени достатъчно сериозно. А тези предложения, които казвам, че са направени, и в двата случая, тоест от българската и американската страна, са били плод на дълбоко и много сериозно междуведомствено обсъждане. Искам да кажа, че групата, която преговаря от българска страна, може би е най-голямата група, която е преговаряла към момента по такъв договор. В момента ние имаме делегация, която инкорпорира почти всички ведомства, които имат или биха имали отношение към тази проблематика.
Така че мисля, че тези експерти заслужават уважение дотолкова, доколкото тяхната първа цел наистина е да защитават интересите на страната. И пак казвам, когато пристигне готов текст, той ще бъде подложен на дебат и този дебат ще бъде съотнасяне между тези норми, които са договорени, и нормите на българското законодателство. Ако има противоречие на съответните норми на Конституцията, на съответните закони, те ще отпаднат от корпуса на това споразумение.
Не съм казал, че американските сили ще защитават суверенитета на страната. Те ще участват в съвместни учения, съвместни операции при консултации с българската страна. Никъде, никога и никой не е казвал, че това ще се случва с тези сили. Впрочем, едно позоваване на дългосрочната визия, която беше приета миналата година, която казва, че българските Въоръжени сили защитават страната в контекста на колективната отбрана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Петър Берон. Заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да се мъча да убеждавам тук никого в нищо, защото това е едно безполезно занимание. Нямам желание също и да се впускам във физически трактати с открития от рода на това, че относителното тегло на урана е 238, което би могло да накара всеки физик да умре от смях.
Искам да кажа следното. Хубаво е човек да служи с всички сили на господарите, но все пак всяко нещо има мярка. Американска база в България вече има. Тя е много близо до нашето здание. Тя е на цял един етаж, господин Ралчев, на Министерството на отбраната на България. Не съм я виждал, но така казват – че имало цял един етаж, който се охранява от морски пехотинци, където се привикват българските генерали и така наречените уважавани и високопоставени представители на споменатите министерства да се отчитат и да разказват какво са изпълнили от нареденото. Това е позор за нашата страна. Това е нещо, което го няма никъде. Това е жалко за една суверенна държава.
Колеги, преди 16 години по мое предложение тази страна, както се изразяват някои, от Народна република България беше преименувана в Република България. Тези, които са били във Великото Народно събрание, знаят това. Сега бих желал да внеса ново предложение – страната да се преименува отново в ПРБ, което би трябвало да значи Посолска република България. Защото ние не се управляваме не само от парламента, както е по Конституция, не се управляваме дори и от правителството, а правителството се управлява по телефона, както никога досега не е било. Никога! И самите руснаци не си установиха тук бази. И германците преминаваха оттук, но нямаха германски бази тук. Обаче сегашните лакеи, сегашната колониална администрация надмина всичко в 1300-годишната история на България.
Срам за всички вас е, че вие овчедушно и единодушно гласувате това, което са наредили партийните ви ръководства. Защото аз знам, че много от вас са достойни хора и като разговаряш с тях по коридорите говорят съвсем друго. Но е наредено и се слушка, защото иначе няма папо и участие в следващи листи, така както нямаше участие за достойния воин – генерал Любен Петров, който беше сложен на 20-о място, за да не влезе тук и да не разваля блатото, наречено мнозинство.
Имаше едно стихотворение навремето от Радой Ралин “Аквариум” – в него е тихо като в парламент и рибките поемат кислород, за да се радва целият народ.
Това е, което искам да ви кажа. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Константин Димитров има думата за изказване. Заповядайте.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Действително е позор за българския парламент начинът, по който се води този дебат по един изключително важен за националната сигурност и българския национален интерес въпрос.
Бих искал да изразя изключителното си разочарование, да не кажа нещо по-лошо, от решението на мнозинството да не поканим тук министъра на външните работи, който носи основна отговорност за водене на преговорите, министъра на отбраната, който носи основната военнополитическа отговорност за българските позиции по същество, както и началника на Генералния щаб, който е длъжностното лице, което най-вече трябва да отчете предимствата, респективно рисковете за националната сигурност от чисто военна гледна точка. Не може тук този важен дебат да се води между народни представители, които са защитници на укриването на кабинета по тази тема, и други народни представители, които очевидно не са компетентни по тази тема. Това е изключително лошо, това допринася за допълнителното компрометиране на усилването на националната сигурност чрез възможни взаимодействия с други държави, засилване на страховете в българското общество, след като тези, които трябва да поемат отговорността, се укриват с помощта на своите партийни другари или партийни колеги.
Показателен е отказът на социалистическата партия, представена днес чрез мнозинството в лявата страна, да вземе каквото и да е отношение по този дебат вече около един час. Ние искаме отговорни управляващи, представени от онези, които носят основна отговорност пред нацията за това важно начинание.
Още веднъж съжалявам, че отказът ви да извикаме съответните длъжностни лица - политическите и военните отговорници за хода на преговорите, допринася за хаоса в представите на нашето общество за това какво се подготвя от кабинета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Юнал Лютфи има думата. Заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Споделям до голяма степен казаното от господин Агов и от господин Константин Димитров за това, че действително пропуск е на парламента, на народното представителство по времето на дискусията на този важен въпрос да не присъстват министърът на външните работи, министърът на отбраната и представител на Генералния щаб. Но това нещо не следва да се драматизира. Това не значи, че ние днес не можем да проведем един сериозен, компетентен дебат.
Съгласен съм и с това, че на тази трибуна, уважаеми народни представители, следва да се изказват и да говорят по тези важни за нацията проблеми хора, които са добре информирани и компетентни по темата, която се дебатира днес.
По същество. Ще се спра на няколко от мотивите, които се съдържат в проекта за решение, внесен от трима народни представители, като последният от вносителите се казва Владимир Кузов.
Уважаеми народни представители, съгласен съм и с това, че когато се говори за разполагането на чужди военни бази на българска територия, правителството следва да информира българската общественост за хода на преговорите и за ангажиментите, които се поемат от българската страна.
По същество, за американските бази. Движението за права и свободи като част от управляващата коалиция следи внимателно хода на преговорите. И ние действително трябва да заявим от тази трибуна, че по време на хода на преговорите участниците в тези преговори от Министерството на външните работи, от Министерството на отбраната и от Генералния щаб защитават националните интереси на страната, за статута на тези бази, за режима на дейността на тези бази – всичко това се води от компетентни наши представители. Защото тези бази, уважаеми колеги от "Атака", няма да бъдат заплаха за трети страни, на територията на тези бази няма да бъдат разположени ядрени оръжия, както вие пишете, дейността на тези бази няма да бъде ръководена единствено от американските офицери. Всичко това, уважаеми народни представители, трябва да се знае от нашата общественост.
Преди малко тук излезе един народен представител от "Атака" и говори, че България разчитала на чужди военни бази и на чужди войски, за да защитават националната сигурност на държавата. Не е така, уважаеми народни представители.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Така искат да направят.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Присъствието на американските бази гарантира националната сигурност, от една страна. Присъствието на американските бази на българска територия е част от нашите ангажименти като страна – членка на НАТО. (Шум и реплики от КА.)
На последно място, нека не забравяме, че България е един от активните членове на международната антитерористична коалиция и именно като такава ние заедно с другите страни – членки на тази коалиция, ще се противопоставяме на международния тероризъм.
Онова, което искам да ви кажа за суверенитета. Много се злоупотребява с този термин, уважаеми колеги от "Атака". Не се нарушава суверенитетът на Република България, когато тя вече е част от Северноатлантическия договор – НАТО, защото, вие знаете много добре, така ще стане и когато България стане член на Европейския съюз, има предоставяне на суверенитет. Защото ние имаме обща външна политика, имаме обща политика за сигурност и отбрана, ние сме част от Евроатлантическото пространство.
И накрая, искам да ви кажа, че след чутото от доста колеги и несъстоятелността на аргументите, изложени в мотивите към проекта за решение за разполагането на американските военни бази на територията Република България, аз и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепим този проект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, господин Лютфи.
Заповядайте за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви.
Разбира се, в последната част изказването на господин Лютфи беше буквално в стил "Да здравствует коммунизм - светлое будуще всего человечество!". Мисля, че така беше.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Научил си го, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ами да, всичко сме го учили, за жалост, но някои са си направили изводите, а други – все още не, както виждам.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Но не сте забравили.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И някои, които го казваха, сега казват: "Да здравствует глобализм – светлое будуще всего человечество!".
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажи го на английски!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така ли е? Така е, господин Миков, за жалост.
Но аз взимам репликата най-вече към господин Лютфи и нека той да ме чуе – стига с тази всеобща заблуда, която се вселява по въпроса навсякъде, че американските бази имали нещо общо с НАТО и че били в изпълнение на ангажименти към НАТО. Абсолютно нищо общо и пълна лъжа, господин Лютфи!
Хората на Запад затварят пазара, а ние отваряме сергия! Хората на Запад – членове, включително на НАТО, изхвърлят базите, защото разбират, че това е отминал етап от противопоставянето на световете и няма нищо общо със съвременните дадености и със съвременното противопоставяне и демаркация в света. Но това е друга тема. Така че престанете с тази непрекъсната заблуда – базите, НАТО. Нищо общо нямат базите с НАТО. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Господин Лютфи, имам такъв въпрос към Вас: Вие сигурен ли сте, че в тези американски бази, които предстои да бъдат разположени в България, няма да бъдат разположени ядрени оръжия? Защото аз не съм сигурен.
Предишният външен министър господин Соломон Паси каза, че е възможно да бъдат разположени ядрени оръжия. И възниква въпросът тези ядрени оръжия към къде ще бъдат насочени. Гарантирам ви, че те няма да бъдат насочени срещу Турция и Гърция, ще бъдат насочени срещу Русия! Русия не е държава, която не може да се защити. И тогава България може да стане мишена на руските ракети. А ние сме толкова големи, че нямаме нужда от повече от три-четири ракети. (Шум и реплики от ДСБ и НДСВ.)
Второ, базите, както каза и говорилият преди мен, не са на НАТО. Ако бяха на НАТО, ние като членове на НАТО щяхме да бъдем задължени. Това са чисто американски бази. И тук вече възниква въпросът за една двойна договореност – извън рамките на НАТО.
И третият въпрос, за тези американски бази, които осигуряват националната сигурност на България. Трябва да ви кажа, че обикновено терористите се насочват там, където има американски бази. Виждате взривовете в Испания, в Англия. Но обикновено тези взривове не са насочени към военните обекти, защото са добре охранявани, а са насочени срещу граждански обекти – срещу влакове, метро, пристанище Бургас. И тогава винаги понася жертви цивилното население. Затова винаги трябва добре да се помисли, когато се влиза в такива договорености.
Аз смятам, че България няма нужда от тези бази и ще гласувам за това този проект да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика – госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Предизвикателството, подканването на колегите Българската социалистическа партия да вземе отношение, простичко казано, хвана дикиш, но не напълно, защото това беше изказване на колега, който в предишния парламент имаше самостоятелна позиция. Така че предизвикателството остава.
Колеги от БСП, станете и защитете необходимостта България да предостави своя територия за американски военни бази, за да ви чуе целият български народ!
Вторият мой въпрос. Засега никой от управляващата коалиция, независимо от уверенията на господин Лютфи, но аз не искам господин Лютфи да ни уверява, искам управляващата коалиция и американският посланик да опровергае искането на Соломон Паси, че в България трябва час по-скоро да бъде разположено ядрено оръжие.
Аз не вярвам на уверенията на господин Лютфи, защото американският посланик със специални мисии Лофтис, когато беше на среща с нашата Комисия по отбрана, каза: "Видите ли, само някакви си 2-3 процента от българите са против американските военни бази". Тогава господин Сидеров опроверга това толкова лъжливо твърдение.
От трибуната на парламента искам да ви кажа, че повече от 80 процента от българските граждани не приемат разполагането на американски военни бази на българска територия. Сега за пореден път се получава така, че тези, които са изпратени в парламента, гласуват точно обратното на онова, което искат българските граждани.
А що се отнася до манипулацията, че това е наше задължение към НАТО, аз искам да попитам защо една Унгария, която също е член на НАТО, не пуска американски военни бази на своя територия?
Още един път, очаквам колегите от Българската социалистическа партия да се произнесат защо е толкова важно за тях да нарушим суверенитета си! Защо е толкова важно за тях оборудването, което ще внесат американците, да не минава през български митнически контрол! И да опровергаят от трибуната на парламента тезата на Соломон Паси, че България трябва да има ядрено оръжие! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Лютфи, заповядайте за дуплика.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, колеги! В моята дуплика ще се спра само на най-същественото, което беше казано от тримата колеги, които се опитаха да ми направят реплики.
Става въпрос за разполагането на ядрено оръжие на територията на тези американски бази. Искам да Ви уверя, госпожо Банкова, че България е страна от Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Обръщам ви внимание – България е страна по Международния договор за неразпространение на ядрено оръжие. И като такава с този правен статут тя няма право и стига с това – Соломон Паси настоявал, американският посланик искал друго и т.н. Много ви моля, пак повтарям, нека тук да излизат компетентни колеги народни представители, които са наясно с проблема и наистина да не заблуждаваме нашето общество и да не правим популизъм по този изключително важен проблем, който дискутираме днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Лютфи.
За изказване има думата господин Станчо Тодоров, след това господин Величков.
Независимите народни представители разполагат общо с 15 минути, така че имайте предвид да се съобразите с времето.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще започна от последните думи на господин Лютфи, че наистина трябва компетентни хора да се изказват от трибуната, а да не се дрънкат дрънканици, защото е ясно, че някой защитава някакви позиции, без да разбира изобщо за какво става въпрос.
Дебатът, който днес върви в парламента, има голяма стойност. Не знам, но ми се струва, че всички народни представители трябва да се съберем тук и да дискутираме, както е необходимо, защото според мен, ако се вземе едно решение, както е тръгнало, това е последният рубеж за България – ако се разположат чужди войски на територията на България. Тогава спокойно можем да кажем, че България престава да съществува. Това е последният рубеж – повтарям по военному, защото няма друго по-срамно положение в една държава от това, когато се разреши част от нейната територия да се отлъчи за друга държава, независимо коя е тя. По това нещо трябва да има не само дебат в парламента, а дебат сред българското население – то да се произнесе, защото тази държава е на всички българи, а не само на тези 240 човека, излъчени в парламента.
Тук е много сложен казусът и аз не знам защо се дискутират тези неща в залата, когато парламентът въобще не е запознат какви преговори се водят. В Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание само се дебатира в парламента, че нещо ще става в тази държава. Струва ми се, че октоподът е влязъл в целия парламент и парламентът се върти и не знае накъде да тръгне. Тук е явно, че друг управлява тази държава, а не парламентът.
Но нека да бъдем точни в своите действия. Не може да се поставят така лесно въпросите. Ако наистина се водят някакви преговори, ми се струва, че ние трябва да вземем решение такива преговори да не се водят – да се дават български територии на чужда държава! А не да се разполагат или да не се разполагат чужди войски. Защото в НАТО, в което ние членуваме, чужди войски могат да преминават, чужди войски могат да пребивават тук на територията, но за кратко време – по време на учение и т.н. Който е служил военен, знае по какъв начин се правят международни учения.
България беше член на Варшавския договор, но сега го няма Варшавския договор. Тогава нямаше чужди държави, настанени на територията на България! България сега е в НАТО, но нищо чудно утре НАТО да го няма.
Аз попитах онзи ден началника на Генералния щаб на заседанието на Комисията по отбраната, тъй като той се позова, че Българската армия по Конституция трябва да защити националните интереси на държавата, а ген. Колев каза, че тя не е в състояние. Значи, Българската армия не е в състояние да изпълни член от Конституцията – да защити българските национални интереси. За какво говорим?! Оттук идва следното – че друг трябва да защитава българските национални интереси. И се хващаме за поличката на американците, под натовски образец и т.н. – те да ни защитават. И турците ще дойдат, и те са член на НАТО, и те ще се настанят, и гърците.
Но имайте предвид, че не всички държави от НАТО разрешават на тяхна територия да бъдат настанени други чужди войски. Ето, гърците, защо не вземем примерно тях? Нито разрешават да се прелита през тяхна територия, нито да се настаняват, нито да преминават войски на НАТО. А ние сме готови – да прелитат, да преминават и да правят каквото си искат чуждите войски, и да се настанят! Няма да се настанят, защото ако се настанят, българският народ ще отиде и ще ги изгони, помнете ми думите. Няма да стане тази работа!
И тук – за съвместно ползване – да се забравят тези неща, да се забравят!
Има райони и поделения, няколко поделения на определена територия, съвместно два-три полка, както имаше в различни градове на страната, командванията не могат вътрешно да се разберат, макар че са български полкове, кой какво ще върши, а пък ще дойдат американци и ние съвместно с тях ще уточним нещата! Никак няма да ги уточним!
В армията има така нареченото обслужващо подразделение. Ние ще бъдем обслужващо подразделение на тези бази. И няма да имаме никакви права. И най-лошото - това, което се изнася от пресата, е, че ние няма да имаме никакви права да контролираме каквото и да е.
Тук колегите казват, че нямало да има ядрено оръжие, уран и т.н. Всичко ще има! Щом не можем да ги контролираме, напъхат ли се, дали ще бъдат един или сто войника, те ще решават колко войника ще разположат на тази територия, с какви средства ще разполагат, как ще ги използват и срещу кого ще ги използват.
Имах разговор с депутат от руския парламент. Искам да ви уверя, че ако наистина това се случи, руските ракети ще бъдат насочени срещу българската държава. Недейте да мислите, че няма да бъдат насочени! И недейте си създава илюзия да се правим пред българския народ на големи изпълнители, защото трябва да имаме някакво достойнство. Аз поставих пред ген. Колев на заседанието на комисията въпроса за членството ни в НАТО: трябва ли членството ни в НАТО да доведе до ликвидиране на Българската армия? Защото ние в момента нямаме Българска армия! Нямаме Българска армия! И когато началникът на Генералния щаб прави годишния отчет, се установява, че Българската армия дори нямало да провежда учения с войски и стрелби. Нямало такива подразделения. Ние подготвяме само подразделения за извън територията на България.
Така че замислете се, когато правите такива предложения.
Аз имам само едно предложение – да гласуваме дали въобще трябва да се водят преговори по този въпрос, а не дали да има или не бази. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Разбира се, никога не се изкушавам да вземам реплики на изказвания на господин Тодоров, но съм длъжен да направя опровержение на една много сериозна негова констатация, която сто процента е невярна.
Съжалявам, че го няма ген. Колев. На въпроса на колегата Тодоров на въпросното заседание миналата седмица дали е в състояние Българската армия да изпълнява задачите си по Конституция за опазване суверенитета и националната цялост, ген. Колев отговори утвърдително, че Българската армия е в състояние да изпълнява тези задачи.
Това е единствената ми реплика - възражение на това изказване, което има доста скандален характер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин Димитров, отговорът на този въпрос, който постави началникът на Генералния щаб, беше двузначен. Вие казахте едната страна, аз казах другата. Но ще Ви кажа само едно - не може да се защити териториалната цялост на страната, когато Българската армия не притежава средства, с които да осъществи това. Собствени средства! Та ние, господин Димитров, нямаме самолети, нямаме ракети. Ние закриваме противовъздушната си отбрана, командването и тактическата авиация. Вижте какъв позор! Няма държава, която да закрива такива поделения. Как ще спрем чуждия самолет, като нямаме противовъздушна отбрана? Как ще покрием, питам Ви аз, националната цялост на страната? С какво? С косите и търнокопите?
Ще ме извинявате, но когато се осъществява това деяние, трябва да имаш средства, да имаш силна авиация, както имахме – 250 самолета, 2500 танка. А ние имаме 2 самолета и 200 танка. С тях нищо няма да осигурим. И ракетите, които парламентът гласува да бъдат нарязани, без да го иска никой, а те са ни нужни точно за защита на българската държава.
Затова ние разчитаме на друга външна сила, а не на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За процедурно предложение има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател. Одеве в изказването на Юнал Лютфи имаше нещо много рационално. На база на неговата теза ще направя моето процедурно предложение. Той на три пъти каза, че въпросът е много важен. Въпросът наистина е страшно важен и дискусията се води в полупразна зала. Особено представителите на ОДС оставят, както виждам, един или двама дежурни, като бягат от дебата. Нека дойде господин Филип Димитров, който има голямо значение за довеждането до този дебат. Можем да му отдадем тази заслуга и да го похвалим пред неговите началници от друго място.
Моето процедурно предложение в тази връзка е по микрофона да подканите народните представители да влязат в залата, за да присъстват, гледат и разискват този важен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В залата има мнозинство, господин Шопов, така че това процедурно предложение, което правите, не го намирам за много състоятелно.
Има думата за изказване господин Величков.
Господин Величков, разполагате с 5 минути.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В доклад до президента Труман през 1945 г. обстойно се излага значението на най-енергийния за времето район – района на Персийския залив. Значението на този район за лидерство в международните отношения се оценява от всички западни приятели на Съединените щати и се възлага на Великобритания да защитава енергийните интереси на Запада.
През 1953 г. с помощта на ЦРУ, по искане на Чърчил, е свалено законното правителство на Иран, тъй като то е национализирало петролната компания. ЦРУ провежда първата си най-мащабна акция зад граница.
През 1971 г. Великобритания, в резултат на поредната икономическа криза, оттегля своите войски от района на Персийския залив.
През 1972 г. в специална Директива 90, подготвена от екип, начело с Кисинджър, до президента Никсън се излага още веднъж значението на този регион и се предлага Съединените щати да вземат всички мерки да поемат прекия контрол. За целта в продължение на шест години се отпускат 19,5 млрд. долара на режима на Иран. Падането на иранския режим принуждава Съединените щати да създадат първия отряд за специално бързо реагиране, за да може да се намеси в случай на нужда.
По-късно, 80-те години, Вашингтон залага на Ирак. В края на 80-те години са отпуснати 5 млрд. долара на режима на Саддам Хюсеин.
През 90-те години се залага на Саудитска Арабия и още няколко малки държави, за което са отпуснати 45 млрд. долара за оръжие. Тоест, продадено е оръжие за 45 млрд. долара – безпрецедентен случай в мирната история на света.
През 1990 г. Съединените щати вземат курс от лидерство към хегемонизъм. Водените войни, и особено последната война в Ирак, показват, че тези амбиции се провеждат от всички американски правителства от 1970-1972 г. до днес. Тоест 34 години на абсолютно последователна, ясна и точна външна политика. И забележете едно – петролът на Персийския залив не е за Съединените щати. Те получават 16-17 процента от този петрол, който задоволява техните нужди. Това е петролът за Япония, това е петролът за Китай, това е петролът за Европейския съюз. А в амбицията за хегемонизъм е необходимо да се сложи ръка върху този петрол.
И тук се поставя големият въпрос – ще бъдем ли ние съучастници в тези амбиции за световно лидерство или наистина ще покажем, че сме една достойна държава, с една достойна външна политика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Величков.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да започна моето изказване или коментар по част от въпросите, които бяха повдигнати в изказването на различни народни представители, ми се иска да изразя категоричното си несъгласие и да възразя срещу твърдения от типа на тези, които направи народният представител Станчо Тодоров по отношение на Българската армия. Струва ми се, че няма особено значение дали човек харесва или не харесва днешната Българска армия, как и по какъв начин оценява наличното въоръжение и бойна техника, изградени способности и не бива по никакъв начин да се хвърля сянка от съмнение върху капацитета, способностите на армията или да се уронва престижът и достойнството на българските военнослужещи. Няма абсолютно никакви основания за подобни твърдения или негативно отношение към Българската армия.
Иска ми се да започна с това, че този доста вял дебат и доста плахи опити от страна на вносителите да изложат аргументи по отношение на техния проект за решение, показва колко е несъстоятелно към този момент да се дискутира предложение, с което да се приеме решение на Народното събрание за недопускане разполагането на американски военни бази на българска територия.
Желанието да се чуят повече аргументи от представители на изпълнителната власт има своите солидни основания. Аз по никакъв начин не се наемам да отхвърлям или да опровергавам подобни искания, тъй като само солидната информация за съдържанието на разговорите, за етапа, до който са достигнали преговорите, за отговорите на многото въпроси, които се задават и в комисиите, и в пленарната зала, които се задават от българските граждани, може да представлява основата, на която да се вземе политически отговорно и компетентно решение.
Иска ми се все пак да върна народните представители към факта, че съществува, това беше споменато в съвместното становище на двете комисии, Декларация на Народното събрание от 17 декември 2003 г., в която е изразена принципната подкрепа на Република България, искам да обърна внимание, относно процеса на преразглеждане разположението на американски въоръжени сили в чужбина, провеждането му в съответствие с новите реалности и същевременно декларираната подкрепа за консултации по конкретни параметри на този процес между правителството на Република България и на САЩ. Съответно дава се и мандатът на правителството да преговаря за разполагане на американски въоръжени сили на българска територия. Неколкократно звучи в различни изказвания, че преговорите не са финализирани и следователно няма основата за формиране на окончателно решение.
Това могат да бъдат най-лаконично представените аргументи, за да кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи внесения проект за решение. Решението, в резултат на приключването на преговорите, може да бъде в посока на съгласие или несъгласие и по никакъв начин отхвърлянето на днешното предложение, което дискутираме, не означава, че автоматично даваме съгласие за разполагането на подобни обекти. Няма подобна нито зависимост, нито симетрия в днешното гласуване по отношение окончателното решение на Народното събрание, след като тази тема бъде представена от страна на правителството.
Струва ми се, че не бива да има никакво съмнение, че вземането на окончателното решение следва да стане въз основа на един достатъчно смислен процес на ясно заявени очаквания, съответно предложения и на достатъчно интензивни усилия за постигане на взаимно приемливи и изгодни решения.
Иска ми се да подчертая нещо, което предполагам, че е известно от достатъчно много изявления, които се правят от страна на членове на кабинета, че българското правителство е утвърдило основата, на която се водят преговорите, определен е главен преговарящ на ниво посланик и съответно формиран е състав от представители на всички министерства и ведомства, имащи отношение към въпросите, които се обсъждат и договарят. В отделните етапи на преговорите експертната група от българска страна достига до 30 представители на експертно ниво.
Казвайки “на експертно ниво”, веднага искам да подчертая, че няма как, госпожо Банкова, да търсите отговори от Парламентарната група на Коалиция за България или от останалите парламентарни групи по простата причина, че ние не сме част към този момент от водените преговори. Има преговори на експертно ниво. Когато те бъдат финализирани, удовлетворителни или не, те ще стигнат до момента на политическо решение. Каквото и да е политическото решение, то ще бъде внесено за разглеждане в Народното събрание.
Могат вероятно да бъдат посочени много аргументи или да бъдат коментирани основанията за един подобен процес на промяна в разположението, в конкретния случай на американски военни сили. Те обаче и като численост, и като места на разположение, и като военни обекти не просто опровергават, те далеч надхвърлят коментара, който се прави или който беше направен от парламентарната трибуна. Очевидно е, че тези въоръжени сили и военни обекти не висят във въздуха, те са разположени на територията на съответните държави в Европа. Едва ли е необходимо аз да посочвам колко на брой и къде са разположени подобни военни обекти.
Бихме могли да коментираме нови реалности, налагащи промени в концепции, в това число по отношение разполагане на сили и средства, нови заплахи, изискващи адекватни възможности за отговор, потребности от гъвкави и бързи реакции и така нататък. Те имат своето място, когато се обсъжда този въпрос.
Разбира се, че не бива да бъдат пренебрегвани основанията, даващи по-висока оперативна съвместимост за Българската армия или поне в частност по отношение на частите, които ще участват в съвместните учения, тренировки, обучения, защото това е факт. Придобитият опит, умения, подобряването на инфраструктурата, изграждането на нови обекти – но това очевидно са аргументи и дискусия, която следва да бъде проведена, когато имаме конкретно внесено предложение след приключване на преговорите.
Иска ми се да кажа няколко други неща. За мен няма никакво съмнение, че решението, с което се дава съгласието или несъгласието за разполагане на подобни военни обекти на територията на Република България, е от възможно най-висшия порядък на решения, които взема Народното събрание и не бива да има никакво съмнение в изключителната важност на подобно решение. Тъкмо затова осъзнатата отговорност изключва и лековатия подход, и спекулациите, и некомпетентността, и евтиния популизъм. За мен са еднакво неприемливи както създаването на свръхочаквания – нещо, което в един начален период от време след 2003 г. се прояви и от политици, и от различни анализатори, но еднакво неприемливо е истеризирането на темата чрез преекспониране на рисковете и създаване на изкуствени страхове. Сигурен съм, че ако човек даде простор на въображението си и включи всичко прочетено от романите, мотивите на вносителите, а и част от аргументите, които прозвучаха в изказвания, биха изглеждали като наивен опит на начинаещ. Очевидно е, че темата е твърде чувствителна, общественото мнение – разделено. Има както привърженици, така и противници.
Иска ми се да подчертая, че едва ли човек може да изпадне в краен възторг от мисълта за разполагане на военни обекти на територията на своята страна, макар и за съвместно ползване, и по отношение на страна-съюзник.
Същевременно признавам си, че очаквах в днешната дискусия да прозвучат, поне по мнението на народните представители, чувствителните или ключовите сфери, в които следва българската страна да защитава и националния си интерес, да отстоява суверенитета, спазването на Конституцията, вътрешното законодателство, да търси гаранциите за сигурност.
Няма никакво съмнение, че една такава сфера е видът на споразумението, което следва да бъде сключено и което следва да бъде ратифицирано от Народното събрание. Споразумение, което да не се свежда до конкретните текстове за разполагане на военни съоръжения или инфраструктура, а което да дава повече основания за коментар по отношение на партньорство, по отношение на сътрудничество с американската страна в областта на отбранителната индустрия, оперативното сътрудничество, в това число и по отношение размяна на разузнавателна информация, участие в изграждането на инфраструктурата и така нататък.
Струва ми се, че втората област би следвало да бъдат именно условията за достъп до българска територия, рамката и съответно хипотезата за използване на тези военни обекти, възможностите за намиране на приемливото и от българска гледна точка решение.
Третата сфера са финансово-икономическите условия. Аз бих казал, че макар и важен, въпросът за наема очевидно не е най-важният в този случай – тогава, когато от другата страна имаш съответно споразумение за партньорство, за военна помощ, което, ако се постигне, надявам се да се постигне, участие в проектите за модернизация.
И не бих пропуснал, разбира се, темата за юрисдикцията – един въпрос, който е бил също така обект на коментар и който следва да намери своето решение по начин, който да не накърнява и българския суверенитет, и съответно да бъде в съответствие с международните задължения, по които България е страна.
Сигурно можем да продължим с изброяването на ключови въпроси, свързани с тавана на числеността, с контрола. Междупрочем, ясно трябва да бъдат записани процедурите за контрол. Аз тук ще се съглася, че има притеснения, които не могат да бъдат разсеяни само от факта, че България е страна по договора за неразпространение на ядрено оръжие. Това трябва да бъде предмет на прецизно изписване на споразумението и да бъде част от тези разговори, които се водят и съответно от яснотата, която трябва да бъде дадена на народите представители.
В заключение нека да подчертая, че очаквах повече от тази дискусия. Надявам се, че в даден момент и информацията, и съответно възможностите за по-компетентно участие ще бъдат налице в залата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Найденов направи изказване. Всички за реплика ли вдигате ръце?
Господин Чернев има думата за реплика, защото той първи изрази желание. Имайте предвид, че Парламентарната група на “Атака” разполага само с 3 минути, а това включва и репликата, разбира се.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, госпожо Касабова.
Господин Найденов, държа да Ви обърна внимание, че колкото и внушително да размахвахте пръст в началото да не говорим такива лоши работи за българската армия, тя все още си остава спешена с две самолетчета, които не знам дали ще могат да излетят и с няма и толкоз танкове – 250, така че това изявление аз го третирам в един много неприятен аспект. Някои хора казаха по едно време: не ни гледайте какво правим, слушайте какво ви говорим.
Българската армия е в окаяно състояние, колкото и да се размахва пръст от тази трибуна и да ни посплашвате да не бърборим глупости, реалностите са такива!
Ще подмина с известен такт излъганите Ви очаквания и коментарите ви за плахи аргументации, за несръчни и неловки опити нещо да направим. Това, което Вие ни препоръчахте впоследствие и бяхте така добър да ни консултирате като как да се държим в парламента, за което сърдечно благодаря, всъщност предпоставя ние априори да изоставим своята основна позиция и да минем на позиция, на която да седнем и да преговаряме вече пуснали гарда, допуснали на наша територия чужди войски. Да седнем и като едни бакали да преговаряме за туй, за онуй.
Само един малък пример, една малка неточност във Вашето изказване – Вие казвате: хайде да говорим за юрисдикцията.
Господин Найденов, България прие американските военнослужещи да имат абсолютен имунитет навсякъде по земното кълбо далеч преди да седне да преговаря за юрисдикцията на американските военнослужещи на нейна територия. За какво да преговаряме, след като вече сме приели едно статукво? Как да преговаряме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Атанасов има думата за втора реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Найденов, ако използвам Вашата терминология ще кажа, че и аз очаквах повече от Вас.
Аз се питам кой задава параметрите на политиката на Република България в областта на отбраната, след като Вие излязохте тук и казахте, че не знаете как се водят преговорите, те ги водели експертите.
Може ли председателят на Комисията по отбрана в българския парламент да не е наясно за параметрите на тези важни преговори?
Това ми е репликата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика няма.
Ако се възползвате от правото си на дуплика, господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Едва ли е необходимо да отговарям на господин Чернев, ако е с усещането за наранено его. Не съм целял подобно нещо, но все пак мое право е да изразя мнението си тогава, когато в Народното събрание се внася едно решение, за което пак казвам, че няма никакво съмнение, че е от възможно най-отговорния и висш порядък, които взема Народното събрание.
Иначе, всичко останало наистина прилича на един лековат подход, който няма място по отношение на обсъждането на такива въпроси, поне според мен.
Аз не ви уча как и по какъв начин да оценявате българската армия, но е мое право да възразя тогава, когато имам усещането, че се накърнява престижът и достойнството на българската армия. И това правя.
Междупрочем, с колко и с какво разполага българската армия, дали и в какво състояние е тя, е въпрос, на който можете да намерите отговора чрез парламентарния ресурс за контрол – и в комисията, и по отношение на питания на актуални въпроси. Това е факт.
Що се отнася до репликата на господин Атанасов – господин Атанасов, аз нямам намерение да Ви пояснявам какво зная за хода на преговорите. (Шум и реплики в залата.) Нито пък да изяснявам доколко и в каква степен групата, която участва в преговорите предоставя информация на мен като председател на Комисията по отбрана. Това е информация, която спокойно може да бъде достояние на Комисията по отбрана.
Аз не зная досега да има процедура по парламентарен контрол по отношение на народните представители или по отношение на председателите на комисии, които и да са те, така че не мога да задоволя към момента любопитството ви, но няма никакво съмнение, че параметрите и съответно формирането на политиката са в прерогативите както на специализираните комисии, така и на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Има ли желаещи за изказване по точка първа от дневния ред?
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Надявам се този дебат да убеди хората от “Атака” колко правилно беше нашето предложение тук да бъдат министрите на отбраната и на външните работи и началникът на Генералния щаб, за да внесат светлина в целия този процес. И съвсем неоснователни бяха техните възражения. Ние искаме светлина върху този процес.
Впрочем това е големият проблем на дискусиите в българското общество по този въпрос, ако щете, по въпроса за членството на България в Европейския съюз и всички онези стратегически направления, които България е направила като свой избор - липсата на ясно поемане на отговорност от управляващите да разясняват на обществото каква е неговата полза и какви са неговите вреди от едно или друго решение. Тревожен е фактът, че в последно време расте скептицизмът на българите по отношение на Европейския съюз, който се смяташе за безспорен и утвърден приоритет на България. Това се дължи именно на недоверие в управлението на страната.
На какво се дължи това недоверие? То се дължи, ако щете, на този прост факт, че днес отговорните фактори в държавата – министрите, които водят преговорите, военното ръководство на българската войска не застават пред народното представителство да поемат своята отговорност и да съобщят за какво става дума. Президентът на Републиката, който е върховен главнокомандващ, мълчи по този въпрос. Мълчи толкова гръмко, че никой от българите не може да бъде убеден защо точно България трябва да настанява американски бази на своя територия?!
Има още нещо, което е много важно. И, госпожо председател, ние с Вас ставаме свидетели на една драматична ирония, историческа ирония. Ние с Вас, госпожо председател, слушахме в предишното Народно събрание всички аргументи по повод примерно историята с ракетите от страна на днес управляващата Българска социалистическа партия, които днес чуваме от “Атака”. Същите аргументи, цялата тази реторика срещу Северноатлантическия договор, срещу цивилизационния избор на България беше използвано от Българската социалистическа партия във всичките тези години. А ние помним с Вас, госпожо председател, онова, което се случи в последните четири години. Е, как искате да има обществото доверие в такива хора, които вчера говорят едно, а днес говорят друго?! Които вчера със своята реторика са защитавали позиции, които днес “Атака” защитава? Ето това е иронията! И това не е политика. Когато ти казваш само преди няколко месеца, че си срещу имотите на Сакскобургготски, че си срещу разполагането на базите, че си срещу затварянето на 3-и и 4-и реактор на АЕЦ “Козлодуй” и днес вършиш точно обратното, как искате хората да вярват на такова управление?! Как искате хората да вярват?! Няма да вярват, разбира се. И затова президентът мълчи, затова министрите не идват в тази зала, затова никой не поема отговорност!
Когато една държава е оставена в ръцете на безотговорни лидери, такава държава не може да направи своя осветлен и осъзнат избор. Ето такъв е случаят и сега, когато дебатираме въпроса за базите: липса на информация, липса на разяснителна политика от страна на отговорно правителство, отсъствие изобщо на отговорност по тези въпроси. И тогава не се чудете, че “Атака” използва реториката на БСП от последните 10 години, използва техните политически прийоми, за да налага своите тези. И аз не ги упреквам за това. Днес “Атака” се превръща в ранната БСП. Това прави “Атака”.
Впрочем това е и мотивацията на Демократи за силна България, които винаги са били в исторически спор с Българската социалистическа партия по всичките тези въпроси, днес да не подкрепят решението на “Атака”, защото то е реплика на Българската социалистическа партия от всичките тези години. Това представлява проектът за решение на “Атака”.
Ето в тази лъжлива атмосфера - когато се подменят тези, когато се сменя политика на 180 градуса, когато се приемат чужди тези, за да се прави популистка политика, няма да има добър дебат в този парламент. Българското общество няма да знае какви са неговите ползи и какви са неговите вреди. Ето затова ние смятаме, че днес дебатът е само едно потвърждение на страхотната безотговорност, която цари в институциите – като се започне от президента на републиката, който е абсолютно безотговорен по този въпрос, тъй като мълчи, и се приключи със съответните министерства и министър-председателят.
Не е достатъчно министър-председателят да каже, в пълен разрез с онова, което говореше само преди няколко години или преди няколко месеца, че той е за настаняването на американските бази. Това може да важи пред някои посолства или пред някои чужди външни министерства или правителства, но тук не може да убеди българското общество.
Ето затова казвам, че те не са си на мястото, когато решаваме точно такива важни проблеми. Те не са си на мястото! Затова ще има такива дебати. Затова популизмът ще пъпли нагоре, затова хората, които нямат информация, ще вярват на всякакви тези, включително и на екзотичните тези за обогатения уран. Впрочем тезата за обогатения уран не беше ли вдигната тук, пак от лявата страна на залата в едни други драматични времена?!
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Обеднен уран, а не обогатен уран!
АСЕН АГОВ: Обеднения уран. Благодаря, господин Паунов. Тя беше повдигната от същия този господин Паунов. Ето, това не може. Това лицемерие, тази подмяна, това абсолютно аморално водене на политика, ще водят до тези провали, ще водят до наистина налагането на тези, които абсолютно противоречат на необяснения интерес на българското общество.
Ето затова Демократи за силна България от абсолютно принципната си историческа позиция не могат да подкрепят един проект за решение, писан сякаш от ранната Българска социалистическа партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики на господин Агов?
Заповядайте за реплика, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Господин Агов, имам такъв въпрос към Вас: кога говорите истината – когато пишехте статии срещу американския империализъм, или когато сега в момента пледирате за американски бази в България? Това ми е въпросът.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Не статии, а книга! Аз я нося. Май трябва да я покажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за дуплика господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Въобще не съм убеден, че сте чели толкова много, господин Паунов. Въобще, защото това е непознато занимание за такива като Вас.
От друга страна обаче искам да кажа: кога беше права БСП – да използвам същия апломб – когато беше срещу НАТО и американските бази, или сега, когато е за НАТО и американските бази?!
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Господин Агов, аз не съм от БСП. Аз съм от Компартията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване по проекта за решение? Няма. Да приемем дискусията за приключена.
Преминаваме към гласуване. Проектът за решение е представен в началото на заседанието.
Подлагам на гласуване проекта за решение относно разполагането на американски военни бази на територията на Република България с вносители Минчо Христов, Стела Банкова и Владимир Кузов.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 140 народни представители: за 18, против 120, въздържали се 2.
Проектът за решение не се приема.
Следващата точка от дневния ред, която автоматично влиза в програмата ни днес по ал. 7 на чл. 40, е предложението на Парламентарната група на Демократи за силна България:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ОТНОСНО ОКОНЧАТЕЛНИЯ ДОКЛАД НА НЕЗАВИСИМАТА КОМИСИЯ, НАЗНАЧЕНА ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ООН, РАЗСЛЕДВАЩА МАШИНАЦИИТЕ С ПРОГРАМАТА “ПЕТРОЛ СРЕЩУ ХРАНИ” ПО ВРЕМЕ НА РЕЖИМА НА САДДАМ ХЮСЕИН.
От името на вносителите на проекта за решение има ли желаещи да го представят?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Демократи за силна България внасят Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия относно Окончателния доклад на независимата комисия, назначена от генералния секретар на ООН, разследваща машинациите с програмата “Петрол срещу храни” по време на режима на Саддам Хюсеин. Тази комисия е назначена с Резолюция 1548 на Съвета за сигурност от 2004 г. Тя е предложена от генералния секретар на ООН господин Кофи Анан, за да бъдат разследвани всички онези манипулации и машинации с програмата “Петрол срещу храни”, създадена от Организацията на Обединените нации, за да се облекчи положението на обикновените иракски граждани, страдащи от режима на Саддам, който предизвика санкциите срещу Ирак.
Уважаеми народни представители, вчера си направих труда отново да прегледам този доклад. Този преглед ме накара да мисля, че той днес е още по-актуален. Защото в него има три раздела, които са особено важни.
Единият раздел е за това как са извършвани самите манипулации срещу “Петрол срещу храни”. Как е ставало това? Близки до режима на Саддам Хюсеин политици, партии, личности, които са осъществявали защитата на Саддам Хюсеин в собствените си страни – има такива във Франция, в Италия, в Индия, във Великобритания, в Испания, разбира се, в Русия, още повече се разбира в Беларус – и тези хора срещу това са получавали възнаграждение. Ето това е казано в доклада на специалната комисия на Организацията на обединените нации. Тези възнаграждения според същия този доклад за Българската социалистическа партия са се изразили веднъж в два милиона барела суров петрол и още веднъж в три милиона барела суров петрол. Нормата на печалба върху всеки барел е била 75 тогавашни американски цента, които днес горе-долу се равняват на един долар. Този долар се е разпределял така: 10% са се връщали обратно при Саддам Хюсеин, защото това е било изискването на самия Саддам Хюсеин – “Да, аз ще ти дам петрол, но ти ще ми върнеш част от парите, за да мога аз да финансирам създаването на оръжия за масово унищожение и за поддържане на целия режим”. И до ден-днешен впрочем не са известни тайните сметки на близките на режима на Саддам Хюсеин в чужди банки.
Вътре по подробен начин е изложен и самият механизъм. Това е ставало с иракските посолства в съответните столици, по презумпция това е ставало и през иракското посолство в София, и в крайна сметка сделките са били осъществявани от фирми, на които получателят на тези петролни ваучери, на този петрол, в случая Българската социалистическа партия, е възлагала да извърши продажбата. Те също са прибирали своята печалба. Всичкото това нещо е удостоверено в доклада. Има документи, има цитати.
Кое обаче е престъпното деяние в случая? Една българска партия не може да бъде финансирана от чужбина по никакъв начин! Тоест в случая имаме едно консумирано престъпление. И когато това е установено в един доклад на Организацията на обединените нации, впрочем одобрен единодушно от самия Съвет за сигурност на ООН, ние не можем да стоим безучастни.
Ето по тази причина аз смятам, че това е първото основание днес ние да гласуваме в подкрепа на една временна комисия, която да разследва този последен доклад. Ако предишните съобщения и информации за участието на Българската социалистическа партия в тези машинации бяха лековерно отминавани или бяха загърбвани с чисто политически интереси, днес не можем да отминем един доклад, който е одобрен единодушно от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
По тази причина, госпожо председател, аз смятам, че има достатъчно основание тази камара да гласува за назначаването на такава временна комисия.
Има още нещо, което е много важно, и то е свързано с онова, което казах преди малко в предишния дебат – доверието в лидерите на страната. Не може президентът на републиката, тогавашен председател на Българската социалистическа партия, не може министър-председателят – тогавашен международен секретар на Българската социалистическа партия, да са замесени в този скандал и нашите партньори в Европа, които трябва да предложат ратификацията на Европейския договор на България, да имат доверие към това правителство. Представете си колко убедителни ще бъдат тези хора, ако името им стои в един толкова одиозен финансово-политически скандал! Какво ще бъде доверието в тях? Според мен си личи какво е доверието от последните сигнали, които получаваме от Европа.
Нещо повече, една истина никога не остава скрита. Никога не остава скрита! Тези факти бяха тиражирани в не един авторитетен вестник в столиците на нашите партньори от Европейския съюз. Имената на министър-председателя и на президента бяха дословно цитирани като свързани със скандала, с манипулациите и машинациите с програмата “Петрол срещу храни” на Саддам Хюсеин.
Ето затова аз смятам, че не става въпрос за Българската социалистическа партия – и това е становището на Демократи за силна България – става въпрос за името на България. Ако искаме България да върви напред със свои авторитетни лидери, а не с лидери, замесени в скандали, България трябва да изчисти това петно от лицето си. И аз дълбоко се надявам, че новият главен прокурор, за разлика от предишния, който лекомислено окачестви доклада като костовистки клевети – доклада, приет от Съвета за сигурност на ООН! – ще се заеме много сериозно с този въпрос. Но ние трябва да му помогнем чрез създаването на една временна комисия. Името на България трябва да се изчисти, уважаеми народни представители. Направете го вие, гласувайте за тази временна комисия – това е предложението на Демократи за силна България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Агов.
Преминаваме към изказвания по проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Аз в никакъв случай не мога да приема, че има някакво петно върху лицето на България. По същия начин, както нямаше никакво петно върху лицето на България за това, че един международен заговор ни обвини, че сме стреляли срещу папата. И трябваше години наред да се оправдаваме и да доказваме, че не сме камили. Няма никакво петно върху лицето на България за това, че има обвинения за убийството на Георги Марков! Това не са никакви петна върху лицето на България (Реплики от госпожа Мозер.) Госпожо Мозер, ще се надвикваме ли с Вас!
Така че може да се прави комисия, може да се прави всичко, но да се говори, че има петно върху лицето на България, колкото имаше с убийството на папата, толкова има и сега! Кой каквото си е вършил, да си отговаря за него. Върху лицето на България няма никакво петно! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Берон.
Желаещи да се изкажат по този проект за решение? Заповядайте, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, действително въпросът е много сериозен. Ние сме на критична точка, изправени сме пред едно важно предизвикателство пред нашата гражданска и национална съвест. Призовавам останалите съвносители, а именно групите на БНС и ОДС, да вземат отношение, да обогатят аргументите, които бяха изложени от господин Асен Агов в подкрепа на тази инициатива, която в един прагматичен план изразява общата позиция на демократичните опозиционни сили в този парламент.
Специално се обръщам към Парламентарните групи на Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи: нека вашата съвест, така както бе демонстрирана в Страсбург по време на дебата за осъждането на комунизма, се прояви и днес и вие подкрепите създаването на тази комисия, тъй като това, което социалистическата партия е направила със Саддам Хюсеин, е престъпление, свързано с посткомунизма, който не е изцяло изчистен за съжаление от политиката и икономиката на новите демокрации от Източна Европа.
Изключително важен би бил този ход, ако искаме да докажем пред Европейския съюз, че действително се борим с една от най-уродливите форми на корупцията през месеците преди излизането на важния доклад през май тази година – доклада на Европейската комисия. Това ще бъде ясна воля, че парламентът може да се вгледа в недостатъците, да се вгледа в прегрешенията и престъпленията независимо от това дали конюнктурата на управлението налага народните представители да си затварят очите пред очевидната истина.
Това е изключително важно, ако искаме да станем една европейска държава, ако искаме действително да убедим нашите съграждани, че върховенството на закона един ден ще възтържествува в нашата страна и парламентът би имал водеща роля в този план. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата за изказване господин Мартин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по тази тема българският парламент и най-вече Българската социалистическа партия от доста време се държи все едно че нищо не се е случило. Но действително има петно на България, аз не съм съгласен с това, което каза господин Берон, и би трябвало да има изясняване на обстоятелствата, да се поеме отговорност, да има дори, бих казал, анкетна комисия, която да установи какво се е случило и докога тази тема ще се повтаря.
В крайна сметка така изглежда, че има сериозен елемент на гузност от страна на БСП и затова тази тема се оказва неудобна и нежелана за обсъждане от българския парламент. Но именно българският парламент е точното място и сега бих казал вече е крайно време тази тема да бъде обсъдена, да бъдат изяснени обстоятелствата и да бъде поета отговорност. Защото не може това петно да лежи на България и то в крайна сметка може да бъде използвано срещу България заради това, че БСП не желае да поеме ясна отговорност и да изясни фактите и обстоятелствата около така наречената търговия “Петрол срещу храни”.
В пресата има достатъчно информация, бих казал, много повече от тази, която е разглеждана от парламента, така че не можем просто да се държим все едно нищо не се е случило, както се държи БСП – че едва ли не не съществува проблем. Крайно време е да бъде поета отговорност и да бъдат изяснени обстоятелствата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, бих искал да припомня на някои от колегите, които не бяха в предишния парламент, че в него функционираше комисия с идентичен предмет на обследване, каквото е настоящото предложение. Нейната продължителност беше станала пословична, защото, нека да греша, но не по-малко от година и шест-седем месеца функционираше тази комисия. В нейната работа имаше две фази. В първата фаза, в която почти всички парламентарно представени политически сили бяха представени и при поредните продължения на сроковете за действие представителите на БСП и на ДПС отказаха участие в комисията.
В тази комисия бяха, разбира се, господин Агов и господин Абаджиев - хора, които не се нуждаят от представяне. Аз бих искал да припомня, че една значителна част от неколкократните увеличения на сроковете на действие на комисията, бяха свързани точно, защото в една първа фаза, в която ние бяхме почти готови с изводите и с подготовката на доклад, излязоха данните, свързани с ООН. В цялата тази фаза ние изчакахме доклада на Волкър – комисията, за която господин Агов говори, разгледахме и специалния доклад на агента на ЦРУ – съжалявам, ако не съм точен в титула на тази институция, и в заключение комисията в края на м. април, ако не се лъжа, излезе със своя доклад в пленарната зала. В рамките на комисията, без участието на БСП и ДПС, беше приет единодушно извод и диспозитив и същият бе приет от пленарната зала.
Основанието за ново подновяване на това искане аз бих видял, ако в тази материя и в тази тема има нови обстоятелства.
Изложението, което уважаемият господин Агов направи пред нас, свързано с комисията "Волкър" и една част от неговите аргументи, аз ви уверявам, че са прецизирани точно в същия порядък на мисли и в комисията, и в нейния доклад, който според мен е значително аналитичен.
За съжаление, аз в това предложение не виждам никакво ново основание за поставяне на тази тема, защото проблемите така, както сега се излагат пред вас, бяха така разгледани и от тази така дълго действаща комисия.
Подчертавам и мисля, че никак не греша, защото виждам една такава редакция в проекторешението – "доклад Волкър", не се различава по нищо от този доклад, който ние ползвахме. Да припомня на колегите, които участваха в работата на комисията, че ние тогава получихме и една съществена помощ от Министерството на външните работи. Свързахме се с американското посолство, като получихме съществена помощ и от тях. Материалите основно ни бяха набавени по линия на тези източници. До този момент аз не съм чул някой да оспорва изводите на комисията, която действаше в Тридесет и деветото Народно събрание.
В заключение ще кажа, че аз не виждам нововъзникнали обстоятелства, които да разкриват нови факти и да поставят отново на дневен ред всички тези съображения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Господин Агов, заповядайте за реплика.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Ралчев, Вие ставате адвокат на БСП, и то с неверни аргументи.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): На комисията, в която и Вие участвахте.
АСЕН АГОВ: И то с неверни аргументи.
Докладът "Волкър" не беше готов, не беше публикуван и приет тогава, когато ние направихме изводите на своята комисия.
Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, уважаеми господин Ралчев, препоръчва всички правителства да съдействат. Ще дам един пример. Само за едно споменаване в Индийския национален конгрес от управляващата партия в Индия, външният министър си подаде оставката, докато случаят бъде разследван и изяснен. Аз не очаквам и министър-председателят да си подаде оставката, а още по-малко - президентът на републиката, защото не са индийци. Просто не са индийци!
Но не трябва да бъде въвеждана в заблуда пленарната зала. Става въпрос за един чисто нов доклад, който съдържа много повече обстоятелства и който е на международна организация, а не на едно правителство.
Според мен, това е едно много тежко основание да бъде създадена нова временна комисия, за да се изчисти петното на България, което се дължи на обстоятелството, че тогавашните ръководители на БСП днес са президент и министър-председател. Затова е петното на България. Те го хвърлят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика има ли? Няма.
Дуплика – господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Агов! В случая се явявам и Ваш адвокат, и собствен адвокат, защото защитавам оня наистина много продължителен, а да се надявам, и полезен труд, който комисията хвърли.
Аз продължавам да считам, че това, което на нас ни беше предоставено като "Доклада на Волкър", и доклада, условно да го кажем, по линия на ЦРУ, и сега са на разположение на всеки един от депутатите и твърдя, че окончателният доклад по същност по нищо не променя всичко това, което ние с вас обсъдихме и ние с вас стигнахме до един-единствен и непротиворечив извод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, има нов факт, който налага създаването на парламентарна комисия и този факт е докладът на една официална институция, каквато е Съветът за сигурност на ООН.
Какво пише в този доклад? Има три вида субекти, които са се облагодетелствали от машинациите по тази програма "Петрол срещу храни". Едните са физически лица. Те са назовани там с техните имена. Другите са юридически лица – фирми, там са посочени техните имена. Третите субекти са партии. Извинявайте, в тефтера на Саддам Хюсеин не пише "Захари Захариев", а пише "БСП".
РЕПЛИКА ОТ КБ: Сигурен ли си?
АТАНАС АТАНАСОВ: Така пише в доклада.
Защо ние предлагаме парламентарна комисия? Защото трябва да се направи проверка на тези факти и обстоятелства и ако има виновни, да се потърси тяхната отговорност.
Предлагаме парламентарна комисия, уважаеми дами и господа, защото не може да разчитаме на президента да разследва себе си. Той е основният уличен в този скандал. На него ли да разчитаме, че ще разпореди на подчинените му служби да събират доказателства срещу него? Или трябва да разчитаме на министър-председателя, който е подставено лице на президента в българския политически живот? Или може би трябва да разчитаме на министъра на вътрешните работи, който е тайният ковчежник на БСП и се занимава със събиране на пари именно от тези субекти?
Ето за това ние искаме парламентът да е този, който чрез своя анкетна комисия, безпристрастно да провери тези факти. Много ви благодаря и ви моля да подкрепите нашето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин Ралчев, заповядайте за реплика в рамките на 2 мин.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Атанасов, много Ви моля, справете се с доклада на нашата комисия от предишното Народно събрание и ще видите, че тези три раздела, по начина, по който Вие ги описвате, са точно така изложени. (Реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Ралчев, аз ще се запозная с вашия доклад.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не нашия, а на комисията.
АТАНАС АТАНАСОВ: На парламента, разбира се.
Аз неслучайно обърнах внимание на трите вида субекти. И ако ставаше въпрос за физически лица, щяхме да искаме друг орган да се занимае с това. Но в доклада на Съвета за сигурност на ООН е посочена Българската социалистическа партия, която днес е управляваща партия в страната. Кой ще е този орган, който ще тръгне да я проверява? Нали всички властови постове в тази държава в момента се управляват, на всички възлови постове в България се намират бившите комунисти? На тях ли да разчитаме те себе си да проверят? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред? Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Загрижеността, която проявяват народните представители от Парламентарната група на ДСБ, по отношение на образа на БСП и изчистването на образа на БСП във връзка както с публикациите, така и с Доклада на ООН, е наистина трогваща. Само че, преди да подходят с такава загриженост към образа на БСП, е хубаво все пак да се вгледат в собствения си образ както по отношение на фондациите, така и по отношение на контактите с лица, на които бяха отнемани разрешителните за пребиваване, да не говорим за приватизационни сделки.
Българската социалистическа партия от първия момент на появата на публикации и на информация, която беше представена в българските медии, заяви и заявява, че се отнася наистина и със сериозна загриженост, и с отговорност. Ние в много по-голяма степен, отколкото вносителите на проекта за решение, сме заинтересовани от изчистване на образа на Българската социалистическа партия и съответно от пресичане на всякаква възможност това да се отрази на образа на България и на третирането на България от страна на международната общност, в този случай от страна на Организацията на обединените нации.
Нека само да припомня, че от момента на публикация във в. “Ал Мада” потърсихме контакт с редакцията, потърсихме контакти с американското посолство, потърсихме допълнителна информация, която да ни даде основанията за попадането на Българската социалистическа партия в този списък. Веднага ще кажа, че ние подкрепихме създаването на анкетна парламентарна комисия в предишния парламент. И това беше достатъчно солидно доказателство за нашите сериозни намерения да търсим факти и доказателства за обвързването на БСП с тези сделки. И като казвам с тези сделки, веднага искам ясно да заявя: ръководството на Българската социалистическа партия не е упълномощавало никой да ни обвързва в подобни сделки, да участва от наше име и не сме давали съгласие за участие в каквито и да е сделки с петрол или в Програмата “Петрол срещу храни”.
Все пак предполагам, че вносителите имат известно доверие на представителите на предишната Парламентарна група на СДС в предишния парламент в лицето на господата Агов и Абаджиев. Те положиха, разбира се и цялата комисия, неимоверни усилия да намерят аргументи, които да бъдат представени пред обществото, пред медиите, пред българския парламент. Няма такива аргументи, които да са представени. Все пак предполагам, че и господин Атанасов едва ли може да бъде упрекнат в прекомерна добронамереност към БСП или към представителите на БСП, в това число и в качеството си на шеф на НСС, на правителство, което беше на СДС, на президент на СДС, на външен министър, който имаше всички механизми, ресурси, инструментариум да търси и да представи информация, която да уличава Българската социалистическа партия. Няма представени такива аргументи и основания.
Нещо повече, анкетната парламентарна комисия боравеше с един много широк списък на лица, които бяха поканвани за изслушване в парламентарната комисия. Боравеше с информация на специалните служби, имаше специално поръчани доклади и проверки, за да представят някакви аргументи или факти, уличаващи Българската социалистическа партия в подобни връзки. Е, няма представени такива факти и аргументи въпреки усилията и въпреки напъните.
В окончателния доклад на комисията “Волкър” също няма нито нови обстоятелства, нито конкретни доказателства, които да уличават БСП. Нещо повече, в този доклад на много места е посочено, че комисията е търсила информация или контакти с посочените лица и фирми. От БСП никой не е искал подобна информация. Ако приемем, че тя присъства там като партия, уличена в подобни контакти. Това най-малкото подлежи на някакви разсъждения, на някакви коментари, на някакъв отговор.
В пленарната зала неколкократно бяха задавани въпроси и питания към министър-председателя, към министъра на външните работи и те отговаряха. И никой не ги е упрекнал и не може да ги упрекне в недобросъвестност или в неискреност по отношение на техните отговори.
В заключение, струва ми се, че зад многото думи и усилия, които се полагат от вносителите на това предложение за решение, разбира се, стоят други цели. Едната цел е непрекъснато във фокуса на вниманието по отношение на режима, по отношение на нарушенията, на санкциите, на програмата, на решенията на международната общност да е образът на БСП.
Това, което прозвуча и в изказването на народните представители Агов и Атанасов по отношение на президента, на министър-председателя, на правителството, очертава другата посока на усилията, която е твърде прозрачна, твърде спекулативна и очевидно издава политическите и преднамереност, и умишленост в подобни дискусии и в подобни проекти за решение. Разбира се, че Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи подобно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Константин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Миков, уважаеми господин Найденов! Трябва да признаете непочтеността на господин Станишев. На следващия ден, след като излезе доклада, той каза публично, че ще поиска чрез министъра на външните работи писмено съдействие от всички правителства, които имат отношение към базисните документи, върху които е изготвен този важен доклад на Съвета за сигурност и на генералния секретар на ООН. Четири пъти лично аз съм питал външния министър и неговите заместници, те казват: до този момент господин Станишев, като председател на БСП, не е изпратил това писмо. Това е очевидно нарушение на публично поетото обещание пред българската нация.
Много ви моля, ревизирайте своето становище, подкрепете тази комисия и същевременно изискайте от председателя на вашата партия да изпрати това писмо до господин Калфин, който да сезира съответните правителства за най-важното от всичко – данните, документите, въз основа на които Световната организация се ангажира с тези безусловно, крайно негативни констатации за вашата партия, а оттам и за нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Найденов, не е наша задача да полираме образа на Българската социалистическа партия. Каквото сами си направите, това и ще получите.
Другото е по-важно. Ние искаме да изчистим образа на България, а не на БСП. По една воля на избирателите Първанов и Станишев днес са президент и министър-председател. Второто нещо – вашата закачка с фондациите. За разлика от господин Станишев, както пролича от думите на господин Димитров, ние веднага заведохме дело, включително и за лицето, което беше с отнето разрешение за пребиваване в страната, и спечелихме това дело. Отидохме на място и изчистихме образа си. Това беше една лъжа.
И още нещо искам да подчертая. Ако онова, за което намеквате за нас, се появяваше в ченгесарските издания на България, днес световният печат гърми, става въпрос за “Льо Монд”, за “Зюддойче Цайтунг”, за “Франкфуртер Алгемайне”. Това са уважавани вестници. Тоест, ако тук ченгесарската преса се занимаваше с неща, които бяха опровергани в съда, Вие дори не правите усилия, господин Найденов, да поискате основанията защо БСП се намира в този списък. Сезирайте тогава прокуратурата, поискайте тя да разследва, предоставете й целия ресурс, направете го сами. Не го правите. Постъпете като нас: когато смятате, че сте оклеветени, идете в съда, оправете се. Ние го направихме и изчистихме облика си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Заповядайте за реплика, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Найденов, бих Ви препоръчал да се обърнете към приятеля на БСП Саддам Хюсеин и да го попитате как е попаднал списъкът, а не да запитвате вестници как е попаднала във вестници тази информация, защото всичко това, което става тук, е доста посредствен фарс. Явно е, че това предложение няма да мине, защото аферата “Петрол срещу храни” явно е модифицирана в афера “Петрол срещу гори”. Явно това предложение няма да мине при това мнозинство в парламента. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Аз винаги съм си мислел, че не само по отношение на един или друг юрист, а и по отношение на българския парламент като цяло се приема и признава презумцията за невинност, тоест тежестта да докажеш обвинението, а не усилието да докажеш своята невинност. Аз си мисля, че най-малкото би следвало и това да се има предвид, когато се правят реплики или се хвърлят с лека ръка обвинения.
Аз предполагам, че и господин Димитров в качеството му на заместник външен министър, на посланик в Брюксел сигурно е имал основание или най-малкото възможност да чуе убедителни доказателства и аргументи, които да уличават и да обвързват Българската социалистическа партия. Едва ли нашите международни партньори биха си спестили подобна информация. Вие, разбира се, не си служите с такава информация, защото я няма.
Аз мисля, господин Агов, че внимателно слушахте това, което заявих по отношение на всички тези усилия, положени от наша страна, да достигнем до информация, която да ни дава някакви основания да коментираме факти или доказателства, които да уличават и обвързват Българската социалистическа партия. Впрочем, Вие няма да се наемете да оспорвате факта, че 90% от съдържанието на доклада на Парламентарната анкетна комисия е съдържание на доклада на комисията “Волкър”.
Няма да влизам в подобен диалог.
За мен са достатъчни уверенията, които прозвучаха и от министър-председателя, и от министъра на външните работи, че ще бъде използван целият ресурс, за да се получи информация, която да показва основанията за присъствието на БСП в един подобен доклад. Нямам никакво основание да се съмнявам в тяхната почтеност. Съветвам и вас да не се съмнявате в тяхната почтеност.
Чутото и от страна на колегите народни представители в рамките на репликите ми дава още веднъж основание да кажа, че в този случай става дума, от страна на вносителите на проекта за решение, повече от всичко за политическа спекулация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Други желаещи за изказване има ли?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги народни представители! Аз вземам думата, за да насоча вниманието ви върху следното.
Първо, че една комисия може да стигне до обяснение защо Българската социалистическа партия е спомената в този официален доклад. Не е довършена дейността, която трябваше да се осъществи от страна на предишната комисия, тъй като съществуваше известно подозрение, че самият източник на информация “Ал Мада” или източникът ЦРУ на Съединените американски щати едва ли не са злонамерени спрямо Българската социалистическа партия.
От друга страна, появата на името на БСП в доклада на комисията “Волкър”, което е санкционирано от Съвета за сигурност, е съвършено ново обстоятелство. Това не може да бъде отхвърлено по този начин, че някакви си там араби от “Ал Мада” или някакво ЦРУ са се подсторили срещу БСП, за да я злепоставят. Този факт не може да е политическа спекулация. Присъствието на името на БСП сред останалите, които са получавали петрол срещу съвест, е факт.
Как се влиза вътре в този списък ние си направихме труда да проверим. За да се влезе в списъка, трябва да има документация в министерството на Ирак, което се е занимавало с търговията с петрол. Трябва да има разпореждане, трябва да има комплект от документи на пристанището, откъдето е експортиран петролът. В тези комплекти от документи трябва да има подписа поне на три лица, които са се разпореждали с тази програма от страна на иракския режим на Саддам. Това е самият Саддам, големият му син и Таха Раси Рамадан. Тези хора са можели да разписват и да изпращат, да удовлетворяват такива искания. За да разпише едно от тези три лица, то трябва да има при себе си определена документация. Тази документация не е известна на предишната комисия и не е изискана официално от българското външно министерство. Вие не сте направили нищо необходимо в тези толкова месеци, след комисията, да изясните този въпрос – защо името на БСП фигурира в доклада. Фигурира, защото го има в дневниците на пристанището, откъдето е експортиран петролът, защото го има в преписката, с която се разрешава експортирането на петрола. Някой е взел отношение и след това тези документи са послужили като обобщение в комисията, за да бъде записано името на Българската социалистическа парти като получател на петрол срещу съвест.
За това вие дължите обяснение на българското общество и поради тази причина, поради която други мои колеги казаха, защото наистина след този дебат и след вашия отказ ще остане петно върху България. От друга страна, защото това го дължите на истината, дължите го на изясняване на обстоятелствата. Рано или късно тази истина ще се разкрие. Не може да не стане ясно, може би не сега, може би след някоя и друга година, няма как да не стане ясно защо вие сте в този списък. Това са милиони барели петрол. Милиони барели петрол и отсреща вашето име. Трябва да сте силно заинтересувани самите вие да научите тази истина.
И недейте да излизате с евтини демагогии, с обяснения за наивници за това как другите, понеже бият негрите, не трябва да ви задават въпроси, не трябва да искат да се изчиства авторитетът на страната. Ние като зала, като народно представителство дължим тази истина на българското общество.
В противния случай ще стане следното – ще стане като с бившия председател на Българския футболен съюз господин Иван Славков, когато изведнъж го хванаха в склонност към корумпиране на домакинството на Олимпийските игри. И когато всички вие вкупом го защитихте, след това накрая се стигна до изясняване на истината за всички останали, с изключение на част от българските медии и на част от българската общественост, която стои зад вас. Рано или късно тези неща излизат наяве, те не могат да се укрият. Заради това тръгнете към истината и я разкрийте колкото се може по-рано пред българското общество. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли реплика на господин Костов?
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин Костов, единствените подписи, които са известни по сделката “Петрол срещу храни”, са на министри от Вашето правителство. Това беше изяснено не на един парламентарен контрол. Част от тях стоят близко до Вас и сега. (Ръкопляскания от КБ.)
Второ, никъде в основния доклад името на БСП и България не фигурира. Отворете, направете си труда да прочетете и ще видите, че в едно от приложенията има подобен запис, но не и в основния доклад.
Трето, говорим си го повече от година, двата петролопровода, от които става товаренето на нефта, минават през територията на няколко държави и се товарят пред очите на наблюдатели от ООН, измервайки го до литър в танкерите, които го возят. Така че хипотезите и предположенията, които правите, са просто невъзможни.
Аз мисля, че е време да престанем вече с тази изтъркана плоча, която се търкаля повече от три години. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Господин Дъбов, Вие смесихте две неща. Едното - разрешенията, които официално се искаха и получаваха от български фирми за нормални операции по програмата “Петрол срещу храни”, с машинации с програмата “Петрол срещу съвест”. Смесихте двете неща. Едното е процедура, при която български фирми участват в тези операции, защото това са обикновени разрешения от Организацията на обединените нации, търговски сделки. И е добре български фирми да участват в тези сделки, когато те не са машинации “Петрол срещу съвест”. Това е проблемът. Така че това не Ви извинява.
Много наивно е за човек с Вашия опит да твърдите, че нещо го има в приложенията на доклада и го няма в доклада. Това е недопустима грешка за човек като Вас. Вие сте администратор и знаете, че такова разсъждение е абсолютно недопустимо. Как може да твърдите, че приложението не е част от доклада? Това е абсурд.
А що се отнася до наблюдателите, точно наблюдателите са дали тази информация. Тези, които са следели товаренето на корабите, точно там има архив, който показва, че е експортиран петролът и че отсреща като получател фигурира Българската социалистическа партия. Това е нещото, което вие трябва да сте заинтересовани да се разкрие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Казват, че в политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет. Господин Костов е един от политическите дълголетници на прехода, който очевидно е намерил начин да оцелява през аферата “Сапио”, през аферата “Фондация “Демокрация” и да се появи днес, когато с мъка вкара парламентарна група, за да се изправи пред нас като съдник.
Господин Костов, Вие сте един от авторите на прехода и неговите недъзи, поради което не можете да бъдете наш съдник. Вие сте един от хората, които създадоха схемите за политическа корупция още от Фондация “Сапио”. (Ръкопляскания от КБ.) И независимо че в продължение на години съумявахте много добре да подреждате съдебната система, която да Ви направи дъвка за медиите, но не и досегаем за правосъдието, Вие не можете да бъдете никому съдник.
Вие сте човекът, който измисли схемите с фондациите и източването на държавата. Вие сте човекът, който си позволяваше седмици наред да коментира избори на главни прокурори, след като последните два избора, крайно несполучливи, сложили един тежък отпечатък върху политическото минало на България четиринадесет години, бяха лично сложени от Вас и с Ваша протекция. Днес искате да бъдете съдник, защото сте останали недосегаем, понеже сте ги редили. Това е много недостойно. Вие не можете да бъдете съдник на българските политици, нито пътеводна звезда, нито водач.
Вие сте човек с много качества за политик. Никога не съм крила, че част от тях ме възхищават. Но Вие нямате морал и нямате съвест да бъдете водач. Ако някой иска да Ви следва от вашите редици, това е негова работа. Да се изправяте пред нацията с претенции за трети път да я водите, твърдейки, че сте единица мярка за морал, е недостойно. И това може да си позволи само един крайно безочлив човек след “Фондация “Демокрация”, понеже “Сапио” се позабрави, Ясен Златков продължава да стои в Америка, ако все още е жив.
Вие бяхте министър-председател на България за времето, когато твърдите, че навряната в миша дупка БСП е карала танкери и петролопроводи от Ирак. Чувате ли се какво говорите? Вие бяхте абсолютен сатрап като министър-председател. Вие имахте пълен контрол върху службите за сигурност и митниците на България. Откъде мислите, че на “Позитано” 20 е извирал петролен гейзер? Да не би да сте пробили дупка от Ирак през екватора? На кого прехвърляте тази отговорност?
Вие обаче запазихте качеството си на хора, които клепете България и Социалистическата партия безогледно по целия свят и продължавате да го правите и днес, когато става дума за европейското бъдеще на България. Няма нужда да инсинуирате. Има факти. Да, БСП може да дължи обяснение пред българския народ, ако той го иска, но Вие не сте българският народ и не можете да говорите от негово име. Вие можете да говорите само от свое име. На Вас БСП нищо не Ви дължи! И никакво обяснение.
Създаването за осми път на една парламентарна комисия, която е ясно, че не може да стигне до нищо повече от предишните пъти, е абсолютен нонсенс. Ако твърдите, че след години можете да намерите факти или да създадете факти, моля, спечелете изборите, елате на власт, убедете българския народ, че може да говорите от негово име и правете всичко, което решите! Сега обаче няма защо повече да губим времето. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има ли реплика към госпожа Дончева? Няма.
Други желаещи за изказване?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Един от начините да не се води политически дебат е като се правят лични нападки. Бяхме свидетели на това.
Въпросът е не да се търси този апломб, въпросът е да се търси възможността, когато България тежко е обвинена, когато България незаслужено според някой е обвинена, да бъде показано какво точно се е случило. Въпросът не е да се излезе тук, на трибуната, и да се говори от името на българския народ. Поне за моята парламентарна група това е валидно – никога не сме си го позволявали, защото знаем, че живеем в една страна, където се провеждат избори, където едни хора дават доверие на една партия, други хора дават доверие на друга партия.
Тези хора, които са дали доверие на Демократи за силна България, не вярват на всички тези приказки, които приказвахте и преди малко. Тези хора, независимо от техния брой – малко или много, са български граждани. Тези български граждани искат, също както ние, да бъде изяснен този случай. Тези български граждани са патриоти, те не са само антикомунисти. Междупрочем патриотизмът включва в себе си това изискване да си антикомунист. Говоря по принцип, не само за България.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Това е фашизъм!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е валидно за всички модерни европейски държави.
Днес вие правите следното: отказвате да се научи през парламента, през анкетна комисия какво точно показват фактите и данните. Отказвате най-висшата политическа институция на страната – парламентът, да може да се ангажира и по този път да каже: в България няма политическа партия, която е извършвала подобна дейност. Или да каже: в България е имало такава партия, която е извършвала подобна дейност. Това е всичко, което трябва да направи тази анкетна комисия при условие, че вече има нови факти, за които колегите говориха.
Този ваш отказ означава едно – политически инат, който води доникъде. И то не за една партия, която днес е на власт, утре – в опозиция, а за България като съвременна модерна държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Методиев.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Дончева, заповядайте за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Методиев, нови факти няма. Докладът на Комисията “Волкър” по онова, което излезе в печата, на практика повтаря доклада на ЦРУ, така че нови факти няма. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Освен това, както ми подсказва господин Ралчев, който беше председател на последната комисия, те са гледали и доклада “Волкър”. Така че нови факти няма.
Никой не може да задължи симпатизантите на ДСБ и парламентаристите на ДСБ да вярват на фактите, които са събрани до момента. Ако твърдите, че може да съберете нови, събирайте ги – затова си имате партия, вече член на Европейската народна партия – да ви е честито, събирайте си, имате и международни възможности. Но не хабете времето на българския парламент и усилията на българските депутати, защото те на практика не решават проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Методиев, заповядайте за дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо Дончева! Анкетната комисия, която е работила в предишния парламент, е завършила своята работа преди доклада на създадената комисия към Съвета за сигурност. Това е изцяло нов факт и това е хронология, която е известна на всички в тази зала, смятам.
Да се говори без факти и да се хвърлят упреци е Ваш патент. Вие го правите.
Това, което мен лично много ме вълнува, е да се изясни следният въпрос: има ли в предишната комисия, водена от господин Ралчев, български бизнесмен, който е канен в комисията да дава разяснения и впоследствие е награден с орден “Стара планина” от днешния български президент? Този човек е дал показания там, той е изслушан, той е преценен като добросъвестен бизнесмен и впоследствие е получил орден “Стара планина”. Дали пък това не е една от причините, поради която толкова много искате да не се говори, толкова много искате да няма изобщо дори дума?
Днес на Председателския съвет заместник-председателят от вашата партия си позволи да каже нещо в рамките на шегата, аз така го приемам, че когато си “против”, нямаш право да говориш. Дотам ли ще стигнем? Това ли е пътят, по който вървим като модерна европейска държава? Този път е заникъде, няма да постигнем нищо.
Последно, когато тук се води дебат, в който има съзнанието, желанието, старанието, усилието да се пази образът на България, това не е загубено време за българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване проекта за решение за създаване на временна анкетна комисия с вносители - народни представители от Парламентарните групи на Демократи за силна България, Обединените демократични сили и Българския народен съюз.
Гласували 157 народни представители: за 39, против 114, въздържали се 4.
Проектът за решение не се приема.
Преминаваме към първа точка от редовната програма за работа на Народното събрание за тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, с вносител - Министерския съвет.
Господин Адемов, моля да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Преди това ми позволете да направя едно процедурно предложение – във връзка с обсъждане на предложения законопроект в залата да бъдат допуснати госпожа Мария Томова и господин Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Адемов за допускане в залата.
Гласували 88 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, представете доклада на комисията, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател!
"ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 602-01-4, внесен от Министерски съвет на 13.01.2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 25 януари 2006 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция "Трудово право и обществено осигуряване", госпожа Лиляна Елицина – държавен експерт в отдел "Социални помощи", госпожа Ивелина Велева – младши специалист в дирекция "Социална закрила и социална интеграция" и други експерти от Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика. Тя посочи, че целта на предложеното изменение е да възстанови правото на хората с увреждания на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени средства. Според Закона за интеграция на хората с увреждания, хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според вида и степента на увреждането и индивидуалните им потребности. Тази добавка е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни за транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, допълнителна информация, задоволяване на други основни жизнени потребности.
До края на миналата година хората с трайни увреждания имаха право да получават парични средства и за диетично хранене, и лекарствени средства. С § 86 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България беше направено изменение на чл. 42, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания, като точката, уреждаща правото на хората с увреждания да получават месечна добавка за диетично хранене и лекарствени средства, бе отменена.
Министър Масларова подчерта, че в многобройните й срещи с организации на хора с увреждания се е убедила в необходимостта от възстановяване на това право. Тя също посочи, че финансирането на това право ще бъде адекватно и бюджетът на държавата ще поеме и този ангажимент към хората с увреждания.
В хода на дискусията народните представители заявиха, че подкрепят възстановяването на правото на хората с увреждания да получават добавката за диетично хранене и лекарствени средства. Едновременно с това бяха поставени въпроси относно функционирането на ТЕЛК и НЕЛК, субективността при някои от ТЕЛК-решенията и занижения контрол спрямо издаването им.
Беше разисквано по кой лекарствен списък ще бъдат избирани тези лекарствени средства, за които ще се получава добавката и по какви критерии ще се подбира диетичната храна и хранителните добавки. Бяха обсъдени проблемите с нарастването на броя на хората с увреждания и възможностите на бюджета да финансира всички права на хората с увреждания, регламентирани в Закона за интеграцията на хората с увреждания и правилника за неговото приложение.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати "за" 17, без "против" и "въздържали се", Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 602-01-4, внесен от Министерски съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Има и доклад на Комисията по здравеопазването, който е съвсем кратък.
Не виждам господин Китов, затова си позволявам да го представя с две изречения.
"Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по здравеопазване взе следното
РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Решението беше прието единодушно."
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми народни представители! От Парламентарната група на НДСВ ще подкрепим предложението за връщане на лекарствата и хранителните добавки в интеграционната надбавка.
Предложението те да отпаднат беше продиктувано от натиска да няма доходен критерий, да отпадне доходният критерий при интеграционната надбавка. Беше направено предложение да има такъв доходен критерий. И тъй като не достигаха определени средства, ние решихме като най-безболезнено да отпаднат лекарствата. Това беше решението, което взехме за момента, тъй като интеграционната добавка, ако имаше доходен критерий, щеше да засегне много хора - близо 200 хиляди хора с увреждания и то тази част от хората с увреждания, които по някакъв начин са успели да се интегрират и да си намерят работа, да се реализират по някакъв начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, госпожо Димитрова.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Този законопроект е приет с единодушие в комисиите, не е спорен.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Имате думата за процедурно предложение, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение времето за предложения между първо и второ четене да бъде три дни, тоест минималното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз мислех, че ще направите процедурно предложение да гласуваме законопроекта и на двете четения днес. По тези текстове има доуточнения, добре.
Има процедурно предложение да съкратим срока за писмени предложения на три дни по този законопроект.
Моля, гласуваме.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
По този законопроект има доклад на Комисията по транспорт и съобщения. Не виждам председателя на тази комисия в залата. Има ли заместник председатели или членове на тази комисия в залата? Няма.
В такъв случай ще представя решението на комисията… (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, господин Иванов, за да представите доклада на комисията.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Скандално е от една комисия, която ми се струва, че е от около 20 члена, да няма нито един представител от ръководството на комисията или член от мнозинството.
Аз не желая като член на комисията да представя становището, защото точно през тази седмица аз бях извън страната и това не е редно.
Затова, госпожо председател, отчитайки, че в момента няма и представители на Министерството на транспорта, които са длъжни да бъдат тук при обсъждане на този важен законопроект, предлагам заседанието да се прекъсне или поне гледането на тази точка, докато в залата се появи член от ръководството на комисията.
По това личи, междупрочем, и какъв е интересът на мнозинството към разискването на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има процедурно предложение да се отложи разглеждането на тази точка от дневния ред. (Шум и реплики в залата.)
Има обратно процедурно предложение.
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! От Комисията по транспорт и съобщения има трима представители от Коалиция за България, но въпросът беше дали има от ръководството.
Правя обратно процедурно предложение. Аз мога да изложа доклада на Комисията по транспорт и съобщения, който официално е депозиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ще Ви дам думата, господин Радославов, да представите доклада, ако не се приеме предложението на господин Иванов, което трябва да подложа на гласуване.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Иванов да се отложи разглеждането на тази точка от дневния ред.
Гласували 92 народни представители: за 30, против 56, въздържали се 6.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Радославов, моля Ви в качеството си на член на Комисията по транспорт и съобщения да представите нейния доклад.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!
“На две редовни заседания на Комисията по транспорт и съобщения, проведени на 19.01.2006 г. и 26.01.2006 г., беше разгледан и обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 27.12.2005 г.
На заседанията присъстваха госпожа Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” и господин Георги Стоянов – главен директор на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” и господин Георги Стоянов - главен директор на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Предлаганите промени са свързани с хармонизацията на българското законодателство в областта на гражданското въздухоплаване с правото на Европейските общности. Въвеждат се четири регламента, целящи хармонизация на европейското законодателство във връзка със създаването на Единно европейско небе, които са приети през 2004 г.
Урежда се въпросът относно изискването за издаване на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, което е предпоставка за издаване на наредба за реда и условията за издаването на тези свидетелства.
В проекта се прецизират отделни разпоредби и се въвеждат нови понятия в областта на обслужването на въздушното движение, в съответствие с Регламент 549/2004.
Създава се възможност за наемане на въздухоплавателно средство на мокър лизинг от български авиационен оператор за срок до 30 дни, без необходимост от одобрение на ръководителя на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, в съответствие с Регламент 3922/91 за хармонизация на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване.
Предвижда се отмяна на чл. 70 от закона, който въвежда текстове на Регламент 295 на Европейския съюз и регламентира системата за компенсации на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство. През м. февруари 2005 г. влиза в сила Регламент 261/2004 за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници, който отменя Регламент 295 и разширява приложното поле на правилата за обезщетяване на пътници.
Промяната на чл. 16а е свързана с правното основание министърът на транспорта да издаде наредба, в която да се включат подробно разпоредбите на Регламент 261/2004.
Прецизира се и понятието “финансова стабилност” - § 3, т. 40 от Допълнителните разпоредби на закона, както и текстове, свързани с видовете такси, събирани от Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение”.
Обсъдено беше становище на Асоциацията на българските авиокомпании, предварително предоставено на членовете на комисията.
След проведените дебати и направените предложения с цел усъвършенстване на определени текстове от законопроекта, Комисията по транспорт и съобщения с 11 гласа “за”, 4 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 27.12.2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радославов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по този законопроект на първо четене.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложеният пред народните представители законопроект за първо четене, а именно Законопроектът за въздухоплаването, за мен е първият и най-ярък пример в работата на 40-ото Народно събрание за напълно неподготвен и неизработен законопроект.
За какво става въпрос в него? Няма да говоря по всички предложения, ще говоря само по темата, която касае Регламент 550 на Европейския съюз. Както знаете, регламентът е нещо, което трябва абсолютно задължително да се създаде в нашата държава. Съгласно този регламент ние трябва да създадем национален орган за контрол. Това е орган, който би следвало да сертифицира всички аеронавигационни услуги не само на територията или въздушното пространство на Република България, а впоследствие, когато се присъединим към тази по-голяма държава, наречена условно Европейски съюз, трябва да регламентира и управлението на тези авионавигационни услуги евентуално и на територията на друга държава, принадлежаща към Европейския съюз. В момента такъв орган няма. В законопроекта, предложен от Министерството на транспорта, такъв орган на практика не се създава. Вместо това е записано, че с наредба някак си ще се създаде.
На комисия веднъж връщахме този законопроект. От Министерството на транспорта веднъж признаха, че не са подготвени. Втори път правихме комисия – същата работа. Отново неподготвени. Дадоха ни се някакви предложения от експерти на министерството, с които частично би могъл да бъде решен този въпрос. Убеждаваха ни, увещаваха ни, че някак си би могло да се идентифицира чрез тази наредба работата на този орган. Нито дума какви са му функциите, как ще бъде впоследствие идентифициран като такъв, как този орган ще сертифицира и съседни държави, а съответно съседни държави как ще ни лицензират нас и т.н.?
Приемайки на първо четене този законопроект, аз се съмнявам, както ни убеждаваха в комисията, че между първо и второ четене би могло да се промени нещо, защото би трябвало да се промени самата философия, трябва да се регламентира ясно и точно. Искам да ви кажа, че повечето от членовете на Комисията по транспорт и съобщения са убедени в това, което говоря. Притеснявам се, че вземайки в една петминутна почивка политическо решение, такова каквото взе мнозинството, законопроектът да не се спира, няма да можем да го оправим между първо и второ четене.
Моля народните представители, както помолих и представителите на Министерството на транспорта, както помолих и членовете на комисията, отложете, не приемайте на първо четене този законопроект. Този законопроект във вида, в който е предложен на народното представителство, ще навреди на интересите на Република България.
Български народен съюз няма да подкрепи предложения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов, за изказването.
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги, колега Ангелов! Аргументите, които колегата изложи в пленарната зала, ги изложи и в комисията. Смятам, че там имаше позиционален и откровен разговор. Всички стигнахме до убеждението, че между първото и второто четене на закона механизмите осигуряват възможност този текст да се прецизира. Затова ние от Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепим да се даде по-голям срок – примерно от три седмици, за да се внесат достатъчно аргументирано такива текстове, които биха удовлетворили съмненията и изискванията на колегата Ангелов, който безспорно е ерудит в тази област, видно от интерпретацията и аргументите му при дискусията по проекта. Така че моето предложение е да гласуваме за 3-седмичен срок, като повтарям, че ще подкрепим на първо четене закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радославов. Във Вашето изказване има и процедурно предложение, но ще го подложа на гласуване едва след като приемем закона, ако го приемем.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да направя своето изказване по същество, не мога да не изразя възмущението си, че по такъв важен законопроект, който до голяма степен ще определи европейската рамка на българското въздухоплаване, отсъства представител на Министерството на транспорта. Считах, че тук трябва да бъде министър Мутафчиев, защото с предложените текстове в законопроекта главни дирекции в неговото министерство поемат ангажименти, за които съвсем не е сигурно, че ще могат да ги изпълнят. Но ако не беше той, трябваше да дойде поне ресорният зам.-министър. Впрочем той идва на комисията, но така и не съм чул да каже една дума по време на разискванията. Това отношение на изпълнителната власт към дейността на Народното събрание и приемане на актове – промени в законите, предложени от правителството, е наистина скандално. (Реплика от народния представител Румен Такоров от КБ.)
Проблемът, господин Такоров, е, че в продължение на четири години министър Мутафчиев – тогава народен представител и мой колега в Комисията по транспорт и телекомуникации, непрекъснато поставяше въпроса защо министрите Пламен Петров и Николай Василев – тогавашни министри на транспорта и съобщенията, не са в залата, за да защитават законопроектите си. Много бързо смяната на депутатската банка с министерския стол се оказа печална и за министър Мутафчиев, и за неговите колеги.
Вие винаги търсите реферанс в управлението на Обединените демократични сили. Аз съм поласкан, че за Вас това управление е на голяма висока и вие винаги го цитирате. Ние не можем да цитираме вашето управление по същия начин.
Минавам по същество към предложения законопроект.
Първо, искам да съобщя, че законопроектът беше обсъждан на две заседания на Комисията по транспорт и съобщения в Народното събрание. Не само беше обсъждан, но комисията не беше убедена в целесъобразността на предложените промени. Макар самият законопроект като изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване да е сравнително кратък, малък като обем на текстове, но текстовете там се оказаха твърде спорни.
Ще спра вниманието ви върху три текста, които са с различно значение за законопроекта, но не мога да не ги отбележа.
Първото ми възражение е по § 3, където съвсем нормално се изисква да има трудови правоотношения с авиационния персонал, който осъществява полетите, но в ал. 1 се въвежда допълнително трето изречение, че изискването за трудови правоотношения с авиационния персонал не се прилага за членовете на екипажа на Авиоотряд 28. Вие знаете, че Авиоотряд 28 е този екипаж, който извършва полети на правителствени, парламентарни и други високопоставени делегации. Аз питам: какви могат да бъдат съображенията, че за тях да не се изискват трудови правоотношения?! Ако те не са в трудови правоотношения, в какви правоотношения ще бъдат, когато им се възлага осъществяването на полет?! Така и не получих отговор в комисията, когато този въпрос беше поставен от мен по същия начин.
Вторият въпрос, който искам да засегна, е свързан с § 5. Този параграф изисква отмяната на чл. 70. Член 70 всъщност е до голяма степен текстът, който въвежда системата за компенсации на пътници при отказ на въздушния превозвач да им предостави заплатената услуга. За сведение на колегите, които не са в тази материя, член 70 включва осем алинеи. В тях твърде обстоятелствено е представено какви са правата на пътниците, тоест правата на гражданите, които използват авиационния превозвач и неговата услуга. Това, което беше казано като обяснение в комисията, беше, че чл. 70 в действащия закон е в съответствие с Регламент 295 на Европейския съюз, но тъй като в момента от февруари 2005 г. е в сила Регламент 261 на Европейския съюз, който разширява тези права, то помислете какво прави министерството – отменя осемте алинеи, които определят основните права на пътниците, на които е отказана услугата, и прехвърлят всичко това в наредба, тоест цялата тази материя излиза извън контрола на Народното събрание.
Аз питам представителите на министерството, но тях ги няма: по какъв начин текстът на чл. 70 в действащия закон противоречи на Регламент 261? По никакъв начин! Защо да не се постъпи по същия начин, както се третира материя във всяка друга област?! Законът дава рамката. Тук чл. 70 със своите осем алинеи дава рамката на правата на пътниците. Естествено е, че ще има наредба, която ще разпише детайлите във всички случаи, в които се извършва това компенсиране на непредоставяне на услуга на пътниците.
Следващият – и това е най-важният – недостатък на предложените текстове е свързан с въпроса за Националния орган по контрола. Колегата Ангелов изтъкна пред вас някои аргументи. Те наистина са верни и аз ще се постарая да ги доразвия.
По начало Националният орган за контрол, който всъщност трябва да се занимае с политиката на сертификация, трябва да отговаря на три основни изисквания, както такива органи за контрол в други области трябва да отговарят на тези изисквания.
На първо място, той трябва да бъде независим в своята дейност. На второ място, трябва да бъде структурно и административно обезпечен. И на трето място, трябва да бъде финансово осигурен.
Предлага ли Министерството на транспорта чрез вносителя Министерския съвет изпълнение на тези три условия? Не предлага! Не предлага нито едно от тези условия като изпълнение. Единствено в § 4, в чл. 53, в новата ал. 2 и в ал. 3 е записано, че това сертифициране се извършва от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Каква е европейската практика? Вярно е, че от двадесет и седемте страни-членки и кандидат-членки на Европейския съюз, в 22 или 23 страни този орган се създава в администрацията. Но този орган е самостоятелен, той не е строго подчинен финансово и от там не е обвързан с всички връзки на субординация в случая с Ръководство на въздушното движение. При нас вместо да се разпише създаването на отделно звено като национален орган по контрол, единствено се прехвърлят отговорностите върху Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Тази администрация, този персонал, на който се прехвърлят тези отговорности, по смисъла на своето набиране като персонал е бил привлечен в тази дирекция по съвсем други изисквания и със съвсем други цели. Това формално прехвърляне не може да отговори на изискванията за национален орган по контрол.
Обезпечено ли е административно функционирането на националния орган за контрол под формата на тази главна дирекция? Ни най-малко! Ни най-малко, защото господин Стоянов, изпълнителен директор на “Гражданска въздухоплавателна администрация”, в заседание на комисията е заявил директно, в прав текст, че е необходимо да се въведат нови текстове, които да гарантират това административно обезпечаване. По такъв начин той реално признава, че дирекцията няма административния капацитет да изпълни възлаганите й чрез закон задължения. Аз питам тогава, какво вършим ние, освен един акт, който първо е формален, второ, който не може да влезе непосредствено в сила?
На трето място, обезпечено ли е функционирането на националния орган за контрол, така “създаден” със средства от бюджета и като финансово обезпечаване? За мен е твърде странно, че представителите на министерството при разискванията миналата седмица в комисията са започнали под формата на определен пазарлък да казват колко процента от таксите трябва да бъдат заделени за националния орган за контрол – 8%, 9%. Реално не това гласи Регламент 550, с който трябва да се хармонизира Законът за гражданското въздухоплаване. Там е необходимо върху събраните такси, сами по себе си разходоориентирани и поради това е невъзможно да се взимат 8 или 10%, върху тези такси да се начисли сума, която да отиде за административно обслужване всъщност на националния орган по контрол. Това нещо в закона изобщо липсва.
Когато говорих за втората ми забележка и тя беше свързана с правата на пътниците, на гражданите, и когато от министерството казаха, че ще се създаде наредба за тази цел, аз все пак искам да попитам, ако ние тук в пленарната зала отменим чл. 70, който чрез осем алинеи дава основните права на пътниците при неизпълнение на платената от тях услуга, и след като наредбата не е влязла в сила, по какъв начин ще бъдат уредени техните права? Получава се един вакуум, който аз лично не зная колко време ще продължи. Имам въпрос към министъра на транспорта по отношение на една друга наредба, която трябваше да бъде създадена още в 2003 г., шест месеца след промяна в един друг закон, свързан с транспорта. Три години след изтеклия срок тази наредба още не е създадена. Така че начинът, по който е постъпило тук Министерството на транспорта, е крайно непрофесионален и от разискванията в комисията се оказва, че както представители на министерството, така и народните представители, които са взели участие, включително и аз, в първото заседание при разискванията по закона, остават с впечатление, и това е така, че трябва да се променят над 50% от текстовете, които са заложени от министерството. Самото министерство преди първото четене започна да предлага алтернативни текстове.
Уважаеми колеги, вие знаете, че на първо четене трябва да се приеме законът по принцип. Когато в принципите, които ни се предлагат от министерството, се виждат пукнатини, невъзможност да се изпълнят заявени намерения, този законопроект не трябва да се приема. Това е особено силно свързано с националния орган по контрол, защото съвсем скоро, когато България стане част от откритото европейско небе, България ще влезе в така наречените функционални блокове, на които ще се парцелира европейското въздушно пространство. Тогава такава измишльотина, каквато ни се предлага – фиктивно прехвърляне на отговорности - няма да спаси българското въздухоплаване и ще се наложи сертифицирането да бъде извършено от органите на контрол на други държави – било на Гърция, било на Румъния, било на Италия. Ние трябва да бъдем прецизни в законодателството, ако искаме да отговаряме на европейските изисквания.
И това, което беше заявено – че е имало политическа воля, дайте да дадем, на първо четене да мине законът, пък след това ще го мислим, ще го променяме, е крайно несериозно. То показва, че всъщност Народното събрание става съучастник в едно непрофесионално изпълняване на задълженията, които ни са възложени по Конституцията, а то е законодателството в страната.
По пази причина апелирам настоятелно законопроектът да не бъде подкрепен.
И завършвайки, ще кажа: самият факт, че като изключим едно кратко изказване на господин Радославов, законът не беше силно защитен, нито тезите които се излагат от господин Ангелов и от мен, да бъдат оборени, до голяма степен показва, че наистина законът е такъв, какъвто ви казах – некачествен! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За процедура има господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Има готовност да поканим в залата заместник-министъра на транспорта Даниела Никифорова, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна”, и Румен Стоянов – главен директор на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.  Явно ще бъдат полезни в дебата и биха разсеяли някои съмнения на наши колеги, които вече се изказаха. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата на посочените лица.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля поканените лица да заемат своите места в пленарната зала.
Имате думата, уважаеми народни представители. Дискусията по първо четене продължава. Няма желаещи. Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване с вносител Министерския съвет.
Гласували 140 народни представители: за 109, против 31, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура – заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! От господин Радославов беше направено процедурно предложение, но искам да го подложите на гласуване – срокът между първо и второ четене да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване срока между първо и второ четене.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме с точка трета от приетата програма за работата на Народното събрание за тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата господин Алиосман Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване да бъдат допуснати в пленарната зала господин Любомир Дацов - заместник-министър на финансите, господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, и госпожа Добринка Михайлова – директор на Дирекция “Вътрешен контрол” към Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля поканените лица да заемат своите места в пленарната зала.
Заповядайте, господин Имамов, имате думата да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ДОКЛАД
по Законопроекта за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2005 г.
Комисията по бюджет и финанси на редовно заседание, проведено на 26 януари 2006 г., разгледа Законопроекта за финансовото управление и контрол в публичния сектор, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Нахит Зия - заместник-министър на финансите, Гинка Драганинска – директор на Агенция “Държавен вътрешен финансов контрол”, Добринка Михайлова – директор на Дирекция “Вътрешен контрол” към Министерство на финансите, и Валери Димитров – председател на Сметната палата.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Нахит Зия.
В мотивите към законопроекта и експозето си господин Зия изтъкна, че законопроектът се внася в Народното събрание в съответствие с поетите ангажименти по Преговорна глава 28 “Финансов контрол”, с която се приема изискването Република България да прилага напълно достиженията на европейското право в областта на финансовото управление и контрол. Това налага към датата на присъединяването ни към Европейския съюз да има изградена цялостна и ефективна система за държавен вътрешен финансов контрол.
След дискусия и кореспонденция с Европейската комисия по време на текущото наблюдение за съответствие с изискванията на Глава 28, Министерството на финансите е преразгледало позицията и основните документи за водене на политика в областта на вътрешния контрол и в частност на финансовото управление и контрол.
След партньорския преглед от СИГМА по въпросите на държавния вътрешен финансов контрол и отразените препоръки в окончателния доклад от 26 февруари 2005 г., Министерският съвет на 16 юни 2005 г. с решение приема Стратегия за развитие на държавния вътрешен финансов контрол в Република България. Като ангажимент в тази стратегия е включено разработването на проект на Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор в съответствие с новите изисквания на Европейската комисия и спазвайки принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност при управлението на публичните средства.
В стратегията е предвидено още, че в съответствие с предложените в нея промени на вътрешния финансов контрол, следва да бъдат внесени и съответни изменения и допълнения в Закона за устройството на държавния бюджет.
В съответствие с изискванията на Европейския съюз за засилване и регламентиране на управленската отговорност и съществуващата празнота в законодателството в тази област проектът на Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор акцентира върху управленската отговорност за постигане целите на организациите и управление на публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефективен и ефикасен начин.
В Законопроекта за финансовото управление и контрол в публичния сектор са определени елементите на финансовото управление и контрол: контролната среда, управлението на риска, контролните дейности, информацията и комуникацията и мониторингът, както и отговорностите на ръководителите на организациите от публичния сектор за функционирането им.
Законопроектът урежда още и координацията, хармонизацията и отчетността на системите за финансово управление и контрол, като подробно са посочени отговорностите на министъра на финансите за разработването, популяризирането и актуализирането на стратегии и методологии в областта на финансовото управление и контрол в публичния сектор. За изпълнение на задачите по този законопроект е предвидено министърът на финансите да се подпомага от Дирекция “Вътрешен контрол”, която изпълнява функцията на Централно хармонизиращо звено за финансово управление и контрол. В законопроекта е посочено, че министърът на финансите ще изготвя годишен доклад за състоянието на финансовото управление и контрол в публичния сектор.
Предлага се към министъра на финансите да се създаде консултативен съвет, който да го подпомага в дейността му по финансовото управление и контрол и управленската отговорност в публичния сектор и да обсъжда стратегическите документи в тази област.
Законопроектът дава възможност за създаване на такъв съвет и към другите ръководители на организации от публичния сектор.
По законопроекта се проведе дискусия, по време на която народните представители направиха изказвания и предложения и задаваха съществени въпроси.
На поставените въпроси и направените предложения народните представители получиха подробни разяснения от представителите на вносителя.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 12, без “против” и 3 – “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, госпожо Ангелиева, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от името на вносителя от господин Нахит Зия - заместник-министър на финансите.
Проектът на Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор е изготвен в изпълнение на ангажиментите, поети в хода на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз по Глава 28 “Финансов контрол”. Съгласно преговорната позиция по Глава 28, Република България следва да приеме и прилага международно общопризнати и съгласувани с Европейския съюз принципи за държавен финансов контрол, които трябва да бъдат транспонирани в системи за контрол и одит на целия обществен сектор.
Съгласно препоръките на Европейската комисия в редовния доклад за напредъка на Република България в процеса на присъединяване от 2004 г. и на програмата на Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие “Помощ за подобряване на ръководство и управление” в доклада за разделяне на функцията по вътрешен одит от функцията по инспекция от 26 април 2005 г., Министерският съвет прие Стратегия за развитието на държавния вътрешен финансов контрол в Република България на 16 юни 2005 г. Тази стратегия съдържа мерки в изпълнение на горепосочените препоръки, които включват разработването на три нови закона, които ще заместят сега действащия Закон за държавен вътрешен финансов контрол. Това са законите, които уреждат финансовата инспекция, вътрешния одит и финансовото управление и контрол.
Законопроектът за финансовото управление и контрол в публичния сектор е изготвен със съдействието на СИГМА и е съгласуван с Главна дирекция “Бюджет” на Европейската комисия. Препоръките на СИГМА се основават на интегрираната рамка за вътрешен контрол на Комитета на спонсориращите организации на Комисията “Тредуей” и на международните стандарти за професионалната практика по вътрешен одит на Института на вътрешните одитори и указанията към стандартите за вътрешен контрол за публичния сектор, издадени от Международната организация на върховните одитни институции, на която е член Сметната палата на Република България.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 10 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за финансово управление и контрол в публичния сектор, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията на първо четене по законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, законопроектът предполага въвеждането на добрите международни практики за финансово управление и на международния стандарт, глобален бих казал стандарт – КОСО. Така че ОДС ще подкрепи този законопроект.
Какъв обаче е същественият проблем. Не трябваше да има отделен закон, каквото се случва, а трябваше да има поправки в Закона за устройство на държавния бюджет. Моето опасение, а и на колегите от Обединените демократични сили, е, че това вече е тенденция да се правят много закони, с които да впечатлим може би Европейския съюз, да впечатлим Международния валутен фонд или българските граждани. Напълно ненужно беше тези поправки да се правят в нов закон. Тяхното място е в Закона за устройство на държавния бюджет.
Аз питам в тази зала има ли един юрист, който може да опровергае това наше становище – че мястото на тези поправки не е в Закона за устройство на държавния бюджет? По време на заседание на Бюджетната комисия аз зададох този въпрос и на представителите на Министерството на финансите. Те казаха: да, мястото на тези поправки е в устройството на държавния бюджет, обаче когато го променяхте, ние не ги направихме, затова сега ще направим отделен закон.
Бълването на много закони, което се случва в последно време, усложнява средата за бизнес в България. Ние нямаме нужда от такова нещо. Това са полезни промени, ние ги приемаме, но нямаше нужда те да бъдат в рамките на нов закон. Това е абсолютно ненужно, това усложнява изключително много средата за бизнес в България и я прави неразбираема както за българските граждани, така и за всички инвеститори – български и международни. Получават се много проблеми, има много неяснота. Представете си някой човек, външен за системата, който иска да проучи българското законодателство, но той съвсем случайно може да попадне на този закон, за да разбере, че към Закона за устройство на държавния бюджет има и допълнителен закон, който изяснява някои от нещата, чието място е там. Аз не виждам нито едно възможно оправдание Народното събрание да бълва закони от такова естество, които могат да бъдат претворени в промени в съществуващи закони. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други изказвания?
Думата има господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз все повече и повече започвам да се чувствам като орган на изпълнителната власт и все по-трудно виждам как парламентът може да прекара нещо през изпълнителната власт. Ние се превръщаме, общо взето, все повече в машина за гласуване. Такъв беше случаят преди известно време с промените в Търговския закон. Такъв е случаят и в момента. Такива случаи досега бол в този парламент.
Аз се чудя кога ние ще се опитаме да си върнем малко от малко достойнството на народни представители и ще поискаме правителството да прави нещата тогава и там, където им е мястото! Едни разумни промени, направени в лош момент по лош начин, започват да отварят врати за атака. Трябва да обясняваме защо по този начин и трябва да покажем още веднъж пред българските граждани, че сме некомпетентни. Това ли вдига авторитета на Народното събрание? Това ли е начинът, по който трябва да се представим пред всички гласоподаватели, които са ни избрали тук – като едни некомпетентни, ненавременни, немислещи хора?
Затова мисля, че е крайно време да върнем на Министерския съвет законопроекта, с което да го накараме малко от малко да уважава Народното събрание. В противен случай ще продължим да бъдем придатък, апендикс, към този Министерски съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за финансово управление и контрол в публичния сектор.
Гласували 106 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това днес завършваме първия пленарен ден от тази седмица.
Следващото заседание е утре, четвъртък, 2 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:

Кристиан Вигенин
Мирослав Мурджов