Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Митхат Метин и Димитър Стоянов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Уважаеми колеги, в края на вчерашния ден бе приет на първо четене Законопроектът за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
Днес следва да преминем към точка четвърта от програмата за работата на Народното събрание за седмицата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси, доклад на Комисията по европейска интеграция и доклад на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Господин Имамов, имате ли предложения за поканване в залата, тъй като е нужно да има представители на Министерството на финансите на достатъчно отговорно равнище?
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Надявам се, господин председател, че в кулоарите са господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, и госпожа Добринка Михайлова – директор на дирекция “Вътрешен контрол” към Министерството на финансите.
Моля да подложите на гласуване допускането им в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 157 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“Д О К Л А Д
по Законопроект за вътрешния одит в публичния сектор,
№ 502-01-56, внесен от Министерския съвет на 08.11.2005 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 26 януари 2006 г., беше разгледан Законопроект за Закон за вътрешен одит в публичния сектор, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Нахид Зия, заместник-министър в Министерството на финансите.
На заседанието на Комисията по бюджет и финанси присъстваха още: проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, и госпожа Гинка Драганинска – директор на Агенцията за държавен и вътрешен финансов контрол.
С Решение № 871 от 8 ноември 2005 г. Министерският съвет одобрява проекта на Закон за вътрешния одит в публичния сектор.
В процеса на разширяването си Европейският съюз възприема принципите за добро финансово управление на публичните средства. Препоръчва се тези принципи да бъдат заложени и в законодателството на страните членки и кандидатки за присъединяване. Във връзка с това Република България пое ангажимент и предприе стъпки за промени в законодателството с оглед на структурното разделяне на функциите по вътрешния одит и инспекционната, чрез децентрализацията на вътрешния одит и всеобхватното развитие на управленската отговорност.
Проектът на Закон за вътрешния одит в публичния сектор е изготвен във връзка с поетите от Република България ангажименти по преговорна Глава 28 “Финансов контрол” и в изпълнение на препоръките, дадени в Редовния доклад на Европейската комисия за 2004 г., за по-нататъшно развитие на законодателството в областта на контрола, както и в доклада на СИГМА от втория етап на прегледа на системата за държавен вътрешен финансов контрол за разделяне на функцията по вътрешен одит от функцията по инспекция.
Изготвянето на проекта на Закон за вътрешния одит в публичния сектор е в изпълнение на мерките, заложени в приетата от Министерския съвет на 16 юни 2005 г. Стратегия за развитие на държавния вътрешен финансов контрол в Република България. Той е разработен по препоръка на Европейската комисия с помощта на експерти от СИГМА и е съгласуван с Главна дирекция “Бюджет” на Европейската комисия.
Със законопроекта се постига съответствие с принципите на Регламент 1605/2002 г. относно общия бюджет на Европейските общности. Промените в европейското законодателство са причина за част от законодателните решения, които се съдържат в Закона за вътрешния одит в публичния сектор. В законопроекта е заложен децентрализиран модел на вътрешния одит в публичния сектор и преминаване на тази функция от Агенцията за държавен вътрешен контрол, която в момента я осъществява, към ръководителите на организациите от публичния сектор.
В съответствие с изискванията на Европейската комисия да се засили управленската отговорност на ръководителите на организациите от публичния сектор, успоредно с разработването на Закон за вътрешния одит в публичния сектор, се изготви и проект на Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор. С двата нови законопроекта се регламентира отговорността на ръководителите на организациите за изграждането и функционирането на силен вътрешен контрол и вътрешен одит.
Вътрешният одит е дейност, която подпомага ръководителите на организациите в процеса на идентифициране, оценяване и управление на рисковете, които застрашават постигането на целите, оценява адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол и дава препоръки за подобряване на дейностите в организациите.
Със Закона за вътрешния одит в публичния сектор се въвежда и задължението на ръководителите на организациите от публичния сектор да изграждат звена за вътрешен одит, чиято минимална численост е съобразена с бюджета на организацията за предходната година. По този начин се реализира идеята при първостепенните разпоредители и при големите второстепенни разпоредители да бъде осигурен такъв екип от вътрешни одитори, които да са достатъчни за осъществяване генералната цел на вътрешния одит – подпомагане на ръководителя на организацията за добро управление и контрол.
В Закона за вътрешния одит в публичния сектор е отделено специално място за ролята на ръководителя на вътрешния одит. Въведени са изисквания за неговото назначаване и за назначаването на вътрешните одитори, които осигуряват квалифицирани специалисти за осъществяване на дейността по вътрешен одит.
В Закона за вътрешния одит в публичния сектор е регламентирана отговорността на министъра на финансите за прилагането на вътрешния одит в публичния сектор.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, по време на която се направиха изказвания от народните представители Мартин Димитров, Мария Капон и др.
Господин Мартин Димитров направи обстоен анализ на представените законопроекти, като акцентира на редица текстове и формулировки, с които, като представител на опозицията, не би се съгласил. На поставените въпроси отговориха заместник-министър Нахид Зия и Добринка Михайлова – директор на Дирекция “Вътрешен контрол” към Министерството на финансите.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 12, “против” – 2 и 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроект за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01-56, внесен от Министерския съвет на 08.11.2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, госпожо Станчева, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно
Законопроект за вътрешния одит в публичния сектор
№ 502-01-56, внесен от Министерския съвет на
8 ноември 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за вътрешния одит в публичния сектор, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията Законопроектът бе представен от името на вносителя от господин Нахит Зия - заместник-министър на финансите.
І. Законопроектът за вътрешния одит в публичния сектор е изготвен във връзка с поетите в хода на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз ангажименти по Глава 28 “Финансов контрол”. Съгласно преговорната позиция по Глава 28 (CONF-BG 04/01), Република България следва да приеме и прилага международно общопризнати и съгласувани с Европейския съюз принципи за държавен финансов контрол, които трябва да бъдат транспонирани в системата за контрол и одит на целия обществен сектор.
Българското законодателство следва да се развие в посока структурното разделяне на функциите по вътрешен одит и финансова инспекция чрез децентрализация на вътрешния одит и развитие на управленската отговорност. Това произтича от препоръките на Европейската комисия в Редовния доклад за напредъка на Република България в процеса на присъединяване от 2004 г. и от Доклада на програмата на Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие “Помощ за подобряване на ръководство и управление” (SIGMA) от 26 април 2005 г., за разделяне на функцията по вътрешен одит от функцията по инспекция. Приетата от Министерския съвет Стратегия за развитието на държавния вътрешен финансов контрол в Република България през юни 2005 г. отразява ангажимента на правителството за изпълнението на горепосочените препоръки. За целта са разработени три нови закона, които ще заместят сега действащия Закон за държавен вътрешен финансов контрол. Това са законите, които уреждат финансовата инспекция, вътрешния одит и финансовото управление и контрол.
Законопроектът за вътрешния одит в публичния сектор е разработен с експертната помощ на SIGMA и е съгласуван с Главна дирекция “Бюджет” на Европейската комисия. Законопроектът възприема принципите на Регламент 1605/2002 относно общия бюджет на Европейските общности за ефективни и прозрачни системи на финансово управление и контрол и функционално независими системи за вътрешен одит. Предложеният законопроект е съобразен с изискванията за подходящ механизъм за финансов контрол на фондовете на Европейския съюз и административен капацитет за ефективна и еквивалентна защита на финансовите интереси на Европейския съюз, които произтичат от поетите в хода на преговорния процес ангажименти.
ІІ. Законопроектът предвижда децентрализиран модел на вътрешния одит в публичния сектор, който се осъществява и организира от ръководителите на организациите от публичния сектор. С него се приема международно признатото определение за вътрешен одит и се регламентира прилагането на Международните стандарти за вътрешен одит (чл. 4 от законопроекта). Вътрешният одит се въвежда по отношение на всички структури, дейности и процеси, включително по отношение на средствата от Европейския съюз (чл. 9 от законопроекта). Определена е същността на вътрешния одит като дейност за предоставяне на увереност и консултации, която се осъществява при спазване на принципите за независимост и обективност, компетентност и професионална грижа, почтеност и поверителност. Член 15, ал. 2 от законопроекта регламентира същността на вътрешния одит като средство за оценка на ефективността на системите за финансово управление и контрол по отношение на ефективността, ефикасността и икономичността на операциите. Тази разпоредба съответства напълно на чл. 27, ал. 1 от Регламент 1605/2002 относно общия бюджет на Европейските общности.
В Раздел ІІ на Глава четвърта от законопроекта са уредени задълженията на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори, като в чл. 22 се посочва, че те са длъжни да спазват Международните стандарти за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, Статут на звеното за вътрешен одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор. Предвижда се разработената от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол методология по вътрешен одит да се актуализира и усъвършенства от Дирекция “Вътрешен контрол” на Министерството на финансите, която ще изпълнява функцията на Централното хармонизиращо звено по вътрешен одит (чл. 47 от законопроекта).
В Глава седма на законопроекта са регламентирани специфичните одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз. В чл. 41 се съдържат основните насоки за осъществяване на дейностите, свързани с извършване на проверки, сертификация на средствата от фондове и програми на Европейския съюз и издаване на финална декларация при приключване на проект или програма. Предвижда се извършването на тези дейности да е в съответствие с международно приетите одитни стандарти, с Международното споразумение за предоставяне на средства от Европейския съюз и с регламентите на Европейския съюз относно структурните фондове и Кохезионния фонд, както и по предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
ІІІ. В заключенията по Глава 28 от Цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия от 2005 г. се посочва, че като цяло Република България спазва ангажиментите и изискванията, които произтичат от преговорите по присъединяване във връзка със системите на държавния вътрешен контрол и на външния одит. Законопроектът за вътрешен одит в публичния сектор е изработен в изпълнение на част от тези ангажименти, като въвежда европейските принципи за финансов контрол в областта на бюджетната дисциплина и защитата на публичните финансови интереси, съгласно препоръките на Европейската комисия за добро финансово управление, поради което следва да бъде подкрепен.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 10 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01-56, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Станчева.
Заповядайте, господин Методиев, да представите доклада на Комисията по въпросите на държавната администрация.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
“Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 16 ноември 2005 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на финансите и на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на финансите господин Нахит Зия, който подчерта, че той е разработен в изпълнение на ангажиментите на българското правителство по Преговорната глава 28 “Финансов контрол”. Основен принцип, залегнал в законопроекта, е принципът на децентрализацията. Вътрешният финансов одит се разглежда като инструмент за подпомагане на ръководителите на отделните ведомства, разпоредители с публични средства. Законопроектът предвижда министърът на финансите да издава наредби, инструкции, стандарти, наръчници и методики. Не се предвижда издаването на правилник за приложение на закона.
Народните представители бяха запознати с писменото становище на Министерството на държавната администрация и административната реформа, което е подкрепило законопроекта без забележки.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси, на които представителите на вносителите отговориха. Беше направено предложение след влизането на закона в сила да бъде извършена проверка на средствата, отпуснати целево за преодоляване на щетите от наводненията. Изразено беше мнение, че списъкът на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, които имат право да изграждат звена за вътрешен одит, е непълен. Това означава, че включването на нови субекти трябва да става с промяна на закона и беше направено предложение това приложение да отпадне.
Беше предложено в чл. 8 на законопроекта да се направи разграничение между първостепенни разпоредители с държавни кредити, които са към централната държавна система от институции, и от друга страна – общините. Беше посочено, че ако правителството желае в тази институция да влязат компетентни и качествени хора, то трябва да се повиши статутът на вътрешния одитор в Единния класификатор на длъжностите в администрацията и да се помисли за механизъм, който да направи вътрешните одитори независими от прекия ръководител на звеното.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за вътрешния одит в публичния сектор № 502-01-56, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2005 г. Становището на комисията е прието на 16 ноември 2005 г. с 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на представения законопроект. Имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, темата, която обсъждаме днес, всъщност е много важна. На вас може да ви звучи доста специализирана, но вътрешният одит в публичния сектор всъщност означава контролът, който ще има над публичните разходи, и контролът, който ще се осъществява върху европейските фондове. Всички проблеми, ако този контрол не е добър, ще означават слабо усвояване на европейските фондове, глоби, санкции, лишаване на България от някои фондове.
По отношение на публичните разходи нещата стоят по подобен начин. Колкото е по-добър въпросният вътрешен одит, толкова по-добър ще бъде и контролът, който ще има над всички публични разходи в България.
В Комисията по бюджет и финанси на първо четене бяха приети три законопроекта – Законопроектът за финансовия контрол, Законопроектът за публичния одит в държавния сектор и Законопроектът за финансовата инспекция, забележете! Въпреки приемането на Законопроекта за финансовата инспекция на първо четене, той не попадна в тази зала и не е обект за разглеждане в програмата на парламента през тази седмица. Това не е случайно. Смятам, че основна причина за това е, че по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси зададохме няколко ключови въпроса. И те бяха: къде в Европа има такава практика? Къде има финансова инспекция? Къде има препоръка на Европейския съюз, която да изисква финансова инспекция от страна на българското правителство? Смятаме, че такава практика и такива изисквания не съществуват и че в случая българското правителство заблуждава парламента.
По-конкретно искам да се спра върху Законопроекта за публичния одит и да разгледам много негови несъвършенства. Искам да кажа ясно, че Обединените демократични сили подкрепят този закон, трябва да има Закон за публичния одит. Но е много важно неговото качество, компромиси с качеството не трябва да бъдат правени.
На първо място, осигурена ли е независимост на одита? Отговорът е "не". Какво означава независимост? Ако вземете едно кметство, относителната независимост е одиторът да се отчита не пред кмета, а пред общинския съвет. Ако се отчита пред общинския съвет, има шанс влиянието, което кметът може да му оказва, да бъде по-малко. Ние предлагаме дори, каквато е част от най-добрата европейска практика, да има одитен комитет. Тоест уж законът е синхронизиран с най-добрата практика на Европейския съюз, а въпросните одитни комитети никъде ги няма. Какво е одитен комитет? Става въпрос за следното просто нещо. Представете си одитор, който се отчита пред даден общински съвет, но в рамките на този общински съвет има двама души с компетентност в областта счетоводство. Те формират одитен комитет. Това означава, че одиторът пак се отчита пред целия общински съвет, но има и специализирана структура, която се занимава по-детайлно с неговия отчет, която има степен на специализация. Това в българското законодателство е пропуснато, а то е, бих казал, част от най-добрата европейска практика.
Принципът на разделение на властите се нарушава с трите закона, които минаха на първо четене през Комисията по бюджет и финанси. Има опит за намеса в работата на Сметната палата, която трябва да остане, повтарям, независима институция. Имаме нужда от силна Сметна палата, която е независима.
На следващо място, трябва да се отговори на въпроса кой назначава одитори в съдебната система. Ако това е министърът на финансите, за каква независимост можем да говорим? Би трябвало съдебната система да има собствен механизъм за избор и назначаване на одитори.
Говорейки за независимост, аз и моите колеги от Обединените демократични сили имаме обща забележка към този законопроект, а именно, има идея съгласно § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичния одит централизирано да бъдат назначавани одитори. Тоест министърът на финансите казва: днес кметът на Разград ще бъде одитиран от този човек, кметът на Пловдив – от този, кметът на София – от този. И така нататък. Тоест предлага се една система, която за нас е напълно неприемлива. Предложението, което ние от ОДС ще направим, е съответните кметства и общински съвети да могат да избират одиторите, които ще работят с тях. В противен случай министърът на финансите ще има много сериозни правомощия, които могат да се използват неправомерно и това за нас е сериозна опасност.
Освен това смятаме, че принципно положение е, че всички одитори трябва да бъдат избирани с конкурс. Законът за вътрешния одит, уважаеми колеги, прави опит за заобикаляне на конкурсната процедура. Моля ви, прочетете внимателно § 2 от Преходните и заключителните разпоредби, той противоречи на Закона за държавния служител. Защото Законът за държавния служител предполага при преобразуване на една служба в друга съответните служители да могат да бъдат преназначавани. Но тук нямаме такава хипотеза, тук имаме децентрализиране на една дейност. Така че Законът за държавния служител при назначаване на нови служители ще предполага конкурсно начало, тоест конкурс за всеки един човек, което този закон се опитва да заобиколи, което за нас е на ръба на закона, даже извън закона. Въпросният § 2 трябва спешно да отпадне – това ще бъде предложение от страна на Обединените демократични сили.
Продължавам нататък. Има проблем с адекватния минимален брой на одиторите. Използван е много опростен принцип в нарушение на най-добрата европейска практика. Въобще се говори за най-добрата европейска практика, а тя не е взета предвид. Взима се предвид само оборотът, който съответният разпоредител с бюджетни средства има, но не се взима предвид сложността на операциите, които ще бъдат извършени там, не се взима предвид броят на служителите, които работят там. Тоест представете си ситуация, в която оборотът, да речем, е 5 милиона, но те се случват по една и съща сметка, тоест нямаме сложност на операциите. Необходимо е приемането на няколко критерия и те са: брой звена, с които ще оперира съответният разпоредител, и служителите, които работят в дадената структура.
В заключение. Уважаеми колеги, следващите години ще бъдат голямо изпитание за България. След влизането в Европейския съюз, в случая не коментирам кога ще стане това, България ще започне да управлява значителни европейски фондове. В много страни публичният одит се провали по причини, близки до тези в предложените законопроекти в България. От изключително значение е всички одитори в България да бъдат назначавани не централизирано от министъра на финансите, както се предлага тук за голяма част от тях, а с конкурс и въобще с конкурентно начало. Провалът на одитната система в България ще означава загуба на огромен финансов ресурс от Европейския съюз, ново петно върху лицето на България с възможни финансови злоупотреби, финансови измами с европейски фондове. Така че това не е просто един законопроект, който се приема и няма да има значение за средата за бизнес, това е изключително важен пакет от законопроекти.
И няма как да не кажа нещо допълнително по законопроекта за финансовата инспекция. Най-доброто нещо, което може да се случи отсега нататък, е този законопроект да не бъде приет, да бъде спрян с рационалния въпрос, който аз вече ви зададох – Европейският съюз няма изискване за финансова инспекция в България. Никъде го няма това. Тук виждам заместник-министър Ананиев, нека дойде тук и да ни каже от тази трибуна къде в Европейския съюз има актове за начет и къде Европейският съюз е създал изискване в България да има актове за начет в рамките на въпросната финансова инспекция. Най-доброто решение е, ако този законопроект просто бъде спрян и няма развитие по него. Няма такава практика в Европа и няма такова изискване. Благодаря за вашето внимание, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми колеги, обсъжда се наистина един ключов законопроект, а в залата се водят оживени локални разговори. Бих предложил на онези, които биха искали да ги продължат, да го направят в кулоарите, а залата да се съсредоточи върху тематиката, която е предмет на закона.
Ще поканя на даден етап господин Ананиев и го моля да има готовност да даде отговор на въпросите, които прозвучаха и в изказването на господин Димитров, но преди това искам да попитам има ли желаещи колеги за изказване?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независима): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това е един изключително важен законопроект, който наистина ние трябва да приемем, но не във вида, в който е. Аз също приветствам възприемането на европейските норми. Законът обаче трябва да изпълнява основната задача и тази задача е одит и контрол. Контрол върху средствата, които са на данъкоплатеца, средствата, които се изхарчват не само от европейските фондове, а тези, които плащат всички наши съграждани. Затова според мен в предложения ни законопроект има допуснати основни грешки – липсва независимост на вътрешния одит, има преплитане на властите и намеса на отношенията между Сметната палата и различните министерства, не са взети предвид звената, с които институциите ще работят, и сложността на всички операции, които ще трябва да се извършват, така че да бъдат определени одиторите.
Искам да кажа, както каза и моят колега Димитров, че редът за назначаване на одиторите е изключително пагубен по начина, който е представен в закона. Вътрешният одит трябва да е добрият контрол и аз също ще апелирам, и в Комисията по бюджет и финанси гласувах против както този законопроект, така и против Законопроекта за държавната финансова инспекция, защото това не е реформа, това е просто да прехвърляме едни хора да работят на друго място. Истинската реформа, която трябва да направим, е да дадем всички права на независимата Сметна палата, която да упражнява този контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
От името на Парламентарната група на “Атака” заявявам, че ние ще гласуваме на първо четене принципно за този законопроект, тъй като той е важен, макар и доста закъснял. Той се подготвя и приема предвид фондовете, които ще бъдат усвоявани, които ще дойдат във връзка с приемането ни в Европейския съюз, но той ще има и много важно значение изобщо за фондовете, средствата, сумите и разходите, които ще се правят тук, на наше вътрешно основание.
Ние имаме някои забележки. Една от тях е, че недостатъчно добре са отграничени правомощията между Сметната палата и тези органи, които сега се създават във връзка с вътрешния одит.
Другата ни много сериозна забележка е във връзка с чл. 29, ал. 2, т. 4, където се говори за международно признат сертификат за одит. Тук и в още няколко текста не е изяснено точно какъв е този международен сертификат за одит, тъй като това е много разтегливо понятие, никъде в света няма единно понятие, всяка страна има свои си системи и няма единна нито европейска, нито щатска система. В Съединените щати дори в отделните щати има различно признати критерии за това и да възприемем това правило по този начин, по който е заложено, мисля, че е несъстоятелно. Същото е и по отношение на Преходните и Заключителните разпоредби, там също се говори за такъв международен одит. Създава се общо взето подозрението, че този текст се въвежда за определени бъдещи одитори, които притежават определен сертификат, и се прави опит по този начин сертификатът да се вмести и да се създаде монопол в тази връзка при получаването на одитна правоспособност.
Връщам се на това, което казах преди малко - не са отграничени контролните правомощия по този закон на други институции, които до този момент са имали правото на одит и на проверки. Имам предвид както Сметната палата, така и други институции. Но, пак повтарям, като навременен и необходим за развитието на проверките и одита този законопроект ще бъде подкрепен от нас на първо четене със съответните поправки и промени, които ще трябва да бъдат внесени за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Шопов.
Други желаещи за изказване? Не виждам народни представители. Господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, желае да вземе думата.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък по Законопроекта за вътрешния одит. Народни представители се изказаха и в голямата си част по мое мнение съвсем адекватно оцениха Законопроекта за вътрешния одит.
Аз ще застъпя тук позицията на Сметната палата като институция по този законопроект. Той е изключително навременен, тъй като с него се решава основният проблем за децентрализирането на вътрешния одит. В момента в България има централизиран вътрешен одит и този проблем се решава именно със закон. Сега вътрешният одит функционално и организационно ще бъде към всеки разпоредител с бюджетни средства, имам предвид главно първостепенните разпоредители с бюджетни средства.
Разбира се, системата на децентрализиран вътрешен одит предполага и независим външен одит. Именно това е функцията на Сметната палата. Тя осъществява независимия външен одит, който ще бъде и одит върху вътрешния одит. Тоест всички звена за вътрешен одит ще бъдат контролирани от Сметната палата. Това е едно нормално съотношение между вътрешен и независим външен одит, какъвто има във всички развити държави.
Това, което обаче предизвиква възражение срещу законопроекта, е, че в стремежа да се унифицира и хармонизира функционално и организационно вътрешният одит на министъра на финансите според мен са предоставени някои правомощия, които, бих казал, вече посягат върху независимостта на Сметната палата, в смисъл че я поставят в една оперативна зависимост. Получава се донякъде парадоксалната ситуация, че една проверявана институция като Министерството на финансите в края на краищата се оказва, че проверява проверяващия. Имам предвид разпоредбите, които дават право на министъра на финансите да одобрява назначаването на вътрешен одитор в Сметната палата, оперативно да упражнява мониторинг и дори контрол на място върху качеството на вътрешния одит в самата Сметна палата, което вече поставя под съмнение въобще независимостта на Сметната палата, тъй като в края на краищата, колеги, трябва да имаме предвид следното. Сметната палата осъществява одита, това е нейното ноу-хау и изведнъж се оказва, че тя не може да организира собствения си вътрешен одит, без това да стане с помощта на министъра на финансите.
Оказа се, че практиките на вътрешен одит, указанията, оперативният контрол трябва да бъдат осъществявани включително и в Сметната палата от самия министър на финансите. Аз мисля, че от гледна точка на съотношение на институции в държавата тук мярката е прехвърлена и се надявам, че между първо и второ четене подобни текстове ще отпаднат или няма да се прилагат по отношение на такава институция като Сметната палата, тъй като, повтарям, това би означавало независимият вътрешен одит да бъде поставен в оперативна зависимост от страна на министъра на финансите.
С тази принципна бележка аз искам да приключа своето изложение. Разбира се, това не поставя навременността и необходимостта от този закон, тъй като, повтарям, той решава въпроса именно за децентрализацията на вътрешния одит като функция при всеки разпоредител с бюджетни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Ананиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще започна изказването си отзад напред, тоест на базата на изказването на председателя на Сметната палата и, разбира се, по въпроса, който беше засегнат от господин Димитров за нарушение на Конституцията, свързано и с Висшия съдебен съвет, който е на самостоятелен бюджет по Конституция, както знаем.
Веднага искам да кажа, че след разговорите в Комисията по бюджет и финанси, след като изслушахме председателя на Сметната палата, беше сформирана работна група, в която участваха наши представители от Министерството на финансите, от Сметната палата, разбира се, и от Комисията по бюджет и финанси, подготвихме текстове, с които изчистваме материята за самостоятелния статут на Сметната палата и я правим приемлива. Експертите от Сметната палата са приели нашите текстове и те ще бъдат представени на Комисията по бюджет и финанси между двете четения.
Веднага искам да заявя: независимо от това, че в никакъв случай не сме искали да нарушаваме самостоятелността на Сметната палата и нейните функции в областта на одита, но така или иначе, ние сме подготвили текстове, с които ще премахнем съмнението, че има набъркване във функциите на Сметната палата.
Що се отнася до Висшия съдебен съвет, ако погледнете чл. 31 от законопроекта, ще видите, че в ал. 2 е записано така: “Назначаването и освобождаването на ръководителя на вътрешния одит в организации–разпоредители с бюджетни кредити по републиканския и общинските бюджети…”, което на практика изключва Висшия съдебен съвет, тъй като с неговото включване ние формираме вече държавния бюджет. Мисля, че това е отговор, който Ви задоволява, господин Димитров. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Относно процедурата – има международни стандарти, има и указания, които могат да бъдат ползвани, при положение че Висшият съдебен съвет има желание да ползва тези стандартни процедури.
Следващият въпрос, който беше зададен, свързан с независимостта на одитното звено и на неговия ръководител, аз искам да погледнете чл. 12, господин Димитров, в който двете алинеи, които са написани, гарантират независимостта на ръководителя на одитното звено и на самото звено, разбира се. Няма смисъл да чета тези текстове, тъй като там са дадени правомощия, които дават самостоятелно право за разработване на плановете и тяхното изпълнение, прякото докладване на ръководителя на съответната бюджетна организация, тоест това са функции, които гарантират неговата независимост.
Поставихте въпроса: защо на кмета, а не на общинския съвет – кметът носи цялата отговорност за изпълнението на бюджета. Той е ръководителят, той е първостепенният разпоредител и докладът трябва да бъде лично до него със съответните предложения. Ако общинският съвет пожелае да получи необходимата информация, нищо не пречи кметът на общината да предостави съответния доклад на общинския съвет. Мисля, че не е необходимо да чета двете алинеи, където ясно е казано как се формира независимостта на ръководителя на звеното.
Освен това, основната критика за това, че министърът на финансите щял да оказва някакво въздействие чрез неговото съгласуване за назначаването или освобождаването, мисля, че разсъжденията са в погрешна посока. Обратното, с правото на министъра на финансите да дава своето съгласие за назначаване и освобождаване ние създаваме условия да съхраним независимостта на този ръководител от гледна точка на международните стандарти, които трябва да се спазват и от гледна точка на някакво въздействие от съответния ръководител на бюджетната организация. Така че веднъж в чл. 12 са казани функциите на този ръководител, които формират неговата независимост, и втори път, външната възможност на министъра на финансите като орган, който защитава тези международни стандарти да се спазват, тоест министърът на финансите го предпазва от вътрешно влияние в самата бюджетна организация.
Беше поставен въпросът и за нарушаване на Закона за държавния служител. В чл. 29, ал. 1 изрично е казано, че назначаването става с конкурс. В § 2 се създава възможност само една част от тези одитори да преминат от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол към съответния разпоредител с бюджетни кредити.
Това, господин Димитров, е съхранение на капацитета и изискване на Европейската комисия да съхраним хората, които могат да вършат тази работа. Те не са срещу качеството на работата на тези хора, а срещу централизирания модел, в който ние бяхме организирани до този момент.
До този момент са направени два проекта, похарчени са много милиони за изграждане на капацитета на тези хора. Мисля, че не е най-доброто да им кажем “Довиждане!” и след това да започнем години наред да създаваме нов капацитет в тези звена. Отново повтарям, това не са всичките одитори, това е една част и съответните разпоредители ще могат да си предлагат за попълване на звената и други хора, които смятат, че са квалифицирани и подходящи за тази дейност, разбира се, отговаряйки на стандартите, които иска Европа от нас.
Следващият въпрос, който беше поставен, е за одитния комитет. Погледнете чл. 14. Там въпросът е регламентиран. В чл. 14 е дадена възможност: “Ръководителят на организацията може да сформира консултативен одитен комитет, който да подпомага вътрешния одит в организацията.” Това означава, че той може да привлече и външни хора с качества, с капацитет, които да подпомагат и това е всъщност одитният комитет, за който вие говорите.
На следващо място: защо единственият критерий е бюджетът. Вие поставихте въпроса например за броя на второстепенните ръководители. Страшно сложно е точно този критерий да бъде взет при определяне на броя.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Защо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще обясня защо. Защото например в едно Министерство на образованието и науката има стотици училища, в други министерства броят на второстепенните разпоредители е много по-малък. Но в крайна сметка бюджетът като величина, като размер е онзи критерий, който обобщава всички възможни фактори, които характеризират дейността на една институция.
Естествено, че колкото е по-голям бюджетът на едно министерство, то има повече второстепенни разпоредители и повече задачи, които са му възложени със закон. Този фактор обобщава повечето от елементите, които биха могли да се добавят. Ако се добавя втори, трети или друг фактор, много по-сложно би станало определянето на съответния брой на служителите в това одитно звено.
Мисля, че това бяха въпросите, господин председател. Надявам се, че съм бил изчерпателен. Ако нещо не съм разбран, аз отново ще се постарая да отговоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, Вие се изказахте, за съжаление.
Господин Димов, заповядайте за изказване.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз много внимателно слушах господин Ананиев, за да се опитам още веднъж да разбера смисъла от този закон и не го разбрах за пореден път.
Първоначално мина под рубриката "Европейска интеграция и хармонизиране със законодателството". Така и не се отговори на въпроса има ли такова нещо и какво е изискването на Европейския съюз, за да имаме точно такъв закон. Не се отговори на този въпрос: къде.
За мен това е изключително важно, защото ако и ние ще даваме нещо на Европейския съюз, това не е най-доброто, което можем да дадем.
За мен ключът тук се крие в едно нещо, което каза заместник-министър Ананиев, че част от хората, които днес работят в Министерството на финансите, ще бъдат по право прехвърлени в новата структура, която ще приемем със следващия закон, а друга част ще отиде на конкурс. Или ще има конкурс за всички и съхраняването на капацитета ще стане, като тези хора докажат на конкурс, че са по-добри от другите кандидати, или прехвърлете всички! Не може да има такъв избирателен подход. Явно това е начин да се освободят от определени хора, които не са удобни. Аз така разчитам отговора на заместник-министъра на финансите. Така разчитам и това, което се прави с тезите и закона. Защото в противен случай най-лесното беше да се дадат допълнителни правомощия на Сметната палата, част от тези текстове да влязат като текстове в Закона за Сметната палата и проблемът е решен. Може би да се увеличи съставът на Сметната палата, въпреки че аз смятам, че в този състав тя има капацитет да го поеме и проблемът е решен.
Ако има някакво изискване от Европейския съюз, то не е точно да се напише такъв закон, а да има определените функции и те могат да бъдат доказани чрез предаването на функции на Сметната палата. Това не се прави.
За мен, господин заместник-министър, резултатът е това – опит да съхраните онзи капацитет в министерството, който Ви е удобен, и да се отървете от онзи, който не Ви е удобен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплика – господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димов! Аз искам да допълня някои Ваши въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трябва да ги репликирате.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие, господин Димов, говорите за независимост на одита, но това, което трябва да се каже ясно, е, че примерно ако одиторът е подчинен на кмета, как би открил злоупотреби у този кмет? Той трябва бъде независим от ръководителя на звеното. Тоест, ако на общинския съвет има отчитане от страна на одитора, има много по-висока степен на независимост, отколкото ако се отчита пред кмета.
Другият, бих казал, важен и много принципен въпрос, който засяга друг закон, това е Законът за финансовата инспекция, но който е пряко свързан с този закон, господин Димов, и на който господин Ананиев, въпреки че го попитах, не ни даде отговор, е: къде в Европа има актове за начет? И вторият въпрос: кога и къде Европейската комисия е поискала актове за начет да има в България със Закон за финансовата инспекция?
По този въпрос, господин Димов, господин Ананиев не ни отговори, а би трябвало да ни обясни каква е логиката на нещата, след като целият парламент остава неосведомен по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика към господин Димов с адресат господин Ананиев, както разбрах.
Господин Димов се отказва от дуплика, въпреки че бих Ви дал думата.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Попвасилев, имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Това, което искам да засегна, е, че един от основните недостатъци на закона е, че навсякъде се говори за ръководителя, а не се говори за ръководните органи на организациите. Това е коренното различие, което има между нас в ОДС, и това, което се предлага от Министерския съвет. Ще дам един пример, за да стане по-ясно в какво се състои това.
По принцип господин Димитров преди малко започна с това. За нас вътрешният одит в една община съответният одитор например трябва да направи една програма, която да се одобрява от този, който в крайна сметка е реално собственик или представлява и се разпорежда със собствеността в една община. Това е общинският съвет. Той взима съответните решения за разпореждане с тази собственост и в крайна сметка трябва да следи за това как се управляват активите, как се изпълняват решенията на съответния общински съвет. Вътрешният одитор трябва да подпомага кмета и да дава съответните напътствия, да казва своите изисквания по това, където има закононарушения и ако те не бъдат изпълнени, съответно да сезира органа, който в крайна сметка му е пряк работодател. Тоест, има едно разкъсване на тази зависимост на ръководителя, който назначава според този закон, и одитора. Каква е независимостта на този човек, който аз го назначавам? В какво се състои неговата независимост?
В тази връзка искам да кажа, че това, което е записано по този начин в закона, много прилича на това, което се е случило в Америка с ЕНРОН. Този, който е назначил вътрешния одитор, е бил финансовият директор, вследствие на което стана това, което стана. Всички го знаем. Принципът, който се застъпва в този закон, е именно този. Не може да има независим одитор, който го назначава този, който в крайна сметка е изпълнителен орган в съответната организация. Говоря за кмета. Такъв може да бъде всеки в една такава обществена структура. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Попвасилев?
Господин Имамов, заповядайте за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, аз мисля, че нашата задача днес е да дадем оценка на законопроекта на първо четене, тоест да се произнесем по философията, основните принципи и съдържанието на този законопроект.
Според мен всички изказали се дотук по принцип не възразяват да има такъв законопроект и не изразиха сериозни съображения и критики по отношение на философията на законопроекта.
Единствено господин Димов направи някакви предложения в тази посока. Аз лично виждам неговите предложения като абсурдни, тоест вътрешният контрол не може и не бива да бъде част от функциите на Сметната палата. Не става дума за това дали един орган може да осъществява вътрешен или друг контрол, за това, че Сметната палата осъществява последващ контрол, не само независим външен контрол. Нейните функции са насочени в съвсем друга посока по отношение на контрола на използването на публичните средства.
Що се отнася до конкретните проблеми, които бяха повдигнати тук, аз смятам, че значителна част от тези проблеми заслужават особено внимание и ние вероятно ще отложим дискусията между първо и второ четене, където отделните детайли ще бъдат прецизирани и тези, които са насочени към подобряване на одитната дейност в ползването на публичните средства, вероятно ще намерят място в окончателния текст на законопроекта.
Ние ще подкрепим този законопроект, ще участваме с готовност принципно и обективно в дискусиите по прецизиране на детайлите на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Имамов, да, прав сте, такъв законопроект е необходим на България безусловно. Но въпросът е да възприемем най-добрата практика, която е в Ирландия, в Естония, в Словакия в областта на одита, а не просто да приемем един законопроект.
Господин Имамов, ние сме заедно с Вас в Бюджетната комисия и искам да Ви обърна особено внимание върху следната точка. От Министерството на финансите ни казват следното нещо – конкурс не е необходим, тези хора ще бъдат централно назначени или голяма част от тях ще бъдат централно назначени по различни места, защото ние сме инвестирали много средства те да бъдат обучени. Но ние от Бюджетната комисия трябва да им кажем: като толкова сте ги обучили, те ще спечелят всички конкурси навсякъде. Защо да избягват конкурса? Те значи са най-конкурентни и няма да има конкурс, който да не е спечелен от човек, който е обучен от Министерството на финансите и различните програми. Напротив, чудесно е, обучили са ги. Но като са толкова добре подготвени, както ни казват, в което аз не се съмнявам, тогава каква причина имаме да заобикаляме конкурентната процедура? Аз се надявам Вие и останалите членове на Бюджетната комисия много сериозно да погледнем този въпрос. Защото това, което те предлагат, е да нарушим Закона за държавния служител. Такива назначения в този закон не са предвидени. Именно затова, защото не са предвидени, защото там ги няма, те искат да въведат един § 2, с който част от одиторите да могат да бъдат централизирано назначени по места. Това е цялата работа.
Господин Имамов, аз пак повдигам въпроса: ако тези хора са толкова обучени, аз пак Ви казвам, че не се съмнявам в това, те така или иначе ще спечелят тези конкурси. Ние с Вас трябва да сме против тяхното назначаване без конкурс. Защото одитът е нещо твърде отговорно и не можем да си позволим попадането на случайни хора. Конкурсът е единственият начин, който познава цивилизования свят за избор на професионалисти. Друг начин няма.
Благодаря за Вашето внимание, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Димитров, това също е конкретен проблем. Аз не бих се впускал в детайли по това, което Вие казахте. Смятам, че ние трябва да генерираме български опит. Така че моят въпрос е друг: защо да няма актове за начет? Защо да няма? Обратно задавам въпроса: кое пречи да няма актове за начет?
Когато става дума за назначаване, става дума за нещо друго. Променяме една структура, която има абсолютно същите функции – да извършва вътрешен одит. Сменяме името й, допълваме функции или прибавяме нещо ново, махаме нещо и хората, които работят в старата структура, е съвсем нормално да преминат в новата структура. Ако има естествено някакви елементи на закононарушения, ние не можем да си позволим подобно нещо. Но естествено е също така онези, които са се доказали в одитната дейност, независимо от това как се е наричал този държавен орган – агенция, комисия или каквото и да било друго, като се премести той на другото място, изпълнява същите функции, естествено с онова, което е включено в новия законопроект, с нещо ново, нещо произтичащо от европейската интеграция, нещо, което ние трябва да добавим, свързано с усвояването на европейските фондове и т.н.
Така че, ако има закононарушения, естествено е ние да продължим да дискутираме в тази посока и да не допускаме подобно нещо. Но ако трябва да несъздаваме допълнително проблеми на едни истински специалисти, които имат богата практика в тази област, ние също трябва да работим в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Не виждам други желаещи да се изкажат. Бих поканил господин Ананиев още веднъж, тъй като бяха повдигнати конкретни въпроси и добре е да чуем допълнителното становище, което той би споделил с нас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бяха поставени няколко въпроса, но днес гледаме Закона за вътрешния одит в публичния сектор и мисля, че трябва да се насочим по-сериозно към него, тъй като предстои отделна дискусия към държавната финансова инспекция. В момента се водят много сериозни разговори между Министерството на финансите и Бюджетната комисия по уточняване на някои от текстовете на Закона за инспекцията. Мисля, че не бива да фокусираме толкова много нещата днес, тъй като този закон има своята самостоятелна част, която гледаме в момента, и не е толкова обвързан със Закона за държавната финансова инспекция. Независимо от това, искам да кажа, че ако нещо иска от нас Европейската комисия, тя иска да разделим вътрешния одит от инспекционната дейност. Ние с този пакет от документи го правим. Тя по никакъв начин не се намесва във вътрешните работи на отделните държави да им казва с какви административни форми да реализират тази основна цел, която се изисква от Европейската комисия.
На повечето от нас ни е известно, че има два модела. Единият е англо-саксонският, в които държави няма инспекция. И другият е континенталният, европейският, латинският модел, да го наречем, който предвижда съществуването на такива инспекции. Това го има и във Франция, и в Италия, и в Испания. В тези страни няма издаване на актовете за начет. Това е ясно. По този въпрос в момента се води дискусия между Министерството на финансите и Бюджетната комисия дали да остане тази функция или да не остане. Това ще се реши по време на гледането на третия законопроект в Бюджетната комисия и тук в пленарната зала. Има такава идея за отпадане на тази функция.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Кажи, че никъде я няма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Никъде я няма, вярно е. Затова казвам, че е по-добре, като се разглежда специализираният закон, там да се постави този въпрос, възможно е и да отпадне. Има такава нагласа.
Другите въпроси бяха свързани с конкурсите. Може би министърът на държавната администрация ще сподели с вас, но ние считаме, че чл. 87а е приложим в този случай, тъй като това е една функция, която се запазва, независимо че отпада структурата, която е съществувала до този момент. Мисля, че този член от Закона за държавния служител е възможно да се приложи. Ние сме се облегнали на него, когато сме дали § 2.
На второ място, нека се има предвид все пак, че една конкурсна процедура продължава около два-три месеца и ние не можем да оставим държавата без вътрешен одит. Много фактори действат, за да съществува този § 2. Но пак казвам, дори не е чисто законовото изискване на чл. 87а, а най-вече съхранението на капацитета, това, което иска от нас Европейската комисия, оценката, която е дала за качеството на тези хора, които в момента прехвърляме с § 2, и сериозният ресурс, който държавата и Европа е отделила за квалификацията на тези хора, за дейността на които няма отрицателна, негативна оценка. Пак казвам, има негативна оценка за централизирания модел, който съществуваше досега, а не за резултатите от тази дейност.
Отново се поставя въпросът за кмета и общинския съвет. Вчера гледахте Закона за финансовото управление и контрол на публичния сектор. Там ясно и категорично приехте на първо четене функциите на кмета, неговата отговорност, неговите задължения и всичко онова, което е свързано с финансовото управление на средствата, които той упражнява чрез общинския бюджет. Нищо не пречи за добра координация и за предоставяне на материалите, и за вземане на решения даже в общинския съвет, но в крайна сметка органът е кметът. Това приехте вчера, като гледахте предишния закон.
Мисля, че няма некоректност в текстовете, които сме предложили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на първо четене на предложения законопроект. Състоя се доста обстойна дискусия, бяха дадени достатъчно пояснения и от господин Ананиев, и от господин Димитров.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за вътрешния одит в публичния сектор, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2005 г.
Гласували 145 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 31.
Законопроектът е приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!
“Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 25 януари т.г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Законопроектът бе представен от министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев, който подчерта, че със заложените в него норми вносителят цели да усъвършенства статута на държавния служител като необходимо условие за създаване на професионална и обективна държавна служба, която да работи ефективно.
В законопроекта се очертава ясна граница между политическите назначения и служителите от кариерата, постига се икономичност при провеждането на конкурсите, предвижда се провеждането на централизиран конкурс за младши експерти в държавната администрация и се усъвършенства системата за обучение на служителите, според министъра. Въвежда се възможност за мобилност на държавните служители, която ще позволи пълноценното използване на човешките ресурси в държавната служба. Контролът по спазване на законодателство, отнасящо се до държавната служба, се възлага на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
В хода на обсъждането народните представители повдигнаха въпроса за специалния статут на ръководителя на звеното за връзки с обществеността, който е член на политическия кабинет и в същото време е държавен служител, но се назначава без конкурс. Бяха изказани мнения тези несъответствия да бъдат премахнати и той да не бъде със статут на държавен служител. Поставен беше и въпросът за Управителния съвет на Института по публична администрация и европейска интеграция като управляващ орган наред с изпълнителния директор и беше посочено, че това е в разрез със статута на този институт като изпълнителна агенция. Във връзка с обучението на администрацията беше поставен и въпросът за собствена материална база.
Министърът отговори на повдигнатите въпроси.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2006 г.
Становището на комисията е прието на 25 януари 2006 г. с 11 гласа “за” и 1 “въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Илияз, да представите становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция по
проекта за Закон за изменение и допълнение
на Закона за държавния служител
На свое редовно заседание, проведено на 26 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет.
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител цели продължаване на процеса на модернизиране на българската държавна администрация посредством усъвършенстване на статута на държавния служител.
Провеждането на ефективна административна реформа, гарантираща създаването на професионална и обективна държавна служба, представлява част от политическите критерии за присъединяване към Европейския съюз, на които трябва да отговарят страните – кандидатки. Формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г., те гласят, че тези страни следва да са постигнали “стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и спазването на човешките права”. Същевременно създаването и функционирането на демократични институции и укрепването на тяхната стабилност е тясно свързано със способността на страната да изпълнява задълженията, произтичащи от членството. В този смисъл провежданата административна реформа в България е важно условие за повишаване на административния капацитет на страната за прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз acquis communautaire.
В изпълнение на препоръките на Европейската комисия за ясно разграничение между политическото и административното ниво на администрацията, проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител прецизира статута на държавния служител. Разпоредбата на чл. 3 от законопроекта изчерпателно изброява лицата, които не са държавни служители, като по този начин премахва непълнотите в регламентирането на статута на редица категории лица, заемащи длъжности в администрацията.
Предлаганите нови разпоредби на чл. 81а и 81б от проекта на Закон за държавния служител уреждат възможността за мобилност на държавните служители между отделните администрации. Посредством разширяването на приложното поле на принципа за мобилност на кадрите се създават условия за пълноценно използване на човешките ресурси в държавната служба, като същевременно се повишава мотивацията в тяхната работа.
Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител е в съответствие с препоръките, направени в мориторинговия доклад.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Илияз.
Комисията по правни въпроси не е представила своето становище, но тя е помощна комисия, така че няма проблем от юридическа гледна точка да преминем към дискусия.
Заповядайте, господин министър, да представите законопроекта.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, най-напред бих искал да благодаря на председателите на комисии, които току-що взеха отношение за подкрепата на законопроекта и също така за това, че представиха основните положения в него. Затова без да повтарям и без да влизам в големи подробности, бих искал да споделя с вас, че това наистина е един модерен закон, който подготвя българските държавни служители в още по-голяма степен за бъдещото ни членство в Европейския съюз.
Бих споменал още няколко положения в закона, които според мен са важни. Въвежда се опция за провеждане на централизиран конкурс за младши експерти в държавната администрация, която съм убеден, че ще бъде доста популярна както сред завършващите български студенти, така и сред ръководителите на всички административни структури в страната. Също така се дава възможност за значително увеличение през следващите години на средствата за обучение на държавните служители. В стария закон е записан текстът, че до 0,8% от фонд “Работна заплата” годишно може да се инвестира в обучение. Сега е записано до 2%, тоест би могло да има увеличение. Друг е въпросът, че на практика този процент до момента не се използва и е малко повече от 0,2%, тоест почти незначителен.
Също така се въвежда много важната възможност за мобилност на държавните служители. Без провеждане на конкурс със съгласие на самия държавен служител, на приемащата и предаващата административна структура те биха могли временно или постоянно да се прехвърлят от една администрация в друга.
В заключение – повишава се ролята на инспекторите в областта на държавната служба.
Убеден съм, че този закон ще бъде подкрепен от всички народни представители, тъй като считам, че в него няма никакви политически или партийни пристрастия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата на народния представител Веселин Методиев за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин министър! В нашата комисия наистина според мен имаше много ползотворна дискусия. Искам да дам два аргумента защо в тази комисия аз като нейн председател съм гласувал “въздържал се”.
Първият аргумент е, че фактически се засяга и урежда само един въпрос и това е мобилността на държавните служители – нещо, което приветствам истински, защото смятам, че е много полезно. Това е аргументът да не съм против.
Но вторият аргумент е, че освен това нищо друго фактически не се урежда. Нещо повече, най-болезненият въпрос, който изникна много остро през последните седмици, е фактът, че в българското законодателство за съжаление не е уредена инспекцията върху труда, разделена между тези, които имат трудови договори, и тези, които имат служебни правоотношения. Има някакъв опит, има някаква крачка - неясна, недоведена докрай, влизаща в много тежка колизия с предложението по Закона за администрацията, който ще се гледа като следваща точка.
Само ще спомена, че предвиждането на Главен инспекторат към министър-председателя при наличието на Министерство на държавната администрация, който от своя страна да контролира тези правоотношения, създава вече не ред в тази администрация, а просто създава проблеми. А това означава, че министърът на държавната администрация и ръководеното от него министерство нямат компетентността да провеждат тази инспекция на труда.
Проблемът е остър, само ако си представим случаите, които имаше тези дни по повод няколко предприятия в България, където имаше дори смъртен случай поради неупражнен правилно контрол по инспекция на труда. Казвам това, за да подчертая колко е важно да се разграничи Министерството на труда и социалната политика да е водещата институция по отношение на уреждане на тези въпроси, включително инспекцията на труда, и колко е важно Министерство на държавната администрация, от друга страна, служителите, които са на държавна служба, да имат друг ред, по който техният труд се охранява, организира, контролира, инспектира и прочие. Това е основен въпрос. След като този въпрос не е решен, няма как според мен такъв законопроект да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Не виждам реплики.
Давам думата на народния представител Венелин Узунов.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Вземам думата, за да подкрепя всички тези промени, които се предлагат към Закона за държавния служител. Безусловно това е една крачка напред за обективна и професионална държавна администрация.
Особено приветствам заложената възможност за една по-голяма мобилност за използване на административния капацитет. Сега, когато се коментира вече присъединяването на България към Европейския съюз, безспорно се поставя условието, че успех ще имат тези общини, които имат възможност да изградят и да защитят свои проекти, свои идеи как и по какъв начин да бъдат привлечени средствата в тези общини, а не на калпак или на жител, както се правеше досега. Това дава възможност голяма част от българските общини, които нямат изграден административен капацитет, които не могат да привлекат добри специалисти, да ги привличат за определен период, за създаването или защитата на някой проект и по този начин да бъдат привличани средства в общините.
Тук обаче бих поставил въпроса да се помисли между първо и второ четене какъв ще бъде този допълнителен стимул за служителите от администрацията, примерно от Министерство на държавната администрация, да отидат в община Ситово или на другия край на България да работят два или три месеца по дадени проекти. Нека да се помисли за възможност за допълнителен стимул на самите служители, за да бъдат и те мотивирани да отидат и да работят в една община за няколко месеца, за да се подготвят и защитят дадени проекти.
Добре е това, което се предвижда за провеждането на централизиран конкурс за младши експерти. Той ще създаде възможност за създаването на банка кадри, които определени администрации, изпитващи затруднения, провеждащи по няколко пъти конкурси и не можещи да намерят подходящите служители за дадена длъжност, за поемане на дадени отговорности, да бъдат поканени и да се спести време при решаването на проблемите.
Положителна е стъпката за обучението на държавните служители – нещо много важно, нещо изоставено на по-заден план. Аз поставих този проблем и в комисията, когато обсъждахме законопроекта. Може би допълнително сега между първо и второ четене ще се постави, но имам предложение по начина, формата и етапността на оценка на държавните служители. Това е един въпрос, който трябва да се обсъди според мен и който може да засили повече мотивацията на служителите да дават качествена и срочна работа в администрацията, в която работят. Но това е въпрос, който можем да обсъждаме между първите две четения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Узунов.
Давам думата на народния представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа народни представители! Принципно ясни са целите на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Областите, които той досяга, са по своему значими. Очевидно е, че измененията са съобразени, ако не със самите acquis communautaire, то поне с техния дух.
Това, заради което аз вземам думата обаче, е по-скоро онова, което го няма в законопроекта за изменение и допълнение на закона и което процедурата на Народното събрание ни дава възможността да включим между първото и второто четене, което би било от особено значение за цялата система на държавни служители и, както ще стане дума в разискването на следващия закон, на администрацията в България.
Три са въпросите, които според нас липсват в този законопроект, и първият от тях и най-радикалният е свързан с въпроса за избягването на конфликта на интереси.
Аз съм удовлетворен от обстоятелството, че господин министърът е уважил нашето заседание с присъствието си, което би трябвало да означава, че той наистина е мотивиран сериозно да предприеме значими стъпки в поверената му сфера. За мен сигурно би било интересно да чуя дали администрацията се бои или е готова да приеме идеята за ограничаване на конфликта на интереси и за неговото избягване, но във всеки случай тези предложения ще бъдат направени от нас между първото и второто четене. Това включва уточняване на дефиницията на конфликта на интереси за държавните служители, уточняване на кръга на свързаните лица по смисъла на заключителните разпоредби на същия този закон и, разбира се, темата, свързана със санкционирането на укрития конфликт интереси, тоест на конфликта на интереси, веднъж възникнал, което е възможна, нормална и почтена ситуация във всяка една публична сфера, и неотстранен в дадения от закона срок, би повлякъл след себе си.
В тази връзка си мисля, че когато приключи обсъждането по същество, ние ще помолим за един малко по-дълъг период за внасяне на предложения между първо и второ четене. Не че ние не сме готови с нашите текстове, тези, които следят дейността на парламента, сигурно са забелязали, че вече сме ги внесли като Преходни разпоредби към друг закон, към АПК. Разбира се, систематически редно би било те да попаднат тук, така че избор в крайна сметка на самата камара ще бъде как точно да ги възприеме, но опитът показа, че узряването на една критична част от народните представители за определени идеи все пак взима известно време. Вие виждате как преди три месеца, когато правехме предложението за сваляне на имунитетите и радикалната промяна в чл. 70, на това се гледаше като на екстравагантна приумица.
Когато влязоха предложенията за изменение на Конституцията от мнозинството, това също не беше засегнато. Ако не ме лъже усещането, имам чувството, че тази тема в момента вече започва да става популярна и вероятно нашата теза ще може да се наложи – нещо, което би ми се искало да стане и по отношение на конфликта на интереси.
Втората тема, която за съжаление не присъства в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, но във всеки случай е свързана с духа на acquis communautaire, е темата, практически допираща се до темата за конфликта на интереси. В смисъла на едно по-широко разглеждане тя би могла да бъде схващана като част от него - темата за странната практика, установила се в България, в която държавните служители по причини на бедност и поради необходимостта да бъдат социално защитени техните права като такива, биват назначавани за членове на управителни и надзорни съвети на различни държавни фирми с идеята, че по този начин те биха помогнали за тяхното управление. Публична тайна е, че на практика това не става. Публична тайна е, че присъстващите в раздутите до крайност по своя размер управителни и надзорни съвети на подобни компании едва ли проявяват особена инициатива, да го кажа много меко, във връзка с тяхното управление. Нещо повече, самата дума “борд” едва ли не вече е превърната в мръсна дума в ежедневния български говор, защото се счита, че е изпразнена от разумното съдържание, което първоначално се е влагало в нея. Далеч са онези времена, когато ние за първи път се сблъсквахме с тази тема и назначаваните от моето правителство членове на бордове пребиваваха там, за да дават за благородни каузи възнаграждението, което получават. Пак повтарям, през последните години това се превърна във форма за социална дейност и защита на бедно заплащаните български държавни служители – нещо, което вреди на самите тях, нещо, което вреди на управлението на държавната собственост, нещо, което в крайна сметка е в противоречие с принципите, които искаме да поставим в основата на функционирането на българските държавни служители и на българската администрация. При това положение ще бъде необходимо и ние ще предложим това между първо и второ четене, да бъдат въведени разпоредби, които веднъж завинаги решават тази наболяла за българската общественост тема.
Третият въпрос, който на пръв поглед изглежда по-малък и по-частичен, е свързан с въпроса с конкурсното начало. То е прокламирано, всички текстове в закона са прекрасни или поне звучат прекрасно, има само един мъничък проблем, който се превръща в повсеместно бедствие – това е проблемът, свързан с възможността да бъдат назначавани държавни служители като заместващи служители, след което постепенно те да избегнат необходимостта от прилагане по отношение на тях на конкурсното начало. Считаме, че всякакви отклонения от конкурсното начало са опасни, защото те стимулират онази форма на поведение, която в широк смисъл попада в кръга на корупционните форми на поведение, а именно шуробаджанащината. Респективно тя би могла да има и своите политически измерения. Да се надяваме, че сега с едни по-точни дефиниции в двата закона ще бъде стеснен кръгът на смесване между административното и чисто политическото. Правилно и уместно е да има политически назначения. Трябва да има функции, свързани с политически назначения. В същото време те не трябва да излизат в друг обсег.
Но като че ли по-големият проблем в България наистина се явява шуробаджанащината. И точно тази тема ние ще засегнем в своите предложения между първо и второ четене, за да може конкурсното начало от една хубава прокламация да се превърне в действена практика за реализирането на държавната служба.
Аз апелирам към присъстващите в залата, независимо от техните партийни интереси, да помислят върху това – дали не е време да дадем ухо на общественото мнение. А общественото мнение в България е категорично, че конфликтът на интереси е повсеместно бедствие, срещу което трябва да се вземат спешни мерки. Общественото мнение е категорично за това, че темата с бордовете е болезнена и унизителна тема за българското общество. Струва ми се, че общественото мнение също така е напълно наясно с въпроса за това, че докато не бъде въведено конкурсното начало, всички ще се оплакваме от това, че шуробаджанащината продължава да цъфти в България.
Ето защо мисля, че тези допълнения са абсолютно задължителни, за да може Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител наистина да прозвучи убедително. Това и смятаме да направим между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи за реплики
Има думата народният представител Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Преди да изкажа становището на Парламентарната група на НДСВ по отношение на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет, бих искал да кажа, вземайки повод от последните думи на говорилия преди мен господин Филип Димитров, две неща.
Първо, нека не се забравя, че сега сме 2006 г., не сме 1992, не сме 1996 г., не сме 1997-1998 г., а сме 2006 година. През тези години икономиката беше сто процента държавна, след това – 90, 80% и т.н., а сега може би тя е под 10%. Така че да се поставя като основна теза темата за участието на държавни служители – единици, в бордове и това да е национален въпрос, смятам, че просто не е коректно да се поставя сега. Тези времена отминаха, когато управляващите слагаха бордове навсякъде, членове на техните партии в бордовете и т.н.
Второ, бих искал да припомня на господин Димитров, че сега се намираме на първо четене на законопроекта, тоест този законопроект беше гледан в комисията, където присъстваха колеги - представители на ОДС, които го подкрепиха напълно. И такива тези не бяха поставени от тях. Така че, спазвайки процедурата и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ние трябва да се ориентираме към дебати по законопроекта такъв, какъвто е внесен. Естествено, между първо и второ четене могат да се направят предложения. Аз не виждам смисъл те да бъдат отлагани две или три седмици. Всички парламентарни групи, които са искали или са имали такова желание, можеха да го направят на заседанието на комисията. И според мен е съвсем нормално в рамките на една седмица да се получат тези предложения.
По същество, това е продължение на програмата на министър Василев и на неговото министерство, която той изложи още след създаването на това министерство. И чест прави на министъра, че е на трибуната тук, в залата. Напоследък не се случва толкова често министрите да присъстват тук и да защитават своите закони. Това показва, че новото Министерство на държавната администрация и административната реформа се отнася изключително сериозно към своите задачи. Неслучайно законите, които бяха предложени – този, който гледаме сега, и следващият, които гледаме в комисията, бяха приети с такова болшинство. Смятам, че те са категорично отражение на бележките, които бяха отправени към България в мониторинговия доклад за 2005 г., по отношение на държавните служители, и отразяват точно тези бележки, които трябваше да отстраним.
Естествено е да се очаква, че за едно министерство, което все още стои в две стаи в Министерския съвет, тоест няма и съответната материална база, с която да работи нормално, да внесе този законопроект, но в процеса на дебатирането по него могат да излязат и други предложения, в което няма нищо лошо и могат да се дебатират. Но принципът на реформата е ясен, той е един – да се създаде достатъчен административен капацитет в държавните служители и те съответно да бъдат в съответствие с европейските критерии. Това е целта. Мисля, че този законопроект ще постигне тази цел.
Естествено, ако по-нататък има други предложения и промени, биха могли да се направят, както е нормално, и други такива изменения.
Затова предложението на Парламентарната група на НДСВ към колегите е да подкрепят законопроекта на първо четене, и то в рамките на този едноседмичен срок, който може би по-нататък ще дебатираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кътев.
За първа реплика има думата народният представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин Кътев, само една поправка на това, което казахте, за да е наясно залата. Само един колега от Парламентарната група на ОДС е член на нашата комисия, и когато ние обсъждахме законопроекта, той отсъстваше. Така че господин Димитров защити една позиция, която може би щяха да защитят и ако бяха на заседанието. Понеже Вие споменахте, че сме обсъждали законопроекта и че те са изразили съгласие. Казвам го като реплика за частта на фактологията, нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Не виждам желаещи за втора реплика.
Има думата народният представител Марио Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Лично аз искам да заявя, че ще подкрепя този законопроект и призовавам и колегите да го подкрепят. Бих казал, че той е повратна точка в административната реформа, защото възстановява принципите, които бяха заложени в началото на административната реформа и които бяха нарушени в някаква степен, може би поради неразбиране в миналия мандат, което беше отразено в съответните мониторингови доклади на Европейския съюз, като особено се подчертаваше важността на изграждането на достатъчен административен капацитет на България, за да може да поеме всички тези функции, които са необходими, за да станем пълноправен член на Европейския съюз. Разбира се, освен икономическите показатели, промените в законите, изпълняването на всички критерии, е важен и човешкият фактор, този, който би трябвало да реализира и да осигури тези услуги на обществото, които да бъдат на съответното европейско ниво. За да има такова ниво, трябва да има и съответните структури, които да бъдат напълно адекватни на структурите и принципите на изграждане на администрацията на Европейския съюз. Затова съм доволен от това, което се случва днес. Разбира се, имам някои забележки, които ще изложа между двете четения.
Едно от нещата, които ще кажа, за мен е странно защо главният инспекторат ще бъде на подчинение на министър-председателя. Това не е работа на министър-председателя. Смятам, че това нарушава определени принципи на изграждане на административни структури на управление, така че по-удачно е този инспекторат да бъде на подчинение на пряко отговорния държавен орган и това е министърът на държавната администрация и административната реформа.
Понеже тук дълги години се върти една полемика по отношение на така наречените бордове – правя едно отклонение съвсем накратко – имам чувството, че не изясняваме същността на проблема. Същността на проблема не е участието. В повечето случаи това не са държавни служители, а членовете на политическия кабинет на съответния орган на държавна власт – министъра. Тъй като в крайна сметка неговите конституционни права, заложени в Конституцията, са да упражнява функциите на орган на държавна власт, тоест, когато му възложи Министерският съвет или със закон да представлява интересите на държавата в определен сектор на икономиката, той представлява тези интереси. Става въпрос и за държавни предприятия, това са предимно с преобладаващо държавно участие. Естествено, че министърът носи пряката отговорност. Единственият орган на държавна власт, повтарям, защото много пъти сме дискутирали, министерство като такова, като орган, не съществува. Има администрация, която подпомага органите на държавна власт, а това са министър-председателят, Министерският съвет и министрите. В този смисъл естествено е министърът да носи правата, разбира се и отговорността, за това кои ще бъдат неговите делегирани представители, когато той е принципал.
Естествено, тук въпросът обаче не е в това кои ще бъдат представителите, а каква отговорност поемат. Основното, което витае в публичното пространство и дразни усещанията на гражданите, са може би размерите на заплащането за тази дейност. Тук е, както се казва, скрит дяволът – в подробностите. Аз смятам, че това е детайлът, който трябва да бъде изяснен: в какъв размер може да получава възнаграждение, когато това е един държавен служител или пък член на политически кабинет, в частност един заместник-министър или някакъв друг представител, личен представител на министъра, защото в крайна сметка той му делегира тези правомощия.
Нека добронамерено да изясняваме тези проблеми, а не да спекулираме и да се занимаваме с демагогия и манипулация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тагарински.
Давам думата на народния представител Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър, аз искам да обърна вашето внимание върху човешкия фактор, който ще бъде развит благодарение на промените в Закона за държавния служител. Няма да повтарям казаното от колегите преди мен. Много са позитивите на този закон. Той наистина е един закон, който модернизира службата на държавния служител и я привежда към съвременните стандарти.
Искам да обърна внимание, както казах, на обучението. Досегашната уредба, като финансов ресурс за обучение на държавния служител, отделя, забележете, само 0,5 до 0,8 процента от фонд "Работна заплата" при средно за европейските държави над 2 процента. Очевидно е, че без една добре обучена държавна администрация ние не можем да разчитаме, че ще влезем в Европа, ние не можем да разчитаме, че бюрокрацията ще работи по-ефективно. Искам само да ви припомня тази шега, че единственото, което ни спасява от бюрокрацията, е ниската й ефективност. Това, което ние трябва да се стремим да направим, е да подобрим нашата администрация чрез подобряване на човешкия фактор, на тухличките, които изграждат тази административна машина.
Ето защо с приемането на промените в този закон ние отваряме вратата и към едно по-добро бюджетиране на обучението на държавните служители, като променяме досега действащата практика. Мнозина от вас, които са имали контакт с администрацията, знаят, че досега обучението на държавните служители се осъществяваше почти стихийно в рамките на маргинални международни проекти, по ФАР, пилотни програми и прочие, което, извинете, но е общо взето несериозно. Една сериозна държава трябва да осигури финансовия ресурс за една стройна система на обучение на своите държавни служители, което ще увеличи, от една страна, тяхната ефективност, от друга страна – и тяхното самочувствие и инициатива.
Ето защо аз ще подкрепя предлаганите промени в законопроекта и, разбира се, между двете четения ви приканвам да го допълните, ако имате някакви по-добри предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има думата народният представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министре, уважаеми колеги! Съвсем накратко, тъй като нашата парламентарна група вече изложи своето становище. Най-важната част на този закон е въвеждането на мобилността или по-скоро подобряване на регламентацията за тази възможност. Искам обаче да критикувам този институт, уважаеми господин министре, защото въвеждането на гъвкавост и ефикасност в администрацията е очевидно. Това, което вие сте предвидили в законопроекта – за тройното съгласие, може да бъде само спирачка за осъществяване на тази изключително добра идея. Защото тройното съгласие означава съгласието на държавния служител, съгласието на държавния орган, при който работи, и съгласието на този, който иска да го приеме. Това означава, че най-квалифицираните, най-добрите специалисти в държавната администрация ще бъдат много трудно освобождавани и принципът на мобилността по отношение на тях ще се осъществява много трудно в изискването за това тройно съгласие. От друга страна, това означава неравнопоставеност на високопрофесионалните, висококвалифицираните с тези специалисти и държавни служители, от които органът по назначаване иска да се освободи.
Втората ми забележка по отношение на мобилността е да се зачете този грандиозен труд, свързан с ранговете, с длъжностния класификатор, за да може по-лесно да се зачита нивото на този държавен служител, неговото професионално качество и възможността му да заеме друга длъжност. Това ще подсили допълнително гъвкавостта при мобилността на държавните служители и този критерий трябва да бъде зачетен в този законопроект, за да може да се оформи един по-пълен регламентационен образ на този институт.
Освен това искам да Ви кажа, че по отношение на Института за публична администрация и европейска интеграция категорично считам, че уреждането на органите и всички неща, които вие сте допълнили в този законопроект, не е предмет на трактовка въобще от закон. Това нещо трябва да се регламентира с акт на Министерския съвет. Ненужна тромавост се придава на закона, поради което една нормативна юридическа чистота би била само в полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Не виждам желаещи за реплики.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение в оставащите 7 минути? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, с вносител Министерският съвет.
Гласували 164 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
Тук имаше идеи за удължаване или за скъсяване на срока за предложения между първо и второ четене, но тъй като няма желаещи да направят предложение, в 7-дневен срок всеки един народен представител може да направи предложение по законопроекта.
Остават 5 минути, следващият Законопроект е за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Има становища на три комисии, но, за да бъде в цялост дебата, предлагам това да стане след почивката.
Уважаеми народни представители, почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Длъжен съм да направя едно съобщение на основание чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
“Уважаеми господин Пирински, във връзка с изнесените данни за дознанието спрямо Владимир Кузов – народен представител, избран с листата на “Коалиция “Атака” и въз основа на решение, взето от членовете на Парламентарна група “Атака” на проведеното на 31 януари т.г. заседание Ви уведомяваме, че изключваме от своя състав Владимир Първанов Кузов.
Моля тази промяна да бъде вписана в специалния регистър на 40-тото Народно събрание.”
Приложен е и протоколът от заседанието на парламентарната група.
Това е съобщение, което съм длъжен да направя въз основа на нашия правилник.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Господин Методиев, моля да информирате народните представители за становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! 
“Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2006 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Законопроектът бе представен от министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев, който подчерта, че внасянето на този законопроект е свързано както с приоритетите на правителството в областта на административната реформа, така и с ангажиментите, поети пред Европейската комисия и Световната банка. Законопроектът цели да разграничи ясно политическото от административното ниво в държавната администрация, да регламентира процеса по разработване на политики, да създаде ефективен контрол върху дейността на администрацията като окрупни ролята на инспекторатите като вътрешни административни звена, да регламентира изискванията към председателите на държавните агенции и изпълнителните директори на изпълнителните агенции, председателите и членовете на държавните комисии и други. Създаването на Административен регистър, обединяващ Регистъра на административните услуги и Регистъра на държавните служители, ще осигури прозрачност в работата на администрацията.
В хода на обсъждането народните представители повдигнаха въпроса за статута на главния секретар, който продължава да бъде недостатъчно ясен. Беше изразено становище, че не е необходимо областните управители да имат политически кабинети, тъй като техните функции са много ясно разписани в Конституцията, те се назначават от министър-председателя и не подлежат на парламентарен контрол. Поставен беше и въпросът за създаването на Главен инспекторат, който е подчинен на министър-председателя и беше изразено становище, че той би трябвало да бъде конституиран към министъра на държавната администрация и административната реформа. Разискван беше и въпросът за статута на началника на кабинета и неговите правомощия. Беше отбелязано, че в законопроекта има редица текстове, които са с есеистичен или пожелателен характер и този недостатък би трябвало да бъде отстранен между първо и второ четене. Министърът отговори на повдигнатите въпроси.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 602-01-3, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2006 г.
Становището на комисията е прието на 25 януари 2006 г. с 11 гласа “за” и 1 “против”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Давам думата на д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда и социалната политика за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за администрацията, № 602-01-3,
внесен от Министерския съвет на 10 януари 2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 18 януари 2006 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. На заседанието присъстваха: господин Горан Банков – заместник‑министър на труда и социалната политика, господин Гюнер Рамис – заместник-министър на държавната администрация и господин Мартин Аврамов – съветник на министъра на държавната администрация.
Законопроектът бе представен от господин Гюнер Рамис – заместник-министър на държавната администрация. Бе подчертано, че предложеният законопроект е свързан с приоритетите на правителството по отношение на административната реформа и с ангажиментите, поети пред Световната банка и Европейската комисия. Отчетени са препоръките с Цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. и от докладите на програма “СИГМА” от 2001 и 2002 г. Бяха изложени основните положения на предлаганите промени, с които се цели: ясното разграничаване на политическото от административното ниво в държавната администрация, регламентира се процесът на разработването на политика; създава се ефективен вътрешен контрол върху дейността на администрацията и се предотвратява корупцията чрез закрепване ролята на инспекторатите като вътрешни административни звена; регламентира се обединяването в Административен регистър, на Регистъра на административните структури на актовете на органите на изпълнителната власт с Регистъра на държавните служители и други.
След проведеното обсъждане и последващото гласуване, с резултати: за – 11, против – няма, въздържали се 2 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има думата госпожа Ангелиева да прочете становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за администрацията, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерски съвет. На заседанието на комисията законопроектът бе представен от името на вносителя госпожа Мария Дивизиева – заместник-министър на държавната администрация.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията цели постигането на напредък в провежданата реформа в държавната администрация, като същевременно бъдат изпълнени ангажиментите, които Република Българя е поела във връзка с изпълнение на критериите и условията на пълноправно членство на Европейския съюз.
Провеждането на ефективна административна реформа, основана на принципите на законност, отчетност, надеждност и предвидимост в работата на държавната администрация представлява част от политическите критерии за присъединяване към Европейския съюз, на които трябва да отговарят страните-кандидатки. Формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г., те гласят, че тези страни следва да са постигнали “стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и спазването на човешките права”. Същевременно създаването и функционирането на демократични институции и укрепването на тяхната стабилност е тясно свързано със способността на страната да изпълнява задълженията, произтичащи от членството. В този смисъл провежданата административна реформа в България е важно условие за повишаване на административния капацитет на страната за прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз.
По отношение на реформата в държавната администрация, Цялостният мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. отчита, че “България все още трябва да завърши законодателната рамка. Също така допълнителни условия са необходими за засилване на администрацията на местно и регионално ниво в контекста на децентрализацията. Бялата книга за модернизиране на администрацията, приета от правителството през месец април 2004 г., следва да бъде приложена на практика.”
Установяването на самостоятелно Министерство на държавната администрация като част от процеса на създаване и утвърждаване на структури, отговорни за подготовката и изпълнението на реформата в държавната администрация, е една от основните препоръки на Европейската комисия по отношение на изпълнителната власт.
В мониторинговия доклад за 2005 г. е констатирано, че структурите, отговорни за подготовката и изпълнението на реформата в държавната администрация, са трудни за оценка, а редовният доклад за 2004 г. отбелязва, че тези структури са ограничени.
В отговор на отправените препоръки с новия чл. 5а от законопроекта изрично се очертават правомощията на министъра на държавната администрация и административната реформа като орган, осъществяващ методическо ръководство и координация на всички органи и администрации в системата на изпълнителната власт по отношение на извършваните от тях административни услуги.
В изпълнение на препоръките на Европейската комисия за ясно разграничение на отговорностите между политическото и административното ниво на администрацията, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията детайлно регламентира статута и функциите на политическите кабинети и главния секретар. Съгласно чл. 27 от проекта политическите кабинети като организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции подпомагат съответния орган на изпълнителна власт при разработването и провеждането на правителствената политика, както и при представянето й пред обществото.
С цел прецизиране на статута и функциите на главния секретар законопроектът предвижда, че главният секретар ръководи съответната администрация и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията.
Предложените изменения и допълнения на Закона за администрацията съдържат разпоредби, утвърждаващи ролята на инспекторите като административни звена, които осъществяват ефективен вътрешен контрол върху дейността на администрацията. С предлаганите промени се засилват контролните функции на инспекторите по отношение на чисто административните дейности, като по този начин се преодолява досегашната практика те да осъществяват единствено вътрешноведомствен финансов контрол.
С оглед постигане на по-голяма прозрачност в дейността на администрацията и създаване на интегрирана информационна база данни, законопроектът предвижда обединяване на регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт с регистъра на държавните служители в единен административен регистър.
Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията е в съответствие с препоръките, направени в мониторинговия доклад.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (10 гласа "за") предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2006 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Колева.
Комисията по правни въпроси не е представила своето становище. Тя не е водеща комисия, така че няма юридическа пречка да преминем на първо четене на този законопроект.
Давам думата на господин министъра, за да представи макар и накратко законопроекта на Министерския съвет.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, докладващите преди малко, включително и нашият ресорен председател на Комисията по въпросите на държавната администрация, бяха доста изчерпателни в описанието на промените, които се предлагат с този закон, така че аз бих искал да не ги повтарям.
Много се радвам, че този закон се разглежда почти в пакет с другия закон – Закона за държавния служител. Наистина тези закони са свързани по своята логика и по своята функция, затова те заедно, след като бъдат приети в окончателния си вариант от Народното събрание, биха спомогнали значително за модернизация на държавната администрация.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Откривам дискусията по Закона за администрацията. Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Нямам амбицията да попадам в ролята на покойния Катон, но така или иначе и този път аз ще кажа, че все пак въпросът за конфликта на интересите е нещо, което трябва да влезе в този закон. Погледнато общо на закона, това очевидно по принцип може да бъде възприето, въпреки че съществуват дискусии във връзка с някои пунктове, свързани с политическите кабинети, техния обсег и място на приложение, които ние ще имаме възможността да дебатираме при второто четене на закона.
Това, което ние бихме искали да видим в него и което отново ни липсва, господин министър, с надеждата, че постепенно българският парламент ще може да стигне до извода, че това е изключително важно, са отново две теми, които поставихме при Закона за държавния служител. Първата от тях е в широк смисъл темата за конфликта на интереси, отново дефиниции и препратка към санкциите. Това е нещо, което Съюзът на демократичните сили и неговите съюзници от Парламентарната група на ОДС държим да видим в Закона за администрацията, защото именно там – в зоната, където политическите фигури имат особено влияние върху всички държавни дейности, е изключително важно да бъде проявена прецизност и строгост, така щото да не може политическата длъжност и държавната служба да бъдат използвани просто като евтин метод за лично обогатяване.
Опасението, което съществува в българското общество, че много хора тръгват да се занимават с държавно управление и с политика, затова защото искат да споделят някаква баница или да получат нещо от някакъв гювеч, е нещо, което може да бъде опровергано само с конкретни практически действия и тези действия са свързани със законодателство за избягване на конфликта на интереси.
Очевидно предложенията, които ще направим тук, ще бъдат различни по своето съдържание от тези за държавния служител, защото обсегът на възможния конфликт на интереси тук е много широк, което пък от своя страна би трябвало по необходимост да ни принуди да съкратим донякъде кръга на свързаните лица. И аз много се надявам, че това ще бъде една тема на оживени дебати в парламента, за да може да се постигне едно решение, което да е обществено убедително и справедливо.
Що се отнася до втората тема, свързана отново с прочутите бордове, за които стана дума при обсъждането на Закона за държавния служител – докато можем да кажем, че в случая на държавния служител това е способ за някакъв вид социална компенсация на заплатите на държавните служители, произтичаща от чувството на техните административни ръководители, че нещо в тях е недостатъчно и че държавните служители заслужават да получат по-високо възнаграждение, в случая с фигурите, които по силата на своя политически избор се намират на някаква държавна позиция, това вече не е въпрос на "социална дейност". Това е въпрос на едно доста вулгарно употребяване на политическата позиция и точно това, което на популярен език се нарича гюведжарство. Този маниер на поведение е нещо, на което в България трябва да се сложи край и обществената непримиримост към него е достатъчно голяма. Затова въвеждането и на тези ограничения е нещо, което ние ще искаме между първо и второ четене и се надяваме да получим подкрепата на всички онези депутати в българския парламент, които по някакъв начин изпитват ангажимент към българската нация и които смятат, че тя заслужава гласът й да бъде чут и позициите й да бъдат възприети. В този смисъл ще бъдат нашите предложения за изменения между първото и второто четене.
Господин министър, на заседанията в комисията ще присъства представител на вашето министерство и ние ще трябва да чуем неговото становище. "Тук е Родос, тук скачайте!"- ако той изрази една подкрепа на тези наши предложения, ние можем да се надяваме на доста по-успешен резултат в комисията. Ако той не го направи ще знаем, че всичко, което говори правителството и администрацията, е само думи, думи и пак думи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които искат да вземат думата?
Има думата народният представител Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Може би повтаряме процедурата от предишния закон и аз пак ще взема повод от последните думи на господин Филип Димитров. Явно той не е чул нищо от това, което казах аз и колегата Тагарински. Просто не знам защо така се получава – сигурно всеки слуша само своите думи.
Много подробно беше обяснено от мен и от господин Тагарински за бордовете за 1992 г., за 1996 г. и за 1999 г. Това са годините, в които висши държавни чиновници, членове на политически кабинети, заместник-министри и така нататък участваха в голяма част в ръководството на българската икономика, която тези години беше 100% държавна собственост. Извинявам се на останалите колеги, че се повтарям, но би следвало господин Димитров да ги знае тези работи. След това стана 90%, стана 80%, стана 50%, стана 10% вече. И сега участието на политически лица от политическите кабинети, на която и да е управляваща сила, е в съвсем малко на брой такива бордове. Господин Тагарински го обясни много правилно. И аз не знам защо Вие обръщате това в тема на този закон. Това не е тема на този закон. Може би ще дойде и това време, в което няма да има никакво участие на членове на политическия съвет.
Но да отидем към закона. Ясно е, че Мониторинговият доклад от 2005 г. каза, че не са довършени законовите промени по отношение устройството на държавната администрация и ни се препоръча да бъде направено това. Пак повтарям, че министър Василев, като министър на ново министерство, в най-кратки срокове от съставянето на правителството потвърди своите програмни цели и ги прилага, и се дават на нашето внимание да бъдат гласувани.
Настоящият законопроект осигурява законодателната рамка, гарантираща принципите на законност, отчетност, надеждност и предсказуемост в работата на държавната администрация. Това е последователното, което е като основна нишка и в двата закона. Затова смятам, че биха могли да се направят някои промени между първо и второ четене, би могло да се разсъждава и върху темата на кого да бъде подчинена тази агенция – дали на министъра на държавната администрация или на министър-председателя, но това са теми, които между първо и второ четене биха могли да се поставят, да се разискват и да бъдат гласувани.
Изразявам лично мнение, че ще подкрепя закона. Предполагам и се надявам Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори също да подкрепи законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кътев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! В промените, които се предлагат със Закона за администрацията, има много хубави неща. Може да видите принципи за ефикасност и ефективност, също така принцип за най-икономично използване на ресурсите. Искам с това изказване да ви накарам да се замислите за най-икономично използване на кои ресурси става въпрос. Дали става въпрос за държавните ресурси, или става въпрос въобще за ресурсите в икономиката.
Задал съм едно питане към господин министъра, което ще излезе в даден момент, и тогава ще имаме възможност много детайлно да обсъждаме тази тема, но отсега ми се иска да поставя една нова тема, която трябва да присъства в Закона за администрацията според Обединените демократични сили. И това е темата за оценка на въздействието – предварителна и последваща оценка на въздействието. Ще ви дам един пример. Наскоро Барозо, знаете председателя на Европейската комисия, каза, че 80 директиви ще бъдат върнати, защото не минават теста на оценка на въздействието. Тоест за тях се казва, че не носят повече полза, отколкото разходи и ще бъдат върнати обратно. Искаме това нещо и в България.
Тази система работи много добре във Великобритания. Сега на 16 и 17 февруари Кевън Хил, която оглавява звеното на Великобритания за оценка на въздействието, ще бъде в България. Лично аз ще я видя, вероятно и господин министърът, вероятно и всички заинтересовани лица.
За какво става въпрос ще ви обясня съвсем конкретно. Ето, давам ви пример със смяната на номерата в България. Този закон или тази идея, ако искате, този регламент трябваше да бъде съпроводен с такава оценка на въздействието. Каква е ползата? Ползата примерно може да бъде, че ще принуди много хора да си платят гражданската отговорност и в крайна сметка хората ще имат европейски номера. Обаче в такива срокове до м. март дали е изпълнимо, какъв разход на време ще отнеме, какъв разход на средства, дали ползата е по-голяма от разхода?
Тази оценка трябва да съпровожда всеки един законопроект и като влиза в парламента, да имаме не само това, което виждаме днес в Закона за администрацията, но заедно с него накратко, разбира се, пакет с оценка на въздействието. Да видим колко ще струва, какъв е разходът – не само за държавния бюджет, но и за средния българин, въобще за икономиката. И всеки един от нас да прецени дали ползата от този закон, от всеки един закон, е по-голяма от разхода. Дали да го приемаме?
Една от най-големите заблуди в България и въобще за цяла Европа, ако искате, е, че европейските директиви са задължителни. Вземаме ги, слагаме ги, копираме ги и нищо не може да се направи. Често европейската директива казва само какъв е крайният резултат. Примерно действаща съдебна система. А как да я направим действаща, решаваме ние – ще променяме ли Конституцията, други закони ли ще променяме, структурата ли ще променяме – това вече е решение на съответния парламент на съответната страна. Така че тази оценка на въздействието я няма в България.
Във Великобритания, както започнах да ви казвам, на всеки един законопроект, преди да влезе в парламента, е направен един такъв обстоен анализ, който в крайна сметка стига до следните изводи: това нещо струва примерно 50 млн. лв., но ползата от него е 60 млн. лв. за период от няколко години. И се стига далеч не само до това – посочват се възможните алтернативи. Ако крайната цел примерно е действаща съдебна система, какво може да се направи и защо от пет възможни алтернативи, да речем, промени в различни закони, е приета дадена от тях?
Така че аз съвсем доброжелателно, не ме разбирайте погрешно, смятам, че такъв подход спешно трябва да бъде въведен в България. И то не за друго, а защото комбинацията от преход към пазарна икономика и от възприемане на европейското право и европейските закони е нещо много сложно. Виждате, че всеки ден се приемат стотици закони. Много рядко успяваме да проследим ефекта от тях, да сметнем как средният българин, средният бизнесмен ще бъде засегнат. Дали този закон му носи повече ползи или повече разходи? Дали е оправдано въобще да го приемаме? Самият закон като заглавие може да звучи много добре, но тази оценка на ефектите трябва да започне да се прави.
Аз и мои колеги, докато работех в Института за пазарна икономика, от 2000 г. по различни поводи водим този дебат. Дори се прие от миналото правителство една инвестиционна стратегия, в която и аз участвах, където ясно е записано, че такава оценка на въздействието трябва да бъде въведена в практиката и да се прилага. Имаме ангажимента и на последното, и на предишното правителство за това.
Конкретният ми въпрос към министър Василев, възползвам се, че той днес е при нас, е: какви мерки смята да предприеме в тази насока?
Аз и колегите ми от Обединените демократични сили ще направим предложения за конкретни промени в Закона за администрацията, които да бъдат в тази посока – предварителна и последваща оценка на въздействието. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми министре, уважаеми колеги! Два са според нас акцентите в този законопроект. Единият акцент е върху отграничаване на политическите кабинети от административната дейност, което е положително. Върнати са някои от старите правила, които бяха пренебрегнати през 2003 г. и 2004 г. И освен това въвеждането на по-ясни правила за функционирането на инспектората като контролен орган и най-вече правомощията, свързани с възможността той да оказва по-голямо въздействие върху държавната администрация при осъществяване евентуално на корупционни практики.
Според нас всичко това е добре да бъде разписвано все по-конкретно, като се опираме на българските практики, на европейските стандарти и практики, които ни се препоръчват в мониторинговите доклади.
Тези принципи обаче на политическа дейност, разграничена от административната, са формулирани много неясно. Първо, с много неразбираем език в законопроекта. И понеже не е на второ четене, не мисля, че е нужно сега да посочвам текстове. Мога да ви обърна внимание само на чл. 5а, ал. 4. Защо казвам “неясни”? Защото според нас много спорно е дали областните управители трябва да имат политически кабинети. Този спор ние сме изразявали от тази трибуна, когато се възприе по принцип те да имат политически кабинети. В този закон се продължава тази идея, обаче отново има един пропуск. С изключение на всички останали политически кабинети, само за областните управители не е предвидена политическата организационна длъжност “началник на кабинет”. Това нарушава симетрията и не се знае кой организира дейността на политическите кабинети, а както знаем от практиката, те вече не са малобройни.
Освен това интересно впечатление в закона прави и новата дефиниция, дадена за “Държавна агенция”. Защото в закона за първи път държавната агенция се дефинира като агенция за разработване на политика, за която не е създадено министерство. Дали умишлено или несъзнателно, но е пропуснат един изключително важен текст – че освен да разработва политика, държавната агенция изпълнява и политика. Дали това не е нова идея за държавните агенции – да бъдат изцяло политически или консултативни органи? Защото държавната агенция съществува именно за това – да осъществява определена дейност в сфера, която не е поверена на друг орган на държавната власт.
По отношение на слабостите на законопроекта във връзка с административния регистър, който доста подробно е разписан, ние приветстваме идеята, че регистърът на администрацията и регистърът на реформата, както е наречен, са съединени в един общ регистър. Това е добра рационализация. Само че след подробното изброяване на обстоятелствата, които се съдържат в административния регистър – структурите, услугите, незаетите длъжности, служебните правоотношения, обявяването на конкурсите – в закона се предвижда друга възможност, която ние сериозно критикуваме: обстоятелствата, които се вписват в регистъра, отново да бъдат съобщени с наредба на министъра на държавната администрация. Или има подробно, изчерпателно законово изброяване на обстоятелствата, или има препращане към подзаконов акт на министъра.
Освен това прави впечатление, че голямо място е отделено на отчетите, които администрациите изготвят и представят пред Министерския съвет. Това също е добро като текст в закона, макар че той сега само е поразширен.
Искам да задам един въпрос към министъра: защо тези доклади да съдържат само отчет на поставените стратегически цели и приоритети? Отчетът на администрациите е много по-конкретна дейност и тя не бива да се ограничава в стратегията и приоритета, а по отношение на конкретните действия – успехи и неуспехи на администрацията. Това е нашето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Масева.
Има ли други желаещи да вземат отношение към този законопроект?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред бих искал да благодаря на всички изказали се за техните коментари и становища. Бих искал да взема отношение конкретно по две от тях.
Най-напред по това, което каза господин Мартин Димитров и което е много резонно. Той заема една модерна позиция по важен въпрос, който особено след приемането ни в Европейския съюз ще бъде много по-често на дневен ред. С Вас, господин Димитров, ние ще поговорим, когато дойде време за отговор на парламентарния Ви въпрос. Искам да уточня също така, че в устройствения правилник на администрацията на Министерския съвет в момента има две дирекции, които се занимават с този въпрос. Министерството на икономиката и енергетиката също има функции по оценка на въздействието на всички актове, особено на закони, приемани от Министерския съвет.
По отношение на бордовете, уважаеми господин Филип Димитров, бих искал да споделя следното. Най-напред в този закон предлагаме разпоредби, според които се ограничава, по-скоро се забранява на всички висши държавни функционери до ниво заместник-областни управители, заместници на изпълнителните директори или председатели на агенциите да участват в управителни тела на частни търговски дружества. Разрешава се, както и досега, те да участват и да представляват държавата или общината, когато те имат участие в търговски дружества.
Също искам да споделя с вас, че участието на държавни служители в бордове на държавни дружества не е само въпрос на допълнително заплащане. За пример – в Министерството на държавната администрация няма такива бордове в момента и нито един наш служител не участва в нито един от тях. Въпреки всичко сме изключително доволни, че при десетките конкурси за държавни служители, които обявяваме в момента, средно се явяват десетки кандидати за всяка една обявена позиция, което е голям комплимент за нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение към законопроекта?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Имаше въпроси към министъра!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Заповядайте, господин министър, в знак на добрия тон.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Масева, аз бих могъл да Ви кажа и повече неща, но не считам, че сега е най-подходящият момент за детайлна дискусия по всички въпроси.
Според мен Вие зададохте около четири въпроса или засегнахте четири теми. Бих искал да взема отношение по две от тях.
Едната е, че всъщност не ние въвеждаме политическите кабинети на областните управители. Моето разбиране е, че те са били въведени доста преди това. В момента ние не променяме тази материя.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Тя питаше защо няма началник кабинети на областните управители.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Що се отнася до областните управители и тяхната администрация, в момента нашето министерство отговаря за тях. Затова от опит ще ви кажа, че щатът на областната администрация е доста свит и ограничен, особено вследствие на по-големия брой заместник-областни управители. В никакъв случай нямаме намерение да разширяваме тази администрация, както не сме я разширили от началото на този мандат. Затова считам, че въвеждането на нова длъжност като “началник на политическия кабинет на областния управител” би било допълнителна тежест върху доста свития щат на областните администрации.
Вие повдигнахте една доста голяма тема и затова реших сега да не влизам в детайли – какво точно трябва да включват годишните отчети на администрацията. Вие заемате едната крайна позиция – че те трябва да са много по-подробни и по-детайлни. По време на дискусиите по този закон имаше и друга позиция – че няма нужда от такива отчети, което е другата крайна позиция. Ние сме заели една средна, по-балансирана позиция. Може би времето и практиката ще покажат докъде трябва да се разпростират тези отчети. Но по принцип Вие сте права, че е по-добре администрацията да се отчита, отколкото да не го прави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 138, против 11, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – продължение.
Има думата председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Част трета – Държавна служба в МВР”.
Предложение от народния представител Камен Костадинов – заглавието на Част трета “Държавна служба в МВР” да се замени със заглавието “Правен режим на служителите в МВР”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по наименованието на Част трета? Няма.
Поставям на гласуване първо предложението на народния представител Камен Костадинов за наименование на Част трета, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 12, против 67, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Камен Костадинов не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на Част трета е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Глава четиринадесета – Основни принципи на управление на държавната служба в МВР”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по наименованието на Глава четиринадесета? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава четиринадесета, предложено от вносителя и подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
Наименованието на Глава четиринадесета е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 169 има предложение от народния представител Камен Костадинов – в чл. 169 изразът “Постъпването на държавна служба в МВР” да се замени с израза “Управлението на човешките ресурси в МВР”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169, който става чл. 168:
“Чл. 168. Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите се основава на следните принципи:
1. прозрачност – прилагане на ясни и точни критерии за оценка и процедурни правила за назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения;
2. публичност – обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата;
3. конкурсно начало – осигуряване на обективност чрез отчитане на професионалните качества, опит и квалификация;
4. забрана за дискриминация;
5. равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата;
6. прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие;
7. централизирано планиране и управление на подбора и професионалната кариера.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Камен Костадинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 23, против 65, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 169, който става чл. 168.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Член 168 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова – създава се нов чл. 169а:
“Чл. 169а. Министър-председателят ежегодно представя пред Народното събрание до 30 ноември:
1. отчет за резултатите от дейността на МВР;
2. план за реализиране на задачите на МВР за предстоящата година.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 18, против 77, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: "Глава петнадесета – Служители на МВР".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, за наименованието на Глава петнадесета. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 4.
Наименованието на Глава петнадесета се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: "Раздел І – Статут на служителите на МВР".
Има предложение от народните представители Христо Величков и Йордан Величков заглавието на Раздел І на Глава петнадесета да придобие следното съдържание: "Видове служители на МВР".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението от народния представител Камен Костадинов е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Христо Величков заявява, че оттегля предложението си.
Моля, гласувайте предложението, както е по вносител.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Наименованието на Раздел І е прието.
Господин Величков заявява, че оттегля предложението си по чл. 170.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 170, който става чл. 169.
Господин Величков оттегля предложенията си по следващите текстове, но по тях има редакция.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171, който става чл. 170:
"Чл. 170. (1) Държавните служители в МВР съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват държавната служба в МВР в една от следните категории:
1. категория А – висш ръководен персонал;
2. категория Б – ръководен персонал;
3. категория В – експертен персонал с ръководни функции;
4. категория Г – експертен персонал;
5. категория Д – изпълнителски персонал с контролни функции;
6. категория Е – изпълнителски персонал.
(2) Категориите по ал. 1 за държавните служители с полицейска подготовка имат специфичните наименования:
1. категория А – главен комисар;
2. категория Б – комисар;
3. категория В – главен инспектор;
4. категория Г – инспектор;
5. категория Д – главен полицай;
6. категория Е – полицай.
(3) Категориите по ал. 1 за държавните служители с подготовка по пожарна безопасност и защита на населението имат специфичните наименования:
1. категория А – главен комисар;
2. категория Б – комисар;
3. категория В – главен инспектор;
4. категория Г – инспектор;
5. категория Д – главен пожарникар;
6. категория Е – пожарникар.
(4) Категориите по ал. 1 за държавните служители с подготовка по защита на националната сигурност имат специфичните наименования:
1. категория А – главен комисар;
2. категория Б – комисар;
3. категория В – главен инспектор;
4. категория Г – инспектор;
5. категория Д – главен сътрудник;
6. категория Е – сътрудник.
(5) Категории Б, Г и Е имат по три степени, отразяващи професионалния опит на служителите.
(6) Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.
(7) Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите в МВР, който се обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дебатите ще бъдат по двата текста – чл. 169 и чл. 170. Член 169 не е гласуван, той е по вносител, поради което не беше прочетен.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз имам предложение по чл. 170, който става чл. 169 и се отнася за категориите служители. Предлагам т. 2 да отпадне, а именно "лицата, работещи по трудово правоотношение" и чл. 170, който става чл. 169, да придобие следния вид: "Служителите на МВР са държавни служители".
Защо правя това предложение? Това е един архаичен текст, който през годините си върви във всеки един от законите, но сега имаме качествено нова ситуация – девоенизираме системата на МВР и приемаме, че в нея ще работят държавни служители със съответните категории. А това е нещо, което се урежда в следващия текст, който също ще гласуваме.
Към настоящия момент в Министерството на вътрешните работи съществуват следните категории служители: офицери, сержанти и служители по трудово правоотношение, така наречените волнонаемни служители. На практика става така, че има една категория, те са около 2 или 3 процента служители в Министерството на вътрешните работи, някои от тях са висококвалифицирани, които се назначават незнайно защо по този щат и структура, която съществува сигурно още от времето на Димитър Стоянов. Единствената разлика между тях – тези, които са по трудово правоотношение, и тези, които са сержанти и офицери сега, е в трудовото възнаграждение, разбира се.
След като премахваме сега званията в МВР и девоенизираме системата на практика втората категория става излишна. Нека да приравним всички служители да бъдат под един режим, а по-нататък в следващия текст се вижда, че в категория Е има изпълнителски персонал и когато министърът на вътрешните работи утвърди след това структурата и щатовете на министерството, тези служители, които досега са били по трудово правоотношение, ще станат държавни служители и ще бъдат в категорията на изпълнителния персонал. Нека да изравним правата и отговорностите на всички в министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да уточним Вашето предложение, защото трябва да го гласуваме.
АТАНАС АТАНАСОВ: Предлагам да отпаднат т. 2 на ал. 1 и ал. 3, защото в ал. 3 се посочва, че статутът на работещите по трудово правоотношение се урежда по Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 169, по вносител чл. 170, т. 2 на ал. 1 и ал. 3 да отпадне.
Гласували 102 народни представители: за 12, против 75, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 169 по новата номерация и чл. 170, както се предлагат от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 6.
Двата текста на чл. 169 и на чл. 170 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172, който става чл. 171:
“Чл. 171. (1) Структурата и длъжностите в структурните звена на МВР се утвърждават от министъра на вътрешните работи в рамките на утвърдения числен състав и бюджет.
(2) В щатовете се определят категориите, наименованията на длъжностите, вида на конкурса, изискванията за минимално образование или образователно-квалификационна степен, квалификацията и числения състав на структурните звена на МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на народните представители Христо Величков и Йордан Величков се оттегля.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 172:
“Чл. 172. (1) Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България.
(2) Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174, който става чл. 173:
“Чл. 173. На държавните служители е забранено да участват в униформа в събрания, митинги и манифестации на политически партии, включително в извънслужебно време, освен когато упражняват синдикалните си права по този закон.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175, който става чл. 174:
“Чл. 174. За наложена мярка за неотклонение задържане под стража на държавен служител незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по текстовете от чл. 171 до чл. 174 включително. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията от чл. 171 до чл. 174 включително.
Гласували 86 народни представители: за 84, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ:
“Чл. 176. (1) Разпорежданията, издавани от органите на МВР при или по повод изпълнение на службата им, имат задължителен характер.
(2) Ръководителите на държавните органи и организации, на местната администрация и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на МВР при изпълнение на функционалните им задължения.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 176 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по този текст, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 176.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Член 176 отпада.
Господин Юсеин, Вие поддържате ли предложението си по чл. 177?
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 177 има предложение от народния представител Ахмед Юсеин – в чл. 177, ал. 1 да отпадне думата “държавните”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова – в чл. 177, ал. 1, в първото изречение да отпадне думата “държавни”. Членът следва да се чете: “При осъществяване на правомощията си служителите на МВР удостоверяват качеството си на...” и нататък остава същият текст.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 177, който става чл. 175:
“Чл. 175. (1) При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи.
(2) Министърът на вътрешните работи определя вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурните звена на МВР.
(3) Отличителните знаци на униформеното облекло на държавните служители съответстват на притежаваната категория.
(4) Забранява се на лица, неоправомощени със закон, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР и показващи принадлежност към тях.
(5) Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ахмед Юсеин, както и предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, които са идентични – в чл. 174, ал. 1 в първото изречение да отпадне думата “държавните”.
Гласували 97 народни представители: за 17, против 65, въздържали се 15.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 175.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Член 175 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.  178, който става чл. 176:
“Чл. 176. (1) Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, държавните служители са длъжни да поддържат връзка с ръководителите си.
(2) Държавните служители са длъжни да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179, който става чл. 177:
“Чл. 177. (1) Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени с този или друг закон.
(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.
(3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители:
1. биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. са еднолични търговци, съдружници в търговско дружество, управители или изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, прокуристи, търговски представители;
3. извършват търговска дейност;
4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска дейност;
5. участват в управителни и контролни органи на търговски дружества.
(4) Не се счита за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост.
(5) Несъвместимост със службата в МВР е налице и в случаите, когато държавните служители са избрани за народни представители, кметове или общински съветници.
(6) Несъвместимост със службата в МВР не е налице в случаите по чл. 44, ал. 1, т. 5 и чл. 84, както и при участие в търговски дружества, чиито принципал е министърът на вътрешните работи, или в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.
(7) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелства по ал. 1, 3 и 5 държавните служители са длъжни да подадат декларация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 176 и чл. 177.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Наясно съм, че сме във фаза на второ четене на закона, но искам да ви обърна внимание върху два текста и да търсим начин да излезем от тази ситуация. Навсякъде в закона, където се говори за държавни служители, погледнете другите текстове, се казва: “държавните служители в МВР”.
Този чл. 176, който сега е на нашето внимание, гласи: “Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, държавните служители са длъжни да поддържат връзка с ръководителите си.”
На пръв поглед става ясно, че става въпрос за държавните служители в МВР, но тук са изпуснати думите “в МВР”. Според мен, макар и това да не е допустимо като редакционна поправка, би следвало да се добави “в МВР”.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Нали се разбира, че става въпрос за МВР.
АТАНАС АТАНАСОВ: Погледнете навсякъде нататък как е записано – следващият чл. 177: “Държавните служители в МВР не могат да …”. В предния текст е същото.
Както искате, но аз смятам, че трябва да има прецизност и затова го предлагам.
Искам да ви обърна внимание и на чл. 177. Имайте предвид, уважаеми колеги, че в системата на МВР работят около 60 хил. души. Това е най-голямата държавна администрация в страната. Това не е някаква друга институция, където да работят 50, 100 или 200 души. Този текст е преписан буквално от други нормативни актове и Закона за държавния служител.
Чета ви текста: “Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители:
1. биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително”.
Разбирате ли за какво става въпрос? След шест месеца, като влезе в сила законът, ще отправя питане до вътрешния министър как спазва този текст от закона. Трябва да бъдат уволнени страшно много хора. Смятам, че е много широк този кръг. Разберете, че ще създадем голям проблем. В министерството през годините по една или друга причина е създадена ситуация на семейственост, да не ви прозвучи силно.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Ще отиде в друга служба.
АТАНАС АТАНАСОВ: В коя друга служба?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Която е без пряка йерархическа връзка.
АТАНАС АТАНАСОВ: Вижте – “на ръководство и контрол”.
Например, ако един служител е назначен за началник сектор в Генералната дирекция на полицията, брат му не може да работи в РПУ в Каварна. (Реплики от залата.) Точно така е. Аз поставям този текст на вашето внимание. Недейте да се заяждаме на дребно, защото става въпрос за сериозни неща. Има много хора, които ще бъдат поставени пред дилемата да бъдат освободени от системата на МВР. Сигурен съм, че някои от тях са качествени служители и двама братя трябва да избират кой от тях да напусне МВР. Да не говорим за “четвърта степен по сватовство”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой го е писал това?
АТАНАС АТАНАСОВ: Преписано е от Закона за държавния служител. В крайна сметка този закон е специален по отношение на тях и би следвало да обърнем внимание на това, но както искате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждате, че може да има различно тълкуване, което може да създаде проблем в практиката. Вероятно не това е идеята, залегнала в закона.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Текстът е хубав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бакалов казва, че текстът бил хубав. Но това сватовство чак пък до четвърта степен?!
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Сигурно кусури на текста могат да се намерят, но няма никакво логическо обяснение защо семейственост в Министерството на екологията е недопустимо, а в Министерството на вътрешните работи е практика? Такава практика за семейственост има само в Светия синод и има някакво логическо обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те нямат семейства.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин председателю, Светият синод е администрация. Там работят роднините на владиците и няма значение дали са семейни или не. Въпросът е да няма пряка зависимост.
Този текст го обсъждахме преди време, когато променяхме Закона за държавната администрация и също предизвика у нас сериозни възражения да не се отива в крайности. Тълкуването е да няма пряка йерархическа зависимост, а не да не се разпростира по цялата система, при което най-ощетен, да речем, ще бъде главният секретар на МВР, защото на практика неговите роднини не могат да работят там.
За мен е несъмнено, че статутът на държавните служители и всичко, което това носи, трябва да се отнася за всички държавни служители, независимо в кое министерство работят.
Текстът е направен така, че да няма пряка йерархическа зависимост, тоест да не се попълва с роднини службата, за която отговаряте.
И мисля, че това е разумно. Дали трябва да се докарат и сватанаците, баджанаците, роднините по сватовство до четвърта степен, което изглежда така странно на пръв поглед – нека да изглежда. И ще бъде прав господин Атанасов след шест месеца да попита министъра спазва ли се законът. Да, ако не се спазва, той ще трябва да отговаря. Но не може за МВР всичко да е специално. Иначе няма никакъв смисъл да правим нови текстове. Държавният служител и държавната служба трябва да бъдат максимално уеднаквени и да има разлика дотам, докъдето спецификата на ведомството го налага. Но това в никакъв случай не е общите постановки за държавен служител, неговата отговорност и начин на заплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак, госпожо Дончева, направихте ли предложението в точка първа да звучи така: “биха се оказали в пряка йерархическа...”, защото госпожа Дончева го употреби няколко пъти. Ако го предлага, ще го подложа на гласуване. Ако не е направено – няма да го гласуваме. (Реплики от народните представители Борислав Ралчев и Татяна Дончева.)
Разбирам ви, но като има общ режим, защо трябва да възпроизвеждаме текстовете в този закон, когато ги има абсолютно същите в Закона за държавния служител?
Заповядайте, господин Атанасов, имате право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, първо искам да ви напомня за първото си предложение, което направих...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм го отбелязал.
АТАНАС АТАНАСОВ: Ще помоля да го подложите на гласуване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правите реплика – несъгласие с госпожа Дончева.
АТАНАС АТАНАСОВ: Точно така. Не съм съгласен, не може да поставяме при едни и същи условия Министерството на екологията и Министерството на вътрешните работи. Не че и двете не са министерства, но става въпрос за широк кръг от служители, разберете го това. Проблемът е много сериозен. Изобщо не си давате сметка за какво става въпрос. Петдесет и седем хиляди души работят в Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди малко казахте 60.
АТАНАС АТАНАСОВ: Казах “около 60”. Доколкото си спомням, все още общият брой на служителите на МВР е все още държавна тайна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ето на, затова недейте я издава.
АТАНАС АТАНАСОВ: Нека да обсъдим текста, и да преценим докъде трябва да спрем. Ще създадем голям проблем в министерството и ще се наложи качествени хора с добра квалификация да напуснат, за да се изпълни законът.
И другото, което искам да кажа. Вие подканихте госпожа Дончева, тя не реагира. Не е употребена думата “пряка йерархическа връзка”, няма такава дума. Биха се оказали в йерархическа връзка. Затова ви казвам, че всички служители, които ще бъдат на служба в Генералната дирекция на полицията, ще бъдат в йерархическа връзка с роднините си по всяка точка на страната. Защото я няма думата “пряка”, а йерархическа връзка. Системата на МВР е йерархическа система и горното звено е свързано с долното, нали така? Просто е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагате ли нещо освен чл. 176?
АТАНАС АТАНАСОВ: Считам, че би било разумно да се спре “без ограничения.”. Макар че и това за роднините по права линия също... Не знам, но братята и сестрите поне ще останат отвън. (Реплики от народния представител Филип Димитров.)
Точно това казах, че ще останат отвън, бе Филипе! Слушай какво ти обяснявам!
Имам 6 по гражданско право, извинявай, че трябва да ти го кажа оттук.
Точката да бъде “без ограничения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше нещо като реплика.
Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Досега имаше субсидиарно прилагане на Закона за държавните служители и този текст точно в тази редакция е важал за системата и досега. Той не създава пречки роднини да работят в министерството едновременно. Създава обаче пречки да бъдат в йерархична връзка, тоест да си доведете роднините. Това се отнася за цялата държавна администрация. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Ама Вие бяхте четири години, селектирахте, прочиствахте. Известно е, че през 1992 г. господин Соколов беше извадил всички папки и досиета. След като направихте тотална селекция на цялото МВР, не мога да разбера защо сте оставили такава шуробаджанащина там?
А защо и Вие четири години сте я поддържали като висш ръководител на системата, още по не ми е ясно.
Въпросът е практически – колко йерархично могат да бъдат подредени. Вярно ли е това, че братът на началника на сектора от Генералната дирекция на полицията няма да може да работи в РПУ-то еди-къде си? Не е вярно. Системата е йерархична, но той не му е йерархично подчинен, защото онзи от дирекцията на полицията няма никакви възможности да издава заповеди по отношение на този човек.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Ръководство и контрол!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И контрол не може! Не може да го наказва. Може да пише докладни за него, да сигнализира, да му прави проверки, но той си има началник. Неговият началник... Йерархията е описана в закона.
Няма логика Законът за държавния служител в тази част, още повече, че се прилага от няколко години в този вид, да бъде променян за едно министерство за разлика от друго министерство. Шуробаджанащината в държавната администрация поначало си е проблем. И като искаме да усвояваме европейски стандарти ще трябва някак да го регулираме. Тоест, като дойде еди-кой си за генерален директор на полицията може пък жена му да работи в специализирана дирекция, защото неговото положение му създава тези възможности. Ама няма да я вземе при себе си, за да й издава на нея разпореждания.
Каквото за всички, това и за тях! Стига МВР са били специални за всичко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще поставя на гласуване двата текста поотделно.
Първо ще поставя на гласуване чл. 176. Господин Атанасов направи предложение, което е редакционно, уточняващо, затова ще го поставя на гласуване.
Неговото предложение беше: в ал. 1: “Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, държавните служители в МВР”, новото е “в МВР”, нали така?
Моля, гласувайте предложението на господин Атанасов.
Гласували 88 народни представители: за 34, против 46, въздържали се 8.
Предложението на господин Атанасов не се приема.
Само после някой, като чете стенографския протокол да не помисли, че се отнася за други служители. Касае се за държавни служители в МВР, то и Законът е за МВР. Да се знае, защото като отхвърлиш това и някой ще каже: обратно са искали! Ясно е, че се касае за държавни служители в МВР.
Поставям на гласуване чл. 176 в двете му алинеи така, както се предлага от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Член 176 е приет.
Тъй като спорът беше само по чл. 177, ал. 3, т. 1, но не се направиха някакви предложения... (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Разбрах, но Вие по такъв начин го направихте под формата на реплика...
Ще поставя на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 177, ал. 3, т. 1 след думите “без ограничения, по съребрена до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително”, да отпаднат.
Гласували 106 народни представители: за 32, против 61, въздържали се 13.
Предложението на господин Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 177 така, както е предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 180 има предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова – в чл. 180, ал. 1 думата “делови” се заменя с “имуществен”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180, който става чл. 178:
“Чл. 178. (1) Държавните служители са длъжни всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, да декларират писмено пред съответния орган по чл. 186, ал. 1 всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който те или свързани с тях лица имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.
(2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересувани от съответното решение или когато имат със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния орган по чл. 186, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това със сигурност не е най-значимият текст в Законопроекта за МВР, но се чувствам задължен да го коментирам, тъй като в комисията възникна усещането, че едва ли не “делови” е по-широката категория, която включва всички възможни интереси, докато “имуществен” по-скоро ги стеснява.
Ще дам един пример. Едно действие – възможно е министерството да се освобождава от имущества, едно действие, което би довело до увеличаване патримониума на моя потенциален наследодател, във всеки случай интерес, който има имуществен характер, за мен той няма делови характер. Така че нашето мнение е, че понятието “имуществен” в случая е достатъчно широко и покрива достатъчно много категории, толкова повече че се говори за “търговски, финансов или друг делови характер”, “друг делови” в контекста на този предлаган текст е много трудно да си представим, но “имуществен” такъв може да съществува. С оглед на това ние поддържаме предложението, със съзнанието, пак повтарям, че това едва ли не е най-знаменателният елемент в Законопроекта за МВР. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова.
Гласували 101 народни представители: за 24, против 64, въздържали се 13.
Предложението на народните представители не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 178.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Раздел ІІ – Изисквания за постъпване на служба в МВР. ”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
По чл. 181 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 181, който става чл. 179:
“Чл. 179. (1) За държавни служители в МВР могат да бъдат назначавани чрез конкурс пълнолетни лица само с българско гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка, както и на други условия, обявени в съответния конкурс за постъпване на държавна служба.
(2) До участие в конкурс за постъпване на държавна служба се допускат лица, които:
1. не подлежат на наборна военна служба;
2. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от последвалата реабилитация, или не са освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;
3. които не са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер.
(3) Специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(4) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на изискванията по ал. 2, т. 2 и т. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и чл. 179.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Раздел ІІІ – Назначаване на държавна служба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
По чл. 182 комисията подкрепя текста на предложенията на народните представители Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя за чл. 182, който става чл. 180, и предлага следната редакция на члена:
“Чл. 180.(1) Постъпването на държавна служба в МВР се предхожда от конкурс.
(2) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията и в един централен или местен ежедневник.
(3) Конкурсът се провежда от комисия в състав, определен със заповед на министъра на вътрешните работи за всеки конкретен случай.
(4) Условията и редът за провеждане на конкурсите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 181 със следната редакция:
“Чл. 181. (1) Лицата, кандидатстващи за държавна служба в МВР на длъжности, за които се изисква задължително първоначално професионално обучение, постъпват само в категориите Г или Е.
(2) На държавните служители-стажанти, успешно завършили курса за първоначална професионална подготовка, се присъжда съответната категория и те се назначават на длъжност в структурните звена на МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, заповядайте. Вашето предложение е по другия текст, но имате право да вземете отношение и по предходния.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Имам конкретно предложение – в чл. 180 да отпадне ал. 3 и съответно ал. 4 да стане ал. 3.
Какъв е смисълът на предложението? Предлагам да отпадне текстът, че “Конкурсът се провежда от комисия в състав, определен от заповед на министъра на вътрешните работи за всеки конкретен случай”.
Системата на МВР е голяма, а ежедневно се насрочват конкурси във всички регионални дирекции. Разбира се, след това те ще се наричат областни управления на полицията. И за всеки един министърът да издава заповед, според мен това е прекалено.
Отделно от това ал. 4, която аз предлагам да стане ал. 3, казва: “Условията и редът за провеждане на конкурсите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи”. Той със своята наредба ще се произнесе по какъв начин ще се организират конкурсите.
Това е моето конкретно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове?
Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Министърът ще назначи комисия за всеки конкурс. Като са еднотипни конкурсите, съставът на комисията може да е един и същ. Като има някаква особеност, ще я съобрази. Това са рутинни неща. Тук има кметове на големи градове. Знаят по колко пъти са назначавали едни и същи хора за комисия.
Мисля да не си губим времето с едни неща, които уж подобрявали закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вижте, правя абсолютно рационално предложение и не искате да чуете …
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): … гласа на опозицията.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не гласа на опозицията. Тук става въпрос за чисто експертно мнение.
И искам да ви кажа, че не може да се назначават еднотипни комисии, защото, когато се провежда конкурс в Кърджали и конкурс в Разград, не може с една и съща комисия. Защото представителят на местното областно управление трябва да присъства там. Това е положението. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
А, Вие така ще го правите? Както искате.
Моето предложение е да отпадне ал. 3 и ал. 4 да стане ал. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов чл. 180, ал. 3 да отпадне.
Гласували 82 народни представители: за 5, против 64, въздържали се 13.
Предложението на народният представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел ІІІ и текстовете на чл. 180 и 181, както се предлагат от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 183 има предложение от народния представител Атанас Атанасов – в чл. 183, ал. 3 отпада последното изречение.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 183, който става чл. 182:
“Чл. 182. (1) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия. До участие се допускат лица, които са представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс.
(2) Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати в 7-дневен срок от крайната дата за подаване на документите. Комисията посочва датата и мястото на провеждане и часа за започване на конкурса.
(3) Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
(4) Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране на кандидатите.
(5) Резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране могат да бъдат обжалвани пред министъра на вътрешните работи в 3-дневен срок от датата на обявяването им. При основателност на възраженията по крайното класиране министърът на вътрешните работи насрочва нов конкурс. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
(6) След приключване на конкурсната процедура министърът на вътрешните работи издава акт за назначаване на класираните кандидати.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184, който става чл. 183.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 12, против 69, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 182 и 183, както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 185 има предложение на народния представител Атанас Атанасов – от чл. 185 отпада изразът “Главният секретар на МВР”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 185, който става чл. 184:
“Чл. 184. (1) Главният секретар на МВР и директорите на националните служби се назначават от президента на Република България по предложение на Министерския съвет.
(2) Министърът на вътрешните работи присъжда категория А, съответно главен комисар, на назначените служители по ал. 1 след издаване на указа на президента на Република България.
(3) При освобождаване от длъжностите по ал.1 държавните служители запазват присъдената категория А.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 113, против 63, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 184.
Гласували 83 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 4.
Член 184 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 186 има предложение от народния представител Младен Червеняков.
Член 186 се изменя така:
Досегашният текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
"(2) Министърът на вътрешните работи назначава заместник-директорите на генералните дирекции в националните служби, директорите на главни дирекции на Национална служба "Полиция" по предложение на главния секретар."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186, който става чл. 185:
"Чл. 185. Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители:
1. на длъжности от категория А извън случаите по чл. 184, ал. 1, както и на длъжности от категории Б и В;
2. на длъжности от категория Г при първоначално постъпване на държавна служба;
3. стажанти."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187, който става чл. 186:
"Чл. 186. (1) Директорите на националните служби, директорите на специализираните дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите по чл. 185, т. 2.
(2) Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение при условията и по реда на Кодекса на труда."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188, който става чл. 187:
"Чл. 187. (1) При постъпване на служба в МВР държавните служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет и декларация за имуществото и доходите си.
(2) Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за постъпване на държавна служба.
(3) Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189, който става чл. 188:
"Чл. 188. (1) Службата в МВР започва от датата на заемане на длъжността, включително като стажант.
(2) При първоначално присъждане на категория и назначаване на длъжност започва да тече едногодишен срок за изпитване на държавните служители, считано от датата на заемане на длъжността.
(3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 4, против 53, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текстовете на членове от 185 до 188 включително така, както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Давам думата на господин Атанасов за обяснение на отрицателен вот.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Не взех думата за коментар, защото нямаше какво да предложа, а сега искам да ви обясня защо гласувах против този текст.
Към настоящия момент в Министерството на вътрешните работи по сега действащата структура и звания, офицерските назначения се правят от министъра на вътрешните работи. Сержантите, които са по-голямата част от служителите, се назначават от директорите на съответните национални или териториални служби на МВР, тоест директорът на РДВР е този, който назначава сержантския състав. По трудово правоотношение назначаването е по същия начин.
Вижте какво гласуваме сега – министърът на вътрешните работи ще назначава висшия ръководен състав в министерството, а всички останали назначения отиват при директорите на националните служби, тоест новият директор на полицията, която е около 33 хиляди души в страната, ще е този, който ще трябва да подписва заповедите за назначаване на абсолютно всеки сержант в страната. Това – първо.
Второ, директорите на новите областни дирекции на полицията, които ще бъдат създадени, няма да имат абсолютно никакви кадрови правомощия.
Преди малко гласувахме текст, с който дадохме право на министъра на вътрешните работи да е този, който ще определя комисиите по подбора, а след това с тези текстове, които сега гласувате, даваме правомощия на министъра и само на директорите на национални служби да извършват назначаванията. Ето за това аз гласувах против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи да вземат думата за обяснение на отрицателен вот, така че можем да продължим с текстовете на Раздел ІV.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІV "Преминаване на държавната служба".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190, който става чл. 189:
"Чл. 189. (1) Професионалната кариера на държавните служители се основава на последователно израстване в следваща категория чрез конкурс и преминаване на съответната професионална подготовка.
(2) За израстване в категория А конкурс не се провежда.
(3) Допускането до участие и класирането в конкурси за израстване в категория могат да бъдат обжалвани в 7–дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът се произнася в 7–дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
(4) Условията и редът за израстване в категория, както и в степените на категории Б, Г и Е се определят с наредба на министъра на вътрешните работи."
По чл. 191 има предложение на народните представители Георги Юруков и Камен Костадинов:
В чл. 191, ал. 6 предлогът "от" се заменя с израза "с наредба на".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 191, който става чл. 190:
"Чл. 190. (1) Заемането на длъжност в рамките на притежаваната категория се предхожда от конкурс.
(2) Видовете конкурси по ал. 1 са:
1. конкурс за длъжности с общ профил;
2. конкурс за специфични длъжности;
3. конкурс за длъжности с особена отговорност.
(3) При провеждане на конкурс за заемане на длъжности с общ профил се прилага точкова система за оценка на професионалния опит, професионалната квалификация, изпълнението на служебните задълженията, отличията и наградите на участниците в конкурса.
(4) Конкурси за специфични длъжности, изискващи специализирана подготовка или професионални умения и опит в конкретни области, се провеждат по документи и чрез един или повече от следните начини:
1. решаване на тест;
2. практически изпит;
3. писмена разработка или защита на концепция;
4. интервю.
(5) Конкурси за длъжности с особена отговорност се провеждат по документи.
(6) Допускането до участие и класирането в конкурсите по ал. 2 могат да бъдат обжалвани в 7–дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът се произнася в 7–дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
(7) Условията и редът за провеждане на конкурси за заемане на длъжности в рамките на притежаваната категория се определят с наредба на министъра на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители, по Раздел ІV и съответните текстове до чл. 190. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете до чл. 190 включително.
Гласували 84 народни представители: за 82, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Имате думата за отрицателен вот, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Гласувах против този текст, защото той минира конкурсното начало в Министерството на вътрешните работи, което е толкова широко рекламирано.
“(4) Конкурси за специфични длъжности, изискващи специална подготовка или професионални умения и опит в конкретни области…”. Какво значи "специфични длъжности"? В МВР всички длъжности са специфични и изискват специална подготовка и умения. В конкретни области се провеждат по документи. Конкурс по документи нали знаете какво е?
“(5) Конкурси за длъжности с особена отговорност …”. Кои са длъжностите с особена отговорност? Никъде в закона не се обяснява кои са тези длъжности с особена отговорност, за които се провеждат конкурсите по документи? Ето тези два текста минират конкурсното начало в МВР и фактически министърът на вътрешните работи ще е този, който ще решава в кой случай ще има конкурс и в кой случай ще назначава който си иска по документи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да продължим по-нататък.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ:
“Чл. 192. (1) Допускането до участие и класирането в конкурси за заемане на длъжност могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи.
(2) Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място като ал. 6 на вече гласувания чл. 190.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предполагам няма изказващи се?
Гласувайте отпадането на текста. Той трябва да отпадне, тъй като вече приехме ал. 6.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 193 има предложение от народните представители Георги Юруков и Камен Костадинов – в чл. 193 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Заповедите за назначаване по ал. 1 не подлежат на съдебен контрол.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193, който става чл. 191:
“Чл. 191. (1) Държавните служители могат да бъдат назначавани без конкурс на други длъжности в рамките на притежаваната категория в следните случаи:
1. съкращаване на длъжността;
2. възстановяване на незаконно уволнен служител;
3. установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността;
4. намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения поради здравословни причини;
5. отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
6. наличие на обстоятелства по чл. 178, ал. 1, констатирани след подаване на декларация в законоустановения срок;
7. когато заемат длъжност с особена отговорност;
8. участие в мисии на международни организации, както и при приключване на участието;
9. завръщане от неплатен отпуск по чл. 212, т. 8.
(2) Назначаването по ал. 1 се извършва при спазване на следните условия:
1. новата длъжност да отговаря на категорията и професионалната квалификация на служителя;
2. новото работно място да е в същото населено място и по възможност в същото основно структурно звено, а при липса на подходящи незаети места - и в друго населено място или основно структурно звено.
(3) Установяването на обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4 се извършва по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(4) В случаите по ал. 1, т. 7 държавните служители, придобили категория А, могат да бъдат назначавани и на длъжности, предвидени за категория Б, като запазват придобитата категория А.”
По чл. 194 има предложение от народния представител Камен Костадинов – да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Конкурсите за вакантни длъжности се обявяват не по-късно от 30 дни след овакантяването им”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194, който става чл. 192:
“Чл. 192. (1) Държавните служители могат да бъдат временно назначавани на вакантни длъжности от същата или следваща по-висока категория до обявяване на конкурс за заемането им или при отсъствие на титуляра над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.
(2) Временното назначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост.
(3) Временното назначаване е за срок до една година. Временно назначаване за по-дълъг срок може да се прилага, когато титулярът на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година.
(4) За срока на временното назначаване държавните служители получават заплатата си за категория и заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Юруков и Камен Костадинов относно чл. 193 за създаване на нова пета алинея, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 11, против 42, въздържали се 34.
Това предложение не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Камен Костадинов относно чл. 194.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 15, против 38, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 191 и чл. 192, така както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Раздел V – Професионална подготовка.”
Има предложение от народните представители Христо Величков и Йордан Величков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народния представител Камен Костадинов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел V.
По чл. 195 има предложение от народния представител Атанас Атанасов – в чл. 195 отпада ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Камен Костадинов – в чл. 195, ал. 1 текстът да придобие следното съдържание:
“(1) Професионалното обучение на служителите от МВР се провежда под формата на професионално образование и професионална подготовка”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христо Величков и господин Йордан Величков оттеглят предложението си.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195, който става чл. 193:
“Чл. 193. (1) Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение.
(2) Професионалното обучение при първоначално постъпване и при израстване в категория се провежда в Академията на МВР.
(3) Професионалното обучение на държавните служители в МВР се извършва в Академията на МВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР и в други учебни заведения.
(4) Професионална подготовка може да се извършва и в сродни учебни заведения на други държави.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз няма да оттегля направеното предложение, макар че гласуваните вече текстове в закона го правят безсмислено. Вземам думата, за да ви обясня какво се случва. Става дума за Академията на Министерството на вътрешните работи и за това, че се приема за професионална подготовка образователната степен, която дава това висше учебно заведение. Вие решихте, уважаеми дами и господа от мнозинството, да запазите това висше учебно заведение. Имайте предвид обаче, че то дава много лоша подготовка, много лошо образование и на практика фабрикува брак. Имаше няколко предложения и препоръки от Европейската комисия в тази насока. Единственото нещо, заради което и в комисията, а след това бе гласувано и в пленарната зала да остане полицейската академия, са около 20 служители от Държавна сигурност – твърди привърженици на БСП, които да не останат без работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по текста? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов относно чл. 195.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 11, против 81, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Камен Костадинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 2, против 83, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Камен Костадинов не се приема.
Поставям на гласуване Раздел ІІІ – наименованието и чл. 193, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 84, против 13, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 196 има предложение от народния представител Атанас Атанасов – чл. 196 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 196, който става чл. 194:
“Чл. 194. (1) Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение имат статут на курсанти.
(2) Правата и задълженията на курсантите се определят с Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
(3) Курсантите получават униформено облекло и стипендия в размер, при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(4) Приетите наборници за курсанти в Академията на МВР отбиват наборната си военна служба по време на обучението.
(5) По време на подготовката лицата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за служба в основните структурни звена на МВР освен за целите на обучението.
(6) След дипломирането на курсантите се присъжда категория Г и те се назначават в основните структурни звена на МВР.”
По чл. 197 има предложение от народния представител Атанас Атанасов – чл. 197 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 197, който става чл. 195.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господата Христо Величков и Йордан Величков оттеглят своето предложение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 198, който става чл. 196:
“Чл. 196. (1) Спечелилите конкурс за постъпване на служба в МВР подлежат на първоначално професионално обучение.
(2) Министърът на вътрешните работи утвърждава списък на длъжностите, за които не се изисква първоначално професионално обучение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 197:
“Чл. 197. (1) По време на първоначалното професионално обучение стажантите не могат да бъдат използвани за служба в основните структурни звена на МВР освен за целите на обучението.
(2) Правата и задълженията на стажантите във връзка с първоначалното професионално обучение се определят в Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
(3) Стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от пет години след завършване на обучението въз основа на подписан договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощени от него длъжностни лица.”
По чл. 200 има предложение от народния представител Атанас Атанасов – чл. 200 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 200, който става чл. 198:
“Чл. 198. (1) Курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.
(2) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от освободените от служба стажанти.
(3) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 195 и чл. 197, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Давам думата на народния представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаеми дами и господа! Вземам думата, за да ви обърна внимание върху няколко текста. Една от рекламите на този проект за Закон за Министерството на вътрешните работи беше, че системата се девоенизира. Вижте какви текстове се употребяват: “Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение имат статут на курсанти”. Разбира се, в закона не се дава обяснение какво означава “курсанти”, но всички си спомняме за какво става въпрос.
Следващото: “Приетите наборници за курсанти в Академията на МВР отбиват наборната си военна служба по време на обучението”.
Само исках да ви прочета текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
В потвърждение на това, което каза предшестващият, искам да взема отношение по чл. 196, който става чл. 194, ал. 4: “Приетите наборници за курсанти в Академията на МВР отбиват наборната си военна служба по време на обучението”. Не е ясно как ще се изпълнява отбиването на наборната военна служба от курсанти по време на обучението. В кой етап на обучението се изпълнява наборната служба? За каква база и документи – “устави”, се организира тя? Каква е военно-отчетната специалност и звание, което получават същите? Има ли връзка обучението на курсанти от Академията на МВР по време на наборната служба с това на курсанти от военните училища? Не е записано какъв е срокът на тази наборна военна служба, колко месеца е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля за внимание!
Първо, гласувайте предложението на народния представител Атанас Атанасов чл. 196 да отпадне.
Гласували 101 народни представители: за 12, против 80, въздържали се 9.
Това предложение на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Следващото предложение също е на народния представител Атанас Атанасов – чл. 197 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 24, против 67, въздържали се 11.
И това предложение на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Третото предложение на народния представител Атанас Атанасов е чл. 200 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 17, против 68, въздържали се 3.
И това предложение на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване членове от 194 до 198 по новата номерация.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 102, против 9, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Прекратяваме с разискванията по Закона за МВР на второ четене.
Както ви е известно, следобед има комисии.
Уважаеми народни представители, длъжен съм да ви припомня, че утре в 9,00 ч. започваме с разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Моля всички народни представители да бъдем точно в 9,00 ч., тъй като знаете, че това един основен проблем, който ще трябва да разискваме, и, надявам се, умно да разрешим.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Митхат Метин
Димитър Стоянов