Председателствал: председателят Георги Пирински

Секретари: Светослав Спасов и Мартин Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, съгласно решението на Народното събрание, гласувано в сряда, когато приехме програмата за работата на парламента за тази седмица, днес предстои да пристъпим към разглеждането на точката:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Проектът е внесен от 109 народни представители на 22 декември 2005 г.
Знаете, че парламентът прие и Процедурни правила за разглеждането на тази точка. Тези правила бяха приети на 25 януари т.г. и ние ще се движим по тях.
За днешното заседание се поканени представители на правителството, които биха желали да следят дискусията в залата, представители на съдебната власт. В залата са омбудсманът господин Ганев. Виждам председателя на Върховния административен съд. Господин министър-председателят Станишев влиза в момента – "Добре дошъл!", госпожа Масларова, другите министри. Тъй че предстои сериозен дебат по точката от дневния ред. Ще изчакаме още една минутка, за да могат всички да заемат местата си – народни представители, министри, гости.
Моля квесторите да изяснят дали има още народни представители и парламентарни групи, които ще участват в заседанието. Виждам една, която е в непопълнен състав – колегите от НДСВ. Не вярвам да не се интересуват от съдържанието на точката, която предстои да разглеждаме.
Колеги, заповядайте, заемайте местата си.
Уважаеми колеги, позволете ми да припомня съдържанието на чл. 3 от Временните процедурни правила, които цитирах и които прие Народното събрание. Съгласно текстовете на този член на първо гласуване законопроектът, който предстои да разгледаме, се обсъжда, като Народното събрание първо изслушва доклада на водещата комисия, тоест на създадената временна комисия, и мотивите на вносителите на законопроекта. При първото гласуване законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост. Народните представители се изказват по основните положения на законопроекта, като обсъждането протича по условията и по реда, предвидени за обсъждане на законопроекти на първо гласуване. Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували 3/4 от всички народни представители. Ако законопроектът получи по-малко от 3/4, но не по-малко от 2/3 от гласовете на всички народни представители, законопроектът се поставя за ново разглеждане не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от всички народни представители.
Това е, що се отнася до Процедурните правила, по които ще се движим.
Има ли други процедурни предложения? Навярно се сещате, че става дума за процедурни предложения във връзка с начина на отразяване на това разглеждане, на това обсъждане. Има ли такива?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри! Предлагам ви с оглед на големия обществен интерес, който предизвиква първото четене на Закона за изменение и допълнение на Конституцията и на основание чл. 38, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да вземем решение за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Не виждам противно процедурно предложение.
Моля, гласуваме предложението за пряко предаване.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 204, против 2, въздържали се няма.
Обсъжданията ще се предават пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Пристъпваме към разглеждане на точката от дневния ред.
Давам думата на председателя на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията.
Преди това – процедурен въпрос – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, днес е един черен ден за България. От името на Парламентарната група на "Атака" предлагам да станем и с едноминутно мълчание да почетем паметта на двете скъпи жертви в гр. Пазарджик – двете момичета, които ще бъдат погребани днес. Предлагам на цялата зала да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението е основателно.
Моля, едноминутно мълчание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря.
Заповядайте, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, господа министри, уважаеми народни представители! Позволете ми да прочета доклада на Временната комисия за подготовка на предложенията за промени в Конституцията на Република България.
"ДОКЛАД
за първо четене
Комисията проведе три заседания – на 24, 27 и 31 януари 2006 г. На 27 януари Временната комисия изслуша становищата по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на председателя на Върховния касационен съд – господин Иван Григоров, на председателя на Върховния административен съд – господин Константин Пенчев, на заместник-главния прокурор - господин Христо Манчев, на директора на Националната следствена служба - господин Ангел Александров, на избрания за нов главен прокурор - господин Борис Велчев, на министъра на правосъдието - господин Георги Петканов, на омбудсмана - господин Гиньо Ганев, и на представителя на президента - господин Пламен Киров.
Председателят на Върховния касационен съд подчерта, че приема идеята за прозрачност и отчетност в работата на органите на съдебната власт, но смята за недопустимо председателите на висшите органи на съдебната власт да бъдат отстранявани от орган на законодателната власт. Освен това отбеляза, че трябва да се прецизират правомощията на министъра на правосъдието относно изготвянето на бюджета на съдебната власт и квалификацията на магистратите.
Председателят на Върховния административен съд заяви, че споделя целите на законопроекта, но посочи, че Върховният административен съд може да се отчита само за своята дейност и не подкрепи предложенията относно начина на освобождаването на висшите магистрати и правомощията на министъра на правосъдието по изготвянето на бюджета на съдебната власт и квалификацията на магистратите.
Заместник-главният прокурор от името на ръководството на прокуратурата изрази пълна подкрепа към предлаганите изменения и допълнения, като отбеляза че тези изменения са последователно предприети стъпки от българската държава за приемането на България в Европейския съюз.
Директорът на Националната следствена служба заяви, че оценява важността на законопроекта и го подкрепя, като предложи редакционни поправки за подобряване съдържанието на внесените текстове.
Избраният за нов главен прокурор подчерта необходимостта от една по-радикална промяна в уредбата на имунитета на народните представители. По отношение освобождаването на председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд и на главния прокурор отбеляза, че следва внимателно да се обсъдят няколко проблема и по-конкретно: необходимо ли е Народното събрание да се занимава с този въпрос; няма ли мнозинството от 2/3 да направи на практика тази отговорност невъзможна; не е ли по-подходящо Народното събрание само да сезира Висшия съдебен съвет и дали процедурата не следва да се провежда пред Конституционния съд.
Министърът на правосъдието заяви, че законопроектът отразява обществените нагласи, отговаря на препоръките на европейските партньори и промените са оптимално възможните към настоящия момент. Той отправи препоръка текстовете, които се отнасят до неговите правомощия, да бъдат внимателно обсъдени и точно формулирани.
Омбудсманът подкрепи предложението за конституционно закрепване на институцията, като отбеляза, че в страни като Португалия, Полша и Гърция първоначално институцията омбудсман е възникнала със закон, а впоследствие е уредена и на конституционно ниво. Омбудсманът постави въпроса за въвеждане на конституционно правомощие за сезиране на Конституционния съд.
Представителят на президента посочи, че законопроектът е в правилна посока и отговаря както на очакванията на българското общество, така и на европейските партньори, като направи конкретни предложения по отношение на текстовете, свързани с имунитета на народните представители, уредбата на омбудсмана, процедурата за освобождаването на висшите магистрати и правомощията на министъра на правосъдието.
В представеното писмено становище директорът на Националния институт на правосъдието подчертава, че е конституционно недопустимо да се възлага на министъра на правосъдието правомощието, цитирам, "да организира квалификацията на магистратите".
На заседанието, проведено на 31 януари 2006 г., Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България в качеството си на водеща комисия, съгласно чл. 2 от Правилата за процедурата обсъди проекта преди представянето му на първо гласуване в пленарната зала.
Законопроектът има за основна цел да подобри взаимодействието между органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт както с оглед на по-добрата защита правата на гражданите, така и на противодействието на престъпността и корупцията. Предложените промени са в отговор на очакванията на българските граждани за осигуряване на прозрачност и отчетност в работата на съдебната власт.
Законопроектът се състои от седем параграфа, като промените са в Глава трета "Народно събрание" и Глава шеста "Съдебна власт". Предложенията се отнасят до:
1. Уреждане на конституционно ниво на институцията омбудсман като обществен гарант на прокламираните в Конституцията основни права и свободи – чл. 91а от проекта.
2. Ограничаване на имунитета на народния представител. Предвижда се народните представители да носят наказателна отговорност за всички видове престъпления от общ характер, като само при задържане се иска разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава – от председателя на парламента. Това е чл. 70.
3. Повишаване информираността на обществото относно дейността на съдебната власт. По този начин се създава конституционна основа за по-тясно взаимодействие между трите власти. Трите власти трябва да си взаимодействат помежду си, да се контролират взаимно. Между тях не може да има "Китайска стена". Така се реализира и гражданският контрол върху държавната власт –
чл. 84, т. 16.
4. Прецизиране на конституционните правомощия на прокуратурата по отношение на наказателното разследване, както и на други функции на прокурора като блюстител на законността – чл. 127, т. 1.
5. Конституционна основа на досъдебната фаза на наказателното производство – следствие и индиректно дознание. Това е пряко свързано с приетия нов Наказателнопроцесуален кодекс – чл. 128, изречение второ.
6. Освобождаването на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и на главния прокурор – един спорен въпрос за процедурата, който трябва да намери конституционно разрешение. Това е дадено в чл. 129.
7. Установяване на баланс между правомощията на министъра на правосъдието и органите на съдебната власт, в това число Висшия съдебен съвет. Чрез законопроекта се прави опит да се очертаят правомощията на министъра на правосъдието като трансмисия между изпълнителната и съдебната власт – чл. 130, ал. 6.
Уважаеми народни представители, в хода на дискусията изказаха мнение народните представители Огнян Герджиков, Екатерина Михайлова, Татяна Дончева, Анелия Мингова, Лютви Местан, Филип Димитров, Четин Казак, Янаки Стоилов, Христо Бисеров, Михаил Миков, Мая Манолова, Александър Арабаджиев, Борислав Българинов и Ремзи Осман.
Огнян Герджиков изказа мнение, че законопроектът следва да получи принципна подкрепа на първо гласуване, като истинските дебати ще бъдат между първо и второ гласуване, когато ще се търси най-добрият баланс между направените предложения.
От името на Демократи за силна България Екатерина Михайлова заяви, че няма да подкрепи законопроекта, тъй като той не отразява тяхното виждане за обхвата на конституционната реформа.
Татяна Дончева изрази несъгласие със становището на Екатерина Михайлова, като изрично посочи, че с оглед на присъединяването към Европейския съюз, тези промени са наложителни.
Анелия Мингова и Христо Бисеров изразиха мнение, че народните представители, които са подкрепили основните положения на законопроекта на първо гласуване, следва да го подкрепят и при второто му гласуване, независимо от възможното несъгласие с отделни текстове.
Лютви Местан посочи, че при изготвяне на законопроекта вносителите трябва да се съобразят с компетенциите на Обикновено Народно събрание, рамкирани от решенията на Конституционния съд. Той отбеляза, че Парламентарната група на Движението за права и свободи е открита за всички предложения за най-добрата редакция на текстовете, включително ако е необходимо за отпадане на някои от текстовете и промяна на други.
Филип Димитров отбеляза, че има възможност да се постигне съгласие по текстовете за имунитета на народните представители, но той не може да изрази становище на парламентарната си група около гласуването на законопроекта.
Янаки Стоилов подчерта, че основните цели на законопроекта са ограничаване на имунитета на народните представители, търсенето на баланс между трите власти в политиката по противодействие на престъпността и корупцията и по-голямата роля на министъра на правосъдието в администрирането на съдебните дейности.
Михаил Миков заяви от името на Коалиция за България, че ще подкрепи законопроекта, който дава добър баланс между трите власти, както и издигане на конституционно ниво институцията “Омбудсман”.
Мая Манолова се спря на процедурата, изискваща 3/4 от гласовете на всички народни представители, като предложи процедурните правила евентуално да бъдат допълнени и изяснени.
Александър Арабаджиев заяви, че обхватът на законопроекта в общи линии съвпада с основните проблеми на загрижеността на българското общество, тъй като се отнася до въпроси, свързани с функционирането на политическата система, съотношението между отделните власти, възстановяване на баланси, първоначално заложени в конституционните текстовете.
Борислав Българинов заяви, че по принцип подкрепя законопроекта, но има възражения относно правомощията на министъра на правосъдието и баланса между властите.
Ремзи Осман се присъедини към становищата, изказани от представителите на съдебната власт и обърна внимание те да се имат предвид при гласуването на законопроекта.
Председателят на комисията подчерта, че на първо гласуване законопроектът се приема по принцип и след това всеки народен представител и парламентарна група могат да направят своите предложения, които да бъдат обсъдени и гласувани съобразно приетите процедурни правила и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът подчертава проблемите, а не окончателните текстове.
След проведеното обсъждане, законопроектът беше подложен гласуване: “за” гласуваха 14 народни представители, 2 народни представители гласуваха “против” и 1 народен представител гласува “въздържал се”.
Временната комисия за подготовка на предложенията за промени в Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да разгледа и да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от 109 народни представители на 22 декември 2005 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Сега следва да изслушаме мотивите на вносителите.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Промените се предлагат в резултат от извършена оценка на действащи конституционни текстове и отчитане на натрупана практика, не само конституционна, но и такава по прилагане на законодателството. Тяхната основна цел е да се подобри взаимодействието между органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт за засилено противодействие на престъпността и корупцията, за отговаряне на обществените очаквания и изискванията, които Европейският съюз, най-вече по Глава 24, поставя пред нас.
Внесеният законопроект е сериозна крачка по отношение на имунитета на народните представители, респективно имунитета на конституционните съдии.
Променя се чл. 70 и така отпада наказателната неотговорност за леки престъпления. Аз мисля, че в тази посока дискусията би трябвало да обсъжда търсенето на решения, включително и по отношение на други фигури на имунитет.
По отношение на омбудсмана за първи път на конституционно равнище, макар и уредена със закон, се урежда тази институция.
Създава се нова т. 16 в чл. 84 от Конституцията, където се предвижда Народното събрание да изслушва и приема годишни доклади на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Това правомощие на Народното събрание да изслушва висшите ръководители на съдебната власт съответства и на тяхното задължение да изготвят и лично да представят пред Народното събрание годишни доклади за дейността на ръководените институции. Чрез посоченото правомощие се гарантира възможност гражданите и народните представители да се информират за работата на съдебната власт. Същевременно по този начин Народното събрание и висшите ръководители в съдебната власт установяват пряко взаимодействие на конституционно равнище, което е необходимо за анализ на съдебната практика, което да служи за усъвършенстване на законодателството.
По повод на приетия вече Наказателнопроцесуален кодекс, който ще влезе в сила след няколко месеца, се създава нова т. 1 в чл. 127, където се развива на конституционно равнище функцията на прокуратурата за следене спазването на законността, допълват се конституционните правомощия на прокуратурата. Тя ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Реализацията на тази конституционна компетенция е прокарана и в бъдещия или вече приетия, но влизащ в действие след няколко месеца Наказателнопроцесуален кодекс.
Параграф 5 променя чл. 128 от Конституцията, което отразява и това, което извършихме с Наказателнопроцесуалния кодекс. С промяна на изречение второ на чл. 128 се конституционализира практиката разследването да се осъществява от следователи и дознатели, чиито правомощия са уредени в НПК. До този момент полицейското разследване няма конституционна уредба, което пораждаше редица юридически въпроси. С решаването на този въпрос, не само във връзка с новия НПК, се създава една конституционна съобразност на съществуващите форми на разследване в Република България.
В § 6 на чл. 129 ясно се разграничават две хипотези за освобождаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор: при наличие на трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, при тежко нарушаване или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, накърняващи престижа на съдебната власт.
Висшите ръководители се освобождават по предложение най-малко на 1/4 от народните представители – предложение, което се гласува с 2/3 от народните представители, а после освобождаването става от президента на Републиката, който всъщност ги е назначил.
Този ред за отстраняване се предлага, защото от една страна, трудно може да се очаква членовете на един орган, какъвто е Висшият съдебен съвет, реално сами себе си да контролират или заради служебните правоотношения, които съществуват между членовете и тези, които са ги назначили председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
От друга страна, за да не се превърне това конституционно правомощие в злоупотреба с власт, ал. 6 предвижда решенията за освобождаване да се вземат с мнозинство - повече от 2/3 от народните представители, а окончателният акт, както споменах, да се издава от президента.
Параграф 7 от законопроекта създава нова ал. 6 в чл. 130 от
Конституцията и тя очертава конституционни правомощия на министъра на правосъдието. По този въпрос и в комисиите имаше сериозна дискусия, но ние, вносителите, сме убедени, че натрупаната до този момент в тази област практика е противоречива. Тя пречи за едно добро взаимодействие между властите – изпълнителната власт и съдебната власт.
Предлаганите на вашето внимание промени в Конституцията, закрепването на права на министъра на правосъдието би трябвало да доведат до едно подобрено взаимодействие между изпълнителна и съдебна власт. Правомощията на министъра на правосъдието имат за цел да създадат тези ефективни механизми на взаимодействие с органите на съдебната власт, без това в никакъв случай, там ние да сме били ограничени, да влизат в противоречие с принципа на разделение на властите.
Уважаеми дами и господа, предлаганият проект е баланс на възможното в рамките на мнозинството, което е твърдо решено да приеме промените в Конституцията, защото те са необходими, защото те получиха своето одобрение още преди да влязат тук, в пленарната зала, от представителите на магистратурата, за което искам да им благодаря, включително от европейски авторитети, които през това време имаха възможност да се запознаят с предлагания проект.
Ние, вносителите, в никакъв случай не приемаме този проект като съвършен. Между първо и второ четене сигурно ще има предложения, които ще бъдат сложени на масата за обсъждане. Във всеки случай той е и единствената възможна база, единственият проект, внесен дотук, който дава възможност за реализация на тези промени в Конституцията, на тези трети промени в Конституцията. Ние очакваме сериозна подкрепа в пленарната зала, защото няма и друг внесен проект за промени в Конституцията. Единствено приемането му в определени срокове може да направи така, че в оценката за напредъка на страната през пролетта на тази година това да бъде отчетено като нова сериозна стъпка по проблемната Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”.
Благодаря ви за вниманието и очакваме с интерес всички изказвания и предложения. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към разисквания по законопроекта.
По силата на чл. 45 председателят определя времето за разисквания. На тази основа определям времето, както следва: по 40 мин. за всяка парламентарна група, като това време включва и удължаването с една трета по ал. 3 на чл. 45, и 15 мин. общо за независимите народни представители, като предлагам отделните изказващи се да се ограничават до 5 мин. Става дума за независимите, в рамките на тези 15 мин., които определям за тях.
По силата на чл. 41 председателят дава думата въз основа на списък, който съставя въз основа на списъци, които му представят ръководствата на парламентарните групи, и дава думата последователно на съответните парламентарни групи. Поради това се обръщам към вас с предложение да дадете списъците на онези, които ще говорят от парламентарните групи. Аз ще давам последователно думата по списък, поред на парламентарните групи.
Имате ли готовност да ми представите такива списъци?
Получих списък от Парламентарната група на Движението за права и свободи. Ще започна с него.
Давам думата на господин Лютфи Местан.
ЛЮТФИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми представители на съдебната власт, господин омбудсман на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители! Динамиката на политическите процеси и необходимостта от непрекъснато усъвършенстване на регулативните механизми на вече недотам младата ни демокрация поставят в актуализирания дневен ред на страната третото изменение на Конституцията на Република България. Всяко изменение и допълнение на основния закон прави по своему актуален ретроспективният поглед като оценка за ролята както на самия акт, така и в частност на негови предишни изменения.
Конституцията ни, макар и неизбежно белязана с отпечатъците на противоречивата, сложна и тежка политическа ситуация, която се роди, изигра положителна роля за гарантиране на прехода към демократично общество с пазарна икономика. Новата българска Конституция обаче не е само исторически акт, доколкото не е изчерпала ресурсите си на основен регулативен акт, за да бъде адекватна на нови предизвикателства и реалности. НАТО и Европейският съюз например едва ли са били водещият мотив на създателите й. Тя трябва да се усъвършенства.
Първото изменение от 24 септември 2003 г. стана възможно, когато и най-пристрастните й апологети сред гласувалите я, се включиха в общото съгласие за необходимата промяна. До първото изменение се стигна лесно. Съгласието по текстовете, които засягат статута на магистратите от гледна точка на мандатност, несменяемост и имунитет, сякаш бе априори предпоставено.
Далеч по-дълъг и труден бе пътят до консенсуса за второто изменение. Приемането на трансфера на суверенитет, прякото прилагане на европейското право и промяната в режима на земята събудиха и подложиха на изпитание редица исторически наслоили се политически обременености. Страховете, свързани със земята и трансфера на суверенитет като загуба на суверенитет, отстъпиха на правилния прочит, че това не само че не е заличаване на национална идентичност и суверенитет, а е надграждане на този феномен до степента му на конвертируемост. Трансферът на суверенитет се осмисли като интегративен аналог на националната идентичност, а промяната в режима на земята – като прагматика на нашия влог в европейския режим на свободно движение на капитали.
Второто изменение направи възможно подписването и ратифицирането на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Отключена бе оптимистичната перспектива за развитие на страната.
Все още с неясен отговор са въпросите: ще успее ли България да бъде реален член от 1 януари 2007 г. или това ще се случи година по-късно? Ще бъдат ли модернизирани всички системи, съобразно стандартите на Европейския съюз, което би позволило на държавата да черпи ползи от реалното членство?
Убеден съм, все по-често ще артикулираме риска интегрирана страна с нереформирани системи да не консумира ползи от членството.
В този смисъл дебатите за конституционните промени не са самоцелни. Това са дебати за продължаващото модернизиране на България. За съжаление, един от жълтите картони е заради недостатъчно ефективното противодействие срещу престъпността и корупцията.
Така както твърде честите промени в Наказателнопроцесуалния кодекс не дадоха задоволителен резултат, така и изцяло новият НПК няма да промени качествено реалността, ако не се подобри взаимодействието между властите. Защото битката с престъпността няма да е успешна, ако тя не се води единно – единно взаимодействие между съдебна власт, изпълнителна власт, парламент, ако тази битка не се води от всички държавни власти, взети заедно. Ще бъде вярно, ако кажем, че в България фундаментът на всяка демокрация, принципът за разделение на властите не е съчетан с принципа на баланса във взаимодействието им. Независимо като крайна или не ще звучи, според нас е коректна оценката, че има тенденция за израждане на принципа за разделение на властите в принцип на безконтролност и самодостатъчност, неподвластност на ефективен граждански контрол, което поражда елементи на известна асиметрия не само във взаимодействието между законодателна, изпълнителна и съдебна власт, но и между властите, от една страна, и гражданското общество – от друга.
Проектът за третото изменение на Конституцията е първото усилие, ако щете, първата крачка за решаването на този въпрос. Това е същността на конституционното изменение - и в частта за новите правомощия на министъра на правосъдието, и въведеното задължение за представяне на отчети от висшите ръководители на съдебната власт пред българския парламент, и процедурата за новите отговорности на българския парламент по тяхното освобождаване, и все с ясното съзнание за разликата между отчетност и субординация.
Неслучайно не се спирам подробно на останалите текстове от Конституцията и противно на експонирането на други текстове от проекта на управляващата коалиция, подчертавам, че същността на конституционните изменения се свежда именно до текстовете, които се отнасят до съдебната власт, и текстовете, които правят усилие за постигането на един нов баланс във взаимодействието между властите в Република България.
При определянето на приложното поле на промените сме се съобразили с обективни ограничители. Това е изключително важно, уважаеми госпожи и господа, за дискусията: компетенциите на Обикновеното Народно събрание, очертани в нарочни решения на Конституционния съд – първо; наличие или не на достатъчно съгласие от поне 2/3 мнозинство – второ; и трето, необходимостта измененията да бъдат факт най-късно до началото на април 2006 г. Затова малко трудно проектът би могъл да е с по-широко приложно поле. Подчертавам това, защото спорът, критиките не са за политическата целесъобразност и обществена полезност на предложените текстове, а за тяхната достатъчност, тоест за обхвата им.
Това, че политиката е изкуство на възможното, уважаеми госпожи и господа, проличава най-добре при опитите да променим Конституцията. Чуват се идеи, без да коментирам тяхната стойност, които очевидно не срещат достатъчна подкрепа и по тази причина не са намерили място в проекта на управляващата коалиция. Политическият прагматизъм и реализъм ни задължават да насочим усилията си към навременното приемане на възможните, разбира се, и необходимите промени. Навременно означава до началото на м. април, тоест преди последния мониторингов доклад за България, в който ще се съдържа дефиницията за членството ни, и преди влизане в сила на новия Наказателнопроцесуален кодекс. След това ще е късно. След това промените биха имали друга, далеч по-ниска стойност. Оттук произтича необходимостта от продуктивна диалогичност между мнозинство и опозиция, за да се реализира предвидената в Конституцията кратка процедура за нейното изменение и допълнение. За целта за първо гласуване са необходими 3/4 от всички народни представители, с които мнозинството не разполага. Ние имаме ресурсите да приемем конституционните промени по принцип, но и не навреме съгласно кратката процедура, а дългата ги препраща два месеца отвъд април.
Уважаеми госпожи и господа, конституционните дебати протичат в конкретно, реално политическо – ще продължа – съдбовно време. Затова в конкретния случай въпросът за процедурата и времето не е само технологичен въпрос. С оглед на казаното по-горе това е въпрос по същество, който пряко кореспондира с българския национален интерес. Затова днес нека не спорим чий е дефицитът на диалогичност. Защото отговорността е преди всичко на мнозинството, но е и на опозицията и тя се измерва не само със същността, а и с навременността на политическите ни решения.
Движението за права и свободи ще подкрепи единно проекта за трето изменение и допълнение на българската Конституция с ясното съзнание, че тези изменения ще променят България. Тези изменения ще променят в правилна посока взаимодействието между властите с ясното съзнание, че тези промени трябва да бъдат факт именно най-късно до началото на м. април.
Със съзнанието за тази ни политическа отговорност от името на Движението за права и свободи заявявам готовността да подкрепим на първо четене предложените изменения и оставаме открити за продуктивен диалог, за намиране не само на най-точната редакция на предложените текстове между първо и второ четене, но може би и на най-правилните решения, с които да отговорим в по-голяма степен на засилените обществени очаквания от българския парламент.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Анелия Мингова – председател на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! С особено вълнение вземам думата днес, когато сме на прага на третата поправка на българската Конституция. С особено вълнение и с особено самочувствие вземам думата поради две основни причини.
Първата от тях е, че Национално движение Симеон Втори, като политически субект, който беше основният участник в изминалия управленски мандат, стана инициатор най-напред за приемането на първата безпрецедентна декларация между всички парламентарно представени политически сили от 2 април 2003 г., която беше отправната точка за първата от много години – от 1991 г. насам, поправка в Конституцията на Република България. Поправка, която обедини също така безпрецедентно и консолидира всички народни представители в Тридесет и деветото Народно събрание. Аз смятам, че всяка управляваща политическа сила би трябвало да изпитва чувство на законна гордост от постигането на такъв ефект.
Второто ми основание за самочувствие, когато вземам думата пред вас днес, се дължи на това, че като субект на настоящото управление на страната Национално движение Симеон Втори осъзнава своята изключителна роля за осигуряване на приемственост в управлението като един от основните гаранти за постъпателно и добро развитие и управление на България. В този смисъл тази приемственост ни позволи във финалния етап на подготовката на настоящите промени да инициираме тези финални дискусии, за да може настоящият законопроект да бъде внесен в Народното събрание в срок, който ще ни позволи да го приемем в момента, в който той е необходим. Този момент, дами и господа, ще дойде твърде скоро. Няколко месеца ни делят от момента, в който промените, които обсъждаме, и начинът, по който ги обсъждаме, ще докажат, че българското общество, което е излъчило тези, които го управляват, както то, така и тези, които го управляват, имат достатъчното основание да заявят, че имат възможността да заявят пред нашите европейски партньори, че са постигнали това, което е необходимо с оглед европейското ни членство.
Веднага обаче искам да отбележа, че не това е основното, което ни мотивира да внесем настоящия законопроект. Това, което трябва да постигнем с оглед постигане и на европейското членство, е едно от основанията на законопроекта за промени в Конституцията. Другото и по-сериозното е, че това, което този законопроект предлага, има основна цел да служи на интересите на българското общество. Именно българското общество има нужда от една действена, добре функционираща, гъвкава и даваща резултати съдебна система.
Настоящият проект за промени в Конституцията, както беше и подчертано, е едно логическо продължение на първия ни опит да постигнем тази цел с първите поправки на българската Конституция.
Консолидирайки се тогава върху няколко основни моменти, които включваха проблемите на несменяемостта, на мандатността и на имунитетите на магистратите, очевидно се оказаха недостатъчни да постигнат тази цел. С настоящия проект искаме да постигнем едно продължение на усилията ни за доброто функциониране и реформирането на съдебната система. И точно затова като инициатори на този проект ние отчетохме, че в този исторически момент трябва да съсредоточим усилията си именно към тази цел и да направим отстъпка от нашите първоначални намерения, които, дами и господа, бяха и в друга посока. Тук не мога да спестя да посоча, че се опитахме да постигнем консенсус и в едно друго направление за промяна на българската Конституция. Това беше по посока на увеличаване на правомощията на българските общини в посоката на финансовата децентрализация, която от няколко години се опитваме да провеждаме, но която все не успяваме конституционно да закрепим.
Казвам това, за да посоча, че Национално движение Симеон Втори с промените, които сега са предложени и зад които то застава, всъщност иска да реализира само една от целите, които като политическа сила преследва, предлагайки за обсъждане промени в Конституцията, тези, които в настоящия момент са най-необходими.
В същото време с това искам и да подчертая, че НДСВ всъщност е открито за разговори и за компромиси в проекта, който е направен. Когато казвам компромис, искам да подчертая, че трябва да се стремим към постигане на такова парламентарно мнозинство, което максимално бързо да направи настоящия проект действащ закон. Разбира се, че можем да си позволим да търсим и втория вариант от конституционната процедура, но като националноотговорна политическа сила искам да заявя, че максималният консенсус е това, към което НДСВ се стреми. Затова отправям своя апел към всички колеги в тази зала да намерим по силата на разума и на логиката, и на политическата мъдрост тези решения, които най-добре ще отговорят на нуждите на обществото и най-добре ще защитят националния интерес на България и с оглед европейското ни членство.
Безспорно е, че промените биха могли да бъдат по-радикални, безспорно е, че вероятно и други стъпки можем да постигнем, за да се очертае ефектът в реформирането на съдебната власт по-бързо и по-добре.
Но аз също така искам да кажа, че когато се търсят конституционни промени във връзка с реформиране на съдебната система, когато се търсят промени в основния закон, трябва да сме с ясното съзнание, че основният закон дава само конституционната рамка за добро функциониращо правосъдие. Само конституционната рамка, дами и господа, промените в Конституцията, колкото и радикални да са, не могат да постигнат сами по себе си този резултат. Аз винаги съм твърдяла, че основното, което ще реформира съдебната власт, е доброто функционално законодателство, мисля, че парламентът даде знак в тази посока, когато прие новия Наказателнопроцесуален кодекс, но и доброто, ефективно, мъдро, некорумпирано прилагане на това законодателство. Така че колкото и да са радикални конституционните промени, те биха били празна буква, изпразнена от съдържание норма, ако не са последвани от добро законодателство и коректно и зряло негово прилагане.
Подкрепяйки техните предложения в тяхната цялост и със заявена откритост към диалог с всички парламентарно представени политически сили, искам да заявя позицията на Национално движение Симеон Втори, което ще подкрепи на първо четене този законопроект и апелирам към всички колеги народни представители да проявят достатъчно отговорност и достатъчно зрялост, за да можем да реализираме в сроковете, които сме си поставили, третата поправка на българската Конституция. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Петър Стоянов – председател на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, народни представители! Парламентарната група на Обединените демократични сили се отнася изключително сериозно към предстоящия дебат и предстоящото гласуване за промяна в българската Конституция на първо четене. Затова бързам да кажа най-важното: Парламентарната група на ОДС няма да подкрепи този проект на първо четене и не защото смятаме, че българската Конституция не се нуждае от промени, точно обратното – защото смятаме, че българската Конституция се нуждае от по-дълбоки, по-сериозни и по-радикални промени. Не защото смятаме, че българските граждани не се нуждаят от по-добра и по-сериозна система на правораздаване, а защото смятаме, че с тези промени в Конституцията българските граждани няма да получат такава система на правораздаване. Неслучайно когато обсъждахме правилата за създаване на временна комисия, поискахме в тази комисия представителите на различните парламентарни групи да участват на паритетен принцип. Ние искахме да бъдат чути гласовете на всички парламентарни групи, за да стигнем до един сериозен консенсус и да дадем възможност на Народното събрание с три четвърти от своите народни представители да приемем Конституцията на първо четене.
Уважаеми госпожи и господа, ние сме категорично против промяната в чл. 129. Ние не смятаме, че е конституционносъобразно председателите на Върховния административен съд, на Върховния касационен съд и главният прокурор, макар и при определени хипотези, да бъдат предсрочно освобождавани от своите правомощия от Народното събрание, макар и с предлаганото мнозинство от 2/3. Ние смятаме, че съгласно конструкцията на сегашната българска Конституция Народното събрание не може да има такива права. Разбира се, то би могло, ако промяната в Конституцията беше по-радикална и по-категорична. При тази недопустимост на смесване на правомощията на различните власти няма как Народното събрание, пак повтарям, макар и при определени хипотези, макар и с квалифицирано мнозинство от 2/3, да освобождава предсрочно и главния прокурор, и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.
И тъй като ние сме против това искано изменение в чл. 129, ние няма как да подкрепим и исканото изменение в чл. 84. Ако Народното събрание не може да освобождава тези висши магистрати, какъв тогава е смисълът то да ги изслушва и да приема или да не приема техните отчети? Представете си хипотеза, при която Народното събрание изслуша доклада на председателя на една от двете съдебни институции или главния прокурор и не приеме техните доклади. Каква санкция може да наложи Народното събрание? Никаква! Какъв е смисълът тогава да създаваме допълнителен дисбаланс, да не кажа допълнителна точка на конфликт между представителите на съдебната власт и представителите на законодателната власт?
Ние се отнасяме резервирано към повечето от исканите правомощия на министъра на правосъдието в исканата промяна на чл. 130.
И в същото време, уважаеми госпожи и господа, убедени, че на първо четене този законопроект за промяна на Конституцията ще получи своите 3/4 от гласовете на народните представители, искам категорично да заявя, че Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи много категорично исканата промяна за имунитета на народните представители и то в онзи вид, в който тя беше предложена от народните представители на ОДС чрез законопроект, внесен от народния представител Филип Димитров, и подкрепен от останалите народните представители на Демократи за силна България и на Българския народен съюз.
Ние категорично ще подкрепим също така исканите промени в чл. 127 и чл. 128. Макар и минималистични, тези промени са абсолютно наложителни, ако искаме българската съдебна система да работи по един ефикасен начин.
Затова на второ четене ние ще гласуваме за исканите поправки в чл. 127 и за промяната във второто изречение на чл. 128. Уважаеми дами и господа, това е становището на нашата Парламентарна група на Обединените демократични сили. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС, ДСБ и "Атака".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика госпожа Дончева. Заповядайте. (Шум и реплики.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Няма как, господа от ОДС, да коментираме днес как ще гласувате на второ четене, защото сме на първо четене. (Шум и реплики.) Вашето разбиране, че на второ четене можете да блокирате част от поправките, е несъстоятелно, защото има юридически похвати, с които това да бъде избегнато.
Да твърдите, че сте за радикална промяна, а всъщност да действате против не само срещу радикална промяна, а против каквато и да е промяна, е политически нонсенс, вероятно белег на една политическа същина, характеризираща се с непоследователност и гонене на много тесни и частни интереси.
Да продължим да разглеждаме съдебната система като нещо абсолютно отделно и самоуправляващо се, заградено като Великата китайска стена, което ще продължи да прави каквото си иска в ущърб на държавата, е нещо, за което всички ние платихме 15 години цена. Съдебната система е самостоятелна, независима, издигаме във фетиш нейната независимост, същевременно всяко българско правителство, който и да го излъчи, ходи да обяснява по света защо нашата съдебна система е тази и защо състоянието на съдебната система и нейната работа е пречка за общественото развитие на България. Това очевидно трябва да спре! Разделението на властите означава взаимно противопоставяне, но и сътрудничество и обмен. Означава една форма на взаимен контрол от страна на всяка власт върху другата. Правомощията на парламента да изслушва председателите на съдилищата, запазването в изпълнителната власт на определени функции върху имуществото и съответно възможности на парламента да влияе върху положението и статута на най-висшите магистрати при определени много ограничени хипотези с оглед на 15-годишния опит на България са повече от необходими.
Вярвам, че няма да ни изправите пред хипотезата и занапред парламентът и политическият живот на България, и гражданите да се съобразяват с психически и физически особености на висшите магистрати. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Господин Стоянов, заповядайте за дуплика.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Макар и в опозиция, ние твърдим, че имаме пълно право да изясним своето становище по начин, който намерим за добре. Ние не приемаме менторски тон.
На всичко отгоре аз съм леко смутен от начина, по който Вие се отнасяте към съдебната система, цитирам: "Съдебната система и магистратите не са нещо - тук цитирам дословно, - което може да прави каквото си иска в държавата". Нека не забравяме, че съдебната система, макар и натоварена с много отговорности, макар и много пъти разочаровала българските граждани, е основният стълб на законността в тази страна. Най-тежкото прегрешение, което могат да направят народните представители, е да убият вярата на българските граждани в съдебната система, дори и такава, каквато е.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Те нямат вяра.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Затова ние искаме промени, които да бръкнат издълбоко, а не козметични промени. Затова искаме промени, които, ако трябва да разтърсват съдебната система, да я разтърсят изцяло. Ние не желаем козметични промени, които да оправдаваме единствено с желанието на Европейския съюз да сторим такива. Ние искаме промени, които да бъдат оправдани с желанието на българските граждани да живеят сигурно, да знаят, че се подчиняват на едни и същи правила и закони, които важат за всички, и да вярват преди всичко в своите магистрати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът по промяната на Конституцията е нещо много сериозно. Всяко едно изменение на Конституцията е нещо, което заслужава да бъде дебатирано както в обществото, така и в парламента.
Изправени сме пред законопроект, който има всичкия шанс да стартира трета поправка на българската Конституция. И въпросът е: сега ли трябваше, това ли трябваше да се предлага на българските граждани като промяна на основния закон?
Отговорът, който дава Парламентарната група на Демократи за силна България, е категорично "не". Това не е необходимата промяна, от която се нуждаят българските граждани. Това дори не е необходимата промяна, която изисква Европейската комисия, защото това е вашето алиби, което размахвате.
Това, което ни предлагате, е плах опит нещо да се направи, дано някой повярва, че нещо се случва. Аргументите, които сега слушаме в дебата: “дайте, подкрепете, нещо да направим, за да повярват, че България се реформира, че съдебната власт започва да работи”, ние слушахме преди година и половина, когато беше направена първата промяна на българската Конституция. Тогава ние подкрепихме тази промяна.
Видяхме обаче във времето, че не се получи нищо от това, което тогава вие ни предложихте. Така и от това, което ни предлагате, няма да се получи нищо.
И искам да кажа защо - защо ние, Демократи за силна България, няма да подкрепим внесения законопроект за изменение на Конституцията.
Първо, разбира се, затова защото ние сме поели определени ангажименти пред избирателите. С Договора за силна България сме казали съвсем ясно, че “Ние се обявяваме за премахване имунитета на депутатите и магистратите, че се обявяваме за установяване на върховенството на закона с всички средства, включително с промяна на Конституцията”. Това, което е този законопроект, не е нито едното, нито другото. Няма отпадане на имунитети.
Искам да кажа съвсем ясно, защото депутати от управляващото мнозинство се опитват да представят, че с внесената мимикрия за промяна на Конституцията, едва ли не се открива възможност нещо да се случи. Нищо няма да се случи. Пак ще трябва да се чака главният прокурор, каквото е името му, да поиска или да не поиска да рекетира политически или по друг начин депутати, политици, министри и кой ли не, дали ще внесе или няма да внесе искане, дали ще може някой да се защити или няма да може. Това е, което предлагате. Не предлагате отпадане на имунитетите.
И искам да ви кажа, че ние ще предложим между първо и второ четене истинска отмяна на депутатските имунитети. И нека тогава депутатите от всички парламентарни групи да подкрепят това, защото по този начин можем да защитим честта на институциите. Не се учудвайте, че в тези дни единствената тема в обществото са депутатските имунитети и отказът на управляващите да ги премахнат. Хората са скандализирани от това, което се изнася, от това, което се случва, от безразличието и безхаберието на българския депутат.
Сега е моментът, именно когато предложим радикалната промяна, да покажем, че институциите трябва да се уважават, на първо място, от хората, които са в тях, като направят така, че премахнат привилегиите, които ги бранят, премахнат привилегиите, които слагат политически чадър, премахнат привилегиите, които купуват гласове веднъж за промяна на Конституция, втори път за подкрепа на правителство, трети път за нещо друго. Това е позорно и на това трябва да се сложи край. Защото за честта на българския парламент това трябва да се случи.
Второто, заради което няма да подкрепим тази промяна в Конституцията. Направено е нещо абсолютно недопустимо. Смесени са и са поставени в една плоскост съд и прокуратура - отчетност, изслушване, освобождаване по един и същи начин на главния прокурор, на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд. Ако говорим за разделение на властите, това не може да се случи. Защото парламентът, не е политическият орган, не може да посяга и да иска отчет, изслушване и освобождаване на съдии. Защото това означава политическа намеса в независимата съдебна власт.
Тук веднага ще кажа: да, може за главния прокурор. Досъдебното производство е нещо съвършено различно. Ние, Демократи за силна България, стигаме и по-нататък. Ние искаме промяна в структурата на съдебната власт, ние искаме ефективен парламентарен контрол върху действията на досъдебната фаза – следствие, дознание, прокуратура. Това е нещо, което бихме подкрепили. И ние ще направим такива предложения между първо и второ четене. Но това, което ни предлагате, е едно недоносче.
И тук това, което чуваме, дами и господа от управляващото мнозинство. Обръщате се към опозицията и казвате: ами, подкрепете ни, дайте ни 3/4 мнозинство, за да стане бързо промяната, а пък ние след това ще си помислим какво можем да променим. Ама ние не знаем какво ще си помислите. Вие сте внесли нещо, което е крайно недостатъчно. Нещо, което скандализира. Част от текстовете скандализират българските граждани. И ни казвате: подкрепете ни, защото ние ще си мислим и като си мислим, може пък и нещо да измислим. (Реплики от КБ.) Ако наистина имате идея да отмените депутатския имунитет, да направите ефективен и бърз съдебен процес, станете и го заявете още сега. Иначе не можете да търсите подкрепа, без да казвате позиция.
Именно заради това – заради невъзможността да предложите нещо, което да промени живота на българските граждани, ние от Демократи за силна Българя няма да подкрепим този законопроект за промяна на Конституцията, който се питам този път какво ли име ще носи. Първият път носеше името на комисаря Ферхойген. Той каза: променете си Конституцията, иначе няма да приключим преговорите. И тогава вие се съгласихте и почнахте да правите промяна. Сега трябваше да чуем всичко това от Оли Рен или от Джефри Ван Орден, за да предприемете действия. Защо не чухте, когато вече две години повтаряме всичко това от опозицията и ви казваме: нужни са тези промени. И те са необходими за българските граждани. А Европейската комисия поставя тези условия, защото явно вижда по-добре от управляващите в България кое е важно и кое необходимо за българските граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри! Един от първите уроци, който учим, е, че политиката е изкуство на възможното. Днес са възможни определени поправки в Конституцията, които да дадат път при добра воля, упоритост и търпение да се вкарат корекции в съдебната власт за благото на всички, на първо място на българските граждани.
Тези поправки можеха да бъдат много по-радикални. Това не е тайна за никого. И затова имаше воля и идеи във всички политически сили. Само че бих искала да ви върна в предния парламент, когато днешните радетели за най-радикалните поправки, наречени Демократи за силна България, и части от ОДС бяха все още СДС, и сезираха Конституционния съд с такова искане за тълкуване, което да тласка държавата към Велико Народно събрание, защото тогава имаха идеята, че то им е необходимо. Ние загубихме половин година време, те започнаха да се съмняват в това, но тогава пък главният прокурор прегърна идеята, че може би наистина бетонирането на неговия статут и институция е много нужно, да бъдат бетонирани сегашните конституционни решения и да се твърди, че само Велико Народно събрание може да прави едни абсолютно необходими и очевадни и у нас, и по света поправки в Конституцията.
Смятам, че хората, които тласнаха нещата в тази посока, трябва да спрат да ни говорят като истината от първа и последна инстанция и като особено еврообичащи поправките, и като особено стремящи се към радикални промени. Още повече че десницата в България е свързана с такива радикални и груби промени върху съдебната система, провеждани в продължение на повече от десет години, които буквално я съсипаха, които я превърнаха в политически инструмент, които всъщност дори и днес, в днешните писания на българските медии, поставят под съмнение конституционното решение за депутатския имунитет. Защото те бяха авторите на системата за използване на магистратите за маши, за уреждане на дела, решаващи определени политически спорове, дори вътре в собствените им партии.
Няма защо да се връщаме на факта, че последните двама главни прокурори, от които те викат неистово, са тяхна селекция и да ви връщам към 2001 г., когато до 12,00 ч. няколко депутати на левицата трябваше да бранят безумната идея на тогавашното СДС да дадат в ръцете на главния прокурор, който си отива, едни огромни права върху всички.
Не споделям възгледа, че нямате право да говорите. Говорете, намирайте недостатъци и предлагайте решения. Но да твърдите, че вие сте тия, които тласкали промените в съдебната система към радикални и полезни решения, е просто нелепо.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Слабо, слабо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Темата за депутатския имунитет.
Понеже господин Агов ми подмята реплика, днес всички вестници са пълни с един основен аргумент срещу депутатския имунитет. И той е статутът на депутата Кузов. В предния парламент четирима наши колеги, няма да ги назовавам по име, големи привърженици на евроинтеграцията, ни дадоха един текст от Наказателния кодекс, който намалява наказателната отговорност за педофилия. Нашата съпротива, че това не е просто престъпление от Наказателния кодекс, а че трябва да го анализират психолози, сексолози и всякакви други специалисти, за да кажат нужна и полезна ли е тази поправка с оглед на формирането на една млада личност и нейните сексуални нагласи, срещна тук от четирима колеги, между които и колегата Абаджиев, и колегата Агов, и други, да не посочвам поименно, бясна съпротива. (Ръкопляскания от КБ.)
Ние бяхме обвинени, че заради тази поправка на Наказателния кодекс, на която се съпротивляваме, ще станем пречка за евроинтеграцията и ще формираме негативни нагласи в няколко държави. Ние се съгласихме – добре поне че не бяхме интерпретирани като колегата Козовски по вестниците като някакви суперретрополитици. Днес това се използва, за да се отбележи, че дори Кузов не е извършил тежко престъпление. Това е историята на това престъпление – трябва да си я припомним днес, както трябва да си припомним още 5-6 случая на искани депутатски имунитети, завършили с оправдателни присъди. Няма да си служа с примери от нашата парламентарна група.
Последният пример е с колегата Върбанов, чийто имунитет свалихме в 2001 г. След като една година имаше следствено дело без имунитет на Върбанов, без нито едно следствено действие с министъра Върбанов без имунитет, след като делото беше прекратено преди конституирането на Народното събрание, отиващият си главен прокурор поиска имунитета един месец по-късно. И днес Венци Върбанов е отново в списъка, макар че четири години при свален имунитет не стигнаха на българското правосъдие да каже виновен или невинен е Венцислав Върбанов.
Кога и за какво е пречил депутатският имунитет? Или на Стоян Проданов, който е обвинен за нещо, станало през 1992 г. От 1999 г. се водят съдебни дела. Сега сме 2006 г.
Кой депутатски имунитет, кога и в какви срокове е причина правосъдието да търси истината и в крайна сметка българските граждани - депутати или не, нямат ли право на справедлив процес в някакви обозрими срокове? Защо днес някои политици, и то с дългогодишен опит, смятат, че конституционните поправки трябва да се превърнат в дъвка за популизъм, да се гледа едностранчиво, изключително тясно, без добре да се анализира опитът в тези 15 години?
До какво искате, колеги от десницата, да сведем нещата? До занимания на депутати с дела от частен характер, безконечни и стоене в съда за това, че са поставили в рамките на парламентарен контрол въпроси, свързани с корупция на управляващи, с лоши административни решения, със злоупотреба с права на граждани и така нататък? Защото всеки, срещу когото е насочен парламентарният контрол, се чувства по някакъв начин засегнат и тръгва да си търси правата.
Смятам, че когато претендираме да правим нещо, то трябва все пак да бъде добросъвестно, не на ползу роду, но на полза на това след 15-20-30 години да не се срамуваме от твърденията си. Разбирането, че разделението на властите означава разделение с велики китайски стени и никоя власт не пипа друга, няма нищо общо дори с Русо и Монтескьо. Да не говорим с конституционните решения на всички модерни държави, където има взаимно противопоставяне, взаимно възпиране и взаимно въздействие. Така че както съдебната власт ще има определени възможности върху законодателната, така и законодателната ще има определени възможности върху съдебната.
Да твърдите днес колко сте радикални по отношение на прокуратурата, след като искахте да направите прокурора чиновник на министър-председателя, мисля е напълно несъстоятелно. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Абаджиев, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Само две бележки, защото госпожа Дончева очевидно от неуспешната кметска кампания остана с навика да клевети и да забравя факти.
Първи факт – внесеното предложение от: господин Четин Казак, мен, Гергана Грънчарова, доколкото си спомням, Янаки Стоилов (отрицателен знак от народния представител Янаки Стоилов и реплики от КБ), но от БСП имаше депутат, от всички парламентарни групи, които бяхме в Комисията по евроинтеграция, за изравняване на наказателната отговорност между хетеросексуалните и хомосексуалните действия. Нищо общо с блудствените действия и това, което Вие говорите за педофилията. Първи факт – само да отбележа за протокола.
Втори факт – искането ни до Конституционния съд. Не знам, може би не сте обърнали внимание или сте забравили, че Конституционният съд се произнесе по искането на главния прокурор за това какви са правомощията на Великото Народно събрание и на Обикновеното. По отношение на искането на Обединените демократични сили, тогава общата парламентарна група, конституционното дело беше прекратено. То беше съвсем различно и по съвсем друг начин зададено именно с цел Обикновеното Народно събрание да може да извърши тези промени. Просто да ви напомня, защото очевидно сте забравили тези малки, но важни факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, заповядайте за втора реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Аз искам да направя реплика на госпожа Дончева.
Госпожо Дончева, не опозицията е виновна за проблемите в тази Конституция, а Вие и вашата партия, която още в 1991 г., когато прие тази Конституция, заложи проблемите на прехода в България. Още тогава Съюзът на демократичните сили беше против тази Конституция, защото още тогава ние казахме какви са целите. Докато другите държави в Източна Европа първо започнаха икономическите реформи и затова всички други държави от Източна Европа – и Полша, и Чехия, и Унгария, са с години пред нас в реформите, вие си направихте една Конституция, в която умишлено заложихте нефункционална съдебна власт, като създадохте една безпрецедентна конструкция – да има съд, следствие и прокуратура, които да са три паралелни съдебни власти, взаимно да си пречат, а не да си сътрудничат.
Същевременно създадохте права на човека, вярно – по европейски, за да може престъпниците в тази държава да имат права и европейски гаранции, същевременно да няма ефективна съдебна власт, за да бъдат осъдени. Затова днес – след 15 години преход, вие реализирахте това, че вашата номенклатура сега пак управлява държавата, но финансово. Направихте милиционерите и комсомолците милионери на държавата, затова тези хора са съветниците на вашия социален президент – точно от тази група хора, които забогатяха през тези 15 години преход благодарение на заложената във вашата Конституция философия, която тогава приехте. Българската интелигенция получава заплати, съизмерими със заплатите на чиновниците и на чистачките дори в банките пак на вашите милионери, които създадохте с тази Конституция. Така че недейте да хвърляте вина върху опозицията и да се опитвате с козметични промени да пазите тази Конституция, която е свещената крава на перестройката. Такава беше философията тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – няма.
Госпожо Дончева, заповядайте за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Сотиров, на младостта е присъщо да има голям плам в интерпретацията на историята, особено когато не я е правила. Ако Конституцията раждаше милионери, аз Ви предлагам с Вас да се присъединим, щото, ако станем автори на тази поправка, можем да станем и милионери, както нашите колеги. Да не привнасяме създаването на назначения български капитализъм там, където той не съществува.
Конституцията имаше своята роля и значение и за нея дадоха своя принос редица колеги от различни политически сили. Не ми се ще в 2006 г. десницата на България да бъде отново пример за деструктивност. Вие сте били винаги "против" в критични исторически ситуации. Не е въпросът дали сте малко в момента, дали сте разбити и дали имате чувство за перспектива, но аз не мисля и не бих приела ситуация, в която българската десница е винаги в критични моменти деструктивна и на всяко нещо казва "не".
Вие сте работили много за тази евроинтеграция. Аз го отчитам. Ние го признаваме. Не искаме днешните ви действия да бъдат в обратната посока, да бъдат спирачка, когато България буквално е на крачка от вратата. Мисля, че не вярвате, че ще ви оставим отвън. Мисля, че когато стигнем до м. декември 2006 г., дай Боже, с общи усилия вие също ще бъдете поканени, както всички останали, защото десницата имаше своя принос. Не пречете днес, когато сме на една крачка пред мониторинговия доклад, тези поправки и следващото след това да станат факт. Няма да спечелите от това!
На колегата Абаджиев, който все пак е по-стар народен представител, ще кажа: господин Абаджиев, аз не се занимавам с клевети – нито в кметските, нито в парламентарните кампании. Не е колегата Стоилов четвъртият от карето депутати, предложили намаляване на наказанието, за да се изравнят наказанията за хомо- и хетеросексуални посегателства. Тогава ние ви обяснявахме, че те не са еднозначни с оглед развитието на личността и формирането й в една относително крехка възраст, само че вие и определени ваши европейски приятели не просто искахте да прокарате тази поправка. Вие обявихте, че едва ли не тя може да бъде спънка за евроинтеграцията. И ние я приехме. Вие в тази работа участвахте. Кой от нашите колеги ви е правил компания, няма да казвам пред микрофона. Но що се отнася до вашето разбиране за това как се е произнесъл Конституционният съд по искането на главния прокурор, то беше абсолютно аналогично и дублиращо вашето, имаше общо предназначение и Вие лично синхронизирахте с него действията. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желание за изказвания от парламентарните групи, които досега не взеха думата, а това са две групи?
Господин Българинов, имате думата.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги и гости!
Днес разглеждаме един от най-важните законопроекти от създаването на настоящото Народно събрание - законопроект, който касае промени в Конституцията. Тези промени следва да очертаят законовата рамка за така изменените и новоприети норми към настоящия момент. Следва да се променят някои норми в Конституцията и да се приведат в съответствие с изискванията на Европейския съюз. Тази промяна беше неотложна и наложителна още преди създаването на настоящото Народно събрание, защото в нашата предизборна кампания бяха залегнали част тези предложения, които са внесени днес, както и в предизборните кампании на други политически партии.
Още преди внасянето на настоящия законопроект се сформираха групи и се проведоха консултации във връзка с това. Радостното към него момент беше, че се стигна до един консенсус, до едно съгласие между всички присъстващи политически партии, всички парламентарни партии. И в тази връзка ние от Българския народен съюз доста време преди това говорихме за необходимостта от тези промени в основния закон и се включихме активно в тези срещи.
В тази връзка още тогава предложихме някои текстове да се променят, а именно – децентрализацията, където залегна идеята държавата да установява видовете местни данъци, а общините да имат право да определят размера им, както вида и размера на местните такси. Не само ние, но и представителите на общините, очакваха Конституцията да бъде изменена в тази й част. Ще споделя пред вас, че такива правомощия имат общините на почти всички европейски страни, включително Албания и Румъния. Практиката в тези страни по безспорен начин доказва правилността на едно такова решение – сериозното увеличение на привлечените инвестиции, подобряване на местната инфраструктура и гъвкава социална политика. Опасенията, които бяха изложени тогава и към настоящия момент, че общините не са готови за такова действие, не би трябвало да предизвиква прекалено безпокойство, защото със Закона за местните данъци и такси ще могат да се определят горната и долната граница за размера на данъчното облагане. Впоследствие, с натрупване на опит в тази област, законово определеният интервал може да бъде разширяван и съответно стесняван по решение на законодателя.
В тази връзка можем да припомним и дадените през 2003 г. правомощия на общините сами да определят размера на местните такси. Това, което тогава им беше дадено, не предизвика никакви драматични негативни последици, въпреки изказаните опасения. Също така опитът на някои пилотни общини в администрирането и събирането на местни данъци и такси дадоха един положителен ефект по отношение на събираемостта, което доведе до законово предоставяне на тези правомощия на всички общини.
Очевидно е, че тази конституционна промяна, ако има такава, ще започне реално да действа, когато бъдат извършени съответните промени в данъчното законодателство и което може да стане в следващите няколко години.
Важно наше предложение беше в частта - даване на допълнителни правомощия на президента на републиката, именно това – да има право на законодателна инициатива, да може да назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянни представители на Република България към международни организации, след като се проведе консултация с Министерския съвет, а не както е към настоящия момент – да се избират по предложение на Министерския съвет; също така относно ветото, което налага, а именно - Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от 2/3 от всички народни представители.
От 1991 г. според Конституцията на Република България президентът се избира пряко от българските избиратели. Той има право да обнародва законите, да върне мотивирано закон в Народното събрание, което е длъжно да го разгледа отново и смятаме, че той трябва да има право и на законодателна инициатива. Логиката говори за това.
Втората промяна, отнасяща се до президентските правомощия, в Конституцията на Република България цели да се създаде възможност за един по-качествен подбор на дипломатическите представители по чисто професионален критерий и при осъществяване на техните мисии зад граница. Това е начин да бъде ограничена възможността на изпълнителната власт да предлага на президента чисто партийни кандидатури за ръководители на дипломатически представителства зад граница без необходимите професионални качества.
Предложените промени в Конституцията дават възможност за един по-добър, взаимен контрол между отделните институции в Република България, също така и на президентската институция като пряк изразител на волята на българския народ.
Така предложените от нас промени бяха възприети с одобрение от всички представители на парламентарни групи – и от дясно, и от ляво, от управляващата коалиция, и от всички други. Те бяха възприети и управляващите заявиха, че могат да бъдат внесени между първо и второ четене, разгледани и да бъдат приети при гласуването.
Какво беше учудването ни, когато след сформиране на Временната комисия за изменение и допълнение на Конституцията, и избраните Правила за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България в чл. 4, ал. 1, залегна следното изречение, цитирам: “Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо четене законопроект.” Всичко това, което по-горе прочетох и което изказахме като мнение при тези консултации, беше блокирано и не може да се внесе между първо и второ четене. Логично е тези промени да се извършат сега, защото през следващите две години едва ли ще има възможност за промяна на Конституцията.
Тази честа промяна на Конституцията смятам, че е срам за нас като народни представители и за България пред света. Това явно не се разбира от мнозинството и не говори за желания консенсус.
Въпреки всичко, изложено от мен, желая с няколко думи да се спра на исканите промени в Конституцията.
На първо място – имунитетът на народните представители. Всички сме обединени около идеята, че в този вид, както в момента е отразено в Конституцията, това не може да остане така. Този имунитет дразни обществото, изказват се вече такива мнения и е крайно време това да бъде променено. Логиката говори единствено за това. Това се говори не само от обществото, не само от нас, а и от представители на прокуратура, съдилища и граждански сдружения. В този смисъл са и нашите виждания.
Вие виждате, ще се спра и аз, фрапиращ е случаят с народния представител Кузов, при който не може да се иска снемане на имунитета, за да може делото да се внесе, да бъде възобновено и да бъде разследвано като се установи виновност или невиновност на съответното лице.
Наложителни са и промени в Конституцията, които да кореспондират с новоприетия Наказателнопроцесуален кодекс, за да може след няколко месеца да влезе в сила и да функционира нормално.
Още в предизборната програма на Български народен съюз беше залегнала идеята за отчет на главния прокурор, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както относно импийчмънта на същите. Явно това е възприето от управляващите и ние ще го подкрепим в тази част.
Сериозни са ни забележките относно исканите правомощия на министъра на правосъдието. Заявихме го още в началото, че те не са му необходими, още повече да залегнат и в основния закон на държавата. Смятаме, че исканите промени са опасни, защото противоречат с принципа за разделение на властите. Не е необходимо да се дават такива правомощия относно квалификацията – министърът на правосъдието да следи за квалификацията на кадрите си. Има такъв независим орган, това е идеята и на Европейския съюз. А също така относно и другите правомощия, които са му посочени. Срещу тях се обединиха и представителите на прокуратурата - новоизбраният главен прокурор, председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Още повече, не на последно място, срещу тези правомощия се оказа и министърът на правосъдието. Той също не иска тези правомощия.
В тази връзка ще спомена, че Български народен съюз не е сляпа опозиция, няма да се спре пред всичко хубаво и добро, което е предложено за България, и ще подкрепим идеи, които са добри за България. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има народният представител Александър Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Като слушам патетиката на този дебат и, разбира се, обвиненията, които се отправят към опозицията от страна на БСП, ДПС и НДСВ, се връщам точно 15 години назад във Великото Народно събрание, когато се приемаше Конституцията, която за трети път се променя. И тогава контролираното от Българската социалистическа партия мнозинство във Великото Народно събрание се опита не да прави Конституция, макар че точно затова беше свикано, а да приема икономически закони, с които да трансформира политическата в икономическа власт на БСП.
Тогава, и тук виждам господин Гиньо Ганев горе на балкона, имаше хора несъгласни, които положиха усилия това да не се случи. Въпреки това действащата Конституция беше приета от онова мнозинство, и то не само от БСП, а и от контролирани тогава от тях хора в Съюза на демократичните сили. Слава Богу, за тези хора от тогавашната опозиция - и като партии, и като хора, много малко вече някой се сеща.
Тогава обаче ние наистина имахме сериозни и разумни аргументи срещу това да не се приема Конституцията в този вид, в който тя беше приета. Нашият глас не беше чут и, както казах, някои предпочетоха компромиса, но 39 човека тогава не подписахме Конституцията и останахме верни на своите идеали. Аз бях един от тях.
Днес в качеството си на председател на Демократическата партия изразявам същото отношение към сегашната Конституция и към предлаганите промени. Сегашната Конституция съдържа сериозен дефект, който на практика минира всички усилия за въвеждане дори на елементарна справедливост. Това е поради липса на върховенство на закона. И ако днес България се намира в това състояние, в което е, то една от големите причини за това е несъвършеният основен закон, който създаде такъв баланс на властите, че през всички тези 15 години бяхме свидетели на много сериозно междуинституционално противопоставяне.
Дали предлаганите промени днес ще премахнат този дефект – липса на справедливост? Едва ли ще намерите българин, който с открито сърце да ви каже, че живее в справедливо устроено общество. Усещането за несправедливост у българите днес произтича от две основни причини, от два основни източника: едното е действията на българската администрация, на правителствата, които управляват през тези години, и, от друга страна, действията на съдебната система. И ако за всички административни актове все пак се предвижда съдебен контрол и могат да бъдат поправени част от тези несправедливости, които администрацията възпроизвежда със своите решения, то съдебната система, съдебната власт наистина се оформя като основен източник на това напрежение в българското общество и на усещането за несправедливост.
Затова ние преди време в Демократическата партия направихме една много сериозна дискусия именно по проблемите в Конституцията и предлагахме промени, които да дадат поне някакъв шанс за върховенство на закона. В предлагания законопроект днес не виждам нито една от тези наши идеи за реформа на съдебната власт. Неговите автори или не са разбрали, или не искат да се разбере, че съдебната власт, съгласно действащата Конституция, не произтича от народа, въпреки че в ал. 2 на чл. 1 това е записано като основен принцип. Няма обществен договор за съдебната власт по силата на самата Глава шеста. Противоречията са толкова дълбоки, че тяхното съществуване не може да бъде търпяно, нито може да бъде замазвано с козметични промени. Но авторите на този законопроект явно отново поради липса на политическа воля си затварят очите за тези факти.
Според нас авторите на тези промени днес желаят да запазят статуквото. Не желаят да се разбута колибката, в която съдебната власт се самовъзпроизвежда. Дори следствието си остава в системата на съдебната власт. Какво да говорим за прокуратурата? Най-лесно е, разбира се, да се намерят причини, макар че имате конституционно мнозинство, да се обясни защо това не се прави. Ще ми кажете, разбира се, че има и решение на Конституционния съд, което не позволява прокуратурата и следствието да станат част от изпълнителната власт. Но Демократическата партия винаги е отстоявала един принцип, а това е, че България е парламентарна държава и парламентът е място, където се пишат законите, а не Конституционният съд. Защото, когато съдът надхвърля правомощието си, какъвто е случаят с въпросното решение, именно парламентът трябва да се намеси.
В този парламент едва ли ще се намери политическа воля да се извършат тези промени, въпреки, както отбелязах, че правителството и парламентарното мнозинство имат конституционното мнозинство.
Докато не направим, уважаеми дами и господа, следствието част от полицията, а прокуратурата част от изпълнителната власт, докато не започнем пряко да избираме прокурорите, които внасят обвинителни актове, докато не започнем да избираме пряко съдиите в първоинстанционните съдилища, съдебната система у нас няма да работи, така че да преобърне представата на редовия българин за равнището на справедливост в нашето общество.
Въпреки че някои от предложенията като тези за имунитетите се доближават частично до нашите идеи, това предвидено сега изменение е крайно незадоволително, за което говориха колегите от ДСБ. Аз не искам да се преповтарям.
Ние сме категорично за това да се премахнат имунитетите. И не бива тук, уважаема госпожо Дончева, наистина да спекулираме с депутатския имунитет – какво щяло да стане. Ами това, което става, точно доказва моята теза. Дори и народният представител тогава, когато му е свален имунитетът, четири или пет години е следствен и съдебната система не работи. Защо тогава трябва тази система да продължи да съществува по същия ред? Затова ние сме категорично против козметични промени, които да бъдат правени, и тук ясно да се говори под външен натиск. Препятствията пред свободната инициатива остават. Дефектът, който не допуска никакъв шанс за върховенство на закона, също остава.
Вместо да губим парламентарно време в безплодни приказки, време е да дебатираме основния проблем у нас – дефицит на справедливост. Това е големият проблем, който днес в един дебат по основния закон трябваше всички ние, всяка една политическа формация да изложи своите виждания. Защото правейки днешните промени, аз съм сигурен, че ще се наложи тъй наречената четвърта промяна в Конституцията и тогава сигурно пак ще слушаме подобни аргументи. Тогава пак може би опозицията ще бъде обвинявана в неконструктивност. Поради тези и други причини, които бяха изложени – част от тях от моите колеги от опозицията, депутатите от Демократическата партия няма да подкрепят предлаганите промени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми господин Праматарски, да, в едно съм съгласен с Вас – в нашето общество съществува дефицит на справедливост. Но Вие търсите корените в погрешна посока! Това усещане за несправедливост се дължи на начина, по който беше извършена приватизацията в нашата страна – разграбването на националното богатство по времето на едно така добре помнено от всички българи управление.
Искам да ви припомня и още нещо – че 39-те, които напуснаха Великото Народно събрание, така и не можаха да обяснят на българския народ защо го правят и не можаха да посочат конкретни причини или основания за недъзите в новата българска Конституция. И не се опитвайте с обратна дата да проявявате политическа мъдрост. Защото тогава и Вие, и Вашите експерти по въпроса за имунитета и за съдебната власт бяхте изцяло в подкрепа на онези политически решения, взети тогава. Защото изваждането на следствието от изпълнителната власт, изваждането на следствието от катакомбите на Министерството на вътрешните работи беше едно важно политическо събитие, свързано с демократичните промени в нашата страна. Вие искате повече полицейщина, но това се дължи на определен поврат след атентатите от 11 септември отпреди няколко години. И нека не се опитваме с обратна дата да пренаписваме най-новата история на България! (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други реплики? Няма.
Господин Праматарски – дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (независим): Уважаеми господин Близнашки, високо ценя Вашата реплика, защото Вие сте един уважаван конституционалист, но наистина в изказванията си нека не политизираме към днешна дата наистина въпроса.
Това, което казах – за приемането на Конституцията, много малко хора са останали тук от Великото Народно събрание. Аз неслучайно посочих господин Гиньо Ганев. Днешната Конституция беше плод на един много грозен политически пазарлък, извършван под натиск. Няма да забравя как се пиеше тук шампанското. Бързаше се всичко да се спретне по най-бързия начин. Защо? Вие казвате за тази несправедливост. Съгласен съм с Вас. Сигурно това усещане от приватизацията за несправедливост е онова, за което аз говоря. Но това не беше плод на едно правителство! Ами масовата приватизация на Жан Виденов влиза ли в тази несправедливост? Явно влиза. Така че аз не искам да влизам в такъв политически спор.
Влизам обаче в спор по същество. Тогава ние имахме достатъчно аргументи, които посочихме, макар че да връщаме сега тези аргументи няма смисъл. Да, част от тях не бяха тези, които днес изтъквам. Но че днешната Конституция е основата на това да се случат всички тези събития в българския политически живот, е безспорно. Това е основният закон. Нека да не забравяме вечните мераци на българския президент, който и да бил той – за президентска република, за желание да се влияе върху изпълнителната власт, за желание да се манипулира българският парламент. Това не е ли недъг на българската Конституция? Която казва: “Избира се пряко един човек с ограничени правомощия”. И до ден-днешен е така. И ние отново сме изправени пред президентски избори. Нима днешният български президент не е автор на сглобяването на това мнозинство и това правителство?! Кой му дава това право?! Не. Всички – обществена тайна е – в България го знаят. Негово право ли е?! Но той злоупотребява с политическата си власт, която има, извън Конституцията.
Ето, за тези неща говоря като недъзи в българската Конституция. Иначе сме готов на всякакъв дебат – кое от правителството, управлявали България от приемането на Конституцията до ден-днешен, е причинило повече злини на България – дали правителството на Иван Костов, най-оплюваното от Вас правителство, или правителството на Жан Виденов, или правителството на Любен Беров с мандата на ДПС, или правителството на Андрей Луканов. Вицепремиер в това правителство беше господин Пирински, ако трябва да връщаме лентата назад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, досега се изказаха 7 души. Изказванията заемат средно по 7-8 минути. Остават няколко минути до 11,00 ч.
Давам почивка до 11,30 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум, уважаеми народни представители. Продължаваме заседанието.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина днес е един особен ден. За разлика от нормалното обсъждане на законопроекти, обсъждането на промени в Конституцията съвсем основателно предизвиква голям интерес не само на камерите и народните представители, а и на цялото общество. Но обществото се интересува от позитивната дискусия, а не от популизъм.
Колеги, считам, че предлаганите конституционни разпоредби ще подобрят взаимодействието между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, но тъй като обсъждаме законопроекта на първо четене, бих искал да се спра на няколко основни пункта, които са поставени на нашето внимание.
Първо, от съдържателна гледна точка законопроектът е от съществено значение. Той установява по-добър баланс между трите форми на държавната власт. Като нейни елементи те носят общите й белези, но заедно с това съдържат и свои специфичности. Принципът на разделението на властите не изисква пълна изолираност на дейността на органите на трите власти, а следва да признаем, че в някои моменти органите на съдебната власт са поставени нормативно в изолирано спрямо другите съставки на държавната власт положение. Предлаганият от вносителите проект, без да нарушава самостоятелността и независимостта на съдебната власт, установява по по-добър начин нейното взаимодесйтвие с другите съставки на държавната власт.
Второ, законопроектът е обществено оправдан и обусловен от социална гледна точка. Той отговаря на обществените нагласи за по-голяма прозрачност в дейността на органите на съдебната власт и импонира на желанието на обществото за по-бързо, обективно и ефективно правораздаване.
На трето място, законопроектът е навременен, уважаеми дами и господа народни представители. Той създава конституционно правната основа за провежданата съдебна реформа в страната. Съобразно новите конституционни текстове ще се приемат нови правно-нормативни актове, които ще доведат до по-голяма резултатност от дейността на всички органи на съдебната власт. Той се явява и своеобразен юридически фундамент на приетия нов Наказателнопроцесуален кодекс и на други закони.
И на четвърто място, изрично трябва да посочим, че законопроектът е хармонизиран с европейските стандарти и законодателство и е в синхрон с европейските ни партньори.
Без да навлизам в подробности, бих искал да се спра конкретно на няколко отделни предложения в законопроекта. Считам, че основателно се предвижда Народното събрание да изслушва и приема годишните доклади на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор за дейността на съдилищата, прокурорите и следствието. Струва ми се, че това е абсолютно необходимо и целесъобразно. Народното събрание приема законите, създава нормативната основа за цялостната дейност на обществото и за практическото реализиране на основните права и свободи на гражданите. Именно анализът в тези доклади, констатациите за явленията и за формиращите се положителни и негативни тенденции ще способстват за усъвършенстването на законовите актове, които ще бъдат приети от Народното събрание.
От друга гледна точка, докладите ще осигуряват прозрачност и отчетност в работата на тези най-високи съдебни органи. Обществото ще може да се запознава с извършеното от тях. По този начин то ще реализира своето право за информираност за дейността на държавните органи, в това число и органите на съдебната власт.
Бих искал да изразя мнението си, че тази разпоредба трябва да бъде именно в Глава трета “Народно събрание”. Нейното систематично място е в главата, която регламентира правния статут на законодателния орган. В тази глава се дава каталог на правомощията на Народното събрание. Едно от тях ще бъде изслушването и приемането на годишните доклади на посочените по-горе представители.
Искам да подчертая, уважаеми дами и господа, че правомощието “приемане” е компетентност на Народното събрание и става с негов акт, тоест с решение на Народното събрание. Това е и идеята на самите вносители. Ето защо това правомощие не би могло да отиде в главата за съдебната власт, където се регламентират компетентностите на органите на съдебната власт, каквото е искането на част от представителите на съдебната власт. В никакъв случай не може да се говори за подчиненост на съдебната власт с един такъв текст. Промяната ще покаже взаимовръзката между отделните държавни власти.
В законопроекта се прави удачно предложение, като се посочва изрично правомощието на прокуратурата да ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Това е в пълен унисон с европейската наказателноправна практика и е добра основа за новите юридически решения в приетия вече Наказателнопроцесуален кодекс.
Искам да изразя и личната си подкрепа на предлаганите нови хипотези за освобождаването на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. В законопроекта се предвиждат две различни процедури в зависимост от основанията за освобождаване на тези висши магистрати, те бяха изложени и от вносителите преди малко. Подкрепяйки по принцип предлаганите разпоредби, уважаеми колеги, ми се струва обаче, че трябва да огледаме хипотезата при уволненията им поради трайна фактическа невъзможност за изпълнение на служебните задължения, когато тя продължава повече от една година. Този въпрос беше повдигнат основателно и по време на заседанието на комисията от представителите на съдебната власт. Какво би станало, ако не може да се събере посоченото мнозинство от 2/3 за вземане на решение? В случая се касае за една констатация, която органът не може да измени. Заслужава сериозно внимание мнението, изразено от Националната следствена служба, че това правомощие на Висшия съдебен съвет може да остане успоредно с направените предложения в законопроекта.
В § 7 на законопроекта се предлага ново правно съотношение между министъра на правосъдието като централен орган на изпълнителната власт и Висшия съдебен съвет като орган, отговарящ за функционирането на съдебната система. Струва ми се, че в това отношение е намерен по-добър баланс, дами и господа. Наистина може да се дискутира върху това дали тази разпоредба следва да намери място в Конституцията или в Закона за съдебната власт.
С предлаганите разпоредби намират конституционно закрепване някои от сега съществуващите положения, но вече разширени с по-голяма юридическа сила. Така например Законът за съдебната власт предвижда и сега към министъра на правосъдието да се създават структурни звена, които да подпомагат взаимодействието му с органите на съдебната власт и Висшия съдебен съвет в областта на професионалната квалификация, стопанисването на съдебните сгради и др.
Предвижда се министърът да изготви проект за бюджет на съдебната власт и да го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет. Някои представители на правораздавателните органи се обявиха против тези правомощия на министъра.
Тук обаче трябва да се има предвид, че предложението на министъра е само едно подготвително действие и то няма никакъв самостоятелен правен ефект. Практически министърът само сезира Висшия съдебен съвет с предложение. Съветът е органът, който взима решение. Той може да отхвърли, да измени, или да приеме предложението. В тази връзка Висшият съдебен съвет има пълна свобода. Приетият с неговото решение проектобюджет пак ще бъде внесен в Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, притесненията, които бяха изразени от представителите на съдебната власт от впечатлението, което създава текстът на § 7, чл. 130, нова ал. 6, т. 3, където се посочва правото на министъра на правосъдието да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване и освобождаване на магистрати, като изключително негово право, бяха основателни и аз лично ги споделям. Между другото самият законодател не е имал предвид това, а се касае повече за паралелна компетентност и на министъра на правосъдието. Този въпрос по време на заседание на комисията беше изяснен и приет от самите вносители.
На последно място бих искал да подкрепя правомощията му по осъществяване на контрол върху магистратите по дейността на образуване, движение и разрешаване на делата. Тук обаче следва да намерим по-точна правна техническа редакция, тъй като контролът за законосъобразността на съдебните решения е на по-горния институционен съд.
Дами и господа, заслужава изрично да се каже и от председателя на временната комисия проф. Корнезов беше изрично подчертано, че с някои забележки представителите на съдебната власт подкрепиха внесения законопроект. Аз мисля, че досега вижданията и мненията на съдебната власт никога не са били толкова близки с идеите на вносителите или с идеите за промени в Конституцията. Мисля, че това заслужава уважение и внимание.
Затова ви призовавам, уважаеми колеги, да подкрепим законопроекта на първо четене с ясното съзнание, че основният момент в този законопроект, както беше изтъкнато, са промените, които се правят в цялата процедура за освобождаване, изслушване, информираност на гражданите във връзка със съдебната власт, а не толкова имунитетът на народните представители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Реплики няма.
Давам думата на народния представител Камелия Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес отново говорим от трибуната на Народното събрание за промяна в Конституцията, но го правим с различен тон.
Съзнавам, че човек не може два пъти да влезе в една и съща река, както твърди една източна мъдрост. Познавам обаче и мъдростта на европейската политическа практика, а тя доказва друго – парламентарното съгласие трябва да бъде постигано отново и отново. То може да бъде реално винаги, когато националните приоритети го изискват.
Позволявам си с удовлетворение да припомня предишните две поправки на Конституцията, които бяха приети от Тридесет и деветото Народно събрание по инициатива на Национално движение Симеон Втори. Едва ли обаче е излишно да спомена и онова, което остави трайна следа в паметта на българското общество – тези промени бяха осъществени в среда на градивно съгласие.
Тъкмо в името на необходимия консенсус бих приела за основателна част от критиките на опозицията към този законопроект, защото за съжаление острата липса на време не позволи да го създадем по познатия ни модел на ползотворен диалог на политическите сили – нещо, което ако беше направено, съм убедена, че критиките нямаше да бъдат такива.
Безспорно третата поправка на Конституцията е логично продължение на първите две. Ние, депутатите от Национално движение Симеон Втори, възприемаме тази нова конституционна промяна като особено важен елемент от нашата последователна парламентарна политика за конституционна реформа. Нещо повече, тя е в хармония с очакванията на Европейския съюз.
Законопроектът, за който чухме толкова много критики досега, всъщност отразява възможния, реалния модел за конституционна промяна. Той осигурява благоприятни условия да бъде извършено наложителното, най-вече, в частта, която засяга санкционирането на съдебната власт, при това изцяло в рамките на възможното, без никакъв конституционен екстремизъм и разбира се, с безусловно уважение към наложените ни конституционни ограничения, а именно, че радикални реформи могат да бъдат извършени само от Велико Народно събрание, независимо че тези ограничения въобще не ни харесват.
Особено важно е да прочетем този законопроект като послание към нашите европейски партньори – послание, което сме длъжни да направим точно сега. Защото страните от Европейския съюз с изключителен интерес следят процеса на конституционната промяна у нас и те отново ще съдят за нас, за нашата воля и решителност по делата, а не по думите.
Затова днес в съзнанието на всеки от нас трябва да прозвучи не примамливият шепот на конюнктурната политическа изгода, а решителният глас на държавническата мъдрост.
Нека преди да гласуваме разумът ни на парламентаристи ясно да ни покаже къде точно се намираме. Защото ние не стоим от двете страни на разделителната линия – опозиция, управляващо мнозинство. Изправени сме заедно пред границата, отвъд която е европейското бъдеще на България. Днес тази граница е по-близо, откогато и да било. В този момент разстоянието до нея се измерва с времето на парламентарната процедура по приемането на третата поправка в българската Конституция, а българското общество знае, че тяхното отлагане означава неизбежно забавяне на присъединяването ни към Европейския съюз.
Нашите избиратели са наясно какво би се случило, ако днес не гласуваме за този законопроект с необходимото мнозинство от три четвърти от народните представители. Те отлично разбират, че това би представлявало отказ да изпълним навреме ангажиментите си към нашите европейски партньори.
Далеч съм от илюзията, че някой може да бъде убеден да гласува против волята си, но не бих могла обаче да си позволя да повярвам и да помисля, че някой от нас може с чиста съвест да гласува срещу европейското бъдеще на България, при положение че в тази зала винаги сме били обединени около тази идея.
Уважаеми дами и господа народни представители, не само политическото значение на предлаганите конституционни промени, но и тяхната юридическа същност ни позволява да ги приемем с необходимото мнозинство на първо гласуване. С този законопроект създаваме една задължителна конституционна основа за един от базисните елементи на реформата в съдебната власт, промените в Наказателнопроцесуалния кодекс, така че те да могат да бъдат реален факт от 28 април т.г.
Освен това въвеждаме като конституционно задължение ежегодното отчитане на главния прокурор, на председателя на Върховния касационен съд и на председателя на Върховния административен съд пред Народното събрание. Вън от всяко съмнение е, че с тази промяна създаваме практическа възможност за значително по-добро взаимодействие между законодателната и съдебната власт.
Законопроектът предвижда имунитетът на народните представители да бъде стеснен. Имам всички основания да мисля, слушайки дискусиите, които се водиха по време на неговото подготвяне, както и дискусиите, които се водят днес в пленарната зала, че тези две поправки в законопроекта са пресечната точка, при която можем да търсим сближаване на позициите между първо и второ четене, разбира се, с онези опозиционни сили, които са готови да подкрепят този законопроект. Подобно сближаване би могло да ни доведе до едно още по-силно стесняване на депутатския имунитет. Бихме могли да стигнем и до отпадането на изискването отчетите на тримата висши магистрати да бъдат приемани от Народното събрание след изслушването им, като остане само задължението за изслушване.
Предлагаме и една промяна, която създава нова хипотеза за разследване и отстраняване от длъжности на тримата висши магистрати с гласовете на 2/3 от народните представители. Считам, че с тази поправка по един убедителен начин отговаряме на желанието на обществото, което очаква от нас да преодолеем сегашното състояние, в което институцията на главния прокурор например, сякаш е снабдена със свръхвласт и, което е още по-лошо, с недосегаемост.
Забележително обаче е, че именно това е текстът от законопроекта, който се критикува най-остро. Разбира се, не съм изненадана от потребността да се критикува, но се чудя кога всъщност тази критика е искрена – дали когато упорито се настоява за радикални реформи в структурата на съдебната власт, при това при грубо показване на основния закон и на конституционните решения? А може би трябва да приемем, че опозицията е искрена тогава, когато с хрисимо лице заявява, че ще атакува пред Конституционния съд точно тези промени, защото противоречат на Конституцията. Особено, когато много настоятелно се твърди през последните месеци, че при наличието на конституционно мнозинство това мнозинство може да прави всичко с Конституцията, включително и радикални реформи в съдебната система, без въобще да се съобразява с конституционните ограничения.
Уважаеми дами и господа народни представители, известно е на всички, че значителна част от негативните оценки в доклада на Европейската комисия за 2005 г. са предизвикани от недостатъците в съдебната система. Убедена съм, че част от тези недостатъци могат да бъдат отстранени именно чрез този законопроект.
Невъзможно е също така да се съглася с твърдението, че предлаганите промени в основния закон са едва ли не козметична процедура върху европейското лице на България. Едва ли има някой сред нас, който да не осъзнава, че тази промяна е пределно важна. Разбира се, ако бъде осъществена навреме с чувството за историческа отговорност, а това означава само едно: тя да се случи незабавно с гласовете на 180 народни представители преди Доклада на Европейската комисия през април тази година.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата народния представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изграждането на основния закон е най-висшето право и най-отговорното задължение на законодателя. В Народното събрание няма и не може да има по-сериозен дебат от този за Конституцията на страната. Той не може да се осъществява нито по конюнктурни съображения, нито заради партийни интереси.
Като народен представител изразявам моето и на партия “Ред, законност и справедливост” категорично несъгласие с предложените от БСП и коалиция конституционни промени, освен снемането на имунитетите, по няколко причини.
Първо, така предложените изменения в основния закон имат за цел да излъжат Европейския съюз, че в България се извършва радикална реформа за борба срещу корупцията и организираната престъпност. Защото, дори да станем пълноправни членове на Европейския съюз, то ще е в аванс и ние трябва да направим кардинални реформи, а не да имитираме такива.
Необходима е и цялостна конституционна реформа или никаква. По сега действащата правна система такава реформа може да извърши само и единствено Велико народно събрание.
Връх на политическата и конституционна мимикрия е предложението председателите на Върховния касационен и на Върховният административен съд да бъдат изслушвани от парламента. Това е сериозно връщане на България назад към времената на тоталитарната държава, когато е имало една партия и една власт. Тези предложения накърняват независимостта на съдебната власт, което е свещена конституционна ценност. Как е възможно българските съдии да обясняват на парламента как решават делата, когато при своята правораздавателна дейност те се подчиняват само и единствено на закона? Председателите на двата върховни съда не са началници на българските съдии, за да им търсят сметка как по същество решават делата си.
Вносителите добре знаят, че Народното събрание не може да се произнася по същността и хода на делата. За какво тогава са тези отчети? Може би дали тече покрива на Съдебната палата или е сменена дограмата?!
Що за абсурд е парламентът да приема отчетите на съдебната власт и каква би била санкцията, ако не ги приеме?
Трето, предложението на министъра на правосъдието да изготвя бюджета на съдебната власт е недопустимо и това най-добре могат да кажат бившите конституционни съдии и днешни депутати, подписали през 1993 г. тълкувателно Решение № 18 на Конституционния съд. Според това решение бюджетът на съдебната власт е самостоятелен съгласно чл. 117, ал. 3 от Конституцията, което означава, че органите на изпълнителната власт не упражняват компетентност в процеса на съставянето и изпълнението му.
Четвърто, що се отнася до конституционните промени за следствието, вие, господа, пригаждате Конституцията към законите. Това е ясно мерило за противоконституционните ви намерения.
Пето, колкото до омбудсмана, поради опасността да бъде избиран отново след срамни политически пазарлъци, най-добре е да се назначава от президента на републиката.
Шесто, с тези промени коалицията на подменения вот, след като подмени вота на избирателите, сега подменя правомощията и на Великото Народно събрание. Депутатите, които внасят въпросните промени, би трябвало да са запознати и с Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд. С него е дадено задължително тълкуване на Конституцията в смисъл, че промени в основния закон, които водят до освобождаване на тримата висши магистрати от парламента, може да извършва само и единствено Велико Народно събрание. Там е записано, че ако обикновено Народно събрание приеме изменение на Конституцията, то ще бъде отменено от Конституционния съд на общо основание.
Тук е важно да запомните, господа управляващи, че няма срок за сезиране на Конституционния съд. Предвижданата конституционна промяна за освобождаване на тримата висши магистрати от Народното събрание е сама по себе си неконституционна. Вън от това тя е и нецелесъобразна. Що за конституционен механизъм е това един орган да предлага висшите магистрати, друг да ги назначава, а трети да ги освобождава?
Питам всички депутати от това парламентарно мнозинство, което с разменени роли беше същото и в миналия парламент: защо не направихте тези изменения в Конституцията тогава? Пихте шампанско за предишните промени, а стрелбите се увеличаваха по улицата.
Ние смятаме, че на България е необходима радикална конституционна реформа, защото в действащата Конституция са заложени серия от капани пред ефикасната работа на правоохранителната система, а и пред цялото функциониране на държавността.
Ето някои от елементите на такава конституционна реформа, специално в областта на защита на законността, сигурността на гражданите и обществения ред:
- Прокуратурата да е независима, включително и от изпълнителната власт. Тя трябва да бъде извадена от съдебната система и да заеме своето самостоятелно място в Конституцията, подобно на Конституционния съд.
- Следствието трябва да премине изцяло в изпълнителната власт.
- Президентът трябва да назначава главния прокурор, без да е обвързан с предложения от Висшия съдебен съвет, за да носи той отговорност за решението си.
- Висшият съдебен съвет не трябва да има парламентарна квота, а да бъде избиран само измежду магистратите.
Уважаеми колеги, след 17-ата година от демократичните промени е ясно, че българският конституционен модел се провали. Страната затъна в бедност и гангреняса от престъпност. Родителите са в стрес, докато не видят децата си вкъщи. Институциите не могат да осигурят защитата на основната конституционна ценност – здравето и живота на хората. Необходима е радикална конституционна реформа, каквато по нашата правна система може да извърши само и единствено Велико Народно събрание. Колкото по-рано, толкова по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин председател на Върховния административен съд, уважаеми господин омбудсман, уважаеми дами и господа, колеги! Безспорно е, че дебатът върху съдържателната част от Законопроекта за изменението на Конституцията е най-важният и най-основният, защото в края на краищата това определя какви ще бъдат текстовете, които след месец-два или малко повече ще бъдат прилагани от българската държава. В същото време обаче има и един друг ракурс на дебата, който бих искал да засегна в своето изказване, а това е начинът, по който се води дебатът. Това е онзи разрез, който ни дава да видим докъде дебатът е същностен, докъде дебатът е политически и кога дебатът става чисто популистки. Това е един детайл, който не трябва да остане незабелязан от нас, политиците, и от българския народ. Поради тази причина ще си позволя да се върна към годината, когато беше подписана българската Конституция.
Не съм съгласен с идеите, че днес, когато гледаме текстове за промени в българската Конституция, не трябва да се връщаме към годината на нейното подписване и най-вече към това какъв беше тогава дебатът. Вие си спомняте тогава, че част от българската десница, всъщност онази част, която после оживя в българската политика, не прие тази Конституция, отказа по един много категоричен, според някои агресивен, начин да я подкрепи.
Искам да ви припомня, че тази Конституция тогава не беше подкрепена и от Движението за права и свободи – партията, която стана основоположник на българския център. Тогава обаче, колеги, дебатът беше политически, независимо от това дали тогава е имало възражения по конкретните текстове, които засягат съдебната система, както ни напомня господин Близнашки, или други спорове, които до известна степен са и експертни, дебатът си остана политически.
Ако трябва да правим някаква оценка, бих казал, че тогава тези, които не подкрепиха днешната ни Конституция, го направиха по чисто политически съображения. Тогава тези политически сили не видяха европейския проект на България в тази Конституция. Дали са били прави или не, може би още е рано да отсечем. Аз имам своята оценка – да, тогава това беше правилна позиция и на Съюза на демократичните сили, и на Движението за права и свободи. Няма значение, в крайна сметка случи се това, което е трябвало да се случи, може би. Тогава тези политически сили не видяха проекта на България за Европа и не подкрепиха Конституцията и дебатът си остана чисто политически, в рамките на политическия сблъсък, той не изби в популизъм. Независимо от това, че тогава имаше политици и политически сили, които ползваха и популистки средства, в крайна сметка днес, от разстоянието на времето, правилното е да направим тази оценка, според мен. Това е разликата с днешния ден – когато дебатът, който би трябвало да остане в рамките на дебат върху същността и дебат по политиката, излиза извън тези рамки и се превръща в сблъсък на полето на популизма. За съжаление днес дебатът избива натам. Това е разликата. Това трябва да посочим като един от елементите на днешния дебат, защото той очертава облика на партиите в българския политически живот.
За мен е очевидно, че в българския парламент има две политически партии, които са ярки носители на този популизъм, включително и в днешния дебат. Това са “Атака” и Демократи за силна България. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Това са две партии, които използват дебата, злоупотребяват с него, изнасят го от полето на политиката на полето на популизма само и само за теснопартийни интереси - “Атака”, която има нужда от доказване, и Демократи за силна България, които водят своята непочтена, меко казано, политика за тяхното място в дясното пространство. За това става въпрос. За да не бъда голословен, ще коментирам техните позиции.
Има две основни неща в позицията на ДСБ.
Първият им основен аргумент, който те искат да представят за същностен, е искането прокурорът и прокуратурата да излязат извън съдебната система, съзнавайки много ясно, че това не може да стане. Това все едно е НДСВ да каже: дайте да си върнем царя. Две такива искания са еднакво неуспешни като искания, тоест развивайки и искайки това, те оправдават своето поведение и своя отказ да подкрепят изобщо тези промени.
Второто искане на Демократи за силна България е за пълното сваляне на имунитета. Аз смятам, че тезата за пълното сваляне на имунитета не е популистка теза сама по себе си. Тя има своите основания, така както сама по себе си тезата за ограничения имунитет също не е популистка. Тя също има своите основания. Всичко е въпрос на баланс, всичко е въпрос на преценки. Защото аргументите, че един народен представител не може да бъде току-така лесна жертва на процедури са важни и съществени аргументи. Защото справката за това в колко случаи имунитетът на народния представител е бил пречка той да бъде съден и осъждан говори, че няма такива случаи. Няма случай, когато имунитетът на народен представител да е попречил на неговото наказателно преследване и осъждане, ако е имало достатъчно доказателства за това. Популизмът тук не е в тезата, а в начина на нейната употреба.
Какво казват върлите противници на днешните предложения за промени? Щом не стане на нашето по въпроса за имунитета, всичко друго ние го отказваме и няма да го подкрепим. Всички знаем, че всичко това друго е необходимо. Всички знаем, че се нуждаем от нов баланс между властите – съдебната, изпълнителната и законодателната. Всички в тази зала са дълбоко убедени в това. Някои в тази зала не харесват какви са предложенията за този нов баланс и казват, че са склонни и готови да участват в намирането на тези решения. Крайните противници обаче казват: щом не става на нашето по въпроса за прокурора и имунитетите, другото кучета го яли.
Е, на това му казвам аз защита на теснопартийни интереси.
И точно затова днес дебатът трябва да бъде разграничаван и не само по това какъв е той по своята съдържателна част, а как той се употребява за теснопартийни интереси. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаете ли, господин Абаджиев, да се възползвате сега?
Заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Демократи за силна България няма да подкрепи Законопроекта за промяна на Конституцията, не защото защитаваме теснопартийни интереси или защото злоупотребяваме с правото си да изразим своята позиция, както каза господин Бисеров, а защото имаме последователна позиция от много години, в която сме заявявали категоричното си желание да работим за дълбоки, реални промени на Конституцията, особено по отношение на съдебната власт, и то наистина заради промяна на баланса на правомощията. Въпросът е къде е този баланс в днешния законопроект.
Ние няма да подкрепим този законопроект, защото той няма съдържание, защото това е поредната димна завеса, която се хвърля и пред българските граждани, и пред европейските ни партньори.
Само няколко думи за ретроспекция, защото в последно време дори и това, което се случва преди 5-6 месеца, се забравя.
На 25 август 2005 г., когато разглеждахме Законопроекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс, заявихме ясна позиция, че пороците на съдебната система и на административния институционален потенциал да се работи и тя да се справи с проблемите, не се решават с Наказателнопроцесуалния кодекс. “Много добре започна да става ясно вече на всички, че те се коренят в Конституцията и там трябва да се направят промени, които да направят възможно наистина едно ново балансиране на правата и отговорностите в цялата система, която противодейства на престъпността.” Тогава от страна на управляващата коалиция имаше много изказвания, в които отново се чуваха същите заклеймителни думи – че тези, които са против новия Наказателнопроцесуален кодекс, са против приемането ни в Европейския съюз. Както каза тогава господин Арабаджиев: “На изведено пред скоби условие на условията – приемане на Наказателнопроцеусален кодекс в контекста на нашите очаквания и на очакванията на Европейския съюз”.
Какво се случи оттам нататък? Прие се Наказателнопроцесуалният кодекс, както искаха управляващите и както убеждаваха всички, че това е условието на условията и че Конституцията няма нужда да се променя. Това звучеше тук, от тази трибуна. Димната завеса се изпари и зад тази димна завеса започна да прозира безполезността, безсмислието на тези промени, лицемерието на тези промени и това, че са направени наистина само за да заблудят, но не европейските ни партньори, които много бързо видяха какво се крие зад този дим, а българските граждани.
В доклада на Европейската комисия беше записано, а по-късно и в доклада на Европейския парламент, че такива промени трябва да се направят. И тогава отново същата управляваща коалиция много бързо подготви нов Законопроект за промяна на Конституцията, който всъщност ние днес разглеждаме, но който е поредната димна завеса, поредното безсмислие, поредното унижение, бих казал, защото отново под настиска на Европейския съюз се предлагат промени, които обаче не решават нито проблемите, които поставя Европейския съюз, нито проблемите, които очакват да бъдат решени българските граждани. Но ние още през 2002 г. – тогава в рамките на общата парламентарна група на ОДС, когато в тази декларация, за която госпожа Мингова говори и с която НДСВ се гордее – за промени в Конституцията по отношение на съдебната власт, настояхме и беше записано: структурни промени на съдебната власт. След това се прие онази промяна, с която вие също се хвалите и която беше също абсолютно безсмислена. Не се направиха структурни промени.
След това беше внесен Наказателнопроцеуален кодекс – безсмислен. И сега за трети път димна завеса и унижение.
Какво се предлага всъщност в този законопроект? Не е вярно, че казваме, че сме против, ако не се случи това, което говорим за имунитетите и няма да подкрепим другото. А другото в контекста на думите на господин Бисеров беше, че е смислено. И ние разбираме, че е смислено, обаче няма да го подкрепим, защото няма да се подкрепи нашата теза за имунитетите. Не е вярно!
Три са основните предложения в този законопроект.
Първото се отнася действително за имунитетите. Какво се прави със законопроекта? Нека всички и българските граждани да знаят какво се прави. Предлага се сегашното сатукво, в което за леки престъпления народните представители въобще не можеха да бъдат преследвани, дори и чрез сваляне на имунитет в пленарната зала, сега да могат да бъдат преследвани за леки престъпления, но отново през тежката процедура на сваляне на имунитетите. Тоест, народните представители отново имат някаква специална защита, отново политическият рекет чрез имунитета ще продължи, защото времето показа, че този политически рекет е основният смисъл на имунитета на народните представители през тези години. Когато е необходимо, се образува производство, когато не е необходимо, не се образува, когато е необходимо за някаква политическа цел се внася, когато не – не се внася. Това обаче остава, даже в още по-унизителен мащаб.
Ние сме заявили много отдавна и в Договора за силна България, и много преди това, че искаме отпадане на имунитета на народните представители. Нека народните представители да застанат заедно с българските граждани и да носят равна отговорност пред закона. Това е смисълът на справедливостта.
И още нещо, понеже госпожа Дончева каза: вие искате да ни спрете от Европейския съюз и на 1 януари 2007 г. да не сме членове. Оли Рен – комисарят по разширяването, само преди два дни на заседание на Съвета по разширяване, в което участва и господин Ивайло Калфин, в прав текст заявява: “Необходима е промяна на Конституцията, с която да отпаднат имунитетите на народните представители”. Защо никой не коментира това изявление на Оли Рен, след като вие правите всичко само след изявленията на еврокомисарите, а не поради това, че осъзнавате тази необходимост?
Така че първата промяна, за която вие говорите, се оказва абсолютно безсмислена. И ако вие останете на тази позиция, тогава се оказва, че това, което каза президентът от тази трибуна, е част от една лицемерна игра заедно с управляващите на добрия и лошия. Ще видим, дали ще стигнете до това.
Така че първата промяна е дезавоалирана. Ние сме против тази промяна точно заради това, но ние сме против и другите две важни според нас промени.
Каква е втората важна промяна? Това е така нареченият “импийчмънт”, с който, както се каза тук, се променя балансът между властите, импийчмънт, който дава възможност на една част от народните представители да предизвикват производство срещу главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Но забележете какво се случва – главният прокурор, да не говорим за председателите на върховни съдилища, остава в съдебната власт, защото не можахме да намерим смелост това да се промени, но политическо мнозинство, каквото има в момента – 2/3, може да го сваля, тоест да се легитимира това, което в момента съществува – главният прокурор наистина да бъде излъчван от това политическо мнозинство, но той да остава в съдебната власт, без да бъде в изпълнителната власт.
Ние точно заради това, уважаеми госпожи и господа, много отдавна пледирахме главният прокурор да бъде част от изпълнителната власт, министър-председателят да предлага неговото назначава тук и изпълнителната власт пред очите на всички да носи цялата си отговорност за борба с престъпността и да подлежи на парламентарен контрол и тогава е съвсем логично той да бъде снеман от народните представители. Сега вие предлагате да остане в съдебната власт, но политическото мнозинство да може да го снема, даже не Конституционният съд, каквото предложение се чу, а политическото мнозинство! В това се коренеше смисълът на това, за което много отдавна говорим – прокуратурата да бъде част от изпълнителната власт.
И не е вярно, че формалните пречки са истинските пречки. Слабостта и страхът е онази пречка, която не доведе до тази промяна. Така че това е втората така наречена важна промяна.
Да не говорим за председателите на двата върховни съда, които е безумно да бъдат снемани от едно политическо мнозинство – това противоречи на всички принципи на една демократична държава и е пълно безумие!
Третата голяма промяна, която представлява същността на този законопроект, каква е? Тя е в чл. 130. Всъщност, тя е онова, което предишните управляващи от НДСВ, които се преляха в сегашните, се опитваха да правят, а именно да налеят с правомощия министъра на правосъдието за сметка на съдебната власт. И тогава те катастрофираха пред Конституционния съд, когато пак ние предупреждавахме, че това ще се случи.
Сега пак се предлагат безумни неща – не само той да организира квалификацията на магистратите, да прави предложения, но и да осъществява контрол върху магистратите за реда на образувани движения и, забележете, решаване на делата. Министърът на правосъдието! Дори министърът на правосъдието Петканов на заседанието на комисията се е стреснал от това и заявил, че не иска това, което се опитва управляващото мнозинство в момента да направи и да налее. Та това е третата блестяща, гениална промяна, която се прави от сегашните управляващи!
Това ли е заклеймителният смисъл на тази промяна в Конституцията - че без това няма да влезем в Европейския съюз?! Кое от онова, което ни казва Европейският съюз, се приема с този законопроект?
Ние заявихме и когато беше дебатът за Наказателнопроцесуалния кодекс, че неприемането на НПК, наистина невъзможността да направим промени в Конституцията ще ни спре. Сега отново заявяваме: не е вярно, че ако ние не гласуваме за промяната в Конституцията, това ще бъде пречка. Ако вие гласувате по този начин Конституцията, това ще бъде истинската пречка, защото вече европейските ни партньори ще останат с впечатление, че се подиграваме с тях, че за пореден път димната завеса скрива една подигравателност, едно абсолютно нежелание и страх да направим онова, което трябва да направим не заради Европа, а заради самите себе си.
И накрая, тъй като днес много пъти се говореше, че политиката била изкуство на възможното. Политиката обаче, госпожи и господа, е и смелост, и решителност. Затова днешният вот ще покаже кои от народните представители имат смелостта и решимостта да направят поне едно мъничко нещо, ако не другите неща за структурна промяна в съдебната власт – да застанат заедно пред българските граждани и наравно да отговарят пред закона. Ние от Демократи за силна България ще застанем. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нали нямаше да имате фюрер?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За първа реплика - господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Абаджиев, струва ми се, че децибелите, с които звучи менторският Ви тон, трябва да бъдат съобразени с реалната представителност в тази зала, защото парламентът отразява реалните обществени настроения.
А доколко са представителни вашите позиции, личи от факта, че не отговаряте на изискванията на чл. 154 дори за инициатива за изменение на Конституцията – говоря за цялата опозиция, взета заедно (ръкопляскания от КБ и ДПС), освен ако не числите "Атака" към себе си!
Щях да повярвам в искреността на всичките ви предложения и на анализа ви за несъвършенствата на съдебната система, ако тези предложения ги бяхте направили в началото на мандата ви, когато имахте внушително мнозинство от 137 народни представители в Тридесет и осмия български парламент. Не го направихте. Напротив, възползвахте се от всички тези недъзи на съдебната власт и с решение на Националния изпълнителен съвет завладяхте всички позиции в съдебната власт. И едва тогава, след като сте завладели всичко, два месеца преди края на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание, на 15 февруари предложихте първо четене на вашия проект за изменение на Конституцията. А и децата в България вече знаят, че два месеца не са достатъчни, за да се реализират конституционни изменения. И понеже в политиката е нужна и смелост, ще ви кажа, че тази коалиция има смелостта да предложи тези конституционни изменения в началото на своя мандат. А дали те ще се реализират по бързата и кратката процедура – да, зависи от вас. И колкото и да ви е неприятно, с вота си бихте отложили решаването на тези въпроси, включително и за имунитета, с цели два месеца.
Днес всички представители на управляващата коалиция заявиха, че и по имунитета, по това доколко радикално да се измени, сме достатъчно отворени. Неслучайно са предвидени три четения на българската Конституция. Деструктивизмът е проявен в този дебат, популизмът – също, господин Бисеров, съгласен съм. (Силни ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вашите децибели и Вашият менторски тон наистина бяха забележителни. Но искам да Ви напомня, господин Местан, че в началото на мандата на правителството на Иван Костов ние се занимавахме с възстановяването на държавата, която беше абсолютно унищожена от партията, с която вие сега управлявате - Българската социалистическа партия! (Шум и реплики от мнозинството.)
Занимавахме се с възстановяване на държавността.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Каквото можахте – гепихте!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: И наистина, в края на този мандат беше внесен законопроект, който вие тогава не подкрепихте, така или иначе, след като държавата беше възстановена.
А що се отнася до отлагането, ако въобще нещо се отложи с днешното гласуване, то ще бъде отложено безсмислието, което вие предлагате, което, отново повтарям, ще навреди на перспективите на България за членство на 1 януари 2007 г., ще отложи прикриването на вашия страх да направите наистина нещо истинско и смислено. Ние няма да участваме в това. Ние ще направим тези предложения след първото четене – и за реално отпадане на имунитета на народните представители, но наистина за реално отпадане. Ще предложим промени, които ще доведат до премахване на това безумие – министърът на правосъдието да има прекалено много власт, ще направим реални предложения. И тогава реално ще се види доколко вие наистина сте искрени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, за ваша информация – времето, което остава: на Коалиция за България – 29 мин., на Национално движение Симеон Втори – 20 мин., на Движението за права и свободи – 6 мин., на Обединените демократични сили – 14 мин., на Демократи за силна България – трябва да се отрази времето от това изказване, на Българския народен съюз – 30 мин., на независимите народни представители – 8 мин.
До края на пленарния ден съгласно правилника остават един час и половина. Трябва заедно да преценяваме дали ще се наложи удължаване на времето и да има готовност за това, ако всички групи желаят да използват пълния си обем време.
Има думата народният представител Александър Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, моето изказване, от гледна точка на разполагането му в тази поредност, също се явява своеобразна реплика на казаното от господин Абаджиев и въобще на този начин на мислене, който аз намирам за несъстоятелен: “Или всичко, или нищо”, основан на претенцията, че само едни политически субекти са носители на цялата истина и че всичко друго се явява несъстоятелно и недопустимо. Освен че е стара и старомодна тази риторика, и като тон, и като съдържание, по-скоро като липса на съдържание на аргументацията, тя не върши работа в момента нито на българското общество, нито на българската политическа система.
Лично на мен ми се струва, че проектът, който обсъждаме днес на първо четене, има вътрешен потенциал, който е доста по-голям от този, който самото първо четене показва. И една от функциите на това обсъждане, предхождащо първото гласуване на този пакет от изменение и допълнение на Конституцията, е да разкрие този политически нормативен потенциал и да очертае неговата логика, да отговори на онези негови идеи - както положителни, така и недостатъци - които ще ни позволят да подобрим законопроекта през следващите фази от неговото обсъждане и приемане. От гледна точка на съдържанието, от гледна точка на обхвата и на времето, в което промените се обсъждат, може убедено да се отбележи, че те се стремят да адресират въпроси, които са от сферата на сериозен обществен интерес, на сериозна обществена загриженост за българското общество.
Както опитът ни от последната година и половина - две показва, изправени сме за трети път пред едно съчетание, едно съвместно действие на две групи императиви. На първо място, на тези, които националната политическа воля е сама по себе си в състояние да формулира и отстоява. И от друга страна, тези, които са артикулирани в резултат по-скоро в хода, и в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз.
Като цяло, проектът е насочен към различни или към отделни компоненти на политическата система и към функционирането на системата от установени от Конституцията държавни органи или държавни органи, които Конституцията сега установява. Имам предвид тази на омбудсмана.
В този смисъл може да се поддържа, че водещ е стремежът да се оздрави политическата система, да се предефинира уредбата на взаимоотношенията между властите на основата на модерно разбиране и приложение на принципа за разделение на властите, чрез отчитане в това число, същевременно, паралелно на това, което наричаме загриженост на българското общество. Ние много често говорим с категориите на борба с организираната или конвенциалната престъпност, за борба с корупцията, включително корупцията на високите етажи. Абстрактният израз на тези категории се нарича върховенство на закона или тържество на принципа на правовата държава, по израза на българската Конституция. А житейското или общественото измерение се нарича възстановяване и отстояване на чувството за справедливост. Ето защо за всички, които се занимаваме с тази проблематика, за професионалните среди, които в най-голяма степен се явяват засегнати от предлаганите промени, и за средите, чиято професия е да структурират публичния дебат, отдавна е ясно, че са необходими нови механизми на отчетност и прозрачност в дейността на съдебната власт, особено по отношение на някои нейни компоненти. Самата идея за поставянето на въпроса за мястото на прокуратурата е израз на тази необходимост. В този смисъл е нелогична и несъстоятелна тезата, че по-малкото не е достатъчно или не бива да бъде подкрепено, защото не е цялото.
Многото говорене срещу българската Конституция в 1991 г. изпуска един важен неин недостатък, че тя отразява състоянието на обществото, в което е приета, и един механизъм, който преди малко с колега, седящ също като мен на задните банки, нарекохме принципа на махалото. Между другото, това е израз, който е залегнал и в някои решения на Конституционния съд - отиване в друга крайност. Такава друга крайност се оказа реализацията на идеята за независимостта на съдебната власт. Колкото и да е ценна тази идея - аз мисля, че няма основание да бъда подозиран в неуважаване, незачитане на принципа на независимостта - превърнала се в нейната крайност обаче именно този принцип ни доведе до необходимостта да въвеждаме нови механизми за отчетност и контрол при ограниченията, които произтичат от решението на Конституционния съд от месец април 2003 г. Това е смисълът на изслушването и приемането или неприемането на годишните доклади на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор от Народното събрание.
Сигурно е ясно, че изслушването се съпровожда от обсъждане, което е само по себе си някаква форма на бездействие, независимо от това дали обсъждането приключва с решение или не. А евентуалното неприемане на доклада е очевидно едно от възможните основания да се инициира процедурата по новата ал. 6 на чл. 129. С възможност да се обсъжда допълнително това дали председателите на двете върховни съдилища, наред с главния прокурор, да представят такива доклади, да бъдат изслушвани, трябва да се има предвид, че може да се добави, че техните доклади са на базата на анализа и отношението на съдебната практика, които двете върховни съдилища имат конституционно задължение да осъществяват. Така че аргументът, че те не стоят начело и не са административни ръководители на системи, просто няма място тук. Става дума да възможен, допустим при сегашните ограничения механизъм, през който тази връзка между другите две власти и съдебната, може да бъде проявен в обратното направление. Защото независимостта на съдебната власт не е еднопосочна улица. За същото става дума и по повод на министъра на правосъдието.
За познавачите е известно, че взаимоотношенията между министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет сега са доведени до състояние, което е трудно да бъде смислено обяснено и подкрепено. След като досегашната редакция на конституционния текст не беше достатъчна да се въведе в практиката такъв режим на взаимоотношения, при който е ясно, че изпълнителната власт по някакъв начин в много по-голяма степен е в състояние да решава въпроси, които са свързани най-малкото, например с управляване на имущество на съдебната власт и с нейното материално обезпечаване. Тук не става дума за такова накърняване на нейната независимост, включително и на принципа за самостоятелността на нейния бюджет, а за взаимодействие при изработването на този бюджет. Защото, ако отидем още една стъпка по-нататък от цитираното тълкувателно решение на Конституционния съд от 1993 г., можем да стигнем до абсурдната ситуация, че независимостта на бюджета на съдебната власт означава способност, означава правомощие на съдебната власт сама да сече пари, доколкото и това да изглежда смешно. Така че една необходимост от по-подробно разписване, въпреки че, надявам се е възможно по-подробно или по-общо разписване на компетенции, които да кажат точно това, което е необходимо да бъде казано, във всеки случай е допустимо и не се отклонява принципа на разделението на властите.
Доколкото не бива да се изключва възможност да се търси сближаване между различни позиции, мисля - и искам да предложа нещо - че когато говорим за имунитета на народните представители, трябва да гледаме като уредба това, което сега се съдържа в чл. 69 и чл. 70. Ние много често забравяме, че чл. 69 урежда всъщност същинската наказателна неотговорност на народните представители и трябва да държим сметка за една тенденция, която е европейска както по отношение на националните парламенти, така и на депутатите от свръх националните подобни институции, да се разширява приложното поле на наказателната неотговорност за сметка на стесняване на приложното поле на наказателната неприкосновеност. Такава крачка прави проектът и няма основание да се откаже говорене по този въпрос и допълнително обсъждане и в следващия етап от процеса на приемане на тези изменения.
И понеже говоря за възможни нови моменти в законопроекта, аз лично мисля, че създаването на институцията Омбудсман трябва да се свърже с идеята – и това, струва ми се, е допустимо от гледна точка на правилата, приети във връзка с тези изменения на Конституцията – омбудсманът да може да сезира Конституционния съд.
Струва ми се, че по този начин ние добавяме допълнителен елемент в защита на основните права и свободи, за които обичаме да говорим, да ги използваме като лозунг, и същевременно по някакъв начин въздействаме върху системата като цяло, тъй като се обогатява инструментариумът за контрол както върху законодателната власт, така и върху другите власти, разбира се, в рамките на сегашната компетентност на Конституционния съд. Въздействаме върху това какво е Конституционният съд, превръщаме го повече в съд, а не в един орган, който раздава политическо правосъдие.
Струва ми се, че така разбирани промените, с което ще завърша, отговарят на това, за което всички се кълнем, че ни интересува и можем да постигнем съгласие, което може да даде нови равнища на политическа култура, а не размахване и посочване с пръст, което всъщност очаква българското общество от нас. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи от Българския народен съюз да вземат думата.
Господин Мерджанов, заповядайте за процедурен въпрос.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до изчерпване на точката – приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за удължаване на работното време до приключване на работата по точката от дневния ред, която се разглежда.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Кой желае думата от групата на Българския народен съюз?
Господин Мурджов, заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушам с особено внимание дебата по един от най-важните законопроекти, които това Народно събрание предстои да разглежда и съответно предстои да решава.
Направените поправки, които се поднасят на народното представителство днес за обсъждане, както казаха включително и от вносителите, не са съвършени. Те признават, че не са съвършени. Аз мисля, че голяма част от българската опозиция днес казва същото – тези поправки не са съвършени. Може би не това е, което всички очакваме, но мисля че по-важното, на което трябва да си отговорим, е защо правим тези поправки? Тук се чуха различни мнения, но общият тон на изказващите се говореше едно – това са задължителни изисквания на Европейския съюз.
В крайна сметка аз си мисля, пък и голяма част от моите колеги, че основните поправки, които днес правим, които досега бяха направени, целят една единствена задача и тя е, че те се правят заради българските избиратели, за тези, които са ни делегирали права тук, които са ни упълномощили с нашия вот да решаваме дали да променяме българската Конституция или да не я променяме, дали да приемаме по-добри закони или да правим лоши закони. Важно е друго – че Европейският съюз не е целта, той е средството, с което българските избиратели, българският народ ще живее по-добре в България. Всичко останало, както казаха преждеговорившите, са менторски тонове и ненужни хвалби, но аз не се учудвам от това. Учудвам се от друго – че в залата има хора, които са управлявали България, и хора, които са били в опозиция.
Винаги съществува едно правило: тези, които са управлявали България и днес са опозиция, да говорят за несъвършенствата, а тези, които са били опозиция и днес управляват България, да притискат опозицията по същия начин, по който те са били притискани. В това е трагедията.
По принципа на махалото или по принципа на колелото нещата се сменят. Предложените промени, както заявиха от вносителите, целят да се търси общ консенсус, да се покаже единна воля, да се покаже желание за прогрес не само заради нашите европейски партньори, пак повтарям, заради българските граждани. Те са нашите избиратели и ние представляваме тях тук. Ние не представляваме Европейския съюз.
Мисля, че управляващите пропуснаха една сериозна възможност, защото от тази трибуна те твърдят как търсят консенсуса, как се надяват да постигнат 3/4 мнозинство, всичко да мине бързо, безпроблемно и да покажем единна воля, единен знак за онова, което всички очакват – България да се развива по-добре, българските граждани да живеят по-добре и, не на последно място, да спрат критиките, които мисля че са по-основателни от самите нас и от тези, които живеят в България. Според мен не са важни критиките, които ни отправя Европейският съюз в Глава “Съдебна система”. Тези критики се отправят много по-рано от българските избиратели, защото те са потърпевшите. Именно заради тях трябва да направим промените, а не заради някакви си изисквания.
Пропускаме една съществена част, за която всички днес, не знам поради каква причина, избягваме да говорим. Правим пак ремонти на парче. Говори се, че това е третата поправка в Конституцията. Предишното управляващо мнозинство от ДПС и НДСВ направи две поправки в тази Конституция и двете обаче доведоха точно до тази поправка, която днес, заедно с Българската социалистическа партия, твърдят че е най-съществената.
Предложенията, които ние отправихме и отправяме от името на ВМРО от 1998 г. за увеличените президентски правомощия – нормално ли е българският държавен глава, който е мажоритарно избран, да няма законодателна инициатива? Нормално ли е българският държавен глава да има право да обнародва законите, да има право на вето, а да няма право да предложи собствено един закон и да търси посредничеството на всеки един народен представител или пък на отделна парламентарна група? За мен не е нормално и не е нормално за голяма част от българските избиратели. Социологическите изследвания в тази посока категорично поддържат тезата, която излагам днес.
Нормално ли е другото – българската държавна власт да взема местните данъци и такси и след това да ги раздава по лъжичка на българските общини? Знаете много добре, защото и ние с вас живеем в българските общини, че 90% от проблемите се решават там.
Ако искате съществен дебат не само по съдебната система, дайте да говорим за всички неща, които са несъвършени в тази Конституция. Две от тези неща ви предлагаме да обсъдим, да говорим, да вземем реални решения, а не да правим кръпки, защото вярвайте – на българските избиратели им омръзна да се правят кръпки в законите. Искат да строим пътища, а ние можем, но въпреки всичко партийните пристрастия, за които всички днес тук се обвинявате, вземат връх и не могат да дадат смисления разговор, не могат да дадат смислените изходи от тази ситуация.
Ако искате днес заедно да извървим пътя към Европейския съюз и към онова, което е по-добро за всеки един от нас и за тези всички хора, които днес ни гледат или гледайки ни споменават някои други наши роднини, слушайки ни какво говорим, е важно да дискутираме по същество всички проблеми, всички неща, които за 17 години преход, благодарение на голяма част от тези, които се намират в тази зала, не са намерили своето решение.
Един път завинаги трябва да престанем да си играем с популизма, защото всички говорим за това как популизмът бил много лошо нещо, обаче когато го говорим ние, то е хубаво нещо. Затова дайте да решаваме проблемите по същество! Всички проблеми, не на парче, за да не стане пак утре така, че трябва да правим четвърта, пета и не знам си коя поправка на Конституцията. Мисля, че много по-добре от мен знаете, че в момента текат проверки по Глава “Регионално развитие”. И ако утре пак Европейският съюз ни каже, че трябва да сменим Конституцията в частта й за общините, пак ли ще правим този дебат и пак ли ще си говорим празни приказки и ще си губим времето?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Следващ по ред е господин Борислав Ралчев от НДСВ.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днешният ден си има своята характеристика и своите отговорности. Очевидно, че дебатът, който се води в най-политическия институт на държавата - Народното събрание, има политическа характеристика, но аз бих искал да насоча вашето внимание върху една друга характеристика на проблематиката, която разискваме. Това е въпросът за институциите.
Какъв е подходът, който до този момент аз установих за себе си? Това е една ясна тенденция за популизъм, една застъпена тенденция за инсинуации и преценка на поведението на другомислещите като такова за безхаберие. Струва ми се, че един такъв подход, един такъв тон, едни такива квалификации не подхождат на институцията български парламент. Преди всичко винаги и всякога ние трябва да уважаваме институцията български парламент!
На второ място – ние дължим това уважение, защото този парламент е избран от българския народ, защото ние дължим коректност във всичките й фази и най-вече в това да правим коректен доклад на българското общество.
Вие знаете, че в последните няколко дни аз станах своего рода говорител на една от темите, застъпени в промените. Сега веднага бързам да заявя: в НДСВ няма депутати спрямо които да има претенции съдебната система – нито в аспект полови престъпления, нито във всички останали. Държа на тези две съставки, въпреки че знам като правник, че са излишни. Понеже в обществото и в някои застъпени публикации се отделя специално внимание на първата тема, подчертавам, НДСВ в застъпеното становище не брани политическия си интерес, а има принципна позиция.
Къде е проблемът? Къде е проблемът на депутатския имунитет за българския парламент? Това не е проблем на депутата Х. Това не е проблем на депутата У, който иска чрез парламента да получи политически чадър, защото го няма, а ще говорим малко по-подробно за това какъв е имунитета му. Това не е проблем, уважаеми колеги, и на българския парламент, защото не възниква сега. Това е проблем на парламентаризма. Искам много ясно и точно да поговорим на тази тема.
Проблемът не е български. Проблемът е на модерната демокрация, на модерния парламентаризъм. Проблемът е и на българското общество, защото то очевидно е подхвърлено на разни внушения, инсинуации и теснопартийни интереси. Няма да обръщам внимание на тази страница, въпреки че много може да се говори. Примери от днешните изказвания – колкото си щете.
Проблемът за парламентаризма не се постави в периода 2001-2005 г. Проблемът за парламентаризма не се постави и през 2005 г., тоест в Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание.
Само едно леко отклонение – е ли бил същият проблем и в периода 1997-2001 г.? Е, разбира се! Не е нов! Проблемът на парламентаризма и неговото измерение е отдавна решен в модерния свят. Той има две характеристики.
На първо място, аз съм убеден, не е въпрос на професионализъм, а на внимание, че се нуждае за съжаление и при тази аудитория, да посочим кой е същностният проблем. Всъщност имунитетът има две измерения – на ниво отговорност – това, което е застъпено в чл. 69, и на неприкосновеност – това, което е всъщност предмет на предложението. Аз ви уверявам, че ако вие си направите труда да прегледате стенограмите и писанията много трудно ще намерите разграничението на тези два проблема. Единият е на вниманието, другият въобще не съществува, а се говори за имунитета на българския депутат – така, така, така…
Нека да решим първо този въпрос. Той има своето същностно съдържание – неотговорност въобще, сега, тук, на трибуната и во веки, докато е жив депутатът. Това е чл. 69. И неприкосновеност – тук и само, в рамките на мандата.
Нюанси – малко по-късно ще се спра на тях – в периода на ставането на депутат, в периода, когато не си депутат до бъдещето Народно събрание. Нюансите са различни. нека да не изпадаме в дребнотемие. Нека да се помъча да ви убедя, че проблемът е характерен и решен в най-добрите европейски парламентарни практики, минимум – тук не твърдя, сигурно конституционалистите ще ме поправят – поне от 100 години насам!
Уважаеми депутати, не откриваме топлата вода! Проблемът – нали ние всичко правим само, единствено и във връзка, едната половина от проблемите, заради българското общество, и второ, заради консенсусната политика на целия този парламент, за пътната карта към Европа. По това не може да има никакъв спор. Никой не е успял да оспори това, защото двата проблема са свързани.
Как е решен въпросът в Европейския парламент, уважаеми колеги и колежки? Не говоря за българския парламент. Как е решен въпросът в Европейския парламент?
Аз моля всеки един от вас – нека да назове необходимото знание по въпроса. Това не е обект. Материята е много характерна и тук дори има професионалисти в областта “Право”, има специалисти, тук виждам един от тях, които са точно в тази тясна материя, аз не съм от тях. И точно, защото не съм от тях понечих да си послужа с помагала. Тези помагала са на ваше разположение. И аз ви моля всичко това, което аз казвам, да подлежи на вашата проверка за достоверност и на вашата преценка при изграждането в крайна сметка на мнението на всеки един от народните представители.
В Европейския парламент и неговото общностно право, към което имаме ангажименти, не са съставени документи от типа на регламенти, директиви и резолюции, отнасящи се до парламентарния имунитет. Защо започвам оттук? Защото в последно време, предполагам че става въпрос за неразбиране, неточен превод, неточно предаване на оная реплика, която се приписва на Оли Рен. Не може официална институция на Европейския съюз да претендира ipso uire и въпреки регламента на Европейския съюз специален статус на българския парламент, тоест българският парламент да няма имунитет. Това е абсолютно невъзможно. Убеден съм, че се касае за някаква грешка и моля този въпрос да придобие по-голяма яснота за всички, които са засегнати от него.
Европейският парламент познава и двете институции – неотговорност и неприкосновеност. И понеже е ясно, че говорим основно за втората характеристика: “Изразява се в забрана за възбуждане на каквото и да било преследване срещу депутат.”
Формулите. Неприкосновеността представлява забрана за търсене на гражданска и наказателна отговорност от членовете на Европейския парламент по време на мандата им. Съществува, коректно да говорим, предложение на Европарламента за ограничаване действието на неприкосновеността само за забраната за възбуждане на наказателно преследване, тоест да отпадне гражданското.
Каква е уредбата във всички страни на Европейския съюз? Във всички държави е познат институтът на парламентарния имунитет. Няма да говорим за наказателната неотговорност, защото тя не подлежи като характеристика, като същностна забрана, така както е и в нашето законодателство, и както казахме, тя не е предмет на настоящото обсъждане. Но наказателната неприкосновеност се изразява в забрана за наказателно преследване, арест, задържане под стража на депутат без изричното разрешение на парламента. Една повсеместна практика. В подробния прочит на всяка една държава на разположение на вниманието на всеки един от вас е надлежният документ. Има нюанси, но те не променят същностната характеристика на проблема. Наказателната неприкосновеност действа през време на целия мандат, включително и в периода между сесиите, изключение правят Белгия и Люксембург за между сесиите. В повечето държави неприкосновеността обхваща и периода от кандидатирането на лицето до окончателния му избор за парламент. Във всички държави парламентът е компетентен орган по отнемане на имунитета на депутатите.
Това, уважаеми колеги, е Европа, която е установила демократичните институции, която ги е приела, която ги утвърждава повече от сто години. Това е Европа. Но сега ще обърна вашето внимание и на другата Европа, както тук е отразено, Източна Европа, няма да правя другите характеристики, има и такива текстове. Пак по втория проблем – чл. 70 – наказателна неприкосновеност. Във всички държави се възприема правилото, че срещу депутат не може да се възбужда наказателно преследване без изрично разрешение на парламента. Наказателната неприкосновеност включва и забрана за задържане на депутати или ограничаване на свободата им, както и за извършване на процесуално-следствени действия спрямо тях. Във всички държави възприемат правилото имунитетът да не действа при залавянето на местопрестъплението. Това са фактите, това е историята на този проблем.
Може ли и следва ли предвид една чрезвичайна особеност на българското общество, да излезем от тези общоприети норми и ние в крайна сметка да измислим нещо ново, най-демократично, като забравяме, че основната характеристика на депутатския имунитет е не неговата личност.
Уважаеми колеги, личността на депутата по тази закрила не е негов проблем. Тя е проблем на българското общество, на българския парламентаризъм, на свободното слово, да няма автоцензура. Имаме и много корекции, имаме и всички претенции. Една от тях е, прав е господин Велчев, настоящият и бъдещият – предвид невстъпването му в длъжност прокурор, който казва: сега и веднага, на всички, които са поставени в досъдебно производство, да се иска имунитетът. Защото аз не мога да приема, че едно дело може да се развива в една такава фаза 6, 8 или прочее години. Пред мен са осемте случаи, изнесени в пресата, не ги познавам. Подчертавам – те не касаят НДСВ. Но тази мярка очевидно е тази, която ясно и точно характеризира тази неприкосновеност. Това не е неотговорност, а един отрязък от време, в много редки случаи три или четири години, по правило две години, които в крайна сметка само прекъсват давността и реализацията е възможна. Това ли е големият проблем на българския парламент, уважаеми колеги? Преди последната 15-годишна история – от 1936 г. насам, имаме само осем случая. Това ли е насъщният, най-важният проблем на българското общество и на българския парламентаризъм? Само осем случая, няма да ги интерпретирам. Има примери, които показват, че е необходимо да се спазва стриктно законът и ако той се спазва стриктно, очевидно, дори съм сигурен, нямаше да имаме нужда и от такъв дебат.
Две думи за разделението на властите. Очевидно някои колеги не могат да разберат за какво е реч. Разделението на властите, господин Янев, не означава, че ние като слушаме доклада на съдилищата, ще кажем, че процесът Хикс срещу лицето Игрек е неправилно решен, досежно квалификация, досежно десет или единадесет години затвор. Тук става въпрос за това да слушаме, защото разделението на властите е институция, която означава обединение на властите – всеки в своя коловоз в общата идея. Когато народното представителство изслуша отделните доклади, ще може да прецени ефективността, бързината на българското правораздаване. Конкретният казус няма да бъде на нашето внимание.
Горещо апелирам да приемем и тези текстове от предложенията. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ми се да имаше и някой от кабинета тук, но това е положението.
Бързам да започна с нещо, за което вземам повод от думите на господин Мурджов. Господин Мурджов, ще има още изменения на Конституцията, не си правете никакви илюзии. Това просто ще се наложи от реалния ход на нещата. И понеже много хора, които говориха преди мен, си спомняха различни исторически събития, искам да ви кажа, че и аз след близо 9-годишно отсъствие от тази зала, вглеждайки се в това, което става тук, си давам сметка, че много неща звучат почти по същия начин, както преди. С една малка разлика – като че ли по-често в думите, които чуваме в тази зала, се долавя елемент на неистинност. И може би това е причината, поради която хората, които ни слушат в момента, да ни слушат с по-малко доверие и с по-малко сериозност.
Много би ми се искало да си кажем все пак, освободени от големите и помпозни твърдения, за какво става дума. Позволих си да го кажа по един малко груб начин в комисията, че планината пак ще роди мишка или даже може би не мишка, а едно съвсем мъничко мишле. За какво става дума? Нека да си представим с какво със сигурност ще излезем от тази зала. Ще излезем със сигурност поне с две неща. Едното нещо ще бъде изменението на чл. 128, това изменение, което позволява Наказателнопроцесуалният кодекс да влезе в сила като един конституционносъобразен текст. Тук имаше много вопли и стенания за това как не е била първо изменена Конституцията, а след това приет Наказателнопроцесуалният кодекс. Вярно е, но само това да ни беше единственият кусур. Въпросът е, че разбирането за това, че Наказателнопроцесуалният кодекс трябваше да бъде приет, е разбиране, което в крайна сметка беше повсеместно. И това, че той трябва да съответства и на Конституцията също струва ми се подхожда на здравия разум. Който не го разбира, толкова по-зле за него. И тъкмо затова преди три месеца се опитахме да внесем този законопроект за изменение точно на чл. 128, събрал недостатъчен брой подписи, както изтъкна господин Местан.
Да, господин Местан, не ни стигна броят подписи, но не съм сигурен, че малкият брой подписи винаги е доказателство за това, че една теза не е правилна. Понякога е тъкмо обратното.
Така или иначе този текст – нашите подписи стоят под него, редакцията е малко по-различна – ще го подкрепим на второ четене. Казахме го. И сигурен съм, че той ще мине. Сигурен съм, че ще мине и текстът за омбудсмана. Всичката Мара втасала, само не се е вчесала, но ще имаме текста за омбудсмана. Даже може и смисъл да му се придаде. Него го има в закона понастоящем, но влизането му в Конституцията би се оправдало от това, което господин Арабаджиев предложи преди малко. Да, между първото и второто четене наистина би могло да се помисли – да може да сезира Конституционния съд.
Дами и господа от мнозинството, толкова ли не се сетихте да го напишете поне, за да има някакъв по-приличен вид вашето предложение? Но хайде! Член 128 и за омбудсмана ще ги приемем.
Ще приемем и още едно нещо – ще приемем разпоредбата на чл. 127. Мисля, че всички ще гласуват за нея, както и да го въртим. Защо? Защото разпоредбата на чл. 127 не наскърбява никого. Тук от левицата се говореше колко знаменателна е тя и по какъв драматичен начин решава нещата с прокуратурата. Вятър и мъгла! Нищичко не решава. Прокламира една доста декларативна конструкция. Нито пък представлява неудача поради това, че не решава проблема, който трябва да се реши, както твърдяха други депутати. Всеки, който се е запознал поне малко от малко с този дебат и знае за Решение № 3, си дава сметка, че не може да бъде извадена освен от Велико Народно събрание, дами и господа, прокуратурата от съдебната власт. Това е положението! Така че затова е усещането за неистинност. Затова когато ни слушат хората, ни се чудят на акъла. Защото те все пак си дават сметка, че ние си приказваме някои неща тук без покритие.
Хората обаче сериозно се вълнуват от въпроса за имунитетите. Аз съм напълно съгласен с аргументацията, която така добре разви господин Ралчев по принцип. Исторически в европейската традиция точно така са протичали разсъжденията.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): И сега, и сега!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Запазили са се и до днес, както ми подсказва господин Ралчев.
Изправени сме пред нещо много елементарно обаче. Има три аргумента, които ние не можем да пренебрегнем.
Първият от тях е, че българският парламент се е докарал дотам, че да боде в очите на хората с едно или друго и имунитетът е едно от тези неща. Защо това е така – може дълго да се разисква. Дали това се дължеше поради бруталното поведение на някои български депутати, които използваха качеството си, а не имунитета си, за да се правят на важни, и излагаха тази институция, дали на хъса на медиите, които ни поставяха в положение да бъдем обвинявани в смъртни грехове, които може и да сме нямали, дали поради откровената наглост на определени институции, свързани със съдебната власт, които инициираха и движеха като чиста политическа поръчка и продължават да правят и това и до днес – наказателни дела, е друг въпрос. Въпросът е, че българската общественост по някакъв начин в този момент е силно чувствителна към темата. И затова ако българският парламент държи преди всичко да бъде представителен орган, тоест да може да се кичи с някакво доверие от нацията, е длъжен да вземе онези мерки, които могат да му гарантират това доверие.
Сигурно сте абсолютно прав, господин Ралчев, когато казвате, че депутатите могат да станат жертва на атаки от страна на недобросъвестно действащи представители на съдебната власт. Да, така е. Само че и другите граждани в България могат да станат жертва на подобни акции. Видяхме, че кметове могат да стават. Затова и кметовете в тази зала бяха толкова чувствителни към темите за имунитета.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Има и други случаи.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Подсказа ми се, че има и други случаи. Да, има такива случаи, но ако искаме да имаме доверието на хората, трябва да приемем и да се подложим на същите рискове, на които се подлагат и те, докато успеем да оправим нещата.
Има и още един въпрос, и той е въпрос на чест. Крайно време е в тази зала да започне да се говори за достойнство и чест. Мисля, че след като сме искали да бъдем избрани за представители на нацията, сме длъжни да сме готови да застанем с открито чело дори пред рисковете, които една объркана ситуация на съдебната система изправя пред нас. Хайде да се опитаме да проявим едно чувство за чест, дами и господа! Мисля, че го чакат от нас.
Оттам нататък стигаме до въпроса за това какво всъщност няма в тези изменения. Защото извън драматичната тема за имунитета и задължителната тема на чл. 128, хайде пришихме към нея и чл. 127, хайде сложихме и омбудсмана, но оттам нататък стои главният проблем. Затова ще има нови изменения на Конституцията, господин Мурджов, както и Вие посочихте – защото с въпроса за самоуправлението и за неговите финансови измерения по места никой не иска да се заеме. Вярно е, и там започна подписка, но и тази подписка я сполетя същата съдба, каквато сполетя нашата по чл. 128 и подписката ни с текста за чл. 70 – имунитетите, която ние ще внесем между първо и второ четене.
Отказът да се разглеждат тези неща говори за желанието всъщност да не се направи кой знае какво. И тук отново сме изправени пред картината на притворство, която руши доверието в този парламент.
Много се говори по темата какво може да има в Конституцията и какво може да няма. Аз не споделям тезата, че в Конституцията не трябва да има някакви много конкретни неща. Не един път беше споменато, че чл. 130 е недъгав затова, защото в него се описват много конкретни въпроси, свързани с темата за ролята на министъра на правосъдието. Не е там въпросът. Има конкретни неща, които могат да влязат в Конституцията. Например в Конституцията може да влезе текст, който в главата за човешките права посочва, че в последните n брой години преди пенсионирането си гражданинът не може работейки да намалява своята пенсия. Това може да влезе в Конституцията, макар че е много конкретно и частно.
В Конституцията може да влезе, че в бюджета си общините са длъжни да отделят n процента за стимулиране на първото придобиване на жилище от млади семейства.
Тези неща могат да влязат в Конституцията, защото те поставят някакви рамки и правят невъзможно да се излезе от тези рамки.
Цялата тази новелистика обаче, която съдържа чл. 130, е нещо съвсем различно. Там се описват права на министъра на правосъдието, които не слагат таван за нищо и не коригират нищо съществено. Всъщност мястото на тези неща е в Закона за съдебната власт.
Тук веднага прескачам, за да направя връзката с темата за чл. 127, която казвам, че ще преглътнем, защото безкрайно много приказки се изприказваха в последните месеци и години за това какви драматични изменения в Конституцията трябва да се направят, за да си стъпи прокуратурата на краката. Ами не е вярно, дами и господа. Това просто не е истина. Можем да сложим една прокламация вътре, няма вреда от нея, но истината е, че ако искаме да променим конструкцията на прокуратурата в рамките на това, което въобще може да бъде променено без Велико Народно събрание, то можем да постигнем това чудесно в Закона за съдебната власт. И аз затова се питам къде са министрите и министър-председателят в момента, когато само преди два дни в комисията влиза един текст, предложен от тях, който представлява най-вулгарна козметика на Закона за съдебната власт и всъщност нищичко не ни казва. Това е инициативата, която може да бъде проявена от правителството и от мнозинството, което го подкрепя, а не да хвърляме прах в очите на хората с приказки върху Конституцията, които в крайна сметка, както виждате, не ни довеждат доникъде.
Що се отнася до темата за министъра на правосъдието, там голяма част от нещата, за които говорите – тези, които въобще биха могли да бъдат приемливи, поначало мястото им е в Закона за съдебната власт. Не че има нещо фатално, ако влязат в Конституцията. Въпросът е, че отново се бяга от поставянето на дневен ред на онова, което представлява сериозният въпрос. И този сериозен въпрос е изцяло в рамките на вашите възможности. За него не ви трябва конституционно мнозинство. Трябва ви само това, което тук много обичат да повтарят всички – смелост и решителност. Само гдето не виждам кой да я прояви.
И за да завърша по темата за разделението на властите – ние изразихме много пъти становище за необходимостта да има отчетност на съдебната система. Говорихме за това, а и не един път сме писали по този въпрос – аз и мои колеги от Съюза на демократичните сили и нашите съюзници от ОДС, че всъщност в тази Конституция, за която днес толкова много се говори, ние като че ли се бяхме напънали да решаваме проблема на едно друго столетие. Но предложенията, които правите с изменението на чл. 129 и с чл. 84 – в едната си част са отново нещо твърде мъничко, за да впечатли публиката – говоря за измененията на чл. 84, а в другата си част представлява една недопустима мешавица, в която не е ясно всъщност какво целите.
Ако целите да доближите прокурора до изпълнителната власт, но без да го изваждате от съдебната, което не може да стане без изменение на Конституцията чрез Велико Народно събрание, да го бяхте написали по този начин. Да бяхте извели прокурорската институция в едно по-особено положение и да не я смесвате в един кюп с председателя на Върховния касационен и на Върховния административен съд. Ако пък не сте целели това, то тогава вие наистина сте се объркали по отношение на принципа за разделение на властите. Защото точно това е системата на импийчмънт. Не е вярно, че е страшно това дето друг орган свалял, а не избиращият, то това е самият импийчмънт поначало, по дефиниция, страшното е друго - страшното е, че вие давате възможност и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд изведнъж да се окажат фигури, които се намират под политическия Дамоклев меч, както приемаме, че от някаква гледна точка би могло да бъде приемливо за прокурора, ако решим да го изтеглим в посока на изпълнителната власт.
Е, това ли са радикалните промени, с които трябва да стреснем Европа, дами и господа? Това ли е голямото нещо, с което ние искаме да повишим благосъстоянието и да направим по-добър живота на българската нация? Затова няма да ни обръщат внимание – защото им говорим неща, които не са за вярване. С това ние можем да постигнем нещо. И в крайна сметка скромният резултат, който тези изменения на Конституцията ще дадат, сигурно си струва. Струва си затова, защото ще може процедурата по Наказателнопроцесуалния кодекс да върви. Оттам нататък всъщност приносът е нищожен. И затова ви казвам, планината очевидно ще роди мишле независимо от това колко гласа точно ще бъдат получени и на първото, и на второто четене. Но този въпрос би трябвало да ни накара да се замислим не е ли редно да наричаме нещата с истинските им имена и не е ли редно да се опитваме наистина, когато създаваме целия този голям шум около едно свое действие, да вложим в него и съдържание? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За реплика – заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, господин Димитров! Поставихте въпроса за политическата неискреност. Аз Ви питам кога бяхте искрен – когато обсъждахме Наказателнопроцесуалния кодекс или сега? Когато обсъждахме Наказателнопроцесуалния кодекс, припомням Ви, Вие с тон на разкаяние, който аз приветствам, определихте и своя дял вина, тогава когато в 1991 г. приемахме новата Конституция, да прехвърлим прокуратурата и следствието от изпълнителната власт в съдебната. Натискът това да се случи дойде главно отдясно. И Вие активно участвахте в този натиск. Когато обсъждахме Наказателнопроцесуалния кодекс, Вие отчасти се извинихте за това, което сте направил. Но ако трябват 15 години, за да Ви дойде акълът, колко още трябва да чакам, за да се сетите, че с това, което искаме сега да поправим, поправяме вашата грешка, а не нашата. Ние просто се поддадохме на този натиск и аз сега съжалявам като човек, който преди 15 години беше един от тези триста и няколко, които подписаха Конституцията. Та – толкова за политическата искреност. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров, за дуплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Аз благодаря за тази реплика, учудиха ме само ръкоплясканията. Не за друго, а защото тя дълбоко не отговаряше на истината и Вие вероятно сте били в някаква друга зала, в която са ставали тези събития.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да не е бил в градинката, като теб?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз бях сочен с пръст и хулен като човека, който има недостатъчно европейски и американски разбирания, понеже от първия ден, когато се обсъждаше новата Конституция, поддържах тезата за това, че прокуратурата или по-скоро, че главният прокурор трябва да бъде част от изпълнителната власт, по възможност министър на правосъдието. Тогава това се възприемаше като светотатство. Но в тази зала все пак има хора, които го помнят.
Не е вярно, че под натиска на десницата е била сменена Конституцията, защото през цялото време българската Конституция през тези години на комунизъм беше съответно копие на комунистическата конструкция за прокуратура тип “Вишински”. И ако ние днес в момента плащаме за това, че прокуратурата ни още изглежда като прокуратура тип “Вишински”, то е точно поради инерцията на това време. Забележете, в Конституцията няма такава разпоредба, в Конституцията този въпрос не е уреден, той е уреден в Закона за съдебната власт, за който става дума, където всъщност са концентрирани тези пирамидални правомощия в прокуратурата, които я правят да напомня по старата традиция на прокуратурата тип “Вишински”.
Така че това ме кара да мисля, че Вашата реплика е продиктувана по-скоро от политическа страст, отколкото от каквото и да било съотнасяне към темата. Във всеки случай благодаря Ви, че ми дадохте възможност да направя още едно пояснение. Аз не претендирам за далновидност. Това че се е случило някога преди 10 или преди 15 години да кажа нещо, което след това се е оказало правилно, не е толкова голяма заслуга. Сигурно има много други неща пък, които съм казал и които са се оказали неверни. Но не мога да се извинявам за това събитие по време на Наказателнопроцесуалния кодекс и затова е добре да бъдете коректен. Защото просто винаги съм поддържал противната теза.
А по отношение на Наказателнопроцесуалния кодекс, аз поддържах това, че има смисъл той да бъде гласуван и дори и постфактум да се направят измененията на Конституцията по една проста причина. Който разбира малко от малко от право, знае, че има едно нещо, което се казва вокацио легис, тоест период между гласуването и влизането на закона в сила. Та, в него биха могли да станат измененията на Конституцията. Ако това Ви е прозвучало извинително, то тогава Вие сте сбъркал толерантността с извинението и уважението към разума, дори и тогава, когато произхожда от политически опоненти, с това човек да се извинява за нещо. Но да се надяваме, че постепенно и на Вас сетивата Ви ще се развиват в тази посока, че да можете да разграничавате тези детайли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, давам думата по реда на постъпване в първия кръг от изказвания по парламентарни групи, когато част дадоха свои списъци, а други заявиха желание за изказване от място.
Сега като група следва Демократи за силна България. Има думата госпожа Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Този дебат е изключително важен за Демократи за силна България. Защото в този дебат се очертават позиции, очертават се идеи, които характеризират същината на отделните политически сили, представени в парламента. Никой не може да бъде упрекван, говорейки от тази трибуна, че не споделя мнението на управляващите или че радикално критикува тези безсмислени текстове, оформени в Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.
Поправката на Конституцията е едно от най-важните задължения на народните избраници. Защото всяка поправка трябва да бъде толкова значима, да носи толкова заряд, който ще бъде осъзнат, посрещнат и разбран от българските граждани, че си заслужава да се употреби важно и значимо време от депутатството, за да може да гласува действително значими обществени отношения. Затова в Съединените американски щати американските граждани, позовавайки се на поправките в Конституцията, с гордост казват, че те се съобразяват с втората, третата, четвъртата поправка и ги цитират така, като че те са променили техния живот в положителна насока.
Защо започнах с това, че измененията са несъществени, недобри и не означават абсолютно нищо в практически план за българските граждани?
Първото нещо, което прави впечатление, е като че ли насила сте ги внесли, уважаеми господа управляващи. Защото в тези поправки има само думи и от тази трибуна лесно се леят думи, обаче няма дела. Кажете ми, това ли е европейският проект на България? Това ли е отговорът на народното представителство пред българските граждани на въпроса равни ли сме ние с народните представители пред закона, има ли правова държава, има ли върховенство на закона? По първия параграф отговорът от наша страна е “не”. Кажете, ако трябва, ще се коригираме от Демократи за силна България, но изяснете тук как отговаряте на въпроса за депутатските имунитети – с “да, равни сме с останалите граждани” или с “не, не сме равни, защото правим една допълнителна козметична поправка към Конституцията на Република България”.
Искам да ви попитам с какво се подобряват обществените отношения в България? С това, че в проекта се маркира съществуването на омбудсмана? Една институция, която въобще не е спорна, без да й давате каквито и да е правомощия. С какво се подобрява българската Конституция с поправката, че Народното събрание изслушва и приема отчетите на главния прокурор и на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд?
Няма да се спирам на този детайл, който впрочем е много важен – че вие поставяте в един кюп прокуратура и съд, но искам да ви кажа, че тази информация е публична, има я на сайтовете на съда, има я на сайта на прокуратурата. Но това изобщо не значи нито прозрачност, нито контрол на тези власти.
С какво подобрявате българските обществени отношения, като казвате, че прокуратурата ръководи разследването? Ами че тя си ръководи разследването, тъй като повдига обвинението! Кой е спорил по този текст, че ви дойде наум да пишете, че ръководи разследването? Макар че ние с приемането на НПК имаме много по-съществен и антиконституционен пропуск, там записахме, че прокуратурата разследва. Но някой толкова небрежно и повърхностно е подходил, че е пропуснал да отбележи този важен факт.
С какво подобрявате Конституцията, като казвате, че следствието разследва по дела, определени със закон? Ами че следствието разследва 3 процента! А може ли да пропуснем в българската Конституция органа, който извършва разследване на 98% от престъпленията в Република България, да пропуснем и прокуратурата? И вместо да кажем, че в Република България разследват органи, определени със закон, ние от небрежност - за да не потърся по-остра дума - казваме това. Може ли да се приложи импийчмънт към независимата съдебна власт? Всички говорим за баланс между властите, но вие като управляващи не изведохте концепцията на този баланс. Защото тук има неравновесие в баланса, а всяко неравновесие значи могъщество на една от трите власти. За какво подобряване на обществените отношения говорим?
И може ли едно сериозно управление в Република България да си позволи антиконституционни текстове в самата Конституция? Може ли, господа управляващи, да запишем, че вносител на бюджета е министърът на правосъдието, представител на изпълнителната власт? Може ли да го запишем въпреки текста на чл. 117, ал. 2? Може ли да запишем, че той отговаря за кадровото обучение на магистратурата, макар че такава е и практиката, такива са и стандартите на европейските държави и на Европейския съюз? И може ли да запишем, че той осъществява контрол върху решаването на делата?
Ето защо, уважаеми управляващи, днес вие не дебатирате по същество, вие бягате от съществените проблеми, защото няма как да ги обясните. Ние искаме и апелираме към вас: върнете се към съществото на спора, за да се убедите, че тези поправки с нищо няма да подобрят нито реформата в съдебната система, нито особеното привилегировано положение на българското депутатство. Напротив, те ще увредят с лошия пример, че Народното събрание за сетен път си позволява да урежда материя с антиконституционни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики? Не виждам.
Има думата господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Изправени сме пред третата частична ревизия в българската Конституция, една ревизия, която сама по себе си свидетелства за достойнствата и жизнеспособността на действащата българска Конституция. Защото именно тази Конституция очерта преди 15 години историческия избор на българския народ в полза на европейския път на развитие. Нейните ценности, нейните принципи, нейните ключови институции са нещо, което не подлежи на съмнение. Но аз искам да подчертая, че конституционната демокрация предполага едно непрекъснато възпроизвеждане на основополагащия консенсус около демократичните ценности и принципи. А от самото начало на нашия демократичен преход една група, която тръгна по линията на отричане, на делегитимиране на действащата Конституция, и до ден-днешен поставя под съмнение демократичните постижения на Република България. И по никакъв начин, аз искам дебело да подчертая, по никакъв начин върховенството на закона не може да постави под съмнение, не може да измести идеята за върховенството на Конституцията. И понеже непрекъснато се позовавате на Съединените американски щати, именно там е прокарана идеята за две различни равнища между Конституцията и останалото законодателство. Тук трябва да се сложи край на това безкрайно жонглиране с понятия. Защото ние имаме една конституционна демокрация, която няма алтернатива и трябва да направим всичко възможно, за да я укрепваме.
Аз смятам, че внесеният Законопроект за изменение в Конституцията, засягащ преди всичко съдебната система и борбата с корупцията, е една добра основа за усъвършенстване на тези разпоредби, отнасящи се до съответната материя. И това е така, защото в крайна сметка през 1991 г. беше направена една радикална крачка, свързана със скъсването с полицейската държава. Сега имаме една обратна вълна, която предполага и налага засилване на полицейското начало. Но ние не трябва да допуснем да бъдат разрушени основите на конституционната правова държава в България.
Ето защо аз смятам, че промените трябва да бъдат подкрепени. И съжалявам, че някои опозиционни групи влязоха в дебата с категоричното отрицание, без до този момент да са предложили ясна, недвусмислена алтернатива във вид на конкретни текстове. Ние непрекъснато слушаме една атака срещу Конституцията, без да се предлагат ясни, недвусмислени разрешения, които да предлагат нещо по-добро или по-различно.
Не може прокуратурата да бъде извадена така лесно от съдебната власт, защото това е едно от големите постижения. И във Франция, и в Германия, и в редица други водещи европейски държави тя е в съдебната власт. И не трябва да се импровизира с такава лекота по фундаментални, принципни въпроси на нашето най-ново конституционно развитие.
Смятам, че в законопроекта за изменение на Конституцията са очертани онези проблеми, които предполагат търсене на нови и по-добри разрешения. Призовавам всички да размислят още веднъж: ако вие действително мислите доброто на българския народ, подкрепете още сега, на първо четене, внесения законопроект, за да може между първо и второ четене да отидем към внасяне на корекции, които да усъвършенстват разпоредбите и да сложим край на тези непрекъснати идеологически сблъсъци по повод на съдебната власт! Защото – трябва да го кажа ясно – всички политически сили през тези 15 години са длъжници на съдебната власт по един или друг начин. Длъжници, защото политическите власти трябваше да създадат условия за нормалното функциониране на една независима съдебна власт. А това не стана! И ние знаем какви упражнения се правеха в тази област, множеството реформи, които имат дълга история през последните 15 години, безкрайните упражнения в сферата на съдебната власт. Политическият натиск върху нея продължаваше почти през цялото време. И затова авторитетът на съдебната власт не е достатъчно висок. Стигна се дотам редица съдии, водещи фигури в съдебната система, да правят публични декларации за обич към едновремешен министър-председател – колко са близки и колко много го уважават, за да запазят заеманите постове в съдебната система.
Това повече не трябва да се допуска. Далеч нещата не опират само до предварителната досъдебна фаза и тепърва ще се постави големият въпрос за самото функциониране на съдилищата в собствения смисъл на думата. Защото чуждите фактори го усещат на собствен гръб. Чуждите фирми и инвеститори в България виждат как по едни и същи дела практиката на съдилищата е различна. Това е фундаментален въпрос и ние тепърва ще се сблъскаме с него. Никой няма да търпи подобно развитие на нещата, така че трябва да видим проблемите в цялата им дълбочина и да потърсим адекватните решения.
Ще взема отношение по два конкретни пункта на внесения законопроект. Смятам, че трябва да се внесе известна корекция в позицията относно отстраняването на висшите съдебни магистрати. Смятам, че трябва да отидем към една процедура за импичмънт, в собствения смисъл на думата – нещо, което аз отдавна поддържам, тоест въпросите да се решават в последна сметка от Конституционния съд. Народното събрание да може да вземе инициативата, да повдигне тези въпроси и в крайна сметка Конституционният съд да се произнесе като една инстанция, която разполага със съответните съдебни функции, за да може да изчиства подобни случаи. Но, че имаме необходимост от интервенция и оказване на влияние върху дейността на висшите магистрати, това е повече от ясно. Това е урокът от нашата 15-годишна практика на функциониране на съдебната система.
Трябва да се знае, че няма безотговорни фактори. Аз не смятам, че парламентарният контрол е решението, но една парламентарна инициатива, когато самият Висш съдебен съвет не може да се справи със ситуацията спрямо своите собствени шефове, тогава Конституционният съд може да ни дойде на помощ.
Що се отнася до имунитета, уважаеми дами и господа, аз призовавам всички вас да запазим достойнството на народното представителство.
Имунитетът не е привилегия – не е привилегия, защото е гаранция за онези публични фигури, които пред цялата нация защитават нейните висши интереси под натиска на различни арогантни интереси и групи в гражданското общество. Няма защо да си затваряме очите пред тези проблеми.
Имунитетът изисква не радикални решения, а мъдри, европейски решения. Затова смятам, че ние трябва да предприемем онези решения, които следват най-новите тенденции в Западна Европа. По този повод аз смятам, че правилно се отива към ограничаване на наказателната неприкосновеност.
Ние имаме наш, български проблем, свързан с едно решение на Конституционния съд, изключващо възможността съдебната власт да извършва предварителни действия по отделни случаи, когато страна по тях са народни представители. Смятам, че бихме могли да направим още една крачка в тази посока и вместо формулата "възбуждане на наказателно преследване", да възприемем друга формула, откриваща възможност за извършване на такива действия, което вече частично всъщност е предвидено в НПК, а именно към формулата "привличане на народните представители като обвиняеми". Това е една формула, която ще позволи на самия Конституционен съд да разгледа отново своята досегашна позиция и да открие възможността за една по-активна роля на съдебната власт. Но ние трябва да запазим достойнството на народното представителство.
Народните представители не са закоравели престъпници, уважаеми дами и господа. Ние трябва да имаме самочувствието, че защитаваме висшите национални интереси и трябва да бъдем гарантирани срещу всякакви странични влияния, срещу всякакви интервенции, всякакви интриги, всякакви провокации. Такава е практиката в Западна Европа – онзи свят, към който ние толкова много се стремим.
Ето защо аз ви призовавам да размислите още веднъж и по-специално се обръщам към народните представители от опозицията: не пропускайте възможността да подкрепите една инициатива, която се предприема в името на висшите национални интереси в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики няма.
Има думата народният представител Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми колеги, аз много се впечатлих от емоционалността, с която господин Близнашки изнесе своето изказване, защото наистина въпросът е много сериозен. Вие знаете, че в много страни поправки в Конституция се правят на определен брой години, защото това не е нещо, което всеки ден трябва да се поправя и преправя. Затова отговорността пред нас е много голяма.
В края на краищата не бива да се сърдим на никой от колегите си, че тук се дебатира сериозно, че се повдигат въпроси, дори от различни гледни точки. В края на краищата това е първият най-важен смисъл на парламента: да си кажем мненията, първо да потърсим диалога, после разумния компромис, за да може да се достигне до някакво благоприятно за цялата нация решение. Така че нека да си мерим малко думите и да не обиждаме колегите, които не са съгласни с нас и от едната, и от другата страна.
Аз искам само, без да правя реплики, да кажа на господин Близнашки, че не е хубаво вечно да преписваме историята и да я интерпретираме всеки, който, както му харесва, защото през 1991 г. за европейския път едва ли се е говорило особено много. Той беше препречен и от Шенген, и от много други неща. Затова нека да сложим нещата в тяхното време.
Аз искам тук да добавя, след като ние имаме малко време, че Пол Валери, за който се надявам сте чували, не счита историята за наука, защото казва: "в нея всеки, който я пише, намира това, което на него му харесва и го слага там и го развива". Това го казвам, защото това е мисъл на един изключително интелигентен човек. Има много вярно в това и вие много добре знаете, че за жалост нещата така стават много често.
Колкото за популизма, вие знаете, че има добър и лош популизъм, така че нека да не го отричаме изцяло, но пак ще кажа, той може да бъде и полезен, и вреден понякога.
Колкото за Европейския съюз, тук аз чух много, много приказки за него и думата вече започва да става малко по-банална. Нека да се върнем към това, което е истинският смисъл на Европейския съюз – едно богатство от ценности и добри резултати, което знаем от това как живеят хората там, за разлика от това, което сме ние тук, защото те са работили през тези 50 години в една система, която се е оказала по-благоприятна от възприетата тук.
Преди да кажа някои от моите забележки – те не са мои, трябва да се извиня, аз не съм юрист, това са някои мисли на нашите специалисти, на нашите експерти по тези въпроси.
Понеже в следващото ми изложение не е споменато, нека кажа още отсега, че въпросът за децентрализацията стои много сериозно пред нашето общество. Той стои отдавна и по него трябва да започне да се работи, защото е една от основните причини икономиката ни да е все още толкова централизирана и да не могат да бъдат мобилизирани усилията на регионите, инициативите им. Защото, пак ще кажа, когато някой знае, че това, което получава от своя регион, отива за училища, пътища, канализации там, където живее, той ще направи и по-големи усилия, а сега за жалост това все още не е така.
Говорейки за Европейския съюз, аз пак ще кажа, вие много добре знаете, че той много настоява на въпроса за децентрализацията в България, а тя почти не е започната. За него говорят почти всички правителства досега, включително и нашето на ОДС, но това е нещото, което все още трябва да се направи.
Според теории на Монтескьо властите трябва да бъдат разделени така, че власт да спира властта. Знаем го отдавна, – “чекс енд балънсис” – но не сме го прилагали.
По отношение на съдебната власт втората част от този принцип не беше спазена в Конституцията от 1991 г. Според нея съдебната власт е изолирана от останалите власти и е напълно безконтролна. А когато една система е безконтролна, тя неизбежно деградира. Така че първоначалната причина за лошата работа на съдебната система се намира в Конституцията и затова сме се събрали – да направим някакви промени, за да могат тези дефекти да бъдат поправени.
С предлаганите промени този недостатък е в значителна степен отстранен. Ето защо трябва да се подкрепят предложенията за възможността на Народното събрание с квалифицирано мнозинство в определени случаи да може да отстранява председателите на върховните съдщлища, не съдилища и главния прокурор, а така също да изслушва и техни доклади.
Трето, според действащата Конституция и Закона за съдебната власт, Върховният административен съд е подчинен на Висшия съдебен съвет. В противоречие с всякаква логика обаче решенията на Висшия съдебен съвет подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, тоест получава се парадоксът подчиненият орган да контролира органа, на който е подчинен. За отстраняване на този парадокс е необходимо в Конституцията да се предвиди разпоредба, която да реши този казус.
Едно предложение, което има, независимо, че не сме между първо и второ четене, че в редица западноевропейски страни съществува институцията на съдиите-следователи. В Белгия например, следствието задължително се извършва от съдиите- следователи, когато мярката за неотклонение е “Задържане под стража”. Тази институция е съществувала и у нас до промените след 9 септември 1944 г. Правилно ще бъде нейното възстановяване. Ето защо в чл. 128 след думите “следствените органи” да се добави в скоби “съдиите-следователи”, а в чл. 129, ал. 1 думата “следователите” да се замени с думите “съдиите-следователи”.
И тук искам да отворя една скоба, както толкова обичаме да казваме. Господин Близнашки каза, че нямало предложения. Имаше, но не бяха приети да бъдат разгледани в комисията и това остана за по-късно. Така че недейте да обвинявате. Ето, и в нашата парламентарна група имаше предложение за децентрализация и други предложения, които не влязоха в работата на комисията. Нека бъдем обективни, а Вие сте обективен човек, затова това искам да го кажа още отсега.
Моето мнение е, и аз ще гласувам за това, следва да се подкрепи предложението на националния омбудсман, да му се даде възможност да сезира Конституционния съд. Това, от една страна, ще реши оживено дискутирания напоследък въпрос за индивидуалната конституционна жалба, а от друга, ще създаде реална ефективност на институцията, и от трета – ще е в съответствие с конституционната уредба на голям брой европейски страни.
И накрая бих искала да кажа, че БЗНС - Народен съюз е за парламентарна република. Ние през трима президенти сме минали за предложения за разширяване на правомощията и сме били против това, защото не искаме – и това беше дълбокото убеждение на Стефан Савов в Коалиция “Народен съюз”, сега е на БЗНС – Народен съюз, ние сме за парламентарна република и против разширенията на правомощията, и ще останем на тази позиция. (Ръкопляскания от КБ и единични ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ, ДПС и БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Ще обявя времето, което остава на парламентарните групи.
Времето е следното: Коалиция за България – 6 минути, НДСВ – 5 минути, ДПС – 6 минути, ОДС – 12 минути, “Атака” не е ползвала време, Демократи за силна България – 13 минути, Български народен съюз – 14 минути, независимите имат право на още 8 минути.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми дами и господа, след като неотдавна БСП ни сподели, че сме влезли благодарение на тях в НАТО, сега разбрахме от господин Близнашки, че с онази саката Конституция от 1991 г. БСП ни е начертала и европейския път.
Съгласна съм с онези, които заявиха днес, че това е един изключително важен дебат. Сигурно на пръв поглед той не е атрактивен за българските граждани, тъй като по него не се поставят на пръв поглед горещи въпроси, които засягат проблемите на бита, не се стига до ярко политическо противопоставяне на различни политически концепции.
На пръв поглед подготовката за този дебат вече съдържа онова недоизказано внушение, че той е силно професионален и няма нужда да се натоварва с политически аргументи. Прозвучаха дори мнения в залата, че промените са поискани от Европейския съюз и затова няма защо изобщо да ги обсъждаме, даже напротив – трябва всички едновременно да ги подкрепим. Въобще през последните години Европейският съюз се превърна в удобно алиби, зад което управляващите и по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски, и сега по време на правителството на Сергей Станишев прикриват недостатъчните си реформаторски усилия.
А всъщност истината с Европейския съюз е съвсем друга. Да, наистина Европейският съюз изисква от България промени в Конституцията, но, забележете – промени не козметични, а дълбоки и принципни, чрез които да се установи баланс между властите в държавата и да се провежда ефективна политика в полза на гражданите. Вие много добре знаете, че чрез предлаганите промени това няма да се случи.
Европейският съюз очаква държавата да бъде успешна в борбата срещу престъпността и корупцията – знаете, че тези промени няма да го гарантират, да ликвидира политическите чадъри над депутати и магистрати, да даде свобода и самоуправление на регионите, в това число и финансова, така както е в демократичния европейски свят, където не само гражданите работят за държавата, но и държавата работи за защита на интересите на гражданите.
Тези дни може би най-яркият символ за състоянието на държавата ни днес беше изповедта на пребития митничар, който призна, че се страхува да се обърне към органите на реда, защото няма доверие в държавата. Не са малко случаите на пребити и заплашвани държавни служители само затова, че си вършат почтено работата и вместо те да бъдат поощрявани, безмилостната система ги смазва, за да унищожи прецедента, нарушаващ легитимираното вече беззаконие.
Затова днес смея да твърдя, че дебатът дали и доколко трябва да бъде променена българската Конституция не е въпрос, засягащ външната политика. Той е дълбоко вътрешнополитически и общественозначим дебат, който трябва да бъде внимателно следено от българските граждани. В него е заложена и политическата отговорност на това дали ще стане опозицията съучастник в опита да бъде подменена небоходимостта от радикални промени в Конституцията с козметичните, предложени днес от мнозинството - разбира се, все в името на националната отговорност, на европейското бъдеще на България, на прагматичната политика, да изброявам ли другите подобни познати фрази?
Преди повече от две години – на 21 октомври 2002 г. СДС предложи 24 идеи за промяна на българската Конституция, които включваха излизането на прокуратурата и следствените органи от съдебната власт, ограничаване на решенията на прокурора със съдебен ефект, премахване на имунитета на магистрати и народни представители, засилване на мажоритарността при избора на народни представители, премахване на възможността за създаване на служебно, разбирайте президентско правителство. Тогава те бяха посрещнати на нож от управляващите НДСВ, ДПС и БСП. Всеки реагира в зависимост от контролираната от него институция. Тогава СДС заяви, че е готов, макар и в опозиция, да подкрепи свикването на Велико Народно събрание, което да реши сериозния дисбаланс между властите. Сега пак вие сте на власт, но аз не виждам промяна във философията ви, не виждам причина и СДС да променя своята позиция. Нещо повече – според чл. 154, ал. 1 президентът има право на законодателна инициатива и ако искаше толкова много да промени ситуацията с имунитети на депутати и магистрати, имаше възможността да го направи, а не просто да го използва в предизборната си кампания. Свикването на Велико Народно събрание трябва да бъде непосредствена политическа цел, в това число и поради благоприятната възможност България да влезе в Европейския съюз с приведен изцяло в съответствие с европейските изисквания и наистина модерен и ефективен основен закон.
Уважаеми дами и господа, днес е важна позицията на всеки един депутат и на всяка една политическа сила. Защото отношението към предлаганите на първо четене промени е преди всичко политическо, а след това юридическо. Нуждата от радикални промени на Конституцията не може и не трябва да се превърне в част от политическите сделки нито между управляващите, нито между част от опозицията.
Днес от нас се очаква да се произнесем върху философията на предлаганите промени. И моята оценка е, че те са частични, недостатъчни и няма да постигнат съществен и положителен резултат върху съдебната власт. А онова, което искат и хората в България, и Европейският съюз, са не просто промени, а резултати. Те очакват да отстраним онези конституционни пречки, които ни служат за оправдание защо нямаме осъдени престъпни босове, защо нямаме осъдени за корупция висши политици, защо държавата губи доверието на хората, че може да ги защити от мутренски и политически рекет.
Ето защо аз ще гласувам против предлаганите от мнозинството на БСП, НДСВ и ДПС промени. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи от Демократи за силна България да се изкажат?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През февруари, но не 2006 г., а преди много време, българските депутати са определили четирите начала, които трябва да стоят в основата на българската Конституция. Говоря за Учредителното събрание. Тези четири начала в последствие в един прекрасен доклад на Конституционната комисия са основата България да стане модерна и европейска държава и в началото на предишния век да бъде дълбоко уважаван партньор в югоизточна Европа. Те са четири и аз ще ви ги кажа.
Първото начало е началото на свободата. От него, казват нашите учредители, произтича началото на равенството пред закона. От него произтича началото на самоуправлението и от него началото на сигурността.
В тези 17 години аз съм наблюдавал приложението на днешната българска Конституция и като гражданин, и като политик, и съм виждал, че нито едно от тези начала не е било уплътнявано от институциите, които са призвани да уплътняват тези начала.
Има ли свобода? Ще кажем: да, прокламираме я. Българското общество казва: има слободия.
Има ли равенство пред закона? Ние казваме: да, прокламирано е. Българското общество казва: има по равни.
Има ли начало на самоуправлението? Ние казваме: да, прокламирано е, но знаем, че няма децентрализация.
Има ли начало на сигурността? Ние казваме: да, прокламирана е. Но българските граждани казват: ние се страхуваме.
Това не е популизъм. Това е смисълът на един конституционен дебат. И оттук само две неща в конкретното приложение на предложения от мнозинството текст.
Въпросът за имунитета не е популистки въпрос. За голямо съжаление въпросът за имунитета напуска дори европейската политическа традиция. Въпросът за имунитета е едно-единствено нещо: ние, българските политици и парламентаристи в тези 17 години не защитихме достойнството на българския парламент и на българския парламентарист. Защо повече да се лъжем? Защо да смятаме, че това публично признание е популизъм? За да чакаме да го чуем от някой друг, който ще се яви на избори, и като го каже, ще вземе гласовете ли? Защото ни е страх за собствените ни партии ли?
Това е тежка, дълбока присъда, която е отправена към нас, българските политици.
И второто, което също не е популизъм. От онова, което съм успял да прочета като наследство на правната мисъл на българските юристи, като Гергинов, като Киров, като Баламезов, като Дечко Караджов и други, съм научил следното: парламентаризмът, уважаеми колеги, е баланс между властите, в частност, между техните институции. Да поискаме в българския парламент председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд да стават заложници на политическо мнозинство, това, което аз знам като същина на българския парламентаризъм, означава, че ние нищо не разбираме, че от институции нищо не сме научили и че говорим за някакво равновесие, което ние си тълкуваме помежду си. Аз не познавам някъде в българската практика извън социализма, извън комунизма някой да е защитавал подобна теза.
А що се отнася до прокурора, до институцията, тогава когато българските граждани са имали усещането за справедливост, за сигурност и това е било преди доста десетилетия, за съжаление, прокурорът е бил подчинен на министъра на правосъдието и така е било по Търновската конституция.
Тук не става дума за политически инат, тук става дума за предложения, които сме построили на базата на един опит, който е и наш, български опит, а не само европейски. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаещи за изказване от Коалиция за България? Не виждам. В Българския народен съюз – също.
Господин Берон, имате думата.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, по-хубаво, вярно, беше да се говори сутринта, когато залата беше пълна, даже и великият везир беше тук, мярна се за малко и изчезна. (Весело оживление.) Но в края на краищата и тук присъстващите депутати са достойни за внимание. Ненапразно господин Местан говори първи като представител на мандатоносителите. Това обаче, което той каза, беше, че управляващите установили диалог с опозицията. Аз вероятно съм пропуснал този момент, тъй като нямаше никакъв диалог. Това беше разговор на глухи. Така че всичко, което е подготвено, се дължи изцяло на управляващата групировка.
Тук се споменаваше много пъти за американския опит. Хората за 230 години направиха трийсетина поправки в своята Конституция. Ние тук ще стигнем американците и в най-скоро време най-вероятно ще ги надминем.
Аз не се изказвам от името на “Атака”, тъй като нямам пълномощно за тази цел, но смятам, че като един от тези 313 души, които подписаха тази “отвратителна комунистическа Конституция”, мога да кажа няколко думи по въпроса.
Американците наистина се гордеят със своите поправки. Предлагат се поправки, по един много сложен начин се приемат, минават през всичките щатове, но никога никой американец не е ругал своята Конституция. Тук чухме хора, които са писали тази Конституция, чухме хора, които са я подписали, чухме дори и хора, които са я чели, които са твърде малко. (Весело оживление.) Почти никой от българския народ не е чел тази Конституция. Част от народните представители също не са я чели, както съм се уверявал многократно. Те слушат неколцина, които се търкаляха по тревата на времето и след това като юристи, даже един специалист по конституционно право на несъществуващия Съветски съюз, тръгнаха да лъжат народа, че това е една отвратителна комунистическа Конституция. И това се повтаря папагалски до ден-днешен.
Днес се каза, че благодарение на тази Конституция не могли да се осъдят престъпниците, не могли да се осъдят мутрите, създали се богаташите, завладели са всичко в тази страна и т.н., и т.н. Аз абсолютно не мога да се съглася с това.
Стига да иска да се осъдят престъпниците, има си механизми, колкото искаш! Но понеже наистина всеки иска да установи своята власт върху съдебната власт, това се получава – съдене на наши хора, съдене на ваши хора.
Аз няма да се спирам тук на казаното от господин Ралчев, който го няма, че между тези 8 души няма хора от НДСВ. Ами, няма. Адвокати като господин Ралчев няма и да има, защото такива не влизат в тези списъци. (Шум и смях от КБ, НДСВ и ДПС.)
Не искам да се разпростирам върху огромните далавери с очевиден корупционен ефект, за които трябва да има не дела, а супердела и за които ще има, може би!
Няма защо ние да ругаем от тази висока трибуна българската Конституция, в която всички ние най-малкото сме се клели. Върху нея са се клели и господата от ДПС, които, пак ще кажа, по неизвестна за мен причина, отказаха да я подпишат навремето. Радвам се, че сега са толкова активни при нейните промени.
Промени са необходими. Дали тези промени трябва да бъдат направени от юристи? Аз не съм юрист, но си припомням приказката, че както войната е прекалено сериозно нещо, за да бъде оставена на военните, така и правенето на една конституция е прекалено сериозно нещо, за да се занимават с нея юристите. И понеже не си припомних тази приказка през 1990-1991 г., ние оставихме на няколко юристи да направят главата за съдебната власт. Аз съм от хората, които защитават Конституцията, но не и тази глава. И понеже не разбирам от право, оставих на хората, които разбират, да я направят. Резултатът се вижда. (Оживление.)
Бих казал, че все пак по изкуството на възможното може да се помисли за малко префасониране на някои от предложенията по време на второто четене, защото е явно, че мнозинството си е събрало в пленарната зала 180 гласа, иначе нямаше да бъде цялата тази дандания.
Най-вероятно ще мине на първо четене. Но ще има второ четене, при което могат да се направят някои перифразирания, допълвания и леки изменения на предложените тук поправки, смятам, че такива могат да се направят.
Голямата гюрултия тук се вдигна по въпроса на имунитета. Сутринта имаше едно предаване, да не му правя реклама, че не е много за рекламиране, но там се показаха две стълбчета – трябва ли да имат имунитет народните представители или не. Деветдесет и едно на сто от изказалите се бяха на мнение, че не трябва да имат имунитет. Девет на сто, че трябва да имат.
Но ако въпросът беше зададен “Трябва ли народните представители да бъдат бити с пръчки на площада?”, отговорът най-вероятно щеше да бъде сто на сто “за”. (Шум и оживление.)
Така че тези допитвания са си допитвания! Но ние тук трябва да вземем решение - равни ли са депутатите с останалите граждани и трябва ли да бъдат равни с останалите граждани. Не са равни, не са равни! Или пък са равни, но някои са по равни. (Оживление.)
На картите, които вие имате в джобовете си, пише, че можете да влизате във всякакви държавни учреждения, защото сте депутати. Могат ли другите български граждани да влизат във всякакви държавни учреждения? Не могат, а вие можете!
Такива като мен, които отвреме-навреме се возят в трамваи, се возят безплатно. Депутатите имат привилегията да се возят безплатно – значи, не са равни на другите. И още ред други такива неравенства съществуват.
Има две крайни предложения: едното е да нямат никакъв имунитет, другото е да имат пълен имунитет, както е сега. Очевидно е, че няма да се приеме нито едното, нито другото. Ще се получи някакъв баланс, какъвто съществува в света.
Аз бих казал, уважаемите господа юристи да си направят труда да извадят всички нормативи, които съществуват в 25-те страни в Европа, пък и в някои други, и да ни предложат едно префасониране на тази точка в по-приемлив вид, тоест тя да бъде балансирана по начина, който е горе-долу среден в европейските страни.
Онзи ден имах честта да развеждам председателя на шведския парламент и го запитах как стои въпросът с имунитета в шведския парламент. Той отговори, че пълен имунитет в Швеция има само кралят. Депутатите имат функционален имунитет и не могат да бъдат арестувани. Това е положението. (Оживление.)
Няма страна в Европа и може би в света, в която депутатите да нямат някакъв имунитет. Защото, ако някой те хване, че разлепяш афиши върху стената на драгоценната Синагога и те сложи за 72 часа в затвора, а след това ти каже “извинявай”, точно когато е някакво гласуване - това не трябва да се допуска.
Трябва да се намери балансът и да се формулира така, че това положение да е горе-долу приемливо, така че хората да са спокойни, че депутат-престъпник не може да си остане под покрива на парламента, но същевременно да не бъдем спирани в нашата работа.
По другите поправки. По въпроса за разделението на властите – прословутия Монтескьо и компания. Властите са относително независими, но не са равностойни, не са равнопоставени. Парламентът може да извика министрите и да ги разпитва, министрите не могат да извикат някой депутат. Парламентът избира министрите, гласува бюджета и т.н. Има си малка субординация, която съществува и трябва да се има предвид.
Не може в нашата страна да има личности, които да бъдат съвършено недосегаеми. Дори и президентът при известни условия, при много трудна система, която навремето съчинихме, може да бъде подложен на така наречения импийчмънт. И аз бих казал, че господин Близнашки, който е един от най-вещите хора тук по тези материи, може би е най-прав, като казва, че парламентът може да инициира някакъв импийчмънт, употребявам пак тази дума, на тези висши магистрати или на главния прокурор, но това трябва да стане по една трудна система, минавайки през Конституционния съд, по същия начин, както това се прави за президента, а не да се прави с просто гласуване на простото мнозинство, което така и така си го имате. Направете го наистина това, защото дори и 2/3 мнозинство за вас си е обикновено мнозинство, защото си го имате, както вече казах.
По въпроса за изслушването, бих казал да се изслушва само главният прокурор и то без приемане на доклада му, а просто да се изслушва, защото това би повлияло дисциплиниращо на прокуратурата – да знае, че все пак в един момент на годината ще дойде време, когато ще трябва да излезе и тук, пред тези хора да отчете нещо. Парламентът не би трябвало да приема отчети на тези магистрати или на главния прокурор, а просто главният прокурор да бъде изслушван. Според мен магистратите – не.
Оттам-нататък не искам повече да се разпростирам, защото и да се разпростра, вие няма да го чуете, но бях длъжен да ви го кажа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Йордан Величков – независим народен представител.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, макар и парламентарна република, факт е, че българският парламент се ползва с изключително нисък авторитет и почти нулево уважение от българското общество. Заслуга за това имат всички тези, които сме в залата, и всички тези наши колеги през последните 16 години, които представляваха българския народ. Най-голяма вина за това обаче имат партийните лидери и партийните централи, които от 1989 г. досега издигнаха конфронтацията в ранг на официална партийна и дори на държавна политика. Ние сме единствената държава и нация, която не признава това, което религията признава – че има ден за прошка. Ние повече от 60 години не можем да си простим. Ние сме единствената държава, която не признава основния принцип на правото, а именно – давност. Ние не желаем нито едно деяние да признаем, че е погасено по давност. Очевидно само в условията на конфронтация някои политически лидери можеха да се задържат във властта през последните години. И благодарение именно на тази дива конфронтация те наложиха този див капитализъм, от който днес страда целокупният осеммилионен български народ.
Най-тежкото поражение обаче, което нанесе тази висша политическа прослойка, с което всъщност се дестабилизира и политическата стабилност на България, това е именно, че то наруши основния принцип на демократичното общество. Основният принцип, който беше разработен не само от Монтескьо, но още от Джон Уок в седемнадесетото столетие, а именно разделение на властите.
Европейският съюз от години акцентира върху организираната престъпност и корупцията. Аз бих попитал обаче може ли организираната престъпност да съществува между част от висшите ешелони на властта? Абсурд! Кой е този митничар, който би пуснал един ТИР без над него да стои началникът му? Кой е този началник на митницата, който може да пусне за милиони и милиарди стока през границата, ако над него не стои мощен политически чадър? А този чадър е във висшите ешелони на властта. Кой е този, който можеше да приватизира за милиарди долари имущество, без в хазната да влязат дори неколкостотин милиона?
Именно затова тази независима власт, за която някои тук приказват, най-важната, контролиращата власт, която е съдебната власт, тя не е независима, уважаеми господа. Не може този, който назначава, да иска да бъде съден.
Ние приказваме тук и се позоваваме на Съединените щати. Вижте, независимост не значи без контрол. Най-властната личност в света, това е американският президент. Но властта на американския президент е под контрол. За това става дума. И това е, което ние сме длъжни във всички случаи да постигнем.
Естествено, аз имам чувството, че някои като че ли не желаят не само козметични поправки на Конституцията, но не желаят никакви. Поправките са козметични, това е очевидно. Факт е обаче, че и самата Конституция е несъвършена. Именно в желанието си да се запази това статукво, ние днес сме свидетели на една безпрецедентна конфронтация, на едно противопоставяне, което е абсолютно безпочвено. И противопоставяне, което във всички случаи ще сваля още повече авторитета както на политическата система, така и на нашата институция, която е призвана наистина да спре с тези огромни и тежки проблеми, пред които е изправена нашата държава.
Да, има място за корекция, има място за сериозни дебати, но аз бих попитал тези колеги, които 16 години конфронтират, не можаха ли поне в този критичен момент за България, когато трябва да влезем наистина там, закъдето се стремим от години, да направят необходимия компромис, необходимата добра воля, за да се преодолее тази конфронтация в името на доброто на българския народ. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата за изказване господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вече няколко часа продължава този дебат, който цели да бъдат споделени мнения и да бъдат изразени позиции по един от най-важните актове, пред вземането на които е изправено това Четиридесето Народно събрание, а именно промените в основния закон на страната – българската Конституция.
Искам, на първо място, да отбележа факта, че въпреки изказаните мнения за това и даваните примери от чужбина за това как в САЩ Конституцията имала еди колко си поправки, какво е в други страни, няма държава, в която на писана Конституция да не се правят поправки. Тъй като Конституцията, уважаеми дами и господа, не е свещена крава, която да остане абсолютно неприкосновена, а напротив – Конституцията е един жив нормативен акт, който търпи промени, необходими промени с оглед промените във времето, промените в обществените нагласи, промените в обществото като цяло. И разпоредби, които за времето си са били правилни тогава, когато са били приемани, днес може би вече не играят онази положителна роля. Но в същото време Конституцията не бива да се свежда, например, до един правилник за етажната собственост, до такова ниво, което да се пипа за щяло и не щяло, или пък в него всеки да прави каквито си иска промени, да предлага промени, които не са удачни за обществото. Ето защо във всяка една цивилизована и правова държава са предвидени механизми за промяна на конституционния текст, но в същото време тези механизми са съчетани с необходимите гаранции от гледна точка на процедура, на продължителност и необходимост от събиране на колкото се може по-голяма подкрепа, за да може да се гарантира, че взетите решения ще бъдат мъдри и ще бъдат в полза на обществото.
Ето защо тези промени, които сега са на нашето внимание, са именно плод на онзи необходим минимален консенсус, който трябва да ни обедини, за да може днес, когато не само българското общество, но и нашите партньори от Европейския съюз, очакват ние да направим сетната нормотворческа законодателна крачка, която да убеди тези наши европейски партньори в необратимостта на нашите намерения за подготовка за членство и необходимостта от реформа най-вече на нашата съдебна власт.
Тук беше цитиран неколкократно Монтескьо и неговата основна фраза, свързана с разделението на властите, и необходимостта от това разделение да не бъде абсолютно, а да осигурява такова съотношение, при което властта да възпира властта. Именно това е една от основните цели на тези промени, уважаеми дами и господа. Не абсолютизиране на независимостта на властите една от друга, а осигуряването на онази степен на взаимна зависимост и контрол, взаимен контрол между властите, което ще допринесе за цялостното по-добро функциониране и съхраняване на държавността на Република България. От една страна, премахването на абсолютната независимост на съдебната власт, която доведе до изолация и самодостатъчност. От друга страна, ограничаване на депутатския имунитет, за да може съдебната власт да има по-голям контрол и да упражнява своите конституционни правомощия, включително върху народните представители.
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз искам да призова всички народни представители да бъдат достойни, да бъдат отговорни пред днешния исторически момент, защото, ако поради факта, че тези промени не станат факт, не станат реалност в очаквания срок и – не дай Боже – ние получим заради това някаква негативна оценка, която да допринесе за по-негативно развитие на нашите очаквания за членство в Европейския съюз, никой, независимо от своите словесни пируети от тази трибуна, или ораторски салта, няма да може да избяга от своята историческа отговорност за пропуснатата възможност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване?
Има думата народният представител Огнян Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представеният проект за промяна на Конституцията далеч не е съвършеният проект. Той има твърде много недостатъци, той е и недостатъчен за това, към което сме се устремили – да направим една Конституция, която да бъде вече не Конституция на прехода, а да бъде Конституция на нашето европейско бъдеще.
Нека да сме честни и да кажем – можем ли сега да изработим една такава Конституция, от каквато ние действително се нуждаем, със сериозни, дълбоки и радикални промени, каквито гласове се чуха от тази зала. Струва ми се, че това е абсолютно невъзможно по една проста причина, която всички в тази зала чудесно съзнават, включително и тези, които малко демагогски настояват за такива радикални промени. Понеже много пъти се спомена, вече чак ми е неудобно да кажа, че политиката е изкуство на възможното. Абсолютно невъзможно, защото нашата Конституция познава Велико Народно събрание, само което може да направи дълбоки и радикални промени в основния закон.
Можеше ли обаче този проект да бъде по-добър? Да, можеше, разбира се, да бъде по-добър. Когато преди четири месеца Националното движение Симеон Втори инициира и искаше да се тръгне по пътя на промени в Конституцията, в първия момент не срещнахме достатъчно разбиране от страна на по-големия коалиционен партньор – Коалиция за България. Затова ние се забавихме и сега трябва в последния момент, хващайки последния влак, да бързаме, да се надпреварваме с времето, за да успеем за този прословут доклад на Европейската комисия да бъдем с променена Конституция.
В този проект можеше да фигурира и финансовата самостоятелност на общините, в този проект можеше да фигурира и законодателната инициатива на президента. В този законопроект можеха да фигурират и много други неща, за които българското общество вече е узряло и етапът, в който се намираме, вече предполага подобно нещо. Но ние не можахме да го направим.
Значи ли това, че, макар и в недостатъчен размер, това, което се предлага, не трябва да бъде подкрепено? Нима ще е по-добре ние да отхвърлим този проект? Според мен това ще бъде изключително груба грешка. Ние сме длъжни да подкрепим този проект, защото той е необходим на България, не е необходим на една или друга политическа сила.
Искам да заявя и ми се струва, че спокойно мога да го направя от името на управляващото мнозинство, че ние сме отворени за всякакви предложения между първо и второ четене, които могат да бъдат включени, разбира се, само в рамките на философията на сегашния проект, който ако бъде приет на първо четене, не можем да напуснем тази философия и да търсим някакви съвършено различни промени в Конституцията.
Затова, уважаеми госпожи и господа народни представители, струва ми се, че ще постъпим мъдро, ако подкрепим този проект за Конституция с надеждата, че между първо и второ четене ние усъвършенстваме този проект, за да можем спокойно да кажем – направихме една макар и неголяма, но важна стъпка на България към европейското ни членство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожо Николова, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път заявявам от името на групата депутати на ОДС, в частност на Съюза на демократичните сили, че на второ четене ние ще подкрепим тези промени в Конституцията, които дават възможност Наказателнопроцесуалният кодекс да бъде приложен в сила. Затова извън гръмките слова ще кажа, че за мен тези промени по-скоро могат да бъдат олицетворени като едни Допълнителни и Заключителни разпоредби към НПК, защото останалите, които се предлагат, не са същностни, не са сериозни и не могат да бъдат подкрепени от сериозни политици.
Аз се радвам, че, за разлика от господин Берон и други изказали се народни представители, не се числя към депутатите, които са създали тази Конституция, защото доскоро като редови гражданин съм била потърпевша от нея. В частта за съдебната власт има два текста, които подложиха на изпитание целия български народ и поради което сега можем да кажем, че нямаме действаща съдебна власт. Това е механичният сбор на следствие, прокуратура и съд в едно цяло – едно. И второ, това е създаването на триинстанционна система, която направи скъпо, труднодостъпно, бавно и мудно нашето правораздаване така, че ние винаги да казваме, че едно съдебно дело трае между 8 и 10 години.
Ето защо съвършено съзнателно ще подкрепим тези промени, които действително дават шанс на България и на българския народ да преодолее този остатък от време до влизане в Европейския съюз.
Ще ви кажа, че в още едно отношение сме били потърпевши – това е местната власт, която не може да се развива по начин, по който би трябвало да се развива. Липсата, отсъствието на текст показва философията не на сборната управляваща коалиция – това е философията според мен на БСП. Защото БСП може да управлява по един начин – когато концентрира цялата власт. Липсата на достатъчен ресурс в общините няма да им позволи по съответния начин да могат да правят проекти и да черпят пари от присъединителните и кохезионния фонд.
Ние няма да отговорим на изискването на Европейската харта за местно самоуправление, която сме ратифицирали още 1995 г. Когато говорим, че тези промени ги правим, защото Европейският съюз ги изисква от нас, нека да си спомним, че хармонизирането на законодателството в областта на местното самоуправление също трябва да се извърши. Ако това стане сега, ще позволи на кметовете да дадат тези същностни и истински услуги на бизнеса и на гражданите и ще ги направи по-малко подчинени, а явно не това е целта на тази промяна.
Няма да подкрепим и промяната в частта, в която се иска да се прави импийчмънт тук, в Народното събрание, на представителите на съдебната власт. Това е също начин да бъдат наказани едни и поощрени други, тоест ние за сетен път да отнемем възможността на съдебната власт, да бъде истински независима – такава, от каквато ние се нуждаем.
Като цяло аз очаквах, че промените на Конституцията ще бъдат плод на един консенсус, който обаче предполага предварителни разговори и участие на всички парламентарни групи по съответния представителен начин.
Отношението, което имахте досега към нас беше отношение на високомерие, ето защо не можете да очаквате от нас пълно сътрудничество. Ние го даваме само дотолкова, доколкото то е необходимо на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване от Демократи за силна България? Няма.
От Коалиция за България също не виждам заявки за изказване.
Господин Каракачанов, имате думата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаем господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
За съжаление за пореден път, когато светнат камерите на телевизията в парламента става шоу, а не се върши работа. Не се върши работа, защото някои се опитват да използва трибуната за чисто пропагандни, за популистки цели, забравяйки какво са правили или не направили във времето; други, които ни обясняват как това е необходимият акт, за да влезем в Европа и забравят, че в парламента трябва да има дебат, дискусия и консенсус, когато променяме Конституцията.
Когато преди две седмици малко изненадващо управляващото мнозинство предложи някакви много спешни и ненадейни разговори за промените в Конституцията ние, всички народни представители от опозицията, предложихме да има някакъв дебат – един дебат по принцип за Конституцията. Общо е мнението, че онази Конституция от 1990-1991 г. беше плод на някакъв друг компромис и заложените в нея грешки и проблеми се отразяват днес.
Тогава ние от Коалиция “Български народен съюз” поставихме няколко въпроса. Първият въпрос беше за по-голямата финансова самостоятелност на общините, местните данъци и такси. Това е една тема, която в Европейския съюз отдавна е не само решена, но и забравена. Това е една тема, по която в България обаче никой не желае да говори.
Лично аз като председател на ВМРО и моите колеги от ВМРО, подчертавам, желаехме да водим дебати по темата за президентските правомощия и не само защото президентът Първанов говори по тази тема, а защото по тази тема ние говорим от 1998 г. Лошото е, че отново правим една промяна на парче, една промяна в момента заради конюнктурата.
Аз не мога да се съглася с крайните оценки, които отхвърлят предложените промени, но смятам, че когато говорим за промени в Конституцията не е редно на три месеца или на половин мандат да си играем на промени в Конституцията. Редно беше да има по-широк дебат, да има дебати за президентските правомощия, за местното самоуправление, да има дебати по други спорни текстове от Конституцията, които обществото очаква по някакъв начин да променим.
Аз очаквах да видим как всъщност главният прокурор, без значение дали се казва по един или друг начин, няма да обявява себе си за наместник на Бога в България. Аз очаквах дори главният прокурор да бъде избиран от българското Народно събрание, да служи на държавата, а не да бъде над държавата, както се получава вече два мандата.
Очаквахме да видим и един дебат по отношение на ролята на Министерство на правосъдието в самата съдебна система. Очаквахме освен да говорим за имунитета на депутатите – една много ясна, болна тема за обществото, но за съжаление, тема, която много популистки се използва в парламента, да видим и за имунитета на магистратите. Един народен представител никога няма да носи отговорност за това, че е гласувал едно или друго решение в парламента, но един магистрат, който гласува едно решение под влияние на мутри или финансов поток спрямо него в ущърб на обикновения български гражданин, тогава страда българското общество. Това беше една тема – ще продължават ли магистратите в България да бъдат безнаказани, да решават това, което си искат и тогава, когато си го поискат? Това е една тема, която ние пропускаме. (Ръкопляскания от КБ.)
Много хора от управляващото мнозинство казват, че това, макар и не единствената крачка, е крачка в правилната посока. Аз дори го наричам “полукрачка”. За мен това не е пълна крачка. Защото имаше много разумни предложения от Демократи за силна България, от ОДС, от БНС. Говоря за предложения, по които сме говорили не само на дебатите по време на изборите. Това са предложения, по които сме говорили и в тази зала. Редно беше променяйки Конституцията да намерим консенсуса, а не да използваме темата за тясно партиен политически популизъм.
Аз наричам тези промени полукрачка, но те са в правилната посока. Ако това не се случи ще продължаваме да си говорим за педофили, хомосексуалисти, криминални типове, крадци и мошеници в парламента. В края на краищата, макар и като полукрачка, това трябва да се случи. За съжаление, управляващото мнозинство не намери сили и воля да направи цялата крачка или две крачки напред, но в края на краищата говорим за реалности. Тази полукрачка е в правилна посока и ние ще я подкрепим.
Заявявам, че от името на Коалиция “Български народен съюз” ние ще подкрепим поправките в Конституцията, които са предложени на първо четене. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Но, господа, това не означава, че на второ четене ще получите същата подкрепа. Тогава очакваме действително сериозен дебат, а не отново маркиране и прикриване зад европейски ценности и идеи за европейското бъдеще на България. Защото, както имаше една хубава песен от времето на ранната демокрация: “Утре започва от днес”, тоест след това гласуване започва и реалният дебат за реалните промени в Конституцията. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Остава един записал се народен представител за изказване.
Предлагам вече да се създава готовност за преминаваме към гласуване. Моля и квесторите да се погрижат за това – да има готовност за подаване на сигнал за гласуване.
Давам думата на господин Любен Дилов за изказване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Дори и като реплика към казаното току-що от Красимир Каракачанов искам да кажа, че истинският и сериозният дебат за промяната на Конституцията на България може да се състои само на едно място и това е в Осмото Велико Народно събрание, което да е и последно.
Това, което правим в момента, го е изрекъл – понеже много се говори за козметика, за козметични промени, аз нека да отворя една кулинарна тема – го изрекъл авторът на първата българска готварска книга Петко Рачов Славейков през 1879 г., че това, което правим, е телешко с леща. Това е, в момента готвим телешко с леща. Това са тези промени, които правим сега – нямаше реален дебат, всичко е на тагъдък, всичко е правено за някакво неясно оправдание пред Европейския съюз.
Аз ви питам съвсем просто – ако ние вземем решение през 2007 г. да се разпусне Четиридесетото обикновено Народно събрание, да определим ясен мандат за Осмо, последно в историята на България, Велико Народно събрание за промяна на Конституцията, това не е ли по-ясен знак за нашата решимост да правим радикални промени във всички тези области, за които говорим, отколкото това, което вършим ние днес тук?
Няма как да получите подкрепата специално на Движение “Гергьовден” сега. Да, и ние сме за сваляне на имунитета, и ние сме за сваляне на имунитета и на магистратите, и за много други поправки. Ние сме обаче още и за изчезване на нелепия текст – второто изречение в чл. 46, че единственият законен брак в България е гражданският. По този начин искаме не просто да издигнем авторитета на традиционните вероизповедания, а да решаваме практически проблеми – модерно семейно законодателство, реално семейно подоходно облагане. Дето се вика, на управляващите да решим проблема със статута на техния премиер – да приравним съжителството с брака.
Уважаеми колеги, безспорно е, че тази Конституция не е добра. Тя е остаряла. Вярно е, че политиката е изкуство на възможното, но е вярно също така и, че нормите винаги вървят след действителността, а нашата норма в основния ни закон е много закъсняла. И аз мисля, че е голяма историческа справедливост точно в мандата на БСП, с тяхното мнозинство, те да се опитат да поправят една несправедливост и една недобре свършена работа през 1991 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Вярно е, че дебат не се състоя, но причината не сте Вие – дадохте достатъчно време на парламентарните групи. Причината е, че едно голямо три четвърти мнозинство в Народното събрание не можа да даде политически аргументи на критиките, които една малка част от Народното събрание, отправи към Законопроекта за промяна на Конституцията. Единственият аргумент, който се чу, беше, че Европейският съюз иска промени в Конституцията и трябва да се направят. Това беше споделено от голямата част от управляващото мнозинство, което, даже в определена своя част призна, че този проект може би не е достатъчно добър.
Искам да кажа кои са най-важните въпроси, които не получиха дискусия днес. Това са политически въпроси, пречупени през очакванията на българските граждани. Какво очакваха българските граждани от този дебат, според нашето мнение?
Първо, очакваха да чуят защо няма справедливост в България? Очакваха да чуят ще премахнат ли народните представители привилегиите, които са си поставили сами?
Народните представители очевидно са в положение на неравнопоставеност - не само те, и магистратите, и заради това в България няма справедливост. Това е усещането на хората. По този въпрос ние не дебатирахме нищо.
Вторият въпрос, по който очевидно българските граждани очакваха да чуят политически дебат, е защо не функционира добре съдебната власт? Какво ще предприеме Народното събрание, за да промени нещата така в съдебната власт, че да има много по-бързо, по-ефективно и по-качествено правораздаване?
Имаше ли отговор на тези въпроси? Нямаше. Има опит за отговор в законопроекта, който е представен на нашето внимание. Отговор, който обаче ние по никакъв начин не можем да приемем. Започвам отзад напред. Ние не можем да приемем министърът на правосъдието да получава такива правомощия по отношение на съдебната система. Не можем да приемем той да осъществява контрол върху решаването на делата. Това е абсолютно невъзможно! Не можем да приемем той да има право да проектира бюджета на съдебната власт и да го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет. Това са все неща, които са абсолютно недопустими.
Имаше ли отговор на критиките, които ние отправихме? Нямаше никакъв отговор! Ние не можем да приемем председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд да бъдат освобождавани от президента по предложение на две трети от народните представители. Не можем да го приемем, аргументирахме се защо. Не се чу нито един аргумент в противна посока. Известно е, че върховните магистрати не могат да отговарят за конкретните решения на съдилищата. Известно е, че те не могат да се отчитат пред никой за решаването на конкретни казуси. Искането те да бъдат викани в Народното събрание, да дават отчет за своята дейност и народните представители, сред които има хора, укрили се от самото правосъдие, и други, които ги пазят от правосъдие, да решават дали тези хора изпълняват добре задълженията си или не. Не може такова нещо да се предлага на вниманието на Народното събрание.
Не можем да приемем и поправката, която трябва да отговори на най-важните очаквания на българските граждани. Ние, още един път ще повторя, много категорично настояваме да се премахнат имунитетите на депутатите и магистратите, да се вдигне политическият чадър над съдебната система, над съдебната власт и над политическата власт, над законодателната власт на страната. (Шум и реплики в залата.) Това няма да спрем да го повтаряме.
Някои в дебата казаха, че понеже системата има несъвършенства, тези несъвършенства ще дадат възможност да се затормози работата и на магистратите, и на депутатите. Вярно е, че системата има несъвършенства, но първите, които трябва да изпитат недостатъците на несъвършенствата на институциите на страната, трябва да бъдат българските народни представители. Защото в противен случай, отново ние сме в привилегированото положение всички недостатъци на институциите да се търпят от българските граждани, а ние за себе си да сме създали привилегията да ни подминават.
Това са причините, поради които този дебат беше изключително неубедителен за мнозинството, макар и очертаващо се такова огромно мнозинство за промяна в Конституцията. Този дебат ще доведе до нови безполезни промени на Конституцията, като тези, които вече бяха направени.
Чуйте още един път предупреждението на опозицията: правите безполезни промени в Конституцията, които няма да доведат до решаването на нито един от въпросите, които българските граждани очакват да бъдат решени. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! В края сме на една не само продължителна, но и оживена дискусия, макар че в нея нямаше особен патос, дори познатото отпреди години особено силно противопоставяне. Това можем да си обясним с цялостната обстановка, в която се провежда този дебат, не в Народното събрание, а в българското общество.
Това, което каза господин Костов, че българските граждани са очаквали да чуят отговорите на определени въпроси, не съм сигурен колко голяма част от тях внимателно са следили този дебат, очаквайки всички отговори на въпросите, които ние поставяме. Но искам да обърна внимание на народните представители, включително и от опозицията, че ние сме тук освен за да задаваме въпроси, а и да предлагаме своите отговори на тези въпроси с необходимите за тях аргументи.
Ще се опитам да отговоря включително на някои от въпросите, които се поставят към вносителите на проекта за промени в Конституцията. Защо българските граждани днес са притеснени? Защото е голяма тежката насилствена престъпност, защото те са подтиснати от все още ширещата се корупция, която знаем, че не започва от днес. Освен това, когато се пита какво допринася този проект за бързината на съдебния процес, искам да припомня, че част от опозицията не подкрепи промените в Наказателнопроцесуалния кодекс, които предвиждат срокове за разглеждане и решаване на делата за първи път, включително и в съдебната фаза. Така че, ако сте искали да допринесете за бързината на съдебния процес, трябваше да направите това преди няколко месеца, а не с днес поставените въпроси.
Затова дали вие ще приемете промените или не е ваше право. Но не може да бъдат отричани реалните проблеми, които ние трябва да решаваме. Добре или зле това вече ще бъде преценка на българските граждани и на всички български институции.
Темата за имунитета наистина е една от най-лесно достъпните макар и не от най-елементарните за решаване. Но аз се опасявам, че темата за имунитета се използва като заместител на недостатъчния авторитет на парламента. Ние можем изцяло да премахнем имунитета на народните представители, но с това няма да възвърнем високото доверие към Народното събрание - докато опозицията, каквато и да е тя, в своите критики не стига до онази граница, която не дискредитира парламента и останалите институции, докато мнозинството, подкрепяйки правителството, не се превръща просто в негов придатък, докато всички държавни институции, които носят отговорност за противодействието с престъпността, не изпълняват ефективно своите правомощия.
Има само един реален дискусионен въпрос в темата за имунитета и нека той да се обсъжда между двете четения. Защото ние сме свели до минимум наказателната неотговорност на народните представители – те ще отговарят за всички престъпления от общ характер и нека това да се знае от всички български граждани. (Ръкопляскания в КБ и ДПС.) И никой не претендираше, че те трябва да носят отговорност и за престъпления от частен характер. Това е единственото ограничение.
А другото е въпросът за границите за наказателната неприкосновеност. Може да се обсъжда дали тя да бъде поставена към точката на повдигане на обвинение или дори да бъде снета и да се отнася само за случаите на задържане, или да остане в границите, които сега се предлагат, но всички тези варианти са европейски практики, включително и практика на Европейския парламент.
Не бива да се забравя, че въпросът за имунитета е свързан с този на Конституционния съд, защото конституционните съдии се ползват с имунитета, който имат народните представители. А вие не претендирахте те изцяло да бъдат лишени от имунитет, или другите висши институции да бъдат извадени от този обсег.
И по другите два въпроса – за правомощията на Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието. Никой не може от тази трибуна с аргументи да ми посочи по-слаб по правомощия министър на правосъдието, който има днес в Република България. Това беше донякъде направено не заради Конституцията, а заради противоречивата практика на Конституционния съд. Пак повтарям, няма страна от старите демокрации в Западна Европа и от тези, които направиха промените преди годините заедно с нас, в които министърът на правосъдието да е лишен почти от всякакви практически правомощия да въздейства върху администрирането на съдебната власт. Не става дума за решаването на делата. И ако някой ви е подвел, прочетете текста, защото става дума, че се носи отговорност за организацията на тези дела – за реда на образуване, движение и решаване на делата – за реда, за сроковете, а не за решаването по същество, господа. (Шум в залата.) Мисля, че този въпрос спекулативно се поставя и не е от реално дискусионните.
Освен това разделението на властите изисква и най-висшите магистрати да могат да комуникират с другите институции. Защото изслушването на висшите магистрати – на всички, не само на прокурора, но и на върховните съдии, е необходимо за тази комуникация.
И накрая, господин председател, мога да кажа, че тези, които не искат да подкрепят промените, независимо от техния обхват, всъщност съзнателно или не допускат в България развитието на олигархична власт. (Възгласи “Е-е-е” от блока на ДСБ.) Защото тя има не само своите политически, но и своите икономически корени. И те са във всички държавни институции.
Затова аз ви призовавам: нека да постигнем по-голямо съгласие. Ние можем да направим компромиси, но можем да направим и промени. Бързата процедура за нас е необходима, за да отговорим на всички очаквания. Но заради бързината няма да се откажем от по-важните промени. И нека тези, които не подкрепят сега промените на първо четене, да не очакват, че ще променят съдържанието на законопроекта на следващите две четения. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ, ДПС и част от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, дебатът отива към своя край.
Пожела да вземе думата председателят на Временната комисия господин Любен Корнезов. Предлагам да му дадем думата.
Господин Малинов, желаете за реплика? Вашата парламентарна група има 1 минута. Няма да спорим – колкото е засечено по системата. Бихте ли дали справка?
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): За една минута не може да се каже много, но понеже тук се говори за това какви отговори искали да чуят българските граждани, аз ще ви кажа със сигурност един отговор, който те искаха да чуят на следния въпрос: “Готови ли са онези в парламента – това е най-меката формулировка – да станат равни с нас, българските граждани? Готови ли са да гласуват срещу своите права, срещу своите привилегии, за да не бъдат повече правоимащи и да станат равни пред закона като нас? Готови ли са онези в парламента да гласуват за справедливост за всички?”
Отговорът на управляващото мнозинство, което най-после се събра – и тук аз за първи път като народен представител, който е наистина редовен, виждам физиономиите на основни политически лидери – радвам се да Ви видя, господин Ахмед Доган, отговорът е: “Не ни пука какво мислят българските граждани. Ние сме много, затова сме прави, затова сме силни. Няма да гласуваме за ограничаване на нашите специални привилегии. Няма да гласуваме за отмяна на имунитетите. Няма да го направим нито сега, нито оттук нататък. Това сме ние – управляващото мнозинство. Понеже сме силни, затова сме прави, затова винаги ще правим каквото си искаме. Поне докато сме на власт. После ще му мислим”. Това със сигурност се чу днес от тази трибуна, въпреки многото витиевати фрази.
Аз, разбира се, ще гласувам против, защото това е единственият начин все пак да се съхрани достойнството на българските народни представители. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, всички парламентарни групи имаха достатъчно възможност да изложат своите становища.
Предлагам накрая да чуем и председателя на временната комисия. (Господин Янаки Стоилов иска думата.)
Реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Моето е дуплика. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има една минута. Моля.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Искам да отговоря на господин Малинов, че ние сме за принципа на равенството, но народните представители се ползват с възможности, за да осъществяват своите правомощия. Вие не поставяте въпроса защо народните представители ползват мандатни жилища, защо ползват служебни автомобили, защо имат достъп до държавните институции. Това са неща, които са необходими, за да вършим всички ние своята работа. Така че бъдете последователни.
Или когато в миналия парламент вие подкрепяхте закон за правата на бившите президенти, не казахте, че това са привилегии, а че това е необходимо с оглед на техния държавен и служебен статус.
Така че, господа, аз ви казах: готови сме да обсъждаме всичко по темата за имунитетите, но с тези, които дават принципна подкрепа на законопроекта днес. (Ръкопляскания от блока на КБ, ДПС и част от НДСВ. Народният представител Светослав Малинов иска думата за дуплика.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие желаете дуплика? Вашето беше реплика на господин Стоилов. Това беше дупликата на господин Стоилов на Вашата реплика.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): (Излиза на трибуната.) Аз направих изявление от името на група за 45 секунди. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Малинов, не мога да Ви дам думата.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Реплика или дуплика, мисля, че разбрахте за какво става дума. Аз направих изявление от името на група, и то изключително кратко, може би най-краткото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Малинов, не изостряйте дебата в края. Моля Ви да не злоупотребявате с търпението на залата и с моята толерантност. Нямате повече време. Не можете да вземете повече думата.
Господин Агов иска да постави въпроса за начина на водене на заседанието. Може би да му дадете думата на него.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, моето изказване е извън времето на парламентарната група, тъй като е по повод на начина на водене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест – процедурен въпрос.
АСЕН АГОВ: Господин Малинов направи изказване в последната минута, която беше на групата на Демократи за силна България, след което, господин председателю, Вие дадохте думата за реплика на уважавания народен представител Янаки Стоилов, чието време беше изтекло, тъй като БСП е изразходвала своето време. Следователно единственото, което можете да направите сега, е да дадете възможност на господин Малинов, както дадохте време на Янаки Стоилов, да направи своята дуплика. Ето, това са възможностите. Веднъж сте направили компромис с времето на Коалиция за България, моля, направете същия компромис за дуплика на Демократи за силна България.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Имахме една минута.
АСЕН АГОВ: В противен случай ще излезе абсолютно несправедлив завършекът на този много важен дебат. Така че ако броим изказването на господин Янаки Стоилов за реплика на господин Малинов, то господин Малинов трябва да получи правото на дуплика и оттук нататък залата да не се вълнува повече. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, дадох на всички парламентарни групи пълна възможност да се изкажат. Всички ползваха правото на 40 минути пленарно време за своите изказвания. Нямам възможност да дам думата на никого повече освен на господин Корнезов за заключителни думи като председател на комисията.
Заповядайте, господин Корнезов. (Господин Филип Димитров влиза в залата.)
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Позволете ми като председател на Конституционната комисия да благодаря на всички народни представители, които взеха отношение и изказаха своите становища. (Шум и реплики в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина, дал съм думата на председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да ви отнема повече от една минута. (Викове и реплики в ДСБ.)
Чухме от редица народни представители, че законът не е съвършен. И това е вярно, няма нищо съвършено, сътворено от човека. И аз имам редица предложения и мнения по текстовете, но искам да уверя всички народни представители, включително и членовете на комисията, че всички предложения, които се направят, а могат да се направят предложения от всеки народен представител, от всяка парламентарна група, ще бъдат разгледани най-обстойно и, разбира се, ще търсим възможности за усъвършенстване на законопроекта.
Необходимо ли е приемането на този закон? Да! Категорично да и затова призовавам всички народни представители, които милеят България да стане пълноправен член на Европейския съюз, милеят за усъвършенстване на основния закон, да гласуват за този законопроект. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 554-01-98, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 22 декември 2005 г.
Гласували 223 народни представители: за 183, против 36, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене със 183 гласа. (Продължителни ръкопляскания от депутатите от Коалиция за България, Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи, станали прави.)
За обяснение на отрицателен вот – заповядайте, господин Димов. (Депутатите от НДСВ и ДПС излизат от залата.)
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Виждам, господин председател, че след като Вие нарушихте в края на дебата правото на опозицията да говори, управляващите, които считат, че са много силни, си тръгват от залата, защото не се интересуват от това, което става. Те не се интересуват, защото в момента се чувстват силни, защото имат имунитет и защото са над закона. Така както ги чувстват многото български граждани, както чувствам и аз като един от всички тези български граждани. Хора, които стоят над закона, хора, които искат да сложат ръка на съдебната система, за да престане тя да бъде независима, както казаха днес от ДПС тук. Всъщност може би те най-откровено казаха: трябва да се сложи край на независимата съдебна система.
Това е, което се цели, за да може тези, които стоят в тази зала и крадат, тези, които стоят в тази зала и са престъпници, да продължат да се крият още дълго време.
Гласувах “против”, защото продължава да има имунитет и да бъдем по-равни от равните – това, което е наследство от комунистическото ни минало. Гласувах “против” и заради Вашето неуважение, господин председателю. Вие дадохте възможност на двама души от мнозинството да говорят извън полагащото се време на това мнозинство. Дадохте дума на двама души да говорят, без да имат време, и същевременно запушихте устата на опозицията, която имаше време.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Недей така, имаше 45 секунди!
НЕНО ДИМОВ: Госпожо Дончева, виждам колко се радвате, че си запазвате имунитета. Вярвам, че не криете себе си, а само Вашите колеги. Вярвам, че и това, че обръщате гръб в момента, когато говоря, не е въпрос на личното Ви възпитание, а на отношението Ви към опозицията, което демонстрирахте днес многократно.
Разбирам всичко това, господа управляващи. Утре ще трябва да го обяснявате на вашите гласоподаватели. Защото днес от тази зала чухме и още нещо от господин Стоилов. Този дебат ние се надяваме, казва той, че няма да се следи от българските граждани и затова можем да говорим каквото си искаме. Не, той ще се следи. Този дебат ще се следи въпреки вас и ще трябва да отговаряте! Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за обяснение на втори отрицателен вот.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вижте празните столове на тази олигархична тълпа, която излезе, запазила своите привилегии! (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви отнема думата, господин Димитров!
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Това е позор! Това е възможно най-антиевропейското поведение на хора, които, гузни за делата, които са направили, се изнизаха и не можаха по никакъв начин достойно да се чуят гласовете на много българи, гласовете на много достойни демократи-парламентаристи. Това е изключително позорно, господин председател и господин предател на националния интерес, който и да си ти от тази зала, след като не си тук, за да подкрепиш това, което разумът и интересът на нацията налагаше!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Придържайте се към приетия език в Народното събрание!
За трети отрицателен вот – госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независима): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, днес е историческа дата за всички нас в тази зала. Колко пъти се случва да се гласува за Конституция? Аз съм за промени на Конституцията, но гласувах против тези промени. Защото аз не искам да бъда по-различна от своите избиратели, аз не искам да се дистанцирам от тях! Искам всички да бъдем по-защитени.
Вие предлагате консенсус на опозицията след първо четене и днес за Конституцията ще се говори за пазарлъци, за пазарлъци между мнозинство и опозиция.
Уважаеми дами и господа от мнозинството! За мен Конституцията има само три цвята и те са бяло, зелено и червено. Съжалявам, че за вас не са такива! (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, с това приключи процедурата по обсъждането и гласуването на този законопроект. Дневният ред за деня е изчерпан.
Следващото пленарно заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 15,18 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Светослав Спасов
Мартин Димитров