Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Силвия Стойчева и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, предстои да приемем програмата за работата ни през тази седмица. Ще ви прочета проекта за програма за работата на Народното събрание за 8-10 февруари, така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет.
1. Законопроект за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щатски долара по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”.
3. Законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал.
4. Законопроект за ратифициране на Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища.
5. Второ четене на Законопроекта за ратифициране на договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.
6. Второ четене на Законопроекта за Министерството на вътрешните работи – продължение.
7. Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Армения. Вносител е Министерският съвет.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
9. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните.
11. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
12. Първо четене на Законопроекта за концесиите.
13. Първо четене на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Вносител е народният представител Иво Атанасов.
14. Парламентарен контрол.
Преди да подложа на гласуване този проект ще направя едно пояснение във връзка с т. 12 – първо четене на Законопроекта за концесиите. На Председателския съвет беше направено уточнение дискусията по тази точка да започне след почивката утре, на 9 февруари, тоест от 11,30 ч., за да има достатъчно време до края на пленарния ден да протече дискусията по Закона за концесиите, която се очаква да бъде по-продължителна и задълбочена. Разбирането, което ви предлагам, е, ако е нужно да бъде удължено малко пленарното време на утрешното заседание след 14,00 ч. с оглед да бъде завършена точката и да бъде гласувана на първо четене, да има такава готовност в пленарната зала, с надеждата, че няма да се наложи да се отлагат заседания на комисиите, доколкото не очакваме повече от два часа и половина, най-много до три, да продължи самата дискусия.
С това уточнение бих предложил да гласувате този проект.
Моля, гласувайте проекта за програма за 8-10 февруари.
Гласували 153 народни представители: за 134, против 5, въздържали се 13.
Програмата е приета.
Има едно предложение по ал. 3, чл. 40 от нашия правилник за включване на точка в седмичната програма, а именно Проект за решение за отмяна на задължителния срок за пререгистрация на моторни превозни средства. Предложението е направено от народния представител Минчо Христов.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, всички знаем за огромния проблем със задължителната пререгистрация на моторни превозни средства. Преди повече от месец внесох в Народното събрание предложение за отмяна на тази задължителна пререгистрация. Подчертавам, не отлагане, а отмяна.
Мотивите са следните. Огромната част от собствениците на тези близо 900 хиляди автомобила са хора с ниски доходи, живеят по селата и малките градове и рядко напускат районите, в които живеят. За много от тях таксата от 60 лв. е непосилна и в много случаи тя надвишава месечните им доходи.
Второ, собствениците на автомобили със стари номера вече веднъж са платили за тази услуга и не е редно да плащат втори път за нея.
Трето, пререгистрацията създава предпоставки за хаос и напрежение сред гражданите, доколкото не е съобразена нито с техническите възможности на КАТ, нито с материалните възможности на самите граждани. По същество тази пререгистрация, поне аз така я разглеждам, е един грабеж от страна на държавата, възлизащ на около 60 млн. лв.
И четвърто, върху което искам да ви обърна внимание, пререгистрацията не е изискване от Европейския съюз, както разбрахме от вътрешния министър преди няколко седмици. Явно това е единствено изискване на българските застрахователи.
В този смисъл, колеги, ви моля, нека подкрепим това проекторешение, нека защитим нашите избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Колеги, този проект за решение е разпределен преди месец на две комисии – на Комисията по правни въпроси и на Комисията по транспорт и съобщения. Доклади на комисиите няма. Независимо от това ще подложа на гласуване предложението на господин Христов. Не виждам обратно мнение.
Моля, гласувайте предложението за включване в програмата на проекторешението, обосновано току-що от господин Минчо Христов.
Гласували 152 народни представители: за 44, против 55, въздържали се 53. Предложението не се приема.
Едно съобщение: 
“На свое заседание, проведено на 2 февруари 2006 г., парламентарната група на “Атака” реши да изключи от редовете си народния представител Минчо Христов Куминев, поради системно нарушаване на реда, обидни квалификации и нетърпимост към членове и ръководството на групата, както и политическо разграничаване от принципите на същата.
Промяната да бъде вписана в специалния регистър на Народното събрание по ал. 3 на чл. 13 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Председател на парламентарната група Волен Сидеров”.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 1 до 7 февруари тази година:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са народният представител Татяна Калканова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са народните представители Мая Манолова, Маргарита Панева и Петър Мръцков. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са народният представител Петър Стоянов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Армения. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение относно снемане на имунитета на народния представител Владимир Кузов. Вносител е народния представител Владимир Кузов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители са народните представители Тодор Кумчев, Янаки Стоилов и Ива Станкова. Водеща е Комисията по здравеопазване. Подпомагаща е Комисията по труда и социалната политика.
Други съобщения няма. Няма и други предложения за процедури.
Преминаваме към първа точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНА ОБЩНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
По законопроекта има доклад на Комисията по енергетика.
Господин Аталай, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност
На свое редовно заседание, проведено на 1.02.2006 г., Комисията по енергетика обсъди внесения от Министерски съвет Законопроект за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност.
На заседанието присъстваха: Иванка Диловска – заместник-министър на Министерството на икономиката и енергетиката, Владимир Старирадев – директор на дирекция “Енергийна стратегия и пазари” в Министерството на икономиката и енергетиката и Милена Янузова – юрист от дирекция “Правна” в Министерство на икономиката и енергетиката.
Договорът за създаване на Енергийна общност е подписан на 25 октомври 2005 г. в Атина. Страни по договора са: Европейската общност, Република Албания, Република България, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Бивша Югославска Република Македония, Република Черна гора, Румъния, Република Сърбия и Мисията на временната администрация на ООН в Косово.
Основна цел на договора е създаване на регионален енергиен пазар в Югоизточна Европа, включващ електроенергиен пазар и пазар на природен газ. Създаването на тази Енергийна общност означава създаване на най-големия в света интегриран конкурентен пазар с около 500 милиона потребители, работещ по общи правила. Огромният брой потребители и производители на този пазар ще гарантира неговата ликвидност, съответно по-висока стабилност на цените и по-добра предсказуемост на паричните потоци. Като краен резултат това ще доведе до ясна възвръщаемост и нисък риск на потенциалните инвестиции в региона.
Енергийната общност е изгодна за България, тъй като българската електроенергетика е най-големият износител на електроенергия в Югоизточна Европа и създаването на либерализиран регионален енергиен пазар ще съдейства на българските производители на електроенергия да разширят пазарните си позиции.
Те ще имат възможност да сключват сделки за продажби на електроенергия с всяка компания или предприятие в региона, включително в Италия, Словения и Унгария. Пазарните възможности за българските производители на електроенергия се потвърждават и от прогнозите на Обединената електроевропейска енергийна система, според която електроенергийният дефицит в региона на Югоизточна Европа ще се увеличи значително след 2010‑2012 г.
Създаването на Енергийната общност е в съответствие с изискванията на Електрическата и Газова директива на Европейския съюз и ще доведе до ускоряване на цялостното икономическо развитие на региона. В резултат на това, енергийните сектори на страните-участници в тази общност ще бъдат подготвени за участие в общия енергиен пазар на Европейския съюз, а на по-късен етап и в създаващия се Евро-средиземноморски енергиен пазар.
Този договор се отнася до участието на Република Българя в международна организация и в него е предвидена годишна вноска на Република България в бюджета на Енергийната общност. За изпълнението на предвиденото в договора се изискват мерки от законодателен характер, което налага ратифицирането му със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от Конституцията на Република България.
След обсъждане на предложения законопроект, с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Парламентарната комисия по енергетика реши:
1. Одобрява Договора за създаване на Енергийна общност с анексите – неразделна част от него, подписан на 25 октомври 2005 г. в Атина.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението по т. 1.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Йордан Цонев да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги!
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност, № 602-02-2/23.01.2006 г., внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 1 февруари 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката господин Лъчезар Борисов.
Създаването на регионален енергиен пазар в Югоизточна Европа е основна цел на Договора за създаване на енергийна общност, подписан на 25 октомври 2005 г. в Атина, Република Гърция. Страни по договора са Европейската общност, от една страна, и следните договарящи се страни, от друга: Република Албания, Република България, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Бивша Югославска Република Македония, Република Черна гора, Румъния, Република Сърбия и Мисията на временната администрация на ООН в Косово. Идеята е регионалният пазар да стане част от Общия енергиен пазар на Европейския съюз, като той бъде изграден в съответствие с изискванията на Електрическата и Газовата директива на Европейския съюз, както и на други правни актове, отнасящи се до функционирането на вътрешния енергиен пазар на Европейската общност. Съгласно този договор държавите в региона са поставени пред изискването за постепенно приближаване към политиката и вътрешното законодателство на Европейския съюз.
Създаването на Енергийната общност на практика означава създаването на най-големия в света интегриран конкурентен енергиен пазар. Това ще помогне на българските производители на електроенергия да разширят пазарите си. Те ще имат възможност да сключват сделки за износ на електроенергия с всяка компания или предприятие от региона на Югоизточна Европа. От друга страна, по-високата степен на конкуренция ще създаде натиск за подобряване качеството на услугата и за намаляване на цените за привилегировани потребители на електроенергия, които също биха могли да сключват договори с чужди производители. Като краен резултат създаването на Енергийната общност ще ускори цялостното икономическо развитие на региона на Югоизточна Европа и ще подготви енергийните сектори на страните от този регион за участие в общия енергиен пазар на Европейския съюз.
Договорът за създаване на енергийна общност следва да бъде ратифициран и поради факта, че се отнася до участието на Република България в международна организация, и от друга страна, поради факта, че в него е предвидена годишна вноска на Република България в бюджета на Енергийната общност.
След представянето на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 16 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Мария Ангелиева, за да представи становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност, № 602-02-2, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 февруари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност, № 602-02-2, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2006 г.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от госпожа Милена Янузова – главен юрист в Дирекция "Правна" към Министерството на икономиката и енергетиката. На заседанието присъстваше и господин Владимир Старирадев – директор на Дирекция "Енергийна стратегия" в същото министерство.
Договорът за създаване на Енергийна общност е подписан в Атина на 25 октомври 2005 г. между Европейската общност и страните от Югоизточна Европа (Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Румъния, Сърбия, както и Мисията на временната администрация на Обединените нации в Косово).
Основната цел на Договора за Енергийната общност е създаването на единен регионален енергиен пазар в Югоизточна Европа, включващ електроенергиен пазар и пазар на природен газ. Създаването на Енергийна общност е предпоставка за ускоряването на цялостното икономическо развитие в региона и за подготовка на енергийните сектори на страните от Югоизточна Европа за участие в общия енергиен пазар на Европейския съюз, а в по-късен етап – и в създаващия се Евро-Средиземноморски енергиен пазар.
Енергийната общност е изградена въз основа на спазването на изискванията на законодателството на Европейския съюз в областта на енергетиката, включително мерките за опазване на околната среда, забрана на митническите ограничения и защита на конкуренцията. В изпълнение на Договора за създаване на Енергийна общност, страните членки се задължават да прилагат общностните правила за либерализиране на енергийния пазар, приети през 2003 г. от Европейския съюз като част от пакета мерки за либерализиране на пазара на газ и електричество.
По отношение на околната среда освен прилагането на достиженията на правото на Европейския съюз в тази област, договорът предвижда по-голяма ангажираност на страните – членки на Енергийната общност, за изпълнение на изискванията на Протокола от Киото.
На институционално ниво е предвидено Енергийната общност да се ръководи от Съвет на министрите, който се председателства на ротационен принцип на всеки шест месеца от договарящите се страни.
Със законопроекта се предлага Република България да ратифицира Договора за създаване на Енергийна общност на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от Конституцията, доколкото договорът се отнася до участието на България в международна организация, в него е предвидена годишна вноска на Република България в бюджета на Енергийната общност, а също така изпълнението на договора изисква мерки от законодателен характер.
Предложеният законопроект има отношение към преговорна Глава 14 "Енергетика". В преговорна позиция 58/01, както и в Допълнителната информация по тази глава България е заявила готовността си да осъществява основните приоритети на енергийната политика на Европейския съюз, основани на установяване на конкуренция в енергийния сектор, опазване на околната среда и сигурност на доставките. В енергийната стратегия на България, приложена към допълнителната информация по Глава 14, е подчертана значимостта на изграждането на регионален пазар в този сектор. Според стратегията "очаква се регионалният пазар, който ще представлява част от европейския пазар на електроенергия, да даде по-широки възможности за свободна търговия и по-добра реализация на възможностите на българските производители на електроенергия".
Въз основа на гореизложеното може да се заключи, че ратифицирането на Договора за създаване на Енергийна общност е необходимо с оглед присъединяването на Република България към Европейския съюз, като наред с това то ще допринесе за създаването на благоприятни условия за разширяване на пазарите за българските производители на електроенергия, повишаване на тяхната конкурентоспособност и подобряване на качеството на предлаганите услуги в сектора. Поради това предложеният законопроект следва да бъде подкрепен от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 9 гласа "за", предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност, № 602-02-2, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2006 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Овчаров, желаете ли да изложите становището на вносителя? Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След толкова категоричните становища на трите комисии, изразени с еднозначно гласуване в подкрепа на законопроекта, едва ли този законопроект се нуждае от някакво допълнително представяне и обосноваване сега пред вас. Но все пак ми се ще да подчертая няколко изключително важни момента.
Първият момент е, че с този законопроект България наистина става част от един огромен, над 500-милионен енергиен пазар. България става част от този пазар с изключително големи възможности. Българските производители ще могат и ще имат достъп до всички, не само околни страни, но и до страните от Европейския съюз. Заедно с това и нашите потребители ще имат такава възможност.
Казвайки всичко това, обаче искам ясно да подчертая, че тя няма да ни бъде дадена от Господ, че ние имаме да свършим значително количество работа, ако наистина искаме да се възползваме от тези преимущества. Защото много лесно от страна износител, задоволяваща 90 процента от потребностите в региона, можем да се превърнем в пазар за други износители на електроенергия. Затова пред българската енергетика стоят поне три изключително важни задачи.
Първата е, че в един много кратък период от време ние трябва да компенсираме изоставането – изоставане с месеци, а в някои случаи и с години в изграждането на крупните енергийни обекти в страната. Става дума за АЕЦ "Белене", става дума за ТЕЦ "Марица-изток 1", става дума за рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 2", за рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3", за "Цанков камък" – неща, за които се говореше с години, но сега, в момента вече нямаме право да приказваме, а просто трябва да си свършим работата.
Вторият изключително важен въпрос, който е много актуален през последните дни, е свързан с транзитите на енергоресурси в региона. Няма да ни помогне много обединеният енергиен пазар и българското участие в него, ако транзитните газопроводи и петролопроводи минат около нас. Това, че ще наблюдаваме процесите отблизо, няма да ни донесе особена икономическа полза. Именно поради тази причина България трябва спокойно и последователно да реализира националните си интереси.
И третият проблем, който е изключително важен и по който трябва да свършим своята работа, е преструктурирането на Националната електрическа компания и “Булгаргаз” – две монополни структури, които в настоящия момент трябва да бъдат преструктурирани в съответствие с европейските директиви. Това е един процес, който няма да може да мине без активното участие на народните представители със съответните промени в Закона за енергетиката, които ще бъдат внесени в най-близко бъдеще.
Казвайки това, накрая искам да завърша с една голяма благодарност към всички народни представители, които подкрепиха законопроекта, към екипите на Министерството на икономиката и енергетиката, както и към предното Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, защото на практика с този законопроект и с присъединяването на България към енергийната общност България де факто става член на Европейския съюз – една фактическа стъпка за нашето присъединяване. Така че самият този факт е достатъчен да се поздравим.
Благодаря ви за вниманието и се надявам, че така единодушно, както подкрепихте законопроекта в комисиите, ще бъде подкрепен и в пленарната зала. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Иванов има думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както в комисията, така и тук аз ще подкрепя законопроекта, като изцяло поддържам тезата, че наистина, поне в областта на енергопотреблението и енергоконсумацията, България чрез тази енергийна общност става част от Европейския съюз де факто. Едновременно с това напълно съм убеден, че създаването на енергийния пазар има една много сериозна полза както за България, така и за другите страни от региона, а именно повишава конкуренцията, а това изисква повишаване на качеството на предлаганите услуги в тази област и безспорно това ще съдейства за ускоряване на икономическото развитие на страните от този, сравнително изостанал, район на Европа.
Едновременно с това имам три въпроса, които са свързани с текста на договора. Искам да получа ясно обяснение на тях.
Първо, това реално е законопроект, който ние трябва да ратифицираме, има финансови ангажименти на страната. Зная, господин министър, че всъщност енергийната общност поема над 90% от бюджета – 91,2% от бюджета на енергийната общност се поемат от Европейския съюз. България ще плаща 1% от бюджета. Колко обаче е глобалната сума на този бюджет, за да видим каква е вноската на България?
Второ, в становището на Комисията по европейска интеграция беше изтъкнато, че се изискват определени законодателни промени. Министър Овчаров в експозето си като вносител заяви, че това е свързано с преструктурирането на НЕК и “Булгаргаз”. Моят въпрос е още по-широк: има ли други законодателни промени, които ние трябва да извършим в Закона за енергетиката поради това, че ратифицираме Договора за създаване на енергийна общност?
И следващото: налагат ли се промени и в енергийната стратегия на България по същата тази причина?
И последният въпрос е свързан с това, че една-единствена страна от района на Югоизточна Европа липсва сред страните, които са подписали договора. Аз не говоря за Гърция, която участва от страната на Европейската общност, като страна-членка на Европейския съюз. Говоря за Република Турция, която едновременно с това е един голям консуматор на електроенергия и е изключително важна страна по повод на тези нефто- и газопроводи, за които и министър Овчаров говори преди малко. Може ли по определен начин да се каже дали Република Турция участваше в преговорите и в резултат на определени договорености, които тя не приема, се отказва или причината е друга? Доколкото това е възможно, министър Овчаров да ни обясни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Други желаещи има ли?
Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз не съм член на тази комисия, но мисля, че този, който представлява БНС в нея, е подкрепил тази идея, която според нас е много добра. Ние ще гласуваме за нея.
Искам да кажа, че това, което е хубаво и което не се случва винаги, е, че министърът на икономиката и енергетиката е тук, защото знам колко рядко министрите се явяват, когато се разглеждат внесени от тях предложения. Това наистина е нещо, което искам да отбележа.
Аз също бих искала да чуя, както и моите колеги, отговора на тези въпроси, които зададе господин Иванов, защото те са важни за всички нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Симеонов.
ПЕТЪР СИМЕОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато разглеждахме този въпрос в комисията, мисля, че на въпросите, които постави господин Иванов, беше отговорено. Аз ще се спра само на един въпрос.
Както беше съобщено там, бюджетът на енергийната общност е 6 млн. евро. Ние плащаме 1% - това са 60 хил. евро. До влизане на договора в сила Европейската общност ще финансира дейностите в рамките на бъдещата енергийна общност в размер на 3,3 млн. евро. Тоест, ние до влизането в сила на договора ще имаме средства, които след това ще трябва да погасяваме. Тук възниква следният въпрос: в бюджетите на Министерството на икономиката и енергетиката и на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране трябва да влязат тези разходи от 60 хил. евро, разпределени съответно. Може би това трябва господин Овчаров да изясни.
Ние от Коалиция за България ще подкрепим Законопроекта за ратифициране на Договора за създаване на енергийна общност, защото това дава гаранция за един пазар, в който ние ще бъдем равностойни в Югоизточна Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Симеонов.
Други желаещи да вземат думата има ли?
Заповядайте, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Овчаров, аз имам два въпроса.
Първият е: има ли шанс да се удължи срокът за работа на Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" в контекста на това, че влизаме в този енергиен Балкански съюз и в частност вече отиваме в Европейския съюз? Спирането няма ли да доведе до намаляване на възможността за износ на електроенергия, тъй като считаме, че дефицитът ще доведе и до вътрешни проблеми за нашето електроснабдяване или ще внасяме електроенергия, оттам ще се повишат цените?
И вторият ми въпрос е: в енергийната стратегия ще се поднови ли, имахме преди години, строителството на ПАВЕЦ "Места"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Става дума преди всичко за изказвания, разбира се, в тях може да се съдържат въпроси към вносителя - Министерския съвет, но важното е да чуем становищата на народните представители.
Има ли желаещи за изказвания? Залата подсказва, че няма такива. Не виждам заявки.
Бих попитал господин Овчаров желае ли да вземе отношение по някои от тези въпроси или по всички по възможност.
Заповядайте, господин Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като ставаше дума за въпроси, ще се опитам да отговоря накратко на някои от тях.
По въпроса за бюджета, смятам, че проблемът е ясен и не е необходимо да повтарям числата. Искам само да ви информирам, че от средата на м. януари секретар на Енергийната общност във Виена е доскорошният началник отдел "Европейска интеграция" в енергетиката и бивш главен секретар на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси господин Славчо Нейков. Така че България има една добра позиция в администрацията на тази общност.
Що се отнася до закона, да, ще има промени, но те, както вече казах, не са директно свързани с присъединяването ни към Енергийната общност.
Вече имах възможност да коментирам въпроса за стратегията и само преди десетина дни в тази зала обясних, че стратегията ще трябва да бъде променена, тъй като тя предвижда формирането на конкурентен енергиен пазар не в регионален мащаб, а във вътрешнонационален план – нещо, което след присъединяването на България към Енергийната общност очевидно вече не е актуално. А то и не би могло да бъде реализирано по ред причини, които аз преди десет дни излагах тук и не мисля, че трябва да повтарям сега.
Що се отнася до Турция, да, преговорите с Турция се водиха, така както с всички останали страни от региона. Турция участваше активно в тях, но тя не подписа договора в Атина с обяснението, че не е съгласна с някои от неговите екологични аспекти.
Сега има, така да се каже, доста ясни индикации, че не само екологичните аспекти са проблемите, които вълнуват турската страна, но не мисля, че сега, в момента, трябва да дискутираме в българското Народно събрание позицията и желанията на турската страна.
Трети и четвърти блок – по тази тема също съм се изказал, господин Кобаков. Да, ще се намалят възможностите за износ на електроенергия от България, но, както вече съм казал, няма да внасяме електроенергия в България и няма да бъде това причината за увеличението на цените. Причината ще бъде друга, тя е свързана с намалените печалби, с намалените приходи на Националната електрическа компания, която в момента реализира големи приходи от износа на електроенергия. Такива няма да могат да бъдат реализирани в периода след 2006 г.
Това е, което има като въпроси. Мисля си, че отговорих на по-голямата част от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Аз бих искал да се присъединя към благодарността, която изказа госпожа Мозер за Вашето участие в дискутирането на този законопроект. Действително, когато има законопроект за ратифициране на важни конвенции, е особено полезно, както се убедихме, вносителят в лицето на съответния ресорен министър да е в залата и да може да отговори на въпросите, които народните представители задават. Така че Ви благодаря за това участие, господин министър.
Ще се постарая да приканвам и в други подобни случаи министрите да бъдат участници в дискусията по такива законопроекти.
Ако няма други процедурни предложения, предлагам да преминем към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласуваме Законопроект за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност, № 602-02-2, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 150, против 2, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Процедура, господин председателю – да преминем към второ гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за преминаване към второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Аталай, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност
Член единствен. Ратифицира Договора за създаване на Енергийна общност, подписан на 25 октомври 2005 г. в Атина." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата по заглавието и единствения текст от законопроекта. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Гласувайте Законопроекта за ратифициране на Договора за създаване на Енергийната общност с член единствен.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 147, против 1, въздържал се 1.
Законът е приет. България вече е член на Енергийната общност, което е нещо съвсем друго. (Ръкопляскания.) Благодаря ви и аз.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОТПУСНАТАТА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ В РАЗМЕР НА 381 ХИЛ. ЩАТСКИ ДОЛАРА ПО ПРОЕКТ "ПРАВНИ И РЕГУЛАТОРНИ РЕФОРМИ В ИНФРАСТРУКТУРАТА".
Има думата за процедура господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам по т. 2 в залата да бъдат допуснати Евгения Колданова – заместник-министър на външните работи, и господин Константин Шушулов – председател на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Колданова и на господин Шушулов. Няма против.
Моля, гласувайте предложението за допускане в залата.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Поканете госпожа Колданова и господин Шушулов в залата.
Преминаваме към доклада на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за ратифициране на споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпуснатата безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щатски долара.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
"ДОКЛАД
по Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпуснатата безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щатски долара по Проект "Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата"
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 януари 2006 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпуснатата безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щатски долара по Проект "Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата", внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Евгения Колданова – заместник-министър на външните работи, господин Ангел Семерджиев – член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и госпожа Виктория Джерманова – главен експерт в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
С Решение № 986 от 27 декември 2005 г. Министерският съвет одобрява подписаното от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щ.д. по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”.
Целта на гранта (безвъзмездната помощ) е да се подпомогне Република България чрез Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при изработването и прилагането на правила за енергийния и водния сектор и да се увеличи капацитетът на комисията за изпълнение на регулаторни задачи.
Със Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се делегират компетенции като: изготвянето на проектите на наредбите относно регулирането на енергийния сектор, правомощия, свързани с отварянето и функционирането на пазара на електрическа енергия и природен газ, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя и контролира правилата за търговия с електрическа енергия и природен газ и техническите правила на мрежите, както и правилата за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, съответно до газопреносната, газоразпределителните мрежи и до газохранилищата. Законът предоставя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и правомощия да приема основните актове относно регулирането на пазарните отношения и конкуренция в енергетиката, компетенции в областта на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги.
С оглед изпълнението на тези правомощия Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се нуждае от консултиране и обучение на служителите от комисията относно прилагането на регулаторната рамка и в частност, относно икономическото регулиране на процесите.
Компонентите и дейностите, за които се предоставя грантът, са:
1. изработване на методологии за определяне на цени и тарифи;
2. процедури и насоки за определяне на цените и регулиране на тарифите;
3. определяне на стандарти за качеството на услугите;
4. обучение на персонала на регулатора.
Предвидени са и предпазни клаузи за временно прекратяване и анулиране правото на получателя да тегли пари от специалната сметка на гранта, ако средствата не са използвани по предназначение, дейностите не са извършени в съответствие с договореното, получателят не е спазил някои от задълженията си и други такива, изчерпателно посочени в т. 6 от споразумението.
В Приложение № 1 на споразумението са описани условията за доставка на консултантски услуги, както и другите процедури по избор на консултанти.
Съгласно изискванията на Световната банка споразумението предвижда съфинансиране от страна на получателя по гранта чрез Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в размер на 94 700 щ.д., които следва да бъдат включени в бюджета на комисията за 2006 г. и 2007 г.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, по време на която се направиха изказвания в подкрепа на законопроекта и се поставиха въпроси относно съфинансирането по гранта от страна на бенефициента. От отговорите на зададените въпроси стана ясно, че в бюджета на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за 2006 г. са осигурени средства в размер на 69 250 щ.д. по това споразумение, а остатъкът ще се предвиди за 2007 г.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щ.д. по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”, внесен от Министерския съвет на 27.12.2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата за доклад председателят на Комисията по енергетиката. Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щ.д. по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”
На 30 юни 2005 г. между Република България и Световната банка бе подписано споразумение за отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щ.д. Споразумението е по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”.
С решение по т. 38 от Протокол № 25 от 23 юни 2005 г. Министерският съвет е одобрил споразумението като е упълномощил заместник министър-председателя и министъра на транспорта и съобщенията да проведе преговорите и да подпише споразумението от името на Република България при условие за последваща ратификация.
Целта на отпуснатата от Световната банка чрез поделението й - Международната банка за възстановяване и развитие, безвъзмездна помощ е да се помогне на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при изработването и прилагането на правилата за енергийния и водния сектор, както и за повишаване на нивото на компетентността и за изпълнението на регулаторните задачи. Тези задачи произтичат и са определени от Закона за енергетиката, директивите на Европейския съюз 2003-54 и 2003-55, както и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Компетентните й дейности, за които се отпуска безвъзмездната помощ, са следните: изработване на методологии за определяне на цени и тарифи; процедури и насоки за определяне на цените и регулиране на тарифите; определяне на стандартите за качеството на услугите; обучение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл. 2 от споразумението получателят Република България чрез Държавната комисия за енергийно и водно регулиране поема следните ангажименти: да предостави навреме финансови средства, услуги, съдействие и други ресурси, необходими за целта, на приблизителна обща сума като апортен принос в рамките на 94 700 щ.д., представляващо задължително съфинансиране от българска страна; да предоставя цялата информация за дейностите и използването на средствата от безвъзмездната помощ, която банката разумно ще изисква; да обменя становища с представителите на банката по напредъка и резултатите от дейностите; да предприема всички необходими мерки, които да позволяват на представителите на банката да посещават територията на получателя на помощта.
Предвидените средства за съфинансиране от българска страна чрез бенефициента - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в размер на 94 700 щ.д. следва да бъдат включени в бюджета на комисията съответно за 2006 г. и 2007 г., за 2006 г. са включени. Като договор, който съдържа финансови задължения на държавата съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, споразумението подлежи на ратификация със закон от Народното събрание.
След проведеното гласуване с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” парламентарната Комисия по енергетиката реши:
1. Одобрява Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щ.д. по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”, подписано на 30 юни 2005 г. в София.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението по т. 1.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има още два доклада на комисии.
Преди това бих попитал има ли информация дали господин Шушулов е в Народното събрание? Той знае ли, че е очакван по тази точка от дневния ред? Бихте ли изяснили този въпрос?
Допускам, че към господин Шушулов може да има въпроси във връзка с ратификацията на този законопроект, защото по него не толкова финансовата страна, колкото правомощията и регулирането на цените, които третира договорът, могат да са предмет на интерес от страна на народните представители. Щом получа информация за движението на господин Шушулов, ще съобщя и на вас.
Господин Божинов, заповядайте за становище на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щ.д. по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”
Предложеният от Световната банка проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата” е изключително навременен и полезен за определяне на качеството на услугите в секторите електроенергетика, топлоенергетика, природен газ и ВиК-услугите.
Проектът ще осигури изработването на методологии за определяне на цени и тарифи, като предоставя помощ за изготвяне на подзаконови нормативни актове и правила. Предвидено е и разработване на процедури за преглед и одобряване на стандарти за качеството на услугите.
Както вече беше посочено от председателите на комисии преди мен, в проекта се предвижда и обучение. Стойността на проекта е 381 хил. щатски долара.
Безспорно водещата организация по изпълнение на проекта е Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, която освен че балансира интересите на правителството, потребителите и участниците в пазара на електрическа енергия и природен газ и регулира цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги. Това, което посочиха преди мен двамата председатели на водещата и на Комисията по енергетиката, обсегът на въпросите, които ще се решат и задачите, които произтичат от посочените закони, трябва да бъде допълнено със следното.
Народното събрание на Република България вече прие на първо четене Закон за управление на водите. Този закон, след като бъде приет и на второ четене, освен управлението на водите в Република България, ще уреди и публично-правния режим за използването им. Основните принципи, които са залегнали във философията и политиката на закона, са:
- определяне на водата като жизнено важен ресурс;
- определяне водоснабдяването на населените места като услуга за достъп до вода за питейно-битови цели като приоритет на държавната и общинска политика;
- постигане на устойчиво и рационално използване на водите и опазването им чрез прилагане на икономически регулатори;
- възмездност на услугите във водния сектор;
- интегриране на дейностите за опазване на водите и устойчивото им използване в различните отрасли на водния сектор;
- насърчаване използването на новите технически постижения за икономично потребление на водите и подобряване ефективността на съществуващите водоснабдителни системи и съоръжения.
Посочваме всичко това в нашето становище, за да подчертаем, че във връзка с това Комисията по околната среда и водите предлага при изпълнение на проекта на Световната банка “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”, да бъдат включени представители и на Министерството на околната среда и водите, и представители на браншовите организации, което ще подобри координацията между институциите при изпълнението на задълженията им.
Комисията по околната среда и водите приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпуснатата безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щатски долара по проекта “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”.
Становището, което излагам пред вас, беше прието единодушно от членовете на комисията.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Последното становище е на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, на 12 януари 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щатски долара по проекта “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”.
За да не повтарям мотивите, които бяха подробно изложени от председателите на Бюджетната комисия, Комисията по енергетиката и Комисията по околната среда и водите, ще преминем направо към становището на Комисията по външна политика.
Нашата комисия приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щатски долара по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”, подписано на 30 юни 2005 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изслушахте докладите и становищата на четирите комисии.
Уважаеми народни представители, преминаваме към обсъждане на законопроекта.
По информация на администрацията проф. Шушулов е в сградата. Помолих да бъде поканен да заеме място в пленарната зала, за да изслуша и той изказванията на народните представители и, разбира се, да вземе отношение по тях.
Има ли желаещи за изказване.
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в подкрепа на предложения проект за решение за ратифициране със закон на предложеното ни Споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, бих споменал следните факти.
Законът за енергетиката установява нова правна и регулаторна рамка, съответстваща на изискванията на Директива 2003/54, относно Общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и Директива 2003/55, относно Общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Законът е приет през 2003 г. с изменения през 2004 г. и с изменение и допълнение през 2005 г.
Законът за енергетиката възлага на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране правомощия с оглед балансиране на конкуриращите се интереси на правителството, потребителите и участниците в пазара на електрическа енергия и природен газ. Същият закон вменява задължения на комисията да изготви проектите на наредбите относно регулирането на енергийния сектор, които да бъдат приети от Министерския съвет.
Държавната комисия, пак съгласно Закона за енергетиката, определя и контролира правилата за търговия с електрическа енергия, природен газ и техническите правила на мрежите, както и правилата за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, съответно до газопреносната и газоразпределителните мрежи и до газохранилищата. Същият закон предоставя на комисията правомощия да приема основни актове относно регулиране на пазарните отношения и конкуренцията в енергетиката.
Обръщайки внимание на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от 2005 г., този закон разширява компетентността на комисията с правомощия за регулиране на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, или да ги наречем ВиК операторите. С оглед упражняването на тези нови правомощия комисията се нуждае от консултиране при изготвянето на регулаторната рамка за ВиК операторите, както и от обучение на служителите от комисията относно прилагане на регулаторната рамка, особено в областта на икономическото регулиране.
Целта на отпуснатия от Световната банка грант е да подпомогне комисията при изработване и прилагане на правила за енергийния и водния сектор, както и за облекчаване капацитета на комисията за изготвяне на регулаторните задачи. За да бъдем по-убедителни, мога да се спра малко по-подробно как целта на този грант да подсили способностите на комисията ще се отрази благоприятно за целите, които си поставяме с този закон.
Първо, проектът ще зададе процедури, правила и методология за комисията и служителите за справяне с множеството задачи, на които комисията трябва да обърне внимание. Служителите ще участват в обсъждането на предложените правила и процедури, изработени с гранта, и ще прилагат тези правила и процедури заедно с консултантите, предоставени по грант. Това ще предостави насоки на служителите на комисията как да обработват, преглеждат и третират различни случаи и въпроси, които възникват пред нея по време на приложението на регулаторната политика.
Такива насоки ще включват както вътрешните процедури, като правила за това как да се преглеждат и обработват заявления, подадени от регулаторните енергийни ВиК дружества, така и външните процедури, включително срокове за преглед и издаване на регулаторни решения или работа с регулираните дружества или потребителите.
Консултантите ще изработят модели, които ще помогнат на служителите на комисията в оценяването на предложенията за тарифите и стандартите за качество на услугите, направени от регулираните дружества.
Всичко това ще бъде представено на служителите на комисията и в практическо обучение ще изгради тяхната способност да третират такива случаи самостоятелно.
Второ, с приемането на този закон и финансирането на проекта ще се предостави на персонала на регулатора обучение за развитие и използване на комплект инструменти, необходими за прилагането на регулаторната политика във водния сектор, което е нова област на отговорност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Предложената обучителна програма ще помогне на служителите да разбират, анализират и преглеждат правни, тарифни и технически въпроси, произтичащи от икономическото регулиране на ВиК дружествата. Обучителната програма ще използва примери от българския регулаторен контекст, за да изготви модел на ситуациите, в които служителите на регулатора ще трябва да прилагат уменията си и инструментите за разрешаване на поставените въпроси. Това ще насърчи способността на служителите да намират решения на подобни въпроси в контекста на ежедневната им регулаторна работа.
Поглеждайки финансовата обосновка на проекта, преди разглеждането на закона, видно е, че предоставените средства са заложени в бюджета за тази година за съфинансиране, сигурно ще бъдат заложени и за следващата. Изразходването на тези средства по гранта е много подробно описано в тази обосновка. Това са помещения за офис, оборудване, компютри, факсове, телефони, местни консултанти, конференции, одит на гранта и т.н., да не се спираме толкова подробно.
Видно е от тази обосновка, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се е отнесла сериозно към организацията по изпълнение на проекта със задачите, които е поставила пред себе си, като организацията на екипи, като съвместна работа с Министерството на външните работи, което сигурно ще бъде контрагент на Световната банка от страна на българското правителство по отношение на мониторинга, и оценяване на резултатите от изграждането на капацитета на комисията по предложения грант.
Мисля, че повече не е необходимо да ви убеждавам, че това е изключително полезно за нашата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, оттам – с по-добрите процедури и подготовка и за всички граждани на нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изглежда нелогично да не подкрепим един такъв проект, тъй като очевидно става дума за подпомагане практическата реализация на два важни закона, от които един съвсем нов. Трябва обаче да подчертая, че, както в много случаи, подобни безвъзмездни помощи и подобни проекти не са довеждали до желания ефект. Има голяма опасност и в случая това да стане.
За този проект се говори от м. юни миналата година. Движи се изключително бавно. Освен това резултатите от този проект се очакват след две години, тоест след две години ние ще имаме нови предложения за усъвършенстване на подзаконовата база към двата закона.
Особено важно е, че Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги е нов и всъщност сега се формира практиката за прилагането на регулирането в тази област. Още две години ще се прилагат наредбите, които в момента са изработени, които са изключително спорни. Който следи този проблем знае, че има много големи възражения от хората, които работят в тази сфера. Тоест този проект е необходим, но така както е заложен по срокове и начина, по който се изпълнява в момента, изглежда че няма да доведе до нужния ефект, ако Комисията за енергийно и водно регулиране не се раздвижи много енергично, не се опита да съкрати сроковете за изпълнение на проекта и не се направи всичко възможно наистина да се отрази спецификата на регулирането на тези процеси в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Колеги, има ли желаещи за изказвания? Не виждам заявки за изказвания.
Бих поканил господин Шушулов да вземе отношение по въпросите, които бяха поставени, особено в изказването на госпожа Манева.
КОНСТАНТИН ШУШУЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Грантът, за който кандидатства Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, основно е свързан с необходимостта от регулиране на ВиК услугите – работа, която беше вменена на комисията в началото на 2005 г. Както знаете, грантът е 381 хил. лв., около 95 хил. лв. съфинансиране от Държавната комисия за енергийно регулиране в рамките на две години.
Аз искам да успокоя госпожа Манева, че има срокове, вписани в Закона за регулиране на ВиК услугите, които комисията трябва да спазва, и не са водеща нишка сроковете, записани в гранта. Очевидно с използването на специалисти, запознати във ВиК регулацията, нашата комисия ще успее да подобри работата. Въпреки това, още преди да сме получили гранта и да сме тръгнали да работим по него активно, приготвихме и внесохме в Министерския съвет наредбите за ценообразуването, както и за тарифообразуването.
Надявам се, че с този грант нашата комисия ще може да проведе едно добро обучение, тъй като в България няма опит в регулацията на ВиК сектора, да можем да имаме добри специалисти, които ще извършат своята подготовка не само на наша територия с привличането на чуждестранни консултанти, а също като посетят други регулаторни комисии, занимаващи се с този сектор. Надявам се, че той ще бъде полезен. Тъй като заявката за този грант беше дадена още през м. март 2005 г., Държавната комисия по настояване на Световната банка проведе предварителен конкурс за участие на консорциуми и на фирми в този грант. Явиха се 19, от тях Държавната комисия избра като кратка листа шест фирми, които изпрати във Вашингтон, в Световната банка. Кратката листа беше одобрена и сега, евентуално след ратификацията на гранта, ще може да се довърши конкурсът и да се определи победителят за работа с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Уверявам ви, че това ще бъде една положителна и полезна крачка в развитието на водното регулиране в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шушулов.
Има ли някой от народните представители, който желае да вземе думата? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щатски долара по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”, внесен от Министерския съвет на 27.12.2005 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има ли процедурно предложение?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предвид явната воля на парламента да склоним да приемем това дарение, предлагам да преминем към второ гласуване. Единствената препоръка, която прозвуча и в залата, беше да ускорим нещата, за да можем по-бързо да ползваме помощта, затова предлагам да минем към второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за преминаване към второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щатски долара по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в размер на 381 хил. щатски долара по проект “Правни и регулаторни реформи в инфраструктурата”, подписано на 30 юни 2005 г. в гр. София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по законопроекта – заглавието и единствения текст? Няма.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта, представен от господин Димитров.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ЯДРЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Господин Аталай, ако Вие сте докладчик, заповядайте. Имате думата, за да представите доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, № 502-02-32, внесен от Министерския съвет на 19.12.2005 г.
Проектът на Закон за ратифициране на измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал е одобрен с Решение № 955 на Министерския съвет от 2005 г. и е внесен за ратифициране от Народното събрание на 19.12.2005 г.
Конвенцията за физическа защита на ядрения материал е приета на 26.10.1979 г. и е в сила от 08.02.1987 г. Страни по конвенцията са 115 държави, като 45 държави са я подписали. България е ратифицирала конвенцията с Указ № 341 на Държавния съвет от 1984 г.
Измененията на конвенцията, които са предложени за ратифициране с този законопроект, са приети на 8 юли 2005 г. във Виена.
Конвенцията за физическа защита на ядрения материал е единственият международно обвързващ инструмент в областта на физическата защита на ядрения материал. Развитието на международната обстановка след влизане в сила на конвенцията и предизвикателствата пред глобалния мир и сигурност, сред които са заплахата от ядрен тероризъм и напредъка на ядрени технологии, са факторите, които налагат приетите изменения в нея.
С приетите изменения се разширява обхватът на конвенцията, като в него се включват и ядрените съоръжения за мирни цели. С измененията се цели създаване на по-силен и универсален режим за физическа защита на ядрения материал и на ядрените съоръжения за мирни цели; предотвратяване и борба с правонарушенията, свързани с такива материали в глобален аспект, както и улесняване на сътрудничеството между държавите участнички в този процес. Ратифицирането от Република България на измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал ще допринесе за по-ранното й влизане в сила.
След проведеното гласуване с 9 гласа “за”, без “против”, 1 “въздържал се”, Парламентарната комисия по енергетика реши:
Одобрява измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, приети на 8 юли 2005 г. във Виена на Конференция за обсъждане на предложените изменения на Конвенцията.
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията на Конвенцията по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители,
“На редовно заседание, проведено на 18 януари 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал.
С измененията се разширява обхватът на конвенцията, като в него се включват и ядрените съоръжения за мирни цели. Приемането на измененията е насочено към създаване на по-силен и универсален режим за физическа защита на ядрения материал и на ядрените оръжия за мирни цели; предотвратяване и борба с правонарушенията, свързани с такъв материал в целия свят, както и улесняване на сътрудничеството между държавите участнички за тези цели.
Въз основа на проведеното обсъждане, комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, приети на 8 юли 2005 г. във Виена на Конференция за обсъждане на предложените изменения на Конвенцията.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само един въпрос имам, господин Паси, във връзка с текста на становището. В средата на втория абзац звучи такава мисъл “режим за физическа защита на ядрения материал и на ядрените оръжия за мирни цели”. Може би аз не разбирам нещо, но кои са ядрените оръжия за мирни цели?
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Това са ядрените съоръжения за мирни цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Предполагам, че е грешка.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в подкрепа на направените предложения от председателите на двете комисии по предложения проект за ратифициране със закон измененията на конвенцията бих казал, че нашата страна активно е участвала в подготовката на тези изменения, имайки предвид участието в подготвителната среща за дипломатическата конференция. Там бяха наши представители – посланикът на Република България в Постоянното представителство при ООН, представител на Република България в Международната агенция, представител на Министерството на външните работи, на Министерството на енергетиката, на Министерството на вътрешните работи и на Агенцията за ядрено регулиране.
Бих добавил само към двата доклада, че развитието на международната обстановка след влизането на Конвенцията и комплексните п редизвикателства пред глобалния мир и сигурност, сред които заплахата от трансграничен тероризъм, напредъкът в ядрените технологии са факторите, които налагат разширяването на обхвата на Конвенцията и нейното укрепване.
Конвенцията е единственият международен правно обвързващ инструмент в областта на физическата защита на ядрения материал. В първоначалния си вид разпоредбите на Конвенцията се прилагат само за ядрения материал за мирни цели и намиращ се в процес на международен превоз, а така също в определени случаи и за ядрения материал за мирни цели при неговото използване, съхраняване и превозване вътре в страната.
Измененията в Конвенцията целят създаването на по-силен и универсален режим за физическа защита, за който казаха колегите, който обхваща както ядрения материал, така и ядрените съоръжения, използвани за мирни цели.
Бих допълнил, че Конвенцията не засяга другите права, задължения и отговорности на държавите-участнички според международното право, особено целите и принципите на Устава на ООН, и не извинява или прави легални неправомерни актове, нито изключва преследването според други закони. Нищо в нея не може да бъде тълкувано като правно упълномощаване за използване на сила срещу ядрен материал или ядрени съоръжения, използвани за мирни цели. От обхвата на Конвенцията са изключени действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт и дейностите им при изпълнение на официалните задължения на държавата. Конвенцията не се отнася за ядрен материал, използван или запазван за военни цели, или за ядрено съоръжение, съдържащо такъв материал.
Господин председател, ако има някакво значение, за да не вземам втори път думата, ако има второ гласуване, в самия работен превод, който ни е предложен, на страница девета пише: “Точка 13, чл. 16 на Конвенцията се изменя така: пет години след влизане в сила на промените”, би трябвало да бъде “в” тази Конвенция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Аталай, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
Колеги, предлагам законопроектът да премине на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вероятно няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте за преминаване на второ гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте да прочетете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, председателю.
“ЗАКОН
за ратифициране на измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал
Член единствен. Ратифицира измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, приети на 8 юли 2005 г. във Виена на конференция за обсъждане на предложените изменения на Конвенцията.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: При превода, ако е техническа грешка, тя ще се поправи. Да не я гласуваме.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Доколкото разбрах е забелязана една техническа грешка – вместо “на” да бъде “в”, което предлагам да бъде гласувано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 2, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА БУДАПЕЩЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА.
Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте, професор Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, и експертите от Министерството на транспорта – Мария Съботинова и Иван Игнатов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на транспорта и съобщенията.
Имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
относно законопроект за ратифициране на Будапещенската Конвенция относно договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища, внесен от Министерския съвет
Комисията по транспорт и съобщения на 26.01.2006 г. разгледа и обсъди законопроекта в присъствието на заместник-министъра на транспорта госпожа Даниела Никифорова и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта, която представи законопроекта пред комисията.
Конвенцията относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища се прилага по отношение на всеки договор за превоз, по силата на който пристанището на натоварване или мястото на доставка на товара се намират в две различни държави, от които поне едната е държава – страна по Конвенцията. Изключени от обхвата й са случаите, когато в съответствие с приложимото морско право е бил съставен морски коносамент или разстоянието, което предстои да се измине по водния път, подчинен на режима на морските превози, е по-дълго.
В Конвенцията се регламентират правата и задълженията на страните по договора и уточняването на някои термини, с които се борави в Будапещенската конвенция по този договор, като “фактически превозвач”, “товародател” и “превозвач”. Уреждат се правилата за приемане, предаване, превоз и доставка на товара.
Основният въпрос, който е поставен в Конвенцията, е отговорността на превозвача. Той отговаря за вреди, причинени от загуба или повреда на товара, забавяне на доставката и за вреди в резултат от действия или бездействия на служителите и агентите, от чиито услуги се ползва, ако те действат в рамките на служебните си задължения. Изброяват се хипотезите на освобождаване от отговорност, които са свързани с действия на товародателя или с особености на товара. С Конвенцията се въвежда принципът на ограничената отговорност, който е уреден частично в нашето законодателство.
Уреден е и институтът на договора за превоз на товари по море, който по аналогия се прилага и за превоза на товари по вътрешните водни пътища. Ратифицирането на Конвенцията налага изменения в действащия Кодекс на търговското корабоплаване, който ще се допълни с нова глава относно превоза на товари по вътрешните водни пътища, в която се разглеждат и въпросите, свързани с отговорността на превозвача, транспортните документи и други.
В законопроекта се съдържат и пределите на свобода за сключване на договор, които определят и пределите на отговорността на превозвача. Конвенцията е унифициран европейски международен договор, уреждащ отношенията между товародателите, превозвачите и различните субекти в процеса “превоз на товари по вътрешните водни пътища”.
Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 14 гласа “за”, без нито един “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Будапещенската конвенция относно договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Мирчев.
Давам думата на господин Соломон Паси – председател на Комисията по външна политика. Моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
“На 25 януари 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Будапещенската конвенция относно договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища. Конвенцията относно договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища е унифициран европейски международен договор, който урежда отношенията между товародателите, превозвачите и различните субекти в процеса “превоз на товари по вътрешните водни пътища”. Този съвременен международен акт ще облекчи юридическите и чисто практическите аспекти на взаимоотношенията между посочените участници в този процес, а конвенцията ще допринесе за уеднаквяването на принципите и нормите, уреждащи речните превози.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Будапещенската конвенция относно договора за превоз на товари по вътрешни водни пътища, подписана на 22 юни 2001 г. в Будапеща.
Становището бе прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има и доклад на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, госпожо Стойчева, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“На свое редовно заседание, проведено на 2 февруари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за ратифициране на Будапещенската конвенция. Основните моменти на заседанието бяха следните:
1. Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища е документ, съвместно разработен от Централната комисия по корабоплаване по Рейн и Дунавската комисия, в сътрудничество с Икономическата комисия за Европа на ООН. Тя е подписана от 16 европейски държави, 10 от които са страни – членки на Европейския съюз. Ратифицирана е от 6 държави. Конвенцията е в сила от 1 април 2005 г.
2. Целта на конвенцията е да се уеднаквят основните положения, засягащи превози на товари по вътрешните водни пътища на заинтересованите страни. Разгледани са правата и задълженията на превозвача и на товародателя. Специално внимание е обърнато на боравенето с опасни и замърсяващи околната среда товари.
В Глава трета са посочени транспортните документи и описани техните основни реквизити. В чл. 12 е дадено право на превозвача да впише в транспортния документ като негов реквизит забележки относно физическите данни за товара, идентификационната маркировка, външното му състояние. Защитени са правата на превозвача относно липси или повреждания на товари в запечатани контейнери и трюмове. В Глава пета са изброени особени случаи на освобождаване от отговорност на превозвача за щети, свързани с действия или бездействие на товародателя.
3. В момента превозът на товари по вътрешните водни пътища у нас се регулира по аналогия с превозите на морски товари чрез Кодекса на търговското корабоплаване. Ратифицирането на конвенцията ще наложи допълване на този кодекс с нова глава, посветена на превоза на товари по вътрешни водни пътища и ще изисква някои други изменения и допълнения на текстове, различаващи се от разпоредбите на конвенцията.
4. Будапещенската конвенция относно договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища не е част от нормативната уредба на Европейския съюз. Тя обаче е част от усилията на страните – членки на Европейския съюз да координират транспортната си политика и да повишат ефективността от използването на вътрешните водни пътища. Нейното ратифициране е доказателство за желанието на страната ни да се включи по-активно в общата транспортна политика на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен Законопроектът за ратифициране на Будапещенската конвенция относно договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2006 г., с единодушие от 9 гласа “за”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение на първо четене на този законопроект?
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, обръщам се към вас да подкрепим ратификацията на тази конвенция по следните причини:
Корабоплаването и превозът на товари по вътрешните водни пътища на Европа е един от приоритетите в областта на транспортната политика на Европейския съюз до 2010 г.
Освен това решаването на тесните места относно корабоплаването по р. Дунав в българската част е включен в приоритетите на високо ниво по програмата “Ван Мирт”, така че се очаква България да получи в периода до 2013 г. около 138 млн. евро, за да решим тесните неща по карабоплаването в българската част на р. Дунав. Превозът е изведен като приоритет в рамките на европейската транспортна политика като проект, който решава и много въпроси от гледна точка на екологията на транспортния процес.
Още веднъж моля да подкрепим този законопроект. Той е изключително важен за развитието на транспортните превози по р. Дунав, където България има огромен потенциал да ги увеличава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, проф. Мирчев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедура господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, колеги, предлагам на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът да бъде гласуван на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 98, против няма, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, проф. Мирчев, да прочетете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища (CMNI)
Член единствен. Ратифицира Будапещенската конвенция относно договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища (CMNI), подписана на 22 юни 2001 г. в Будапеща.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за ратифициране на Будапещенската конвенция.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към пета точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ИЗМАМИТЕ, ЗАСЯГАЩИ ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ.
Моля да чуем доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГОРОЛОМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.
Вие си спомняте, че бяхме отложили разглеждането на законопроекта заради разлика в превода на една от думите. Комисията предлага в неофициалния превод на английски език наименованието на Договора да придобие следната редакция: “Договор за предоставяне на финансова помощ за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.”
Законопроектът беше подкрепен единодушно от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
След почивката ще продължим със Законопроекта за Министерството на вътрешните работи. Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – продължение.
Госпожо Дончева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: “Раздел VІ – Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел VІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на Раздел VІ? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на Раздел VІ е прието.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 201 има предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Ахмед Юсеин: в чл. 201, ал. 3, след думите “данните на Националния статистически институт” да се добави “за тримесечието, предхождащо приемането на бюджета”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Станчо Тодоров: чл. 201, ал. 3 да се измени така: в т. 1 цифрата “2,1” се заменя с цифрата “2” и в т. 2 цифрата “1,4” се заменя с числото “1,3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 201, който става чл. 199:
“Чл. 199. (1) Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за категория и от заплатата за длъжност.
(2) Размерите на заплатите за категория, както и размерите на заплатите за най-ниската и най-високата длъжност във всяка категория се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(3) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за най-ниската длъжност в категория Г – не по-малко от 2,1;
2. за най-ниската длъжност в категория Е – не по-малко от 1,4.
(4) Стажантите получават месечно възнаграждение в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на народния представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! В комисията обсъдихме този текст. Колегите Димитров, Николова и Михайлова оттеглиха предложението си. Аз не го сторих. Защо?
Тук става въпрос всяка година служителите на Министерството на вътрешните работи с тези думи, както сега са формулирани – от държавния бюджет да се ощетяват с 10%, като от заплата. Защо предлагам да бъде последното тримесечие на предходната година, за да може това да бъде база, когато се изчисляват заплатите на служителите на Министерството на вътрешните работи?
По време на дебата се каза, че главната причина, за да не бъде прието моето предложение и това на колегите от СДС, е, че този текст е бил записан така в Закона за държавния бюджет.
Уважаеми колеги, когато се прави преглед на престъпността в Европа и в света, в класацията винаги се подрежда и не се пита кои полицаи в кои страни колко получават. А ние оттук-оттам пощипваме заплатите на полицаите - тези хора, които денонощно бдят за нашето спокойствие. Някой път някои от тях, бих казал, попадат в такива ситуации, в които се застрашава техният живот. Вярно е, че заплатите в сравнение с останалите държавни служители в структурата на държавата ни са малко по-добри, но не мога да разбера защо по такъв начин ги ощетяваме!
Този въпрос е уреден в Закона за Министерството на отбраната, макар че той не се използва. Ние като комисия се оправдахме, още веднъж повтарям, че такъв бил текстът в Закона за държавния бюджет.
Когато се оформя бюджетът на страната за 2007 г., в перо за Министерството на вътрешните работи, това може да се уреди.
Какво става в момента в страната ни? Загиват полицаи по време на изпълнение на служебния си дълг и ние започваме да събираме дарения за децата им. Това е хубаво, но дайте да погледнем реално, дали реално се заплаща трудът на един полицай. Според мен не се заплаща!
Съвсем наскоро бях в Ирландия и от нашия дипломатически корпус разбрах какви привилегии ползват полицаите в Ирландия. Като направих сравнение с това, което получават нашите полицаи, картинката беше много жалка. Затова държа това мое предложение да бъде гласувано, затова защото много от полицаите, които се отказват от служба в Министерството на вътрешните работи, отиват да работят в охранителни фирми, но сумата, която получават в охранителните фирми, е много по-голяма от това, което получава един редови полицай. Затова някой път някои от полицаите се осмеляват и излагат и системата, хващат ги в корупция.
Аз мисля, че с тези 10% нито ще ощетим държавния бюджет, нито ще задоволим големите нужди, които имат семействата на по-голямата част от полицаите, но те заслужават този жест.
За сравнение, взех една таблица от страните, вече бъдещите ни европейски партньори, колко получават техните полицаи. Във Франция един начинаещ полицай получава на месец 1307 евро.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А колко е средната заплата?
АХМЕД ЮСЕИН: Средната е около 3000 евро.
Вярно е, че ние не можем да дадем това, което дават на френските полицаи, но можем да направим този жест. Такава е ситуацията и в останалите страни от Европейския съюз. Когато се прави класация на престъпността, винаги казваме на кое място са нашите полицаи по разкриваемост, по действие и т.н. А когато става въпрос за техните заплати, все ги ощипваме.
Не знам дали ме разбрахте, но се надявам, че залата ще ме подкрепи и полицаите да получат заслуженото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Давам думата на народния представител Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето изказване е във връзка с предложението, което съм направил за изменението в ал. 3 на чл. 201, в която е записано, че размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на базата на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните и т.н.
Какво съм имал предвид, когато съм предлагал цифрите “2” и “1,3”? Законът за МВР в по-голямата част – 80%, е направо преписан от Закона за отбраната и въоръжените сили. Тук нямам никакви претенции дали ще бъде 2 или 2,1 или ще бъде съответно 1,4 или 1,3. Това не е нещо, за което споря.
Въпросът, ще се върна по-нататък в следващите текстове, е дали всички категории на МВР трябва да имат първа категория труд и съответно до каква възраст би трябвало те да изпълняват своите задължения. Пише се: “за най-ниската длъжност” трябва да бъде тази категория. Затова съм имал предвид, че най-ниската длъжност не би трябвало да бъде в категория първа, защото по-нататък съответно ще се разглежда въпросът с категориите. Не може един офицер от въоръжените сили, например генерал, да има същия коефициент както един сержант от противопожарната служба в МВР на абсолютно една и съща категория. Това съм имал предвид, когато съм направил това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, вземам думата за да призова народното представителство да подкрепи текста така, както е внесен от комисията. Много подробно обсъждахме текстовете и предложените коефициенти. Това е най-справедливото, което може да бъде дадено. Нека да не се използват за дребен популизъм текстовете, касаещи трудовото възнаграждение. Нашите полицаи трябва да бъдат обезпечени, но нека да не цитираме какво възнаграждение получават полицаите в страните-членки на Европейския съюз, защото става въпрос за различен стандарт.
Възползвам се от това, че съм взел думата, за да кажа на господин Станчо Тодоров: нека да не правим тия сравнения със служителите в Българската армия. С предложението, което Вие сте направили и не го оттегляте, искате да се приравнят цифрите към тези в армията, тоест искате коефициентите за полицията да бъдат намалени. Аз считам, че това е несправедливо.
Моля да се подкрепи текста така, както е внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): За пояснение по първото предложение на господин Юсеин. Между ал. 3 на комисията и ал. 3 на вносителя има съществена разлика, тя е в определянето на базата за заплата. Текстът на вносителя наистина предвиждаше база средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера по данни на Националния статистически институт. Но редакцията, която предлага комисията, е базата да определя Закона за държавния бюджет. Тази база може да бъде даже пъти по-висока от средната за страната, стига държавата да определи, че ще задели за Министерството на вътрешните работи достатъчно голям бюджет и Националният статистически институт няма никакво отношение. Връзваме текста към Закона за държавния бюджет и създаваме възможности след като при Закона за бюджета гласуваме значително по-голям бюджет на МВР съответно и тази база да бъде значително по-голяма. И текстът, който предлага комисията, създава възможности без ограничение служителите на Министерството на вътрешните работи да получат и рязко увеличение на заплатите стига, разбира се, да се заделят съответните пари.
По отношение на коефициентите мисля, че господин Атанасов ви обясни. Няма основание да се сравняват армейските офицери и генерали с офицерите и генералите на МВР, още повече пък че МВР ги и девоенизира. Текстът тук има отношение само към заплащането, нито към пенсионирането, нито към нещо друго.
Затова ви призовавам да подкрепите текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ахмед Юсеин.
Гласували 112 народни представители: за 38, против 50, въздържали се 24.
Предложението на народния представител Ахмед Юсеин не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров.
Гласували 102 народни представители: за 15, против 59, въздържали се 28.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 201, който става чл. 199.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 2.
Член 199 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 202, който става чл. 200:
“Чл. 200. Конкретният размер на заплатата за длъжност се определя от министъра на вътрешните работи и се състои от:
1. възнаграждение за ниво, което отразява мястото на съответната длъжност в йерархията;
2. възнаграждение, което отразява специфичните условия на работното място.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203, който става чл. 201:
“Чл. 201. (1) На държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.
(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд.”
По чл. 204, ал. 1 има предложение от народния представител Ахмед Юсеин, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Ахмед Юсеин по ал. 3, което комисията подкрепя.
Има предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 204, който става чл. 202:
“Чл. 202. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения и за:
1. специфични условия на труд, при условия и в размери, определени от министъра на вътрешните работи;
2. постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка;
3. извънреден труд;
4. научна степен;
5. работа по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 – в размер, определен от министъра на вътрешните работи.
(2) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 2 се изплаща на тримесечен период. Условията и редът за оценяване на служителите и за формиране на допълнителното възнаграждение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(3) Служителите на МВР, работещи в Медицинския институт на МВР, получават и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 200 до чл. 202 включително.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 205 комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в § 1 на Допълнителната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 205.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 2, въздържал се 1.
Член 205 отпада.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 206, ал. 2 има предложение от народния представител Ахмед Юсеин – след думите “данните на Националния статистически институт” да се добави “за тримесечието, предхождащо приемането на бюджета”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представтиели Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което е оттеглено.
Има предложение по ал. 4 от народния представител Ахмед Юсеин, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Ахмед Юсеин за ал. 5, което комисията е подкрепила.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 206, който става чл. 203:
“Чл. 203. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР.
(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за висше образование – не по-малко от 1,6;
2. за средно образование – не по-малко от 1,1.
(3) Размерът на добавката за работа в МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
(4) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителното възнаграждение по чл. 202, ал. 1, т. 2.
(5) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло в размера за неносещите униформи държавни служители, при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ахмед Юсеин относно чл. 206, ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 29, против 55, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Ахмед Юсеин не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 203.
Гласували 101 народни представители: за 92, против 4, въздържали се 5.
Член 203 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 207, ал. 2 има предложение от народния представител Станчо Тодоров, което комисията е подкрепила.
Комисията предлага следната редакция на чл. 207, който става чл. 204:
“Чл. 204. (1) На служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.
(2) На държавните служители се осигурява работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа – левовата равностойност на униформеното облекло.
(3) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на МВР се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови.
(4)  При преместване на работа в други населени места в случаите, определени от министъра на вътрешните работи, на държавните служители и на членовете на техните семейства се изплащат еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването.
(5) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(6) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1-5, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.”
По чл. 208 има предложение от народния представител Ахмед Юсеин, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което е оттеглено в първата част и е подкрепено от комисията във втората му част.
Предложение от народните представители Георги Юруков и Камен Костадинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 208, който става чл. 205:
“Чл. 205. При смърт на служител разноските за погребението се поемат от МВР в размер, определен от министъра на вътрешните работи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 209, който става чл. 206.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Става дума за чл. 207 по старата номерация, който става чл. 204.
Моля вносителят да доложи как се изпълнява в момента изразът “осигурява храна или левовата й равностойност”. По моему това не се изпълнява и не може да бъде изпълнено. В ал. 1 на чл. 207 изразът “порционни пари” и този израз се дублират по съдържание. Този член е преписан буквално от ЗОВС и е пренесен механично.
Аз бях на гласуването на моето предложение в комисията и тя заяви, че подкрепя предложението, а тук така е записано, че не го подкрепя.
Значи комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 204, ал. 1 “На служителите от МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.”
Анализът на текста на вносителя и предложението на комисията – комисията подкрепя моето предложение, а на практика го пренася от ал. 2 като съдържание на ал. 1. А съдържанието на ал. 1 на вносителя за “порционни пари” въобще отпада и ощетява държавния служител. Тоест комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, а на практика изпуска ал. 1 на вносителя – “порционни пари”.
Предлагам чл. 207 на вносителя да се гласува по алинеи и съответно предложенията, както са записани от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Такава процедура не ми е известна. Но ако държите Вашето предложение отделно да го гласуваме, отделно ще го поставя.
Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Аз мисля, че има някакво неразбиране. Вярно е, че редакцията на комисията е малко по-различна, но нищо не създава двусмислие.
“Чл. 207. (1) На служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.” Това са така наречените порционни пари.
И на тези, които са по трудово правоотношение, и на тези, които са държавни служители - на всички служители в МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Какъв е проблемът? (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.) Чакайте, дали може да стане финансово или дали могат да си направят стол, или дали ще си раздават купони, това е съвсем друг въпрос. Но парите за храна се наричат порционни пари. Това, което законът е написал, е, че ги получават всички – нещо, което е и Вашата идея.
Така че редакцията на вносителя, независимо дали е била дословно преписване на ЗОВС, тя не е на ЗОВС, а на старата редакция на Закона за МВР в тази част – в ал. 1 да се говори за порционни пари, а пък в ал. 2 държавните служители да се осигуряват с храна, левова равностойност и т.н. И тъй като и в ал. 1, и в ал. 2 се говореше все за пари и за храна, идва това объркване.
Това, което е направила комисията, е: в ал. 1 се говори за храна, а в ал. 2 – за облекло, и т.н. Това сме направили. Смятам, че нещата са абсолютно коректни, никого не ощетяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Тодоров, подкрепям предложението на комисията, защото с направеното предложение не се прави разлика между държавен служител и служител. Тук получават храна и това, което им се полага, и тези, които са по трудовоправни отношения. Аз не мога да разбера защо претендирате да бъде старият текст? Старият текст разделя 1/6 част от състава на органите на МВР – не получават това, което сега им се предлага. Комисията добре е направила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Струва ми се, че се иска залата да бъде заблудена. Много правилно вносителят е заложил текста на ал. 1. Комисията пренебрегва тази ал. 1 за порционни пари, тя не фигурира в тяхното предложение – “на служителите се изплащат порционни пари”.
Моето предложение беше по ал. 2, а не по ал. 1.
Аз предлагам ал. 1 да се запази.
Алинея 2 да се измени, като след думите “на държавните служители” да отпадне изразът “осигурява храна или левовата й равностойност”. Защото по същество това е едно и също, дублират се ал. 1 и ал. 2. Тук комисията пренебрегва ал. 1 на вносителя и прави нещо, което не би трябвало да се получи.
Затова предлагам да се гласува, както е по вносител – да си остане изразът “порционни пари”, а в ал. 2 изразът “осигурява храна или левовата й равностойност” да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не беше реплика в класическия й вид.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз все пак се надявам, че залата няма да се обърка – ал. 1 е за храната, а ал. 2 е за облеклото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като господин Тодоров държи неговото предложение да бъде гласувано, аз ще го подложа на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров относно чл. 207, ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 7, против 58, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за членове 204, 205 и 206 по новата номерация.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 210 има предложение от народния представител Станчо Тодоров думата “първа” категория при пенсиониране да се замени с думата “втора”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 210 – да се пенсионират при първа категория, който става чл. 207.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 210 гласи: “Трудът на държавните служители при пенсиониране се зачита като първа категория.”
Имате думата.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в този член съгласно сега действащото българско законодателство има три категории труд при пенсиониране: първа – 52 г. за мъжете и 47 г. за жените; втора – 57 г. за мъжете и 52 г. за жените; и трета – 63 г. за мъжете и 60 г. за жените.
Правя предложение, съгласно което държавните служители от Министерството на вътрешните работи да бъдат приобщени към определена категория. Нямам претенции, но не всички държавни служители, които са към системата на Министерството на вътрешните работи, трябва да минат към първа категория. Защото по-нататък ще видите, че в текстовете се нарушават предложенията, като се приема държавните служители от Министерството на вътрешните работи да бъдат първа категория и да останат да служат до 60 г. Това противоречи на приеманото в момента.
Затова имам предложение определени категории от Министерството на вътрешните работи, които имат необходимата квалификация за тази категория – да си останат първа, а друга част да минат към втора категория, както са били, и съответно да се спазва категорията труд за възраст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам реплика не за друго, а защото по начина, по който се обяснява това предложение, нищо не се разбира.
Текстът е много ясен и аз подкрепям позицията на комисията, а той гласи, че трудът в МВР е първа категория.
Господин Тодоров се опитва да ни обяснява, че трябвало да има диференциация, а предложението му е всички служители в Министерството на вътрешните работи да бъдат втора категория. Това е абсолютно неразумно.
И тук се разсъждава с едни категории от времето на социализма, когато служителите от Народната милиция бяха втора категория и не можеше да се приравняват към служителите от Българската народна армия. Знаете, че пенсионирането става по друг нормативен ред. Тук тези отношения не се уреждат.
Отделно от това 60-годишната възраст е пределна възраст за пенсиониране. Служителите могат да се пенсионират много по-рано, стига да имат достатъчно стаж. Така че това предложение е несериозно.
Отделно от това, ако бъде прието, то ще ощети изключително много служителите на МВР, и то всички служители на Министерството на вътрешните работи.
Моля да подкрепите текста на комисията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Атанасов, по Закона за МВР в предлаганата първа категория се определя пределна възраст 60 г. – в чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 46, ал. 1 – "Държавните служители в МВР се освобождават от служба при навършване на пределна възраст 60 г.".
А моето предложение е да бъдат освобождавани в интервала 50-60 години, съответно по категории, както са категориите труд по закон, прочетох ви ги предишния път. Приема се, че трудът на държавните служители при пенсиониране се зачита като първа категория труд и трябва да се спази тази рамка, а именно 52 г. за мъжете и 47 г. за жените и с това се изключва числото за пределна възраст 60 г.
При условията на служба в МВР, които са трудност и тежест в условията на първа категория труд, служителите се износват по-рано и следва да се пенсионират по-рано. Потвърждение на посоченото е мотивът на шефа на МВР – Пловдив, който в края на 2005 г. заяви, че е преуморен от тежките условия на труд и подаде молба за пенсиониране на 52 г. Тоест той сам попада в естествения подбор и потвърждава изискването на първа категория труд – 52 г.
Практически при приемане, че служителите на МВР са от първа категория труд и се пенсионират на пределна възраст 60 г., което не е за тази категория труд, всички държавни служители от МВР са с правото на генерали от Българската армия. Това е парадокс! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към гласуване, тъй като няма други желаещи да се изкажат.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 6, против 67, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, което всъщност е и по вносител.
Моля, гласувайте чл. 210, който става чл. 207.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Член 207 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Предложенията на Юруков и Костадинов по чл. 211 са подкрепени.
Комисията, подкрепяйки предложенията на Юруков, Костадинов и на вносителя, предлага следния текст:
"Чл. 208. (1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на републиканския бюджет.
(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 208. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Член 208 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Има предложение на народния представител Станчо Тодоров, неподкрепено от комисията – чл. 212 да се измени така:
1. Да отпадне правото на държавните служители в МВР да пътуват безплатно в обществения градски транспорт.
2. Изразът "държавния бюджет" да се замени с израза "от бюджета на МВР".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 212, който става чл. 209:
"Чл. 209. При изпълнение на служебните си задължения държавните служители в МВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на народния представител Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение беше точно и ясно. Нямам претенции, когато служителите на Министерството на вътрешните работи вършат служебните си задължения, да пътуват безплатно по градския транспорт. Те изобщо пътуват безплатно.
Става въпрос, както е и в други министерства. Например в Министерството на отбраната служителите пътуват за сметка на Министерството на отбраната с карти, когато са по служба. Министерството на отбраната купува такива карти от СК “Градски транспорт”, дава ги на служителите си и те пътуват безплатно.
А тук за Министерството на вътрешните работи, което наброява над 60 000 човека, както сега в бъдеще билетът от 0,50 лв. ще стане 0,70 лв., колко може да спечели държавата, ако служителите си плащат, когато не пътуват служебно? Знаем, че служителите от Министерството на вътрешните работи си имат достатъчно служебни средства и почти не ползват градския транспорт. Те го ползват, когато ходят на гости и по други места. Но той показва картата си и пътува безплатно и когато е в отпуска, и когато ходи където и да е.
Това беше моята претенция. Тук не е записано кой плаща тези пари – от държавния бюджет ли са или от бюджета на Министерството на вътрешните работи? Пътуват си 60 000 човека из градския транспорт безплатно. Аз съм “против” това и моля да ме подкрепите – да не пътуват безплатно. А когато пътуват служебно, Министерството на вътрешните работи да им издаде карти и да си пътуват безплатно. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тоест ще влезе в трамвая да гони джебчии и ще си вади служебни карти или ще го глобят, че пътува без карта?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Станчо Тодоров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 7, против 55, въздържали се 23.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 209.
Гласували 83 народни представители: за 80, против 3, въздържали се няма.
Член 209 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 213, който става чл. 210.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Величков, оттегляте ли предложението си? Разбирам, че предложението се оттегля.
Моля, гласувайте чл. 213, който става чл. 210, подкрепен от комисията. Той е по текст на вносителя и затова не се чете.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 210 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: “Раздел VІІ – Работно време и отпуски.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел VІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 214, който става чл. 211:
“Чл. 211. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.”
(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
(4) За държавните служители в МВР извън тези по ал. 2 и работещите на смени се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(5) Работата извън редовното работно време се компенсира с:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите по ал. 4;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа – за служителите по ал. 3.
(6) Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(7) Редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители над редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 215, който става чл. 212:
“Чл. 212. (1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:
1. редовен платен годишен отпуск – в размер на 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск – по 1 ден за всяка прослужена година, включително за приравненият трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 211, ал. 5 – до 12 работни дни;
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място – в размер до три работни дни, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. допълнителен платен отпуск до пет работни дни за календарна година при награждаване с “обявяване на благодарност” от министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР и до три работни при награждаване от ръководителите на основните структурни звена по чл. 186, ал. 1;
6. неплатен отпуск – до шест месеца веднъж през цялата служба;
7. неплатен отпуск – за времето на участие в международни мисии или в международни организации, въз основа на договори, по които Република България е страна;
8. неплатен отпуск по реда на чл. 259;
9. неплатен служебен отпуск по реда на чл. 52, ал. 1-3 от Закона за избиране на народни представители и чл. 47 от Закона за местните избори;
10. Неплатен отпуск – за времето на провеждане на стаж по чл. 163 от Закона за съдебната власт.
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 10.
(3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1-3 и 5 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(5) Пътуването на служителите на МВР на територията на страната по време на платен годишен отпуск веднъж в годината е за сметка на МВР.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 216, който става чл. 213:
“Чл. 213. (1) Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.
(2) Бременните държавни служителки в МВР се ползват от специалната закрила по Кодекса на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по Раздел VІІ? Няма.
Моля, гласувайте прочетените текстове, предложени от комисията, до чл. 213 включително.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: “Раздел VІІІ – Награди”.
Комисията подкрепя по принцип наименованието на вносителя и предлага следното заглавие на Раздел VІІІ:
“Раздел VІІІ – Отличия и награди”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 217, който става чл. 214:
“Чл. 214. Служителите на МВР могат да бъдат награждавани с отличия и награди за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Величков, поддържате ли предложението си по чл. 218?
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 218 има направени предложения от народните представители Ахмед Юсеин и Филип Димитров, Елеонора Николова, Ася Михайлова.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 218, който става чл. 215:
“Чл. 215. (1) Отличията са:
1.писмена похвала;
2. обявяване на благодарност с допълнителен платен отпуск в размерите по чл. 212, ал. 1, т. 5;
3. почетно отличие на МВР;
4. почетен знак на МВР.
(2) Наградите са парични и предметни.
(3) Отличията и наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие – и от служители, определени от него.
(4) Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на отличията и наградите, се определят в правилника за прилагане на закона.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 219, който става чл. 216:
“Чл. 216. За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР български или чужди граждани могат да бъдат награждавани с почетното отличие на МВР и с парични или предметни награди, включително и с огнестрелно оръжие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители по Раздел VІІІ. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Стоилов и Манолова и предлага да се създаде Раздел ІХ със следната редакция:
“Раздел ІХ
Дознатели
Чл. 217. (1) За дознатели се назначават с конкурс лица, които отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР по чл. 179 и имат висше юридическо образование.
(2) Дознателите са държавни служители в Национална служба “Полиция”.
(3) Дознателските длъжности са:
1. главен дознател;
2. старши дознател;
3. дознател;
4. младши дознател.
(4) На издържалите конкурса за длъжностите по ал. 3, т. 2-4 се присъжда категория Г, а по ал. 3, т. 1 – категория Б или В.
(5) За длъжностите по ал. 3, т. 2-4 могат да кандидатстват и държавни служители в МВР, притежаващи категория Г, а по ал. 3, т. 1 – категория Б или В.
Чл. 218. (1) За заемане на длъжност дознател се изисква най-малко две години юридически стаж или две години стаж като младши дознател.
(2) За заемане на длъжност старши дознател се изисква най-малко пет години юридически стаж или три години стаж като дознател.
(3) За заемане на длъжност главен дознател се изисква най-малко седем години юридически стаж или пет години стаж като старши дознател.
Чл. 219. (1) Главният дознател осъществява и координация и методическо ръководство на дейността на дознателите, като следи за законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на задължителните указания на прокурора и спазването на срока за разследване.
(2) Главният дознател ежегодно изготвя оценка за работата на младшия дознател, дознателя и старшия дознател, като взема предвид и становището на съответния районен прокурор по чл. 118а, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Чл. 220. При израстване в степен или в категория се вземат предвид оценките от главния дознател и становищата на съответния районен прокурор.
Чл. 221. Наблюдаващият прокурор може да прави предложение за награждаване на дознателя за постигнати високи резултати или за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните му задължения.
Чл. 222. (1) Системното нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство, съставляват дисциплинарно нарушение.
(2) Когато установи наличие на основание по ал. 1, наблюдаващият прокурор може да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание до органа по чл. 230.
(3) При получен сигнал за нарушаване на забраната по чл. 54, ал. 5 прокурорът може да сигнализира органа по чл. 230.
Чл. 223. Доколкото в този раздел не е предвидено друго, се прилагат общите правила за държавните служители в МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІХ и членове от 217 до 223.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: “Глава шестнадесета – Дисциплинарна отговорност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 220, който става чл. 224:
“Чл. 224. (1) Държавните служители в МВР, които са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания.
(2) Дисциплинарни нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките разпоредители;
2. неизпълнение на служебните задължение;
3. неспазване на служебните правомощия;
4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
(3) Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да отпадне текстът на т. 4 в предложения чл. 224.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Неспазване на правата на Етичния кодекс.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да. И моите аргументи са следните.
Етичният кодекс не е нормативен акт. На практика имаме дисциплинарно нарушение, когато служителите на МВР, или както се наричат в закона – държавните служители, са нарушили служебните си задължения. В Етичния кодекс не се уреждат служебни задължения. Така че е недоспустимо в този текст да се въздига в дисциплинарно нарушение неспазването правилата на Етичния кодекс.
Затова ви моля да предложите на народното представителство да гласува този текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Етичният кодекс е елемент от Закона за държавния служител. И неговото нарушение е вменено, съгласно Закона за държавния служител, като основание за дисциплинарна отговорност на всички държавни служители. Там също има неща, в които не се вменяват служебни задължения. Но аз мисля, че на всички е ясно, че служителите на МВР не могат да имат непристойно поведение на обществени места и че към тях също ще има такива изисквания.
Освен това Етичният кодекс и санкциите за неговото неспазване е европейско изискване. Така са залегнали в Закона за държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю! Първо, този закон е специален по отношение на Закона за държавния служител. Правата и отношенията, които са уредени в този закон, трябва да бъдат разграничавани от Закона за държавния служител.
Второ, повтарям, Етичният кодекс не е нормативен акт. Позоваването на препоръките на Европейския съюз е неуместно тук. Отделно от това, не съм сигурен дали има такава европейска препоръка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи народни представители да вземат отношение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов чл. 224, ал. 2, т. 4 да отпадне.
Гласували 109 народни представители: за 36, против 59, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване Глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" и чл. 224, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 84, против 9, въздържали се 3.
Заглавието на главата и чл. 224 са приети.
Госпожо Дончева, докладвайте, че предложенията са за отпадане - да не се формализираме да ги четем.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията предлага да отпадне чл. 221 като ненужен текст.
Комисията предлага да отпадне чл. 222, защото е намерил систематично място в чл. 224 и чл. 226.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да се изкажат в тази насока? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 221 и чл. 222.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Членове 221 и 222 отпадат.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Предложението на народните представители Юруков и Костадинов по чл. 223 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 223, който става чл. 225:
"Чл. 225. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
(2) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.
(3) Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест."
Член 224 е подкрепен от комисията, която предлага той да стане чл. 226 със следната редакция:
"Чл. 226. (1) Дисциплинарни наказания са:
1. мъмрене;
2. писмено предупреждение;
3. порицание;
4. недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години;
5. понижаване в длъжност за срок до една година;
6. уволнение.
(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате ли желание да се изкажете по членове 225 и 226? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за тези два текста.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията предлага чл. 225 да отпадне.
Второ, по чл. 226, където има неподкрепено предложение на народните представители Юруков и Костадинов, се предлага също да отпадне целият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага членове 225 и 226, както са по вносител, да отпаднат.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на двата текста.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Тези два текста отпадат.
Господин Величков, поддържате ли предложението на стр. 51? (Отрицателен знак от народния представител Йордан Величков.)
Народните представители Христо Величков и Йордан Величков оттеглят предложението, така че не е необходимо да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Предлага се чл. 227 и чл. 228 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложението за отпадане на чл. 227 и чл. 228? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Двата текста падат.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 229, който става чл. 227, има подкрепено предложение от народните представители Юруков и Костадинов.
Комисията го предлага в следната редакция:
"Чл. 227. (1) Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в следните случаи:
1. осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
2. нарушаване забраната на чл. 172, ал. 2 или на чл. 173;
3. нарушение, изразяващо се в неподаване на декларацията по чл. 177, ал. 7;
4. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
6. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;
7. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;
8. злоупотреба с власт или доверие;
9. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица и граждани;
10. извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание уволнение се налага от датата на отстраняването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате ли желаещи за изказване, уважаеми народни представители? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 227, така както се предлага от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 230 има предложение на народния представител Младен Червеняков, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 230, който става чл. 228:
"Чл. 228. Наказанията се налагат със заповеди:
1. от министъра на вътрешните работи – за всички наказания по чл. 226 за стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с указ;
2. от органите по чл. 186, ал. 1 – за всички наказания по чл. 226 за служителите от категории Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г – без наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 4-6;
3. от служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока – за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1-3;
4. от служители на длъжност "началник на група" и приравнените на нея – за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 231, който става чл. 229:
"Чл. 229. (1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
(2) При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
(3) За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закона.
(4) Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.
(5) Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:
1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил без да уведоми съответния орган;
2. се намира в чужбина без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини за това."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 232, който става чл. 230:
"Чл. 230. (1) При наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на министъра на вътрешните работи и се открива дисциплинарно дело.
(2) В случаите по ал. 1 дисциплинарното производство се провежда от дисциплинарно разследващи органи, определени от министъра на вътрешните работи.
(3) Дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.
(4) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 233, който става чл. 231:
"Чл. 231. Редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в правилника за прилагане на закона."
Член 234 става чл. 232 със следната редакция:
"Чл. 232. Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка."
По чл. 235 има предложение на народните представители Юруков и Костадинов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Юруков и Костадинов и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 235, който става чл. 233:
"Чл. 233. (1) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението."
Комисията предлага да се създаде нов чл. 234 със следната редакция:
"Чл. 234. (1) Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност:
1. по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс;
2. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 230 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от министъра на вътрешните работи;
3. когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.
(2) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.
(3) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, на него му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Текстовете са прекалено много. Аз искам да изразя едно общо несъгласие с тази глава по следното съображение.
Дисциплинарните наказания, които се предвиждат по този закон, са шест на брой. Законът урежда фактически състави, при които се налага само едно от наказанията, а именно – за уволнението. За всички останали пет наказания наказващият орган е този, който ще преценява тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и какъв вид наказание да се наложи. Дава се прекалено голяма власт на началническия състав да варира между мъмрене и понижаване в длъжност за срок от една година.
Вносителят на текстовете беше предвидил фактически състави на дисциплинарни нарушения за всички видове наказания. Затова отпаднаха толкова текстове. Аз смятам, че това е абсолютно неправилно и ще даде възможност за произвол при налагане на дисциплинарни наказания. Това е едното ми съображение, което искам да кажа.
Няма как да се ремонтира всичко това, което е направено, затова изразявам само становището си.
Искам да фиксирам вашето внимание върху два текста и имам конкретни предложения. Те са по чл. 234, който става чл. 232: заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчването, а при невъзможност и т.н. – обратна разписка. Предлагам второто изречение да отпадне. Аз знам, че има служители, които се укриват, когато им се налагат дисциплинарни наказания. В случая кое е по-важното? Трябва да защитим интересите на служителите, защото те ще го намерят. Това е Министерството на вътрешните работи, а не е Министерството на труда и социалната политика или Министерството на околната среда и водите. Ще си намерят служителя и ще му връчат срещу подпис заповедта за дисциплинарно наказание.
Аз имам такъв конкретен казус, когато на едно лице никога не му е изпращано писмо с обратна разписка, обаче в делото се намира такова писмо. Затова ви моля, разберете за какво става дума. Много е важен този текст. Моля ви, подкрепете предложението ми за отпадане, за да не се злоупотребява. Това няма да утежни много дисциплинарните производства.
Вторият текст, върху който искам да спра вашето внимание конкретно, е този текст, който комисията предлага – чл. 234. Той е за временното отстраняване от длъжност.
Уважаеми народни представители, спомнете си сагата с отстраняването на кмета на София – Софиянски. Всичко това ставаше с произнасяне на съда, а вижте какви правомощия се дават тук и то за дисциплинарна отговорност, а не за наказателна. Само т. 1 се отнася за това, когато има данни или когато е повдигнато обвинение на служителя, той да бъде отстранен по Наказателнопроцесуалния кодекс.
Дори и т. 2 бих могъл да приема, защото все пак става със заповед на министъра на вътрешните работи, когато срещу лицето е образувано дисциплинарно производство, но вижте т. 3: може да бъде отстранен временно от длъжност служител, когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения и това може да става от непосредствения му или от по-горестоящия началник. Това е недопустимо. Аз предлагам т. 3 да отпадне.
Това са моите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Дончева, заповядайте за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Отзад напред, колега Атанасов. Преди няколко дни беше заловена служителка на Шесто РПУ, която системно се е явявала на работа дрогирана. Предполагам, няма да искаме да се ходи до съда и съдът с някаква санкция да разреши на прекия й началник да я отстрани от работа, защото тя очевидно не е в състояние да работи. Или служител, пил до зори от мъка или от радост, който е дошъл на работа в нетрезво състояние. Така че т. 3 на практика регламентира такива случаи.
Що се отнася до общата система на наказване, има принципи, които са валидни в наказателното, в административното, в трудовото, във всякакво право, което казва за какви нарушения се налагат наказания, каква е скалата на наказанията и че има правила за индивидуализация. Но Законът за МВР и може би армейските устави бяха единствените, където пише, че за еди-какво си нарушение ще се наложи точно такова наказание. А сега сме си позволили да дадем на началниците в полицията малко по-голяма свобода, в която да индивидуализират наказанието с оглед на общата характеристика на своя служител. Това е съвършено разумно. Не виждам да е белег на милиционерщина, нещо, което прочетох да сте казали на пресконференция тези дни. Напротив, то предполага, че началниците в полицията ще бъдат достатъчно смислени хора, за да могат добре да поощряват и наказват служителите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам друга реплика.
Право на дуплика – господин Атанасов. Заповядайте,
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Изобщо не съм съгласен с тези аргументи. Те са несъстоятелни. И общо взето при гледането на този закон само с такива аргументи си служим тук.
Веднага ще ви кажа какво би следвало да се случи с тази служителка, за която имало данни, че се явявала дрогирана на работа. Уволняват я същия ден дисциплинарно и няма нужда да бъде отстранявана от длъжност. Да не говорим за това, че нейното поведение съставлява престъпление по Наказателния кодекс - образува се досъдебно производство, повдига й се същия ден обвинение и се отстранява по реда на НПК. Така че този пример изобщо не е на мястото си.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Този, дето е дошъл пиян?
АТАНАС АТАНАСОВ: Несериозно е това. Като е дошъл пиян, ще го уволните също дисциплинарно. Не може да се явява служител на МВР в нетрезво състояние на работа.
Искате ли да ви кажа, че бившият министър на вътрешните работи Петканов беше издал заповед да не се употребява алкохол в помещенията на МВР и че това не се спазва. Но това е друга тема, да не се занимаваме с нея.
Другото, на което искам да се спра. Много сериозен дефект на този закон, изключително сериозен дефект, е това, че се елиминират различните състави за дисциплинарни нарушения. И ще ви дам веднага пример с различните видове отговорност. Не може при наказателната отговорност, ако някой е откраднал, да го съдят за изнасилване. Същото е и тук. Различни видове дисциплинарни нарушения има и трябва да има различни видове състави за това. Вие го елиминирате и давате възможност на началническия състав за произвол при налагане на наказанията. Но в крайна сметка това си е ваш проект, така го гласувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за няма, против 44, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 232 второто изречение да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 21, против 62, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 234, ал. 1 т. 3 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 10, против 72, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване от чл. 228 до чл. 234 включително, така както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 82, против 3, въздържали се 15.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: "Глава седемнадесета – Имуществена отговорност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седемнадесета.
Член 236 става чл. 235 със следната редакция:
"Чл. 235. (1) Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.
(3) За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон.
(4) Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава отговорност се предвижда."
Член 237 става чл. 236 със следната редакция:
"Чл. 236. (1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали в рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.
(2) Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност."
Член 238 става чл. 237 със следната редакция:
"Чл. 237. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, МВР има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 235, ал. 1.
(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 235, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.
(3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея."
Член 239 по вносител става чл. 238.
Член 240 става чл. 239 със следната редакция:
“Чл. 239. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 235, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение.
(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размер на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.”
Член 241 става чл. 240 със следната редакция:
“Чл. 240. (1) Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:
1. в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;
2. за липса – в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи – от деня на откриване на липсата.
(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
(3) Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.”
Член 242 става чл. 241 със следната редакция:
“Чл. 241. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят:
1. в случаите на ограничена имуществена отговорност – съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено – пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
2. в случаите на пълна имуществена отговорност – солидарно.”
Член 243 става чл. 242 със следната редакция:
“Чл. 242. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност лицата по чл. 228 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя.
(2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност – в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от пет години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
(3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, МВР може да предяви срещу него иск пред съда.”
Член 244 става чл. 243 със следната редакция:
“Чл. 243. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител в МВР не внесе доброволно сумата преди съдебното производство.
(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Величков, поддържате ли предложението си по чл. 245?
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Член 245 става чл. 244 със следното съдържание:
“Чл. 244. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На кой граждански закон?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: На гражданските закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вземайки думата, първо ще започна с това, че преди малко гласувахме текстове. Да знаете, че оттук-нататък в Министерството на вътрешните работи след текста, който гласувахме, вече може да се уволнява по пощата.
Сега на конкретните текстове за имуществената отговорност.
Искам да фиксирам вашето внимание върху конкретен текст и да ви обясня за какво става въпрос. Член 237, който става чл. 236, гласи: “(1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали в рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.
(2) Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност.”
Казусът е следният: в съседен на вашия апартамент се извършва дейност, която засяга обществения ред, и най-прекият път на служителите на МВР да стигнат до там е да минат през вашия апартамент. Ще ви разбият вратата, ще влязат, ще потрошат, ще си свършат работата и ще си отидат, но след това на вас никой не ви дължи обезщетение.
Аз не съм против това служителите на МВР да си изпълнят точно задълженията, да обезвредят опасен престъпник или да пресекат извършващо се престъпление, или пък, не дай си Боже, ако се налага, да влязат и да погасят пожар. Но защо да не се дължи обезщетение за това?!
Моето предложение е да отпаднат думите “Държавата и”, тоест държавните служители да не носят отговорност за тези действия, но държавата да носи отговорност по общия ред за причинени вреди на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов – в чл. 236, ал. 2 думите “Държавата и” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 36, против 33, въздържали се 23.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване Глава седемнадесета – от чл. 235 до чл. 244 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Глава осемнадесета по принцип е подкрепена от комисията и се предлага следното заглавие: “Глава осемнадесета – Прекратяване на служебното правоотношение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава осемнадесета – “Прекратяване на служебното правоотношение”.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Глава осемнадесета – наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 246 има предложение от народните представители Христо Величков и Йордан Величков, неподкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Има предложение на народния представител Станчо Тодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, подкрепяте ли предложението си?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Да, подкрепям го.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Предложението е в чл. 246, ал. 1, т. 1 да се измени така:
“1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР:
а) държавен служител категория А - 60 г.;
б) държавен служител категория Б - 56 г.;
в) държавен служител категория С - 54 г.;
г) държавен служител категория Г - 52 г.;
д) държавен служител категория Д и Е – 50 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Юруков и Костадинов по отношение на чл. 246, ал. 1, т. 2, подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Величков, подкрепяте ли второто си предложение?
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Второто предложение го подкрепям.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Предложението е: в чл. 246, ал. 1, т. 5 след “три” да се добави “реално”, понеже “съкращаването” чрез трансформация (промяна на наименованията) на длъжностите не се признава от съдебната практика.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Димитров, Николова и Михайлова, което е оттеглено.
Комисията е подкрепила по принцип предложението на народните представители Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 246, който става чл. 245:
“Чл. 245. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява:
1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години;
2. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – по искане на служителя или по предложение на органа по назначаването;
3.  по здравословни причини – при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравно противопоказание;
4. по собствено желание;
5. при съкращаване на длъжността;
6. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
7. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:
а) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение;
б) при получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността;
в) незавършване на курса за първоначална професионална подготовка;
г) неподаване на декларации по чл. 187, ал. 3;
д) установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение;
е) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
ж) при установяване на несъвместимост в случаите по чл. 177, ал. 3;
8. при налагане на дисциплинарно наказание уволнение;
9. при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 177, ал. 5;
10. при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 76, ал. 1, или чл. 107, ал. 1;
11. в периода на срока за изпитване – поради несправяне със служебните задължения след изготвена оценка на изпълнението;
12. при смърт на държавния служител.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3, се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Закона за административното производство.
(3) В случаите по ал. 1, т. 9, след прекратяване на пълномощията на изборната длъжност служителят има право да заеме предишната или друга длъжност в рамките на притежаваната категория.
(4) Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, точки 3, 5 и 7, буква “е” се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма незаета длъжност, подходяща за него.
(5) Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква “б” и т. 11 се определят в Правилника за прилагане на закона.
(6) Държавните служители запазват притежаваната категория при следващо назначаване на държавна служба в МВР, освен в случаите по ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, във връзка с този член ще направя една съпоставка между статута на кадровия военнослужещ и статута на държавния служител от МВР. Кадровият военнослужещ първа категория се пенсионира на 50 години, държавният служител първа категория – на 60 години. Възнагражденията на двете категории са еднакви. Кадровият военнослужещ няма синдикална дейност, държавният служител има. Пределната възраст при кадровия военнослужещ е в рамките на 50 до 60 години, на държавния служител е 60 години.
Изводът е: статутът на кадровите военнослужещи от Българската армия е значително по-нисък от този на държавния служител в МВР. Пример: капитан от Българската армия се пенсионира на 50 години, а от МВР – на 60 години всички. Капитанът става социално слаб, няма право да работи като пенсионер, до 63 години няма право да пътува с намаление по БДЖ. Няма да може да изучи напълно децата си, а е в активна възраст. В същото време служителите от МВР за тези 10 години ще получат допълнително 120 заплати, а не пенсии както капитанът от армията, ще пътуват безплатно 10 години в държавния транспорт, ще придобият 10 години допълнителен стаж повече от втора категория за пенсия, ще получат много по-голяма, осъвременена пенсия от капитана.
Втори извод: статутът на един капитан, пенсиониран от Българската армия на пределна възраст 50 години, е значително по-малък и несравним от този на един държавен служител в МВР, при условие че са на една възраст и съответно служителят от МВР ще се пенсионира както армейския генерал, в случая генерал Колев от армията. Тоест най-нисшият в МВР е със статут на най-висшия от Българската армия, което е парадокс. Моля, оборете ме, ако не съм прав.
Съгласно сега действащото българско законодателство има, господа народни представители, три категории труд. Не мога да преценя служителите жени в МВР по коя категория труд ще работят до 60 години, когато няма залегнала в българското законодателство такава категория труд, даже и трета категория труд. А те имат първа категория труд и съгласно този закон трябва да работят до 47 години. В същото време ние ще гласуваме 60 години. Това е голям парадокс, моля, замислете се по този въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Има едно тотално неразбиране, което според мен идва от старата уредба на пенсиониранията, категориите, възрастите, възнагражденията за прослужено време и старост и така нататък. Няма корелация между възрастта за пенсиониране и категорията труд, господин Тодоров. Няма такава юридическа корелация! Възрастта за пенсиониране се пише индивидуално според категорията. Общото законодателство за пенсиониране вече е съвсем друго, то не почива на такива връзки, които Вие току-що ни разказахте. Това беше старото законодателство. Дали в армията ще има политика на ранно пенсиониране на висши офицери, дали ще го сменят всяка година, дали ще си уреждат някакви други неща – това са армейски проблеми. Те са диктувани, ако питате мен, от една политика на Генералния щаб, която аз наблюдавах няколко години – да си сменят възрастта за пенсиониране според това дали им харесва випускът висши офицери, който идва, или не им харесва.
Уредбата в МВР има някакви константи и тя е такава – 60 години е пределна възраст. Пределната възраст е 60 години, но това въобще не значи, че голямата част от състава ще се пенсионира на 60 години. Напротив, има още 1005 основания за прекратяване на служебни правоотношения. Между другото, служителите на другите места ще се пенсионират и над 60 години. Това, което ни карат в момента международните финансови институции и европейската практика, е да се качва възрастта за пенсиониране, а не да се намалява. Това че в момента Вие изваждате един статут на капитана спрямо генерал Колев, е просто съвсем некоректно към уредбата, която разглеждаме. Ако смятате, че нещо в армейската уредба трябва да се пипа, кажете какво, тук е бившето ръководство на Министерството на отбраната. Но всичко останало е пълна спекулация и една трактовка на пенсионното законодателство, която няма никаква връзка нито с теорията, нито с практиката, нито с миналото, нито с настоящето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Тодоров, имате думата за дуплика.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще бъда съвсем кратък. Не знам какво има предвид госпожа Дончева, че сега в момента нямаме българско законодателство за категорията “труд при пенсиониране” – аз така разбрах, и не мога да разбера какви са тези нейни мисления, когато все пак в България мъжете и жените се пенсионират и аз я питам, ако на нея й се наложи сега да се пенсионира, на 60 години ли ще се пенсионира ли и ще я държи ли някой до 60 години?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте сега, тази работа е далеч за Татяна Дончева.
Госпожо Дончева, не Ви давам думата.
Имате думата, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз вземам думата за изказване, а иначе имаше какво да кажа на господин Тодоров, но го отминавам.
По чл. 246, който става чл. 245, в ал. 1, т. 3 – това е основанието за прекратяване по здравословни причини, възможностите са две. Едната възможност е при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайна нетрудоспособност, “или по здравословни противопоказания”. Моето предложение е последната част да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “По здравни противопоказания”.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да. Разбирам основанието за прекратяването по здравословни причини, когато служителят е изпаднал в такова състояние, че не може да изпълнява служебните си задължения и може би ще бъде пенсиониран, поради болест, както се изразяваме, но какво е това основание, което даваме на работодателя да прекрати правоотношението с него “по здравни противопоказания”?
Ако служителят прецени, че е в такава хипотеза, той ще напусне по собствено желание. Нека да не даваме възможност да се спекулира.
Много е важно да бъдат прецизни основанията за прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители, защото много често се търси под вола теле, когато неудобен служител се търси начин да бъде освободен от служба.
Аз не искам дори да зачеквам една друга тема по т. 2, възможността на органа по назначаването да пенсионира служителят при изпълнение на условията. Много често се пенсионират качествени служители на около 50-годишна възраст, защото имат 25 години служба в МВР, и не са удобни, а биха били полезни. Но този въпрос не го поставям.
Моля да подложите на гласуване и да подкрепите този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Дончева, заповядайте за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Редакцията на чл. 245 е така направена, че това не са хипотези, в които искател за прекратяването може да бъде само МВР.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Може да е.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Може да е, но може да бъде и самият служител. Така че дали по собствено желание, дали по здравословни причини, става дума за алергии и всякакви други неща, които не са болест, която е довела до трайна неработоспособност и т.н., но има някакви здравни противопоказания.
В крайна сметка, ако вие смятате, че с текста може да се шиканира, аз мисля, че в тези хипотези от “а” до “ж” има други десет, с които може не по-малко успешно да се шиканира. Мисля, че с това няма да спасим личния състав от зловредни началници, които искат да се освободят от неудобни служители. Няма да подобри текста, ако отпадне това. Имате Централна лекарска комисия, има възможност самият служител да поиска на това основание да му се прекрати служебното правоотношение. Какво ще се сбърка? Какво ще го увреди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика не виждам.
Имате право на дуплика, ако искате да се възползвате, господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Важното в този случай е, че и двете страни имат основание за прекратяване на служебното правоотношение и тогава, когато служителят е този, който има волята да поиска прекратяване на служебното правоотношение, нека да го направи по собствено желание. Такава възможност съществува. Не може да работи тази работа, поради определени причини, защото прекратяването на служебното правоотношение по здравни противопоказания не му дава никакви права, след като бъде прекратено това служебно правоотношение. Но аз съм “за” това да се отнеме възможността на служебното ръководство да реши, че има здравни противопоказания.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Има обжалване.
АТАНАС АТАНАСОВ: Моля Ви, категоричен съм в това отношение.
Знаете ли, че министър Петканов освободи една камара неудобни служители и ги прати в Административния съд и Административният съд им отмени уволненията и ги върна на работа, когато се смени правителството? Там ли ще ги пращаме ние – в Административния съд, и ще даваме възможност по закон да се злоупотребява с това?!
Много Ви моля, смятам, че бях пределно ясен и държа на предложението си и моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 2, против 70, въздържали се 19.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Величков и Йордан Величков относно чл. 246, ал. 1, т. 5.
Гласували 92 народни представители: за 6, против 58, въздържали се 28.
Предложението на тези двама народни представители не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 245, ал. 1, т. 3 думите “или по здравни противопоказания” да отпаднат.
Гласували 93 народни представители: за 29, против 49, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на комисията за чл. 245.
Гласували 88 народни представители: за 75, против 8, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 247, който става чл. 246:
“Чл. 246. Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от:
1. министъра на вътрешните работи – за стажантите и за държавните служители от категории А, Б, В и Г;
2. органите по чл. 186, ал. 1 – за държавните служители от категориите Д, Е.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 248, който става чл. 247:
“Чл. 247. (1) Органът по чл. 246 прекратява служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 5 и 7 с едномесечно предизвестие. При неспазване на срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието.
(2) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 и 4 се издава в срока по ал. 1. Органът по чл. 246 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 249, който става чл. 248:
“Чл. 248. Държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 250, който става чл. 249:
“Чл. 249. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите:
1. по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3 – от датата на издаване на заповедта;
2. по чл. 245, ал. 1, т. 12 – от датата на смъртта.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 251, който става чл. 250:
“Чл. 250. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, желае ли някой да вземе отношение по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 246 до чл. 250 включително.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията предлага чл. 252 да отпадне, тъй като е намерил систематично място във вече гласувания чл. 234.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте отпадането на чл. 252.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Член 252 отпада.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Има предложение от народния представител Атанас Атанасов в чл. 253 изразът “или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 253, който става чл. 251:
“Чл. 251. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз поддържам моето предложение и искам да обясня аргументите си.
Ако служителят е бил уволнен неправомерно, тоест прекратено е с него служебното правоотношение и след това съдът е отменил акта, с който е прекратено служебното правоотношение, считам, че в първоначалния момент той трябва да бъде възстановен на длъжността, от която е уволнен. Впоследствие, ако не съществува такава длъжност, това може да стане в същия ден, нека да бъде преназначен на друга равностойна. Но не веднага, след възстановяването, да бъде възстановен на друга равностойна длъжност и ще ви кажа защо. Защото на един инспектор може да е прекратено служебното правоотношение, той да е служил в РДВР – София, след това тази длъжност да бъде закрита, даже преди самото възстановяване или в деня на възстановяването му, и той да бъде възстановен на същата длъжност в РДВР – Бургас, или както се нарича според новата терминология на закона – в Областното управление в Бургас. Нека да не даваме възможност за злоупотреба.
Много често са тези конфликти между ръководството на министерството, между ръководните служители, които имат правомощия да прекратяват служебните правоотношения, и уволнените служители. Обикновено се търси начин да бъдат принудени те да напуснат по собствено желание, след като бъдат възстановени. Затова трябва да се опитаме да охраним техните права.
Затова ви моля да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов.
Гласували 87 народни представители: за 14, против 62, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 251.
Гласували 86 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: “Глава деветнадесета – Обезщетения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава деветнадесета.
Има предложение на народните представители Юруков и Костадинов, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 254, който става чл. 252:
“Чл. 252. (1) При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
(2) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено по здравословни причини, размерът на еднократното обезщетение не може да бъде по-малък от 15 месечни възнаграждения.
(3) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 2, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното обезщетение е в размер 10 месечни възнаграждения.
(4) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1-3, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности по чл. 253, ал. 1.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност.
(6) При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетението по ал. 1.
(7) Алинеи 1 и 5 не се прилагат, когато служебното правоотношение е прекратено по чл. 245, ал. 1, т. 8.” 
По чл. 255 има предложение от народния представител Иван Гороломов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 255, който става чл. 253:
“Чл. 253. (1) При определяне размера на обезщетението по чл. 252 се вземат предвид прослужените години като държавен служител в МВР и като държавен служител – офицер, сержант или гражданско лице по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (Обн., ДВ. бр. ...), като служител по отменения § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (Обн., ДВ. бр. ...) или на кадрова военна служба без приравнения трудов стаж.
(2) Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Величков оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 256, който става чл. 254:
“Чл. 254. (1) При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от шест месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, когато наказателното производство спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 257, който става чл. 255:
“Чл. 255. (1) На държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6-месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
(2) На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер на 12 месечни възнаграждения.
(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.
(4) В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 252, ал. 1.
(5) Обезщетенията по ал. 1 и 2 се разрешават от директорите на служби и дирекции.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 258, който става чл. 256:
“Чл. 256. (1) Еднократните обезщетения по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 255, което включва:
1. основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия на труд, за научна степен и за работа по чл. 113, ал. 1, точки 1, 2 и 4.
(2) Обезщетенията по чл. 252 и 255 не подлежат на облагане с данък.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте за наименованието на Глава деветнадесета и текстовете от чл. 252 до чл. 256 включително.
Гласували 91 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Утре сутрин ще продължим със Закона за МВР и с надеждата, че този закон ще бъде приет окончателно.
Съобщения за заседания на постоянните комисии:
Заседание на Комисията по земеделието и горите – днес от 14,30 ч.
Заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация – днес от 14,30 ч.
Комисията по културата ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията за борба с корупцията ще заседава утре от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще заседава утре от 15,00 ч.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще заседава в четвъртък от 15,00 ч.
Комисията по парламентарна етика ще заседава в четвъртък от 16,30 ч.
Уважаеми народни представители, днешното заседание приключи.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Силвия Стойчева
Светослав Малинов