Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – продължение.
Има думата председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Николай Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Глава двадесета – Синдикална дейност”.
Има предложение от народните представители Христо Величков и Йордан Величков: Глава двадесета да придобие следното заглавие “Синдикална и обществена дейност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи да вземат отношение по наименованието на тази глава.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Величков и Йордан Величков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 28, против 86, въздържали се 26.
Предложението на народните представители Христо Величков и Йордан Величков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията по вносител за наименованието на Глава двадесета.
Гласували 155 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 20.
Наименованието на Глава двадесета е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 259 има предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова: чл. 259, ал. 2 – да отпадне изречение второ.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 259, който става чл. 257:
“Чл. 257. (1) Служителите от МВР могат да се организират за подпомагане и защита на своите професионални и социално-икономически права.
(2) Държавните служители не могат да членуват в други синдикални организации, както и да приемат в своите организации представители на лица, неработещи в МВР. Организациите на държавните служители нямат право да се присъединяват или да се включват в синдикални организации извън МВР.
(3) Организациите на служителите от МВР защитават техните интереси, без да се намесват в управлението на основните структурни звена на МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по този текст.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова.
Гласували 143 народни представители: за 28, против 79, въздържали се 36.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 257.
Гласували 135 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 19.
Член 257 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 260 има предложение от народния представител Станчо Тодоров: в чл. 260, ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Христо Величков, Йордан Величков, Филип Димитров, Елеонора Николова, Ася Михайлова, Златко Златев, текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 260, който става чл. 258:
“Чл. 258. (1) Държавните служители могат да провеждат събрания в извънработно време, включително в униформа:
1. в помещения или места, принадлежащи на МВР, предоставени им от съответните ръководители, които определят условията за използване;
2. в помещения, закрити за външни лица.
(2) Държавните служители могат да провеждат събрания през работно време в рамките на 30 часа годишно, като ръководителите им имат право да определят времето и мястото на тяхното провеждане.
(3) На организациите по чл. 257 се предоставят за безвъзмездно ползване помещения и подходящи места за съобщения и други печатни материали, свързани с дейността им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 6, против 99, въздържали се 31.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 258.
Гласували 126 народни представители: за 106, против 7, въздържали се 13.
Член 258 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 261 комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Христо Величков, Йордан Величков, Филип Димитров, Елеонора Николова, Ася Михайлова, Златко Златев, текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 261, който става чл. 259:
“Чл. 259. (1) Държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност във всяка от най-представителните в национален мащаб организации по чл. 257, излизат в неплатен отпуск въз основа на молба, която се представя чрез съответната организация. Броят им се одобрява от министъра на вътрешните работи след съгласуване в Съвета за социално партньорство в МВР.
(2) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи да се изкажат.
Поставям на гласуване текста на чл. 259, предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 6.
Член 259 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 262, който става чл. 260:
“Чл. 260. (1) В МВР се създава Съвет за социално партньорство. Съветът се ръководи от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него лице. В съвета участват делегати от организациите по чл. 257.
(2) Съветът обсъжда и сключва споразумения за гарантиране правата на служителите на МВР.
(3) Споразуменията с лицата, работещи по трудово правоотношение, се сключват при условията и по реда на Кодекса на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 260? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 9.
Член 260 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова за нов чл. 262:
"Чл. 262. Държавен служител, който е член на ръководен изборен синдикален орган може да бъде уволняван през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до шест месеца след освобождаването му, само с предварително съгласие на централното ръководство на съответната синдикална организация."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Златко Златев за нова редакция на чл. 262:
“Чл. 262. Държавен служител, който е член на национален изборен синдикален орган, може да бъде уволняван през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до шест месеца след освобождението му от нея, само с предварително писмено съгласие на централното ръководство на съответната организация.
Чл. 262 става чл. 263.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Христо Величков и Йордан Величков за създаване на нов чл. 262а със следното съдържание:
“Чл. 262а. Държавен служител, който е член на национален ръководен изборен синдикален орган може да бъде уволняван през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до шест месеца след освобождаването му, само с предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова.
Гласували 131 народни представители: за 28, против 77, въздържали се 26.
Предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Златко Златев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 30, против 54, въздържали се 47.
Предложението на народния представител Златко Златев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Величков и Йордан Величков.
Гласували 127 народни представители: за 26, против 68, въздържали се 33.
Предложението на народните представители Христо Величков и Йордан Величков не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народните представители Христо Величков и Йордан Величков за създаване на нов чл. 262б със следното съдържание:
“Чл. 262б. (1) Гражданските сдружения на уволнените и пенсионирани служители на МВР, регистрирани по ЗЮЛНЦ се ползват с особеното внимание и закрила на министерството.
(2) Съвместната им дейност се регламентира със споразумения между сдружението и Министерството на вътрешните работи.
(3) Министърът на вътрешните работи съдейства с постигане на съгласувани с министерството цели на сдруженията, като им предоставя безвъзмездно ползването на клубна и спортна база или други помещения или сгради, управлявани от МВР.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на народния представител Христо Величков.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, според нас, текста, който предлагаме, макар и несъвършен, ще даде една нова редакция без да изменяме съдържанието. Бих искал да изложа пред вас мотивите ни, за да го предложим.
Считаме, че служителите, които довчера са били в Министерството на вътрешните работи и общо взето са се ползвали с уважение като професионалисти на следващия ден, след като са излезли от системата, те не престават да бъдат такива. Тоталното им отхвърляне от системата на принципа: използван, изстискан като лимон и след това изхвърлен като ненужен, мисля че не е полезно за самата система, като система.
Първо, защото това не е мотив, който ще даде сили на младите хора, които сега влизат в системата, виждайки как се отнасят към онези, които вече са работили и според биологическите закони излизат от тази система.
Второ, в момента извън системата хора, които са работили в нея и са професионалисти са повече даже на брой, отколкото работещите в тази система, защо тези хора да не бъдат използвани, когато има нужда затова и когато се прецени, че е възможно. Това е един професионален интелект, който във всички държави, поне аз, които знам, в които има полицейски структури, се използват най-активно. Така е и в Англия, и в почти всички европейски страни, плюс Канада и Америка, където тези хора се използват още по-активно.
Говорим за една стратегия “Полицията в близост до обществото”. Говори се евентуално, че трябва да бъдат създавани някакви допълнителни граждански структури за съдействие на полицията. Нима тепърва ще започнем да обучаваме хора за това как те да действат, които въобще нищо не знаят за тази дейност, а няма да използваме онези, които довчера са работили в системата? Просто не виждам резон във всичко това.
Предлагаме, без да изменяме съдържанието, една нова редакция на този текст:
“Чл. 262б. (1) При реализация на функциите си, свързани с обезпечаване на сигурността, охраната на обществения ред и противодействията на престъпността, Министерството на вътрешните работи може да взаимодейства с гражданските сдружения на ветераните от МВР, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, при условия и ред, предвидени в Правилника за приложение на Закона на МВР.
(2) Министърът на вътрешните работи може да предоставя на сдруженията по ал. 1 за безвъзмездно ползване подходящи помещения или сгради, управлявани от МВР за осъществяване на тяхната дейност.
(3) Министърът на вътрешните работи може да подпомага сдруженията по ал. 1 като им оказва финансова и материална помощ.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение.
Господин Христо Величков направи предложение за нов чл. 262б. Той беше така любезен да ви предостави и самия текст, който прочете тук пред вас.
Считам, че съдържанието на текста не се изменя и следва да го приемем по смисъла на чл. 71, ал. 2 като уточняваща редакция.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Величков и Йордан Величков в новата редакция на чл. 262б, която беше прочетена тук пред вас.
Гласували 144 народни представители: за 54, против 46, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Величков.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин председател, предлагам да прегласуваме това предложение, като моля народните представители още веднъж да вникнат в съдържанието на текста, което е само от полза за Министерството на вътрешните работи и на никой друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители Христо Величков и Йордан Величков в новата редакция, която беше прочетена пред вас.
Гласували 140 народни представители: за 66, против 40, въздържали се 34.
Предложението не се приема и при второто гласуване.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Глава двадесет и първа – Финансово-ресурсно осигуряване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По наименованието на Глава двадесет и първа има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава двадесет и първа.
Гласували 127 народни представители: за 117, против 3, въздържали се 7.
Наименованието на Глава двадесет и първа е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 263 има предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 263, който става чл. 261:
“Чл. 261. (1) Министерството на вътрешните работи е на издръжка от републиканския бюджет.
(2) За финансовото осигуряване на дейността си МВР съставя бюджет с приходна и разходна части.
(3) В приходната част на бюджета постъпват средства от:
1. собствени приходи от акции, услуги, наеми, глоби, продажби на движими дълготрайни материални активи, дарения и други, определени със закон;
2. субсидия от републиканския бюджет.
(4) Разходната част на бюджета се разработва по пълна бюджетна класификация в следните направления:
1. текущи разходи;
2. капиталови разходи;
3. разходи по национални служби;
4. разходи по областни дирекции;
5. програми за действия.
(5) Финансовото осигуряване на дейността на МВР може да се извършва и от други източници по ред, определен със закон или с акт на Министерския съвет.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 262 със следната редакция:
“Чл. 262. Министерството на вътрешните работи е администратор на 10 на сто от приходите по чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 264, който става чл. 263:
“Чл. 263. Материално-техническото осигуряване на МВР включва:
1. текуща издръжка;
2. доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество;
3. проектиране и извършване на капитално строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд;
4. управление на земи, сгради и съоръжения;
5. социални и обслужващи дейности;
6. други дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.”
По чл. 265 има направено предложение от народните представители Димитров, Николова и Михайлова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 265, който става чл. 264:
“Чл. 264. Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване на МВР се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 266, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място във вече гласувания чл. 261.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 267, който става чл. 265:
“Чл. 265. Министерският съвет предоставя на МВР за управление земи, сгради, съоръжения и други обекти – държавна собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата да направя две конкретни предложения. Първо, по текста на чл. 263, който става чл. 261, предлагам да отпадне ал. 1.
За какво става реч? Този текст урежда финансирането на дейността на Министерството на вътрешните работи като приходите са от два източника: собствени приходи от такси и т.н. и на второ място - субсидия от републиканския бюджет. Алинея 4 урежда разходите и, забележете, ал. 5 – “Финансовото осигуряване на дейността на МВР може да се извършва и от други източници по ред, определен със закон или с акт на Министерския съвет”.
Кои са тия други източници за финансиране дейността на Министерството на вътрешните работи? Може би националноотговорният капитал, както ги нарича министърът на вътрешните работи?
Аз ви моля, уважаеми народни представители, да подкрепите предложението ми този текст да отпадне и да се знае, че в България Министерството на вътрешните работи и полицията се финансират от нашите данъци, а не от някой, който има интерес да не бъде разработван и разследван от МВР.
Също така в чл. 264, който става чл. 263, предлагам т. 6 да отпадне, защото става въпрос за дейността на Дирекция "Материално-техническо осигуряване" на МВР, където са посочени конкретните направления на дейност. Този текст "други дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред" няма място в този член.
Моля ви той да отпадне. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 261 ал. 5 да отпадне.
Гласували 155 народни представители: за 36, против 94, въздържали се 25.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Заповядайте, за процедура за прегласуване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, обърнете внимание на текста. Става въпрос за финансиране на дейността на Министерството на вътрешните работи. Нека точно да запишем в закона, че дейностите на МВР се финансират от държавния бюджет и от собствени приходи на МВР. Да не даваме възможност на ръководството на МВР, независимо в кое време кой управлява това министерство, да се финансира от странични източници. Защото има едни такива спонсори, които много обичат да дават пари на МВР, за да могат да си осигуряват чадър. Този текст точно тази възможност дава. Или "с акт на Министерския съвет". (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
За реда, господин Ралчев, защото Министерският съвет няма да каже: от този вземайте, а от този не вземайте пари. За това става въпрос. Има едни такива субекти, от които никога не би следвало да се вземат пари. Но като им се даде възможност в закона! Казва се: нямаме сега пари за бензин и еди коя си фирма, която се занимава с внос-износ на петролни продукти, а може би и с контрабанда, защо да не вземем от нея малко пари, за да можем да имаме по-голям пробег на автомобилите си.
Много ви моля, уважаеми народни представители, подкрепете предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втори път поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 261 ал. 5 да отпадне.
Гласували 151 народни представители: за 43, против 88, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Искам думата за отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е прието, защото отрицателният вот е когато се приеме текстът, пък Вие искате да мотивирате обратното. Това е идеята.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Не пише в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пише, пише.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Уважаеми господа, въпросните спонсорства са уредени не в ал. 1, която народният представител Атанасов предлага да отпадне, а в ал. 3, т. 1, даренията са там.
От друга страна, вижте си редакцията на ал. 5. Да определяте със закон. Това зависи от нас. Като кажем, че със закон ще има частно финансиране на дейността на МВР, това ще бъде наше решение, но няма да бъде идея на този закон.
Така че смятам, че вие съвсем умишлено преиначавате текста, за да създавате нови сензации. Не пише това в текста. Не могат да се опишат всички източници.
Така че това мотивира моето отрицателно гласуване на Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има народният представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател! Гласувах "червено", защото няма такова предложение в текста. Това не е разгледано в комисията и не е предложено. Това – първо.
Второ, всички тези неща, които господин Атанасов казва, са манипулация. Щом се казва "със закон", много лесно могат да се проверят откъде идват приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемам процедурата, но няма да Ви дам думата, защото сме в процес на гласуване и не могат да се правят искания. Като гласуваме текста, ще Ви дам думата, господин Димов.
Поставям на гласуване следващото предложение на народния представител Атанас Атанасов в чл. 263 т. 6 да отпадне.
Гласували 134 народни представители: за 22, против 75, въздържали се 37.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 266.
Гласували 133 народни представители: за 119, против 4, въздържали се 10.
Член 266 отпада.
Моля, гласувайте предложението на комисията за текстовете от чл. 261 до чл. 265 включително.
Гласували 132 народни представители: за 124, против 2, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Господин Димов, ако желаете, заповядайте. Приемам Вашата забележка, но няма как сам да се накажа.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 268 има предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова.
Член 268 – в началото се добавя следният текст: “В изключителни случаи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 268, който става чл. 266:
“Чл. 266. С имоти и имущество – частна държавна собственост, предоставени на МВР за осъществяване на обслужващи и социални дейности, могат да се оказват услуги на физически и юридически лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Николова, да обосновете Вашето предложение.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става дума за имущество, което е предоставено със специално предназначение и то е за да може МВР да обслужи свои странични дейности, поради което предоставянето на това имущество на други организации, на други лица, трябва да бъде по изключение. Иначе се получава така, че държавата предоставя имоти, които работят по един начин в полза на частни лица – това е съвършено ясно. Ето защо записът “в изключителни случаи” ще подчертае принципа, че имуществото се дава и че само по изключение то може да бъде предоставено. Иначе ще се превърне в правило. Това едва ли ще бъде в полза на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз също взимам думата, за да подкрепя нашето предложение.
В комисията се води дискусия около това, че в този текст става дума за тогава, когато министерството наема външни организации с оглед на социални дейности, но така изписаният текст говори за точно обратното – че министерството оказва услуги на други органи и организации, което ние считаме, че в рамките на една такава институция, която има строго специфичен и особен характер, е допустимо само и единствено в изключителни случаи и то по преценка на министъра, той да носи тази отговорност, за да избегнем макар и най-малкото съмнение, че в една структура като министерството може да има опити за развиване на каквато и да била стопанска или търговска дейност.
Подкрепяме нашето предложение и много моля народните представители да разберат какъв е бил смисълът на това предложение и да ни подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата за да подкрепя предложението на колегите от ОДС. Искам да ви напомня, че през годините на прехода беше създадена една много особена юридическа конструкция, наречена “договор за съвместна дейност”. Ето за това става въпрос.
Този текст дава възможност на Министерството на вътрешните работи по ред, определен от министъра, разбира се, да осъществява всякакъв вид дейности, основно търговски, които ще дадат възможност на частни лица да извличат ползи от тази така наречена съвместна дейност. Имуществото, което се предоставя на Министерството на вътрешните работи за социални дейности, е с предназначение да обслужи социалните потребности на служителите на МВР, а не да даваме възможност да се осъществява така наречената съвместна дейност, от която частни лица да извличат ползи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли други желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова.
Гласували 137 народни представители: за 45, против 64, въздържали се 28.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Комисията за чл. 266.
Гласували 125 народни представители: за 100, против 20, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 269 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 269, който става чл. 267:
“Чл. 267. За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти.”
По чл. 270 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място като чл. 262, вече гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не знам умишлено или не, но по чл. 269 комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага редакция обаче само за ал. 2, а ал. 2 на вносителя въобще не е вкарана от комисията.
Моля, господин председател, когато четете текстовете, да се чете и текстът на вносителя, не само на комисията, тъй като уважаемите народни представители се подвеждат и като кажат “комисията” всеки натиска копчето. Зачетете: “За подготовката и работата на МВР за военно време Министерският съвет приема военновременен проектобюджет” – това отсъства от предложението на комисията.
Не зная това становище на комисията как ще изгражда и поддържа, без да има бюджет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
След като народният представител господин Тодоров поставя въпроса за ал. 1 на чл. 269 по вносител, ще подложа на гласуване и Народното събрание ще реши за военновременния проектобюджет.
Поставям на гласуване чл. 269, ал. 1 така, както е по вносител.
Гласували 120 народни представители: за 36, против 59, въздържали се 25.
Алинея първа на чл. 269 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 269, който става чл. 267, така както го предлага комисията.
Гласували 115 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 3.
Член 267 е приет.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадането на чл. 270.
Гласували 99 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 4.
Член 270 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Част четвърта – Мерки за административна принуда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част четвърта.
“Глава двадесет и втора – Принудителни административни мерки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и втора.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 271, който става чл. 268:
“Чл. 268. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях министърът на вътрешните работи или оправомощените от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 272, който става чл. 269:
“Чл. 269. (1) Заповедта за налагане на принудителни административни мерки се обжалва по реда на Закона за административното производство или Закона за Върховния административен съд.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на тази част, на главата плюс двата текста.
Гласували 105 народни представители: за 93, против 6, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Глава двадесет и трета – Административно-наказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 273, който става чл. 270.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 274, който става чл. 271:
“Чл. 271. (1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 47, ал. 2 и чл. 60, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 100 лв.
(2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е от 100 до 200 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 275, който става чл. 272.
Комисията подкрепя предложението на народните представители и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 276, който става чл. 273:
“Чл. 273. Който не изпълни предписанията по чл. 45, ал. 2, писмените разпореждания по чл. 104, ал. 1, т. 3 и заповедите по чл. 268, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 277, който става чл. 274:
“Чл. 274. (1) Физически лица, които извършват дейности по чл. 108 без разрешение, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1 на търговците се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
(3) При повторност на нарушение лицата по ал. 1 се наказват с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а по ал. 2 – с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 278, който става чл. 275.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 279, който става чл. 276.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 280, който става чл. 277.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 281, който става чл. 278:
“Чл. 278. (1) Когато нарушението по чл. 276 или 277 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по чл. 276 или 277 е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 282, който става чл. 279:
“Чл. 279. Ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон и в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 10.
Тестовете до чл. 279 включително са приети.
Следващият текст се предлага да отпадне.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 283 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте за отпадането на чл. 283.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Член 283 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 284 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте за отпадането на чл. 284.
Гласували 101 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 7.
Член 284 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 285, който става чл. 280:
“Чл. 280. (1) За нарушение на чл. 175, ал. 4 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При повторност на нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
(3) Вещите, които са послужили за извършване на административно нарушение или които са били предмет на нарушение по ал. 1 и 2, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 286, който става чл. 281:
“Чл. 281. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на МВР.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 3.
Тези два текста са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: "Допълнителни разпоредби".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на подразделението: "Допълнителна разпоредба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте, тъй като няма кой да вземе отношение по наименованието. Разпоредбата е една.
Гласували 112 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 10.
Наименованието "Допълнителна разпоредба" е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По § 1 има предложение от народните представители Христо Величков и Йордан Величков – в § 1 от Допълнителните разпоредби в т. 11 изразът "професионално обучение" да се замени с израза "професионална подготовка", а думата "задачите" да се замени с думата "дейностите".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Камен Костадинов, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Христо Величков и Йордан Величков - в § 1 от Допълнителните разпоредби, в точки 12, 13 и 14 думата "задачите" да се замени с думата "функциите".
Комисията не подкрепя предложението.
По-нататък има идентични предложения на същите народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Обща опасност" е налице, когато се застрашават неопределен брой лица или широк кръг обекти според начина на възникване, обекта на засягане, обхвата на поражение и времето на протичане.
2. "Действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.
3. "Действия по повод изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.
4. "Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения" е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по точки 2 и 3.
5. "Снемане на полицейска регистрация" е операция или набор от операции с данните, обработвани при полицейската регистрация, които водят до заличаване на данни или до унищожаване на материални носители на информация от документални фондове, или до обезличаване на данните и ползването им само за целите на статистиката в автоматизираните информационни системи.
6. "Повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
7. "Системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.
8. "Дисциплинарно дело" е сбор от документи, събрани в хода на дисциплинарното производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227.
9. "Професионално образование" е придобиването на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование в области на висшето образование, професионални направления и специалности, за които Академията на МВР е получила програмна акредитация.
10. "Професионално обучение" е придобиването на професионална квалификация във връзка с изпълнение на задачите и дейностите на МВР.
11. "Полицейска подготовка" е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността.
12. "Подготовка по пожарна безопасност и защита на населението" е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност.
13. "Подготовка по защита на националната сигурност" е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по осъществяване защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации и лица.
14. "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител.
15. "Брутно месечно възнаграждение" е сумата от основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения на държавните служители в МВР."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата по този текст. Той е изключително важен. Знаем, че Допълнителните разпоредби по принцип се използват за обяснение на понятия в закона. Искам обаче да ви кажа, че тази разпоредба изобщо не е пълна и ще ви дам примери.
Например, текстовете, които приехме на предишното пленарно заседание за провеждане на конкурс. Вижте какви понятия се употребяват в този текст: "Длъжности с особена отговорност". Кой ще определя в МВР кои са длъжностите с особена отговорност, защото за тези длъжности с особена отговорност не се провеждат конкурси? Този текст го няма в Допълнителните разпоредби.
Също така "специфични длъжности, изискващи специална подготовка". Има ли в МВР някоя длъжност, която да изисква специална подготовка? Или "опит и специални умения"?
Затова взех думата, за да ви обърна внимание, че този текст е необходим, но той изобщо не е изчерпателен. В закона има употребени прекалено голямо количество понятия, които нямат уреждане и в нито един друг нормативен акт в нашето законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Първо, моля, гласувайте предложенията на народните представители Христо Величков и Йордан Величков, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 11, против 65, въздържали се 24.
Това предложение на народните представители Христо Величков и Йордан Величков не се приема.
Същите народни представители имат направено и друго предложение относно § 1 – думата "задачите" да се замени с думата "функциите".
Моля, гласувайте следващото предложение на тези народни представители. Добре, оттегляте го, няма да го гласуваме.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 1.
Гласували 100 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 6.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на подразделението.
По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
"§ 2. Законът за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, …) се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2 заедно със заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 88 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 4.
Наименованието заедно с § 2 са приети.
Моля да се отбележи в протокола, че предложенията на народния представител Камен Костадинов по § 3 и § 4 се оттеглят.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По § 3 комисията подкрепя предложението на народните представители Стоилов и Манолова и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. (1) Служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица в МВР, не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията.
(2) Званията и ранговете на лицата по ал. 1 се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност, както следва:
1. категория А – на главния секретар на МВР и на директорите на национални служби;
2. категория Б – на командира на Специализирания отряд за борба с тероризма, на заместник-директорите на национални служби, на директорите и заместник-директорите на териториалните служби, на директорите и заместник-директорите на дирекции от специализираната и общата администрация, на директора и заместник-директора на дирекция “Миграция”, на директорите и заместник-директорите на медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти, на началниците на регионалните звена на Национална служба “Полиция”, на началниците на регионалните звена “Пожарна и аварийна безопасност”, на началниците на направления, на началниците на отдели в специализираната и общата администрация, на научноизследователските и научно-приложните институти, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби “Пожарна и аварийна безопасност” в Столичната дирекция на вътрешните работи;
3. категория В – на заместник-началниците на направления, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби “Пожарна и аварийна безопасност” в регионалните дирекции на вътрешните работи, на началниците на сектори, на главните експерти, на главните юрисконсулти, на началниците на сектори в районните полицейски управления, на началниците на полицейски участъци и на противопожарни участъци, на началниците на групи, на експертите и на старшите юрисконсулти;
4. категория Г – на главен инспектор, старши инспектор, инспектор, разузнавач, дознател, специалист, юрисконсулт, младши юрисконсулт, радиооператор, асистент и научен сътрудник ІІІ степен;
5. категория Д – на борден техник, младши разузнавач, младши експерт, командир на екип и командир на отделение;
6. категория Е – на полицай, старши полицай, пожарникар, старши пожарникар, старши сътрудник по охраната, сътрудник по охраната, помощник-командир на кораб, авиомеханик, водач на оперативен автомобил, младши радиооператор, завеждащ служба, главен технически сътрудник, старши технически сътрудник, домакин, старши техник, автомонтьор, снабдител, водач на автомобил, началник на склад, главен готвач, технически сътрудник и техник.
(3) При присъждането на категория по реда на ал. 2 се вземат предвид длъжностите по ал. 2, т. 1 - 6 и приравнените към тях с класификаторите по чл. 115 от Правилника за прилагане на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи.
(4) При присъждане на категориите по ал. 2 за държавните служители, които притежават полицейска подготовка, подготовка по пожарна безопасност и защита на населението или подготовка по защита на националната сигурност, както и за държавните служители, заемащи длъжности, за които се изисква такава подготовка, се прилагат съответните наименования на категориите по чл. 170, ал. 2 – 4.
(5) До определяне от Министерския съвет на заплатите на държавните служители по чл. 199 и 200 на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени по досегашния ред.
(6) Лицата, на които определените основни месечни възнаграждения по чл. 199 и 200 са по-ниски от получаваните до влизането в сила на закона, запазват размера на възнагражденията си. В този случай служителите получават лична временна добавка, която се включва в основната заплата при условия и по ред, определен от министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 3.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По § 4 предложението на народния представител Камен Костадинов е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. (1) Създадената със закона Национална служба “Полиция” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба “Полиция”, Национална служба “Борба с организираната престъпност”, Национална служба “Гранична полиция”, Национална служба “Жандармерия”, дирекция “Миграция”, Национално централно бюро “Интерпол” и Специализиран отряд за борба с тероризма.
(2) Създадените с този закон областни дирекции “Полиция” и “Пожарна безопасност и защита на населението” са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на вътрешните работи.
(3) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 1 се осъществява от директора на Национална служба “Полиция”.
(4) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 2 се осъществява от директорите на областните дирекции “Полиция” и “Пожарна безопасност и защита на населението.
(5) Създадената с този закон Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”.
(6) Процесуалното представителство по висящи спорове на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” се осъществява от директора на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията предлага да създаде нов § 6 със следната редакция:
“§ 6. Издадените до влизането в сила на този закон разрешения по чл. 120б от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Янаки Стоилов и Мая Манолова и предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция:
“§ 7. (1) За дознатели могат да бъдат назначавани следователи без провеждане на конкурси и без да са налице специфичните изисквания по чл. 179, ал. 3 за постъпване на държавни служители в МВР.”
(2) Заварените дознатели, които не отговарят на изискванията на чл. 217, ал. 1, изпълняват възложените им функции по разследване в срок до една година от влизане в сила на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз не искам да се формализирам, но ал. 2 я няма в раздадения текст.
Аз съм против този текст. Изразих своето становище и на заседанието на комисията. То не беше подкрепено.
Моля народното представителство да обърне внимание на текста. Става въпрос за това, че тъй като е имало нужда от квалифицирани дознатели, защото досега за една част от дознателския апарат, който беше назначаван, нямаше изисквания за висше юридическо образование, и бяха назначени какви ли не хора, с каква ли не квалификация, в тази връзка се предлага за дознатели да могат да бъдат назначавани следователи без провеждане на конкурс.
Извинявайте, но тази част от следователите, които се чувстват добре подготвени, като юристи може би ще си намерят пътя някъде другаде и няма да отидат в Министерството на вътрешните работи.
И ще се получи така, без никой да се обижда, че на практика именно тези, които се страхуват и които явно нямат добрата подготовка, ще предпочетат без конкурс да бъдат назначени за дознатели в Министерството на вътрешните работи. Защо да не се явят по общия ред на конкурса с всички останали? Да се явят с тези млади кадри, завършили юридическия факултет, и да се види – този, който е подготвен, който е добър, да бъде назначен. Този, който няма качества, естествено е да отпадне.
Нека не даваме такава привилегия само в този случай, много ви моля. За да не се напълни Министерството на вътрешните работи с хора, които явно и като следователи не са си вършили работата.
Моето предложение е § 7 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Татяна Дончева за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, когато се връщала Самуиловата армия от слепи войници, имало на сто по един с едно око да ги води. Когато правим една система, която трябва да включва няколко хиляди души, там има и малко грамотни хора, но те наистина са малко. Първо, ще трябва да увеличим броя на грамотните хора. Второ, има проблем колко са и откъде да ги вземем. Защото правителството на ОДС от 1997 г. до 2001 г. не искаше да разбере, че високата ефективност на системата включва висока професионална квалификация, специализация и добра организация. Правителството на НДСВ нямаше сили да пречупи тази тенденция, защото бившият министър на вътрешните работи смяташе, че някак от само себе си еволюцията на системата сама ще подобри нещата. Е, оказа се на деветата година, че колкото и да еволюира системата, тези неща са в много начална фаза. Системата в МВР позволява да бъдат разследвани леките престъпления, но сега с изменението на НПК ние им придадохме и най-тежките престъпления. За тези най-тежки престъпления смятаме, че за няколко години те ще направят професионален капацитет. Но сега там ще се почувства един голям вакуум.
Има няколко категории лица, които трябва да бъдат привлечени към системата за разследване. Едната част се намира в самото МВР, независимо че в момента работят други неща, или даже дознават между другото. Другата част трябва да бъдат от вън. И когато изграждате една система, която не просто тепърва ще бъде захранвана с работа, а моментално ще й бъдат изсипани висящите към момента дела, плюс новите дела, които постъпват всеки ден, вие не може да имате пълни новации в цялата система. Защото това означава да я убиете в зародиш. Дори там да сте подбрали млади хора с качества. При всички случаи част от следователите трябва да бъдат стимулирани да отидат в МВР. В този момент това нещо е трудно, защото следователите получават два пъти и половина по-високо възнаграждение. И те нямат никакъв стимул да отидат там, а са нужни на системата. Дали ще отидат добри, дали няма да отидат достатъчно добри, дали ще отидат хора, които имат няколко години стаж и на практика разбират, че цялата им професионална кариера трябва да бъде, да речем, в системата на разследването, защото това им харесва и имат възможност, или ще бъдат хора, които имат две-три години до пенсия, но разчитат, че това е по-сигурното нещо, отколкото да се блъскат в адвокатурата. Мит е високото възнаграждение на адвокатурата. Само който не е бил адвокат не знае, че 4-5% адвокати получават високи хонорари. Останалите хора просто едва свързват двата края. Така че системата трябва да остане отворена, за да може в този период, в който слепите самуилови войници тръгват, да има на сто по един с едно око. Това е разумният подход.
Другото, което е прокарано в ал. 2. Има много хиляди хора дознаващи между другото. От една страна, тези дела, които сега са в следствената система, ще бъдат изсипани с чувалите в МВР на хора, които са значително по-млади и значително по-неквалифицирани. Просто, за да се чудят какво да ги правят. Трябва да ни е ясно, че такъв проблем ще съществува. Алинея 2 е предназначена да не го увеличава и да не прави същото движение на изсипвани дела в чували вътре в самата система, да даде възможност на хората да си довършат преписките. Засега сме дали една година. Надявам се, че МВР разбира, че тук за една година трябва да се свърши много работа. И разбира се, имаме идеята, ако не стигне срокът, евентуално какво още да се налади. Но трябва да е ясно, че тази система трябва да се отгледа като една млада фиданка, тоест да се полива, да се посее, а не на третия час да я вдигнем, за да видим дали се е вкоренила. Ами, не се е вкоренила. За това нещо трябва да има търпение, усилие, административен нюх да го отгледаме и тези хора общо взето да свършат и работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Реплика към госпожа Дончева. Какво общо имат самуиловите войници с правителството на ОДС и с приемания днес закон? Това е празна риторика. Или въвеждаме конкурсно начало, за да можем да отсеем нещата, или не правим нищо. Защото една част от следователите, които се чувстват добре подготвени, вече са преназначени кой в прокуратурата, кой в съда. Една част от същите тези хора, на които е омръзнало през годините да тичат по убийства, следи и така нататък, може би ще поискат да станат адвокати. Това си е тяхна работа – да започнат частен бизнес. Тези обаче, които искат да отидат в Министерството на вътрешните работи и да станат дознатели, кажете какъв е проблемът да се явят на конкурс, заедно с новозавършилите юридическо образование? И когато са подготвени, и когато знаят как се върши тази работа, да спечелят тези конкурси? Защо трябва да отваряме тази врата да бъдат назначавани по субективни признаци определени хора? След като се прокламираше с този закон, че се въвежда конкурсното начало за назначаването и израстването в кариерата на служителите на МВР?
Аз имах възможност по предишните текстове да ви кажа, че конкурсното начало е минирано. Това е една от поредните мини за конкурсното начало в Министерството на вътрешните работи. Много ви моля с тези експерименти! Това е едва ли не механично сега да прехвърлим част от следствените служби в МВР, заедно с чувалите с делата. Вземат си следователите делата, които не са си свършили през годините и никой не им е потърсил отговорност за това, че не са ги свършили, и сега отиват в МВР да си ги довършат. Да се явят тези хора на конкурс и да видим каква им е подготовката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Атанасов, в текста пише “може”, а не пише “се назначават”, което значи, че ръководството на ведомството преценява кого да назначи и кого не.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Това е най-лошото.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тези хора ви трябват. Когато вие започвахте да градите това нещо, имахте пет години да го градите. Не можахте, защото нямате никаква конструктивна мисъл. Вземате нещо отнякъде, лепвате го като щампа, правите, защото такъв бил опитът най-буквално. Тук се иска малко конструкторско умение. Опасявам се, че в детските си години малко сте играли на “Лего”. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Павел Чернев за изказване.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, ето, че отново спряхме на старата тема. Кому беше нужно да се разгражда следствието? Кому? Ето, сега отново, в пореден закон, по един и същи начин беседваме по едни и същи теми и търсим решение на въпроси, които бяха предпоставени и беше минирана цялата тази промяна, която започна.
Абсолютно подкрепям колегата Дончева, която изказа своята теза от тази трибуна. Мисля, че определено в МВР имат голяма нужда от квалифицирани следователи. Не може тежки престъпления, за извършени тежки убийства, навсякъде се обръщат към следствието. В Пазарджик работят следователи. Трябва да има следователи с над 20-годишен стаж в Националната следствена служба. Къде тези готови, тези създадени, тези изгледани с държавни средства, с държавни пари хора, ще ги хвърлим. В адвокатурата ли, за да защитават престъпници?
Мисля, че трябва доста по-внимателно да подхождаме към тези въпроси и да мислим не за днес и за утре, за това как ще се хареса на някой някъде това, че правим нещо като реформа, а да мислим за нашия си интерес тук, в страната и да мислим за години напред и даже за поколения. Следователската институция е на повече от 100 години в България. Ние с лекота я ликвидираме. С лекота ликвидираме един работещ механизъм. И се опитваме сега да го заместим с нещо друго.
Мисля, че практиката ще покаже още в края на тази година – съдебната ни система, особено наказателното правораздаване, ще пищи от затлачени дела, опропастени дела на съдебна фаза, неосъдени престъпници поради недобре събрани доказателства и всичко това, любезни колеги, се пише на нашата сметка, защото ние тук трябва да мислим и да решаваме тези неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Реплика няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на господин Атанас Атанасов за отпадане на § 7.
Гласували 122 народни представители: за 14, против 82, въздържали се 26.
Предложението на господин Атанасов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за параграфи 4, 5, 6 и 7 с първа и втора алинея. Да обясня на народните представители – действително има допълнителен доклад, където е отразена втората алинея.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 113, против 9, въздържали се няма.
Текстовете до § 7 се приемат.
Господин Юруков, оттегляте ли си предложението с господин Костадинов?
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По следващия параграф отразихме, че двамата народни представители оттеглят предложението си.
Предлага се отпадането на § 6 от комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията предлага да отпадне § 6, защото е намерил систематичното си място като § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 6.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 5.
Параграф 6 отпада.
Същото е предложението за отпадане на § 7, който става § 25.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на параграфа.
Гласували 111 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 10.
Параграф 7 отпада.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Янаки Стоилов и Мая Манолова и предлага да се създадат нови параграфи 9 и 10 със следната редакция:
“§ 9. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ,...) в чл. 118а се създава ал. 3 със следната редакция:
“(3) Съответният районен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на дознателя, като изпраща препис от него на главния дознател.”
§ 10. В Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ,...) се правят следните изменения:
1. В чл. 19б, в т. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.
2. В чл. 20:
а) в ал. 1, т. 1 текстът след думите “държавни служители” се заличава;
б) в ал. 2 думите “офицери и сержанти” се заменят с “държавни служители”;
в) алинеи 3 и 4 се изменят така:
“(3) Категориите на държавните служители се присъждат от министъра на правосъдието по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
(4) За личния състав по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите на Част трета, глави петнадесета-двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.”
3. В чл. 20и думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители”.
4. В чл. 20к думите “граждански лица” се заличават.
5. В чл. 84б:
а) в ал. 1 думите “офицерите и сержантите” се заменят с “държавните служители”;
б) в ал. 2 думите “офицерите и сержантите” се заменят с “държавните служители”.
6. В чл. 84в, ал. 1 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители”.
7. В чл. 133, ал. 4, т. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
“§ 11. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, ...) в чл. 9, ал. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
“§ 12. В Закона за управление при кризи (обн., ДВ, ...) в чл. 58, ал. 2, т. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
“§ 13. В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, ...) в § 7 от Преходните и заключителните разпоредби думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
“§ 14. В Закона за местните избори (обн., ДВ, ...) в чл. 35, ал. 4 след думите “Министерството на отбраната” се поставя запетая, съюзът “и” се заличава и се добавя “държавни служители от”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
“§ 15. В Закона за икономически и социален съвет (обн., ДВ, ...) в чл. 9, ал. 1, т. 9 думите “офицери и сержанти” се заменят с “държавни служители”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, до § 15 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “§ 14. В чл. 41, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност (ДВ, бр. ...) думите “държавни служители от МВР – офицери и сержанти” се заменят със “служители”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 14.
Гласували 112 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 11.
Параграф 14 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
“§ 16. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, ...) в чл. 19, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 6 думите “по чл. 223, ал. 4 и чл. 261” се заменят с “по чл. 204, ал. 4 и чл. 252”.
2. В т. 10 думите “по чл. 232, ал. 1, т. 4” се заменят с “наградата във вид на огнестрелно оръжие по чл. 215, ал. 2”.
3. В т. 11 думите “по чл. 223, ал. 5” се заменят с “по чл. 204, ал. 5”.”
Комисията подкрепя предложението на народните представители Юруков и Костадинов и предлага да се създадат нови параграфи 17, 18 и 19 със следната редакция:
"§ 17. В Закона за защита на класифицираната информация в чл. 14, т. 1 думите "чл. 24" се заменят с "чл. 113".
§ 18. В Закона за далекосъобщенията навсякъде думите "специализираното звено по чл. 122" се заменят със "специализираната дирекция по чл. 111".
§ 19. В Закона за здравното осигуряване в чл. 37, ал. 3 след думите "под стража" се добавя "и лицата, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи"."
Комисията предлага да се създаде § 20 със следната редакция:
"§ 20. В Закона за правната помощ се правят следните изменения:
1. В чл. 21 в т. 4 думите "по чл. 70, ал. 1" се заменят с "по чл. 63, ал. 1".
2. В чл. 28 в ал. 2 думите "по чл. 70, ал. 1" се заменят с "по чл. 63, ал. 1"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 21:
"§ 21. Разпоредбите относно правното положение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи се прилагат и за държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 22:
"§ 22. (1) Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на закона внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.
(2) Министерският съвет в срок два месеца от влизането в сила на закона приема подзаконовите актове по прилагането му."
Комисията предлага да се създаде § 23 със следната редакция:
"§ 23. Министърът на вътрешните работи издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в срок четири месеца от влизането му в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте до § 23.
Гласували 102 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Предложение от народния представител Атанас Атанасов – в Преходните и заключителни разпоредби се добавя нов параграф…:
"§… Курсантите, приети в Академията на МВР до влизането на закона в сила, довършват обучението си и получават диплома за …"
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, поддържате ли предложението си?
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията предлага да се създадат нови § 24 и § 25 със следната редакция:
"§ 24. Законът влиза в сила на 1 май 2006 г.
§ 25. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в срок един месец от влизането му в сила."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 26.
"§ 26. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте новите параграфи 24 и 25.
Гласували 104 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 6.
Тези текстове са приети, а с това и окончателно Законът за Министерството на вътрешните работи. (Ръкопляскания в КБ и НДСВ.)
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНСУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ.
Водеща е Комисията по външна политика.
Госпожо Първанова, заповядайте да прочетете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 602-02-4 за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Армения, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2006 г.
На 8 февруари 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Армения.
В конвенцията, предмет на регламентация, са редица важни въпроси на сътрудничеството в консулската област. Консулската конвенция между Република България и Република Армения има важно значение за консулското сътрудничество в отношенията между двете страни. Конвенцията ще допринесе за правното регламентиране на взаимоотношенията в консулската област и за по-качественото консулско обслужване на гражданите на всяка от страните на територията на другата страна. То ще спомогне и за преодоляване на евентуални неблагоприятни възприятия от арменска страна на въведения от България визов режим от 1 януари 2000 г.
С конвенцията се осигуряват най-благоприятни условия за безпрепятствено и ефективно осъществяване на консулските функции, като се предоставят привилегии и имунитети на консулството, на консулските длъжностни лица и на останалите членове от консулството, доближаващи се съответно до привилегиите и имунитетите на дипломатическото представителство и членовете на персонала на дипломатическото представителство.
Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Консулската конвенция между Република България и Република Армения, подписана на 8 септември 2003 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене представения законопроект.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурно предложение – госпожа Първанова. Заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Господин председател, искам да направя процедурно предложение за гледане на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, госпожо Първанова.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
"ЗАКОН
за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Армения
Член единствен. Ратифицира Консулската конвенция между Република България и Република Армения, подписана на 8 септември 2003 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате ли желание да се изкажете, уважаеми дами и господа народни представители? Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Давам почивка до 11,30 ч. След нея ще преминем към т. 8. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Системата отчита наличието на кворум и можем да продължим заседанието.
Ще помоля господин Корнезов да продължи воденето на заседанието днес, но съм длъжен да ви дам едно пояснение във връзка с гласуването на програмата вчера, а именно, че сега ще продължим със Закона за концесиите. Парламентарните групи и ръководството на Комисията по икономическата политика ме помолиха за още малко време за доуточняване на позиции и становища, които да бъдат застъпени по време на дискусията, поради което сега ще продължим с програмата, както е приета вчера в началото на деня. Надявам се, че това не предизвиква прекалено големи разочарования в залата. Дискусията няма да избяга. Ще дойде на следващ етап по-подготвена. Благодаря за разбирането.
Заповядайте за процедура, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, аз не разбирам тази молба на групите и на ръководствата на двете комисии, защото Законът за концесиите беше приет ударно и без особено задълбочен дебат и в двете комисии. Вярно е, че мнозинствата не бяха много убедителни и в двете комисии, но не мога да разбера защо сега се налага да се доработва нещо, което вече е гласувано в комисиите. Според мен е необходимо по-сериозно обяснение, отколкото тази молба, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Агов, на практика Вие не направихте процедурно предложение, а изразихте свое разочарование, примесено с известно негодувание. Доколкото разбирам, по правилник не бихте могъл да предложите формално пренареждане на точките. Това, което вчера съобщих, беше споделено разбиране, което съществуваше на вчерашния етап. Днес като че ли е почувствана необходимост от още подготовка на дискусията, не за доработване на нещо друго. Така че вървим по програмата, както е приета.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Аз съм длъжен да изразя протеста си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, Вашата потребност да изразите отношението си мисля, че намери израз.
Благодаря, колеги. Продължаваме с дневния ред.
Бих помолил господин Корнезов да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с точка осма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Има думата председателят на Комисията по земеделието и горите господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, ще помоля в залата да бъдат допуснати Димитър Пейчев – заместник-министър на земеделието и горите, и Слави Калев – началник на отдел в Министерството на земеделието и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на земеделието и горите да заповядат в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители”.
Параграф 1 – предлага се наименованието на закона да се измени, както следва: “Закон за подпомагане на земеделските производители и разплащателна агенция”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, първо да гласуваме заглавието на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 1.
Предполагам, че няма народни представители, които да вземат отношение по този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 8.
Параграф 1 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 2 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница.
Предложението е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 1 се създават точки 3-6:
“3. акредитацията, структурата, дейността и контрола върху Разплащателната агенция;
4. регулирането на производството на захар от захарно цвекло и изоглюкоза;
5. създаването и функционирането на Интегрирана система за администриране и контрол;
6. прилагането на схемата за единно плащане на площ в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.”
По § 3 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. Създават се членове 2а-2г:
“Чл. 2а. (1) Министърът на земеделието и горите е компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на Европейския съюз.
(2) В качеството си на компетентен орган, министърът на земеделието и горите:
1. акредитира Разплащателната агенция с акт за акредитация, който се обнародва в “Държавен вестник”;
2. определя сертифициращ орган;
3. наблюдава и контролира съответствието на дейността на Разплащателната агенция с критериите за акредитиране.
(3) Изискванията и редът за акредитация, за наблюдението и контрола за спазване на изискванията, както и отнемането на акредитацията на Разплащателната агенция по ал. 2, т. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
(4) Министърът на земеделието и горите уведомява Европейската комисия за извършената акредитация.
Чл. 2б. (1) За страната се акредитира една Разплащателна агенция.
(2) Чрез Разплащателната агенция се подпомагат земеделието, селските райони и рибарството със средства от европейските земеделски фондове, Европейския фонд за рибарството и от държавния бюджет.
Чл. 2в. (1) Министърът на земеделието и горите контролира дейността на Разплащателната агенция чрез:
1. сертифициращия орган по чл. 2а, ал. 2, т. 2;
2. специализирано звено в Министерството на земеделието и горите.
(2) Специализираното звено по ал. 1, т. 2 е на пряко подчинение на министъра на земеделието и горите.
(3) Функциите на специализираното звено се определят в Устройствения правилник на Министерството на земеделието и горите.
(4) Специализираното звено извършва одити в съответствие с международните одиторски стандарти.
Чл. 2г. (1) Министерството на земеделието и горите изготвя:
1. Национален стратегически план за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.;
2. Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
(2) Националният стратегически план за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. се изготвя в съответствие със Стратегическите насоки за развитие на селските райони на Европейския съюз и се одобрява от Министерския съвет.
(3) Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. се одобрява от Министерския съвет, а се изпълнява от Министерството на земеделието и горите.
(4) Документите по ал. 1 се изготвят в сътрудничество със социално-икономическите партньори, органите на местната власт, браншовите организации и други неправителствени организации и се подлагат на обществено обсъждане. Мястото и началният час на обсъждането се обявяват в два национални ежедневника и на електронната страница на Министерството на земеделието и горите. Протоколите от обсъждането и писмените становища на организациите се прилагат към документите по ал. 1 при внасянето им за одобрение от Министерския съвет.”
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. В чл. 7г, ал. 1, в изречение първо, след думата “подават” се добавя “декларация с информация”, думата “информация” се заличава и изречение второ се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2, 3, 4 и 5 включително.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 6 има направено предложение от народните представители Калинов и Моллов, което по принцип се подкрепя.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов – предложението по чл. 7д, ал. 2 и чл. 7е, ал. 2 беше оттеглено, а в останалата част се подкрепя по принцип.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, също подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. Създава се чл. 7д – 7л:
“Чл. 7д. (1) Национална млечна квота е гарантирано общо количество краве мляко, предоставено на страната за един квотен период, състоящо се от национална квота за директни продажби от производителите и национална квота за доставки. Националната млечна квота се управлява от Министерството на земеделието и горите.
(2) Част от националната млечна квота се заделя като национален резерв, който се управлява от Министерството на земеделието и горите и първоначалният му размер включва най-малко пет на сто от квотата за доставки и най-малко три на сто от квотата за директни продажби. Националният резерв се използва при преразпределение на индивидуални млечни квоти и преструктуриране на производството на краве мляко.
(3) Всеки производител на краве мляко има право на индивидуална млечна квота за директни продажби и/или на индивидуална млечна квота за доставки.
(4) Министърът на земеделието и горите с участието на Националния млечен борд извършва разпределение на националната млечна квота на индивидуални млечни квоти, пропорционално на количеството краве мляко, произведено от производителите въз основа на техните заявления, на информация от базите данни по чл. 7а, ал. 1 и на декларациите по чл. 7г, ал. 1. При необходимост се прилага коефициент на редукция.
(5) Управлението на Националния резерв, разпределението и преразпределението на националната млечна квота на индивидуални млечни квоти, както и прехвърлянето на индивидуални млечни квоти се урежда с наредба на министъра на земеделието и горите, изготвена с участието на Националния млечен борд.
Чл. 7е. (1) Производителите са длъжни да доставят кравето мляко, за което са получили индивидуална квота, само на одобрени изкупвачи.
(2) Всеки производител сключва договор за доставка на краве мляко само с един одобрен изкупвач за определен период от време.
Чл. 7ж. (1) Кравето мляко се изкупува само от физически или юридически лица, търговци по смисъла на Търговския закон, и в обекти, регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните, които са одобрени от министъра на земеделието и горите.
(2) Изкупвачите подават в Министерството на земеделието и горите заявление за одобрение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите. Заявлението се подава в 30-дневен срок от регистрацията по чл. 12 от Закона за храните.
(3) Към заявлението се прилагат:
1. удостоверения за актуално състояние на съдебната регистрация на заявителя, издадено до един месец преди подаване на заявлението;
2. копие от удостоверение за данъчна регистрация за лица, регистрирани преди 1 януари 2006 г., удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и декларация от заявителя за липса на други публични задължения;
3. копие на карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
4. банкова гаранция, учредена от Търговска банка в полза на фонда, определена в наредба по чл. 7д, ал. 5. Гаранцията се подновява в началото на всеки квотен период;
5. заверено от Регионалната ветеринарно-медицинска служба копие от разрешително за дейност на всички стационарни и мобилни обекти за изкупуване и транспортиране на краве мляко;
6. декларация от заявителя, че не е санкциониран за събиране и преработване на краве мляко без регистрация по чл. 12 от Закона за храните през последната година с влязло в сила наказателно постановление;
7. декларация от заявителя, че притежава персонален компютър, принтер, електронна поща и софтуер за регистрация на ежедневно изкупуваните количества краве мляко по производители;
8. списък с трите имена и ЕГН на лицата, които участват в процеса по изкупуване и транспортиране на краве мляко и извършват вписвания в дневниците по чл. 7в, ал. 2.
(4) В 30-дневен срок от получаването на документите по ал. 3 длъжностни лица, определени със заповед на министъра на земеделието и горите, извършват проверка на обекта, посочен в заявлението.
(5) Редът за одобряване на изкупвачите и за изкупуване на краве мляко се уреждат с наредбата по чл. 7д, ал. 5.
Чл. 7з.(1) В 14-дневен срок от извършване на проверката на място по чл. 7ж, ал. 4, министърът на земеделието и горите със заповед издава или мотивирано отказва издаването на одобрение.
(2) Министърът на земеделието и горите отказва издаването на одобрение, когато:
1. не са представени документите по чл. 7ж, ал. 3;
2. има несъответствия между представените документи и констатираните при проверката по чл. 7ж, ал. 4, условия за изкупуване и транспортиране на краве мляко.
(3) Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(4) При отказ изкупвачът може да подаде ново заявление за одобрение не по-рано от един месец от издаване на заповедта.
(5) Правата по издаденото одобрение не могат да се прехвърлят или преотстъпват.
(6) При промяна в обстоятелствата по чл. 7ж, ал. 3, одобреният изкупвач е длъжен в 7-дневен срок да подаде в Министерството на земеделието и горите заявление, придружено с документи, удостоверяващи промяната.
Чл. 7и. Одобрените изкупвачи са длъжни да:
1. изкупуват доставеното от производителя, с когото имат сключен договор за доставка, количество краве мляко;
2. издават документ за всяка доставка на всеки производители, съдържащ количеството краве мляко, неговата масленост и цената. Маслеността се определя по начин, определен с наредбата по чл. 7д, ал. 5.
3. водят дневници по чл. 7в, ал. 2;
4. подават декларации по чл. 7г, ал. 1;
5. разполагат с подходящо помещение, персонален компютър, принтер, електронна поща и софтуер за регистрация на ежедневно изкупуваните количества краве мляко и неговата масленост по производители;
6. поддържат в актуално състояние търговската документация по изкупуване и транспортиране на кравето мляко;
7. осигуряват достъп на оправомощените длъжностни лица до помещенията, софтуера и документацията, при извършване на проверки;
8. информират всеки производител на краве мляко, с когото имат сключен договор за доставка, в края на всяко тримесечие за остатъка от индивидуалната му млечна квота;
9. издават документ за общото количество краве мляко, изкупено от производителя до прекратяване на договора, в случаите, когато договорът се прекратява преди изтичане на текущия квотен период.
Чл. 7к. (1) Одобрението на изкупвачите се прекратява:
1. по молба на одобрения изкупвач;
2. при вливане, сливане, прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изкупвача – юридическо лице или едноличен търговец;
3. при смърт на изкупвача – физическо лице;
4. при заличаване на изкупвача от регистъра по чл. 12 от Закона за храните.
(2) Одобрението на изкупвачите се отнема, когато:
1. не е изпълнено задължение на изкупвача по чл. 7и;
2. са вписани неверни данни в дневниците по чл. 7в, ал. 2 и в декларациите по чл. 7г, ал. 1;
3. е констатирано, че одобрението е издадено въз основа на неверни данни;
4. не са изпълнени условията на наредбите по чл. 7а, ал. 3 и чл. 7д, ал. 5.
(3) Министърът на земеделието и горите издава заповед за прекратяване или отнемане на одобрението в 14-дневен срок от получаване на молба за прекратяване или документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и т. 3, или от констатиране на обстоятелство по ал. 2. Заповедта за отнемане на одобрението подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(4) При отнемане на одобрението изкупвачът може да подаде ново заявление за одобрение не по-рано от шест месеца от издаване на заповедта.
Чл. 7л. Министерството на земеделието и горите изгражда и поддържа публичен електронен регистър на одобрените изкупвачи в интернет-страницата на Министерството на земеделието и горите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 7? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 6, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да бъде създаден § 6а, който да има следната редакция:
"§ 6а. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Министърът на земеделието и горите определя с наредба условията и реда за признаване на организации на земеделски производители и междубраншови организации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Няма желаещи. Има предложение на народните представители Васил Калинов и Пламен Моллов за създаване на § 6а? Чухте текста на § 6а. 
Моля, гласувайте текста на новия § 6а.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 3.
Параграф 6а е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 7 има направено предложение от народните представители Васил Калинов, Пламен Моллов, Евдокия Манева и Васил Паница.
Комисията го подкрепя и предлага следната редакция за § 7:
"§ 7. В Глава първа се създават членове 10е-10и:
Чл. 10е. (1) Производството на захар от захарно цвекло и производството на изоглюкоза се извършва в рамките на квоти за производството на захар и квоти за производство на изоглюкоза.
(2) Производството на захар от захарно цвекло и изоглюкоза може да се извършва и извън определените квоти за производство, когато захарта/изоглюкозата са предназначени за износ.
(3) Квотите за производство на захар и квотите за производство на изоглюкоза се определят в рамките на основно количество за производство на захар и основно количество за производство на изоглюкоза.
(4) Министърът на земеделието и горите с участието на браншовите организации определя с наредба:
1. размера на основното количество за производство на захар и размера на основното количество за производство на изоглюкоза;
2. условията и реда за определяне, прехвърляне, намаление и увеличение на квотите за производство на захар и квотите за производство на изоглюкоза;
3. реда за износ на захар и изоглюкоза, произведени извън квотите за производство;
4. реда за водене на регистъра на производителите на захар и изоглюкоза;
5. реда за определяне на произведените количества захар и изоглюкоза, за предоставяне на информация за производство на захар и изоглюкоза и за извършването на проверки на предоставената информация;
6. реда за осъществяване на контрол върху производството.
(5) Производителите на захар, на които е определена квота за производство, сключват договори за доставка на захарно цвекло, предназначено за производство на захар в рамките на определените квоти по реда на наредбата по чл. 12в, ал. 3.
(6) Производители, които са произвели захар или изоглюкоза извън квотите за производство, са длъжни да ги изнесат до 31 декември, след края на стопанската година.
Чл. 10ж. (1) Управителният съвет на фонда определя квота за производство на захар и квота за производство на изоглюкоза на производител на захар/изоглюкоза, който отговаря на следните условия:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон;
2. управлява самостоятелно и за своя сметка едно или повече предприятия за производство на захар/изоглюкоза на територията на Република България;
3. разполага с необходимия капацитет за производство на захар/изоглюкоза през съответната стопанска година;
4. не се намира в производство на ликвидация или производство по несъстоятелност.
(2) Квотите за производство на захар и квотите за производство на изоглюкоза за първата стопанска година се определят на производители на захар/изоглюкоза, в предприятията на които е била произведена:
1. захар от захарно цвекло през периода 1998-2002 г.;
2. изоглюкоза през периода 2002-2003 г.
(3) Квотите за производство на захар и квотите за производство на изоглюкоза за първата стопанска година се определят въз основа на подадено от производител на захар/изоглюкоза заявление, както следва:
1. пропорционално на дела на производителя на захар в средногодишното производство на захар през периода по ал. 2, т. 1;
2. пропорционално на дела на производителя на изоглюкоза в средногодишното производство на изоглюкоза през периода по ал. 2, т. 2.
(4) Квотите за производство на захар и квотите за производство на изоглюкоза за следващите стопански години се определят въз основа на окончателния размер на определените квоти за производство на текущата стопанска година.
Чл. 10з. (1) Фондът поддържа публичен регистър на производителите на захар и на изоглюкоза, на които е била определена квота за производство на захар или на изоглюкоза, както и на производителите, които произвеждат захар/изоглюкоза извън определените квоти за производство.
(2) В регистъра по ал. 1 се събира информация за наличния производствен капацитет на производителите на захар и изоглюкоза, както и информация относно определените им квоти за производство.
Чл. 10и. (1) Производителите на захар и производителите на изоглюкоза, на които е била определена квота за производство, както и производителите, които са произвели захар или изоглюкоза извън определените квоти, предоставят периодична информация на фонда за:
1. произведените и изнесените количества захар и изоглюкоза;
2. наличните запаси от захар и изоглюкоза;
3. сключените договори за доставка на захарно цвекло и преработените количества захарно цвекло.
(2) Фондът извършва проверки на предоставената от производителите на захар и изоглюкоза информация по ал. 1.
(3) Производителите на захар и на изоглюкоза са длъжни да осигурят достъп до счетоводната, търговската и техническата документация и до оборудването за производство, съхранение и отчитане на производството на захар и изоглюкоза, както и да оказват съдействие на служителите на фонда за извършване на проверките по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте изменения и допълнен текст на комисията с направените предложения на отделните народни представители за § 7. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 7.
Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 9 има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 9:
“§ 9. Създава се чл. 11а:
“Чл. 11а. (1) Разплащателната агенция:
1. приема, проверява и взима решения по заявленията по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика;
2. извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика;
3. осчетоводява операциите по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика;
4. контролира използването на помощите по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика, които изискват последващ контрол;
5. извършва интервенция на пазарите на земеделски продукти и прилага другите мерки за регулиране на пазара, уредени в законодателството на Европейския съюз;
6. представя на Министерството на земеделието и горите и на Европейската комисия информация за извършеното подпомагане;
7. разпространява информация за схемите и мерките на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика и за условията за участие в тях;
8. изпълнява други дейности, които са й възложени със закон, с акт на Министерския съвет или на министъра на земеделието и горите, или произтичат от законодателството на Европейския съюз.
(2) Решенията на разплащателната агенция по ал. 1, т. 1 се публикуват на нейната Интернет-страница в 7-дневен срок от тяхното постановяване и се оповестяват чрез поставяне на видно място в съответната общинска служба по земеделие и гори и в съответното териториално звено на Разплащателната агенция.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има ли желаещи за изказване по § 8 и 9? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на § 8 и 9.
Гласували 112 народни представители: за 110, против 2, въздържали се няма.
Параграфи 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 10 има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 10:
“§ 10. В чл. 12, ал. 6 се изменя така:
“(6) Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието и горите с участието на Националната сдружение на общините в Република България, определя с наредба критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват.”
Има предложение от Васил Калинов и Пламен Моллов за създаване на § 10а, което се подкрепя от комисията:
“§ 10а. В чл. 12а се създава ал. 7:
“(7) В случаите по ал. 6 не се прилага Закона за обществените поръчки.”
По § 11 има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което в частта по чл. 12в, ал. 1 беше оттеглено, а в останалата част се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 11:
“§ 11. Създава се чл. 12в:
“Чл. 12в. (1) Фондът предоставя на производителите на захарно цвекло, субсидия за произведени и продадени количества захарно цвекло, което:
1. е предназначено за производство на захар в рамките на определените квоти за производство;
2. съответства на минимални изисквания за качество, определени в наредбата по ал. 3;
3. е изкупено от производителите на захар въз основа на предварителни споразумения за доставка и/или договори за доставка, сключени по реда на наредбата по ал. 3.
(2) Размерът на субсидията за произведени и продадени количества захарно цвекло се определя от фонда за всяка стопанска година въз основа на съдържанието на захароза в изкупеното захарно цвекло.
(3) Условията и редът за договаряне, изкупуване и окачествяване на захарно цвекло, както и за определяне и изплащане на субсидията за произведени и продадени количества захарно цвекло се определят с наредба на министъра на земеделието и горите, изготвена с участието на браншовите организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
С това всъщност приключваме първата част на законопроекта.
Подлагам на гласуване текстовете на § 10, 10а и 11 в новите им редакции.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
С това първата част на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители е приета на второ четене.
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Искам да благодаря на колегите, защото, макар и да е първата част на законопроекта, се надявам, че в сряда ще можем да докладваме втората част и тя ще стане факт като законодателна дейност, но де факто с тези поправки в закона можем да кажем, че България вече има правното основание да разполага с Разплащателна агенция, което, знаете, е механизмът за усвояването на над три милиарда лева. Да можем да успеем справедливо и отговорно да ги доведем до тези, които имат право да ги получават. Да ни е честито! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Калинов.
Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Д-р Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането на законопроекта правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени господин Бисер Петков - заместник-председател на Комисията за финансов надзор, и господин Петър Чобанов – директор на Агенцията за анализи и прогнози към Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Моля поканените лица да заемат своето място в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, на проведени заседания на 18 и 25 януари 2006 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект № 502-01-59 от 17 ноември 2005 г. за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет, постъпилите писмени предложения по време на заседанията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона “Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 123в се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
“Договор с инвестиционен посредник и с лица, имащи право да извършват инвестиционни консултации относно ценни книжа”.
2. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Всички сделки с ценни книжа, свързани с управлението на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, с изключение на сделки извън регулиран пазар с ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1 и 10, се изпълняват от инвестиционен посредник въз основа на договор, сключен с пенсионноосигурителното дружество.”
3. Създават се нови ал. 4, ал. 5 и ал. 6:
“(4) Пенсионноосигурителното дружество задължително сключва договор за инвестиционни консултации относно ценни книжа с лице, което отговаря на изискванията на чл. 61 или чл. 202 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
(5) Инвестиционният консултант, сключил договор по ал. 4 с пенсионноосигурително дружество, не може да бъде:
1. член на управителен или контролен орган, или прокурист на пенсионноосигурителното дружество, или свързано с тях лице;
2. брокер по договор с инвестиционен посредник;
3. инвестиционен консултант по договор с инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество или с друго пенсионноосигурително дружество.
(6) Член на управителен или контролен орган и инвестиционния консултант на управляващо дружество, сключило договор по ал. 4 с пенсионноосигурително дружество, не трябва да е член на управителен или контролен орган, или прокурист на пенсионноосигурителното дружество, или свързано с тях лице.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея след думите “по ал. 1” се добавя “и 4”, а накрая се добавя “или от прекратяването им”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2:
“§ 2. В чл. 126 след думата “управляват” се добавя “от пенсионноосигурителното дружество”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Моля, гласувайте наименованието на закона, както е предложено от вносителя и подкрепено от комисията, и текстовете на § 1 и § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Наименованието и параграфи 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 3 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя изцяло по т. 1 и по принцип предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага той да се раздели на § 3 и § 4 със следната редакция:
“§ 3. Член 176 се изменя така:
“Инвестиране
Чл. 176. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване само в:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, задълженията, по които съставляват държавен или държавно гарантиран дълг;
2. акции, извън посочените по т. 3 и 9, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа, както и в права по § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
3. акции на дружество със специална инвестиционна цел, лицензирано по реда на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, както и в права по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, издадени при увеличаване на капитала на дружеството;
4. общински ценни книжа, издадени от български общини, съгласно Закона за общинския дълг;
5. банкови депозити в банки с кредитен рейтинг, получили разрешение да извършват банкова дейност на територията на Република България;
6. ипотечни облигации, издадени съгласно Закона за ипотечните облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;
7. корпоративни облигации, извън посочените в т. 6, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;
8. обезпечени корпоративни облигации, за които в решението на общото събрание на акционерите и в предложението за сключване на облигационен заем е поето задължение да бъдат регистрирани за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в срок не по-дълъг от шест месеца от издаването им и за които е предвидено да бъдат прилагани съответно разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа относно довереника на облигационерите и обезпечаване на публична емисия облигации;
9. акции и/или дялове, издадени от колективни инвестиционни схеми по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
10. дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от:
а) държави-членки на Европейския съюз, или от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство или техни централни банки;
б) държави, посочени в наредба на комисията, или от техни централни банки;
в) Европейската централна банка или от Европейската инвестиционна банка;
11. ценни книжа, приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави-членки на Европейския съюз, или други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство:
а) дългови ценни книжа, издадени от чуждестранни общини;
б) дългови ценни книжа, извън посочените в буква “а” и т. 10;
в) акции, включени в индекси на регулирани пазари на ценни книжа;
12. ценни книжа, приети за търговия на регулирани пазари на ценни книжа в държави, посочени в наредба на комисията:
а) квалифицирани дългови ценни книжа, издадени от чуждестранни общини;
б) квалифицирани дългови ценни книжа, извън посочените в буква “а” и т. 10;
в) акции, включени в индекси на регулирани пазари на ценни книжа;
13. акции и/или дялове на колективна инвестиционна схема, която инвестира само в ценни книжа и депозити по т. 1-8, 10, 11, 12 и 14 и чието седалище или седалището на управляващото я дружество се намира в държава-членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, съответно в държава, посочена в наредба на комисията;
14. банкови депозити в банки с кредитен рейтинг, получили разрешение да извършват банкова дейност съгласно законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на държава, посочена в наредба на комисията;
15. инвестиционни имоти в страната, в държава-членка на Европейския съюз или в друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.
(2) Комисията определя с наредба:
1. минималното ниво на рейтингите по ал. 1, т. 5 и т. 14 и рейтинговите агенции, които ги присъждат;
2. държавите по ал. 1, т. 10 буква "б", по т. 12, 13 и 14 и регулираните пазари в тези държави, на които се търгуват ценните книжа по ал. 1, т. 12;
3. индексите по ал. 1, т. 11, буква "в" и т. 12, буква "в".
(3) Управителният орган на пенсионноосигурителното дружество утвърждава вътрешни правила за процедурите за наблюдение, измерване и управление на риска, свързан с инвестициите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и ги представя на заместник-председателя на комисията в 7–дневен срок от тяхното утвърждаване, съответно изменение и допълнение."
Господин председател, искам да отбележа един технически пропуск при отпечатването на текста. В т. 3 два пъти е отпечатано "Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане", аз го прочетох, както трябва да звучи.
В т. 6, в края на изречението след думите "за търговия на" е изпуснато "регулиран пазар на ценни книжа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така. Това е важно за протокола.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: "§ 4. Член 177 се изменя така:
"Забрана за инвестиране и ограничения на
сделките с активи на фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване
Чл. 177. (1) Пенсионноосигурителното дружество не може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в:
1. ценни книжа, които не са напълно изплатени;
2. ценни книжа, издадени от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява, или от свързани с него лица;
3. ценни книжа, издадени от банката – попечител на фонда, от лицата по чл. 123в, ал. 1 или от свързани с тях лица.
(2) Активи на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат да бъдат придобивани от:
1. пенсионноосигурителното дружество, което го управлява, с изключение на предвидените в този кодекс случаи;
2. управляван от пенсионноосигурителното дружество фонд за допълнително пенсионно осигуряване;
3. член на управителен или контролен орган на пенсионноосигурителното дружество;
4. лице по чл. 123в, ал. 4 или член на управителен или контролен орган на това лице;
5. свързани лица с лицата по т. 1-4.
(3) Фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не може да придобива активи от лицата по ал. 2.
(4) Забраната за придобиване по ал. 2 и ал. 3 не се прилага в случаите на търговия на ценни книжа на регулиран пазар.
(5) Пенсионноосигурителното дружество не може да придобива или да прехвърля на регулиран пазар на ценни книжа от името и за сметка на управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване ценни книжа чрез кръстосани сделки и чрез сделки, които съгласно правилата за търговия на съответния регулиран пазар на ценни книжа подлежат единствено на регистриране на този пазар.
(6) Не се допуска ползването на инвестиционните имоти, собственост на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване за нуждите на управляващите го пенсионноосигурително дружество и на свързаните с него лица."
Господин председател, в тази ал. 5, която прочетох преди малко, думата "единствено" е след "регистриране". Това е последният технически пропуск в проекта. Думата "единствено" трябва да бъде след "подлежат" – "подлежат единствено на регистриране на този пазар".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текстовете на § 3 по вносител. По предложение на комисията от § 3 на вносителя се направиха два параграфа - § 3 и § 4.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте новите параграфи 3 и 4, така както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 2.
Параграф 3 и новият § 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 5:
"§ 5. Създава се чл. 177а:
"Инвестиции в един емитент
Чл. 177а. (1) Пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат поотделно да придобиват повече от 7 на сто от акциите на един емитент или участие, чрез което дружеството или фондовете – заедно или поотделно – да могат да определят пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган или по друг начин да упражняват решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на емитента.
(2) Пенсионноосигурителното дружество и управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не могат да придобиват акции, издадени от един емитент."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста, уважаеми народни представители, на § 4, който става § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 5 на вносителя има предложение на народния представител Йордан Цонев:
По § 5 за изменение на чл. 178 и чл. 179:
1. в чл. 178 да се направят следните изменения и допълнения:
1.1. в ал. 2 числото "20" да се замени с "25";
1.2. да се създаде ал. 11 със следното съдържание:
"(11) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в инвестиционни имоти по чл. 176, ал. 1, т. 14."
Комисията не подкрепя предложението по ал. 2 и подкрепя предложението за създаване на ал. 11.
Има предложение от народния представител Хасан Адемов, което е прието от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага текстът да се раздели на два параграфа, които стават § 6 и § 7 със следната редакция:
"§ 6. Член 178 се изменя така:
"Ограничения при инвестирането
Чл. 178. (1) Общата стойност на инвестициите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в ценни книжа, издадени от един емитент, не може да надвишава 5 на сто от активите на фонда. Ограничението не се отнася за инвестициите в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1 и т. 10.
(2) Не повече от 20 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани общо в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 2, т. 11в и т. 12в.
(3) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 3
(4) Не повече от 15 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани общо в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 4, т. 11а и т. 12а.
(5) Не повече от 25 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани общо в банкови депозити по чл. 176, ал. 1, т. 5 и 14, като инвестициите в банкови депозити в една банка не могат да превишават 5 на сто от активите на фонда.
(6) Не повече от 30 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ипотечни облигации по чл. 176, ал. 1, т. 6.
(7) Не повече от 25 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани общо в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 7, т. 11, б. "б" и т. 12, б. "б".
(8) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 8.
(9) Не повече от 15 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани общо в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 9 и 13, като инвестициите в ценни книжа на колективни инвестиционни схеми, управлявани от едно и също управляващо дружество, не могат да превишават 5 на сто от активите на фонда.
(10) Не повече от 20 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат деноминирани във валута, различна от лев и евро.
(11) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в инвестиционни имоти по чл. 176, ал. 1, т. 15.”
§ 7. Член 179 се изменя така:
"Забрана за получаване и предоставяне на заеми
Чл. 179. Пенсионноосигурителното дружество не може да получава, както и да предоставя заеми от името и за сметка на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване или да бъде гарант на трети лица с активите на фонда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми народни представители, имате думата по текста на вносителя за § 5, който по предложение на комисията става два нови параграфа - § 6 и § 7. Чухте текстовете. Няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване.
Има едно предложение на господин Цонев, което не е прието от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 25, против 65, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Сега преминаваме към гласуване на новите параграфи 6 и 7, така както бяха представени от председателя на комисията д-р Адемов.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете на параграфи 6 и 7 са приети.
Д-р Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 8:
"§ 8. Създава се чл. 179а:
"Репо сделки и обратни репо сделки
Чл. 179а. Пенсионноосигурителното дружество може да сключва от името и за сметка на управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване репо сделки и обратни репо сделки с ценни книжа по чл. 176, ал. 1, общо в размер до 5 на сто от активите на фонда, определени към края на работния ден, предхождащ датата на сключване на последната репо сделка или на последната обратна репо сделка."
Комисията предлага да се създаде нов параграф, който става § 9:
"§ 9. Създава се чл. 179б:
"Сделки за намаляване на инвестиционния риск
Чл. 179б. (1) С цел намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на пенсионните фондове, пенсиоонноосигурителното дружество може да сключва сделки, които предвиждат отлагане на изпълнението на задълженията по тях за определена бъдеща дата или срок.
(2) Сделки по ал. 1 са:
1. сделките с фючърси, търгувани на регулирани пазари на ценни книжа в Република България, в държави – членки на Европейския съюз, или в други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на регулирани пазари на ценни книжа в държави, посочени в наредба на комисията;
2. сделките с опции, търгувани на регулирани пазари на ценни книжа в Република България, в държави – членки на Европейския съюз, или в други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на регулирани пазари на ценни книжа в държави, посочени в наредба на комисията;
3. форуърдни валутни договори;
4. лихвени суапови сделки.
(3) Комисията приема наредба за условията за сключване на сделки по ал. 1, както и за изискванията и ограниченията към тях."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага текста да се раздели на два параграфа, които стават § 10 и § 11 със следната редакция:
"§ 10. Член 180 се изменя така:
"Оповестяване на информация
Чл. 180 (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно до 31 март всяка година да публикува на своята страница в Интернет информация за обема и структурата на инвестициите по видове активи и емитенти на ценни книжа за всеки управляван от него фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Информацията се изготвя по данни към края на предходната година.
(2) Заместник-председателят на комисията утвърждава изисквания към пенсионноосигурителното дружество относно:
1. съдържанието на информацията по ал. 1;
2. определянето и публичното оповестяване от пенсионноосигурителното дружество на постигнатите инвестиционни резултати при управлението на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване."
§ 11. Член 180а се изменя така:
"Нарушаване на ограниченията
Чл. 180а. (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да приведе активите на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване в съответствие с изискванията на чл. 178, чл. 179а и с количествените ограничения за тези активи, определени в правилника за организацията и дейността на фонда, в тримесечен срок от датата на превишение на съответното инвестиционно ограничение, когато то се дължи на:
1. промяна в пазарната цена или в цената, използвана за извършване на последваща оценка на актив на фонда;
2. промяна в общата стойност на активите на фонда;
3. придобиване на права по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа от фонда в качеството му на акционер на даден емитент;
4. намаляване на капитала на даден емитент.
(2) В случаите по ал. 1 до привеждане на активите на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване в съответствие със законовите изисквания пенсионноосигурителното дружество не може да придобива за сметка на фонда активи по чл. 176, ал. 1, по отношение на които е нарушено ограничението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми народни представители, чухте новите редакции, които са направени, от § 6 стават два текста - § 8 и § 9, и от § 7 на вносителя по предложение на комисията се формират два нови параграфа - § 10 и § 11, чиито текстове чухте преди малко.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Не виждам.
Гласувайте за § 6 и § 7 по номерацията на вносителя.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Текстовете на параграфи 6 и 7 по номерацията на вносителя са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция на § 8, който става § 12:
“§ 12. В чл. 209, ал. 3 след думата “управляват” се добавя “от пенсионноосигурителното дружество”.”
По § 9 по вносител комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 13:
“§ 13. В чл. 228, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 9 се изменя така:
“9. инвестиционната политика, основните цели и ограничения на инвестиционната дейност;”.
2. Създава се нова т. 10:
“10. количественото ограничение (в процент от активите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване) на всяка инвестиция по чл. 176, ал. 1, което пенсионноосигурителното дружество спазва при управление на активите на фонда;”.
3. Досегашните т. 10-16 стават съответно т. 11-17.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има ли изказвания по текстовете на § 8 и 9 по проекта на вносителя? Не виждам.
Моля, гласувайте двата параграфа 8 и 9 по номерацията на вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“§ 10. В чл. 249 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “доколкото в тази глава не е предвидено друго” се заменят със “с изключение на чл. 178 и чл. 180а”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Средствата на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани освен в инструментите по чл. 176, ал. 1 и в:
1. акции на дружества със специална инвестиционна цел, които секюритизират вземания по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, както и в свързаните с тях права по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
2. обезпечени корпоративни облигации, за които в решението на общото събрание на акционерите и в предложението за сключване на облигационен заем е поето задължение да бъдат регистрирани за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в срок не по-дълъг от шест месеца от издаването им и за които е предвидено да бъдат прилагани съответно разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа относно довереника на облигационерите и обезпечаването на публична емисия облигации.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) Управителните органи на пенсионноосигурителното дружество утвърждават вътрешни правила за процедурите за наблюдение, измерване и управление на риска, свързан с инвестициите на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, и ги представят на заместник-председателя на комисията в 7-дневен срок от тяхното утвърждаване, изменение и допълнение.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 14:
“§ 14. В чл. 249 думите “доколкото в тази глава не е предвидено друго, се заменят със “с изключение на чл. 178 и 180а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Текстът на вносителя за § 10 не се подкрепя от комисията.
Комисията предлага нова редакция за § 10, който става § 14.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 10.
Гласували 94 народни представители: за 24, против 54, въздържали се 16.
Предложението на вносителя не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 10, който става § 14.
Гласували 85 народни представители: за 76, против 9, въздържали се няма.
Предложението на комисията за § 10, който става § 14, е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 11 по вносител има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 15:
“§ 15. Член 251 се изменя така:
“Инвестиционни ограничения
Чл. 251. (1) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент. Ограничението не се отнася за инвестициите в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1 и 10.
(2) Не повече от 5 на сто от активите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в банкови депозити в една банка.
(3) Не повече от 30 на сто от активите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат деноминирани във валута, различна от лев и евро.
(4) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 3.
(5) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 8.
(6) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа на колективни инвестиционни схеми, управлявани от едно и също управляващо дружество.
(7) Не повече от 10 на сто от активите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в инвестиционни имоти по чл. 176, ал. 1, т. 15, като инвестицията в един имот не може да надвишава 5 на сто от активите на фонда.”
По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за параграфа, който става § 16:
“§ 16. Създава се чл. 251а:
“Нарушаване на ограниченията
Чл. 251а. (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да приведе активите на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в съответствие с изискванията на чл. 179а и 251, и с количествените ограничения за тези активи, определени в правилника за организацията и дейността на фонда, в 3-месечен срок от датата на превишаване на съответното инвестиционно ограничение, когато то се дължи на:
1. промяна в пазарната цена или в цената, използвана за извършване на последваща оценка на актив на фонда;
2. промяна в общата стойност на активите на фонда;
3. придобиване на права по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа от фонда в качеството му на акционер на даден емитент;
4. намаляване на капитала на даден емитент.
(2) В случаите по ал. 1 до привеждане на активите на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в съответствие със законовите изисквания пенсионноосигурителното дружество не може да придобива за сметка на фонда активи, по отношение на които е нарушено ограничението.”
По § 13 по вносител има предложение на народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 17:
“§ 17. В § 1, ал. 2 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3:
а) Буква “а” се изменя така:
“а) лицата, едното от които контролира другото лице или негово дъщерно дружество;”
б) В буква “г” думите “съребрена линия до трета степен” се заменят със “съребрена линия до четвърта степен”;
в) Създава се буква “д”:
“д) лицата, едното от които притежава пряко или чрез контролирано лице 20 или повече на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго юридическо лице.”
2. Точка 4 се изменя така:
“4. “Контрол” е налице, когато едно лице:
а) притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице, над 50 на сто от броя на гласовете в общото събрание на едно дружество или друго юридическо лице, или
б) може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на едно юридическо лице, или
в) по силата на закон, устройствен акт или споразумение управлява, представлява и/или определя инвестиционната политика на друго лице, или
г) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решение във връзка с дейността на юридическо лице.”
3. Създава се т. 14-23:
“14. “Обезпечени корпоративни облигации” е емисия облигации, за която е предвидено обезпечение в размер не по-малък от 100 на сто от стойността на вземанията по главницата.
15. “Репо сделка” и “Обратна репо сделка” е всяко споразумение, при което се прехвърлят ценни книжа, като се поема ангажимент за обратното им изкупуване (или замяна с ценни книжа със същите характеристики) по определена цена на определена бъдеща дата или на дата, която ще бъде определена от прехвърлителя. Споразумението е репо сделка за страната, продаваща ценни книжа, и обратна репо сделка за страната, която ги купува.
16. “Колективна инвестиционна схема” е предприятие по смисъла на § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
17. “Кръстосана сделка” е сделка от две насрещно изпълними поръчки, въведени от един и същи член на регулиран пазар на ценни книжа.
18. “Квалифицирани дългови ценни книжа” са дългови ценни книжа с инвестиционен кредитен рейтинг, присъден от международно призната рейтингова агенция.
19. “Опция” е ценна книга, която изразява правото за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа по предварително фиксирана цена до изтичането на определен срок или на определена дата.
20. “Фючърс” е ценна книга, която изразява правото и задължението за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа по предварително фиксирана цена на определена дата.
21. “Форуърден валутен договор” е договор за покупко-продажба на определено количество чуждестранна валута на точно определена бъдеща дата по предварително уговорен валутен курс и условия за изпълнение.
22. “Инвестиционен имот” е земя, вещно право върху земя, сграда и/или части от сграда, които се придобиват с цел получаване на приходи от:
а) наем, лизинг, аренда;
б) продажба;
в) увеличаване на стойността чрез застрояване, пристрояване и надстрояване или извършване на подобрения, с цел предоставянето на имота за управление.
23. “Лихвена суапова сделка” е договор между две страни за размяна на базиращи се на условна главница лихвени плащания за определен период.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Имате думата, уважаеми народни представители, за изкавания. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте § 11, 12 и 13 в новите им редакции.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 2.
Текстовете на § 11, 12 и 13 са приети.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 14 има предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 18:
“§ 18. В едногодишен срок от влизането в сила на този закон пенсионноосигурителните дружества са длъжни да приведат дейността си в съответствие с него и да представят необходимите документи в Комисията за финансов надзор.”
Господин председател, заместник-председателят на Комисията по финансов надзор има бележки по този параграф. Ако прецените, да му дадем думата да ги изкаже от трибуната на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ние сме на второ четене, само ако е редакционна бележка.
Има думата господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Позволете ми само да направя едно уточнение по отношение разпоредбата за срока за влизане или по-скоро за привеждане дейността на дружествата в съответствие с изискванията на закона. Тъй като този закон е разработен основно с цел да се синхронизират и въведат в нашето законодателство някои от изискванията по присъединителния процес към Европейския съюз, да се добави, че в едногодишен срок от влизането в сила на този закон, но не по-късно от датата на влизане в сила на договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, пенсионноосигурителните дружества са длъжни да приведат дейността си в съответствие с него и да представят необходимите документи в Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В § 14 на вносителя ли става дума?
БИСЕР ПЕТКОВ: Да. Нов § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли прочели още веднъж самия текст.
БИСЕР ПЕТКОВ: “В едногодишен срок от влизането в сила на този закон, но не по-късно от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, пенсионоосигурителните дружества са длъжни да приведат дейността си в съответствие с него и да представят необходимите документи в Комисията за финансов надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Това внася яснота и конкретност.
Моля, гласувайте § 14 на вносителя с тази редакционна поправка.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 2.
Текстът на § 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 15 на вносителя има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 15 да отпадне.
По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 20:
“§ 20. Изискването за кредитен рейтинг по чл. 176, ал. 1, т. 5 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и се прилага за сключени договори за банкови депозити след тази дата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 21:
“§ 21. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 14 се прилага от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
“§ 19. До датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз пенсионноосигурителното дружество може да инвестира не повече от 15 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, съответно не повече от 20 на сто от активите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 10, 11, 12 и 13.”
Комисията предлага да се създаде нов параграф, който става § 22:
“§ 22. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 15 относно инвестиционните имоти в държава – членка на Европейския съюз или в друга държава – страна по Споразумението за европейско икономическо пространство, се прилага от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Първо, подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 15.
Моля, гласувайте за това предложение на комисията от Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на § 15 е прието.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 16, 17, 18 и 19, и новия § 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 100, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
И така, Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване е приет на второ четене.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да благодаря специално на вносителите, на колегите от Комисията по финансов надзор, на всички народни представители, които взеха участие в дискусията, на експертите към Комисията по труда и социалната политика и специално на Консултативния съвет по законодателство за подготовката на този изключително труден законопроект. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ, с вносител – Министерския съвет.
Има доклад на Комисията по земеделието и горите.
Моля, господин Калинов, да представите доклада на комисията, която е водеща по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет на Република България на 07.12.2005 г.
Комисията по земеделието и горите проведе две заседания, съответно на 11 и 25 януари 2006 г., на които обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните.
В работата на комисията взеха участие заместник-министрите на земеделието и горите госпожа Светла Бъчварова и господин Бюрхан Абазов, заместник-министърът на здравеопазването господин Атанас Додов, заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Нина Радева и експерти.
Законопроектът беше представен от госпожа Бъчварова.
С предлагания законопроект се осигурява прилагането на законодателството на Европейските общности и се удовлетворяват изискванията на Мониторинговия доклад на Европейската комисия в областта на безопасността на храните по Глава “Свободно движение на стоки” и Глава “Земеделие”.
Основната цел на законопроекта е постигането на пълно съответствие с правото на Европейския съюз в областта на храните и създаване на необходимата организация за осигуряване прилагането на регламентите на Европейския съюз, които регулират дейностите, свързани с производството и търговията с храни.
В обхвата на законопроекта са предвидени разпоредби, осигуряващи прилагането на приетия през 2004 г. в европейското законодателство “нов хигиенен пакет”, както и за пълното прилагане на процедурите, свързани с храните с традиционно специфичен характер и с биологичното производство на храни от растителен и животински произход.
За постигане на координация при осъществяване на контролната дейност и организиране на съвместни проверки в обектите, които се контролират от повече от една институция, в законопроекта са включени разпоредби за определяне на водеща роля на органите на Държавния здравен контрол. Създава се Съвет за координация на контрола с водеща роля на главния държавен санитарен инспектор и с участието на главния държавен ветеринарно-санитарен инспектор, на генералния директор на Националната служба за растителна защита и на директора на Агенция “Митници”.
Прецизирани са функциите на Националния съвет по безопасност на храните, на който са възложени и някои функции, свързани с оценката на риска.
Към министъра на здравеопазването се създава научен съвет с представители на научните организации, които имат отношение към безопасността на храните.
Някои от народните представители, взели участие в дискусията, изразиха становище, че вместо да се създава организация за координация на контрола в случаите, когато един обект се контролира от няколко контролни органи, е по-правилно и ефективно да се създаде единен орган за държавен контрол, който да следи за безопасността на храните по цялата хранителна верига. В този смисъл очевидно ще бъдат направени предложения за изменение и допълнение на законопроекта след приемането му на първо гласуване. Направени бяха бележки и от редакционен характер.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет на Република България на 07.12.2005 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин Кътев, заповядайте за процедурно предложение.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, моля разрешението на залата да бъде поканен заместник-министър Димитър Пейчев да присъства на приемането на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение заместник-министър Пейчев да бъде допуснат до пленарната зала.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Пейчев в пленарната зала.
Има доклад и на Комисията по здравеопазването. Не виждам нейния председател в залата. Има ли заместник-председател на комисията?
Господин Кумчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет на 07.12.2005 г.
На свое заседание, проведено на 19.01.2006 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Додов, заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Светла Бъчварова, експерти от Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите.
Законопроектът беше представен от д-р Додов, който запозна членовете на комисията с основните акценти в законопроекта и мотивите за направените промени. На народните представители бяха представени становища на Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката и енергетиката.
Законопроектът е изготвен в изпълнение на одобрената от Министерския съвет на 20 октомври 2005 г. Концепция за промени в Закона за храните.
Основните цели на законопроекта са:
1. постигане на пълно съответствие на Закона за храните с правото на Европейския съюз в областта на храните;
2. създаване на необходимата организация за осигуряване прилагането на регламентите на Европейския съюз, които регулират дейностите, свързани с производството и търговията с храни.
С приемането на законопроекта ще се удовлетворят изискванията в Мониторинговия доклад на Европейската комисия в областта на безопасността на храните по Глава първа “Свободно движение на стоки” и Глава седма “Земеделие”.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните се създава система, осигуряваща директното прилагане на регламентите от датата на членството на Република България в Европейския съюз и с оглед на това еднозначно са определени адекватните структури, съответстващи на изискванията на европейското законодателство.
Със законопроекта са въведени основните положения и принципи за реда и начина на регистрация на обектите за производство и търговия с храни; на официалния контрол върху храните, както и разпоредби, свързани с осигуряване на ефикасна и ефективна координация между всички компетентни органи, осъществяващи официалния контрол върху храни. С приемането на тези разпоредби ще бъде удовлетворено искането от страна на Европейската комисия за определяне на единен орган за контакт по въпросите, свързани с официалния контрол върху храните.
В законопроекта са предвидени разпоредби за създаване и са разписани функциите на Съвет за координация на контрола с водеща роля на главния държавен здравен инспектор и с участието на главния държавен ветеринарно-санитарен инспектор, генералния директор на Националната служба за растителна защита и директора на Агенция “Митници”.
В законопроекта са отразени изискванията на разпоредбите на Европейския съюз относно гарантиране независимостта на оценката на риска, която се извършва от орган, различен от този, който осъществява управлението на риска; прецизирани са функциите, компетенциите и задачите на Националния съвет по безопасност на храните, на който са възложени и някои функции, свързани с оценката на риска; предвидено е създаване на Научен съвет към министъра на здравеопазването, който ще координира извършването на оценка на риска на национално ниво. Научният съвет се състои от представители на научните организации, имащи отношение към безопасността на храните по цялата хранителна верига.
Към Научния съвет се създават комисии и работни групи, съответстващи на тези в Европейската агенция по безопасност на храните, и чиито представители ще участват в заседанията на Консултативния форум на Европейската агенция по безопасност на храните.
Отговорните институции по прилагането на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните са Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите. Определени са функционалните взаимовръзки на национално ниво и взаимоотношенията им със съответните европейски органи.
По време на разискванията в комисията бяха дискутирани въпроси, свързани с:
- съгласуването между приетия Закон за генетично модифицираните организми и настоящия законопроект;
- хранителните добавки;
- регистрацията на търговците на едро и дребно с хранителни добавки, както и контрола на производството и търговията с тях.
Бяха изказани становища относно механизмите на взаимодействие между институциите, отговорни за изпълнението на разпоредбите на законопроекта, както и беше подкрепена препоръката за създаване в бъдеще на единна институция, отговорна за безопасността на храните и лекарствата.
Въз основа на проведената дискусия, уважаеми госпожи и господа, и гласуване с 16 гласа “за”, без “против” и “въздържал се” Комисията по здравеопазването взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Има становище и на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие подкрепя законопроекта.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните на първо четене.
Госпожо Манева, заповядайте. Имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Една от основните забележки на Европейската комисия – Глава “Земеделие”, беше свързана с необходимостта да се гарантира безопасността на храните в България по цялата верига на производство и търговия с тях. Бяха установени редица пропуски във функционирането на контролната система в тази сфера, поради което имаме сериозни основания да смятаме, че в този процес не се гарантира необходимата сигурност на храните, произвеждани и храните, с които се търгува в България.
Една от причините за тези констатации е, че контролните функции в страната се осъществяват от две ведомства. Контролът е с ниска ефективност, той не се координира, неясни са отговорностите на контролните органи. Често остават съвсем безнаказани редица производители, които нарушават съществуващите норми в областта на безопасността на храните.
Системата е многобройна – над 6 хил. служители работят като контролни органи в двете системи и, за съжаление, в резултат на мощната съпротива на съществуващите административни структури в настоящия закон нямаме никаква промяна от съществуващото положение и нямаме никакви гаранции, че ще имаме някакъв напредък по отношение гарантирането безопасността на храните.
Насочвам вниманието ви към най-важния проблем – осигуряването на единен ефективен контрол. Прегледът на състоянието в европейските страни, изобщо не визирам Щатите, защото там нещата са много категорично решени, показва, че повече от 80% от европейските страни имат единен орган за контрол по безопасността на храните. Въпреки примера, който съществува в европейските страни, за съжаление, при разработването на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните не е взето нищо от положителния опит в европейските страни, статуквото е запазено. Нещо повече, и без това тромавата административна структура е обременена с още шест органа, които нямат никакви функции които биха могли да подобрят дейността в тази сфера. Създадени са Национален съвет по безопасността на храните, Научен съвет към Министерството на земеделието и горите, Съвет по координация на контрола, Комисия по нови и ГМО храни, Комисия по биологическо земеделие, Научен съвет към Министерството на здравеопазването за координация на функциите по оценка на риска и т.н. Нито един от тези органи няма реални правомощия, за да преодолее пропуските, съществуващи в момента в контролната система.
Ще ви обърна внимание върху някои текстове, които илюстрират липсата на всякаква воля поне ефективно да се координира контролът. Така нареченият Национален съвет по безопасността на храните към Министерския съвет, който има претенциите да бъде надведомствен орган и в някаква степен да влияе върху доста често разнопосочните сигнали, които излъчват двете контролни системи, като основна функция има управление на риска при разработване на нормативни актове, свързани с безопасността на храните. Нищо повече. Да не говорим, че самото определение “Управление на риска при разработване на нормативни актове”, не само че е претенциозно, а то е изпразнено от всякакво съдържание, тъй като управление на риска е нещо много по-сложно и изобщо не касае само нормативните актове и всъщност в най-малка степен разработването им. Този съвет практически няма никакви функции да влияе върху това, което правят Министерството на земеделието и горите и Министерството на здравеопазването.
Има един опит, мисля опит само за пред европейските органи, да се направи внушение, че се създава един Съвет за координация, който всъщност ще запълни празнината от съществуването на единен орган с ясни функции и ясни отговорности. Този Национален съвет по безопасността на храните обаче ще видите, че има основни функции, свързани само с безопасността на храните, продавани в търговската мрежа. Някак си в този Съвет по координация е даден превес на присъствието на органите по здравеопазването. Нямам нищо против те да имат своето място, но категорично е пренебрегнат контролът по веригата, свързан с производството.
Навсякъде в европейските страни акцентът е в превантивността на контрола. Не контрол в търговската мрежа, когато вече нищо не може да се направи, а контрол по цялата верига на производството на хранителните и нехранителните продукти.
За съжаление този Координационен съвет има основна функция да разработва тъй наречените многогодишни планове за координиране на контролната дейност. Колко годишни – никой не знае. Тези многогодишни планове ще бъдат основното оръжие на съвета да стикова по някакъв начин дейността на двете министерства, като изрично в текста е казано, че двете контролни системи запазват напълно досегашните си функции. Тоест няма никакво основание да се надяваме, че нещо в сферата на контрола ще се промени. А това е изключително голям недостатък.
Мога да кажа, че Демократи за силна България няма да подкрепим закона в този вид, защото това е най-сериозният пропуск на закона и това беше най-важното, което трябваше да се направи.
Искам да се обърна към вас, защото смятам, че вероятно има политически решения в средите на управляващите – законът да се подкрепи на първо четене, въпреки тези изключително сериозни недостатъци. Ако между първо и второ четене категорично и фундаментално не се променят функциите на Националния съвет по храните и на Съвета за координация на контрола, фактически няма никакъв смисъл от този закон. Между първо и второ четене законът трябва да бъде написан отново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Има думата за процедурно предложение господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам да бъдат допуснати до залата д-р Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Снежана Алтънкова – директор на Дирекция “Опазване и контрол на околната среда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 89 народни представители: за 88, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за изказване по Законопроекта за храните, уважаеми дами и господа.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Отнасям се с уважение към тезата на госпожа Манева, но не я приемам в частта й, че този закон се обезсмисля, ако ние не приемем всичко, което тя мисли. Тя мисли правилно, смятам и аз, но не смятам, че между първо и второ четене онова, което тя мисли, и това, което ние мислим, няма да намери едно добро отражение в допълненията и измененията, които ще бъдат направени в сега съществуващия текст. Така че няма нищо страшно, нито пък има някакви предпоставки да не се случи онова, което ще ни доведе към един наистина по-добър и ефективен контрол, извършен по линия на изискванията на Закона за храните и хармонизирането на нашето законодателство с това на Европейския съюз.
Вземам думата и за друго. От гледна точка на медицинските рискове, които се съдържат в няколко елемента, включени в този закон, искам да заостря вниманието на народното представителство, за да имат предвид народните представители, когато внасяме поправките и промените, че тези текстове, термини и рискове са нещо ново не само в нашето законодателство, а и в нашия бит.
Спирам ви вниманието върху текстове, които визират новите храни, новите хранителни съставки, генномодифицираните храни, генномодифицираните организми и техните производни. По отношение на нашата традиционна кухня ние сме наясно. Имаме добра практика и по отношение на контрола. Но тепърва имаме да развиваме нашите отношения и нашата практика по тези храни, които ви споменах и в които има три елемента. Единият от тях е екзотика, свързана с мястото, откъдето те произхождат, но другите два елемента са свързани с химията и биохимията, защото хранителните съставки, част от новите храни и хранителните добавки, визирани в тези текстове на закона, са нещо ново и затова нашето внимание към тях трябва да бъде изключително сериозно.
Също така има текст в закона, който разглежда още един вид храни, към които искам да заостря вашето внимание. Това е производството на храни чрез употреба на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции. Всички тези нови неща, а и влезли в употреба неща, за които става дума, се контролират. Контролът върху тяхната токсичност е лесно изпълним и във времето е краткосрочен, тоест бързо може да се докаже токсичността на някои от рисковите храни. Много по-труден е контролът върху два други риска – от канцерогенност и тератогенност. Там, където има генни промени, където има химия и биохимия, свързани със създаването на нови храни или нови съставки, има риск от канцерогенност и тератогенност, а доказателствата, че дадена храна съдържа такъв риск, се получават много по-бавно. Има достатъчно примери във фармацевтичната история, за да мога сега да кажа, че този единен орган, който вероятно ще създадем, освен към новите храни, трябва да бъде със заострено внимание и към тези два риска, съдържащи се в новите храни и новите хранителни съставки, свързани с тяхната канцерогенност и тератогенност.
За финал, аз смятам, че измененията и допълненията, които се съдържат в предложения текст, са достатъчни, за да бъдат приети на първо гласуване, с уговорката, че всяко конкретно и прецизно мотивирано предложение ще бъде взето предвид и надявам се, ще намери място в текста, който ще гласуваме на второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за изказването.
За реплика има думата госпожа Манева. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Йорданов, това, което предложих, не е само мое мнение. Това е мнението на много специалисти, които наблюдават сферата на безопасността на храните. Това е мнение на много специалисти от средите на управляващите, които взеха участие при обсъждането на темата в Комисията по земеделието и горите. На този проблем беше отделено изключително внимание, защото той е най-важният. Каквото и да запишете в останалите раздели на закона, ако няма инструмент, чрез който да се контролират тези записи, те са абсолютно безпредметни.
Проблемът е в това, че няма воля нещата да се променят. Споменах за огромна административна армия и нейните говорители в двете министерства, които защитават позициите, и отсъствието на всякаква воля нещо да се промени.
В Комисията по земеделието и горите много внимателно беше обсъждана тази тема и беше направен опит, още преди законът да влезе в пленарната зала, тези пропуски да бъдат отстранени. Съпротивата на администрацията обаче показа, че това е почти невъзможно. Затова аз нямам никаква надежда, че между първо и второ четене ще се намерят смелчаци или ще има решение да се направи сериозна промяна във функциите на двата координиращи органа – Съвета по координация и Националния съвет по храните, така че те да бъдат трансмисията към едно неизбежно бъдещо създаване на единен орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Манева, аз заявих своето съгласие с тезата Ви, но не заявявам съгласие с подхода Ви, защото този подход предполага или всичко, или нищо. Той е един популярен подход – тоест, ако не получите всичко, отричате останалото. Аз мисля, че на този етап текстът е достатъчен, той отговаря на критериите за достатъчност, за да мине на първо гласуване и мисля, че съдържа достатъчно предпоставки и воля в Народното събрание да намери тези изменения, които биха го доближили до Вашата теза. Вие ще кажете в каква степен. Но в крайна сметка Вашата опозиционна роля, разбира се, е да искате всичко, а нашата работа е да направим това, което да бъде достатъчно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните следва да бъде подкрепен на първо четене и от името на Парламентарната група на НДСВ апелирам и другите колеги да го направят. Вярно е, че може би най-важният въпрос, който беше поставен и по време на разискванията в Комисията по здравеопазването, а доколкото разбирам сега, и в Комисията по земеделието и горите, е за този единен орган за контрол на безопасността на храните – нещо, което го има в другите страни, нещо, което евентуално в бъдеще под формата на единен орган за контрол на храните и лекарствата, както това е, да кажем, в Съединените американски щати, би могло да се мисли да стане и в България. Но на този етап ние трябва да бъдем реалисти и евентуално между първо и второ четене да увеличим правомощията примерно на Съвета за координация на контрола, така че да може този съвет да играе ролята на нещо като агенция за контрол на безопасността на храните към този момент. И след като се създаде възможност, може би догодина вече трябва да се оформи и институционално.
Разбира се, в закона са регулирани и въпросите, на които се спря тук доктор Йорданов, да кажем, свързани със Закона за генетично модифицираните храни – нещо, което ние още миналата година, когато Комисията по околната среда и водите, респективно 39-ото Народно събрание, приемахме Закона за генетично модифицираните организми, бяхме предпоставили като необходимост. Това е направено в голяма степен коректно. Разбира се, може да има някои бележки във връзка и с ролята на браншовите организации по отношение на използваните методи за контрол и по отношение на някои формулировки. Но те ще бъдат изчистени между първо и второ четене.
Така че, в заключение апелирам към колегите да подкрепим на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за храните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
За реплика – заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Великов, не може от тази трибуна да се говори в даден закон да направим нещо като агенция. Госпожа Манева много ясно изтъкна какви са недостатъците на този законопроект. Ясно е, че цяла цивилизована Европа и Съединените щати имат една единна агенция – в Съединените щати е за храните и за лекарствата, а в Европа е за храните. Ние подлагаме нашите малки предприятия, които преработват животинска продукция, и тези елементи от търговската мрежа, които продават животинска продукция, на двоен контрол, на двоен разрешителен режим. Досега поне това не беше така в по-голямата си част.
Знаете ли какво представлява за един човек, който има малък месарски магазин, да е на двоен разрешителен режим – от ветеринарномедицинската служба и от бившето ХЕИ, което сега се нарича РИОКОС, и да има двоен контрол? Двойният контрол означава двоен рекет, нищо повече! Знаем какво правят някои от функционерите в тези ведомства, за съжаление, но идеята за единен орган, който да се занимава с храните, е точно тази – да се избегне двойният разрешителен режим и двойният контрол. А с това и някои корупционни схеми, които всички знаят, че съществуват и в момента в тези сфери. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Като се съгласявам по принцип със становището на колегата Паница, аз все пак искам да отбележа, че ние трябва да сме реалисти. В момента не можем да изградим институционално такава агенция, така че по-добре е да приемем закона с необходимите корекции между първо и второ четене за засилване ролята на този Съвет за координация в посоката, която всички искаме, отколкото да се забавим още повече. Както беше споменато и от господин Калинов, този закон и съответният Съвет за координация е необходим и по линия на Европейския съюз, което безспорно за нас в момента е важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта? Не виждам други желаещи.
Уважаеми дами и господа, подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните с вносител Министерския съвет.
Моля да гласуваме.
Гласували 117 народни представители: за 98, против 17, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Господин Стоилов, заповядайте да представите текстовете на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, по много от тези въпроси се води оживена дискусия в Комисията по правни въпроси, затова мисля, че можем да започнем с обсъждането и гласуването на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Заедно с това се предлага да се създаде нов § 1, а следващите параграфи да се преномерират.
“§ 1. В чл. 4, ал. 4, думата “фондациите” се заменя с “юридическите лица с нестопанска цел”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и съдържанието на § 1 по предложение на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 1 на вносителя има предложение от народните представители Елиана Масева и Евгени Чачев - § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Надя Антонова – в чл. 32, ал. 3 думите “поради липса на данни за извършени сделки в съответната служба по вписванията” се заличават.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Минчо Спасов, Петя Гегова и Борислав Владимиров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 1, който става § 2:
“§ 2. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.
(3) В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията равностойното парично обезщетение се определя по реда на:
1. Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост – за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони;
2. Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – за земеделски земи;
3. Наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите – за земи и гори, включени в горския фонд.”
Госпожо председател, бих искал да направя едно процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Калин Рогачев - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Рогачев.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
За изказване по § 1 на вносителя има думата народният представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Формалният смисъл на моето изказване е да подкрепя предложението за отпадане на § 1. Мотивите за това са очевидни, те бяха развивани и на първо четене. Предложената технология за определяне обезщетението на лицата, чиито имоти се отчуждават, е във висша степен противоречаща и на Конституцията, като писан текст, и на принципите, които сме възприели и които произтичат от конституционните текстове, свързани с неприкосновеността и защитата на частната собственост.
Това, което всъщност се предлага, вън от съмнение, и по това нямаше спор и в тази зала, е способ отчуждаваните собственици да бъдат обезщетявани под реалната цена на техния имот. И, забележете, с искането това да става съобразно цената преди извършването на отчуждителните мерки. Това отчуждаване фактически става драматично несъответно на всички останали имоти, които се запазват в патримониума на своите собственици от същата непосредствена околност.
Това нещо, като логика на поведение, означава всъщност да бъде прокламиран принципът, че когато на държавата й трябва да вземе нещо от някого, тя може да си позволи този някой да пострада. Такъв му бил късметът – да се изправи срещу държавата. Когато му се вземе имотът, в резултат на мерките, които ще настъпят там, неговите съседи, които са си запазили имотите, ще бъдат по-богати на следващия ден. Но той понеже имал нещастието да попадне в очите на държавата и точно неговият имот, а не съседният да бъде отчужден, ще бъде наказан, ще бъде жертва, ще бъде ограбен. Извинете, това е разбойническа логика и тази разбойническа логика подхожда на държави от друг тип. Тоталитарните държави, които искат да подчинят интересите на индивидите в тях на някакви абстрактни общи цели, могат да си позволяват такъв грабеж.
Чухме тук една не по-малко скандална логика, която беше изразена от няколко изказали се, че, видите ли, държавата била бедна, нямала пари и затова дай, който й падне пред очите, да го ограби, пък оттам нататък ще му мислим, белким стане много хубаво за всички останали. Подобна логика не е нормална. Подобна логика не е логиката, която може да бъде прилагана в една демократична държава.
Затова, подкрепяйки предложението за отпадане на този текст, с ясното съзнание, че мнозинството си е наумило да го гласува, понеже за съжаление не е успяло да прекъсне връзките си с начина на мислене, който аз наричам комунистически, си давам сметка, че единственото, което можем да направим оттук нататък, ще бъде атакуването на този текст пред Конституционния съд.
Предполагам, че същите аргументи ще развият и други депутати по отношение най-малко на още един от текстовете, но всъщност това са съществените елементи от изменението на закона. Логиката да бъде наказан собственикът, задето се е мернал пред очите, и ограбен, защото така е кеф на държавата, е логика, която противоречи на днес действащата Конституция в днешна България. Тя идва от друго време и няма място тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплика на господин Филип Димитров? Не виждам.
Други желаещи за изказване по § 1?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Бих искала да изложа гледната точка на нашата парламентарна група по предлагания за гласуване в момента § 1. Ние считаме, че текстът на § 1, така както го предложи Правната комисия, следва да бъде подкрепен. Дискусията, която се разгоря на първо четене, беше много полезна. Тя се пренесе в Правната комисия на второ четене. В резултат на това ние от комисията претендираме, че текстът, който предлагаме тук днес, е избистрен, един добър и работещ текст.
Той идва, за да замести една съществуваща празнота в действащия до момента Закон за държавната собственост, тъй като оценяването на имотите, подлежащи на отчуждаване, в действащия текст и по действащия режим са извършва от вещи лица, които наричаме понякога експерти. Всичко това подлежи и се извършва по силата на една субективна преценка, без наличието на определени законови критерии как да бъдат оценявани имотите. Ние считаме, че този действащ режим не защитава в пълна степен правата на гражданите, тъй като нямат законови гаранции за критериите, по които ще се оценяват техните имоти, а са предоставени на свободната воля, най-общо, но всъщност и конкретно казано, на едни вещи лица, извинете ме, които могат да бъдат мотивирани в най-различни посоки от други, които имат интерес.
Освен това много е важен и този аргумент, че чрез новия § 1, който предлагаме, ще се прекрати една противоречива съдебна практика. Сигурно колегите си спомнят, че до момента Върховният административен съд, даже едно и също отделение, но да не изпадаме в подробности, по еднакви казуси, но по различни дела се произнася по диаметрално противоположен начин, и така един имот, в зависимост от делото и може би неговият собственик, може да получи няколко пъти по-висока цена. Тази противоречива съдебна практика се дължи на няколко причини, една от които е съществуващата празнота в законодателството.
Ето защо аз считам, че е уместно да подкрепим предлаганото от комисията изменение в чл. 32. Считаме, и по-нататък колегите ще се убедят, че чрез детайлизация в тази регламентация по начина на оценяване, по критериите за оценяване, гражданите, чиито имоти подлежат на обезщетение, ще бъдат гарантирани.
Естествено е, че в този процес по отчуждаване на имоти има две страни, така както гражданите-собственици, така и другата страна – държавата и инвеститора. Смятаме, че в интерес на развитието на държавата е да се съобразяват интересите и на инвеститорите, за чиито мероприятия се отчуждават недвижимите имоти.
Смятаме, че този текст, както го предлагаме, уважаеми колеги, балансира интересите на двете страни по отчуждителното производство и в крайна сметка работи в интерес на развитието на нашата инфраструктура. Затова ви предлагаме да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Николова, това, което казвате, е прекрасно, но то обаче важи за някакъв друг закон, а не за този, който ние разглеждаме.
Вие лично от тази трибуна, точно така както и в комисията, ясно заявихте, че си давате сметка, че така предлаганата оценка е базирана върху критерии и способи за определянето й, които ще доведат до по-ниска оценка от реалната. Вие сама заявихте от тази трибуна, че това се налага, затова защото, видите ли, трябва да бъдат извършени всички тези важни държавни инвестиционни или някакви други инвестиционни действия, които да бъдат подпомогнати чрез отчуждаване от държавата, и затова, видите ли, понеже държавата няма пари, дайте да гледаме да го направим, защото иначе няма да станат проектите. Това са Вашите думи. То е така, разбира се, защото начинът, по който е построена технологията на това оценяване, базирано върху едни данни, за които се знае, че по дефиниция са занижени, и базирано върху едно време, за което говорих преди няколко минути, правят тази оценка очевидно, очевадно, ако щете, по-ниска от реалната.
При това положение на нещата, дори да приемем, че има проблем и този проблем е свързан с недостатъчно еднаквата оценка, която се дава на различни места, това, което Вие предлагате, не е решение на проблема. Вие давате лошо лекарство, с което, вместо да помогнете на пациента, имате намерение да го убиете. За това става дума. Защото в крайна сметка техниката, която Вие предлагате, означава обезщетение във формата на грабеж. За това говорим – изземване на собствеността на хората, без да бъде заплатена, обезщетена така, както е записано в българската Конституция. Всичко останало са украси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика думата има госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато говорим за собственост, в този случай имаме една страна – собственика, който губи своя имот. В този случай интересът на инвеститора и всички останали интереси са на втори план, затова трудно мога да се съглася с колегата, че в случая имаме две страни, между които се развива някакво спорно производство. Ние имаме една страна, която губи своя имот. И когато съобразяваме текста на Конституцията, единственият справедлив запис може да бъде това, че човекът трябва да бъде обезщетен по пазарни цени.
Тъй като текстът, който се предлага от вносителя, предполага една друга процедура, не бих могла да се съглася, че какъвто и да е друг способ, който да бъде избран, може да се приближи максимално до справедливостта, която Конституцията е прокламирала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика думата има госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, знам Вашето становище по въпроса за Закона за държавната собственост, което бяхте любезен да споделите в Комисията по правни въпроси. Знам Вашите възражения и уважавам правото Ви да имате различно мнение. Но, първо, уважаеми, Вие не ни давате рецептата. Твърдите, че хората, чиито имоти подлежат на обезщетяване, били болни, държавата искала да ги умори и аз участвам по някакъв начин. Много моля, дайте рецептата този болен да бъде излекуван. От Вас лично не сме чули някаква позитивна рецепта, някакъв разумен вариант. Вие сте на фазата на отричането, нямате никакви предложения по този въпрос. Така е всъщност.
Второ, аз мислех да подмина, впрочем, Вашето изказване за държавата, която граби хората, и че индивидът бил подтискан и прочие всичко онова – тоталитарното общество, всичко, което говорихте, мислех да не го споменавам, но тъй като правите реплика, си позволявам да Ви кажа.
Нашата държава, уважаеми господин Димитров, отдавна не е тоталитарна. На някого залповете на Аврора още могат да му шумят в ушите, но държавата ни се намира в съвсем друга фаза на развитие. И на този, на когото звучат бойните революционни песни в ушите и не харесва този закон, си е негов личен проблем, не е проблем на законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Утре ще продължим с дискусията по § 1 от законопроекта.
Няколко съобщения.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията отлага заседанието си за днес.
Комисията за подготовка на предложения за промени в Конституцията ще има заседание днес от 14,15 ч. в зала “Запад”.
Парламентарният контрол утре ще започне с отговори на министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпроси на народните представители Тодор Кумчев и Маруся Любчева, Стела Банкова, Марина Дикова, Димитър Камбуров и Васил Паница, Васил Паница и Димитър Камбуров, и Ваньо Шарков.
След това ще отговаря министърът на финансите Пламен Орешарски; министърът на вътрешните работи Румен Петков; министърът на правосъдието Георги Петканов; министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров; министърът на транспорта Петър Мутафчиев; министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов; министърът на земеделието и горите Нихат Кабил и министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов