Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Илиян Илиев и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на 36-то Народно събрание.
Нека на този свят за България ден - Деня на падналите за свободата на отечеството, Деня на гениалния български поет и революционер Христо Ботев, ние, представителите на българския народ в Народното събрание на Република България почетем с едноминутно мълчание паметта на всички онези, които обичаха своята родина и бяха достойни да умрат за нейната свобода! (Всички стават прави. Едноминутно мълчание)
Всички народни представители са поканени днес на тържествената заря по случай 2 юни в 20 ч. и 45 м. пред Паметника на незнайния воин.
Сега ще ви информирам за постъпилите законопроекти и проекти за решение за обсъждане в Народното събрание в периода от 26 май до 2 юни:
На 26 май Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните такси. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 26 май Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавния застрахователен институт. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси. ВЙ/ЛТ 339.1.
На 26 май Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
Пак на 26 май Министерският съвет е внесъл законопроект за отмяна на Указа за учредяване на държавната парично-предметна лотария. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 26 май народните представители Мими Виткова и Ана Миленкова са внесли законопроект за лекарствените средства и аптеките. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по правата на човека и Комисията по здравеопазването.
На 27 май Христо Иванов с група народни представители е вносител на проект за решение за създаване на Славянски университет. Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по образованието и науката.
На 31 май Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на договор между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите и спогодба между Република България и Швейцария. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външната политика.
На 31 май Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на двустранни споразумения на правителството на Република България с правителството на Република Австрия и Конфедерация Швейцария за разсрочване на външния дълг на Република България. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по външната политика и Комисията по бюджет и финанси.
На 31 май Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на договори между правителството на Република България и правителството на Република Гърция и Кралство Дания за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика. 339.2.
На 1 юни народните представители Ахмед Доган, Юнал Лютфи и Иван Палчев са внесли законопроект за здравно осигуряване в Република България. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по здравеопазването, Комисията по труда и социалното осигуряване.
На 1 юни Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Споразумението между страните - членки на Европейската асоциация за свободна търговия и Република България. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по външната политика и Комисията по бюджета и финансите.
Искам да ви информирам, че в залата като гости на балкона присъстват група експерти от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, които са в България с цел подпомагане усъвършенстването на Правилника за работа на Народното събрание. Тази сутрин експертите са работили с група депутати от Законодателната комисия, а следобяд продължават работата си с български експерти в тази област.
Програмата е известна.
Пристъпваме към предложенията по дневния ред.
Направено е предложение от Парламентарната група на Нов съюз за демокрация на основание чл. 37, ал. 3 от правилника точка първа от част втора в дневния ред за днес да бъде проект за решение..., т.е. точка първа от част втора, сегашната първа точка, а именно проектът за решение за избиране на управител и подуправители на БНБ да стане точка осемнадесета.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
Има дефект в системата за гласуване. Затова моля квесторите да си припомнят как се броеше в училище. (Весело оживление)
Моля народните представители да гласуват с вдигане на ръка. Моля, влезте в залата.
Който е за това пререждане - точка първа да стане точка осемнадесета, моля да гласува и моля квесторите да броят.
След като се преброи, резултатът моля да ми се съобщи. Моля квесторите да съобщят на мен резултата.
Отново гласуваме за преместването на точка първа и тя да стане точка осемнадесета. (Шум и реплики в залата) 339.3.
В момента в залата се получава едно объркване от това гласуване с ръка затова ще дам почивка до оправяне на електронната система. (Звъни)
(15 ч. и 28 м.)
339.4.
(След почивката)

16 ч. и 28 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Продължаваме заседанието. Всъщност системата, както ме информираха, бе поправена, с изключение на това, че когато ораторите говорят, няма да може да отчита времето им. Тази функция на компютъра поема председателят.
Сега ще се гласува за това точка първа от част втора, а именно проект за решение за избиране на управители и подуправители на Българска народна банка да стане точка 18. Ще дам три минути за това гласуване, тъй като народните представители по-бавно се придвижват към залата. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
Докато гласувате, още едно пояснение. Осем души са взели карти допълнително за гласуване, тъй като не си носят своите лични карти. На тези осем души сега, при това гласуване, гласът им не се отчита, тъй като по време на ремонта на системата техните карти са били изтрити. Сега отново ще ги въведат. Така че нека да декларират, ако желаят, как ще гласуват при това гласуване.
Моля, прекратете гласуването и да пресметнем резултата.
Гласували 196 народни представители, за 48, против 101, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение на основание чл. 37, ал. 3 от правилника разглеждането на доклада на Временната анкетна комисия за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване принципа на доброволността при определяне етническата принадлежност на учениците от общините Якоруда и Гоце Делчев да бъде включено като точка първа към част втора.
Господин Златаров поддържа ли това предложение? Него го няма.
Изчакваме сега още малко да въведат картите и тогава ще го гласуваме.
Има още едно предложение след това по дневния ред и с това се приключва. СД/КП 340/1.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господата Златаров, Друмев, Джаферов за това точката за доклада за Якоруда и Гоце Делчев да стане точка първа от част втора на програмата. Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители, за това предложение 152, против 22, въздържали се 14.
Предложението се приема.
И последното предложение е едно проекторешение, подписано от 27 народни представители, за създаване на анкетна комисия за установяване на обстоятелствата, свързани с износа на хлебно и фуражно зърно от България през 1992 г. Решението ви е раздадено. Искането е на основание чл. 29 и чл. 87 от правилника. 340/2.
Най-напред гласуваме това предложение да се включи като точка в дневния ред. Моля, режим на гласуване. Гласувайте за включването на това проекторешение като точка от дневния ред.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 198 народни представители, за 121, против 64, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Тази точка влиза в програмата, очевидно на последно място.
С това промените по дневния ред са изчерпани. Минаваме към първа част на програмата, а именно -
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Моля, председателят на Законодателната комисия да докладва текстовете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. В предходното заседание миналата седмица ние завършихме основната част на гласуване на закона за авторските права и сродните права. По решение на уважаемите народни представители някои от текстовете бяха върнати за преразглеждане от Законодателната комисия. Естествено ние изпълнихме това задължение и заедно с експертите, които са подработили основното тяло на закона, предлгаме на вашето внимание текстовете, с които трябва да завършим гласуването на законопроекта.
По реда на текстовете. Член 16. Ще скачаме съобразно текстовете, които са представени на нашето внимание, затова няма да бъдат следващи текстове.
Предлагаме на вашето внимание чл. 16 със заглавие: "Неотчуждимост на неимуществените права" и следното съдържание: "Неимуществените права по точка 2 и 4 от предходния член са неотчуждими. Отчуждаването на други неимуществени права може да става само изрично и в писмено форма."
Това е предложението, което правим на уважаемите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 16 на законопроекта. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. БП/КП 341/1.
Гласували 182 народни представители, за 180, против няма, въздържали се 2.
Текстът се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предвид на това, че този текст предизвиква промяна в чл. 76, ал. 2, моля да бъде гласувано следното съдържание на чл. 76, ал. 2: "Правото по точка 1 от предходната алинея е неотчуждимо. Отчуждаване на правото по точка 2 може да става само изрично и в писмена форма."
Моля, господин председател, да се постави на гласуване ал. 2 на чл. 76, така както я предложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 76, ал. 2. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 180 народни представители, за 178, против няма, въздържали се 2.
Текстът се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 23 в неговата втора точка. Предлагам следното съдържание. Заглавието е: "Допустимо свободно използване".
"Чл. 23. Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска:
...
2. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите."
Това е съдържанието на чл. 23, точка 2. Той е съобразен в пълна съответствие с разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от Бернската конвенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Гласуваме текста на чл. 23, точка 2 от законопроекта. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте. 341/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 167 народни представители, за 165, против 1, 1 се въздържа.
Текстът се приема.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви, господин председател. Да продължим нататък.
Член 28. Заглавието е: "Анонимни и псевдонимни произведения".
"Чл. 28. Авторското право върху произведение, използвано анонимно или под псевдоним, продължава 50 години след разгласяването му за първи път. Ако в този срок авторът стане известен, се прилагат разпоредбите на предходния член."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Гласуваме за заглавието и за текста едновременно. Моля, обявете режим на гласуване. Които са за приемане на текста, моля да гласуват.
Моля, прекратете гласуването и покажете резултата.
От общо гласували 150 народни представители, за 146, против няма, 4 се въздържат.
Заглавието и текстът се приемат. 341/3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 34. Заглавието на този текст е: "Използване на произведения след изтичане на срока на времетраене".
Съдържанието на чл. 34: "След изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават правата по чл. 15, т. 4 и т. 5, които продължават безсрочно. Органите по чл. 33 следят за спазването на тези права и по изключение могат да разрешат промени в произведението".
Това е съдържанието на текста на чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Моля обявете режим на гласуване. Моля, които са за приемане на заглавието и съдържанието на чл. 34, така както беше прочетен от господин Джеров, да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 161 народни представители, за - 157, против - 1, въздържат се 3 народни представители.
Заглавието и съдържанието на чл. 34 се приемат.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Следва чл. 36 с неговата шеста алинея. Заглавието е: "Договори за използване".
Съдържанието на шестата алинея гласи: "Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, смята се, че това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице."
Това е съдържанието на текста. Моля, господин председател, да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля режим на гласуване. Които са за приемането на чл. 36, ал. 6 или т. 6, така както беше прочетена от председателя на Законодателната комисия, да гласуват.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 159 народни представители, за - 158, против - няма, 1 се въздържа. Приема се текста. РД/ЗТ 342.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега следва чл. 40. Чл. 40 в неговите първа и втора алинеи са гласувани в пленарната зала. Беше предложено – 6 от Допълнителните разпоредби да бъде прехвърлен към чл. 40 като следващи алинеи трета, четвърта, пета, шеста и седма, тъй като третират правата и задълженията на организациите за колективно управление на авторските права.
Законодателната комисия възприема това предложение, направено в пленарната зала и предлага на уважаемите народни представители след гласуваните алинеи първа и втора към чл. 40 да се гласуват следните трета до седма включително алинеи на чл. 40.
"Чл. 40, ал. 3. Организациите за колективно управление на авторски права могат да бъдат само сдружения на автори и други носители на такива права. Тези организации не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят всички средства, получени от ползвателите между членовете си след като удържат необходимото за своята дейност. Учредяването и функционирането на тези организации става по реда, предвиден за сдруженията с нестопанска цел.
Ал. 4. Всяка организация по ал. 1 е длъжна в срок от два месеца да представи в министерството, отговарящо за културата препис от решението на съда за регистрацията си, а след това и от всички евентуално промени в нея. Министерството, отговарящо за културата, води регистър за тези организации.
Ал. 5. Организация по ал. 1 не може да откаже да приеме за член лице, което е носител на права, каквито тя управлява.
Ал. 6. Правилата за разпределение на събираните от организациите по ал. 1 възнаграждения между правоимащите се предлагат от изборен орган на управление на организация и се утвърждават от Общото събрание на членовете й.
И последна ал. 7. Организациите по ал. 1 имат право да представляват своите членове пред съда при защитата на поверените им за управление техни права."
Това е съдържанието на предлаганите алинеи до седма включително към чл. 40, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Моля режим на гласуване. Приемаме чл. 40, алинеи 3, 4, 5, 6 и 7 със съдържанието, както беше прочетено от председателя на Законодателната комисия. Моля гласувайте. 342.2
Прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 164 народни представители, за - 163, против - 1, въздържали се няма.
Приемат се трета, четвърта, пета, шеста и седма алинеи на чл. 40. 342.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме със съдържанието на чл. 45, на което предлагаме съдържанието на две алинеи.
"Разширяване на приложното поле

Чл. 45. Ал. 1. Когато с издателски договор авторът е отстъпил на издател правото на използване на произведението и по други начини, освен издаване, издателят може да преотстъпи използването на произведението по тези други начини на трети лица, ако това е уговорено изрично.
Ал. 2. При преотстъпване по предходната алинея издателят е длъжен да уведоми писмено автора."
Това е съдържанието на двете алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Ако обичате, режим на гласуване. Гласувайте за приемане заглавието и съдържанието на чл. 45, ал. 1 и 2.
Гласували общо 150 народни представители. От тях 149 за, няма против, 1 въздържал се.
Приема се текстът на чл. 45 - заглавие, ал. 1 и 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 58 със заглавие:
"Договори за публично изпълнение

Чл. 58. Съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис, за излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство на музикални или литературни произведения, които са били вече разгласени, се дава писмено от автора или упълномощена от него организация за колективно управление на авторските права, която договаря, събира и изплаща дължимите възнаграждения."
Това е съдържанието на чл. 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме заглавието и съдържанието на чл. 58. Моля, гласувайте!
Гласували общо 150 народни представители. От тях 148 за, няма против, 2 въздържали се.
Приема се текстът и заглавието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съобразно извършеното токущо гласуване предлагам да гласуваме следното съдържание на чл. 57, защото той е във връзка с току-що казаното.
"Договори за използване по безжичен път или чрез кабел

Чл. 57. Разпоредбите на точки 1 и 3 от предходния член НЧ/ЛТ 343.1. се прилагат и за договори за излъчване по безжичен път или за предаване чрез кабел или друго техническо средство на сценично произведение, както и на неразгласено музикално или литературно произведение. Ако в договора не е уговорено друго, смята се, че авторът е отстъпил на ползувателя право за еднократно излъчване или предаване на произведението".
Това е съдържанието на предложения чл. 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 57 с неговото заглавие и съдържание, както беше докладвано.
Гласували общо 150 народни представители. От тях 148 за, 2 против, няма въздържали се.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с чл. 102 с неговите четири алинеи.
"Съставяне на актове и издаване на наказателни постановления

Чл. 102. Ал. 1. Актовете за постановяване на нарушенията по чл. 101 се съставят от органи, на които това е възложено от министъра, отговарящ за културата.
Ал. 2. Наказателните постановления се издават от министъра, отговарящ за културата или от определени от него длъжностни лица.
Ал. 3. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Ал. 4. Средствата от глобите, събрани на основание чл. 101 се изразходват само за развитие на културата и защитата на авторското право. Редът и условията за разпределението им се определят от Министерския съвет."
Това е съдържанието на чл. 102.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, режим на гласуване. Които са за приемане заглавието и съдържанието на чл. 102 така, както беше прочетено от председателя на Законодателната комисия, моля да гласуват.
Гласували общо 145 народни представители. От тях 142 за, 1 против, 2 въздържали се.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на комисията и съответно това на Законодателната комисия е, това е по предло343.2. жение, направено в залата, да отпадне цялата глава дванадесета, включваща чл. 95 до чл. 97 включително. Ще ви прочета текстовете.
"Глава дванадесета

ПРАВА ВЪРХУ НАИМЕНОВАНИЯТА НА ПЕРИОДИЧНИ

ИЗДАНИЯ, РАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННИ ОРГАНИЗАЦИИ

И ТЕХНИТЕ ПРОГРАМИ

Съдържание на правото

Чл. 95. Ал. 1. Лицето, което издава периодично издание има право върху наименованието на изданието, което се регистрира в орган и по ред определен от Министерския съвет.
Ал. 2. Регистрирането по реда на предходната алинея или подобно на него наименование не може да се използва от друго периодично издание.
Ал. 3. Ако друго периодично издание е използвало същото или подобно наименование преди регистрацията, то може да поиска заличаването й.
Ал. 4. Споровете за сходството, както и кое от периодичните издания е започнало първо да използва наименованието, се решава от съда.
Времетраене

Чл. 96. Правото на наименование по предходния член продължава докато изданието излиза под това наименование и три години след това. Тригодишният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на прекратяването.
Прилагане по аналогия

Чл. 97. Правата по чл. 95 и чл. 96 се прилагат по аналогия спрямо радио и телевизионните организации за техните наименования, наименованията на техните програми и на включените в тях предавания, без да е необходимо регистриране."
Прочетох ви трите текста - чл. 95, чл. 96 и чл. 97, като предложението е направено в едно от предходните заседания да отпадне цялата глава дванадесета от чл. 95 до чл. 97 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ние най-напред ще гласуваме предложението за отпадане, господин Джеров, което е и предложение на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно така. 343.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване, моля ви! Които са за отпадане на цялата глава дванадесета, т.е. от чл. 95 до чл. 97 включително, моля да гласуват.
Моля квесторите, поканете народните представители! Има режим на гласуване.
Гласували общо 154 народни представители. От тях 128 за, 9 против, 17 въздържали се.
Предложението за отпадане на глава дванадесета - от чл. 95 до чл. 97 включително се приема. 343.4. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва текстът на чл.73.
Чл.73. Права, сродни на авторството, имат артистите - изпълнители върху своите изпълнения, продуцентите на звукозаписи и видеозаписи върху своите записи.
Това е съдържанието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, които са за приемането на чл.73 както беше прочетен, да гласуват.
От общо гласували 133 народни представители, за - 124, против - 1, 8 се въздържат.
Приема се съдържанието на чл.73.
Броят на гласувалите застрашително пада към кворума. Много моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател.
Сега едно пояснение. Чл.73 и сега чл.99 се дават в променена редакция съобразно вота на Народното събрание за отпадане на цялата глава дванадесета, като в тях отпадат думите "наименование".
Чл.99. Когато произведение, изпълнение, звукозапис, видеозапис, радио- и телевизионна програма се използуват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използуване, може да иска по съдебен ред:
1. Преустановяване на неправомерното използуване;
2. Изземване или унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, както и негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
3. Изземване от употреба на презаписващите и възпроизвеждащите устройства, използувани изключително за извършване на нарушения;
4. Да му бъдат предадени вещите по т.2 по цена, равна на себестойността, като дължимото му обезщетение бъде съответно намалено с тази сума.
Това е съдържанието на предложения чл.99 с редакция ЦМ/КТ 344.1 съобразно гласуването по глава дванадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, които са за приемането на чл.99, както беше прочетен, да гласуват.
От общо гласували 146 народни представители, за - 131, против - 1, въздържат се - 14.
Приема се текстът.
Думата иска господин Ганев. Заповядайте!
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Господин председателю, искам да занимая Вас и уважаемите господа народни представители с някои разпореждания в Допълнителните разпоредби.
В – 1 в пленарната зала е гласувано латинската буква "Р" да се поставя и на видеозаписите. След като направихме едно обстойно проучване на цялата работа, видяхме, че по силата на Женевската конвенция буквата "Р", която произлиза от на латински, може да се слага само на звукозаписите. На видеозаписите тя е абсолютно неуместна.
Затова аз моля, господин председателю, да бъде поставено на гласуване предложението на Комисията по култура думата видеозаписи от ал.2 на – 1 да отпадне.
Сега става въпрос за буквата "Р". За другите работи ще говорим после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това предложение, което прави господин Ганев, беше направено днес в Законодателната комисия от специалистите в тази област. Тъй като въпросът не е юридически, а е съвсем специфичен, Законодателната комисия не взе отношение. Тя счита, че следва да се съобразим с определени дадености. При това положение Законодателната комисия не възразява, ако уважаемите народни представители гласуват този текст. Ако възприемете предложението на господин Йордан Ганев - председателят на Комисията по култура, в такъв случай ал.2 на – 1 ще звучи така:
"Продуцентът на звукозапис, както и лице, придобило изключително право за произвеждане на звукозапис, закрилян от 344.2 този закон, могат да поставят на подходящо място върху екземплярите от записа и тяхната опаковка латинската буква "Р", заградена в кръгче, пред своето име или наименование и годината на първото публикуване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. С прочитането на текста Вие мотивирате народните представители за основателността на предложението на господин Йордан Ганев. Следователно да гласуваме най-напред предложението на господин Ганев. Бихте ли го формулирали точно за нуждите на протокола?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Така е, както аз го прочетох преди малко. Уважаемите колеги, ако възприемат предложението на господин Ганев, моля да гласуват – 1, ал.2, както я прочетох преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тук става дума за съдържанието на самото предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Разликата между гледания текст преди това и този е, че думите "или видеозапис" падат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е същността на предложението. Моля, които са за приемане предложението на народния представител Йордан Ганев, да гласуват.
От общо гласували 153 народни представители, за - 130, против - 3, въздържат се - 20.
Предложението на господин Ганев се приема.
Господин Джеров, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз ще помоля господин Ганев да докладва следващите две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Ганев. 344.3
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми господа народни представители! Когато се гласуваше текст по текст проектозакона за авторското право, тук се повдигна въпрос дали трябва да съществува в текстовете освен "звукозаписите" и "видеозаписите". Прие се, че трябва с добавянето на някакво ново пояснение, което да поясни как стоят нещата.
Бих искал с две думи да обясня как точно стои проблема. Създаването на един видеозапис не е равно на създаването на звукозапис. Звукозапис може да създаде всеки обикновен техник, даже и такъв неграмотен техник, като мен. И аз мога да направя звукозапис. Но да се направи видеозапис, това е нещо вече доста по-сложно. Там е необходим нов продуцент, необходим е нов режисьор, необходими са нови хора, които се тестват и да получат авторски права. Според приетите текстове в нашия закон така, както ние говорим, "звукозапис и видеозапис", тези хора получават равни права, подчертавам това - равни права, с оригиналите, с първите производители да кажем на един филм. Това е едно нещо, което в практиката е много спорно. Става дума за практиката в чужбина. Има някои закони в Европа, които приемат това положение така, както ние го гласувахме. Но повечето го отхвърлят и съображенията са от практиката. Когато стигне въпрос за решаване в съд, действително съдиите се затрудняват от това да определят кой всъщност има авторското право и кой е второстепенен спрямо основния носител на авторското право.
Казвам всичкото това нещо, за да бъде проблемът ясен на всички, господа народни представители.
И затова Комисията по културата, след като сезира, разбира се, и Законодателната комисия, си позволява да ви предложи думите "видеозапис" да отпаднат навсякъде, където ги има в този закон и да остане само "звукозапис". Правата на тези, които продуцират някакъв видеофилм, видеолента, те се запазват на общо основание от разпоредбите на нашия, сегашния закон.
А що се отнася до тези неща, ние трябва да пипаме много внимателно, защото в края на краищата можем да се озовем, че ще бъдем единствените в Европа, които запазваме тези права.
Това беш е смисълът на спора, който се поведе тук порано и аз моля господа народните представители да се произнесат ББ/ВЙ 345.1 по този въпрос и моля господин председателствуващия да постави на гласуване нашето предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Има думата народният представител Росен Карадимов.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Само за едно уточнение, тъй като миналият път аз бях един от тези, които настояваха текстът да остане. По същество ние нямаме спор по същността на въпроса. Спорът беше дали този текст да остане в тази глава, а в Преходните разпоредби да дефинираме по-ясно какво означава видеозапис. И с тази дефиниция можехме да избегнем тази опасност, за която говори г-н Ганев.
Тъй като обаче е заседавала Комисията по културата и пак казвам, спорът не е по съществото на въпроса, а по формата, в която трябва да го направим, аз съм съгласен в цялата глава да отпаднат думите "видеозапис", които действително при недостатъчната съдебна практика, която има в България, да не кажа никаква, биха могли да се създадат двусмислия и да развържат ръцете на хора, които вторично пренасят върху видеоносител един вече създаден продукт, какъвто е филмът, а претендират за право на авторство и защита на техните права като продуценти на видеозапис.
За да избегнем тази опасност, аз съм съгласен с това предложение на комисията. Оттеглям предишното си предложение и нека да гласуваме главата без наименованията "видеозапис".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Карадимов.
И сега искам точно формулиране на предложението.
Заповядайте! Има думата авторът на предложението - господин Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Прощавайте, че още един път вземам думата, но понеже става дума за същия текст на – 2, само че вече за т. 11. В тази точка 11 345.2 при произведения на архитектурата и т.н. беше гласувана и думата "проекти" и други работи.
Проектите, подчертавам това, проектите се защитават в чл. 3, ал. 1, т. 8. Там изрично е казано "проекти" на първо място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ганев, много се извинявам, че Ви прекъсвам.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Ако ние тук сложим при произведения архитектурни и проекти, ние ще направим най-напред едно нещо, което сигурно ще озадачи доста много специалистите. Защото произведенията на архитектурата обикновено се смятат обемни, това е сградата. Проектът е нещо друго. Той не е точно произведение на архитектурата така, както да кажем ескизът за една скулптура, още не е самата скулптура. А скулптурата е това, което се материализира с всичките, ако мога да кажа, атрибути на дадения вид изкуство.
Затова Комисията по културата предлага в т. 11 да отпадне това, което беше прието - "проекти", понеже проектите са защитени, а тяхното място не е тук, при произведенията на архитектурата.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Джеров, ако обичате, да докладвате точно първото предложение на господин Ганев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не е много лесно в този момент точно да се дадат нещата, но ще се опитаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Говори се за глава и отпадане на думите "видеозапис". Коя глава и кои думи да отпаднат?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В глава 10 се предлага в заглавието думата "и виеозаписи" да отпадне.
Те са идентични.
В чл. 86 думите "или на видеозапис" да отпаднат.
В чл. 88, ал. 1 думите "и видеоносителите" да отпаднат.
В чл. 91 "и на видеозапис" да отпаднат.
И в Допълнителните разпоредби, – 2, т. 9 и 10 да отпаднат. 345.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е конкретизирано предложението.
Заповядайте, господин Джеров!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За да бъдем съвсем прецизни, навсякъде в закона, където сме гласували думите "и видеозаписи", "видеоносители" да отпаднат, включително и предложението за отпадане на т. 9 и 10 на – 2 от Допълнителните разпоредби.
Това е принципна постановка и затова го давам за гласуване съвсем принципно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е конкретизирано предложението.
Моля, които са за предложението на г-н Ганев така, както беше конкретизирано от г-н Джеров, моля да гласуват.
Резултатът: от общо гласували 141 народни представители, 118 са гласували за, 4 - против, 19 се въздържат.
Предложението се приема.
При това положение, господин Джеров, докладвайте текстовете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст е: "Този закон отменя:
1. Законът за авторското право от 1951 г."...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, господин Джеров. Параграф 1, втората алинея...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тя беше гласувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Още не е гласувана. Гласувахме само предложението, не е гласувана. Следя внимателно.
Дайте я нея най-напред и след това в т. 11 на – 1 има предложение на господин Ганев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре. В такъв случай ще поставим, доколкото Ви разбирам, на гласуване предложението за ал. 2 на – 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точно така.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тя има следното съдържание: "Продуцентът на звукозапис, както и лице, придобило изключително право за възпроизвеждане на звукозапис, закрилян от този закон..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Без "звукозапис"...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "... закрилян от този закон могат да поставят на подходящо място върху екземплярите от записа и тяхната опаковка латинската буква "р", заградена в кръгче пред своето име или наименование и годината на първото публикуване".
Това е съдържанието, което се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Моля, режим на гласуване. Които са приемането на – 1, ал. 2 или т. 2, моля да гласуват.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 143 народни представители, за - 133, против - 2, въздържат се 8.
Приема се ал. 2 на – 1.
По т. 11 има предложение, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Ганев предлага думите "проекти и скици" на края на т. 11 от – 2 от Допълнителните разпоредби да отпаднат като в такъв случай т. 11 ще гласи така: "Произведения на архитектурата са сградите и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата ВЙ/ЗТ 346.1 с други изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Които са за приемане предложението на господин Ганев и т. 11 да добие съдържанието, което господин Джеров прочете, моля да гласуват.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 150 народни представители, за - 134, няма против, въздържат се 16.
Приема се поправката предложена от господин Йордан Ганев и текста на т. 11.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към последната част, това са "Преходни и заключителни разпоредби".
Параграф 10: "Този закон отменя:
1. Законът за авторското право от 1951 г. и членове 270 до 279 от Закона за задълженията и договорите".
Това е предложението за – 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, а влизането в сила?... А, то е отделен текст. Добре.
Които са за текста, както беше докладван - моля, обявете режим на гласуване - и гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 152 народни представители, за - 148, против няма, въздържат се 4.
Приема се текстът, както беше прочетен.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият, който пак условно бих го нарекъл – 11 със съдържание: "Законът влиза в сила от 1.08. 1993 г.". Това е предложеният текст.
В последното заседание имаше доста спорове относно началната дата. Може, нормалното е да не кажем нищо, което означава - три дни след публикацията, но това е един много тежък закон. Той иска не само време, за да бъде публикуван, а той иска и време, за да бъде обхванат от хората, които ще го прилагат. И затова ние предлагаме той да влезе в сила от 1 август 1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. 346.2
Моля ви обявете режим на гласуване. Гласуваме така нареченият условно – 11.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 160 народни представители, за - 158, против - 1, въздържа се 1.
Приема се текстът на – 11.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И последният – 12: "Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Обявете режим на гласуване. Гласувайте за този последен параграф.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 150 народни представители, за - 150.
Този параграф се приема единодушно, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само две думи накрая - благодаря на всички, които помогнаха за изработването и гласуването на този закон.
И пак ще си запазя правото след окончателното подреждане на текстовете да има промени в цифровите означения на членовете и параграфите, защото там, където отпадат членове аз ги докладвам по цифрите, както са дадени. Впоследствие номерацията ще претърпи промени, както на членовете, така и в параграфите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, въпросът е да не претърпят промени текстовете...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това не е възможно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Обявявам за приет Закона за авторското право и сродните му права. (Ръкопляскания) 346.3
Продължаваме нататък. Господин Джеров, продължаваме по точка втора от част първа на програмата -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ И НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносител - Министерският съвет. Ако обичате, докладвайте първия законопроект.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз също така, господин председателю, ще помоля да ги разгледаме диференцирано, така както са и докладите на Законодателната комисия. Всяка част има своя специфичност и по всяка една част биха могли да бъдат направени и съответните предложения.
В такъв случай, първо, предмет на вашето внимание е втората част, ако мога така да се изразя, от Закона за изменение и допълнение на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. Той се състои всъщност от две части.
Едната част, първата, с която се предлагат изменения и допълнения в гласуваната от Великото Народно събрание част от Търговския закон. Имам предвид, че в чл. 1, ал. 1, в изброяването на търговските сделки се правят редица промени. Те се увеличават не само по брой като точки, но и по съдържание. Същевременно се правят допълнително редица промени, които са обосновани в мотивите за внасяне на Търговския закон.
Втората част, ако бих могъл така да кажа, във връзка с този законопроект е предложената част трета от чл. 281 нататък със заглавие "Търговски сделки".
Тогава, когато Великото Народно събрание приемаше Търговския закон, ние всички се убедихме, че това е едно начало за ново създаване на търговското право в нашата страна, което търговско право е съществувало в България от края на миналия век и е било преустановено с отмяната на Търговския закон през 1950 г. Тогава Великото Народно събрание успя да гласува, ако мога така да се изразя, първата част, която обхвана със себе си общите принципи - търговец и необходимите понятия и същевременно петте търговски дружества.
Тогава си обещахме в рамките на същия мандат да успеем да преминем и към "Сделки". Разбира се, трудността е много голяма, защото много трудно е да се изработи търговски закон. Това е СД/ЛТ 347.1. една колосална работа, още повече че тогава, когато се работи, той не е само български, вътрешен закон, а това е закон, който трябва да отговаря и на цялото европейско право, и на изискванията на Европейската общност.
По този начин имаме, бих казал, щастието да участваме при гласуването, при обсъждането на Търговския закон, част втора, която, както казах преди малко, обхваща малко изменения на действащия Търговски закон и цялата част на търговските сделки.
Същевременно, след като говорим за търговски сделки, ние естествено, че нахлуваме в облигационното право. А това означава, че се налага да се направят и няколко промени в Закона за задълженията и договорите. Имам предвид, че след като търговските сделки, отразени в чл. 1, ал. 2 от Търговския закон, придобиват нова характеристика, налага се глава единадесета - "Комисионен договор", глава дванадесета - "Спедиционен договор", глава тринадесета - "Договор за превоз", глава четиринадесета "Договор за застраховки" и глава осемнадесета - "Запис на заповед, менителница и чек", да бъдат отменени.
Законодателната комисия подробно разгледа законопроекта в присъствие на представители на Министерския съвет, на Министерството на правосъдието и в раздаденото становище предлага на уважаемите народни представители да гласуват законопроекта така, както той е раздаден и предложен на вашето внимание. Това е един законопроект, който трябва да кажа, че е почти в абсолютно готова форма и той няма никакви пречки да бъде одобрен от вас на първо четене.
Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Бих желал и аз да прибавя една дума под Вашия контрол.
Действително приемането на тази част от Търговския закон за всички юристи е един празник. Но когато отменяме глави единадесета до четиринадесета и осемнадесета на Закона за задълженията и договорите, при тази отмяна ние сме длъжни да дадем уважението на авторите на Закона за задълженията и договорите, които с включването на тези глави в този Закон за задълженията и договорите запазиха така необходимите институти и през този период на действие на закона. Той сега вече губи своята стойност при наличие на Търговски закон. 347.2.
Който желае, да се изкаже. Има думата народният представител Александър Сталийски.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Бях втора година студент, когато Законът за задълженията и договорите се правеше. И от тази висока трибуна, не вярвах навремето, но сега се отдава възможност да отдадем почит и заслуга на тия трима души, които създадоха Закона за задълженията и договорите - моят шеф проф. Петко Венедиков, светилото на гражданското право Иван Апостолов и до голяма степен един покойник в миналия кабинет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Сталийски.
Има думата народният представител Ана Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, бележките по двата проекта, които ще изложа пред вас, не са насочени към отричането им, а имат за цел да прецизират и обогатят съдържанието на бъдещия закон.
Първият въпрос засяга необходимостта от отделно, самостоятелно уреждане на търговските сделки. Ръководната идея за извеждането на тези отношения като самостоятелен предмет на правно регулиране се свежда до спецификата на търговския обмен от гледна точка на неговите субекти и съдържание. Практически проблемът се свежда до избора между самостоятелната регламентация на целия комплекс от търговско-правни отношения в отделен закон или инкорпорирането на специфичните правила на търговския обмен в действащия общ Закон за задълженията и договорите
Първият подход почива на традицията и той е избран от проектовносителя.
Вторият подход е съвременен. Вероятно ще се налага в бъдеще.
Другата група принципни въпроси, свързани с третата част на Търговския закон, засяга съотношението между действащия Закон за задълженията и договорите и предлаганата нова част трета на Търговския закон.
Заложеният в проекта ръководен принцип отразява съотношението между двата закона като между общ и специален, като Търгов347.3. ският закон е предназначен да регламентира особеностите на търговските отношения, запазвайки субсидиалното действие на общия Закон за задълженията и договорите за неуредените случаи. Този принцип е проведен прекалено последователно, в резултат на което е допусната неравностойност между общата и специалната част на проекта.
Общата част - глава деветнадесет, е твърде лаконична, докато специалната - глави двадесет до тридесет и три, е относително подробна.
Общата част на проекта е практическо продължение на общата част на Закона за задълженията и договорите. Тя няма самостоятелно значение и не би могла да се прилага без паралелното съчетаване с общата част на Закона за задълженията и договорите.
В общата част на предлагания проект са сравнително подетайлно регламентирани въпросите на сключването на търговските сделки, докато проблематиката на изпълнението и неизпълнението на задълженията е практически неуредена.
В раздела, отнасящ се до неизпълнението, са допуснати и спорни постановки, чието анализиране може да бъде обект на отделни конкретни бележки за второто четене.
Липсват правила относно неустойката, която е институт повече на търговското, отколкото на общото гражданско право.
Проблемите на непреодолимата сила са разрешени непълно и противоречиво.
Заслужава да се обмисли и въпросът за обща регламентация на отговорността за недостатъци, включително чрез опит за уреждане на пряката отговорност на производителя на некачествена стока, институт, който си пробива път в модерните законодателства и чието първоначално нормативно интерпретиране бе изпробвано в миналото на подзаконово равнище (ако си спомняте отменената наредба за стопанските договори). 347.4.
Структурирането на специалната част, глави 20 до 33, следва систематиката на Закона за задълженията и договорите. Уредбата на търговската продажба е относително пълна, въпреки че и тук е необходимо паралелно обвързване с общите правила на продажбата по ЗЗД. Регламентацията на комисионния и експедиционния договор и на договора за превоз е като цяло възпроизвеждане на съответните правила в ЗЗД, като всъщност уредбата се пренася в Търговския закон. Родовият мандатен договор обаче остава в Закона за задълженията и договорите, което отново налага необходимостта от съпоставка в процеса на правоприлагането. Чрез подобно прехвърляне на съответните правила е решен въпросът и с уредбата на менителницата, записа на заповед и чека. Аналогично е разрешението и при застрахователния договор. Нова е уредбата на влога в публичен склад, лицензионният договор и договорът за стоков контрол.
Изводът, който се налага от прегледа на предлаганата структура, на специалната част на уредбата на търговските сделки, показва, че е извършено механично разпределение на уредбата на сделките между Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, като за критерий е използван белегът относно качеството на субектите - граждани или търговци. Правоприлагането обаче изисква и съобразяване с други критерий - съдържанието на правоотношението, т.е. правата и задълженията на страните, което налага субсидиарното прилагане на Закона за задълженията и договорите. Проектът страда от конфликт между двата критерия.
В голяма част от случаите въпросът за съотношението между общ и специален закон практически не възниква, тъй като е налице тъждество на уредбата. С други думи, спецификата произтича от различието в субектите и не може да преодолее еднаквостта, произтичаща в общността на съдържанието на правоотношенията.
Третата група въпроси, тясно свързани с проблематиката, се отнасят до обхвата на съдържанието на проекта и по-специално на особената му част. Не е достатъчно изяснен критерият, въз основа но който в проекта са включени банковите и застрахователните сделки, а са изключени борсовите. Доводът за необходимостта от единство на уредбата на борсовото дело като комплекс БП/КП 348/1. от организация и дейност с отделен закон, който да обхваща и устройствените правила, и правилата за борсовите сделки, е изцяло приложим и за банковите сделки. От друга страна, идеята за типизиране с Търговския закон на основните търговски сделки, приложена към банковите сделки, важи и за борсовите. Същото се отнася, въпреки някои особености, правилно посочени в мотивите към законопроекта, и за договорите относно обектите на авторското право.
Извън обхвата на специалната част на проекта остават и други договори, които според избрания критерий от съставителите следва да бъдат включени в проекта. Така например договорът за изработка не е намерил съответно пряко или модифицирано интерпретиране в проекта. Не е уреден договорът за строителство и по този начин е оставен като очевидно законова празнота, така и неразрешим спорът относно идентичността на този договор с договора за изработка.
Всъщност липсата на уредба би могла да се счита и за възприемане на идеята на тази идентичност, при което обаче се оказва, че регламентацията на този вид търговски договор е оставена в общия граждански закон.
Похвалният стремеж да бъдат за първи път законодателно уредени някои търговски договори - влог в публичен склад, лицензия, стоков контрол, е останал незавършен. Желателно е проектът да включи и други разпространени модерни търговски сделки, например лизинг, факторинг, фанчайзинг и други, с което не само ще се улесни навлизането им в търговския оборот, но и ще се даде нужната законова рамка на вече сключените договори от този тип.
Четвъртата група въпроси се отнася до четвъртата част на Търговския закон. И при сега действащата уредба на фалитите по Указ 56 за стопанската дейност, практикуващите юристи си задават въпроса кой е работодател на ликвидатора, назначен от съда, какъв е характерът на правоотношението, което се учредява при назначаването на ликвидатора, може ли да се поиска и ако може, кой може, увеличение на броя на ликвидаторите, кой може да иска смяна на ликвидатора, ако той върши зле работата си, би ли могъл това да направи и длъжникът, може ли да се актуализира възнаграждението на ликвидатора. Голяма част от тези 348/2. въпроси се уреждат от проекта за фигурата на синдика и по този начин са намерили своя законодателен отговор.
По другите проблеми на четвъртата част на Търговския закон, тъй като там определено има и други, които бяха засегнати при обсъждането в Законодателната комисия, ще вземат отношение моите колеги. Аз за тях няма да говоря, за да не се преповтарям.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Миленкова. Има думата народният представител Пламен Вълканов.
ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Искам думата за реплика, господин председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинявайте. Има думата господин Бучков за реплика.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Имам реплика към госпожа Миленкова по отношение на следната основна постановка.
Тя направи една съпоставка между Закона за задълженията и договорите и представения проект за Търговски закон. Обаче госпожа Миленкова се спира само на Закона за задълженията и договорите и не е направила абсолютно никаква проверка да провери съдържанието и обхвата на този закон до 1950 г. и съществуващия с него едновременно Търговски закон. И тъй като Търговският закон през 1950 г. се закрива, институтите, които трябваше да останат, бяха включени в Закона за задълженията и договорите и то само някои. Така че когато говорим и даваме оценка на един нов проект, трябва да си спомним или поне трябва да потърсим да видим, че новото не е нищо друго, освен забравеното добро старо, което е необходимо сега с оглед отиването към свободни пазарни отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Друга реплика? Госпожо Миленкова, ще използвате ли правото си на дуплика? Имате думата. 348/3.
АННА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Бучков, аз нямам спомени отпреди 1950 г., но съвсем добросъвестно проверих литературата, мога да ви я покажа, разполагам с нея в момента. Ако Вие се интересувате мога да Ви я покажа и на Вас, и мисля, че сравнението, което направих би било много полезно за работата на закона за второ четене. Съвсем добросъвестно съм го направила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Миленкова. Има думата народният представител Пламен Вълканов.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по няколко принципни въпроса, които имах възможността да направя още при разглеждането на двата законопроекта, които практически съставляват няколко части, а именно, първата за изменение на сега действащият Търговски закон в първата му и втора част, трета и четвърта част на Търговския закон, касаещи сделките и производството по несъстоятелността.
В първата част на предлагания законопроект за изменение на сега действащия Търговски закон в тази първа и втора част имам само една основна бележка. В – 1, където се приема принципното разбиране, че понятието "дейности" следва да се замени със "сделки" и това е съвсем разбираемо и понятно. Аз имам една принципна бележка, че това правило от автора на законопроекта не е спазено докрай. В т. 13 се говори за "хотелиерски и т.н. или други услуги". Не става въпрос само за бележка, която се отнася до поправка граматическа или друга поправка на текста, а може би следва да се отбележи, че става въпрос за сделки с предмет хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, инпресарски или други услуги. Именно за сделки с такива услуги, а не самите услуги, тъй като те своего рода представляват дейности по извършване на услуги.
По отношение на търговските сделки, законопроектът, който разработва детайлно частта на търговските сделки, започващ от основните, общите положения и основните разпоредби и конкретни те търговски сделки аз няма да се спирам, тъй като моите колеги вече започнаха да обсъждат тази материя. Моите основни бележки РД/ЗТ 349.1 са в следващата част, отнасящи се върху производството за несъстоятелността.
Първият въпрос, който искам да поставя, е въпросът, който се отнася до основанията за несъстоятелността. В предлагания проект едноличните търговци и дружествата са поставени на различна основа. Приема се с направеното предложение в чл. 608, ал. 1 - производството по несъстоятелността да се открива при неплатежоспособност на търговеца, а в случаите по чл. 737, има се предвид търговските дружества - и при свръхзадлъжнялост. Тоест, за търговските дружества се предвиждат две основания. Едното е неплатежоспособност, и второто основание е свръхзадлъжнялост. Докато за останалите търговци, вероятно се имат предвид едноличните търговци, както и едноличните търговски дружества, се предвижда само едно основание - неплатежоспособност. Докато за второто основание се дава легално определение в чл. 737, като се приема, че за свръхзадлъжнялост трябва да се приема състоянието на дружеството, при което неговото разполагаемо имущество явно не съответства на задължението на дружеството.
В първия случай, когато се говори за неплатежоспособност, авторът на законопроекта предлага една хипотеза, в която се приема една законова презумпция, че неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е преустановил плащанията си. За съжаление обаче тази презумпция няма легално определение в самия законопроект. Какво следва да се разбира под понятието "преустановил плащанията си"?
Дали преустановяването на плащанията е окончателно или се касае само до временно спиране на плащанията? Биха могли да се зададат и още много въпроси, но моето предложение е този текст в изречение второ на чл. 608, ал. 1 да бъде изчистен чрез явно законово определение на предпоставките за несъстоятелност, касаещи основанието неплатежоспособност.
Вторият въпрос, който бих искал да поставя, е свързан с този първи въпрос, защото оттук нататък се отива към задължението на търговеца в 15-дневен срок, след преустановяване на своите плащания, да обяви сам своята несъстоятелност. Нещо повече, с предложението за изменение на Наказателния кодекс, когато един търговец преустанови плащанията си и не обяви това, тоест своето 349.2 състояние на невъзможност да плати в 15-дневен срок предвижда се и наказателна отговорност.
Ето защо аз смятам, че този 15-дневен срок в някои от случаите може да се окаже особено дълъг. Основание за това ми дава, и аз в Законодателната комисия направих такова предложение, ще си позволя да го направя и тук, този срок да бъде сведен до 7-дневен срок.
Проверката, която си дадох труд да направя, макар и само за няколко страни, в законодателствата на няколко страни, даде изненадващ резултат, че обикновено тези срокове се движат между една седмица и десет дни в напредналите икономически страни, предимно в Западна Европа.
Разбира се в случая по-важно е обстоятелството, че се предвижда такова задължение за търговеца, което е свързано с последици от носене на наказателна отговорност, но и достатъчно краткият срок ще мобилизира онзи търговец, който преустановявайки плащанията си разбере, че по-нататък не е възможно да продължи тези плащания и да постави в опасност интересите на кредиторите.
Другият принципен въпрос, който искам да поставя, това е във връзка с назначаването на синдика, който се занимава с масата на несъстоятелността. Предвидено е по законопроекта търговските камери и промишленото-търговските камери да имат възможността да създават списъци от лица, които са компетентни и биха могли да бъдат използвани от съдилищата чрез назначаването им като синдици в отделните производства по несъстоятелност.
Считам, че това предложение не е съвсем удачно, защото то ми напомня времето, когато съдилищата назначаваха вещи лица по списъци, съставени и предложени на председателя на съответния окръжен съд. Мисля, че и на съда трябва да се даде пълна свобода да назначава за синдици именно лица, които имат достатъчно качества да извършват всички необходими действия по управлението на масата на несъстоятелността, защото в тези случаи ще бъдат необходими изключително големи познания в областта на икономиката, на търговията, както и определена степен на правни познания, защото синдикът е лицето, на което ще бъде възложена една изключително сложна и трудна дейност, която понякога може да продължи с месеци, а дори и с години. 349.3
С това приключвам принципните си бележки, като всички мои лични възражения за второто четене по поправката на отделни текстове относно граматически и други изразни поправки на предложения проект ще направя в заседанието на Законодателната комисия и писмено между първото и второто четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Вълканов.
Реплики? Не виждам желаещи за реплики. Има думата народният представител Златимир Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин председател! Аз благодаря за уточнението, което стана. Поради това ще взема отношение само по Закона за изменение и допълнение на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, като си запазвам правото, когато бъде поставен на обсъждане вторият Закон за изменение и допълнение на Търговския закон и на Наказателния кодекс, да взема отново думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбира се.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Напълно съм съгласен с изказаните досега мнения, че това са изключително важни законопроекти, въз основа на които ще се осъществява стопанската дейност в страната през следващите десетилетия, поради което е необходимо много сериозно обсъждане на внесените два законопроекта. За съжаление аз констатирам с неудовлетворение, че по два законопроекта, които имат общ обем от около 700 текста, Законодателната комисия е дала становище, в което не се наброяват и 700 думи. Но надявам се, че това мое неудовлетворение ще може да бъде преодоляно чрез активното участие на депутатите в обсъждането при първо и второ гласуване на двата закона за изменение и допълнение на Търговския закон.
Аз смятам, че е необходимо разпоредбите на Търговския закон да уредят адекватно отношенията, до които се отнасят, съобразно наличното технологично ниво, на което се намира българската икономика и съобразно социалните реалности в България и очакваните и желани насоки на социалното и икономическо развитие на страната.
Търговецът не е просто едно обикновено частно лице. Той осъществява своята дейност не само в свой интерес, но и в интерес на обществото, поради което неговата дейност е от интерес и пред349.4 ставлява интерес за цялото общество. В тази връзка смятам, че не е най-доброто разрешение да се преписват безкритично търговските закони на Царство българия или разпоредбите от търговските закони на европейските и други държави.
Необходимо е, смятам, разпоредбите в Търговския закон да се съобразяват с международните договори, по които България е страна, а така също и с онези конвенции, по които България не е страна, но които са от съществено значение. Така например конвенции, с които би следвало да се съобрази Търговският закон, неговата част трета за сделките, са еднообразните правила за договорните гаранции на международната търговска камара в Париж. Правилата за банковите гаранции например не са съобразени с тези правила на международната търговска камара в Париж. Да се съобрази освен това с еднообразните правила за документарния акредитив на международната търговска камара в Париж. И специално четвъртата част да се съобрази с конвенцията на Съвета на Европа от 5 юни 1990 г. по несъстоятелността.
Бих искал да взема отношение най-напред по предлаганите изменения в досега действащия Търговски закон и бих почнал с чл. 6 от този Търговски закон, който засяга обнародването на решението за регистриране на търговеца в търговския регистър на окръжния съд. 349.5
Сега съществуващата практика, обнародването, което изисква чл. 6, ал. 2 на действащия Търговски закон обикновено става много месеци след издаването и влизането в сила на съдебното решение. Заради това аз смятам, че е необходимо чл. 6, ал. 2 да отпадне и по този начин на обнародването на решението за вписване няма да се предаде конститативно значение и самото вписване ще бъде достатъчно за възникване на търговското дружество и на неговото юридическо лице.
На следващо място, имам едно предложение относно фирмата на търговеца. Това се отнася до чл. 7 от сега действащия Търговски закон.
В ал. 2 е записано, че фирмата се изписва на български език, но всички вие, уважаеми колеги, виждате в каква степен се спазва това изискване, като вървите само по улиците на големите градове. Те изобилстват с изписани на латиница фирми на търговците.
Ето защо аз смятам за добре да бъде изразено в по-категорична форма задължението търговецът да изписва навсякъде фирмата си на български език, като се добави едно ново изречение, че той може да изписва фирмата си и на чужд език. Това по-категорично задължение за изписване на фирмата на търговеца на български език да бъде скрепено с една административна санкция - глоба за случаите, когато то се нарушава.
На следващо място, искам да взема отношение относно наследяването на предприятията на едноличния търговец. Този проблем е, така да се каже, назрял в практиката. Върховният съд досега последователно е решавал, че когато наследниците на починалия едноличен търговец са непълнолетни, те не могат да продължат неговото предприятие, тъй като не могат да се регистрират като търговци.
Аз смятам, че трябва да се възстанови разпоредбата на Търговския закон от 1897 г., а същата разпоредба се намира и в германския търговски закон в смисъл, че непълнолетните наследници или пълнолетните наследници на починалия едноличен търговец могат да наследят неговото предприятие, в който случай то се управлява от настойниците. НЧ/ВЙ 350.1
При сегашната уредба излиза, че едно цъвтящо предприятие на едноличния търговец, който е починал, трябва да бъде закрито само поради това, че неговите наследници са непълнолетни или малолетни.
Друг проблем, който практиката по досегашното прилагане на Търговския закон постави, е когато наследяват предприятието на починалия едноличен търговец няколко наследници. В те зи случаи липсва изрично изискване те да се регистрират като търговци. Аз смятам, че е необходимо едно такова задължение за наследниците - в определен срок след приемане на наследството или откриване на наследството те да се регистрират като търговци, за да могат да поемат неговото предприятие и да го управляват.
Според мен е необходимо да се включи текст в първата част на Търговския закон, който да уреди отношенията между съпритежателите на наследеното предприятие на едноличния търговец и да се включат правила, идентични с чл. 33 от Закона за собствеността, ограничаваща до известна степен правото на един от наследниците да се разпорежда съвършено свободно с припадащата му се част от предприятието на починалия търговец.
На следващо място, имам предложение към чл. 72 от сега действащия Търговски закон. Той се отнася до правенето на апорта в търговското дружество. Идеята е от изискването за оценяване от съда и три вещи лица на апорта, за да се изключи правенето на апорт в събирателните и командитните дружества.
Това според мен е необходимо, тъй като то усложнява процедурата по внасянето на апорта в едни дружества, при които не се регистрира капитал и поради което капиталът на тези дружества не представлява гаранция за кредиторите така, каквато гаранция представлява за кредиторите гарантираният минимален размер на капитала в дружеството с ограничена отговорност и акционерните дружества. За да може при дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества регистрираният капитал действително да бъде гаранция за кредиторите, смятам, че трябва да се ограничи сега съществуващата практика веднага след регистрацията на ООД или акционерно дружество учредителите да изтеглят сумите, с които са регистрирали дружеството от депозитната сметка и по този начин да лишават кредиторите от гаранцията 350.2 на минимално необходимия и регистриран капитал на търговското дружество.
По Германското търговско право съществува една разпоредба, която изисква ако е внесена вещ като апорт в търговското дружество, тя да може да се отчуждава само след като това обстоятелство се впише в търговския регистър и е необходимо във всички случаи заменянето на тази вещ с нова.
Смятам възприемането на това правило от Германското търговско право в нашия Търговски закон за необходимо.
Освен това е необходимо да се сложат и ограничения върху възможността учредителите на дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества незабавно след регистрацията да изтеглят внесения на депозитната сметка капитал. Ще дам един пример в това отношение: "Джес еър" е дружество с ограничена отговорност, но въпреки че има регистриран капитал в един период от време се оказа, че по сметките на това дружество няма нито една стотинка от този регистриран капитал.
Имам предложение, свързано с чл. 126 и чл. 137, ал. 3 и ал. 1 от Търговския закон. То се отнася за изключване на съдружниците, които не изпълняват задълженията си по чл. 126 или не са внесли вноските в дружеството.
Смятам за целесъобразно да бъде направено изменение в смисъл, че след една допълнителна покана за внасяне на вноската, невнеслият вноската съдружник да се смята за изключен, без да е необходимо гласуване от останалите съдружници. Смятам това за необходимо, тъй като, представете си хипотезата: от трима съдружници само един от тях е внесъл вноската в дружеството, другите двама не са я внесли и тъй като в разпоредбата 137 думата "изключеният съдружник" е членувана очевидно, става дума за случаите, когато само един по един могат да бъдат изключвани невнеслите вноската съдружници, то онзи, който е внесъл капитала, не би могъл да изключи останалите двама съдружници. По този начин би се стигнало до злоупотреба от тяхна страна с правата им.
Смятам сегашната разпоредба за единодушие при изключване на съдружниците да остане да важи само в случаите, когато се нарушава чл. 126, ал. 3 от Търговския закон, тоест, 350.3 съдружниците не изпълняват изброените там три задължения към дружеството с ограничена отговорност. Смятам за целесъобразно да се направи добавка към чл.182, ал.1, отнасящ се до привилегированите акции в акционерните дружества. Там се посочва, че в този закон, а именно Търговския закон, могат да бъдат предвидени и други привилегии за акциите, освен сега уредените - гарантиран и допълнителен дивидент или дял в дружеството. Никъде другаде в Търговския закон не е посочена подобна привилегия. Смятам за необходимо да се добави като привилегия възможността една акция, когато това е предвидено в устава, да има няколко гласа.
Смятам за необходимо освен това в чл.261 от Търговския закон, който се отнася до преобразуването на търговските дружества, да се допуснат и другите две форми на преобразуване - разделяне и отделяне, които сега липсват и които междупрочем са допуснати като форма за реорганизация в Закона за кооперациите що се отнася до кооперациите.
Сега бих искал да премина към търговските сделки. Междупрочем, моля за извинение. Имам предложението в чл.114 - предложението, което се прави от Министерския съвет - чл.114, ал.3, последното изречение да отпадне. То се отнася до това, че едно физическо лице може да образува само едно еднолично дружество с ограничена отговорност. Не виждам никакво основание за подобно ограничаване на свободата на частната стопанска инициатива. Смятам, че това ще ограничи възможността за ефективно водене на стопанската дейност от гражданите, които създават еднолични търговски дружества и предлагам това изискване, това изречение на ал.3 на чл.114 да отпадне.
Що се отнася до търговските сделки, аз съм скептик относно това дали специалното уреждане на търговските сделки би улеснило правоприлагането. Специалната уредба на търговските сделки поставя най-малко проблема за съотношението на търговските сделки, уредени в Търговския закон със Закона за задълженията и договорите. Но това мое скептично отношение не е основание да претендирам или да пледирам да не се уреждат търговските сделки в Търговския закон. ЦМ/КТ 351.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако имате писмено тези предложения, господин Орсов...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Имам писмено тези предложения и ще ги дам, но все пак смятам да довърша онова, което имам да кажа във връзка с търговските сделки.
В Търговския закон, там, където се предлага да бъде изменен чл.1 от сега действуващия Търговски закон е предвидено, че лизингът е една от търговските сделки. За съжаление обаче не е дадена уредбата на Договора за лизинг по-нататък в текста на част трета от Търговския закон. Смятам това за сериозен пропуск и настоявам да бъде уреден специално Договорът за лизинг в част трета на Търговския закон, тъй като не би могло да се посочи като търговска сделка лизингът в чл.1 от Търговския закон, а да липсва поне легалното определение на лизинга, което трябва да се съдържа в част трета на Търговския закон.
Разбира се, аз подкрепям предложението на госпожа Миленкова, че е целесъобразно в част трета да бъдат уредени търговските сделки факторинг и франчайзинг.
Имам сериозни възражения относно определението за търговски сделки и по-специално разпоредбата, че една сделка е търговска дори и само в случаите, когато една от страните по тази сделка е търговец. Според мене това би злепоставило интересите и правата на гражданите, които се явяват продавачи или купувачи по сделки с търговци, тъй като за тях ще се прилагат всички правила за търговските сделки, включително и невъзможността да се иска унищожаване на сделката, сключена поради крайна нужда и при явно неизгодни условия.
Освен това, по тези сделки и гражданите, които не са търговци, биха били длъжни съгласно чл.296 от проекта да полагат грижата на добрия търговец - нещо, което според текста на част трета е далеч по-тежка грижа от грижата на добрия стопанин, която грижа дължат по Закона за задълженията и договорите.
Смятам за необходимо навсякъде в раздел трети - изпълнение, на глава деветнадесета, общи положения на част трета търговски сделки, навсякъде, където това е целесъобразно, изрично да бъде изключено приложението на правилата за търговските сделки 351.2 в случаите, когато тези търговски сделки са едностранни.
Освен това смятам, че чл.295 - унищожаване поради крайна нужда - мястото на този текст не е в раздел трети - изпълнение, тъй като изобщо не се отнася до изпълнението, а до действителността и унищожаемостта на търговските сделки.
Смятам за изключително важно част трета на Търговския закон да се допълни със специална уредба на давността в случаите за отношения между търговци. Да се предвидят кратки давностни срокове - по-кратки от сега съществуващите в Закона за задълженията и договорите. Би могла да се възпроизведе идеята, която съществуваше в отменения чл.112 на Закона за задълженията и договорите.
Освен това смятам, че в чл.421 е отстъпено сериозно от правилата за договорната автономия. Този текст урежда банковите договори. Той поставя банката в едно доста привилегировано положение. Това е Договорът за банков кредит. Погледнете чл.421 и ще видите при какви случаи в ал.1 банката би могла да предяви една предсрочна изискуемост на вземането си, което произтича от отпуснат кредит. Смятам, че тези правила трябва да се прецизират и да се даде по-голяма закрила на длъжника по този Договор за банков кредит.
Завършвайки, искам да обърна сериозно внимание върху Договора за банкова гаранция, уреден в раздел шести, чл.431 до чл.435. От чл.431 не става ясно кое е банковата гаранция: дали договорът между банката или наредителя или едностранният акт на банката, наречен гаранция. Смятам във всички случаи, че този Договор за банкова гаранция трябва да се уреди по правилата на договора в полза на трето лице и да се опишат реквизитите на едностранния акт, който издава банката и който тук е наречен гаранция. По този начин смятам, че ще отпадне досегашната порочна практика на едностранни гаранционни писма, които банките издаваха.
И накрая бих искал да заявя своето желание в раздел четвърти - неизпълнение - на част трета от Търговския закон, да се създаде текст, който урежда стопанската непоносимост на изпълнението.
С това аз приключвам моите бележки по измененията в досега действуващите текстове на Търговския закон и част трета 351.3 - търговските сделки. Разбира се, конкретните си предложения аз ще дам писмено след гласуването на този законопроект и ще взема отношение по четвъртата част на Търговския закон, когато това бъде поставено на обсъждане.
Благодаря за вниманието. 351.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Орсов.
Желание за реплики? Няма.
Уважаеми колеги, изпълнени са разпоредбите на чл. 65 от правилника и на това основание поставям на гласуване за приемане на първо четене проектозакона за изменение и допълнение на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.
Моля, които са за приемане на първо четене на този закон, моля да гласуват!
Законопроектът е поставен за приемане на първо четене.
Резултатът: от общо гласували 173 народни представители, 173 са гласували за, против - няма, въздържали се - няма.
Законът се приема на първо четене единодушно.
Благодаря ви, колеги!
Тридесет минути почивка (звъни).
(18 ч. и 45 м.)
352.1 ББ/ВЙ
(След почивката)

19 ч. и 25 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, обявявам режим на регистрация.
Квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Кворум има. (Звъни) Продължаваме заседанието.
Преминаваме към част втора.
Може процедурно предложение. Има думата народният представител Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги. От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи - половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, преди да дам почивката, моля ви изслушайте едно съобщение.
На основание чл. 98, точка 2 от Конституцията президентът на Република България с писмена молба е поискал утре да направи възвание пред парламента.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 3, четвъртък, от 9 часа в кабинет 521.
След 15 минути започва раздаването на становищата на Бюджетната комисия за бюджета. Моля, народните представители и парламентарните групи да ги получат.
Председателски съвет ще има утре от 12,30 часа.
Давам 30 минути почивка. (Звъни)
Закривам заседанието.
(Закрито в 19 ч. и 25 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Илиян Илиев
Руслан Сербезов