Председателствували: председателят Стефан Савов, заместник-председателят Снежана Ботушарова и заместник-председателят Кадир Кадир.
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието. Имаме необходимия кворум.
Утре на актуални питания и въпроси ще отговарят:
1. Министър-председателят Филип Димитров - на актуални въпроси, поставени от Велко Вълканов, Тодор Тодоров, Коста Андреев и Александър Томов.
2. Министър Николай Василев - ще отговори на актуални въпроси на Иво Атанасов, Недялка Трайкова и Савка Йовкова.
3. Министър Никола Карадимов - ще отговори на питане от Златимир Орсов.
4. Министър Иван Костов - ще отговори на актуален въпрос от Петър Балабанов.
5. Министър Георги Стоянов - ще отговори на актуални въпроси от Бончо Рашков и Пламен Денчев, Георги Николов, Златимир Орсов и Маньо Манев.
6. Министър Александър Сталийски - ще отговори на актуален въпрос от Петър Балабанов.
7. Министър Светослав Лучников - ще отговори на актуален въпрос от Иво Атанасов.
8. Министър Румен Биков - ще отговори на актуален въпрос от Стефан Стоилов.
9. Министър Йордан Соколов - ще отговори на питане от Стефан Чанев. ББ/ВР 3148.1
10. Министър Александър Александров - ще отговори на питане от Невен Пенев и Дако Михайлов.
Преди да започнем дневния ред, постъпили са две предложения, които са, бих казал, почти еднакви по съдържание. Нека да прочета първо това, което е подписано от 25 народни представители - с други думи, от необходимия брой народни представители. Това е предложение за създаване на анкетна комисия.
"На основание на чл. 29 и чл. 100, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да се създаде анкетна комисия от шест народни представители, която да проучи данните за извършено престъпление от народния представител господин Андрей Луканов, съдържащи се в искането на главния прокурор за снемане на депутатски имунитет. Комисията да информира Народното събрание за резултата от проучването си преди произнасянето с решение по чл. 100, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание."
Моля, господа народните представители, след като чухме... колко души? ...240 души! Компютърът пак действа по някакъв начин. В залата са доста по-малко хора.
Господа квесторите да поканят господата от двете страни да дойдат тук, защото ще трябва да се решават някои въпроси. Мисля, че е време всички да дойдат тук, в залата.
Вчера аз изразих моето становище - становището на председателя, по въпроса за анкетната комисия. Поради това не смятам за необходимо да се повтарям.
Но просто по съвсем формални причини, тъй като аз в 6 ч. и 5 м. съобщих за това, че е пристигнало предложение, след като проверих в деловодството, вашето предложение не се приема, защото е постъпило след шест часа.
А предложението на господин Желев, освен че е постъпило след 6 ч., той самостоятелно няма право по чл. 29, ал. 2 да поставя такива въпроси.
Отклонявам и двете предложения.
Това са процедурни въпроси, аз иначе ви отговорих защо и как стои въпросът.
Има едно предложение за създаване на анкетна комисия. 3148.2
"Съгласно чл. 29, ал. 1, 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да се създаде анкетна комисия от състава на членовете на Комисията по националната сигурност за разследване на сигналите за шпионска дейност в полза на други държави в България.
(Предлага се подкомисия)
Днес в печата е публикувано съобщение, че е уволнен началникът на Националната служба за сигурност - господин Чавдар Петков. Това уволнение дава основание да смятаме, че изнесеното в печата във връзка с шпионската дейност в полза на други държави, почива на реални факти, и като се има предвид, че в случая става дума за внедряването на чужди агенти във висши сфери на управлението и в това число и в парламента.
Това е въпрос от особено важно значение за националната сигурност на страната, което не може да остане извън сферата на вниманието на Народното събрание. Даваме си сметка, че спазването на държавната тайна и неразгласяването на сведения, свързани с методите на контраразузнаването, е от голямо значение и поради това предлагаме този въпрос да се разгледа от парламента при закрита врата, като народните представители и другите участници в обсъждането се задължават да не разгласяват сведенията и фактите, обсъждани в парламента."
Основното искане е да се създаде подкомисия. Това е подписано от необходимия брой народни представители...
Госпожице Русева, когато говори председателят, моля Ви се не го прекъсвайте. Мисля, че съм разбрал, че все пак знам.
Подкомисията е по чл. 21. Могат да се образуват от постоянните комисии.
Поради това отхвърлям Вашето предложение. Вие ще отправите Вашето предложение към постоянната комисия, която ще създаде подкомисия.
От господин Александър Томов е постъпило искане в съответния срок:
"Уважаеми господин председател,
Моля на основание чл. 37, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да поставите на гласуване за включване в дневния ред за 2 юли на нова точка втора: 3148.3 "Създаване на анкетна комисия за изясняване механизма за определяне цените на горивата и възлагането на държавна задача за внос на горива."
По чл. 29, ал. 2 временна комисия се образува по конкретен повод.
Не е обяснен конкретният повод, господин Томов! Не е обяснен. Не е обяснен съставът, няма точно предмет за дейността и освен това... (Реплики от блока на БСП) Моля ви се, така че...
Момент, момент. "... за изясняване на механизма за определяне на цените на горивата..." Тук виждам вече, че второто, което е важно, че е подписано от 27 народни представители. Това е ясно. Точно е. Затова аз смятам, че преди да продължим по дневния ред, моля да гласуваме.
Още веднъж повтарям. Става дума за следното: създаване на анкетна комисия за изясняване на механизма за определяне на цените на горивата и възлагането на държавна задача за внос на горива.
Предложението е дошло в срок, подписано е от 27 народни представители. Ние трябва да гласуваме дали приемаме предложението на господин Александър Томов и съответния точен брой - повече от една десета - от народните представители.
Моля, гласувайте за предложението да поставим този въпрос в дневен ред.
Преди всичко поставяме въпроса така: да се разгледа предложението за включване в дневния ред. След това вече ще говорим за анкетна комисия.
Моля, гласувайте дали да включим поставения от господин Томов въпрос в дневния ред за създаване на анкетна комисия. Моля, гласувайте.
Моля, поканете народните представители от кулоарите да дойдат тук, където им е мястото, в пленарната зала.
95 народни представители са гласували за, 110 - против, 3 - въздържали се.
Отхвърля се предложението.
Аз се извинявам с една поправка. Господин Томов има друго предложение, но то пак е подписано от достатъчен брой народни представители. 3148.4
От господин Томов има още едно предложение за гласуване за включване в дневния ред на нова втора точка - създаване на анкетна комисия за изясняване механизма за определяне цените на горивата и възлагането на държавна задача за внос на горива. Значи, едното беше за шпионската дейност, което се отхвърли...
(Неодобрителни възгласи от залата)
Това ли утвърдихме? Моля ви се, отхвърлихме предложението за включване в дневния ред. Отхвърлихме предложението за дневния ред.
Господин Томов да дойде. Мисля, че не господин Томов, а госпожа Шопова трябва да дойде. Тя е подписала предложението.
Госпожа Шопова, елате Вие!
Ние отхвърлихме предложението да влезе в дневния ред.
На Вас не съм Ви дал думата! (Обръща се към депутат от ПСБСП, който е дошъл до микрофоните)
Давам думата на госпожа Шопова. Госпожа Шопова, мисля, че умее да говори, мисля, че няма нужна от Вашата асистенция. 3148.5 На Вас не съм Ви дал думата. Моля Ви се, не съм Ви дал думата. Давам думата на госпожа Шопова. Госпожа Шопова знам добре, че умее да говори и мисля, че няма нужда от Вашата асистенция.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председателю.
Предложението за създаване на анкетна комисия е въз основа на чл. 29, ал. 1, 2 и 3 от Правилника за разследване на сигналите за шпионска дейност в полза на други държави в България като анкетна комисия на парламента, но тъй като Комисията по национална сигурност има отношение по този въпрос, и то сериозно отношение, ние преценихме, че бихме могли да препоръчаме на парламента в състава на анкетната комисия да бъдат включени народни представители, които работят в Комисията по национална сигурност. Разбира се, това може да не бъде абсолютно условие. Основното е, че предлагаме да се създаде Анкетна комисия, която да разследва сигналите за шпионска дейност в полза на други държави в България и обосноваваме това свое искане с уволнението на господин Чавдар Петков и със съобщенията, свързани с това, че може би в структури на властта има хора, които се занимават с такава шпионска дейност. Благодаря ви.
Предложението ми е за включване в дневния ред. Депозирано е снощи до 18 ч., както се уговорихме с Председателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Правилно. Точно така. Госпожа Шопова, това, което ме обърква и което не е добре може би конструирано във Вашето предложение, е, че предлагаме да се създаде анкетна комисия от състава на членовете на Комисията по национална сигурност. Добре. Приемаме, че вие искате анкетна комисия. Аз тогава отново предлагам да гласуваме. Моля ви се! (Шум и реплики от залата)
Господин Слатински има право - може да бъде от състава, може да не бъде от състава - това тук именно беше объркването, защото по чл. 29 пише, че самата подкомисия трябва...
Аз отново поставям на гласуване предложението на госпожа Петя Шопова. И "съответния брой членове". Нека бъдем точни, моля ви се. Въпросът е дали да се създаде анкетна комисия, като, госпожа Шопова, съгласявате ли се да отпадне "от състава на членовете", защото иначе бихме направили една грешка. Да остане просто: "Анкетна комисия за разследване на сигналите за шпионска дейност в полза на други държави в България." ВЙ/ВР 3149.1
Господин Слатински искаше думата. Давам му я, защото мисля, че този въпрос се разглежда там, в комисията, където той работи. Нека и той да си каже думата и след това ще продължим. (Шум и реплики в залата)
Разбира се, ние сме гласували, но тъй като имаше една грешка от моя страна или по-скоро от страна на госпожа Шопова - какво ни пречи да прегласуваме това нещо. Моля ви се!
Господин Слатински, имате думата.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Аз искам да се противопоставя срещу това искане на госпожа Шопова. Нашата комисия се занима с този случай и може би няма смисъл да занимаваме парламента с всички публикации на в. "Дума". Вестник "Дума" може да стане обект на специално парламентарно разследване, ако е нужно, но да се прави парламентарна анкетна комисия по този въпрос за мен е един абсурд. (Ръкопляскане отдясно)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се, господин Продев, нямате думата. Още повече, аз видях, че на Вас е пратена тази бележка.
Аз поставям на гласуване предложението - моля ви, внимавайте - предложението на госпожа Шопова за образуване на анкетна комисия по данните, които прочетох. Моля, гласувайте дали сте съгласни да образуваме такава комисия.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): След гласуването искам думата по процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нямате думата. Нито Вие, господин Орсов. Моля Ви се, господин Орсов, както и да викате, колкото и да вдигате ръка - има предложение за поставяне на един въпрос за разглеждане. Вие нямате думата, още по-малко и господин Минчо Минчев. Моля, гласувайте по предложението.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Искам думата по процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, не се поставя на дебати дневният ред. Моля Ви се. Господин Орсов, моля Ви, недейте ме кара да Ви направя напомняне, че внасяте безредие в залата. (Неодобрителен шум от ПСБСП)
Така е. Моля ви се. Точно така е и оттук нататък така ще бъде! Така ще бъде! (Шум и реплики, неодобрителни ръкопляскания от ПСБСП) 3149.2
Моля, гласувайте - времето тече.
Има правилник, по който ще вървим. Точен правилник!
На вниманието на господин Орсов, който, доколкото знам, е юрист - ще му напомня докато гласуваме чл. 37, ал. 4, че предложенията се поставят на гласуване в началото на пленарното заседание, без да се обсъждат, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Процедурен въпрос имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ще имате възможност да задавате въпроси след това, колкото искате да задавате, но не и когато гласуваме.
Моля, преустановете гласуването и посочете резултата. За - 96, против - 117, въздържал се - 1. (Шум и реплики в залата) Предложението на госпожа Шопова се отхвърля.
Моля ви, нека да можем да продължим. Вие мисля, че чухте, че нито има при обсъждане на дневния ред обяснения на отрицателен вот, нито има място за някакви дебати, тъй че свалете си картите, докато прочета предложенията. А пък след това, ако имате декларация - можете да вземете думата от името на парламентарната група, но точно Вашето име не съм прочел, че сте сред ръководителите на тази група. А няма и въобще ръководители, защото този съюз, за съжаление, е крайно време вече да се регистрира, защото ще започна и въобще да не му давам думата.
Госпожица Велислава Дърева пише: "Уважаеми господин председателю, моля на основание чл. 37, ал. 3 от правилника да поставите на гласуване за включване в дневния ред на 2.II. (значи днес) на нова точка първа - Ратифициране на Европейската конвенция за човешките права и основните свободи".
Госпожице Дърева, би трябвало да знаете, че за да ратифицираме, трябва да имаме документа. А този документ не е постъпил от страна на Министерския съвет, така че този въпрос остава към дело. (Шум и реплики в залата) Кога ще дойде - ще питаме Министерския съвет и ще го искаме от него.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: (от място): А кога ще постъпи? Въпросът е да им се каже да го донесат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, господин Янаки Стоилов, Вие, който сте юрист - е, хайде да го гласуваме, когато го нямаме... Моля Ви се, не задавайте излишни въпроси... Искал съм го, но той не е толкова прост този документ. Той ще дойде и 3149.3 ще запази, предполагам, както Вашите права, така и правата на тази група, пък и най-важно - правата на българския народ. Ще дойде, но трябва да влезе в залата!
Има още едно предложение, тук вече сбърках, то е вече на господин Томов. Няма да чета предложението на господин Томов, защото то съвпада с предложението на група народни представители, което е направено - "Въз основа на чл. 29, ал. 1, 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да се създаде анкетна комисия за изясняване механизма за определяне цените на горивата и възлагането на държавни задачи за внос на горива. За втори път правителството обявява едни цени, а след това определя други"... (Шум в залата). Ако искате - слушайте, ако не искате - да не слушаме тогава въобще. Това е ваше предложение, моля ви се. "... което поставя под съмнение механизма за оределяне на цените - пазарен ли е или регулиран. Настояваме за това, тъй като цените на горивата са в пряка връзка с цените на всички останали услуги, които засяга жизненото равнище и оцеляването на хората." Това предложение е постъпило в срок. Има достатъчно събрани подписи. Не поставям предложението на господин Томов на гласуване, защото просто то не е подписано от нужния, необходимия брой народни представители и съвпада абсолютно с другото предложение. (Нора Ананиева репликира председателя)
Госпожа Ананиева, не поставям предложението на господин Томов на гласуване, защото то съвпада с това предложение, а господин Томов сам не може да подпише това предложение, защото не е заверено. Вижте, има си правилник. Господин Томов, Вашето предложение е еднакво с предложението, подписано от 27 народни представители. То няма никаква разлика. Вашето не мога да поставя на гласуване, защото не е заверено. Вие сте министър-председател в сянка, но не и председател на парламентарна група. Не Ви давам думата.
Моля да се гласува предложението на господата Йоло Иванов Илиев, Петър Михайлов, Георги Тамбуев и т.н. - 27 души. То е дошло в срок за такава комисия за изясняване на механизма за определяне цените на горивата. Моля ви, гласувайте.
От общо 205, за са 91, против - 113, въздържал се 1. При това положения няма приети нови точки в дневния ред и ние продължаваме. 3149.4
Господин Конакчиев иска думата за процедурно предложение по изпълнението на приетия дневен ред.
Заповядайте, господин Конакчиев.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа.
За протокола - Дончо Конакчиев, 24 избирателен район, гр. София, Българска социалистическа партия.
В утвърдения от нас дневен ред за периода от 1 до 3 юли, ако не греша, под # 9 фигурира точката: "Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове". Като изхождам от значимостта на жилищния въпрос социална и икономическа - за нашето население, аз се обръщам с молба към ръководството на Народното събрание, когато дойде редът на тази точка, да поканим и в работата на Народното събрание да вземе участие министърът на териториалното развитие, жилищната политика и строителството архитект Никола Карадимов. Надявам се, че ще се съгласите, че това ще допринесе за поконструктивната работа тук, в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Конакчиев. Аз също смятам, че няма нищо лошо в това предложение. Госпожице Русева, изчакайте - трябва да се гласува това предложение. Не, просто аз, тъй като е министър, аз ще направя поканата той да присъства. Това е съвсем естествено и мисля, че е правилно.
Госпожице Русева, заповядайте. След това ще има думата господин Орсов. 3149.5 ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми народни представители, уважаеми господин председателю! Искам да направя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. С оглед на голямата законодателна работа, която трябва да свършим през м. юли, и да излезем във ваканция така, както повелява нашият правилник, и за да бъде спазен именно ритъмът на тази работа и да не губим пленарни заседания. А трябва да разрешим един въпрос, по който днес ни раздадоха материали - именно свързани с искането на главния прокурор относно депутата Андрей Луканов. Това е безспорно важен въпрос. И ние за първи път ще разрешаваме такъв въпрос. Трябва да му отделим нужното внимание, защото може да има и други такива искания. Ние трябва да имаме една практика - за първи път ще го гледаме. Това трябва да ни даде необходимото време. Ето защо ние предлагаме във вторник, защото на следващото заседание трябва да се разгледа този въпрос - след 48 часа - във вторник да има пленарно заседание, на което да разгледаме, съобразно приетите от нас процедурни правила, въпроса с имунитета на господин Андрей Луканов.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, госпожице Русева.
Направено е процедурно предложение. Би могло само един да се изкаже, който е против това процедурно предложение във вторник да бъде ден на пленарно заседание. Има ли такъв? - Няма такъв.
Моля, тогава поставям на гласуване предложението на госпожица Русева - във вторник да се работи на пленарно заседание, защото всъщност комисиите винаги работят във вторник. Да имаме пленарно заседание от 15 часа във вторник. Моля, гласувайте.
От всичко 208 гласували народни представители, 105 са за, против - 98, и въздържали се - 5.
Явно, че във вторник в 15 часа ще имаме пленарно заседание.
Фактически това пленарно заседание ще бъде посветено на искането на прокурора, защото изтичат тези 48 часа. Аз реших и направих следното нещо: дадох на всяка парламентарна група по броя на депутатите, защото предположих, че винаги има болни и отсъстващи. Така че в парламентарната група са предадени точно по броя на депутатите съответните материали. Вие ще си ги търсите МР/ВР 3150.1 от вашите секретари на парламентарни групи. И мисля, че това е по-добре, отколкото тук по масите, защото щяха да останат и след това щеше да има народни представители, които са в чужбина или болни и да не могат да си ги получат.
Извинявайте много, не зная дали е моя грешка или какво, но има още едно предложение от господин Премянов и господин Добрин Спасов, което трябва да подложим на гласуване. Нека да го изчакаме, то ще дойде веднага. Защото аз съм го виждал и зная, че има такова предложение подготвено. Но просто тук някъде е в книжата и не се намира.
(Пауза)
Господин Премянов, едно уточнение: ето, Вие ми дадохте Вашия текст. Вие какво искате? Временна комисия? Аз поначало трябва да обявя какво искате - временна комисия. Ако е временна комисия, тогава не мога да дам ход, защото временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една десета от народните представители. Подписали сте се само двама души. Аз ще Ви върна това нещо и утре, след като имаме десет души или за сряда, ще го направим. Или една десета. Вие правите предложение за създаването на комисия. Как тогава ще включим това, тъй като тази точка не можем да разискваме, затова защото не е изпълнено процедурно положение. Направете го и утре ще го гласуваме в дневния ред за следващата седмица. Или следващата седмица.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Но това е предложение по дневния ред. Аз по същество не правя предложение за друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие всъщност правите предложение за комисия.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: За включване в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Направете това както трябва, господин Премянов, и ще го включим.
Както знаете, комисията с председател господин Христо Марков - дори не си спомням точно как беше нейното наименование - има две свободни места. Там имаше веднъж предложение, мисля за господин Орсов и господин Добрев. Сега от страна на БСП се прави предложение в тази комисия да бъдат приети Мариела Митева и Спас Мулетаров. Тази комисия поначало ние сме гласували, че трябва да има седем членове. Така че действително две места 3150.2 са свободни. Ние бихме могли да включим в тази Временна анкетна комисия за инцидентите с народните представители...
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Аз не желая да се включвам в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие не желаете ли? Господин Пирински, дайте тогава едно друго име. Става въпрос да попълним комисията. И аз смятам, че когато в тази комисия ще има и представители на опозицията, тя ще бъде още по-представителна. Така че ние гласувахме тогава, но гласувахме против господин Орсов и господин Добрев.
Сега кандидати за тази комисия са Мариела Митева и Петя Шопова - имаме едно дамско присъствие тук. А може ли да гласуваме поотделно, господин Пирински? Така, трябва да гласуваме поотделно.
Моля тези, които са за госпожа Мариела Митева да стане член на Временната анкетна комисия за инцидентите с народните представители, моля да гласува. Предлага се госпожа Мариела Митева за член на комисията. Тези, които са съгласни, моля да гласуват.
От всичко 193 гласували народни представители, 156 са за, против - 19, и въздържали се - 18.
Госпожа Мариела Митева се избира за член на Временната анкетна комисия по инцидентите с народните представители.
Моля сега да се гласува за госпожа Петя Шопова. Моля, режим на гласуване.
От всичко 200 гласували народни представители, 92 са за, против - 96, и въздържали се - 12.
Отхвърля се предложението за госпожа Петя Шопова.
Моля, господин Пирински, предложете още едно име, ако обичате. Моля Ви се.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Предлагам господин Милен Чакъров, юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, предлага се господин Милен Чакъров да бъде член на тази комисия. Тук ли е господин Милен Чакъров? Няма значение. Той е предложен от парламентарната група.
Моля ви, гласувайте за или против господин Милен Чакъров да попълни състава на Временната анкетна комисия по инцидентите с народните представители. 3150.3
От всичко 194 гласували народни представители, 161 са за, против - 14, и въздържали се - 19.
Новите членове на Временната анкетна комисия по инцидентите с народните представители са госпожа Мариела Митева и господин Милен Чакъров.
Господин Орсов, искате думата по процедурен въпрос или какво?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, заповядайте. 3150.4 ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-после дочаках да получа думата по процедурен въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Естествено, че ще я дочакате. Ако искате да гласуваме вече да Ви даваме винаги първи думата, господин Орсов?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Моят процедурен въпрос е следният: с него аз възразявам срещу едно конкретно нарушение на правилника, което господин Стефан Савов допусна, а именно допусна обсъждане на предложението за включване на точката в дневния ред с гласуването на тази, така да я наречем, Комисия за шпионите, като даде думата на господин Николай Слатински. Самият Вие, господин Савов, четохте текста от правилника, който не допуска разискване. Въпреки това Вие дадохте думата на господин Слатински и стана разискване.
Така че за днес си записваме първото Ви нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, аз съм свикнал да искате много повече във вестниците, да речем и главата ми поради шифрограма. Този път това, което искате, е много малко.
Но аз поисках затова, защото на госпожа Шопова, а и тя самата се съгласи, беше неправилно формулирано нейното искане, господин Орсов. И просто, ако искате действително ние ще гласуваме да Ви се дава винаги пръв думата и във всеки случай. Но аз не съм нарушил правилника, защото по текста, така както беше формулиран от госпожа Шопова, имаше думата господин Слатински, който е председател на комисията. По-късно госпожа Шопова си оттегли този пасаж, остана така както трябва да бъде, и съвсем всичко беше в ред, господин Орсов.
Добре е действително да проверявате правилника.
Вие, госпожице Дърева, искате думата по процедурата, като Ви казвам, че тъй като Вие винаги искате думата по процедурен въпрос и не говорите по процедурата, още на втората дума, ако не е процедура, ще Ви отнема думата. (Стефан Продев ръкопляска) Благодаря Ви, господин Продев, за аплодисментите. Вие издигнахте имиджа ми във Вашия вестник до невероятности...
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председателю! Аз няма да Ви искам главата. Можете да бъдете сигурен. Само ще искам Вашия подпис под една декларация, с която Вие да удостоверите... НЧ/КТ 3151.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това процедурен въпрос ли е?
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Да. ... че зала "Запад", където провежда заседания Парламентарният съюз за социална демокрация и 22 стая, и телефоните на парламентарния съюз не се подслушват в полза на друг... (Възгласи от СДС: "У-у-у!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това не е процедурен въпрос. Госпожа, госпожице Дърева (дай Боже да бъде госпожа, както сбърках), аз Ви отнех думата и Ви предлагам... (В това време Велислава Дърева връчва декларацията на Стефан Савов) Не, моля Ви се! (Връща декларацията) Моля Ви, заемете си мястото. Не, няма да го взема, защото има ред. Този ред е да го подадете в канцеларията, госпожице Дърева. И Ви правя напомняне, затова защото Вие непрекъснато използувате да говорите по процедурни въпроси, които не са процедурни. Това ще бъде първо напомняне.
И ще знаете, отсега казвам, ако искаме в този парламент, а ние всичките искаме, да има ред, трябва господа като Орсов, като Вас, да спазват правилника, защото аз ще спазвам правилника точно както трябва и ще ви отстранявам от заседания. Благодаря! (Шум в залата)
Между другото, получих едно писмо, което трябва да оглася, че госпожица Дърева би трябвало да седи прилично поне в парламента, а не както стои сега. (Шум и реплики в залата) И то не едно, а много писма.
Аз смятам, че в парламента всеки трябва да заема мястото си така както трябва, а това ще рече не да седи по облегалките. Защото Ярослав Хашек много точно пише в своята известна книга защо не трябва да се пускат войниците в отпуск. (Ръкопляскане и смях от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Продължаваме с
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВО НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА.
Продължаваме с ораторите, записали се вчера. Давам думата на господин Владимир Абаджиев, след него е госпожа Ана Караиванова. Моля ви, идвайте с картите си.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Госпожо председател, дами и господа! Целта на обсъждания законопроект е да установи институционната система на съдебната власт, съобразно принципа на правовата държава за разделение на властите. Съгласно чл. 117, ал. 2 3151.2 от Конституцията съдебната власт е независима от законодателната и изпълнителната. Но тя е и в определена координация с висшите органи на другите власти.
Предложеният законопроект в своя чл. 1 провъзгласява принципа за независимостта на съдебната власт от законодателната и изпълнителната, но добавя, че тя е и равнопоставена с тях. Този добавен текст може да внесе, при тълкуването му, различен нюанс и като несъобразен с конституционната разпоредба считам, че трябва да отпадне. Самостоятелността на съдебната власт трябва да се оцени като голямо постижение на теорията за държавата и правото, защото фактическата защита на човешките права преди всичко се осъществява от правосъдните органи. И законопроектът си поставя за цел да гарантира тази независимост.
Съотношението на координацията на съдебната власт със законодателната е определено с чл. 130, ал. 3 на Конституцията, респективно чл. 18, ал. 3 на законопроекта, според който Народното събрание избира 11 члена от Висшия съдебен съвет от общо 25-те члена. А съотношението на координация на съдебната власт с изпълнителната се определя от чл. 28, ал. 1, според който министърът на правосъдието председателствува заседанията на Висшия съдебен съвет, но не участвува в гласуването при вземане на решения.
И чл. 164, ал. 5, според който министърът на правосъдието може да прави предложения за възбуждане на дисциплинарни преследвания срещу съдии, прокурори, следователи, като дисциплинарните дела се разглеждат от състав на Върховния касационен съд.
Тези функции на висши органи на законодателната и изпълнителната власт трябва да бъдат определени като координиращи между властите. Те в никой случай не засягат независимостта на съдебната власт и нейната изключителна правосъдна компетентност. 3151.3 Не така обаче стои въпросът с разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 4 и чл. 99, ал. 3 на проектозакона. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 4 предложенията за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване на съдиите от апелативния, окръжните, военните и районните съдилища се правят от министъра на правосъдието.
Следователно, за да бъде избран от Висшия съдебен съвет един съдия, той трябва да бъде предложен от министъра на правосъдието. Възниква въпросът: министърът на правосъдието има ли право на преценка по отношение на кандидатурите? Това не е ясно. И ако има право на преценка, това именно е пряка намеса на съдебната власт. Ако няма право на преценка, тогава какъв е смисълът на тази усложнена процедура?
Считам, че случаят трябва да намери аналогично решение на случаите на т. 1, 2, 3 и 5 на същия чл. 30, а именно: предложенията да се правят от председателя на съответния регионен съд. А евентуално може да се препоръча при назначаването да се въвежда една конкурсна система на подбор.
Подобна е и разпоредбата на чл. 99, ал. 3 на проекта, който гласи, че "всички прокурори отговарят за дейността си и пряко пред министъра на правосъдието". Недопустимо е, мисля, че прокурорите, които са органи на съдебната власт, за дейността си да отговарят пряко пред изпълнителната власт.
Законопроектът в чл. 16 установява, че правосъдието изцяло е в компетенцията на съдебната власт. А в чл. 3 се изброяват съдилищата, които именно осъществяват правосъдието. В този текст обаче не е посочен Конституционният съд. Нашата Конституция не признава четвърта власт и следователно Конституционният съд не е вън от съдебната власт. Той е върховен орган на съдебната власт и затова считам, че той трябва да фигурира в текста на чл. 3, когато се изброяват именно съдебните органи.
Искам да се спра и на институцията на съдебните заседатели. Съдебните заседатели трябва да участвуват в наказателните дела. Законопроектът запазва досегашната система на тази институция. При разглеждането на наказателните дела участвуват двама съдебни заседатели, които имат глас, равен на този на съдията. Те не са юристи, но те наравно със съдията се произнасят за вината, вида и размера на наказанието. СД/КТ 3152.1
Споделям идеята, че трябва да бъде възприета системата за жури на съдебни заседатели, което да се произнася единствено по въпроса за вината, а съдията да определя вида и размера на наказанието. Става въпрос за възприемане на една институция, която ще е в съгласие със законодателството на напреднали европейски страни.
С тези бележки считам, че законопроектът може да бъде гласуван на първо четене по принцип. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Абаджиев. Думата има госпожа Ана Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! За протокола: Ана Караиванова, 31.Ямболски избирателен район.
Сигурно не е случайно, а може и случайно да е, че разглеждаме основния устройствен закон на съдебната система в момент, когато сме свидетели и дори ще станем може би съучастници на интервенцията на съдебната власт в законодателната, и то една такава интервенция по един драстичен начин. Затова ми е трудно, въпреки че бих искала да започна, че съдебната власт е основният стълб на демокрацията. От трите власти на демократичната държава тя е тази, която стои най-близо до гражданина и е призвана да пази както върховните интереси на държавата, така и най-вече правата на човека. Дано не се случи обратното. Тя е гарантът срещу произвола на изпълнителната власт.
Може би и затова не бързахме да приемем основния устройствен закон на демократичната съдебна власт, въпреки че за него има предвиден срок в Конституцията - едногодишен срок, заедно с процесуалните закони и този закон не беше в приоритетите на правителството.
Едва ли е случайно това, защото днес ми предадоха един документ, в който пише:
"М О Л Б А

от община Велинград

Общината съвместно с политическите сили от управляващата коалиция депозираха единодушно категорични становища госпожа Паунова и Даскалова да бъдат освободени от заеманите от тях длъжности - районни съдийки. Становищата бяха поискани от Висшия съдебен съвет." 3152.2
Веднага бих искала да маркирам само, че дори и сега да приемем на галоп поради закъснението ни основния устройствен закон в срока, предвиден в Конституцията, той няма да може да функционира, защото не са приети още процесуалните закони. Но този въпрос вчера засегна по-подробно колегата Мулетаров.
Проектозаконът за устройство на съдебната система в основни линии следва структурата на съдебната власт, така както е уредена в глава шеста на Конституцията. Основният недостатък на закона, не се боя да кажа, е и пряко нарушаване на разпоредбите на Конституцията, не само на принципите, обаче виждам в последователно прокараната в него линия на поставяне на обявената от Конституцията за независима съдебна власт под контрола на изпълнителната, въпреки че още чл. 1 от този закон тържествено обявява: "Тя (съдебната власт) е независима от законодателната и изпълнителната."
Тази тенденция се забелязва в целия закон. Аз се съгласявам с известна част от съжденията на колегата Абаджиев, но много повече са нарушенията и опитите на изпълнителната власт да постави под контрола си съдебната, които са намерили място в закона. Това е, първо, започва тази тенденция от чл. 30, т. 4, на която се спря и колегата Абаджиев, правомощието на министъра на правосъдието да предлага на Висшия съдебен съвет да назначава всички съдии с изключение на върховните, което правомощие беше намерено от Конституционния съд за антиконституционно и отменено в този случай, поставено да не се прилага; преминава през предвидената в чл. 34, ал. 2 организация на инспекторат към Министерство на правосъдието, в който се групират всички видове инспектори и на прокурорите, и на съдиите, и на нотариусите, и т.н.; продължава през предвиденото в чл. 41, ал. 3 право на министъра на правосъдието да назначава ръководителите на всички съдилища, като са прикрили с един смокинов лист, че това са административни длъжности, а това всъщност са действуващи съдии и, нещо повече началници на съдии и те разпределят делата, освен че пряко участвуват в съдебната дейност.
По-нататък минава през предвиденото в чл. 111, ал. 2 от проекта задължение предложенията за назначаване, повишаване и т.н. да се внасят във Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието и завършва с предложението в чл. 164, ал. 5, 3152.3 даващо възможност на министъра на правосъдието да прави предложения за възбуждане на дисциплинарно преследване против всички съдии, прокурори, следователи, съдия-изпълнители и т.н. За прокурорите ще се спра отделно. 3152.4 И какво излиза? Още не сме установили реално, на практика принципа на разделението на властите, защото от една година той е провъзгласен, но не са изградени механизмите, които ще го направят действен, и този принцип вече се оказа неудобен. С една дума, отново ще разчитаме на демократите, поставени във върховете на съдебната власт, а не на демократичните институции и механизми, които да възпират мераците и на най-големия демократ да властвува и да решава съдби.
Най-драстично противоречие с принципите за независимост на съдебната власт обаче е предвиденото в проектозакона подчиняване на прокуратурата, като част от съдебната власт, на изпълнителната в лицето на министъра на правосъдието.
В чл. 99, ал. 3, който вече беше цитиран от колегата Абаджиев, е посочено: "Всички прокурори отговарят за дейността си и пряко пред министъра на правосъдието", а може би и косвено.
Освен чл. 8 и чл. 117 от Конституцията, предвиденото в проектозакона устройство на прокуратурата като част от съдилищата, а не като самостоятелна институция, противоречи на чл. 126 и чл. 127 от Конституцията, където прокуратурата ясно е регламентирана като самостоятелна институция в съдебната власт, оглавявана от главен прокурор, а не от главен прокурор при Върховния касационен съд. Самостоятелната прокуратура не е болшевишка измислица, както се изрази единият от заместник-министрите, а е една допълнителна гаранция за прецизна, законосъобразна и освободена от вмешателството на политическите сили дейност на съдебната система, изградена от автономни и равнопоставени звена, каквито са съд, прокуратура, пък дори и следствие.
Прокуратурата следва само да се освободи от несвойствените за една такава институция правомощия в областта на така наречения "общ надзор", които именно правомощия са измислица на болшевишката власт, и които са се промъкнали кой знае как в чл. 102, т. 3 и в някои разпоредби на чл. 103, и които правомощия противоречат на чл. 7 от същия проектозакон. От тези несвойствени правомощия трябва да се освободи прокуратурата, за да стане истинска. Тя повече не бива да проверява нито как върви жътвата, нито ЦУМ, нито пазара "Георги Кирков", а да си изпълнява функциите преди всичко в съдебната зала. ВТ/КТ 3153.1
Освен това нищо не е споменато за криминалогическите изследвания, които следва да се извършват от отделни звена, но вярвам, че колегата Начев ще се спре на този въпрос.
Затова смятам, че цялата глава седма, посветена на устройството на прокуратурата, следва да се преработи, като се приведе в съответствие с предвиденото в Конституцията и се отхвърли подчиняването на прокурорите на министъра на правосъдието.
Аз не се учудвам, че министърът на правосъдието иска да подчини именно прокуратурата, а не следствието например. В глава осма, посветена на следствието, няма такива правомощия, няма текст, подобен на чл. 99, ал. 3.
Министърът вчера чак Монтескьо ни цитира, за да обоснове това подчинение като гаранция против злоупотреба с власт. Аз ще му цитирам, въпреки че днес отсъствува, един нашенец, при това съвременник, именно на тази система на подчинение, която е пренесена в чл. 99, ал. 3 от законите за устройство на съдебната система, действували у нас до 1944 г., а може би и до 1948 г., когато за пръв път е създадена самостоятелната прокуратура.
Цитирам: "При това, като се вземе предвид прокурорският монопол на обвинение в углавния процес, отношението на следователския институт към прокурорския надзор, както и длъжността на прокурора да изпълнява присъдите на съда, става явно колко важна и съществена може да бъде намесата на висшата изпълнителна власт в работата на съдилищата, колко голяма е възможността на правителството да въздействува косвено върху раздаването на правосъдие." И по-нататък: "Следователно, макар и по естеството на службата да са съдебни органи, прокурорите по силата на своята зависимост от своя шеф - министъра на правосъдието, са формални представители на изпълнителната власт в съда, което е явна аномалия."
Това, скъпи колеги, е писал в 1921 г. в труда си "Държавното устройство на България" адвокатът Александър Гергинов, който не е членувал никога нито в болшевишка, нито в комунистическа, нито в социалистическата партия, както ще обясни господин председателят на тези, които не знаят.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): И който загина във вашите лагери... 3153.2
АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП): Нека не се връщаме чак към Монтескьо, нека се позовем на опита на тези, които, практикувайки при тази система, са видели дефектите й. Нека след 70 години не въвеждаме в правосъдието отново аномалията, а вземем всичко демократично, всичко, което е подложено на критичен анализ както от предшествениците ни, така и от демократичните държави. И преди всичко нека се съобразяваме с действуващата Конституция.
Приключвам. Имам конкретни бележки. Затова смятам, че проектозаконът следва да се изчисти най-вече от всички и наймалките опити за вмешателство на изпълнителната в съдебната власт и тогава аз бих гласувала положително за приемането по принцип.
Съвсем бегло, имам някои конкретни бележки.
В глава втора, във Висшия съдебен съвет не виждам защо трябва да е включена, след като наскоро демократично ремонтирахте закона, предлагам да се въведе отново към чл. 18 една нова ал. 4 действуващи адвокати да не могат да бъдат избирани за членове на Висшия съдебен съвет. Опасенията ни, които изтъкнахме при изменението на закона, се потвърдиха на практика и аз няма да соча конкретни примери, когато адвокати - членове на Висшия съдебен съвет, правиха предложение да се уволнят съдии, решили делото не в техен интерес.
Основен контрадовод тогава на нашите предложения да не бъдат включвани адвокати във Висшия съдебен съвет, в Законодателната комисия беше, че съгласно Конституцията в съдебната власт в страната е включен адвокат. Питам сега, щом е включен, защо в устройствения закон е е уреден статутът на адвокатурата. Основни закони на демокрацията не могат да се правят с евтина политическа демагогия, господа.
По-нататък, предлагам в чл. 131 да се добави нова ал. 2. Съдиите, прокурорите и следователите в София имат един ранг с една степен по-висок от съответните магистрати в страната. Тази привилегия е установена още от 1934 г. и е действувала досега. Условията на работа на тези магистрати в София са доста по-различни, отколкото в провинцията, повярвайте ми, колеги в залата. 3153.3
Чл. 161, т. 2 предлагам да се допълни, основанието за дисциплинарна отговорност с основанието за отказ от правосъдие. Развива се опасната тенденция, съдиите не смеят в тази сложна обстановка, боят се да вземат решение, връщат поголовно делата, връщат дори обжалване, мерки за неотклонение с мотива, че трябвало да се мотивират от прокурора, след като прокурорът стои в залата.
В заключение, предлагам да отпадне от Преходните и заключителните разпоредби – 8, ал. 2, предвиждащ нов тримесечен срок за доказване на политическа лоялност към управляващите, тоест дали да станат отново, за трети път, магистратите несменяеми.
Господа, оставете тези, които останаха в съдебната система, да се опитат най-после да заработят спокойно, защото съдийската несменяемост не е, както често като че ли се вярва, привилегия на съдията, а гаранция преди всичко за съдещите се. Магистратът е поставен в това завидно положение не поради достойнството му, нито в интерес на неговото спокойствие, а за да намира в своята независимост смелостта да противостои на домогванията и заплашванията, откъдето и да идват те, да поразява всички виновни, колкото и нависоко да са поставени, не само падналите и да не слуша никой друг глас освен този на съвестта си - е казал един френски правник още в началото на века.
Вярвам, че нашите магистрати все един ден ще станат такива. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на госпожа Екатерина Михайлова. След това е господин Велко Вълканов.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз ще започна с това, с което завърши колегата преди мен. Нека наистина да оставим най-после хората, които работят в съдебната власт, да работят спокойно. И аз ви моля некка да не политизираме спорът днес в пленарната зала, когато говорим за съдебната система, защото примерът, който Вие токущо дадохте за велинградските съдийки, тъй като аз съм от този избирателен район, е показателен за това, че имаме разделение на властите. Това е факт и това беше най-неудачният пример, който можехте да дадете. Нека да оставим хората наистина да работят, Висшият съдебен съвет да работи и той доказва, че работи и преценява кадрите. 3153.4
Оттук нататък искам да се спра съвсем конкретно на няколко неща в закона, които смятам, че заслужават внимание.
И на първо място това е, разбира се, дискутирания въпрос за мястото на прокуратурата. Прокуратурата така, както е дадено в текстовете на този закон, тези най-спорни текстове, а именно чл. 99 и чл. 164, мисля, че с нищо не се нарушават нейните права и нейната самостоятелност. И по повод на това, което се каза преди малко в изказването как е било преди Девети септември, ккак е било по стария устройствен закон и колко страшна е била намесата на изпълнителната власт в работата на прокуратурата, това може би, е било така. Не смея да твърдя, че толкова много се е намесвала изпълнителната власт, но нека да не смесваме нещата, защото текстовете на стария устройствен съдебен закон са съвсем различни. Защото там в чл. 44 се казва, че всички прокурори са подчинени на министъра на правосъдието. Той е този, който има правото да ги назначава, той е този, който ги командува. Те са подчинени единствено на него. Докато в този закон, който имаме сега пред себе си, дадената конструкция е съвсем различна. Ние нямаме подобна правна норма в закона. Имаме съвсем различна хипотеза. Актовете на прокуратурата се обжалват по определен ред и това е скрепено с норми, това е дадено и в този закон и аз не намирам текстовете, които са дадени, а те основно два са най-спорни, аз ги споменах преди малко, да водят до пряка намеса на изпълнителната власт в прокурорската работа. 3153.5 С чл. 164, за който много се говори, и аз бих искала да го цитирам, той е точно чл. 164, ал. 5, за правото на министъра на правосъдието да прави предложение за възбуждане на дисциплинарно преследване.
Смятам, че така, както е даден текстът, не некърнява с абсолютно нищо правата и ако е нужна нова редакция, в смисъл може би трябва да се пипне съвсем малко, това ще го направим, но правомощията на министъра на правосъдието в тези случаи, за да прави предложение за възбуждане за дисциплинарно преследване при длъжностните лица по ал. 1 до ал. 4, а там са изредени именно хората, които могат да правят това предложение. Това са главният прокурор, това е директорът на Националната следствена служба, това са председателите на съответните окръжни съдилища или Върховня касационен и административен съд. Тоест, по никакъв начин нямаме право вмешателство. Не можем да оставим министъра на правосъдието, когато има сигнали за драстични нарушения, да не може абсолютно никъде да ги отнесе тези нарушения. Нормално е да може да сигнализира директорите, началниците, главния прокурор, председателите на съдилищата за извършените нарушения и те от своя страна да възбудят своето дисциплинарно преследване.
Аз искам да се спра точно и на тази глава именно с дисциплинарните наказания и дисциплинарната отговорност.
В закона е предвидено всъщност едно двуинстанционно производство, а именно дисциплинарните дела да се разглеждат съответно пред Върховния касационен съд или пред съответния Апелативен съд, в зависимост от това за кои хора се отнася, дали се отнася за младши съдии, съдия-изпълнители и нотариуси, или пък за действуващите съдии, прокурори и следователи. След което тези решения подлежат на обжалване така, както е дадено в закона. Според мен не трябва да се създава възможност за обжалване и решенията трябва да бъдат окончателни на тези съдилища. Аргументите ми в тази насока са следните.
Решенията на дисциплинарните състави на Върховния касационен съд подлежат на обжалване пред Висшия съдебен съвет. Струва ми се, че по този начин, давайки правомощия на Висшия съдебен съвет да играе ролята на съд, ние нарушаваме принципите, които са залегнали в закона и където сме казали кои могат да са съдилищата в страната. Висшият съдебен съвет не съд. Той не действува РД/КТ 3154.1 непрекъснато. Той се събира регулярно и е уреден начинът, по който стават тези събирания.
Струва ми се, че ще смесим нещата и не бива да даваме възможност за обжалване на решенията и отнасяне на жалбите пред Висшия съдебен съвет. Поради това смятам, че трябва да се въведе едноинстанционна система за разглеждане на нещата и дисциплинарните дела да се решават с окончателни решения.
Интересен проблем постави колегата Георги Марков вчера във връзка с Административния върховен съд. Действително така, както е уредена глава първа в закона, е казано, че съдебното производство е триинстанционно и са изредени трите инстанции, съответно първоинстанционно, апелативно и касационно. Така както е записано в закона и е уреден и Висшият административен съд може да се стигне до аналогията, че и административното производство е триинстанционно.
Моето лично мнение е, че не можем да въведем триинстанционно производство, тъй като сами знаемм тези поне, които работят в областта на правото и са работили и административно право, това много ще забави някои производства, те са обикновено бързи производства и би създало големи трудности, още повече, че има актове, за които просто няма нужда да създаваме тази сложна хипотеза.
Още един аргумент в тази насока е и историческото развитие на административното производство в България. Тъй като и по старото ни законодателство, а и по сега действуващото, имаме една по-друга процедура за обжалване на тези актове.
И при това положение аз смятам, че в чл. 17, където се урежда общоинстанционното производство, следва да се създаде един нов текст, в който да се каже, че "съдебното производство в административното правораздаване се регламентира със закон", закон, който ние тепърва трябва да правим по-нататък, а именно за устройствената система на административното правораздаване, а и въобще за административния контрол.
Още само на нещо искам да се спра, а то е във връзка с несъвместимостта. Има една глава в закона, в която е казано в кои случаи е несъвместимо да се упражнява съдийска професия. Много спорове в тази насока ние имахме и при гледането на закона в Законодателната комисия и по този повод аз проверих и в стария закон как е уреден въпросът и ви предлагам един текст, който е взет оттам и смятам, че ще реши проблема. Проблемът е следният. 3154.2
В изключенията, които се дават в чл. 120 в един и същи съд не могат да работят роднини по права линия, осиновени, осиновители, по съребрена линия също роднини и по сватовство до четвърта степен и съпрузи. Да, но в големите съдилища много често се случва хора точно от тези категории да работят в един и същ съд. Наистина опасност съществува да работят тези хора, но съществува, когато са в малките съдилища, там, където би могло да се повлияе.
Текстът, както е даден в закона в ал. 3, допуска възможност по изключение Висшият съдебен съвет да разреши на лицата, изброени по предходната алинея, да работят.
Но ви предлагам текста, който имаме в стария устройствен закон от 1934 г., в който е казано съвсем точно, че когато числото на членовете на едно съдилище е по-голямо от десет, министърът на правосъдието може да освободи от препятствията, посочени... (а именно, в случая ние имаме по ал. 1), но и в тези случаи длъжностните лица, които са роднини или сватове не могат да бъдат в едно отделение.
По този начин ще създадем възможност хората да работят в големите съдилища, независимо от роднинската връзка, която съществува, а ще бъдат премахнати и пречките, които биха дали възможност и съмнения за някаква корупция, за някакво вмешателство в решаването на делата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Караиванова иска да направи реплика на това изказване.
АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП): Благодаря, госпожо председател. Искам да направя реплика на колежката Михайлова, която посочи, че най-неудачният пример е бил примерът, посочен от мен с молбата от Велинград. Мисля, че тя неправилно ме е разбрала. Установи се, че и двете сме за ненамесата на политическите сили в работата на правосъдието и за едно действително независимо правосъдие.
Както разбирам от съдържанието на молбата, а и от нейното становище, че това е най-неудачният пример, сигурно колежките са оставени на работа и въпреки становището на политическите сили. Висшият съдебен съвет не се е съобразил с тях, но укоримото, госпожо Михайлова, се съдържа в изречението "Становищата на политическите сили от управляващата коалиция бяха поискани от Висшия съдебен съвет."
Аз възразявам по това Висшият съдебен съвет да иска 3154.3 становище именно от политическите сили, и то от управляващите. Това беше, госпожо Михайлова. Ние сме го изпитали на гърба си. И вчерашният, и днешният кадровик, както го нарече господин Татарчев, на Главната прокуратура - господин Петър Костов, ще ви каже, че при назначаване на всеки прокурор искаше становището на съответния партиен комитет на всяко ниво. Това не бива да допускаме отново, когато прогласихме съвсем различни принципи. Вярвам, че сме на едно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Михайлова има думата за дуплика.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Съвсем кратко ще ви отговоря. Да, наистина колежките са на работа и работят и в момента. И затова ви казвам неудачни са примерите, защото само допреди съвсем скоро време аз знам как ставаха прокурори и съдии и как се назначаваха прокурори и съдии в цяла България, и че ако човек не беше партиен член или с благословията на комитета, никога не можеше да работи. Имаше хора, на които просто не им се разрешаваше да работят, защото те не са партийни членове или не обещават да служат на някого.
Затова ви казвам, фактът, който дадохте, е показателен, че и в момента имаме разделение на властите. Това го имаме и е факт. И нека не политизираме точно в този момент. Не се опитвайте просто да политизирате спора, затова защото в момента има едно искане за отнемане на имунитет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Вълканов. 3154.4 ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги! Наистина беше крайно време този законопроект да се внесе в пленарната зала. Ние остро се нуждаем от уредбата на съдебната система и особено от създаването на Върховния административен съд.
Но искам да ви призная, уважаеми колеги, нека моите колеги от Министерството на правосъдието и от Законодателната комисия не се сърдят. Искам да ви призная, че съм недоволен от изпълнението на тази много важна задача. Според мен законопроектът не е добре направен. В много отношения той има дефекти. Аз говоря за чисто законодателно техническо изпълнение, а не за решенията по същество. Най-напред имам възражения срещу системата на законопроекта. Според мен в материята на законопроекта са включени чужди тела. Например съвършено чужда на тази материя е глава трета "Съвет по законодателството". Съветът по законодателството е орган на правосъдието, на Министерството на правосъдието и не е част от съдебната система. Това е съвършено чужд орган на съдебната система.
Смятам, че дори главата за Висшия съдебен съвет не е на своето място тук. Ние имаме Закон за Висшия съдебен съвет и всички въпроси, които се отнасят до Висшия съдебен съвет, би трябвало да намерят своето място там. А доколкото Висшият съдебен съвет участвува в назначаването, в освобождаването и прочее на съдиите, тези въпроси би трябвало да намерят своето място именно при статуса на съдиите, там, където се уреждат тези въпроси, свързани със статуса на съдиите.
Това е по системата най-общо, глобално.
Вътре в отделните раздели, глави, също намирам твърде много несъвършенства. Например вземете глава пета "Съдебни заседания".
Защо тук в Закона за устройството на съдебната система ние ще уреждаме въпроси, които се отнасят до заседанията? Това са въпроси, които трябва да бъдат уредени в съответните процесуални закони - Закона за Гражданско-процесуалния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за административното производство и т.н. ББ/КТ 3155.1
В глава шеста намирам уредбата на клетвата. Това е самостоятелна глава. А всъщност това е въпрос от статуса на съдията, на прокурора. Това трябва да са въпроси, уредени именно там, в тази глава - на статуса на съдиите, прокурорите и пр., и пр.
Не съм достатъчно удовлетворен от уредбата на главата за статуса. Ето например главата за статуса има раздел "Назначаване", след това "Несменяемост", след това "Несъвместимост" и след това "Права и задължения". Но всичко това се отнася именно до правата и задълженията на съдията и прокурора. По-скоро би могло цялата глава да се нарече "Права и задължения на съдията" или нещо такова и тогава да дойдат вече тези въпроси. Защото те всъщност са елемент от статуса и правата и задълженията на съдиите и прокурорите.
Изобщо, аз смятам, че цялата система на закона би могла да бъде много сериозно преработена и да се постигне нещо много по-цялостно, много по-завършено.
Не ме удовлетворява и изпълнението на задачата що се касае до структурата, до дефиницията, до изграждането на правните норми.
Ето още първите текстове не са съвсем добре съставени. Например чл. 1, ал. 1, изречение първо: "Съдебната власт осъществява правосъдието в Република България." И веднага в чл. 2, ал. 2, вижте същото, казано в друг ред: "Правосъдието се осъществява от съдилищата." Трябва да има някакво единство в понятията, в логиката, в развитието на цялата материя.
Това са въпроси, които са твърде общи, но според мен много съществени. Те трябва да бъдат решени.
По съществото на материята не бих искал да навлизам в подробности. Ще се спра само на два, според мен, много важни проблема.
Първият проблем е проблемът за прегледа по реда на надзора. Законопроектът оставя впечатлението, че от нашата съдебна система, от правораздаването ще отпадне твърде важен институт за прегледа по реда на надзора. Според мен това ще бъде много сериозна грешка, особено що се касае до наказателните дела, до присъдите по наказателните дела. Аз не мога да си представя, че ние можем да търпим една несправедливо постановена присъда по наказателно дело, само защото няма да кажем предвиден институт. Не можем да приемем това нещо. Не може и след 20 години, каквото 3155.2 и време да изтече, ние не можем да се съгласим с тази ситуация - невинен човек да стои в затвора, само защото е изтекло време и защото не е предвидена такава институция или институт.
На всяка цена ние трябва за запазим за наказателните дела този институт - за прегледа по реда на надзора. Не говоря за гражданските дела. Там вече има достатъчни гаранции, има Върховен касационен съд. И ако Касационният съд реши, че няма накъде повече, ние трябва да се примирим. Но в наказателното право работим с ценности, които са несъизмерими с ценностите в гражданското право. Един човешки живот или една свобода е несъизмерима с каквито и да искате имуществени ценности.
Затова аз много искам всички ние да подкрепим запазването на този изключително важен институт, който гарантира основни човешки права.
И вторият въпрос, по същество, който ме занимава, това е въпросът за прокуратурата. Аз бих искал ние да имаме една силна, независима прокуратура, способна да упражнява надзор върху всички органи, включително и върху всички органи, включително и върху органите на изпълнителната власт. По този начин, по който е организирана сега прокуратурата, аз не виждам как тя ще изпълнява своите задачи на страж на законността. Според мен целият общ надзор е отпаднал. Едва ли е правилно това! Ние виждаме, че прокуратурата има твърде сериозни функции, сериозни задачи именно в областта на общия надзор. И сега ние правим от нея само един придатък към съдебната система и тя ще бъде свързана само с решението на чисто съдебните задачи, задачите на съда. Но това според мен е ограничаване, ненужно ограничаване и неполезно ограничаване на функциите на прокуратурата.
Друг е въпросът, че в отделни етапи прокуратурата лошо изпълнява своите функции. Аз и сега смятам, че прокуратурата лошо изпълнява своите функции. И при конкретен повод ще кажа какво смятам за отделни решения на прокуратурата. Но прокуратурата сама по себе си, като институция, заслужава да бъде развита като една силна, мощна система, да упражнява възпиращо въздействие върху останалите власти. А сега, както е направена прокуратурата, тя просто е някакъв придатък към системата на съдебните органи.
Ето това са, уважаеми колеги, моите бележки по закона. Аз смятам, че този закон не бива да бъде приет набързо. Ще напра3155.3 вим грешка. Не е добър законът, не е добро изпълнението. Нуждаем се от много сериозна работа и аз моля колегите от Законодателната комисия наистина да вложат цялото си умение, цялата си енергия, за да направят този закон достатъчно добър, за да бъде приет, даже ако искате, и на първо четене. Струва ми се, че и за първо четене проектът не е добър. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Вълканов. Вие ще дадете бележките.
За реплика? Заповядайте, господин Георгиев!
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПСБСП): То е и реплика, и пояснение по повод казаното от господин Вълканов.
Ние в Законодателната комисия много обстойно, на много заседания изслушахме и специалистите, и ръководителите на отделните ведомства. Тук се казаха само част от многото бележки, които там се казаха. И се реши с консенсус проектът да се внесе, без да се пипа. Затова нищо не е пипано. Ако вие погледнете проекта, в него има и такъв един текст, по който преди малко се говори, че министърът на правосъдието можел да прави предложение за назначаването на съдиите от окръжните и прочее съдилища. Та то има решение на Конституционния съд, който отмени това. Нали? Но там се представи и новият вариант, но ние не сме пипали абсолютно нищо, за да може да се коментира всичко тук и на базата на допълнителните бележки, които ще се направят, да може да се работи проектът за второ четене по-подробно.
В този смисъл е и моята реплика, която е повече пояснение на това, което е станало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вълканов, имате думата за дуплика. 3155.4 ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Аз разбирам, тъй да се каже, тактиката, която е приложена, но мисля, че това е неправилно. Вие трябва да ни предложите текстове достатъчно изчистени и от ваша гледна точка вече добри, за да не водим излишни разговори и спорове, да хабим и психическа енергия, и всякаква друга, че ако щете - и време. Това е според мен една погрешна позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да продължим със следващите оратори.
Думата има господин Георги Петров. След това е господин Любомир Начев.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа народни представители!
Георги Петров, БЗНС "Никола Петков" в СДС, 26.Избирателен район, София-окръг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Петров, напомням Ви да се представяте така, както е регистрирана парламентарната група.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Проектът за Закон за устройство на съдебната система отразява дълбоките промени, които се извършват в нашата страна, насочени към изграждането на ново, свободно общество и демократична правова държава. В него намира законодателен израз основополагащият принцип за разделение на властите и изграждането на самостоятелна съдебна власт. Законът за устройството на съдебната система ще бъде основен закон, който трябва да организира правораздаването и статута на съдиите, прокурорите и следователите, както и на другите кадри, осигуряващи правоохранителната и съдебноизпълнителна дейност.
Внесеният законопроект отговаря на съвременните изисквания за изграждане на силна и независима съдебна власт, която трябва да гарантира демократичните процеси в нашето общество. Проектът предвижда изграждането на единна съдебна система, която обединява при относителна самостоятелност съда, прокуратурата и Националната следствена служба. Единната съдебна система ще разглежда всички граждански наказателни дела като делата, които се разглеждат от държавен арбитраж и някои особени юрисдикции ще се поемат от съдилищата. ВЙ/КТ 3156.1
Със Закона за устройството на съдебната система се предвижда да се изгради на четири равнища и триинстанционно производство - изграждат се районен съд, окръжен и военен съд, Апелативен съд, Върховен касационен и Върховен административен съд. Законопроектът предвижда особен статут на съдиите, прокурорите и следователите, за да бъде осигурена тяхната независимост. Гаранция за това е тяхната несменяемост до навършване на пенсионна възраст. Това право те придобиват, след като прослужат 3 години на съответната длъжност. Съдиите, прокурорите и следователите се ползуват с имунитет като народните представители. Този имунитет може да бъде снет от Висшия съдебен съвет при безспорни данни за извършено престъпление.
Друг съществен момент в проекта е, че за първи път държавата осигурява на съдиите, прокурорите и следователите възможност за непрекъснато повишаване на квалификацията им и за възнаграждение, което съответствува на достойнството и значимостта на техния труд. Предвидена е възможност за повишаване на място в ранг и заплата при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Повишението на място не е в зависимост от заеманата от тях административна длъжност. В проекта е уреден и въпросът за дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите. Производството по дисциплинарната отговорност се осъществява в две инстанции с право на адвокатска защита. По този начин се запазва достойнството на дисциплинарно обвинение. Това законодателно разрешение е съобразено и с изискванията на международноправните норми.
От изключителна значимост е разрешението, дадено в чл. 12, ал. 1 на проекта: "Съдиите, прокурорите и следователите не могат да членуват в политически партии и да извършват политическа дейност, докато упражняват своята професия". В чл. 13 и чл. 14 на проекта е уреден и статутът на съдебните заседатели. Предвидено е, че те се предлагат от общинските съвети и се утвърждават от Висшия съдебен съвет, който определя и техния брой за всеки съд. Мандатът на съдебните заседатели е 5 години. При осъществяването на своите функции съдебните заседатели, както и съдиите, прокурорите и следователите са независими и се подчиняват само на закона.
Проектът в глава втора дава подробно уредбата на Висшия съдебен съвет, който чрез Министерството на правосъдието ще 3156.2 организира инспекторат за работата на съдиите, прокурорите и следователите, без да нарушава тяхната самостоятелност. Съдиитеинспектори, прокурорите-инспектори и следователите-инспектори ще бъдат независими и ще имат съответния ранг.
В проекта е намерила съответна уредба и материята, която се отнася до дейността на съдия-изпълнителите в чл. 141, чл. 149 и нотариусите в чл. 150 и чл. 155 и съдебните кандидати. Той решава и въпросите на съдебните служители, отпуските и съдебните ваканции, бюджета и съдебните фондове.
В глава трета на проекта изрично е записано, че при Министерството на правосъдието действува Съвет по законодателството, който се председателствува от министъра на правосъдието. Неговата структура и функции се уреждат с постановление на Министерския съвет.
Проектът на Закона за устройството на съдебната система без съмнение съдържа редица достойнства, които поради ограниченото време не могат да бъдат изложени обстойно. Не на последно по значение място трябва да бъде посочено, че в Преходните и заключителните разпоредби е даден изчерпателен отговор на всички въпроси, които се отнасят до съдебната система.
По проекта ще си позволя да направя само две критични бележки. Първо - с проекта се създават условия за усъвършенствуване на административното правосъдие, като се обособяват административни колегии и отделения в съдилищата и Върховен административен съд. Не се предвижда обаче създаване на районни административни съдилища. В раздел четвърти в чл. 54 до чл. 59 е дадена уредба на военните съдилища, които са приравнени на окръжните. Липсва обаче Върховен военен съд. Неговата колегия е обхваната от Върховния касационен съд - чл. 68, ал. 1. При това положение се стига до една асиметрия в правната уредба от една страна изграждане на Върховен административен съд в чл. 77 до чл. 86 - без съдилища в районите, а от друга - военни съдилища без Върховен военен съд. Тази несъобразност по моя преценка би следвало да се обсъди.
Уважаеми дами и господа, по проекта могат да бъдат направени и други критични бележки, които засега в залата не мога да изложа. Благодаря ви. 3156.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Има думата господин Любомир Начев.
Да се готви госпожа Рашеева.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Аз няма да спирам вашето внимание отново върху актуалността и необходимостта от законопроекта, който днес обсъждаме нито върху достойнствата, които бяха изтъкнати от колегите, изказали се преди мен. Съвсем в тезисен план ще спра вниманието ви върху някои основни въпроси, които според мен се нуждаят от едно засилено внимание при по-нататъшната работа по този законопроект и които считам, че ще допринесат за неговото подобряване, с оглед приемането му при второто четене.
В проекта се предлага модел на съдебната система, който по същество представлява връщане към съществуващия в България до 1947 г. модел с известни изменения. Не се отчита обаче обстоятелството, че самите институции в страните, от които тогава е реципиран този модел, съществено са се променили. Още до 1947 г. известни юристи са сочили несъвършенствата на възприетото устройство на съдебната система. Затова вече стана дума.
На второ място, в представения вид, законопроектът поставя съдебната власт в известна зависимост от изпълнителната главно чрез засилване ролята на министъра на правосъдието. Затова говориха няколко от колегите, които се изказаха преди мен, но аз мисля, че не е излишно това още веднъж да прозвучи и да намери място в протокола, тъй като то е индикация, че това са въпросите, на които трябва да се отдели най-сериозно внимание.
В нарушение на конституционните принципи за разделение на властите, прогласени в чл. 8 от Конституцията и за независимост на съдебната власт - в чл. 17 от Конституцията, проектът предвижда министърът на правосъдието да предлага назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите от апелативните, окръжните, военните и районните съдилища. Това е чл. 30, ал. 1, т . 4. Той ще предлага възбуждане на дисциплинарно преследване срещу тях съгласно чл. 164, ал. 5 от проеккта, ще назначава директно председателите и заместник-председателите на съдилищата по чл. 41, ал. 3. По такъв начин изпълнителната власт държи в ръцете си ръководствата на всички посочени съдебни инстанции. 3156.4 Министърът се предвижда също да назначава младшите съдии съгласно чл. 139, ал. 2 и т.н.
Проектът съдържа също постановката, че всички прокурори отговарят за дейността си и пряко пред министъра на правосъдието съгласно чл. 99, ал. 3. В същата посокка - към зависимост на съдебната от изпълнителната власт са и следните правила, заложени в проектозакона: общинските съвети да предлагат за избор съдебните си заседатели по чл. 13, ал. 2, проектобюджетът на съдебната власт да се внася в Министерския съвет, а не направо в Народното събрание, съгласно чл. 28, т. 8, създаването на Съвет по законодателството към Министерството на правосъдието - по чл. 35 и чл. 36, назначаването на съдия-изпълнителите и нотариусите персонално от министъра на правосъдието съгласно чл. 142 и чл. 152. Оценена е вътрешната автономия и равнопоставеност на съд, прокуратура и следствие в рамките на съдебната власт, а тя е предпоставка за прецизна, законосъобразна и по собствено убеждение професионална работа, за конструктивно взаимодействие без взаимен натиск и опити за вмешателство. Липсата на вътрешна автономия би лишило правораздаването от действени контролни механизми, осигуряващи справедливост и високо качество. Не всичко в проекта обаче е в унисон с това изискване. Освен подотчетност на прокурорите към министъра на правосъдието се предвижда общ инспекторат към министерство, съгласно чл. 34, а не самостоятелни инспекторати към всяко от трите ведомства. Министърът има инициативата да възбужда дисциплинарни дела срещу прокурори и следователи по чл. 164, ал. 5. Дисциплинарните дела не само срещу съдии, но и срещу прокурори и следователи ще се разглеждат според проекта от съдебната инстанция вместо от колективни органи към прокуратурата и следствието по чл. 165 и чл. 166. По-ниски са ранговете и трудовите възнаграждения за прокурорите и следователите, отколкото за съдиите и някои ръководни длъжности съгласно чл. 97, ал. 4. Неоправдано по-малки са също квотите във Висшия съдебен съвет - пропорцията е 7:2:2 съгласно чл. 19, ал. 2.
На следващо място - не е изяснена идеята дали се запазва институционалната самостоятелност на следствието и прокуратурата, или техните поделения стават придатък на съответните съдилища. Последното би означавало, че се предлагат решения в нарушение на Конституцията на Република България, която посочва кои са 3156.5 органите на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие. В чл. 126 и чл. 129 от Конституцията се изтъква само, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата и че следствените органи са в системата на съдебната власт. А в чл. 3, ал. 2 и 3 от проекта формулировката е значително по-различна - прокурорите и следователите са при съдилищата. На този въпрос вчера се спря и министърът на правосъдието господин Лучников.
Някои постановки допълнително ограничават възможностите на съдебната система - отслаббена е активната позиция на прокурора при установяване на правонарушенията и предизвикване намесата на съответните органи. Например по чл. 7, ал. 2 от проекта само засегнатите лица могат да оспорят пред съда законосъобразността на административните актове. Чл. 78, ал. 2 определя Върховния административен съд като единствена инстанция, която се произнася по спорове за законосъобразността на актовете на Министерския съвет и министрите, а не е уредено правото на прокурора да сезира в подобни случаи тези инстанции. В тази насока е значително ограничено приложното поле и твърде неясна формулировката на чл. 103, ал. 4. Налице е противоречие между чл. 1, според който правосъдието се осъществява от съдебната власт и чл. 2, ал. 2, че това е прерогатив само на една от нейните съставки, а именно съдилищата. Налице е също непрецизна употреба на понятията "правосъдие" и "правораздаване" и в други текстове от представения законопроект. Добре би било тези понятия да се използуват в смисъла, който им придава глава шеста от Конституцията на Република България. 3156.6 Считам за необходимо също така в законопроекта изрично да намери място центърът или звеното - независимо от това как ще се нарича то - за криминалистически или други експертизи за нуждите на съдебните органи.
Известно е, че съдебната система се нуждае изключително много от помощта на съдебните експерти, а практиката, която до момента съществува в лицето на Бюрото за криминалистически изследвания, на Бюрото за съдебно-счетоводни експертизи, в никакъв случай не бива да бъде изоставена и би следвало да бъде закрепена в текста на проекта, тъй като той е Закон за устройството на съдебната система.
В законопроекта не се споменава също така нищо за съвременното научноизследователско осигуряване на съдебната система. В момента това осигуряване се извършва от Съвета за криминалистически изследвания, който обаче е към Главната прокуратура на републиката. При положение че се създава единна съдебна власт, би следвало да се изгради и орган, който да обслужва цялата съдебна система, включително следствието и съда и неговото място би следвало да бъде фиксирано в законопроекта, който обсъждаме днес.
Липсва постановката и за осъществяване на превантивната дейност от съдиите, прокурорите и следователите. Дейност, която е изключително важна и необходима тяхна функция.
Налице са различия в изискванията към съдебното минало на съдебни заседатели, съдии, прокурори и следователи. В тази връзка е необходимо да бъдат съгласувани текстовете на чл. 13, ал. 4 и чл. 122, ал. 3.
Би следвало също да се помисли дали трябва да се изключат присъдите за престъпления по реда на частното обвинение.
Излишно детайлно е според мен прецизирането на обема на краткия доклад, който трябва да изготвят председателите на съдилищата съгласно чл. 47, ал. 1, т. 4, чл. 53, ал. 1, т. 3, чл. 65, т. 3 и някои други текстове.
Важен е също въпросът за процедурата, по която ще става снемането на имунитета на съдиите, прокурорите и следователите, както и данните или материалите, въз основа на които ще става отнемането на този имунитет. В проекта, който ни е представен за обсъждане, е казано, че "срещу съдиите, прокурорите и следоваМР/КТ 3157.1 телите може да бъде възбудено наказателно преследване само след решение на Висшия съдебен съвет за снемане на имунитета им след безспорни данни за извършено престъпление." Такова понятие обаче "безспорни данни за извършено престъпление" не фигурира в Наказателно-процесуалния кодекс. Спомняте си, че само преди около месец, когато обсъждахме текста на новия чл. 100 от правилника, спорът се водеше именно и върху това - въз основа на какви данни да става снемането на имунитета: дали това да бъдат достатъчно данни за образуването на предварителното производство, или да бъдат достатъчно доказателства. Аз лично заставам на позицията, която отстоявах и тогава - че това трябва да бъдат достатъчно доказателства за вината и участието на съответното длъжностно лице в извършването на конкретното престъпление; достатъчно доказателства, събрани в хода на едно вече образувано предварително производство. Защото, ако приемем тази формулировка "безспорни данни", всъщност изпадаме в едно твърде неловко положение. Защото безспорни данни са доказателства по една вече влязла в сила присъда. А очевидно това не може да стане.
В този същия текст, ал. 2 на чл. 122 би следвало да се предвиди също и срок, в който Висшият съдебен съвет да се произнася по снемането на имунитета на съдиите, прокурорите и следователите. Тъй като според законопроекта функциите на съдебната полиция ще бъдат чисто охранителни, мисля, че би следвало допълнително да се обсъди необходимостта от създаването на този вид полиция. Завчера колегите, които се изказаха по този въпрос, обърнаха особено внимание на това.
В проекта има съществена празнота по това кой ще привежда в изпълнение влезлите в сила присъди. Той не взема отношение към системата на местата за лишаване от свобода, като по този начин мълчаливо я изключва от органите на съдебната власт. А такова решение е неправилно най-малкото по две причини:
- първо, наказателното производство губи своя смисъл, ако не бъде завършено съобразно с нормите на правото с едно изпълнение на наложеното наказание;
- и, второ, административната дейност осигурява изпълнението на наказанието, но то не се осъществява чрез тази дейност, а чрез система от наказателно-изпълнителни правоотношения, регламентиращи еднакво задължителни правила за поведение на осъдените и на служителите. 3157.2
Едновременно с основанието за причисляване на наказателноизпълнителните органи към съдебната власт отчитам и особеностите на тяхната дейност и предлагам: с обявяването им в чл. 8 от проектозакона за част от съдебната система да се предвиди една нова алинея, с която да се даде делегация за регламентиране на наказателно-изпълнителната дейност с отделен закон.
В чл. 11 и 12 от проектозакона, регламентиращи основните права на служителите от следствието, съда и прокуратурата, би следвало да се добавят и "служителите от местата за лишаване от свобода". Те също, а може би и с по-голямо основание се нуждаят от гарантиране на личната и на семействата им безопасност, от възнаграждение, съответствуващо на обществената значимост на труда, правото на синдикално обединяване и т.н.
В чл. 28, ако се счита за неуместно кандидатурата на началника на Главното управление на местата за лишаване от свобода да се обсъжда във Висшия съдебен съвет, мисля, че би следвало поне при обсъждането на проектобюджета на съдебната власт той да участвува задължително, тъй като издръжката на затворното дело съставлява две трети от бюджета на съдебната система на страната.
В чл. 34 би следвало да се регламентират контролните функции на инспектората и по отношение на дейността на местата за лишаване от свобода.
Действуващият закон за изтърпяване на наказанията, а още повече предстоящите промени в законодателството, предвиждат широко участие на съда в наказателното изпълнение. Проектозаконът не загатва за такива функции нито в раздела за районния, нито за окръжния съд. Единствено в чл. 102, т. 2 се декларира прокурорският надзор за законност, с който не се изчерпва контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и другите наказателно-изпълнителни органи.
Завършвайки бих искал да отбележа също едно изказано становище при обсъждането на този законопроект в ръководството на Българската асоциация по криминология - че за да се доведе докрай принципът за разделение на властите и независимостта на съдебната от законодателната и изпълнителната власт, е необходимо при едно бъдещо изменение на Конституцията, да се постанови, че Висшият съдебен съвет има председател, който го ръководи и се избира от състава му за срока на неговия мандат, като отпадне ал. 5 на чл. 130 от Конституцията. 3157.3
На второ място, в Проектозакона за устройството на съдебната система при това положение на съответните места думите "Министерството на правосъдието" и "министър на правосъдието" да се заменят с думите "Висш съдебен съвет" и "председател на Висшия съдебен съвет".
И естествена фактологическа последица от това - стигаме до извода, че при тази нова променена ситуация няма да бъде необходимо Министерството на правосъдието в системата на изпълнителната власт, освен като едно обслужващо съдебната система ведомство, което ще упражнява бюджета под контрола на Висшия съдебен съвет, ще поддържа, ще строи съдебни сгради и т.н.
Последно, смятам, че съдържанието на законопроекта би следвало задължително да се съобрази и с Решение # 3 на Конституционния съд от 3 април 1992 г., публикувано в "Държавен вестник", бр. 30 от 1992 г.
В заключение аз считам, че представеният законопроект се нуждае от съществена преработка. И тъй като от качеството на този закон зависи функционирането на цялостната съдебна система в страната, считам, че бихме могли дори и с риск да забавим с малко време неговото приемане, все пак да върнем представения проект на неговите вносители, за да може да се отчетат предвид всички направени препоръки, за да имаме действително един закон, който няма да ни се налага скоро да преработваме.
Аз лично ще гласувам "въздържал се" при приемането на първо четене и препоръчвам на своите колеги също да възприемат тази позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Начев.
Петнадесет минути, или БСП досега има 60 минути по законопроекта. Изядоха си времето, но разбирам ви. Господин Филип Димитров, имате думата по процедурен въпрос.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Благодаря В, господин председателю! Вече около час, уважаеми колеги, ние слушаме с вас една интересна дискусия. И аз, който не съм професионалист в тази област, внимателно следях всичко отначалото - на господин Абаджиев, до последното - на господин Начев. Смутен съм обаче, че именно днес става дискусия по същество и няма представител на вносителя. Вчера имаше само две изказвания в края на заседанието. Считам, че тази практика трябва да се прекрати, тъй като дискусиите са 3157.4 именно затова, за да може вносителят да отрази своите бележки и отношението си към тях. Това не е първият случай в нашия парламент и моля ръководството на парламента да осигури във всички подобни сериозни, крупни законопроекти постоянно участие на вносителя. Смятам, че този закон е конституцията на нашата съдебна власт. И да се обсъжда тук без вносителя, това е просто неуважение и към самия закон, и към самия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Понеже тече предаване по радиото, може би слушат по радиото и ще се разбере.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Не съм съвсем сигурен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, да, има предаване по радиото.
Има думата госпожа Рашеева.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ И ДРУГИ ОТ ПСБСП: Необходимо е те да присъствуват в залата, а не да слушат по радиото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Намерете точката и ми я покажете, за да я изпратим на министъра на правосъдието.
Имате думата, госпожа Рашеева. 3157.5 ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! След станалите толкова обстойни, всестранни, задълбочени разисквания по този законопроект, изключително полезни за неговото качество, аз ще бъда кратка и ще занимая вашето внимание с още няколко съображения по толкова дискутирания тук в тази зала и изключително важен въпрос за гаранциите за независимостта на съдебната власт.
Този въпрос за гаранциите за независимостта на съдебната власт е изключително важен, защото от неговото решаване зависи как тази власт ще функционира, доколко качествено, ефективно, законосъобразно и безопасно за обществото. Този въпрос произтича, разбира се, от принципа за разделението на властите. Принципът за разделението на властите обаче аз не мога да го приема като такова абсолютно разделение, че да се създадат безконтролни власти, самопроизвеждащи се и самоконтролиращи се.
Както виждам, тук се изтъкнаха тези, които всъщност поддържат това становище, това разбиране, че съдебната власт, понеже е независима валст и това трябва да се абсолютизира докрай, тя трябва да бъде устроена така, че да бъде една самопроизвеждаща се и самоконтролираща се власт. Ни най-малко не споделям този възглед и го смятам за много опасен.
Обърнете внимание, колеги, нима останалите две власти законодателната власт и изпълнителната власт са безконтролни власти, та да искаме ние да създадем една безконтролна от никого съдебна власт, контролираща сама себе си, както казах? Ами парламентът безконтролен ли е, маккар да е върховният орган на власт в тази държава? Нима ние тук сме безконтролни? Като оставим настрани това, че ние сме избрани за един определен мандат и сме непрекъснато под контрола на нашите избиратели, ами ние се намираме под контрола на президента, който получава всеки един гласуван от нас акт и преценява дали да го върне или да го публикува. Ами ние се намираме под контрола на Конституционния съд, досежно конституционосъобразността на нашите актове. Ние съвсем не сме безконтролни.
Ами изпълнителната власт, която се намира под контрола и на двете останали власти? Под контрола на парламента - по линията на парламентарния контрол, който е уреден и в Конституцията, и в нашия правилник, и под контрола на съдебната власт, НЧ/КТ 3158.1 която има право да разглежда, да отменя актовете на изпълнителната власт.
И сега ние желаем да създадем една съдебна власт - сакън някой да не надзърне вътре как тя работи, доколко качествено работи, доколко законосъобразно работи. Аз смятам, че точно в този момент, в който нашата съдебна власт е изключително болна, затова защото тя дълги години беше подложена на едно целенасочено деформиране, на едно целенасочено разстройване на нейната дейност, сега, когато тя далеч не е на нивото на онези съдебни власти в тези страни, от чиито законодателства ние черпим опит, за да създадем нашия закон, ние искаме да я оставим без никакъв контрол.
Уважаеми колеги, съдебната власт трябва да бъде абсолютно независима що се отнася до приложението на закона при нейната дейност. Никой не може да се меси на съдията, когато той решава един съдебен спор - как да го реши и как да приложи закона. Докато той прилага закона и решава спора, той е независим от никого. Но това не значи, че съдебната власт не трябва да бъде контролирана по вече свършената от нея работа - как е свършена, доколко в тази съдебна власт законите са спазени вече при свършените дела.
Ние не можем да приемем, че само Висшият съдебен съвет, който при това е организиран като един непостоянно действуващ орган, орган, който няма никакви структури за контрол върху съдебната власт, може да я контролира.
Аз не намирам нищо опасно за независимостта на съдебната власт в текстовете, които регламентират правото на министъра на правосъдието да организира един инспекторат, който и сега е организиран към Министерството на правосъдието, и чрез този инспекторат той да контролира качеството на нашата правосъдна работа. И да има право да повдига обвинения по дисциплинарни дела против съдии и прокурори.
Първо, за инспектората - да се даде инспекторатът към Висшия съдебен съвет - аз не споделям тази теза и смятам, че това ще бъде неправилно. Както казах, Висшият съдебен съвет е непостоянно действуващ орган. Той няма никаква администрация. Той се обслужва от администрацията на Министерството на правосъдието и неговата дейност в техническата част се организира от 3158.2 министъра на правосъдието. Това значи да ликвидираме инспектората към Министерството на правосъдието, който, макар че аз смятам, че не е на нужното ниво като качество на работа, но все пак е вече една организирана система - да го ликвидираме и да го създаваме отново при Висшия съдебен съвет - това е неоправдано, ако щете и финансово.
Друг е въпросът, че, както казах вече, инспекторатът при Министерството на правосъдието - неговото качество трябва да бъде повишено. И затова има гаранции в този закон, затова защото за инспектори ще бъдат назначавани съдии, прокурори и следователи, които вече са избрани от Висшия съдебен съвет. Така че министърът на правосъдието не би могъл да има такава една намеса в правосъдната работа, която да произтича от това, че той ги назначава. Такова нещо няма. Той ще организира пак технически тези инспекции и ще има поглед върху работата, и ще може да сигнализира останалите органи, ще може и трябва да има право да повдига дисциплинарни обвинения, така да кажа, макар че не е точен този израз в закона.
Също така особено болезненият въпрос за правото на министъра да контролира чрез повдигане на дисциплинарни обвинения прокуратурата. Но, уважаеми колеги, прокуратурата досега, както впрочем и съдът, бяха контролирани уж, макар че бяха провъзгласени за независими, те бяха контролирани от една партийна система. Все пак те бяха под един контрол. Друг е въпросът, че този контрол беше съвсем целенасочен, преди всичко досежно въпросът за запазването на властта. И в края на краищата тези органи бяха сведени до органи, така да се каже, както ги наричаха "административноправни услуги", което беше пък пълният срив. Но все пак една партийна система наблюдаваше тази съдебна система и прокурорска система. 3158.3 Сега изведнъж, особено пък прокурорската система, ами тя ще стане една затворена в себе си система. Ами това е опасно! Наистина е опасно това за нашето правораздаване.
И затова аз горещо подкрепям онзи текст, който предвижда контрол от страна на министъра на правосъдието.
Впрочем в не едно европейско законодателство такъв контроло съществува. В нашия Закон за устройство на съдилищата, действащ до 9 септември, това също съществуваше. И аз апелирам към вас да подкрепите тези текстове от законопроекта, които визират именно правомощията на министъра на правосъдието досежно нашата съдебна система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожо Рашеева. Има думата за изказване господин Бучков.
Междувременно народните представители да влязат в залата. След изказването на господин Бучков ще има гласуване. А след гласуването, ще има почивка.
Имате думата, господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът, който днес разглеждаме, е много специфичен и малко може би далеч от тези, които не са специалисти в тази материя. Това е така, тъй като се касае за устройството на една съдебна система, която досега не е съществувала или не е съществувала в този си вид.
Правят ми впечатление обаче изказвания на колеги, които дори имат и титли, когато поставят въпроса за този устройствен закон и търсят недостатъци в него, без обаче да се съобразяват с Конституцията. Защото Конституцията е очертала рамките на тази съдебна и устройственият закон трябва да се д вижи именно в тези рамки. Така например за надзора на Прокуратурата. Всички функции на Прокуратурата са дадени в чл. 127 от Конституцията и устройственият закон не може да излезе от тези рамки, само ги диференцира.
Същото е положението по отношение на триинстанционното производство, което е поставено така: районен съд, апелативна или вазивна инстанция, окръжен съд, който изпълнява апелативната или вазивна инстанция на решенията на районния съд, и апелативен СД/ВЙ 3159.1 съд, който се явява само като втора инстанция на окръжните съдилища. И отделно имаме Върховен касационен съд, респективно Върховен административен съд.
Изказаха се становища, че едва ли трябва да има от така наречените извънредни способи, които съществуваха, какъвто беше прегледът по реда на надзора. Това е един анахронизъм, един неефективен способ, който доказа своите недъзи в продължение на толкова години, когато беше прилаган. защото апелативното производство поначало включва в себе си както жалбено производство, така и разглеждане по същество на спора, където двете страни абсолютно всичко ще представят пред себе си.
Що се касае за понятието "съдебна система" или по-скоро за съдебна власт. Тук и скам да отбележа един много важен факт. Поначало нашата Конституция е сбъркана, защото никъде на други места прокуратурата не влиза в съдебната власт. Прокуратурата е държавното начало, където прокурорът бди за законността и предявява обвинения за извършени престъпления.
В Съединените щати главният прокурор е министърът на правосъдието. Тук прокуратурата е включена в съдебната власт. Но така или иначе, имаме една Конституция, колкото и да е смъркана, трябва да се съобразяваме с нея, защото са нарушени основни принципи на правораздаването и на правосъдието.
Винаги в един процес има две страни: при гражданския процес - ищец и о тветник, в наказателния процес - ибвинител (прокурор) и обвиняем (подсъдиб). Съдът е именно независимият. Той ще изслуша и двете страни и на база на събраните доказателства ще постанови своята присъда.
С вкарването на Прокуратурата в съдебната власт фактически ние поставяме нещо съвсем различно - отаждествяваме правораздаването с прокурора, нещо, което е абсурдно, но тока или иначе длъжни сме да се съобразим с него.
По проекта, който е направен, ние в Законодателната комисия изказахме доста становища, имаме доста конкретни бележки, но като принцип и като една стройна устройствена система този закон предлагам да го приемем на първо четене.
Изказаха се становища относно съдебната полиция. Обаче малко обърнаха внимание, че в случая се касае за едно специално, така да се каже, звено, което има действие само по наказателните дела и единственото изключение е, че охранява съдебните сгради, 3159.2 когато се гледат наказателни дела. Тази съдебна полиция абсолютно никакво отношение няма, когато се касае за довеждане на свидетели по граждански дела.
Ето защо аз твърдо застъпвам да остане това звено в съдебната система. Защото по този начин съдът ще може да извършва всички процесуални действия, които са му необходими във връзка с разглеждането на делата.
Изказа се едно становище, че не можело да има специализирани съдилища и против него, едва ли не някаква аналогия се прави, че те щ ели да бъдат нещо като извънредни. Такова нещо няма, защото самата Конституция предвижда създаване на специализирани съдилища и изключва възможността за създаване на извънредни съдилища.
Така че законът в това отношение е напълно в съответствие с Конституцията.
Действително Министерството на правосъдието или министърът на правосъдието е изпълнителна власт. Това е така. Но когато ние говорим за независимост на властите, трябва да имаме предвид известно отношение, известно контролиране на едната власт от другата, разбира се, без вмешателство в онази независимост, в която те трябва да п роявяват своята дейност.
А независимостта на съдебната власт е в постановяването на нейните решения и присъди. Там никой не може да се бърка и затова е създадена и съответната гаранция, а това е несменяемостта на съдиите след определен срок, в който те вече могат да бъдат независими, да се подчиняват изключително на закона и на своята правна съвест. 3159.3 Колкото и да намираме известни кусури, аз смятам, че това е може би най-сполучливият проект по отношение на създаването на ново устройство. Безспорно етапът на преустройството на съдебната система не може да се завърши и не се завършва с този закон, защото всички отделни съдилища трябва да имат процесуален закон, по който те да извършват своята пряка дейност.
Така че това е началото, а отделните процесуални и други действия и функции на отделните съдилище по ранг ще се о пределят в съответните устройствени и процесуални закони.
Ето защо аз ви приканвам и предлагам да приемем проекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Моля, колеги, влизайте в залата, ще гласуваме законопроекта на първо четене. Моля поканете народните представители да влязат в залата. Текат трите минути. Гласуваме на първо четене законопроекта за устройството на съдебната система. Моля, гласувайте.
Гласували общо 172, 120 - за, против - 2 народни представители, 60 се въздържат.
Законопроектът за устройство на съдебната система е приет на първо четене.
Половин час почивка. (Звъни)
(Почивка)
ВТ/ВЙ 3160.1
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имаме кворум. Продължаваме заседанието.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ.
Господин Бучков, имате думата, да изслушаме становището на Законодателната комисия. Моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители, дами и господа! Внасяме за първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания.
Законопроектът предвижда определяне на възрастта за пенсиониране на професори, старши научни сътрудници първа степен и доктори.
Законодателната комисия прецени становището на вносителя и намира, че този законопроект не противоречи на Конституцията и трябва да бъде внесен в пленарната зала за разискване на първо четене, тъй като той засяга учени с международно признание, които още могат да дадат много за нашата наука.
Ето защо аз ви приканвам да приемете на първо четене този законопроект. По него има становище и на Комисията по наука и образование, което становище, предполагам, ще се докладва от съответния представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: При положение, че е в противоречие с вашето становище, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не, няма никакво противоречие. Напълно се поддържа това становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Съвпадат становищата на комисиите.
От вносителите има ли противоречия със становището на Законодателната комисия? - Няма.
За изказване по законопроекта? Господин Димитър Михайлов има думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! РД/ВЙ 3161.1
Вземам думата, за да подкрепя внесения законопроект, който беше единодушно приет от Законодателната комисия и от Комисията по наука и образование. Става дума за изравняване възрастта на пенсио ниране на научните работници в научните институти извън Българската академия на науките и университетите. Тъй като научните звания и степени се получават въз основа на единния Закон за научните степени и звания, сега съществуващото положение не намираше основание за различно третиране на възрастта.
Понеже бяхме единодушно в двете комисии, аз предлагам да се приеме този законопроект. И на второ четене да се обсъди само въпросът за заварените положения, когато някои са пенсионирани. Ако им остава повече от една година за тези, които са пенсионирани, предлагам законът да има обратно действие.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Михайлов. Господин Конакчиев има думата.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Аз съм един от вносителите на този законопроект както в първия му вид, когато го бяхме адресирали към измененията и допълненията на Закона за пенсиите, така и след станалите разисквания и постигнатото съгласие. Това предложение да оформим като изменение и допълнение на Закона за научните степени и звания.
Излизам пред вас, за да апелирам да бъде подкрепен на първо четене този законопроект и към мотивите, които тук са внесени официално, искам да прибавя съвсем накратко едни допълнителни съображения, които аз имам поради това, че съм започнал преди 25 години като специалист седма степен в научен институт и постепенно дълги години работих и днес и аз съм хабилитиран с научна степен и звание.
Тези мотиви се свеждат до следното. Има специфични области на научното знание и на научната работа, които по една или друга причина не са обхванати в академичните институти и във вузовете, не само в България, а така и в много други страни на света. Това са онези области, които са по-близо до практиката. Това са онези области, които се занимават по-скоро с разработки, без да влизам в терминологичен спор, но не о т фундамента3161.2 лен характер, а по-скоро с приложен или развоен характер. Такива области има, разбира се, и в някои от обществените науки, в икономиката и в някои други области.
Именно в тази сфера на научната работа у нас имашме, има и вероятно и в бъдеще ще има, защото животът го изисква, хора хабилитирани, хора с висок научен авторитет, но поради факта, че обективно тяхната научна област не е академична и не е вузовска, те са п одчинени на, според досегашното законодателство, едно неравностойно изискване за тяхното пенсиониране.
Заради това още ве днъж апелирам да бъде подкрепен този законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Станка Величкова има думата.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПСБСП): БСП, 25.Избирателен район.
И аз, както и моите колеги, поддържам з аконопроекта, който напълно основателно е подкрепен както от Комисията по образование и наука, така и от Законодателната комисия.
Смятам за много основателно това, че след като хабилитирането на научните работници става по едни и същи критерии, на базата на закона, то естествено, че и пенсионирането трябва да бъде в същия порядък. Тук обаче аз искам да изразя едно съжаление, че действително Постановление # 50 на Министерския съвет от месец март 1991 г. лиши редица наши изтъкнати учени от възможността да дадат своя принос за развитието на българската наука, което малко или много се отрази и върху тяхното конкретно битие.
Но така или иначе, нещата, смятам, че с този законопроект, ще бъдат уредени за в бъдеще и именно тази несправедливост ще бъде ликвидирана и преодоляна.
Ето защо аз подкрепям, още веднъж подчертавам, законопроекта и същевременно, ако моите колеги от пленарната зала не възразяват, предлагам още днес той да бъде гласуван и на второ четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: При положение, че господин Михайлов си оттегли предложението. Може би е възможно това нещо?
Заповядайте, господин Тодоров. 3161.3 ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): Аз ще изкажа мнение, различно от и зказаното до сега и от това на комисиите. Основният и фактически единствен аргумент, който чухме, е, че тъй като хабилитирането е ставало въз основа на един и същ закон в БАН и останалите вузове, то трябва и пенсионирането да става също по един и същ закон. Примерно тук има логика, само че трябва да се смени знакът - хабилитирането ставаше по един и същ път на беззаконие и сега се иска да се узакони това беззаконие. Всички знаем, че научните степени и звания се присвояваха по една система, която минаваше през половин дузина партийни сита, в това число и най-накрая до ВАК, който можеше да отхвърля или да изменя решенията на
научните съвети.
Всички знаем, че така наречените наши учени в основната си част са партийни кадри и не са никакви учени. Всички знаем, че зад един кадърен учен стои съдбата на няколко души кадърни хора, които бяха унищожени - в смисъл - недопуснати да се реализират като научни работници, така че, а ко ние сега приемем предложението на уважаемите две комисии, това значи да узаконим едно беззаконие. Вместо да се занимават с това нещо, аз бих препоръчав на комисиите да свършат нещо, което от половин година се канят да свъършат и договарят с Министерството на образованието и науката и доникъде не са го докарали, а именно да приемат един закон, който въз основа на едни обективни критерии да даде оценка на научните качества и достойнства на научните работници в България и да се знае, че който е научен работник, е чист от петното, което в момента хвърлят върху него недостойните по партийна линия и с присвоени звания голяма част от научните работници.
Категорично съм против този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Тодоров.
Госпожа Станка Величкова има думата за реплика.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (от място): Винаги съм бил против това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви се, не се карайте, господин Тодоров! Ще имате право на дублика.
Имате думата, госпожо Величкова. __________
Висша атестационна комисия ВЙ/ВЙ 3162.1
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПСБСП): Може би този законопроект е един от най-малкото или, бих казала - единствен, по който две комисии са достигнали до такъв консенсус. И изведнъж едно непрофесионално изказване.
Господин Тодоров, комисията по образованието и науката е съобразила всички трудности, всички перипети, всички слаби страни на евентуалната ваша квалификация, която направихте. Действително може би в науката имаше и хора, които не са достигнали примерно вашите висоти и вашите критерии, но при всички случаи има честни, почтени, достойни, със световна известност. Много ви моля, не абсолютизирайте, не обобщавайте, недейте в крайна сметка достига до неща, които явно или не разбирате, или искате да ги политизирате! Дайте възможност на всеки един човек да има право на своята собствена еволюция. В тази еволюция - тя може да бъде и с отрицателен, и с положителен знак - недейте смята, че всичко в тоталитарната система е с отрицателен знак. Именно тоталитаризмът означава, че се просмуква във всички фибри на обществения организъм, и ако сме дамгосани - то дамгосани сме всички! Цялата нация, а не един или двама! (Шум на неодобрение отдясно)
Много ви моля! Да, да, точно така е! Аз говоря съвсем откровено. Много моля, говоря съвсем точно. Не за друго - не говоря за лични вини, говоря за това какво означава тоталитаризма, но много моля, когато ние искаме да се отърсим от тоталитаризма, да не достигнем до положението, когато ще се утвърди политически абсолютизъм. Затова защото в крайна сметка най-малко днес в тази зала трябва да прозвучават такива неща по отношение на хора, които са давали своя принос за развитието на българската наука. Много моля за професионални, а не грубо, вулгарно политизирани изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Господин Петър Балабанов иска думата за реплика.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господа, познавах един генерал от Министерството на вътрешните работи, който освен това беше професор и беше един от най-добрите уролози в света. И специално за него изпращаха самолет от френското правителство и френските политици предпочитаха да ги оперира именно българският 3162.2 професор Викторов. Когато се опитвате да обобщавате, имайте предвид, че обобщенията засягат и хората като професор Елка Константинова, и хора като професор Ибрахим Татарлъ, които аз дълбоко уважавам като учени. Ако вие не ги уважавате и смятате, че и те са в общия кюп - кажете, за да знаем. Дайте да дадем възможност на специалистите, да дадем възможност на професионалистите сами да определят своите критерии, сами да определят начина, по който трябва да се развиват отношенията между тях, опита отново да се налага комунистически стил на мислене кой е учен и кой не е учен от хо ра, които просто не са в състояние да разберат какво е това нещо, няма да ни доведат доникъде. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа.
Господин Тодоров, вие еднакво засягате всички ни, защото българската наука няма цвят. Аз искам да ви припомня, че точно във вашата страна в момента има три хабилитирани лица, които заслужават най-голямо уважение, защото техният труд, господин Тодоров, не е в резултат на партийни пристрастия и не е в резултат на други, които са свършили тяхната работа. Техният труд и техните хабилитации са си лично тяхно постижение. Аз не искам да ги цитирам от етична гледна точка, защото това не е необходимо, но аз ще цитирам един професор Чирков. Не зная дали вие знаете какво точно той работи. далеч съм от мисълта подобно нещо да се политизира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Кумчев.
Господин Тодоров, имате думата за дублика
ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): И трите реплики бяха до такава степен лишени от логика, че не заслужават дублика. (Шум и оживление в залата)
Ще кажа само две думи: ще повторя това, което казах и апелирам да се слуша, а след това да се мисли и най-накрая да се говори и да се правят реплики. Аз казах, че ако е необходимо нещо да се направи, то е необходимо да се реализират научните степени и звания, за да се отделят честните и достойните учени от нечестните и недостойните, които хвърлят петно върху тях. 3162.3 Къде тук има място за отхвърляне на всички български учени? Слушайте, мислете и след това правете реплики!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Господин Карев, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Доктор Георги Карев, 3.Варненски избирателен район, СДС.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители. От една страна, този законопроект за изменение и допълнение на закона действително има в себе си много резон, а от друга страна, наистина имат резон съображенията, изказани от господин Петър Тодоров. Така или иначе обаче, в крайна сметка, претегляйки плюсовете и минусите, а з ще гласувам за този законопроект, затова защото става въпрос за хорпа в една, условно да я наречем, предпенсионна възраст, която лесно може да бъде както предпенсионна, така и пенсионна. Това са хора, които с нещо са се изявили в науката. Друг е въпросът, че партийни критерии при тяхното хабилитиране са играли при едни малка, а при други голяма роля и при едни - положителна, а при други - отрицателна роля.
Но съгласете се, че този законопроект премахва редица несъответствия и на пъ рво място става въпрос за несъответствието между различните организации, в които тези хора работят. Става въпрос, от една страна, за доценти, които да бъдат изравнени при пенсионирането си със старши научен сътрудник втора степен, старши научните сътрудници първа степен да бъдат изравнени с професорите и това нещо има своя резон. Аз неволно асоциирам с предстоящия за второ четене Закон за Медицинската академия, където, надявам се, клиничните центрове ще останат извън рамките както на бившата Медицинска академия, така извън рамките на ВМИ - София и при това положение, както във всяка нормална държава нещата ще дойдат на собствените си места и ще се наричат със собствените си имена, тоест хората, които са ангажирани в вакадемична дейност, ще бъдат доценти и професори, а тези, които работят извън академичните институции, ще бъдат старши научни сътрудници втора, респективно първа степен, но така или иначе, това са еднакво достойни хора, макар че между тях има и страшно недостойни хора, така, както каза господин Тодоров. Аз смятам, че тяхното филтриране трябва да стане по друг начин, а не чрез форсираното 3162.4 им пенсиониране. Може да се паправи някаква атестация, която да отсее тези, които Държавна сигурност ги направи професори, защото такива има, от тези, които станаха професори въпреки системата, а не благодарение на нея. Може да се направи атестиране, може да се направят допълнителни изисквания особено към тези, които ще ръководят академичните и научните звена така че, аз смятам, че не е тук начинът да отсеем зърното от плявата чрез тяхното форсирано пенсиониране.
Освен това и интелектуално, и емоционално ме ангажира въпросът за изравняване на мъжете и жените в тази сфера. И в световната наука и в българската наука има много жени, които са оставили зад себе си много светла диря и като научен принос, и като доживотно запазващи се светли спомени на техните възпитаници, на техните студенти. Част от тези жени са били до такава степен ангажирани в наука и преподаване, за че тях са останали непознати, да речем, радостите на личния и на семейния живот. Просто не са създали семейства. Други са създали семейства и ако са били добри майки и добри къщовници, това е било с цената на изключително големи претоварвания. И просто не е редно, и не е морално в една по-напреднала възраст, когато, тъй да се каже, са си надвили над масрафа като домакини и като майки, ние да ги лишим от възможността да работят още няколко години, когато те имат сили и възможности за това. 3162.5 Затова аз ще гласувам за този законопроект и апелирам вие също да гласувате за него.
Една корекция, която искам да направя, е следната. Тя е редакционна, но смятам, че текстът има нужда от едно изчистване. Новият чл. 39а, който се предлага, започва с това, че хабилитираните лица могат да заемат щатна длъжност до и т.н. и след това диференцира кои - доколко. След това обаче, след като се изброят професори, старши научни сътрудници първа степен и доктори на науките (се добавя) и се казва, че независимо от вида на научната организация, независимо от пол и име и това, разбира се, е така. Но макар и теоретично, съществува пълната възможност доктор на науките да не бъде хабилитиран. Тоест едното са научни степени, а другото са научни звания. И понеже този нов чл. 39а започва с това: "Хабилитираните лица могат да заемат щатна..." и т.н., като се стигне до доктори на науките, казах, съществува възможността те да не са хабилитирани. И тогава, ако си представим, че един човек ще се персионира като главен асистент, но той е доктор на науките, може да възникне спор попада ли или не попада под действието на този член, защото той не е хабилитирано лице. Затова аз предлагам едно чисто редакционно изчистване, което нищо не променя по същество, но прецизира текста. Предложението ми гласи:
"Доцентите и старшите научни сътрудници втора степен могат да заемат щатна длъжност до 60-годишна възраст, а професорите, старшите научни сътрудници първа сепен и докторите на науките до 65-годишна възраст, независимо от вида на научната организация, в която работят, и пола им."
Така че, махайки шапката отпред, че това се отнася до хабилитираните научни работници, смятам, че прецизираме текста, защото няма никакво противоречие, когато добавяме израза "доктори на науките".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като съвносител на този законопроект, аз естествено го подкрепям като се съгласявам с доводите на повечето от изказалите се преди мен и, разбира се, с голяма част от доводите, изложени от господин Тодоров. ББ/ВР 3163.1 Но смятам, че не този законопроект и не тази материя трябва да бъдат обект на подобни разсъждения, доколкото категорията лица, за които говори господин Тодоров, сигурно съществува и сигурно тя в обществения смисъл би била облагодетелствана от този закон, но има и друга категория лица, които чакаха 10 ноември, за да могат да се реализират, понеже бяха потискани от тоталитарната система. И ще бъде несправедливо на такива хора да отнемем възможността да вложат целите си сили, знания и талант, доколкото могат. Това е едната страна на нещата.
Напълно споделям съображението, развито от доктор Карев, че действително законът в този му текст може да бъде изтълкуван така, че доктори на науките, аз лично знам такива случаи, които не са хабилитирани, да не попаднат в обсега му и в този смисъл поправката би следвало да се направи.
Що се касае до статуквото в образованието и науката, наследено от тоталитарната система, за което говори господин Петър Тодоров, то тук аз не мога да не се съглася напълно с него. Но уреждането на всички взаимоотношения като наследство от тази тоталитарна система в рамките и в сферата на образованието и науката, ще бъде предмет на отделен закон и слава Богу, той предстои. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Следващият оратор е господин Яни Милчаков.
ЯНИ МИЛЧАКОВ (СДС): Към аргументите, изказани от преждеговорившите оратори, аз имам много малко да добавя. А именно, че ние не бива да губим реалния адресат на този кратък законопроект. Това са преди всичко, както всички сме се убедили, учените от така наречените отраслови научни звена, колкото и тромаво да звучи това определение. Надали бихме могли да поставим под въпрос, че в тези звена не се е създавала и не се създава в момента наука. Аз не виждам с какво са по-лоши от академичните университетски преподаватели достойни учени, които примерно биха могли да бъдат на работа в един местен институт по паметниците на културата. Зная, че поне в Шумен без някакви местнически страсти в този институт работят учени със световно име, със световно признание, с дисертации, защитавани в чужбина, с книги, издавани също в чужбина. 3163.2
Така че реалният адресат, повтарям, на този законопроект, са именно тези учени, които са извън академичната сфера, т.е., казано накратко - извън преподавателската работа.
Вярно е, че изказването на уважаемия господин Тодоров внася един емоционален момент. Но както правилно подчерта господин Панев, цялостното уреждане и моралната равносметка от тези мъчителни десетилетия на българската наука, е предмет на друг законопроект, в който наистина критериите за научни степени и научни звания ще бъдат прецизирани и съобразени със световните стандарти. Емоционалният тон, който доминираше в изказването на господин Тодоров, е дълбоко честен по своите подбуди и той не бива да хвърля сянка върху чисто практическия аспект на този законопроект.
Вярно е и друго. Този протест на господин Тодоров е продиктуван от обстоятелството, че в унаследените от тоталитарната система научни звена съществуваха напълно излишни институти, пълни с излишни хора. Това е отделен аспект на този момент. Факт е и друго, че нравствени изроди и палачи в българската наука (тук, без да съм юрист, ми идва на ума името на познатия на юристите Ярослав Радев)... (Шум от блока на ПСБСП, неодобрителни възгласи)... Да, мъчеха и тероризираха както левия Велко Вълканов, така и десния янко Янков.
За всичко това те ще получат оценката на научната общественост, но чисто социалният аспект на законопроекта е именно този - да не подлагаме на дискриминиране определена категория учени, които просто навършват необходимата възраст, и това е аргументът ми, който в съгласие с казаното от ораторите преди мен, ме заставя да предложа на почитаемото народно представителство този законопроект да бъде гласуван. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може би изслушахме и последния оратор. Други желаещи няма. Законопроектът е много кратък.
Гласуваме внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания на първо четене.
Моля, гласувайте!
Моля народните представители да влязат в залата.
От общо гласували 172 народни представители, 160 са гласували за, 7 - против, 5 се въздържат.
Законопроектът се приема на първо четене.
Госпожа Йовкова, имате думата по процедурен въпрос. 3163.3
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Аз подновявам направеното предложение законопроектът да се прогласува и на второ четене, като имам предвид, че е много ясен и много точен текстът за допълнение, който предложи доктор Карев, и в същото време искам да помоля нашия колега Михайлов да оттегли своето предложение, тъй като този въпрос е обсъждан в комисията, но той не намери подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов оттегля предложението си.
Господин Панев, Вие?
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Подкрепям предложението на госпожа Йовкова за приемане на закона на второ четене днес с текста, предложен от господин Карев. И също съм против това законът да има обратна сила. Няма да се аргументирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Панев, текстът ще се гласува допълнително. Основният текст и предложението на господин Карев. Сега решаваме въпроса дали ще минем на второ гласуване, или няма. 3163.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е предложение законът да се приеме днес на второ четене. Моля, гласувайте.
От всичко 171 гласували народни представители, 158 за, 5 - против, и 8 - въздържали се.
Приема се днес да започне и да се приеме на второ четене законопроектът.
Господин Бучков, докладвайте предложенията. Имаме само едно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания".
Този текст не се гласува, тъй като е допълнение на съществуващ закон.
Параграф единствен: създава се нов чл. 39а към раздел I - Допълнителни разпоредби, със следния текст: ще прочета първо текста на господин Карев, тъй като той е заместващ текст:
"Чл. 39а. Доцентите и старши научните сътрудници II степен могат да заемат щатна длъжност до 60-годишна възраст, а професорите, старши научните сътрудници I степен и докторите на науките - до 65-годишна възраст, независимо от научната организация, в която работят, и пола им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Попов.
ГЕОРГИ ПОПОВ (ПСБСП): Като съвносител напълно подкрепям предложението на д-р Карев. То беше подкрепено и от господин Панев. И аз предлагам да се обединим около това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това заяви и госпожа Йовкова. Други предложения не са постъпили.
Гласуваме заместващия текст, предложен от господин Карев, който се поддържа от всички колеги. Моля, гласувайте.
От всичко 169 гласували народни представители, 154 са за, против - 7, и въздържали се - 8.
Приема се Законът за изменение на Закона за научните степени и научните звания.
Преминаваме към следващата точка - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТМЯНА НА УКАЗ # 1707 И УКАЗ # 2601 ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЛИЧНИ ПЕНСИИ ЗА ИЗСЛУЖЕНО ВРЕМЕ И СТАРОСТ.
Дядо Христофор, моля заемете мястото си.
Господин Джеров, имате думата. МР/ВР 3164.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа! Министерският съвет е предложил да бъдат отменени два указа. Единият е Указ # 1707 за увеличаване на личните пенсии за изслужено време и старост от 1989 г. Другият е Указ # 2601 за увеличаване пенсиите за изслужено време и старост от 22 ноември 1989 г. - укази на Държавния съвет.
Указ # 1707 - ще ви прочета единствения член, за да разберете за какво става дума:
Указ # 1707, член единствен гласи: "Увеличават се, считано от 1 юни 1989 г., с по 60 лв. месечно личните пенсии за изслужено време и старост на участниците в подпомагане на гръцкото съпротивително движение."
И следва един списък от 13 души от гр. София и от гр. Хасково.
Вторият указ, това е Указ # 2601 пак на Държавния съвет, с който се увеличават пак с по 60 лв. месечно, считано от 1 юни 1989 г., личните пенсии на бившите гръцки политемигранти, приели българско гражданство и останали на постоянно местоживеене в Народна република България.
Умишлено ви прочетох съдържанието на двата указа, за да видите за какво става дума.
Законодателната комисия с мнозинство счита, че нашата държава следва да отделя от бюджета си средства само за пенсии на българските граждани и тогава, когато те имат заслуги към българската държава, тогава те могат да получат и други пенсии. Не е правилно чужди граждани, които са защитавали дадена партия в друга държава, да получават от български бюджет пенсии. Също така не е правилно да се отделят от българската държава средства за отпускане пенсии на българи, които са участвали в чуждо съпротивително движение.
Мнозинството на Законодателната комисия застава на становището, че трябва да бъде приет законопроектът на Министерския съвет, двата указа да бъдат отменени, като, ако има възможност, моля законопроектът да бъде поставен след това и на второ гласуване.
Благодаря Ви, господин председателстващ. 3164.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Джеров.
Становището на Комисията по труда и социалното осигуряване съвпада със становището на Законодателната комисия.
За изказвания и предложения? - Няма.
Моля, гласувайте закона на първо четене.
От всичко 149 гласували народни представители, за законопроекта са гласували 110, против - 3, и 36 се въздържат.
Законопроектът е приет на първо четене.
Направено е предложение за провеждане на гласуване и на второто четене на законопроекта днес. Моля ви, гласувайте направеното предложение за обсъждане на законопроекта на второ четене от същото пленарно заседание - да бъде на сегашното пленарно заседание. Моля ви, гласувайте.
От всичко 141 гласували народни представители, 119 са за, против - 3, и 19 се въздържат.
Приема се на сегашното заседание да приемем закона и на второ четене.
Господин Джеров, докладвайте закона за второ четене. 3164.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам да се гласува на второ четене Закон за отмяна на Указ # 2601 от 22 ноември 1989 г. на Държавния съвет за увеличаване на пенсии за изслужено време и старост и на Указ # 1707 от 30 август 1989 г. на Държавния съвет за увеличаване на лични пенсии за изслужено време и старост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте! Гласуваме същия закон на второ четене.
Гласували общо 155 народни представители. От тях 127 за, 2 - против и 26 - въздържали се.
Законопроектът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка трета
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Венцеслав Димитров е направил предложение за промяна на казания закон.
Законодателната комисия в присъствие и на вносителя, и същевременно председател на Комисията по бюджета и финансите счита, че въпросът е изцяло от компетентността на Комисията по бюджета и финансите. По принцип взема положително отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Становището на Бюджетната комисия по внесения законопроект е положително. Тя препоръчва на Народното събрание да приеме този законопроект.
Господин председателю, ако ми позволите, аз ще кажа няколко думи, защото същевременно съм и вносител на този законопроект и съм вносител не за друго, а защото се чувствам като председател на Комисията по бюджета и финансите, че когато някой член от закона не се интерпретира правилно, именно Народното събрание и неговият орган, който е натоварен да следи бюджетното законодателство и неговото приложение, е длъжен да реагира в момента по адекватен начин.
В мотивите е казано защо е внесен този законопроект.
Аз бих желал накратко да ангажирам вашето внимание като ви го прочета - какво гласи самият чл. 41 и какво гласи инструкцията или окръжното на Министерството на финансите, чрез което се активира този текст. НЧ/ВР 3165.1
Най-напред аз предполагам, че този член е записан някъде през 50-те години, когато е имало съвършено друга икономическа структура. Сега, когато премахнахме редица положения, даже цели раздели от Закона за данъка върху общия доход, а други ги изменихме, някой в Министерството на финансите е пожелал да активира разпоредбата на този член. Но лично моето мнение, а и мнението на мнозинството, даже, бих казал, на всички в Бюджетната комисия беше, че наистина той не би могъл да се прилага по този начин.
Ето чл. 41: "На лицата, които извършват еднократни услуги на учреждения, предприятия, организации и други подобни, се удържа 10 на сто данък върху полученото възнаграждение при изплащането му. Когато услугата се извършва с кола, добитък - данъкът е 6 на сто (виждате какви разпоредби). Не се удържа данък по този ред на преносно-превозните задруги, кооперации и ТКЗС, държавни стопанства, предпиятия и обществените организации."
Ето и инструкцията обаче, която е получена от Министерството на финансите в местните данъчни управления. Това е – 21. Бих желал да кажа какво се използва, как се интерпретира и защо ние трябва да отменим този член.
Главно управление "Данъци", преки данъци от физически лица от 21.I.1992 г. до началника на Териториално данъчно управление, гр. еди-кой си...
"21. Във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 41 от Закона за данъка върху общия доход е необходимо да се има предвид следното: лицата, които извършват услуги на фирми и други организации съгласно Закона за счетоводството, не са задължени да водят отчетност и нямат право да издават оправдателен документ. При получаване на възнаграждението се удържа авансово 10 на сто данък по реда на посочения член от закона. Тази разпоредба се прилага при изплащане на всички еднократни възнаграждения, включително хонорари и други подоби. Събраните по този начин суми се приспадат от окончателно определения данък по подадената годишна декларация, или се връщат при условията, посочени в разпоредбата на чл. 43 от Закона за данъка върху общия доход."
Аз разговарях и с господин Стоян Александров, който ръководи данъчното управление, и с министъра на финансите господин Иван Костов. За тях перфектно разрешение на получаващия се кон3165.2 фликт в случая е приемането на един съвсем малък закон за отменяне на чл. 41.
Другите мотиви са посочени в това, което е раздадено на всички. Аз не бих желал да ги чета. Но като имаме предвид, че ние живеем в инфлационна обстановка, като имаме предвид, че една част от хората разчитат само на доходи, които се облагат по чл. 13, тоест не разчитат на реална заплата (на хората със свободни професии) и примерно, че една голяма част от възнаграждението им се пада именно в освободения от данъци доход - до 9000 лева, ако ги принудим всички тези хора да плащат 10 на сто днес от парите, тези пари евентуално ще им бъдат възстановени едва в средата на следващата година. При една инфлация, да не казвам каква ще е до края на годината - 60 или 70 на сто, знаете, че това, което ще се върне, ще е една смешна сума за тях, една подигравка. Затова именно е и предложението да бъде отменен чл. 41. Още повече, че има и други сериозни основания да бъде отменен този член.
С това ви призовавам всички да гласувате, ако може и на първо, и на второ четене този законопроект.
Използвам случая да внеса една добавка към този законопроект.
Добавката да се постави в заключителните и допълнителните разпоредби на закона и да има следното съдържание (вие като го чуете, ще разберете защо се налага тази добавка):
"Освобождават се от данък общ доход носителите на медали от олимпийските игри в Барцелона 1992 г. за получените предметни награди чрез БСФС."
От БСФС се обърнаха лично към мен, за да интервенирам в тази посока. Аз говорих също така с господин Стоян Александров и с министър Иван Костов. Те казаха, че това е хубаво да се фиксира със закон, защото данъчни облекчения би следвало да се получават само чрез Народното събрание. Доколкото разбрах, БСФС има намерение да награди носителите на медали освен с медалите, с които се награждават, и с по една кола. И ако тази кола, която струва може би 150 или 250 хил. лева, бъде обложена с общ доход, ще се окаже, че може би една голяма част от спортистите материално няма да имат възможност да си заплатят данъка. Ако данъкът е 30 на сто, което прави 60 хил. лева, те няма да 3165.3 има откъде да ги намерят и ще се обезсмисли идеята за допълнителна награда на нашите медалисти. Подобни награди се дават на спортистите във всички страни и аз мисля, че ние не би трябвало да лишаваме и нашите спортисти. Още повече, че ние трябва предварително да заявим това нещо, за да им е ясно, с цел най-малкото стимулите, доколкото има такива в една такава предметна награда, да бъдат ясни на нашите спортисти още преди започването на игрите.
Призовавам ви да гласуваме закона на първо четене и ако няма много сериозни възражения - и на второ четене. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Димитров! Господин Филипов има думата. 3165.4 ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, Емил Филипов, Михайловградски окръг, Берковица, БСП.
Очевидно законопроектът е разумен и неслучайно Бюджетната комисия единодушно е приела неговата подкрепа и предлага да бъде гласуван на първо четене. Очевидно е, че той има три важни предимства:
- опростява личната отчетност на всеки един от нас, особено на хората със свободна професия;
- опростява счетоводната отчетност по цялата верига на производство и търговия;
- опростява и данъчната отчетност.
Така че би трябвало да се приеме и на първо - и приемам, и на второ четене да мине още днес.
Трябва да приветствуваме и предложението за Барцелона. Въпросът е обаче как да се приеме на днешен ден, тъй като предметни награди и за световни първенства през годината ще има. Ще има и други олимпиади. Да не ни се наложи евентуално през годината за други световни първенства, ако има някакви други специални награди, да го приемаме.
Ако считате, че трябва да остане това, тъй като е буквално след няколко седмици... Всички ние ще гледаме олимпиадата след около 20 дена. Може би е правилно засега да се ограничим само до Барцелона, а по-натам да го отразим в другите данъчни закони.
Струва ми се, че е добре, когато се разяснява този закон и от всички нас, и в пресата, да се добави, че това освобождаване означава много по-сило задължение на всички хора, които получават допълнителни доходи извън своята щатна държавна заплата и за свободна професия, да си водят своята строга отчетност през цялата година, за да попълнят честно, законно напълно своята данъчна декларация в края на годината.
Накрая искам да подчертая, че съвършено справедливо Бюджетната комисия в своето колективно становище подчертава, че Министерският съвет изостава по отношение на новите данъци. Приемам изцяло тази констатация на Бюджетната комисия. Но искам да подчертая отново, че се изостава и със законопроекта за Сметната палата. Не може ножът, хлябът и ръката, която дава този хляб, да бъдат в едни и същи хора. СД/ВР 3166.1
Благодаря ви. Призовавам всички единодушно да подкрепим този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Господин Близнашки, имате думата. До следващите световни първенства ще бъде приет целият закон. Нов закон ще имаме. Затова само за Барцелона сега добавяме.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа, аз поддържам по принцип внесения законопроект, но държа да подчертая, че предложението, което се прави за спортистите - специално освобождаване на спортистите, които ще спечелят награди в Барцелона и т.н., няма нищо общо със законодателната техника. Това е практически невъзможно да се направи чрез закон и аз моля Законодателната комисия да се намеси и да се отстрани или наймалкото да се коригира това предложение. Би могло да се обсъжда въпросът, дали всички, получили награди от олимпийски игри, не трябва да бъдат освободени, или да получат някакви данъчни освобождения. Но по принцип трябва да се знае, че в България има разделение на властите и чрез закони тук, в Народното събрание, отделни казуси не могат да се решават. Това може да се решава по пътя на делегация, за правителство и т.н., но аз не мисля, че такова изключение тук трябва да се направи. Въпросът има принципен характер и ние трябва да създадем норма. Ако искаме да освободим всички олимпийци, които ще спечелят награди оттук нататък, е едно, но казуси, пак подчертавам, по законодателен ред не могат да се решават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие сте против допълнението на господин Венцеслав Димитров. При второто гласуване ще се решава от парламента, господин Близнашки. Благодаря Ви много.
Други оратори няма. Гласуваме законопроекта на първо четене. Моля, гласувайте.
Гласували общо 153, за - 142 народни представители, 1 - против, 10 се въздържат. Законопроектът е приет на първо четене.
Направено е предложение за провеждане на обсъждането на законопроекта на второ четене в същото пленарно заседание. Моля, който е за провеждане и на второто четене на законопроекта в същото заседание, да гласува. 3166.2
За предложението - 135, 12 - против, 13 се въздържат, от общо гласували 160 народни представители.
Господин Джеров или господин Венцеслав Димитров, докладваме на второ четене. По параграф първи няма предложения, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "– 1. Отменя чл. 41."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заглавието не се гласува, както казва господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте – 1 - "Отменя чл. 41". Моля, гласувайте.
От 161 гласували, 154 са за, против - няма, 7 се въздържат. Параграф 1 се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Параграф 2, със следния текст: "Прибавя се нова Преходна разпоредба със следния текст: "Освобождават се от данък общ доход носителите на медали от олимпийските игри в Барцелона 1992 г. за получените предметни награди чрез БСФС."
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е Вашето предложение, господин Димитров.
Има думата господин Рашков. 3166.3 РАШКО РАШКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, предлагам в предложения от господин Венцеслав Димитров нов параграф да бъде направено следното изменение: не "чрез БСФС", а "чрез спортните сдружения", защото предметни подаръци нашите олимпийски призьори могат да получат и вероятно ще получат и от своите клубове или дружества. Редно е да не фиксираме само думата "БСФС", защото такива предметни награди могат да бъдат получени и от спортните дружества. "Чрез спортните сдружения", вместо другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата господин Димитър Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители, аз гласувах по принцип за законопроекта и за – 1, но мисля, че за – 2, първо, предложението се прави на това заседание, той не може да бъде приет на второ четене, и, второ, той не може да се приеме в тази форма, господин Димитров. Ние не можем да освобождаваме за 1992 г., а можем да дадем възможност на Министерския съвет в случаите на олимпиади, световни първенства и в други случаи да освобождава, но не от данък общ доход, защото това не е данък общ доход, а това, което имате предвид са такси и мита. Данък общ доход за коли не може.
Затова аз предлагам да се отложи този параграф. А след като мине в Законодателната комисия на второ четене, тогава да се предложи този параграф в Народното събрание. Иначе ще се наруши правилникът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията по – 2. Моля, гласувайте. Моля, гласуваме за предложението на господин Димитър Михайлов за отлагане на разискванията по – 2.
От общо гласували 163, за предложението - 134, против - 18, 11 се въздържат. Отлагаме разискванията по – 2.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има още един параграф - – 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, да приемем ли днес следващия параграф, а само – 2 да остане? (Александър Джеров отговаря нещо встрани от микрофоните, което не се чува) ВТ/ВР 3167.1
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Законът се прилага за доходи, реализирани след 1 януари 1992 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за текста. Господин Димитров, прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Законът се прилага за доходи, реализирани след 1 януари 1992 г." Тоест законът отменя чл. 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
Общо гласували 150, за са 143 народни представители, 1 е против, 6 се въздържат. Приема се параграфът.
По този начин приключваме поне за днес по този закон и този параграф. Параграфът, който беше върнат обратно в Законодателната комисия, допълнително ще се приеме.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Изобщо само трябва да се гласува, уважаеми народни представители. (Реплики на депутати от опозицията: "Няма време!")
Дайте да отхвърлим малко работа. Да компенсираме вчерашното разпиляване. Докъдето стигнем.
Господин Джеров, следваща точка е...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:
ЗАКОН ЗА ЗАКРИВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ - ВТОРО ЧЕТЕНЕ
С оглед спорните моменти, Законодателната комисия е изложила своите мотиви. Времето е напреднало и затова не бих си позволил да разширя доклада си.
В случая имате предложения на Законодателната комисия в съответствие с предложението на Министерския съвет и в съответствие със становището на Комисията по образованието и науката. Или едно становище, което е на Министерския съвет, на Комисията по здравеопазването и на Законодателната комисия. По някои от текстовете народната представителка госпожа Мими Виткова има различни виждания. Ние сме ги отразили в нашия доклад както съображенията, така и формулировката на предложенията на госпожа Мими Виткова.
При това положение моля да бъде поставен на гласуване законопроектът за закриване на Медицинската академия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За процедура ли? Заповядайте, господин Желев. 3167.2
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, предвид напредналото време предлагам отлагане на разискванията по второто четене на предложения законопроект. Това е първото ми процедурно предложение.
И бих искал да отправя една процедурна молба към Вас, господин председателю. Отлагане за вторник имам предвид.
А във връзка с провеждането на дискусията по иска на Главния прокурор на Република България, моля Ви да отправите молба във вторник, в заседанието, което ще се проведе, да бъде поканен и да присъства главният прокурор на рупубликата. Благодаря Ви.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Той не може да присъства в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли някой за противно становище по предложението за отлагане на разискванията за вторник или за сряда - за следващото заседание. - Няма. Гласуваме предложението за отлагане на разискванията по Закона за закриване на Медицинската академия. Моля, гласувайте.
От общо 159 гласували, за - 81, против - 75, въздържали се - 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Приема се предложението на господин Желев да оставим този закон за следващото заседание, за сряда.
По другия въпрос, господин Желев. (Шум в залата) Моля ви се, господин Караджов, седнете.
Вижте, господин Желев. Има определена процедура по въпроса за отнемане на имунитета. Тук няма да разиграваме един съд. Прокурорът е отправил своето искане, вие го имате, така че той няма начин да отговаря на въпроси.
Процедурата си е точно определена, така че Председателството въобще не може да приеме искане прокурорът да присъства тук. Да бъде тук, това би означавало ние да превърнем Народното събрание в някакъв съд. Така че това искане е абсолютно невъзможно.
Искате да обясните, елате, но аз лично не бих се съгласил да викаме прокурора. 3167.3 КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин Савов. Вижте, аз разбирам вашите аргументи, но бих искал да добавя само следното, че е отправено искане от Главния прокурор, който е страна в създадено отношие между Главния прокурор и народното представителство. И аз смятам, че е съвсем нормално и логично той да присъства, след като е страна в това създадено отношение. Отделен въпрос е дали вие ще разрешите към него да се задават въпроси, на които той да о тговаря.
А що се отнася до това дали съществува такъв прецедент,
ако си спомняте, миналата година имаше желания от ваша страна да бъде докаран тук подсъдимият Тодор Живков.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако вие правите аналогия между Тодор Живков и отнемане на имунитет, мисля, че просто не сте научили нищо за две народни събрания. (Реакция в залата) Кака може да се прави такава аналогия!
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Изглежда, че господин Желев в АОНСУ не си е изяснил какво означава отношения между парламент и друга една такава власт, каквато е съдебната.
Аз напълно го разбирам защо иска да докара тук, така да се каже грубо, в парламента Главния прокурор, защото може би иска да направи нещо като Лайпцигския процес. Остава да предложим и Върховния съд, съответното наказателно отделение също да го строим тук и съвсем ще се върнем в добрите времена на подсъдимия Тодор Живков.
Освен това няма никакви отношения, както той каза, и затова съм против това изобщо да се поставя като въпрос за решаване от пленарната зала, защото е освен това и един юридически абсурд, тъй като няма никакви отношения нито по Конституция, нито по нашия правилник, които да ни задължават да влизаме в каквито и да било отношения, не знам какви отношения има предвид господин Кирил Желев. Може би точно тези, които си представя в спомените си за Лайпцигския процес с главния прокурор. Изобщо такъв въпрос пред парламента не може да стои и той е недопустим както съобразно разпоредбите на Конституцията, така и на нашия правилник.
Благодаря. РД/ВЙ 3168.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз въобще не поставям на гласуване този въпрос, защото той излиза извън процедурата.
Искам да направя обаче едно съобщение, от което днес бях неприятно изненадан и то е от господин Слатински, но той не е тук.
Вижте сега, в Конституцията е казано много ясно, че председателят на Народното събрание организира международните връзки на Народното събрание. Това, разбира се, не пречи на народните представители да се срещат, а това е право на всеки един български гражданин. Но не може председатели на комисии или народни представители да уговарят с чужди посолства посещения и размени и т.н. Това се прави от председателя на Народното събрание. (Шум в залата) Моля ви се! Това е съвсем ясно. (Реплики) Госпожица Дърева, както винаги, не е чела правилника. Към него се отправя. Иначе може всяка една партия отделно, тук става въпрос за нещо много просто, затова че една комисия не може, разбирате ли? Комисия не може. А иначе народните представители имат възможност по партийни принципи, ли чно и т.н., всичко това е извън правилника. Обаче представете си, че всяка комисия от тези 18 или 19, както сега ще станат, отива председателят или не знам кой си и си уговарят за сметка на Народното събрание при това, както е. Тези неща въобще не може да стават. Затова имаме "Протокол", затова се минава през Народното събрание.
Просто това го казвам, то не се отнася дори за вашата страна (посочва към малцинството), защото се оказва, че при нас са председателите, но аз искам това нещо да го направя достояние.
Господин Слатински, а вие пристигнахте тук, нямате право, вие имате възможност да отидете с посланика на Германия да говорите, но нямате възможност и право вие да уговаряте една делегация наша да по сети Германия. Този въпрос минава през председателя на Народното събрание. Защото председателят на Народното събрание отговаря за материалните средства. Още повече, че сте поели ангажимент Народното събрание да поеме. Аз не съм подписал и няма да подпиша. 3168.2
И друг път, моля ви, ни кой от председателите на комисиите да не поема правата, които има председателят.
С това свършвам. (Частични ръкопляскания)
Парламентарна група може да прави всичко. Тя може да отиде със свои средства, но когато е от името на Народното събрание, трябва да мине през една определена инстанция. То е много ясно и аз се чудя как може някои народни представители да не се съобразяват с това.
Имам само да прочета някои съобщения.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 7 юли, вторник, от 10 ч. на бул. "Дондуков" # 2, в зала 412.
Дневен ред:
Закон за данъка върху добавената стойност, Закон за обезщетяване срещу отчуждените недвижими имоти.
Други съобщения нямам.
Утре от 9 ч. започваме заседанието.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Стефан Савов)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
(Снежана Ботушарова)
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:
(Руслан Семерджиев)
(Ведат Сакаллъ)