234
Председателствали: председателят Александър Йорданов
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на 36-то Народно събрание.
Вчера с писмо до председателя на Народното събрание с изходящ № 020034 президентът на Република България д-р Желю Желев се обръща към парламента на основание чл. 98, точка 2 от Конституцията на Република България с желанието да упражни своето право на обръщение към Народното събрание в началото на днешното пленарно заседание.
Моля президентът на републиката д-р Желев да заповяда на трибуната на Народното събрание! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕЗИДЕНТ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаемо председателство, уважаеми госпожи и господа народни представители! Използвам конституционното си право да се обърна към вас с убеждението, че до голяма степен съдбата на демокрацията в България зависи от способността ни да се справим с престъпността, която залива страната. Вторачени в партийни борби ние сякаш отказваме да забележим, че за изминалите три години почти всяко българско семейство стана жертва на престъпността. Хората се страхуват да ходят вечер по улиците. Техните домове са по-уязвими от всякога. Нощем в много български къщи цари страх.
Не може, когато престъпността залива страната, когато хората не са сигурни за здравето и живота си дори по централните НЧ/ЛТ 354.1. улици на София и другите градове, когато по селата старите хора си лягат, да залостват вратите, без да са сигурни, че ще осъмнат живи и здрави, неограбени и неопозорени. Когато рекетьори подлагат на морален и физически терор представителите на частния бизнес и частната инициатива и насила измъкват от ръцете им честно спечелени пари. Когато моторизирани и въоръжени банди по пътищата ограбват чуждестранни туристи, като им отнемат и колите, да смятаме, че нищо особено не се случва и да спим спокойно.
Каква частна собственост ще възстановяваме и как ще развиваме пазарна икономика в България, когато хората нямат никакви гаранции за живота и имота си, за онова, което са създали с честен труд и усилията на цялото семейство? Какъв международен и стопански туризъм ще развиваме, когато не можем да гарантираме елементарната безопасност на самите туристи?
Погледнете драмата на сухите цифри. На всеки 3 минути и 20 секунди е извършена по една кражба през 1992 г. Или общо 174 623. Погледнете криминалните хроники! Погледнете полицейските справки: зверски убийства, брутални изнасилвания, отвличане на деца! Нали не това искахме да предложим на хората.
Основно задължение на държавата е да гарантира живота, имота, честта и достойнството на своите граждани. Държава, която не може да изпълнява това свое основно задължение, не може да разчита на уважение. Неслучайно някои вече заявяват: ако това ви е демокрацията, не ни трябва.
Рязкото увеличаване на престъпността стъписва всяко общество. Много са причините за това бедствено положение. Наистина, то не е много по-различно от другите източноевропейски страни, но това едва ли може да ни успокоява. У нас общото настроение е, че хората са изоставени от държавата, че властта я няма.
Дошъл съм при вас, в Народното събрание, за да кажа, че ако искаме да спасим вярата на хората в демократичните промени, ние трябва да пресечем растящата престъпност. За това се изискват усилията на всички нас, на народните представители, изпълнителната и съдебната власт, на цялото гражданско общество.
Обръщам се към вас с надежда максимално бързо да създадете законодателни условия за ефикасна борба с престъпността. Нужно е срочно да бъде приет закон за полицията. Вие добре знаете, че действащият в момента закон е от 1976 г. и е създаден в други 354.2. условия. Той е вече безнадеждно остарял.
Основна цел на един нов закон за полицията е да създаде условия за изпълнение на правомощията на полицейските органи в интерес на обществото. Полицията трябва да е в състояние да осигурява обществения ред. Свободата на гражданите не отменя, а напротив, усилва необходимостта индивидуалните права да са гарантирани и то в съответствие с конституцията и международните актове.
Нужно е да се дадат гаранции за стабилно професионално ръководство на полицията, което да не е жертва на политически страсти и политически разпри. Демокрацията не е анархия! Самоубийствено е за нас като държава да превръщаме полицаите в изкупителни жертви. Самоубийствено е да пращаме синовете си без защита срещу въоръжени престъпници и ден по-късно същите тези престъпници, с десетки висящи дела, да са отново на свобода.
Уважаеми дами и господа! Ще дочака ли нашето общество закона за реформата на съдебната система да стане най-после реалност? Правото е система и без цялостна законова уредба, позволяваща на полицията и съда ефикасно да изпълняват своя дълг, ние ще останем само неми свидители на бездействието и отмъщенията. Защото едно общество не може да съществува без справедливост.
Необходими са важни и съществени изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс. При сегашната организация на предварителното производство всеки месец в Националната следствена служба постъпват около 2500 следствени дела в повече, отколкото се приключват. И е естествено процентът на неразкритите престъпления стремително да расте. От 1990 г. само в България всички престъпления се разследват по една-единствена сложна и неефективна форма. Следователите не смогват да се справят с всички случаи: от дребната кражба до злоупотребата с милиарди левове.
От друга страна, полицията е лишена от възможност да събира годни доказателства за наказателния процес. По този начин е прекъсната връзката между полиция и следствие.
Особено опасна е корупцията вътре в органите на властта. Нямаме право да бъдем наивни. Не е достатъчно да имаме честни хора, готови да превърнат борбата с корупцията в дело на своя живот. Нека да им дадем правната възможност и гаранции да направят това. 354.3.Така ще върнем надеждата на хората, надеждата, че нашето общество ще се изправи. Защото ще успяват достойните и почтените, тези, които работят, които не се страхуват да поемат отговорността и риска, тези, които уважават и спазват закона. Нямаме право да допуснем отчаянието да ни победи.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, дано не съм прав, но напоследък имам чувството, че всички ние се затваряме в разочарованието, в страховете си, в борбите за власт. Не забравяме ли хората, които са ни избрали?! (Ръкопляскания и възгласи в блока на СДС: "Е-е-е!" "Браво!")
В името на сигурността и спокойствието на гражданите аз се обръщам към вас:
- Гласувайте закон за силна и отговорна полиция;
- Гласувайте закон, който да извади съдебната система от състоянието на клинична смърт;
- Гласувайте необходимите изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс;
- Създайте предпоставките за действен държавен апарат, прочистен от корупция!
Всяко бездействие днес ще направи невъзможни каквито и да било действия утре.
Благодаря за вниманието. (Бурни ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на президента на Република България д-р Желю Желев. Ние продължаваме работата.
По предложение на Председателския съвет предлагам да гласуваме днес и утре Народното събрание да гледа на второ четене Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 213 народни представители, за - 179, против - 16, въздържали се - 18 народни представители.
Предложението на Председателския съвет се приема.
Моля председателят на Законодателната комисия да заповяда и да докладва становището на Законодателната комисия преди второто четене!
Моля председателят на Законодателната комисия или негов заместник да докладва становището на Законодателната комисия преди второто четене! СД/КТ 355.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1993 г.
Законопроектът беше приет на първо четене. Това е един малко по-специален законопроект, защото за разлика от другите законопроекти, по които трябва конкретна комисия или специализирана комисия да се произнесе, по този законопроект трябваше да се произнесат абсолютно всички комисии. Защото именно всяка комисия е пряко заинтересована от това да вземе становище по този законопроект.
Или този законопроект е комплексен в смисъл, че засяга работата на всички комисии на Народното събрание.
Законодателната комисия, ако си спомняте, изрази в две насоки своите виждания: от една страна като специализирана комисия, защото тя пряко има отношение към съдебната власт, и същевременно като Законодателна комисия, която трябваше да даде своето становище от гледище на законопроекта като закон.
По отношение на първата част Законодателната комисия направи своите бележки, като изхождаше от конституционното задължение Министерството на финансите и правителството, Министерският съвет да включат в съдебната власт разходи такива, каквито са предложени от Висшия съдебен съвет. Това тогава не беше направено.
Същевременно Законодателната комисия направи възражение, че в Преходните и заключителни разпоредби са включени изменения, допълнения на закони, което е недопустимо. И тогава обърнах внимание на уважаемите народни представители, че становище и на Великото Народно събрание, и на това Народно събрание от миналата година е, че Законопроектът за бюджета е един законопроект, който има трайност, валидност от една година. И от правнотехническа гледна точка не е разрешено този закон, който ще има действие от една година, да изменя постоянно действуващи закони.
Тези бележки са приети от вносителя. Те съвпадат с виждането и на Комисията по бюджета и финансите. И при това положение възражения по този въпрос ние нямаме.
Същевременно в преработения вид на законопроекта, както е внесен тук, съответните суми за Висшия съдебен съвет (имам 355.2 предвид законопроекта за второ четене на страница 12), Висшият съдебен съвет е отделно даден, съдилищата са отделно дадени, Главна прокуратура е отделно дадена и Върховният съд също така е отделно даден. Или тази препоръка, тя е чисто нормативна, е изпълнена.
Същевременно Законодателната комисия застана и на едно друго становище - че Следствената служба трябва да има самостоятелен бюджет. Засега тя е част действително на Министерството на вътрешните работи. Но с оглед възможни трансформации, с оглед бъдещия Закон за устройството на съдебната власт, с оглед нейната обособеност, самостоятелност и специфичност, нейният бюджет, независимо от това, че е в рамките на Министерството на вътрешните работи, трябва да бъде самостоятелен или да бъде обособен. В тази насока ние поддържаме нашето виждане и молим специализираната комисия, а това е Комисията по бюджета и финансите, която ще докладва законопроекта текст по текст, да направи необходимото, щото въпросният текст, въпросното перо да бъде дадено самостоятелно - като Министерство на вътрешните работи и самостоятелно като Главна следствена служба. 355.3 По отношение на другите моменти законопроекта е силно специализиран и поради това Законодателната комисия в това си качество предоставя на уважаемите народни представители да вземат отношение по отделните текстове.
Благодаря Ви, господин председател!
Становището на Законодателната комисия е раздадено. Аз излязох извън него, излагайки ви съображенията, изнесени днес в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Има думата председателя на парламентарната група на Съюза на демократичните сили господин Стефан Савов.
Заповядайте!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! От името на парламентарната група на СДС си задавам въпроса как може на второ четене на бюджета да не присъства министърът на финансите. Когато говори тук испанския крал, това си е работа на Министерския съвет, че бяха двама-трима министри. Но когато става въпрос за бюджета, тук не може да не бъде поне министърът на финансите. Аз смятам, че дори и министър-председателят трябва да бъде тук. Нали в края на краищата това е най-важният законопроект, който обсъждаме (ръкопляскания от блока на СДС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов. Разбира се, министрите не знаят, че ние днес ще гледаме бюджета. Ние само преди две минути гласувахме за това. Предполагам, че те гледат непрестанно работата на Народното събрание и ще се появят.
Заповядайте, госпожа Ананиева, и Вие като председател на парламентарна група!
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина не е редно да не бъде тук министърът на финансите. Затова бихме могли да вземем една почивка, през която той да се яви. Но все пак аз питам председателя на Бюджетната комисия готов ли е да докладва бюджета? ББ/ЙА 356.1
Георги Николов не е избран за заместник-председател и ние използваме повода да помолим това да стане час по-скоро.
ИВАН КОСТОВ (от място): Той е определен за докладчик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря и на госпожа Ананиева.
Давам петнадесет минути почивка (звъни).
(16 ч. и 30 мин.)
ББ/ЙА 356.2(След почивката)

15 ч. и 53 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля уважаемите госпожи и господа народни представители да заповядат в пленарната зала. Започваме второто четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1993 г. Моля господа квесторите да поканят уважаемите народни представители да заемат местата си.
Моля, уважаеми колеги, заповядайте в пленарната зала. Моля, режим на регистрация. Уважаеми госпожи и господа народни представители, имаме режим на регистрация, побързайте. (Звъни)
Продължаваме заседанието. Тук е министърът на финансите Стоян Александров. От името на Комисията по бюджета и финансите бе уведомено Председателството, че ще докладва народният представител Георги Николов. Има решение на комисията той да бъде докладчик.
От името на комисията ли? Да, заповядайте, госпожа Стефанова - председател на Комисията по опазване на околната среда.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, на първо четене на законопроекта за държавния бюджет за 1993 г. Комисията по околната среда даде своето становище, което не беше категорично, че подкрепя бюджета, защото беше даден един списък от обекти, които да получат субсидиране от държавния бюджет в – 8, в дела за субсидиране на общините и тези обекти да бъдат допълнително включени в приложение # 4.
Не зная по каква причина обаче ръководството на Народното събрание не разпредели за второ четене бюджета в Комисията по околната среда.
След като едно предложение за решение, отнасящо се за парламентарна делегация за Румъния във връзка с обгазяванията на Никопол, Силистра и Русе, беше внесено за разглеждане в комисии и вече три седмици не е видяло бял свят, за да влезе в пленарна зала, смятам, че е несериозно отношението към Комисията по околната среда - да не бъде разгледан бюджетът на второ четене, още повече, че през миналата година бюджетът беше гледан и на ВТ/ВЙ 357.1 първо, и на второ четене в Комисията по околната среда.
Много ви моля, правя процедурно предложение, проектобюджетът да бъде разпределен, както следва в Комисията по околната среда, а разискванията по проектобюджета да бъдата отложени, след като и Комисията по околната среда даде своето становище, тъй като, ако не са включени тези обекти за финансиране от държавния бюджет, становището на комисията към бюджета на първо четене е отрицателно, а тогава господин Кадир - председателствуващ заседанието на парламента, отказа да даде думата на финансовия министър, който да даде някакъв утвърдителен или отрицателен отговор.
Моля още веднъж процедурно проектобюджетът да бъде разпределен в Комисията по околната среда, за да може тя да даде своето становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаема госпожо Стофанова, аз разбирам тревогата Ви, че вашата комисия не е гледала на второ четене законопроекта, но според правилника, след първото гласуване Народното събрание е това, което решава и то само да даде за допълнително обсъждане законопроекта на Законодателната комисия.
Може би е могло по ваша инициатива да направите такова обсъждане, но просто по правилник не се изисква вторично разпределяне на законопроекта. Бихте могла от името на комисията в частта на бюджета, която се отнася до обектите за опазване на околната среда, да изложите отново становището на комисията и вече при гласуването да се реши това.
Ако искането Ви за отлагане на разискванията е свързано само с този проблем, няма основание да се прави отлагане на разискванията и да се подлага на гласуване.
Господин Николов, имате думата. Започваме от заглавието на законопроекта. Второ четене, гласуването ще става текст по текст, заедно с всички направени писмено допълнителни предложения към законопроекта, приет след първото гласуване.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Георги Николов - Българска социалистическа партия, Свищов. 357.2
Съзнавам отговорността, която поемам, заставайки на трибуната за докладване законопроекта за държавния бюджет на Република България за второ четене. Дано аз започна четенето на законопроекта, а го довършим в присъствието на председателя на комисията - г-н Венцислав Димитров, тъй като по много от въпросите, които ще възникнат тук, в пленарната зала, и като предварително дадени предложения, и допълнителни искания в хода на дискусията до съответното четене за деня, по голяма част от тези въпроси той е работил досега.
Бюджетната комисия като цяло се опита в рамките на ограничените възможности на бюджета да огледа целесъобразните предложения за промени най-вече в разходите и да ги отрази в предложения ви вариант на законопроект за второ четене.
По същество това, което е предложено като вариант на законопроекта, е позицията на Бюджетната комисия като цяло.
Какви са по-значимите промени в законопроекта в сравнение с първия вариант?
Най-напред в проекта са направени структурни и други промени в сравнение с първото четене, които не водят до промяна в приходната и разходната част на бюджета и съответно по гласуваните на първо четене субсидии, тъй като това са принципни въпроси, които са приети на първо четене.
Предвижда се увеличение на разходите за Народното събрание допълнително със 70 милиона лева в сравнение с първия вариант, което увеличение на пръв поглед е шокиращо. То е за извършване на ремонт на бившия дом на БКП, в който се е сметнало, че трябва да се премести в скоро време Народното събрание.
Част от разходите - около 20 милиона, са за консумативни материали във връзка с поскъпването на същите и необходимостта от размножаване на доста материали.
Намален е предварително определеният размер на издрържката на Националното бюро за териториално убежище от 32 милиона и 600 хиляди на 12 милиона и 600 хиляди. 357.3 От Министерството на търговията проектобюджетът е намален с около 104 милиона, която сума е прехвърлена на бюджета на Министерство на образованието, науката и културата. Тя е в резултат на структурни промени, поради преминаване на професионалните училища и икономическите техникуми към системата на Министерство на образованието, науката и културата.
От бюджета на Министерството на здравеопазването веднъж са намалени 42 милиона лева капитални вложения, които са пренасочени към повечето от здравните заведения, които фигурират в бюджета. По-значими промени - Факултетска болница - Горна баня с 3 милиона и половина увеличение. Факултетската болница "Александровска" с 3 милиона и 700 000 лв. увеличение. Националният център по сърдечно-съдови заболявания - с 26,4 млн.лв., от които са дадени 22 млн. за капитални вложения и съответно за увеличаване на заплатите.
От Факултетската клиника "Света Екатерина" е намален бюджетът с 18 млн.лв. разходи за придобиване на дълготрайни активи, капитални вложения, които са насочени след това към Министерството на здравеопазването за разпределяне между отделните помощни заведения по целесъобразност.
Националният онкологичен център има увеличение с 14,6 млн. лева, а останалите болнични заведения са увеличени в порядъка до 5 млн.лв. в различни размери.
В съответствие със Закона за уреждане жилищните въпроси на граждани с дългогодишни жилищни влогове, увеличен е Националният компенсационен жилищен фонд до размера 1 на сто от приходите по Републиканския бюджет или със 713,5 млн.лв.
В съдебната система са увеличени разходите с около 52 млн. лева. За затворите с Главното управление на Министерство на просветата, които са извадени отделно, имаме увеличение на разходите за затвори с около 40 млн.лв. На Факултетната психиатрична болница с около 2 млн.лв. и някои други допълнителни разходи, които вие ще видите при сравнение на единия и другия вариант.
В законопроекта са направени и някои промени, които бяха предложени при първото четене в отделните комисии. В съдебната система остана само издръжката на съдилищата в България. СМ/КТ 358.1 Това, което госпожа Стефанова тук спомена Приложение # 4 във връзка с чл.8, е предоставя, но за жалост не е с тези предложения, които бяха направени на първото четене. Намира се в няколко екземпляра в библиотеката още при първото четене. По него не са отразени промените на комисията.
Приключвайки с тези встъпления, искам да заявя, че в Бюджетната и в Законодателната комисия бяха направени много предложения от страна на депутати, комисии, част от които не са удовлетворени на този етап и сигурно те ще бъдат възобновени тези предложения и тук.
Моля колегите, които ще правят тези предложения за облекчаване на работата, нека когато предлагат увеличения на разходите в определени точки, същевременно да посочват и в кои други точки трябва да настъпи промяна в бюджета. Защото има някои предложения примерно, да се увеличат разходите за определена дейност за сметка на какво, нови източници на приходи, кои разходи ще трябва да се намалят. Тоест, в цялата конструкция на бюджета трябва да бъдат направени такива промени.
Ето защо, настоятелно ви моля, за да облекчите работата в днешния и следващия ден, да конкретизирате за всяко едно свое предложение промените, които се налага да бъдат направени.
Заглавието на законопроекта имате го раздаден пред вас.
Закон за държавния бюджет на Република България за 1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласуваме заглавието.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
За - 144 народни представители, против - 10, 30 се въздържат. Общо гласувалите са 184. Приема се заглавието.
Господин Николов, имате думата за първия текст. Раздел първи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Чл.1, ал.1 - приема Републиканският бюджет за 1993 г. по приходите на обща сума 71 349,7 млн.лева, както следва:
1. Данъчни приходи - 54 840,5 млн.лв., което означава 54 млрд. 840,5 млн.лв.
1.1. Данък върху печалбата - 10 млрд. 365 млн.лв.
1.1.1. От нефинансови предприятия - 5 млрд. 65 млн.лв., от финансови институции - 5 млрд. 300 млн.лв., в това число: 358.2 от ДСК - 2 млрд. 200 млн.лв., търговски банки - 3 млрд., застрахователни институции - 100 млн. Данък върху общия доход - 7 млрд. 585 млн.лв.
Данък върху оборота - 8 млрд. 496 млн.лв.
Акцизи - 11 млрд. 124,9 млн.лв.
Мита и митнически такси - 12 млрд. 324 млн.лв.
Данък за нарастване на средствата за работна заплата - 977,9 млн.лв.
Вноски от данъци, начислени в предходната година - 3 млрд. 947,9 млн.лв.
2. Неданъчни приходи - 16 млрд. 509,2 млн.лв.
2.1. Приходи от такси - 991,4 млн.лв., в това число: държавни такси - 973,4 млн.лв.
Събирани в системата на Министерство на финансите, в това число: 50 млн.лв.
Събирани в системата на други министерства - 923,4 млн.лв. 358.3 Точка 2.1.2. Други такси за радиоапарати и телевизори, за ползване на почивни лагери и други услуги в социалния отдих 18 млн.лева.
Точка 2.2. От превишение на приходите над разходите на Българската народна банка - 9 млрд. лева.
Точка 2.3. Глоби и санкции - 730 млн.лева.
Точка 2.4. Приходи от лихви по предоставени кредити на други държави - 192 млн.лева.
Точка 2.5. Приходи от лихви по кредитни салда на бюджетни и извънбюджетни сметки 640,5 млн.лева.
Точка 2.6. Други неданъчни приходи, държавни такси, събирани във валута, дължими приходи от внос на газ от минали години и други общо 4 955,3 млн.лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, господин Николов в тази част по ал. 1 има ли направени предложения? Това е в приходните. (Неразбираеми реплики от блока на СДС)
Уважаеми колеги, обсъждаме това, което е прочетено. Става дума за текста на чл. 1, ал. 1 - това са приходите. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Засега няма предложения. Аз ви казах малко са се осмелилите депутати, та изобщо засега няма писмени предложения за увеличаване на приходната част.
В Бюджетната комисия беше направено предложение, което не е отразено за увеличаване на приходната част на бюджета с вземанията на организациите в ликвидация, които ще останат в последствие след уреждане на въпроса за техните задължения. Но писмено предложение не е направено и не е отразено от Комисията по бюджета и финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: След като няма писмено предложение, моля режим на гласуване. (Неразбираема реплика от залата) Моля, заповядайте господин Конакчиев по процедурен въпрос.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, господин премиер, господа министри!
Предложението ми не е процедурно, а е по същество по чл. 1, ал. 1 на предлагания законопроект за бюджета. МС/ЙА 359.1
Визирам точка 1.2. където е записано като приход от данък върху общия доход 7 млрд. 585 млн. Поставям под съмнение това число, тъй като го свързвам с един новопоявил се текст - – 14 на преходните и заключителни разпоредби - чл. 6 на този закон да важи от 1 юни. А доколкото си спомням същото число 7 млрд. и половина ние имахме и при първото четене когато беше предвидено разпределението по чл. 6 50 на 50 % между Републиканския бюджет и общинските бюджети да важи целогодишно.
Едновременно с това бих искал да обърна внимание, че числата в тази част на Закона за бюджета са функция на текстове, които се намират по-нататък, както е току-що посоченият от мен чл. 6. Ако там процентите се изменят тука точка 1.2. също би претърпяла някаква промяна.
Затова аз моля за пояснение разчетът 7 млрд. и 585 млн. като приход от данъка върху общия доход при какви условия тука фигурира. Тоест при какво разпределение между републиканския, местния бюджет и от коя дата. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А кой трябва да отговори на въпроса Ви, господин Конакчиев?
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Тъй като ме питате кой трябва да отговори на въпроса ми, мисля че вносителите на проекта на закона за бюджета. Още повече, че аз на 10 май писмено съм депозирал предложение по текстовете на чл. 6, а те са съдържателно свързани точно с точка 1.2. в – 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви! Господин Иван Костов иска думата. Заповядайте!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател и колеги, пояснение по това, което каза господин Георги Николов във връзка с изказаното становище в Бюджетната комисия в т.2.6. - други неданъчни приходи и държавни текси, събирани във валута, дължими приходи от внос на газ и от минали години и други да бъде записана сумата, която се полага според поправката в Закона за стопанисването и ползването на земеделските земи в – 14, ал. 2 където е записано, че държавата, на практика, смисълът е, че суброгира длъжниците за несъбраните им вземания към 31 декември 1992 година. Трябва да се запише някакъв текст и някаква сума макар и ориентировъчно за да се даде възможност тези средства да бъдат включеМС/ЙА 359.2 ни в приходите за да могат да се харчат. В противен случай те трябва да бъдат събрани в някакъв фонд и аз не знам точно по какъв механизъм ще подлежат на харчене.
Тъй като предложението произтичаше, за – 14, от господин Георги Николов от Силистра, аз предлагам той да предложи точно величината на сумата, която е имал предвид когато е предлагал текстът на – 14, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги напомням ви, че се разглеждат предложения, които са постъпили писмено до започване на второто четене. Ако има направено предложение ще го гласуваме, господин Костов. Тъй като въпросът на господин Конакчиев остана без отговор, както и предполагах за съжаление, би трябвало тук да уточняваме така - ако има някакво съмнение, че друг текст би определил предходен направете, моля ви, предложенията примерно за отлагане за по-късно гласуване на този текст. Тъй като вие поставихте въпрос, но нямаше предложение. Моля, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Госпожа председателка, аз предлагам, господин Стоян Александров да вземе отношение по този принципен въпрос, тъй като той ще излезе отново на яве, така да се каже, малко по-късно. По-добре сега тук да си изясним позициите, за да не се получава в последствие напрежение. И още нещо, аз съм склонен, да приема, независимо че няма направено предложение писмено, сигурно и други ще има тука, касае се до въпроса за търсене на приходи в бюджета, ако колегите от Комисията по земеделието имат ориентация какви вземания могат евентуално след това да останат в полза на бюджета да предложат такава сума да бъде записана в т.2.6. Мисля, че по този начин ще намерим и някои допълнителни приходи за покриване на разходи, които се искат в последствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Николов! Министър Александров има думата. Заповядайте!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз ще се опитам да дам едно пояснение по двата въпроса, които бяха поставени. На господин Конакчиев мога да кажа, че разчетите са направени при пропорции 50 на 50, считано от МС/ЙА 359.3 01.06.1993 г., тези суми. Това, което предложи господин Костов действително заслужава внимание. Мен ме смущава това че две неща - едното е действително какъв е размерът на очакваните постъпления по това перо. Аз ще се поинтересувам, за съжаление не мога да бъда точен сега, дали при разчета на тази сума от 4 млрд. 955,3 млн. не е предвидено нещо евентуално. След 1015 минути ще поискам една справка.
А що се касае да има изричен текст, хубаво е да има такъв текст, макар че редакцията на 2.6. гласи: "Други неданъчни приходи", а това е именно такъв вид приход, макар че в скоби има едно уточнение, където е казано "държавни такси събирани във валута, дължими приходи от вноса на газ от минали години и други", където отново има и други, където пак може с такава редакция да бъдат включени тези суми. Проблемът е обаче действително дали са разчетени и евентуално какви са очакваните постъпления по това перо. И аз също бих помолил, господин Николов, който е изразил това становище, ако има разчети някакви да покаже на каква база са направени те, какви са предполагаемите постъпления и ако не са отразени не възразявам да ги отразим в приходната част на бюджета, което би ни дало възможност да удовлетворим и някои искания в частта за увеличение на разходите по бюджета.
Или ако щете дори и с едно условие да дадем, че увеличаваме разходите при положение, че постъпят тези приходи по това перо. Но, за съжаление, аз не мога да се ангажирам с размера на тези постъпления засега. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Пушкаров иска думата. Заповядайте! МС/ЙА 359.4 ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Предложението на Иван Костов е резонно, само че е свързано с една много сложна процедура, която трябва да завърши. Процедурата е съставянето на ликвидационните баланси от ликвидационните съвети, които ще дадат отговор на въпроса каква точно е сумата.
Затова моето предложение е да се запише в текста към 2.6. позицията "Други", в това число приходите по член едикой си - да се цитира членът, в който съответно се прави конверсията на дълговете по Закона за земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, това, което трябва да уточним, е има ли готовност, и аз ще моля господин Николов да каже текстът дали може да се гласува или това, което се съдържаше в думите на господин Конакчиев, може би ще го предложи - да се отложи гласуването на чл. 1, ал. 1.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Госпожо председателстваща, ако ние отложим чл. 1, ал. 1, това означава да спрем изобщо разглеждането на бюджета. Защото следващата алинея пък е разходите. Ние не можем да разпределяме разходи, ако не сме уточнили бюджета.
Въпросът е дали имаме готовност в момента с всички тези предложения, които вероятно ще зароят, да ги разглеждаме и евентуално да бъдат направени предложения, които да се обсъдят като цяло за прекъсване на разискванията по един въпрос, а не и да отложим този, защото автоматично ще отложим и всички останали.
Аз съм склонен това, което каза господин Пушкаров "в това число приходи", първо, по – 14, ал. 2. Знаете, че в Бюджетната комисия спорът беше принципен. Този законопроект, който приехме, все още не е публикуван. И затова ако погледнете заключителните разпоредби, сега ние не се позоваваме на закона, който не е публикуван.
Аз предлагам, а и от една страна това не е коректно тук, защото нямаме законова основа. Второ, не можем да определим сумата. Предлагам и мисля, че можем да намерим разумно решение - когато стигнем до преходните разпоредби, когато става въпрос за опрощаване на дълговете, да вкараме там сумите, които ще бъдат получени за тези организации след поемане на държавния дълг, да бъдат насочени към социалното осигуряване, здравеопазНЧ/КП 360/1. ването, защото това ще бъдат суми в конкретни размери и до края на годината ще бъдат използвани.
Сега можем само да кажем, че... а да се позовем не на член, ако преценим сума - – 14, ал. 2 от законопроекта, а на – 12 от преходните и заключителни разпоредби. Това може да бъде позоваване, ако тук включим текст.
А конкретно мисля, че колегата Николов може да предложи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Конакчиев искаше думата. Заповядайте! След това господин Георги Николов от Силистра.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Аз приемам обяснението, което получих от министъра на финансите за разчета по точка 1.2., тъй като безспорно величината на това число е свързана със съдържанието на чл. 6 от законопроекта, по който аз съм направил писмено предложение за промяна на съотношението 60 - в полза на общините и 40 - в полза на републиканския бюджет, но след като текстът влиза от 1 юни, приблизително се получава един баланс в мащаба на годината.
Възползвам се от случая да оттегля предложението си по чл. 6, т.е. аз не предлагам да се отложи гласуването на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Георги Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Силистра): Аз мисля, че това, което преди малко каза докладващият текстовете по законопроекта по бюджета, изцяло поддържам и подкрепям.
Първо, ние не можем да се позовем на все още необнародван законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където именно се визира този текст в – 14, ал. 2. Това е нещо, което ние не можем да ползваме.
Но в същия момент аз бих казал, че текстът, който сега е записан в преходните и заключителни разпоредби, именно в ал. 2 на – 3, е съвсем видоизменен. Говоря за преходните и заключителни разпоредби, господин Костов, на Закона за бюджета. Там 360/2. той е изменен и той вече поема механизма и техниката на окончателния баланс, който ще се установи при приключване работата на ликвидационните съвети, където ще се поемат тези задължения до двата милиарда лева. Ако ние имаме предвид именно този текст сега, новия, считам, че тези ваши опасения би следвало да не се третират като допълнителен текст, тъй като вече казах, че – 14, ал. 2 още не е обнародван и ние не можем да ползваме този текст.
Аз ще направя допълнително предложение, ако това се поддържа отново от господин Костов, в преходните и заключителни разпоредби да доизясним записа именно в тази си част, на – 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Николов.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо прпедседател, уважаеми господа! Процедурата, по която ще влезе в действие – 3, ал. 2, за която говори господин Георги Николов от Силистра, е следната, че при всяка приключване на ликвидационен съвет с неговия ликвидационен баланс, от една страна, ще се определя сумата, която ще трябва да се поема като държавен дълг, която ще бъде разлика между превишаващите пасиви и недостигащите активи и ще бъде в размера на... Така, както са записаните в – 14, ал. 1 банкови заеми, а от друга страна - ще останат несъбрани вземания, тъй като ликвидацията е приключила.
Въпросът е тези несъбрани вземания да има основание да бъдат вкарани в приходите. Значи при всяко приключване на ликвидационен съвет могат да остават несъбрани вземания - това ще бъде фактическото положение на нещата и трябва да има основание по силата на закона, както го дава Законът за ползването на селскостопанските земи и по силата на бюджетния закон тези суми да бъдат суброгирани като държавно вземане и съответно да бъдат вкарани в бюджетните приходи и разходвани. Това е една нперекъсната процедура. Това е нещо, което трябва да може да става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз ще моля това да уточни господин Николов - към 2.6. на ал. 1 ще трябва ли да се добави някакъв текст. И ако се добавя, какъв е той? 360/3.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Колеги, има основание за включване в бюджета на едни такива приходи, но кажете с каква сума да ги включим. Затова аз предлагам тук да не пипаме 4 млрд. 955,2 млн., а в преходните разпоредби, непосредствено след тази алинея ние да запишем, че средствата се внасят в приход на републиканския бюджет. Това по естествен път ще увеличи, тъй като ние не знаем колко е техният размер при изпълнението вече на бюджета на тази величина. Това пък ще даде възможност за резервите, които предвиждаме в преходните разпоредби, да се реализират и те с тези средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Доколкото стана ясно, тук няма да се допълва текст. Има някакво принципно положение за изясняване. То ще стане накрая.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на чл. 1, ал. 1 така, както беше прочетен, така, както го имате пред себе си.
Гласували общо 187 народни представители. От тях 119 за, 57 против, 11 въздържали се.
Приема се текстът на второ четене.
Господин Николов, ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: "Ал. 2. Приема републиканския бюджет за 1993 г. по разходите на обща сума 98 933,7 млн. лв., както следва:
1. Текущи разходи - 77 838,4 млн. лв.
1.1. Заплати - 6126,3 млн. лв.
1.2. Осигурителни вноски - 2110,9 млн. лв.
1.3. Стипендии - 592,2 млн. лв.
1.4. Издръжка - 12 019,3 млн. лв.
1.4.1. Храна - 493,2 млн. лв.
1.4.2. Медикаменти - 753,4 млн. лв.
1.4.3. Командировки - 139,4 млн. лв.
1.4.4. Канцеларски и стопански разходи - 1594,5 млн. лв.
1.4.5. Постелен инвентар и облекло - 158,4 млн. лв.
1.4.6. Учебни и научноизследователски разходи - 240,8 млн. лв. 360/4. 1.4.7. Ремонти - 874,7 милиона лева, в това число на пътища - 578,2 милиона лева; на бюджетни организации - 296,5 милиона лева.
1.4.8. Други разходи - 7 млрд. 764,9 милиона лева, в това число разходи по Закона за финансово осигуряване на земеделието - 1 млрд.лева.
1.5. Отбрана и сигурност - 12 млрд. 398,4 млн.лева.
1.6. Субсидии - 6 млрд.550 млн.лева.
1.6.1. Субсидии за покриване на загуби в производството - 5 млрд.840 млн.лева.
1.6.2. Субсидии за внос на въглища за населението 100 млн.лева.
1.6.3. Други субсидии и плащания - 610 млн.лева.
1.7. Лихви - общо - 33 млрд.38,4 млн.лева.
1.7.1. Лихви по външни заеми - 4 млрд.943 млн., в това число лихви по Лондонския клуб - 3 млрд.869 млн., в това число:
а) плащания срещу дължими лихви от Българска външнотърговска банка - 769 млн.лева;
б) по облигационни заеми - 708 млн.лева;
в) други - 2 млрд.392 млн.лева.
Лихви към Парижкия клуб - 1 млрд.74 млн.лева.
1.7.2. Лихви по вътрешни заеми - 28 млрд.095,4 милиона лева, в това число:
- по облигационни заеми - 1 млрд.480,8 млн.лева;
- по съкровищни бонове - 5 млрд.283,8 млн.лева;
- по заеми от Българска народна банка - 14 млрд. 335,4 милиона лева;
- по заеми от Държавна спестовна каса - 1 млрд.053,6 милиона лева;
- по заеми от Българска външнотърговска банка - 710 млн.лева;
- по заеми от ДЗИ - 377,3 млн.лева;
- по гарантиран заем (към Стопанска банка) - 633,7 милиона лева;
- по дълг на фирми по 244 постановление на Министерския съвет от 1991 г. - 1 млрд.970,8 милиона; СД/ВЙ 361.1
- по дълг на фирмите по 234 постановление на Министерския съвет от 1992 г. - 833,3 милиона лева;
- по дълг на фирмите съгласно – 4 (става дума за – 4 от Преходните и заключителните разпоредби на настоящия закон) - 1 млрд.416,7 милиона лева.
1.8. Пенсии за военнослужещи, участници в Отечествената война и други - 1 млрд. 510,5 милиона лева.
1.9. За попълване на извънбюджетни фондове - 3 млрд. 492,4 милиона лева, в това число:
- фонд "Стихийни бедствия" - 260 млн.;
- фонд "Структурна и технологична политика" - 104 млн.;
- фонд "Професионална квалификация и безработица" 62,1 млн.лева;
- фонд "Наука и научни изследвания" - 62,4 млн.лева;
- "Национален компенсационен жилищен фонд" - 713,5 милиона лева;
-"По Закона за собствеността и ползването на земеделските земи" - 964 млн.лева;
- фонд "Компенсация на репресираните" - 1 млрд.326,4 милиона лева.
2. Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения) - 3 млрд.116,7 милиона лева.
3. Трансфери - 17 млрд.978,6 млн.лева.
3.1. За социалното осигуряване - 1 млрд.829,6 млн.лева, в това число:
- субсидия за държавнообществено осигуряване - 1 млрд.667,5 млн.лева;
- субсидия за Съюза за взаимно осигуряване на членовете на трудово производителните кооперации - 162,1 млн.лева.
3.2. От бюджета на съдебната власт (фактически със знак минус, което означава приходи в Републиканския бюджет) - -536,1 милиона лева.
3.3. За общинските съвети - 16 млрд.685,1 млн.лева, в това число:
-субсидии за общинските съвети - 16 млрд.860,2 млн.лева;
- вноски от общинските съвети (със знак минус) - -175,1 милиона лева. 361.2
Това е фактически основната алинея, около която ще се развият повечето от дебатите в пленарната зала и сега, както и на първото четене.
Има доста направени предложения, които обаче не кореспондират вече с варианта, който имаме, тъй като са настъпили някои промени в сумите.
Моля колегите, които са направили писмени предложения, да внесат съответните корекции, тъй като много от сумите, за които се предлагат промени, вече има в тях такива промени и да бъдем точни в предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Николов. Само едно уточнение.
Не знам вие как чухте, но на четвъртия ред от горе на долу става дума за "гарантиран дълг", нали? Стори ми се, че прочетохте "по гарантиран заем".
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: "По гарантиран дълг". Ако така е, моля за извинение. "По гарантиран дълг (към Стопанската банка)". Моя е грешката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Госпожа Митева има думата. Не? Отказвате се.
Господин Маню Манев има думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Колеги, аз ще ги прочета и госпожа председателствуващата ще ги предложи на гласуване.
Моля колегите, които са тук, защото той предлага примерно средствата по фонд еди кой си в такъв размер да се намалят, от такава сума на такава. Но тя вече по фонда е намалена.
Просто за тези колеги, които имат различия, да си ги направят. А за останалите аз ще зачета текстовете и съответно ще бъдат подложени на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Манев. 361.3 МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В предложенията, които се направиха от Комисията по земята, не намериха разрешение два момента, върху които искам да обърна вниманието на всички колеги и да помоля за разбиране по тези проблеми.
Единият въпрос е свързан с онези средства, които са необходими за съхраняване и по-нататъшно съществуване на системата "Борба срещу градушките". Аз моля или министър-председателя, или министъра на финансите да вземе отношение по този проблем, тъй като това е една реалност и съответно трябва да има яснота по въпроса. Вече страната ни понесе загуби от 13 млн.лв., изчислени от падналите градушки. Дано, не дай Боже да имаме допълнителни природни бедствия в това отношение, но самото разрушаване на тези система ще бъде според мен с много по-големи последици, отколкото съхраняването й на този етап.
И вторият въпрос, по който много моля всички да ме подкрепят, той е един елементарен от гледна точка, или бих казал несъществен, от гледна точна на сумата, но с изключителни последствия за един отрасъл, който е пред загиване в настоящия момент, а именно лозарството. Така се развиват нещата, че в момента лозарството е поставено почти пред пълно и то със сериозни последици за загиване поради простия факт, че изкупните цени в момента на килограм рози са почти два пъти по-ниски, отколкото на килограм пшеница. Това, което се предлага вече от фирмите за изкупуването на гроздете, цените са между 1800 и 2000 лв., т.е., около 1,8 лв. и 2 лв. 1 килограм срещу 2,50-3 за пшеницата. А разходите са почти три пъти повече отколкото разходите, които се дават за тази култура.
Причините са известни защо лозарството се намира в това състояние: закриване на пазарите, в момента отсъствие на реални субекти, които да развиват този отрасъл. Но ние сме длъжни да съхраним този отрасъл за по-добри дни, а такива ще има в България.
Затова предлагам, господин министър на финансите, да се запише в субсидиите в реда 1.6.3 и 1.6.4 - субсидии за лозарстББ/ЙА 362.1 во в размер на 12 млн.лв., като се вземат от предшестващия ред 1.6.3 "Други субсидии и плащания", където е заложена сумата 610 млн.лева. Допълнително зная, че по този ред ще има и конкретни предложения. Повтарям, сумата е малка, но тя е с изключителни последици за съхраняването на този жизненоважен отрасъл почти за цялата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Манев, моля Ви да предадете точните цифри на господин Николов.
Господин Савов, заповядайте, имате думата!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да обърна с няколко думи само внимание към точка 1.9 за попълване на извънбюджетните фондове. Там последното перо "Фонд компенсация за репресираните", който е бил 1462 милиона в бюджета, който ни беше раздаден, сега е намален на 1326,400 хил. С други думи с около 136 млн. е намален. Струва ми се, че този въпрос много дълго вече чака своето разрешаване. Мисля, че има общо желание, че репресираните трябва да бъдат обезщетени и дали в края на краищата с тези 136 млн. не се прави една грешка. Аз имах разговор с господин министъра на финансите. Той смята, че всички ще получат своето обезщетение. Вие знаете обаче колко време се бави този въпрос - три години. Разбира се, не господин министърът на финансите е виновен за това. То се бави от няколко правителства подред. Но аз бих искал все пак да обърна внимание върху това. В края на краищата защо трябва да се намаляват със 136 милиона. Тази сума би могла да се намери. Въпросът действително е поставен много отдавна и мисля че ще се направи грешка и ще има отново голямо недоволство с това намаление.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин Владимир Абаджиев.
Заповядайте, за изказване.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател, господин премиер, дами и господа! Аз искам също да подкрепя изказаното становище от господин Стефан Савов. Прави впечатление, че предвидения по първоначалния проект на бюджета "Фонд за подпомагане на репресираните" е намален с 136 млн.лева. Касае ББ/ЙА 362.2 се в случая за онези минимални еднократни обезщетения, които трябва да получат близките и членове на репресираните или самите репресирани. Касае се именно за хилядите убити без съд и присъда, касае се за хилядите, загинали в лагерите и затворите, за хилядите с разбити съдби, които са жертва на най-бруталната, найжестоката, най-циничната диктатура, която познава историята.
И ние сега трябва да отнемем от тези обезщетения! Аз считам, че би било грешка намаляването на тези кредити, които се предвиждат за обезщетение. Това би било едно незачитане на тези хора. И ако ние вървим към един консенсус, към едно помирение, аз считам, че би трябвало с чувството за морална отговорност за жестокостта на управлението, което са имали социалистите, да гласуват действително предложената сума за бюджета. Аз затова моля, дами и господа народни представители, да не приемаме това насрещно предложение за намаляване на тези обезщетения. Защото това би било накърняване на достойнството и на неуважение на тези страдалци, които са преминали през жестокия валяк на репресията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Господин Борисов, по същия въпрос ли? Заповядайте!
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Тъй като аз на първо четене засегнах въпроса за този фонд за обезщетение на репресираните, ще ви помоля да ме изслушате, тъй като ние сме пред прага да допуснем една друга грешка, много по-голяма от това намаление, за което вие говорите.
В никакъв случай аз не бих искал тези хора, които са пострадали, да бъдат ощетени по някакъв начин. Но самият подход, който е заложен в бюджета, ще доведе до тяхното ощетяване поради инфлацията, която постоянно върви. Аз мога да ви дам точни цифри, взети от МВР, за тези удостоверения (това са около 13 000 на лица, които са репресирани по политически причини), тъй като една преди месец започна набирането на тези молби. Това е един по-продължителен процес. Те просто няма да могат да си получат ББ/ЙА 362.3 на половин година, а дори и на една година, тези суми. И да кажем, ако някой получи в другата година по средата и ако е трябвало да получи 30 000, той на практика поради инфлацията ще получи 15 000. Искам тази грешка да разберете. За това има няколко предложения, които са в следния смисъл: тази сума да бъде разделена на две. Половината сума да бъде заложена в този бюджет и следващата сума да бъде предвидена в бюджета за 1994 година дори с индексация. Аз лично съм готов в самия закон да предложа поправка на закона, в който да бъде посочена индексацията. По този начин ние ще решим два проблема. Първо, ние ще защитим тези нужди на репресираните от обезщетения срещу инфлацията. Това е първо. И второ, с тази сума, която така или иначе министерството не може да я изхарчи, просто не може да я изхарчи, няма технологични средства да изхарчи, няма време да изхарчи тази сума, с нея да бъдат покрити някои други нунжди, за които ние ще говорим тук. Много моля да обърнете внимание: въпреки че говоря за намаляване на тази сума, аз в никакъв случай не искам това да стане за сметка на репресираните. Даже в моето предложение, което ще се подкрепи и от други, смисълът на това предложение е те да бъдат защитени от този процес на инфлация, който върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Борисов. Заповядайте, господин Савов!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин Борисов! Аз бих искал само една реплика да направя и за съжаление много бързам, защото имаме среща заедно с вашата парламентарна група с господин Дъглас Хърт.
Много време се проточи. Аз получавам непрекъснато писма от репресирани, които досега нищо не са получили. Цифрата 13
хиляди е много малка и много смешна, защото тя не е вярна. Но като знаете, че големите репресии са в периода 1944 до 1960 г., аз смятам, че голяма част от тези хора ще си измрат без да получат въобще никакви обезщетения.
Така че, ако оставяме така от година за година, може би въобще тези хора нищо няма да получат. ББ/ЙА 362.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов.
Реплика към господин Борисов ли, господин Рашков?
Заповядайте!
РАШКО РАШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да се съглася с аргументите на господин Юрий Борисов, че тази година не ще се успее да се изплатят сумите, заложени в проектобюджета. Процедурата е много проста и за много кратко време органите на МВР и на Министерство на правосъдието са уредили така, че за около половин час всеки, който има някакъв първичен документ, а всеки има такъв, минал през лагерите и затворите, получава удостоверението и след това в данъчната служба към общините със съответната молба (има изготвен образец) нещата са много опростени. И съвсем няма във времето да се разточат така че да не може да се реши въпроса до края на година.
Вие споменахте числото тринадесет хиляди и нещо от МВР. Но защо пропуснахте да съобщите данните, които би трябвало да ги има от Министерство на правосъдието? Защото МВР издава само удостоверенията на тези, които са били по лагерите и ТВУ. А онези, които са били с присъда в затвора? Те са десетки хиляди! ББ/ЙА 362.5
И после тези 1 млрд. и 300 и няколко милиона лв. всъщност ще послужат горе-долу да задоволят и за обезщетят около 30 хил. репресирани. Смятам, че около 40 хил. средно. Толкоз! А репресираните са сигурно повече от 30 хиляди - тези, които ще предявят някакви претенции да бъдат обезщетени.
И не съм съгласен с предложението на господин Борисов да се разгледа на две - за този бюджет и за 1994 г. Срамно би било да разтакаваме още този въпрос и съвсем недостойно наистина ще бъде отново да обидим тези хора, след като целият им живот е минал в едно ниско социално ниво, защото те и след излизането си от наказателните учреждения, които бяха всъщност школа за физическо унищожение на човека, а не за неговото превъзпитание, тези хора след излизането си от тези наказателни учреждения, наречени социалистически наказателни учреждения, нямаха възможност да се развиват, някои от тях не завършиха образованието си, работата, която имаха, не беше... изобщо социалният им статус беше нисък. Сега те са възрастни хора, немощни, с много ниски пенсии и би било крайно недостойно за нашето Народно събрание отново да ги унизим и оскърбим, неприемайки тази според мен крайно недостатъчна сума за обезщетението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Рашков. Последна реплика на господин Милен Стоянов.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Господин председателю, колеги, проблемът за обезщетяването на репресираните е един безусловно болезнен проблем, който, както виждате вече трета година се влачи и никакво решение не е получил.
Последното предложение ни дава и ни изправя пред риска като знаем каква е възходящата инфлационна спирала, догодина средствата, които ще бъдат предвидени, вече да не представляват абсолютно нищо.
Бих напомнил, че в брой 102 от миналата година е публикувана наредба за прилагане на съответния закон, който предвижда тавани за отделни видове репресии. И в границите на някакви си от 15 до 60 хил. догодина ще бъдат абсолютна нула. И тази абсолютна нула ще бъде срамно петно върху цялото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоянов. Моля господин Борисов за отговор на направените реплики. ВТ/ЛТ 363.1.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз отново ще помоля да чуете съдържанието на моите думи, а не просто да се отнасяте към тях като думи на един народен представител от социалистическата партия.
Първо, за самото забавяне. В закона беше посочено, че наредба трябва да се издаде до края на 1991 г. Забавянето идва от забавянето на нормативния акт. И аз не искам да влизам в спор със Съюза на демократичните сили, но този нормативен акт беше забавен от вас, господа. Нека да не спорим какви са причините за забавянето.
Така, забавянето е факт. Вие говорите тук за срамно отношение на парламента към този въпрос. Нищо подобно! Ние бихме могли да говорим за редица други неща, които можем да ги квалифицираме като срамни. Примерно, че няма нито един лев, който да е заложен в бюджета за учебници. И върху това не искам да се спирам.
Вижте самата справка, която получихме. За периода от 30 май 1990 г. до 1 юни 1993 г. от Бюрото за издаване на удостоверителни документи при МВР са издадени 3674 удостоверения на лица, въдворени от трудововъзпитателни отделения и 8900 удостоверения за изселване и едно удостоверение за безследно изчезнал. Общо 12 575.
Процедурата не е толкова лесна, колкото каза един от репликиращите тук. Беше създадена централна комисия. Създават се регионални звена. Започнаха да постъпват преди месец в данъчните бюра или не зная как се наричат там. Нека и господин министър Александров стане и каже имаме ли точна представа за нуждите на този фонд. Имаме ли точна представа и дали е възможно технологично този фонд да бъде реализиран?
Последно изречение.
На репликата, че тези пари няма да струват нищо, аз точно това ви предлагам. Ако ние не приемем този подход, който аз ви предлагам, действително рискуваме поради технически причини тези пари да бъдат нищо след една година. За другата година аз ви предлагам те да бъдат индексирани, ако искате с лихвен процент, ако искате с инфлация. 363.2.
Затова много ви моля в това предложение не виждайте и не гледайте на него като на нещо, което би ощетило репресираните. Напротив, това е един разумен подход, който ще удовлетвори и техните потребности, и редица други потребности, за които ние пледирахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Борисов. Моля министърът на финансите да вземе отношение също по въпроса.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председателю.
Аз искам да внеса малко яснота по въпроса, уважаеми депутати. Действително нашето общество е длъжник към тези хора и аз също изпитвам определено угризение към факта, че доста време се проточи изпълнението на един закон. И в тази връзка сумата, която беше заложена, от 1 млрд. и 400 млн., тя беше съгласувана със Съюза на репресираните и в общи линии се смята, че ще удовлетвори представените документи в рамките на тази година.
Трудно някой би могъл да даде точна оценка действително за истинския размер, но това е една предварително съгласувана цифра и аз бих помолил да не посягаме много на корекции на тази цифра, макар че, доколкото съм информиран, в Икономическата комисия беше направено едно предложение за разсрочване на това плащане в рамките на три години. Това е нещо, което е много трудно практически осъществимо, защото не можем например като изчерпим дадения лимит, да кажем: "Господа, до тук беше! За останалите - следващите години".
Възможно е да се намери механизъм, който обаче действително няма да е работещ и няма да е коректен, ако в рамките на полагащото се обезщетение, му плащаме само една трета. Тази година, да кажем, една трета, следващата година и така нататък.
От тази гледна точка аз съм за това тези хора да не бъдат ощетени, но тук в същото време искам да ви уверя, че ще бъдат осигурени всички средства, за да бъдат изплатени полагащите се обезщетения на хората, които го заслужават. Искам да не се драматизира тази сума от 100 и няколко милиона, понеже има няколко фактора, които действат в подкрепа на това, че те ще бъдат обезщетени. 363.3. Едното е в закона, вие знаете, че е предвидено обезщетението да се извършва и в ценни книжа. И в този случай тези, които пожелаят да бъдат обезщетени в ценни книжа, там обезщетението е в двоен размер. Ако ние успеем да развием пазара на ценни книжа и с тези ценни книжа позволим да се участвува в реалния процес на приватизацията, една малка част може би неголяма, една част от репресираните ще пожелаят да бъдат обезщетени и чрез ценни книжа. Малка част.
Освен това, искам и друго да посоча, че съгласно – 2 от Заключителните разпоредби, е предвиден един резервен фонд от около 200 млн.лв., с който разполага правителството. Така че ако се получи така, тези 1 млрд. 326 млн.лв. да не са достатъчни, за да бъдат обезщетени репресираните, тогава може да бъде ползуван и този фонд.
Вярно е това, че засега резултатите показват, че няма да бъде усвоен този фонд. Но аз съм длъжен да отбележа, че имаше пречки и от наша страна, на изпълнителната власт, в смисъл такъв, че не бяхме създали необходимата организация да започне ефективното изплащане. Няма и месец, започна нормално работата по отделните общини, главно данъчните служби. Така че този процес ще продължава с по-голяма скорост до края на годината. Аз апелирам към вас да приемете цифрата от 1 млрд. 326 млн. 400 000 лв. с това уточнение, което казах, че ще се опитаме, ние имаме една договореност със Съюза на репресираните да проведем една подготвителна работа. Действително някои от хората да бъдат обезщетени чрез ценни книжа плюс резервния фонд. Мисля, че няма да остане необезщетено нито едно лице, което ще представи изрядни документи.
Това е уточнението, което искам да направя. Бих ви помолил повече да не го подлагате на дискусия този въпрос. Ако ми имате доверие, просто смятам, че тези цифри, които са посочени сега, са цифри, които могат да бъдат реализирани, без да бъдат накърнени нечии интереси.
И понеже съм взел думата, ако ми позволите две думи по въпроса, който зададе господин Манев за Дирекцията за борба с градушките и второто е за субсидиране на лозарството. Проблемът за съдбата на тази дирекция е много стар. Той беше многократно СМ/КТ 364.1 обсъждан и в правителството. Последното решение на правителството е следното, а именно: да се осигури финансирането на тази дирекция до края на месец септември тази година. Какво ще бъде бъдещето на тази дирекция зависи от няколко фактора.
Ние искаме да видим окончателното становище на застрахователните институти, а също така евентуално, ако бъде реализиран замисълът за връщане на земята, ние трябва да помислим каква е възможността отделните реални собственици на земята да участвуват активно в издръжката на тези дирекции в бъдеще. Мисля, че до края на септември ще има време да има по-голяма яснота за решаването на този въпрос. Засега дължимото възнаграждение и други разходи за 1992 г. ще бъдат осигурени от Застрахователния институт, а необходимите минимални разходи за поддръжката на работата на тази дирекция през 1993 г. до 30 септември ще бъде финансирано от два източника. Едното - Застрахователният институт, който по принцип формира един такъв фонд. И втора част ще бъде за сметка на бюджета, където ние имаме две възможности. Едното е също фонд "Резервен", който се създава, а другото е стихийни бедствия, който също има някакво отношение към този процес.
Има и още един вариант, с който не искам да ви отегчавам. Има един вариант да помислим каква е възможността тази дирекция или тези служители да минат към Гражданска отбрана. И по този начин ние да поевтиним издръжката. Тъй като една голяма част от служителите могат да бъдат срочнослужещи, които, отбивайки военния си дълг, в същото време ще извършат и една такава благородна задача. Така че, мисля този проблем е стоял и стои на вниманието на правителството и той ще бъде решен по най-добрия начин, поради което ние не сме предвидили тук в бюджета отделно перо.
Аз лично обаче не мога да приема второто изискване за субсидиране на лозарството. Лозопосадъчният материал трябва с Министерство на земеделието да видим в рамките на тези ресурси, които има и в рамките на субсидиите на това министерство, защото това, което е заложено в – 1.6.3, има точно целеви характер и са разчетени средствата. Ние не можем просто да ги прехвърлим от този параграф за една такава допълнителна задача. 364.2
Освен това трябва действително да помислим все пак към тези изисквания, които предявяват към нас международните финансови институции за постепенно вече спиране на субсидирането на селското стопанство по този начин. Трябва действително да погледнем нещата така, както стоят на практика.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александров.
Господин Бучков има думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи искам да изразя становището по разисквания от вас въпрос, а именно - размерът на сумата за компенсации на репресираните. Много добре ви е известно и това е факт, който никой не може да оспори, че голяма част от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще се ползува именно от тези компенсации, тъй като те са били репресирани.
Също така голяма част от електората на Движението за права и свободи ще има претенции на законно основание да получи съответните компенсации.
Изхождайки от тази постановка обаче, или състоянието на страната, Движението за права и свободи предлага предвидената сума в бюджета да се изплати за 1993 г. в половин размер - 663 млн. 200 000 лв. Обаче, към тази сума трябва да се прибавят към неизплатената сума от тези 663 млн. да се прибавят и 503 млн. по т.1.6, погасяване на пасивни салда в преводни рубли към страните-членки на бившия СИВ или общо сумата да стане 1 млрд. 166 млн.лв. Тази сума да се разпредели за използуване здравни и социални дейности, както следва:
800 млн.лв. за здравеопазването, като в Преходните и заключителни разпоредби се предвиди, че тези средства са предназначени за общини с болници с регионално предназначение, окръжни болници и други от този тип.
240 млн.лв. за безплатни лекарства на социално слабите, като средствата се изплащат от регионалните центрове за социални грижи в общините. 364.3
И 126 млн. 200 хил.лв. за разходи за Домовете за сираци и безпризорни деца и еднократни помощи за самотни майки, като сумите ще се изплащат по ред, установен от Министерство на труда и социалните грижи.
Това предложение го правим само, когато тези суми ще се използуват за тези здравни социални дейности, които предлагаме. В противен случай не сме съгласни да правим икономия на бюджета.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Бучков.
Госпожа Виткова, след това господин Тодоров, след това господин Димов. Записани са за изказване. 364.4
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, с цялото ми голямо уважение и преклонение пред тези хора, които незаслужено са пострадали в тези няколко десетилетия, напълно подкрепям предложението на колегите от Движението за права и свободи. В здравната комисия без разлика от всякакъв политически цвят ние се обединихме около идеята, че големите здравни заведения към днешна дата не могат да реализират своите нормални функции, ако не бъдат допълнително субсидирани.
Механизмът, който ние предложихме за набиране на средства, за тях, от другите общини е невъзможно, така както ни увериха специалистите, да бъде отработен днес. Затова най-реално е да бъде формиран такъв фонд към Министерство на здравеопазването, който целенасочено да бъде разпределян към здравни заведения с регионално значение. Сумата, която предложиха колегите от Движението за права и свободи в размер на 800 млн. лв. ще покрие донякъде такива жизнени за съществуването на тези здравни заведения функции.
Всички от нас сме в своите региони и мисля, че няма депутат, който да не е сезиран за това, че големи здравни заведения вече са пред невъзможност да изпълняват своите задължения да обслужват населението от тези региони.
В същото време искам да конкретизирам предложението на господин Бучков, средствата, които се предвиждат за социални нужди и за безплатни лекарства, бих искала да се обърна и към представителите на правителството, да съумеем съвместно да коригираме една несправедливост, според мен, която беше нанесена с премахване на безплатните лекарства, конкретно за социалните категории, деца и бременни.
Това е и едно от предложенията на Комисията по здравеопазването, колеги. Тези средства няма да са достатъчни за покриване изцяло на нуждите на тези две социални категории, но мисля, че парламентът е в състояние при четенето на бюджета до края да намери и други резерви, за да можем да възстановим безплатните лекарства на децата и бременните в нашата страна.
Подкрепям и третото предложение на колегите от Движението за права и свободи 126 млн., ако не се лъжа е цифрата, да бъде МС/ЛТ 365.1. насочена към домове за сираци и изоставени деца. Знаем в какво състояние се намират тези социални заведения у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на д-р Виткова! Господин Тодор Тодоров има думата.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тодор Тодоров, Българска социалистическа партия, 8. Добрички район.
Аз излизам, за да изразя задоволството от това, че министър Стоян Александров преди малко даде разяснение във връзка със средствата, предвидени за противоградовата защита и за лозовопосадъчния материал. И от името и на моя колега Маньо Манев, с когото сме съвносители на предложението, приемаме това, което министър Стоян Александров даде като гаранция и уверение, че ще бъде решен въпросът за противоградовата защита.
В същото време, обаче, искам от тази трибуна да изразя становището, че въпросът за трайните насаждения в България, като един от най-важните подотрасли на селското стопанство, би следвало да му бъдат отделени тези 12 млн. лв., господин Александров, макар че тук, специално в бюджета, е невъзможно да бъдат записани и аз добре го разбирам. Но с постановлението, с което се определя редът за разходите на Министерство на земеделието, би могло тези 12 млн. да бъдат точно фиксирани, защото в България през този преходен период, ако загине лозарството, ако загине овощарството, аз не разбирам в бъдеще какво земеделие ще правим само с пшеница и някои други култури.
И мисля, че в рамките на издръжката на министерството, на средствата, които са предвидени за Министерство на земеделието, дори в рамките на самата аграрна реформа, защото това е елемент и от аграрната реформа - как да се отглеждат по-нататък и тези трайни насаждения и тези 12 млн. лв. са крайно необходими и те трябва да бъдат предвидени. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тодоров! Особено лозарството не трябва да загине. (Единични ръкопляскания в залата) Има думата господин Методи Ташев.
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю! Методи Ташев, 27. Старозагорски избирателен район. Изли365.2. зам да подкрепя предложението на господин Бучков. Към мотивировката на д-р Мими Виткова искам да приведа пример, който може би ще бъде разбран от всички, за да се солидаризираме с това предложение.
Първо, много са тези, позволявам си да кажа, че от 1964 г. до 1990 г. познавам отблизко хора, интернирани, затваряни, които доброволно се отказват в името на социалната подкрепа от тези компенсионни средства, които отпуска правителството.
Аз мисля, че във времето, когато се затварят детски градини - в Казанлък, в "Арсенал" се затваря или е застрашена да бъде затворена Работническа болница, повече от хуманно е да се присъединим към едно такова предложение. (Неразбираема реплика от блока на СДС) А заедно с това, искам да прибавя, че с оглед да бъдат компенсирани тези, които не са доказали правото на това, ще им се даде възможност през този период да докажат своето право на такава компенсация.
И в такъв смисъл предложението и на Юрий Борисов има своята логика. То именно предполага не, а задължава министерството да отдели средства, които в следващата година ще бъдат на разположение за компенсиране на хора, които примерно са осъдени като криминални престъпници. Но в основата си някои от тях имат моралното право да получат компенсация, защото често пъти това е било само привидно като криминално. И в такъв смисъл самите вие ще лишите тези хора от възможността да получат компенсация.
Затова призовавам към гласуване на тази сума, която предлага Министерството на финансите. (Неразбираеми реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ташев! Реплика? Господин Сталийски, заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Понеже лично съм засегнат, не бих взел думата, но съм длъжен да кажа някои неща, които съм казвал и в масмедиите и в пресата.
Аз лично нито съм подал, нито имам намерение да подавам молба като репресиран. Макар че имам четири основания, на които бих могъл да сторя това. Нито господин Луканов, нито министърът на финансите, нито Вальо Карабашев мене са ме пратили на лагер, 365.3. нито са убили баща ми. Не желая пари от данъкоплатеца! Тоя данъкоплатец, който сега страда. (Единични ръкопляскания в залата) Но има категория хора, които изнемогват. Аз никога нямаше да поискам и да не бях станал народен представител, нито министър пари, защото бях адвокат и можеше много добре, по-добре, отколкото сега, да издържам себе си и семейството си.
Но тука чух една нелепа глупост, тъпотия, извинете за израза, която не може акъла да ми го побере. На тия, които са осъдени за криминални престъпления, да се давали компенсации.
Абе хора, къде се намирате вие? Може ли по 152 от Наказателния кодекс да има изнасилване, без да иска някой, и след това вие да го компенсирате, да вземете от тях и да дадете на друг. (Единични ръкопляскания в залата) 365.4.
Във всяко нещо, казваше моят покоен баща, трябва да има поне малко морал. Няма да пледирам тук колко пари са отпуснати. Има някои, които са тук, в тази зала - когато аз бях министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров, когато се гласува тази наредба, аз не бях в залата, защото съм лично засегнат.
Въпреки всичко се обръщам към вас: и в ляво, и в средата, и в дясно - има хора, изнемогват. Не с популизъм, а със справедливост им помогнете! (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Сталийски.
Господин Ташев, имате думата за отговор на репликата, ако желаете. Заповядайте!
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Аз напълно се солидаризирам с господин Сталийски. Още повече, че и аз, и мои приятели и близки са между тези, които подобно на Вас, господин Сталийски, отказват тази помощ. Познавам свой близък приятел, изключен в пети курс от Юридическия факултет - и двете му деца поболяха, и до днес са болни. Той и така не получи своята диплома и е с такава ниска пенсия. Той е между тези като Вас, които се отказват. И аз приветствам Вашата позиция и се присъединявам към нея като един от тези.
Но когато говоря за криминални, имам предвид, ще ви дам направо пример, един, който е осъден за прелюбодеяние и който от два месеца прави постъпки, за да докаже, че поради това, че в съдебната зала е имало съдебен заседател, негов партиен секретар, иска да докаже, че той по политически причини е бил затворен. Това съм имал предвид. Иначе нянам никакво основание да отговоря на Вашите епитети с епитети. Аз просто Ви приветствам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Думата има народният представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз ползвах предложението на господин Георги Николов да си коригирам предложенията, които съм внесъл писмено, и затова сега ще ви ги представя. НЧ/КП 366/1.
Но преди това бих искал да кажа, че целият бюджет е много по-десен от бюджета, който беше представен миналата година - на СДС. Надявам се, че ДПС ще подкрепи социалните искания, които СДС поставя сега, тъй като точно ДПС пожела завой наляво. Този бюджет, който ние сме получили, е много по-десен бюджет и поставя много от сферите на нестопанската дейност в положение на изнемогване, което може да е фатално за обществото.
Моите предложения по чл. 1 са свързани с разделите "Наука", "Образование", "Здравеопазване" и "Култура". Това са такива сфери от обществената дейност, които не могат лесно да се възстановят, ако бъдат унищожени. По принцип заплатите на научните работници, на учителите, на лекарите и на дейците на културата са много ниски. Примерно един солист в оперетата взема 1700 лв. заплата. При това положение има реална опасност тези хора да отидат да работят в чужбина или някъде другаде. Между другото, в сферата на науката това вече става.
Моите предложения в частта за "Здравеопазване" включват също така и сумата за медикаменти. Трябва да ви кажа, че ако този бюджет бъде приет без тази корекция, съвсем скоро, може би до един месец, здравеопазването ще изпадне в много голяма криза. Аз лично имам опит, тъй като в гр. Свищов, където бях по случай празниците на Цветан Радославов, се разболях внезапно и трябваше да ми бъде намерено едно обикновено животоспасяващо лекарство, "Урбазон" се казва (урбазонът е антиалергично средство), за да бъда спасен, обаче такова лекарство нямаше в болницата. Трябва да ви кажа, че ми беше много трудно да дойда до София, където имаше "Урбазон". Предполагам, че също е положението в другите провинциални градове.
Ето защо предлагам да се увеличат сумите за лекарства като нещо крайно необходимо. Това увеличение, което предлагам, смятам, че е редно да се поеме от цялото общество. Ето защо аз предлагам да се измени дефицитът на бюджета е конкретно предлагам следните промени. Смятам, че трябва да се промени дефицитът, защото дефицитът означава, че цялото общество поема върху себе си тежестта на тези промени. Защото те са тежки, обаче смятам, че са необходими. И така:
В чл. 1, ал. 2 предлагам цифрите "98 933,7" да се изменят на "104 154,2". 366/2.
В чл. 1, ал. 3 цифрите да се изменят така: от "27 584" на "32 804,5".
Около 5 млрд., да. Това е, за да могат да се покрият следващите предложения, които съм направил. Но смятам наистина, че те са необходими.
В чл. 1, ал. 5, част първа, раздел "Б" "Наука"...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Тошев, внесъл ли сте тези предложения писмено?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз съм ги внесъл писмено, обаче са настъпили промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И Вие всъщност ще ги докладвате, така ли?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да. Току-що получих екземпляр от проектобюджета и не можах да внеса отново писмено своите предложения. Засега правя предложения само по ал. 2.
В такъв случай ще оставя на Георги Николов моя екземпляр от проектобюджета, където са нанесени предложенията, но не знам как ще се разбере. Предлагам все пак да ги прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, прочетете ги, няма проблем.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По ал. 2 това са ми предложенията, но бих искал да ви прочета и по ал. 5.
За дефицита е ал. 3.
В ал. 3 от "27 584" на "32 804,5".
Тук има протести от депутатите, че правя предложения по следващите алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Към следващата алинея - след това.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Добре. В такъв случай Ви благодаря. След това ще направя останалите предложения по другите алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата Васил Златаров. Заповядайте, господин Златаров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Преди три години не като личност, а като среда Българският демократически форум се отказахме от всякакви обезщетения за това, което сме прежи366/3. вели. А ние не сме малко хора в това отношение. И първото нещо, което направих в Ямбол: занесох моята декларация за отказ в Клуба на антифашистите, които още получаваха своите привилегии, да последват нашия пример. Но те не го последваха, а оставиха да им вземат привилегиите.
Категорично се противопоставям на каквото и да е намаление на сумата за репресираните, защото мотивировката за това е повече от перфидна. И важното е, че тези противопоставяния идват от среди, които щедро раздаваха в продължение на десетилетия не обезщетения, а привилегии. Вижте, всяка епоха, както се е изразил един френски мислител, наблюдавайки френската история от 1790 до 1830 г., има умни хора, които да предвидят политическите промени, революциите, смели хора, които да ги извършат, и хитреци, които да ги използват. Недейте, в един момент, когато хитреците използват промените, да посягате на малкото, което е определено с бюджета за тези нещастни хора, които получават не привилегия, а обезщетение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Залатаров.
Има думата народният представител Андрей Луканов. 366/4. АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, бих искал да направя едно по-скоро процедурно предложение, тъй като ми се струва, че в хода на нашата дискусия се смесват въпросът за евентуални икономии или допълнителни ресурси и въпросът за тяхното насочване по разходни пера на бюджета. И ние едва ли бихме могли в зала импровизирано да извършим тази толкова отговорна работа, да разпределим евентуалните икономии в нови разходни направления.
Затова предлагам, след като минем ал. 2 и решим окончателно каква сума ще бъде заделена по фонда за репресираните в съответствие с направените вече в залата предложения, и ал. 4, тоест въпроса за това каква сума ще бъде заделена за финансиране на плащанията към бившите страни - членки на СИВ (там има решение на Икономическата комисия, което ви е известно и предполагам, че господин Николов ще го докладва - за икономия от 503 милиона лева, него го спомена и господин Бучков в предложението от името на групата на ДПС), чак тогава да се върнем към въпроса за разходите. Тоест, да резервираме тази възможност, да не считаме ал. 2 за окончателно приета и да помолим (навярно това най-добре би станало утре) Бюджетната комисия, с участието на останалите комисии и по-специално тези по здравеопазването, културата, където също има твърде основателни искания и непокрити потребности, Комисията по земеделието, разбира се, и Икономическата комисия, да ни предложат оптималното разпределение и евентуално икономисаните средства, ако решението на парламента означава именно икономия на средства.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Савов като председател на парламентарна група. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Като реплика на господин Луканов.
Уважаеми господин Луканов, това което Вие искате и което започва да се налага тук, в залата - половината сега, другата половина догодина, намаляването, аз смятам, че е просто една подигравка с тези хора.
Както господин Златаров, така и аз съм се отказал от всякакви искове. А имам иск голям, защото все пак баща ми го СД/ВЙ 367.1 убиха, нали, и то в лагера. Но има много хора и аз получавам толкова много писма от хора, които нямат никаква друга възможност, освен да се издържат. Това са възрастни хора. Това са възрастни хора, разберете! Големият брой репресирани са между 1944 и 1960 г., както казах. Направете една сметка и ще видите, че това са хора на 70 години, над 60 години, които нямат вече никаква друга възможност. Това са хора, които до голяма степен са инвалиди. Те нямат възможност въобще по никакъв друг начин да се издържат.
Всеки един друг човек, който е загубил свой близък или е страдал и има някакви възможности, се е отказал от тези пари. Но бъдете, бих казал, малко по-разумни в случая и недейте отлага. Защото това е едно предизвикателство към стотици хиляди хора. Това е смешна цифра тук, която чух от господин Борисов. Я да помислим само колко са изселените, че имаше цели села изселени! Да оставим, че градската буржоазия, нали, толкова обичана от комунистите... Но изселваха се села. Това са стотици хиляди хора, които са засегнати. И ние сега ще ги оставим, тези хора, да чакат още една година, и още една година. За мен това е една подигравка. (Единични ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов.
Господин Луканов за отговор на репликата.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Благодаря, господин председателю. Господин Савов може би не е забелязал, че аз правя процедурно предложение, а не предложение по същество. И то е за начина на решаване на въпроса за пренасочване на някои разходи в случай, че Народното събрание вземе решение по направените предложения.
Имам намерение по ал. 4 да правя предложение за съкращаване на разходи. Там става дума за задълженията към бившите страни - членки на СИВ, въпрос, по който говорих и на първо четене.
Господин Савов, що се отнася до Вашия апел, аз искам едно само да кажа от впечатленията ми от дискусиите в Икономическата комисия по бюджета. Съвършено очевидно е, че страдат много хора в България в момента и много хора са изправени пред остър 367.2 недостиг на средства. Става дума и за млади семейства, става дума и за репресирани, става дума и за пенсионери въобще. И нашата задача в Народното събрание е да се опитаме да направим и най-оптималното разпределение и, бих казал, и най-моралното разпределение на наличните бюджетни ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Има записани за изказване още. Има думата господин Йордан Ройнев. Министърът ли иска думата? Заповядайте, господин Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председателю. Аз се извинявам, че така настойчиво искам да взема думата, но просто искам да внеса една яснота.
Ал. 4 не носи ресурс, господа. Ал. 4 е начин на финансиране на дефицита. Ако вие снемете не 500, а 900 милиона, тоест на нула оставите погасяването на пасивните салда в преводни рубли, това означава или да намалим с 903 сумата по т.2 - "Операции с държавни ценни книжа", или със същата сума да намалим т.3 - "Финансирането от банката".
Имайте предвид следното: – 1 са приходите, – 2 са разходите, а – 3 е дефицитът, който е разлика между приходи и разходи. – 4 е начин на уреждане на дефицита. И аз не знам откъде е тази заблуда, като смятате, че като свалим 900 милиона от салдото към Полша, увеличаваме възможността да финансираме разходи.
Всеки един лев, който вие прехвърляте, ако свалите 500 милиона от – 4 и ги дадете като разходи по ал. 2, автоматически увеличавате дефицита. И тогава вие трябва да гласувате друг дефицит на бюджета, а не 27 милиарда и нещо. Дайте да се разберем! Просто тук има неразбиране на проблема. И просто затова исках така настойчиво да взема отношение, за да ви насоча дискусията. Тоест, ако вие предлагате промени, те трябва да бъдат в рамките на – 2 - вземаме от еди къде си и даваме еди къде си. Ал. 4 не носи ресурси.
Това е, което исках да направя като уточнение, за да не се разводнява дискусията излишно. 367.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Мисля, че това разяснение беше необходимо.
Господин Ройнев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз искам да засегна въпроса за обезпечаването със средства от бюджета на комплекса "Ветеринарномедицинска наука".
Вие знаете, че с 240-о постановление на Министерския съвет от края на миналата година ветеринарно-медицинската наука беше извадена от системата на Националната ветеринарно-медицинска служба и беше прехвърлена към Селскостопанската академия. Така както е записан бюджетът на Селскостопанската академия, от 261 млн.лева, обезпечава всички онези научни звена, които са включени в нея. А те са 84 научни организации, от които 31 института с национално значение.
В същото време в Националната ветеринарно-медицинска служба имаме един Централен ветеринарно-медицински институт, четири районни ветеринарно-медицински института и петнадесет районни ветеринарно-медицински диагностични станции.
Уважаеми колеги, аз искам да вярвам, че вие всички съзнавате какво е значението на този сектор от науката към проблемите не само на земеделието и в частност за селскостопанските животни, а към проблемите на всички нас.
Шапните огнища и всички други заразни и паразитни заболявания са както опасни за селскостопанските животни, така и за самите нас.
На тази наука са й необходими само 20 милиона лева, само 20 милиона лева, повтарям, за да може да функционира нормално. В момента, отивайки към системата на Селскостопанска академия, тя не е обезпечена нито със стотинка.
Аз ви моля, уважаеми колеги, и апелирам както към Министерството на финансите, така също и към всички вас да намерим начин и средства. Имам предложения конкретно откъде да се вземе тази сума. 367.4
Преди малко господин министърът декларира, че взимайки от тази точка 1.6 от ал. 4 по отношение на външния дълг към страните от СИВ, ние фактически ще дължим дефицит. Аз не съм специалист в тази област, сигурно е така, но Ви моля, господин министре, и всички други, които имат отношение към този въпрос, да намерят тези 20 млн. лв., които фактически ще подсигурят ветеринарно-медицинската наука, за която аз вярвам, че и вие сте убедени, че без нея ние не можем да правим каквото и да е в областта на земеделието, животновъдството и по отношение на всичко това, което касае въпросите на държавата в тази област.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ройнев.
Има думата за изказване господин Георги Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Подкрепяйки категорично това, което каза господин Савов преди малко, искам да внеса едно уточнение. Защото д-р Мими Виткова, която уважавам, говори тук за някакво съгласие в комисията, постигнато по някои проблеми на финансирането в здравеопазването, по някои тежки недъзи в бюджета в тази сфера и разбира се, комисията не направи конкретни предложения как те да бъдат преодоляни. Но поне по отношение на безплатните лекарства, ние имаме едно перфектно предложение, което посочва откъде да се вземат пари и как да се дадат като целева субсидия в тази сфера и кой да изработи нормативната разпоредба, която да уреди точното разпределяне на въпросната сума. Искам да отстраня заблуждението, ако у някого е възникнало такова, че Комисията по здравеопазване би посегнала на фонда, предвиден за компенсация на репресираните. Категорично, абсолютно съм против подобно посягане и не разбирам, след като ние сме говорили по тези въпроси и имаме становище на комисията, прието единодушно, просто не е редно д-р Виткова да подкрепя предложението на господин Бучков или на когото и да било в тази насока. Животът на тези хора беше жестоко осакатен от една диктаторска власт и да се посегне на тази скромна сума, която е предвидена в проектобюджета, би било едно абсолютно безобразие от страна на този парламент и една гавра с тези достойни хора, част от които наистина имат нужда от тези средства просто, за да изживеят ББ/ЛТ 368.1. достойно остатъка от своя живот.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на д-р Карев.
Има думата за реплика госпожа Виткова.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Аз се надявам, че болшинството от колегите в залата не са ме разбрали така, че подкрепяйки предложението на господин Бучков, аз съм присъединила към това свое становище и мнението на цялата здравна комисия. Не се отказвам от това, което здравната комисия е решила и предлага в своето становище - още 311 млн. лв. да бъдат дадени за възстановяване безплатните лекарства на децата и бременните и държа така, както предполагам и д-р Карев, това наше предложение да бъде подложено на гласуване. Но след като знаем, че за 1992 г. за тази категория за безплатните лекарства са дадени 450 млн. лв., мисля на всички е ясно, че с предложението нито на здравната комисия, нито на господин Бучков, ако те бъдат самостоятелни, ние можем да покрием нуждите от безплатни лекарства за децата и бременните. Двете предложения взаимно не се изключват и аз поддържам и двете. Доктор Карев, не съм правила други внушения на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Виткова.
Доктор Карев, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Аз имах предвид само това, че у някого може да е възникнала заблудата, че когато комисията без разлика на цвят се е съгласила върху нещо, тя се е съгласила и върху това, което д-р Виткова предложи от свое собствено име. Това беше целта ми.
А що се касае до това, че сумата не достига да се покрие тази нужда, тя наистина не достига, но ако търсим източници тя да достигне, мисълта ми е, че този източник абсолютно не може да бъде фондът за компенсация на репресираните. Това е просто неморално. Това е все едно да се взима от сираците, да се дава на безпризорните или да се взима от безпризорните и да се дава на сираците. Това са все сфери, които имат нужда от своите средства и много е непочтено да се посяга на едната от тях за сметка на другата.
Благодаря ви. 368.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на д-р Карев.
И последен, който иска думата за изказване, е господин Векил Ванов.
След това пристъпваме към гласуване.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо четене аз направих едно предложение във връзка с проблема за временна заетост и използване на мелиоративния фонд за поддържане на вътрешноканалната напоителна мрежа в страната.
В тази връзка и след това мое изказване до мен се получи едно становище на Министерство на труда и социалните грижи и на Министерство на земеделието. Няма да ви го прочета становището, тъй като аз ще го приложа към протокола. Искам само да ви прочета предложението на двете министерства.
"За 1993 г. ще бъде достатъчно да бъдат приети на работа за пет месеца осем безработни лица по програмата за временна заетост. За тази цел ще са необходими 4 млн. 320 хил. лв. от фонд "Професионална квалификация и безработица" и 2 млн. 736 хил. лв. от Министерство на финансите.
Средствата от фонда "Професионална квалификация и безработица" са разчетени по програмата за временна заетост." Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ванов.
Аз моля сега господин Николов да докладва предложенията и да бъдат гласувани едно по едно.
Заповядайте, госпожа Стефанова. Сега вдигате в този момент ръка и веднага Ви давам думата. Моля Ви се. Аз като видя такава дама, веднага й давам думата. (Ръкопляскания в залата) Заповядайте.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Може би защото Комисията по околната среда е Вашата дясна ръка, Вие обичате да я държите в джоба си.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата във връзка с това, че ако се гласува в момента размерът на разходите в бюджета, има опасност предложенията, които съм направила от името на комисията на 28 април 1993 г., Комисията по околната среда, да не заемат необходимото място. 368.3.
Става въпрос за обекти, които са предложени да бъдат включени в приложение # 4.
По време на заседанието на комисията господин Невен Пенев предложи конкретно място, откъдето да се вземат пари. И понеже господин Луканов говореше за морал, струва ми се, че наистина трябва да има морал. И не тези фирми, на които директорите си прехвърлиха в частните фирми, сега да имат опростени дългове, а именно градовете и селищата, които имат нужда от очистване на околната среда, трябва да получат тези пари под формата на държавни субсидии.
Така че, имате предложението на Комисията по околната среда, направено в писмен вид на 28 април. Моля сумата, която третира този доклад, да бъде отразена в ал. 2, точка 3.3 по отношение на субсидиите за общинските съвети.
А когато дойде ред на съответните общини, ще докладвам съобразно предложението на комисията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Стефанова.
Давам половин час почивка. (Звъни)
(18 ч.)
368.4.(След почивката)

18 ч. и 40 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаемите колеги да заповядат в пленарната зала. Продължаваме с второто четене на Закона за държавния бюджет. Предстои гласуване, но преди това има още желаещи народни представители да се изкажат.
Госпожа Рашеева, нека да влязат и другите народни представители, и ще Ви дам думата.
Тъй като след малко ще има гласуване, моля уважаемите народни представители да заповядат в пленарната зала. Господа квестори, поканете ги. (Звъни)
Продължаваме заседанието. Госпожа Рашеева има думата.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, дами и господа! По този раздел на проектобюджета аз не съм направила предложения между първото и второто четене, но имам предложение по чл.7 от проекта, който касае държавната субсидия за общините. И тъй като тук сега ние сме пред прага да направим едно гласуване, което всъщност ще определи рамката на бюджетните разходи, аз мисля, че то е много важно и е свързано с това, което после ще гласуваме по поставените текстове на този законопроект.
Веднъж гласувана тази рамка, аз мисля, че ще бъде безпредметно почти по-нататък да правим и да отстояваме нашите искания и претенции за промени в субсидията за общините. Затова искам още сега да взема отношение по този въпрос тук и да направя едно процедурно предложение в края на моето изказване.
Но преди това аз искам да обърна внимание върху това, че в този раздел, който сега така дълго обсъждахме и ще гласуваме, е определена рамката на субсидията за общинските съвети в размер на 16 860,2 млн.лв. субсидии за общинските съвети.
Считам, че тази субсидия е крайно недостатъчна и това стана ясно още при разглеждането на законопроекта на първо четене тук и от всички последвали обсъждания в медиите, по места, в нашите срещи с избирателите, нашите срещи с общинските съвети. ВТ/КТ 369.1
Тази субсидия за общинските съвети, така както е предвидена, ще постави в една невъзможност по-голямата част от тези съвети и предимно тези общини, които са бивши окръзи, в невъзможност реално да осъществяват своите дейности, особено своите дейности във връзка с образованието, със здравеопазването, със социалните грижи.
Аз и на първото четене на този законопроект имах възможност да обърна внимание върху това, че формулата, по която са определени субсидиите на отделните общини и общо субсидията от Републиканския бюджет за общините въобще, е не мога да кажа неправилна, но тя е непълна. Тя не е най-добрата формула, защото в тази формула липсват сериозни икономически показатели.
Вярно е, че броят на населението е един сериозен икономически показател, но моля, кажете ми какъв сериозен икономически показател може да бъде например броят на сградите, та ако щете и територията, съпоставени тези два показателя например с размера на безработицата, със спада на производството, с нивото на заболеваемост в отделните райони. А такива сериозни икономически критерии в тази формула няма.
Затова аз считам, че ние трябва много сериозно да погледнем това перо от раздела, който сега гласуваме, и предлагам тази субсидия да бъде значително увеличена - в размер на не по-малко от 2 млрд.лв.
Веднага ще ми бъде поставен, разбира се, въпросът откъде да бъдат взети тези пари. И аз, макар да не съм икономист, ще си позволя да ви кажа: ами, ще се вземат от т.1.6 - субсидии. Точка 1.6 - субсидии и то по-точно т.1.6.1. Тук е предвидена една сума от 5 млрд. 840 млн.лв. Това е субсидия за загуби в производството, без в законопроекта да са дадени ясни и точни критерии как, по какви показатели ще се определя раздаването на тази субсидия.
Аз мисля, че една значителна част от тази сума ще потъне в бездънната бъчва на нашето производство за покриване на разходи, които всъщност са разходи, които не би следвало да бъдат покривани, разходи, които и да ги покриваме колкото щем, ние няма да можем да стимулираме и да съживим съответното производство. А същевременно ще оставим нашето здравеопазване, образование, 369.2 социални осигуровки по места, недостатъчно гарантирани.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Какво е това изказване?
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Затова аз правя и моето процедурно предложение. Господине, аз мога да говоря по този въпрос, мога да говоря неограничено даже, защото се намираме на второ четене. Но аз приключвам, като правя едно процедурно предложение.
Процедурното ми предложение е такова: да отложим гласуването на този раздел и аз ви моля сериозно да помислите по това. Аз не го правя популистки, не го правя, за да извлека някакви лични дивиденти за мен или за политическата сила, към която принадлежа. Обърнете внимание, има един куп и ваши предложения, които се отнасят за отделни пера по-нататък, за бюджетите на общините, за субсидиите на общините. Но веднъж като гласуваме това, по-нататък ние почти нищо не можем да направим. Затова аз ви моля, призовавам ви да гласувате за това да отложим приемането на този раздел след приемането на останалите раздели. Защото там могат да настъпят промени, които после да рефлектират върху това и ние да имаме развързани ръце да променим това тук. Защото приемем ли го веднъж, ние не можем да го променим и с това ще злепоставим по-нататък много сериозни интереси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Рашеева, извинете ме, целия раздел ли предлагате или само тази ал.2?
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (встрани от микрофоните): Аз предлагам целият раздел да остане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Разделът е чак до страница 23.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Не, не, моля, нека да уточня какво предлагам.
Аз предлагам ал.2 да бъде оставена за гласуване покъсно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е предложението на госпожа Рашеева. То е и не само процедурно по същество. Господин Лъчезар Тошев. Отказахте се. Не за противопоставяне. Става дума, че имате думата. По това изказване? Това не беше процедура.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Искам думата по процедурата. 369.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По процедурата ли? Заповядайте, проф.Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз подкрепям току-що направеното предложение на госпожа Рашеева с едно изключение и то е продиктувано от редица изказвания, които бяха направени в залата преди почивката. А именно да гласуваме по тази ал.2 направените предложения от господин Савов за възстановяване на сумата един милиард четиристотин и еди-колко си и второто предложение на господин Бучков, подкрепено от редица колеги, да не го повтарям.
А всичко останало така, както предлага госпожа Рашеева, след като ще минем перо по перо разходите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, проф.Стоилов. Господин Тошев, Вие имате писмени предложения. Те ще бъдат поставени на гласуване. Искате да се изкажете пак по ал.2? Заповядайте. След това... (Шум и възражения в блока на БСП)
Конкретно предложение ли имате, понеже вече взехте думата и колегите недоволствуват? По ал.2.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (встрани от микрофоните): По ал.1 и по ал.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ал.1 я гласувахме. Нека да дам думата на госпожа Поптодорова и след това ще я дам и на Вас. Госпожа Поптодорова има думата.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз също искам вече като народен представител от Габровски избирателен район да подкрепя предложението на госпожа Рашеева, още повече, че аз вече говорих за това в кръга на екипа, който работеше по бюджета. Действително се оказа, че някои общини не отговарят на общия индекс 160 и Габрово се оказа една от тези общини.
Отлагането на гласуването на ал.2 може би би дало възможност за преразглеждане на разпределението на тези средства от работната група. 369.4
Но аз също така бих подкрепила допълнителното предложение на проф.Стоилов за това да гласуваме онзи текст, който по същество ще ни осигури средства, за да бъдат подпомогнати общините в онези дефицити, които те неминуемо ще имат.
И госпожа Рашеева добре знае, че един от болните въпроси, примерно, както навсякъде, във всички големи центрове, това са болничните заведения от регионално значение. Ако ние освободим едни средства чрез това гласуване, за което говори и проф.Стоилов, то тогава вече по друг начин ще може да се огледа разпределението на средствата между отделните общини.
В този смисъл аз смятам, че е добре да съчетаем двете процедурни предложения, които бяха направени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Борисов. Сега пак уточнявам, предложението не е процедурно, а е свързано с реда на гласуването. 369.5
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Аз изпитвам едно изключително голямо затруднение, което може би е от процедурен характер и ще Ви помоля да помогнете.
Четири колеги сме внесли, а може би не сме само четири, аз за четири зная, които сме внесли конкретни предложения, свързани с науката и образованието. Нали сега е моментът да се пледира, защото има много неща, които мога да ги кажа на залата и искам да ги кажа. Да защитя определени фондове, включително и фонд "Научни изследвания", който се намира в обсъждания параграф, обсъжданата алинея.
Аз се притеснявам, че ако тези дебати бъдат отложени тогава, когато се обсъжда образование и наука, някой ще стане и ще каже: ние гласувахме вече общата сума за разходи за 1993 г. и е безпредметно да се обсъжда каквото и да било.
Така че аз съм съгласен с нетърпението на моите колеги и бих си седнал, но много се притеснявам, че след това ще бъде безсмислено да се говори за каквото и да било. Затова ако ми разрешите, аз ще кажа общите претенции, ако се прецени, че не е сега моментът, нека да бъда прекъснат и да говоря по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Борисов, нека да поставя въпроса на гласуване и ако вече се отхвърли, след това ще преминем в останалите раздели на законопроекта.
ЮРИЙ БОРИСОВ: Ако се възприема, госпожо председател, този подход, да се види най-напред разходите откъде може да се отнеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Точно така, но това трябва залата да реши.
ЮРИЙ БОРИСОВ: Аз например имам предложения, които се отнасят до отнемане на средства от управленческата сфера. Те са по-нататък. И би трябвало част от тези средства по нашите предложения да се върне в този параграф, в тази ал. 2. Много моля тези, които могат да изяснят проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще го решим господин Борисов.
Господин Тошев, имате думата, и министърът е тук. СМ/ЛТ 370.1.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Аз не вземам думата по същия въпрос, по който направих предложението. Госпожа Рашеева направи едно предложение за 2 млрд. да се увеличи сумата в точка 3.3 за общинските съвети, но не зная дали го записахте като процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Записва се всичко.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Към министъра на финансите бих искал да задам един въпрос. Тъй като в предходната алинея се вижда, че данъкът, който се взема от нефинансови предприятия, т.е. от фирми, е по-малък, отколкото данъка общ доход. Около 2 млрд. и половина е разликата, данъкът общ доход, който се взема от населението. Има ли предвидени за 1993 г. фирми, освободени от данък оборот и печалба и ако има, аз съм против това нещо и бих искал тези суми също да се прибавят към точка 3.3.
Също и на каква база е изчислен акцизът, дали старият акциз както беше или с увеличението 10 на сто, което финансовият министър каза. Защото това е един допълнителен резерв, който може да се сложи към бюджета на общинските съвети. Искам уточнението на тези реплики, които чух от финансовия министър.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин министре, имате думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател. Доколкото аз останах с впечатлението чл. 1, ал. 1 е гласувана. И ние явно се връщаме отново към приходната страна. Но въпреки всичко ще отговоря. Когато се правиха разчетите за приходите, ние сме отчели няколко факта и аз затова имах възможност и многократно поставях тук пред парламента този проблем, че ако не бъдат приети някои от законите, в частност изменението на днешните закони, действащите закони, то има твърде голяма вероятност приходната система да бъде взривена и планираните приходи въобще да не постъпят. Аз мога да ви кажа съвсем откровено, че ние планирахме увеличение на постъпленията от данък оборот и акцизи това да стане от 1 май. Тъй като още в началото на годината внесохме в Министерския съвет от Министерство на финансите предложение за изменение и допълнение в Закона за данък оборота и акцизите. Там се предвиждаше да бъдат увеличени размерите на акцизите на алкохолните напитки, на тютюневи изделия, на горива370.2. та. Освен това в тези изменения в Закона за данък върху оборота и акцизите са предвидени и някои други мерки за повишаване на бюджетните приходи. А именно стесняване на обхвата на необлагаемите обороти; събиране на данък върху оборота и акцизите още на границата и т.н. Вече ние сме юни месец. Този проект не е приет. Така че ако вие не намерите време през юни месец да го приемете, считайте, че заложените приходи от данък върху оборота и акцизите няма да бъдат реализирани.
По същия начин стоят нещата и с някои от другите плащания. За митата, за данък върху общия доход, Закона за местните данъци и такси. Тоест ние сме разчели приходната страна, като разчитахме, че законодателната дейност на парламента ще осигури приемането на този пакет от документи още през май месец и тези изменения ще влязат в сила от юни месец. Да предположим, че единият месец няма да е фатален. Но ако тези изменения не бъдат приети през юни, аз мога откровено да ви кажа, че голяма част от планираните приходи няма да постъпят.
Що се касае до данъка върху печалбата от предприятията, аз също многократно заявявах, просто състоянието в нашата икономика е такова, че ние не може да разчитаме на чувствителни постъпления от данък върху печалбата през 1993 г.
И ако си спомняте при представянето на бюджета, аз дадох цифри, а именно: печалбата от стопанската дейност от всички сфери с изключение на селското стопанство беше около 18 млрд. и нещо, а реализираната загуба през 1992 г. от същите тези предприятия беше 26 млрд. и нещо. Тоест със 7 млрд. и 100 млн. ние имахме превишение на загубите над приходите.
Това означава при други равни условия, че тези предприятия, тези търговски дружества, които са регистрирали загуба през 1992 г., дори да покажат позитивен резултат през 1993 г., те ще покриват загубите от 1992 г. и в бюджета няма да постъпят средства.
Що се касае до данък върху общия доход, тук трябва да се има предвид, искам да внеса малко корекция, данъкът върху общия доход с него не се облагат само физическите лица. Това не са само постъпления от данък върху работните заплати, хонорари и т.н. По режима на Закона за данък върху общия доход се облагат голяма част от фирмите на гражданите. В сумата, която 370.3. ние тук сме заложили, ние имаме предвид да осигурим една поголяма събираемост на приходите по линията на Закона за данък върху общия доход, като разчитаме също така, че парламентът ще уважи нашето искане да бъдат ограничени някои от преференциите по Закона за данъка върху общия доход. Защото в противен случай, ако остане в този си вид, в който е законът сега и през 1993 г., ние не можем да разчитаме реално на постъпления от този данък от фирми на граждани. Тъй като преференциите са до такава степен раздути, че при най-елементарни икономически познания всеки един би могъл да си скрие дохода от облагане, ползвайки преференцията. Така стоят нещата по отношение на приходната страна.
Аз тук не искам още веднъж подробно да влизам в дискусия, но ще изразя още веднъж твърдото си убеждение, че при реално съществуващите проблеми приходната страна е надценена. И ако се търсят резерви да се увеличат разходи по пътя на увеличение на приходите, просто това е една хлъзгава плоскост, на която се стъпва.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министър. Последно изказване на господин Райчевски, след което пристъпваме към гласуване. 370.4.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Стоян Райчевски, за протокола, СДС, Бургаски избирателен район.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, министри! Проектобюджетът на това правителство, което прокламира провеждането на една социално ориентирана политика, както всички вече се убедихме, от направените при първото и второто четене на законопроекта изказвания от народното представителство, не се решават основни социални проблеми. Не видях справедливо решаване и на един чакащ от много време социален проблем, а именно изплащането на бежанските облигации.
Аз вече занимавах с този въпрос господин премиера Беров, по пътя на парламентарния контрол, и ще продължа да го занимавам докато той намери своето справедливо решение.
Хиляди бежанци и техните потомци чакат най-сетне правителството да изпълни задълженията си към тях по преустановеното в 1950 г. изплащане на бежанските облигации. През 1991 г. облигациите са възстановени като ценни книжа и затова правителството няма пречка от нормативен характер, за да не възобнови веднага тяхното изплащане. Отнася се за съхранени облигации с номинална стойност около 100 млн. лв. Затова съм направил писмено предложение, регистрирано в деловодството, с което предлагам към 1.9. да се предвиди фонд "Изплащане на облигациите на бежанците от Гърция по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" - сума 100 млн. лв.
Благодаря за вниманието! (Неразбираеми реплики от блока на БСП) Къде - ще каже министърът на финансите, ако не, аз ще му помогна. (Неразбираеми реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика? Само реплика, ако имате. Заповядайте! (Неразбираеми реплики) След малко ще гласуваме.
ИВАН БУДИНОВ (СДС): За протокола - Иван Будинов, СДС.
Искам да репликирам господин Райчевски, защото неговото изказване не е пълно. А именно да стане въпрос за обезщетяване на всички бежанци от Егейска Тракия и Македония, за да може действително тези хора най-после да получат нещо за оставените им имоти. Знае се много добре, че България заплати репарации към Гърция с имотите на тези хора, но много от хората не получиха облигации. А имотите им бяха взети. Така че ако МС/КП 371/1. ограничим въпроса само с облигациите, ние лишаваме една голяма част от бежанците от обезщетение.
Затова предлагам да се допълни и другото обезщетение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Райчевски, отговор ли ще дадете? Да, заповядайте!
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Стоян Райчевски, СДС.
Уважаеми колеги, аз искам да поправя малко колегата, защото той смеси две неща. Смеси въпроса с облигациите, за които сега правя поправка в бюджета, искам по-скоро поправка в бюджета, която да бъде приета от народното представителство, относно оставените от бежанците земи през 1944 г. - това е друг проблем, по който съм внесъл специален законопроект и той чака най-после да влезе в Народното събрание. С този законопроект би следвало да бъдат обезщетени бежанците, чиито имоти послужиха за погасяване на държавен дълг по облигации спрямо Гърция. Така че едното не противоречи на другото и аз моля сега народното представителство да подкрепи предложението ми за поправка към бюджета, с който следва да се изплатят облигациите, а след това, когато законопроектът за компенсиране със земеделски земи влезе в пленарната зала, той следва също да намери своята подкрепа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Райчевски! Господин Николов, имате думата. Какво от тази алинея би могло да се гласува сега, за да се коригира...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Райчевски, Вие сте направили предложението, но то е по ал. 5, раздел девети, а ние сега обсъждаме ал. 2. Ако правите ново предложение, то това е вече...
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Имам предвид рамката.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да, така че има се предвид, когато дойде ал. 5.
Колеги, намираме се пред твърде сложна ситуация и останалите предложения, които са на разположение на Бюджетната комисия, са свързани с разходи. Аз предлагам да прогласуваме онази точка, която фактически породи именно най-много спорове - именно фондът за компенсиране на репресираните. Защото от нея понататък зависи и разпределението евентуално на разходите по ал. 2. 371/2.
Има две предложения, основни - на господин Стефан Савов: да се възстанови първоначалната сума в размер на 1 млрд. 462 млн. лв., т.е. да увеличим отново със 139 млн. лв. средствата в този фонд.
Искам да поясня, че тези, тъй като господин Савов ме попита как е станало намалението, от тези 136 млн. лв. се предлага в този вариант увеличение в бюджета на съдебната система с 52 млн. лв., 20 млн. лв. за текущи разходи на Народното събрание, 22 млн. лв. (това е работна заплата и начисления за ДОО) за Националния център за сърдечно-съдови заболявания, затворите - 40 млн. лв. и Факултетската педиатрична болница за 2 млн. лв. за текущ ремонт.
Второто предложение е на господин Бучков, като в бюджета се включи половината от сегашния размер, който е предвиден в законопроекта. Тоест вместо 1 млрд. 726,4 млн. лв. да стане на 663,2 млн. лв. 1 млрд. 326,4, вместо него да стане 663,2 млн. лв.
По-нататък в зависимост от нашето решение ние вече ще трябва да правим едно или друго разпределение на разходите по тази ал. 2. Ето защо това е изходният, така да се каже, изходно гласуване.
Моля, най-напред предложението на господин Савов да предложите, госпожа председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така, първото предложение, което е заместващ текст, е цифрата да бъде "1 млрд. 462 млн. лв.", т.е. се възстановява първоначалната.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 200 народни представители, за 75, против 117, 8 се въздържат.
Отклонява се предложението.
Изписвайте на таблото резултата!
Второто предложение, както обясни господин Николов, е тази сума да се чете 663,2 млн.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да, като останалата част, мисля, че стана ясно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега за останалата част, после. Да видим дали ще има останала част. 371/3.
Моля, режим на гласуване.
Какво, господин Николов?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Ставаше дума другата половина да се предвиди в следващия бюджет. Нещо, за което стана дума вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ние сега само тази сума гласуваме.
Моля, режим на гласуване. Предложението е: сумата фонд "Компенсации на репресираните" да се чете 663,2 млн. лв.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 201 народни представители, за са 132, против 63, 5 се въздържат.
Приема се това предложение.
Господин Николов, има ли в тази част, ал. 2, друга сума, която може да се гласува? - Няма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, други предложения, свързани с намаляване на разходи за сметка на други от тази алинея, не бяха направени.
Предлагам да спрем дотук, като в рамките на освободения резерв утре в 8 ч. всички, които са направили предложения във връзка с тези евентуално резерви, да се съберем тук, да потърсим едно справедливо разпределение, което да подложим на гласуване след това от 10 ч. А останалите алинеи, не можем да минем към тях, тъй като пък те са свързани с цялата ал. 2. 371/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но преди това трябва да поставя на гласуване предложението на г-жа Рашеева, което и г-жа Поптодорова подкрепи, г-н Борисов също, г-н Стоилов също. Предложението е, то не е процедурно, а е по реда на гласуване - да се отложи гласуването на ал. 2 за утре. Да се отложи гласуването на ал. 2 за следващото заседание, а това е утре.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Гласували общо 199 народни представители. От тях 164 за, 29 - против, 6 - въздържали се.
Приема се това предложение - отлагаме гласуването на ал. 2.
Господин Николов, какво следва от това?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Ние не можем да преминем към останалите алинеи, тъй като ал. 3 е "дефицита", а тук беше направено предложение от г-н Тошев за увеличаване на общата сума на разходите, от г-жа Рашеева за дефицита, т. 4 пък трябва да утвърдим операциите, с които ще се финансира дефицитът - и тя е свързана, т. 5, разходите, които като цяло трябва да се приемат, след това да се разпределят по функции, са свързани. Нататък останалите членове също имат връзка. Можем да преминем чак към чл. 2, което е бюджетът на социалното осигуряване. Но, доколкото е възможно, трансферът, който не е гласуван в ал. 2 за социаланото осигуряване, да засегне и този бюджет, просто предлагам да прекратим заседанието или да преминем към друга точка, да подработим окончателно предложенията по ал. 2 и утре от 10 часа да започнем работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друга точка няма, тъй като сме гласували за днес и утре да се занимаваме само с този законопроект.
Поради изчерпване на възможността повече да се разисква по законопроекта ще закрия заседанието. Но повтарям молбата на г-н Николов... Процедурно ли? Чакайте тогава.
Повтарям молбата: утре в 8 часа всички колеги, които имат предложения, свързани с ал. 2, да бъдат в зала "Запад". НЧ/ВЙ 372.1
Господин Тодоров, заповядайте по процедурен въпрос.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми колеги, процедурното ми уточняване е по това, което ние гласувахме по отношение на ал. 2. Предложението на г-жа Рашеева, което ние гласувахме положително, имаше смисъл не просто да отложим гласуването на ал. ал. 2 да не стане на това заседание, а да приемем разходната част, ако мога така да кажа, по разбивката на бюджета. И тогава да приемаме рамката. Точно това беше предложението. Госпожа Рашеева ще го потвърди. И това вече е гласувано.
Така че дори и да се отложи за следващото заседание, ние трябва да започнем не от ал. 2, а да продължим нататък и нея да я гласуваме след това. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, възражението на г-н Тодоров е, че...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Колеги, извинявайте, но не можем да подходим по този начин към бюджета - отзад напред. Отлагането става за утре, а не във времето, тъй като вече оттук нататък ние не можем без рамка, която сме гласували, да приемем останалите членове на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Стефанова има думата. Моля за още малко внимание!
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, ако утре приемем рамката, а както Вие предложихте да се съберем от 8 часа хората, които сме направили предложения, излиза, че помалък кворум ще определя приоритетните обекти, които ще влязат в субсидидите. Аз смятам че с вота си пленарната зала ще приеме или ще отхвърли тези общини, които ще получат допълнително субсидии. Ако Вие имате желание да работите от 8 часа, има достатъчно предложения, постъпили в писмен вид - преразгледайте ги, подредете ги, обаче залата ще определи кои общини ще получат допълнително субсидии и кои няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Госпожа Стефанова, извинете, колегите, които ще бъдат поканени е, за да облекчим предложенията в залата, а ще решим в пленарната зала, а не комисията. Но в 372.2 рамките на тези възможности максимално да задоволим исканията на отделните колеги. Осем часа в зала "Запад". Да, депозирани за второто четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай, моля колегите утре в 8 часа да бъдат в зала "Запад" и да се уточнят... Господин Николов, със стенограмата всички предложения, които са направени, да бъдат подредени, за да уточнитет реда за гласуване, плюс писмените предложения, направени до началото на второто четене.
Закривам заседанието. Лека вечер ви желая, уважаеми колеги!
Заседанието е утре от 9.00 часа. (Звъни)
(Закрито в 19 ч и 20 м.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:
(Трифон Митев)
(Илхан Мустафа)