Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания

ТРИСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 3 юни 1994 г.

(Открито в 9 ч. и 15 м.)
03/06/1994
Председателствували: заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Имаме необходимият кворум. Откривам заседанието.
Новопостъпили питания след 27 май 1994 г.
Питане от Христо Марков, няма го в залата, към министъра на науката и образованието Марко Тодоров относно законосъобразността на уволнението на трудоустроена учителка. Срок за писмен отговор 14 юни 1994 г.
Питане от господин Орсов към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно мерки на министерството по получени сигнали за нарушения от фирми в град Сливен. Срокът за писмен отговор е 14 юни 1994 г.
Постъпил е писмен отговор от министъра на вътрешните работи. Отговорът е отправен към народния представител Веселин Иванов. Господин Иванов, да получите писмения отговор.
Преминаваме към актуални въпроси и питания, отправени към министъра на земеделието проф.Танев.
Актуален въпрос от народния представител Милко Енчев. Няма го в залата. (Реплики: "Откъде е?") От СДС е, доколкото знам.
Питане от народния представител Тошо Пейков. Отсъствува от залата.
Питане от народния представител Стоян Райчевски относно жалба на собственици на лозя в Поморийско и Бургаско. Отсъствува от залата. РД/КТ 40.1
Актуален въпрос от народния представител Георги Николов от Свищов. Господин Николов, имате думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Танев! Актуалният ми въпрос беше поставен още на 12 май 1994 г., но поради ангажименти на парламента с гласувания по вота на недоверие на правителството и Ваши отсъствия не можах да получа своевременно отговор, а той е твърде значим не само за град Свищов, а и за много други населени места в страната.
Специално в град Свищов в началото на месец май възникна напрежение във връзка с прилагането на – 4, съответно 4а, б от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. На гражданите се връчват протоколи за оценка на земята по този параграф на подобренията и трайните насаждения.
И аз, уважаеми господин Танев, Ви изпратих един протокол, за да се убедите в голямата разлика в цените.
Гражданите са обезпокоени от високите цени на земите и ниските цени на подобренията и трайните насаждения. Специално за Свищовския район един декар земя, така наречените "вилни места", е определена цена 54 000 лв. А трайните насаждения, многогодишни, някои от тях сливи - едно дърво е оценено за 43 лв., кайсия - за около 50 лв. и т.н.
При наблюдаващото се масово обедняване тези цени са непосилни както за ползувателите на земите, така и за собствениците, които евентуално трябва да заплатят подобренията и трайните насаждения, въпреки по-ниските им цени.
Имам информация, че твърде големи и високи цени са определени и на други места в страната - в Търново, в Русе и това създава напрежение.
Във връзка с това се обръщам към Вас, уважаеми господин Танев, за отговор на следния въпрос: смята ли Министерство на земеделието да предложи друго решение на – 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, което да е поносимо както за ползувателите на земеделските земи по този параграф, така и за собствениците, включително в случаите, когато такива са държавата или общините? 40.2
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Министър Танев има думата.
Господин Танев, заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Статутът на земите в зоните на – 4 от Закона за земята се уреждат от Закона за териториалното и селищно устройство, независимо дали са застроени или не. Те не се третират като земеделски земи. На това основание оценките се извършват от техническите служби на съответните общини, които са на административно подчинение на кметовете.
Министерството на земеделието дава указание по прилагане на Постановление # 153 на Министерския съвет от 1992 г., което определя цените на земите, цените на сградите и прогресивно нарастващите такси, но не коригира или отменя решенията на оценителните комисии. Възраженията се отнасят до висшестоящия административен орган по реда на Гражданския процесуален кодекс или по общ исков ред.
По сега действуващото законодателство и нормативна база Министерството на земеделието няма разпоредителни функции за земите по чл.4.
За конкретния случай в град Свищов в представения протокол на оценителната комисия не са посочени основанията за определяне цената на един квадратен метър площ, категорията на земята, отстоянието от река Дунав, както и диференцирането й със съответните корекционни коефициенти за изградена инженерна инфраструктура, транспорт и др. Имайки предвид местоположението на град Свищов земите от посочените категории близо до река Дунав могат да надхвърлят 70 лв. на квадратен метър. Така че посочената цена в протокола 54 лв. за квадратен метър може да бъде защитена.
По отношение на реалността на цените на земите в зоните по – 4 през миналата година междуведомствена работна група, назначена със Заповед # Р-22 от 18 май 1993 г. от премиера Любен Беров, преразгледа цените на земите в зоните по – 4. Комисията направи предложение за завишаване на цените, което особено силно бе изразено при високите категории двойно и за занижаване само в осма, девета и десета категория. Предложи се също отпадане 40.3 на класификацията "пустеещи земи". Не може да се смята, че към настоящия момент цените, приети през 1992 г., са високи.
По цените на подобренията, извършени от ползувателите на имотите, цената на един квадратен метър застроена площ също е определена с Постановление # 153 от 1992 г., в замисимост от конструкцията на сградите и съответното овехтяване. Няма актуализация и в цените на трайните насаждения, които са приети през 1991 г. с Постановление # 155 на Министерския съвет.
Случаите, когато собственици са държавата или съответната община, – 4, ал.5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за земята, с този текст законодателят е дал право на ползувателя да внесе в държавния общински поземлен фонд равностойна по количество и качество собствена земя. Това право на избор на ползувателя да внесе собствена земя е с цел да не плаща тази, която му е представена, и е земя от държавния и общински фонд, фактически се явява замяна. Замяна на недвижими имоти се разрешава по взаимна договореност.
Механизмът за замяната на земеделските земи е регламентиран в чл.36 от Правилника за приложение на Закона за земята. Министерството на земеделието беше водещо при подготовката на някои изменения на закона, третиращи – 4, но повече от година Народното събрание не постави на дневен ред разглеждане на направените предложения.
По отношение на цените на земята се работи по нов проект на наредба, която ще се внесе за приемане в Министерския съвет.
Благодаря ви за вниманието.
Като добавка трябва да ви кажа, че Министерството на земеделието извърши една възрастова инвентаризация на трайните насаждения и ще предложи допълнителни решения по този въпрос.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, имате думата. 40.4
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин Танев, моля Ви, опитахте се да прехвърлите отново топката, бих казал, на Народното събрание. Законът много добре дава право за така наречените замени, но всички общини са получили съобщения да чакат наредба на Министерство на земеделието. Докога ще я чакат?
Смятате ли, господин Танев, допълнително уточняващ въпрос, че – 4, със съответните точки а, б, в, г и така нататък е приложим в този вид, както е в закона. И не е ли редно, след като имате много случаи, от тях да излезнете с конкретни предложения.
Извинявайте, господин Танев, но ако на един министър и депутат и хора от изпълнителната власт 70 000 лв., както Вие много мрачно ми дадохте отговор, 70 000 лв. да бъде декар земя, колко хора в България ще могат да си закупят тези вилни места, както са наречени, които са обработвани години наред, облагородени са. Мисля, че с това ще запустеят и тези места, които са осигурявали препитание, прехрана на много български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Николов. Само трябваше да благодарите.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не, не бих могъл да благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така е по правилника.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Защо? Имам право и да поставя допълнителни въпроси. Мисля, че и хората, които слушат сега са разочаровани и няма защо да благодаря в случая.
Благодаря на господин Танев за откровението, но един такъв отговор, напротив, налива, бих казал, масло в огъня. А аз очаквах търсене на други разумни решения, които са действително приложими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Трифон Митев.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Имаше уточняващи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не може уточняващи въпроси по актуален въпрос. НИ/НП 41.1
Господин Трифон Митев, имате думата.
ТРИФОН МИТЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър Танев, към Вас има отправена молба от група собственици на земеделска земя в село Голям дол, община Братя Даскалови, Хасковска област и се надявам, че е стигнала до Вас.
Собствениците на земеделски земи от село Голям дол се жалват пред Вас, че госпожа Бонка Милушева - председателка на Поземлената комисия в община Братя Даскалови, пречи хората да получат документи за своята собственост. Към заявленията си до Поземлената комисия собственици прилагат и скици, издадени от фирмата, която изпълнява земеразделителния план на селото. Това не е единствен случай в работата на госпожа Милушева. Цитирам част от Ваша заповед от 14 февруари 1994 г. относно наказание на председателя на Общинската поземлена комисия Братя Даскалови, че госпожа Милушева упорито и тенденциозно не е изпълнявала разпорежданията на Управление "Поземлена реформа", въпреки изричното указание от управлението да зачете оземляването на граждани, тя отказва да го изпълни. И по-нататък Вие заповядвате следното: "Наказвам председателката на Общинската поземлена комисия Братя Даскалови госпожа Бонка Стефанова Милушева с предупреждение за уволнение. Обръщам й внимание, че при друг подобен случай незабавно ще я уволня от заеманата длъжност."
На 21 февруари 1994 г. госпожа Милушева е получила лично екземпляр от заповедта, следователно е наясно с нейното съдържание. Въпреки това, като един от лидерие на Съюза на демократичните сили със съвсем други поръчки, тя отново не изпълнява задълженията си като председател на Общинската поземлена комисия и саботира поземлената реформа в община Братя Даскалови.
Другият подобен случай, за който се казва във Вашата заповед и който потвърждава това е случаят сега в село Голям дол.
Моят актуален въпрос към Вас е: ще съдействате ли на собствениците от село Голям дол, община Братя Даскалови да възстановят собствеността на земята си.
И второ, в изпълнение на Вашата заповед от 14 февруари тази година ще уволните ли лидерката на СДС в община Братя Даскалови от длъжността председател на Общинската поземлена комисия в община Братя Даскалови, за да не саботира по политически поръчки 41.2 поземлената реформа и хората да могат да си получат земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата министър Танев по втория актуален въпрос.
Да се готви народният представител Шапатов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители!
Актуалният въпрос на депутата Трифон Митев стана повод за сериозна проверка. Лично началникът на Управление "Поземлена реформа" посети община Братя Даскалови разгледа проблемите на Поземлената комисия там.
По първия въпрос на господин Митев и молбата на група собственици на земеделска земя в село Голям дол мога да ви информирам, че става дума за един от най-комплицираните въпроси при възстановяването на собствеността, а именно идентифицирането й при наличието на стар кадастрален план.
Кадастралният план за село Голям дол е от 1930 г. Трябва да кажа, че в такива случаи в поземлените комисии се натъкват на невероятни технически и юридически затруднения. Независимо от това вече в село Голям дол са поставени решения на 11 собственика, а останалите 21 ще получат решенията си в най-скоро време.
Разбира се, не трябва да се остава с впечатлението, че всички ще получат положителни решения. Това ще покажат допълнителните проучвания на Общинската поземлена комисия, съвместно със собствениците, наследниците и фирмата изпълнител.
Що се отнася до втория въпрос - дали ще уволня председателката на Поземлената комисия в община Братя Даскалови госпожа Милушева, не считам, че в случая на село Голям дол нейните действия са диктувани от политически съображения. Мисля, че в тази зала съм давал нееднократно доказателства за политическа безпристрастност на решенията си. Така е и този път.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодар на господин министъра.
Господин Митев, моля да вземете отношение по отговора.
ТРИФОН МИТЕВ: Актуалният въпрос, разбира се, не ми позволява време и възможност за уточняващи въпроси. Искам да Ви благодаря за съдействието на хората, че едни са получили, а други ще получат в скоро време документите за собственост на земята, 41.3 което ще даде възможност да се разпореждат с нея и да се изгражда желаната кооперация.
Що се отнася до проблема с госпожа Бонка Милушева, ние с Вас в случая сме на различно мнение, но ще имаме възможност и по-нататък да разговаряме по този повод.
Бих Ви предложил, господин министър, по навреме да се освобождавате от хора, които пречат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Митев.
Следващият въпрос е от народния представител Стойчо Шапатов. Той отсъства от залата.
Господин Танев, към Вас няма повече актуални въпроси.
Има думата народният представител Звездалин Кафеджиев. Отсъства от залата.
Актуален въпрос от народния представител Захари Захариев, отправен към заместник-министър председателя и министър на труда и социалните грижи господин Матинчев.
Господин Захариев, имате думата.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, колеги!
В последно време неедностранно и многократно получавам информация относно действията на председателя на "Български пощи" - ЕООД господин Янко Раденков, които тласкат фирмата към финансова катастрофа.
Научаваме, че след безуспешния опит на господин Раденков да създаде "Пенсионна каса" - АД, той насочва усилията си за създаване на смесено дружество с чуждестранно участие. За тази цел е поканена немската консултантска фирма "Детаком" да разработи проект за разменно-сортировачни центрове на пощите в България. Финансирането е осигурено като помощ от немските пощи, макар че същият този проект вече се разработва от холандската консултантска фирма "Нипостел" по линия на "ФАР".
Въпреки това през месец януари 1993 г. е сключен договор с тази немска консултантска фирма, а именно "Детаком", за разработване на проекта за около 2 млн. германски марки, при положение, че през 1992 г. е сключен адекватен договор с холандската консултантска фирма "Непостел" за разработване на същия проект вече по 41.4 линия на "ФАР" за около 30 млн. щатски долара.
Какво се съдържа в проекта?
Смесеното дружество между "Български пощи" - ЕООД и "Детаком" да изгради мрежа за клетъчни телефони, така наречените ДЖИ ЕС ЕМ. За целта немската страна ще осигури около 300 млн. германски марки и ще инвестира, като "Български пощи" се задължават в 2-годишен срок да изплатят сума в размер на 4 млрд. лева. 41.5
Това не е по силите нито на пощите, нито на българската държава сега, още повече, че българската страна трябва да има 51% от основния капитал.
Освен този неблагоприятен за български пощи договор, господин Раденков сключва договор и за доставка на бронирани употребявани автомобили с немската фирма "ИТЕМ", без за това да са информирани ръководството и експертите от "Български пощи". В момента се водят преговори за доставка на употребявани вагони пак със същата фирма. Договорът е сключен през м.януари. Парите са преведени, а автомобилите не се знае къде са и кога ще пристигнат от Германия.
Сключен е още един договор за доставка на употребявани бронирани автомобили (над 20-годишни) от Швейцария чрез Агенцията за чуждестранна помощ. Същите ще бъдат докарани оттам от частна фирма, като само за пътни ще бъдат платени по 2000 щ.долара за кола.
Имам информация, че за осъществяване на тези свои идеи, господин Раденков е упражнявал натиск върху председателя на Комитета по пощите и съобщенията господин Венко Марков, за да не му попречи за сключването на тези договори.
Като имам предвид гореизложеното, си позволявам да запитам господин Матинчев. Първо, известни ли са на министерството и лично на Вас тези, а има и доста други факти и действия на господин Янко Раденков и какви мерки са вземани, ако това е така?
И второ, какво възнамерява да предприеме министерството, за да предпази "Български пощи" - ЕООД от финансова катастрофа и от разпадането на пощенската система в България.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви господин Захариев.
Господин Матинчев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Захари Захариев! Ще ми позволите въпреки огромното си уважение към Вас, аз си изразих и становището към председателя на Народното събрание, често пъти се получава така, че получаваме запитвания конкретни от народни представители по сериозни въпроси, но по въпроси, които не са в нашия обхват като ресори на дейност. При мен, в моя ресор като заместникСМ/ЗТ 42.1 министър председател, не се намира тази дейност по съобщенията, но въпреки това, аз се постарах да събера необходимата информация, за да Ви дам необходимия отговор.
Договорите за консултантска помощ с немската фирма "Детаком", консултантска фирма на немската поща и "Нипостел", консултантската фирма на холандската поща са сключени по линията на междуправителствената помощ за България съответно с Германия и с Холандия. Те са подписани от председателя на Комитета по пощите и далекосъобщенията. В договорите, които прегледах лично, няма тематично припокриване.
Комитетът по пощите и далекосъобщенията откри процедура за преки преговори за даването на лиценз за ДЖИ ЕС ЕМ, цифрова подвижна телефонна система в България.
Във връзка с тази процедура се подписа писмо за намерения все още за съвместна оферта с "Детаком", другият български контрагент е "Български пощи" - ЕООД, копие от което господин Захариев, мога да Ви предам и на Вас. От това писмо за намерение се вижда, че всички разходи са за сметка на немската страна. Като "Български пощи" нямат никакви, дебело подчертавам, финансови ангажименти.
В случай на получаването на лиценза, Комитетът по пощи и далекосъобщения може да разреши създаването на сдружения, съгласно българското законодателство за ползването на същия. Икономическият ефект за "Български пощи" може да се види в представения на Комисията по преките договори бизнесплан. Прегледах го и този бизнесплан, налице е. Копие може да видите и от него.
През тази година за нуждите на "Български пощи" са доставени 6 бр. бронирани автомобили от Швейцария. Тези шестте автомобили са чисто безвъзмездна помощ. Цялата сделка е извършена опосредствано с Агенцията за чуждестранна помощ, на която са заплатени само транспортните разходи, които възлизат на 1900 долара за една кола.
Естествено тези разходи също са мотивирани и са мотивирани с писмо, в което се правят съответните обосновки от Агенцията за чуждестранна помощ.
Разполагам с копие на същото това писмо. А за нуждите на "Български пощи" очакваме доставката на още три бронирани автомобила от Германия до края на този месец. 42.2
Спешната доставка на тези автомобили се налага по настояване на тук господин Виктор Михайлов и по-специално неговото поделение - Столична дирекция на МВР - служба "Полиция", с която "Българските пощи" имат подписан, още в началото на годината, договор за охрана за транспорт на паричните средства. Договорът е много дебел и не съм го взел за разпореждане.
За финансовото състояние на "Български пощи", аз искам да Ви кажа следното.
През 1992 г. те са на загуба. Загубите са близо 25 млн.лв.
През 1993 г. естествено като казвам това, аз имам предвид, че 1993 г. имаме вече ново управление под ръководството на Янко Раденков. Тези загуби са намалени повече от четири пъти. Те са стигнали 5 млн. 948 хил. Остава без коментар този резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Матинчев.
Още един въпрос има към Вас от господин Захари Захариев.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря за отговора, господин Матинчев.
Разбира се, тук остава открит въпроса за уставния капитал на евентуалното бъдещо българо-германско ООД, което трябва да се създаде и което трябва да възлезе на 4 млрд.лв. Предполагам, че на всеки му е ясно, че тази сума трудно може да бъде намерена в момента, а дори и директно от бюджета на държавата. Но така или иначе, това което Вие изнесохте от информация, лично мен ме успокоява. Аз мисля, че то беше и полезно и за служителите на "Български пощи" в цялата система с цел разбира се, да се пресекат евентуалните спекулации около тези въпроси. Но за мен остава открит един въпрос, на който Вие индиректно насочихте вниманието. Именно за това кой реално в правителството контролира дейноста на този комитет и не е ли крайно време всъщност той определено да бъде отдаден под наблюдението на заместник-председателя на Министерския съвет, нещо което разбира се би могло и да повиши превантивните функции на правителството към потенциални нарушения на закона или на интересите на нашата страна.
Благодаря. 42.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Гинчо Павлов, относно основанието за сключване на договор между турската фирма "Шипка - Фуат Гювен" и Свиленградската безмитна зона за построяването на бензиностанция за продажба на безмитни и безданъчни горива. Питането е отправено към заместник-министър председателя и министър на труда и социалните грижи господин Матинчев.
Имате думата господин Павлов.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря господин председателстващ.
Господин вицепремиер, в Свиленградската безмитна зона, турският бизнесмен Фуат Гювен, оказал се по странен начин собственик на бензиностанция там, продава дизелово гориво на скандално ниски цени, без да плаща мита и акцизи.
Но от рекламната картичка на фирмата е видно, че цената на литър дизелово гориво е 30 пфенига, което по времето на внасянето на моя въпрос - 23 април правеше 9 лв. и 90 ст. Цената на дизеловото гориво в нормалните бензиностанции по това време беше 14 лв. и 40 ст.
Ако приемем, че Фуат Гювен купува дизеловото гориво за 150 долара на тон, което е малко вероятно, защото това е прекалено висока цена, но дори и при тази цена продавайки горивото за 30 пфенига литъра, Фуат Гювен реализира по 100 марки печалба на тон. Това лесно се смята, тъй като 150 долара се равнява на 250 марки за тон гориво. Един тон съдържа 1200 литра умножено по 30 пфенига, прави 360 марки. Това са 100 марки печалба на тон.
Специалисти от бранша ще ви уверят, че фирмата продава не по-малко от 100 тона гориво на денонощие. При това положение изчислявана в долари чистата годишна печалба на турския бизнесмен надвишава 2 млн. и 200 хил.долара. Но дори и два пъти по-малко гориво на денонощие да продава, пак се получава една седемцифрена огромна сума, от която в джоба на държавата не влиза нито една стотинка. 42.4 Това е възможно благодарение на ето този договор, чиято схема като мошеническа, е видна от пръв поглед. Този договор може да бъде приведен в изпълнение единствено и само при покровителство на фактор отгоре. Договорът е сключен на 16 октомври 1992 г. между държавна фирма "Свободна безмитна зона" - Свиленград и фирма "Шипка-Фуат Гювен" - Турция. Но още в първа точка на договора става ясно, че Фирмата "Фуат Гювен" - Турция се превръща във фирма, "Шипка-Фуат Гювен", само че от Варна. А на печата на договора четем, че става въпрос за магазин "ШипкаИстанбул". На друго място из документите срещаме въпросната фирма като ЕООД - еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано по българския Търговски закон. Но нека не ви отегчавам с подробности по регистрацията, защото такова ЕООД липсва в компютъра на Националния статистически институт.
Съгласно договора, за който става дума, фирмата "ШипкаФуат Гювен" инвестира сума за изграждане на пункт и продажба на безмитни и безданъчни горива в свободна безмитна зона - Свиленград, а срещу инвестицията турската фирма получава правото да ползва обекта за сметка на наема, договорен в настоящия договор. В т. 4 наемодателят се задължава да разшири капацитета на пункта за продажба на горива, както и да осигури разрешение за продажба на безмитни и безданъчни горива. В т. 6 от този договор се определя и годишната цена на наема - това са 3 хил. 360 долара. Това прави около 250-260 долара месечно. И ако четете вестници, ще видите, че в София за такава цена месечно се дава под наем апартамент. А тук става въпрос не за апартамент, а за бензиностанция. И забележете, този наем изцяло се приспада от инвестираната от наемателя сума за строежа на обекта. Срокът за експлоатация на обекта е до изчерпване на средствата, вложени в строежа и нещо изключително важно и според мен колосално като нахалство и наглост - в чл. 11 на въпросния договор наемодателят се задължава да осигури безконкурентно ползване на обекта в зоната, като се задължава да не дава съгласие и да не строи в зоната други пунктове, които да отдава под наем на други фирми. Това, ако не се лъжа, се нарича монополизиране.
Българската държавна фирма, респективно българската държава с пълна яснота за понасяните загуби пази монопола на ББ/ЙА 43.1 турския бизнесмен. За такова нещо, господин Матинчев, явно в нечии джоб са влезли големи пари.
Без да се спирам на подписания през юни месец ...
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Уточнете само в чии джобове!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата. Господин Павлов, продължавайте!
ГИНЧО ПАВЛОВ: Аз не споменавам, това трябва да го уточнят фактори, които имат тази оторизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има прокуратура, която ще каже.
ГИНЧО ПАВЛОВ: Без да се спирам на подписания анекс през юни месец 1993 г. към този договор, изготвен по същия начин (става въпрос за анекса), аз ще се опитам да сборувам приходите на държавна фирма "Безмитна зона" - Свиленград от тази сделка. От наеми печалбата е нула, тъй като наемите се приспадат от стойността на инвестициите. От експлоатацията печалбата също е нула, тъй като въпросната бензиностанция се експлоатира само от турския бизнесмен. А именно в експлоатацията са големите пари, а не в инвестираната от "Фуат Гювен" сума, възлизаща на 38 хил. 872 долара. Общият сбор на реализираната от държавна фирма "Свободна безмитна зона" - Свиленград печалба е равен на нула. А ето и сборът на приходите на държавата. От мита печалба нула, тъй като това гориво е безмитно. От акциз печалба нула, тъй като това гориво е безакцизно. От други данъци (аз разбира се, очаквам Вашата интерпретация по въпроса с Данъка върху печалбата, в смисъл кой дължи този данък върху печалбата - турската фирма "Фуат Гювен" или българската фирма със същото име), но по моите сметки сборът от приходите на държавата в този случай също е равен на нула.
Що се отнася до нереализираната печалба или по-точно казано до умишлено организираните щети на държавата, причинени от несъбрани мита и акциз, тук числото вече е доста сериозно. По изчисления на специалисти става въпрос за 400 милиона лева годишно. Този ущърб също предполага нечия отговорност. Известно е, господин Матинчев, че нормативната уредба за работа на безмитните зони се състои от Указ # 2242, от правилника за неговото прилагане и от още няколко правилника за управлението и стопанисването на съществуващите безмитни зони. В глава четвърта на 43.2 указа се казва, че в свободните безмитни зони може да се извършва зареждане на кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози. А в чл. 15 от правилника за прилагане на този указ изрично е упоменато - изрично , че организирането и поддържането на обекти със социално-битово предназначение, между тях са посочени и бензиностанциите, се извършват от предприятието, стопанисващо зоната, което събира приходите от тяхната дейност. Предприятието или държавна фирма "Свободна безмитна зона" - Свиленград не събира приходи от дейността на бензиностанцията на "Фуат Гювен". И още нещо - никъде в нормативната уредба не се казва, че горивата, които ще се внасят за обслужване на клиентите на зоната, са безмитни и безданъчни. Значи някой е намерил вратичка тези горива да се продават без мита и без акциз. През тази вратичка, разбира се, изтичат големи пари. И друго. За да се обслужват само клиенти на зоната, както се твърди, не е необходимо да се отпечатват рекламни картички с цената на горивото. Ето тази рекламна картичка е доказателство, че "Фуат Гювен" зарежда с гориво предимно турските тирове, за които този маршрут е стратегически и основен. След английските текстове на тази картичка се мъдри вместо Пловдив, името Филибе, което надали е преводимо, да речем, за една Маргарет Тачър като име, но което, уверявам ви, накърнява националното достойнство на българите.
Разбира се, има и други аспекти от дейността на този бизнесмен. Но те ще бъдат обект на друг въпрос.
А в момента и в заключение Ви моля да отговорите:
На какво основание е сключен договорът между турската фирма "Шипка-Фуат Гювен" и Свиленградската безмитна зона за построяване на бензиностанция за продажба на безмитни и безданъчни горива?
Вярно ли е, че от дейността на въпросната бензиностанция се ползват не само клиентите на зоната, а и всички или повечето турски тирове, минаващи през там.
Защо този договор е сключен така, че всички средства от експлоатацията на съоръжението за срок от десет години отиват в джоба на турската фирма "Шипка-Фуат Гювен", а не в джоба на безмитната зона, т.е., на държавата?
На какво основание при временна забрана на внос на горива 43.3 се вкарват безмитни и безданъчни горива за продажба в тази бензиностанция?
На какво основание се въвежда монопол при продажбата на безмитни и безданъчни горива само от една фирма в зоната и съществува ли въобще турската фирма "Шипка-Фуат Гювен" при положение, че на печата, поставен на договора, е написано нещо съвсем друго?
Възможно ли е в Република България чуждестранен икономически субект да прави бизнес, от който в държавната хазна не постъпва нито цент, както във вид на участие в разпределението на печалбата, така и във вид на мита, акцизи и т.н.?
Очаквайки отговора на тези въпроси, аз си запазвам правото за уточняващи въпроси по случая.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Павлов.
Господин Матинчев, имате думата. Доста обширно беше питането. 43.4
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Всъщност ние наблюдавахме нещо уникално. В началото господин Гинчо Павлов си даде отговор и на въпросите. И аз не знам дали изобщо е необходимо да отговарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще прецените Вие, господин Матинчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Той си даде отговор на въпросите и аз не мога да разбера за какво той ме е поканил да давам отговор на питането, след като е наясно с фактическата обстановка по тези въпроси.
Второ, дълго време съм се чудил защо адресират това питане до мен, но сега съвсем ясно стана, че тук бяха употребени изрази като "мошенически договори" и някакво високо покровителство. Вероятно приятелите на господин Гинчо Павлов свързват това височайшо покровителство с мен, каквато публикация имаше, по въпроси, които, искам да Ви кажа, господин Павлов, ще се видим в съдебната зала с иск за клевета, лъжа и нанасяне на ущърб върху моето име и името на моето семейство. Ще бъда безкомпромисен и ще Ви докажа това.
От друга страна, дълго съм си задавал въпроса какви са били мотивите да се искат отговори на подобни въпроси за един конкретен договор за една турска фирма. Ами фирмите, сключени с чуждестранни граждани, са десетки хиляди! И защо господин Гинчо Павлов концентрира своето внимание изключително върху турската фирма? Но всички знаем неговите въжделения и това не бива повече да ни учудва. Нюансът е, че бизнес в тази държава могат да правят гърци, сърби, руснаци, американци, но в никакъв случай не и труци. В никакъв случай! И на всяка цена трябва да спрем нашествието на турските капитали в България!
Аз отдавам въпрос на възпитание термини като нахалство, наглост и всичко друго. След като въпросите издават една изключителна некомпетентност, моля народните представители да ме извинят, но ще бъда значително по-подробен, защото този труд може би трябваше да си направи и задаващият въпроса да прочете нормативните актове, но явно политическите му пристрастия пречат сериозно на неговата подготовка - правна и икономическа, за да може дори по-ясно да постави необходимите въпроси. СБ/КП 44/1.
Свободната безмитна зона Свиленград е утвърдена с Постановление на Министерския съвет # 62 от 1989 г. Заповедта за назначаването на генералния директор Димитър Георгиев Митов е подписана от заместник-министъра на външноикономическите връзки през 1990 г. Същият управлява и понастоящем регистрираната като държавна фирма по Указ 56 безмитна зона Свиленград. Съдебната регистрация е публикувана в "Държавен вестник" # 57 от 1990 г., а по-късно е извършено изменение, като е избран Управителен съвет на общо събрание на фирмата (Протокол # 1 от 16 октомври 1990 г.).
В Управителния съвет през 1993 г. се включва представителят на Министерството на финансите Румен Тушев. Единствено на господин Тушев се изплаща възнаграждение. Според обяснението на генералния директор останалите членове не желаят да получават възнаграждение. Въпросите на господин Гинчо Павлов засягат сключения договор между генералния директор Димитър Митов на безмитната зона Свиленград и фирмата "Шипка Фуат Гювен", Турция, за изграждане на пункт за продажба в зоната на безмитни и безданъчни горива. Така че господин Павлов спокойно можеше да отиде до фирмата и да получи необходимата информация и да си изясни за какво става въпрос.
Въпросният договор е сключен на основание на разпоредбите на Указ 2242, бр. 55 от 17 юли 1987 г. Става дума за изграждането не на бензиностанция, а на нафтопункт за зареждане на транспортни средства за осъществяване на международни превози извън територията на страната съобразно чл. 17, точка 6 от този указ. Естествено е, че в безмитните зони не само в Свиленград, но и в другите зони на страната, защото в страната има и други зони, така както има и подобни зони във всички страни с пазарна икономика, включително и в Гърция, Турция и Румъния, стоките, предназначени за износ от страната, се продават без данък добавена стойност и акциз и евентуални мита съгласно Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за акцизите, а преди това има изрично текстове в тази насока в Закона за данъка върху оборота и акцизите. Тъй като горивото не е предназначено за използване в страната, то всички изисквания за изключването на данък върху добавената стойност и акцизите от цената са спазени съобразно законите. Ако не ви харесват тези закони, из44/2. менети ги в този смисъл, за да си отговорите на някои от коментарите, които направихте. Обаче веднага искам да кажа, че аналогични случаи на продажба на гориво, без включени в цената данък и акцизи, имаме в Русе, Драгоман, Бургас, Капитан Андреево и една зона с един турски бизнесмен - въпросната зона, за която вие говорите.
Неоснователно се твърди, че сключеният договор за изграждане и експлоатация на нафтопункта е в противоречие с чл. 9 и 15 от правилника за прилагане на указа. Лично аз много внимателно проучих тези въпроси. Действително съгласно чл. 9, ал. 1 от правилника изграждането и поддържането на инфраструктурата в свободните безмитни зони, включително и бензиностанциите, се изграждат и се поддържат от предприятието, което стопанисва зоната. Обаче трябваше да се прочете само още една алинея подолу, да се стигне до текста на ал. 3 от същия член, където пък се казва нещо друго - че по договор с предприятието, което стопанисва зоната, обектите на инфраструктурата с производствено и стопанско предназначение могат да бъдат проектирани и изграждани от чуждестранни лица срещу правото на ползване на тези обекти за сметка на наемите за определен срок. Аз не подписвам тези наеми, има си управителен съвет, има си директор на зоната. Но от това, което аз прочетох, искам да ви кажа, че подписаният договор е напълно в съответнствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и не противоречи на чл. 15 от правилника. Член 9, ал. 3 предвижда изрично възможността обектите от инфраструктурата да се изграждат от и със средства на други инвеститори в зоната. Така изградените обекти стават собственост и са единствено собственост на безмитната зона, а не на някой друг. 44/3. Съответно на инвеститорите се предоставят възможности да използват изградените обекти в съответствие на определен с договора срок. След изтичането на договорения срок обектите ще преминат и ще се ползват в зоната, която ще ги експлоатира в съответствие с чл. 15 от правилника.
Също така искам да допълня, че съгласно чл. 10 от правилника производствената и търговската дейност в свободната безмитна зона се осъществява от чуждестранни лица и смесени дружества по договори с предприятието, стопанисващо зоната. В случая се касае именно до търговския обект, изграден и стопанисван на основание чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 10 от правилника.
По втория въпрос, лошо или не, българските закони са такива, че в безмитните зони могат да бъдат обслужвани чуждестранни клиенти, които напускат страната. В зоната действа митнически пункт. Този митнически пункт контролира спазването на тези разпоредби съгласно чл. 15 от Указ 2242. Освен турски тирове в тази зона се зареждат ирански, унгарски, чехски, румънски и други транспортни средства.
Освен това, за цитираните наименования доводите са ви смешни. Вие влагате чист политически смисъл. Но хайде тогава да поставим - както вие говорите, въпрос на национално достойнство и дали ще ни се сърдят и по този начин ще поставят в Гърция и в Турция, че ние наричаме градовете им съответно Одрин и Солун. Много добре знаете, че такива градове съответно в Гърция и Турция няма. Естествено е, че градът е на езика на страната, на който се написва материалът или който могат да разберат хората. Така че упрекът за тази връзка и тази брошурка, която се размаха тук, е повече от ясен като подтест.
Договорът наистина е сключен за 10 години, но това е само по искане на управителния съвет и на генералния директор на зоната и е от самото начало. И тук разсъжденията за нула приходи са лъжа, защото ако зоната няма доходи от наем, то тя изобщо не може да се издържа. Тя е на самоиздръжка и държавата не дава дотации за тази цел. Ако договорът е краткосрочен, естествено е, че през първите години зоната няма да получава наем, тъй като наемът трябва да компенсира инвестициите, които са НЧ/ВЙ 45.1 направени за изграждането на съответната инфраструктура.
Съгласно изтичането на договора цялата инвестиция е българска, а не турска. Тоест, милионите, които са вложени в този обект, ще отидат като изградена инфраструктура на зоната. Не може да искате и едновременно влагането на милиони долари за даден обект, и да искате да си плащате наем за собствените инвестиции в тази зона. Такива идиоти бизнесмени почти не се срещат.
Други клиенти и инвеститори зоната няма и в момента получаваният наем отива именно за издръжка на администрацията.
Има ли реални вложения тази фирма? Те са в размер досега на 100 хиляди долара и е сключен договор за строителство за още половин милион долара. Зоната, а не Министерският съвет, е сключила този договор при наем 6 и половина долара за квадратен метър. Ако сравните същата цена в безмитната зона "Русе", ще установите, че тази цена, която се плаща от този турски бизнесмен, е три пъти по-голяма, отколкото цената на квадратен метър в безмитната зона "Русе".
Зоната получава наем от тази фирма в размер 3152 долара месечно и са създадени при тази безработица в този край 22 места, които обслужват тази инвестиция на турския бизнесмен.
Освен това има и една друга инсинуация, че виждате ли тази фирма се е снабдявала с горива от Гърция. Това е поредна лъжа, която се тиражира. Пунктът се зарежда с нафта от "Нефтохим" - Бургас, и да ви кажа, може да проверите лично, от всеки тон доставена нафта в този пункт "Нефтохим" печели 16 долара. Да кажем, че ликвидираме този бизнесмен и тази инвестиция. Ще се получи безмитна зона без нафтопункт. Ами тогава аз искам да ви кажа, че тировете няма да зареждат в България, няма да оставят пари, които откупуват инвестицията и се използват за наем, а просто ще се зареждат в пунктовете, които има в Румъния (предполагам, че се знае това), в Гърция и в Турция. И в тези пунктове също се зарежда без мита и без акцизи.
А когато говорим за тирове, като че ли ние забравяме, че територията на България е твърде дребничка за обхвата на един тир. Един тир може да премине 2-3 хиляди километра със зареден резервоар. 45.2
Така че ако още утре преминем към закриването на тези бензиностанции в свободните безмитни зони, в същите безмитни зони ще се зареждат с огромна лекота в Румъния, в Турция и в Гърция. И някой иска да каже, че от това печели държавата. Няма система, която да задължи тировете да извършват международен транспорт и да зареждат на обикновени бензиностанции с данък оборот и акциз, където цената е близо 50 на сто по-висока поради това.
И тук изведнъж пропада цялата конструкция за някакви въображаеми щети на държавата от тези операции. Просто тировете ще прескачат България!
В обобщение бих казал, че страната ни не губи от тази дейност.
С изменение на Указ 56 от 1993 г. се премахнаха преференциите за чуждите инвеститори в свободните безмитни зони и те следва да плащат данък печалба на общо основание - след 1993 година. Вносът в безмитната зона не се третира като внос - и това е записано в чл. 13, т. 2 на Указ 2242 и този внос е освободен от мита. 45.3 Вкарването на стоки в безмитната зона не се третира дори и при статута на временния внос. При създаването на безмитната зона в Свиленград през 1990 г. други инвеститори не са проявили интерес за подобна дейност, тъй като отделеността на безмитната зона от основната магистрала означава риск и никой инвеститор в 1990 г. не пое този риск. Но конкурентна дейност, т.е. зареждане със сравнително по-евтино гориво без данък добавена стойност и акциз, се извършва и на пункта Капитан Андреево и в други безмитни зони, както от другата страна на границата.
Така че клиентите си имат право на избор. Аз не знам каква земна сила може да накара тировете да се отклонят и да отидат точно в тази безмитна зона. Следователно съществуват и други неща - доверие, договори, конкретни връзки, нещо, което в търговията се нарича "маркетинг", който, изглежда, защото е удачен за инвестицията на турския бизнесмен, това не се нрави евентуално на някои хора около безмитната зона.
Страна по договора е турската фирма-магазин "Шипкафуат Гювен" - ООД. И това е удостоверено с документ на българското консулство в Истанбул.
Самото наименование на фирмата показва отношението на собственика към страната ни. И съвсем не са верни твърденията, които се споменаха, че тази фирма имала неясен характер. Защото ако някой си направи труд да види основанията, ще разбере, че тези документи са заверени от българското консулство за фирмата. А фирмата съществува от 5 януари 1983 г. и собственик е въпросното лице. То е и представител за операциите на фирмата.
Съгласно указа обаче, още един текст, и актовете за прилагането му може да се извършва дейност в свободните безмитни зони и като физическо лице, дори и да няма съответният бизнесмен някаква фирма.
Естествено се повдигат и съвсем несериозни проблеми по маркировка на касови апарати. Тук се дадоха някакви данни за фантастични количества гориво. Ето, вижте (показва документ), горивата се регистрират от митническите бюра. Така че ако някой си направи труд колко гориво има месец януари, колко февруари, колко месец март и колко за тримесечието и колко средно на ден, никакъв труд няма да се направят справки от Свиленград от ръковоСД/КТ 46.1 дителя на митницата.
А тези цифри, които казахте, просто казано, са смехотворни, защото те доказват сума от някакви приходи, каквито са много по-малко, много по-малко в действителност.
И накрая искам да кажа, че безмитни зони се създават във всички страни, не само в българската. И една е целта на тези безмитни зони - да се развива външнотърговската дейност.
При създаването на указа през 1987 г. се разреши само на чуждестранни лица да извършват дейност в тези зони или при сдружаване на местни лица с чуждестранни лица. Може би вече е назрял моментът по законов път да се разреши също така и на български физически и юридически лица да извършват стопанската дейност в тези зони.
Въпросната фирма, която обсъждаме, не ползува никакви допълнителни облекчения и преференции извън тези, които са по указа.
Сега се поставя въпросът: не ни харесва указа. Във ваши ръце, господа народни представители, е да контролирате и да регулирате чрез изменения и допълнения този указ. Направете го такъв, какъвто съответствува на вашите интереси. Но имайте предвид, че и каквото да съчинявате по указа, не може да го направите по-различен от режима, който се предлага в съседните на България страни.
Аз съм убеден, че нашата българска икономика само може да спечели от активизирането на дейността на безмитните зони. Целта е чрез тях да дойдат повече чужди инвеститори и да имаме една стабилна законова база и структури, които съответствуват на структурите на пазарната ни икономика.
В никакъв случай, дебело подчертавам, не трябва да се създават настроения и обстановка срещу подобни инвестиции на чужди инвеститори, особено на националистична и етническа основа! Турски, гръцки, германски, американски, арабски и други капитали са необходими за възраждането на България.
Сега в международните кръгове именно поради дейност на определени политически лица и провеждана умишлено политика в България се констатира, и неслучайно, за фобия срещу чуждите инвестиции. България се оказа една от страните с най-малко чужди 46.2 инвестиции сред всички страни на бивша Централна и Източна Европа, социалистически страни.
Целта на парламента, целта на правителството е да промени един път завинаги и да направи необратим положителният развой в тази ситуация. Повече чужди инвестиции за България, а не ксенофобия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Матинчев.
Господин Павлов, да благодарите и Вие на господин Матинчев и да приключваме с точката. Указът трябва да изменим ние. Само два уточняващи въпроса! Без коментари, само въпроси!
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да, разбира се.
Аз, разбира се, съм благодарен на господин Матинчев за критиката срещу мен, защото това е реклама. Всичко критично, казано от Вас, може да бъде реклама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те са Ви заблудили.
ГИНЧО ПАВЛОВ: Вие действително много говорихте, господин Матинчев, но в крайна сметка нищо не казахте. Защото една такава милозлива реч за 38 000 долара инвестиции, с такъв патос, без да споменете една конкретна цифра за печалбата на държавата, мисля, че беше губене на време. Споменахте за някакви милиони долари, вложени в този обект. Тези милиони се оказват 38 000.
Специално за договори за 500 000 долара за кредити аз ще отправя друг въпрос. Но Ви моля като давате отговор, въздържайте се от оценки на тези, които задават въпроса. Аз държа на всяка една моя дума и трябва да Ви кажа, че тези Ваши приказки за съд искрено ме развеселиха. Не си струва да Ви задавам допълнителни въпроси. Аз ще използувам най-рационално стенограмата, в която, надявам се, ще е написано това, което дотук казахте.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Доволен ли сте от отговора, господин Павлов?
ГИНЧО ПАВЛОВ: Не, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Матинчев.
Други народни представители няма в залата за развиване на актуалните въпроси. 46.3
Преминаваме към един-единствен актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов. Понеже е само един въпрос, той е кратък...
Господин Павлов, моля да бъдете кратък!
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не повече от 40 секунди този път.
Господин министър, на 8 май 1994 г. по гражданина Цонко Андреев е стреляно в упор. Според жалбата, отправена до Вас, извършител на това деяние с цел рекет, е главен сержант Петков и негов колега от Десето районно полицейско управление.
Цитирам жалбата, отправена до Вас. На престъплението, според пострадалите, не е ходила оперативна група, а извършителите са нанесли побой над членовете на семейството на Андреев и са претърсвали за пари и ценности. Пак повтарям, цитирам жалбата. Претърсвали са жилището му.
"Служебното оръжие, с което Петков е прострелял Андреев, е иззето, но след това по странен начин следствието е прекратено".
Ето затова Ви моля да дадете разяснение по този конкретен случай и да отговорите основателна ли е жалбата, отправена до Вас, респективно до Главна прокуратура.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Павлов.
Господин министър, имате думата. 46.4 МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Господин председател, дами и господа народни представители. Преди да отговоря на господин Павлов, искам да направя едно уточнение, тъй като той прочете нещо, което в жалбата на Андреев не пише. Вие твърдите, че жалбоподателят твърди, че е извършен рекет от полицейския служител срещу брат му и неговото семейство. А аз ще Ви прочета дословно какво пише на първата страница на жалбата на Андреев, която е отправил до мене и до главния прокурор. Той там казва: "Доколкото разбрах, брат ми е бил прострелян от главен сержант Петков от СГУ - I Районно полицейско управление. С него са били и негови колеги. Подробности по случая не знам".
Следователно той не може да каже нищо положително. Около инцидента обаче е правена проверка. Не искам да влизам в подробности, но проверката е установила, че сержантът Петков е бил поставен в положение на неизбежна отбрана при един инцидент станал в квартала, и е употребил личното си оръжие, като е стрелял с топ-патрон. Андреев е в болница до момента на проверката. Материалите са предавани на следствените служби, а те, от своя страна, са изпратили материалите от проверката, където има огледи, разпит на свидетели и т.н., на Районната прокуратура с предложение за отказ за образуване на предварително производство, тъй като сержантът е бил поставен в положение на неизбежна отбрана.
Така че ако само това искате да чуете от мен около инцидента, не мога да Ви кажа нищо повече. Нещата са в прокуратурата, тя ще направи съответни разследвания. До този момент това е установено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Павлов, имате думата.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър, аз действително исках да чуя това от Вас и да се извиня. Мой пропуск е, че не споменах, че освен жалбата съм ползвал и материали от пресата.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ (от място): Тогава Ви прощавам.
ГИНЧО ПАВЛОВ: И версиите за рекет бяха ... Но това исках да чуя от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не всички в пресата пишат истинаБП/ЙА 47.1 та, господин Павлов, това го знаете от опит.
Благодаря Ви, господин министър. Отсъстват останалите народни представители: Едвин Сугарев, Павел Шопов, Лъчезар Тошев, Тошо Пейков, така че не по Ваша вина Вие не можете да отговаряте на техните въпроси.
Преминаваме към въпросите, отправени към министъра на финансите. Госпожа Станка Величкова - актуален въпрос, отправен към министъра на финансите.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин министър. С Постановление # 76 от 20 юли 1990 г. Министерският съвет осигурява условия за развитието и функционирането на Фондация "Отворено общество". По силата на чл. 1 и 2 от цитираното постановление фондацията се освобождава от мита, данъци, такси и отчисления. Представят й се за ползване осем работни помещения в НДК, отпуска се половин милион лева от бюджета на България за покриване на нейните първоначални разходи.
Член четвърти дава право Фондация "Отворено общество", която естествено е с идеална цел, да извършва спомагателна стопанска дейност, включително търговия с произведения на изкуството, както се посочва, "и други", което е един абсурд като правен текст. Нещо повече, постъпленията във валута и в левове от посочените дейности остават в полза на фондацията и се освобождават от Данък върху добавената стойност и върху печалбата.
Без да правя оценка за работата на фондацията, смятам, че през тези четири години, откакто тя съществува, Фондация "Отворено общество" се намира в един специален режим, което няма нищо общо с този на другите български фондации със същия предмет на дейност. Преференциите, които всички правителства в продължение на четири години дават на Фондация "Отворено общество", я поставят според мене в изключително благоприятна ситуация и спрямо българските висши държавни училища и научни институти, спроямо Българската академия на науките, които вече носят бремето на Закона за добавената стойност.
Странно е, че въпреки промените в режима на фондациите и във валутния режим на страната, досега правителството не е направило съответни промени във въпросното 76 постановление 47.2 от 1990 година. Обсурдно звучи днес чл. 3 на това постановление, според който Министерството на финансите трябва периодично да внася в левова сметка на фондацията като участие от държавния бюджет суми, равни на дарените валутни средства по обменния, официално обявен курс на БНБ за изкупуване на чужда валута от чуждестранни и местни физически лица.
Извинявайте, господин министър, но според мене не е случайно оставена отворената врата на "Отворено общество", от която изтичат фактически държавни пари. От тях, както сочат дори членове на управителния съвет на фондацията, се подпомагат финансово частни висши училища, като Американския университет и Новия български университет.
Ето защо, господин министър, изнесената информация във в. "24 часа", която, доколкото ми е известно, Вие не сте опровергали, ме обезпокои. От нея се разбира, че ще настоявате пред Министерския съвет да се отпуснат 40 милиона лева за Фондация "Отворено общество" за тази година. Питам Ви, господин министър: смятате ли, че чрез постановление 76 фактически е регламентирано държавно субсидиране на фондацията и ако се приеме това ваше предложение в Министерския съвет, за какво ще бъдат изразходвани тези 40 милиона лева, както и как държавата ще контролира този разход? Възможно ли е по този начин държавата да финансира Американския и Новия български университети, които, както знаете, пак подчертавам, са частни висши учебни заведения?
Второ, искам да ви попитам: може ли да се създават с постановление правила само за една единствена фондация и то с чуждестранно участие при липса на нормативен акт, който да регулира дейността на абсолютно всички останали фондации?
Интересува ме, господин министър, Вашето отношение именно като министър на финансите и отговорен за валутния режим към постановление 76. С други думи, смятате ли да внесете предложение за отмяна от Министерския съвет на това постановление, тъй като то противоречи на законови нормативни актове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Величкова! Вие ме затруднявате в конкретния отговор, 47.3 който трябва да дам, поради факта, че доразвихте въпроса и засегнахте някои аспекти, за които аз не бях подготвен, тъй като първоначалното питане беше дали е регламентирано държавно субсидиране на Фондация "Отворено общество" и за какви цели се изразходват тези средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това са въпросите, други въпроси няма.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Не, въпросът е много сериозен, тъй като се постави проблемът за специален статут, регламентиран с нормативен акт на правителството, който дава изключителни преференции и е в противоречие на политиката, която ние водим с поднормативни актове, с подзаконови актове да се дават определени преференции. И аз затова бих помолил на едно от следващите заседания или в писмена форма да дам подробно отговор как стоят в действителност нещата от гледна точка на тези преференции дали са ползвани досега, в какви размери са ползвани, за какви цели и евентуално действително да видя условията от това 76 постановление, с което е създадена тази фондация, и оттук евентуално каква да бъде нашата политика по отношение на това постановление, тъй като то може да бъде отменено, може да бъде и изменено в някои аспекти, които дават особен режим. Тъй като по принцип действително фондациите се създават на база на друга нормативна уредба - това е Законът за лицата и семейството.
И тъй като действително проблемът е малко по-деликатен, аз ще помоля за една допълнителна справка и допълнителен отговор.
Вие сама посочихте, че тази фондация е създадена на база на постановление 76 от 1990 година. С това постановление се създават условия за развитието и функционирането на тази фондация "Отворено общество". И в чл. 3 от постановлението има едно задължение към Министерството на финансите периодично да внася в левовата сметка на фондацията като участие от държавния бюджет суми, равни на дарените валутни средства от чуждестранни и местни физически лица.
С решение по протокол # 7 на Министерския съвет от 23 януари 1992 г. е дадено съгласие в законопроекта на държавния бюджет за 1992 г. да се предвидят средства за подпомагане на дейността на Фондация "Отворено общество", като средствата се превеждат съразмерно на траншовете от дарението на господин 47.4 Сорос при съотношение на щатския долар към лева едно към десет, т.е. за всеки един долар дарение България съответства като паритет десет лева. 47.5
С точка втора от посоченото решение министърът на финансите, министърът на културата и министърът на науката и образованието са определени да сключат споразумения с фондацията за създаване на условия за развитие на дейността й, както и осигуряване на контрол по целевото разходване на предоставените от държавния бюджет средства.
В подписаното споразумение правителството на Република България поема задължение да подкрепи дейността на фондация "Отворено общество" в областта на образованието, науката и културата, като са посочени целите и типовите проекти, за които могат да се използват предоставените от държавния бюджет средства, както и редът за тяхното отчитане.
Фондацията се задължава да представя подробни тримесечни отчети за разходването на получените средства по отделни проекти в Министерство на финансите, Министерство на културата и Министерството на науката и образованието. Като целеви общодържавни разходи в Закона за държавния бюджет на Република България за 1992 г. и в сключеното споразумение с фондация "Отворено общество" за същата година е предвидена помощ от страна на българската държава в размер на 20 млн. лв., съразмерно на дарението на господин Сорос, при съотношение, както казах, едно към десет.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г. са предвидени 28 млн. и 500 хил. лв. помощ за фондация "Отворено общество". На основание на предвидените в Закона за държавния бюджет средства и Решение # 587 на Министерския съвет от 28 декември 1992 г. за финансово подпомагане на фондация "Отворено общество" е сключено допълнително споразумение за 1993 г. между министъра на финансите и фондация "Отворено общество".
От държавния бюджет по сметката на фондация "Отворено общество" са предвидени, както казах, за 1992 г. - 20 млн. лв., а за 1993 г. - 28 млн. и 500 хил. лв. Средствата са превеждани съразмерно на траншовете от даренията на господин Сорос въз основа на представени от фондацията банкови документи, удостоверяващи направените преводи.
Фондация "Отворено общество" представя в Министерството на финансите подробни отчети за целите и проектите, финансирани ВЙ/КП 48/1. от държавния бюджет. Засега не са констатирани нарушения.
Във връзка с конкретното запитване относно възможността за финансиране на Американския университет в България с бюджетни средства чрез фондация "Отворено общество" ви уведомяваме, че за сметка на предоставените от държавата средства са отпуснати 6 броя стипендии на студенти от посочения университет за учебната 1993-1994 г. В същото време, разбира се, за същата учебна година от същата фондация са предоставени 20 стипендии на студенти от Софийския университет "Климент Охридски" и 23 стипендии на студенти от икономическите университети в страната.
В справката, която ми е подготвена, тъй като беше подготвен писмен отговор до вас, поради моето отсъствие от страната, се посочва, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 1994 г. са предвидени 38 млн. и 800 хил. лв. за подпомагане дейността на фондацията в областта на културата, науката и образованието.
Този текст ме затруднява да бъда категоричен, тъй като аз лично не си спомням в проектобюджета, който гласувахме, да има такава сума. Но тук може би става въпрос за сума, която се заделя от бюджета на някои от министерствата - на науката, на културата и с постановлението за изпълнението на бюджета евентуално да се насочват целево пак при тези условия, разбира се, на реципрочност в тази пропорция едно към десет, за което просто ще направя справка, но съм категоричен, че в Закона за бюджета перо "Фондация "Отворено общество" няма.
Има и един друг въпрос. Във връзка с проведени разговори през м. ноември 1993 г. между министър-председателя професор Беров и господин Сорос Министерството на финансите подготви вариант за подпомагане дейността на фондацията чрез прехвърляне и учредяване на вещни права върху държавни недвижими имоти за изграждане на културно-информационен и административен център на фондация "Отворено общество". Този въпрос, доколкото зная, още не е гледан в Министерския съвет, но той е пак при същите условия на реципрочност при посоченото съотношение.
Още веднъж - извинявам се първо за закъснението с отговора и на второ място за това, че отговорът ми не е достатъчно изчерпателен от гледна точка на големия брой проблеми, които възникнаха, и просто се ангажирам тук пред тази аудитория да 48/2. направя по-подробна справка и да ви информирам подробно за това как стоят нещата и какви са намеренията на правителството в тази област.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Думата има госпожа Станка Величкова, но за съвсем кратко...
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Доколкото моят актуален въпрос толкова много се забави, че стана като питане.
Още повече, господин председател, аз бързам за конгреса на моята партия, а не Вие и нека да кажа още няколко думи.
Господин министър, искам да заявя, че в нито една държава, особено в тези, с които искаме да се съизмерваме, Вие отлично знаете, че няма такива фондации с чуждестранно участие, за които се създава специално постановление при изключително благоприятен режим - режим, в който сам съзнавате, че не са поставени нито една от българските фондации и сдружения с идеална цел.
Според мен това е един прецедент, който показва, че изпълнителната власт работи много интересно за българските интереси! Нека да се знае, че с режима се облагодетелства единствено "Отворено общество" и се заобикалят законови разпоредби, данъчни закони и Законът за лицата и семейството. И не само той. Но и Законът за задълженията и договорите, Законът за митниците. Така от дружество с идеална цел фондацията може да търгува с Постановление # 76. Вие това отлично го разбирате. Всъщност то се превръща в капиталово дружество. Ето защо то е в режим, който благоприятства да осъществява дейност, противна на неговия статут.
Вие казвате, че в структурата на бюджета или по-точно в Закона за бюджета действително перо няма за "Отворено общество". Абсолютно съм сигурна в това, но съм сигурна и, че и в структурата на бюджета на Министерството на науката и образованието също така няма такъв ред и разпис за "Отворено общество".
В такъв случай бих Ви припомнила и нещо друго: че самото министерство, а и не само на науката и образованието, а и на финансите... 48/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Величков, ние нарушаваме правилника. Много Ви моля!
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: ... бяха пропуснали реда за фонд "Научни изследвания". И тук беше вкаран... Защо трябва държавата да дава пари на "Отворено общество", за да субсидира и да дава стипендии? Държавата трябва да дава стипендиите директно на висшите си училища, а не господин Сорос чрез държавата.
Това беше една от причините за стачката на студентите в Софийския университет. Затова много моля не по индиректен път, а точно по директен път да върви субсидирането и подпомагането за развитието на науката и висшето образование в България.
Затова, господин министър, аз горещо Ви препоръчвам да отмените Постановление # 76 като постановление с нисък ранг, много по-нисък, отколкото останалите закони, и да приведете дейността на фондацията в същия режим, в който са останалите фондации.
Във всеки случай ще чакам допълнителния Ви отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Захариев, Вашият актуален въпрос се състои от пет страници. Няма да го четете целия, нали?
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър, от страната достига информация за обезпокояващото положение на полския пазар, възникнало на основата на спрения от 1 януари 1994 г. досегашен износ на вина и други напитки от България. При това този износ на продукция на българската винарска промишленост в Полша е в преводни рубли за покриване на отрицателното салдо на Република България спрямо тази страна.
Известно е, че след периода на значително спадане на нашия износ на вина за Полша - 1989-1990 г., благодарение на огромния труд, вложен от страна на винзаводите и вносителите, тази тенденция беше спряна и през 1993 г. износът на бутилирани вина и готови изделия на винарската промишленост за Полша достигна обем, представляващ близо 75 на сто от целия полски внос. Останалите 25 на сто полски внос на бутилирани вина е от найголемите световни производители, главно от Франция, Германия и Испания. 48/4.
Трудно може да се намери подобен пример за успех на български износ. Ще посоча само няколко примера:
През 1993 г. "Винимпекс", гр. София, е реализирал износ за Полша около 7 млн. бутилки на стойност 50 млн. преводни рубли; ЕООД "Винекс" в Славянци при годишно производство 6 млн. бутилки вермут и 6 млн. бутилки вино през 1993 г. са изнесли за Полша 5 млн. бутилки вермут и 2 млн. бутилки вино; "Винпром" в гр. Търговище е осъществил през миналата година износ на вина и шампанско за около 3 млн. бутилки, като разплащането е станало също в преводни рубли.
Могат да бъдат дадени много примери, свързани с частни фирми, но аз мисля, че основното тук е въпросът за държавното ни производство.
Има обаче сигнали, че поради липса на доставки от България сега, когато вече сме обективно затруднени поради проблеми с платежа, на полския пазар започват да се появяват фалшиви, наподобяващи по външния си вид продукти на българската винарска промишленост, което, разбира се, облагодетелства само конкуренцията. Нещо повече. Липсата на български вина на полския пазар предизвиква не само загуба на позиция, която при суровите условия на пазарната икономика в редица случаи няма да може да бъде възвърната, но така също тя означава и ликвидиране на контролираната досега от българската страна система на дистрибуция, създадена с огромните усилия и финансови средства от нашите фирми.
Не без значение са и фактите, че гореспоменатите производствени предприятия отдавна са готови с винарската си продукция за износ, складовете им са пълни и няма разрешение продукцията да се изнесе.
Българска външнотърговска банка не им изплаща реализацията на стоката от миналата година, което означава сериозни икономически загуби. Това налага ръководствата на фирмите да пускат в принудителен и неплатен отпуск работниците, което от своя страна предизвиква допълнително социално напрежение в страната.
Ето защо си позволявам да Ви запитам, господин министър:
Първо, въпреки приетия държавен бюджет и предвидените в него разходи за покриване на нашите задължения към страните, 48/5. бивши членки на СИВ, в размер на 10 965 млн. лв. Защо Министерството на финансите все още не е дало разрешение на винарските фирми за износ в преводни рубли за Полша, единствено останалият стабилен пазар от Източна Европа?
Второ, какви мерки ще предприеме Министерството на финансите за спазване на Постановление # 151 на Министерския съвет и определяне на курс 3,50 лв. за една преводна рубла и изплащането от Българска външнотърговска банка на реализираната продукция през 1993 г. от Полша, при положение, че парите са преведени от полските партньори.
И трето, кой ще носи отговорност за действието или бездействието на Министерството на финансите в случаи на загуба на пазарите в Полша; в случаи на финансова разруха на винарските предприятия и на нарушаването на социалния мир в тях. А от тях, разбира се, и в цялата страна.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин професоре.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса на професор Захариев. 48/6.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин Захариев, аз се надявам, че Вие не сте от лобито на винарите, а като народен представител действително сте загрижен...
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (от място): От почитателите на виното.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: ... а, от почитателите на виното. Защото и аз го обичам, но има държавни интереси и невинаги те се свеждат до виното.
Ще дам отговор на поставените въпроси, тъй като изрично ми се струва, че се раздуха в пресата и се създаде едно настроение, едва ли не, че Министерство на финансите ще провали винарската промишленост.
Защо Министерство на финансите все още не е дало разрешение на винарските фирми за износ в преводни рубли за Полша, единствено останалият стабилен пазар от Източна Европа?
Известно е, че пасивното салдо в преводни рубли на Република България към Полша, в резултат на осъществения износ на български стоки, най-вече през 1993 година, в по-голямата си част беше погасено и от близо 650 млн. преводни рубли в настоящия момент е сведено на 190 млн. преводни рубли.
Следва да се отбележи, че в Министерство на финансите са постъпили молби за издаване на разрешение за износ срещу преводни рубли за погасяване салдото с Полша в размер на 789 млн. преводни рубли общо. В това число само предложенията за износ на вина са за над 360 млн. преводни рубли.
Както се вижда, желанията за износ в Полша многократно превишават както действителните възможности, така и необходимия обем на износа, който е лимитиран от нашите задължения в размер на тези 190 млн. преводни рубли.
При това положение Министерството на финансите счете за целесъобразно да се даде приоритет на износа на някои структуроопределящи и особено важни за икономиката стоки, чиято реализация в много по-голяма степен е затруднена, отколкото тази на вината и другите алкохолни напитки. Става дума например за маслата на "Плама", която знаете, че повече от два месеца не работи и за която ние бяхме издали разрешение за износ в рамките МС/ВЙ 49.1 на 100 млн. преводни рубли. Става въпрос за износ на тютюн, на кари и други подобни стоки.
Считаме, че за вината има пазари и те биха могли да бъдат реализирани срещу ефективна валута, в това число и на полския пазар евентуално.
Друг е въпросът, че полското правителство провежда една политика, като забранява вноса на български вина, докато България не си издължи салдото. Ако ние отработим една сделка и ликвидираме това салдо с кари, няма никакъв проблем да падне тази забрана за износ на вината. Така че не трябва да се свързват по този начин, а трябва Министерство на търговията и другите заинтересовани министерства да работят с Полша именно за търгуване и на други сделки.
Какво ще предприеме Министерство на финансите за спазване на 151 постановление и определяне на курс до 3,50 за една преводна рубла и изплащана от Българската външнотърговска банка на реализираната продукция през 1993 г. в Полша при положение, че парите са преведени от полските партньори?
Ние не виждаме какви специални мерки трябва да предприеме Министерство на финансите за спазване на 151 постановление, при положение, че то неотклонно го спазва. Засега поне нямаме оплаквания, че не спазваме това постановление.
Що се отнася до изплащането на левовата равностойност на изнесената през 1993 г. продукция в Полша, но заплатена от полските партьори през 1994 г., трябва да се подчертае, че към 4 април 1994 г. бюджетът и Българска външнотърговска банка не дължат нито лев на винарските фирми по тази линия.
За информация, през 1994 г. бюджетът е изплатил в тази връзка на винарските фирми над 24 млн. лв. и всичко е изчистено.
Кой ще носи отговорност за действието или бездействието на Министерство на финансите в случай на загуба на пазарите в Полша, на финансовата разруха на винарските предприятия и на нарушаване на социалния мир в тях?
Случайно моят отговор е точно в конгресния ден и звучи добре така тази загриженост, като извличане на дивиденти, ако се кандидатирате за някакъв политически пост днес. Но този въпрос звучи твърде риторично. 49.2
Считаме, че до голяма степен отговорът му се съдържа в началото на дадените обяснения, но действително тежко и горко на тези фирми, чието финансово благополучие и социален мир в тях се дължат единствено на износа срещу преводни рубли в Полша.
Какво ще правят тези фирми след окончателното погасяване на салдото в преводни рубли?
Ако бяхме разрешили износа на вина и алкохолни напитки за сметка на залежалите масла на "Плама", на карите на "Балканкар", на тютюна и т.н., с още по-голямо основание можеше да се постави аналогичен въпрос от страна на производителите на тази продукция към нас, както Вие го поставяте от гледна точка на винарите.
И накрая ще си позволя да цитирам няколко момента от една публикация във вестник "Нова Европа", бр. 88 от 9 май 1994 г., полски вестник.
Статията е: "Блокада на износа на вина", с подзаглавие: "Вместо български - френски вина".
Тук именно се посочва, че има изрична разпоредба на Министерство на външноикономическото сътрудничество на Полша да не се разрешава внос на български вина в Полша, платими в конвертируема валута до момента, докато българската страна не си издължи пасивното салдо. Но те не казват това да бъде с вина. Просто като условие. Те искат да ни притиснат по този начин и на всяка цена да ликвидираме салдото към Полша и използват болното място - ето, ние стопираме вноса на вина.
Цитира се информация на български износители, че с оглед да се запази традиционният полски пазар те са в състояние да изнесат вина за повече от 80 млн. преводни рубли. Обърнете внимание на заключението на статията!
Там се посочва следното. Авторът пише: "Не се знае кога софийските вина ще бъдат доставени в Полша. Патовата ситуация няма да реши също така и нашите вносители, които даже да нямаше забрана, не са заинтересовани да купуват виното в долари. Неговата цена в долари се доближава до цените на френските вина, поради което са по-малко конкурентни на нашия пазар, а вносът им е по-малко рентабилен". Това са думи на един поляк, който ви цитирам, който е един от крупните вносители на български 49.3 вина. Той сам каза: "С изчерпване на салдото свършват пазарите за българските вина в Полша."
И аз не смятам, че трябва да се генерализира до такава степен този проблем и да се правят такива категорични изводи, че едва ли не Министерство на финансите ще съсипе винарската промишленост, че тя е виновна за загуби на пазари и т.н., тъй като истината е съвсем друга.
Това не изключва, разбира се, възможността част от салдото да бъде погасено и чрез износ на вина. Този въпрос беше обсъждан в Министерския съвет. Беше възложено на министъра на индустрията да направи конкретни предложения, тъй като съгласно закона износът може да става само от преките производители и когато министър Биков внесе в Министерския съвет своето виждане за количествата, за заводите, които евентуално да изнесат, а не посредници, и не финансови сделки да се сключват, както често пъти става, може би Министерският съвет ще вземе решение за някаква квота, която на базата на конкурс или по някакъв друг начин ще бъде разпределена между отделните винопроизводители.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Господин професоре, да приключим. Понеже е актуален въпрос, уточняваща точка няма. 49.4
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Бих искал да благодаря особено за последната част от изложението на господин министъра. Съжалявам, че когато пристъпваше към своя отговор той не е обърнал внимание кога е зададен моя актуален въпрос, именно на 31 март.
Така че, господин министър, всичко онова, което се е случило след това дай Боже този въпрос да е също допринесъл за него.
Що се отнася до безкрайната чувствителност на Министерство на финансите, смятам, че тя е излишна, защото Министерство на финансите се явява до голяма степен събирателен, концентриран израз на икономическата политика на целия кабинет.
А що се отнася до Конгреса на БСП, аз мисля, че той няма нищо общо с нарастващото социално напрежение в тази страна и по-скоро мисля, че той би могъл да допринесе да намалим това напрежение с едни по-перспективни отговори на въпросите, които хората очакват от нас. Така че разчитам, че онова, което Вие обещахте на българските винопроизводители като обща позиция на Министерския съвет и най-вече на базата на доклада на господин Биков, който очаквате, ще допринесе допълнително за намаляване на напрежението, а така също и до невъзможност да загубим този основен пазар. В противен случай аз лично ще призова българските винопроизводители да бойкотират ресторанта на Министерския съвет и всички заведения, които обслужват Министерския съвет, защото явно не е достатъчно да бъдеш почитател на Бакхус и да се грижиш за българското винопроизводство.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Само че Вие не можете да пиете, господин Захариев, това е лошото. (Оживление в залата) Да.
Колеги, господин министър, следващият народен представител - Стоян Райчевски отсъства. Няма да можете да отговорите на питанията.
Тук е министър Ерменков. Актуален въпрос от Димитър Куманов и Борис Александров. Отсъстват народните представители, господин Ерменков. Вие няма да можете да им отговорите.
Поради отсъствие на народни представители, които би ВТ/НП 50.1 трябвало да бъдат в залата, министрите не могат да отговорят на въпросите - министър Знеполски, министър Тотев, поради което дневният ред е изчерпан. Закривам заседанието.
Следващото заседание е в сряда, но първо има няколко съобщения.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 9 юни от 9 часа на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по бюджета ще проведе закрито заседание на 7 юни, вторник, от 13,30 часа на бул "Дондуков" 2.
Комисията за приходите, разходите и имуществата на партиите ще проведе заседание в сряда, 8 юни, от 9 часа в зала "Запад".
Комисията по националната сигурност ще проведе заседание на 9 юни, четвъртък, от 10 часа на бул. "Дондуков" 2.
На 8 юни ще проведе заседание Комисията по правата на човека.
На 9 юни, четвъртък, от 10 часа, на бул. "Дондуков" 2 ще проведе заседание Комисията по земеделието.
Това са съобщенията. Закривам заседанието. В сряда от 15 часа. (Звъни)
(Закрито в 11 ч. и 00 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ
Форма за търсене
Ключова дума
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ