Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 3 декември 1993 г.

(Открито в 9 ч. и 15 м.)
03/12/1993
Председателствали: заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Народното събрание.
Уважаеми колеги, най-напред ще ви информирам за новопостъпилите питания след 26 ноември 1993 г.
Постъпило е питане на народната представителка Елка Константинова към министъра на науката и образованието Марко Тодоров относно проектозакона за висшето образование. Срокът за отговор е 10 декември.
Постъпило е питане от народната представителка Елка Константинова към министъра на външните работи Станислав Даскалов относно съществуването на пречки за български граждани с турско име да посещават роднини в Турция. Срокът за отговор е 10 декември 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Михайлов към министъра на отбраната Валентин Александров относно структурите, функциите, правата и задълженията на военната полиция. Срокът за отговор е 10 декември.
Постъпило е питане от народния представител Веселин Иванов към министър-председателя Любен Беров относно неточни отговори на министър Марко Тодоров на питане на народен представител. Срокът за писмен отговор е 14 декември.
Постъпило е питане от народния представител Георги Николов към министъра на науката и образованието Марко Тодоров относно ситуацията в бизнесколежа при СОУ "Н. Катранов" - гр. Свищов. Срокът за писмен отговор е 14 декември. ВТ/ЛТ 39.1.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Божилов към министъра на финансите Стоян Александров относно проблемите в "Елхим-Искра" ООД - Пазарджик, във връзка с приложението на Закона за данъка върху оборота. Срокът за писмен отговор е 14 декември.
Извинявайте, колеги, шумът в залата не позволява да се работи.
Постъпило е питане на народния представител Никола Мишев към министъра на земеделието Георги Танев относно причините за смяната на Ликвидационния съвет в с. Пиперево, Софийска област. Срокът за писмен отговор е 15 декември.
Постъпило е питане от народния представител Донка Дончева към министъра на промишлеността Румен Биков относно резултатите от проверката в държавна фирма Завод "Преспа" - Лъки. Срокът за писмен отговор е 15 декември.
Постъпило е питане от народните представители Златимир Орсов и Кирил Желев към министър-председателя Любен Беров относно брутното месечно възнаграждение на лица, заемащи отговорни постове в нашата страна. Срокът за отговор е 10 декември.
Постъпило е питане от народния представител Константин Тодоров към министъра на транспорта Кирил Ерменков относно възможностите на държавна фирма "БДЖ" за удовлетворяване исканията на кметовете от селата Белозем, Болярино, Шишманци, Чалъкови за възстановяване на някои влакове и промяна на разписанието на други. Срокът за отговор е 10 декември 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Генов към министъра на външните работи Станислав Даскалов относно външната политика на страната ни по отношение на страните от варшавската група и страните от ОНД. Срокът за отговор е 10 декември.
И последното питане е на група народни представители "Сбор за демокрация" към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно издадените удостоверения на министри и народни представители, че не са сътрудничили на Държавна сигурност. Срокът за писмен отговор е 10 декември.
Според решението, което гласувахме в четвъртък, днешният дневен ред се състои от две точки. 39.2.
Точка първа това е вземане на решение по искането на Министерския съвет за оттегляне на Закона за печата.
Искам да припомня, уважаеми колеги, този проблем, за да може при гласуването му да имате ясна представа. И вторият въпрос е отговорът.
Но най-напред, преди да преминем към дневния ред, постъпила е молба от народния представител Асен Мичковски:
"На основание чл. 32, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам на 7 декември 1993 г., вторник, да бъде проведено извънредно заседание на Народното събрание при следния дневен ред:
Обсъждане на законопроект за реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползвани до 31 декември 1990 г."
Предложението е постъпило при спазване на нашия правилник, поради което няма основание да не бъде гласувано.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Асен Мичковски на 7 декември 1993 г. да се състои извънредно заседание на Народното събрание с дневен ред: обсъждане на законопроект за реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползвани до 31 декември 1990 г.
Моля, режим на гласуване, гласуваме това предложение.
Докато гласувате, искам да ви информирам за това, че днешният парламентарен контрол е значително по-лек и има всички възможности при добра и стегната работа на парламента да приключим днешния работен ден значително преди определеното ни време. С изчерпване на дневния ред ще приключим днешния работен ден.
Господин Найденов ме информира, че аналогично предложение към това на господин Мичковски е направила и групата Нов съюз за демокрация. Моля Правният отдел и Секретариатът да проверят и да ми представят има ли такова предложение.
От общо гласували 194 народни представители, за приемане на предложението 119, против 71, въздържат се 4. При това положение предложението се приема и на 7 декември, вторник, от 15 часа ще се състои извънредно заседание на Народното събрание при дневен ред: обсъждане на законопроект за реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползвани до 31 декември 1990 г. 39.3. Преминаваме към точка 1 на днешното заседание.
Знаете, че в Народното събрание беше приет, след това върнат от президента, отново мина през Законодателната комисия, приет на първо четене и стои на второ четене Закона за печата. Междувременно Министерският съвет внесе нов закон за печата. По силата на това, че Министерският съвет е внесъл нов и по негово убеждение и на специалистите, че е по-обхватен и поточен, Министерският съвет се е обърнал с писмо от 30 ноември 1993 г. към Народното събрание да даде съгласие с решение, да бъде оттеглен първият законопроект.
По силата на чл. 69, искам да докладвам на народните представители, за да има яснота.
Вносителят на законопроекта може да оттегли до започване на първото гласуване, а след това само с решение на Народното събрание. И това решение, което се предвижда във второто изречение на чл. 69, тоест, при случаите, когато законопроектът е минал на първо четене и за второ четене, именно по повод и в изпълнение на тази разпоредба, Министерският съвет иска вашето съгласие.
Решение в такива случаи, на вас ви е известно, се подготвя и се гласува от нас, без предварително да е внесено и то има само едно изречение.
"Дава съгласие за оттегляне на законопроекта за държавния печат, внесен под номер еди-кой си".
Иска думата министърът на правосъдието. Заповядайте, господин Корнажев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председателю, госпожи и господа народни представители! Моля да уважите искането на Министерския съвет. Историята и хронологията на този законопроект ви бе докладвана. Ние огледахме и вашите стенограми и и всички материали и смея да твърдя, че проектът, който сега сме внесли, е не само по-обхватен, както каза г-н председателят, но и попрецизен. За да спестите едно излишно парламентарно време при дискутиране и поправяне на досегашния законопроек, аз ви моля да приемете такова решение по тази ал. 2, и след това да обсъждане проекта, който ние сме внесли. СМ/ВЙ 40.1
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Заповядайте, Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателстващ, аз бях склонен да се въздържа от изказване на своето мнение, тъй като въпросът е повече процедурен, но той ще доведе до последствия по същество.
След като беше върнат законът от президента, то остава да бъде гласуван в пленарната зала. По него бяха правени корекции и предложения. Струва ми се и при сега съществуващия проект тези уточнения, включително предлаганите от Министерския съвет, могат да бъдат направени.
Това го казвам, защото ако върнем процедурата от началото на първо четене, с един нов законопроект, ние до голяма степен обезличаваме или най-малкото трябва да повтаряме проведената вече дискусия. Ще загубим прекалено ценно и значително парламентарно време и смятам, че този въпрос няма да бъде решен побързо или по-сполучливо, независимо по кой от двата съществуващи сега закона ще завърши дискусията.
Заедно с това, и не го казвам като упрек към правителството, а въобще към държавните институции в нашата страна, висшите държавни институции, страната все още не притежава нов герб. така че дори и да бъде приет Законът за държавния печат, този закон ще остане неприложим.
Затова аз призовавам всички тези висши институции да се справят и с двата въпроса и смятам, че по-краткия път, който може да не доведе до резултат, е като привършим работата по сега съществуващия върнат закон от президента, в него да бъдат направени необходимите уточнения. Иначе ние постоянно ще започваме въпросите от една и съща точка, без винаги сигурните изгледи, че ще стигнем до най-добрия финал.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Може би един неточен мой доклад е причината за изказването на господин Янаки Стоилов. Но новия закон не е само закон за печата, а е закон за държавния 40.2 печат и печатните изображения на държавния герб. Той третира всеобхватно въпроса за печата в страната. Това е разликата. Ваша воля, господа. Вие решавате, Народното събрание е това, което ще реши въпросът.
Ако няма други изказвания, да не си губим времетот и да се движим със скоростта, която сме приели. Не виждам други изказващи се.
Моля режим на гласуване. Гласуваме за следното решение. Ще го повторя още веднъж.
"Дава съгласие за оттегляне на законопроекта за държавнния печат под # ... ."
Това е решението, което предлагам на Народното събрание.
Моля режим на гласуване. Гласуваме.
Господин Найденов, Вие сте прав. Пристигна Вашето предложение, то е безпредметно, тъй като Народното събрание си каза вота.
Има предложение от Парламентарната група на Новия съюз за демокрация.
През това време, докато гласувате, пак в интерес на възприетия ни начин на работа, уведомявам следните народни представители.
Стоян Райчевски, да заповяда да получи писмен отговор. Лъчезарар Тошев - също, Иво Атанасов - два пъти, Йордан Куцаров - също два отговора. Три отговора за колегата Куцаров има. Четири отговора за колегата Куцаров.
Стоян Райчевски, няма ли го колегата? И Лъчезар Тошев го няма.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 175 за 110, против 40, 25 се въздържат.
Прието е решение, с което се дава съгласие, господа министри, да си оттеглите закона. Каквото е решението на Министерския съвет.
Преминаваме към точка 2, тоест, парламентарния контрол.
Ще отговаря министър Христо Тотев на питане на народния представител Руслан Сербезов относно възможността да се закупят апартаменти по стари цени от живеещите в блок на "Агротехника" - гр. Карлово.
Има думата Руслан Сербезов, за да развие своето питане. 40.3
Господин Сербезов, много се извинявам, но не съм уведомил народните представители за следното. Извинявайте още веднъж. Когато човек бърза, по някога бърка.
Днес не могат да участват в парламентарния контрол и няма да отговарят министър-председателят Любен Беров, министър Валентин Карабашев и министър Станислав Даскалов поради отсъствие от страната. Това е известно на народните представители.
Второ. Министър Георги Танев и министър Марко Тодоров, поради неотложни служебни ангажименти - в провинцията.
Трето. Министър Кирил Ерменков, поради неотложен ангажимент в столицата. В момента се провежда българо-гръцката смесена комисия.
Имате думата, господин Сербезов, и още един път извинявайте, господин Сербезов. 40.4 РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Преди да започна моето питане, искам да попитам Председателството на Народното събрание по какъв начин могат да бъдат докарани министри, за да отговарят? В момента аз чакам две седмици за един актуален въпрос, въпросът за езиковите гимназии. Малко или много този въпрос интересува както депутатите от цялата зала, защото дойдоха доста депутати да говорят по този проблем, учители, родители, деца и се питам каква ще трябва да бъде процедурата?
Чаках една седмица - отложи се. Има право да отложи министърът, според правилника, втора седмица чакам. Никой не ме е уведомил, че има нужда да се провери или да се направят допълнителни сондажи. Каква процедура трябва да приемем, господин председател на Народното събрание, за да може все пак да ми се отговори. Ако не може да се отговори, просто да дойдат тук и да кажат: нямаме възможност да отговаряме и ние ще спрем да питаме. (Реплики от блока на БСП) Благодаря за епитета. Много е приятен. Чудесни сте. Дай Боже да бъдете така възпитани за в бъдеще. Приятно ми е, че все пак се запознах с такива личности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много Ви моля, колега Сербезов.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ: Има ли начин, господин председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще Ви отговоря, но найнапред искам да направя една забележка към залата. Много ви моля, подвиквания, обидни изрази, пречене на работата днес, много моля да няма.
Следващият момент. Аз не съм сам в състояние да реша въпроса, господин Сербезов. Обещавам Ви, че на 8 декември, когато ще има Председателски съвет, ще поставя Вашия въпрос на Председателския съвет.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Сега искам да съсредоточа вниманието на питането. Става дума за един блок в град Карлово, където част от апартаментите са продадени на старите цени, обаче друга част искат да бъдат продадени на нови цени. Забавянето на документите не е по вина фактически на така наречените "бъдещи собственици" или тези, които са наели апартаментите и искат да ги купят. РД/КТ 41.1
Какво да направят тези хора и каква процедура да се използува, за да има някаква социална справедливост. Ако има възможност, господин министър, кажете на хората по какъв начин да постъпят.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Сербезов. Има думата министър Христо Тотев.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на питането на народния представител господин Сербезов относно възможността да се закупят ведомствени жилища по цени, определени по отменената Наредба за цените на недвижимите имоти, така наречените "стари цени" от живеещите в блок "Агротехника" - Карлово, Ви информирам.
Редът и условията за продажба на ведомствените жилища с определени преференции за купувачите е регламентиран с гласувания на 16 юли 1992 г. в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове и приетия с Постановление # 203 на Министерския съвет Правилник за прилагане на закона.
Съгласно – 4 от Допълнителните разпоредби на закона ведомствата с решения на ръководствата им, взети до 3 февруари 1993 г., продават наличните жилища на свои работници и служители, отговарящи на условията, посочени в чл.2, ал.1, т.1, 3 и 4 от закона. Решенията за продажба по – 4 от Допълнителните разпоредби на закона са валидни, ако са взети от колективния орган на управление или от отрасловия министър за държавни фирми, преобразувани по Търговския закон.
Право да закупят ведомствените жилища по цени, определени по отменената Наредба за цените на недвижимите имоти, имат наематели с настанителни заповеди, издадени до 4 март 1991 г. в обект, приет с образец # 16 към тази дата, т.е. от държавна комисия.
Работници и служители, на които са били издадени настанителни заповеди след 4 март 1991 г. до влизането в сила на измененията и допълненията на закона, т.е. до 3 август 1992 г., закупуват жилищата по цени, определени по Наредбата за базисните пазарни 41.2 цени на недвижимите имоти, действуваща до влизането в сила на измененията и допълненията на закона. След определения от законодателя краен срок 3 февруари 1993 г. за вземане на решения за продажба на ведомствени жилища, продажбите се осъществяват по общия ред, определен с чл.111 от Наредбата за държавните имоти по цени не по-ниски от определените по Наредбата за базисните цени на недвижимите имоти.
Поради липса в конкретния случай на информация, дати, месеци на настанителните заповеди, взети решения за продажба, декларации за имотно и финансово състояние на наемателите, изложението ми е принципно, от което всеки един от наемателите може да прецени какви са неговите възможности. Но аз съм разпоредил, ако живеещите в блока, оформят със съответната документация една преписка, която да дойде в управление "Жилищна политика" към министерството, вече ще им се отговори и конкретно какви са възможностите. Просто изложението ми дотук е по същество кой има преференции, докога са ползувани тези преференции и какъв е редът.
Имайте предвид, че подобни искания към нашето министерство има много. Доста ведомства, благодарение на своето бездействие, пропуснаха тези срокове. И действително, ако случаите са много, министерството, управлението всъщност, е предложило да се поискат съответни изменения по административен път, но все още не сме натрупали достатъчна информация колко са тези случаи на пропуски по едно или друго невнимание.
Конкретно за блока мога да поема този ангажимент - информацията и да им се отговори.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Има думата народният представител Сербезов, за да изрази отношение към отговора - доволен или недоволен.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър, доволен съм от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: С това, господин Тотев, към Вас питанията приключиха.
Сега ще отговаря министърът на околната среда Валентин Босевски. След него министър Румен Биков и последният е министър Стоян Александров. 41.3
Има думата народният представител Стоян Райчевски да уточни своя актуален въпрос относно екологичното състояние на българските градове.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Преди да задам моя въпрос към министър Босевски, искам само с едно изречение да изразя неудоволствието си от отговора на министър Михайлов, министърът на вътрешните работи, на питане с писмен отговор. Отговорът е съвсем лаконичен, че министерството не разполага с никакви сведения за безследно изчезнал гражданин след Девети септември. Възможно е да не съхранява нищо или да не иска да покаже нищо, но в моето питане аз бях посочил косвени сведения от съграждани на този човек, че той е бил задържан от тогавашните органи на Министерството на вътрешните работи.
Сега към въпроса ми към министър Босевски.
Уважаеми господин министър! Повод на този ми актуален въпрос е едно странно за мен, но тревожно за много граждани съобщение на Българската телеграфна агенция, тиражирано и в централната преса. Това съобщение смути много жители на редица големи български градове с усложнена екологична обстановка. В моя избирателен район има два такива града - град Бургас и град Каменово, разположени непосредствено до най-големия нефтопреработвателен център в България.
В съобщението на Българската телеграфна агенция се казва, че с решение на Конгреса на Съединените американски щати град Перник се обявявал за един от 5-те български града, в които не се разрешавало на американски граждани да работят в тях, поради тежко екологическо състояние. Веднага след това съобщение към мен бяха отправени запитвания от избирателния ми район с искане за повече информация, за потвърждаване или опровергаване на това съобщение. Точен отговор, на което не получих, от специалисти и инстанции, към които сега съм се обръщал устно.
Сега поставям пред Вас този въпрос. Ще Ви моля също при добра воля да отговорите на няколко съпътствуващи го въпроса: Вярно ли е това съобщение? Кои са останалите 4 града? Каква е степента на екологичното замърсяване, състояние в тях? И пред41.4 ставлява ли то опасност за здравето на работещите в тях български граждани?
Независимо какъв ще е Вашият отговор и становище по съобщението на Българската телеграфна агенция, аз използувам случая, господин министър, да Ви попитам и за екологичното състояние на двата града от моя избирателен район - Бургас и Каменово, като се има предвид, че основният замърсител "Нефтохим", чиято 30-годишнина чествувахме само преди седмица, вече работи с пълен капацитет. Ще Ви припомня, че правителството на Съюза на демократичните сили беше разработило специална програма за екологичното оздравяване на Бургас и Каменово. Продължава ли сегашното правителство да изпълнява тази програма?
И накрая, с какво ще запомнят моите избиратели Вашето министерство в това отношение? Очаквам отговора Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Райчевски. Въпросите са интересни, добре поставени.
Има думата господин Босевски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН БОСЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! Аз признавам, че Вашият въпрос наистина е един от най-странните, който някога съм получавал и който е касаел проблеми, свързани с околната среда. Аз мисля, че това е един от найтъжните въпроси, които някога съм получавал и в края на своя отговор ще обясня защо смятам, че това е много тъжен въпрос. 41.5 Аз никога не съм бил информиран като министър на околната среда по някакъв официален начин, че американският конгрес е могъл да вземе такова решение. Разбира се, такъв отговор не би ви удовлетворил, той не би бил и адекватен, щом се поставя от един депутат и щом отговорът трябва да бъде даден в този парламент. Затова аз поисках със съдействието на нашите дипломатически канали и институции отговор директно от американския конгрес.
Отговарям Ви съвсем директно и кратко: отговорът на офиса на Отдела за правна информация към американския конгрес, където се съхранява цялата законодателна информация на Конгреса на Съединените американски щати, е, че такова решение конгресът никога нито е разглеждал, нито е приемал. В Отдела за Източна Европа в Държавния департамент също нямат информация за приемането на такова решение.
От Агенцията за защита на околната среда на Съединените американски щати получихме категоричен отговор, че никога Американската агенция за защита на околната среда не е предлагала, или не е представяла документ с препоръчителен характер в конгреса, за да бъде взето такова решение.
Господин Райчевски, Вие ми зададохте един твърде широк диапазон от въпроси, които липсват във въпросите, които аз получих официално. Аз не Ви обвинявам, че измествате темата, тъй като дори и този отрицателен отговор - аз ще Ви връча официалния документ, който получих от посланик Пишев в Съединените щати - не тушира и не измества големия проблем за екологичното състояние на някои български градове.
Нещо повече, аз бих могъл тук да рискувам отново да отегча залата, като отговоря напълно на поставените от Вас въпроси, за да Ви дам параметрите на екологичната характеристика на много български градове, които са горещи точки в нашата екологична карта. Но всеки в тази зала разбира, че това е невъзможно. Затова пък аз Ви каня, господин Райчевски, ако желаете и писмено ще Ви предоставя най-подробни материали и систематизирани отговори на зададените от Вас въпроси по отношение и на Вашия избирателен район, и по отношение на всички градове, които будят тревога и към които е насочено вниманието на Министерството на околната среда. НЧ/ВР 42.1
Искам да завърша с това, че Вашият въпрос е тъжен, господин Райчевски, не само за това, че можеше да има положителен отговор. Тъжно е това, че има "родолюбиви" българи, които някой ден ще ни изненадат в пресата със съобщението, че някъде някой конгрес или сенат е взел решение да забрани България като географско понятие.
Вярно е, че сме зле, но трябва да понасяме това с известно достойнство. Аз не мога да разбера кои са ония морални, етични и граждански стимули, които могат да накарат един българин да депозира в пресата съобщение, че американският конгрес е забранил на своите граждани да работят в България и по-конкретно в някои градове. Извинете ме за емоцията. Аз съм напълно солидарен с Вашата гражданска и депутатска позиция, че трябва да се провери вярно ли е това. Но другото е по-тъжно. Понеже се оказва, че не е вярно, като акт защо е дошло в пресата. И затова си позволих да допусна, че ще бъде много тъжно един ден ако видим в пресата и това, че България от някой сенат е забранена като географско понятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Действително тук има много важен проблем и аз ще моля за настойчивостта на господин Райчевски. Господин Райчевски, този проблем не може да се изчерпи само с отговора на министър Босевски. Затова не е лошо да го отправите и към Председателството писмено.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър! Аз благодаря за това, което сте направили, и за Вашата загриженост. Аз считам, че ние сме именно затова в този парламент, за да не стане това, което Вие не пожелавате на България.
Може би преди да питате американския конгрес дали е вярно или не, трябваше да отправите Вашето питане към Българската телеграфна агенция, защото съобщението е точно от Българската телеграфна агенция, копие на което ще Ви връча.
Не съм доволен от това, че Вие с няколко думи поне не отговорихте на втората част на моя въпрос. Попитах Ви изпълнява ли това правителство програмата, която бе начертана преди еднадве години за моя избирателен район, който е в едно изключително тежко екологично състояние. Мисля, че Вие като шеф на това ведомство не може да нямате никаква информация. А ако нямате никаква информация, това вече създава у мен смущения. Благодаря Ви! 42.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Райчевски.
Има думата народният представител Стефан Стефанов да развие своя актуален въпрос относно мерки на министерството във връзка с масово обгазяване от възникнала авария в цех "Сярна киселина" на ОЦК - гр. Кърджали.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа, господин министър! На 15 октомври 1993 г. бе допусната авария в цех "Сярна киселина" в Оловно-цинков комплекс - гр. Кърджали, с което се получи масово обгазяване на града със серен двуокис и серниста киселина.
В резултат се получиха многобройни оплаквания на граждани от главоболие, гадене, виене на свят и най-вече затруднено дишане в районите на града, които са в непосредствена близост до ОЦК. Нарушено бе и нормалното функциониране на училища, предприятия и фирми. Последиците от тази авария ще имат по всяка вероятност видими последици в следващите години.
Успоредно с това резултатите от замерванията, извършени от РИОС за степента на замърсяване на въздушния басейн за третото тримесечие на 1993 г., показва, че замърсяването с олово града в определени периоди достига от 2,4 до 25 пъти над пределно допустимите норми.
Тревожно е положението и с количеството на кадмии във водите на р. Арда след завода. Резултатите показват увеличаване от 197 пъти над допустимите норми на 1 куб. м вода.
В тази връзка, господин министър, бих искал да ми отговорите на следните въпроси:
Първо, какви мерки е предприело и ще предприема правителството и министерството във връзка със станалата авария и масовото обгазяване на града? Второ, каква е съдбата на решение # 42 на Министерския съвет от 1991 г.?
Трето, кога министерството ще изпълни своето обещание за доставка на съвременна апаратура за измерване замърсяването на въздуха, водите и почвата в района на ОЦК - Кърджали. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Стефанов! 42.3
Има думата министър Босевски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН БОСЕВСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стефанов! Аварията в цех "Производство на сярна киселина" в Оловно-цинковия комбинат - гр. Кърджали, на 15 октомври стана по време на превключване от първа към втора система за производство на сярна киселина. Това стана на 14 октомври към 19,30 ч. Към 0,15 ч. се установява, че циркулационната линия "сборник монохидрат - сушилка" е задръстена със шлам. От работещите две помпи на монохидратния сборник към 2,30 ч. е спряна едната, а в 4 ч. е спряна и олеомната помпа # 10. 42.4
Линията на резервната олеумна помпа # 9 е била разкомплектована поради подготовката й за включване в нов кожухотръбен хладилник и в резултат на това е бил нарушен технологичният режим.
Аз ще избегна технологичните, бих ги нарекъл, етиологични моменти на аварията, тъй като не се съмнявам, че ги познавате великолепно, а и не бих искал да отегчавам депутатите.
На 15 октомври 1993 г. Районният инспекторат в Хасково, в извънредни, на всеки 30 минути, емисионни измервания за съдържание на серен двуокис в атмосферния въздух в пунктовете "КОС" и "Веселчани" констатира най-високи стойности за серен двуокис между 10,30 и 12,00 ч. - 1,7 мг/м на пункт "КОС", при максимална еднократна доза пределно допустима концентрация 0,5 мг/м. Тоест констатациите са, че концентрациите са били над 3 пъти по-високи над пределно допустимите.
На пункт "Веселчани" замерената най-висока стойност е 0,9 мг/м към 10,30 ч.
Поради краткото време на въздействие не са констатирани в града някакви особено тежки ефекти на емисиите.
От лабораторията на Районния инспекторат в Хасково на същата дата са извършени и емисионни измервания в цеха за производство на сярна киселина. Емисията на серен двуокис, замерена тогава, е със стойността около 7426 мг/м, при норма за допустима емисия от 1000 мг, т.е. от 1 грам.
Във връзка със залповото замърсяване на атмосферния въздух със серен двуокис в района на Кърджали над допустимите норми е наложена еднократна санкция в размер на 50 000 лв. с моя заповед.
Освен това инспекторите от Районния инспекторат в Хасково са съставили 4 акта на управителя на фирмата - инж. Руси Дафинов, Димитър Димитров - началник на смяна в цех "Производство на сярна киселина", Димитър Раев - еколог в Оловно-цинковия комбинат, и Славея Ангелова Стоянова.
По отношение на Вашия въпрос - за съдбата на Постановление на Министерския съвет # 42 от март 1990 г. - ще Ви представя накратко някои неотложни мероприятия, които доведоха до намаляване на замърсяването на околната среда. СД/КП 43/1.
- Намалено е постепенно производството на олово с близо 45 на сто през 1992 г. спрямо 1989 г.;
- Изградена е и е пусната от два месеца в експлоатация през тази година инсталация за бисулфат с цел обезвреждане и утилизация на газовете от оловното производство;
- Завършено е изграждането на водопречиствателната станция на комбината. Провеждат се изпитания в периода;
- Завършена е реконструкцията на вентилационните системи за технологични и вентилационни газове. Съдържанието на прах в пречистените газове е роз 5 мг/м, при норма 15 мг/м. Очакваме и една стабилизация на производството на олово при спазване на нормите за допустими емисии;
- Предстои обсъждане на разработените предварителни проучвания от канадската фирма "Шериг Гордон" за нов завод за производството на цинк по напълно екологична технология.
Ние депозирахме този вариант като проект, който би могъл да бъде инвестиран в списъка на приоритетните екологични обекти, за финансиране от транснационалните компании чрез техния отдел за подпомагане на инвестиционни проекти в България на Икономическата комисия за Европа към ООН.
За осигуряване на непрекъснат контрол (отговарям на другия Ви въпрос) върху съдържанието на серен окис в атмосферния въздух, а също и на метеорологичните данни за град Кърджали и създаване на условия, при които общината ще може, разполагайки с престижна апаратура и мониторингови средства, да изгради своя система за смокаларм.
Министерството на околната среда предвижда да осигури автоматична апаратура. Ползвам този израз "предвижда", защото той вече би могъл да бъде казан и иначе. На 30 ноември, на Управителен съвет на Националния фонд за опазване на околната среда, лично експертите и заместник-министрите на група министерства, които присъстваха на този управителен съвет, приеха като целесъобразно и Управителният съвет на Националния фонд реши да бъде отпусната сумата от 1 млн. и 500 хил. лв. за общината на град Кърджали. Толкова са ни възможностите засега, но тя е достатъчна като сума, за да бъде закупена тази автоматична система.
От договореното оборудване през м. март т.г. по програмата "ФАР", до края на годината Районният инспекторат в Хасково, 43/2. който обслужва района на град Кърджали, ще бъде оборудван с атомноабсорбционен спектрофотометър за точно и прецизно определяне на тежки метали във въздуха, водите и почвите.
Предвидената по програмата "ФАР" за региона емисионна автолаборатория се очаква през първото полугодие на 1994 г., с която ще се засили контролът върху емисиите от предприятиятазамърсители.
Относно Вашата загриженост по отношение на тези данни, които сте получили за кадмий. Аз съм малко притеснен от това, че не мога да интерпретирам това количествено измерение, което ми давате и което не се практикува като метрична единица. Опитах се да разбера откъде може да е дошла грешката в информацията, която Ви е предоставена, и срещнах само на едно място стойността 1,97 мг/м вода. Може би оттам идва някаква грешка за 197 пъти над нормата.
Първо, в метричната практика не може да се използва кубическият метър като среда, в която се измерва компонентът.
И, второ, бих искал да ви кажа, че нормата за кадмий в река Арда, като река с води от втора категория, е 0,02 мг, т.е. 2 стотни от милиграма на литър. Никога тази норма в река Арда не е била превишавана! Никога! Измерванията се извършват непрекъснато с атомен спектрофотометър. През август максималните стойности са били 0,01 мг/л, през септември 3 десетохилядни от милиграма, през октомври - 2 хилядни от милиграма и т.н.
Кадмий никога не е създавал особени проблеми в това отношение. След завода язовирът-утаител създава условия, при които кадмият като тежък компонент се утаява и не може да се качи на нивото на течащите води на Арда.
В колектора, който отива от завода към този басейн, стойността на кадмия е от 0,11 до 2 мг/л. И това е разбираемо.
По отношение на оловото, господин Стефанов, европейската норма е 2 хилядни от милиграма. Нашата е значително, 7 пъти по-ниска.
Но аз ще Ви представя грами, резултати от анализ на въздушни проби, взети в контролните пунктове, при които ще видите, че анализът е правен много системно. Имате ги, нали?
Това е, което мога да Ви отговоря, господин Стефанов. За допълнителни, понеже има цял раздел, святкащата лампичка 43/3. и големият проблем в Кърджали, бих искал да Ви предоставя от министерството и някои елементи от нашата програма за решаване на тежките проблеми в този град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Благодаря Ви за загрижения отговор.
Има думата народният представител Стефан Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председатетелю, дами и господа народни представители, господин министър! Преди да кажа каквото и да било, аз, разбира се, искам да изкажа моята голяма благодарност за така добре подготвения отговор и за всичко онова, което министерството ще предприеме.
Искам да ви посоча, че всички данни, които съм съобщил тук, черпя от информация на началника на Гражданска защита на Република България и заместник-председател на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии полковник... и т.н. Тук, в тази информация, се цитира цифрата 33 пъти. Така че аз не съм я измислил, тя е цитирана.
Тук проблемът, според мен, има две страни, господин министър. Първата, която мен изключително много ме притеснява и която изисква на практика веднага реакция, и то от министерството, това са действията на ръководството на завода. 43/4.
Получава се така и в тази информация на началника на "Гражданска защита" ясно и категорично е казано - два часа и половина след аварията ХЕИ и всички органи, които имат отношение към аварията и които трябва да вземат мерки, научават за тази авария от граждани, а не от ръководството на завода. Нормалната реакция на нормални хора е вземане на секундата мерки за уповестяване на населението. Тук преди всичко е грижата за хората - чрез радиоуредбата, чрез мегафони, с коли, чрез специални групи. Градът потъва в отровна мъгла, трудно се диша, десетки хора получават главоболие, виене на свят, ръководството на завода прави всичко възможно, за да прикрие аварията, да не стане достояние какво е станало, да не се публикуват резултати от замърсяването на въздуха. Нещо повече. Ръководството на завода заплашва, че ще съди всички, които изнасят данни за замърсяването и които не били верни. Тази реакция за мен специално е абсурдна, тя е неморална.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН БОСЕВСКИ (от място): Тя е за прокурора!
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Кажете ми, уважаеми дами и господа, може ли опасността да бъде по-малка, малка или малко по-голяма! Няма никакво значение каква е. Дори един живот на един гражданин да бъде заплашен, ръководството трябва да действа. На практика това не става.
Второ, втората страна на проблема. Вече 40 години заводът замърсява водите, почвите и въздуха в Кърджалийски район. Аз нямам намерение тук да защитавам една позиция "заводът трябва да се премахне или не трябва да се премахне" - тази позиция за мен е неприемлива. Но имаше демонстрации, имаше подписки, министерско постановление за изнасяне на завода, имаше заведена преписка за дело, хвърлиха се милиони за ремонт и т.н., и т.н. В момента също има подписка, 8 хил. души в момента са се подписали отново и настояват отново заводът да бъде преместен. Но искам да ви кажа следното. Министерството, целият Министерски съвет трябва да бъде наясно - заводът е в града. Почвите, водите, въздухът са замърсени за десетки години напред. Здравето на десетки хора в града е увредено безвъзвратно. Всяко дете, което се ражда, носи със себе си отровата на завода. Поколението, което идва след нас, не зная как ще ни проклина.
Ето защо аз настоявам, господин министър, като още веднъж изказвам своята благодарност за така получения отговор, преди ББ/ЛТ 44.1. всичко мен ме интересува ще има ли такава програма, която да реши проблема на завода и проблемите на града.
Второ, аз считам, че Вие трябва да задължите ръководството на завода да изготви програма за действие при такива аварийни ситуации. Не може да се получава авария и ръководството на завода да не информира преди всичко първо гражданите и всички останали организации, които имат отношение. И тази наредба трябва да се спазва стриктно. Иначе не виждам как може да стане.
Благодаря ви. За апаратурата бях си записал просто. Аз мисля, че министерството трябва да помисли и за това на община Кърджали да се предостави специален екостатут. Може би трябва да се измисли нещо, защото, пак ви повтарям, десетки граждани на гр. Кърджали и на общината по принцип вече са болни. Те трябва да имат някакъв специален статут за лечение, за почивка, за получаване на допълнителни надбавки към своя труд и т.н. Аз мисля, че това трябва да бъде също взето предвид от министерството. Ще бъда много доволен, ако Вие ми предоставите, разбира се, всички ваши виждания на министерството как оттук нататък ще се решава съдбата на завода и на града по принцип.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
С това въпросите към министъра на околната среда Валентин Босевски са изчерпани.
Преминаваме към отговори на въпроси от министър Румен Биков. Той ще отговаря на трима народни представители - на Ивайло Ловджиев, на Васил Михайлов и на Тошо Пейков.
Първото питане е на народния представител Ивайло Ловджиев относно състоянието и перспективите на Завода за съобщителна техника в Благоевград.
Ако го няма народният представител...? Няма го!
Минаваме към питането на народния представител Васил Михайлов.
Господин Михайлов, имате думата.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми министри! Моето питане към господин Биков е направено преди много месеци. На него господин министърът отговори в писмен вид. Аз съм удовлетво44.2. рен напълно от неговия отговор. Още повече, че от тази трибуна прозвуча отговор на подобен въпрос, който третира същата материя, зададен от д-р Борис Александров, което според мен изяснява въпроса и пред българската общественост за борда на директорите на АД - Кремиковци.
Благодаря Ви, господин министър.
Това е, уважаеми дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Михайлов. На този въпрос е отговорено.
Дойде ли народният представител Ивайло Ловджиев? Не е дошъл. Тогава минаваме на питането на народния представител Тошо Пейков.
Господин Пейков, имате думата да развиете Вашето питане.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Биков! По време на събрание, което партия "Либерален конгрес" проведе в Габрово, ми беше връчена подписка от колектива на фирмата "Яворец-ЛМЗ" - ЕООД, с. Яворец, Ловешка област, Габровско. Сто шестдесет и четири работника от тази фирма са се подписали под подписката и по тяхно настояване аз проведох една среща с техни представители. Знам, че положението в нашата промишленост е тежко, но искам откровено на хората да отговорите на поставените от тях въпроси.
1. Каква ще бъде съдбата и управлението на фирма "ЯворецЛМЗ" - ЕООД?
2. Ще получи ли персоналът на фирмата своето възнаграждение за месеците март, април, май, юли и септември 1993 г.?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Има думата министърът на промишлеността господин Румен Биков.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пейков! Тук съм приготвил едно изложение в рамките на две страници, ще бъда много кратък.
Фирмата е създадена с Разпореждане на Министерския съвет # 20 от 20 септември 1991 г. въз основа на имуществото на ЛМЗ "Владо Илиев". С Разпореждане на Министерския съвет # 16 от 44.3. 5 април 1993 г. управител Иван Стефанов Иванов е освободен по целесъобразност и е назначен новият управител Атанас Генчев Христов. Фирмата е от специалното производство.
До 1991 г. завод ЛМЗ "Владо Илиев" беше в състава на фирма "Гама", където задоволяваше нуждите на фирмите "Текстилмаш" - гр. Габрово, от чугунени отливки и механична обработка за електротелфери и осигуряваше отливките за ЕТЗ "Подем" - гр. Габрово, ЗТЕ - Велико Търново за специално производство.
През 1992 г. отпадат като традиционни клиенти на дружеството ЕТЗ "Подем" - Габрово, ЗТЕ - Велико Търново, рязко намаляват и поръчките на "Текстилмаш" - гр. Габрово (при относителен дял в леярското производство 80 на сто през 1990 г.). Въз основа на по-горе цитираните поръчки падат на 8.7 през 1992 г. - пак на горецитираните предприятия. За компенсиране на намалените заявки от местните потребители ръководството на дружеството предприе действия за осигуряване и търсене на нови клиенти. В тази посока се работи почти през цялата 1992 г. с фирма "Валес" - гр. Бурса, за производството на отливки за автомобилната и тракторната промишленост. През настоящата година договорът с тази фирма е подновен и продължава да се работи. Всъщност това е основният клиент и потребител на произвежданата продукция от завода.
В резултат на рязкото спадане на производството на отливки незначителният обем на новите поръчки и слабата активност, подчертавам, слабата активност на ръководството на "Яворец-ЛМЗ" ЕООД, изпадна в тежко финансово състояние. За 1992 г. е отчетена загуба в рамките на 27 млн., задълженията на дружеството възлизат на 36 млн., в т.ч. към персонала - 3 млн. 390 хил. лв. и социално осигуряване - 3 млн. 337 хил. лв.
Ползвани са заеми в размер на 38 млн. лв., в т.ч. дългосрочни - 13 млн. Те могат да бъдат приспаднати така или иначе още дълго време.
Невъзможността за изплащането на главниците по взетите заеми и лихвите по тях предизвикаха блокиране на сметките на дружеството и от 11 октомври 1993 г. той е в принудителен престой. Преустановяването на работата съвпадна с провеждането на ефективна стачка от колектива с искане за изплащане на неизплатените заплати, което Вие подчертахте. 44.4.
Финансовото състояние на дружеството бе разгледано на заседание на Браншовата комисия по специално производство на Министерство на промишлеността с участието на ръководството на дружеството и представители на синдикалните организации. Беше обсъдено цялостното състояние на дружеството и перспективите за неговото развитие. При разискванията се констатираха редица пропуски от страна на управителя по развитието на дружеството в условията на пазарно стопанство и неспазване на законодателната уредба, които са влошили социално-психологическия климат в дружеството.
На основание на проведените обсъждания са взети следните решения по линия на Министерство на промишлеността:
- Да се разработи цялостна бизнеспрограма, която да конкретизира действията на дружеството през 1994 г.
- Министерството на промишлеността да окаже съдействие пред "Балканбанк" за отпускане на част от постъпващите средства по сметката на дружеството за изплащане на една работна заплата.
- Да се освободи виновно управителят на дружеството, като до провеждането на менаджерски конкурс се назначи временен управител.
Становището на министерството е, че при това тежко икономическо състояние на дружеството единствената възможност за неговото оцеляване е разработването на дългосрочна програма за търсене на нови пазари и нови клиенти извън територията на страната, обвързани с реални договори за реализация.
На основание чл. 3, ал. 1, точка 4 от Постановление 193 от 12 октомври 1993 г. Министерството на промишлеността не координира действията на фирмите от специалния комплекс. На това основание ние сме представили цялата документация в Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизацията със съответните предложения.
В заключение искам да кажа, че това е въпрос, който третриа цялостното състояние и структура на предприятията от ВПК и би трябвало да бъде решено с цялата проблематика заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Тошо Пейков да изрази отношение към отговора. 44.5. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Тошо Пейков, за да изрази отношение към отговора.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин министър, няколко години аз работих като галванотехник във военнопромишления комплекс също като обикновен работник и разбирам тежкото положение на хората, които не са получавали заплати в това предприятие на военнопромишления комплекс, но явно, че в нашата страна не всички могат да станат предприемачи и голяма част от хората от нас ще останат и наемни работници. Затова аз Ви моля всичко, което зависи от Вас по най-експедитивния и оперативен начин да оправите тези хора и да си знаят те ще имат ли в бъдеще работа, ще имат ли заплати или няма да имат заплати.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Тошо, ти май си станал марксист!?
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Аз не съм станал марксист, а просто искам нещата да бъдат поставени на техните места и ви благодаря, ако задвижите по-бързо тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Още веднъж - тук ли е народният представител Ивайло Ловджиев? Чрез квесторите го издирвахме. Няма го.
При това положение съжалявам, господин Биков, Ивайло Ловджиев го няма. Не можем да зададем към Вас следващия въпрос. С това въпросите са изчерпани.
Преминаваме към отговори от министъра на финансите господин Стоян Александров. Той ще отговаря на народните представители Руслан Семерджиев, Мими Виткова, Тошо Пейков и Иво Атанасов.
Постигнато е споразумение между народния представител Гинчо Павлов и министъра на неговия въпрос да бъде отговорено следващия път.
Затова давам думата на народния представител Руслан Семерджиев да развие своя актуален въпрос за действията на Министерството на финансите срещу установените нарушители на закона и допуснатата корупция в държавна фирма "БДЖ".
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър на финансите.
Моят актуален въпрос касае само една част от задълженията и дейността на Министерството на финансите, която аз знам, че ВЙ/ВР 45/1 е свършена, но го задавам към Вас, за да се разбере, че някой друг не си е свършил работата.
Ръководеното от Вас министерство, уважаеми господин министър, е едно от най-важните звена в държавното управление, което се бори с корупцията и нарушението на законите. И Вие с Ваше писмо Р-94 00 0120 от 9 юли 1993 г. сте информирали Министерството на транспорта за постъпили при Вас сериозни сигнали за финансови и стопански нарушения в държавна фирма "БДЖ" с искане да се извърши проверка и да Ви се представят резултатите до края на на м. юли 1993 г.
Вашите сигнали се отнасят до проблеми, вълнуващи силно обществеността през последните месеци, а именно - корупция на всички нива на управление, кражби и разхищения на държавно имущество, сериозни пропуски в управлението, умишлено подклаждане на синдикални действия от страна на ръководители на фирмата.
Като се има предвид, че държавна фирма "БДЖ" е един от големите консуматори на средства от републиканския бюджет, Ви моля да отговорите - потвърдиха ли се получените в Министерството на финансите сигнали. Имам предвид получихте ли обратна информация от Министерството на транспорта по повод на Вашия сигнал и искане към него, участваха ли експерти от Министерството на финансите в проверка от страна на Министерството на транспорта, т.е. дали Министерството на транспорта се обърна към Вас за помощ и съдействие с Ваши квалифицирани специалисти за извършване на тези проверки?
И третият ми въпрос, свързан с общия въпрос, е какви действия е предприело Министерството на финансите срещу установените нарушители на закона и допуснатата корупция в държавна фирма "БДЖ". Естествено, отговор на този въпрос Вие бихте могли да дадете само ако от Министерството на транспорта се е реагирало по искания от Вас начин.
Като се надявам, че Вашите усилия така, както са доказвали до момента, че са насочени в защита на държавните и обществени интереси, очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Семерджиев!
Има думата министърът на финансите господин Стоян Александров. 45.2
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин Семерджиев, уважаеми дами и господа депутати!
Аз ще бъда съвсем кратък в отговора си.
Действително в Министерството на финансите още в края на април постъпи писмо от господин Раденко Митев от гр. Елин Пелин, с което той посочва някои нарушения в системата на "БДЖ" и моли за среща, за да бъдат поставени отделните проблеми, които той вижда в тази система.
В няколко последователни срещи на господин Митев с експерти на ръководеното от мен министерство се изясни, че става въпрос за съществуващи нарушения на технологичната и техническа дисциплина, нарушения на трудовата дисциплина, говореше се за корупция на всички нива на управление на тази система, за кражби и разхищения, за синдикален тероризъм по отношения на исканията за средства, подклаждани от самите стопански ръководители.
В тази връзка именно ние отправихме писмо до Министерството на транспорта, което Вие, господин Семерджиев, цитирахте. С писмото помолихме Министерството на транспорта да извърши необходимите проверки за установяване достоверността на сигналите, тъй като голяма част са от компетенциите на това министерство и при потвърждение да бъдат извършени съответните тематични или по-обстойни проверки.
В този смисъл предложихме на Министерството на транспорта в групите да бъдат включени представители на Министерството на финансите, като за резултатите от проверката бяхме посочили срок, както и Вие го упоменахте - 30 юли 1993 г.
За съжаление досега в Министерството на финансите няма никаква реакция от страна на Министерството на транспорта за това осъществяват ли се проверки, докъде са доведени те. Не е искано съдействие на наши експерти, поради което аз не мога да отговаря детайлно на поставените от Вас въпроси.
Това, разбира се, е повод аз да изпратя едно напомнително писмо отново до Министерството на транспорта, за да бъдем информирани за това как седят нещата и ще ви уведомя, ако искате писмено или пък в някаква среща.
Благодаря ви! 45.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Александров.
Има думата Руслан Семерджиев. Една част от поставените въпроси са към прокуратурата, извинявайте, че се намесвам. Тези въпроси не са към министъра, а към прокуратурата... Министърът не може да каже има ли корупция, а може да каже, че има неправилно направени плащания, получавания и други работи. Корупция се казва в прокуратурата след разследване и от самия съд с влязла в сила присъда. 45.4 РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (Независим): Господин Школагерски, аз съм убеден, че господин министърът си е свършил работата, защото той е информирал и е поискал да се направи необходимата проверка по получените сигнали.
Аз благодаря за отговора, въпреки че той не дава яснота по въпроса дали има корупция в БДЖ или няма. Но за мен е достатъчно ясно, че тук вече месеци наред министърът на транспорта не си върши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Семерджиев!
Има думата да развие своя актуален въпрос народната представителка Мими Виткова относно съдбата на гласуваните допълнително от Народното събрание 30 млн.лв. за дълготрайни активи на Министерството на здравеопазването.
Следващите въпроси са от народните представители Тошо Пейков и Иво Атанасов.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, въпросът ми към Вас се отнася до съдбата на 30 млн.лв., които с вота на Народното събрание бяха взети от средствата за дълготрайни активи на факултетска болница "Света Екатерина" и прехвърлени в същия параграф на бюджета на Министерство на здравеопазването.
Информацията, с която разполагам и тя стана известна и на Комисията по здравеопазване е, че Министерството на финансите чрез поименния списък на обектите упражнява натиск върху здравното министерство сумата да бъде върната на болницата "Света Екатерина".
Народното събрание се произнесе и по предложението Министерство на здравеопазването да заплати направените до гласуването на бюджета разходи за строителство на въпросната болница.
Надявам се, господин Александров да оценява, че с подобно действие повереното му министерство би нарушило Закона за държавния бюджет и то е насочено против изрично решение на Народното събрание по този въпрос. МС/КТ 46.1
Бих искала да знаете, господин министър, поемайки този риск за какво отиват тези средства. За строеж, възложен на еднолично търговско дружество без конкурс за проектиране и строителство, за определяне на фирма-изпълнител, което дружество от 11 август 1992 г. до 30 юли 1993 г. е получило 13 млн.лв. без всякакви отчети за извършена дейност. Затова главната счетоводителка на "Света Екатерина" двукратно уведомява директора на болницата, но вместо изпълнение на нормативни документи, следва уволнение на счетоводителката.
След като е изготвен проект за строителство на обекта и то е започнало, д-р Чирков поръчва нов проект при немския инженер Боде на стойност 465 000 западногермански марки.
На възраженията на българските проектанти, че немският проект е на основата на изработения от тях и че това засяга техните авторски права и престиж, господин Чирков отговаря, че българският проект съзнателно е използуван от него само за получаване на разрешително за строеж, поради което бюджетът ще трябва да заплаща един проект два пъти. Защо?
Господин докторът винаги еднолично определя фирмитедоставчици на апаратура на болницата, като плащането се извършва дори без договор или проформа фактура, както е в случая с фирма "Джулия Корпорейшън".
На сигнала на главната счетоводителка, че служителят на центъра Петър Михайлов Нинков без пълномощно е получил на 17 септември 1992 г. с разходен касов ордер от фирма "Пластхим" - Ботевград, сума по договор между "Света Екатерина" и фирмата в размер на 100 000 лв. и до 20 април 1993 г. сумата не е внесена в касата на центъра, господин Чирков й обръща, цитирам: "за последен път внимание и я предупреждава да избягва анимузитетите, които създава с действията си", след което следва и нейното уволнение.
За всичко това са уведомени от главната счетоводителка съответните контролни органи на повереното Ви министерство, господин Александров, но не само че не последва ревизия, а защита и защита на пазителите на финансовата дисциплина, а благословия от финансовото министерство за безпардонно неспазване на законите в тази страна от господин Чирков и безконтролното разпиляване на държавни средства. 46.2
Трябва да Ви е известно, господин министър, че с Решение на Софийския градски съд от 22 февруари 1993 г. е регистрирана Фондация "Света Екатерина" със същия предмет на дейност, както и на държавната болница. Изпълнителен директор на фондацията е икономическият директор на факултетска болница "Света Екатерина".
Становището на група експерти от Министерство на здравеопазването след проверка на документи по доставките на апаратура и капитално строителство на факултетска болница "Света Екатерина", след като са изброени в 13 точки очевидни нарушения е, че трябва да бъде направена финансово-счетоводна и техническа експертиза на документацията на по-високо ниво. Кое е това ниво, господин министър, след като последната финансова ревизия на Втори кардиологичен център през 1990 г. беше прекратена и недовършена по разпореждане на висши служители на финансовото министерство и това е документирано с подписа на ръководителя на групата, извършваща ревизията?
Оттогава се смениха доста финансови министри, но явлението "Чирков" продължава да съществува безнаказано в нашето общество.
Защо, господин Александров, Вие сте готов да нарушите закона, за да дадете тези 30 млн.лв. на господин Чирков? Защото се заблуждавате, че той е важна политическа личност, а всъщност той е само човек, компрометирал вече доста български политици. Този човек днес дори заема длъжността "медицински управител" на факултетска болница "Света Екатерина" без заповед за назначаване. На въпроса на заместник-министъра на здравеопазването "въз основа на какво господин Чирков заема тази длъжност, след като министърът не го е назначавал досега", отговорът е, цитирам: "Аз също бих желал да знам как Вие сте станали заместник-министър? За последен път Ви предупреждавам да не се занимавате с неща, които стоят много по-високо от Вас, а да респектирате моя авторитет, известен в цялата страна!"
Това, което стои над заместник-министъра на здравеопазването сте Вие, господин Александров, и някои председатели на парламентарни комисии. 46.3
Кой да сложи ред в държавата ни, щом на фона на унизителната бедност в здравеопазването някой си позволява да купува каквото си реши, да строи каквото си иска и тези своеволия да бъдат заплащани с държавни средства?
Надявам, се да сте разбрал въпроса ми, господин министър, а очакваният и мисля, правилен отговор, е без всякакви условия да преведете на Министерство на здравеопазването гласуваните му от Народното събрание 30 млн.лв., защото една болница, била тя и "Света Екатерина", не е българското здравеопазване.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, госпожа Виткова!
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател! Уважаема госпожа Виткова, уважаеми дами и господа депутати! Аз съм малко изненадан от позицията, която беше заета и ме обвиняват в нещо, в което имам намерение да направя, евентуално, но не съм го направил. А дали ще го направя, е отделен въпрос.
Аз не съм подготвен да Ви дам отговор на всички поставени въпроси, тъй като при мен беше поставен въпросът само за 30те милиона лева и аз ще Ви дам отговор как стои въпросът с тях. А това, дали упражняваме натиск върху здравното министерство или не, аз бих искал, ако трябва и в Комисията по здравеопазване съм готов да дойда и да видим точно в какво се състои този натиск.
Проблемът там е в това, че и самото решение на парламента беше да бъдат изплатени осъществените разходи и трябваше да се видят какви са тези разходи. Ако те са законни, респективно да се изплатят. Освен това има закупуване на апаратура, за която имало съответни документи. Аз не зная кой я е поръчал. Това си е работа на Министерство на здравеопазването. Ние не се месим, ние не лимитираме капиталните вложения в Министерство на здравеопазването.
В тази връзка, просто искам да Ви дам отговора, който бях подготвил на база писмения въпрос и мога да Ви гарантирам, че извън това нищо не е направено. Просто аз съм проявявал, самият аз съм проявявал интерес действително ще бъде ли разплатено нещо и какво. Никой не е казал нещо, което е незаконно да бъде разплатено. 46.4
Също съм искал да получа информация чрез Министерство на здравеопазването тази апаратура, която е закупена, която е на голяма стойност, два големи апарата, кой я е поръчал, по каква цена, ще бъдат ли разплатени от министерството или не? Тъй като при мен беше поставен въпросът, че за закупуването на тази апаратура са отклонени оборотни средства и клиниката спира операциите, макар че има график, поради това, че няма пари за текуща дейност даже. И проблемът беше, ако ще се разплаща нещо да знаем, ако не просто те да си планират съответната работа, тъй като нямат оперативни пари. Това беше изнесено пред мен. Че ще бъдат спрени всякакви операции. И аз затуй проявих този интерес.
С проектобюджета за 1993 г., всички вие знаете, че на Министерство на здравеопазването бяха предвидени средства за дълготрайни активи в размер на 212 млн.лв. Тази сума беше приета на първо четене на Закона за бюджета. Впоследствие в процеса на дискусията се реши да бъдат снети от проектобюджета на факултетската болница "Света Екатерина" 30 млн.лв. и да се предоставят на Министерство на здравеопазването. С това разходите за дълготрайни активи на Министерство на здравеопазването се увеличиха и в бюджета те вече възлизат на 242 млн.лв. В рамките на тази сума се финансират разходите от бюджета за дълготрайни активи на Министерство на здравеопазването.
Що се отнася до утвърждаването от Министерство на финансите на поименни списъци на обектите, предвидени за строителство през текущата година, трябва да се има предвид следното. Съгласно чл.8, ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г. Министерство на финансите, по предложение на общините, утвърждава поименните им списъци на обектите, финансирани с целевите субсидии по чл.7, т.е. за дълготрайни активи.
В изпълнение на разпоредбите на чл.8 от закона Министерство на финансите утвърди поименните списъци на всички общини. Това обаче не се отнася до министерства и ведомства, които извършват разходи от бюджета за дълготрайни активи.
Голяма част от министерствата и ведомствата представиха в Министерство на финансите за утвърждаване поименни списъци, 46.5 които бяха утвърдени, независимо че то не е предвидено със Закона за бюджета.
Министерство на здравеопазването преди приемането на Закона за бюджета представи в Министерство на финансите поименен списък на обектите на обща стойност 212 млн.лв.
Списък за утвърждаване в рамките на 242 млн.лв., приет от Народното събрание с окончателния вариант на бюджета, от страна на Министерство на здравеопазването до момента не е представен в Министерство на финансите.
Така че, ние не предрешаваме съдбата на тези 30 млн.лв. Те са в бюджета на Министерство на здравеопазването, но корекция на първоначалния списък не е даден при нас. И ние не задържаме сумите заради изясняване на този случай със "Света Екатерина". Това е малко дезинформация от страна на Министерство на здравеопазването. Аз не зная защо е тази позиция. И затова, бих помолил, ако трябва в Комисията по здравеопазването да се срещнем двете министерства, във Ваше присъствие и да изясним точно отношенията. Да не си разменяме реплики пред микрофони и в коридорите.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин министър!
Има думата народният представител Мими Виткова да изрази отношение към отговора.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър, аз с нищо не съм Ви упреквала и нямам такова намерение, но искам да Ви предпазя от онази стъпка, която съм сигурна и разполагам с документация, че сте готов да направите. И Вие по-добре от мен го знаете това.
Решението на парламента е негативно и по отношение на предложението Министерство на здравеопазването да разплати направените до гласуването на бюджета разходи. Това ще бъде видно от стенограмите, ако направите справка от тях.
Колкото дотова, че някой си позволява да закупува апаратура, без да има подсигурени средства за това, да извършва строител46.6ство, без всякаква надлежна документация за това, ако Министерство на финансите или всяка друга държавна институция застава зад подобни действия, позволете ми тогава да апелирам към всички загиващи български болници да правят такива разходи на вересия и тогава заедно с Вас да поемем ангажимента, че ние ще вървим след тях.
За всички нарушения, за които споменах досега, аз съм готова и разполагам с документация, която бих желала да Ви предоставя, за да се убедите, че това не са голословни цитати само.
Тези нарушения на финансовата дисциплина от господин Чирков не са отсега, господин Александров. Те датират от много отдавна. Възможността им да ги има и днес и да продължават, и да се толерират, е нещо много пагубно за нашата страна.
Дълбоко вярвайки във Вашата почтеност и в това, че Вие действително сте един основен пазител на бюджета и на разходите в тази държава, аз Ви моля да не правите тази стъпка.
Вие добре знаете за разговорите, които са се състояли във Вашия кабинет. Не бих искала да се задълбочавам на тази тема. Но, ако поименният списък на обектите се бави на Министерство на здравеопазването, той се бави заради тези 30 млн.лв. Защото на Министерство на здравеопазването е обяснено, че докато тези 30 млн.лв. не бъдат върнати на "Света Екатерина", такъв поименен списък няма да бъде подписан.
Моля Ви, действително тези взаимоотношения да се изяснят принципно и такива задкулисни действия да не се правят, защото нещата вече са много сериозни.
В тази немотия, всеки да реши да строи каквото иска и това да се финансира от държавния бюджет, да се харчат безконтролно средства, да се уволнява главният счетоводител, който иска да пази разходите, безконтролните разходи - това са престъпления, господин министър, и Вашето министерство трябва да ги санкционира, а не да ги толерира.
Благодаря!
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Съдът ще каже дали е престъпление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Виткова! 46а.1
Същото бих повторил и аз.
Има думата народният представител Тошо Пейков да развие своето питане относно баланса на средствата по фонд "ТНТМ" за периода 1987-1991 г. 46а.2 ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на финансите, аз не знам дали Вие имате самочувствието, че ние всички с Вас сме творци на една нова България и от нас зависи какви тухли ще сложим в основите на Четвъртата българска държава, да не казвам царство.
Моето питане към Вас е свързано с изчезнали много пари, които пари и тяхното намиране предполагам, че ще доведе до едни почтени основи на това, което ние с Вас градим.
Преди известно време, може би с добри намерения, един наш колега - депутат, каза, че който е изпрал парите, изпрал, оттук нататък няма какво да ги търсим тези пари.
Народната поговорка продължава малко така цинично: "Който изпрал, изпрал, от утре Мара не е перачка", може би така да я перефразираме.
И от още, този колега - депутат, твърди, че първоначалното натрупване на капитала било най-тъмната страница в историята на човечеството. Но аз мисля, че в подобни думи няма нито истина, нито морал и мисля, че тези думи трябва да ги коментираме тук с вас, в парламента, защото и от двете страни се намират икономически експерти, които изповядват подобна идеология. Но подобна идеология накърнява интересите, накърнява предприемачеството на кадърни хора, които без връзки не могат да се доберат до същите тези пари, които някои вече са изпрали. Аз мисля, че и по този начин е застрашена самата реформа и устоите на реформата. Смятам, че не съществува никакво първоначално натрупване на капитала, както някои експерти се опитват тук да ни убедят, а съществува едно програмирано и стимулирано разграбване на вече създадени богатства. Основна роля в този договорен, според мен, грабеж е отредена на банките, на бивши милиционери, партийни и банкови функционери. Защото повечето от промишлените и търговските предприятия с държавно участие са длъжници на банките и чрез тях явно е планирано те да бъдат в удобен момент приватизирани. Защо не си зададем въпроса защо тези богати хора, които се наричат индустриалци, не участват в приватизацията. Те просто изчакват. И те изкачват ние тук да уредим закона за лошите кредити и да им дадем възможност те директно да ВТ/ВЙ 47.1 участват с това, което вече са натрупали в приватизацията.
Стана почти задължително всяка групировка от предприемачи или така наречените индустриалци да си правят банка, което става пак с наши, с ваши пари. Основният проблем е, че БНБ не търси произхода на тези пари и дава лиценз за нови банки. По правило това са пари, взети на кредит, пари, взети от ДСК и от фонд "ТНТМ", за което ще стане и тук дума.
Аз си задавам и този въпрос: защо нито един обикновен български гражданин не получи и 200 лева на кредит, а тези господа индустриалци получиха по 200 и по 500 милиона, не знам откъде, за да си основат банки.
Ние с Вас, господин министър, се разделихме тук, пред тази трибуна, още през май месец и си обещахме, че откраднатите от фонд "ТНТМ" милиони ще върнем с помощта на Главната прокуратура в бюджета и оттам ще постъпят в общинските бюджети на Луковит, на Ловеч и на другите осем общини от бившия Ловешки окръг, защото психичноболните вече ги разпускат, тоест, те вече си отиват от Ловешката психиатрия, защото няма средства те да бъдат издържани.
Някои "благодетели" са дали осем милиона кредит на Ловешката община, но известно е откъде са взели тези осем милиона.
Подобен е случаят, с който Ви занимавах и Вас тук. Аз получих Вашия писмен отговор на моето питане във връзка с набирането и разходването на целевия паричен фонд "ТНТМ" за периода 1988-1991 г. и възстановяването на средствата в републиканския бюджет. Вие отбелязвате, че 41 млн. 970 хил.лева е наличността. Но във Вашия отговор не беше изяснен въпросът защо има несъответствие между сумите, посочени от МИТУ към 1 януари 1991 г. и МИТ към 21 март 1992 г. и къде е разликата в размер на 29 млн. 630 хил. лева. Защото МИТУ посочва наличност 70 млн. и 600 хил.лв. към 1991 г.
И сега конкретно въпросите, които произтичат от това.
Първо. Какъв е балансът на средствата по фонд "ТНТМ" за периода 1987-1991 г., които не са осигурявани от държавния бюджет? И ако можете, дайте справка за движението на отделните фондове. 47.2
Второ. От кого е утвърдена сметката по фонда за 1990 година от трите държавни институции, съгласно чл. 2, ал. 2 от Постановление на МС # 68 или от председателя на Републиканския съвет на ТНТМ и защо? Съществува ли наредба и ако не съществува такава наредба защо?
И още, разполага ли Министерство на финансите с информация кой се е разпоредил за сумата 6 млн. 490 хил. лв. за 1990 г.
И най-накрая, ще отговори ли Министерството на финансите на другия мой въпрос: каква е съдбата на 74-те неправомерно регистрирани със средствата на фонд "ТНТМ" фирми за ТНТМ и деклариран ли е уставният им капитал по силата на чл. 4, ал. 1 от Закона за имуществата на партиите. Искам да поясня, бяха създадени цяла верига на брой 74 комсомолски и партийни фирми, като фирмата "ИНФОКОМ" с 2 млн. лева уставен капитал с крадени пари на адреса на Валентин Моллов - бул. "Стамболийски" # 2, като "ЕКСПОЦЕНТЪР" със 140 хил. лева, пак на същия адрес и т.н.
Искам по тези въпроси, господин министър, да дадете Вашия компетентен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Пейков. Има думата министърът на финансите г-н Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Пейков, ще се опитам да дам отговор на някои от поставените от Вас въпроси. Вие сам отбелязахте, че аз взех отношение веднъж по този проблем.
По първия въпрос за разликите между наличните средства по фонда на 1.I.1991 г. и 31.III.1992 г., посочени от Министерство на търговията и услугите би трябвало да се получи отговор извинявайте, че така препращам, но това е истината, от Министерство на индустрията, на промишлеността, където са отразени тези наличности.
За периода 1988-1991 г. и до 21 март 1992 г. в Министерство на финансите не са постъпвали баланси за фонд "ТНТМ", тъй като в изпълнение на чл. 2, ал. 1 от 68 Постановление на Министерския съвет от 1990 г. активите и пасивите по баланса на фонда към 30 юни 1990 г. преминаха към Министерството на индустрията 47.3 и търговията и към общинските народни съвети.
По въпроса за утвърждаване на план-сметката на фонда за 1990 г. при извършената финансова ревизия през 1990 г. е установено, че в нарушение на чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от Наредбата за набиране и разходване на средства по фонд "ТНТМ" годишните план-сметки за 1989 и 1990 г. не са утвърждавани от министъра на финансите, а има подпис само от отговорния секретар на Републиканския съвет на ТНТМ г-н Велев.
В съответствие с целевото предназначение на фонда и в нарушение на чл. 4, ал. 2 и чл. 5 на горната наредба, въз основа на протокол 31 и решение # 36 от заседание на бюрото на ЦК на ДКМС от 16.06.1989 г., относно ефективно влагане на временно свободни средства от фонд "ТНТМ" са приведени 55 милиона лева в "Минералбанк", от които 10 млн. дялов капитал, 40 млн. депозит и 3 млн. за фонд "Младежки новации", изписани на разход без следа в баланса на фонда. 47.4
Впоследствие банковият депозит в сфера 40 млн. лв. заедно с припадащите се лихви в размер на 1 млн. лв. от фонд "ТНТМ" се внасят като имущество на фондация "Еврика", която е учредена въз основа на решение на Бюрото на ЦК на ДКМС от 21 февруари 1990 г. и решение # 8 на Републиканския съвет на ТНТМ от 22 февруари 1990 г.
Чрез образуването на фондацията се капитализира наличното в системата на ТНТМ имущество. Междувременно, преди още да е регистрирана фондацията, излиза и 68 постановление на Министерския съвет от 1990 г., а фактическото регистриране на фондацията става от Софийски градски съд под # ЕД-193 от 1990 г. - фирмено дело # 1258 на 30 юни 1990 г.
Следователно от фактическото регистриране на фондацията е следвало да започнат всички законосъобразни операции по прехвърлянето на средствата от фонд "ТНТМ" във фондацията, като за това се вземе съгласието на бившото Министерство на индустрията и технологиите и Министерство на финансите.
Следва да се отбележи, че разпоредител със средствата по фонд "ТНТМ", а също така и на фондация "Еврика", през този период е било едно и също лице.
С Решение # 583 на Министерския съвет от 28 декември 1992 г. на министъра на финансите е възложено да упражнява контрол върху фондацията "Еврика", да упражнява правата по чл. 51 и чл. 152 от Закона за лицата и семейството, но върху фондацията.
Що се касае до сумата от 64 млн. 490 хил...
РЕПЛИКА: Шест милиона е.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Шест милиона ли е? Съветват ме да се обърна към Вас за тази сума, защото такава сума нямаме и Вие сте източникът, за да мога след това да взема отговора. Защото в Министерството на финансите не разполагаме с документи.
Каква е съдбата на 74-те неправомерно регистрирани със средствата на фонд "Фирми за ТНТМ" в министерството също няма информация. Следва да отбележим, че в изпълнение на чл. 1, ал. 1 от Постановление # 3 от 7 януари 1992 г. за реда за предоставяне на имущество на БСП, БЗНС, ОСДП, ДМ и т.н. е била създадена централна комисия за предоставяне на имуществото на горните организации.
Съгласно чл. 4 от същото постановление, учредените фирми СМ/ЛТ 48.1. и търговски организации по чл. 1, съответно дяловото му участие в други фирми и търговски дружества се разглеждат от тази комисия по Решение 215 на Министерския съвет от 1991 г., която прави предложение за реорганизирането им.
И накрая, бих казал, че новият план на прокурора на Република България не е сезиран за неправомерно разходване на средствата по фонд "ТНТМ", тъй като в Министерство на финансите все още няма отговор на наше писмо # 92000048 от 15 януари 1991 г. което е изпратено до Главна прокуратура на Република България.
Това което мога в допълнение да ви кажа, е, че аз лично се интересувах с цялата преписка около регистрацията на фондация "Еврика", като ресорно отговарящ. Документите, които са представени при нас и юридическите консултации, които ми бяха дадени, че всичко е направено при спазване законността в тази държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Тошо Пейков да изрази отношението към отговора Ви.
Заповядайте, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин министър! Аз уважавам Вашия категоричен тон и почитам работата, която вършите в Министерство на финансите. Явно не е по силите на едно министерство само и на един човек, големите бакии, големите далавери, които са забъркани в последните три-четири години така да бъдат оправени. Но аз съжалявам, че Вие не сте намерил време да подновите искането си към главния прокурор и моето предложение е следното.
Нека господин главният прокурор, който може би не е наследил преписката от 1991 г., да бъде сезиран за всички неща, които ние тук си говорихме през май месец и които днес също си говорим за заграбените пари от фонд "ТНТМ". С тези пари могат да се запушат в бюджета много дупки, много гладни да се нахранят и много болни да се излекуват.
Аз ги бях предвидил тези средства като сигурен приход и ги предвидих на второ четене на бюджета за 1993 г., като субсидия на осемте ловешки общини.
За съжаление господин Венцеслав Димитров си позволи тук да не ги докладва, като мое предложение и аз изразих своя протест. 48.2.
Известно е, че големите неща вие ги решавате със замах. Известни са успехите, които постигнахте в преговорите с банкитекредиторки. Но управителят на БНБ, проф. Тодор Вълчев, в едно свое изказване пред Комисията по корупцията заяви, че в страната пристигат потоци от червени пари.
Именно тези потоци от червени пари, който той заяви, че пристигат, могат да бъдат прихванати и тяхната посока да бъде пренасочена чрез един орган, който трябваше да бъде създаден по силата на Конвенцията за пране на мръсните пари.
През месец март аз настоях с писмо до председателя на Народното събрание и в дневния ред беше включен този въпрос, на 1 април със 178 гласа "за", всички народни представители, тук в залата, ратифицираха Конвенцията за пране на мръсни пари. Но какво стана с тази конвенция?
По силата на тази конвенция трябва да бъде създаден централен орган и бившият министър на външните работи е предложил този централен орган да бъде Министерство на правосъдието. За съжаление по моя информация още такъв централен орган за търсене на мръсните пари не е създаден в нашата страна. Подозрително е, че страна като Италия успя да се разправи със своята мафия, като поиска от Швейцария да бъдат посочени банковите сметки на мафиотите и на изпраните мръсни пари.
Аз мисля, че тези неща са свързани, господин председателстващ, и затова в лицето на финансовия министър аз подканям и министър-председателя и Министерския съвет да бъде създаден такъв централен орган и нещата да бъдат поставени на своите места.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Пейков. Аз не смятам, че не са маловажни, но ми се струва, че биха могли да бъдат предмет на отделно питане.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своето питане, което е последно за днес.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин министре! Излизам на трибуната с един куп документи и днешния брой на вестник "Демокрация", който може би поради недостиг на автори 48.3. или на теми е препечатал една статия на кюстендилския кмет от подопечния му вестник "Полтавия", в която, господин министре, се коментират въпросите, които тепърва ще Ви задам.
И така, с финансовите политики миналата година, кметът на община Кюстендил господин Иван Гюргенчев, заложи редица бомби със закъснител, които през настоящата година взривиха социалната сфера, предимно здравеопазването, образованието и социалното подпомагане.
Така например през 1992 г. община Кюстендил има не 20, както съм записал в питането, а се оказаха 34 млн. лв. приходи над предвидените.
Общинският съвет има решение за изразходване само на 12 от тези 34 млн.
След първото шестмесечие за миналата година в общинския съвет не е внесено за разглеждане изпълнението на бюджета, въпреки многократните искания на групата съветници от БСП. Така в противоречие с нормативната уредба, общинската администрация и главно кметът става главен ръководител и еднолично решава за какво да се изразходват надплановите приходи.
Този именно подход позволява на кмета да заложи бомба, която да избухне в социалната сфера тази година.
Така например, кметът изразходва 9 млн. за издръжка на общинската администрация, при гласувани от общинския съвет 5 млн. За останалите 4 млн. той няма разрешение.
За заплати и осигурителни вноски на общинарите са отишли 5 млн. при план 3 млн. и 600 хил.
Стопанските разходи на общината са 4 млн. при план 1 млн. и 400 хил.
Същевременно кметът оставя болницата да приключи годината, става дума за миналата година, с дълг от 5 млн. и 500 хил., а просветата са задължени от 2 млн.
Така здравеопазването и образованието в общината влезнаха с огромен дефицит в 1993 г., годината, в която СДС поиска недоверие на Вашето правителство по повод, цитирам, "антисоциалната му политика". 48.4.
Влизайки с дефицит в 1993 г., болницата и просветата плащат невероятни лихви, с което увеличиха дълговете си съответно до 10 и до 8 милиона. Въпреки допълнителните приходи, миналата година община Кюстендил не изразходва предвидените средства за младежки дейности, за социално подпомагане, за физкултура и спорт. Показателен доколко целесъобразно са използвани набраните средства е и фактът, че отчетът на бюджета по разходите на общинската администрация и по извънбюджетната сметка още не е приет от общинския съвет.
След избирането на кабинета на професор Любен Беров община Кюстендил не спазва определените от правителството приоритетни направления за изразходване на средствата. Синята община си преподрежда приоритетите. По този начин през 1993 г. може би няколко милиона са отишли не там, където е най-нужно.
Така например, без решение на Общинския съвет се издържа Корпусът на мира в Кюстендил. Само телефонните разходи, платени от общината, за един от летните месеци са 29 хиляди. За тази и миналата година общо до 1 милион са отишли за издръжка на вестник "Пауталия", който се представя за общински, но на практика е изцяло на СДС. Разбира се, аз не съм против излизането на този вестник, още повече, че съм работил в него, но не съм и съгласен народната пара да се превръща в сини пропагандни мехурчета.
Има съмнение, че са преведени пари на Асоциацията на демократичните, сините общини, без да има решение на Общинския съвет за присъединяване към тази асоциация. При наличие на собствена база за някои служби по селата се плаща наем в частни къщи. Кметството в село Соволяно например има 40 стаи, но доскоро общината плащаше наем за здравната служба в частна къща.
Над половин милион лева са платени от общината като обезщетение на служители, уволнени неправилно от кмета и възстановени от съда, само за миналата година. Тук искам да съобщя, че очевидно кметът Гергинчев не познава собствените си документи, тъй като тази цифра аз не съм я измислил, а съм я взел от анализа за изпълнението на бюджета за миналата година, където само за уволнените от "Ученически столове" е посочено обезщетение от 447 683,49 лв. РД/КП 49/1.
Издържа се общинска полиция. Вместо приходите от мероприятие "Кооперативен пазар" към съвета да влизат в общината и оттам да се разпределят, съществуват сведения, че те се превеждат директно на общинската полиция. Сключват се договори с фирми, с които реално се ощетява общината. Публичност получи само един скандал, но има основание да се смята, че той не е единствен. Без да се спазва процедурата, т.е. без необходимия минимум от пет подписа на комисията по продажбата на жилища, има съмнения, че кметът е продал поне три жилища по най-старите цени между 15 и 20 хиляди лева. Продажбите са в разрез със съществуващите нормативни документи.
На фона на тези до голяма степен излишни разходи прави впечатление, че синята община Кюстендил при предвидени за младежки дейности 1 млн. и 200 хил. е изразходвала само 180 хил. Не се изразходват и средствата, предвидени за физкултура и спорт.
Критикувайки Министерството на финансите за недостиг на средства, общината същевременно не само насочва пари към сравнително по-маловажни сфери, но и малко прави за осигуряване на повече собствени приходи. Не е нормално при наличието на общинска собственост върху сгради на стойност най-малко 500 млн. лв. за деветмесечието на тази година да са събрани само 827 хил. лв. наеми при годишен разчет 2 млн. и 260 хил.
Искам да обърна внимание на кмета Гергинчев, който в днешния брой на "Демокрация" каза, че събраният наем не бил 827 хил. лв. Искам да му кажа отново, че той не познава собствените си документи и че аз тази цифра съм я извадил от собствения му отчет, където за деветмесечието е записана точно тази цифра от 827 хил. лв. Господин Гергинчев твърди в днешния брой на "Демокрация", че събраните наеми възлизали на 1 млн. и 560 хил. лв. Ако е така, защо той не ги е обявил тези пари, а чака да бъде поставен въпросът в парламента, за да извести за тяхното съществуване.
Още по-необяснимо е, че и с проектобюджета за 1994 г. се залагат само 850 хил. лв. приходи от наеми. Докато за здравеопазването и образованието финансирането към момента на питането, значи преди две седмици, е между 87 и 92 на сто, общинската администрация и тази година е финансирана 100 на сто. За нея се привличат средства и от извънбюджетната сметка. Уж 49/2. няма пари за здравеопазването, пък общината превежда по договор пари на лекар без специалност и с две години трудов стаж, който обслужва общинските служители. До последната сесия обаче малцина от тези служители и особено кметовете на селата знаеха, че е сключен договор с такъв лекар.
Уважаеми господин министър, това са част от примерите, с които разполагам. Подчертавам, не претендирам за пълна точност на данните. До такава биха могли да се доберат определени от Вас служители на министерството. Предполагайки, че при подготовката на Вашия отговор те са извършили проверка, Ви питам точни ли са изнесените от мен данни или не? Смятате ли, че община Кюстендила и нейният кмет упражняват бюджета по един добър и разумен начин? И смятате ли, че са спазени посочените от правителството приоритети за изразходване на средствата?
Накрая искам да декларирам, че нямам нищо против кмета Гергинчев, не отправям към него лични нападки, пък и това не е мой стил, но същевременно искам категорично да му заявя, че не съм съгласен с начина, по който той се разпорежда с бюджетните приходи. Приемам предложението му в днешния брой на "Демокрация" заедно да търсим начини за осигуряване на държавната субсидия за общината, като го уверявам, че съм забравил обидата от факта, че през първата година от мандата си той не благоволяваше да ме приеме в кабинета си.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това беше малко вън от писаното, но понеже имаме време.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател. Ще се опитам да дам отговор на поставените въпроси с една уговорка, че ние сме направили само частична проверка засега и не можем да поемем отговорност да отхвърлим или да потвърдим много от фактите и данните, които са изнесени в питането.
С приемането от Великото Народно събрание на Закона за местното самоуправление и местната администрация на общинските съвети с чл. 52, ал. 1 бе предоставено правото да съставят самостоятелен бюджет на общината, извън републиканския, на основата на собствени приходоизточници и субсидии от държавата, 49/3. разпределени в общините по критерии, определени със закона.
От тази гледна точка с ежегодните закони за бюджета отпада необходимостта от централизирано държавно формиране на общинските бюджети. С чл. 8 на Закона за държавния бюджет на Република България за 1992 г. общините бяха задължени да осигурят в собствените си бюджети задължителни минимални разходи за финансиране на здравеопазването, образованието, социалните заведения и социалните помощи. Размерите на тези задължителни минимални разходи за община Кюстендил по цитирания закон са, както следва:
Здравеопазване - 68 млн. и 100 хил.;
Образование - 66 млн. и 800 хил.;
За социалните заведения - 11 млн. и 200 хил.;
Социални помощи - 14 млн. и 800 хил.
Уточненият план на бюджета за 1992 г. е:
Здравоепозване - 72 млн. и 800 хил., т.е. увеличение 4 млн. и 700 хил.;
Образование - 82 млн. и 600 хил., т.е. в повече 15 млн. и 600 хил.
Социални помощи - 13 млн. и 400 хил., т.е. има намаление на минималните разходи с 1 млн. и 400 хил.
Посочените по-горе данни дават основание да се направи изводът, че ръководството на общината в частта за социални помощи не е спазила изискванията на действащите законови нормативни актове при съставянето на общинския бюджет за 1992 г., още повече, че е имала тази възможност, като виждате какво увеличение се дава на другите части, специално на образованието и здравеопазването.
Извършеният сравнителен анализ на отчета за 1992 г. показва следното: при определени бюджетни кредити от Общинския съвет в размер 202 млн. и 600 хил. от общинския бюджет са извършени разходи в размер на 236 млн. и 600 хил., или с 34 млн. в повече. 49/4.
Отклоненията в относителния дял на разходите за съответните системи по утвърдения на сесията на общината бюджет и извършени разходи по линия на изпълнението на бюджета са както следва: за образование са направени в повече разходи спрямо одобрения бюджет с 0,6 на сто, за здравеопазването с повече - 0,5 на сто, за социалните заведения по малко - 0,8 на сто, за социалните помощи с по-малко - 1,1 на сто, за издръжка на общинската администрация с повече - 1,5 на сто и за комунални дейности с повече 0,6 на сто.
Горните данни дават основание да се счита, че е извършено нарушение на бюджетната финансова дисциплина, установена с чл. 17 на Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет и чл. 56, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Съгласно чл. 58 на Закона за местното самоуправление и местната администрация бюджетът на общината е публичен и се контролира от населението. Общинският съвет, като орган на местното самоуправление, избран от жителите на общината при условия и ред, определен със закон, в рамките на предоставените им правомощия с чл. 20 и 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и останалите законови и подзаконови нормативни актове, касаещи съставянето и изпълнението на бюджета, е следвало да определи реда и начините на контрол по съставянето и изразходването на общинския бюджет.
Данните от отчета към 30 септември тази година показват запазване на тенденцията от 1992 г. относно начина на изразходване на бюджетни средства на общината.
Предвид изложеното до тук считаме, че са налице основания за извършване на финансова ревизия по реда и условията на Закона за финансовия контрол. Последната финансова ревизия на община Кюстендил е извършена към 28 февруари 1992 г., но тя обхваща периода от 1991 г. Въпреки голямата натовареност на финансовите ревизионни органи, съществува възможност и респективно необходимост да се извърши ревизия на община Кюстендил. Ние ще разпоредим тя да започне от началото на 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Това беше последното питане към Вас. НЧ/ЛТ 50.1.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър! За съжаление трябва да Ви благодаря. Може да звучи парадоксално, но трябва да Ви благодаря за това, че Вие потвърдихте моите подозрения, че парите в община Кюстендил не се изразходват по един добър и резонен начин. И казвам за съжаление, защото този начин на упражняване на бюджета в края на краищата ощетява самото население.
Радвам се, че Вие насрочвате ревизията малко по-рано - от началото на 1994 г.
Искам да помоля кмета на общината Гюргенчев и главния редактор на кметския вестник, преди да ме наричат "голям лъжец", да прочетат стенограмата от днешния отговор на господин министъра и да изчакат резултатите от финансовата ревизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, с това актуалните въпроси и питанията са изчерпани.
Моля, слушайте следните съобщения:
Комисията по национална сигурност ще проведе своето заседание на 9-ти, четвъртък, от 10 часа в зала 510 на бул. "Дондуков" # 2.
Извънредно закрито заседание на Комисията по радио и телевизия ще се проведе на 8-ми, сряда, от 10 часа в зала 206 на бул. "Дондуков" # 2. (Дано не е закрито, защото е студентският празник)
Редовното заседание на същата комисия ще бъде на 9ти, четвъртък, от 11,30 ч. в същата зала 206 на бул. "Дондуков" # 2.
Комисията по вероизповеданията ще проведе своето заседание на 9-ти, четвъртък, от 9 часа в зала 206 на бул. "Дондуков" # 2.
Комисията по околната среда ще проведе своето заседание на 8-ми, сряда, от 9 часа в зала 411.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 8-ми, сряда, от 9,30 ч. в зала 412 на бул. "Дондуков" # 2. (Тази комисия е само от хора с висше образование. Да не забрави, че е студентският празник) 50.2.
Комисията по жалбите, предложенията и петициите на гражданите ще проведе своето заседание на 9-ти, от 11 часа, стая 304 на бул. "Дондуков" # 2.
Комисията по бюджета и финансите ще проведе извънредно заседание на 7 декември, вторник, от 13 часа в зала 510.
Комисията по земеделие ще проведе заседание на 9-ти, четвъртък, от 9 часа в зала 507 на бул. "Дондуков" # 2 при следния дневен ред:
1. Обсъждане на проектобюджета за 1994 г. на отрасъл "Селско стопанство".
2. Обсъждане на законопроект # 103-113 от 3 август 1992 г. за закриване на новите сортове растения и породи животни, внесени от Министерския съвет.
Господа, когато смятахме, че сме приключили със защита на авторските права, ние не сме взели предвид този закон. Затова с него ще завършим кръга.
Комисията по земеделие ще проведе извънредно заседание на 8-ми (освен редовното на 9-ти), сряда, от 10 часа в зала 507 на бул. "Дондуков" # 2 с дневен ред:
Информация от министъра на земеделието господин Георги Танев за оценката на хода на изпълнение при приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, изпълнението и приложението на Наредбата за оземляване на безимотните граждани и проблемите по Държавния поземлен фонд.
На заседанието ще присъства господин Венцислав Стоянов, Пенчо Конишев, началник управление и Петър Комаров.
Комисията относно българското имущество в чужбина ще проведе своето заседание на 8-ми, сряда, от 11,30 ч. в стая 242, бившия Партиен дом.
Пресцентърът на Народното събрание кани акредитираните журналисти на пресконференция на тема: "Актуални въпроси на енергетиката". В пресконференцията ще участват депутатите Красимир Найденов, Пламен Денчев, заместник-председател на Комисията по енергетика и енергийни ресурси и членове на комисията. (Ако ме бяха поканили и мене, и аз бих участвал)
Пресконференцията ще се проведе на 7-ми, вторник, от 11 ч. в зала "Запад". 50.3.
Поради изчерпване на днешния дневен ред, преди да закрия заседанието на парламента, обявявам, че следващото заседание на парламента е извънредно заседание във вторник, 7 декември, от 15 часа.
Закривам заседанието на парламента. (Звъни)
(Закрито в 11 ч. и 25 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа
Форма за търсене
Ключова дума
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ