Председателствали: председателят Александър Йорданов
Секретари: Руслан Сербезов и Илиан Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми дами и господа народни представители, откривам днешното заседание на Народното събрание.
Най-напред чета списъка на постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане в Народното събрание в периода 24 февруари - 3 март 1993 г.
Постъпил е проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - чл. 12, ал. 3, от народния представител Асен Мичковски и група народни представители. Проектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 24 февруари е постъпил проект за решение за осъждане събитията по време на поклонението на паметника на Васил Левски от народната представителка Велислава Дърева. Проектът за решение е разпределен на Комисията по културата.
На 25 февруари е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност от народния представител Георги Николов, гр. Свищов. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 26 февруари е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и Висшата атестационна комисия. Вносител е Николай Василев и група народни представители от трите парламентарни групи. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по правата НЧ/КП 1/1. на човека, Комисията по културата и Комисията по науката и образованието.
На 26 февруари е постъпил проект за решение във връзка с инцидента пред паметника на Васил Левски в столицата. Вносител е народният представител и независим депутат Константин Аджаров. Проектът за решение е разпределен на Комисията по културата.
На 2 март е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия. Вносител е народният представител Гинчо Павлов. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по правата на човека, Комисията по културата и Комисията по науката и образованието.
Позволете ми сега да ви информирам за дневния ред на утрешното заседание, посветено на парламентарен контрол.
Първа точка от него е представяне на програмата за дейността на правителството на Република България през 1993 г.
Втората точка е разискване по питането на народния представител Венцеслав Димитров към министъра на финансите Стоян Александров и по питането на народния представител Методи Ташев към министъра на образованието, науката и културата Марин Димитров.
На актуални въпроси и питания ще отговарят:
Министърът на отбраната Валентин Александров ще отговори на три питания от народните представители Методи Ташев, Димитър Куманов и Тошо Пейков.
Министър-председателят Любен Беров ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Гинчо Павлов, Евгени Друмев, Пламен Денчев и Стефан Стефанов и на питане от народните представители Тошо Пейков, Владислав Даскалов и Петър Тодоров, Вержиния Велчева, Любомир Начев, Радко Пандурски, Руслан Сербезов, Стефан Божилов и Стоян Иванов.
Заместник-министър председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев ще отговори на питане от народния представител Звездалин Кафеджиев и на актуален въпрос от народния представител Васил Михайлов. 1/2.
Заместник-министър председателят и министър на транспорта ще отговори на актуални въпроси от народните представители Илко Илиев и Емил Капудалиев.
Министърът на правосъдието Мишо Вълчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Минчо Минчев, Евгени Друмев и Гинчо Павлов и на питане от народния представител Ана Караиванова.
Министърът на образованието, науката и културата Марин Димитров ще отговори на актуални въпроси от народните представители Червенко Крумов и Савка Йовкова.
Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Павел Шопов и на питане от народните представители Вержиния Велчева и Красимир Стоянов.
Министърът на финансите Стоян Александров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
Министрите Румен Биков, Христо Тотев и Георги Танев няма да отговарят утре поради отсъствие от страната.
Уважаеми господа народни представители, за по-доброто взаимодействие между ръководството на Народното събрание по време на пленарните заседания, както виждате, в залата вече има повече квестори, които са на услугите на народните представители. (Шум в залата) Едни от тях са разположени вдясно и вляво на залата, други двама са разположени, както виждате, отпред. Целта е много проста и ясна: да няма революционен устрем към председателскта маса, тъй като, повтарям, така е навсякъде в европейските парламенти. Когато някой народен представител иска да се обърне към ръководството на Народното събрание, може да направи това с вдигане на ръка, взимане на думата от трибуната или ако има да предаде някаква друга информация, може да я предаде на господата квестори. Това всички народни представители вероятно са го видяли и по други парламенти.
Започваме обсъждането по дневния ред. Пределно ясен съм: сега започваме обсъждането по дневния ред. Програмата за работа на Народното събрание е раздадена. 1/3.
Има ли някой, който иска думата по тази програма? Заповядайте, господин Димитров, по процедурен въпрос.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно, че структурирането на реда в залата също представлява елемент от процедурата. Аз предполагам, че картината, която наблюдаваме в момента в залата на Народното събрание, е един изключително неумел опит да се извини господин Кадир за своето поведение в предходното заседание на парламента, когато той си позволи неправомерно да отстрани от залата господин Стефан Савов. Подобни неумели опити обаче са едно, а начинът, по който ще бъде осъществявана работата в залата, е нещо друго и аз мисля, че всеки, който седне на съответните места в парламента и види естественото неудобство на тези симпатични мъже, които са поставени тук да седят и да гледат от упор народните представители, би си дал сметка, че ако не беше достатъчно дразнеща, тази ситуация би могла да бъде наречена и много комична.
Затова, уважаеми господин председателю, аз си позволявам да Ви помоля да потърсите, при всичкото мое уважение към Вашето желание да решите този проблем от миналото заседание, да потърсите една по-благопристойна форма, която не обижда достойнството на народните представители, не поставя в крайно неудобно положение господа квесторите и въобще дава възможност на хората да не се чувстват инфантилизирани от страна на ръководството на парламента.
Ето защо правя това процедурно предложение, като моля да намерите подходящо място в залата, гарантиращо възможността на квесторите да осъществяват своите права и задължения, да не се стига до някакви нарушения на реда и прочие. Тяхното място е в залата, чудесно, но начинът, по който те са поставени, пак повтарям, е начин, който инфантилизира пленарната зала и от тази гледна точка е в известен смисъл обиден за господа народните представители.
Благодаря ви! (Ръкопляскания от СДС) 1/4. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз не знам какво се е случило миналата седмица и какви са вашите асоциации, просто защото аз отсъствах от залата. Но истината е, че много пъти този въпрос е обсъждан - за функциониране на системата от квестори, за да могат народните представители да предават свои бележки на Председателството и други документи. Няма никакъв проблем да се помисли може би по-отстрани да стоят. Изобщо това не е проблем, който може да занимава моето съзнание. (Шум и реплики в СДС) Аз виждам, че ги харесвате и погледите ви са изцяло в тях. Харесват ги и мъжете, и жените очевидно.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: По дневния ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тръгваме към дневния ред и моля да вземете отношение към дневния ред.
Заповядайте, господин Хубенов.
СТЕФАН САВОВ (от място): Аз искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Работим по дневния ред. Ще Ви дам думата по дневния ред. Който желае, ще му дам думата по дневния ред. Няма никакъв проблем.
Заповядайте, господин Хубенов.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз не смятам, че въпросът с квесторите е изчерпан. Те биха могли да седнат и по-настрани.
Ако ми позволите, бих искал да направя едно процедурно предложение от името на Парламентарната група на БСП и коалиция. Раздаден ни е дневен ред, който в проекта, предложен от Председателството, включва 23 точки. Направени са още около 20 допълнителни предложения за включване в дневния ред. Времето, с което ние разполагаме през тази седмица, вече е четири часа и половина за работа по същество в пленарната зала.
Това, което предлагам процедурно, е следното.
Първата част от днешния дневен ред да бъде същинската законодателна дейност на Народното събрание, която е утвърдена от неговата законодателна програма, и тя да заеме две трети от днешния дневен ред.
Респективно на това предложение е и следващото наше процедурно предложение - обсъждането на дневния ред да бъде разделено на две части. То и в проекта е раздадено така. (Шум СБ/ЛТ 2.1. и пререкания между парламентарните групи)
Моля Ви, господин председателю, да въведете ред в залата, независимо дали ще използвате квесторите или няма да ги използвате.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): По какъв начин да ги използва?
РОСЕН ХУБЕНОВ: Не знам. Не знам. Искам обаче да говоря спокойно и да чуете какво ви казвам. (Шум и реплики в СДС)
Второто предложение, което правя, е да не си загубим тези четири часа в обсъждане и обещания за това, какво ще работим. Предлагам да обсъдим само първата част от проекта за програма, която касае същинската законодателна дейност в началото на днешното заседание и след изчерпването на двете трети по съществото на работата на парламента да обсъдим следващата, втора част от проекта за дневен ред на Народното събрание.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Такова нещо няма в правилника.
РОСЕН ХУБЕНОВ: Моля това да се подложи на гласуване.
И правя едно предложение по съществото на подреждането на законопроектите в част първа на програмата. Парламентарният съюз за социална демокрация настоява точка трета, а именно първо четене на законопроекта за финансово осигуряване на земеделието през 1993 г., да бъде точка първа от първата част на законодателната програма и днешният дневен ред да започне с обсъждането на този законопроект.
Благодаря ви за вниманието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин председателю, имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Първо, да запиша направените до тук процедурни предложения. Защото моята задача е да ги записвам.
Заповядайте сега за Вашето процедурно предложение, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Процедурни са всички предложения, свързани с протичане на работата на заседанието.
Въпросът, който беше повдигнат вече, това е за местата, където трябва да стоят квесторите. Аз имам предложение те да се мръднат от тези места, които в момента заемат, защото приличат на членове на ръководството на Народното събрание, които едва 2.2. ли не гледат цялото Народно събрание с един строг поглед и се грижат хората много-много да не шават.
Аз бих Ви дал две препоръки за местата на квесторите, които трябва да охраняват трибуната. Наистина аз съм потърпевш от хората, които идват неочаквано към трибуната, затова предлагам такива места, в които квесторите могат да реагират бързо. Две такива места са примерно едното тук отзад (сочи), а другото тук отзад (сочи). Ако не се възприемат тези места, предлагам от двете страни пред сцената зад телевизионната камера и зад цветята, където могат да седнат и на столове.
Аз категорично протестирам срещу местата, които сега са заели квесторите. И нека те да бъдат така добри съвсем зорко да наблюдават поведението на народните представители и в тези, в които те забележат агресивност, веднага да стават от столовете и да се намесват, като ги контрират, като ги блокират на място. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Който има други идеи за квесторите, давам му думата да ги изложи. Това е много важен държавен въпрос.
Заповядайте, господин Савов. (Реплики в БСП: "Буш!", "Буш!")
Възприемам всякакви идеи за квесторите. Всякакви.
СТЕФАН САВОВ (СДС): За квесторите ще говоря по-късно. Но на мен ми се струва, че ако напишем една голяма програма, както тази, това не значи, че ще я изпълним. Мисля, че Председателският съвет би трябвало да действа, бих казал, по един поразумен начин. Защото вие ще видите, че ние няма да успеем да гласуваме, да разгледаме и да гласуваме всички тези закони. Тук съм напълно съгласен с господин Хубенов.
Така че написването, това е като някакво заклинание на диваци, ние вписваме на едно листче нашите големи желания и всъщност изпълняваме едва два-три закона.
Толкоз по законите. С това, че сме ги записали в програмата, това не означава, разбира се, че ние ще изпълним тази програма. На мен ми се струва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така е било винаги, господин Савов. Нали? Записвали сме и не винаги сме изпълнявали.
СТЕФАН САВОВ: В правилника не е така, господин Йорданов. Вие го знаете добре правилника, а пък въобще правилникът не 2.3. предвиждаше една програма такава, каквато вие направихте.
Но по този въпрос съм съгласен с господин Хубенов.
Сега, аз няма да говоря много за квесторите, господин Йорданов, но ще Ви запитам къде видяхте, в кой парламент видяхте такива квестори. Защо говорите за европейски парламенти? Такова нещо няма никъде по света, защото преди всичко квесторите обикновено са от състава на Народното събрание, те са народни представители. И не може да накарате народни представители да седят тука. Въоръжете ги поне.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): С пищови!
СТЕФАН САВОВ: Това е направо смешно! И предполагам, че когато ще дойдат чужденци, ще се чудят на, така да се каже, хайде да го кажем на български, на акъла на Председателството.
И още нещо. Защото във вестниците излиза следното нещо. Имуществените декларации на народните избраници май са изчезнали в дебрите на Савовата администрация. В статията се казва точно, че аз неведнъж съм подканял народните представители, около 80 души не си подадоха, а сега са повече, защото има нови народни представители. Но, господин Йорданов, от Вашата канцелария са казали, че няма. Господин Божаров, който беше началник на моята канцелария, няколко пъти ви е занимавал с този въпрос и накрая накраищата е предал на Вашата секретарка в плик ключа от неговата каса, в която се намират имуществените декларации. Би трябвало да излязат тези декларации, за да не бъде обвинявана Савовата администрация.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няколко въпроса поставихте за програмата. (Обръща се към госпожа Свободка Стефанова) Госпожа Стефанова, държите ли да чуете това, което ще отговоря на въпросите, които постави господин Савов. Ако не държите, веднага ще Ви дам думата.
По първия въпрос - дали е реалистична или не програмата. Определено е реалистична. Тя е за две седмици и както и по-миналата седмица показа, на първо четене обикновено законите се приемат по-лесно. Така че приемането на три закона на първо четене е във възможностите на Народното събрание.
Останалите законопроекти, които са включени от Председателския съвет, са по изричното настояване не на председателя 2.4. на Народното събрание, а на председателите на съответните комисии. И главно това са законопроекти за ратифициране: на Договора между България и Украйна, между България и Молдова, за ратифициране на Кредитното споразумение между България и Банката на Кралство Швеция, за Кредитното споразумение между България и Кралство Норвегия. Забележете, законопроект за ратифициране на Конвенцията относно спиране, издирване и изземване и конфискация на облагите от престъпления.
Това са въпроси, които реално засягат хората в тази страна и тези въпроси, господин Савов, специално на Вас пояснявам с най-голямо уважение, Народното събрание има желание да ги приеме и ще ги приеме през тези три пълни работни дни. 2.5.
По въпроса за квесторите. Вероятно Вие сте ходили много по-често на Запад, в много парламенти, затова и Ви уважавам, видели сте, казахте Ваши добри идеи. Разбира се, ще го решим този въпрос, но нека да не превръщаме мухата в слон. Не е българска традиция това.
Второ и последно - по въпроса за тези документи. Аз искам да информирам народните представители, ако все още те не знаят, че Александър Йорданов си няма канцелария своя все още, тъй като по принцип - много пъти съм го заявил - аз работя с отделите в Народното събрание, а не създавам свои, така да се каже хора и своя канцелария. Може би и това ще стане, ако толкова много народните представители желаят това. Но засега работя с колектива на Народното събрание и съм доволен от тези хора. Защото понякога от тези съветници...
По програмата. Искам да подчертая, че всички предложения, господин Мичковски, които са постъпили по съответния ред в Народното събрание за включване в програмата, ще бъдат предложени на вашето внимание. Най-напред обаче ви предлагам да гласуваме програмата, както винаги е било.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, госпожа Стефанова.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Въпреки унизителното положение, в което сме поставени - да ни следят като престъпници, въпреки че съм убедена, че наистина има престъпници, които трябва да са следени (шум в залата), но не всички сме престъпници, за да ни дебнат срещу нас, искам думата във връзка с дневния ред на Народното събрание. През миналата седмица Вие ни обявихте, че е постъпил законопроект за горите, внесен от народния представител господин Михаил Неделчев. В това няма нищо лошо - Комисията по околната среда да разгледа този проект. Въпросът е в това, че това е един законопроект на Зелената партия на Каракачанов. Ако Вие имате някакви лични уговорки като партия - специално към Вас се обръщам като един от ръководителите на тази партия - нямам нищо против да си го внесете и ние да го разгледаме. Но ние очакваме правителствения проект и заБП/КП 3/1. това искам да Ви запитам: ако трябва да разглеждаме всички законопроекти, за които имате уговорки с отделни партии, защо не започнем например със законопроекта за съдените от Народния съд, за имуществото, което трябва да се върне на тези онеправдани граждани, освен това и законопроекта за компенсациите. Защото Вие, господин Йорданов, сте подписали рамковото споразумение със Съюза на индустриалците и по силата на това споразумение би следвало да се внесе този законопроект. Още повече като гледам тенденциите на правителството на господин Беров да разпродава държавата, е абсолютно необходимо първо да бъде върната собствеността на тези, чиято собственост е, и след това да се разпродава държавата, както има тенденции първо ДПС да си закупи сградата. (Шум в залата)
Господин Йорданов, понеже много се грижите за реда в залата, много Ви моля - говоря във връзка с дневния ред - тия гаменски възгласи от страна на комунистическата партия би трябвало да се прекъснат. (Шум в залата) Понеже Вие когато уточнявахте законодателната програма на парламента, аз за втори път го споменавам това, точно чрез секретарката си задължихте председателите на комисиите да присъстват на едно заседание, което фактически беше, за да се провали заседанието на парламентарната група тогава, когато трябваше да се извърши прочистването на тези, които всъщност са от ДС, а не от СДС. (Шум в залата) Сега го казвам по повод на това, че Вие не сте си сменили хората, с които работите. Вярно е, комунистката, която е прислужвала на Андрей Луканов, е Ваша секретарка и тя се опита по такъв начин да представи нещата на моята секретарка, че аз не можах просто да Ви представя тази законодателна програма на Комисията по околната среда, която защищавам.
Моят въпрос е към Вас: да гледаме ли законопроекта на Каракачанов, внесен чрез господин Михаил Неделчев, и ако ще гледаме него, няма ли да се гледа в пленарна зала и законопроектът за компенсациите?
Благодаря Ви, господин Йорданов. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Стефанова, която ми напомни, че тя е влязла в Зелената партия на Каракачанов, за разлика от мен. 3/2.
Що се отнася до първата част на нейния въпрос, той е адресиран към вносителя очевидно и има голямата възможност да го попита лично какъв точно законопроект е внесъл.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Нали програмата обсъждаме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Що се отнася до другите въпроси - за секретарки и прочие, мога да информирам напълно, с най-голямо уважение госпожа Стефанова, тъй като нейните твърдения са една обикновена лъжа. (Шум в залата) Просто се извинявам, че трябва да го кажа точно аз и в качеството си на председател, но дори и да не бях председател, пак щях да й кажа, че лъже. Така че повече информация по въпроса за секретарките да заповяда при мен, ще й дам. Вярно е, някои от тях бяха секретарки и на господин Стефан Савов и те продължават да бъдат. Те са били и негови секретарки, сега може би са и секретарки отново, защото аз не се вманячавам в това, че аз трябва да си слагам само мои лично доверени хора, както за съжаление някои направиха и сгрешиха. (Шум в залата, частични ръкопляскания от БСП)
СТЕФАН САВОВ (от място): ... защото аз не съм си сменил секретарката. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако има някакъв проблем, изяснете го помежду си.
Други разсъждения по дневния ред или да гласуваме дневния ред? Господин Размов, заповядайте.
(След консултации между господин Размов и господин Александър Йорданов господин Размов се връща на мястото си)
Значи има сега направено предложение, но то е свързано с това, че първо трябва да приемем дневния ред и след това ще видим какво ще се размества по него. Затова моля ви, режим на гласуване. Първо се приема целият дневен ред.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, Вие не сте разбрали същината на нашето предложение. А то е първо да се приеме първа част от дневния ред, защото втора част е твърде спорна. Ние сме направили писмени предложения за допълнителни точки във втора част и държим на тях. Но това, което предлагаме на народното представителство, е да отложим този спор за след приключване на същинската си работа по двете трети от 3/3. законодателната програма. И това, което сега ви предлагаме, е да гласуваме първа част от проекта за програма на Народното събрание и след приключването на работата си по тази първа част да обсъдим какво ще има във втора част. Но това ще ни отнеме твърде много време, защото точките в нея са спорни. Предлагаме ви да работим по съществото в първите часове от днешния ден. Така че Ви моля да подложите на гласуване само първата част от проекта за програмата, като поддържам и предложението по същество, ако се приеме това процедурно предложение, точка трета от първата част да стане точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това предложение няма да го поставя на гласуване. Гласуваме цялостната програма на Народното събрание, след което започваме работа по предложенията по дневния ред, по отделните части на този дневен ред. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте. Моля, режим на гласуване, моля, гласувайте за програмата на Народното събрание.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 192 народни представители, за тази програма 159, против 12, въздържали се 21.
Приема се.
Сега пристъпваме към предложенията по дневния ред.
Направено бе предложение точка трета да стане точка първа от дневния ред. По този въпрос, тъй като програмата е приета, искам да заявя, че Законодателната комисия е дала своето становище малко по-късно от предвиденото в правилника време. 3/4.
Ето защо тази точка може да се гледа днес, само ако има в залата консенсус за това. (Реакция от блока на БСП и коалиция) Тъй като са необходими ... (вдигат се ръце за искане на думата) няма нужда да се вдига ръка, обяснявам правилника. Трябва да минат 24 часа откакто е даденой становището на съответната специална, в случая, Законодателна комисия, тъй като то не е раздадено преди това. Точката бе гласувана да бъде в дневния ред. Ако парламентарните групи, залата, има такава воля, тя да стане първа точка, каквато практика е имало вече в работата на 36-то Народно събрание, преди аз да бъда негов председател, аз мога само да поставя сега на гласуване точно този въпрос.
Господин Размов, по кой въпрос? Да, заповядайте, господин Размов.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили заявявам, че ние сме съгласни да разгледаме този закон още сега, без да чакаме изтичането на 24-те часа.
Аз от своя страна, и от името на Парламентарната група, също правя искане в първата част на законопроекта, точка трета, а именно - първо четене на Законопроекта за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г. да стане точка първа и с него да започнем нашата работа по същество.
Мисля, че не е необходимо да убеждавам тук народните представители, че земеделието е приоритетно и че този закон трябва да бъде приет до 10 март.
Затова ви моля да подкрепите както това искане за пререждане, така и по-нататък да подкрепите закона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз не мисля, че е необходимо всички да се изказват колко много желаят това да стане първа точка.
Сега предлагам с вдигане на ръка да гласуват само тези, които са против консенсуса по този въпрос. (Реплики от блока на СДС: "Защо с ръка, а не с картите?") Не, с вдигане на ръка, става по-бързо и веднага. (Шум в залата) РД/НП 4.1
Господин Даскалов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Искам само едно уточнение да направя. Действително такова е решението на Парламентарната група, но колегата Размов пропусна нещо да отбележи. Тъй като се касае за закон, който има пряко касателство бюджета, отношение към бюджета, точният превод, затова нашето становище е, че по време на разглеждането на закона е разумно, наложително, и едва ли не задължително да присъствува господин министър-председателят и може би съответните министри. Защото ние бихме искали правителството да се ангажира с изпълнението именно на този закон, който, както казах, е бюджетен. Ако господин министър-преседателят, който в момента е в залата, е в състояние да присъствува и на тази точка при това условие и че се поеме ангажимента за изпълнението на този закон, при това условие ние също бързаме за разглеждането на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Али, заповядайте по същия въпрос. Както виждате господин министър-председателят е тук и очевидно ще бъде тук и по този въпрос.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В Комисията по земеделието имахме пълен консенсус по този въпрос. И колегите от СДС, БСП и ДПС бяха единодушни в това отношение, подкрепиха законопроекта.
Имаше условие при обсъждането да вземе участие господин министър-председателят. Той е тук. Имаме и писмените становища на двете министерства - на финансите и земеделието. Отвън чака и заместник-министъра на земеделието господин Румен Христов, тъй като министърът на земеделието е в чужбина.
Аз моля, господин председател, все пак да подложите на гласуване първа точка днес да бъде въпросът за финансовото осигуряване на земеделието в България.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, аз това го говоря вече 15 минути. Моля, режим на гласуване. Гласуваме за това точка трета да стане точка първа. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. 193 гласували, за - 189, против - 1, въздържали се - 3.
Няма консенсус в залата. Точката няма да се гледа. (Бурна 4.2 реакция от блока на БСП и коалиция)
НОРА АНАНИЕВА (от място): Няма такова нещо в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тоест гласуването на парламентарна група се разминава с нейната декларация. Ясно.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП И КОАЛИЦИЯ: Кажи коя парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Резултатите са изписани на таблото.
ХРИСТО МАРКОВ (под микрофоните на председателя): Оспорвам гласуването. Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не може да се оспорва гласуването. Аз много ясно поясних, че трябва да има пълен консенсус в залата, защото така е според правилника и защото такава е била практиката и при предишния председател. Както той е постъпвал, постъпвам и аз така. (Шум в залата) Аз поисках за това, този, който е против, да си вдигне ръката, както е във всеки нормален европейски парламент и като се види, че има някой против, отпада въпросът. Ако няма никой против, се смята, че има консенсус и въпросът се гледа. Вие протестирахте, че не било така, сега берете плодовете на собствения си протест.
Точка трета си остава Законът за земеделието и повече по този въпрос няма да се разсъждава. (Шум и реплики в залата) Отделните парламентарни групи да си решат въпроса.
Следващото предложение ...
(шум и реплики в залата) обяснявах много подробно.
Сега минаваме към следващата точка от дневния ред. (Шум в залата) Предложение ...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): По процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Орсов, заповядайте по процедурен въпрос. 4.3 ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, първо, аз протестирам от името на Парламентарния съюз за социална демокрация, затова че дълго време не забелязвате вдигнатите ръце от лявата страна на парламента. Създава се впечатлението, че нарочно не искате да ни дадете думата.
Второ. Току-що беше гласувано нашето предложение, на Парламентарния съюз за социална демокрация, Законът за финансовото осигуряване на земеделието да бъде точка първа. Според правилата за вземане на решение от този парламент, според действащия правилник решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, ако в залата има кворум.
Решението, което Вие поставихте на гласуване и предложено от нас, беше Законът за финансовото осигуряване на земеделието да бъде точка първа. Един човек гласува против, трима се въздържаха. Не подлежи на никакво съмнение, че волята на залата е точка първа от дневния ред да бъде този законопроект. Това, за консенсуса, господин председателю, извинявайте, си го измислихте отнякъде, може би за да провалите гледането на законопроекта. Един човек възрази от залата! И заради този човек, господин председателю, Вие искате един толкова важен законопроект да бъде отложен с цяла седмица, т.е. да бъде гласуван чак другата сряда, само заради това, че някой тук, който все още стои на позициите, че с българското село може и да не се занимаваме, че можем да го оставим на произвола на съдбата - само заради този един човек от групата на СДС Вие искате да не бъде гледан законопроектът, върху който никой освен този не възразява. Аз искам да ми посочите текста от правилника, господин председателю, който изисква търсения от Вас консенсус. (Шум в залата.)
Когато миналата година беше гледан Законът за земята, внесен от Вас, той беше включен в дневния ред и залата го гледа и без да бяха изминали тези 24 часа, за които Вие говорихте. И тогава нямаше гласуване, и не се търсеше никакъв консенсус. Представители на парламентарни групи заявиха, че са съгласни с това.
Аз Ви моля, господин председателю, ако Ви е мила съдбата на земеделието в страната, спазвайте точно правилника и обявете, ВЙ/ВР 5.1 че Законът за финансово осигуряване на земеделието е точка първа така, както всъщност реши залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Залата реши обаче нещо друго. (Шум и реплики в залата.) И то е следното... (Народният представител Хасан Али иска думата по процедурата.)
Господин Али, изкачайте за момент. По-бързото придвижване към трибуната няма да реши въпроса...
Член 64: "Законопроектите..." Чета го целия, за да го чуете: "Законопроектите заедно с мотивите към тях и докладът на Законодателната комисия, както и на други постоянни комисии, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани".
Много пъти съм казал, че не аз съм писал този правилник.
Имало е практика преди моето избиране за председател, когато се попада в ситуацията на този чл.64, залата с консенсус да приеме...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Но няма изискване на правилника...
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е била практиката и в други парламенти също - когато има една установена практика, тя се прилага, ако работи в полза на парламента. Практиката е била да се намери консенсус и ако няма никой против това малко всъщност нарушение на чл.64, то тогава законопроектът се гледа. Точно това се опитах да ви обясня в началото.
За съжаление, имаше един депутат против и трима въздържали се, които разрушиха консенсуса. (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте! Но никакви мотиви не могат да ме убедят в противното.
Заповядайте, господин Али!
ХАСАН АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, аз ви моля, отново ви моля четиримата колеги, които се въздържаха, а един е против - недейте гласува против земеделците. Десетките хиляди земеделци чакат този законопроект.
Моля, господин председателю, правя процедурно предложение да се прегласува това предложение.
И още един път моля никой да не се въздържа и да не гласува против. Много Ви моля.
Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) 5.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ето това е едно перфектно процедурно предложение. (Шум в залата.)
Сега предлагам...
ХРИСТО МАРКОВ (от място): Как не ти е неудобно! Защо тогава не ми даде думата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предлагам... (Шум в залата.) Първо гласуваме... (Реплики на народния представител Христо Марков.)
Господин Марков, заповядайте! Вземете думата!
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Христо Марков.
Аз исках да направя преди десет минути подобно предложение. Господин Йорданов не ми даде думата съвсем умишлено.
Исках да направя и друго предложение, тъй като в парламентарната група на СДС витае съмнението, че самият господин Йорданов, да кажем, е гласувал против и да се гласува явно, с вдигане на ръка. (Шум и реплики в залата.)
И това е перфектно предложение, господин председателю, в правото ми на народен представител е да поискам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Марков, Вие се връщате точно на това, което аз исках в самото начало. Който е против консенсуса по този въпрос само да си вдигне ръката. Развиха се други теории всъщност от блока на СДС. Наложи се мнението да се гласува и един човек от СДС, заедно с трима въздържали се провалиха консенсуса. Този един човек не е Александър Йорданов!
ХРИСТО МАРКОВ (от място): Но не е и Христо Марков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Проверете го кой е! Това е проблем на парламентарната група, но не е на Александър Йорданов. Има перфектно предложение от господин Али. Ето ви още една възможност, която се дава от председателя - гласувайте с пълен консенсус точка трета да се гледа като точка първа в дневния ред. Заповядайте! Режим на гласуване! Гласувайте!
Пояснявам: за да има консенсус всички трябва да гласуват със зелено!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. (Викове: "Е-е!", ръкопляскания.)
Сто деветдесет и осем гласували - 198 - за, който означава, че повторението е майка на знанието! (Весело оживление.) 5.3
Продължаваме с другите предложения.
Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Тошев точка първа от дневния ред, очевидно във втората част, да бъде включено предложението за удължаване срока на работа на парламентарната Анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата, при които пострадаха народни представители. Срокът на тази комисия изтече на 28 февруари. Вече веднъж той е бил продължаван с решение на Народното събрание и от така направеното предложение не са ясни мотивите за удължаването на този срок.
Моля, господин Тошев, съвсем кратко, обаче да ги изложи, след това ще гласуваме. Също така да посочите защо вие искате да бъде първа точка. 5.4 ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това предложение внасям за втори път и затова не е посочен срокът. Той беше 31 март - посочен в първия вариант на решението, господин председателю. Той трябва да е при Вас. Тогава пленарната зала не знам защо не го прие. Удължаването на този срок може да стане само за една минута и аз накрая бих искал да посоча какви са мотивите за това искане, което комисията без разлика за принадлежност към партии, единодушно реши да поиска от пленарната зала.
Първо, не е приключило следственото дело по следствието за пожара в Новотел "Европа". Без последните данни не могат да се решат много въпросителни, които досегашните данни дават.
Трябва да ви кажа, че точно по този случай господин Иванов работи в комисията, който е от БСП. Така че аз не бих искал да се политизира този въпрос.
Второ, ние открихме редица несъответствия и противоречия в показания на свидетелите и заключението на следователите в случаите за катастрофите с народните представители. И ако трябва да изразя собственото си мнение, в катастрофата на Свилен Капсъзов, причинителите, убиецът и неговият свидетел, според мен са свързани с Държавна сигурност.
И ето защо ние искаме сътрудничеството на министъра на вътрешните работи, което досега не сме получили, въпреки че аз съм му изпратил специално писмо. И може би трябва да изпратя това писмо чрез господин председателя на Народното събрание, за да получим съответната информация. И трябва да ви кажа, че чл. 91 на правилника гласи, че когато лицето, задължено да даде необходимите сведения, пред комисията става въпрос, не се яви пред Народното събрание или пред съответната комисия на определеното време и място, то се довежда принудително по ред, определен в закона. Надявам се, че няма да се стигне до там един министър да трябва да даде тези сведения принудително.
Плюс това комисията абсолютно единодушно, с консенсус реши да поиска независима техническа и химическа експертиза по делото за пожара в Новотел "Европа", където има странни неща, които са се случили, както и техническа експертиза за катастрофите, независимо от тази, която е направило следствието. ВТ/ЛТ 6.1.
Това са причините, поради които ние искаме пленарната зала да ни даде шанс да намалим въпросителните пред тези случаи, при които пострадаха народни представители. И този шанс е едно гласуване, дори без дебати може да стане, за една минута и аз съжалявам, че още миналия път не стана, за да няма това прекъсване в дейността на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Тошев, Вие предлагате това да бъде точка първа от част втора.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Точка първа, тя минава за една минута и на никого няма да попречи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Мисля, че въпросът е ясен. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за предложението на народния представител Лъчезар Тошев.
Гласували 166 народни представители, за това предложение - 137, против - 2, въздържали се - 27.
Приема се.
Постъпило е предложение от народния представител Асен Мичковски. На основание чл. 37, ал. 3 от правилника той предлага в точка първа да бъде включено обсъждане на предложение за ратификации. Това са ратификации на Споразумението между Република България и Италия за разсрочване на външния дълг; ратификация на Споразумение между Република България, Кралство Великобритания и Северна Ирландия за разсрочване на външния дълг; ратификация на кредитни споразумения между Република България и "Свенксекспорт кредит" и "Експорт-финанс", гарантирани от Кралство Швеция и Кралство Норвегия; и други кредитни споразумения, за които ви информирам, че по тези от тях, по които има становища на Комисията по външна политика и на Законодателната комисия, те са включени вече в програмата, която сега гласувахме.
Тези, по които няма становище на Комисията по външна политика и на Законодателната комисия, не са включени в програмата и не са гласувани, остават за по-нататък. Няма никакъв начин да се прередят едните за сметка на другите.
Заповядайте, господин Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин председател, аз много моля да обърнете внимание на тези комисии, които не са дали своите становища по предложените за ратификация споразумения, тъй като това е един изключител6.2. но важен въпрос за дейността на правителството, има опасност да се просрочат вече срокове, които са включени в тези кредитни споразумения и с това би се затруднило нашето и без това не съвсем добро положение по отношение на решаването на проблема на външния ни дълг.
Но след като за две от ратификациите има становище на всички комисии, аз Ви моля, след като гласувахме точка първа да бъде това, което господин Тошев докладва, нека точка втора във втората част да бъде точно разглеждането на тези ратификации.
С други думи моето предложение е сегашната точка трета от част втора да стане точка втора в част втора, за да може поне тези от тях, които вече са отработени, да бъдат прогласувани от Народното събрание.
И, ако ми позволите, да направя още едно предложение. При този дневен ред и при тази напрегната работа, която ни предстои, аз Ви моля да обявите вторник за нормален работен ден на Народното събрание, за да може неговата дейност да започне да се нормализира и да се приемат нужните и внесени и обсъдени законопроекти в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако народните представители желаят да работят и във вторник, аз лично нямам нищо против. Да се направи предложението и да се гласува.
Що се отнася до останалите въпроси. Тези ратификации, повтарям, по които има становища на Комисията по външната политика, Законодателната комисия ги е гледала и също е дала своите становища. Но Законодателната комисия не може да даде становище, ако няма мнението на Комисията по външната политика. Единственото, което мога да направя, е да подканя, да призова колегите от Комисията по външната политика да вземат становища по тези законопроекти.
Следващото предложение. Постъпило е предложение от госпожа проф. Нора Ананиева - проект за решение за осъждане събитията по време на поклонението пред паметника на Васил Левски на 19 февруари. (Шум и реплики от блока на СДС) Предлага се то да стане точка първа от програмата за работата на Народното събрание.
Пояснявам, че проектите са два - на госпожица Велислава Дърева от 24 февруари и на господин Константин Аджаров от 26 фев6.3. руари. И двата проекта са разпределени на Комисията по културата.
Тук е имало малка дискусия защо са разпределени именно на културата. Защото културата е възможно най-обобщаващото понятие в този свят. Тя засяга както човешката цивилизация, така и политическата цивилизация днес. А пряко засяга и нормите на етиката, морала, паметниците и т.н.
В 15-дневен срок Комисията по културата трябва да даде свое предложение за решение, становище. И тогава този въпрос ще се гледа.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Най-напред давам думата на господин Йордан Ганев като председател на Комисията по културата, ако има да каже нещо по този въпрос. 6.4. ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю! Държа да уведомя Вас, господин председателю, и всичките уважаеми мои колеги народни представители: първия проект за решение го получихме в понеделник. Втория го получих днес. При това положение сами разбирате, че не беше възможно комисията да вземе решение. Но предвид на това, че ние си даваме много ясна сметка за бързината и за необходимостта от по-скорошно излизане на това решение, аз, след като се разговорих с мои колеги, решихме да създадем една работна група, която за следващото наше заседание, което ще бъде в сряда, да подготви един проект за декларация, който ние ще внесем тук, стремейки се да обединим и двете решения.
Така че, моля, да ни дадете възможност до сряда да се запознаем с това. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря! Госпожица Дърева, заповядайте, но мисля, че въпросът е ясен.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, искам да Ви уведомя, че докато Вас Ви нямаше Народното събрание гласува със 111 гласа "за" тази точка за сценките пред паметника на Васил Левски на 19 февруари днес да бъде точка първа от част втора на нашата програма. Това вече е решение на Народното събрание и ние не може десет пъти да гласуваме едно и също нещо.
Затова Ви моля, без да се връщаме към гласуване на тази точка, да си спомните, че тя просто е точка първа от втора част на нашата работна програма. Само това искам да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз не мога да си спомня за нещо, за което не съм бил тук. Ако ми припомнят, ще се опитам да си спомня. Обаче по принцип тези решения са изпратени на тази комисия. Дайте да не създаваме прецедент. Председателят разпределя законопроектите. Дали днес ще стане приемането на едно такова решение или в сряда - няма толкова голямо и важно значение. Нека да се движим по нормалния законодателен път.
Господин Стоянов, заповядайте по процедурен въпрос.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Искам да направя едно крайно необичайно процедурно предложение. Тъй като в проекторешението от дванадесет реда и половина има толкова непристойни изрази, аз приканвам вносителката да НЧ/ЛТ 7.1. оттегли предложението си. И още по-необичайното предложение: да се заличат от стенографските дневници всички разисквания по този въпрос, защото това е позор за българския народ. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Второто не знам как може да стане. "Казана дума - хвърлен камък!" А ако вносителката реши да го оттегли, да го оттегли. Но мисля повече по този въпрос дискусия да не разгръщаме, ако желаем наистина днес да работим.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Искам да изразя противно мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма да дискутираме този въпрос. Моля ви се!
Господин Дърмов, вдигате отдавна ръка. Заповядайте!
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Имам един въпрос, уважаеми господин председател. На 2 март ние сме внесли предложение за образуване на анкетна комисия във връзка с фактите, изнесени от госпожа Ани Крулева. Аз отначалото бях в пленарната зала и нямах удоволствието да чуя, че подобен документ е постъпил при Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Постъпил е, господин Дърмов, ще го поставя на вниманието на народните представители.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Да, благодаря Ви! Това беше моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И господин Аджаров иска думата по процедурен въпрос. Заповядайте!
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю! Тъй като не сте били, аз искам да Ви кажа точно какво се случи. Беше действително гласувано да бъде като първа точка от дневния ред решението за Левски, но след това се прегласува и започна като първа точка изслушването на госпожа Ани Крулева. Така че изобщо няма гласувана първа точка - за Левски, както твърди госпожица Дърева.
И съвсем правилно е, след като има решение, то да мине през съответната комисия, както повелява правилникът. Всички решения минават през комисиите, само че се изисква най-много в 15-дневен срок комисията да отговори. И в случая господин Ганев Ви каза, че комисията ще даде становище. Така че мисля, че не може да се поставя този въпрос на гласуване. (Възгласи: 7.2. "Браво!" и ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Аджаров!
Постъпило е предложение от госпожа Нора Ананиева. Има също така и вносители - 27 души, които предлагат точка втора в програмата на Народното събрание, във втората част, да бъде проект за решение за създаване на временна анкетна комисия по фактите от изслушването на Ани Крулева.
Първо, трябва да гласуваме (те прилагат и проект за решение) дали да има или да няма такава точка.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за това точка втора от част втора на дневния ред да стане проект за решение за създаване на временна анкетна комисия по фактите от изслушването на Ани Крулева. Моля, режим на гласуване, гласувайте!
Гласували общо 186 народни представители. От тях 117 за, 67 против, 2 въздържали се.
Приема се. 7.3.
Постъпило е предложение от председателя на парламентарната група на БСП госпожа Нора Ананиева точка втора в програмата за работа на Народното събрание да стане законпроектът за Консултативен съвет за национална сигурност, приет на първо четене. Няма засега доклад на Законодателната комисия, така че не може да се постави на гласуване този въпрос.
Постъпило е предложение също от парламентарната група на БСП и коалиция точка трета в програмата, втора част, да стане докладът на Анкетната комисия за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване принципа на доброволността при определяне на етническата принадлежност на учениците от общините Якоруда и Гоце Делчев.
Всъщност такава точка е била включвана вече в предишните двуседмични програми на Народното събрание.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има едно предложение за данъка върху общия доход, който трябва да влезе от 1 март в сила. Защо го отблъсквате? Аз не знам кой предлага тези работи и вие в Председателския съвет с какво се занимавате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 172 народни представители, за това предложение 141, против 22, въздържали се 9.
Приема се.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Дайте гласуването по партии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Постъпило е предложение от госпожа Нора Ананиева точка трета в програмата за работа на Народното събрание да стане законопроект за здравно осигуряване на населението. Става дума за първата част на програмата. Законопроектът за здравното осигуряване е внесен на 27 юли 1992 г. Разпределен е на Законодателната комисия, Комисията по здравеопазването. Комисията по труда и социалното осигуряване и Комисията по бюджета и финансите. Няма становища от тези комисии.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Имам процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте. СБ/КП 8/1.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, упълномощен съм от ръководството на нашия парламентарен съюз да оттегля всички предложения за изменение на дневния ред, които сме направили, с оглед най-после да започнем да работим по същество. Вече е 16,30 ч. (Викове в СДС) С едно изключение: държим да бъде поставен на гласуване проектът за закон за изменение на Закона за допълнителни изисквания към членовете на Висшата атестационна комисия и т.н., известен като закона "Панев". Държим само на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Най-напред аз благодаря за предложението да се оттеглят направените предложения.
По този законопроект няма становища на съответните комисии, ето защо не мога да го подложа на гласуване за включване в дневния ред.
С това предложенията по дневния ред са изчерпани.
За да няма неясноти и противоречия, точка първа бе гласувана с консенсус да бъде законопроектът за финансиране на земеделието. С това и ще започнем. А в част втора първа точка е предложението на Лъчезар Тошев за удължаване срока на комисията, която той ръководи. Точка втора е решението за създаване на временна анкетна комисия по повод изслушването на госпожа Ани Крулева. И точка трета е докладът на Анкетната комисия по събитията в Гоце Делчев и Якоруда.
Останалите точки следват след тези три точки.
Направено е предложение от народния представител Асен Мичковски вторник да стане работен ден на Народното събрание с оглед тази програма наистина да бъде изпълнена.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това е изменение в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Става дума за предстоящия вторник.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Само за този вторник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Само за този вторник. Моля, режим на гласуване. Моля, който е за това да работим и във вторник следобед от 15 ч., да гласува. Става дума да има пленарно заседание на 9 март. Моля, гласувайте.
От общо гласували 170 народни представители, за 51, против 62, въздържали се 57. 8/2.
Предложението не се приема, във вторник няма да се работи.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Ще се работи, но в комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направих още едно предложение - във втората част от програмата точка 3, а именно законопроектът за ратифициране на кредитно споразумение между Република България и "Свенс експорт кредит банк", както и кредитното споразумение между Република България и "Експорт-финанс" надлежно гарантирано от Кралство Белгия и Република България да стане точка втора и Вие просто не го подложихте на гласуване, а казахте, че по тези две кредитни споразумения съществуват всички становища на комисията. И затова аз предложих тази точка да се изтегли напред. 8/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля гласувайте за това точка шеста в момента да стане точка втора от дневния ред (шум в залата) Постепенно се прибавяха нови точки, те заеха първите три места. По този начин това, което предлага господин Мичковски, е точка шеста в момента. Той предлага тя да стане точка втора. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 179 народни представители, за това предложение 68, против 44, въздържали се 67. Предложението не се приема. С това дневният ред е приет.
Ако е тук и чака да влезе в залата господин Румен Христов, заместник-министър на земеделието? Тук ли е, господин Али, или не?
ХАСАН АЛИ (от място): Аз Ви моля и съветникът в Министерския съвет, госпожа Силвия Гечева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме за това заместник-министърът на земеделието господин Румен Христов да присъства на днешното заседание при обсъждане на точка първа от дневния ред. Моля, гласувайте за това.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 146 народни представители, за - 138, против - 5, въздържали се 3. Приема се. Да заповяда господин Христов.
Моля, господин Джеров, заповядайте да докладвате становището на Законодателната комисия относно Закона за финансово осигуряване на земеделието през 1993 г.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Пред нас е Законопроектът за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г. БП/НП 9.1 Това е един законопроект, който е внесен от четирима народни представители, господата Константин Размов, Маньо Манев, Тодор Тодоров и Хасан Али. В мотивите си към законопроекта или поточно казано, за внасяне на законопроекта те изясняват, че нашето земеделие е в тежко състояние, пролетната и есенната сеитба през 1992 г. бяха извършени в условията на недоимък на финансови средства. В резултат на това добивите ще бъдат значително пониски от средните и нормалните. През настоящата 1993 г. земеделските производители също нямат достатъчно средства. Главнатя тяжест засега ще падне върху ликвидационните съвети, които стопанисват земята, която още не е върната на собствениците й. В същото време има вече частни земеделски стопани, кооперации и сдружения, които също се нуждаят от кредит.
От друга страна, в земеделието изобщо не е създадена все още пазарна икономика и страната се намира в преходен период. Затова не можем да си служим само с принципите на пазарната икономика. Освен това земеделието не може да работи с установените лихвени проценти, които при това и не са пазарно определени. Затова, за да не бъде унищожавано земеделието, е необходимо чрез кредити от банковата система то да бъде осигурено с необходимите средства за качествено и навременно извършване на земеделските работи през настоящата 1993 г. при поносима преференциална лихва.
Това е внесеният законопроект. Председателят на Народното събрание го е разпределил с разпореждането си от 15 февруари на Комисията по земеделието, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси и Законодателната комисия.
Подред становищата на комисиите. Те ще бъдат, предполагам, изяснени от техните председатели. Председателят на Бюджетната комисия, изявявайки положителното отношение на комисията, специално акцентира на това, че законът може да бъде предложен на Народното събрание за приемане само след писмено ангажиране на Министерския съвет.
Комисията по земеделието има положително становище и счита, че законопроектът отговаря на посочените изисквания.
Икономическата комисия в своето становище, раздадено на 25 февруари, е убедена в необходимостта от финансовото подпо9.2 магане на земеделието.
При това положение е налице и становището на Законодателната комисия, която разгледа днес така предложения законопроект и Законодателната комисия се обедини около становището, че от правно-техническа гледна точка законопроектът не противоречи на разпоредбите на Конституцията на Република България, подчертано бе - и от необходимостта от незабавно законодателно уреждане на проблемите за финансиране на земеделието.
Законодателната комисия подкрепя внесения законопроект и предлага на народните представители да го приемат на първо четене, като вземат предвид становищата и на специализираните комисии.
И последното, което трябва да ви докладвам. Току що получих писмо, подписано от главния секретар на Министерския съвет, господин Стоян Денчев, чета го дословно: "Уведомявам ви, че на заседанието си от 1 март 1993 г. по доклад на министъра на земеделието, Министерският съвет прие следното протоколно решение: приема по принцип основните идеи, заложени в проекта на Закон за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 година, внесен в Народното събрание от народни представители. Второ, членовете на правителството да представят бележките по законопроекта при обсъждането му в Народното събрание."
При това положение налице са всички становища на комисиите, които имат отношение към законопроекта, имаме и становището на Министерския съвет и аз също така предлагам от името на Законодателната комисия, уважаемите народни представители да гласуват на първо четене така предложения законопроект. Според направените изказвания и предложения трите комисии ще решат дали в момента е допустимо и възможно този законопроект да бъде поставен веднага на второ четене, или ще се наложи неговото преработване, с оглед вземане на отношение от страна на народните представители към него.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин Джеров. Сега давам думата на някой от вносителите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): На комисиите най-напред и тогава на вносителите. 9.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, знаете колко много Ви уважавам, но в правилника има един член, който дава предимство на вносителите пред председателя на комисията. Кой ще вземе думата от името на вносителите? Господин Размов, заповядайте. 9.4
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, като един от вносителите на този законопроект, за да ви призова да го гласувате на първо четене. Много думи се казаха тук, не искам да разводнявам нещата и да повтарям това, което е вече казано за нуждата от финансиране на земеделието, за състоянието, в което е земеделието и т.н.
Господин Джеров ви прочете мотивите към законопроекта и от тях, предполагам, ви става ясно какви са проблемите. Поскоро искам да ви кажа нещо друго.
Този законопроект в този вид, в който е, е резултат на доста усилия от страна на вносителите и на Комисията по земеделие, не само за изработването му, но и за неговото съгласуване с абсолютно всички министерства и служби, които имат отношение към него. Просто няма служба, с която този закон да не е съгласуван. Както чухте днес и Министерският съвет го приема и се ангажира с него. Има и писмени становища на министъра на земеделието и на министъра на финансите.
Така че, според мен, няма абсолютно никакви пречки от каквото и да било естествено този закон да бъде приет на първо четене днес. По-друг е въпросът с гласуването му на второ четене. Може би днес ще се направят някои предложения, които няма да могат да бъдат приети или решени в такъв порядък - второ четене същия ден.
Но аз апелирам към вас, ако не бъде приет закона за второ четене днес, той да бъде вкаран в Законодателната комисия веднага в началото на седмицата. Всеки, който има някакви бележки и предложения по него да ги направи сега устно при първото четене или писмено за Законодателната комисия, но така че до края на другата седмица този закон непременно да бъде приет и на второ четене и да стане най-после реалност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин Размов. РД/ЗТ 10.1
Давам думата на господин Хасан Али от името на Комисията по земеделието. Един от вносителите взима думата. Всички вносители, ако вземат думата...! Един представител на вносителите, а след това на всеки ще дам думата за изказване.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете ми да ви запозная със становището на Комисията по земеделие относно законопроекта за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г.
Комисията по земеделие на свое заседание на 18 февруари 1993 г. разгледа и обсъди внесения проект за Закон за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г., внесен от народните представители Константин Размов, Маньо Манев, Хасан Али и други 17 народни представители.
Комисията единодушно подкрепи внесения законопроект и предлага на народните представители да гласуват за приемането му. Като се има предвид, че ликвидационните съвети както и останалите земеделски производители имат само част от средствата, необходими за земеделските работи през 1993 г., необходимо е да се осигури кредитиране от търговските банки. Необходимо е също кредитирането да бъде целево и да става при строг контрол.
Комисията намира, че законопроектът отговаря на посочените изисквания и го подкрепя, като счита, че той трябва да бъде разгледан и приет по спешност, защото земеделието има своите сезонни агротехнически срокове.
Следва подпис на заместник-председателя.
Уважаеми господин председател, ако ми разрешите, бих добавил още две изречения, за да не се наложи втори път да вземам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте.
ХАСАН АЛИ: Благодаря Ви.
Парламентарната група на Движението за права и свободи разгледа този законопроект и моите колеги от парламентарната група решиха да гласуват за приемането на настоящия законопроект. Както заявиха някои колеги, колегата Размов преди малко токущо също говори по въпроса, при подготовката и обсъждането му в Комисията по земеделие активно участие взеха и представители на Министерство на финансите и земеделието. 10.2
От името на комисията, както и от името на моите колеги от Парламентарната група на ДПС, аз моля уважаемите колеги народни представители да гласуват за приемането на този законопроект на първо четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин Али.
Сега давам думата на председателя на Комисията по бюджета и финансите господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! На заседание на Комисията по бюджета и финансите, проведено на 25 февруари 1993 г., тоест на следващия ден, това беше редовно заседание на комисията, държа да отбележа, на следващия ден, след като някои народни представители искаха тази комисия да бъде събрана едва ли не насила. Значи на редовно заседание комисията разгледа законопроекта за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г. След проведените разисквания и направеното устно потвърждение от министър-председателя, тук, в пленарната зала, аз го попитах дали подкрепя този законопроект или не, устно обаче, че подкрепя проекта, комисията смята, че от финансова гледна точка законопроектът предвижда една значителна субсидия за селското стопанство през текущата година, субсидия по отношение на лихвите, субсидия по отношение на поемането на онези кредити, които евентуално не биха могли да бъдат изплатени по един нормален начин от хората или организациите, които са ги взели.
Комисията прави следните препоръки към законопроекта.
Законът може да бъде предложен на Народното събрание за приемане само след писмено ангажиране от Министерския съвет. И от тази гледна точка аз съм доволен, че днес тук са представители на Министерския съвет, в лицето на министъра на финансите, мисля че даже и министър-председателят господин Беров беше тук. Така че писмено, понеже те нямат, нека да застанат тук на трибуната и да кажат, че те наистина подкрепят проекта. (Шум и реплики от блока на БСП и коалиция) Много хубаво. Аз даже бих желал да видя този законопроект, внесен от Министерския съвет, за да бъде разглеждан с преимущество и това го казах още миналия път. 10.3
Второ, необходимо е в законопроекта да се предвиди постановка, съгласно която Министерският съвет да поеме гаранция в размер достатъчен да покрие предвиденото в законопроекта поемане на две трети от лихвените плащания, както и евентуално за неизплатените главници и другата една трета от лихвените плащания по дълговете. Защото е ясно, че след като търговските банки се съгласят да кредитират и те, тъй като плащат лихвени проценти по нормалните тарифи, някой трябва да поеме разликата на търговските банки. Разликата в лихвите и евентуално утре, ако някой не си върне заема какво ще стане.
Ако си спомняте в края на миналата година ние накарахме Министерския съвет да поеме гаранции за енергетиката и за военнопромишления комплекс. Също така и за селското стопанство, само че тогава казаха, че размерът е доста малък - 320 млн.
Наложително е също така писмено фиксиране на определена сума в закона, която сума да бъде предвидена като субсидия за селското стопанство в Закона за държавния бюджет за 1993 г. и това трябва да бъде естествено сумата на поетата от Министерския съвет гаранция.
Трето, необходимо е в чл. 6 да се предвиди, че Министерство на финансите, съгласно гаранцията, изплаща сто на сто от неизплатените суми и лихви на търговските банки в случай на неиздължаване на кредито от кредитополучателите, а не както са предложили в момента вносителите - 50 на сто от Министерство на финансите и 50 на сто от търговските банки. Защото в противен случай, въпреки че се предвижда финансирането да стане или кредитирането от страна на търговските банки, трябва да се направи промяна в Закона за банките и кредитното дело, съгласно която търговските банки да бъдат задължавани да поемат покриването на кредити за такива и такива кредитополучатели. Такова задължение не може да има и за кредитиращите търговски банки, което го казах.
Необходимо е също така да се прецизират някои от постановките в законопроекта, например тази на ал. 2 на чл. 5. 10.4
Също така следва да се предвиди обвързването на законопроекта с откритите процедури по отпускане на кредити по Закона за финансовото осигуряване на есенната сеитба от м. декември миналата година. Разбрахме от представители на Българска народна банка, че има вече открити процедури по финансирането на тази сеитба, макар че не знам точно какви са размерите.
При това положение ние ще препоръчаме, ако се изпълнят тези условия, законът да бъде прокаран през Народното събрание и да бъде приет на първо четене, естествено днес по принцип може да бъде приет на първо четене след тези ангажименти, но всичко това води до едни промени в закона, които трябва да бъдат направени между първо и второ четене и с така променения закон да се отиде към второ четене, може би следващата седмица.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Сега има думата председателят на Икономическата комисия господин Асен Мичковски. Заповядайте. 10.5
ДОКЛАДЧИК АСЕН МИЧКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Икономическата комисия разгледа законопроекта и изрази своето положително отношение към него. Тя предлага на Народното събрание да го приеме по принцип на първо четене. Разбира се, за второто четене по почти същите проблеми, които постави и господин Венцеслав Димитров Икономическата комисия ще излезе със свои предложения за второ четене, но сега ние предлагаме на уважаемото Народно събрание да приеме законопроекта на първо четене. Следващата седмица ще представим нашите конкретни бележки по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мичковски.
Сега започва обсъждането на законопроекта.
Давам думата на господин Тодор Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ (от място): Нека господин Манев да вземе думата. После аз, накрая ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Тодоров ..., или господин Манев? Така са ми дали бележките...
Заповядайте, господин Манев.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Преди да направя конкретни бележки по закона, независимо че участвувах активно при неговото....
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Манев, моля, картата, защото всяка група има право на 30 минути време за обсъждане.
Заповядайте.
МАНЬО МАНЕВ: Благодаря.
Отново искам да подчертая - преди да взема отношение с някои конкретни предложения за допълнително подобряване на предлагания проект за Закон за финансирането на земеделието през 1993 г. искам да подчертая, че този закон за мен е знаменателен с този факт, че след едни продължителни, дълбоки различия между основните политически сили по повод насоките за развитие на българското земеделие, различия, които доведоха и до доста ВЙ/НП 11.1 трагични последици в настоящия момент в българското село, според мен, има нещо знаменателно в това, че започва между политическите сили да се образува един консенсус по подхода или по-точно по начина за изхода от това тежко положение. Дано това нещо бъде, бих казал, добра насока и добър знак за бъдещето, за да може наистина в един кратък срок ние да поправим онези грешки, които се допуснаха и да се даде добър ход в развитието на българското земеделие.
Искам да взема конкретно отношение по един от най-спорните въпроси, които възникнаха при обсъждането в рамките на разговорите, които се водиха с Министерството на финансите и останалите институции, именно по член 6. Член 6 крие в себе си едни от най-големите затруднения по прилагането на закона. Известно е, че в него е предвидено санкциите при неизплащане на главниците да се поемат 50 на сто от Министерството на финансите и 50 на сто от търговските банки. Тук онези противоречия, които се зараждат на тази основа са, че ако така се приеме законът, естествено е, че много търговски банки ще затруднят даването на кредити и може би определено да се каже, че ще се минира самото прилагане на този закон.
В същия момент, лично мое мнение е - ако действително към банките не се предвидят някакви санкции, то има реалната опасност, а животът за това, бих казал, че е добър показател. Известно е на всички, че миналата година се дадоха за 1 916 000 000 средства на българското село - кредит, който сега е необслужваем и кредит, който трябва действително да се превърне в държавен дълг, за да се решат сложните проблеми в българското село. И в този смисъл, ако не се намери и някаква форма, в която и банките да бъдат достатъчно взискателни при даването на този кредит, не е изключено също да се получи изтичане на средства, които след година всички ние да бъдем принудени в много по-голям размер да търсим начин за тяхното опрощаване.
Искам да предложа и на вниманието на министъра на финансите, а и на комисиите, които ще разгледат предложенията, един компромисен текст, без да считам, че той ще бъде окончателният в следната насока, а именно: "Не събраните извън кредитираните от Министерството на финансите 50 на сто са за сметка на Търговската банка, отпуснала кредита, която има право да ги приспадне 11.2 в размер на 80 на сто от печалбата, преди облагането й с данък върху печалбата". Смятам, че един такъв текст до голяма степен ще даде възможност действително банките да не носят тежестта от последиците при неизплащане на тази главница.
Разбира се, държавата в значителна степен е пак потърпевша, но банките носят вече известна реална отговорност и смятам, че те ще засилят своята взискателност при даването на кредити.
Второ конкретно предложение искам да направя по отношение на залога, който се прави срещу кредита. В чл.2, ал.3 е предвидено единственият залог да бъде само бъдеща продукция. Може би заслужава внимание да се помисли не би ли следвало да се включи и част от застраховката върху пълната стойност на продукцията в случай, че се получат неблагоприятни последици по отношение на селскостопанската продукция.
Трето предложение. Струва ми се, че също заслужава внимание - по отношение отпускането на кредита съгласно чл.2, ал.4 - от кредитополучателите се изисква съответна технико-икономическа обосновка. Това е главното изискване за отпускането на кредита. Струва ми се, че ще бъде правилно, ако ние предвидим да се включи изискването да се представи от съответния кредитополучател и годишния - имам предвид ликвидационните съвети - и годишният счетоводен отчет за 1992 г., с което ще се дадат реални възможности за контрол върху изразходването на този кредит.
И по отношение на санкциите: онези кредитополучатели, които съгласно чл.4, ал.1 не водят предвидената със закона специална сметка за разходване на отпуснатите средства - струва ми се, че тук към тях няма никакви санкции в настоящия момент. Санкции са предвидени само към банката и съответно към ръководителите на банките. Считам, че ще бъде правилно - нека и залата допълнително да прецени това нещо - да бъдат санкционирани и самите кредитополучатели в случай, че те не водят именно такива специални сметки като се наказват съответно председателят и счетоводителят с глоба до три месечни заплати, по предложение от държавния и финансов контрол, по предложение съответно на Търговската банка.
В заключителната разпоредба ми се струва, че, господин Александров, там, където сме записали: "– 1. Отменя се Законът 11.3 за финансирането, който беше публикуван в "Държавен вестник", бр.103", би следвало да запишем, че с изключение на –1 от същия закон, с който се предвидиха възможности за преференции при условията на режима на Решение 393 на Министерския съвет от 29 септември 1992 г. и тези преференции в значителна степен са ползвани и би следвало също да отчетем, че те вече са реалност и да бъдат съответно отчетени в бъдещата дейност.
Аз завършвам с моите конкретни предложения.
Ползвам се от случая да изразя лична благодарност към представителите на Министерството на финансите и към Българската народна банка, които взеха активно отношение и просто не се явиха като страна, която да опонира и която да пречи при формирането на този закон, а се включиха с всичките възможности и подпомогнаха формирането на закона в този вид, в който се предлага.
Приканвам също моите колеги действително единодушно да подкрепим на първо четене предлагания закон.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Манев.
Давам думата на господин Тодор Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господа министри.
Предложеният Законопроект за финансово осигуряване на земеделието - без да се повтаряме с колегата Маньо Манев - е може би първият опит, или първата крачка към решаване на найнеотложните проблеми на българското земеделие. И така, както е изготвен този проект за финансово осигуряване, в много голяма степен ще спомогне при една добра практическа реализация понататък да спасим това, което може да се спаси от българското земеделие, а именно - производството на растениевъдна продукция Независимо, че той засяга само част от селскостопанското производство, а именно производството на селскостопанска продукция, но в частта й - растениевъдства продукция - все пак на този етап с него ще се решат конкретни задачи, конкретни проблеми за текущата 1993 година.
В моето изложение обаче искам да се спра на няколко момента, които касаят предмета или обсега на действие на самия 11.4 закон.
Така например още в началото в чл.2, ал.1 на този закон мисля, че тези, които ще получават кредитите по този закон изключват така наречените научни институти, опитни станции и техникуми, или учебни заведения, които се занимават със селскостопанско производство. Известно е на всички колеги, че в България всички научни институти в сферата на селското стопанство стопанисват приблизително около 500 000 декара земя. И ще бъде и фатална грешка или фатален пропуск, ако ние не включим, макар и малко на брой, тези научни институти, които се занимават със семепроизводство, които се занимават с изпитване на нови сортове. В много голяма степен тяхната дейност е абсолютно същата, каквато е дейността от гледна точка на производството на другите организации, ползващи се с преференциите по този закон.
Например един Институт по пшеницата и слънчогледа в Генерал Тошево - производството на семена от елитни сортове пшеница, слънчоглед и други носи огромни валутни приходи на страната. В този аспект този институт във всички случаи е необходимо да бъде включен, не става въпрос персонално, а просто като институт, който се занимава с производствена дейност, изпитване на новите сортове и други аспекти на селскостопанското производство. Това се отнася също за комплексните опитни станции. Те не са толкова много на брой в България, но все пак 500 000 декара земя в България не бива да я изключваме, след като сме стигнали до разбирането, че ще включим около 35 000 000 декара земя в България, които ще се ползват по преференциите във връзка с този закон.
Следващата бележка и допълнение, която правя по закона е от гледна точка на сроковете за издължаване на кредитите. Мисля, че не е съвсем нормална логиката издължаването на кредитите да приключва на 1 ноември 1993 г. Самото производство, прибирането на реколтата, особено от по-късните есенни култури не може да приключи никога на 1 октомври или на 15 октомври и да могат ползвателите на тези кредити да издължат съответно сумата към банките, които са ги отпуснали. Вземете например късните сортове царевица, захарното цвекло и други култури. Техният период на прибиране е именно през месец октомври и ноември. 11.5 Тоест, за да бъдем обективни и да не поставим ползвателите на кредити в неизгодни положения спрямо банките и да не понасят санкции, защото преференцията, която ще получат, евентуално ще бъде стопена от санкциите, които ще бъдат отправени към тях от банките, които са им отпуснали кредитите.
Така че конкретно предлагам тези срокове да бъдат съобразени с технологията по отглеждането и прибирането на реколтата, на съответната реколта, и предлагам конкретно 1 декември 1993 г. Другите срокове са съобразени в основни линии с технологията на отделните култури.
Имам още едно конкретно предложение, което мисля, че заслужава внимание. Ние не трябва да включваме в закона например текст, който гласи, че кредитополучателите са задължени да реализират своята продукция по минимални изкупни цени.
Вижте, това е нещо, което е много относително - какви ще бъдат цените на реализация на продукцията. И ако този, който получава кредити, реализира продукцията си на по-ниска цена, той естествено губи. Тоест неговият естествен стремеж ще бъде реализацията на продукцията да бъде по по-високи цени, за да може по-лесно да върне тези кредити. Тоест изкуствено създаваме такъв текст, който ще даде основание после за санкции от страна на банката или на други органи.
И последното, с което искам да завърша, е, че Народното събрание така, както е записано в закона - да упражнява евентуално контрол върху практическата реализация на закона, мисля, че не трябва да остане само в закона като едно пожелание. Считам определено, че ежемесечно Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Българската народна банка следва съвсем сериозно да се отнесат и в закона би следвало да бъде записано: "задължително представят информация за практическата реализация или за отпуснатите кредити по този закон".
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тодоров. Има думата народният представител Георги Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, Георги Петров, БЗНС "Никола Петкв" в СДС, 26. Софийски избирателен район.
Аз съм за приемането на този законопроект, тъй като той урежда финансовото осигуряване на земеделието, особено през ВТ/ЛТ 12.1. пролетта на тази година. Все пак обаче ние трябва да помислим за в бъдеще, уважаеми колеги, да приемем един закон за стопански кредит, който да регламентира кредитирането и отпускането на нисколихвени кредити от порядъка на 17-18 на сто, разбира се, не по-ниски, и за тази цел да се образува един фонд от 7-8 милиарда лева, за да можем да не решаваме нещата на парче, както правим сега. Какво правим ние? Ние приемаме закон за есенната сеитба, след това пък приемем закон за пролетната сеитба, което, така да се каже, накъсва нещата и ние не решаваме генерално проблемите.
Ето защо бих желал, заедно разбира се с Комисията по земеделието, с Министерството на земеделието, Министерството на финансите и банката, която е дала, те са дали двете министерства своите предложения, остава само да разберем Министерството на земеделието какъв фонд е отделило за този законопроект за стопанския кредит, за да можем да решим проблемите в по-далечна перспектива.
Сега аз разбирам от заместник-министъра господин Румен Христов, че част от парите от този фонд, които са заделени в Министерството на земеделието, ще отидат именно за това финансиране, което обаче ние искахме, ако може, те да останат за другия закон за стопански кредит, който да бъде, както казах в началото, да действа за по-дълъг период от време.
Мен също ме смущава фактът, че ние отпускаме кредит само за пролетниците, но не отпускаме кредит или средства, така да се каже, за развитие на животновъдството. А знаем, че то също се нуждае от кредити. И именно тук с новия закон, който ще приемем, след като разбира се се произнесе и Земеделската комисия, а след това и Законодателната комисия, с този законопроект ще можем да решим нещата не само за едната страна от проблема, освен за растениевъдството, ще решим проблема и за животновъдството.
Ето защо, тук малко неясно е казано - в чл. 2, ал. 4. Дано търговските банки да отпускат все пак навреме кредита, а не да го забавят, както е правено винаги, след разбира се представяне на конкретната технико-икономическа обосновка за неговия размер. Дано те да бъдат така, бих казал, добросъвестни, 12.2. да се отнасят добросъвестно към хората, към тези институции, които подават молбите за отпускане на кредити, за да могат да ги получат колкото се може по-скоро както отделните ликвидационни съвети, така и отделните частни стопани, които се нуждаят от този земеделски кредит.
Още един път накрая искам да заявя, че този проектозакон е крайно наложителен и ние трябва да го приемем. Ето защо аз ви призовавам да гласувате за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Петров. Има думата Пламен Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, аз по принцип подкрепям този закон и няма да повтарям това, което вече беше казано. Изхождайки от това, че предназначението на закона е свързано преди всичко със стимулиране на производството на селскостопанска продукция и подпомагане на производителите на селскостопанска продукция, имам две конкретни предложения. Те са свързани с чл. 2, ал. 4, където е фиксиран срокът за издължаване на кредитите.
Според мен този срок от един месец, който е предвиден в проектозакона, е недостатъчен и би поставил в известна неизгодна ситуация производителите при реализация на тяхната продукция.
Затова моето конкретно предложение е в договора за кредита, както е записано, се предвиждат и срокове за неговото издължаване, които не могат да бъдат по-дълги от три месеца след прибиране на реколтата от съответната култура, но не по-късно от 31 декември 1993 г.
Второто ми предложение е свързано със спора, който се водеше по отношение на гаранциите, съответно от Министерство на финансите и кредитиращите банки.
В проектозакона е предвидено това да бъде по равно 50 на сто от Министерство на финансите и 50 на сто от кредитиращите банки.
На пръв поглед изглежда справедливо, но според мен то няма да стимулира отпускането на кредитите от страна на банките. Затова аз предлагам чл. 6, ал. 1 да добие следния вид: "Ако кредитополучателите не издължат кредита в определените по договора 12.3. и по този закон срокове, неиздълженият остатък се изплаща 75 на сто от Министерство на финансите и 25 на сто за сметка на кредитиращата търговска банка..." и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Има думата Иван Пушкаров. 12.4.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Иван Пушкаров и ще кажа нещо, което не е казано и звучи като мръсна дума: социалдемократ в СДС.
Аз искам да обърна вашето внимание върху опасностите на поднесения законопроект. Смятам, че този законопроект е направен от много силно популистки позиции, независимо че се обединяват и трите парламентарни групи.
Първата опасност: в този законопроект не е определен точно получателят на кредита. В нашето селско стопанство както организациите, така и стопаните са съвършено различни по своето икономическо състояние. Не е все едно дали ще бъдат кредитирани тези селскостопански организации и стопани, които миналата година получиха печалба в размер на около 3 млрд. и половина лева, а останалите, които реализираха загуба, са около 800 млн. лв. Значи не е диференциран получателят на кредита.
На второ място, кредитът не е обвързан с бъдещото равнище на цените, които ще получат производителите на селскостопанска продукция вследствие на инфлацията, която се очертава, както подчертава нееднократно господин министърът на финансите, от порядъка на 80-100 на сто. Значи в края на годината производителят на селскостопанска продукция само от увеличението на цените, т.е. от инфлацията може съвършено спокойно да погаси този кредит.
И на трето място, нещо, което е изумително - се отваря една врата, през която ще се втурнат всички получатели на кредити, за да минат през нея. Това е вратата на чл. 6, където пише една думичка "ако". Ако не се издължат кредитите, влизат в действие гаранциите, т.е. плаща не този, който получава кредита, а този, който е гарантирал за кредита.
Е добре, значи начинът, по който е построен целият закон, по мое дълбоко убеждение е незаконосъобразен. Освен това нарушаваме едно елементарно правило, сами си го нарушаваме с това, че задължаваме както Министерството на финансите, като орган на изпълнителната власт, което е в нашето право с такъв закон да го задължим, така и търговските банки да поемат 50 на 50 гаранциите върху този кредит, което е абсолютно неправомерно и незаконосъобразно и може да бъде атакувано абсолютно от КонНЧ/КП 13/1. ституционния съд.
Венцеслав Димитров обясни позицията, която зае Бюджетната комисия и върху която не се спират колегите, които разискват закона. Аз мисля, че има още един скрит аспект на този закон, който сега е много важно да бъде обсъждан. Става дума за отварянето с това решение, което ние ще вземем, приемайки законопроекта, става дума за отварянето на една огромна пробойна в държавния бюджет, която се формира: първо, от 1 млрд. и 800 млн. лв. лихви по предоставените кредити. Държавата, поемайки две трети от лихвите по предоставените кредити, това по разчети на Министерството на земеделието прави 1 млрд. и 800 млн. лв. Поемайки гаранциите като цяло, държавният бюджет, защото иначе не можем да го решим, това прави още най-малко 3 млрд. лв. Значи грубо вярно около 5 млрд. лв. се отваря нова пробойна в държавния бюджет.
И аз искам да чуя категоричното становище на господин министъра на финансите, в състояние ли е държавният бюджет за тази година да поеме тази допълнителна пробойна. Защото ние дотук се занимаваме само с две неща: от една страна, да намаляваме приходите в бюджета, ако се върнем назад към приетите изменения, които досега направихме, най-различни. И от друга страна - да увеличим разходите. Добре, но тази работа просто не може да стане. И мисля, че е елементарно, независимо какво правителство ще дойде.
Аз мисля, че парламентът е абсолютно задължен като обсъжда една по принцип правилна и вярна постановка, че сега трябва да се излезе от положението. Аз смятам, че тук Георги Петров каза нещо много вярно, макар че не го каза точно, но то е много вярно. Този подход не е правилният подход за решаване проблемите за подпомагане на селското стопанство. Трябва да се предприеме фондова организация на това подпомагане, но това така и не го направихме досега. Значи става дума за излизане от положението. Е добре, като става дума за излизане от положението, трябва да знаем какво е положението. Колко декара ще се засеят, трябва да се засеят, като изхождаме от това колко не са засети, колко зърно трябва да получим. Тази сметка така и не ни беше представена, включително и от Бюджетната комисия. 13/2.
Аз ви призовавам да се замислите върху тези опасности по настоящия законопроект, които си позволих да споделя пред вас, може би нарушавайки следобедното спокойствие.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пушкаров!
Реплики? Заповядайте, господин Николов, ако има думи за реплики.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3": Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Пушкаров, позволявам си да направя следната реплика. Споделяйки онова, което Вие споделихте като тревога сред нас, аз също го споделям, но би следвало да го прецизираме от друга гледна точка, че ние се намираме в един преходен период на етапа, където субектите или така нареченият кредитополучател още в началото на настоящия законопроект, както виждате в чл. 2, той не е достатъчно оформен. В този преходен период естествено е, че субсидирането се насочва в две насоки: веднъж по субсидиране на лихвения процент по кредита и поради това, че ние нямаме перфектно оформен кредитополучател, нямаме го субекта, заради това се търси и онази защита в чл. 6, която ако ние имахме перфектно оформен собственика, частника, сдружението, и виждате, че даваме още в чл. 2 и правото на ликвидационния съвет да ползва този кредит, наистина Вие сте прав няма защо да се търси обратно държавната гаранция, а тя изцяло трябва да се поеме от този, който получава кредита. Но много ви моля, нека да се съобразим с този преходен период и да потърсим онези механизми на отговорност, за които вие казахте, за да не направим тази пробойна.
И завършвам със следното: искам да обърна внимание и върху това, което Вие казахте, да направим едно разграничаване. Че независимо, че заглавието на закона е Закон за финансиране и осигуряване на земеделските работи, пределно ясно става, че това не е целта, която се залага в закона. Още в ал. 2 на чл. 2 ние казваме, че без зеленчукопроизводство и животновъдство. Следователно би следвало да го видим като закон за осигуряване на частно земеделско производство и неговото финансиране. Нека 13/3. с това да се съобразим и да намерим онези механизми, за които Вие казахте, за да получим онази гаранция и отговорност, която трябва да я понесе кредитополучателят. Това исках да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николов!
Втора реплика. Господин Тодоров, заповядайте! 13/4.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Господин Пушкаров, обръщам се и към Вас. Напълно споделям, че това не е най-добрият вариант на закон в България. Но за този период, за положението, в което се намира нашето селско стопанство, мисля, че този вариант на закона, ще се съгласите и вие, се доближава до нашите реалности.
По повод на вашите опасения, че това е една пробойна в бюджета. Така е, но тази пробойна е временна. Тя е в рамките на няколко милиарда, но това не означава, че нашето селско стопанство в частта си за растениевъдството тази помощ, тези средства няма да върне. По текущи цени, вие много добре знаете, аз затова лично към Вас се обръщам, нашето селско стопанство произвежда около 40 млрд. лв. продукция. От тези 40 млрд. лв. продукция над 20 млрд. са селскостопанска, растениевъдна продукция. Тоест най-големият залог, и може би просто сте го пропуснали, това е продукцията. Абсурдно е да не вярваме, че няма да получим за 3 или 4 млрд. земеделска продукция, с която ние ще върнем тази помощ на селското стопанство. И такива са механизмите във всички страни на света. Дори ако говорим за незавършено производство, та винаги в началото, когато тръгва земеделието в една стопанска година, селскостопанските работи, те получават помощ от държавата. И после за определен период от време те се връщат.
Тоест, аз разбирам Вашите опасения, но ако това е производство, което утре по волята на някого можем да го заключим и да не произвеждаме повече растениевъдна продукция, да. Но когато имаме един отрасъл, без който не можем, той ще произвежда и тези 3 млрд. ще бъдат произведени. Дори и градушки да има през ден, те ще бъдат произведени. Опасенията ви няма защо да бъдат толкова големи, че с този закон ние отваряме такава пробойна.
А колкото се отнася до субектите, субектите са формирани или са формулирани много точно. Те са и в лицето на ликвидационните съвети. Защото ликвидационните съвети ако не извършат сега работата, така или иначе не можем да приключим и с ликвидацията, ако става въпрос, или пък ще приключим толкова СБ/КП 14/1. бързо, че нито ще сеем, нито ще правим ликвидация като хората.
Така че мисля, че имате основания, но тези основания са съвсем минимални и мисля, че трябва да се обединим около това: че земеделието има нужда от тези три или четири милиарда, които временно му се дават. Временно.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Господин Размов, трета реплика.
Остава немного време до изтичане на двете трети от времето, което имаме за работа по законодателната програма. Казвам това само за информация.
РОСЕН ХУБЕНОВ (от място): А времето, което загубихме за дневния ред, как ще се впише?
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Нямах намерение да вземам думата, но трябва да направя реплика на господин Иван Пушкаров, който пред вас повдигна такива въпроси, че ако те трябва да бъдат решени, най-добре е този закон да не съществува и най-добре е въобще да не даваме пари на земеделието. Така излиза от неговите приказки, да ме прощава.
Първо, по въпроса за субекта. Не знам защо хора, които не са юристи, се наемат да ни обясняват кой бил субект и кой не бил субект на права. Ами разберете най-после, че ликвидационните съвети по Закона за земята, накратко казано, са пълноправни субекти на право до деня, в който прекратяващата се организация, ликвидиращата се организация по – 12 ще бъде заличена в съответния регистър на окръжния съд. Другите субекти ясно са посочени - земеделски стопани, кооператори, сдружения. Какво искате повече? За каква липса на субекти или на кредитополучатели става въпрос?
След това. Говори се, че предвид на сто на сто заложената инфлация в края на годината, виж ти, земеделските производители щели да платят своите задължения наполовин с инфлационни пари. Но, питам аз, това не се ли отнася за всички кредитополучатели, всеки, който е взел заем, независимо дали е по този закон или по който и да било друг, не плаща в по-голям размер. Аз не знам такива кредити да се дават - със златна клауза 14/2. или с някаква друга клауза.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Нали плащат лихви! Как може такова нещо?
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Елате тук и кажете, защото и не чувам какво точно казвате.
И, после. Той ще плати с, така да се каже, инфлационни пари, но това, което ще получи, някаква печалба ли е, господин Пушкаров? С тези пари, които ще получи, той ще може да купи точно толкова стоки, колкото и с двойно по-ниската цена в началото. Да, точно така е, не се смейте! Не се смейте, защото е точно така. Нищо не печеля от инфлационните пари, от повишаването на тяхната номинална стойност. Дали имам голяма или малка печалба, въпросът ще се реши с това каква е покупателната сила на едните и на другите пари - в началото и в края. Това не може да бъде основание да се критикува законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Размов, времето.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Да, приключвам. А колкото се касае до постоянното решаване на въпроса, тук всички, които искат да го решат постоянно, са прави. Но хайде да го решим сега постоянно през март! Ние не можем да го решим и до лятото.
Следователно този закон е необходим. А успоредно с това ще решаваме въпроса и глобално.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Господин Пушкаров, за дуплика.
Моля, спазвайте времето за реплика. То е две минути.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Господин председател, колеги! Мисля, че започнаха да говорят колегите от мое име. Аз не съм против този законопроект и никога не съм казвал, че съм против. Аз съм против едно неточно, неясно и в много случаи неправилно формулиране на отделни положения в този законопроект. И много ви моля, не ме натоварвайте с неща, които не съм казал. Аз разбирам социалистическите тревоги и идеи, които съдържа този закон, включително и на господин Размов, обаче аз съм длъжен като професионалист да кажа какви последващи реакции ще предизвика за бюджета този законопроект. Мисля, че нищо лошо не правя с това. 14/3.
На първо място, когато говоря за това, че не ясен субектът на кредита, аз казах и сега го потвърждавам отново, не е ясен от икономическа гледна точка кой е субектът. И затова трябва да се разграничи. Не може тези, които наистина са натрупали печалба през миналата година от селскостопанската продукция, да се ползват със същите права при получаването на кредита в сравнение с онези, които наистина имат крещяща нужда и нямат пари. Мисля, че това е елементарно и справедливо. Значи някакъв подбор, включително и банките, при технико-икономическата обосновка трябва да направят.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Това е тяхна работа.
ИВАН ПУШКАРОВ: Не е тяхна работа. Ние сме законодатели и когато третираме един национален проблем, трябва да го кажем от всичките му страни.
На второ място, може би най-важният въпрос, който беше решен задоволително с миналия закон, който приехме през декември за есенната сеитба, обвръзката между кредита и инфлационното покачване на цените на селскостопанската продукция. Аз мисля, че тук има някакво неразбиране, което отново се проявява в изказването на господин Размов. Тези, които получават този кредит, не се намират в същото положение с онези граждани на страната и организации, които получават по общия ред кредит. И това е съвършено елементарно. Защото държавата им поема две трети от лихвения процент. Тоест цената на кредита на селските стопани по този закон е три пъти по-ниска от цената на кредита за обикновения кредитополучател.
Следователно целият този марш, тази разлика, която ще се получи вследствие на инфлационното покачване на цените, а те безспорно ще ударят най-вече селскостопанската продукция, защото е от първа необходимост, защото оттам трябва да се изземва, такъв е жестокият закон, по който живеем сега, те наистина ще получат втора преференция, допълнителна преференция, дори и да си издължат кредита, в което аз лично не вярвам, след като е формулиран по този начин чл. 6. Член 6 отваря една врата, която трябва да се обмисли, по най-добрия начин да се задължи кредитополучателят да осъществи собствените си гаранции за това, че получава кредита. 14/4.
Искам да се спра на още един момент, извинете, господин председател, но въпросът е важен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Времето Ви изтече.
ИВАН ПУШКАРОВ: Записът, който е направен, мисля, в чл. 2, че банките ще искат залог на продукция, е незаконосъобразен. Такава технология и такова задължение търговските банки нямат и не могат да осъществяват такава процедура. Следователно това е едно пожелание. Това също трябва да го имаме предвид.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Сега има думата по списъка господин Бончо Рашков. Всяка парламентарна група има право на 30 минути за изказване. Ако тя иска, може и да не ги използва. 14/5. БОНЧО РАШКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми министри, уважаеми колеги! Аз ще започна моето изказване с едно голямо съжаление по повод на забавянето разглеждането и приемането на настоящия законопроект. Поради липса на финансови ресурси на много места не бяха извършени някои неотложни агротехнически мероприятия, като например ранното пролетно подхранване, които евентуално ако в бъдеще все пак бъдат извършени в резултат на разпоредбите, реда и условията, които ще гарантират този закон, няма да имат необходимия ефект. Но ще се съглася с поговорката, че все пак по-добре късно, отколкото никога.
По мотивите. Аз се присъединявам към изложените мотиви, подкрепям ги и по принцип ще гласувам за тях. Аз мисля обаче, че щеше да бъде по-добре, ако те бяха малко по-разширителни и даваха по-ясен отговор защо освен посоченото в тях се налага приемането на този закон, за да не възникват въпроси и спорове около изразеното становище както от господин Петров, така и от господин Пушкаров. Отговорът можеше да бъде един, а именно, че през 1992 г. кредитирането на селскостопанската дейност значително намалява, а резултатите са очевидни. Причините са ясни, не искам да изпадам в подробности. Позволявам си съвсем лаконично да ги изброя, затова защото те имат много съществено значение при определянето сега на вота на народните представители дали да подкрепят или не настоящия законопроект. Първо, затова защото търговските банки просто нямат интерес да кредитират селскостопанската дейност поради забавената възвръщаемост, за разлика например от кредитиране на търговската дейност.
Втората причина е, че не че нямаше стопански субекти, а просто не беше изяснена перспективата на тези стопански субекти в лицето на ликвидационните съвети, които очевидно за голямо съжаление ще продължат да действат ако не през цялата 1993 г., то поне за част от нея. Така че този проблем очевидно ще остане.
И третата причина беше огромните задължения, които натрупаха структурите по – 12 от Закона, които възлизат може би за 1992 г. в порядъка на 1 млрд. 763 млн.лева. Всичко това просто възпира търговските банки да инвестират. Очевидно налага се законова принуда, налага се закон, който да гарантира все пак БП/ВР 15.1 кредитирането на тази дейност, без която в страната не е възможно.
Аз съм съгласен с господин Пушкаров и с господин Петров, че това е решаването на проблема на парче. Това не е кардиналният, глобалният начин за решаването на този проблем. Аз съм съгласен, че кардиналното решаване на този проблем би могло да стане, след като се развие един нормален кредитен пазар в нашата страна. Но мисля, че и те ще бъдат съгласни, а и другомислещите като тях, че това може да стане, когато се създадат необходимите в това число и законови условия и предпоставки за това, за което е необходимо време. А през този период е необходимо кредитиране по този начин и подпомагане на селското стопанство.
По законопроекта, по съдържателната страна. Аз имах доста бележки, доста предложения, част от които бяха направени от моите колеги, затова аз не искам да се повтарям, а ще си позволя да направя само тези, които не бяха направени досега.
Първо, споделям идеята, изведена в чл.2, ал.1 от законопроекта и я смятам за справедлива, защото тя поставя в равнопоставеност всички субекти. Споделям идеята, която изрази господин Пушкаров, че тук текстът се нуждае от прецизиране и по съображения, които той изрази, а и освен това, че един непрецизен текст дава възможност на някои ръководни кадри и специалисти, ангажирани в компетентните органи, да тълкуват произволно текстовете и съобразно своя политически интерес, бих казал, да работят по изпълнението на тази разпоредба или не, практика, която ние сега наблюдаваме при упражняването на Закона за опазването, стопанисването и ползването на земеделската земя и правилника за приложението му. За да няма такива положения при изпълнението на този закон, аз мисля, че неговите текстове трябва да са ясни и категорични. Те например трябва да дават яснота какво значи земеделски стопанин. Защото през тази година земеделските стопани ще имат от имуществена гледна точка различен статус, едни ще имат собствена земя на базата на въвод във владение след план за земеразделяне. Други ще бъдат въведени в ползване преди да е изготвен планът за земеразделянето. Трети ще осъществяват земеделска дейност на базата на сключен договор за аренда. Тук трябва да е ясно, че става въпрос за земеделски стопани, които 15.2 въобще се занимават във всички тези случаи със земеделска дейност. Аз държа това да бъде ясно, точно и категорично казано, за да няма после тези проблеми, които имаме сега при прилагането на сегашния закон.
Второ, според мене съществува и друга възможност за обезпечаване на кредит освен тази, която е посочена в чл.2, ал.3 и освен тази възможност, която беше посочена от господин Маньо Манев. Аз мисля, че отпускане на кредит може да стане и срещу залог върху признато право на собственост, влязло в сила с решение на общинската поземлена комисия - една идея, която е развита, изведена в законопроекта на ексминистерския съвет, внесен под входящ номер 0200289 от 7 декември 1992 г. Аз не желая да я развивам, тя там добре е развита и предлагам да се обсъдят и тези възможности и съответно ако се прецени от болшинството от народните представители, че те са целесъобразни, че те разширяват възможностите за отпускане на кредит, да бъдат включени като текстове в един бъдещ закон.
На трето място, искам да се присъединя към становището на Законодателната комисия за това да не споделя и да не се съглася с това да се задължават търговските банки да поемат 50 на сто от неиздължения кредит, което аз намирам за неоснователна санкция, за един начин допълнително да се убие тяхната мотивация във вземането на решение за бъдещи периоди да отпускат кредити за селскостопанска дейност.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Рашков.
Заповядайте, господин Хубенов. Процедурен въпрос.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви. Тъй като наближава времето за почивка, аз поисках думата да направя процедурно предложение. Ние загубихме час и половина, въпреки стремежа ни да спестим този излишен дебат, в обсъждане на обещания за работата, която ще свършим. Това, което мисля, че ще обедини цялата зала, както беше идеята да включим като точка първа от днешния дневен ред законопроекта за финансирането на земеделските работи през 1993 г., е да приемем този закон на първо четене още днес, за да можем през следващата седмица 5.3 ние да го приемем и на второ четене. Времето ни е малко и вие всички разбирате това. Земята ни чака. Тя има срокове.
Така че предлагам да увеличим времето за обсъждане по този закон до неговото окончателно приемане и едва след това да ползваме своята почивка. 5.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това беше предложение за математик.
Господин Тодоров, заповядайте. Продължаваме обсъждането.
РОСЕН ХУБЕНОВ (от място): Имаше процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Процедурата не ми стана ясно точно каква е. Господин Тодоров за изказване по закона. Почивка ще дам малко по-късно.
РОСЕН ХУБЕНОВ (от място): Процедурата беше удължаване времето за обсъждане по тази точка до изчерпването й. Автоматично се удължава времето след 20 ч. с необходимото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Как да се удължи? Вие не казахте, господин Хубенов, как да се удължи? Понятието "удължаване" е абстрактно понятие. Не, така просто не може да стане.
Заповядайте, господин Тодоров.
ХРИСТО ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Христо Тодоров, 29.Хасковски избирателен район.
Аз по принцип подкрепям закона, обаче имам едно съображение, което искам да споделя с вас.
Чл. 5 предвижда следното: "Когато засятата или подготвената за засяване земя бъде предоставена на собственик, на кооперация или дружество за съвместно обработване на земеделски земи преди прибиране на продукцията за производството на която е използван кредит по този закон те са длъжни да поемат приспадащата се част от кредита или да заплатят на кредитополучателя извършените разходи и приспадащата се до момента на плащането част от преференциалната лихва."
Според мен съществува следната хипотеза. На много хора частни земеделски стопани, сдружения и кооперации е предоставена земя за временно ползване. Тези хора обработват в продължение на месеци земята и се надяват да получат някаква печалба. Но в един момент, преди прибиране на реколтата, се явява собственик, който по силата на този закон може да изкара хората от земята, която им е дадена за временно ползване. РД/ЗТ 16.1
Затова аз смятам, че когато земя е предоставена на частни земеделски стопани, на сдружения и кооперации, то, преди прибиране на реколтата, собствениците да не могат да бъдат въвеждани във владения. И само в случаите, когато земята се обработва от ликвидационните съвети, хората да могат да бъдат въвеждани във владение преди прибиране на реколтата. Или държа за едно по-точно тълкувание на чл. 5. И моля да бъдат взети под внимание моите съображения при второто четене на закона.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тодоров.
По процедурен въпрос заповядайте, господин Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми колеги! Аз мисля, че можем да приемем закона на първо четене, а през останалото време, през почивката може да се събере Законодателната комисия, която, да кажем, ако има възражения по някой член да се изглади този член. Но аз не виждам нещо което толкова да... (Реплики от блока на БСП и коалиция) Не, не, аз говоря комисията да се събере през време на почивката или пък утре. (Реплики от блока на БСП и коалиция) Е, добре... Не, мисълта ми е след като го гласуваме на първо четене именно тогава може закона с направените предложения да се видоизмени и на второ четене да бъде приет. Тогава нали да бъдат направени и видоизмененията в някои от членовете.
Така че няма пречка, според мен, сега, уважаеми дами и господа, ние да гласуваме закона на първо четене, тъй като много правилно се каза тук, че земята не чака, че средствата са необходими и то не след, така да се каже, постфактум.
И затова призовавам и правя процедурно предложение да го гласуваме на първо четене. Аз така мисля, че е най-добре. А след това вече предложенията могат да се направят в Законодателната комисия между първото и второто четене. Така е найдобре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин Петров.
Давам думата на Златимир Орсов. (Реплики от блока на СДС) Така е по списъка. 16.2
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Имах процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Пояснявам, господин Петров. Според правилника всяка група има право на 30 мин. време. То е нейно. С процедура не можем да отнемем времето на парламентарната група.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Като изтече времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Аз взимам думата, за да подкрепя този законопроект, тъй като съм и един от неговите автори. Подкрепяйки законопроекта, все пак бих искал да подчертая, че той е един акт на отчаяни усилия да бъде спасено възможното за спасяване в земеделието. Този закон е един, така да се каже, извънреден акт, защото и обстановката в земеделието е извънредна и бедствена.
Със законопроекта се прави опит да се задържи по някакъв начин разрухата, която предизвикаха в селското стопанство ликвидационните съвети. Бих искал да подчертая, че ако по този закон сега има консенсус, то по закона, с който бяха създадени ликвидационните съвети, резултата от чиито действия е виден и ясен за всички, нямаше никакъв консенсус. Този закон беше приет от СДС.
Аз съм наясно, че с предложения законопроект се стабилизират ликвидационните съвети, а известно е, че ние държим назначените ликвидационни съвети да преустановят действията си. Все пак, обаче, го подкрепям, защото става дума за осигуряване на производството е това е по-важно от нашето желание ликвидационните съвети, назначени от областните управители, час поскоро да си ходят. Много лесно бихме могли да скръстим ръце и да заемем една сеирджийска позиция и да повтаряме "ние ви предупреждавахме, че така ще стане". Но когато става дума за продоволствената сигурност на страната, такава сеирджийска позиция не е оправдана.
Приключвайки искам отново да подчертая. Подкрепям законопроекта, подкрепям го като един наистина извънреден акт, акт който ще има действие само през тази година и който е предизвикан именно от разрухата, в която вкараха селското стопанство ликвидационните съвети.
Благодаря за вниманието. 16.3

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов.
Думата има господин Йовчо Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз няма да разширявам мотивите, тъй като смятам, че в тази зала има преобладаващо мнозинство, което ще подкрепи този закон. Бих искал само да обърна внимание, че този закон има две силни качества и ако той не ги придобие и на второто четене, той не би могъл да изпълни тези надежди, които са заложени в него, а именно, да влезе колкото се може по-бързо в действие и да опрости процедурата за предоставяне на кредитите. Ако при второто четене комисиите не обърнат внимание на това, означава този закон да не осигури и тук искам да обърна внимание на твърде изненадващото слово на господин Пушкаров. Този закон предстои да осигури около 3 500 000 т царевично зърно; около 550 000 т слънчогледово семе; около 1 000 000 т захарно цвекло; около 3 000 000 т царевица за силаж; около 2 000 000 т люцерна и т.н. Всичко това възлиза на много милиарди левове национален доход. 16.4 В този смисъл и в стремежа да бъда съвсем кратък и да се улесни подготовката на закона за второ четене аз имам няколко конкретни предложения. Смятам, че в чл. 4, ал. 2 срокът от 1 ноември е напълно недостатъчен селскостопанските призводители нормално да реализират своята продукция.
Днес чух едно съобщение за решение на Министерския съвет, че до 1 септември се забранява износът на зърнени храни. Това означава, че производителите на зърно могат да възстановят този кредит, когато само в рамките на два месеца, принудени да продават под натиска на това, че трябва да възстановяват кредита, биха продали при неизгодни цени своята продукция. И затова моля специализираните комисии, Законодателната комисия да отбележи, че този срок не трябва да бъде по-раншен от 20 декември, примерно. Може да бъде и 25 декември, хайде да не стигаме до 31 декември, но да не бъде по-съкратен, тъй като това ще принуди производителите да продават на безценица и много често под натиск това, което са произвели.
Второ. Искам да обърна внимание, че в чл. 2, ал. 4 е необходимо да отпадне краят на текста, тъй като той противоречи на чл. 4, ал. 2. А именно текстът: "които не могат да бъдат по-дълги от един месец след прибиране на реколтата от съответната култура" - този текст да отпадне, а да се добави един друг текст, който да направи по-оперативно отношението на банките към кредитополучателите. А именно, ал. 4 на чл. 2 да придобие следната редакция: "Търговските банки отпускат всеки кредит въз основа на конкретна технико-икономическа обосновка за неговия размер в срок до три дни от нейното депозиране в банката". Този срок може да бъде 5 дни, но в никой случай не по-дълъг, тъй като това би забавило ползването на кредита, би забавило извършването на толкова необходимите селскостопански работи.
Накрая. Много нещо се говори във връзка с гаранциите по невърнати, непогасените кредити. И аз съм съгласен, че търговските банки не могат да носят материална отговорност за държавната политика в земеделието, че когато държавата провежда една политика, тя изцяло гарантира материалните последствия от нейното провеждане. И в случая би могло да се намери компромисно решение в това, което беше предложено от народния представител Маньо Манев 80 на сто от гаранцията, поемана от търговските банки, да бъде признавана за необлагаема печалба, в смисъл да ВЙ/ЛТ 17.1. облекчи данъците, които плащат банките, но във всички случаи банката - и тук е записано, че банката, когато не предостави кредита съгласно икономическата обосновка, то този кредит вече не попада по условията на този закон и може би в крайната редакция трябва да се засилят малко контролните функции и банковата отговорност без това да носи последствие за изцяло покриване на този кредит.
Аз още веднъж накрая искам да изразя моята изненада, че някои икономисти тук казват, че в края на годината производителите щели да продадат на такива високи цени селскостопанската продукция, че само със завишението щели да покрият този кредит. Достатъчно е човек съвсем малко да познава аграрната икономика и да знае, че българският земеделски производител, световният земеделски производител никога не е печелел от инфлацията, защото тя винаги е натрупвала неговите разходи, а тя с изпреварване е натрупала разходите му за следващата година, защото този същият земеделец трябва да засява и пролетта - тогава, когато купува много по-скъпи суровините, материалите, семената, торовете, препаратите и всичко останало, така че аз смятам, че не е необходимо по-голямо обосноваване, тъй като съм сигурен, че мнозинството в тази зала безрезервно ще подкрепи този закон.
И още сега трябва да решим той да бъде четен още на първото заседание на парламента през следващата седмица.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Остава още малко време за господин Георги Николов.
Има думата господин Александър Йорданов. Депутат от Варненски район ли бяхте, господин Йорданов?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Да.
Уважаеми господин председателстващ, позволих си да взема думата, тъй като става дума за един изключително важен за хората, за обикновените хора в България законопроект. И то за тези хора, които хранят нас всички тук. И не само нас, ами и всички държавни чиновници по министерства, по общински съвети. Изобщо, хранят и бюрокрацията, която трябваше да си отиде, но за съжаление твърде дълго я подкрепяхме и ние.
Аз искам обаче, освен че разбира се по принцип ще призова да се гласува за този законопроект - нещо, което естествено се налага като мнение в тази зала, но искам да изразя известни опасения и известна тревога. 17.2.
Всичко на думи е много хубаво - да се подкрепят земеделските стопани, да им се дадат възможности за кредити да засеят, след това да си върнат кредитите и да получат, естествено, печалба. Така ли обаче ще стане в действителност? Тук вече има някои мои лични съмнения, доколкото в срещи, в разговори с хора по селата съм стигнал до тези свои съмнения. Многократно тук прозвуча призивът да се излезе от тежкото положение. За мен е много поважно да не се влезе в едно още по-тежко положение.
В този смисъл какви са моите съображения? Въпросът за субектите - кой точно ще получи кредитите - е изключително важен. Наглед тук е прав господин Размов, когато казва - фиксирани са и ликвидационните съвети, и кооперации, и частни стопани, но знаейки много добре каква е практиката, знаейки много добре как банките са окупирани от хора, свързани главно с бившата комунистическа върхушка, аз дълбоко се съмнявам колко справедливо ще бъде раздаването на кредитите и кои точно ще ги получат.
И тук господин Пушкаров е абсолютно прав, изхождайки от едни типично либерални, да ги наречем десни позиции, каквито са и позициите на Съюза на демократичните сили. И аз споделям неговата тревога, особено четейки текста на чл. 2, ал. 4, където уж много конкретно, а всъщност много многозначно се казва, че търговските банки отпускат всеки кредит въз основа на конкретна технико-икономическа обосновка за неговия размер.
Познавайки българските хора, нашите стопани, да са ни живи и здрави, аз се съмнявам, че всеки един от тях ще може да направи - говоря за частните стопани, защото Съюзът на демократичните сили е за частната собственост върху земята - съмнявам, че частните стопани ще могат да направят тази технико-икономическа обосновка, за да вземат съответния кредит.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Някоя фирма ще им я направи!...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: А още повече се съмнявам, че в прилагането на този закон отново ще се прояви субективизъм, проява на лични връзки и то в полза на този възглед за развитието на земеделието, който цели да продължи съществуването на кооперативния начин на ползването на земята. И се боя, че именно тук ще спечелят в някакъв смисъл тези, които са тръгнали със съхраняването на старото текезесе под една или друга форма, а ще загубят така наречените дребни частни стопани. Аз се боя, 17.3. че може да се стигне именно до разоряването на дребните частни стопани в България.
Споделям тази тревога, защото повтарям - Съюзът на демократичните сили - това е неговата програма и не защото аз съм участвал в нейното писане, но това са и моите убеждения като народен представител - е за това да се дават възможности за конкретния реален собственик на земята, частен стопанин, а в този законопроект преференцията към частния собственик - този, който вече си е взел земята с документ за собственост - аз не я виждам, тя не личи.
Тук се прави опит малко да се заобиколи смисълът на реформата и под формата изобщо на грижа за земеделието и за селското стопанство да се продължи още малко животът на социализма на село. С това аз не съм съгласен!
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания, одобрителни викове от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Реплика? Имате думата, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, две забележки имам във връзка с изказването на нашия уважаем председател.
Първо, има уши, които възприемат всичко нормално като комунистическо, но си е ваш проблем! (
Шум в залата)
Господин Йорданов, законът с нищо не създава дискриминационни условия за едни или други производители. С никакъв текст. (Реплики от залата) Това могат да кажат юристите.
Второ. За мен, а предполагам и за голяма част от хората в тази страна е важно тази пролет да се засее и мисля, че вие нямате никаква резерва относно тази първостепенна необходимост. Тя беше изразена и от депутати от Парламентарната група на СДС.
ВЕКИЛ ВАНОВ (от място): Има значение кой ще сее! Това е от значение!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Крещящата потребност е да се засее и понеже казаха депутати от двете страни, че това е един преходен период, през който, ако направите една сметка с числа, ще се убедите, че големият дял от тези кредити, субсидията за която гарантирана от министерството е малко под милиард, ще вземат ликвидационните съвети. Ликвидационните съвети, които съвсем 17.4. не са прокомунистически структури. Точно обратното. Те са тези, които разбутаха селското стопанство и това пак се признава от трите парламентарни групи.
И накрая - на всички, които ще искат кредит, господин Йорданов, банките ще окажат съдействие в разработването на тези технико-икономически обосновки. Следователно, и частният стопанин, и ликвидационния съвет, и току-що тръгващата нова кооперация ще разчитат на това съдействие при разработване на документите за ползване на кредита.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз, че спазихте срока.
Господин Йовчо Русев. След това Размов. (Реплики от СДС)
СТЕФАН СТОИЛОВ (встрани от микрофоните): Стани тогава! Стани и го кажи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата! (Шум и реплики в залата) 17.5.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателстващ, дами и господа народни представители, очевидно господин Йорданов вижда нещо политическо в съдържанието на този закон. Аз смятам, че Вие като държавник, господин Йорданов, си давате сметка, че става дума този път не за формите на собственост в земеделието, а за обезпечаването на продоволствената сигурност на България през 1993-1994 г. (Шум и реплики от блока на СДС) И това ще го правят и новите частни стопани, ще го направят сдруженията, ще го направят кооперациите, защото реалностите в земеделието на България са такива. И тук не трябва да се дава абсолютно никакво предпочитание. Всички, които са производители, всички, които желаят да произвеждат селскостопанска продукция, трябва да имат условия да направят това.
И аз смятам, че този проектозакон, ако стане закон, ще даде еднакви възможности на всички. Важното е този, който желае, този, който може, който е заинтересован да произвежда, да произвежда. В противен случай, разделим ли отново нещата, ние задълбочаваме кризата в земеделието на България. А Вие с това започнахте Вашето изказване, господин Йорданов, че не трябва да се задълбочава тази криза. А тя може да не се задълбочава само, ако я деполитизираме, ако оставим хората сами да произвеждат, сами да решават как и с кого, и с какво да произвеждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Размов, заповядайте за реплика. Имате думата, господин Размов.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да се изкажа само по един въпрос - за технико-икономическата обосновка, в която господин Александър Йорданов видя, поне така ми се струва на мен от неговото изказване, че това е пътят към някакво възстановяване на текезесетата на село.
Не е така, господин Йорданов. Бъдете убедени, че ако няма технико-икономическа обосновка, много по-големи ще са възможностите на разните банкери да си уреждат лични връзки с този или онзи. Ние точно затова възприехме този технико-икономически доклад, защото той ще им пречи да раздават безконтролно заеми. ВТ/ЗТ 18.1 Ето, това е! Защото Вие се притеснявате точно от технико-икономическия доклад. Мога да Ви уверя, че притесненията Ви са напразни. Много по-малки ще бъдат възможностите за злоупотреби при това положение. Само това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Размов.
Господин Йорданов, ще вземете ли отношение по репликите? Имате думата. Да се готви господин Юруков.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Вземам думата, за да отговоря на направените реплики.
Господин Стоилов, много е важно да се засее, но много е важно кой ще засее. Това е главният въпрос за България - ще сеят ли тази година - 1993 г., частни капиталистически стопани или ще сеят социалистически сдружени земеделци. (Шум и реплики от блока на БСП, реплика на Георги Николов, Свищов, от място: "Няма, защото се забави")
Ето това е главният въпрос и той е свързан именно с прехода, със смяната на системата. Той именно е свързан с това ще стане ли земята частна собственост в България или няма да стане. (Шум в залата) И това не е политизиране на закона, а е грижа за това в чий джоб ще влязат парите - дали в джоба на частния стопанин, за да храни той България и собственото си семейство, или в джоба на тези, които могат да организират една нова бюрокрация и спекулация на село, от която и боя да са те. Това е много важно. (Шум и реплики в залата)
След това, преходен период. Преходен период, но всеки преходен период има край. Ние живяхме 40 години в условията все на преход - от капитализъм към социализъм. Аз съм в този парламент, за да съкратя прехода от социализъм към капитализъм. (Ръкопляскания от блока на СДС, възгласи: "Браво!")
Така. След това - банките. Ние с Вас, господин Стоилов, говорихме и по пътя, когато пътувахме заедно наскоро. Много се говори за приватизация, но приватизацията е на път вече да приключи, в смисъл тя тайно се осъществява вече две години в България. И както банките изкупиха предприятията, кредитирайки ги, така може да се случи банките да изкупят практически земята със задълженията на хората към тях. Аз не искам да се случи така банките да станат собственик на всичко в България. Ето това е моето съображение. 18.2
По другите няма да взимам отношение. Що се отнася до господин Размов, грижата ми е за това на хората да се обясни правилно, може би с постановление на Министерския съвет, с някаква разяснителна заповед как точно да изготвят тази технико-икономическа обосновка. Защото думата "обосновка" българинът не я разбира. Не е много от българския език тази дума. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Йорданов. Господин Юруков, имате думата. Да се готви господин Николов само за 2 мин. Повече време нямате, господин Николов. Трябва да гласуваме след Вас.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, вземам думата, за да потвърдя до известна степен това, което каза и господин Йорданов.
Вижте какво, колеги, ако обърнете достатъчно внимание в чл. 2, ал. 1, ще видите, че тук се упоменават два вида кооперации и някакви дружества. Това е нещо, което наистина ме навежда на мисълта, която господин Йорданов сподели пред вас.
Вие самите опровергахте тези кооперации и дружества, които дължат на държавата милиарди.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов, (от място): Ликвидационните съвети.
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Така че отново ... Ликвидационните съвети по – 12 нещата са добре оформени, да не казваме тук, че банките не зачитат ликвидационните съвети за легитимни и по есенния закон не им дадоха да теглят кредити. А сега Вие с проектите, които готвите, господин Тодоров, за земеделски управи банките ще се откажат пак. Така че внимавайте със следващите проекти, които ги зареждате като бомба на този, вашия, който наистина подкрепям. По принцип аз не съм против този законопроект, но обърнете внимание как хитро отивате срещу частните земеделски производители, като изключвате без зеленчукопроизводството. (Реплика от блока на БСП) Ами, та точно там са частните производители - в зеленчукопроизводството. Вие като аграрикономист не сте си направили труда да изчислите за един декар, примерно в зеленчукопроизводството колко разходи се дават - някъде от порядъка на 1000-1500 лв. И Вие ги изключвате тук. 18.3
Мисля, че това нещо е в разрез с новото време. И затова аз считам, че по този закон трябва да се кредитират само организациите по – 12 от Преходните и заключителните разпоредби и земеделски стопани-собственици, тоест на тези, на които земята е върната, а не на кооперации и дружества, които сега се образуват по Закона за кооперациите без изяснена собственост, сдружения, които се правят без собственици, тези фиктивни кооперации, които не са земеделски производители. 18.4 Затова предлагам да отпадне този текст на ал.1 на чл.2 - "и на кооперации и дружества, произвеждащи земеделска продукция", защото преди това много добре е оформено за кооперациите по – 12.
Предлагам също да отпадне и последната дума: "без зеленчукопроизводство". Нямам друго да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Янков. Понеже остана много малко време, да дадем думата на господин Георги Николов и след това да гласуваме.
Господин Николов, моля Ви да бъдете много кратък. БСП има само две минути и една минути от нас.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Поисках думата да се изкажа по този закон, тъй като тук е господин Румен Христов, доста труд положихме в работната група, за да приемем аналогичен закон, който малко хора тук маркираха, който обаче за жалост не заработи. И причината не е това, което ние предложихме като работна група на парламента, а това, което излезе от парламента.
За жалост тук отново ни се пледира да запишем в закона гаранции, които трябва да поеме правителството. Нещо, за което господин Венцеслав Димитров тогава настояваше. То блокира до известна степен закона. Спомнете си как господин Димитров сложно обясняваше тук разликата в лихвения процент и как я приехме. Нещо, което търговските банки не приеха.
Аз се радвам и вярвам, господин председателстващ, че ще дадете думата и на господин Стоян Александров, на господин Румен Христов, за да изразят и те позицията на съответните министерства по отношение на този закон.
Тук прозвучаха думи: "един навременен закон", "потребен", аз мисля, че това е един закъснял закон. Защото ние приехме на 3 декември, обърнете внимание, времето беше достатъчно добре. Тук стана дума за посеви, подхранване и т.н., някъде за извършване на оран.
Господин Пушкаров, аз тук ще предложа и при второто четене конкретни бележки, именно това, от което искате да предпазите, че заедно с технико-икономическата обосновка да се представя и извлечение от разчетните сметки, да се види кой с какви средства НЧ/ВР 19.1 разполага, а не да отива просто да използва преференциалния лихвен режим.
Но ако ние не приемем този закон, уверявам ви, сигурно ще се наложи това Народно събрание не само да гласува 10 млн. долара, както се иска, за покупка на царевица от Съединените щати, а много по десет. И в интерес именно на българското земеделие, аз ви предлагам просто да приемем този закон, да видим кои текстове, и то съвсем на професионална основа, не работят, за да тръгне той действително. Иначе вярвам ще се наложи да приемем и нов закон, който пък ще отмени този, който ще гласуваме тук може би при някои обстоятелства.
Аз се чудя, господин Йорданов, простете, казвате: кой ще сее. Не сме виновни ние отляво, че няма много частници, които да сеят. Не сме виновни ние, че земята не е върната. Просто този процес се забавя. И процесът на възстановяване не е в ръцете на БСП в момента.
Така че моля ви, дайте поне тук да гледаме от гледна точка на земеделието, да не политизираме нещата. (Шум и реплики от СДС.)
Доктор Попов, много Ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, много Ви моля да не влизате в диалог, понеже сега ще гласуваме закона на първо четене.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Във връзка с някои уточнения, които бих желал да направя по закона: моля вносителите на този проект да имат предвид ал.7 на чл.2. Не може Българската народна банка да увеличава кредитния лимит или да предоставя недостигащия кредитен ресурс на частни банки. Това тя може да направи само на банки с държавно участие над 50 на сто. Защото, отивайки към чл.6, тогава частните банки ще имат интерес да вземат кредит от Българската народна банка, от който ще върнат само половината.
И мисля, че е разумно да се помисли още веднъж за чл.6 (необяснимо е защо има ал.1, когато няма ал.2), да се намери по-ефективен механизъм, тъй като това, което господин Димитров предлага - да бъде сто на сто към Министерството на финансите, евентуално дълг, точно от това се страхувам, което и господин Пушкаров заяви, че ние ще натоварим ненужно дефицита. Ще поеме всеки един, който се съгласява при определени условия да дава 19.2 кредит. Тоест, разумно решение между Министерството на финансите и банката, като по съответен начин тя ще може да си търси правата.
Приключвам, като ви призовавам да подкрепите закона. Да дадем възможност на комисиите отново да огледат тези спорни текстове. Но преди това ви моля, за да ориентирате депутатите, макар и за кратко, дайте думата на господин финансовия министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако желае министърът. Вие не може да казвате, моля Ви се.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Разбира се. Мисля, че той е изявил желание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Засега не е.
Щом Ви разрешава господин Йорданов, имате думата, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ! Мисля, че всички народни представители имат право на реплика.
Уважаеми колеги, искам да репликирам уважавания от мен господин Георги Николов. Господин Николов, ако оставим 50 на сто за банките, нито една търговска банка... Ето, обърнете се зад Вас, Вашият колега господин Парамов ще Ви каже и това, което аз ще Ви кажа тук от трибуната. Нито една банка няма да отпусне кредит на нито един земеделец. Така че ние можем да имаме закон, който във Вашите очи може да е прекрасен, обаче закон, който няма да може да работи.
В края на краищата единственият орган, който може по някакъв начин да поеме разликата в лихвите, да пооеме гаранцията за другата част - едната трета от лихвите, да поеме гаранцията за главницата, е единствено държавата.
Така че в нашата комисия, когато разглеждахме въпроса, и когато вас ви нямаше, които искахте много... Господин Йовчо Русев дойде от Комисията по земеделието, чест му прави, да защитава Вашата позиция на вносител. Вие наистина трябваше да дойдете тогава. Ние всички разсъждавахме и установихме, че единственият орган е Министерският съвет, който може да поеме тази гаранция, за да работи законът. Разберете, без да има такава гаранция в размер на (господин Парамов прави сметката) на около 4-4,5 милиарда, които трябва да се запишат като държавна гаранция, колко ще влязат в бюджета ще видим, но горе-долу такава сума 19.3 трябва да влезе в бюджета. Ако не влезе такава сума законът няма да може да работи. Защото няма механизъм, който задължава търговските банки да дават пари. Защото това са пари, срещу които стоят вложенията на гражданите, на фирмите и т.н. Банката не може да каже: аз на вас няма да ви плащам лихви, защото съм дал нисколихвен заем на селското стопанство. Това е една проста истина и трябва да се разбере. Единствено държавата може да поеме тези разлики.
И тук е господин Александров, и аз наистина настоявам той да каже Министерството на финансите, по-скоро Министерският съвет може ли да поеме една гаранция от 4 млрд. лева. Иначе, господин Николов, този закон не може да работи. Както и да го направим, не може да работи, защото банките няма да дават пари. Недейте да мислите, че пари могат да се вземат отникъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, Вашето беше изказване.
За дуплика думата има господин Георги Николов. 19.4
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Прощавайте, господин Димитров, след като има страна в кредитното отношение в банката, която дава кредит, трябва ли да я освободим от отговорност, ако тя просто е проявила, бих казал, безотговорност и не е използувала всички правомощия по закона и така нататък, и всичко това да го трупаме в държавен дълг. Ами нали и тази банка с 50 на сто държавно участие пак е държавна! Защо да не намерим, аз казах, перфектен, не 50, Вие не чухте, бяхте извън залата, предложи се 80 на сто от тези 50 на сто да се приспаднат от печалбата преди облагане, тоест, да се намали ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Същото.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не, остават 10 на сто за сметка на Търговската банка. Вече тя да го поеме. Затова аз казах, че трябва друг механизъм. Но не съм убеден, че търговската банка, която просто дава пари, а пък не се интересува ще се върнат ли или не, да я освободим в един закон.
Мисля, че в това отношение трябва да бъдем твърди.
А що се отнася до 4 000 000 000, аз за първи път чувам и не знам как сте ги изчислили, когато ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Попитайте господин Парамов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Парамов да си ги изчисли, това е друг въпрос. А ние трябва да намерим механизъм, за да не оневиняваме и освобождаваме банката от отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата министърът на финансите господин Стоян Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми депутати, аз с особен интерес слушах дискусията и смятам, че тя беше полезна за всички, тъй като бяха изказани изключително ценни мисли. При други условия, ако от мен зависеше аз не бих подкрепил такъв закон. Говоря съвсем откровено, при други условия. Но обстановката при нас в момента е такава, имам предвид и резултатите от есенната сеитба, наближава и даже е време за пролетната сеитба и просто сме склонни да правим определени изключения.
Затова Министерството на финансите и Министерският съвет СБ/НП 20.1 подкрепят закона в този му вид, което означава, че в този закон няма задължения за държавна гаранция. Ако бъде вписан текст, че се поема държавна гаранция, аз лично, ако от мен зависеше, не бих поел държавна гаранция. Искам добре да бъда разбран, защото държавната гаранция означава освобождаване на банките от отговорност и даване на кредити с лека ръка. Това е истината. Тогава нито технико-икономическата обосновка ще ни спаси, нито легитимността на субекта, нито нищо.
Друг е въпросът, че тук има действително сложна обстановка от гледна точка на статута на банките, но все още дайте да не се заблуждаваме. Нашите търговски банки не са търговски банки в този вид, в който трябва да бъдат. Както нямаме пазарна икономика, така нямаме и истински търговски банки, защото в 90 на сто от собствеността на тези търговски банки е държавна собственост в крайна сметка. И в този аспект тук също трябва да се направи определен компромис.
Аз искам пред вас да изразя още едно становище. Не зная как този законопроект е стигнал до Вашингтон, но получих директно оттам факс с много остра бележка от Световната банка, тъй като вие всички знаете тяхното категорично становище да не се сегментира кредитният пазар, да не се дават определени преференции в селското стопанство. Смятам за свой дълг да изразя пред вас тяхната категорична позиция против поемането на две трети от лихвения процент за сметка на бюджета. Казвам това просто като информация, ние все пак не сме длъжни да спазваме 100 на сто техните указания. Но това е една политика, с която ние трябва да се съобразяваме, тъй като в голяма степен зависим от тях.
И накрая, аз бих помолил наред с тези ценни бележки, които бяха посочени, за по-голяма конкретизация и уточняване на някои текстове. Дали не бихте могли да прецените в чл.2, ал.2 преференциалното кредитиране да се отнася включително и за прибирането на продукцията. Аз лично бих помолил, ако може, прибирането на реколтата да бъде изключено от този закон. Прибирането на реколтата е една кампанийна работа. Ако има реколта, може да се вземе краткосрочен кредит за 40 дни, за два месеца, който да се върне. За нас проблемът тук е: действително рискуваме да издъним бюджета, но рискуваме именно, че ще остане незасято. Няма значение в момента кой е собственикът, защото и да искаме, 20.2 ние за 15 дни не можем да върнем земята. Аз дълбоко уважавам това, което каза господин Йорданов, най-хубаво беше, ако имаше легитимни собственици, да знаем на кого даваме и от кого да искаме отговорност. Но така или иначе трябва да се сее следващите седмици. Собствениците все още, знаете ги кои са и така нататък, затова ние ще даваме на тези, които действително трябва да засяват, действително ще трябва да извършват селскостопански работи. Но поне в частта за прибирането на продукцията ми се струва, че бихте могли да помислите дали не би могло да бъде ограничено това преференциално кредитиране, защото, повтарям, просто става въпрос за един краткосрочен кредит. Ако има реколта, ще се ползва кредит и ако има реколта, този кредит ще се обезпечи и ще се върне. Ако няма - няма да се ползва.
Това е, което исках да споделя пред вас.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин министър.
Моля, пригответе се за гласуване. Гласуваме на първо четене Законопроекта за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г. Моля, гласувайте на първо четене.
От общо гласували 192, за - 181, против - 6, въздържали се 5.
Законът е приет на първо четене.
Почивка 20 минути. (Звъни)
(18 ч. и 45 м.)
20.3
(След почивката)

19 ч. и 18 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме заседанието. Първа точка, това е предложението на народния представител Лъчезар Тошев за удължаване срока на работа на Парламентарната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата, при които пострадаха народни представители. Господин Тошев, докога точно да се удължи срокът предлагате като вносител на това искане?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (близо до трибуната): В самия проект за решение е записано. Аз съм го внесъл като проект за решение. До 31 март.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за внимание. Ще гласуваме решение на Народното събрание за удължаване срока на работа на Парламентарната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата, при които пострадаха народни представители, до 31 март т.г. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за това решение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 150 народни представители, за 125, против 5, въздържали се 20.
Приема се това решение. Срокът на тази комисия се удължава до 31 март.
Минаваме към следващата точка от дневния ред, а именно
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ПО ФАКТИТЕ ОТ ИЗСЛУШВАНЕТО НА АНИ КРУЛЕВА.
Най-напред трябва да гласуваме дали да има такава комисия. Засега има само точка за комисия. Трябва да гласуваме дали да има такава временна комисия. Моля, режим на гласуване.
Господин Гоцев, заповядайте. (Възражения от депутати от БСП)
Аз казах само: моля, режим на гласуване, т.е. една готовност. Гласуване не съм обявил, само режим. Заповядайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Член 128 от Конституцията поставя следствената власт като част от съдебната власт. Анкетна комисия за да проверява онова, което казва следствието, ознаБП/КП 21/1. чава пряко вмешателство в съдебната власт на законодателната. А това нещо е противоконституционно. Независимо от това от справката, която се дава от прокурора, завеждащ отдел в Главна прокуратура, се вижда, че двете следствия, за които говори госпожа Крулева, не са приключили досега. Недопустимо и невъзможно е да се навлезе в материалите на тези следствия от законодателната власт, преди те да са приключили, защото така разпорежда Наказателно-процесуалният кодекс. Мисля, че Народното събрание не трябва да манифестира пред целия свят, че то се вмесва в работата на съдебната власт. Затова моля да не се гласува за включването в дневния ред на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев. Отец Христофор, Ваше Светейшество, заповядайте. (Шум в залата)
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и от лявата, и от дясната страна. Искам да ви помоля да приемете моя протест, който връчих на руското посолство тази вечер в 18 ч. Този протест е във връзка с недопустим инцидент в Плевен за намеса на двама руски дипломати. И ви моля да вземете отношение по този въпрос. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви. Ще предам този протест на съответните комисии да се запознаят. Господин Дърмов, заповядайте по точката от дневния ред.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз искам да изразя несъгласие с преждеговорившия господин Гоцев и да ви върна само две минути назад. Първо, ние прогласувахме продължаване срока на една анкетна комисия, която действа паралелно със следствие. И в тази връзка също така искам да обърна внимание, че следствието все още се намира за съжаление в органите на Министерството на вътрешните работи.
Освен това искам да ви върна още малко назад, когато колегите от Съюза на демократичните сили поставиха въпроса защо все пак не се извършва проверка. Тук се чуха много тежки думи по адрес на госпожа Крулева и затова, за да не може от тази трибуна да говори всеки каквото иска и за да можем ние да бъдем една държава, в която демокрацията ще решава, а не личните пристрастия да водят до злоупотреба с власт, и във връзка с това, 21/2. че господин Ескенази постави въпроса, че някой иска да му запуши устата като борец срещу мафията и ако ние наистина искаме да се борим срещу мафията и срещу злоупотребата с власт, нека ние да гласуваме тази комисия във връзка с фактите. Защото освен че се изнесоха факти, които говореха, че изпълнителната власт начело с министър-председателя, сега ексминистър-председател е осъществявала подслушване и други противозаконни действия, моля все пак да вземем едно решение да се провери дали това наистина е вярно, за да може парламентът да се произнесе.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Дърмов. Господин Стоянов, заповядайте.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Господин председателю, колеги, разполагам с една справка, която е постъпила официално в Народното събрание и която по своето съдържание съвсем недвусмислено ни отрича възможността да направим каквато и да е комисия. Ще си позволя свободата да ви прочета само няколко реда от нея.
Справка по преписка 251 от 1993 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили. Преписката е образувана въз основа на писмените указания на главния прокурор на Република България да се проверят изнесените от директорката на Националната следствена служба данни, че органи на МВР са подслушвали телефонни разговори на Стоян Ганев, Ахмед Доган и други политически лидери. Възложен е определен брой задачи. Последното изречение: "Все още липсват определени резултати от проверката." При това положение е абсолютно невъзможно да вземем решение за каквато и да е комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Караиванова, заповядайте.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Искам да възразя на колегата Стоянов.
На няколко пъти се казва, че ние се вмесваме в съдебната власт. Колеги, защо е позволено на изпълнителната да се вмесва, а на парламентарната да не се вмесва? Ние не искаме да проверим фактите, доказателствата по делото, а искаме да проверим като парламент намесвала ли се е изпълнителната власт, оказвала ли е давление на съдебната власт. И малко трудно ще 21/3. бъде прокурорите от Въоръжените сили да разследват своя началник - главния прокурор. Докато парламентът може да направи това, докато изпълнителната власт е подчинена на парламента и парламентът фактически ще проконтролира нея, изпълнителната, макар и бившата, и ще види позволила ли си е тя някакви недопустими от закона намеси. Затова няма никаква намеса в работата на съдебната власт. Тя спокойно ще си решава делото и няма да й кажем с какъв резултат трябва да излезе това дело. Ние ще проверим един предхождащ самото образуване на делото момент под чие давление е ста нало това.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря и аз. Ако няма други мнения... Заповядайте, господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на СДС искам половин час почивка. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка и закривам заседанието. Утре в 9 часа продължаваме. (Звъни)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Руслан Сербезов
Илиян Илиев