Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание, на което продължава обсъждането на законопроекта за държавния бюджет.
Господин Мицев вдига ръка. Заповядайте по процедурен въпрос.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На този ден в битка с турските войски при село Баница, Серско, беше убит един от най-великите българи, живели някога под слънцето - лидерът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Гоце Делчев.
Костите на този велик българин, за съжаление, съгласно решението на пленума на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 1946 г. са предадени на така наречената тогава Социалистическа република Югославия.
Много Ви моля, господин председателю, да приканите уважаемите колеги народни представители със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетат паметта на днес загиналия апостол Гоце Делчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля народните представители да станат, за да почетем паметта на големия български революционер и поборник за национално освобождение на Република България Гоце Делчев. ЦМ/НП 78.1
(Всички стават и почитат паметта на загиналия)
Понеже няма избран председател, има думата представител на Комисията по енергетика и енергийни ресурси, който да изложи становището и по законопроекта за бюджета. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Комисията по енергетика и енергийни ресурси на свое редовно заседание на 15 април обсъди проект на Закон за държавен бюджет на Република България за 1993 г., внесен от Министерския съвет, и прие следното становище:
Изхождайки от реалното състояние на икономиката на страната в момента и необходимостта от нейното преструктуриране, съвсем основателно правителството поставя енергетиката на първо място в своите приоритети. Адаптирането на отрасъла към нуждите на националната икономика изисква финансово стабилизиране чрез субсидии от държавния бюджет. Субсидирането на отрасъла и предложените механизми за цялостното му финансово осигуряване са подчинени на изискването за постепенно преминаване към самофинансиране.
Подходът на правителството за решаване на финансовите и структурни проблеми на енергетиката според нас е правилен и отговаря на изискванията на международните финансови институции. Направени са първите стъпки за привличане на чужди инвестиции в отрасъла.
Предвиденото увеличение на цените на горивата и топлои електроенергията е неизбежно и даже закъсняло. То трябва задължително да бъде предшествувано от въвеждане на цялостна система за социална защита на населението. Преструктурирането на отрасъла трябва да се извърши изключително внимателно на базата на задълбочена икономическа и социална оценка. Прибързаните действия в тази област могат да доведат до трайни негативни последици.
Проблемите на енергетиката не засягат само отрасъла, а цялото общество и тяхното комплексно решение може да се постигне с помощта на всички компетентни държавни институции. Комисията предлага да се създаде постояннодействуваща правителственоведомствена комисия по проблемите на енергетиката.
Комисията е на мнение, че е необходимо правителството да се ангажира с дългосрочна политика в областта на ефективното използуване на енергията и енергийните ресурси. Законите, зася 78.2 гащи производството и потреблението на енергии и енергийни ресурси да се включат в приоритетите на правителството.
Особено важен е проблемът с вътрешната задлъжнялост и възможността за осигуряване на заплащането на консумираната електро- и топлоенергия. Ако този проблем остане нерешен, заложеният механизъм за финансовото осигуряване на отрасъла не може да се реализира. В търговията с горива и енергия, както и в ценообразуването трябва да се осигури прозрачност. Правителството да вземе мерки за засилване на контрола и защита на държавните интереси.
Съгласно допълнително решение на комисията, взето на 29 април 1993 г., е необходимо да се постави въпросът за финансовото осигуряване на топлоснабдяването и по-специално финансовото осигуряване за топлоснабдяването на гр. София. Законопроектът за държавния бюджет не дава ясен отговор на този проблем.
Комисията предлага на Министерския съвет да предприеме решителни мерки, свързани с възможността общината да води собствена ценова политика. Министерският съвет да приеме нова структура на Комитета по енергетика, чрез която да се деблокират проблемите на взаимните дългове между акционерните дружества, осигуряващи енергоресурсите, както и за конкретизиране на субсидията и предоставянето й директно в бюджета на общината.
Комисията приема по принцип предложения проект за държавен бюджет.
Становището е подкрепено от 8 народни представители - членове на Комисията по енергетика и енергийни ресурси. Двама народни представители - господата Здравко Кацаров и Петър Тодоров не подкрепят това становище.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пламен Денчев.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (от място): Може ли да дадете думата и на малцинството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Добре, ще дадем думата и за мнението на малцинството. Заповядайте, господин Тодоров.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В току-що прочетеното становище на комисията 78.3 беше казано, че тя е обсъдила законопроекта за бюджета по проблемите на енергетиката. Това е силно казано. Тя започна да обсъжда, но не обсъди тези проблеми. Най-малкото два аргумента има в полза на това твърдение, макар че на някои им е много весело като че ли.
Първият е, че аз не виждам тук човек, който сериозно да си мисли, че проектобюджетът за енергетиката може да бъде обсъден на едно заседание, което започва в 11 ч. и завършва в 12,30 или 13 ч.
И второ, решението, което беше прочетено тук, беше прието именно на това заседание и това решение беше взето с точност от 2 млрд. лева. И на предложението, което направихме в комисията - да не бърза още на първото заседание да вземе решение, а действително да обсъди проблемите, свързани с проектобюджета на енергетиката, беше казано, че становището е още първия ден, до 15 ч. всички комисии да имат решение, за да може от 15 ч. на съответната дата преди 2 или 3 седмици ние да започнем на първо четне обсъждането на бюджета. Това партийно поръчение ли беше или какво е било, не беше уточнено.
И вторият аргумент, който показва, че комисията не е обсъдила своето решение както трябва е това, което вие токущо чухте, а именно: че след седмица или две комисията се досега, че точността, с която е обсъдила проектобюджета, е на ниво 2 млрд. лв. и прави допълнително уточнение, че правителството трябва да си помисли откъде да субсидира Столичния енергиен комплекс и какво ще стане с отоплението на София.
Така че това становище, което вие чухте, беше изпълнение на партийно поръчение, но не беше резултат на едно нормално обсъждане в комисията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Започваме дебатите.
Има думата народният представител Венцеслав Димитров. 78.4
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители!
Обсъждане, аз специално за трети път, един Закон за държавен бюджет и за трети път ние се намираме наистина в една тежка ситуация, в една тежка икономическа ситуация, бих казал.
Тя е обща за всички страни от Източна Европа. Период на преход. Специално за нас, период на санкции, период, в който е не уреден външният дълг.
Същевременно обаче, искам да обърна внимание, че тази тежка икономическа ситуация, която е обективна за всички страни от Източна Европа, сегашният бюджет се обсъжда в една тежка, до известна степен странна политическа ситуация. Защото, моето дълбоко убеждение, и не само моето, е, че само една политическа сила с десноцентристка насоченост може да извърши този преход, може да предложи адекватен Закон за държавния бюджет в такъв период на преход.
Неадекватна е ситуацията от гледна точка на политическото мнозинство, което избра това правителство. И каквото и да прави това правителство, то не може да предложи един адекватен нАа икономическата ситуация държавен бюджет.
Невъзможно е в момента да се прави по-социална политика от тази политика, която провеждаше предишното правителство. (Оживление в блока на БСП)
И аз след малко, господа, ще ви кажа с числа защо тази политика, която днес ни предлага това правителство е по-малко социална от миналото. И си записвайте, ако обичате! Специално господин Ангел Димов, знам, че обича да си записва. Записвайте си, господин Димов, ще Ви трябва за втория том от събраните съчинения, който ще издадете.
Невъзможно е провеждането на по-социална политика. Държавният бюджет, какъвто и да е той, в тази икономическа ситуация, предлага подкрепа отдясно и критика отляво. Защото подкрепа отляво той въобще не може да получи и ако получи, това ще е чиста проба демагогия. Изслушайте ме! (Неразбираеми реплики от блока на БСП) МС/КТ 79.1
Ако искате да има дееспособно правителство, то наистина трябва да е такова. Ако искате да има правителство, блокирано от политическите сили, то трябва да има такава странна парламентарна подкрепа и да има наистина подкрепа отляво за една послаба социална политика.
Всеки опит за по-лява политика ще води до дестабилизация или с други думи - той е невъзможен.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Говори за бюджета!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Правителството през миналата година, а бих казал до известна степен и по-миналата година, направи доста сериозни усилия за финансова стабилизация на страната и това беше признато и от международните институции. (Неразбираеми реплики от блока на БСП)
Бяха създадени реални условия тази година, господа, инфлацията да бъде сведена до около или под 40 на сто годишно и лихвените... (Оживление в блока на БСП, "Браво!")
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ... проценти, и лихвените проценти да спаднат под 30 на сто, което е решаващо за икономическото оживление. (Неразбираеми реплики и шум в блока на БСП)
Господин председателю, моля Ви се, някой с хронометър да засича прекъсванията поради реплики от залата и т.н., за да не ми се зачитат във времето. (Шум в залата)
Каква макроикономическа рамка ни се предлага в момента? За съжаление не е за смях и аз мога да се смея, но може би всички ще плачете.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Точно така!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Макроикономическата рамка не е съставна част от бюджета, но тя е основа за изграждането на бюджета. Тук е господин министърът на финансите. Той ще ви каже. При една нереалистична макроикономическа рамка не може да се създаде реалистичен бюджет.
Кажете ми какво от тази рамка е реалистично? Имаме, за брутния вътрешен продукт не искам да говоря, в края на годината ще видим с колко ще спадне, дай Боже да не спадне.
Имаме заложена една инфлация от 60 на сто при по-тежки изходни позиции за инфлацията. (Неразбираема реплика от блока на БСП) 79.2
При по-високи лихви - най-просто. Ето за това, по-високи лихви, при по-малки възможности за заеми от международните институции - ето ви парекселанс една ситуация, в която инфлацията по принцип трябва да е по-висока, без да има по-голям дефицит. За съжаление, и дефицитът е доста по-висок. И аз по-нататък ще се спра върху това.
Една безработица имаме, която вече е надмината. Така е! По това има съгласие и в Комисията по бюджета и финансите. Между другото, няма да поставям критичните бележки, които бяха изказани в становището на Комисията по бюджета и финансите, към тях напълно се присъединявам и ги подсилвам с моите собствени позиции, които се опитвах, разбира се, ще ви кажат колегите, и по време на заседанията на комисията да защитавам.
Има една средна работна заплата, господа, която се предвижда и аз не знам защо да нарасне едва с 25 на сто, или 26 на сто. Смятайте сами!
В края на декември 1992 г., това са разчетите, които ни бяха предадени от Министерството на финансите. Официалните разчети, върху които е изграден Законопроектът за държавния бюджет.
В края на декември работна заплата - средна - 2540 лв. В края на декември тази година - работна заплата - 3140 лв. 25 на сто предвидено увеличение. Аз съм сигурен, че увеличението ще е много по-голямо. Обаче това показва, че макрорамката, самата макрорамка е нереалистична.
Могат да се привеждат различни показатели, въз основа на които да се направи заключение за общата насоченост на държавния бюджет, за политическата насоченост става дума, не за техническото изпълнение, защото преобладаващата част от хората, които работиха върху държавния бюджет тази година бяха същите, които работиха и миналата година. Но на тях им беше наложена друга нереалистична рамка.
Може да се работи със структури, може да се работи и с темпове. Тук има икономисти, те ще ви кажат, че долу-горе нещата са същите. Аз предпочитам да работя с темпове, защото в един период на инфлация те са по-разтегнати и дават по-добра представа за това наистина какво е заложено в бюджета. 79.3
Разходната част на бюджета. Общо увеличение на разходите в консолидираната фискална програма - 77 на сто увеличение. Към тези 77 на сто сега ще трябва да приравняваме прирастите във всички отделни сфери и да видим тази сфера дали е подценена или е надценена. Мисля, че по това има яснота даже и за хората, които не разбират много, много от икономика. Все пак всеки знае какво е това процент.
Увеличаване на социалните разходи - 57 на сто. Тоест, има значително отстъпление от това, което направи миналото правителство. Общо разходите се увеличават със 77 на сто. Социалните разходи, господа и дами, се увеличават само с 57 на сто. А някои претендираха, че правят ляв завой. Недейте ме разбирайте грешно! Не съм аз този, който ще пледира за левия завой, но това подкрепя думите, които ви казах в началото: "Ляв завой в момента е невъзможен!" И който се опитва да говори за ляв завой, нека да каже тук, че това е чисто и просто е една, как да ви кажа, демагогия, лъжа или както искате така го наричайте. Ляв завой в момента е невъзможен! Поне се постарайте да запазите това, което ви осигури предишното правителство на Съюза на демократичните сили. (Смях от блока на БСП. Ръкопляскания от блока на СДС)
Така е, госпожо Маринова, 25 на сто увеличение на заплатите - това ли Ви е левия Ви завой? При 60 на сто заложена от вас инфлация, която сигурно ще достигне 90-100 на сто. (Ръкопляскания от блока на СДС) Как ще стане? Вижте сега пенсиите!
Пенсиите се увеличават едва с 55,7 на сто. 55,7, при инфлация 60 на сто. Значи хората ще обеднеят още, но при общо увеличаване на разходите 77 на сто.
Нека сега всички заедно с вас да се опитаме да идентифицираме секторите, които са, така да се каже, фаворизирани.
Чета: "Фаворизирани са само онези сектори, които имат нарастване на разходите над 77 на сто". Всичко друго е подценено.
Общи държавни функции - 50,6 на сто увеличение. Добре, по-малко, хубаво! И аз бих се съгласил с това.
Отбрана и сигурност - 50,8 на сто. Хубаво, ако някой друг ще ни брани, някак си ще вържем двата края.
Образование - 50,7 на сто - образованието 50,7 на сто.
Здравеопазване, това също спада към политиката, социалната политика на всяко едно правителство - също 50,7 на сто. Тоест, 79.4 разходите и за здравеопазване, и за образование, и за отбрана, казвам ви вече и за социалното осигуряване са по-малки. 79.5
Ето, вижте една комична цифра. Увеличаването за жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство - 7,8 на сто при минимум 60 на сто инфлация. Къде отиваме?
Културата. Миналата година толкоз приказки изказахте за културата. Вярно е, че няма пари, обаче вие й взимате още и то пропорционално повече. (Реплика от блока на БСП: "Кои ние?")
Разходите за култура се увеличават само с 45 на сто. Къде отивате? Това ли ви е левият завой? (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" в блока на СДС) Това всичко е под летвата, господа. Над летвата - само два сектора.
Икономическите услуги нарастват 2,2 пъти и плащанията по лихвите нарастват с 2,5 пъти. Икономическите услуги това са предимно субсидиите. Раздаваме субсидии. Ще се изкуша все пак да повторя становището на Комисията по бюджета и финансите. За субсидии сме, макар и не всички от комисията, но искаме система - че като се дадат субсидии, наистина нещата ще се оправят. А не сега да им дадем пари и утре те пак да дойдат и да кажат: "Дайте и то дайте повече!". А това вие го залагате в държавния бюджет, без всякаква система раздавате пари на ляво и на дясно. И най-вече за лихвите. Два пъти и половина плащанията по лихвите се увеличават в този държавен бюджет.
Не искам да ви карам да сравнявате с предишното правителство. Много е лесно да се излезе от тази трибуна и да се каже: "За това няма пари, за онова няма пари", знаете как беше миналата година. Обаче това, което аз ви казвам сега, не е, че за това или онова няма пари, а че парите са относително по-малко за този, този и този сектор, в сравнение с миналата година. Тоест, че ако имаше едно друго правителство, то нямаше да направи така.
По приходите. Приходите се предвижда общо консолидираната фискална програма, да нарастват с 67,4 на сто. А приходите само в републиканския бюджет - 80 на сто.
Какво идва да покаже това? Че се върши една централизация, допълнителна централизация. Нали искаме да избягаме от тази централизация, която ни завещаха 45 години комунизъм, социализъм и аз не знам още как да го наричате. Сега се връщаме пак назад. Не казвам, че сме се връщали през 1950, 1955 или 1960 година, но фактът е факт - централизацията се увеличава. ВТ/ЛТ 80.1.
Нека да взема само общественото осигуряване. Приходите в него се увеличават с 67,4 на сто, а разходите, както казах, с 57 на сто. Помислете малко какво означава това. Това означава, че вие взимате от хората повече, отколкото им давате. (Реплика от блока на СДС: "Ляв завой") Левият завой би трябвало да предполага обратното. Аз не претендирам за ляв завой. Не ме разбирайте пак грешно. Не искам да давате повече, но искам да дадете толкова, колкото им се даде миналата година, макар че и тогава беше малко. (Реплика от блока на БСП, кото не се разбира) Защото сега се дава още по-малко, господине. Погледнете, кажете, ако има нещо друго, ако съм сбъркал с някое число, поправете ме. (Реплики от блока на БСП, които не се разбират)
Детските надбавки. Това парламентарно мнозинство отхвърли един проект, който предвиждаше увеличаване или част от детските надбавки да бъдат давани за сметка на по-малко плащания на данъци от хората, които изкарват парите. Казахте: "Ще ги дадем!". Къде са? С колко ги увеличиха? Знае ли някой? С 15 лева или с 16, или с 20 при 200 лева базисна сума. Къде отиваме?
В края на краищата има пенсионери, има и деца, но има и един елементарен срам. И тези, които наистина са предложили такова нещо, казват, че се грижели и за пенсионерите, и за децата. Напротив, показва точно обратното.
На едно заседание на Комисията по бюджета и финансите аз казах: "Вярно, ще ги актуализирате, но как ще ги актуализирате? Вместо 215 лева, каквито са сега, имаме шансове до края на годината детските надбавки да се увеличат на 216,50 лв.". Това бихте могли да направите. Нищо друго! (Реплика от блока на БСП, която не се разбира) Моля? Не съм станал. Не съм станал, няма и да стана. Вие сте болшевики и вие ще видите как самите вие ще кажете: "Къде отидохме? Защо подкрепихме това правителство? Защо му казахме да прави леви завои?".
Това правителство състави структура на приходите и на разходите. Дава свобода за раздаване на пари, поне така, както беше предложен законопроектът. Раздаване на пари на този и на онзи, който дойде да ги поиска, който дойде да стачкува или който най-просто аз не знам какви са тези тристранни комисии, какви са тези контакти със синдикатите. Аз съм последният човек, който ще дойде да защитава синдикатите, обаче това не значи, 80.2. че не трябва да защитаваме всички, които изкарват работни заплати.
Какви са тези синдикати, които са се съгласили с макроикономическа рамка с 25 на сто увеличение на заплатите при минимум 60 на сто инфлация?
Ако има някой, който може да ми обясни този проблем, нека да го обясни. Аз самият не мога за себе си да го обясня.
Къде се пропускат парите, господа? Аз знам, че проблемът е сериозен. Проблемът не е и само на това правителство. Но има редица резерви. Самият аз знаете, че миналата година, не бих искал тук да създавам настроения, че председателят на Комисията по бюджета и финансите може да раздава пари, може да спира закони. Някои казваха, че съм казал: "Сто милиона на този няма да му дам или на някой си друг не". Миналата година заедно всички в комисията решихме, съкратихме редица разходи и дадохме на финансовия министър господин Костов и специално на сегашния финансов министър господин Александров, който тогава завеждаше Управление "Данъци", 40 млн. лв. за укрепване на данъчната администрация. Аз съм готов, господин Александров, сега да седнем и да видим какво можем да съкратим. Да Ви дадем не 40, а 80 млн., но ни кажете как ще вземете изпуснатите данък обществено осигуряване, ДОО, защото се оказа, че доста предприятия не плащат, как ще вземете данък общ доход от онези доходи, които в момента са неидентифицирани в брутния вътрешен продукт? И нещо много важно, дайте всички за това да мислим - държавата не може да облага кой знае колко частния сектор, макар че против волята на Съюза на демократичните сили увеличихте някои данъци. Това не може да донесе съществени приходи. Вижте кой печели днес от все пак малкия частен сектор. Тези, които имат (господин Стоилов се подсмихва, обаче е така), тези, които получиха нещо и които го дават под наем.
Аз питам: къде е държавната собственост, която трябва да се даде под наем? Къде е? Знаете ли колко е сумата от предвидените наеми в държавния бюджет на правителството? Двадесет и пет милиона. На общините - 168 млн. Че толкова ли е бедна тази държава!
Къде са тези пари? Аз ви казвам: дайте само ЦУМ под наем, дайте ми го на мен и аз ще взема повече от 25 млн.,като го дам 80.3. под наем. Толкова много частни фирми си плащат наем. Къде са тези наеми? Или така се раздърпват нещата, че доходите се утаяват някъде. Защото сега има пазар на площите, пазар на наемите, някой взима парите. Когато няма държавна система, която да взима парите, те отиват под нас. И сигурно всички го знаете това. Но не ви съветвам всички да поддържате такова нещо. Затова дайте да видим какво трябва да се направи, за да си вземе държавата наемите. Защото не 25 млн., а 25 млрд. може да вземе държавата от наеми. И те ще са малко. Нека да не се мъчим сега да вземем на хората, които си получават земята, по 10 лв. на декар или да ги обложим с по 20 лв. на декар. Това нищо няма да даде. Дайте да видим как наистина държавната собственост може да се даде под наем и да се вземат парите. 80.4.
Държавният дивидент къде е? Аз и на предишното правителство казах: нищо, че е от Съюза на демократичните сили. Държавният дивидент също е един голям резерв. Държавата трябва да си събира доходите. Държавата няма право да събира от държавните предприятия само данъци и те да надуват разходите, да си купуват коли "Мерцедес 600". Колко пъти го поставям този въпрос? Никой не може да ми каже как един държавен директор в предприятие на загуба може да си купи "Мерцедес 600".
Господин министър, съжалявам, че го няма министър-председателя. Предложете закони за контролиране на разходите за държавните предприятия, а ние ще ги приемем. Защото ние сме против държавната собственост да се раздава насам-натам, да се дава под наем или да се приватизира скришом.
Социалната мрежа. Трябваше за съжаление да се предприеме нещо наистина тази социална мрежа да стане по-ефективна. Защото и миналата, и по-миналата година този въпрос беше поставен, но сега няма нито крачка за това в бюджета направена. Социалната мрежа трябва да може да лови наистина тези хора, които са най-нуждаещите, не на всички поголовно да се раздават пари. Ето сега например средствата за Указа за насърчаване на раждаемостта, които средства ги дискутирахме в Комисията по бюджета и финансите. Те тежат на гърба на социалното осигураване, а те би трябвало да бъдат чисти държавни пари, държавни субсидии. Защото по този начин се провежда наистина държавната политика, а не да бъдат открадвани от пенсиите и после раздавани под някаква форма, а се вижда, че под тази форма не могат въобще да се раздадат по един задоволителен начин. Аз не виждам къде е тук господин Георги Николов, ето го. Господин Георги Николов казва: "Това, което ти ми предлагаш за данъците 160 увеличение на детските за сметка на данъците на дете и на неработещ съпруг и съпруга 240 лв., са много малко за семейство с две деца 600 лв. Те не могат да се издържат. Къде са Вашите пари, господин Николов, които щяхте да ги предложите? Къде са детските? Тези 600 лв., които аз ви предложих, Вашето правителство, аз зная, че Вие не сте виновен, но Вие в случая трябва да вземете и адекватно отношение. Вашето правителство знаете ли какво предлага? Предлага два пъти по 15 лв. за децата - 30 лв. 30 срещу 600 - кажете кое е повече. Вярно е, че 600 са малко, но 30 са нищо. СМ/КП 81/1.
Въпросът за лошите кредити. Лошите кредити не могат да се уреждат в Закона за държавния бюджет. И аз се радвам, че повечето от колегите, всички колеги на практика в Комисията по бюджета и финансите взехме принципно становище лошите кредити да се уредят със закон, който е различен от Закона за държавния бюджет. Не може да дадем карт бланш на това правителство. Знаете колко малка поддръжка има, макар че може би формално то ще има, не може да си позволи да увеличи 61 млрд. лв. държавния дълг. Затова ще е хубаво да се уредят с отделен закон, а в Закона за държавния бюджет аз ви предлагам, може би всяка година е целесъобразно да се фиксират два тавана. Единият за вътрешния дълг, другият за обема на дадените гаранции. И вътре вече, докато се изплащат някои кредити, да кажем, на които правителството е гарант, могат да се дават нови за тези кредити. А не сега идва един министър, пледира тук: дайте пари за това, дайте пари за онова и дълговете автоматически нарастват. Така в края на миналата година се увеличиха до известна степен дълговете на страната. Но това, което се предлага, наистина със Закона за държавния бюджет не би трябвало да се допуска.
Аз направих и други предложения. Тук виждам господин министъра на земеделието, който има специални симпатии към мен, но аз съм му приготвил на него един подарък и апелирам към него да размисли добре.
Господин министър, ние в нашата комисия се уточнихме да Ви предложим бюджета на Селскостопанската академия да го поемете Вие, във Вашето министерство, защото Вие като политическа личност започвате да носите отговорност за това как се раздават тези пари. Добре, аз прочетох Вашето писмо. Вие защитавате този бюджет. Раздайте ги така, че тези пари да се използват ефективно и наистина да са в полза на земеделието, а не някой си да си прави разни изследвания за ТКЗС и за разни други структури, които в бъдеще сигурно няма да ги има. Съгласете се с това нещо, господин министър, днес сте вие, утре може да е друг, но наистина тогава земеделието да бъде подкрепено от науката наистина. И Вие носете отговорност за това. Не прехвърляйте отговорността на парламента.
Финансирането на общините. В момента Министерство на финансите предлага една методика за известен обективизъм при 81/2. определяне субсидиите на общините. Все пак по-добре е да има методика, отколкото да няма. Аз това го казах на господин министъра и по време на заседанието на комисията. Въпреки това сме далеч от финансовата самостоятелност на общините. Даже нещо друго. Сега се предлага друга формула на разпределяне на данък общ доход, не 70 в полза на общините, 30 в полза на държавата, както миналата година, а 50 към 50. Но старата формула даваше известни по-големи, макар и не чак толкова по-големи гаранции срещу прекомерното увеличаване на инфлацията. Защото данък общия доход е единственият данък, който има интересното свойство да играе ролята на повече или по-малко стабилизиращ фактор в държавните приходи. Тоест с увеличение на инфлацията, поради прогресивния начин на облагане на общия доход, приходите се увеличават. И именно едно по-голямо участие на общините щеше да им даде гаранция, че при една увеличена инфлация ще получат повече пари по този начин. А сега на практика тяхното финансиране наистина се орязва. Мога да ви покажа писмата, които са получени в комисията. Естествено тук не могат да бъдат прочетени всичките и за мен е трудно да ги чета, отделям по часдва всеки ден да ги чета, да видя, че всички плачат за пари. Аз не зная Вие как ще отговорите на този въпрос.
По бюджетните организации. Ние се изказахме вече в комисията. Мисля, че може да се направи още.
По преходните и заключителните разпоредби. Аз съм против приемането на закони, които имат крайно действие с преходните и заключителните разпоредби на един закон, който има временен характер.
Имайки предвид всичко това, господа, моето дълбоко мнение е, че ние не бива да се съгласяваме с редица от основните политически постулати, които са залегнали в този бюджет. Не се съгласявайте и вие, ако искате - съгласявайте се, много полесно ни е да водим предизборна пропаганда, ако вие се съгласите с този дефицит. Добър ден! Ние точно това и мислим!
Говори се за дефицита, че не бил инфлационен. Как да не е инфлационен? Той е 27 млрд., три пъти по-голям от миналогодишния в абсолютни цифри. 50 на сто било финансирането с ценни книжа, то не било инфлационно. Аз просто се изненадвам от становището на Икономическата комисия. Имам чувството като че 81/3. ли там няма професионалисти икономисти.
Неинфлационно финансиране, тук е господин министърът и аз съм сигурен, че той ще го потвърди. Неинфлационно е само онова финансиране, което става за сметка на свободните парични средства на населението и евентуално на фирмите. Само това е неинфлационно. За съжаление най-оптимистичните прогнози на правителството са, че това финансиране, неинфлационното, най-много ще отиде до 2 млрд. лв. Другите 25 млрд. са по принцип парексаланс инфлационно помпане на пари в икономиката, срещу които няма нищо. Недейте с лека ръка да пропилявате това, което извънредно трудно беше постигнато в последните две години. Правителството на Съюза на демократичните сили наистина създаде известни предпоставки за продължаване на периода на финансова стабилизация при не толкова твърди ограничения, при по-ниска инфлация, при по-ниски лихвени проценти. Вие използвате тези резерви, които ви бяха създадени, и се изхвърляте пак нагоре. Но така финансовата стабилизация никога не може да завърши и аз ще ви кажа, че структурната реформа не може и да започне. Не може и да започне без такава финансова стабилизация. 81/4.
Имайки предвид всичко това, господа, имайки предвид, че международните институции се отнасят извънредно скептично към предложения грамаден бюджетен дефицит и особено към предложеното увеличаване на вътрешния дълг, аз не ви съветвам да гласувате за този бюджет.
Благодаря. (Бурни ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцислав Димитров.
За реплики ще дам думата на господин Ангел Димов, господин Папаризов и господин Николов.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Господин Венцеслав Димитров ме засегна и аз съм длъжен да му отговоря. (Шум и викове в СДС, смях)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За лични обяснения - в края на заседанието.
АНГЕЛ ДИМОВ: Аз не казвам, че съм лично засегнат, а от това, което той говори.
Господин Димитров, известно е, че критерий за всяка истина е практиката. През последните тригодини Вие и икономическият екип на СДС-движение, въведохте у нас монетарната политика, включително и волунтаристично наложения висок лихвен процент. В резултат на главно на нея се съсипа нашето национално производство и се стигна до съществуващата поляризация на обществото. Сега то е разслоено на шепо богаташи и милиони безработни и мизерстващи бедняци. (Викове и смях в СДС)
Днес знаменосците на монетарната политика са в опозиция и си дават вид, че вече не служат на рентиарския и спекулативния капитал. Правят се на по-големи социалисти от нас. (Шум и викове в СДС) Но, господа, мнозинството от нашия народ разбра, че вие сте неспособни и нямате сили да разработите обоснована програма за оживление на стопанския живот и съкращаване на безработицата в страната. Такава програма нашият народ знае, че ние имаме и нейната реализация ще даде желания ефект.
Уважаеми председателю, за да не вземам думата след това, мога ли в тази реплика да направя и някои предложения във връзка СБ/ВЙ 82.1 с бюджета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Времето за реплика изтече.
АНГЕЛ ДИМОВ: Добре, благодаря Ви. Ще използвам друга възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: С удоволствие ще Ви я предоставя.
(Ръкопляскания, реплики и смях в СДС)
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3": Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин Димитров, Икономическата комисия от непрофесионалисти, както я нарекохте, за разлика от Вас по въпроса за лошите дългове предлага еднократно решаване на този въпрос, а не ежегодни решения, както Вие говорите, които ще превърнат действително тази държава в нещо, което не можем да си представим, в която няма да е ясно кой е пил и кое плащал.
Така че аз Ви предлагам да обърнете в случая внимание и на мнението на Икономическата комисия. Освен това Икономическата комисия, за разлика от Вас, не предлага закон за лошите кредити, тъй като много добре разбира колко ефективно работи парламентът при приемането на бюджетни и финансови закони. Затова само предлага правителството да внесе програма до 31 май и предлагам да не връзваме ръцете на правителството. И ние като вас имаме същите съмнения, но нека отговорността си поеме изпълнителната власт.
Та, моля да отчетете и това мнение на непрофесионалисти, когато разсъждавате по този въпрос.
Благодаря. (Ръкопляскания в БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Папаризов. Има думата за последна реплика господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ааз ще бъда любопитен да разбера господин Димитров откъде е взел тази информация за ръста на заплатата с 25 процента. Предлагам тези, които се съмняват в това, което кажа, да отворят консолидираната програма за 1992 и 1993 година, отнасяща се, уточнявам, за бюджетната сфера, където се предвижда за 1993 година спрямо отчета за 1992 в 82.2 консолидирания държавен бюджет 57,5 на сто.
ИВАН КОСТОВ (от място): Вие не сте чели, спрямо бюджета.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: За жалост, вие не дадохте нещо, което аз утре ще си набавя - какъв е консолидираният бюджет, за да видим спрямо него сравненията, а сега имаме само отчета, господин Костов. Но утре в изказването аз ще уточня. В републиканския бюджет се предвижда 57,7 на сто ръст на работната заплата. В бюджета на държавното обществено осигуряване - 60,8 на сто; съдебната власт - 60,6 на сто; общините - 57,2 на сто. А за материалната сфера, където работната заплата зависи от резултата, аз не знам да разполага някаква институция с данни евентуално колко ще бъде фондът работна заплата.
Така че, господин Димитров, нека да имаме предвид, което е дадено в бюджета като информация, а по-конкретни анализи и обосновки ще бъдат направени утре, вероятно от господин Койчев в неговото изказване.
Станах, защото не обичам да ме споменават неоснователно. Господин Димитров пита защо по Указа за насърчаване на раждаемостта средствата са малко. Аз бих задал въпроса: защо предложеният още миналата година от група депутати законопроект за увеличаване на еднократните помощи при раждането са все още 100 лева, 200 и 500. Да се увеличат, така както е предвидено в законопроекта, за първо дете - една минимална заплата; за второ две; за трето - две и половина. Защо не се прие и това да бъде отразено именно в този бюджет. Явно при този закон такива ще бъдат помощите за раждания. А за семейните добавки възникна въпросът в бюджетната комисия и господин Бабанов поясни, че намаляването и по-малкото изпълнение спрямо бюджета за 1992 година се дължи на намаляване на контингента, тоест лицата, които имат право на детски добавки. Аз не приемам това, което е в момента за детските - 200 лева и се надявам, че правителството ще направи възможното да ги увеличи. Но за да видим и може би тук ще искам, ако не от финансовия министър, то от "Социални грижи" да кажат на каква основа са разчетени тези суми, тъй като контингентът, който има право да ползва детски, намалява непрекъснато в България поради редица демографски причини.
Благодаря. 82.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николов.
Давам думата за дуплика на господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Ще се постарая съвсем накратко да отговоря.
Господин Николов, сега е моментът да искате детските, а не утре, след като бъде приет Законът за бюджета. Те ще Ви кажат, че няма пари. Искайте 400, искайте тази сума да се умножи за всяко дете по 400 лв., а не по 200 и ще получи цифрата. Ето това предложете!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, реплика: "Но ние не знаем колко са децата...)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А след като бъде приет бюджетът, Вие каквото и да си предлагате, то ще остане висящо.
Средната работна заплата, господин Николов, е зададена в макрорамката на бюджета, която ние раздадохме. Сега не знам Вашият лист къде е. Аз ще Ви направя едно копие и ще Ви го дам. Ето, тук има броят на активното население, брой заети общо, безработни, средномесечна работна заплата - това е в макрорамката, но не е съставна част на бюджета. То седи в макрорамката. Информацията е тяхна, а не наша, така че, ако трябва да се сърдите - не се сърдете на мен, защото аз ги цитирам. Това е из разчета на Министерството на финансите.
И ето, сега тук седи въпросът за монетарната политика на господин Димов. Аз, господин Димов, с известна ласкавина се карах за Вас, защото Вие пишете Вашите мемоари и като ги напишете все пак отразете това, което се каза. Монетарната политика е много по-успешна от тази политика за контролиране на инфлацията, към която се насочва това правителство - на директно задържане нарастването на доходите - пенсиите, но преди всичко заплатите. Ако заплатите се задържат на 25 на сто при 60 на сто и ако така мислят, че могат да задържат инфлацията - това е нещо...
Аз ще Ви кажа, господин Димов, понеже съм чел повече книги от Вас на чужди езици, а не руски език, разбира се, ще Ви кажа, че това е една политика, която никъде не е успяла.
Въпросът за лихвите... СДС увеличило лихвите. Ами, че Вие не знаете ли, господин Димов, че лихвите ги увеличава банката, а не правителството! (Смях, ръкопляскания от СДС) Ако искате - обръщайте се сега към банката, за да ги намали, но това го ВЙ/КТ 83.1 запомнете! Миналата година имаше от Вашата парламентарна група хора, които казваха: "Дайте да намалим лихвата. Ще я фиксираме на 5 на сто" или може би по-миналата година беше, не помня кога беше. Мисля, че тези неща са вече изживени и Вие си ги припомнете.
Въпросът за социалната политика на Съюза на демократичните сили... (Реплики от БСП и коалиция)
Господин Димов, аз принадлежа към една партия - Обединения християндемократически център, която има в основата си християндемокрацията. Християндемокрацията, а не комунизма и не социалдемокрацията са измислили социалното пазарно стопанство. Християндемокрацията го измисли и аз като такъв го защитавам. И не виждам нищо лошо в това!
По бележката на господин Папаризов и с това завършвам. Господин Папаризов, предложението за Закон за уреждане на лошите кредити е на цялата Комисия по бюджета и финансите. И мисля, че даже и Министерството на финансите се съгласи с това нещо. Не е за многократно уреждане, напротив. Когато се напише един закон там ще има точни критерии и то дискутирани и приети от целия парламент, а не само трима души, които сигурно ще определят политиката на правителството в тази област, ако им дадем картбланш, но многократно ще стане, а ако се съгласим с това, което те предлагат. И това е една голяма политическа отговорност и аз не ги съветвам те да я поемат, а те и сигурно няма да искат да поемат такава отговорност. Опрощават се днес 20 млрд., натрупват ги за заплати или за това-онова, за неефективна дейност и утре пак ще трябва да им опрощаваме 20 млрд., така че - да сме наясно!
Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Има думата за изказване народният представител Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Аз няма да се вслушам в съвета на господин 83.2 Венцеслав Димитров и ще подкрепя бюджета на страната за 1993 г. и ще го подкрепя. Имам следните мотиви:
Първо, бюджетът е съобразен с реалната икономика на страната;
Второ, бюджетът си поставя изпълними цели за овладяване на инфлацията в пълзящия й диапазон;
Трето, това правителство прояви смелостта най-после да се наеме с решаването на проблема "лоши дългове" и по този начин открива една реална икономическа перспектива за спад, за спиране на спада на производството и евентуално негово оживление в перспектива;
Четвърто, вече сме месец май и претендирайки за нормална държава отдавна трябваше да имаме държавен бюджет;
И пето, това е политически довод в тази международна дипломатическа и военнополитическа обстановка, ако страната продължава да няма бюджет изпада в непредсказуемо за своето близко бъдеще състояние.
Нека този последен мотив не бъде свързан с едно обвинение, че правя компромиси с политическата и професионалната си съвест.
Изказването ми, въпреки подкрепата на бюджета, ще бъде критично към правителството, самокритично към нас, депутатите -законодатели и ще изразя собствени съображения по социалната част на държавния бюджет.
Първата ми критична бележка към правителството е, че внасянето на бюджета закъсня прекалено дълго. Вярно е, че това е ново правителство, но вярно е също, че то завари разработен държавен бюджет, мисля, в три варианта, господин Александров, с различни действуващи данъчни закони и мисля, че беше достатъчно време от порядъка на месец, не повече от два да направите съответните промени в проекторазработката и да внесете бюджета още и не по-късно от средата на февруари.
Второ, лично мен много ме подразни изложението и на министър-председателя, и на министъра на финансите за прекаленото съобразяване с позициите на международни финансови институции. Аз не съм икономически наивник и си давам сметка в какво състояние е нашата страна, какво означава доверието на международните финансови институции към страната ни, но ние сме политически 83.3 и икономически суверенна държава. Вярвам, с подготвен професионално потенциал за нейното управление и мисля, че трябва да проявяваме по-голяма самостоятелност във формиране и провеждане на нашата икономическа, и в частност фискална политика.
И трето, това правителство наследява едно поведение на изпреварващ либерализъм в управлението на стопанската ни и в частност на финансовата дейност на обществото. Аз също съм за либерални икономически отношения, но нашето общество, нашите нови преди всичко частни предприемачи не проявяват нужната данъчна, фискална политика и култура и на този етап бих бил привърженик на една по-твърда държавна ръка в регулирането на икономическите процеси в обществото.
Ето и няколко по-конкретни довода за това - и в този проектобюджет се поставят ниски фискални цели. За 1992 г. се отчита съмнително изпълнение на приходите - 88,9 на сто или 89 на сто. Аз го поставям под съмнение това нещо или, ако изпълнението 89 на сто, то е на база на нискозаложени цели за приходите в бюджета за 1992 г. И подкрепа на това е, че в същото време Републиканският бюджет не изпълнява приходите си, а общините преизпълняват приходите си със 143 на сто. Ние знаем откъде. Най-добре работи системата за събиране на данъка за общия доход, текущото.
И втори довод - слаб административен контрол по икономическите процеси в обществото. По моя приблизителна оценка не по-малко от една трета от ценовата инфлация в обществото се дължи на некоректно и неконтролируемо формирани цени на дребно. И мисля, че в тази обстановка, при този морал на нашите нови икономически субекти е нужен по-строг административен контрол.
Самокритично за дейността ни като законодатели. Аз споделям упрека на вносителите на проектобюджета, че забавянето на приемането на новия пакет данъчни закони в значителна степен е затруднило работата по разработването на бюджета. И ако за Закона за данъчната администрация и данъчното производство съм абсолютно убеден, че те трябваше да действуват от началото на финансовата 1993 г., хубаво щеше да бъде да бъдат приети и Законът за печалбата, за местните финанси, за доходите на физически лица. В същото време мисля, че не сбъркахме, че не приехме Закона 83.4 за данъка върху стоките и услугите. Опасявам се от един прекален професионален наивитет и емоции, бих казал, които наивно щяха да пуснат в действие закона, който по наблюденията ми от внедряването му в други пазарни държави и при стабилни данъчни отношения и данъчни администрации, изискващ един адаптивен период от порядъка на 2-4 и повече години, при нас, ако бяхме се отказали от данъка върху оборота и бяхме внедрили този закон, не лош, казвам за проекта, за стоките и услугите, щяхме да направим фискално харакири на държавата.
И нещо, което с професионално неудовлетворение споделям - в досегашната си дейност там, където нашият парламент пипна данъчните закони, нанесе удар под пояса на бюджета. По-конкретно - и Законът за данъка върху общия доход и прословутите изключения за присъщите разходи в чл.13. Твърде разточителни облекчения, които дават възможност и на счетоводител със средна професионална компетентност да принули облагаемия доход. 83.5 И второ, Законът за измененията в Закона за данъка на акцизите, по-конкретно - за освобождаване на леките автомобили от продажбите им от данък оборот. Ние облагаме с данък оборот стоки от първа жизнена необходимост, а освобождаваме от данък оборот луксозни стоки.
Интересно съвпадение - и двата проектозакона бяха внесени от господин Венцеслав Димитров. И в двата случая без нужната икономическа обосновка какво коства това на бюджета. Мисля, че това е непростимо за един председател на финансово-бюджетна комисия.
По социалните аспекти на проектобюджета. Аз залагам професионалния си авторитет и твърдя, че така предложен, законопроектът за държавния бюджет има социална ориентация. Ще се обоснова с два критерия.
Миналата година проектобюджетът беше оценен от тогавашния министър на финансите и защитен, че е социално ориентиран с 25,2 на сто предвидени разходи за социално осигуряване и социални грижи. И беше приет като социално ориентиран.
Сега този процент е 26 на сто от консолидираната фискална програма - един ръст с близо едно на сто.
Но нека не ползваме доморасли критерии, още повече критерии на едно компрометирало се професионално правителство.
Ще използвам европейски критерии. Разходите за социални дейности в групата на 12-те варират от 20 до 32,4 на сто от брутния вътрешен продукт. Двадесетте процента са Гърция, 32 е Холандия.
При нас този процент сега е 23,8 на сто. Миналата година беше 21,8 грубо.
Вярно е, че в онези държави брутният вътрешен продукт на глава от населението е от порядъка на 20-30 хил. долара годишно. И при нас е 23-25 хил. лв. годишно, но лева. Всеки може да си направи извода при превода на курс какъв е брутният вътрешен продукт на глава от населението. И ако цифрите в проектобюджета в левово изражение са добри, от гледна точка на небалансираното привеждане на някои цени с международните пазарни цени и задържането на паричните доходи и по-конкретно на социалните плащания и за работните заплати в държавната и в бюджетната сфера прави оценките за една недостатъчност в разчетените средства СД/ЛТ 84.1. по отношение на доходите на населението.
Аз няма да пледирам за тяхното увеличение. И в същото време смятам, че те по естествен път ще бъдат повишени. Първо, защото работната заплата няма да остане в предвидения разчетен размер 2898 лв. Така докладваха експертите на министерството в Икономическата комисия.
И тук искам да посоча една наивна грешка на професионалиста Венцеслав Димитров. Той смята декемврийска заплата към средна работна заплата. Смята се или средна за годината, или декември към декември. Декември към декември никой не е определял заплатите. Миналата година средната работна заплата на месец беше 2050 лв. Сега към 2900 лв. ръстът е 42 на сто.
Правителството изпълнява поетите ангажименти в тристранната комисия за компенсиране с 90 на сто ценовата инфлация.
Господин Костов, претендирате за математик (икономист разбрах, че не сте), можете да си направите сметката. (Смях в блока на СДС)
Но тази работна заплата няма да остане в тези размери. И тук, господин Александров, отсъстват отраслевите министри, пробива се разчетът по отношение на средната работна заплата със започналите вече браншови договаряния.
За мен учудваща изненада е, че в един отрасъл, каквато е винарската промишленост, в един бранш, каквито са железниците, се подписват браншови споразумения с 1000 лева по-висока от определената от правителството минимална работна заплата. Всичко това ще дръпне средната работна заплата нагоре, от социална гледна точка ще увеличи приходите във фондовете за социално осигуряване и това ще даде по-големи възможности за повишение преди всичко на пенсиите и възможности за увеличаване на социалните помощи. Защото за социални грижи разчетът е за преки парични плащания 2 млрд. и 8 млн. лв. Ако такива плащания ще ползват само безработните, а те са над 400 хиляди в страната с изтекъл срок на парични обезщетения, се пада, че средно на човек ще бъдат дадени по 5 хил. лв. годишно. Стигат за три-четири месеца при очертаващите се жизнени минимуми в обществото. Ако са 200 хиляди и другите 200 хиляди имат някакви доходи, 10 хил. лв. пак е недостатъчно. И в това отношение има какво още да се предвиди. 84.2.
И още един упрек към правителството. Не се предвиждат приходи от частния сектор. Аз ще взема само за пример приходите от данък общ доход и в държавното обществено осигуряване.
Статистиката отчита, че частният сектор формира 15 на сто от брутния вътрешен продукт. Ако приемем, че средната заплата в частния сектор е равна на средната заплата в обществения сектор, значи около 5 млрд. приходи от данък общ доход и горе-долу още толкова по съществуващата Наредба за социално осигуряване на частните лица. Но тази, средната работна заплата в частния сектор е не по-малко от два пъти по-висока. Това означава някъде резерв от около 9,5-10 млрд. лв. в двете пера на бюджета.
Ще ми се да пожелая една по-твърда политика и ръка на правителството при изпълнение на нейните отговорни цели за събиране на необходимите средства в бюджета. Ние сме орган, който има право да контролира и да ръководи в известна степен банковата система. Ако има някакви противоречия в контрола на банките в това отношение, дайте предложения да задължим банковата система в тази обстановка да окаже необходимото съдействие и осигури приходите в бюджета.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в блока на ПС на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Койчев.
За реплика ли, господин Аджаров? Има думата за изказване народният представител Константин Аджаров.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю. За протокола: Константин Аджаров, Християнрепубликанска партия.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко на уважавания от мен депутат, който седи до мен - господин Йордан Ганев, му връчиха един такъв плик (показва), какъвто аз имам от миналата седмица. И господин Ганев не знаеше как се отваря този плик. Защото вижте (показва) той как хубаво се отлепва и залепва многократно, няма нужда да се плюнчи, каквито са пликовете на Народното събрание, просто защото ние нямаме пари да си купим такива пликове. Такива пликове няма нито в Президентството, нито в Министерския съвет. 84.3.
Вижте (показва), този плик е адресиран до Народното събрание. И вижте шрифта му. Ние нямаме такъв компютър с такъв шрифт.
И сега да ви кажа от кого е. Това е от марша на така наречените секти от миналата седмица, които протестираха. Те твърдят, че не са секти, но така или иначе едни чужди за нашите традиции вероизповедания.
Както виждате, хората имат пари. А ние не само за Народното събрание, но и за нашите вероизповедания имаме твърде малко средства.
Някои казват: "Бийте ги с камъни тези секти!". Не може, защото това означава да бием с камъни и българската Конституция, това означава да ударим с камъни и по международните споразумения, които сме подписали. 84.4.
Остава дори в тези трудни времена да помислим все пак какво можем да дадем за традиционните вероизповедания, преди всичко за Българската православна църква, за второто поред вероизповедание у нас - мюсюлманското изповедание и за традиционните евангелски църкви.
Сумата, която предвижда Министерският съвет в бюджета за субсидиране на вероизповеданията е 4 млн. и 600 хил. лева. Знаете, но това е една смешна сума и аз просто трябва малко да започна и аз на смях да приказвам, защото 4 млн. и 600 хил. лева е всъщност един сносен, донякъде обзаведен 5-стаен апартамент. И вероятно Дирекцията по вероизповеданията смята в найголямата стая, в хола, да настани примерно Българската православна църква, в другата да се опъне един диван за мюфтията, 2 стаи за традиционните евангелски църкви и за католиците, а кухнята ще се ползува по съвместителство от Арменската григорианска църква и от юдеите в България. Не казвам за банята, тя може би ще я вземе някоя от тези секти, последователи на Давид Кореш и ще я обърне в помещение за свободна любов. Четохте много по тези въпроси.
Какво можем да направим все пак в днешното трудно време? Когато църкви шедьоври като "Света неделя" в Пловдив, строена в 1834 г. и действуващ храм, в нея са посрещнати и руските освободителни войски, когато те идват да освободят Пловдив, лично генерал Гурско там се черкува, църквата "Св. Марина" - също шедьовър на Дебърската школа от 1856 г., Араповският манастир в Пазарджик, църквата "Св. Димитър" в Пещера - също шедьовър, също се руши, навсякъде ремонтите са замразени. Ще спомена и Дряновския манастир, Преображенския, Стражица след земетресението продължава да няма църква. Същото е положението в Свищов, в с. Жирково, в Тетевен и т.н.
При днешната сложна икономическа ситуация, в която бюджетният дифицит се планира за 28 млрд. лева и като прибавим към това непредвидените разходи от ембаргото срещу Сърбия, които ще бъдат 2 пъти по толкова, положението наистина е много сериозно.
И все пак има начин да се дадат поне малко повече средства, като се вземат от друго перо. Аз не искам да товаря бюджетния дифицит. Но, погледнете, за разходите на Националното бюро ББ/МД 85.1 за териториално убежище на бежанците се предвиждат 32 млн. и 600 хил. лева. Вярно е, че трябва да бъдем хуманни към бежанци от други страни, но все пак сравнено с тези 4 млн. и 600 хил. за вероизповеданията, смятам, че от това перо можем да вземем нещо. И затова ще ви прочета конкретното ми предложение по този въпрос.
Поправка към чл. 1, ал. 1 за пренасочване на 3 млн. и 600 хил. лева за нуждите на вероизповеданията.
В чл. 1, ал. 1, т. 3 разходите на Министерския съвет се увеличават с 3 млн. и 600 хил. лева и от 246 млн. и 97 хил. стават на 249 млн. 697 хил. лева.
В чл. 4, ал. 1, т. 15 съответно разходите на Националното бюро за териториално убежище на бежанците се намаляват с 3 млн. и 600 хил. лева и от 32 млн. и 600 стават на 29 млн. лева.
Тези промени трябва да се отразят и в приложение # 1 към чл. 4, ал. 1, както следва:
В т. 13/9 на приложението сумата от графа "Други разходи" от 19 млн. 478 хил. лева се увеличава съответно с 3 млн. и 600 хил. лева и става 23 млн. и 78 хил. лева. А в разшифровката "Други разходи" (защото от тези "Други разходи" има на друга страница разшифровка - всичко това го има в приложенията) сумата за нуждите на вероизповеданията се увеличава с 3 млн. и 600 хил. лева и тя става 8 млн. и 200 хил. лева. Тук обаче е задължително освен тези промени в цифрите, държа да се добави и следната забележка: от тези 8 млн. и 200 хил. лева, които са за нуждите на вероизповеданията 5 млн. и 200 хил. се насочват за ремонт на храмове и манастири на Българската православна църква. Мотивите са съвсем кратки. Предвидената в бюджета сума, както ви казах, за подпомагане на вероизповеданията от 4 млн. и 600 хил. е просто символична. Настъплението на чужди за българската и християнската традиция секти става с помощта на немалко пари. И ако тревогата, която мнозина от нас са изразявали по този повод, е истинска, то ние сме длъжни дори сега, в сегашните икономически трудни времена да отделим минимални средства за ремонт на храмове и манастири на Българската православна църква. Предлаганата поправка не накърнява бюджетния дефицит като цяло и се надявам тя да бъде приета. 85.2
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Аджаров. (Г-н Аджаров предава в писмен вид своите предложения на председателката г-жа Снежана Ботушарова)
Давам думата на господин Илко Ескенази. След това ще говори господин Георги Николов.
Моля и другите две парламентарни групи да дадат списъка на ораторите си.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз наистина ще се постарая да бъда съвсем кратък в моите коментарии по проектобюджета.
Първо, защото защитата на проектобюджета е задача на мнозинството. И второ, защото господин Венцеслав Димитров изтъкна редица от най-важните моменти, които водят до извода, че бюджетът трябва да бъде съществено коригиран. Все пак аз искам да обърна внимание, тъй като сега, тези години в нашия парламент се поставят традициите за в бъдеще, че дебатите и гласуването на един бюджет представляват един тест за отговорност и искреност на народните представители, евентуално политическите сили и парламентарни групи, в които те са групирани. И в следващите няколко изречения аз именно в този аспект ще разгледам най-важни моменти в този проектобюджет. А след това вече всеки, разбира се, ще носи своята отговорност както тук, така и особено пред своите избиратели, тъй като обръщам внимание на един твърде важен и особен момент в този парламент. Обикновено, когато един бюджет се издъни, то съответната политическа сила, която стои зад правителството, понася най-тежката отговорност. В повечето случаи тя се изразява в изборни резултати. В дадения случай ние сме обаче в една по-особена ситуация, поради което, обръщам се и към моите колеги от Съюза на демократичните сили, трябва да е ясно, че всеки, който подкрепя бюджета, съответно трябва да е готов да го обясни пред своите избиратели.
Аз ще се спра на 4 момента от проектобюджета. Имам предвид, разбира се, не само цифрите или най-малко цифрите, а поскоро представения към бюджета доклад за бюджетната политика през 1993 г. А тези въпроси са свързани със структурната реформа, дълговете на предприятията, изпълнимостта на бюджета и естествено 85.3 това, което е най-важно и може би ще започна от него, съотношението между приходи и разходи.
Аз искам да обърна внимание на този момент, тъй като ние сме с ясното съзнание какви са възможностите за разходите. Следователно, и това и миналата година беше изтъквано, особено съществено е да се види как могат да се увеличат приходите. За миналата година се говореше, че имало много малко събрани данъци. Сега, в този бюджет, при същите данъчни закони аз не виждам някакво значително увеличение на приходите от данъци и в този смисъл ми се струва, че правителството трябва да поеме един по-съществен ангажимент за увеличение на данъчните приходи. Като народни представители искам да ви обърна внимание, че вярно е, много важно е да бъдат приети новите данъчни закони, обаче от друга страна да се храни илюзията, че ако бъдат приети примерно утре тези данъчни закони и данъчните приходи ще се вдигнат до края на годината - това е абсурд. Да не говорим, че в крайна сметка най-съществените елементи на данъчните приходи като режим те съществуват и в сегашното законодателство. Така че едно възражение, че не могат да бъдат увеличени данъчните приходи по причина на липса на законодателство аз не бих могъл да приема. Още повече, че подчертавам, същите данъци, същата данъчна администрация действуваше и миналата, ще действува и тази година. Така че аз бих искал да видя по какъв начин правителството има вижданията си, няма да говоря за програма, програма вече стана едно много изтъркано понятие, но някаква идея, концепция за увеличение на приходите. Защото това, което се прави, като например увеличаване на таксите, е нещо, което вероятно е възможно и дори е наложително не във всички аспекти, разбира се, на това постановление, което беше прието, но това е пак обръщане на внимание върху населението. Пак тежестта пада върху населението. И вие ще видите по-нататък, че в крайна сметка, след като имаше вижданията за една по-социална политика, в почти всички аспекти тежестта на прехода в много по-голяма степен, отколкото миналата година, пада върху населението. Вие ще видите, че в крайна сметка ако се приеме тази система за дълговете, ще се получи така, че хората с дребните си спестявания в крайна сметка ще спасяват държавните банки. И т.н., и т.н. 85.4
Следователно би следвало да се види и се връщам на въпроса за приходите по какъв начин ще бъдат увеличени приходите, защото от това естествено и много ясно е, че зависят и разходите. Това е според мен една от слабостите в бюджета, освен ако разбира се има някакъв подтекст, но при положение, че се представя един официален доклад пред Народното събрание, аз не мисля, че има място за подтекст.
Вторият въпрос, на който искам да обърна внимание, това е структурната реформа. Аз ви моля да обърнете внимание, ако не сте го сторили, на страница 22 до 26 на дадения доклад. Всъщност, като не оспорвам част от мерките, които са предвидени вътре, но в крайна сметка тези пет страници представляват основно даване на пари, без да се вижда какви резултати ще има и другото е с по едно изречение "Мерки за стабилизиране, мерки за преструктуриране и т.н.".
Аз бих предпочел по-скоро да се видят какви ще са тези мерки, до какво ще се доведе, а пък да се каже "Ще видим, ако стигнат парите". Все пак, първо, да се види за какво се дават тези пари.
Следващият момент, който ме озадачава, това е, че в структурната реформа, бюджетните аспекти на структурната реформа, някой тук би казал - щом като са бюджетни аспекти, то означава, че само трябва да се третира даването на пари. Ако има такова виждане, аз не смятам, че това е ролята на бюджета. Да, формално бюджетът е това - даваш пари - вземаш пари, обаче един бюджет трябва да изразява една икономическа политика, в дадения случай структурната реформа.
Следователно аз не съм съгласен с това, което се поднася като осноовни характеристики за структурната реформа. Ще се даде за транспорта еди-си колко, може би, има си специалисти, които ще кажат колко трябва да се даде; финансово подпомагане, субсидии и след това се казва - "нова ценова и тарифна политика и цялостно преструктуриране на транспортната дейност". Аз просто повече коментар по този въпрос нямам.
Има освен това една тенденция, пак по отношение на структурната реформа, да се използва, дано да се лъжа, но в по-голяма степен преференциалният лихвен процент, освен за селското стоРД/ЛТ 86.1. панство, където вече със закон бяха решени нещата.
Аз искам да отправя едно предупреждение, че преференциалният лихвен процент по сектори представлява най-опасното средство, с което, от една страна, ще се предизвика хаос във финансовата система, а от друга страна, ще даде възможност за тотално заобикаляне на стриктните разпоредби за стимулиране на определен сектор. Просто за опитното предприятие няма никакъв проблем да превърти по такъв начин парите, които взема при преференциален лихвен процент и да ги използва за други цели, че съвсем така, разбира се, лаически казано, това ще се превърне, както беше случаят с фондациите. Нека не се хранят илюзии и аз искам да отправя от тази трибуна предупреждението, че преференциалният лихвен процент по сектори ще доведе до много опасни последици.
Следващият момент, който е важен, поне така се вижда от доклада, за структурната реформа - законът за частния бизнес. Питам се, и тук не полемизирам, това закон, който представен от правителството ли е? Защото аз знам един проект, който беше постъпил, но който в общи линии се свежда до това - да се създаде една нова държавна администрация, която ще се грижи за частния бизнес. Моите лични възгледи са, че не с нова администрация се стимулира частният бизнес, а частният бизнес може да бъде стимулиран с други средства. Не бих препоръчал, разбира се, пак да се внесе някакъв разнобой в данъчната система. Министърът на финансите, предплагам, че е твърдоо на същото становище.
Така че просто си задавам въпроса като един основен елемент на законодателните основи на структурната реформа дали изобщо следва да се говори за закон за частния бизнес, ако се говори, какво изражение той ще има? Защото, ако той има съществено отражение, това трябва да бъде радикални данъчни облекчения, радикални преференциални лихви и т.н., нещо, което никой няма да поеме риска да го гласува тук.
И разбира се, виждам, понеже това е и по моята тясна специалност - закон за интелектуалната собственост, аз все пак недоумявам, тъй като закон за интелектуалната собственост мисля, че вече съм го казвал, имаше в една африканска и в една централноафриканска държава. Няма другаде. Има си Патентен закон, приели сме го; има си авторско-правен закон, той в момента тече в тази 86.2. пленарна зала. Така че, ако това е някакъв елемент от преструктурирането, би било интересно да се получат разяснения.
Следващият момент, който се отнася до дълговете на държавните предприятия. Разбира се, тази идея трябва да бъде подкрепена, доколкото става дума за дългове, за кредити, които са давани преди 1990 г. при съответния нисък лихвен процент и в това отношение аз просто се чудя как би могло правителството да удържи на натиска да бъдат разбира се опростени и дългове, които са поемани в следващите години 1990, 1991, та дори и 1992 г. Още повече, че голяма част от тях, особено в селското стопанство, не са за инвестиции, а са кредити за оборотни средства.
Защо се спирам на този въпрос? Тъй като съществува една опасност, ако този проблем не бъде решен със закон в тази зала, при тези сравнително големи средства, които се предвиждат за решаване на дълговите проблеми, да се постигнат следните несигурни резултати. От една страна, под натиск да започнат да се опрощават дългове за оборотни средства, вземани за в следващи години.
Втората опасност, която е, забележете и това всъщност е ключът в тази схема, по която ще се действа, след като държавата пуска ценни книжа, с които компенсира банките, за да могат те да опростят дълговете си, ако се пуснат повече ценни книжа, такава е ориентацията по-голям дял се дава на ценните книжа и ако тези ценни книжа имат един приличен лихвен процент, което също има такава ориентация, се получава следното: пак населението, пак със собствените си ограничени средства ще дава пари на банките за това, че в крайна сметка, макар и невиновни, но те са давали кредити в миналото.
Нещо повече, аз обръщам внимание, че търговските банки, тук говорим само за банките с преобладаващо държавно участие, това не засяга частните банки, претендират и казват: "Ние сме независими, защото ние действаме катоо самостоятелни предприятия търговци".
Ами ние се сблъскваме всеки ден с проблема за външния дълг. Когато си дал кредит и не можеш да си го събереш, тогава си принуден да направиш една много, много голяма драстична редукция, ако можеш изобщо нещо да вземеш. Ако банките претендират, че те са суверенни търговски субекти, тогава те трябва да понесат 86.3. по-голямата част от тежестта на тази сложна схема на опрощаване на дълговете. Защото след като ние се обръщаме към хората и им казваме, че те трябва да стягат коланите, мисля, че трябва да се каже същото и на банките или дори с по-голямо основание. 86.4.
Всички тези съображения, а има и доста други, водят до извода, че е правилно предложението на Бюджетната комисия този проблем да бъде решен със закон, в който да бъдат фиксирани точно условията за опрощаване на кредитите. Още повече, че за разлика от миналата година, където бяха предвидени само 5 млрд. средства за сметка на държавния бюджет, тук се предвиждат много, много по-големи средства.
Следващият момент - и това е последният по моята схема - това е всъщност изпълним ли е бюджетът. Венцеслав Димитров говори по този въпрос. Аз мисля, че едва ли ще се намери някой, който да каже, че ангажиментите за ограничаване нарастването на инфлацията и спада на производството, така както са дадени в макроикономическата рамка, просто няма да издържат. Така че в крайна сметка, съчетавайки го с това, че няма да се издържи на натиска, за да бъдат увеличени в по-голяма степен заплатите, тъй като след четири или пет месеца ще бъде драстична ножицата между инфлацията и заварените заплати, то аз наистина изразявам с всичката отговорност определен песимизъм спрямо изпълнимостта на бюджета.
И защо го подчертавам тук, в тази зала? - Защото след като вие гласувате този бюджет, след това правителството казва: а, рудодобивът иска такива средства..., ето, имаме Закон за бюджета, вървете в Народното събрание и се оправяйте там... Така че народните представители нека да не пропускат този момент, че след гласуването на Закона за бюджета всякакви искания за по-големи разходи ще бъдат ето тук, в тази зала и тогава вече ще гледаме кой е гласувал бюджета, кой не е гласувал бюджета.
Най-накрая мисля, че трябва да бъде направено едно важно заключение относно общата характеристика на подкрепата на бюджета. Аз си мисля, че първо тези, които подкрепят бюджета, поемат една отговорност спрямо общините в техните избирателни райони, тъй като там наистина положението е като че ли най-тежко. Да не говорим, разбира се, за средствата за други цели, не обезателно социални. Вие знаете, че имаше обещания за полицията, за материално осигуряване, за армия и т.н.
Но това, което е много важно, е, че след като всички плащат цената на прехода, бюджетът изразява това в крайна сметка ЦМ/КП 87/1. какво ще се плати за цената на прехода, аз искам да кажа, че тази година хората ще платят повече, отколкото миналата година за цената на този преход. И аз съм против това да бъдат товарени максимално тежестите на прехода по изложените съображения дотук, при това само от макроикономически порядък, върху населението. И без да настоявам, така както спомена и Венцеслав Димитров, това нещо, че аз съм за една лява програма. Тук става дума за едно разминаване между обещания, които бяха дадени преди три месеца, и студения душ, който се вижда тук.
Ако в програмата нямаше сериозни ангажименти за една по-голяма ангажираност с посочените проблеми, то тогава просто щеше да се каже: ами това е. Когато това правителство се яви, каза: това може да стане... И сега предлага в рамките на тези неща своя бюджет. Така че именно на този момент искам да обърна внимание - разминаването между ангажиментите, които бяха поети през януари месец, и бюджета, който се разминава съвършено с тях.
И най-накрая, разбира се, като едно заключение аз ще кажа, че най-кратката характеристика, която може да се даде на този бюджет от политическа гледна точка, е, че от теснопартийни интереси това е един много добър бюджет за СДС. Обаче той е един опасен бюджет за страната. И като представител на Съюза на демократичните сили аз заемам позицията, която е редно да заеме всеки депутат в този момент, и да коментира този бюджет от гледна точка на интересите на страната. Друг е въпросът, че СДС би могъл да извлече дивиденти от него.
Така че аз ще приключа по един малко по-необичаен начин, като кажа, че на базата на тези анализи аз няма да изразявам някакво становище - то стана съвършено ясно. Аз просто ще призова депутатите от БСП да гласуват за този бюджет.
Благодаря. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Аз съм съгласен с колегата Ескенази, че е тежка година и се занимаваме с един труден бюджет. Но тъкмо поради това мисля, че трябва да се отдаде необходимото на онези опити, които повече или по-малко за първи път се правят 87/2. от правителството чрез неговата финансова програма.
В двете основни изказвания на колегите отдясно се разискваше темата за бюджет и структурна реформа. Обикновено се обръща внимание на неща, които са предназначени да запушат дупки. И това е така. Немалка част от разходите в бюджета отиват даже за запушване на дупки, които са оставени в наследство от предишния кабинет.
Но непредубеденото отношение към разходната част на бюджета не може да не открие и някои моменти, които реално, съдържателно са свързани, господин Ескенази, със структурната реформа. Не се разтварят дълбоки джобове, тъй като не съществуват. Но съвършено очевидно е, че разходи в рамките на възможното за аграрната реформа и за земеделието, мъчителният опит да се стабилизира енергетиката - това не е преструктуриране в широко разбирания смисъл. Но стабилизацията на енергетиката е предпоставка.
И накрая, в рамките на тези две минути. Не може да се отрече куражът на този кабинет, на финансовото ведомство да изкарат на масата тежкия и труден проблем. Той беше тежък и за стария кабинет, но липсваше такава философия и кураж да бъде решен - въпросът за лошите дългове. В това отношение и останалите страни вървят пред нас с година и половина-две. Въобще по основните показатели на реформата те вървят с година и половина-две преди нас. Изкарването на този въпрос създава шанс да скъсим разстоянията по този тежък, тежащ като воденичен камък на икономиката проблем.
Съвършено ясно е, че ако не бъде предприет радикален опит за решаване на въпроса за лошите кредити, 80 на сто от реалната икономика ще пропадне. Това важи и за финансовата сфера. И това са оценки не само на български икономисти. Това са оценки на онези, които идват и ни консултират и съветват.
Така че в това тежко време трябва по достойнство да бъдат оценени онези елементи в бюджета, които наистина се закачат в структурната реформа и изкарват пред скоба с опит за радикално решаване важни въпроси на икономиката.
Благодаря. (Реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Стоилов. Други реплики ще се правят ли? - Няма.
Господин Ескенази, заповядайте за дуплика. 87/3.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Само с една дума, проф. Стоилов, по два момента, тъй като аз дори не възприех Вашето изказване като реплика, тъй като Вие до голяма степен подкрепихте това, което и аз изтъкнах. А именно, че структурната реформа, поне в тоя бюджет и в бюджетната политика, е изразена в даването на пари. А не се вижда за какво се дават, откъде идват и какви резултати ще се постигнат. Тоест, това което най е близко до ума - структурната реформа. Какво става в тази структура - да го кажем най-просто. И другият момент, който обаче ще Ви опонирам - Вие казахте, че във връзка с тежестта на прехода аз съм говорил за това, че се отварят дълбоките джобове. Не е вярно, проф. Стоилов, това, което на няколко пъти повторих, е именно това, че по предлагания начин не само ще се разширят, но ще се изпразнят плитките джобове. Това беше моето изказване, а не за дълбоките джобове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ескенази! Думата има господин Георги Николов. След това ораторът господин Чародей Чернев.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Георги Николов, 20. Силистренски избирателен район, Българска социалистическа партия.
Едва ли е необходимо днес, когато продължава обсъждането на внесения законопроекта на Закон за държавния бюджет, да се подчертава същестевното значение на законопроекта по по-нататъшното осъществяване на прехода и програмата на правителството през 1993 г.
Онова, което ще си позволя да изложа пред вас, е единствено продиктувано и пречупено през призмата на залегналата макроикономическа рамка в проекта за бюджет, в контекста и на по-нататъшната перспектива в осъществяването на аграрната реформа в земеделието.
Обективната оценка и анализ налагат те да бъдат съобразени с етапната реалност за състоянието на селското стопанство и неговата значимост за обществото в следните направления: МС/ВЙ 88.1
Първо. Изключителната значимост на отрасъла по осигуряване на продоволствения проблем на нацията.
Второ, По-нататъшното ускоряване на поземлената реформа и възможностите за преструктурирането на селскостопанското производство.
И, трето. Кризисното етапно състояние и възможностите на държавния бюджет по финансовото осигуряване на реформата въпреки голямото напрежение в бюджета.
Определено считам да подчертая, че с предвидените средства в проекта за бюджет основно се обезпечават предвидените цели, залегнали в макрорамката по отношение на поземлената реформа. Предвидените средства от 904 млн.лева плюс средствата, които ще постъпят от чуждестранна помощ се постига обезпечаване от милиард 167 милиона, като финансово се осигуряват 89% в земеразделянето на земята, подлежащо на възстановяване през настоящата година.
Предложението ми е обаче, че за по-конкретен запис на този текст в проектозакона, който ще предложа отделно. Категорично считам, че е необходима промяна в записа на текстовете в чл.1, ал. 5 на стр. 8 от проектозакона като се отделят разходите по републиканския бюджет и разграничат същите, отнасящи се само до Министерство на земеделието, а не сборният текст, включващ комитетите по горите и лова.
Необходима е и вътрешна дешифровка по цифрите по направления в самия текст, за да се получи ясен отговор на въпроса как републиканският бюджет осигурява финансовите си задължения по приетите вече закони, които го задължават. А по-точно, примерно как се обезпечават средствата по чл.8 от Закона за ветеринарното дело, касаещ имунно-профилактичния план и лабораторната диагностика в животновъдството, за което не достигат 90 млн.лева.
Тук възникват спорове по уточняване на сумата от необходимите средства и нейната нужда. Разбира се, ако трябва заинтересуваните ведомства да прецизират и уеднаквят своята методика за тяхното установяване и доказване, но покритие от държавния бюджет трябва да се обезпечи. Защото пропуските в това направление ще имат пагубен икономически и социален характер. Типичен е примерът с шапа и забраната на Европейската икономическа общ88.2 ност, което в тази стагнация ще провали почти квотата по износа на шилетата и се нанесоха значителни икономически загуби на производителите в това направление.
Неоправдано, според мен, не се предвиждат средства в законопроекта за бюджета в размер от 20 млн.лева за поддържане на племенния ренофон, абугенните породи и коневъдството. Не се предвиждат абсолютно никакви средства за поддържане и субсидиране на рисковите фактори в земеделието. Нужни са 32 млн. за запазване и функциониране на Дирекцията "Борба с градушките".
Дейността на тази дирекция невинаги може да се измери с пряк икономически ефект, но безспорно е това, че е едно сериозно постижения в борбата с природния риск, която е Дирекцията по градушките, който в даден момент може да се окаже фатален за земеделския производител.
Поради това ликвидирането на дирекцията и финнсовото необезпечаване сега през преходния период е рисковано и прибързано, което за определени райони ще даде своите пагубни последствия за земеделския производител.
В проектозакона е допуснат още в макроикономическата рамка и съществен пропуск, като не се предвиждат средства за провеждане на регионалната политика от правителството в областта на планинските и полупланински райони в земеделието.
Изцяло подкрепям целите в макроикономическата рамка на проекта за бюджет, касаещи спиране спада на производството и неговото преструктуриране и несъздаването на необходимите условия за постепенното съживяване на селскостопанското производство, което е отразено в текстовете на – 4 от Преходните и заключителни разпоредби. Защото без отговора на въпросите за несъбираемите кредити и тяхното преобразуване на прекратените организации по – 12 от Закона за земята не би могло да приключат работата ликвидационните съвети и като цяло да се осъществи поземлената реформа.
Предложението ми е да се запишат отделни текстове, касаещи задълженията на държавните свине- и птицекомплекси и рибовъдните стопанства като несъбираеми кредити в размер на 2 млрд. и 400 милиона лева. 88.3
Веднага искам и съм длъжен да подчертая, че тук не става въпрос за тотално преобразуване, а прилагането на диференциран подход и механизъм, който да се разработи и предложи от Министерския съвет и утвърди от Народното събрание като успоредно с това се ускорят процесите на приватизация на същите.
По същество аз подкрепям становището на Икономическата комисия. Подходът може да се доразвие, но фактът е един - че без решаването на кредитната задълженост структурната реформа ще бъде в застой с продължаващ спад на производството. Това е истината, уважаеми господа и госпожи народни представители.
Последният принципен въпрос, който ще си позволя да засегна, е свързан с предлаганите текстове от Преходните и заключителни разпоредби, касасещи въвеждането на рентния данък.
Този проблем е изключително важен и сложен. Въвеждането на поземления, а не на рентния данък, е съществен икономически регулатор в преходния период. От гледна точка на бюджета той създава постоянство на данъчните постъпления.
От друга страна, чрез диференцирането му според качеството на земята ще се регулират доходите на самите производители. Най-същественото обаче е, че чрез него ще може да се осъществи икономическата принуда за използването на земята и нейното стопанисване, от което зависят интересите на цялото общество.
Но за да може да изпълни тези си функции този данък, трябва да бъде разработен на друга база, а също и с друг закон. А не тук прибързано и частично в Закона за бюджета, който като се има предвид и неговото действие във времето.
Още повече, че поземлената реформа е в самото начало и поземленият данък и неговото въвеждане може да се окаже нос с две остриета.
Тези предложения и изказаните съображения, уважаеми народни представители, от мен са единствено мотивирани от професионална гледна точка и от общото желание на нашата парламентарна група проектът на закон за бюджет да стане по-съвършен и пореален за нуждите на осъществяващата се реформа, а не изхождайки от политически цели и политически дивиденти, както много от
ораторите изтъкнаха преди мен. 88.4
В заключение ние подкрепяме като цяло бюджета в направление "Селско стопанство" по принцип на първо четене, като същевременно настояваме още веднъж да се прецизират предложенията от нас и в максимална степен да бъдат взети предвид при второто четене на законопроекта.
Убедени сме, че чрез тях няма да влошим, уважаеми госпожи и господа народни представители, проекта за бюджет, а обратно - стремим се да създадем възможности за увеличаване на приходната част на бюджета и съживяване производството на земеделието. Защото считам, че това е и нашата всеобща цел - за да има бюджет трябва да има приходи, а за да има приходи, трябва да има съживяване на производството.
Ето в този аспект аз си позволих да споделя и нашите мисли и съображения като изцяло подкрепяме бюджета и още веднъж в заключение умолявам ви нашите предложения да се имат предвид при второто четене.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Николов! Реплики.
Заповядайте, господин Юруков.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Николов се опита тук да ни даде едни цифри, които така и никъде не ги получихме като информация от Министерство на земеделието. Господин Николов, никъде в информациите, които ни се дават, не е казано 89%, че финансово е осигурена аграрната реформа. Вижте само данните, които ни дадоха - при 75% трябват 1 млрд. и 300 млн. 88.5 В момента в бюджета имаме 556 млн. и други 420 млн., които ще дойдат, като минат през енергетиката и т.н. Дали ще дойдат, за това обаче засега на нас никакви гаранции не са ни дадени.
А другите средства, като помощи - американски, от ФАР, също са само една мечта.
Когато говорим пред тази трибуна тук, трябва наистина сериозно да се замислим по тези въпроси, защото не можем с едната ръка да даваме на земеделието, а с другата да й отнемаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Други реплики? - Няма. Заповядайте, господин Николов, за дуплика.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Русе): Аз ще си позволя да бъда кратък в отговора на уважаемия от мен господин Юруков и да уверя уважаемите народни представители, че цифрата, която аз споделих - 1 милиард 167 млн., е цифра точна, тя е дешифрована в три поредни заседания на Комисията по земеделие, с представители на Министерство на финансите, с представители на Министерството на земеделието - заместник-министър и началници на отдели, и тя е дешифрована във ведомствения баланс като цяло, в макрорамката, заложена като цифри в проектозакона за бюджета.
Не напразно обаче, това, което каза и господин Юруков, там се изтъкна и известната наша тревога, че си искаме и ние поискахме по-конкретен запис на текста, касаещ именно средствата, които ще бъдат обезпечени по по-нататъшното осъществяване на поземлената реформа. И нашият заместник-председател при прочитане на становището на Комисията по земеделие зачете и нашето предложение като текст за категоричен запис за дешифровка на цифрите в проектозакона за бюджета. Но средствата са обезпечени и от гледна точка на осъществяването на поземлената реформа с плана за земеразделянето, със сключването на договорите. Именно от там, от необходимите средства, просто едно аритметично изчисление се получава - 89 на сто, за които аз казах пред вас.
В същия момент смятам, че това, с което се ангажира бюджетът по отношение на осъществяването на поземлената реформа, по отношение на неговите ангажименти за субсидиране на селскотоо стопанство и по отношение на неговите ангажименти за преобразуването на "лошите кредити" на организациите по – 12, това са достаВТ/ЛТ 89.1. тъчно аргументи, имайки предвид стагнацията по отношение на този вътрешен дефицит и възможностите на бюджета, да заключим в комисията, че ние като цяло подкрепяме бюджета.
Ето, това е моят отговор и аз мисля, че с него достатъчно добре беше запознат и предварително господин Юруков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Николов. Думата има господин Чародей Чернев. Следващият оратор е господин Янаки Стоилов.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, за протокола Чародей Чернев - Съюз на демократичните сили.
До гласуването на държавния бюджет ще е минала повече от една трета от бюджетната година. Този факт отразява чувствителни финансови и икономически проблеми, съпътстващи прехода към пазарната икономика в България. Почти няма съмнение, че в крайна сметка проектозаконът за държавния бюджет ще бъде приет. Причините за това обаче ще бъдат политически. Погледнат в макроикономически план проектът за консолидирания държавен бюджет навява чувството за един икономически романтизъм, за една отминала епоха от века на Русо, Байрон или Виктор Юго.
Преди всичко особено икономически романтично изглеждат много от основните икономически параметри в бюджетната рамка. С особена сила това важи за заложения процент на годишната инфлация, изведен чрез цените на дребно - 60 на сто.
Достатъчно е да се каже, че оценката за размера на очаквания брутен вътрешен продукт за 1993 г. в текущи цени е 344,8 млрд. лв. при разчетения минимален спад на производството 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт и получените предварителни оценки от Международния валутен фонд за размера на брутния вътрешен продукт през 1992 г. от 224 млрд. лв. Това дава де факто около 60 на сто. А практиката у нас от последните години показва, че цените на дребно растат с по-бързи темпове от цените на едро. Очакваните и планираните повишения на редица цени енергия, телекомуникации, някои такси, лихвите по депози - до 65-66 на сто годишно, кредитите, както и процентите по ефективния доход на държавни ценни книжа - около 63 на сто годишно, 89.2. също свидетелстват за това. Въпреки официално провъзгласената от БНБ цел, положителни и реални лихвени проценти, на практика в годишно изражение те са отрицателни.
При това положение едно изменение на цените на дребно от 90-100 на сто през тази година изглежда почти неизбежно. И то, ако при изпълнението на бюджета не се допусне по-голям касов дефицит. Впрочем такива бяха и първоначалните изявления на финансовия министър.
Особено нереалистично е показан спадът на производството на долната му граница от 3,8 на сто. Редица оценки сочат 78 на сто. В розова светлина изглежда и процентът на официално регистрираните безработни - 15,8 на сто, на фона на стартовия му размер от 15,2 на сто.
Лошото финансово състояние на много държавни и редица частни фирми, предстоящото приемане на закона за фалитите и програмата за приватизация на около 320 големи предприятия, са аргументите за това.
Останалите макроикономически показатели за среден годишен основен лихвен процент, среден валутен курс на лева, пенсии и заплати, до голяма степен са производни от показателя за годишна инфлация и следователно за тях важи същата оценка. В този смисъл дори заявената възможност за отклонение на основните параметри до 15-20 на сто, без това да наруши основните бюджетни показатели, не заличава съмненията относно реализма на бюджетната рамка. Общият размер на приходите на консолидирания държавен бюджет се планира на равнище около 126,4 млрд. лв. и 36,7 на сто от очаквания размер на брутния вътрешен продукт. Разходите са около 154 млрд. лв. или 44,7 на сто от брутния вътрешен продукт и касовият дефицит е 8 на сто от брутния вътрешен продукт.
Следва обаче да се добавят и още 5,3 на сто от приходите и разходите по извънбюджетните фондове. Така картината, показваща, че степента на централизация на доходите е пълна. Ключовият бюджетен показател - касовият бюджетен дефицит, нараства. С неговото финансиране ще се покрият около 17,9 на сто от очакваните разходи. Делът на приходите към брутния вътрешен продукт намалява. Делът на разходите в същата степен се увеличава. Въпреки известното раздуване на отделните разходи, например за Министерския съвет и Президентството, трябва да се подчертае, че като 89.3. цяло разходите изостават от потребностите на 1993 г. Необходимо е уреждането на законова основа на стопанските субекти, за тяхното съществуване в условията на преход към пазарна икономика.
Без данъчни закони и без стягане на държавната администрация ще продължи сега съществуващият хаос, от който извличат печалби спекуланти, съмнителни износители и вносители. На практика нито едно от държавните учреждения не изпълнява дори и малко ясно формулирани цели. Примерите са безброй.
Необходимо е възприемане на реалистично отношение към държавните предприятия. Те са неизбежни в настоящия момент. Техният правно-организационен статус е еднакъв с този на частните предприятия. Сега е възприета политика, която изисква от държавните предприятия да предоставят 80-90 на сто от печалбата си на бюджета, което ги обрича на деградация. Едновременно отсъства и яснота по тяхното състояние, дори и за един по-къс период от две-три години.
Там, където тези предприятия се управляват според изискванията на пазарната икономика и пазарното стопанство, се оказа, че те са конкурентоспособни. Паралелно трябва да се осъществява процесът на приватизация при съобразяване с развитието на собствения паричен пазар и естественото развитие на интереса на чуждите инвеститори.
Процесът на приватизация на държавните и общинските предприятия започна през 1991 г. с провеждането на първите търгове. Този процес обаче замря в така нареченото "правителство на приватизацията". Правителството подходи към тзи важен, особено важен проблем не приоритетно, а създаде редица пречки към този процес, а именно:
Първо, все още не е определен редът за участие на кредиторите по държавния дълг. 89.4.
Второ, някои от основните нормативни актове не са разработени или не са приети, Законът за интелектуалната собственост, Законът за борсите и ценните книжа, Законът за фалитите и банкрутите, Законът за използуване на подземните недра, Законът за горите и т.н.
Трето, съгласно действуващия Закон за мините и кариерите е невъзможно този род обекти да бъдат предадени за разработване от частни лица и чужденци.
Четвърто, не е решен въпросът за продажбата на обекти и имоти, които все още не са обособени, съобразно изискванията по Търговския закон основно системата на горите, Министерството на труда и социалните грижи.
Пето, в Закона за приватизацията няма предвиден механизъм за участие на банките в приватизационния процес.
Шесто, няма разработен механизъм за покриване на кредитите в случаите, когато продажната цена е по-ниска от размера на задълженията.
Седмо, няма точна политика на някои отрасли, сектори, предприятия как ще се оформят кредитите и при какви условия.
Осмо, няма разработена законова схема за масова приватизация.
Девето, няма разработени финансови схеми за участието на ръководството и работниците в предприятията в приватизационния процес. Все още не са създадени инвестиционни фондове за финансиране при ограничени условия.
Десето, данъчната, финансовата и митническата политика не стимулират както привличането на чуждестранните инвестиции, така и широкото участие на българските граждани в процеса на приватизацията.
Единадесето, неуточненото правно състояние на повечето от предприятията, както и липсата на актове за собственост, особено за терени ще се отрази забавящо на този процес.
Дванадесето, липсата на обща стратегия за структуриране на отраслите, позициите им в националната икономика, дългосрочните им перспективи за развитие.
Тринадесето, няма единен координиращ орган между отрасловите и регионалните програми за приватизация, както и между държавната и общинска приватизация. СМ/МД 90.1
Четеринадесето, не съществува държавен орган за привличане на чуждестранните инвестиции, както и цялостна обща стратегия в тази насока.
Петнадесето, липса на заинтересуваност от страна на ръководствата на предприятията не дава възможност за установяване реалното състояние на предприятията преди вземане на решения за приватизация.
Шестнадесето, общините нямат финансова заинтересуваност от реална приватизация на общинското имущество.
И в заключение, понеже времето напредна, у правителството липсва ясна финансова и икономическа политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина, колеги!
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ: Правителството няма смелост да защитава интересите на държавната собственост срещу финансови и синдикални групировки. Затова аз не одобрявам този бюджет и икономическата му политика в него и ще се радвам, и съм убеден, че в найкратък срок тя ще бъде променена от Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика думата има господин Васил Николов.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожа председателствуваща, уважаеми колеги! Господин Чернев, моята реплика няма да е по същество. С моята реплика ще Ви кажа, че ние изслушахме тук, често се бъркат карти. Сега се обърка едно име. Ние изслушахме откъси от статията на кандидата на икономическите науки ст.н.с. Николай Гълъбов от последния брой на "Делова седмица" и от днешния брой на "Делова седмица". Ако ми позволите в рамките на обема на репликата, аз ще ви прочета от статията, а след това всеки да бъде така добър, да си сравни.
Точно на 9 април аз ви казах, че зная какво е реплика. Ако това не е реплика, нека госпожа председателствуващата да ме прекъсне, но мисля, че това ще е най-лошата услуга на господин Чернев. Той може би като депутат си е поръчал тази разработка на господин Гълъбов. Всеки от нас има това право. Но според Закона за авторското право, който приемаме, това си е чисто плагиатство, щом той не го обяви. Аз ще ви прочета само едно 90.2 изречение, а вие ме прекъсвайте след това.
В този смисъл дори заявената възможност за отклонение от основните параметри, размера на инфлацията, заетостта, основния лихвен процент и т.н., вкл. има разлика само в номерацията на първо, второ... до единадесето, но продължението от днешния брой е сигурно.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, правя Ви забележка, защото нарушавате Правилника и Вие го знаете.
Друга реплика ще се прави ли? Господин Чернев, отказвате се от правото си на дуплика.
Думата има господин Янаки Стоилов. Следващият оратор е господин Владимир Абаджиев.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожа председателствуваща, уважаеми народни представители! Започналата дискусия вече очерта два подхода в обсъждането на бюджета. Интересно е, че представителите на Съюза на демократичните сили постоянно обръщат внимание върху макроикономическата рамка на бюджета и това до известна степен е основателно. Тъй като може да се констатира непълно съвпадение, особено в социалната област между декларираните от правителството намерения и тяхното осъществяване чрез бюджета. 90.3
Но аз предлагам претенциите към бюджета да навлязат в една по-голяма конкретизация и да бъдат обсъждани отделните области и разпределението на приходите и разходите, за да видим в каква степен тези макроикономически параметри могат да бъдат променени. За да не се окаже, че ние обсъждаме един проектобюджет извън времето и пространството, действително с основателни претенции по принцип към всеки бюджет, но с недостатъчно съобразяване както с наследената икономическа ситуация, така и с допълнително утежнените външноикономически условия при неговото приемане и изпълнение.
Затова аз ще се спра само на три конкретни области от предлагания проектобюджет, отнасящи се до от браната и сигурността на страната, до средствата, заделени за борба с престъпността и за защита правата на гражданите, както и отнасящите се въпроси до разходите на някои от държавните органи и обществени организации.
Какво е положението в областта на отбраната и сигурността Средствата, предвидени в проектобюджета за военна и гражданска отбрана, са с 54 процента повече от миналата година. Нарастването на разходите обаче отговаря приблизително на покачването, и то при най-оптимистични прогнози, на инфлацията и покрива средствата за издръжка. Комисията за национална сигурност е предложила увеличение на разходите за храна и предлага отпускането на безлихвени целеви заеми. Като цяло обаче това едва ли е достатъчно. Военният бюджет не трябва да бъде обсъждан без съобразяване с тежката ситуация на Балканите. След като Министерството на отбраната е поискало близо 6 милиарда лева за техническо снабдяване, в бюджета са предвидени само 484,4 милиона за 1993 година. Тази сума е по-малка дори от миналогодишната, когато са били предвидени 567 милиона лева. Цитираните показатели са още по-тревожни, като се има предвид, че средствата за техническо снабдяване на армията намаляват и през 1991 година, и през 1992 година. Ясно е, че заявеният от Министерството на отбраната бюджет при сегашната икономическа ситуация едва ли може да бъде в значителна степен удовлетворен. Но и двойното намаляване на при това занижените изисквания едва ли е най-сполучливото решение. СБ/ВЙ 91.1
Нека също така да бъде обсъдено дали действително са необходими всички 3,3 милиарда лева в раздела "Други парични разходи" в проектобюджета на същото ведомство.
Въпросите за осигуряването на отбраната и сигурността не могат да бъдат отделени от състоянието и по-специално от финансовото осигуряване на военнопромишления комплекс. Критичното икономическо и финансово състояние на дружествата от комплекса се дължи преди всичко на загубата на пазарни позиции, на произведена и нереализирана продукция за няколко милиарда лева. Огромни дългове за създаване и поддържане на мобилизационни мощности, запаси и други. До голяма степен това състояние на комплекса се дължи на неадекватната държавна политика спрямо него.
Имайки предвид една дискусия, която се води и ще се води в Министерския съвет, аз бих препоръчал да се освободим от едностранчивите търкувания за ролята на монополизма и да разберем, че той може да има и своите положителни изражения, особено ако схващаме пазарната икономика в нейните извъннационални рамки. Усложнената обстановка около нас, свързана с навлизането на югоконфликта в критична фаза, поражда нови опасности за националната сигурност на страната. Необходими са мерки за укрепване на военнопромишления комплекс. И аз бих препоръчал членовете на правителството в това отношение да не се придържат към приемственост в политиката, следвана от предишния кабинет, която наред с обективните условия, подчертавам, наред с многото обективни условия, които поставиха на тежко изпитание този структуроопределящ отрасъл, допринесоха със своите действия за неговото съсипване.
Сега аз бих искал да бъдем предпазливи в по-нататъшните решения за преструктуриране, за да не допуснем неговото разграбване, след като интересите отвън вече са по-малки, а апетитите отвътре ще нарастват. Затова предлагам в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Република България за 1993 година да се създаде нов параграф със следното съдържание: "Преустановяват се структурните промени във военнопромишления комплекс до създаване на специализиран орган по отбранителната промишленост към Министерския съвет и до приемане на програма за производство и търговия с оръжие и специално имущество.". По този начин ще може в една по-спокойна обстановка да се реши 91.2 въпросът за така наречените лоши кредити, ще могат да бъдат спасени повечето от предприятията, а не изваждането на приблизително две трети, много от тях напълно необосновано, според предложение на Министерството на промишлеността. И заедно с това подобре е първо да се очертае необходимата политика, която няма да пречи в този период някои предприятия да отпаднат от състава на този комплекс. Но не бихме искали под формата на преструктуриране да бъде извършена скрита приватизация и намаляване на и без това твърде ограничените възможности на военнопромишления комплекс в този момент.
Подобно е положението и в областта на борбата с престъпността и осигуряване на сигурността на страната. При сега предвидените средства ограничаването на престъпността и гарантирането на националната сигурност ще бъдат затруднени. Проектобюджетът предвижда увеличаване на средствата, но главно за издръжка на личния състав. През 1991 година за автомобили, въоръжение, боеприпаси, електроннотехнически средства са изразходвани над 27 процента от бюджета на Министерството на вътрешните работи, докато за същата цел през 1993 година делът на тези средства е едва 0,7 процента от общия бюджет на ведомството. Средствата за техническо съоръжаване са намалени от 73,9 милиона през 1992 година на 23 милиона, предвидени за 1993 година.
Уместно е предложението на Комисията по национална сигурност за разграничаване на разходите по национални служби към Министерството на вътрешните работи, а също така стремежът да се увеличи бюджетът на Националната следствена служба и той да бъде обособен като самостоятелно перо в разходите.
Средствата за издръжка на затворите е целесъобразно да бъдат предвидени към бюджета на Министреството на вътрешните работи и да бъдат извадени от средствата на съдебната власт.(
Какво е финансовото състояние на самата съдебна власт? Според изискванията на Конституцията и решението на Конституционния съд пред парламента трябва да се конкурират проектите на Висшия съдебен съвет и този на Министерството на финансите, респективно на Министерския съвет. Това изискване при внасянето на проектобюджета като че ли не беше спазено, за да бъдат народните представители в до статъчна степен запознати с тези донякъде 91.3 конкуриращи се проекти. За 1992 година събраните съдебни такси възлизат на 638 милиона лева, а за 1993 година се очакват 750 милиона лева. Смята се от много представители на съдебната власт, че разчетите за над 1 милиард лева постъпления от съдебните такси са завишени и по този начин няма да могат да бъдат осигурени всички необходими средства. В същото време приемането на самостоятелен бюджет на съдебната система изисква както известна самостоятелност на приходите, така и на разходите. Предложението на Министерството на правосъдието, поддържано и от Законодателната комисия, не се съобразява в достатъчна степен с този факт. Недостигащите за съдебната власт средства следва да бъдат покрити чрез субсидии от държавния бюджет, но да не се изключва отговорността на самата съдебна власт в осигуряване на нейните приходи. Тук даже бих увеличил нашите отговорности, тъй като те са и отговорности на парламента. Народните представители в значителна степен... (реплика от СДС) да, предишното мнозинство много охотно приемаше освобождаването от съдебни такси на най-различни категории дела, без да отчита обстоятелството, че по някои от тези дела се придобива имущество на огромна стойност.
Следователно, не можем да провеждаме една икономически и главно финансово неразчетена законодателна политика, която след това да бъде стоварвана върху правителството. Аз съм напомнял и сигурно мнозина от вас ще потвърдят, че в повечето парламенти, които приемат сериозни закони, е необходима финансова обосновка и отчитане на разходите, които са необходими за въвеждането на един закон в действие. Повечето от законите, особено в началото от дейността на този парламент, въобще не се съобразяваха с това обстоятелство. 91.4
И най-накрая - какво е положението във връзка с разходите на държавните органи и отчасти обществените организации.
При общата характеристика на бюджета - значителен дефицит, изпълнение на санкциите по резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, е необходимо да се потърсят пътища за макар и минимално съкращаване на тези разходи.
Средното увеличение на разходите за държавните органи следва да се използва като критерий за нарастване на разходите на държавните институции. Забележете: 186,8 на сто са разходите за заплати спрямо миналогодишните; 155 на сто - за отбрана и сигурност; 182,3 на сто - общо за държавните служби, в това число държавни органи, здравеопазване, социално осигуряване и грижи, наука и образование и други.
От гледна точка на предлагания критерий, който се споделя и от Бюджетната комисия, разходите на някои второстепенни, особено държавни институции следва да бъдат значително ограничени и специално обосновани. Например бюджетът на Агенцията за чуждестранна помощ е 350 на сто спрямо миналогодишния; на Висшата атестационна комисия - 267 на сто, при увеличение на средствата за висшите учебни заведения обикновено между 150 и 180 на сто.
Не е представена никаква обосновка защо за някои от обществените организации са предвидени субсидии от държавния бюджет, а други са въобще изключени. Средствата, които могат да се прехвърлят от държавната администрация и по-специално от висшите държавни органи, са няколко милиона. Това не е много, но тежестите, които понася обществото, в същата степен трябва да бъдат и тежести, от които не е редно да се освобождава висшият държавен апарат. В това отношение само няколко данни за илюстрация.
Какво е положението с предвидените разходи за Народното събрание? Тук даже няма да засягам спорната тема за мерцедесите. Разходите на Народното събрание нарастват сравнително умерено, с 62,6 на сто спрямо 1992 г. и съобразно с приложението към правилника на парламента.
Биха могли да се обсъдят обаче предвидените средства за капитални вложения, особено ако погледнете поименния списък СД/КП 92/1. на обектите, предвидени за строителство, реконструкция и преустройство. Предвижда се едновременно преустройство в изгорелия партерен етаж на източния блок на бившия Партиен дом на площад "Батенберг" 1. За останалата част, засегната от пожара, заделянето на такива средства обаче не е така наложително, тъй като тя в значителна степен бе възстановена със средства на членове и симпатизанти на Българската социалистическа партия. Освен това и предишният, и сегашният парламент твърде много допринесоха за нажежаване на политическите страсти, за да ни бъдат спестени белезите на най-близкото минало.
Едва ли е необходимо също щатът за обслужване на сградата на площад "Батенберг" да бъде увеличаван от 270 на 410 души.
Какво е положението за най-съществените разходи при Министерския съвет? Общите разходи са над 246 млн. лв. Това нарастване е с 232,5 на сто спрямо миналата година. За това нарастване на разходите съществуват и обективни причини. Правителството поема 20 млн. от капиталните вложения на Народното събрание, почивната база и други обекти и дейности, които обслужват всички висши държавни органи. Справката обаче с приложение 3 - поименният списък на обектите, предвидени за строителство през 1993 г., сигурно дава възможност и част от тези разходи да бъдат намалени, тъй като за почивни станции и резиденции са предвидени поотделно по 15 млн. лв.; за преустройство и обновяване на сградите на Министерския съвет и Президентството - 6 млн. и половина. Общо за капитални вложения са предвидени 86 млн. лв., от които 54 млн. и половина - за строителномонтажни работи. Мисля, че е възможно тези средства да бъдат частично съкратени, за да се отделят само най-необходимите, за да не се достигне до похабяване на материалната база и за техническо осигуряване дейността на висшите държавни органи.
Примерът с Президентството е подобен. Неговите разходи са 242,7 на сто спрямо миналогодишните. И там също могат да бъдат направени известни съкращения.
Благодаря ви за вниманието. И бих искал да се надяваме, че в дискусията до края и между първото и второто четене, макар и с малко, ние бихме могли да намерим средства, а заедно с това да трансформираме част от средствата по начин, който се опитваме да посочим, и по този начин частично да компенсираме необходи92/2. мостта от нарастване на разходите за приоритетните области в този момент.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкоплясакния в блока на ПС на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Имате думата за реплики.
Сега ще направим половин час почивка. Преди това искам да съобщя на парламентарните групи колко от времето са използвали.
- Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е използвала 55 минути.
- Парламентарната група на Българската социалистическа партия и коалиция - 38 минути.
- Независимият народен представител господин Аджаров 6 минути. Така че и за останалите му колеги има време.
Още един път се обръщам към парламентарните групи на Движението за права и свободи и Нов съюз за демокрация да представят списъка на своите оратори.
Половин час почивка. (Звъни)
(17 ч. и 25 м.)
92/3.(След почивката)

18 ч. и 05 мин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Процедурен въпрос? Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги депутати! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлагам прекъсване на дебатите поради крайна незаинтересованост на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение да се прекратят разискванията.
Противно становище?
Реплика от залата: По коя точка от правилника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Член 46, ал.1.
Господин Стоилов, имате думата.
Думата се дава само на по един представител от парламентарна група, който не е съгласен с направеното предложение.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз разбирам мотива на господин Иван Костов. И аз като него съм за това при разискване на бюджета залата да бъде малко по-пълна. Но нашите колеги са в коридорите, в кафето. Запомнил съм, че и в други случаи, когато гледаме иначе важни законопроекти, горе-долу присъствието на хората в залата е подобно.
Затова аз моля госпожа председателстващата настоятелно да помоли нашите колеги да заемат местата си и да продължим работата. Време не трябва да губим и най-добре финансовият министър разбира, че след това закъснение с разглеждане на бюджета време нямаме право да губим.
Аз моля да обявите още веднъж покана към колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаемите народни представители да влязат в пленарната зала и моля господа квесторите да вършат задълженията си по поканването.
По процедурен въпрос? Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като действително е невероятно малко присъствието ББ/ВЙ 93.1 в залата, аз предлагам да се направи проверка на кворума. По този начин ще видим дали имаме хора или нямаме хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз мисля, че по този начин ще удовлетворя и молбата на господин Стоилов.
Моля, пуснете режим на регистрация.
Моля народните представители да заповядат в пленарната зала. Има режим на регистрация.
Има режим на регистрация! Моля, заповядайте в пленарната зала!
Резултатът: регистрирали са се 181 народни представители. Обадиха се господин Гоцев, чиято перфокарта в момента не се отчита, госпожа Радка Василева, господин Лютфи.
184 присъствуващи народни представители има в залата.
Уважаеми господин Костов! Направих справка с правилника. Тъй като ние сме определили време за всяка група, не можем да прекратим разискванията, тъй като това би нарушило правата на групите.
Процедурен въпрос? Заповядайте!
По процедурен въпрос има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Госпожо председател! Аз не разбирам мотивите Ви да не подложите предложението ми на гласуване, защото точно групата, която най-много настояваше да се обсъжда бюджетът, липсваше в залата по време на първия тур на дебатите по закона за проектобюджета на Република България за 1993 година.
Не разбирам вашите аргументи и предлагам да прогласувате предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костов, ако имате предвид прекратяване на заседанието, да. Но прекратяване на разискването означава групите да не могат да използват времето, за което бе решено да имат в дебатите.
Затова, ако правите предложение за прекратяване на заседанието, ще го поставя на гласуване.
Давам думата на господин Владимир Абаджиев. Следващият
оратор е господин Юри Борисов.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Бюджетът, като интегриращ инструмент за политиката на правителството, отразява неговият избор за това, което то възнамерява да направи. От представения проекто93.2 бюджет става ясно, че целите, обявени с правителствената програма и конкретно нейните социални аспекти, са изцяло изоставени. Големият проблем на проектобюджета е впечатляващият дефицит от 10 милиарада и 400 милиона лева през 1992 година. Бюджетният дефицит нараства на 27 милиарда и 600 милиона лева. Това е изключително рязък скок. Дефицитът нараства близо три пъти. В икономическата мисъл преобладава мнението, че ръстът на бюджетния дефицит трябва да нараства в границата на нарастването на брутния вътрешен продукт. Нашият случай е уникален. При предвиждан спад на брутния вътрешен продукт с 4 процента проектобюджетът предвижда дефицит от 8 процента от брутния вътрешен продукт. Това рязко нарастване на дефицита е тревожно явление, което неминуемо ще генерира нова инфлация. Това е сериозен проблем и поради неговия потенциал на отрицателно въздействие върху икономическия растеж на страната в дългосрочен план.
Колкото и странно да изглежда, основната причина за огромния дефицит не е резултат на разходи за инвестиции, на разходи за наука и образование или здравеопазване, а е резултат на срив на приходите. От 49 процента от брутния вътрешен продукт през 1992 година приходите спадат на 47 процента, като едновременно с това намалява и самият брутен вътрешен продукт. Спадът на производството води до спад и на постъпленията в бюджета от данъците.
Бюджетът, следователно, си поставя за цел да балансира рецесията, а не да стимулира икономиката. Това е краткосрочна цел, но в средносрочен и дългосрочен план той обрича на нищета средните слоеве на населението. Тук възниква пролемът за ефективността на бюджетните разходи, още повече, че става въпрос за държава длъжник с огромен дефицит. Налага се да се финансират само структури и дейности от жизнено важно значение за страната, за да не се окаже, че бюджетът е "изяден" от неефективни разходи. Предвижда се увеличение на разходите за субсидии. Ако от тези разходи се извлекат и отстранят трансферите за общинските съвети и за общественото осигуряване, от общо 6 милиарда и 500 милиона лева остават 5 милиарда 840 милиона, или 90 процента, предназначени за покриване загуби на производството. Като се съпоставят минималните разходи за инвестиции с увеличените разходи за субси93.3 дии, е очевидно, че правителството се ориентира към политика на поддържане на съществуващата структура на икономиката, а не към структурна реформа. Така или иначе, в резултат на разгледаните процеси и без помощта на системата за събиране на данъци, бюджетът ще бъде в дисбаланс. Това е не избежно. Важно е обаче годишният бюджет да се вписва в определена бюджетна траектория, например за период от три години, в която да се възстановяват балансите. В това отношение обаче правителството няма създадена концепция и разчети. 93.4
Сериозни опасения по отношение на бюджетния дефицит произтичат от неговия комулативен ефект върху държавния дълг. Вътрешният държавен дълг в края на 1992 г. е 35 млрд. и 500 млн. лв., а през 1993 г., освен бюджетният дефицит от 27 млрд. и 600 млн., правителството предвижда бюджетът да поеме несъбираемите банкови кредити, лошите дългове за държавните предприятия, с което държавният дълг ще се увеличи с 61 млрд.
И така, през 1993 г. държавният дълг ще направи огромен скок и ще достигне 96 млрд. лв. Това надхвърля два пъти и половина досегашния вътрешен държавен дълг. Лихвата по обслужването на вътрешния дълг през тази година ще възлезе на 28 млрд., а разходите, обслужващи дълга през следващи години ще нараснат на около 50 млрд. В крайна сметка дългът ще трябва да се обслужва от нови постъпления. Това ще доведе до ограничаване дейността на правителството във фискалната сфера. Тя ще се ограничи поради необходимостта част от данъчните постъпления да отиват за погасяване на дълга. От друга страна, в дългосрочен план огромният размер на дълга ще обрече средните граждани на немотия и несгоди. Така ние сме изправени пред конфликта между краткосрочната стабилизираща роля на скока в държавния дълг и неговите дългосрочни крайно отрицателни последици.
Поради това споделям предложението на Комисията по бюджета и финансите за отпадане на параграфи 2, 3, 4 и 5 от преходните и заключителни правила, отнасящи се до лошите дългове.
Необходимо е да се създаде оптимална стратегия за управления на вътрешния дълг, който да показва бъдещата цена на неговото обслужване. Тази стратегия трябва да включва и определен таван на държавния дълг.
В обобщение бих казал огромният скок на бюджетния дефицит ще задвижи неудържимо спиралата на инфлацията, коятоо обрича широките слоеве на обществото на страдания и лишения, а трикратно увеличеният вътрешен дълг обрича народа ни на нищета.
Затова поканвам народните представители да гласуват против проектобюджета.
Благдаря за вашето внимание. (Ръкпляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря на господин Абаджиев. Реплики? Господин Трендафилов. РД/ЛТ 94.1.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Една реплика на госпдин... (Госпожа Свобода Стефанва репликира господин Трендафилов) Опазил ме Господ, не съм го написал предварително, това е една справка, госпожо.
Става дума, че искам да изясня на радиослушателите, че господин Абаджиев просто ги подведе. Дефицитът не е 10 млрд., а е 18 млрд. и ръстът до 28 не е този, който той съобщи. Това е едно.
И второ, би трябвало господин Абаджиев да се запознае със структурата на разходите и да ги сравни с разходите, които са по бюджета от 1992 г., за да има реална представа как са структурирани разходите и каква е политиката на сегашното правителство в сравнение с правителството, което състави бюджета за 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Други реплики? - Няма. Господин Абаджиев, заповядайте, ако желаете. Имате право на дуплика.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Цитираните от колегата в репликата му данни не отговарят на самия отчет на правителството, в който на стр. 8 е фиксиран точният размер на бюджетния дефицит от 1992 г. Това е 10 млрд. и 400 млн. лева, въпреки че той по Закона за бюджета беше 11 млрд.
Следователно отчетът, който се представя от правителството, са най-мердавните данни за нивото на показателите, които се отчитат през 1992 г. А сегашният проект на бюджета предвижда 27 млрд. и 600 млн. дефицит. По това не може да се спори, защото това е фиксирано точно.
Благодаря за вниманието. (Реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БТУШАРОВА: Благодаря, господин Абаджиев. Думата има господин Юрий Борисов.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В проектобюджета, така както е заложен, няма ясна воля за излизане от кризата. Проектът се отнася с подчертано пренебрежение към човешкия ресурс, единственият значим 94.2. ресурс, с който България разполага. Няма страна, която от изостанала да се е превърнала в напреднала, без относително значими инвестиции в човешкия фактор и обратно. Тези страни, които разглеждат човешкия фактор като второстепенен се въртят в омагьосания кръг на една постоянна икономическа криза. Това са световни закономерности, които могат да бъдат доказани с цифри.
Проектобюджетът продължава да върви по един утъпкан път. Той не води към Европа, а към някаква средна точка между Латинска Америка и Африка. За съжаление в това отношение, според мен, проектът е по-лош от бюджета на предишното правителство на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания от блока на СДС)
Въпреки че направих справки, не открих страна, която отделя под 20 на сто сумарно от бюджета за наука, образование, култура и здравеопазване. Правителството предвижда 13.
Данните, с които разполагаме, говорят, че при сумарното финансиране на духовната сфера само Папуа е по-зле. През пооследните три години поставихме и световен рекорд по скорост на орязване на средствата за образование. С това натъжихме Бирма и Уганда. Вече сме давали този пример, които бяха рекордьори преди нас. Проектобюджетът държи да запазим това първо място.
Средният разход за научни изследвания за света е 2,55 на сто от брутния вътрешен продукт. За Северна Америка процентът е 3,16. За Европа - 2,21. За Азия - 2,05. За Южна Америка 0,4. За Африка - 0,25.
Ние от 2,4 за 1990 г. отиваме на 0,35 за 1993 г. Това е път от Латинска Америка към Африка.
Печални цифри могат да бъдат посочени и за културата и за инвестициите за възстановяване на работоспособността. Защо тези страни, които на дело държат да бъдат напреднали или да се измъкнат от блатото на посредствеността, инвестират значителни средства в човешкия фактор? Говоря не за конкретни суми, а за относително парче от националната черга. Става дума за философия на бюджета, за стратегия, ако предпочитате този израз на нацията.
Отговорът на този въпрос се крие в три групи истини, за които ние продължаваме да сме слепи и глухи. 94.3.
Първо, инвестициите в човешкия фактор не са чист разход. Те носят и непосредствена печалба. Ще дам няколко примера.
През 1991 г. само една екологична разработка на БАН за прочистване на замърсения с арсен язовир "Тополница" даде икономически ефект от 150 млн.лева. По днешни цени това е спестен милиард.
Втори пример: всяка година България печели по 3 млн.долара от лицензи за хибриди - научни разработки. Миналата година слънчогледовият хибрид "Албена" стана световен стандарт. 42 на сто от слънчогледовата площ във Франция е засята с него. През миналата година в Селскостопанската академия - ще помоля господин Венцеслав Димитров, ако е тук, да го чуе - са разработени 14 нови хибрида, които превъзхождат "Албена". А в същото време ние искаме да лишим селскостопанската наука и от земя, и от средства за изследвания.
Друг пример: развитите страни правят всичко възможно, за да присвоят наши уникални специалисти. За съжаление, ние им помагаме с ентусиазъм. Пресен е случаят с една британска компания за проучване на шелфа за нефт и газ, която обяви конкурс за 4 специалисти, а назначи над 20 български учени. А защо? Може би искат да ни освободят от тяхното бреме и с това да станем по-богати!?
Друг пример: всяка година от България изтичат от 3 до 5 млрд.лв. от контрабанда с културни ценности. Всяка година! Ние обаче не искаме да отделим няколко милиона за създаване на легална антикварна търговия. Пестим милиони, за да губим милиарди.
Друг пример: Институтът за чуждестранни студенти, който миналата година има 15 млн.лв. печалба, изведнъж изчезва като ред в проектобюджета.
Общо взето има много функции на нашия интелект, чрез които ние можем да предложим кокошка и да вземем кон. В пълно противоречие със здравия разум ние затриваме кокошката, защото решаваме, че нямаме пари за просо. И така обявяваме.
Уважаеми господин Александров, защо България не иска да печели от своя интелект и култура? ЦМ/КТ 95.1
Втора група истини. Тя е по-трудно смилаема.
Ние не знаем, че като осакатим образованието, утре ще имаме осакатени специалисти и съответно осакатено производство.
Ние не знаем, че като орежем безнадеждно средствата за различни видове преквалификация, утре ще бъде утопично желанието ни да вървим в крак със света.
Същото е и с фундаменталната наука. Същото е и със средствата за възстановяване на работоспособността. Същото е и с културата. Ние не знаем, че културата не е просто зрелище, а формиране на ценности, на устойчивост, на мисъл за бъдещето, без които и производството ни, включително в бъдеще ще рискува да бъде (съжалявам за думата) аборигенско.
Обяснението, че ние сме слаборазвита страна, нищо не обяснява. С това отношение към човешкия фактор ние винаги ще бъдем слаборазвита страна. Нещо повече - не е изключено да се оказваме във все по-трудни икономически позиции. Единственият ни изход ще бъде да разменяме на безценица създаваните от нас традиционни продукти срещу интелектуалните постижения на понапреднали страни.
Обяснението, че сме в икономическа криза, също нищо не обяснява. В сравнение с нас редица страни са реагирали по точно обратния начин точно, когато са били в икономически кризи. Вече стана популярен примерът с нефтената криза през 1973 г. След нейното избухване много страни не намаляват, а увеличават относителния дял за разходи за интелектуалната сфера. Защо? - Защото тези страни знаят, че компесаторните механизми, потребни за излизане от икономическата криза, изискват засилване, а не отслабване на вложенията в интелектуалните отрасли.
Ето и третата група истини. Тя се отнася до критичния минимум средства, без които е невъзможно възпроизводството на духовните ресурси. Нека приемем, че докато сме слаборазвита страна и докато сме в криза, ние трябва да поддържаме именно такъв минимум.
Ние обаче не го формулираме! Ако го формулираме, ще разберем, че сме под него!
Когато се закриват центрове за работа с деца, когато няма пари за учебници, пособия, елементарен абонамент и преквалификация за преподавателите, ние изтребваме образованието като 95.2 инвестиция за бъдещето и го превръщаме в занималня докато родителите са на работа.
Има случаи - забележете! - на откриване на кръчми в училищни сгради (мога да ви дам примери), за да припечели училището някой лев. С това ние поставяме началото не просто на изтребване на образованието, а начало на своеобразна проституция в тези, които по празниците наричаме много трогателно "бъдещето на нацията".
Когато отнемаме стотици и хиляди декари за експериментална наука, какъвто е нашият случай, ние просто оставяме група учени на заплата, които трябва да заблуждават и нас, и света, че реализират инвестиции за бъдещето.
Ако се предвиждат пари за заплати на артистите, но не се предвиждат за постановки, ние слагаме културата във фризер. Такова отношение към духовната сфера е бутафорно и тя също ще бъде бутафорна. Все едно е да назначиш...
ОБАЖДАТ СЕ: Направи предложение!
ЮРИЙ БОРИСОВ: Ще направя и предложение.
Все едно е да назначиш стругари и да им кажеш: стругове ще ви купим след няколко години, сега пари няма... Тази ситуация на стругар без струг е ситуация на финансиране под критичния минимум за духовната сфера.
На фона на това отношение към човешкия ресурс цинично звучат средствата, предвидени за управленската сфера. И тук ще бъда значително по-остър от господин Стоилов.
Средното орязване на бюджетните сфери, ако се абстрахираме от средствата за изплащане на дългове, е от порядъка на 15 на сто в сравнение с миналогодишните квоти. Изпълнителните и законодателните органи вместо орязване получават 183 на сто спрямо миналата година.
Няколко елементарни изчисления показват, че ако към тези органи подходим като към простосмъртни сфери, т.е., ако приложим средното орязване, ще получим една сума за фаворизиране от порядъка на 800 млн.лева. Следователно всеки лев от тези 800 млн.лв. трябва да доказва своята приоритетност и вероятно за голяма част от тази сума ще я докажете, но едва ли за цялата. 95.3 Ако коментираната сфера поеме икономическия удар така, както го поемат всички, ще видим, че ще има доста пари за преразпределение между най-орязаните сфери.
Впрочем ще бъде интересно да спомена и няколко цифри:
През 1990 г. в графа "Началници" за България беше 5,1 на сто от работещото население. Сега забележете: за Гърция този процент е 1,6, за Турция - 1,5, за Испания - 1,6, за Южна Корея - 1,4, за Алжир - 0,1, за Мексико - 0,2 и т.н. Оставям без коментар мащаба на управленската сфера.
Във връзка с това ще рискувам и ще засегна една много деликатна, една много чувствителна тема и ще моля колегите, които биха желали да реагират, да чуят спокойно това, което ще кажа.
Някой може ли да обясни как е изчислена сумата от 1,5 милиарда за обезщетение на репресираните? Задавам въпроса при ясното съзнание, че никой няма нито морално, нито законово право да оспорва необходимостта от този фонд. Но някой може ли да каже защо 1,5 млрд., а не например 1 милиард, след като централната комисия беше създадена преди десетина дни, а регионалните не са създадени и след като едва в края на март беше наредено на регионалните данъчни служби да приемат молби за обезщетение. Има ли друга сфера, за която се определя сума без конкретни разчети? Дори и бившето правителство, което мисля, че би било по-пристрастно по този въпрос, не си позволи такъв волунтаризъм.
Уважаеми колеги, илюзия е, че този бюджет в тази криза може да осигури необходимите средства за нормална работа на която и да е сфера. Това е ясно. Затова аз не пледирам за средства, които ще покрият реалните потребности. Аз пледирам за друго: да не разглеждаме духовната сфера и останалите средства, необходими за развитие на човешкия ресурс, като антиприоритетни. Нека приложим към тях средностатистическото стягане на колана. Нека атакуваме, макар и символично, един утвърдил се в България манталитет. Той си затваря очите пред факта, че във всяко материално благо предварително са заложени и интелект, и духовен стремеж.
В този смисъл аз и мои колеги ще направим конкретни предложения за второто четене на законопроекта.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания) 95.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата за реплики. Господин Тошо Пейков, заповядайте. След това господин Константин Тодоров.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Борисов! Аз разбирам, че Вие търсите допълнителни източници на средства, за да бъде направен наистина този бюджет социален, какъвто той беше обявен предварително като политика на правителството. Но какво лично Вие бихте направили за човешкия фактор, за който така пледирахте тук, като бивш член на ръководството на бившия Комсомол? Ето какво искам да Ви спомена. 95.5
За да се подобри халът на хората от моите осем общини, на които са нужни още 160 млн. лв., както следва: за Априлци 7 млн. за медикаменти и социални помощи; за Летница - 20 млн. за училището за деца и юноши; (неразбираеми реплики от блока на БСП) за Луковит, за Психоболницата в Карлуково и за Дома за момичета с тежки недъзи. Не бихте ли вие подкрепили моето предложение пред Министерството на финансите средствата, които не са събрани от бившото председателство и заграбени от Председателството на Българската демократична младеж и от членовете на Наблюдателния съвет на фондация "Еврика", господата Валентин Моллов, Александър Черпоков, Валери Борисов, Стоян Дръндаров и другите. Те са заграбили над 100 млн. лв., които с лихвите към днешна дата достигат тези 160 млн. лв., които са нужни за моите осем общини. (Оживление в блока на БСП)
Не бихте ли ме подпомогнали тези пари да бъдат внесени в бюджета, които са 51 млн., от Управителния съвет на фондация "Еврика", които трябваше до 31 декември 1990 г. да бъдат внесени? 20 млн., които Общото събрание на акционерите на "Минералбанк" трябваше да освободи като дялов капитал на ТНТМ, 5 млн. лв. от фонд "Младежки иновации", 4 млн. лв., заведени неправилно по разплащателната сметка на Председателството на БДМ, 9 млн. лв., които в нарушение на закона са преведени на 74 неправомерно регистрирани фирми за ТНТМ и перачи на пари.
Аз искам да ви помоля, господин Борисов, да помолите министъра на финансите, който е министър от вашето правителство, най-после парите на бандитите да бъдат преведени в бюджета, за да могат да бъдат финансирани болните, социално слабите и човешкият фактор, както вие твърдите.
Благодаря. (Отделни ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за реплика има господин Константин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Константин Тодоров, 17. многомандатен избирателен район, Пловдив-окръг.
Аз имам една такава реплика към господин Борисов, която ще започна под формата на въпрос.
След всичко, което казахте, господин Борисов, Вие ще гласувате ли за този бюджет? Защото ако вие гласувате за него, за мен вашето изказване ще бъде една интересна, но твърде проМС/КП 96/1. зрачна тактика на парламентарната група на БСП да подкрепя на практика бюджета, но чрез такива отделни изказвания да се дистанцира достатъчно много от него, за да не носи отговорността за неговото приемане. (Неразбираеми реплики от блока на БСП)
Не може човек да управлява, макар и прикрито, без да носи отговорност. Отговорността ще бъде върху вас. (Отделни ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трета реплика ще се прави ли? Няма желаещи. Господин Борисов, заповядайте, имате думата за дуплика.
ЮРИ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Благодаря на господин Пейков за предварително подготвената и изчетена реплика. Найнапред, не съм бивш член на ръководството на бившия комсомол. Поне веднъж завинаги това да стане ясно. Аз нямам нищо напротив да се вземат тези пари, които според вас нецелесъобразно в нашата страна са натрупани и се изразходват. Но аз бих могъл да ви отговоря с много други по-конкретни въпроси за нашето конкретно настояще, в което живеем. (Неразбираеми реплики от блока на СДС) Затова защото това, което беше взето от така наречените тоталитарни организации, вместо да се даде на младежта, на цялата или по някакъв друг начин да се използва от държавата, в момента се разграбва и се разхищава.
Защото на мен ми се струва, че вие изповядвате една философия на взимане и след това на незнаене какво да се прави с взетото. За неговото доразхищаване и за неговото доразграбване.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: За лудницата в Карлуково.
ЮРИ БОРИСОВ: Това е по вашата реплика. Съжалявам тя не е конкретна върху изказването, за да мога да ви отговоря още поконкретно.
А на господин Тодоров - ще гласувате ли за този бюджет. Всичко това, което казах пред вас, е казано искрено и отговорно. Това не са някакви тактически хватки и тактически прийоми. Аз бих могъл и чрез предложение за второто четене и ще ви покажа, че според мен и според мои колеги са възможни трансформации, които да подобрят положението на тези сфери, за които аз говорих. 96/2.
Ако започне при второто четене, за първото четене, тъй като виждам възможност и ще го подкрепя, или ще се въздържа. Ще преценя от дискусията.
Но при второ четене, и това може да се провери на разпечатката, ако се подкрепи това орязване, за което аз говорих, аз ще гласувам на второ четене против бюджета. (Отделни ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Борисов.
Думата има господин Векил Ванов, следващият оратор е госпожа Мими Виткова.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): За протокола - Векил Ванов, 25. Софийски избирателен район, СДС.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри!
В своето изложение ще се спра на приходната и разходната част на проектобюджета като възможности за реализиране на социалните цели през отговорната за преходния период 1993 г.
В проектобюджета има предвидени значителни неефективни разходи. Само за нуждите на енергийната система в държавния бюджет за 1993 г. е предвидена субсидия в размер на 2 млрд. 590 млн. лв. или около 40 на сто от общия размер на бюджетните субсидии.
Тези субсидии обаче щяха да бъдат по-ефективно изразходвани и по-малки по размер, ако Комитетът по енергетика беше представил на Министерския съвет предварително, преди разработването на бюджета, програма за структурно преустройство и технологично обновление на отрасъла.
Поради липса на такава, както показа досегашната практика, една част от субсидиите ще бъде пренасочена към необосновано повишаване на работни заплати на заетите в енергетиката. В тази връзка искам да отбележа, че средната работна заплата в отрасъла е над 2 пъти по-голяма от средната за страната.
Аналогично е положението и в транспорта.
Искам да се спра и на въпроса за целесъобразността и ефективността на още един вид разходи - този път от сферата на селското стопанство. 96/3.
Предварително искам да направя уговорката обаче, че аз бих гласувал в бюджета два пъти повече разходи за селското стопанство, тъй като това е един отрасъл, който действително може да ни изведе от кризата и да издърпа след себе си всички останали отрасли, като например леката и хранително-вкусова промишленост и туризма.
Става дума за средства за нуждите на селското стопанство, насочени за изграждане на нов, реконструкция, модернизация и поддържане на наличния хидромелиоративен фонд в страната.
Наличните хидромелиоративни съоръжения, като помпени станции, канали и други, се оценяват на над 50 млрд. лв. Преобладаващата част от тези съоръжения не се ползват, просто защото сега се извършва структурно преустройство в селското стопанство. (Неразбираеми реплики от блока на БСП)
При нашите условия сега в тази област стоят за решаване следните приоритети: поддържане на техническото състояние на наличните хидротехнически съоръжения и опазване от унищожаване, включително и от ограбване на налични хидротехнически съоръжения.
Между другото, по време на почивката проведох един кратък разговор с министъра на земеделието. Той се съгласи, че действително това е крайно необходимо сега за този фонд, който ние го имаме в наличност. От предвидените 750 млн. лв., според нас, следва да бъдат заделени около 150 до 200 млн., главно за поддържане, охрана и опазване на хидротехническите съоръжения. Тези дейности са крайно необходими и високоефективни, защото са в основата на придобиването на социални дивитенти. Имам предвид, че охраната и най-вече поддържането и почистването на каналите за напояване е широкообемна работа, която може да се изпълнява целогодишно и не изисква специални знания.
Селското стопанство е характерно с висока безработица, която може да бъде използвана чрез ефективно функционираща вече една година програма за временна заетост. Използването на тези възможности значително ще повиши и без това оскъдно застъпения социален елемент на предложения за обсъждане проект на Закона за бюджета за 1993 г.
Подобни неефективни субсидии има предвидени и в други отрасли и дейности от сферата на материалното производство. 96/4. Тези субсидии не обслужват спада в производството. Напротив, те водят до задълбочаване на кризата. Част от тях могат да бъдат използвани за социални цели и най-вече за субсидиране на здравеопазването и системата на социалните грижи.
Сегашният проектозакон се нуждае от сериозно преструктуриране на разходната част на баланса на бюджета и пренасочване на неефективните субсидии от производство към отпускане на безплатни лекарства за нуждаещите се в следната по важност последователност: за деца до 3 години; за бременни жени; за деца от 3 до 7 години; за участниците във войните и за всички пенсионери на възраст над 75 години.
Възприемайки това предложение, Народното събрание ще премахне една несправедливост и едно крайно непопулярно решение на сегашното правителство за отмяната на безплатно ползване на лекарства от деца, бременни жени и социално слаби граждани.
Уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемите на насърчаването на раждаемостта във всяка една нормална държава е правителствена политика. Може би единствено у нас насърчаването на раждаемостта с указ се легитимира със системата на ДОО.
Предлагам еднократните помощи за деца да се поемат от държавния бюджет, а не от средствата за социално осигуряване. Това предложение следва да залегне в Закона за бюджета и да се има предвид от правителството при внасянето на проектозакона за създаване и управление на фонд "Обществено осигуряване".
Размерът на помощите за насърчаване на раждаемостта се определя в зависимост от размера на минималната работна заплата.
Проектобюджетът предвижда през 1993 г. помощите по указа да нараснат с 85,5 на сто спрямо 1992 г.
Този прираст е определен при минимална работна заплата в размер на 890 лв. Междувременно от 1 април т.г. минималната работна заплата е повишена на 1300 лв., което автоматически налага промени в размера на средствата за социални помощи за насърчаване на раждаемостта.
Освен това в бюджета за 1993 г. няма резервен фонд от средства за допълнителни помощи в случай, че през есента, примермерно, се стигне до ново увеличение на минималната работна заплата. 96/5.
Увеличаването на помощите по Указа за насърчаване на раждаемостта, на второ място, се налага още и от увеличаването на контингента на подпомаганите лица.
През 1993 г. успоредно с нарастването на безработицата ще се увеличи и броят на безработните майки, получаващи помощи за отглеждане на дете до 3-годишна възраст.
Уважаеми господа народни представители, сериозен недостатък на предложения проектозакон за бюджет за 1993 г., свързан с неговата приходна част, е набирането на осигурителни вноски за системата на социалното осигуряване.
Известно е, че редица предприятия и фирми не правят осигурителни вноски, а други правят такива в непълен размер. Това налага провеждането на строг контрол, който обаче не е по силите и възможностите на ограничения брой данъчни инспектори от системата на Министерство на финансите и на Главно управление "Социално осигуряване" при Министерство на труда и социалните грижи.
Такъв ефективен контрол може да бъде осъществен само от банките. Но проектобюджетът е пропуснал да ангажира банките. Първо, че се задължават да направят ежемесечен контрол на предприятията и фирмите за направените от тях вноски за обществено осигуряване. И второ, банките да не отпуснат кредити за работна заплата на предприятията и фирмите, които през предшестващия месец не са направили полагаемите вноски във фонд "Обществено осигуряване".
Формиращият се от самостоятелен източник фонд "Професионална квалификация и безработица" следва да се отдели от бюджета и да се обособи и функционира като самостоятелен такъв. Приходите в този фонд са големи и значително надвишава неговата разходна част. Към това, като се прибавят и високите лихви, при неговата обособеност могат да се получат значителни средства, които да осигурят не само обезщетенията на безработните, но и решаването на най-острия социален проблем - съкращаването на безработицата чрез отпускане на значителни кредити на безработни, желаещи да развиват частен бизнес при преференциални лихвени условия. 96/6.
Целта е този фонд да се изведе от пасивност. Плащаме само на социални обезщетения за безработица и да се повиши неговата активна роля чрез стимулиране на политика към разкриване на нови работни места, особено в производството на материални блага.
Уважаеми господа народни представители, искам да се спра на още един въпрос със съществено значение за социалното осигуряване. Още от самото начало на избирането му правителството се самоопредели като правителство на приватизацията. Въпреки че вече навлиза в своя 5-и месец на управление, истинска и мащабна приватизация все още няма. Свидетели сме на плахи опити за приватизация, повечето от които бяха неуспешни.
През оставащите 7-8 месеца до края на 1993 г. процесите по приватизацията или няма да потръгнат, или пък ще се реализират в незначителни мащаби. Тези наши опасения по всяка вероятност са присъствували и в кабинета при съставянето на проектозакона за бюджета за 1993 г. Основание за такова твърдение дава обстоятелството, че в приходната част на проектобюджета не са предвидени постъпления от приватизация, поради което в разходната част не са предвидени такива средства за социално осигуряване.
По силата на приетия от Народното събрание закон 30 на сто от постъпленията от приватизацията следва да бъдат насочени като постъпления за пенсионни фондове.
Друг един съществен приход за системата на социалното осигуряване, които за съжаление не е намерило място в приходната част на проектобюджета, е още средствата в размер на 50 на сто от иззетото, пак по силата на закон, имущество на тоталитарните партии и организации. Изразявам твърдото си убеждение, господа народни представители, че ако не се осигурят постъпленията в системата на социалното осигуряване от приватизация и от иззетото имущество на тоталитарните партии и организации, то желаното от всички нас отделяне на пенсионния фонд от бюджета, при силно ограничените финансови възможности, както и непостъплението от осигурителни вноски, повтарям, обособяването на самостоятелен фонд няма да се осъществи не само през тази, а и през следващата 1994 г. В крайна сметка това означава ограничаване на възможностите ВТ/МД 97.1 за усъвременяване на пенсиите, адекватно на равнището на инфлацията и мизерно съществуване на над 2 млн. и половина пенсионери или на около 30 на сто от населението на страната.
Сериозни и нерешени социални проблеми са породени и от бюджетните взаимоотношения на правителството с общините. С проектобюджета не се решава въпросът неусвоените общински средства за социални цели задължително да се върнат обратно в републиканския бюджет, по-специално във формиран резервен фонд и централизирано да бъдат преразпределени и усвоени целево от общини с недостиг на такива.
Общините с безработица над средното национално равнище са бедни. За тях проектозаконът е трябвало да предвиди да се поемат от бюджета 10-те на сто от програмата за временна заетост. В тази връзка би следвало към чл. 7, който определя критериите за разпределение на субсидиите и вноските по общини, да се прибави още и броят на безработните, което да се определя не от общинското ръководство, а от бюрата по труда.
Уважаеми господа народни представители, предложеният проектозакон има съществени празноти. Най-сериозната от тях е социалната сфера. Ето защо аз не заставам зад такъв проектобюджет за 1993 г. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от блока на СДС и реплики: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ванов. За реплики? Господин Пламен Денчев, госпожа Виткова.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм изненадан, че член на кабинета на господин Филип Димитров говори за проблемите на енергетиката. Искам да напомня, че в миналогодишния бюджет - за 1992 г., субсидията за енергетиката беше в размер на 1 млрд. и 200 хил. лева. Тогава се знаеше, че размерът на тази субсидия е съвсем недостатъчен.
Наред с това, правителството не предприе никакви мерки за коригиране на цените. И това в крайна сметка постави отрасъла в пълна финансова несъстоятелност.
ИВАН КОСТОВ (от място): Как може така да се говори? Боже Господи! 97.2
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Това принуди, господин Костов, вашето правителство да предвиди държавни кредити в размер на близо 7 млрд. лева в края на годината. Имате 2 постановления по този въпрос. (Шум и реплики в блока на СДС)
ЗЛАТКА СТОЯНОВ (от място): Кой вдигна цените миналата година?
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: ... което общо прави 7 млрд. лева. Това означава директно скрито кредитиране на бюджетния дефицит. Това е истината. Това са цифрите за миналата година.
ИВАН КОСТОВ (от място): И двойно по-големите заплати!
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: И искам да ви обърна внимание, че имаше програма за преструктуриране на отрасъла, която беше предложена от страна на Комитета по енергетика, но вашият кабинет не предприе никакви мерки в това отношение.
Искам да подчертая и това, че отрасъл "енергетика", въпреки тези тежки финансови проблеми, успя да посрещне нуждите на обществото и никой няма право да критикува хората, които работят в този отрасъл, че получават високи заплати. Безспорно там има резерви, но искам да ви обърна внимание, че фонд "Работна заплата" в електроенергетиката е от порядъка на 8 на сто от общите разходи за производство и тяхното намаляване съвсем не може да реши финансовите проблеми на този отрасъл. 97.3
Уважаеми дами и господа, правителството в момента се ангажира с решаване на тези проблеми. Очевидно субсидията не е съвсем достатъчна, но мерките, които то взема, са насочени към едно финансово стабилизиране и аз твърдя, че тези мерки са положителни. Освен това искам да ви обърна внимание, господин Ванов, че минималната работна заплата не е 1200 лева, а 1300.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Втора реплика ще направи госпожа Мими Виткова. След това е господин Тодор Пандов.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Искам само да помоля господин Ванов да си припомни, че началото на решаване на проблема за безплатните лекарства на децата и бременните конкретно и на промяната на Наредба # 15 беше поставено от кабинета на господин Филип Димитров с постановление # 219. Именно това постановление изведе тези групи и ги предостави тяхната съдба да бъде решавана в Министерството на труда и социалните грижи. Така че да се хвърля изцяло вината за това решение на този кабинет е най-малко несправедливо и още повече неточно. Тази бомба със закъснител, бих казала, е заложена от предишния кабинет. Друг е въпроса, че сегашният кабинет не отчете ситуацията и това, което му беше заложено от предишния кабинет. За точност го моля да започне началото оттам, откъдето е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пандов, заповядайте, имате думата за реплика.
ТОДОР ПАНДОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважама госпожо председа- тел, уважаеми колеги! Моята реплика се свежда до два въпроса към господин Ванов.
Първо, приветствам неговата голяма загриженост към българското земеделие, аграрната реформа. Но в същото време аз не можах да схвана и едно противоречие. От една страна той правилно постави въпроса за един от най-интензивните фактори - поливното земеделие, от друга страна, иска да вземе пари от земеделието за социалните проблеми. Но не това са ми въпросите. Въпросът ми е друг.
Господин Ванов, миналата година вашето правителство в което и Вие бяхте министър, беше планирало 1 милиард и 400 милиона лева за земеделието и 819 милиона лева за аграрната СМ/ВЙ 98.1 реформа, а даде 580 милиона за земеделието и 290 за реформата. Сега се предвиждат близо три пъти повече средства в бюджета за земеделието и аз не мога да разбера от какво всъщност Вие не сте удовлетворен.
А що се касае вторият ми въпрос до мелиоративната система и нейното финансиране, изцяло подкрепям Вашето становище, че трите основни интензивни фактора на българското земеделие, е именно химизацията, механизацията и мелиорациите, са тези, които ще го изведат. Но моя въпрос е как България инвестира милиарди във водното стопанство? Ние водим по статистика 12 милиона декара, една четвърт поливни площи. Голяма част от тях са едни от най-модерните системи - капково напояване, дъждовално и други. Как Вие виждате по-нататъшно инвестиране при новата система, която се прие миналата година с вашето мнозинство по бъдещия модел на българското земеделие - дребно частно земеделие и използването инвестирането на такива средства. Как го виждате това направление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пандов, въпроси се задават към министрите. Господин Ванов изразява становище. Така че нека репликите да бъдат наистина реплики.
Заповядайте, господин Ванов.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): Уважаеми господа народни представители! В своето изказване аз исках да обърна внимание главно на социалните приоритети и на ефективното използване на разходите. Що се отнася до енергетиката, аз обръщам внимание главно на това. Една част от субсидиите, предвид на монополното положение, което заема енергетиката, както и транспортът, разбира се, в икономиката на страната, да бъдат предпазени, да предприемат действия за пренасочването на част от тези субсидии към едно необосновано повишаване на работните заплати и обърна внимание на това, че там работните заплати са над два пъти по-високи от средната за страната. Даже тук преди малко мисля, че се каза, доколкото ми е известно, правителството води преговори със синдикатите за увеличаване, преговори за минимална работна заплата над 1300 лева, която е официалната за страната. Ето това беше главното, на което исках да обърна внимание в своето изказване. 98.2
Що се отнася до въпроса за подмяната на безплатното ползване на лекарствата, госпожа Виткова, този проблем беше обсъден сериозно в Комисията по труда и социалното осигуряване. Струва ми се, че господин Кюранов е тук и други, които бяха членове на тази комисия. Аз лично предложих тогава да се вземат и двете наредби и едната, която отчита здравните приоритети, а другата, която отчита социалните. Да се направи една програма и правителството да излезне с една програма точно по този въпрос. Това беше становището на Комисията по труда и социалното осигуряване.
По въпроса на господин Пандов. Господин Пандов, аз в своето изказване обърнах внимание, че съм за това за този отрасъл да се заделят два пъти повече средства, отколкото са предвидени в бюджета, изхождайки от приоритета, който заема този отрасъл в системата на народното стопанство.
Може би не са ме разбрали правилно. Става дума за тези 750 милиона лева, които се отпускат за изграждане на нов мелиоративен фонд. Съжалявам, че го няма министърът на земеделието господин Танев. Той потвърди, че въобще няма възможности сега тази година да се изгражда нов такъв при положение, че ние не можем да оползотворим наличния фонд. И аз исках една част от тези средства примерно на 100 милиона лева да се заделят и да се използват главно за поддържане на наличния мелиоративен фонд, който го имаме и с който разполагаме. Да се предпази той от ограбване, от унищожение и най-вече за поддържане на каналите. Имам предвид главно да подпомогне Министерство на труда и социалните грижи. Главно от тази гледна точка, че в селата безработицата е много висока и искаме да използваме тази безработица за поддържане на каналите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ванов.
Думата има госпожа Мими Виткова. Следващият оратор е професор Елка Константинова.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председателстваща! Бюджетните разходи за здравевопазване през 1993 година са с 50,7 про98.3 цента в повече от 1992 година. Тези средства покриват на 84 процента очакваната инфлация. На наречения приоритетен отрасъл здравеопазване по неуточнени причини се намалява процентът на разходите по държавния бюджет в сравнение с 1992 година от 11,5 на 9,8 процента. Страни като Чехия, Полша, Унгария, които имат подобни на нас икономически затруднения, заделят над 5 процента от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, защото това е минималното допустимият за функционирането на системата процент.
Въпросът е предвидените средства ще гарантират ли нормална работа в здравните заведения и дефицитът ще се отрази ли на обема и качеството на медицинската помощ? Отговорът е мотивирано негативен по няколко причини. 98.4
Първо, здравните заведения имат непогасени задължения от 1992 г. и техният размер е неизвестен, но немалък.
Второ, от месец февруари са прекратени плащанията на безплатните рецепти към всички аптеки и дълговете са огромни.
Трето, предвиденият ръст на бюджета за медикаменти с 27,9 на сто, като се има предвид, че цените на вносните лекарства нараснаха за някои от тях с над 900 на сто, е абсолютно недостатъчен и средствата ще бъдат консумирани още в първото полугодие.
Четвърто, 57 на сто увеличение на средствата за храна и 36 на сто за издръжка на здравните заведения при перспектива за цените на хранителни продукти, електро-топлоенергия и горива предопределят съдбата на повечето здравни заведения.
Смущава подходът при изготвяне на бюджета, който се базира на уеднаквяване на критерии и на децентрализация. Този механизъм би бил приложим за здравеопазването само при работеща здравно-осигурителна система, която насочва средства от източника на финансиране към здравното заведение, оказало медицинска помощ. Липсата на обратно движение на средства от общините поставя в изключително трудни условия големите здравни заведения с меджуобщински функции. Тези заведения поемат над 70 на сто от обема здравна дейност за страната. За тяхното тежко финансово състояние през 1992 г. правителството беше известено и въпреки това бюджетът за 1993 г. не предвижда преференциално отношение към общините, които осигуряват издръжката на тези здравни заведения. Ако не се намери механизъм за набиране на средства от другите общини, чиито граждани се лекуват в тези болнични заведения, те скоро ще преустановят редица свои дейности поради недостиг на средства.
Икономическият статус на страната налага и съществено съкращаване на средствата за капитални вложения. Справедливо е решението да се финансира само довършително строителство, без да се започва ново. Защо обаче след отказа на Министерството на здравеопазването в бюджета се появяват средства, разрешени от Министерството на финансите? Някои от тези средства са разпределени в твърде малък географски периметър и налагат въпроса пак ли се обслужват местни величия и отново ли има привелегировани региони? Единствено Министерството на здравеопазСБ/КП 99/1. ването може компетентно да прецени потребностите от здравно строителство и в рамките на предвидените в бюджета средства да предложи обектите. Това би освободило Министерството на финансите от натиска на общините и ще концентрира средства към приоритетните здравни обекти.
На фона на всеобщата бедност за кой ли път в здравния бюджет се появява едно-единствено здравно заведение, което така и няма да разбере кога България е преживявала криза. Това здравно заведение, неколкократно преименувано, но винаги толерирано от всички режими, днес се казва Факултетска болница "Света Екатерина". За 1992 г. при 102 легла въпросната болница е получила от бюджета 94 млн. лв., като издръжката на половината от леглата е от бюджета на Трета градска болница, където те са разположени. А Националният център по сърдечно-съдови заболявания при 334 легла и няколко пъти по-голям обем дейност е разходвал 84 млн. лв. Така гласува преди една година това Народно събрание. Тази година депутатската съвестно отново е подложена на изпитание. Предлага се "Света Екатерина" да получи 145 млн., а Националният център по сърдечно-съдови заболявания - 128 млн. лв. Цялата Александровска болница получава 300 млн. А към трагедията в Националния център по онкология финансистите са подходили много пестеливо - 54 млн. лв.! На 100 легла господин Чирков е назначил 320 души персонал. В Националния център по сърдечносъдови заболявания на 334 легла са назначени 600 души. За него нормативи за численост на персонала не важат, тъй като той винаги е бил държава в държавата. Годишните разходи за едно легло в "Света Екатерина" са с 1 млн. и 45 хил. лв. повече от Националния център по сърдечно-съдови заболявания. А средномесечната работна заплата - с 1123 лв. по-голяма.
Обяснението на Министерството на финансите, че от години е различна базата и върху тази база се добавят нови средства са несъстоятелни. Не може този, който плаща, да не забелязва крещящата несправедливост. В кое бюджетно предприятие е предвидена средна работна заплата 3978 лв.? Защо не се уеднаквят критериите и тези две здравни заведения, в които се извършва сърдечна хирургия, да получават средства от бюджета при равни условия? Не може господин Чирков да получава за една операция 10 хил. долара, когато в другите два кардиологични центъра тя 99/2. реално струва наполовина. Недопустимо е той да има възможност за обзавеждане с вносни кофи за отпадъци, а в същото време болните в другите центрове да се катетаризират с 20 пъти използвани катетри за еднократна употреба! С какво е виновен болният, че не е попаднал в болницата-витрина? Внушенията, които се правят, че в "Света Екатерина" се извършват по-тежки операции, са абсолютно неверни. И това е не само доказуемо, но и известно на всички посветени в темата, включително и на ръководството на Министерството на здравеопазването. Известна е и по-високата оперативна смъртност - 6,45 на сто в "Света Екатерина" при 1,28 в Националния център и 3,5 в база "Лозенец". Не стига всичко дотук, а господин Чирков е започнал строителство и разширение на своята клиника, за което през 1992 г. са разходвани 9 млн. лв. Мотивът е недостиг на легла за кардиохирургия при категоричното становище на Министерството на здравеопазването, че България не се нуждае от увеличаване броя на тези легла и при положение, че използваемостта им е между 60 и 65 на сто. В "Света Екатерина" оперативната активност е 66 на сто. Това означава, че на 34 на сто от болните, които се лекуват в тази болница, не се извършват сърдечни операции. Не зная в този процент влизат ли и оперираните финансови босове. За това ненужно на здравеопазването, но необходимо нему строителство господин Чирков иска заем от Световната банка в размер на 15 млн. долара и писмено декларира, че зад него стои държавният бюджет, който за 7 години ще изплати заема, равняващ се на едногодишната издръжка на цялата Александровска болница.
Колеги, това са не само неморални, но и наказуеми по българските закони деяния на разхищение на държавно имущество. Заради всички болни и условията, при които те са поставени в останалите здравни заведения, заради надеждите на хората, че веднъж завинаги в тази страна трябва да се сложи край на системата за толериране на приближените Богу, ние сме длъжни да преценяваме нещата безпристрастно. Добре познавам онази зависимост, в която изпада всеки болен към своя лекар. Осъдително е лекарят да се възползва от нея. Затова нека да помогнем на пациентите на доктор Чирков, които му се отплащат с финансова щедрост, и да подкрепим становището на Комисията по здравеопазване - между двете четения на бюджета Министерството на фи99/3. нансите да преработи бюджетите на Факултетска болница "Света Екатерина" и Националния център по сърдечно-съдови заболявания, като използва единни критерии, изработени от Министерството на здравеопазването.
Позволявам си да завърша с едно разсъждение, последвано и от конкретно предложение. Смятам, че правителството оценява вече като не особено популярно и социално взривоопасно решението си за спиране на безплатните лекарства в амбулаторни условия за децата и бременните. Тъй като мотивът е основно финансов и след като подкрепям направеното от здравната комисия предложение 311 млн., посочени в нейното становище, да бъдат използвани в тази насока и при положение, че 1 млрд. 462 млн. лв. са предвидени за компенсации на репресираните за 1993 г., без да се знае какви са нуждите от тези средства и как са определени, мисля, че и самите репресирани ще се съгласят, че не бива да изглеждат в обществото като нови активни борци. С тяхно позволение предлагам 400 млн. от този фонд да бъдат дадени за възстановяване на безплатните лекарства на децата и бременните и това да стане с промяна и на съответната нормативна уредба.
С тези препоръки към бюджета предлагам на народните представители да го подкрепят на първо четене с надежда, че разумните предложения ще бъдат отразени в окончателния му вариант.
Благодаря. (Частични ръкопляскания в БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за реплика доктор Александров. 99/4.
БОРИС АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Благодаря. Госпожо председателствуваща, колеги! Обръщам се към колежката Виткова със следното. При наличната детска смъртност, която тя много добре знае, че е около 15,6, и раждаемост около 10,5 на 1000, ние имаме отрицателен прираст около минус 2,6.
Що се касае за тези безплатни рецепти, аз ги смятам за недискутабилни, нито пък те са нещо, което би трябвало да се даде, а то е едно наше обществено и морално задължение.
Относно болниците. Не по-малко належащ е въпросът за Инфекциозна болница. Това е една болница, която е за мен в едно драматично положение и по което парламентът трябва да вземе отношение, тъй като, малко грубичко звучи, но бих ви казал, че всички фекални материи, които са заразоносни, се вливат в каналните води. За нейното реконструиране, за нейното подобрение са необходими около 130 млн. лева, които не са споменати никъде и които не са дискутирани никъде.
А що се касае за Медицинска академия, аз съм дълбоко убеден, че по техен вътрешен ред всичко може да се уреди.
Моля, д-р Виткова, отговорете ми на моите два въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми колеги, искам да цитирам няколко числа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нали реплика е, господин Димитров?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Реплика, да, по повод изказването на д-р Виткова. Моля ви се това да не ми се зачита за време. (Весело оживление)
Господа, миналата година парламентът прие целия бюджет, не някой друг. По миналата година Великото Народно събрание прие бюджета. Така ли беше? Затова ще си позволя да направя две съпоставки - между разходите, които бяха одобрени 1991 г. от Великото Народно събрание, което комунистите, госпожо Виткова, на която партия Вие имате честта още да сте член, макар и преименувана, дадоха следния бюджет (сравнявам с 1993 г.): СД/МД 100.1
- Национален център - 100 - 1991 г.; 1993 г. - 543,8;
- "Св. Екатерина" - 100 - 1991 г.; 257,2 - 1993 г.
Още едно число. Брой операции на едно болнично легло:
- Национален център - 5,7, госпожо Виткова;
- "Св. Екатерина" - 11,9, т.е. там хората работят и работят по европейски.
Разходи за заплати в сравнение с общите разходи - 18%... (реплика от блока на ПС на БСП: "За командировки...") Вижте сега, не става дума за командировки, а за заплати. 18% (защото се говореше, че са много високи) - в "Св. Екатерина"; 23% в Националния център.
Разходи за храна. Нещо нормално - болниците не са хотел, те са място за лекуване: в "Св. Екатерина" - 2%; в Националния център - 6%.
Какво значи? Че на едно място отиват, оперират ги и ги изписват и с малко легла правят повече операции, а на друго място отиват и ги хранят, защото не знаят какво да ги правят, повече спират. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли, господин Костов?
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо Виткова и уважаеми колеги отляво! Аз имам чувството, че отново присъствувам на дебати по бюджета за миналата година на страната.
Към Вас имам такъв въпрос: откъде взехте числото за миналата година, че разходите за здравеопазване са спаднали под 10% от всички разходи в консолидирания бюджет? Защото от справката, която е дало правителството тук, ето в тази справка (показва), пише, че разходите за здравеопазване са 11,5 на сто от консолидирания фискален отчет, 30 на сто от републиканския бюджет и 69,2 на сто от общинските бюджети. Та питам: откъде взехте това число, с което злоупотребихте пред Народното събрание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Виткова, заповядайте за Вашата дуплика.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): На въпросите на колегата 100.2 Александров. Аз мисля, че те не бяха въпроси, а становища, които и аз споделям до голяма степен.
По отношение на детската смъртност е абсолютно прав господин Александров. Тя миналата година надвишаваше 16%. Тази година, не зная от данните дали са окончателни, но е по-ниска значително от миналата година. Не зная защо ми поставихте този въпрос. Ако трябва да се преразпределят средства към детското здравеопазване, аз винаги бих Ви подкрепила и мисля, че по проблема за безплатните лекарства ние не се различаваме в становищата си.
Колкото до ситуацията в Инфекциозна болница, доколкото на мен ми е известно, тя се финансира от бюджета на Столична община. И мисля, че средствата, които трябва да бъдат дадени за нея, са заложени там. Не зная дали конкретно за ремонт са предвидени подобни средства и за всичко онова, което Вие казвате.
Въпросите, които бяха поставени от господин Венцеслав Димитров.
Господин Димитров, аз не зная Вие откъде разполагате с данни, но въпросният господин Чирков отказа да предостави данни на Министерство на здравеопазването, когато му баха поискани лично от министъра на здравеопазването. (Венцеслав Димитров, от място: "от Министерство на финансите") Този доклад беше направен в Комисията по здравеопазване и той е известен на всички колеги, които присъствуваха там.
Абсолютна неистина е, смея да твърдя отговорно, че броят на оперативните интервенции при господин Чирков са повече, отколкото тези в Националния център. Това е абсурдно, тъй като той има 100 легла. В Националния център има и детска хирургия, с каквато той не разполага.
Така че данните Ви са абсолютно неточни.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): На едно легло! Ти чуваш ли се какво говориш?!
МИМИ ВИТКОВА: Дори и на едно легло, Вие чухте, че неговата оперативна активност, ако боравим с медицински понятия, е 66%, господин Димитров! Което значи, че 34% от болните, които лежат там, не се оперират. 100.3
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Лъжеш! Лъжеш!
МИМИ ВИТКОВА: Аз не мога да лъжа, защото данните са извадени от официалните журнали на Медицинска академия.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Лъжеш!
МИМИ ВИТКОВА: Вашето пристрастно отношение, господин Димитров, към господин Чирков е известно на целия парламент и недейте поставя себе си в такава деликатна ситуация на зависимост.
А колкото до цифрите, които господин Костов цитира. Господин Костов, страхувам се, че Вие не сте ме разбрал. Аз не съм цитирала никакво намаление на средствата за здравеопазване през 1992 г. Цифрите, които съм цитирала, са такива, че в 1992 г. са дадени 11,5 по разходите на държавния бюджет. Тази година те са намалени на 9,8%. Това са цифрите, които съм цитирала. Вие просто не сте ме чул. (Реплика на господин Иван Костов, която не се разбира) Такава цифра никъде не съм цитирала, господин Костов. Може да я видите. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уточнете си справките.
Позволете ми да съобщя как до този момент е използувано времето по групи.
- Парламентарната група на СДС е използувала 73 минути.
- Парламентарната група на БСП и коалиция - 59 минути.
От времето на независимите народни представители, определено на 15 мин. - 6 минути са използувани.
Това е до момента. Съобщавам по тези списъци на оратори, както са дадени от двете групи.
Заповядайте, госпожо Русева. Въпросът е процедурен, по който иска да вземе думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Тъй като Вие съобщихте какво време е изразходвано, с оглед на това аз, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, заявявам, че искаме да се ползуваме от правото си, посочено в чл. 42, ал. 2 от Правилника за работата и организацията на Народното събрание и желаем да бъде удължено времето с 1/3. Съответно това е половин час 100.4 спрямо първоначалното определено време. И то да бъде прибавено към това, което остава за нашата парламентарна група.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Ананиева също ми дава знак, че подкрепя такова предложение за парламентарната група.
В такъв случай с 30 мин. се увеличава времето на двете парламентарни групи - на СДС и на БСП и коалиция.
На Парламентарната група на ДПС се увеличава с 10 мин. - 1/3 от 30-те минути.
На Парламентарната група "Нов съюз за демокрация" с 10 минути. Значи имате 40 минути.
На независимите народни представители - с 5. Общо 20.
Направихме сметките. Да продължаваме. Думата има госпожа Елка Константинова. Следващият оратор е господин Андрей Луканов.
Моля уважаемите народни представители за тишина и внимание в залата.
Уважаема госпожо Виткова, уважаеми господин Димитров, моля ви вашата дискусия да я направите извън залата или след това. 100.5
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! За културата, разбира се, време не остава. Пренебрежителното отношение към нея вече е факт в нашия национален живот.
Разбира се, много е тежко и да признаем, че в новия проектобюджет увеличението за образование и за здравеопазване е само 50,7 на сто, но за културата, уважаеми дами и господа, е само 45 на сто при нарастваща инфлация, която вече отива към 95 на сто.
Какво означава това? Дори и да приемем, че инфлацията е 80 на сто, това означава, че проектобюджетът е значително по-жесток, отколкото беше по времето на нашето правителство. Като министър на културата в правителството на СДС, аз бях убедена, че по-жестока политика към българската култура не може да се измисли. Оказа се, че може. Ето, сегашното правителство предлага един проектобюджет, значително по-нисък или едно такова унизително за българската интелигенция при тази инфлация увеличение с 45 на сто. За да може да оцелее българската национална култура, на всяка цена трябва да получи в този проектобюджет още поне 300 млн. лв. Минималното, което трябва да получи, е 1 милиард. При най-съвестно изчисляване, съобразено с много тежката икономическа криза, искането за бюджет за културата беше 1 млрд. и 68 млн. лв. Вместо това културата получава 711 млн. и няколко още там хиляди - 168 хил. лв. Това е катастрофа за българската култура в този преходен период.
Аз много добре разбирам, че тази духовна сфера също печели, че за разлика от образованието например в областта на културата могат да се получат средства и от самата култура. Че тя е печеливша. Но в момента на прехода, когато няма никакви сили да просъществува, тя се нуждае от един първоначален тласък, поне още две-три години да получава бюджет, който може да й даде възможност да съществува. Уверявам ви, уважаеми депутати, че при този проектобюджет в България читалищата масово ще се закрият. Това са огнищата на регионалната култура, създадени в епохата на Възраждането, които са издържали през петте века робство и които издържаха и са издържали по време на национални ББ/ЛТ 101.1. катастрофи, на войни и на страшни бедствия. Ето сега идва едно такова бедствие, което се предизвиква от неразбиране от сегашното правителство, което ще унищожи огнищата на българската култура в България. За музеите се дават - за всички музеи в страната 9,7 на сто увеличение. Разбирате ли какво означава това? При тази инфлация! Това означава, че няма да могат да се купят никакви нови експонати в никакъв случай. Че ще трябва да се закриват музеи и че цялото това огромно национално богатство не може да се поддържа. Няма пари за реставрация, няма пари за консервация, недвижимите паметници са в бедствено положение. Просто се рушат пред очите ни. И в такъв момент такова свирепо отношение към културата е недопустимо! Да не говорим, че ще трябва да се закриват театри, опери и филхармонии и да не говорим за найголямата беда в този проектобюджет. Той не само е недостатъчен, но той разделя грешно парите. Деветдесет и четири на сто отиват за заплати и 6 на сто за културни дейности. Мисля, че това е достатъчно, за да ви убеди, че краят на нашата национална култура може да настъпи. Значи ще взимат заплати хората, за да не умрат гладни, обаче нито един спектакъл няма да направят, защото 6 на сто увеличение е нищо. То е просто ликвидиране на постановки пари за декори няма, за отопление няма, за нищо пари няма.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика? Имате думата, господин Балабанов, за реплика.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, дами и господа! Аз съм много доволен, че именно от устата на госпожа Константинова беше споменато за жестоката политика, провеждана от предишното правителство в областта на културата. Но от тази политика останаха "опашки". Остана например неизяснено защо бяха изхарчени големи средства за центрове в чужбина, защо бяха давани субсидии за проекти, които не се оправдаха нито от финансова гледна точка, нито от културна гледна точка. И ако господин Александров проведе достатъчно точно ревизията на Министерство на културата, аз мисля, че от там ще изскочат още немалки суми в левове и във валута, които ще могат да попълнят тазгодишния бюджет. Той наистина е жесток. Наистина е много 101.2. страшен. Но бюджетът, това е само един инструмент. Операция може да бъде направена с брадва, може да бъде направена със скалпел. Досега се правеше с брадва. Ако този бюджет се употреби не за да се раздава по социалистически принцип - на калпак, а за да се финансират културни проекти така, както предложи Комисията по културата, със създаване на фонд за финансиране на културни проекти с финансова възвръщаемост, това може да се реши поне отчасти не само финансовите проблеми на културата, но и структурната реформа, без която тя не може да бъде прехвърлена на пазарни релси. Ние, господа, продължаваме да считаме, че културата трябва да се финансира по остатъчния принцип, без да отчитаме, че това е едно огромно национално богатство, което струва пари, което може да донесе на България много пари и което е в състояние да се самооткупи. Но за да стане това, бюджетът трябва да се използва не за да се хранят, не за да се подхранват културните дейци, а за да се стимулира тяхната инициатива, да им се даде възможност те да печелят, те да се продават така, както се продава културата по целия свят.
Що се отнася до читалищата, е, те са издържали някак си 500 години. Мисля, че ще издържат още няколко, още повече, че към тяхното финансиране могат да бъдат подключени и общините, могат да бъдат подключени и спонсорите. Разбира се, ако не се приеме предложеният от някои среди законопроект за читалищата, който ги прави заложник на министерството, на кмета, на прокурора и на изпълнителната власт. Аз съм сигурен, че българският народ ще успее да запази своите институции. Но в едно съм съгласен с госпожа Константинова. Бюджетът в този си вид е мина със забавено действие. При неумело обръщение с него, той може да нанесе поражения, които ще плащат нашите деца и нашите внуци...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Балабанов, времето отдавна изтече.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: ...които ще костват на България много повече от стотинките, които сега скъпим за култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Йовкова има думата. Това е втора реплика на изказването на проф. Константинова. 101.3.
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо Константинова, Вашето изказване бих нарекла смешен плач и висша демагогия. Нещо повече - от Вашето изказване и от изказванията на всички бивши провалили се министри стана ясно, че сте оперирани от чувството за срам. (Реплики от СДС)
Вие пледирате за средства, плачете за родната култура, на която Вие помогнахте да се потопи докрай. Главно чрез всички закони за реституцията оставихте на улицата театралите, музейните работници. А там където имаше сгради незасегнати от реституцията, Вие продадохте на американското посолство, като изгонихте децата от Музикалното училище, както и децата от Националната гимназия за древни езици и култура.
Много бих искала да зная какъв е Вашият позитивен принос за утвърждаване на културата по времето, когато Вие бяхте министър. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате право на трета реплика. Иска ли някой думата за реплика? - Не.
Професор Константинова, заповядайте за дуплика.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): За своя принос като министър на културата разбира се не ми е удобно да говоря. (Оживление) Но съм длъжна да кажа, че по времето на правителството на Филип Димитров не беше закрита нито една културна институция. Сега ще бъдат закрити много. Намираха се средства за постановки, а сега Народният театър вече не може да играе в голямата зала, тъй като няма пари дори за отопление през зимата.
Музикалното училище даде на американското посолство сегашният министър Христо Тотев по предложение на предишния министър на териториалното развитие. Моята заповед, последната ми заповед беше да се даде на училището тази сграда. Вие не сте дори информирана - идете и проверете! Моята заповед, последната заповед, която издадох беше, че тази сграда трябва да остане на Музикалното училище, госпожа Йовкова. Да! ("Браво!" и ръкопляскания от СДС)
Освен това за класическата гимназия най-голямата битка водих именно аз, защото там общообразователното училище, 12то училище, искаше да изгони гимназията или да изземе една част ЦМ/ЛТ 102.1. от стаите. И с лично моя намеса се спаси класическата гимназия.
За всички училища по изкуствата и културата нашето министерство положи много грижи. За съжаление, сега те са застрашени, защото вероятно, не дай Боже, може би ще минат към Министерството на образованието и ще се приравнят изцяло към останалите училища. Това аз смятам, че не бива да се случва по никой начин.
В момента има министър - ето тук е господин Тотев. В неговите ръце е съдбата на Музикалното училище. Да стане и да каже най-сетне това училище ще остане ли в собствената си сграда. То трябва да остане там, където е. За американското посолство ще се намери друга сграда. Трябва да се намери, но друга сграда не тази на Музикалното училище.
Много съм изненадана сега от изказването на господин Балабанов, който много добре познава точно проблемите и на читалищата, и на музеите и е съвсем наясно със сегашния проект за бюджет и ужасът, който може да произлезе от него. Аз никога не съм била доволна - абсурдно е това да бъде така, от бюджета, който получавахме и по времето на правителството на Филип Димитров. Но господин Иван Костов даваше много допълнителни средства за културата. (Оживление) Тази помощ за стоте книги беше нещо, което все пак вдигна на крака нашето книгоиздаване. Сега вече книгоиздаването става невъзможно.
А колкото до културните институти в чужбина, господин Балабанов, това са изключително важни институти. Как може Вие да искате да ги закриваме, след като това са разпространителите на българската култура в чужбина? При това те са на самоиздръжка. И тук не сте добре информирани. Единствено се издържат и то с минимални средства, които не стигат за нищо, Московският и домът Витгенщайн във Виена. Всички други са на самоиздръжка и загиват от липса на пари. Така че господин Балабанов не беше прав за културните институти. Госпожа Йовкова просто е абсолютно неинформирана. ("Браво!" и ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Велчева, заповядайте, искате думата по процедурен въпрос.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, много внимателно следя дебатите. Но при поредните три реплики аз просто не издържах и затова искам думата по процедурен въпрос. 102.2.
Аз не знам ние дали обсъждаме в момента бюджета на държавата за 1993 г. или дейността на правителството на СДС. Моля Ви в съгласие с правилника да следите за това, когато се ползва правото на реплика, то да е по същността на изказването, което се репликира. Защото другото е просто евтина пропаганда и демагогия. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За съжаление има основание в думите на госпожа Велчева. Всички го знаете. Не съвсем толерантно се изказват всички.
Много ви моля, нека да правим репликите така, както го изисква правилникът!
Давам думата на господин Велко Вълканов. 102.3.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, бюджетът привлече много справедливи и критични бележки. Намирам, че в повечето случаи те са основателни, но е трудно да бъдат неоснователни, след като той наистина е твърде ограничен в своите възможности.
Аз бих казал, че този бюджет не е бюджет на развитието на нашата страна, а бюджет на оцеляването на нашето население. Той предвижда минималното, за да можем да излезем от тази криза, в която бяхме натикани от предишното правителство. (Оживление в блока на СДС)
Затова аз бих искал всички да се отнесем с разбиране към ограничените възможности на нашата държава и сами да потърсим възможности за ограничение на бюджета на съответните ведомства.
Аз мисля, че заслужават внимание усилията за ограничаване на бюджета в следните насоки: да се откажем от нови инвестиции и от командировките, които нямат производствен характер. Всички ограничения са допустими във всички сфери, освен в Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на здравеопазването и Министерството на труда и социалните грижи.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: А образованието?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: И като отправям този призив за самоограничение, искам да отбележа, че самите ние трябва да се отнесем много критично към бюджета на висшите ведомства - на Президентството, на Министерския съвет и на Народното събрание.
Смятам, че бюджетът на Президентството е неоправдано голям. Президентството не е необходимо да бъде втори Министерски съвет. (Ръкопляскания от отделни депутати на СДС) Там трябва да се предвидят минимални средства, за да се осъществят същинските функции на президента, а не функции, които се придават допълнително от субективни волеви усилия.
На второ място, смятам, че би могло да се потърси някакво ограничение на бюджета на Министерския съвет, макар че разбирам колко това ще бъде трудно. Но там има едно перо за командировки, което според мен е твърде голямо. Доколкото зная предвиждат се 15 млн. лв. за командировки на Министерския съвет. Това е твърде много. ЛТ/МС 103.1.
И на последно място искам да спра вашето внимание на бюджета на Народното събрание. Бюджетът на Народното събрание е твърде нараснал. Вие си представете това Народно събрание извършва дейност значително по-слаба от дейността, законодателната дейност на Великото Народно събрание, а щатът е увеличен със сто души. Близо 90 на сто е увеличението - от 92 млн. за миналата година бюджетът на Народното събрание е нараснал 174 млн.
Аз намирам тези разходи за неоправдани. Ние не оправдаваме тези разходи със своята собствена дейност.
("Браво!", отделни ръкопляскания от депутати от блока на СДС, "Избори!")
Намирам за целесъобразно да се запази старият щат, никакво увеличение на щата. Намирам за целесъобразно да не увеличаваме в съответна пропорция своите собствени заплати. Аз не искам да се сметне, че тук популистки се отнасям към проблема. Аз поддържам, че един бюджет е не само образ на финансовото състояние на страната, но той е и нравствен образ на обществото. И когато искаме хората да могат да изтърпят тези ограничения, ние трябва да бъдем в това отношение пример. Да можем сами да покажем, че е в състояние Народното събрание да се ограничи и да понесе тежестите на кризата.
И на последно място, намирам за необходимо да подчертая колко нецелесъобразно се хвърлиха средства за поддържане на материалната база на Народното събрание. И пак ще кажа, не смятайте, че правя популистки изказвания, но тези 40 мерцедеса, които се купиха, са оскърбление за нашия гладуващ народ.
Аз бих предложил ние да се откажем от тях, да организираме търг, да ги продадем и да внесем средствата в някакъв социален фонд. Това би било достойно за хора, които уважават себе си и своя собствен народ.
Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания от блока на СДС, неразбираеми реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплики? Госпожа Рашеева, господин Драгиев.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Аз като съм напълно съгласна с господин Вълканов, че това Народно събрание така, както работи, според мен, от Нова година до сега, а и от септември до сега (ръкопляскания от отделни депутати от блока на СДС, неразбираеми 103.2. реплики от блока на БСП), по-точно от септември до сега, просто не заслужава да му се гласува никакъв бюджет.
Затова питам господин Вълканов при тази оценка, за която и двамата сме съгласни, че е правилна, не е ли по-добре да решим да го разпуснем и просто да дойде тука едно друго Народно събрание, което ще работи много по-ефективно. (Единични ръкопляскания на депутати от блока на СДС, "Браво!")
Не съм съгласна обаче, че Народното събрание до септември миналата година не работи и че било работило много по-малко от Великото Народно събрание.
Ами, господин Вълканов, Великото Народно събрание прие един Закон за земята, който не можа да бъде приложен, защото беше калпав и прие една Конституция, с която ние сега непрекъснато се сблъскваме с нейните дефекти. А миналата година Народното събрание до месец септември прие 60 закона и то базисни закони за реформата. Но от септември до сега то заслужава просто едно разпускане и аз се надявам, че Вие ще се съгласите с мен да го разпуснем и да отидем на избори. (Оживление и неразбираеми реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Драгиев, заповядайте за Вашата реплика!
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): На всичко, като подкрепям пополисткото изказване на проф. Вълканов, искам да му задам следния въпрос. Професор Беров в интервю в "168 часа" заяви, че е предоставил на БСП 33 автомобила и едно микробусче. Съгласно ли е БСП с оглед на казаното до този момент да предостави тези автомобили на болниците и на психиатриите в страната? (Ръкопляскания, оживление в блока на СДС, "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Иван Костов има думата за реплика. Моля Ви не бързайте да излизате, може би ще трябва да решим един процедурен въпрос за утре. Моля Ви!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин Вълканов...
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (от място): Многоуважаеми!
ИВАН КОСТОВ: ...Имам два въпроса към Вас.
Предполагам, че внимателно сте прочели доклада, с който правителството представя законопроекта за бюджета на страната в Народното събрание за 1993 г. Той съдържа един предварителен 103.3. отчет за 1992.
Бихте ли използвали такава и подобна информация и изобщо бюджетни термини да опишете как правителството на Съюза на демократичните сили е натикало страната в тази катастрофа? В противен случай ще си направя извод, че не сте сериозен човек и правите своите заключения, четейки часови вестници и жълта преса.
Вторият въпрос, който имам към Вас. Не мислите ли, че има нещо малко непочтено в това да искате съкращения на разходите на господин Желев, след като той беше Ваш противник в президентските избори? Някой може да си направи заключение, че Вие го правите от обикновена човешка злоба. (Смях, весело оживление в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вълканов, заповядайте!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, най-напред да отговоря на въпроса, на изказването на колежката Рашеева. Аз не изпитвам, ще кажа открито, особени симпатии към този парламент. Имам много критично отношение, но аз намирам, че ако той е в това състояние, той е в това състояние, защото вие от дясната страна непрекъснато саботирате неговата дейност. (Отделни ръкопляскания от блока на БСП)
Вие напускате парламента, за да отидете на мач, уважаеми колеги. И това не е за първи път! Ние много често оставаме без кворум, защото вие излизате в кулоарите и оттам подавате своите глави, ухилени глави. (Смях и отделни неразбираеми реплики от блока на СДС)
Що се отнася до изказването на Драгия Драгиев, аз ще кажа така... (Весело оживление и неразбираеми реплики от блока на СДС) ...Аз съм, моля ви, нямам право да говоря от името на БСП, те ще ви отговорят както трябва. Но ще кажа: "Аз съм напълно съгласен като гражданин да бъдат поставени при равни условия и БСП, и СДС!". (Отделни ръкопляскания от блока на БСП)
Относно тезата на господин Костов за кризата. Да, аз дълбоко вярвам, че нашата страна се намира в криза, поради вашата погрешна политика. Вие руинирахте нашето производство, то спадна за една година само към 27 на сто, селското стопанство го разнебитихте, изклахте животните. Изобщо там всичко е в едно окаяно 103.4. състояние.
Накрая, за моите предложения относно Президентството. Вие, господин Костов, правите недостойни намеци, вероятно изхождате и от своята собствена нравственост. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, остава малко време до 20 часа. Може би времето няма да е достатъчно за изказването на господин Христо Тодоров, но моля ви има един въпрос, който трябва да решим за утре.
Днес на Председателския съвет за съжаление не бяха всички представители на всичките парламентарни групи. Утре от 15 часа в Народното събрание, в пленарната заседание ще присъства господин Мартинес и ще произнесе слово.
Съответно първият час от нашето работно време ще протече в тази така тържествена ситуация.
Стана дума и има направено предложение утре след това да се продължи с първото четене на законопроекта за държавния бюджет.
Мога да кажа, че другите групи сега започнаха да представят своите оратори. Има още доста време до края, може би и господа министрите ще вземат отношение, така че аз бих ви помолила с гласуване да решите дали приемате това предложение - утре, след като приключи посещението на господин Мартинес тук, в пленарната зала, да продължим с първото четене на законопроекта за държавния бюджет.
Това да бъде програмата за утре. 103.5.
Моля, режим на гласуване. Моля, за вашето мнение, изразено чрез гласуването. Ще изчакам три минути.
Гласуването приключва, прекратете го и посочете резултата.
Гласували са 133-ма народни представители, за - 132, против - няма, 1 се въздържа. Благодаря ви. Плюс още един господин Луджев. 134, 133-ма - за.
Председателски съвет утре в 12,30 часа.
И едно съобщение: Комисията по здравеопазването ще заседава утре от 10,00 часа в зала 412. Закривам заседанието. Лека вечер, уважаеми госпожи и господа. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:
(Руслан Сербезов)
(Илиян Илиев)