Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Трифон Митев и Илхан Вели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Откривам днешното заседание. Добър ден, уважаеми колеги. В залата има необходимия кворум. Днес е петък - денят, който по принцип е определен за парламентарен контрол. Така че освен изслушванията на отговорите на актуални въпроси и питания, поставени от народни представители, ще има изслушване на министъра на земеделието - господин Георги Танев.
Преди за започнем ще прочета новопостъпилите питания, на които ще се отговаря в следващите седмици.
На 29 януари е депозирал питане народният представител Никола Мишев към министъра на околната среда Валентин Босевски относно екологичната обстановка в гр. Дупница. Срокът за отговор е 12 февруари.
На 29 януари е депозирал питане народният представител Димитър Куманов към министъра на отбраната Валентин Александров относно закриването на инспектората на въоръжените сили. Срокът за отговор е 12 февруари.
На 29 януари е депозирал питане народният представител Тошо Пейков към министъра на отбраната Валентин Александров относно удовлетворяване искане на военнослужещ. Срокът за представяне на писмения отговор е 12 февруари.
На 29 януари е депозирал питане народният представител Любомир Начев към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно излизането на народен представител извън границите на страната ни. Срокът за представянето на писмения отговор е 12 февруари. СБ/ЗТ 147.1
Депозирано е също така питане от народния представител Любомир Начев към министъра на правосъдието Мишо Вълчев относно гражданството на народния представител Янко Кожухаров. Срокът за отговор е 12 февруари.
Има питане на народния представител Тошо Пейков към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно забавяне отговор на молба от гражданка от гр. Ловеч.
Също от народния представител Любомир Начев на 29 януари е постъпило питане към министър-председателя Любен Беров относно постъпилата информация в Министерството на външните работи за митнически инцидент с български народен представител и мерките на министерството във връзка с това. Срокът за представяне на писмен отговор е 12 февруари.
На 2 февруари народният представител Александър Томов е депозирал питане към министър-председателя Любен Беров относно мерки на правителството за защита на автобусното производство. Срокът за отговор е 12 февруари.
На 2 февруари са депозирали питане народните представители Петър Балабанов и Стоян Иванов към заместник-министър-председателя Евгений Матинчев относно новия състав на Съвета на директорите на "Слънчев бряг - АД"
На 2 февруари е депозирал питане народният представител Гинчо Попов към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно произшествие в "Скай Клуб". Срокът за представяне на писмения отговор е 16 февруари.
Това са новопостъпилите питания.
Искам да уведомя също уважаемите народни представители, че е постъпило заявление от госпожа Екатерина Михайлова - заместник-председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, с което уведомява председателя на Народното събрание, че не са членове на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили поради изключване от същата с решение на 26 януари, взето след гласуване съгласно правилника на парламентарната група, следните народни представители: Янко Кожухаров, Асен Мичковски и Димитър Луджев. 147.2
Освен това има подадени заявления за напускане на парламентарната група и адресирани до председателя на Народното събрание от следните народни представители: Петър Марков, Георги Костов, Господин Атанасов, Стефан Божилов, Емил Цочев.
Тъй като председателят на Народното събрание в момента не е тук, следващата седмица ще бъдат оформени в регистрите за парламентарните групи тези промени.
Има още една постъпила молба - това е на господин Аджаров. Това ще стане от председателя следващата седмица.
Сега да продължим с отговорите на въпроси за днес.
Най-напред въпросите ще бъдат поставени към господин Любен Беров - министър-председател.
Първият въпрос е актуален въпрос на народния представител Велко Вълканов относно намеренията на правителството да се съобразява със закона "Торичели".
Господин Вълканов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю! Този актуален въпрос беше поставен преди няколко месеца, но тогава не се намери време и възможност да се отговори, затова го новирам вече към Вас. Знаете може би, че неотдавна Конгресът на Съединените щати прие закон, известен като Закона "Торичели", който засилва икономическата блокада на Куба. Освен интересите на Куба този закон съществено засяга интересите и суверенитета на всички останали държави. Той предвижда, първо, санкции за всяка страна, която търгува или улеснява търговията с Куба.
На второ място, предвижда забрана за търговия с Куба с филиали на северноамерикански фирми, намиращи се в други страни, при това подчиняващи се на юрисдикцията на тези страни.
На трето място, законът предвижда забрана за корабите, пребивавали в кубински пристанища с търговска или служебна цел, да акостират в северноамерикански пристанища в продължение на 180 дни. 147.3
Този закон предизвиква много силна отрицателна реакция в много държави. Правителствата на редица страни заявиха, че няма да се съобразяват със забраните, предвидени в Закона "Торичели".
И аз искам да Ви попитам, господин министър-председателю, дали Вие имате необходимата информация по този въпрос, дали смятате да се съобразявате със Закона "Торичели", респективно с неговите забрани?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Вълканов.
Господин министър-председателю, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа депутати! Правителството на Република България още не е разгледало цялостното си отношение към разпоредбите на Закона "Торичели". Във връзка с конкретно повдигнатия въпрос мога да ви информирам за следното.
Първо, през 1992 г. Република България осъществяваше равноправни, взаимноизгодни и недискриминационни икономически отношения с Република Куба. Взаимният стокообмен на двете страни за 1992 г. по предварителни данни възлиза на 480 млн.лв., от които български износ 26 млн.лв., внос от Република Куба - 443 млн.лв. Основно това е захарна меласа.
Второ, във връзка с изискването на този Закон "Торичели" да се забрани акостирането в северноамерикански пристанища на кораби, пребивавали в кубински пристанища с търговска или служебна цел, мога да ви информирам, че до настоящия момент български кораби не са имали проблеми в тяхната нормална търговска или навигационна практика. За последен път кубинско пристанище е било посетено от българския кораб "Васил Левски" преди около един месец, след което същият кораб се е насочил към пристанище "Банкок", а не към северноамерикански пристанища.
Възложено е на Министерството на външните работи да изясни евентуалните конкретни санкции и тяхното тълкуване, свързани с осъществяването на икономически отношения между България и Куба. 147.4
Едва след комплексен анализ за последствията за нашата страна от прилагането на по-особен търговски режим с Република Куба, правителството ще изяви своето отношение и към Закона "Торичели". Но по принцип Законът "Торичели", вие разбирате, е закон, който урежда правото на Съединените щати и той не може да налага, да командва правото на други страни.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Беров.
Господин Вълканов, заповядайте. 147.5 ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз благодаря на господин Беров за информацията, но смятам, че досега правителството вече трябваше да има изработено отношение. Доста време мина от приемането на този закон, от момента, в който ние знаем за този закон, от момента, в който правителството е правителство. Така че, мисля, трябваше вече да се изработи отношение към проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има още един актуален въпрос към министър-председателя Любен Беров. Пак е от господин Велко Вълканов и той е относно намерението на правителството за разследване дейността на някои членове на предишното правителство. Заповядайте, господин Вълканов!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю! Дейността на бившето правителство на Филип Димитров отбеляза някои извънредно ниски точки както в професионално, така и в политико-нравствено отношение. Съществуват сериозни основания да се смята, че определени ведомства са сериозно засегнати от корупцията. Твърди се, че получаването на някои министерски подписи за преференции в сферата на частния бизнес, данъчни облекчения, квоти за износ и други подобни се обуславят от значителни по размер такси. В други области на стопанския живот са осъществени тежки присвоителни престъпления, безстопанственост и други. Това в най-голяма степен важи както изглежда за селското стопанство.
С оглед на изложеното си позволявам, господин министърпредседателю, да Ви попитам дали възглавяваното от Вас правителство смята да разследва дейността на членовете на бившето правителство и на останалите звена от изпълнителната власт - областни управители, кметове, членове на ликвидационни съвети и други, за да се установи дали и доколко те са обременени с корупция и други престъпни прояви, като в съответствие с установеното сезирате евентуално съдебната власт. Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Вълканов!
Господин министър-председателю, заповядайте за отговор. НЧ/ЛТ 148.1.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Във Вашия въпрос се съдържа безпокойството, че определени личности и дори ведомства от правителството на господин Филип Димитров са сериозно (цитирам) "засегнати от развихрилата се корупция, че в известни области на стопанския живот са осъществени тежки присвоителни престъпления", както и питане дали възглавяваното от мен правителство възнамерява да разследва дейността на членовете на бившето правителство и останалите звена на изпълнителната власт, за да установи дали и доколко те са обременени с корупция или други престъпни прояви, както и да сезира евентуално за това съдебната власт.
Смятам, че доколкото се касае за евентуално извършване на престъпления от определени лица, членове на бившето правителство или други представители на изпълнителната власт, така както впрочем и за останалите български граждани, възбуждането на наказателно производство и преминаването през всички стадии на това производство, включително и постановяване на присъда, е в изключителна прерогатива на съдебната власт, която съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията е независима и при осъществяването на своите функции се подчинява единствено на закона.
Очевидно е, че при това положение Министерският съвет като орган на изпълнителната власт не би могъл да класифицира нито едно извършено деяние като престъпление, без да наруши сериозно дадените му от Конституцията правомощия. Разбира се, при сериозни съмнения за извършване на престъпление ние ще сезираме компетентните органи на съдебната власт, но към целенасочено разследване на дейностите на бившия кабинет и на останалите органи на изпълнителната власт възглавяваното от мене правителство не възнамерява да прибегне. Иначе това би означавало политически процеси. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министър-председателю!
Господин Вълканов, заповядайте!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министърпредседателю, не съм доволен от Вашия отговор, защото не може 148.2. изпълнителната власт да стои безразлична пред престъпления, извършени в нейната собствена система. Вие няма да издавате присъди, естествено, но ако Вие установите, че е извършено престъпление, аз не виждам как Вие няма да сезирате съдебната власт. В този смисъл съм недоволен от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това бяха актуалните въпроси към министър-председателя.
Има две питания към министъра на финансите господин Стоян Александров.
Първото питане е от народния представител Венцеслав Димитров, относно образеца за данъчна декларация за облагане на доходите по чл. 13 от Закона за данъка върху общия доход. Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашето питане. Времето е 5 минути, след това имате право на два уточняващи въпроса, след което можете да изразите мнението си от отговора.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, колеги, господин министре! В средата на миналия месец Министерството на финансите разпространи един образец на данъчна декларация. По този повод аз Ви отправям следното питане: какво в Закона за данъка върху общия доход Ви е дало основание, господин министре, в образеца за данъчна декларация да разделите доходите, които се облагат по чл. 13 на четири вида. Мен ме смущава не само толкова разделението, колкото различното третиране на тези видове доходи от гледна точка на приспадане на предвидените в ал. 4 на чл. 13 от Закона за данъка върху общия доход разходи и същевременно други облекчения.
Например, за доходите, които не се реализират от регистрираните търговци, не е предвидено съгласно декларацията приспадане на най-различни разходи и предоставянето на облекчения, а само се приспадат така наречените нормативно определени облекчения в определен процент към общо реализирания доход, за което в закона пише обаче, че се приспадат само ако не се представят някакви други документи за извършване на разходи. Едно пояснение: един адвокат, който има кантора, обаче който не е регистриран като търговец, не може да си приспадне наема за помещението, което ползва. Един журналист не може да си приспадне разходите за една пишеща машина или за един магнетофон или диктофон, с каквито той си служи, за да изпълнява своите професионални задъл148.3. жения. Даже един народен представител, ако има други доходи, не може да си приспадне разходите за дарения, които прави и които са предвидени в 20 на сто от общо реализираните приходи по чл. 13, ал. 4.
Това води до изопачаване волята на законодателя. Вярно, че законът не е проигран. Този закон и тази поправка към този закон беше приета от това Народно събрание в началото на миналата година и съгласно волята на законодателя ние смятахме, че всички доходи, с изключение естествено на месечната работна заплата, всички доходи, които са облагаеми по чл. 13, трябва да се третират по един и същи начин, независимо от това дали е регистриран търговец или пък някой, който упражнява търговска професия.
Защото, господин министре, хората с по-ниски доходи се облагат повече. За тях няма никакви облекчения, никакви приспадания. А хората с по-високи доходи, които винаги са регистрирани, се предполага, като еднолични търговци, се облагат по-малко. С това Вие нарушавате и принципа на Вашето правителство за едно по-социално справедливо разпределение на тежестите в това общество.
И аз искам да Ви запитам как това се връзва най-напред с вашата програма, която беше представена? Естествено основният ми въпрос не е толкова към програмата, програмата е ваш проблем, но колкото да спазите волята на законодателя. Още повече, че ние сме притеснени от данъчната декларация, защото тече срок - от 15 януари до 15 април трябва да се попълва тази данъчна декларация. И ако хората я попълнят съвсем дисциплинирано, както Вие сте предложили, естествено те ще бъдат ощетени с различни суми. 148.4.
Освен това един друг, много сериозен проблем, който третира, ако щете инфлацията, начина на финансиране на бюджетния дефицит.
Нашата воля на законодатели в началото на миналата година беше да освободим вложенията в ценни книжа, тоест те да се приспадат от облагаемия доход за всички хора, които реализират някакви доходи извън работната заплата. И с това се надявахме да насочим техните пари, техните спестявания към вложенията не само общо в ценни книжа, но преди всичко в държавни облигации. Знаете, че проблемът с финансирането на бюджетния дефицит е много остър и че той в преобладаващата си част се финансира с директни заеми от БН Банка, което е 100 на сто инфлационно
Начинът на финансирането чрез спестяванията на населението - по този начин от една страна би могъл да направи това финансиране по-евтино, защото лихвата може да спадне, след като тя естествено не се облага, и от друга гледна точка, вие много добре знаете, че този начин на финансиране е здравословен, той е 100 на сто, бих казал, неинфлационен, не увеличава инфлацията. А това е много важно, като се има предвид, че с бюджетния дефицит в близките години няма да можем да се преборим. И ние заедно сме призвани да създадем един наистина сериозен пазар на ценни книжа с достатъчно голям обхват.
Аз бих желал с това да приключа, господин министре, и да Ви дам възможност да отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Димитров. Заповядайте, господин министре, да отговорите.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа депутати, уважаеми господин Димитров! Въпросът, който задавате е изключително актуален и навременен. И аз съм доволен от задаването му, тъй като използвам повода, за да се обърна за съдействие към парламента, за едно тълкуване на закона, тъй като сега ще изложа кое ми дава основание за един такъв извод. ВТ/НП 149.1
Първо аз искам да уточним самия въпрос, защото и в писмената форма, и в това, което Вие посочихте, давате следната интерпретация: "Доходите, които не се реализират от регистрирани търговци". Може би имате предвид доходите, които се реализират от нерегистрирани търговци". Аз така го разбирам. Това е чисто формално, но просто, за да стане ясно за какво става въпрос.
Отговорът на въпроса има две страни. Едната е формалната и другата е съдържателната страна.
Ако погледнем от формална гледна точка, тази декларация е разработена, утвърдена и отпечатана във времето, когато аз не бях на работа в Министерство на финансите. Така че тя е подписана от бившия министър на финансите, отпечатана е в голямо количество, около 2 000 000 лева са похарчени и е дадена в данъчните служби. Но това е формалното. Това, разбира се, не е найсъщественото.
По-същественото е другото, което искам да споделя-. Вие казвате: кое е основанието да бъдат разделени доходите в няколко групи? Действително в данъчната декларация са обособени четири групи. Това са доходи от подлежащи на регистрация стопански дейности, за които деклараторът води отчетност, съгласно Закона за счетоводството. На второ място - доходи от стопански дейности, които не подлежат на регистрация, задължително става въпрос, и за които деклараторът не води отчетност по Закона за счетоводството.
На трето място са обособени доходите от селскостопанска дейност и на четвърто място - доходите от отдаване на движимо или недвижимо имущество под наем, под формата на лизинг и други.
За да се направи едно такова разграничение от авторите, то вероятно е продиктувано от няколко обстоятелства.
На първо място, доходите по чл.13 от Закона за данъка върху общия доход имат различни източници, което е видно и от наименованието на глава четвърта, дял първи на закона, а именно "Облагане на доходи от свободни професии, занаяти, търговия, наеми и други".
Едно обособяване на отделните доходи в съответни групи в данъчната декларация е необходимо, както от гледна точка на по-прецизното деклариране на доходите от страна на данъкоплатците, 149.2 така и от гледна точка на правилното облагане на тези доходи, защото по различните групи доходи има различни преференции, различни облекчения, различен е в някаква степен и режимът, независимо, че те попадат общо под един чл.13 от Закона за данък върху общия доход.
И много по-отговорно е, когато всеки при попълването на декларацията трябва да посочи по отделни видове доходите си, а не под един общ знаменател, въбще доходи, тъй като при осъществяването на контрола може да се прави репрезентативен или извадков контрол - да проверим само доходите от наем, а не всички доходи на отделното лице. Или само доходи от селскостопанска дейност и така нататък. И да видим доколко декларацията е коректно попълнена или пък там са посочени данни с неверно съдържание.
Второто нещо, на което изрично искам да акцентирам, и дано в бъдеще да не допускаме такива грешки, това е, че в самия Закон за данък върху общия доход не е направено разграничение между разход и инвестиция. В чл.13 и това, което е инвестиция е записано като разход. Има разходи за инвестиции и има инвестиции. Едно е да осъществиш разходи, за да построиш една сграда, друго е да закупиш лек автомобил, компютри и така нататък.
В нашето данъчно законодателство по принцип разходът формира краен резултат и в зависимост от това дали дадено нещо ще го признаем като разход или не, търговецът или фирмата може да приключи със загуба или не. Докато по отношение на инвестицията ние даваме само преференция и в такъв случай с преференция не може да покаже загуба, която да бъде прихващана през следващите години и така нататък.
За съжаление това е една капитална грешка в закона, изключително голяма грешка и тук именно се налага да дадете определено тълкуване, вие, а всеки един счетоводител и икономист знае разликата между инвестицията и разхода.
По-нататък, за да се признае даден разход като такъв, поне за мен трябва да има няколко условия. Това е упражняваната дейност да е по занятие, значи да е лектор, юрист, адвокат и така нататък. Тази дейност да е регистрирана. И на трето място да се води отчетност. За да се осъществява контрол върху нещо, кон149.3 тролният орган трябва да има информация, тази дейност трябва да се регистрира и да се води съответна отчетност.
И ето оттук идва разковничето, оттук идва разграничението. За тези дейности, за които са регистрирани, за които се води отчетност, които се наблюдават от контролни органи, там вече разходите се признават такива, каквито са по счетоводен документ, който се представя. Защото там черно на бяло се отразява какво е закупено, какво е изразходвано, какъв е резултатът. И ако тази година ние признаем определен разход или преференция за закупен дълготраен актив, утре, когато това лице продаде този дълготраен актив примерно, ние ще искаме той да го регистрира и да го покаже като приход. При нерегистрираните дейности, при свободните професии, където не се регистрира, където не се води отчетност, представете си какво би се получило. И тук аз бих ви попитал дали вие действително бихте приели една такава наша практика, когато безконтролно признаваме всички документи, които ще ни представят хората със свободни професии.
Значи, първо, в закона няма никаква регламентация за размера на разходите, които могат да се признават - нито като вид, нито като размер и така нататък.
И ето сега, ако аз не съм в Министерство на финансите, примерно можех да бъда преподавател в университета или можех да бъда свободен лектор. И като свободен лектор аз мога да искам да имам автомобил, защото ще изнасям лекции в цялата страна, да си купя компютър, да си купя факс, да си купя мебели за обзавеждане на кабинета и така нататък, и така нататък. И за всичкото това нещо ще представя документи. Може ли някой от вас да ми каже, че аз нямам право на тези разходи, представям документ и така нататък. Значи те трябва да ми бъдат признати. По тази логика всеки един български гражданин може да постъпи така. В същото време аз имам приятели, имам гости от чужбина, ще ги заведа някъде, ще им дам една вечеря и ще представя документ за представителни разходи и така нататък. И аз ви питам: ако така се тълкува законът, господа депутати, нима ще влезе нещо в бюджета по чл.13 от Закона за данък върху общия доход? Това е големият въпрос. Тук не става въпрос за превишаване на права, а става въпрос, струва ми се, за пропуски в закона. 149.4
И още един много съществен факт. Дори да признаем тези разходи, никъде в нашия закон не е предвидено, че продажбата на тези дълготрайни активи, например, той утре трябва да ги посочи като приход. Помислете по този парадокс: аз си купувам сега лека кола, ще ми признаете този разход, а никъде не е казано каква лека кола. Аз мога да си купя суперлуксозна лека кола и утре ще я продам, но няма да декларирам доходаот продажбата, защото в закона такова нещо няма. Разбирате ли?
И ето от тази гледна точка, може би превишавайки правата си, но аз не мога да си позволя, казвам го съвсем отговорно като министър, да доведа нещата до там, че в бюджета да не постъпи нищо от данък върху общия доход. Затуй ви моля, ако вие ни разпоредите, ако дадете такова тълкуване, ние ще го изпълним. Но парламентът трябва да поеме цялата отговорност за това днес. Затова започнах и с този проблем. И затова ние отидохме и на другия вариант: този, който не се е регистрирал, който не се наблюдава от контролния орган, който не води отчетност, там ние му признаваме разходи в рамките на нормативно установените. Там има 10 на сто, 20 на сто, 30 на сто и така нататък. И затова тези две неща са разграничени. 149.5
Така че ако бяха изяснени някои от тези въпроси, които именно посочих - регламентиране на разходите, деклариране на доходи от продажба на имущество, което е купено и което е признато като преференции или като разходи и т.н. - да. При това положение аз лично се опасявам да изпълнявам един такъв закон именно, казвам ви, от факта, че в бюджета нищо няма да дойде. Нищо няма да дойде като приход. Ние ще отворим вратите за невероятна спекула и за невероятно изтичане на доходи вместо да помогнем.
И затова просто ви моля, ако сметнете, че е нужно все пак да се даде определено тълкувание, да ни улесните в нашата дейност.
Това, което го посочихте, господин Димитров, за ценните книжа - прекрасно е. Аз много добре зная, че за предпочитане е да продаваме ценни книжа и то на населението, тъй като ако ние продаваме ценните книжа на банките и на ДСК, вие знаете, че това се отчита от международния фонд и от Световната банка като кредитиране от банковите институции, а те ни дават на нас таван за нетно банково кредитиране. Така че ние нищо не печелим от емисии на ценни книжа, когато купувач на ценните книжа е банка или ДСК.
Но тук възниква въпросът все пак за какви ценни книжа става дума от една страна, и от друга страна - действително, ако ние признаем на обикновения гражданин покупката на ценни книжа като разход, тогава пак задавам въпроса: ще влезе ли нещо в бюджета поне в близките няколко години от чл. 13? Дали това, което ние ще спечелим като кредитиране на бюджетния дефицит с ценни книжа от населението, няма да го загубим от това, че пък няма да постъпят приходи в държавния бюджет? И особено, помислете, какъв е ефекта от съкровищните бонове. За мен това е недопустимо съкровищните бонове да се ползват като инструмент на преференции, защото съкровищният бон е краткосрочна ценна книга. Аз купувам ноември месец тримесечен съкровищен бон, крия в края на годината 2 млн. доход и януари месец си възстановявам, защото държавата ми погасява този съкровищен бон и аз си възстановявам парите и чакам да дойде следващия декември, когато да купя отново съкровищни бонове. Мен не ми се ще по този начин ББ/ЗТ 150.1 да тълкуваме нещата и така да работим.
Разбира се, за да не откривам по-голяма дискусия, аз бих се задоволил с тази страна на отговора. Ако вие не сте доволни, аз бих могъл допълнително и други съображения да изразя. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министре.
Господин Димитров, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Госпожо председател, аз се отказвам от уточняващите въпроси, защото виждам, че дискусията е много по-голяма, отколкото би могла да се изчерпи с два уточняващи въпроса.
Затова по надлежния ред ние сме внесли едно предложение за дискусия по този въпрос и имаме и предложение за решение. Като предложението за решение е точно в духа, който го изисква министър Александров. Има два варианта. От една страна да вземем решение, и от друга, да поправим законите. Между другото, в Комисията по бюджета и финансите на последното заседание ние гледахме два аналогични случая: това е тълкуването за преференциите по ал. 4, чл. 87 на Указ 56, които се отнасят за частните фирми или тоест, за юридическите лица без държавно и общинско участие, които развиват стопанска дейност, и аналогичния случай - тълкуването на преференциите и облекченията по ал. 4 на чл. 13 на Закона за данъка върху общия доход. Така че в най-скоро време ние ще внесем едни две такива уточняващи поправки, които няма да ви дават толкова много свобода да тълкувате. Но ние сме предложили освен дискусия и да приемем следното решение:
"Задължава министъра на финансите в седемдневен срок да приведе образеца на данъчна декларация за доходите, облагани по чл. 13 от Закона за данъка върху общия доход, в съответствие със закона, като приспадането на разходите и предоставянето на данъчни облекчения да се предвиди за всички видове доходи, облагаеми по чл. 13, независимо от това дали субекта е регистриран търговец, или не е." 150.2
И за да не се пуска нов образец на данъчна декларация, наистина тя е струвала пари, аз бих предложил в дискусията, разбира се, ако се приеме такава, всички да попълват раздел първи, а пък после нека да си попълват и разделено от доходите, защото в раздел първи има пера за облекчения и за приспадане.
Искам обаче да изразя своето становище съвсем накратко по някои от мотивите на господин министъра.
Той иска подробен закон. Господин министре, Вие ще ни поставите в страшно неудобно положение. Знаете, че предстои приемането на целия пакет данъчни закони. Ако искате подробни закони, трябва да се примирите, че тези закони в близките няколко години няма да могат да бъдат приети. Дайте да приемем тези закони в обема, в който сега са предложени и вие да тълкувате законите. Имате възможност в Министерския съвет да пишете правилници, да пишете наредби, вие да ги тълкувате в духа, в който са приети.
Вие сега например казвате, че не може... (реплики на недоволство в блока на ПС на БСП)...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, времето Ви изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Момент,... Вие ще чуете, господин Йончев, пък тогава ще кажете дали съм прав или не. Защо трябва все непрекъснато да ме прекъсвате!
... че не можете да осигурите приспадането на колите. Ами ще направите наредба. Една кола за колко време може да се приспада и т.н. Вижте, господин министре, не става дума кой е писал тази декларация. Обаче миналата година например един крупен длъжник на държавата, пак държавна фирма - "Плама" господин Пукалски, директорът, си купил "Мерцедес" за 3 млн.лв. За 3 млн., които са взети на практика от държавния бюджет и вместо тези 3 млн. да бъдат раздадени на пенсионери, на учители, на служители от Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, той се вози с "Мерцедес-600". Аз го попитах: кой Ви разреши? - Ами Министерството на финансите разрешава.
Вижте, вие трябва да хванете най-напред крупните длъжници и крупните данъкоплатци да си плащат данъците и тогава да се насочите към тези. 150.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имайте предвид, че времето Ви изтече.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: С това завършвам. Предлагам да гласуваме дискусия по въпроса и решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ред, господин Димитров, можете да предложите това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (извън микрофоните): Трябва да се гласува предложението за дискусия по въпроса и решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложението става писмено и процедурата можете да я консултирате с Правния отдел.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожо, предложението е направено и е подписано от 49 народни представители на дата 21.I.1993 г. Ето, аз предлагам да се гласува. Раздадено е на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С това приключи отговора на питането на народния представител Венцеслав Димитров. Има още едно питане към министъра на финансите. То е от народния представител Звездалин Кафеджиев относно осигуряване на финансови средства за водоснабдяване и изграждане на четвъртокласна пътна мрежа в Смолянски регион.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Народен представител съм от Смолянски регион. Това е район, в който най-фатално се отразяват върху живота на хората и промените от хода на икономическата реформа поради тежкото си социално-икономическо наследство. Не искам да политизирам въпроса, но не мога да не кажа, че през своето 45-годишно управление, комунистическата партия не можа да реши елементарни, но крайно необходими, нужни на населението от този район проблеми, каквито са водоснабдяването и транспортните връзки. В над 50% от населените места на Смолянска, Рудоземска, Маданска, Златоградска, Неделинска община, съществува режим на водоползването, като населението получава вода половин или един час в денонощието. И не са осигурени дори минимални питейни и хигиенни условия за живот. Забележете, причината не е в липсата на вода, а поради това, че водоснабдителните мрежи са силно амортизирани или с 150.4 години се строят и не са завършени.
Господин министър, мисля, че ще Ви е трудно да разберете как живее и се труди при тези крайно унизителни условия населението от този регион не за ден или месец, а години наред. Същото е и положението с пътната мрежа. Много населени места са откъснати от общинския център или до тях се достига само с автомобили с висока проходимост. Трябва да се знае, че Смолянският регион е спесифичен и се обслужва само с автомобилен транспорт. И затова е необходимо специално внимание за развитието на пътната му мрежа.
През изтеклата година с активното съдействие на Министерството на териториалното развитие и строителството бяха осигурени 80 млн.лв. от фонд "Милиорации" и след това още 50 млн.лв. целеви средства за водоснабдяването на крайно нуждаещи се населени места. Отделени бяха финансови средства и от бюджетите на общините. Започнато бе строителство на редица водоснабдителни обекти. Но са необходими нови инвестиции за тяхното завършване. Крайно недостатъчни бяха осигурените 20 млн. лв. за четвъртокласната пътна мрежа за цялата Пловдивска област. Получените целеви средства за изграждането на пътища от общините, бяха символични и недостатъчни за решаването на дори минимални транспортни нужди. 150.5
Господин министър, проблемите, които поставям, са изключително важни за социално-икономическото развитие на този край, имат същата тежест като безработицата и производството и се нуждаят от специално внимание от Ваша страна. В тази връзка въпросите ми към Вас са следните: направено ли е проучване от Министерството на финансите за нуждите на общините от този регион от финансови средства за изграждането на водоснабдителни и пътни обекти и ще бъдат ли осигурени такива при субсидирането на общинските бюджети? Ще бъдат ли осигурени целеви средства по предложение на Министерството на териториалното развитие и строителството, които имат задълбочени проучвания за нуждите на населените миста от този регион и имат изготвена програма за тяхното задоволяване? Необходимо е да се знае, че с отпускането на средства за изграждането на инфраструктурата на населените места от този регион ще се ангажира и работна ръка и с това ще се облекчат до известна степен проблемите на безработицата, която в Смолянския регион е значително по-висока от средната за страната.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Кафеджиев. Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа депутати, уважаеми господин Кафеджиев! Вашият въпрос ме тревожи изключително много, тъй като аз имах възможност миналата година да бъда в този район в качеството си на ръководител на управление "Данъци". В голяма степен съм запознат с действителността, как стоят нещата. Разбира се, проблемите не са само в този регион на страната - трябва да си даваме ясна сметка.
Аз ще се опитам накратко да взема становище по поставените от Вас въпроси, като първия въпрос искам да го разделя на две - от една страна, за водоснабдяването и второ, за пътната мрежа.
По частта за водоснабдяването. Ежегодно с държавния бюджет се предвиждат средства за изграждане на водоснабдителни обекти. Изразходването на средствата става по две направления - чрез бюджета на Министерството на териториалното развиБП/КП 151/1. тие и строителството и чрез бюджета на общините. Чрез бюджета на Министерството на териториалното развитие и строителството се финансира изграждането на крупните водоснабдителни обекти, които обхващат териториите на няколко общини и области. За тях през 1992 г. са предоставени от Министерството на финансите на Министерството на териториалното развитие и строителството 153 млн. лв. За 1993 г. с първоначалните разчети на бюджета, които са направени, се предвижда на Министерството на териториалното развитие и строителството за същата цел да се предоставят над 220 млн. лв. От централния бюджет за общините се предоставя субсидия за реконструкция, модернизация и ново строителство на водоснабдителните обекти от местно значение. За такива обекти през 1992 г. са отпуснати 350 млн. лв., с проектобюджета за 1993 г. се предвижда тези средства да надхвърлят 500 млн. лв.
Аз искам тук да направя две уточнения, които важат и за втората част на въпроса. Ние бихме могли да отпуснем и отпускаме средства в рамките на разполагаемите за страната и степенувайки съответните потребности. Ако трябва пряко да отговоря на въпроса Ви, Министерството на финансите не прави самостоятелно проучвания за нуждите на отделните общини от средства за водоснабдяване и изграждане на пътните мрежи, това се прави от Министерството на териториалното развитие и строителството, а така също от общинските ръководства. Те представят своите искания в Министерството на финансите и когато се готви проектобюджетът за съответната година, се вземат предвид в някаква степен тези искания.
Освен това вие знаете, че бюджетът детайлно се разглежда в Комисията по бюджет и финанси, където се разглежда всеки един разход и там чрез депутатите от съответните райони могат да бъдат внасяни съответни корекции в първоначално изготвения проект от Министерство на финансите. И накрая бюджетът се разглежда и в пленарната зала, където всеки един народен представител също би могъл да предяви своите искания и отчитайки общите възможности на страната, разпределението на ресурсите да изкаже своите съображения дали е доволен или не, дали в достатъчна степен са взети предвид исканията на отделния регион, община или не. 151/2.
В частта за пътищата също ежегодно с държавния бюджет се предоставят средства на Главно управление на пътищата за строителство на магистрала и останалата републиканска пътна мрежа. Едновременно с това в бюджета на областните съвети се предвиждат средства за строителство, ремонт и поддържане на така наречената четвъртокласна пътна мрежа. За 1992 г. правителството е предоставило на областните администрации 165 млн. лв., като им възложи съвместно с общините на тяхната територия да уточнят поименните списъци на обектите за строителство и ремонт на четвъртокласната пътна мрежа и принадлежащите към нея обекти по безопасността на движението. С проектобюджета за 1993 г. се предвижда за същите цели да се предоставят средства в размер на 250 млн. лв. Но, казвам, това е все пак предварителен разчет.
По втората част на въпроса. В бюджета на Министерството на териториалното развитие и строителството ежегодно се предоставят средства за финансиране на проектна и проучвателна дейност в областта на регионалното развитие, административното деление и местната администрация, по благоустройството и комуналната дейност, кадастъра и геодезията, развитието и функционирането на единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, така наречената ЕСГРАОН. За 1992 г. предоставените средства възлизат на 33 млн. лв., по предварителния ни разчет за 1993 г. за тези цели ние сме предвидили 48 млн. лв., т.е. около 15 млн. повече. Но, казвам, това са едни предварителни разчети. Аз тук искам също така да ви уведомя, че при предварителните разговори с Международния валутен фонд, които имахме, за да увеличим значително постъпленията в бюджета, са необходими спешни корекции както на някои от съществуващите закони, така и приемането на някои от новите закони. В зависимост до голяма степен от работата на парламента и приемането на тези закони биха могли да бъдат осигурени повече средства за бюджета и на тази основа, разбира се, да бъдат осъществени и повече разходи.
Госпожо председател, аз имам една молба: дали ще ми позволите, не зная точно процедурно как е, но ще ми се да запозная депутатите с един проблем, който в момента е изключи151/3. телно актуален. Само с две думи, става въпрос за адвокатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, според нашия правилник министрите, когато са тук, могат да вземат думата с предимство, така че Вие бихте могъл и след като завършите Вашия отговор на питането, да дадете тази информация, ако тя не е във връзка със сега развивания въпрос. За да можем да довършим процедурата, господин Кафеджиев ако има уточняващи въпроси и след това по въпроса, по който желаете. Просто правилникът Ви дава тази възможност.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Кафеджиев, имате възможност за уточняващи въпроси. Ако не желаете да поставите, да изкажете мнението си.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Благодаря на господин министъра. Нямам допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Блгодаря. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСНАДРОВ: Аз пожелах да взема отношение по този въпрос, тъй като имам чувството, че нашата общественост не е достатъчно добре информирана по въпроса, а може би и отговорът на въпроса е в парламента. Поради тази причина искам само в рамките на две минути да посоча как стоят нещата и явно, че и ние се нуждаем от помощта на парламента. 151/4.
Когато беше приета последната редакция на Закона за данъка върху оборота и акцизите - в него изрично адвокатските услуги не са освободени от данък върху оборота. В закона са посочени видовете услуги, които са освободени, което означава, че за непосочените важи общото право, че попадат под общия режим.
На тази база на 7.I.1991 г. е издадено едно указание на Министерството на финансите, с което просто се напомня, че консултантските и правните услуги се облагат по общия ред.
На запитване от бившия адвокатски съвет от 17.I.1992 г. министър Костов отговаря, че адвокатските услуги подлежат на общо облагане, т.е., през април месец 1992 г. има потвърждаване на това писмо.
След това три пъти кабинетът е обсъждал този въпрос веднъж на 25 юни 1992 г., където с протоколно решение, но не оформено като решение на Министерския съвет се констатира, че дадените указания от Министерството на финансите с това писмо са неоснователни и се възлага на министъра на финансите по съответния ред да спре прилагането на тези указания, както и да подготви справка за плащането на данъка върху оборота от тези лица в други страни. Но, обръщам внимание, това е протоколно решение на Министерския съвет. То не е оформено и това е акт, който няма юридическа сила.
След което на 21 януари 1993 г. с протокол # 6 Министерският съвет взема решение - отменя протоколните решения от заседанията на Министерския съвет по т. 29 от протокол 56 от 25 юли 1992 г. и по т. 20 от протокол 108 от 14 декември 1992 г.
А в протокол 108 - това пак е протокол - се посочва следното: Министерският съвет потвърждава своето решение от 25 юни 1992 г. и се дава едно тълкуване - защитата на правата на гражданите не е услуга по смисъла на чл. 1 от Наредба # 1 на Министерството на финансите за прилагането на Закона за данъка върху оборота.
Ние направихме една справка - във всички европейски страни, в които се прилага Закона за данъка върху добавената стойност адвокатските услуги се облагат на общ ред, а вчера ни беше дадена и една справка от статистическата служба на страните от ЕвропейВЙ/ЗТ 152.1 ската общност - Евростат (тук я имам, от статистиката ми я предоставиха), където се посочва следното, че адвокатските услуги се отнасят към групата на професионалните услуги, в която се включват и счетоводните, и консултантските, услугите по управлението и други подобни.
Спекулира се много, че българинът има право по Конституция на адвокатска защита, българинът има право по Конституция и на образование, и на здравеопазване. За здравеопазването и образованието българинът плаща цени, включващи в себе си данъка върху оборота и сега, когато се казва, че ако се облагат адвокатските услуги с данък върху оборота ще ги плаща данъкоплатеца - това е съвсем нормално. Не е коректно така да се поставя въпросът, защото и хляба, и млякото, ние ги купуваме по цени, включващи данъка върху оборота, но понеже въпросът опира явно до тълкуване на закона, аз затуй и отправям още веднъж апела си към парламента - дайте ни тълкуване на Закона за данък върху оборота, ако от е от вашата компетенция, тъй като за нас - за Министерството на финансите, смея да твърдя - и за Министерския съвет - въпросът е ясен: адвокатските услуги попадат под общия режим за облагане с данък върху оборота.
Благодаря. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Този въпрос може да се уточни в комисиите, но искам да поставя предложението на господин Венцеслав Димитров, което е подписано от необходимия брой народни представители - той сега го депозира отново писмено пред председателстващата заседанието и е заведено с днешна дата - господин Венцеслав Димитров предлага да се проведе разискване по въпросите, които се съдържаха в неговото питане. Аз мисля, че уважаемите народни представители чуха и в думите на министъра на финансите искане за уточняване на въпроса, свързан с декларациите.
Уважаеми колеги, бих ви напомнила отново, че питането на за данъчна декларация за облагане на доходите по чл. 13 от Закона за дохода върху общия доход и в проекта за решение, който е предложен, ако позволите да ви го прочета, за да се ориентирате към каква насока е исканата дискусия - проекта за решение вие го имате, но все пак да го прочета - проектът за решение задължава министъра на финансите 152.2 в седемдневен срок - това ще бъде след дискусията, ако се приеме решението - да се приведе образеца на данъчна декларация за доходите, облагани по чл. 13 от закона в съответствие с него като приспадането на разходите и предоставянето на данъчни облекчения се предвиди за всички видове доходи, облагаеми по чл. 13, независимо от това дали субекта е регистриран търговец, или не е. Според нашият правилник проект за решение могат да предлагат и народните представители.
Преди това трябва с гласуване да решим дали да се проведат тези разисквания. Те могат да бъдат насрочени най-рано за следващото пленарно заседание, а това е 12 февруари, петък.
Господин Димитров предлага разискванията да станат в следващия петък - на 12, когато е денят и за парламентарен контрол. Други предложения за друга дата има ли? Вносителят всъщност поддържа това.
Моля, уважаеми колеги, ще има гласуване. Заповядайте в пленарната зала. Гласуваме предложението да се проведат разисквания по питането на народния представител Венцеслав Димитров относно образеца за данъчна декларация за облагане на доходите по чл. 13 на 12 февруари - петък. Моля, гласувайте!
Приканвам народните представители да влязат в пленарната зала. Гласуваме предложението следващият петък - 12 февруари, да се проведе разискване относно образеца за данъчната декларация за облагане на доходите по чл. 13. Обявявам 3 минути за гласуването. Моля, уважаеми госпожи и господа народни представители, възползвайте се от времето, за да участвате в гласуването!
Резултати: гласували са 136 народни представители, за 115, против - 10, 11 се въздържат. Приема се следващият петък да има разисквания по питането на господин Димитров относно образеца за данъчна декларация за облагане на доходите по чл.13. Процедурата е в чл. 82. Моля всички да си я припомнят. 152.3 Още един министър - това е министърът на образованието, науката и културата господин Марин Димитров - ще отговаря на питане. Питането е от народния представител Методи Ташев относно готовността на министерството за налагане на мораториум върху организирането на конкурси за директори на училища. Господин Ташев, заповядайте.
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожа председателстваща, господин министър! Методи Ташев от 27. Старозагорски избирателен район, БСП.
Господин министър, първо аз бих желал да не приемате моето питане в никакъв случай като упрек към министерството и към неговото ръководство, което преди един месец пое министерството. В отправеното към Вас питане става реч за масовите уволнения на директори на училища, за провеждане на така наречените конкурси, които всъщност са една разправа. А Вие и всички ние разбираме, че над българското училище всъщност бушува политически смерч, защото се отнася не за един директор, защото се отнася не за един град, защото се отнася не за едно селище, а се отнася за масово уволнение на директори от цялата страна.
Фактите: още през месец юни 1992 г. бяха направени така наречените списъци за директори, които трябва да бъдат уволнени. Последваха така наречените внушения те сами да си подадат молба. А след внушенията - заплахи там, където директорите не желаеха доброволно да дадат своята оставка.
Междувременно там, където беше възможно, бяха проведени финансови ревизии. И когато финансовите ревизии констатираха, че няма никакви закононарушения, следваха безцеремонни уволнения.
Кои са мотивите и какви са принципите, от които се изхожда при тази политическа акция? Смяна на системата ли? - Не. Конкретно аз говоря за гр. Казанлък в случая и селищата в тази община. Там тази смяна на системата я провеждат тъкмо тези, които лакейничеха пред бивши висшестоящи партийни и служебни величия. (Реплика от блока на СДС: "По ваш образец...")
Например, учителят, който беше председател на Националния съвет на учителите - Лесов, който беше не комунист, но лансиран и назначаван и командирован, на който беше намален нормаСД/ЛТ 153.1. тивът за седмицата на 8 часа, същият сега организира така наречените уволнения и псевдоконкурси. И, забележете, той вече не е председател, но продължава да има намален норматив от 8 часа.
Като казах, че става въпрос за Казанлък, господин министър, аз съм свързан с образованието от 1951 г. А когато дойдоха тези млади учители, те израснаха пред очите ми. Много от тях имаха не само професионална подготовка. Много от тях бяха и са граждани.
Когато се завърнах първия път (1964 г.) от затвор, три от тези учителки бяха млади. И през цялото време, когато съм ги наблюдавал (до 1967 г., до второто ми задържане), това бяха истински граждани педагози, които имаха една задача - да обучават и да възпитават.
Сега мотивите не са никакви други, освен че трябва да бъдат сменени. Без принципи, без основания.
Може ли да става въпрос в отделни случаи за закононарушения? В никакъв случай! Например директорката на специализираното училище "Казанлъшка роза", по устно указание на координатора на просветата се прави финансова ревизия. По устна заповед. На основание на констатациите "нарушения", този господин изпраща свой доклад при министъра, Вашия предшественик проф. Николай Василев. Считайки, че тази записка (не казвам клевета, а записка) е законна, той уволнява директорката. Но след това същото министерство назначава държавна финансова комисия. И тази държавна финансова комисия установява, че няма никакви закононарушения. И тя е уволнена. Тя е уволнена още преди да бъде закрита финансовата ревизия.
И, прощавайте, още един аналог. 1964 г. като директор на механотехникум аз съм задържан за тежки политически обвинения. Но през тези два-три, четири месеца никой не си позволява да ме уволни, преди да е приключило следствието. (Смях и ръкопляскания в блока на СДС)
В никакъв случай, Вие разбирате, че аз не правя положителна характеристика на тоталитарния режим. Правя само аналог. И когато искат от главния следовател, чието име досега не съм споменал, а той е жив - Лозан Лозанов, той казва, че не може да бъде уволняван човек дотогава, докато следствието не бъде приключено. 153.2.
И ето, тази директорка е уволнена, преди да е приключила ревизията. А след като е приключила ревизията, след всички данни, че тя няма никакви нарушения, тя сега ходи от училище на училище три месеца преди да бъде пенсионирана. Така е случаят с основно училище "Мати Болгария"; така е случаят с директора на текстилно училище "Петко Желев"; така е случаят с директора на с. Едина; така са всички случаи.
По какво тези гонения, господин министър, си приличат с тоталитарния режим? Те не си приличат по нищо, освен че тогава случаите бяха единични. Сега са масово. (Смях в СДС, реплика: "Как не те е срам!") Да, господине, сега са масови! Затова аз ги определих като политически смерч. (Шум и реплики в блока на СДС) Но, вижте, вие не чувате даже себе си. Тук се отнася не за коя да е сфера, а за училище, където се учат нашите деца, нашите внуци, нашето бъдеще. И затова освен тъжен, това е и страшен факт. (Шум в блока на СДС)
Господин министре, на Вас и на вашето правителство аз повярвах, защото вие категорично заявихте, че уволнения по политически причини няма да има. Много искам да вярвам, че вашите думи и вашите заявления ще се превърнат в дела. Учуден съм обаче за това, когато Вие в комисията заявявате, че ще бъдат спрени тези разправи, конкурсите продължават. И затова моят въпрос е: ще се разпоредите ли, разпоредено ли е вече тази саморазправа с директорите на училища да спре?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ташев. Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МАРИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Методи Георгиев Ташев, народен представител от Старозагорски избирателен район! Бих започнал с един израз на Рабиндранат Тагоре, който казва: "Ако ние постоянно обръщаме гръб на слуховете, на приказките, ние много лесно може би ще обърнем гръб и на истината".
Ако трябва директно да отговоря на единствения въпрос на уважаемия от мен народен представител по отношение на мораториума, ще кажа: не смятам да наложа мораториум върху конкурсите за заемане на длъжността директор на училищата, детските градини и обслужващите звена. Съображенията ми са следните: 153.3.
Преди всичко министърът като представител на изпълнителната власт няма правомощие да налага мораториум върху изпълнението на един закон. 153.4.
Напротив, – 11, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за народната просвета възлага на министъра изпълнението на този закон. Законът за народната просвета задължава Министерството на образованието, науката и културата да назначава чрез конкурс - това не е чрез своеволие - директорите на училищата и обслужващите звена. Естествено проблем създава как се организират тези конкурси.
Министерството организира конкурсите за директори на детските градини, които се назначават от кмета на съответната община с оглед разпоредба 9 на Закона за народната просвета заварените от закона на директорски длъжностни лица запазват правата си до обявяване на конкурс, но не за повече от 5 години от влизането на закона в сила. Това означава, че до 21 октомври 1996 г. директорите на посочените учебни заведения и обслужващи звена трябва да заемат тези длъжности чрез конкурс. За назначените по този ред ще се прилага разпоредбата по чл. 37, ал. 7 от Закона за народната просвета на всеки 5 години периодично министерството да атестира тези директори. Мисля, че такава система на контрол би била желателна от всяко едно ръководещо звена.
Проблемът, който се поставя в питането на господин Ташев, е в начина на провеждането на конкурсите. От изложеното становище се вижда, че господин Ташев е убеден в използването на законно поставеното задължение за провеждане на конкурсите за "политически смерч на разрушението" и за "подлагане на българското учителство на политическо гонение и унижение, каквото историята на българското училище не познава". Аз бих казал, че не бива да имаме къса политическа и историческа памет, което никога не е било в услуга на новия начин на мислене и желание за по-добро обществено устройство. Някои казват, че не бива да се връщаме назад, но то е много полезно, за да имаме и да притежаваме тази историческа памет. В тази връзка бих припомнил наредбата-закон от 23 октомври 1944 г., която беше за прочистване на учителския и преподавателския персонал в народните основни и средни училища, учителски институти и в университета.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Това ли повтаряте сега? СБ/КП 154/1.
МИНИСТЪР МАРИН ДИМИТРОВ: Не, ни най-малко. Искам да дам пример, че този смерч на разрушението има в своето минало известни останки.
Припомням тази страница от историята на българското училище не защото бих искал това да се повтори, а защото смятам, че апокалиптичната картина, обрисувана много пъти в изложения, няма нищо общо с провеждането на конкурсите, които смятам, че невинаги са били осъществяване по най-идеален начин.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Направете цифрова справка и ще видите.
МИНИСТЪР МАРИН ДИМИТРОВ: Преди всичко конкурсите не засягат учителите, а директорите. Аз смятам, че директорите трябва да бъдат действително авторитетни, знаещи, можещи, кадърни личности, които да ръководят. Те трябва да назначават и учителите. Няма пречка лицето, заемало длъжността директор до провеждането на конкурса, да участва в него и да го спечели. В случаите, когато конкурсът се печели от друго лице, а не от бившия директор, много пъти логично се поставя, че това лице, тъй като в миналото почти всички директори бяха членове на БКП, че това е една агресия или едно измитане на директорите по политическа причина.
В някои от конкурсите, които бяха проведени в Плевенски окръг, от класираните и предложени 25 каднидат-директори за сключване на трудови договори 5 са бивши, които са защитили местата си и продължават да заемат длъжността директор, 12 са нови, 8 са временно изпълняващи. Петима от класираните и предложените за назначаване са бивши членове на БКП, заемали ръководни длъжности в партийната йерархия. При обявени 52 места 14 директори не са се явили и са оставили непопълнени местата.
Действително проблемът с конкурсите бе прекалено силно политизиран, но не от Министерството на образованието и културата, а от непримиримите към промените понякога в обществото сили, които все още държат под лозунга на професионализма и управленческия опит да ръководят всички стратегически зони на нашето общество. Ние много добре знаем думите на Петко Славейков, че училището се прави не от сградата, а от даскалите. И желанието на министерството и на нашето общество е нашето училище 154/2. да бъде ръководено от знаещи, можещи, кадърни преподаватели. В този смисъл и директорската институция трябва да бъде със значителен авторитет, като и самите учители полагат усилия за издигане на техния авторитет.
Министерството, съобразявайки се със законовите разпоредби, е направило всичко възможно да прецизира начина на провеждането на конкурси. Доказателство за това са и приетите правила за провеждане на конкурсите за директори на държавните и общински училища, обслужващите звена и детските заведения. Правилата тук са съгласувани със синдикатите. Въвеждането на новия Кодекс на труда вече не позволява синдикатите да се вмесват при назначаването на директорите, което до Нова година е съществувало.
От какво произтичат затрудненията при намирането на най-доброто и на най-малко конфликтното разрешаване на проблема? Преди всичко от противоречивата законова наредба в Закона за народната просвета, които са получили еднаква степен на задължителност и са съчетали два коренно различни подхода - пълна централизация, от една страна, единствен работодател е министерството, и участие на местните органи и местната администрация от друга. Пример за това е разпоредбата по чл. 37, ал. 4, определяща състава на комисията по конкурса. Бих припомнил, че комисията се състои от представители на общинския съвет, представител на учителския колектив, един проблем, който доста се дискутира, експерт-специалист съобразно профила на учителите, представител на друго ведомство, ако училището е професионално или се касае за земеделие от Министерството на земеделието и експерт от организация и управление на Министерството на образованието, науката и културата.
Особено това беше много необходимо, но министерството не създаде именно този орган, който най-активно да участва при провеждането на конкурса. Не без значение е, че е налице една силна синдикална намеса при провеждането на конкурсите и че в някои случаи допуснатите нарушения са резултат от междусиндикални конфронтации и местнически амбиции. Не бива да забравяме, че при много от конкурсите имаме и личностни проблеми, като всяка личност, защитавайки се, търсеше обществена подкрепа, 154/3. която действително политизираше много пъти личностните проблеми.
На последно място, без да подценявам значението, са допуснатите нарушения при обявяването на конкурсите, несвоевременното представяне на протоколите от конкурсите, предложения за сключване на договор с лице, класирало се не на първо място, непълен състав на комисията, неизнасяне на протоколите. Тези нарушения, макар и единични, са своевременно отстранявани и се отстраняват. Доказателство за това е обстоятелството, че срещу министерството досега не е заведено нито едно дело по погрешно назначаване. Сега ще ги получим. Това право за възникване на дела е дадено по Кодекса на труда.
Изложеното дотук показва, че Министерството на образованието, науката и културата е анализирало проблемите около провеждането на конкурсите и ще предприеме поредица от дейности. Това е спиране на обявените конкурси, които са след 31 декември по – 9 от Закона за народната просвета до актуализиране на правилата с оглед измененията в Кодекса на труда и някои виждания за тяхното усъвършенстване.
Подготвя се да се внесе предложение за изменение на някои текстове от Закона за народната просвета, но това ще бъде по-късно.
Министерството смята да провежда конкурсите със специално лице, изпратено от министерството, което авторитетно да провери законността, легитимността и неполитизирането при провеждането на тези конкурси. Чрез председателите на комисиите на конкурсите, за което ще бъдат назначавани експерти от министерството. Това звено не беше осъществено - по отношение на неправилно проведени конкурси се изпраща лице от министерството, което проверява, анкетна комисия разглежда протоколите. Но в много случаи се натъкваме на нарушения, които биха могли да бъдат адекватно коригирани.
Мисля, че привличането на експерти от висши учебни заведения, които са изказали своята готовност, ще засили авторитета на тези комисии. Подобряване състава на регионалните инспекторати особено там, където е имало нарушения, ще даде възможност по-нататък тези конкурси да бъдат адекватни и да дадат резултати. 154/4.
Бих казал още, че ние ще забавим провеждането на тези конкурси, тъй като нямаме възможност да постулираме един мораториум, за да може да се създаде възможност да анализираме, да извършим анкети, да се срещнем със засегнатите лица. Между другото, повече от 15 дни това са непрекъснати делегации, които изразяват едно или друго становище. Това даде възможност и аз да се ориентирам в тази обстановка. Сътрудничество с кметовете, които много добре познават лицата, за да може действително да сложим на директорските постове професионалисти, кадърни, способни и знаещи хора.
Накрая бих завършил с думите, че ние не бива да робуваме на догми, тъй като догмата е една превръзка, която минава през очите, ушите, устата, замразява езика, за да можем да разберем истината, за да можем да я изразим.
Мисля, че министерството ще работи в пълна прозрачност, откритост и възможност за анкетиране на всички нарушения, за да можем да намерим истината в този процес, който така вълнува нашата общественост - укрепването на директорската институция в страната.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Ташев, имате възможност за уточняващи въпроси. 154/5. МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър, аз съм доволен от Вашето заявление, че Вие ще спрете конкурсите, забавяйки и променяйки начина на провеждането им. Искам да вярвам, че основен критерий при тези конкурси ще бъде професионализмът. В това отношение ние нямаме никакво различие.
Но ето моят допълнителен въпрос: може ли Вие да съобщите какви конкурси и колко от тях са оспорени и висящи? Какво е състоянието от тези много посещения при Вас, доволни ли са от начина на провеждането и не би ли било най-правилно преди да се освободи един директор, да бъде направена една пълна оценка на неговата дейност? Защото, повтарям, аз се придържам напълно към Вашата констатация, че за директори трябва да бъдат назначавани професионалисти. Но не съм сигурен Вие да знаете всъщност какви са тези, които ги заместват.
И второ, за механизма на провеждане на конкурсите: на практика се получава такова съотношение, че крайният резултат е предрешен. Не зная дали това е положително, когато Вие призовавате в следващите конкурси да участват хора от науката. В никакъв случай не искам да подценя. Въпросът се касае за това не е ли най-правилно това да става там, където се провеждат конкурсите и от хора, които са се отдали на това учителско поприще.
Вашето разпореждане да прекъснат, да се забавят тези конкурси не са в действие. Те продължават. И аз Ви моля, чу ви цялата страна, в това отношение още в понеделник да се разпоредите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министре, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР МАРИН ДИМИТРОВ: По отношение на професионализма ние би трябвало да имаме критерии, но понякога критериите са много разтегливи и особено когато в една комисия има недостатъчно компетентни хора, естествено критериите за професионализма остават.
Ще ви дам следния пример: една от директорките, която е класирана на второ място, предлага в програмата на училището, едно средно училище, да въведе една информационна компютъризирана система по отношение вещи, документация, разработки, планове, НЧ/ЛТ 155.1. при което комисията казва: това го няма в Кодекса на труда и ви дава ниска оценка. Политизирането по някой път дава оценки, оценките от едно до седем. Но кажете ми, в една комисия от пет души, в която единият дава седмица, а другият дава единица, би трябвало както при конкурсните изпити на художествената гимнастика и едната и другата да се елиминират. Тогава остават само трима души.
Ето на, на разпорежданията аз не мога да сложа мораториум, но можем да забавим този интензитет и да се извършват конкурси. Те ще продължават, тъй като това е необходимо. Имаме временно освободени места, имаме директори, които са пенсионирани. Така че конкурсът като процес е едно начало, което ще продължи.
Мисля, че ще стигнем до едно разумно решение. В това отношение особено колективът, който работи в средното образование е нащрек. Безброй са нарушенията и от едната, и от другата страна, оплакванията. Ако всичко това се систематизира, недейте забравя, че това са повече от 9400 конкурса, места, които са обявени. Това са 28 зони, където се провеждат. Мисля, че нещата ще трябва да ги сложим на по-добра плоскост, при което тези разпореждания на министерството и на неговия бивш ръководител да продължат, тъй като ние сме продължители на една политика, която беше въведена и възприета със своята законна оформеност. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ташев, доволен ли сте от отговора? Моля Ви да отговорите в рамките на две минути.
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожа председателстваща, господин министър! И от Вашите отговори, и от всички заявления, от всички протести става ясно, че въпросът за провежданите конкурси заслужава вниманието на една дискусия. Тогава може би Вие, господин министър, ще бъдете и по-конкретни, и ще бъдете не по-лоялни, а по принципни. Защото тук става въпрос, и Вие сигурно разбрахте моето питане, няма в никакъв случай желанието да конфронтира. И затова аз не правих никакви аналози.
Нашата парламентарна група счита, че не само тези, които отправят оплаквания към парламентарната група на БСП, а и изобщо за училищата заслужава вниманието този въпрос за дискусия от 155.2. цялата парламентарна зала. Затова Ви предлагаме това да бъде направено в петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Постъпило е писмено искане до председателя на Народното събрание за провеждане на разисквания на отговора на министъра на образованието, науката и културата по повод питането на народния представител Методи Ташев.
Моля, ще има гласуване, уважаемите госпожи и господа народни представители да влязат в пленарната зала.
Има предложение на 12 февруари, другия петък, да се проведе разискване по питането на народния представител Методи Ташев и отговора на министъра на образованието, науката и културата. Отново за следващия петък.
Моля, режим на гласуване, моля, гласувайте!
Гласували общо 126 народни представители. От тях 75 за, 46 против, 5 въздържали се.
Приема се предложението.
С това приключи първата точка от днешния дневен ред за изслушване на министри.
За днес приехме като следваща точка да бъде
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ГОСПОДИН ГЕОРГИ ТАНЕВ
Към него са поставени три въпроса. Народните представители са запознати с тях.
Аз отново ще помоля да гласуваме процедурата, по която да стане изслушването. Внесена е от господин Орсов. Има обаче известно различие от процедурата, която гласувахме миналия път.
Предлага се изслушването да стане по следния начин: изслушването започва с развиване на поставените в искането въпроси. Всеки въпрос се развива от отделен народен представител. Това, което е различното, господин Орсов предлага след развиването на всеки един от въпросите да отговори министърът, а два пъти сме го правили след развиването на въпросите...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): След развиване на всички въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така, добре.
По-нататък, след развиване на въпросите министърът отговаря. Всяка парламентарна група може да посочи до трима свои 155.3. представители, които да зададат допълнителни или уточняващи въпроси. Министърът отговаря непосредствено след всеки допълнителен или уточняващ въпрос.
Аз моля уважаемите народни представители да гласуват тези правила за изслушването днес на министър Георги Танев. Моля, гласувайте!
Гласували общо 110 народни представители. От тях 74 за, 26 против, 10 въздържали се.
Ще дам 10 минути почивка, за което време моля ръководствата на парламентарните групи да посочат своите представители, които ще задават допълнителни уточняващи въпроси, а парламентарната група на БСП и коалиция да посочи тримата народни представители, които ще развият трите въпроса.
Господин Сепетлиев иска думата от името на Комисията по образованието. След малко ще дам почивката. 155.4.
З А С Е Д А Н И Я

на постоянните комисии на 36-то Народно събрание

Понеделник, 8 февруари 1993 г.

Вторник, 9 февруари 1993 г.
11,00 ч. - Пресконференция на тема: "Националната сигурност и
нейната парламентарна комисия", зала "Запад" 13,00 ч. - Председателски съвет
Сряда, 10 февруари 1993 г.

9,00 ч. - Комисия по околната среда, зала 411, бул."Дондуков" 2
9,00 ч. - Комисия за контрол над приходите, разходите и имуществата
на партиите, "Огледална зала"
9,00 ч. - Комисия по административно-териториално устройство и
местно самоуправление, зала 309, бул."Дондуков" 2 10,00 ч. - Законодателна комисия, зала "Запад" 10,00 ч. - Комисия по здравеопазването, зала 412, бул."Дондуков" 2 10,00 ч. - Комисия по национална сигурност, зала "Изток" 12,00 ч. - Комисия по културата, Огледална зала
Четвъртък, 11 февруари 1993 г.
10,00 ч. - Законодателна комисия, зала "Запад" 11,00 ч. - Комисия по жалби, предложения и петиции на гражданите,
стая 304, бул."Дондуков" 2 11,00 ч. - Комисия по енергетика и енергийни ресурси, зала 411,
бул. "Дондуков" 2
Графикът е изготвен на 5 февруари 1993 г.
/НП
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля уважаемите господа народни представители да влязат в пленарната зала.
Продължаваме с изслушването на министър Георги Танев по поставените към него въпроси от парламентарната група на БСП и коалиция.
Моля, господа квестори, поканете народни представители да влязат в пленарната зала. Поканете и министър Танев също да заповяда.
Моля народните представители да заповядат в пленарната зала! Моля, режим на регистрация.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, заповядайте в пленарната зала, за да продължим заседанието с изслушване на министъра на земеделието Георги Танев.
Има режим на регистрация. Моля, побързайте! Ще изчакам още три минути.
Господин квестор, помолете още веднъж да бъдат пуснати камбаните.
(Звъни) Продължаваме заседанието.
Към министъра на земеделието господин Георги Танев са поставени три въпроса.
Първият е по какъв механизъм ще се преустанови дейността на ликвидационните съвети, на организациите по – 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи до началото на м. март т.г.
Вторият въпрос е по какъв начин ще се подпомогне създаването и дейността на нови производствени структури в българското земеделие.
И третият въпрос е в какво ще се изрази обявяването на земеделието за приоритетен отрасъл.
Народните представители, които ще развият тези въпроси, са следните: Златимир Орсов, Коста Андреев и Маньо Манев.
Напомням ви, уважаеми колеги, че в досегашните изслушвания времето за развиване на тези въпроси е било пет минути. Така че ви моля в рамките на пет минути да направите това. ББ/КП 157/1.
Давам думата на господин Орсов. След това е господин Коста Андреев и господин Маньо Манев.
Заповядайте, господин Орсов!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Нашата парламентарна група поиска това изслушване с посочените въпроси, водена единствено от грижата за българското земеделие. В себе си аз държа програмната декларация на правителството на проф. Любен Беров, въз основа на която то получи вота на доверие на Народното събрание на 30 декември и беше избрано. В тази декларация в изброените по-важни насоки на бъдещата дейност на правителството трета поред, но първа поред от вътрешнополитическите насоки на ежедневната дейност на правителството е задачата за максимално възможно ускоряване на поземлената реформа, връщането на 50 на сто от земята и оземляване на безимотните и малоимотните земеделци до края на 1993 г. при преустановяване дейността на ликвидационните съвети до март 1993 г.
Уважаеми господин министър, Вие самият няколко пъти публично се ангажирахте с изявления, че ликвидационните съвети ще преустановят дейността си до началото на март 1993 г. На всички е известен фактът, че назначените от областните управители ликвидационни съвети в по-големия брой случаи срещаха неодобрението на собствениците на земя в селата и тези хора не са желани на село.
Вашите обещания, господин министър, а и записаното в програмната декларация на правителството дадоха на българските селяни надежди, но с приближаването на края на м. февруари напрежението сред собствениците на земя расте. Те се питат ще изпълни ли обещанията си правителството или селянинът отново ще бъде излъган и хомотът на назначените ликвидатори ще продължи да му тегне.
Уважаеми господин министър, напрежението в селата се подхранва и от действията на някои ликвидационни съвети, кметове, областни управители и техни помощници. Във вчерашния брой на в. "Земя" например беше изнесена информация, че търговете на имущество на стопанствата продължават, без да се спазват 157/2. изискванията на Постановление # 6 на Министерския съвет. В себе си аз държа заповед на чирпанския кмет, с която той заповядва на кметовете на населените места да не предоставят в никакъв случай помещения за дейността на новоучредените кооперации (тя е у мен, аз ще ви я предам), като накрая пише, че за неизпълнение на настоящата заповед всеки кмет на населено място ще носи своята отговорност пред висшестоящите органи.
Имаме и информация, че помощниците на някои областни управители, като например господин Велчевски, помощник на областния управител в Хасково, очевидно по селскостопанските въпроси, разпространява старите указания на Министерството на земеделието отпреди съставянето на правителството на проф. Беров, които отразяват една друга политика. И по повод дори на едно Ваше интервю във в. "Икономически живот" е заявил пред членове на ликвидационни съвети, събрани на съвещание в Чирпан, че с това изявление Вие сте били написали автобиографията си за затвора.
Изобщо хората, които са призвани да осъществяват аграрната реформа в българското селско стопанство, като че ли се намират извън контрола на Министерство на земеделието, извън контрола на правителството и като че ли то не може да ги накара те да провеждат новата му линия в тази област.
Всички сме наясно, че ликвидацията трябва да завърши. С приетия Закон за земята и действията, които правителството на Филип Димитров извърши, ликвидацията беше докарана дотам, че връщане в първоначалното положение не може да се осъществи. Тя трябва да бъде довършена. Хората обаче искат да вземат своята съдба в собствените си ръце, а не някой друг орган отново да администрира или по административен ред да им назначи нови ликвидационни съвети след 28 февруари.
След като не виждат усилия от страна на Министерския съвет за издаване на нормативен акт, който да уреди въпроса, основателно са разтревожени.
Аз Ви моля, господин министър, да обясните пред Народното събрание по какъв механизъм смятате, че ще бъде изпълнено обещанието на правителството за преустановяване дейността на ликвидационните съвети до март 1993 г. и кажете, ако обичате, 157/3. с какво Народното събрание може да ви помогне, за да изпълни правителството обещанията си.
Ние разглеждаме изпълнението на това обещание като атестат за дейността на Министерския съвет и на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Коста Андреев по втория въпрос, който е поставен.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър! Аз искам да развия този въпрос за това по какъв начин ще бъде подпомогнато създаването и дейността на новите производствени структури в селското стопанство. По въпроса, че ТКЗС си отиде, няма какво да спорим. Това вече е минало. Сега обаче възниква големият въпрос какво ще дойде на негово място. Може би един от най-големите въпроси, пред които сега сме изправени тази година, ще бъде именно този, защото когато говорим за земеделие и за това което трябва да се осъществи през тази година, очевидно ще трябва да знаем който точно ще бъде този субект, който ще осъществява на практика тази политика на село, кой ще сее, ще оре, ще жъне и т.н.
Следователно въпросът за структурите, които тепърва ще се създават на село, изпъква с една особена сериозност.
Какви организации ще се създават? Очевидно това занапред трябва да бъде преди всичко дело на хората, които стопанисват земята, чиято е земята - на собствениците на земята. Главното е занапред да не се допуска никакъв административен произвол и отгоре да се нарежда или налага определен модел на стопанисване на земята. Хората трябва сами да изявят своята воля как и какво да правят със земята.
Нещата обаче така се развиват, ние знаем какво е положението в нашата страна, че сега ако ние не създадем условия за свободна изява на волята на хората, пак ще останем без тези структури, без тези субекти, които трябва да водят българското земеделие. 157/4.
Какво говорят фактите? От сведенията, с които разполагаме, известно е, че огромната част от собствениците на земя искат кооперацията, разбира се, кооперация от нов тип. Има и значителна част от собственици на земя, които ще създават частно фермерско стопанство. Но всички тези форми на стопанисване на земята естествено трябва да бъдат равнопоставени, като не се дава приоритет на никоя от тях. Обаче не стоят така нещата на практика. Изавата на собствениците на земя да създават кооперация среща сериозни пречки и тези пречки досега носеха преди всичко съдебен характер, създаваха се по съдебна линия, на някои места се регистрираха кооперациите, на други не се регистрираха, както е например в Хасковския район, и това като че ли е оставено на произвола на съдбата или на волята на областните управители. Ние смятаме, че на тази практика трябва да се сложи край, още повече, че Законът за земята и Правилникът за неговото прилагане създават всички необходими законови условия и предпоставки за изграждането на кооперации. Ето защо не е необходимо да се променя Законът за земята, необходимо е само да се направят някои допълнения към Правилника за приложение на Закона за земята, за да се внесе пълна яснота по този въпрос и да се премахнат пречките по регистрацията преди всичко на кооперациите.
Но този въпрос има и друг характер, има и друг аспект, това е, че на много места, да не кажа повсеместно, не се предоставя земя, така да се каже, по предварителен въвод във владение за кооперациите, за тези, които са изявили желание да работят земята занапред кооперативно. Това също е един голям проблем, който също смятам, че може да бъде решен с правилника. Същото се отнася и за предоставянето на съответна техника за обработване на земята.
Аз мисля, че за да могат новите структури да тръгнат и да заработят както следва и нашата земя да бъде обработена добре, ние ще трябва да решим и проблема за кредитирането, а също така за трансформирането на задълженията на бившите ТКЗС към държавата, за превръщането на тези задължения в държавен дълг.
Доста много са въпросите, които трябва да бъдат решени и аз мисля, че господин министър, Вие тук ще изразите пред пленарБП/НП 158.1 ната зала виждането на министерството, защото това са жизнено важни въпроси, от които зависи не само българското земеделие, но и бъдещето, утрешният ден на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Андреев. Господин Маньо Манев има думата по третия въпрос.
МАНЬО МАНЕВ ((ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър! В програмната декларация на сегашното правителство, която беше поднесена от господин Беров в парламента, в средствата за масова информация по различни поводи от страна и на вас, и на други членове на правителството се дадоха уверения, че водещо, приоритетно място в действията на правителството ще се отдели на селскостопанското производство. Убеден съм, че не само от мене, но и от болшинството народни представители, а и от гражданите на страната тази постановка се подкрепя. Убеден съм, че това е един от основните пътища и подходи и за излизане от тежкото състояние, в което се намира нашата страна.
Моят въпрос към Вас, уважаеми господин министър, е кратък. Моля Ви точно и ясно да посочите онези водещи действия, които Вие считате, че следва да се проведат в най-близко време от страна на правителството, респективно от Министерство на земеделието, както и от страна на Народното събрание, за да се гарантира на практика обявената вече приоритетност на отрасъл селско стопанство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Манев.
Господин министър, заповядайте за отговор на развитите въпроси.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Господа народни представители, заемам тази трибуна при пълното съзнание, че никой от нас никога не е работил при по-съдбоносни и отговорни дни от тези дни, в които работим ние днес. Светът е вдигнал крак, за да направи една от най-големите крачки по пътя на неговия социален прогрес. Ние не трябва и не можем да го спрем. Борбата е толкова голяма, че тя надхвърля нашите малки възможности. И в такива съдбоносни дни, господа, имат ли смисъл наддумванията, има ли смисъл спорът, 158.2 особено спорове като тия в Константинопол преди 1000 години около цвета на ангелските крила? Имат ли смисъл личните чувства или чувствата на симпатии и неприязън, особено лични чувства, които могат да пречат на единството на усилията?
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тези думи не са мои, те принадлежат на Иван Багрянов, мой предшественик с трайна диря в българското земеделие. Те са произнесени в тази зала точно преди 52 години при обсъждането на бюджета на Министерството на земеделието. И ако ги повтарям днес, то е, защото драмата за хляба на народа в прекия и в преносния смисъл е толкова голяма, колкото е била преди половин век. Въпросите за изслушването днес имат принципен за земеделието характер. Правилният им отговор би дал възможност българското село да се оттласне от дъното. Напротив, ако сбъркаме, рискуваме да задълбочим неговата криза.
На първия въпрос: какъв е механизмът, по който ще се преустанови дейността на ликвидационните съвети. Прекратяването на работата на ликвидационните съвети или трансформацията им трябва да се уреди със закон. Но най-напред трябва да бъде коригиран – 14 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за земята. Така ще позволим тези органи в по-кратки срокове да определят дяловете на правоимащите и те нормално да приключат дейността си. Тези, които приключат навреме, могат да бъдат допълнително парично възнаградени, а производствените и селскостопанските задачи нормално е да бъдат поети от новосъздаващите се структури - частни стопани, семейни ферми, сдружения и кооперации.
Що се отнася до ликвидационните съвети, които не изпълнят работата си в поставения срок, предвиждаме да бъдат инспектирани от работни комисии, съставени от представители на министерството, областните земеделски служби и групите по 271 Решение на правителството, за да преценят причините за забавянето. Възможно е да са налице действително обективни причини.
След направената преценка за всеки конкретен случай комисиите ще излязат със съответните препоръки, съобразно някои допълнения на – 6а от Правилника за приложение на Закона за земята, който смятаме да предложим на Министерския съвет. 158.3
По наша информация в страната са назначени 2093 ликвидационни съвета. Към края на този месец 1253 или 60 на сто от тях ще са установили и разпределили имуществото в дялове. Останалите 840 ликвидационни съвети или 40 на сто имат затруднения с определяне дяловете и ще приключат след 1 март 1993 г. Неуточняване на качеството и категориите на земята като база за разпределение на имуществото в дялове на собствениците са основните причини за забавянето.
Въз основа на анализа и степента на готовност на ликвидационните съвети Министерството на земеделието препоръчва да се разработят инструктивни срокове за установяване дяловете на правоимащите лица. Ние сме задължили областните земеделски служби да оказват непосредствена помощ и да осъществяват контрол за своевременно приключване на работата от ликвидационните съвети. А по другите въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, и по другите въпроси, господин министър. 158.4 Вторият въпрос, който се задава е по какъв начин ще се подпомогне за създаването на нови производствени структури в българското земеделие. Вече имах възможност веднъж в тази зала да изтъкна, че нашето законодателство предвижда разнообразни правни форми за организиране на стопанската дейност, частни земеделски стопанства, граждански или търговски сдружения, кооперации, отдаване под наем или аренда. Тогава подчертах, че позицията на министерството е позицията на закона, а именно - всеки собственик трябва да получи имота си в реални граници чрез стабилен и окончателен документ за собственост. Начинът, по който ще се организира земеделската работа трябва да бъде абсолютно и неограничено право на всеки собственик. Решението му трябва да е взето демократично и свободно.
Напоследък често се поставя въпросът за земеделската кооперация. При това понякога той неоправдано се политизира. И тук, от тази трибуна искам малко по-подробно да се спра на принципите и практиката на земеделската кооперация, защото тя има минало, настояще и бъдеще.
Към създаването на подобна структура трябва да се пристъпва внимателно, тъй като е пресен спомен от разтурените ТКЗС. Това е една отречена организационна форма, която доведе земеделието до икономическа криза. Във всяко село трябва да има поне една земеделска кооперация. Интензивното развитие на растениевъдството и животновъдството предлага тясна специализация на земеделските кооперации, основани на браншов принцип, а силната конкуренция - обединяване на малките кооперации. Отделните частни семейни земеделски стопанства могат да бъдат членове на една или на няколко различни вида земеделски кооперации. В Дания всеки фермер членува в между 5 и 14 кооперации.
В развитите страни земеделските кооперации са твърде разнообразни, но все пак могат да се групират три вида - кредитна земеделска кооперация, снабдителна земеделска кооперация и производствено-пласментна земеделска кооперация.
Кредитната земеделска кооперация е основният вид кооперация, която може да се образува във всяко село или да бъде една от няколко или една за няколко села. Нейната главна цел е кредитиВЙ/КТ 159.1 ране на земеделските стопанства при облекчени условия.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Е, лекция ли ни четеш?
РЕПЛИКА ОТ БСП: Тя е необходима! Не се притеснявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина в залата, уважаеми колеги!
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Снабдителната земеделска кооперация има за цел да облекчи земеделските стопани като ги снабдява с машини, семена, торове и препарати в кратки срокове и на значително по-ниски цени, отколкото в търговската мрежа.
Производствено-пласментната земеделска кооперация е предназначена да изкупува селскостопанската продукция от частните и кооперативни земеделски стопанства, да преработва, опакова и с фирмена марка да я предлага на пазара.
Всеки кооператор има свобода да влиза или напуска една кооперация. Той може индивидуално да обработва своята земя или колективно, да засажда или засява с желани култури имота си по собствена инициатива или съобразно решението на Общото събрание. На сегашния етап вероятно кооперацията ще се наложи поради обезсилените и обезлюдени села, поради липса у много хора на опит от пазарното земеделие, защото няма достатъчно селскостопански инвентар и не на последно място - от чисто психологическа нагласа.
Изрично искам да подчертая - министерството ще съдействува всички производствени субекти в земеделието да се организират по профила на тяхната специализация в регионални и национални браншови съюзи, които в крайна сметка ще ги представят и защитават на държавно равнище по отношение на цени, обеми на производство, търговия, износ и т.н.
Задължен съм да засегна един щекотлив въпрос за земеделската кооперация при действието на разпоредбата на чл.33 от Закона за кооперациите. Мое мнение е, че ако в най-скоро време бъде приет законопроект за разпореждане с признато право да се получи собственост върху земеделска земя или както е популярен Закона "Лучников", ние ще създадем възможност собственикът да получава кредит от банките, да организира своето стопанство и при снабдяването му с нотариален акт. Затова аз ще настоявам пред вас в най-скоро време този законопроект да получи вашия вот. 159.2
И накрая - по третия въпрос - в какво ще се изрази обявяването на земеделието в приоритетен отрасъл. Предполагам, че вече сте запознати с програмата за дейността на правителството през 1993 г...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Къде е програмата? Никойй не ни я е дал!
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Изпратил съм програмата на Министерството на земеделието до Народното събрание, до всяка парламентарна група, до Комисията по земеделието и Икономическата комисия.
Ето какви конкретни мерки предвижда правителството за нашия отрасъл: ускоряване процеса на възстановяване на поземлената собственост, с оглед до края на годината да обхване 50 на сто от обработваемата земя; създаване на реален пазар на земя с участието на реални собственици на земя; освобождаване на цените на всички селскостопански продукти; съдействие за създаване на браншови организации и съюзи, които ще защитават икономическите интереси на производителите; оказване на съдействие при създаване на нови демократични кооперации и други форми на сдружаване на частните стопани в селата; улесняване достъпа на частните производители до кредит; изготвяне на програма за въвеждане на поземлена регистрация, основана на реална система на списване и създаване на специална организация на безплатно-техническо маркетингово и организационно консултиране на новите частни земеделски стопанства, с оглед изграждането на рентабилно земеделско производство; усъвършенствуване на вносно-износния режим с оглед стесняване на експортните забрани като те ще останат да действуват само за някои селскостопански стоки, за да се избегне евентуалния им дефицит у нас.
Отрасъл "Селско стопанство" действително ще стане приоритетен при положение, че се преобразуват финансовите му задължения в държавен дълг и успеем да създадем система, която да кредитира селскостопанската дейност на новоизградените частни ферми и сдружения с преференциален лихвен процент, ако нормативно установим гратисен период за възстановяване на кредитите в зависимост от предназначението, именно - за строителство на масивни селско159.3 стопански сгради - 8 години; за създаване на говеждо стадо 5 години; за овчо и свинско стадо - 3 години; за птици - 2 години и т.н. Изобщо финансово-кредитната система е разковничето на производството в земеделието.
Има надежди с влизането на бюджета за 1993 г. да успеем да създадем специализиран фонд "Земеделие". Надявам се, че вие ще подкрепите това начинание в пленарната зала.
Имаме и някои други идеи в тази насока, но позволете ми сега да не се спирам на тях.
От изключителна важност е стимулирането на преработващата промишленост и на вътрешния пазар. Преработващата промишленост и вътрешният пазар са саморегулираща се система, но те трябва да се поставят в условията на лоялна конкуренция и строг контрол върху корупцията.
Ликвидацията на монополните структури по изкупуване, преработка и реализация без съмнение ще стимулира производителите, но ще бъде необходим един прост и ясен закон за борсите, тържищата и пазарите.
Ще си позволя накрая още веднъж да изкажа твърдото сии убеждение, че аграрната реформа трябва и може да стане основа на икономическата реформа в България.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министре.
За допълнителни и уточняващи въпроси са се записали по един народен представител от парламентарната група на СДС и парламентарната група на БСП и коалиция. От парламентарната група на Движението за права и свободи няма уточняващи въпроси.
Давам думата на господин Кирил Желев да постави допълнителни и уточняващи въпроси към министъра на земеделието. 159.4 КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Бих искал да Ви помоля с първия си уточняващ въпрос да споделите Вашето виждане при условията на сегашното състояние на производство на земеделска продукция, тъй като в настоящия момент съществуват около 400 кооперации, които са регистрирани. Тия 400 кооперации и гражданите, които са сдружени в тях, разполагат с необходимия образец 5, но не разполагат с реалния документ за собственост. По какъв начин Вие виждате технологията, с която ще им бъде предоставена земя за ползване, при условие, че съществуват и реални субективни пречки, тъй като поземлените комисии са на подчинение към Министерството на земеделието, а ликвидационните съвети са назначени от областните управители? Разногласията, които съществуват между тези нива на изпълнителната власт, реално затрудняват възможността на вече регистрираните земеделски кооперации да получат земя за обработка.
Молбата ми е по-подробно да обясните как тези кооперации ще получат земя за обработка. И в тази връзка, ако не Ви затруднявам, как индивидуалните стопани, които желаят по същия начин, биха получили такава земя.
Допълнителният ми въпрос е свързан с един друг проблем, който пряко рефлектира в бюджета на страната и в тази връзка се отнася и до бюджетните разходи, които ще има Министерството на земеделието и които трябва да бъдат осигурени.
Знаете, че с издаването на необходимите документи не приключва процесът и не се решават проблемите на поземлената реформа, а продължават реални действия на гражданите по съдебен път. Някъде към края на миналата година 17 500 бяха молбите на гражданите в тази връзка и знаете, че всички действия на гражданите са освободени от такси. Установителните искове, които те ще реализират евентуално по съдебен път, ще дадат възможност на някои от тях да докажат своята собственост в спора, който ще водят с поземлените комисии. И всичко това ще бъде за сметка на общинските бюджети и респективно на бюджета на страната.
Гражданите, които разчитат нормално да спечелят тези свои искове, ангажират в тази връзка адвокати, извършват разходи, СД/ЛТ 160.1. които впоследствие ще се отразят сериозно върху бюджета на страната.
Не е ли възможно да се намери съдебна процедура, или това да се уреди с проблемите на правилника, според който само с установителен иск, без да се привличат адвокати от страна на гражданите и ползването на вещи лица, да се спестят по този начин и разходи на бюджета на страната.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министре, заповядайте да отговорите на въпросите. След това, господин Тодоров, Вие ще имате думата. На Вашите въпроси пак ще отговори министърът.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Господин Желев, аз смятам, че на част от Вашия уточняващ въпрос отговорих в първата част на моето изложение. Всеки гражданин има право да бъде въведен във владение поотделно. А след това дали той ще се кооперира - е друг въпрос.
Аз Ви казах, че ще направим абсолютно всичко възможно да ускорим този процес. И дори ви помолих да ни помогнете с по-бързото минаване на тези поправки през пленарната зала.
Вторият Ви въпрос е уреден с чл. 14 от закона, преходните разпоредби. И аз мисля, че независимо от действията на поземлените комисии (трябва тук да кажа, че това действие беше силно затруднено поради липсата на средства) ще може да се уреди.
А самото взимане на адвокати и съдебни разноски смятам, че едва ли е в приоритетите на Министерството на земеделието. Това си е в съдебната система.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за допълнителни уточняващи въпроси има господин Петър Тодоров.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В основни линии аз съм удовлетворен от отговорите на господин министъра и затова имам да задам само един уточняващ въпрос. А съм удовлетворен, защото той застана на единствено възможната правилна позиция, а именно, че проблемите на нашето земеделие ще се решават на основата на законите, които са приети, а не на основата на желанията на едни или други хора. Това нещо, за съжаление, не е разбрано от някои, в това число не само граждани, но и депутати, почти 160.2. година, след като законът е приет.
Ние слушахме, когато приемахме закона, декларации от лявата страна на тая парламентарна зала, че България без текезесета не може. Слава Богу за една година след това тези декларации ги няма, но продължават да се правят опити да се налага скритата форма на текезесе.
Това беше въведението.
А сега уточняващият въпрос. Вие много правилно казахте, че, първо, всеки собственик трябва да получи един окончателен документ за собственост и негово свещено право е да реши как ще се разпорежда с тая своя собственост. Но в същото време Вие казахте нещо, което предполагам, че е грешка на езика, а не е бил вложен специален смисъл в него, а именно, че във всяко село трябва да има кооперация.
Вие много добре мотивирахте необходимостта от сдружения в една или друга форма при тая тежка ситуация, в която се намира българското село и в която попада всеки един, който получава земя. Така че е понятно, понятно е, че създаването на кооперации в голяма степен в настоящия момент е една необходимост. Но формално погледнато твърдението, че във всяко село трябва да има, е в противоречие с правото на всеки собственик сам да реши дали да има или не. Надявам се, че това е било грешка на езика, а не е позиция на Вас като министър.
Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Тодоров. Господин министре, имате думата да отговорите.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Господин Тодоров, благодаря Ви за уточняващия въпрос. Аз не сбърках. Аз държа да повторя, че държа на законовата уредба и на приетите закони, но аз не сбърках. Защото аз, въпреки нетърпението на някои от вас, когато изложих моите виждания за видовете кооперации, исках точно това да ви кажа. Във всяко село сигурно ще има кооперация, защото те са няколко вида. Тези хора не могат да изплуват. Гледайте: просто ние тук, в Народното събрание и в правителството, трябва да решим един основен въпрос - догодина ще ядем ли или няма да ядем. И решавайки този основен въпрос, ние много по-лесно ще решим останалите. А те нека да си направят каквото искат. Ако искат, да се сдружават, ако искат, да се кооперират. Това е 160.3. лично тяхно право.
Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания в блока на ПС на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма други народни представители, които да са се записали за уточняващи допълнителни въпроси. Така че с това приключи днешният парламентарен ден.
Преди да закрия заседанието, искам да прочета съобщенията.
Председателски съвет - вторник в 13 часа в кабинета на господин Йорданов.
Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите ще заседава на 11 февруари, четвъртък, от 11 часа, в стая 304 на "Дондуков" 2 при следния дневен ред:
- Обсъждане жалбата на епископ Йоан - игумен на Рилския манастир, относно проблемите на манастира;
- Обсъждане на предложения, постъпили в комисията, за промени в действащото законодателство.
Комисията по околната среда ще заседава в сряда, 10 февруари, от 9 часа в зала 411 на "Дондуков" 2.
Комисията по националната сигурност ще заседава в сряда, 10 февруари, от 10 часа в зала "Изток". На заседанието ще се проведе парламентарно изслушване по проблемите на Министерството на вътрешните работи. Ще присъства новият ръководен екип на министерството.
Комисията за контрол над приходите, разходите и имуществата на партиите ще заседава в сряда от 9 часа в Огледалната зала.
Комисията по здравеопазването ще заседава в сряда от 10 часа в зала 412 на "Дондуков" 2.
Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление ще заседава в сряда, 10 февруари, от 9 часа в зала 309.
Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще заседава в четвъртък, 11 февруари, на "Дондуков" 2 от 11 часа в зала 411.
Пресслужбата на Народното събрание и клубът на парламентарния журналист обявява, че ще се проведе пресконференция на тема: "Националната сигурност и нейната парламентарна комисия" 160.4. във вторник, 9 февруари, от 11 часа в зала "Запад". Ще участват господата: Николай Слатински - председател на комисията, Димитър Йончев и Иван Палчев - членове на ръководството.
Парламентарната група на СДС ще има заседание във вторник, 9 февруари, от 15 часа в зала "Изток".
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 10 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Вели