Председателствал: председателят Стефан Савов
Секретари: Трифон Митев и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Имаме необходимия кворум! Започваме пленарното заседание.
Дневният ред ви е раздаден. И преди да започнем дневния ред, искам да ви съобщя първата радостна вест - току-що, просто преди пет минути се получи телефонограма, че с пълно болшинство България е приета от Парламентарната асамблея. (Всички стават прави, ръкопляскат, викове "Браво!") И още нещо - че всички изказвания са били положителни без моменти на колебание. Така че ние, така да се каже, преминахме първия праг. Вие знаете, по-късно ще обясня точно, во 16,30 ч. българско време ще се събере Съветът на министрите в Страсбург и тогава вече ще бъде втората част от нашето приемане.
И тъй като днес сме се събрали, Председателският съвет реши да не си губим времето до 17,30 ч. и затова имаме три точки, които са фактически първо четене на законопроекта за приемане на Декларация за признаване на задължителната юрисдикция на Международния съд и за оттегляне на резервите по разпоредбите на някои международни конвенции, предвиждащи такава юрисдикция; законопроект за ратифициране на Договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство между Република България и Румъния; проект за Решение за вземане на акт от международни конвенции, препоръки на Международната конфедерация по труда. С други думи, това са въпроси, по които, доколкото знам, има консенсус. Би било чудесно днешният ден, действително ден на Европа, на влизането на България в Европа да мине колкото се може по-гладко, ВЙ/КП 4001/1. да мине без ненужни препирни и действително да проявим един консенсус.
Затова моля сега господин Джеров...
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Заповядайте.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Преди всичко, господин председателю, позволете ми от името на колегите депутати от Парламентарния съюз за социална демокрация (шум на недоволство от мнозинството) да изразя нашата дълбока радост...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Виденов, извинявайте, но по този въпрос ще имате възможност...
ЖАН ВИДЕНОВ: ... от съобщението, което току-що направихте. Имам поръчение от депутатите социалисти, господин председател, подкрепяйки по принцип проекта за дневен ред, който ни предлага Председателският съвет, да направя едно процедурно предложение за добавка към него, което да аргументирам с позицията по един изключително важен за страната ни въпрос. Това няма да отнеме време.
С Ваше позволение, господин председателю, искам да уведомя в самото начало на изявлението си колегите депутати, че става дума за ситуацията в редица селски райони на страната, която, по наше мнение, изисква спешна парламентарна реакция, за да се спази и законът, и интересите на хората. (Шум на недоволство от мнозинството)
В последните дни, колеги депутати, вълна от недоволство заля селата на Пловдивска област....
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Виденов, прекъсвам Ви.
ЖАН ВИДЕНОВ: ... и ред други региони на страната...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Прекъсвам Ви! Защо? Изслушайте защо Ви прекъсвам.
ЖАН ВИДЕНОВ: Слушам Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Изслушайте ме защо Ви прекъсвам: защото предложения за дневен ред не може да се правят освен утре, ако искате да ги обсъждаме. Вие знаете добре, че председателят предлага дневния ред на Председателския съвет. Там присъства ваш представител и Ви отнемам думата, защото няма друг начин освен писмено да го предложите и ако искате утре да има заседание. 4001/2.
ЖАН ВИДЕНОВ: За утре предлагаме, господин председателю, вероятно това е да го направим днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, писмено. Писмено до 18,00 ч.
ЖАН ВИДЕНОВ: Господин председателю, справете се с ръководството на Парламентарния съюз за социална демокрация и правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първо такъв съюз?!...
ЖАН ВИДЕНОВ: Имам основание и възможност да оглася неговото единно мнение по един важен според нас за страната въпрос. Редно е парламентът да се запознае с него. Той е свързан с процедурно предложение по въпросите, които днес разглеждаме. Изслушайте ме, господин Савов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз Ви отнех думата!
ЖАН ВИДЕНОВ: Изслушайте го и след това ще прецените как да процедирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз Ви отнех думата! Колко пъти трябва да Ви го кажа! (Недоволство от ПСБСП, група депутати са пред трибуната и спорят с председателя)
По този въпрос ще подадете писмено вашето предложение така, както е редът, при председателя. Отнемам Ви думата.
Моля Ви се, госпожо Ананиева, върнете се на мястото си. Ръководство от трима души нямаме нужда тук. (Депутати от БСП продължават да спорят с председателя и да настояват да даде думата на Жан Виденов)
Господин Виденов, оттеглете се, моля Ви се! Оттеглете се!
Господин Димов, оттеглете се! Господин Димов, защо вие искате да опорочавате днешния ден?! Оттеглете се всичките!
Господин Виденов, оттеглете се. Господин Димов, оттеглете се, защото ще Ви наложа наказание. Госпожа Митева, оттеглете се. Стига с това превземане на трибуната!
Оттеглете се, моля ви се! Господин Виденов, оттеглете се! Изслушайте ме сега.
Председателят предлага, в Председателския съвет имаше ваш представител, а иначе вие може да предложите точка в дневния ред само писмено до 18,00 ч. и ако се приеме, утре да работим. Аз никога не съм вярвал, че днешният тържествен ден ще бъде по такъв начин помрачен! Оттеглете се от трибуната! 4001/3.
Вижте, няма такова нещо! Знаете правилника!
Господин Виденов, правя забележка напомняне като първа.
Господин Дърмов, правя Ви забележка напомняне.
Госпожа Маринова, правя Ви забележка напомняне.
Моля ви, седнете веднага на местата си! Моля ви, седнете на местата си! Седнете веднага на местата си! (Мнозинството скандира: "Долу БКП!") Оттеглете се, за да не ви направя втора забележка! Оттеглете се!... По правилник ви казах как е положението. Вие го знаете много добре - по правилник.
Госпожице Дърева, правя и на Вас забележка напомняне. Не може Председателството да бъде атакувано от народни представители! Какво искате?!
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Моля за 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Ананиева, почивката ще я дам аз, след като Вие я поискате, нали?
Господин Томов, елате. Никога не съм вярвал, че днес ще го направите това нещо! Господин Виденов, никога не съм вярвал!
Искате 15 минути - давам 15 минути почивка. (Звъни) Но 15 минути точно! 4001/4.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Заседанието продължава. Моля, господа квесторите да помолят всички народни представители да влязат в пленарната зала.
Уважаеми госпожи и господа, има гласуван дневен ред. Заради този дневен ред ние сме се събрали на извънредно заседание. Вие знаете добре - този дневен ред е да гласуваме статута на Съвета на Европа заедно с редица други конвенции, които го съпровождат. Това е дневният ред, заради който ние прекъснахме нашето заседание.
Председателският съвет, в който участваше и представител на Предизборния съюз на БСП, прие, за да запълним времето си, защото, както виждате, имаме време, да приемем още три международни конвенции. Нашето желание, което се подкрепи и от трите парламентарни групи, беше да не се поставят въпроси, които могат да взривят залата, както е днес. Така че това е просто ясно за всички ни. Сега госпожа Ананиева иска думата от името на Предизборния съюз на БСП. За да иска тя (което знае много добре и господин Виденов, който е вече втори път депутат), за да иска някаква промяна в дневния ред, трябва да внесе, просто да направи в канцеларията до 18,00 ч. едно предложение, което предложение, разбира се, накрая на това заседание трябва да решим: дали утре ще има заседание, или днес ще си свършим работата, а за утре в такъв случай ще се реши без разискване. Това е редът, това е правилникът и той трябва да се спазва. Засега предлагам да се гласува дневният ред така, както е предложен от Председателския съвет. Моля ви, гласувайте.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, гласувайте дневния ред така, както е предложение. А Вие, госпожо Ананиева, ще дадете писмено предложение за промяна. Именно процедура.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Именно процедура. Моля ви, гласувайте.
Като свърши гласуването, госпожа Ананиева, ще Ви дам думата за процедура. След като приключи гласуването. МР/КП 4002/1.
(Нора Ананиева, станала права, и Жан Виденов продължават да настояват за думата)
Резултат: от общо 152, за - 126, против - 16, въздържали се - 10.
Дневният ред е приет.
Госпожа Ананиева, която би трябвало да седи и да вдига ръка, а не да стои права - такъв е правилникът (оживление от блока на БСП), като не забравя това, че процедурните въпроси...
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми дами и господа!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Ананиева, моля Ви се, изслушайте ме.
НОРА АНАНИЕВА: Никакви нотации, в това число и от върха, няма да слушам. (Шум от блока на СДС и от блока на ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожо Ананиева, изслушайте какво е... Имате две минути.
НОРА АНАНИЕВА: На този ден,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожо Ананиева, сложете си картата.
НОРА АНАНИЕВА: ... който очакваме с особено нетърпение, Вие, господин председател, внесохте нетолерантност, дискриминационно отношение, нарушихте правата на депутатите и на ръководството на един парламентарен съюз, с което до голяма степен помрачихте атмосферата.
Аз исках думата, за да изкажа протеста на парламентарния ни съюз - протеста за начина на водене на заседанието, протеста за всичко това, което дасега сме търпели (шум и викове "У-у-у!" от блоковете на СДС и ДПС), но утре, когато станем поне малко или вие станете поне малко европейци, надявам се, че това няма да намери израз само в значката на Съвета на Европа, а в едно друго отношение към политическия опонент.
Изказвам остър протест от името на всички свои колеги за отношението към председателя на най-голямата политическа партия в България (възгласи "У-у-у!") и изказвам остър протест по отношение на начина, по който се води парламентът и който ни опозорява пред Европа. (Възгласи "У-у-у!")
Искам да кажа още две думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие давате ли си сметка, че не говорите по процедурни въпроси?... 4002/2.
НОРА АНАНИЕВА: Уважаеми колеги, ако ние днес бъдем приети в Съвета на Европа, това дължим не на себе си и на някой политик, а ние дължим това на нашия мъдър народ, който съумя да мине това трудно време и който сега е разтревожен от полицейската намеса в приложението на фантастичния Закон за земята. Този народ не ни дава право, вълненията на този народ не ни даваха право ние да мълчим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожо Ананиева, отнемам Ви думата. Отнемам Ви думата, защото Вие не говорите по процедурен въпрос. Отнемам Ви думата.
НОРА АНАНИЕВА: И затова аз предлагам... (Тропане с крака и възгласи от блоковете на СДС и ДПС) И предлагам да се проведе извънредно заседание, посведено на ситуацията в българското село.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Нора Ананиева имаше думата само за процедурен въпрос, а тя не направи процедурен въпрос. Това не беше процедурен въпрос. Процедурен въпрос вие знаете много добре какво е.
Моля Ви, господин Джеров, продължете. Моля, докладвайте по точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЮРИСДИКЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД И ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА РЕЗЕРВИТЕ ПО НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ, ПРЕДВИЖДАЩИ ТАКАВА ЮРИСДИКЦИЯ. 4002/3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Точка първо от дневния ред на днешното наше заседание е свързана със законопроекта, внесен от Министерския съвет за приемане на Декларация за признаване на задължителната юрисдикция на Международния съд и за оттегляне на резервите по разпоредбите на някои международни конвенции, предвиждащи такава юрисдикция.
Законопроектът е раздаден. Видно от мотивите към същия, особена актуалност придобива въпросът вече за признаване от нашата страна на върховенството на международното право, на международните норми и на Международния съд. А известно е, че Международният съд в Хага е главен съдебен орган на Организацията на обединените нации и е признат като най-авторитетната институция в областта за уреждане на международните спорове посредством международна съдебна процедура.
Досега България е направила редица резерви, които са в сила. Сега вече пред нас стои въпросът за нашето включване към тази международна спогодба, към този Международен съд. Позволявам си само да отбележа, че съгласно чл. 36, ал. 2 от Статута на Международния съд, държавите, страни в настоящия статут, могат във всеки момент да заявят, че признават за задължителна и без специално споразумение по отношение на всяка друга държава, приела същото задължение, юрисдикцията на съда по всички правни спорове, които са изложени и в раздадения законопроект.
Комисията по външната политика е обсъдила така внесения законопроект и в своето писмено раздадено становище на 23 април счита, че той отговаря на националните интереси и издига международния авторитет на нашата страна и предлага в съответствие с това на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията да приеме Закона за приемане на Декларация за признаване на задължителната юрисдикция на Международния съд и за оттегляне на резервите по разпоредбите на някои международни конвенции, предвиждащи такава юрисдикция.
В този смисъл и Законодателната комисия предлага на народните представители да гласуват този законопроект, защото той отговаря на духа на Конституцията, на изискванията и задълженията на нашата република към международната общност. ББ/ЛТ 4003.1.
Струва ми се, господин председател, че няма да има някакви възражения след първото гласуване да преминем и към второ гласуване на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви. Иска ли думата председателят на Комисията по външна политика?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Комисията по външна политика на свое заседание изработи становище във връзка с предлагания от правителството законопроект за приемане на Декларация за признаване на задължителната юрисдикция на Международния съд и за оттегляне от наша страна на резервите по разпоредбите на някои международни конвенции, предвиждащи такава юрисдикция.
Становището на комисията е следното.
Първо, комисията счита, че проектът за закон отговаря на националните интереси и издига международния авторитет на Република България.
Второ, ние предлагаме на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме предложения от Министерския съвет законопроект.
В мотивите към законопроекта се изтъква и това се подкрепя от нашата комисия, че България се намира в една коренно различна международна ситуация от тази, която е в миналото и че новите реалности в Европа налагат едно по-сериозно и компетентно ориентиране на нашата страна както към съответните европейски структури, така и запазване и съхраняване на нашите отношения по онези международноправни въпроси и институции, които все повече ще определят и вътрешното законодателство на страната.
В този смисъл са и всички искания, и всички бележки за оттегляне на резервите по разпоредбите на международните конвенции, които не знам дали е необходимо тук да изброявам, но става дума за общо 9 международни конвенции.
Анализът, който направи Комисията по външната политика, отново доказва, че това е един навременен законопроект и препоръчва той да бъде гласуван още на днешното заседание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Господин министърът на външните работи ще има ли желание 4003.2. да се изказва? Няма. Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Тогава моля да гласуваме на първо четене законопроекта.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 195 народни представители, 194 са гласували за, няма против, 1 се въздържа.
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 1,I)
Предлагам, господа, да гласуваме за второ четене.
Моля, които са съгласни законопроектът да мине на второ четене, да гласуват.
Резултатът: от общо гласували 193 народни представители, 191 са гласували за, няма против, 2 се въздържат.
Има ли народни представители, които биха искали на второ четене да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене!
Резултатът: от общо гласували 177 народни представители, 175 са гласували за, 1 - против, 1 се въздържа.
Народното събрание прие Закона за приемане на Декларация за признаване на задължителната юрисдикция на Международния съд и за оттегляне на резервите по разпоредбите на някои международни конвенции, предвиждащи такава юрисдикция.
(Текстът на закона - Приложение # 2,II.)
Моля, господин Джеров, ако обичате, да докладвате точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТЪТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ДОБРОСЪСЕДСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, към точка втора - законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между Република България и Румъния.
Законопроектът е внесен от правителството на 23 март 1992 г. Със своето решение от 20 март 1992 г. Министерският съвет е одобрил този договор, който е подписан в София на 27 януари т.г.
От Председателството законопроектът е разпределен на Комисията по външна политика и на Комисията по националната сигурност. 4003.3.
Комисията по външната политика в своето становище, което е раздадено днес на народните представители, счита, че проектът за закон отговаря на националните интереси на нашата страна и отговаря на всички необходими изисквания.
Предлага на Народното събрание да ратифицира горепосочения договор.
Също така имаме и становището, подписано от председателя на Комисията по национална сигурност - господин Николай Слатински, че подкрепят законопроекта за ратифициране на договора, който преди малко споменах.
Законодателната комисия в своето заседание от тази сутрин се присъединява към така изразените становища. Счита, че този закон отговаря и на интересите на страната и от гледище на Конституцията той може да бъде поставен на гласуване.
При това положение предлагам законопроектът да бъде гласуван на първо четене и при положение, както и в предходната точка, че няма никакви различия, да бъде поставен на разглеждане и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Джеров.
Председателят на Комисията по външна политика ще иска ли да се изкаже? Има думата. 4003.4.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз искам само да изтъкна, че становището на комисията бе готово още на 2 април, след едно задълбочено и висококомпетентно обсъждане. Искам да посоча за уважаемите господа народни представители, които имат по-широк интерес от този, който е фиксиран в становището, че в договора изрично се подчертава, че нашите две страни - Република България и Румъния отдават голямо и приоритетно значение главно на екологичните проблеми. Изрично е посочено, че двете страни ще си сътрудничат при решаване на екологичните проблеми и за екологична чистота и безопасност на Балканите, на река Дунав и по Черно море.
Особено важна е тази клауза от договора, в която се разширяват възможностите за преподаване на езика на съответната страна в училища, висши учебни заведения и други институции, което е от изключително голям интерес за нашата страна.
Договорът практически обхваща всички сфери на отношенията между двете страни и наистина представлява една основа за още по-добри отношения между Република България и Румъния. "Той практически (се казва в становището на Комисията по външната политика) отразява новия етап в развитието на нашите отношения." И не само това - той практически съответства на новата, съвременна, модерна външна политика, която провежда Република България.
Ето защо, присъединявайки се и към аргументите на Законодателната комисия, ние препоръчваме Народното събрание да гласува този законопроект за ратифициране на договора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ще вземе ли думата господин председателят на Комисията по националната сигурност? Няма. Господин министърът на външните работи иска ли думата? Не. Други народни представители искат ли думата, за да изразят становище? Няма.
Моля, тогава да гласуваме на първо четене законопроекта.
Гласували общо 179 народни представители. От тях 176 за, против няма, 3 въздържали се.
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 3,I.)
Има предложение за второ четене. Мисля, че го направи господин Джеров.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма. НЧ/ЛТ 4004.1.
В такъв случай да гласуваме, че ще гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували общо 175 народни представители. От тях 173 за, 1 - против, 2 въздържали се.
При това положение сега ще гласуваме законопроекта на второ четене. Моля, гласувайте!
Гласували общо 178 народни представители. От тях 175 за, против няма, 3 въздържали се.
Народното събрание прие Закон за ратифициране на Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между Република България и Румъния. Член единствен: "Ратифицира Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между Република България и Румъния."
Законът е приет от Тридесет и шестото Народно събрание на 5 май 1992 г. и ще бъде подпечатан с държавния печат.
(Текстът на закона - Приложение # 4,II.)
Господин Джеров, ако обичате елате, за да докладвате третата точка от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ И ПРЕПОРЪКИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ТРУДА
Моля ви, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Въпросът се свежда до това да вземем акт от група международни конвенции. Въпросите са раздадени на Комисията по труда и социалното осигуряване и на Законодателната комисия. След малко ще чуете становището на специалната комисия.
Става дума за следното: съгласно Устава на Международната организация по труда приетите от Международната конференция на труда актове следва да бъдат редовно представени на компетентните органи на държавите - членки на организацията, за вземане на акт.
В случая трябва да приемем за сведение и да вземем акт от следните международни конвенции и препоръки, приети на 77/1990 г. и 78/1991 г. сесии на Международната конференция по труда. А това са: Конвенция 170 от 1990 г. относно химическите вещества, Конвенция 171 от 1990 г. относно нощния труд, Препоръка 177 от 1990 г. относно химическите вещества, Препоръка 178 от 1990 г. относно нощния труд, Протокол от 1990 г. относно Конвенцията 4004.2. за нощния труд на жените, Конвенция 172 от 1991 г. относно условията на труд в хотелите, ресторантите и други подобни заведения и Препоръка # 179 от 1991 г. относно условията на труда в хотелите, ресторантите и други подобни заведения.
Предполагам, че специализираната комисия, а именно Комисията по труда и социалното осигуряване подробно ще ви запознае с основните принципи на тези конвенции. Благодаря, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, това е фактически едно решение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То трябва да бъде само: "Приема решение за вземане на акт от международни конвенции и препоръки на Международната конференция по труда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕЖАН САВОВ: Моля, думата има председателят на Комисията по труда и социалното осигуряване. Няма го. Тогава неговият заместник. 4004.3.
Господин Румен Урумов говори от името на комисията, тъй като председателят господин Матинчев го няма.
РУМЕН УРУМОВ, Радикалдемократическа партия (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, на свое заседание на 9 април Комисията по труда и социалното осигуряване разгледа представените от господин Джеров международни конвенции и препоръки на МОТ и единодушно прие и предлага пакета от документи, така представени ви. Предлага също така на Народното събрание да гласува препоръките на МОТ и международните конвенции, прочетени и приети през 1990 и 1991 г. на конференции на Международната организация по труда.
Аз няма да ви излагам принципите. Всеки може да се запознае с пакета от документи - препоръките на МОТ. Те се намират в законодателната комисия. В момента са при господин Джеров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Урумов. Има ли желаещи да се изкажат? Няма желаещи за изказване. В такъв случай, тъй като това е решение, гласуваме го на едно четене. Моля, гласувайте.
От общо 182, за - 181, против - няма, въздържал се 1.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, сега предстои да изчакаме решението на Комитета на министрите на равнище постоянни представители към Съвета на Европа. Както знаете, предполагам, че той ще се събере след около час. По наше време след около час ще сме сигурни относно резултата, който очакваме. След това както комисиите, така и пленумът ще трябва да ратифицират законопроекта за статут на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет.
Аз мисля, че след като минахме първите две точки от дневния ред, можем да имаме един час почивка. Обявявам почивка до 16,30 ч. Дотогава може би ще имаме съобщение от Страсбург.
Едно съобщение: Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 13 май, сряда, от 10,00 ч. в зала 412 на бул. "Дундуков" 2.
Закривам заседанието. Моля в 16,35 ч. да бъдем отново тук. (Звъни)
(15 ч. и 35 м.)
СлР/ЛТ 4005.1.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди всичко, ако обичате, регистрация на кворума искам да се направи. Моля, господа народните представители да заемат местата си. Моля, квесторите да помолят всички народни представители, които са в коридорите, да влязат в пленарната зала. Моля, побързайте с регистрацията.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Получихме Резолюция 92/8 - покана до България да стане член на Съвета на Европа (приета от Комитета на министрите на 5 май 1992 г. на 474-ото заседание на заместниците на министрите).
"Комитетът на министрите,
Имайки предвид желанието, изразено от България да стане член на Съвета на Европа, като взе предвид намерението на правителството на България да подпише Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи незабавно след депозирането от това правителство на неговия документ за присъединяване към Статута на Съвета на Европа, след като консултира в съответствие с разпоредбите на Уставната резолюция 51/30-А Парламентарната асамблея, която изрази положително мнение (Мнение # 161), констатирайки със задоволство, че България отговаря на условията, предвидени в чл. 4 на Статута, като има предвид чл. 16 от Финансовия правилник,
РЕШИ:

1. Да покани България да стане член на Съвета на Европа и да се присъедини към Статута (ръкопляскания).
2. Определи броя на представителите на България в Парламентарната асамблея да бъде 6 души.
3. Определя квотата на различните финансови вноски на България в Съвета на Европа в съответствие с приложението към настоящата резолюция, което съставлява нейна неразделна част.
Възлага на генералния секретар да доведе тези решения до знанието на правителството на Република България и да вземе всички необходими разпореждания за тяхното прилагане.
Приложение към Резолюция 92/8

1. Комитетът на министрите в съответствие с Резолюция 74/25, както е допълнително поправена и като се държи сметка РД/ЛТ 4006.1. за решението на Комитета на министрите относно изчисляването на вноските, прието на 449-ото заседание на заместниците на министрите, определя на 0,96 на сто квотата на България за обикновения и пенсионен бюджет.
2. Комитетът на министрите, в съответствие с Резолюция 86/30, определя на 0,87 на сто квотата на България за финансирането на Двореца за правата на човека.
3. Участието на България в оборотния фонд, изчислено по същия процент, както и за обикновения бюджет, възлиза на 182 400 франка. Този размер се прибавя към сегашния размер на фонда."
Това е резолюцията, с която се поканва България да стане член на Съвета на Европа.
Освен това се получи писмо от генералния секретар на Съвета на Европа Катрин Лалюмиер, което е отправено до министъра на външните работи господин Стоян Ганев. Аз моля господин Стоян Ганев да дойде и да го прочете.
МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ (посрещнат с ръкопляскания от мнозинството): Текстът на писмото е следният:
"Ваше Превъзходителство,
Имам честта да Ви изпратя Резолюция 92/8/, приета от Комитета на министрите по време на извънредното заседание на заместниците на министрите на 5 май 1992 г.
За мен е голямо удоволствие, че благоприятен отговор бе даден по този начин на писмото на вашето правителство от 17 януари 1991 г. и че Република България ще може скоро да бъде приветствана в Съвета на Европа като неин 27-и член.
Моля, приемете, изразът на моето високо уважение.
Генерален секретар:Катрин Лалюмиер Страсбург, 5 май 1992 г."
(ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин министър!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, пристъпваме към точка четвърта от нашия дневен ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СТАТУТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА НА ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ 4006.2. НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТ 2 СЕПТЕМВРИ 1949 ГОДИНА И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТ 6 НОЕМВРИ 1952 ГОДИНА.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, ви е раздаден. Към него са приложени мотивите на правителството, както и текстът на Статута на Съвета на Европа и на другите две международни споразумения, които подлежат на ратифициране от Народното събрание в съответствие с чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Законопроектът обхваща в един нормативен акт ратифицирането на три международни споразумения, тясно свързани помежду си, което е допустимо както по Конституция, така и по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Държа да ви обърна внимание на едно изменение в предварително раздадения ви законопроект. В раздадената ви днес нова редакция, след текста "Член единствен" на нов ред се добавя заключителна разпоредба, чийто параграф единствен гласи: "Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Това допълнение, което е в съответствие с чл. 5, ал. 5 от Конституцията ще позволи влизането на България в Съвета на Европа и да стане още тази седмица, в четвъртък, по време на Сесията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Госпожи и господа народни представители, ходът на процедурата по приемането на България в Съвета на Европа, започнала с подаването на нашата официална молба през януари 1991 г., е описан в мотивите, приложени към законопроекта. Ще прибавя само, че тази сутрин в Страсбург Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие с пълно болшинство резолюция, с която констатира, че България отговаря на изискванията за членство, предвидени в чл. 3 и чл. 4 от Статута и препоръчва на Комитета на министрите да покани България да стане член на Съвета на Европа.
Веднага след това, както вече ви е известно, се състоя заседание на Комитета на министрите, който прие резолюцията, която преди малко ви прочетох.
С това може да се каже, че Съветът на Европа приключи своята работа по кандидатурата на България. Думата сега е предо4006.3. ставена на българската страна. Пред Народното събрание е законопроектът на Министерския съвет за ратифициране на Статута на Съвета на Европа и на другите две споразумения, свързани с него.
Уважаеми колеги, добре съзнавам, че не е присъщо на председателя на Народното събрание да взема предварително отношение към законопроект, който предстои да бъде обсъждан от парламентарния форум, но историческото значение на днешното събитие за България и общонационалния консенсус, който се е очертал по него във и извън парламента, ми дават основание да се отклоня от това правило и без да се стремя да влияя на вашия вот, да кажа няколко думи за смисъла и важността на нашето приобщаване към Съвета на Европа. Две са нещата, на които бих искал да привлека вашето внимание.
Преди всичко едва ли бихме могли да си представим поавторитетно международно признание на нашите усилия да скъсаме с тоталитарното минало и да насочим страната по пътя на свободата и демокрацията от отправената ни днес покана България да стане член на Съвета на Европа. И премахването на репресивните структури на бившия тоталитарен режим, и възстановяването на потъпканите права и свободи на гражданите, и политическият и синдикален плурализъм, и свободно избраните парламент и президент, и демократичното решаване на етническите проблеми, и първите стъпки към пазарна икономика, и провеждането на мирна европейска политика, включително и на размирните Балкани, всички тези демократични постижения и много други, отразени в Конституцията и законодателството, изравняващи България с европейските стандарти, рефлектират в получената днес покана. Тя е и вот на доверие в нашата готовност да вървим към радикални демократични реформи. Тя е и могъщ подтик в нашите по-нататъшни усилия да следваме пътя на демокрацията, свободата и мира. 4006.4.
Заедно с това ние си даваме сметка, че влизането на България в Съвета на Европа създава за нея нови възможности за успешно развитие по този спасителен за страната път, за гарантиране на необратимостта на демократичния процес. А същевременно полага на плещите ни високи отговорности пред общността на европейските народи за спазване на поетите международни задължения.
Статутът на Съвета на Европа и Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи, към която България е решена да се присъедини, както и редица други европейски конвенции, като Европейската социална харта, към които ние няма да останем безразлични, поставят пред страните-членки високи изисквания за постигането на общоевропейските ценности, съставляващи основите на парламентарната демокрация. Това са политическият плурализъм, зачитането на правата и свободите на човека, върховенството на правото.
Тези ценности са не само прокламирани, но и гарантирани чрез ефективни международни механизми за контрол. От нас ще се изисква да бъдем верни на поетите задължения, като последователно съобразяваме българското законодателство и практика с европейските стандарти. Важна роля в това отношение ще има да играе и Народното събрание със своите законодателни и контролни функции.
Влизането на България в най-старата европейска организация за междуправителствено и парламентарно сътрудничество, която сега включва 26 държави, парламентарни демокрации с над 400 млн. население, ще бъде от изключително значение за международното положение на страната и за нейната външна политика.
България ще се включи като равноправен участник в семейството на демократичните европейски държави, устремени към обединена Европа в тяхната система на сътрудничество, обхващаща почти всички области. С това ще направим важна крачка към следващите етапи на нашето интегриране в европейските структури. Това е и най-надеждният път за укрепване сигурността на страната, за реализиране на нейните национални интереси.
С тези няколко думи, драги колеги, аз само припомних мисли, които обосновават достигнатото съгласие на всички политически сили в парламента по кандидатурата на България в Съвета 4007.1. на Европа. Тези мисли неведнъж са прозвучавали в тази зала, изказани от представители на различните парламентарни групи.
А сега в съответствие с чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще дам думата на председателите на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия, за да представят становищата на двете комисии по обсъждания законопроект.
Благодаря ви.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Днес е наистина един хубав ден за българската демокрация. (Ръкопляскания в мнозинството и частично в ПСБСП) И за първи път мога да кажа, че това е общо становище на всички парламентарни политически сили, представени в нашето Народно събрание.
Комисията по външна политика разгледа и обсъди проекта за Закон за ратифициране на Статута на Съвета на Европа от 2 септември 1949 г. и Допълнителния протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 6 ноември 1952 г.
Обсъждайки тези документи и поставяйки въпроса именно за нашето завръщане в Европа - не толкова за приемането ни, подчертавам, а за нашето връщане в Европа - всички ние като членове на комисията мисля, че сме убедени, търсихме отговор на въпроса защо е необходимо или по-точно защо беше необходимо това завръщане, и то сега. Отговор на този въпрос даде докладът на господин Мартинес, доклад, в резултат на който всъщност депутатите от Парламентарната асамблея са се запознали със ситуацията в България и са определили своето отношение.
Искам да ви обърна внимание, че в предисловието на този доклад, наистина се дава отговор на въпроса защо Република България едва сега привлича погледите на съвременна Европа към себе си. И отговорът, който дава социалистът, подчертавам, социалистът господин Мартинес, е следният. Той казва така: "Защото досега България (цитирам) е олицетворявала образа на единствен по рода си съветски сателит до степен такава, че е била обсъждана възможността за пълното присъединяване към вече несъществуващия Съюз." И по-нататък в този доклад, забележете, се казва, че след 1944 г. 4007.2. в България започва убийствена комунизация на страната, последвана (цитирам) "от фатално изграждане на сериозна икономическа зависимост, включително и в енергийните запаси на България от Съветския съюз". Тоест, когато ние днес сме призовани в това Народно събрание да гласуваме за нашето връщане в Европа, ние трябва да приемем и оценката на европейците за това, защо досега не са ни приемали в Европа. И тази оценка е красноречива, тя говори сама за себе си, аз няма да я коментирам.
По-нататък, когато обсъждахме нашето становище, много важно е да се отбележи, че в доклада на господин Мартинес се казва, че за наше нещастие, за нещастие на нашия народ България привлича вниманието на Европа отново през 1985 г. и, забележете, след идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз. Но тя не привлича с някакъв подобен акт вниманието на Европа, а с нещо, както твърди господин Мартинес, подчертавам, социалист от Испания, нещо изключително неблагоприятно. А това е именно грубата кампания срещу етническото турско малцинство в България. И в доклада се посочва, че още тогава Съветът на Европа е приел, макар това да е било скрито от българската общественост, и специална Резолюция 846 по повод на това истинско варварство в края на ХХ век.
Аз няма да се спирам на повече подробности в този доклад, но важното е, че в него след припомнянето на тази история, на това наистина трагично за нашия народ минало, което ни препречи пътя към Европа, се изтъква огромната роля на демократичните процеси в нашата страна и се прави най-същественият, най-важният извод, че в момента България е (цитирам) "магически оазис на мира". Думата наистина е малко литературна, но може би в Европа понякога литераторите по-добре разбират от политика. (Смях в ПСБСП, ръкопляскания и "Браво" в СДС)
Това, че България е магически оазис на мира е най-голямото постижение на нашата демокрация и затова, приключвайки, искам да кажа, че всъщност приемането ни в Съвета на Европа е една огромна духовна победа за демократичните сили в нашата страна, за всички демократични сили - и представените в парламента, и тези, които по волята на избирателите останаха извън парламента.
Приемането ни в Съвета на Европа същевременно е и една голяма, истински голяма европейска плесница за всички, които 4007.3. още живеят с илюзиите на миналото.
В този именно контекст е и становището на нашата комисия, която смята, че проектът за закон отговаря на националните интереси и издига международния авторитет на Република България. И същевременно предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да приеме Закон за ратифициране на документи на Съвета на Европа.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Господин Джеров, ако обичате, да изразите становището на Законодателната комисия, за да можем след това да започнем обсъждането. 4007.4.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, би трябвало действително да ознаменуваме днешния ден, защото той е твърде значим за нашата държава. Той е свързан и с нашето бъдеще, той е свързан и с демокрацията, която действително вече можем да кажем, че съществува у нас, най-после.
В случая на нашето внимание се предлага един законопроект, с който се ратифицират три споразумения, ако мога така да кажа.
Едното е Статутът на Съвета за Европа от 5 май 1949 г., второто е Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 2 септември 1949 г., и третото - това е Допълнителният протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 6 ноември 1952 г.
Аз смятам, че тук трудно би могло да няма единство между нас, да не поддържаме едно-единно виждане. Именно по този начин, чрез ратификацията на тези три акта, ние действително намираме своето място точно там, където трябваше много отдавна да бъдем.
Предлагам на уважаемите колеги да гласуват така предложения законопроект, с който да ратифицираме трите международни споразумения. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, имам вече тук един списък от Предизборния съюз на БСП. Аз смятам обаче, нека първо да се изкаже по един човек от парламентарна група и след това вече, разбира се, всеки народен представител, който пожелае, ще може да вземе думата.
Тъй като първо тук дойде този списък, господин Виденов, ако обичате, вземете думата.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа народни представители, историята на Европейския континент, съдбата на европейските народи са богати на драматизъм и събития, носещи импулси и поуки за цялото човечество. От тази част на планетата са излитали взривоопасни искри на непримиримо противоборство, но тук са и създадени и непреходни духовни и материални ценности, формирали високото съдържание на онова, което светът нарича днес европейска цивилизация.
Европа отдавна вече не е само географско понятие. Днес с това понятие се обозначават култура, история, религия, но ВТ/ЛТ 4008.1. и един нов тип политика, един уникален модел на междудържавни и международни отношения, който носи в себе си най-ценното от създадените на европейска земя демократични и хуманни принципи и идеи.
Институционализирани в съвременен смисъл през 1949 г. най-напред чрез най-старата европейска политическа правителствена организация - Съвета на Европа, изградените върху тези демократични идеи и принципи междудържавни отношения днес са не само един прагматичен механизъм, но и висок стандарт, критерий за демократичното развитие на всяка европейска държава.
Бурните процеси на преодоляване на тоталитарните режими в страните на Източна Европа през последните години, свободно изразената воля на източноевропейските народи да се върнат в лоното на европейската политическа цивилизация, очертаха нова вълна, приближаваща Европа най-сетне до съвпадението между политическото и географското понятие Европа. Това разширяване на демократичното политическо пространство на Европа носи в себе си нови шансове и за Европа като цяло, и най-вече за новопокръстените в европейските институции държави и народи.
Ето защо днешният ден ще заеме своето достойно място не само в нашата най-нова история и в историята на нова Европа въобще. За БСП, за нейните коалиционни партньори от парламентарния ни съюз отношението към приемането на Република България в Съвета на Европа може да бъде синтезирано в четири основни пункта.
Първо. Приемането на България в тази европейска институция е акт на най-авторитетно легитимиране на нашата страна като пълноценен и пълноправен член на семейството на демократичните народи в Европа. Това е признание на усилията и постиженията на нашия народ в изграждането на демократична политическа система, най-убедително доказани в проведените на три пъти свободни демократични избори, в съхраняването на мирния преход, в приемането на нова демократична конституция, отговаряща на най-добрите европейски традиции и стандарти.
Ето защо, в този ден първата дума на благодарност е към нашия български народ, един европейски народ, дал неоценим принос в историята на европейската цивилизация (ръкопляскания от страна на опозицията) и носещ интелектуалния хуманен потенциал да даде още на Европа. 4008.2.
Нашата дума на благодарност и към висшите представители на Съвета на Европа, към тримата докладчици, господата Мартинес, Ломберт и Радболи, които дадоха пълна, подчертавам, пълна картина на следвоенното развитие на България, в това число и през последните две години и половина и на тази база препоръчаха присъединяване на България към Съвета на Европа. Към Парламентарната асамблея и към Съвета на министрите, които с гласуването си днес подкрепиха кандидатурата на България за пълноправен член на Съвета на Европа.
Второ. Влизането ни в Съвета на Европа не е нито привилегия, нито монополна заслуга на една или друга политическа сила. То е логичен завършек на верига от действия и контакти, които датират от края на 1989 г., минават през актовете и контактите на двете социалистически правителства, на коалиционното правителство, на сегашния кабинет, за да достигнат кулминацията си с днешните официални жестове в Страсбург и в София.
През всичкото това време позицията на БСП, на нейните коалиционни партньори е била неизменна. Ние не напразно се определяме като по-европейска партия и за разлика от други политически сили нито за миг не сме се отклонили на практика, не само на думи, от европейската си ориентация.
Ето защо актът на приемането ни в Съвета е отговор и на нашите тежнения, на нашите очаквания. В немалка степен той е и наше дело.
С оглед на изразената и от останалите политически, особено парламентарни, сили позиция, сигурни сме, че поне по този въпрос в парламентарната зала ще се стигне до консенсус днес. 4008.3.
Трето, приемането ни в Съвета на Европа означава включването ни, макар и с не единствен акт, в европейското правно пространство. Във връзка с това ПССД смята, че двата юридически символа на Съвета на Европа - Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Европейската социална харта би следвало веднага след приемането ни да бъдат подписани от представител на българското правителство, а много скоро след това - и ратифицирани от Народното събрание.
В този смисъл ние вече сме депозирали в парламента писмено предложение за присъединяване към Социалната харта.
Предстои гигантска работа по привеждане на българското законодателство в най-пълно съответствие с европейските правни принципи и критерии. И това е достойна задача за българския парламент. Ще съдействаме тя да се изпълнява като важна част от правната реформа, а не като формална, повърхностна промяна.
Защото четвъртият ни постулат е, че ние дълбоко вярваме, че приемането на Република България за 27 член на Съвета на Европа ще укрепи демократичния процес в страната. В лицето на европейския правозащитен механизъм ние виждаме една от възможните прегради срещу множащите се прояви на неототалитаризъм, на политически преследвания и дискриминация, на всякакви опити - преки или косвени, за реабилитация на фашизма, срещу опасни за демокрацията похищения срещу свободата на печата, срещу всякакъв род репресивно законодателство, срещу бюрокрация и властнически произвол.
Тревогата във връзка с всички тия явления е изразена от докладчиците на България пред Съвета на Европа. Тя говори за това, че истински демократи, европейските парламентаристи и политици имат очи и уши, морал и сърце, за да не останат безмълвни и безучастни пред лицето на антидемократични тенденции, където и да ги видят. Те не могат да бъдат измамени, заблудени, подведени. Те просто искат да знаят истината за цялата политическа картина, сами да преценяват дали примерно полицейската намеса със сила срещу естествената реакция на селски стопани на новия опит да се възроди бюрократичното насилие (шум и неодобрение от блока на СДС) отговаря на европейските стандарти за демократично поведение на властите. Дали е редно такъв проблем да бъде премълчаван дори в такъв тържествен ден като днешния МР/КП 4009/1. (възгласи: "У-у-у!") и дали не си струва да отделим утрешния ден от своята почивка и да се спрем на него по най-градивния и цивилизован начин. Защото, господа, европеизмът не е просто лакировка (от блока на СДС: "Никой няма да те уважава теб!"), нова фасада или модна вратовръзка. За да ни уважава Европа, трябва да не се срамуваме от себе си и от истината за това, което става в България. За да участваме в изграждането на общоевропейския дом (от блока на СДС: "Без комунисти!") - и това многократно ни беше казано най-доброжелателно - трябва да изградим своя демократичен български дом с нов политически стил, съобразен с европейските стандарти: и за държавно управление, и за парламентаризъм, и за човешки права.
Уважаеми дами и господа народни представители, нека се поздравим с първото сериозно международно признание на България, което носи нова надежда, но и налага нови критерии за всички нас, в това число и от дясната страна на залата. Демократична Европа се отвори за нас, но и ние от днес сме открити изцяло за критичния поглед на Европа, господа. Затова, подкрепяйки категорично от името на нашия парламентарен съюз предложения законопроект идеята да бъде гласуван още днес на второ четене, с който ще ратифицираме толкова важни за страната ни международни актове, искам да пожелая от името на всички нас: На добър час на България в Съвета на Европа!
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ПСБСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря на господин Виденов.
От страна на Съюза на демократичните сили има думата госпожица Златка Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Днес наистина е един хубав ден за България, един ден на най-голямо признание на нашия народ в стремежа му да върви по пътя на демокрацията такава, каквато тя е в Европа.
Мисля, че това е едно дълго завръщане на България към европейското семейство, от което тя винаги е била част.
Завърши този дълъг път. Надяваме се - за радост на всички ни тук, в парламента, и на целия наш народ, който със своя вот подкрепи необратимостта на демократичните процеси в България. 4009/2.
България беше откъсната и насила затворена в 45-годишна комунистическа система, но въпреки това нашият народ не загуби надеждите си за демокрация. И ето днес той отново се завръща при свободните европейски народи. С много усилия въпреки пречките, които определени политически сили се опитваха да създадат, парламентът, който беше свободно и демократично избран от българския народ, започна създаването на едно ново, демократично законодателство, което е и основата за смяната на системата в България.
Немалка роля има и новата външна политика на страната ни, осъществявана от правителството на Съюза на демократичните сили. Обстоятелството, че за толкова кратко време България успя да промени отношението на европейските народи след крайно лошия образ, създаден от миналата, и, както и преди малко чухме от доклада на Комисията по външната политика, там, в Съвета на Европа тя е споменавана по един много неприятен повод. Този повод обаче беше превъзмогнат, беше изтрит благодарение на това, че българите показаха, че са скъсали завинаги със своето тоталитарно минало. И аз искам да кажа, че ако някой е пречил за това да се забравят тези грозни страници в нашата история, то са били определени хора, които достигнаха и до Конституционния съд, но мъдростта на съдиите и изобщо мъдростта на нашия народ запази стабилността в страната ни, запази охраната и защитата на основните права и свободи, в името на което ние сме избрани и в името на което сме призвани да гласуваме новото законодателство на страната ни.
Нашата нова външна политика превърна България в един стабилизиращ фактор на Балканите. В това развълнувано море, в което - ако мога така да се изразя - само на няколко стотици километри има все още жертви - последните остатъци от разпадащата се комунистическа система, която за съжаление никога не си е отивала мирно. Но ние в България успяхме да го направим по мирен път и смятам, че всички тук, в тази зала, имаме принос в това.
Мисля, че европейците най-много оценяват това, че България само с бюлетината, с убеждението, с вота на собствените си граждани успя да направи този мирен преход, който за съжаление на други народи ще коства много жертви. 4009/3.
Ето защо искам да благодаря на всички тези, които ни подкрепиха, а също и на вас за вашите усилия за тази промяна на България, която доведе и до днешния ден, до признанието й и до това предложение, което е отправено сега към нас за приемането ни в Съвета на Европа. Това е началото на присъединяването ни към европейските структури. За да бъдем включени в тях обаче, убеждението, което България създаде, нейният парламент, нейното правителство със законите, които гласува, политиката на това правителство е именно доказателството за необратимостта на демократичните процеси в България.
Ние успяхме ефективно и трайно да решим проблемите на етническите малцинства и България - преди споменавана с лошо в това отношение сега е споменавана като един добър пример за всички останали държави, които имат подобни проблеми. Пред нас прнедстои и голяма отговорност, защото приемането ни в Съвета на Европа не е само чест, то е и отговорност. Ние трябва да трансформираме тези разпоредби на статута, който ще ратифицираме, в нашето законодателство. Затова предстои ни много работа, за да докажем, че наистина сме станали европейци.
Бих искала да кажа, че България винаги е била и е част от Европа. И едновременно с това да отправя благодарност на всички онези български граждани, които със своя вот при проведените демократични избори затвориха последната страница от тоталитарната история на България и я насочиха по пътя на демокрацията, от който връщане назад няма.
Благодаря за вниманието! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Ахмед Доган - председател на Централния съвет на Движението за права и свободи (ръкопляскания от блоковете на ДПС и СДС) и председател на парламентарната група на Движението за права и свободи. (Ръкопляскания) 4009/4.
АХМЕД ДОГАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешният ден ще остане в най-новата история на страната като начало на реалното ни включване в европейските структури. А доброто начало, както знаете, е половината от цялото.
Какво означава за Република България приемането ни в Съвета на Европа?
Преди всичко този акт е едно признание, че в страната ни е започнал реален и значим процес на демократизиране, който задължително предполага разгръщане на политическия плурализъм и даване приоритет на правата на човека като база и критерий на тези изменения.
На второ място, днешният ден е знаменателен с политическото ни приобщаване към европейското социокултурно пространство време, обстоятелство, което изключително много ни задължава от гледна точка на общите европейски ценности, идеали и норми за социален живот. Няма и съмнение, че приобщавайки се към европейските структури, ние трябва да го правим не само като обречени длъжници, но да бъдем със самосъзнанието, че и ние сме дали нещо на цивилизования свят. И най-важното, че продължаваме да го правим и сега, когато цялото общество се е впрегнало да изнесе от историческата сцена доспехите на тоталитаризма.
В прогресивното развитие на обществото твърде често негативният опит се превръща в универсален опит на цялото човечество. Разбира се, би било неестествено да искаме да получаваме дивиденти от собственото си страдание. Но не мога да не отбележа обстоятелството, че в големия преход на народите от комунизма към свободно гражданско общество вече се говори за български модел на развитието. За първи път от близо половин столетие ние успяхме да убедим света, че сме започнали да преодоляваме балканския си синдром, давайки превес на хомо сапиенс пред хомо балканикус. България се превърна в остров на мира и фактор за стабилността на Балканите. И това става в страна, която само допреди няколко години беше в авангарда на съветския опит. Твърде често делегации на представителни европейски институции се надпреварваха в предвижданията си за уж потенциалната гражданска война на етническа основа, а вече се говори за български опит в политиББ/ЛТ 4010.1. ческото разрешаване на глобалните проблеми, свързани с реалната гаранция и защита на правата на човека и човешките общности. И това стана благодарение на безспорното парламентарно мнозинство на Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи. (Ръкопляскания от СДС и ДПС) В случая се изправяме пред един от принципите и същевременно пред един от парадоксите на демократичните общества. Всеизвестно е, че изпълнителната власт е в ръцете на парламентарното мнозинство, а критерият за зрелостта на парламентарната република е отношението ни към парламентарното малцинство.
Но става така, че в естествения си стремеж да превърнем демократичния процес в необратим, ние го свеждаме само и единствено до процеса на насилствената декомунизация. А това неизбежно съвпада, създава реваншистки настроения в нашето общество, които, строго погледнато, са противопоказни за демокрацията съобразно стандартите на Европа (ръкопляскания от блока на БСП).
Много се радвам, че и вие все пак търпите развитие (ръкопляскания от цялата зала).
В този политически контекст правителството е изправено пред следната алтернатива. Или радикалност, която включва и инструментариума на социалната хирургия, или умереност и търсене на консенсус, който се реализира чрез система от козметични методи, средства и в крайна сметка резултира като симбиоза на желаното и реалното. От гледна точка на действителното ни европеизиране, изходът от тази ситуация е в радикалното изменение на комунистическите структури при задължителното гарантиране правата и свободите на човека като необходимо условие за политическия плурализъм на обществото.
Движението за права и свободи остава лоялно на своите принципи за необратимо демократизиране на страната и ще води политика за пълното ни приобщаване към всички европейски структури, които ще гарантират просперитета и сигурността на страната (единични ръкопляскания от залата).
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще продължи да си сътрудничи с естествения си съюзник в лицето на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, но същевременно с това няма да носи отговорност за дейността на 4010.2. правителството, а в редица случаи може да се яви и негова опозиция, включително ще се възползва от правото си да изразява вота си на недоверие.
Само по този начин можем да сме сигурни, че не сме безпогрешни по пътя на политическия плурализъм и на реалната гаранция на човешките права по образ и подобие на техните европейски измерения. Благодаря ви за вниманието (ръкопляскания от залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми госпожи и господа, след като се изказаха по един представител на трите парламентарни групи, имам списък, даден ми само от Предизборния съюз на БСП. Втори поред е господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, за мен без съмнение е удоволствие да съзнавам, че се намираме пред прага на едно голямо събитие - приемането на България в Съвета на Европа.
Съветът на Европа е една от най-старите европейски институции, насочени към укрепването на демокрацията, на законността като основа на демокрацията, на правата на човека като смисъл на демокрацията.
Бих искал да отбележа специално, че приемането в Европа имаше своя мощен импулс в едно решение на Великото Народно събрание на 22 декември 1990 г. Там изрично беше казано, че Великото Народно събрание, като изразява волята на Република България да се приобщи към европейските политически и икономически структури и като потвърждава привързаността си към ценностите на демокрацията и правата на човека, реши да бъдат положени понататъшни усилия за приемането на Република България за пълноправен член на Съвета на Европа през 1991 г.
Ето, това вече е факт. Ние сме пред приемането на България в Съвета на Европа. Искам специално обаче да подчертая, че Съветът на Европа би бил нищо без своя правен инструментариум, от който най-важният акт е Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Тази конвенция е европейското издание на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. Без съмнение тя е една крупна крачка към утвърждаването на правата на човека, която непрекъснато беше актуализирана чрез множество протоколи. Пред нас произтичат точно определени задачи във връзка с влизането в Съвета на Европа. Ние ще трябва 4010.3. да актуализираме нашата правна система, да я приведем в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека. Това е първото. Но второто, по-същественото, е, че ние трябва да осигурим спазването на правата на човека във всички направления. Искам да посоча, че Европейската конвенция предвижда механизъм за защита правата на личността. Създадени са два много съществени и важни органа - Европейската комисия за правата на човека и Европейски съд за правата на човека. Всеки български гражданин, всяка българска организация ще има правото в бъдеще да се обръща към тези институции, към тези органи на Съвета на Европа и да търси защита на своите права.
Аз много добре съзнавам, че Европейската комисия и Европейският съд няма да бездействат по вина на България. Ние констатираме, че и днес правата на човека не се спазват в онази степен, в която трябва да се спазват. Непрекъснато се нарушават много съществени основни права на личността. Да не говорим за някои икономически права - за правото на труд, да не говорим за някои лични права.
Бих искал специално да отбележа, че в много отношения ние сме изправени пред ситуация, която направо ни тревожи. В Комитета по правата на човека се получават непрекъснато сигнали за груби, съществени нарушения на правата на човека от държавните органи. И аз искам да заявя, че нашият комитет ще се възползва от тези международноправни институции за защита правата на човека, за да се гарантират отделните права на отделната личност.
Накрая, аз заявявам от свое име, както и от името на своите колеги от Парламентарния съюз за социална демокрация, че ще гласуваме за ратификацията на законопроекта на Статута на Съвета на Европа и другите актове, защото по наше убеждение те са насъщна необходимост за развитието на нашата страна. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Иван Куртев от Съюза на демократичните сили. 4010.4.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съм дълбоко развълнуван днес и в същото време изпитвам чувство на тъга. Тъга за моя пропилян живот, за живота на няколко поколения българи, за цяла една държава, която почти половин век беше откъсната от континента, където се намира! България, която е една от люлките на европейската цивилизация, почти половин век беше далеч от Европа. За 95 на сто може би от българите тя свършваше на Драгоман. И опитът да се отиде по-нататък много често завършваше с куршум в гърба.
Чувам подвиквания от лявата страна. Но там има хора, които са били членове на БКП по времето, когато аз бях вече изселен - на 20 години. И тези хора поне нямат моралното право да подвикват. Така че радостта ми от приемането в Съвета на Европа за мене се свързва и с тъга от това, че нашата страна загуби половин век от своето развитие и сега трябва да чакаме пред вратите на Европа и днес да се радваме, че отиваме там, където ни е било винаги мястото.
През тези петдесет години ние бяхме в онова блато на тази азиатска комунистическа империя, която потъпкваше всичко. Тук чух сега жалби и за документи за правата на човека. Припомнете си, дами и господа, че дори Хартата за правата на човека беше един забранен у нас документ. И ако го намереха у някои от дясната половина на залата, го очакваха доста неприятни последици. И аз съм минал по този път. И ме учудва тази наглост. Тази наглост, която се изяви още в началото на днешното заседание.
В деня, когато ни е отправена покана да станем членове на Съвета на Европа ние трябва да отчетем наистина и чия е заслугата. Заслугата за приемането на нашата страна...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП, от място): На Куртев ли е?
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Не, тя е и на Куртев, но не само на Куртев, а на тези 110 и тези 24 депутати, които са в тази зала (ръкопляскания от мнозинството).
Защото демокрацията в България дойде на 13 октомври, дами и господа от опозицията! И едва на 13 октомври светът забеляза България. Преди това никой не я забелязваше. (Шум в залата) И ако причината днес да получим тази покана трябва да се търси в нещо, то според мен е в тази дейност, която извърши Народното НЧ/ЛТ 4011.1. събрание за този период от шест месеца - в приетите от нас закони. И пак искам да припомня, че при приемането на тези закони имаше една парламентарна група, която гласуваше против, която нито един път не подкрепи нито един от тези основни закони, които днес са един от основните доводи, за да бъдем ние поканени за членове на Съвета на Европа. (Ръкопляскания от мнозинството)
Накрая, искам да заявя, че ще гласувам, не само аз, а и цялата наша група (това беше заявено) - за ратифицирането на тези три документа.
И на добър път, Българио, в твоята истинска родина Европа, а не Азия! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Филип Ишпеков.
ФИЛИП ИШПЕКОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Спор няма - приемането на нашата страна в Съвета на Европа е важно събитие, признание на стъпките по пътя на демокрацията, които България предприема през последните две години. Мисля, че няма човек в тази зала, който да не изпитва удовлетворение от този акт.
Поради това с пълна убеденост аз ще гласувам за ратифициране на Статута и другите предложени тук документи.
Господин председателю, този акт, иска ми се именно сега да отбележа, задължава твърде много нас парламентаристите, изпълнителната власт, всички нива на управление в републиката. Аз искам да се съглася напълно с изказаните от вас мисли за голямата отговорност, която България поема с този акт. Това налага въвеждането на европейски стандарти, на европейски критерии към подходите и решенията на проблемите - вътрешни и във външната ни политика, към хуманизма и гражданските свободи, неотделими от Европа.
Ако във вътрешната политика водещи са принципите за защита на правата на човека и тези принципи, които се съдържат в Европейската социална харта, то в областта на външната политика е постигането на по-голямо единство между неговите членове, което е водещ принцип в основните документи на Съвета на Европа.
За нас гарантиране на принципа за равната сигурност за всички страни е от изключително значение. С това именно се гарантират новото качество в отношенията между държавите по 4011.2. отношение на сигурността на Република България. Провъзгласеният принцип, че сигурността е неделима, и че сигурността на всяка държава - участничка в европейския процес, е неразривно свързана с тази на всички останали страни, който принцип е утвърден и от Парижката харта през 1990 г., е от съществено значение за нас. А този въпрос, както е известно, достатъчно силно вълнува нашата общественост.
И последно, тези критерии изискват и необходимата последователност при провеждане на външната ни политика. Наложително е критерии да бъдат националните интереси, а не покровителство на една или друга сила, за което за съжаление горчивият урок в миналото все още е недостатъчен. С европейски критерий към европейска външна политика на Република България!
Искам да повторя, че ще гласувам с удоволствие и приканвам всички колеги да подкрепим този акт, защото именно приемането на този закон отговаря реално на националните интереси на Република България. Благодаря ви! (Ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕЖАН САВОВ: Благодаря и аз! Следващият оратор е господин Ненчо Ненчев от СДС.
НЕНЧО НЕНЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колежки и колеги! Европейското слънце днес изгрява и над България! Тази страна, която в своята нова история е преминала както през хубави и радостни моменти, така и през много кървави пътеки, днес се присъединява към обществото на цивилизована Европа!
Аз, представителят на хората с побелелите коси тук в тази зала и на всички побелели коси в нашата мила родина имаме право да се радваме двойно повече, защото нашият живот вече си отива, а вижте, щастието ние доживяхме - да отидем в европейския дом. Това е прекрасно! Прекрасно е най-вече за тези от нас, които през целия си съзнателен живот гледахме на запад, дано дойде някакво спасение от затворническите решетки, в които бяхме вкарани от един страхотен режим! Ние гледахме на запад тогава, когато по 15 - 16 години бяхме извън университета, затова защото бяхме неблагонадеждни. И едва когато се наложи в нашата страна едно международно споразумение за ЮНЕСКО и от ЮНЕСКО, където се забрани гонитбата на студенти заради тяхното политическо убеждение, тогава ние по на 38 - 39 години влязохме в тази сграда, която е на сто метра от нас. 4011.3.
Пак благодарение на цивилизацията още тогава за мене се съмна, а сега твърдя: ето, вече съмна се за целия български народ! Съмна се за нашите деца и за нашите внуци!
Радвайте се, българи, ние сме в Европа! Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Ненчев! Думата има господин Константин Аджаров. 4011.4.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! България се завръща в семейството на европейските народи. Основните принципи, залегнали в Статута на Съвета на Европа са демокрацията, човешките права, законността. Тези принципи са записани и в Конституцията на Република България.
Приемането ни в Съвета на Европа е международно признание на факта, че вървим по пътя на цивилизования свят. Демокрацията, законността и човешките права са първото условие и първата фаза на европейското сътрудничество. Следващият етап е приобщаването ни към икономическите структури на Европа, към Европейската общност, в чиято основа са изискванията на Римския договор, а именно: свободно движение на идеи, свободно движение на хора, свободно движение на капитали.
В това направление българският парламент не направи малко. Приети бяха: Законът за банките и кредитното дело, Законът за чуждестранните инвестиции, Законът за приватизацията.
Макар и да имахме разногласие в определени отношения, ние, народните представители бяхме убедени в необходимостта от тези закони.
Уважаеми дами и господа, далече съм от мисълта да представя нашата работа в розови краски. Излишно е да припомням в началото на днешното заседание и някои реакции на наши колеги, когато чуят изказвания, различни от техните убеждения.
Ще припомня само един факт. Конституционният съд разглежда искания и обявява приети от нас закони за противоконституционни. Нещата в практиката, както виждате, се оказват по-трудни. Не е достатъчно да имаме демократична Конституция, необходимо е и да се съобразяваме с нея.
И в този смисъл аз съм убеден, че като гласуваме законопроекта за ратифициране Статута на Съвета на Европа и документите към него от 1949 г. и 1952 г., ние поемаме нова отговорност отговорност, която ще ни помогне да бъдем демократи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в малцинството)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС, от място): И да ни биете повече ли? (Шеговито)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Аджаров. Има думата отец Христофор Събев. СлР/ЛТ 4012.1.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз считам за голяма чест за мене в този ден да отправя едно благословение за това велико дело, което се извърши и което се увенча в този най-прекрасен ден за българската демокрация. Прочее всичко, което стана досега, въпреки че без човешко усилие не може да стане, но ако не беше намесата Божия, нищо нямаше да стане. (Ръкопляскания в мнозинството) Защото кой от нас е сънувал през тези 40 години, аз сега съм на 46 години, кой е сънувал, че ще се махне комунизмът? Кой е сънувал, че ние от една комунистическа държава ще станем цивилизована? Защото държавите в света се делят на два вида - на комунистически и на цивилизовани.
И ако влизаме в Европа, не влизаме в комунистическа Европа, защото такава няма, а в християнска Европа. (Ръкопляскания в мнозинството) Защото християнството е алтернатива на тоталитаризма. Християнството, повтарям, е алтернатива на тоталитаризма и е най-добрата гаранция за демократичност и за свободно развитие на човека в него.
И трябва да кажа, че много от господата, които демагогстваха преди малко, които направиха всичко възможно, за да не влезем в Европа и не само че гласуваха против тези демократични закони, уж от някаква опозиционна гледна точка, но и направиха всички подмолни действия, за да не влезем в Европа. Сега обаче са готови да гласуват, защото няма как, демагогията ги задължава.
ГЛАСОВЕ В МАЛЦИНСТВОТО: Хайде! Стига!
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Прочее... "Стига!" - Защото не ви отърва истината в очите. (Шум в малцинството) Прочее, дами и господа, аз искам да ви обърна внимание, че 40 и няколко години, от 1949 г. ние имаме закони, които потъпкаха религиозните права. И тук преди мен говорещият прослушваше Радио "Свободна Европа", работеше в Радио София, прослушвайки Радио "Свободна Европа". И не издигна глас тогава, когато ние като десиденти издигахме своя глас за защита на демократичните права на хората, които бяха смазани. А сега вече, след като бяха приложени тези нечовешки закони, които потъпкваха правата на хората и които смазаха църквата и религията, без които Европа няма да ни приеме... Европа ще ни приеме сега, защото вижда, че ние тръгваме по пътя на християнст4012.2. вото. Защото ние ще възстановим църквата. Но тези господа дори гласуваха против връщането на земите на църквата. Е, кажете, къде е йезуитството? (Шум в малцинството) Братя и сестри, въпреки всичко ние сме готови да им простим. Нека да се разкаят. Греховете им са много, господа! Но Божието милосърдие е велико. Разкайте се, докато е време! За да ви приеме Европа и вас, макар и на опашката. Защото пък последните ще бъдат прави. (Смях и ръкопляскания в ПССД, частични ръкопляскания в мнозинството) Побързайте обаче да се възползвате от благоприятната Господня година!
Бог да благослови България! Бог да пази България! Бог да благослови Европейска България! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, отец Събев. Има думата господин Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, и ние можем да кажем, че днес е хубав ден за България. (Ръкопляскания в мнозинството) Съобщенията, които получаваме от Страсбург, са едно признание, че промените, които правим в нашата страна, имат правилна насока. Съпричастни в тях сме и ние, народните представители на страната.
В последните месеци създадохме законовата основа за промяната в икономическите отношения. В близките месеци на дневен ред ние трябва да направим и съответни промени в социалното законодателство на страната. Основа за тяхното разработване трябва да бъде Европейската социална харта. Тя представлява продължение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1952 г., тъй като допълва политическите и гражданските права с гаранции за социалните и икономическите права на хората.
Хартата създава високи законодателни стандарти в областта на социалната политика, на които се основава социалното законодателство в развитите европейски страни. Тя задължава правителствата да осигурят на своите граждани без разлика на раса, цвят на кожата, пол, вероизповедание, политически убеждения, национална принадлежност и социален произход равни права - право на труд при безопасни и здравословни условия и справедливо възнаграждение. А на нас ни предстои още в този месец да разгледаме законопроект за изменение на Кодекса на труда и законопроект за трудовата 4012.3. заетост и защита от безработица. Хартата третира въпроса за правото на социално осигуряване.
Ние в близките дни ще внесем наш законопроект за пенсиите. Имаме уверение от правителството от месец януари, че в края на този месец или през другия месец ще има и правителствен вариант за пенсионното дело и социалното осигуряване.
Хартата третира и въпросите за социалното подпомагане. Ние имаме готов вариант на такъв законопроект. Вероятно ще го обсъждаме в съперничество с правителствен законопроект. Дано има и от другите политически сили.
Хартата третира и право на здравно осигуряване. Вероятно в близките месеци ние трябва да се занимаем и със здравно-осигурителните фондове и да ги приведем в съответствие с пазарните икономически отношения, каквито въвеждаме в нашата страна.
Аз искам да убедя народното представителство, че експертите, които работиха по нашите проектозакони, стъпваха на Европейската социална харта и текстовете в тях са съобразени с хартата.
Вярвам, че и експертите на правителството, и експертите на другите политически сили, представени в парламента, също ще изходят от тези фундаментални постановки за организация на трудовоправните отношения и социалното дело в обществото. И вярвам, че още през този месец Проектът за решение, който е внесен от нашия парламентарен съюз, ще влезе в дневния ред на пленарната зала. И да упълномощим правителството да подпише Европейската социална харта за присъединяването на страната към нея. И след това ние като парламент така единодушно, както, вярвам, днес ще гласуваме, да ратифицираме този акт на правителството. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Последен от записалите се е господин Едвин Сугарев. 4012.4.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз няма да правя патетични изказвания, въпреки че и аз чувствам, че това е един исторически и тържествен момент. Искам да ви обърна внимание само върху едно, върху един глагол, който всички ние употребяваме, когато говорим за настоящия важен и тържествен за България и всички българи акт. Ние говорим за присъединяване, но на мен ми се струва, че е неправилно да говорим за присъединяване към Европа. В Европа ние винаги сме били, поне географски. Но Европа не е географско понятие. Европа не е и само голото самочувствие от това, че принадлежим към една престижна общност. Европа е преди всичко специфичен строй на мислене и светоусещане, на нравствени и ценностни йерархии. Европа е духовен континент, към който ние винаги сме принадлежали и от който бяхме насилствено откъснати, за да бъдем оковани от един друг континент, суров, студен и бездушен - континента на комунизма.
Така че ние днес не се присъединяваме, а се завръщаме към това, което сме били. Не искам да кажа, че това завръщане ще е леко. От нас се очаква не да променим само знака на една нация, а да променим самите себе си, да открием в себе си нещо изконно и същевременно жестоко потъпкано, унизено, забравено. Уверявам ви, че това няма да е лесно. Не на едната или на другата страна на тази зала, а на всички нас. Защото присъединяването ни към европейското духовно пространство не е привилегия, а отговорност. Но нека поне тези, които потъпкаха и унизиха това духовно пространство в нас, да знаят, че в Европа няма място за части от техния континент, че в Европа няма място за комунизма, че комунизмът принадлежи към един друг континент и мястото на този континент е винаги вече в миналото.
Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Милен Стоянов има думата.
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Господин председателю, многоуважаеми дами и господа! Тук се говори за "връщане в Европа". Една от неособено приятните привилегии на възрастта, това е да са изживели и да помнят по-отдалечени времена. Действително България беше в Европа и беше пълноценен член на Европа. За съжаление и обстояРД/ЛТ 4013.1. телства, и собствено грешене изведоха България от Европа. Ние днес говорим за връщане. Не, господа! Ние сме, ние просто изгоряхме и като феникс от собствената си пепел се връщаме отново там, където бяхме.
Аз обаче искам да отправя едно предупреждение към всички. Ние сме само на прага на Европа. И трябва абсолютно неотклонно, абсолютно упорито, абсолютно неотстъпно от принципите на демокрацията да продължим да работим всеотдайно, искрено, убедено, за да достигнем действително Европа такава, каквато тя е днес, а това, уверявам ви, е огромна задача. Може би даже непосилна за някого ще се стори, но ние трябва да съумеем да надскочим дори собствения си ръст.
Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сега, ако няма други оратори, ако няма други желаещи, трябва да преминем вече към гласуване на законопроекта. Аз моля всички народни представители, които са в кулоарите, моля, господа квесторите да ги подканят - предстои ни едно сериозно гласуване, да заемат местата си.
Господин Джеров, ще прочета просто само закона за ратифициране с член единствен и заключителната разпоредба.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, въпреки че имате този проект, аз ще го прочета. Той е съвсем къс. Мисля, че все пак интересно е за слушателите, мисля, че България ни слуша. 4013.2.
"Закон за ратифициране на Статута на Съвета на Европа от 5 май 1949 г., на Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 2 септември 1949 г. и на Допълнителния протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 6 ноември 1952 г.
Член единствен. Ратифицира Статута на Съвета на Европа от 5 май 1949 г., Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 2 септември 1949 г. и Допълнителния протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 6 ноември 1952 г.
Заключителна разпоредба. Параграф единствен. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
5 май 1992 г."
Моля, госпожи и господа народни представители, гласувайте на първо четене законопроекта.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, от общо 214 народни представители, за - 214, против - няма, въздържали се - няма. (Всички депутати стават прави, бурни ръкопляскания) (Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 5, I)
Моля, сега, госпожи и господа народни представители, да гласуваме предложението за гласуване на законопроекта на второ четене.
От общо гласували 209 народни представители, за - 209, против няма, въздържали се няма.
Има ли желаещи оратори? - Няма.
Моля, госпожи и господа народни представители, гласувайте на второ четене законопроекта. За да бъдем съвсем коректни, гласуваме първо заглавието: "Закон за ратифициране на Статута на Съвета на Европа от 5 май 1949 г., на Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 2 септември 1949 г. и на Допълнителния протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 6 ноември 1952 г."
Моля, гласувайте.
От общо гласували 211 народни представители, за - 211, против няма, въздържали се няма. СБ/КП 4014/1.
Гласуваме член единствен: "Ратифицира Статута на Съвета на Европа от 5 май 1949 г. (искам да ви обърна внимание, че днес фактически е рожденият ден на Съвета на Европа), Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 2 септември 1949 г. и Допълнителния протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 6 ноември 1952 г."
Моля, гласувайте.
От общо гласували 210 народни прнедставители, за - 210, против няма, въздържали се няма.
Остава да гласуваме заключителната разпоредба. "Параграф единствен. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 211 народни представители, за - 211, против няма, въздържали се няма. (Ръкопляскания) (Текстът на закона - Приложение # 6, II)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както за ваше сведение, така и за слушателите, и може би за телевизионните зрители аз бих искал да кажа какво ще се прави отсега нататък.
Ние приехме вече закона, с което можем да се поздравим. Законът за ратификация се изпраща от председателя на Народното събрание на президента на републиката за обнародване. Законът за ратифициране на Статута на Съвета на Европа се обнародва в "Държавен вестник" утре, сряда, 6 май. След това Министерството на външните работи съставя документа за ратификация, който, подписан от председателя на Народното събрание и приподписан от министъра на външните работи, се изпраща в Страсбург. Там министърът на външните работи в четвъртък, на 7 май, в присъствието на председателя на народното събрание връчва на главния секретар на Съвета на Европа ратификационните документи. От тази дата България става член на Съвета на Европа. Същият ден следобед българските парламентаристи в Парламентарната асамблея заемат за първи път местата си като пълноправни членове. Председателят на Народното събрание произнася кратко слово на пленарното заседание на Асамблеята. 4014/2.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както дискусията по законопроекта, така и проведеният вот потвърдиха съгласието на парламентарните политически сили по влизането на България в Съвета на Европа. Ратифициран е най-важният международен договор в историята на нова, демократична България.
Разчитаме на президента на републиката да нареди обнародването на закона за ратификация в утрешния брой на "Държавен вестник", с което ще открием възможност министърът на външните работи в четвъртък, на 7 май, да депозира ратификационните документи на Статута на Европа и на другите две международни споразумения на главния секретар на съвета. От този момент България ще бъде 27-ия член на Съвета на Европа и нейният трицвет ще се развее наред със знамената на другите държави членки. (Ръкопляскания) 4014/3.
Влизането ни в семейството на демократичните европейски народи ознаменува истински прелом в развитието на нова България.
Искам да поздравя вас, госпожи и господа народни представители, с нашето завръщане, повтарям, завръщане в Европа.
Позволете ми в качеството ми на председател на Народното събрание да отправя и поздрави към всички българи, към целия български народ с дълбокото убеждение, че днес ние сме направили една сериозна стъпка по пътя на демокрацията, на свободата, на европейския хуманизъм, които нямат нищо общо с наложения ни половинвековен тоталитаризъм.
Нека Бог пази и благослови България! (Бурни и продължителни ръкопляскания от страна на всички депутати в залата, всички стават прави)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предстои да прочета няколко съобщения, но преди това, поради това че имахме гласувано решение на 5 и на 6 май Народното събрание да работи, поради това, че не бяхме наясно как и кога точно ще дойдат ратификационните документи, сега би трябвало отново вие да гласувате дали утре ще работим, или ще продължим нашата ваканция, която ни е дадена.
Аз моля с вашия вот да покажете дали утре ще бъде работен ден, пленарен ден, за пленарно заседание, или това ще бъде един ден от нашата заслужена, мисля, ваканция. Моля, гласувайте.
Моля, за да не стане грешка, тези, които искат утре да бъде работен ден, естествено ще гласуват положително - със зеления цвят, които са против - с червено, а другите - сиво.
От общо 212, за са 98, 103 - против, въздържат се 11. Отклонява се предложението да не бъде работен ден. Значи утре е работен ден. (Шум в залата, реплики) Добре, чакайте да решим. Момент... Който е за работен ден, да, правилно. Тогава поправям се - утре не е работен ден.
Няколко съобщения моля.
Комисията по национална сигурност заседание на 13 май, сряда, 9 часа в зала "Запад" на Народното събрание.
13 май, сряда, Комисията по културата в зала "огледална" - 12 часа: обсъждане на становището по законопроекта за национално помирение. ВТ/ЛТ 4015.1.
Второ, обсъждане на законопроекта за ордените и награждаване на чужди граждани с оглед изработване становище на комисията.
Пресцентърът на Народното събрание и Клубът на парламентарния журналист канят всички акредитирани колеги на пресконференция на тема: "Българското присъствие в Съвета на Европа". В пресконференцията са поканени да участват председателят на Народното събрание Стефан Савов и Българската парламентарна делегация.
На 13 май, сряда, в пленарната зала на Народното събрание ще се проведе заседание на Икономическата комисия при следния дневен ред:
1. Обсъждане на подзаконовите актове към Закона за приватизацията.
2. Приемане на становище по законопроекта за патентите.
3. Обсъждане на законопроекта за застраховането.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 13 май, сряда, от 10 часа в зала # 412 на бул. "Дондуков".
Тогава пленарно заседание - другата седмица, сряда, 15 часа. Комисиите започват да работят от вторник, а има и някои още от понеделник. Благодаря. Закривам заседанието. (Звъни) Приятни още няколко ваканционни дни!
(Закрито в 19 ч. и 15 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Стефан Савов)
СЕКРЕТАРИ: (Трифон Митев)
(Руслан Семерджиев)