Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми дами и господа народни представители, откривам днешното заседание на Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ваши превъзходителства - посланици на държавите - членки на Съвета на Европа в Република България!
Пристъпвайки към тържествената част на днешното заседание, разрешете ми да приветствам от ваше и от мое име господин Мигел Мартинес, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и сътрудниците, които го придружават. (Продължителни ръкопляскания)
За нас е голяма чест да приемем в Народното събрание председателя на най-старата международна парламентарна институция в Европа, в която дейно участие вземат днес и българските парламентаристи. Ние се радваме, уважаеми господин председател, че Вие сте между нас именно на днешния ден - 5 май, датата на учредяването на Съвета на Европа, чествана в държавите-членки като Ден на Европа. Във Ваше лице ние приветстваме и представителя на приятелска Испания, с която ни свързват толкова много връзки и толкова общи неща в нашето минало и настояще.
Всички ние познаваме господин Мартинес като дългогодишен изтъкнат политик и парламентарист, а мнозина в тази зала са имали удоволствието да работят с него в различни международни парламентарни форуми като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Интерпарламентарния съюз и други. БП/ЛП 105.1.
Независимо от това ще си позволя да представя с няколко думи нашия именит гост.
Роден през 1940 г. в Мадрид, още в ученическите си и студентски години господин Мартинес е деен участник в съпротивата срещу франкисткия режим. Той е арестуван, изтезаван и осъден на затвор по време на диктатурата. Следват години на изгнание от 1964 до 1975 г. в Тулуза, Виена и Брюксел, като през това време той работи последователно като учител и като служител и ръководен деец в различни международни, младежки, учителски и синдикални организации.
Завръщайки се в Испания през 1976 г., той влага своите усилия в реорганизирането на новоузаконените Свободни професионални съюзи. Избран е за депутат в испанския Конгрес през 1977 г. и по-късно преизбиран през 1979, 1982, 1986 и 1990 г.
От 1988 г. господин Мартинес е член на Изпълнителния комитет на Испанската социалистическа работническа партия.
Като многогодишен депутат в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа господин Мартинес си спечелва името на убеден радетел за тясното сплотяване на европейските страни на основата на демократичните принципи и идеали, залегнали в статута на Съвета. Заслужено признание за неговата дейност е избирането му за председател на Парламентарната асамблея в началото на месец май 1992 г., буквално в навечерието на приемането на България в Съвета на Европа.
Аз не мога да не се възползвам от случая, за да изкажа на господин Мигел Мартинес нашата искрена благодарност за усилията, които положи като докладчик на Политическата комисия на Асамблеята за по-скорошното приобщаване на България като член на Съвета на Европа. Израз на нашата признателност е и високото държавно отличие - орденът "Стара планина" - I степен, с който президентът на републиката д-р Желю Желев награди тази сутрин господин Мартинес.
Свидетелство за нашите чувства са и многобройните приятели, които той си е спечелил във всички парламентарни групи на Народното събрание.
Веднага бих искал да добавя, уважаеми господин председател, че доверието, което Вие гласувахте на България, няма да 105.2. се окаже неоправдано. Колкото и големи да са трудностите, които срещаме, осъществяваните у нас по мирен път фундаментални демократични промени са необратими. Те водят към изграждането на нова политическа и икономическа система, основана на ценностите и идеалите, залегнали в статута на Съвета на Европа, а именно плуралистичната парламентарна демокрация, зачитането на правата на човека, върховенството на правото, пазарната икономика.
Асоциирането на България към Европейската общност е още едно признание за тези демократични промени и нова, важна крачка към постигането на приоритетната цел на българската външна политика - интегрирането на страната в структурите на обединяваща се Европа.
Голяма опасност за постигането на тези цели и за сигурността на нашата страна представлява кризата в бивша Югославия с всички произтичащи от нея политически, военни и икономически последици. В тази връзка само преди няколко дни Народното събрание прие декларация, с която подкрепя усилията за мирно решаване на югославската криза и изразява решимостта на страната ни за стриктно и добросъвестно прилагане на санкциите, наложени с Резолюция 820 на Съвета за сигурност, а заедно с това ние потвърждаваме неизменно поддържаната досега позиция за ненамеса на България във военни действия в бивша Югославия под каквато и да било форма. Имайки предвид тежките загуби, които прилагането на тези санкции нанася на българската икономика, ние се надяваме, че международната общност ще изпълни задължението си за предоставяне на справедливи компенсации. За тази цел ние разчитаме и на съдействието на Съвета на Европа, като в близките дни проект за резолюция по този въпрос ще бъде внесен от нашата делегация в Парламентарната асамблея на Съвета.
Приемането на България в Съвета на Европа ни дава сега възможност за цялостно включване във всички негови органи и структури както на междуправителствено, така и на междупарламентарно равнище. Ние се възползваме от тези възможности, тъй като в лицето на Съвета на Европа виждаме важна опора на нашето демократично развитие и на приобщаването ни към Европа.
А сега, дами и господа, ще ми разрешите да поканя на трибуната на Народното събрание господин Мигел Мартинес, предсе105.3. дател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. (Продължителни ръкопляскания) 105.4.
МИГЕЛ МАРТИНЕС (посрещнат с ръкопляскания):
Господин Председателю,
Уважаеми господин Президент на Републиката,
Дами и господа, колеги!
1. На днешния ден в целия континент празнуваме Деня на Европа. Всъщност това е рождения ден на нашия Съвет на Европа, който бе основан на 5 май 1949 г., с което се постави началото на процеса на европейското единство. Но този ден е и нещо друго - почти точно преди една година, на 7 май 1992 г., България стана пълноправен член на Съвета на Европа. Приемането на нова Държава в нашата Институция е винаги едно важно и щастливо събитие. И такъв беше, всъщност, случаят с Вашата страна.
Обаче по редица причини случаят на България бе особено важен и особено щастлив за мен в личен план. Това бе така, защото само няколко дни преди това бях избран за Председател на Асамблеята и България всъщност бе първата страна, която разшири нашето семействво под моето Председателство.
Имаше и нещо друго, свързано с моята особена ангажираност в случая на България; всъщност, от доста месеци преди този момент аз бях докладчикът на Комитета по политическите въпроси на Асамблеята, поел отговорността да проучи Вашата кандидатура за членство в Съвета на Европа.
По този начин вече бях имал възможността - и всъщност задължението - да посетя нееднократно Вашата страна, да изуча вашите реалности и да се идентифицирам със стремежа на вашия народ да се присъедини веднъж завинаги към Европа. Това бе особено лесно за мен, тъй като, като испанец, аз вече бях преживял аналогични събития само няколко години преди вас.
Разбира се, и вие и аз много пъти сме чували, че нашите страни винаги са били част от Европа, но това бе чиста риторикаТова, което и вие и аз имахме предвид бе, че имахме желание най-после да живеем така, както другите европейци живеят от десетилетия, в условията на свобода, демокрация и процъфтяване. Моята работа като докладчик ми даде възможността и привилегията да се запозная и да заобичам България и българите.
Но трябва да призная, че не бе лесно да убедя колегите ми от Асамблеята, че положението се е променило достатъчно, за да ви приемем като пълноправен член на Съвета на Европа: ЦМ/НП 105а.1 Може да е имало доста необосновани предразсъдъци, но имаше и много искрена загриженост дане се понижат изискванията за приемане в нашата Институция. Не можахме да забравим доста скорошните и отрицателни доклади за вашата страна; като например този за отношението към турското и мюсюлмансксото малцинство, който бяхме обсъждали и приели още през 1989 г.
Най-вече вашите усилия, а също и тези на колегите ви, които взеха участие в работата на Асамблеята във временното качество на специално поканени гости, ми дадоха възможност да получа благоприятно решение от компетентните Комитети и покъсно, от Пленума. Това бе също една рядко срещана процедура: новоизбраният Председател напусна креслото си и действаше като обикновен парламентарист, представяйки доклад, предлагайки решението за гласуване, което тогава се прие единодушно. Тогава аз се върнах към председателстването на Аксамблеята: работата бе свършена.
Имайте предвид, когато приемаме нов член, има известен риск: това е едно предизвикателство. Предвид развитието, което претърпяхте през цялата минала година, съм много щастлив че съм отново във вашия Парламент и мога да изразя убеждението си, че въпреки сериозните трудности и проблеми, България е постигнала напредъка, който можеше да се очаква: следователно, предизвикателството, което току-що споменах, е било посрещнато успешно. (Ръкопляскания)
Колкото до Съвета на Европа, радвам се да заявя, че подозренията и недоверието, породени от отдалечеността и липсата на информация от първа ръка, бяха последвани от уважението и признанието към още един навностоен партньор в нашата Институция и в нашия политически проект. Много от това подобрение се дължи на посещението на Президента Желев в нашата Асамблея на 31 януари 1991 г. и на по-неотдавнашното присъствие сред нас в СТрасбург на вашите председатели г-н Савов и г-н Йорданов.
Но най-големия дял от успеха се дължи на работата и действията на вашата Делегация в нашата Парламентарна Асамблея, водена от нашия вице-председател г-н Панов; и разбира се, не може да не се спомене приятелското и открито гостоприемство, които българският народ и Институции, водени от вашия Парламент, постоянно оказваха на тези наши Комитети, които провеждаха срещи в страната ви. 105а.2
Всичко това направи България един добре утвъредн, активен и отговорен член на Съвета на Европа; и в не едно отношение можем да сочим вашата страна за образец, както за осигуряване правата на малцинствата, така и за решаване в рамките на Конституцията - по демократичен начин - на противоречия, които са съвсем естествени за плуралистичните и свойбодни общества. (Ръкопляскания)
Нещо повече, изправена както и ние самите пред ужасната трагедия, разиграваща се в момента в това, което беше Югославия, България стана важен елемент на стабилност в трусовете, които разтърсват Балканите. Тук отново, ние разглеждаме страната Ви като един от важните европейски противовеси на това, което за нещастие става в района като война, нетърпимост, етническо прочистване и толкова много други характеристики, които са противоположни на ценностите, върху които се стремим да изградим нашия европейски проект. (Ръкопляскания)
2. Всъщност, сега ние преживяваме исторически период на изключители, непредсказуеми промени, които трябва да анализираме и овледеем, ако не искаме да станем тяхна жертва.
Рухването на комунизма в Съветския съюз и разпадането на самия Съветски съюз имат поне две последици, които ни засягат пряко.
Първото, световният ред, който познавахме през последните няколко десетилетия, основан на блоковото противопоставяне и на напрежението Изток/Запад, несъмнено свърши. Нашето предизвикателство е да го заменим с друг, който да бъде не по-малко стабилен, защото ще бъде по-свободен, но ще бъде по-стабилен именно защото ще бъде по-свободен... Наистина, трябва да признаем, че досега не сме били в състояние да утвърдим такъв един международен ред; и това, което става в момента е че всеки се опитва да дефинира този ред по начин, който отговаря в най-пълна степен на неговите собствени интереси.
Втората последица от рухването на Съветския съюз: европейският проект - Европа като такава - възстанови естествевното си измерение; това, за което сме свикнали да четем в учебниците по история и география. Нека добавя една забележка, свързваща двете последни съждения: става все по-ясно на европейците на всички европейци -че ще можем да поддържаме и повишаваме 105а.3 сегашното си равнище на благоденствие и влияние само ако ускорим пнроцеса на обединяване на Европа, и само дотолкова, доколкото като е обединена, Европа ще може да играе решаваща роля в световния ред на мира, сътрудничеството и правото в международните отношения.
Това, което се формира на този етап от процеса в нашата Европа е едно необратимо и ясно изразено начинание, което бавно но неотклонно води към установяването на нова форма на държава в Европа. То ще обхване страните, които досега познавахме на нашия континент и ще ги превърне в провинции. Името на новата общност предстои да се определи. То може да бъде Еврпоейския съюз или федерация, Съединени европейски щати или нещо друго.
Това, което наистина има значение за нас европейците, както и за околния свят, е да се разбере, че то скоро ще има повечето от чертите, които характеризират една държава - една демократична държава. Нека подчертая най-изразените от тях: премахване на всички видове вътрешни граници; общ суверенитет и гражданство; обща валута и преди всичко, обща външна политика и обща политика в областта на сигурността и отбраната. Това означава, че рано или късно - по-скоро рано, би трябвало да кажа - европейците ще действат, говорейки с един глас на международната арена.
Най-важната политическа последица на това развитие може да бъде, че отсега нататък никоя страна и никой народ, живеещи на наша земя, няма да бъдат лишени от правото да участват в проекта за европейско единство, ако искат да се включат в него и ако са готови да отговорят на необходимите изисквания.
В новите обстоятелства, още нещо стана ясно и трябва да се възприеме като ключово правило за сегашното развитие: а именно, че има само един политически проект за изграждане на Европа, една единствена цел, която ще бъде обединената Европа. Следователно, всички съществуващи европейски институции - Европейската общност, Западноевропейският съюз и Съветът на Европа - трябва да бъдат разглеждани и да действат като инструменти на същия този проект, поставяйки си същата тази цел - обединена Европа. Те трябва да продължат в тази насока - координирано и взаимно допълвайки се, внимателно избягвайки сривовете, излишното застъпване или дублиране и - преди всичко - каквато и да било конфронтация. 105а.4
3. В тази обща рамка е необходимо сериозно усилие от страна на всички упоменати институции, за да се дефинират прецизно техните специфични задачи и отговорности. Без необосновани претенции мога да кажа, че Съветът на Европа изигра пионерска роля в тази процедура. Нека изброя какви са различните области, където сме се нагърбили със специфична роля.
Две нови и жизнено важни задачи, пряко свързани с разширяването на европейската арена, отнеха, както може би знаете, много от нашето време и енергия. Именно в Съвета на Европа и в частност в нашата Парламентарна асамблея се проведоха необходимите обсъждания на териториалните измерения на европейския проект. В резултат, ние решихме този проект да включва освен Балканите, всичките европейски територии на бившия Съветски съюз, в това число прибалтийските републики, Беларус, Украйна и Молдова, но също и Армения, Грузия и Азърбайджан, както разбира се и цялата Руска федерация.
В следващата ни частична сесия, започваща на 10 май, по всяка вероятност три нови страни ще бъдат приети в Съвета на Европа. Това ще бъдат Естония, Литва и Словения. С това броят на страните - членки ще стане 29 и аз се надявам, че Чешката република и Словакия ще се присъединят съвсем скоро към нас, може би още през лятната сесия на Парламентарната асамблея. Тринадесет други, в това число Русия, са "в списъка на чакащите", като осем от тях вече имат статут на специален гост. Ние, разбира се, се надяваме че един ден Югославия, с която Съветът на Европа прекъсна отношенията си през октомври 1991 г. ще се върне в семейството на демократичните страни и ще се присъедини към нас.
Освен политическата география, може би още по-важна отговорност, която сме поели, е тази на защитник на ценностите на плуралистичната демокрация и човешките права, които са толкова съществени за европейския проект. На този фон нашата задача е да разглеждаме кандидатурите за членство. Също наша задача е да осигурим, членовете строго спазват установените правила.
По този начин Съветът на Европа стана тази европейска Институция, където страните, преживели дълъг период на тоталитарно управление - какъвто беше вашият и момят случай - се приобщават ЦМ/НП 105б.1 процеса на европейското изграждане, като негови съставки и партньори. Той е също мястото, където тези страни се готвят за поамбициозна стъпка, приспособявайки структурите с цел по-нататъшната интеграция в една все по-обединена Европа. Този процес се осъществява чрез функционални механизми на сътрудничество, които обхващат сферите на правосъдието, околната среда, съобщенията, а също и социалните, образователните и културните измерения.
Естествено, при изброяването на задачите на Съвета на Европа като най-важен приоритет трябва да се отчете нашата функция като специализирана агенция за човешките права на европейско равнище. Ние не само поддържаме тази доктрина чрез постоянното й осъвременяване, но използвайки нашата Конвенция по човешките права, нейната Комисия и съд в СТрасбург осигуряваме ефективната защита на правата на всички европейски граждани извън решенията на техните най-важни национални юрисдикционни инстанции. Бих искал да добавя, че в момента се правят усилия за включване, може би чрез допълнителен протокол, правата на националните малцинства.
Не на последно място по значение, Съветът на Европа е и трябва да бъде в още по-голяма степен мястото, където регионалните власти да могат да се срещат и сътрудничат, да намират общи позиции и основавайки се на тях, да изразяват възгледите си и да упражняват тяхното политическо влияние, участвайки по този начин ефективно в процеса на изграждането на обединена Европа.
Господин Председателю, скъпи приятели,
4. През 44-годишната история на Съвета на Европа, за пръв път на 8 и 9 октомври 1993 г. във Виена държавни и правителствени ръководители ще се съберат с единствената цел да преценят работата, извършена от Съвета на Европа и да очертаят неговото бъдеще. Разбира се, в Съвета на Европа ние се готвим сериозно за това събитие. Парламентарната асамблея желае да даде своя принос за срещата на високо равнище и Комитетът на министрите е организирал работни групи, които вече готвят предварителните документи.
Ако разгледаме възможните цели на срещата на високо равнище, естествено надяваме се тя да потвърди важната политическа роля на Съвета на Европа в свързването в едно на Източна и Западна 105б.2 Европа след срутването на комунизма. Трябва да бъде приета политическа декларация, която да се използва като основа за бъдещите действия.
След това, трябва да се разгледат такива въпроси като допълнителния протокол към Европейската конвенция по човешките права, засягащ правата на малцинствата и реформирането на механизмите на същата Конвенция. Асамблеята счита, че Статутът на Съвета трябва да бъде осъвременен, така че, между другото, да отразява нарасналата тежест на Парламентарната асамблея в работата на организацията. Може да добавим към списъка подготовката на съдържанието и методите на работа на Европейската културна конвенция за да могат да посрещнат предизвикателството на културното сътрудничество и идентифицирането на някои нови области на действие.
Това трябва да се съпровожда с ангажимент на високо равнище за отпускане на повече ресурси на Съвета на Европа, който вече е доказал своята полезност като средство за всестранно сътрудничество на европейско равнище.
Господин Председателю и скъпи приятели: Това е което исках да споделя с Вас днес. Казвайки това, Вие ясно ще разберете какви са целите на сегашното ми официално посещение в България като Председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа: аз дойдох да се срещна с отколешни и нови приятели, отколешни и нови партньори в нашето общо европейско начинание и дойдох да установя на място напредъка, за който разбираме, че се осъществява в политическия живот във Вашата страна.
Но аз дойдох в София и за да потвърдя отново, че Парламентът е основата на която и да е държава, ръководеща се от върховенството на закона; именно затова ние парламентаристите имаме огромната отговорност да поддържаме и издигаме уважението и доверието на нашите народи в нашата работа и нашата Институция, което значи в нашата система. Необходимо ли е тук да напомням на моите колеги парламентаристи че сте избрани за да решавате проблемите на вашия народ и не за да създавате нови проблеми или излишно напрежение във вашето общество? (Ръкопляскания)
Аз съм тук с Вас също и за да чуя и да науча за грижите, които имаме в областта на икономиката. Между другото, някои от тези проблеми бяха усложени поради Вашето изпълнение на резолю105б.3 циите на ООН, засягащи югославския въпрос и вие следователно заслужавате за получите разбиране и компенсация от другите европейски страни. (Ръкопляскания)
Дойдох също да поискам активна ангажираност от страна на България за подкрепа на реформите, които се опитваме да постигнем в Съвета на Европа, готвейки срещата на високо равнище във Виена и за да осигурим възможно най-.успешното развитие на процеса на изграждане на Европа, в която вашата страна сега е значимо действащо лице.
Но нека споделя, че идвам може би преди всичко за да окуража всички вас по пътя към толерантността и цивилизованото съвместно съществуване в името на българския народ и за общата полза на всички нас в Европа. Мнозина от Вас знаят, че преди година аз бях дълбоко загрижен за сериозното противопоставяне, което можеше да се наблюдава във Вашето общество. Някои хора тук не можаха да разберат моята настойчивост в неколкократните ми изказвания, че се смятам за добър приятел едновременно на г-н Желев, г-н Савов и г-н Луканов. Разбира се, това не бе само едно просто изречение: аз подчертавах положителната оценка и уважението си към България като цяло и към българите в цялото разнообразие, което е характерно за всяко наистина демократично общество, в което, между другото, човек може да срещне честни и интересни хора във всички различни области на политическия спектър. (Ръкопляскания)
Искам да добавя, че по наше мнение никой не представлява новата България, европейската България по-добре от президента Желев, човека, когото ние разглеждаме също и като олицетворение на умереност, демократични убеждения и национално съгласие. (Ръкопляскания) От името на всички страни, народи и парламенти, които образуват Съвета на Европа - най-старата и най-представителната институция в съвременна Европа - искам да изразя на него и на българския народ, който вие представлявате, нашето уважение и нашата почит.
Господин Председателю, скъпи приятели, позволете ми да завърша с още една лична забележка: през същия този месец друг испанец, Крал Хуан Карлос I, с когото споделяме, между другото, демократични идеали и европейско призвание, (ръкопляскания) ще посети вашата страна и ще се обърне към вашия Парламент. 105б.4 Да посрещнете двама испанци в разстояние на толкова малко дни може да е и съвпадение. Но то с положителност е символ как една страна, която силно вярва във възможностите си и демократично поема цялата отговорност за съдбата си в даден момент, може да постигне голям политически, социален и икономически напредък за своя народ и може да почне да играе важна и положителна роля в континенталните и световните работи. Горд съм да застана зад Краля на Испания предлагайки ви подкрепата и солидарността на испанския народ. (Ръкопляскания) Но съм още по-горд, като испанец и испански социалист, да мога да предложа на България подкрепата и солидарността на цяла Европа за по-нататъшното благоденствие и свобода на вашия народ и за все по-конструктивното ви участие в процеса на европейското единство. (Ръкопляскания)
Господин Председателю, дами и господа, благодаря за любезното Ви внимание! (Бурни и продължителни ръкопляскания) 105б.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател! Убеден съм, че ще изразя мнението на всички народни представители в тази зала, като Ви благодаря за красноречивото и дълбоко съдържателно слово.
Искам още веднъж да Ви убедя, че в България идеята за разширяване на европейското икономическо и политическо пространство, идеята за обединена Европа, скъсала с наследството на тоталитаризма, на комунизма, на фашизма и изграждаща се на основата на ценностите и принципите на Съвета на Европа, тази идея все повече ще определя и нашата национална политика.
Още веднъж Ви благодаря за топлите чувства, които изразихте тук, в тази съкровена за нашия народ зала, към българския народ. И Ви моля на предстоящата сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да предадете и нашите най-сърдечни приветствия към нашите колеги от парламента на Съвета на Европа.
Благодаря Ви още веднъж. (Ръкопляскания)
Закривам тържествената част на заседанието и давам 15 минути почивка. (Звъни)
(15 ч. и 55 м.)
СД/КП 106/1.
(След почивката)

16 ч. и 22 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Откривам редовното заседание на парламента.
На 28 април е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносител Ариф Мустакли. Разпределение на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по околната среда.
На 28 април е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители народните представители Мариела Митева и Емил Костадинов. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по труда и социалното осигуряване и Комисията по правата на човека.
На 28 април е постъпил проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители Петър Харизанов и група народни представители. Разпределен е на Законодателната комисия.
На 29 април е постъпил проект за решение за допълнение на решението за приемане на законодателна програма на Народното събрание за 1993 г. Вносител е народният представител Невен Пенев. Разпределен е на Законодателната комисия и Комисията по околната среда.
На 4 май е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите. Вносители са народният представител Фидел Косев и група народни представители. Разпределен е на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финансите, и Комисията по здравеопазването.
Уважаеми колеги, равносметка за времето на парламентарната група на СДС. Използвала е 78 минути от редовното време. Остават 12 минути от редовното време и 30 минути от удълженото време.
Парламентарната група на БСП и коалиция. Използвала е 63 минути. Остава от редовното време 27 минути и 30 минути удължение.
Парламентарната група на Движението за права и свободи не е използвала полагащите й се 30 минути от редовното време СМ/КП 107/1. и 10 минути от удължението.
Парламентарната група на Новия съюз за демокрация не е използвала редовното си време от 30 минути и 10 минути от удълженото време.
От независимите народни представители са използвани 6 минути, остават 9 минути от редовното време плюс 5 минути от удълженото.
Давам думата за изказване на народния представител Димитър Луджев от Нов съюз за демокрация.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (НСД): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Известно е, че в свободните общества бюджетът на страната е документ с правно, политическо и икономическо значение, който определя развитието на всички обществени отношения. Това е финансовата основа на държавността и концентриран израз на икономическия потенциал на страната. Поради всичко това обсъждането на Закона за бюджета изисква обективност и реалистичност на преценките с оглед интересите на страната, а не партийни амбиции, с оглед постигането на крайната цел, преминаването към демократично общество със свободна пазарна система. За съжаление ние все още нямаме една модерна парламентарна процедура за съставяне на държавния бюджет. Нов устройствен закон за бюджета не бе изготвен и внесен от предишния министър на финансите, въпреки поетите ангажименти. Старият не работи и не се спазва. Положителните методически промени, водени при изготвяне на сега разглеждания проект, не са в състояние да променят съществено бюрократичните схеми и процедури, практикувани от времето на централизираното планово стопанство. Надявам се, че правителството ще внесе скоро проект за устройствен закон, за да започне нормален бюджетен цикъл.
Разглеждането и по общата оценка на предложения проектозакон за държавен бюджет са пряко свързани с условията и проблемите, генерирани от досегашната финансова и бюджетна политика. Когато се критикува макроикономическата рамка, особено от някои министри от бившото правителство, трябва да се имат предвид няколко обстоятелства.
Първо, прекъсването на преговорите с Международния валутен фонд е свързано с преоценка на досегашната икономическа политика и нуждата от по-голям реализъм, свързана с конста107/2. тацията за очевидна невъзможност да се провежда по-нататъшна макроикономическа стабилизация при практически непокътнати структури и стандарти на поведение. Ударението се извества от чисто макроикономическите цели, които не са изцяло постигнати към тласък на структурните реформи и институционалните промени. Това основно изискване е заложено в основата на бюджета.
Трябва да припомня, че опасните последици от разминаването между стабилизационната и структурната част на реформите стана ясно и бе предмет на дискусия още през пролетта на миналата година. Правителството и министър Костов предпочетоха да продължат да използват бюджета за чисто рестриктивна политика, а не като фактор за ускоряване на структурните промени. По различни причини не бяха изпълнени поетите ангажименти за ценови и други промени в енергетиката, горивата, телефонните и пощенските услуги и прочие. Забави се процесът на реституция на земята, банковата консолидация, приватизацията, комерсиализацията на държавните и общински предприятия, създаването на модерна данъчна и здравно-осигурителна система.
Поради отсъствие на ясна политика на доходите и разрушаването на тристранния механизъм на съгласуване на интересите със синдикатите новото правителство се изправи пред необходимостта да реши въпроса с натрупаното обезценяване на фиксираните доходи на населението и да се ориентира към по-тясно насочена социална политика към така наречената вторична защитна мрежа, за която толкова дълго досега говорим.
Ако бюджетните показатели за миналата година са относителни добри, трябва ясно да се каже, че това е за сметка на реалните доходи на населението, продължаващия спад на производството, отлагането и забавянето на структурните и институционалните реформи, а следователно отлагане на разходи и проблеми, с които трябва да се справя сегашното правителство.
Представеният проект за бюджет има няколко съществени достойнства в контекста на изложеното дотук и при наличието на генерираните проблеми.
Първо, той се основава на една предварително оповестена и приета от социалните партньори политика на доходите, при която за първи път от изминалите три години е установен ясен механизъм за защита на доходите на населението от инфлация, свързана с 107/3. нейното по-точно прогнозиране и контролиране.
Второ, предвидени са според възможностите средства за слагане начало на структурната реформа. Имам предвид средствата за връщането на земята, приватизацията, по-тясно насочена социална политика и по-радикално предложение за уреждане въпроса за така наречените лоши кредити, като според мен, още тук ще подчертая, това трябва да бъде само за кредити, взети до края на 1990 г.
Трето, по-ясно е очертана политиката на предоставяне на средства за икономическия сектор, по-специално енергетика, транспорт, селско стопанство, обвързани и с ценовата политика за специфичните дейности и стоки, чиито цени се контролират от правителството. Това също допринася за по-голяма стабилност и прогнозируемост на макроикономическите условия и реформи.
Четвърто, постигнат е възможният за условията на 1993 г. баланс чрез дефицит до границите на 8 на сто от брутния вътрешен продукт. Тук искам да припомня, че дефицитът за 1992 г. възлиза към 6,44 на сто и че по-важното в случая е източникът и начинът на неговото финансиране, които са добре разработени. За да се реализират обаче приходите, предвидени в рамките на 39 на сто от брутния вътрешен продукт, е необходимо правителството да провежда по-активна политика за намаляване спада в производството и парламентът да приеме законите за данъчната администрация, а по възможност и целия данъчен пакет. Все пак препоръчвам до месец юни Министерство на финнасите да оповести ясно данъчните условия, които се конкретизират в подзаконови актове, след като е малко вероятно Законът за данъка върху печалбата и Законът за добавената стойност да се приемат и да влязат в сила по-рано от 1994 г.
По отношение на разходите като обща сума, считам, че те са свити до крайност. Това се установи от всички комисии, като се надяваме, че съгласно техните препоръки ще има положителни отношения и изменения. Обаче искам да се спра на предвидения разход в обхвата на дефицита, разходът се компенсира от Българска външнотърговска банка. Приемам позицията на бюджет по финансовата комисия, че тази операция трябва да отпадне и да се свърже със споразумението за Лондонския клуб. Считам, че този въпрос се нуждае от подробен анализ, в смисъл кои са организациите, които стоят зад тези прихванати от външните лик107/4. видатори суми, как са уточнени взаимните задължения и вземания между Министерство на финансите, Българската външнотърговска банка. Изяснен ли е въпросът за левовата равностойност на една значителна част от валутните дългове на фирмите, които документално е установено, че са върнати. 107/5.
Искам да взема отношение и по въпроса за това доколко бюджетът отговаря на интересите на всички социални групи на обществото като цяло или още по-конкретно - ощетени ли са някои социални групи.
Би било твърде спекулативно, ако някои поддържат тезата, че не са осигурени необходимите средства за хората с по-ниски доходи, без да се държи сметка за това, че през 1993 г. на практика се проявяват в най-острата засега форма всички финансови проблеми, генерирани от годините на тоталитарното управление и създадени допълнително през 1992 г., когато се пренебрегнаха въпросите на енергетиката, селското стопанство, "лошите кредити" и пр.
Всичко това задълбочи кризисното състояние на икономиката, която сега не е в състояние да осигури приходи, които биха позволили по-широка поддръжка на социално слабите слоеве на населението. Може много да се коментира структурата на данъците, но считам, че някои смущаващи съотношения са неизбежни. Не мога да кажа същото обаче за връзките между централния бюджет и общините.
Без да влизам в подробности считам, че е необходимо разпределението на приходите от данъка върху общия доход между бюджета и общините да бъде коригиран в полза на общините. Поставям под съмнение и предвидените критерии в чл. 7, особено този по точка 1, като основа за разпределение на субсидиите за общините в размер от 16 млрд. 859 млн. лв.
Предлагам следните изменения:
В чл. 1, ал. 4, точка 1.5. - "прихващания към 31.12. 1992 г. по текущи сметки на Българската външнотърговска банка" 2 млрд. и 202 млн. лв. да отпаднат.
По чл. 6 - да измени процента, става дума за съотношението централен общински бюджет, като това отношение да бъде 40 към 60 на сто и да се потърси другата възможност от средствата, които ще дойдат в резултат на инфлационния растеж. Тези средства да бъдат заделени в специална сметка в полза на общините.
Трето, в преходните и заключителните разпоредби, – 2, предлагам да се възложи на Министерство на финансите да уточни сумата на дълговете на предвидените за приватизация до края на годината предприятия, реално осъществявани сделки и да се запише определена сума, която ще се поема от държавата. ВТ/ЛТ 108.1.
В – 4 могат да се внесат следните изменения: до 1 август 1993 г. Министерство на финансите да осъществи операции по трансфер на дългове към банките до 31 декември 1990 г., на търговски дружества с държавно имущество, на държавни и общински фирми в държавен дълг в размер на 15 млрд. лв. Отписването на задълженията на предприятията се извършва въз основа на сключени договори между Министерство на финансите и търговските банки и между Министерството на финансите и предприятията.
Начислените и неплатени лихви на тези заеми са за сметка на търговските банки с държавно участие. Спира се начисляването на лихви по заемите, взети до 31 декември 1990 г.
Искам да кажа, че по сходен начин беше решен този проблем в Чехословакия и Унгария. Това ще ускори нещата до приемането на закон за цялостно уреждане на въпроса за "лошите кредити".
Накрая искам да подчертая, че аз ще гласувам за приемането на бюджета, но едновременно ще настоявам за много по-активна дейност на правителството в следните насоки:
- Незабавно внасяне на уточнения в процедурата или техниката за приватизация, така че да се осигури обещаното в програмата на правителството широко обществено участие.
- Без бавене да се изясни позицията на правителството по решаване на въпроса за "лошите кредити", като се предложи проект на закон и се осигурят условията за реалните действия, за да не се повтаря това, което стана през 1992 г. - бюджетът гласува през месец март 5 млрд. лв. за преоформяне и до днес въпросът не е приключен окончателно, поради мудността на министерството и други причини.
- Да се приеме правилникът за управление на държавната собственост в предприятията, чийто първоначален срок по Закона за преобразуване и приватизация беше до края на месец октомври 1992 г., а според програмата на правителството - месец май тази година.
Трябва да се осигурят реални условия и за привличане на чуждестранни инвестиции, както и да се осигурят обещаните в програмата условия за нормална дейност на частния бизнес. Това са гаранциите, че ще се постигне предвидената макроикономическа рамка, на чиято основа е изграден бюджетът. 108.2.
И накрая, позволете ми да кажа, че тук се чуха някои доста популистки изказвания по въпроса за парламента, на които няма да се спирам. Но мога да кажа, че този бюджет ще стане факт не само с тези препоръки, които даваме към правителството, определено да активизира своята дейност в тези и други направления, но и с една по-ефективна и целенасочена работа на парламента. Парламентът действително трябва да си заслужи признанието на обществото, което в момента е твърде ниско. И да се ориентира към съвсем конкретна дейност, която може да осигури реалното осъществяване на всички заложени в бюджета и в правителствената програма цели. В противен случай нищо няма да е в състояние да оправдае нашето присъствие тук. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Луджев. Има думата за реплика господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги депутати, няколко пъти, всъщност очевидно тук ще бъде дебатиран многократно законът за бюджета за 1992, а не за 1993 г. и затова аз призовавам депутатите, а и господин Луджев, да се разберем какви данни ще ползваме, когато ще говорим за този бюджет. Приемам да има дори и дебати, въпреки че не е редно, по бюджета за 1992 година, но ако се вярва на доклада на правителството, в който са дадени основни параметри по изпълнение на консолидирания бюджет на страната и се приемат числата, които са дадени в този доклад, 10,4 млрд. фактически касов дефицит са 4,9 на сто от брутния вътрешен продукт. Повтарям, 4,9 на сто.
Ако към тях се добавят 2 млрд. и 800 млн. кредити, които Българската народна банка е опростила на Стопанска банка срещу дълг на Националната електрическа компания самоволно, дефицитът пак ще стане 5,3, а не 6,44 на сто.
Така че, ако депутатите предпочитат да ползват в дебатите в тази зала вестникарска информация, а не това, което е представило правителството, аз считам, че точно това е популизъм. Това е опит, прозрачен при това, да се прехвърли вината от болната глава на здравата. (Шум и реплики от блока на БСП) Това е просто начин да започнем да си говорим ние между нас така, както си говорят в парламентите на разпадащите се държави на изток от България - едните да говорят едно, други да говорят друго, да няма нито едно число, върху което те да могат да стъпят като 108.3. хора, които желаят да вършат съвместна работа.
Аз се удивлявам, вие вестникарска информация ли искате да използвате или ще използвате доклада на правителството, който е даден към закона за бюджета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Костов, времето Ви изтече.
ИВАН КОСТОВ: Мисля, че наистина са прозрачни намеренията ви да изкарвате нещата такива, каквито те не са. Просто това трябва да стане ясно и на слушателите, и на зрителите, които наблюдават дебатите в тази зала. Така че моля и господин Луджев да обясни от кой вестник е взел числото 6,44 за дефицита на бюджета през 1992 г. (Единични ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов. Има думата народният представител Стойко Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Стойко Пенчев, 3. Варненски многомандатен район, Българска социалистическа партия.
Уважаеми господин председателю, колеги, господа министри, изказването, което направи господин Луджев, има един изключително важен момент, свързан със задвижването на икономиката. Аз бих искал да акцентирам върху проблемите на транспорта.
Има и изключително добра възможност в структурата на транспорта - Българските държавни железници, Воден транспорт, да се създаде възможност тези предприятия, които до преди две години носеха средства в държавния бюджет, това да бъде възстановено.
Искам да подчертая, че в тази връзка господин министър Александров проявява изключително внимание и желание да направи това. Но законодателството, създадено преди този кабинет, респективно господин Иван Костов, който говори преди малко, ние с него сме говорили и в Бюджетната комисия, и тук в залата, поради непрофесионалния подход към транспортната система и финансовата политика, транспортът на практика беше доведен до падане на най-ниското ниво, на което той е съществувал като цяло.
Затова обръщам внимание върху един изключително сериозен проблем. Аз с господин Костов трябва да говоря по друг начин в залата, вероятно търсене на отговорност (шум и реплики от 108.4. блока на СДС), но аз искам да обясня... Спокойно, спокойно! Не се вълнувайте! (Шум и реплики в блока на СДС, които не се разбират) Спокойно!
Искам да обясня, че в транспорта трябва да бъдат слети допълнителните изисквания - 160 постановление, 21 постановление, за да се даде възможност да поправи част от грешките, които допусна политиката, провеждана от господин министъра Иван Костов. Благодаря ви. (Свиркания и възгласи "У-у-у" в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Времето Ви изтече. Реплика на репликата? (Иван Костов иска думата от място) След завършване на дупликата, ще Ви дам думата по процедурен въпрос.
Извинете, народният представител Константин Тодоров искаше ли думата? - Не. Има правото за дуплика господин Луджев. 108.5.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (НСД): Господа народни представители, аз много уважавам драматичните възможности на господин ексминистъра Костов. Вестникът, от който съм взел данните, се казва "Месечен бюлетин - Агенция за икономическо развитие", март 1993 г. Ето това е вестникът, който ползвам, а самият "Месечен бюлетин" ползва данни на Националния статистически институт. А по какъв начин формално е оформен посоченият дефицит в правителството, може да каже господин финансовият министър. Аз предпочитам да вярвам на тези данни.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Лошото е, че Костов го няма и не може да чуе.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Вижте, аз мога да разкажа много неща, как беше правен примерно бюджетът миналата година и по какъв начин беше приет тука бюджетът и месец по-късно бяха легализирани цените, дори не бяха вкарани в изчисленията при тогавашния бюджет. И колко това ощети примерно бюджета. И когато някой човек говори за популизъм или за вестникарство, нека си припомни просто в миналото какво ставаше.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Седем милиарда оставени за тая година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Луджев! Има думата за изказване народният представител Андрей Луканов.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
Бих искал да повдигна във връзка с бюджетния дебат два въпроса от конкретен характер, които според мен имат съществено значение за окончателното съставяне на бюджета.
Първият въпрос е свързан с ликвидиране на нашите задължения към бившите страни - членки на СИВ. За тази цел в разходната част на бюджета са предвидени 900 млн. лв. Налага се малко да се върнем към историята на този въпрос. Колегите би трябвало да знаят, че към 31 декември 1989 г. нашите задължения, или пасивното салдо в стокообмена с източноевропейските страни членки на СИВ е било по-малко от 200 млн. преводни рубли. МС/ЛТ 109.1.
През първите месеци на 1990 г. това салдо нараства бързо, особено в стокообмена и платежните отношения с някои страни, като само с Полша то надхвърля 300 млн. рубли.
Това накара тогавашното правителство да вземе мерки за ограничаване на вноса на стоковите операции със страните, които се очертаваха като големи кредитори по текущия стокообмен и тази мярка донякъде изигра своята роля.
Обаче в резултат на нестокови спекулации, извършени без знанието на правителството и без неговото одобрение само за тези няколко месеца на 1990 г. и в течение на 1990 г. и началото на 1991 г. дългът на страната по тази линия нарасна от 200 на повече от 1 млрд. А само към Полша на 500 млн. преводни рубли.
След като се констатира този факт, бяха проведени преговори със съответните страни. Направени бяха опити от наша страна, вече при правителството на господин Попов, да се докаже, че значителна част от този дълг не се дължи на нормални стокови и на стокови операции, а на книжни валутни спекулации. Упражнен беше силен натиск върху нашите екипи на преговорите, като в крайна сметка е била постигната договореност, одобрена от правителството през 1991 г. - 1991 г. да се използва за плащания със стоки и услуги, а след това да се търси начин за разплащане във валута.
Остана нерешен въпросът за произхода на тези български задължения.
Ясно е обаче едно. Ясно е, че са нарушени условията на междуправителствените спогодби, при които се е осъществявал обменът на стоки и услуги между страните - членки на СИВ. Не са спазени общите условия на системата, при която е функционирала тогава националната икономика. Не е спазван през този период, вече от страна на нашите партньори, плановият характер на взаимните доставки. Нарушен е следователно балансът на доставките. Не е спазван и принципът на структурната равнопоставеност на България и нейните партньори от Източна Европа.
При това положение аз искам да изразя категоричното мнение, че българската държава и българското правителство могат да носят отговорност само за онази част от дълга, която е натрупана при спазване на всички принципи на системата, при която е функционирала икономиката и се е осъществявал икономическият 109.2. обмен.
Ние нямаме, според мен, задължения по онази част от дълга, която е натрупана без знанието и без съгласието на българската държава и българското правителство.
Поради това аз искам да предложа на колегите да не се предвижда в бюджета сума за ликвидиране на задълженията към източноевропейските държави, поне през тази година, до пълно изясняване на въпроса, който съвсем накратко ви обрисувах. А тази сума, ако решиме да я икономисаме за въпросната цел да бъде насочена за незадоволени в рамките на настоящия бюджет нужди, например в областта на здравеопазването, социалното осигуряване. От тука биха могли да се вземат и средствата за възстановяване на безплатното предоставяне на лекарства на някои категории граждани.
Какви биха били нашите аргументи във връзка с такова едно решение, ако Народното събрание го вземе?
Първо, ние можем да се позовем на рязко влошените икономически условия в България в сравнение с периода 1990-1991 г., когато се е преговаряло по въпроса.
Второ, ние можем да се позовем на неизпълнението от страна на нашите партньори на задължението да закупят български стоки и услуги през 1991 г. Може определено да се каже, че те въобще не си мръднаха пръста, за да изпълнят това свое задължение, или са го правили формално и в съвсем незадоволителни размери.
Трето, може да се позовем на състоянието на бюджета и трудностите, които имаме с неговото обвързване.
И четвърто, според мен най-важното - можем да се позовем на международната обстановка - ембаргото срещу малка Югославия и загубите, които България понася от спазването на това ембарго без реални и непосредствени изгледи за компенсирането на тези загуби.
Тъй че аз предлагам, и ще конкретизирам писмено това свое предложение във връзка с гледането на закона за бюджета на второ четене да отпадне сумата от 900 млн. лв. в разходната част за регулиране на тези задължения.
И вторият въпрос, който искам съвсем накратко да повдигна, той е адресиран към уважаемия министър на финансите, се 109.3. отнася до все още циркулиращите сведения за това, че различни организации реализират съществен икономически оборот без заплащане на данък оборот и акцизи.
Вярно е, че ние приехме решения, с които ограничихме и се постарахме да затворим тази възможност. Аз имах и разговор с господин Александров, той ме увери, че въпросът е решен, но мен ме смущават следните данни, уважаеми колеги.
По предварителни статистически данни в държавните, общинските и кооперативните предприятия, без тези от селското стопанство, през 1992 г. са реализирани стоки и услуги за крайно потребление, освободени от данък оборот и акцизи за 5 млрд. 258 млн. лв.
Не гарантирам, че тези данни са абсолютно точни, господин министре, и предварително се извинявам, но смятам, че е наложително преди второто четене на закона да се направи една точна справка, да се разбие по периоди тази сума, ако тя е реална, и да се прецени дали не е необходимо в закона да се запише специален текст, който окончателно да ликвидира всякакви възможности за осъществяване на стопанска дейност при привилегировани условия. Тъй като от нашия скромен пазарен опит може да се направи категоричният извод, че всяка привилегия за стопанска дейност води до корупция и до изкористяване на принципите на пазарната икономика. 109.4.
И накрая една малка бележка, уважаеми колеги! Като слушах господата от дясната част на залата и техния плач по бюджета, и техните жестоки критики към този бюджет, си мислех, че присъствам на едно предизборно шоу.
Господа, след като две години направихте толкова много, за да се срине базата на приходите, за да се предизвика спад в производството, за да се разпилее онова чудесно наследство, което българският народ беше създал, да се дестабилизира една относително стабилна икономика,... (шум от дясната страна на залата) след като направихте всичко това, след като с футболен трик прехвърлихте в бюджета за тази година 8 милиарда лева от бюджета за миналата година, вие нямате моралното право да организирате в залата на Народното събрание предизборен митинг (викове "у-у-у" и "комунист" от дясната страна на залата, ръкопляскания от лявата страна на залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Луканов!
Има думата за реплика народният представител Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Трябва да ви кажа, че от последните думи на господин Луканов аз съм изумен. Изумен съм, защото човекът, който има много голяма вина, за да стигне България дотук, си позволява да чете морал на другите. Засрамете се, господин Луканов! (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев!
Има думата за реплика народният представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм длъжен да направя реплика по първата част на изказването на господин Луканов, тъй като аз и неведнъж в Икономическата комисия съм изразявал обратното становище на това, а именно, че тези 900 милиона са недостатъчни, за да се реши проблемът с дълга с Източна Европа и смятам, че ако трябва да търсим причините за този дълг, ние не можем да отминем и решението на правителството на господин Георги Атанасов, който ББ/ВЙ 110.1 именно в този период, за който говори господин Луканов, допусна да има извънпланов износ за Източна Европа, допусна всяко българско предприятие да има сметка във всяка българска търговска банка и ние имахме много подробна дискусия в Икономическата комисия и много добросъвестно представителите на Външнотърговска банка и Министерство на търговията ни информираха за своите усилия по уточняване на този дълг. Аз мисля, че ние не можем да поставим така въпроса, тъй като аз лично като човек, занимаващ се с търговията, не мога да допусна, че поради нерешаването на въпросите с дълга страни като Унгария, Чехия, Словакия и Полша, които имат много силна администрация, запазена от тоталитарно време, не допускат износ във валута от България. И мен ме е срам, че в момента в нашия износ тези страни се нареждат след Албания.
Мисля, че ние трябва да проявим един такъв разум, който е разум на взаимното партньорство и на компромиса и да видим и нашите слабости в допускане на този дълг. Като държава, имам предвид, като правителства и да не поставяме така въпроса. Дори аз бих пледирал цялата сума от 3 милиарда да бъде включена. А въпросът, че действително могат да станат сделки за 900 милиона, е друг въпрос.
Напълно съм съгласен с това, което каза господин Луканов, че тези средства трябва да се дават срещу търг на българските фирми и разбирам, че министърът на финансите има такова намерение. Тоест, не непременно да получат 2 лева и 45 лева за преводна рубла, а дори и по-малко, ако има заинтересованост за това.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата за реплика народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги депутати! Има начин да се потърси сметка на Съюза на демократичните сили за неговото управление на страната. И този начин е да отидем на избори (ръкопляскания от блока на СДС). Там ще се разбере кой какво е провалил и кой какво е направил за тази страна. Останалото са само приказки и злоупотреби с приказките, от което приказките започват да не звучат въобще на хората и хората да не ги разбират. Затова, ако много настоявате да ни 110.2 потърсите сметка, да отидем на избори и ни я потърсете там. И там ще стане ясно колко струвате вие, цялата ви партия и тези - отцепниците горе, всички ще разберете какво струвате. Там е мястото, където се решават тези въпроси, а не от тази трибуна.
Ако сте наясно с този въпрос, повече реплики няма да ви правя (ръкопляскания в блока на СДС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов!
Има думата за дуплика народният представител Андрей Луканов.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Ганев, няма да Ви отговарям надълго, но ще Ви кажа, че вина за това днешно състояние на България имат и тези, които две години съсипват икономиката, и тези същите, които през 1990 година направиха всичко, за да саботират усилията на социалистическото правителство да започне сериозно реформата при... (шум от блока на СДС) защита на социалните интереси на българския народ. Тогава вие имахте най-добрата програма, представена в България досега за реформа и направихте всичко, за да провалите прилагането на тази програма. Носете си отговорността, господа!
Що се отнася до репликата на моя многоуважаван колега Атанас Папаризов, аз му благодаря за нея. Ние винаги сме имали с него такива отношения и сме си възразявали, без оглед на положението и преди, и сега, но аз лично не съм убеден от неговите доводи и не бих приел, че правителството на Георги Атанасов носи някаква особена отговорност... (шум и викове от блока на СДС)... за натрупването на този дълг, тъй като, повтарям, ...
Господа, не реагирайте с чувствата, особено когато тези чувства идват някъде от петите ви, а гледайте цифрите. А цифрите са следните. В края на 1989 година, за която носи отговорност правителството на Георги Атанасов, дългът към тези страни беше по-малко от 200 милиона преводни рубли. И това казва всичко!
И накрая, господин Костов, недейте разбира демокрацията така, както сте разбирали взаимоотношенията с момчетата от вашата махала в Пловдив. Тоест, като един постоянен бой, при който силата на аргументите се замества от тежестта на юмрука. Изборите са безусловно част от демократичния процес, но избори всяко 110.3 тримесечие - вече е махленска демокрация.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Луканов.
Има думата за изказване народният представител Христо Тодоров. 110.4
ХРИСТО ТОДОРОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, Христо Тодоров, 29. Хасковски избирателен район, Нов съюз за демокрация.
ГЛАС ОТ БСП: Отцепници! (Шеговито)
ХРИСТО ТОДОРОВ: (Усмихва се) Чрез предоставения ни законопроект за държавен бюджет за 1993 г. правителството на Република България си поставя за цел решаването на следните амбициозни задачи: първо, ограничаване спада на производството; второ, овладяване нарастването на инфлацията; и трето, създаване на условия за постепенно съживяване на икономиката.
Отчитайки създалата се сложна икономическа обстановка и кратките срокове за създаване на проектобюджета, считам, че сравнително реалистично са оценени бюджетните приходи, направен е обстоен анализ на бюджетните разходи и се очаква, че бюджетният дефицит ще бъде ограничен до размер, който да не предизвиква неоправдано инфлационно натоварване.
Изградената макроикономическа рамка на бюджета очертава умерено оптимистична картина на развитието на стопанската конюнктура за 1993 г.
Оценявайки обстановката през първото тримесечие на 1993 г. оптимизъм вдъхва фактът, че е нараснал относителният дял на предприятията с увеличение на производството спрямо предходната година, а спадът на производството през първите 3 месеца на настоящата година е намален с около 2 на сто спрямо първото тримесечие на 1992 г.
За оживяването на икономиката в средносрочен аспект е необходимо инвестиционните разходи през настоящата година и следващите няколко години да нарастват и този факт е отразен в проектозакона.
Тук следва да се отбележи, че инвестиционната активност през последните 2-3 години практически замря. И този факт буди безспокойство за съдбата на националното производство в средносрочен и дългосрочен аспект.
Извеждането на националната икономика от дълбоката икономическа криза, постигането на макроикономическа стабилизация СР/МД 111.1 и стопански растеж е невъзможно в рамките на една година. И това е отразено в раздела за макроикономическата рамка на проектобюджета.
Всеки разумен човек си дава ясна сметка, че стабилизирането на националната икономика е невъзможно в рамките на една календарна година, когато благодарение на дългогодишното комунистическо управление на страната и блокирането на реформите, отсъствието на механизми за регулиране и насърчаване на стопанската дейност при предишните правителства доведоха до спад на брутния вътрешен продукт през 1992 г. в размер на 7%, а спадът на промишленото производство възлезе на 22%.
Въпреки сложната икономическа ситуация, в която се намира страната, считам, че набелязаните цели в макроикономическата рамка са осъществими. Макар че предлаганият бюджетен дефицит представлява 8 на сто спрямо брутния вътрешен продукт и неговата величина не е за пренебрегване, трябва да се отбележи, че дефицитът е свързан с финансирането на важни структуроопределящи и социални дейности за държавата, каквито са селското стопанство, енергетиката, транспортът, отбраната, промишлеността, пенсионното осигуряване и пр.
Не е за пренебрегване и фактът, че за първи път през 1993 г. се прави опит за решаване на въпроса с т.нар. лоши кредити, което е предпоставка за ограничаване на спада на производството.
Считам, че проектозаконът за държавен бюджет за 1993 година е сравнително добър и призовавам народните представители да го подкрепят на първо четене.
Отчитайки направените предложения в комисиите на Народното събрание и по-специално в Комисията по земеделието за разделяне на средства за селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов, предоставям исканията на Комитета по горите и моля те да се имат предвид при второто четене на закона.
(Предоставя в писмен вид тези искания на председателя на Народното събрание)
Състоянието на българското растениевъдство и животновъдство очертават една нерадостна перспектива в близко бъдеще. 111.2 По безотговорен начин през последните години бяха изклани, изнесени или продадени и препродадени на минимални цени милиони домашни животни и птици, вкл. високопродуктивни и разплодни.
В сравнение с 1991 г. през 1992 г. броят на телетата и кравите е намалял с над 330 хил. бройки, на свинете - с над 460 хил. бройки, на овцете - с над 1,8 млн. броя, а птиците съответно с 1,8 млн. броя.
От това силно пострада националният генофонд и елитната част на животинските популации. От големия износ на фуражно зърно през 1992 г. силно пострадаха българското свиневъдство и птицевъдство.
ГЛАС ОТ СДС: Как ще е пострадало?... Приказваш глупости!
ХРИСТО ТОДОРОВ: За отбелязване е фактът, че значителна част от земеделската техника е в лошо техническо състояние, разкомплектувана, разграбена, лошо съхранявана и разпродавана на безценица.
За преодоляването на всички тези негативи, както и за решаването на проблемите на поземлената реформа считам, че е необходимо да се подкрепят намеренията на правителството, отразени в частта за земеделието, вкл. и – 4 от Преходните и заключителни разпоредби за преобразуване на несъбираемите кредити в държавен дълг на организациите по – 12 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, като се има предвид и становището на Комисията по земеделието.
Като депутат от Димитровград се надявам, че исканията на общината за финансирането на важни екологични обекти ще бъдат удовлетворени, а също така ще бъде финансирано социалното и учебнопроизводствено заведение за обучение на деца-инвалиди и сираци от цялата страна.
Исканията са минимални. Става въпрос само за 7,5 млн. лева и аз се надявам, че общият размер на субсидиите на община "Димитровград" ще бъде завишен най-малкото с тази сума.
На мен ми е известно, че размерът на субсидиите за общините е изчисляван по еднакви критерии за всички общини в страната, но мисля, че Народното събрание е в правото си да внесе изменения в размера на субсидиите, като се ръководи от нуждите и чисто човешки критерии, каквито са тежката екологическа обста111.3 новка, завишената заболеваемост на населението и др.
В тази връзка искам да известя Народното събрание, че нуждите на Общинската болница са в размер на 47 млн. лева, а а довършителни работи на строителството на Градската поликлиника са необходи 35 млн. лева, а са предвидени само 5 млн. лева.
Наред с проблемите на здравеопазването не търпят отлагане и проблемите на околната среда в Димитровград. Аз не се съмнявам, че в приложение 4 на настоящия законопроект ще бъдат предвидени необходимите средства за изграждането на пречиствателни станции за питейни води в размер на 7 млн. лева, както и средства за пречиствателна станция за отпадни води в размер минимум от 10 млн. лева.
За всеки български гражданин е ясно, че държавата ни е в бедствено положение, но въпреки всичко животът продължава и нуждите на хората трябва да бъдат решавани.
Накрая оценявайки проектозакона за държавен бюджет за 1993 г. като добър, още веднъж призовавам многоуважаемите народни представители да го одобрят на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тодоров. (Ръкопляскания)
Има думата за реплика господин Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя реплика на изказването на господин Тодоров поради това, че той е народен представител от един тежко засегнат в екологично отношение град. И аз се учудвам защо той като спомена приложение 4, не спомена какво се крие зад това приложение и какво се крие изобщо зад целия проектобюджет на това правителство.
Аз ще ви кажа, досега за околна среда не се говори, зад този проектобюджет се крие пълна незаинтересуваност на това правителство да продължи по-нататъшното решаване на екологичните проблеми, които ние наследихме.
Приложение 4, уважаеми дами и господа, е т.нар. приложение 2, което ние за първи път миналата година прокарахме в бюджета и което ние бяхме подготвили за проектобюджета за 1993 г. 111.4 Взето е абсолютно същото, вместо да бъде увеличено с 60-70 млн. лева, така както се очаква инфлацията, просто от това приложение са извадени 60 млн. лева и то е приложено към новия проектобюджет.
Като се има предвид, че от общините се взимат средства от данъците, това означава, че то просто ще блокират своята дейност. Но не там е най-голямата беда. По-голямата беда е там, че това, което решихме ние тук със закона, който всички заедно единодушно гласувахме - да децентрализираме тази дейност и да създадем общински и национален фонд за опазване на околната среда, това правителство няма никакво намерение да го изпълни.
Ние бяхме предвидили, че там ще се съберат 800 млн. лева, близо милиард - от всекиго по малко, от този, който за мърсява и да разтоварим държавния бюджет. Това правителство не изпълнява този закон.
Министърът на околната среда наистина внесе разработените от нас такси, които са предвидени в закона, но правителството ги отхвърли, отложи ги - не знам какво, и до ден днешен не са приети. Така че тези фондове ще останат полупразни. 111.5
Искам да ви кажа, че тази година всичко това, което ние успяхме да съживим, да започнем, като строителство на обекти, за които са отговорни общините, а това са пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, сметища и т.н., и т.н., просто ще бъде замразено. Това правителство няма никакво намерение според мен с този проектобюджет да решава проблемите на околната среда.
Благодаря ви. (Частични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Василев.
Заповядайте, господин Юруков.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги.
Господин Тодоров, щях да ви слушам по-добре и по-внимателно, ако в изказването си не бяхте защитили Горско стопанство. Та те съсипаха държавните, общинските и частните гори. И вие искате от бюджета, който е отреден за земеделието, да заделите определени суми и за тяхното съществуване! Вижте, добре разгледайте дейността, която вършат те в момента, и тогава пледирайте за пари от земеделието, за което вие много добре казахте тук, че е съсипано, и да вземете от изпатилите в земеделието отново в горите. Мисля, че не е коректно така да постъпвате със земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Юруков.
За дуплика, заповядайте, господин Тодоров.
ХРИСТО ТОДОРОВ (НСД): Искам да отговоря накратко на колегите. Аз лично от свое име и от името на хората от община Димитровград искам да изразя благодарността си към ексминистъра Валентин Василев, който беше много отзивчив за нуждите на димитровградчани, докато той беше министър. Обаче просто за настоящия момент трябва да му кажа, че в приложение 4 през миналата година се предвиждаха 180 млн. лв., а тази година са 367 млн. Фактически увеличението е много повече от 60 на сто.
На господин Юруков какво бих могъл да му кажа? Просто считам, че неговите мотиви са съвсем неоснователни и няма смисъл да давам отговор на неговия въпрос. БП/КП 112/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата за изказване народният представител Ариф Мустакли.
Ако го няма в момента в залата, тогава давам думата на народния представител Фидел Косев. Заповядайте, господин Косев.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, господин министър! Разглеждайки проектобюджета за тази година, ние си даваме ясна представа - или поне я търсим - за възможната политика, която се залага зад съществуващите цифри. Предлагам ви този подход на разсъждение.
Какво може да се получи или каква политика може да реализира правителството зад едни или други цифри, в една или друга част от проектобюджета?
Ще ви запозная с проблеми, които съществуват в онази част от обществената система, която е особена, свидна и според мен, въпреки някои опити на колеги, не би следвало да подлежи на политизиране. Става дума за младежката насоченост, младежката дейност, младежките програми, младите семейства, децата и спорта.
На 30 декември това правителство завари 45 на сто от безработните до 30 години. Изтича бъдещето на България с еднопосочни билети за Европа. Проституцията падна под възрастовата граница на 12, та дори и на 9 години, наркоманията мощно навлезе в училището и то с нискокачествени дроги, детската престъпност сериозно се увеличи, жилищата за младите семейства, включително и тези, които са отработени в така наречените младежки строителни набори, не се предоставиха на тези, които са ги отработили. И в тази неприятна ситуация нека да погледнем в бюджета какво е заложено за младежка дейност.
Ако приемем подхода, който ви предлагам, той е нулев. Няма нито един лев, заделен за младежки програми. Няма и предложения на Комитета за младежта и спорта за такива програми. Или по-точно има заделена някаква мижава сума от 10 млн. като предложение, но тя стои в папките на Комитета за младежта и спорта, не е представена нито в Министерски съвети, нито в Ми112/2. нистерство на финансите.
Нека да погледнем и спорта. Заделени за спортна дейност 65 млн. лв. - една от малкото суми, които не са индексирани спрямо заложените миналата година. Добре, за тези 65 млн. каква е политиката, която е възможна?
Възможната политика отново е неизвестна. Няма приета програма на Министерския съвет или държавна политика в областта на младежта и особено в областта на спорта, където вече има заложена някаква сума. Не е ясно тези 65 млн. за какво ще стигнат - дали за издръжка на базата, дали за организиране на национални състезания, дали за участие в международния спортен календар или за какво?
Разбира се, трябва да отчетем и още нещо. Обществените системи са много трудни за управление поради една много проста причина - инерционният момент в тях е прекалено голям и не може дори за тези 4-5 месеца от съществуването на едно правителство нещата да се обърнат наляво, надясно, наопаки или както и да е.
Какво беше заложено преди този 30 декември? Тук е господин Костов, който от този микрофон, когато идваше на власт в правителството на СДС, каза, че да се говори за младежка политика е социалистически инфантилизъм. И така и действаше оттук нататък. Дори след като беше създаден Комитетът за младежта и спорта, както казват едни мои колеги, въпреки правителството на Филип Димитров, господин Костов в отговор на едно писмо от Комитета за младежта и спорта за комсомолските фирми е заявил, че той нямало да участва във възобновяването на Комитета за младежта и спорта при положение, че той вече беше факт и то на Министерския съвет, в който участва и той.
И така, създаването на Комитета за младежта и спорта преди година беше добро и залагаше някаква политика. Но комитетът беше създаден политически. Назначен беше заместник-председател, без да има председател, назначен беше като заместниккомандир по политическата синя част, средства не бяха отпуснати, средства няма къде да се заложат и сега. Това оправдава ли липсата на политика или нулевата политика на сегашното правителство? Разбира се, че не. Има конкретни предложения, гласувани в Комисията за младежта и спорта, които аз подкрепям и моля 112/3. и вие да подкрепите. В тях има създадени механизми за намиране на някакви средства за младежка дейност. Но ви моля, господин министър, нека Министерският съвет да намери начин да утвърди конкретните елементи на една държавна политика. Нека, ако пожелаете вие, да се вслушате в думите на депутатите, на моите колеги, защото много близко е нашата оценка за Министерския съвет до тази за онзи куфар без дръжка, ако си спомняте, който е невъзможно да оставиш, а пък не е удобно да носиш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Косев. Реплики няма.
Давам думата на народния представител Звездалин Кафеджиев. Заповядайте, господин Кафеджиев. 112/4.
И накрая една малка бележка, уважаеми колеги! Като слушах господата от дясната част на залата и техния плач по бюджета и техните жестоки критики към този бюджет, си мислех, че присъствам на едно предизборно шоу.
Господа, след като две години направихте толкова много, за да се срине базата на приходите, за да се предизвика спад в производството, за да се разпилее онова чудесно наследство, което българският народ беше създал, да се дестабилизира една относително стабилна икономика,... (шум от дясната страна на залата) след като направихте всичко това, след като с футболен трик прехвърлихте в бюджета за тази година 8 милиарда лева от бюджета за миналата година, вие нямате моралното право да организирате в залата на Народното събрание предизборен митинг (викове "у-у-у" и "комунист" от дясната страна на залата, ръкопляскания от лявата страна на залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Луканов!
Има думата за реплика народният представител Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Трябва да ви кажа, че от последните думи на господин Луканов аз съм изумен. Изумен съм, защото човекът, който има много голяма вина, за да стигне България дотук, си позволява да чете морал на другите. Засрамете се, господин Луканов! (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев!
Има думата за реплика народният представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм длъжен да направя реплика по първата част на изказването на господин Луканов, тъй като аз и неведнъж в Икономическата комисия съм изразявал обратното становище на това, а именно, че тези 900 милиона са недостатъчни, за да се реши проблемът с дълга с Източна Европа и смятам, че ако трябва да търсим причините за този дълг, ние не можем да отминем и решенията на правителството на господин Георги Атанасов, който ББ/ВЙ 110.1 именно в този период, за който говори господин Луканов, допусна да има извънпланов износ за Източна Европа, допусна всяко българско предприятие да има сметка във всяка българска търговска банка и ние имахме много подробна дискусия в Икономическата комисия и много добросъвестно представителите на Външнотърговска банка и Министерство на търговията ни информираха за своите усилия по уточняване на този дълг. Аз мисля, че ние не можем да поставим така въпроса, тъй като аз лично като човек, занимаващ се с търговията, не мога да допусна, че поради нерешаването на въпросите с дълга страни като Унгария, Чехия, Словакия и Полша, които имат много силна администрация, запазена от тоталитарно време, не допускат износ във валута от България. И мен ме е срам, че в момента в нашия износ тези страни се нареждат след Албания.
Мисля, че ние трябва да проявим един такъв разум, който е разум на взаимното партньорство и на компромиса и да видим и нашите слабости в допускане на този дълг. Като държава, имам предвид, като правителства и да не поставяме така въпроса. Дори аз бих пледирал цялата сума от 3 милиарда да бъде включена. А въпросът, че действително могат да станат сделки за 900 милиона, е друг въпрос.
Напълно съм съгласен обаче с това, което каза господин Луканов, че тези средства трябва да се дават срещу търг на българските фирми и разбирам, че министърът на финансите има такова намерение. Тоест, не непременно да получат 2,45 лева за преводна рубла, а дори и по-малко, ако има заинтересованост за това.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата за реплика народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги депутати! Има начин да се потърси сметка на Съюза на демократичните сили за неговото управление на страната. И този начин е да отидем на избори (ръкопляскания от блока на СДС). Там ще се разбере кой какво е провалил и кой какво е направил за тази страна. Останалото са само приказки и злоупотреби с приказките, от което приказките започват да не звучат въобще на хората и хората да не ги разбират. Затова, ако много настоявате да ни 110.2 потърсите сметка, да отидем на избори и ни я потърсете там. И там ще стане ясно колко струвате вие, цялата ви партия и тези - отцепниците горе, всички ще разберете какво струвате. Там е мястото, където се решават тези въпроси, а не от тази трибуна.
Ако сте наясно с този въпрос, повече реплики няма да ви правя (ръкопляскания в блока на СДС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов!
Има думата за дуплика народният представител Андрей Луканов.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Ганев, няма да Ви отговарям надълго, но ще Ви кажа, че вина за това днешно състояние на България имат и тези, които две години съсипват икономиката, и тези същите, които през 1990 година направиха всичко, за да саботират усилията на социалистическото правителство да започне сериозно реформата при... (шум от блока на СДС) защита на социалните интереси на българския народ. Тогава вие имахте най-добрата програма, представена в България досега за реформа и направихте всичко, за да провалите прилагането на тази програма. Носете си отговорността, господа!
Що се отнася до репликата на моя многоуважаван колега Атанас Папаризов, аз му благодаря за нея. Ние винаги сме имали с него такива отношения и сме си възразявали, без оглед на положението и преди, и сега, но аз лично не съм убеден от неговите доводи и не бих приел, че правителството на Георги Атанасов носи някаква особена отговорност... (шум и викове от блока на СДС)... за натрупването на този дълг, тъй като, повтарям, ...
Господа, не реагирайте с чувствата, особено когато тези чувства идват някъде от петите ви, а гледайте цифрите. А цифрите са следните. В края на 1989 година, за която носи отговорност правителството на Георги Атанасов, дългът към тези страни беше по-малко от 200 милиона преводни рубли. И това казва всичко!
И накрая, господин Костов, недейте разбира демокрацията така, както сте разбирали взаимоотношенията с момчетата от вашата махала в Пловдив. Тоест, като един постоянен бой, при който силата на аргументите се замества от тежестта на юмрука. Изборите са безусловно част от демократичния процес, но избори всяко 110.3 тримесечие - вече е махленска демокрация.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Луканов.
Има думата за изказване народният представител Христо Тодоров. 110.4 В тази връзка предлагам да се направи опит за продажба на вече закупените "Мерцедеси". Да се закупят "Опели" и с разликата да се оборудва собствен гараж на Народното събрание и да започне през 1993 г. създаването на експертни групи към постоянните комисии от компетентни и добре платени специалисти.
По втория раздел - разходите за ремонтиране и оборудване на бившия Партиен дом за нуждите на Народното събрание и за строителство на общините и за народните представители. Идеята бившият Партиен дом да се приспособи за сграда на Народното събрание, считам за абсолютно неприемлива. Няколко десетилетия тази сграда е материализиран израз в съзнанието на българите на концентрираната тоталитарна власт. Не е морално парламентът като висш законодателен орган и основа на парламентаризма и демократичното начало да се помещава в сграда с такива мрачни спомени, наслоения и дори с такава подтискаща монументална архитектура. Парламентаризмът най-лесно ще бъде възроден като птицата Феникс от пепелта, ако в следващите години е свързан с настоящата ни сграда. Тя е негов естествен носител. Така ще се възроди духът и след освобожденските демократични традиции, чиято основа е Конституцията. Имам предвид Търновската.
Във финансов план разходите за реконструирането на бившия Партиен дом ще бъдат стотици милиони лева, които обаче няма да променят нито външния вид, нито качествено ще променят функционалността на архитектурните обеми. Същите разходи, вложени в наличните сгради около площад "Народно събрание", включително и настоящата сграда, ще бъдат употребени много по-ефективно. При това ще се създаде нещо ново, съобразено с нуждите на времето. Предлагам парламентарният център на републиката да бъде изграден в зоната около Паметника "Цар Освободител".
Заслужава внимание вариантът, вече има такива оферти, бившият Партиен дом да се даде примерно за 20-30 или повече години на чужда фирма, която да го реконструира като луксозен хотел. Има такава оферта от "Хилтън" или като бизнесцентър. И същевременно същият инвеститор да финансира изграждането на част от бъдещия парламентарен център. В конкретния случай се предлага реконструирането на хотел "София" за офиси на парламента - 120 офиса и СМ/КТ 114.1 за хотел на народните представители от провинцията - 84 стаи. В пространството около "Цар Освободител" има и други сгради, подходящи за целта. И самата сграда на Народното събрание се нуждае и може да бъде реконструирана. Техническите решения не са проблем, който ги разбира, разбира се.
Чисто функционално и в съзнанието на гражданите центърът на законодателната власт ще се отдели от центровете на изпълнителната власт и от президентската институция. Предлагам в тази връзка да се намали с 50 млн.лв. сумата в бюджета, предвидена за Народното събрание. Сега тя е 174 млн. 850 хил.лв. Тези 50 млн.лв. да се употребят за увеличаване разходите за отбрана и сигурност и по-точно за увеличаване на следните разходи. Не е нужно да се мотивирам защо.
Първо, за Националната разузнавателна служба - 7 млн.лв.
Второ, за Министерство на вътрешните работи с 43 млн.лв., в това число целево в МВР за Националната следствена служба - 30 млн.лв. и Националната служба за сигурност - 13 млн.лв. Като краен резултат: Националната следствена служба да получи 154 млн.лв., с които да се разпорежда по разходи и статии 1, 19, 29, 38, 39, 42, 43 и 49. И Националната служба за сигурност да получи 13 на сто от бюджета на МВР, т.е. около 500 млн.лв., с които да се разпорежда.
И няколко думи за община Бургас, чийто представител съм. Общините, които през 1992 г. не получиха субсидии в държавния бюджет, такава е община Бургас, моето мнение е, че и сега все пак са малко ощетени, въпреки че има предвидени субсидии. Смятам, че не са взети много точни кретерии при разпределението между сумите на субсидии между различните общини. За Бургаската община и областта специално не е взето предвид нито екологичното състояние, броят на населението. Единствената болница, която обслужва града и региона се натоварва супер през летните месеци от курорта. През голямото пристанище, през което преминават над 50 на сто от ходно-изходния оборот на товарите на страната. Летището, цялата инфраструктура, която се претоварва, особено през летните курортни месеци. И затова пледирам правителството по възможност да увеличи с 30 млн.лв. за община Бургас и то целево за нуждите на болницата, на единствената болница.
Благодаря. 114.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Караджов. Лично аз между "Мерцедес" и "Опел", избирам "Москвич Алеко".
Заповядайте, госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Взимам реплика, за това, защото стана въпрос за прочутите "Мерцедеси" и я взимам, за да ви кажа, ако на някого не е известно как се закупиха тези "Мерцедеси".
Господин Караджов, може би си спомняте, ако сте присъствували на заседанието на парламентарната група, че трябваше да се излъчат по двама представители от всяка парламентарна група и да се състави комисия и такава се състави. Всички парламентарни групи излъчиха такива свои представители, които да проверят всички оферти, които се предлагаха тогава и да се спрат на найдобрата. Като, разбира се, тази комисия работеше и с експерти, които са специалисти в тази област.
Трябва да Ви съобщя, че от страна на СДС ние излъчихме двама души, така както се искаше. Единият от тях е сегашният министър на транспорта господин Нейчо Неев, който каза, че е много голям специалист по транспорта и затова ние го предложихме и той участвуваше в тази комисия, която избра офертите. И нека сега да не правим популистки изказвания от тази трибуна и да твърдим, че много лоша е офертата с "Мерцедесите", а трябва да купим "Опели". Това нещо беше преценено от експертите и се реши коя е най-добрата оферта.
И още нещо искам да кажа като реплика. Относно бюджета на Народното събрание. Не мога да разбера защо искате да се намали бюджетът на Народното събрание, което е най-малко увеличен в сравнение с другите държавни институции. Защо не искате да се намали бюджета на Министерския съвет? Защо не искате да се намали бюджета на Президентството? Те надскачат над 200 на сто, сравнено с миналата година. А парламентът е някъде в рамките на около 70 на сто увеличение. Не мога да разбера логиката Ви да искате намаление на бюджета само на парламента, който е с най-малкото увеличение, близко до предвижданата инфлация, а дума не споменахте за действително огромния процент, с който се увеличават бюджетите на други институции. Моля Ви, нека когато правим изказвания, да правим 114.3 обективни такива, а не да спестяваме някои неща на правителството, което знам, Вие поддържате и може би затова не искате там да бъде отрязан бюджетът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. Други реплики няма.
Господин Караджов, заповядайте за отговор на направената Ви реплика.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Ще отговоря накратко. Аз не искам да правя популистки изказвания. Това го съкратих, за да спечеля време за нашата парламентарна група. Аз съм, за да се купят автомобили и това трябва да го чуе цялото население. За Народното събрание. Паркът има нужда от автомобили. Твърдя, че "Опел" Вектра Инсекцион са най-добрите и има доказателства за това. А кой е присъствувал не е важно и не са важни народните представители, а са важни експертите. Ние трябва да вярваме на хора, които разбират. Независимо кой е бил. Това няма никакво значение за моето мнение.
Второ, защо искам да се намали бюджетът на Народното събрание, а не искам на Министерския съвет или на Президентството. Ще Ви кажа. Защото според мен политика се прави с личен пример. И аз давам личен пример и морал на нас всички. Да започнем от нас си и тогава да гледаме другите, а не да обвиняваме само другите.
Ние не може да искаме от другите това, което не може да направим на себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Караджов.
Давам думата на отец Христофор Събев.
Ваше Преосвещенство, заповядайте като председател на Комисията по вероизповеданията.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Благодаря, господин председател. Председател съм на комисията, която днес се събра. Преди да започна да излагам това, което решихме, искам да ви поздравя с Гергьовден, скъпи колеги, с утрешния празник! Защото Свети Георги е убил ламята, ние искаме да убием ламята на злото за България. Нали така? И да няма поляризация вече, между нас само лек катарзис. 114.4
Скъпи колеги, на заседание на комисията, състояло се днес, на 5 май 1993 г. с участието на експерти, бе разгледан проектобюджетът за 1993 г. Първото, което прави впечатление е, че в раздел седми - дейности по културното, почивното и религиозното дело А + Б + В, вместо религиозното дело по т.В, е сложен раздел "Физкултура, спорт и туризъм". Спряно е, че е пропусната сумата за вероизповеданията, което е много показателно, но комисията се въздържа да го коментира.
Ръководството на комисията се обърна със специално писмо, с изходящ # 1021960 от 22 април 1993 г., в което на премиера се обръща внимание за този пропуск. В отговор на това получихме писмо от новоназначения директор на вероизповеданията # 42 от 26 април 1993 г., в което се съобщава, че по предварителни данни Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет ще разполага с 4 600 000 лв., с които ще субсидира основните вероизповедания в България. Цитат е в становището. Също така ни се съобщава, че след като получи утвърдения бюджет, Дирекцията по вероизповеданията ще вземе мнението на парламентарната комисия за конкретното разпределение и целта на средствата, отпускани за основните вероизповедания. Комисията с мнозинство реши да изиска в проектобюджета:
Първо, в чл.1, ал.5 на раздел 7 - "Дейности по културното, почивното и религиозното дело", а културата се създава нова точка - 1.4.8. А тя е именно: в това число ремонти на храмове и паметници на културата - 44 млн.
Второ, създава се нова "г" подточка - "Религиозно дело - общо разходи - 120 млн.лв.
Първо, текущи разходи - 5 млн.
Второ, ремонт на действуващи храмове и възстановяване на разрушени храмове - 115 млн.лв.
Трето, в чл.4, ал.1, числото става 3 млрд. 845 млн. - на 3 млрд. 965 млн.
Четвърто, в чл.4, ал.1 се създава нова позиция 117. Дирекцията по вероизповеданията - 120.
Комисията предполага, че нашето решение ще бъде атакувано с аргумента, че вероизповеданията са отделени от държавата. Вярно е това. Тогава защо в проектобюджета са предвидени средства 114.5 за БТС, АЧП и СБА, т.е., знаете какво означават тези съкращения, които са съюзни организации, но не и държавни ведомства. 114.6
Ако това се прави по традиция, то на същото основание ние можем да напомним, че съществува традиция държавата да подпомага и вероизповеданията, особено когато тя носи вина за разрушаването на някои храмове, като например храмът "Всех светих" в гр. Русе или храм "Свети 40 мъченици" в гр. Велико Търново и други култови сгради, поради което тя, държавата, е длъжна да ги възстанови.
Освен това националните интереси ни задължават да изискаме средства за литература по проблемите, възникнали с нахлуването и експанзията на сектите в страната.
За Комисията по вероизповеданията при Народното събрание председател Макариополски епископ Христофор.
Благодаря ви за вниманието, моля да се вземат предвид нашите бележки. (Ръкопляскания от отделни депутати от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на епископ Макариополски Христофор.
Давам думата на народния представител Ариф Мустакли.
АРИФ МУСТАКЛИ (ДПС): Господин председателю, уважаеми колеги! На нас ни е предоставен един реален бюджет, който с малките промени, които ще бъдат направени, ще задоволи всички нас, които мислим за бъдещото демократично развитие на България.
В тази сложна икономическа обстановка, която изживява нашата страна в настоящия момент, основните цели, които правителството си поставя, са поддържането на макроикономично и бюджетно равновесие при допустим за условията на страната бюджетен дефицит. Овладяване развитието на инфлационните процеси и създаването на всички необходими предпоставки за спиране на спада на производството, овладяване на нарастващата инфлация, създаване необходимите условия за постепенно съживяване на икономиката.
Правителството знае при какви условия трябва да изпълни тези свои задачи, които си е поставило.
Важно условие, за да бъде изпълнен бюджетът, това е събирането на данъците, а те са 89 на сто от всички приходи. Всички виждаме основното перо, приходът откъде идва. Това значи, че парламентът трябва да направи всичко възможно, за да приеме основните данъчни закони, а правителството чрез своята данъчна МС/КП 115/1. администрация да си прибере данъците.
Прави впечатление ниският процент на данъка върху печалбата на стопанските предприятия. Той е само 8 на сто. А фактически това е реалната икономика. Правителството трябва да обърне сериозно внимание на този факт, а и не само правителството. А за да може този процент да се завиши, необходимо е правителството да обърне сериозно внимание на въпроса за бързото връщане на земята, за приватизацията, преструктуриране на държавните предприятия, демонополизацията, развитие на частния сектор и реформата на финансовия сектор.
Всички знаем, че оживяването на икономиката ще бъде бавен и сложен процес. В проектобюджета е записано, че 15 млрд. лв. става държавен дълг. Това е хубаво, но много е важно и как правителството ще разпредели тези средства, за да не потънат някъде, където тяхната ефективност ще бъде нищожна.
Правителството чрез своя бюджет се опитва да води политика, насочена към спиране на спада и създаване условия за съживяване на производството при приемлива социална цена.
Проектобюджетът за 1993 г. има определена социална насоченост. Това е видно от сумата, която е предвидена.
За да успее социалната програма на правителството, то трябва да задържи трудовата заетост, обществения и частния сектор. А това са 2 млн. и 700 хил. в държавния и 700 хил. заети в частния сектор.
Необходимо е и оптимизирането на осигурителните доходи на свободно практикуващите и частниците и разширяване на техния обхват. Трябва да се знае, че в условията на икономическата равнопоставеност частникът не трябва да бъде привилегирован в областта на осигуряването, осигуровката и данъците, но частникът трябва да има преференции, инвестиции и разкриване на работни места.
По въпроса за бюджетните организации Министерството на финансите трябва много добре да прецени кои организации и институти трябва да продължи да финансира и кои не. Необходимо е всички, при които е възможно, постепенно да преминат на самофинансиране.
В проектобюджета са предвидени 2 млрд. лв., с които да се опростят кредитите на бившите ТКЗС. Това е добре, но какво 115/2. ще прави българският селянин, когато си получи земята, когато той няма първоначалния капитал, с който да си закупи техника, препарати, торове и семена.
В проектобюджета са записани 1 млрд. лв. по закона за финансово осигуряване на земеделите, но засега са единици частните стопани, които са се възползвали от този закон. Главно от него се възползват ликвидационните съвети. И следващата година парламентът ще трябва отново да гласува опрощаване на кредити.
Правителството и по-специално Министерството на земеделието трябва да намери методика, с която да стимулират частните селски стопани, ако искаме всички ние българският селянин да започне да произвежда, а не да опрощаваме дългове.
По въпроса за бюджетите на общините. Правителството не е подходило по най-добрия начин. Не са отчетени всички фактори, които влияят при сформиране на местните приходи. Мога да дам като пример бившия Благоевградски окръг, който беше специализиран в областта на електрониката, а всички знаем какво е неговото състояние в момента. А и оттам приходите в общините - общинските бюджети са минимални.
По сведения от общинските кметове средствата ще стигнат най-много до края на септември. А знаем, че тогава необходимостта от средства се увеличава по понятни причини.
Необходимо е правителството отново да преразгледа бюджетните си отношения към общините. Разбира се, аз не искам да кажа, че пари трябва да се раздават на общините безразборно. Виждаме, че това са възможностите на бюджета, но харченето на народните пари трябва да бъде най-рационално.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мустакли.
Има думата за изказване народният представител Дончо Конакчиев.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Дончо Конакчиев, Българска социалистическа партия, град София.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще изложа някои съображения по проекта за бюджет за тази година в частта за финансовото осигуряване на регионалната политика 115/3. и на местното самоуправление. Тоест по въпроси, непосредствено свързани с житейските трудности на хората.
Още в началото ще отбележа, че очевидно като цяло разходите изостават от потребностите и то, бих казал, съществено и във всички сектори. И този факт има своето обяснение. Аз няма да се спирам на това обяснение, тъй като фактите са известни.
Към обективните трудности в икономиката през последните две години управлението на икономическия екип на предходното правителство прибави нови, доведе вече някои отрасли до разруха. При това положение възможностите за приходи са твърде ограничени. Но това е положението. И при тази обстановка трябва да определим своето отношение към проектобюджета.
Ще се спра на четири проблема, които имат според мен принципен характер.
Първо, взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджетите на общините (имам предвид субсидиите и вноските и целевите субсидии за капитални вложения). Те са определени чрез методика на основата на обективни критерии. В сравнение с предходната година сега не се определят задължителни минимални разходи за образование, здравеопазване, социални заведения и социални помощи.
Това е крачка напред и е в по-пълно съответствие с действащия Закон за местното самоуправление и местната администрация. Но бих искал да спра вниманието ви върху един парадокс. При недостиг на средства се разширява свободата на действие на местните органи за самоуправление и с това се повишава степента на тяхната отговорност. Едновременно с това в тази си част, визирам чл. 7 и най-вече чл. 8 на проектобюджета, има предложения, които будят сериозна тревога в няколко отношения.
Най-напред, не са осигурени разходите за топлофикация в големите градове и особено в София. Колеги, това засяга интересите на над 2 млн. от населението на България.
В София при вече наличен борч за топлофикация от над 1 млрд. и 700 млн., допълнително не достигат още около 1 млрд. и 800 млн. лв. И действително тази сума никъде не беше открита в разчетите. Въпросът го обсъждахме и в Икономическата комисия, и там получих един отговор, че хората ще преминат в големите жилищни комплекси на отопление с електрическа енергия. Това 115/4. просто е невъзможно! Освен липсата на готовност сред населението, тук трябва да се посочи, че дори опитът за такова пренасочване на структурата на отоплението ще доведе до срив на енергийната система.
По-нататък, има неяснота и според мен буди основателна тревога осигуреността на такива потребности с особено важно значение за живота на хората като комуналният транспорт, поддържането и ремонтът на четвъртокласната пътна мрежа. Между прочем за разлика от един от уважаваните от мен колеги, който говори преди малко, тези средства аз ги открих в бюджета, има ги - за ремонта и поддържането на четвъртокласната пътна мрежа, а също така и за изграждането на местно водоснабдяване.
За комуналния транспорт са разчетени субсидии от порядъка на 900 млн. лв. Аз бих искал да ви информирам и да се чуе, че дори при евентуалното двойно увеличаване на цените в София от лев и половина на три лева са необходими средства само за София от порядъка на 600-700 млн. лв. Понятно е, че комуналният транспорт не може да бъде спрян.
Практиката от предходната година показа негодност на използваната тогава система на разпределение на парите за четвъртокласната пътна мрежа. Сега в предложените ни документи липсва нова такава система. А ако отново се изпусне летният период и ранната есен, ясно е, че през зимата нито четвъртокласна пътна мрежа, нито местно водоснабдяване ще могат да бъдат реализирани.
Следващият сериозен проблем. Очевидно недостатъчни са средствата за социално подпомагане от общините и за такива важни, изключително важни дейности като например за хемодиализата. А това са дейности, които просто не могат да не бъдат осигурени. Касае се за потребности, директно свързани с живота на хората. И тук очевидно ще се наложи да се формира резервен фонд.
И накрая по този кръг от проблеми - не са осигурени действително болничните заведения, които имат надобщински функции. По това вече се говори. Това е конкретен недостатък към приложената методика, който в практиката вероятно ще доведе още през месеците юни и юли до съществени затруднения на тези заведения. А може би те някъде и ще спрат.
Този въпрос обаче не може да бъде решен чрез преразпределяне на средствата между отделните общини и още по-малко чрез 115/5. превеждане на средства от по-малките общини. Това може да стане един ден, когато формираме здравно-осигурителни фондове и сменим цялостната система за финансово осигуряване на здравеопазването. 115/6.
Второ. В проектобюджета липсват средства за реализация на държавната регионална политика. Редица райони са в бедствено положение. В тях безработицата надмина всякакви критични граници. Особено тревожно е състоянието на някои райони по южната и западната граница. Липсват ресурси за подпомагане на планинските и полупланинските райони. Колеги, там са живели, все още живеят и трябва да направим така, че да продължат да живеят хора-българи, а това без финансова помощ на държавата е невъзможно. Така е в целия свят и който не вярва, че има такъв проблем, нека да отиде в тези райони, за да ги види. Аз се върнах онази сутрин от такъв район във Видинския край и населението там ми поръча да предам тази изключително голяма тяхна тревога.
Трето. Няма разчетени средства не само за провеждането, но дори за подготовката на административно-териториалната реформа. Предложените текстове в – 1 от преходните и заключителни разпоредби не удовлетворяват. Провеждането на такава реформа е законово изискване (законовия срок между впрочем изтече миналата година и както е известно не беше изпълнен), а положението в районите и в съставните общини на големите градове (визирам София, Пловдив и Варна), управлявани понастоящем противозаконно от назначаеми чиновници, кметски наместници, е вече не само политически възмутително, а и житейски нетърпимо. Но има и още по-важен фактор, свързан с този проблем. Без необходимите промени в териториалните структури на обществото и в системите за тяхното управление преходът към демократична, правова и социална държава е невъзможен. А за да се извършат тези промени са необходими средства.
И четвърто, последно. С чл. 6 на законопроекта е предложена крачка към по-нататъшна централизация на финансите. Разпределянето на приходите от данък общ доход в съотношение едно към едно между общините и републиканския бюджет отнема милиарди левове приход на общините. По закон, аз искам да бъде ясна моята позиция, това е допустимо. Но това не е целесъобразно. Вместо да се търси увеличение на приходите, в случая се прибягва към най-лесното: посяга се върху сигурният традиционен местен приходоизточник - данък общ доход. Мисля, че е по-правилно, ако се потърсят допълнителни приходи и бих се запитал защо не се прибегне към еднократно облагане - еднократно облагане - на имущестББ/ЛТ 116.1. вото на новите и на не толкова новите - в последните десетилетия - богати хора. Да си богат е хубаво, но както е казано в светите книги: "По-лесно камила ще мине през иглени уши, нежели богат човек да влезе в рая". И ето с едно такова данъчно облагане ще се помогне на богатите хора за влизането им в рая. При това вече минаха четири, а скоро ще станат и пет месеца от текущата година, през които общините организираха своите финанси при 70 на сто от приход от данък общ доход. Аз бих подкрепил и то само като временна мярка съотношение 70 към 30 или дори 60 към 40 в полза на общините, като се запазят вече предложените в чл. 8 субсидии, за които стана ясно, че са недостатъчни.
Дами и господа, както вече отбелязах, предложеният проект в частта му за местните финанси от гледна точка на начина на съставяне, в значителна степен се приближава към изискванията на Европейската харта за местно самоуправление. Това обаче не е достатъчно. По-нататък трябва да се работи за по-голяма яснота във взаимоотношенията от една страна между Министерство на финансите и другите министерства, например здравеопазването, социалното осигуряване, образованието и други, и от друга страна с общините. Възниква въпросът какво би станало с местните финанси при евентуално значително надхвърляне на разчетената инфлация. Или както в чл. 10, ал. 3 според мен правилно се предлагат приоритети за изразходването на средствата, но няма яснота кой и как ще гарантира спазването на тези приоритети.
В – 1 от преходните и заключителни разпоредби се дава право на промени, но липсват гаранции, че тези промени няма да нарушат принципите, заложени в проектобюджета. А такива гаранции безспорно са необходими.
Уважаеми дами и господа, по изложените проблеми ще дам конкретни предложения за изменения на текстовете. Степента на отразяване на тези предложения в проектозакона ще определи и моята позиция по конкретните текстове. А като цяло на първо четене ще подкрепя проектобюджета, защото на държавата е необходим бюджет. Дори вече много закъсняхме с това. Апелирам и към вас да направите това в името на потребностите на хората. Наше задължение с вас е да направим нужните и възможни подобрения, а не да го проваляме. Този е и смисълът на моите бележки.
Благодаря за вниманието. 116.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Конакчиев.
Реплики? Господин Тодоров, заповядайте.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Господин Конакчиев доста старателно се е подготвил за това изказване, защото по мое мнение успя да обхване основните недостатъци на бюджета по отношение на общините.
В мен предизвика смущение обаче едно негово твърдение. Доколкото си спомням, не мога да го възпроизведа точно, Вие, господин Конакчиев, казахте, че при налични оскъдни средства или по-малко средства все пак бюджетите на общините вървят към по-голяма самостоятелност. Аз бих си позволил да Ви възразя в това отношение, защото голяма част от Вашите бележки бяха насочени именно към разкриване на това, че финансовата обезпеченост на общинските бюджети откъм местни приходоизточници или собствени средства е по-ограничена в сравнение с миналата година на първо място поради този данък общ доход, който се поставя в бюджета в съотношение едно към едно за тази година. В това отношение няма да помогне и приетото постановление от тази седмица за изменение на Тарифата за местните данъци и такси, тъй като, доколкото разбрах, искането на господин Александров тя да влезе в сила от 1 януари, не е прието. Това означава, че основните данъци и такси, които се плащат за местните бюджети, ще бъдат по старата тарифа. А те вече са платени. Тоест, занапред ще се събират по-малките данъци и такси, които не са редовни, имат някакъв спорадичен характер.
Затова аз считам, че бидейки ограничени възможностите за местни приходи в бюджета, ще бъде увеличена относително частта на субсидията за общините. След като тази относителна част се повишава, ние не можем да твърдим, че вървим към самостоятелност на общинските бюджети, а точно обратното - повишава се тяхната зависимост от централната администрация, тъй като те ще разчитат в по-голяма степен на субсидиите, които ще им се отпускат.
Всички, които са имали малко-много работа с вземането на средства от Министерство на финансите, знаят, че това е доста трудна работа и почти няма общини, които да могат на 100 на сто да могат да вземат до края на годината субсидиите, които са разчетени в бюджета. 116.3.
Така че аз не споделям Вашето твърдение, че се върви към самостоятелност на общинските бюджети. Така е на пръв поглед. Това е на книга в бюджета, но реално е точно обратното именно поради посоченото от мен увеличение на относителния дял на субсидията спрямо местните приходи за тази година в сравнение с миналата година.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Госпожа Рашеева и господин Пандурски след това. 116.4.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Моята реплика към господин Конакчиев се състои в следното. След като той счита, че този бюджет може да бъде подкрепен, считали че формулата, по която се формират общинските бюджети, е правилна и има тя достатъчно сериозни икономически критерии?
Аз намирам, например, че икономически критерий, само като брой на населението, брой на населените места, територия - не са достатъчни. Тук липсват сериозни икономически критерии, като, например, ръст на безработицата, броя на социално подпомаганите. Липсват много сериозни критерии, например, като задлъжнялост на общините. А това са сериозни фактори.
Счита ли освен това господин Конакчиев, че формулата, за която говорих, по която се формират бюджетите, не съдържа нещо алогично, например това, че субсидията, която дава държавата, се определя и върху доходите, собствените приходи на общините за миналата година? Например за 1 лв. собствени приходи сега по тази формула се дават 2 ст. субсидия. По този начин по-богатите общини получават по-голяма субсидия, тези, които имат повече собствени доходи. По-бедните общини, които имат по-малко собствени доходи, получават по-малка субсидия. В това аз не виждам никаква логика.
И понеже Вие цитирахте данни от една община, аз ще Ви кажа, примерно за Габровската община, как тя предварително има един програмиран в бюджета дефицит от 120 млрд. лева. Затова, защото за миналата година върху собствени доходи, аз ще Ви го кажа, са 229 млн. лева. Тази година й се отпускат само с 40 млн. лева повече. А разходите само за заплати на лекари и на учители са 171 млн. лева.
Кажете ми при този бюджет как ще може да се издържи тази община?
Затова аз няма да гласувам за този бюджет, защото кметът на Габрово ще бъде принуден в средата на годината да закрие или болницата, или училищата. (Ръкопляскания на места)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Рашеева. Господин Пандурски, заповядайте, имате думата за реплика.
РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, СР/МД 117.1 уважаеми колеги народни представители, използувам изакзването на господин Конакчиев, за да обърна внимание на уважаемите народни представители, че гр. Севлиево е най-големият от малките градове в страната, разполага с 60 хил. жители. От 1960 до 1961 г. жителите на града непрекъснато се самооблагаха и даваха десетки хиляди доброволни трудови дни. Докараха водите до града. Управлението на тогавашния областен център - Велико Търново се разпореди водата да продължи до Велико Търново и Лясковец, като получиха средства от държавния бюджет за пречиствателна станция и водопроводът стана техен.
През сушавите периоди на годината Севлиево получаваше достатъчно количество вода, докато Велико Търново нямаше проблеми с водоснабдяването. Севлиевци продължиха да се водоснабдяват, да търсят и намериха нови водоизточници. Но част от водата трябваше да отиде за габровски и дряновски села, разбира се и за селата в Севлиевската община.
През пролетта проблеми с водоснабдяването няма, но в сушавите периоди остават на режим и получават вода по 4 ч. на ден - през ден или през два дни, а в някои села - общо 32 на брой, със седмици биват лишавани от питейна вода.
ГЛАС ОТ БСП: Сбъркал си залата!
РАДКО ПАНДУРСКИ: От Велико Търново построиха язовир "Йовковци", а от Габрово построиха язовир "Смирненски", но въпреки това ние продължаваме да даваме питейни води на 20 габровски, великотърновски и дряновски села.
С местни сили и местни средства преди три години започнахме изграждането на отдавна запланувания язовир "Бяла", за който за тази година са необходими... (Шум в залата)... 30 млн. лева. Но предвид тежкото финансово състояние на страната бихме се задоволили само с 10 млн. лева, които може да бъдат предвидени в бюджета за тази година.
ГЛАС ОТ БСП: Мина времето за репликата. Хайде, Сашо, слагай край!
РАДКО ПАНДУРСКИ: В противен случай обектът ще бъде замразен, което ще доведе до десетки милиони лева загуби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Пандурски... 117.2
РАДКО ПАНДУРСКИ: Две думи имам още. След построяването на язовира ще сме в състояние да водоснабдим освен двойно поголемия район на Севлиево и околните селища, също и северната част на гр. Габрово. Ако трябва да посоча откъде да бъдат взети парите, то в прочетения текст е подсказано достатъчно ясно и конкретно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пандурски. Репликата беше кратко възражение по съществото на предходното изказване. Заповядайте, господин Конакчиев, за отговор на направените Ви реплики.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря на колегите, които изразиха съображение по моето изказване. Съжалявам много, но не можах да разбера възражението на господин Пандурски. Все пак аз ще си позволя най-напред да маркирам една неточност в неговото изказване - Велико Търново не е построило никакъв язовир "Йовковци", а това е една от най-големите водоснабдителни системи на страната, централно инвестирана, обхващаща 5 водоснабдителни групи за няколко района в Централна Северна България.
Но съжалявам много ако редица населени места имат проблеми. Ясно е, че в момента няма да може да им се намери бързо решение.
Колегата Тодоров обърна внимание на увеличаването на самостоятелността. Аз държа бланката от миналата година, където ние с вас от парламента задължихме общинските съвети да спазват задължителни минимални разходи за образованине, здравеопазване и т.н. Това тази година го няма. Ето, тук е по-голямата самостоятелност да боравят със средства, с недостигащи средства - съгласен съм с вас. Но и отговорността на общинските съвети е по-голяма.
И докато миналата година те можеха да се оплакват в парламента, в Министерски съвет или в Министерство на финансите за разпределението и най-ефективното използуване на средствата ще бъдат отговорни те. Отново подчертавам - в условията на недостиг.
Относно въпроса, който постави колежката Рашеева. Форму112.3 лата не е най-добрата, но е достатъчно добра. Аз ще цитирам един представител на вашата парламентарна група: по-добре с такава методика, отколкото без методика. Сигурно се сещате кой е той. Това е изразено и в становището на Бюджетната комисия.
Критерии липсват - да, сигурно тази методика ще се усъвършенствува.
Относно наличието на критерии за обема на миналогодишната субсидия е необходимо, за да има преход между миналата година и вероятно състоянието след 2-3 години, когато действително само на основата на такива обективни критерии ще се определя размерът на субсидията. Но аз се надявам, че дотогава ще бъде направена реформа и в сферата на местните финанси. Ще има и цялостна система, която по-добре ще решава тези въпроси.
А това, че се получава една възможност на общините с по-големи приходи добре да си решават в момента тези проблеми, е факт. Между впрочем в него има някаква логика, защото поголемите приходи са резултат на по-добра дейност. Разбира се, зависят и от потенциала на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Конакчиев. Какво време остава на отделните парламентарни групи? Парламентарната група на БСП има още 2 мин. от редовното време за дискусии и 30 мин. от допълнителното време, общо 32 мин. Парламентарната група на СДС има 6 мин. от редовното време и 30 мин. допълнителни - 36 мин. Парламентарната група на Движението за права и свободи има общо 34 мин. Парламентарната група на Новия съюз за демокрация има общо 14 мин. И независимите депутати също имат общо 14 мин.
Сега давам 20 мин. почивка, след което продължаваме заседанието. (Звъни)
(18 ч. и 20 мин.)
117.4
(След почивката)

18 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля господа народните представители да заемат местата си. (Звъни) Продължаваме заседанието.
Има думата за изказване народният представител Драгия Драгиев.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, искам да спра вашето внимание на няколко юридически въпроса, които ми се струва, че трябва да бъдат взети предвид при гласуването на законопроекта за бюджета и съответно пък, ако вие се съгласите с изразеното от мен становище, да бъдат оттеглени някои разпоредби, които са в противоречие с действащото законодателство.
Както знаете, у нас все още е в сила... (Реплики и шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, колеги, моля за тишина в залата! Моля ви да заемете местата си.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ: У нас все още е в сила Законът за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, който формулира бюджета като основен финансов план за образуване и използване на общодържавния паричен фонд.
Този закон не само дава легалното определение на това що е бюджет, но той определя реда за съставянето и разходването на държавния бюджет - на приходите и разходите, до момента на приемането на проектозакона за бюджета.
Настоящото правителство беше длъжно да спази разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от закона, който изрично предвижда, че с акт на Министерския съвет до приемането на законопроекта следва да се определи редът за събирането на приходите и извършването на разходите. И тъй като умишлено предизвиканата дестабилизация на страната и свалянето на правителството на господин Филип Димитров не даде възможност законопроектът да бъде гласуван в началото на 1993 г. (реплика от блока на НСД, която не се разбира), такъв акт на Министерския съвет трябваше да има.
На второ място, изрично в мотивите към проектозакона новото правителство декларира, че изхожда от принципно нов подход ВТ/ЛТ 118.1. при определяне на икономическите параметри и то, забележете, в рамките на действащото законодателство.
Този извод противоречи именно на действащото законодателство у нас, защото колкото и да е архаичен, колкото и да е стар, този закон все още съществува и този закон противоречи както на Конституцията, така и на Закона за местното самоуправление, тъй като вие знаете, че в момента съставянето на общинските бюджети се извършва по начин, различен от този на републиканския бюджет, докато в сега действащия закон изрично е предвиден принципът на единността. Именно тук е необходима незабавна намеса на Министерския съвет, на когото принадлежи законодателната инициатива, за искането и за решаването на тази колизия, която съществува между отделните законопроекти.
Увлечени от различните популистки изказвания, ние като законодателен орган на страната обърнахме гръб на преходните и заключителните разпоредби. Анализът обаче на тези правила ни задължава да обърнем внимание най-малко на три проблема.
Първо, в преходните и заключителните разпоредби на предложения ни законопроект широко се използва техниката на препращането, без да е налице достатъчна конкретизация и да се държи сметка за изискванията както на Закона за нормативните актове, така и на Указ # 883 за приложението му.
На второ място, създадени са възможности за неограничена на практика от Народното събрание използване на вторична правна уредба при решаването на отделните проблеми, свързани с опрощаване на банковите кредити - – 2, покриване на задълженията с държавен облигационен заем - – 5, реда за оценяване на материалните и нематериалните дълготрайни активи - – 11, точка 3.
Особено широки в това отношение са правомощията, които Народното събрание, ако приеме така предложения бюджет, дава на Министерския съвет с разпоредбите на – 2 и – 5. Откривайки му възможността да поема обща гаранция по банкови кредити до размера на фактически възникналата необходимост от реализираната гаранция, както и да покрива задължения с държавен облигационен заем, без да се сочи размерът и условията, при които този заем се отпуска и погасява.
И на трето място, което е особено важно, със заключителните разпоредби се въвежда на практика ново данъчно законодател118.2. ство и поредица от такси, без да се държи сметка за съществуващата у нас данъчна система или пък конкретно да се определя характерът на тези такси и необходимостта от въвеждането им.
Техниката, която е използвал Министерският съвет в този случай, за допълване на действащ нормативен акт, допустима от чл. 32, ал. 2 от Указ 883 в случая на – 12 от законопроекта за бюджета е недопустима. Допълването на Указ 56 чрез разширяване на приложното поле на разпоредбите му по отношение на лицата и механичния пренос на разпоредби на чл. 70 от правилника за приложението му, противоречи както на ЗНА, така и на принципите на данъчното право у нас.
Господин министърът, който присъства тук, знае много добре, че основен принцип на правото е данъците у нас да се въвеждат със закон. За целта е необходимо да се установи както неговата целесъобразност, така и разноските за неговото определяне и събиране, да се установи кои нужди обслужва този данък, каква е доходността на този данък. Всичко това налага данъкът като правно задължение да се създава със закон.
Фискалната политика е процес на моделиране на приходите и разходите с цел да се осигури висока заетост, а икономиката да се освободи от инфлация. Основателно възниква въпросът: с въвеждането на този данък ще се осигури ли висока заетост на населението или обратно - ще се постави една фискална пречка пред селскостопанската реформа? Стимулира ли се производството чрез този данък? Изследвани ли са добре процесите на вторично въздействие на рентния данък върху сега създаващия се стоков пазар у нас? И най-важното, какво се разбира под понятието рента? В един бъдещ закон би следвало да се даде легално определение на това понятие, тъй като рентата по смисъла на този данък се превръща в облагаем обект.
Прави впечатление и немотивираното широко определение на субекта на данъчното задължение - от ползвателя до собственика, а за внесената в кооперацията земя, само от собственици.
Тук следва да се държи сметка и за това, че рентата като икономическа категория, е цената на такъв фиксиран фактор на производство, какъвто е земята. Как ще се определя тази цена, за да се определи облагаемата основа? 118.3.
И тук особено същество внимание трябва да се обърне от страна на депутатите от БСП, тъй като в тяхната теза изрично е залегнало становището, че трябва да се формират кооперации. Ако тези кооперации бъдат облагани още в момента на тяхното създаване, какъв ще бъде този резултат, оставям на вас. Но у нас само Законът за кооперациите говори за рента. Възниква въпросът обаче, ако рентата не е резултат от стопанисване на земята, ще подлежи ли на облагане с рентен данък. Очевидно е, че разпоредбите на печално известния Указ 56 не могат да дадат отговор на тези въпроси. Още повече, колеги, че всички ние тук гласувахме – 7, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на селскостопанските земи, в който изрично е посочено, че рентните доходи от земеделска земя се изключват от сумата, подлежаща на облагане. Как тогава ще се разреши възникналата колизия на правни норми?
Гореизложеното ми дава основание да направя извод, че очакваните приходи от този рентен данък няма да постъпят в този размер, в който счита правителството.
Въз основа на изложеното правя следните предложения:
Първо, препращащите норми да бъдат сведени до минимум.
Второ, подзаконовата уредба, с която се дават гаранции или се погасяват задължения чрез заеми, да се определи изрично.
И на трето място, вносителят да оттегли преходните и заключителните разпоредби, с които въвежда ново данъчно облагане.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Драгиев.
За реплика има думата Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Георги Николов, Българска социалистическа партия, Свищов.
Господин Драгиев, хубаво, че се позовавате на един закон, приет още през 60-те години, който миналата година се оспорваше, че е стар и не трябва да се съобразяваме с него. Но аз искам да ви припомня, тук е господин Костов, че в края на годината БП/КП 119/1. Народното събрание прие Закон за събиране на приходите и извършване на разходите по държавния бюджет за 1993 г. до приемането на държавния бюджет за 1993 г. Ние имаме нормативна уредба, която урежда тези въпроси до приемането на закона. Така че тук няма противоречие. Това е истината - от 31 декември влезе в сила, вероятно не сте били.
Вторият ми въпрос е: правите ли разлика между рентни доходи, т.е. доходи, получени като рента от земя, и рентен данък, който фактически урежда въпроса с така наречената диференциална рента или естественото плодородие върху земята. Вижте как са диференцирани размерите на рентния данък съобразно категориите земя и трайни насаждения. Така че това са две различни неща. Действително доходите от рента не се облагат, а диференциалната рента се изземва като израз на плодородието - по-голямо или по-малко - на земята.
Мисля, че се налага това уточнение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика народният представител Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми колега Драгиев! Вашето изказване беше емоционално, професионално подготвено. Но искам да подчертая, че Министерският съвет заяви, че оттегля проекта за допълнителните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета и всички тези, които ще бъдат гледани допълнително с отделен законопроект. Тогава именно би трябвало тези неща да се обсъждат в пленарната зала, още повече, че именно по тези разпоредби нито Бюджетната комисия, нито Законодателната дадоха становище именно поради тези съображения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Други реплики няма. Имате право за отговор, за дуплика, господин Драгиев.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Само с две изречения. Отчасти това, което доцент Николов изнесе, отговаря на истината. Дей119/2. ствително в преходните разпоредби изрично е казано, че този закон се прилага от 1 януари 1993 г. до влизане в сила на Закона за държавния бюджет. Имам предвид, господин Николов, обаче условията, които са поставени в чл. 2 на закона, поради което ми се струва, че е необходим един допълнителен акт на Министерския съвет за визирания период.
Що се отнася до въпроса за рентата, Вие сте прав и именно това беше и моята цел - с един закон, а не чрез разпоредбите на Указ 56 да се реши въпросът за рентата, като легално се определи това понятие и оттам нататък рентният данък, какво се разбира под рентен данък, и оттам нататък вече пък да се направят необходимите диференциации.
При всички случаи, колеги, е необходимо това да стане със закон и смятам, че няма различия по този въпрос. Що се отнася до това - емоционално и професионално подготвено изказване, вижте, аз смятам, че след като сме дошли тук, ние сме длъжни професионално да подхождаме към проблемите. Така че не бива да има никакви съмнения по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Драгиев.
Има думата народният представител Пламен Йовчев от Нов съюз за демокрация. Вие разполагате с 14 минути. Би трябвало да уточните кой да бъде следващият оратор от вас.
ПЛАМЕН ЙОВЧЕВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители. От всички парламентарни групи много изказвания имаше. Ще се постарая да не повтарям, доколкото е възможно това, всичко, което беше казано. Искам да се спра само на няколко въпроса.
По проектобюджета за 1993 г. Ясно е, че през 1993 г. отново бюджетът, ако бъде приет, ще бъде приет без устройствен закон за бюджета. Също така в момента все още няма Сметна палата и можем да се надяваме единствено за 1994 г. народното представителство да бъде малко по-наясно с всички тези цифри, които се представят пред комисиите и пред всеки народен представител. Така че с тези факти аз искам да припомня на всички нас да поемем и ние своята отговорност за този бюджет, а пък и за следващите, тъй като мое убеждение е, че никое правителство не би вкарало в Народното събрание закон за сметната палата 119/3. и устройствен закон за бюджета. Подред за 1993 г. искам да се спра по приходите и моите съмнения за това дали във връзка с кризата, която е в Югославия, с Резолюция 820, всички тези неща, които бяха приказвани на закритото заседание и на следващите, дали би могло въобще да бъде изпълнена приходната част в перото "Мита и митнически такси". Това е най-голямата част от приходите в бюджета.
Искам в този контекст да припомня също така на народното представителство, че едно от перата за всяка една държава, което е много сигурен приходоизточник, това е хазартът. Така че отново тези загуби, за които толкова много се говореше и тук, и в пресата, биха били в някакъв смисъл компенсирани, ако по някакъв начин се регламентира хазартът в тази държава, защото това е един сигурен и съвсем немалък приход за бюджета. 119/4. Другото, за което искам да говоря, това е промяната в разпределението на приходите от данък общ доход и конкретно разликата от приходите с 20 на сто. Миналата година беше 70 на 30 в полза на общинските бюджети, а тази година е 50 на 50 на сто.
Явно това намаление на приходите към общинските бюджети трябва да се разбере, че не е самоцелно. Държавата започва вече да изплаща своите задължения, разбира се, ако има някакви споразумения по външния дълг или поне за плащания по лихвите. Така че това е една тежест върху Републиканския бюджет и той трябва да бъде поет отнякъде.
От друга страна пък дано това да стимулира общините, за да ускорят приватизацията и оттам да осигурят по-големи приходи за своите собствени бюджети, тъй като по мое разбиране общинските терени, общински фирми и обособени части от тях (тъй като им се дава и право по Закона за приватизацията) са може би обектите, които най-бързо се оценяват и приватизацията там може да бъде най-бърза и най-ефективна, тъй като са и най-привлекателни. Става въпрос за магазинчета, за право на строеж и т.н.
Искам да спомена от разходната част на бюджета за 1993 година конкретно Комитета за бежанците и моето недоумение от големия разход, който е предвиден там. Става въпрос за 32 млн. 600 000 лв. разходи, като за издръжка на бежанци има единствено 5 млн. 900 000 лв. За канцеларски и стопански разходи има 10 млн. и 900 000 лв., като това даже превишава разходите и на цялото Народно събрание.
Също така разходите на този комитет (аз не знам точно с какво се занимават), освен за издръжка на бежанци, които са само 6 млн., за библиотека, които са по-големи от тези за цялото Народно събрание.
Така че за второ четене аз ще предложа да бъдат намалени разходите, за да не се спекулира с този комитет и да се използуват парите само по предназначение.
И последното нещо, за което искам да говоря, е това, че все още няма, а това също е отговорност не само на правителството, без значение сегашното или следващото, или миналото, Закон СД/КТ 120.1 за инвестициите на държавата или тъй наречените закони за обществените сделки. На никого не е ясно, а докато няма Сметна палата пък хаосът ще бъде абсолютно пълен и цялото Народно събрание ще бъде много лесно манипулируемо, за това къде се харчат пари. И нещо друго - липсата на такъв закон и вкарването на харча на тия държавни пари, без значение дали са по министерства, за метрото или за каквото и ще да е, раждат и огромната корупция в тази държава.
С това искам да завърша, като аз на първо четене ще подкрепя бюджета. (Единични ръкопляскания в блока на ПС на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Желаещи за реплики? Имате думата, госпожа Стефанова.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Благодаря. Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Може би не си струваше да вземам реплика на четивото на господин Пламен Йовчев, но тъй като нося определена вина по избирането му за депутат от русенската листа, бих искала не да го запитам за петролната му дейност и за хазартите, а искам да го запитам как ще подкрепи един бюджет, който в раздела за общините ощетява определено общината, от която е избран.
Аз нямам намерение да тълкувам какви са били разговорите му с представители от общината и какви ангажименти е поел да не иска средства за община Русе, но аз например бих искала да го запитам не знае ли господин Пламен Йовчев (вярно, че не е от Русе, а е от Разградско, но и миналата година направи така, че да не се прехвърлят 100 млн.лв. в полза на бюджета на Русе), но той например не знае ли, че доходното здание - един архитектурен паметник и паметник, който говори за културата на Русе, се нуждае от 150 млн.лв. за необходимата реконструкция на сградата?
Не знае ли господин Пламен Йовчев, например, че има международни договорености за обекти в град Русе? Според тия договорености, по предписание на ЮНЕП и по съгласие на румънската страна има няколко обекта, които задължително трябва да бъдат включени за финансиране от държавата, за да може да бъде извършена екологизацията им, господин Йовчев, за да може, когато разговаряме 120.2 с румънския партньор, да разговаряме на базата на точно тези договорености.
Знае ли например господин Пламен Йовчев, че 80 млн.лв. са необходими за община Русе, за да се извърши масов скрининк на населението и да се поемат разноските по лечението на тези хора, които по вина на някои от лявата страна страдат от неизлечими болести?
Виждам нежната усмивка на Пламен Йовчев и знам, че ще му бъде трудно да отговори, защото тези неща, за които говоря, не са му написани в листчето, което прочете. Обаче все пак той не трябва да забравя, че макар да е от Разградско, все пак е избран от Русенската листа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожа Стефанова, времето!
СВОБОДКА СТЕФАНОВА: Един момент да довърша. (Реакция в залата)
Така че, когато господин Пламен Йовчев чете написани от господин Караджов или от някой друг господин листи, трябва да се съобразява и откъде е избран.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Стефанова.
Георги Петров поиска думата за реплика. След това господин Венцеслав Димитров. 120.3 ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да реплекирам преждеговорившия. Той се изказа по много неща от проектобюджета, обаче не каза все пак и моето съмнение, а съмнението и на други мои колеги е това, че ние виждаме тук, че данъците, общо целия приход са 63 милиона 840 хиляди лева. Но каква гаранция има, че ще бъдат събрани тези данъци, когато ние знаем много добре, че нито има данъчна полиция, нито има данъчни органи, които просто да събират данъци. Това, че ще бъде събран данък върху общия доход е ясно. От заплатата на всеки един от нас се събира данък общ доход. Но това, че толкова фирми излизат годишно с голяма печалба къде е гаранцията, че именно тези данъци ще бъдат събрани именно от тези фирми, които знаем, че всички новобогаташи в България станаха именно оттам, от неплащане на данъци. А ясно е на всички, че данъците се взимат от бедните хора, от тези хора, които имат най-малко доходи. И аз бих желал, и господин Йовчев, и самото правителство, което предлага този бюджет, да отговори на този въпрос. Тъй като, знайно е, че именно данъците в България, уважаеми дами и господа, на вас ви е смешно, от лявата страна, а то е жалко, не се събират именно от богатите, а се събират, пак повтарям, от бедните. Това е така. Аз мисля, че вие сте съгласни с мен.
Така че аз бих желал господин Йовчев, като човек, който се изказа преди мен, да ми отговори на този въпрос - дали ще бъдат събрани тези пари? Тъй като, знайно е, в България как в последните години, как много фирми се създадоха, но тези фирми не си плащат данъците. И това е жалко. Ние трябва да създадем една стройна система на плащане на данъци именно от тези богати хора, именно от тези богати частни фирми, които трябва да си плащат данъците.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Петров.
Има думата за реплика народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги народни представители! Искам съвсем накратко да СМ/ВЙ 121.1 реплекирам тезата, която разви господин Йовчев, който вчера беше развита и от други народни представители, тук виждам господин Вълканов, че трябва да се намалят разходите на Народното събрание.
Моля ви се, господа, недейте защитавайте такава теза. Апаратът на Народното събрание, така както е създаден, е създаден за едно Народно събрание, което работи два или три дни годишно. Този апарат е съвършено недостатъчен за всички нас. Онези, върху които тежи бремето да водят комисиите, да правят доклади, да правят експертни оценки и така нататък, знаят, че апаратът е съвършено малък. Ще ви дам само един пример.
В Германия съотношението между разходите на Президентство и Бундестага, който е там парламента, е 1 към 25. Ние, ако изхождаме от това съотношение, при това, което е предложено днес за Президентството, трябва да искаме един бюджет от 500 милиона лева. Ние не искаме чак толкова. Обаче не казвайте, че това, което е дадено в момента, е много. Съвършено малко е. За всяка комисия, поне за нашата комисия, аз не зная другите комисии как работят от вдъхновение ли или как, но качеството на работата на Парламента ще се увеличи, ако във всяка една комисия работят поне по 10, 15, 20 души експерти. Тези експерти ще спомогнат наистина парламентът да приеме едни добри закони. А не всеки прегледа, прегледа и каквото му текне, предлага. Моля ви се, това е една антидемократична насоченост на едни такива тези. Моля ви се, господа, дайте всичко заедно да направим всички възможно да повишим ролята на Народното събрание. Защото в това се състои самата демокрация. Иначе ставаме роби на изпълнителната власт. Ставаме роби на някои сили, които стоят зад изпълнителната власт, а не зад парламента. Моля ви се, не защитавайте такива тези.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата за дуплика народният представител Пламен Йовчев.
ПЛАМЕН ЙОВЧЕВ (СДС): Ще започна отзад напред. За господин Димитров, аз не съм казвал и не съм сезирал нито Народно събрание, нито правителство, нито парламента за разходите като 121.2 цяло. Във връзка с това, че когато трябва да се разпределят пари, тук народното представителство нямаме равни на себе си да говорим как от всичко имало нужда. А когато стане въпрос за приходи, това обсъждане вчера и днес, много малко се говори в приходната част. Така че в този аспект съм го казал.
На репликата на господин Петров за данъчна полиция, данък общ доход и така нататък. Господин Петров, това за данъчна полиция, данъчна администрация, въобще за приемане на данъчните закони, данъчното законодателство вече зависи само от нас, от никой друг дали ще го приеме. Ако има желание, аз ще се радвам и вие да гласувате за тези закони.
Аз не зная дали въпроси бяха на Свободка Стефанова. Искам да й припомня неща, които много бързо забравя. На предложението за бюджета 1992 година, когато беше проектобюджет, разбира се, още, тогава министър на финансите беше Иван Костов. Лично той, както и председателят на Бюджетната комисия, който също е от СДС, и цялата парламентарна група гласува против това. Ако започнем всички били сме от Каспичан, Тутракан и откъдето и ще да е да правим абсолютно безмислени предложения, това само е загуба на парламентарно време. Искам да й напомня още нещо, което го има в отчета за бюджета за 1991 година, но явно, не е направено усилието да се прочете. 1991 година Русенска община, поради факта, че е силно промишлена зона, че има безмитна зона, че промишлеността е много силно развита, не само, че не е субсидирана с нито един лев от държавния бюджет, а дори обратно. Тя е внесла в държавния бюджет.
По въпроса с така нареченото доходно сдание. Това е сградата. Доходното здание или така наречения театър, защото това вече е единна композирана сграда. Има две части, като едната, старата, за нея са необходими 25 милиона, а не 150 милиона. 150 милиона е обещавала Свободка Стефанова на 2 май на предизборни срещи. Така че има разбирателство и съгласуване и с общината, че могат да се отпуснат 12-13 милиона лева срещу 50 процента участие на общината и да се възстанови поне старата част на доходното здание, която единствено е с архитектурна стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, моля за внимание. Днес на заседание на Председателския съвет същият беше сезиран с нуждата днес 121.3 да вземем решение за даване на съгласие, за сключване от Министерския съвет на кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. За ваша информация, преговорите текат във Вашингтон и ние трябва да дадем съгласие, за да могат да завършат тези преговори успешно.
Тъй като дневният ред беше приет вчера, днес, в края на работното време, на основание чл.37,т.5, моля да гласувате следното решение:
Да бъде прекратено обсъждането на проектозакона за бюджета, което да продължи утре в редовното заседание от 15 часа и да бъде поставен на разглеждане проекта за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие.
Ако няма желаещи за изказване, за поставим въпроса за гласуване. Моля ви, режим за гласуване. Които са за това решение, моля да гласуват. 121.4
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 173 народни представители: за - 168, ("за" е гласът на народния представител Христо Иванов Атанасов, който е без карта днес), против - 2 и въздържали се - 4. Приема се това решение. Благодаря ви!
На основание решението на Народното събрание поставям на разглеждане проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие.
Моля, господин Джеров, имате думата!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Пред нас е проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие.
Министерският съвет в своето заседание на 27 април т.г. - 1993 г., е утвърдило това споразумение и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи кредитно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за заем за развитие на частните инвестиции и експортното финансиране в размер на 55 млн. щатски долара.
Министерският съвет подробно обосновава нуждата от одобряване или от вземане решение за даване на съгласие за сключване на това споразумение, с цел подпомагане развитието на частния сектор у нас. Съветът на директорите на Международната банка за възстановяване и развитие е одобрил отпускането на Република България на заем за създаване на кредитен инструмент за финансиране на частните инвестиции и експорта в размер на 55 млн. щатски долара.
Основната цел на заема е да подпомогне пълната реализация на програмата на правителството на нашата република за реформа на финансовия сектор, развитието на частния сектор и приватизацията на държавните предприятия.
По-конкретно чрез този заем се цели:
Първо, подпомагане развитието на частния сектор чрез МС/МД 122.1 създаването на нови и разширяването на съществуващи частни предприятия, на приватизацията на държавните предприятия и насърчаването на износа от частния сектор.
И второ, по-нататъшното развитие на банковия сектор чрез установяване на стабилна, нормативна и надзорна рамка, укрепване на отделните банки и насърчаването на преструктурирането и приватизацията на консолидираните държавни банки.
Заемът се състои от три компонента:
- средносрочни и дългосрочни инвестиции за частните предприятия чрез финансиране на икономически и финансово-ефективни проекти - 30 млн. щатски долара;
- краткосрочно финансиране на частни износители за икономически печеливши експортни операции - 20 млн. щатски долара;
- техническа помощ на финансовите посредници, частните предприятия, износителите за посрещане на нуждите за развитие на фирмено равнище - 5 млн. щатски долара.
Като предварителни условия за заема се поставят следните изисквания на Международната банка за възстановяване и развитие:
- завършване на програмата за приватизация за 1992 г. и значителен напредък в приватизационната програма за настоящата 1993 г. на отделните отраслови министерства и на Агенцията за приватизация;
- отмяна на възможността държавният фонд за реконструкция и развитие да предоставя кредити на непазарни лихвени условия и чрез централизирана система за разпределяне на кредитите;
- приемане на нови банкови правилници, приемливи за Международната банка за възстановяване и развитие.
Заемът се предлага при стандартните условия на Международната банка за възстановяване и развитие, като правителството чрез Българската народна банка и финансовите посредници, като отговарящи на условията на Международната банка за възстановяване и развитие са одобрени Първа частна банка, Туристспортбанк и Международната банка за инвестиции и развитие ще осигури средствата по заема да достигнат до крайните потребители по принципа - който пръв предостави изгоден и ефективен проект, той ще бъде обслужен първи. 122.2
Ролята на финансовите посредници е да направят преценка за икономическата ефективност и рентабилност на представените проекти.
На тази основа, съобразно тези мотиви, Министерският съвет, предлагайки на Народното събрание да гласува проекторешението, счита, че предложеният заем е изгоден за страната и много необходим за развитието на силен и конкурентноспособен частен сектор.
Председателят на Народното събрание е разпределил това проекторешение на три комисии - Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия и Законодателната комисия.
Комисията по бюджета и финансите в своя доклад...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Те сами ще дадат своя доклад, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, в своя доклад от 28.I.1993 г. дава своето положително становище и предлага на Народното събрание да гласува проекторешението.
Икономическата комисия също така е разгледала проекторешенията, заедно с всички материали на 5 май 1993 г. и предлага на Народното събрание да одобри така предложеното решение, или да вземе решение, с което да одобри предложението.
Законодателната комисия, обсъждайки раздадените материали, получените становища и доклади изразява своето положително становище и счита, че на базата на Конституцията Народното събрание има право да подобри и гласува така предложеното решение.
Съборазно всички тези докладвани от мен материали предлагам на уважаемите народни представители да гласуват положително за предложеното проекторешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров! Има думата председателят на Комисията по бюджета и финансите господин Венцеслав Димитров. 122.3
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Касае се за едно решение за даване съгласие за сключване на договор за заем, т.е. за даване на съгласие. Доколкото знам, тук и господин министърът на финансите го потвърди, в момента вървят подобни разговори и той чака от нас това решение, за да потвърди с факс, че парламентът вече е питан и е дал съгласието си.
Така че аз предлагам да се ограничим за едно съвсем кратко решение, което касае най-напред, че нашата страна се съгласява да се сключи договор за заем с Международната банка за реконструкция и развитие, т.е. със Световната банка на сума 55 млн. за развитие на частния бизнес, както е формулирано. И до тук ние да спрем. По-нататък, след като бъде сключен договорът, ние ще го прегледаме съвсем внимателно, всички такива клаузи, защото тук, както прочете господин Джеров, изглежда някой иска да включи в договора конкретни банки. Ние ще разгледаме какви банки ще бъдат включени и т.н., но това е въпрос на следваща стъпка, на следващо волеизявление от страна на парламента. Така че ние нищо не можем да бъркаме в момента. Даваме съгласие и толкоз. После ще гледаме дали договорът е добър, не е ли добър, какви са банките и т.н. Предварително ние не можем да определим условия. Има изпълнителна власт, нека тя да се занимае с този проблем. Ние днес трябва да дадем едно съгласие и затова аз апелирам всички да гласуваме за, а по-нататък, когато ратифицираме, ние ще разчепкаме договора дали е добър или е лош.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Има думата за становището на Икономическата комисия нейният председател господин Асен Мичковски.
ДОКЛАДЧИК АСЕН МИЧКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание днес Икономическата комисия разгледа внесения от Министерския съвет проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи Кредитно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за заем за развитие на частните инвестиции и експортното финансиране в размер на 55 млн. щатски долара.
Икономическата комисия счита, че достъп до участие като финансов посредник и до експортното кредитиране следва да имат ББ/ЛТ 123.1. съответно всички банки и предприятия, които отговарят на условията на споразумението, независимо от характера на тяхната собственост.
Икономическата комисия освен това счита, че предложеният заем е изгоден за страната и ще спомогне за развитието на частния сектор и българския износ и препоръчва на Народното събрание да даде мандат на Министерския съвет за водене на преговори и сключване на споразумение при условия, не по-лоши от предложените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мичковски.
Министърът на финансите има думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми депутати! Аз искам да внеса няколко уточнения. Преди да сме получили окончателно мандат от парламента аз възложих на първия заместник-министър на финансите Димитър Костов при преговорите да има предвид евентуално по отношение на експортното финансиране да бъдат включени и не само частните банки. В първоначалния вариант на договора по принцип бяха лицензирани и две от държавните банки. Едната беше Обединената банка и не мога да ви кажа другата плюс три частни банки. Но в проектодоговора има изричен текст, че всички частни банки имат право да кандидатстват и след като бъдат избирани от Световната банка и отговарят на съответни изисквания, могат част от кредитите да минат и през тях. Тоест, не е затворена вратата и не е ограничено участието само на тези три банки.
Честно казано аз например възразих срещу включването на Международната банка за възстановяване и развитие, тъй като за мен тя е неизвестна банка. Жалко е за един министър, че не познава всички банки, но това е факт. Но явно, че Световната банка, когато е правила оценката, смята, че тази банка отговаря на определените изисквания.
Аз бих обаче тук обърнал вашето внимание, уважаеми депутати, все пак това е един кредит за насърчаване на частния сектор. Едно е да допуснем по отношение на експортното финансиране да участват и държавните банки или банките с държавно участие, но дали трябва да могат държавните предприятия да ползват част от този кредит, дори в частта за експортно финансиране, това за мен е проблем. Аз мисля, че би трябвало да се ограничим все 123.2. пак тази сума, която е доста скромна, от 55 млн. да бъде насочена изключително за частния сектор. И ако вие подкрепите това нещо, аз още при първата възможност ще предам във Вашингтон именно това наше искане. Тоест, да мине част през държавните банки или банките с държавно участие, но да бъде насочено изключително за частния сектор.
Това беше и едно от основните изисквания на Световната банка, когато се водеха предварителните разговори по отношение на този кредит.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, така, както е редактирано решението, няма да Ви пречи за това, което Вие сам пледирате и аз мисля, че бихме могли да го гласуваме?
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Не, господин председател, понеже тука има "всички банки и предприятия" - под всички банки и предприятия аз разбирам и държавни предприятия, които могат да бъдат експортно финансирани. Все пак ще ми се, ако разбира се парламентът прецени, да ограничим ползването на кредита само от частни предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, но така, както е решението, което прочете господин Джеров, "за отпускане на заем за развитие на частни инвестиции и експортно финансиране в размер на...", това е решението? Значи няма да стане.
Господин Папаризов има думата. 123.3.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Все пак Икономическата комисия неслучайно, аз моля господин министъра на финансите да чуе в случая Икономическата комисия неслучайно записа днес текст, че счита, че "достъп до участие като финансов посредник, т.е. като банка, и до кредити за експортно финансиране трябва да имат всички предприятия в страната. Това произтича от текста на споразумението, такова каквото е приложено към доклада на министъра на финансите.
Аз бих искал все пак да помоля министъра на финансите да ме чуе, за да изразя своето учудване от това, че неговият доклад, който го е написал, не съответства на текста на споразумението. Никъде, господин министър, в споразумението не се казва това, което пише във Вашия доклад, че то е само за краткосрочно финансиране на частни износители. Такова условие в споразумението няма приложено.
Също така никъде в споразумението не е казано, че банките трябва да бъдат частни или държавни. Изискване да бъдат частни има само към предприятията, които ще получат кредити за инвестиции, т.е. това изискване съществува в текста само за 30 млн. лв. плюс 2 млн. лв. техническа помощ. Точно така е.
Ние четохме внимателно текста. Аз моля да обърнете внимание на своите сътрудници, когато си подготвят докладите, добросъвестно да отразяват това, което е представено пред нас.
За втори случай визнъква спор за съответствието между текста на доклад и текста на споразумение.
И аз мисля, че би трябвало Председателството, независимо от това колко ще струва на парламента, да разпространява на всички депутати не само докладите за ратификация, но и самите материали. Тъй като вече втори път, миналия път господин Ескенази постави въпроса за Япония, има разлика между едни текстове, които има в споразуменията и това, за което ни говорят членове на Министерския съвет.
И аз моля да се обърне внимание на това предложение на Икономическата комисия, тъй като то произтича от текста на споразумението. А ако правителството желае да ограничи заема, това то трябва да го каже ясно, да обясни на своите държавни фирми, че не иска да им подпомага износа. В противен случай СР/ЛТ 124.1. аз се съмнявам, че такъв подход е правомерен. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов. Господин Джеров, други желаещи няма, да пристъпим към гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, въз основа на всичко казано, въз основа на раздадените материали се предлага Народното събрание да вземе следното решение: "Решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на Кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие".
Решението има следното съдържание: "Народното събрание на основание чл. 84, точка 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи Кредитно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за заем за развитие на частните инвестиции и експортното финансиране, в размер на 55 млн. щатски долара". Това е предложеното проекторешение, уважаеми господин председател. Моля да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Моля, режим на гласуване. Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател, но въпросът е такъв: или да гласуваме това решение в този вид, след като министърът на финансите ни увери, че ще предложи на делегацията да не стеснява предложения ни проект за споразумение, или като второ изречение да се вземе вторият абзац на Икономическата комисия. Аз мисля, че това предлага и господин Праматарски. Тоест освен проекторешението, което прочете господин Джеров, да има и текст, че "достъп до участие като финансов посредник и до експортното кредитиране следва да имат съответно всички банки и предприятия, които отговарят на условията на споразумението, независимо от характера на тяхната собственост". Тоест те ще се одобряват по ефективност, не значи всяко едно, но няма да се изключват априори. Аз предлагам този текст на Икономическата комисия да влезе като втори параграф. 124.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Венцеслав Димитров, за процедурно предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, понеже виждам, че навлизаме в дебати, от които не зная кога ще излезем, предлагам да вземем решение днес да удължим нашето заседание с времетраенето на обсъждането на тази точка и когато я свършим, тогава да приключим.
ГЛАСОВЕ ОТ БСП: Браво, Венци! Съгласни сме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Направено е перфектно процедурно предложение. Моля, които са за удължаване на работното време до приключване на разглежданата точка, да гласуват. Обявете режим на гласуване.
Колеги, сами разбирате важността на точката. Нека да я приключим.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо 179 гласували, за - 169, против - 6, въздържали се - 4. Приема се. Удължава се работното време до приемането на тази точка.
Господа, направено е предложение от господин Папаризов за втори абзац. Аз бих помолил господин Папаризов да даде писмения текст на господин Джеров.
Господин Праматарски, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, излизам на трибуната, за да подкрепя направеното предложение от господин Папаризов и да призова колегите от Съюза на демократичните сили да го гласуват. Смятаме, че това решение е по-пълно и дава по-точна рамка за преговори на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, моля, двамата уточнете предложението. Докато господин Джеров уточни допълнението, позволете ми да ви съобщя, че Комисията по радио и телевизия утре няма да има заседание. Допълнително ще бъде съобщено за нейното заседание.
Всички народни представители, които желаят да присъстват на военния парад по случай Деня на армията на 6 май, който започва 124.3. в 10 часа, могат да влязат от улица "Оборище" срещу представяне на депутатска карта.
Председателският съвет ще има заседание утре в 12,30 часа. 124.4.
Господа, утрешното заседание на парламента, на 6 май 1993 г. ще започне от 15 ч.
Господин Папаризов, ако сте уточнили Вашето допълнително предложение, съобщете го на микрофона, за да го гласуваме.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, винаги е опасно, когато човек редактира нещо на колене, както се казва. Но предлагаме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви за тишина! Чуйте решението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагаме първата алинея на решението е: "Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи кредитно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за заем за развитие на частните инвестиции и спортното финансиране в размер на 55 млн. щатски долара."
Втората алинея, ще видим, може да стане – 2, въпрос на уточняване, да бъде следната: "Народното събрание препоръчва на правителството при сключване на заема да се стреми до достъп до споразумението, като финансов посредник да имат всички банки, а до експортното кредитиране - всички предприятия, които отговарят на условията на споразумението, независимо от характера на тяхната собственост."
Това е предложената редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Уважаеми колеги, чухте направеното предложение, което не изменя съдържанието на първоначалното предложение, а има една препоръка във втория абзац. Моля Ви, обявете режим на гласуване. Които са за приемането на решението със съответното допълнение, направено на основание предложението на господин Папаризов, позоваващо се на решението на Икономическата комисия, моля да гласуват.
От общо гласували 177, за 172, против 1, въздържали се 4.
Приема се решението. ВТ/КП 125/1.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание на парламента. (Звъни)
(Закрито в 20 ч. и 05 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Йордан Школагерски)
СЕКРЕТАРИ:(Трифон Митев)
(Илхан Мустафа)