Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски.
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, фоторепортерите да напуснат залата! (Звъни)
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Най-напред ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 30 март - 6 април т.г.
На 30 март народният представител Рашко Рашков е внесъл проект за решение за спиране на по-нататъшната дейност на хазартни игри и други игри на щастието, които използват резултати от спортни състезания и системи сходни с тези на спорт-тото 2 до приемане на Закона за хазарта. Проектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията за младежта, спорта и туризма.
Председателят на Националния статистически институт е внесъл на 21 март отчет за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1993 г. и плана за статистическите изследвания през 1994 г. Отчетът е разпределен на Законодателната комисия и на Икономическата комисия. ВЙ/ЗТ 1.1
На 1 април Министерският съвет е внесъл проект за решение за даване съгласие за сключване на кредитно споразумение за развитие на селското стопанство със Световната банка. Проектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по земеделието и Икономическата комисия.
На 1 април Георги Николов и група народни представители са внесли законопроект за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 4 април Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на спогодбата между Република България и Република Корея за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данък върху дохода. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджет и финанси, Икономическата комисия и Комисията по външна политика.
Общо в този период са постъпили 5 законопроекта и проекти за решение.
Програмата за работа на Народното събрание в периода 6-8 април като проект е пред вас. След това ще ви докладвам предложенията за промени.
Моля, гласуваме проекта за програма за работа на Народното събрание в периода 6-8 април 1994 г. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 187 народни представители, за 157, против 2, въздържали се 28.
Програмата се приема.
Постъпило е предложение от народния представител Невен Пенев точка първа да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
По този въпрос са постъпили четири законопроекта. По всички има становища от Транспортната комисия. Няма становище от Законодателната комисия. Не мога да го поставя на гласуване.
Постъпило е предложение от народния представител Асен Мичковски точка първа да бъде обсъждане на програмата за приватизация на държавни предприятия за 1994 г. и приемане на решение 1.2 на Народното събрание за одобряване на програмата.
По този въпрос нямат становищата от Бюджетната и от Законодателната комисии. Не мога да го подложа на гласуване. (Асен Мичковски иска думата)
Мисля да не дискутираме въпроса, господин Мичковски.
Предложенията по дневния ред се поставят на гласуване без да се обсъждат.
С това предложенията са изчерпени.
Преминаваме към точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Моля, господин Джеров да докладва законопроекта като преди това нека да гласуваме в заседанието да вземе участие заместник-министърът на Министерството на правосъдието господин Павлин Неделчев.
Моля, гласувайте това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 177 народни представители, за 165, против 3, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Моля, господин Неделчев да заповяда.
Моля, господин Джеров да докладва глава Х от Закона за съдебната власт. 1.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Продължаваме пак с една част от законопроекта (все още законопроект) за съдебната власт. Преминахме в областта на дисциплинарната отговорност на колегите от съдебната власт - прокурори, съдии и следователи. И в рамките на тази дисциплинарна отговорност трябва да се уредят въпросите, свързани с провеждането на самата нея.
В тази връзка предлагаме на уважаемите колеги няколко допълнително изработени текстове. Текстовете, които ви предлагаме, са съобразени с изискванията на съдия, следовател и прокурор, със запазване и охрана на тяхното достойнство. И тогава, когато Законодателната комисия работи, тя работи съвместно с представителите на съдебната власт. Тъй че това, което е пред вас, е съвместно изработено от Законодателната комисия, с участието на Главна прокуратура, Върховен съд и Министерство на правосъдието.
Предлагаме да продължим с глава Х. Заглавие: "Дисциплинарна отговорност".
"Чл. 169. Препис от предложението за образуване на дисциплинарно производство се връчва на лицето, което в двуседмичен срок от получаването може да направи писмени възражения и да посочи доказателствата си.
До заседанието на дисциплинарния състав вносителят може да оттегли предложението си, с което дисциплинарното производство се прекратява."
Това е съдържанието на чл. 169. Предложения след изработването на този текст не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Желаещи за изказвания няма. Моля ви режим на гласуване. Гласуваме чл. 169 и названието на глава Х - "Дисциплинарна отговорност".
От общо гласували 161 народни представители, за 148, против 1, въздържат се 12.
Приема се чл. 169.
Имате думата за чл. 170, господин Джеров. СД/ЗТ 2.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 170 с неговите две алинеи:
"Ал. 1. Дисциплинарният състав се председателствува от старшия съдия.
Ал. 2. За заседанието се призовава привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, което има право на адвокатска защита.
Ал. 3. Предложението се поддържа от вносителя.
Ал. 4. Заседанието по дисциплинарно дело е закрито.
Ал. 5. Дисциплинарният състав може да разпитва свидетели, да изслушва вещи лица и да събира писмени и веществени доказателства.
Ал. 6. За заседанието се води протокол."
Това е съдържанието на чл. 170.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: След неговото изготвяне има ли предложения, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи за изказване няма. Моля ви режим на гласуване. Гласуваме за приемането на чл. 170 с неговите шест алинеи.
От общо гласували 159 народни представители, за 147, против е 1, въздържат се 11.
Чл. 170 е приет с неговите шест алинеи.
Имате думата за последния текст. Така ли е, господин Джеров, друг текст няма?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Така е.
"Чл. 171. Дисциплинарният съд се произнася с решение, с което налага дисциплинарно наказание, оправдава лицето или предлага на Висшия съдебен съвет да наложи наказание по чл. 162, т. 3 и 4."
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма постъпили предложения и няма желаещи за изказване, господин Джеров. Затова моля режим на гласуване. Гласуваме за приемането на чл. 171 от закона.
От общо гласували 147 народни представители, за 138, против 1, въздържат се 8.
Чл. 171 от закона е приет. И с това точка първа от нашата програма е изпълнена. 2.2
Преминаваме към точка втора -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ (Продължение)
По стенограмата е отразено, че са се изказали вносителите и са чути становищата на комисиите. Затова продължаваме дискусията по този законопроект. По силата на чл. 42, т. 3, всяка от парламентарните групи има право на 30 минути за дискусия. Научих, че парламентарните групи са давали ораторите, но не ни бяха предадени с господин председателя. Затова имам повторна молба към парламентарните групи да предадат своите оратори, за да можем експедитивно да придвижим точката за обсъждане.
Процедурно? Заповядайте. 2.3
ИВАН КОСТОВ (СДС): Процедурното предложение, господин председателстващ, е да се покани министърът на финансите, тъй като се обсъжда важен финансов закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви за подсещането. Грешката е моя.
Уважаеми колеги, по точка втора от дневния ред моля да гласувате заместник-министърът на финансите господин Бисер Славков да участва в разискванията. Режим на гласуване. Гласуваме за това решение.
От общо гласували 151 народни представители за 141, против 1, въздържали се 9.
Моля квесторите, поканете господин Бисер Славков да участва в дискусията.
Това не пречи да започнем дискусията, уважаеми дами и господа. Кой желае думата? Има думата народният представител Стефан Продев.
СТЕФАН ПРОДЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Може би нямаше да се изкажа, ако в петък не бях чул похвалното слово за ДДС, произнесено от министър Александров. То беше толкова похвално, че дори предизвика аплодисменти. На фона на това слово ние, вестникарите и книгоиздателите, изглеждаме едва ли не малоумни. Оказва се, че законът е нашият шанс. Именно той осигурявал дълъг живот и просперитет на българския печат. Оказва се, че тези 18 процента, които ни плашат, са просто една хрема. Оказва се, че след като надплатим 18 процента за хартията, печата, услугите и рекламата, ще се чувстваме по-силни и по-сигурни.
Ако това е вярно, то тогава ДДС е едно данъчно чудо - облага те, за да ти помогне, взема ти парите, за да бъдеш финансово по-независим. Това е все едно бъркането в джоба да се обяви за морален императив.
Но да оставим господин Александров настрана. На всички е ясно, че върху неговото отношение към вестниците влияят не само финансовите интереси на държавата, но и личните му чувства към цяла една професия. В случая по-важно е да изясним своята позиция като депутати. Защото обсъждането на ДДС в случая не е само финансов въпрос, то е пряко свързано и със съдбата на БП/ЛТ 3.1. българската култура, с проблема за свободата на словото и за свободата на информацията.
Излишно е да се подчертава специално, че данъкът ще оскъпи вестниците и книгите и то така ще ги оскъпи, че ще ги направи недостъпни за стотици хиляди хора. Ето как волно или неволно ДДС слага преграда между читателите и периодиката, между жаждата за повече информация и липсата на достатъчно пари.
Подобна духовна драма в България никога не е съществувала. Преди време полският Сейм реши почти същата драма в полза на вестниците и на книгоиздаването. Той освободи изцяло от данъка върху добавената стойност печатното слово. Ако сме разумни патриоти и политици, ние трябва да направим същото. Не защото с това ще помогнем на бюджета, а защото ще помогнем на духа.
Междувпрочем министърът на финансите така и не можа да каже колко лева ще постъпят в хазната от облагането на вестниците. В парламента се разпространява една справка, която е твърде далече от суровата истина. Според нея пресата и книгите щели да поскъпнат със стотинки. Не е вярно, те ще поскъпнат с цели левове, което ще доведе повечето от тях до фалит.
Ще ви дам два примера. Когато ДДС бе гласуван в тази зала, цената на вестникарската хартия се движеше между 7 хил. и 10 хил. лв. за тон. Преди спекулативния скок на долара тя беше вече 20 хил. лв. за тон. Днес, след скока, се очаква да стане 27 хил.лв. 3.2. Сложете отгоре и фаталните 18 на сто и се опитайте да ценообразувате. Между другото, имайте предвид, че един вестник, който излиза между 100 и 120 хил. тираж, използва на вечер от 11 до 13 тона хартия. Излишно е да доказвам, че освен цената на хартията скачат и всички останали цени на вестникарските консумативи, защото се купуват с валута. А за съжаление вестниците не се продават с валута. Само газта и парцалите са български. Който иска да смята. Лично аз се страхувам от това.
Преди да влезе в сила Законът за добавената стойност, производствената цена на един екземпляр от вестник със споменатия по-горе тираж струваше между 7 и 8 лева, а всички знаете, че продажната цена е 5 лева.
Влияние върху тази непоносима разлика оказва и девалвирането на абонамента. Покриването на разликата от 2 или 3 лева се осъществява от рекламата, която вестниците публикуват. Друг спасителен източник извън рекламата никой вестник няма. Поне за вестниците, които нямат зад гърба си нито фирми, нито банки, нито спонсори. Сега с облагането и на рекламата този източник сигурно ще пресъхне чувствително.
Ето кое ще накара редакциите да вдигнат цените на своите издания неимоверно високо и, разбира се, да намалят страниците. Това някои вестници вече го направиха. И ще започне масовата вестникарска смърт, защото масовият читател е социално безпомощен. Може би някои ще се зарадват на тази смърт, но това вече е друг проблем и трябва да се разглежда на друго място.
Като изхождам от казаното дотук, искам да ви призова към разбиране: пожалете българските вестници и българските книги! Помогнете на българското слово, без което сме немислими! Освободете от данък върху добавената стойност вестникарската и книгоиздателската продукция по цялата производствена верига - от хартията до разпространението. Знам, че това ваше решение, уважаеми депутати, ще бъде едно тежко решение, но няма да бъде в никакъв случай безотговорно или срамно. Вгледайте се в примера на полския Сейм. Неговото решение не е взето от глупаци или лаици. България се нуждае от жив и богат вестникарски пазар не по-малко от Полша. Просто демокрацията е немислима без такъв пазар. СБ/ЛТ 4.1.
Сигурен съм, че ако има други възможности за попълване и кърпене на бюджета, те ще бъдат използвани от тази зала. Аз лично подкрепям един мораториум върху данъка върху добавената стойност от около три години. След три години - каквото пазарът покаже! Тогава, надявам се, нашите вестници и книги ще бъдат в състояние да надмогнат данъка, който сега ще ги убие.
Сигурен съм, че господин Александров и някои депутати ще се опитат да ме опровергаят. Това не е страшно. По-лошото е, че животът ще ме докаже!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Продев. Вашето изказване беше 7 минути.
Друг желаещ да се изкаже народен представител?
Заповядайте, господин Андреев.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз мисля, че този въпрос излишно се драматизира. Много неща се казаха, много нещо се изписа и по вестниците. Смятам, че хубаво е да се каже кое е вярно и кое не е вярно от всичко това. Разбира се, всеки вече си е изработил мнение и трудно може би в тази зала вече някой ще бъде преубеден в друго нещо. Но аз искам да кажа това, което мисля.
Вярно е, че в другите страни или в повечето европейски страни такъв данък няма за вестниците и за списанията. Това е вярно. Аз мисля, че всички се убедихме, че това е така. И щом като това е така, явно е, че и на други места се е мислило за това какво значение имат средствата за масова информация за функционирането на демокрацията по принцип. Аз не искам да кажа тук от тази трибуна, че там, в тези страни, където не съществува този данък, същевременно има и редица други облекчения за журналистите - за телефони, за пощи и т.н. Ето това е една от истините.
Не е вярно обаче, че след неговото въвеждане цените на вестниците няма да се покачат. Сметките показват, поне за вестника, в който аз работя, за вестник "Земя"... (Възклицания в СДС: "О-о-о") Да, хубав вестник е, благодаря ви за възклицанията.
Покачването на данъчното облагане ще бъде около два пъти, а около 40-43 на сто от сумите, които ще постъпват от 4.2. реклама, ще бъдат приспадани от приходите на редакцията. Виждате, че и в двата случая редакциите ще бъдат потърпевши.
Вярно е, че този данък ще се плаща от читателя, защото няма друг начин. Ако се покачи цената, естествено е за това да плаща читателят. Следователно главният ощетен ще бъде българският читател, читателят на вестници, на списания, на оригинална българска литература.
Не е вярно обаче, че в бюджета ще постъпят много повече пари, ако бъде въведен този данък за вестниците, списанията и българската литература. Министерството на финансите не можа да ни представи такава сметка, с която да докаже, че действително това представлява нещо значително за българския бюджет. Напротив, очевидно данъците ще бъдат по-малко, тъй като най-малко се предвиждат около 200-300 заглавия, вестници и списания да загинат в резултат на въвеждането на този данък. Да не говорим тук за частните радиостанции. Обаче голямата истина и това, което е вярно, е, че ще пострада демокрацията, ще пострада политическият плурализъм. А това е най-важното в случая. И аз мисля, че ние като политици би следвало да изхождаме именно от този главен критерий и това да бъде основното, когато ще гласуваме "за" или "против" този данък.
Ето защо аз ви призовавам да гласувате на първо четене по принцип за този законопроект. Всъщност законопроектите, които се внасят, са два. Ние ги обсъждаме сега паралелно. Очевидно между двете четения могат да се направят допълнения към тях, да се нанесат корекции, но смятам, че по принцип Народното събрание трябва да се съгласи, че върши едно добро дело, като приема по принцип да се премахне данъкът върху добавената стойност на вестниците, списанията, на българската художествена литература.
Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ СДС: А първия път как гласувахте?
КОСТА АНДРЕЕВ: И първия път гласувах "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Андреев.
Има ли други желаещи за изказвания?
Има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните 4.3. сили заявявам нашето отношение: ние няма да възразим срещу опит да бъдат облекчени в определен период данъчните тежести върху вестниците и ще подкрепим такъв вариант и такова предложение между първото и второто четене, който се базира на препоръките, дадени в доклада на Бюджетната комисия. Особено на последната част, където на практика е направено едно предложение.
Ние призоваваме председателя на Бюджетната комисия и неговия заместник от този доклад да изготвят съответно предложение между първо и второ четене. Парламентарната група, след като се запознае с това предложение, може да подкрепи и облекчения на тази основа.
Това е нашата позиция.
Благодаря за вниманието. 4.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Други становища, мнения? - Няма.
Постъпило е предложение от група народни представители от всички парламентарни групи - има представители от всички парламентарни групи - гласуването на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност да бъде тайно. (Оживление) Не от ръководствата на парламентарните групи, а от депутати.
Това предложение трябва да бъде подложено на гласуване.
Моля, гласуваме за това гласуването на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност да бъде тайно. Моля гласувайте!
Гласували 190 народни представители. За 106, против 58, въздържали се 26.
С това предложението за тайно гласуване се приема.
След малко ще пристъпим към гласуването. Ще ви запозная предварително с техническата страна на гласуването по този въпрос. Комисията по тайно гласуване трябва да влезе в своите правомощия.
На първо четене се гласуват два законопроекта. Гласуването ще се извърши с две бели бюлетини - по една за всеки законопроект. На бюлетините са отбелязани трите възможности: за, против, въздържал се.
Гласуването се осъществява като една от посочените възможности във всяка бюлетина се огражда в кръг.
Кои бюлетини са недействителни? Недействителна е бюлетината, когато:
първо, изцяло е задраскана;
второ, е чиста, без никакво отбелязване;
трето, съдържа повече от едно отбелязване - ограждане.
Тоест всеки във всяка бюлетина трябва да гласува за, против или въздържал се, както е нормално гласуването.
За отчитането на резултатите ще се изготвят два отделни протокола за всеки законопроект, защото народните представители могат да подкрепят един законопроект, а да отхвърлят другия.
Мисля, че е ясно. Моля комисията да си влезе в правата и да започне гласуването. (Звъни) ЦМ/ЛТ 5.1.
(След почивката)

18 ч. и 40 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Продължаваме заседанието.
Преди да станат известни резултатите от гласуването по точка втора от дневния ред, имам удоволствието и честта да ви представя турската парламентарна делегация, водена от председателя на Великото национално събрание на Република Турция господин Юсаметтин Джиндорук. (Депутатите стават на крака и с ръкопляскания приветстват гостите)
Проведените по време на посещението разговори показаха, че между двата парламента има много благоприятни възможности за развитие на двустранните парламентарни отношения за доброто и на двете страни.
А сега продължаваме по-нататък.
Моля комисията да заповяда да докладва резултатите.
Докато изчакваме резултата и доклада... Кой ще докладва?
От името на комисията ще докладва господин Христо Марков резултатите и по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО МАРКИВ: Първо, по законопроекта с вносители господин Иво Атанасов и Юрий Борисов.
"Днес, 6 април 1994 г., се проведе тайно гласуване за приемане на първо гласуване по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Вносители - господин Иво Атанасов и господин Юрий Борисов.
Комисия в състав: Христо Марков, Руслан Семерджиев, Мариела Митева, Кирил Желев, Ремзи Осман обявява следните резултати:
1. Общ брой на гласувалите народни представители - 199;
2. Брой бюлетини "за" приемане на първо гласуване на законопроекта - 65;
3. Брой на бюлетини "против" приемане на първо гласуване на законопроекта - 111;
4. Брой бюлетини "въздържал се" - 20;
5. Брой на недействителните бюлетини - 3;
6. Брой на празните пликове -няма.
Пликове с две или повече еднакви бюлетини са броени за една действителна бюлетина. ББ/ЛТ 6.1.
Въз основа на произведеното тайно гласуване Народното събрание на основание чл. 81 от Конституцията на Република България, чл. 65, ал. 1 и – 4 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Не приема законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители господин Иво Атанасов и Юрий Борисов".
Вторият законопроект е с вносител господин Любомир Павлов.
"Днес, 6 април 1994 г. се произведе тайно гласуване за приемане на първо гласуване на законопроекта за допълнение и изменение на Закона за данъка върху добавената стойност с вносител народния представител Любомир Павлов.
Комисия в състав: Христо Марков, Руслан Семерджиев, Мариела Митева, Кирил Желев, Ремзи Осман обявява следните резултати:
1. Общ брой на гласувалите народни представители - 191;
2. Брой бюлетини "за" приемане на първо гласуване на законопроекта - 27;
3. Брой бюлетини "против" приемане на първо гласуване на законопроекта - 140; 4. Брой бюлетини "въздържали се" - 19;
5. Брой на недействителните бюлетини - 5;
6. Брой на празните пликове - няма;
7. Пликове с две или повече еднакви бюлетини са броени за една действителна бюлетина.
Въз основа на произведеното тайно гласуване Народното събрание на основание чл. 81 от Конституцията на Република България, чл. 65, ал. 4 и – 4 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Не приема законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност с вносител народния представител Любомир Павлов".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Марков. 6.2.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА...
ИВАН БУДИМОВ (от място): Имам процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Процедурен въпрос? Заповядайте, господин Будимов.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията аз на 29 март 1994 г. внесох законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност с член единствен, който се отнася за Българската академия на науките.
Тъй като това нещо или известна част влизаше и в законопроекта на господата Иво Атанасов и Юрий Борисов, аз поддържам моя законопроект и моля комисиите да се произнесат по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Разбира се, това е тяхно задължение.
Преминаваме към точка трета от дневния ред, а именно
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД
По този законопроект докладва председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Венцеслав Димитров.
Моля, господин Димитров, докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че е правилно преди да преминем към текстовете, да поканим заместник-министъра на финансите господин Бисер Славков да присъства в пленарна зала и евентуално да взима отношение, тъй като и министърът на финансите го няма.
Така че, господин председател, правя формално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, Народното събрание гласува за днешното заседание да бъде допуснат в залата господин Бисер Славков.
Да заповяда господин Славков в залата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Докъде сме? Приехме от – 7 точка 1. Първа точка - това е таблицата и беше отхвърлено едно предложение, което беше направено от мен. Но то беше във връзка с таблицата по чл. 4. Така че няма пречки да преминем към разглеждането на втора точка. 6.3.
Ако ми позволите, да прочета съдържанието на втора точка. Става дума за промени в ал. 5 на чл. 13.
Моля за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, на стр. 2 долу точка 2...?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: На стр. 4 сме, господин председател, горе.
"2. В ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
а) в заглавието на алинеята след думата "доход" се добавя изразът "на едноличния търговец", а думата "разходите" се заменя с "необходимо присъщите разходи";
б) в точка 1 думите "изплатени разходи" се заменя с израза "изплатени суми за ремонт", след който се поставя запетая;
в) точки 2 и 3 се изменят така:
2. начислени амортизации на дълготрайни активи. При определяне на облагаемия доход не се включват като разход начислените амортизации на материалните дълготрайни активи, за които са ползвани облекчения по ал. 6, точка 2 до размера на облекченията;
3. изплатени трудови възнаграждения, възнаграждения за работа без трудово правоотношение, социални осигуровки и задължителни вноски, свързани с работниците и служителите;
г) в края на точка 4 се добавя изразът "при представяне на документи, удостоверяващи завършването им;
д) точка 6 се изменя така:
6. представителни цели - до 3 на сто от нетния доход;
е) точка 7 се заличава;
ж) в точка 8 изразът "данъци, такси и други" се заменя с "косвени и имуществени данъци и такси, данък върху общия доход по чл. 4 на работници и служители и възстановени суми по реда на чл. 50, ал. 1 от Закона за пенсиите;
з) точка 9 се изменя така:
9. платени лихви по ползвани банкови кредити, включително и за просрочени кредити;
и) точка 11 се изменя така:
11. внесени суми за задължително социално осигуряване на едноличния търговец;
к) точка 12 се заличава. 6.4.
Това е съдържанието на ал. 2. И понеже приехме практиката тук да гласуваме алинея по алинея, бихме могли, разбира се, ако не се направят конкретни предложения по отделните точки, да подложим текста на гласуване за цялата алинея.
Става дума за промени в ал. 5. Цялата точка 2. 6.5.
Сега няколко разяснения може би да се кажат.
Предишната ал. 2 в сегашния законопроект се заменя с две алинеи, тоест, ал. 5 и ал. 6. В ал. 5 не се притеснявайте, че някои точки се анулират, те същите са предвидени в следващата ал. 6. Това се прави с цел да се разделят необходимо присъщите разходи от облекченията.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Предложението на господин Шотлеков.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами, господин Николов, ако го имате Вие предложението пред Вас, елате и го кажете. Аз не виждам тук господин Шотлеков, за да го докладва, но пред мен го няма това предложение в писмен вид.
Член 13, ал. 5 към т. 11 след думите "едноличният търговец" се добавят и думите: "както и внесените суми за доброволно социално осигуряване в размер до 20 на сто от минималната работна заплата за страната".
Аз мисля, че това бихме могли, разбира се ако никой не възрази, да го приемем, че вече сме го гласували и да го подложим на гласуване с цялата алинея, тъй като вече го приехме по отношение на чл. 4, тоест, на месечните заплати. А ние имаме практика това, което сме го приели по отношение на месечните заплати, да го приемем същото и по отношение на годишните доходи.
Така че, ако никой не възрази, мисля, че може да направим тази поправка, внесена от господин Шотлеков, още повече, че миналият път я гласувахме за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Щом тя е гласувана веднъж, няма нужда да я гласуваме отделно.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, тя е гласувана за чл. 4 за месечните доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тя е приета по принцип за месечните доходи.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тук става дума за годишните доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбира се. Ще го гласуваме заедно.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако никой не възразява бихме могли да гласуваме заедно. РД/НП 7.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбира се, господин Димитров, ще гласуваме заедно, но прочетете т. 11 с допълнението за да я чуе залата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точка 11 се изменя така: "Внесени суми за задължително социално осигуряване на едноличния търговец, както и внесените суми за доброволно социално осигуряване в размер до 20 на сто от минималната работна заплата за страната."
Така звучи т. 11 от ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако кажем не внесените, а "както и сумите за", да не повтаряме в едно изречение два пъти "внесените", може ли така?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Може разбира се - "сумите за". Така че бихме могли направо да подложим на гласуване тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Един момент. Има думата народният представител Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, колеги! Аз ще направя едно терминологично на пръв поглед, но съдържателно предложение: не "минималната заплата", а "средномесечната минимална заплата през годината". Това има съществено значение, тъй като минималната по чл. 4 звучи едно, а при облагане на годишен доход вече трябва да се вземе под внимание средномесечната минимална заплата за годината.
ПРЕДС. ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е в коя точка?
НИКОЛА КОЙЧЕВ (встрани от микрофоните): По същия текст.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е правилно, защото преди дискутирахме само заплатата за месеца, която месец спрямо месец може да се изменя.
Предложението на господин Койчев е точно намясто, защото чл. 13 касае годишното облагане. Така че това би могло да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, моля Ви, кажете ми в коя буква или точка се намира това?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това се намира в буква "и". Точка 11 се изменя така: "Внесените суми за задължително 7.2 социално осигуряване на едноличния търговец, както и сумитее за доброволно социално осигурвяане в размер до 20 на сто от минималната средногодишна работна заплата за страната." Минималната средномесечна. Не. Минималната средногодишна бихме могли да я кажем. Я го кажете, господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Значи след текста "в размер до 20 на сто от сумата на 12-те минимални месечни работни заплати." Това е вече съдържателно, тъй като предният вариант беше "средномесечната", само една средномесечна, а така става дума за годишна сума от 12 месечни минимални работни заплати, които сега в условията на инфлацията се променят поне веднъж на три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: 12-те средно ...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): 20 на сто от 12-те минимални месечни работни заплати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, дали отразявате всичко в секретариата?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Да, и аз го записах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чудесно.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "... 20 на сто от 12те минимални месечни работни заплати".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Благодаря Ви, господин Койчев.
Друг желаещ? - Няма.
Господин Димитров, остава да гласуваме точка 2. Моля ви за внимание! Гласуваме т. 2. Това са промените в ал. 5 и допълненията.
Моля режим на гласуване. Гласуваме за т. 2.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 144 народни представители, за 141, няма против, въздържат се 3.
Приема се т. 2, третираща измененията и допълненията в ал. 5.
Господин Димитров, имате думата за т. 3.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Чета т. 3, която включва облекченията.
3. Ал. 6 се изменя така: 7.3
"Ал. 6. От облагаемия доход на лицата по предходната алинея се приспадат следните облекчения:
1. даренията в полза на държавата и общините, на Църквата, на учебни, научни, културни, просветни, здравни, социални, спортни и туристически организации с идеална цел или на бюджетна издръжка; на фондации с благотворителни, природозащитни, здравни, научноизследователски и културно-просветни цели; на фондове за подпомагане на пострадали от природни бедствия; за възстановяване и опазване на природни, исторически и културни паметници; за подпомагане на социално слаби и инвалиди; за научни изследвания; за стипендии и помощи на учащи се, за деца с увредено здраве или без родители, но не повече от 20 на сто;
2. изплатените суми от собствени средства и /или/ погашенията от банкови кредити за придобиване на материални дълготрайни активи за осъществяваната дейност в страната, налични в края на годината: сгради с производствено и търговско предназначение и за земя и отстъпване право на строеж за строителство на такива сгради; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства, предназначени за превоз на товари и за извършване на услуги и репортерска дейност, както и за превоз на пътници срещу заплащане; продуктивни и работни животни;
3. закупените облигации и акциии;
4. трикратния размер на минималната месечна работна заплата за разкрито ново работно място за всеки месец от разкриването на работното място до края на данъчната година. Редът и условията за ползване на облекчението се определят с Правилника за прилагането на закона.
Общата сума на облекченията по предходните точки не може да бъде повече от облагаемия доход."
Това е съдържанието на т. 3. 7.4 Сега тук искам да обърна внимание, че имаме допълнение в редакцията на облекченията, които касаят даренията: "за организации", мисля, че тук се включват и "организации и дружества". Новото е за деца с увредено здраве или без родители. Това е новият текст, който е добавен в сравнение с миналия текст.
"Дарения в полза на държавата и общините" - новото е в добавеното "и за общините".
И, естествено, са включени онези облекчения или поне една част от онези облекчения, които Министерството на финансите е склонно да отпусне.
Тук въпросът е следният - дали да се включат съкровищните бонове или не. А в прочетената от мен редакция съкровищните бонове са изключени. В предложението на господин Шотлеков, което той е направил, се предлага да се включат също така и съкровищните бонове. (Шум и реплики в залата)
Моля за вашето внимание! Новото е включеното в т.4, което предвижда облекчения при разкриване на работни места "равно на трикратния размер на минималната месечна работна заплата".
Трябва да ви кажа, колеги, че това искане на Икономическата комисия не е прието от Комисията по бюджет и финанси, тъй като Министерството на финансите имаше сериозни възражения.
Аз мисля, че господин Георги Николов пое ангажимента да направи допълнение с цел да не се допусне злоупотреба с този текст. Как? Например, един работодател в еднолична фирма назначава, да кажем, роднини и т.н. само и само, за да получи някакви облекчения. Тъй като тези облекчения няма да се връщат при тяхното евентуално уволнение, той след като мине годината може да ги уволни и на другата година пак да ги назначи и пак да получи тези облекчения. Нека да видим какво ни е подготвил господин Николов.
Така че, господин председателствуващ, аз предлагам найнапред господин Николов да направи своето допълнение по т.4 и после евентуално да се гласува дали да бъдат включени съкровищните бонове. Тук господин Славков може да изрази възраженията на Министерството на финансите против включването на закупените ВЙ/КТ 8.1 съкровищни бонове като данъчно облекчение и след като бъдат решени тези два проблема, да се гласува текстът на т.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата народният представител Георги Николов, Свищов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Най-напред искам по т.3 да взема отношение, където се предвижда като данъчно облекчение сега да се ползуват само закупените облигации и акции.
Аз бих се съгласил и ще подкрепя да се добавят и съкровищните бонове, но с една уговорка, за която искам да бъда разбран правилно. Нека да създадем нова точка 5 към ал.7, която предвиждаме с текст, а именно данъчно облекчение ще се ползува в случаите..., впрочем облагаемият доход на лицата по ал.5 се увеличава и съответно стойността на съкровищните бонове, ако те не са били собственост на физически лица най-малко 4 месеца през данъчната година. Нормално е съкровищните бонове, с които се подпомага финансирането на бюджетния дефицит да бъдат 3, 6 или 9 месеца.
Свидетели сме обаче, когато в края на годината се купуват масово съкровищни бонове с цел да се избегне плащането на данък през годината. Ето защо ви моля да останат съкровищните бонове като преференция към акциите, но с ясното съзнание, че ще подкрепите текста, който искаме да вкараме по-нататък, че когато едно лице под 4 месеца просто е вложило средства за съкровищни бонове, да не може да ползува това данъчно облекчение. (Шум и реплики в залата)
За тримесечните е същото, господин Ескенази. Ние искаме и за един по-дълъг период - 3, 4, 5, 6, 9 месеца, а не просто да избегнем данъци в края на годината, защото и половин месец е от значение сега.
Така че, надявайки се на подкрепата ви, аз ви моля да включим съкровищните бонове, но да имаме един такъв защитен текст.
Освен това, господин Димитров, мисля, че т.4 - стимулирането разкриването на нови работни места чрез данъчни облекчения 8.2 трябва да е проблем # 1 във всички данъчни закони! Това е пътят, не просто за облекчаване на безработните.
Тук обаче, за да избегнем всякакво съмнение, че примерно аз ще назнача свои близки, аз ви предлагам в края на първото изречение да добавим още едно, т.е. работникът или служителят трябва да бъде насочен от Бюрото по труда, а при прекратяване на трудовото правоотношение да се пререгистрира в Бюрото по труда. Защо? Тук вече откриваме конкретно работно място за хора, които ще ги поемем от борсата и няма възможност за спекулативно използуване на тези данъчни облекчения.
При това положение т.4 би звучала така: "Трикратният размер на минималната месечна работна заплата за разкрито ново работно място за всеки месец от разкриването на работното място до края на данъчната година". И допълнението, за което споменах: "Работникът или служителят трябва да бъде насочен от Бюрото по труда, а при прекратяване на трудовото правоотношение да се регистрира в Бюрото по труда". По-нататък продължава текстът от законопроекта: "Редът и условията за ползуване на облекчението се определят с Правилника за приложението на закона".
Това е съгласувано и с Министерство на финансите като техника, която ще предпази от едно неправомерно използуване на данъчното облекчение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Ескенази, заповядайте.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Понеже искам само веднъж да взема думата, затова по две точки ще направя някои уточнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Само за момент, за да обърна внимание на председателя на комисията, че тук се правят предложения.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: По предложението на господин Николов - не мисля, че трябва да бъдат "насочвани", защото това представлява вече една допълнителна дейност, но целта е лице, което е регистирано, а не насочено, защото бюрото може да го насочи на едно място, а то да си намери работа на друго. Идеята е този, който е регистриран, а иначе Вие давате едни правомощия на бюрото 8.3 всъщност то да определя данъчното облекчение: ще го насочи тук или ще го насочи там. Просто мисля, че трябва да бъде записано: "регистрирани от бюрото".
И другото ми предложение. Просто се чудя защо в т.1 е пропуснато, когато става дума за фондации с културно-просветни, научноизследователски, пропуснати са образователните цели. Има фондации, които изплащат стипендии на по 200-300 души студенти. Мисля, че става дума за един пропуск. Би следвало това да бъде допълнено. (Шум в залата. Реплики: "Ами то е ясно! То произтича от текста!")
Не произтича от това, защото първите три реда са изобщо за организации, а след това е за фондации.
И аз ще ви кажа как данъчните власти ще го тълкуват - ще кажат: "да, първите три реда се отнасят за организации изобщо, обаче за фондации... щом като е фондация и е с образователна цел не може да изплаща стипендии или във всеки случай тези дарения за такива стипендии не се ползуват от преференциите".
Обмислих целият механизъм и мисля, че трябва да влязат и образователните фондации.
И още едно нещо - забележете пунктоацията в цялата тази точка първа! Рискуваме да объркаме нещата с простото обстоятелство, че след като се говори за фондове за подпомагане на пострадали от природни бедствия има точка и запетая и продължава: "за възстановяване и опазване на природни, исторически и културни паметници".
Питам - става дума за фондове, които са за природни бедствия, за опазване на паметници и т.н. или?...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Става въпрос за дарения в полза на фондовете...
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: А, ако е "дарения в полза на" тогава е друго.
Това е точно известният случай: да се обеси, не да се помилва!"... Нали запетаята определя смисъла на текста.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Ние сме дали твоето предложение, твоя текст...
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Добре, но никога не е късно нещо, което не е ясно да се поправи! 8.4
Затова мисля, че след като говорим "на фондове за подпомагане на пострадали от природни бедствия" оттам нататък вече става дума за целеви дарения. Дотук е: "дарения в полза на" и разделението е по субекти, а след това са даренията по цели. Следователно, трябва да бъде "дарения за възстановяване на...". И т.н.
Просто в текста имаме два критерия - по субекти и вторият критерий е по цели.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази.
Има думата народният представител господин Емил Филипов. 8.5
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми колеги, струва ми се, че второто четене върви добре, независимо от това, че може би трябва да е по-бавно, за да обърнем внимание на повече текстове.
Аз имам сериозни съображения по редакцията на ал. 6 точка 3. Чета я така, както е записана: "закупените облигации и акции". Това означава - закупените всички видове акции и облигации, които има в момента в България. Това означава и държавни, и на частните фондове от типа на "Лекс" или "Йист уест интернешънъл" и те да бъдат освободени от данъци. Считам, че ние трябва да стимулираме закупуването на такива облигации, акции и държавни съкровищни бонове, които ще стимулират приватизацията и които ще увеличат нефинансовото финансиране на държавния дефицит.
Поради тази причина предлагам една много по-ясна и по-категорична редакция. А тя е следната: закупените държавни и общински облигации, акции и съкровищни бонове. Нямам нищо против закупуването на акции от "Лекс", "Йист уест интернешънъл" и всички други, които са на пазара. Но тези акции трябва да бъдат закупени след като съответният гражданин заплати своя данък в общия доход и тогава да си купува акции от тези организации.
Благодаря ви. Прилагам точния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Филипов. Има думата народният представител Векил Ванов.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): Господин председателстващ, не можахме точно в това време да уточним как, но аз държа в този текст да влезе "с професията, с която е регистриран в Бюрото по труда". Господин Георги Николов ще направи уточнение след малко, за да видим как точно да влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не ограничавате ли много? Някой може да е готов да работи за всичко, защото няма друга работа.
ВЕКИЛ ВАНОВ: Това е в правилника. Тук със заместникминистъра също се... Предложението ми е на открито работно място този, който идва от Бюрото по труда, да си дойде с професията за разкрито работно място, с която е регистриран в Бюрото по труда. БП/ЛТ 9.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Свършихте ли, господин Ванов?
ВЕКИЛ ВАНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата за реплика народният представител Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги. Аз правя реплика на господин Ванов, тъй като смятам, че не е основателно това негово искане - да се прави данъчно облекчение само в случаите, в които се вземе човек на работа, когато има същата професия в бюрото, в което е регистриран като безработен. В момента имаме една много висока безработица в страната и например един инженер, който си има висше образование с определена специалност, да не може да бъде взет в една частна или в общинска фирма, макар и да не работи по специалността си, мисля, че не е справедливо и няма да помогнем всъщност за това, за което се създава този текст.
Аз смятам, че трябва да бъде поощряван всеки работодател, който вземе човек от трудовата борса, дори и да не може да осигури на този човек професия по специалността. В крайна сметка този, който ще постъпи на работа, ще прецени дали за него е добре да работи работа, която не е по неговата специалност. Но ние се намираме в един много тежък период, в който е държавата ни, и да поставяме такива ограничения, това означава все едно нищо да не направим. Просто няма да действа този текст. И аз ви моля да подкрепите текста така, както беше предложен от господин Николов, с корекцията на господин Илко Ескенази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Има думата народният представител Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателстващ. Аз също бих искала да направя реплика на предложеното от господин Ванов допълнение облекченията да бъдат ползвани само ако лицето започне работа по професията, с която е регистрирано в Бюрото по труда. Тази идея всъщност отрича идеята за преквалификация. А според мене ние трябва да насърчаваме преквалификацията. Защо например един инженер да не може да стане добър шофьор? Може и в края на краищата човекът сам ще прецени дали той ще сключи трудов договор с определен 9.2. работодател или не. Ето защо аз ви моля да не възприемате това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Митева. Аз мисля, че когато и двамата съпрузи са безработни, за единият е въпрос да получава доход, а не да бъде по специалността. Друга реплика? Господин Ванов, ще отговорите ли на репликите?
ВЕКИЛ ВАНОВ (от място): Заместник-министърът ще отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата заместник-министър Бисер Славков
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Господин председателстващ, дами и господа народни представители. Бих искал да поясня, че предложението да се ориентира по професия е удачно, тъй като това наистина ще стимулира разкриване на работни места съобразно потребностите. Това, че определено лице, което има друга квалификация, няма да бъде насочено, не е проблем, тъй като бюрата по заетост имат ангажимент да извършват преквалификацията на кадрите си. Така че всички онези лица, които са минали например счетоводни курсове или някакви други курсове, когато има разкрито такова работно място, независимо от основната им квалификация те вече на базата на тази извършена преквалификация чрез бюрото по заетостта ще могат да бъдат насочвани и по този начин да им се осигурява съответно работно място.
Така че и в този случай предложението е удачно, тъй като ще се запази принципът за професионалното насочване на тези лица.
От друга страна, искам да отбележа, че ако това не се спази, ще се създадат възможности за спекулативни насочвания на всички онези, които са регистрирани към бюрата по заетост. Няма да бъде никакъв проблем наистина чисто формално бюрата по заетост да насочват определени регистрирани лица, без да се интересуват от тяхната квалификация.
Това е първият момент.
Вторият момент. Мисля, че трябва също така да се определи самият размер на това облекчение. Трикратният размер на работната заплата е значително висок, което реално ще доведе наистина до консумиране на целия облагаем доход. Така че този въпрос мисля, че също трябва да бъде дискутиран, за да може да се прецени 9.3. реално. Вероятно най-удачният размер, който в случая би могъл да бъде и стимулиращ, е това да бъде еднократният размер на минималната работна заплата, за да може наистина за месеца да се ползва 12 пъти това като размер. Именно месечният минимален размер, което означава, че 12 пъти ще бъде сумата, която ще се ползва като преференция.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин заместникминистър, Вие третирахте само хипотезата за насочване. А тук се обсъждаше и другият момент - не насочване, а регистриране.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Господин председателстващ, този случай е ясен, аз затова не го коментирах. Ставаше дума в онези хипотези, когато дадено лице чрез бюрото по заетост минава на курс по преквалификация и реално вече придобива и нова квалификация. И в този случай той би могъл да бъде насочван. За това ставаше дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, разбрах. Има думата господин Стефан Савов. 9.4. СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата само за две изречения. Мисля, че госпожа Михайлова и госпожа Митева много добре обясниха нещата. Вижте, господин Славков, аз предполагам, че тази преквалификация става толкова бавно и в момента въобще не става, че почти излишно е сега да говорим по този въпрос.
Второ, има професии, които са отмиращи, и професии нови, които се създават. Просто такова е времето, така го изисква времето.
И, трето, бих казал, че ако Вие търсите някаква задна мисъл у този, който ще назначава, аз мога да Ви кажа, че такава мисъл или такава корупция още повече може да откриете при нашата система, такава, каквато е, не обвинявам никого, в тези регистрационни бюра.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Савов.
Има думата народният представител Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
В предложенията, които съм внесъл аз, има едно предложение, което съм внесъл точно за точка първа. След като се изброяват даренията там, се казва "не повече от 20 на сто". Моето предложение е тази цифра да се увеличи на 40 на сто. Съобръженията ми са следните. Знаете, че всички здравни, спортни, културни, просветни и т.н. учреждения извънредно много разчитат на спонсорирането. Нека не ограничаваме с 20 на сто. Ако някой иска да спонсорира с повече от 20 на сто, нека да му дадем тази възможност чрез съответното данъчно облекчение.
Тук искам да обърна внимание на мнозинството върху едно нещо. Когато направих моите предложения миналия път, въпреки че освен моята защита господин Димитров ги защити доста подобре от мен, защото ги защити и във финансово отношение, вие отхвърлихте тези предложения. Много ви моля, господа, когато става дума за култура, всички говорим, че държим на културата. Но когато стигнем до дела, закопаваме тази култура.
Много ви моля, не се отнасяйте така леко към тези предложения, които правя аз сега, защото аз ги правя не само от мое СтБ/ЙА 10.1 име, а ги правя съгласувано с Министерството на културата. Това го казах и миналия път. И много ви моля, ако действително държите на културата, ако действително държите на здравеопазването, ако действително държите на просветата, приемете тези предложения, които ви казвам. Не ги отхвърляйте така леко!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Димитров, заповядайте. Започваме работа по текстовете.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председател, ако ми позволите, и аз ще взема отношение по това, което се дебатира в момента.
Аз мисля, че господин Славков в случая е прав, че трикратният размер е твърде голяма сума. Защо? Защото най-напред се касае до облагаем доход на собственик, който ще разкрива работни места, ще назначава хора. Какъв ще е този собственик, дето ще печели сто на сто от едно разкрито място, ако приемем, че работникът ще получава минималната работна заплата? Мисля, че това е много трудно мислимо, а пък камо ли да му дадем тройния размер.
От едно работно място той едва ли може да изкара тройния размер от това, което прави.
Така че мисля, че е резонно ... Бих призовал към малко тишина. Мисля, че дискусията вместо да се пренася в комисиите, идва пак в пленарната зала, както често.
Мисля, че е нормално, тъй като това облекчение го правим за пръв път - минимална работна заплата за открито място - нека да дадем еднократен размер или само минимална работна заплата. Като видим тази година как ще заработи, тогава ще го вкараме и в този закон, който предстои да приемем, надявам се, тази година за данъка за личните доходи.
По предложението на господин Йордан Ганев за увеличаване на процента на 40 на сто. Ние можем да приемем спокойно и сто на сто, но, господин Ганев, ние не пречим на никого да спонсорира колкото намери за добре. Даже и с повече отколкото му е облагаемият доход. Нека да спонсорира. Но има нещо, което трябва да приведем в съответствие. Както облагането на юридическите лица, така и на физическите лица, които плащат общ доход - предприемачи и т.н., облагането трябва да е едно и също. Тук като едно значително облекчение ние приехме 20 на сто от облагаемия доход. 10.2 А в Указ 56 са 3 на сто от печалбата. В нашата комисия аз съм развивал винаги тезата, че трябва да отиваме към европейското законодателство и примерът е Германия, където е 10 на сто. Знам, че една от комисиите, не знам дали беше вашата комисия или здравната комисия беше, предложи 30 на сто. Вярно е, че 20 на сто не е достатъчно, но в края на краищата Министерството на финансите затова определя облагаем доход - да облага, да взема пари и с тях да издържа всички тези дейности, които разчитат на бюджетни средства. Ако оставим всичко само на спонсорство, сигурно нещо ще върви, но по-вероятно е да не върви. И мисля, че ако дадем твърде голям простор за спонсорство, ние даваме един прекрасен инструмент за пране на пари. Защо? Правите една фондация, казвате, че е с някакви идеални цели, обаче с нея насочвате парите да отиват там, където вие искате, включително и за политическа дейност, нещо, което е регламентирано по друг начин в Закона за политическите партии.
Това е моето предложение.
Господин председател, ако ми позволите, ще сумирам направените предложения и да ги подложим полека-лека на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Започваме отначало.
По точка първа.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: По точка първа мисля, че двете предложения на господин Ескенази бихме могли да приемем на базата на това, че никой не възразява, и направо да преминем нататък.
Сумирам ги както следва. Най-напред каза "благотворителни, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни и културно-просветни цели". Става дума за фондациите. Ясно е, че няма никакви възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: След "научноизследователски" идва "образователни ..."
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И по-нататък е вашето допълнение - "както и дарения за възстановяване и опазване на природноисторически дарения за възстановяване и опазване на природноисторически и културни паметници".
Мисля обаче, че предложението на господин Йордан Ганев за 40 на сто битрябвало да бъде подложено на гласуване.
След това бихме могли, ако искате, да гласуваме точка 10.3 по точка, след като се гласува предложението на господин Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точно така.
Уважаеми колеги, моля за внимание.
Гласуваме предложението на господин Йордан Ганев вместо 20 на сто да бъде освободен 40 на сто от облагаемия доход от данъци, ако се вложи в целите, посочени в точка първа.
Така ли е, господин Димитров?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така - вместо 20 на сто да бъде 40 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, гласуваме предложението на господин Йордан Ганев.
От общо гласували 145 народни представители за 32, против 50, въздържали се 63.
Предложението на господин Ганев се отклонява.
При това положение гласуваме цялата точка първа с допълнението, което направи господин Ескенази по отношение на фондациите - "... образователни и културно-просветни цели, както и дарения за възстановяване ...".
Моля, гласуваме точка първа с допълненията на господин Ескенази и с редакцията за целевите дарения.
От общо гласували 144 народни представители за 136, против 3, въздърржали се 5. Приема се точка първа така, както беше прочетена от председателя на Бюджетната комисия.
Имате думата по точка втора, господин председател. 10.4
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: По т. 2 предложения не са правени. Дебати нямаше. Аз я прочетох и мисля, че можем да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля гласуваме т. 2. Предложения по нея не са правени.
От общо гласували 144 народни представители, за 141, против 3, въздържали се няма.
Приема се т. 2.
Господин Димитров, имате думата за т. 3.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: По т. 3 има две предложения. Едното е на господин Георги Николов - да се включат закупени облигации, акции и съкровищни бонове. Въпреки че ако питате мене, съкровищните бонове също са вид облигации.
Аз мисля, че по-подробно е предложението на господин Емил Филипов и си позволявам да го прочета. То почива на други предпоставки: "Закупените държавни и общински облигации, акции на държавни и общински предприятия и държавни съкровищни бонове". Това е неговото предложение. Затова мисля, че е по-добре найнапред да се гласува предложението на г-н Филипов и ако се приеме, няма защо да гласуваме друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така е, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Един момент само да обясня на колегите: Изключват се частните облигации или акции на вече приватизирани предприятия - да не се освобождават, за да се участва в приватизацията.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Акции на държавата и на държавни предприятия.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз съм го казал: акции на държавни и общински предприятия ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така е.
Моля гласуваме предложението на господин Филипов.
От общо гласували 144 народни представители, за 141, против 1, въздържат се 2.
Приема се предложението на господин Филипов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Най-спорно е и най-много предложения има по т. 4. Нека пак да я прочета и след това да сумирам предложенията. Цв.М/НП 11.1
"4. Трикратният размер на минималната месечна работна заплата за разкрито ново работно място за всеки месец от разкриването на работното място до края на данъчната година. Редът и условията за ползването на облекчението се определят с Правилника за прилагането на закона."
Най-напред беше оспорено дали трябва да е трикратният размер или трикратният размер трябва да отпадне. Такова предложение направих аз и започваме с: минималната месечна заплата. Затова най-напред би било целесъобразно да се гласува отпадането на израза "трикратния размер на".
След това, мисля че след края на първото изречение, господин Николов, Вие искате, както и господин Векил Ванов, да направим някакви пояснения за това какви качества трябва да притежава работникът. Казвам го общо, защото мисля, че това трябва да бъде преди второто изречение - редът и условията за ползване...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Така съм го предложил.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ето го Вашето предложение. Работникът или служителят трябва да бъде регистриран в Бюрото по труда, а при прекратяване на трудовото правоотношение да се регистрира в Бюрото по труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, господин Димитров, в това предложение ми се струва, че има нещо, което може да се оправи. За да бъде дадено това облекчение, той трябва да е регистриран. Няма защо да го карате втори път да се регистрира. Ако той иска да постъпи на работа и да бъде търсен за това, че е регистриран, той пак ще се регистрира.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И аз на това се чудя, защо господин Георги Николов го предлага. Може ли да отпадне втората част, господин Николов? "А при прекратяване на трудовото правоотношение да се регистрира в Бюрото по труда" - това е в негов интерес и няма защо да го караме задължително да се регистрира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбира се.
Господин Димитров, нека да гласуваме първото предложение за трикратния размер и да започнем тогава коментара по другите предложения. 11.2
Подлагаме на гласуване дали да отпадне изразът "трикратният размер на" и да бъде?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Само "минималната месечна работна заплата на разкрито ново работно място за всеки месец от разкриването до края на данъчната година". Даже мисля, че и думата "данъчното" може да отпадне, защото в българската практика данъчната съвпада с календарната година, господин Славков.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): След това има пояснение какво е данъчна година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, отидохте далече в текста.
Първото предложение е да отпаднат в т. 4 думите "трикратния размер на". Остава "минималната месечна работна заплата за разкрито ново работно място за всеки месец". Това е.
Моля гласуваме това първо предложение.
От общо гласували 132 народни представители, за 89, против 31, въздържат се 12.
Приема се първото предложение, господин Димитров. От т. 4 отпадат думите "трикратния размер на".
Сега второто предложение. 11.3
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Второто предложение е на господин Георги Николов. Но аз държа да прочета двете заедно на Георги Николов и на Векил Ванов, защото мисля, че са алтернативни.
На Георги Николов:
"Работникът или служителят трябва да бъде регистриран в Бюрото по труда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако се съгласи господин Георги Николов.
Господин Николов, съгласен ли сте след запетайката текстът да отпадне? "А при прекратяване на трудовото правоотношение, да се регистрира в Бюрото по труда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не е необходимо.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищовски избирателен район): Уважаеми колеги! Може би преди мен трябваше господин Бисер Славков да стане.
Втората част - изискването да се регистрира в Бюрото по труда, е, за да може да се следи времето, за което е работило лицето. Няма механизъм, от който да знаем на коя дата той е преустановил, прекратил трудовото си правоотношение, освен отивайки вече в Бюрото по труда. От тази гледна точка.
Обаче, ако смятате, че чрез правилника именно тези възможности могат да се уредят, нека сега да отпадне. Но идеята е да има контрол. Тук става дума за месеци вече. Едно лице, което е изтървано - така да се каже, може да има претенции за много повече време.
Затова аз поддържам своето предложение, воден именно от тези съображения - да има защитен механизъм, да не се злоупотребява с даденото за пръв път и все още непроиграно на практика данъчно облекчение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Колеги, текстовете, които касаят регистрацията, са всъщност едно ограничение за това предвиждано данъчно облекчение. Или по-скоро начин да се насочи създаващият ново работно място към вземане на работа на безраББ/ЛТ 12.1. ботен, като по този начин се смята, че ще се решават проблеми на безработицата.
Аз считам, че винаги, когато се създава ново работно място, се решава проблемът на безработицата, независимо дали на него се взема безработен или се взема човек, който работи на друга работа. Защото, когато се взема човек, който работи на друга работа, той освобождава своето работно място.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Той може да си назначи роднини, членове на семейството.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Фактически това е едно ограничение за облекчението. И аз ви моля просто да оставим настрана всички тези текстове - за регистрации при постъпване на работа, при напускане на работа и т.н.
Освен това тогава ще се премахне целият този сложен контрол и освен това тогава ще отпаднат всички възможности за корупция при регистрацията в бюрата по труда.
Затова ви предлагам просто да отпаднат тези ограничения за данъчното облекчение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Господин Бисер Славков, заповядайте.
Струва ми се, че правим бурята в чаша вода.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля да имате предвид, че тук става дума за еднолични търговци. Това е дребният и ситният бизнес, който трябва да разкрива работни места. Следователно, първата опасност, която съществува, ако няма точно фиксиране на условията, да влезат семейни назначения. Няма никакъв проблем да се назначи съпруга, съпруг, син, друг близък роднина и да се консумира реално тази преференция.
Вторият момент, който е важен и трябва да се има предвид, преференцията се дава не за разкрито място за годината, а реално за ползвано работно място. Тоест, ангажиране на един безработен, който работи там два, три, пет месеца или цяла година.
Именно това налага наистина да се направят тези ограничения от гледна точка на изчистване на текста, включително и това, че преференцията се ползва не за разкрито място, както е текстът, а за времето, на което работи на това разкрито място определено лице. 12.2.
И аз моля в това отношение наистина да се въведат тези изменения, за да бъде чист текстът и да може наистина с правилника да се въведе една нормална данъчна техника на контрол. Иначе местата просто ще останат безконтролни и ще се породят само спорове между тези представители на дребния бизнес и данъчната администрация.
Друг е въпросът, Вие сте абсолютно прав, ако ние разглеждаме нещата вече от гледна точка на юридическо лице, на един стопански субект. Там безспорно нещата се изменят от гледна точка и на квалификация, и на възможности за заемане на работа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Славков.
Когато правим новия закон, струва ми се, че този текст ще добие и друг вид - преференции за млади специалисти и за друго. Но сега дотук сме стигнали.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложението на господин Георги Николов: можем ли ние да накараме този работник, ако си намери друга работа, да ходи да се регистрира в бюрото за безработни? Не можем по тази хипотеза. Назначил го за два-три месеца, намерил си друга работа, отишъл си.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): На това място ще вземе друг. Мястото, например стругар, си остава.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Николов, аз мисля, че с правилника това те могат да го уредят така, че да не се ползват неправомерно тези облекчения. Но да карате един работник, който е назначен на едно място и си е намерил друга, подобре платена работа, да се регистрира в бюрото за безработни, това е безсмислица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не само това, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз Ви призовавам да си оттеглите предложението след запетайката.
Да прочета и алтернативното предложение на господин Векил Ванов.
"Работникът или служителят трябва да бъде регистриран с професията в Бюрото по труда, а при прекратяване на трудовото правоотношение - да се регистрира в Бюрото по труда". 12.3.
Неговото предложение на практика е същото, само че ограничението му е по-голямо - трябва да се регистрира с професията. Какво значи това? А дали трябва да бъде назначен с професията, това не е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, Вие сте прав. И аз също се присъединявам да помоля господин Николов да оттегли втората част.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Николов, можем ли да гласуваме само...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: В този закон ние даваме преференцията, ако се назначи работник от трудовата борса. А след това какво ще прави този работник, ние можем да го кажем в правилника, а не да утежняваме закона с разпоредби, които са чужди на самия дух на закона. Разберете, това е по-доброто.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние тук определяме облекчението. А как министерството ще го контролира, това е техен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И това те го казват в правилника.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Господин Димитров, при какви условия ще се ползват тези преференции?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ясно е, че облекчението се ползва за времето от назначаването на един работник на работа. Как ще го контролира кога ще бъде уволнен, това е техен въпрос. Нека да го оставим на правилника, господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, господин Николов се съгласява за втората част. Прочетете неговото предложение!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: В такъв случай, господин Николов, да подложим на гласуване само Вашето предложение:
"Работникът или служителят трябва да бъде регистриран в бюрата по труда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме това предложение на народния представител Георги Николов.
Резултатът: от общо гласували 138 народни представители, 109 са гласували за, 25 против, 4 се въздържат.
Приема се допълнението, което направи господин Георги Николов с неговото предложение. 12.4.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Окончателният текст остава следния:
"4. Минималната месечна заплата за разкрито ново работно място за всеки месец от разкриването на работното място до края на данъчната година. Работникът или служителят трябва да бъде регистриран в бюрата по труда. Редът и условията за ползване на облекченията се определят с правилника за прилагането на закона. (И още едно изречение) Общата сума на облекченията по предходните точки не може да бъде повече от облагаемия доход".
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров!
Гласуваме точка 4 с приетите допълнения.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте за точка 4 така, както беше прочетена!
Резултатът: от общо гласували 138 народни представители, 136 са гласували за, против - няма, 2 се въздържат.
Приема се точка 4.
По този начин, уважаеми колеги, ние приехме цялата точка 3, която представлява измененията в ал. 6.
Уважаеми колеги, господин Димитров, благодаря ви за днес.
Чуйте две съобщения:
1. Комисията по бюджета и финансите ще проведе заседание на 7 април, четвъртък от 10 часа в зала 411 на бул. "Дондуков" 2.
Дневен ред: Бюджет на Народното събрание.
2. Комисията по правата на човека ще проведе заседание на 13 април 1994 г. от 10 часа в сградата на Народното събрание на бул. "Дондуков" 2 в зала 510.
Заседанието ще бъде при дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране Договора за взаимна правна помощ по граждански дела между Република България и Кралство Испания и Договор за екстрадиция и взаимна правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Испания, внесени от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, внесен от Петко Гинев, Милко Енчев и Руслан Семерджиев - народни представители. 12.5.
Поради изтичане на работното време закривам заседанието, като ви благодаря за активното участие.
Следващото заседание е утре от 15 часа. (Звъни)
(Заседанието закрито в 19 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ