Председателствали: председателят Александър Йорданов
Секретари: Ведат Сакаллъ и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание.
Днес, както го е казал мъдро нашият народ, е не просто хубав ден, а още по-хубав ден - Гергьовден. Да е честито на именниците - народни представители! Да е честито на всички жизнени млади победители на тъмните сили! (Ръкопляскания в залата)
Големият наш народовед Димитър Маринов, когато разказва за този празник на събудената пролет, на здравото и чисто начало в живота, мъдро припомня за това как след религиозната молитва всички е трябвало да седнат на една обща трапеза, където душите им се сливат в една душа, а всички скарани до тогава, е трябвало непременно да се помирят и всички спорове - да бъдат изгладени. (Единични ръкопляскания в залата)
Това, пише Димитър Маринов, е била онази мощна морална сила в онези тежки времена, която е сплотявала всички в едно, вдъхвала е кураж и бодрост, давала е надежда и упование.
Днес е и празникът на нашата храбра българска войска. Нека и при българските воини цари доброто и разбирателството, за да бъдат истински защитници на нашата родина, на нашите национални интереси. Честит празник - Гергьовден, на всички! (Ръкопляскания в залата)
Съобщения за парламентарен контрол утре, 7 май:
Утре, петък, 7 май, следва да се отговори на 16 актуални въпроса и на 27 питания.
Министър-председателят господин Любен Беров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Гинчо ВТ/ЛТ 126.1. Павлов, Емил Капудалиев, Велко Вълканов и Недялка Трайкова и на питания от народните представители Стоян Иванов, Любомир Начев, Фидел Косев, Клара Маринова и Златимир Орсов, Веселин Иванов, Минчо Минчев, Стойчо Шапатов, Маньо Манев, Васил Златаров - две питания, и Стефан Стефанов - три питания.
Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на питания от народните представители Лъчезар Тошев, Васил Михайлов, Стоян Иванов и Ивайло Ловджиев.
Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Захари Захариев и на питане от народния представител Мими Виткова.
Заместник-министър председателят и министър на търговията Валентин Карабашев следва да отговори на питания от народния представител Стоян Иванов.
Министърът на околната среда Валентин Босевски следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Ана Миленкова и Георги Николов и на питания от народните представители Стоян Райчевски и Иван Куртев.
Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на питания от народните представители Клара Маринова и Златимир Орсов и народния представител Тошо Пейков.
Министърът на образованието, науката и културата Марин Димитров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Савка Йовкова, Николай Христов и Емил Капудалиев и на питания от народните представители Мариана Христова и Стефан Стефанов.
Министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Захари Захариев.
Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на питане от народния представител Красимир Премянов.
Министърът на правосъдието Мишо Вълчев следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Ана Караиванова и Златимир Орсов.
Министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Светослав Мичев, Тодор Пандов, Елена Поптодорова и на питане от народния представител Бончо Рашков. 126.2.
Поради отсъствие от страната утре няма да могат да отговарят на въпроси и питания министрите Евгени Матинчев и Нейчо Неев.
Започваме днешния ден с продължението на дебатите по бюджета. Какво е разпределението на оставащото време? За Парламентарната група на СДС остават 26 минути. На Парламентарната група на БСП остават 32 минути. На Парламентарната група на Движението за права и свободи - 34 минути, на Новия съюз за демокрация остават 6 минути и на независимите народни представители - 14 минути.
Давам думата на... По процедурен въпрос? Заповядайте, господин Павлов.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, съвсем процедурно напомням, че звучат обидно празните места тук, срещу Вас. Защитава се бюджетът. Защитава го правителството. (Ръкопляскания от блока на СДС и възгласи "Браво!") Както беше съобщено, няма политическа сила, конкретно стояща зад правителството. Ние считахме, че правителството ще е активна страна в дебатите по бюджета. Нещо, което не се получи. Моля, да имате предвид да поканите хората, заинтересовани от защитата на бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Какво да кажа? Освен да кажа: каня хората, които искат да защитават бюджета. (Шум и реплики в залата)
Те са предупредени, знаят, че трябва да присъстват. Ние започваме и продължаваме дебатите.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, госпожице Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз мисля, че това е единственият, ако мога да кажа така, законопроект, който е изцяло на правителството, въпреки че то има законодателна инициатива. И звучи обидно за българския парламент, както каза и колегата Гинчо Павлов, тези празни три реда, които виждаме тук.
Господин председател, аз Ви умолявам заради авторитета на тази институция, която в парламентарната република, каквато 126.3. сме ние, е най-висшата институция в страната, да дадете някаква пауза, почивка или както искате я наречете и да предадете на министър-председателя нашето възмущение, нашия протест и разбира се нашето настояване той да стои заедно с членовете на своя кабинет тук, в тази зала, за да защити своя си законопроект за бюджета. Вярно е, че той ще бъде законопроект за нашата държава, но той го предлага, той трябва да го защити. На кого ще говорят народните представители? На празните столове пред тях ли? Това ли е Министерският съвет на България? В противен случай ние ще считаме, че правителството е подало оставка, ако то не се появи в залата. (Бурни ръкопляскания от блока на СДС и възгласи "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Ние не можем да задължим правителството да се яви.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Какви сме ние? Как да не можем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако то желае - присъства, ако не желае - не присъства. Това е реалното разделение на властите при демокрацията.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това не е така. Не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И е морален въпрос това те да присъстват тук. Те са поканени и предполагам, че ще дойдат. Но аз ще възложа на господин Кадир специално да се информира.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Нашата група няма да говори. (Шум и реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега давам думата за изказване на народния представител Александър Томов. (Шум и реплики от блока на СДС) Господин Савов, вече взехте думата като парламентарна група. Направете процедурно предложение. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, естествено е, че всяка от парламентарните групи е оставила накрая едни от най-силните си говорители, най-вещите си познавачи на бюджета.
На мен ми се струва, че въобще е невъзможно и не трябва да допуснем това нещо вносителят на бюджета - правителството, да няма тук поне няколко представители - министърът на финансите и разбира се министър-председателят. Това го няма в никоя парла126.4. ментарна цивилизована страна.
Тук ще говори господин Томов, предполагам, че е един от хората, които действително разбират от бюджет, а правителството го няма. Ами, в края на краищата правителството би трябвало да бъде тук и мисля, че това е въпрос на пет минути, за да дойдат с колите си. Моля Ви се, обърнете се, парламентът има това право да иска вносителите да бъдат тук.
Моето процедурно предложение е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ясно.
СТЕФАН САВОВ: ...за 5 минути, за 10 минути, докато дойдат представители, просто да спрем изказванията, защото ще говори Александър Томов, ще говорят от нас Иван Костов, въобще хората, от които нещо бихме могли да чуем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Давам 15 минути почивка, през което време всички министри трябва да бъдат в залата. (Звъни, шумно изразено одобрение в залата)
(Почивка)

15 ч. и 25 м.
126.5.
(След почивката)

15 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Продължаваме заседанието. Давам думата на народния представител Георги Николов за изказване.
Заповядайте, господин Николов!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"):
Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Ще спестя встъпителните думи за значението на бюджета за страната и за международните финансови институции, които очакват от нас по скорошното му приемане и на второ четене.
В изказването си ще се постарая да бъда конкретен, като се исновавам на официални източници на информация, които при нужда мога да представя.
Най-напред бих искал съвсем накратко да подчертая, че аз възприемам като близка до очакваната действителност макроикономическата рамка. Ще припомня: тя включва 60 на сто инфлация, средногодишна безработица 15,8 на сто от икономически активното население и спад на брутния вътрешен продукт в реално изражение 3,8 на сто по цени от 1992 г. или съпоставими цени. Това са рамките, при които е разработен държавния бюджет за 1993 г.
Логично е да се зададе въпросът: кое е по-добре? Да се заложи макроикономическа рамка, близка до действителността или такава, която да бъде безрезервно приета от международните финансови институции, а защо не и от избирателите. В този смисъл аз искам да припомня на уважаемите колеги народни представители макроиконоическата рамка на държавния бюджет за 1992 г. Тя се основаваше на 3-4 на сто средномесечна инфлация или между 36 - 48 на сто годишна, а фактически, знаете, беше достигната годишна инфлация около 80 на сто. Спад на производството с 4 на сто, като фактическото намаление на производството е с около 20 на сто, а на брутния вътрешен продукт в реално изражение, по данни на Националния статистически институт - около 7,7 на сто, който размер обаче аз поставям под съмнение - първо, на брутния вътрешен продукт.
Мисля, че при тези констатации е нормално да приемем една бюджетна рамка, която в една или друга степен се доближава НЧ/НП 127.1 до действителността. Но и аз като всички колеги от ляво и дясно съм убеден, че и инфлацията, и вероятно спада на производството, възможно е и брутният вътрешен продукт да надхвърлят тези граници. Но както в миналогодишния, така и в този бюджет е заложено, че при 15 - 20 на сто изменение на макроикономическата рамка това няма да се отрази на бюджета.
Бих желал, поради ограниченото време, да отделя поголямо внимание на приходната част на бюджета, тъй като от нея до голяма степен зависи разходната част и бюджетния дефицит. Предвижда се увеличение на приходияте на консолидирания държавен бюджет за 1993 г. спрямо 1992 г. с около 50 млрд. лева, изключвам извънбюджетните сметки, или със 64,6 на сто, а на данъчните приходи с около 45 млрд. лева или със 61,5 на сто.
Първият ден от дебатите беше изразено съмнение, направено беше по-точно изказване, че намалява делът на приходите от брутния вътрешен продукт. Данните показват обратното: през 1991 г. общите приходи на консолидирания държавен бюджет спрямо брутния вътрешен продукт са възлизали на 41,1 на сто, през 1992 г. 36,4 на сто, а през 1993 г., без извънбюджетните сметки - 37,1 на сто, от което е видно, че през 1993 г. имаме увеличение на дела на приходите.
При данъчните приходи за 1992 и 1993 г. делът е приблизително еднакъв - 34 на сто за 1992 г. и 34,2 на сто през 1993 г.
Законопроектът предвижда значително намаляване на постъпленията от данъка върху печалбата, като от 31,9 на сто по бюджета за 1992 г. и 23,6 на сто по отчета за изпълнението на същата година се предвижда данъкът върху печалбата през 1993 г. да бъде 19,8 на сто от всички данъчни приходи. Това чувствително намаление се дължи на две основни причини. Първо, на предвижданото увеличаване на признаваните лихви по кредитите преди облагането на печалбата. Сега се признават 50 на сто, а се предвижда през 1993 г. да се признават 75 на сто от лихвите. На второ място, влияние оказва големият размер на загубите през миналата година които ще се покриват от печалбата през 1993 г. По предварителни данни на Националния статистически институт, държавните, общинските и кооперативните предприятия, без тези от селското стопанство, през 1992 г. са реализирали брутна загуба в размер на 7,1 млрд. лева. Ако към нея се прибавят и близо 11 млрд. лева данъчни 127.2 плащания, които се включват в разходната страна на отчета за приходите и разходите, излиза, че през 1992 г. реализираната печалба е около 18 млрд. лева. Тя ще продължи да тегне и на
д този бюджет за 1993 г., и през следващата година, защото съгласно действащото законодателство има възможност от печалбата през следващите години тя да се покрива.
Тук искам да свържа още един въпрос, който е тясно свързан с преходните разпоредби, а именно за уреждане на въпроса за лошите кредити. През 1992 г. предприятията са начислили около 29 млрд. лева лихви, които са 1,7 пъти повече от тези през 1991 г. и съставляват около 60 на сто повече от печалбата за 1992 г.
Очевидно при тези големи лихви много предприятия изпитват затруднения. Ето защо аз ще подкрепя да се уреди въпросът по специален ред и процедури за опрощаване дълговете на предприятия, които са перспективни, за да може да се очаква съживяване на икономиката и оттам увеличение на приходите на бюджета.
Тревожно е, което трябва да има предвид и сегашното правителство, сравнително ниският процент на внесените данъци. 25 на сто, или около 6 млрд. от начислените данъци през 1992 г. не са внесени в бюджета поради липса на средства. Държавните общинските и кооперативните предприятия имат натрупани задължения към бюджета в размер на 13,7 млрд. лева, обърнете внимание, а към общественото осигуряване - 3,9 млрд. лева.
Аз подкрепям направеното вече предложение още в този законопроект, Законът за държавния бюджет да се разпише текст, който да не позволява изплащането на работна заплата без да са внесени начисленията за общественото осигуряване. Такава практика имаше в България, но тя беше отменена и ние трябва отново да я възстановим.
Заложено е чувствително, като процент, увеличение на неданъчните приходи - със 110 на сто, или с около 5 млрд. лева. Тук ме смущава един параграф, а именно "Други и неданъчни приходи", в който са включени и така наречените разни приходи за 1993 г. - в размер на 4 млрд. 867,3 млн. лева.
Аз ще искам от господин Стоян Александров да разшифрова тези приходи, защото от раздадения ни вчера бюджет на Българската народна банка може би става ясно, че и от миналогодишния бюджет около 3 млрд. и 200 млн. разни приходи, в края на годината около 127.3 2 млрд. лева са закрити извънбюджетни сметки и са внесени в бюджета, с което е намален бюджетния дефицит.
В миналогодишната финансова програма на правителството беше заявено, че и през 1991 г. са закрити редица извънбюджетни сметки от системата на Министерството на финансите. Опасявам се да не стане практика в края на годината да се оперира именно с тези извънбюджетни сметки и да се намалява дефицитът.
По отношение на разходите: подкрепям вече направените предложения от редица колеги за оглеждане още веднъж разходите на отделните министерства и ведомства, да се прецени целесъобразността за много от тях, като за някои от министерствата и ведомствата се намалят, а на други се увеличат разходите, според възможностите в бюджета. 127.4 Аз виждам като допълнителен източник на средства, поне немаркиран в явен вид в бюджета засега, данъкът върху нарастване на средствата за работна заплата. Без да е отбелязано в бюджета за 1992 г., по него са постъпили около един милиард лева данък върху нарастването на средствата за работна заплата. Той може да бъде използуван или за увеличаване на потребностите от някои от министерствата и ведомствата, или за намаляване на бюджетния дефицит.
Все в разходната страна бих желал да обърна внимание и на предвиждания трансфер на Националния компенсационен жилищен фонд, който възлиза на 647,8 млрд.лв. Съгласно Закона за уреждане жилищни въпроси на граждани с многогодишни жилищни влогове, по този фонд трябва да постъпват ежегодно не по-малко от един процент от приходите, обърнете внимание, по държавния, а не по Републиканския бюджет. Миналата година бяха предвидени около един процент от Републиканския бюджет - 440 млн.лв., които обаче така и не бяха внесени.
Аз не приемам като мотив за невнасянето неизбиране на изпълнителен директор на този фонд. Той има Управителен съвет, фондът има сметка, средствата трябваше да бъдат преведени, за да може сега от началото на април да се определи размерът на индексацията на влоговете. А засега за жалост по този фонд има само 258 млн.лв., които са постъпили от фонд "Жилищно строителство". С тези, които трябваше да бъдат внесени и начислените лихви върху 440 млн.лв., той би разполагал сега с около един милиард лева.
Аз предлагам още сега и ще отстоявам в Бюджетната комисия за този фонд най-малко да се предвидят 713 млн.лв., което съставлява един процент от приходите по Републиканския бюджет.
Необходимо е намаляване на разходите на някои от областите. Има две от области - Пловдивската и Хасковската, при които има намаление на разходите за 1993 г. спрямо 1992 г., като средствата от намалението на общините се прехвърлят към общините в същата област.
Първия ден, когато се откриха дебатите, някои колеги съзнателно или несъзнателно се опитаха да поставят под съмнение ББ/КТ 128.1 социалната насоченост на бюджета, съобразно възможностите, които има. Аз внимателно слушах изказването на господин Векил Ванов, не исках да го репликирам от уважение към него. Но не мога да се съглася с някои от изказаните мисли от господин Ванов. Той препоръчва насърчаването на раждаемостта да се осъществява със средства от държавния бюджет. Господин Ванов, сегашният държавен бюджет включва и бюджета на ДОО и Републиканския бюджет. Може би Вие сте имали предвид от Републиканския бюджет (уточнявам), но това можеше да стане още миналата година. Приемам, че това е политика на държавата и тя трябва да бъде изведена, но това трябваше да стане миналата година, за да направим опити.
Освен това Вие настоявате фонд "Професионална квалификация и пренасочване" да се извади като самостоятелен фонд от бюджета. Той е изваден с Постановление на Министерския съвет от 1992 г. и има самостоятелна сметка към министерството.
Просто невярна информация беше дадена за увеличаването на средната работна заплата в бюджетната сфера. Зависи дали е удачно да се използуват данните за месец декември съответно 1992 и 1993 г. Официалната информация на Националния статистически институт е, че средната работна заплата за бюджетната сфера през 1992 г. е била 1672 лв. Предвижда се увеличение на средната работна заплата в бюджетната сфера на 2688 лв. или с 60,8 на сто, а не както три пъти беше споменато от господин Димитров с 25 на сто. А общият фонд "Работна заплата" и средствата за работна заплата в бюджетната сфера, това може да се изчисли лесно, се увеличават със 77,6 на сто. Разликата между растежа на средствата за работна заплата и тези за нарастване на средната работна заплата се дължи на предвижданото намаление на персонала, тъй като разчетите на фонда се правят на базата на средногодишния брой на заетите лица.
Пенсиите не се намаляват с темпа, който посочи господин Димитров, а със 73 на сто.
Освен това увеличават се и помощите, отпускани по Указа за насърчаване на раждаемостта. Тук господин Ванов, простете, още един път че споменавам името Ви, заяви, че не е оставен резерв в бюджета на ДОО за посрещане на евентуалните последици от увеличаване на инфлацията и минималната работна заплата. 128.2
По официални данни (приключвам) на Министерството на финансите в бюджета на ДОО са оставени 6 млрд. 770 млн.лв., от които 115 млн.лв. са по Указа за насърчаване на раждаемостта, а останалата сума е за актуализиране на пенсиите.
Имам редица конкретни бележки и по отчета на бюджета за 1992 г., и по дефицита. Аз тук не искам да влизам в дискусия, но препоръчвам на колегите, които не са се запознали с отчета на Българска народна банка, който ни е даден вчера, от него се вижда, че по различни причини фактически от бюджета са отклонени като дефицит за 1992 г. и са пренесени част от тях за 1993 г. малко повече от 5 млрд. и половина лева. И аз ще бъда любопитен дали следващата година това изпълнение на фискалната програма ще бъде представено като официален отчет за изпълнението на бюджета.
Предлагам на второ четене да уточним и реалния дефицит за 1993 г. и този за 1992 г. и тогава ние ще можем по-спокойно да кажем каква тежест поема сегашното правителство спрямо ресурсите, с които разполага страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николов.
Реплики. Господин Георги Петров, господин Векил Ванов и господин Венцеслав Димитров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз уважавам господин Николов, но не разбрах, той каза, че е затова приоритетно да се опростят заемите на предприятията, които са перспективни. Все пак аз бих желал той да обясни на народните представители какво разбира под перспективни предприятия и какъв ще бъде критерият за тяхната оценка кои са перспективни и кои не са, когато знаем, че повечето от нашите предприятия произвеждат продукция, която не е конкурентоспособна на световните пазари. Това е едно. И не е ли по-хубаво именно тези средства, които ще отидат за опрощаване на тези дългове на тези предприятия да се насочват именно към земеделието, тъй като там сме доста скъперници към него, а именно там са необходими много средства за закупуване на така необходимата земеделска техника от частните собственици, които сега в момента стават вече собственици и на своята земя. 128.3
И второ, аз не разбрах неговото отношение към Указа за насърчаване на раждаемостта. Много хора останаха с впечатление, че виждате ли, детските надбавки се вдигат с 200 лв. Но то фактически се оказа само с 30 лв., т.е. от 170 лв., стават на 200 лв. Той за нов закон ли е за насърчаване на раждаемостта или за стария указ? Според мен старият указ е изчерпал отдавна своето значение и той по никакъв начин не задоволява семействата, особено многодетните, които имат 3 или 4 деца, тъй като знаем, че 200 лв., които сега се отпускат за едно дете, това значи 20 лв., ако го сметнем по новия курс. Именно върху тези въпроси бих желал господин Николов да отговори, тъй като заблуждението, пак повтарям, на много хора е голямо предвид на това съвсем минимално увеличение на детските надбавки от 15-20 лв. на месец.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Петров.
Има думата за реплика народният представител Векил Ванов. 128.4
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, господа министри, аз искам да благодаря преди всичко на господин Николов за това, че той така внимателно е слушал моята реч пред Народното събрание, свързана със социалната политика на проектобюджета на сегашното правителство.
Господин Николов, аз си спомням много добре, даже пред мен са записите на това, което казах по отношение на Указа за насърчаване на раждаемостта. Тогава казах, че може би България е единствената страна в света, която легитимира Указа за насърчаване на раждаемостта със системата на ДОО. И това действително е така. Средствата по Указа за насърчаване на раждаемостта се набират не от държавния бюджет, а от системата на социалното осигуряване. Това е по този въпрос.
Тогава аз предложих този указ, това насърчаване на раждаемостта да се отдели от пенсионния фонд и да си остане в държавния бюджет. Даже направих и предложение, че това трябва да се има предвид от сегашното правителство, когато внесе проектозакона за създаване и управление на фонд "Обществено осигуряване", т.е. когато трябва да се направи отделяне на пенсионния фонд от бюджета на страната. Това е по този въпрос.
По втория въпрос, за фонда "Професионална квалификация и безработица". Искам пак да повторя, господа народни представители, този фонд е един от най-богатите фондове в момента, може би относително взето.
Какво имам предвид? В него в момента може би има набрани около 1,5 млрд. лв. По мое време, когато аз бях министър, се изразходваха около 110-120 млн. лв. месечно. Сега нека да са около 130-140 млн. лв. С други думи, постъпленията са много по-високи, отколкото са разходите.
Аз излязох с предложение този фонд да се отдели от бюджета, за да може той да набере лихви, с които да се самонараства, ако мога така да се изразя и да може да се изразходват от този фонд средства за провеждане на активна политика в областта на безработицата.
Какво имам предвид? Аз тогава го казах. Имам предвид, че сега трябва да се заделят не по 10 хил. лв. месечно на безраСР/ЛТ 129.1. ботни, които искат да развиват частен бизнес, а по 100 хил. лв. и повече. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ванов. Заповядайте, господин Димитров, за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, искам да репликирам съвсем накратко изказването на господин Георги Николов по три проблема.
Господин Николов, работната заплата не влиза в бюджета, влиза в макрорамката. Аз не зная Вие въобще получихте ли този лист, в който са фиксирани основните параметри на макрорамката? Там ясно е казано: средна работна заплата за м. декември миналата година - 2570 лв., мисля, цитирам по памет. Средна работна заплата за м. декември тази година - 3140 лв. Тоест увеличение с 25 на сто. В бюджета други неща за работната заплата средно за страната няма. Така че само от това трябва да се изхожда.
Въпросът за Българска народна банка нека да разглеждаме тогава, когато разглеждаме отчета. Отчетът вече е постъпил, тогава да разглеждаме този въпрос. Но там има проблеми, които не са изяснени докрай. Защо БНБ ще опрощава 2 млрд. лв. и не знам колко си на Стопанска банка, без да има санкцията на правителството?
Затова аз настоявах даже в този закон да влезе положението от един център да се извършват всички опрощавания на "лоши кредити", а не всеки както намери за добре.
И третият проблем. Аз очаквах наистина от Вас, господин Николов, съгласно Вашето обещание, още когато разглеждахме Закона за данъка върху общия доход, онзиден, когато аз се изказах, че Вие днес ще направите конструктивни предложения за увеличаване на детските надбавки. Такова нещо обаче не чухме. Кажете си направо, че Вие сте, може би аз даже и такива идеи чух някъде в правителството, че някои хора наистина искат да премахнат детските надбавки.
Аз нямам нищо против да ги премахнем, но по някакъв начин семействата, които имат деца, да получават компенсациите по друг начин, например чрез данъците, да плащат по-малко данъци. Това беше и моето предложение. Казвам ви, че други пари няма да намерите. Ето, виждате, че това се оказа истина. 129.2.
Моля ви се, ако искате да направите нещо, наистина, предложете да се увеличат детските надбавки от 200 на 400 лв. Иначе се оказва, че само си говорим тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров. Моля господин Николов да заповяда за отговор на репликите.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, от Свищов (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз благодаря на колегите за репликите.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (от място): Как ще ги оценим?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Петров, какво разбирам под това кои предприятия са перспективни? Точно това беше позицията и на Бюджетната комисия, и на Икономическата комисия, че опрощаването на дълговете, трансформирането от дълг на предприятията в дълг на държавата да не става на калпак, каквато практика е съществувала в миналото, а по строго обективни критерии, процедури. И това ще се разработи. Парламентът ще приеме или със закон, както предлага Бюджетната комисия, или програма от парламента. Така че ние ще бъдем доста взискателни, да не даваме възможност да се разхищават държавни пари. А едно от перспективните предприятия например е Държавна фирма "Свилоза" в Свищов. В Европа няма подобна, която да произвежда такава продукция. И ако ние имаме възможност да опростим и на нея част от задълженията, вярвам, че няма да имаме сега примерно проблеми с 3500 души в Свищов. Има предприятия, които просто искат да глътнат малко чист въздух, така да се каже, свеж въздух. И ако те не могат да се впишат в икономиката, по закона за фалитите, който вече ни е раздаден, ще си отидат.
Но дайте като парламент да се опитаме да направим това.
По отношение на земеделието аз също съм загрижен, господин Петров и ще държа тези 2 млрд. лв., които искаме да опростим като "лоши дългове" на организациите в ликвидация, за част от които са виновни и сега самите организации, пак по понятни причини...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): А предишните не са виновни?!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: ...Не, по понятни причини, че лихвите... Те носят в момента бремето. Лихвите бяха достатъчно високи и по тяхно време. Ето защо аз ще гласувам до 1992 г. да бъдат опростени тези кредити. Но пак не на калпак, а този, който е 129.3. вземал консумативни разходи, да няма право да се възползва от бездънния джоб на българската държава.
А по отношение на Указа за насърчаване на раждаемостта, ще свържа с това, което господин Димитров каза. Първо, господин Димитров, как да предложа от 200 на 400 лв., когато знаете, че Указът за насърчаване на раждаемостта все още, за жалост, действа. Той регламентира размера на месечните добавки. Компенсациите пък - Министерският съвет с постановление. Значи, за да стане това, аз ще ви предложа следващата седмица или последващата седмица закон, а именно да увеличим по законен път надбавките. И не както сега в момента са 200 лв., общо с тези, които се получаваха, а да станат най-малко не 400 лв., а да ги обвържем - за първо дете с половината от минималната работна заплата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Вие сега предложете!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Но, разберете, господин Димитров,... Как да предложа сега, когато бюджетът, много добре, поне Вие знаете, се създава на основата на действащото законодателство, действащите нормативни актове?
Аз казах, че има 115 млн. лв. резерв и правителството, нещо което на три месеца вече е решило да индексира автоматически и тези добавки, и пенсиите, и помощите, ще направи това.
Но аз ще ви предложа законния път. И ще бъда този, ще убедя и парламентарната група да гласуваме нови размери на добавките и ще натоварим бюджета. Но сега, при липсата на всякаква законова основа, ще бъде просто популистки.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Вие предложете пари!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Ванов, относно системата на ДОО. Действително това е уникат. Когато аз направих колегиалната реплика, казах, че този въпрос трябваше още по Вашето време най-малко да бъде поставен и да се работи.
ВЕКИЛ ВАНОВ (от място): Вие сега говорете за сегашното!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: А, няма да говорим за сегашното! Защото от три години говорим, че фонд "ДОО" трябва да се отдели от бюджета. Уви, не се отделя. И съгласен съм, като препоръка, че е много уместна - на това правителство. Тази препоръка със същата, така да се каже сила, важи и за предишното правителство. 129.4.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Къде отиде резервният фонд?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да се отдели фонда - да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Николов, все пак времето Ви изтече.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Ето Ви, господин Ванов, списъка на извънбюджетните сметки, този фонд за професионална квалификация и безработица е към Вашето министерство, бившето, а не към Министерството на финансите. Тоест той е отделен от държавния бюджет. Но лошото е другото, че и средствата на фонда, които са били към 1 януари 1 млрд. и 700 хил. лв., се използват взаимообразно, някои. Това е истината.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Заплатата!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Заплатата, приключвам, не може да се правят сравнения, тук е финансовият министър, ще каже, между средна работна заплата за месец декември 1992 г., която включва, обърнете внимание, три допълнителни работни заплати плюс всякакви премии през годината... Това е истината! (Шум в залата) И се получава такава висока сума. Реалната величина и реалното увеличение е 60,8 на сто. Има официална документация, господин Димитров (Венцеслав Димитров от място прави някаква реплика), и съм готов по други поводи да спорим в комисията, но не и тук да правим дискусия. 129.5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николов. Има думата за изказване народният представител Ибрахим Татарлъ.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): За протокола: Ибрахим Татарлъ от Бургаски избирателен район, ДПС.
Уважаеми господин председателю, уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми народни представители! (Гласове от блока на СДС: "Картата!") Мисля, че имаме достатъчно време.
На 30 април 1993 г. започна обсъждането на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1993 г. на първо четене от Тридесет и шестото народно събрание. Ние изслушахме изложението на министър-председателя проф.Любен Беров и доклада на министъра на финансите господин Стоян Александров. Вече четвърти ден продължава изслушването на становища на парламентарните комисии и дискусията по проектобюджета.
Като оставим настрана пристрастията, популизма и пропагандните увлечения на някои депутати, бяха направени много ценни изказвания, анализ и оценка на проектобюджета.
Специално искам да отбележа полезността на ярко критичното отношение към различни моменти на същите. В своето изказване аз ще взема отношение към няколко основни проблема, свързани с обсъждания проектобюджет за 1993 година.
Първо. Искам да подчертая тясната и органическа връзка между програмната декларация на правителството на премиера професор Любен Беров от 30 декември 1992 г. при неговото избиране от Тридесет и шестото народно събрание, представената в обещания срок програма за дейността на правителството на Република България през 1993 г. (от 4 февруари 1993 г.) и законопроекта за бюджета на Република България за 1993 година.
В тях бяха очертани приоритетните цели във вътрешната и външна политика на правителството и управленските действия за нейното осъществяване както като цяло, така и в отделните сфери на обществено-политическия, стопански и културен живот на страната. Това говори за ясност и последователност на поставените задачи.
Правителството продължава усилията си за смяната на системата, на прехода от тоталитаризъм към демокрация, към своСД/ЙА 130.1 бодна пазарна икономика. Акцентът беше поставен върху една модерна неолиберална политика, социално ориентирана държавна политика, стабилност и овладяване на инфлацията, спиране на спада в икономиката, оживяване на някои приоритетни отрасли, политика на мир в страната, на Балканите и в света.
Естествено, за три месеца не може да се искат от което и да е правителство чудеса. Безспорно, имаше забавяне на изпълнението на отделни прибързани обещания.
Бюджетът на Република България за 1993 г. представлява важен инструмент в изпълнението на близкосрочните и средносрочни мероприятия на правителството на проф.Любен Беров.
Второ. В досегашната дискусия в Тридесет и шестото Народно събрание беше предмет на анализ и критика самият проектобюджет на правителството на проф.Любен Беров. Разбира се, това трябва да се приеме за нормално. Но аз искам да подчертая връзката между разглеждания проектобюджет и изложението на премиера професор Любен Беров и доклада на министъра на финансите господин Стоян Александров, с които беше представен проектобюджетът за 1993 година. Те имат огромно значение в много отношения. В тях е изложена философията на проектобюджета на Република България за 1993 година.
В това експозе на проф.Любен Беров и в този доклад на министър Стоян Александров кратко, сумарно, синтезирано, но ясно и категорично е изявена финансовата концепция и дългосрочният финансов план на правителството. В тях са изложени основните изходни позиции, цели и намерения, перспективите за развитие на нашето общество в близките години. Те заслужават най-висока оценка и внимание.
За съжаление, много от депутатите изложиха в монологична форма само своите виждания и дадоха своя коментар по представения проектобюджет. Разбира се, и от изказванията и от такъв порядък има голяма полза. Но често не се получава диалог между тях и защитаваната от правителството концепция и тези.
Трето. Смятам, че проектобюджетът на Република България за 1993 г., като изключим някои от преходните членове, като цяло е съобразен с конституционните и законодателни изисквания за изготвянето и представянето му.
При подготовката на новата конституция, в Седмото Велико СД/ЙА 130.2 Народно събрание бяха обсъдени някои предложения за включването в нея на по-подробна регламентация в тази област. Такива конституционни норми съществуват в конституциите на много страни. Например в основния закон на ФРГ от 23 май 1949 г. съществува цяла глава десета за финансите на страната, която включва и нормативните изисквания към бюджета на страната.
В нашата нова конституция само два члена имат отношение към бюджета. В алинея втора на член 84 се казва, че Народното събрание приема държавния бюджет и отчета на изпълнението му. А член 106 овластява Министерския съвет да ръководи изпълнението на държавния бюджет, организира стопанисването на държавното имущество и т.н.
А законодателната уредба по този въпрос е много остаряла. От нея са останали елементи на институционалната технология. Но по съдържание тя е адекватна на премахнатите тоталитарни държавни, стопански и културни структури. Става въпрос за Закона за съставянето и изпълнението на държавния бюджет, обнародван в "Държавен вестник" бр. 91 от 11 ноември 1960 г., с измененията в "Държавен вестник" бр. 99 от 1966 г. и бр. 36 от 1979 година. СД/ЙА 130.3 В него са направени фрагментарни изменения със Закона за допълнение на Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет в "Държавен вестник", бр. 27 от 2 април 1992 г., който засяга срока за събиране на приходите по бюджета и Закона за събиране на приходите и извършване на разходите през 1993 г. до приемането на държавния бюджет.
Очевидно голямата необходимост в най-скоро време е да се изработи нов законопроект за съставянето и изпълнението на държавния бюджет. Въпреки тази остаряла уредба при изготвянето на проектобюджета на Република България за 1993 г. са взети предвид нормативните изисквания. Както става ясно, той е изготвен под ръководството на министъра на финансите, приет е от Министерския съвет и е представен за обсъждане и приемане в Народното събрание, след което може да стане закон за бюджета на Република България за 1993 г.
Както отбелязах, дискусиите в Народното събрание бяха предшествани от експозето на премиера проф. Любен Беров и доклада на министъра на финансите господин Стоян Александров, така че са спазени основните принципи за съставянето на бюджет като публичност, единство, универсалност и т.н.
Четвърто. Законопроектът за бюджета на Република България за 1993 г. обстойно е обсъден в парламентарните комисии, на които са посветени необходимите заседания. Ние изслушахме тези становища. Повечето от тях по принцип одобряват проектобюджета като същевременно са направени редица предложения за допълнение и подобряване. Между тях правят впечатление със своята аргументация тези на Икономическата комисия, на Комисията по бюджета и финансите, на националната сигурност и други. Само по частта, засягаща правомощията на отделни комисии е също изразено принципно съгласие в съответните области, като Комисията по културата и други.
Същевременно са представени позициите на депутатите в комисиите, които остават малцинство и в опозиция, но като цяло и по принцип едните и другите подкрепят бюджета като цяло или вземат отношение само по проблемите, засягащи отделните комисии. Те ще послужат за добра основа за допълнение към проектобюджета на второ четене.
Пето. Разбира се, по много от предложенията трябва сериозно да се помисли. Аз бих се позовал на предложението, което ВЙ/ЛТ 131.1. намираме в становището на Икономическата комисия, което е твърде приемливо. Цитирам: "Освободените в резултат на преразглеждането средства да бъдат насочени към бюджета на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, образованието, науката и земеделието. Към това бихме добавили предложение за допълнителни средства за културата, общините, за планинските и полупланински райони." Но това смятам, че трябва да стане по принципа в границите на законопроекта за бюджета на Република България за 1993 г., предложен от правителството на проф. Любен Беров.
Накрая искам да изразя становището на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Ние подкрепяме като цяло проектозакона за бюджета за 1993 г. Ние не бива да оставим страната без бюджет. Това е в интереса на демокрацията в страната. В противен случай това би нанесло тежък удар върху политиката на смяна на системата, би забавило реформата и прехода към пазарна икономика. Ние смятаме, че общонационалните интереси трябва да стоят над интересите на отделните парламентарни формации.
Апелирам така, както в последния ден на миналата година, на 30 декември 1992 г. не оставихме страната без правителство и сега да не оставим страната без бюджет.
Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Татарлъ.
Има думата за реплика госпожа Стефанова.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Татарлъ.
Слушах Ви с изключително голямо внимание, тъй като изказването Ви беше много добре подготвено и намирам много резонни неща в казаното, но не мога да се съглася с това, което казахте по отношение на правителството, че се бори за промяна на системата. Съгласна съм, че наистина се опитва да прави някаква борба за промяна на системата, но фактически то се бори срещу това, което направи СДС по време на едногодишното си управление, защото зад това правителство няма нито политическа сила, която реално да седи зад него, нито има програма, която то да изпълнява. Това се вижда и от предложения бюджет, който въпреки че беше 131.2. предоставен проект за бюджет от предишното правителство, за съжаление този проект, който е представен, представлява фактически намаление на направеното предложение от предишното правителство.
И за да не бъда голословна, аз искам да кажа, понеже Вие споменахте, че има пристрастия някакви, популизъм, бих си позволила да кажа, че това се съдържаше във Вашето изказване и за съжаление и в представителите на Вашата политическа сила, участници в отделните комисии. Така например, само и само, за да мине бюджетът през Комисията по околната среда, господин Велли, който почти не присъства на заседанията на Комисията по околната среда като заместник-председател в нарушение на правилника на Народното събрание и на самата комисия, свика извънредно заседание, без да се съобрази с това, че ние от Министерството на околната среда чакахме един списък с документи.
Освен това непрекъснато в комисията продължаваме да получаваме писма от отделни общини за това, че е необходимо да се финансират обекти от екологичното строителство.
И бих искала накрая да Ви запитам, господин Татарлъ, ако приемете дори промените, предложени от тези комисии, чиито председатели Вие харесвате, дали няма да се наруши макроикономическата рамка на така харесвания от Вас бюджет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Други реплики няма. Господин Татарлъ, ако искате да отговорите на възраженията, моля.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Аз благодаря на репликата на уважаемата госпожа Свободка Стефанова.
Разбира се, всеки от народните представители има право на собствено мнение, така че това е нейно право, а що се касае за това кой стои зад правителството на господин проф. Любен Беров, аз мисля, че стоят онези народни представители, стои парламентарното мнозинство от Движението за права и свободи, народните представители, част от бившето СДС и част от народните представители на БСП. (Ръкопляскания) Това е онова парламентарно мнозинство, което подкрепи правителството. Да се надяваме, че и сега при приемането на бюджета на първо четене, да се надяваме, че също ще има парламентарна подкрепа.
Второ. Обвиненията в популизъм не са основателни. Вие признахте, че аз добре съм се подготвил. Вие знаете, че аз не 131.3. се изказвам често, аз се изказвам тогава, когато трябва да изразя някакво становище. И аз трябва да кажа, извинявайте, но аз никога не съм давал еднозначна оценка, включително и на правителството на господин Филип Димитров. Напротив, аз смятам, че има приемственост между двете правителства. Разбира се, има и различия. Разбира се. Така че обвиненията за популизъм нямат основание.
Що се касае за Комисията по околната среда, за моя колега Илхан Велли, аз за неговото действие не мога да отговарям, защото първо не съм запознат и от Вас получавам тази информация, но бих си позволил да му обърна внимание да бъде там и по-добре да посещава комисията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Има думата проф. Марков от Парламентарната група Нов съюз за демокрация. С 6 минути разполагате, господин Марков. 131.4.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Петър Марков, 10. Кюстендилски избирателен район, Нов съюз за демокрация.
Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми господин министър-председател, господа министри, госпожи и господа народни представители!
Измежду многобройните въпроси, които възникват във връзка с обсъждането на законопроекта за държавен бюджет за 1993 г. въпросът за полупланинските и планинските райони на страната, според мен, има основно значение. Това значение се определя от обстоятелството, че тези райони представляват 62% от общата площ на страната. Там живеят 2,5 млн. души население и 25 от обработваемата земя се намира там.
Въпросът за състоянието на планинските райони на България, както беше вече отбелязано от г-н Конакчиев, има и широк обществен и социален резонанс.
Няма съмнение, че значителните трудности, възникващи при прехода от тоталитарна към демократична система на управление, се, бих казал, увеличават на експонент в случаите, когато става дума за тези райони. Този факт беше отчетен от Народното събрание като бе формирана една временна парламентарна комисия, която да обсъди този проблем.
Още в средата на март ние представихме своя доклад с мисълта, че резултатите от нашите проучвания и нашите предложения ще намерят отражение в някаква форма в законопроекта за държавен бюджет. И ние имаме уверенията, че това е сторено. Господин министър Тотев отбеляза, че около 120 млн. лева са определени за подобряване на инфраструктурата на страната.
Имаме уверенията и за това, че са обезпечени средства за храната на населението в този район.
Все пак намирам че е целесъобразно, да предложа при второто четене на закона средствата, определени за планинската територия да бъдат фиксирани в отделна сметка, в отделна рубрика за да могат да бъдат използувани по-целесъобразно и контролирани.
Ще използувам предоставената ми възможност да изразя и някои общи съображения относно предложения проект за законопроект. Разбира се с опасност да повторя някои вече казани неща. МС/МД 132.1
Преди всичко бих искал да подчертая, че този бюджет е бюджет на оцеляването на страната, а не на нейното благоденствие.
Този проект отразява безрадостното състояние на страната, което е резултат на управлението на всички правителства преди и след 10 ноември 1989 г. до 31 декември 1992 г.
Законопроектът е опит за един относително добър баланс между либералната и социална функция на държавата. Като обезпечава възможността, бих казал, за преживяване, този проект предоставя възможности и за съживяване на икономиката. Резултатите от пълното оттегляне на регулаторната функция на държавата при наличие на 96 на сто от държавната собственост в промишлената сфера са очевидно разочароващи.
Предявените от някои наши колеги тук максималистки изисквания към законопроекта могат да бъдат отнесени, бих казал, към т.нар. нерешими задачи - като например построяването на вечен двигател.
Съвършено очевидно е, че от нищо не може да бъде направено нещо. Не можем да искаме от господин Александров, който за мен е един честен, компетентен и принципен човек да следва библейския пример, за да нахрани с 1 хляб цял народ.
Бих искал да кажа още, че съставителите на обсъждания законопроект е необходимо, разбира се, в максимална степен да се съобразят с всички целесъобразни, добронамерени и добре пресметнати предложения на народното представителство.
Също така обаче жалко и недостойно е да се използуват някои недостатъци в този проект с нечисти политически цели, което надявам се българският народ едва ли ще оцени високо.
Уважаеми колеги, днес на първия след 50 години гергьовски парад аз и надявам се всички вие сте почувствували, че България е една, и че нейното съществуване и благоденствие при тези условия в много голяма степен зависят от нашите общи усилия.
Аз и надявам се цялата парламентарна група на Нов съюз за демокрация ще подкрепи на първо четене представения за обсъждане законопроект за държавен бюджет на страната за 1993 г.
Благодаря! 132.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз! Точно 6 мин., колкото имахте да ползувате. Следващият оратор е от СДС - народният представител Иван Костов. 132.3
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги депутати! По волята на мнозинството на мене ми се полагат около 15 мин. за обсъждането на бюджета и очевидно не може да се очаква да се разпростирам подробно в детайлите, в числата на този бюджет. Ето защо ще се огранича в опита да дам една принципна оценка за това какво представлява този бюджет като замисъл и какви последици ще донесе той на страната.
Първото нещо, което искам да затвърдя тук, пред вас, това е впечатлението, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили защитава бюджета от принципни позиции, които подсказват, че ако управлението на страната се осъществяваше от Съюза на демократичните сили, нямаше да има такъв бюджет, тъй като той не отговаря на принципите на програмата на Съюза на демократичните сили. (Реплики от блока на БСП)
Добре е хората да знаят, че Съюзът на демократичните сили представлява една реална политическа алтернатива на тази политика - икономическа и финансова - която се осъществява сега от правителството на господин Беров и от това парламентарно мнозинство. Ние оставаме една реална политическа алтернатива, една реална алтернатива в областта на икономическата и финансовата политика и никой не можа да покаже, че това не е така. (Възгласи "Браво!" и ръкопляскания от СДС)
Досега бяха изпробвани различни тактики срещу Съюза на демократичните сили и най-масово приеманата беше опит да се размият границите между нас. Ясно е, че идва един Видов ден, в който стават ясни границите и различните политически формации придобиват различни физиономии, т.е. получават своята идентификация. Ние, господа, сме съществено различни от вас! И това хората трябва да го знаят. (Ръкопляскания от СДС)
Вие това днес, вчера и преди това не можахте да скриете. Напротив! Стана ясно, че голямата ви лъжа, че ние с вас сме едно и също нещо, че сме омесени от едно и също тесто, че има правителство, което уж изпълнявало програмата на Съюза на демократичните сили и т.н., не се оказа вярно. (Реплики от блока на БСП) Вие се провалихте в основната си идеология на пропагандата. (Ръкопляскания от СДС) ЦМ/ЛТ 133.1.
Много тревожно е за мен лично обстоятелството, че за да стане това обсъждане на миналогодишния бюджет, а не на тазгодишния бюджет, защото вие на практика това правехте през цялото време, вие използвахте непозволени средства.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП: "Сапио", "Сапио".
ИВАН КОСТОВ: Защото без тези непозволени средства нямаше да се получи така че да можете да аргументирате криво-ляво лъжите, с които си служехте за управлението на Съюза на демократичните сили. (Шум в залата)
Вие се отказахте да използвате самите документи на правителството и по този начин стана единствено възможно да се лъже в този парламент. А именно - като се базираме на съвсем различни понятия, дори и както си позволи господин Койчев, като умножаваме 90 на сто обезпечение от 60 на сто инфлация и твърдим от трибуната, че това дава 42 на сто. (Смях от СДС)
Ясно е, че някой трябва да се върне в четвърти клас и ясно е, че трябва да се научи да смята, защото за целите на политиката наистина всичко е възможно, но чак такива упражнения и такава акробатика беше нещо непростимо. (Шум в залата)
Този проект за бюджета не е по-социален и не обещава левия завой, както и да се изчисляват тези проценти за социалното осигуряване, както и да се изчисляват разходите за здравеопазване, образование, заплати и т.н. (Реплики)
Както и да се изчисляват те, той показва едно нещо и то не може да не се покаже. А то е, че бюджетът става по-малко социален, защото се нагърбва със следното принципно решение, което ние в никакъв случай не можем да приемем. Решението е една голяма идея, която вие мислите за много оригинална, за много смела. Идеята е, че структурната реформа, така както вие си я представяте - като оцеляване на държавните предприятия и на държавната собственост, може да бъде постигната като се похарчат за нея пари.
Това е голямо и принципно различие, което аз искам да подчертая. То е в подхода към икономическата реформа и не може да бъде скрито. Вие желаете по-скоро не структурна реформа, а да засилите своето собствено политическо присъствие, като дадете нещо на народа, така както сте си го представяли винаги, като потрошите за това малко пари. 133.2.
За това че тази идея е много лошо разработена, за това че тази идея е направо смешно поднесена в Народното събрание, няма нужда от доказателства. Първо, ето ви факти:
Според държавните фирми просрочените банкови кредити са 21 млрд. лв. към 31 декември 1992 г. А вие давате право и пледирате тук да бъдат опростени 22 млрд. лв.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БЛОКА НА БСП: Вижте само "Сапио"!
ИВАН КОСТОВ: Господин Николов каза тук, за да разберете колко е компетентен, че трябвало да бъдат опростени несъбираемите задължения на фирма "Свилоза" - Свищов. Фирма "Свилоза", господин Николов, няма никакви просрочия по банковите си заеми. Ще Ви покажа статистическите данни. (Възгласи "Браво!" и ръкопляскания от СДС)
Винаги така сте подхождали към управлението на тази страна - като начин тази страна да се гледа като баница за ядене. Вие искате да изконсумирате тази държава. Винаги сте правили това и никога не сте показвали, че можете да направите нещо друго. (Реплики от блока на БСП, "Браво" и ръкопляскания от СДС)
Голямата идея, че структурната реформа и по-точно така, както вие си я представлявате - пак казвам, като вдъхване живот на държавни фирми, които се намират в изключително тежко и безнадеждно положение - тази идея е дълбоко порочна. Дори да се опростят, да приемем, че се опростят тези задължения, ясно е, че тези задължения ще бъдат натрупани отново.
Вие въобще не подозирате например следния факт, че същите тези държавни фирми не са издължили на бюджета, на държавата и на социалното осигуряване 17 млрд. лв. към 31 декември 1992 г. (Реплики от БСП) Че "Булгаргаз" е снабдило предприятия и не е получило вземанията си в размер на над 5,5 млрд. лв. Тоест държавната фирма "Булгаргаз", която осъществява снабдяването на газ за страната по споразуменията с бившия Съветски съюз и държавата като такава ги имат тия 22 млрд. лв., които вие искате да опростите направо.
Тоест, вие въобще не си давате сметка нито за ресурсите на тази страна, нито за финансовото състояние на тази страна и отивате към решения, които ще имат за последица само следното нещо: ще опростите едни задължения, за да се натрупат други 133.3. задължения и едновременно с това няма да съберете това, което се дължи на държавата, защото такъв е начинът да се управлява тази страна по вашия модел и по вашата идеология.
Този бюджет не обещава нищо добро на нашата страна. Увеличаването на държавния дълг, което тука отново се опитахте да оспорите, въпреки справките, които бяха дадени от Министерството на финансите и тези лихвени условия, при които вие желаете да се направи тази операция, все едно довеждат до 96,6-милиарден дълг на държавата в края на годината. Или само за много кратък период от време, т.е. за осем месеца и даже по-малко от осем месеца този дълг трябва да се увеличи главоломно. 133.4.
Този дълг трудно ще бъде обслужван или почти няма да бъде обслужван от бъдещите управления на тази страна. Този дълг ще зароби следващото правителство и следващото управление на страната, ще я направи неуправляема. (Реплика от блока на СДС: "Те това искат")
Ние с вас отдавна се каним да решим нашия спор по принципен начин. Вие обаче винаги сте бягали от такива принципни решения. Това, което можете да правите, е зад кадъра (това, което е най-много по силите ви сега), да се опитвате да осъществявате политика, за която друг след това да бъде виновен.
Аз съм дълбоко убеден, че вие се надявате това гласуване за бюджета на страната (шум и реплики от блока на БСП) да укрие истинския отговорник за икономическата и финансовата политика, която ще се води в страната.
Тези хора, които в момента са министри на нашата страна, това не са хора, зад които стоят политически сили. (Шум и реплики в блока на БСП и ДПС) Това са хора, които, нека да бъдат експерти. Вие си мислите, че тези хора, бидейки експерти, утре ще поемат отговорността за вашата политика. И по този повод искам да обърна внимание на следния прост факт, който това Народно събрание така и не можа да проумее в последните две години. А то е, че законопроектът е проект на правителството, но е закон на парламента. Това е закон, който вие ще дадете на тази държава и вие, парламентарното мнозинство и групите, които го съставляват, изцяло носите политическата отговорност за този закон. (Ръкопляскания в блока на СДС) Вие от тази отговорност не можете да се измъкнете. (Ръкопляскания от блока на СДС и реплики от блока на БСП)
Ще дойде време и в края на краищата тези проблеми, които някои тук им се ще да решат със силови средства, ще бъдат решени с вота на народното доверие. (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" от блока на СДС) И тогава за Съюза на демократичните сили е важно само това, важно е, че ние сме реална, истинска, действителна алтернатива на това, което сте вие. (Ръкопляскания в блока на СДС) Това трябва да се запомни. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания и възгласи "Браво!" в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Костов. Има думата за реплика господин Георги Николов от Свищов. Кольо ВТ/ЛТ 134.1. Парамов и Никола Койчев. Трима станаха вече. Приключваме вече.
КОЛЬО ПАРАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, Кольо Парамов, 22. Смолянски многомандатен район, БСП.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Костов, Вие твърде много говорихте за опрощаване на дългове и за подготовка за опрощаване на дългове от това правителство. Аз искам да Ви задам една реплика чрез две-три изречения. (Шумно изразено неодобрение в блока на СДС, реплики) Две-три изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ти българин ли си? Научи българския. Какво е това "через"?
КОЛЬО ПАРАМОВ: "До господин Тодор Вълчев... (Шум и реплики от блока на СДС) Спокойно, спокойно!
"До господин Тодор Вълчев. Моля да приемете моите и на членовете на комисията по чл. 1 на Постановление на Министерския съвет 234 от 24 ноември благодарности за оказаното съдействие по осъществяването на програмата за отписване на несъбираемите задължения към банките на едноличните търговски дружества с държавно имущество."
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Величко Караджов ще ги събере.
КОЛЬО ПАРАМОВ: "От съществено значение за резултатността на програмата е очакваното решение на Управителния съвет относно отписването за сметка на резервите на Българска народна банка, така наречения банков кредит за енергетиката в размер на около 7 млрд. и 43 млн. лв., който е прехвърлен на Стопанска банка от Българската народна банка.
По този начин и чрез реализацията на чл. 5 от цитираното постановление за закриване на фонд "Държавно кредитиране на енергетиката" ще се опростят общо около 15 млрд. лв. Благодарение на Вашата помощ и съдействие е постигната договореност между стопанските министерства и търговските банки за изчистване на старите кредити за сметка на...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Времето! Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Понеже го прекъсвахте няколко пъти, да си навакса. ВТ/ЛТ 134.2.
КОЛЬО ПАРАМОВ: ...на специални банкови резерви за около 4 млрд. лв. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля!
КОЛЬО ПАРАМОВ: Такова е разпределението на квотите за преоформянето на дълговете на търговските дружества в държавен дълг в рамките на определената сума".
Това нещо, господа, е написано и е подписано от господин Ескенази. (Шум и реплики в блока на СДС)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това не е реплика. Той чете постановление.
КОЛЬО ПАРАМОВ: Когато беше вашето правителство, вие подписахте това писмо и благодарите на господин Тодор Вълчев за отписване на тези кредити. Сега казвате, че това правителство не може да предлага и не може да отписва такива кредити. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля, колега, приключи Ви времето.
КОЛЬО ПАРАМОВ: Как става това? Това е проблемът. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля, изчерпа Ви се времето. Има думата за реплика народният представител господин Койчев. Моля за тишина! (Шум и реплики в блока на СДС)
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин Костов, може би ще Ви изненадам, че ще се съглася с две Ваши тези.
Първата е, че ми стига четвъртокласното образование да изчисля ръста на средната работна заплата в страната. Сто и шестдесет на сто по 0,9 е 144. И 1,6 по 0,9 е 1,44. Научете се да смятате! (Весело оживление в блока на БСП, възгласи "Е-е-е!" в блока на СДС)
Но аз съм казал, че Вие сте политикономист, а политикономията е словесна наука и не Ви е мястото да правите цифрови заключения. (Смях и ръкопляскания в блока на БСП)
Второ, аз съм съгласен, че не е възможно сега да се направи ляв завой, защото след вашето едногодишно чисто СДСуправление и вашето двугодишно участие в икономическия екип (шум и реплики от блока на СДС), двегодишно участие в икономичес134.3. кото управление на страната, аз не чух от Вас думата "производство". И Вие оставяте такова наследство на това и всяко следващо правителство да се грижи за оцеляването на повече от половината българско население, а не да прави някаква глобална социална политика. (Шум и викове в блока на СДС)
И казахте, че не са събрани 17 млрд. лв. в бюджета. Ами, кой отговаряше за тяхното събиране? (Реплика от блока на БСП: "Браво, Кольо!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина. Имате право на дуплика.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: За 1992 г. се отчита, че бюджетът за социалното осигуряване не е попълнен с 500 млн. лв. (Реплика от блока на СДС: "Хазбулатов ще ви даде парите") Аз ви казвам, че вие за второто полугодие в бюджета на ДОО ежемесечно трябваше да прибирате по 500 млн. лв. повече от разчетените с бюджета ни миналата година. (Шум и реплики в блока на СДС) Тъй като средната ви разчетна работна заплата миналата година беше 1600 лева, тя стигна до 2700 лева. Какво ще отговорите на това? (Бурни ръкопляскания в блока на БСП, реплика от блока на СДС: "Е, това е цялата работа!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Трета реплика от народния представител Асен Мичковски. Много ви моля за тишина. Днес е празник, знаем всички. 134.4. АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! От продължителната реч на господин Костов поне за мен станаха ясни две неща. Първо, че предложеният законопроект за бюджета на републиката наистина не предполага ляв завой и това е вярно. Второто, обаче, което за мен е не по-малко важно, е че господин Костов е направил сериозен завой от професионализма към политическата журналистика. (Бурни ръкопляскания от мнозинството) Бих искал да му пожелая успех в това негово ново поприще.
И накрая, искам да му напомня една вчерашна негова реплика: "Всяко предишно правителство наистина отговаря пред съда на избирателите при следващи избори", но освен това то отговаря и пред закона, господин Костов, и аз се надявам, че няма да мине време и това наистина ще стане факт и у нас, не само за това правителство, а и за всички предходни, които са нарушавали закона. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Мичковски!
Господин Костов, имате думата за отговор на възраженията.
ИВАН КОСТОВ (СДС): По повод писмото на господин Илко Ескенази до председателя на Българската народна банка ... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Картата, моля Ви се! Господин Костов, много Ви моля, сложете си картата. (Шумът и репликите в залата продължават)
ИВАН КОСТОВ: Благодарността на господин Илко Ескенази е без основание, тъй като банката не отписа никакви свои резерви срещу опростения дълг на Националната електрическа компания. Това е истината. Нещо повече, точно тези пари, които бяха опростени на Стопанска банка и съответно на Националната електрическа компания се търсят от бюджета като неплатени лихви. Това е смисълът на цялата операция, така че писмото е писмо, написано след като е имало обещание, но след като е имало изпълнение, това писмо трябва да бъде съобразено, всъщност трябвало е да има ново писмо, което да бъде съобразено с реалностите.
Вие се питате каква е разликата между предишната идея за опростяване на задължения и тази идея. Разликата е в това, че се предвиждаше в операцията да участва както Българската народна банка със свои резерви, така и търговските банки със своите провизии. Ако се вземат предвид само отделените провизии НЧ/ЙА 135.1 от търговските банки срещу просрочените заеми, които те са направили до май месец тази година, ще се види, че те самите са отделили някъде над пет милиарда и половина провизии за тези цели, включително и за капитализирани лихви. Тоест, ако този само ресурс до месец май се използва в една операция, никак няма да е необходимо да бъде двадесет и два милиарда лева това, което бюджетът трябва да поеме, тъй като просрочените задължения, ако се вземат предвид тези резерви, и ако се вземат предвид резерви и на Българската народна банка. Тежестта, която трябва да легне върху правителството, трябва да бъде много по-малка.
Цялата работа е там, че вие искате да опростявате не само просрочени задължения, а и непросрочени задължения, т.е. нормални, редовни заеми, които се обслужват. И предполагам, че това е имал предвид господин Николов, когато е говорил за фирма "Свилоза", Свищов. Защото фирмата наистина има 349 милиона заеми, но няма никакво просрочие по тях. Има разлика между задължения и редовен заем, обслужван заем и просрочен заем. Тук, в самите данни на "Свилоза", се вижда, че няма просрочие.
Що се отнася до спора с господин Койчев, според мен шест по девет е равно на петдесет и четири. (Смях между депутатите от СДС) Аз не знам как го получавате четиридесет и четири, но според мене е петдесет и четири. (Ръкопляскания от СДС и реплики от мнозинството).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, не прекъсвайте оратора, няма да му стигне времето! Прекъсвате го вече няколко пъти.
ИВАН КОСТОВ: По отношение на заплахата на господин Мичковски, да плаши гаргите! (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Костов!
Има думата народният представител Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДППД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Аз, разбира се, бих искал да направя едно по възможност малко по-обстойно изказване по този бюджет, но не мога да не си позволя да започна с нещо малко встрани от бюджета.
Просто моето изказване, господин Костов, ще покаже една проста теза: че за мое разочарование за първи път от много вреНЧ/ЙА 135.2 ме насам Вие направихте не само непрофесионално политическо изказване, но в много от случаите сам си създавахте тези и си ги оборвахте. Защото когато се говори във второ лице множествено число, много често се бърка. Вие много добре знаехте през тези дни и видяхте в Бюджетната комисия, че не само мнението на един или друг, а фактически на цялата Бюджетна комисия беше различно от това, което Вие казахте. И по въпроса за лошите кредити ...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това реплика ли?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Това е изказване, госпожо Русева, и не ме прекъсвайте, ако обичате.
По въпроса за лошите кредити и по десетки други въпроси. Когато един народен представител се изказва, може да говори всичко.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че, и тук се обръщам към господин премиера, не се сърдете, господа министри, но наистина този бюджет закъсня. И закъсня минимум с месец и половина до два, за което практически оправдание няма. Аз още повече се безпокоя, ако България остане без бюджет и през следващите два-три месеца, защото този закон, който приехме в края на декември, фактически вече не може да работи. И това на практика ще означава тотална икономическа стагнация на страната. Вгледайте се в текстовете и вижте какво ще означава ако бюджет няма.
Централният въпрос е продължава ли този бюджет реформите в страната, спира ли ги, или както господин Филип Димитров твърди - реставрира комунизма. Аз мисля, че ние имаме пълното право да кажем, че този бюджет, с всичките му плюсове и минуси, продължава реформите в тази страна.
Първо, той се основава върху идеята за приватизация. Ако те върнат 50 на сто от земята само, трябва да ви кажа, че това ще бъде публичен шамар, върху това, което вие не направихте миналата година. Само това да направят. (Ръкопляскания от мнозинството)
Второ, продължава се либерализацията на цените. (Шум и реплики от СДС) Няма да противопоставям ако не ме прекъсвате. Ако ме прекъсвате, ще се връщам назад и няма да ви бъде добре.
Второ, продължава либерализацията на цените. Миналата година от тази трибуна вие предложихте бюджет, в който беше казано мъжки и ясно, че няма субсидии за енергетиката. Какво НЧ/ЙА 135.3 се оказа в края на годината? За този вътрешен дълг, за който сега господин Костов говори? Увеличихме тук, принудени, облегнати до стената. Защото ви беше страх да либерализирате цените. Те го правят сега. (Ръкопляскания от мнозинството) Така е. И това е също ясно, противоречи на това, което казахте.
Накрая, има и нещо, за което искам да се обърна към господин Костов .В Бюджета виждам едно нещо, което трябва да се каже открито и ясно пред всички хора в България: има запазване в много моменти на добрата приемственост. И това се дължи, тук мога да кажа добри неща и за господин Костов, се дължи на този екип в Министерството на финнасите, който трета година се съхранява и който господин Костов също съхрани. Така че не пренебрегвайте труда на тези момчета.
ГЛАС ОТ СДС: И работата на Иван Костов!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Каква е политиката и макрорамката на този бюджет?
ГЛАС ОТ СДС: Не сте си сложил картата, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Аз съм я сложил, госпожо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има карта, моля ви се, отразява се. (Оказва се, че на таблото не излиза нищо) Тук се показват, пред мене. Отразява се, моля ви си! (Шумът и репликите и в залата продължават) Има четири минути и девет секунди, много ви моля.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: И така, по политиката, уважаеми дами и господа, и макрорамката на бюджета. НЧ/ЙА 135.4 Аз мисля, че три цели има в този бюджет. Те са ясно изразени. Първата цел - това е продължаване на политиката на стабилизация и антиинфлационна политика, но съчетани с нещо друго. С опит за разрешаване на натрупаните финансови диспропорции в икономиката и опит за намаляване на спада в производството и създаване на някакви предпоставки догодина да се получи оживление. Аз мисля, че не може да се говори за радикална лява, дясна или каквато да искате смяна. Може да се говори за по-голяма балансираност на целите на бюджета. Защо тези цели бяха заявени и миналата година, но имаше дебалансираност в полза само на една от тези цели. И това не е трудно да се докаже.
Второто нещо, аз мисля, че, разбира се, ние не можем да твърдим и да гарантираме при този голям дефицит, който е заложен в бюджета, че инфлацията ще бъде 60 на сто. Но можем да кажем, че дори ако вземем горната граница при изчисленията, които сме правили всички в Бюджетната комисия, отклонението ще бъде по-малко, отколкото миналата година, когато на 6 януари господин Филип Димитров заяви, че ще има 40 на сто инфлация за годината. Не искам да правя паралел. Искам само да кажа за това, защото и вие трябва да имате предвид, че неинфлационното финансиране на дефицита е много малко и има начини то да се разшири. Относителният му дял е много по-малък, отколкото има възможност за това нещо.
Другият въпрос. Аз мисля, че във взаимоотношенията на бюджета са постигнати две положителни неща, които правят впечатление. Едното е един въпрос, към който ние ще се върнем след няколко дни, когато обсъждаме отчета на банката. Но на мен ми се струва, и това ние разбрахме в Бюджетната комисия, че може би за разлика от миналата година сега е постигнато устно, но ясно споразумение между правителството, Министерство на финансите и Банката. Ако тези 9 млрд.лв., без които вашият бюджет ще рухне, дойдат, а банката е поела гаранции за тях, аз мисля, че тези отношения могат да бъдат стабилизирани, да се установят ясни принципи, които не са разписани в законите, между банката и Министерство на финансите. И това е едно постижение. И още нещо искам да кажа. Струва ми се, с това завършвам с плюсовете на бюджета, че бюджетът в момента не е образно казано "яхнал" всички останали. ББ/КТ 136.1 Миналата година имаше такава опасност да стане. Бюджетът в момента търси възможност за по-голямо разпределение на тежестите, за по-голяма балансираност на тежестите. И това ми се струва, че е по-оптимистично за бъдещето. Защото, господа, когато една кола завива и е на остър завой, на специфичен завой, какъвто изживява страната, тя не натиска педала на газта. Ако натисне педала на газта, изфръква. Тук се търси да се намери по-голяма скорост на това нещо... (Шум в блока на СДС) Благодаря ви, благодаря ви много. Днеска съм във форма, можете да продължавате.
По приходите на бюджета. Аз съм съгласен междупрочем, уважаеми дами и господа, с всички, без изключение, които казват, че недостигът практически във всички министерства и ведомства е голям. Няма съмнение, че това е така. И за общините, и за здравеопазването, и за културата, където нещата са печални, и за много други неща. Но аз бих ви задал въпроса. Големият въпрос на политика и на държавника е не да казва "няма тук" и "няма там", а да каже откъде да се вземе. Ясно е, че ние не можем да увеличаваме дефицита повече на тази страна. Въпросът е откъде да намерим парите. И тук са вече серия от бележки, които аз имам към кабинета и към този бюджет. Струва ми се, че приходите в бюджета могат да бъдат значително повече и че са пропуснати доста възможности, които и миналата година бяха пропуснати да се увеличат приходите в бюджета.
Първо, струва ми се, че основната причина приходите да са толкова ниски в бюджета, това е, че, уважаеми дами и господа, просто в нашата страна няма ред. Ние още не сме установили елементарен данъчен и финансов ред. Онзи ден говорехме колко процента от фирмите не плащат ДОО. Ами това е срамна история! Ползуват ДОО, а не плащат ДОО. Къде го дават така! Колко ми кажете от частните фирми въобще не плащат данъци, колко от държавните фирми не плащат това, което се полага по закон. И вие ще видите, и това, което каза господин Николов, фактически липсите в приходите на бюджета са огромни, колосални и тук веднага поставям въпроса пред всички нас. Аз направих едни груби изчисления и искам да ви кажа, че от това, че всеки ден с вас просрочваме няколко закона, сред които тези за данъчната администрация, 136.2 Закона за данъка върху добавената стойност, някои други закони, ние губихме десетки милиони... (Шум в блока на СДС)... Съгласен съм, че всичко това, което губи времето на парламента...
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): А той искаше земята!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Господин Сталийски, пазете си нервите за по-нататък, ще Ви трябват още. Моите са стабилни.
Ето това е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще Ви дам думата за реплика. (Обръща се към господин Александър Сталийски)
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Напълно съм съгласен, че могат радикално да се увеличат приходите в бюджета от облагането и по-ефективното използуване имуществото на държавата. Прав беше господин Венцеслав Димитров вчера. Не е нормално 25 млн.лв. да бъдат приходите от цялото държавно имущество и близо 170 млн.лв. от общинското имущество. Или някой тук си дава на безценица държавното, или просто няма ред в държавното, което е по-възможно. Ако липсват закони, трябва да се дадат тези закони. И ние знаем какво липсва. Така че това също не е нормално.
Друго. Занижени са приходите от данъка върху печалбата. Вие ще кажете, че те са пределни. Аз ви разбирам. И знам, че от Ваша гледна точка Вие не можете да съберете повече. Но аз Ви задавам един въпрос: миналата година правителството прие едно възхитително плановишко постановление, че от свръхпечалбата на всички държавни предприятия прибира 50 на сто. Попитайте директорите колко от тях си крият печалбата въз основа на това. Вие днес залагате 2 млрд.лв. приход по тази линия, аз Ви гарантирам, че губите много повече от скрита печалба и от това, че се убива стимула на държавните предприятия да работят. Така че най-важното от всичкото, което искам да кажа, че трябва да се преодолее количественият метод при решаване на въпроса с приходите. Трябва да се види, че има редица структурни дупки и пробиви, чрез които държавната пара може да се увеличи. 37 млрд.лв. дълг има само по линия на ДОО, който може да бъде използуван. Ето откъде ще дойдат парите за здравеопазване, откъде ще дойдат парите за културата и т.н. 136.3
На следващо място аз мисля, че могат да се направят редица бележки по разходите на бюджета и разходната част на бюджета и обслужването на дефицита. Не бих искал да се впускам в популизъм, какъвто имаше в много от изказващите се затова, че непременно трябва да се орежат заплатите на държавните служители. Ами вижте, накъде да се орязват повече, когато един служител в Министерство на финансите, който се грижи точно за това, което обсъждаме с вас, взима по 2500-3000 лв.! Секретарки в най-обикновени фирми взимат двойно повече. Как да ги накараме тези хора да работят и да съберем в държавната администрация цвета на обществото! Следователно, не е в това проблемът. Проблемът е структурен. Затова, защото вместо да отиваме на малко апарат, прецизен апарат и големи заплати, ние в момента сме оставили в редица министерства звена, които въобще не знаят какво работят. И аз съм съгласен и с другото предложение: всички структури, за които е увеличено над 80 на сто за една година, над инфлацията, трябва да направим между двете четения отделен преглед. Можем да се окажем прави, могат да се окажат и тук-таме и резерви и то сериозни резерви. Но тук искам да кажа и още нещо, че когато страната закъсва, уважаеми дами и господа, и е зле, трябва държавниците да дадат пример с нещо. А ние даваме точно обратния пример. И това е факт и няма какво да го крием.
Другият въпрос. Господин Костов постави един въпрос, с който ни обвини във всички възможни грехове за това, че с въпроса за лошите кредити ние сме искали да изразим едва ли не някаква политика на раздаване на баница. Аз не знам, господин Костов, откъде такива заключения. Вие много добре знаете моето предложение в Бюджетната комисия, а и на останалите господачленове на Бюджетната комисия, които са тук, точно обратното предложение постъпи. Аз например искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, че ние ще направим груба грешка, ако ние просто гласуваме тези 15 млрд.лв., които да ги раздадем на държавната администрация, на чиновниците, без да влагам нищо лошо в тази дума, за да опрощават директно кредити. Че ние през 1991 г. раздадохме така 5 млрд.лв. Какво стана? Нищо. Точно тези, на които раздадохме парите, те си натрупаха нови кредити. Пътят е друг. И аз ви предлагам: 136.4
Първо, да дадем принцип, че ние ще решим този въпрос или със закон, или с приета от парламента програма, но това да не стане по-късно от 30 май. Ако ние не го направим това до 30 май, а просрочим и отложим с 6-8 месеца, може да се получи страхотно, страшно за страната затлачване на финансовата система. Състоянието на търговските банки е отвратително и всички вие го знаете. Ние не можем повече да отиваме на всичко това.
Така че аз предлагам не да се дават тези 15 млрд.лв., а да се отиде на пазар. На пазар на кредити. Една част от кредитите непременно ще бъде опростена, но за други части от кредитите трябва да се отиде на пазар. И затова има конкретни механизми, които се прилагани и в Чехия, и прилагани в Унгария, и прилагани в Полша. Мисля, че това е много сериозен въпрос.
По проблема, който повдигна вчера господин Андрей Луканов и друго мнение - обратното мнение изрази господин Атанас Папаризов. Това е много сериозен въпрос. Въпросът дали тези 900 млн.лв., които ние трябва да върнем или да опростим, или да заплатим по задължения към бившите социалистически страни, главно Полша, Унгария, Чехия и Словакия, фактически да го правим или не. Аз искам да ви кажа, че има нещо рационално в това, което господин Луканов каза в такъв смисъл, че една част от тези пари са направени, вероятно са около една трета, но нямам точна информация, вследствие на спекула при големите курсови различия през 19891990 г. Но аз съм категорично против за това да се отиде на премахване на тези 900 млн.лв. окончателно. Напротив. Трябва да се отиде на следното според мен. Да се направи прецизен анализ на точната структура на тези задължения, които имаме към тези страни и това, което има стокова природа, да се отиде на плащане. Това е правилното решение според мен. А това, което е постигнато по спекулативен път, за което ние имаме стари договорености, да се помисли. Тоест, да имаме силна позиция, а не просто да казваме: "Давай". 136.5
По въпроса, свързан с разходите, за субсидиите. Тези дни много хора ми се разсърдиха за това, което казах в "Неделя 150". Но искам да кажа следното и то е много важно. 5,8 млрд. лв. са субсидиите тази година. Аз съм съгласен, че за БДЖ този 1,4 млрд. лв. сигурно е необходим.
Но вижте, уважаеми дами и господа, никой в света не дава пари без нищо. Пари трябва да се дават, господа министри, срещу насрещна програма. Може ли ние, когато просто даваме пари, да не се поиска от БДЖ програма за преструктуриране, за намаляване на разходите, за компенсации? Това се отнася и за много други направления.
Никой в света не дава просто пари така и субсидии така. И тук аз съм съгласен, че ние, този парламент приемаме това.
Аз съм сигурен, че оттук можем да измъкнем много пари, ако тръгнем по друг начин.
Завършвам с въпроса за прихващанията, по тези неща, които имам като бележки по бюджета. Аз съм коренен противник на това да запазим записа, който е в момента, за просто плащане на прихващанията, които са направени пиратски от група банки по отношение на България. Не може едновременно да водим преговори с Лондонския клуб и да признаваме официално, забележете, с акт на парламента прихващания. Трябва да се отиде на съвършено друг подход. И става дума за 2 млрд. лв.
Искам накрая да завърша със следното. Съжалявам, че не мога да кажа, вероятно ще имам възможност между двете четения по още 5-6 практически, конкретни въпроси, тъй като времето ми изтече.
Искам да завърша само с някои принципни съображения. Какво можем да направим, уважаеми дами и господа? Ние можем първо да приемем предложенията на господата от СДС и да не гласуваме за бюджета. Аз обаче мисля, че това ще означава, както казах в началото, икономическа стагнация от по-друг тип. Защото точно в този момент такъв подход, просто да кажем "зле е, лошо е, махнете се оттук", това означава да хвърлим страната в една криза без изход.
ГЛАС ОТ СДС: Най-доброто решение!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Вчера господин Илко Ескенази каза нещо много интересно и аз искам да го цитирам. Той каза: "Този СР/ЛТ 137.1. бюджет е добър за СДС, но опасен за България". И господин Савов се съгласява с мен. Обаче ако приемем това, излиза, че това, което е добро за СДС, е опасно за България. (Ръкопляскания в блока на БСП)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ще спечелим изборите!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Има втори вариант, да вдигнем ръце и да кажем: "Приемаме този бюджет". Аз мисля обаче, че ако ние просто вдигнем ръка и кажем: "Приемаме този бюджет", също ще сгрешим. Защото в бюджета има много неща, които не можем да приемем. И това също е вярно.
Има и трето положение, трети вариант. И аз искам не само да кажа нещо за този трети вариант, но и да припомня на отсъстващия от залата председател на Бюджетно-финансовата комисия, който не знае къде е отишъл в момента.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Гледа телевизия.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Гледа телевизия - добре. Аз искам да му кажа следното. Уважаеми господа, членове на Бюджетната комисия, където се решаваха големите въпроси на този бюджет. През тези дни ние направихме над 40 поправки в този бюджет. И аз не чух никакви възражения, защото почти всичко, което се каза, там се прие. Прие се и това, и се прие от Министерството на финансите.
Следователно, за мен изход от създалата се ситуация в тази зала е следното. Първо, да критикуваме, да поправяме, да обновим, ако трябва, бюджета, да увеличим приходите, да намалим разходите. Но в крайна сметка, уважаеми дами и господа, както човекът не може без душа, така и страната не може без бюджет. Бюджет трябва да има. Няма друг изход.
И аз мога да ви кажа следното. Сега е месец май, хората реколта вадят, деца раждат и бюджет им трябва.
ГЛАС ОТ СДС: Не какъвто и да е!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: И детски градини има. Всичко им трябва. А вие искате да ни върнете през зимата... Не ни замразявайте, господа! Всичко хубаво. Благодаря ви. (Ръкопляскания в БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата госпожица Вержиния Велчева за реплика.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин Томов, аз взимам думата да Ви направя една реплика. Защото пред този парламент наистина 137.2. съществуват няколко възможности. Но възможностите са не три, както Вие казахте, а само две. Ако това беше един обикновен законопроект, то тогава депутатите можеха да правят много и различни предложения по него. Той можеше да се преработва в комисиите, можеше в крайна сметка да стане един почти изцяло нов законопроект. Но ако направите справка с Конституцията, Вие ще разберете, че законът за държавния бюджет за 1993 г., пък и за всяка друга година е особен вид законопроект. Той се внася само от Министерски съвет. И този парламент може или да го отхвърли, или да го приеме по принцип. (Шум в блока на БСП и гласове: "А-а-а!")
Но веднъж приели неговите принципи, ние не може да се отклоняваме от тях. Ние може, естествено, да променим една или друга цифра, но сме длъжни да запазим тези принципи, които ще бъдат приети на първо четене.
Така че това, което е най-добро, е правителството да изтегли този законопроект с всички тези забележки, да го преработи и да го внесе наново. (Шум в БСП)
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Не е вярно!
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Защото така повелява, господа, Конституцията, която вие приехте.
А колкото до хората, които раждат деца, аз не зная доколко този бюджет ще им помогне. Но ги призовавам, всички тях, на които вие в момента обещавате бюджетът да донесе нещо, да потърсят своите права именно от вас, които ще подкрепите този бюджет. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата господин Христо Марков.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Господин Томов, репликата ми ще бъде... В началото на Вашето изказване Вие споменахте, доколкото си спомням, за 50 на сто връщане на земята, което щяло да бъде шамар към миналото правителство на господин Филип Димитров.
Използвам възможността, че и господин Танев е тук, да кажа следното. Аз тези два дни направих доста усилия да събера данни от общинските поземлени комисии. И трябва да ви кажа, че досега има върнати, след планове за земеразделяне, 7,4 на сто от земята. След планове за земеразделяне. (Шум в залата) 137.3.
В края на годината, господин Томов, при най-добри усилия с този бюджет, който е заложен за Министерството на земеделието, ще има 27,8 на сто върната обработваема селскостопанска земя.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Пак е повече от миналата година.
ХРИСТО МАРКОВ: Ако се приложи обаче връщането на земя с така наречените идеални граници, за които вие пледирате с промяната на Закона за възстановяване на селскостопанската собственост, ще бъдат в кооперативни върнати едва 37,6 на сто от земята.
Много ми е интересно при този бюджет, който е заложен, на господин Танев, господин Танев е член на това правителство, по какъв начин това правителство ще възстанови поземлената собственост 50 на сто, изрично записани, след планове за земеразделяне. Моля Ви, отговорете ми. Хората се нуждаят не само от деца, хората се нуждаят и от собствеността си, господин Томов.
Пак ви повтарям, 37 на сто от земята ще бъде върната с този бюджет, заложен на Министерството на земеделието сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата за реплика госпожа Рашеева.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Господин Томов, Вие казахте нещо, с което аз ще се съглася, че в тази държава, в тази страна няма данъчна, няма финансова дисциплина, няма ред. Наистина няма ред и Вие казахте - защото няма данъчни закони.
Но аз Ви моля да отправите тази Ваша жалба, която е напълно основателна, към лявата страна на тази зала и към мнозинството, което от есента на миналата година е в този парламент мнозинството на БСП. Моля да не забравяте, че през септември 1992 г. правителството на СДС внесе данъчните закони, които са необходими - за данъчния ред, за финансовия ред и стабилитет в тази страна. Ако досега управляваше СДС с мнозинството си в парламента, тези данъчни закони до края на годината щяха да бъдат приети. И бюджетът на страната до края на годината щеше да бъде приет. И днес тук ние нямаше да се чудим върху всички тези неудачи, които програмира бюджетът, който сега е предложен при нас.
Аз питам, след като седем месеца Вашата партия има мнозинство в този парламент, седем месеца! - защо данъчните закони 137.4. още не са мръднали до никъде? Защо те не са приети? Изцяло от вас зависи да бъдат приети, затова защото вие нямате грижа за данъчните закони, за данъчния ред и данъчния стабилитет на тази държава. Единствената грижа, която вие за тези седем месеца преследвате, това е грижата за опазване на някакви загубени политически позиции. 137.5. Затова ние вече месеци наред се занимаваме със закони като "Анти-Панев", които нямат никакво значение за икономиката на нашата страна (реплика от блока на СДС: "Позор!"), ние месеци наред се занимаваме с ревизията на Закона за земята, само за да бъдат задоволени политическите амбиции на някои партийни, комунистически гаулайтери. (Реплика от блока на СДС: "Браво!", шум и други реплики в залата)
Всичко това обаче рефлектира върху икономиката на нашата страна. И аз мисля, че тези ваши оплаквания трябва да бъдат насочени изцяло върху лявата страна на парламента. Икономическото затъване на страната нямаше да бъде такова, ако не бяха изпуснати тези седем месеца в политически борби, в преструктуриране на политическото пространство и в политически манипулации тук, в този парламент. (Шум в залата)
Ако вие бяхте предложили тези закони да гласувате, ние щяхме да ги гласуваме и щяхме да бъдем готови да работим и нощем, за да бъдат гласувани те. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Рашеева, много Ви моля! Много ви моля!
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Но за закона "Анти-Панев" и за Закона за земята ние няма да гласуваме! (Шум и реплики в блока на ПС на БПС, които не се разбират, ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Томов, да отговорите на репликите ...
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателствуващ. Благодаря ви за зададените въпроси.
Госпожо Велчева ... (Реплика от залата: "Госпожица!") Госпожице Велчева, мисля че ... Госпожица Русева ми възразява, че можем и "госпожи" да казваме все пак. Сигурно по-авторитетно е така, нали? (Шум в залата) Да им пожелаем на Гергьовден да станат госпожи. Щастливо! (Шум и реплики)
Госпожо Велчева (или госпожице Велчева), аз бих се съгласил с репликата, която Вие направихме, но само при едно положение - ако тук всички ваши видни икономисти бяха излезли и казали: "Предлагаме съвършенно други принципи. Предлагаме принцип за това, предлагаме принцип за друго."
Аз мога да ви кажа, че в Бюджетната комисия имаше петСД/ЙА 138.1 шест големи неща, по които бюджетът не беше приет. Всички се уточниха и се приеха. Е как сега да разбирам този морал?! Прие се въпросът да махнем законите отзад и да ги гледаме в отделни текстове. Прие се въпросът за лошите дългове. Приеха се въпросите за прихващанията. Приеха се по същество въпросите за плащанията към Лондонския клуб. Това са в общ размер много милиарди. Много милиарди! Е кое е тогава това драстично, което ви кара и ви разминава, аз не разбирам?!
Аз мисля, че има неща, които просто могат да се решат. И когато могат да се решат по-лесно, не карайте народът да плаща тройно и четворно, за да прави избори сега, по това време.
Вторият въпрос. Господин Марков, ако това правителство не си изпълни обещанието, защото то заложи 50 на сто връщане на земята като долна граница, ако то не си изпълни обещанието, то си е за негова сметка. И както когато вие не си изпълнихте обещанието за земята, така ще критикуваме и тях, ако те не го изпълнят. Това е толкова ясно! Но когато днес ние с вас обсъждаме бюджета, уважаеми дами и господа, ние трябва да си припомним една цифра - че в този бюджет има заложена сума, със заложените средства за 1993 година осемдесет и девет процента се обезпечават необходимите средства за технически работи по земеразделянето.
Следователно с този бюджет, който вие искате да отхвърлите, се обезпечават средствата за 89 на сто. Тоест, направете сметка! И вие искате този бюджет да го върнем назад сега! Хубаво, предложете алтернатива! Съгласен съм, предложи друга алтернатива! (Шум и реплики в блока на СДС, които не се разбират)
И третият въпрос - за данъчните закони.
Госпожо Рашеева, искам да Ви кажа нещо, което много ме вълнува. Аз ще се опитам да извадя нещо позитивно от Вашия въпрос. Аз съм съгласен, че неприемането досега - три години реално след започната реформа в страната, две години след първата голяма либерализация на цените и старта, бих казал, по-мощния старт на реформата февруари 1991 г. - това, че ние нямаме данъчни закони, е една от най-големите, извинявайте за тежката дума, драми на това общество.
Смешно е, когато хората говорят, че нямат пари за детски градини, нямат пари за образование, нямат пари за това и за СД/ЙА 138.2 онова, за всичко, данъчните закони да не са приети.
Но аз ви отговарям, че миналата година, когато вие имахте ясно мнозинство, финансов министър, който беше натрупал опит, който имаше идеи, както заявяваше, аз ви задавам въпрос: защо тогава не бяха приети тия данъчни закони? (Шум и реплики в блока на СДС, които не се разбират) Не е вярно това! Те бяха внесени и още по-рано, но от това нищо не стана.
Затова аз не искам да се отива на дребна караница - кой виновен, кой невиновен, а дайте да направим нещо позитивно (и с което завършвам), да направим едно единствено нещо - до края на този месец да приемем поне трите основни данъчни закона и Закона за фалитите и всичко друго да остане на заден план. Защото няма по-важно от това нещо. Това фактически е хлябът на народа.
Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ПС на БСП, реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Томов. Има думата за изказване народният представител Филип Димитров. (Неодобрителна реакция в блока на ПС на БСП, ръкопляскания в блока на СДС)
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители и господа министри! Тук се казаха доста интересни неща, като мене ми се иска да започна от думите на господин Томов, който истъкна два момента, които ми направиха впечатление. Големият държавник, казва той, се мерел по това, че знаел какво от къде да вземе. И завърши накрая с думите за това, че ето на, бюджетът бил хлябът на народа.
Аз съм имал възможността няколко пъти да заставам пред вас и да ви повтарям, с риск да стана досаден, една проста истина. И тя е, че такова нещо като безплатен обяд, дами и господа, няма. Няма безплатен обяд дори и тогава, когато той се състои само от хляб, както ни го очертава този бюджет.
Въпросът обаче, когато засягаме тази тема, е всъщност какво е налице, за кого е предназначено и в крайна сметка кой ще го плаща.
От тази трибуна бяха отправени множество бележки, ако решим да бъдем учтиви, нападки, ако решим да бъдам малко поточни, а ако трябва да употребяваме и груби думи, кой знае какво СД/ЙА 138.3 трябва да се каже към предишното правителство на България и към начина, по който неговият бюджет, всъщност главна тема за обсъждане в тази зала напоследък, е бил оформен и респективно изпълнен. И понеже на мен ми омръзна да слушам лъжи от типа на това, че говедата се хранят с хлебна царевица и фуражът им бил продаден или други видове подобни съждения, бих ви препоръчал да отворите законопроекта за държавния бюджет и между страници седма и девета да прочетете какво е написано там за изпълнението на консолидирания държавен бюджет за 1992 година. Предполагам, че тези три страници ще бъдат за вас откровение, защото те ще ви подскажат, че една голяма част от приказките, изприказвани в тази зала, и да не говорим за огромния поток от приказки, изляти в пресата за това колко трагична картина е оставило предишното правителство, как то не е изпълнило поетите от него ангажименти и прочие, е една чиста проба лъжа.
Напротив, в споменатата част на проекта за държавния бюджет ясно е показано в какво се изразява изпълнението на консолидирания бюджет за 1992 година. И както ще видите, практически такова изпълнение е налице, разбира се, съобразявайки го с гласуваното от вас двукратно изменение в този текст във връзка с погасяването, или по-скоро драговолното плащане на суми във връзка с нашите задължения пред чуждестранните кредитори и визираните вече в предишните изказвания суми във връзка с енергетиката. СД/ЙА 138.4
Въпросът обаче опира до нещо друго. Многобройните критики които бяха отправени към миналото правителство и байряците, които бяха развявани от настоящото бяха горе-долу свързани с два основни въпроса. Хайде, нека да са три.
Единият от тях беше - необходима е много по-социална политика, завой наляво и прочие.
Вторият от тях беше - необходимо е преструктуриране на икономиката, което е изостанало и закъсало и третият от тях - ако приемем, че той е отделен или по някакъв начин е свързан с втория беше за това правителство, предишното, което никак, видите ли, не помагало на частния бизнес, на който трябвало да се помогне.
Общо взето, ако резюмирате всички приказки, които се изприказваха по отношение на предишното правителство и по отношение на онова, което трябва да се направи в тази страна - те горе-долу се свеждат до най-грубите очертания на тези три подаващи се над водата върха.
Какво всъщност прави обаче предлаганият сега бюджет? Мисля, че достатъчно се говори и мисля, че за всички е станало ясно, че този бюджет не представлява нито някакъв завой наляво, а аз също споделям тезата, че такъв завой наляво не може да бъде извършван в момента, но, че нещо повече - той не е социално гарантиран, защото най-малкото предлага в настоящата ситуация по-малки социални гаранции отколкото дори предишния, разглеждан не в абсолютни, а в относителни цифри.
Изказванията по този повод бяха многобройни и аз не бих искал да се спирам повече на него. По-интересен е обаче вторият въпрос, който като че ли е жарът на дискусията днес. Говори се за преструктуриране на икономиката и това, което ние виждаме е - субсидии и наливане на пари в пясъка.
Бяха разменени тук преди малко стрели по въпроса за начина на решаването на проблема с лошите дългове. Нещо повече: беше казано нещо действително фантастично. Аз просто наистина не мога да разбера дали някой взема народните представители за недоучени или пък просто говори тези неща с надеждата, че по телевизията ще мине и няма да се разбере за какво се говори. Бяха направени изявления за това, че, видите ли, огромният бюджетен дефицит, който се предлага нямало да се отрази върху инфлацияВЙ/НП 139.1 та и като довод за това се даваше тезата, че, видите ли, една голяма част от него е свързана с опрощаването на съответните лоши дългове, а както става ясно всъщност, на заеми въобще.
Дами и господа, изглежда, че за да не се повтарят подобни неща, трябва да влезем в обясняването на някои елементарни въпроси отново свързани с факта, че такова нещо като безплатен обяд няма, включително и такова безплатно прощаване на пари също така не се среща в практиката. С други думи, това би означавало появата на парични средства - така или иначе - дали те ще изхождат от държавата, естествено, щом тя ще поеме този дълг и ще го преоформи като държавен, но в крайна сметка това неизбежно ще предизвика засилен инфлационен натиск.
И всъщност тук аз опирам до третия въпрос - чакайте да се разберем - има ли някой от вас, който сериозно да мисли, че изтърваната от контрол инфлация, за която се твърди, че щяла да бъде 60 на сто, но това очевидно не е сериозно, че тази изтървана от контрол инфлация ще бъде някакъв стимул за споменатия частен бизнес, за който вие толкова много плакахте преди. Ами, дами и господа, частният бизнес не иска да му носят закуската в леглото или да го потупват по рамото: иска да получи една относителна стабилност и точно тук си спомням за неколцина оратори, които станаха миналия ден и говориха срещу монетаризма, срещу политиката за финансова стабилизация и прочие такива странни неща, като че ли те се правят поради това, че имаме някакви специални чувства към инфлацията или имаме някакви особени чувства към финансовата стабилизация и трябва да си ги удовлетворяваме. Не става въпрос за това. Става въпрос, че това е единственият разумен начин, по който би могло да бъде подкрепен точно този имащ значение за преструктурирането на българската икономика частен бизнес, но има значение за още нещо - за това в тази държава да бъде създадена средна класа - нещо, което вие с бюджета, който смятате да подкрепите няма да й гарантирате.
Следователно, какво излиза и кого ползва този бюджет? Той очевидно не ползва социално слабите. Той очевидно не носи социални придобивки. Той очевидно - говори се вече тук достатъчно - сигурно ще помогне в някаква степен да се раздаде земята, защото тя, предварителната работа, дами и господа, е свършена. И ние каквото и да си приказваме тук, ние би трябвало да очакваме 139.2 от господин министър Танев да завалят нотариалните актове за земята, защото през края на миналата година беше вече установено, че приетите закони, приетите подзаконови актове и практическите действия, извършени по тях работят. И започна раздаването на земята по начина, по който се твърдеше, че тя не можела да се раздава чрез земеразделителните планове. Така че, хайде, да приемем, че все нещичко от тези ... (Ръкоплясания от СДС), че тези почти 2 млрд. лева, които са предвидени във връзка със селското стопанство - всъщност един милиард се предвижда за техническите нужди почти - ще помогне по някакъв начин в тази насока, според мен, недостатъчно, но да продължим нататък. 139.3 Частният бизнес няма да бъде подпомогнат също, не виждам какво ще спечели при структурирането на държавната икономика от факта, че ще започнат просто да се изсипват пари в пясъка, т.е. държавата да поема всички тези задължения. Защото има гигантска разлика между това дали банките, а ако те са един автономен правен субект, който участвува в стопанския живот, който поема своя риск и който щом не е предизвикал съответните фалити своевременно, не е вярно, че като няма Закон за фалита, това не може да стане, защото ако някой тук е учил право, сигурно е чел ЗЗД. Та след като те не са направили това, то очевидно те са вложили в това специалния смисъл на отговорни правни субекти и оттам са натрупали техните провизии. Редно е те да участвуват с тях! И е редно да участвуват с тях най-вече за това, защото по този начин ще спрат вредното въздействие на това, което вашият бюджет предлага върху икономиката и върху джоба на всеки обикновен гражданин.
Ето затова ние не се съгласяваме с подобен икономически подход. Защото смятаме, че подходът, който ние предложихме през 1992 г. и който естествено беше париран за това, защото никоя банка не е луда да изпълни изискванията на едно правителство, което вече е било дестабилизирано, а то беше дестабилизирано от вас, ако нямате нищо против, то този подход е така или иначе подходът, който би могъл да даде някакви резултати. Подходът, който вие предлагате, съжалявам, представлява наливане на пари в пясъка, повтарям, представлява натиск върху инфлацията, следователно представлява по-празни джобове, и следователно представлява по-малки шансове за решаване на маса други проблеми, на които направо не ми се иска да се спирам в момента. Като си помисля за проблемите на външния дълг и ако пък дори и да приемем, че успеете да сключите някакво споразумение с какви пари ще купите доларите от този, от когото би трябвало да ги купите и на каква цена най-вече.
Но, затваряйки тази скоба, се обръщам към въпроса за това - е, хубаво, щом като не ползува селяните, не ползува работещите, не ползува социално слабите, не ползува частните бизнесмени, кого ползува този бюджет? МС/КТ 140.1
И моментално ми хрумва, че отговорът е налице. Защото, тогава когато ние се обърнем към споменатите милиарди, които по току-що описания начин ще отидат в пясъка, ние се сещаме, че някой нещо ще определя и ще дава премии, очевидно не за ефикасност, очевидно не за икономическа състоятелност, а за послушание. И аз няма да се учудя (ръкопляскания от блока на СДС), ако утре правителството, което и без това често се посещава от видни представители на едно явление, което във всеки случай не е бизнес, като господин Тренчев и други нему подобни, започне да си прави списъците. Естествено, те ще го потупват по рамото и ще му обясняват точно кои трябва да влязат в списъците и какво да получат, а последиците от това ще бъдат последици и за държавата. Негативни последици, дами и господа, защото икономиката няма да се промени от това за самите предприятия, защото ние видяхме какво става, когато разюзданите господари на определени фирми започнаха да действуват безогледно през миналата година и в крайна сметка от него ще пострадат и самите работници, които ще бъдат обект, евентуално, да не говорим за натиска, който може да има върху тях, но на непрекъснатата угроза от това, че дори и да останат на работа, защитени от някоя централа с привилегии пред правителството, дори и да останат на работа, техният джоб поради така постигнатата инфлация ще изтънява.
Ето защо аз не мога да се съглася с тезата на господин Томов, че ние трябва на всяка цена да гласуваме този бюджет. Толкова повече, че алтернатива на този бюджет има. И тази алтернатива първо ви беше предложена. Защото вие вероятно си спомняте, че миналото правителство предложи една бюджетна рамка, която вие познавате, която в някои отношения се отличава от тази по вече обективни причини. Защото с вашите усилия да свалите първото демократично правителство на България вие естествено предизвикахте и икономическа дестабилизация. Това е очевидно. Точно затова и аз загубих баса си с господин Томов, защото благодарение дестабилизацията на правителството или на вашия натиск в парламента, вие успяхте да доведете в последните два месеца, или поне месец и половина на годината, до едно по-рязко покачване на инфлацията. 140.2
Е добре, но наред с тези обективни, дотолкова доколкото те съществуват в момента, но предизвикани пак от вас, причини, от вас, които ще подкрепите, предполагам, този бюджет, наред с тях при други причини за различието са свързани с разликата ни в подхода към тези въпроси. И точно тази разлика, изразена в начина, по който ние бихме третирали и въпроса за дълга, и въпроса за субсидиите, а, разбира се, и свързани с данъчните закони, които висят в този парламент, предложени преди повече от 8 месеца, но не мърдат, защото на вас ви се гледат, гледат ви се закони как да се отклони връщането на земята и как по някакъв начин да се отмени Законът "Панев" и как да се гласува решение да си пазите паметниците на Съветската армия. Това е проблема, дами и господа! (Ръкопляскания от блока на СДС, "Браво!")
Така че, алтернатива за този бюджет има и аз горещо бих ви посъветвал преди да дадете своя глас - помислете си, можете ли вие да поемете пред тази нация, пред същите тези хора, за които господин Томов говори, че имат да живеят, имат да раждат деца, можете ли да приемете пред тях отговорността да гласувате един бюджет, който в крайна сметка ще ни доведе до нов тласък на инфлацията, до обедняване на хората, до неимоверно увеличаване на държавния дълг, а за съжаление така както го гледам нито един от стратегическите проблеми на държавата няма да може да бъде решен чрез него.
Благодаря! (Ръкопляскания от блока на СДС, "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Филип Димитров. (Скандирания от блока на СДС: "Ангел Димов! Ангел! Ангел! Ангел!")
Има думата за реплика народният представител Александър Томов. (Шум и неразбираеми реплики от блока на СДС, "Ангел!, Ангел!")
След него е господин Ангел Димов. (Ръкопляскания от блока на СДС, неразбираеми реплики)
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Трябва да ви кажа, господин председател, че сте невероятно хитър. Уникален. Той 140.3 много добре видя кой първи поиска думата, но веднага търси други варианти. Сега, господин Димитров, аз не искам да Ви правя реплика, по-кратка ще е от две минути. Не исках да Ви правя реплика и не исках да Ви правя реплика, защото, струва ми се, че Вашето изказване имаше едно мото - "От мене по-високо нема!"
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Така е! Така е!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Това беше. Първо демократично правителство, първи демократ, единствен, единствен, единствен и алтернативата - пак единствен. Аз Ви задавам един прост въпрос - това е репликата ми. Простичко, професионално, културно. Кажете ми, какво точно предлагате? Какви суми къде да се променят? Какво да се закрие?
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Избори предлагаме!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Избори, каза Сталийски. Ма това е ясно, бе господа! Аз ви питам, кажете бе, какви суми, какви текстове в законите предлагате, точно какво да се промени?
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Избори, бе! Избори!
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Господин Сталийски, аз съм направил 40 поправки, имам още сигурно 20. И ще гласувам за тях! Кажете какво конкретно предлагате и тогава ще дискутираме и народът ще разбере кой прав, кой крив. Ето това Ви предлагам! (Шум и неразбираеми реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Томов, има думата за реплика господин Ангел Димов. (Ръкопляскания от блока на СДС, "Айде, Ангеле!")
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ангел Димов, 17.Пловдивски избирателен район, Българска социалистическа партия.
Уважаеми председателю, уважаеми народни представители!
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Айде, Ангеле, изяж го!
АНГЕЛ ДИМОВ: При държавното управление на СДС (д) (шум и неразбираеми реплики в блока на СДС) у нас се разпиля огромно национално богатство. Нашата държава обедня. (Отделни ръкопляскания в блока на СДС, "Браво!") Изпаднахме до положение да се мъчим да скърпим държавен бюджет, чрез който да се осигури оцеля140.4 ване на нацията. (Шум в блока на СДС, "Ангеле, ще те бият!") И тези, които ни докараха до това положение сега ни учат как да правим бюджет. (Ръкопляскания, "Браво!" "Браво!" Оживление в блока на СДС)
Това философите му казват морализираща критика или критизиращ морал. (Весело оживление в блока на СДС, неразбираеми реплики)
Господин Димитров каза, че в последно време от тази трибуна, намекна, че и аз критикувам неговата монетарна политика и на неговия икономически екип. (Неразбираеми реплики в блока на СДС) говори, употребяват фрази, които много хора не ги разбират - инфлация, хиперинфлация. А какво значи това на прост наш език?
(Шум в блока на СДС, "Браво!" "Браво!") Преди един хляб струваше 25 стотинки, (шум в блока на СДС, "Браво!" "Браво!") сега струва 10 лв. (Ръкопляскания от блока на СДС, "Браво!" "Браво!")
АНГЕЛ ДИМОВ: Значи се е увеличил 40 пъти. (Шум и неразбираеми реплики в блока на СДС)
Един килограм месо струваше 1,80-2,00 лв., а сега струва 80,00 лв.
(Шум и неразбираеми реплики в блока на СДС) Пак 40 пъти.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Сталин! Сталин! Сталин!
АНГЕЛ ДИМОВ: Това е вашата инфлация при вашето управление! 140.5
Вие казвате какво сте оставали като наследство. Питате пак! След тази инфлация питате още да ви обясняваме какво сте оставили. Оставили сте един милион безработни. (Смях от СДС) Нямаше нито един безработен! Закрихте маса предприятия! (Реплики от СДС)
Защо обаче се стигна до това? Дълго съм ви говорил от тази трибуна, но сега ще ви напомня, господин Димитров. (Реплики от СДС) Първо, за тия закони, за които плачете - за данъчните закони. Вие се занимавахте миналата година цяла година с реституция! (Смях и реплики от СДС)
Даже и преди да си заминете като министър-председател, внесохте пак един закон за реституция, който лежи тука. (Реплики от СДС)
Второ, Вие и сега се занимавате с дейност, която влошава отношенията с нашите руски братя. (Смях и ръкопляскания, викове "У-у-у" от СДС).
Вие искате да бутате паметници! Но аз и друг път съм ви казвал и нашият народ трябва да го знае: вашата дейност струва на нашия народ ежегодно по 5 - 10 млрд. лева загуби. (Шум и от СДС) Вие разкъсахте връзките с Русия и загубихме нашите пазари там.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Напротив, знаеш ли колко руски проститутки има в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димов ....
АНГЕЛ ДИМОВ: Да, завършвам. (Депутати от Парламентарната група на СДС искат депутатът Димов да продължи изказването си)
Вашата политика, вашата алтернатива, за която говорите - ами че всеки я знае вашата алтернатива! Тя е да се защитава спекулативният капитал. (Смях от СДС)
И сега, даже това правителство се опитва да въведе държавно регулиране на икономиката, което вие даже не разбирате. (Възгласи "Браво!" и ръкопляскания от СДС). Това е един малък опит и вие даже и това не допускате да стане. (Възгласи "Браво, браво!" от СДС) И накрая искам да ви напомня, понеже ходите много в Америка. Искам да ви кажа, че велик американски президент на времето е казал, стигнал е до едно заключение и аз искам да ви го напомня. Той казва така: част от народа винаги може да бъде лъган; целият народ за известно време може да бъде лъган; ЦМ/НП 141.1 но невъзможно е целият народ винаги да бъде лъган.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димов. Моля, господин Димитров за отговор на направените реплики. (Шум в залата)
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Въпросът на господин Томов беше сериозен и в същност той ме пита какво предлагаме да се промени, какви суми предлагаме и откъде къде да се преместят ...
Има резон в този въпрос, господин Томов. Разбира се, на него не може да се отговори за две минути, но вие много добре знаете, че нашите представители в Комисията по бюджета и финансите са изразили становище, пък ако искате, можем да седнем с Вас и да смятаме. (
Проблемът обаче не е там. Не случайно бюджетът на държавата се намира в изключителните прерогативи за законодателна инициатива на правителството. Правителството затова внася бюджета като цяло и затова само то може да има инициатива по отношение на елементите от него, защото в крайна сметка бюджетът отразява философията на това правителство.
И това, което мен ме стряска най-много е фактът, че тази философия, толкова остроумно изразена от господин Димов преди малко ("Браво!" от СДС), тази философия на новото правителство за съжаление е такава, че аз се опасявам. Дори и да се намерят сметките, с които Вие и аз, и други да бъдем малко поспокойни, дали това въобще ще има някакво значение. Защото като отражение на философията на правителството, този подход показва, че правителството смята да управлява точно по начина, за който говорих.
А това от кого е по-високо и какво по-ниско аз мисля, че няма защо да обсъждаме сега. (Реплики от СДС) Става въпрос за това, че господин Димов тук заяви, че държавата била обедняла в резултат на управлението на Съюза на демократичните сили и на моето правителство. (Шум в залата) Аз искам да ви обърна внимание върху един елементарен факт и той е, че ние събрахме на тази държава около 1,5 млрд. валутен резерв в долари, който Вие, господин Томов, знаете, че по Ваше време възлизаше на не141.2 повече от около 300 млн. и за който аз съм готов да се обзаложа: според моите сметки това правителство, уважаеми господин премиер, трябва да е потрошило някъде между 300 и 400 милиона, а това за мене означава горе-долу около една четвърт. Правилна ли ми е сметката, господа министри? (Реплики от СДС)
Второ, към това, което сме оставали в наследство, наред със споменатия факт, спадат и тези неща, които явно хич не се харесват на господин Димов: въпросите, свързани с реституцията. Ами вие твърде много искате да видите икономиката на тази страна преструктурирана и искате да видите приватизация. Ето ви варианта на приватизация. Един от вариантите на приватизацията е реституцията. Този вариант се прилага в повечето държави, които имат да извършат този процес, и както виждате, излезте на улицата, и ще видите, че той работи. (Ръкопляскания от СДС, обаждат се: "Само реституция!")
И на последно място, понеже бях обвинен в това, че моето правителство или политическата сила, която представлявам защитава спекулативния капитал. Започнах своето изказване с този проблем, затова че безплатен обяд няма. И когато стане въпрос за това кой плаща обяда, огледайте се и вие ще видите: него го плащат тези, които вие твърдите, че защищавате. И ако някой се ползва от него, това са една много малка шепа хора, които кой знае какво им дава право да се отъждествяват с частния бизнес в Бъ гария и които всъщност представляват единствената неприятна част от него - хората, които въртят мръсни пари.
Благодаря ви . (Ръкоплясания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Часът е 18. Дебатите приключиха. След като дам почивка ...
СТЕФАН САВОВ (от място): Да прочетем становищата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има два варианта. Едното е да дадем почивка, другото е да продължим, като дам последно думата за становището на парламентарните групи, което може да бъде изразено от председателя или друг упълномощен представител на групата. Разбира се, отношение трябва да вземат и министрите, когато пожелаят, според правилника, ако желаят.
Затова сега давам почивка до 18,30 часа и след това продължаваме. (Звъни) 141.3
(След почивката)

18 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме заседанието. Сега парламентарните групи - техните ръководители или представители, могат да вземат думата за заключителни слова по първото четене на бюджета. Ако желаят, разбира се.
Госпожо Ананиева, Вие?
Господин Савов, заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще прочета декларация на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили по проектозакона за държавния бюджет на Република България за 1993 г.
"Набързо претупаните обсъждания на бюджета (шум и реплики в залата) на правителството на господин Любен Беров не можаха да скрият, а потвърдиха становището на Парламентарната група на СДС за него.
Законопроектът е изграден върху нереално оптимистични очаквания за инфлацията, безработицата и равнището на доходите. Той няма да бъде изпълнен.
Измамата за ниска цена на реформата и ляв завой не можа да бъде прикрита от вялата защита на БСП, ДПС и четвъртата парламентарна група. Законопроектът предвижда драстично намаление на реалните заплати, пенсии, стипендии и издръжка на културните центрове, образованието и здравеопазването. Делът на разходите за социално осигуряване спада от 29,3 на сто по време на управлението на Съюза на демократичните сили на 26 на сто. Предвижда се увеличение на средната работна заплата в страната едва с 25 на сто. Всички доходи на населението при очакваната инфлация ще намалеят значително.
Ние определяме тази бюджетна политика като агресивна и антисоциална, като финансова война срещу обикновените хора и жизнено важните сектори на обществото.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): Раститутките ли са обикновените хора? ВТ/ЛТ 142.1.
СТЕФАН САВОВ: Значителното предлагано намаление на дела на разходите за отбрана и сигурност от 9,1 на сто през 1992 година на 7,7 на сто предварително програмира нарастване на престъпността, несигурността и хаоса в държавата.
Като отнема 20 на сто от данъка върху общия доход от общините, правителството настоява да бъдат намалени реално с около 30 на сто техните субсидии в сравнение с миналата година. Това ще блокира местното образование, здравеопазване и инвестиции и представлява реставрация на централизацията от миналото.
Освен това то иска да поеме дългове на държавни фирми, бивши текезесета и банките и да увеличи държавния дълг общо с 61 млрд. лв.
Това надхвърля с близо три пъти целия натрупан след Втората световна война държавен дълг и осъжда на лишения не само нас, а и бъдещите поколения.
Така не може да се реши проблемът с външния дълг на страната, което ни обрича на изолация от външния свят.
Предлага се увеличение със 79 на сто на дотациите за неефективни администрации и фирми-монополисти. държавата ще ги издържа за сметка на обикновените хора и частната инициатива. Възстановява се порочната социалистическа практика държавата да плаща за разхищенията, кражбите и стопанските престъпления на некадърните бивши комунистически ръководители. Цели се преди да бъдат приватизирани фирмите, да се освободят от "лоши кредити", за да спечелят техните нови собственици. Това е бюджет на груповите интереси и на синдикатите, а не на държавата.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще гласува против този бюджет (реплика от блока на БСП: "Това е ясно"), защото противоречи на програмата на Съюза на демократичните сили, защото е антисоциален и дестабилизиращ страната (шум и реплики в залата), защото е опасен израз на безотговорност за настоящето ти бъдещето на България, защото прави невъзможно бъдещото управление на страната от каквото и да било правителство.
Правителството не успя да се справи с най-важната си задача и следва да подаде оставка и това да стане преди да му я е поискал народът. (Ръкопляскания в блока на СДС) 142.2.
Парламентарните групи от мнозинството, което поддържа правителството на господин Любен Беров, като старателно обсъдиха миналогодишния бюджет, а не своя, показаха, че:
Първо, въпреки привидната дистанция БСП подкрепя антисоциалните намерения и груповите интереси.
Второ, че ДПС е безразлично към съдбата на социално слабите, интересите на които претендира да изразява.
И трето, че отцепниците от СДС са отстъпници от програмата на СДС. (Ръкопляскания в блока на СДС)
В заключение мога да кажа, че всички тези партии и групички ще платят за това на бъдещите избори. Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания в блока на СДС, реплики от страна на депутати от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на председателя на Парламентарната група на СДС господин Стефан Савов. Други председатели на парламентарни групи или представители желаят ли думата? Ако няма други... Господин Христо Иванов от името на Парламентарната група на Новия съюз за демокрация.
ХРИСТО ИВАНОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители, естествено е при обсъждането на проекта за бюджет експертите да говорят с точния език на цифрите. Но нито цифрите, отнасящи се до приходната част на бюджета, нито тези, характеризиращи неговите разходи, могат да бъдат достатъчно красноречиви, ако не се вземат предвид три неща.
Първо, наследството на сегашното правителство.
Второ, правителствената политика, която свързва входа и изхода на този бюджет.
И трето, ролята на българския парламент за реализиране на тази стратегия.
В комисиите и по време на парламентарните дебати бяха направени немалко уместни критики, бележки и разумни предложения. Чуха се, разбира се, и емоционални изказвания и вопли отдясно, че бюджетът не бил ляв. Не е ли крайно време тук, в тази зала да изоставим стила на популизма и партизанщината? 142.3.
Преходът към структурите на пазарната икономика е свързан с лишения. Въпросът е дали тези лишения на българските семейства бяха и ще бъдат мотивирани от политиката на нашите правителства. Защо ние смятаме, че в условията на днешната икономическа криза и производствен спад генералната стратегия на бюджета е правилна и социална? Не можем да говорим за социална политика, ако стратегията на бюджета не е преди всичко насочена към стабилизация и съживяване на икономиката, към запазване на работните места, към приватизация, към връщане на земята и овладяване на инфлацията.
Капанът, в който е уловена структурната реформа, няма никога да се отвори, докато еднократно и с удар не се реши проблемът с "лошите кредити" на предприятията. Естествено това не може да стане без селективен подход, на калпак, не може да стане без адекватен механизъм и оценка на състоятелността на фирмите. Трансформирането на "лошите кредити" в държавен дълг няма да бъде оздравителна мярка, ако то не се съчетае с фалита на бездънните ями, в лицето на безперспективните производства.
Говори се за инфлационна опасност, заложена в макроикономическите показатели на бюджета. Но, уважаеми колеги, няма ли да е по честно, ако погледнем на този въпрос от един малко поразличен ъгъл? Не е ли именно стилът ни на работа този, който грози да заложи инфлационна бомба на българската икономика? Докога парламентът ще се амортизира в един безсмислен политически кеч? Докога по сценарий ще се провалят заседания на парламента, и дължа да напомня, а и протоколите го показват, дори и тогава, когато на дневен ред бяха поставени данъчните закони. Инфлационната опасност ще създадем ние, уважаеми колеги народни представители, ако не приемем законите за новата данъчна система, фалитите и Сметната палата.
Кой, ако не ние, трябва да положи основите на съвременното социално и здравно осигуряване, да отделим пенсионните фондове и създадем надежден механизъм за подпомагане на безработните и социално слабите? Кога най-после ще приемем закон, гарантиращ административна и финансова автономия на българските общини?
Уважаеми колеги народни представители, ние сме длъжници на българските данъкоплатци. В деня на храбростта Новият съюз НЧ/ЛТ 143.1. за демокрация ви призовава да мобилизирате политическата си воля, да надмогнете личните си и тясно партийни амбиции и подкрепите на първо четене проектозакона за бюджет на Република България за 1993 г. Благодаря! (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на представителя на Новия съюз за демокрация господин Христо Иванов!
Има думата господин Стефан Стоилов от името на Парламентарната група на БСП и коалиция.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Кое е определящо за формиране на нашата позиция по отношение на проекта за бюджет за 1993 г.?
Първо, с основните си числа и характеристики проектът е насочен за обслужване на обявената и подкрепяна от нас категорично правителствена политика.
Второ, основните цели на правителството, преследвани с бюджета за 1993 г., се вписват плътно в необходимостта от разгръщане на структурните реформи. Ограничаването на спада, задържането на инфлацията и създаването на предпоставки за едно последващо оживление на икономиката се мислят от този кабинет изключително в рамките на, повтарям, разгръщане на структурните реформи. Това наистина е много, за което икономисти в тази страна две години апелират.
В контекста на тази насоченост на бюджета трябва да се оценява и дефицитът. Значителна част от по-голямата сума за 1993 г. отива за цели, които пряко и косвено обслужват именно разгръщането на структурните реформи. И една непредубедена оценка показва, че именно защото такава е насочеността на значителна част от средствата на дефицита, то с тези си характеристики той няма да играе такава силна роля на инфлационен фактор, каквото гадаят от дясно.
Трето, правителството и бюджетът се ангажират с радикалното решаване на трудния проблем с така наречените "лоши дългове". От един месец, а и днес в тази зала бяхме свидетели на един нескончаем плач. Плач за това, че правителството ще хвърли в пясъка пари. Господа, това само идва да покаже, че България много спечели от провала на вашето правителство... 143.2.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): А нали говорихте по радиото против "лошите кредити"?
СТЕФАН СТОИЛОВ: ...както в рамките на годината вие блокирахте реформата като цяло, така и по въпроса за "лошите кредити" доведохте страната до положение да изостане поне с година и половина - две от другите страни.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): А кой ги вземаше тези "лоши кредити"?
СТЕФАН СТОИЛОВ: В тези страни въпросът за "лошите кредити" отдавна е поставен на масата за решаване. И практиката, която се използва при решаването на този крупен проблем, давещ икономиката, показва, че парите наистина могат ефективно да бъдат използвани, да бъдат мобилизирани редица източници на ресурси. И неслучайно в двете комисии депутатите, които се отнасят с грижа към този изключително тежък проблем, поискаха разработване на програма, която да се изпълнява под контрола на парламента. Така че вие напразно хленчите и овлажнявате очи като госпожици. (Силен шум и реплики от СДС) 143.3.
Четвърто, в трудното време, в което се намира страната, след силно снижаване на реалните доходи през 1992 г., а Националният статистически институт посочи през м. октомври, че те са само 41,4 спрямо 1989 г., правителството и бюджетът правят възможното, за да бъдат защитени тези доходи. Това не е всичко, което е нужно на милионите хора, но казвам, това е възможното.
И тук ми позволете още две думи във връзка с друг един ваш хленч, че видите ли правителството било обещало ляв завой, че подкрепящата го БСП изисквала ляв завой. Това са глупости! Това са сапунни мехури, които вие пускате във въздуха и с едно хлъцване, породено от примитивен възторг, ги пукате. Няма такова нещо! Няма един документ на тази партия, която да иска ляв завой сега, няма един ред в програмните документи на това правителство, което обещава ляв завой. Това са ваши измишлотини!
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Щом като е десен завой, защо го подкрепяте, бе комунисти? (Ръкопляскания от блока на СДС)
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Пето, значителна част от трудностите през 1993 г. наистина са наследство на неадекватната, бих казал глупава политика, провеждана през 1992 г. Безспорна истина, призната и от експертите на международните организации е, че реформата в тази страна блокира. И вие сте автори на този блокаж. Това правителство сега трябва да разблокира реформата. (Шум и неодобрителни възгласи от блока на СДС)
Предостатъчно се говори в пресата и в тази зала нееднократно представители на всички парламентарни групи споменаваха доста големи числа за отложени неправомерно за 1993 г. плащания, които трябваше да направи правителството на Филип Димитров, но не направи. Така че една значителна част от дефицита на 1993 година г-н Александров получава в наследство от вас. Това му е зестра от кабинета на Филип Димитров. (Шум и неодобрителни възгласи от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за тишина в залата.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Особено важно е да се подчертае, че представителите на Международния валутен фонд се съгласиха с ББ/МД 144.1 това правителството да излезе с бюджет с посочения дефицит и да го защити пред парламента.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Такова изискване няма!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Както виждам от дебатите правителството успешно защищава този бюджет.
Ние категорично одобряваме провежданата от кабинета политика на сътрудничество с международните и финансови организации, което сътрудничество ни е нужно, но при достойни за страната условия. Това ние също подкрепяме. И тази политика вече дава резултати.
Господа депутати, бюджетът е инструмент, който, надяваме се, успешно ще бъде използуван за активна политика в изпълнение на правителствената програма. Нашият апел е за активност. Ако има нещо, за което правителството може да бъде критикувано, то е, че не прави нужното за увеличаване темпа на активност. Особено като се има предвид нарастващата безапелационна и недържаща сметка за интересите на страната съпротива от дясно. (Викове и неодобрителни възгласи от блока на СДС) На цялата страна и на външните наблюдатели е ясно, че тази съпротива ще нараства. Място за съмнение няма. И има логика в това поведение. Провалилия се, който признава само себе си, той бясно се съпротивлява. (Ръкопляскания от блока на БСП)
И искам да завърша с това...
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Това кой го беше казал? Терористът Ленин ли?
СТЕФАН СТОИЛОВ: В създаваната обстановка заплахите, обвиненията не трябва да стряскат. Това ще бъдат условията, в които ще трябва да работи парламентът и кабинетът. Големият въпрос е неотклонно да бъде провеждана тази политика и тя ще среща подкрепата на трите парламентарни групи.
Ето защо ние подкрепяме като цяло бюджета. Приканваме колегите от...
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Ама е хубаво така: ЦК на БКП - професор...!
СТЕФАН СТОИЛОВ: ... колегите от Новия съюз за демокрация, Движението за права и свободи и ако има разумни в Съюза на демократичните сили... (Шум и неодобрителни възгласи от блока на 144.2 СДС) да подкрепят този бюджет. Подкрепата на този бюджет означава подкрепа на политика на реформи и на все по-голямо стесняване на пространството, в което могат да се подвизават хората, носители на крайната нетърпимост.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Пристъпваме към гласуване, освен ако министрите не искат думата. Думата се иска с вдигане на ръка.
Господин Александров, заповядайте.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател, уважаеми господа депутати! Аз съм затруднен за позицията, която би трябвало да заема, тъй като тук бяха дадени различни оценки на представения на вашето внимание бюджет. И ако дебатите в парламента не станаха достояние на целия български народ, аз щях да се откажа от правото да взема отношение по някои от поставените въпроси. Но тъй като предполагам, че този диспут тук се следи с особено внимание от целия български народ и тъй като и най-непредубедения знаеше предварително, че бюджетът ще бъде използуван...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за тишина и внимание в залата!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: ... за извличане на политически дивиденти, все пак в рамките на многото крайни оценки, които бяха дадени, ние с благодарност приемаме много от препоръките, които бяха направени. Аз съм безкрайно благодарен на всички комисии, които изразиха становища, тъй като сме били далеч от мисълта, че това, което е предложено, е съвършеното, че е най-доброто. И ние никога не сме хранили предварително надежда, че няма да се съобразим с всички конструктивни предложения, които ще се направят както в комисиите, така и в пленарната зала. Аз многократно съм заявявал, че бюджетът, това е бюджет действително на парламента и хубаво бе, че и тук бе посочено, защото Министерството на финансите и главно специалистите в това министерство изпълняват една техническа работа в рамките на параметрите, които са им зададени да подготвят един проект 144.3 на бюджет, който след обсъждането в правителството, да бъде внесен в парламента. Именно в парламента, където са представителите на целия български народ, може да бъде оценен многоаспектно този проект на бюджета. Да се види доколко в този бюджет са отстоени интересите на едни или други социални слоеве от населението, класи, райони и т.н.
Аз обаче оставам тук с едно крайно впечатление, че след като имаше толкова много искания, след като бяха направени оценки, че са орязани разходите за заплати, орязани са разходи за социално осигуряване, разходи за образование, за наука, за култура, за отбрана, за сигурност, аз ви питам, господа депутати, къде са тогава парите, на кого сте ги дали тогава, на кои сфери, тъй като почти няма сфера, в която да не е орязан.
Ние с удоволствие бихме приели всички ваши предложения за преразпределение на средствата и бихме се радвали и бихме приветствували в рамките на интервала между първо и второ четене, ако има такова, разбира се, да бъдат внесени още по-конструктивни бележки за това да се извърши едно по-справедливо разпределение на оскъдните ресурси, с които разполага нашето общество. 144.4
Аз искам съвсем накратко да посоча все пак от какви изходни позиции изходихме, когато започнахме разработването на този бюджет.
Впрочем, аз искам да бъда съвсем коректен. Искам да кажа, че първоначалният образ на този бюджет беше разработен още през месец октомври, именно при правителството на господин Филип Димитров. Аз все още работя в Министерството на финансите и имам в себе си първоначалната макрорамка и първоначалните параметри. Ние не сме се старали значително да се отклоним. Разбира се, отчетохме и някои реалности, които настъпиха в периода от месец октомври, до месец март. И аз тук не искам подробно да се спирам на макрорамката на основната критика, която беше направена, защото мисля, че мога да дам определено становище по много от критиките, които не бяха според мен достатъчно издържани и убедителни.
Но вижте, господа депутати и драги радиослушатели и телевизионни зрители ....
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): А, а, - тия работи не може в парламента, в парламента не може да се обръщате така!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Извинявам се. Какво е наследството, с което ние започнахме ...
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Нали си работил там?
ГЛАСОВЕ ОТ БСП: Давай! Давай!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: В резултат на неблагоприятната стопанска конюктура през 1992 г. продължи депресията на националната икономика, което доведе до спад на производството през 1992 г. в размер на 20 на сто.
По отрасли то е следното: в промишлеността 22 на сто, в строителството 18,4 на сто, в търговията 9,1 на сто, в транспорта 8 на сто.
Общите приходи от стопанската дейност възлизат на 298,7 млрд. лева. А общите разходи за стопанска дейност през 1992 възлизат на 305,8 млрд. лева.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС, от място): Това е защото техниката е съветска!
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Тоест финансовият резултат от стопанската дейност като цяло е загуба в размер на 7,1 млрд. лева, което е показател за едно силно влошено икономическо и Сл.Р/НП 145.1 финансово състояние на търговските дружества и фирми в страната.
Общата печалба на печелившите предприятия, ако вие уважаеми господа депутати чуете тези цифри, може би ще си дадете отговор на някои от въпросите, които поставихте, и това ще ви помогне при окончателното уточняване на параметрите на проектобюджета и на бюджета след това. Общата печалба на печелившите предприятия е 16,8 млрд. лева, а загубата е 24 млрд. лева. Съотношението фактически между печелившите и губещите предприятия е 60:40, в полза на губещите предприятия.
От тази гледна точка, от тази позиция ние сме изходили когато сме планирали приходите на бюджета. Затова е този срив в предвидените постъпления от данъка върху печалбата и от други приходи и тъй нататък, които са свързани. Защото това е реалността просто. Ако вие не искате да я признаете, това е отделен въпрос.
Вижте друг параметър. Общата задлъжнялост на търговските дружества и фирми в края на 1992 г. е 186,3 млрд. лева, което е с 45,3 млрд. лева повече в сравнение с 1991 г. През 1992 г. - 45 млрд. лева е допълнителната задлъжнялост. Най-значителни са задълженията към банките - общо 84,9 млрд. лева, от които краткосрочни заеми 40 млрд. лева и дългосрочни - 44,9 млрд. лева. Големи са и задълженията към доставчиците - 41,9 млрд. лева.
Само за отрасъл "Промишленост" общата задлъжнялост е 125,1 млрд. лева.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС, от място): Това е защото банките са червени.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: В резултат на спада на производството и увеличената задлъжнялост ...
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС, от място): Да де, аз казвам, че банките са червени.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Вижте, аз не искам да обвинявам никого, аз говоря безпристрастно, посочвам какви са фактите, нали? В резултат на спада на производството и увеличената задлъжнялост има влошаване на платежоспособността на нашата икономика с 0,15 на сто спрямо 1991 г.
Още един факт, на който искам да обърна изключително вашето внимание. В бюджета за 1992 г. бяха предвидени субсидии за стопанската дейност в размер на 3,29 млрд. лева. Фактически 145.2 предоставените субсидии, много ви моля да обърнете внимание, включително и под формата на финансова помощ и банкови гаранции, са в размер на 7,103 млрд. лева през 1992 г. Тоест превишението е в размер на 4,74 млрд. лева и то е предоставено главно на отрасъл "Енергетика" и някои други отрасли.
Предвидените с проектобюджета за 1993 г. субсидии за стопанската дейност са в размер на 6,550 млрд. лева, тоест с 553 млн. лева по-малко от действително предоставените през 1992 г. Понеже прекалено много обърнахте внимание на този факт, аз искам да отчетете тези неща.
При това състояние на нещата вие сами виждате, че нерешаването на някои проблеми, а именно, например, нерешаването на проблема с лошите кредити до какво би довело, господа? Задлъжнелостта на тези фирми през 1993 г. да бъде не по-малко допълнително още 50-60 млрд. след като през 1992 г. е била 45 млрд. лева. Или другото нещо, което е много важно, ако вие бъдете така добри да приемете Закона за фалитите или пък действително се пристъпи към стриктно изпълнение на сегашната структурна нормативна уредба, в това число и Указа за стопанската дейност, ние би трябвало тези 60 на сто от държавните предприятия да ги обявим във фалит.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС, от място): Защо?
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Защото няма друг изход. Защото те имат всичките показатели да фалират, при резултатите, които те показват. Нали? По тези правила, които ние имаме за фалит.
Представете си тогава, ако ние отидем към тази крачка, понеже това са държавни предприятия, ние щем - не щем, ще трябва да поемем дълговете им пак за сметка на държавата. Може би тогава 70-те милиарда лева въобще няма да стигнат. Това е единият момент, на който искам да обърна внимание. (Шум в СДС)
Вторият момент. Ако тези предприятия фалират, помислете малко, колко хиляди работници ще останат безработни. И дали тогава тази политика би била социална политика? Или понеже вие казвате, че сега ние не провеждаме или провеждаме антисоциална политика и тъй нататък.
Аз не искам тук да превръщам, разбира се, парламента, в една трибуна за научна дискусия. Но ми се ще да погледнем реално на нещата. 145.3
Аз бих искал все пак да се спра поне на още един - два въпроса (шум в СДС), за което прекалено много се коментира тук и се създаде едно неприятно и неточно впечатление. Имам предвид обвинението за заплатите. Вижте, господа, цифрите просто. Аз не искам тук да правя оценка доколко е коректно да се сравнява месец декември със средногодишни резултати или месец декември с месец декември и тъй нататък.
Но вижте това, което е заложено по бюджета и сами бихте могли да се убедите дали действително е планиран спад на работната заплата или не. В бюджета за 1993 г. в сравнение с 1992 г. имаме заложени през 1993 г. 18, 220, 4 млрд. лева за работни заплати, а през 1992 г. бяха 11, 570, 6 млрд. лева. Или имаме едно увеличение средно на 57,5 на сто вповече в сравнение с предходната година. Ако се отчетат и някои коригиращи фактори, увеличението на работната заплата в бюджетния сектор е 60,8.
Това са цифрите. Вие ги тълкувайте както искате - и 25 на сто, и 20 на сто ги направете. Но това са реални неща и този бюджет ще бъде публикуван. И българският народ ще го види, ще го прочете и ще разбере, че не стоят нещата точно така, както вие ги представяте. (Шум в СДС) Защото много добре знаете, че една цифра може да бъде интерпретирана по различен начин. 145.4
Изключително много коментари имаше, уважаеми депутати, по отношение на общините. Аз искам по този въпрос да взема отношение - дали са ощетени общините или не са ощетени и т.н.
В комисиите, а именно в Бюджетната комисия и в Икономическата комисия, беше коментирано много по тези въпроси. За първи път сега се прави опит да се приложи един друг критерий - да се обективизира процесът на предоставяне на субсидии от републиканския бюджет към общинските бюджети и на тази основа действително да се отива към една постепенна автономност на общинските бюджети.
Разработена е една методика. Никой не претендира, че това е напълно съвършена методика. Експериментирани са много над 50 показателя. Накрая експертите се спряха на този набор от показатели, които в голяма степен отчитат спецификата, тъй като е взаимствано положителното, което се прилага при тази система на регулиране на бюджетите в Унгария и в някои други страни.
Вярно е, че прилагайки безпристрастно именно формулата, ако вие бъдете добри да я приемете тази формула, се получи така, че за отделни бюджети има определено увеличаване на субсидиите. И аз тук изразявам едно недоумение към уважаемата госпожа Свободка Стефанова например как може да е недоволна от бюджета на Русе, когато за бюджета на Русе ние увеличаваме субсидията в сравнение с миналата година с 342,9 на сто. Това е истината. Аз просто не мога да проумея! (Шум и реплики в блока на СДС) Това, че Русе например има много проблеми от екологическо и друго естество, това е отделен въпрос. И така нататък.
Бих могъл, колеги, ако вие позволите, но може би това ще бъде в комисиите, да взема отношение по становището на всяка една комисия. Министерството на финансите е изразило своето виждане.
Казвам още веднъж: ние ще бъдем благодарни да се търси действително най-справедливото разпределение на оскъдните ресурси и да не бъде обиден никой, никой ощетен. Но никой не може да обещае, че ние можем да решим с тази икономика, която имаме, с тези ресурси проблемите на всички сфери на нашата икономика.
Така че благодаря ви за вниманието. На вашата съвест оставяме дали ще подкрепите този бюджет или не. (Ръкопляскания СД/ЛТ 146.1. в блока на ПС на БСП, на ДПС и на НСД)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Юнал Лютфи от името на Парламентарната група, предполагам, на Движението за права и свободи. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (от място): Искам процедура. Откога вдигам ръка! (Шум и други реплики)
ЮНАЛ ЛЮТФИ (пред микрофоните): Господин Савов, веднага след мен ще имате думата. Веднага, да. (Шум и реплики в блока на СДС) Аз ще бъда много кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Дал съм му вече думата по процедурен въпрос. Нека да не се връщаме назад. И на Вас ще дам думата по процедурен въпрос.
Господин Найденов, Вие какво искате? И Вие ли искате по процедурен въпрос? (Утвърдителен отговор от господин Красимир Найденов)
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днеска беше един изключително важен и отговорен ден за българския парламент и за целия български народ. Завършиха дебатите на първо четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1993 г.
Уважаеми господин председател, натоварен съм от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, след като ние извършихме тази много важна дейност, дебатите, отговорни, аналитични, критични, аз предлагам преди някои колеги да поискат почивка (силен шум и ръкопляскания в блока на ПС на БСП и на ДПС), веднага да преминем към гласуване и след това да се искат почивки и т.н. Благодаря Ви. (Ръкопляскания)
Предлагам да се гласува моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам думата на господин Стефан Савов да направи своето предложение. (Шум в залата, реплики в блока на ПС на БСП: "Буш-Буш!")
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представете си, че не е за почивка, както предположи господин Лютфи. Аз смятам, че господин Лютфи много често е искал за почивка, тъй че... (Шум и реплики)
Сега правя процедурното предложение. Мога само едно да кажа - че първи поискахме ние за процедура, но не ни беше 146.2. дадена.
Според нас действително, както каза и господин Лютфи, законопроектът за бюджета - това е може би най-важният законопроект, който ще гласуваме.
От друга страна, се разбра, че за нас, за Парламентарната група на Съюза на демократичните сили законопроектът за бюджета е опасен за страната. Ние го повтаряме отново. (Шум и реплики) Да, опасен за страната. И тъй като, от друга страна, слава Богу целият български народ предполагам, че чу, че лявата страна, БСП подкрепя именно това правителство, ние предлагаме по силата на чл. 52, във връзка с чл. 51 от правилника, да стане гласуването поименно, за да може българският народ да знае всеки народен представител как е гласувал. (Ръкопляскания в блока на СДС) Защото този законопроект от момента на гласуването е вече закон на Народното събрание. И добре е след два-три месеца българите да знаят кой как е гласувал. Такива закони са исторически. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на СДС, шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря и на господин Стефан Савов.
Господин Найденов, заповядайте за Вашето процедурно предложение.
КРАСИМИР НАЙДЕНОВ (ПГ на НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група "Нов съюз за демокрация" съм упълномощен да направя процедурно предложение. Ние предлагаме днешното заседание на парламента да бъде удължено до приемането на законопроекта за бюджета на първо четене. (Силен шум и реплики в блока на СДС)
Предлагам нашето предложение да бъде подложено на гласуване, естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Направени са по същество две процедурни предложения. Първото по същество съвпада и с това, което прави господин Найденов. Затова моля режим на гласуване. Гласуваме процедурното предложение за удължаване на работното време до гласуването на първо четене на бюджета.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не, има две предложения. Едното е за поименно гласуване и другото е за удължаване на работното време. (Силен шум и други реплики) 146.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложенията се гласуват по реда на постъпването. Първо е за удължаване. След това ще поставим на гласуване, за да бъде поименно гласуването.
Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
СТЕФАН САВОВ (от място): Не е правилно! (Силен шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме удължаване на работното време до гласуването на бюджета.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Защото е направено процедурно предложение. (Силен шум в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам процедура! Има неяснота в процедурата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 226 народни представители, за това предложение - 154, против - 55, въздържали се - 17.
Предложението се приема. 146.4.
Сега поставяме на гласуване ... (Шум и реплики в залата)
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има процедурен въпрос. Да го поставите на гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Поставяме на гласуване второто процедурно предложение, а именно - гласуването на първо четене на бюджета да се извърши поименно. Който е за това гласуването да се извърши поименно, моля да гласува. Става дума за поименно гласуване! Който е за поименно гласуване, моля да гласува!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 223 народни представители, за това предложение 93, против 91, въздържали се 39. Предложението не се приема.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин председател, процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Венцислав Димитров, за процедурно предложение.
ВЕСЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, процедурни са предложенията, свързани с реда на водене на заседанието.
Аз искам да изразя моето учудване от реда на провеждане на последните две гласувания и да обърна внимание на председателството, че има една елементарна логика. Има предложения, които взаимно се допълват, но има предложения, които взаимно се изключват. В момента Вие трябваше да подложите на гласуване второто предложение преди първото, защото тогава от първото предложение нямаше да има никакъв смисъл да бъде подлагано на гласуване. Ако го бяхте гласували, всичко щеше да бъде ясно. Моля Ви се! Аз не знам - вие не разсъждавате ли в това председателство? (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Димитров, двете предложения взаимно не се изключват, тъй като ако не се приеме поименното гласуване пак ще има гласуване! Така! И затова - щом ще има гласуване има първенство това предложение, което изисква да се удължи работното време, за да стане гласуването. Никоя парламентарна група не предложи примерно днес да няма гласуване по бюджета. Затова логиката е тази, която аз наложих.
Благодаря. (Одобрителни провиквания, ръкопляскания от ВЙ/ЙА 147.1 ДПС и БСП и коалиция)
Сега пристъпваме към гласуване на първо четене на бюджета. (Шум и реплики в залата)
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене законопроекта за бюджет на Република България!
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Днес сутринта - с нас, след обяд - с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (встрани от микрофоните): Така, госпожице Златке, трябва първо да се мисли, после да се говори! (Шум и реплики в залата)
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. (Резултатите са посрещнати с ръкопляскания с одобрителни викове от ДПС, от БСП и коалиция)
Гласували 223 народни представители, за законопроекта - 139, против - 83, въздържал се един народен представител. С това законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата за отрицателен вот на народния представител Васил Гоцев. Заповядайте, господин Гоцев. ВЙ/ЙА 147.2
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми, господин председателю, дами и господа народни представители! (Шум и неразбираеми реплики в залата)
Аз гласувах против приемането на този бюджет, затова защото той е опасен за българския народ. С този бюджет се намаляват рязко сумите за здравеопазването, за културата и за образованието (шум и неразбираеми реплики в залата) обратно на всички обещания, които правителството правеше в началото.
Аз гласувах против този бюджет, затова защото вътрешният дълг се увеличи до размери, които ще направят инфлацията неудържима и тежка за носене от българския народ. (Шум и неразбираеми реплики в залата, депутати от БСП напускат залата)
Аз гласувах против този бюджет, защото с него се нарушава Конституцията. Противно на становището на Законодателната комисия, която единодушно прие, че не е възможно с бюджета да се променят онези цифри, който Висшият съдебен съвет дава за правосъдието. Бюджетът прие обратни цифри. (Шумът в залата продължава, неразбираеми реплики)
Противно на единодушното решение на Законодателната комисия, че с допълнителни разпоредби не могат да се въвеждат данъци, какъвото е рентният данък, че не могат да се гласуват облигационни заеми, без да се казва какъв е техният размер и какъв е техният начин за погасяване. (Неразбираеми реплики от отделни депутати от блока на БСП)
Сега се прие един бюджет, който създава такава възможност.
Аз гласувах против този бюджет, защото той опрощава задължения на предприятия и фаворизира отделни мафиотски организации.
Аз гласувах против този бюджет, защото натовари с данъци моите избиратели от селския софийски избирателен окръг. Въведоха се данъци, каквито Законът за изменението на земеползването отрече, че ще могат да бъдат въвеждани.
Аз гласувах против този бюджет, защото той ще тласне държавата в разруха, към която тя е в момента тръгнала и защото ще направи впоследствие трудно управлението на Съюза на демократичните сили, който много скоро след едни парламентарни избори отново ще поеме кормилото на управлението на тази страна. (Ръкопляскания от блока на СДС) МС/ЙА 148.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев! Има думата за обяснение на отрицателен вот народният представител Николай Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Николай Христов, СДС.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Ще обясня отрицателният си вот, вземайки акт от формулата, предложена тук от господин Александър Томов. А именно, че този бюджет е добър за СДС и лош за България.
Този бюджет, и по-точно неговото изпълнение, което аз вече съм убеден с гласовете на мнозинството в този парламент ще бъде факт само след няколко дни. Наистина е добър за СДС в конюнктурна политическа светлина, но СДС не изхожда от егоистични политически цели. И СДС гласува срещу този бюджет, гласува срещу себе си, но гласувайки против този бюджет и срещу себе си СДС гласува за България с отговорността, която винаги то е имало за тази страна. Благодаря ви! (Ръкопляскания, "Браво!" "Браво!" от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николай Христов! Има думата за отрицателен вот господин Маргарит Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, които тук пред многомилионната аудитория на българския народ представляват огромната част от българският избирателен корпус. И нека той да види, че това тук седящо безотговорно правителство ...
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Няма го! Няма го!
МАРГАРИТ МИЦЕВ: .... го няма след като ние гласувахме от Съюза на демократичните сили единодушно против и те не пожелаха да се вслушат в отрицателния вот на народните представители, които са излъчени с над два милиона и петстотин хиляди избиратели.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Изключиха и телевизията!
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Господин председателю, самият факт, че и телевизията не предава в момента, показва това, че България в скоро време ще бъде изправена пред избори. Но аз ви обещавам, включително и на онзи там с брадата, който ме е плюл във вестник "Дума" и което ми повишава рейтинга, че ние идем, запомнете, ние идем поучени от нашите грешки, ние повече грешки няма да МС/ЙА 148.2 правим! Запомнете го това! (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Маргарит Мицев! Утре от 9.00 ч. ден за парламентарен контрол ...
ИВАН КУРТЕВ (встрани от микрофона): По процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Процедурен въпрос, заповядайте, господин Куртев!
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, (шум и неразбираеми реплики в залата) уважаеми господин председател, във Вашите права е да разрешавате предавания на телевизията и тяхните преустановявания.
Много Ви моля, да проверите кой е наредил да бъде преустановено предаването на телевизията преди да са приключили дебатите по приемането на бюджета!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Куртев!
МАРГАРИТ МИЦЕВ (встрани от микрофоните): Комунистическа провокация! Позор за българския народ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това ще бъде направено незабавно.
Предполагам, че причината е в детските предавания. (Шум и неразбираеми реплики в залата)
Така, утре в 9.00 ч. е следващото заседание. Закривам заседанието (звъни)
(Закрито в 19 ч. и 47 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(Ал.Йорданов)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:
(Ведат Сакаллъ)

(Руслан Семерджиев)