Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Кадир Кадир.
Секретари: Руслан Сербезов и Илиан Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на ХХХI Народно събрание.
Позволете ми най-напред да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 29 септември - 6 октомври 1993 г.
На 29 септември народният представител Емил Капудалиев е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление.
На 29 септември народните представители Димитър Велев и Коста Андреев са внесли законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по земеделието.
На 29 септември народните представители Тошо Пейков, Васил Михайлов и Здравко Кацаров са внесли проект за решение за обявяване за нелегитимен и антиконституционен просъветския държавен преврат, извършен на 9 септември 1944 г. в България и за признаване на погазената Търновска Конституция. (Реплика от блока на СДС: "Правилно!", шум и реплики в залата) Проектът ВТ/НП 19.1 за решение е разпределен на Законодателната комисия.
На 4 октомври Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Казахстан. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика и Комисията по национална сигурност.
На 4 октомври Министерският съвет е внесъл Законопрект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Законопроектът е изпратен на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите, Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществото на политическите партии.
На 5 октомври народният представител Гинчо Павлов е внесъл проект за решение за утвърждаване на българския език като единствен в Националната телевизия и Националното радио, в държавните средства за информация и в печатните издания на обществените и политическите организации.
Общо в този период са постъпили шест законопроекта.
Програмата или по-точно проектопрограмата е пред вас. Най-напред гласуваме точката, върху която има звездичка. Моля, режим на гласуване. Гласувайте тази точка за включване в дневния ред. Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители, за включването на тази точка - 102, против - 71, въздържал се - един народен представител. Приема се.
Сега моля режим на гласуване, гласуваме програмата така, както е предложена от Председателския съвет. Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители, за - 134, против - 27, въздържали се - 10 народни представители. Приема се.
Започваме работа по дневния ред. Първа точка - ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЕМИЛ БУЧКОВ ОТ СЪСТАВА И РЪКОВОДСТВОТО НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА КОМИСИЯ.
Дебатите по тази точка са приключили. Проекторешението гласи:
"Народното събрание на основание чл.79 от Конституцията на Република България и чл.19, ал.3 от Правилника
РЕШИ:

1. Освобождава Емил Бучков като заместник-председател на Законодателната комисия. 19.2
2. Освобождава Емил Бучков като член на Законодателната комисия."
Моля, режим на гласуване. Гласувайте това решение.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Добре, отменете гласуването. Има думата господин Даскалов по процедурата. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Доколкото си спомням, по тази точка имаше дебати относно първата точка на решението.
Относно втората точка обаче от решението - освобождаването на колегата Бучков като член на комисията, дебати не е имало, поради което ви моля да дадете възможност на народните представители да изразят своето становище по втората точка.
И ако ми дадете такава възможност, аз бих изразил своето становище. 19.3
Тъй като действително е активно легитимирана всяка парламентарна група да изтегли своя представител, или посоченият от нея народен представител за председател или въобще в ръководството на съответната постоянна комисия. Това е единият въпрос.
Това е в правото на парламентарната група, в прерогативите на парламентарната група и не е в кръга от задължения и права на отделния народен представител. Но след като народният представител е посочен от парламентарната група, съобразно неговите качества, в една или в друга постоянна комисия и народните представители са гласували неговото участие в комисията и след като има влязло в сила решение на парламента, в тази насока, вече е не само в задължение, но и в право на народния представител да участва в тази комисия. И без неговата оставка, считам аз, не може да бъде освободен един народен представител под каквато и да е форма, от когото и да било след като той вече е член на постоянна комисия, тъй като членството в постоянните комисии е регламентирано, както в Правилника за работа на Народното събрание, така и в Конституцията.
С други думи, вече е посочен и избран за член на една постоянна комисия. Това се превръща и в задължение, но и в право на народния представител.
Щом като това е така, то нито парламентарната група, която е посочила народния представител да членува в съответната постоянна комисия, нито някой друг би могъл да го отзовава.
Затова Ви моля, господин председателю, да дадете възможност на народните представители да изразят това становище. И нещо повече, считам, че решението му в тази част, предложеното решение, в тази му част, противоречи на Конституцията и на Правилника за работа на Народното събрание. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Даскалов.
Сега, в 16 ч. и 30 м. работната група, която се занимава с проблемите на пропорционалното представителство на парламентарните групи в постоянните и временните комисии ще започне свое заседание заедно с представители на отделните парламентарни групи, където ще се обсъди целият свод от такива проблеми.
В случая, има желание на парламентарна група да изтегли МС/ЙА 20.1 своя представител, което не пречи след това господин Емил Бучков отново да стане член на Законодателната комисия, още повече че такова предложение за негово членство има издигнато от група народни представители.
Така че гласуваме проекта за решение. Моля, режим на гласуване. Гласувайте прочетения проект за решение на Народното събрание.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 192 народни представители, за - 118, против 73, въздържал се един народен представител. Решението се приема.
Преминаваме към т. 2 от дневния ред. Моля, господин Джеров да докладва на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на указа за насърчаване на раждаемостта. Също и вносителите да се подготвят.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Внесени са в Народното събрание законопроекти за изменение и допълнение на указа за насърчаване раждаемостта.
Всъщност, те са два законопроекта, които взаимно се допълват. Вносители са госпожица Русева, господин Шотлеков и от друга страна, мисля, че госпожа Миленкова, ако не бъркам.
Гледам документите, защото твърде отдавнашно е заседанието, на което Законодателната комисия обсъди тези въпроси. И както виждам това е 27 май 1993 година.
Към двата законопроекта Законодателната комисия изказа своето положително отношение. Имаме съответно и становището на специализираните комисии, а те са по труда и социалното осигуряване. И Законодателната комисия предлага на уважаемите народни представители да обсъдят предложенията така, както те са направени.
На нас ни се струва, че в случая действително трябва да бъдат направени промени в указа защото промените в обществото, в живота налагат все пак Народното събрание да следи съответните промени.
Аз бих помолил в тази връзка, разбира се с абсолютно положителен доклад на Законодателната комисия, ще моля господин председателя да предостави думата на вносителите за да могат те да обосноват своите предложения, а уважаемите народни предста20.2 вители да вземат отношение към тях. Благодаря още веднъж, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Давам думата на госпожа Златка Русева като вносител на 14 юли 1992 г. на законопроекта.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Предлагаме на вашето внимание законопроект. Наистина, внася изменение в един абсолютно остарял, ако мога да кажа така, нормативен акт, но единствен, който регламентира, така да се каже, социалното подпомагане във връзка със семейното положение, с броя на децата в семейството. Изобщо, това което би могло да допринесе за едно социално подпомагане, особено на многодетните семейства.
Този въпрос ми беше поставен като народен представител преди повече от година и половина. Има доста организации - на многодетните семейства, съюзи, които бяха изпаднали, както разбирате и други слоеве на нашето общество, но в особено затруднено положение.
От къде идва затруднението? Вие знаете, известно е на всички, че се получават семейни добавки. И в този указ, който пак повтарям, е много остарял, но в момента нямаме възможност да направим една цялостна уредба, която да закриля интересите както на децата, така и на семейството, така и на гражданите, които са глава на тия семейства. Та в този остарял нормативен акт възможността да се получават детските добавки беше дадена на родителя, който работи в някакво предприятие, учреждение и т.н.
Поради това, че сега настъпиха много изменения в състоянието - социално, обществено, каквото и щете да го наречете и това рефлектира и върху тази уредба. Поради масовата, не масовата, но голяма част безработица, която се появи преди да приемем още поправката на Кодекса на труда, тука, в това Народното събрание, на много места се получи така, че и двамата родители се оказват безработни. В такъв случай не могат да се получават детските добавки защото по силата на този указ ги получава родителят, който има трудов договор или т.е., работи някъде, независимо в какво предприятие или учреждение се намира. 20.3.
При положение, че и двамата родители останат безработни, невъзможно е да се получат детските добавки. Става така, че родители, които имат работа или поне единият родител има трудов договор, може да получава детски добавки, а когато и двамата родители не работят, е невъзможно. Този парадокс породи едно много голямо обществено недоволство, особено от хората, които останаха без работа, и двамата родители, единствено ги ориентираха към получаване на социални помощи, които социални помощи така и не достигат, защото има и други категории от населението, които се нуждаят, а тези хора, това са и млади хора, с повече деца, оставаха и без тази подкрепа. Несправедливо социално и във всякакъв случай е да не се получават тези добавки, щом държавата ни все още провежда тази политика на подпомагане чрез детските добавки на тези семейства, да не се получават особено пък, когато са безработни.
Нашето предложение с г-н Илиян Шотлеков именно третира тази социална група от родители, които не работят и които следва да си получават детските добавки от общинските бюджети. Така е и в нашето предложение. Защото по никакъв друг начин в сегашната уредба на Указ 56 те не биха могли да я получат.
Ние с господин Шотлеков поддържаме това наше предложение, което срещна разбиране и в Комисията по труда, така и в Законодателната комисия. Аз смятам, че то е справедливо, въпреки тежкото състояние на общинските бюджети, което съвсем не може да бъде пък и за сметка на тези хора, чиито семейства и чиито деца се нуждаят от помощ и не трябва да страдат от това, че на едните се дава, защото родителите им работят, а на другите не се дава, защото просто родителите им не работят.
Това са нашите предложения. Аз ще бъда много доволна, а мисля, че и моят колега - господин Шотлеков, ако вие смятате, че трябва да се внесат някакви доуточнения за второ четене, с удоволствие ще ги чуем, за усъвършенстване на текста. Но в крайна сметка ние сме водени от един социален и от един морален принцип, който трябва да бъде приложен спрямо всички по отношение подпомагането на семействата с деца.
Благодаря ви. РД/ВЙ 21.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Русева.
Моля, госпожа Ана Миленкова, да заповяда, като един от вносителите на законопроекта. Заповядайте.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Колеги, аз ще бъда съвсем кратка, защото това, което предлагаме, мисля, че е пределно ясно. Става въпрос за това, че с либерализацията на цените неколкократно бяха увеличавани размерите на компенсациите към семейните добавки за деца. Не са променяни обаче изобщо размерите на еднократните помощи, които получават семействата, при раждане съответно на първо,второ и т.н. деца в семействата.
Затова ние предлагаме сумите, които бяха съответно 100250-500 лева да станат: за първо дете - една минимална месецна работна заплата; за второ дете - две минимални месечни работни заплати; за трето дете - две и половина минимални работни месечни заплати; за четвърто и за всяко следващо - по една минимална месечна работна заплата.
Всички останали изменения, които предлагаме, имат технически характер. Те по-скоро уточняват терминологията, която в настоящия момент е актуална.
Бих искала за по-широка представа да ви дам данни за родените деца. През 1988 г. те са 117 440. За 1989 г. са 112 289 деца. За 1990 г. са 105 180. И за 1991 г., до когато разполагам с данни, са 95 910. Виждате постоянната тенденция на намаляване на раждаемостта.
Мога да ви кажа как е и разпределението на родените деца за 1991 г., колко от тях са първо, второ, трето и четвърто дете, като общата цифра на родените през 1991 г. деца е 95 910. От тях 81 022 деца са брачни деца. За другите не мога да дам поредност, затова казвам само за поредност на брачните деца.
Първо дете от тях са 42 221 дете.
Второ са 29 000.
Трето са 6 000.
Четвърто са 1 873 деца.
А вече следващи са 15 800 деца. Закръглям сумите. 21.2
Мисля, че е абсолютно ясно и логично, че еднократните помощи, които се получават в настоящия момент, 100 - 250 - 500 лева, са твърде символични суми, за да не кажа почти нищо. Така че съвсем в реда на нещата би следвало да увеличим сумите и мисля, че начинът, по който правим увеличение, съобразно с размера на минималната работна заплата, е най-разумният.
Благодаря ви за вниманието и моля да подкрепите проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Миленкова.
Други предложения няма. Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене закон за изменение на Указа за насърчаване на раждаемостта. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 185 народни представители, за - 184, против - 1, въздържали се - няма.
Законът се приема на първо четене.
Господин Джеров, имате думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя предложение да преминем към второ четене и гласуване на зактонопроектите, тъй като те са изчистени, а същевременно предложения за допълнения или промяна на предложенията не постъпиха.
Моля, това мое предложение да поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението за преминаване към второ четене на законопроектите. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 184 народни представители, за - 179, против - 1, въздържали се - 4. Предложението се приема.
Моля, господин Джеров, да докладва законопроекта за второ четене. 21.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Предлагам на уважаемите народни представители да гласуваме на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Указа за насърчаване на раждаемостта.
Параграф 1, ал.1 на чл.1 се изменя така:
"Чл.1 (1) Всички български граждани при раждане на живо дете, независимо дали са осигурени или не, получават еднократна помощ в следните размери:
- за първо дете - една минимална месечна работна заплата;
- за второ дете - две минимални месечни работни заплати;
- за трето дете - две и половина минимални месечни работни заплати;
- за четвърто и всяко следващо дете - по една минимална месечна работна заплата".
Това е съдържанието на – 1, господин председател. Не са постъпили предложения за допълнения или изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля, гласуваме – 1 на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 180 народни представители, 179 са гласували за, 1 - против, въздържали се - няма.
Параграф 1 се приема. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 2. Създава се нова ал.4 на чл.2 със следното съдържание:
"Ал.4. Месечните добавки за деца по ал.1 на този член се изплащат от общината или кметството по местожителството на родителите, когато двамата са безработни. Сумите, необходими за изплащането им, се осигуряват от държавния бюджет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме – 2 на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 175 народни представители, 175 са гласували за, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 2 се приема. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 3. В чл.3б, ал.2 изразът "Министерството на културата, науката и просветата" се заменя с думите "Министерство на науката и образованието". ББ/КТ 22.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме текста на – 3 на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 171 народни представители, 171 са гласували за, против - няма, въздържали се - няма.
Приема се. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 4. В чл.5 изразът: "председателят на Изпълнителния комитет, на народния съвет или на кмета" се заменя с думите: "кмета на общината или на населеното място".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме текста на – 4 на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 169 народни представители, 169 са гласували за, против - няма, въздържали се - няма.
Параграф 4 се приема. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Последният параграф е – 5. Навсякъде думите: "народният съвет", "народните съвети", съответните "общински (районен) народен съвет" се заменят съответно с "общината", "общините" и "съответната община (район)".
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Предлагам да бъде общинска администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Става дума вместо "съответната община (район)" да има "съответните общински съвети".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, аз смятам, че работим съвсем чисто. Предложението "народният съвет" да бъде заменен с "община", "народните съвети" с "общините", "съответния общински (районен) народен съвет" със "съответната община".
Ако случайно има някакво несъответствие със сега действуващия закон, мисля, че няма да нарушим вота на народните представители, ако сложим точния термин. Целта е онова, което не съществува по Закона за местната администрация, да не действува в закона.
И затова моля, господин председател, да поставите на гласуване току-що прочетеното предложение за – 5. 22.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме текста на – 5 на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 173 народни представители, 172 са гласували за, 1 - против, въздържали се - няма.
Параграф 5 се приема.
С това законът е приет на второ четене. 22.3
Преминаваме към следващата точка от дневния ред - ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОРПОРАЦИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕКСПОРТА ЗА РАЗСРОЧВАНЕ НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ КАНАДА.
Моля господин Джеров да докладва законопроекта, след което да вземат думата, ако е необходимо, председателите на комисиите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, ратифициране на споразумение между нашата република и Корпорацията за развитие на експорта за разсрочване на външния дълг на страната ни към Канада.
Министерският съвет е одобрил това споразумение със своето решение от 21 юли 1993 г. и предлага на Народното събрание да ратифицира споразумението със закон, така както повелява разпоредбата на чл.85, ал.1, т.4 и т.8 от Конституцията на Република България.
Председателят на Народното събрание, получавайки законопроекта, го разпределя на Икономическата комисия, Комисията по външната политика, Комисията по бюджета и финансите, след което и на Законодателната комисия.
Четирите комисии са дали своето положително отношение към така внесения законопроект. Комисията по външната политика смята, че споразумението е израз на новата политика на страната, целяща постигането на ефикасно решаване на проблема за външния дълг, с оглед осигуряването на предпоставки за устойчиво икономическо развитие. Комисията по бюджета и финансите в своето становище и в своя доклад от 15 септември препоръчва на Народното събрание да ратифицира споразумението. Икономическата комисия със становището си от 28 юли също предоставя на уважаемите народни представители предложение да гласуват така предложения законопроект, като Икономическата комисия изразява своето положително отношение.
Законодателната комисия, изхождайки от разпоредбите на Конституцията, които цитирах преди малко, предлага на уважаемите народни представители също да одобрят, да ратифицират споразумението с внесения законопроект, който е и предмет на разглеждане. Задължително е в случая съгласно разпоредбите на чл.85, Ст.Б/НП 23.1 ал.1, т.4 и т.8 от Конституцията на Република България ратифицирането да стане със закон.
При положение, че няма да имаме различия относно съдържанието на този законопроект, предлагам, господин председател, след приключване на първото четене да поставим законопроекта и за второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Други становища няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Закон за ратифициране на Споразумение между Република България и Корпорацията за развитие на експорта за разсрочване на външния дълг на България към Канада.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 151 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Постъпило е предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Моля, гласуваме това предложение.
От общо гласували 139 народни представители, за 139, против - няма, въздържали се - няма. Предложението се приема
Преминаваме към второ четене.
Моля, господин Джеров, докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, предлагам следното съдържание на този законопроект:
"Закон за ратифициране на Споразумение между Република България и Корпорацията за развитие на експорта за разсрочване на външния дълг на Република България към Канада
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Корпорацията за развитие на експорта за разсрочване на външния дълг на Република България към Канада, сключено на 30 април 1993 г."
Няма постъпили предложения за допълнения и изменения. 23.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля, гласуваме законопроекта на второ четене с неговия член единствен.
От общо гласували 151 народни представители, за 151, против - няма, въздържали се - няма.
Законът се приема и на второ четене. 23.3
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА КОНСОЛИДАЦИЯ НА ДЪЛГОВЕТЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ.
Моля, господин Джеров, като председател на Законодателната комисия да докладва законопроекта на първо четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законопроект за ратифициране на Договор за консолидация на дълговете между правителството на Република България и правителството на Република Франция.
И тук имаме идентичен случай юридически погледнато с предходния законопроект.
Министерският съвет на 2 август 1993 г. със своето решение е одобрил договора със заглавието, което преди малко прочетох и предлага на Народното събрание да гласува законопроект за ратификация на този договор.
Председателят на събранието е разпределил законопроекта на Комисията по външната политика, на тази по бюджет и финанси, Икономическата и Законодателната.
До този момент и четирите комисии са дали своето становище.
Комисията по външната политика със становище от 23 септември счита, че този договор е израз на политиката на нашата страна, целящ ефикасното решаване на проблема с външния дълг на страната и предлага на народните представители да ратифицират договора.
Икономическата комисия със своето становище от 22 септември също така счита, че споразумението отговаря на условията на съгласувания протокол за консолидиране на дълга на Република България, изготвен в Париж на 14 декември 1992 г. и предлага на Народното събрание да гласува за или в полза на така предложения законопроект.
Комисията по бюджет и финанси в доклада й от 15 септември 1993 г. препоръчва на Народното събрание да ратифицира договора.
Законодателната комисия, изхождайки от разпоредбите на чл. 85, ал. 1, точка 4 и 8 от Конституцията на Република България предлага на уважаемите народни представители да ратифицират със закон Договора за консолидация на дълговете между двете държави - България и Франция. ВЙ/ЛТ 24.1.
И пак си позволявам да направя предложението, ако няма предложения, да поставим след гласуване на първо четене въпросът за гласуването му и на второ четене, по който начин окончателно законопроектът днес да стане закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Други становища, други мнения няма.
Моля режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Закон за ратифициране на Договора за консолидация на дълговете между правителството на Република България и правителството на Република Франция. Моля, гласувайте!
Гласували 164 народни представители, за 164, против няма, въздържали се няма.
Законът се приема на първо четене.
Направено бе предложение за преминаване към второ четене на законопроекта. Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение. Моля, гласувайте!
Гласували 164 народни представители, за 164, против няма, въздържали се няма.
Предложението се приема. Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Моля, господин Джеров, докладвайте закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам на уважаемите колеги да гласуваме закона на второ четене: Закон за ратифициране на Договора за консолидация на дълговете между правителството на Република България и правителството на Република Франция: "Член единствен. Ратифицира Договора за консолидация на дълговете между правителството на Република България и правителството на Република Франция, подписан на 24 юни 1993 г. в гр. Париж".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме законопроекта с неговия член единствен. Моля, гласувайте!
Гласували 160 народни представители, за 159, против 1 народен представител, въздържали се няма.
Законът се приема на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА. 24.2.
Имате думата по процедурен въпрос. Заповядайте, господин Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
От името на Парламентарната група на СДС предлагам при гледането на този закон да поканим в залата министрите съответно на вътрешните работи и на транспорта. Това са ведомствата, които този закон пряко засяга и е хубаво те да бъдат тук, за да изкажат своите съображения още на първо четене, тъй като, нека бъде сметнато за шега, но много от колегите имат отношение към този проблем, доколкото са глобявани за превишена скорост.
Много моля това предложение да бъде уважено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Христов. Предложението е резонно.
Давам почивка до идването на двамата министри или на техни представители в парламента. (Звъни)
(16 ч. и 17 м.)
24.3.
(16 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Първо трябва да гласуваме да бъдат допуснати в залата господата Харалан Хараланов - заместник-министър на транспорта и Иван Чобанов - заместник-министър, секретар на Министерство на вътрешните работи. Моля, режим на гласуване. Министрите са заети.
Моля, квесторите, минете по коридорите на парламента. Моля, поканете и господин Джеров. Председателят на Комисията по транспорта е в залата. Моля, квесторите, проверете в кулоарите има ли народни представители.
От общо гласували 134 народни представители, за - 129, против - 3, двама се въздържат. Поканете заместник-министрите на транспорта и на вътрешните работи да влязат в залата.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа народни представители, пред нас е един законопроект. Това е законопроектът за допълнение и изменение на Закона за движение по пътищата. Той е значим с оглед няколко момента. Аз не бих повтарял тук становищата на Законодателната комисия, които са раздадени и всички народни представители ги имат.
По обратен ред. Ние всички сме участници в движението, непрекъснато - или като пешеходци, или като шофьори, сме по улиците. Нарушенията на правилника, нарушенията на закона са стигнали до такава степен, че на мен като шофьор и пешеходец някой път ми е страшно да се движа по улиците. И ако погледнем сега действащия закон от чл.44 нататък, ще видите, че глобите са просто символични, символични глоби за сериозни нарушения. Струва ми се, че няма защо да ви убеждавам, че една глоба от 50 до 150 лева, чета действащия закон, или подобни стойности, не са нищо.
Именно това нещо - слабите санкции водят до увеличаване на нарушенията и престъпленията по пътищата и по улиците.
И затова Законодателната комисия с много положително отношение реагира и внася за разглеждане в пленарната зала законоВТ/НП 25.1 проекта, специално в неговата част за промяна на чл.44 и следващите - за административно-наказателните разпореждания и специално за глобите.
Даже аз моля уважаемите народни представители да прегледат предложените от Министерския съвет завишения на глобите и трябва да ви кажа, че според мен, съвсем основателно би могло да бъде направени предложения по много от текстовете глобите да бъдат завишени още, защото ние трябва да изхождаме от индекса на цените, от инфлацията и от значимостта на тези цифри, наречени пари днес.
Същевременно Законодателната комисия си позволява да насочи вашето внимание към промените на чл.7 - дали те трябва да бъдат в този вид, в който правителството иска промени.
Също така на вас ви е известен един силно дискусионен, а може би и много значим въпрос - за алкохолното съдържание в кравта. Имаме предвид законодателствата на европейските държави, имаме предвид обаче за съжаление и българина, който много лесно, когато консумира малко количество алкохол, поема волана и тръгва по пътищата като някакво страшилище за околните. Сега тук е въпросът да се дозира - дали да остане сегашното положение на съответния процент или той трябва да бъде завишен.
И тук идва веднага вторият въпрос - след като го завишаваме, докъде и доколко би трябвало да стане това нещо. Всички ние слушаме предаванията на радиото, на Българската телевизия по този въпрос, слушал съм не един път становище и затова ще моля уважаемите народни представители да дадат своя принос със своите знания и възможности къде трябва да бъде сложена границата. Защото за Законодателната комисия като такава е много лесно да пише и еди колко си процента, и еди колко си. При нас процентите не би трябвало да отразяват и знания, защото ние сме юристи. За нас други моменти са от значение. Но тогава, когато се определят процентите за алкохол в кръвта, това е нещо, което трябва да бъде много точно измерено, много точно поставено, за да може действително като правим една промяна в този закон, говоря за Закона за движението по пътищата, ние да го осъвременим до такава степен, че той във всички негови части да отговаря на днешните изисквания. 25.2
Лично аз съм бил винаги противник на квазипромените, на частичните промени, които няма да ни доведат до никъде. И затова нека да направим съответните промени, нека да помислим за алкохолното съдържание в кръвта, нека да помислим и за глобите. Но все пак, слагайки съответните цифрови означения, нека да вложим и онова, което е необходимо в случая. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Джеров. Има думата председателя на Комисията по транспорта господин Ремзи Осман. Не всички са длъжни да вземат думата, щом се съгласяват със становището на Законодателната комисия, съглассно чл.65 от правилника. 25.3
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, становището относно проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет под # 103-00-164 от 2 декември 1992 г.
Демократизацията на обществения и стопански живот наложиха редица промени както по отношение собствеността на моторните превозни средства, така и по отношение реда и начина на използването им. При тази обстановка редица разпоредби на действащия Закон за движение по пътищата не регулират тези нови отношения.
От друга страна, редица норми и в сегашния закон не са съобразени с международните договори в областта на автомобилния транспорт.
Имайки предвид горните съображения, внесеният от Министерския съвет проект на закон за изменение на Закона за движение по пътищата идва да запълни една неотложна нужда от регулирането на тези нови отношения.
Неотложността от приемането на предлаганите изменения се налага и от факта, че все още липсва закон за автомобилния транспорт. А естествено е за един нов законопроект се изисква доста време.
Комисията по транспорта обсъди законопроекта, заедно с представители от Министерство на транспорта, Министерство на вътрешните работи и Националната комисия по безопасност на движението при Министерския съвет.
При обсъжданията се взеха предвид изложените по-горе съображения, както и бяха използвани и чуждестранни законодателства в тази област.
Комисията одобрява по принцип внесения законопроект за изменение на Закона за движение по пътищата, като се направят някои изменения и допълнения, както следва.
Параграф 7, член 14, се изменя в следния вид: "Училища, школи и курсове за подготовка на водачи на моторни превозни средства се откриват с разрешение на министъра на вътрешните работи или упълномощено от него лице.
Разрешението се издава по ред, установен с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на образованието и министъра на транспорта". МС/ВЙ 26.1
Параграф 7а, член 15, ал. 1, се изменя в следния вид: "С наредба, издадена от министъра на образованието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, се определят:
1. Изискванията, на които трябва да отговарят училищата, школите и курсовете, които подготвят водачи на моторни превозни средства.
2. Изискванията, на които трябва да отговарят преподавателите в училищата, школите и курсовете и програмите за тяхната подготовка.
3. Програмите, по които се подготвят водачите на моторните превозни средства".
Параграф 8, член 16, се изменя, както следва: "Изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите за водачи на моторни превозни средства за съответната категория, изискванията към лицата, провеждащи изпитите, редът за полагане на изпитите и начините за издаване на свидетелствата за управление се определя с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, министъра на образованието и министъра на здравеопазването".
Измененията в горепосочените членове са направени с цел подобряване на организацията и качеството на подготовката, редът за провеждане на изпитите и с цел създаване на единна система за обучение на водачи на моторни превозни средства.
Параграф 11. В член 33 се правят следните изменения.
Първо - точка 2 се изменя така: "Да управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество преди да е преминало действието му".
Второ - точка 3 от член 33 не се възприема. Независимо, че ще се наказват за концентрация на употреба на алкохол над 0,5 на 1000, забраната да се управлява моторно превозно средство или да се преотстъпва на лица, употребили алкохол, трябва да остане. Изричното разрешение по закон ще рефлектира върху наказателната и застрахователната отговорност на водачите.
Трето - в точка 8 да отпадне думата "за" и да се замени с думата "извършващи". 26.2
Законоустановеното работно време трябва да се спазва когато се извършва такъв превоз.
Параграф 12. В края на първото изречение на алинея 1 на член 35 да се добави: "и техническата изправност на моторните превозни средства".
Допълнението е необходимо, за да не се пораждат съмнения, че контролните органи на Министерство на вътрешните работи нямат право да контролират техническата изправност на моторните превозни средства по пътищата.
Параграф 17. Създаването на нова алинея 4, към член 40 не се възприема от комисията. Редът и условията за съхраняване на излезлите от употреба моторни превозни средства трябва да бъде обект на внимание на местните органи на властта.
Параграф 24. В член 45 комисията предлага следните изменения към проекта.
Първо, в алинея 1 изразът "до 300 лева" да се замени с "от 2000 до 6000 лева".
Второ, точка 1 на алинея 1 се изменя така: "Който не спазва изискванията за превоз на опасни товари".
Трето, в алинея 2 изразът "от 50 до 500 лева" се заменя с "от 3000 до 12 000 лева".
Четвърто, в алинея 4 изразът "от 50 до 3000 лева" се заменя с "от 2000 до 6000 лева".
Пето, в алинея 5 изразът "до 50 лева" се заменя с "от 200 до 1000 лева", а изразът "от 50 до 200 лева" се заменя с "от 1500 до 5000 лева".
Параграф 25. В член 47 се правят следните изменения.
Първо, в алинея 1 изразът "до 200 лева" се заменя с "до 4 000 лева".
Второ, точка 4 от проекта за създаване на точка 9 към член 47 отпада, тъй като е включена в член 45.
Трето, в алинея 2 изразът "до 300 лева" се заменя с "от 2 000 до 6 000 лева".
Завишаването на размера на глобите по член 45 и член 47, преди малко господин Джеров изтъкна защо трябва да бъдат.
Параграф 26. Предлаганата нова алинея 4, към член 48, след думите "с глоба в размер от 100 до 500" да се замени с 26.3 "300".
Долният размер на глобата се намалява от съображенията, че настъпват и пътно-транспортни произшествия с по-малки щети. 26.4 Параграф 28, т.4 от проекта, с която се създава нова т.6 към чл.50 да се добави след думата "средство" думата "активно".
Параграф 29. Предложеното изменение т.3 към чл.51 не се възприема, но се поддържа да се отмени т.3 от чл.51.
Параграф 30. В чл.52 се прави следното изменение. В ал.4 на чл.52 в края на изречението думите "с глоба до 10 лв." да се заменят с "глоба до 200 лв.".
Параграф 36. В чл.59 се създава нова т.7 със следното съдържание: "Автомобилна линия е определен маршрут за движение на товарни и пътнически автомобили по график при извършване на обществен превоз на пътници и товари".
Параграф 38. Чл.60а се отменя.
Предлаганите изменения в чл.60а не се възприемат, защото редът за застраховане на моторните превозни средства и въвеждането на поощрения е от компетентността на Закона за застраховането.
Естествено, обръщам се към вас с молба от името на комисията да възприемете предложените изменения към законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Осман.
От министерствата иска ли някой да вземе думата? Не сте длъжни. Нямате нищо. Господин Мулетаров вдигна пръв ръка.
Обсъждаме закона на първо четене, приемането по принцип. Това са конкретни предложения, които ще бъдат разгледани в Законодателната комисия и евентуално там ще има представители на министерствата, да са в течение на нещата един вид.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми народни представители! Аз не ставам, за да правя изказване, а просто да насоча вниманието на Комисията по транспорта в изразеното от нейния председател становище като има два параграфа, които те предлагат и които ми се струва, че в тях се излиза извън рамките и действията на разпоредби от сега действуващия закон.
Какво имам предвид?
В – 7 от становището на Комисията по транспорта се предлага в чл.15 с наредба, издадена от министъра на образованието, културата, съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъРД/КТ 27.1 ра на транспорта, се определят и т.н.
А в – 8, също от становището на комисията, се предлага в чл.16, изискванията на които трябва да отговарят кандидатите за водачи на моторни превозни средства, редът за полагане на изпит и т.н. се определя с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, с министъра на образованието, науката и културата и министъра на здравеопазването.
Коя е моята основна бележка? В – 2 от Преходните и заключителни разпоредби на действуващия закон, който ние изменяме, е предвидено, че за прилагането на този закон се издава правилник от Министерския съвет, а такъв правилник има.
Следователно, текстовете, които ние ще изменим при гласуването на второ четене, които приемем, задължително трябва да намерят отражение и съответно изменение на правилника на Министерския съвет.
От друга страна, в – 3 на този закон е предвидено, че министърът на вътрешните работи и министърът на транспорта издават наредби по прилагането на този закон. След като законодателят в сега действуващата нормативна уредба е упълномощил Министерския съвет да издава правилник, а министърът на транспорта и министърът на вътрешните работи наредби за прилагането му, според мен е напълно излишно ние да включим вече други органи като Министерство на образованието, Министерство на здравеопазването да издават нови или някакви допълнителни наредби, а просто трябва да бъдат допълнени действуващите сега наредби задължително, след като ние изменяме текстове от закона.
Моето предложение е Комисията по транспорта да съобрази тези изисквания на закона и може би, ако тя прецени, впоследствие, при обсъждането на второ четене и да ги оттегли, тъй като това може да стане, аз възприемам идеите им, но не с нови наредби и с нови автори, а действуващите автори в съществуващите наредби, които задължително трябва да бъдат изменени.
Това са моите бележки, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Мулетаров. Има думата господин Пандурски. 27.2
РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Прави впечатление драстичното увеличение на санкциите, сумите и стойността на глобите някъде от порядъка на 100 и 200 пъти.
Сега, извинявайте, но аз искам да знам, когато ще глобява даден нарушител с 6000 лв. при средна заплата 2000 лв., смятам, че такъв нарушител няма да бъде в състояние да понесе такава глоба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще му продадат колата.
РАДКО ПАНДУРСКИ: Първо, често пъти нарушенията се правят несъзнателно, особено при увеличение на скоростта, несъобразената скорост.
Затова моля, когато гласуваме този закон, вярно е, че ние трябваше да се съобразим, много голяма част от нас трябваше да проверим какъв е старият закон, защото чл.1, чл.2, чл.10 се изменят така, често пъти много колеги не знаят и аз самият не знам за какво ще гласувам, за какво нарушение. Хубаво е старият закон, точките, които се изменят, да го имаме налице и тогава да се подложи на гласуване този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Пандурски. Може да се направи в една страница старият текст с новото изменение, което предлага господин Пандурски. Господин Ремзи Осман ще направи тази работа.
Господин Пенчев, имате думата.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа заместник-министри! Като член на Комисията по транспорта бих искал да обърна внимание върху няколко момента, без да повтарям становището на комисията, тъй като това становище е изградено на един дълъг период на обсъждане на проблематиката, свързана със Закона за изменение на Закона за движение по пътищата.
Първият важен момент, на който би трябвало да обърнем внимание и да го свържем с необходимостта от промяната на закона, това е структурата на промяната на подвижния състав или на моторните превозни средства в страната. Вие знаете, че за един период от няколко години твърде много скоростни превозни средства в 27.3 сферата особено на личните автомобили бяха въведени в страната.
В същото време, благодарение на промяната и кризата, в която навлезе страната, пътищата са в едно твърде тежко състояние.
Третият момент, това е, че инфлацията и стагнацията, в която навлезе нашата икономика, доведе тези глоби и санкции, които съществуваха едно изключително ниско ниво, незначимо, бих казал, ниво.
Ето тези всички елементи са основанията, които предизвикаха комисията твърде задълбочено и внимателно да огледа проблема с изменението на Закона за движение по пътищата. 27.4
Говорейки във връзка с неговото изменение, и забележките, които направи колегата Пандурски, искам да обърна внимание на няколко важни факта.
Първо, че пролемът със санкциите е свързан и е необходим от анархията, която съществува в пътното движение на този етап. Тази анархия именно е свързана със скоростите, свързана е с това, че санкциите не са на необходимото ниво. Считам, че не е необходимо никой от нас да бъде убеждаван в това.
Вторият важен момент - употребата на алкохол. Вие виждате, че ние, говорейки за алкохола, въвеждаме някои от европейските мерки. Разбира се, Европа на този етап е тръгнала на понижение на нивото на промилите на алкохол в кръвта - от 0,08 към 0,03. Но нашето законодателство сочи една друга схема. До 0,03 наказанието е административно. От 0,08 се счита за престъпление и там се променя и самия смисъл на санкцията, която се осъществява при нарушението на закона, т.е. при употребата на алкохол без да се импулсира употребата на алкохол при управление на превозните средства.
Има един много важен момент, на който считам, че вие сте обърнали внимание, ако сте прочели промяната в закона, това е въпросът за протекционизма на превозните средства с българска регистрация. Това също е една необходимост, тъй като в това отношение равнопоставеност със съседни държави на България не съществува. Ние с председателя на комисията имахме вече няколко срещи с посланици на наши съседни и несъседни страни, в които водихме разговори, свързани именно с този подход.
Вероятно Закона за изменение на Закона за движение по пътищата ще предизвика необходимостта след няколко години той отново да бъде променян или напълно променен. Но структурата на движението, промяната в собствеността в транспорта, промяната и създаването на фирмената система изискват задължително (аз мисля, че даже е късно) да бъде променен този закон.
Аз просто моля колегите със задълбоченост и внимание да прегледат закона и да гласуват за неговото първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате за домашно закона. Да гласуваме на първо четене. Други желаещи за изказвания няма. ББ/ЙА 28.1
Госпожа Караиванова, имате думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Една кратка реплика искам да отправя. И аз като д-р Пандурски не съм съгласна на това безконтролно увеличаване на глобите, което се наблюдава в последната година в нашия парламент. Недейте да мислите, че само високите санкции ще спрат хората да извършват нарушения или престъпления. Мислете и за тези, които нямат чак толкова пари да платят такива глоби.
Затова за второто четене аз ще поискам от Министерство на вътрешните работи да ни представи данни колко наказателни постановления са съставени. Защото аз разполагам тук с едно сведение, че окръжни съдилища имат за цялото първо полугодие на тази година по един осъден за пътно-транспортно произшествие с убит. Нима мислите, че при тази касапница по пътищата в цял окръг могат да осъдят само един за цялото шестмесечие!?! Това, значи че хората, които трябва да прилагат закона, не си гледат работата. И колкото и да увеличим глобите, само ще принудим някой да не може да ги изплати или да го поставим в изключително затруднено материално положение, но не и действително да се прилага законът с неговата строгост. Наказанията трябва да са неотвратими, а не строги. Всички контролни органи трябва да си вършат работата. Прекалено високите глоби създават и друга опасност - от корупция. Ще се плащат на катаджийте на ръка по-малко, отколкото е минимумът на глобата и така отново няма да постигнем целите на наказанията.
Затова аз още веднъж заявявам - против съм такова драстично увеличение на глобите. С това няма да постигнем резултатът, който целим.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Представете писмени предложения до началото на второ четене с оглед намаляване на глобите.
Други желаещи - няма.
Моля, гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата в България.
Резултатът: от общо гласували 177 народни представители, 162 са гласували за, 1 против, 14 се въздържат. 28.2
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на заместник-министрите.
Преминаваме към следващата точка. Всеки момент ще пристигне господин Корнажев. Поканете господин Джеров.
Следващата точка е
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ,
приет на първо четене миналата година - седми месец. Сега сме на второ четене. Господин Корнажев всеки момент ще дойде.
Заповядайте, господин Джеров. Да започваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Продължаваме с чл. 11 от законопроекта за съдебната власт.
"Чл. 11. Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, освен в случаите, предвидени в закона".
Това е предложението за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е предложение на Законодателната комисия ли, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаещи да се изказват по текста? Няма.
Моля, гласуваме текста, предложен от Законодателната комисия.
Резултатът: от общо гласували 156 народни представители, 155 са гласували за, 1 против, въздържали се - няма.
Приема се, господин Джеров, текстът на комисията. 28.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият член е 12, по който имахме доста дебати. Започнахме го, спряхме го.
"Държавата е длъжна да осигури на съдиите, прокурорите и следователите:
1. възможност за повишаване на квалификацията им.
2. Възнаграждение, професионални и жилищни условия, съответстващи на достойнството и обществената значимост на техния труд.
3. Лична и на семейството им безопасност."
Този текст остана, доколкото помня, негласуван, защото по всяка една от точките бяха направени немалко възражения да останат, да не останат, необходими ли са, не са ли необходими. Това не са нови предложения, защото дали да остане, или да не остане, не е ново предложение, а е въпрос на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз сериозно се съмнявам, че такъв текст трябва да гласуваме. Затова защото, вижте сега, държавата възможност за повишаване за квалификацията. Ами на лекарите не трябва ли да даде възможност за повишаване на квалификацията? Въпрос на бюджет.
По-нататък. Възнаграждение, професионални и жилищни условия, съответствуващи на достойнството ... как ще осигури държавата жилищните условия, съответствуващи на тяхното положение? Какво, да им ги даде безплатно? Да им ги даде под наем на по-нисък наем? Малко ми се струва, че тази работа пре много като лозунг, без да има някакво особено съдържание в нея.
И по-нататък: лична и на семейството им безопасност. Разбира се, съдията трябва да има лична безопасност. Ама нима един служител в органите на МВР не трябва да има лична безопасност? Нима неговото семейство не трябва да има лична безопасност? Макар че всички тези неща, разбира се, е хубаво да бъдат, но те някак си са свързани и вървят с необходимостта една правова държава да осигури за всички свои служители такива условия.
Поради тази причина аз мисля, че този текст не трябва да съществува и трябва да отпадне. И бих помолил колегите, които са работили в системата на съда и прокуратурата, да чуем и Ст.Б/НП 29.1 тяхното становище какво би било то.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дебати имахме по точката. Остава само гласуването.
Има думата господин Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя това, което каза господин Гоцев с още някои допълнителни аргументи. Всъщност въпросът за отпадането на този текст беше поставен от колегата Дако Михайлов още миналия път. Държавата е длъжна ... Какво значи това държавата? Нека да престанем да си служим с неопределени термини, особено в съдоустройствен закон. Ами държавата има три власти - законодателна, съдебна и изпълнителна. Ние сме законодателната власт и ние сме държавата. И ние ли трябва да се грижим за квалификацията?
Второ, като че ли най-правилно е изпълнителната власт да се грижи. Добре, но изпълнителната власт е министерството. Кое министерство? На правосъдието ли, което е уж най-близко до ума? На просветата ли? На вътрешните работи ли? Кое?
Трето, може би съдебната власт е най-заинтересована от тази работа. Тя ли трябва да се грижи? Кой? Това определение "държавата" за мен е абсолютно неясно.
Освен това искам да обърна внимание на едно нещо. Нашата магистратура от миналото, преди 9 септември, е много добре известна. Ние имахме една магистратура на завидна висота. Ние имахме касационни съдии тогава, които слагаха в джоба си професори, които можеха да изнасят лекции теоретически и практически. Ние, които сме по-възрастни, помним какво значеше Върховен касационен съд и какво значеше касационен съдия. Питам: коя държава се е грижила за тяхната квалификация? Извинете, аз съм човек от по-старото поколение и на мен подобен текст ми звучи смешно. Направо смешно! Ако един съдия сам не се грижи за своята квалификация, ако той сам не чете и не осмисля този огромен опит, който му минава през главата, извинете, той никога няма да стане добър съдия, каквито и грижи да се полагат за него. Аз не мога да си представя как е възможно в основен законен текст да фигурира подобно изискване - държавата да се грижи.
За останалите неща напълно приемам това, което каза 29.2 господин Гоцев, и мисля, че е излишно да се говори. Според мен и аз апелирам от все сърце към всички ви: дайте да махнем този текст, за да не ставаме за смях!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Соня Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-2"): Уважаеми колеги, аз ще предложа да прекратим разискванията и да гласуваме текста. Но тъй като съм взела думата, ще ми позволите само две - три изречения в съгласие с това, което казва господин Гоцев. Прав сте, господин Гоцев, но аргументът не е само това, което Вие казвате. На такъв текст не му е мястото в такъв закон. По простата причина, че съдебната власт е самостоятелна и като такава има самостоятелен бюджет. И когато тя изготвя своя самостоятелен бюджет перо по перо, трябва да предвиди всички тези обстоятелства, за които става дума тук. Нещо повече, да, трябва да се грижи за сигурността на хората, които се трудят в системата. Но това става по други начини - застраховки, осигуряване, пак предвидени в бюджета. За квалификация - пак предвидени в бюджета.
Противното, ако ние приемем този текст, за мен, макар че е и преписан малко от международни документи, не смея да твърдя, че е много коректно, вижте, това би означавало ние да допуснем държавата да се намесва в самостоятелния бюджет на съдебната власт, който вече е утвърден от Народното събрание. Смятам, че тук ние всички с вас мислим по един и същи начин и ви моля да бъдем такива докрай.
Моля, да подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тъй като има едно последно изказване от кастата на лекарите, давам думата на господин Ромил Попов. 29.3
РОМИЛ ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги!
Категорично възразявам срещу този текст в закона по следните съображения: ние не можем да създаваме отделно съсловие, каста тогава, когато говорим за демократична държава. По принцип съм съгласен, че съдиите трябва да бъдат високо платени, само за тази точка, за да не се поддават на корупция - нека да получават най-високи заплати в нашата държава, но оттам нататък по отношение на квалификацията, по отношение на жилища, по отношение на тяхната безопасност - те са граждани като всички останали граждани на тази република! Нима един лекар, заплашван по телефона, че ако болният му умре, ще бъде заклан - имал съм това удоволствие - да ме заплашват, макар че..., нямам нужда от закрила на този закон. Откъде накъде?! В края на краищата те са държавни служители и нямат право да изискват това нещо - да им пазят и семействата включително. Категорично казвам, повтарям накрая: възразявам срещу този текст в закона! Високи заплати - да, но останалите привилегии - не, защото има опасност да създадем каста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Попов.
Мисля, че не е необходимо...
Имате думата за реплика, госпожо Христова.
Господин Попов, към Вас има реплика.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаеми колеги, искам да направя реплика на колегата, който говори преди малко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ромил Попов е.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Текстът на чл. 11 има предвид обстоятелството, че съдиите, прокурорите и следователите по този закон, който тепърва се приема, са несменяеми и независими. Тяхната функция на такива като трета власт в държавата трябва да бъде гарантирана от определени условия - един независим съдия, ако го пратите от Пловдив в Провадия и не му осигурите жилище и му дадете възнаграждение от 3000 лв. при положение, че останалите с неговата квалификация получават 6000 лв., очевидно е, че по този начин се нарушава въобще неговата възможност да остане в системата на правораздаването и практически се нарушава онзи принцип от Конституцията, който законът възпроизвежда. ВЙ/ЛТ 30.1.
И макар, че съдиите, прокурорите и следователите са пак вид държавни служители, те са малко по-особен вид държавни служители. Това не е привилегия за тях. Това е едно задължение на държавата да осигури възможности за тяхната работа.
А по отношение на точка 1 аз искам да погледнете добре текста - не е задължена държавата да повишава тяхната квалификация, а само да им даде възможност за това, да създаде възможност за това, ако те имат желание. Иначе, ако трябва решаването на този въпрос да бъде оставено на определени лица, очевидно е, че тази категория, изключително важна - на съдебните служители, няма да са в състояние да отговарят на съвременните изисквания на професията, която упражняват.
В тази връзка аз правя възражение на преждеговорившия и считам, че текстът на чл. 12 трябва да бъде приет така, както е посочено от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще покаже гласуването.
Господин Попов, искате ли да вземете отношение? Имате думата. И правото го имате.
В рамките на 2 минути, господин Попов.
РОМИЛ ПОПОВ (СДС): Учудвам се от репликата на госпожата Христова, представителка на юристите.
Нима един лекар, който също бива изпратен някъде си в България, няма право на жилище, в което добре да отпочива след една изморителна операция? А само съдията да има това право? Откъде накъде, питам Ви, ще претендирате за такива привилегии? И стига с това "особено"!
Няма да забравя, че скоро след 9 септември в "Работническо дело" тогава имаше една особена статия, дето се казваше, комунистите били от особено тесто хора, т.е. те са свръхчовеци, както пледираше един друг идиот, наречен Адолф Хитлер! И сега някакви юристи ще пледират, че те са особено съсловие, което ще има нужда от специални жилища, от специална охрана.
Господа, засрамете се! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Повече изказвания по чл. 11 няма.
Няма да гласуваме предложението на госпожа Младенова.
Господин Джеров, дайте подред да гласуваме предложенията. Вие сте ги подредили. (Шум и реплики в залата) 30.2.
Моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имаме две възможности за процедурата... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля, за да не сбъркаме при гласуването!... (Шум в залата)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Или трябва да поставим всяка точка на гласуване, или ан блок. Обаче срещу всяка от трите точки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, преценете Вие кое ще бъде най-... Преценете Вие как да гласуваме...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За да бъдем коректни, би трябвало спрямо всяка точка да се вземе отношение, защото различно може да бъде отношението към първа, втора или трета точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дебати по точките - няма. Направо ще се гласува - за или против. (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първата точка е... (Реплики от БСП и коалиция)
Господин Мулетаров, спрямо всяка от отделните точки са направени отделни възражения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще гласуваме така. И друг път сме гласували по същия начин. Нека да гласуваме!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Текстът е: "Държавата е длъжна да осигури на съдиите, прокурорите, следователите:
1. възможност за повишаване на квалификацията им;
2. възнаграждение, професионални и жилищни условия, съответстващи на достойнството и обществената значимост на техния труд;
3. лична и на семействата им безопасност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, дайте сега по точка първа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първа точка: "възможност за повишаване на квалификацията им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения има ли?
Има предложение за отпадане. Гласуваме предложението за отпадане на точка 1 на чл. 11 от раздадения ви текст. Моля режим на гласуване.
Гласовете не се увеличават. Има ли още юристи, които да не са гласували? Господин Орсов, гласувахте ли?
От общо гласували 203, за отпадането 156, против 25, 22 се въздържат. 30.3.
Точка 1 отпада от текста на чл. 11.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Втората точка - по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Втората точка по същия начин. Който е за отпадане... Гласуваме за отпадането на точка 2 на чл. 11. Гласуваме за отпадането на точка 2 на чл. 11. Моля, режим на гласуване. За отпадането гласуваме!
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо гласували 186, за отпадане на текста 142, против 29, 15 се въздържат.
И за отпадането на трета точка - последната точка от чл. 11. Моля, режим на гласуване - който е да отпадне трета точка, да гласува.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Лична и на семействата им безопасност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо гласували 184, за отпадането на точка 3 127, против 43, 14 се въздържат.
Член 11 тогава няма да има.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение този текст отпада изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Отпада изцяло чл. 11 от проекта.
Обяснение на вот. Много са малко юристите в парламента, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): За съжаление, не е въпрос на юристи или неюристи.
Уважаеми колеги, току-що ние отказахме да гарантираме материалните условия за независимостта на съдебната власт в страната.
Аз държа да се запише в протоколите на това Народно събрание, че създадохме всички условия за подкупване и за създаване на една продажна съдебна власт в страната. Затова рано или късно тази грешка ще се поправи, но аз държа вие това да го знаете - всички, които гласувахте, защото тук не се говореше от името на националния интерес, а от името на мощни икономически интереси! (Шум на неодобрение от СДС, викове: "У-у-у!") 30.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Александър Маринов.
След това - проф. Михайлов - за обяснение на отрицателен вот.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаеми колеги, ако за първите две точки можеше да се спори, то моето убеждение и затова гласувах против, е че ние допуснахме грешка като отклонихме точката за осигуряване на безопасността на хората, които работят в съдебната система. Защото...
ИВАН КОСТОВ (от място): Ами със Закона за държавния служител ще го решим този въпрос!
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Господин Костов, не знам кога ще влезе в сила Законът за държавния служител, но мисля, че поне по въпроса за изключително опасната степен на развихряне на престъпността тук сме единни. Този закон, който трябва да влезе, надявам се, в сила час по-скоро, трябваше да създаде едни предпоставки да не се случват неща, които вече се случват! (Шум и реплики в залата)
Аз не виждам никаква особена привилегия, тъй като вие разбирате, че за разлика от лекарите, чийто труд дълбоко уважавам, съдиите, прокурорите и следователите са натоварени с едни особени функции. И те се сблъскват пряко с престъпния свят. И смятам, още веднъж, и затова гласувах против, че ние допуснахме грешка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата проф. Димитър Михайлов за обяснение на отрицателен вот. 30.5. ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, аз и в трите случая гласувах против отпадането на разпоредбите на член 12, точки 1, 2 и 3.
Мисля, че основанията за отпадането на това са некомпетентност, професионална ревност и непознаване на специфичните особености на съдебната власт.
Мисля, че сравняването на този текст с други професии не съответства на духа на Конституцията, която гарантира независимост на съдебната власт със специфичните функции, които тя трябва да осъществява. (Шум и реплики в блока на СДС)
Аз не бих се изказал, ако тук гласуваха някои екзалтирани депутати от дясната страна, от аз с голямо съжаление и огорчение констатирам, че и от лявата страна много депутати гласуваха за отпадането на този текст.
Ето защо аз мисля, че той не се дължи на политическа осветеност, а се дължи просто на една некомпетентност, непознаване на материята.
И аз, господин председателю, си позволявам накрая да отправя един горещ апел към Вас и към народните представители да подложите на прегласуване текста на член 12. Това ще спаси парламента от неудобното положение, в което той ще изпадне пред българското правосъдие, пред правосъдните работници и пред българските граждани. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: След обясненията допускам прегласуване от името на юристите. Да се прегласува текстът на член 11. Господин Джеров, как ще гласуваме? Само член 12 ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Когато отпадат някои текстове, трудно ги назоваваме. Засега е член 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, няма да има промяна. Ние ще прегласуваме. Като гледам, само 43-ма са против...
Как ще гласуваме? Кое ще гласуваме?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Би трябвало да повторим гласуването по точки 1, 2 и 3 на текста, който назовахме - член 12.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо? Защо? ВТ/ВЙ 31.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И подред, както са точките. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Допуснах прегласуването. Господин Джеров, продължавате. Прочетете точка първа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точка 1: "Възможност за повишаване на квалификацията им".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме точка 1... (Шум и реплики в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Каква процедура?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Каква процедура? Ще ти кажа, като изляза! Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Наруших правилника, господин Димитров. Разбирам Ви, в мое нарушение допускам да се прегласува текстът. (Шум и реплики в блока на СДС)
Резултатът няма да се промени, господин Попов, разберете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, тук беше направено формално процедурно предложение за прегласуване. Затова, позволете ми, да обоснова съвсем накратко противното. Мисля, че имам право на това и ще се постарая.
Уважаеми господа, които защитавате тези привилегии, никой не е забранил съдиите да бъдат охранявани. Някой забранил ли е? С този закон се казва, че народните представители са охранявани. Когато има нужда, тогава се охраняват. Има си закони в тази страна! Всеки гражданин на страната има право да бъде охраняван, когато е заплашен. Вие сте съдии и вие знаете. Вие какво искате - зад всеки съдия да ходят по двама бодигардове, това ли искате, професор Михайлов? Кажете, това ли искате? Ако искате това, кажето го явно! Иначе всеки човек в България, който е заплашен, за който има някакви сведения, че ще подлежи на натиск, на преследване и т.н., ще бъде охраняван.
А това нещо, което е за жилищата, още ли го поддържате Вие? Държавата да даде жилища. Ами, вижте. На народните представители и на министрите има ли закон, защото тук се касае за закон, където пише държавата да осигури жилища на народните представители и на министрите или Вие искате да издигнете съдиите над всички други държавни служители. Вярно е, че съдиите са по-особена категория, по-особена са, обаче, моля Ви се, когато 31.2 има нужда, ще се даде, на който иска, всяко ведомство има право да потърси.
Аз протестирам срещу прегласуването, но аз протестирам и срещу приемането на такива текстове. Моля ви се! Къде отивате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, няма да има разлика в резултата. Нека да повторим гласуването, господин Джеров. (Шум и реплики в залата, възгласи: "А-а-а!"
Точка 1... По допускането на прегласуването не се провеждат дебати. Много ви моля! (Петър Харизанов възразява встрани от микрофоните: "Три прегласувания искате да повторите. Трябва едно да повторите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да го направим.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То е един текст. Един текст е! То е един текст, колега Харизанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Харизанов, бъдете убеден, че ще се отхвърли пак. Четиридесет и трима души само са гласували.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точка 1. "Възможност за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма да мине, много Ви моля! Резултатът няма да бъде променен. Ако бъде променен, слизам оттук и идва някой друг. Разберете това нещо! Моля ви, нека да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първата точка е: "Възможност за повишаване на квалификацията им". За отпадането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Те са свързани точките. Гласуваме точка 1. За отпадане. Който е за отпадане, гласува зелено.
Гласуваме за отпадането на точка 1. Трите точки са взаимно свързани, затова ще трябва да караме наред. Иначе ще остане само да ги охраняваме, без да има възможност за повишаване на квалификацията им.
Гласуваме за отпадане на точка 1. Всеки да гласува, както е гласувал преди. Господин Костов, нормално ли е? (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Недейте дава указания! Без указания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От общо гласували 195, за отпадането - 134 народни представители, против - 41, (те се увеличиха 31.3 сега и станаха повече) и 20 се въздържат. Отхвърля се и на повторното гласуване точка 1, което гласуване е окончателно.
Дайте другите точки заедно да ги гласуваме, господин Джеров. 31.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точка втора. "Възнаграждение, професионални жилищни условия, съответствуващи на достойнството и обществената значимост на техния труд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Възнаграждение, професионални и жилищни условия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Условия, не жилища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да. Предложението е да отпадне. Моля, режим на гласуване. (Реплики в блока на СДС) И третата точка ще бъде за охраната, за бодигардовете. Гласуваме по същия начин. Моля, побързайте, не се увеличават гласовете.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо 194 народни представители, за отпадането - 137, против отпадането - 44, 13 се въздържат. Против отпадането се е увеличило само с 1 брой гласуването.
И последната точка, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Лична и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Пак за отпадане.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: За отпадане. Всъщност, вече идваме до текста "държавата е длъжна да осигури на съдиите, прокурорите и следователите лична и на семействата им безопасност". Това е текстът. (Оживление в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението е за отпадането на текста. Който е за отпадането на текста, моля, да гласува. Който е за отпадането гласува със зелено - да няма такъв текст, да няма чл.11. (Шум и реплики в блока на СДС)
Два пъти се гласува. Само губене на време беше.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 200, за - 129, против - 46, 25 се въздържат. Второто гласуване е окончателно.
Член с такъв текст няма да има, господин Джеров. Всичко отпадна.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст, евентуално чл.12 има следното съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли много предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не. Той е текст с три алинеи. МС/КТ 32.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Иначе предложения има ли? Няма. Нека да гласуваме това и ще дам почивката веднага.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл.12. Предлагат се следните три алинеи.
Ал.1 "Съдиите, прокурорите и следователите докато упражняват професията си не могат да членуват в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършват политическа дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да гласуваме алинея по алинея.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ал.2 "Съдиите, прокурорите и следователите са свободни да образуват и да членуват в организации, които защитават тяхната независимост и професионални интереси и подпомагат професионалната им квалификация".
Ал.3 "Професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите не могат да се сдружават със синдикални организации от друг бранш или отрасъл на национално или регионално ниво".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желаят господин Мицев, господин Иван Костов, господин Венцеслав Димитров. Господин Мицев, имате думата. (Шум и реплики в блока на СДС)
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, неведнъж нашето становище е било, че в сферата на държавния апарат и на изпълнително-разпоредителната власт профсъюзи просто са неуместни. И какви са тези професионални организации на съдии, прокурори и адвокати, т.е. следователи, пардон? И те не трябвало да влизат във връзка с другите синдикати.
Предлагам този текст и тук е уважаемият господин председател на Законодателната комисия, моето процедурно предложение. Да отпадне от текста ал.3 и след това искам, и това е моята молба към уважаемото Народно събрание, да поумуваме все пак малко какво значи политическа дейност. За деполитизация да. Но ако един съдия отиде на митинг или един следовател отиде на митинг, то това ще се таксува ли като участие в политическа дейност, респективно ще може ли той да бъде обвинен, че е деполитизиран? (Шум и реплики в блока на СДС) Защото имаме такъв случай. Един бивш член на Министерския съвет на България отиде на митинг и след това го махнаха, защото казаха "леле, ти си много лош човек и не си деполитизиран". 32.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той не е юрист, не е съдия.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Нямаше леле.
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Така че първото ми процедурно предложение е за ал.3 - да отпадне. И второто е... Кажете, госпожа Маринова, много обичам да правите реплики.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Нямаше леле.
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Не, без леле казах. А да видим в Дупница как го употребявате. Та това е моето предложение, господин председателю, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мицев, имате ли направено писмено предложение досега за отпадането на ал.3? До второто четене, до момента имате ли?
МАРГАРИТ МИЦЕВ: И да изясним... Имам писмено предложение, то е някъде в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Може да участвувате в митинг на ДПС. Госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, наскоро в библиотеката на Народното събрание е получен този сборник от международни документи по правата на човека. Да благодарим на организаторите, че се грижат да видим и в страните по света как е решен въпросът и да възприемаме техните стандарти.
Та, в основните принципи за независимостта на съдебните органи, приети от ООН, а ние в нашата Конституция се заклехме, че международните документи, сме записали, че "международните документи имат предимство пред нашето вътрешно законодателство". Ще ви цитирам текста - в двете му точки.
Точка 8 "В съответствие с всеобщата Декларация за правата на човека членовете на съдебни органи, както и другите граждани се ползуват от свобода на словото, изповеданията, сдруженията и събранията. Ползувайки тези права обаче съдиите са длъжни да имат такова поведение, което да осигурява уважение към тяхната длъжност и осигурява безпристрастието и независимостта на съдебните органи".
И т.9 "Съдиите трябва да разполагат със свободата да 32.3 организират сдружения на съдии или други организации, както и да встъпват в тях за защита на техните интереси - усъвършенствуване на професионалната им подготовка и защита на тяхната съдебна независимост".
Защото, ако началниците им се назначават от горе по този или онзи принцип, или не в съответствие с професионалните им качества, то трябва да има една вътрешна система - професионална - може да бъде Съюз на съдиите, както беше досега, Съюз на прокурорите, който да защитава колегите именно от произвола. А не както беше миналата година, когато председателят на Съюза на прокурорите Камен Сетнилски, макар и в края на чистката се опита на повдигне глас в защита именно на професионалните си качества да го последва уволнение.
Ето това е смисълът на този текст и затова е забраната да се сдружават с други професионални организации. Но вътрешно, помежду си съдиите, прокурорите също имат право да се сдружават и да се защитават техните интереси.
Що се отнася до политическа дейност какво е, господин Мицев, записано е в Закона за политическите партии.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Ама не точно.
АНА КАРАИВАНОВА: Докато за един съдия се изисква да бъде или съдебен магистрат - деполитизиран, един министър е винаги политическо лице и щом изразява отрицателното си отношение към едно правителство, естествено, че няма място в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или и да отпадне текстът, ще остане в сила международният акт. Така че, господин Гоцев, имате думата. (Шум и реплики в блока на СДС) Да, важат международните, няма нужда от такъв текст. 32.4
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Ако се придържаме стриктно към онова, което прочете колегата Караиванова - забраната да участват в политически партии, е също така несъобразена с прочетеното и взетото становище от Международната харта. Затова защото там се дава право на съдията да изявява своите мисли, да се сдружава както иска, но му се вменя и задължение като си гледа работата да не бъде политически обвързан.
Затова ние не можем да предприемем, че точно казаното в Хартата, то отговаря мо та мо на онова, което се приема тук.
Аз искам да спра вниманието ви само на това обстоятелство проявата на политическа дейност е нещо много широко и ако остане в текста ще даде възможност да бъдат репресирани съдии в определен или друг случай, затова че проявяват и вършат политическа дейност. Защото при недобросъвестност на онзи, който би ги контролирал при някаква обстановка може да се каже, че съдията осъществява политическа дейност. Защото при недобросъвестност на онзи, който би ги контролирал при някаква обстановка може да се каже че съдията осъществява политическа дейност дори с един съдебен акт.
Затова аз предлагам думата "политическа дейност" да отпадне. Достатъчно е те да не членуват в политически партии и организации и да си гледат работата безпристрастно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата народният представител Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз съм против включването на ал.2 от този член, защото е разрешителна. Ние можем да разрешим и други работи на съдиите. Можем да разрешим сутрин да ходят и купуват хляб и мляко. Това ли трябва да правим ние в един закон? Естествено не. За съдиите е разрешено всичко, което е разрешено за другите граждани, с изключение на работите, които са забранени. Ако искате да дефинираме точно какво могат съдиите и какво не могат, ние трябва да кажем какво не могат и да разпишем повече какво не могата какво могат - е ясно.
Така че именно поради това смятам, че ал.2 няма място в този член. РД/НП 33.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Втора алинея или трета?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Втора алинея. Другите са забранителни, а тази е разрешителна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложение не правите?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предлагам втора алинея да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За прекратяване на дебатите нали казахте, че ще направите предложение?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не. Аз Ви казах, че това е предложение за отпадане на ал.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Костов, Вие вдигахте ръка.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз искам да напомня на госпожа Караиванова само, че един съдия който участва в една акция по бутане на едни огради около Паметника на Съветската армия бил санкциониран със силата на така приетия член от закона. Излиза, че вие осъждате човека, който е участвал във ваша политическа акция и му отричате това право. Спомням си обаче, че това е непоследователна позиция, тъй като навремето много агресивно тук този човек беше защитен.
Аз си мисля, че не бива да се формулира "политическа дейност". Да не е участвал в партии е достатъчно, но да отиде на митинг, да бутне някоя ограда, както е направил вашия човек, аз си мисля, че трябва да му се позволи. (Смях и ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Госпожа Караиванова има думата за дуплика. Те бяха реплики. Така аз схванах съдържанието. Ако желаете?
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз се изненадвам, че икономистите вземат толкова активно отношение към съдебнтаа власт. Аз по бюджета не си спомням две години да съм се изказвала, но явно те имат определени интереси може би към съдебната власт.
Съгласна съм, господин Костов, да отпадне "политическа дейност", а да остане само за партиите. Не съм съгласна да им се забрани да се сдружават помежду си в професионални организации, техни вътрешни професионални организации. Защото това е международната практика, такива са международните стандарти и съдиите, прокурорите, следователите и по-общо казано съдебните магистрати 33.2 също трябва да могат да се защитят от произвола на началниците си, които понякога са твърде по-некомпетентни от тях.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата за изказване и може би последното госпожа Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви. Аз бих искала да защитя текста, който е предложен на вниманието на народните представители.
Първо по отношение на ал.1.
Бих искала да кажа, че деполитизирането на тези органи беше едно от първите неща, които свърши Великото Народно събрание веднага след изборите и тогава всички решиха, че това е един много демократичен акт, който заслужава уважение. Странна е промяната в позициите на отделни представители на някои политически сили.
Лично аз не бих се съгласила в никакъв случай да отпадне изискването за съдии, прокурори и следователи докато упражняват професията си да могат да извършват политическа дейност. Не ми е известно някъде по света на някой държавен чиновник да се разрешава да извършва политическа дейност на работното си място, докато упражнява професията си. Това е смисълът на текста и всяко друго тълкувание според мен би било неудачно.
На второ място, според мен, не би могло да се забрани на съдиите, прокурорите и следователите да образуват синдикални организации. Ние сме поели достатъчно много задължения и по международни договори, и в самата Конституция, в която всички сме се клели, и следва да гарантираме в този специален закон това тяхно право. Но именно за да не се политизира дейността на тези синдикални организации е предвидена охранителната норма на ал.3, която непозволява на тези организации да се сдружават със синдикални организации от друг бранш и отрасъл.
По този начин се създава една гаранция и сега съществуващите съюзи на съдиите и служителите в съда, съюз на прокурорите, съюз на следователите, да защитават синдикалните интереси именно на тези служители, а не на други служители от друг бранш или отрасъл на национално или регионално ниво. 33.3
Не би могло да се приеме тезата за отпадането на ал.3, защото това е всъщност гаранцията, че тези синдикални организации няма да попаднат под влиянието на интереси, засягащи работниците от друг бранш или отрасъл, независимо дали са само синдикални или политически тези интереси.
Ето защо аз ви моля да подкрепите текста, проявявайки повече разум и връщайки се към текстовете на Конституцията и на традициите, които и Великото Народно събрание, и това Народно събрание създаде.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата народният представител Райчевски по процедурен въпрос.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По текстовете се оформиха две противоположни становища. Понеже те се политизират, а и не само страстите, а и убежденията са коренно противоположни, цял ден да се дебатират тези текстове не вярвам някой от народните представители да измени своята позиция.
Затова предлагам да прекратите дебатите и да подложите текста на гласуване, с което всеки да заяви своята позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за предложението на господин Райчевски. Прекратяваме дебатите по тази точка и преминаваме към гласуване после.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 153, за - 133, против - 12, въздържали се - 8.
Господин Джеров, да гласуваме за отпадането....
НОРА АНАНИЕВА (от място): Първо текста на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има предложение за отпадане. Първо ще гласуваме за отпадане на ал.2 и ал.3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съгласно правилника, първо, трябва да поставим на гласуване предложенията за отпадане. Първото предложение за отпадане е на ал.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Алинеята е пред вас, ал.2. (Шум и реплики)
Господин Венцеслав Димитров направи предложение да отпадне ал.2. Господин Мицев направи предложение изцяло да отпадне ал.3. Гласуваме първо изцяло отпадането. Ако отпадне изцяло няма какво 33.4 да гласуваме на части. (Неодобрителни реплики от блока на СДС) Така е.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Направих предложение да отпадне "политическа дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще гласуваме ал.1 отделно. (Шум и реплики от блока на СДС)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: На финала, които са, последните две думи. Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре. Значи ал.1 дали ще бъде с последните две думи или няма да бъде. Това да гласуваме първо. Господин Гоцев предлага от текста на ал.1 да отпаднат думите ....
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "И да извършват политическа дейност", последните четири думи на ал.1 на чл.12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме за отпадането на тези думи "и да извършват политическа дейност", да отпаднат тези думи. Или ако отпаднат означава да упражняват политическа дейност, обратната страна.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 192, за - 92, против - 92, въздържали се - 8. Отклонява се предложението.
Сега вече гласуваме за ал.2. 33.5
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е за отпадане на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Алинеята е пред вас. Гласуваме предложението за отпадане на ал. 2.
Моля, гласувайте дали могат да образуват и членуват в професионални организации. В този смисъл е текстът.
Резултатът: От общо гласували 193 народни представители, 80 са гласували за, против 105, 8 се въздържат.
Отхвърля се предложението за отпадане на ал. 2.
И последно - за отпадането на ал. 3. Това е предложението на господин Мицев.
Който е за отпадането на текста на ал. 3, гласува със зелено. Който е против - с червено. Който се въздържа, означава, че гласува против отпадането.
Резултатът: от общо гласували 187 народни представители, 34 са гласували за, 125 са гласували против, 28 се въздържат.
Гласуваме текста на чл. 12 така, както ви е раздаден от Законодателната комисия. Тъй като отделните алинеи не отпаднаха, сега трябва да гласуваме дали ще има такъв такст.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 187 народни представители, 113 са гласували за, 46 против, 28 се въздържат.
Давам половин час почивка - до 18 и 45 ч. (звъни).
(18 ч. и 15 мин.)
ББ/ЙА 34.1
(След почивката)

18 ч. и 50 мин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля, поканете господин Джеров.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще има. Кворум се проверява преди гласуването. Щом господин Венцеслав Димитров е тук, може да се работи.
Продължаваме с второто четене на законопроекта за съдебната власт.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да продължим с чл. 13. Ще назовавам текстовете така, както са в раздадените материали, защото много трудно е тук сега да изменяме цифровите означения.
"Чл. 13. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите са независими и се подчиняват само на закона. Когато преценят, че законът противоречи на Конституцията и на приетите от страната международни правни актове, съдилищата уведомяват Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите - главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд."
Това е съдържанието на чл. 13.
Предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз разбирам, че предложения няма, но има една редакционна поправка, която трябва да се направи. Казано е, че се уведомяват Върховният касационен съд, Върховният административен съд, а за прокурорите - главният прокурор, а не Главна прокуратура. Следователно трябва да се синхронизира и за прокурорите да се каже главният прокурор или пък да се каже Главна прокуратура. Казано е "главният прокурор", а горе е казано "Върховният касационен съд" и "Върховният административен съд". Следователно по-правилно е горе да се каже председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд. Защото трябва да се знае кой да бъде уведомен. Или пък ... Ст.Б/ЙА 35.1
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Те са органи, а председателят не орган.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Да, но не органът има право да внесе в Конституционния съд нещо, а има право да го внесе председателят на Касационния съд и председателят на Административния съд. Или пък трябва в последното да стане "Главна прокуратура". Или едно, или другото. Но така не върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, имате думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът, така както е формулиран по отношение сезирането на Конституционния съд, ми се струва, че не е в съответствие с чл. 5 от Конституцията. Имам предвид следното. Съгласно ал. 3 на чл. 5 международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Тъй като съдът прилага закона, той ще приложи и тези международни норми, щом са задължителни, без дори да се изисква сезирането на Конституционния съд.
Също нещо е и когато законът противоречи на Конституцията. Разпоредбите на Конституцията съгласно ал. 2 на чл. 5 имат непосредствено действие, така че съдът като правораздавателен орган непосредствено ще се приложи и тези текстове от Конституцията, а друг е въпросът дали в последствие ще се сезира Конституционният съд и дали това е необходимо.
В тази насока аз моля да имат предвид разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, някакво предложение за промяна в текста? Фактически промяната ще бъде редакционна. Можете спокойно да седнете и да представите предложението си писмено.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Според мен текстът на второто изречение трябва да добие следния вид: "Когато преценят, че законът противоречи на Конституцията и на приетите от страната международни правни актове, се прилага чл. 5, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията".
Така предлагам да бъде текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Бучков.
Има думата господин Орсов. 35.2
ЗЛАТИМИР ОРСОВ )ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважеми колеги! Вземам думата по направените две предложения преди мен.
Първо, по предложението на господин Гоцев. Смятам, че то не бива да се възприеме, тъй като според чл. 150, ал. 1 от Конституцията органите, които могат да сезират Конституционния съд, са Върховният касационен съд, а не председателят му, Върховният административен съд, а не председателят му и главният прокурор, а не не Главната прокуратура.
Поради това смятам, че текстът на Законодателната комисия е точен и съответства на Конституцията.
Що се отнася до предложението на господин Бучков, аз намирам, че то действително отговаря на чл. 5 от Конституцията и предлагам от текста, който прочете господин Джеров, да отпадне текстът "международни правни актове, влезли в сила за Република България", тъй като в такъв случай ще остане, че когато установят противоречие на закона с Конституцията, те се обръщат към съответния орган, за да сезира Конституционния съд, а в другите случаи те направо прилагат международния договор, така както изисква и чл. 5, ал. 4 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, може би ще вземете отношение? Предлага се конституционен текст. 35.3
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Прав е господин Орсов. Справката, която направих в Конституцията, показва, че е така. Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други редакционни предложения няма. Господин Джеров, ще вземете ли отношение към предложението на господин Бучков или направо да го поставим на гласуване?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първото предложение отпадна. Действително, че трябва да остане текстът, който се предлага от Законодателната комисия, а вторият въпрос - когато преценят, че законът противоречи на Конституцията, съдилищата уведомяват... и тъй нататък. Според мен, правилно е предложението на господин Бучков и би трябвало от текста да отпаднат думите: "съдилищата уведомяват"... Не, извинявайте: "и на приетите от страната международни правни актове". Би трябвало да отпаднат тези думи. Но, въпрос на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или гласуваме за отпадане на?...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо за отпадане на думите на четвъртия ред: "и на приетите от страната международни правни актове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме отпадането на израза: "и на приетите от страната международни правни актове". (Шум и реплики в залата)
Господин Бучков, мисля, че се уточнихте с господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Така е!
(Емил Бучков ги репликира от място)
Това получих като предложение. Аз го докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, отменете гласуването.
Господин Бучков, уточнете Вашето предложение.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Предложението ми се свежда до следното: "При осъществяване на своите функции... когато преценят, че законът противоречи на Конституцията и на приетите от страната международни правни актове, съдилищата прилагат чл. 5, ал. 2 и 4 от Конституцията". Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, уточнихме се.
Господин Михайлов, имате думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Димитър Михайлов, 15. Пернишки избирателен район. ВЙ/ЛТ 36.1.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър!
Мисля, че текстът на Конституцията - чл. 150, постановява че "Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по точка 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети".
Но втората алинея ограничава това правомощие за сезиране само до Върховния касационен и Върховния административен съд: "Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд".
Ако се приеме, че инициативата, която се дава на главния прокурор на предварителното производство, то тогава би следвало и той да бъде упоменат в този текст.
Но аз вземам думата по един много важен въпрос и мисля, че ще бъде допусната грешка. Казано е в чл. 13, второто изречение в проекта, че "Когато преценят, че законът противоречи на Конституцията и на приетите в страната международни правни актове"... Това понятие "международни правни актове", уважаеми дами и господа народни представители, е твърде широко. В чл. 5, ал. 4 от Конституцията става дума не за международни правни актове, а за международни договори, ратифицирани по конституционния ред, обнародвани и влезли в сила за Република България. Те имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство и следователно вместо изразът: "правни актове", трябва да остане "договори". И ще стане: "приетите от страната международни договори".
Смятам, че това е необходимо да се направи, за да се внесе яснота.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министърът на правосъдието господин Корнажев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че спорът е просто безпредметен. Той е уреден в Конституцията: чл. 5, ал. 4 не е нужно да се възпроизвежда. И изобщо не е нужно да се преповтаря 36.2. в един специален закон, защото той е разпореден в Конституцията. Това е моето лично разбиране. Извинете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Това, което каза проф. Михайлов - ако ще се цитира, ако ще остане текстът, според мен трябва да бъде точно така, както той го каза, защото когато ние цитираме Конституцията, трябва да я цитираме точно. По този въпрос мисля, че няма да има две мнения.
По-друго е това, което каза господин министърът - действително, правилно е, че като че ли е излишно да се цитира Конституцията в един специален закон, но понеже този специален закон е основен закон, може би за по-голяма яснота и за да се очертае как точно трябва да процедира съдът в този случай, може би не е толкова излишно. Това е един въпрос, по който трябва да се помисли.
Това, което исках да кажа всъщност основно е за една друга съществена подробност - съдът, когато констатира противоречие с Конституцията, може за този процес, който той води, за това дело, което се разглежда пред него да постанови присъда съгласно Конституцията, но той няма възможността да отмени дадения закон. Това може да стори само Конституционният съд. И оттам нататък вече - в този случай съдът правомерно прилага Конституцията и отхвърля приложението на закона, но само за този случай.
Ако ние искаме или ако съдът иска, или който и да е, ако иска законът да бъде отменен като антиконституционен вече, то това нещо трябва да стане чрез тези органи и институти, които са цитирани в самата Конституция, но трябва да правим разлика между тези две неща - приложение на закона ат хок и въобще отмяна на закона. Едното съдът може да направи, другото не може.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Господин председателстващ, дами и господа! Вземам повод от това, което каза преди малко министърът на правосъдието и смятам, че той е безусловно прав. Международните правни актове по силата на Конституцията стават вътрешно право 36.3. и те са просто закон. Ако съдът види, че има противоречие между един международен правен акт и друг закон, е същото, както ако види, че има противоречие между два закона. И той ще трябва по свой път да стигне до тълкуване и до прилагане.
Следователно предлагам да се гласува да отпадне, "когато преценят, че законът противоречи на Конституцията" и да отпадне: "и на приетите от страната международни правни актове", защото другото просто не е вярно. Защо ще се сезира Конституционният съд да каже, че един международен правен акт, който е вече вътрешно право закон, противоречи на друг закон? Това не е в компетенциите на Конституционния съд, за да го решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, или да отпадне цялото изречение второ? Изречение второ отпада изцяло...
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Не, "Конституцията" да остане, защото, ако види, че противоречи на Конституцията, да има задължението да сезира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Гоцев.
Господин Димитър Михайлов има думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаеми господин председателю, аз се извинявам, че вземам втори път думата, но не става дума за въпроси, по които вече се изказах, а става дума за нов проблем, който възникна.
Има основание министърът на правосъдието господин Корнажев, и господин Гоцев, когато пледират, че международните договори имат предимство пред вътрешното законодателство. Но става дума, че вътрешният закон противоречи на Конституцията. Може ли сега при прилагането на закона, когато той противоречи на международен договор, съдът да реши делото, без да е сезиран Конституционният съд? Няма ли опасност под претекст, че има международни, а пък е писано "международни актове", съдът да си впише противоречие между закона и международния договор и да реши делото, когато няма такова противоречие. Следователно, според мен, този текст има нужда, ако искаме добре да обвържем взаимодействието между вътрешното законодателство и международните договори, които са ратифицирани от нашата страна.
Мисля, че редакцията е добра с изключение на това, което направих като предложение: "при осъществяване на своите функции 36.4. съдиите, прокурорите и следователите са независими и са подчинени само на закона. Когато преценят, че законът противоречи на Конституцията и на приетите от страната международни договори, съдилищата уведомяват Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите - главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд".
Да остане само "договори". 36.5. Иначе според мен има разум в предложението, аз казвам, но мисля, че съществува опасност под формата, че законът противоречи на международни договори, да не зачитат вътрешното законодателство.
И второ, тук не става дума за противоречия на международния договор, а за противоречие на закона на Конституцията. А компетентен да отмени закона е именно Конституционният съд. И затова, според мен, колкото и редки да са случаите, но в началото те ще бъдат по-често третирани, този текст трябва да остане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За уточняване има думата народният представител Емил Бучков. Заповядайте, господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, струва ми се, че малко се разводниха нещата и не се тръгна в най-правилната посока, която предвижда текстът, а именно второто изречение.
Във второто изречение има две хипотези. Едната хипотеза е когато законът противоречи на Конституцията. И този въпрос е уреден по един категоричен начин в чл. 5 - прилага се Конституцията.
Втората хипотеза засяга случаите, когато законът противоречи на сключените международни договори или правни актове. В този случай те имат приоритет и се прилагат. Тоест и в двата случая съдът ще приложи един път Конституцията, втори път международните актове.
Трябва да се има предвид, че тук се касае за правораздавателна дейност. Съдът е този, който трябва да определи приложимия закон. Друг е въпросът вече как ще се задейства по-нататък да се отмени закон, който противоречи на тези две изисквания. Но ние изхождаме от една единствена хипотеза и тя трябва да бъде тази: когато съдът ще постановява своето решение или своята присъда, как ще се ръководи той. Говори се за правораздавателна дейност - сигналната дейност на съда, за известно противоречие и за отменяне на един закон, който противоречи било на Конституцията, било на сключените международни договори, е нещо съвсем различно. И тук не се има предвид това. Има се предвид правоприлагането. ВТ/ЙА 37.1
И аз се учудвам, колеги, които са били съдии, считам, че трябва да вземат отношение. Защото при правоприлагането найважно е това да се види кой закон ще трябва да се приложи и да се прецени. И този текст именно в редакцията, която аз посочих, предвижда точно това. Ако искате, може да има друга алинея че съдилищата ще сезират при противоречия да се премахнат въобще от нашето право такива закони по реда на Конституционния съд. Но това е нещо съвсем различно от конкретното правоприлагане на закона. Тоест кой е законът, който трябва да се приложи. И моля ви се, в тази насока, така трябва да се тълкува текстът.
Смятам, че и колегите ще се изкажат по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Бучков. Реплика има госпожа Караиванова. Нека да минат репликите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Позволявам си да помоля колегите народни представители, включително и господин Бучков, като аргументира някоя теза, ние сме пред второ четене, много моля да бъде даден съответният текс. Може да не бъде абсолютно прецизен, но не ние, на базата на разсъжденията на народния представител, да правим редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, моля, изпълнете желанието на председателя на Законодателната комисия.
Госпожа Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Моята съвсем кратка реплика към господин Бучков е, че трябва да се чете цялата Конституция.
Член 5, добре. Конституцията има предимство и законите не трябва да й противоречат, но в чл. 150, ал. 2 изрично е посочено, че когато установят несъответствия между закона и Конституцията, Върховният касационен и Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Нормата е императивна. Не може да дадем право на всяко съдилище само да преценява, че закон, който е приет от Народното събрание, противоречал на Конституцията. Представяте ли си какъв хаос ще настъпи?
Затова единствен Конституционният съд може да прогласи за незаконосъобразност и да знаят всички съдилища да го прилагат. 37.2 И затова този ред е предвиден в Конституцията и ние не можем сега да го променяме. Текстът е базиран на това. Затова аз съм за оставането на този текст, който е съобразен както с чл. 150, ал. 1, така и с чл. 150, ал. 2 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата за реплика господин Вълканов. Има още реплики към Вашето изказване, господин Бучков. Те са много текстовете в Конституцията.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, на мен ми се струва, че текстът е много неточен. Тук има две хипотези. Едната хипотеза е противоречие на закона с Конституцията. Това е правилно. Но след това има още една хипотеза противоречие на закона с международен договор. Този вид противоречия не може да бъде предмет на текста, защото Конституционният съд не разглежда този вид противоречия между закони и международни договори. Няма такава възможност. Вижте текстовете, които се отнасят до Конституционния съд - чл. 149, всички точки. Тук се говори само за противоречия на законите с Конституцията и не е задача на Конституционния съд да обсъжда противоречия между закон и международен договор.
Ето по тази причина от текста трябва да отпадне изразът: "и на приетите от страната международни правни актове" или както вие го направихте "международни договори". Това не е задача на Конституционния съд - да установява противоречия между закон и договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, към Вас беше отправена реплика. Може би ще вземете отношение. Дуплика ли искате? Господин Орсов, да довършим с него. Не, имате да отговорите на репликите и след това ще дам думата на министрите. Дали ще бъде приет единият текст или другият, няма никакво значение.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Въпросът е следният: госпожа Караиванова поставя нещата за съзиране от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Това винаги може да стане, но трябва да го констатира самият Върховен касационен и самият Върховен административен съд.
Ние говорим за съда изобщо, за съдилищата на определени нива. 37.3
Представете си един окръжен съд е сезиран с един спор и той го реши така, както аз очертах хипотезите. Как ще се намеси, кажете ми, Върховният касационен или Върховният административен съд, когато те са сезирани с един такъв спор, те безспорно ще го отнесат, или когато по някакъв начин са сигнализирани за противоречия на закона с Конституцията или със сключените международни актове.
Но тук става въпрос за конкретното прилагане от всички съдилища и съдът в своята независимост не може да чака от горе да му се каже какво да прави. Той сам ще прецени и ще приложи чл. 5 от Конституцията и по този начин ще си реши делото.
Разберете, правораздавателен независим орган не може да чака инструкции. Той е длъжен да реши спора. Длъжен е да реши делото.
И по отношение на господин Вълканов. Поставям въпроса, че законът, само когато противоречи на Конституцията, може да се отнесе към Конституционния съд. Ами, нали самата Конституция предвижда, че когато противоречи на международните актове, се прилагат международните актове. Ами, това не е ли от своя страна противоречие на Конституцията? Безспорно, да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, благодаря Ви. Има думата министърът на правосъдието, а след него господин Райчевски по процедурен въпрос. Трябва да помогнете, господин Райчевски. 37.4
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Госпожи и господа, виждам, че сте уморени и имам усета, че се правят смешения между някои неща.
Първо, Конституцията, която съществува, в чл. 5, ал. 4 и в чл. 5, ал. 2, прогласява принципи, които никое Народно събрание не може да промени, освен едно Велико Народно събрание. Това значи, че част от вътрешното право е международното право, доколкото не противоречи на нашето право.
Второ, че Конституцията има непосредствено действие. И по-нататък, единствена фаза в която изграждаме пирамидата на правосъдието.
Ако по-възрастните колеги се върнат към паметта си, ще се сетят, че Върховният касационен съд се занимаваше и ще се занимава тъкмо с това - кой закон и как е приложен. Върховният касационен съд, не Конституционният съд.
Аз днес сутринта си позволих да кажа в Законодателната комисия нещо, което, радвам се, че няма телевизия да прозвучи в ефир. Навремето така нареченият академик Трайнин беше изобретил едно много интересно изречение. "Поголовно правовой универмаг". Не можем да правим Конституционния съд "поголовно правовой универмаг". Конституционният съд ще тълкува вашите актове, актовете на Народното събрание, а Касационният съд ще тълкува актовете на нисшестоящите съдилища. Това е пирамидата. Това е идеята на цялата тази система, която сега обсъждате. Моля ви, това да бъде ясно.
И аз предлагам, понеже колегата Джеров е прав, че е второ четене, да спрете до Конституцията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Без договорите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Да. До Конституцията. Защото договорите, доколкото са валидирани, или важат в България, са включени по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Това е моята тема. Моля ви, това да приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Министърът си каза тежката дума. Може би трябва да пристъпваме към гласуване. Господин Джеров, други няма, желаещи да се изказват. МС/ВЙ 38.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, действително колегите много професионално направиха своите възражения. Има какво да се мисли в едната или в другата насока. Едно е сигурно, че когато законът противоречи на Конституцията, съдилищата трябва, просто това е едно виждане на някой съдия, трябва да уведомят горе, върха, за да се стигне до Конституционния съд. Тогава, когато обаче имаме един международен договор, аз съм съгласен с възражението за названието, което направи проф. Михайлов. Когато се установи едно противоречие на вътрешноправна норма с международен договор, този въпрос е уреден в Конституцията и затова не би трябвало тук да го включваме.
И ако колегите са съгласни, защото тук говорим чисто в професионалната област, ако са съгласни, бих си позволил да предложа на уважаемите народни представители второто изречение да добие следната редакция. "Когато преценят, че законът противоречи на Конституцията, съдилищата уведомяват Касационния, Върховния административен съд..." и т.н. Като отпаднат думите "и на приетите от страната международни правни актове", чета, както е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли някой да е против това предложение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: То е чисто от юридическа гледна точка. Сега господин Бучков направи едно друго предложение. Ако той го поддържа, естествено трябва да го поставим на гласуване. Но аз професионално взех отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека, той може да се съгласи с това. Господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Веднага се поставя въпросът. Даден съд, аз моля господин министъра да чуе моите съображения, защото нещата не са маловажни. Аз съм бил правораздавател и знам какво значи да трябва да се реши едно дело. И да се приложи законът, така както повелява затова.
Тук се поставя въпросът районен съд трябва да реши едно дело и констатира несъответствие между Конституцията, където има точно дадено разрешение как трябва да се постъпи в случая. Районният съд какво ще направи? Ще сезира кого - окръжният съд или направо Върховният съд? Къде е механизмът за това? 38.2
Второ, решението на окръжния съд - кого ще сезира - Апелативния или направо Върховния касационен съд?
Разберете, практически се поставят нещата така, че дадени спорове ще трябва да се спрат и питам. На какво основание ще се спрат делата?
А чл. 150, ал. 2, има предвид нещо друго и не е това. Спиране на делата в другите инстанции - в инстанцията на Върховния касационен и на Върховния административен съд, когато те трябва да решат спора. Помислете си за това нещо. И затова ви казвам, не е пречка никога - нито Върховният касационен съд, нито Върховният административен съд по пътя на проверките от инспектората или по друг начин да отнесат спора пред Конституционния съд, но тук става въпрос за конкретното решаване на дадено дело, на даден спор.
Няма предвиден механизъм как ще стане това - по административен ред ли ще стане и как ще намесим администрацията в правораздаването в този случай. Това са много важни моменти. Дайте да не изпускаме основното.
Правораздаването трябва да се осъществява от съответния компетентен съд навреме и съобразно закона, а законът повелява именно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Бучков. (Господин Златимир Орсов иска думата) Господин Орсов, нека да прекратим. Да гласуваме. Ще решават народните представители.
Господин Джеров, кое ще гласуваме първо? Това, което формулирахте Вие на база на предложението на народните представители и на министъра, или на господин Бучков предложението?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, господин Бучков, като народен представител има право да прави своите предложения. Но аз като юрист поддържам становището, което преди малко изразих тук, което съвпада напълно със становището на господин министъра на правосъдието - да отпаднат думите "и на приетите от страната международни правни актове". И по този начин имаме само противоречия с Конституцията. Ако има такъв случай, се отнася пряко до най-висшите съдилища и те имат право да сезират по силата на специалния закон Конституционния съд. 38.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, господин Гоцев протестира, че неговото предложение било по-...
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): И дума да не става, че не протестирам. Само казвам, че процедурно и аз направих такова предложение. Значи няма защо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не само министърът, да.
ВАСИЛ ГОЦЕВ:... да се търси някаква процедура. Има народен представител, това съм аз, който предложих същото, което каза министърът на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, нали казах: и народни представители, освен министъра. Гласуваме... Нека да прочетем текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 13. "При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите са независими и се подчиняват само на закона. Когато преценят, че законът противоречи на Конституцията, съдилищата уведомяват Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите - главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А изменението, което предлагате? Дайте сега по изречение второ.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме този текст.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 156, за - 155, против - 1. Който е против, може да направи обяснение на вот. Господин Бучков, имате думата. (Реплики на неодобрение от блока на БСП) Моля, гласува против и има право на обяснение на вот. (Реплики на неодобрение от блока на БСП) А, той поначало беше против. Няма нищо, нека да го изслушаме. То ще бъде само за две минути. 38.4
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Става въпрос за следното. След като се сезира Върховният касационен съд и Върховният административен съд, какво ще стане с делото?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Ще го гледат и ще го решат.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма да го решават, докато не се произнесе Конституционният съд. Какво ще стане с делото питам?
И второ, говорим за съдилищата, когато прилагат закона, защо намесваме прокурорите и следователите? Делото не е влезло в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Бучков, но само Вие поддържате това нещо.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с така наречения чл.14. Предлагаме следното съдържание: "При своите действия и постановяване на своите актове, съдиите, прокурорите и следователите, се основават на закона и събраните по делото доказателства, преценени съобразно тяхната съвест и свободно вътрешно убеждение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложение няма. Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл.14.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 160 народни представители, за - 159, само един се въздържа, против - няма.
Дайте следващият текст, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 14 е приет. Преминаваме към чл.15 с две алинеи.
Първа алинея на чл.15: "Съдебното производство е триинстанционно: първоинстанционно, апелативно и касационно, освен ако в процесуалния закон не е предвидено друго".
И втора алинея: "Влезлите в сила съдебни актове могат да бъдат отменени само в предвидените от закона случаи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложение няма?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на чл.15 на законопроекта.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 163 народни представители, за - 162, един се РД/НП 39.1 въздържа, против няма.
Многоточията?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Многоточията ги прескачаме. Преминаваме към материала, който е раздаден като четвърта част на 14 юли.
Глава четвърта "Съдилища". Раздел първи "Общи положения". Това са заглавия константни. По тях мисля, че нямаме различия.
Чл.37. "Броят в съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативни съдилища се определя от Висшия съдебен съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други безспорни точки има ли, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всичко нататък е без, говоря за тази глава, раздел първи, нямаме различия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Като нямаме различия, моля господин Джеров, да прочетем цялата глава и да я гласуваме на един път.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл.38 гласи: "Районите ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека по раздели да ги караме. Първи раздел да гласуваме изцяло.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, ама нека да го прочетем и да видим за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие казахте, че няма предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има правилник, който трябва да спазим.
Чл38."Районните, апелативните, окръжните, военните и районните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.
Чл.39 с пет алинеи.
Ал.1. "Районните, окръжните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция."
Ал.2. "Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.
Ал.3 "Апелативните съдилища разглеждат обжалваните актове по дела на окръжните съдилища само като втора инстанция, както 39.2 и други дела, възложени им със закон.
Ал.4. "Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища."
Ал.5 на чл.39. "Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове.
Чл.40 с две алинеи.
Чл.40, ал.1. "Споровете за подсъдност между съдилищата се решават в съответствие с разпоредбите на процесуалните закони".
Ал.2. "Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се рашават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама на Върховния административен съд, чието решение е окончателно."
Чл. 41. "При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да бъдат издавани тълкувателни постановления, взети на съвместни заседания на пленумите им."
И последен в тази глава чл.42. "Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка."
Това е раздел първи, господин председател, наречен "Общи положения" към глава четвърта "Съдилища".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Като и тук цифровите означения на членовете са условни. Накрая ще видим кой член каква цифра, какъв номер ще има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма направени писмени предложения, моля режим на гласуване. Гласуваме текстовете от чл.37 ....
(Димитър Михайлов иска думата)
Господин Михайлов, на второ четене сме. Моля отменете гласуването.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Взех думата, за да се противопоставя на Вашето предложение да се гласува цялата глава.
Господин председателю, това е Закон за съдебната власт, за устройството на съдебната система. Всекси текст, всяко изрече39.3 ние, всяка дума имат изключително важно значение. Ето защо аз ви моля или да отмените Вашето решение, или да го подложите на гласуване, но в никакъв случай да не гласуваме ан блок цялата тази глава така, както Вие предлагате.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Ромил Попов няма да вземе думата. Гласуваме текстовете от чл.37 до чл.42 съгласно правилника, включително. Моля, режим на гласуване.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Той направи процедурно предложение. Нека да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В правилника никъде не пише, че това трябва да се подлага на гласуване.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): Не, трябва да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Казах, че няма предложения. (Реплика от блока на СДС) По правилник няма такава възможност.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Какъв е този зор да го приемаме наведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да го приемем по-бързо, господин Гоцев. (Реплики и неодобрения от блока на СДС) Никой няма предложения. Какво да направим? Моля отменете гласуването. Има процедурно предложение. И от лявата страна има възражения, и от дясната, така че не може да се сърдим на никого.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Проф. Михайлов направи всъщност едно процедурно предложение и практиката на събранието засега е точно в този смисъл, когато сме правили подобно нещо да приемаме няколко текста заедно, то това предварително се е поставяло на гласуване в залата. Защото ние променяме фактически процедурата, утвърдена в правилника, където пише, че законите се приемат текст по текст.
Така че именно трябва да бъде поставено на гласуване Вашето предложение с контрапредложението на проф.Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да ви прочета чля.68. (Реплика от господин Гоцев) Ще подложа на гласуване, господин Гоцев, но нека да прочета текста: "Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел, текст по текст, което означава член по член".
Независимо от това поставям на гласуване предложението на господин Михайлов да бъде приет текст по текст. 39.4
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Аз лично имам предложение по отделни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще ги направите предложенията. Досега казаха, че няма предложения, господин Гоцев. Беше докладвано, че няма направени писмени предложения.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Аз мога сега да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега не може да ги направите.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място
): Допълващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Допълващ при положение, че е направено преди това предложение. Не е направено предложение преди това. (Реплика от Николай Христов) Четете правилника, господин Христов. Много Ви моля.
Гласуваме за предложението на господин Михайлов, поддържано от господин Николай Христов да се приеме текст по текст.
Прекратете гласуването и посочете резултата. От гласували общо 153, за - 51, против - 70, 32 се въздържат.
Отклонява се предложението. 39.5 Моля, гласуваме раздел I от чл.37 до чл.42, включително от закона.
Резултатът: от общо гласували 162 народни представители, 152 са гласували за, 6 - против, 4 се въздържат.
Стигнахме до точка шеста от дневния ред.
Няколко съобщения:
Комисията по бюджета и финансите ще проведе заседание на 7 октомври 1993 г., четвъртък, от 10,00 ч. в кабинета на бул. "Дондуков" # 2.
Комисията по младежта, спорта и туризма ще проведе своето заседание на 7 октомври 1993 г., четвъртък, от 9,00 ч. на бул. "Дондуков" # 2.
Комисията по радио и телевизия отлага утрешното си заседание за четвъртък, 14 октомври 1993 г. от 11,00 ч. на бул. "Дондуков" # 2.
Утре заседанието е от 15,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Илиян Илиев
Руслан Сербезов